Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
968
резултата от
458
текста с която и да е от думите за : '
Сетива
'.
1.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Последното не значи нищо друго, освен; това, което се предлага на нашите
сетива
, трябва да се яви като едно необходимо последствие на онова, което трябва да предположим идейно.
Ако едната топка е неподвижна, а другата я удря с определена скорост на движение. Ако става сега въпрос, да разберем едно такова явление, това може да се постигне само благодарение на това, като превърнем непосредствено явяващото се сетивата в понятия. Това ние ще успеем до такава степен, че да не остане нищо от достъпната за сетивата действителност, която да не бъде проникнато от понятията. Ние виждаме как една топка идва, удря другата, как последната се движи по-нататък. Ние сме разбрали това явление, когато от масата, посоката и скоростта на първата и от масата на втората можем да дадем скоростта и посоката на последната; когато видим, че при дадените условия трябва по необходимост да се получи посоченото явление.
Последното не значи нищо друго, освен; това, което се предлага на нашите сетива, трябва да се яви като едно необходимо последствие на онова, което трябва да предположим идейно.
Ако се случи това последното, ние можем да кажем, че понятие и явление се покриват. Няма нищо в понятието, което да не бъде и в явлението и нищо в явлението, което да не бъде за нас и в понятието.
към текста >>
Следователно, когато обясняваме едно такова явление, т.е., искаме да го проникнем с понятия, ние не трябва да взимаме в понятието никакви други елементи освен такива, които можем да възприемаме също нагледно с нашите
сетива
.
Следователно едно обхващане с понятия на такива процеси не е нищо друго, освен едно извеждане на нещо сетивно-действително от нещо сетивно-действително. Пространствено-временни отношения, маса, тегло или сетивно-възприемаеми сили, като светлина или топлина са тези, които предизвикват явленията, принадлежащи на същата поредица. Едно тяло се нагрява и чрез това увеличава своя обем; и първото и второто принадлежат на сетивния свят, както причината така и следствието. Следователно, за да разберем такива явления, такива процеси, ние съвсем не се нуждаем да излезем вън от сетивния свят. Ние само извеждаме сред този свят едно явление от друго.
Следователно, когато обясняваме едно такова явление, т.е., искаме да го проникнем с понятия, ние не трябва да взимаме в понятието никакви други елементи освен такива, които можем да възприемаме също нагледно с нашите сетива.
Ние можем да виждаме, да гледаме всичко, което искаме да разберем. И в това се състои покриването на възприятие /явление/ и понятие. В процесите не ни остава нищо тъмно, защото познаваме отношенията, от които те следват.
към текста >>
Следователно при органическите образования ние трябва да се откажем от това, да познаем необходимата връзка на идеята на цялото, която можем само да мислим, с това, което се явява за нашите
сетива
в пространство и време.
Следователно при органическите образования ние трябва да се откажем от това, да познаем необходимата връзка на идеята на цялото, която можем само да мислим, с това, което се явява за нашите сетива в пространство и време.
Според Кант ние би трябвало да се ограничим в това, да разберем, че една такава връзка съществува; обаче логическото изискване, да познаем, как общата мисъл, идеята излиза от себе си и се изявява като сетивна действителност, това изискване не може да бъде изпълнено при организмите. Напротив би трябвало да приемем, че тук понятие и действителност стоят едно срещу другото без посредство и че са били произведени чрез едно намиращо се вън от тях влияние по един и същи начин, както човекът произвежда един сложен предмет на една замислена от него идея, например както строи една машина. С това Кант отрече възможността да бъде обяснен светът на организмите и даже бе привидно доказано, че това е невъзможно. Така стояха нещата, когато Гьоте се залови да се занимава с органичните науки. Обаче той пристъпи към (изследването) изучаването на същите, след като се беше подготвил за целта по най-подходящия начин чрез няколкократно прочитане на философа Спиноза.
към текста >>
Елементите М, П и С са възприемаеми и за външните
сетива
елементи.
Ако искам сега да разбера процеса, аз трябва да представя общия процес, който се състои от причина и следствие, в едно общо понятие. Обаче това понятие не е такова, че то да се намира в самия процес и да може да определи процеса. То само обхваща двата процеса в един общ израз. То не произвежда и не определя. Само обектите на сетивния свят се определят.
Елементите М, П и С са възприемаеми и за външните сетива елементи.
Тук понятието се явява само затова, за да служи на духа като средство за обгръщане на нещата, то изразява нещо, което не е идейно, няма форма на понятие, а е сетивно. И онова нещо, което то изразява, това е сетивния обект. Познаването на неорганичната природа почива на възможността да схващаме външния свят чрез сетивата и да изразяваме неговото взаимодействие чрез понятия. Възможността да познаваме по този начин неща, беше единствената достъпна за човека според Кант.
към текста >>
Една разсъдъчна способност, която да може да предаде в една мисъл не само една вещественост взета единствено чрез външните
сетива
, но и една друга вещественост, която може да обхване не само достъпното за сетивата, но и нещо чисто идейно за себе си, отделено от сетивния свят.
Той наричаше това мислене дискурсивно /минаващо от едно съдържание към друго/; това, което искаме да познаем, е външно възприятие; понятието, обгръщащото единство, е просто едно средство. Обаче ако искаме да познаем органичната природа, ние не би трябвало да схващаме идейния момент, понятието като такова, което изразява, означава нещо друго, взема своето съдържание от него, а би трябвало да познаем идейното като такова; то трябва да има едно съдържание произхождащо от самото него, а не от пространствено-времевия сетивен свят. Онова единство, което в първия случай нашият дух просто абстрахира, трябва да се гради на самото себе си, то трябва да бъде образувано според неговата собствена същност, а не според влиянията на други обекти. Кант отричаше на човека способността да може да схване една такава същност, която се изгражда от самата себе си, изявява се от своята собствена сила. Но какво е необходимост за едно такова схващане?
Една разсъдъчна способност, която да може да предаде в една мисъл не само една вещественост взета единствено чрез външните сетива, но и една друга вещественост, която може да обхване не само достъпното за сетивата, но и нещо чисто идейно за себе си, отделено от сетивния свят.
Едно понятие, което не е взето чрез абстракция отвъншния свят, от сетивния свят, а което има едно съдържание произтичащо от него и само от него, може да бъде наречено интуитивно понятие и познанието на това понятие може да бъде наречено интуитивно понятие. Какво следва от това, е ясно: Един организъм може да бъде схванат само в интуитивно понятие. Че е дадено на човека да познава по този начин, това Гьоте показва на дело.
към текста >>
Възприятието материалният елемента на познанието което ни е дадено чрез външните
сетива
, и понятието формалното -, чрез което познаваме възприятието като необходимо, стоят едно до друго като обективно изискващи се елементи, но така, че понятието не се намира в отделните членове на една поредица от явления, а в едно отношение на същите един към друг.
При неорганичното същественото, което трябва да разглеждаме е, че в неговото разнообразие явлението не е тъждествено с обясняващата го закономерност, а само сочи на последната като на нещо външно.
Възприятието материалният елемента на познанието което ни е дадено чрез външните сетива, и понятието формалното -, чрез което познаваме възприятието като необходимо, стоят едно до друго като обективно изискващи се елементи, но така, че понятието не се намира в отделните членове на една поредица от явления, а в едно отношение на същите един към друг.
Това отношение, което обхваща разнообразието в едно единно цяло, е основано в отделните части на даденото, но като цялото не стига до едно реално, конкретно явление. До външното съществуване в обекта стигат само членовете на това отношение. Единството, понятието се явява като такова само в нашия ум. На него се пада задачата да обхване разнообразието на явлението, то се отнася към това последното като сбор. Тук ние имаме работа с една двойност, с разнообразната вещ, която съзерцаваме, и с единството, което мислим.
към текста >>
2.
09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
За да познаем природата в смисъла на Гьоте, ние не трябва да я запазваме такава, каквато тя се представя като факти на нашите
сетива
, а в процеса на познанието тя трябва да се излюпи като нещо съществено по-висше, от това, което ни се явява при първото заставане срещу нея.
Образуването на едно отделно съждение, установяването на един факт или на редица от факти, което според Кант бихме могли да наречем вече познание, още съвсем не е познание, още съвсем не е познание в смисъла на Гьоте. Иначе той не би казал за стила, че той се опира, почива на най-дълбоките основи на познанието и чрез това стои в антагонизъм с простото подражание на природата, при което художникът се обръща към предметите на природата, подражава вярно и усърдно нейните форми, нейните цветове по най-точен начин, съвестно никога не се отдалечава от нея. Това отдалечаване от сетивния свят в неговата непосредственост е характерно на Гьотевия възглед за действителното познание. Непосредствено даденото е опитността (опитът). Обаче в познанието ние създаваме един образ за непосредствено даденото, който съдържа съществено повече отколкото това, което сетивата, които са посредници на всяка опитност, могат да доставят.
За да познаем природата в смисъла на Гьоте, ние не трябва да я запазваме такава, каквато тя се представя като факти на нашите сетива, а в процеса на познанието тя трябва да се излюпи като нещо съществено по-висше, от това, което ни се явява при първото заставане срещу нея.
Школата на Мил приема, че всичко, което можем да направим с опитността (опита), е само обгръщането на отделните неща в групи, които след това запазваме като абстрактни понятия.
към текста >>
Дали този агрегат от образи дадени от моите
сетива
е нещо намиращо се вън от мене, дали той е само построение от представи: Аз предварително не зная това.
Дали този агрегат от образи дадени от моите сетива е нещо намиращо се вън от мене, дали той е само построение от представи: Аз предварително не зная това.
Както не мога предварително безмислителна преценка да позная затоплянето на камъка като последствие на слънчевите лъчи, така също аз не зная, в какво отношение се намира даденият ми свят към моята мислителна способност. Фолкелт поставя на върха (начело) на теорията на познанието изречението: "Че ние имаме едно разнообразие от така и така устроени представи". Че имаме дадено едно разнообразие, това е правилно; но откъде знаем ние, че това разнообразие се състои от представи? Фолкелт върши нещо съвсем непозволено, недопустимо, когато първо твърди: Трябва да задържим това, което ни е дадено в непосредствена опитност, и след това прави предположението, което не може да бъде дадено, че светът на опитността е свят от представи. Когато правим едно такова предположение, каквото е това на Фолкелт, тогава ние веднага сме принудени да приемем горепосоченото погрешно поставяне на въпроса в теорията на познанието.
към текста >>
Когато заставаме с отворени
сетива
пред действителността, тя се явява срещу нас.
Ето защо и мисленето не трябва да бъде схващано така, като че то прибавя нещо към съдържанието на действителността. То е ни повече ни по-малко орган на възприемането, както окото и ухото. Както окото възприема цветове, а ухото звуци, така и мисленето възприема идеи. Ето защо идеализмът може много добре да се съедини с принципа на емпиричното изследване. Идеята не е съдържание на субективното мислене, а резултат на изследването.
Когато заставаме с отворени сетива пред действителността, тя се явява срещу нас.
Тя ни се явява в онази форма, която не можем да считаме за нейна истинска форма, едва тогава, когато поставяме в движение нашето мислене. Да познаваме значи: Да прибавим към половината действителност на сетивната опитност възприятието на мисленето, за да стане нейният образ пълен.
към текста >>
Под сетивна действителност аз разбирам целокупността на възприятията, които човешките
сетива
ни доставят.
Всичко се свежда до това, как човек си представя отношението на идеята и на сетивната действителност.
Под сетивна действителност аз разбирам целокупността на възприятията, които човешките сетива ни доставят.
Тук най-разпространено мнение е, че понятието е само едно средство принадлежащо на съзнанието, чрез което овладява данните на действителността.
към текста >>
Разликата е само тази, че при обхващане съдържанието на опитността не е необходимо нищо друго освен отворени
сетива
, чисто пасивно поведение спрямо външния свят, докато идейната ядка на света трябва да се роди в духа чрез неговото собствено спонтанно поведение, ако тя въобще трябва да стигне до явление.
В техния брой, които трябва да бъде безкрайно голям в безкрайността на пространството. Затова пък понятието не е по-малко пълноопределено. При него числеността е заменена чрез качества. Обаче както в понятието не намираме числеността, така и на възприятието липсва динамично-качественото на характерите. Понятието е също така индивидуално, също така пълносъдържателно както възприятието.
Разликата е само тази, че при обхващане съдържанието на опитността не е необходимо нищо друго освен отворени сетива, чисто пасивно поведение спрямо външния свят, докато идейната ядка на света трябва да се роди в духа чрез неговото собствено спонтанно поведение, ако тя въобще трябва да стигне до явление.
Да се казва: Понятието е враг на живото гледане /възприятие/, това е едно безсмислено празнословие. Понятието във възприятието, то прибавя към неговото съдържание своето, бе да премахва първото защото това не е важно за него -, как тогава то ще бъде враг на възприятието! То е негов враг само тогава, когато една криво разбираща себе си философия иска да изведе цялото, богато съдържание на сетивния свят от идеята. Защото тогава, вместо живата природа, тя дава една празна схема от фрази.
към текста >>
Дали това, което сетивата ми доставят, е една реална същност, или то е само представи, върху това самите
сетива
не ми изясняват нищо.
Дотук е стигнала днешната теория на познанието. Но че тя не е премислела ни най-малко изчерпателно тези истини, това ни показва обстоятелството че почти всички теоретици на познанието правят грешката да поставят веднага на този предварително неопределен и лишен от определение образ, срещу който ние застава ме на първата степен на нашето възприемане, сказуемото: Това е една представа. Това значи човек да накърнява по най-груб начин своето собствено, току-що добито разбиране. Колкото малко знаем, когато оставаме при непосредственото възприятие на сетивата, че падащият камък е причината за създадената вдлъбнатина на мястото, където той пада, толкова малко знае също и това, че той е представа. Както до причината можем да стигнем само чрез разнообразно размишление, така и до познанието, че светът е само представа, ако то би било вярно, ние бихме искали да стигнем само чрез размишление.
Дали това, което сетивата ми доставят, е една реална същност, или то е само представи, върху това самите сетива не ми изясняват нищо.
Светът на сетивата заставя срещу нас като изстрелян от пищов. Ако искаме да го имаме в неговата чистота, ние трябва да се въздържаме да му приписваме някакво характерно сказуемо. Само едно нещо можем да кажем: Той застава срещу нас, даден ни е. С това ние не сме открили още нищо върху самия него. Само когато подхождаме така, ние не си затваряме пътя към едно безпристрастно обсъждане на това дадено.
към текста >>
Когато Гьоте изисква* /*Също,стр.350/, щото човекът да поучава своите органи, това има само този смисъл, че човекът не трябва просто да се отдава на това, което му доставят неговите
сетива
, а да дава на своите
сетива
такова направление, че те да му показват нещата в истинската светлина.
Когато Гьоте изисква* /*Също,стр.350/, щото човекът да поучава своите органи, това има само този смисъл, че човекът не трябва просто да се отдава на това, което му доставят неговите сетива, а да дава на своите сетива такова направление, че те да му показват нещата в истинската светлина.
към текста >>
3.
15. ГЬОТЕ И ЕСТЕСТВЕНОНАУЧНИЯТ ИЛЮЗИОНИЗЪМ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Последователно е само едно: Ако съществуват атоми, тогава това са части на материята със свойствата на материята и те не са възприемаеми за нашите
сетива
поради твърде малките им размери.
В това се състои половинчастотта. През средата на сетивно възприемаемото се тегли една черта и едната част се обяснява като обективна, а другата като субективна.
Последователно е само едно: Ако съществуват атоми, тогава това са части на материята със свойствата на материята и те не са възприемаеми за нашите сетива поради твърде малките им размери.
към текста >>
4.
16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Нима мога аз да изследвам моите
сетива
с други средства освен пак само също с тези
сетива
?
А сега нека се запитаме: От какво естество са тези процеси, които служат като посредници на възприятието, на усещането? Нима ние ги изследваме с други средства освен с помощта на сетивата?
Нима мога аз да изследвам моите сетива с други средства освен пак само също с тези сетива?
Нима периферният край на нервите, нима нагъванията на мозъка ми са дадени чрез нещо друго освен чрез сетивното възприятие? Всичко това е еднакво субективно и еднакво обективно, ако това различаване въобще би могло да се приеме като оправдано. Сега ние можем да обхванем нещата още по-точно. Проследявайки възприятието от неговото възбуждане до възприемателния орган, ние не изследваме нищо друго освен постоянното преминаване от едно възприятие към друго. "Червеното" съществува за нас като онова нещо, заради което въобще ние устройваме цялото изследване.
към текста >>
Ако сега възприеманият образ на света би бил такъв, че така както той се явява за нашите
сетива
би се изявил неразмътен в неговата същност, с други думи, ако всичко, което се явява като явление, би било един съвършен, несмущаван от нищо отпечатък на вътрешната същност на нещата, тогава науката би била най-непотребното нещо на света.
Ако сега възприеманият образ на света би бил такъв, че така както той се явява за нашите сетива би се изявил неразмътен в неговата същност, с други думи, ако всичко, което се явява като явление, би било един съвършен, несмущаван от нищо отпечатък на вътрешната същност на нещата, тогава науката би била най-непотребното нещо на света.
Защото задачата на познанието би била изпълнена изцяло и без остатък още във възприятието. Ние не бихме могли тогава да направим разлика между същност и явление. И двете биха се слели като напълно тъждествени.
към текста >>
5.
16_4. ГЬОТЕВОТО ПОНЯТИЕ ЗА ПРОСТРАНСТВОТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Два фактора, които всеки един за себе си, са способни да направят впечатление върху нашите
сетива
: Това е всичко, като предполагаме.
Ще разгледаме най-простия случай, в който опитността ни предизвиква към една духовна работа. За да не усложняваме нашето изследване, да заемем нещо възможно най-просто, например две светещи точки. Искаме да се абстрахираме напълно от това, че може би във всяка една от тези светещи точки имаме пред себе си нещо извънредно сложно, което поставя на нашия дух една задача. Искаме да се абстрахираме също така от качеството на конкретните елементи на сетивния свят, които имаме пред себе си и да вземем под внимание единствено обстоятелството, че имаме пред себе си два разделени един от друг, т.е. явяващи се разделени за сетивата елементи.
Два фактора, които всеки един за себе си, са способни да направят впечатление върху нашите сетива: Това е всичко, като предполагаме.
По-нататък искаме да предположим, че съществуването на единия от тези фактори не изключва съществуването на другия. Един възприемателен орган може да възприема и двата.
към текста >>
6.
16_5. ГЬОТЕ, НЮТОН И ФИЗИЦИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Обаче никой не може да построи само от идеята разнообразието, което се явява пред външните
сетива
.
Обаче никой не може да построи само от идеята разнообразието, което се явява пред външните сетива.
Идеята може да бъде позната от интуитивния дух. Отделните форми му са достъпни само тогава, когато насочва сетивата навън, когато наблюдава, съзерцава. Защо едно изменение на идеята се явява именно така, а не иначе като сетивна действителност, причината за това не може да бъде измислена, а тя трябва да се търси в царството на действителността.
към текста >>
7.
18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА'
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ето защо Гьоте счита като грешка, когато природоизследователят иска да проникне във вътрешността на природата чрез инструменти и обективни опити, защото "В самия себе си човекът, доколкото той си служи със своите здрави
сетива
, е най-великият и най-точен физически апарат, който може да съществува и това е най-голямото нещастие на по-новата физика, че тя някакси отделя експериментите от човека и иска да познае природата само в това, което изкуствени инструменти показват и чрез това иска да разграничи и докаже това, което тя произвежда." "Но в замяна на това човекът стои така високо, че това, което иначе е неизобразимо, се изобразява в него.
се чувства в света като в едно велико, красива, достойно и ценно цяло, когато хармоничното чувство на доволство му осигурява едно чисто, свободно очарование, тогава вселената, ако тя би могла да чувства себе си, би възкликнала като че е достигнала своята цел и би се удивила на върха на своето собствено развитие и същество*/*Гьоте, Ванкелман, "Мислене виждане Размисъл", т.16, стр.7/." Целта на вселената и същността на съществуването не се състои в това, което външния свят доставя, а в това, което живее в човешкия дух и произлиза от него.
Ето защо Гьоте счита като грешка, когато природоизследователят иска да проникне във вътрешността на природата чрез инструменти и обективни опити, защото "В самия себе си човекът, доколкото той си служи със своите здрави сетива, е най-великият и най-точен физически апарат, който може да съществува и това е най-голямото нещастие на по-новата физика, че тя някакси отделя експериментите от човека и иска да познае природата само в това, което изкуствени инструменти показват и чрез това иска да разграничи и докаже това, което тя произвежда." "Но в замяна на това човекът стои така високо, че това, което иначе е неизобразимо, се изобразява в него.
Какво е една струна и всяко нейно механическо деление спрямо ухото на музиканта? Можем даже да кажем, какво са елементарните явления на природата спрямо човека, който трябва първо да ги обуздае и да ги измени, за да може някакси да си ги асимилира*/*"Сентенции в проза, цит. на др. място стр.351/? "
към текста >>
8.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Човек чувства себе си като един себесъзнателен Аз благодарение на това, че възприема със своите
сетива
един външен свят, че изживява себе си вън от този свят и стои в такова отношение с този външен свят, което на определена степен на научното изследване прави "този свят да се яви като илюзия".
Следователно развитието на себесъзнанието зависи именно от това, че на душата е дадена възможността да възприема света без онази част на действителността, която на определена степен, а именно на онази, която стои преди познанието, себесъзнателният Аз заличава, угасва. Следователно мировите сили на този член на действителността работят върху душевното същество така, че се оттеглят в скритост, за да позволят да просияе в пълна сила себесъзнателният Аз. Следователно този себесъзнателен Аз трябва да разбере, че той дължи своето себепознание на един факт, който разпростира едно було върху познанието на света. Чрез това по необходимост се обуславя, щото всичко, което води душата до пълно силното, енергично изживяване на Аза, закрива по-дълбоките основи, в които се корени този Аз. Обаче всяко познание на обикновеното съзнание е такова, че то произвежда пълната сила на себесъзнателния Аз.
Човек чувства себе си като един себесъзнателен Аз благодарение на това, че възприема със своите сетива един външен свят, че изживява себе си вън от този свят и стои в такова отношение с този външен свят, което на определена степен на научното изследване прави "този свят да се яви като илюзия".
Ако всичко това не би било така, тогава не би се явил себесъзнателният Аз. Следователно, когато в познанието се стремим само към това, да копираме това, което вече наблюдаваме преди познанието, ние не постигаме никакво истинско изживяване в пълната действителност, а само едно копие на "половината действителност"
към текста >>
9.
04_а. ОПИТНОСТ - А. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОНЯТИЕТО НА ОПИТНОСТ
GA_2 Светогледа Гьоте
Това така силно изпъква при предметите на външните
сетива
, че едва ли някой може да го отрече.
Това така силно изпъква при предметите на външните сетива, че едва ли някой може да го отрече.
Едно тяло застава пред нас първо като едно множество от форми, цветове, топлинни и светлинни впечатления, които са внезапно пред нас, изникнали като от един непознат за нас първичен източник. Физиологическото убеждение, че сетивният свят такъв, какъвто той стои пред нас, не е нищо по себе си, а е вече едно произведение на взаимодействието на един непознат за нас молекулярен външен свят и нашия организъм, не противоречи на нашето твърдение. Ако действително би било вярно, че цвят, топлина и т.н. не са нищо друго, освен формата, под която нашият организъм е възбуден от външния свят, все пак процесът, който превръща ставащото във външния свят в цвят, топлина и т.н., се намира изцяло отвъд съзнанието. Каквато и роля да играе при това нашият организъм: Пред нашата мисъл стои като завършена и натрапена форма на действителността /опитност/ немолекулярния процес, а онези цветове, звуци и т.н.
към текста >>
10.
04_в. ИЗПРАВЯНЕТО НА ЕДНО ПОГРЕШНО СХВАЩАНЕ НА ОБЩАТА ОПИТНОСТ
GA_2 Светогледа Гьоте
не е нищо друго освен нашият субективен свят от представи, който съществува само докато нашите
сетива
са отворени за въздействието на един непознат за нас свят.
Тук е сега мястото да обърнем внимание на един съществуващ още от Кант насам предразсъдък, който вече така се е вкоренил в някои кръгове, че важи като аксиома. Всеки, който би искал да се усъмни в него, би бил обявен за дилетант, за човек, който не се е издигнал над най-елементарните понятия на модерната наука. Думата ми е за възгледа, според който като че предварително е установено, че общият свят на възприятието, това безкрайно разнообразие на цветове и форми, на звуци и топлинни различия и т.н.
не е нищо друго освен нашият субективен свят от представи, който съществува само докато нашите сетива са отворени за въздействието на един непознат за нас свят.
Според този възглед целият свят на явленията се обяснява, обявява се като една престава вътре в нашето индивидуално съзнание и на основата на това предположение се градят други твърдения върху природата на познанието. Фолкелт също се е присъединил към този възглед и е основал своята теория на познанието, която е отлично развита от научна гледна точка, върху него. Въпреки това този възглед не е никаква основна истина и е най-малко призван да стои на челно място в науката на познанието. Нека не бъдем крайно разбрани. Ние не искаме да вдигнем срещу съвременните постижения на физиологията, някакъв несъмнено безсилен протест.
към текста >>
11.
04_г. ПОЗОВАНЕ НА ОПИТНОСТТА НА ВСЕКИ ОТДЕЛЕН ЧИТАТЕЛ
GA_2 Светогледа Гьоте
Тук под думата сетиво не разбираме само външните
сетива
, чрез които възприемаме външния свят, а въобще всички телесни и духовни органи, които служат за непосредственото възприемане на фактите.
Тук под думата сетиво не разбираме само външните сетива, чрез които възприемаме външния свят, а въобще всички телесни и духовни органи, които служат за непосредственото възприемане на фактите.
В психологията е общоприето да се употребява изразът: Вътрешно сетиво за възприемателната способност на вътрешните изживявания. А с думата явление искаме просто да назовем един възприемаем за нас предмет или един възприемаем процес, доколкото същите се явяват в пространството или във времето.
към текста >>
12.
05_а. МИСЛЕНЕТО - А. МИСЛЕНЕТО КАТО ПО-ВИСША ОПИТНОСТ В ОПИТНОСТТА
GA_2 Светогледа Гьоте
При останалия свят на опитността, ако оставам при това, което стои непосредствено пред моите
сетива
, аз не мога да се издигна над отделните неща.
Това е мисленето. Още като факт на опитността мисленето заема сред опитността едно изключително положение.
При останалия свят на опитността, ако оставам при това, което стои непосредствено пред моите сетива, аз не мога да се издигна над отделните неща.
Да предположим, че имам пред себе си една течност, която довеждам до завиране. Първо тази течност е спокойна, след това виждам как се издигат парни мехурчета, тя се поставя в движение и накрая се превръща в парообразна форма. Това са отделните редуващи се възприятия. Мога да въртя и обръщам нещата както искам: Ако остана при това, което ми доставят сетивата, аз не намирам някаква връзка на фактите. Не е такъв случаят при мисленето.
към текста >>
Както видяхме, при опитността на външните
сетива
не е този случаят.
Дали съдържанието е сетивно или идейно, върху това този принцип не произнася никакво съждение. Но ако трябва да бъде приложен в един определен случай в спомената рязка форма, той изисква една предпоставка. Той изисква именно, щото нещата, както ние ги изпитваме, да имат вече една форма, която да задоволява научния стремеж.
Както видяхме, при опитността на външните сетива не е този случаят.
Това си е осъществява само при мисленето. Само при мисленето принципът на опитността може да бъде приложен в неговото най-крайно значение. Това не изключва, щото принципът да бъде разрешен и върху останалия свят. Освен неговата крайна форма той има и други форми. Ако по отношение на научното обяснение не можем да оставим един предмет така, както той е възприеман непосредствено, все пак това обяснение може да стане така, че средствата, които то изисква, се вземат от други области на света на опитността.
към текста >>
При всеки външен обект аз съм сигурен, че той обръща към моите
сетива
само своята външна страна; при мисълта аз зная точно, че това, което тя обръща към мене, е същевременно нейната цялост, че тя се явява в моето съзнанието като една завършена цялост.
В първия случай ние определено имаме съзнанието, че заставаме пред една завършена вещ; завършена именно дотолкова, доколкото тя е станала явление без ние да сме упражнили едно определящо влияние върху това ставане. Не така е при мисленето. То се явява само в първия момент подобно на останалата опитност. Когато зачеваме някаква мисъл, ние знаем, че сме вътрешно свързани с начина, по който тя се ражда. Когато имам едно хрумване, което ми е дошло съвсем внезапно и чието появяване поради това ми изглежда съвсем подобно на едно външно събитие, което аз трябва да възприема посредством очите и ушите: Аз все пак зная, че полето, в което се явява тази мисъл, е моето съзнание; аз зная, че първо трябва да бъде заангажирана моята дейност, за да направя, щото хрумването да стане факт.
При всеки външен обект аз съм сигурен, че той обръща към моите сетива само своята външна страна; при мисълта аз зная точно, че това, което тя обръща към мене, е същевременно нейната цялост, че тя се явява в моето съзнанието като една завършена цялост.
Външните двигателни сили, които трябва да предполагаме постоянно при един сетивен обект, не съществуват при мисълта.
към текста >>
13.
06_а. НАУКАТА - А. МИСЛЕНЕ И ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
На мисленето е достъпна онази страна на действителността, за която едно същество надарено само със
сетива
не би изпитвало никога нищо.
По-новата наука наистина желае това, поставя една пълна теория на опитността, за да я пристъпи веднага, когато предприеме първата стъпка в действителната наука. Ние би трябвало да се откажем напълно от нашето мислене, ако бихме искали да се придържаме към чистата опитност. Ние понижаваме мисленето, когато му отнемаме възможността да възприема в самото себе си същности които са недостъпни за сетивата. В действителността трябва да съществува освен сетивните качества още един фактор, който бива обхванат от мисленето. Мисленето е един орган на човека, който е определен да наблюдава нещо по-висше от това, което сетивата предлагат.
На мисленето е достъпна онази страна на действителността, за която едно същество надарено само със сетива не би изпитвало никога нищо.
То не съществува само за да предъвква сетивността, а за да проникне онова, което е скрито за това последното. Възприятието на сетивата доставя само една страна на действителността. Другата страна е мислителното схващане на света. Обаче в първия момент мисленето ни се явява като нещо съвършено чуждо на възприятието. Възприятието прониква отвън в нас; мисленето се изработва от нашата вътрешност.
към текста >>
14.
06_в. ПОЗНАНИЕТО
GA_2 Светогледа Гьоте
Ако светът би бил обитаван само от същества имащи
сетива
, неговата същност (неговото идейно съдържание) би останала винаги скрита; наистина законите биха царували над мировите процеси, но те не биха се изявили.
В първия случай самата вещ е тази, която се дава формата на опитността, във втория случай това е самият наш дух, самата организация на нашия дух. В първия случай нямаме пред себе си цялата вещ, когато обгръщаме опитността, във втория ние я имаме. На това се основава дуализмът, който науката, мислителното познание, трябва да преодолее. Човекът се намира пред два свята, чиято връзка той трябва да установи. Единият свят е опитността, за което той знае, че тя съдържа само половината от действителността; другият е мисленето, което е завършено в себе си, в което трябва да се влее онази външна опитност на действителността, ако искаме да се получи един задоволителен възглед за света.
Ако светът би бил обитаван само от същества имащи сетива, неговата същност (неговото идейно съдържание) би останала винаги скрита; наистина законите биха царували над мировите процеси, но те не биха се изявили.
Ако трябва да стане това последното, тогава между формата на явлението и закона трябва да се яви едно същество, което е надарено както с органи, чрез които възприема онази сетивна, зависима от законите форма на действителността, така и със способността да възприема и самите закони. На едно такова същество трябва да се яви от едната страна сетивният свят, от другата страна идейната същност на този свят и то трябва да съедини чрез собствена дейност двата фактора на действителността. Тук виждаме съвсем ясно, че нашият дух не трябва да бъде считан като един резервоар на идейния свят, който съдържа в себе си мислите, а като орган, който възприема тези мисли. Той е също така възприемателен орган, както окото и ухото. Мисълта не се отнася към нашия дух по начин различен от този на светлината към окото, на звука към ухото.
към текста >>
15.
07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
За да възприемаме сладко, кисело, топло, студено, светлина, цвят и т.н., ние се нуждаем само от здрави
сетива
.
Обаче също така никой както не го не е отхвърлял така категорично подхода, който иска да проучи органическия свят с методите на неорганичната естествена наука. Както видяхме, типът е едно по-пълна научна форма отколкото първичното явление. Той също така предполага една по-интензивна дейност на нашия дух отколкото изисква първичното явление. При размисъл върху нещата на неорганичната природа възприятието на сетивата ни дава на ръка съдържанието. Нашата сетивна организация е тази, която тук ни доставя това, което в света на организмите получаваме чрез духа.
За да възприемаме сладко, кисело, топло, студено, светлина, цвят и т.н., ние се нуждаем само от здрави сетива.
Тук в мисленето към веществото трябва да намерим само формата. Обаче в типа съдържание и форма са тясно свързани едно с друго. Ето защо типът не определя съдържанието чисто формално, както законът прави това, а той прониква живо това съдържание отвътре, като нещо собствено негово. На нашия дух се поставя задачата, едновременно с формалното да вземе продуктивно участие в създаване на съдържанието. Един начин на мислене, на който съдържанието се явява в непосредствена връзка с формалното, се е наричало винаги интуитивно мислене.
към текста >>
16.
08_а. ДУХОВНИТЕ НАУКИ - А. УВОД. ДУХ И ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Ако човекът би бил само едно същество надарено със
сетива
, без духовно схващане, то неорганичната природа би била не по-малко зависима от природни закони, но тези закони никога не биха се явили в съществуване.
Тези последните изискват едно съвършено различно отнасяне на човешкия дух към обекта в сравнение с естествените науки. При естествените науки духът имаше да играе една универсална роля. На него се падаше задачата да доведе до завършек самия миров процес. Това, което съществуваше без духа, беше половината от действителността, беше незавършено, във всички точки само частично произведение. Тук духът трябва да извиква в съществуване най-вътрешните двигателни пружини на действителността, които без съмнение и без него биха имали значение и без неговата субективна намеса.
Ако човекът би бил само едно същество надарено със сетива, без духовно схващане, то неорганичната природа би била не по-малко зависима от природни закони, но тези закони никога не биха се явили в съществуване.
Наистина би имало същества, които биха възприемали произведеното (сетивния свят), но не и произвеждащото. Това, което се изявява в човешкия дух, е действително същинската, а именно най-истинската форма на природата, докато за едно същество надарено само със сетива съществува само нейната външна форма. Тук науката има една роля от световно значение. Тя е завършекът на делото на творението.
към текста >>
Това, което се изявява в човешкия дух, е действително същинската, а именно най-истинската форма на природата, докато за едно същество надарено само със
сетива
съществува само нейната външна форма.
На него се падаше задачата да доведе до завършек самия миров процес. Това, което съществуваше без духа, беше половината от действителността, беше незавършено, във всички точки само частично произведение. Тук духът трябва да извиква в съществуване най-вътрешните двигателни пружини на действителността, които без съмнение и без него биха имали значение и без неговата субективна намеса. Ако човекът би бил само едно същество надарено със сетива, без духовно схващане, то неорганичната природа би била не по-малко зависима от природни закони, но тези закони никога не биха се явили в съществуване. Наистина би имало същества, които биха възприемали произведеното (сетивния свят), но не и произвеждащото.
Това, което се изявява в човешкия дух, е действително същинската, а именно най-истинската форма на природата, докато за едно същество надарено само със сетива съществува само нейната външна форма.
Тук науката има една роля от световно значение. Тя е завършекът на делото на творението.
към текста >>
17.
00. ПРЕДГОВОР
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Той показа, че първоосновата на нещата, намираща се извън обсега на нашите
сетива
и нашия разум и които неговите предшественици са търсили с помощта на невярно разбирани понятия, е недостъпна за нашата познавателна способност.
Съвременната философия страда от една нездрава вяра в Кант. Нека настоящия труд допринесе за преодоляването на тази вяра. Би било престъпно да подценим безсмъртните заслуги на този човек за развитието на немската наука. Обаче ние сме длъжни да осъзнаем най-после, че само тогава ще поставим началото на едно действително задоволяващо обхващане за света и живота, когато застанем на решителна противоположна позиция спрямо този ум. Какво направи Кант?
Той показа, че първоосновата на нещата, намираща се извън обсега на нашите сетива и нашия разум и които неговите предшественици са търсили с помощта на невярно разбирани понятия, е недостъпна за нашата познавателна способност.
От това той заключава, че нашият научен стремеж трябва да се придържа в пределите на достойното за опита и не може да се издигне до познанието на свръхсетивната първооснова на "вещта в себе си". Но ако тази "вещ в себе си", заедно с отвъдната първооснова на нещата, е само един признак, що тогава? Лесно е да се разбере, че работата стои именно така. Да се изследва най-дълбоката същност на нещата, тяхното основно начало е едни неотделни от човешката природа стремеж. Този стремеж лежи в основата на всяка научна деятелност.
към текста >>
18.
03. ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО СЛЕД КАНТ.
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
От друга, страна, еднакви външни процеси предизвикват съвършено различни усещания, според това, от кои
сетива
се възприемат.
Към тези доводи на физика, като допълнение, се присъединяват и доводите на психо-физика, намерили своя израз в учението за специфичните енергии на сетивата. Йохан Мюлер е показал, че всяко сетиво може да бъде възбудено само по свойствен за него начин, обусловен от неговата организация и че то винаги реагира еднакво, каквото и външно впечатление да му действува отвън. Ако възбудим зрителния нерв, ние ще изпитаме светлина, безразлично дали на нерва въздействува електрическият ток или светлината.
От друга, страна, еднакви външни процеси предизвикват съвършено различни усещания, според това, от кои сетива се възприемат.
От това се прави извода, че във външния свят съществува само едни род процеси, а именно движение, и че многообразието на възприемания от нас свят е всъщност само реакция на нашите сетива към тези процеси. Съгласно този възглед, ние възприемаме не външния свят, а само предизвикалите от него субективни усещания в нас.
към текста >>
От това се прави извода, че във външния свят съществува само едни род процеси, а именно движение, и че многообразието на възприемания от нас свят е всъщност само реакция на нашите
сетива
към тези процеси.
Към тези доводи на физика, като допълнение, се присъединяват и доводите на психо-физика, намерили своя израз в учението за специфичните енергии на сетивата. Йохан Мюлер е показал, че всяко сетиво може да бъде възбудено само по свойствен за него начин, обусловен от неговата организация и че то винаги реагира еднакво, каквото и външно впечатление да му действува отвън. Ако възбудим зрителния нерв, ние ще изпитаме светлина, безразлично дали на нерва въздействува електрическият ток или светлината. От друга, страна, еднакви външни процеси предизвикват съвършено различни усещания, според това, от кои сетива се възприемат.
От това се прави извода, че във външния свят съществува само едни род процеси, а именно движение, и че многообразието на възприемания от нас свят е всъщност само реакция на нашите сетива към тези процеси.
Съгласно този възглед, ние възприемаме не външния свят, а само предизвикалите от него субективни усещания в нас.
към текста >>
Отначало от усещанията на зрителното и осезателното, сетивата си изграждат пространственият образ на света, в който след това се включват усещанията на останалите
сетива
.
Хартман прибавя към физическите и физиологически доводи против така наречения "наивен реализъм" още и такива, които той нарича философски в собствения смисъл на тази дума. При логическото разглеждане на двата първи довода ние забелязваме, че можем да бъдем, всъщност, до посочения резултат само тогава, когато изхождаме от съществуването и връзката на външните неща, така както ги приема наивното съзнание и след това проучим, как този външен свят може при нашата организация да проникне в нашето съзнание. Видяхме, че всяка следа от такъв външен свят се изгубва за нас по пътя на сетивното впечатление до влизането му в нашето съзнание и в това последното не остава нищо, освен нашите представи. Ето защо трябва да приемем, че образът на външния свят, който ние в действителност имаме, се изгражда чрез душата от материалите на усещанията.
Отначало от усещанията на зрителното и осезателното, сетивата си изграждат пространственият образ на света, в който след това се включват усещанията на останалите сетива.
Ако се видим принудени да /търсим/ мислим известен комплекс от усещания, като нещо свързано, ние идваме до понятието на субстанция, която разглеждаме като техен носител. Ако забележим, че в някоя субстанция едни качества на усещането изчезват, а други се изявяват отново, ние приписваме това на управляваната от закона причинност за промяната на явленията. Така според това разбиране, целият наш образ на света е съставен от субективното съдържание на усещанията, регулирано от нашата собствена душевна дейност. Хартман казва: "Възприеманото от субекта е винаги само изменението на неговите собствени психически състояния и нищо друго"/1/.
към текста >>
19.
04. ИЗХОДНИ ТОЧКИ НА ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Ако внезапно от нещо би било създадено едно същество е напълно развит човешки интерес и то би застанало пред света, първото впечатление, което този последният би оказал на неговите
сетива
и на неговото мислене би било приблизително това, което нарекохме непосредствено даден образ на света не се представя на човека в този вид и нито един момент на неговия живот.
Ако внезапно от нещо би било създадено едно същество е напълно развит човешки интерес и то би застанало пред света, първото впечатление, което този последният би оказал на неговите сетива и на неговото мислене би било приблизително това, което нарекохме непосредствено даден образ на света не се представя на човека в този вид и нито един момент на неговия живот.
В неговото развитие никъде не съществуват граници между чистото, пасивното обръщение навън към непосредствено даденото и неговото известно съмненно към нашето установено начало на теорията на познанието. Едуард Ф. Хартман, например, казва: "Ние не питаме, какво е съдържанието на съзнанието у спящия спрямо съзнанието на детето или у стоящото на по-ниска степен на живите същества животно, понеже философствуващия човек няма за това никаква опитност и изводите с помощта, на които той се опитва да възстанови това съдържание на съзнанието на примитивните биогенетически или онтогенетически степени, трябва все така да се основава на неговата лична опитност. По този начин ние трябва преди всичко да установим, какво представлява по себе си съдържанието на съзнанието, намерено от философствуващия човек в началото на философското размишление/1/. Но против това може да възрази, че образът на света, който имаме в началото на философското размишление носи вече в себе си сказуемите, добити посредством познанието.
към текста >>
20.
01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА'
GA_4 Философия на свободата
За него вярната и очна представа за човешките
сетива
като необходими „органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот.
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „учение за сетивата". В него виждаме, как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените" сетивнофизически факти към несетивно-духовните явления.
За него вярната и очна представа за човешките сетива като необходими „органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот.
Към „досегашните пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота", „движението", „равновесието", „топлината", „словото", „мисълта" и „Азът".
към текста >>
Към „досегашните пет
сетива
, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота", „движението", „равновесието", „топлината", „словото", „мисълта" и „Азът".
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „учение за сетивата". В него виждаме, как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените" сетивнофизически факти към несетивно-духовните явления. За него вярната и очна представа за човешките сетива като необходими „органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот.
Към „досегашните пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота", „движението", „равновесието", „топлината", „словото", „мисълта" и „Азът".
към текста >>
21.
04. ОСНОВНИЯТ ПОДТИК КЪМ НАУКАТА
GA_4 Философия на свободата
Ние никога не сме доволни от това, което природата излага пред нашите
сетива
.
Всеки поглед към природата поражда у нас куп въпроси. Чрез всяко явление, с което се сблъскваме, на нас ни се поставя някаква задача. За нас всяко преживяване се превръща в загадка. От яйцето виждаме да излиза сходна на майката твар и се питаме за причината на това сходство. Наблюдаваме как едно живо същество расте и се развива до определена степен на съвършенство и издирваме предпоставките за установеното.
Ние никога не сме доволни от това, което природата излага пред нашите сетива.
Навред търсим онова, което наричаме обяснение на фактите.
към текста >>
Но към тези прости въздействия спадат също самите
сетива
ведно с мозъка и допусканите в него молекулярни движения." Това означава, че нашето мислене се поражда от материалните процеси, а те пък - от мисленето на Аза.
Той приема, че материализмът е съвсем прав, като обявява всички явления на света, включително нашето мислене, за продукт на чисто материални процеси; само че и обратното, материята и нейните процеси от своя страна били пък продукт на нашето мислене. „Сетивата ни предават... въздействия на нещата - не точни образи, а още по-малко самите неща.
Но към тези прости въздействия спадат също самите сетива ведно с мозъка и допусканите в него молекулярни движения." Това означава, че нашето мислене се поражда от материалните процеси, а те пък - от мисленето на Аза.
Следователно философията на Лангес не е нищо друго освен превъплътената в понятия история за славния Мюнхаузен, който се повдигал във въздуха, теглейки собствения си перчем.
към текста >>
22.
06. СВЕТЪТ КАТО ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_4 Философия на свободата
От друга страна, едни и същи външни дразнения предизвикват в различните
сетива
различни възприятия.
Тези разсъждения се допълват от теорията за така наречените специфични сетивни енергии, създадена от Й. Мюлер (1801 - 1858). Тя се състои в това, че всяко сетиво притежава свойството да реагира на всички външни дразнения само по един определен начин. Упражни ли се върху зрителния нерв някакво въздействие, възниква светлинно възприятие, все едно дали дразнението е причинено от това, което наричаме светлина, или пък върху нерва въздейства било механичен натиск, било електрически ток.
От друга страна, едни и същи външни дразнения предизвикват в различните сетива различни възприятия.
Оттук сякаш следва, че нашите сетива могат да предават само онова, което става в самите тях, но нищо от външния свят. Те определят възприятията според своето естество, физиологията показва, че за пряко знание не може да се говори и по отношение на онова, което обектите пораждат в нашите сетивни органи. Проследявайки процесите в собственото ни тяло, физиологът установява, че още в сетивните органи въздействията на външното движение се преоформят по най-разнообразен начин. Това най-ясно виждаме при окото и ухото. Те са много сложни органи, които значително променят външното дразнение, преди да го доведат до съответния нерв.
към текста >>
Оттук сякаш следва, че нашите
сетива
могат да предават само онова, което става в самите тях, но нищо от външния свят.
Тези разсъждения се допълват от теорията за така наречените специфични сетивни енергии, създадена от Й. Мюлер (1801 - 1858). Тя се състои в това, че всяко сетиво притежава свойството да реагира на всички външни дразнения само по един определен начин. Упражни ли се върху зрителния нерв някакво въздействие, възниква светлинно възприятие, все едно дали дразнението е причинено от това, което наричаме светлина, или пък върху нерва въздейства било механичен натиск, било електрически ток. От друга страна, едни и същи външни дразнения предизвикват в различните сетива различни възприятия.
Оттук сякаш следва, че нашите сетива могат да предават само онова, което става в самите тях, но нищо от външния свят.
Те определят възприятията според своето естество, физиологията показва, че за пряко знание не може да се говори и по отношение на онова, което обектите пораждат в нашите сетивни органи. Проследявайки процесите в собственото ни тяло, физиологът установява, че още в сетивните органи въздействията на външното движение се преоформят по най-разнообразен начин. Това най-ясно виждаме при окото и ухото. Те са много сложни органи, които значително променят външното дразнение, преди да го доведат до съответния нерв. После от периферния край на нерва промененото дразнение бива отвеждано до мозъка.
към текста >>
В нея не може да се намери нищо от онова, което е извън мен и първоначално е въздействало върху моите
сетива
.
Те обаче се срещат съчетани в един и същ обект. Следователно това съчетание трябва да бъде осъществено едва от самата душа. Ще рече, че душата сглобява в тела отделните усещания, опосредствувани от мозъка. От него поотделно получавам по съвсем различни пътища зрителни, осезателни и слухови усещания, които душата впоследствие сглобява в представата за тромпет. Тази крайна брънка (представата за тромпета) от един процес е най-първата даденост за моето съзнание.
В нея не може да се намери нищо от онова, което е извън мен и първоначално е въздействало върху моите сетива.
Външният обект напълно се е загубил по пътя към мозъка и чрез него към душата.
към текста >>
После се посочва, че всичко, което се открива в това нещо, за нас не би съществувало, ако нямахме
сетива
.
В историята на човешкия духовен живот трудно ще се намери втора мисловна конструкция, която да е съставена с толкова находчивост, но която при по-точна проверка все пак да се разпада в нищо. Нека погледнем по-отблизо как се изгражда тя. Първо се изхожда от това, което е даденост за наивното съзнание - възприеманото нещо.
После се посочва, че всичко, което се открива в това нещо, за нас не би съществувало, ако нямахме сетива.
Няма ли око, няма цвят. Значи цвета все още го няма в това, което въздейства върху окото. Той възниква едва чрез взаимодействието на окото с обекта. Следователно обектът е безцветен. Но цветът липсва също и в окото; защото тук е налице химически или физически процес, който първо чрез нерва бива отвеждан в мозъка, където поражда друг процес.
към текста >>
23.
09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО?
GA_4 Философия на свободата
Истинското виждане на тези вещества било невъзможно само поради грубоватостта на нашите
сетива
в сравнение с финото естество на тези вещества.
Но наивният човек схваща сетивното възприятие като единствено свидетелство за реалността не само по отношение битието на нещата, а и по отношение на процесите. По негово мнение едно нещо може да въздейства на друго, само когато някоя налична за сетивното възприятие сила изхожда от едното и обхваща другото. По-старата физика смятала, че от телата изтичат много фини вещества и чрез нашите сетивни органи проникват в душата.
Истинското виждане на тези вещества било невъзможно само поради грубоватостта на нашите сетива в сравнение с финото естество на тези вещества.
Принципно тяхното реално съществуване се признавало на същата основа, на която се признавало за обектите от сетивния свят, а именно поради тяхната форма на битие, която се представяла за аналогична на онази от сетивно възприеманата реалност.
към текста >>
Едно същество с по-малък брой
сетива
, отколкото са човешките, ще възприеме по-малко, докато друго с по-голям брой
сетива
ще възприеме повече от света.
Тъй като единствено чрез нашия субект това цяло се явява разкъсано на мястото между нашето възприятие и нашето понятие, в тяхното съединяване ни е дадено и едно истинско познание. За същества с друг свят на възприятията (например с удвоен брой сетивни органи) прекъсването на взаимовръзката би се появило на друго място, така че възстановяването й също би трябвало да има специфичен за тези същества облик. Въпросът за границата на познанието съществува единствено за наивния и за метафизическия реализъм, които в съдържанието на душата виждат само едно идейно представяне на света. За тях намиращото се извън субекта е нещо абсолютно, нещо почиващо на себе си, а съдържанието на субекта е негов образ, който чисто и просто се намира извън това абсолютно нещо. Съвършенството на познанието се опира на по-голямото или по-малкото сходство на образа с абсолютния обект.
Едно същество с по-малък брой сетива, отколкото са човешките, ще възприеме по-малко, докато друго с по-голям брой сетива ще възприеме повече от света.
Оттук първото ще има по-несъвършено познание от второто.
към текста >>
Чрез разсъждения, насочени към такива и подобни явления, се стига до схващането, че обхватът на света на човешките възприятия е определен от обхвата на човешките
сетива
и че човекът би имал съвсем друг свят пред себе си, ако освен наличните си
сетива
имаше и други, или ако сетивата му изобщо бяха други.
Непредубеденото наблюдение над изживяваното под формата на възприятия и понятия, както бе направен опит за неговото описване в предходното изложение, периодично ще бъде смущавано от някои представи, възникващи под влияние на естествознанието. Изхождайки от него, се казва, че от светлинния спектър окото възприема цветовете от червено до виолетово. В областта на спектралното излъчване отвъд виолетовото има обаче сили, на които не отговаря цветовото възприятие в окото, а химическо въздействие; отвъд границата на червения диапазон също така се намират лъчения, които имат само топлинно въздействие.
Чрез разсъждения, насочени към такива и подобни явления, се стига до схващането, че обхватът на света на човешките възприятия е определен от обхвата на човешките сетива и че човекът би имал съвсем друг свят пред себе си, ако освен наличните си сетива имаше и други, или ако сетивата му изобщо бяха други.
Който се впуска в необуздани фантазии, за каквито доста изкусителен повод в тази насока дават преди всичко блестящите открития в по-новото естествознание, той навярно може да стигне до становището, че в наблюдателната сфера на човека попада само онова, което е в състояние да въздейства на сетивата му, оформени в съответствие с неговото органично устройство; че възприеманото в ограничения от неговото устройство вид той няма право да разглежда като меродавно за действителността; че всяко ново сетиво би трябвало да го поставя пред друг образ на действителността. Взето в съответните граници, всичко това представлява едно напълно оправдано мнение. Но ако чрез това мнение някой бъде разколебан в непредубеденото наблюдение на изтъкнатата в настоящото изложение връзка между възприятие и понятие, той си затваря пътя към едно познание за света и човека, коренящо се в действителността. Да се изживее същността на мисленето, тоест активно да се разкрие светът на понятията е нещо съвсем друго в сравнение с изживяването на нещо възприемаемо чрез сетивата. Каквито и други сетива да имаше човекът, никое от тях не би му предложило някаква действителност, ако той мисловно не изпълнеше с понятия възприетото чрез това сетиво; а всяко сетиво, от какъвто и вид да е то, дава - щом възприеманото от него е понятийно осмислено - на човека възможността да живее вътре в действителността.
към текста >>
Каквито и други
сетива
да имаше човекът, никое от тях не би му предложило някаква действителност, ако той мисловно не изпълнеше с понятия възприетото чрез това сетиво; а всяко сетиво, от какъвто и вид да е то, дава - щом възприеманото от него е понятийно осмислено - на човека възможността да живее вътре в действителността.
Чрез разсъждения, насочени към такива и подобни явления, се стига до схващането, че обхватът на света на човешките възприятия е определен от обхвата на човешките сетива и че човекът би имал съвсем друг свят пред себе си, ако освен наличните си сетива имаше и други, или ако сетивата му изобщо бяха други. Който се впуска в необуздани фантазии, за каквито доста изкусителен повод в тази насока дават преди всичко блестящите открития в по-новото естествознание, той навярно може да стигне до становището, че в наблюдателната сфера на човека попада само онова, което е в състояние да въздейства на сетивата му, оформени в съответствие с неговото органично устройство; че възприеманото в ограничения от неговото устройство вид той няма право да разглежда като меродавно за действителността; че всяко ново сетиво би трябвало да го поставя пред друг образ на действителността. Взето в съответните граници, всичко това представлява едно напълно оправдано мнение. Но ако чрез това мнение някой бъде разколебан в непредубеденото наблюдение на изтъкнатата в настоящото изложение връзка между възприятие и понятие, той си затваря пътя към едно познание за света и човека, коренящо се в действителността. Да се изживее същността на мисленето, тоест активно да се разкрие светът на понятията е нещо съвсем друго в сравнение с изживяването на нещо възприемаемо чрез сетивата.
Каквито и други сетива да имаше човекът, никое от тях не би му предложило някаква действителност, ако той мисловно не изпълнеше с понятия възприетото чрез това сетиво; а всяко сетиво, от какъвто и вид да е то, дава - щом възприеманото от него е понятийно осмислено - на човека възможността да живее вътре в действителността.
Фантазиите за възможния съвсем друг образ на възприятието при други сетива нямат нищо общо с въпроса за мястото на човека в реалния свят. Трябва просто да се прозре, че всеки образ на възприятието получава своя облик според органичното устройство на възприемащото същество, но едва изпълненият с изживяно мисловно съзерцание образ на възприятието въвежда човека в действителността. Не фантастичното обрисуване на това, колко по-иначе би трябвало да изглежда светът за други сетива, различаващи се от човешките, може да накара човека да търси познание относно своята връзка със света, а прозрението, че всяко възприятие дава само част от криещата се в него действителност и следователно отвежда встрани от своята собствена действителност. Към това прозрение впоследствие се присъединява следващото, че мисленето въвежда в скриваната от самото възприятие част от действителността. Непредубеденото наблюдение над изложеното тук отношение между възприятие и мисловно изработеното понятие може да бъде смутено също така, когато в областта на физическия опит се наложи да се говори не за пряко възприемаеми осезаеми елементи, а за неосезаеми величини като електрическите или магнитните силови линии и т.н.
към текста >>
Фантазиите за възможния съвсем друг образ на възприятието при други
сетива
нямат нищо общо с въпроса за мястото на човека в реалния свят.
Който се впуска в необуздани фантазии, за каквито доста изкусителен повод в тази насока дават преди всичко блестящите открития в по-новото естествознание, той навярно може да стигне до становището, че в наблюдателната сфера на човека попада само онова, което е в състояние да въздейства на сетивата му, оформени в съответствие с неговото органично устройство; че възприеманото в ограничения от неговото устройство вид той няма право да разглежда като меродавно за действителността; че всяко ново сетиво би трябвало да го поставя пред друг образ на действителността. Взето в съответните граници, всичко това представлява едно напълно оправдано мнение. Но ако чрез това мнение някой бъде разколебан в непредубеденото наблюдение на изтъкнатата в настоящото изложение връзка между възприятие и понятие, той си затваря пътя към едно познание за света и човека, коренящо се в действителността. Да се изживее същността на мисленето, тоест активно да се разкрие светът на понятията е нещо съвсем друго в сравнение с изживяването на нещо възприемаемо чрез сетивата. Каквито и други сетива да имаше човекът, никое от тях не би му предложило някаква действителност, ако той мисловно не изпълнеше с понятия възприетото чрез това сетиво; а всяко сетиво, от какъвто и вид да е то, дава - щом възприеманото от него е понятийно осмислено - на човека възможността да живее вътре в действителността.
Фантазиите за възможния съвсем друг образ на възприятието при други сетива нямат нищо общо с въпроса за мястото на човека в реалния свят.
Трябва просто да се прозре, че всеки образ на възприятието получава своя облик според органичното устройство на възприемащото същество, но едва изпълненият с изживяно мисловно съзерцание образ на възприятието въвежда човека в действителността. Не фантастичното обрисуване на това, колко по-иначе би трябвало да изглежда светът за други сетива, различаващи се от човешките, може да накара човека да търси познание относно своята връзка със света, а прозрението, че всяко възприятие дава само част от криещата се в него действителност и следователно отвежда встрани от своята собствена действителност. Към това прозрение впоследствие се присъединява следващото, че мисленето въвежда в скриваната от самото възприятие част от действителността. Непредубеденото наблюдение над изложеното тук отношение между възприятие и мисловно изработеното понятие може да бъде смутено също така, когато в областта на физическия опит се наложи да се говори не за пряко възприемаеми осезаеми елементи, а за неосезаеми величини като електрическите или магнитните силови линии и т.н. Възможно е да изглежда, че елементите от действителността, за които говори физиката, нямат нищо общо нито с възприемаемото нещо, нито с разкриваното чрез активно мислене понятие.
към текста >>
Не фантастичното обрисуване на това, колко по-иначе би трябвало да изглежда светът за други
сетива
, различаващи се от човешките, може да накара човека да търси познание относно своята връзка със света, а прозрението, че всяко възприятие дава само част от криещата се в него действителност и следователно отвежда встрани от своята собствена действителност.
Но ако чрез това мнение някой бъде разколебан в непредубеденото наблюдение на изтъкнатата в настоящото изложение връзка между възприятие и понятие, той си затваря пътя към едно познание за света и човека, коренящо се в действителността. Да се изживее същността на мисленето, тоест активно да се разкрие светът на понятията е нещо съвсем друго в сравнение с изживяването на нещо възприемаемо чрез сетивата. Каквито и други сетива да имаше човекът, никое от тях не би му предложило някаква действителност, ако той мисловно не изпълнеше с понятия възприетото чрез това сетиво; а всяко сетиво, от какъвто и вид да е то, дава - щом възприеманото от него е понятийно осмислено - на човека възможността да живее вътре в действителността. Фантазиите за възможния съвсем друг образ на възприятието при други сетива нямат нищо общо с въпроса за мястото на човека в реалния свят. Трябва просто да се прозре, че всеки образ на възприятието получава своя облик според органичното устройство на възприемащото същество, но едва изпълненият с изживяно мисловно съзерцание образ на възприятието въвежда човека в действителността.
Не фантастичното обрисуване на това, колко по-иначе би трябвало да изглежда светът за други сетива, различаващи се от човешките, може да накара човека да търси познание относно своята връзка със света, а прозрението, че всяко възприятие дава само част от криещата се в него действителност и следователно отвежда встрани от своята собствена действителност.
Към това прозрение впоследствие се присъединява следващото, че мисленето въвежда в скриваната от самото възприятие част от действителността. Непредубеденото наблюдение над изложеното тук отношение между възприятие и мисловно изработеното понятие може да бъде смутено също така, когато в областта на физическия опит се наложи да се говори не за пряко възприемаеми осезаеми елементи, а за неосезаеми величини като електрическите или магнитните силови линии и т.н. Възможно е да изглежда, че елементите от действителността, за които говори физиката, нямат нищо общо нито с възприемаемото нещо, нито с разкриваното чрез активно мислене понятие. Но едно такова схващане би почивало на самоизмама. От значение е най-вече, че всичко изработено във физиката, доколкото не представлява неоправдани хипотези, които би трябвало да бъдат игнорирани, е получено чрез възприятие и понятие.
към текста >>
Увеличаването на броя или видоизменянето на човешките
сетива
би довело до друг образ на възприятието, до обогатяване или видоизменяне на човешкия опит; но едно истинско познание спрямо този опит също би трябвало да се постигне чрез взаимодействието на понятие и възприятие.
Възможно е да изглежда, че елементите от действителността, за които говори физиката, нямат нищо общо нито с възприемаемото нещо, нито с разкриваното чрез активно мислене понятие. Но едно такова схващане би почивало на самоизмама. От значение е най-вече, че всичко изработено във физиката, доколкото не представлява неоправдани хипотези, които би трябвало да бъдат игнорирани, е получено чрез възприятие и понятие. Въз основа на верния познавателен инстинкт на физика онова, което привидно представлява неосезаемо съдържание, при всяко положение се пренася в областта, в която се намират възприятията и се мисли чрез понятия, с които се борави в тази област. По същество напреженията в електрическото и магнитното поле и така нататък, не се откриват посредством някакъв друг процес на познанието извън този, който протича между възприятие и понятие.
Увеличаването на броя или видоизменянето на човешките сетива би довело до друг образ на възприятието, до обогатяване или видоизменяне на човешкия опит; но едно истинско познание спрямо този опит също би трябвало да се постигне чрез взаимодействието на понятие и възприятие.
Задълбочаването на познанието зависи от изявяващите се в мисленето сили на интуицията (срв. стр. 89). С изживяването, което се оформя при мисленето, тази интуиция може да се гмурне в по-големи или по-малки подоснови на действителността. Чрез разширяване образа на възприятието, това гмурване може да получи импулси и по такъв начин косвено да бъде стимулирано. Само че гмурването в дълбините като достигане до действителността никога не бива да се смесва с противостоенето на по-широк или по-тесен образ на възприятието, в който винаги е налице само една половинчатост на действителността, обусловена от познаващото органично устройство.
към текста >>
За наличието на възприятия от душевно или духовно естество не са нужни
сетива
в обичайния смисъл на думата.
Както животът, редом със съзнателното будно състояние се нуждае от несъзнателното състояние на съня, така себеизживяването на човека редом със сферата на неговото сетивно възприятие се нуждае от една – дори далеч по-голяма - сфера на възприемаеми не по сетивен път елементи в областта, от която произхождат сетивните възприятие. Всичко това косвено е изразено още в първоначалната версия на тази книга. Тук нейният автор прибавя настоящото разширение на съдържанието, понеже практиката му е показала че някои читатели не са чели достатъчно точно. Редно е също така да се обърне внимание, че идеята за възприятието, както е развита в настоящата книга, не бива да се смесва с идеята за външно сетивно възприятие, което представлява само негов частен случай. От предходното и в още по-голяма степен от по-нататъшното изложение ще се види, че тук всичко, което постъпва в човека по сетивен и духовен път, се схваща като възприятие, преди да бъде обхванато от активно изграденото понятие.
За наличието на възприятия от душевно или духовно естество не са нужни сетива в обичайния смисъл на думата.
Би могло да се твърди, че такова разширяване на езиковата употреба е неуместно. То обаче е безусловно необходимо, ако не искаме тъкмо чрез езиковата употреба да си вържем ръцете при разширяване на познанието в някои области. Който под възприятие разбира само сетивно възприятие, той и за това сетивно възприятие не стига до едно пригодно за познанието понятие. Понякога едно понятие трябва да бъде разширено, за да получи полагащия му се в една по-тясна област смисъл. Към онова, което първоначално се влага в едно понятие, понякога трябва да се прибави още нещо, за да може вложеното да намери своето оправдание, или пък доуточнение.
към текста >>
24.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Този вид мотивиране на волята, който поначало е присъщ само на по-низшия сетивен живот, може да бъде разпрострян и върху възприятията на по-висшите
сетива
.
Първата степен на индивидуалния живот е възприемането, и то сетивното възприемане. Тук ние се намираме в онази област на нашия индивидуален живот, където възприемането се трансформира във волеви акт, без посредничеството на някое чувство или понятие. Движещата сила на човека, която се има предвид тук, се нарича просто нагон. Чрез него се осъществява задоволяването на по-низши, чисто животински нужди (глад, полово сношение и т.н.). Характерното за нагонния живот се състои в непосредствеността, с която отделното възприятие предизвиква волевия акт.
Този вид мотивиране на волята, който поначало е присъщ само на по-низшия сетивен живот, може да бъде разпрострян и върху възприятията на по-висшите сетива.
След възприемането на някакъв процес във външния свят ние - без по-нататъшен размисъл и без да свързваме възприятието с някое особено чувство - произвеждаме действие, както е прието в конвенционалното общуване с хората. Движещата сила за подобни действия се означава като такт или нравствен вкус. Колкото по-често такова непосредствено предизвикване на едно действие се извършва чрез едно възприятие, толкова съответният човек ще се оказва по-пригоден да действа изцяло под влияние на такта, тоест тактът ще стане негово характерологично начало.
към текста >>
25.
18. ПЪРВО ПРИЛОЖЕНИЕ
GA_4 Философия на свободата
При мисловното обхващане на възприятието аз съм принуден да си кажа, че тя съвсем не е това, което се явява за външните
сетива
.
Какво имам най-напред пред себе си, когато застана пред друга личност? Вглеждам се в най-непосредственото. Това е даденият ми като възприятие сетивен образ за тялото на другата личност, освен туй слуховото възприятие на казваното от нея и т.н. Но аз не само се вглеждам във всичко това - то задвижва и мисловната ми дейност. Стоейки в размисъл пред другата личност, възприятието в известна степен ми се струва душевно прозрачно.
При мисловното обхващане на възприятието аз съм принуден да си кажа, че тя съвсем не е това, което се явява за външните сетива.
Сетивният образ разкрива в непосредствения и вид нещо друго, което тя представлява косвено. Нейното заставане пред мен е същевременно нейно заличаване като чисто сетивен образ. Но показаното от нея при това заличаване ме кара като мислещо същество да изключа моето мислене по време на нейното действие и на мястото му да поставя нейното мислене. Това нейно мислене пък обхващам в моето изживявано мислене като мое собствено. Аз действително съм възприел мисленето на другия.
към текста >>
26.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Чрез такова допускане човек погубва радостта си към този свят и го принизява до привидност, до празно отражение на една недостъпност, приема го за безсъдържателен сън и приписва същинската действителност на друг, измислен свят; вярва, че човешките
сетива
са измамници, откриващи ни лъжливи образи вместо реалности.
Особена черта на човешката слабост Ницше вижда в начина на вярване в едно отвъдно, в друг свят, в който човек може да живее. Според мнението му човек не може да причини по-голяма вреда на живота от това да организира съществуването си съгласно някакъв живот в отвъдното. Човек не може да изпадне в по-голяма заблуда от това, зад явленията на този свят да допуска съществуването на същества, които не са достъпни за човешкото познание и които се приемат като същинската причина, като определящото за всяко битие.
Чрез такова допускане човек погубва радостта си към този свят и го принизява до привидност, до празно отражение на една недостъпност, приема го за безсъдържателен сън и приписва същинската действителност на друг, измислен свят; вярва, че човешките сетива са измамници, откриващи ни лъжливи образи вместо реалности.
Само от слабост може да възникне такъв възглед. Защото на силния, стъпил здраво на земята, изпитващ радост от живота, няма дори да му хрумне да измисля друга действителност. Той е зает с този свят и няма потребност от някакъв друг. Ала страдащите, болните, недоволни от живота, прибягват до убежище в отвъдното. Това, което им е отказано тук, отвъдното трябва да им го предложи.
към текста >>
Силният, здравият, който има развити и годни
сетива
, за да търси в себе си основанията за този свят, няма нужда от обяснение на явленията, в които живее, не се нуждае от отвъдни причини и същества.
Само от слабост може да възникне такъв възглед. Защото на силния, стъпил здраво на земята, изпитващ радост от живота, няма дори да му хрумне да измисля друга действителност. Той е зает с този свят и няма потребност от някакъв друг. Ала страдащите, болните, недоволни от живота, прибягват до убежище в отвъдното. Това, което им е отказано тук, отвъдното трябва да им го предложи.
Силният, здравият, който има развити и годни сетива, за да търси в себе си основанията за този свят, няма нужда от обяснение на явленията, в които живее, не се нуждае от отвъдни причини и същества.
Слабият, който възприема действителността с осакатени очи и уши, се нуждае от основания зад явленията.
към текста >>
27.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
За тази свръхчувствителност имам психологически
сетива
, с които усещам и откривам всяка тайна и прозирам при първи допир скритата мръсотия в основата на всяка природа, обусловена може би от лоша кръв, но лустросана чрез възпитание.
Колкото повече се занимаваме с мисловното развитие на Ницше, толкова повече стигаме до убеждението, че навсякъде има отклонение от това, което е обяснимо психологически. Инстинктът за изолация, за затваряне пред външния свят, се намира дълбоко в неговата духовна организация. Той се характеризира сам достатъчно в „Ecce homo“: „Присъща ми е извънредна свръхчувствителност на инстинкта за чистота, за да възприемам психологически близостта или - как да кажа! - най-вътрешното, за да подушвам „същинатаа“ на всяка душа.
За тази свръхчувствителност имам психологически сетива, с които усещам и откривам всяка тайна и прозирам при първи допир скритата мръсотия в основата на всяка природа, обусловена може би от лоша кръв, но лустросана чрез възпитание.
Когато наблюдавам правилно, такива хора, непоносими за моята свръхчувствителност, усещат също така вътрешно моето отвращение. От това те не стават по-благоуханни... Търпението не ми е присъщо в отношенията с други хора; моята хуманност не се изразява в съчувствието, както правят другите, а в изтрайването на това съчувствие... Моята хуманност е едно постоянно себепревъзмогване. Имам нужда обаче от самота за оздравяване, завръщане към самия себе си, за да вдъхвам свободен, лек и игрив въздух... Най-голяма опасност за мен е била винаги сганта, към която изпитвам отвращение.“ (М. Г. Конрад: „Еретична кръв“) Такива инстинкти са в основата на учението в „Отвъд доброто и злото“ и в много други негови мисли. Той иска да образова каста от аристократи, които да създават житейските си цели от своето пълно самовластие.
към текста >>
28.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Този, който няма отворено това сетиво, вярва, че себепознанието се ражда по същия начин, както познанието чрез външните
сетива
или чрез някои други, действащи отвън средства.
Вие или ще им говорите за нищо, и този е по-щастливият случай, ако го осъзнайте; защото по този начин вие скоро ще забележите грешката и в случай, че не можете да им отворите очите, ще престанете да им говорите напразно. Или пък поради някаква причина ще искате да създадете известно разбиране за вашето учение: Тогава те ще могат да го разберат само от това, което им е познато чрез осезанието: Те ще искат да почувстват светлината и цветовете и другите отношения на видимостта, ще си въобразят, че ги чувстват, ще измислят и ще се залъжат с нещо в своето чувство относно това, което наричате светлина. Тогава те ще разберат криво, ще изопачат, ще изтълкуват погрешно тази светлина." Нещо подобно трябва да кажем и за това, към което се стремяха гореспоменатите духове. Те виждаха да се разтваря в себепознанието едно ново чувство, едно ново сетиво. И според тяхното чувстване, това сетиво доставя онези възгледи, онези виждания, които не съществуват за онзи, който не вижда в себепознанието това, което го отличава от всички родове познание.
Този, който няма отворено това сетиво, вярва, че себепознанието се ражда по същия начин, както познанието чрез външните сетива или чрез някои други, действащи отвън средства.
Той си мисли: "познанието е познание". Само че единият път негов обект е нещо, което се намира вън в света, другият път този обект е собствената душа. Той чува само думи, в най-добрия случай отвлечени мисли при това, което за дълбоко виждащия е основа на неговия вътрешен живот; така се случва, когато чува изречението, че при всички други родове познание предметът се намира вън от нас, а при себепознанието ние се намираме сред този предмет, че всеки друг предмет ние виждаме да се явява пред нас като нещо завършено, докато в нашето себе ние втъкаваме като действащи и като творци това, което наблюдаваме в нас. Това може да изглежда само като едно словесно обяснение, то може да се яви като една висша светлина, която наново осветлява всяко друго познание. Онзи, за когото то се явява по първия начин, се намира в положението на един слепец, на когото казват: Там има един бляскав предмет.
към текста >>
Но не е имало случай това сетиво да е видяло самото себе си и разликата и противоположността, която съществува между него и другите
сетива
.
Моето вътрешно сетиво трябва да бъде насочено към духовния процес, който моите очи не виждат; тогава то разбира, че аз събуждам процеса като духовен от моята сила. Тук отново можем да цитираме едно изречение на Й. Г. Фитхе, което добре изразява този факт. "Следователно новото сетиво е сетивото за духа; това е сетивото, за което съществува само духът и нищо друго и за което и другото, даденото битие, приема формата на духа и се превръща в него; за което, следователно, фактически е изчезнало битието в неговата собствена форма. Това сетиво е служило за виждане откакто съществуват хора и всичко велико и прекрасно, което съществува в света и което единствено дава възможност човечеството да съществува, произхождат от това, което въпросното сетиво е видяло.
Но не е имало случай това сетиво да е видяло самото себе си и разликата и противоположността, която съществува между него и другите сетива.
Впечатленията на двата вида сетива са се сливали, животът е бил разделен на две половини, без съединителна връзка." Съединителното звено се създава благодарение на това, че вътрешното сетиво обхваща в своята духовност духовното, което събужда в своето отношение с външния свят. Благодарение на този факт, това, което ние приемаме от нещата в нашия дух, престава да се явява като едно повторение без значение. То се явява като нещо ново в сравнение с това, което може да даде само външното възприятие. Простият процес на хвърлянето на камък и моето възприятие на този процес се явяват в една по-висша светлина, когато аз си изясня, каква задача има моето вътрешно сетиво в цялата тази работа. За да съчетаем мислено двете влияния и техният начин на действие, необходимо е цяло едно духовно съдържание, което аз вече трябва да съм усвоил, когато възприемам летящия камък.
към текста >>
Впечатленията на двата вида
сетива
са се сливали, животът е бил разделен на две половини, без съединителна връзка." Съединителното звено се създава благодарение на това, че вътрешното сетиво обхваща в своята духовност духовното, което събужда в своето отношение с външния свят.
Тук отново можем да цитираме едно изречение на Й. Г. Фитхе, което добре изразява този факт. "Следователно новото сетиво е сетивото за духа; това е сетивото, за което съществува само духът и нищо друго и за което и другото, даденото битие, приема формата на духа и се превръща в него; за което, следователно, фактически е изчезнало битието в неговата собствена форма. Това сетиво е служило за виждане откакто съществуват хора и всичко велико и прекрасно, което съществува в света и което единствено дава възможност човечеството да съществува, произхождат от това, което въпросното сетиво е видяло. Но не е имало случай това сетиво да е видяло самото себе си и разликата и противоположността, която съществува между него и другите сетива.
Впечатленията на двата вида сетива са се сливали, животът е бил разделен на две половини, без съединителна връзка." Съединителното звено се създава благодарение на това, че вътрешното сетиво обхваща в своята духовност духовното, което събужда в своето отношение с външния свят.
Благодарение на този факт, това, което ние приемаме от нещата в нашия дух, престава да се явява като едно повторение без значение. То се явява като нещо ново в сравнение с това, което може да даде само външното възприятие. Простият процес на хвърлянето на камък и моето възприятие на този процес се явяват в една по-висша светлина, когато аз си изясня, каква задача има моето вътрешно сетиво в цялата тази работа. За да съчетаем мислено двете влияния и техният начин на действие, необходимо е цяло едно духовно съдържание, което аз вече трябва да съм усвоил, когато възприемам летящия камък. Следователно аз прилагам едно вече натрупано в мене духовно съдържание върху нещо, което срещам във външния свят.
към текста >>
При това обаче, по-голяма част от хората имат ясното чувство, че с това, което външните
сетива
и разлагащият ум познават, не може още да бъде дадено всичко, което се крие в същността на нещата.
При това обаче, по-голяма част от хората имат ясното чувство, че с това, което външните сетива и разлагащият ум познават, не може още да бъде дадено всичко, което се крие в същността на нещата.
Тогава те вярват, че останалата част трябва също да се намира във външния свят, както и нещата на самото външно възприятие. Те смятат, че трябва да съществува нещо, което остава недостижимо за познанието. Това, което би трябвало да постигнат благодарение на факта, че още веднъж възприемат с вътрешното сетиво на по-висока степен това, което са възприели чрез сетивата и са обхванали с ума, те го пренасят във външния свят като нещо недостижимо и непознато. Тогава говорят за границите на познанието, които им пречат да стигнат до "нещото в себе си". Те говорят за непознатата "същност" на нещата.
към текста >>
Вътрешната светлина говори в тази поема: "Един вечен лъч от мене, който е добил едно особено съществуване в света на личния живот, привлича към себе си петте
сетива
и индивидуалната душа, които принадлежат на природата.
Преобразуването, което се произвежда в цялото същество на човека, когато той гледа нещата, е показано с прекрасни думи в индийската поема "Бхагават Гита", поради което Вилхелм фон Хумболдт казваше за нея, че е признателен на своята съдба, защото го е оставила да живее достатъчно дълго, докато е станал в състояние да се запознае с тази творба.
Вътрешната светлина говори в тази поема: "Един вечен лъч от мене, който е добил едно особено съществуване в света на личния живот, привлича към себе си петте сетива и индивидуалната душа, които принадлежат на природата.
Когато лъчезарният дух се въплъщава в пространство и време, или когато се обезплътява, той обхваща нещата и ги взема със себе си, както полъхът на вятъра обхваща благоуханията на цветята и ги отнася със себе си. Вътрешната светлина владее ухото, чувството, вкуса и обонянието, както и сърдечността; тя завързва връзката между себе си и сетивните неща. Неразумните не знаят, кога вътрешната светлина просиява и угасва, или кога се съединява с нещата; само който е съпричастник на вътрешната светлина, може да знае за това." Така мощно сочи "Бхагават Гита" на преобразуването на човека, че казва за "мъдрия": Той не може вече да се заблуди, не може да стори грях. Ако привидно той се заблуждава или прави грях, трябва да осветли своите мисли или своите постъпки с една светлина, пред която вече не се явява като грешка, нито като грях това, което пред обикновеното съзнание се явява като такова. "Който се е издигнал в неговото познание е от най-чист род, той не убива и не се опетнява, даже ако би убил някой друг." С това се посочва същото онова основно настроение на душата, което произтича от най-висшето познание, за което Спиноза, след като го описва в своята "етика", избликва във възторжените думи: "Тук завършва това, което исках да изложа относно властта на душата върху вълненията и страстите и върху свободата на душата.
към текста >>
29.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
В своето съчинение "Върху отшелничеството" Майстер Екхарт се изказва върху отношението на външното възприятие към вътрешното: "Тук трябва да знаеш, че учителите говорят, че във всеки човек има два човека: Единият е външния човек, това е светът на сетивата; на човека служат пет
сетива
, и въпреки това той действува чрез силата на душата.
В своето съчинение "Върху отшелничеството" Майстер Екхарт се изказва върху отношението на външното възприятие към вътрешното: "Тук трябва да знаеш, че учителите говорят, че във всеки човек има два човека: Единият е външния човек, това е светът на сетивата; на човека служат пет сетива, и въпреки това той действува чрез силата на душата.
към текста >>
Сега ти трябва да знаеш, че всеки човек, който люби Бога, не ползва силите на душата във външния човек повече отколкото петте
сетива
се нуждаят; и вътрешността не се обръща към петте
сетива
освен дотолкова, доколкото той е ръководител и покровител на петте
сетива
, за да не станат те в своя стремеж роби на животинското." Който говори по този начин за вътрешния човек, той не може вече да насочва своя поглед към намиращата се вън от него същност на нещата.
Другият човек се нарича вътрешен човек, това е вътрешността на човека.
Сега ти трябва да знаеш, че всеки човек, който люби Бога, не ползва силите на душата във външния човек повече отколкото петте сетива се нуждаят; и вътрешността не се обръща към петте сетива освен дотолкова, доколкото той е ръководител и покровител на петте сетива, за да не станат те в своя стремеж роби на животинското." Който говори по този начин за вътрешния човек, той не може вече да насочва своя поглед към намиращата се вън от него същност на нещата.
Защото на него му е ясно, че от никаква форма навъншния сетивен свят не може да му се яви тази същност. Би могло да му се възрази: Какво значение има за нещата във външния свят онова, което ти прибавяш към тях из твоя дух? Гради следователно върху твоите сетива. Само те ти дават знание за външния свят. Не изопачавай чрез една духовна прибавка това, което сетивата ти дават като образ навъншния свят в неговата чистота, без прибавка.
към текста >>
Гради следователно върху твоите
сетива
.
Другият човек се нарича вътрешен човек, това е вътрешността на човека. Сега ти трябва да знаеш, че всеки човек, който люби Бога, не ползва силите на душата във външния човек повече отколкото петте сетива се нуждаят; и вътрешността не се обръща към петте сетива освен дотолкова, доколкото той е ръководител и покровител на петте сетива, за да не станат те в своя стремеж роби на животинското." Който говори по този начин за вътрешния човек, той не може вече да насочва своя поглед към намиращата се вън от него същност на нещата. Защото на него му е ясно, че от никаква форма навъншния сетивен свят не може да му се яви тази същност. Би могло да му се възрази: Какво значение има за нещата във външния свят онова, което ти прибавяш към тях из твоя дух?
Гради следователно върху твоите сетива.
Само те ти дават знание за външния свят. Не изопачавай чрез една духовна прибавка това, което сетивата ти дават като образ навъншния свят в неговата чистота, без прибавка. Твоето око ти казва, какъв е цветът; това, което твоят дух познава от цвета, то съвсем не се намира в цвета. От гледището на Майстер Екхарт би трябвало да отговорим: Сетивата са физически уреди. Следователно техните съобщения за нещата могат да се отнасят само за физическото на нещата.
към текста >>
Чрез вътрешното сетиво аз възприемам това духовно съдържание също така, както чрез външните
сетива
възприемам физическото съдържание.
И понеже за мене съществува само един единствен вътрешен свят, а именно моят собствен вътрешен свят, аз мога да си представя и вътрешния свят на другите същества подобен на моя вътрешен свят. Чрез това се стига до един вид всеобщо одушевяване на природата /панпсихизъм/. Този възглед представлява едно изопачаване на това, което развитото вътрешно сетиво действително предлага. Духовното съдържание на един външен предмет, което се появява в моята вътрешност, не е нещо мислено прибавено към външното възприятие. То не е подобно нещо, както не е подобно нещо и духът на един друг човек.
Чрез вътрешното сетиво аз възприемам това духовно съдържание също така, както чрез външните сетива възприемам физическото съдържание.
И това, което наричам мой вътрешен живот в горния смисъл, съвсем не е, в по-висш смисъл, моят дух. Този вътрешен живот е само резултат на чисто сетивни процеси, той ми принадлежи като напълно индивидуална личност, която не е нищо друго освен резултат на нейната физическа организация. Когато пренасям тази вътрешност върху външните неща, аз фактически бълнувам и фантазирам. Моят личен душевен живот, моите мисли, спомени и чувства, са в мене, защото аз съм едно организирано така и така природно същество, с напълно определен сетивен апарат, с напълно определена нервна система. Тази моя човешка душа аз не трябва да пренасям върху нещата.
към текста >>
"Който е постигнал да запали тази "искрица" в себе си, той не вижда вече само така, както човек вижда с външните
сетива
и с логическия ум, който подрежда и класира впечатленията на сетивата, но той вижда, как нещата са в самите себе си.
Ако сравня външната дъска на вратата с външния човек, тогава аз сравнявам пантата с вътрешния човек когато вратата се движи насам и нататък, движи се насам и нататък външната дъска, докато пантата остава постоянно неподвижна и с това никак не се изменя. Същото е и тук." Като индивидуално сетивно същество аз мога да изследвам нещата от всички страни вратата се движи насам и нататък; ако не направящото възприятията на сетивата да възкръснат духовно в мене, тогава аз не познавам нищо от тяхната същност пантата не се движи. Според възгледа на Майстер Екхарт озарението, което вътрешното сетиво дава, е влизане на Бога в душата. Той нарича светлината на познанието, която това навлизане на Бога запалва, "искрицата на душата". Мястото в човешката вътрешност, където проблясва тази "искрица", е толкова бистро, и толкова възвишено, и толкова благородно в самото себе си, че там не може да обитава никакво създание, а там обитава само Бог с неговата чиста божествена природа.
"Който е постигнал да запали тази "искрица" в себе си, той не вижда вече само така, както човек вижда с външните сетива и с логическия ум, който подрежда и класира впечатленията на сетивата, но той вижда, как нещата са в самите себе си.
Външните сетива и подреждащия ум отделят човека от другите неща; те правят от него един индивид в пространството и времето, който възприема и другите неща в пространството и времето. Озареният от "искрицата" човек престава да бъде едно отделно същество. Той унищожава своята изолираност. Всичко, което произвежда разликата между не го и нещата, престава да съществува че той самият, като отделно същество, е този, който възприема, не влиза вече в сметката. Нещата и той не са вече разделени.
към текста >>
Външните
сетива
и подреждащия ум отделят човека от другите неща; те правят от него един индивид в пространството и времето, който възприема и другите неща в пространството и времето.
Същото е и тук." Като индивидуално сетивно същество аз мога да изследвам нещата от всички страни вратата се движи насам и нататък; ако не направящото възприятията на сетивата да възкръснат духовно в мене, тогава аз не познавам нищо от тяхната същност пантата не се движи. Според възгледа на Майстер Екхарт озарението, което вътрешното сетиво дава, е влизане на Бога в душата. Той нарича светлината на познанието, която това навлизане на Бога запалва, "искрицата на душата". Мястото в човешката вътрешност, където проблясва тази "искрица", е толкова бистро, и толкова възвишено, и толкова благородно в самото себе си, че там не може да обитава никакво създание, а там обитава само Бог с неговата чиста божествена природа. "Който е постигнал да запали тази "искрица" в себе си, той не вижда вече само така, както човек вижда с външните сетива и с логическия ум, който подрежда и класира впечатленията на сетивата, но той вижда, как нещата са в самите себе си.
Външните сетива и подреждащия ум отделят човека от другите неща; те правят от него един индивид в пространството и времето, който възприема и другите неща в пространството и времето.
Озареният от "искрицата" човек престава да бъде едно отделно същество. Той унищожава своята изолираност. Всичко, което произвежда разликата между не го и нещата, престава да съществува че той самият, като отделно същество, е този, който възприема, не влиза вече в сметката. Нещата и той не са вече разделени. В него се оглеждат нещата, следователно и Бог "тази искрица, това е Бог, защото той е сам и единствен и носи в себе си образа на всички създания, образ без образ и образ над образ." С най-великолепни думи говори Екхарт за заличаването на отделното същество: "Трябва да се знае, че главното е, след нещата, да познаем Бога и да бъдем познати от него.
към текста >>
30.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Волята трябва да бъде съблечена от самото добро и от всяко воление и да стане безволна." "Човек трябва да се оттегли от всички свои
сетива
в себе си всички сили и да стигне до една забрава на всички неща и на самия себе си." "Защото истинното и вечно слово божие се изговаря само в пустинята, когато човек е излязъл от самия себе си и от всички неща и стои съвършено свободен, празен и самотен."
Той има твърдата вяра и доверие, че всемирното същество просиява в човека, когато този устройва своя живот така, че в него се намира място за божественото. Но никога това всемирно същество не може да просияе, ако човек се затвори в своята чиста, естествена, отделна личност. В езика на Таулер този изолиран в себе си човек е само част от света; едно отделно създание. Колкото повече се затваря в това съществуване като част на света, толкова по-малко може всемирното същество да намери място в него. "Ако човек трябва наистина да стане едно с Бога, тогава трябва да умрат и да замлъкнат и силите на вътрешния човек.
Волята трябва да бъде съблечена от самото добро и от всяко воление и да стане безволна." "Човек трябва да се оттегли от всички свои сетива в себе си всички сили и да стигне до една забрава на всички неща и на самия себе си." "Защото истинното и вечно слово божие се изговаря само в пустинята, когато човек е излязъл от самия себе си и от всички неща и стои съвършено свободен, празен и самотен."
към текста >>
31.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Чрез своите
сетива
той получава впечатления от другите същества и преработва тези впечатления чрез своите духовни способности.
Трябва да възникне въпросът, на какво се дължи, че един и същ човек развива за един и същ свят два вида познание? Ние още при Таулер можахме да загатнем за посоката, в която трябва да търсим отговор на този въпрос. Тук при Николай от Куза този отговор може да бъде формулиран още по-решаващо. Човекът живее първо като отделно /индивидуално/ същество между други индивидуални същества. Към действията, които другите същества упражняват едни върху други, у него се прибавя още и /нисшото/ познание.
Чрез своите сетива той получава впечатления от другите същества и преработва тези впечатления чрез своите духовни способности.
Той отвръща духовен поглед отвъншните неща и гледа самия себе си, своята собствена дейност. От това за него се ражда себепознанието. Докато остава на тази степен на себепознанието, той не вижда още себе си в истинския смисъл на думата. Той все още може да вярва, че в него действа някаква скрита същност, чиито прояви и действия са само това, което му се явява като негова дейност. Но може да настъпи моментът, когато на човека става ясно чрез една неопровержима вътрешна опитност, че в това, което възприема, изживява в своята вътрешност, той има една проява, едно действие на една скрита сила или същност, а самата тази същност в нейната първична форма.
към текста >>
Аз предполагам, че тези процеси имат аналогични свойства, както и процесите, които падат в обсега на моите
сетива
, само че, поради определени причини, те избягват от моето непосредствено възприятие.
По-нататък същото познание ме заставя да приема, че и в мене съществува един подобен процес, въпреки че аз също не мога да имам непосредствено възприятие от него. Но и в обикновения живот аз приемам, че съществуват пространствено-временни процеси, които не възприемам направо. Аз чувам, например, че в съседната стая се свири на пиано. Поради това допускам, че на пианото седи и свири едно пространствено човешко същество. И моето мислене не се различава от това, когато говоря за процеси вътре в мене и вън от мене.
Аз предполагам, че тези процеси имат аналогични свойства, както и процесите, които падат в обсега на моите сетива, само че, поради определени причини, те избягват от моето непосредствено възприятие.
Ако бих искал да отрека на всички тези процеси качествата, които моите сетива ми показват в областта на пространственото и временното, това би било подобно на онази знаменита нелепост за ножа без дръжка, на който липсва режещата част.
към текста >>
Ако бих искал да отрека на всички тези процеси качествата, които моите
сетива
ми показват в областта на пространственото и временното, това би било подобно на онази знаменита нелепост за ножа без дръжка, на който липсва режещата част.
Но и в обикновения живот аз приемам, че съществуват пространствено-временни процеси, които не възприемам направо. Аз чувам, например, че в съседната стая се свири на пиано. Поради това допускам, че на пианото седи и свири едно пространствено човешко същество. И моето мислене не се различава от това, когато говоря за процеси вътре в мене и вън от мене. Аз предполагам, че тези процеси имат аналогични свойства, както и процесите, които падат в обсега на моите сетива, само че, поради определени причини, те избягват от моето непосредствено възприятие.
Ако бих искал да отрека на всички тези процеси качествата, които моите сетива ми показват в областта на пространственото и временното, това би било подобно на онази знаменита нелепост за ножа без дръжка, на който липсва режещата част.
към текста >>
32.
ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Съществата надарени със
сетива
представят тази форма на природата.
Този борещ се в себе си живот се изявява на себе си; отсега нататък той вече не живее в една вътрешна борба на своите членове; той живее себе си като единно просияваща светкавица, осветявайки своята същност /огън/. Тази четвърта форма на природата се издига до петата, на почиващата в себе си жива борба на частите /вода/. На тази степен съществува една вътрешна суровост и безмълвие, както на първата степен; само че това не е една абсолютна почивка, едно мълчание на вътрешните противоположности, а едно вътрешно движение на противоположностите. Не почива в себе си неподвижното, а подвижното, запаленото от светкавичния огън на четвъртата степен. На шестата степен самото Първично същество възприема себе си като такъв вътрешен живот; то възприема себе си чрез сетивните органи.
Съществата надарени със сетива представят тази форма на природата.
Яков Бьоме ги нарича звук или ехтене и като символ за сетивното възприятие поставя сетивното възприятие на звука. Седмата форма на природата е Духът издигащ се върху основата на своите сетивни възприятия /мъдростта/. Той отново намира себе си като Първопричина сред света израснал от небитието и образуващ се от хармоничното и дисхармоничното. "Духът святи донася сиянието на величието в същността, в която божеството се изявява."
към текста >>
33.
ДЖОРДАНО БРУНО И АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
В това, което звездите показваха на човешките
сетива
, хората виждаха нещо не посредствено душевно, духовно.
В първото десетилетие на 16-ия век в замъка от Хайлсберг в Прусия естественонаучният гений Николай Коперник /1473-1543 г./ измисля една постройка от мисли, която принуждава хората от следващите столетия да гледат с други представи към звездното небе, различни от тези, които техните прадеди са имали в древността и в Средновековието. За тези последните Земята беше обиталище на човечеството намиращо се в центъра на вселената. Обаче за тях звездите бяха същества имащи съвършена природа, движението на тези звезди се извършваше в кръг, защото кръгът е образ на съвършенството.
В това, което звездите показваха на човешките сетива, хората виждаха нещо не посредствено душевно, духовно.
Друг език говореха на човека нещата и процесите на Земята; друг език му говореха светещите звезди, които се явяваха отвъд луната в чистия етер като една духовна същност изпълваща пространството. Николай от Куес си беше съставил вече други мисли. Чрез Коперник за хората на Земята се превърна в едно небесно тяло подобно на другите небесни тела, една звезда, която се движи както другите звезди. Всяко различие, което тя показва за човека, можеше от сега нататък да бъде приписано само на обстоятелството, че тя беше негово обиталище. Той беше принуден да не си представя вече различно процесите на тази Земя и процесите на останалото мирово пространство.
към текста >>
34.
ЕПИЛОГ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Ако изпълним душата си с величието на фактите, които нашите
сетива
виждат, тогава малко ще ни остане за "чудесата", които не се намират в кръга на природата.
Обаче днес мнозина мислят, че би трябвало да изпаднат в един плитък и прозрачен материализъм, ако просто приемат намерените от естествената наука "факти". Аз самият стоя изцяло на почвата на тази естествена наука. Имам непоколебимо чувство, че при едно разглеждане на природата, каквото е това на Ернст Хекел, само онзи може да изпадне в плиткост, който пристъпва към него с плиткоумни мисли. Аз чувствам нещо по-възвишено, по-величествено, когато оставам да действат върху мене откровенията на "Естествената история на сътворението", отколкото когато ми се предлагат свръхестествените разкази с чудеса на религиозни вероизповедания. Не познавам в нито една "свещена" книга нещо, което да ми разказва толкова възвишени неща, както "прозаичният" факт, че всеки човешки зародиш повтаря в утробата на майката поред и накратко онези форми на животните, през които са минали неговите животински прадеди.
Ако изпълним душата си с величието на фактите, които нашите сетива виждат, тогава малко ще ни остане за "чудесата", които не се намират в кръга на природата.
Когато изживяваме духа в нас, тогава ние не се нуждаем от никакъв такъв дух вън в природата. В моята книга "Философия на свободата" аз описах моя светоглед, според който духът не е прогонен от природата поради това, че човек гледа на природата така, както са гледали Дарвин и Хекел. За мене едно растение, едно животно не добиват нищо, когато ги населяваме с души, за които моите сетива не ми дават никакви сведения. Аз не търся във външния свят една "по-дълбока", "душевна" същност на нещата, даже не предполагам една такава, защото вярвам, че познанието, което проблясва в моята вътрешност, ме предпазва от това.
към текста >>
За мене едно растение, едно животно не добиват нищо, когато ги населяваме с души, за които моите
сетива
не ми дават никакви сведения.
Аз чувствам нещо по-възвишено, по-величествено, когато оставам да действат върху мене откровенията на "Естествената история на сътворението", отколкото когато ми се предлагат свръхестествените разкази с чудеса на религиозни вероизповедания. Не познавам в нито една "свещена" книга нещо, което да ми разказва толкова възвишени неща, както "прозаичният" факт, че всеки човешки зародиш повтаря в утробата на майката поред и накратко онези форми на животните, през които са минали неговите животински прадеди. Ако изпълним душата си с величието на фактите, които нашите сетива виждат, тогава малко ще ни остане за "чудесата", които не се намират в кръга на природата. Когато изживяваме духа в нас, тогава ние не се нуждаем от никакъв такъв дух вън в природата. В моята книга "Философия на свободата" аз описах моя светоглед, според който духът не е прогонен от природата поради това, че човек гледа на природата така, както са гледали Дарвин и Хекел.
За мене едно растение, едно животно не добиват нищо, когато ги населяваме с души, за които моите сетива не ми дават никакви сведения.
Аз не търся във външния свят една "по-дълбока", "душевна" същност на нещата, даже не предполагам една такава, защото вярвам, че познанието, което проблясва в моята вътрешност, ме предпазва от това.
към текста >>
35.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Той нарича неговите процеси действителни, защото ги възприема със своите
сетива
.
Първоначално светът, който заобикаля човека, е действителен за него. Той усеща, вижда и чува неговите процеси.
Той нарича неговите процеси действителни, защото ги възприема със своите сетива.
И той размишлява върху тях, за да си изясни техните взаимни връзки.
към текста >>
Отначало той е изцяло това, което са неговите
сетива
, а неговият ум е само тълкувател и съдия на неговите
сетива
.
В човека има нещо, което първоначално му пречи да вижда с духовните очи.
Отначало той е изцяло това, което са неговите сетива, а неговият ум е само тълкувател и съдия на неговите сетива.
Тези сетива биха изпълнили зле своята служба, ако не почиваха на истинността, за това което казват. Лошо би било това сетиво, което от своята гледна точка не би твърдяло безусловната действителност на своите зрителни възприятия. За себе си окото е право. То не изгубва своята правота пред духовното око. Това духовно око приема само, че нещата на сетивното око могат да бъдат виждани в една по-висша светлина.
към текста >>
Тези
сетива
биха изпълнили зле своята служба, ако не почиваха на истинността, за това което казват.
В човека има нещо, което първоначално му пречи да вижда с духовните очи. Отначало той е изцяло това, което са неговите сетива, а неговият ум е само тълкувател и съдия на неговите сетива.
Тези сетива биха изпълнили зле своята служба, ако не почиваха на истинността, за това което казват.
Лошо би било това сетиво, което от своята гледна точка не би твърдяло безусловната действителност на своите зрителни възприятия. За себе си окото е право. То не изгубва своята правота пред духовното око. Това духовно око приема само, че нещата на сетивното око могат да бъдат виждани в една по-висша светлина. Не се отрича нищо от това, което сетивното око вижда.
към текста >>
Те се представят като променливи формации, когато той застава пред своята действителност, а изчезват пред масивната здраво построена действителност, за която му говорят неговите
сетива
.
Когато иска да обхване духовните образи, той увисва в празнота. Те му избягват, когато иска да ги докосне. Те са именно „само" мисли. Той ги мисли, а не живее в тях. За него те са образи, по-недействителни, отколкото мимолетните сънища.
Те се представят като променливи формации, когато той застава пред своята действителност, а изчезват пред масивната здраво построена действителност, за която му говорят неговите сетива.
към текста >>
Не е нужно неговите
сетива
и чувства да бъдат притъпени.
По друг начин стоят нещата с този, който е променил своите усещания и чувства спрямо действителността. За него тази действителност е изгубила своята абсолютна устойчивост, своята безусловна стойност.
Не е нужно неговите сетива и чувства да бъдат притъпени.
Обаче те започват да се съмняват в своята безусловна власт; те отстъпват пред нещо друго. Светът на Духа започва да оживява това пространство.
към текста >>
Такъв слушател би почувствувал, би изживял нещо действително само при нещата, които неговите
сетива
долавят.
Никъде не биха се намерили усещания и чувства, които да извлекат Духа от тези думи. За тази цел биха били необходими подготовката, упражненията, изпитанията, цялото преобразяване на сетивния живот. Без тях посветеният би хвърлил слушателя в празнота, в нищото. Той би му отнел това, което съставлява неговото щастие и в замяна не би му дал нищо друго. Или пък не би могъл да му отнеме нищо, защото само с думи той не би могъл да промени неговия сетивен живот.
Такъв слушател би почувствувал, би изживял нещо действително само при нещата, които неговите сетива долавят.
Посветеният не би могъл да му даде нещо друго освен едно ужасно предчувствие, което разрушава живота. И това би трябвало да се схваща като престъпление. Този факт вече не е напълно валиден за условията при които се осъществява духовното познание днес. Защото съвременното човечество притежава качествено нова способност за изграждане на понятия, каквато на древните липсваше. Днес има хора, които осъществяват познанието за духовния свят в своите собствени изживявания; а наред с тях има и хора, които могат да вникват в тези изживявания с помощта на своето понятийно мислене.
към текста >>
Защото ако оставахме същите, как бихме могли да намерим сега удоволствие в други неща, отколкото по-рано, да обичаме и мразим най-противоположни неща, да се удивляваме и хулим, да говорим друго, да се отдаваме на други страсти, ако не приемахме също и други форми, други образи и други
сетива
?
Защото както Хераклит казва: Човек не може да плува два пъти в същата вода и не може да обхване два пъти едно смъртно същество в едно и също състояние; това същество се разрушава и отново се съединява чрез трепета и бързината на движението, то се ражда и умира, приближава се и отново се отдалечава. Ето защо това, което се развива, не може никога да достигне до истинското битие, защото раждането никога не престава и няма почивка, а още при семето започва промяната, като образува зародиша, после детето, младежа, мъжа, възрастния, стареца, като постоянно унищожава първите раждания и възрасти чрез следващите степени. Затова смешно е, когато се страхуваме от една смърт, понеже сме умирали и умираме по толкова разнообразни начини. Защото не само, както казва Хераклит, смъртта на огъня е раждане на въздуха, и смъртта на въздуха е раждане на водата; ние можем да видим това още по-ясно у човека: Възмъжалият човек умира, когато става старец, младежът когато възмъжава, юношата когато става младеж, детето когато става юноша. Вчерашното умира в днешното, днешното умира в утрешното; нищо не остава и не е единно.
Защото ако оставахме същите, как бихме могли да намерим сега удоволствие в други неща, отколкото по-рано, да обичаме и мразим най-противоположни неща, да се удивляваме и хулим, да говорим друго, да се отдаваме на други страсти, ако не приемахме също и други форми, други образи и други сетива?
Защото без изменение не можем да преминем в друго състояние и този, който се променя, не е вече същият. Сетивното възприятие само ни измамва, защото не познаваме истинското Битие, и ни кара да считаме за действително това, което е само илюзия.
към текста >>
„Хората си представят Боговете създадени по техен образ Те трябва да имат техните
сетива
, глас и тяло.
„Хората си представят Боговете създадени по техен образ Те трябва да имат техните сетива, глас и тяло.
към текста >>
Той може да отхвърли съчиненията за Боговете и да признае за действителност само това, което неговите
сетива
му показват.
Подобен възглед може да накара човека да се усъмни във всичко божествено.
Той може да отхвърли съчиненията за Боговете и да признае за действителност само това, което неговите сетива му показват.
Обаче такова съмнение е чуждо за миста. Той вижда, че такъв съмняващ се човек прилича на едно растение, което би си казало: Моят чуден цвят е нищо, той е нещо празно, защото аз съм едно завършено същество с моите зелени листа; това, което прибавям към тях в образа на цветовете, им придава само една измамна илюзия.
към текста >>
Защото Бог не съществува за твоите
сетива
и за твоя ум, който е насочен към сетивните възприятия.
Обучи своя ум и ти ще прозреш по какви закони се раждат и умират нещата; но и твоят ум също няма да ти открие божествения свят. Пропий фантазията си с религиозно чувство; ти ще създадеш образите, които можеш да вземеш за Богове, но твоят ум ги разпокъсва, защото той показва, че ти сам си ги създал, като за целта си взел материала от сетивния свят. Докато наблюдаваш нещата около теб като надарен с ум, ти ще бъдеш човек, който отрича Бога.
Защото Бог не съществува за твоите сетива и за твоя ум, който е насочен към сетивните възприятия.
Бог е като омагьосан в света. Ти се нуждаеш от неговата собствена сила, за да го намериш. Тази сила трябва да събудиш ти в себе си.
към текста >>
36.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Петимата убийци са петте
сетива
.
Смисълът на този символичен разказ е следният Човек трябва да мине през най-различните състояния, докато стигне до Божественото. Четирите змии са четирите елемента: огън, вода, земя и въздух.
Петимата убийци са петте сетива.
Безлюдното село е душата, която се е освободила от впечатленията на сетивата, но все още не е сигурна, когато е сама със себе си. Ако нейната низша природа я завладее отново, тя е изгубена. Човек трябва да си построи лодка, която да го пренесе през реката на преходното от единия бряг, този на сетивната природа, на другия, вечно божествения.
към текста >>
37.
АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
външните неща с помощта на телесните
сетива
." Човек познава Божественото, когато развие душата си така, че първо познава самия себе си като духовна същност и като Дух намира пътя за духовния свят.
външните неща с помощта на телесните сетива." Човек познава Божественото, когато развие душата си така, че първо познава самия себе си като духовна същност и като Дух намира пътя за духовния свят.
До такава висота се беше издигнал Августин. От подобно настроение се пораждаше и копнежът на отделни личности от езическите народи, които търсеха истината; тези личности стигаха до Мистериите. В епохата на Августин, с такива убеждения човек можеше да стане християнин. Словото, станало човек, Исус, беше показало пътя, по който трябва да върви душата, ако иска да стигне до онова, за което трябва да говори, когато се намира сама със себе си. През 385 година в Милано, Августин се запозна с учението на Амброзий.
към текста >>
38.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_9 Теософия
И тогава в едно сравнение, той показва колко неразбираемо трябва да е това учение за онзи, който иска да го прецени с представите на обикновените
сетива
: "Нека си представим един свят, казва той, слепородени, които не познават нищо друго за нещата и за техните отношения, освен това, което те могат да на пипат.
Когато Йохан Готлиб Фихте през есента на 1813 година изнася своето "учение" като зрял плод на един живот, посветен в служба на истината, в началото на своята реч, той произнася следните думи: "Това учение предоставя един изцяло нов вътрешен орган на възприятие, чрез който е даден един нов свят, който просто не съществува за отделния човек".
И тогава в едно сравнение, той показва колко неразбираемо трябва да е това учение за онзи, който иска да го прецени с представите на обикновените сетива: "Нека си представим един свят, казва той, слепородени, които не познават нищо друго за нещата и за техните отношения, освен това, което те могат да на пипат.
Идете при тях и започнете да им говорите за цветовете и за всички явления, които могат да се видят само с очите и да се възприемат само посредством светлината. Тогава ще се случи едно от двете: Или това, за което им говорите за тях е нищо и това е най- щастливия случай, защото така скоро ще забележите грешката си; или, ако не сте в състояние да им отворите очите, то тогава трябва да прекратите напразните приказки".
към текста >>
От тази вяра са изходили всички, които са почувствували, че и в тях би могло да се развие "вътрешно сетиво", с което да познаят скритата за външните
сетива
истинска същност на човека, когато са говорили и писали за нея.
В положението на този човек се намира всеки, който иска да говори за тези неща за които загатва и Фихте: Положението на виждащ всред сляпородени. Тези неща, обаче, се отнасят до истинската същност и висшата цел на човека. И би трябвало да се отчаем за естеството на човека, ако вярвахме в това, че "трябва да прекратим напразните приказки". Напротив, нито за миг не трябва да се съмняваме, че на всеки човек с добра воля могат да бъдат "отворени очите" за тези неща, за които говори Фихте.
От тази вяра са изходили всички, които са почувствували, че и в тях би могло да се развие "вътрешно сетиво", с което да познаят скритата за външните сетива истинска същност на човека, когато са говорили и писали за нея.
Ето защо от стари времена се е говорило, винаги отново и отново, за една "скрита мъдрост". Тези, които са долавяли нещо от нея, са чувствували така сигурно в своето притежание, както онези, които имат добре развити очи и са сигурни, че притежават зрителни възприятия. За тях тази "скрита мъдрост" не се нуждае от никакво "доказателство". Те знаят, че хората, които имат подобно на тях развито "висше сетиво" не изискват вече такива доказателства. Те могат да говорят за това на другите хора, както един пътешественик разказва за Америка на тези, които изобщо не са виждали този континент, но биха могли да си го представят, защото биха видели всичко, което той е видял, стига да им се представя удобен случай.
към текста >>
Това, което днес се нарича "действителна наука", може дори да попречи на тази цел, защото тя, съобразно с природата си, приписва "реалност" само на нещата, достъпни за обикновените
сетива
.
Учеността и научната образованост не са предварителни условия за развитието на това висше сетиво. То може да се развие, както у обикновения, простоват човек, така и у високо ерудирания учен.
Това, което днес се нарича "действителна наука", може дори да попречи на тази цел, защото тя, съобразно с природата си, приписва "реалност" само на нещата, достъпни за обикновените сетива.
към текста >>
Тъй както един човек не е учен поради това, че притежава добре развити
сетива
, така също той не е "мъдрец" поради това, че е добил висшето зрение.
За да бъдеш "учител" в едни такива висши сфери на битието, не е достатъчно да си отворил висшето сетиво у един човек. Към това призвание принадлежи и "науката" за тези сфери, както и преподаването на науката за обикновената действителност принадлежи към професията на обикновения учител.
Тъй както един човек не е учен поради това, че притежава добре развити сетива, така също той не е "мъдрец" поради това, че е добил висшето зрение.
И понеже всяка истина, била тя "нисша" или "висша" не е нищо друго, освен една от страните на човешката същност, човекът, невеж по отношение на низшите познания ще остане невеж и по отношение на по-висшите познания.
към текста >>
Становището, отговарящо на нещата от духовния свят е това, което признава на нормално развития ум и
сетива
, способността да схващат всяко учение, което произтича от висшите светове.
Авторът, който излага теософския светоглед, не иска да представи нищо, което за него е в обикновения смисъл факт, както едно преживяване във външния свят е факт за очите, ушите или обикновения разум. Тук имаме работа с преживявания, достъпни за всеки човек, решил да след ва пътя, наречен в една отделна глава от този труд "Пътят на познанието".
Становището, отговарящо на нещата от духовния свят е това, което признава на нормално развития ум и сетива, способността да схващат всяко учение, което произтича от висшите светове.
То допуска, че ако се направи една важна стъпка в развитието на истинското зрение, въпреки, че е необходимо и друго, за да се постигнето. Да се изостави този път и да се търси чрез други средства достъпа до висшите светове, означава да се затворят вратите пред висшето познание. Да имаме за основен принцип признаването на висшите светове само след като ги видим, означава да се попречи на това зрение. Волята да разберем чрез здравото мислене това, което после ще наблюдаваме, означава да се подпомогне свръхсетивното зрение. А това означава да пробудим като по вълшебен начин появата на онези решителни сили в душата, които после ще я отведат до "погледа на ясновидеца".
към текста >>
39.
ЕСТЕСТВОТО НА ЧОВЕКА
GA_9 Теософия
Първо, това са самите предмети, чието съществувание ни се открива постоянно чрез нашите
сетива
, които усещаме, миришем, вкусваме, чуваме и виждаме.
От тази мисъл на Гьоте, вниманието ни се насочва към три неща.
Първо, това са самите предмети, чието съществувание ни се открива постоянно чрез нашите сетива, които усещаме, миришем, вкусваме, чуваме и виждаме.
Второ, това са впечатленията, които те предизвикват у нас и които ги характеризират като нещо, което се отвращаваме; като нещо, което намираме за приятно или неприятно, за полезно или вредно. И трето, това са познанията, които придобиваме като, така да се каже "божествени" същества, за естеството на тези предмети; това са тайните на битието и на действието на тези предмети, които ни се откриват.
към текста >>
Неговото тяло го поставя във връзка с нещата, които са му дадени отвън на неговите
сетива
.
Неговото тяло го поставя във връзка с нещата, които са му дадени отвън на неговите сетива.
Веществата на външния свят съставляват неговото тяло; силите на външния свят действуват в него. Той може да наблюдава собственото си телесно съществувание по същия начин, по който наблюдава предметите на външния свят със сетивата си. Обаче невъзможно е да разглежда по същия начин съществуването на своята душа. Всичко, което представлява в мен телесни процеси, аз мога да схвана с физическите сетива. Но моето удоволствие или страдание, моята радост или скръб, не могат да бъдат възприемани с помощта на физическите сетива, нито от мен, нито от някой друг.
към текста >>
Всичко, което представлява в мен телесни процеси, аз мога да схвана с физическите
сетива
.
Неговото тяло го поставя във връзка с нещата, които са му дадени отвън на неговите сетива. Веществата на външния свят съставляват неговото тяло; силите на външния свят действуват в него. Той може да наблюдава собственото си телесно съществувание по същия начин, по който наблюдава предметите на външния свят със сетивата си. Обаче невъзможно е да разглежда по същия начин съществуването на своята душа.
Всичко, което представлява в мен телесни процеси, аз мога да схвана с физическите сетива.
Но моето удоволствие или страдание, моята радост или скръб, не могат да бъдат възприемани с помощта на физическите сетива, нито от мен, нито от някой друг. Физическото съществуване на човека е достъпно за всички и за всяко възприятие; душевното е сфера, недостъпна за физическите възприятия; животът на душата е един собствен свят за човека, който той носи само в себе си. Най-после, чрез Духа, външният свят му се открива по един по-висш начин. В него наистина се откриват тайните на света; но в духа той излиза извън себе си и оставя нещата да говорят на своя собствен език, относно това, което има значение за тях, а не за него.
към текста >>
Но моето удоволствие или страдание, моята радост или скръб, не могат да бъдат възприемани с помощта на физическите
сетива
, нито от мен, нито от някой друг.
Неговото тяло го поставя във връзка с нещата, които са му дадени отвън на неговите сетива. Веществата на външния свят съставляват неговото тяло; силите на външния свят действуват в него. Той може да наблюдава собственото си телесно съществувание по същия начин, по който наблюдава предметите на външния свят със сетивата си. Обаче невъзможно е да разглежда по същия начин съществуването на своята душа. Всичко, което представлява в мен телесни процеси, аз мога да схвана с физическите сетива.
Но моето удоволствие или страдание, моята радост или скръб, не могат да бъдат възприемани с помощта на физическите сетива, нито от мен, нито от някой друг.
Физическото съществуване на човека е достъпно за всички и за всяко възприятие; душевното е сфера, недостъпна за физическите възприятия; животът на душата е един собствен свят за човека, който той носи само в себе си. Най-после, чрез Духа, външният свят му се открива по един по-висш начин. В него наистина се откриват тайните на света; но в духа той излиза извън себе си и оставя нещата да говорят на своя собствен език, относно това, което има значение за тях, а не за него.
към текста >>
40.
1 ФИЗИЧЕСКАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_9 Теософия
Чрез физическите
сетива
ние познаваме тялото на човека; при това начинът на наблюдение, който му е свойствен, не може да е друг освен този, с който се познават сетивно възприемаемите неща.
Чрез физическите сетива ние познаваме тялото на човека; при това начинът на наблюдение, който му е свойствен, не може да е друг освен този, с който се познават сетивно възприемаемите неща.
Човекът може да бъде разглеждан, както се разглеждат минералите, растенията, животните. Той е сроден с тези три форми на съществуване. Подобно на минералите, той изгражда своето тяло с помощта на веществата, взети от природата; подобно на растенията, той расте и се размножава; подобно на животните, той възприема предметите, които го заобикалят и чрез впечатленията, които те оставят в него, изгражда своя вътрешен живот. Следователно, имаме право да признаем в човека едно минерално, едно растително и едно животинско съществувание.
към текста >>
41.
2. ДУШЕВНАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_9 Теософия
Същото може да се каже повече или по-малко и за другите
сетива
.
Никой не може да знае непосредствено, дали някой друг преживява едно сетивно усещане по същия начин, както и той самия. Известно е, че има хора далтонисти. Тези хора виждат нещата, оцветени в сив оттенък. Други са слепи само за определени цветове. Образът на света, който им дават техните очи, е различен от този на нормалните хора.
Същото може да се каже повече или по-малко и за другите сетива.
От това непосредствено следва, че простото усещане принадлежи на вътрешния свят. Чрез моите физически сетива аз мога да възприема червената маса, която възприема и другия човек; но аз мога да възприема усещането на другия за червения цвят. Следователно, сетивното усещане трябва да се означи като душевно явление. Когато този факт се изясни цялостно, тогава вътрешните преживявания скоро ще престанат да се разглеждат само като мозъчни процеси или като нещо подобно.
към текста >>
Чрез моите физически
сетива
аз мога да възприема червената маса, която възприема и другия човек; но аз мога да възприема усещането на другия за червения цвят.
Тези хора виждат нещата, оцветени в сив оттенък. Други са слепи само за определени цветове. Образът на света, който им дават техните очи, е различен от този на нормалните хора. Същото може да се каже повече или по-малко и за другите сетива. От това непосредствено следва, че простото усещане принадлежи на вътрешния свят.
Чрез моите физически сетива аз мога да възприема червената маса, която възприема и другия човек; но аз мога да възприема усещането на другия за червения цвят.
Следователно, сетивното усещане трябва да се означи като душевно явление. Когато този факт се изясни цялостно, тогава вътрешните преживявания скоро ще престанат да се разглеждат само като мозъчни процеси или като нещо подобно.
към текста >>
42.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
В степента, в която са развити другите
сетива
при висшите животни, светът за тях, както и за човека, е много по-богат и разнороден.
Ние възприемаме минералните сили с помощта на сетивата. Ние можем да възприемаме само това, за което разполагаме с едно или друго сетиво. Без окото ние не можем да възприемаме светлината, а без ухото – звука. От сетивата, които човекът притежава, низшите организми имат само осезанието. За тях са налице по един човешки начин на възприемане само онези минерални сили, които са достъпни за осезанието.
В степента, в която са развити другите сетива при висшите животни, светът за тях, както и за човека, е много по-богат и разнороден.
Следователно, от сетивните органи на едно същество зависи дали външния свят се представя пред него като усещане, като възприятие. Това, което съществува във въздуха като определено движение, у човека се превръща в усещане на звука.
към текста >>
Човекът изобщо не възприема проявленията на жизнената сила с обикновените
сетива
.
Човекът изобщо не възприема проявленията на жизнената сила с обикновените сетива.
Той вижда цветовете на растенията, усеща тяхното ухание, но жизнената сила остава скрита за този род наблюдение. Но колкото малко основание има слепия да отрича цветове, които не вижда, толкова малко основание имаме и ние отречем жизнената сила, въпреки че не я виждаме с обикновените сетива. Цветовете съществуват за слепия, когато той вече е опериран; също така и за хората за възприемаеми тези сътворени от жизнената сила видове на животни и растения, а не само индивиди, стига съответните възприемателни органи да са налице.
към текста >>
Но колкото малко основание има слепия да отрича цветове, които не вижда, толкова малко основание имаме и ние отречем жизнената сила, въпреки че не я виждаме с обикновените
сетива
.
Човекът изобщо не възприема проявленията на жизнената сила с обикновените сетива. Той вижда цветовете на растенията, усеща тяхното ухание, но жизнената сила остава скрита за този род наблюдение.
Но колкото малко основание има слепия да отрича цветове, които не вижда, толкова малко основание имаме и ние отречем жизнената сила, въпреки че не я виждаме с обикновените сетива.
Цветовете съществуват за слепия, когато той вече е опериран; също така и за хората за възприемаеми тези сътворени от жизнената сила видове на животни и растения, а не само индивиди, стига съответните възприемателни органи да са налице.
към текста >>
Това преобразяване на физическото тяло, естествено, не може да се възприеме от физическите
сетива
.
Нещо подобно става в човека, когато той приема Духът-Живот в своя Аз. Тогава се преобразява жизненото тяло. То се прониква от Духът- Живот. Можем да назовем Духът-Живот преобразеното жизнено тяло. А когато Азът приеме Човекът-Дух в себе си, той придобива с това необходимата сила, за да проникне физическото тяло.
Това преобразяване на физическото тяло, естествено, не може да се възприеме от физическите сетива.
Одухотворена е тъкмо онази част от физическото тяло, в която се проявява Човекът-Дух. Сега тя се възприема от сетивата; и доколкото те са сетивно одухотворени, тя трябва да се възприема и от духовната познавателна способност. За външните сетива се проявява, следователно, проникнато от Духа физическо тяло.
към текста >>
За външните
сетива
се проявява, следователно, проникнато от Духа физическо тяло.
Можем да назовем Духът-Живот преобразеното жизнено тяло. А когато Азът приеме Човекът-Дух в себе си, той придобива с това необходимата сила, за да проникне физическото тяло. Това преобразяване на физическото тяло, естествено, не може да се възприеме от физическите сетива. Одухотворена е тъкмо онази част от физическото тяло, в която се проявява Човекът-Дух. Сега тя се възприема от сетивата; и доколкото те са сетивно одухотворени, тя трябва да се възприема и от духовната познавателна способност.
За външните сетива се проявява, следователно, проникнато от Духа физическо тяло.
към текста >>
43.
ТРИТЕ СВЯТА 1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ
GA_9 Теософия
Той притежава познание за този свят посредством своите външни физически
сетива
.
Разглеждането на човека показа, че той принадлежи на три свята. От физическия материален свят са взети веществата и силите, които изграждат физическото му тяло.
Той притежава познание за този свят посредством своите външни физически сетива.
Който се доверява единствено на тези сетива и развива само тяхната способност за възприятие, не може да намери никакво обяснение за другите два свята, за душевния и духовния свят.
към текста >>
Който се доверява единствено на тези
сетива
и развива само тяхната способност за възприятие, не може да намери никакво обяснение за другите два свята, за душевния и духовния свят.
Разглеждането на човека показа, че той принадлежи на три свята. От физическия материален свят са взети веществата и силите, които изграждат физическото му тяло. Той притежава познание за този свят посредством своите външни физически сетива.
Който се доверява единствено на тези сетива и развива само тяхната способност за възприятие, не може да намери никакво обяснение за другите два свята, за душевния и духовния свят.
към текста >>
Естествено, лесно може да се стигне до едно недоразумение, ако направо назовем по-висшите органи на възприятие с името духовни
сетива
.
Естествено, лесно може да се стигне до едно недоразумение, ако направо назовем по-висшите органи на възприятие с името духовни сетива.
Понеже когато се говори за "сетиво", мисълта неволно свързва тази дума с "физическото сетиво". Тъкмо физическия свят се означава като "сетивен", в противоположност на "духовния" свят. За да избегнем това недоразумение, тук трябва да споменем, че за "по-висши сетива" се говори само в преносен смисъл, само като сравнение. Както физическите сетива възприемат физическия свят, така душевните и духовните сетива възприемат душевния и духовен свят. Думата "сетиво" се използува само в значението на "органа за възприятие".
към текста >>
За да избегнем това недоразумение, тук трябва да споменем, че за "по-висши
сетива
" се говори само в преносен смисъл, само като сравнение.
Естествено, лесно може да се стигне до едно недоразумение, ако направо назовем по-висшите органи на възприятие с името духовни сетива. Понеже когато се говори за "сетиво", мисълта неволно свързва тази дума с "физическото сетиво". Тъкмо физическия свят се означава като "сетивен", в противоположност на "духовния" свят.
За да избегнем това недоразумение, тук трябва да споменем, че за "по-висши сетива" се говори само в преносен смисъл, само като сравнение.
Както физическите сетива възприемат физическия свят, така душевните и духовните сетива възприемат душевния и духовен свят. Думата "сетиво" се използува само в значението на "органа за възприятие". Човекът не би имал никакво познание за светлината и за цветовете, ако не би притежавал едно око, което да ги усети; той не би знаел нищо за звуците, ако не би притежавал едно ухо, което да ги възприема. В този смисъл, немският философ Лотце казва с пълно право: "без око, което да усеща светлината и без ухо, което да възприема звука, целият свят би бил тъмен и ням. В него биха се намерили толкова малко светлина и звук, колкото малко е възможен и зъбобол, без наличието на един усещаш болката нерв".
към текста >>
Както физическите
сетива
възприемат физическия свят, така душевните и духовните
сетива
възприемат душевния и духовен свят.
Естествено, лесно може да се стигне до едно недоразумение, ако направо назовем по-висшите органи на възприятие с името духовни сетива. Понеже когато се говори за "сетиво", мисълта неволно свързва тази дума с "физическото сетиво". Тъкмо физическия свят се означава като "сетивен", в противоположност на "духовния" свят. За да избегнем това недоразумение, тук трябва да споменем, че за "по-висши сетива" се говори само в преносен смисъл, само като сравнение.
Както физическите сетива възприемат физическия свят, така душевните и духовните сетива възприемат душевния и духовен свят.
Думата "сетиво" се използува само в значението на "органа за възприятие". Човекът не би имал никакво познание за светлината и за цветовете, ако не би притежавал едно око, което да ги усети; той не би знаел нищо за звуците, ако не би притежавал едно ухо, което да ги възприема. В този смисъл, немският философ Лотце казва с пълно право: "без око, което да усеща светлината и без ухо, което да възприема звука, целият свят би бил тъмен и ням. В него биха се намерили толкова малко светлина и звук, колкото малко е възможен и зъбобол, без наличието на един усещаш болката нерв".
към текста >>
За да се види казаното тук в една вярна светлина, нужно е само веднъж да погледнем колко различен изглежда света на по-низшите живи същества; тези по-нисши същества са постигнали само един вид
сетива
за допир или осезание по цялото тяло.
За да се види казаното тук в една вярна светлина, нужно е само веднъж да погледнем колко различен изглежда света на по-низшите живи същества; тези по-нисши същества са постигнали само един вид сетива за допир или осезание по цялото тяло.
Светлината, цветът и тонът не могат да съществуват за тези същества в същия смисъл, както за онези, които са надарени с очи и уши. Трептенията на въздуха, който причинява един пушечен изстрел, могат да им повлияят, когато ги засягат. Но за да се открие на душата това трептене като пукот, необходимо е ухото. И за да се доловят известни процеси във фината материя, която се нарича етер, във вид на светлина и цветове, за тази цел също е необходимо едно око. Ние стигаме до познанието за едно същество или за един предмет, освен дотолкова, доколкото те оказват въздействие върху един от нашите възприемателни органи.
към текста >>
Но природата се открива и на други
сетива
... Да, природата се обръща и към други
сетива
към познати, непризнати и непознати
сетива
; така тя говори за самата себе си, говори и на нас чрез хиляди явления.
Ние стигаме до познанието за едно същество или за един предмет, освен дотолкова, доколкото те оказват въздействие върху един от нашите възприемателни органи. Това отношение на човека към действителния свят, Гьоте е изразил чудесно в своята мисъл: "Всъщност ние напразно се опитваме да изразим естеството на един предмет. Ние възприемаме само действията и историята на тези действия би обхванала без съмнение цялата природа. Напразно се мъчим да опишем характера на един човек; но ако, напротив, свържем всички негови дела и жестове, ще изникне един образ на неговия характер. Цветовете са действия на светлината, действия и страдания... Наистина, цветовете и светлината, са в определено отношение, но ние трябва да си ги представим като принадлежащи на цялата природа: защото чрез тях тя иска да се открие специално на окото.
Но природата се открива и на други сетива... Да, природата се обръща и към други сетива към познати, непризнати и непознати сетива; така тя говори за самата себе си, говори и на нас чрез хиляди явления.
За внимателния човек, тя не е нито мъртва, нито няма".
към текста >>
Само че тази същност е толкова богата, че може да се открие на други
сетива
, под други форми.
Тази мисъл на Гьоте би се изтълкувала погрешно, ако си помислим, че той се съмнява във възможността да познаем естеството на един предмет. Гьоте далеч няма предвид, че се възприема само действието на един предмет, а същността му остава скрита за това действие. Той по-скоро има предвид, че не трябва да се говори изобщо за една такава "скрита същност". Същността не се намира зад своето откровение; тя се появява чрез него.
Само че тази същност е толкова богата, че може да се открие на други сетива, под други форми.
Това, което се проявява, принадлежи на същността, но поради ограничеността на сетивата, то не е цялата същност. Това мнение на Гьоте напълно съвпада с истините на Науката за Духа.
към текста >>
Както в тялото, окото и ухото се развиват като органи на възприятието, като
сетива
за телесните процеси, така и човекът е способен да култивира в себе си душевни и духовни органи на възприятието, чрез които му се откриват душевния и духовен свят.
Както в тялото, окото и ухото се развиват като органи на възприятието, като сетива за телесните процеси, така и човекът е способен да култивира в себе си душевни и духовни органи на възприятието, чрез които му се откриват душевния и духовен свят.
За онези, които не притежават такива по-висши сетива, тези светове са "тъмни и неми", както за едно същество без ухо и око, телесният свят е "тъмен и ням". В действителност, отношението на човека към тези по-висши сетива е малко по-различно, отколкото към телесните сетива. Че последните са развити напълно в него, за това по правило се грижи добрата майка Природа. Те се появяват без негова помощ. За развитието на своите по-висши сетива, той трябва да работи сам.
към текста >>
За онези, които не притежават такива по-висши
сетива
, тези светове са "тъмни и неми", както за едно същество без ухо и око, телесният свят е "тъмен и ням".
Както в тялото, окото и ухото се развиват като органи на възприятието, като сетива за телесните процеси, така и човекът е способен да култивира в себе си душевни и духовни органи на възприятието, чрез които му се откриват душевния и духовен свят.
За онези, които не притежават такива по-висши сетива, тези светове са "тъмни и неми", както за едно същество без ухо и око, телесният свят е "тъмен и ням".
В действителност, отношението на човека към тези по-висши сетива е малко по-различно, отколкото към телесните сетива. Че последните са развити напълно в него, за това по правило се грижи добрата майка Природа. Те се появяват без негова помощ. За развитието на своите по-висши сетива, той трябва да работи сам.
към текста >>
В действителност, отношението на човека към тези по-висши
сетива
е малко по-различно, отколкото към телесните
сетива
.
Както в тялото, окото и ухото се развиват като органи на възприятието, като сетива за телесните процеси, така и човекът е способен да култивира в себе си душевни и духовни органи на възприятието, чрез които му се откриват душевния и духовен свят. За онези, които не притежават такива по-висши сетива, тези светове са "тъмни и неми", както за едно същество без ухо и око, телесният свят е "тъмен и ням".
В действителност, отношението на човека към тези по-висши сетива е малко по-различно, отколкото към телесните сетива.
Че последните са развити напълно в него, за това по правило се грижи добрата майка Природа. Те се появяват без негова помощ. За развитието на своите по-висши сетива, той трябва да работи сам.
към текста >>
За развитието на своите по-висши
сетива
, той трябва да работи сам.
Както в тялото, окото и ухото се развиват като органи на възприятието, като сетива за телесните процеси, така и човекът е способен да култивира в себе си душевни и духовни органи на възприятието, чрез които му се откриват душевния и духовен свят. За онези, които не притежават такива по-висши сетива, тези светове са "тъмни и неми", както за едно същество без ухо и око, телесният свят е "тъмен и ням". В действителност, отношението на човека към тези по-висши сетива е малко по-различно, отколкото към телесните сетива. Че последните са развити напълно в него, за това по правило се грижи добрата майка Природа. Те се появяват без негова помощ.
За развитието на своите по-висши сетива, той трябва да работи сам.
към текста >>
Само за този, който твърди, че човек трябва да остане на тази степен на развитие, на която ни е поставила природата, изграждането на по-висшите
сетива
е нещо противоестествено.
Само за този, който твърди, че човек трябва да остане на тази степен на развитие, на която ни е поставила природата, изграждането на по-висшите сетива е нещо противоестествено.
За него тези органи са "непризнати", в смисъла на преведената Гьотева мисъл. Но тогава той трябва да се бори и против цялото възпитание, понеже то също има за цел да продължи работата на природата. Той би трябвало да забрани и операциите на сляпородените. Защото последствията от тази операция приличат много на онези, които се получават чрез развитието на висшите сетива, по метода, който посочвам в последната част от тази книга. За човек с развити висши сетива, светът се проявява с нови свойства, в него се възприемат нови факти и процеси, за които физическите сетива не разкриват нищо.
към текста >>
Защото последствията от тази операция приличат много на онези, които се получават чрез развитието на висшите
сетива
, по метода, който посочвам в последната част от тази книга.
Само за този, който твърди, че човек трябва да остане на тази степен на развитие, на която ни е поставила природата, изграждането на по-висшите сетива е нещо противоестествено. За него тези органи са "непризнати", в смисъла на преведената Гьотева мисъл. Но тогава той трябва да се бори и против цялото възпитание, понеже то също има за цел да продължи работата на природата. Той би трябвало да забрани и операциите на сляпородените.
Защото последствията от тази операция приличат много на онези, които се получават чрез развитието на висшите сетива, по метода, който посочвам в последната част от тази книга.
За човек с развити висши сетива, светът се проявява с нови свойства, в него се възприемат нови факти и процеси, за които физическите сетива не разкриват нищо. За него е ясно; той не може да добави нищо произволно към действителността посредством тези нови органи, но от друга страна без тях, съществената част от тази действителност би останала скрита.
към текста >>
За човек с развити висши
сетива
, светът се проявява с нови свойства, в него се възприемат нови факти и процеси, за които физическите
сетива
не разкриват нищо.
Само за този, който твърди, че човек трябва да остане на тази степен на развитие, на която ни е поставила природата, изграждането на по-висшите сетива е нещо противоестествено. За него тези органи са "непризнати", в смисъла на преведената Гьотева мисъл. Но тогава той трябва да се бори и против цялото възпитание, понеже то също има за цел да продължи работата на природата. Той би трябвало да забрани и операциите на сляпородените. Защото последствията от тази операция приличат много на онези, които се получават чрез развитието на висшите сетива, по метода, който посочвам в последната част от тази книга.
За човек с развити висши сетива, светът се проявява с нови свойства, в него се възприемат нови факти и процеси, за които физическите сетива не разкриват нищо.
За него е ясно; той не може да добави нищо произволно към действителността посредством тези нови органи, но от друга страна без тях, съществената част от тази действителност би останала скрита.
към текста >>
/По-късно в тази книга ще се говори по-подробно за изграждането на душевните и духовни
сетива
.
Душевният и духовният свят не съществуват наред или извън физическия свят, те не са отделени пространствено от него. Както слепородения, който е опериран, затъмненият по-рано свят проблясва в светлина и цветове, така и на духовно пробудения се откриват онези душевни и духовни качества на нещата, които той по-рано е възприемал само физически. Наистина за него този свят се изпълва с други процеси и Същества, които за този, който не е духовно пробуден остават напълно непознати.
/По-късно в тази книга ще се говори по-подробно за изграждането на душевните и духовни сетива.
Тук най-напред ще бъдат описани по-висшите светове сами по себе си. Който отрича тези светове, той не казва нищо друго освен това, че неговите по-висши органи все още не са развити. Човешкото развитие не се задържа на една постоянна степен; то непрекъснато върви напред. /
към текста >>
Така както ние не познаваме изцяло един човек, ако имаме представа само за физическата му външност, така не познаваме света, който ни обкръжава, ако знаем само това, което ни откриват за него физическите
сетива
.
Така както ние не познаваме изцяло един човек, ако имаме представа само за физическата му външност, така не познаваме света, който ни обкръжава, ако знаем само това, което ни откриват за него физическите сетива.
Както една фотография ни става по-близка и по-жива, ако познаваме отблизо фотографираното лице, така ние можем да разберем наистина физическия свят само тогава, ако опознаем неговите душевни и духовни основи. Ето защо, струва ми се за предпочитане, първо да се говори за висшите светове, за душевния и духовния свят, и едва тогава да се прецени физическия свят от духовнонаучна гледна точка.
към текста >>
Тези, които се доверяват само на външните
сетива
бързо стигат до пълно неразбиране на нещата.
По начало, в нашата епоха е доста трудно да се говори за висшите светове, понеже нейното величие се състои преди всичко в опознаването и завладяването на материалния свят. Дори нашите думи са получили своята форма и значение най-вече във връзка с този свят. Но човек трябва да си служи тъкмо с тези употребяеми думи, за да достигне до нещо познато.
Тези, които се доверяват само на външните сетива бързо стигат до пълно неразбиране на нещата.
към текста >>
44.
2.ДУШАТА В ДУШЕВНИЯ СВЯТ СЛЕД СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Той изпитва удоволствие само от въздействията, които физическия свят упражнява върху неговите
сетива
.
Тя спуска своите пипала надолу към физическия свят, както ги протяга и нагоре към духовния свят. Навлизайки в материята, нейната собствена същност се прониква от природата на физическия свят. Неговите идеи са привлечени към физическия свят именно чрез силите на душата. Нека да разгледаме недоразвития човек. Наклонностите на неговата душа зависят от процесите в неговото тяло.
Той изпитва удоволствие само от въздействията, които физическия свят упражнява върху неговите сетива.
към текста >>
Достъпна за физическите
сетива
са само физическите явления, които настъпват след смъртта на тялото.
Разгледана като факт от физическия свят, смъртта представлява едно изменение в процесите на тялото. След смъртта то престава да бъде посредник между душата и Духа. По-нататък тялото се оказва напълно подчинено на физическия свят и неговите закони; то потъва в материята, за да се разложи в нея.
Достъпна за физическите сетива са само физическите явления, които настъпват след смъртта на тялото.
Тези сетива не могат да проследят какво настъпва тогава с душата и Духът, понеже душата и Духът могат да бъдат наблюдавани в сетивен смисъл само дотолкова, доколкото те придобиват външен израз във физическите процеси. След смъртта такъв израз е вече невъзможен. Ето защо наблюдението на физическите сетива и на основаващата се върху тях наука не са валидни и нямат никаква стойност за съдбата на душата и Духа след смъртта. Тогава именно влиза в действие едно висше познание, което се основава върху наблюдението на процесите в душевния и духовния свят.
към текста >>
Тези
сетива
не могат да проследят какво настъпва тогава с душата и Духът, понеже душата и Духът могат да бъдат наблюдавани в сетивен смисъл само дотолкова, доколкото те придобиват външен израз във физическите процеси.
Разгледана като факт от физическия свят, смъртта представлява едно изменение в процесите на тялото. След смъртта то престава да бъде посредник между душата и Духа. По-нататък тялото се оказва напълно подчинено на физическия свят и неговите закони; то потъва в материята, за да се разложи в нея. Достъпна за физическите сетива са само физическите явления, които настъпват след смъртта на тялото.
Тези сетива не могат да проследят какво настъпва тогава с душата и Духът, понеже душата и Духът могат да бъдат наблюдавани в сетивен смисъл само дотолкова, доколкото те придобиват външен израз във физическите процеси.
След смъртта такъв израз е вече невъзможен. Ето защо наблюдението на физическите сетива и на основаващата се върху тях наука не са валидни и нямат никаква стойност за съдбата на душата и Духа след смъртта. Тогава именно влиза в действие едно висше познание, което се основава върху наблюдението на процесите в душевния и духовния свят.
към текста >>
Ето защо наблюдението на физическите
сетива
и на основаващата се върху тях наука не са валидни и нямат никаква стойност за съдбата на душата и Духа след смъртта.
След смъртта то престава да бъде посредник между душата и Духа. По-нататък тялото се оказва напълно подчинено на физическия свят и неговите закони; то потъва в материята, за да се разложи в нея. Достъпна за физическите сетива са само физическите явления, които настъпват след смъртта на тялото. Тези сетива не могат да проследят какво настъпва тогава с душата и Духът, понеже душата и Духът могат да бъдат наблюдавани в сетивен смисъл само дотолкова, доколкото те придобиват външен израз във физическите процеси. След смъртта такъв израз е вече невъзможен.
Ето защо наблюдението на физическите сетива и на основаващата се върху тях наука не са валидни и нямат никаква стойност за съдбата на душата и Духа след смъртта.
Тогава именно влиза в действие едно висше познание, което се основава върху наблюдението на процесите в душевния и духовния свят.
към текста >>
45.
3. ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
Този свят се различава толкова много от физическия свят, че всичко, което ще кажа за него ще изглежда фантастично за всеки, който се доверява само на своите физически
сетива
.
Преди да проследим Духа по пътя, който той ще поеме, трябва да разгледаме областта, в която той навлиза. Това е "светът на духа".
Този свят се различава толкова много от физическия свят, че всичко, което ще кажа за него ще изглежда фантастично за всеки, който се доверява само на своите физически сетива.
към текста >>
Естествено е, човек, който се доверява само на своите външни
сетива
, да отрича света на първообразите и да ги счита само за отвлечени идеи, които разумът си изгражда като сравнява сетивните предмети; този човек не притежава способността да възприема висшите светове, той не познава светът на мислите, освен в неговата абстрактна отвлеченост.
Естествено е, човек, който се доверява само на своите външни сетива, да отрича света на първообразите и да ги счита само за отвлечени идеи, които разумът си изгражда като сравнява сетивните предмети; този човек не притежава способността да възприема висшите светове, той не познава светът на мислите, освен в неговата абстрактна отвлеченост.
Той не знае, че за ясновидеца духовните Същества са много по-близки и познати, отколкото неговото куче или котката, и че светът на първо образите е наситен с една неимоверна по-жива действителност, отколкото сетивно-физическия свят.
към текста >>
46.
5. ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ЦАРСТВОТО НА ДУШИТЕ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
Всред цялостното обкръжение, тя изпъква с известна самостоятелност, понеже е достъпна за нашите
сетива
, което не се отнася за душевните и духовни процеси, макар че те също принадлежат към този свят.
През време на физическия живот, човекът живее едновременно и в трите свята. Той възприема нещата от сетивния свят и на свой ред им въздействува. Съществата от душевния свят оказват влияние върху човека чрез техните сили на симпатия и антипатия; обаче човешката душа също се намесва в душевния свят чрез своите влечения, страсти и желания. Духовното естество на нещата се отразяват в нашия мисловен свят; а самият човек, като мислещо духовно същество, е поданик на "царството на духовете" и взема участие във всичко, което става в тази област на света. От горното следва, че сетивния свят е само една малка част от обкръжението на човека.
Всред цялостното обкръжение, тя изпъква с известна самостоятелност, понеже е достъпна за нашите сетива, което не се отнася за душевните и духовни процеси, макар че те също принадлежат към този свят.
Както едно парче лед, който плува над водата, но поради определени свойства се отличава от нея, така и сетивните неща са "вещества" от обкръжаващия ни душевен и духовен свят; те се открояват в света, благодарение на определени свойства, които ги правят сетивно възприемаеми. Те са образно казано – сгъстени душевни и духовни образувания; тъкмо това "сгъстяване" ги прави достъпни за сетивата. Както ледът е само една форма, в която водата съществува, така и сетивните неща са само една форма, под която са скрити душевните и духовни Същества. Ако се проумее този факт, ще се разбере и друго: Както водата може да се превърне в лед, така и духовният свят може да премине в душевния свят, а този последния в света на сетивата. От тази гледна точка става ясно, защо човекът може да размишлява върху сетивните неща.
към текста >>
Великият астроном Кеплер изразява тази хармония по следния начин: "Божественото призвание, което подтиква някои хора да изучават астрономията, е просто вписано в света, но не в думи и срички, а в самите неща, съгласно сходството, съществуващо между човешките понятия и
сетива
от една страна, и небесните тела и констелации от друга страна".
Великият астроном Кеплер изразява тази хармония по следния начин: "Божественото призвание, което подтиква някои хора да изучават астрономията, е просто вписано в света, но не в думи и срички, а в самите неща, съгласно сходството, съществуващо между човешките понятия и сетива от една страна, и небесните тела и констелации от друга страна".
към текста >>
Обаче градивната сила, лежаща в основата на този растеж, остава невидима за физическите
сетива
.
В растителния живот, свойствата на духовните зародиши от висшите области на Царството на Духовете остават непокътнати. Следователно, растението е също една форма, както кристала, но освен това то разполага с пластичната формообразуваща сила. Освен формата, която идва от първообразите, в растението работи и една друга форма, която носи отпечатъка на духовните Същества от висшите области. При растението, сетивно възприемаема е само завършената форма; формообразуващите, градивни същества, които оживотворяват завършената форма, остават скрити за сетивата. Физическото око вижда лилията, която днес е малка, а след време пораства.
Обаче градивната сила, лежаща в основата на този растеж, остава невидима за физическите сетива.
За да се наместят в света на формите, духовните зародиши слизат една степен по долу. В този случай, Духовната Наука говори за елементарни царства. Ако обозначим първичните Същества които все още нямат никаква форма, като първо елементарно царство, сетивно невъзприемаемите Същества, предизвикващи растежа на растенията, принадлежат към второто елементарно царство.
към текста >>
Съществата от този вид вземат участие в изграждането на света и човек се среща с тях, щом навлезе в по-висшите светове, скрити за физическите
сетива
.
Защото в този случай, светът за който те загатват, би бил не духовен, а грубо материален. Тези описания само илюстрират една духовна действителност, която може да бъде онагледена само символично. Естествено, този, който се доверява единствено на сетивните възприятия, ще разглежда тези Същества като рожба на суеверие и разюздена фантазия. Разбира се, за физическите очи те остават видими защото не притежават материално тяло. Суеверието се състои не в това, че хората приемат тези Същества за действителни, а в допускането, че те могат да приемат физически облик.
Съществата от този вид вземат участие в изграждането на света и човек се среща с тях, щом навлезе в по-висшите светове, скрити за физическите сетива.
Суеверни са не тези, които в описанията на ясновидците виждат образи от духовната действителност, а тези, които вярват в сетивното им съществувание, както и онези, които смятат, че отхвърляйки сетивния образ трябва да отрекат и Духа.
към текста >>
47.
6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА
GA_9 Теософия
И както физическия свят се открива пред нашите външни
сетива
, така и светът на чувствата, влеченията, инстинктите, мислите и т.н се открива пред нашите духовни
сетива
.
А душевният свят и Царството на Духовете са дори по-действителни разбира се в един много по-висш смисъл на тази дума отколкото сетивния свят. Наистина, физическото око не може да види например чувствата и представите, обаче това не означава, че те не съществуват.
И както физическия свят се открива пред нашите външни сетива, така и светът на чувствата, влеченията, инстинктите, мислите и т.н се открива пред нашите духовни сетива.
Точно както определени пространствени явления, например, могат да бъдат видени от физическото око като цветови проявления, така и духовното око се издига до възприятията на онези душевни и духовни процеси, които съответствуват на физическите цветове. Да разбере напълно това, за което става дума тук, може само този, който следва Пътят на познанието, описан в следващата глава, развивайки съответните възприемателни органи. За такъв човек душевните и духовни явления, разиграващи се, съответно, в душевния и духовен свят, стават видими.
към текста >>
48.
ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_9 Теософия
Още преди да се отдал на други упражнения, освен посочените, както и по време на самите тях, той трябва да насочва своите
сетива
към непреходната страна на нещата.
Окултният ученик трябва да установи тази връзка между своята вечна същност и вечния принцип на нещата.
Още преди да се отдал на други упражнения, освен посочените, както и по време на самите тях, той трябва да насочва своите сетива към непреходната страна на нещата.
Когато наблюдавам един камък, едно растение, едно животно, един човек, аз не бива да забравям, че всички те изразяват нещо непреходно, нещо вечно. Аз съм длъжен да задам въпроса: "как изглежда вечната страна на този преходен камък, на този преходен човек и как ще надживее тя видимите им сетивни форми? Не бива да смятаме, че подобно насочване на Духа към вечната страна на нещата ще заличи нашият усет за подробностите от всекидневието и ще ни отчужди от непосредствената действителност. Напротив. Всяко листо, всяко насекомо ще започнат да ни откриват неизброими тайни, ако ги наблюдаваме не само с физическите си очи, а и с помощта на устремения през очите човешки Дух. За живите сетивни възприятия няма да отпадне нито един нюанс от външната природа, било то светлина, цвят или звук; към тях обаче ще се прибавят безброй нови неща.
към текста >>
49.
ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_9 Теософия
Когато тук говорим за "осезание" на низшите организми, нямаме предвид това, което обикновено се означава като "
сетива
".
Обаче в тази област никой не може да се издигне над абстрактните и схематични понятия, ако не приеме, че силата, която изгражда живота и чиито източници имат по-висш произход от този на неорганичните сили, може да бъде възприета единствено в рамките на свръхсетивното прозрение. Тук става дума не за пренасяне на естественонаучните методи, валидни в условията на неорганичния свят и прилагането им в живота, а за постигането на нов вид познание.
Когато тук говорим за "осезание" на низшите организми, нямаме предвид това, което обикновено се означава като "сетива".
От гледна точка на Науката за Духа, бихме могли да се отправят доста възражения срещу обичайната употреба на този израз. Под "осезание" тук следва да се разбира една обща възприемателна способност спрямо външните впечатления, за разлика от специфичните възприятия като зрение, слух и т.н.
към текста >>
50.
03. ВЪТРЕШНОТО СПОКОЙСТВИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
За тях неговите
сетива
не му говорят нищо.
И той започва да усеща, че сам принадлежи на тези висши светове.
За тях неговите сетива не му говорят нищо.
Сега за първи път той пренася центъра на своето съзнание в своя вътрешен свят. Той се вслушва във вътрешните гласове, които се обръщат към него в минутите на вътрешно спокойствие. Човекът започва своето общуване с духовния свят. Той се откъсва от всекидневието, чиито шум заглъхва. Навсякъде около него става тихо.
към текста >>
ТЯ РАЗВИВА ДУХОВНИТЕ
СЕТИВА
1. ПОДГОТОВКА.
ТЯ РАЗВИВА ДУХОВНИТЕ СЕТИВА
към текста >>
51.
05. А. ПОДГОТОВКА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Благодарение на тази грижа, в "душевното" и "духовното" тяло се появяват висши сетивни и действени органи, както и предишните еволюционни епохи природните сили са снабдили физическото тяло със съответните
сетива
и органи.
Подготовката се състои в една точно определена грижа за живота на чувствата и мислите.
Благодарение на тази грижа, в "душевното" и "духовното" тяло се появяват висши сетивни и действени органи, както и предишните еволюционни епохи природните сили са снабдили физическото тяло със съответните сетива и органи.
Началото започва с това, че вниманието на душата се насочва към определени явления от външния физически свят. От една страна, това са процесите на поникване, растеж и зреене, от друга процесите на прецъфтяване, увяхване, умиране. Навсякъде, където и да отправи поглед, човек среща тези явления. И съвсем естествено, те пробуждат в него определени чувства и мисли. Обаче при обикновени условия, човек не се отдава достатъчно на тези чувства и мисли, защото прекалено бързо сменя едно впечатление с друго.
към текста >>
Той е длъжен да вникне във физическия свят с бодри и здрави
сетива
, с остър наблюдателен талант и след това да се отдава на своите собствени чувства.
Когато ученикът е напреднал дотам, че може да различава духовните образи на тези явления, които и физически са видими за него, той не е далеч от онази степен, когато ще бъде в състояние да вижда неща, които изобщо нямат физическо съществувание и следователно, остават напълно скрити (окултни) за този, който е незапознат с Тайната Наука. Тук се налага да изтъкнем, че окултният изследовател не трябва да губи време в размишления върху значението на нещата, които вижда. Умствената работа само ще го отклони от верния път.
Той е длъжен да вникне във физическия свят с бодри и здрави сетива, с остър наблюдателен талант и след това да се отдава на своите собствени чувства.
Той не трябва да отгатва по умозрителен път какъв е смисълът на нещата, а нещата сами ще му открият своя смисъл. Тук само ще допълним, че художественият усет, съчетан с една тиха, съзерцателна природа, е най-добрата подготовка за развитие на духовни способности. Този усет прониква зад повърхностния пласт на нещата и се добира до техните тайни.
към текста >>
52.
07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Навсякъде той започва да вижда Духа, за който физическите
сетива
не знаят нищо.
Става дума за едно духовно възприятие, аналогично с физическото впечатление от един или друг цвят. В духовен смисъл, възприятието "синьо" означава: Аз възприемам нещо, което е само сходно с това, което физическото око усеща като "син" цвят. Този факт следва да се има предвид от всеки, който действително се стреми към духовни възприятия. В противен случай, той ще очаква в духовния свят само едно повторение на физическите процеси: нещо, което би го огорчило в най-висша степен. Всеки, който е стигнал до подобни духовни възприятия, вече е постигнал твърде много, защото нещата му се откриват не само в тяхното непосредствено съществувание, а в тяхното възникване и умиране.
Навсякъде той започва да вижда Духа, за който физическите сетива не знаят нищо.
А по този начин той прави първите си стъпки, за да вникне самостоятелно зад тайната на раждането и смъртта. За външните сетива, едно същество се появява едва в мига на раждането; в мига на смъртта то умира. Но това е така само защото тези сетива не проникват до неговия скрит Дух. За Духа раждането и смъртта са само една метаморфоза, едно преобразяване, каквото е и разпукването на цвета от пъпката, извършващо се пред физическите очи. И ако искаме да се доверим на нашите собствени наблюдения, необходимо е преди това да пробудим в себе си духовните сетива според описаните по-горе начини.
към текста >>
За външните
сетива
, едно същество се появява едва в мига на раждането; в мига на смъртта то умира.
Този факт следва да се има предвид от всеки, който действително се стреми към духовни възприятия. В противен случай, той ще очаква в духовния свят само едно повторение на физическите процеси: нещо, което би го огорчило в най-висша степен. Всеки, който е стигнал до подобни духовни възприятия, вече е постигнал твърде много, защото нещата му се откриват не само в тяхното непосредствено съществувание, а в тяхното възникване и умиране. Навсякъде той започва да вижда Духа, за който физическите сетива не знаят нищо. А по този начин той прави първите си стъпки, за да вникне самостоятелно зад тайната на раждането и смъртта.
За външните сетива, едно същество се появява едва в мига на раждането; в мига на смъртта то умира.
Но това е така само защото тези сетива не проникват до неговия скрит Дух. За Духа раждането и смъртта са само една метаморфоза, едно преобразяване, каквото е и разпукването на цвета от пъпката, извършващо се пред физическите очи. И ако искаме да се доверим на нашите собствени наблюдения, необходимо е преди това да пробудим в себе си духовните сетива според описаните по-горе начини.
към текста >>
Но това е така само защото тези
сетива
не проникват до неговия скрит Дух.
В противен случай, той ще очаква в духовния свят само едно повторение на физическите процеси: нещо, което би го огорчило в най-висша степен. Всеки, който е стигнал до подобни духовни възприятия, вече е постигнал твърде много, защото нещата му се откриват не само в тяхното непосредствено съществувание, а в тяхното възникване и умиране. Навсякъде той започва да вижда Духа, за който физическите сетива не знаят нищо. А по този начин той прави първите си стъпки, за да вникне самостоятелно зад тайната на раждането и смъртта. За външните сетива, едно същество се появява едва в мига на раждането; в мига на смъртта то умира.
Но това е така само защото тези сетива не проникват до неговия скрит Дух.
За Духа раждането и смъртта са само една метаморфоза, едно преобразяване, каквото е и разпукването на цвета от пъпката, извършващо се пред физическите очи. И ако искаме да се доверим на нашите собствени наблюдения, необходимо е преди това да пробудим в себе си духовните сетива според описаните по-горе начини.
към текста >>
И ако искаме да се доверим на нашите собствени наблюдения, необходимо е преди това да пробудим в себе си духовните
сетива
според описаните по-горе начини.
Навсякъде той започва да вижда Духа, за който физическите сетива не знаят нищо. А по този начин той прави първите си стъпки, за да вникне самостоятелно зад тайната на раждането и смъртта. За външните сетива, едно същество се появява едва в мига на раждането; в мига на смъртта то умира. Но това е така само защото тези сетива не проникват до неговия скрит Дух. За Духа раждането и смъртта са само една метаморфоза, едно преобразяване, каквото е и разпукването на цвета от пъпката, извършващо се пред физическите очи.
И ако искаме да се доверим на нашите собствени наблюдения, необходимо е преди това да пробудим в себе си духовните сетива според описаните по-горе начини.
към текста >>
Напредвайки, той все повече ще открива пътищата и средствата за опознаване на човешката природа, включително и за онези нейни качества, които остават скрити за физическите
сетива
.
С посочените два примера трябваше да покажем как се достига просветление относно човешката природа. Но те са достатъчни, за да очертаят пътя, по който трябва да се върви. Ако човек постигне онази вътрешна тишина и онова вътрешно спокойствие, които са характерни за този вид наблюдения, той вече извършва и едно голямо душевно преобразяване. И скоро то стига дотам, че вътрешното обогатяване на душевния му живот внася увереност и спокойствие в неговото външно поведение. На свой ред тази външна промяна ще се отрази благотворно и в чисто душевен смисъл.
Напредвайки, той все повече ще открива пътищата и средствата за опознаване на човешката природа, включително и за онези нейни качества, които остават скрити за физическите сетива.
А един ден той ще се окаже достатъчно зрял, за да обхване с поглед и тайнствените връзки, които поддържат хармонията между човека и Космоса. По този път човек все повече се доближава до момента, когато може да предприеме първите стъпки в посвещението.
към текста >>
Както физическият човек се нуждае от силата на нервната система, за да си служи със своите физически
сетива
, така и душевния човек се нуждае от онази сила, която се развива единствено в смелите и неустрашими натури.
Например, изправен пред една опасност, той веднага трябва да породи в себе си усещането: Моят страх не ми помага в нищо; аз просто не бива да го допускам до себе си; аз съм длъжен само да мисля за това, което следва да направя. Той трябва да стигне дотам, че "изпитването на страх" и "липсата на смелост", в които по-рано често е изпадал, да се превърнат за него в напълно невъзможни неща. Чрез себевъзпитание в тази насока, човек развива строго определени сили, от които той има нужда, ако се стреми към Посвещение.
Както физическият човек се нуждае от силата на нервната система, за да си служи със своите физически сетива, така и душевния човек се нуждае от онази сила, която се развива единствено в смелите и неустрашими натури.
към текста >>
Защото, дори и физическите
сетива
да прикриват от нас света на висшите истини, те са в същото време и големи благодетели на човека.
Този, който прониква във висшите тайни, вижда, които поради илюзиите на сетивата остават скрити за обикновения човек.
Защото, дори и физическите сетива да прикриват от нас света на висшите истини, те са в същото време и големи благодетели на човека.
Благодарение на тях остават скрити такива неща, които биха хвърлили неподготвения в безкраен смут; подобен човек не би могъл да понесе тяхната гледка. Обаче окултният ученик е длъжен да го направи. Сега той губи опората на външния свят, идваща от неговите предишни заблуждения. Той се намира буквално в състояние на човек, който непрекъснато е живял всред голяма опасност, за която дори не е подозирал. По-рано той не е изпитвал страх, но сега, след като узнава за нея, страхът го връхлита, макар че опасността е останала същата.
към текста >>
53.
08. ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Свойствата, които човек възприема по този начин, са недостъпни за физическите
сетива
и са като покрити с плътна завеса.
Обаче всичко това съвсем не се покрива с т.н. "научно познание". Защото тук става дума не за наука, а за конкретни възприятия. По правило, процесът протича така, че окултният кандидат бива обучаван за възможните начини, по които неживите предмети и живите същества се откриват пред духовните уши и очи. В известен смисъл, тези явления се разиграват пред наблюдателя и са незащитени, така да се каже, голи.
Свойствата, които човек възприема по този начин, са недостъпни за физическите сетива и са като покрити с плътна завеса.
Тази завеса пада пред кандидата в хода на един процес, означаван като "духовен процес на изгаряне". Ето защо това първо изпитание се нарича "изпитание чрез огъня".
към текста >>
54.
09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Защото всичко, което вършиш, има връзка с изграждането на твоите висши
сетива
.
Защото всичко, което вършиш, има връзка с изграждането на твоите висши сетива.
Душевно ще виждаш и духовно ще чуваш, едва когато ще разполагаш с тези сетива. И когато прекараш така известно време в спокойствие и средоточеност, ти няма да се залавяш с твоите ежедневни грижи и занимания, без да се замислиш: да, рано или късно, с мен ще стане това, което трябва да стане, стига да съм достатъчно зрял за него. Забрани си най-строго да привличаш висшите сили чрез твоето своеволие".
към текста >>
Душевно ще виждаш и духовно ще чуваш, едва когато ще разполагаш с тези
сетива
.
Защото всичко, което вършиш, има връзка с изграждането на твоите висши сетива.
Душевно ще виждаш и духовно ще чуваш, едва когато ще разполагаш с тези сетива.
И когато прекараш така известно време в спокойствие и средоточеност, ти няма да се залавяш с твоите ежедневни грижи и занимания, без да се замислиш: да, рано или късно, с мен ще стане това, което трябва да стане, стига да съм достатъчно зрял за него. Забрани си най-строго да привличаш висшите сили чрез твоето своеволие".
към текста >>
55.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Никой не би могъл да вижда в свръхсетивния свят, преди да е развил своите астрални
сетива
.
Когато окултният ученик започне своите упражнения, първото събитие е, че лотосовите цветове започват да светят, а по-късно и да се въртят. Едва след този момент настъпва способността за ясновиждане. Защото тези "цветове" са сетивни органи на душата. Тяхното "въртене" е израз на факта, че ученикът има вече своите свръхсетивни възприятия*.(* Относно "въртенето" и "лотосовите цветове" е в сила забележката, която направихме за "виждането на цветовете).
Никой не би могъл да вижда в свръхсетивния свят, преди да е развил своите астрални сетива.
към текста >>
Сега той може да наблюдава вътрешните проявления на своята личност, както по-рано е наблюдавал външния свят със своите физически
сетива
.
За окултното познание вътрешният свят се превръща в част от външния свят. Както в условията на физическия свят даден човек би могъл да бъде заобиколен с огледала от всички страни и би виждал в тях своя телесен образ, така и в по-висшите светове неговата душевна същност застава пред него под формата на образ. Сега за окултният ученик настъпва момента, когато той трябва да преодолее всички илюзии, свързани с неговата лична ограниченост.
Сега той може да наблюдава вътрешните проявления на своята личност, както по-рано е наблюдавал външния свят със своите физически сетива.
Постепенно той започва да се отнася към себе си така, както по-рано се е отнасял с нещата и съществата от заобикалящия го свят.
към текста >>
56.
12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Докато сънува, човек фактически пребивава в един свят, който е съвсем различен от света на неговите физически
сетива
.
Скоро настъпва и друга последица: сънищата на окултния ученик вече не са както по-рано неподвластни на разума; сега те приемат известен порядък, какъвто например будното съзнание упражнява над човешките представи и усещания. Все повече изчезва разликата между будното и сънищното съзнание. Сънуващият е буден, в пълния смисъл на тази дума; а това означава, че се чувствува господар на своите символични представи.
Докато сънува, човек фактически пребивава в един свят, който е съвсем различен от света на неговите физически сетива.
Преди да е развил духовните възприемателни органи, човек може да си изгради за този свят само неправилни и объркани представи и той би се открил пред човека по същия начин, както сетивния свят се открива пред едно същество, което разполага единствено с наченки на своята зрителна система. Ето защо човек не може да различава в този свят нищо друго, освен отражения от обикновения живот. Обаче той извлича тези отражения именно от сънищата, защото в своите дневни възприятия, душата му ги влага в онези "субстанция", от която е изграден т.н. друг свят. Трябва да сме наясно: наред с обикновения си дневен живот, човек води и един втори, несъзнателен живот в свръхсетивния свят.
към текста >>
Само когато нощем сънят затвори пролуките на външните
сетива
, проблясват смътни и неясни очертания на духовния свят.
С други думи, слабите впечатления от духовния свят отстъпват пред мощните впечатления от физическия свят.
Само когато нощем сънят затвори пролуките на външните сетива, проблясват смътни и неясни очертания на духовния свят.
И тогава сънуващият ще постигне там своите нови опитности. Обаче както вече казахме, първоначално тези опитности не са нищо друго, освен това, което свързаните със физическите сетива представи отпечатват в духовния свят. Човек може да получи възприятия в свръхсетивния свят, само ако е развил своите лотосови цветове.
към текста >>
Обаче както вече казахме, първоначално тези опитности не са нищо друго, освен това, което свързаните със физическите
сетива
представи отпечатват в духовния свят.
С други думи, слабите впечатления от духовния свят отстъпват пред мощните впечатления от физическия свят. Само когато нощем сънят затвори пролуките на външните сетива, проблясват смътни и неясни очертания на духовния свят. И тогава сънуващият ще постигне там своите нови опитности.
Обаче както вече казахме, първоначално тези опитности не са нищо друго, освен това, което свързаните със физическите сетива представи отпечатват в духовния свят.
Човек може да получи възприятия в свръхсетивния свят, само ако е развил своите лотосови цветове.
към текста >>
Сега то започва да свети и сияе в околния духовен свят и го прави видим за висшите
сетива
, както и Слънчевата светлина прави видими физическите предмети.
Когато окултният ученик постигне това равнище на Азовия живот, или още по времето, когато се издига към висшето съзнание, за него става ясно как може да пробуди духовните възприемателни способности в сърдечната област, респективно свръхсетивния етерен орган и как чрез него да насочва етерните потоци, за които става дума в предишните глави. Тази нова способност за духовни възприятия е елемент от една по-високо организирана "субстанция", която се излъчва от споменатия етерен орган и всред чудесен блясък прониква в подвижните лотосови цветове и в други разклонения на вече развитото етерно тяло.
Сега то започва да свети и сияе в околния духовен свят и го прави видим за висшите сетива, както и Слънчевата светлина прави видими физическите предмети.
Как точно се пораждат тези духовно-възприемателни способности в сърдечната област, може да бъде разбрано само бавно и постепенно в хода на индивидуалното развитие.
към текста >>
В хода на своето по-нататъшно развитие, ясновидецът започва да възприема неща, които са напълно недостъпни за физическите
сетива
.
Подобни сили тласкат растителните сокове в съдовете на растенията, причиняват цъфтежа, покълването на семената и т.н. За духовно- възприемателните органи всички тези сили приемат определени форми и цветове за физическите очи. В тази фаза на обучението си, окултния ученик вижда не само кристала или растението, но в кристала или растението, но и съответствуващите им духовни сили. Той вижда животинските и човешки инстинкти не само като отделни жизнени прояви, но и като конкретни процеси, като обекти, аналогични на масите и столовете във физическия свят. Цялата инстинктивна природа на едно животно или един човек се превръща в астрален облак, в аура, която го заобикаля отвсякъде.
В хода на своето по-нататъшно развитие, ясновидецът започва да възприема неща, които са напълно недостъпни за физическите сетива.
Той може например, ясно да долови астралната разлика между едно пространство, изпълнено с примитивни хора и друго, където преобладават по-високо издигнати индивиди. В една болница не само физическата, но и духовната атмосфера е различна от тази на балната зала. Търговският град има астрална атмосфера, различна от университетския град. Първоначално възприемателните възможности на ясновидеца за подобни процеси са сравнително слаби; към тях той се отнася така, както сънищното съзнание на сетивния човек се отнася към будното му съзнание. Обаче постепенно той се пробужда напълно и в тази нова област.
към текста >>
То ще се прояви в пълния размер едва след смъртта на човека, когато душата в съответствие със своята природа продължава да изгаря в това желание, но без да може да го задоволи, понеже липсват както предмета, така и физическите
сетива
.
По време на човешкия физически живот, тези астрални форми не могат да бъдат възприемани отчетливо, защото физическия живот просто ги заглушава. Например силното желание, насочено към даден предмет поражда едно отражение, освен формите, които са самото желание предизвикани в астралния свят. Ако обаче желанието бъде задоволено чрез постигането на този предмет, или ако е налице поне възможността за такова задоволяване, отражението ще бъде твърде неясно.
То ще се прояви в пълния размер едва след смъртта на човека, когато душата в съответствие със своята природа продължава да изгаря в това желание, но без да може да го задоволи, понеже липсват както предмета, така и физическите сетива.
Човекът, отдаден предимно на сетивните изживявания, ще изпитва например гастрономически удоволствия. Обаче възможността да ги задоволи ще липсва, просто защото сетивния орган на вкуса е изчезнал. Като последица идва това, че желанието поражда един особено активен астрален образ, който измъчва душата. Тази опитност чрез астралните образи на низшите желания след смъртта наричаме "изживявания в царството на душите". Те изчезват, когато душата се пречисти от всички желания, характерни за физическия свят.
към текста >>
57.
13. НЕПРЕКЪСНАТОСТ НА СЪЗНАНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Намирайки се в тях, той установява, че спрямо сетивния свят те показват приблизително същото съотношение, каквото в обикновения живот имат "действуващите"
сетива
спрямо "спящите"
сетива
.
Но той успява и в тази задача. Сега той може да пренася в будното си съзнание онези особени състояния до които се добира само по време на сънуването. И тогава сетивният свят грейва за него в съвършено нова светлина. Както един слепороден човек, след оперативно възстановяване на зрението, открива отново красотата и великолепието на физическия свят, така и ясновидецът се изправя пред новите качества и Същества на духовния свят. Сега той няма защо да чака своите сънища, за да се пренася в един по-висш свят, защото винаги, когато намери за уместно, може сам да предизвика необходимите за тази цел състояния.
Намирайки се в тях, той установява, че спрямо сетивния свят те показват приблизително същото съотношение, каквото в обикновения живот имат "действуващите" сетива спрямо "спящите" сетива.
Можем буквално да заявим: окултният ученик отваря новите сетива на душата си и започва да различава и вижда онези неща, които остават скрити за човешкото физическо тяло.
към текста >>
Можем буквално да заявим: окултният ученик отваря новите
сетива
на душата си и започва да различава и вижда онези неща, които остават скрити за човешкото физическо тяло.
Сега той може да пренася в будното си съзнание онези особени състояния до които се добира само по време на сънуването. И тогава сетивният свят грейва за него в съвършено нова светлина. Както един слепороден човек, след оперативно възстановяване на зрението, открива отново красотата и великолепието на физическия свят, така и ясновидецът се изправя пред новите качества и Същества на духовния свят. Сега той няма защо да чака своите сънища, за да се пренася в един по-висш свят, защото винаги, когато намери за уместно, може сам да предизвика необходимите за тази цел състояния. Намирайки се в тях, той установява, че спрямо сетивния свят те показват приблизително същото съотношение, каквото в обикновения живот имат "действуващите" сетива спрямо "спящите" сетива.
Можем буквално да заявим: окултният ученик отваря новите сетива на душата си и започва да различава и вижда онези неща, които остават скрити за човешкото физическо тяло.
към текста >>
Лесно е да се досетим, че тази по-висша възприемателна способност се превръща за човека в благодат само тогава, когато новите душевни
сетива
са в пълен ред; същото важи и за физическите
сетива
.
И сега той започва да свързва в едно цяло послание от другия свят с нещата от обикновения живот. Всичко, което по-рано достигаше само до неговите мисли, сега се превръща в такова непосредствено и живо изживяване, каквото е характерно за сетивния свят. От друга страна, оказа се, че нещата и съществата от сетивния свят, не са просто това, което ни говорят за тях нашите сетивни възприятия. Те са израз и еманация на един духовен свят. И сега, този скрит доскоро духовен свят започва да звучи за окултния ученик от всички страни.
Лесно е да се досетим, че тази по-висша възприемателна способност се превръща за човека в благодат само тогава, когато новите душевни сетива са в пълен ред; същото важи и за физическите сетива.
Човекът сам изгражда по-висшите сетива чрез упражненията в хода на своето окултно обучение.
към текста >>
Човекът сам изгражда по-висшите
сетива
чрез упражненията в хода на своето окултно обучение.
Всичко, което по-рано достигаше само до неговите мисли, сега се превръща в такова непосредствено и живо изживяване, каквото е характерно за сетивния свят. От друга страна, оказа се, че нещата и съществата от сетивния свят, не са просто това, което ни говорят за тях нашите сетивни възприятия. Те са израз и еманация на един духовен свят. И сега, този скрит доскоро духовен свят започва да звучи за окултния ученик от всички страни. Лесно е да се досетим, че тази по-висша възприемателна способност се превръща за човека в благодат само тогава, когато новите душевни сетива са в пълен ред; същото важи и за физическите сетива.
Човекът сам изгражда по-висшите сетива чрез упражненията в хода на своето окултно обучение.
към текста >>
58.
14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Тя остава свързана само с по-фините "тела" на човешкото същество (а именно с етерното тяло и с астралното тяло), които са недостъпни за наблюдение от страна на физическите
сетива
.
По време на дълбокия сън, докато физическото тяло спи, човешката душа не разполага с никакви възприятия. Намирайки се в това състояние, тя е лишена от всички възприятия, чиито източници са във външния свят. В известен смисъл тя е извън т.н. физическото тяло, което в будност осигурява посредничеството между сетивните възприятия и мисленето.
Тя остава свързана само с по-фините "тела" на човешкото същество (а именно с етерното тяло и с астралното тяло), които са недостъпни за наблюдение от страна на физическите сетива.
Обаче дейността на етерното тяло и астралното тяло не спира с настъпването на съня. Както физическото тяло денем е в непрекъсната връзка с процесите и съществата от физическия свят, както търпи, а на свой ред и оказва определени въздействия върху физическия свят, така и душата живее във висшия свят. Този живот продължава и по време на съня.
към текста >>
"разделянето" е от такова естество, че не може да бъде констатирано нито със
сетива
, нито с каквито и да е помощни инструменти.
В хода на окултното обучение, нишките, които свързват трите основни душевни сили, са разкъсани. Първоначално тяхното разкъсване се осъществява само в сферата на етерно-астралния душевен организъм; обаче по-късно то засяга също и физическото тяло. Фактически мозъкът на един духовно напреднал човек се разделя на три отделни и независими части.
"разделянето" е от такова естество, че не може да бъде констатирано нито със сетива, нито с каквито и да е помощни инструменти.
Обаче то е факт, и ясновидецът може да го потвърди. Да, мозъкът на напредналия ясновидец се разпада на три самостоятелно действуващи сили: Мисловен мозък, чувствен мозък и волев мозък. По този начин органите на мисленето, чувствата и волята стават независими. Сега тяхната връзка не се гарантира вече от анонимни сили а се постига чрез будното и активно съзнание на самия човек.
към текста >>
59.
ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЧЕТВЪРТАТА В ПЕТАТА КОРЕННА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Със своите
сетива
народът можеше да разбере само това, което ставаше непосредствено на Земята, но не и това, което се даваше от висшите светове за благото на Земята.
Това, което ставаше в светилищата на мистериите, беше неразбираемо за народа. И народът също така малко познаваше намеренията на тези ръководители.
Със своите сетива народът можеше да разбере само това, което ставаше непосредствено на Земята, но не и това, което се даваше от висшите светове за благото на Земята.
Ето защо и ученията на ръководителите бяха съставени във форма, която не приличаше на формата, под която се съобщаваха Земните събития. Езикът, на който боговете говореха в мистериите с техните пратеници, съвсем не беше Земен и формите, в които тези богове се изявяваха също не бяха Земни. Висшите духове се явяваха на своите пратеници “в огнени облаци”, за да им съобщят как трябва да ръководят хората. В човешка форма може да се яви само един човек; същества, чиито способности се издигат над човешките, трябва да се изявяват във форми, които не могат да бъдат намерени между Земните форми. Фактът, че “пратениците на боговете” можеха да приемат тези откровения, идва оттам, че самите те бяха най- съвършените между техните братя-човеци.
към текста >>
60.
РАЗДЕЛЯНЕ НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Душата на сегашния човек може да мисли с помощта на физическия мозък само това, което възприема чрез физическите
сетива
.
Защото при тогавашното състояние на Земното развитие не можеше да бъде създадено никакво мъжко или женско тяло. Затова липсваха още външните условия. Обаче имаше други същества, които въпреки двуполовостта можеха да придобиват познание и мъдрост. Това беше възможно благодарение на факта, че тези същества бяха минали през едно съвършено друго развитие в едно още подалечно минало. За тяхната душа става възможно тя да се оплоди от духа, без първо да изчака развитието на вътрешните органи, както при човека.
Душата на сегашния човек може да мисли с помощта на физическия мозък само това, което възприема чрез физическите сетива.
Човешката душа трябваше да чака, докато се развие един мозък, който стана посредник на духа. Без този околен път тази душа би останала лишена от дух. Тя би останала на степента на сънищното съзнание. Не беше така с гореспоменатите свръхчовешки същества. Тяхната душа беше развила в предишни епохи душевни органи, които не се нуждаеха от нещо физическо, за да влязат във връзка с духа.
към текста >>
И обхващането на познанието и на мъдростта от тях беше едно ясновиждане, което не се нуждаеше от никакви физически
сетива
; мъдростта, според която е изграден светът, непосредствено лъчезареше в тяхната душа.
Той трябва да мине по околния път през сетивната материя. Този околен път се нарича слизане на човешката душа в материята, или казано популярно – “грехопадение”. Благодарение на едно различно устроено предишно развитие свръхчовешките същества нямаха нужда да минават през това слизане. Понеже тяхната душа беше достигнала една повисока степен, тяхното съзнание не беше сънищно, а вътрешно ясно.
И обхващането на познанието и на мъдростта от тях беше едно ясновиждане, което не се нуждаеше от никакви физически сетива; мъдростта, според която е изграден светът, непосредствено лъчезареше в тяхната душа.
Благодарение на това те можеха да бъдат ръководители на неразвитото още младо човечество. Те бяха носители на една “прадревна мъдрост”, до разбирането на която човечеството се издига едва сега, по посочения околен път. Те се различаваха от това, което се нарича “човек” чрез факта, че бяха озарени от мъдростта, както ние от слънчевата светлина. Тази мъдрост се вливаше на лъчи в тях като свободен дар “свише”. “Човекът” беше в друго положение.
към текста >>
61.
ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА ПРЕДИ РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Външната действителност не съществуваше още, защото не съществуваха никакви външни
сетива
, но на по-висшите същества им се разкриваше духовната действителност.
А в образите на тяхната душа бяха дадени не само отраженията на външния свят, а копия на духовните сили на света. Те възприемаха не сетивни неща, а духовни същества. Средно развитият човек изпитваше например страх, и в неговата душа изникваше грозен, тъмен образ. Свръхчовешките същества получаваха чрез тези образи съобщение, откровение от духовните същества на света. На тях природните процеси им се явяваха не като мъртви природни закони както на днешните учени, а като дела на духовни същества.
Външната действителност не съществуваше още, защото не съществуваха никакви външни сетива, но на по-висшите същества им се разкриваше духовната действителност.
Духът се вливаше в тях, както в телесното око на днешния човек Слънцето изпраща своите лъчи.
към текста >>
62.
ЗА ПРОИЗХОДА НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
То се състои в това, че чрез неговите съвременни
сетива
човекът възприема нещата и съществата на света, а с помощта на своя ум той си образува представи и идеи за тези неща и същества.
Можем да намерим една свързваща нишка в напредването на циклите, ако предварително проследим развитието на човешкото съзнание през тези цикли. Всичко друго обективно може да бъде свързано с това разглеждане на съзнанието. Съзнанието, което човекът развива по време на неговия жизнен път на Земята, ще наречем – в съгласие с европейската окултна наука – “ясно дневно съзнание”.
То се състои в това, че чрез неговите съвременни сетива човекът възприема нещата и съществата на света, а с помощта на своя ум той си образува представи и идеи за тези неща и същества.
Той действа тогава в сетивния свят съобразно тези негови възприятия, представи и идеи. Човекът е развил това съзнание едва на четвъртата главна степен на неговото мирово развитие; то не съществуваше още на Сатурн, Слънцето и на Луната. Там той живееше в други състояния на съзнанието. Съобразно това можем да определим предхождащите степени на развитието като развитие на по-низши състояния на съзнанието.
към текста >>
63.
ЗЕМЯТА И НЕЙНОТО БЪДЕЩЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
А освен развитите още сега
сетива
, съществуват в зародиш и други, които ще се развият в следващите епохи на Земята и ще покажат сетивния свят в още по-голямо разнообразие.
На Луната, а също и през време на повтарящите се степени на Земята, в неговата душа възникваше например един цветен образ, когато съответен предмет се приближаваше до него. Цялото му съзнание се състоеше от такива вълнуващи се нагоре и надолу образи, звуци и т. н. Едва при настъпването на четвъртото състояние на съзнанието багрите се появяват вече не само в душата, а върху един външен пространствено ограничен предмет, тонът не е вече само едно вътрешно прозвучаване в душата, а вън в пространството звучи един предмет. Ето защо в духовната наука това четвъртото, Земно състояние на съзнанието се нарича предметно съзнание. Това съзнание се разви бавно и постепенно в течение на развитието, като постепенно се родиха физическите сетивни органи и направиха по този начин възприемаеми най-разнообразните сетивни свойства на външните предмети.
А освен развитите още сега сетива, съществуват в зародиш и други, които ще се развият в следващите епохи на Земята и ще покажат сетивния свят в още по-голямо разнообразие.
В предишните части на тази книга бе описано постепенното израстване на това Земно съзнание.
към текста >>
Обаче ясновидецът вижда именно духовните първообрази на по-късните сетивни същества (например аурата), вижда ги още днес със своите духовни
сетива
.
Обаче когато тук се казва, че още сега ясновидецът развива в себе си състояния на съзнанието, до които ще напредне в бъдеще цялото човечество, това трябва да се разбира с известно ограничение. Ясновидецът днес развива едно виждане всред душевния свят, което в бъдеще ще се появи при човека по един физически начин. Но това бъдещо физическо състояние на човека ще бъде вярно копие на съответните днешни душевни състояния на ясновидеца. Самата Земя ще се развие и чрез това в нейните бъдещи физически обитатели ще се явят форми, съвършено различни от сегашните; но тези физически форми се подготвят в днешните душевни и духовни форми. Например това, което днес ясновидецът вижда около себе си като един вид светлинен и цветен облак, обгръщащ физическите човешки тела, като така наречена “аура”, то ще се превърне по-късно във физическа форма; и други сетивни органи, различни от днешните, ще дадат на бъдещия човек способността да възприема други форми.
Обаче ясновидецът вижда именно духовните първообрази на по-късните сетивни същества (например аурата), вижда ги още днес със своите духовни сетива.
За него е възможно да хвърли поглед в бъдещето, обаче за тази особеност ще бъде много трудно да се даде една представа чрез нашия съвременен език.
към текста >>
64.
ЖИВОТЪТ НА СЛЪНЦЕТО
GA_11 Из Хрониката Акаша
Чрез това те добиват способността да преобразят развитите през Сатурновия период и от тогава насам зародиши на сетивата, които до този момент бяха само физически апарати, превръщайки ги чрез етера в оживени
сетива
.
Тогава започват да действат “Духовете на формата”. Чрез тях етерното тяло, което преди това имаше само една облакоподобна подвижност, получава определена форма. В средата на четвъртия слънчев кръг “Духовете на формата” придобиват съзнание, което човекът ще има на бъдещата “Венера”, която ще бъде втората планетна форма на Земята след нейното настоящо съществуване и на която човекът ще живее тогава. Това е едно свръх психическо съзнание. Те стигат до това като до един плод на тяхната дейност през време на третия и четвъртия Слънчев кръг.
Чрез това те добиват способността да преобразят развитите през Сатурновия период и от тогава насам зародиши на сетивата, които до този момент бяха само физически апарати, превръщайки ги чрез етера в оживени сетива.
към текста >>
65.
ЖИВОТЪТ НА ЛУНАТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Едва на Земята човекът ще бъде толкова далече, щото от средата на четвъртия цикъл да може да си служи с тези
сетива
.
– Фактът че в този период на развитието Духовете на сумрака обработват човешкото физическо тяло, означава за тях, че сега те се издигат до човешката степен, нещо, което на Сатурн бяха сторили Духовете на личността, а на Слънцето Духовете на огъня. Трябва да си представим че “зародишите на сетивата” във физическото тяло, които сега също са се развили по-нататък, от средата на четвъртия Лунен кръг могат да бъдат използвани от Духовете на сумрака, за да възприемат чрез тях предметите и процесите на Луната.
Едва на Земята човекът ще бъде толкова далече, щото от средата на четвъртия цикъл да може да си служи с тези сетива.
Към средата на петия Лунен кръг той стига дотам, че може да работи несъзнателно върху физическото тяло. Чрез тази дейност той си създава в смътноста на съзнанието първите заложби на това, което се нарича “Духовно себе” (Манас) (Виж моята книга “Теософия”).
към текста >>
66.
ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Естествено за този, който под „наука" разбира само това, което регистрират нашите
сетива
и нашият опиращ се на сетивата разсъдък, разглежданата тук „Тайна Наука" не може да означава никаква наука.
Естествено за този, който под „наука" разбира само това, което регистрират нашите сетива и нашият опиращ се на сетивата разсъдък, разглежданата тук „Тайна Наука" не може да означава никаква наука.
Ако би искал да разбере себе си обаче, такъв човек би трябвало да признае, че той отхвърля „Тайната Наука" не по силата на някакви основателни доводи, а по силата на едно безапелационно решение, произлизащо от негови те чисто субективни чувства. За да вникне във всичко това, достатъчно е само човек да размисли как възниква науката и какво е нейното значение в живота на хората. По своето естество, възникването на науката не е свързано с предмета, който тя обхваща, а с действената активност на човешката душа, която се проявява в хода на познавателния стремеж. Необходимо е да насочим поглед върху това, как душата се отнася към се бе си, когато тя развива една или друга наука. Ако се поддадем на навика и приемем, че тази активност е налице само тогава, когато действуват нашите сетивни възприятия, ние лесно ще стигнем до убеждението, че в случая същественото са тъкмо тези сетивни възприятия, тези сетивни откровения.
към текста >>
В тези случаи човек възприема нещата, процесите и Съществата (die Wesenheiten), които застават пред неговите
сетива
като ги разграничава с помощта на своята умствена дейност.
А в един по-висш смисъл, да се от върне или отрече от свръхсетивния свят, би означавало за човека едно безсилие на живота, една душевна смърт. Да, при известни обстоятелства, ако човек загуби надежда, че свръхсетивният свят може да му се открие, това може да го потопи в дълбоко отчаяние. Тази душевна смърт и това отчаяние, в техните всевъзможни форми, са в същото време и вътрешните, душевни врагове на всеки стремеж към Тайната Наука. И те се появяват винаги, когато човек изчерпи своята вътрешна сила. Тогава цялата жизнена сила трябва да бъде внасяна отвън, ако въобще подобен човек може да се сдобие с такава сила.
В тези случаи човек възприема нещата, процесите и Съществата (die Wesenheiten), които застават пред неговите сетива като ги разграничава с помощта на своята умствена дейност.
Те му доставят радост или болка, подтикват го към определени действия. Така той може да издържи известно време. Но рано или късно стига до една точка, където той вътрешно умира. Защото всичко онова, което може да се извлече от света, е вече изчерпано. И това не е твърдение, взето от личните опитности на един човек, а нещо, което се установява при непредубеденото разглеждане на всеки човешки живот.
към текста >>
Той може да се поддаде на вярата, че няма нищо скрито; че пред неговите
сетива
и разум застава всичко, което въобще може да съществува.
Но човек може да се измами.
Той може да се поддаде на вярата, че няма нищо скрито; че пред неговите сетива и разум застава всичко, което въобще може да съществува.
Тази измама обаче е възможна само за повърхностния пласт на съзнанието, не и за неговите дълбини. Чувството и желанието изобщо не се поддават на тази измамна вяра. Те винаги се стремят по някакъв начин към дълбоката и скрита страна на нещата. И ако тя им бъде отнета, те веднага тласкат човека към съмнение, несигурност в живота и дори към отчаяние. Но едно познание, което прониква до скрития свят на нещата, набира сили и успява да превъзмогне всяка несигурност, безнадеждност и отчаяние, които подкопават живота и го правят неспособен да изпълни своята мисия в еволюцията на света.
към текста >>
67.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
А точно то е нещо скрито и невидимо за нашите
сетива
.
С това ние посочваме и онази точка, от която трябва да започне науката за свръхсетивния свят. Тя трябва да търси онова, което ръководи споменатата борба.
А точно то е нещо скрито и невидимо за нашите сетива.
То става достъпно едва за свръхсетивното наблюдение. Как може човек да постигне онова равнище, което му позволява да види „невидимото", също както обикновените очи различават физическите предмети, ще стане ясно в следващите глави на тази книга. Сега е по-важно да опишем какво се установява при свръхсетивното наблюдение.
към текста >>
68.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Ако човек насочи своите
сетива
към околния свят, чрез възприятията той създава в своите представи такива образи, които са копия на околния свят.
Етерното тяло е ваятелят, архитектът на физическото тяло. Обаче то може да гради правилно, само ако получава импулсите за този вид дейност от астралното тяло. В астралното тяло се намират първообразите (Vorbilder), според които етерното тяло формира облика на физическото тяло. Докато човек е буден, астралното тяло не е изпълнено с тези първообрази на физическото тяло, или е изпълнено с тях само до известна степен. През това време на мястото на тези първообрази душата поставя свои собствени образи.
Ако човек насочи своите сетива към околния свят, чрез възприятията той създава в своите представи такива образи, които са копия на околния свят.
Тези копия обаче смущават онези образи, които подтикват етерното тяло да поддържа физическото тяло. Подобно смущение не би се получило, само ако чрез своята собствена дейност човек би могъл да внесе в астралното си тяло онези образи, които ще дадат по-нататък правилния подтик на етерното тяло. В човешкия живот това смущение играе голяма роля. Тя се изразява в това, че по време на будност първообразите на етерното тяло не разгръщат докрай своята пълна сила. По време на будност астралното тяло разгръща своята дейност вътре във физическото тяло; по време на сън то работи върху физическото тяло отвън.
към текста >>
Азът никога не би могъл да усети Духа в онази форма, в която той се проявява единствено чрез телесните
сетива
, ако не би искал да употреби тези
сетива
за изпитването на духовните качества в сетивния свят.
Някой би могъл да сметне, че подобни представи, каквито свръхсетивното познание предлага за тези процеси, са страшни и безутешни. Би могло да изглежда ужасяващо, че една надежда, за чието сбъдване са необходими сетивни органи, след смъртта ще прерасне в безнадеждност; че едно желание, което може да се изпълни само във физическия свят, после се превръща в мъчително и изгарящо лишение. На такова мнение обаче можем да сме само дотогава, докато не проумеем, че в живота всички желания и страсти, които след смъртта ще бъдат обхванати от „пояждащия огън" в един по-висш смисъл представляват не благотворни, а разрушителни сили. Чрез такива сили Азът се привързва към сетивния свят много по-здраво, отколкото е необходимо, за да черпи от този свят всичко, от което се нуждае. Този сетивен свят е едно откровение на скрития зад него духовен свят.
Азът никога не би могъл да усети Духа в онази форма, в която той се проявява единствено чрез телесните сетива, ако не би искал да употреби тези сетива за изпитването на духовните качества в сетивния свят.
Но ако Азът копнее за такива неща от сетивния свят, при които Духът не говори, тогава Азът се отдалечава от истинската духовна реалност на света. Ако сетивната наслада, като израз на Духа, означава повишаване и развитие на Аза, то онази, която не е израз на Духа, означава обедняване и опустяване на Аза. Дори когато подобно желание е задоволено в сетивния свят, неговото опустошаващо въздействие върху Аза продължава. Само че преди смъртта това разрушително спрямо Аза въздействие не се вижда.
към текста >>
Какво възприемат я духовните
сетива
в случая?
Картината на целия този недостъпен за сетивата свят ще изглежда по-малко невероятна, ако човек надникне с непредубеден поглед в една малка част от животинския свят. Какво представлява за духовния поглед един свиреп, скитащ вълк?
Какво възприемат я духовните сетива в случая?
Нищо друго, освен една душа, която живее и действува всред горещи страсти и желания. Можем да наречем външната форма на вълка едно въплъщение на тези горещи желания. Дори да не притежаваше органи за възприемането на това животно, човек пак би трябвало да приеме неговото съществувание; да, дори и когато тези горещи желания биха били невидими в своите, действия, дори и когато една невидима за очите сила би се промъкнала наоколо, за да причини всичко, което става чрез видимия физически вълк. Съществата на пречистващия огън съществуват не само за сетивното, но и за свръхсетивното съзнание; техните действия обаче са явни: те се изразяват в разрушаването на Аза, ако последният им доставя храна. Тези действия стават пределно ясни, когато насладите прераснат в невъздържаност и необуздани пориви.
към текста >>
69.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Нека да си представим, че едно същество би имало само такива
сетива
, чрез които може да възприеме леда, но не и по-финото състояние на водата, от която е възникнал ледът.
Естествено, онзи начин на мислене, който се опира само на сетивните физически процеси и на логично произтичащи те от тях следствия, не е в състояние да се произнесе по въпросите на Духа.
Нека да си представим, че едно същество би имало само такива сетива, чрез които може да възприеме леда, но не и по-финото състояние на водата, от която е възникнал ледът.
За подобно същество водата не би съществувала; то ще възприеме водата едва тогава, когато тя се превърне в лед. Така и за един човек, разчитащ само на физическите сетива, духовните сили зад планетарните процеси остават невидими и скрити. Когато такъв човек тръгва от физическите факти и разсъждава логически за древните състояния на Земята, той стига само до онази точка от развитието, при която духовният свят вече се е сгъстил и материята е вече налице. Споменатият начин на мислене не вижда нито предхождащия духовен свят, нито скритите в материята духовни сили.
към текста >>
Така и за един човек, разчитащ само на физическите
сетива
, духовните сили зад планетарните процеси остават невидими и скрити.
Естествено, онзи начин на мислене, който се опира само на сетивните физически процеси и на логично произтичащи те от тях следствия, не е в състояние да се произнесе по въпросите на Духа. Нека да си представим, че едно същество би имало само такива сетива, чрез които може да възприеме леда, но не и по-финото състояние на водата, от която е възникнал ледът. За подобно същество водата не би съществувала; то ще възприеме водата едва тогава, когато тя се превърне в лед.
Така и за един човек, разчитащ само на физическите сетива, духовните сили зад планетарните процеси остават невидими и скрити.
Когато такъв човек тръгва от физическите факти и разсъждава логически за древните състояния на Земята, той стига само до онази точка от развитието, при която духовният свят вече се е сгъстил и материята е вече налице. Споменатият начин на мислене не вижда нито предхождащия духовен свят, нито скритите в материята духовни сили.
към текста >>
От съществата, които възприемаме на Земята днес с нашите физически
сетива
, тогава е съществувал само човекът, и то само физическото му тяло в онази форма, която ни предстои да опишем.
Ако искаме да си изградим една образна и близка до реалността представа за отношенията по време на Сатурновото развитие, трябва да вземем под внимание, че от създанията и нещата, които днес принадлежат на Земята и които причисляваме към минералното, растителното и животинското царство, тогава не е съществувало абсолютно нищо. Съществата на тези три царства възникват едва в по-късните периоди от развитието.
От съществата, които възприемаме на Земята днес с нашите физически сетива, тогава е съществувал само човекът, и то само физическото му тяло в онази форма, която ни предстои да опишем.
Но и днес към Земята принадлежат не само представителите на минералното, растителното, животинското и човешкото царство, но и други Същества, които не се проявяват във физическо тяло. Точно такива Същества действуваха по време на Сатурновото развитие. И тяхната дейност върху арената на Сатурн имаше за последица по-късното развитие на човека.
към текста >>
Когато човек се отдава на представи, изградени в самата му душа и без намесата на външни впечатления, той се добира до нещо, което е недосегаемо за физическите
сетива
, а е достъпно само за висшето виждане.
Вече казахме: Сатурновото развитие се проявява като топлина, после се прибавят светлинни явления, и след тях вкусовите и звуковите явления. Накрая настъпва нещо, което в дълбините на Сатурн се проявява като мирисни усещания, а навън като механично действуващ човешки Аз. Но как се отнасят тези прояви на Сатурн към епохата преди топлинното състояние? Тези отношения не могат да се сравнят с нещо, което е достъпно за външните възприятия. Топлинното състояние се предхожда от такова, което днес човек може да изживее само вътре в себе си.
Когато човек се отдава на представи, изградени в самата му душа и без намесата на външни впечатления, той се добира до нещо, което е недосегаемо за физическите сетива, а е достъпно само за висшето виждане.
Топлинното състояние на Сатурн се предхожда от епохи и състояния, чиито откровения са достъпни само да свръхсетивните възприятия. Ще отбележим три такива състояния: чисто душевна Топлина, която не може да бъде доловена външно, чисто духовна Светлина, която външно е тъмнина, и чисто духовна Същност, която е съвършена в себе си и не се нуждае от никакви външни условия, за да има съзнание за себе си. Чиста вътрешна Топлина съпровожда появата на „Духовете на Движението", чиста духовна Светлина появата на „Духовете на Мъдростта", и чиста вътрешна Същност е свързана с първата еманация на „Духовете на Волята".
към текста >>
Тогава човекът ще възприема около себе си не само това, което му предлагат днешните физически
сетива
, а ще бъде в състояние да наблюдава в образи вътрешните душевни процеси на обкръжаващите го Същества.
Сега стигаме до онази точка, където Слънчевият период се намира в средата на своето развитие. Това е моментът, когато „Духовете на Личността", които на Сатурн бяха постигнали своята човешка степен, се издигат до една по-висока степен на съвършенство. Те надхвърлят своята човешка степен и постигат съзнание, каквото нормално развитият съвременен човек на Земята все още не притежава.Той ще достигне това съзнание, когато Земята т.е. четвъртото поред планетарно въплъщение ще е постигнала своята цел и ще е навлязла в следващия планетарен период.
Тогава човекът ще възприема около себе си не само това, което му предлагат днешните физически сетива, а ще бъде в състояние да наблюдава в образи вътрешните душевни процеси на обкръжаващите го Същества.
Той ще притежава едно образно съзнание при пълно запазване на себесъзнанието. В неговото образно виждане няма да има никакви следи от неяснота и фантастност. Човек ще възприема душевните процеси в образи така, сякаш те са израз на реални факти, каквито днес са физическите цветове и звуци. Съвременният човек може да постигне такова „виждане" единствено по пътя на духовно-научното или антропософско обучение. За него ще говорим по-нататък в тази книга.
към текста >>
Те разпростират своята дейност не само върху споменатото второ Слънчево царство, но изграждат и един вид връзка между това царство и човешките
сетива
.
С това обаче не се изчерпва работата на обитаващите новия Сатурн „Духове на Личността".
Те разпростират своята дейност не само върху споменатото второ Слънчево царство, но изграждат и един вид връзка между това царство и човешките сетива.
Топлинните субстанции непрекъснато пронизват зародишите на човешките сетива. Благодарение на това, човешкото същество добива на Слънцето за пръв път един вид възприятие за заобикалящо то го по-низше царство. Разбира се, това възприятие е съвсем смътно; то напълно съответствува на смътното Сатурново съзнание, за което вече стана дума. То се състои предимно от различни топлинни действия.
към текста >>
Топлинните субстанции непрекъснато пронизват зародишите на човешките
сетива
.
С това обаче не се изчерпва работата на обитаващите новия Сатурн „Духове на Личността". Те разпростират своята дейност не само върху споменатото второ Слънчево царство, но изграждат и един вид връзка между това царство и човешките сетива.
Топлинните субстанции непрекъснато пронизват зародишите на човешките сетива.
Благодарение на това, човешкото същество добива на Слънцето за пръв път един вид възприятие за заобикалящо то го по-низше царство. Разбира се, това възприятие е съвсем смътно; то напълно съответствува на смътното Сатурново съзнание, за което вече стана дума. То се състои предимно от различни топлинни действия.
към текста >>
Нещата и Съществата от обкръжението на Лунния човек не упражняват преки въздействия върху едни или други
сетива
.
По време на Лунното развитие родствено близки са не само дихателният и хранителният процес, но и други два вида процеси образуването на представите и размножението.
Нещата и Съществата от обкръжението на Лунния човек не упражняват преки въздействия върху едни или други сетива.
Напротив, представите се пораждат в смътно то и сумрачно съзнание чрез присъствието на тези неща и Същества. Тези образи се намират в много по-интимна връзка с действителната природа на обкръжаващия ги свят, отколкото съвременните сетивни възприятия, защото последните ни показват чрез цветове, звуци, миризми и т.н. само външната страна на нещата. За да си изковем едно по-ясно понятие за съзнанието на Лунните хора, нека си представим, че те са като потопени в гореописаното парообразно обкръжение. Там се разиграват най-разнообразни процеси.
към текста >>
На Луната човек все още не може да си служи със своите
сетива
за възприемането на външни предмети.
За да допълним картината, описваща тези процеси, нека вземем под внимание, че през този период от време „Синовете на Живота" достигат своята човешка степен.
На Луната човек все още не може да си служи със своите сетива за възприемането на външни предмети.
Вече знаем, че първите заложби на тези сетива бяха създадени на Сатурн. Сега на Лунната степен, тези сетива се превръщат в инструменти на „Синовете на
към текста >>
Вече знаем, че първите заложби на тези
сетива
бяха създадени на Сатурн.
За да допълним картината, описваща тези процеси, нека вземем под внимание, че през този период от време „Синовете на Живота" достигат своята човешка степен. На Луната човек все още не може да си служи със своите сетива за възприемането на външни предмети.
Вече знаем, че първите заложби на тези сетива бяха създадени на Сатурн.
Сега на Лунната степен, тези сетива се превръщат в инструменти на „Синовете на
към текста >>
Сега на Лунната степен, тези
сетива
се превръщат в инструменти на „Синовете на
За да допълним картината, описваща тези процеси, нека вземем под внимание, че през този период от време „Синовете на Живота" достигат своята човешка степен. На Луната човек все още не може да си служи със своите сетива за възприемането на външни предмети. Вече знаем, че първите заложби на тези сетива бяха създадени на Сатурн.
Сега на Лунната степен, тези сетива се превръщат в инструменти на „Синовете на
към текста >>
В това се състоеше и задачата на човешките
сетива
през тогавашната епоха.
„Синовете на Живота" поглеждаха към принадлежащите им човешки групи, в отделното човешко същество те се виждаха като умножени в много екземпляри. В това те чувствуваха своята собствена Азовост. Те като че ли се отразяваха в човеците.
В това се състоеше и задачата на човешките сетива през тогавашната епоха.
Вече показахме, че тези сетива не служеха за възприемането на външни обекти. Те отразяваха същността на „Синовете на Живота". Това което „Синовете на Живота" възприемаха чрез тези отражения, им даваше тяхното „Азово съзнание". А това, което отражението пораждаше в човешкото астрално тяло, то беше не друго, а лунното съзнание с неговите неясни и смътни образи. Взаимодействието между тези процеси на лунното съзнание и „Синовете на Живота" се проявяваше във физическото тяло като подготвяше там първите наченки на нервната система.
към текста >>
Вече показахме, че тези
сетива
не служеха за възприемането на външни обекти.
„Синовете на Живота" поглеждаха към принадлежащите им човешки групи, в отделното човешко същество те се виждаха като умножени в много екземпляри. В това те чувствуваха своята собствена Азовост. Те като че ли се отразяваха в човеците. В това се състоеше и задачата на човешките сетива през тогавашната епоха.
Вече показахме, че тези сетива не служеха за възприемането на външни обекти.
Те отразяваха същността на „Синовете на Живота". Това което „Синовете на Живота" възприемаха чрез тези отражения, им даваше тяхното „Азово съзнание". А това, което отражението пораждаше в човешкото астрално тяло, то беше не друго, а лунното съзнание с неговите неясни и смътни образи. Взаимодействието между тези процеси на лунното съзнание и „Синовете на Живота" се проявяваше във физическото тяло като подготвяше там първите наченки на нервната система. Нервите представляват един вид продължение на сетивата към вътрешните области на човешкото тяло.
към текста >>
70.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Във всеки случай тези средства за медитиране имат за цел да откъснат душата от сетивните възприятия и да я подтикнат към такава дейност, при която впечатленията от физическите
сетива
остават без значение.
Процесът на душевното вглъбяване трябваше да бъде онагледен, като пример, с един символ. В духовното обучение могат да бъдат прилагани най-разнообразни образи от този род, а самите образи могат да бъдат изграждани по всевъзможни начини, могат да бъдат посочени също определени изречения, формули и отделни думи, в които ученикът да се вглъбява.
Във всеки случай тези средства за медитиране имат за цел да откъснат душата от сетивните възприятия и да я подтикнат към такава дейност, при която впечатленията от физическите сетива остават без значение.
Истинската задача е да бъде даден тласък в развитието на дремещите душевни способности. Медитациите могат да се съсредоточат и само върху определени чувства, усещания и т.н. Подобни медитации се оказват особено резултатни.
към текста >>
Това откъсване не настъпва преди човек да усети: ето, сега аз си представям нещо, благодарение на такива сили, които не се нуждаят от инструментите на моите
сетива
и моя мозък.
Символите, изградени според описания начин, естествено, още не се отнасят към някакви реалности в духовния свят. Те само улесняват душата, в стремежа и да се откъсне от сетивните възприятия и от мозъка като инструмент, с който засега е свързан разумът.
Това откъсване не настъпва преди човек да усети: ето, сега аз си представям нещо, благодарение на такива сили, които не се нуждаят от инструментите на моите сетива и моя мозък.
Първото, което човек, тръгвайки по този път, изживява, е освобождаване от физическите органи. Тогава той може да потвърди: когато пренебрегна сетивните възприятия и обикновеното мислене, моето съзнание не угасва; аз мога да се изтръгна от това мислене и да се усетя като едно същество редом с предишната си личност. Това е първото чисто духовно изживяване: наблюдаването на едно душевно-духовно Азово Същество. То се отделя като ново „Себе" от онова „Себе", което е свързано единствено с физическите сетива и физическия разум. Ако бихме могли да се освободим от сетивния свят, от света на разума но без медитирането бихме потънали в „нищото" на безсъзнанието.
към текста >>
То се отделя като ново „Себе" от онова „Себе", което е свързано единствено с физическите
сетива
и физическия разум.
Те само улесняват душата, в стремежа и да се откъсне от сетивните възприятия и от мозъка като инструмент, с който засега е свързан разумът. Това откъсване не настъпва преди човек да усети: ето, сега аз си представям нещо, благодарение на такива сили, които не се нуждаят от инструментите на моите сетива и моя мозък. Първото, което човек, тръгвайки по този път, изживява, е освобождаване от физическите органи. Тогава той може да потвърди: когато пренебрегна сетивните възприятия и обикновеното мислене, моето съзнание не угасва; аз мога да се изтръгна от това мислене и да се усетя като едно същество редом с предишната си личност. Това е първото чисто духовно изживяване: наблюдаването на едно душевно-духовно Азово Същество.
То се отделя като ново „Себе" от онова „Себе", което е свързано единствено с физическите сетива и физическия разум.
Ако бихме могли да се освободим от сетивния свят, от света на разума но без медитирането бихме потънали в „нищото" на безсъзнанието. Естествено, душевно-духовната ни същност е била налице и преди медитациите. Обаче тя още не е притежавала никакви инструменти за наблюдение на духовния свят. Тя е представлявала нещо като физическо тяло, лишено от очи за виждане и от уши за чуване. По-рано душевно-духовната същност е била неорганизирана.
към текста >>
Ако това развитие напредне до необходимата степен, човек започва да усеща не само себе си като новороден Аз, но и духовните факти и Същества около себе си, също както чрез физическите
сетива
възпприема физическия свят.
Вторият, новородения Аз, сега може да осъществи възприятия в духовния свят. В него може да се развива това, което има такова значение за този духовен свят, каквото имат сетивните органи за сетивно- физическия свят.
Ако това развитие напредне до необходимата степен, човек започва да усеща не само себе си като новороден Аз, но и духовните факти и Същества около себе си, също както чрез физическите сетива възпприема физическия свят.
И това е третото значително изживяване. За да може напълно да се справи с тази степен на духовното обучение, човек трябва да помни това, че с укрепването на душевните сили настъпва такъв подем на себелюбието и егоизма, какъвто обикновеният душевен живот изобщо не познава. Ако някой смята, че в този момент може да се говори само за обикновеното себелюбие, би означавало да допусне сериозна грешка. На тази степен от развитието, себелюбието израства до такива размери, че приема облика на природна сила в собствената душа и само една здраво обучена воля може да победи този егоизъм. Въпросният егоизъм не се поражда от духовното обучение; той винаги е съществувал, но чрез духовните опитности той бива осъзнат.
към текста >>
Тези факти не могат да бъдат наблюдавани от физическите
сетива
.
„освободено от сетивни впечатления мислене". Когато изграждаме една мисъл въз основа на физическо-сетивното наблюдение, тя, естествено, е свързана със сетивните впечатления. Обаче нещата стоят така, че човек може да изгражда не само такива мисли. Дори и лишено от сетивни наблюдения, човешкото мислене не остава празно и без съдържание. За ученика най-близкия и сигурен път към такова мислене е този: Да превърне извлечените от Духовната Наука факти в съдържание на своето мислене.
Тези факти не могат да бъдат наблюдавани от физическите сетива.
И все пак човек забелязва, че ако разполага с достатъчно търпение и постоянство, той може да ги разбере. Без обучение човек не може да се впуска в изследване на висшите светове, там той не е в състояние сам да прави своите наблюдения; обаче той може да разбере всички изводи от свръхсетивното изследване, без каквото и да е обучение. Така че възражението: „Как мога да приема на доверие тези неща, след като не съм ги видял сам? " е съвсем неоснователно. Защото е напълно възможно, служейки си с обикновен размисъл, да стигнем до убеждението: Тези изводи са верни.
към текста >>
И те му се явяват под формата на един външен свят, както в сетивно- физическата област пред неговите
сетива
застават минералите, растенията и животните.
Към всички тях,се присъединява и една седма сила, която е подобна на собствения Аз. Цялото това изживяване се свързва и с едно друго. Преди влизането в свръхсетивния свят, човек познаваше мислите, чувствата и волята само като вътрешни душевни изживявания. След попадането си в свръхсетивния свят, той възприема неща, които се проявяват не по сетивно-физически, а по душевно-духовен път. Зад възприеманите от него качества на новия свят, сега стоят душевно-духовни Същества.
И те му се явяват под формата на един външен свят, както в сетивно- физическата област пред неговите сетива застават минералите, растенията и животните.
Само че окултният ученик прави съществена разлика между физическия и откриващия се пред него душевно-духовен свят.
към текста >>
71.
ПОДРОБНОСТИ ОТ ОБЛАСТТА НА ДУХОВНАТА НАУКА - Етерното тяло на човека
GA_13 Въведение в Тайната наука
Когато свръхсетивното възприятие се насочва към по-висшите съставни части на човешкото същество, това възприятие никога не е напълно еднакво с това, което се осъществява чрез външните
сетива
.
Когато свръхсетивното възприятие се насочва към по-висшите съставни части на човешкото същество, това възприятие никога не е напълно еднакво с това, което се осъществява чрез външните сетива.
Ако човек докосва един предмет и има топлинно възприятие, необходимо е да различаваме всичко, което идва от предмета и един вид се излъчва от него, от това, което човек изпитва в душата си. Вътрешното душевно изживяване при топлинното усещане е нещо различно от топлината, която излъчва предметът. Нека да си представим това душевно изживяване като нещо съвсем отделно и независимо от външния предмет. Да си представим душевното изживяване, което съпровожда едно топлинно усещане, без да търсим причината в един или друг физически предмет. Ако би съществувало просто едно такова изживяване без външна причина, то би било едно въображение.
към текста >>
72.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
чрез разум и чрез
сетива
добити,
чрез разум и чрез сетива добити,
към текста >>
73.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
да укрепят душевни
сетива
да укрепят душевни сетива
към текста >>
74.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
когато
сетива
човешки скачат
когато сетива човешки скачат
към текста >>
75.
Тринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Изчезнаха и
сетива
, и спомен.
Изчезнаха и сетива, и спомен.
към текста >>
76.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
За новата форма на ясновидство, западно- европейският езотеризъм трябваше строго да се придържа към принципа, че просвещението има задачата да изгражда и направлява духовните
сетива
.
е времето, когато хората трябваше да теглят границата между това, на което можеха да вярват според впечатленията си от завещаните им предания и това, което можеха да опознаят сами. Последното се ограничаваше само в рамките на физическия сетивен свят. А после идва времето, когато все повече и повече става възможно отново да се придобие способността за виждане в духовния свят. Обаче това ново ясновидство значително се различава от старото, което около 1250 г. постепенно угасна.
За новата форма на ясновидство, западно- европейският езотеризъм трябваше строго да се придържа към принципа, че просвещението има задачата да изгражда и направлява духовните сетива.
С това се отличава особената мисия пред езотеричното течение, което навлизаше в европейката култура. С настъпването на годината 1250 започна нов тип ръководство за постигането на свръхсетивните светове.
към текста >>
77.
ПЪРВА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Когато чрез своите
сетива
и представи душата е отдадена на външния свят и неговите явления, тогава дори и в истински размисъл, тя не е сигурна, дали възприема съответните явления, или изживява нещата от външния свят.
Когато чрез своите сетива и представи душата е отдадена на външния свят и неговите явления, тогава дори и в истински размисъл, тя не е сигурна, дали възприема съответните явления, или изживява нещата от външния свят.
Защото в действителност, докато е обърната към външния свят, тя не знае нищо за себе си. Практически слънчевата светлина, чиито разнообразни цветни проявления се наблюдават в пространството, бива изживявана в самата душа. Когато душата изпитва една или друга радост, в мига на усещането доколкото има съзнание за нещата тя самата е радост. Радостта бива изживявана в нея. Душата е едно цяло със своите изживявания; тя изживява себе си не като нещо, което изпитва радост, удивление, наслада или страх.
към текста >>
Макар и нито един отговор да не е всеобхватен и окончателен, отговорите, до които душата стига по време на своя вътрешен път, са все пак такава, че надхвърлят всичко, на което са способни външните
сетива
и свързаният с тях разум.
Макар и нито един отговор да не е всеобхватен и окончателен, отговорите, до които душата стига по време на своя вътрешен път, са все пак такава, че надхвърлят всичко, на което са способни външните сетива и свързаният с тях разум.
Човекът се нуждае от истинските отговори. Той забелязва това, когато започне действително да размишлява върху себе си.
към текста >>
Защото без твоите
сетива
, които може да ти осигури самото, ти не би могъл да изживееш в себе са абсолютно нищо.
Защо цветовете чувствуват себе си в теб, ако твоето усещане би могло да бъде без значение за тях? Защо веществата и силите на външния свят образуват твоето тяло? То се изпълва с живот, само за да се изявиш ти. Външният свят формира себе си според твоето предназначение. Ти забелязваш, че се нуждаеш от това тяло.
Защото без твоите сетива, които може да ти осигури самото, ти не би могъл да изживееш в себе са абсолютно нищо.
Без тялото, ти би бил празен. То ти дава вътрешна пълнота и съдържание.
към текста >>
78.
ВТОРА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
За целите на живота той си осигурява
сетива
и разум, чрез които за теб е невъзможно да видиш как изглеждат нещата с твоите душевни опитности след смъртта.
Техните изводи се покриват с резултата от първата медитация. А той се свежда до признанието на душата: Ти си свързана с твоето тяло. То е подложено на природните закони, които се отнасят към теб, както всички други природни закони. Чрез тях ти си част от външния свят, а той участвува в теб по начина, който най-ясно ти се разкрива, когато размишляваш върху това, което той прави с твоето тяло след смъртта.
За целите на живота той си осигурява сетива и разум, чрез които за теб е невъзможно да видиш как изглеждат нещата с твоите душевни опитности след смъртта.
към текста >>
Той непосредствено съзнава, че е минал през една опитност, която не може да има чрез нито едно от телесните
сетива
, нито пък чрез своя обикновен разум.
След поредица от подобни представи вътрешното изживяване навлиза в коловоза на обикновения душевен живот. Човек остава със спомена за току-що изживяното. Ако този спомен е устойчив и жив, човек може да изгради определено съждение върху изживяното.
Той непосредствено съзнава, че е минал през една опитност, която не може да има чрез нито едно от телесните сетива, нито пък чрез своя обикновен разум.
Защото ясно разбира, че подобно описание, което споделя със себе си или с други, е само средство за изразяване на изживяването. Наистина, словесният израз е добро средство за общуване, но той няма нищо общо с нещата, за които говорим.
към текста >>
79.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
За него в душата живее едно "вътрешно чувство"; чрез това вътрешно чувство проникват идеите, които стават съдържание на светогледа в човека, както чрез външните
сетива
проникват външните възприятия.
Как този импулс живее в душите в по-ново време, това изпъква при една много видна личност на историята на светогледите, при Шефтсбъри /1671-1713 г./.
За него в душата живее едно "вътрешно чувство"; чрез това вътрешно чувство проникват идеите, които стават съдържание на светогледа в човека, както чрез външните сетива проникват външните възприятия.
Шефтсбъри не търси в самата мисъл нейното оправдание, а указвайки на един душевен факт, който дава възможност на мисълта да проникне от Първоосновата на света в душата. Така за него срещу човека стои един двоен външен свят: "Външният" материален външен свят, който прониква в душата през "външните" сетива, и духовният външен свят, който се разкрива на човека чрез "вътрешното чувство".
към текста >>
Така за него срещу човека стои един двоен външен свят: "Външният" материален външен свят, който прониква в душата през "външните"
сетива
, и духовният външен свят, който се разкрива на човека чрез "вътрешното чувство".
Как този импулс живее в душите в по-ново време, това изпъква при една много видна личност на историята на светогледите, при Шефтсбъри /1671-1713 г./. За него в душата живее едно "вътрешно чувство"; чрез това вътрешно чувство проникват идеите, които стават съдържание на светогледа в човека, както чрез външните сетива проникват външните възприятия. Шефтсбъри не търси в самата мисъл нейното оправдание, а указвайки на един душевен факт, който дава възможност на мисълта да проникне от Първоосновата на света в душата.
Така за него срещу човека стои един двоен външен свят: "Външният" материален външен свят, който прониква в душата през "външните" сетива, и духовният външен свят, който се разкрива на човека чрез "вътрешното чувство".
към текста >>
Ние ще налучкаме приблизително мислите на Хемстерхуис, когато изкажем следното: Ако човешката душа би искала да разглежда света чрез нейната собствена сила, без външни
сетива
, пред нея би се простирал образът на света в един единствен миг.
Как духовете на 18-тото столетие са търсели да доловят душата там, където тя действа творящо върху нейния образ на света, това проличава например при Хемстерхуис /17211790 г./. При него, когото Хердер считаше за един от най-великите мислители след Платон, се вижда нагледно борбата на 18-тото столетие с душевния импулс на по-новото време.
Ние ще налучкаме приблизително мислите на Хемстерхуис, когато изкажем следното: Ако човешката душа би искала да разглежда света чрез нейната собствена сила, без външни сетива, пред нея би се простирал образът на света в един единствен миг.
Следователно тогава душата би била безкрайна в безкрайното. Ако душата не би имала никаква възможност да живее в себе си, а би изоставена само на външните сетива, пред нея би бил светът в безкрайната времева разпростряност. Тогава душата, без да има съзнание за себе си, би живяла в морето на сетивната безграничност. Между тези два полюса, които никъде не се осъществяват, а разграничават като възможности душевния живот, живее действително душата: Тя прониква тяхната безкрайност с безграничността.
към текста >>
Ако душата не би имала никаква възможност да живее в себе си, а би изоставена само на външните
сетива
, пред нея би бил светът в безкрайната времева разпростряност.
Как духовете на 18-тото столетие са търсели да доловят душата там, където тя действа творящо върху нейния образ на света, това проличава например при Хемстерхуис /17211790 г./. При него, когото Хердер считаше за един от най-великите мислители след Платон, се вижда нагледно борбата на 18-тото столетие с душевния импулс на по-новото време. Ние ще налучкаме приблизително мислите на Хемстерхуис, когато изкажем следното: Ако човешката душа би искала да разглежда света чрез нейната собствена сила, без външни сетива, пред нея би се простирал образът на света в един единствен миг. Следователно тогава душата би била безкрайна в безкрайното.
Ако душата не би имала никаква възможност да живее в себе си, а би изоставена само на външните сетива, пред нея би бил светът в безкрайната времева разпростряност.
Тогава душата, без да има съзнание за себе си, би живяла в морето на сетивната безграничност. Между тези два полюса, които никъде не се осъществяват, а разграничават като възможности душевния живот, живее действително душата: Тя прониква тяхната безкрайност с безграничността.
към текста >>
80.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
От своите предпоставки Юм вади заключението: "Явленията се менят непрестанно в света, едно следва другото в непрекъсната редица; обаче законите и силите, които движат всемира, са напълно скрити за нас и не се показват в никое възприемано свойство на телата..." Следователно когато поставим светогледа на Спиноза в светлината на възгледа на Юм, ние трябва да кажем: Човекът е свикнал да си представя процесите на света в една необходима, закономерна връзка според протичането на тези процеси, което той възприема със своите
сетива
; обаче той не трябва да твърди, че тази връзка е нещо повече от един чист навик на мислене.
Той беше така убеден от тази плодотворност, че в гореспоменатия труд стига до изказването: "Дайте ми материя а от нея аз ще ви построя един свят". И безусловната сигурност на математическите истини беше за него така здраво установена, че в своята книга "Начални основи на естествената наука" той изказва твърдението: Същинската наука е само онази, в която е възможно прилагането на математиката. Ако Юм би бил прав, тогава не би искало да става дума за една сигурност на математическите и природонаучните познания. Защото тогава тези познания не биха били нищо друго освен навици на мислене, които човек е усвоил, защото е видял ходът на света да става в техния смисъл. Обаче не би съществувала и най-малката сигурност върху това, че тези навици на мислене имат нещо общо със закономерната връзка на нещата.
От своите предпоставки Юм вади заключението: "Явленията се менят непрестанно в света, едно следва другото в непрекъсната редица; обаче законите и силите, които движат всемира, са напълно скрити за нас и не се показват в никое възприемано свойство на телата..." Следователно когато поставим светогледа на Спиноза в светлината на възгледа на Юм, ние трябва да кажем: Човекът е свикнал да си представя процесите на света в една необходима, закономерна връзка според протичането на тези процеси, което той възприема със своите сетива; обаче той не трябва да твърди, че тази връзка е нещо повече от един чист навик на мислене.
Ако това отговаря на истината, тогава би било само една измама на човешкия разум, когато той мисли, че може да добие някакво осветление върху същността на света чрез самия себе си. И на Юм не би искало да се възрази, когато той казва за всеки светоглед, който е добит чрез разума: "Хвърлете го в огъня, защото той не е нищо друго освен измама и илюзия".
към текста >>
Сетива
и разум, възприемателна и самодейна способност, не са се разделили още в тяхната работа, още по-малко те се намират в противоречие една с друга.
Те бяха вътрешно свързани с природата. Съвременният човек чувства в своето същество една противоположност спрямо природата. Но тъй като стремежът на тази пра-майка на съществуването не може да бъде унищожен, той ще се превърне в модерната душа в един копнеж за природата, в едно търсене на същата. Гъркът имаше природа; модерният човек търси природа. "Докато човекът е чиста, разбира се, не сурова, груба природа, той действа като неделено сетивно единство и като едно хармонизиращо цяло.
Сетива и разум, възприемателна и самодейна способност, не са се разделили още в тяхната работа, още по-малко те се намират в противоречие една с друга.
Усещанията на човека не са безформена игра на способността за образуване на представи; първите произлизат от законите на необходимостта, вторите от действителността. Ако човек е навлязъл в съответното на културата и ако изкуството е сложило ръка на него, онази сетивна хармония в него е премахната и той може още да се проявява като морално единство, т.е. като стремящ се към единство. Съгласуването на неговото усещане и мислене, което в първото състояние действително ставаше, сега съществува само идеално; то не е вече в него, а вън от него, като една мисъл, която тепърва трябва да бъде осъществена, а не като факт на неговия живот. "Основното настроение на гръцкия дух беше наивно, това на модерния е сантиментално; ето защо светогледът на първия трябваше да бъде реалистичен.
към текста >>
Ето защо Гьоте се обръща против онези, които искат да проникнат с инструменти и обективни опити в така наречената "вътрешност на природата", защото по самия себе си човекът, доколкото той си служи със своите здрави
сетива
, е най-големият и най-точният физикален инструмент, който може да съществува и това е именно голямото нещастие на по-новата физика, че нейните последователи са отделили някак си опитите от човека и познават природата само в това, което тази физика може да произведе, тя иска чрез това да го ограничи и докаже".
Ето защо за този светоглед истината не е нужно да се яви на всички хора в същата форма във всеки отделен човек тя може да носи един индивидуален отпечатък. Който търси истината в съвпадението с нещо външно, за него съществува само една нейна форма и тогава заедно с Кант той ще търси онази "метафизика", която единствена "ще може да се яви като наука". Който вижда в истината най-висшия плод на всяко съществуване, онова, в което "вселената", ако тя би искала да чувства себе си като достигнала своята цел, би възкликнала и се удивила на върха на своето развитие и същество"/Гьоте в своята статия върху Винкелман/, той може да каже заедно с Гьоте: "Както познавам моето отношение към самия мене и към външния свят, аз наричам това истина. И така всеки един може да има своята собствена истина, и въпреки това тя е винаги същата". Същността на битието не стои в това, което външният свят ни доставя, а това, което човекът ражда в себе си, без то вече да съществува във външния свят.
Ето защо Гьоте се обръща против онези, които искат да проникнат с инструменти и обективни опити в така наречената "вътрешност на природата", защото по самия себе си човекът, доколкото той си служи със своите здрави сетива, е най-големият и най-точният физикален инструмент, който може да съществува и това е именно голямото нещастие на по-новата физика, че нейните последователи са отделили някак си опитите от човека и познават природата само в това, което тази физика може да произведе, тя иска чрез това да го ограничи и докаже".
В замяна на това "обаче човекът стои така високо, че това, което иначе не може да бъде изобразено, то се изобразява в него. Какво представлява всъщност една струна и едно механическо деление на същата в сравнение с ухото на музиканта? Да, можем да кажем, какво представляват елементарните явления на самата природа в сравнение с човека, който може да ги овладее и ги замени всички тях, за да може така да се каже да си ги асимилира".
към текста >>
81.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Философстването върху неща, които се намират отвъд онова, което човешките
сетива
наблюдават, и което мисленето казва върху наблюденията, е било изоставено под влиянието на тези подбуди.
С такива възгледи Шелинг се оказа като най-дръзкият и най-смел от онези философи, които се оставиха да бъдат подбудени от Кант към един идеалистичен светоглед.
Философстването върху неща, които се намират отвъд онова, което човешките сетива наблюдават, и което мисленето казва върху наблюденията, е било изоставено под влиянието на тези подбуди.
Философите търсеха да се задоволят с това, което е границите на наблюдението и на мисленето. Но докато изхождайки от необходимостта на едно такова скромно задоволяване Кант заключи, че върху отвъдните неща не може да се знае нищо, следкантианците обясняваха: Тъй като наблюдението и мисленето не сочат към никакво отвъдно божествено, те самите са божественото. И между тези, които обясняваха подобно нещо, Шелинг беше най-енергичният. Фихте прие всичко вътре в азовостта; Шелинг разпростря азовостта над всичко. Той не искаше както Фихте да покаже, че азовостта е всичко, а напротив, че всичко е азовост.
към текста >>
Чрез своя научен подход първият търси да приведе разнообразието на природните явления до едно единство; той обяснява едно явление от другото; той се стреми към ред, към органически обзор на цялото, което се предлага на неговите
сетива
като едно неподредено множество.
Чрез своя научен подход първият търси да приведе разнообразието на природните явления до едно единство; той обяснява едно явление от другото; той се стреми към ред, към органически обзор на цялото, което се предлага на неговите сетива като едно неподредено множество.
Хегел търси в резултатите на природоизследователя ред и хармоничен обзор.
към текста >>
82.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Хербарт си казва: Щом разпростряната пред мене действителност, щом така, както тя се представя на моите
сетива
и на моя дух, тя ми доставя пълни с противоречия понятия, тя не може да бъде истинската действителност, към която се стреми моето мислене.
Едното не трябва да пречи на другото. По отношение на действителността, която е пълна с противоречия, мислителят се вижда в едно особено положение. Понятията, които тя му доставя, не го задоволяват. Те са противни на неговата логическа потребност. Това чувство на недоволство става изходна точка на неговия светоглед.
Хербарт си казва: Щом разпростряната пред мене действителност, щом така, както тя се представя на моите сетива и на моя дух, тя ми доставя пълни с противоречия понятия, тя не може да бъде истинската действителност, към която се стреми моето мислене.
Оттук за него възниква неговата задача. Пълната с противоречие действителност не е никак действителното битие, а само илюзия. В това свое схващане Хербарт се присъединява до определена степен към Кант. Но докато Кант обявява истинското битие като недостъпно за мислителното познание, Хербарт вярва да стигне от илюзията до битието именно благодарение на това, че преработва пълните с противоречия понятия на илюзията и ги превръща в такива без противоречия. Както димът сочи към огъня, така и илюзията сочи към едно стоящо на нейното основа битие.
към текста >>
Когато от пълния с противоречия, даден на нашите
сетива
и на нашия дух образ на света, ние работим чрез логическото мислене един такъв без противоречия, тогава в този последния ние имаме това, което търсим.
Оттук за него възниква неговата задача. Пълната с противоречие действителност не е никак действителното битие, а само илюзия. В това свое схващане Хербарт се присъединява до определена степен към Кант. Но докато Кант обявява истинското битие като недостъпно за мислителното познание, Хербарт вярва да стигне от илюзията до битието именно благодарение на това, че преработва пълните с противоречия понятия на илюзията и ги превръща в такива без противоречия. Както димът сочи към огъня, така и илюзията сочи към едно стоящо на нейното основа битие.
Когато от пълния с противоречия, даден на нашите сетива и на нашия дух образ на света, ние работим чрез логическото мислене един такъв без противоречия, тогава в този последния ние имаме това, което търсим.
То не ни се явява в тази лишеност от противоречия; но зад това, което не се явява, стои истинската действителност. Следователно Хербарт не се залавя да разбере стоящата непосредствено пред нас действителност като такава, а създава една друга действителност, чрез която едва първата става обяснима. Чрез това той стига до една отвлечена система от мисли, която в сравнение с богатата, пълна действителност изглежда твърде бедна. Истинската действителност не може да бъде никакво единство, защото едно такова единство би трябвало да съдържа в себе си безкрайното разнообразие на нещата и на процесите със всички техни противоречия. То трябва да бъде едно множество от прости, вечно подобни на себе си същества, в които не съществува никакво ставане, никакво развитие.
към текста >>
В човешкия организъм, чрез неговите
сетива
, чрез неговата душа се изявява това, което се намира скрито в останалата природа.
Напразно бихме полагали усилия да опишем характера на един човек; напротив нека съпоставим неговите дела, неговите действия и пред нас ще застане един образ на характера. Цветовете са дела на светлината, дела и страдания. В този смисъл ние можем да очакваме осветления от същите върху светлината. Наистина цветовете и светлината стоят помежду си в най-точно отношение, но ние трябва да си представим и двете като принадлежащи на цялата природа; защото тя е изцяло тази, която чрез това иска да се изяви по особен начин на сетивната способност на окото". Тук ние намираме Гьотевия възглед за света приложен към един специален случай.
В човешкия организъм, чрез неговите сетива, чрез неговата душа се изявява това, което се намира скрито в останалата природа.
Тази последната достига своя връх в човека. Ето защо, който търси истината на природата вън от човека, както прави това Нютон, той, според мнението на Гьоте, не може да я намери.
към текста >>
Защото този последният беше направил за учението за цветовете извода, който по необходимост трябва да се получи за онзи, който вижда в човека с неговите здрави
сетива
"най-великия и най-точен физикален апарат".
Но ако виждаме в тях, както Гьоте, откровения на съществуващите в природата същества, ние ще се придържаме към тях, когато искаме да изследваме истината. Но Шопенхауер не стои нито на едното, нито на другото становище. Той съвсем не иска да познае във възприятията на сетивата същността на нещата; той отхвърля метода на физиката, защото тя не се спира при това, което единствено стои пред нас, при представите. Но и той също е направил от един чист въпрос на физиката един въпрос на светогледа. И понеже при своя светоглед той е изходил всъщност от човека, а не от един отделен от човека външен свят, той трябваше да се реши за Гьоте.
Защото този последният беше направил за учението за цветовете извода, който по необходимост трябва да се получи за онзи, който вижда в човека с неговите здрави сетива "най-великия и най-точен физикален апарат".
Хегел, който като философ стои изцяло на почвата на този светоглед, трябва поради това да се застъпи най-енергично за Гьотевото учение за цветовете. Ние четем в неговата Натурфилософия: "Ние дължим отговарящото на понятието описание на цветовете на Гьоте, който още от рано е бил привлечен да наблюдава цветовете и светлината, особено после от страната на живописта; и неговият чист, прост естествен усет, който е едно условие за поета, трябваше да се възпротиви на такова едно варварско разсъждение, което се намира у Нютон. Той е възприел това, което е било установено и експериментирано върху светлината и цветовете от Платон насам. Той е схванал явлението просто; и истинският инстинкт на разума се състои в това, явлението да бъде схванато от страната, от която то се представя най-просто".
към текста >>
Можем да се задълбочаваме колкото искаме в действителността дадена на нашите
сетива
и на нашия дух, но чрез това никога не ще стигнем до Първоосновата на всяко битие, за която можем да добием една представа само чрез това, че съпровождаме наблюдението на всяко крайно съществуване от предчувстващото виждане на нещо свръхсетивно.
Краузе не можа да признае един възглед, който търси Първичното същество на света и нещата и процесите. Който търси Бога в нещата, и процесите, в света, както Хегел, той не може да го намери. Защото наистина светът и в Бога, но Бог не е света, а съществува като самостоятелно, блажено почиващо в себе си същество. На основата на идейния свят на Краузе стои "мисълта за едно безкрайно, самостоятелно същество, което няма вън от себе си нищо, но по себе си и в себе си е като една основа всичко, и което следователно ние си представяме също и като основа на разума, природа и човечество". Той не иска да има нищо общо с един възглед, "който счита крайното или света като висша форма, като съвкупност за самия Бог, боготвори го, смесва го с Бога".
Можем да се задълбочаваме колкото искаме в действителността дадена на нашите сетива и на нашия дух, но чрез това никога не ще стигнем до Първоосновата на всяко битие, за която можем да добием една представа само чрез това, че съпровождаме наблюдението на всяко крайно съществуване от предчувстващото виждане на нещо свръхсетивно.
В своите съчинения "Встъпителни принципи на богословието" /1826 г./ и "Приноси към характеристиката на по-новата философия" /1829 г./ Имануел Херман Фихте направи една строга равносметка с хегелианизма. След това в множество съчинения той се опита да обоснове и задълбочи своето схващане, че на основата на явленията на света трябва да бъде поставено едно съзнателно, лично същество. За да създаде едно енергично въздействие за течението противопоставящо се на произтичащия от чистото мислене възглед на Хегел, той се съюзи с еднакво мислещите приятели Вайсе, Зенглер, К. Рн. Фишер, Налибеус, Фр. Хофман, Улричи, вирт и др.
към текста >>
83.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Ако искаме да охарактеризираме основното чувство, което е одушевлявало тези трима мъже, ние можем да направим това с думите на последния от тях: "Щом човек е изследвал всички свойства на веществата, които могат да направят впечатление върху неговите развити
сетива
, тогава той е схванал също и същността на нещата.
Когато разгледаме личностите, които през 50-те години участвуваха в изграждането на една светогледна постройка, особено ярко изпъкват физиономиите на трима мислители: Лудвиг Бюхнер /роден през 1824 г. и починал през 1899 г./, Карл Фогт /1817-1895 г./ и Якоб Молешот /1822-1893 г./.
Ако искаме да охарактеризираме основното чувство, което е одушевлявало тези трима мъже, ние можем да направим това с думите на последния от тях: "Щом човек е изследвал всички свойства на веществата, които могат да направят впечатление върху неговите развити сетива, тогава той е схванал също и същността на нещата.
С това той постига своето абсолютно знание, т.е. абсолютното знание на човечеството. Едно друго знание няма за човека никаква трайност". Според мнението на тези мислители, цялата досегашна философия е предала на човека едно такова несъстоятелно знание. Идеалистичните философи вярват, според мнението на Бюхнер и на неговите съмишленици, че черпят от разума; но чрез един такъв подход, твърди Бюхнер, не може да се роди никаква пълносъдържателна сграда от представи.
към текста >>
Фогт, Бюхнер и Молешот пристъпиха с цялата смелост на ентусиасти на мисълта към обяснението на всички явления от материалистични процеси, както те стават пред човешките
сетива
.
Фогт, Бюхнер и Молешот пристъпиха с цялата смелост на ентусиасти на мисълта към обяснението на всички явления от материалистични процеси, както те стават пред човешките сетива.
към текста >>
84.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Ние чуваме, виждаме и напипваме света на телата чрез нашите
сетива
.
Наред със светогледното течение, което чрез мисълта за еволюцията иска да внесе пълно единство в схващането на природни и духовни явления, върви едно друго, което отново изтъква в мислимо най-острата форма тази противоположност. То също е родено от естествената наука. Неговите последователи се запитват: - На какво се опираме ние, които от наблюдението изграждаме чрез мисълта един светоглед?
Ние чуваме, виждаме и напипваме света на телата чрез нашите сетива.
След това размишляваме върху това, което сетивата ни казват върху света. Следователно ние си съставяме нашите мисли по свидетелство на нашите сетива. Обаче не е ли измамно това, което нашите сетива ни казват? Нека запитаме наблюдението: Окото ни доставя светлинните явления. Ние казваме, че едно тяло ни изпраща червена светлина, когато окото усеща червено.
към текста >>
Следователно ние си съставяме нашите мисли по свидетелство на нашите
сетива
.
Наред със светогледното течение, което чрез мисълта за еволюцията иска да внесе пълно единство в схващането на природни и духовни явления, върви едно друго, което отново изтъква в мислимо най-острата форма тази противоположност. То също е родено от естествената наука. Неговите последователи се запитват: - На какво се опираме ние, които от наблюдението изграждаме чрез мисълта един светоглед? Ние чуваме, виждаме и напипваме света на телата чрез нашите сетива. След това размишляваме върху това, което сетивата ни казват върху света.
Следователно ние си съставяме нашите мисли по свидетелство на нашите сетива.
Обаче не е ли измамно това, което нашите сетива ни казват? Нека запитаме наблюдението: Окото ни доставя светлинните явления. Ние казваме, че едно тяло ни изпраща червена светлина, когато окото усеща червено. Обаче окото ни доставя едно усещане на светлина и в други случаи. Когато то е ударено или натиснато, когато електрически той минава през главата, окото също има усещане на светлина.
към текста >>
Обаче не е ли измамно това, което нашите
сетива
ни казват?
То също е родено от естествената наука. Неговите последователи се запитват: - На какво се опираме ние, които от наблюдението изграждаме чрез мисълта един светоглед? Ние чуваме, виждаме и напипваме света на телата чрез нашите сетива. След това размишляваме върху това, което сетивата ни казват върху света. Следователно ние си съставяме нашите мисли по свидетелство на нашите сетива.
Обаче не е ли измамно това, което нашите сетива ни казват?
Нека запитаме наблюдението: Окото ни доставя светлинните явления. Ние казваме, че едно тяло ни изпраща червена светлина, когато окото усеща червено. Обаче окото ни доставя едно усещане на светлина и в други случаи. Когато то е ударено или натиснато, когато електрически той минава през главата, окото също има усещане на светлина. Следователно и в случаите, в които ние усещаме едно тяло като светещо, в тялото би могло да става нещо, което няма никаква прилика с нашето усещане на светлината: А окото би ни доставило светлина.
към текста >>
Външният свят няма цветове, няма звуци, няма вкусове; това, което той има действително, ние го научаваме по околен път или никак не узнаваме за него; що е това, чрез което той възбужда едно сетиво, за него заключаваме само от поведението му спрямо другите
сетива
, както например виждаме тона, т.е.
Следователно основанието подкрепя зрението. Но подкрепата действително ли е такава, щото чрез нея да ни се предаде едно лишено от измама свидетелство? Това, което важи за едното сетиво, то важи естествено и за другото. Също и усещанията на осезанието се оказват като халюцинации. Анатомът Хенле изразява същия възглед в своите "Антропологически лекции" /1876 г./: "Всичко, чрез което вярваме, че са ни осведомили за един външен свят, са форми на съзнанието, към които външният свят се отнася само като възбуждащи причини, като възбуждане на сетивата в смисъла на физиологията.
Външният свят няма цветове, няма звуци, няма вкусове; това, което той има действително, ние го научаваме по околен път или никак не узнаваме за него; що е това, чрез което той възбужда едно сетиво, за него заключаваме само от поведението му спрямо другите сетива, както например виждаме тона, т.е.
трептенията на диапазона с очите и ги чувстваме с пръстите; същността на някои възбуди, които се откриват само на едно сетиво, например възбудата на обонятелното сетиво, и до днес е недостъпна за нас. Броят на свойствата на материята се навежда според остротата на сетивата; когато едно сетиво липсва, за съответния човек е незаменимо изгубена една група от свойства; който би имал едно сетиво повече, той би притежавал един орган за схващане на качества, които ние предчувстваме също така малко, както слепият цвета".
към текста >>
Да приемем, че всички заключения на нашия ум и всички усещания на нашите
сетива
са произведени чрез дейността на нашия свързан с материални условия мозък и на също така материалните органи.
Ланге се пита: - Докъде води логически последователния материализъм?
Да приемем, че всички заключения на нашия ум и всички усещания на нашите сетива са произведени чрез дейността на нашия свързан с материални условия мозък и на също така материалните органи.
Тогава ние се намираме пред необходимостта да изследваме нашия организъм, за да видим, как той действа. Но това ние можем да сторим пак с нашите органи. Никакъв цвят без око; но също така никакво око без око. "Последователно материалистичното разглеждане на нещата се превръща чрез това в едно последователно идеалистично разглеждане. В нашето същество не можем да предположим никаква пропаст.
към текста >>
Към тези части въздействия принадлежат обаче също и самите
сетива
заедно с мозъка и с молекулярните движения, които си представяме в него".
"Последователно материалистичното разглеждане на нещата се превръща чрез това в едно последователно идеалистично разглеждане. В нашето същество не можем да предположим никаква пропаст. Ние не можем да приписваме отделни функции на нашия организъм, на нашето същество на една физическа природа, а други на една духовна природа, и имаме право, когато за всичко, също и за механизма на мисленето, предположим физически условия и не си почиваме, докато не ги намерим. Но не по-малко имаме право, да считаме не само явяващия се за нас външен свят, но също и органите, с които схващаме този свят, като чисти образи на действително съществуващото. Окото, с което вярваме, че виждаме, е самото то един продукт на нашата представа, и когато намираме, че нашите зрителни образи са предизвикани от устройството на окото, ние никога не трябва да забравяме, че също и окото заедно с всички свързани с него органи, зрителният нерв заедно с мозъка и всички структури, които бихме искали да открием още там като причина на мисленето, са само представи, които на истина образуват един свързан в себе си свят, но все пак един свят, който сочи над самия себе си... Както казва Хелмхолц, сетивата ни дават въздействията на нещата, а не верни образи, камо ли самите неща.
Към тези части въздействия принадлежат обаче също и самите сетива заедно с мозъка и с молекулярните движения, които си представяме в него".
/История на материализма, стр. 734 и следв./ Ето защо Ланге предполага един свят отвъд нашия, независимо от това, дали този свят се състои от вещи в себе си или от нещо друго, което няма нищо общо с "вещта в себе си", тъй като също и това понятие, което си съставяме на границата на нашата област принадлежи само на света на нашите представи.
към текста >>
Чрез обрата, който Ланге е дал на материализма, се ражда по необходимост въпросът: Защо измислените висши идеи да нямат стойност, тъй като самите
сетива
измислят?
Това мнение го довежда до там, да не повдига никакъв въпрос за истинността на идеите. Ланге не познава една истина, която да ни изясни същността на света. Но именно чрез това той вярва, че не е нужно да признава никаква истинност на познанията на сетивата и на ума и следователно има открит път за идеите и идеалите, които човешкият дух си образува извън и над това, което сетивата и умът дават. Той несъмнено счита всичко, което се издига над сетивното наблюдение и над умственото познание, на измислица. Каквото и да е измислил някога еди н идеалистически философ върху същността на фактите, то е нещо измислено.
Чрез обрата, който Ланге е дал на материализма, се ражда по необходимост въпросът: Защо измислените висши идеи да нямат стойност, тъй като самите сетива измислят?
Чрез какво се различава едната форма на измисляне от другата? За този, който така мисли, трябва да съществува едно съвършено друго основание, защо той прави една представа да има значение, отколкото за този, който вярва, че трябва да я остави да важи, защото тя е вярна. И Ланге намира това основание във факта, че една представа има стойност за живота. Важното не е това, че една представа е вярна, а това, че тя е ценна за човека. Само едно трябва ясно да се познава: Фактът, че виждам една роза червена, че свързвам едно следствие с причината, това аз имам като нещо с всички усещащи и мислещи създания.
към текста >>
Моите
сетива
и моят ум не могат да си създадат никакви специални стойности.
Чрез какво се различава едната форма на измисляне от другата? За този, който така мисли, трябва да съществува едно съвършено друго основание, защо той прави една представа да има значение, отколкото за този, който вярва, че трябва да я остави да важи, защото тя е вярна. И Ланге намира това основание във факта, че една представа има стойност за живота. Важното не е това, че една представа е вярна, а това, че тя е ценна за човека. Само едно трябва ясно да се познава: Фактът, че виждам една роза червена, че свързвам едно следствие с причината, това аз имам като нещо с всички усещащи и мислещи създания.
Моите сетива и моят ум не могат да си създадат никакви специални стойности.
Обаче когато аз се издигна над това, което измислят сетивата и умът, тогава аз не съм свързан вече с организацията на целия човешки вид. Шилер, Хегел, Хинц и Кунц виждат едно цвете по същия начин; това, което Шилер измисля върху цветето, което Хегел мисли върху него, Хинц и Кунц /Иван и Драган/ не го измислят и мислят по същия начин. Обаче като Иван и Драган грешат, когато считат тяхната представа за цветето за нещо действително намиращо се вън от тях, така Шилер и Хегел биха грешили, ако биха считали своите идеи за нещо друго освен измислици, които отговарят на техните духовни нужди. Това, което сетивата и умът измислят, принадлежи на целия човешки род; тук никой не може да се отклони от другия. Това, което се издига над измислиците на сетивата и на ума, е работа на отделния индивид.
към текста >>
Също и Спенсер се придържа здраво към това, че от нас хората зависи, как можем да познаваме, и че поради това извън онова, което нашите
сетива
и нашето мислене ни доставят, трябва да приемем съществуване то на нещо непознаваемо.
Също и Спенсер се придържа здраво към това, че от нас хората зависи, как можем да познаваме, и че поради това извън онова, което нашите сетива и нашето мислене ни доставят, трябва да приемем съществуване то на нещо непознаваемо.
Ние имаме една ясно съзнание за всичко, което нашите представи ни казват. Обаче в тази яснота е примесено едно неопределено съзнание, което казва, че на основата на всичко, което наблюдаваме и мислим, лежи нещо, което не можем вече да наблюдаваме и да мислим. Ние знаем, че имаме работа само с чисти явления, а не с пълни съществуващи за себе си действителности. Но именно защото знаем също, че на неговата основа лежи един действителен сват, който не можем да си представим. Чрез такива обръщения на своето мислене Спенсер вярва, че може да постигне пълното помирение на религията и познанието.
към текста >>
85.
ОТЗВУЦИ НА КАНТОВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ
GA_18_2 Загадки на философията
Нали самата естествена наука показа, че светът на цветовете, на звуците и т.н., който ни заобикаля, не е една действителност вън в обективния свят, а той е произведен от устройството на нашите
сетива
и на нашия мозък.
Това бе изразено най-рязко в призива, който откакто бе произнесена речта на Едуард Целер в Хайделбергския университет "Върху значението и задачата на теорията на познанието" стана нещо любимо в определено философско течение. Отчасти несъзнателните, отчасти съзнателните представи, които доведоха до този призив, са приблизително тези: - Естествената наука разклати доверието в самостоятелното мислене, което иска да проникне от себе си до най-висшите въпроси на съществуванието. Ние не можем да се считаме успокоени само от резултатите на естествената наука. Защото те не водят по-далече отвъншната страна на нещата. Зад тази външна страна трябва да съществуват още скрити основи на съществуването.
Нали самата естествена наука показа, че светът на цветовете, на звуците и т.н., който ни заобикаля, не е една действителност вън в обективния свят, а той е произведен от устройството на нашите сетива и на нашия мозък.
/виж по-горе, стр. 34 и следв./. Следователно трябва да зададем въпросите: Доколко резултатите на естествената наука сочат над самите тях към по-висши задачи? Коя е същността на нашето познание? може ли това познание да доведе до решението на тези по-висши задачи?
към текста >>
86.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
Нека повторно кажем, че вън от мене съществува само сбор от онези условия, които правят, щото и моите
сетива
да се роди едно възприятие, който аз наричам кон".
В него той искаше да даде една критика на модерната цивилизация. Той развива по един радикален начин в поредица от поетически образи, накъде отива едно човечество, което изгубва душата и вярва само в силата на външните природни закони. Като поет, автор на Хомункулус той не спира пред нищо, което в модерната цивилизация му изглежда да произхожда от тази вяра; като мислител обаче Хамерлинг свива платната /капитулира/ в пълния смисъл на думата пред начина на мислене, който в настоящата книга бе изложен в главата "Светът като илюзия". Той не се плаши да каже думи като тези: "Разпростреният, пространствен свят на телата съществува като такъв само доколкото ние го възприемаме. Който установи това, ще разбере, каква наивна грешка е да се вярва, че наред с представата, която наричаме "кон", съществува и нещо друго, а именно, че съществува истинският, действителен кон, на който нашата представа е само един вид изображение.
Нека повторно кажем, че вън от мене съществува само сбор от онези условия, които правят, щото и моите сетива да се роди едно възприятие, който аз наричам кон".
По отношение на душевния живот Хамерлинг се чувства така, като че в морето от представи на този душевен живот не би могло да действа нищо от собствената същност на света. Обаче той има едно чувство за това, което става в глъбините на по-новото развитие на душата. Той чувства: Познанието на хората от новото време трябва да проблесне със собствената сила на истината в себесъзнателния Аз, както то се е представило на гърците във възприеманата мисъл. Той постоянно напипва точката, където себесъзнателния Аз се чувства вътрешно надарен със силата на неговото истинско битие, което същевременно се чувства стоящо в духовния живот на света. Тъй като, когато напипва това, не му се разкрива нещо друго, той се придържа към живеещото в душата чувство за битието, което му се струва по-живо, по-пълно със съществуване отколкото голата представа за Аза, като мисъл за Аз.
към текста >>
87.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
като маса върху нашите
сетива
.
Обаче същевременно подчертава, че химическият процес трябва да се издигне до една по-висша форма на развитие, когато иска да стане растение или животно. "Животът е един химически процес от особен род, той е химическият процес, който е станал индивидуален. Химическият процес може да стигне именно до една точка, при която той може да се лиши от определени условия, от които до тогава се е нуждаел". вижда се, че Карнери проследява: Как по-нисши природни процеси се издигат до по-висши такива, как чрез усършенствуване на нейните начини на действие материята стига до по-висши форми на съществуване. "Ние схващаме като материя веществото, доколкото получаващите се от неговата делимост и движение явления действуват телесно, т.е.
като маса върху нашите сетива.
Ако делението и диференцирането отиват толкова далеч, че получаващите се от това явления не са вече сетивни, а възприемаеми вече само за мисленето, тогава действието на материята е духовно". Също и моралното не съществува като една особена форма на съществуването; то е един природен процес на една особена форма на съществуването; то е един природен процес на една по-висока степен. Съобразно с това не може да се задава въпросът: Какво трябва да върши човекът в смисъла на някакви важащи особено за него морални заповеди? , а само този: Какво се явява като моралност, когато по-нисшите процеси се издигат до най-висшите духовни процеси? "Докато моралната философия поставя определени морални закони и заповядва те да бъдат спазвани, за да бъде човекът това, което той трябва да бъде, етиката развива човека такъв, какъвто той е, ограничавайки се да му покаже, какво може още да стане от него: В първия случай има задължения, неспазването на които води след себе си наказания, във втория случай имаме един идеал, от който всяко принуждение би ни отклонило, за щото приближаването до този идеал става само по пътя на познанието и свободата".
към текста >>
Това, което показваше първо наблюдението, то съществуваше само защото със своите
сетива
, със своите всекидневни представи човекът си представя нещата и съществата по своя ограничен начин.
Чрез своите наблюдения, експерименти, методи науките се стремят да стигнат до такива резултати върху света, които биват обхванати в чистото мислене. Обаче те ще трябва да оставят постигането на тази цел на едно далечно бъдеще; въпреки това може да се каже: Доколкото се стремят да имат чисти мисли те водят борба за това, да доведат в притежанието на себесъзнателния Аз истинската същност неща които човек наблюдава нещо н сетивния външен свят или също в течение на историческия живот, той няма в смисъла на този начин на мислене никаква действителност пред себе си. Това, което наблюдението на сетивата предлага, е само една подкана, да се търси една действителност, а не самата действителност. Едва когато чрез дейността на душата някакси на мястото, на което се явява наблюдението, виждаме една мисъл, ние познаваме действителността на това, което се намира на това място. Напредващото познание поставя на мястото на това, което е наблюдавано в света, мислите.
Това, което показваше първо наблюдението, то съществуваше само защото със своите сетива, със своите всекидневни представи човекът си представя нещата и съществата по своя ограничен начин.
Това, което той си представя по този начин, няма никакво значение в света вън от него. Това, което той поставя като мисъл на мястото на наблюдението, няма вече нищо общо с неговата ограниченост. То е така, както е мисленето. Защото мисълта само определя себе си и се изявява според нейния характер в себесъзнателния Аз. Но своя характер тя не се оставя по никакъв начин да бъде определена от този Аз.
към текста >>
"Материализмът като естествена наука сам е доказал, че светът се простира вън от границите на това, което нашите
сетива
могат да доловят; той е подкопал своята собствена основа; той е отрязал клона, върху който сам е стоял.
Като един противоположен полюс на това философско мнение стои сред новото развитие на светогледите онова на Карл дю Прел. Той принадлежи към онези духове, които дълбоко са почувствали недостатъчността на възгледа, който намира единствения начин на обяснение на света в естественонаучния начин на мислене, станал нещо привично за много хора. Той обръща вниманието на това, как при своите обяснения този начин на мислене греши против своите собствени твърдения. Нали, изхождайки от своите резултати, естествената наука трябва да допусне, "че ние въобще не възприемаме обективните процеси на природата, а само техните въздействия върху нас, че ние не възприемаме трептенията на етера, а светлината, не трептенията на въздуха, а звуци. Следователно ние имаме, така да се каже, един субективно изопачен образ на света; само че това не нанася никаква вреда на нашето практическо ориентиране, защото това изопачаване не е индивидуално и то протича по един постоянен закономерен начин".
"Материализмът като естествена наука сам е доказал, че светът се простира вън от границите на това, което нашите сетива могат да доловят; той е подкопал своята собствена основа; той е отрязал клона, върху който сам е стоял.
Но като философия той твърди, че още седи горе. Следователно материализмът няма никакво право да нарича себе си един светоглед... Той има само оправданието на един клон на знанието и още към всичко това светът, обектът на неговото изучаване, е само един свят на илюзията. Да иска някой да изгради своя светоглед върху тази основа, това е едно явно противоречие. Действителният свят е, количествено и качествено, съвършено различен от този, който материализмът познава, и само действителният свят може да бъде предмет на една философия". /виж дю Прел, "Загадката на човека", стр.
към текста >>
88.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
Човекът се чувства като един себе съзнателен Аз благодарение на това, че със своите
сетива
той възприема един външен свят, че изживява себе си вън от този външен свят и че стои с този външен свят в едно такова отношение, което прави, защото на определена степен на научното изследване "светът да се яви като илюзия".
Следователно развитието на себесъзнанието зависи именно от това, че на душата е дадена възможност да възприема света без онази част на действителността, която себесъзнателният Аз заличава на определена степен, а именно на онази степен, която се намира преди неговото познание. Следователно мировите сили на тази част на действителността работят върху душата така, че те се оттеглят в скритост за да позволят на себесъзнателния Аз да проблесне пълносилно. Следователно този себесъзнателен Аз трябва да разбере, че дължи своето себесъзнание на един факт, който хвърля едно було върху познанието на света. Това обуславя, защото всичко, което довежда душата до пълносилното, енергично изживяване на Аза, да прикрие по-дълбоките основи, в които се корени Азът. Обаче всяко познание на обикновеното съзнание е от такова естество, че то произвежда засилването на себесъзнателния Аз.
Човекът се чувства като един себе съзнателен Аз благодарение на това, че със своите сетива той възприема един външен свят, че изживява себе си вън от този външен свят и че стои с този външен свят в едно такова отношение, което прави, защото на определена степен на научното изследване "светът да се яви като илюзия".
Ако всичко това не би било така, себесъзнателният Аз не би се проявил. Следователно, когато човек се стреми в познанието само да изобразява, да копира това, което е наблюдавано още преди акта на познанието, той не постига никакво изживяване в пълната действителност, а има само едно копие на "половината действителност".
към текста >>
89.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
И тогава този мъж извади от джоба си един молив и лист хартия, и веднага нарисува една странна форма, която наподобяваше растение, но не приличаше на нито едно от съществуващите растения, които възприемаме с нашите физически
сетива
/*3/, една форма, която не е напълно осъществена в нито един конкретен случай и не живее в нито едно от познатите ни растения, но въпреки това е олицетворение на самата растителна същност, на прарастението, на принципа, който обединява всички растения по лицето на Земята.
Но по-възрастният мъж изтъкна следното: все пак може би има и друг подход за разглеждане на природата, който не се отнася така към нещата и който, въпреки че представлява една разновидност на познанието, на драго сърце стига до единството, до онова, което за външното сетивно наблюдение съществува само като отделни фрагменти, които нямат никаква връзка помежду си.
И тогава този мъж извади от джоба си един молив и лист хартия, и веднага нарисува една странна форма, която наподобяваше растение, но не приличаше на нито едно от съществуващите растения, които възприемаме с нашите физически сетива/*3/, една форма, която не е напълно осъществена в нито един конкретен случай и не живее в нито едно от познатите ни растения, но въпреки това е олицетворение на самата растителна същност, на прарастението, на принципа, който обединява всички растения по лицето на Земята.
По-младият мъж се вгледа в рисунката и отвърна: „Да, обаче това, което Вие нарисувахте, не е резултат на някакво наблюдение, на някакъв опит, а чисто и просто една идея" и после добави, че такива идеи могат да бъдат породени само от човешкия Дух, и че една такава идея няма никакво значение за всичко онова, което живее в така наречената жива природа. По-възрастният от двамата мъже не можа да разбере както трябва това възражение и отговори: „Ако това е една идея, тогава аз виждам моите идеи с очите си! " Той беше на мнение, че както отделното растение е видимо за зрителното сетиво и представлява една опитност, така и неговото пра- растение, макар и да остава скрито за външните сетива, е нещо обективно, нещо реално съществуващо във външния свят, а именно това, което живее във всички растения, първообразът или пра- растението, от който произлизат всички растителни видове.
към текста >>
" Той беше на мнение, че както отделното растение е видимо за зрителното сетиво и представлява една опитност, така и неговото пра- растение, макар и да остава скрито за външните
сетива
, е нещо обективно, нещо реално съществуващо във външния свят, а именно това, което живее във всички растения, първообразът или пра- растението, от който произлизат всички растителни видове.
Но по-възрастният мъж изтъкна следното: все пак може би има и друг подход за разглеждане на природата, който не се отнася така към нещата и който, въпреки че представлява една разновидност на познанието, на драго сърце стига до единството, до онова, което за външното сетивно наблюдение съществува само като отделни фрагменти, които нямат никаква връзка помежду си. И тогава този мъж извади от джоба си един молив и лист хартия, и веднага нарисува една странна форма, която наподобяваше растение, но не приличаше на нито едно от съществуващите растения, които възприемаме с нашите физически сетива/*3/, една форма, която не е напълно осъществена в нито един конкретен случай и не живее в нито едно от познатите ни растения, но въпреки това е олицетворение на самата растителна същност, на прарастението, на принципа, който обединява всички растения по лицето на Земята. По-младият мъж се вгледа в рисунката и отвърна: „Да, обаче това, което Вие нарисувахте, не е резултат на някакво наблюдение, на някакъв опит, а чисто и просто една идея" и после добави, че такива идеи могат да бъдат породени само от човешкия Дух, и че една такава идея няма никакво значение за всичко онова, което живее в така наречената жива природа. По-възрастният от двамата мъже не можа да разбере както трябва това възражение и отговори: „Ако това е една идея, тогава аз виждам моите идеи с очите си!
" Той беше на мнение, че както отделното растение е видимо за зрителното сетиво и представлява една опитност, така и неговото пра- растение, макар и да остава скрито за външните сетива, е нещо обективно, нещо реално съществуващо във външния свят, а именно това, което живее във всички растения, първообразът или пра- растението, от който произлизат всички растителни видове.
към текста >>
У Гьоте проговори съзнанието, че външният обективен свят, външните истини могат да бъдат обхванати не само с помощта на онези представи, до които стигаме чрез външните
сетива
и които ограниченият разум получава от външните сетивни възприятия; но след като човекът напрегне своите по-висши духовни сили, които не зависят от външните сетивни възприятия, той също стига до нещо истинно, до нещо обективно, както това прави и чрез своите сетивни възприятия.
Този разговор представлява едно симптоматично и многозначително оповестяване на новата Духовна наука, антропософията./*4/ Какво всъщност проговори тогава у Гьоте, когато той възрази на Шилер?
У Гьоте проговори съзнанието, че външният обективен свят, външните истини могат да бъдат обхванати не само с помощта на онези представи, до които стигаме чрез външните сетива и които ограниченият разум получава от външните сетивни възприятия; но след като човекът напрегне своите по-висши духовни сили, които не зависят от външните сетивни възприятия, той също стига до нещо истинно, до нещо обективно, както това прави и чрез своите сетивни възприятия.
към текста >>
90.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
*3.Според свръхсетивното познание, човешкото същество разполага с дванадесет
сетива
, които не са възникнали едновременно в хода на еволюцията:
*3.Според свръхсетивното познание, човешкото същество разполага с дванадесет сетива, които не са възникнали едновременно в хода на еволюцията:
към текста >>
За него вярната и точна представа за човешките
сетива
като необходими „органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата
„обикновените" сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления.
За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата
към текста >>
Към „досегашните" пет
сетива
, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота", „движението", равновесието",
„Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот.
Към „досегашните" пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота", „движението", равновесието",
към текста >>
91.
01 ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Тази свръхсетивна природа скрита в настоящия състав на човешкото същество, модерният човек не знае нито да я възприема, нито да я назове с име, защото тя е недостъпна за неговите
сетива
, както и душата беше недостъпна за хирургическото нож че на д-р Трусо.
Когато четем резултатите, които постига тогава това засилване на съзнанието, например когато става дума за опитностите, които имаме през време на сън или след смъртта, ние сме принудени да признаем, че изчезва всякакъв изглед на отвлеченост. Имагинация, Инспирация, Интуиция продължават състоянията на съзнанието, които съвременното човечество притежава като нормални. Р. Щайнер посочва, как могат да бъдат засилени тези настоящи състояния. Той описва по този начин цяла една прогресия, която позволява да се премине чрез последователни преходи от света на телата в света на духа, започвайки от организма, който служи като сетивен инструмент на душевните способности и стигайки до способностите които се преобразяват, засилват се, започват да се освобождават от тялото и даже да не функционират напълно освен тогава, когато са вън от този организъм на тялото. Тогава те предават опитности, самото описание на които доказва, че те се намират далече над обикновените състояния на съзнанието.
Тази свръхсетивна природа скрита в настоящия състав на човешкото същество, модерният човек не знае нито да я възприема, нито да я назове с име, защото тя е недостъпна за неговите сетива, както и душата беше недостъпна за хирургическото нож че на д-р Трусо.
Но те се намират в пътя на бъдещето. Това бъдеще може да не е още осъществимо; но то не е невъзможно. На това бъдеще ще се разкрие в неговата цялост единството на човешката природа, това единство, което е в посоката на развитието на човечеството и което 20-ти век, в сравнение с миналите столетия, ще завиши до огромна степен благодарение на мощното усилие на синтеза, сближение и обединение.
към текста >>
92.
03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Сетивата и мисленето свързано с тези
сетива
имат възприятие за физическия Космос; инспиративното съзнание възприема духовния космос.
Това познание разкрива същевременно природата на духовния Космос.
Сетивата и мисленето свързано с тези сетива имат възприятие за физическия Космос; инспиративното съзнание възприема духовния космос.
Само, че това което във физическия и етерен човек е дело на този духовен Космос, се явява безкрайно по-действително отколкото сетивните впечатления, които се вливат в обикновеното съзнание. Тогава можем да си кажем: - Това, което инспирацията прави да проникне в човека, това, което му позволява да се издигне до един живот на душата независим от тялото, може да се сравни с кислорода, който прониква материално в тялото чрез вдишването. (На латински inspiratio значи "вдишване").
към текста >>
93.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
Тогава тя постепенно възприема пред себе си и около себе си един духовен Космос, също както в обикновеното съзнание човек възприема чрез своите
сетива
физическата вселена.
Именно това може да доведе до Инспирацията. Защото, когато се е освободила по този начин чрез собствената си енергия от имагинативните представи и е създала празнота в себе си, душата вижда да се влива в тази празнота духовната субстанция на Космоса.
Тогава тя постепенно възприема пред себе си и около себе си един духовен Космос, също както в обикновеното съзнание човек възприема чрез своите сетива физическата вселена.
към текста >>
94.
06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Отново в душата се раждат образи, които възпроизвеждат тези особени тела, но не техния външен вид, който възприемаме с нашите
сетива
при будното съзнание.
Третият етап на съня се характеризира с едно преминаване от планетарния Космос във вселената на неподвижните звезди.
Отново в душата се раждат образи, които възпроизвеждат тези особени тела, но не техния външен вид, който възприемаме с нашите сетива при будното съзнание.
към текста >>
95.
05. 6. Нещо за разбирането на духа и за изживяването на съдбата
GA_26 Мистерията на Михаил
Като осъзнава това: "аз си съставям мисли върху това, което моите
сетива
ми разкриват като свят", той може вече да започне със себенаблюдението.
Като осъзнава това: "аз си съставям мисли върху това, което моите сетива ми разкриват като свят", той може вече да започне със себенаблюдението.
Той може да си каже: в моите мисли живея "Аз". Светът ми дава повод да изживея себе си в мисли. Аз намирам себе си в моите мисли, когато наблюдавам света.
към текста >>
Съдбата на човека му е подготвена от света, който неговите
сетива
му разкриват.
Съдбата на човека му е подготвена от света, който неговите сетива му разкриват.
Открие ли, че той самият действува в царуването на съдбата, тогава неговото Себе изниква като едно същество за него не само от собствената вътрешност, но то изниква за него от сетивния свят. Може ли човек макар и леко да почувствува, как в Себе-то светът се явява като нещо духовно и как в сетивния свят Себе-то се оказва като действуваща същност, той е стигнал вече до едно сигурно разбиране на Антропософията.
към текста >>
96.
11. МИСИЯТА НА АРХАНГЕЛ МИХАЕЛ. І. Настъпване на епохата на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Даже и когато имаше мисли върху това, което възприемаше със своите
сетива
, за него мислите бяха откровения на Божественото, което му говореше от сетивните неща.
До към деветото столетие човекът се намираше в такова отношение към своите мисли, което беше различно от това, настъпило по-късно. Той нямаше чувството, че сам произвежда мислите, които живеят в негова та душа. Той ги считаше за вдъхновения идващи от един духовен свят.
Даже и когато имаше мисли върху това, което възприемаше със своите сетива, за него мислите бяха откровения на Божественото, което му говореше от сетивните неща.
към текста >>
97.
13. ІІ. Духовното състояние на човека преди настъпването епохата на Михаел.
GA_26 Мистерията на Михаил
До като във вътрешността човек трябваше да развие несъзнателно своя дух към историята на идеите, неговите
сетива
бяха насочени навън само към материалното, което проблесна първо като нежен кълн в душата.
Само в отделянето от мисловната същност на света в глъбините на човешката душа можеше да израсне съзнанието за свободата. Това, което по-рано идваше от горе, трябваше да бъде отново намерено от дълбините. Ето защо развитието на това съзнание за свобода беше свързано първо с едно познание на природата насочено към външното.
До като във вътрешността човек трябваше да развие несъзнателно своя дух към историята на идеите, неговите сетива бяха насочени навън само към материалното, което проблесна първо като нежен кълн в душата.
към текста >>
98.
44. 8. Първа част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в миналите съществувания между смъртта и едно ново раждане
GA_26 Мистерията на Михаил
Тържествено настроение създава да виждаме с физическите
сетива
във физическия свят нещо духовно като човешка форма.
Това става при настоящия човек вътре в човешката форма. Обаче самата тази форма е изцяло нещо духовно.
Тържествено настроение създава да виждаме с физическите сетива във физическия свят нещо духовно като човешка форма.
За този, който може да вижда духовно, нещата стоят така, че в човешката форма той вижда една истинска имагинация, която е слязла във физическия свят. Когато искаме да видим имагинации, трябва да се издигнем от физическия свят в съседния духовен свят. Но тогава ние съзираме, колко сродна е човешката форма с тези имагинации.
към текста >>
99.
52. 12. Гнозис и Антропософия
GA_26 Мистерията на Михаил
Със своето същество човекът или се отдава на външния свят, тогава чрез
сетива
та му се изявяват Боговете.
В тази епоха не съществуваше още едно особено развитие на един "ум", който да живее наред със сетивното възприятие в човека.
Със своето същество човекът или се отдава на външния свят, тогава чрез сетива та му се изявяват Боговете.
Или той се оттегля в своята вътрешност, в своя вътрешен живот откъсвайки се от външния свят, и тогава той изпитва в своята вътрешност едно тъпо чувство на живот.
към текста >>
100.
56. 14. Къде е човекът като мислещо и спомнящо си същество?
GA_26 Мистерията на Михаил
Обаче накъдето и да насочи погледа в този физически свят: със своите
сетива
той не ще намери никъде нещо, което би могло да му даде сили за неговото мислене и спомняне.
С образуването на представите/мисленето/ и изживяването на спомена човекът се намира сред физическия свят.
Обаче накъдето и да насочи погледа в този физически свят: със своите сетива той не ще намери никъде нещо, което би могло да му даде сили за неговото мислене и спомняне.
към текста >>
Като спомнящо си същество човекът не може да се свърже с нещата и процесите, които негови те
сетива
възприемат, както той не може да се свърже с тях и като мислещо същество.
Но и за непосредственото приемане на така вливащите се сили във физическата Земя не съществува никаква област.
Като спомнящо си същество човекът не може да се свърже с нещата и процесите, които негови те сетива възприемат, както той не може да се свърже с тях и като мислещо същество.
към текста >>
101.
60. Принципи 171-173
GA_26 Мистерията на Михаил
И човекът простира своето духовно-душевно същество вътре в това, което светът изживява в него чрез неговите
сетива
.
171. Човешкият организъм на сетивата не принадлежи на човешкото същество, а през време на земния живот той е изграден от окръжаващия свят в човешкото същество. Възприемащото око се намира пространствено в човека, но по съществото е в света.
И човекът простира своето духовно-душевно същество вътре в това, което светът изживява в него чрез неговите сетива.
През време на своя земен живот човекът не прие ма в себе си окръжаващия го физически свят, а със своето духовно-душевно същество той се враства в този окръжаващ го свят.
към текста >>
102.
63. 3. Привидно угасване на духовното познание в ново време
GA_26 Мистерията на Михаил
То искаше да проучи, какво отношение развива човекът към съществуването, когато насочва своите
сетива
и своя разсъждаващ ум към "природата".
Това положение се изменя, когато се яви зората на епохата на Съзнателната душа. Тогава познанието започва да не се интересува за голяма част от човешкия душевен живот.
То искаше да проучи, какво отношение развива човекът към съществуването, когато насочва своите сетива и своя разсъждаващ ум към "природата".
Но то не искаше вече да се занимава с това, което човекът развива като отношение към духовния свят, когато използува своята вътрешна възприемателна способност, както използува своите сетива.
към текста >>
Но то не искаше вече да се занимава с това, което човекът развива като отношение към духовния свят, когато използува своята вътрешна възприемателна способност, както използува своите
сетива
.
Това положение се изменя, когато се яви зората на епохата на Съзнателната душа. Тогава познанието започва да не се интересува за голяма част от човешкия душевен живот. То искаше да проучи, какво отношение развива човекът към съществуването, когато насочва своите сетива и своя разсъждаващ ум към "природата".
Но то не искаше вече да се занимава с това, което човекът развива като отношение към духовния свят, когато използува своята вътрешна възприемателна способност, както използува своите сетива.
към текста >>
103.
67. 5. От природата към под-природата
GA_26 Мистерията на Михаил
Чрез своите
сетива
той възприема космическото, което действува на Земята и със своята мислителна организация си представя космическото, което действува от окръжността на Земята върху самата Земя Така живее той чрез своето физическо тяло във възприемането, чрез своето етерно тяло в мисленето.
Всичко това отговаря на пътищата на познанието, за които е вървяло новото време, но то не отговаря на пътищата на живота. Със своите представи човекът още живее в природата, въпреки че внася в схващане то на природата механическото мислене. Но със своята воля човекът живее до такава голяма степен в една механика на техническия процес, че отдавна вече това е предало на епохата на естествената наука нова отсенка Ако искаме да разберем човешкия живот, ние трябва първо да го разгледаме от две страни. От свои те минали земни съществувания човек донася със себе си способността да си образува представи за космическото естество, намиращо се в окръжността на Земята и за това, което действува в областта на Земята.
Чрез своите сетива той възприема космическото, което действува на Земята и със своята мислителна организация си представя космическото, което действува от окръжността на Земята върху самата Земя Така живее той чрез своето физическо тяло във възприемането, чрез своето етерно тяло в мисленето.
към текста >>
104.
1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
За да добие човек едно разбиране за тези методи, нека помисли върху следното: всички резултати на признатата днес естествена наука са добити всъщност от впечатленията на човешките
сетива
.
Преди да се изкаже върху духовното, Антропософията развива методите, които я оправдават да прави такива изказвания.
За да добие човек едно разбиране за тези методи, нека помисли върху следното: всички резултати на признатата днес естествена наука са добити всъщност от впечатленията на човешките сетива.
Защото макар в експеримента или в наблюдението човекът да разширява с инструментите това, което сетивата могат да дадат, чрез това не се прибавя нещо съществено ново към опи та върху света, в който човекът живее чрез своите сетива. Но също и чрез мисленето, доколкото то действува при изследването на физическия свят, не се прибавя нищо ново към даденото чрез сетивата. Мисленето комбинира, анализира и т.н. впечатленията на сетивата, за да стигне до закони (природни закони); обаче изследователят на сетивния свят трябва да си каже: това мислене, което извира от мене, не прибавя нещо действително към действителността на сетивния свят. Обаче положението се изменя веднага, когато не спираме при мисленето, докато човекът стига първо чрез живота и възпитанието.
към текста >>
Защото макар в експеримента или в наблюдението човекът да разширява с инструментите това, което сетивата могат да дадат, чрез това не се прибавя нещо съществено ново към опи та върху света, в който човекът живее чрез своите
сетива
.
Преди да се изкаже върху духовното, Антропософията развива методите, които я оправдават да прави такива изказвания. За да добие човек едно разбиране за тези методи, нека помисли върху следното: всички резултати на признатата днес естествена наука са добити всъщност от впечатленията на човешките сетива.
Защото макар в експеримента или в наблюдението човекът да разширява с инструментите това, което сетивата могат да дадат, чрез това не се прибавя нещо съществено ново към опи та върху света, в който човекът живее чрез своите сетива.
Но също и чрез мисленето, доколкото то действува при изследването на физическия свят, не се прибавя нищо ново към даденото чрез сетивата. Мисленето комбинира, анализира и т.н. впечатленията на сетивата, за да стигне до закони (природни закони); обаче изследователят на сетивния свят трябва да си каже: това мислене, което извира от мене, не прибавя нещо действително към действителността на сетивния свят. Обаче положението се изменя веднага, когато не спираме при мисленето, докато човекът стига първо чрез живота и възпитанието. Той може да усили, да укрепне това мислене в себе си.
към текста >>
Опразнено то от всички физически, а също и от етерно-образни впечатления съзнание се изпълва с едно съдържание, което се влива в него от един действителен духовен живот, както във физическите
сетива
се вливат впечатленията от физическия свят.
Както се прилага една повишена сила, за да може човек да се концентрира върху мисли, които поставя в центъра на свое то съзнание, прилагайки също така една повишена сила, той може да подтисне имагинациите (образите на една духовно-етерна действителност). Тогава той постига състоянието на изцяло празното съзнание. Той е само буден, без първото състояние на будност да има едно съдържание. (По-точни указания по въпроса се намират в горецитираните книги. )Обаче това будно състояние без съдържание не остава така.
Опразнено то от всички физически, а също и от етерно-образни впечатления съзнание се изпълва с едно съдържание, което се влива в него от един действителен духовен живот, както във физическите сетива се вливат впечатленията от физическия свят.
към текста >>
105.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Етерното тяло е силно понижено в неговата кохерентна жизненост от Аза и от астралното тяло, поради което вътрешните усещания, а именно общото жизнено чувство и чувството на статиката на тялото стават много оживени, а оживеността на външните
сетива
прекалено затъпена.
При пациентката се показва една висока атония на астралното тяло. Чрез това азовият организъм е задържан в неговото действие от физическото и етерното тяло. Целият съзнателен живот е като проникнат от една лека тъпа сънливост. Физическото тяло е изложено на процесите, които произхождат от внесените в организма вещества. Чрез това тези вещества са превърнати в части на човешкия организъм.
Етерното тяло е силно понижено в неговата кохерентна жизненост от Аза и от астралното тяло, поради което вътрешните усещания, а именно общото жизнено чувство и чувството на статиката на тялото стават много оживени, а оживеността на външните сетива прекалено затъпена.
Ето защо всички телесни функции трябва да приемат един път, чрез кой то те стоят в дисхармония едни с други. Съвсем не е възможно иначе, освен при пациентката да настъпи чувството, че не може да свързва от Аза функциите на тялото. Това и се струва като едно душевно безсилие. Ето защо тя казва, че е болна повече душевно отколкото телесно. Ако се повиши безсилието на Аза и на астралното тяло, в различните части на тялото настъпват болестни състояния, на което сочат също и раз личните диагнози.
към текста >>
106.
20. Типични лечебни средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Тя съдържа една сетивна дейност обхващаща останалите
сетива
, в която действуват Азът и астралното тяло.
Тя съдържа една сетивна дейност обхващаща останалите сетива, в която действуват Азът и астралното тяло.
Тя взема участие в ритмичната система на организма, в която действуват астралното тяло и етерното тяло, и взема също участие, обаче в много слаб размер, в системата на обмяната на веществата и на крайниците, в която действуват физическото и етерното тяло. Тази част на мозъка се различава от обгръщащата я външна част на мозъка, която в нейната физическа организация съдържа много повече от системата на обмяната на веществата и на крайниците, нещо повече от ритмичната система, обаче най-малко от нервно-сетивната система.
към текста >>
107.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
Възможността в обучението си да изживявам душевно изцяло вътрешно възприемани форми, без впечатления от външните
сетива
, ми доставяше най-висше удовлетворение.
Възможността в обучението си да изживявам душевно изцяло вътрешно възприемани форми, без впечатления от външните сетива, ми доставяше най-висше удовлетворение.
В това намерих утешение от настроението, в което бях изпаднал поради останалите без отговор въпроси. Да мога да разбера нещо чисто в духа, ми носеше вътрешно щастие. Знам, че за първи път срещнах щастието благодарение на геометрията.
към текста >>
108.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Сетивните усещания се явяваха само субективни преживявания просто под въздействието на процесите на движение върху човешките
сетива
.
Динамичната теория на топлината и вълновата теория за светлината и електричеството ме подбудиха към изучаване на теоретико-познавателните проблеми. По това време външният физически свят се представяше като процес на движение на материята.
Сетивните усещания се явяваха само субективни преживявания просто под въздействието на процесите на движение върху човешките сетива.
Тъй като навън в пространството се разиграват процеси на движение в материята. При съприкосновение на тези процеси с топлинното сетиво човек изпитва усещане за топлина. Извън човека съществуват вълнови процеси в етера. Ако те попаднат върху зрителния нерв, у него възникват усещания за светлина и цвят.
към текста >>
109.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
Струваше ми се, че от това, което живее във фантазията, само отнасящото се до нейното съдържание е стимулирано от човешките
сетива
.
С две лекции, които трябваше да изнеса скоро след началото на ваймарския си период, за мен са свързани важни спомени. Едната държах във Ваймар на тема „Фантазията като създател на културата“. Тя предшестваше гореописания разговор с Херман Грим за вижданията му относно историята на развитие на фантазията. Преди да изнеса лекцията, изхождайки от духовния си опит, се опитах да обобщя в душата си това, което можех да кажа за несъзнаваните духовни влияния на истинския духовен свят върху човешката фантазия.
Струваше ми се, че от това, което живее във фантазията, само отнасящото се до нейното съдържание е стимулирано от човешките сетива.
Същинското творческо в истинските форми на фантазията за мен се явяваше отражението на духовния свят, съществуващ извън човека. Исках да покажа, че фантазията е вратата, през която съществата от духовния свят въздействат непряко върху културното развитие чрез човека.
към текста >>
110.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Най-напред Духовната Наука разглежда тази страна на човека, която е достъпна за външните
сетива
и която Материалистичното мислене обявява за единствена, като само едно звено от човешката същност, физическото тяло, което сродява човека с минералния свят.
Най-напред Духовната Наука разглежда тази страна на човека, която е достъпна за външните сетива и която Материалистичното мислене обявява за единствена, като само едно звено от човешката същност, физическото тяло, което сродява човека с минералния свят.
физическата закономерност, това, което е общо между човека и цялата околна, външна природа, сбора от химически и физически закони, в Духовната Наука обозначаваме като физическо тяло.
към текста >>
Онова, което виждаме физически и което разумът, свързан с физическите
сетива
, може да познае, е само израз на тези четири звена на човешката същност.
Онова, което виждаме физически и което разумът, свързан с физическите сетива, може да познае, е само израз на тези четири звена на човешката същност.
Така изразът на Аза, на същинския носител на Аза, е кръвта в нейния кръговрат. Този „специален сок" е изразът на Аза. физическо-сетивният израз на астралното тяло е например наред с други неща и нервната система на човека. Изразът на етерното тяло или част от неговия израз имаме в системата на жлезите, а физическото тяло се изразява в сетивните органи.
към текста >>
111.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Както цветовете и светлината не могат да се възприемат от слепия, само защото той няма
сетива
за тях, така и световете, които обграждат човек, могат да бъдат открити, ако той развие необходимите органи за тях.
Съвременната наука разглежда сетивния опит като основа на всяко познание, а което не може да бъде изградено върху тази основа, се счита за непознаваемо. Изводите и заключенията си тя прави на базата на информацията от сетивата. Това, което е извън тях, тя отрича и твърди, че лежи извън границите на човешкото познание. За Антропософията, или Духовната Наука, подобно схващане прилича на схващането на слепец, който признава само това, което може да бъде докоснато, а изказванията на зрящите отхвърля като невъзможни за човешкото познание. Според Духовната Наука човек е способен да се усъвършенствува и да покори нови светове чрез развитие на нови възприемателни органи.
Както цветовете и светлината не могат да се възприемат от слепия, само защото той няма сетива за тях, така и световете, които обграждат човек, могат да бъдат открити, ако той развие необходимите органи за тях.
Както слепецът вижда един нов свят, ако бъде опериран, така и човек, чрез развитието на по-висши органи може да опознае съвсем различни светове от този, който обикновените сетива му представят. Дали ще бъде опериран един физически сляп човек или не, зависи от естеството на органите. Онези по-висши органи обаче, чрез които човек може да проникне в по-висши светове, се намират в зародишно състояние у всеки човек. Всеки, който има търпение, издръжливост и енергия, може да ги развие като приложи върху себе си онези методи, описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? " Духовната Наука не смята, че човек - поради организацията си - има граници на познанието, а смята, че за него съществуват светове, за които той има възприемателни органи.
към текста >>
Както слепецът вижда един нов свят, ако бъде опериран, така и човек, чрез развитието на по-висши органи може да опознае съвсем различни светове от този, който обикновените
сетива
му представят.
Изводите и заключенията си тя прави на базата на информацията от сетивата. Това, което е извън тях, тя отрича и твърди, че лежи извън границите на човешкото познание. За Антропософията, или Духовната Наука, подобно схващане прилича на схващането на слепец, който признава само това, което може да бъде докоснато, а изказванията на зрящите отхвърля като невъзможни за човешкото познание. Според Духовната Наука човек е способен да се усъвършенствува и да покори нови светове чрез развитие на нови възприемателни органи. Както цветовете и светлината не могат да се възприемат от слепия, само защото той няма сетива за тях, така и световете, които обграждат човек, могат да бъдат открити, ако той развие необходимите органи за тях.
Както слепецът вижда един нов свят, ако бъде опериран, така и човек, чрез развитието на по-висши органи може да опознае съвсем различни светове от този, който обикновените сетива му представят.
Дали ще бъде опериран един физически сляп човек или не, зависи от естеството на органите. Онези по-висши органи обаче, чрез които човек може да проникне в по-висши светове, се намират в зародишно състояние у всеки човек. Всеки, който има търпение, издръжливост и енергия, може да ги развие като приложи върху себе си онези методи, описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? " Духовната Наука не смята, че човек - поради организацията си - има граници на познанието, а смята, че за него съществуват светове, за които той има възприемателни органи. Тя изследва само средствата, които разширяват границите, съществуващи в дадената епоха.
към текста >>
Тя признава, че изследването на физическото тяло е достъпно само за физическите
сетива
, но от нейна гледна точка човек има възможност да проникне и в по-висшите светове.
Така че тя взема отношение към изследването на етерното тяло и всичко свързано с него, което по-долу ще бъде разгледано като по-висша съставна част на човешката природа.
Тя признава, че изследването на физическото тяло е достъпно само за физическите сетива, но от нейна гледна точка човек има възможност да проникне и в по-висшите светове.
Тя дава указания, как човек може да направи достъпен един свят, в който тези по-висши съставни части на човешката природа се явяват пред наблюдателя по подобен начин, както цветовете и светлината на предметите пред оперирания слепец. За онези, които са развили своите по-висши възприемателни органи, етерното тяло е обект на наблюдение, а не на интелектуална дейност и заключения.
към текста >>
112.
Съдържание
GA_40 Стихове и медитации
Говорят на човешки
сетива
Говорят на човешки сетива
към текста >>
На
сетива
говорят
На сетива говорят
към текста >>
Говорят на човешки
сетива
Говорят на човешки сетива
към текста >>
113.
Говорят на човешки сетива
GA_40 Стихове и медитации
Говорят на човешки
сетива
Говорят на човешки сетива
към текста >>
114.
На сетива говорят
GA_40 Стихове и медитации
На
сетива
говорят
На сетива говорят
към текста >>
115.
Говорят на човешки сетива
GA_40 Стихове и медитации
Говорят на човешки
сетива
Говорят на човешки сетива
към текста >>
116.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Душевният живот може да протече така, че онова, което човек намира, когато насочи своите
сетива
върху външния свят и приложи своя ум върху това, което сетивата казват, е така да се каже само една основа за по-нататъшни психически опитности.
Така както естествената наука добива своите резултати, начинът, по който тя постъпва, истинската Духовна наука съвсем не може да постъпи по този начин. Тя не може първо да каже: Необходимо е, щото нейните резултати да могат да бъдат проверени от всеки човек и във всяко време. Защото тя трябва да предположи, че тези резултати на изследването се добиват благодарение на това, че човек не разглежда своята вътрешност като нещо твърдо, като нещо затворено, че не счита своето субективно същество като нещо завършено, а си казва: Моето субективно същество, целият сбор на моето душевно съществуване, така както аз мога да го поставя срещу света, не е нещо затворено, завършено, а то може да бъде развито, душевният живот може да бъде задълбочен.
Душевният живот може да протече така, че онова, което човек намира, когато насочи своите сетива върху външния свят и приложи своя ум върху това, което сетивата казват, е така да се каже само една основа за по-нататъшни психически опитности.
По-нататъшни психически опитности се получават тогава, когато душата се вглъбява в себе си, когато работи над себе си, когато разглежда непосредствения опит в живота само като изходна точка. След това, от тази изходна точка, чрез силите, които първо дремят в нея, но които могат да бъдат пробудени, тя се издига по стъпалата на съществуването до неща, които не могат да бъдат разглеждани така, че да могат да бъдат проверени чрез едно външно око.
към текста >>
Всичко това е свързано с обстоятелството, че нашата епоха стои под властта на внушителната сила на убеждението, че истината, познанието може да се добие само тогава, когато насочим нашите
сетива
навън и запалим нашия ум от това, което сетивата възприемат.
Действително извънредно лесно е да се направи това възражение. Но че то не се прави изхождайки от резултатите на естествената наука, а по внушение, което се създава у мнозина от определени теории на естествената наука, това трябва да считаме днес като нещо от само себе си разбиращо се.
Всичко това е свързано с обстоятелството, че нашата епоха стои под властта на внушителната сила на убеждението, че истината, познанието може да се добие само тогава, когато насочим нашите сетива навън и запалим нашия ум от това, което сетивата възприемат.
Но по отношение на Духовната наука трябва да кажем: Ако и тези резултати да събуждат опровержения на резултатите на Духовната наука от всички точки по този начин, все пак можем да кажем, че днес съществува от друга страна една дълбока нужда, един дълбок копнеж хората да чуят нещо за онези области, за които Духовната наука говори. Същевременно се е родил един дълбок копнеж и той съществува по един съзнателен начин в една група от хора, копнеж за духовните истини. У по-голяма част от хората този копнеж дреме под повърхността на съзнанието, така да се каже, но той ще се прояви все повече и повече. Нуждата от резултатите на Духовната наука ще нарасне все повече и повече. Можем да кажем, че този копнеж, тази нужда за резултатите на Духовната наука се явява като едно странично явление наред с удивлението, с предаността към постиженията на естествената наука.
към текста >>
Когато насочим погледа към външния свят, ние виждаме чрез устройството на нашите
сетива
и на нашия ум един образ на света, който не ни показва това, от което израснал: духа.
Ако случаят би бил такъв, че монистичният принцип е незачетен чрез това, тогава веднага някой може да твърди, че монистичният принцип е нарушен и тогава, когато се приема, че водата се състои от водород и кислород. Но въпреки това водородът и кислородът могат да имат единен произход, макар и да се съединяват в това, което наричаме вода. Също така сетивният и свръхсетивният свят могат да имат един единен произход, въпреки че чрез фактите на Естествената наука и на Духовната наука сме принудени да кажем: В душата на човека се съединяват две течения, от които едното иде от сетивната страна, другото от страната на духа. Вярно е, че тогава единството, мононът не може да бъде показано веднага, но това съвсем не противоречи на възгледа за един монистичен свят. Това, което се показва по този начин от две страни, то получава сила на пълната действителност едва тогава, когато го познаваме, че е съставено от двете течения.
Когато насочим погледа към външния свят, ние виждаме чрез устройството на нашите сетива и на нашия ум един образ на света, който не ни показва това, от което израснал: духа.
Когато вървим по пътя на духовно-научното изследване и преживяваме в душата си подем, ние намираме духа. И душата е мястото, където се срещат духът и материята. В съединяването на духа и материята в нашата душа имаме истинската, изпълнено с дух и материя духовна действителност. Сега можем до резюмираме казаното в думите, които предават в поетическа форма същото нещо, което са чувствували във всички времена онези, които са се стремили да добият един възглед за духа и материята. По отношение на Естествената наука Духовната наука ни учи да познаем истинността на думите:
към текста >>
117.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
На основата на тези способности стои това, че фактически човекът има така да се каже три
сетива
, които не намираме у животното.
А сега нека разгледаме човека малко по друг начин. Тук ние имаме способността на говора нещо което е явно -, определен начин на мислене и определено себесъзнание добити при него чрез възпитанието. Тези способности се раждат чрез допира на човека с външния свят. Но ние не правим достатъчно, когато взимаме тези неща просто. Защото трябва да ни бъде ясно, че на основата на говора, на начина на мислене както и на себесъзнанието стои нещо много по-дълбоко, много по-интимно, което околната среда пробужда и развързва.
На основата на тези способности стои това, че фактически човекът има така да се каже три сетива, които не намираме у животното.
При това не трябва да взимаме думата сетиво само сравнителното нека се придържаме към фактите, а не към думите. Животното се показва до висока степен неспособно да прояви възприемчивост в областта на звука, на понятието и на това, което наричаме същност на аза, както човекът. Когато прекараме пред нашия поглед сетивата, животното отива нагоре до сетивото на звука. По отношение на външното възприятие това е един вид най-висшето, до което може да стигне животното. То стига със своята сетивна способност до звука, но след това от неговия общ организъм не се развързват възможностите то да има едно разбиране за звука, за понятието и за същността на аза, която се намира в едно същество.
към текста >>
Както сега вътрешният живот се отнася с вътрешна необходимост за намиращите се помежду
сетива
, така за животното вътрешният живот се отнася за целия организъм на тялото изграждащо го с необходимост.
Така ние виждаме в човека едно същество, което има своя сетивен свят в средата между два полюса. Той има своя сетивен свят: света на възприятията, света на звука, на вкуса, на обонянието и т.н. Всички тези светове стоят между това, как той възприема самия себе си, как си дава отношения в различните посоки на пространството в сетивото на равновесието, как се чувствува намиращ се в своето тяло, и между сетивото на звука, разбирането на понятието и представата за аза от друга страна.
Както сега вътрешният живот се отнася с вътрешна необходимост за намиращите се помежду сетива, така за животното вътрешният живот се отнася за целия организъм на тялото изграждащо го с необходимост.
Ако при човека си представите двете страни принадлежащи една на друга, без между тях да се намира един Аз, вие ще имате съществуващото действие на духовността върху тялото, без между им да застане неговата душа. При човека ние имаме това, което можем да наречем: От страната на физическото и духовното той е една изява в пространство в жест и т.н., която остава отворено за действието към едната и към другата страна. Ние трябва да се съгласим , че чрез това се създава така да се каже основата за цялото разбиране на човека и на човешкия духовен живот въобще, доколкото той се проявява в духовната история.
към текста >>
Когато някога хората ще се заловят да проучат малко нещата, за които става дума, а именно, че това, което днес казах в началото на сказката, е съществено за човешкия живот, че човекът не е предварително организиран да прояви определено чувство за равновесие, за собствено движение и за живота, а трябва първо да развие, да добие тези чувства, тези
сетива
, когато хората ще разберат, че с посоките в пространството са дадени действителности, че не е безразлично, дали един гръбначен стълб стои вертикално или хоризонтално към пространствените отношения или дали едно кръвообращение протича в тази или онази посока, тогава в начина, по който такива организми застават в цялата мирова връзка, те ще видят същественото.
Ако не прозрем цялата неудържимост на това заключение, ние не ще можем да разберем, че в неща като смеха и плача, но също и в изчервяването от срама, при което имаме едно прехвърляне на кръвта от центъра към периферията, имаме работа с материални процеси, които се намират непосредствено под душевно-духовни влияния. Когато размислим върху това, ние ще можем да кажем: Фактически при човека душевното се изразява в кръвообращението. Но това, което казваме така за човека, че себесъзнателният Аз се изявява в кръвта и в кръвообращението, ние не можем да го приложим направо към животното, защото при животното не може да действува един себесъзнателен Аз върху кръвообращението. А това е именно същественото, защото животното не може да се отвори непосредствено за влиянието на духовния свят. Докато в животинското кръвообращение ние имаме пред себе си нещо, в което непосредствено се вижда, как се изразява душевният живот на животното, в човешкото кръвообращение трябва да виждаме нещо от начина, по който духът действува върху Аза.
Когато някога хората ще се заловят да проучат малко нещата, за които става дума, а именно, че това, което днес казах в началото на сказката, е съществено за човешкия живот, че човекът не е предварително организиран да прояви определено чувство за равновесие, за собствено движение и за живота, а трябва първо да развие, да добие тези чувства, тези сетива, когато хората ще разберат, че с посоките в пространството са дадени действителности, че не е безразлично, дали един гръбначен стълб стои вертикално или хоризонтално към пространствените отношения или дали едно кръвообращение протича в тази или онази посока, тогава в начина, по който такива организми застават в цялата мирова връзка, те ще видят същественото.
Например те ще трябва да видят действително в посоките по определена линия в пространството нещо съществено. Когато разберат това, хората ще могат да съдят за голямото значение на положението и на всичките кръвни процеси в човешката кръвоносна система. Днес те вярват, че учението за кръвообращението е нещо завършено. Но това съвсем не е така. Ние сме едва в началото да се запознаем с тайните на кръвообращението.
към текста >>
118.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тогава би трябвало да си представим нашия буден дневен живот така а няма никаква друга възможност -, че да кажем: Ние отваряме нашите
сетива
, нашата способност да познаваме към една необятност и заставаме срещу тази необятност.
Когато размислим върху това, ние трябва да си кажем: Тогава зад килима от багри на сетивния свят, зад това, което сетивото на топлината възприема като топлина или като студенина и т.н., се крие една неограничена, една безгранична действителност. Нима върху нас би трябвало да влияе само това, което възприемаме, или само онази действителност, която възприемаме? Логически удържимо е само, когато си представяме, че чрез нашето възприятие на нас ни е дадена само една част, един откъс от цялата действителност, че зад това, което може да ни бъде дадено чрез нашето възприятие, се крие една безгранична действителност, но която също е действителна за нас, защото сме поставени в нея, така щото за нас продължава да живее това, което се вълнува и живее навън и влияе върху нас. Но как се представя тогава всъщност нашият буден живот?
Тогава би трябвало да си представим нашия буден дневен живот така а няма никаква друга възможност -, че да кажем: Ние отваряме нашите сетива, нашата способност да познаваме към една необятност и заставаме срещу тази необятност.
Поради това, че имаме така устроени очи, така устроени уши, едно такова сетиво на топлината и т.н., ние поставяме пред себе си само един определен откъс от действителността; другото отхвърляме, браним се така да се каже срещу него, изключваме го от нас. Тогава в какво се състои нашата съзнателна дейност? Тя се състои в едно отбраняване, в едно изключване от нещо друго. И когато напрягаме нашите сетивни органи, това е едно задържане на нещо невъзприето. Това, което възприемаме, е остатъкът, който остава от това, което се простира около нас и което ние отхвърляме в по-голяма част.
към текста >>
Чрез дейността на нашите
сетива
ние един вид се браним срещу множеството впечатления, като образно казано не можем да понасяме неизмеримата безкрайност и приемаме само един откъс от нея.
Тогава в какво се състои нашата съзнателна дейност? Тя се състои в едно отбраняване, в едно изключване от нещо друго. И когато напрягаме нашите сетивни органи, това е едно задържане на нещо невъзприето. Това, което възприемаме, е остатъкът, който остава от това, което се простира около нас и което ние отхвърляме в по-голяма част. Така ние се чувствуваме активно поставени в света, чувствува ме се свързани с него.
Чрез дейността на нашите сетива ние един вид се браним срещу множеството впечатления, като образно казано не можем да понасяме неизмеримата безкрайност и приемаме само един откъс от нея.
Когато мислим така, ние трябва да си представим между целия наш организъм, между цялото наше тяло и външния свят още съвършено други отношения, а не само тези, които възприемаме или можем да разберем с ума. Тогава не ще бъдем далече от това да помислим, че тези отношения, които имаме към външния свят, живеят в нас, че в нас действува също и невидимото, свръхсетивното или извънсетивното, че когато извънсетивното действува в нас, то си служи със сетивата, за да създаде от общата неизмеримост на действителността един откъс. Но тогава нашето отношение към действителността е съвършено различно от това, което можем да възприемам чрез нашите сетива. Тогава в нашата душа съществуват отношения към външния свят, които съвсем не се изчерпват в сетивното възприятие, които не са достъпни за будното дневно съзнание, тогава с нас е така, като че с нашето същество заставаме пред едно огледало и трябва да си кажем: Всъщност ти си нещо съвсем различно; огледалото ти показва само формата, може би и цветовете, но вътре в тази форма ти мислиш, чувствуваш, всичко това огледалото не може да ти покаже, то ти показва само това, което е зависимо от неговите закони. Но какъв си ти като душа по отношение на твоя организъм, ти си нещо съвършено различно от това, което твоите сетива ти показват; те ограничават в това, което отговаря на ТЕХНИТЕ закони.
към текста >>
Но тогава нашето отношение към действителността е съвършено различно от това, което можем да възприемам чрез нашите
сетива
.
Това, което възприемаме, е остатъкът, който остава от това, което се простира около нас и което ние отхвърляме в по-голяма част. Така ние се чувствуваме активно поставени в света, чувствува ме се свързани с него. Чрез дейността на нашите сетива ние един вид се браним срещу множеството впечатления, като образно казано не можем да понасяме неизмеримата безкрайност и приемаме само един откъс от нея. Когато мислим така, ние трябва да си представим между целия наш организъм, между цялото наше тяло и външния свят още съвършено други отношения, а не само тези, които възприемаме или можем да разберем с ума. Тогава не ще бъдем далече от това да помислим, че тези отношения, които имаме към външния свят, живеят в нас, че в нас действува също и невидимото, свръхсетивното или извънсетивното, че когато извънсетивното действува в нас, то си служи със сетивата, за да създаде от общата неизмеримост на действителността един откъс.
Но тогава нашето отношение към действителността е съвършено различно от това, което можем да възприемам чрез нашите сетива.
Тогава в нашата душа съществуват отношения към външния свят, които съвсем не се изчерпват в сетивното възприятие, които не са достъпни за будното дневно съзнание, тогава с нас е така, като че с нашето същество заставаме пред едно огледало и трябва да си кажем: Всъщност ти си нещо съвсем различно; огледалото ти показва само формата, може би и цветовете, но вътре в тази форма ти мислиш, чувствуваш, всичко това огледалото не може да ти покаже, то ти показва само това, което е зависимо от неговите закони. Но какъв си ти като душа по отношение на твоя организъм, ти си нещо съвършено различно от това, което твоите сетива ти показват; те ограничават в това, което отговаря на ТЕХНИТЕ закони. Следователно, когато заставаш срещу света, ти стоиш по един подобен начин, както е случаят при огледалото -, ти стоиш срещу един свят, който става възможен само чрез устройството на твоите сетива.
към текста >>
Но какъв си ти като душа по отношение на твоя организъм, ти си нещо съвършено различно от това, което твоите
сетива
ти показват; те ограничават в това, което отговаря на ТЕХНИТЕ закони.
Чрез дейността на нашите сетива ние един вид се браним срещу множеството впечатления, като образно казано не можем да понасяме неизмеримата безкрайност и приемаме само един откъс от нея. Когато мислим така, ние трябва да си представим между целия наш организъм, между цялото наше тяло и външния свят още съвършено други отношения, а не само тези, които възприемаме или можем да разберем с ума. Тогава не ще бъдем далече от това да помислим, че тези отношения, които имаме към външния свят, живеят в нас, че в нас действува също и невидимото, свръхсетивното или извънсетивното, че когато извънсетивното действува в нас, то си служи със сетивата, за да създаде от общата неизмеримост на действителността един откъс. Но тогава нашето отношение към действителността е съвършено различно от това, което можем да възприемам чрез нашите сетива. Тогава в нашата душа съществуват отношения към външния свят, които съвсем не се изчерпват в сетивното възприятие, които не са достъпни за будното дневно съзнание, тогава с нас е така, като че с нашето същество заставаме пред едно огледало и трябва да си кажем: Всъщност ти си нещо съвсем различно; огледалото ти показва само формата, може би и цветовете, но вътре в тази форма ти мислиш, чувствуваш, всичко това огледалото не може да ти покаже, то ти показва само това, което е зависимо от неговите закони.
Но какъв си ти като душа по отношение на твоя организъм, ти си нещо съвършено различно от това, което твоите сетива ти показват; те ограничават в това, което отговаря на ТЕХНИТЕ закони.
Следователно, когато заставаш срещу света, ти стоиш по един подобен начин, както е случаят при огледалото -, ти стоиш срещу един свят, който става възможен само чрез устройството на твоите сетива.
към текста >>
Следователно, когато заставаш срещу света, ти стоиш по един подобен начин, както е случаят при огледалото -, ти стоиш срещу един свят, който става възможен само чрез устройството на твоите
сетива
.
Когато мислим така, ние трябва да си представим между целия наш организъм, между цялото наше тяло и външния свят още съвършено други отношения, а не само тези, които възприемаме или можем да разберем с ума. Тогава не ще бъдем далече от това да помислим, че тези отношения, които имаме към външния свят, живеят в нас, че в нас действува също и невидимото, свръхсетивното или извънсетивното, че когато извънсетивното действува в нас, то си служи със сетивата, за да създаде от общата неизмеримост на действителността един откъс. Но тогава нашето отношение към действителността е съвършено различно от това, което можем да възприемам чрез нашите сетива. Тогава в нашата душа съществуват отношения към външния свят, които съвсем не се изчерпват в сетивното възприятие, които не са достъпни за будното дневно съзнание, тогава с нас е така, като че с нашето същество заставаме пред едно огледало и трябва да си кажем: Всъщност ти си нещо съвсем различно; огледалото ти показва само формата, може би и цветовете, но вътре в тази форма ти мислиш, чувствуваш, всичко това огледалото не може да ти покаже, то ти показва само това, което е зависимо от неговите закони. Но какъв си ти като душа по отношение на твоя организъм, ти си нещо съвършено различно от това, което твоите сетива ти показват; те ограничават в това, което отговаря на ТЕХНИТЕ закони.
Следователно, когато заставаш срещу света, ти стоиш по един подобен начин, както е случаят при огледалото -, ти стоиш срещу един свят, който става възможен само чрез устройството на твоите сетива.
към текста >>
119.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Така схващани, растенията могат да бъдат сравнени с това, което за нас са нашите очи и уши, нашите
сетива
.
След това Земята притежава нещо, което отговаря на етерното или жизнено тяло у човека. Такова етерно тяло има и Земята. И най-после тя има едно астрално тяло. То е това, което всяка пролет се събужда като мисли и чувства на Земята, които отстъпват, когато наближава зимата, така че Земята почива затворена в своя собствен Аз и си запазва само това, от което се нуждае, за да пренесе чрез паметта предидущото към следващото, запазва в семенните сили на растенията това, което е добила за себе си. Както човекът, когато заспива, не изгубва своите мисли и чувства, а ги намира отново на следващо утро, така събуждащата се отново през пролетта Земя от своето състояние на сън намира отново семенните сили на растенията, за да направи да възкръсне отново от нейната жива памет това, което е придобивка на предишното време.
Така схващани, растенията могат да бъдат сравнени с това, което за нас са нашите очи и уши, нашите сетива.
Това са те за земния организъм. Обаче това, което възприема, което стига до едно съзнание, това е разливащият се от слънцето към земята надолу духовен свят. Този духовен свят не би могъл да стигне до едно съзнание, ако не би имал в растенията своите органи, които опосредствуват едно себесъзнание също така, както нашите очи, нашите уши и нерви опосредствуват нашето себесъзнание. Това насочва нашето внимание на факта, че всъщност ние говорим правилно само тогава, когато казваме: онези същества, които се разливат от слънцето към земята и разгръщат своята дейност, се срещат започвайки от пролетта и минавайки през лятото със съществото, което принадлежи на самата земя. В размяна се образуват органите, чрез които земята възприема тези същества, защото не растението възприема.
към текста >>
120.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Опитайте се да си изясните веднъж, колко нещо остава в човешката душа, когато човек отвръща поглед от това, което външните сетивни впечатления са събудили в нас като представи, което е проникнало в нас чрез външните физически изживявания, чрез очите, ушите и другите
сетива
, което също е възбудено в нас като страдания и радости, като удоволствие и скръб чрез очите и ушите, което после нашият ум комбинира от впечатленията на сетивния свят.
Сега, напълно в смисъла, в който Духовната наука вижда нещата, искаме, да се опитаме да скицираме съвсем накратко, как може да стане това издигане на човешката душа в духовния свят. Като изходна точка трябва винаги да служи това, в което човек на първо време живее. А така, както е поставен в света в нашето съвремие, човек живее напълно във външния сетивен свят.
Опитайте се да си изясните веднъж, колко нещо остава в човешката душа, когато човек отвръща поглед от това, което външните сетивни впечатления са събудили в нас като представи, което е проникнало в нас чрез външните физически изживявания, чрез очите, ушите и другите сетива, което също е възбудено в нас като страдания и радости, като удоволствие и скръб чрез очите и ушите, което после нашият ум комбинира от впечатленията на сетивния свят.
Опитайте се да заличите това от вашата душа и размислете, какво ще остане тогава. Хората, които пристъпят честно към това просто самонаблюдение, ще видят, че у съвременния човек в душата остава твърде малко. Но това е именно важното, че отначало за издигането в духовния свят не може да се изходи от това, което ни е дадено от външния сетивен свят, а човек трябва да се залови да развие в своята душа сили, които обикновено дремят в тази душа. Основен елемент на всички възможности за възлизане в духовния свят е така да се каже: този човек да съзре, че е способен да развие вътрешно, че освен това, което той обхваща първо със своето съзнание, в него се намира и нещо друго.
към текста >>
Защото ги счита като образи, които са произведени само чрез нашите
сетива
.
Обаче това, което става във външния свят, така се казва, когато една топка удря друга топка, това, което се развива тук като сили, като съпротивление, като налягане и т.н., това ние трябва да пренесем във външния свят, в пространството, то съществува там. Защо хората мислят това? Освалд Кюлпе се издава много ясно на определено място, където говори за усещанията на сетивата. Понеже счита тези усещания като образи, затова той казва: тези образи не могат да се ударят или да се привличат, не могат да се налягат или взаимно да се затоплят, не могат също така да имат в пространството толкова и толкова голямо разстояние, че да изпращат през пространството светлината с такава и такава скорост, не могат също да бъдат подредени така, както химикът подрежда елементите. Защо казва той това за усещанията на сетивата?
Защото ги счита като образи, които са произведени само чрез нашите сетива.
към текста >>
121.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Не че Духовната наука иска да отвърне поглед от това, което се изразява в такива наследени заложби, не че тя би искала да не обръща внимание на грижливите наблюдения на всичко онова, което външните
сетива
и насоченият върху тях ум могат да кажат; но Духовната наука знае, че всичко това се отнася към истинската същност на човека като нещо, което е така използувано от тази същност, така е прието вътре в нея, както външната материя е приета във физическия живот от малкия зародиш на едно живо същество, което определя своята форма от самия себе си, но си усвоява от заобикалящата го среда това, което трябва да му даде възможност да прояви този форма във външния живот субстанциалното, материалното.
Когато насочим поглед върху това, което преминава като един вид лайтмотив през досегашните сказки на цикъла от настоящата зима, когато се вгледаме в онази жива същност в човека, която наблюдаваме не само веднъж между раждането и смъртта, но която предполагаме, че съществува в повтарящите се животи, тогава въпросът за това, което стои на основата на развитието на един човек в неговия един живот, в неговото едно земно въплъщение, ще ни се яви като един твърде важен въпрос, особено в нашето съвремие. Защото съвременният човек е изправен със своето питане и изследване пред това, което се проявява като заложба, дарба и възпитание на човека. Но понеже той е малко склонен да отвърне поглед от това, което ни се явява като оформяващо се в един живот, и да насочи този поглед върху същинския строител, върху същинския творец в човека, то въпросите на този съвременен човек лесно ще носят характера на половинчатост, на неопределеност. Ако предположим именно, че в човешката природа съществува нещо, което преминава през много животи като истинска вътрешна оживяваща същност, едва тогава пред нас ще застане пълната загадъчност, онова, което е истински достойно до питаме за него в човешкото същество. И тогава ние ще поискаме да разглеждаме въпросите за заложбите, за дарбата и възпитанието в съвършено друга светлина, различна от тази, в която те могат да бъдат разгледани, когато имаме предвид само това, което нашето съвремие така често повтаря: наследството, наследените от прадедите качества.
Не че Духовната наука иска да отвърне поглед от това, което се изразява в такива наследени заложби, не че тя би искала да не обръща внимание на грижливите наблюдения на всичко онова, което външните сетива и насоченият върху тях ум могат да кажат; но Духовната наука знае, че всичко това се отнася към истинската същност на човека като нещо, което е така използувано от тази същност, така е прието вътре в нея, както външната материя е приета във физическия живот от малкия зародиш на едно живо същество, което определя своята форма от самия себе си, но си усвоява от заобикалящата го среда това, което трябва да му даде възможност да прояви този форма във външния живот субстанциалното, материалното.
Така, взето в голям мащаб, в начина, как един човек се изявява в живота, ние ще имаме да познаем едно сливане на това, което влиза в съществуването с неговото раждане, и това, в което същността, индивидуалността на човека се потопява и от което извлича своята духовно-душевна храна.
към текста >>
122.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Обаче това, което застава срещу нас, когато обгръщаме с поглед света, когато гледаме духовно това, което застава физически срещу нас за нашите
сетива
, то е било кръстено с името Аполон.
Този е другият път. По един знаменателен начин през епохата на Гърция и двата пътя се съединяват. И понеже в познанието, което по отношение на духовното проникваше действително по-дълбоко отколкото в наше време, когато сме стигнали така блестящо далече, понеже в познанието всичко се изразява чрез образи, които са преминали в митовете, ние също намираме, как двете течения единият, мистичният в собствената вътрешност, и другият навън в Космоса са се слели в гръцката култура, срещнали са се и са били култивирани едновременно. Това се изразява във факта, че единият път е бил кръстен на името на бога Дионисий, този пълен с тайнственост бог, който може да бъде намерен, когато човек се потопява все повече и все по-дълбоко и по-дълбоко в своята вътрешност и намира там онова съмнително подчовешко, което по-рано не е имал, от което първо се е развил и е станал човек. То е това, което още непречистено, още полуживотинско, е било кръстено на името на Дионисий.
Обаче това, което застава срещу нас, когато обгръщаме с поглед света, когато гледаме духовно това, което застава физически срещу нас за нашите сетива, то е било кръстено с името Аполон.
Ето защо в течението на Аполон ни се явява учението на Заратустра, а в течението на Дионисий ни се явява учението на мистическото потопяване, тези две течения ни се явяват в древна Гърция едно до друго. Там те се съединяват, сливат се, Заратустризмът и мистичното учение, което срещаме в неговата най-голяма висота в древна Индия. Така древните времена бяха призвани да направят двете течения да вървят едно до друго, а в кръговете в древна Гърция, които вярваха в Аполон и в Дионисий, тези две течения се сливат, за да вървят след това единно. Така щото, когато в нашата култура се издигаме до духовното, ние ги намираме да живеят единно по-нататък. Твърде знаменателно е и това принадлежи към многото загадки, които възникват за мислителя -, че Нитцше е имал едно предчувствие за това, но нищо повече, и обосновал в своята първа книга "Раждането на трагедията от духа на музиката", че в древна Гърция този кръг не вярващите в Дионисий и на вярващите в Аполон се срещат като духовно-научно и като мистично течение.
към текста >>
123.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Пред нас се простира природата с всичко, което тя може да даде на нашите
сетива
, на нашия ум, който е свързан с инструмента на мозъка.
Галилей беше във висшия смисъл на думата този, който пръв внесе в човечеството онази строга форма на естествено-научното мислене, бихме могли да кажем, онази форма на отношението на естествената наука към математиката, която е станала даваща тон за цялото следващо време до нашата епоха. Кое е своебразното у Галилей? Галилей който в това от ношение беше изцяло дете на своето време си казваше с мъжествена смелост първо следното. Уверявам ви, че с такива думи ние можем само да опишем по околен път чувството, което Галилей имаше, защото за да разберем цялата душа, цялото състояние на духа на Галилей, ние трябва да опишем както следва това, което той е чувствувал: Ние стоим като човеци на Земята.
Пред нас се простира природата с всичко, което тя може да даде на нашите сетива, на нашия ум, който е свързан с инструмента на мозъка.
Чрез природата така казва Галилей в много от своите съчинения чрез природата говори нещо божествено-духовно. Ние хората гледаме природата с нашите очи и я разглеждаме с другите сетива. Това, което нашите очи възприемат, което чувствуваме чрез другите сетива, то е вмислено в природата чрез божествено-духовни Същества. Първо живеят мислите на божествено-духовните Същества, след това възниквайки от мислите на божествено-духовните Същества идват сетивните неща на природата като откровения на Божиите мисли и после идва нашата възприемателна способност, преди всичко нашият ум, който е свързан с нашия мозък. И така ние стоим тук, за да разчетем, как от буквите се получава една книга и се ражда онова, което авторът е мислил, т.е.
към текста >>
Ние хората гледаме природата с нашите очи и я разглеждаме с другите
сетива
.
Кое е своебразното у Галилей? Галилей който в това от ношение беше изцяло дете на своето време си казваше с мъжествена смелост първо следното. Уверявам ви, че с такива думи ние можем само да опишем по околен път чувството, което Галилей имаше, защото за да разберем цялата душа, цялото състояние на духа на Галилей, ние трябва да опишем както следва това, което той е чувствувал: Ние стоим като човеци на Земята. Пред нас се простира природата с всичко, което тя може да даде на нашите сетива, на нашия ум, който е свързан с инструмента на мозъка. Чрез природата така казва Галилей в много от своите съчинения чрез природата говори нещо божествено-духовно.
Ние хората гледаме природата с нашите очи и я разглеждаме с другите сетива.
Това, което нашите очи възприемат, което чувствуваме чрез другите сетива, то е вмислено в природата чрез божествено-духовни Същества. Първо живеят мислите на божествено-духовните Същества, след това възниквайки от мислите на божествено-духовните Същества идват сетивните неща на природата като откровения на Божиите мисли и после идва нашата възприемателна способност, преди всичко нашият ум, който е свързан с нашия мозък. И така ние стоим тук, за да разчетем, как от буквите се получава една книга и се ражда онова, което авторът е мислил, т.е. това, което божествените мисли са изразили в природата.
към текста >>
Това, което нашите очи възприемат, което чувствуваме чрез другите
сетива
, то е вмислено в природата чрез божествено-духовни Същества.
Галилей който в това от ношение беше изцяло дете на своето време си казваше с мъжествена смелост първо следното. Уверявам ви, че с такива думи ние можем само да опишем по околен път чувството, което Галилей имаше, защото за да разберем цялата душа, цялото състояние на духа на Галилей, ние трябва да опишем както следва това, което той е чувствувал: Ние стоим като човеци на Земята. Пред нас се простира природата с всичко, което тя може да даде на нашите сетива, на нашия ум, който е свързан с инструмента на мозъка. Чрез природата така казва Галилей в много от своите съчинения чрез природата говори нещо божествено-духовно. Ние хората гледаме природата с нашите очи и я разглеждаме с другите сетива.
Това, което нашите очи възприемат, което чувствуваме чрез другите сетива, то е вмислено в природата чрез божествено-духовни Същества.
Първо живеят мислите на божествено-духовните Същества, след това възниквайки от мислите на божествено-духовните Същества идват сетивните неща на природата като откровения на Божиите мисли и после идва нашата възприемателна способност, преди всичко нашият ум, който е свързан с нашия мозък. И така ние стоим тук, за да разчетем, как от буквите се получава една книга и се ражда онова, което авторът е мислил, т.е. това, което божествените мисли са изразили в природата.
към текста >>
Това, което сега човешките
сетива
виждаха, което сетивата виждат, когато гледат растенията, животните и човека, когато виждат планините, моретата, облаците и звездите, това му се явяваше като едно достойно за удивление развитие на всичко, което живее в самия Божествено-духовен свят, в Божествено-Духовното.
Джордано Бруно си казвал: Аристотел а именно както той е познавал криворазбрания Аристотел е казал още, че съществува една сфера, която се простира нагоре до Луната, след това идват различните сфери на звездите, после сферата на Божествено-Духовното, и вън от сферите на звездите трябва да търсим движещия Бог. Следователно в смисъла на Аристотел Джордано имаше пред себе си първо Земята, след това сферата на Луната и на звездите и едва после вън от този свят и вън от това, в което живее човекът, движещ и обръщащ в най-големия кръг буквално обръщащ в кръгообращения и движения звездите божествения Дух. Това беше една мисъл, която Джордано Бруно не можеше да свърже с това, което човечеството изживяваше сега.
Това, което сега човешките сетива виждаха, което сетивата виждат, когато гледат растенията, животните и човека, когато виждат планините, моретата, облаците и звездите, това му се явяваше като едно достойно за удивление развитие на всичко, което живее в самия Божествено-духовен свят, в Божествено-Духовното.
И той искаше да вижда в това, което се движеше като звезди, което преминаваше като облаци през въздуха, не само една писменост на божественото Същество, а нещо, което принадлежи към Божественото Същество така, както пръстите или другите членове принадлежат на самите нас. Основната мисъл на Джордано Бруно беше не един Бог, който действува върху сетивното от вън от окръжността, а един Бог, който се намира във всяко отделно сетивно нещо, чието изградено тяло е сетивният свят. Ако искаме да разберем, как е стигнал той до една такава основна мисъл, ние трябва да кажем: До тази основна мисъл го доведе възторгът, блаженството предизвикано от цялото това ново време! Преди това хората бяха живели в една епоха, в която те се ровеха само в старите мисли на Аристотел. Когато минаваха през гората и полетата даващите тон учени нямаха никакъв поглед за царствата на природата и нейните красоти, а имаха разбиране и чувство само за това, което се намираше върху пергаментите, което произхождаше от древния Аристотел.
към текста >>
124.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Начинът, по който днес в нормалния човешки живот виждаме нещата, проследяваме ги с нашите
сетива
, комбинираме ги с нашия ум, който е свързан с мозъка, за да образуваме нашата жизнена мъдрост, нашата наука, тази по същество интелектуална форма на нашето съзнание се е развила от една друга форма на съзнанието.
Начинът, по който днес в нормалния човешки живот виждаме нещата, проследяваме ги с нашите сетива, комбинираме ги с нашия ум, който е свързан с мозъка, за да образуваме нашата жизнена мъдрост, нашата наука, тази по същество интелектуална форма на нашето съзнание се е развила от една друга форма на съзнанието.
На това ние вече обърнахме вниманието и днес отново трябва да го подчертаем по особен начин. При прачовека е съществувала една друга форма на съзнанието: В хаотичното безредие на нашия съновиден живот имаме един последен остатък, един вид наследство, но едно атавистично наследство от това, което някога е било така да се каже едно нормално душевно състояние на човека: едно старо ясновидство чрез което човечеството, намиращо се в едно състояние междинно между съня и будността, е виждало в това, което се намира скрито зад сетивния свят. Докато днес нашето съзнание се мени главно между будността и съня и в будността виждаме интелигентното устройство на душата, в древността положението е било такова, че хората са имали една друга форма на съзнанието. При такова едно съзнание те са виждали вълнуващи се нагоре и надолу образи, но които образи не са били така без значение както образите на нашите днешни сънища, а били свързани еднозначно и ясно със свръхсетивни събития и неща. От това съзнание постепенно се е развило нашето днешно интелектуално състояние на съзнанието.
към текста >>
Това е светът, който можем да назовем правилно само тогава, когато си кажем: В смисъла на Будизма същинският свят на спасението, на блаженството не може да бъде назован с нищо, което би било взето от това, което възприемаме чрез нашите
сетива
в сетивния свят, в пространствения свят, в света на физическото съществуване около нас.
Какъв свят е Нирвана, в който трябва да влезе този, който е стигнал в живота до там, че е угасил в себе си жаждата за съществуване, че не желае вече да се прероди?
Това е светът, който можем да назовем правилно само тогава, когато си кажем: В смисъла на Будизма същинският свят на спасението, на блаженството не може да бъде назован с нищо, което би било взето от това, което възприемаме чрез нашите сетива в сетивния свят, в пространствения свят, в света на физическото съществуване около нас.
Всичко, което възприемаме в света на пространството, във физическия свят, може да ни даде само нещо, което не ни сочи към едно освобождение; ето защо не трябва да използуваме нито едно от сказуемите на сетивния свят върху света, в който човекът иска да търси своето спасение. Следователно наложете във вас мълчание на всички сказуеми, на всички думи, които човекът може да намери, когато назовава нещо в окръжаващия го физически свят. Нищо от всичко това не се намира в света на блаженството. Не съществува никаква възможност да си съставим една представа за света, в който влиза онзи, който е надмогнал преражданията. Ето защо ние можем да назовем този свят само е една отрицателна дума: Той не е всичко това, което възприемаме с нашите сетива в окръжаващия ни свят!
към текста >>
Ето защо ние можем да назовем този свят само е една отрицателна дума: Той не е всичко това, което възприемаме с нашите
сетива
в окръжаващия ни свят!
Това е светът, който можем да назовем правилно само тогава, когато си кажем: В смисъла на Будизма същинският свят на спасението, на блаженството не може да бъде назован с нищо, което би било взето от това, което възприемаме чрез нашите сетива в сетивния свят, в пространствения свят, в света на физическото съществуване около нас. Всичко, което възприемаме в света на пространството, във физическия свят, може да ни даде само нещо, което не ни сочи към едно освобождение; ето защо не трябва да използуваме нито едно от сказуемите на сетивния свят върху света, в който човекът иска да търси своето спасение. Следователно наложете във вас мълчание на всички сказуеми, на всички думи, които човекът може да намери, когато назовава нещо в окръжаващия го физически свят. Нищо от всичко това не се намира в света на блаженството. Не съществува никаква възможност да си съставим една представа за света, в който влиза онзи, който е надмогнал преражданията.
Ето защо ние можем да назовем този свят само е една отрицателна дума: Той не е всичко това, което възприемаме с нашите сетива в окръжаващия ни свят!
Ето защо трябва да му дадем едно отрицателно име, да кажем за този свят: Този, за когото е угасено всичко, с което той е свързан в това съществуване, ще познае, как ще изглежда там, когато ще влезе в този свят, който тук може да бъде назован само с една отрицателна дума с Нирвана.
към текста >>
125.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
В будното съзнание ние завладяваме възприятията на външния свят чрез нашите
сетива
и свързваме тези възприятия, комбинираме ги чрез нашия интелект.
Лайстнер не стигна до Духовната наука, той нямаше никакво съзнание за това, че доставяше първите градивни камъни за едно истинско познание на старите митологии. Но ние не можем да разберем така митовете и сказанията като преобразувания на типичните сънища, както Лайстнер ги е схващал, а трябва да ги разберем изхождайки от едно минало човешко състояние на съзнанието, което е виждало духовния свят в образи и поради това го е изразявало също в образи. Никой не може действително да разбере старите сказания, митове и легенди, ако първо не предположи, че старите митологии са почерпени от едно друго състояние на човешкото съзнание първо като една хипотеза. Затова и днес толкова малко се напредва в разбирането на старите сказания и митове! Това старо предичовешко или най-малко предиисторическо състояние на душевното устройство е преминало в сегашното състояние на съзнанието, което накратко може да бъде охарактеризирано, като кажем: по отношение на нашето съзнание ние се намираме ту в будно състояние, ту в сън и последователно сменяме тези две състояния.
В будното съзнание ние завладяваме възприятията на външния свят чрез нашите сетива и свързваме тези възприятия, комбинираме ги чрез нашия интелект.
Сетивно-интелектуалното съзнание, което действува чрез нашия ум, чрез нашия разум, е заменило старото ясновиждащо душевно състояние. Така ние охарактеризирахме една черта на историята, как се представя историята, когато разглеждаме развитието на човечеството в неговите дълбочини.
към текста >>
А когато трябва да ни се представи, че един такъв човек донася още с раждането си със себе си духовните блага, които водят до най-висшето нещо на човечеството, това не може да бъде представено по-добре, освен като се каже: За тази личност беше необходимо тя да мине чак до физическото през едно изживяване, чрез което нейните
сетива
, всичко, което тя има като дарба на схващане, е изолирано от физическия свят.
Ето защо Мойсей бе чувствуван като една личност, която така да се каже не трябваше да вземе това, което имаше да даде на човечеството, непосредствено от някоя епоха, от някоя специална мисия, а той бе схващан като една личност, която трябваше да бъде засегната в нейната душа от вълните на Вечното, което постоянно и постоянно се потопява чрез различни канали и се влива в развитието на човечеството, за да го оплоди. Това, което съществуваше като вечна ядка в душата на Мойсей, трябваше да намери своята почва и да узрее върху това, което той можеше да получи от египетската култура. Че в лицето на Мойсей имаме работа с една душа, която имаше да даде това, което трябваше да даде като най-висшето, черпейки от вечните извори, това ни е посочено съгласно старите описания символично в затварянето на Мойсея в едно сандъче скоро след неговото раждане. Който познава такива описания в религиозното развитие, знае, че те винаги искат да обърнат вниманието на хората върху нещо много важно. От минали изложения на този цикъл от сказки знаем, че когато човекът иска да се издигне със своето познание до висшите духовни светове, той трябва да мине през определяни стадии на душевното развитие, като се изолира напълно от целия заобикалящ го свят и събужда най-елементарните духовни сили на своята душа.
А когато трябва да ни се представи, че един такъв човек донася още с раждането си със себе си духовните блага, които водят до най-висшето нещо на човечеството, това не може да бъде представено по-добре, освен като се каже: За тази личност беше необходимо тя да мине чак до физическото през едно изживяване, чрез което нейните сетива, всичко, което тя има като дарба на схващане, е изолирано от физическия свят.
Тогава за нас става разбираемо, когато чуваме, че дъщерята на египетския цар, дъщерята на фараона, сама извади момчето от водата и го нарече "Мойсей" защото казваше: "Защото аз го извадих от водата." Този смисъл се крие в самото име за онзи, който разбира името на Мойсея, както за това се загатва и в самата Библия. С това този разказ за Мойсея иска да каже, че представителката на египетската култура, дъщерята на фараона, отправи живота в една душа, която е изпълнена със съдържанието на вечността. Така ни се показва по един чудесен начин, как Вечното, което Мойсей имаше да донесе на човечеството, е облечено във външната дреха на египетската култура и мисия.
към текста >>
126.
ІV. Инволюция и Еволюция
GA_92 Езотерична космология
Днешният човек живее само в своите
сетива
и интелект, който доразвива онова, което му казват сетивата.
Днешният човек живее само в своите сетива и интелект, който доразвива онова, което му казват сетивата.
В бъдеще интелектът на човека ще се пробуди до пълната светлина на съзнанието и той ще живее съзнателно в астралния свят.
към текста >>
127.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_92 Езотерична космология
Йоан събужда твоите вътрешни
сетива
, но ако Го нямаше живия Христос, Той не би могъл да живее в теб."
Днес един материалист може да попита дали факта, че розенкройцерите имаха тези видения, е доказателство за действителното съществуване на Христос. На това окултистът ще отговори: "Ако нямаше око да възприема Слънцето, нямаше да има Слънце; но ако в небесата нямаше Слънце, нямаше да има око което да го възприема. Защото Слънцето е това, което в течение на епохите е формирало и изградило окото, за да може то да съзре светлината." В този смисъл розенкройцерите казваха: "Евангелието на св.
Йоан събужда твоите вътрешни сетива, но ако Го нямаше живия Христос, Той не би могъл да живее в теб."
към текста >>
128.
ІХ. Астралният свят
GA_92 Езотерична космология
И така сякаш се изкачваме по скалата на битието, Природата говори на сетивата – на познати, неразбрани и неизвестни
сетива
: така тя говори със себе си и с нас по хиляди начини.
И така сякаш се изкачваме по скалата на битието, Природата говори на сетивата – на познати, неразбрани и неизвестни сетива: така тя говори със себе си и с нас по хиляди начини.
За внимателния наблюдател, който никъде не е мъртъв или тих, тя има таен представител дори и в твърдата материя, в метала, най-малките парчета от който ни казват какво преминава през цялата маса."("Теория на цветовете", предговор).
към текста >>
129.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Тези области на съществуване са отвъд обсега на нашите физически
сетива
, въпреки че са тясно свързани с този свят.
Тези области на съществуване са отвъд обсега на нашите физически сетива, въпреки че са тясно свързани с този свят.
Опитавайки се ги опишем, ние трябва да прибегнем до алегории и символи. Думите на човешкия език са пригодени да изразяват само света на сетивата.
към текста >>
130.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение
GA_92 Езотерична космология
Йеховистичните Богове дадоха форма и очертание на човешкия мозък; Луциферическите Духове установиха връзката между мозъка и физическите
сетива
; те живеят в нервните разклонения, които завършват в сетивните органи.
Но други Духове които, на Луната, бяха от порядъка на Духовете на Огъня, не бяха завършили своята еволюция, и на Земята вместо да проникнат в мозъка на човека, се смесиха с астралното му тяло. Астралното тяло е съставено от инстинкти, желания, страсти, и там намериха убежище онези Духове на Огъня, които не постигнаха целта на еволюцията на Луната. Те намериха свой дом в животинската природа на човека, където се разгръщат страстите, и в същото време те наситиха тези страсти с висши качества. Те изляха в кръвта и в астралното тяло на човека способността за висш ентусиазъм. Дарът на Йеховистичните Богове бе чистата, студена форма на идеята; а под влиянието на тези Духове - ние можем да говорим за тях като за Луциферически Духове - човекът стана способен за ентусизъм за идеи, за това да бъде пламенен за тях или срещу тях.
Йеховистичните Богове дадоха форма и очертание на човешкия мозък; Луциферическите Духове установиха връзката между мозъка и физическите сетива; те живеят в нервните разклонения, които завършват в сетивните органи.
Луцифер живее в нас оттогава, откакто и Йехова.
към текста >>
131.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Импулсите, чувствата, желанията, които живеят невидими в човека, биват виждани като светлинни ефекти от ясновидеца, който е развил своите духовни
сетива
; тези душевни сили, това душевно тяло, което съставлява човешкото вътрешно същество, подкрепяно от физическото тяло, е най-низшето тяло, което Девите притежават.
Тези чисто духовни същества, живеещи в астралната и умствената сфера, имат двукратна вътрешна природа, докато човешката природа е трикратна. Тъй като човекът се състои от тяло, душа и дух, а природата на Девата – доколкото може да бъде изследвана – се състои само от душа и дух. Тя може да притежава и други устройства, ала ние не сме в състояние да ги открием дори чрез окултни средства[1]. Девата непосредствено притежава духа в своята вътрешна същност. Той е един, надарен с душа дух.
Импулсите, чувствата, желанията, които живеят невидими в човека, биват виждани като светлинни ефекти от ясновидеца, който е развил своите духовни сетива; тези душевни сили, това душевно тяло, което съставлява човешкото вътрешно същество, подкрепяно от физическото тяло, е най-низшето тяло, което Девите притежават.
Можем да го считаме за тяхно тяло. Интуитивната способност на индуса се е занимавала главно с обожаването на тези Деви. Човекът на Индия вижда тези Деви навсякъде наоколо. Той ги вижда като творчески сили, когато проникне зад воала на външните неща. Тази интуиция е основна за мирогледа на народите от Южната зона.
към текста >>
132.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Външната наука не се занимава с такива въпроси; тя приема нещата такива, каквито те се представят на външните
сетива
.
Разберете противоположността между растение, животно и човек. Растението е точно обратен образ на човека. Това има много дълбоко и важно значение, когато схванем растението като точен обратен образ на човека, а човекът като обратно обърнато растение.
Външната наука не се занимава с такива въпроси; тя приема нещата такива, каквито те се представят на външните сетива.
Науката обаче, свързана с теософията разглежда значението на нещата в тяхната връзка с цялата останала еволюция. Тъй както Гьоте казва/*5/, че "всяко нещо трябва да бъде видяно само като едно съответствие".
към текста >>
133.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
Всичко това се представя пред нашите духовни
сетива
, при това слизане в Универсума, в това пътуване.
нар. гуру. Много отдавна ние сме го срещали за първи път. Сега го срещаме отново, когато можем да схванем съзнателно това, което той е внесъл в нашите души. И ако слезем още по-надолу, ние срещаме духовете, които са участвали в нашето създаване преди еони. Ние срещаме 12-те йерархии духове: Духовете на волята, Духовете на мъдростта, Духовете на формата, Духовете на движението, Духовете на личността или на егоизма, Духовете на топлината или огъня, Духовете на свечеряването и т. н.
Всичко това се представя пред нашите духовни сетива, при това слизане в Универсума, в това пътуване.
И само това ни дава възможност да хвърлим поглед в бъдещето, прави възможно да предусещаме какво "наскоро"- както казва писателят на Апокалипсиса – ще се случи.
към текста >>
134.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
В това лежи и облагородяването на физическото поле за външните
сетива
.
В ранните времена всемирно бе приета идеята за прераждане и карма. След това настъпи основна промяна; хората бяха възпитавани в представата, че най-важен е отделният физически живот. Това е много очевидно в гръцкото изкуство, защото то разви усета за външната форма.
В това лежи и облагородяването на физическото поле за външните сетива.
След това в римския народ бе развит законът, който се изживява непосредствено върху физическото поле. Накрая, християнството проникна в закона с моралност, така че един единствен живот на Земята придоби такава голяма важност, че цяла вечност зависи от него. Това е една едностранчива мисъл, ала тя беше правилна и необходима. Католическите народи поеха върху себе си мисията за разпространяване на християнството, разнесоха го по Северна Европа, чрез което пък германските народи получиха нова мисия.
към текста >>
135.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
по следния начин: "През първата половина на 4-ия кръг човечеството бе развило способността за първи път да приспособява своите
сетива
към минералното царство През втората половина на 4-ия кръг то спасява минералното царство.
/*26/ -Това трудно окултно понятие вече е било обяснено от Рудолф Щайнер малко преди това, както например на 31. октомври 1904 г.
по следния начин: "През първата половина на 4-ия кръг човечеството бе развило способността за първи път да приспособява своите сетива към минералното царство През втората половина на 4-ия кръг то спасява минералното царство.
Ала част от него е изостанала и е била изключена, защото не е била вече от полза за човечеството. Това представлява 8-та сфера, която повече не може да се използува за развитието на човека, ала може да се използва от по-висши същества". /От предишни непубликувани бележки/. През 1915 г. Р. Щайнер отново твърде подробно навлиза в понятието за 8-та сфера.
към текста >>
136.
ІV. Инволюция и Еволюция.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Днешният човек живее само в своите
сетива
и интелект, който доразвива онова, което му казват сетивата.
Днешният човек живее само в своите сетива и интелект, който доразвива онова, което му казват сетивата.
В бъдеще интелектът на човека ще се пробуди до пълната светлина на съзнанието и той ще живее съзнателно в астралния свят.
към текста >>
137.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Йоан събужда твоите вътрешни
сетива
, но ако Го нямаше живия Христос, Той не би искал да живее в теб.”
Днес един материалист може да попита дали факта, че розенкройцерите имаха тези видения, е доказателство за действителното съществуване на Христос. На това окултистът ще отговори: “Ако нямаше око да възприема Слънцето, нямаше да има Слънце; но ако в небесата нямаше Слънце, нямаше да има око което да го възприема. Защото Слънцето е това, което в течение на епохите е формирало и изградило окото, за да може то да съзре светлината.” В този смисъл розенкройцерите казваха: “Евангелието на св.
Йоан събужда твоите вътрешни сетива, но ако Го нямаше живия Христос, Той не би искал да живее в теб.”
към текста >>
138.
ІХ. Астралният свят.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
И така сякаш се изкачваме по скалата на битието, Природата говори на сетивата – на познати, неразбрани и неизвестни
сетива
: така тя говори със себе си и с нас по хиляди начини.
И така сякаш се изкачваме по скалата на битието, Природата говори на сетивата – на познати, неразбрани и неизвестни сетива: така тя говори със себе си и с нас по хиляди начини.
За внимателния наблюдател, който никъде не е мъртъв или тих, тя има таен представител дори и в твърдата материя, в метала, най-малките парчета от който ни казват какво преминава през цялата маса.”(“Теория на цветовете”, предговор).
към текста >>
139.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Тези области на съществуване са отвъд обсега на нашите физически
сетива
, въпреки че са тясно свързани с този свят.
Тези области на съществуване са отвъд обсега на нашите физически сетива, въпреки че са тясно свързани с този свят.
Опитавайки се ги опишем, ние трябва да прибегнем до алегории и символи. Думите на човешкия език са пригодени да изразяват само света на сетивата.
към текста >>
140.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Йеховистичните Богове дадоха форма и очертание на човешкия мозък; Луциферическите Духове установиха връзката между мозъка и физическите
сетива
; те живеят в нервните разклонения, които завършват в сетивните органи.
Но други Духове които, на Луната, бяха от порядъка на Духовете на Огъня, не бяха завършили своята еволюция, и на Земята вместо да проникнат в мозъка на човека, се смесиха с астралното му тяло. Астралното тяло е съставено от инстинкти, желания, страсти, и там намериха убежище онези Духове на Огъня, които не постигнаха целта на еволюцията на Луната. Те намериха свой дом в животинската природа на човека, където се разгръщат страстите, и в същото време те наситиха тези страсти с висши качества. Те изляха в кръвта и в астралното тяло на човека способността за висш ентусиазъм. Дарът на Йеховистичните Богове бе чистата, студена форма на идеята; а под влиянието на тези Духове ние можем да говорим за тях като за Луциферически Духове човекът стана способен за ентусизъм за идеи, за това да бъде пламенен за тях или срещу тях.
Йеховистичните Богове дадоха форма и очертание на човешкия мозък; Луциферическите Духове установиха връзката между мозъка и физическите сетива; те живеят в нервните разклонения, които завършват в сетивните органи.
Луцифер живее в нас оттогава, откакто и Йехова.
към текста >>
141.
Съдържание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Отношението на човешките
сетива
към външния свят
Отношението на човешките сетива към външния свят
към текста >>
Изграждане и диференциране на отделните
сетива
.
Произход на човека в течение на планетната еволюция. Слухът е заложен още в началото на сатурновото развитие.
Изграждане и диференциране на отделните сетива.
Физическото виждане е сродно с възприемането на цветовете при ясновидеца. Астралната същност на сянката.
към текста >>
142.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Помислете, че когато хората преминат в камалока, и без това вече имат достатъчно да изтърпяват, особено както например епикурейците, когато не могат да задоволят желанията си, чието задоволяване е възможно само ако имат
сетива
и език, но там ги нямат.
При този, който е направил усилие да се убеди в съществуването на духовния свят и който забелязва, че духовният свят наистина изглежда съвсем различно, не е само така, че се намира в свят на сънища, а разликата между това, което е вярвал, че представлява духовния свят, и както той му се представя сега, му въздейства като оловна тежест.
Помислете, че когато хората преминат в камалока, и без това вече имат достатъчно да изтърпяват, особено както например епикурейците, когато не могат да задоволят желанията си, чието задоволяване е възможно само ако имат сетива и език, но там ги нямат.
Тогава е подобно, като че ли ги изгаря гореща жажда, или като че се намират в нажежена пещ. То е малко по-различно чувство от това на изгарящата жажда, но въпреки това е подобно. Когато премислите всичко, каквото човекът има да изживее и изтърпи оттатък, и каквото трябва да прекара, то може да се обобщи така: Човекът трябва да свикне да може да живее без тяло. За този, който е силно зависим от сетивното, е тежко. За този, който се е изтръгнал от сетивното, не е така тежко.
към текста >>
143.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Един такъв учител среща човека, който изпитва голямо уважение и преклонение, още един път в живота, когато му бъдат отворени духовните
сетива
.
Един такъв учител среща човека, който изпитва голямо уважение и преклонение, още един път в живота, когато му бъдат отворени духовните сетива.
В окултизма това се нарича «повторно намиране на водача», на великия учител, когото всеки трябва да търси и когото може да намери, когато изпитва силно почитание и същевременно знае, че има нещо, надхвърлящо посредствеността на човечеството.
към текста >>
144.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Далеч по-голямата част принадлежи именно към скритите неща на живота, скрити за външните
сетива
.
Вече често съм използвал тук възможността да отблъсна предразсъдъка, че теософският (антропософският) мироглед напълно стоял далеч от жизнената практика. Напротив, имали сме често повод да докажем как антропософията, понеже изучава законите на това, което непрекъснато изгражда живота около нас, следва да ни въвежда в практическия живот. Който познава само това, което представляват законите на външния живот, той познава само малка част от него.
Далеч по-голямата част принадлежи именно към скритите неща на живота, скрити за външните сетива.
Само че в не много далечно бъдеще човечеството сигурно ще осъзнава все повече, че трябва да изучава скритите светове, за да се справи с живота, понеже материалистическата нагласа ще доведе до криза във всички области, преди всичко в областта на здравето, както и в системата на възпитанието, където се появява въпросът: Как хората трябва да възпитат бъдещото поколение? Не на последно място материализмът би довел до криза във всички обществени, политически и културни въпроси. Животът би се изграждал така, че някой ден изобщо не ще се знае повече как човек може да си помогне. За обяснение на това, което имам предвид, бих искал да кажа нещо относно въпросите на възпитанието, които би трябвало да интересуват всекиго.
към текста >>
Това са три възрастови степени в живота на човека, които трябва да се изучат съвсем точно не само във външен смисъл, а от гледната точка на езотериката, която се занимава със скритите за външните
сетива
светове.
Който няма понятие какво става с човека през това време, не може и да си представи колко е важно да се наблюдават тези периоди съвсем точно. Не е безразлично дали се знае какво представлява човекът през тези три периода. В първия, стигащ от шестата до осмата година, във втория, който стига до четиринадесет-петнадесет години, и в следващото време, в следващите седем до осем години.
Това са три възрастови степени в живота на човека, които трябва да се изучат съвсем точно не само във външен смисъл, а от гледната точка на езотериката, която се занимава със скритите за външните сетива светове.
Знаете, че човекът не се състои само от физическото тяло, а от физическото, етерното, което лежи в основата на физическото и го изгражда, астралното тяло, което за ясновидеца изглежда като облак, в който са положени останалите две тела. Обвит в тях имаме носителя на аза. Нека да разгледаме тези три тела при подрастващия човек.
към текста >>
145.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Знаем, че това, което можем да наблюдаваме при човека с физическите
сетива
, именно физическото тяло, е само част от човешката същност.
Тук често сме говорили как нещата зависят едно от друго.
Знаем, че това, което можем да наблюдаваме при човека с физическите сетива, именно физическото тяло, е само част от човешката същност.
Знаем, че мускули и нерви, кости и кръв са само част от това същество. Каквото наричаме съставни части, елементи на физическото тяло, принадлежи към физическия свят. Но човешките чувства и мисли принадлежат също и към друг свят, именно астралния свят.
към текста >>
146.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Разгледайте като важна основна истина – розенкройцерското окултно обучение винаги я е разглеждало като основна истина, – че тук, в сетивния свят, изглежда така, както могат да възприемат физическите
сетива
.
Разгледайте като важна основна истина – розенкройцерското окултно обучение винаги я е разглеждало като основна истина, – че тук, в сетивния свят, изглежда така, както могат да възприемат физическите сетива.
към текста >>
147.
Отношението на човешките сетива към външния свят
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
ОТНОШЕНИЕТО НА ЧОВЕШКИТЕ
СЕТИВА
ОТНОШЕНИЕТО НА ЧОВЕШКИТЕ СЕТИВА
към текста >>
Като тема ще разгледаме отношението на човешките
сетива
към външния свят46, към това, което духовно и физически ни заобикаля в света.
Като тема ще разгледаме отношението на човешките сетива към външния свят46, към това, което духовно и физически ни заобикаля в света.
При това ще говорим и за нещо, което също и в нашите кръгове още твърде малко е почетено, именно за това как си представяме всъщност отношенията между четирите части на човешката същност.
към текста >>
Заложбата за зрение по време на Старото Слънце е третият етап, в който другите
сетива
се преобразуват по съответния начин, така че на Старото Слънце човекът става чуващо, чувстващо и един вид виждащо същество.
Така с всяко ново появяване на физическото тяло се променя целият човек. Сетивата му се специализират и от просто същество той се превръща в невероятно сложно. Следователно човекът встъпва в Сатурновото развитие с устройството на слуха. По време на Стария Сатурн се прибавя и сетивото за топлина. През следващото слънчево развитие човекът добива зрението.
Заложбата за зрение по време на Старото Слънце е третият етап, в който другите сетива се преобразуват по съответния начин, така че на Старото Слънце човекът става чуващо, чувстващо и един вид виждащо същество.
към текста >>
На нея се развиват и другите три
сетива
.
Когато проследим еволюцията по-нататък, стигаме до Старата Луна. Старото Слънце е преминало в пралая и се появява наново като Старата Луна.
На нея се развиват и другите три сетива.
При това останалите се специализират, което означава, че се разпределят върху отделни органи. Можете буквално да проследите как физическото тяло се отваря като орган за външния свят. При това симпатичната нервна система вече се е изградила на Старото Слънце. По време на живота върху Старата Луна развитието на другите органи също продължава постепенно, но нека да се ограничим до сетивата. На Луната се прибавя вкусовото сетиво, а на Земята – най-младото сетиво: обонянието.
към текста >>
От всичко, което нисшите четири
сетива
са постигнали, вечната душа още нищо не е поела.
Понеже обонянието е включено едва на Земята в редицата на сетивата, азът още няма влияние върху него. То още изцяло се намира в само физическо развитие. Върху сетивото на вкуса има влияние етерното тяло на човека, върху зрението – астралното тяло, върху топлоусещането и осезанието – азовата организация. А каквото се появява като първата наченка на манас в човека, като първото устройство към този висш духовен аз, има влияние върху слуха. Това, което принадлежи към висшата природа на човека, днес има влияние върху слуха.
От всичко, което нисшите четири сетива са постигнали, вечната душа още нищо не е поела.
Само това, което се изразява в думи, което човекът може да облече с думи – думата трябва първо да се помисли и вътрешно да се чуе, – принадлежи към вечната нетленна част на човека. Всички мисли, които могат да се изразят с думи, чувствата, които определено живеят в човека и биха могли да се изразят чрез думи, всички импулси, които човекът наистина може да опише, които не живеят като тъмни пориви в него, а са така ясни, че могат да се предадат с думи, всичко това принадлежи към вечната същност на човека. Оттам словото е нещо, което принадлежи към вечната основа на човека. Ако изобщо се започне да се говори за вечното, за словото трябва да се говори в най-буквалния смисъл. Първото устройство за проявата на словото е съществувало някога, когато Земята започва своята еволюция, когато земната еволюция започва на Стария Сатурн.
към текста >>
Всичко, което създават останалите
сетива
, не е необходимо за еволюцията, която Земята още следва да измине.
Първото устройство за проявата на словото е съществувало някога, когато Земята започва своята еволюция, когато земната еволюция започва на Стария Сатурн. Само че това устройство се проявява едва на Земята. Съвсем буквално трябва да се приема следното изречение: «В началото бе словото.»50 Такива места в евангелията не бива да се разбират само символично, а техният смисъл трябва да се прозре така, че да могат да бъдат разбрани буквално. Словото е началото също и на вечното в човека. Затова словото, произнесеното и чутото слово, е първото от човека, което ще намери приложение в бъдещото мирово изграждане.
Всичко, което създават останалите сетива, не е необходимо за еволюцията, която Земята още следва да измине.
към текста >>
Нека вземем едно от тези
сетива
, например зрението.
Разглеждането на сетивата в тяхната връзка със света може да ни води още по-нататък.
Нека вземем едно от тези сетива, например зрението.
То заема средно положение сред сетивата. Да проследим нещо много фино. Знаете, че астралното тяло, в което живеят вътрешните човешки пориви, нагони и страсти, става видимо за ясновидеца като светлинно тяло. В това светлинно тяло се появяват най-разнообразните фигури и багри. Всяка страст, всеки порив има определен цвят.
към текста >>
Ако започнем отгоре, можем да кажем: Явленията на слуха лежат изцяло на сетивния план, тези на топлината вече се изкачват по-нагоре, на зрението са на астралния план, а явленията, които възприемаме с най-несъвършените
сетива
, принадлежат към висшите области на духовния свят.
Това е нещо, което ви моля да схванете правилно и по най-деликатен начин. Искате ли да видите нещо, зад баграта, която виждате, трябва да стои астрално същество. Също и зад топлината, която чувствате, трябва да стои астрално същество. Искате ли да чуете нещо – понеже слухът е най-съвършеното сетиво, – изцяло се намирате във физическия свят и можете да чуете едно физическо същество. Духовният свят е слязъл истински до физическия свят едва в словото.
Ако започнем отгоре, можем да кажем: Явленията на слуха лежат изцяло на сетивния план, тези на топлината вече се изкачват по-нагоре, на зрението са на астралния план, а явленията, които възприемаме с най-несъвършените сетива, принадлежат към висшите области на духовния свят.
А това, което слиза до физическия свят, е най-несъвършеното. Така това, което може да обхване обонянието, което то сваля долу във физическия свят, е най-несъвършеното. Ако се отдели самостоятелно, то се откъсва от мировия ход, от еволюцията. Каквото се проявява в обонянието, днес трябва да се прояви само във вътрешна връзка с най-висшите светове. Нека разгледаме съществата, които някога – точно когато обонянието вече е започнало да се консолидира на Земята – са се откъснали от еволюцията и са станали самостоятелни.
към текста >>
148.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Човекът е трябвало да се научи да опознава земните неща с външните си
сетива
.
Това е началото на развитието му, насочено към този момент в бъдещето, когато той отново следва да намери блестящата светлина, но сега вътре в себе си.
Човекът е трябвало да се научи да опознава земните неща с външните си сетива.
Той се развива така, че висшият човек, духовният човек отново да може да запламти и заблести в него. От светлината през мрака и отново към светлината е пътят на развитието на човечеството. След като учениците са били подготвяни така за събуждането, са били довеждани до онзи момент, в който е следвало като избраници да изживеят в себе си това, което останалото човечество ще изживее едва в далечното бъдеще, а именно момента, когато са съзирали духовната светлина с отворените си духовни очи. И този свещен момент е следвало да бъде тогава, когато външната светлина е била най-слаба, в деня, когато външното Слънце е светило най-слабо. На този ден учениците на мистериите са се обединявали и вътрешната светлина е пламвала в тях.
към текста >>
149.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
То му показва нещата така, че те му изглеждат като стоящи извън самия него, със свойства, възприемани чрез неговите
сетива
.
Винаги, когато наблюдавате точно, ще откриете същите картини и в най-старите времена. Това има съвсем определено основание и днес ще обобщим някои неща от вече познатото, за да разберем правилно как най-старите учители на човечеството са въздействали върху народите, на които са дарили благото на религиозните учения. Ако искаме да си изясним как са въздействали религиозните основатели, които означаваме като великите посветени, т. е. Хермес, Заратустра, Буда, Мойсей и най-великият – Христос Исус, трябва още веднъж да вникнем в разликата между обикновеното и астралното, или имагинативното съзнание на човека. Днес обикновеният човек от сутрин до вечер има това, което наричаме предметно съзнание.
То му показва нещата така, че те му изглеждат като стоящи извън самия него, със свойства, възприемани чрез неговите сетива.
Това съзнание не е единственото. За повечето днешни хора другите състояния на съзнанието са скрити, потънали са в неопределена смътност, наричана сън без сънища, който обаче има определено значение за посветения.
към текста >>
150.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Под повърхността на нашата култура постоянно действат неща върху съвременните
сетива
на човечеството, като директно, следователно заобикаляйки астралното тяло, въздействат върху етерното тяло и събуждат картини с дълготрайно значение.
Оттук можете да разберете колко безкрайно важно за цялото човешко развитие е това, за което човекът всъщност съвсем не си дава съзнателно сметка.
Под повърхността на нашата култура постоянно действат неща върху съвременните сетива на човечеството, като директно, следователно заобикаляйки астралното тяло, въздействат върху етерното тяло и събуждат картини с дълготрайно значение.
Такива неща непрекъснато въздействат върху човека под повърхността на нашата култура. И тук е мястото, където науката на духа трябва да посочи по-фините подоснови на нашата култура, където тя трябва да покаже как чрез схващането на духовния свят може да се внесе разбиране в ежедневието.
към текста >>
151.
Съдържание
GA_98 Природни и духовни същества
Кръв, нерви, жлези и
сетива
.
Трите елементарни царства. Взаимовръзката им с по-висшите полета. Същност на минерала, растението, животното и човека. Четиричленният човек. Развитието на Стария Сатурн.
Кръв, нерви, жлези и сетива.
Спящият човек. Съзнателният аз в минералното царство днес и в бъдещото растително царство. Въздействия от астралното поле върху човека през нощта. Седемте елементарни царства.
към текста >>
152.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
Подчертавам, че важното при ясновидеца е да има по-висши
сетива
.
Какво се разбира под ясновидец, всъщност е познато.
Подчертавам, че важното при ясновидеца е да има по-висши сетива.
Много лесно е да се обясни какво представлява един ясновидец.
към текста >>
Те могат да бъдат развити и тогава човекът ще вижда в света, скрит за обикновените
сетива
.
Във всяка човешка душа дремят скрити способности.
Те могат да бъдат развити и тогава човекът ще вижда в света, скрит за обикновените сетива.
Има такива методи на тайната наука. Когато човек ги приложи върху себе си, той не е вече в същия смисъл безсъзнателен в съня си, какъвто е обикновеният човек. Те правят възможно, когато астралното му тяло заедно с аза излезе навън, да може да възприема в неговото обкръжение. Той започва първо да възприема през нощта нещо като нахлуваща светлина, като светлина и цветни нюанси, а след това започва да чува.
към текста >>
вижда не само това, което се възприема с физическите
сетива
, а може да възприеме като лъчиста аура това, което човекът и животното чувстват и усещат, тогава е достигната степента на съвременното ясновидство.
Този, който наистина иска да достигне степента на ясновидеца, трябва да стане способен да пренесе в дневното си съзнание това, което първоначално вижда през нощта, защото би било само половинчатост, ако може да вижда в астралния свят само през нощта. Ако той наистина може да приеме, че в човека, животното и т.н.
вижда не само това, което се възприема с физическите сетива, а може да възприеме като лъчиста аура това, което човекът и животното чувстват и усещат, тогава е достигната степента на съвременното ясновидство.
Така ясновидецът наистина вижда в духовния свят и може да разкаже за това. Да приемем, че има една област, където хората още не са виждали влак и един тамошен човек отиде някъде, където има влакове. Тогава той ще ги познава от собствен опит. Вкъщи ще може от собствен опит да разкаже всичко това. Така и ясновидецът може да свидетелства за духовния свят.
към текста >>
Когато бихте могли да погледнете във висшите светове чрез отварянето на висшите
сетива
, ще видите, че тези светове изглеждат съвсем различно от това, което сте си представяли.
Първото, което човек трябва да има предвид, е, че следва да усъвършенства своето мислене, изцяло да го усъвършенства, и то още преди да стане ясновидец. Днес е извънредно трудно да се обясни какво се има предвид с усъвършенстването на мисленето.
Когато бихте могли да погледнете във висшите светове чрез отварянето на висшите сетива, ще видите, че тези светове изглеждат съвсем различно от това, което сте си представяли.
По правило този, който не може да вижда, трудно може да си създаде представа за това, което може да изживее, за впечатленията там. Още по-малко може да си създаде представи за яснослушането, за музиката на сферите. Но едно нещо остава същото във всички светове и това е логичното мислене. Научили ли сте го тук, то е сигурен водач в астралния и духовния свят. Впечатленията са съвсем различни, но логиката е същата.
към текста >>
153.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
При обикновения човек астралното тяло е несъзнателно, когато се намира навън в астралния свят, както бихме били несъзнателни във физическия свят, ако нямахме
сетива
.
Той получава известни задачи. За тях може да се говори само приблизително. Той получава задачи за медитиране, концентриране и така нататък. Какъв смисъл имат задачите, които учителят дава на ученика? Тяхната цел е да подготвят астралното тяло да започне да възприема обкръжението си, когато през нощта се намира извън физическото тяло.
При обикновения човек астралното тяло е несъзнателно, когато се намира навън в астралния свят, както бихме били несъзнателни във физическия свят, ако нямахме сетива.
Нямате ли сетива, светът не съществува за вас. В момента, когато се дадат указания на човека, които да събудят дремещите в душата му сили, астралното му тяло получава духовни или душевни сетивни органи, които се наричат лотосови цветове. Това не са цветя, както и крилата на белия дроб не са крила. Всеки знае, че соколът има крила, изглеждащи различно от крилата на белите дробове. Лотосовите цветове са органи, които се движат в един вид кръгово движение.
към текста >>
Нямате ли
сетива
, светът не съществува за вас.
За тях може да се говори само приблизително. Той получава задачи за медитиране, концентриране и така нататък. Какъв смисъл имат задачите, които учителят дава на ученика? Тяхната цел е да подготвят астралното тяло да започне да възприема обкръжението си, когато през нощта се намира извън физическото тяло. При обикновения човек астралното тяло е несъзнателно, когато се намира навън в астралния свят, както бихме били несъзнателни във физическия свят, ако нямахме сетива.
Нямате ли сетива, светът не съществува за вас.
В момента, когато се дадат указания на човека, които да събудят дремещите в душата му сили, астралното му тяло получава духовни или душевни сетивни органи, които се наричат лотосови цветове. Това не са цветя, както и крилата на белия дроб не са крила. Всеки знае, че соколът има крила, изглеждащи различно от крилата на белите дробове. Лотосовите цветове са органи, които се движат в един вид кръгово движение. Един такъв орган се намира в мозъка, един сантиметър под мястото на челото, където се срещат веждите.
към текста >>
154.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Първоначално те виждат в човека едно малко същество, малък свят, микрокосмос, който за тях е отражение на макрокосмоса, на великия всеобхватен свят, съдържащ всичко, което човекът първоначално възприема с външните
сетива
, вижда с очите, чува с ушите, но който съдържа и всичко, което духът може да възприеме, което може да възприеме нисшият и най-ясновиждащият дух.
Онези, които по това време, когато легендата получава такъв наклон, са навлезли в мистерийните принципи на езотеричното християнство, виждат в Христовия принцип не само една сила, която навлиза в човешкото развитие, а в съществото, въплътило се в Исус от Назарет, те виждат една световна сила, която далеч надхвърля обичайната в нашето време човешка същност. В Христовия принцип те виждат една сила, която за човека представлява лежащ далеч в бъдещето човешки идеал, до който човекът може да се приближи, когато в духа си все повече разбира целия свят.
Първоначално те виждат в човека едно малко същество, малък свят, микрокосмос, който за тях е отражение на макрокосмоса, на великия всеобхватен свят, съдържащ всичко, което човекът първоначално възприема с външните сетива, вижда с очите, чува с ушите, но който съдържа и всичко, което духът може да възприеме, което може да възприеме нисшият и най-ясновиждащият дух.
Защото в началото така е изглеждал светът за езотеричния християнин. Всичко, което той вижда като процеси в небесния свод и върху нашата Земя, което вижда като гръмотевици и светкавици, буря, дъжд и слънчеви лъчи, като ход на звездите, изгрев и залез на Слънцето, изгрев и залез на Луната, за него е мимика, жест, външен израз на вътрешни духовни процеси.
към текста >>
155.
Елементарното царство, неговите видове и действия
GA_98 Природни и духовни същества
Вие гледате навън със своите
сетива
, възприемате законите на минералния свят и отпечатвате тези закони в кръвта, когато сте будни, внасяте ги в кръвта и я насищате с минералните закономерности.
Как го прави? Погледнете ли навън в света, опознавате законите на минералното царство. Разгледайте тази своеобразна човешка дейност.
Вие гледате навън със своите сетива, възприемате законите на минералния свят и отпечатвате тези закони в кръвта, когато сте будни, внасяте ги в кръвта и я насищате с минералните закономерности.
Това е своеобразният процес, който става при опознаването. Представете си човека схематично (виж рис.). От всички страни към него прииждат закономерностите на минералния свят. Те не остават обаче при сетивните органи, а в будно състояние протичат с кръвта в цялото тяло на човека.
към текста >>
156.
Отношението на човека към природата
GA_98 Природни и духовни същества
Знаем, че дори от човека, който стои пред нас, можем да възприемем с нашите
сетива
само малка част – физическото тяло; че този човек, освен това физическо тяло, има своето етерно и астрално тяло и своя аз.
Около нас има безжизнени същества, които наричаме минерали, растения, животни и други хора. Знаем, че зад тези същества стоят духовни същности, изобщо че зад нашия физически свят се намира един духовен свят.
Знаем, че дори от човека, който стои пред нас, можем да възприемем с нашите сетива само малка част – физическото тяло; че този човек, освен това физическо тяло, има своето етерно и астрално тяло и своя аз.
Последните три съставни части на човека не можем да ги възприемем с обикновените сетива. Когато наблюдаваме един камък си казваме, че той се отличава от човека поради това, че като минерал, като камък няма етерно, астрално тяло и аз във физическия свят, а само физическо тяло. За растението знаем, че има физическо и етерно тяло, за животното, че има и астрално тяло. И едва човекът има четвъртата съставна част – аза. С това, че човекът има аз, той надвишава всички други същества, той е короната на нашия физически свят.
към текста >>
Последните три съставни части на човека не можем да ги възприемем с обикновените
сетива
.
Около нас има безжизнени същества, които наричаме минерали, растения, животни и други хора. Знаем, че зад тези същества стоят духовни същности, изобщо че зад нашия физически свят се намира един духовен свят. Знаем, че дори от човека, който стои пред нас, можем да възприемем с нашите сетива само малка част – физическото тяло; че този човек, освен това физическо тяло, има своето етерно и астрално тяло и своя аз.
Последните три съставни части на човека не можем да ги възприемем с обикновените сетива.
Когато наблюдаваме един камък си казваме, че той се отличава от човека поради това, че като минерал, като камък няма етерно, астрално тяло и аз във физическия свят, а само физическо тяло. За растението знаем, че има физическо и етерно тяло, за животното, че има и астрално тяло. И едва човекът има четвъртата съставна част – аза. С това, че човекът има аз, той надвишава всички други същества, той е короната на нашия физически свят. Нещата са правилни, ако ги изговорим само по този начин.
към текста >>
Каквото там се отломва като камъни, човекът го вижда със своите
сетива
като процес на външния свят.
А камъните? Казахме за камъка, че има свой аз като човека, само че в един много по-висш свят. Азът и астралното тяло на камъка чувстват и усещат също както Земята, когато растенията се откъснат или изскубнат. Не е никакъв механичен процес, когато каменоделецът отломва камък по камък.
Каквото там се отломва като камъни, човекът го вижда със своите сетива като процес на външния свят.
Че там нещо подобно протича в една душа, опознаваме, когато се задълбочим в антропософията. Тук също не бива да преценявате аналогично, а да се запознаете с конкретното. Може да се помисли, че разбиването на камъните в каменоломната причинява болки. Не е така. Не можете да причините на минералното царство по-голямо удоволствие от това, да разбиете някой камък, това е истинска наслада.
към текста >>
Тогава всяка крачка в нашия живот става нещо друго, понеже влизаме в отношения не само със съществата, възприемани с нашите
сетива
, но и с непознатите същества на все по-висшите полета на света.
Всичко това показва, че разбирането на света е нещо съвсем различно от абстракцията. Когато се задълбочат понятията, тогава идваме до равнището на чувствата, чрез които вникваме в протичащите през света душевни процеси. За нас всичко става израз на душата под някаква форма.
Тогава всяка крачка в нашия живот става нещо друго, понеже влизаме в отношения не само със съществата, възприемани с нашите сетива, но и с непознатите същества на все по-висшите полета на света.
Само трябва да се ориентираме в различните начини, по които то се изживява. Така се учим да откриваме душата в растението, животното и минерала. Така се учим да опознаваме душата на цял народ. Също и един цял народ има обща душа. Това, което се нарича народна душа, не е мъртво понятие, а нещо реално.
към текста >>
157.
За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека
GA_98 Природни и духовни същества
Който разглежда човека само с материалните
сетива
, той вижда в тези вещества – кръв и други подобни – телца, които могат да се анализират химически, които се състоят от тези или онези химически частици.
Трети сок е кръвта, която протича по най-различен начин в човешкия организъм.
Който разглежда човека само с материалните сетива, той вижда в тези вещества – кръв и други подобни – телца, които могат да се анализират химически, които се състоят от тези или онези химически частици.
Който обаче разглежда нещата с ясновидски способности, знае, че навсякъде съществува дух, че духът се намира в основата на всяка материя. Каквото и да погледнете – златото, което е разположено като артерии в Земята, живака, който се утаява на капки, – всичко е израз на нещо душевно. Този, който разглежда трите вида сокове с духовните си очи, знае че малко е казано с това, когато те се изследват химически и т.н. Заедно със соковете в организма преминават духовни същества. С кръвта, с лимфата и с чревната лимфа (хлорозната течност) проникват духовни същества в човешкото тяло.
към текста >>
Не е безразлично дали човекът със страст насочва очите и другите си
сетива
към нещо отвратително, низше, или го привлича красивото и благородното в света.
Върху една друга област от нашето битие имат влияние сатурновите същества. Понеже живеят изцяло във външните възприятия, те имат влияние върху тях.
Не е безразлично дали човекът със страст насочва очите и другите си сетива към нещо отвратително, низше, или го привлича красивото и благородното в света.
Според това върху него оказват влияние добри или зли сатурнови същества. Със страстта, с която човекът поема някакво сетивно впечатление, в него се промъкват същества с хранителния поток и с лимфата. Никога не е без странично въздействие, когато насочвате погледа си към сетивните възприятия. С всеки поглед вие възприемате действията на духовни същества. Видите ли една красива, изобразяваща нещо благородно картина, към вас потича не само това, което виждате, но с това, което виждате, във вас нахлува някаква духовна същност.
към текста >>
158.
Относно някои свръхсетивни факти и същества
GA_98 Природни и духовни същества
Това, което физическите
сетива
приемат за човек, в действителност е призрак, чиито отделни части се държат заедно чрез същевременно магнетичната сила на аза.
Човекът изглежда за ясновидеца като сбор от мирови въздействия. Единствено реално нещо в този призрак остава за ясновидеца «азът». Това е истинската реалност, този работещ аз, който е причината всичко да бъде събрано, който работи, за да бъдат възприети всички такива влияния. Пред погледа на ясновидеца изчезват всички сборове, само азът е това, което остава като единствената истина. Азът, който толкова малко хора днес го приемат за действителност, е единственото, което остава.
Това, което физическите сетива приемат за човек, в действителност е призрак, чиито отделни части се държат заедно чрез същевременно магнетичната сила на аза.
Оптическа измама е всичко в човека, освен работещият аз.
към текста >>
159.
Влияния от други светове върху Земята
GA_98 Природни и духовни същества
До първото, до което човекът се издига, когато се появи в него ясновидската дарба, са духовните светове, които по някакъв начин са свързани с възприемането тук с обикновените физически
сетива
, свързва се с нещо, което може да се докосне.
Заниманията с антропософията довеждат човека дотам да получи усещане за духовните светове. Често сме споменавали, че около нас има духовни светове, духовни факти. Извървявайки пътя си в света, преминаваме не само през материалния въздух, а непрекъснато вървим през духовни същества и събития.
До първото, до което човекът се издига, когато се появи в него ясновидската дарба, са духовните светове, които по някакъв начин са свързани с възприемането тук с обикновените физически сетива, свързва се с нещо, което може да се докосне.
Всичко, което възприемат сетивата, е свързано с духовните светове. Знаем, че в основата на целия животински свят, както се представя външно, се намира сбор от животински групови души. Те живеят на астралния план и този, който постигне ясновидски способности за астралния план, ги среща като отделни личности, също както човекът тук, на физическия план, среща физически личности. Те са наистина отделни личности. И ако трябва да се изразим тривиално, можем да кажем, че имаме познанства на астралния план, както тук, при хората.
към текста >>
160.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Че между сетивните събития на живота в нашите сетивни тела, така да се каже, се разиграват духовни факти, които са във връзка с човешкия живот, ще ни стане ясно, ако първо се съобразим с определени дейности на съществата, които се намесват в нашия свят със своите влияния, които човекът естествено не възприема с физическите си
сетива
, които обаче имат дълбоко значение за целия човешки живот.
Ако обхванем с поглед човешкия живот, в днешното материалистически мислещо време първо ще ни впечатли, че се изучават и съблюдават единствено такива връзки, които са само външно и грубо видими. Нещо се нарича вредно, когато с очите могат да се видят вредите, които е причинило, а полезно – когато в груб смисъл могат да се съзрат ползите.
Че между сетивните събития на живота в нашите сетивни тела, така да се каже, се разиграват духовни факти, които са във връзка с човешкия живот, ще ни стане ясно, ако първо се съобразим с определени дейности на съществата, които се намесват в нашия свят със своите влияния, които човекът естествено не възприема с физическите си сетива, които обаче имат дълбоко значение за целия човешки живот.
към текста >>
Последното може да е лошо, но се приема за опасно, понеже човекът може да го възприеме с грубите
сетива
, докато другото не може да го наблюдава.
Така виждаме как човекът задържа своя собствен прогрес с това, че може да твори в духовния свят. Трябва да осъзнаем, че всичко, което мислим, чувстваме и усещаме, има много по-силни въздействия, и то в широк мащаб, от това, което става, когато изстреляме един куршум.
Последното може да е лошо, но се приема за опасно, понеже човекът може да го възприеме с грубите сетива, докато другото не може да го наблюдава.
към текста >>
Друга част, как човекът действа в съгласуваността на духовния свят, може да е следствие от определени човешки културни занимания, които също не са само това, за което изглеждат за външните
сетива
.
Това е такава част от духовния живот, която човекът сам разгръща.
Друга част, как човекът действа в съгласуваността на духовния свят, може да е следствие от определени човешки културни занимания, които също не са само това, за което изглеждат за външните сетива.
За да се разбере това, трябва да си припомним, че има и други същества, освен човека.
към текста >>
161.
Приложение: За съществата, които влияят на човека
GA_98 Природни и духовни същества
С миризмата през нашите
сетива
бурно навлизат влиянията на духовни същества.
Със сетивните впечатления непрекъснато получаваме духовни влияния, чрез тоновете – духовни потоци, както през кръвта.
С миризмата през нашите сетива бурно навлизат влиянията на духовни същества.
Те пребивават в горния девахан.
към текста >>
162.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Той усеща предметите със своите
сетива
, намира и топли или студени, мирише ги, пробва ги на вкус.
То ви е известно като нещо свойствено ви от сутринта, когато се събуждате, до вечерта, когато заспивате. Трябва да изясним, в какво се състои това съзнание. То се състои в това, че човек насочва чувствата си към външния свят и възприема предметите, затова ние го наричаме предметно съзнание. Човекът гледа това, което го обкръжава и вижда със своите очи в пространството някакви предмети, които са очертани. Човек слуша с ушите и усеща, че в пространството има предмети, които звучат, разпространяват звук.
Той усеща предметите със своите сетива, намира и топли или студени, мирише ги, пробва ги на вкус.
И човекът мисли за всичко, което възприема със своите сетива. Той използва разума си за да разбере тези разнообразни предмети, и от тези факти на сетивното възприятие и разбирането им с нашия ум се състои бодърствуващото дневно съзнание във вида, в който човек го притежава сега. Такова съзнание не винаги е имало в човек, то се е развило до този стадий, и то не винаги ще остане такова,а човек ще достига по-високи състояния на своето съзнание. Със средствата, които ни дава окултизма, ние можем за сега да разгледаме седем състояния на съзнанието, от които нашето се явява по средата. Ние можем да видим три предишни състояния и три които ще последват.
към текста >>
И човекът мисли за всичко, което възприема със своите
сетива
.
Трябва да изясним, в какво се състои това съзнание. То се състои в това, че човек насочва чувствата си към външния свят и възприема предметите, затова ние го наричаме предметно съзнание. Човекът гледа това, което го обкръжава и вижда със своите очи в пространството някакви предмети, които са очертани. Човек слуша с ушите и усеща, че в пространството има предмети, които звучат, разпространяват звук. Той усеща предметите със своите сетива, намира и топли или студени, мирише ги, пробва ги на вкус.
И човекът мисли за всичко, което възприема със своите сетива.
Той използва разума си за да разбере тези разнообразни предмети, и от тези факти на сетивното възприятие и разбирането им с нашия ум се състои бодърствуващото дневно съзнание във вида, в който човек го притежава сега. Такова съзнание не винаги е имало в човек, то се е развило до този стадий, и то не винаги ще остане такова,а човек ще достига по-високи състояния на своето съзнание. Със средствата, които ни дава окултизма, ние можем за сега да разгледаме седем състояния на съзнанието, от които нашето се явява по средата. Ние можем да видим три предишни състояния и три които ще последват. Някой би могъл да се учуди, че ние се оказваме точно по средата.
към текста >>
163.
1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Циркулацията на кръвта трябва да е била различна при едно същество, което възприема по ясновидски път цветовете и звуците наоколо, от тази на атлантския човек, който постепенно започва да възприема околната среда с външните
сетива
.
Атлантецът чувстваше как в него, в мозъка и надолу по тялото му, се спускат дванадесет течения. Това виждаше той. Нервите, които вие имате в себе си, в неговите възприятия представляваха дванадесет спускащи се в него течения. Ако тези дванадесет нервни нишки се дължаха на обстоятелството, че въздухът охладня и цялата Нифлхайм се превърна в студена земя, то за образуването на сетивните органи на човека беше необходимо и нещо друго. Преди да бъдат образувани сетивните органи сърцето имаше съвсем различна функция.
Циркулацията на кръвта трябва да е била различна при едно същество, което възприема по ясновидски път цветовете и звуците наоколо, от тази на атлантския човек, който постепенно започва да възприема околната среда с външните сетива.
Това преобразование на сърцето никога нямаше да се състои в студените части на Атлантида. То трябваше да дойде от външна намеса в организацията на човека. Преобразованието на сърцето дойде от по-топлата, от южната част на Атлантида.
към текста >>
164.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ние ще наблюдаваме света с други
сетива
и ще се научим да разбираме например странното явление каквото представлява птичият полет.
Сега помислете, колко благодатни биха били за хората, които са призвани да ги репрезентират, науките, ако знаеха по какъв начин човешките органи са подчинени на този омекотяващ и втвърдяващ принцип. В този смисъл казах, че това, което казва Духовната наука е практически приложимо в живота, и ако погледнем истини като, тази, която се съдържа в монголската приказка от гледна точка на Духовната наука, то ние ще разберем по-ясно това, което сега ни се струва загадъчно и ще прозрем истината в него.
Ние ще наблюдаваме света с други сетива и ще се научим да разбираме например странното явление каквото представлява птичият полет.
С настъпването на студената есен птиците поемат по чудни пътеки от север към по-топлия юг, прелитат понякога стотици мили, а напролет се завръщат по други пътища. Казахме, че родът на птиците е застинал на едно по-ранно състояние в развитието си. Вие знаете, че действителният напредък на земята започна едва с отделянето на луната от земята. По-рано, когато земята и днешната луна образуваха едно небесно тяло, т.нар. Земя-Луна или Луна-Земя, това небесно тяло се движеше по определен път и период около слънцето, като непрестанно му обръщаше едната си страна.
към текста >>
165.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
То се различава значително от останалите, локализираните
сетива
.
Ако вземете сетивото на слуха: негов инструмент е един единствен орган, локализиран в ухото. Ако вземете сетивото на зрението: неговият инструмент е локализиран в окото. Ако вземете сетивото на обонянието: инструментът му е локализиран в лигавиците на носа, вкусът е в езика и небцето. Но ако вземем сетивото на чувстването, сетивото за топлината, къде е локализираното? То се разпростира върху цялото тяло.
То се различава значително от останалите, локализираните сетива.
Това, посредством което човек възприема топлината странно се различава от останалите инструменти на сетивата.
към текста >>
Тогава човекът още не притежаваше
сетива
за възприемане на околния свят.
Ако вземем този смисъл на сказанието, че чрез отделните органи на сетивата влизат силите на боговете. Ние би трябвало да си кажем: силите, които живеят в света на звуците навлизат в човека през ухото. Силите, които живеят в света на светлината навлизат в човека през окото и т.н. Но силите, които живеят в оживяващата и проникващата всичко топлина, те изпълват целия човек, техен възприемащ ги орган е целият човек. Когато в началото на своето развитие човекът излезе от лоното на божеството, това беше съвсем различно.
Тогава човекът още не притежаваше сетива за възприемане на околния свят.
Най-напред в него се образува онзи своеобразен чувствен орган, който неправилно бихме нарекли око, този орган се образува от излъчванията и вливането в горните слоеве на съществото му. Този орган беше едно продължение на човека навън. Днес можете да го забележите в мекото място на черепа на детето, откъдето той се подаваше, като една дупка, която беше отворена и която приемаше теченията. Този орган представляваше тогава локализираното топлинно сетиво, което сега е разпределено по цялото тяло на човека. Човекът го притежаваше по времето на древна Лемурия, горещата огнена земя.
към текста >>
В мита вие виждате един намека за това, как Сутур попада под властта на другите богове Азите, чиято власт се влива в хората чрез локализираните
сетива
.
В мита това е отразено в царуването на Сутур в южните области, в Лемурия. Силата на огъня е представена в образа на Сутур.
В мита вие виждате един намека за това, как Сутур попада под властта на другите богове Азите, чиято власт се влива в хората чрез локализираните сетива.
Но Сутур ще се върне отново и ще управлява на мястото на Азите. Човекът ще се завърне към прасилите на огъня и неговото сетиво за топлина вече няма да е разпределено в цялото тяло, а ще бъде отново локализирано в един орган. Сказанието предава по прекрасен начин това, което отговаря на фактите, и което познаваме от Духовната наука. Какво е това, което човекът запази от онзи древен огнен свят, от заобикалящите го огън и топлина? Това не е самият Сутур.
към текста >>
166.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Нашето настоящо дневно съзнание, което възприема с инструментите на външните
сетива
, още не съществуваше.
Нека сега разгледаме самия човек. Ако си представяте тогавашния човек, този от времето, когато слънцето и луната се отделиха от земята, като днешния човек, който чува с ушите и вижда с очите си, то представата ви е съвсем грешна. По-скоро трябва да си представите, че човекът от първоначалните земни състояния имаше съвсем различно съзнание от това на днешния човек.
Нашето настоящо дневно съзнание, което възприема с инструментите на външните сетива, още не съществуваше.
Кои състояния на съзнанието освен дневното познаваме? Вие познавате съзнанието, което е за повечето съвременни хора подсъзнание, съзнанието по време на дълбок сън. Както знаете, освен хората това съзнание притежават и растенията на около. Растенията се намират постоянно в това съзнание, а човекът само, когато спи. Днешният човек, когато наблюдава растението трябва да си каже: Растението му онагледява съзнанието, което той самият има, когато спи.
към текста >>
167.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Етерното тяло вече спада към скритите за физическите
сетива
неща, към така нареченото "окултно", което не може да бъде видяно с обикновените очи.
Нека разгледаме пентаграма. Знаете, че за него е измислено и съчинено много, за това не може да става дума в окултизма. За да разберем какво казва оракулът за пентаграма най-напред трябва да си спомним седемте основни части на човешкото същество. Както знаете, човешкото същество е съставено от седем основни части: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз, следват Дух-Себе, Живот-Дух и Дух-Човек, или както в теософската литература сме свикнали да наричаме последните Манас, Будхи, Атма. Ще се абстрахираме от физическото тяло, което е нещо материално и може да се докосне с ръка.
Етерното тяло вече спада към скритите за физическите сетива неща, към така нареченото "окултно", което не може да бъде видяно с обикновените очи.
За да се възприеме то е нужен ясновидски метод. Но ако би могло да се види то ще се окаже, че то е нещо съвсем, съвсем различно от физическото. Етерното тяло не е както си представят повечето хора едно тънко материално тяло, един вид по-фино мъгливо образувание. Характерното за етерното тяло е, че то е съставено от различни течения, които го пресичат. То е архитектът, скулпторът на физическото тяло.
към текста >>
168.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
То трябва да вземе от физическото тяло всичко, което може да бъде възприето с физическите
сетива
.
Тук, пред нас излиза нещо още по-необикновено.Точно това е тайната на нашата културна епоха, до която сега ще се докоснем, когато изведем този факт пред нашия поглед. Ние трябва да си представим, че етерното тяло е навлязло дълбоко във физическото тяло, и сега трябва да започне обратния път.
То трябва да вземе от физическото тяло всичко, което може да бъде възприето с физическите сетива.
Но, благодарение на това, етерното тяло отново се освобождава, всичко, което по-рано било физическа действителност, трябва да бъде постепенно одухотворено. Човекът трябва да вземе в бъдещето съзнание, знанието, че във физическото също има духовно. Защото, какво излиза от него? Неговото етерно излиза от физическото тяло, и понеже човек съхранява само вярата във физическия свят, и в него отсъства съзнанието, че духовното е действителност във физичното, което излиза с етерното тяло като плод от изживяното във физическото тяло. По този начин, може да се случи, че хората, така да се каже, да не намерят подстъпите към това освобождение на тяхното етерно тяло.
към текста >>
169.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И така, днес ние отново научихме за същества, които са също така действителни както тези неща, които възприемаме с физическите
сетива
, и които напълно проявяват своето влияние в човешкия живот.
И така, днес ние отново научихме за същества, които са също така действителни както тези неща, които възприемаме с физическите сетива, и които напълно проявяват своето влияние в човешкия живот.
Човечеството, например, би се развило съвсем различно, ако хората във своята индивидуалност не биха създавали тези демони, които пронизват нашия свят и оказват непрекъснато действие на хората. Те всъщност са духове на предразсъдъците. Така разбираме живота в неговите фини явления, когато научаваме за тази преплетеност на духовния свят във висш смисъл с нашия човешки свят. Всички тези същества, както бе казано, съществуват и се носят в света, в който живеем.
към текста >>
Това е станало, за да може човекът да стане чувствено същество, каквото той се явява в нашия физически свят, за да може да обогатява своя вътрешен живот с това, което той възприема чрез впечатленията на физическите
сетива
, чрез обонянието, вкуса, зрението и т.н.
Тогава етерната част на главата, и именно в областта на челото, излизала далече извън физическата част. Тъй като имаме в етерното тяло на главата и във физическото тяло на главата приблизително между надвеждните кости централна точка. Двете точки съвпаднали в последната третина на атлантската епоха и сега една друга се покриват. Благодарение на това човекът получил способността да казва на себе си “Аз” и да чувства себе си самостоятелен човек. По този начин етерното тяло на главата и физическото тяло на главата са слели заедно.
Това е станало, за да може човекът да стане чувствено същество, каквото той се явява в нашия физически свят, за да може да обогатява своя вътрешен живот с това, което той възприема чрез впечатленията на физическите сетива, чрез обонянието, вкуса, зрението и т.н.
Всичко това навлиза в неговото вътрешно същество, за да има това в себе си и да може да го употреби за по-нататъшното развитие на Космоса. Тази придобивка не би могла да се получи по друг начин. Затова ние винаги сме казвали, че не трябва да разбираме духовното в аскетичен смисъл, като бягство от физическия свят, а всичко, което става тук се взема със себе си от този свят, и би било загубено за духовния свят, ако ние не бихме събрали това тук.
към текста >>
170.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Светът, който ние възприемаме с нашите обикновени
сетива
, е проникнат от астралния свят, а той на свой ред - от деваканическия свят, който от своя страна се разделя на низш и висш деваканически свят.
Както физическото тяло съдържа в себе си своето етерно тяло, своето астрално тяло и своя Аз, които му принадлежат, така и минералът има не само физическо тяло, но също и свои етерно тяло, астрално тяло и Аз; само че тези по-висши съставни части на минерала се намират в по-висшите духовни светове. Минералът разполага с етерно тяло, само че то е в т.нар. астрален свят; минералът разполага с астрално тяло, само че то е в т.нар. деваканичес-ки или небесен свят; и накрая той разполага със съответен Аз, които е в още по-висшите духовни светове. Следователно, човешкото физическо тяло се различава от физическото тяло на минерала по това, че тук в този физически свят, човешкото физическо тяло, намирайки се в будно състояние, има в себе си своето етерно тяло, своето астрално тяло и своя Аз; обаче в земните условия минералът няма в себе си своето етерно тяло, своето астрално тяло и своя Аз, защото, както знаем, те съществуват в други светове, извън нашия видим физически свят.
Светът, който ние възприемаме с нашите обикновени сетива, е проникнат от астралния свят, а той на свой ред - от деваканическия свят, който от своя страна се разделя на низш и висш деваканически свят.
към текста >>
171.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
През този интервал човекът възприема нещата около себе си чрез своите външни физически
сетива
.
Обикновено ние го определяме като онова състояние на съзнанието, което човек днес има от сутрешното пробуждане до вечерното заспиване.
През този интервал човекът възприема нещата около себе си чрез своите външни физически сетива.
От вечерта, когато заспива, до сутринта, когато се пробужда, той не вижда нищо около себе си. Защо?
към текста >>
Следователно, той трябваше да има някакъв водач, някакъв учител за периодите на своето дневно съзнание, когато би могъл да възприема със своите
сетива
.
Вече казахме, че човекът е призван да развие себесъзнателната Любов в условията на Земята.
Следователно, той трябваше да има някакъв водач, някакъв учител за периодите на своето дневно съзнание, когато би могъл да възприема със своите сетива.
Любовта можеше да бъде пренасяна в човека само нощем, по време на неговото спящо съзнание. Но в хода на развитието трябваше да настъпи нещо, нещо напълно конкретно, което би позволило на човека да вижда външно, физически, Съществото на Любовта. Как можеше да стане това? Само по един начин: Съществото на божествената Любов, Логосът, трябваше да слезе на Земята и да стане същество от плът и кръв, което човекът ще може да възприема със своите сетива. Понеже човекът беше напреднал до степента на външното сетивно възприятие, самият Бог, Логосът, трябваше да стане едно сетивно същество.
към текста >>
Само по един начин: Съществото на божествената Любов, Логосът, трябваше да слезе на Земята и да стане същество от плът и кръв, което човекът ще може да възприема със своите
сетива
.
Вече казахме, че човекът е призван да развие себесъзнателната Любов в условията на Земята. Следователно, той трябваше да има някакъв водач, някакъв учител за периодите на своето дневно съзнание, когато би могъл да възприема със своите сетива. Любовта можеше да бъде пренасяна в човека само нощем, по време на неговото спящо съзнание. Но в хода на развитието трябваше да настъпи нещо, нещо напълно конкретно, което би позволило на човека да вижда външно, физически, Съществото на Любовта. Как можеше да стане това?
Само по един начин: Съществото на божествената Любов, Логосът, трябваше да слезе на Земята и да стане същество от плът и кръв, което човекът ще може да възприема със своите сетива.
Понеже човекът беше напреднал до степента на външното сетивно възприятие, самият Бог, Логосът, трябваше да стане едно сетивно същество. Той трябваше да се появи в едно физическо тяло.
към текста >>
172.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Но за да могат всички Земни жители да познаят Бога със своите физически
сетива
, Той трябваше да се появи на Земята по такъв начин, че да бъде видян с физическите очи, а това означаваше да приеме образ от плът и кръв, защото само под тази форма Той можеше да бъде видян от физическите очи.
Тук Вие имате правилно тълкуване на Евангелието, според което, въпреки че имаха импулса да станат Азови човеци, по-голяма част от хората не приеха Светлината; тя слезе до груповия Аз, но отделните индивиди не я приеха. Обаче онези, които я приеха - а те бяха малцина - можаха да се превърнат чрез нея в “чеда Божии”; те повярваха в нея, те се родиха “от Бога” чрез Посвещението. Сега картината става ясна.
Но за да могат всички Земни жители да познаят Бога със своите физически сетива, Той трябваше да се появи на Земята по такъв начин, че да бъде видян с физическите очи, а това означаваше да приеме образ от плът и кръв, защото само под тази форма Той можеше да бъде видян от физическите очи.
По-рано можеха да Го виждат само посветените в Мистериите; сега, заради спасението на всички, той трябваше да се появи в плът и кръв. “Словото или Логосът стана плът” (1, 14). Така авторът на Йоановото Евангелие свързва историческото появяване на Христос Исус с цялата еволюция на света. “Ние чухме Неговото учение - учението на единородния Син и Отца” (1, 14) Какво представлява това учение? По какъв начин са родени другите хора?
към текста >>
Единородният Син, обитаващ вътре в Отца, е първият, който ни довежда до там, да виждаме един Бог по същия начин, по който Земните жители виждат заобикалящия ги свят, с помощта на земните
сетива
.
В предишните епохи онези, конто бяха посвещавани, можеха да изграждат в себе си по-висши, духовни възприемателни органи. Никой по-рано не беше виждал Бога с физическите си очи.
Единородният Син, обитаващ вътре в Отца, е първият, който ни довежда до там, да виждаме един Бог по същия начин, по който Земните жители виждат заобикалящия ги свят, с помощта на земните сетива.
По-рано Бог оставаше невидим. На хората Той се откриваше по свръхсетивен начин в мистерийните центрове. Сега обаче Бог стана един сетивно-исторически факт, едно тяло от плът и кръв. Точно това се разбира под думите: “Бог никой досега не е видял. Единородният Син, който беше в лоното на мировия Отец, стана ръководител на този вид виждане” (1, 18).
към текста >>
Той доведе хората дотам, да възприемат един Бог със своите земни
сетива
.
По-рано Бог оставаше невидим. На хората Той се откриваше по свръхсетивен начин в мистерийните центрове. Сега обаче Бог стана един сетивно-исторически факт, едно тяло от плът и кръв. Точно това се разбира под думите: “Бог никой досега не е видял. Единородният Син, който беше в лоното на мировия Отец, стана ръководител на този вид виждане” (1, 18).
Той доведе хората дотам, да възприемат един Бог със своите земни сетива.
към текста >>
173.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Когато например говори за новораж-дането на душата в главата, описваща разговора с Никодим, Той открива тази истина на човек, който вижда с духовни
сетива
.
И сега, с всяка следваща глава, Евангелието на Йоан ни открива нещо двойнствено: най-напред това, че всичко, което то изнася, е предназначено за онези, които в известен смисъл могат да разбират окултните истини. Днес за антропософията или Духовната наука се говори открито, обаче навремето духовнонаучните истини можеха да бъдат разбирани само от онези, които бяха посветени в една или друга степен. Кой можеше да разбере нещо от това, което Христос Исус имаше да каже за по-дълбоките окултни факти? Единствено онзи, който беше в състояние да получава възприятия извън своето тяло, който можеше да излиза вън от тялото и да запазва своето съзнание в духовния свят. Ако Христос Исус искаше да говори на хора, които Го разбират, те трябваше да са по един или друг начин посветени и да виждат в духовния свят.
Когато например говори за новораж-дането на душата в главата, описваща разговора с Никодим, Той открива тази истина на човек, който вижда с духовни сетива.
Нека да припомним:
към текста >>
“Нощем” означава, че той отива при Христос Исус независимо от тялото, служейки си със своите духовни
сетива
.
Нека отново и най-внимателно да претеглим смисъла на тези думи. Казва ни се, че Никодим отива при Исус “нощем”, с други думи, че той приема онова, което Христос Исус му съобщава, извън своето физическо тяло.
“Нощем” означава, че той отива при Христос Исус независимо от тялото, служейки си със своите духовни сетива.
Както Натанаил и Христос Исус се разбраха за смокиновото дърво като посветени, така стоят нещата и тук.
към текста >>
174.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Нека допуснем - практически е невъзможно, но да го сторим в името на по-доброто разбиране - че с Вашите съвременни
сетива
, каквито в онези епохи естествено не сте имали, бихте могли да виждате събитията, разиграващи се през последните лемурийски и първи атлантски времена в различните части от Земната повърхност.
Нека допуснем - практически е невъзможно, но да го сторим в името на по-доброто разбиране - че с Вашите съвременни сетива, каквито в онези епохи естествено не сте имали, бихте могли да виждате събитията, разиграващи се през последните лемурийски и първи атлантски времена в различните части от Земната повърхност.
Бихте изпаднали в голяма заблуда, ако очаквате, че тогавашният човек би могъл да се долови чрез такива сетивни възприятия. Тогавашният човек все още не съществуваше в такива форми, че да бъде възприет от днешните сетивни органи. Пред погледа Ви би се разкрила следната гледка: определени области от Земната повърхност се надигат като един вид острови от останалата Земя, обгърната или от морски водни маси, или от горещи изпарения. Обаче онези области, изпъкващи като острови, не бяха изградени от днешната твърда земна маса, а от много по-мека земна маса, всред която бушуваха огнени сили, така че споменатите островни формации непрекъснато бяха изтласквани нагоре от тогавашните вулканични сили и после отново потъваха.
към текста >>
Човекът съзнава това, което денем потъва във физическите
сетива
и наблюдава физическия свят, а нощем изпада в безсъзнание, понеже е откъснат от състоянието, в което се е намирал по-рано.
Кому дължи своето съществувание този индивидуален, вътрешен човешки живот, който търси подкрепа извън физическото и етерното тяло? Той дължи своето съществувание на човешкото физическо и етерно тяло, които са образувани постепенно в хода на Земното развитие.
Човекът съзнава това, което денем потъва във физическите сетива и наблюдава физическия свят, а нощем изпада в безсъзнание, понеже е откъснат от състоянието, в което се е намирал по-рано.
На окултен език това, което днес лежи в леглото, се нарича същинският земен човек. Точно това представляваше “човекът”. А това, в което денем и нощем се намира Азът, и което е родено от физическото и етерното тяло, се нарича “дете на човека” или “Син човечески”. Синът човечески е Азът и астралното тяло, така както те са възникнали в хода на Земното развитие от физическото и етерното тяло. За тази цел разполагаме с техническия израз “Син човечески”.
към текста >>
175.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Видяхме, че това, което днес външните
сетива
възприемат от човека, а именно физическото тяло, всъщност бавно и постепенно е стигнало до своята днешна плътност.
Често сме споменавали, че в далечното минало нашите предшественици са живели в една обширна територия на запад, която днес е покрита от Атлантическия океан. Нашите предшественици са живели в древната Атлантида. Завчера загатнахме за това, как са изглеждали външните тела на тези наши атлантски предшественици.
Видяхме, че това, което днес външните сетива възприемат от човека, а именно физическото тяло, всъщност бавно и постепенно е стигнало до своята днешна плътност.
Споменахме още, че едва през последните периоди на Атлантската епоха, човекът се приближава в известна степен до своята днешна форма. Но дори и към последната третина на Атлантската епоха, тогавашният човек съществено се различаваше от днешния, въпреки външната прилика.
към текста >>
Разбира се, с физическите
сетива
Вие възприемате само физическите процеси във физическия свят.
Най-добре ще разберем напредъка на човека, ако сравним днешните хора с някои от висшите животински видове. По една или друга причина, за нас трябва да е станало ясно, по какво човекът се различава дори от най-висшето днешно животно. При всяко животно ние установихме, че на физически план, или във физическия свят то е съставено от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, и че на физическия свят тези три съставни части изчерпват неговата същност. Но Вие не трябва да смятате, че във физическия свят се разиграват само физически процеси. От друга страна, би било голяма грешка, ако например търсите етерните, и особено астралните процеси, само в свръхсетивния свят.
Разбира се, с физическите сетива Вие възприемате само физическите процеси във физическия свят.
Но това далеч не означава, че във физическия свят съществуват само физически явления. Не, във физическия свят животното има както етерно, така и астрално тяло и надареният с ясновидство човек ги вижда с големи подробности. Едва ако иска да стигне до истинския Аз на животното, човек не може да остане във физическия свят и трябва да се издигне в астралния свят. Там се намира груповата душа или груповият Аз на животното. Разликата между човека и животното се състои в това, че човешкият Аз е тук долу във физическия свят.
към текста >>
176.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Тези изключителни състояния бяха достъпни само на малцина избраници, на посветените, чиито вътрешни
сетива
бяха “отваряни” в мистерийните центрове, така че те можеха да виждат в духовния свят.
Когато тогавашният човек заспиваше, неговите вътрешни изживявания не бяха така несъзнателни и тъмни, както днес; когато образите от дневния живот изчезваха, възникваха образите от духовния живот, и тогава той навлизаше всред процесите и Съществата на духовния свят. А когато сутрин отново се прибираше в своето физическо тяло, духовните изживявания и истини потъваха в мрак и около него се появяваше днешната действителност на минералите, растенията, животните и т.н. Рязката граница между нощното безсъзнание и дневната будност се очертава едва след атлантския Потоп, в нашата следатлантска епоха. Човекът все повече се откъсваше от духовната действителност - що се отнася до непосредствените му възприятия - и все повече навлизаше в чисто физическата действителност. Оставаше само споменът, че има и друго царство, едно царство на духовни процеси и Същества, и точно по тези спомени се разгаряше копнежът на душите, чрез някакви изключителни състояния отново да се издигнат до сферите, където човекът пребиваваше преди вплитането си във физическия свят.
Тези изключителни състояния бяха достъпни само на малцина избраници, на посветените, чиито вътрешни сетива бяха “отваряни” в мистерийните центрове, така че те можеха да виждат в духовния свят.
Посветените предлагаха на другите хора, на които липсваха тези способности, потвърждение за реалността на духовните светове. През древно-индийската култура, Йога беше онзи специфичен процес, с чиято помощ човекът се пренасяше в старото сумрачно ясновидство. А онези, които бяха посвещавани, по силата на самия този факт, и като свидетели на духовния свят, ставаха предводители на човечеството.
към текста >>
177.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Това, което при сетивния човек се насочва предимно навън и му позволява да възприеме господствуващия във външната природа Дух чрез своите очи и останалите
сетива
.
Какво представлява Сетивната Душа?
Това, което при сетивния човек се насочва предимно навън и му позволява да възприеме господствуващия във външната природа Дух чрез своите очи и останалите сетива.
През тази епоха очите се насочват към материалните предмети на външното пространство, към звездите и техния ход. Върху Сетивната Душа действува това, което е разположено в пространството. В човека на египетско-халдейската епоха има твърде малко от това, което бихме могли да наречем култура на личността, култура на разума. Съвременният човек също няма правилна представа за същността на египетската мъдрост през онази епоха. Всъщност египетската мъдрост не беше свързана с мисленето, с мисловните асоциации, както това стана по-късно; а когато човекът отправяше погледа си навън, той просто “възприемаше” законите, понеже ги разчиташе във външния свят с помощта на своите сетива.
към текста >>
Всъщност египетската мъдрост не беше свързана с мисленето, с мисловните асоциации, както това стана по-късно; а когато човекът отправяше погледа си навън, той просто “възприемаше” законите, понеже ги разчиташе във външния свят с помощта на своите
сетива
.
Това, което при сетивния човек се насочва предимно навън и му позволява да възприеме господствуващия във външната природа Дух чрез своите очи и останалите сетива. През тази епоха очите се насочват към материалните предмети на външното пространство, към звездите и техния ход. Върху Сетивната Душа действува това, което е разположено в пространството. В човека на египетско-халдейската епоха има твърде малко от това, което бихме могли да наречем култура на личността, култура на разума. Съвременният човек също няма правилна представа за същността на египетската мъдрост през онази епоха.
Всъщност египетската мъдрост не беше свързана с мисленето, с мисловните асоциации, както това стана по-късно; а когато човекът отправяше погледа си навън, той просто “възприемаше” законите, понеже ги разчиташе във външния свят с помощта на своите сетива.
Всичко се свеждаше до разгадаване на законите; нямаше и следа от понятия, от понятийна наука, налице беше наука на съзерцанието, наука на усещането.
към текста >>
178.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
През всичките времена от развитието на следатлантското човечество, посветеният беше този, който можеше да се издигне над изживяванията, свързани с външния физическо-сетивен свят и да се добира до собствени опитности в духовните светове, следователно, този, който изживява духовния свят така, както обикновеният човек изживява физическо-сетивния свят с помощта на своите външни
сетива
, очи, уши и т.н.
През всичките времена от развитието на следатлантското човечество, посветеният беше този, който можеше да се издигне над изживяванията, свързани с външния физическо-сетивен свят и да се добира до собствени опитности в духовните светове, следователно, този, който изживява духовния свят така, както обикновеният човек изживява физическо-сетивния свят с помощта на своите външни сетива, очи, уши и т.н.
Следователно, посветеният е един вид свидетел на духовните светове и тяхната истинност. Това е само едната страна. Към нея се прибавя и нещо коренно различно, което всеки посветен придобива като едно особено качество в хода на посвещението, а именно, че той се издига също и над чувствата и усещанията, които в условията на физическия свят са не само оправдани, но и дълбоко необходими, макар че те не могат да съществуват по същия начин в духовния свят.
към текста >>
179.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ти ще виждаш нещо повече, доверявайки се не на външните
сетива
, а когато се проникнеш с вътрешна сила.
Ти ще виждаш нещо повече, доверявайки се не на външните сетива, а когато се проникнеш с вътрешна сила.
към текста >>
180.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Също както, употребявайки своите сетивни органи, човекът е в състояние да възприема това, което се предлага на външните
сетива
; както той е в състояние да свързва възприемането с помощта на своя ум, така също прилагайки методите които Духовната Наука му доставя, той е в състояние да вижда зад кулисите на сетивното съществуване.
С право в детето бива събуждано съзнанието, че човек може да прозре тези неща опирайки се на собствените си сили, че когато човешкият ум, поставя в движение своите сили и ги прилага към формите на пространството, той е в състояние да разбере законите на тези форми, без да се позовава вече на онази стара книга. Обаче онзи, който не е знаел нищо за тази книга, и е усвоил учението на математиката и геометрията, такъв човек, когато се запознае с тази книга, ще знае да я почита и разбира най-правилно, ще знае да цени това, което е дал на човечеството онзи, който за първи път е дарил човечеството с тази книга. Така бихме могли да охарактеризираме и отношението на Духовната Наука към религиозните документи. Източници на Антропософията, на Духовната Наука са такива, че Антропософията няма нужда да се позовава на някакви документи на някакво предание, когато тя бъде правилно разбрана в нейния истински смисъл и импулс. Така както другите науки доставят на човечеството познанието на заобикалящия сетивен свят благодарение на това, че човек употребява свободно своите сили, така и намиращите се по-дълбоко в човешката душа и отначало спящи свръхсетивни сили и способности ни доставят познанието на онова, което се намира зад всичко видимо под свръхсетивната, под невидимата форма.
Също както, употребявайки своите сетивни органи, човекът е в състояние да възприема това, което се предлага на външните сетива; както той е в състояние да свързва възприемането с помощта на своя ум, така също прилагайки методите които Духовната Наука му доставя, той е в състояние да вижда зад кулисите на сетивното съществуване.
Така той е в състояние да вижда там, където се намират духовните причини, където тъкат и работят съществата, които сетивното око не вижда, но ги вижда свръхсетивното, които сетивното ухо не чува, но ги чува свръхсетивното. Така източникът, независимият, свободен източник на духовно знание е открит за свободното прилагане на човешките сили и способности, въпреки че у болшинството от хората на днешното човечество то още дремят като свръхсетивни сили, както източникът на външното знание е предоставен на свободното прилагане на насочените към сетивния свят сили. Обаче след това, когато човек е овладял по някакъв начин познанията, които го въвеждат в свръхсетивното, намиращо се зад сетивното, когато той добива за него едно знание подобно на това, което добива външно за външните неща и процеси, тогава въоръжен с това свръх сетивно знание той може да пристъпи към преданието, към книгите и документите, чрез които в течение на развитието са били предадени на човечеството познания за свръхсетивната област, също както съвременният математик пристъпва Геометрията на Евклид. И тогава той ги проверява от същото гледище, от което съвременният математик проверява Геометрията на Евклид. Тогава той може да оцени и признае тези документи според тяхната истинска стойност.
към текста >>
Заедно с това, че човекът се научи да насочва своите външни
сетива
върху външния сетивен свят, този външен сетивен свят застана като було, като една велика Майя пред духовния свят и го закри.
Това беше преди религиозната епоха. След това човекът слиза в материалния свят, предишната форма на съзнанието се превръща в днешната. Той не вижда вече висящи в пространството цветове и форми, а вижда цветовете разпрострени върху повърхността на сетивните неща.
Заедно с това, че човекът се научи да насочва своите външни сетива върху външния сетивен свят, този външен сетивен свят застана като було, като една велика Майя пред духовния свят и го закри.
И човекът трябваше да получава известия за този духовен свят през тази обвивка: Религията стана нещо необходимо. Но съществува едно състояние между времето предходящо религиозното съзнание и това на същинското религиозно съзнание; съществува едно междинно състояние. От него произхождат митологиите, легендите, разказите на народите за духовните светове.
към текста >>
Тук душата говори със самата себе си в онази дума, където има достъп само едно същество, което не може да стигне до душата чрез никакви външни
сетива
, по никакъв външен път.
Какво значи това име "Аз Съм" е името на божественото Същество, на Христовия Принцип в човека, на Съществото, от което човекът долавя само една капка, една искра, когато може да каже "Аз Съм". Камъкът не може да каже "Аз Съм", растението не може да каже "Аз Съм", животното също не може да каже "Аз Съм". Човекът е венецът на сътворението чрез това, че може да каже на себе си "Аз Съм", че може да изговори едно име, което не важи за никой друг освен за него, което изразява само него. Вие можете да наречете "Аз" само себе си. Никой друг не може да ви нарече "Аз".
Тук душата говори със самата себе си в онази дума, където има достъп само едно същество, което не може да стигне до душата чрез никакви външни сетива, по никакъв външен път.
Ето защо името "Аз Съм" бе дадено на Съществото, което изпълва света. Кажи, че "Аз Съм" ти каза това! Така трябваше да каже Мойсей на своя народ. Хората се научават само бавно да разбират смисъла, напълно дълбокия смисъл на това "Аз Съм". Те не са се почувствували изведнъж като самостоятелни същества.
към текста >>
Онези, които са се намирали с пълно разбиране до Христа като негови ученици, са имали съзнанието, че пред тях стои едно Същество от духовно-божествена природа, видимо за външните
сетива
, въплътено в една човешка личност.
Онези, които са се намирали с пълно разбиране до Христа като негови ученици, са имали съзнанието, че пред тях стои едно Същество от духовно-божествена природа, видимо за външните сетива, въплътено в една човешка личност.
Те чувствуваха Христа Исуса като първото Същество, което като отделен човек носи в себе си един такъв дух, какъвто са чувствували принадлежащите заедно човешки групи в себе си и какъвто можеше да бъде виждан от посветените само в духовния свят.
към текста >>
181.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Това антропософско разбиране се състои в това, че благодарение на него всичко, което нашите
сетива
възприемат в сетивния свят, ни се явява като физиономичен израз на нещо свръхсетивно духовно.
Всичко, което срещаме в живота, било то велико или малко. Чрез Антропософското разбиране ще ни се по каже задълбочено и осветлено, както ни се показва цитираното по-горе историческо събитие.
Това антропософско разбиране се състои в това, че благодарение на него всичко, което нашите сетива възприемат в сетивния свят, ни се явява като физиономичен израз на нещо свръхсетивно духовно.
към текста >>
А този инструмент са физическите
сетива
.
Съзнанието, което имаме при дневната будност, се състои в това, че ние възприемаме сетивните неща около нас и ги свързваме чрез понятия, които могат да бъдат образувани също чрез един сетивен инструмент, чрез човешкия мозък. След това, всяка вечер от най-нисшите членове на човешкото същество, от физическото и етерното тела, излизат астралното тяло и Азът и с това за съзнанието на съвременния човек сетивните предмети потъват в тъмнина, но не само това, а до новото пробуждане съществува това, което се нарича пълно безсъзнание. Около човека настъпва тъмнина. Защото днес при нормалното състояние астралното тяло на човека е така организирано, че то не може да възприема за самото себе си това, което се намира около него. То се нуждае от инструмент.
А този инструмент са физическите сетива.
Ето защо то трябва да се потопи сутрин във физическото тяло и да си служи със сетивните инструменти. Защо астралното тяло не виж да нищо, когато през време на нощния сън то се намира в духовния свят? Защо не възприема то нищо? Поради същата причина, поради която и физическото тяло не би могло да възприема физическите цветове и физическите звуци, ако не би притежавало никакви органи за възприемане, ако не би притежавало очи и уши. Астралното тяло не притежава никакви органи за възприемане в астралния свят.
към текста >>
Първата стъпка към посвещението трябваше да бъде предприета върху човека в самия обикновен физически свят, в същия този свят, в който човек има възприятия чрез своите физически
сетива
.
Без съмнение, един посветен, който е в състояние да живее в духовните светове, би могъл да изработи пластично в астралното тяло органите, когато то се намира вън от физическото тяло нощем през време на съня. Но това би означавало с човека да се предприеме нещо, за което той самият не знае нищо; това би означавало да нарушим сферата на неговата свобода, изключвайки неговото съзнание. Ние ще видим, защо вече отдавна и особено в наше време това не бива никога да става. Ето защо още в такива езотерични школи, като питагорейската или древно египетската школа, трябваше да се избягва всичко, чрез което посветените биха работили от вън над астралното тяло, когато то се намира вън от физическото и етерното тяло на посветения. Това трябваше да се избягва още от самото начало.
Първата стъпка към посвещението трябваше да бъде предприета върху човека в самия обикновен физически свят, в същия този свят, в който човек има възприятия чрез своите физически сетива.
към текста >>
Така стои въпросът и с впечатленията, които ухото и другите
сетива
получават.
Процесът на възприемането е следният: през целия ден към нас идват впечатленията на външния свят. Тези впечатления действува чрез физическото тяло върху етерното и астралните тела, докато бъдат осъзнати от Аза. Действията на това, което се упражнява върху физическото тяло, се отпечатват в астралното тяло. Когато се произвеждат светлинни впечатления, окото е това, което приема впечатленията. Светлинното впечатление произвежда едно впечатление върху етерното и астралното тела.
Така стои въпросът и с впечатленията, които ухото и другите сетива получават.
Ето защо през целия ден този дневен живот действува върху астралното тяло. Астралното тяло е постоянно дейно под въздействието на външния свят. Но през нощта то излиза навън, излъчва се. Но тогава то не притежава никакви сили, за да може да осъзнае впечатленията, които сега се намират около него. Старите сили на прадалечното минало са били умъртвени при първото възприятие на настоящия сетивен свят.
към текста >>
182.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
А всички епохи на Следатлантския период се характеризират с това, че човекът постепенно се научи все повече и повече да разбира, да познава външната сетивна действителност: "Това, което ни е дадено тук за външните
сетива
не трябва да се счита само като илюзия, то е един дар на духовните същества и не напразно боговете са ни дали камъните.
А най-добрите от тази първа културна епоха можаха да се издигнат до състоянието и степента на техните прадеди чрез онзи метод на посвещението, известни остатъци от които се намират в Йогата. Всичко това произведе едно религиозно настроение, което може да се предаде със следните думи: "Това, което ни за обикаля като външен свят на сетивата, е измама, суетна и без стойност, истинното, действителното се намира горе в духовните светове, които сме напуснали." Духовните водачи на народа бяха онези, които можеха да се пренесат в областите, където са живели по-рано техните прадеди. Тази беше първата епоха на Следатлантския период.
А всички епохи на Следатлантския период се характеризират с това, че човекът постепенно се научи все повече и повече да разбира, да познава външната сетивна действителност: "Това, което ни е дадено тук за външните сетива не трябва да се счита само като илюзия, то е един дар на духовните същества и не напразно боговете са ни дали камъните.
Това, което тук на земята основава една култура на материалния свят, трябва да бъде постепенно прозряно."
към текста >>
183.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 22 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Ако бихте се приближили до него и бихте проникнали в пространството, което той заемаше, вие бихте почувствували (ако бихте могли да употребите вече вашите днешни
сетива
) -, като че се вмъквате в една пещ.
Ако се пренесете с поглед на ясновидеца до старото Сатурново съществуване, вие бихте стигнали до една чудновата планета. Този стар Сатурн е едно небесно тяло, върху което не се намира още нищо от това, което днес наричаме минерали, твърди земни вещества. Там не съществува още нищо от нашите земни животински и растителни светове, нищо от това, което наричаме течни вещества или вода; не съществува нищо от това, което днес познаваме като въздух или газове. Ако бихте си представили, че с днешните очи които разбира се тогава не съществуваха бихте се намирали някъде в мировото пространство и бихте се приближили до този Сатурн, вие не бихте видели нищо в неговото начално състояние; защото той не светеше. Следователно вие не бихте могли да видите отвън този Сатурн с вашите очи в първата половина на неговото съществуване.
Ако бихте се приближили до него и бихте проникнали в пространството, което той заемаше, вие бихте почувствували (ако бихте могли да употребите вече вашите днешни сетива) -, като че се вмъквате в една пещ.
Бихте могли да различите това пространство от останалото само чрез това, че това сферично пространство е по-топло от заобикалящата го среда. Топлината е единственото от днешните състояния, което ние бихме намерили на стария Сатурн. Обаче това е особен вид топлина. Тази топлина не се проявява еднакво на всички места. Вие бихте открили, че на някои места, тя е по-висока, а на други места по-ниска.
към текста >>
След това цялото това развитие преминава в една духовна сфера, в едно състояние, което външно не би могло да бъде възприемано от такива
сетива
като на днешния човек; след това възниква второто въплъщение на нашата планета Земя, а именно планетата Слънце или Старото Слънце.
Развитието на Сатурн трае определено време.
След това цялото това развитие преминава в една духовна сфера, в едно състояние, което външно не би могло да бъде възприемано от такива сетива като на днешния човек; след това възниква второто въплъщение на нашата планета Земя, а именно планетата Слънце или Старото Слънце.
Тя е забележителна с това, че още от рано е толкова напреднала, щото излъчва светлина. Това се дължи на факта, че Старото Слънце не се състоеше само от топлина, а топлинната материя беше се сгъстила вече до газова или въздухообразна материя. На старото Слънце нямаше още никаква вода, никаква твърда материя. То се състоеше само от въздухообразна и топлинна маса. Но благодарение на това то беше вече в състояние да бъде едно светещо тяло.
към текста >>
184.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
През деня човекът си служи със своите
сетива
.
Нека още веднъж прекараме пред погледа на душата си това, което днес имаме.
През деня човекът си служи със своите сетива.
Вечер той заспива. В леглото лежат физическото тяло и етерното тяло; астралното тяло и Азът са излъчени. Сферата на съзнанието се затъмнява. Днешният човек не вижда тогава нищо, не чува нищо.
към текста >>
185.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Първият Адам има способността, намирайки се във физическото тяло, да вижда на Земята чрез физическите
сетива
; Последният Адам, който получава едно духовно тяло, е физиономията на вътрешната христова сили.
В Лемурийската епоха, на границата на Лемурийската епоха ние намираме вече долу различни животни, обаче човекът не е още видим за външните очи, той е още един етерен човек. Този етерен човек се сгъстява, приема в себе си минерални съставни части и се появява в своята първична форма; както водата се сгъстява и образува леда, така се явява и физическия човек. След това физическото развитие стига толкова далече, че това, което е земно, може да бъде разтворено и да изчезне. Ето защо човекът, който притежава етерното тяло, се явява като последния Адам.
Първият Адам има способността, намирайки се във физическото тяло, да вижда на Земята чрез физическите сетива; Последният Адам, който получава едно духовно тяло, е физиономията на вътрешната христова сили.
Ето защо Павел нарича Христа "Последния Адам". Така се обединява това, което ще стане от човека някога в бъдеще, докато по-рано ние видяхме, как човекът слезе на Земята.
към текста >>
186.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Днес от сутрин до вечер човекът възприема света с външните си
сетива
.
Ние ще разберем по-добре това ясновидско съзнание, ако го сравним с днешното съзнание.
Днес от сутрин до вечер човекът възприема света с външните си сетива.
Чрез дейността на сетивните си органи той непрекъснато стига до зрителни и слухови впечатления и т.н. Обаче с настъпването на нощта - що се отнася до човека - сетивният свят потъва в едно море на безсъзнателност. Впрочем за окултиста това не е никаква безсъзнателност, а само една по-ниска степен на съзнание. Сега е необходимо да припомним, че днешният човек има едно двойно съзнание: едно ясно дневно съзнание, и едно сънищно съзнание. В началото на Атлантската епоха това не беше така.
към текста >>
187.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ние трябва да сме наясно, че онова, което можем да възприемаме с физически
сетива
, с очите и т.н., е една последица от духовното.
Риши. За тази цел нека отново да насочим поглед към големия свят.
Ние трябва да сме наясно, че онова, което можем да възприемаме с физически сетива, с очите и т.н., е една последица от духовното.
Ако си представим, че целия заобикалящ ни свят, който виждаме, е одухотворен, ние можем да го сравним приблизително с една етерна мъглявина. После тази етерна мъглявина постепенно се е сгъстявала; тя е слязла до агрегатното на материята и така от нея са се образували различните небесни тела; стигнало се до отделянето на Слънцето, Земята, Луната.
към текста >>
188.
Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон.
GA_106 Египетски митове и мистерии
И ако някой би могъл да проникне там с някое от своите
сетива
, това кълбо би му се явило като едно пространство, наситено с топлина; то би изглеждало като вътрешността на една пещ.
Понеже налице бяха само човешките зародиши, без да има никакви очи, ясно е, че никакво око не би могло външно да наблюдава тези процеси; така че дадените тук описания могат да са видими само за ясновиждащия човек, чиито духовен поглед е обърнат към миналото. Това описание е направено при хипотетичното предположение, че някой би могъл да застане в определена точка на мировото пространство и от там да наблюдава всичко. Също и на Стария Сатурн едно физическо око не би могло да забележи нищо. Тогава първоначалната Земя представляваше само една етерна мъглявина, която би могла да бъде усетена единствено като топлина. От тази маса, от тази първична етерна мъглявина постепенно се обособи едно светещо кълбо от изпарения, което вече би могло да бъде забелязано, ако би съществувало някакво око.
И ако някой би могъл да проникне там с някое от своите сетива, това кълбо би му се явило като едно пространство, наситено с топлина; то би изглеждало като вътрешността на една пещ.
Обаче много скоро тази мъглявина започна да свети. А кълбото, което се беше образувало, съдържаше в себе си всички зародиши, за които току що говорихме.
към текста >>
189.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
За човека, който се чувстваше пренесен с всичките си мисли, с всичките се
сетива
нагоре в истинския свят, в истинското си отечество, това пораждаше липсата на интерес към физическия план.
Ако се върнем назад до началните периоди на Следатлантската епоха, ние установяваме, че хората проявяваха твърде слаб интерес към физическия план. Тогавашните посветени можеха да бъдат пренасяни във висшите светове, в световете на Девакана, и после те споделяха своите изживявания с другите хора.
За човека, който се чувстваше пренесен с всичките си мисли, с всичките се сетива нагоре в истинския свят, в истинското си отечество, това пораждаше липсата на интерес към физическия план.
Но щом се издигнеше в Девакана, след като беше едва свързан с физическия свят, тогава в Девакана той получаваше едно относително ясно съзнание. А когато после един такъв човек отново се инкарнираше в Персийската културна епоха, той се чувствуваше много повече сраснал с физическата материя, и се получаваше така, че той изгубваше яснотата на деваканическото си съзнание. През Египетско-халдейската епоха, когато човекът се привърза още повече към физическия свят, се получаваше така, че след смъртта, съзнанието му в Девакана се помрачи значително. Наистина по своето естество това съзнание беше по-висше от съзнанието във физическия свят, обаче то постепенно отслабваше и накрая в Гръцко-латинската епоха помръкна напълно. В същото време деваканическото съзнание също ставаше все по-смътно и сянкообразно.
към текста >>
190.
2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Тя не може да бъде възприета чрез външните
сетива
.
Вие бихте забелязали нещо едва когато се натъкнете на някакъв предмет, разположен вътре в осветеното пространство. Вие виждате не светлината, а благодарение на светлината Вие виждате различните твърди, течни и въздухообразни формации. Фактически физическото око никога не може да види физическата светлина. Този факт изпъква особено ясно пред духовния изследовател. Ето защо Духовната наука учи: Светлината прави всичко видимо, обаче самата светлина е невъзприемаема!
Тя не може да бъде възприета чрез външните сетива.
Ние можем да възприемаме твърдите, течни и въздухообразни предмети, а като последен елемент дори и топлината, или огъня, и точно в този момент ние преминаваме от външното възприемане към вътрешното възприемане. Обаче самата светлина ние не можем да възприемаме външно. Ако например Вие вярвате, че когато гледате Слънцето, виждате и светлината, това е крайно погрешно. Всъщност Вие виждате едно тяло, погълнато от пламъци, една гореща субстанция, която разпръсква светлината. Ако размислите, ще се убедите: Вие виждате не светлината, а само това, което гори и я разпръсква около себе си.
към текста >>
191.
3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Ако Вие бихте могли да наблюдавате Стария Сатурн с помощта на днешните
сетива
, какво щяхте да установите?
Ако Вие бихте могли да наблюдавате Стария Сатурн с помощта на днешните сетива, какво щяхте да установите?
Нека да предположим естествено, това е само една хипотеза че Вие бихте могли да прелетите обратно през мировото пространство и да попаднете на Стария Сатурн. Там, където се намираше Старият Сатурн, Вие не бихте видели нищо; там Вие бихте усетили само едно: Топлина! Да, ако бихте могли да прелетите през Стария Сатурн, Вие щяхте да получите усещането, че прелитате през една разпалена пещ. Там не бихте могли да доловите никакъв полъх от вятъра, нито бихте могли, примерно, да плувате, защото на Стария Сатурн въздухът и водата все още не съществуваха. Там Вашите ръце не биха могли да докоснат нищо; цялата Сатурнова сфера беше проникната само от топлина.
към текста >>
192.
8. Осма лекция, 17. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Така Вие виждате как "топлинното яйце" бива обхванато от две течения: От едно външно, душевно топлинно течение, и от едно вътрешно топлинно течение, което може да бъде възпримано от физическите
сетива
.
Отвън се намира външната топлина и тя не успява да проникне вътре, защото неутралният огън я отблъсква.
Така Вие виждате как "топлинното яйце" бива обхванато от две течения: От едно външно, душевно топлинно течение, и от едно вътрешно топлинно течение, което може да бъде възпримано от физическите сетива.
Следователно, физически възприемаема топлина е само онази, която се намира вътре. И сега, в резултат на взаимодействието между външната и вътрешната топлина, всяко Сатурновото яйце получава едно въртеливо движение. Всяко Сатурново яйце започва да обикаля около Сатурн, поставяйки се под въздействията на всеки един от Престолите, Серафимите и Херувимите.
към текста >>
193.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
*5. Според свръхсетивното познание човекът разполага с дванадесет
сетива
, които не са възникнали едновременно в хода на еволюцията:
*5. Според свръхсетивното познание човекът разполага с дванадесет сетива, които не са възникнали едновременно в хода на еволюцията:
към текста >>
За него вярната и точна представа за човешките
сетива
като необходими "органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата "Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот.
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 "учение за сетивата". В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от "обикновените" сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления.
За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими "органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата "Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот.
Към "досегашните" пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на "живота", "движението", "равновесието", "топлината", "словото", "мисълта" и "Азът". През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и христологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на педагогиката, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.
към текста >>
Към "досегашните" пет
сетива
, той прибавя други седем, свързани с възприемането на "живота", "движението", "равновесието", "топлината", "словото", "мисълта" и "Азът".
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 "учение за сетивата". В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от "обикновените" сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления. За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими "органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата "Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот.
Към "досегашните" пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на "живота", "движението", "равновесието", "топлината", "словото", "мисълта" и "Азът".
През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и христологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на педагогиката, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.
към текста >>
194.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Обаче онези, които знаят, как се достига в духовния свят, те знаят също, че в този духовен свят човек не прониква чрез своите очи и уши или чрез другите
сетива
, но той може да стигне там по пътя на пробуждането, на новораждането, на посвещението.
Когато насочваме погледа си към различните неща около нас, неща, които нашите очи виждат, нашите ръце напипват, ние виждаме как тези неща се раждат и умират. Ние виждаме как цветето се ражда и умира, как годишната растителност възниква и отново изчезва. И ако и да има в света неща, каквито са планините, ска лите, които устояват с векове, то самата поговорка "капка по капка пробива камък" ни показва, че душата на човека има предчувствието: и самите величествени скали и планини са подчинени на законите на преходността. И човек знае: ражда се и умира това, което е изградено и от самите елементи; ражда се и умира не само това, което човек нарича свое тяло, но и това, което той нарича своето "преходно Аз".
Обаче онези, които знаят, как се достига в духовния свят, те знаят също, че в този духовен свят човек не прониква чрез своите очи и уши или чрез другите сетива, но той може да стигне там по пътя на пробуждането, на новораждането, на посвещението.
А що е това, което се новоражда?
към текста >>
Чрез новораждането този висш Аз може да прогледне в един духовен свят, също както нисшият Аз може да има възприятия в сетивния свят чрез своите
сетива
очи, уши и т.н.
Това стои като един идеал пред човешката душа и този идеал става действителност за онези, които следват наставленията на духовните изследователи. Те стигат до там да си кажат: Азът, за който знаех до сега, участвува в целия външен свят. Той е преходен, както е преходен и външният свят. Но в мене дреме един втори Аз, за който хората нямат никакво съзнание, обаче могат да го осъзнаят. Този втори Аз е свързан с непреходното, с Вечното, също както обикновеният Аз е свързан с преходното и с временното.
Чрез новораждането този висш Аз може да прогледне в един духовен свят, също както нисшият Аз може да има възприятия в сетивния свят чрез своите сетива очи, уши и т.н.
Това, което се нарича по този начин "пробуждане", "новораждане", посвещение", се счита за най-великото събитие на човешката душа и от страна на онези, които се наричали последователи на Розенкройцерството. Те са знаели, че това събитие на новораждането на висшия Аз, трябва да има връзка със събитието на Христа Исуса. Те са казвали: както в развитието на отделния човек може да има едно новораждане, така и за цялото човечество е настъпило едно новораждане с Христа Исуса. Това, което за отделния човек е едно вътрешно, мистично-духовно събитие, което той може да изживее като раждане на своя висш Аз, същото е настъпило за цялото човечество във външния свят, в историята чрез събитието от Палестина, чрез Христа Исуса Как се е представяло това събитие на един човек, например, като този, който е написал Евангелието на Лука? Той е могъл да си каже: родословието на Исуса от Назарет води нагоре до Адама и до самия Бог.
към текста >>
195.
9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ето следователно двама души, от които единият отрича духа и се задоволява да наблюдава само със своите
сетива
, а другият има това, което може да се нарече "волята да познае духа".
Да вземем като пример един човек, който абсолютно отрича съществуването на духа и на душата и който не разбира също, че едно духовно действие може да се изрази в един такъв случай като този, да речем, на хипертрофията на черния дроб. Под влиянието на Духовната наука един друг човек приема идеята за това проникване на духовното в материята, която отначало е за него само едно предчувствие. после се превръща във вяра, и най-после става познание, свръхсетивно наблюдение на духа.
Ето следователно двама души, от които единият отрича духа и се задоволява да наблюдава само със своите сетива, а другият има това, което може да се нарече "волята да познае духа".
Този, който отказва да познае духа, постепенно става слаб; защото не давайки храна на своя дух такава храна може да бъде само духовното познание той го оставя да гладува, да пресъхне. Този дух става слаб; той не издържа под натиска на всичко, което в организма не съдържа подтика на духа, принципа на организацията. Силите на неговото физическо тяло и на неговото етерно тяло все повече не се подчиняват на неговия контрол. Що се отнася за този, който храни своя дух и го укрепва, чрез това той добива постепенно контрол над всичко, което става във физическото тяло и етерното тяло, Това е един много важен въпрос, за който веднага можем да цитираме един пример, който днес играе голяма роля.
към текста >>
Така, от това, което е близо до нас, което е достъпно за нашите
сетива
, което нашата наука изучава, ние се издигаме до тази история на вселената, която завършва в свръхсетивното.
Антропософията учи, какъв е съставът на човека, каква е неговата невидима природа, която се намира зад това, което виждаме; тя ни учи, че духовната природа на човека преминава от един живот в друг и при всяко раждане се съединява с физическия и материален елемент, наследен от родителите. Тя ни показва освен това, как се е развило човечеството на Земята, минавайки през дълги епохи и достигайки, след Атлантската епоха, до Следатлантската, в която сега живеем. Самата Земя е минала през преобразувания. Преди да получи своята настояща форма, тя е била това, което наричаме старата Луна, преди това старото Слънце, а още по-рано старият Сатурн.
Така, от това, което е близо до нас, което е достъпно за нашите сетива, което нашата наука изучава, ние се издигаме до тази история на вселената, която завършва в свръхсетивното.
Чрез това Антропософията дава на човека една духовна храна, която не идва от сетивата. Ако навлезем повече в подробностите на това развитие, ние ще възкресим в нашата душа цялостната картина на всички свръхсетивни събития; и тази картина ще има едно особено качество.
към текста >>
196.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Тесногръдство е да се ограничава едно събитие само на мястото, където го виждаме; това е голямата илюзия на хората, които се доверяват само на своите физически
сетива
.
Вие ще разберете, че в момента, когато става това събитие, то не засяга само онзи ъгъл от Земята, където се произвежда.
Тесногръдство е да се ограничава едно събитие само на мястото, където го виждаме; това е голямата илюзия на хората, които се доверяват само на своите физически сетива.
Къде са пределите на един човек за физическите сетива? Нима това са пределите на неговата кожа? Тогава човек би трябвало да престане да съществува, щом напусне тези предели. Би могло да се каже: ако ви отрежа носа, вие не сте вече цял човек; по това познаваме, че носът е част от нашето същество. Но това е едно ограничено гледище.
към текста >>
Къде са пределите на един човек за физическите
сетива
?
Вие ще разберете, че в момента, когато става това събитие, то не засяга само онзи ъгъл от Земята, където се произвежда. Тесногръдство е да се ограничава едно събитие само на мястото, където го виждаме; това е голямата илюзия на хората, които се доверяват само на своите физически сетива.
Къде са пределите на един човек за физическите сетива?
Нима това са пределите на неговата кожа? Тогава човек би трябвало да престане да съществува, щом напусне тези предели. Би могло да се каже: ако ви отрежа носа, вие не сте вече цял човек; по това познаваме, че носът е част от нашето същество. Но това е едно ограничено гледище. Едва на няколко сантиметра вън от нашата кожа, според такова гледище, не би съществувало нищо от нас.
към текста >>
197.
15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Физическите неща, които се предлагат на нашите
сетива
са фактически духовният елемент на божествения Отец, който те изразяват.
Какво стои на основата на тази велика илюзия? Между всичко, което виждаме, това е един съществен факт: смъртта.
Физическите неща, които се предлагат на нашите сетива са фактически духовният елемент на божествения Отец, който те изразяват.
Ако смъртта се е вмъкнала в тъканта на сетивния свят, това е защото за нас тя сродена с този принцип на Отца.
към текста >>
Но това, което един човек вижда със своите лъжливи
сетива
, не е действително; то е това, което умира.
Аз вече често имах случай да Ви казвам, че едно небесно тяло не се явява затова, защото се сгъстява физическа материя, но защото е създаден един нов духовен център чрез едно духовно същество. От духа изхожда образуването на едно небесно тяло. Това, което нашата Земя ще бъде в бъдеще, живее първо в астралната аура като семе предтеча на едно слънце.
Но това, което един човек вижда със своите лъжливи сетива, не е действително; то е това, което умира.
Колкото повече Земята става "Слънце", толкова повече тази илюзия, тази Майа е поядена от огъня на слънцето. Така Земята бе проникната от една нова сила, която трябва да я доведе до превръщането й в слънце и самата тази сила е за човека силата Христова, лъчезаряща в неговото етерно тяло. Благодарение на астралната светлина, която със своите лъчи е проникнала етерното тяло, даден ни бе животът, от който имаме нужда за бъдещето. Сравнявайки помежду им два периода от време, този преди Христа и една следваща епоха, можем да кажем: преди Голготската тайна никаква лъчезарност не можеше да проникне в етерното тяло. След идването на Христа етерното тяло на онези хора, които са установили връзка с Христовия Импулс, е пронизано от лъчи.
към текста >>
198.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Това, което е първо необходимо за човека ставащ ясновидец, за да проникне нагоре във висшите светове, е способността да вижда, да познава, да изживява без помощта на външните
сетива
, следователно без помощта на онези органи които са изградени в нашето тяло като очи, като уши и т.н., но също така и без онзи орган, който служи особено на нашия интелект, на нашия ум.
Много от тези неща аз вече съм изнасял пред Вас в един или друг цикъл от сказки; същественото ще разгледаме днес.
Това, което е първо необходимо за човека ставащ ясновидец, за да проникне нагоре във висшите светове, е способността да вижда, да познава, да изживява без помощта на външните сетива, следователно без помощта на онези органи които са изградени в нашето тяло като очи, като уши и т.н., но също така и без онзи орган, който служи особено на нашия интелект, на нашия ум.
Както не можем да виждаме свръхсетивните светове с физическите очи, както не можем да ги чуваме с физическите уши, също така ние не можем да познаем нещо от тях чрез ума, доколкото този ум е свързан с органа на физическия мозък. Следователно човек трябва да се освободи от онази дейност, която упражнява, когато си служи със своите физически сетива и със своя физически мозък.
към текста >>
Следователно човек трябва да се освободи от онази дейност, която упражнява, когато си служи със своите физически
сетива
и със своя физически мозък.
Много от тези неща аз вече съм изнасял пред Вас в един или друг цикъл от сказки; същественото ще разгледаме днес. Това, което е първо необходимо за човека ставащ ясновидец, за да проникне нагоре във висшите светове, е способността да вижда, да познава, да изживява без помощта на външните сетива, следователно без помощта на онези органи които са изградени в нашето тяло като очи, като уши и т.н., но също така и без онзи орган, който служи особено на нашия интелект, на нашия ум. Както не можем да виждаме свръхсетивните светове с физическите очи, както не можем да ги чуваме с физическите уши, също така ние не можем да познаем нещо от тях чрез ума, доколкото този ум е свързан с органа на физическия мозък.
Следователно човек трябва да се освободи от онази дейност, която упражнява, когато си служи със своите физически сетива и със своя физически мозък.
към текста >>
Да вземем следователно двата случая: обикновеният човек, както той стои в нормалния живот, който от сутрин до вечер се отдава на впечатленията на външния свят, отдава се на това, което действува върху неговите
сетива
и върху неговия ум.
Да вземем следователно двата случая: обикновеният човек, както той стои в нормалния живот, който от сутрин до вечер се отдава на впечатленията на външния свят, отдава се на това, което действува върху неговите сетива и върху неговия ум.
Вечерта той заспива, неговото астрално тяло излиза от физическото тяло. Тогава това астрално тяло е изцяло отдадено на това, което е било изживяно през време на деня; то следва еластичността на физическото тяло, а не своята собствена еластичност. Съвсем различно стои работата, когато чрез медитация, съсредоточение и чрез други упражнения, които се правят с оглед постигането на висшето познание, човек изживява през деня силни въздействия върху своята душа, т. е. върху своето астрално тяло и върху своя Аз, когато следователно той има определени моменти заделени от обикновения дневен живот, през които върши нещо съвсем различно от това, което обикновено върши; когато в определен момент той не се отдава на това, което външният свят му казва за неговите сетива и за неговия ум, а се отдава на онова, което е съобщение и резултат от духовните светове. Когато следователно той прекарва макар и кратка част от дневния си живот в медитация, съсредоточение и други упражнения, тогава това действува върху неговата душа така, че през нощта, когато излиза от физическото тяло, астралното тяло изпитва действията на тази медитация, съсредоточение и т.н.
към текста >>
върху своето астрално тяло и върху своя Аз, когато следователно той има определени моменти заделени от обикновения дневен живот, през които върши нещо съвсем различно от това, което обикновено върши; когато в определен момент той не се отдава на това, което външният свят му казва за неговите
сетива
и за неговия ум, а се отдава на онова, което е съобщение и резултат от духовните светове.
Да вземем следователно двата случая: обикновеният човек, както той стои в нормалния живот, който от сутрин до вечер се отдава на впечатленията на външния свят, отдава се на това, което действува върху неговите сетива и върху неговия ум. Вечерта той заспива, неговото астрално тяло излиза от физическото тяло. Тогава това астрално тяло е изцяло отдадено на това, което е било изживяно през време на деня; то следва еластичността на физическото тяло, а не своята собствена еластичност. Съвсем различно стои работата, когато чрез медитация, съсредоточение и чрез други упражнения, които се правят с оглед постигането на висшето познание, човек изживява през деня силни въздействия върху своята душа, т. е.
върху своето астрално тяло и върху своя Аз, когато следователно той има определени моменти заделени от обикновения дневен живот, през които върши нещо съвсем различно от това, което обикновено върши; когато в определен момент той не се отдава на това, което външният свят му казва за неговите сетива и за неговия ум, а се отдава на онова, което е съобщение и резултат от духовните светове.
Когато следователно той прекарва макар и кратка част от дневния си живот в медитация, съсредоточение и други упражнения, тогава това действува върху неговата душа така, че през нощта, когато излиза от физическото тяло, астралното тяло изпитва действията на тази медитация, съсредоточение и т.н. и благодарение на това следва вече не еластичността на физическото тяло, а други еластичности. Ето защо методите за постигане на ясновидското изследване се състоят в това, че учителите на това изследване прилагат цялото знание, което е било изпитано в течение на хилядолетия на човешкия живот като упражнения, медитации и съсредоточения, които трябва да се предприемат през време на дневния живот, за да могат да окажат своето въздействие в живота през нощта така, че астралното тяло да се преорганизира.
към текста >>
Както нашата душа стои зад нашето тяло, така зад огъня, който е възприемаем за външните
сетива
, стои душата и духът на огъня.
В така нареченото тайно учение, в учението на мистериите, изживяването, което човек има по този начин, се нарича преминаване през елементарните светове. Докато преди това човек е вярвал, че онова, което познава като огън, е една действителност, сега той вижда, че зад огъня стоят живи същества. Той се запознава така да се каже, запознава се повече или по-малко интимно с огъня като нещо съвършено различно от това, което се представя в сетивния свят; той се запознава със съществата на огъня, с онова, което стои зад огъня като душа.
Както нашата душа стои зад нашето тяло, така зад огъня, който е възприемаем за външните сетива, стои душата и духът на огъня.
Човек прониква в едно духовно царство, когато изживява душата и духа на огъня; и това изживяване, което се казва: външният огън не е никаква истина, той е чиста илюзия, той е само дреха, сега аз се намирам между боговете на огъня, както по-рано бях между човеците във физическия свят; това изживяване се нарича живот в елемента на огъня, когато говорим в смисъла на Духовната Наука. Същото е и с това, което вдишваме. В момента, когато онова, което вдишваме като въздух, става само дреха за стоящите зад него живи същества, ние живеем в елемента на въздуха.
към текста >>
Следователно Слънцето изпраща онези сили, първоначално във физически смисъл, към Земята, които правят възможно на Земята да се вижда с физическите
сетива
онова, което живее в Огъня, във Въздуха, във Водата и в Земята.
въздух, или от топлинната материя, т.е. от огън. От това са съставени нещата, които съществуват физически в света на камъните, в света на растенията, в света на животните и в света на човека. И като творящи сили, като оплодяващи сили зад това, което съществува физическия, стоят онези сили, които се вливат към нас в по-голяма част от слънцето. Слънцето произвежда на земята покълващия и растящ живот.
Следователно Слънцето изпраща онези сили, първоначално във физически смисъл, към Земята, които правят възможно на Земята да се вижда с физическите сетива онова, което живее в Огъня, във Въздуха, във Водата и в Земята.
Ние виждаме физически Слънцето, защото то пръска физическа светлина. Физическата светлина е задържана чрез физическата материя Човек вижда Слънцето от изгрева до залеза и не вижда това Слънце, когато физическа та земна материя го покрива; от залеза до следващия изгрев той не го вижда. Такава тъмнина, каквато царува от залеза на Слънцето до неговия изгрев, такава тъмнина не съществува в духовния свят. В момента, когато ясновидецът е постигнал онова, което бе описано, в момента, когато зад огъня той вижда духовете на огъня, зад въздуха духовете на въздуха, зад водата духовете на водата и зад земята духовете на земята, в този момент той вижда зад тези духовни същества техния по-висш господар, техния по-висш ръководител, онова, което се отнася към тези същества на елементите, както топлещото и осветяващо, благотворното Слънце се отнася към покълващия и растящ физически живот върху нашата Земя. Следователно от съзерцанието на съществата на елементите ясновидецът се издига до съзерцаването на по-висшите духовни същества, които в духовния свят са това, което във физическия свят може символично да се сравни със Слънцето по отношение на Земята.
към текста >>
199.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Представя му се нещо до най-висока степен своеобразно Когато духовното око поглежда в древните времена, тогава изчезва външната форма на Земята, както тя се представя на физическите
сетива
, коя то форма е само Майа, и на нейно място се представя нещо, което би могло да се сравни с формата на човека, обаче само с формата на човека.
Какво се представя на духовния изследовател, когато той поглежда във времето предхождащо Христовото събитие?
Представя му се нещо до най-висока степен своеобразно Когато духовното око поглежда в древните времена, тогава изчезва външната форма на Земята, както тя се представя на физическите сетива, коя то форма е само Майа, и на нейно място се представя нещо, което би могло да се сравни с формата на човека, обаче само с формата на човека.
За духовния поглед Земята се превръща казвам изрично Земята от своята външна форма на Майа в земната форма на човека, който е прострял ръцете си във формата на кръст, който обаче в тази си форма е едновременно мъж и жена. Духовният изследовател вижда Земята, преди Христос да беше слязъл, във формата на кръст, а именно като един човек. Тук ние си спомняме за чудесните думи на Платон, който ги е взел от мистериите, че мировата душа е разпъната на кръста на мировото тяло. Това не е нищо друго освен предаване на явлението, което се предлага на духовния поглед. Христос умря на кръста; И благодарение на това земята премина от чистата форма в живота.
към текста >>
200.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Когато оставим да действува върху нас това, което е огън или въздух, когато го оставим да действува първо върху нашите
сетива
, ние имаме външния израз за духовните същества, които стоят зад огъня или зад въздуха.
По-късно от тази област ще имаме да разглеждаме различни подробности; днес ще изтъкнем само едно нещо. Когато отидете назад в епохата, където е било написано това, което е съществувало в известно отношение като отзвук от висшата, свещена мъдрост на Ришите, между наименованията на божествата ще намерите името Индра. Ако от гледището на съвременното свръх сетивно изследване трябва да ви отговоря на въпроса: "що за същество е това, което във времето на ведите /свещените индийски книги/ е било наричано Индра?? ", Аз ще сторя най-добре това, като отново ви охарактеризирам, как един съвременен човек може да добие един възглед за това същество, което действително съществува”. Ние изтъкнахме, че зад това, което ни заобикаля външно в света, зад Огъня, зад Въздуха, зад Водата, зад Земята, стоят духовни същества.
Когато оставим да действува върху нас това, което е огън или въздух, когато го оставим да действува първо върху нашите сетива, ние имаме външния израз за духовните същества, които стоят зад огъня или зад въздуха.
За това, което в обикновения живот възприемаме физически, ние можем да търсим онова, което стои зад него, когато чрез свръхсетивното виждане се издигаме от физическия до душевния свят. Там за това, което външно се изразява във въздуха, ние намираме множество същества; т.е. В окръжаващата ни духовна среда работят заедно много духовни същества, за да произведат това, което за нас се изразява във физическите явления на въздуха. Нека се запитаме: "как се представя духовното царство намиращо се зад въздуха, когато го наблюдаваме в душевния свят?
към текста >>
201.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Тя се състои в това, че течението, което се движеше повече на север, включваше в себе си такива хора, които бяха повече склонни да употребяват техните външни
сетива
и външното наблюдение, които бяха повече склонни да насочват своя поглед към килима или булото на окръжаващия свят.
Друго едно течение на развитието на човечеството минава по един друг път; то минава повече на юг. То върви така, че днес бихме могли да търсим неговия път от Атлантическия океан през Южна Испания, през Африка, чак до Египет, после до Арабия. Две течения, големи преселения на народите се разливат, така да се каже, от древна Атлантида към изток. Всяко едно от тези две течения върви отначало по своя собствен път, докато в един по-късен момент и двете внезапно се оплодяват. В какво се състои разликата между тези две културни течения?
Тя се състои в това, че течението, което се движеше повече на север, включваше в себе си такива хора, които бяха повече склонни да употребяват техните външни сетива и външното наблюдение, които бяха повече склонни да насочват своя поглед към килима или булото на окръжаващия свят.
Тези хора, които тръгнаха повече към север, имаха такива посветени, които им показва ха пътя към онези духовни светове, наричани светове на горните богове, на онези богове, които намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. От такова естество бяха онези същества, които са били обожавани като богове на северните германци. Один, Тор и т.н. са имена на такива богове, на такива божествено-духовни същества, които намираме, когато проникнем зад булото на сетивния свят. Друга организация имаха хората на другото течение на народа.
към текста >>
202.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Също и това, което бе казано върху названията луциферически същества и Христовото Същество е разбираемо само, когато се подложи, че в течение на хилядолетия преди Христа и на столетията след Христа е станала една коренна промяна на целия човешки организъм, промяна наистина недоловима за външните
сетива
и за външния ум, но за това пък не по-малко действителна.
От това, което бе казано тук в последните две сказки, можете да разберете, че в развитието на човечеството съществуват определени факти на които едва ли се обръща внимание във външния живот, но поради тяхно то пренебрегване много от това, което става в духовните основи на това развитие, остава криво разбрано. От заключението на вчерашната сказка можете да видите, че това, което може да се нарече мистично изживяване на Христа, изживяването, което човек може да има когато чрез потопяване, чрез вглъбяване в своята вътрешност прониква своите душевни изживявания с това, което нарекохме Христова субстанция, че това не е съществувало винаги, но че то се е развило в течение на времето. Може да се види, че историческото събитие на слизането на Христа беше необходимо като една предпоставка за присъствието на мистичния Христос в душата, така щото не може да се каже, че мистичното изживяване на Христа е било винаги възможно за човешката душа и във Времената преди идването на Христа. Един Майстер Екхарт и други подобни личности с техните мистични изживявания са възможни само в християнското летоброене, но не и преди това. Това никак не ще разбере предварително едно абстрактно мислене, а ще го разбере само едно конкретно, духовно-реалистично мислене, което изследва фактите.
Също и това, което бе казано върху названията луциферически същества и Христовото Същество е разбираемо само, когато се подложи, че в течение на хилядолетия преди Христа и на столетията след Христа е станала една коренна промяна на целия човешки организъм, промяна наистина недоловима за външните сетива и за външния ум, но за това пък не по-малко действителна.
От атлантската катастрофа насам хората съществено са се изменили. И ако в съвременни я цикъл на човечеството за външната опитност в живота всичко се отнася до това, когато влиза в едно въплъщение човекът да възприема света чрез инструментите, които стоят на негово разположение в трите обвивки, във физическото, етерното и астралното тяло, то от промените, през които минава организмът на тези обвивки, ще зависи, как той ще възприема света в последователните епохи. Не съществува един абсолютен верен възглед за всички времена. Хората могат да виждат света само така, както отговаря на техния организъм.
към текста >>
Обаче по-късно тази мъдрост не можеше вече да бъде възприемана направо, защото колкото повече етерното тяло се прибираше във физическото тяло, толкова повече човекът имаше възможност да си служи само с физическите органи, със своите физически
сетива
и със своя физически ум, а ясновиждащата сила бе парализирана.
Но това, което човекът имаше в своето етерно тяло като действие на Луцифер, което той донеса със себе си от прадревни времена, когато неговото етерно тяло не живееше още напълно във физическото тяло, когато това етерно тяло се простираше още навън и с външните си части приемаше влиянията на Луцифер, то изчезна, постепенно бе изразходвано. Поради това, че етерното тяло се прибра във физическото тяло, то изгуби способността да възприема висшите светове със своите етерни органи. Така, поглеждайки в определена епоха в миналото, ние можем да кажем за прадедите на човека: тези прадеди са виждали още във висшите светове; това, което са виждали, е било запазено в писмените документи. По този начин можем да говорим за една прадревна мъдрост.
Обаче по-късно тази мъдрост не можеше вече да бъде възприемана направо, защото колкото повече етерното тяло се прибираше във физическото тяло, толкова повече човекът имаше възможност да си служи само с физическите органи, със своите физически сетива и със своя физически ум, а ясновиждащата сила бе парализирана.
Тогава възможността за виждане в духовния свят съществуваше само у посветения, който се издигаше до свръхсетивните светове чрез системно обучение.
към текста >>
Когато днес човекът поглежда навън в света, той възприема света със своите различни
сетива
.
Когато днес човекът поглежда навън в света, той възприема света със своите различни сетива.
Днес не можем да разгледаме подробно всичко, което може да се каже върху сетивните възприятия и смисъла на модерната наука. Но не е нужно да се интересуваме днес от това; можем да останем при обикновените представи, според които човекът възприема външния свят чрез своите различни сетива, и обгръща, схваща различните впечатления с онази духовна способност, която е свързана с физическия мозък. Ако размислите върху това, ще Ви стане ясно, че що се отнася до цялостната същност на сетивните възприятия съществува все пак една огромна разлика. Сравнете, например, слуха, усещането на слуха със сетивното възприятие на зрението. Що се отнася за слуха, когато потърсим във външния свят съответните факти, за нас е достатъчно ясно, че за това, което чуваме, съществува едно движение на материята, равномерно движещият се въздух.
към текста >>
Но не е нужно да се интересуваме днес от това; можем да останем при обикновените представи, според които човекът възприема външния свят чрез своите различни
сетива
, и обгръща, схваща различните впечатления с онази духовна способност, която е свързана с физическия мозък.
Когато днес човекът поглежда навън в света, той възприема света със своите различни сетива. Днес не можем да разгледаме подробно всичко, което може да се каже върху сетивните възприятия и смисъла на модерната наука.
Но не е нужно да се интересуваме днес от това; можем да останем при обикновените представи, според които човекът възприема външния свят чрез своите различни сетива, и обгръща, схваща различните впечатления с онази духовна способност, която е свързана с физическия мозък.
Ако размислите върху това, ще Ви стане ясно, че що се отнася до цялостната същност на сетивните възприятия съществува все пак една огромна разлика. Сравнете, например, слуха, усещането на слуха със сетивното възприятие на зрението. Що се отнася за слуха, когато потърсим във външния свят съответните факти, за нас е достатъчно ясно, че за това, което чуваме, съществува едно движение на материята, равномерно движещият се въздух. Това намираме ние вън; когато държим органа на нашия слух срещу този равномерно движещ се въздух, ние изживяваме това, което наричаме усещане на слуха. Но вътрешното изживяване на слуха и движещият се вън въздух са две съвършено различни неща.
към текста >>
Вие знаете, че когато се говори за петте
сетива
, изброяват се сетиво на зрението, на слуха, на обонянието, на вкуса и на "чувството" /осезанието /; в тривиалния смисъл сетиво на чувството с това се разбира сетивото на осезанието, но се говори за чувство и се причислява това, което се изпитва с това сетиво, към външните сетивни изживявания нарича се чувство.
Благодарение на своето по-тънко съзнание древният индиец не можеше да не долови нещо подобно в целия външен свят. Той имаше съзнание за всички тези тънки външни различия. Исках само да обърна вниманието Ви върху това, че според тяхната същност между отделните области на сетивата съществуват характерни различия. Ако наблюдавате немския език, може да Ви направи впечатление, че със същата дума се назовава едно вътрешно изживяване, а също и едно впечатление, което в известно отношение идва от вън разбира се аз допускам, че това става само при едно неточно говорене. Това е думата чувство.
Вие знаете, че когато се говори за петте сетива, изброяват се сетиво на зрението, на слуха, на обонянието, на вкуса и на "чувството" /осезанието /; в тривиалния смисъл сетиво на чувството с това се разбира сетивото на осезанието, но се говори за чувство и се причислява това, което се изпитва с това сетиво, към външните сетивни изживявания нарича се чувство.
Но изхождайки от духа на говора, хората наричат чувство също така и едно вътрешно изживяване и те вършат по един много, много по-одухотворен начин, отколкото обикновено се мисли. Когато изпитвате радост, страдание, Вие наричате това чувство. Това чувство, за което става дума сега, е едно интимно душевно изживяване; при другото, което се получава посредством сетивото на осезанието, винаги съществува един външен предмет, който го предизвиква. Другото чувство е свързано може би с външния предмет, но от самия този факт можете да разберете, че този предмет не е единственият причинител, защото у един човек то се явява по един начин, у друг по друг начин. Духът, геният на езика действуват тук действително гениално.
към текста >>
Когато днес заставате пред един човек, който храни, да речем, една лоша мисъл към вас, когато сте му антипатичен и той проявява съобразно с това своите усещания, ако сте въоръжени само с външни
сетива
и с физически мозък, Вие не ще забележите нещо особено в неговите чувства, симпатии и антипатии.
Когато днес заставате пред един човек, който храни, да речем, една лоша мисъл към вас, когато сте му антипатичен и той проявява съобразно с това своите усещания, ако сте въоръжени само с външни сетива и с физически мозък, Вие не ще забележите нещо особено в неговите чувства, симпатии и антипатии.
Но когато той Ви удари, тогава ще го забележите, тогава Вашето сетиво на чувството /осезанието/ ще го забележи.
към текста >>
203.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Този беше също в онези по-древни времена пътят, по който човек търсеше мъдростта, по който той търсеше едно по-висше познание върху света, отколкото може да се намери зад килима на външните
сетива
; човекът беше търсил тази по-висша мъдрост, това по-висше познание, като се потопяваше в своя вътрешен свят.
А сега да се запитаме: "Как може да се приложи това върху този човешки живот в неговото развитие? "Казахме, че до онази точка, до онзи момент в развитието на човечеството, който е отбелязан чрез навлизането на Христовия Принцип, се касае за това: когато човекът поглеждаше в своята вътрешност и търсеше пътя за божествения свят през булото на своята вътрешност, той идваше в луциферическия свят. И това, което човек намира там, ние можахме да го назовем с едно общо име луциферическия свят.
Този беше също в онези по-древни времена пътят, по който човек търсеше мъдростта, по който той търсеше едно по-висше познание върху света, отколкото може да се намери зад килима на външните сетива; човекът беше търсил тази по-висша мъдрост, това по-висше познание, като се потопяваше в своя вътрешен свят.
От този свят трябваше да възникнат по-нататъшните интуиции и инспирации на моралния и етически живот също така, както от него бяха възникнали интуициите на съвестта. Самопонятно е, че и всички други интуиции и инспирации, които се отнасят въобще за моралното, за душевното, са възникнали от тази вътрешност на душата. Ето защо онези висши индивидуалности, които бяха ръководители на човечеството в тези древни времена, когато искаха да пояснят на хората най-висшето, трябваше първо да се обърнат към вътрешното в човека. Към човешкия душевен живот, към човешката вътрешност трябваше да се обърнат великите свещени Риши, трябваше да се обърнат при всички по-стари култури великите учители на човечеството. Обаче вътрешността на човека не е нищо пространствено, тя е нещо временно.
към текста >>
204.
1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Съзнанието, до което стигаме най-напред, възниква благодарение на обстоятелството, че наблюдаваме света чрез нашите
сетива
, след което прибягваме до помощта на нашия разум и останалите душевни способности.
Съзнанието, до което стигаме най-напред, възниква благодарение на обстоятелството, че наблюдаваме света чрез нашите сетива, след което прибягваме до помощта на нашия разум и останалите душевни способности.
Обаче съществуват и други три степени на познание. Първата степен имаме под формата на така нареченото имагинативно познание, втората степен е тази на инспиративното познание и третата степен е тази на интуитивното познание, разбира се, когато схващаме думата „интуиция" в нейния истински духовно-научен смисъл.
към текста >>
В имагинативния свят пред човека застава всичко онова, което се намира зад сетивния свят и което не може да бъде възприето с така наречените „физически
сетива
", какъвто е случаят, например, с човешкото етерно и астрално тяло.
В имагинативния свят пред човека застава всичко онова, което се намира зад сетивния свят и което не може да бъде възприето с така наречените „физически сетива", какъвто е случаят, например, с човешкото етерно и астрално тяло.
Следователно, този, който опознава света като ясновидец, т.е. с помощта на имагинативното познание, започва да различава висшите Същества откъм тяхната външна страна, както например, минавайки по улицата, Вие се разминавате с хората, но ги наблюдавате само външно. Вие ги опознавате много по-точно, когато имате възможност да разговаряте с тях. Тогава чрез всичко, което те споделят, Вие се добирате до съществени подробности, твърде различни от онова, което научавате за тях при една бегла среща. И така, когато минавате покрай един човек нека си послужим с един обикновен пример Вие съвсем не можете да прецените дали той таи в душата си страдание или радост и дали душата му е обзета от скръб или възхищение.
към текста >>
205.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Обаче човечеството трябваше да се издигне до онова познание, което се постига чрез външните
сетива
и чрез онези духовни способности, които са насочени към външните
сетива
.
Обаче човечеството трябваше да се издигне до онова познание, което се постига чрез външните сетива и чрез онези духовни способности, които са насочени към външните сетива.
Постепенно човекът трябваше да напусне духовния свят и да овладее чисто сетивните възприятия с помощта на разсъдъчното, логическо мислене. Постепенно той трябваше да се издигне до едно не-ясновидско познание, за да постигне отново един друг вид ясновидство, свързано вече с всичко онова, което е усвоил като сетивно и логическо познание.
към текста >>
206.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ако човек би се отдал само на впечатленията от външния свят, така както те действуват на неговите
сетива
, примерно под формата на цветове, светлини и звуци, той би минал през света, без да може да изпитва болки и страдания от тези впечатления.
Сега Буда можа да си зададе и друг важен въпрос: Когато окото възприема червения цвят, когато ухото чува някакъв звук, когато вкусовото сетиво има някакво вкусово усещане, тогава при нормални условия тези усещания стигат до съзнанието на човека и стават негови представи; те са изживени вътре в астралното тяло. Ако биха били изживени само по този начин, те не биха могли да съдържат това, което се нарича болка и страдание и представлява един вид прибавка към усещанията.
Ако човек би се отдал само на впечатленията от външния свят, така както те действуват на неговите сетива, примерно под формата на цветове, светлини и звуци, той би минал през света, без да може да изпитва болки и страдания от тези впечатления.
Да, човекът може да изживее болка и страдание само при определени условия.
към текста >>
207.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Обаче истински поглед върху развитието след атлантската катастрофа ни дава единствено и само онзи недостъпен за физическите
сетива
източник, наричан от нас хрониката Акаша, за която впрочем стана дума и в сегашния лекционен цикъл.
Бихме си изградили напълно погрешна представа за общочовешката еволюция, ако повярваме, че през Следатлантската епоха човекът е изглеждал така, както изглежда днес. Той непрекъснато се е променял; с човешката природа са настъпвали огромни промени. Официалните исторически документи обхващат един период от само няколко хилядолетия.
Обаче истински поглед върху развитието след атлантската катастрофа ни дава единствено и само онзи недостъпен за физическите сетива източник, наричан от нас хрониката Акаша, за която впрочем стана дума и в сегашния лекционен цикъл.
към текста >>
208.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
После, в продължение на три дни и половина, те бяха откъсвани от света и пренасяни на определени места, където не можеха да си служат повече със своите физически
сетива
и където тялото им изпадаше в състояние, подобно на смъртта, за да бъдат отново пробудени след три дни и половина; и тогава душата отново се връщаше в тялото.
Това е старият начин за постигане на посвещение: Най-напред човек да подготви узряването на душата си и после в продължение на три дни и половина да изпадне в състояние на пълно откъсване от външния свят и от своите сетивни възприятия. Ето защо тези, които трябваше да бъдат „пренесени" в духовния свят, биваха най-напред старателно подготвяни; душите им придобиваха, така да се каже, известна устойчивост, необходима за свръхсетивните изживявания.
После, в продължение на три дни и половина, те бяха откъсвани от света и пренасяни на определени места, където не можеха да си служат повече със своите физически сетива и където тялото им изпадаше в състояние, подобно на смъртта, за да бъдат отново пробудени след три дни и половина; и тогава душата отново се връщаше в тялото.
Сега вече тези хора можеха да си спомнят своите опитности от по-висшите светове и сами да говорят за тях. Ето каква беше голямата тайна на посвещението: Предварително подготвената душа беше пренасяна за три дни и половина в един съвършено друг свят; там тя беше откъсвана от физическите условия и издигана в духовния свят. Всред отделните народи винаги имаше такива личности; те бяха вестители на духовния свят; те бяха преживели това, което Библията описва като „пребиваването на Йона в корема на кита" (Йона 2,1). Ето за какво бяха подготвяни древните посветени и когато се явяваха пред един или друг народ, те носеха в себе си „знака на Йона", т.е. способността сами да се произнасят относно живота в духовния свят.
към текста >>
209.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Той знае, че човек може да надрасне своя обикновен аз, че той може да врасне в съзерцанието на духовния свят, че той може да развива своите духовни
сетива
за да се вживява в духовния свят.
Това, което е дошло тук на Земята като индивидуалност, сега се приема като велик, всеобемащ идеал за всеки отделен човек. Отделният човек се стреми, така да се каже, нагоре, когато в безкрайната далечина той провижда в себе си съвършенството, изобразено в индивидуалността на Христос Исус, и се стреми да следва този идеал. Тогава човек вижда това, което може да разглежда като свой стремеж – в интелектуално, в морално отношение, и така нататък. Но той вижда още повече ако влезе в това, което се нарича духовнонаучно движение. Тук той вижда развитието, врастването в духовния свят.
Той знае, че човек може да надрасне своя обикновен аз, че той може да врасне в съзерцанието на духовния свят, че той може да развива своите духовни сетива за да се вживява в духовния свят.
Човек разбира това. В книгата „Как се постигат познания за висшите светове? “ се изобразява едната страна на това вживяване, на влизането в духовните светове. Там ще срещнете, в частност, описание на това, което се нарича „разкъсване на личността“. Когато човек се развива духовно, така че постепенно враства в духовните светове, ставайки даже ясновиждащ, наистина се проявява нещо като разкъсване на личността.
към текста >>
210.
Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Там се учим да виждаме със своя духовен поглед и да си казваме: „Когато външният живот постепенно става невидим за външните
сетива
, когато есенната тъга се прокрадва в душата ни, душата следва Духа в мъртвите скали, за да извлече от тях силите, които през пролетта ще покрият Земята с нови сетивни органи на мировия Дух“.
През есента, когато растителната покривка изчезва, виждаме как намалява външната сила на слънцето, как се отдалечава ликът на мировия Дух. При правилна подготовка, усещаме Духа, пулсиращ във Вселената, в самите нас. И сега можем да следваме мировия Дух, когато той губи външния си облик. Когато взорът ни не може да почива върху растителната покривка, усещаме, как в нас се пробужда Духът в степента, в която той се оттегля от външните мирови явления. Пробудилият се Дух става наш водач в дълбините, където се оттегля духовният живот, там, където предаваме на Духа семената за следващата пролет.
Там се учим да виждаме със своя духовен поглед и да си казваме: „Когато външният живот постепенно става невидим за външните сетива, когато есенната тъга се прокрадва в душата ни, душата следва Духа в мъртвите скали, за да извлече от тях силите, които през пролетта ще покрият Земята с нови сетивни органи на мировия Дух“.
към текста >>
211.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Може следователно да се каже, че в далечното минало човек е бил един вид духовно същество, защото той се е свързвал пряко с други духовни същества, бил е техен другар, така да се каже; той усещал, че принадлежи към други духовни същества, към които днес вече той не може да се обръща чрез нормалните си
сетива
.
Дотогава докато човек все още вижда ясновиждащо в духовния свят и не се усеща, да е един Аз, не е възможно да си формира преценки, да съчетава мисли. Способността да се формират преценки постепенно възниква, но в замяна на старото ясновидство, което намалява с всяко следващо въплъщение. Човекът все по-малко и по-малко пребивава в онези състояния, при които е могъл да вижда духовния свят. Вместо това той се аклиматизирва към физическата област, култивира логическо мислене и усеща себе си едно Аз, следователно ясновидството постепенно изчезва. И тогава човешкото същество започва да възприема външния свят и все повече и повече се привързва към него, но неговата връзка с духовния свят става все по-слаба.
Може следователно да се каже, че в далечното минало човек е бил един вид духовно същество, защото той се е свързвал пряко с други духовни същества, бил е техен другар, така да се каже; той усещал, че принадлежи към други духовни същества, към които днес вече той не може да се обръща чрез нормалните си сетива.
Както ние знаем, днес също има, отвъд непосредствения свят, който ни заобикаля, други духовни светове, населени от други духовни същества, но съвременният човек не може да вижда в тези със своето обикновено съзнание. Преди обаче той е живял в тях, както по време на сънното си съзнание през нощта, а в онова междинно състояние, за което говорих. Той е живял в духовния свят и е общувал с тези други същества. Това нормално вече не може да става. Човекът, така да се каже, е изхвърлен от своя дом, духовния свят, и с всяко ново въплъщение той все повече и повече се установява в света на земята долу.
към текста >>
212.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Така днес ние имаме едно човечество, което може да гледа в духовния свят само чрез едно ненорамално развитие или като следва специални методи, нормалното състояние за съвременния човек е да е способен да вижда нещата на света чрез своите външни
сетива
и да съчетава тези виждания, чрез своя разум или интелект, които са свързани с физическия мозък.
Така днес ние имаме едно човечество, което може да гледа в духовния свят само чрез едно ненорамално развитие или като следва специални методи, нормалното състояние за съвременния човек е да е способен да вижда нещата на света чрез своите външни сетива и да съчетава тези виждания, чрез своя разум или интелект, които са свързани с физическия мозък.
към текста >>
Или в противен случай ще смятат, че това е илюзия на техните
сетива
, тъй като такова нещо, така ще си казват, не съществува.
Човешките същества ще имат странни и забележителни опитности да не знаят какво всъщност става с тях! Те ще започнат да имат предчувствия които ще стават реалност и ще могат да предвиждат събития, които в действителност ще стават. Наистина хората навсякъде постепенно ще започнат фактически да виждат, макар че това ще бъде замъглено и в неговите първи елементи, онова, което наричаме човешко етерно тяло. Съвременното човешко същество вижда само физическото тяло; постепенно ще бъде прибавена и способността да вижда етерното тяло. Хората ще се научат, че това етерно тяло е една реалност.
Или в противен случай ще смятат, че това е илюзия на техните сетива, тъй като такова нещо, така ще си казват, не съществува.
Нещата ще достигнат до една точка в която много хора, които са имали такива опитности ще си зададат въпроса: "Аз да не съм луд? "
към текста >>
213.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Това бе епохата, през която бе нормално за човека да зависи единствено от онова, което бе достъпно за неговите външни
сетива
и също от разбирането, което бе свързано с инструмента мозък.
Вие знаете, че едно от най-значителните изказвания, направени при приближаването на Хри стовото събитие беше "Променете разположението на душите си, защото царството небесно предстои". Това са думи с най-дълбоко значение, защото те показват, че нещо многозначително бе станало в цялото душевно развитие на човека по онова време. Когато тази думи бяха изговорени, преди повече от 3000 г. бяха изминали от началото на онова, което ние наричаме Кали Юга или Тъмния Век. Какво е значението на този век?
Това бе епохата, през която бе нормално за човека да зависи единствено от онова, което бе достъпно за неговите външни сетива и също от разбирането, което бе свързано с инструмента мозък.
Това бе всичко, което човекът можеше да преживява да знае и да разбира през тъмния период на Кали Юга.
към текста >>
Този Тъмен Век бе предшествуван от един период, в които човек не зависеше само от своите външни
сетива
и интелект, но все още имаше спомен, повече или по-малко за древното съноподобно състояние, през което той можеше да усеща една връзка с духовния свят.
Този Тъмен Век бе предшествуван от един период, в които човек не зависеше само от своите външни сетива и интелект, но все още имаше спомен, повече или по-малко за древното съноподобно състояние, през което той можеше да усеща една връзка с духовния свят.
Желаем да създадем една картина именно за тези древни човешки времена. Тогава човекът не само можеше да вижда минералната, растителната и животинската област, както и самият себе си във физическата човешка област, но той можеше също, в едно състояние между будност и сън, да вижда божествения свят. Той виждаше себе си като най-нисшия член на най-нисшата област в йерархическия ред на който бяха ангелите, архангелите и пр. Той знаеше това чрез собствен опит, така че би било абсурдно за него да отрече съществуването на този духовен свят, така както би било абсурдно днес да се отрече съществуването на минералното, растителното и животинското царство. Човекът не само притежаваше знание за онова, което протичаше към него като мъдрост от духовните области, но той имаше способността напълно да бъде проникнат от енергиите на тези области.
към текста >>
След като бе преминало първото хилядолетие на Кали Юга, се появява първата компенсация за загубата: в индивидуалността на Авраам, след неговото посвещение от Мелхиседек, става възможно за човешкото същество да познае Бога във външния свят чрез истинско проникновение и правилна преценка на разстилащия се наоколо външен свят като някакъв килим пред неговите
сетива
.
Говорейки общо, вековете на историята се повтарят, ала винаги по един нов начин. От Духовната Наука началото на Кали Юга се вижда като затваряне на портите към духовния свят.
След като бе преминало първото хилядолетие на Кали Юга, се появява първата компенсация за загубата: в индивидуалността на Авраам, след неговото посвещение от Мелхиседек, става възможно за човешкото същество да познае Бога във външния свят чрез истинско проникновение и правилна преценка на разстилащия се наоколо външен свят като някакъв килим пред неговите сетива.
С Авраам идва първото зазоряване на едно знание за това какво е един Аз-Бог, един Бог, свързан с човешката Аз-природа. Авраам осъзнавал, че зад явленията на света на сетивата имало нещо, което давало възможност на човешкото Аз да схваща себе си като капка от безкрайното, неизмеримо световно Аз.
към текста >>
В горящата къпина, в гърма и светкавицата на Синай Той разкри Себе си на човешките
сетива
и говори на човешкото най-вътрешно същество.
Второто състояние на това откровение на Бога беше преживяно по времето на Мойсей, когато Бог се приближи към човека чрез елементите.
В горящата къпина, в гърма и светкавицата на Синай Той разкри Себе си на човешките сетива и говори на човешкото най-вътрешно същество.
Минава трето хилядолетие, през което знание за Бога прониква у човека, което хилядолетие е векът на Соломон, когато Бог разкри Себе си чрез символите на Храма, който Соломон съгради в Йерусалим. Така божественото откровение продължава на степени. Бог първо се разкри на Авраам като Аз-Бог или Яхве-Бог, след това на Мойсей в горящата къпина, в гърма и светкавицата и тогава на Соломон в символите на Храма.
към текста >>
Сега обаче ние навлизаме в една епоха, която припомня и оживява века на Авраам, но в смисъла, че човешки същества се водят на далеч от света, достъпен за нашите физически
сетива
.
Такъв бе случаят с Таулер, който бе велик проповедник и който искаше да прави силни откровения. При него идва един обикновен човек, който се наричаше "Приятелят на Бога на Планините", за когото се смяташе, че щеше да стане ученик на Таулер. Вместо това той скоро стана учител на Таулер, след което Таулер беше в състояние да говори за Бога от своето вътрешно същество с такава сила, че някои ученици и слушатели се казва, че са падали на земята като мъртви, докато той е проповядвал. Това е възпоменание на събитията, които са ставали, когато Мойсей бе получил Закона на Синай. Вековете до наше време са били изпълнени от този дух.
Сега обаче ние навлизаме в една епоха, която припомня и оживява века на Авраам, но в смисъла, че човешки същества се водят на далеч от света, достъпен за нашите физически сетива.
Духът на Авраам ще повлияе на нашето знание, така че човешки същества ще се откажат от старата умственост, която складирваше само в сетивния свят. В контраст с Авраам обаче, за когото духът на Бога можеше да бъде намерен само в света на сетивата, сега вече ние ще израстем отвъд света на сетивата към духовния свят.
към текста >>
214.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Палермо, 18. 4. 1910 г. Връщането на Христос.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Бог трябваше да слезе до физическия свят, защото човешката способност за възприятие не можеше вече да издига себе си над света на физическите
сетива
.
Само при Христос ние виждаме едно божествено-духовно същество в пряк контакт с едно физическо тяло. Това означава, че Азът на Христос бе напуснал неговите физическа, етерна и астрална обвивки и че Христос Самият се въплътил като Азът вътре в тези обвивки, така че Азът на всяко човешко същество да може да има връзка с Христос. В резултат виждаме, че в ранните епохи великите водачи на човечеството могат така да бъдат възприети, че човек може да достигне до едно разбиране за тяхната връзка с духовния свят само чрез картини. Сега обаче в контраст, цялата биография на Христос се състои от факти, които могат да се изразят във физическия свят. С други думи, Христовото събитие може да бъде схванато с нашия интелект, с нашия физически ум.
Бог трябваше да слезе до физическия свят, защото човешката способност за възприятие не можеше вече да издига себе си над света на физическите сетива.
По тази причина идва великото пророчество на Йоан Кръстителя, че разположението на човешката душа трябва да се промени, така че да се приближи царството небесно.
към текста >>
Христос се появи във физическо тяло, за да бъде видян от физическите
сетива
.
Това, което казваме често ще бъде повтаряно през идващите години обаче от жизнено значение е то да бъде правилно разбрано. Възможно е, щото материалистични тенденции да проникнат в Теософското Общество дори дотам, че някои ще вярват, че Христос ще вземе отново материално тяло, когато дойде. Ако това бъде случаят, може да се твърди, че човечеството не е направило никакъв прогрес през последните 2000 г. Преди 2000 г.
Христос се появи във физическо тяло, за да бъде видян от физическите сетива.
За бъдещото ясновидство Той ще се появи в едно етерно тяло. Посредством Духовната Наука ние подготвяме себе си да разберем многозначителната епоха пред нас. За да си антропософ не е достатъчно само да разбереш Антропософията теоретически; трябва да внесем чрез нея живот вътре в себе си. Ще бъде необходимо да наблюдаваме това велико събитие с абсолютна точност. Ще има амбициозни лица, които ще се опитат, въз основа на материалистичното направление на Антропософията днес, да извлекат преимущество за себе си, като се обяват, за Христос и ще намерят хора, които да им вярват.
към текста >>
Истинският антропософ ще очаква Христовото появяване пред висшите
сетива
.
За да си антропософ не е достатъчно само да разбереш Антропософията теоретически; трябва да внесем чрез нея живот вътре в себе си. Ще бъде необходимо да наблюдаваме това велико събитие с абсолютна точност. Ще има амбициозни лица, които ще се опитат, въз основа на материалистичното направление на Антропософията днес, да извлекат преимущество за себе си, като се обяват, за Христос и ще намерят хора, които да им вярват. За истинския антропософ това ще бъде един изпит да въоръжи себе си срещу такива намерения и, вместо да унижи човешкото чувство по такъв начин, да го издигне до духовните светове. Онези, които разбират Антропософията по правилен начин ще кажат на тези фалшиви месии на 20-тото столетие: Вие сте обявили появяването на Христос на физическото поле, но ние знаем, че Христос ще прояви себе си само в етерна форма.
Истинският антропософ ще очаква Христовото появяване пред висшите сетива.
Едно лице трябва преди смъртта си да разбере истинското значение на това второ идване на Христос; тогава в живота между смърт и ново раждане това разбиране ще разтвори неговите духовни сетива. Онези, които не ще инат тези способности, които не са били в състояние на земята да разберат значението на второто Христово идване, ще трябва да чакат едно ново въплъщение, за да бъдат в състояние да придобият това разбиране на физическото поле.
към текста >>
Едно лице трябва преди смъртта си да разбере истинското значение на това второ идване на Христос; тогава в живота между смърт и ново раждане това разбиране ще разтвори неговите духовни
сетива
.
Ще бъде необходимо да наблюдаваме това велико събитие с абсолютна точност. Ще има амбициозни лица, които ще се опитат, въз основа на материалистичното направление на Антропософията днес, да извлекат преимущество за себе си, като се обяват, за Христос и ще намерят хора, които да им вярват. За истинския антропософ това ще бъде един изпит да въоръжи себе си срещу такива намерения и, вместо да унижи човешкото чувство по такъв начин, да го издигне до духовните светове. Онези, които разбират Антропософията по правилен начин ще кажат на тези фалшиви месии на 20-тото столетие: Вие сте обявили появяването на Христос на физическото поле, но ние знаем, че Христос ще прояви себе си само в етерна форма. Истинският антропософ ще очаква Христовото появяване пред висшите сетива.
Едно лице трябва преди смъртта си да разбере истинското значение на това второ идване на Христос; тогава в живота между смърт и ново раждане това разбиране ще разтвори неговите духовни сетива.
Онези, които не ще инат тези способности, които не са били в състояние на земята да разберат значението на второто Христово идване, ще трябва да чакат едно ново въплъщение, за да бъдат в състояние да придобият това разбиране на физическото поле.
към текста >>
215.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Обикновеното физическо тяло спи за това виждане и ние с основание можем да кажем, че е пробуждане, когато човек се научи да използува своите духовни
сетива
.
Когато проникнем по-дълбоко в този въпрос, става очевидно, че в сегашното си физическо съществуване човек е, в известен смисъл, винаги заспал, само че има разлика между спането през деня и спането през нощта. В това можем да се убедим по чисто външен начин, защото ние знаем, че можем да бъдем будни в езотеричен смисъл през деня, което ще рече, ние можем да станем ясновиждащи и да виждаме в духовния свят.
Обикновеното физическо тяло спи за това виждане и ние с основание можем да кажем, че е пробуждане, когато човек се научи да използува своите духовни сетива.
През нощта, разбира се, ние спим в нормалния смисъл. Следователно може да се каже: обикновеното спане е спане с оглед външния физически свят; през деня съвременното съзнание спи с оглед духовния свят.
към текста >>
Ако хората наблюдават такива случки с незамъглени
сетива
, те ще узнаят, че има едно етерно тяло, което ще се движи из физическия свят, но ще знаят, че то е единственото етерно тяло, което може да действува във физическия свят, както действува човешкото физическо тяло.
Така ние разбираме какъв огромен напредък означава фактът, че Христос живя три години на земята в специално подготвено тяло, за да може Той да бъде видим с физически очи. Чрез това, което се случи през тези три години, хората са били подготвени да виждат Христос, Който ще се движи между тях и етерното тяло, Който ще участвува в земния живот така истински и действително, както правеше това физическият Христос в Палестина.
Ако хората наблюдават такива случки с незамъглени сетива, те ще узнаят, че има едно етерно тяло, което ще се движи из физическия свят, но ще знаят, че то е единственото етерно тяло, което може да действува във физическия свят, както действува човешкото физическо тяло.
Само в едно отношение то ще се различава от физическото тяло че може да бъде на две, три, даже на стотици и хиляди места в едно и също време. Това е възможно само за етерна, не и за физическа форма. Това, което ще се осъществи в човечеството при този напредък е, че двата полюса, за които говорих интелектуалният и моралният, все повече и повече ще стават един; те ще се обединят. Това ще се случи, понеже в течение на близкото хилядолетие хората ще осъзнаят присъствието на Етерния Христос в света; те все повече и повече ще бъдат проникнати в будния си живот от прякото въздействие на Доброто от Духовния свят. Докато в днешно време волята е заспала през деня и човек може да и въздействува непряко посредством мисълта, в течение на следващите хилядолетия чрез силата, която отсега нататък действува в нас под ръководството на Христос, ще стане така, че и в будно съзнание постъпките на хората пряко ще произвеждат добро.
към текста >>
216.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Когато я възприемаме чрез нашите
сетива
природата е, така да се каже, пресята за нас.
Различни индивидуалности също така работят заедно във всичко, което човек нарича природа и включва в естествените науки, от една страна, и в обожание на природата, естетиката на природата и пр, от друга страна. В съвременния еволюционен цикъл на човечеството обаче щастливо, подреждане се намира за човешките същества чрез изпълненото с мъдрост управление на света: човек може да схване природата с понятия, свързващи я с едно неразделно управление, само защото онова, което зависи от едно неразделно управление може да приближи до човешкото същество като опитност от природата чрез сетивното възприятие. Зад гоблена на природата лежи нещо твърде различно, повлиявано от напълно различно направление. Това обаче се блокира, когато човек възприема природата. Онова, което човек нарича природа е следователно една неразделена система, но само защото е била пресята.
Когато я възприемаме чрез нашите сетива природата е, така да се каже, пресята за нас.
Всичко, което е противоречиво в нея е пресято и природата се предава на нас като една неразделена система. В момента, когато обаче прекрачим прага и възприемем реалност, внасяща изяснение в природата елементалните духове или влиянията върху човешката душа, които също биха могли да бъдат регулирани, от природата човек вече не е в състояние да говори за природата като една неразделена система. Всъщност трябва да ни стане ясно, че боравим с влияния над индивидуалности, които или се борят един с друг, или подкрепят и засилват един другиго.
към текста >>
217.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Той не забелязва тези неща, както забелязва онова, което му се доставя чрез неговите
сетива
като природни факти.
Аз съм ви разказал един краен случай, ала нашият живот е съставен от такива неща, дотолкова, доколкото нашият живот е въпрос на съдба. А човекът просто не я забелязва, той не обръща внимание на такива неща.
Той не забелязва тези неща, както забелязва онова, което му се доставя чрез неговите сетива като природни факти.
От ден на ден, от час на час, от минута на минута, неща се случват, от които само един пример е даден, крайният пример, който аз току-що ви описах. Помислете си колко често например точно когато ще излезете от къщи нещо ви забавя половин час човек трябва да проучва даже малките неща/. Такива неща и подобни хиляди се случват през нашия живот. Вие виждате само онова, което се случва, когато сте били задържани половин час; вие не размишлявате какво напълно различно би станало, ако вие бихте излезли както е било запланувано половин час по-рано!
към текста >>
218.
1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Когато отправи своя поглед към външния свят, той възприема на първо място онова, което се представя там на неговите
сетива
.
От две страни вътрешна и външна, както можем да ги наречем човекът е отделен от духовния свят.
Когато отправи своя поглед към външния свят, той възприема на първо място онова, което се представя там на неговите сетива.
Той вижда цветове и светлина, чува звуци, усеща топлина и студ, мирише, опитва и т.н. Това е светът непосредствено около него. Съзерцавайки този свят ние забелязваме, преди всичко, един вид граница. Чрез пряко възприятие, пряко изживяване, човекът днес не е способен да погледне зад границата, представена му от цветовете и светлината, звуците, уханията и т.н. Един банален пример ще направи това ясно.
към текста >>
219.
2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Но не само, че възприема този външен свят със своите
сетива
; заедно с всяко възприятие той чувства нещо.
Какво се случва, когато човек се събужда сутрин? Всъщност той влиза в съвсем различен свят, който обикновено счита за единствения принадлежащ му. Върху сетивата му се правят впечатления отвън, но той не може да погледне зад тези впечатления. Когато стане от сън, пред него лежи разгърнат целият гоблен на сетивния свят.
Но не само, че възприема този външен свят със своите сетива; заедно с всяко възприятие той чувства нещо.
Колкото и слабо да е приятното усещане при възприемане, например, на някой цвят, въпреки всичко винаги е налице определен вътрешен процес. Всички външни сетивни възприятия работят по такъв начин, че пораждат определени вътрешни състояния; всеки ще осъзнае, че въздействието на виолетовото е различно от това на зеленото. Сетивното тяло е онова, което позволява сетивните впечатления да бъдат възприемани; то е причината човек да вижда жълто, например; но онова, което изживяваме и чувстваме вътрешно като резултат на впечатленията, които ни правят червеният, виолетовият или жълтият цвят това се причинява от Сетивната душа. Трябва да се прави тънка разлика между тези функции на сетивното тяло и на Сетивната душа.
към текста >>
220.
3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Мистикът се стреми да отклони изцяло своето внимание от външния свят, да изключи впечатленията, нахлуващи в неговите очи и други
сетива
и да проникне в своето най-вътрешно същество.
Има, разбира се, действително състояние на преход от спящия към будния живот. Как тогава щяха да стоят нещата, ако бяхме наистина способни, при слизане в своите физически и етерни тела, да съзерцаваме себе си отвътре? Ние щяхме да видим нещо съвсем различно от онова, което виждаме по обичайния начин: ние щяхме да познаем интимните изживявания, търсени от мистика.
Мистикът се стреми да отклони изцяло своето внимание от външния свят, да изключи впечатленията, нахлуващи в неговите очи и други сетива и да проникне в своето най-вътрешно същество.
Но оставяйки настрана опитности от този род, ние можем да кажем, че в ежедневния живот сме защитени от гледката на своето вътрешно същество, понеже в момента на събуждането погледът ни бива отклонен към външния свят около нас, към гоблена представен ни от сетивата гобленът, от който физическото ни тяло, когато е наблюдавано през будния живот, е една част. Така в будно състояние възможността за наблюдаване на себе си отвътре ни се изплъзва. Като че ли несъзнателно сме били преведени през поток: докато спим ние сме от тази страна на потока, когато сме будни, сме на отсрещната страна. Ако бяхме способни да възприемаме нещо от "тази страна", ние щяхме да можем да възприемаме своя Аз и своето астрално тяло, както възприемаме външни предмети в будния живот; но ние отново сме предпазени от възприемане на собствената си същност в съня, тъй като в момента на заспиването способността за възприемане спира и съзнанието бива заличено.
към текста >>
Нека вземем окото като представител на другите
сетива
.
Ще помислим за наистина най-простите изживявания, които идват до човека във външния свят на сетивата. В този свят той възприема редуване на ден и нощ как Слънцето изгрява на сутринта и залязва вечерта; възприема как слънчевата светлина осветява всички предмети около него. Какво тогава е онова, което човек вижда от изгрев до залез? Принципно казано, той изобщо не вижда самите предмети, а слънчевата светлина, която те отразяват. В тъмното ние не можем да видим един предмет без осветяване.
Нека вземем окото като представител на другите сетива.
Онова, което виждаме през деня, в действителност са отразените лъчи на Слънцето. Ето как стоят нещата от сутрин до вечер. Но човек има само много несъвършено усещане за причината, която му позволява изобщо да вижда предмети във външния свят. Ако погледнем Слънцето директно, нашите очи биват заслепени. Самата причина, на която дължим способността за възприемане на външния сетивен свят, ни заслепява.
към текста >>
221.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
"Водата" е нещо, което тече през Елементарния Свят, разбира се, невъзприемаемо за физическите
сетива
, но достъпно за висшите
сетива
, за способността за духовно възприемане, за Посветения.
Също така има неща и същества, които могат да бъдат описани като "течни" или "флуидни". В Елементарния Свят ние можем да виждаме през тях, можем да проникнем в тях, имаме усещане подобно на усещането във физическия свят, когато потапяме ръката си във вода. Ние можем да се потопим в тях, докато онова наричано "земя" е нещо, което оказва съпротива като твърд предмет. Второто състояние се описва в Елементарния Свят като "вода". Всеки път, когато се споменава за "земя" или "вода" в книгите по Духовна Наука, се има предвид ето това; физическата вода е само външна алегория на онова, което се вижда на този етап на развитие.
"Водата" е нещо, което тече през Елементарния Свят, разбира се, невъзприемаемо за физическите сетива, но достъпно за висшите сетива, за способността за духовно възприемане, за Посветения.
към текста >>
222.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Съответно ние можем да кажем: В този определен момент определени сили биват възпирани от окото, и също от другите
сетива
; онова, което не се влива е нас, което бива възпирано, е сбора от нашите сетивни впечатления.
С други думи, окото не е оформено от онова, което е отразено, а от онова, което идва до нас със светлината и то е част от Елементарния Свят. Освен това нещо друго се влива от Света на Духа, всъщност от всички светове, за които говорихме.
Съответно ние можем да кажем: В този определен момент определени сили биват възпирани от окото, и също от другите сетива; онова, което не се влива е нас, което бива възпирано, е сбора от нашите сетивни впечатления.
Така че това, което виждаме или чуваме, е което ние не пропускаме; а което пропускаме е онова, формирало физическия организъм на окото например. Ние възпираме определени сили и позволяваме на други да преминат тези последните бидейки сили на Елементарния Свят. Ако погледнем очната ябълка в огледалото, тогава ние също виждаме само онова, което тя не пропуска. Така в Елементарния Свят има сили, които са оформили зрителното ни сетиво, а също и другите ни сетива. Като сетивни същества ние сме оформени от Елементарния Свят; светът, който виждаме когато сме способни да погледнем в Елементарния Свят, е светът който е изградил нашите сетива.
към текста >>
Така в Елементарния Свят има сили, които са оформили зрителното ни сетиво, а също и другите ни
сетива
.
Освен това нещо друго се влива от Света на Духа, всъщност от всички светове, за които говорихме. Съответно ние можем да кажем: В този определен момент определени сили биват възпирани от окото, и също от другите сетива; онова, което не се влива е нас, което бива възпирано, е сбора от нашите сетивни впечатления. Така че това, което виждаме или чуваме, е което ние не пропускаме; а което пропускаме е онова, формирало физическия организъм на окото например. Ние възпираме определени сили и позволяваме на други да преминат тези последните бидейки сили на Елементарния Свят. Ако погледнем очната ябълка в огледалото, тогава ние също виждаме само онова, което тя не пропуска.
Така в Елементарния Свят има сили, които са оформили зрителното ни сетиво, а също и другите ни сетива.
Като сетивни същества ние сме оформени от Елементарния Свят; светът, който виждаме когато сме способни да погледнем в Елементарния Свят, е светът който е изградил нашите сетива.
към текста >>
Като сетивни същества ние сме оформени от Елементарния Свят; светът, който виждаме когато сме способни да погледнем в Елементарния Свят, е светът който е изградил нашите
сетива
.
Съответно ние можем да кажем: В този определен момент определени сили биват възпирани от окото, и също от другите сетива; онова, което не се влива е нас, което бива възпирано, е сбора от нашите сетивни впечатления. Така че това, което виждаме или чуваме, е което ние не пропускаме; а което пропускаме е онова, формирало физическия организъм на окото например. Ние възпираме определени сили и позволяваме на други да преминат тези последните бидейки сили на Елементарния Свят. Ако погледнем очната ябълка в огледалото, тогава ние също виждаме само онова, което тя не пропуска. Така в Елементарния Свят има сили, които са оформили зрителното ни сетиво, а също и другите ни сетива.
Като сетивни същества ние сме оформени от Елементарния Свят; светът, който виждаме когато сме способни да погледнем в Елементарния Свят, е светът който е изградил нашите сетива.
към текста >>
В своите сетивни органи ние сме произведение на Елементарния Свят и усещайки дейността и функционирането на своите
сетива
, ние усещаме Елементарния Свят.
По какъв начин сме способни ние в обикновения живот да бъдем съзнателни за нещо? Чрез това да бъдем способни да го възпрем. Ние ставаме съзнателни за част от Елементарния Свят възпирайки я.
В своите сетивни органи ние сме произведение на Елементарния Свят и усещайки дейността и функционирането на своите сетива, ние усещаме Елементарния Свят.
Ние сме произведение на Света на Духа и усещаме този свят но само в отражение когато усещаме света, свързан с нашите нерви. Какво знае човек за Елементарния Свят? Колкото е отразено за него чрез сетивата: светлина, звуци и т.н. Какво знае човек за Света на Духа? Точно онова, което неговите нерви отразяват за него.
към текста >>
223.
1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Първото нещо е, че по един непредубеден и честен начин всеки човек може да стигне до мисълта: Да, на света има и такива Същества, които всъщност остават недостъпни за физическите
сетива
и изобщо за обикновените човешки възприятия; а всред сетивно възприеманите същества има и такива, чиито действия са невидими, но нищо не им пречи те да се проявяват също и в областта на видимите същества, както например човешкото същество действува в човешките ръце или в човешките пръсти, така че, следователно, можем да говорим за швейцарския Народностен Дух както за Духа на един отделен човек, и че можем да различим Духа на този човек от неговите пръсти със същата точност, с която различаваме швейцарския Народностен Дух от милионите хора, живеещи в планините на Швейцария.
Защото какво всъщност означава това, което днешните хора наричат „Душа на Народа“ или „Дух на Народа“? Нищо друго, освен няколко общи качества, присъщи на стотици, хиляди или милиони души, които са струпани върху определена територия! А обстоятелството, че освен милионите хора струпани върху определена територия може да съществува и нещо реално, което би се покрило с понятието Народностен Дух и всъщност лежи в основата му, това е извънредно трудно да бъде разбрано от нашите съвременници. Ако сега например спазвайки нужната дискретност бихме попитали някого: Какво разбира съвременният човек под швейцарски Народностен Дух? той просто би се впуснал в абстрактни описания на известни качества, които са присъщи за швейцарските Алпи и планинската верига Юра, бидейки напълно сигурен, че тези качества нямат никакво друго съответствие и въобще нищо, което ние бихме могли да опознаем с помощта на нашите сетивни възприятия.
Първото нещо е, че по един непредубеден и честен начин всеки човек може да стигне до мисълта: Да, на света има и такива Същества, които всъщност остават недостъпни за физическите сетива и изобщо за обикновените човешки възприятия; а всред сетивно възприеманите същества има и такива, чиито действия са невидими, но нищо не им пречи те да се проявяват също и в областта на видимите същества, както например човешкото същество действува в човешките ръце или в човешките пръсти, така че, следователно, можем да говорим за швейцарския Народностен Дух както за Духа на един отделен човек, и че можем да различим Духа на този човек от неговите пръсти със същата точност, с която различаваме швейцарския Народностен Дух от милионите хора, живеещи в планините на Швейцария.
Той е нещо различно от милионите хора, а именно едно отделно Същество, както и самият човек е едно отделно същество. Само че хората се различават от него по това, че предлагат на човешките възприемателни способности една сетивна външна страна. Въпреки че един Народностен Дух не може да бъде възприет от физическите сетива на човека, какъвто е случаят с едно или друго физическо явление, той е едно напълно реално Същество.
към текста >>
Въпреки че един Народностен Дух не може да бъде възприет от физическите
сетива
на човека, какъвто е случаят с едно или друго физическо явление, той е едно напълно реално Същество.
Ако сега например спазвайки нужната дискретност бихме попитали някого: Какво разбира съвременният човек под швейцарски Народностен Дух? той просто би се впуснал в абстрактни описания на известни качества, които са присъщи за швейцарските Алпи и планинската верига Юра, бидейки напълно сигурен, че тези качества нямат никакво друго съответствие и въобще нищо, което ние бихме могли да опознаем с помощта на нашите сетивни възприятия. Първото нещо е, че по един непредубеден и честен начин всеки човек може да стигне до мисълта: Да, на света има и такива Същества, които всъщност остават недостъпни за физическите сетива и изобщо за обикновените човешки възприятия; а всред сетивно възприеманите същества има и такива, чиито действия са невидими, но нищо не им пречи те да се проявяват също и в областта на видимите същества, както например човешкото същество действува в човешките ръце или в човешките пръсти, така че, следователно, можем да говорим за швейцарския Народностен Дух както за Духа на един отделен човек, и че можем да различим Духа на този човек от неговите пръсти със същата точност, с която различаваме швейцарския Народностен Дух от милионите хора, живеещи в планините на Швейцария. Той е нещо различно от милионите хора, а именно едно отделно Същество, както и самият човек е едно отделно същество. Само че хората се различават от него по това, че предлагат на човешките възприемателни способности една сетивна външна страна.
Въпреки че един Народностен Дух не може да бъде възприет от физическите сетива на човека, какъвто е случаят с едно или друго физическо явление, той е едно напълно реално Същество.
към текста >>
224.
3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси.
GA_121 Отделните души на народите
Вие лесно бихте могли да си представите, че това, което наричаме свят на усещането, както и това, което навлиза в човека чрез външните
сетива
, чисто и просто не съществува.
И ако ясно си представите тази фигура, тя ще Ви носи сигурност при всички положения. Вие бихте могли мислено да възпроизведете тази фигура, без да я чертаете външно. И тогава Вие осъществявате една чисто мисловна операция чрез Вашите вътрешни душевни сили.
Вие лесно бихте могли да си представите, че това, което наричаме свят на усещането, както и това, което навлиза в човека чрез външните сетива, чисто и просто не съществува.
Следователно, представете си, че външният свят е изчезнал, че пространството е сведено до една мисловна конструкция, и тогава там, в това пространство сборът от трите ъгъла на всички възможни триъгълници ще е равен на 180 градуса. За да стигнем до едно геометрично-математическо познание не е нужно да обхващаме един или друг външен обект с нашите сетива, нужно е само съответното вътрешно изживяване да протече ясно и нагледно в нашето съзнание.
към текста >>
За да стигнем до едно геометрично-математическо познание не е нужно да обхващаме един или друг външен обект с нашите
сетива
, нужно е само съответното вътрешно изживяване да протече ясно и нагледно в нашето съзнание.
И ако ясно си представите тази фигура, тя ще Ви носи сигурност при всички положения. Вие бихте могли мислено да възпроизведете тази фигура, без да я чертаете външно. И тогава Вие осъществявате една чисто мисловна операция чрез Вашите вътрешни душевни сили. Вие лесно бихте могли да си представите, че това, което наричаме свят на усещането, както и това, което навлиза в човека чрез външните сетива, чисто и просто не съществува. Следователно, представете си, че външният свят е изчезнал, че пространството е сведено до една мисловна конструкция, и тогава там, в това пространство сборът от трите ъгъла на всички възможни триъгълници ще е равен на 180 градуса.
За да стигнем до едно геометрично-математическо познание не е нужно да обхващаме един или друг външен обект с нашите сетива, нужно е само съответното вътрешно изживяване да протече ясно и нагледно в нашето съзнание.
към текста >>
Сега Вие следва да направите извода, че Архангелите съвсем не се интересуват от външния физически свят, до който човекът стига с помощта на своите
сетива
.
Обаче Архангелите далеч не са такива Същества, които мислят само с помощта на математически представи; напротив, човекът е толкова несъвършен, че може да си представи дейността на Архангелите само чрез такива абстракции, каквито са математическите истини. Те представляват нещо, което е съвсем „нормално“ както за човека, така и за Духовете на Народите.
Сега Вие следва да направите извода, че Архангелите съвсем не се интересуват от външния физически свят, до който човекът стига с помощта на своите сетива.
Следователно, за Архангелите светът не съществува в онази физическа форма, чрез която той се открива на човека. И така, ако изключите от Вашия образ на света това, което съществува само като физическо усещане, ако отстраните всичко, което сте приели в себе си чрез външните възприятия, тогава Вие изключвате от Вашия образ на света именно онова, от което Архангелите въобще не се интересуват.
към текста >>
225.
6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
За да проникнат непосредствено в нервната система, те си избират второто място за настъпление, намиращо във всичко онова, което представляват човешките
сетива
; защото другото място за настъпление в нервната система, респективно в слънчевия сплит, е локализирано в дихателната система.
А сега можем да проследим нещата още по-нататък и да видим как Духовете и Съществата, имащи своя център в Юпитер, упражняват своите действия в човешкия организъм.
За да проникнат непосредствено в нервната система, те си избират второто място за настъпление, намиращо във всичко онова, което представляват човешките сетива; защото другото място за настъпление в нервната система, респективно в слънчевия сплит, е локализирано в дихателната система.
Или с други думи, настъплението, започващо от Юпитер, минава по заобиколния път на сетивните възприятия и се разклонява в онези части на нервната система, които са центрирани в главния мозък и в гръбначния мозък. Следователно, при расите, принадлежащи към Юпитеровото човечество, тук се вливат онези сили, които формират особените качества на расата. Такъв е малко или много случаят при арийските, предноазиатски и европейски народи, които причисляваме към кавказската раса. Тук на преден план идва онази разновидност на общото човечество, която произлиза от абнормните Духове на Формата и то главно поради обстоятелството, че абнормните Духове на Формата, които можем да обозначим като Духове на Юпитер, упражняват своите действия в областта на сетивата. Накратко, представителите на кавказската раса биват формирани чрез процесите, които се разиграват в сетивата.
към текста >>
Общо взето, всички предноазиатски и особено европейски народи са един вид разновидност на това Юпитерово влияние и сега Вие се досещате понеже човекът разполага с много
сетива
-, че могат да се появят много разновидности, и за формирането на един или друг народ всред тази основна раса, възникнала чрез намесата на сетивата в нервната система, превес може да получи едно или друго сетиво.По този начин отделните народи получиха различен облик.
Общо взето, всички предноазиатски и особено европейски народи са един вид разновидност на това Юпитерово влияние и сега Вие се досещате понеже човекът разполага с много сетива -, че могат да се появят много разновидности, и за формирането на един или друг народ всред тази основна раса, възникнала чрез намесата на сетивата в нервната система, превес може да получи едно или друго сетиво.По този начин отделните народи получиха различен облик.
Според това, дали превес имат очите, ушите или другите сетива, отделните народи се ориентираха към различни посоки на развитие всред общите признаци на основната раса. Така пред тях възникнаха и строго определени задачи. Една от задачите, която стои специално пред кавказската раса, е следната: Понеже е изградена върху сетивата, тя трябва да извърви пътя от сетивния свят в духовния свят!
към текста >>
Според това, дали превес имат очите, ушите или другите
сетива
, отделните народи се ориентираха към различни посоки на развитие всред общите признаци на основната раса.
Общо взето, всички предноазиатски и особено европейски народи са един вид разновидност на това Юпитерово влияние и сега Вие се досещате понеже човекът разполага с много сетива -, че могат да се появят много разновидности, и за формирането на един или друг народ всред тази основна раса, възникнала чрез намесата на сетивата в нервната система, превес може да получи едно или друго сетиво.По този начин отделните народи получиха различен облик.
Според това, дали превес имат очите, ушите или другите сетива, отделните народи се ориентираха към различни посоки на развитие всред общите признаци на основната раса.
Така пред тях възникнаха и строго определени задачи. Една от задачите, която стои специално пред кавказската раса, е следната: Понеже е изградена върху сетивата, тя трябва да извърви пътя от сетивния свят в духовния свят!
към текста >>
226.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Тогава пред нас застава духовният свят, с който човек винаги се намира във връзка, макар и да не може да прозре това със своя външен физически ум и със своите външни
сетива
.
Тук човек не вижда само онзи малък откъс, който ни предлага сетивният свят, а се научава да разбира, че това, което в сетивния свят застава пред нашите очи, чрез това то е само израз на нещо духовно. Ето защо Йоханес Томасиус вижда със своя духовен поглед човека, с който се е срещал първо на физическото поле, вижда го не така, какъвто той е сега, но какъвто е бил десетилетия преди това, като млад човек. А другия, Щрадер, той вижда не във формата, в образа, който има сега, но го вижда пророчески в бъдещето, какъвто той ще стане, ако се развива по-нататък по същия начин, по който се развива в онова настояще. Ние разбираме този момент едва тогава, когато го разпрострем отвъд настоящето в миналото и в бъдещето. Но тогава пред нас застава онова, с което е свързано като с духовна нишка всяко събитие на настоящето.
Тогава пред нас застава духовният свят, с който човек винаги се намира във връзка, макар и да не може да прозре това със своя външен физически ум и със своите външни сетива.
към текста >>
227.
3. СКАЗКА ТРЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Вчера аз обърнах вниманието ви на факта, че това, което наричаме твърдо състояние на материята, следователно това, което оказва съпротивление на нашите
сетива
, не съществуваше още през време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние, че тогава е съществувало само елементът на огъня или топлината, газообразният или въздухообразен елемент и водният или течен елемент.
Единият съдържа всичко онова, което иска да се изяви, да се вести навън, един вид да прояви външно своите сили: "Ха-шамаим"; другият комплекс: "ха-арец", съдържа вътрешно раздвижващото се, вътрешно проникнатото от желание, вътрешно оживяващото, раздвижващо се. След това ни се описва качества на това вътрешно оживяващото, раздвижващо се, и тези качества са посочени в Библията с много характерни буквени звуци. Казва не се, че това вътрешно раздвижващо се намираше в едно състояние, което се назовава като "Тоху-ва-боху", което на наш език е предадено с думите "пуста и неустроена". Но ние можем да разберем този израз само тогава когато отново си обрисуваме с точност пред очите образния характер на това, което се разбира с "тоху-ва-боху". И ние можем да разберем това, когато с помощта на антропософското познание си представим, какво всъщност се вълнуваше в пространството, когато всичко това, което беше минало чрез Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване, се появи отново като Земно планетарно съществуване.
Вчера аз обърнах вниманието ви на факта, че това, което наричаме твърдо състояние на материята, следователно това, което оказва съпротивление на нашите сетива, не съществуваше още през време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние, че тогава е съществувало само елементът на огъня или топлината, газообразният или въздухообразен елемент и водният или течен елемент.
И всъщност твърдото състояние на материята се ражда едва с появяването на Земното планетарно състояние и се прибавя към предишните елементарни състояния. Следователно в онзи момент, когато в съществуването се появи това, което вчера описахме, когато също се проявява тенденцията слънчевото естество да се отдели от земното, тогава, вземайки предвид елементарното тъкане, ние имаме работа с едно взаимно проникване на елементите топлина, въздух и вода. Това се вълнуваше и тъчеше едно през друго. Как това се вълнуваше и тъчеше едно през друго, как трябва да си го представим, когато си го обрисуваме пред духовното схващане, това означават тези думи, които на наш език са предадена с "пуста и неустроена", но разбира се по един много неточен начин. Но то е много силно изразено със съчетанието от думи "тоху-ва-боху".
към текста >>
228.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Ние знаем, че на основата на тази физическа растителност, която се представя на физическите
сетива
, стои нещо, което можем да наречем групови души.
Къде бихме могли да намерим днес нещо, което да можем да сравним, макар и не напълно, но все пак в известно отношение с това растително тъкане в кълбото на старото Слънце, съставено от газове, топлина и светлина? Ако със сетивата, които днес има човекът би се насочил навсякъде в мировото пространство, той не би намерил нищо, което да би могло да се сравни с това. В определено време на старото Слънце всичко това съществуваше и физически, физически сгъстено до газообразна форма. Днес то въобще не може да съществува физически. Формата на действие, която тогава е съществувала и физически, за днешния човек съществува само тогава, когато ясновидската възприемателна способност се насочва в областта на свръхсетивния свят, там където се намират основните духовни същности на нашите физически растения, това, което ние в течение на годините познавахме като групови души на растенията.
Ние знаем, че на основата на тази физическа растителност, която се представя на физическите сетива, стои нещо, което можем да наречем групови души.
Днес те могат да бъдат намерени само чрез ясновидското съзнание в духовната област. Там тези групови души на растенията не съществуват в отделни растителни индивиди, а за всеки вид, за вида на розата, за вида на теменужките, за вида на дъба съществува една групова душа. Следователно в духовната област ние не трябва да търсим за всяко отделно растение никакво духовно същество, а трябва да търсим груповите души отговарящи на видовете. За днешното мислене, това бедно, отвлечено съвременно мислене, тези видове на растенията са отвлечености, понятия. Такива бяха те и през Средновековието и понеже и тогава хората не знаеха вече нищо за това, което тъче и живее като духовно естество на основата на физическото, възникна знаменитата борба между реализма и номинализма, с която се спореше: това, което съществува като видове, е само име или нещо действително духовно.
към текста >>
229.
5. СКАЗКА ПЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
А над светлината имаме онова по-тънко етерно състояние, което вече описах, като казах: Това, което действува сред материята като подреждащ принцип, което произвежда химическите съединения и разединения, това, което човекът познава със своите външни
сетива
само тогава, когато то се предава чрез инструмента на въздуха, но което под една духовна форма стои на основата на всяко съществуване, това можем да наречем тонов или звуков етер; или също, понеже този духовен звук подрежда материалното съществуване според мярка и число можем да го наречем също числов етер.
Сега още веднъж трябва да си изясним, че когато насочим поглед само върху тези елементарни изяви от топлина, светлина и въздух, ние имаме само така да се каже външната страна, майя, илюзията на това, което всъщност съществува. В действителност това са духовни Същества, които се изявят навън посредством топлината, светлината и въздуха. Положението би било също така, както ако прострем ръката си в едно затоплено пространство и бихме си казали: Че в това пространство има топлина, причината е, че там има едно същество, което разпръсква топлина и в разпръскването на топлината то има едно средство да се изяви. Ако сега пристъпим към старата Луна, там отново средното състояние е топлината, надолу имаме сгъстената топлина във въздухообразно или газообразна материя и още по-надолу сгъстяването в течна материя. По посока нагоре над топлината имаме светлината.
А над светлината имаме онова по-тънко етерно състояние, което вече описах, като казах: Това, което действува сред материята като подреждащ принцип, което произвежда химическите съединения и разединения, това, което човекът познава със своите външни сетива само тогава, когато то се предава чрез инструмента на въздуха, но което под една духовна форма стои на основата на всяко съществуване, това можем да наречем тонов или звуков етер; или също, понеже този духовен звук подрежда материалното съществуване според мярка и число можем да го наречем също числов етер.
Следователно ние казваме: от светлината се издигаме до звука, но не бива да смесваме този звук с външния звук, който възприемаме посредством въздуха, а трябва да виждаме в него нещо, което може да бъде възприето само тогава, когато ясновидските сетива на човека са пробудени в известен смисъл. Следователно сред старата Луна, във всичко което се намира в старата Луна и което действува там отвън, във всичко това трябва да виждаме елементарни състояния: топлина, въздух, вода, светлина, звук.
към текста >>
Следователно ние казваме: от светлината се издигаме до звука, но не бива да смесваме този звук с външния звук, който възприемаме посредством въздуха, а трябва да виждаме в него нещо, което може да бъде възприето само тогава, когато ясновидските
сетива
на човека са пробудени в известен смисъл.
В действителност това са духовни Същества, които се изявят навън посредством топлината, светлината и въздуха. Положението би било също така, както ако прострем ръката си в едно затоплено пространство и бихме си казали: Че в това пространство има топлина, причината е, че там има едно същество, което разпръсква топлина и в разпръскването на топлината то има едно средство да се изяви. Ако сега пристъпим към старата Луна, там отново средното състояние е топлината, надолу имаме сгъстената топлина във въздухообразно или газообразна материя и още по-надолу сгъстяването в течна материя. По посока нагоре над топлината имаме светлината. А над светлината имаме онова по-тънко етерно състояние, което вече описах, като казах: Това, което действува сред материята като подреждащ принцип, което произвежда химическите съединения и разединения, това, което човекът познава със своите външни сетива само тогава, когато то се предава чрез инструмента на въздуха, но което под една духовна форма стои на основата на всяко съществуване, това можем да наречем тонов или звуков етер; или също, понеже този духовен звук подрежда материалното съществуване според мярка и число можем да го наречем също числов етер.
Следователно ние казваме: от светлината се издигаме до звука, но не бива да смесваме този звук с външния звук, който възприемаме посредством въздуха, а трябва да виждаме в него нещо, което може да бъде възприето само тогава, когато ясновидските сетива на човека са пробудени в известен смисъл.
Следователно сред старата Луна, във всичко което се намира в старата Луна и което действува там отвън, във всичко това трябва да виждаме елементарни състояния: топлина, въздух, вода, светлина, звук.
към текста >>
230.
7. СКАЗКА СЕДМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Да вземем това, което така често ни занимаваше през тези дни, елементарното съществуване, непосредствено граничащо и намиращо се над физическото съществуване, което се намира зад това, което възприемаме с нашите
сетива
.
Това е едно изречение, което е известно на всеки един, който се е занимавал що годе с окултната наука. Също и нисшите области на ясновидството, всичко това, което наричаме етерен и астрален свят, в един по-висш смисъл то принадлежи към тази област на илюзията, и това е нещо, което не може да остане скрито за никого, който се е занимавал по-продължително време с духовните възгледи. Ние се натъкваме така да се каже на истинската основа на съществуването едва тогава доколкото тя е достижима за нас -,когато проникнем над горепосочените области до по-дълбоките извори на съществуването; това трябва постоянно да имаме предвид. И не трябва да се задоволяваме само да си казваме това само теоретически, а чувството трябва да се превърне така да се каже в плът и кръв, че ние се подаваме на илюзии, когато се придържаме само към външното съществуване. Да се пренебрегне някак външното съществуване, да го ценим по-малко, това естествено би било също една от големите илюзии, на които хората могат да се подадат.
Да вземем това, което така често ни занимаваше през тези дни, елементарното съществуване, непосредствено граничащо и намиращо се над физическото съществуване, което се намира зад това, което възприемаме с нашите сетива.
Да вземем онова елементарно съществуване, което Духовната наука характеризира като елемент на Земята, водата, въздуха, огъня или топлината, светлината, на звуковия етер, на жизнения етер, да вземем този елемент, който стои на основата на всички тези форми на съществуването. Да вземем това елементарно съществуване. Ние се стараем да добием представи върху земното /твърдото/ състояние, върху водното, въздухообразното състояние и т.н. Стараем се добре да запазим тези представи. Ние нищо не сме направили с това, когато изхождайки от известно интелектуално високомерие, което често може да се прояви от хора занимаващи с духовните въпроси и вярващи в тях, казваме: "Е що, всичко това е майя, илюзия!
към текста >>
Опитайте се сега да внесете във всичко това, което е описано, едно разбиране чрез чувствата, чрез усета, и тогава ще си кажете: На основата на това, което нашите
сетива
виждат в окръжаващия ни свят, стои едно елементарно състояние, едно земно състояние; но в това земно състояние живеят в действителност Духовете на Волята; на неговата основа стои също така един течен елемент; не в този течен елемент живеят Духовете на Мъдростта; на основата на сетивния свят стои един въздухообразен елемент; но в него живеят в действителност Духовете на Движението; и най-после имаме един топлинен елемент, но в него живеят в действителност Духовете на Формата, Елохимите.
Опитайте се сега да внесете във всичко това, което е описано, едно разбиране чрез чувствата, чрез усета, и тогава ще си кажете: На основата на това, което нашите сетива виждат в окръжаващия ни свят, стои едно елементарно състояние, едно земно състояние; но в това земно състояние живеят в действителност Духовете на Волята; на неговата основа стои също така един течен елемент; не в този течен елемент живеят Духовете на Мъдростта; на основата на сетивния свят стои един въздухообразен елемент; но в него живеят в действителност Духовете на Движението; и най-после имаме един топлинен елемент, но в него живеят в действителност Духовете на Формата, Елохимите.
към текста >>
231.
8. СКАЗКА ОСМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
При определени случаи ние се запознахме с това, как всичко, което ни заобикаля, което долавяме с нашите
сетива
, е обхванато в развитие.
Когато искаме да проникнем до разбирането на съществуването, ние се ръководим от определена страна от самото развитие на това съществуване.
При определени случаи ние се запознахме с това, как всичко, което ни заобикаля, което долавяме с нашите сетива, е обхванато в развитие.
Трябва да свикнем също да усвояваме тези представи за развитието в по-голям стил и в такива области, при които днешното съзнание много малко мисли за развитие. Например малко се мисли за развитие по отношение на душевния живот на човека. Вярно е, че във външно отношение се мисли за такова развитие, когато това развитие така силно изпъква в очите при индивидуалното съществуване на човека от раждането до смъртта. Обаче по отношение на човечеството се мисли за развитието само тогава, когато се разглежда развитието от нисшите животински състояния и се стига след това, даже по отношение на онова, което днес вече може да се знае, до някаква фантастичност, до един възглед, според който направо висшето се развива от по-нисшето, човешкото се развива от животинското. Моята задача в този цикъл от сказки не може да бъде да изтъкна по-подробно, както често пъти съм правил това, че човешкото съзнание, такава, каквато то е днес, е минало през едно развитие в голям стил, а именно, че формите на съзнанието, формата на душевния живот, която днес имаме, е била предшествувана от една друга форма.
към текста >>
232.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Ако в онова време въобще би бил възможен един човек надарен с днешните
сетива
, той не би могъл да възприеме току що създадения земен човек.
А сега трябва да си изясним още нещо. Вие винаги ще сгрешите, ако бихте помислили, че бихте могли да видите човека с обикновените очи, че бихте могли да го видите с тези обикновени очи така, както той е бил създаден в ден шести на сътворението; вие също не бихте могли да го напипате с ръцете, така че да можете да доловите нещо.
Ако в онова време въобще би бил възможен един човек надарен с днешните сетива, той не би могъл да възприеме току що създадения земен човек.
Днес човекът е твърде склонен да мисли материалистично. Ето защо още за шестия ден той си представя: Човекът е съществувал вече тогава такъв, какъвто той е днес. Без съмнение човекът е съществувал физически, но нещо физическо е също и тъкането на топлината, например. Когато навлезете в някакво пространство и намерите в него диференцирани топлинни течения, които не са така сгъстени, като въздуха, вие трябва да наречете и това също физическо съществуване; и през време на Сатурновата епоха имаше физическо съществуване, макар и само като топлинно вещество. Следователно, никога не трябва да помислим да търсим човека в гъста плът като днешната в така наречения ден шести на сътворението.
към текста >>
233.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Всичко, което от третия ден на сътворението ни се описва като развитие на растенията, не би могло да се види с нашите външни
сетива
; то би било възприемаемо само за ясновидските възприемателни органи.
Всичко е било изпълнено с маси от водна мъгла, които са били пропити с всички възможни изпарения и мъгли и други вещества, които през онова време не бяха се превърнали още в течно състояние. Много от това, което е твърда материя, тогава е било под форма на пари и е изпълвало днешната атмосфера. И дълго време още през Атлантската епоха всичко е било пропито от такива маси от водни мъгли. Но това са били също времената, когато се е образувало това, което по-рано се е намирало в едно много по-духовно състояние. Аз обърнах внимание върху това, че при условията, които намираме отбелязани са така наречения ден трети на сътворението не можем да помислим, че от земната почва са нараствали индивидуални растителни форми, каквито виждаме днеска трябва добре да разбираме израза "видово-съобразно"; чу тук ние имаме работа повече с видовите души, които съществуваха в земното тяло в едно етерно-астрално състояние.
Всичко, което от третия ден на сътворението ни се описва като развитие на растенията, не би могло да се види с нашите външни сетива; то би било възприемаемо само за ясновидските възприемателни органи.
През време когато преминавайки от Лемурийската в Атлантската епоха се разви онова състояние на мъгла в окръжността на Земята и мъглите все повече и повече се сгъстяваха, тогава бе преобразено и това, което по-рано беше в етерно състояние, то бе превърнато в състоянието което се приближаваше до това, което днес познаваме. Етерното стана все повече и повече физическо, и колкото и чудно да звучи това, /защото самата Духовна наука днес в много отношения е проникната от материалистични възгледи/: растенията видими за едно външно око се развиха много по-късно от времето, което е посочено с така наречения ден трети на сътворението. Те се развиха едва към Атлантската епоха. Геологическите условия, които са необходими за днешните растения, не трябва да се търсят в много далечни времена.
към текста >>
234.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Обаче наред с това съществуваше усещането, че всичко, до което се докосват външните
сетива
, е само илюзия, Майя.
В Средна Азия, у тази смесица от народи, скоро след Атлантската катастрофа, а отчасти и по време на самата нея, извънредно напредна усетът за външния свят, за външната действителност. Обаче у хората, които бяха инкарнирани в тези области, остана един жив спомен един вид познание, опиращо се на спомените за всичко онова, което те изживяваха в атлантския свят. Тези спомени бяха особено силни у онези народни маси, които се придвижваха на юг към Индия. Въпреки че древните индийци напреднаха изключително много в област та на външните сетивни възприятия и стигнаха до разбирането за истинското величие на външния свят, те съхраниха до голяма степен спомените за старите духовни възприятия, характерни за Атлантската епоха. Този народ разви силен стремеж към духовния свят, понеже спомените за него бяха все още много ясни и за хората беше извънредно лесно да отправят поглед към духовните сфери.
Обаче наред с това съществуваше усещането, че всичко, до което се докосват външните сетива, е само илюзия, Майя.
Ето защо у този народ възникна една характерна душевна нагласа: Ние няма защо да се обръщаме към външния сетивен свят, а ще правим всичко, за да могат нашите души днес чрез изкуствени средства, например Йога отново да се издигнат до непосредствените изживявания в духовния свят.
към текста >>
235.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ришите казваха: За да стигнем до най-висшия божествено-духовен свят, трябва да считаме целия видим свят, какъвто се представя той на нашите външни
сетива
, за Майя или илюзия; ние трябва да се отвърнем от него и изцяло да насочим погледа си навътре и тогава в душата ни възниква един съвършено различен свят от този, който сме свикнали да виждаме пред себе си.
Ришите казваха: За да стигнем до най-висшия божествено-духовен свят, трябва да считаме целия видим свят, какъвто се представя той на нашите външни сетива, за Майя или илюзия; ние трябва да се отвърнем от него и изцяло да насочим погледа си навътре и тогава в душата ни възниква един съвършено различен свят от този, който сме свикнали да виждаме пред себе си.
Следователно, учението на древните индийски Риши се свеждаше до това, че с отхвърлянето на илюзорния сетивен свят и с нарастването на вътрешните си душевни сили, човекът може да се издигне в божествено-духовните сфери. При Заратустра нещата не стояха така. Той не отхвърляше външните проявления на сетивния свят. Той не казваше: Външният свят е само илюзия, Майя! Напротив, той казваше: Тази Майя или илюзия е всъщност откровението, истинската дреха на божествено-духовното съществувание; ние не бива да се отвръщаме от нея, а напротив: Трябва да я изследваме; в светлинното тяло на Слънцето, ние трябва да виждаме външната тъкан, протъкана от живота на Аура Маздао.
към текста >>
236.
7. Седма лекция, 7. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Искаме ли да си обясним същността на посвещението, ние трябва да кажем: Инициация или посвещение, това е навлизането на човека в духовния свят, който е недостъпен за неговите физически
сетива
и за обикновения разум, който на свой ред също е свързан с инструмента на физическото тяло.
Искаме ли да си обясним същността на посвещението, ние трябва да кажем: Инициация или посвещение, това е навлизането на човека в духовния свят, който е недостъпен за неговите физически сетива и за обикновения разум, който на свой ред също е свързан с инструмента на физическото тяло.
В нормалния живот човекът има, така да се каже, двукратната възможност през всеки 24 часа да бъде там, където прониква също и посветеният, само че посветеният пребивава там по един доста по-различен начин отколкото обикновения човек. Следователно, фактически човекът е винаги там, само че не го знае. Осветеният обаче знае! Както е известно, през денонощието човекът разполага с две основни състояния на съзнанието: будност и сън. Ние многократно сме описвали как при заспиването, Азът и астралното тяло се отделят от физическото и етерното тяло.
към текста >>
Обръщал съм внимание и на друго: Чрез изключване на външните
сетива
и чрез потъването във вътрешната си природа, тези християнски мъченици стигат до онова, което ги очаква там като съблазън, като изкушение.
Аз често съм споменавал, как християнските мъченици и светци всъщност описват онези изживявания, които те имат, когато навлизат и се потопяват в своята собствена същност.
Обръщал съм внимание и на друго: Чрез изключване на външните сетива и чрез потъването във вътрешната си природа, тези християнски мъченици стигат до онова, което ги очаква там като съблазън, като изкушение.
Подобни описания са в пълно съответствие с истината. Общо взето, извънредно поучително е да разглеждаме биографиите на един или друг светец от тази гледна точка. И ние ще установим как емоциите, страстите и поривите утихват, когато в нормалния живот хората насочват своя поглед към външния свят.
към текста >>
237.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Отначало този човек се представя на външните ни
сетива
чрез външната си форма.
Това, което предлагаме тук, представлява наблюдение над човека.
Отначало този човек се представя на външните ни сетива чрез външната си форма.
Знаем, че към външното лаическо наблюдение над човека можем да прибавим много неща, изследвани допълнително от науката. Ето защо днешното познание за човека, добито чрез външния опит и наблюдение, чрез външни методи, по необходимост трябва да бъде разгледано като сбор от наблюдения на лаика върху себе си и върху другите хора, и от това, което науката може да каже за устройството на човешкото тяло; като при това стигаме до подробности на научите изследвания, постигнати чрез удивителни методи, чрез удивителни инструменти. Ако на първо време разгледаме всичко онова в човека, което лаикът успява да види, или което е добито най-вероятно с помощта на популярните описания на човешкото същество, то тогава навярно няма да ни се стори не понятно, ако предварително обърнем внимание на факта, че дори самата външна фигура на човека, тъй както се възправя пред външните ни сетива, е в основата си двойствена. А този, който се стреми да проникне в дълбините на човешката природа, е абсолютно необходимо да осъзнае, че дори външно човекът, със своята форма и образ, представлява в основата си нещо двойствено.
към текста >>
Ако на първо време разгледаме всичко онова в човека, което лаикът успява да види, или което е добито най-вероятно с помощта на популярните описания на човешкото същество, то тогава навярно няма да ни се стори не понятно, ако предварително обърнем внимание на факта, че дори самата външна фигура на човека, тъй както се възправя пред външните ни
сетива
, е в основата си двойствена.
Това, което предлагаме тук, представлява наблюдение над човека. Отначало този човек се представя на външните ни сетива чрез външната си форма. Знаем, че към външното лаическо наблюдение над човека можем да прибавим много неща, изследвани допълнително от науката. Ето защо днешното познание за човека, добито чрез външния опит и наблюдение, чрез външни методи, по необходимост трябва да бъде разгледано като сбор от наблюдения на лаика върху себе си и върху другите хора, и от това, което науката може да каже за устройството на човешкото тяло; като при това стигаме до подробности на научите изследвания, постигнати чрез удивителни методи, чрез удивителни инструменти.
Ако на първо време разгледаме всичко онова в човека, което лаикът успява да види, или което е добито най-вероятно с помощта на популярните описания на човешкото същество, то тогава навярно няма да ни се стори не понятно, ако предварително обърнем внимание на факта, че дори самата външна фигура на човека, тъй както се възправя пред външните ни сетива, е в основата си двойствена.
А този, който се стреми да проникне в дълбините на човешката природа, е абсолютно необходимо да осъзнае, че дори външно човекът, със своята форма и образ, представлява в основата си нещо двойствено.
към текста >>
И за да разкажем веднага за нещо по-особено, помислете си за твореца, който наблюдава природата навън и който напряга своите
сетива
: той събира неизброими впечатления, след това преминава значително време и той превръща тези впечатления във вътрешна душевна дейност.
Освен това на всеки е известно, че несъзнателната душевна дейност се дирижира от гръбначният мозък, т.е. тази душевна дейност, при която между външното дразнение и действието, следващо в отговор на външното дразнение, в съвсем слаба степен се вмества размисъл. Помислете само, ако например си убодете пръста, вие веднага отдръпвате ръката си назад, вие се свивате назад; между акта на убождане и на отдръпване не се вмества много размисъл. Тази душевна дейност с право, дори от официалната наука, се разглеждат като действия, чийто инструмент е гръбначният мозък. Имаме и друг вид душевна дейност, при която между външното дразнение и ответното действие накрая се вмества по-продължителен процес на размисъл.
И за да разкажем веднага за нещо по-особено, помислете си за твореца, който наблюдава природата навън и който напряга своите сетива: той събира неизброими впечатления, след това преминава значително време и той превръща тези впечатления във вътрешна душевна дейност.
След дълго време чрез външните действия, той фиксира това, което от външни впечатления се е превърнало в продължителна душевна дейност. Тук между външното впечатление се е превърнало в продължителна душевна дейност. Тук между външното впечатление, и това, което човекът създава от външното впечатление, се вмества богата душевна дейност. Такъв е случаят и при научният изследовател, а също така и при всеки човек, който размисля над нещата, които желае да извърши, а не се втурва стремглаво към външните впечатления, и тъй да се каже вилнее като бик, съзрял червения флаг, действува не рефлекторно, а премисля това, което иска да направи. Навсякъде, където се намесва размисъл, става дума за главния мозък като инструмент на душевната дейност.
към текста >>
Казано на популярен език на този въпрос ще се върнем отново, за да го поясним, трябва да си представим, че външните впечатления навлизат в нас през портите на нашите
сетива
и възбуждат из вестни процеси в главния мозък.
Ако разгледаме този въпрос още по-дълбоко, ще се запитаме: добре, но как се изявява тази наша душевна дейност, за чието осъществяване ползуваме главния мозък? Тази душевна дейност за сега ние осъзнаваме по два начина: веднъж чрез обикновения буден дневен живот. По време на него, чрез сетивата, ние събираме външните впечатления и чрез главния мозък ги обработваме до разумни размишления.
Казано на популярен език на този въпрос ще се върнем отново, за да го поясним, трябва да си представим, че външните впечатления навлизат в нас през портите на нашите сетива и възбуждат из вестни процеси в главния мозък.
Ако искаме да проследим, само по отношение на външната организация какво се разиграва тук, то бихме видели, как нашият главен мозък се задействува чрез изливащия се поток от външни впечатления, и как към това, в което се превръща този поток, под влияние на размишленията, се прибавят и другите последствия на подобни впечатления, по-слабо повлияни от акта на размишление, т.е. прибавят се постъпки и действия, които приписваме повече на гръбначния мозък, като на техен инструмент. Тогава в човешкия живот, такъв, какъвто е той днес, между будния дневен живот и безсъзнателното състояние на сън, се намесва образния свят на сънищата. По едни много странен начин светът на сънищата се намества между будния дневен живот, ангажиращ изцяло главния мозък като инструмент, и безсъзнателно състояние на сън. Засега, както ще забележи наблюдателят лаик, в най-общи щрихи ще говорим за света на сънищата.
към текста >>
238.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Така че можем да кажем: погледнем ли към заобикалящия ни свят, то този околен свят, чрез нашите
сетива
, упражнява въздействие върху горната част на тялото ни.
Ето защо можем да кажем: това, което се извършва в човешката глава, в горните части на човешкия организъм, представлява обработка на онези впечатления, които чрез сетивните органи нахлуват отвън и в голяма степен в импресиите отвън, във външните впечатления виждаме причината за всичко, протичащо в горните части на тялото. Изпращайки своите влияния и това, което се получава в резултат на вътрешната обработка на нахлулите отвън впечатления на горните органи на човешкия организъм, външните въздействия променят кръвта или спомагат за това, и след като по свой начин са изменили кръвта, те я изпращат променена обратно към сърцето, тъй като променена се връща кръвта обратно към сърцето от другите части на организма. Не е ли в такъв случай близка мисълта: след като горната част на човешкия организъм се отваря чрез сетивните органи към света, т.е. чрез сетивните органи отваря прозорци към външния свят, то това, което външният свят изпраща през сетивните органи към тази горна част на човешкия организъм не отговаря ли в известен смисъл на онова, което въздействува от разположените във вътрешността органи слезка, черен дроб, жлъчка? Докато по този начин горната част на човешкия организъм се отваря навън, за да възприема влиянията отвън и докато кръвта, тъй да се каже струи нагоре, за да улавя въздействията от външния свят, тя струи и надолу, за да поеме онова, което идва от тези три, разположени в долната част на тялото органи.
Така че можем да кажем: погледнем ли към заобикалящия ни свят, то този околен свят, чрез нашите сетива, упражнява въздействие върху горната част на тялото ни.
Това, което нахлува през сетивата отвън трябва да си го представим сбито, сякаш събрано в някакъв център, така че всичко, което нахлува в нас от всички страни, трябва да го разглеждаме също като онова, което приижда от черния дроб, жлъчката и слезката а именно преработен външен свят. Ако помислите по-внимателно, ще видите, че това не е чак толкова странно заключение.
към текста >>
имаме пред себе си външния свят, окръжаващ горе нашите
сетива
, но концентриран в органи и положен във вътрешността на човека, така че можем да кажем: от една страна светът въздействува отвън, нахлува в нас, влиза в съприкосновение с кръвта ни чрез горните органи, въздействува върху кръвта ни, от друга страна микрокосмосът по тайнствен начин действува в органите, в които се е концентрирал, и там отново се среща с кръвта, която по същия начин предлага себе си.
Представете си всички сетивни възприятия, които нахлуват отвън, и си ги представете сбити, концентрирани и формирани в органи, и положени във вътрешността: по този начин, по посока навътре кръвта излага себе си на тези органи: черен дроб, жлъчка и слезка по същия начин, както горната част на човешкия организъм излага себе си на външния свят, т. е.
имаме пред себе си външния свят, окръжаващ горе нашите сетива, но концентриран в органи и положен във вътрешността на човека, така че можем да кажем: от една страна светът въздействува отвън, нахлува в нас, влиза в съприкосновение с кръвта ни чрез горните органи, въздействува върху кръвта ни, от друга страна микрокосмосът по тайнствен начин действува в органите, в които се е концентрирал, и там отново се среща с кръвта, която по същия начин предлага себе си.
Ако трябва да изобразим нещата схематично, бихме могли да кажем: да си представим от една страна светът, въздействуващ от всички страни върху сетивата и върху кръвта като върху някакво табло, излагащо себе си на въздействията на този свят така получаваме устройството на горната част на тялото ни. И да си представим сега, че можем да концентрираме целия този свят, да го концентрираме в отделни органи, да получим нещо като извлек на този свят, и да го положим във вътрешността на тялото; така че всичко нахлуващо да въздействува върху кръвта от другата страна ето така ще получим схематизиран образ на външността и вътрешността на човешкия организъм, образ, получен по съвсем странен начин. Така в известен смисъл вече можем да кажем: главният мозък всъщност отговаря на вътрешното устройство, доколкото то изпълва гръдната и коремната кухина. Като че ли светът е вложен в нас. /Виж рис № 5/
към текста >>
Засега да не си мислим нищо друго във връзка с тези имена, освен това, че сме ги избрали поради, засега хипотетичния възглед, че външните светове, достъпни иначе за нашите
сетива
, са концентрирани в тези органи и ни се противопоставят също като вътрешни светове, тъй като в лицето на планетите ни се противопоставят външните светове.
Тъй като жлъчката бива подложена на храната и взема участие в смилането на същата, тя се счита за особен орган. По тази причина окултистите на всички времена са давали на тези органи определени имена. При това ви моля най-настоятелно засега да не си мислите нищо особено във връзка с тези имена, но да ги възприемете като имена, с които са назовани въпросните органи, и да се абстрахирате от факта, че имената на тези органи означават и нещо друго в микрокосмоса. По-късно ще видим защо са избрани именно тези имена. Тъй като слезката е изложена първа на кръвния ток то, погледнато съвсем външно, за сравнение, бихме могли да кажем -, на древните окултисти им се е струвало, че е най-подходящо тя да бъде означена с името на небесното тяло, което, според наблюденията на древните окултисти, първо от Слънчевата система е излагало себе си на Вселената; ето защо те нарекли слезката сатурнова или вътрешния Сатурн в човека; по подобен начин черния дроб означили като вътрешен Юпитер и жлъчката като вътрешен Марс.
Засега да не си мислим нищо друго във връзка с тези имена, освен това, че сме ги избрали поради, засега хипотетичния възглед, че външните светове, достъпни иначе за нашите сетива, са концентрирани в тези органи и ни се противопоставят също като вътрешни светове, тъй като в лицето на планетите ни се противопоставят външните светове.
Но още сега можем да кажем: тъй както външните светове се представят на сетивата ни, нахлувайки отвън и въздействувайки върху кръвта ни, така и вътрешните светове упражняват активност върху кръвта, като повлияват онова, за което е предназначена кръвоносната система.
към текста >>
239.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
В обикновения живот сме длъжни да разглеждаме човешкия организъм чрез външните
сетива
; ние го виждаме с помощта на външните нерви.
Може би не е съвсем на място, но бих желал да кажа: някой материалистично настроен мислител би могъл да бъде изпълнен с известна доза ужас и да си каже: и така, аз мога да разгледам своя организъм отвътре и би могъл да си помисли: та това е чудесна работа, да стана ясновиждащ чрез симпатиковата си нервна система и да мога да разгледам черния си дроб, жлъчката и слезката си; та това е прекрасно! Мисля, че това не е съвсем удачно, но човек би могъл да си помисли нещо подобно. Само че нещата не стоят така. Защото при подобно изявление не се взема предвид, че това, което човекът във външния живот обикновено нарича свой черен дроб, жлъчка и слезка, са неща, видени отвън, тъй както виждаме външните предмети.
В обикновения живот сме длъжни да разглеждаме човешкия организъм чрез външните сетива; ние го виждаме с помощта на външните нерви.
Това, което ние научаваме от анатомията, от обикновената физиология за черния дроб, жлъчката и слезката, това са органите, видени отвън с помощта на главно-гръбначномозъчната нервна система. В случай те се виждат така, както вие разглеждате и други неща отвън. Но човек попада в съвсем раз лично положение, когато успее да стане ясновиждащ чрез симпатиковата нервна система по посока навътре. Тогава в никакъв случай не виждаме същото, което виждаме, гледайки навън; тогава виждаме именно нещото, за чието означаване ясновидците на всички времена са избрали тъй странни имена, които аз ви споменах във втората лекция.
към текста >>
240.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Ако наистина искате да се възкачите до духовнонаучните истини, трябва постепенно да приемете, че това, което ние наричаме човешки организъм, погледнат отвън -, това, което възприемаме от него чрез външните
сетива
, което виждаме в него субстанциално, или, може би по-добре казано, материално, че това не е целия човек, но че в основата на човека като физически организъм това тепърва ще трябва да бъде изложено са залегнали по-висши, свръхсетивни човешки тела – етерно или жизнено, астрално тяло, Аз -, и че в лицето на физическия организъм виждаме само най-външния, физическия израз на съответното устройство, на съответните процеси, протичащи в етерното, астралното и в Аза.
Такова възражение спада, разбира се, към онези, напълно оправдани от съвременна гледна точка възражения, които възражения трябва да бъдат направени, тъй като известни затруднения изпитват и онези, които, съвсем частно търсейки, пристъпват такъв духовнонаучния мироглед. В първата публична лекция само най-общо можахме да споменем, как нашите съвременници, носещи своето школувано от научните методи съзнание се натъкват на трудности, когато се опитват да разберат нещата от окултните подземия на същност та на света. По принцип, в хода на лекциите, така да се каже сами ще видим, как едно подобно възражение постепенно само ще отпадне. Но днес още, като предварителна бележка, искам да ви обърна внимание на това, че отстраняването на слезката от човешкия организъм е напълно съвместимо с всичко, което бе разисквано вчера.
Ако наистина искате да се възкачите до духовнонаучните истини, трябва постепенно да приемете, че това, което ние наричаме човешки организъм, погледнат отвън -, това, което възприемаме от него чрез външните сетива, което виждаме в него субстанциално, или, може би по-добре казано, материално, че това не е целия човек, но че в основата на човека като физически организъм това тепърва ще трябва да бъде изложено са залегнали по-висши, свръхсетивни човешки тела – етерно или жизнено, астрално тяло, Аз -, и че в лицето на физическия организъм виждаме само най-външния, физическия израз на съответното устройство, на съответните процеси, протичащи в етерното, астралното и в Аза.
И когато се спираме на такъв орган като слезката, то в духовно научен смисъл искаме да кажем, че в основата си нещата протичат не само във външната, физическа слезка, но че това, което протича във физическата слезка представлява само физически израз на съответните процеси, протичащи например в етерното или в астралното тяло. И бихме могли да кажем: колкото повече даден орган представлява непосредствен израз на духовното, толкова по-малко решаваща роля играе физическата форма на органа, т.е. това, което имаме пред себе си физически-субстанциално. Също както движението на махалото, което движение представлява само физически израз на гравитационната сила, така и един физически орган представлява само физически израз на свръхсетивните въздействия на силата и формата, но с тази разлика, че при такива сили като гравитационната, снемането на махалото, на външния израз, води до отпадане на вътрешния, гравитационния ритъм. Това явно е така в неодушевената, неорганична природа, но не е така в одушевената, органична природа.
към текста >>
Това, което нахлува в човека отвън под формата на въздух, вдишван от нас, и който дава възможност на човека непосредствено да изпълни кръвта си с външен ритъм, ето това трябва да ограничим от всичко друго, което е включено в живия инструмент на Аза, в кръвната система, но включено по косвен път, по начин, който вече охарактеризирахме: по обиколния път през душата, по който човек възприема, получавайки впечатленията от външния свят чрез сетивата, а тези
сетива
предаващи след това своите впечатления чак до кръвното табло.
кръвната система може да се развие само върху основа та на нещо друго. Докато растението се развива просто върху основата на околната неорганична природа, при което то като че ли израства от самата нея, трябва да кажем, че за човешкия кръвен организъм външния свят, взет такъв, какъвто е, не може да служи за основа, тъй като той служи за основа на растенията, но за човешкия кръвен организъм е необходимо този външен свят първо да бъде преобразен чрез процеса на хранене. Тъй като физическото тяло на човека носи в себе си етерното и астралното тяло, така това, което нахлува чрез хранителните вещества, първо трябва да бъде преобразено, за да може към преобразените хранителни вещества да се присъедини онова, което е инструмент на човешкия Аз. Но ако бихме могли да кажем също така, че в белодробната система този физически орган, този физически инструмент на човешкия Аз бива определен като такъв от външни влияния, това означава, че той бива определен именно като орган на човека, като орган на човешкото тяло. И тук отново трябва да открием разликата.
Това, което нахлува в човека отвън под формата на въздух, вдишван от нас, и който дава възможност на човека непосредствено да изпълни кръвта си с външен ритъм, ето това трябва да ограничим от всичко друго, което е включено в живия инструмент на Аза, в кръвната система, но включено по косвен път, по начин, който вече охарактеризирахме: по обиколния път през душата, по който човек възприема, получавайки впечатленията от външния свят чрез сетивата, а тези сетива предаващи след това своите впечатления чак до кръвното табло.
Ето защо можем да кажем: човекът влиза в съприкосновение с външния свят не само непосредствено, материално, чрез въздуха, при което това съприкосновение достига чак до кръвта му, но чрез сетивните органи той също така влиза в подобно съприкосновение с външния свят, което съприкосновение е нематериално и се осъществява чрез акта на възприемането, разгръщащ се в душата, когато същата встъпи в отношение с околния свят. Тук виждаме нещо, което в качеството на по-висш процес се присъединява към акта на дишане и представлява нещо като одухотворен дихателен процес. Докато чрез процеса на дишане поемаме материално външния свят, в процеса на възприемане под възприемане разбирам всичко, което човек обработва от външните впечатления ние приемаме в организма си нещо, което представлява одухотворен дихателен процес. И сега възниква въпроса: как си взаимодействуват тези два процеса? Защото в човешкия организъм всичко трябва да влезе във взаимодействие, всичко трябва да се срещне.
към текста >>
И ако стигнем дори до най-финото в човешкия организъм, до кръвта, то дори и в лицето на кръвта имаме работа с нещо физически-сетивно, когато я разглеждаме с физическите си
сетива
, или най-малкото с инструментите и методите на официалната наука, която би ни дала такъв образ на кръв та, какъвто бихме получили, ако външното око разглежда непосредствено тази кръв. Т.е.
към това, което в над физическия свят е залегнало в основата на нашия душевен живот; защото целият наш душевен живот с всички чувства и т.н. ние изживяваме именно във физическия свят. Т.е. и в двете направления ние трябва да се възкачим към един над физически свят. За да се възкачим от материалната страна към над физическия свят, са необходими такива душевни упражнения, които да позволяват на човека да погледне зад външно сетивното, зад воала, за който говорих вчера, и в който са заплетени нашите сетивни впечатления. Такива сетивни впечатления ние получаваме когато разглеждаме човешкия организъм външно.
И ако стигнем дори до най-финото в човешкия организъм, до кръвта, то дори и в лицето на кръвта имаме работа с нещо физически-сетивно, когато я разглеждаме с физическите си сетива, или най-малкото с инструментите и методите на официалната наука, която би ни дала такъв образ на кръв та, какъвто бихме получили, ако външното око разглежда непосредствено тази кръв. Т.е.
необходимо е чрез такива упражнения, които да ни отвеждат в свръхсетивния свят, човек да може да вникне в най-дълбоките основи на физическия свят, в свръхсетивното на човешкия организъм. По този път първото свръхсетивно явление на човешкия организъм, което ни се разкрива, е етерното тяло. Това етерно тяло по-точно ще го разгледаме именно от окултно-физиологична гледна точка представлява свръхсетивно устройство, което ние засега трябва да си представим като онази основна свръхсетивна субстанция, от която се отделя сетивния организъм на човека и на която той представлява копие. Кръвта, естествено също представлява копие на това етерно тяло. И така, след като направихме само една крачка назад от сетивния организъм, ние открихме един от елементите на човешкото етерно тяло.
към текста >>
241.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Женския човешки организъм нямаше да има нужда да навлезе до такава степен в земните условия, такива, каквито съществуват в плътно формираната костна система, и нямаше да бъде принуден да извърши това разтваряне, което да му позволи чрез сетивата да погледне навън към днешния физически свят; но той трябваше да има своята вътрешна опора в лицето на един по-мек материал, по-мек от нашия здрав костен скелет; и освен това той трябваше да има възможността да не отваря очите си така широко за околния свят, а също така и другите свои
сетива
да не разтваря в същата степен, както става това днес, но той щеше да остане много повече затворен във процеса на възприемане на собствения си вътрешен живот.
А какво ни казва окултизмът за взаимодействието между мъжкия и женския зачатък? Той ни показва, че при днешните условия женският организъм е в състояние да произведе един човешки зачатък, който ако би се развил напълно самостоятелно, не би могъл да развие това, което ние в най-широк смисъл наричаме принцип на формата. И така, това, което води до последната предпоставка на костната система, което дава на човека здравината му и което съдействува за съвременност разтваряне по посока на кожно-сетивната система, това не би могло да бъде дадено от женската част. Женското участие е такова, че бихме могли да кажем: това, което би се появило в този случай, е твърде добро за земния свят, такъв, какъвто е той днес; защото във външния свят не са налице всички процеси, които биха могли да служат на такъв един организъм, ако той се развиеше така, както е заложен в тенденцията на женската част от цялостния човешки организъм.
Женския човешки организъм нямаше да има нужда да навлезе до такава степен в земните условия, такива, каквито съществуват в плътно формираната костна система, и нямаше да бъде принуден да извърши това разтваряне, което да му позволи чрез сетивата да погледне навън към днешния физически свят; но той трябваше да има своята вътрешна опора в лицето на един по-мек материал, по-мек от нашия здрав костен скелет; и освен това той трябваше да има възможността да не отваря очите си така широко за околния свят, а също така и другите свои сетива да не разтваря в същата степен, както става това днес, но той щеше да остане много повече затворен във процеса на възприемане на собствения си вътрешен живот.
Това представлява женското участие в цялостния организъм на човека: зародишева предпоставка, която излиза извън пределите на целта, възможна за днешното ни земно битие, просто защото при днешните физически земни обстоятелства не са дадени условията, нужни на такъв един изнежен организъм, който е така слабо предразположен към навлизане в земното, както в случая с костната система, и така слабо склонен да разтвори себе си за външното. При естествените условия такъв един организъм е предварително обречен на смърт. Това означава, че поради това, което женският организъм не може да даде на човешкия зародиш, този човешки зародиш е предварително осъден на смърт.
към текста >>
242.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Когато размишляваме върху себе си като човешки същества, предварително трябва да отбележим, че ние възприемаме заобикалящия ни свят чрез нашите
сетива
, че получаваме едни или други сетивни впечатления и едва след това можем да размишляваме върху него.
Когато размишляваме върху себе си като човешки същества, предварително трябва да отбележим, че ние възприемаме заобикалящия ни свят чрез нашите сетива, че получаваме едни или други сетивни впечатления и едва след това можем да размишляваме върху него.
Тези две съставни части от човешкото същество непрекъснато застават пред нашата душа. Когато например вечер изгасим светлината и преди да загасим, още веднъж си припомняме впечатленията от деня, ние знаем: През целия ден ние сме били изложени под въздействията на света. И сега – знаем това – ние размишляваме, сега с нашата душа ние сме потопени в отзвуците на това, което се разиграва вътре в нас като отговор на външните впечатления. Ако се абстрахираме от обикновените, тривиални отношения, ние отбелязваме това, което протича в нашата душа като нещо индивидуално, като един спомен от изтеклия ден. Само благодарение на това, че сме интелигентни и индивидуални човешки същества, ние сме в състояние да направим така, че светът да премине пред нас под формата на образи; нещо, за което току-що стана дума.
към текста >>
Ние възприемаме нещата с нашето физическо тяло благодарение на факта, че нашите
сетива
са самостоятелни.
В началото човек съвсем не забелязва, че в етерното му тяло възниква една следа; а краят е, че той може да го направи изцяло независимо от физическото тяло. Докато началото се свежда до една едва доловима самостоятелност, в края имаме пълно освобождаване на етерното тяло и възможност за възприятия с етерното тяло. И тогава ние започваме да възприемаме заобикалящия ни свят именно чрез това самостоятелно етерно тяло. Този начин на възприемане е възможен дори и тогава, когато не сме стигнали кой знае колко далеч с вътрешните мистични изживявания. Ние ясно разбираме това също и тогава, когато си припомняме какво представлява нашето възприемане във физическото тяло.
Ние възприемаме нещата с нашето физическо тяло благодарение на факта, че нашите сетива са самостоятелни.
Нашите очи са самостоятелни, нашите уши са самостоятелни. Ние можем самостоятелно да възприемаме света на цветовете, света на звуците. Но ако бихме възприемали света чрез нашата интелигентност, ние не бихме могли да вършим това. Ако нещата опират до интелигентността, всичко е единство, нищо не е разграничено в отделни области. Ние не можем да възприемаме света с етерни очи и етерни уши, както вършим това в отделните области на сетивата, а възприемаме етерния свят изобщо.
към текста >>
243.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
В сравнение с това виждане, обикновеното физическо тяло е заспало и можем да кажем, че когато човекът се научава да използува своите духовни
сетива
, настъпва един друг вид пробуждане.
Виждате ли, когато отидем по-дълбоко, оказва се, че при неговото настоящо физическо съществуване в известно отношение човекът всъщност постоянно спи. Само че през нощта той спи различно, отколкото през деня. Чисто външно Вие можете вече да си представите това, понеже знаете, че през деня човек може да се пробуди окултно, може да стане ясновиждащ и да вижда в духовния свят.
В сравнение с това виждане, обикновеното физическо тяло е заспало и можем да кажем, че когато човекът се научава да използува своите духовни сетива, настъпва един друг вид пробуждане.
И по отношение на нощния сън е ясно, че човекът спи. Така че можем да кажем: Обикновеният сън е едно спане по отношение на външния физически свят, а съвременното дневно съзнание е едно спане по отношение на духовния свят.
към текста >>
Ако не разглеждат такива неща с неясни
сетива
, хората ще знаят, че имат работа с етерното тяло, което ще ходи сред физическия свят, но те ще знаят, че това е единственото тяло, което може да действува във физическия свят, както иначе действува едно човешко физическо тяло.
Така ние виждаме великия, мощен напредък в това, че на Христос беше необходимо да ходи три години в едно добре подготвено физическо тяло, за да стане видим за сетивните очи. Но чрез това, което стана през време на тези три години, хората узряха, за да могат да виждат онзи Христос, който ще ходи в етерно тяло, който ще може да действува също така реално в Земния живот, както физическият Христос по времето на палестинската действителност.
Ако не разглеждат такива неща с неясни сетива, хората ще знаят, че имат работа с етерното тяло, което ще ходи сред физическия свят, но те ще знаят, че това е единственото тяло, което може да действува във физическия свят, както иначе действува едно човешко физическо тяло.
Това етерно тяло ще се различава от едно физическо тяло само по това, че същевременно то ще бъде на две, три, даже на стотици места, което е възможно само за една етерна, не обаче и за една физическа форма. И последиците за човечеството ще са тези, че двата полюса, за които споменах по-рано – интелектуалният и моралният полюс – ще се съединяват все повече и повече, ще се слеят в едно цяло. Това ще бъде постигнато чрез факта, че в течение на следващите хилядолетия хората ще се научат все повече и повече да виждат етерния Христос в света. Те ще бъдат все повече и повече проникнати – също и през дена – от прякото действие на доброто в духовните светове. Докато сега волята спи през деня и човекът, общо взето, може да действува косвено чрез представите, в течение на следващите хилядолетия ще става все повече така, че чрез това, което от нашите дни нататък действува в човечеството и което идва от Христос, действията на човека ще стават все по-правилни.
към текста >>
244.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Тази е особеността на съвременния свят на сънищата, че ако не проникнем по-дълбоко в нещата, ние не можем вече да считаме образите, в които те се явяват, за непосредствени копия на истинските процеси, а трябва да кажем: Да, винаги има нещо, което живее в нашата душа, което стои зад образите на сънищата, но трябва да считаме тези образи за една още по-голяма илюзия, за една още по-голяма Майя, отколкото заобикалящия ни физически свят, ако ние ги възприемаме с нашите обикновени
сетива
.
Следователно, в такъв сънищен образ не бива да търсим копие на това, което действително се намира в свръхсетивните светове, а с оглед разбирането на съответните сънуващи хора да търсим в съня един вид забулване на това, което представлява истинският, обективен процес.
Тази е особеността на съвременния свят на сънищата, че ако не проникнем по-дълбоко в нещата, ние не можем вече да считаме образите, в които те се явяват, за непосредствени копия на истинските процеси, а трябва да кажем: Да, винаги има нещо, което живее в нашата душа, което стои зад образите на сънищата, но трябва да считаме тези образи за една още по-голяма илюзия, за една още по-голяма Майя, отколкото заобикалящия ни физически свят, ако ние ги възприемаме с нашите обикновени сетива.
към текста >>
245.
4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Защото едва сега нашите духовни
сетива
са достатъчно узрели, за да позволят на истините да проникнат в нашите души.
Днес действително е необходимо едно по-скоро пасивно поведение спрямо истините, за разлика от положението преди 20 години. Защо?
Защото едва сега нашите духовни сетива са достатъчно узрели, за да позволят на истините да проникнат в нашите души.
Тук става дума за едно практическо учение относно изследването на духовните светове, особено що се отнася до Христовото Събитие. Напълно погрешно е, когато хората вярват, че трябва активно да овладеят нещо, което всъщност следва да проникне в тях по един пасивен начин. Нека да сме наясно: ние можем да бъдем тези, които искаме, само дотолкова, доколкото сме удостоени от духовните Същества! И всичко, което вършим като медитации, концентрации и т.н., има за цел само отварянето на нашите очи, а не активното овладяване на истините, които сами трябва да дойдат при нас, а не ние да тичаме след тях.
към текста >>
246.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Модерното мислене дълго време е спорило по въпроса, дали всички хора произлизат от един единствен прачовек, който някога е съществувал на Земята и е можел да бъде възприеман с физическите
сетива
.
Едва ли има по-неудобна представа за съвременните хора от тази, която обсъждаме сега. Защото, погледнато съвсем трезво, какво изисква тя от нас? Тя изисква нещо, което според модерното мислене е направо чудовищно.
Модерното мислене дълго време е спорило по въпроса, дали всички хора произлизат от един единствен прачовек, който някога е съществувал на Земята и е можел да бъде възприеман с физическите сетива.
Обаче сега Павел изисква следното. Той казва: Ако искаш да станеш християнин в истинския смисъл на думата, ти трябва да си представиш, че вътре в теб може да се роди и живее нещо, което би ти позволило да теглиш духовни линии до втория Адам, до Христос, до онзи Христос, който на третия ден се изправи от гроба; също както всички хора могат да теглят съответните линии до физическото тяло на първия Адам.
към текста >>
Всеки наблюдател, който разполага само с физическите
сетива
, вижда не едно човешко физическо тяло, а едно същество, изградено от четири съставни части; и той вижда физическото тяло само дотолкова, доколкото то е пронизано от другите три съставни части.
И не би имало никакъв смисъл да твърдим, че пред нас стои едно физическо тяло, както не би имало смисъл да казваме, когато държим пред някого чаша вода: Тук вътре има водород! Както човекът е съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, така и водата е съставена от водород и кислород. Това, което физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът изграждат заедно, може да се наблюдава във външния свят така, както водата в пълната чаша вода. Обаче ние не виждаме нито водорода, нито кислорода и много се заблуждава онзи, който смята, че би могъл да ги различи. По същия начин се заблуждава и онзи, който смята, че когато пред него застане един човек, той вижда физическото му тяло.
Всеки наблюдател, който разполага само с физическите сетива, вижда не едно човешко физическо тяло, а едно същество, изградено от четири съставни части; и той вижда физическото тяло само дотолкова, доколкото то е пронизано от другите три съставни части.
Но в случая външният му облик е толкова променен, колкото променен е водородът във водата, където той е съединен с кислорода. Защото водородът е газ, кислородът също е газ, и съединени, те образуват течност, нали така? Следователно, защо би трябвало да е толкова трудно разбираемо, че човекът, който застава пред нас във физическия свят, е твърде различен от своите отделни части физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза, както и водата е нещо твърде различно от водорода? Ето защо отново трябва да заявим: Човекът не бива да се осланя на онази Майя, на онази илюзия, която създава у него човешкото физическо тяло. Ако действително искаме да се доближим до същността на човешкото физическо тяло, ние следва да мислим за него по съвсем друг начин.
към текста >>
Именно луциферическите сили в него го правят видим за физическите
сетива
; иначе неговото физическо тяло би останало завинаги невидимо.
Следователно, какво прави човека видим?
Именно луциферическите сили в него го правят видим за физическите сетива; иначе неговото физическо тяло би останало завинаги невидимо.
Ето защо алхимиците винаги са подчертавали, че всъщност човешкото тяло се състои от същата субстанция, която изгражда напълно прозрачния, кристален „философски камък“. Както казах, човешкото физическо тяло е абсолютно прозрачно и само луциферическите сили в човека са тези, които са го направили непрозрачен, превръщайки го във физически осезаемо, плътно и непрозрачно същество. Сега Вие разбирате: Човекът е станал едно същество, което приема в себе си външните субстанции и сили на Земята, които после той отхвърля при смъртта, само благодарение на това, че е бил съблазнен от Луцифер, който е влял определени сили в неговото астрално тяло.
към текста >>
247.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
За него вярната и точна представа за човешките
сетива
като необходими „органи“, с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата“ в сферата на духовно-практическия живот.
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „учение за сетивата“. В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените“ сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления.
За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи“, с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата“ в сферата на духовно-практическия живот.
Към „досегашните“ пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота“, „движението“, „равновесието“, „топлината“, „словото“, „мисълта“ и „Азът“.
към текста >>
Към „досегашните“ пет
сетива
, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота“, „движението“, „равновесието“, „топлината“, „словото“, „мисълта“ и „Азът“.
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „учение за сетивата“. В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените“ сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления. За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи“, с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата“ в сферата на духовно-практическия живот.
Към „досегашните“ пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота“, „движението“, „равновесието“, „топлината“, „словото“, „мисълта“ и „Азът“.
към текста >>
*2. Според свръхсетивното познание човекът разполага с дванадесет
сетива
.
*2. Според свръхсетивното познание човекът разполага с дванадесет сетива.
към текста >>
248.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Последния път стана още дума и за това, че зад подвижните въздушни маси, зад различните газове, всъщност се крие нещо съвсем различно от възприятията, до които стигаме чрез нашите физически
сетива
, а именно нещо, което обозначихме като „безкористна всеотдайност", характерна за точно определени свръхсетивни Същества.
Последния път стана още дума и за това, че зад подвижните въздушни маси, зад различните газове, всъщност се крие нещо съвсем различно от възприятията, до които стигаме чрез нашите физически сетива, а именно нещо, което обозначихме като „безкористна всеотдайност", характерна за точно определени свръхсетивни Същества.
Ето какво е скрито зад всеки полъх на вятъра, зад всяко движение на въздуха. Следователно, външните сетивни възприятия ни водят само до една илюзия, до една Майя; и ние стигаме до точните представи само тогава, когато правим стъпката от Майя към истинското духовно-научно изследване.
към текста >>
249.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Нека още веднъж да поставим въпроса: Как да раз познаем скритите духовни процеси и събития, след като засега разполагаме само с нашите физически
сетива
, само с нашите светогледи, които, общо взето, се опират главно на физическия разум?
И така, в поредица от лекции, ние посочихме, че зад всичко онова, което наричаме илюзия или Майя, се разиграват определени духовни процеси или събития.
Нека още веднъж да поставим въпроса: Как да раз познаем скритите духовни процеси и събития, след като засега разполагаме само с нашите физически сетива, само с нашите светогледи, които, общо взето, се опират главно на физическия разум?
към текста >>
250.
Как действа кармата . Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Мога да уверя всекиго, че свръхсетивните факти, които описвам, за онзи, чиито по-висши
сетива
са развити, са толкова „реални“, колкото и китът.
Фактите могат да се научат, но не и „да се докажат чрез разума“. С разума не може да се докаже и един кит. Него човек може или просто да го види, или да го опише. Така е и със свръхсетивните факти. Ако човек може да ги вижда, трябва да ги описва.
Мога да уверя всекиго, че свръхсетивните факти, които описвам, за онзи, чиито по-висши сетива са развити, са толкова „реални“, колкото и китът.
към текста >>
251.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Това е отчасти възможно за човек, пред чиито духовни
сетива
донякъде са открити по-висшите светове.
Така че човек се ражда в онова семейство, което може да му осигури подходящите телесни условия за неговите кармични заложби. Например изглежда, че моралната сила сякаш е наследена от родителите. В действителност човекът е открил чрез индивидуалната си същност онова семейство, което прави възможно разгръщането на моралната му сила. Може да се добави още, че индивидуалностите на децата и родителите са били свързани в предишни животи и поради това отново са се открили. Кармичните закони са толкова сложни, че е невъзможна една правилна преценка според онова, което се вижда.
Това е отчасти възможно за човек, пред чиито духовни сетива донякъде са открити по-висшите светове.
Който съумява освен физическото тяло да наблюдава още и душевния организъм (астралното тяло) и духа (менталното тяло), на него му е ясно какво човек унаследява от своите прадеди и какво е негова придобивка от по-ранни животи. За обикновения поглед нещата сякаш се преплитат и е възможно да изглежда унаследено нещо, което всъщност е кармично определено. Изразът, че децата са дар за родителите, е изпълнен с дълбок смисъл. В духовно отношение те наистина са „дар“. Но на тях се даряват деца с определени духовни качества поради това, че те имат възможността да разгърнат тези духовни способности на децата.
към текста >>
252.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Към физическия свят ние причисляваме всичко това, което можем да възприемаме с нашите
сетива
, което нашите очи могат да виждат, нашите уши да чуват, нашите ръце да на пипват.
Нека бъдем първо наясно върху това.
Към физическия свят ние причисляваме всичко това, което можем да възприемаме с нашите сетива, което нашите очи могат да виждат, нашите уши да чуват, нашите ръце да на пипват.
По-нататък към физическия свят причисляваме всичко онова, което можем, да обгърнем с нашите мисли, доколкото тези мисли се отнасят за външното възприятие, за това, което физическият свят може да ни каже. Към физическия свят трябва да причислим също всичко това, което ние самите като хора вършим в този физически свят. Естествено би могло да събуди съмнение, когато се казва, че това, което вършим като хора във физическия свят, принадлежи към физическия свят, защото трябва да си кажем, че като действуват във физическия свят хората внасят нещо духовно в този физически свят. Хората не действуват само така, както им внушават физическите инстинкти и страсти, а те действуват например според морални принципи, морал пронизва нашите действия, нашите дела. Без съмнение, когато действуваме морално, в нашите действия работят духовни импулси, обаче арената, на която действуваме морално, е все пак физическият свят.
към текста >>
Онзи, който може да вижда с един окултно обучен поглед зад физическите факти, той веднага открива зад всичко, което се разпростира като цветове, като тонове, като топлина и студ, зад това, което се разпростира като природни закони, зад всичко това той намира веднага същества, които не се изявяват за външните
сетива
и за външния ум, които се намират зад физическия свят.
Онзи, който може да вижда с един окултно обучен поглед зад физическите факти, той веднага открива зад всичко, което се разпростира като цветове, като тонове, като топлина и студ, зад това, което се разпростира като природни закони, зад всичко това той намира веднага същества, които не се изявяват за външните сетива и за външния ум, които се намират зад физическия свят.
След това той прониква все по-дълбоко и по-дълбоко и открива така да се каже светове със същества, които са от все по-висок род. Ако искаме да си усвоим едно разбиране за всичко това, което се намира зад нашия физически свят, тогава ще трябва съобразно особената задача, която ми беше поставена да изходим от най-близкото, което намираме зад нашия сетивен свят, от това, което срещаме така да се каже, когато повдигнем най-първото було, което сетивното възприятие разпростира за нас върху духовните процеси и събития. Всъщност светът, който се представя на окултно обучения поглед като първия, от духовните светове, изненадва най-често днешния ум, съвременната способността разбиране нещата. Аз разбира се говоря на такива хора, които са приели вече в себе си познания от Духовната Наука; ето защо трябва да предполагам, какво вие знаете, че зад това, което застава първо срещу човека външно, което виждаме у човека с нашите очи, напипваме с нашите ръце, което можем да разберем с нашия ум в обикновената анатомия или физиология, че зад това, което наричаме човешко физическо тяло, ние познаваме в духовно-научен смисъл един първи свръхсетивен член.
към текста >>
Когато обгърнем с поглед тези топлинни разлики, тези размествания на топлината, и оставим да действува върху нас това, което иначе действува върху нашите
сетива
, тогава чрез това проникване във вътрешността на Земята, чрез това свързване на нашето същество с това, което действува във вътрешността на Земята, ние получаваме определено изживяване: Ако тогава именно не обръщаме внимание на всичко останало, което би могло да ни направи впечатление, ако положим усилия да не усещаме там долу нищо друга, да не усещаме също топлинните разлики, чрез които само сме се подготвили; а ако се постараем да не чуваме нищо и да не виждаме нищо, а само да оставим да ни действува впечатлението, така, че това възниква като нещо морално от нашата душа, тогава пред нашия окултен поглед се явява онази класа творящи природни същества, които за окултиста действуват действително във всичко земно, а именно във всичко металическо и които се изразяват за неговата имагинация, за неговото имагинативно познание в рязко очертани форми от най-различен вид.
Ние приведохме като пример, как можем да издигнем до морални впечатления синия цвят на небето, зеления цвят на растителността, белия цвят на снега. Да предположим, че проникваме във вътрешността на Земята. Когато се сдружим, да речем, с миньорите, тогава, прониквайки във вътрешността на Земята, ние стигаме в една област, в която не можем отначало да обучим нашите очи така, че те да превърнат един поглед в едно морално впечатление. Но ние забелязваме тогава в нашето чувство топлина, диференцирани топлинни различия. Тях трябва да чувствуваме ние първо, това трябва да бъде физическо то впечатление, физическото природно впечатление, когато се потопяваме в царството на земното.
Когато обгърнем с поглед тези топлинни разлики, тези размествания на топлината, и оставим да действува върху нас това, което иначе действува върху нашите сетива, тогава чрез това проникване във вътрешността на Земята, чрез това свързване на нашето същество с това, което действува във вътрешността на Земята, ние получаваме определено изживяване: Ако тогава именно не обръщаме внимание на всичко останало, което би могло да ни направи впечатление, ако положим усилия да не усещаме там долу нищо друга, да не усещаме също топлинните разлики, чрез които само сме се подготвили; а ако се постараем да не чуваме нищо и да не виждаме нищо, а само да оставим да ни действува впечатлението, така, че това възниква като нещо морално от нашата душа, тогава пред нашия окултен поглед се явява онази класа творящи природни същества, които за окултиста действуват действително във всичко земно, а именно във всичко металическо и които се изразяват за неговата имагинация, за неговото имагинативно познание в рязко очертани форми от най-различен вид.
към текста >>
253.
3. ВТОРА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Следователно ако трябва да обгърна цялостно редицата духовни същества, с които имаме първо работа на нашата Земя и до които можем да намерим пътя чрез едно постепенно окултно развитие, би трябвало да кажа: ние имаме като най-външно було сетивния свят с цялото негово разнообразие, с онова, което виждаме разпростряно пред нашите
сетива
, което можем да разберем с ума на човека.
Докато Духовете на циклите на времената управляват природните духове на елементите, за да предизвикат на планетата Земя ритмични промени, повторения във времето, смяна в пространството, Духът на Зе-мята има друга задача. Този Дух на Земята има задачата да поставя цялата Земя във взаимни отношения, в сменящи се отношения с другите небесни тела от околността, да я дирижира и управлява така, че в течение на времената тя да дойде в подходящите положения спрямо другите небесни тела. Този Дух на Земята е така да се каже големият сетивен апарат на Земята, чрез който Земята, планетата Земя, идва в едно правилно отношение със заобикалящия свят.
Следователно ако трябва да обгърна цялостно редицата духовни същества, с които имаме първо работа на нашата Земя и до които можем да намерим пътя чрез едно постепенно окултно развитие, би трябвало да кажа: ние имаме като най-външно було сетивния свят с цялото негово разнообразие, с онова, което виждаме разпростряно пред нашите сетива, което можем да разберем с ума на човека.
След това зад сетивния свят се намира светът на природните духове. Зад света на природните духове се намира светът на Духовете на циклите на времената и зад този последния се намира Духът на планетата.
към текста >>
254.
4. ТРЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Знаем, че по отношение на това, което виждаме с нашите очи, което чуваме с нашите уши, ние имаме нещо общо с всички други същества, които също могат да си служат с техните
сетива
.
Ето защо можем да се надяваме, че изхождайки от различните страни можем да се приближим до това, което всъщност се разбира, когато се говори за духовни същества. За нашата днешна характеристика ще бъде необходимо да изходим от природата на човека да си изясним първо определени свойства, определени качества на човешката природа, за да можем, изхождайки от тук, да охарактеризираме по-висши същества, които намираме в по-висшите светове. И нека за целта изтъкнем по един твърде особен начин едно свойство на човешката природа, което можем да охарактеризираме така: Човекът е надарен с възможността да води един независим от всичко външно вътрешен живот. Тази възможност се явява пред нашия поглед през всеки час на нашия буден дневен живот.
Знаем, че по отношение на това, което виждаме с нашите очи, което чуваме с нашите уши, ние имаме нещо общо с всички други същества, които също могат да си служат с техните сетива.
Като човеци ние имаме по отношение на външния свят един общ живот с другите човеци и може би също с другите същества. Всеки за себе си това ние знаем твърде добре като човеци всеки един за себе си има своите особени страдания, своите особени радости, своите тревоги и своите грижи, има своите особени надежди и идеали; и по определен начин тези грижи, тези страдания, тези тревоги, тези надежди и идеали представляват едно особено царство, което не можем да видим веднага с физическия поглед у другите хора, което човек носи със себе си през света именно като един самостоятелен вътрешен живот. Когато се намираме, в същото пространство с един човек, ние знаем, какво може да действува върху неговите очи върху неговите уши. Това, което става в неговата душа, което той изживява вътрешно, върху него можем вероятно да имаме предчувствия от онова, което той иска да ни изрази чрез израженията на неговото лице, чрез неговите жестове, или също чрез неговите думи; обаче когато той иска да има за себе си своя вътрешен живот като свой особен свят, тогава ние не можем да проникнем направо в този особен вътрешен свят.
към текста >>
Ние трябва да се абстрахираме от всичко, което нашите
сетива
могат да виждат навън, което нашият ум може да комбинира при нещата на външния свят, защото то принадлежи на нашия собствен интерес.
Него го интересуват съвсем други неща от заобикалящия го свят. Следователно чрез самия факт, че като въплътени, като физически въплътени човешки същества сме въплътени в определено време и на определено място, ние сме заобиколени чрез всякакви неща, които предизвикват нашия интерес, нашето внимание, които всъщност ни засягат специално и които са различни при други хора. Чрез това, че като човеци ние сме разпределени диференцирано върху нашата планета, ние сме поставени по опре делен начин в необходимостта, всеки един от нас да има своите особени интереси, така да се каже своето особено отечество на Земята. Ето защо в това, което можем да научим от непосредствено заобикалящия ни физически свят, ние никога не можем да изживеем в най-висшия смисъл онова, което ни освобождава от нашите специални човешки интереси, от нашето специално човешко внимание. Следователно поради това, че сме човеци във физическо тяло и доколкото сме самите ние, ние не можем въобще да стигнем чрез нашето външно възприятие до вратата, която ни въвежда в един по-висш свят.
Ние трябва да се абстрахираме от всичко, което нашите сетива могат да виждат навън, което нашият ум може да комбинира при нещата на външния свят, защото то принадлежи на нашия собствен интерес.
Но когато насочим поглед върху това, което имаме обикновено в нашата вътрешност, нашите страдания и радости, нашите тревоги и грижи, нашите надежди и цели, тогава ние много, много скоро забелязваме, как този вътрешен свят е зависим от това, което ние преживяваме вън, как той се оцветява по определен начин от това, което изживяваме навън. Обаче все пак съществува определена разлика.
към текста >>
Той е без съмнение нашият специален, така да се каже нашият диференциран вътрешен свят; той носи определен цвят обаче ние можем да изпитаме още и нещо друго: когато от мястото, където сме свикнали да упражняваме нашите
сетива
, отидем в едно много отдалечено място, където се срещаме с един човек, който е имал съвършено други външни опитности, възприятия, ние все пак можем да се разберем с него, защото той е изпитал определени страдания, които ние сме преживели по един подобен начин, защото може да се радва по определен начин върху неща подобни на тези, върху които и ние самите се радваме.
Ние ще трябва без съмнение направо да признаем, че всеки един от нас носим в нашата вътрешност нашия свят. Че някой се е родил на определено място на Земята, в определено време, а друг на друго място в друго време, това оцветява по определен начин неговия вътрешен живот но ние изпитваме също и нещо друго по отношение на този вътрешен свят.
Той е без съмнение нашият специален, така да се каже нашият диференциран вътрешен свят; той носи определен цвят обаче ние можем да изпитаме още и нещо друго: когато от мястото, където сме свикнали да упражняваме нашите сетива, отидем в едно много отдалечено място, където се срещаме с един човек, който е имал съвършено други външни опитности, възприятия, ние все пак можем да се разберем с него, защото той е изпитал определени страдания, които ние сме преживели по един подобен начин, защото може да се радва по определен начин върху неща подобни на тези, върху които и ние самите се радваме.
Кой не е изпитвал, че може би трудно може да се разбере с един човек, с когото се е срещнал в една отдалечена област, че не може да се разбере с него върху външния свят, който и двамата имат, но че лесно може да се разбере върху това, което сърцето чувствува и за което сърцето копнее? С нашия вътрешен свят ние хората сме вече много по-близо едни до други отколкото с нашия външен свят, и наистина би имало малко надежда да пренесем идеята на Духовната Наука в цялото човечество, ако не бихме могли да имаме съзнанието, че във вътрешността на всеки човек, където и да се намира той по лицето на Земята, живее нещо, което може да се разбере с нас. Обаче за да стигнем сега до нещо, което е напълно свободно от специалната, егоистична вътрешност, ние трябва да се освободим също и от онази окраска, която още се влияе от външния свят. Това може да стане само тогава, когато човек си създава възможността, да може да изживява в своята вътрешност нещо, което отговаря на това, което можем да наречем вътрешни хрумвания, вътрешни вдъхновения, онова, което расте и вирее само вътрешно в самата душа. Човек може да се издигне от специалния вътрешен живот така, че да чувствува: в моята вътрешност се изявява нещо, което е независимо от моето специално, егоистично съществувание.
към текста >>
255.
7. ШЕСТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Без съмнение тогава за окултния поглед се показва многократно, че това, което трябва да бъде описано с физическите
сетива
, то е нещо съвършено различно, когато бъде разгледано в неговата истинност.
Така щото Кант-Лапласовата теория би била възможна само тогава, когато тези, които я застъпват, биха поставили там вън в мировото пространство един исполински учител, който би въртял цялата етерна маса. Хората забелязват малките логически грешки може би не винаги, но често -, обаче те не забелязват такива основни грешки, такива логически грешки, които в техния начин на действие се простират върху цялата мирова мисъл. Но такъв учител исполин не съществува там навън в мировото пространство, който да върти мировата ос, а той съществува в лицето на отделните духовни Същества на различните йерархии, които чрез взаимодействието на техните сили произведат разпределението и също подреждането на движението на отделните небесни тела. Това бихме могли да възразим на онези, които биха искали да вярват, че обикновената материалистична теория, както тя се изразява в Кант-Лапласовата или в по-късни хипотези, е достатъчна, за да обясни системата на света, и че не било необходимо да помисли за нещо друго, както окултистите правят това. Такива хора, които от материалистична гледна точка възразяват нещо против това живо съвместно действие и взаимодействие на йерархиите, трябва да получат като отговор именно гореизложеното: с капиталната логическа грешка, която се прави от всички космически материалистически хипотези, не се стига до истината; защото не съществува никаква възможност да бъде обяснена една космическа система, без да се вземе на помощ това, което окултният поглед действително вижда.
Без съмнение тогава за окултния поглед се показва многократно, че това, което трябва да бъде описано с физическите сетива, то е нещо съвършено различно, когато бъде разгледано в неговата истинност.
Така това, което окото вижда, не е нищо друго всъщност, освен отразената светлина, която е отразена чрез това, че Серафимите и Херувимите изпращат в мировото пространство светлината на Слънцето, и че срещу тези Същества се хвърлят насреща така да се каже луциферическите Серафими и Херувими, които вгъват, вдълбават в субстанцията на слънчевата светлина на вън тъмнина, понеже откъсват светлината във вътрешността и ангажират за планетата една собствена светлина.
към текста >>
256.
8. СЕДМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Когато проучим сега това, което съществува в кометата според както се показва тя на физическите
сетива
, според нейния илюзорен вид /майя/, но проучим също силите, които действуват в нея, тогава положението е фактически такова, че извънредно трудно можем да се справим с това, с което се запознахме в течение на тези сказки.
Когато проучим сега това, което съществува в кометата според както се показва тя на физическите сетива, според нейния илюзорен вид /майя/, но проучим също силите, които действуват в нея, тогава положението е фактически такова, че извънредно трудно можем да се справим с това, с което се запознахме в течение на тези сказки.
Аз Ви описах, как може човек да се издигне например до Престолите: че при това той може да си послужи като помощно средство с човешката воля, като проучи човешката воля. Когато човек предприеме изучаването на човешката воля с окултните средства, тогава той може да се издигне до Престолите. В кометите не може да бъде намерено нищо от всичко това, нищо от Духовете на Мъдростта, нищо от Престолите. Когато разглеждаме самата комета, ние не намираме нищо, което би могло да бъде постигнато по друг начин освен чрез това, че приложим онези методи, които през последните дни аз описах като окултни методи.
към текста >>
257.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Едно такова ангелско същество не би виждало вън в Космоса нищо от всичко това, което ние виждаме с нашите физически очи и за което знаем, че то е една майя, една илюзия, предизвикана от нашите
сетива
, то не би виждало всичко това по един такъв начин Това трябва да поставим напълно ясно пред нашата душа.
Когато се говори по този начин от гледна точка на обикновеното съзнание за тези небесни тела, хората разбират естествено само небесните тела, които очите виждат Но в течение на нашите сказки ние заместихме всъщност тази система от небесни тела бихме могли да кажем с нещо друго; ние я заместихме с разглеждането на съответните духовни същества, които признахме като членове на различните йерархии. Може би онова, което трябваше да бъде казано по този начин, ще стане по-ясно, ако споменем следното. Ние намерихме, че непосредствено над човека стои онази категория Същества, която наричаме Ангели; показахме също, как всъщност човекът, когато той иска да стигне до едно виждане на духовния свят, на свръхсетивния свят, трябва да се издигне първо обучавайки се до тези същества, които стоят непосредствено над него, как така да се каже той трябва да се научи да гледа света с начина на възприятие на Ангелите. Но сега можем да зададем също въпроса: когато едно такова същество на непосредствено по-висшата над човека категория в нашите йерархии добива едно съзнание за космоса в неговото възприятие, което нарекохме откровение, как изглежда тогава космосът за едно такова същество? Когато отговорим на този въпрос, тогава ще ни стане още по-ясно това, което трябваше да бъде казано.
Едно такова ангелско същество не би виждало вън в Космоса нищо от всичко това, което ние виждаме с нашите физически очи и за което знаем, че то е една майя, една илюзия, предизвикана от нашите сетива, то не би виждало всичко това по един такъв начин Това трябва да поставим напълно ясно пред нашата душа.
Обаче в замяна на това едно ангелско същество би виждало или възприемало по свой начин, така както описахме това, различното съвместно действие на Съществата на йерархиите, за което говорихме. Вместо едно такова същество да говори, че там горе се намира планетата Марс, то би казано напротив: там горе действуват съвместно /по начина, както охарактеризирахме това/ тези или онези същества на висшите йерархии. А това значи, че, за тези Същества, за Ангелите, цялата космическа система би се явила като един сбор от духовни дейности. Да, как биха се явили за едно такова същество нашите видими за нашите очи планетни другите небесни тела? Ние трябва да говорим за тези неща поради това, защото въобще не бихме могли да говорим за целия свръхсетивен свят, който стои на основата на планетната система, или на небесната система, на Космоса, ако не бихме могли да се пренесем чрез окултно обучение така да се каже изкуствено в начина, по който едно такова същество вижда света.
към текста >>
Това, което можете да видите на вълка, което е достъпно за Вашите
сетива
, произхожда само от агнета.
Обикновеният абстрактен човек, днешният материалист, казва: да, всъщност при животното действително е това, което виждаме с физическите очи, и когато си образуваме понятието вълк, или понятието агне, това са само понятия. "Но те не са това за окултиста, те не са просто само понятия, които съществуват в нас, а са огледални образи, отражения на нещо действително, което само не се намира на физическото поле, а в един свръхсетивен свят. Но при малко размисъл, животинският аз се показва вече и на физическия свят, при малко размисъл се показва, че освен онова, което можем да възприемем сетивно, съществува още нещо, което не може да бъде възприето във физическия свят и въпреки това има значение за вътрешните отношения на силите при животното. Бих искал само да обърна вниманието на тези, които считат например представата вълк само за едно понятие, на което не отговаря нищо действително, върху следния експеримент: вземете определен брой агнета както е известно вълкът яде агнета и хранете с тях вълка до тогава, че да се получи това, което естествената наука е изнесла, че фактически цялата физическа материя се е променила във вълка, че през цялото време, през което физическото тяло на вълка се променя, вълкът е ял само агнета. Сега вълкът носи в своето тяло вече само материята получена от агнетата.
Това, което можете да видите на вълка, което е достъпно за Вашите сетива, произхожда само от агнета.
Опитайте се тогава да изведете резултата, дали вълкът е станал едно агне. Щом той не е станал никакво агне, вие нямате тогава никакво право да казвате, че това, което имате като понятие на вълка, се изчерпва в онова, което може да бъде възприемано физически, а в него се намира нещо свръхсетивно. Това свръхсетивно нещо не може да бъде намерено освен тогава, когато човек се издигне в свръхсетивния свят; там то се представя така, че също както нашите десет пръста принадлежат към една душа, така всички вълци принадлежат заедно към един групов Аз. И светът, в който намираме груповите азове на животните него наричаме ние първо съвсем конкретно астрален свят.
към текста >>
258.
11. ДЕСЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Когато отново проследим с окултния поглед, за какво се касае действително тук, оказва се следното: в смисъла на Окултизма от минералното царство на физическото поле трябва да търсим първо въобще само това, което е физически действително възприемаемо, което следователно е възприемаемо за външните
сетива
от минерала.
От, описанието, което можахме да дадем вчера върху съвместното действие на различните Духове на отделните йерархии в природните царства, ни остана първо още едно разглеждане на минералното царство. Спомняме си, че можахме да охарактеризираме минералното царство така, че на физическото поле, във физическия свят от него съществува само физическото тяло, че напротив трябва да търсим онова, което отговаря на етерното тяло на минерала в така наречения астрален свят, астралното тяло в света на нисшия Девакан и същинския групов аз на минерала във висшия свят на Девакана. По този начин минералът образува една чудна противоположност на човека. Докато трябваше да кажем при човека, че при него на физическото по ле действуват всичките четири члена на неговото същество, както физическото така и етерното и астралното тяло и неговият Аз, ние трябва така да се каже да разглобим и отделим едно от друго онова, което човекът има заедно във физическия свят, и да кажем: при минерала трябва да търсим онова, което отговаря на етерното тяло на човека в астралния свят, на астралното поле, на полето на Девакана астралното тяло и на полето на висшия Девакан груповия аз на минералите. Така за минералното царство това, което е обхванато в един свят при човека, ние трябва да го търсим разпределено по отношение на неговия начин на действие в различни светове.
Когато отново проследим с окултния поглед, за какво се касае действително тук, оказва се следното: в смисъла на Окултизма от минералното царство на физическото поле трябва да търсим първо въобще само това, което е физически действително възприемаемо, което следователно е възприемаемо за външните сетива от минерала.
Трябва да бъдем наясно върху това, че първо от минералното царство е възприемаемо онова, което наричаме форми. Знаем това може да бъде тук само засегнато -, че на нас минералният свят ни се явява, поне отчасти, така оформен, щото чувствуваме тези форми като нещо подходящо за минералната природа. Когато виждаме едно тяло имащо формата на куб и друго имащо друга форма, ние знаем, че тези форми не са нещо случайно, а че те са свързани по определен начин с природата на минерала. Окултното изследване ни учи, че тези форми в минералното царство, които назоваваме също кристални форми, трябва да бъдат приписани на начина на действие на Духовете на Формата. Именно защото застъпва навсякъде действителността и търси, от къде произхожда това или онова, наименованията в него се дават така, че самото име сочи към нещо характерно.
към текста >>
259.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Нощем, когато човекът е извън своите
сетива
и извън своята нервна система, присъщите първични сили на душата са твърде слаби, за да може тя да се съвземе, да наблюдава и да съзерцава своето "нощно" обкръжение.
Нощем, когато човекът е извън своите сетива и извън своята нервна система, присъщите първични сили на душата са твърде слаби, за да може тя да се съвземе, да наблюдава и да съзерцава своето "нощно" обкръжение.
И точно това, което нощем е твърде слабо, за да възприема околния свят, точно това трябва така да се укрепи, че при определени предпоставки но далеч не винаги да бъде в състояние да възприема заобикалящият ни нощен свят. Тази промяна може да бъде достигната именно чрез средствата за обучение в окултното познание. Така че човекът може стига тази дума да прозвучи уместно наистина да възприема един по-висш свят, тъй както възприема и обикновения физически свят.
към текста >>
Защото окултизмът се обръщаше към човешкото същество без да разчита на неговите
сетива
и мозък; той изграждаше своето поле на действие извън сетивата и мозъка.
Създаването на символи имаше също и тази цел, да изработи средства, с помощта на които можеше да се предава това, което иначе, в обикновените човешки думи и мисли, беше невъзможно.
Защото окултизмът се обръщаше към човешкото същество без да разчита на неговите сетива и мозък; той изграждаше своето поле на действие извън сетивата и мозъка.
Всички обикновени думи се изковават чрез сетивата и мозъка, но когато пред един човек се открие определен окултен феномен, този човек ясно чувствува, че не може да го изрази с обикновените думи. Окултното познание се постига извън физическото тяло и не може да се предаде с инструментите на физическото тяло.
към текста >>
260.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Тези възпитателни сили продължават да действуват и тогава ние виждаме наоколо си не само една скрита, разливаща се светлина, но и възможност, в този променлив и странен елемент да възникват такива вътрешни образи, за които, много добре знаем, не разполагаме с никакви възприемателни
сетива
, и че те възникват тъкмо в този елемент, в който сме потопени самите ние.
Но ако окултният кандидат, който се сблъсква с това изживяване, е вътрешно слаб и не е научен да мисли правилно в живота, тогава той се изправя пред едно трудно препятствие. При това онази подготовка, за която вчера говорихме грижливото култивиране на висша разсъдъчна сила тази подготовка сега е налице. Обаче докато навлиза в този елемент, за окултния кандидат ще е от полза не това, което е усвоил чрез интелекта, чрез разсъдъчната си сила, а самата здрава и целомъдрена дисциплина, която ученикът е при добил, докато изостряше своя интелект. Защото в известен смисъл тогава действуват не мислите, а възпитателните сили на нашето собствено Себе, предоставени ни чрез мислите.
Тези възпитателни сили продължават да действуват и тогава ние виждаме наоколо си не само една скрита, разливаща се светлина, но и възможност, в този променлив и странен елемент да възникват такива вътрешни образи, за които, много добре знаем, не разполагаме с никакви възприемателни сетива, и че те възникват тъкмо в този елемент, в който сме потопени самите ние.
към текста >>
От това Сатурново, Слънчево и Лунно състояние далеч не възникваха такива сили, които можеха да направят човека годен да възприема чрез своите
сетива
, или пък да изпълва сетивните си възприятия с мисли.
Нека да припомним, че преди сегашното си планетарно въплъщение, Земята беше преминала през своето Лунно, Слънчево и Сатурново състояние.
От това Сатурново, Слънчево и Лунно състояние далеч не възникваха такива сили, които можеха да направят човека годен да възприема чрез своите сетива, или пък да изпълва сетивните си възприятия с мисли.
Обаче всичко, което ни освобождава от този сетивен и мисловен труд, от науката и т.н., всичко което ни прави годни да изнесем навън от себе си по-висшите членове на човешкото същество: етерното тяло, астралното тяло и Аза, и то така, че те да са достъпни за нас в напиращата духовна светлина; всичко това ние носим в себе си като наследствен дар от Сатурновата, Слънчевата и Лунната епохи. То идва от пред-Земните епохи и изобщо не може да бъде открито в следващите, по-късни периоди от Земното развитие.
към текста >>
И за да обясним истинската активност на нашите
сетива
и на нашия мозък, както и това, което им дава тяхната днешна форма, ние неизбежно трябва да прибегнем до теософското познание за Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние.
Когато един ден науката ще напредне достатъчно, за да схване истинската природа на сетивата и мозъка (а тя ще го направи, макар и в едно продължително развитие), тогава тя ще бъде извънредно горда от свое то постижение. Обаче днес е обяснимо само онова мислене, което произхожда от земни отношения и е валидно само за земните отношения. Самият мозък, в своето цялостно устройство и функциите на сетивните органи, никога не могат да се обяснят със Земните сили.
И за да обясним истинската активност на нашите сетива и на нашия мозък, както и това, което им дава тяхната днешна форма, ние неизбежно трябва да прибегнем до теософското познание за Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние.
към текста >>
съхранените техни сили, проявяват своята могъща активност само доколкото човекът не си служи със своя мозък и със своите
сетива
; тези сили, които ние сме наследили от Сатурн, Слънце и Луна, са значително отслабени и възпрепятствувани чрез това, което Земята със своите сили е успяла да направи от мозъка и сетивата.
Тези предишни състояния на Земната планета, т.е.
съхранените техни сили, проявяват своята могъща активност само доколкото човекът не си служи със своя мозък и със своите сетива; тези сили, които ние сме наследили от Сатурн, Слънце и Луна, са значително отслабени и възпрепятствувани чрез това, което Земята със своите сили е успяла да направи от мозъка и сетивата.
И когато се окажем всред напиращата духовна светлина, всичко, което можем да открием там вътре, ние ще го усещаме като нещо сходно с мислите. Обикновено това, за което мислим, поражда у нас чувството, че ние мислим за него сега, докато в нашия случай изживяването се явява по съвсем друг и различен начин.
към текста >>
261.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И ако Вие не употребявате Вашите
сетива
, тогава в будно състояние, ще можете да останете сами със себе си във Вашето съзнание.
И ако Вие не употребявате Вашите сетива, тогава в будно състояние, ще можете да останете сами със себе си във Вашето съзнание.
Едва когато човек заспи, това съзнание угасва и потъва в мрак.
към текста >>
262.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Необходимо е, щото външните впечатления да могат да действуват върху Вашите
сетива
.
Вгледайте се още веднъж в човека, тъй както се изправя той пред Вас във всекидневния живот. Какво е необходимо, за да се прояви всекидневното съзнание?
Необходимо е, щото външните впечатления да могат да действуват върху Вашите сетива.
Сетивата, доколкото те ни ориентират в земния живот, са разположени предимно в главата и съдържанието на човешкото съзнание идва главно от тези сетива.
към текста >>
Сетивата, доколкото те ни ориентират в земния живот, са разположени предимно в главата и съдържанието на човешкото съзнание идва главно от тези
сетива
.
Вгледайте се още веднъж в човека, тъй както се изправя той пред Вас във всекидневния живот. Какво е необходимо, за да се прояви всекидневното съзнание? Необходимо е, щото външните впечатления да могат да действуват върху Вашите сетива.
Сетивата, доколкото те ни ориентират в земния живот, са разположени предимно в главата и съдържанието на човешкото съзнание идва главно от тези сетива.
към текста >>
И в древните Мистерии точно този беше великият момент от живота на окултния кандидат (а доколкото нещата се изменят в новото посвещение това ще видим по-късно), че той можеше да възприема своята вътрешнотелесна организация, доколкото тя е проявена във вътрешните органи, да възприема тази организация под формата на необгледното звездно небе; този беше великия момент, че макар и без подходящи
сетива
за навън, човек стигаше до образа на звездното небе.
И в древните Мистерии точно този беше великият момент от живота на окултния кандидат (а доколкото нещата се изменят в новото посвещение това ще видим по-късно), че той можеше да възприема своята вътрешнотелесна организация, доколкото тя е проявена във вътрешните органи, да възприема тази организация под формата на необгледното звездно небе; този беше великия момент, че макар и без подходящи сетива за навън, човек стигаше до образа на звездното небе.
А най-великият момент беше този, когато окултният кандидат можеше да наблюдава не горната повърхност на своята глава, а когато, така да се каже, се спускаше надолу към средния човек, и без каквито и да е подходящи сетива, успяваше да долови това, което е долната повърхност на мозъка и осветения от нея среден човек. И тогава в пълен мрак (защото сетивата бяха изключени, и по отношение на външния свят той беше като спящ човек), човекът възприемаше не друго, а "Слънцето в нощта". И античните Мистерии назоваха всичко това с израза "да гледаш Слънцето в среднощния мрак", т.е. да гледат преливащата Слънчева светлина в нейните взаимодействия с много по-слабите нощни звезди. Да, тези изживявания бяха наистина като пътеводни знаци за окултния кандидат.
към текста >>
А най-великият момент беше този, когато окултният кандидат можеше да наблюдава не горната повърхност на своята глава, а когато, така да се каже, се спускаше надолу към средния човек, и без каквито и да е подходящи
сетива
, успяваше да долови това, което е долната повърхност на мозъка и осветения от нея среден човек.
И в древните Мистерии точно този беше великият момент от живота на окултния кандидат (а доколкото нещата се изменят в новото посвещение това ще видим по-късно), че той можеше да възприема своята вътрешнотелесна организация, доколкото тя е проявена във вътрешните органи, да възприема тази организация под формата на необгледното звездно небе; този беше великия момент, че макар и без подходящи сетива за навън, човек стигаше до образа на звездното небе.
А най-великият момент беше този, когато окултният кандидат можеше да наблюдава не горната повърхност на своята глава, а когато, така да се каже, се спускаше надолу към средния човек, и без каквито и да е подходящи сетива, успяваше да долови това, което е долната повърхност на мозъка и осветения от нея среден човек.
И тогава в пълен мрак (защото сетивата бяха изключени, и по отношение на външния свят той беше като спящ човек), човекът възприемаше не друго, а "Слънцето в нощта". И античните Мистерии назоваха всичко това с израза "да гледаш Слънцето в среднощния мрак", т.е. да гледат преливащата Слънчева светлина в нейните взаимодействия с много по-слабите нощни звезди. Да, тези изживявания бяха наистина като пътеводни знаци за окултния кандидат.
към текста >>
263.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
По какъв начин и с помощта на какви
сетива
ще фиксира човешката фигура, това не е съществено.
След като окултният кандидат си изгради верен образ за човешката фигура, той трябва така да я извика пред своя поглед, че да я превърне в една пулсираща и жива имагинация.
По какъв начин и с помощта на какви сетива ще фиксира човешката фигура, това не е съществено.
Става дума за това, че той изобщо се заема с човешката фигура, че благодарение на нея стига до една пулсираща и жива имагинация. В този случай окултният кандидат е използвал външните очертания на човешката фигура като отправна точка за своите имагинации. Но съществува и друга възможност за отправна точка да се вземе вътрешното, телесно себеусещане.
към текста >>
264.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Научаваме се да го познаваме чрез нашите
сетива
, чрез преживяванията на душата си и чрез това, което можем да изживеем чрез разсъдъка и разума.
Като хора се намираме във външния физически свят.
Научаваме се да го познаваме чрез нашите сетива, чрез преживяванията на душата си и чрез това, което можем да изживеем чрез разсъдъка и разума.
По съвсем определен начин днес чувстваме душата си независима от външния живот на заобикалящата ни природа и от всичко онова, което се крие в нея. Как човек усеща това днес, се изразява от своя страна по начин, по който гръцката душа не би могла да усеща. Отчуждеността по отношение на природата, изтъкването на това, че човек трябва да напусне сетивния свят, за да проникне в духовните светове, още не биха били разбираеми за гърка. Но по своя начин той би чувствал, че има значителна разлика, значително разделение между това, което в човека може да се нарече и дух, и онова, което се нарича душа. Това са думи за човешкото преживяване, на първо място две различни области и силно отграничаващи се една от друга: душевно и духовно.
към текста >>
265.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
н., и това, което в сетивното битие наричаме свой свят, е всъщност само резюме на всичко, което се влива през вратите на нашите
сетива
.
Каква е по време на съня, душата не знае, тъй като сънят преминава или в безсъзнание, или пък в него се вмъкват сънища, които трябва да бъдат тълкувани чрез окултизма, ако човек иска да ги разбере по правилен начин. При въпроса: Какво е човекът, какво е неговата душа в обикновеното сетивно битие? – може да бъде разглеждан само въпросът за дневния живот. Но ние знаем, че на първо място на разположение са онези врати, които наричаме наши сетивни органи, през които в душата ни се вливат светът на цветовете и на светлината, светът на звуците, светът на миризмите, светът на топлината и студа и т.
н., и това, което в сетивното битие наричаме свой свят, е всъщност само резюме на всичко, което се влива през вратите на нашите сетива.
След това имаме инструмента на нашия разсъдък, на усещанията си, на волята си. С него преработваме онова, което идва срещу нас от външния свят. В душата ни се пораждат страсти, желания, стремежи, удовлетворения, неудовлетворения, блаженства, разочарования и т. н., и ако обхванем с поглед всичко, което човекът знае за себе си, то е именно всичко това. Ако искаме да познаем какво е вътрешен свят за обикновения живот, не можем да споменем нещо друго, освен сумата на това, което бе охарактеризирано сега.
към текста >>
266.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Обаче единствената достойна цел е да се освободим от този стремеж към прераждания, да изгасим в душата си всичко, което се ражда от този порив към физическа инкарнация, докато накрая се издигнем до едно такова съществувание, при което душата не изпитва вече никакво желание да се обвързва с физически
сетива
или с физически органи, и това съществувание, както знаете, се нарича Нирвана.
Животът на Земята, тъй както човекът го изживява в рамките на една инкарнация, е само страдание, предизвикано от това, че като последица от своите инкарнации човекът все повече и повече бива завладяван от неудържим стремеж към нови прераждания.
Обаче единствената достойна цел е да се освободим от този стремеж към прераждания, да изгасим в душата си всичко, което се ражда от този порив към физическа инкарнация, докато накрая се издигнем до едно такова съществувание, при което душата не изпитва вече никакво желание да се обвързва с физически сетива или с физически органи, и това съществувание, както знаете, се нарича Нирвана.
към текста >>
267.
3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Никой, който притежава напълно своите пет
сетива
, ако мога да употребя този израз, не се съмнява в това, че той съществува също и тогава, когато вечерта при заспиването изгубва своето съзнание.
Обични приятели, при нашето днешно разглеждане искаме да изходим от едно обгръщане с поглед на онова, което наричаме наше съзнание. Що наричаме ние следователно нашето човешко съзнание. Можем да кажем: През време когато се намираме в състоянието на сън от заспиването вечерта до събуждането на следващото утро това съзнание не е в нас.
Никой, който притежава напълно своите пет сетива, ако мога да употребя този израз, не се съмнява в това, че той съществува също и тогава, когато вечерта при заспиването изгубва своето съзнание.
Защото, ако би се съмнявал в това, той би изправил съвсем безсмислено твърдение, че всичко, което е изживял вътрешно, се изгубва през време на съня и отново се ражда на следващото утро. Който няма този безсмислен възглед, той е убеден в това, че съществува и през време на съня. Но в него не се намира онова, което наричаме нашето съзнание. През време на съня ние не сме изпълнени от нашите представи, не сме изпълнени от инстинктите, желания и страсти, не сме изпълнени от болки и страдания, защото когато болките са така силни, че смущават нашия сън, тогава нашето съзнание остава да съществува. Онзи, който може да прави разлика между съня и бедност, може също да знае що е съзнание.
към текста >>
268.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Останалия външен живот, който ангажира нашето занимание, ни представя действително всичко, което трябва да действува върху нашите
сетива
и върху нашия ум, донасяйки го, така да се каже при нас от сутрин до вечер.
Да вземем нашето съществуване в този сетивен свят, през време на бедното състояние до вечерта. Тук ние виждаме, че нещата, които възприемаме чрез нашите очи и нашите уши, идват, застават пред нас и само по-висшите области на живота, областите на познанието, на изкуството, ние ги търсим, трябва да ги доведем при нас, чрез нашата дейност, трябва да съдействуваме.
Останалия външен живот, който ангажира нашето занимание, ни представя действително всичко, което трябва да действува върху нашите сетива и върху нашия ум, донасяйки го, така да се каже при нас от сутрин до вечер.
Където и да отидем, на улицата, както и да живеем, всичко и всяко нещо, във всеки миг има своите впечатления и с изключение на гореспоменатите неща, ние не правим нищо, за да доведем при нас те идват от само себе си.
към текста >>
269.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Тук във физическия свят ние ходим във този свят и нещата се изчерпват пред нашите
сетива
, правят впечатление с техните цветове и светлини върху нашите очи, чрез звуците върху нашите уши и други впечатления върху нашите сетивни органи.
Вие знаете, че ясновидското разглеждане на духовния свят поставя в известно отношение някого в същото положение, в което човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, така че в посвещението човек изживява именно това, което иначе той изживява също между смъртта и едно ново раждане, макар и малко по-различен начин. И с това е дадена главно възможността да можем да говорим върху тези неща и да съобщим нещо за тях. Тук бих искал да говоря първо, върху две важни неща на ясновидското проучване, които могат да водят също до разбиране на живота след смъртта. Първо ние често пъти сме обръщали вниманието върху това, колко различен е целият живот в свръхсетивния свят в сравнение с живота тук във физическия, в сетивния свят. Когато се издигнем в свръхсетивния свят, тогава например, целият процес на познанието става съвършено различен от този във физическия свят.
Тук във физическия свят ние ходим във този свят и нещата се изчерпват пред нашите сетива, правят впечатление с техните цветове и светлини върху нашите очи, чрез звуците върху нашите уши и други впечатления върху нашите сетивни органи.
Ние възприемаме неща, минаваме през света и трябва да минаваме през света, ако искаме да възприемаме нещата. Тук за възприемането на дадено нещо, което се намира на едно отдалечено място, не ни помага нищо, ако не отидем на това място: накратко казано, ние трябва да ходим из света на сетивата, трябва да се придвижваме, ако искаме да възприемаме нещата. Точно противоположното важи за възприятията на свръхсетивния свят. Колкото по-спокойно ставаме в нашата душа, колкото повече изключваме всяка външна подвижност, колкото по-малко търсим дадено нещо, колкото по-малко можем да се стремим към това, посоченото нещо да дойде при нас, колкото повече можем да чакаме, толкова по-сигурно настъпва възприятието на това нещо, толкова по-вярно е тогава чувството на изживяването, което можем да имаме от това дадено нещо. В свръхсетивния свят ние трябва да направим така, че нещата да дойдат при нас, да ги оставим да дойдат при нас.
към текста >>
270.
7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Човекът знае онова, което става пред неговите
сетива
и което може да изведе от ставащото чрез своя ум.
Какво знае въобще човекът за света? Ние знаем извънредно малко, когато тук на физическото поле разглеждаме нещата само в будно състояние.
Човекът знае онова, което става пред неговите сетива и което може да изведе от ставащото чрез своя ум.
Всичко останало той не знае. Често пъти той мисли, че иначе не би се получило нищо, освен това, което може да наблюдава чрез физическите сетива. Обаче съществуват много неща, които не стават пред физическите сетива и въпреки това са извънредно важни. Какво означава това? Нека приемем, че сме свикнали да отиваме на нашата работа в осем часа сутринта.
към текста >>
Често пъти той мисли, че иначе не би се получило нищо, освен това, което може да наблюдава чрез физическите
сетива
.
Какво знае въобще човекът за света? Ние знаем извънредно малко, когато тук на физическото поле разглеждаме нещата само в будно състояние. Човекът знае онова, което става пред неговите сетива и което може да изведе от ставащото чрез своя ум. Всичко останало той не знае.
Често пъти той мисли, че иначе не би се получило нищо, освен това, което може да наблюдава чрез физическите сетива.
Обаче съществуват много неща, които не стават пред физическите сетива и въпреки това са извънредно важни. Какво означава това? Нека приемем, че сме свикнали да отиваме на нашата работа в осем часа сутринта. Обаче веднъж закъсняваме точно с пет минути. По-нататък не се случва нищо, освен това, че ние отиваме на работа с пет минути по-късно.
към текста >>
Обаче съществуват много неща, които не стават пред физическите
сетива
и въпреки това са извънредно важни.
Какво знае въобще човекът за света? Ние знаем извънредно малко, когато тук на физическото поле разглеждаме нещата само в будно състояние. Човекът знае онова, което става пред неговите сетива и което може да изведе от ставащото чрез своя ум. Всичко останало той не знае. Често пъти той мисли, че иначе не би се получило нищо, освен това, което може да наблюдава чрез физическите сетива.
Обаче съществуват много неща, които не стават пред физическите сетива и въпреки това са извънредно важни.
Какво означава това? Нека приемем, че сме свикнали да отиваме на нашата работа в осем часа сутринта. Обаче веднъж закъсняваме точно с пет минути. По-нататък не се случва нищо, освен това, че ние отиваме на работа с пет минути по-късно. Обаче, може би при едно по-точно преценяване на положението, когато вземем под внимание всички отношения, можем да стигнем до там да констатираме, че точно в деня, в който сме закъснели, ако бяхме отишли на работа в точното време, бихме били стъпкани от някое превозно средство, т.е.
към текста >>
271.
8. ОСМА СКАЗКА. Виена, 21 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Когато човекът не съществува вече за физическите
сетива
, възниква първо загадъчният въпрос: Какво е тогава положението на човека след смъртта.
Загадъчен е в определен смисъл моментът, когато една майка стои до ковчега на нейното дете, или обратно. Когато човек се е занимавал малко по-основно с човешкият живот, той ще забележи вече, колко загадъчни неща стават в живота на човека. При мене идват често пъти хора, чиито сестра, съпруг или мъж са умрели. Те казват: По-рано аз не съм размислил върху смъртта не съм се интересувал върху това какво следва след смъртта, обаче откакто мои близки роднини са починали, струва ми се, че те са още тук и това ме накара да потърся Духовната наука. Самият живот довежда хората при Духовната наука и тя отплаща богато това, което става чрез тях, защото Духовната наука може да проникне живота със сили, които могат да дойдат само чрез нея.
Когато човекът не съществува вече за физическите сетива, възниква първо загадъчният въпрос: Какво е тогава положението на човека след смъртта.
Какво става с човека след смъртта. Официалната наука не може да даде никакъв отговор, защото тя констатира само това, което очите виждат, когато физическото тяло се разлага. Физическият мозък също се разлага и ясно е, че той не може да бъде от никаква полза за това, което човекът изживява без физическата дреха, без физическото тяло. и въпреки това въпросите, които се отнасят за отвъдният свят са налице и искат настоятелно отговор. Всъщност, за изяснението на тези въпроси, общите разглеждания съвсем не допринасят такава полза, както отделните конкретни случаи, които описват, как може да изглежда това, или онова.
към текста >>
272.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Когато човекът е минал през вратата на смъртта и е съблякъл своето физическо тяло, той живее единствено в духовният свят, живее в един свят, който иначе остава затворен за него, докато той си служи с физическите
сетива
и с ума свързан с мозъка.
При това наше събиране, не бих искал да ви развивам общи теории, а да разгледам конкретни неща, когато искаме да отговорим на такива въпроси като този, който току що бе зададен. Ясновидецът, който може да вижда в духовните светове, стига също постепенно до това, да прозре онзи живот, който човек води между смъртта и едно ново раждане. Този живот между смъртта и едно ново раждане протича в духовните царства, които постоянно са около нас, на които ние постоянно принадлежим с една най-добра част на нашият духовно душевен живот.
Когато човекът е минал през вратата на смъртта и е съблякъл своето физическо тяло, той живее единствено в духовният свят, живее в един свят, който иначе остава затворен за него, докато той си служи с физическите сетива и с ума свързан с мозъка.
Ясновидецът може да проследи живота между смъртта и едно ново раждане. Основните въпроси, които възникват и които първо са меродавни за нашите идеали са всъщност от разглеждането на този живот между смъртта и едно ново раждане. Някой лесно може да вярва, че този живот няма нищо общо с този живот тук във физическото тяло, но той има много нещо общо с него в най-дълбокият смисъл. Ние забелязваме това особено тогава, когато обгърнем с поглед душите, които вече са минали през вратата на смъртта и разглеждаме тяхното отношение с такива души, които още се намират тук във физическото поле, във физическото тяло. Нека разгледаме веднага един особен случай: Един мъж беше минал през вратата на смъртта и беше оставил тук на Земята своята жена и своите деца.
към текста >>
273.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Чрез това, че използува своите
сетива
, че използува своята фантазия, чрез това, че чувствува това, което застава срещу него във физическия свят.
Обаче съществува още една друга страна на разбирането на живите с мъртвите. Но в това отношение ние не сме стигнали далече, обаче това ще дойде. За да можем да разберем, как живите ще могат да постигнат един вид разбиране с тези, които са минали вратата на смъртта, трябва да разгледаме следното. Човекът знае много малко за физическия свят. Защото, чрез какво си създава той своето знание за физическия свят?
Чрез това, че използува своите сетива, че използува своята фантазия, чрез това, че чувствува това, което застава срещу него във физическия свят.
Обаче това е една много малка част от това, което светът съдържа. Той съдържа още нещо съвършено различно. Бих искал да добиете една представа за това, че в света съществува нещо, което е много по-важно от сетивната действителност. С това не разбирам свръхсетивния свят, а нещо друго. Представете си, че сте свикнали всеки ден да отивате сутрин в осем часа на работа.
към текста >>
274.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Дюселдорф, 27. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Човекът не живее тук в себе си, той живее във външния свят, който действува върху неговите
сетива
.
Защото като нашето същество като човек ние подготвяме действително това, което имаме след смъртта като един напълно особен свят за нас. Тук на Земята човек не познава самия себе си, тъй като науката не му дава това познание защото тя може да учи хората само върху това, което човекът не е вече, защото познава само мъртвият труп. Мозъкът мисли, обаче той не може да мисли за самият себе си. Ние виждаме само една част от нас, не виждаме нищо повече от това когато се оглеждаме в огледалото. Но това е само външната страна.
Човекът не живее тук в себе си, той живее във външния свят, който действува върху неговите сетива.
Чрез самите нас, чрез това което можем да изживяваме тук, ние се подготвяме да се разширим сами в Космоса, даже да се превърнем в Макрокосмос, да се превърнем в това, което виждаме тук. Тук ние виждаме Луната. След това в живота след смъртта ние се разширяваме така, че ставаме Луната, както тук сме нашият мозък. Ние се разширяваме до Сатурн, така че сме Сатурн, както тук сме нашият далак /човешкият мозък отговаря на Луната, човешкия далак отговаря на планетата Сатурн, белите дробове на Меркурий, сърцето на Слънцето, бъбреците на Венера, черният дроб на Юпитер/. Човекът се превръща в Макрокосмос.
към текста >>
275.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Във физическата степен на съществуване човекът засега живее така, че той възприе ма заобикалящия го свят със своите
сетива
, докато чрез своите органи на осезанието, чрез своите ръце и крака, походка, говор и т.н., той действува обратно върху заобикалящия го свят.
Нека да започнем най-напред с това по какъв начин човекът живее в сетивния свят, във физическата степен на съществуване.
Във физическата степен на съществуване човекът засега живее така, че той възприе ма заобикалящия го свят със своите сетива, докато чрез своите органи на осезанието, чрез своите ръце и крака, походка, говор и т.н., той действува обратно върху заобикалящия го свят.
Чрез своите сетива човекът възприема заобикалящия го свят, а чрез своите органи на осезанието той действува обратно върху него. Това е напълно в смисъла на философията Санкхия.
към текста >>
Чрез своите
сетива
човекът възприема заобикалящия го свят, а чрез своите органи на осезанието той действува обратно върху него.
Нека да започнем най-напред с това по какъв начин човекът живее в сетивния свят, във физическата степен на съществуване. Във физическата степен на съществуване човекът засега живее така, че той възприе ма заобикалящия го свят със своите сетива, докато чрез своите органи на осезанието, чрез своите ръце и крака, походка, говор и т.н., той действува обратно върху заобикалящия го свят.
Чрез своите сетива човекът възприема заобикалящия го свят, а чрез своите органи на осезанието той действува обратно върху него.
Това е напълно в смисъла на философията Санкхия.
към текста >>
Но по какъв начин човекът възприема заобикалящия го свят чрез своите
сетива
*20?
Но по какъв начин човекът възприема заобикалящия го свят чрез своите сетива*20?
С нашите очи ние виждаме светлината и цветовете, както и формите на нещата; с нашите уши възприемаме звуците, с нашите органи на обонянието миризмите, с нашите органи на вкуса различните вкусови усещания. Всяко отделно сетиво възприема точно определена област от външния свят. Зрителното сетиво цветовете и светлината, слуховото сетиво звуците и т.н. Чрез тези „врати" на нашето същество, които наричаме „сетива", ние стоим във връзка със заобикалящия ни свят, а чрез всяко отделно сетиво се приближаваме само до една напълно определена област от заобикалящия ни свят. Но самият говорим език вече подсказва, че в нашата вътрешна същност носим нещо като един принцип, който обхваща и съединява тези различни области, към които са насочени нашите сетива.
към текста >>
Чрез тези „врати" на нашето същество, които наричаме „
сетива
", ние стоим във връзка със заобикалящия ни свят, а чрез всяко отделно сетиво се приближаваме само до една напълно определена област от заобикалящия ни свят.
Но по какъв начин човекът възприема заобикалящия го свят чрез своите сетива*20? С нашите очи ние виждаме светлината и цветовете, както и формите на нещата; с нашите уши възприемаме звуците, с нашите органи на обонянието миризмите, с нашите органи на вкуса различните вкусови усещания. Всяко отделно сетиво възприема точно определена област от външния свят. Зрителното сетиво цветовете и светлината, слуховото сетиво звуците и т.н.
Чрез тези „врати" на нашето същество, които наричаме „сетива", ние стоим във връзка със заобикалящия ни свят, а чрез всяко отделно сетиво се приближаваме само до една напълно определена област от заобикалящия ни свят.
Но самият говорим език вече подсказва, че в нашата вътрешна същност носим нещо като един принцип, който обхваща и съединява тези различни области, към които са насочени нашите сетива. Ние говорим например за топли и студени цветове като смътно усещаме, че с оглед на нашите сетивни възприятия този израз е нещо много повече от някаква алегория, понеже добре знаем, че топлото и студеното са качества, които възприемаме чрез топлинното сетиво, а цветовете, светлината и тъмнината възприемаме чрез зрителното сетиво. Следователно, ние говорим за топли и студени цветове, т.е. изхождайки от определено вътрешно сродство, ние пренасяме възприятията от областта на едно сетиво в областта на друго сетиво. Ние се изразяваме така, понеже в нашата вътрешна същност определено зрително възприятие се слива до голяма степен с това, което възприемаме чрез нашето топлинно сетиво.
към текста >>
Но самият говорим език вече подсказва, че в нашата вътрешна същност носим нещо като един принцип, който обхваща и съединява тези различни области, към които са насочени нашите
сетива
.
Но по какъв начин човекът възприема заобикалящия го свят чрез своите сетива*20? С нашите очи ние виждаме светлината и цветовете, както и формите на нещата; с нашите уши възприемаме звуците, с нашите органи на обонянието миризмите, с нашите органи на вкуса различните вкусови усещания. Всяко отделно сетиво възприема точно определена област от външния свят. Зрителното сетиво цветовете и светлината, слуховото сетиво звуците и т.н. Чрез тези „врати" на нашето същество, които наричаме „сетива", ние стоим във връзка със заобикалящия ни свят, а чрез всяко отделно сетиво се приближаваме само до една напълно определена област от заобикалящия ни свят.
Но самият говорим език вече подсказва, че в нашата вътрешна същност носим нещо като един принцип, който обхваща и съединява тези различни области, към които са насочени нашите сетива.
Ние говорим например за топли и студени цветове като смътно усещаме, че с оглед на нашите сетивни възприятия този израз е нещо много повече от някаква алегория, понеже добре знаем, че топлото и студеното са качества, които възприемаме чрез топлинното сетиво, а цветовете, светлината и тъмнината възприемаме чрез зрителното сетиво. Следователно, ние говорим за топли и студени цветове, т.е. изхождайки от определено вътрешно сродство, ние пренасяме възприятията от областта на едно сетиво в областта на друго сетиво. Ние се изразяваме така, понеже в нашата вътрешна същност определено зрително възприятие се слива до голяма степен с това, което възприемаме чрез нашето топлинно сетиво. Ето защо, наблюдателните и подчертано сензитивни хора лесно ще потвърдят, че при определени звуци, при определени тонове, те получават едни или други цветни представи, така че определени тонове пробуждат у тях цветната представа за червеното, други тонове цветната представа за синьото.
към текста >>
По отношение на многото
сетива
, които насочваме към отделните области на външния свят, можем да говорим като за едно такова изпълващо душата ни сетиво, за което знаем, че то не е свързано с един сетивен орган, а използува цялото ни човешко същество като свой инструмент.
По отношение на многото сетива, които насочваме към отделните области на външния свят, можем да говорим като за едно такова изпълващо душата ни сетиво, за което знаем, че то не е свързано с един сетивен орган, а използува цялото ни човешко същество като свой инструмент.
И ако назоваваме това вътрешно сетиво с името Манас, нещата са напълно в смисъла на философията Санкхия. В смисъла на философията Санкхия това, което субстанциално изгражда вътрешното сетиво, се развива като една по-късна разновидност на Ахамкара. Или с други думи: Най-напред имаме първичното течение, след това Будхи, после Ахам кара, после Манас: Именно това, което намираме вътре в себе си като наше вътрешно сетиво. Ако искаме да вникнем в това вътрешно сетиво ние можем да си го изясним като вземем отделните сеитба и следим, така да се каже, как бихме могли да постигнем една представа за това, по какъв начин възприятията на отделните сетива се обединяват в едно общо вътрешно сетиво.
към текста >>
Ако искаме да вникнем в това вътрешно сетиво ние можем да си го изясним като вземем отделните сеитба и следим, така да се каже, как бихме могли да постигнем една представа за това, по какъв начин възприятията на отделните
сетива
се обединяват в едно общо вътрешно сетиво.
По отношение на многото сетива, които насочваме към отделните области на външния свят, можем да говорим като за едно такова изпълващо душата ни сетиво, за което знаем, че то не е свързано с един сетивен орган, а използува цялото ни човешко същество като свой инструмент. И ако назоваваме това вътрешно сетиво с името Манас, нещата са напълно в смисъла на философията Санкхия. В смисъла на философията Санкхия това, което субстанциално изгражда вътрешното сетиво, се развива като една по-късна разновидност на Ахамкара. Или с други думи: Най-напред имаме първичното течение, след това Будхи, после Ахам кара, после Манас: Именно това, което намираме вътре в себе си като наше вътрешно сетиво.
Ако искаме да вникнем в това вътрешно сетиво ние можем да си го изясним като вземем отделните сеитба и следим, така да се каже, как бихме могли да постигнем една представа за това, по какъв начин възприятията на отделните сетива се обединяват в едно общо вътрешно сетиво.
към текста >>
Ако насочим поглед към развитието на нашето познание, ние веднага стигаме до извода: То започва от диференцираността на отделните
сетива
и се стреми да се издигне до общия смисъл.
Днес ние постъпваме така, понеже нашето познание върви по един обратен път.
Ако насочим поглед към развитието на нашето познание, ние веднага стигаме до извода: То започва от диференцираността на отделните сетива и се стреми да се издигне до общия смисъл.
Обаче еволюцията има обратен път на развитие. Там първо от Ахамкара се образува Манас и Манас се включва в развитието на света, а едва после от него се диференцират първичните субстанции, силите, които носим в себе си като „сетива", при което обаче следва да разбираме не материалните сетивни органи те принадлежат на физическото тяло а силите, стоящи в основата им като строителни, градивни сили, които са изцяло свръхсетивни. Следователно, когато слизаме по стълбата на еволюционните форми, ние стигаме от Ахамкара до Манас в смисъла на философията Санкхия и Манас, диференциращ се в отделни форми поражда онези свръхсетивни сили, които изграждат нашите отделни сетива.
към текста >>
Там първо от Ахамкара се образува Манас и Манас се включва в развитието на света, а едва после от него се диференцират първичните субстанции, силите, които носим в себе си като „
сетива
", при което обаче следва да разбираме не материалните сетивни органи те принадлежат на физическото тяло а силите, стоящи в основата им като строителни, градивни сили, които са изцяло свръхсетивни.
Днес ние постъпваме така, понеже нашето познание върви по един обратен път. Ако насочим поглед към развитието на нашето познание, ние веднага стигаме до извода: То започва от диференцираността на отделните сетива и се стреми да се издигне до общия смисъл. Обаче еволюцията има обратен път на развитие.
Там първо от Ахамкара се образува Манас и Манас се включва в развитието на света, а едва после от него се диференцират първичните субстанции, силите, които носим в себе си като „сетива", при което обаче следва да разбираме не материалните сетивни органи те принадлежат на физическото тяло а силите, стоящи в основата им като строителни, градивни сили, които са изцяло свръхсетивни.
Следователно, когато слизаме по стълбата на еволюционните форми, ние стигаме от Ахамкара до Манас в смисъла на философията Санкхия и Манас, диференциращ се в отделни форми поражда онези свръхсетивни сили, които изграждат нашите отделни сетива.
към текста >>
Следователно, когато слизаме по стълбата на еволюционните форми, ние стигаме от Ахамкара до Манас в смисъла на философията Санкхия и Манас, диференциращ се в отделни форми поражда онези свръхсетивни сили, които изграждат нашите отделни
сетива
.
Днес ние постъпваме така, понеже нашето познание върви по един обратен път. Ако насочим поглед към развитието на нашето познание, ние веднага стигаме до извода: То започва от диференцираността на отделните сетива и се стреми да се издигне до общия смисъл. Обаче еволюцията има обратен път на развитие. Там първо от Ахамкара се образува Манас и Манас се включва в развитието на света, а едва после от него се диференцират първичните субстанции, силите, които носим в себе си като „сетива", при което обаче следва да разбираме не материалните сетивни органи те принадлежат на физическото тяло а силите, стоящи в основата им като строителни, градивни сили, които са изцяло свръхсетивни.
Следователно, когато слизаме по стълбата на еволюционните форми, ние стигаме от Ахамкара до Манас в смисъла на философията Санкхия и Манас, диференциращ се в отделни форми поражда онези свръхсетивни сили, които изграждат нашите отделни сетива.
към текста >>
И така, когато насочваме поглед върху отделните
сетива
, душата също взема участие в тези
сетива
и по този начин ние имаме възможността да доведем отново това, което предлага философията Санкхия, в пълно съзвучие със съдържанието на нашето антропософско учение.
И така, когато насочваме поглед върху отделните сетива, душата също взема участие в тези сетива и по този начин ние имаме възможността да доведем отново това, което предлага философията Санкхия, в пълно съзвучие със съдържанието на нашето антропософско учение.
Защото философията Санкхия учи следното: Когато Манас се диференцира в различните космически сили на сетивата, тогава душата се потопява ние знаем, че душата е нещо различно от тези форми душата се потопява в тези отделни форми; но, потопявайки се в тези отделни форми, както тя се потопява също и в Манас, душата действува чрез тези сили на сетивата, вплетена е в сетивата и напълно прониква в тях. Но благодарение на това, душата стига до там, че свързва своята духовно-душевна същност с външния свят, за да усети радост и симпатия към този външен свят.
към текста >>
276.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
той се доверява на своите
сетива
и чрез тях възприема околния свят, разсъждавайки със своя опиращ се на мозъка разум; другият би бил един такъв човек, в когото би прониквало словото на божествената мъдрост.
Но същественото сега се свеждаше до това, че когато хората искаха да подчертаят това важно качество, всичко останало изгубваше каквото и да е значение. Всичко останало изгубваше значение. Да предположим, следователно, че срещаме двама души; единият от тях би бил, така да се каже, човек на сетивата, т.е.
той се доверява на своите сетива и чрез тях възприема околния свят, разсъждавайки със своя опиращ се на мозъка разум; другият би бил един такъв човек, в когото би прониквало словото на божествената мъдрост.
И тогава, в смисъла на старите традиции, хората биха казали: Ето, в първия случай имаме един човек, роден от баща и майка, човек от плът и кръв. Във втория случай ние имаме един вестител на божествената субстанция и няма защо да се съобразяваме с подробности от неговата земна биография, както при първия човек, който възприема света чрез сетивата и физическия разум. Да пишем подобна биография за него това би било пълна глупост. Защото обстоятелството, че той разполага с едно тяло от плът и кръв, е не що несъществено; той си служи с него само, за да бъде забелязан от другите хора. Ето защо се казва: Синът Божий не е роден от плът, Той е непорочно заченат и произлиза направо от Духа.
към текста >>
277.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Ако искаме да вникнем в това, колко различни бяха отношенията на човека към Духа през Третата следатлантска епоха, през Египетско-халдейската епоха, ние трябва да допълним следното: През тази Трета следатлантска епоха, положението във всички области, за които говорим, както за Египет, така също и за Халдея, както и за Индия, беше такова, че тогавашното човечество все още беше съхранило известни следи от древното ясновидство; или с други думи, човекът възприемаше околния свят не само с помощта на своите
сетива
и своя разум, свързан с физическия мозък, а с органите на своето етерно тяло, поне що се отнася до определени душевни състояния, намиращи се между будността и съня.
Ако искаме да вникнем в това, колко различни бяха отношенията на човека към Духа през Третата следатлантска епоха, през Египетско-халдейската епоха, ние трябва да допълним следното: През тази Трета следатлантска епоха, положението във всички области, за които говорим, както за Египет, така също и за Халдея, както и за Индия, беше такова, че тогавашното човечество все още беше съхранило известни следи от древното ясновидство; или с други думи, човекът възприемаше околния свят не само с помощта на своите сетива и своя разум, свързан с физическия мозък, а с органите на своето етерно тяло, поне що се отнася до определени душевни състояния, намиращи се между будността и съня.
Ако искаме да си представим един човек от онази далечна епоха, ние трябва да имаме предвид следната подробност. Тогавашният човек съвсем не възприемаше природния свят с помощта на физическите сетива и физическия разум; физическите възприятия бяха възможни само в едно от неговите душевни състояния; обаче в тези състояния той не стигаше до никакво познание; той просто се оставяше под въздействието на нещата, което те упражняваха през пространството и времето. Когато искаше да стигне до един или друг вид познание, тогавашният човек изпадаше в едно особено състояние, което за него настъпваше не изкуствено, както това става в наши дни, а напълно естествено, като от само себе си, и тогава в служба на познанието започваха да работят силите на неговото етерно тяло. Тъкмо от такъв род познание възникна всичко онова, за което ни говори философията Санкхия; От такъв род познание възникна също и всичко онова макар и то да принадлежи към още по-далечни времена за което ни говорят Ведите. Следователно, през онези епохи човекът стигаше до своето познание благодарение на факта, че изпадаше в друго състояние на съзнанието или, ако мога така да кажа, се чувствуваше пренесен в това друго състояние на съзнанието.
към текста >>
Тогавашният човек съвсем не възприемаше природния свят с помощта на физическите
сетива
и физическия разум; физическите възприятия бяха възможни само в едно от неговите душевни състояния; обаче в тези състояния той не стигаше до никакво познание; той просто се оставяше под въздействието на нещата, което те упражняваха през пространството и времето.
Ако искаме да вникнем в това, колко различни бяха отношенията на човека към Духа през Третата следатлантска епоха, през Египетско-халдейската епоха, ние трябва да допълним следното: През тази Трета следатлантска епоха, положението във всички области, за които говорим, както за Египет, така също и за Халдея, както и за Индия, беше такова, че тогавашното човечество все още беше съхранило известни следи от древното ясновидство; или с други думи, човекът възприемаше околния свят не само с помощта на своите сетива и своя разум, свързан с физическия мозък, а с органите на своето етерно тяло, поне що се отнася до определени душевни състояния, намиращи се между будността и съня. Ако искаме да си представим един човек от онази далечна епоха, ние трябва да имаме предвид следната подробност.
Тогавашният човек съвсем не възприемаше природния свят с помощта на физическите сетива и физическия разум; физическите възприятия бяха възможни само в едно от неговите душевни състояния; обаче в тези състояния той не стигаше до никакво познание; той просто се оставяше под въздействието на нещата, което те упражняваха през пространството и времето.
Когато искаше да стигне до един или друг вид познание, тогавашният човек изпадаше в едно особено състояние, което за него настъпваше не изкуствено, както това става в наши дни, а напълно естествено, като от само себе си, и тогава в служба на познанието започваха да работят силите на неговото етерно тяло. Тъкмо от такъв род познание възникна всичко онова, за което ни говори философията Санкхия; От такъв род познание възникна също и всичко онова макар и то да принадлежи към още по-далечни времена за което ни говорят Ведите. Следователно, през онези епохи човекът стигаше до своето познание благодарение на факта, че изпадаше в друго състояние на съзнанието или, ако мога така да кажа, се чувствуваше пренесен в това друго състояние на съзнанието. Или, иначе казано: Човекът разполагаше със своето всекидневно състояние, при което виждаше с очите си, чуваше с ушите си и възприемаше природния свят със своя обикновен разум; обаче той използваше своите очи, уши и разум само за външни, чисто практически цели. На него никога не би му хрумнало да прилага тези свои способности, за да напредва в познанието.
към текста >>
278.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
За него вярната и точна представа за човешките
сетива
като необходими „органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот.
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „учение за сетивата". В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените" сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления.
За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот.
Към „досегашните" пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота", „движението", „равновесието", „топлината", „словото", „мисълта" и „Азът".
към текста >>
Към „досегашните" пет
сетива
, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота", „движението", „равновесието", „топлината", „словото", „мисълта" и „Азът".
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „учение за сетивата". В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените" сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления. За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот.
Към „досегашните" пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота", „движението", „равновесието", „топлината", „словото", „мисълта" и „Азът".
към текста >>
*20. Според свръхсетивното познание, човешкото същество разполага с 12
сетива
:
*20. Според свръхсетивното познание, човешкото същество разполага с 12 сетива:
към текста >>
279.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Тази сетивна картина се състои от сбора от възприятията на всички
сетива
зрително, слухово, топлинно, мирисово възприятие и всички останали.
Зад или под фактите на обикновеното съзнание лежат също и нещата, които нахлуват нагоре в нашия нормален душевен живот, и които ние определяме като реалностите, живеещи в скритите дълбини на душата. /*Мисълта за цветето е реалност. Идеята, мисълта „цвете“ принадлежи на явлението цвете, което стои пред мен; тя е неговата същност, неговото понятие в момента на осъзнаването, че имам мисъл, идея за цветето, се извършва това огледално отразяване и аз идвам в контакт с идеята, с мисълта „цвете“. Понятието това е „цвете“, което се появява в главата ми, е огледалното отражение на истинското понятие, на живата идея, на същността на цветето, която реално е налице и когато аз застана срещу нея с моята духовно-сетивна организация, се извършва това огледално отразяване, това осъзнаване н аз го констатирам като моя мисъл/. Моята духовно-душевно-сетивна организация е тази, която с духовната си същност влиза в контакт с живата същност, с живата идея, а със сетивната си същност възприема сетивната картина (имагинация) на стоящото пред мен явление.
Тази сетивна картина се състои от сбора от възприятията на всички сетива зрително, слухово, топлинно, мирисово възприятие и всички останали.
Моята мисъл за цветето принадлежи всъщност на цветето, аз не я произвеждам, в мен се извършва само това огледално отразяване и в този момент ми става ясно, осъзнавам „това е едно цвете, а не камък“.
към текста >>
280.
Скрити сили на душевния живот
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Значи, когато чрез нашите
сетива
влезем в кореспонденция с външния свят и от всички възможни сетивни впечатления си изградим картина, която е във връзка с външния свят, това още принадлежи към нашето обикновено съзнание.
Към областта на тези две паралелни линии принадлежи както нашето мислене, така и всяко едно възприятие.
Значи, когато чрез нашите сетива влезем в кореспонденция с външния свят и от всички възможни сетивни впечатления си изградим картина, която е във връзка с външния свят, това още принадлежи към нашето обикновено съзнание.
Към него принадлежат и всички наши чувства и волеви импулси, накратко всичко това, което обхваща нашето обикновено съзнание. Човек би казал, че към тази сфера, която е изобразена чрез двете паралелни линии, принадлежи всичко, за което нормалният душевен живот в ежедневието може да даде информация.
към текста >>
Но когато пред човешката душа нещо застане като ясно възприятие, не само като една визия, която при известни обстоятелства може и да не е вярна, а като едно ясно възприятие може да е някакъв процес тук в сетивния свят, или в такава област, в която не може да се види с обикновените
сетива
, или е процес на сетивния свят то едно такова явление в окултизма се означава с една определена дума: тогава се говори за Deuteroskopie или второто лице.
Визията е поява на някаква картина, отговаряща на едно духовно събитие. Когато например някой е загубил близък човек, така че неговият Аз е преминал през портата на смъртта, намира се в духовния свят и се получи връзка между него и живеещият в този свят, може би живеещият в този свят няма точно да знае какво мъртвият иска от него, той може да има погрешна представа от това, което мъртвият там изживява в душата си. Но фактът, че изобщо е налице такава връзка, се представя с визия, която като картина е погрешна, но може да се отнася към правилния факт, че мъртвият иска да осъществи връзка с живия. Това се усеща като предчувствие. Така че, който има предчувствия, така да се каже, знае някои неща за миналото, или за бъдещето, които не могат да се знаят с нормалното съзнание.
Но когато пред човешката душа нещо застане като ясно възприятие, не само като една визия, която при известни обстоятелства може и да не е вярна, а като едно ясно възприятие може да е някакъв процес тук в сетивния свят, или в такава област, в която не може да се види с обикновените сетива, или е процес на сетивния свят то едно такова явление в окултизма се означава с една определена дума: тогава се говори за Deuteroskopie или второто лице.
С това обаче само ви описах било като постигнато в редовното обучение, било появяващо се като естествено ясновидство какво протича в съзнанието, всъщност в подсъзнанието, точно в самата човешка душа.
към текста >>
281.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Ето защо не ще бъде трудно да кажем, че не веднага може да бъде проникнато с погледа всичко това, което може да бъде казано относно тези изживявания относно такива
сетива
каквото е слуховото сетиво.
За целта трябва да стигнем до там, да постигнем едно такова отвличане, че макар и в близост да съществува нещо, което може да бъде чувано, ние да не го чуваме вече. Следователно трябва по воля да постигнем заличаването на слуха. Тогава срещу нас застават като вмъкнати, като вдълбани в организма намиращите се в етерното тяло сили, които са организирали нашия слухов орган. Тогава можем да открием нещо знаменателно. Тези неща принадлежат фактически на все по-високо и по-високо криещите се тайни.
Ето защо не ще бъде трудно да кажем, че не веднага може да бъде проникнато с погледа всичко това, което може да бъде казано относно тези изживявания относно такива сетива каквото е слуховото сетиво.
към текста >>
Също и по отношение на другите
сетива
се явяват изживявания; обаче те стават все по-неясни и не би имало голямо значение да проследим по същия начин изживяванията относно другите сетивни органи, защото е трудно да се хвърли светлина в тези изменения с обикновените човешки понятия.
Също и по отношение на другите сетива се явяват изживявания; обаче те стават все по-неясни и не би имало голямо значение да проследим по същия начин изживяванията относно другите сетивни органи, защото е трудно да се хвърли светлина в тези изменения с обикновените човешки понятия.
Трудно е да се обяснят измененията, които стават в тези органи чрез езотеричното развитие. Какво значение би имало например по отношение на това, което човекът може да изпитва днес на Земята, ако бихме говорили за сетивото на говора. . . с това сетиво аз не разбирам разбирането на говора.
към текста >>
282.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Ако искаме да имаме здрави по-висши
сетива
, ние трябва да изходим от една здрава разсъдъчна способност; обаче за по-висшето виждане тази разсъдъчна способност трябва да се превърне в едно здраво виждане.
Следователно ние трябва да вложим всичките си сили, за да развием тук на физическото поле една отговаряща на фактите разсъдъчна способност, трябва да развием първо тази способност, но след това трябва да ни стане ясно, че при пребиваването във висшите светове самата тази разсъдъчна способност няма същата стойност както тук долу на физическото поле.
Ако искаме да имаме здрави по-висши сетива, ние трябва да изходим от една здрава разсъдъчна способност; обаче за по-висшето виждане тази разсъдъчна способност трябва да се превърне в едно здраво виждане.
към текста >>
283.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Той е бил изгонен през отворите, които днес са неговите
сетива
.
Сега от една страна се явява Луцифер; човекът бива привлечен от Луцифер, поради което след това напират съществата на висшите йерархии и изтласкват човека навън. Чрез това че човекът е бил изтласкан навън цялата формация постепенно се спарушва и се превръща в тясното пространство, което днес едно човешко тяло заема, и със своето съзнание, с цялото свое дневно съзнание, човекът е вън от своето тяло. Защото това е произвело положението, че човекът не знае това, което се намира вътре в него, за което по-рано е знаел, а той знае само за това, което се намира вън от него.
Той е бил изгонен през отворите, които днес са неговите сетива.
към текста >>
Тогава Съществата, които са изтласкали тук (виж рисунката № 4) първо човека, са си послужили с Ариман и неговите духове, дейността на които те са превърнали в добро, и са поставили крайниците, ръцете и краката, и тук лицето, което се оформили, като са дали възможност на човекът да си служи чрез ръцете и краката и чрез това, което прониква във вътрешността чрез неговите
сетива
, със спарушения рай.
Само че човекът е бил изгонен навън той не живее в своята вътрешност. Той може да се научи да познава тази вътрешност само чрез ясновидство, както вече казахме това. Човекът знае за нещата намиращи се вън от него, той знае за това, което стои пред неговите очи, около неговите уши; иначе той би знаел, какво се намира вътре в него, обаче тази вътрешност е била нещо велико, било е раят. Опитайте се сега да добиете една представа за това, как фактически чрез това, че човекът е едно същество, което разпростира своето съзнание върху сетивния свят, превърнал го е в увехналия, спарушения продукт на своето вътрешно тяло.
Тогава Съществата, които са изтласкали тук (виж рисунката № 4) първо човека, са си послужили с Ариман и неговите духове, дейността на които те са превърнали в добро, и са поставили крайниците, ръцете и краката, и тук лицето, което се оформили, като са дали възможност на човекът да си служи чрез ръцете и краката и чрез това, което прониква във вътрешността чрез неговите сетива, със спарушения рай.
към текста >>
284.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Тъй като способностите на душата трябва да са различни за духовния свят и са различни, когато тази душа си служи с физическите
сетива
и с цялото останало физическо тяло, ако иска да стане ясновиждаща, душата следва да развие в известна степен подвижността да чувства себе си и да преживява в духовния свят с необходимите за това способности, и тогава, когато тя отново прекрачи границата, пак да може да изживява сетивния свят със съответните способности.
И така, може да се каже: станалата ясновиждаща душа трябва да умее да се движи закономерно в духовния свят и да умее отново и отново да преминава през границата във физическо-сетивния свят, да умее, ако мога да се изразя тривиално, да се държи по правилен и целесъобразен начин там.
Тъй като способностите на душата трябва да са различни за духовния свят и са различни, когато тази душа си служи с физическите сетива и с цялото останало физическо тяло, ако иска да стане ясновиждаща, душата следва да развие в известна степен подвижността да чувства себе си и да преживява в духовния свят с необходимите за това способности, и тогава, когато тя отново прекрачи границата, пак да може да изживява сетивния свят със съответните способности.
Да се усвои тази способност, тази подвижност, тази способност за превръщане в никакъв случай не е толкова лесно; но за правилната оценка на разликата между духовния и физическо-сетивния свят е необходимо душевният взор да се отправи остро именно към тази гранична област между двата свята, да се обърне щателно внимание на самия праг, през който душата трябва да премине, ако иска да проникне от физическо-сетивния в духовния свят. Защото в продължение на този цикъл лекции по най-разнообразен начин ще видим, че за душата е единствено вредно да внася навиците от единия свят в другия, когато трябва да престъпи прага в едната или другата посока.
към текста >>
285.
6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Защото Той ще се яви за духовните, а не за физическите
сетива
; Той ще се яви в Духа, а не в едно или друго тяло, и тези, които ще Го търсят в някакво тяло, винаги ще получават отговора: Този, Когото търсите в тяло, вече не в тяло!
И как се проявяват те? На първо място, те са напълно независими от разбирането, което човечеството проявява към Мистерията на Голгота. Ако Христос би действувал в рамките на човечеството само с оглед на „разбирането", което хората проявяват към Него, действията Му щяха да са твърде незначителни. В хода на следващите лекции ще стане ясно: Днес живеем в един период от общочовешката еволюция, когато е необходимо да достигнем такова разбиране за Христос, каквото досега не е съществувало. Ние живеем в епохата, когато ще възникне една строго определена необходимост: Христос няма да бъде повече търсен там, където не се намира, а там, където Той действително съществува.
Защото Той ще се яви за духовните, а не за физическите сетива; Той ще се яви в Духа, а не в едно или друго тяло, и тези, които ще Го търсят в някакво тяло, винаги ще получават отговора: Този, Когото търсите в тяло, вече не в тяло!
Ние се нуждаем от ново разбиране, което може би в много отношения ще представлява едно съвсем начално разбиране за Мистерията на Голгота. Епохата на неразбирането трябва да отстъпи пред епохата на разбирането. Ето какво исках да посоча днес, макар че през следващите лекции ние ще продължим да говорим върху тази тема.
към текста >>
286.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Човекът би бил поставен в Земните условия по такъв начин, че би трябвало да очаква единствено това, което Земята би могла да му даде от обкръжаващата среда според неговата Карма и единствено то би просветнало в негови те
сетива
.
Но какво би станало с тези способности, ако те не бяха поддържани в духовен смисъл, ако не бяха получили една чисто духовна подкрепа? Ставайки все по-душевни, човешките познавателни способности биха закърнели.
Човекът би бил поставен в Земните условия по такъв начин, че би трябвало да очаква единствено това, което Земята би могла да му даде от обкръжаващата среда според неговата Карма и единствено то би просветнало в негови те сетива.
Обаче в този случай той не би могъл да оцени всичко това, а би се радвал, ако можеше час по-скоро да напусне Земята, понеже тук, на Земята, той не би могъл да развие някакви особени качества. Тази важна подробност беше специално подчертана от Буда; ето защо неговото учение се стремеше да отклони хората от всякак ви сетивни възприятия.
към текста >>
287.
11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Повечето от Вас вероятно ще си спомнят онези лекции, които бяха изнесени тук преди няколко години върху Антропософията и в които аз говорих за човешките
сетива
*52.
Повечето от Вас вероятно ще си спомнят онези лекции, които бяха изнесени тук преди няколко години върху Антропософията и в които аз говорих за човешките сетива*52.
Тогава аз специално подчертах, че обикновено изброяваните пет сетива са само една част от всичките сетива и че фактически човекът има дванадесет сетива*53. Сега не се налага да се впускам в подробности. Обаче основното тук, което трябва да запомним, е следното: Човешките сетива, това което беше вложено в нашето физическо тяло като сетива, би било осъдено на огромно нещастие, ако през древната Лемурийска епоха в духовните светове не беше станало първото Христово Събитие, един вид първият предвестник на онова, което наричаме Мистерия на Голгота. През Лемурийската епоха човекът напредваше от едно въплъщение в друго по такъв начин, че по същество вече разполагаше с основните наченки на своите сетива. Обаче от друга страна ние знаем, че през Лемурийската епоха човешката еволюция беше обхваната от луциферическите сили.
към текста >>
Тогава аз специално подчертах, че обикновено изброяваните пет
сетива
са само една част от всичките
сетива
и че фактически човекът има дванадесет
сетива
*53.
Повечето от Вас вероятно ще си спомнят онези лекции, които бяха изнесени тук преди няколко години върху Антропософията и в които аз говорих за човешките сетива*52.
Тогава аз специално подчертах, че обикновено изброяваните пет сетива са само една част от всичките сетива и че фактически човекът има дванадесет сетива*53.
Сега не се налага да се впускам в подробности. Обаче основното тук, което трябва да запомним, е следното: Човешките сетива, това което беше вложено в нашето физическо тяло като сетива, би било осъдено на огромно нещастие, ако през древната Лемурийска епоха в духовните светове не беше станало първото Христово Събитие, един вид първият предвестник на онова, което наричаме Мистерия на Голгота. През Лемурийската епоха човекът напредваше от едно въплъщение в друго по такъв начин, че по същество вече разполагаше с основните наченки на своите сетива. Обаче от друга страна ние знаем, че през Лемурийската епоха човешката еволюция беше обхваната от луциферическите сили. Влиянието на луциферическите сили засегна цялата организация на човека.
към текста >>
Обаче основното тук, което трябва да запомним, е следното: Човешките
сетива
, това което беше вложено в нашето физическо тяло като
сетива
, би било осъдено на огромно нещастие, ако през древната Лемурийска епоха в духовните светове не беше станало първото Христово Събитие, един вид първият предвестник на онова, което наричаме Мистерия на Голгота.
Повечето от Вас вероятно ще си спомнят онези лекции, които бяха изнесени тук преди няколко години върху Антропософията и в които аз говорих за човешките сетива*52. Тогава аз специално подчертах, че обикновено изброяваните пет сетива са само една част от всичките сетива и че фактически човекът има дванадесет сетива*53. Сега не се налага да се впускам в подробности.
Обаче основното тук, което трябва да запомним, е следното: Човешките сетива, това което беше вложено в нашето физическо тяло като сетива, би било осъдено на огромно нещастие, ако през древната Лемурийска епоха в духовните светове не беше станало първото Христово Събитие, един вид първият предвестник на онова, което наричаме Мистерия на Голгота.
През Лемурийската епоха човекът напредваше от едно въплъщение в друго по такъв начин, че по същество вече разполагаше с основните наченки на своите сетива. Обаче от друга страна ние знаем, че през Лемурийската епоха човешката еволюция беше обхваната от луциферическите сили. Влиянието на луциферическите сили засегна цялата организация на човека. Ако сега, през Лемурийската епоха, не беше станало нещо друго, освен повтарящите се въплъщения и последвалото луциферическо влияние, нашите сетива биха изглеждали съвсем различно от това, което са те днес. Ако можем така да се изразим, сетивата биха станали свръхчувствителни, свръхинтензивни.
към текста >>
През Лемурийската епоха човекът напредваше от едно въплъщение в друго по такъв начин, че по същество вече разполагаше с основните наченки на своите
сетива
.
Повечето от Вас вероятно ще си спомнят онези лекции, които бяха изнесени тук преди няколко години върху Антропософията и в които аз говорих за човешките сетива*52. Тогава аз специално подчертах, че обикновено изброяваните пет сетива са само една част от всичките сетива и че фактически човекът има дванадесет сетива*53. Сега не се налага да се впускам в подробности. Обаче основното тук, което трябва да запомним, е следното: Човешките сетива, това което беше вложено в нашето физическо тяло като сетива, би било осъдено на огромно нещастие, ако през древната Лемурийска епоха в духовните светове не беше станало първото Христово Събитие, един вид първият предвестник на онова, което наричаме Мистерия на Голгота.
През Лемурийската епоха човекът напредваше от едно въплъщение в друго по такъв начин, че по същество вече разполагаше с основните наченки на своите сетива.
Обаче от друга страна ние знаем, че през Лемурийската епоха човешката еволюция беше обхваната от луциферическите сили. Влиянието на луциферическите сили засегна цялата организация на човека. Ако сега, през Лемурийската епоха, не беше станало нещо друго, освен повтарящите се въплъщения и последвалото луциферическо влияние, нашите сетива биха изглеждали съвсем различно от това, което са те днес. Ако можем така да се изразим, сетивата биха станали свръхчувствителни, свръхинтензивни. Те биха станали такива, че ние изобщо нямаше да постигаме каквато и да е умереност в отношенията си със сетивния свят; например червеният цвят би оставил такова впечатление за човешкото око, че още с изживяването на червения цвят то веднага би изпитало една съвсем определена болка.
към текста >>
Ако сега, през Лемурийската епоха, не беше станало нещо друго, освен повтарящите се въплъщения и последвалото луциферическо влияние, нашите
сетива
биха изглеждали съвсем различно от това, което са те днес.
Сега не се налага да се впускам в подробности. Обаче основното тук, което трябва да запомним, е следното: Човешките сетива, това което беше вложено в нашето физическо тяло като сетива, би било осъдено на огромно нещастие, ако през древната Лемурийска епоха в духовните светове не беше станало първото Христово Събитие, един вид първият предвестник на онова, което наричаме Мистерия на Голгота. През Лемурийската епоха човекът напредваше от едно въплъщение в друго по такъв начин, че по същество вече разполагаше с основните наченки на своите сетива. Обаче от друга страна ние знаем, че през Лемурийската епоха човешката еволюция беше обхваната от луциферическите сили. Влиянието на луциферическите сили засегна цялата организация на човека.
Ако сега, през Лемурийската епоха, не беше станало нещо друго, освен повтарящите се въплъщения и последвалото луциферическо влияние, нашите сетива биха изглеждали съвсем различно от това, което са те днес.
Ако можем така да се изразим, сетивата биха станали свръхчувствителни, свръхинтензивни. Те биха станали такива, че ние изобщо нямаше да постигаме каквато и да е умереност в отношенията си със сетивния свят; например червеният цвят би оставил такова впечатление за човешкото око, че още с изживяването на червения цвят то веднага би изпитало една съвсем определена болка. Чрез други сетивни впечатления, останалите сетива също биха били болезнено засегнати. Например окото би се чувствувало като всмукано от синия цвят. Човекът би трябвало да се движи из света, докато в същото време сетивата непрекъснато щяха да бъдат напрягани до крайност, до болка, или подлагани на чрезмерни, фатални удоволствия.
към текста >>
Чрез други сетивни впечатления, останалите
сетива
също биха били болезнено засегнати.
Обаче от друга страна ние знаем, че през Лемурийската епоха човешката еволюция беше обхваната от луциферическите сили. Влиянието на луциферическите сили засегна цялата организация на човека. Ако сега, през Лемурийската епоха, не беше станало нещо друго, освен повтарящите се въплъщения и последвалото луциферическо влияние, нашите сетива биха изглеждали съвсем различно от това, което са те днес. Ако можем така да се изразим, сетивата биха станали свръхчувствителни, свръхинтензивни. Те биха станали такива, че ние изобщо нямаше да постигаме каквато и да е умереност в отношенията си със сетивния свят; например червеният цвят би оставил такова впечатление за човешкото око, че още с изживяването на червения цвят то веднага би изпитало една съвсем определена болка.
Чрез други сетивни впечатления, останалите сетива също биха били болезнено засегнати.
Например окото би се чувствувало като всмукано от синия цвят. Човекът би трябвало да се движи из света, докато в същото време сетивата непрекъснато щяха да бъдат напрягани до крайност, до болка, или подлагани на чрезмерни, фатални удоволствия. Всички външни влияния биха упражнявали върху сетивата много по-силни дразнения, отколкото е допустимо за тях. Ето до какво би довело луциферическото влияние.
към текста >>
свързването на Христовото Същество с душата на по-късния Исус от Назарет, и чрез всичко, което произлезе от този акт, то просто от не всяка възможна опасност от еволюцията на човешките
сетива
; от духовните светове то озари човечеството и предотврати нещастието, което би сполетяло човешките
сетива
, ако чрез луциферическите влияния те биха би ли изложени на прекомерни болки и удоволствия.
Но всичко това беше спестено на човечеството, и то не чрез едно събитие, протекло във физическата област на Земята, а благодарение на онзи процес, който в известен смисъл е първият подготвителен процес спрямо Мистерията на Голгота. Още през Лемурийската епоха същото Христово Същество, което по-късно чрез Йоановото Кръщение в реката Йордан се съедини с тялото на Исус от Назарет, се съедини с едно друго Същество, което тогава все още беше в духовните светове, за да се роди по-късно като Натановото момче Исус. Ако за събитието от Палестина можем да кажем, че Христовото Същество се въплъти в Исус от Назарет, относно първото Христово събитие би трябвало да заявим, че през Лемурийската епоха намирайки се в духовните светове то изпълни с душевна сила онова Същество, което по-късно слезе на Земята като Натанов Исус. И така, в духовните светове живееше едно духовно-душевно Същество, което чрез акта на свързване с Христовото Същество, т.е.
свързването на Христовото Същество с душата на по-късния Исус от Назарет, и чрез всичко, което произлезе от този акт, то просто от не всяка възможна опасност от еволюцията на човешките сетива; от духовните светове то озари човечеството и предотврати нещастието, което би сполетяло човешките сетива, ако чрез луциферическите влияния те биха би ли изложени на прекомерни болки и удоволствия.
Първото подготвително събитие по пътя на Мистерията на Голгота стана за спасение на човешките сетива. Обстоятелството, че можем да си служим със сетивата в днешния им вид, е последица от това първо Христово събитие.
към текста >>
Първото подготвително събитие по пътя на Мистерията на Голгота стана за спасение на човешките
сетива
.
Но всичко това беше спестено на човечеството, и то не чрез едно събитие, протекло във физическата област на Земята, а благодарение на онзи процес, който в известен смисъл е първият подготвителен процес спрямо Мистерията на Голгота. Още през Лемурийската епоха същото Христово Същество, което по-късно чрез Йоановото Кръщение в реката Йордан се съедини с тялото на Исус от Назарет, се съедини с едно друго Същество, което тогава все още беше в духовните светове, за да се роди по-късно като Натановото момче Исус. Ако за събитието от Палестина можем да кажем, че Христовото Същество се въплъти в Исус от Назарет, относно първото Христово събитие би трябвало да заявим, че през Лемурийската епоха намирайки се в духовните светове то изпълни с душевна сила онова Същество, което по-късно слезе на Земята като Натанов Исус. И така, в духовните светове живееше едно духовно-душевно Същество, което чрез акта на свързване с Христовото Същество, т.е. свързването на Христовото Същество с душата на по-късния Исус от Назарет, и чрез всичко, което произлезе от този акт, то просто от не всяка възможна опасност от еволюцията на човешките сетива; от духовните светове то озари човечеството и предотврати нещастието, което би сполетяло човешките сетива, ако чрез луциферическите влияния те биха би ли изложени на прекомерни болки и удоволствия.
Първото подготвително събитие по пътя на Мистерията на Голгота стана за спасение на човешките сетива.
Обстоятелството, че можем да си служим със сетивата в днешния им вид, е последица от това първо Христово събитие.
към текста >>
Както нашите
сетива
никога не биха могли да проявяват, така да се каже, мъдрост в отношенията си със света, ако не би настъпило първото Христово събитие през Лемурийската епоха, така и нашите жизнени органи никога не биха постигнали умереност, ако не би настъпило второто Христово събитие в началото на Атлантската епоха.
Дори ако чрез първото Христово събитие сетивата биха били „спасени", по-нататък луциферическите, а по-късно и ариманическите влияния щяха да променят човешката природа до такава степен, че така наречените седем жизнени органи*54 в моите антропософски лекции аз многократно съм засягал този въпрос; по същество те произлизат от един вид кухини, но общо взето, в основата им лежи съответната организация на етерното тяло щяха да ни поставят примерно в следното положение: ние не бихме могли да се движим като нормални хора, изпитвайки както сега различни степени на симпатия и антипатия, защото в този случай човекът би се люшкал между опустошително желание и ужасно отвращение спрямо всичко онова, до което като един вид храна той се докосва чрез своите жизнени органи. Дори неговите дихателни органи биха изпитвали същото спрямо своята естествена среда или дива, опустошително алчност, или най-дълбоко отвращение. Следователно, поради влиянието на Луцифер и Ариман, и седемте жизнени органи биха станали прекалено действени. Сега обаче настъпи второто Христово събитие, което също се разигра в духовните светове. Благодарение на него човешките жизнени органи станаха в известен смисъл умерени, започнаха да функционират с мярка.
Както нашите сетива никога не биха могли да проявяват, така да се каже, мъдрост в отношенията си със света, ако не би настъпило първото Христово събитие през Лемурийската епоха, така и нашите жизнени органи никога не биха постигнали умереност, ако не би настъпило второто Христово събитие в началото на Атлантската епоха.
към текста >>
В сибилинските откровения проличава особено ясно, как раждането на Азовото съзнание, на себесъзнанието, би протекло в пълен безпорядък, как Азът поради луциферическите и ариманически влияния би израснал в пълен хаос, също както дванадесетте
сетива
през Лемурийската епоха, жизнените органи през ранната Атлантска епоха и трите душевни способности в края на Атлантската епоха, биха се развили в безпорядък, ако не бяха настъпили трите Христови събития.
Че би се родил в безпорядък това ни показва едно явление, което е твърде забележително за Четвъртата следатлантска епоха. Да, един от най-забележителните признаци за раждането на Аза, това е гръцката философия. Но като едно съпровождащо явление, от другата страна на гръцката философия, ние виждаме сибилите. Сибили са всички онези същества, чиито души не бяха хармонизирани от Аполон, както например Пития; напротив, техните откровения се изливаха напълно хаотично в мислите, чувствата и волята им. Чрез тези сибилински откровения, които възникнаха около 8 предхристиянски века и продължиха до Средновековието, често пъти прозвучаваха най-висши истини, обаче в объркан, хаотичен вид.
В сибилинските откровения проличава особено ясно, как раждането на Азовото съзнание, на себесъзнанието, би протекло в пълен безпорядък, как Азът поради луциферическите и ариманически влияния би израснал в пълен хаос, също както дванадесетте сетива през Лемурийската епоха, жизнените органи през ранната Атлантска епоха и трите душевни способности в края на Атлантската епоха, биха се развили в безпорядък, ако не бяха настъпили трите Христови събития.
Да, през Четвъртата след атлантска епоха Азът също би се развил в безпорядък, ако не беше настъпила Мистерията на Голгота.
към текста >>
288.
Бележки
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
*53. Според свръхсетивното познание човекът разполага с дванадесет
сетива
.
*53. Според свръхсетивното познание човекът разполага с дванадесет сетива.
към текста >>
289.
3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Философско-антропософско Издателство, Гьотеанум./ облекат физически тела бяха изложени на определена опасност в развитието на техните
сетива
.
Следователно ние трябва да разглеждаме развитието на Земята така, че от заобикалящия Земята космически свят слизат човешките души и започват отново тяхното земно развитие в различни моменти. Знаем, че преди Лемурийската епоха човешките души се бяха оттеглили на планетите на нашата слънчева система. Но сега знаем също, че това развитие на Земята, в което трябваше отново да влязат човешките души, беше изложена на нападенията на Луцифер, а по-късно и на тези на Ариман*/. Така човешките души трябваше да живеят в тела, в които в течение на земното развитие бяха изложени на нападенията на Луцифер и на Ариман. Ако по-на татък не би настъпило нищо друго освен това, че човешките души отново слязоха от тяхното планетарно съществувание и след това бяха изложени на влиянията на Луцифер и Ариман, тогава с тези човеци на Земята, така както те минават през техните въплъщения, би се случило нещо, което аз не посочих в книгата "Тайната Наука", защото не всичко може да бъде казано открито в настоящето: тогава тези човеци, както те слизаха от планетите и трябваше да */ Виж също: "Луциферическото и Ариманическото естество в отношение с човека.
Философско-антропософско Издателство, Гьотеанум./ облекат физически тела бяха изложени на определена опасност в развитието на техните сетива.
Не трябва да си представяме, че работата е вървяла така просто, а именно тези човешки души да слязат от тяхното пребиваване в планетите на Земята, да облекат човешки тела и тогава всичко да бъде в ред. Поради това, че в тях царуваше луциферическият и ариманическият принцип, тези човешки тела бяха устроени така, че човеците да могат да поемат онова развитие, което след това те действително поеха. Ако тези души биха влезли в земните тела така, че да използуват силите, които тези земни тела им предлагаха по отношение на сетивата, тогава човешките души биха имали техните сетива в едно особено състояние, те би трябвало да използуват тези сетива по един своебразен начин, а именно по един начин, който в същност не би бил възможен за човеците. Искам да обясня това положение чрез следното. При влизането на душите в човешките тела окото например би получило впечатление от един цвят не само така, то би било засегнато не само така, че да възприеме цвета, както по-късно виждаше цветовете; а от една страна окото би било впечатлено така, че би се почувствувало проникнато от блаженство, пронизано от едно много силно чувство на удоволствие.
към текста >>
Ако тези души биха влезли в земните тела така, че да използуват силите, които тези земни тела им предлагаха по отношение на сетивата, тогава човешките души биха имали техните
сетива
в едно особено състояние, те би трябвало да използуват тези
сетива
по един своебразен начин, а именно по един начин, който в същност не би бил възможен за човеците.
Така човешките души трябваше да живеят в тела, в които в течение на земното развитие бяха изложени на нападенията на Луцифер и на Ариман. Ако по-на татък не би настъпило нищо друго освен това, че човешките души отново слязоха от тяхното планетарно съществувание и след това бяха изложени на влиянията на Луцифер и Ариман, тогава с тези човеци на Земята, така както те минават през техните въплъщения, би се случило нещо, което аз не посочих в книгата "Тайната Наука", защото не всичко може да бъде казано открито в настоящето: тогава тези човеци, както те слизаха от планетите и трябваше да */ Виж също: "Луциферическото и Ариманическото естество в отношение с човека. Философско-антропософско Издателство, Гьотеанум./ облекат физически тела бяха изложени на определена опасност в развитието на техните сетива. Не трябва да си представяме, че работата е вървяла така просто, а именно тези човешки души да слязат от тяхното пребиваване в планетите на Земята, да облекат човешки тела и тогава всичко да бъде в ред. Поради това, че в тях царуваше луциферическият и ариманическият принцип, тези човешки тела бяха устроени така, че човеците да могат да поемат онова развитие, което след това те действително поеха.
Ако тези души биха влезли в земните тела така, че да използуват силите, които тези земни тела им предлагаха по отношение на сетивата, тогава човешките души биха имали техните сетива в едно особено състояние, те би трябвало да използуват тези сетива по един своебразен начин, а именно по един начин, който в същност не би бил възможен за човеците.
Искам да обясня това положение чрез следното. При влизането на душите в човешките тела окото например би получило впечатление от един цвят не само така, то би било засегнато не само така, че да възприеме цвета, както по-късно виждаше цветовете; а от една страна окото би било впечатлено така, че би се почувствувало проникнато от блаженство, пронизано от едно много силно чувство на удоволствие. Окото формално би горяло от удоволствие при един цвят, а при някой цвят би било проникнато от една извънредно силно антипатия против този цвят, би било засегнато болезнено от него. Следователно чрез това, което съществуваше благодарение на луциферическото и ариманическото влияния, не бяха възможни тела, сетивата на които да могат да дадат на слизащите сега от планетите души подходящи места за пребиваване. Човеците биха били измъчвани от антипатията и симпатията на техните сетива, те би трябвало да ходят през света така, че постоянно да изпитват едно неудържимо блаженство, една неудържима симпатия или да бъдат измъчвани страшно от антипатия, според това, дали биха виждали един или друг цвят.
към текста >>
Човеците биха били измъчвани от антипатията и симпатията на техните
сетива
, те би трябвало да ходят през света така, че постоянно да изпитват едно неудържимо блаженство, една неудържима симпатия или да бъдат измъчвани страшно от антипатия, според това, дали биха виждали един или друг цвят.
Ако тези души биха влезли в земните тела така, че да използуват силите, които тези земни тела им предлагаха по отношение на сетивата, тогава човешките души биха имали техните сетива в едно особено състояние, те би трябвало да използуват тези сетива по един своебразен начин, а именно по един начин, който в същност не би бил възможен за човеците. Искам да обясня това положение чрез следното. При влизането на душите в човешките тела окото например би получило впечатление от един цвят не само така, то би било засегнато не само така, че да възприеме цвета, както по-късно виждаше цветовете; а от една страна окото би било впечатлено така, че би се почувствувало проникнато от блаженство, пронизано от едно много силно чувство на удоволствие. Окото формално би горяло от удоволствие при един цвят, а при някой цвят би било проникнато от една извънредно силно антипатия против този цвят, би било засегнато болезнено от него. Следователно чрез това, което съществуваше благодарение на луциферическото и ариманическото влияния, не бяха възможни тела, сетивата на които да могат да дадат на слизащите сега от планетите души подходящи места за пребиваване.
Човеците биха били измъчвани от антипатията и симпатията на техните сетива, те би трябвало да ходят през света така, че постоянно да изпитват едно неудържимо блаженство, една неудържима симпатия или да бъдат измъчвани страшно от антипатия, според това, дали биха виждали един или друг цвят.
Те биха били ощастливени или страшно болезнено отблъсквани. Така беше заложена цялата еволюция, така действуваха върху Земята космическите сили, че сетивата биха били образувани и развити по такъв начин. Всяко гледане на света с определено спокойно състояние, с определена спокойна мъдрост, би било невъзможно. В космическите сили трябваше да настъпи една промяна, сили, които се вливаха на Земята от заобикалящия космически свят и изграждаха сетивата на човешките тела; в духовния свят трябваше да стане нещо, което да въздействува така, че космическите сили да не действуват върху тези сетива изграждайки ги само като органи на антипатията и симпатията, защото такива биха станали те под влиянието на Луцифер и Ариман. Поради тази причина стана следното: Онова същество, за което сега казахме, че отначало то не избра пътя от планетите към Земята, а е останало в духовните светове, онова същество, което по-късно се яви на Земята като Натаново момче Исус, което следователно беше останало временно в духовните светове в древните времена, това същество реши /ако можем да употребим този израз, естествено всички тези изрази са взети от земния човешки език и не предават напълно това, което искаме да кажем/ следователно то реши тогава, когато още се намираше в света на висшите йерархии, да мине през едно такова развитие, което да го направи способно да бъде проникнато известно време в духовния свят от Христовото Същество.
към текста >>
В космическите сили трябваше да настъпи една промяна, сили, които се вливаха на Земята от заобикалящия космически свят и изграждаха сетивата на човешките тела; в духовния свят трябваше да стане нещо, което да въздействува така, че космическите сили да не действуват върху тези
сетива
изграждайки ги само като органи на антипатията и симпатията, защото такива биха станали те под влиянието на Луцифер и Ариман.
Следователно чрез това, което съществуваше благодарение на луциферическото и ариманическото влияния, не бяха възможни тела, сетивата на които да могат да дадат на слизащите сега от планетите души подходящи места за пребиваване. Човеците биха били измъчвани от антипатията и симпатията на техните сетива, те би трябвало да ходят през света така, че постоянно да изпитват едно неудържимо блаженство, една неудържима симпатия или да бъдат измъчвани страшно от антипатия, според това, дали биха виждали един или друг цвят. Те биха били ощастливени или страшно болезнено отблъсквани. Така беше заложена цялата еволюция, така действуваха върху Земята космическите сили, че сетивата биха били образувани и развити по такъв начин. Всяко гледане на света с определено спокойно състояние, с определена спокойна мъдрост, би било невъзможно.
В космическите сили трябваше да настъпи една промяна, сили, които се вливаха на Земята от заобикалящия космически свят и изграждаха сетивата на човешките тела; в духовния свят трябваше да стане нещо, което да въздействува така, че космическите сили да не действуват върху тези сетива изграждайки ги само като органи на антипатията и симпатията, защото такива биха станали те под влиянието на Луцифер и Ариман.
Поради тази причина стана следното: Онова същество, за което сега казахме, че отначало то не избра пътя от планетите към Земята, а е останало в духовните светове, онова същество, което по-късно се яви на Земята като Натаново момче Исус, което следователно беше останало временно в духовните светове в древните времена, това същество реши /ако можем да употребим този израз, естествено всички тези изрази са взети от земния човешки език и не предават напълно това, което искаме да кажем/ следователно то реши тогава, когато още се намираше в света на висшите йерархии, да мине през едно такова развитие, което да го направи способно да бъде проникнато известно време в духовния свят от Христовото Същество. Следователно ние имаме работа не с един човек, а с едно свръхчовешко същество ако можем да кажем така -, което живееше в духовния свят, което чуваше така да се каже бедствието и стенанието на човешката система на сетивата молеща за помощ, от духовните светове, и което чрез това, което чувствуваше слушайки този ридаещ вик за помощ, стана способно да бъде проникнато от Христовото Същество.
към текста >>
Чрез това, обични антропософски приятели, съществото, което по-късно се въплъти в Натановото момче Исус, бе така да се каже одухотворено от Христовото Същество и промени космическите сили, които се вливаха на Земята за изграждането на сетивата, промени тези сили така, че човешките
сетива
станаха от органи само на симпатия и антипатия, превърнаха се в такива органи, които човечеството можеше тогава да използува; така щото човекът можеше да гледа в мъдрост към всички нюанси на сетивното възприятие.
Чрез това, обични антропософски приятели, съществото, което по-късно се въплъти в Натановото момче Исус, бе така да се каже одухотворено от Христовото Същество и промени космическите сили, които се вливаха на Земята за изграждането на сетивата, промени тези сили така, че човешките сетива станаха от органи само на симпатия и антипатия, превърнаха се в такива органи, които човечеството можеше тогава да използува; така щото човекът можеше да гледа в мъдрост към всички нюанси на сетивното възприятие.
Космическите сили, които действуваха за изграждането на човешките сетива, биха действували по съвършено друг начин, ако не беше станало това събитие, което трябва да търсим далече в миналото, още през Лемурийската епоха. Това събитие стана в духовния свят. Положението беше такова, че това същество, което после се роди като Натаново момче Исус, тогава обитаваше ако можем да употребим този израз на Слънцето и че при чуване на току що споменатия вик на стенания ако отново можем да употребим този израз изживя в себе си нещо, което направи възможно то да бъде проникнато от Духа на Слънцето; да бъде проникнато така, че действието на Слънцето да бъде смекчено по начин, щото човешките сетивни органи, които са резултат главно на това действие на Слънцето, да не станат само органи на симпатията и антипатията.
към текста >>
Космическите сили, които действуваха за изграждането на човешките
сетива
, биха действували по съвършено друг начин, ако не беше станало това събитие, което трябва да търсим далече в миналото, още през Лемурийската епоха.
Чрез това, обични антропософски приятели, съществото, което по-късно се въплъти в Натановото момче Исус, бе така да се каже одухотворено от Христовото Същество и промени космическите сили, които се вливаха на Земята за изграждането на сетивата, промени тези сили така, че човешките сетива станаха от органи само на симпатия и антипатия, превърнаха се в такива органи, които човечеството можеше тогава да използува; така щото човекът можеше да гледа в мъдрост към всички нюанси на сетивното възприятие.
Космическите сили, които действуваха за изграждането на човешките сетива, биха действували по съвършено друг начин, ако не беше станало това събитие, което трябва да търсим далече в миналото, още през Лемурийската епоха.
Това събитие стана в духовния свят. Положението беше такова, че това същество, което после се роди като Натаново момче Исус, тогава обитаваше ако можем да употребим този израз на Слънцето и че при чуване на току що споменатия вик на стенания ако отново можем да употребим този израз изживя в себе си нещо, което направи възможно то да бъде проникнато от Духа на Слънцето; да бъде проникнато така, че действието на Слънцето да бъде смекчено по начин, щото човешките сетивни органи, които са резултат главно на това действие на Слънцето, да не станат само органи на симпатията и антипатията.
към текста >>
Сега в човешките
сетива
можа да настъпи ред и хармония, едно пълно с мъдрост изграждане и развитието можа да продължи известно време по-нататък.
С това, обични приятели, ние засягаме действително една важна космическа тайна, която ще ни даде възможност да разберем много неща, които са станали по-късно.
Сега в човешките сетива можа да настъпи ред и хармония, едно пълно с мъдрост изграждане и развитието можа да продължи известно време по-нататък.
По определен начин от човешките сетива можа да бъде отстранено от горните светове най-лошото действие на Луцифер и Ариман.
към текста >>
По определен начин от човешките
сетива
можа да бъде отстранено от горните светове най-лошото действие на Луцифер и Ариман.
С това, обични приятели, ние засягаме действително една важна космическа тайна, която ще ни даде възможност да разберем много неща, които са станали по-късно. Сега в човешките сетива можа да настъпи ред и хармония, едно пълно с мъдрост изграждане и развитието можа да продължи известно време по-нататък.
По определен начин от човешките сетива можа да бъде отстранено от горните светове най-лошото действие на Луцифер и Ариман.
към текста >>
290.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Докато сме в тялото, ние възприемаме с нашите
сетива
около нас, мислим с нашия ум около нас; ние виждаме един свят от планини, реки, облаци, звезди и т.н.
Първото нещо, което се явява пред ясновиждащото съзнание, обични мои антропософски приятели, е едно пълно обръщане на цялото виждане на света.
Докато сме в тялото, ние възприемаме с нашите сетива около нас, мислим с нашия ум около нас; ние виждаме един свят от планини, реки, облаци, звезди и т.н.
около нас и в определена точка на този свят виждаме тогава самите себе си бихме могли да кажем като нещо по-малко в сравнение със света. Когато ясновиждащото съзнание започва да действува вън от тялото, това отношение направо се обръща. Светът, който иначе се простира пред нашите сетива, върху който размишляваме с нашия ум свързан с мозъка, този свят изчезва от погледа, той изчезва за възприятието. Той не ни дава вече никакви мисли, ако можем да се изразим така; но ние се чувствуваме като разлети в този свят, чувствуваме се действително като излезли от нашето тяло, така, че можем да изразим това чувство по един правилен начин, като кажем: Светът който по-рано си гледал, сега ти си разлят в него, намираш се вътре в него, напълваш до определени граници цялото пространство и самият ти тъчеш във времето. Това е едно чувство, което можем да изразим също, като кажем: Това, което по-рано беше външен свят, сега е станало вътрешен свят.
към текста >>
Светът, който иначе се простира пред нашите
сетива
, върху който размишляваме с нашия ум свързан с мозъка, този свят изчезва от погледа, той изчезва за възприятието.
Първото нещо, което се явява пред ясновиждащото съзнание, обични мои антропософски приятели, е едно пълно обръщане на цялото виждане на света. Докато сме в тялото, ние възприемаме с нашите сетива около нас, мислим с нашия ум около нас; ние виждаме един свят от планини, реки, облаци, звезди и т.н. около нас и в определена точка на този свят виждаме тогава самите себе си бихме могли да кажем като нещо по-малко в сравнение със света. Когато ясновиждащото съзнание започва да действува вън от тялото, това отношение направо се обръща.
Светът, който иначе се простира пред нашите сетива, върху който размишляваме с нашия ум свързан с мозъка, този свят изчезва от погледа, той изчезва за възприятието.
Той не ни дава вече никакви мисли, ако можем да се изразим така; но ние се чувствуваме като разлети в този свят, чувствуваме се действително като излезли от нашето тяло, така, че можем да изразим това чувство по един правилен начин, като кажем: Светът който по-рано си гледал, сега ти си разлят в него, намираш се вътре в него, напълваш до определени граници цялото пространство и самият ти тъчеш във времето. Това е едно чувство, което можем да изразим също, като кажем: Това, което по-рано беше външен свят, сега е станало вътрешен свят. Това не е така, като че сега бихме носили вътре в себе си този предишен външен свят, но налице е чувството, усещането: той е станал вътрешен свят; ти живееш в пространството, в което по-рано бяха разпространени възприятията на твоите сетива, върху чиито неща и процеси ти мислеше. В него живееш ти. А малкото същество, което като че стоеше в центъра на сетивния хоризонт, човекът, когато човек развие ясновиждащото съзнание по определен начин, сега се превръща в действителност в света; към него ние гледаме така, както по-рано сме гледали към целия разпространен в пространството и протичащ във времето външен свят.
към текста >>
Това не е така, като че сега бихме носили вътре в себе си този предишен външен свят, но налице е чувството, усещането: той е станал вътрешен свят; ти живееш в пространството, в което по-рано бяха разпространени възприятията на твоите
сетива
, върху чиито неща и процеси ти мислеше.
около нас и в определена точка на този свят виждаме тогава самите себе си бихме могли да кажем като нещо по-малко в сравнение със света. Когато ясновиждащото съзнание започва да действува вън от тялото, това отношение направо се обръща. Светът, който иначе се простира пред нашите сетива, върху който размишляваме с нашия ум свързан с мозъка, този свят изчезва от погледа, той изчезва за възприятието. Той не ни дава вече никакви мисли, ако можем да се изразим така; но ние се чувствуваме като разлети в този свят, чувствуваме се действително като излезли от нашето тяло, така, че можем да изразим това чувство по един правилен начин, като кажем: Светът който по-рано си гледал, сега ти си разлят в него, намираш се вътре в него, напълваш до определени граници цялото пространство и самият ти тъчеш във времето. Това е едно чувство, което можем да изразим също, като кажем: Това, което по-рано беше външен свят, сега е станало вътрешен свят.
Това не е така, като че сега бихме носили вътре в себе си този предишен външен свят, но налице е чувството, усещането: той е станал вътрешен свят; ти живееш в пространството, в което по-рано бяха разпространени възприятията на твоите сетива, върху чиито неща и процеси ти мислеше.
В него живееш ти. А малкото същество, което като че стоеше в центъра на сетивния хоризонт, човекът, когато човек развие ясновиждащото съзнание по определен начин, сега се превръща в действителност в света; към него ние гледаме така, както по-рано сме гледали към целия разпространен в пространството и протичащ във времето външен свят. Ние сме станали за нас така да се каже светът.
към текста >>
291.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Тук във физическото тяло ние живеем нашия физически живот, ние си служим с нашите
сетива
, възприемаме света, образуваме си представи, чувствуваме в него, стремим се чрез нашите дела да си предадем една стойност в този свят; ние действуваме съзнателно чрез нашето тяло.
Тук във физическото тяло ние живеем нашия физически живот, ние си служим с нашите сетива, възприемаме света, образуваме си представи, чувствуваме в него, стремим се чрез нашите дела да си предадем една стойност в този свят; ние действуваме съзнателно чрез нашето тяло.
Така върви всекидневният живот, доколкото принадлежим на физическото поле. Но за всеки човек, който иска да почувствува действително в себе си своето човешко достойнство, съществува един по-висш живот; и винаги е съществувал един по-висш духовен живот. Религиите, които са изпълвали човека с един по-висш живот, винаги са съществували. В бъдеще Духовната наука ще изпълни човека с един такъв по-висш живот. Какво иска този по-висш живот?
към текста >>
И когато е обгърнат в телесната обвивка и от сега нататък гледа света със своите телесни
сетива
и своя телесен ум, той не вижда това, към което би искал да се стреми иначе в духовния свят, съблазнен от Изкусителя; той не го вижда; той гледа този свят от божествени същества и процеси от вън, както те се изявяват за сетивата и за ума свързан с мозъка.
И резултатът от тази борба е, че първообразът, който човекът си е образувал за своето земно съществуване, е изхвърлен вън от времето в пространството, този първообраз е привлечен магнетично от пространственото съществуване. Този е също моментът, когато се явява онова магнетично привличане чрез двойката родители, когато човекът е пренесен в сферите на пространството, добива сродство със сферата на пространството. Но чрез това около човека бива забулено всичко онова, което би могло да му нашепне изкушението, да остане само в духовния свят. И това забулване се изразява именно с неговото обличане в тялото. Той бива свързан с тялото, за да не може да вижда това, което Луцифер иска да постави пред него.
И когато е обгърнат в телесната обвивка и от сега нататък гледа света със своите телесни сетива и своя телесен ум, той не вижда това, към което би искал да се стреми иначе в духовния свят, съблазнен от Изкусителя; той не го вижда; той гледа този свят от божествени същества и процеси от вън, както те се изявяват за сетивата и за ума свързан с мозъка.
Чрез времето, когато се намира в сетивното тяло, Боговете, които го водят напред, поемат неговото развитие. А сега, обични приятели, нека се запитаме: Колко много неща стават с нас между раждането и смъртта в подсъзнателните глъбини на душата, колко много неща стават с нас, без ние да знаем за тях? Ако би трябвало да се ръководим така, че да извършваме всичко съзнателно, ние не бихме могли да завършим земното съществуване. Аз обърнах вече вниманието върху това в моята книга "Духовното ръководство на човека и на човечеството"; влизайки във физическото въплъщение, човекът трябва сам да работи пластично върху своята мозъчна и своята нервна система. Той работи, но работи несъзнателно върху това.
към текста >>
Между раждането и смъртта в нас царува една Мъдрост, която съществува зад света, който ние виждаме с нашите
сетива
и върху който мислим с нашия свързан с мозъка ум.
А сега, обични приятели, нека се запитаме: Колко много неща стават с нас между раждането и смъртта в подсъзнателните глъбини на душата, колко много неща стават с нас, без ние да знаем за тях? Ако би трябвало да се ръководим така, че да извършваме всичко съзнателно, ние не бихме могли да завършим земното съществуване. Аз обърнах вече вниманието върху това в моята книга "Духовното ръководство на човека и на човечеството"; влизайки във физическото въплъщение, човекът трябва сам да работи пластично върху своята мозъчна и своята нервна система. Той работи, но работи несъзнателно върху това. Всичко това е израз на една много по-велики мъдрост, отколкото онази, която човек може да разбере със своя сетивен ум.
Между раждането и смъртта в нас царува една Мъдрост, която съществува зад света, който ние виждаме с нашите сетива и върху който мислим с нашия свързан с мозъка ум.
Там зад този свят съществува тя, тази Мъдрост; тя е забулена пред нас между раждането и смъртта; но тя царува, тъче, действува в нас в подсъзнателните глъбини на душата и в тези подсъзнателни глъбини на душата трябва да поеме в своите ръце работите на човека, защото за известно време човекът трябва да бъде отклонен от една гледка, която би била изкушаваща за него. Цялото време, през което живеем в нашето физическо тяло, ако пазачът на прага не би ни закривал виждането в духовните светове, през целия наш живот ние бихме били изкушавани стъпка по стъпка да изоставим нашите още несъвършени, нашите неразвити още човешки заложби и да следваме полета в духовните светове, обаче с нашите несъвършенства. Ние бихме могли да проникнем без опасност в тези духовни светове само чрез едно грижливо обучение. Иначе нужно ни е цялото време на нашия земен живот, за да бъдем изтръгнати през това време от изкушението на Луцифер.
към текста >>
292.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Той ще се пробуди вътрешно, като Духът ще го пробуди от съня, в който той иначе би се намирал чрез своите физически
сетива
и чрез своя ум, който е свързан с мозъка.
Силата на Духа, която прониква така в телата, тя ще даде духовните очи, с които да можем да виждаме в духовните светове и да разбираме това, което виждаме. Първо ние трябва да разберем тези светове на духа, а след това ще започнем да ги гледаме с разбиране. Защото виждането ще се развие в нас, понеже Духът така обхваща душите, че те ще внесат този Дух в телата и този Дух ще просияе и в техните земни въплъщения: първо у малък брой ще просияе Духът, а след това у все повече. И ако можем да кажем: Чрез Духа, чрез Духа Святи ние сме пробудени във великия миров среднощен час на съществуването то от друга страни, поглеждайки към това, което Духът произвежда за бъдещето в земното развитие, ние трябва да кажем: и във физическото тяло най-доброто в душата, това, което ни отваря погледа в духовните светове, ще бъде пробудено все повече и повече чрез Святия Дух. Про-уден чрез Святия Дух в мировия среднощен час на съществуването, човекът ще бъде пробуден също и тогава, когато живее в своето физическо тяло, когато се вживяха във физическото съществуване, също чрез Святия Дух.
Той ще се пробуди вътрешно, като Духът ще го пробуди от съня, в който той иначе би се намирал чрез своите физически сетива и чрез своя ум, който е свързан с мозъка.
Чрез възприятията на сетивата и чрез ума, свързан с мозъка хората биха винаги спа ли, ако се доверяват само на тях. Обаче в този сън на хората, който в бъдеще все повече ще ги обхване затъмнявайки тяхното съзнание, в този сън на хората ще просияе Духът в тях и през време на физическото съществуване. Сред замиращия духовен живот, сред този духовен живот умирали чрез простото сетивно възприятие, чрез света на ума, човешките души ще бъдат пробудени и във физическото съществуване чрез Святия Дух. Per Spiritum Sannctum reviviscimus.
към текста >>
293.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
На истина, ние говорихме също и за други неща в този свят: че когато човек използува само физическите си
сетива
, той изобщо не стига до предчувствието, че физическият свят също е изпълнен с онези свръхсетивни Същества, които срещаме и при човека.
Може би, скъпи мои приятели, мнозина от Вас не са си задавали въпроса: Но как стоят нейната с другия свят, който се намира вън от човека, със света, в който стават обичайните световни събития и процеси?
На истина, ние говорихме също и за други неща в този свят: че когато човек използува само физическите си сетива, той изобщо не стига до предчувствието, че физическият свят също е изпълнен с онези свръхсетивни Същества, които срещаме и при човека.
При това имаме етерното тяло по-рано го наричахме с името елементарно тяло навън в природата, и изобщо във външните физически процеси имаме едно редуване между самите тях и процесите, които стават в елементарния, или етерен свят. Тези две неща вървят напълно успоредно. Навсякъде и по всяко време във физическите процеси се намесват онези процеси, които се разиграват в етерния свят. И така, ние можем да предположим: Както е вярно, че когато по отношение на човека казваме „той има физическо тяло“, това е до голяма степен едностранчиво и следва да добавим, че той има и своето етерно тяло, така също можем да предположим, че същото се отнася и за външните процеси. Това, което възприемаме първоначално с нашите физически сетива и с нашия физически ум, е само едното.
към текста >>
Това, което възприемаме първоначално с нашите физически
сетива
и с нашия физически ум, е само едното.
На истина, ние говорихме също и за други неща в този свят: че когато човек използува само физическите си сетива, той изобщо не стига до предчувствието, че физическият свят също е изпълнен с онези свръхсетивни Същества, които срещаме и при човека. При това имаме етерното тяло по-рано го наричахме с името елементарно тяло навън в природата, и изобщо във външните физически процеси имаме едно редуване между самите тях и процесите, които стават в елементарния, или етерен свят. Тези две неща вървят напълно успоредно. Навсякъде и по всяко време във физическите процеси се намесват онези процеси, които се разиграват в етерния свят. И така, ние можем да предположим: Както е вярно, че когато по отношение на човека казваме „той има физическо тяло“, това е до голяма степен едностранчиво и следва да добавим, че той има и своето етерно тяло, така също можем да предположим, че същото се отнася и за външните процеси.
Това, което възприемаме първоначално с нашите физически сетива и с нашия физически ум, е само едното.
Обаче в неговата основа стои нещо, което е аналогично на човешкото етерно тяло. В основата на всеки външен физически процес действително стои един по-фин, по-висш процес. Виждате ли, има много хора, които имат определен усет за тези неща. Може да срещнете този усет по два начина. Вероятно сте изпитвали от личен опит или други хора са споделяли с Вас следното: един човек е минал през някакво изпитание, прекарал е някакъв труден период от своя живот.
към текста >>
Всички тези неща са свързани с това, скъпи мои приятели, че днес хората не могат да стигнат до никаква яснота относно дълбоката връзка между света, които стои пред техните
сетива
и пред техните физически разум, и свръхсетивния свят и щом стигнат до тези неща, те изпадат в едно пълно мисловно объркване.
Всички тези неща са свързани с това, скъпи мои приятели, че днес хората не могат да стигнат до никаква яснота относно дълбоката връзка между света, които стои пред техните сетива и пред техните физически разум, и свръхсетивния свят и щом стигнат до тези неща, те изпадат в едно пълно мисловно объркване.
Обаче въпреки всичко онова, което нашето време поражда като беди и разочарования, то ще доведе все пак и до едно задълбочаване на душата, до едно отвръщане от материализма. И с цената на известни душевни усилия ние отново трябва да стигнем до едно безпристрастно изследване на света, до едно ново познание, което допълва сетивните събития, така че да има поне малка група хора, която може да предположи: всички страдания, всички болки, през които хората минават днес на физическото поле, в целия напредък на човечеството те са само едната страна на една друга, на една свръхсетивна страна на нещата.
към текста >>
294.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Ние не бива да забравяме, че до като протича видимото, физическото събитие, едновременно с него протича и едно невидимо, едно духов но събитие, което има много по-голямо значение от това, което се открива пред нашите физически
сетива
.
Пред нас е само единият от пътищата на себепознание, който винаги ще ни напомня как всичко онова, което става във физическата област, не бива да бъде преценявано единствено според физическия му облик, а трябва да бъде преценявано с оглед на факта, че наред с физическия си облик нещата имат и един духовен облик. Както нашето физическо тяло съдържа в себе си едно етерно тяло, така и в основата на всички сетивни процеси стои свръхсетивният свят. Ако се съобразяваме само с това, което виждат нашите очи, което чуват нашите уши и т.н., ние стигаме до една непълна представа за света.
Ние не бива да забравяме, че до като протича видимото, физическото събитие, едновременно с него протича и едно невидимо, едно духов но събитие, което има много по-голямо значение от това, което се открива пред нашите физически сетива.
Онова, което са изживели в духовния свят душите, чиито тела са били затрупани от скалата, може да бъде безкрайно по-важно от това, което се е случило външно. И събитията, които са настъпили там, са непосредствено свързани с цялото бъдеше на тези души, както ще видим по-нататък.
към текста >>
295.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Когато наблюдаваме външната действителност с нашите физически
сетива
, ние разсъждаваме приблизително по следния начин: Понеже този факт изглежда така, другият факт изглежда иначе.
Отново бих искал да си послужа с едно сравнение.
Когато наблюдаваме външната действителност с нашите физически сетива, ние разсъждаваме приблизително по следния начин: Понеже този факт изглежда така, другият факт изглежда иначе.
Обаче ако разширим този подход върху целия наблюдаван от нас процес, ние често стигаме до грешката, която бих искал да охарактеризирам с едно просто сравнение. Ние стигаме до следната грешка. Ние разсъждаваме така: Ето, аз виждам, че тук един човек кара своята каруца. Ние виждаме един кон, отзад каруцата, и на каруцата един човек, който аз често съм прибягвал до този пример просто седи там и се вози. Заставайки пред тази гледка, е напълно естествено да си кажем: Конят тегли, а човекът е теглен.
към текста >>
296.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Ние стигаме до нашето физическо тяло поради това, че можем, естествено, да го разглеждаме външно с нашите
сетива
, защото всеки друг, който се намира заедно с нас във физическия свят, би постъпил по същия начин и би се съгласил с нас относно съждението: това физическо тяло е тук, то съществува.
Скъпи мои приятели, бих искал да кажа още нещо към четирите лекции върху свободата и необходимостта, които, малко или много, образуват едно свързано цяло. Да разгледаме още веднъж една от основните антропософски истини, истината за съставните части на човека, нещо което стана доста обичайно за нас през последните години; и така, засега ние разглеждаме човека като изграден от четири съставни части от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Когато първоначално се придържаме към това, което на физическия свят е присъщо за всеки човек, ние можем да кажем: В обикновеното будно състояние най-напред ние имаме нашето физическо тяло.
Ние стигаме до нашето физическо тяло поради това, че можем, естествено, да го разглеждаме външно с нашите сетива, защото всеки друг, който се намира заедно с нас във физическия свят, би постъпил по същия начин и би се съгласил с нас относно съждението: това физическо тяло е тук, то съществува.
Следователно в условията на физическия свят физическото тяло може да бъде разглеждано по чисто външен начин. Обаче, както бихме се убедили, макар и след кратък размисъл, етерното тяло далеч не може да бъде разглеждано по съшия начин. То не се поддава на обикновеното физическо наблюдение. Също така не се поддава на обикновено физическо наблюдение и астралното тяло, а още по-малко се поддава на такова наблюдение човешкият Аз, защото онова, което е Азът, не може да бъде разглеждано отвън и никой не може да назове неговото име отвън. Ако някой би произнесъл по Ваш адрес думата „Аз“, Вие никога не бихте си помислили, че това се отнася за самите Вас.
към текста >>
Обаче все пак валидно е и другото: този Аз не може да бъде виждан така, както виждаме физическото тяло или някакъв физически предмет; Азът не може да бъде възприеман с помощта на физическите
сетива
.
Следователно Азът въобще не може да бъде назован отвън, външно. Въпреки това обаче съвсем ясно е, че човекът има някакви предчувствия за този Аз. Той го назовава отвътре. Следователно бихме могли да твърдим: Докато етерното тяло и астралното тяло са недостъпни за физическото поле, Азът не е така недостъпен за физическото поле. Когато казваме „Аз“, ние имаме предвид тъкмо този „Аз“.
Обаче все пак валидно е и другото: този Аз не може да бъде виждан така, както виждаме физическото тяло или някакъв физически предмет; Азът не може да бъде възприеман с помощта на физическите сетива.
към текста >>
297.
За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Това е ново изживяване, начинът, по който стигаме до своя Аз, наблюдавайки събитието на смъртта, изживяване, каквото не можем да изживеем тук с нашите земни
сетива
.
През същите тези дни ние имаме едно изключително важно изживяване. Защото това, което изживяваме след смъртта, не е просто опитност като опитностите в земния живот, а представлява субстанция за нови изживявания.
Това е ново изживяване, начинът, по който стигаме до своя Аз, наблюдавайки събитието на смъртта, изживяване, каквото не можем да изживеем тук с нашите земни сетива.
Но дори и това, което изживяваме през дните, когато имаме тази житейска картина около нас, този освободен от нас и вплетен във Вселената етерен живот – дори и това, което изживяваме тогава, представлява нещо дълбоко разтърсващо и величествено за човешката душа.
към текста >>
Чрез тях изживяваме това, което нашите
сетива
могат да изживеят, което мозъкът, свързан с разбирането, може да има като сетивни изживявания, което нашите чувства, свързани с кръвоносната система, могат да изживеят.
Тук, във физическия живот, ние стоим срещу света, срещу минералното, растителното, животинското и човешкото царство.
Чрез тях изживяваме това, което нашите сетива могат да изживеят, което мозъкът, свързан с разбирането, може да има като сетивни изживявания, което нашите чувства, свързани с кръвоносната система, могат да изживеят.
Всичко това изживяваме тук. И ние, хората, между раждането и смъртта от една по-висша гледна точка сме всъщност извънредно големи – прощавайте за израза, – извънредно големи „наивници“, гигантски наивници. Ужасяващо глупави сме пред мировата мъдрост, ако вярваме, че всичко приключва с това, че тук изживяваме нещо по описания начин и после го имаме в нашите спомени. Ужасно глупави сме, ако смятаме нашите изживявания за приключени, когато, като човешки същества, ги носим по този начин. Защото докато изживяваме нещо, докато си формираме представи, докато нашите чувства оживяват в това изживяване, в този процес на изживяване действа целият свят на йерархиите.
към текста >>
298.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Така, както днес човекът чрез своите
сетива
може правилно да възприеме цветовете на растенията – в седмата следатлантска културна епоха това няма да бъде възможно да става спонтанно, а ще са нужни специфични условия, за да се разпознае дори природата, – и така, както днес човек все още мигновено разпознава растенията, без да е необходимо по-близко общуване – чрез което да се опознае вътрешната същност, но това, което обикновеният човек познава в растенията, той го получава при първото си впечатление, – същото се е случвало между хората и тогава.
Днес се нуждаем от известно време, когато срещнем някого, за да се сприятелим. Трябва да знаем повече неща за другия, за да можем да му се доверим. Това, което днес се постига след дълъг период от време, а често и не се постига, когато се срещат хора, се е получавало мигновено в по-ранните столетия, а именно в гръцко-римската културна епоха. Хората са нямали нужда да обменят дълго време мисли и чувства, запознанствата ставали бързо, доколкото са от полза за двама души или също така за повече хора, които се обединявали в общност, доколкото това е необходимо. Душевността на единия човек е действала много по-духовно в душевността на другия човек.
Така, както днес човекът чрез своите сетива може правилно да възприеме цветовете на растенията – в седмата следатлантска културна епоха това няма да бъде възможно да става спонтанно, а ще са нужни специфични условия, за да се разпознае дори природата, – и така, както днес човек все още мигновено разпознава растенията, без да е необходимо по-близко общуване – чрез което да се опознае вътрешната същност, но това, което обикновеният човек познава в растенията, той го получава при първото си впечатление, – същото се е случвало между хората и тогава.
Трябва да знаем, че този вид душевни връзки между хората от четвъртия следатлантски културен период е бил характерен за времето си. Но днес светът изплита много по-различна мрежа от душевни връзки, отколкото тогава. Помислете как повечето връзки между хората от четвъртата следатлантска културна епоха са се осъществявали благодарение на личните срещи и как това, което хората са осъществявали помежду си, се е случвало благодарение на личните срещи. Печатарското изкуство, способствало толкова много досега и което ще продължава да способства установяването на безличните отношения, принадлежи на петата следатлантска културна епоха. И съвременните условия са такива, че принципно връзки, които са установени спонтанно, не биха могли да са от полза.
към текста >>
299.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Фактите, които излизат наяве по този начин – повечето неща са разбират от само себе си, само че е добре да им се обърне внимание, – както и фактите от физическия свят, които се наблюдават с физическите
сетива
, никога не трябва да се посрещат с възражение от страна на човешките желания и страсти.
Това, което духовната наука има да каже за живота и естеството на духовните светове, е придобито чрез познание на обективните факти, до които човек може да получи достъп благодарение на съответните способности. Това вече го знаем. В случаи, когато се налага духовната наука да се обосновава или защитава пред днешния свят, никога няма да стане дума тази защита да се гради върху нещо друго, освен че се посочва как чрез развитие на определени способности човекът достига до разбиране на духовните светове и че после се обяснява как, благодарение на тези способности, човек може да узнае за съответните условия на живот в духовните светове.
Фактите, които излизат наяве по този начин – повечето неща са разбират от само себе си, само че е добре да им се обърне внимание, – както и фактите от физическия свят, които се наблюдават с физическите сетива, никога не трябва да се посрещат с възражение от страна на човешките желания и страсти.
Въпреки че това е очевидно, често се чуват възражения срещу определени твърдения на духовната наука, които са плод тъкмо на човешките желания и страсти. Например се казва следното: „Ако духовната наука твърди това или онова за духовните светове, аз не желая да се запознавам с нея, защото ако нещата в духовните светове отговарят на тези описания, не бих могъл никога да възприема такава конфигурация на духовните светове.“ Такова възражение, въпреки че е абсурдно, е често срещано. То обаче не се явява само в тази очевидна и абсурдна форма, а се явява, бих казал, маскирано във всевъзможни отрицателни нагласи, насочени към духовната наука. Следователно, от една страна, дори ако дадено познание, придобито чрез духовната наука, не би могло да се опре на факта, че светът има само един смисъл, ако нещата в духовния свят изглеждат по такъв и такъв начин – все пак човек може да знае как действително изглеждат те в духовния свят, – дори ако, изхождайки от такива предпоставки, човек никога да не може да каже нещо относно устройството на духовните светове, а именно само въз основа на действително познание, от друга страна, все пак е възможно наистина да се посочи какво може да означава духовната наука за живота на човека, когато вече разполагаме с резултатите от нея.
към текста >>
300.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Спиритизмът има особеността, че трябва да въздейства по външен начин чрез това, което може да се представи пред външните
сетива
като химически или физически експеримент.
Спиритизмът има особеността, че трябва да въздейства по външен начин чрез това, което може да се представи пред външните сетива като химически или физически експеримент.
В голямата си част този метод, желаещ да уподоби духовната наука на естествената наука, днес вече в голямата си част, подчертавам, е изчерпан и все повече ще се показва като такъв, защото духът, образно казано, разбира се, не може да се хване от хората с ръце. По този начин много от това, което се изнася чрез всевъзможни машинации от страна на определени така наречени окултни общества в хода на 19-то столетие до наши дни повече дискредитира духовно-научното изследване, отколкото го подкрепя. И така, ние виждаме, че тъкмо при хората, имащи отношение към житейските въпроси, се появява един определен страх, когато се говори за това, че най-важните импулси, от които се нуждаят нашето време и бъдещето, трябва да дойдат от истинското духовно познание, от възгледа, че реални духовни сили и духовни същества са налични в човешкото обкръжение така, както са налични сетивни факти и сетивни същества. Истински страх изпълва хората, които се занимават с проблема за развитието на човечеството. Нека Ви дам един пример.
към текста >>
301.
3. Лекция, 14.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Не можем ли да предположим, че и съвсем необразованата и необучена духовно, но вътрешно одухотворена пастирка, Орлеанската дева, най-добре е могла да бъде подготвена /инициирана/, ако е преминала тези нощи някак в особено състояние на сън, състояние, когато тя е възприемала външния свят не с външните
сетива
и разсъдък?
Не можем ли да предположим, че и съвсем необразованата и необучена духовно, но вътрешно одухотворена пастирка, Орлеанската дева, най-добре е могла да бъде подготвена /инициирана/, ако е преминала тези нощи някак в особено състояние на сън, състояние, когато тя е възприемала външния свят не с външните сетива и разсъдък?
И тя е имала това! По времето, предшестващо физическото раждане, ние съвсем не сме приспособени да възприемаме обкръжаващия свят с външни сетива, тъй като тези сетива се пробуждат едва след физическото раждане. До физическото раждане ние не сме приспособени и към използването на разсъдък, но нашата духовна част се намира в съприкосновение с космическото духовно обкръжение.
към текста >>
По времето, предшестващо физическото раждане, ние съвсем не сме приспособени да възприемаме обкръжаващия свят с външни
сетива
, тъй като тези
сетива
се пробуждат едва след физическото раждане.
Не можем ли да предположим, че и съвсем необразованата и необучена духовно, но вътрешно одухотворена пастирка, Орлеанската дева, най-добре е могла да бъде подготвена /инициирана/, ако е преминала тези нощи някак в особено състояние на сън, състояние, когато тя е възприемала външния свят не с външните сетива и разсъдък? И тя е имала това!
По времето, предшестващо физическото раждане, ние съвсем не сме приспособени да възприемаме обкръжаващия свят с външни сетива, тъй като тези сетива се пробуждат едва след физическото раждане.
До физическото раждане ние не сме приспособени и към използването на разсъдък, но нашата духовна част се намира в съприкосновение с космическото духовно обкръжение.
към текста >>
302.
4. Лекция, 22.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И макар външните
сетива
на човека да възприемат физически-сетивния свят само в неговото външно, сетивно битие, той, грубо казано, като въздух е пронизан от духовното, то протича навсякъде, всичко изпълва – всичко, в което човек във физическия живот в нормални условия вижда само физическото.
От многобройните многогодишни съзерцания знаете, че никога не трябва да си представяме, че ето това е физически-сетивният свят, а тук, отделно, е духовният свят. Физически-сетивният свят се простира нагоре в духовния свят, а духовният свят се простира надолу във физически-сетивния свят.
И макар външните сетива на човека да възприемат физически-сетивния свят само в неговото външно, сетивно битие, той, грубо казано, като въздух е пронизан от духовното, то протича навсякъде, всичко изпълва – всичко, в което човек във физическия живот в нормални условия вижда само физическото.
И тези, които са преминали този път през портата на смъртта, които се намират в духовния свят, са дейни със своите импулси и сили в нашия сетивен свят. Така че трябва да кажем: дори и връзката на живеещите във физическо тяло и живеещите духовно, умрелите, да се намира зад прага на обикновеното съзнание, въпреки това тя е реалност. И пред тези, които се задълбочават в духовната наука, трябва да се изправи изискващата разрешение задача: да се стигне до теоретично, но изхождащо от самия живот, разбиране за живота, изходният пункт за което е не само едното размишление, а душата в целия и обем и обхват /във всичко, което тя е способна да обхване/.
към текста >>
Впечатленията от външните
сетива
се вливат в нашето физическо и етерно тяло отвън.
Тези, които са станали духове, невъплътени души, почиват в този елемент, в който и ние пребиваваме по време на сън. Сега в своето дневно съзнание ние можем само да възстановяваме техния облик в спомените. Тук действат различни сили: тази, която поражда в нас духовния импулс, и тази, която издига този духовен импулс в съзнанието.
Впечатленията от външните сетива се вливат в нашето физическо и етерно тяло отвън.
Но вашето сегашно нормално развитие няма достатъчно сили, впечатленията, които могат да бъдат възприети само от Аза и астралното тяло, така да бъдат отпечатани във физическото и етерно тяло, че да станат представи в нас, тоест да станат достояние на нашето дневно съзнание. Все пак в най-фините членове на нашето същество ние неразривно сме свързани с така наречените мъртви, тази връзка не се нарушава от външната смърт, а само се преобразува от нея. В тези най-фини членове, в Аза и астралното тяло, в тях живеят умрелите, като живи, в тях живеят тези, които са изтръгнати от нашите редици, за да станат духовни същества.
към текста >>
Техните излъчвания чрез впечатленията на външните
сетива
ни проникват в душата.
Тук във физическия свят, на нас ни въздействат факти и същества от външния свят. Съществата се намират в нас.
Техните излъчвания чрез впечатленията на външните сетива ни проникват в душата.
И ако осъзнаваме това, ние казваме: затворени сме в границите на нашето тяло. Другите същества ги имаме в своите представи: ние ги възприемаме. Когато встъпваме в духовния свят, трябва да се изразим различно: другите духовни същества сега ни възприемат като духовни същества. Във физическия свят ние възприемаме животните, доколкото те са същества, въплътени във физическия свят, растенията, хората. Когато встъпваме в духовния свят, нас сега ни възприемат съществата Ангели, Архангели, Архаи и други.
към текста >>
И ние вдигаме поглед към такъв починал и предчувстваме: както тук в света на /външните/
сетива
се изправя пред нас човек, и ние през неговата кожа отгатваме кръвта му и в чертите на лицето му отгатваме /усещаме/ работата на неговата нервна система, така, когато гледаме към духовния, развъплътен човек, отгатваме, предчувстваме, как в това, което преживяваме във връзка с него, действат мислите и възприятията на Ангели, Архангели, Архаи.
От тази гледна точка да погледнем към тези, които са преминали портата на смъртта. Те встъпват в свят, за който трябва да кажат: все повече се уча да зная, че мен ме възприемат, че в мен се втичат представи, възприятия и чувства на развъплътени хора, на елементарни същества и същества от йерархията на Ангелите, Архангелите и Архаите. Всички те живеят в мен.
И ние вдигаме поглед към такъв починал и предчувстваме: както тук в света на /външните/ сетива се изправя пред нас човек, и ние през неговата кожа отгатваме кръвта му и в чертите на лицето му отгатваме /усещаме/ работата на неговата нервна система, така, когато гледаме към духовния, развъплътен човек, отгатваме, предчувстваме, как в това, което преживяваме във връзка с него, действат мислите и възприятията на Ангели, Архангели, Архаи.
към текста >>
303.
6. Лекция, 24.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Да погледнем на нашата Земя, като на арена на действие на сили, дълбоко засягащи нашите
сетива
.
Да погледнем на нашата Земя, като на арена на действие на сили, дълбоко засягащи нашите сетива.
Ще започна съвсем умозрително, ще ви предложа мисли и представи, сякаш съвсем измислени, или, във всеки случай, така изглеждащи. Да си представим цялата Земя с нейното обкръжение, с всичките и сили, сякаш концентрирана, свита в малко копие на Земята. Значи предполагаемо имаме сякаш малка Земя, малко, дребничко тяло, което в малкото съдържа в себе си всички съотношения на силите, които в голям мащаб се разпределят по цялото тяло на Земята. Да си представим: по какви пътища това малко тяло е свързано с цялата Земя.
към текста >>
Това, което се разкрива на нашите
сетива
, трябва да го разглеждаме като нещо, разкриващо ни всеки миг тайните, изпълващи и пронизващи целия космос.
Когато гледам зеления лист на стъблото, аз осъзнавам: в този лист, как той се заражда, раззеленява, как е обкръжен от въздействията на Слънцето, това, което отначало е било заключено в малката земя, сега е откъснато от Земята, обхванато е от въздействието на Слънцето. След това слънчевите въздействия връщат малката земя към нейните вибрации, — след като е станало невъзможно да се съхранява разширено това, което е било в малката земя, тъй като то трябва да бъде отново концентрирано. В растящото, разлистващо се растение, виждаме сякаш в образ въздействието на целия огромен космос.
Това, което се разкрива на нашите сетива, трябва да го разглеждаме като нещо, разкриващо ни всеки миг тайните, изпълващи и пронизващи целия космос.
към текста >>
Идеалистите внасят в нашата реалност на външните
сетива
нещо, имащо истинска ценност.
Но в нашето отсамно, в нашата физическа действителност има нещо, което не за всички, но за мнозина е изпълнено със значение, макар и да няма физическа реалност, нещо, което отделните хора внасят в тази физическа реалност и, съответно, което им носи насреща разбиране, и за което това нещо има значение, макар и да е лишено от грубите форми на действителността: това са идеалите, великите идеали на човечеството.
Идеалистите внасят в нашата реалност на външните сетива нещо, имащо истинска ценност.
Това са идеалите, които човек следва, които нямат груба материална реалност и които нямат значение за грубия материалист. Но тези идеали са огромна ценност в отсамния живот, те внасят насочващи импулси. Те са ни необходими. Когато човек ги следва, те изпълват живота му със значение. В материалистичен смисъл идеалите внасят в нашата физически-сетивна реалност нещо нереално, но лишена от идеалите физическата реалност би била безжизнена.
към текста >>
304.
10. Лекция, 13.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Тогава в нашите
сетива
, в нашите възприятия ще се пробуди разбиране за това, което иначе остава за нас неразбираемо, което иначе можем, до известна степен, само да гледаме.
Ние живеем сред събития не само изискващи неизброими жертви, но и поставящи трудни загадки за мисленето на човека, загадки от най-различен характер. Защо развитието на човечеството именно в наше време се разрази в такава страшна катастрофа? Този въпрос неотклонно стои пред душите на съвременните хора. Виждаме това, което става във външния живот. Но ние трябва все повече и повече да се научим да виждаме не само непосредствените причини за ставащите бедствия, но да отправяме поглед към по-дълбоките сили на епохата, и към това, което движи тези дълбоки сили.
Тогава в нашите сетива, в нашите възприятия ще се пробуди разбиране за това, което иначе остава за нас неразбираемо, което иначе можем, до известна степен, само да гледаме.
към текста >>
305.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Само че този свят е скрит от нас, от възприятията на външните
сетива
и привичните представи, тоест, от живота на нашата телесност.
Най-добре е, ако изходя от казаното вчера в откритата лекция /бележка 82/. Видяхме, как душевното същество в своята троичност е свързано с телесното, и как то е свързано с духовното. И особено подчертахме, че елемента на чувството е свързан с телесността чак до дишането, че в известен смисъл това, което в телесното наричаме дихателна система, с всичките и разклонения, е инструмент за този елемент на чувствата. От друга страна обърнахме внимание , че животът на чувствата е особено свързан с всичко, което в духовния свят принадлежи към областта на инспирацията. Това, което в духовния свят е достъпно за инспирацията, е светът, в който ние живеем с тази част на своето същество, която върви от въплъщение към въплъщение, тоест светът, в който ние живеем между смъртта и новото раждане, свят, в който ние, от самосебе си се разбира, живеем и между раждането и смъртта.
Само че този свят е скрит от нас, от възприятията на външните сетива и привичните представи, тоест, от живота на нашата телесност.
Така че това, което съответства на нашето дишане и на нашите външни сетива, собствено, се явява нещото, което ни въвежда във външния, обкръжаващ ни след смъртта свят, светът, към който принадлежим, когато не ползваме вече инструмента на нашата телесност. Ползването на телесното като инструмент, ни приковава към земното битие. От различни лекции и цикли вече знаете, че преминавайки през портата на смъртта, душата престава да бъде прикована към земното битие, възнася се в космоса, за да живее в духовния живот на космоса, в това, което ние именно и наричаме духовен свят. Не е ли естествено да предположим, че животът на чувствата, телесно отразен в дишането, а духовно в инспирацията – значи животът на чувствата и дишането – много по-обемащо ни открива живота на космоса, на макрокосмоса, отколкото нашите тясно ограничени впечатления от външните сетива и изградените на тяхна основа представи. Какво, собствено, възприемаме ние чрез сетивните органи?
към текста >>
Така че това, което съответства на нашето дишане и на нашите външни
сетива
, собствено, се явява нещото, което ни въвежда във външния, обкръжаващ ни след смъртта свят, светът, към който принадлежим, когато не ползваме вече инструмента на нашата телесност.
Видяхме, как душевното същество в своята троичност е свързано с телесното, и как то е свързано с духовното. И особено подчертахме, че елемента на чувството е свързан с телесността чак до дишането, че в известен смисъл това, което в телесното наричаме дихателна система, с всичките и разклонения, е инструмент за този елемент на чувствата. От друга страна обърнахме внимание , че животът на чувствата е особено свързан с всичко, което в духовния свят принадлежи към областта на инспирацията. Това, което в духовния свят е достъпно за инспирацията, е светът, в който ние живеем с тази част на своето същество, която върви от въплъщение към въплъщение, тоест светът, в който ние живеем между смъртта и новото раждане, свят, в който ние, от самосебе си се разбира, живеем и между раждането и смъртта. Само че този свят е скрит от нас, от възприятията на външните сетива и привичните представи, тоест, от живота на нашата телесност.
Така че това, което съответства на нашето дишане и на нашите външни сетива, собствено, се явява нещото, което ни въвежда във външния, обкръжаващ ни след смъртта свят, светът, към който принадлежим, когато не ползваме вече инструмента на нашата телесност.
Ползването на телесното като инструмент, ни приковава към земното битие. От различни лекции и цикли вече знаете, че преминавайки през портата на смъртта, душата престава да бъде прикована към земното битие, възнася се в космоса, за да живее в духовния живот на космоса, в това, което ние именно и наричаме духовен свят. Не е ли естествено да предположим, че животът на чувствата, телесно отразен в дишането, а духовно в инспирацията – значи животът на чувствата и дишането – много по-обемащо ни открива живота на космоса, на макрокосмоса, отколкото нашите тясно ограничени впечатления от външните сетива и изградените на тяхна основа представи. Какво, собствено, възприемаме ние чрез сетивните органи? Много ограничен отрязък от света; съвсем малък отрязък от света прониква в нашето съзнание чрез нашите телесни очи и телесни уши.
към текста >>
Не е ли естествено да предположим, че животът на чувствата, телесно отразен в дишането, а духовно в инспирацията – значи животът на чувствата и дишането – много по-обемащо ни открива живота на космоса, на макрокосмоса, отколкото нашите тясно ограничени впечатления от външните
сетива
и изградените на тяхна основа представи.
Това, което в духовния свят е достъпно за инспирацията, е светът, в който ние живеем с тази част на своето същество, която върви от въплъщение към въплъщение, тоест светът, в който ние живеем между смъртта и новото раждане, свят, в който ние, от самосебе си се разбира, живеем и между раждането и смъртта. Само че този свят е скрит от нас, от възприятията на външните сетива и привичните представи, тоест, от живота на нашата телесност. Така че това, което съответства на нашето дишане и на нашите външни сетива, собствено, се явява нещото, което ни въвежда във външния, обкръжаващ ни след смъртта свят, светът, към който принадлежим, когато не ползваме вече инструмента на нашата телесност. Ползването на телесното като инструмент, ни приковава към земното битие. От различни лекции и цикли вече знаете, че преминавайки през портата на смъртта, душата престава да бъде прикована към земното битие, възнася се в космоса, за да живее в духовния живот на космоса, в това, което ние именно и наричаме духовен свят.
Не е ли естествено да предположим, че животът на чувствата, телесно отразен в дишането, а духовно в инспирацията – значи животът на чувствата и дишането – много по-обемащо ни открива живота на космоса, на макрокосмоса, отколкото нашите тясно ограничени впечатления от външните сетива и изградените на тяхна основа представи.
Какво, собствено, възприемаме ние чрез сетивните органи? Много ограничен отрязък от света; съвсем малък отрязък от света прониква в нашето съзнание чрез нашите телесни очи и телесни уши. Даже ако сме много надарени хора и задържаме в съзнанието и преработваме в представите всичко, което, възприемаме с нашите външни сетива, всичко в нашето съзнание е само малък отрязък от света.
към текста >>
Даже ако сме много надарени хора и задържаме в съзнанието и преработваме в представите всичко, което, възприемаме с нашите външни
сетива
, всичко в нашето съзнание е само малък отрязък от света.
Ползването на телесното като инструмент, ни приковава към земното битие. От различни лекции и цикли вече знаете, че преминавайки през портата на смъртта, душата престава да бъде прикована към земното битие, възнася се в космоса, за да живее в духовния живот на космоса, в това, което ние именно и наричаме духовен свят. Не е ли естествено да предположим, че животът на чувствата, телесно отразен в дишането, а духовно в инспирацията – значи животът на чувствата и дишането – много по-обемащо ни открива живота на космоса, на макрокосмоса, отколкото нашите тясно ограничени впечатления от външните сетива и изградените на тяхна основа представи. Какво, собствено, възприемаме ние чрез сетивните органи? Много ограничен отрязък от света; съвсем малък отрязък от света прониква в нашето съзнание чрез нашите телесни очи и телесни уши.
Даже ако сме много надарени хора и задържаме в съзнанието и преработваме в представите всичко, което, възприемаме с нашите външни сетива, всичко в нашето съзнание е само малък отрязък от света.
към текста >>
Такава, каквато сега възприемаме природата с нашите
сетива
и нашето съзнание, такава онези хора не са я виждали; тя им изпращала светлинни образи, и тези светлинни образи звучали, говорили, изказвали себе си, своята същност.
Такава ботаника, такава зоология, с които толкова се гордее съвременното човечество, не са можели да съществуват в онези далечни времена. Ако сравните това, което днешните ботаника, зоология и биология могат да кажат за природата, за това, което в древните времена е покълвало, разцъфтявало и разклонявало в природата за човешкото съзнание, стигаме до съвсем друга душевна настройка. Такава ботаника, такава зоология тогава биха били съвсем невъзможни; имало е и нещо друго, което е много малко разбираемо за съвременния човек. То идвало от самата природа. Бих нарекъл това, изпълнено със светлина, звучащо Слово.
Такава, каквато сега възприемаме природата с нашите сетива и нашето съзнание, такава онези хора не са я виждали; тя им изпращала светлинни образи, и тези светлинни образи звучали, говорили, изказвали себе си, своята същност.
И всеки човек в известни състояния на своето съзнание е можел да преживява това атавистично ясновиждане, когато природата е звучала срещу него, изпълнена със светлина, с изговарящо се Слово. Може да се употреби изразът Слово, тъй като това е било съединяване на образи, звучащи от природата, изговарящи себе си. Човекът е знаел: и ти принадлежиш към този свят, от който произхождат тези изпълнени със светлина Слова. Ти също принадлежиш към този свят. Но сега ти си в природа, където те обкръжават минерали, растения и животни.
към текста >>
Това, което навън се откривало на външните
сетива
, възприемали като затъмнение в пълното със светлина, вътрешно оформено; възприемали и своето тяло, като част от това затъмнение.
В първия следатлантски период, когато в определено състояние на съзнанието са възприемали природата, още са чували отзвук и са виждали отблясък на света, в който живеят между смъртта и новото раждане. Във втория следатлантски период е било малко по-различно. Тогава за това атавистично състояние на съзнанието Словото угаснало. Образи още имало, изпълнени със светлина образувания още имало, но те вече не се разкривали в Словото, те са били неми.
Това, което навън се откривало на външните сетива, възприемали като затъмнение в пълното със светлина, вътрешно оформено; възприемали и своето тяло, като част от това затъмнение.
Казвали за себе си: светлина и тъмнина. Възприемали своето тяло като обхванато от тъмнина. Когато то от светлината се потапя в тъмнина, чрез раждането /или зачатието/ встъпва в земния живот; когато човек преминава през портата на смъртта, през тъмнината той отново се издига към светлината. В света тече борба между светлината и тъмнината, между Ормузд и Ариман. Така е говорил на своите ученици Заратустра, духовният водач на втората следатлантска култура.
към текста >>
306.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Както тук е необходим контакт в сферата на външните
сетива
, така, необходимото условие за общуването на живия с умрелия са кармичните връзки между тях, или поне кармичните взаимоотношения.
Който влиза в духовната наука така, че тя не остава само в главата, а се превръща във вътрешна субстанция на самата душа, в нещо, което се постига не само с ум, но и с любов, така че става съдържание на душата, който не само с любознателност или жажда за знания подхожда към съобщенията на духовната наука, но с любов ги следва, на него именно тази любов му дарява такива сили на душата, че той, при известно внимание, постепенно започва да осъзнава тези пълни със значение моменти на заспиването и пробуждането. И колкото по-дълбоко духовната наука ще се потапя в душите на хората, толкова повече те ще внасят в реалния живот не само преживяваното в дневното съзнание, но и това, което идва към тях от свръхсетивните светове при заспиването и се осъзнава при пробуждането. Трябва само да си изясним, че такива реални взаимоотношения, които сега имам предвид, могат да бъдат установени само с такива умрели, с които някак сме свързани кармически. Но ние сме свързани кармически с доста повече души, отколкото обикновено си представяме. За осъзнато или неосъзнато общуване на живия с мъртвия, кармическите връзки са толкова необходими, колкото на окото е необходимо да бъде насочено към сетивния обект, за да го види.
Както тук е необходим контакт в сферата на външните сетива, така, необходимото условие за общуването на живия с умрелия са кармичните връзки между тях, или поне кармичните взаимоотношения.
към текста >>
Така, както човек през деня не вижда звездите – макар те и да сияят в небето, – тъй като светлината на слънцето ги затъмнява, така и човек, със своето обикновено съзнание, не възприема звучащите в дълбините на душата му вести от умрелите, тъй като външният живот, нахлуващ през вратата на външните
сетива
, ги заглушава.
Правилната жизнена настройка е скромността. Да бъдеш скромен в дълбините на своето същество е не толкова лесно за съвременния човек. Да бъдеш действително скромен, означава също да се научиш да различаваш това, което изхожда от собствената ти душа, от това, което се изправя в душата от не лични, свръхсетивни импулси. Този, който е достигнал съзерцателното съзнание, в своята душа възприема и осъзнава отговора на починалия. Но по същия начин звучат тези отговори на умрелите, тези вести за умрелите в дълбините на душите на хората и в периода на будност, от пробуждането до заспиването, само че те не ги чуват.
Така, както човек през деня не вижда звездите – макар те и да сияят в небето, – тъй като светлината на слънцето ги затъмнява, така и човек, със своето обикновено съзнание, не възприема звучащите в дълбините на душата му вести от умрелите, тъй като външният живот, нахлуващ през вратата на външните сетива, ги заглушава.
Ако дълбоко се вниква в живота на собствената душа и се учим да различаваме това, което изхожда от нас самите, от другото, което се изправя в собствената ни душа не от личното, тогава постепенно ще се научим и в будно състояние да чуваме гласовете на умрелите. Тогава се осъзнава нещо извънредно важно. Тогава си казваме: ние не сме разделени с умрелите, те живеят сред нас. Те ни съобщават за себе си не като другите, сетивни същества, които ни изпращат импулси от външния свят, а те звучат вътре в собственото ни същество, те ни говорят чрез нашето собствено вътрешно същество, те ни подкрепят.
към текста >>
307.
14. Лекция, 23.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Те са само тук на Земята за възприятията на нашите /външни/
сетива
.
Но тези два момента са съществено различни. Мисленето – това е сила, която я има в човека, това е дейност и тази дейност създава мисли. Тази дейност, тази сила, която живее в мисленето, я донасяме със себе си в земния живот, от живота между смъртта и новото раждане. Тази мисловна сила я насочваме към външните възприятия на сетивата и образуваме мисли за своето обкръжение, за това, което ни обкръжава. Но тези факти от нашето земно обкръжение нямат никакво значение за живота между смъртта и новото раждане, тъй като за нас тях просто ги няма.
Те са само тук на Земята за възприятията на нашите /външни/ сетива.
Затова и нашите мисли, които си съставяме тук за явленията от този свят, както те се възприемат от нашите сетива, нямат никакво значение за живота след смъртта; но те имат значение за живота след смъртта в смисъл, че изобщо подхранваме тази сила за мислене, тъй като тя ни остава за целия живот между смъртта и новото раждане. Самите мисли, които ние си съставяме за явленията, възприемаеми с външните сетива, са безплодни за живота след смъртта. Във времето между смъртта и новото раждане те служат само като опорни точки за възприятията на Аза.
към текста >>
Затова и нашите мисли, които си съставяме тук за явленията от този свят, както те се възприемат от нашите
сетива
, нямат никакво значение за живота след смъртта; но те имат значение за живота след смъртта в смисъл, че изобщо подхранваме тази сила за мислене, тъй като тя ни остава за целия живот между смъртта и новото раждане.
Мисленето – това е сила, която я има в човека, това е дейност и тази дейност създава мисли. Тази дейност, тази сила, която живее в мисленето, я донасяме със себе си в земния живот, от живота между смъртта и новото раждане. Тази мисловна сила я насочваме към външните възприятия на сетивата и образуваме мисли за своето обкръжение, за това, което ни обкръжава. Но тези факти от нашето земно обкръжение нямат никакво значение за живота между смъртта и новото раждане, тъй като за нас тях просто ги няма. Те са само тук на Земята за възприятията на нашите /външни/ сетива.
Затова и нашите мисли, които си съставяме тук за явленията от този свят, както те се възприемат от нашите сетива, нямат никакво значение за живота след смъртта; но те имат значение за живота след смъртта в смисъл, че изобщо подхранваме тази сила за мислене, тъй като тя ни остава за целия живот между смъртта и новото раждане.
Самите мисли, които ние си съставяме за явленията, възприемаеми с външните сетива, са безплодни за живота след смъртта. Във времето между смъртта и новото раждане те служат само като опорни точки за възприятията на Аза.
към текста >>
Самите мисли, които ние си съставяме за явленията, възприемаеми с външните
сетива
, са безплодни за живота след смъртта.
Тази дейност, тази сила, която живее в мисленето, я донасяме със себе си в земния живот, от живота между смъртта и новото раждане. Тази мисловна сила я насочваме към външните възприятия на сетивата и образуваме мисли за своето обкръжение, за това, което ни обкръжава. Но тези факти от нашето земно обкръжение нямат никакво значение за живота между смъртта и новото раждане, тъй като за нас тях просто ги няма. Те са само тук на Земята за възприятията на нашите /външни/ сетива. Затова и нашите мисли, които си съставяме тук за явленията от този свят, както те се възприемат от нашите сетива, нямат никакво значение за живота след смъртта; но те имат значение за живота след смъртта в смисъл, че изобщо подхранваме тази сила за мислене, тъй като тя ни остава за целия живот между смъртта и новото раждане.
Самите мисли, които ние си съставяме за явленията, възприемаеми с външните сетива, са безплодни за живота след смъртта.
Във времето между смъртта и новото раждане те служат само като опорни точки за възприятията на Аза.
към текста >>
Той мисли само за това, което му предоставят неговите външни
сетива
, и това, което му предоставя обикновената наука.
Представете си двама човека. Единият от тях никога не го е грижа за това, което може да бъде казано от духовната наука или подобни на нея за живота в духовните светове.
Той мисли само за това, което му предоставят неговите външни сетива, и това, което му предоставя обикновената наука.
Но науката също има работа само с това, което предлагат външните сетива. И той си казва: ще почакам с мисленето за духовния свят, докато не се окажа в него. От известна гледна точка това е най-малко лошият възглед от това, което се появи в 19 век, когато се появиха хора, които са убедени, че със силите на науката те ще стигнат до пълно отричане на съществуването на духовния свят, подобно на изказването, вложено от поета в устата на такъв отрицател: "Както Бог е свят, аз съм атеист! /бележка 101/. Примерно от такива настройки на ума е възниквал понякога атеизмът в 19 век, от такива "изпълнени с мисли" душевни настройки.
към текста >>
Но науката също има работа само с това, което предлагат външните
сетива
.
Представете си двама човека. Единият от тях никога не го е грижа за това, което може да бъде казано от духовната наука или подобни на нея за живота в духовните светове. Той мисли само за това, което му предоставят неговите външни сетива, и това, което му предоставя обикновената наука.
Но науката също има работа само с това, което предлагат външните сетива.
И той си казва: ще почакам с мисленето за духовния свят, докато не се окажа в него. От известна гледна точка това е най-малко лошият възглед от това, което се появи в 19 век, когато се появиха хора, които са убедени, че със силите на науката те ще стигнат до пълно отричане на съществуването на духовния свят, подобно на изказването, вложено от поета в устата на такъв отрицател: "Както Бог е свят, аз съм атеист! /бележка 101/. Примерно от такива настройки на ума е възниквал понякога атеизмът в 19 век, от такива "изпълнени с мисли" душевни настройки. Да си представим човек, който просто изобщо не мисли, за да си състави каква да е представа за духовния свят.
към текста >>
Това са различни мисли от тези, които се пораждат от физическите
сетива
.
/бележка 101/. Примерно от такива настройки на ума е възниквал понякога атеизмът в 19 век, от такива "изпълнени с мисли" душевни настройки. Да си представим човек, който просто изобщо не мисли, за да си състави каква да е представа за духовния свят. Това е един тип човек. Друг се отдава на мисли за духовния свят.
Това са различни мисли от тези, които се пораждат от физическите сетива.
Не може да се отрече, че това са съвсем други мисли, нали така? И то става явно най-малкото от това, че мислите, които не са насочени към духовния свят, от гледна точка на повечето живеещи днес хора, са умни, реални мисли, а мислите на духовната наука – умопобъркани, фантазьорски и безумни.
към текста >>
Тогава няма да добием приятното за външните
сетива
, уютно успокоение в чужди на света идеи, което е така приятно, ако искаш да проспиш живота си, а ще основем истинско служене на Духа, което божествено-духовните сили, представляващи основата на реалността, внедряват в живота на Земята.
Да позволим да израсте и да се издигне този начин на мислене от дълбочинните импулси и най-вътрешните сили на живота – това трябва да стане едно от постиженията на нашето духовнонаучно движение.
Тогава няма да добием приятното за външните сетива, уютно успокоение в чужди на света идеи, което е така приятно, ако искаш да проспиш живота си, а ще основем истинско служене на Духа, което божествено-духовните сили, представляващи основата на реалността, внедряват в живота на Земята.
За това - следващия път.
към текста >>
308.
6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Именно педагогиката и възпитанието трябва да покажат на хората, че днес човек далеч не е това, което нашите
сетива
възприемат за него.
Именно външното положение на нещата тук ни показва пределно ясно, че вътрешният човек не може да израсне току-така от детските качества и опитности, от детската душевност. Днес детето е не що съвсем различно от това, което изглежда то външно. На пръв поглед децата могат да изглеждат като невъзпитани уличници, но все пак здравата основа в тих да ги превърне утре в достойни и пълноценни хора. От друга страна,стотици и хиляди послушни, възпитани деца, които не създават никакви проблеми и се учат добре, може би също ще станат добри граждани според днешните понятия добри учители, директори на банки, добри юристи и т.н. Само че те няма да са истински надеждните хора, те няма да са така да се каже годни за далечните цели на бъдещето, защото няма да са открили вътрешната хармония между себе си и обкръжаващия ги истински свят.
Именно педагогиката и възпитанието трябва да покажат на хората, че днес човек далеч не е това, което нашите сетива възприемат за него.
За тази цел обаче педагозите и възпитателите се нуждаят от други принципи, които нямат нищо общо с днешните. Един ден ще назрее необходимостта от такова провеждане на изпитите в педагогическите факултети, което ще осигури предимството на кандидатите с интуитивна и пророческа дарба, така че другите които нямат интуитивна и пророческа дарба, да не стават възпитатели, колкото и много да знаят.
към текста >>
309.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И сега аз Ви напомням за един много важен, много съществен закон на Вселената: Наблюдавайки света единствено с физическите
сетива
, какъвто е подходът на естествената наука, Вие се изправяте пред продължението на миналите закони, Вие се изправяте, така да се каже, пред космическия труп на миналото.
В тогавашната епоха хората изобщо не биха повярвали, че могат да постигнат някакъв социален напредък с помощта на онези принципи, с които си служат днешните хора. Древните гърци не биха виждали никакви перспективи за социалното си развитие няма значение дали никой е съгласен с това или не ако не разполагаха със своята наука за бъдещето. Изобщо не се съмнявайте: В областта на социалния живот и политиката, днешните хора все още извличат определени сили тъкмо от последиците, които са останали от древната наука за бъдещето. Естествено, тази наука за бъдещето не се опира на външни, сетивни възприятия. До нея никога не може да се стигне според образеца на естествената наука; защото по същество, това, което може да се наблюдава чрез сетивата, е ако мога така да се изразя наука на миналото.
И сега аз Ви напомням за един много важен, много съществен закон на Вселената: Наблюдавайки света единствено с физическите сетива, какъвто е подходът на естествената наука, Вие се изправяте пред продължението на миналите закони, Вие се изправяте, така да се каже, пред космическия труп на миналото.
Естествената наука изучава мъртвия живот.
към текста >>
310.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Именно при едно подобно тясно профилирано проучване, каквото е това на д-р Роман Боос, за човека е важно да се извиси до прозрението: занапред ще има нужда от мостове между живота, който се разиграва пред нашите
сетива
и на които ние градим нашите социални връзки, и живота, който се влива от духовния свят.
Колко важно е, че нашите приятели не считат подобни специални изследвания за нещо странично и чуждо, а ги провеждат с такова усърдие,понеже занапред голяма част от живота ще подлежи на едно или друго антропософско проучване. Ако внимателно прочетете и проучите тази книга, Вие ще установите следното: тя обхваща по един непосредствен и жив начин съвсем обикновени подробности от живота, обаче така, че за всеки става ясно този всекидневен живот е пронизан от един познавателен импулс, отговарящ на мировите закони и откриващ далечни исторически перспективи. Вие ще установите и още нещо: Колко огромна е разликата между римското право в тази област и германската взаимопомощ. Ето как в една тясно профилирана област пред нас застават някои от принципите, според които римското и германското право третират човешкото същество.
Именно при едно подобно тясно профилирано проучване, каквото е това на д-р Роман Боос, за човека е важно да се извиси до прозрението: занапред ще има нужда от мостове между живота, който се разиграва пред нашите сетива и на които ние градим нашите социални връзки, и живота, който се влива от духовния свят.
към текста >>
311.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Естественонаучното развитие, което днес дава толкова много понятия за възгледите на най-широки кръгове хора, които, от своя страна, са причинени от чувства и усещания, този естественонаучен начин на мислене си поставя за задача да обоснове, да обясни това, което като природни закони, лежащи във възприеманите от външните
сетива
факти, се изправя пред външните
сетива
и е достъпно за човешкия разум.
Тази вечер няма да имаме нищо общо с фантастика и мечтателство, а с област, където, бих казал, според първите предпоставки, човекът или особено човекът на науката се страхува да пристъпи. Бих искал само накратко да кажа, че антропософски ориентираната духовна наука не желае да бъде преценявана като сектантство. Който вярва, че тя се представя като ново вероизповедание, ще я разбере съвсем погрешно. Тя не желае да бъде вероизповедание. Както се представя днес, тя представлява необходим резултат точно на това, което естественонаучното развитие е донесло като мирогледни представи, като всеобщи, дори популярни представи на широки кръгове от хора.
Естественонаучното развитие, което днес дава толкова много понятия за възгледите на най-широки кръгове хора, които, от своя страна, са причинени от чувства и усещания, този естественонаучен начин на мислене си поставя за задача да обоснове, да обясни това, което като природни закони, лежащи във възприеманите от външните сетива факти, се изправя пред външните сетива и е достъпно за човешкия разум.
към текста >>
Днес на много хора им изглежда абсурдно да се говори, че първоначално душата е също такъв недиференциран орган, какъвто е организмът на нисше същество, което изгражда
сетива
от своята субстанция; че душата може да изгради от своята субстанция душевно диференцирани духовни органи и душевни понятия, с които да навлезе в духовния свят.
Говоря само по елементарен начин как се развива това сетиво на осезанието. Но за да се употребят тези изрази в по-съвършен смисъл, може да се каже, че от затвореността в себе си човек развива духовни очи и уши чрез постоянна вътрешна работа.
Днес на много хора им изглежда абсурдно да се говори, че първоначално душата е също такъв недиференциран орган, какъвто е организмът на нисше същество, което изгражда сетива от своята субстанция; че душата може да изгради от своята субстанция душевно диференцирани духовни органи и душевни понятия, с които да навлезе в духовния свят.
към текста >>
312.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Представете си, че не сте способни да виждате хората чрез някакви
сетива
, а имате само рентгенови снимки и от всеки, когото познавате, възприемате само костната система.
За да се разбере напълно, че този двойник всъщност е причинителят на всички болести, имащи органична основа, а не са само функционални, да се разбере това напълно, трябва още много да се знае. Трябва например да се знае, че цялата Земя не е мъртъв продукт, както мисли днес науката за минералите или геологията, а е живо същество. Науката за минералите или геологията познава само толкова от Земята, колкото би се знаело от човека, ако се познава само костната му система.
Представете си, че не сте способни да виждате хората чрез някакви сетива, а имате само рентгенови снимки и от всеки, когото познавате, възприемате само костната система.
Тогава бихте знаели за човека толкова, колкото геологията и изобщо науката знае за Земята. Представете си, че идвате тук и от всички присъстващи господа виждате само костите. Тогава ще знаете толкова за всички присъстващи тук, колкото науката днес знае за Земята. Земята, която познаваме само като костна система, е жив организъм и като жив организъм въздейства върху съществата, които се движат по нея, а именно върху самите хора. И както човекът е диференциран по отношение на разпределението на органите в тялото му, така и животът на Земята е диференциран и влияе на хората, които се движат по нея.
към текста >>
313.
Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Да се отворят човешките
сетива
за духовното познание от 20 век нататък е можело да стане само когато пречещите духове на мрака се отстранят от духовното царство, така че определени духовни познания да могат да достигнат до хората.
Ако трябва да охарактеризирам какво всъщност са искали тези същества с бунта си от 1841 г. до 1879 г., трябва да кажа, че са искали да възпрепятстват необходимата духовна мъдрост, която е трябвало да се разкрие на хората, да навлезе в човешките души от 20-то столетие нататък. Те са искали да я задържат горе, да не я допуснат да навлезе в човешките души.
Да се отворят човешките сетива за духовното познание от 20 век нататък е можело да стане само когато пречещите духове на мрака се отстранят от духовното царство, така че определени духовни познания да могат да достигнат до хората.
Но тези духове на мрака, намиращи се между хората тук, си поставят за задача да объркват хората. Оттук те искат да попречат да се изгради правилното отношение към духовните истини, да отклонят от хората благотворното въздействие на духовните истини.
към текста >>
314.
Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Дали нещата, които виждаме с очите, чуваме с ушите, възприемаме с другите
сетива
, действително са устроени така, както трябва да ги възприемаме според свидетелството на сетивата си, за това ние нищо не можем да знаем; ние не можем да знаем, как, собствено, изглежда този свят, ако затворим сетивата си за него.
И така, ако искаме да видим, какво място заема Августин в западния светоглед, трябва да се посочи основната точка в неговите възгледи, тази основна точка, която хвърля светлина върху всичко, което живее в Августин, и която също е основна точка на по-късния му, окончателен мироглед. Това е точка, която може да се характеризира по следния начин: Августин стигнал до това, че увереност, истинска увереност, неподложена на никакви заблуди относно достоверността ѝ, човек може да достигне само по отношение на изпитваното вътре в своята душа. Всичко останало е недостоверно.
Дали нещата, които виждаме с очите, чуваме с ушите, възприемаме с другите сетива, действително са устроени така, както трябва да ги възприемаме според свидетелството на сетивата си, за това ние нищо не можем да знаем; ние не можем да знаем, как, собствено, изглежда този свят, ако затворим сетивата си за него.
Така са мислили личностите, които са възприемали външния, достъпен за опита свят в смисъла на Августин. Те мислели, че външния свят, както се представя на човека, не може да даде безусловна увереност и не притежава истинска надеждност, че от него е невъзможно да се извлече нещо, което би могло да послужи като здрава опора на мирогледа. И напротив, във всичко, което изпитвам вътре в себе си – без значение как го изпитвам, – непосредствено присъствам аз самият, който изпитва вътре в себе си представите и чувствата; аз се чувствам вътре в собствения си опит. И така, за такъв мислител като Августин, влиза в сила потвърденият от вътрешния опит факт: по отношение на всичко, което човек изпитва вътре в себе си като истина, той не може да изпадне в заблуда. Може да се придържаме към мнението, че всичко останало, което ни казва светът е подложено на заблуди, но е невъзможно да се съмняваме, че вътре в себе си истинно и действително изпитваме това, което преживяваме като наши представи, като наше вътрешно чувство.
към текста >>
315.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Днешният човек в заблудата на своето съзнание мисли, че душата му е свързана с неговото тяло; древният човек е мислел, че съществата на третата йерархия са свързани с външната природа, която той възприема със своите
сетива
.
Той го е имал, благодарение на това, че е знаел: моята душа не е идентична на моето тяло; той е имал ясното съзнание, че тази душа не е свързана с кръвта или мускулите и т.н., а че душата му е свързана със съществата на третата йерархия. Обаче той изпадал в друга заблуда, не в заблудата за съзнанието, а в заблудата за живота. Той смятал, че тази душа със съществата от третата йерархия е така свързана с външната природа, както днешният човек мисли, че душата му е свързана с физическото тяло. Днешният човек се предава на измамата на съзнанието, сякаш душата му е свързана с неговото физическо тяло, и затова той не вижда Ангели, Архангели и Архаи, доколкото те са затъмнени за него от физическото му тяло. Древният човек – въпреки, че той е имал отчетливо съзнание, че съществата на третата йерархия присъстват и са свързани с неговата душа – ги е виждал не непосредствено, а смътно във външната сетивна природа.
Днешният човек в заблудата на своето съзнание мисли, че душата му е свързана с неговото тяло; древният човек е мислел, че съществата на третата йерархия са свързани с външната природа, която той възприема със своите сетива.
Тогава той е смесвал божествените същества, съществата на третата йерархия, с природните явления, и той е виждал тяхната проява в природните явления. Днешният човек потапя своята душа в плътта и кръвта, древният човек е потапял съществата на третата йерархия във външната природа. Той не е имал естествознание, подобно на днешното, а е разглеждал природните явления, сякаш ги е овладял един или друг демон, по-голямо или по-малко духовно-божествено същество, спрямо което той се е предавал на заблудата за живота. Той затова се е предавал на заблудата за живота, защото си ги е представял, до известна степен, действащи в природните явления. И това е важно, че в хода на развитие на човечеството в дохристиянското време, човек се е предавал на описаната по-горе заблуда за живота, докато човекът след Мистерията на Голгота е започнал да се предава на заблудата за съзнанието.
към текста >>
316.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
За далечното минало човек изобщо нищо не може да узнае, ако не прибегне до духовнонаучното изследване, ако не се опита да разбере битието, използвайки други
сетива
, различни от обикновения интелект.
Разбирането за това, че ако искаме да надникнем в далечното минало трябва да прибегнем към друг вид познание, също се дава от духовната наука.
За далечното минало човек изобщо нищо не може да узнае, ако не прибегне до духовнонаучното изследване, ако не се опита да разбере битието, използвайки други сетива, различни от обикновения интелект.
И така, ако се има предвид това, което казах сега, може ясно да се види, колко свит е хоризонтът на съвременния човек, и как той не иска да се издигне на други степени на изследвания, на други степени на познанието по отношение на такива неща, за разбирането на които даващият днес тон обикновен интелект е недостатъчен. Ние знаем, че трябва да се издигаме към имагинативното, инспиративното и интуитивното знание. Тогава тези знания ще ни въведат в другите епохи; само те могат да допълнят това, което може да се разглежда като отделен остров на битието, когато се намираме в съвременната душевна настройка.
към текста >>
317.
Шеста лекция, 15 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Работата е там, че когато човек мисли, когато възприема с външните
сетива
, е повече мислещ, отколкото волящ; когато действа или когато във вътрешното чувство се предава на усещането, той е повече волящ, отколкото мислещ.
Представете си, например, че човек мисли по-интензивно. Но в действителността е невъзможно да се разделят дейностите по мисленето, чувстването и волята. Когато мислим, тоест образуваме мисли, към процеса на мислене се намесва също и волята; в процеса на мислене се намесва дейността на волята. Също така, когато искаме нещо, когато осъществяваме нещо, в поисканото, в изпълненото от нас действа също и мисленето.
Работата е там, че когато човек мисли, когато възприема с външните сетива, е повече мислещ, отколкото волящ; когато действа или когато във вътрешното чувство се предава на усещането, той е повече волящ, отколкото мислещ.
Но всичко това, което обсъждаме, както сега го направих, е само външна характеристика на предмета. Ако искаме да стигнем до действителността относно обсъжданите тук неща, е нужно да говорим по съвсем, съвсем друг начин. Тогава е нужно да насочим погледа си, например, към следното: аз възприемам нещо някъде във външния свят; това ме стимулира да си образувам представа за него. Аз не действам, моята воля е насочена към това, да ориентира моята телесност към външния свят, и към това, да възприеме света и подреди мислите, тоест аз възприемам с външните сетива, а в действителност това означава, че аз встъпвам в духовна област, в която преобладават определени духовни същества, които клонят към ариманическите. В известно отношение аз си слагам главата, образно казано, в област, в която преобладават същества от ариманична природа.
към текста >>
Аз не действам, моята воля е насочена към това, да ориентира моята телесност към външния свят, и към това, да възприеме света и подреди мислите, тоест аз възприемам с външните
сетива
, а в действителност това означава, че аз встъпвам в духовна област, в която преобладават определени духовни същества, които клонят към ариманическите.
Също така, когато искаме нещо, когато осъществяваме нещо, в поисканото, в изпълненото от нас действа също и мисленето. Работата е там, че когато човек мисли, когато възприема с външните сетива, е повече мислещ, отколкото волящ; когато действа или когато във вътрешното чувство се предава на усещането, той е повече волящ, отколкото мислещ. Но всичко това, което обсъждаме, както сега го направих, е само външна характеристика на предмета. Ако искаме да стигнем до действителността относно обсъжданите тук неща, е нужно да говорим по съвсем, съвсем друг начин. Тогава е нужно да насочим погледа си, например, към следното: аз възприемам нещо някъде във външния свят; това ме стимулира да си образувам представа за него.
Аз не действам, моята воля е насочена към това, да ориентира моята телесност към външния свят, и към това, да възприеме света и подреди мислите, тоест аз възприемам с външните сетива, а в действителност това означава, че аз встъпвам в духовна област, в която преобладават определени духовни същества, които клонят към ариманическите.
В известно отношение аз си слагам главата, образно казано, в област, в която преобладават същества от ариманична природа. Вместо да кажа това, което само ми се струва: аз размишлявам за нещо, – в действителност трябва да кажа: аз действам в тази област, в която определени същества преобладават над други духовни същества, които са малко потиснати, и в това преобладаване везните клонят повече към ариманичната природа.
към текста >>
Но ако искаме да характеризираме човека така, той да се намира в такава душевна настройка, която, например, бих искал да ви пожелая сега: в пълно владение, с външни
сетива
, възприемащи и обхванати от това, за което тук става дума, ще трябва да прекарам равновесната линия по друг начин, и ще трябва да кажа: всички души, които се намират тук, или поне някои души, които се намират тук, са изместени в област, където определени същества са преместили линията на равновесие на едната страна.
Но ако искаме да характеризираме човека така, той да се намира в такава душевна настройка, която, например, бих искал да ви пожелая сега: в пълно владение, с външни сетива, възприемащи и обхванати от това, за което тук става дума, ще трябва да прекарам равновесната линия по друг начин, и ще трябва да кажа: всички души, които се намират тук, или поне някои души, които се намират тук, са изместени в област, където определени същества са преместили линията на равновесие на едната страна.
Във физическия живот, ако едното блюдо на везната е по-тежко, ние казваме: едното блюдо на везната се спусна. Но сега говорим за духовното; тук трябва да кажем, че блюдото на везната се е издигнало. И така, когато човек размишлява, определени същества в областта, където той попада, издигат блюдото на везната, изместват равновесната линия от направление към Везни в направление към Дева (виж рисунката, синьото), така че трябва да начертая равновесната линия така, че определени същества, склонни към ариманична природа, издигат едното блюдо на везната: това представлява човек, потопен в размисъл (виж рисунката, синьото, равновесната линия преминава през Дева и Риби). Но може да се попита: какво означава, когато човек размишлява? Това означава, че той като човек така използва своето положение в Космоса, така използва космическите сили, че се премества в космическа област, в която господства това равновесно състояние.
към текста >>
318.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
От всичко това, което ви представих в течение на няколко седмици, вие трябва да запомните следното: когато човек възприема чрез своите външни
сетива
обкръжаващия свят и иска да разбере със своя разсъдък сетивното, тогава сред сетивните явления той се сблъсква също и с феномена на наследствеността: до известна степен в потомците се проследяват качества на предците и в човека от подсъзнанието действат тези сили на наследствеността.
Нека сега поставим пред своята душа това, което отново ще ни позволи по известен начин от друга гледна точка да осветим Мистерията на Голгота. Това, което позволява да се хвърли светлина върху Мистерията на Голгота, са две явления в живота на човечеството, за които онзиден казах няколко думи: първото явление – това е смъртта, второто явление – това е наследствеността. Смъртта, която в свързана с края на живота, и наследствеността, която е свързана с раждането. По отношение на смъртта и наследствеността е важно да си изясним тяхното отношение към човешкия живот и човешката наука.
От всичко това, което ви представих в течение на няколко седмици, вие трябва да запомните следното: когато човек възприема чрез своите външни сетива обкръжаващия свят и иска да разбере със своя разсъдък сетивното, тогава сред сетивните явления той се сблъсква също и с феномена на наследствеността: до известна степен в потомците се проследяват качества на предците и в човека от подсъзнанието действат тези сили на наследствеността.
Това, което е свързано с мистерията на раждането, всички тези различни наследствени признаци ги изучаваме, често без да мислим за тях; когато, например, изучаваме етнологията, винаги говорим за наследствени признаци, без да заостряме вниманието си върху тях. Невъзможно е да се изучава даден народ без всичко това, което се изучава, да не се разглежда в кръга на наследствените признаци. Когато говорите за някой народ, за руснаци, англичани, германци и т.н., става дума за наследствени признаци, които се предават от баща на син, от дядо на баща и т.н. Областта на наследствеността, свързана с мистерията на раждането, е доста широка и когато говорим за външния живот, ние говорим, често без да го осъзнаваме, за фактите, за силите на наследствеността.
към текста >>
319.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Някъде винаги има указание за това, което е вярно, когато искаме да знаем, как трябва да се мисли относно реалностите на природните явления, представени пред нашите
сетива
.
Ако търсиш духовното, ще постъпиш правилно, ако зад призрака търсиш ариманическото. Тоест ти си прав, когато търсиш призрачното знание. И така, това, което ви казах за телесността на човека, вече носи доста призрачен характер. Този, който разглежда природата от по-висока гледна точка, разглежда като истинско природното явление, което не ни вкарва в лъжа, а е нещо съвсем различно от това, което ни се представя като надеждно природно явление. Доста особено е, – утре ще говоря още за тези явления, – че въпреки това, по някои въпроси светът, бих казал, сочи с пръст право към истината.
Някъде винаги има указание за това, което е вярно, когато искаме да знаем, как трябва да се мисли относно реалностите на природните явления, представени пред нашите сетива.
Какво, собствено, трябва да виждаме? Има ли в самата природа нещо, което да ни я прояснява?
към текста >>
320.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Тези, които говорят за свръхсетивното, определено винаги са казвали, че реалността, която обхващаме тук с нашите
сетива
, е само половината реалност — тя е като илюзия!
Всеки, който разбира това, лесно ще разбере и защо едно изказване като онова на Курт Айзнер е особено ценно — то е, бих казал, изказване с предчувствие за трагичната му смърт — защото ни въздейства като изповед: „Честно казано, не вярвам сериозно в свръхсетивното — поне нямам желание да му отделям голямо внимание.
Тези, които говорят за свръхсетивното, определено винаги са казвали, че реалността, която обхващаме тук с нашите сетива, е само половината реалност — тя е като илюзия!
Но със сигурност съм готов да изследвам формата, в която сетивна реалност се проявява в съвременния социален живот — и тогава на мен тя наистина ми изглежда като същинска илюзия! Резултатът е, че човек е принуден да си каже: Тази реалност очевидно е изобретение на някакъв зъл дух…“
към текста >>
321.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ако приложим аналогията, можем да кажем: тези същества, макар и да имат напълно различни форми от тези на човешкото съществувание и са отначало невидими за човешките физически
сетива
, се намират сега на степента на развитие, на която човекът ще се намира на бъдещия Юпитер.
Нека разгледаме стоящите непосредствено над нашата човешка степен Съществата, които наричаме Ангели.
Ако приложим аналогията, можем да кажем: тези същества, макар и да имат напълно различни форми от тези на човешкото съществувание и са отначало невидими за човешките физически сетива, се намират сега на степента на развитие, на която човекът ще се намира на бъдещия Юпитер.
към текста >>
322.
2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Земята не би имала своя смисъл, ако човекът би се развивал върху тази Земя, би стоял на нея със своите
сетива
и със своя свързан с главата ум, които имат първо един луциферически произход, външният земен свят, който би възприемал разливащия се върху Земята свят на светлината на Слънцето и на звездите, по който би трябвало да остане в състоянието на сън, за да възприе ма Божественото.
След това в Земното развитие проникна Тайната на Голгота. И ние знаем добре, че Тайната на Голгота означава съединяването на едно свръхземно Същество с човешкото земно развитие чрез тялото на Исуса от Назарет, едно такова съединение, че чрез смъртта на Голгота това Същество, което ние наричаме Христово Същество, се съедини с човешкото земно същество. Какво стана чрез това в Земното развитие? Да, едвам чрез това Земното развитие получи своя смисъл.
Земята не би имала своя смисъл, ако човекът би се развивал върху тази Земя, би стоял на нея със своите сетива и със своя свързан с главата ум, които имат първо един луциферически произход, външният земен свят, който би възприемал разливащия се върху Земята свят на светлината на Слънцето и на звездите, по който би трябвало да остане в състоянието на сън, за да възприе ма Божественото.
Чрез това Земята никога не би получила нейния смисъл, защото будният човек е свързан със Земята. Спящият човек няма отначало съзнателна връзка с земното съществуване.
към текста >>
323.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Всички Вие, както седите тук, сте невидими за физическите
сетива
.
И това, което изпълва човешката форма като минерални вещества, това виждате Вие с Вашите физически очи. Вие виждате това, което човекът съединява със себе си от външния минерален свят. Вие не виждате човека, който съединява това със себе си. Вие ще говорите правилно, ако си кажете: онова, което стои тук пред мене, това са материалните частици, които човешката духовна форма натрупва в себе си, това прави, щото невидимото, което стои тук пред мене, да бъде видимо. Човекът е невидим, действително невидим.
Всички Вие, както седите тук, сте невидими за физическите сетива.
Тук седят само толкова и толкова форми, които са събрали чрез определена вътрешна привличаща сила материалните частици. Тях виждаме ние, тези материални частици. Ние виждаме само минералните вещества. Действителните човеци, които седят тук, са невидими, са свръхсетивни. Да си казва човек във всеки момент с пълно съзнание нещо подобно, това съставлява Михаелов начин на мислене, да престанем да считаме човека като този конгломерат, като тази смесица от минерални частици, които той само подрежда по определен начин.
към текста >>
324.
8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
От това, което сме изживели чрез нашите
сетива
, което сме премислили чрез нашата така наречена разбираща интелигентност, ние запазваме нашата паметна представа, защото това е необходимо за нашата вътрешна цялост като човек.
Но ние не можем да отговорим основно на този въпрос, ако не разгледаме повторно някои неща, които сме разглеждали върху човека. Да вземем първо човека такъв, какъвто той стои пред нас като същество на сети вата, на ума. Тогава можем да кажем: ние възприемаме външния свят чрез нашите очи, чрез нашите уши, чрез другите сетивни органи, които, макар и да съществуват за останалата част на тялото, са органи на главата. Ние преработваме след това този възприеман външен свят чрез онези идеи и понятия, които са свързани с нашия мозък като инструмент.
От това, което сме изживели чрез нашите сетива, което сме премислили чрез нашата така наречена разбираща интелигентност, ние запазваме нашата паметна представа, защото това е необходимо за нашата вътрешна цялост като човек.
И в крайна сметка това, което имаме първо приемано от външния свят, което става в нас от външния свят чрез нашите сетива, което правим от възприемането външно чрез нашата интелигентност, е онова, което запазваме като паметна представа, като спомен. Следователно, що сме ние по отношение на това, че като човеци, както аз описах сега това, заставаме срещу външния свят?
към текста >>
И в крайна сметка това, което имаме първо приемано от външния свят, което става в нас от външния свят чрез нашите
сетива
, което правим от възприемането външно чрез нашата интелигентност, е онова, което запазваме като паметна представа, като спомен.
Но ние не можем да отговорим основно на този въпрос, ако не разгледаме повторно някои неща, които сме разглеждали върху човека. Да вземем първо човека такъв, какъвто той стои пред нас като същество на сети вата, на ума. Тогава можем да кажем: ние възприемаме външния свят чрез нашите очи, чрез нашите уши, чрез другите сетивни органи, които, макар и да съществуват за останалата част на тялото, са органи на главата. Ние преработваме след това този възприеман външен свят чрез онези идеи и понятия, които са свързани с нашия мозък като инструмент. От това, което сме изживели чрез нашите сетива, което сме премислили чрез нашата така наречена разбираща интелигентност, ние запазваме нашата паметна представа, защото това е необходимо за нашата вътрешна цялост като човек.
И в крайна сметка това, което имаме първо приемано от външния свят, което става в нас от външния свят чрез нашите сетива, което правим от възприемането външно чрез нашата интелигентност, е онова, което запазваме като паметна представа, като спомен.
Следователно, що сме ние по отношение на това, че като човеци, както аз описах сега това, заставаме срещу външния свят?
към текста >>
Да предположим, че това би било областта на сетивата, при което разбирам в цялост всички
сетива
, областта на ума: да, тогава бихме стигнали така да се каже до онова в човешкия организъм, което отразява обратно мислите, които храним, така че те могат да се превърнат в спомени, онова, което в човека се сблъсква с обективността на космоса.
Обаче онова, което аз Ви описах сега, принадлежи, както Ви казах, на една голяма част на човека, не обаче на целия човек. И за да Ви охарактеризирам, какъв е случаят тук, ще Ви го начертая схематично.
Да предположим, че това би било областта на сетивата, при което разбирам в цялост всички сетива, областта на ума: да, тогава бихме стигнали така да се каже до онова в човешкия организъм, което отразява обратно мислите, които храним, така че те могат да се превърнат в спомени, онова, което в човека се сблъсква с обективността на космоса.
Аз Ви посочих веднъж местата в човешкия организъм, в човешкото тяло, в които човекът се сблъсква с Космоса.
към текста >>
Аз не виждам този духовен свят с моите физически
сетива
, не го мисля с моя физически ум.
Ние имаме във външния свят минералното, растителното царство. Това минерално, това растително царство, не е вътрешно много сродно с нашето собствено същество. Ако искаме да потърсим нещо, с което това минерално и растително царство е сродно, тогава трябва да насочим поглед в света, в който живеем преди раждането, през който минаваме, преди да слезем чрез раждането съответно чрез зачатието от духовния във физическия свят. Когато хвърлим поглед върху света на растенията и света на минералите, ние трябва всъщност да кажем: преди моето раждане аз се намирах в един духовен свят.
Аз не виждам този духовен свят с моите физически сетива, не го мисля с моя физически ум.
Обаче този свят, който е следователно скрит за мене като чрез едно було, когато съм сетивен човек, този свят ми се изявява външно в растителния свят и в неговата основа минералния свят. Минералният и растителният свят имат много повече работа с нашия извънсветовен живот, отколкото с нашия живот между раждането и смъртта. Естествено онези растения, които виждаме чрез нашите сетива в заобикалящия ни свят, които ни се изявяват тук: те са действия на онези сили, с които ние сме свързани между смъртта и едно ново раждане. И животинското царство няма много работа с онова, което сме като човешко същество, а има по-скоро работа с времето непосредствено след смъртта, на което времето е едно външно полярно противоположно изявление. Така щото можем да кажем: това, което се намира в човека, с него ние не се запознаваме, когато се запознаваме естественонаучно със заобикалящия човека свят.
към текста >>
Естествено онези растения, които виждаме чрез нашите
сетива
в заобикалящия ни свят, които ни се изявяват тук: те са действия на онези сили, с които ние сме свързани между смъртта и едно ново раждане.
Ако искаме да потърсим нещо, с което това минерално и растително царство е сродно, тогава трябва да насочим поглед в света, в който живеем преди раждането, през който минаваме, преди да слезем чрез раждането съответно чрез зачатието от духовния във физическия свят. Когато хвърлим поглед върху света на растенията и света на минералите, ние трябва всъщност да кажем: преди моето раждане аз се намирах в един духовен свят. Аз не виждам този духовен свят с моите физически сетива, не го мисля с моя физически ум. Обаче този свят, който е следователно скрит за мене като чрез едно було, когато съм сетивен човек, този свят ми се изявява външно в растителния свят и в неговата основа минералния свят. Минералният и растителният свят имат много повече работа с нашия извънсветовен живот, отколкото с нашия живот между раждането и смъртта.
Естествено онези растения, които виждаме чрез нашите сетива в заобикалящия ни свят, които ни се изявяват тук: те са действия на онези сили, с които ние сме свързани между смъртта и едно ново раждане.
И животинското царство няма много работа с онова, което сме като човешко същество, а има по-скоро работа с времето непосредствено след смъртта, на което времето е едно външно полярно противоположно изявление. Така щото можем да кажем: това, което се намира в човека, с него ние не се запознаваме, когато се запознаваме естественонаучно със заобикалящия човека свят. И така следователно, онази наука, която съвременното човечество има, която съвременното човечество особено много цени, е такава, че тя е една наука, която не съдържа в себе си нищо в действителност от човешкото същество. Можете да познавате из основи всичко онова, което днес се изследва по методите на естествената наука, но чрез това не ще познаете съвсем нищо върху същността на човека, защото в естествено научното познание не се съдържа същността на човека.
към текста >>
325.
2. Втора лекция, 24 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Ние не можем да го сравним с онова, което нашите
сетива
ни съобщават за външния свят.
С какво можем да сравним това, което откриваме в себе си?
Ние не можем да го сравним с онова, което нашите сетива ни съобщават за външния свят.
Ние можем да го сравним само с това, което ни съобщава един друг човек, когато се обръща към нас и ни говори. И затова нещо повече от едно сравнение е, когато казваме: Това, което се извършва дълбоко вътре в нас, свързвайки моралните или неморални импулси с хаоса, то се обръща към нас, то ни говори. Практически то е нещо, което говори вътре в нас. Така се стига до един смекчен и отслабен за земния свят говор; това не е алегория или символ, а нещо реално, в което можем да се вслушаме с нашето ухо; един шепот, който се извисява тихо над цялата Земя, шепот който идва от зародиша на бъдещия свят. Ето как ние проникваме до това, което можем да наречем „вътрешно слово“.
към текста >>
Когато слушате как един друг човек Ви говори думи, които Вие възприемате с Вашите слухови
сетива
, тогава знаете, че същността на другия човек остава извън Вас, обаче все пак Вие така да се каже трябва да си наложите, да отдадете нещо, за да възприемете в чутите думи същността на другия човек.
Обаче наред с това, ние прекрачваме в една област, където няма повече никакъв смисъл, да се говори за „обективност“ и „субективност“.
Когато слушате как един друг човек Ви говори думи, които Вие възприемате с Вашите слухови сетива, тогава знаете, че същността на другия човек остава извън Вас, обаче все пак Вие така да се каже трябва да си наложите, да отдадете нещо, за да възприемете в чутите думи същността на другия човек.
И обратно: щом говорите Вие, добре знаете, че изречената дума не е нещо субективно, а нещо, което обективно ще се вмъкне в света. Така че няма никакъв смисъл, в думите които си разменяме с другия човек, да се търсят елементи на обективност и субективност. С нашата субективност, ние сме застанали вътре в самата обективност и в хода на сетивното възприемане, тази обективност работи в нас и чрез нас. Така е също и когато се спуснем надолу към вътрешното слово. То е не само думи, то е не що обективно.
към текста >>
Всичко което възприема ме с нашите
сетива
, цялата реалност, човека, всичко това един ден няма да го има.
Преди всичко: за един ориенталец подобно светоусещане е невъзможно, и това се проявява дори в европейския Изток, в нежната философска душа на Соловьов. Макар и той да не го казва ясно поне толкова ясно, колкото занапред ще трябва да се изживее в съзнанието на всички хора ние трябва да посочим: един такъв дух като Соловьов има в себе си нещо от Изтока, той навсякъде вижда умиращия свят, разпадащият се и устремен към хаоса свят, но също и а то е много важно възникващия свят.
Всичко което възприема ме с нашите сетива, цялата реалност, човека, всичко това един ден няма да го има.
Нещата, които нашите очи виждат, а ушите чуват един ден тях няма да ги има. Земя и Небе ще преминат защото и това, което нашите сетива ни донасят от звездите, е също преходно Земя и Небе ще преминат; обаче това, което вътрешното слово изгражда там във вътрешния хаос на човека, в огнището на разрушение, то ще продължи да живее, тъй както растението преживява до следващата година в своя зародиш. В дълбоката същност на човека са вложени зародишите на бъдещия свят. И ако човеците приемат там Христос, тогава Земя и Небе могат да преминат, обаче Логосът, Христос няма да премине. Човекът носи в своята дълбока и съкровена същност така да се каже това, което някога той ще бъде, и тогава, когато целия видим свят няма да е вече тук.
към текста >>
Земя и Небе ще преминат защото и това, което нашите
сетива
ни донасят от звездите, е също преходно Земя и Небе ще преминат; обаче това, което вътрешното слово изгражда там във вътрешния хаос на човека, в огнището на разрушение, то ще продължи да живее, тъй както растението преживява до следващата година в своя зародиш.
Преди всичко: за един ориенталец подобно светоусещане е невъзможно, и това се проявява дори в европейския Изток, в нежната философска душа на Соловьов. Макар и той да не го казва ясно поне толкова ясно, колкото занапред ще трябва да се изживее в съзнанието на всички хора ние трябва да посочим: един такъв дух като Соловьов има в себе си нещо от Изтока, той навсякъде вижда умиращия свят, разпадащият се и устремен към хаоса свят, но също и а то е много важно възникващия свят. Всичко което възприема ме с нашите сетива, цялата реалност, човека, всичко това един ден няма да го има. Нещата, които нашите очи виждат, а ушите чуват един ден тях няма да ги има.
Земя и Небе ще преминат защото и това, което нашите сетива ни донасят от звездите, е също преходно Земя и Небе ще преминат; обаче това, което вътрешното слово изгражда там във вътрешния хаос на човека, в огнището на разрушение, то ще продължи да живее, тъй както растението преживява до следващата година в своя зародиш.
В дълбоката същност на човека са вложени зародишите на бъдещия свят. И ако човеците приемат там Христос, тогава Земя и Небе могат да преминат, обаче Логосът, Христос няма да премине. Човекът носи в своята дълбока и съкровена същност така да се каже това, което някога той ще бъде, и тогава, когато целия видим свят няма да е вече тук.
към текста >>
326.
4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И сега можем да добавим: разгледаме ли окръжността на това, което имаме в човешкото, животинското, растителното и после тук, в минералното царство, виждаме как именно това минерално царство е, което действува върху нашите
сетива
, обръщайки към нас външната си страна; обаче отвъд, там където ние не можем да достигнем, там минералното царство развива, така да се каже, отвръщайки се от нас, своето съзнание (рис.9, червено).
За нас минералното съзнание е, така да се каже, отвъд всичко, което ние можем да изживеем като човеци. Обаче и нашите дела също се намират извън нашите преживелищни възможности. И само доколкото нашите действия не зависят от самите нас, а са извън сферата на нашата свобода, само дотолкова те са и космически събития, точно както и силите, които пулсират вътре в минералите. Ние присъединяваме нашите действия към тези събития и по този начин изграждаме отношението на човека към неговото обкръжение, включително и до онези области отвъд сънното съзнание, които човек достига чрез своите действия. Възприемайки минералния свят около себе си, и наблюдавайки минералите отвън, човек успява да постигне това, което се простира извън неговите изживявания.
И сега можем да добавим: разгледаме ли окръжността на това, което имаме в човешкото, животинското, растителното и после тук, в минералното царство, виждаме как именно това минерално царство е, което действува върху нашите сетива, обръщайки към нас външната си страна; обаче отвъд, там където ние не можем да достигнем, там минералното царство развива, така да се каже, отвръщайки се от нас, своето съзнание (рис.9, червено).
И това съзнание, което се развива там, то е същото, от което ще се вземат вътрешните съдържания и импулси на нашите действия, за да работят те по-нататък в хода на нашата Карма.
към текста >>
327.
5. Пета лекция, 2 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Но той изглежда така, само ако ги разглеждаме от едната страна, откъм страната на неговата кожа, доколкото там са включени почти всичките му
сетива
.
Да, в известен смисъл човекът изглежда така.
Но той изглежда така, само ако ги разглеждаме от едната страна, откъм страната на неговата кожа, доколкото там са включени почти всичките му сетива.
Но когато днес се приближаваме до този сетивен свят, нещата изглеждат така, сякаш ние разглеждайки това което човек е получил при своето раждане така да се каже не достигаме до сетивата.
към текста >>
328.
7. Седма лекция, 8 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
ние трябва да си отговорим така: В тези минерални форми, които тук на Земята показват пред нашите
сетива
своите външни страни, в тези минерални форми и въздействия пулсира един мисловен свят, пулсира това, в което се превръщат човешките мисли след смъртта.
Тази взаимна зависимост е изключително важна. Когато тук на Земята обхващаме с поглед нашите минерали, когато обхващаме с поглед цялото минерално царство защото то се разпростира и в облаците, които също са минерални въздействия и се запитаме: Какъв духовен екстракт действува вътре?
ние трябва да си отговорим така: В тези минерални форми, които тук на Земята показват пред нашите сетива своите външни страни, в тези минерални форми и въздействия пулсира един мисловен свят, пулсира това, в което се превръщат човешките мисли след смъртта.
Ако отправим един пълен с разбиране поглед върху минералното царство и после го извисим над това минерално царство, ще можем да си кажем: Дълбоко в минералната активност пулсира и работи това, което всъщност е съзнанието на мъртвите, и то едва в началото на тяхното следсмъртно пътешествие. Ние трябва да назоваваме минералното царство на Земята „безжизнено“ и „мъртво“ не само от външни съображения; ние трябва да го назоваваме „мъртво“ царство в смисъла на този духовен факт, че мислите които човек пренася и има след смъртта си, действуват вътре в минералното царство.
към текста >>
329.
11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Когато в земния си живот между раждането и смъртта, насочим нашите
сетива
към обкръжаващия ни свят, той застава пред нас като едно външно явление, като една илюзия.
Когато в земния си живот между раждането и смъртта, насочим нашите сетива към обкръжаващия ни свят, той застава пред нас като едно външно явление, като една илюзия.
Тази илюзия ние пренасяме в нашето Азово същество, в нашите спомени, и в известен смисъл я превръщаме в наша собственост. И така, докато разглеждаме и проучваме света, тя застава пред нас; една илюзия, една Майя, която след смъртта вчера Ви описах това изчезва и се появява под други форми, така че ние я изживяваме не вътре в нас, а пред нас и около нас.
към текста >>
330.
Съдържание
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Човешката глава като огнище на един разрушителен процес В „полюса-глава“ човек унищожава своето минало Дванадесетте
сетива
Представи, чувства и воля от антропософска гледна точка „Психоидните“ феномени като пример за неразбиране на човешката природа Трите основни фактора за спасение на културата: космология, учение за свободата, етика.
Душевният живот на човека и неговите връзки с Космоса.
Човешката глава като огнище на един разрушителен процес В „полюса-глава“ човек унищожава своето минало Дванадесетте сетива Представи, чувства и воля от антропософска гледна точка „Психоидните“ феномени като пример за неразбиране на човешката природа Трите основни фактора за спасение на културата: космология, учение за свободата, етика.
към текста >>
331.
1. Първа лекция, Дорнах 21 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Това ново обкръжение ние ще „поемем“ в себе си чрез нашите
сетива
.
Ако за една нощ прекосим с влак Швейцария от запад на изток, на следващото утро ние ще намерим в Източна Швейцария съвсем друго обкръжение на нашата воля.
Това ново обкръжение ние ще „поемем“ в себе си чрез нашите сетива.
Да, оказва се, че сме пренесли тук целия си „вътрешен“ свят. Вчера сме имали този свят там, на запад, днес той е тук, макар и модифициран от мислите, които са проникнали от „вън“, за да се превърнат в това, което продължава да съществува като наш „вътрешен“ свят.
към текста >>
332.
2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Сега имаме пълното право да обобщим: Доколкото чрез нашите
сетива
проникваме навън в света, всъщност ние проникваме в онзи свят, който принадлежи към Духовете на формата.
Сега имаме пълното право да обобщим: Доколкото чрез нашите сетива проникваме навън в света, всъщност ние проникваме в онзи свят, който принадлежи към Духовете на формата.
към текста >>
333.
5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
И това е валидно при всички
сетива
, макар и по съвсем различен начин от една страна те са чисто физикални апарати, а от друга страна са пронизани от етерното тяло.
И това е валидно при всички сетива, макар и по съвсем различен начин от една страна те са чисто физикални апарати, а от друга страна са пронизани от етерното тяло.
Но в основата си сетивните органи са мъртви органи, постоянно пробуждани за живот от силите на етерното тяло. Ето защо сетивния живот можем да определим още като „умиращ живот“.
към текста >>
Така че ако човек би бил непрекъснато изложен на Слънчевите въздействия, той би могъл да развие своите очи, но не и другите
сетива
.
Обаче човекът е изложен не само на Слънчевите въздействия, не само на Слънчевите светлина, живот и любов, а и на образната Сатурнова сила, на планетарния Сатурнов образ. Нека да предположим, че Сатурн е тук. Ако земният човек напредвайки в своята еволюция би бил изложен само на Слънчевите въздействия, тогава той изобщо не би бил в състояние да развие своя сетивен живот. Вземете например окото един от сетивните органи: то изобщо нямаше да се развие като онзи съвършен физикален апарат, какъвто го знаем всички ние. То би останало недоразвито в някаква съвсем друга телесна част; би се включило например в даден мускул или кръвоносен съд.
Така че ако човек би бил непрекъснато изложен на Слънчевите въздействия, той би могъл да развие своите очи, но не и другите сетива.
Човекът дължи своите сетива на обстоятелството, че Сатурн който обикаля в най-външната орбита всъщност смекчава въздействията на Слънцето. Грубо казано, Сатурн „изсушава“ очната формация, благодарение на което възниква физикалният апарат. Да, насочван от това инстинктивно познание, към което ние днес отново обръщаме поглед, древният човек беше убеден: сетивният живот се определя от Сатурн.
към текста >>
Човекът дължи своите
сетива
на обстоятелството, че Сатурн който обикаля в най-външната орбита всъщност смекчава въздействията на Слънцето.
Нека да предположим, че Сатурн е тук. Ако земният човек напредвайки в своята еволюция би бил изложен само на Слънчевите въздействия, тогава той изобщо не би бил в състояние да развие своя сетивен живот. Вземете например окото един от сетивните органи: то изобщо нямаше да се развие като онзи съвършен физикален апарат, какъвто го знаем всички ние. То би останало недоразвито в някаква съвсем друга телесна част; би се включило например в даден мускул или кръвоносен съд. Така че ако човек би бил непрекъснато изложен на Слънчевите въздействия, той би могъл да развие своите очи, но не и другите сетива.
Човекът дължи своите сетива на обстоятелството, че Сатурн който обикаля в най-външната орбита всъщност смекчава въздействията на Слънцето.
Грубо казано, Сатурн „изсушава“ очната формация, благодарение на което възниква физикалният апарат. Да, насочван от това инстинктивно познание, към което ние днес отново обръщаме поглед, древният човек беше убеден: сетивният живот се определя от Сатурн.
към текста >>
Ако той би бил непрекъснато изложен на Слънчевите въздействия, той не само че не би развил никакви
сетива
, но не би развил и своя нервен живот.
Но тук има и друга подробност: Човекът не е така просто и еднозначно изложен само на Сатурновите въздействия.
Ако той би бил непрекъснато изложен на Слънчевите въздействия, той не само че не би развил никакви сетива, но не би развил и своя нервен живот.
Нервният живот е нещо, което непрекъснато трябва да бъде смекчавано, омаломощавано и така да се каже „изсушавано“ отвън, защото в противен случай той би хипертрофирал, би се разраснал в неудържима експанзия. Нервите биха станали такива органи, каквито например са мускулите. Това смекчаващо и „изсушаващо“ въздействие върху нервния живот се упражнява от Юпитер. Древният човек знаеше: Нервният живот се ръководи от Юпитер.
към текста >>
И ако по време на земния си живот човек попадне в такава констелация, при която Сатурн не действува върху неговите
сетива
, той може да стигне до откритието, че тъкмо чрез неговите
сетива
настъпва едно особено космическо събитие.
Ако човек е на Земята, той естествено изживява такъв период, при който Сатурн е покрит от Слънцето. И ако човек има щастието неговият Сатурн да е плът но покрит от Слънцето, тогава в неговия сетивен живот се заражда така да се каже един силен Слънчев живот. И какво се получава сега? Нека отново се обърнем към окото не за друго, а понеже примерът е особено подходящ. Става така, че в окото трепва един вид порив.
И ако по време на земния си живот човек попадне в такава констелация, при която Сатурн не действува върху неговите сетива, той може да стигне до откритието, че тъкмо чрез неговите сетива настъпва едно особено космическо събитие.
Човекът се изпълва с един порив. Неговата сетивна сила рязко нараства. Да, такива неща са напълно възможни. И ние искаме да говорим за човека не с оглед на днешните изтъркани схеми, а така, че да го осветлим отново, да го осветлим отвсякъде.
към текста >>
334.
6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ние знаем, че повечето
сетива
са разположени в главата.
Точно „полюсът-глава“ ни отпраща назад към космическите простори на миналото.
Ние знаем, че повечето сетива са разположени в главата.
Знаем също, че сетивните органи са получили своята първа заложба още през епохата на Стария Сатурн. И ето защо нашите най-добре развити сетива имам пред вид също и сетивните образувания по време на Старото Слънце и Старата Луна ни връщат назад към най-ранните епохи от космическото развитие на Земята. Всяка част от човешката глава ни връща към миналото, и в известен смисъл може да се каже: доколкото в еволюцията на Земята се изгражда и минералното царство, човешката глава като най-древно образование взема най-интензивно участие в минерализацията на човека. И понеже човекът се обособява като една самостоятелна единица, понеже се изтръгва от Космоса, по време на своя живот между раждането и смъртта, в известен смисъл той консервира тази неподвластна вече на Космоса „форма“ и от друга страна този умиращ, себе-минерализиращ живот. Ето защо можем да обобщим: Ако човекът беше запазил своите животински форми, с други думи, ако неговата глава беше останала в принуждаващите сили на животинския кръг, в него щеше да клокочи онзи неудържимо вегетиращ живот, който е присъщ на животинската глава, и тогава в своята глава човекът щеше да представлява не друго, а една последица от своето космическо минало.
към текста >>
И ето защо нашите най-добре развити
сетива
имам пред вид също и сетивните образувания по време на Старото Слънце и Старата Луна ни връщат назад към най-ранните епохи от космическото развитие на Земята.
Точно „полюсът-глава“ ни отпраща назад към космическите простори на миналото. Ние знаем, че повечето сетива са разположени в главата. Знаем също, че сетивните органи са получили своята първа заложба още през епохата на Стария Сатурн.
И ето защо нашите най-добре развити сетива имам пред вид също и сетивните образувания по време на Старото Слънце и Старата Луна ни връщат назад към най-ранните епохи от космическото развитие на Земята.
Всяка част от човешката глава ни връща към миналото, и в известен смисъл може да се каже: доколкото в еволюцията на Земята се изгражда и минералното царство, човешката глава като най-древно образование взема най-интензивно участие в минерализацията на човека. И понеже човекът се обособява като една самостоятелна единица, понеже се изтръгва от Космоса, по време на своя живот между раждането и смъртта, в известен смисъл той консервира тази неподвластна вече на Космоса „форма“ и от друга страна този умиращ, себе-минерализиращ живот. Ето защо можем да обобщим: Ако човекът беше запазил своите животински форми, с други думи, ако неговата глава беше останала в принуждаващите сили на животинския кръг, в него щеше да клокочи онзи неудържимо вегетиращ живот, който е присъщ на животинската глава, и тогава в своята глава човекът щеше да представлява не друго, а една последица от своето космическо минало. В своята глава той щеше да носи непосредствените последици от цялото си досегашно космическо развитие. Обаче поради факта, че човекът се изтръгва и освобождава от силите на Зодиака, той разрушава, и в известен смисъл просто унищожава своето космическо минало.
към текста >>
Човекът би имал например някакво зрително усещане и то веднага би се устремило да навлезе в нервния живот; човекът би имал някакво слухово усещане и то също би се устремило да навлезе в нервния живот така че целият сетивен живот на 12-те
сетива
би искал да нахлуе стихийно и хаотично в нервния живот.
Ако размишляваме правилно върху живота, можем да заявим: В „полюса-глава“ животът се развива както видяхме вчера под въздействието на външните планети Сатурн и Юпитер. Но сега става следното. Ако те никога не биха били покрити от Слънцето припомнете си това, което казах вчера за Сатурн и Юпитер тогава целият нервен живот би поискал да се превърне в сетивен живот.
Човекът би имал например някакво зрително усещане и то веднага би се устремило да навлезе в нервния живот; човекът би имал някакво слухово усещане и то също би се устремило да навлезе в нервния живот така че целият сетивен живот на 12-те сетива би искал да нахлуе стихийно и хаотично в нервния живот.
към текста >>
Доколкото в главата човек превръща своите
сетива
в крайници и доколкото по отношение на главата сам става двигателно-веществообменен човек, там, в главата, той не може да движи нищо.
Докато в горния край на човешката фигура, където е „полюсът-глава“, ние имаме нещо като черупка на стрида, нещо, което се обособява като материя и е чиста материя, то долу при „полюса-крайници“ имаме един вид зародиш. Тук (горе) ние можем да кажем: Ние душевно изживяваме чисто етерния свят, образа. Тук (долу) ние изживяваме не образа, а зараждащия се живот. Тук ние изживяваме нашата здрава свързаност с материята. Ние сме в състояние да движим нашите крайници, защото сме свързани с материята.
Доколкото в главата човек превръща своите сетива в крайници и доколкото по отношение на главата сам става двигателно-веществообменен човек, там, в главата, той не може да движи нищо.
Всяка отделна част на човека пронизва всички други части; в известен смисъл очите са ръце, доколкото те могат да се движат и опипват предметите; обаче в главата далеч не всичко е подвижно, главата е най-вече неподвижна, и мозъчните гънки например са лишени от всякакви произволни движения. Това е естестствено. Обаче главата е слабо подвижна дори и в своята външна повърхност, едно странно изключение е например човек да движи ушите си.
към текста >>
335.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Тези неща съм описал в моята „Антропософия“ като 12-те човешки
сетива
.
Достатъчно е само да погледнете сетивните органи, например очите първо имаме очните вдлъбнатини, после пълнежа. И този „пълнеж“, който забелязваме най-напред при сетивните органи, зависи от животинския кръг, както и сакообразните форми зависят от планетарните сфери. В това отношение човек има най-съвършената животинска организация. Той притежава макар и в прикрит вид 12 сака, изпълнени със съответното съдържание, със съответния пълнеж.
Тези неща съм описал в моята „Антропософия“ като 12-те човешки сетива.
към текста >>
336.
9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Това, което казахме тук за светлината и мрака, можем да отнесем и към всичките 12
сетива
.
Там, където не виждаме нищо, там ние всъщност изживяваме мрака! Позитивните преценки ни водят до изживяването на светлината. Естествено, по този начин бихме обяснили изживяването на тона, звука, тишината и т.н.
Това, което казахме тук за светлината и мрака, можем да отнесем и към всичките 12 сетива.
към текста >>
Персийското бодърствуване, или още по-добре, персийското пробуждане естествено, говоря за древноперсийската епоха, каквато я знаете от моята „Тайна наука“ може да се сравни само с едно нахлуване на самата светлина в човешките
сетива
.
Това е много важно.Древните перси изобщо не бяха здраво поставени в своите тела. Древният персийски мъдрец съвсем не вярваше, че животът му се ограничава в анатомичните очертания на неговото тяло; той по-скоро вярваше, че вълните на светлината го носят из целия Космос. При древния грък нещата изглеждаха по съвсем друг на чин. Той присъствуваше макар и спящ в целия Космос, но вече в рамките на своето тяло. Когато спим, нашето астрално тяло и нашият Аз са навън в Космоса, обаче нашето бодърствуване, сравнено с персийското, е също един дълбок сън.
Персийското бодърствуване, или още по-добре, персийското пробуждане естествено, говоря за древноперсийската епоха, каквато я знаете от моята „Тайна наука“ може да се сравни само с едно нахлуване на самата светлина в човешките сетива.
към текста >>
337.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
И точно когато разглеждаме още теологията на първите векове на християнската ера, която знаем беше в голямата си част изкоренена, забелязваме, че тя представя още нещата по такъв начин, че за нея, в действителност, човешкото същество, когато направлява своите
сетива
към външния свят, такъв, какъвто той им е обикновено достъпен, вижда, разбира се, нещата и трябва да вярва в това, но няма познание за тях.
И точно когато разглеждаме още теологията на първите векове на християнската ера, която знаем беше в голямата си част изкоренена, забелязваме, че тя представя още нещата по такъв начин, че за нея, в действителност, човешкото същество, когато направлява своите сетива към външния свят, такъв, какъвто той им е обикновено достъпен, вижда, разбира се, нещата и трябва да вярва в това, но няма познание за тях.
В тази древна теология е представено едно изцяло своеобразно съзнание: съзнанието, което трябва най-напред да е изживяло нещо в духовния свят, и че единствено с това, което е изживяно в духовния свят се дават понятията, с които можем тогава да се приближи сетивния свят и да се освети, така да се каже, сетивния свят чрез тези идеи, извлечени от духовния свят. Тогава само, сетивният свят се организира в реалност.
към текста >>
338.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Ницше, който беше още импрегниран от всички тези неща, но не можеше, при това, да постигне едно истинско виждане на нещата, състави, знаем, своята първа книга "Раждането на трагедията, изхождайки от духа на музиката": тук той искаше да покаже, че гърците са измислили изкуството, за да имат средство да се издигнат в свободни хора, пазейки своето човешко достойнство над действителността на външните
сетива
, в които не можеш никога да постигнеш своето човешко достойнство, според него, те биха се поместили над реалността на нещата, за да завоюват във вътрешността, в артистичната външност, възможността за свободата.
Ницше, който беше още импрегниран от всички тези неща, но не можеше, при това, да постигне едно истинско виждане на нещата, състави, знаем, своята първа книга "Раждането на трагедията, изхождайки от духа на музиката": тук той искаше да покаже, че гърците са измислили изкуството, за да имат средство да се издигнат в свободни хора, пазейки своето човешко достойнство над действителността на външните сетива, в които не можеш никога да постигнеш своето човешко достойнство, според него, те биха се поместили над реалността на нещата, за да завоюват във вътрешността, в артистичната външност, възможността за свободата.
Това е интерпретацията, която Ницше даде на елинизма. В това отношение, Ницше само изразяваше по радикален начин това, което се намира вече в "Бележки върху естетическото възпитание на човека" на Шилер. Така че, може да се каже, че Шилер живееше в една абстрактна духовност, но в него живееше в същото време импулсът да даде на човека неговото достойнство. Погледнете грандиозния, величествения, удивителния характер на тези естетически бележки. От гледна точка на поезията и на човешката сила, на душата, това е най-доброто от всички други трудове на Шилер.
към текста >>
339.
ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Когато гледаме света около нас, получаваме чрез нашето обикновено съзнание образите от външния свят, които можем да породим вътре в нас чрез нашите
сетива
.
Когато си служи със своето обикновено съзнание, човек познава само една част от това, което е във връзка с неговото съществувание.
Когато гледаме света около нас, получаваме чрез нашето обикновено съзнание образите от външния свят, които можем да породим вътре в нас чрез нашите сетива.
И докато мислим за това, което ни дават сетивата, от което формираме мисли, ни остават спомени от тези мисли. Така че животът в душата протича по следния начин: човекът гледа външния свят, той носи в самия себе си спомените от миналите преживяни събития.
към текста >>
340.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Каква част познава в крайна сметка човешкото същество от това, което участва в неговото съществува ние, когато то си служи за опознаването само със своите
сетива
и с усещането свързано със сетивата му?
Каква част познава в крайна сметка човешкото същество от това, което участва в неговото съществува ние, когато то си служи за опознаването само със своите сетива и с усещането свързано със сетивата му?
В действителност, ние изживяваме по съзнателен начин чрез обикновеното сетивно съзнание само будната част на човешкото съществувание. Обаче, наистина не без основание духовните сили, които водят света, са включени в човешкото съществувание състоянието на сън.
към текста >>
И така, както в човека влиза по съзнателен начин това, което той възприема чрез своите
сетива
, така много неща влизат в човека по вече несъзнателен начин, по време на състоянието на будност по един начин, който бих искал да окачествя като по-съдържателен от абстрактното и идеализираното състояние на възприемане и мислене; заобикалящият свят влиза в човека по най-съдържателен начин чрез дишането.
Той най-напред е свързан с тази Земя чрез сетивата си в степента, в която той възприема и познава чрез сетивата си явленията на различните природни царства. Но той е свързан с нея също в степента, в която извършва в състоянието на будност, несъзнателни действия. Например, при дишането, в дишания въздух участва, ако може така да се каже, цялата Земя. Във въздуха, който дишаме има извънредно много субстанции под една изключително фина форма. Обаче, точно в тази изключително фина форма, те извършват едно изключително важно действие върху човешкия организъм, когато са абсорбирани във вдишвания въздух.
И така, както в човека влиза по съзнателен начин това, което той възприема чрез своите сетива, така много неща влизат в човека по вече несъзнателен начин, по време на състоянието на будност по един начин, който бих искал да окачествя като по-съдържателен от абстрактното и идеализираното състояние на възприемане и мислене; заобикалящият свят влиза в човека по най-съдържателен начин чрез дишането.
към текста >>
Защото човекът има в себе си безкрайно повече тайни отколкото тези светове, които можем да възприемем с външните
сетива
, които можем да си обясним с усета свързан със сетивата.
Но човек ще постигне това само ако зачете следното нещо. Разбира се, трябва да се познава небето, трябва да се познава Земята, но после, трябва да се разгледа това, в което, измежду съществата, които са около нас, небето и Земята действат най-напред, за да формират едно единство; ето това трябва да се разгледа, т.е., да се постави пред окото на сърцето, окото на Слънцето и пред цялото око на човека: самия човек.
Защото човекът има в себе си безкрайно повече тайни отколкото тези светове, които можем да възприемем с външните сетива, които можем да си обясним с усета свързан със сетивата.
Да се опознае човека чрез духа, това е задачата на днешното познание чрез посвещение. Човек би казал това: това познание чрез посвещение иска да опознае всички неща, до най-дълбоките тайни, за да разбере човека, изхождайки от цялостността на света, изхождайки от цялостността на космоса.
към текста >>
341.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Както тук, в земния си живот, когато стоим пред някой човек, виждаме с външните си
сетива
само формата на лицето, блясъка на очите, движенията на крайниците му, но в тези форми на лицето, в блясъка на очите, в инкарната на кожата, в движенията на крайниците осъзнаваме, че се проявява нещо духовно-душевно, поради това, че самите ние сме духовно-душевни същества, така този, който може да съзерцава света духовно-душевно, осъзнава, че не е истина, когато се твърди, че Слънцето, Луната, неподвижните звезди и планетите със своите движения са само това, което ни описва днешната физическа астрономия.
Не бива да ви заблуждава мисълта, че за земните хора, които имат различни тела, външният свят е единственото. Точно това е значимото, че ние имаме един общ свят, когато сме в извънземното съществуване, че светът, който има единият човек, е същият, който има и другият човек, и че хората, които тук, в земното съществуване, са разделени пространствено, защото всеки е затворен в своята кожа, там се отделят един от друг чрез вътрешната сила на душата си. В извънземното съществуване всеки е една индивидуалност, но не е разделен от другия чрез пространството, а чрез вътрешната сила на душата си, чрез обединяващите сили в душата си. Но в тези обединяващи сили се влива това, което духовно отговаря на Космоса, което за нас се проявява във физическото отражение на Слънцето, Луната, планетите и неподвижните звезди.
Както тук, в земния си живот, когато стоим пред някой човек, виждаме с външните си сетива само формата на лицето, блясъка на очите, движенията на крайниците му, но в тези форми на лицето, в блясъка на очите, в инкарната на кожата, в движенията на крайниците осъзнаваме, че се проявява нещо духовно-душевно, поради това, че самите ние сме духовно-душевни същества, така този, който може да съзерцава света духовно-душевно, осъзнава, че не е истина, когато се твърди, че Слънцето, Луната, неподвижните звезди и планетите със своите движения са само това, което ни описва днешната физическа астрономия.
Това описание всъщност е подобно на описанието на някого, който би взел под внимание само външната локална промяна на мускулите на лицето ни, или само движенията на клепачите, а не би видял в тях израза на духовно-душевното ни същество. Който може да съзерцава света духовно-душевно, вижда в явленията на Луната и Слънцето също така физиогномичния израз на нещо космически духовно-душевно, както в човешкото лице ние виждаме израз на нещо духовно-душевно. В движенията на планетите той вижда проявления на духовно-душевни събития, както в движенията на крайниците на човека вижда откровения на духовно-душевни импулси. И в тези духовно-душевни основи на това, което свети към нас във физическия образ на външното физическо Слънце, на външната физическа Луна, на звездите и техните движения, в тази духовно-душевна същност, която в Космоса е адекватна на духовно-душевната същност на отделните хора, живее човекът като надсетивно същество, преди да слезе в земното битие. И както като земен човек аз мога да кажа, че в мен живеят белите дробове и сърцето, така като надземен човек, преди да съм слязъл в сетивно-физическото битие, за да конституирам моето физическо тяло, казвам, че в мен живеят Луната и Слънцето, като при това трябва да съзнавам, че нямам предвид сетивния земен отблясък на Слънцето и Луната, а лежащото в основата им като духовно-душевна същност.
към текста >>
342.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
да му дадат
сетива
, които са правилно поставени в един физически човешки организъм и остават на повърхността.
Така че въздушните и огнените същества нападат ариманичните сили не само от своите крепости във въздуха, а те се борят срещу всичко, което като въздействия се упражнява върху хората от Марс, Юпитер, Сатурн. Марс, Юпитер и Сатурн, далечните планети, които имат въздействия върху хората - техните духовни същества имат въздействия върху хората, които живеят предимно в очите, ушите, накратко в сетивните органи по повърхността на човека. Докато Луната, Венера и Меркурий въздействат вътре в човека, във вътрешните органи, Сатурн, Юпитер и Марс имат своите въздействия в сетивните органи. Въздействията например от Сатурн се простират главно в човешките очи. Тези същества, сатурновите, юпитеровите и марсовите същества искат да направят човека истински земен човек, т.е.
да му дадат сетива, които са правилно поставени в един физически човешки организъм и остават на повърхността.
Те искат да му дадат нерви, които произлизат от сетивата и се разпростират във вътрешността. Сатурн дава сетивата. Юпитер дава нервните продължения на сетивата, а Марс е такава сила, която например дава говора. Следователно тези същества искат да донесат всичко, което е на повърхността на човека. Тези сетива и нерви са вдлъбвания навътре в човешката кожа.
към текста >>
Тези
сетива
и нерви са вдлъбвания навътре в човешката кожа.
да му дадат сетива, които са правилно поставени в един физически човешки организъм и остават на повърхността. Те искат да му дадат нерви, които произлизат от сетивата и се разпростират във вътрешността. Сатурн дава сетивата. Юпитер дава нервните продължения на сетивата, а Марс е такава сила, която например дава говора. Следователно тези същества искат да донесат всичко, което е на повърхността на човека.
Тези сетива и нерви са вдлъбвания навътре в човешката кожа.
към текста >>
Но въздушните и огнените същества искат да проникнат човека изцяло с неговата сетивна природа, така че, като възприема със своите
сетива
, той да не вижда нищо друго освен това, което е морално.
Но въздушните и огнените същества искат да проникнат човека изцяло с неговата сетивна природа, така че, като възприема със своите сетива, той да не вижда нищо друго освен това, което е морално.
Следователно те искат да го направят един морален автомат.
към текста >>
343.
ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И така е с всичките ни
сетива
.
Затова пък най-напред искам да изясня защо в обикновения живот не е възможно за човека да навлезе във висшите светове. Не му е възможно затова, защото преди всичко той винаги възприема света само в настоящия момент. С нашите очи можем да виждаме света и неговите явления само в настоящия момент. С ушите си можем да чуваме звуци само в настоящия момент.
И така е с всичките ни сетива.
Всичко, което представлява миналото на нашия собствен земен живот, можем да го знаем само от спомените, това означава в избледнели мисли. Нека сравним колко живо, колко конкретно е било всичко, което сме преживели преди десет години, и колко бледа, сенчеста е мисълта, представата, с която днес си го спомняме. Всичко, което надхвърля настоящия момент, представлява само сенчест спомен за обикновеното съзнание. Но този сенчест спомен може да се разпали до по-висш живот. И това става чрез методите, които днес не искам да обсъждам, методите за медитиране в мисли, за концентрация върху определени мисли, за самовъзпитание и т.н.
към текста >>
Когато човекът стигне така далеч, че без впечатленията, идващи от очите, ушите и другите
сетива
, може да развива вътрешен живот, който е по-интензивен, отколкото само животът чрез сетивата, един вътрешен живот, който да не се опира само на сенчестите бледи мисли, а на вътрешно живи мисли, да изживее мислите така, както иначе изживява само сетивните впечатления, тогава той изживява едно второ битие, тогава изживява друго самосъзнание.
Нека това изказване да не се приема твърде леконравно. Знаем, че всичко, чрез което човекът знае за своето съществуване, се дължи на преживяванията му в сетивния свят.
Когато човекът стигне така далеч, че без впечатленията, идващи от очите, ушите и другите сетива, може да развива вътрешен живот, който е по-интензивен, отколкото само животът чрез сетивата, един вътрешен живот, който да не се опира само на сенчестите бледи мисли, а на вътрешно живи мисли, да изживее мислите така, както иначе изживява само сетивните впечатления, тогава той изживява едно второ битие, тогава изживява друго самосъзнание.
Изживява се точно това, което бих искал да нарека събуждане за живот не извън тялото, а във вътрешността, в душевността на човека, въпреки че физическото тяло остава спокойно и нечувствително, както е в съня.
към текста >>
Ние бихме могли да се потопим във всеки момент от своя живот и да стигнем до вътрешно просветлено съзерцание на това, което в сравнение с пространственото тяло, което съдържа нашите
сетива
и ни довежда до външното наблюдение, може да се нарече времево тяло.
Ние бихме могли да се потопим във всеки момент от своя живот и да стигнем до вътрешно просветлено съзерцание на това, което в сравнение с пространственото тяло, което съдържа нашите сетива и ни довежда до външното наблюдение, може да се нарече времево тяло.
към текста >>
344.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Защото детето душевно е изцяло едно сетиво и възприема в най-фините вълнения, за които нашите възрастни
сетива
дори не могат да сънуват това, което протича в неговото обкръжение.
Ако вярваме, че с проповеди за добро и зло бихме могли да постигнем нещо при детето, се намираме в най-голямо заблуждение. С възпитателските си методи можем да постигнем нещо само ако поставим пред детето пример за подражание. Това стига чак до мислите. Ох, между този, който възпитава, и детето съществува фина вътрешна връзка! И ние трябва сами да се стараем да имаме мисли и чувства, когато сме наблизо до детето, на които детето може да подражава вътрешно като мисли и чувства.
Защото детето душевно е изцяло едно сетиво и възприема в най-фините вълнения, за които нашите възрастни сетива дори не могат да сънуват това, което протича в неговото обкръжение.
към текста >>
Изобщо в цялата училищна възраст между смяната на зъбите и половата зрялост детето трябва да се възпитава образно, чрез картини за всичките
сетива
.
Това обаче е моментът, когато с моралното възпитание може да се премине към нещо друго освен към подражанието или като казваме, че нещо е добро или зло. Този момент през деветата и десетата година е такъв, че може да се започне моралното да се представя по образен начин, защото детето изцяло е отдадено на сетивата си, без интелекта.
Изобщо в цялата училищна възраст между смяната на зъбите и половата зрялост детето трябва да се възпитава образно, чрез картини за всичките сетива.
Защото макар то да не е вече изцяло едно общо сетиво, то живее в своите сетива, които сега се проявяват на повърхността на тялото. Как, започвайки от седмата или шестата година, общо взето можем да възпитаваме детето чрез четене и писане, ще говоря подробно утре на вечерната лекция.[2] Сега искам да засегна моралната страна на възпитанието.
към текста >>
Защото макар то да не е вече изцяло едно общо сетиво, то живее в своите
сетива
, които сега се проявяват на повърхността на тялото.
Това обаче е моментът, когато с моралното възпитание може да се премине към нещо друго освен към подражанието или като казваме, че нещо е добро или зло. Този момент през деветата и десетата година е такъв, че може да се започне моралното да се представя по образен начин, защото детето изцяло е отдадено на сетивата си, без интелекта. Изобщо в цялата училищна възраст между смяната на зъбите и половата зрялост детето трябва да се възпитава образно, чрез картини за всичките сетива.
Защото макар то да не е вече изцяло едно общо сетиво, то живее в своите сетива, които сега се проявяват на повърхността на тялото.
Как, започвайки от седмата или шестата година, общо взето можем да възпитаваме детето чрез четене и писане, ще говоря подробно утре на вечерната лекция.[2] Сега искам да засегна моралната страна на възпитанието.
към текста >>
345.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Човекът, който живее тук, на Земята, отваря своите
сетива
за физическия свят.
Човекът, който живее тук, на Земята, отваря своите сетива за физическия свят.
Той възприема в определен смисъл своето мислене, чувстване и воля, когато поглежда в себе си. Това, което той възприема чрез сетивата си и което го прави съдържание на душата си, той го нарича свое земно обкръжение. Забележете, че когато като земни хора стоим в това физическо обкръжение, ние много добре опознаваме външния естествен свят, доколкото той се простира в нашия хоризонт, но много малко познаваме чрез непосредствено осъзнаване - дори често физически - лежащото в нашата собствена същност. Човекът се учи да познава своите вътрешни органи чрез една външна наука, но едва тогава, когато той е превърнал тези вътрешни органи във външни същности на масата за сециране. Човекът не може да опознае своите бели дробове, сърце и т.н.
към текста >>
346.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Човешкото око или ухо не могат да се разберат от възприемаемото с физическите
сетива
от физическо-сетивния свят.
Когато разглеждаме минерала, не можем да кажем, че както застава пред нас, той е непосредствено образ, отражение на надсетивното. Какво е той, можете да почерпите от моята книга «Теософия». При човека обаче можем да кажем, че в много отношения той не може да бъде разбран от това, което виждаме около нас във физическо-сетивния свят. От намиращото се около нас във физическо-сетивния свят можем да разберем защо формата на солта е кубична. Разбира се, такива неща днес са още напълно неясни за науката, но от това, което науката вече прозира, може да се каже, че един кристал от сол може да бъде разбран от това, което може да се изследва непосредствено в областта на сетивно-възприемаемото.
Човешкото око или ухо не могат да се разберат от възприемаемото с физическите сетива от физическо-сетивния свят.
Човекът си е донесъл като заложба чрез раждането както вътрешната форма, така и външната конфигурация на окото или ухото, той не ги получава чрез силите, които действат при оплождането или в тялото на майката. Но всичко, което в това отношение не се разбира, се натъпква в думата «наследственост». С това обаче човек се отдава на една илюзия. Защото истината е, че във вътрешното формиране на окото или ухото има нещо заложено, в известен смисъл предварително изработено в духа по времето на предземното човешко съществуване, и то заедно с висшите духовни същества на висшите йерархии. Между смъртта и новото раждане човекът си изработва физическото тяло в духовна форма, като духовен зародиш, и след като в известен смисъл го е смалил колкото е необходимо, той го потапя във физическата наследствена линия.
към текста >>
Тогава се забелязва, че в света има още много други неща, освен възприемаемото само от външните
сетива
.
Оттук виждате, че имагинативното мислене се опира на целия човек и че целият човек трябва да живее в такова имагинативно познание. При по-висшите познания това още повече важи. Не е чудно, че тогава още едно познание засяга целия човек.
Тогава се забелязва, че в света има още много други неща, освен възприемаемото само от външните сетива.
Преди всичко човек забелязва как е възможно да се живее в един свят, в който пространството няма повече значение. Музиката е едно предчувствие за непространственото. Защото пространството е всъщност навън, външно е налице. Но вътре в душата, в това, което се реализира чрез музиката, пространството играе роля най-многото като ехо. При имагинативното познание обаче пространственото престава да съществува.
към текста >>
347.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Около нас е разположен онзи свят, с който ние се чувстваме здраво свързани било то с нашите
сетива
, било то с нашето дишане, било то с процесите на нашето хранене.
Около нас е разположен онзи свят, с който ние се чувстваме здраво свързани било то с нашите сетива, било то с нашето дишане, било то с процесите на нашето хранене.
Ако обаче живеем в света между смърт та и новото раждане, тогава ние съвсем няма да можем да се изразим в същия смисъл за нашето тяло. Защото в мига, когато минаваме през Портата на смъртта, както впрочем и в мига, когато потъваме в съня, нашето обикновено съзнание се променя и ние се оказваме в такова положение, че сме в правото си да заявим: Сега целият свят, целият Космос е мое тяло.
към текста >>
Тук на физическия план ние обръщаме очите и останалите
сетива
към Универсума.
А той, както можем да се досетим, там не съществува. Обаче в духовния свят между смъртта и новото раждане ние имаме следната опитност: Там ние се усещаме един вид ритмично прибирани в нашето собствено човешко същество и после отново изкарвани навън. Така нашето по-висше съзнание се свива, после то отново се разширява. Както тук на Земята по време на съня ние потъваме в себе си, така и между смъртта и новото раждане ние също потъваме в себе си, макар и по друг начин. После обаче ние отново се „разширяваме".
Тук на физическия план ние обръщаме очите и останалите сетива към Универсума.
Там в духовния свят ние насочваме нашите духовни възприемателни органи навън към висшите Йерархии. В известен смисъл ние разширяваме и излъчваме нашето същество по всички посоки. После отново го прибираме.
към текста >>
348.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
По-нататък ние казваме, че благодарение на своите
сетива
*5, човекът възприема най-далечните подробности на Земния свят, дори и едно отражение на извънземния свят, макар и то да е много по-земно, от колкото обикновено предполагаме.
Ние често казваме, че тук между раждането и смъртта, човекът е свързан със Земята и нейните явления. Какво имаме предвид? Ние имаме предвид, че между раждането и смъртта човекът изгражда своето съществуване като включва различните Земни вещества в своя веществообмен. Това става чрез процесите на храненето. Благодарение на дишането и на процесите, които се присъединяват към него, човекът влиза в отношение и с въздушния пояс около Земята.
По-нататък ние казваме, че благодарение на своите сетива*5, човекът възприема най-далечните подробности на Земния свят, дори и едно отражение на извънземния свят, макар и то да е много по-земно, от колкото обикновено предполагаме.
Така че в общи линии, ние твърдим: Благодарение на своите сетива, на своята ритмична и веществообменна система, човекът приема цялата Земя в себе си, и че в себе си той има продължението на онези процеси, които се извършват в огромния планетарен организъм на Земята. По същия начин обаче в човека се намира и продължението на космическите, на извън-Земните процеси. Обаче когато говорим за тези неща, съвсем не трябва да си представяме, че например от Луната, Венера или Марс се упражняват някакви въздействия върху човека, като че ли от Луната, Венера или Марс се спускат някакви лъчи, вълни и т.н., които пронизват човешкия организъм. Когато казваме, че човекът е свързан и подложен на Лунните въздействия, това трябва да се разбира като аналогичното твърдение, че човекът е свързан със Земята и нейните субстанции.
към текста >>
Така че в общи линии, ние твърдим: Благодарение на своите
сетива
, на своята ритмична и веществообменна система, човекът приема цялата Земя в себе си, и че в себе си той има продължението на онези процеси, които се извършват в огромния планетарен организъм на Земята.
Какво имаме предвид? Ние имаме предвид, че между раждането и смъртта човекът изгражда своето съществуване като включва различните Земни вещества в своя веществообмен. Това става чрез процесите на храненето. Благодарение на дишането и на процесите, които се присъединяват към него, човекът влиза в отношение и с въздушния пояс около Земята. По-нататък ние казваме, че благодарение на своите сетива*5, човекът възприема най-далечните подробности на Земния свят, дори и едно отражение на извънземния свят, макар и то да е много по-земно, от колкото обикновено предполагаме.
Така че в общи линии, ние твърдим: Благодарение на своите сетива, на своята ритмична и веществообменна система, човекът приема цялата Земя в себе си, и че в себе си той има продължението на онези процеси, които се извършват в огромния планетарен организъм на Земята.
По същия начин обаче в човека се намира и продължението на космическите, на извън-Земните процеси. Обаче когато говорим за тези неща, съвсем не трябва да си представяме, че например от Луната, Венера или Марс се упражняват някакви въздействия върху човека, като че ли от Луната, Венера или Марс се спускат някакви лъчи, вълни и т.н., които пронизват човешкия организъм. Когато казваме, че човекът е свързан и подложен на Лунните въздействия, това трябва да се разбира като аналогичното твърдение, че човекът е свързан със Земята и нейните субстанции.
към текста >>
Денем човек възприема света благодарение на своите
сетива
.
Днес бих желал да говоря за определени връзки, които съществуват както между човека и Земята, така и между човека и Космоса. Ако отново насочим поглед върху човешкия живот, протичаш в ритмичната смяна между будност и сън, ние ще се съгласим, че в състоянието на будност се разиграват предимно взаимодействията между човека и Земните субстанции, между човека и Земните сили.
Денем човек възприема света благодарение на своите сетива.
Нощем докато спи човек не си служи със сетивата така, както през деня. По правило той приема храна и течности само в своето будно съзнание, макар че би могъл да го прави при определени обстоятелства и докато спи. Само дишането и кръвната циркулация като ритмични процеси се разиграват в човека и в будност, и в сън. И все пак те се различават, в зависимост от това дали човек спи, или е буден. Върху разликата между дишането в будност и сън ще се спра по-късно.
към текста >>
Нека засега обърнем внимание, как чрез своите
сетива
и веществообмен, човек влиза в определено отношение с външния свят, с онези негови части, които са известни на всеки.
Нощем докато спи човек не си служи със сетивата така, както през деня. По правило той приема храна и течности само в своето будно съзнание, макар че би могъл да го прави при определени обстоятелства и докато спи. Само дишането и кръвната циркулация като ритмични процеси се разиграват в човека и в будност, и в сън. И все пак те се различават, в зависимост от това дали човек спи, или е буден. Върху разликата между дишането в будност и сън ще се спра по-късно.
Нека засега обърнем внимание, как чрез своите сетива и веществообмен, човек влиза в определено отношение с външния свят, с онези негови части, които са известни на всеки.
към текста >>
349.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Човекът разполага със своите
сетива
и благодарение на сетивните впечатления устройва живота си заедно със съществата на трите природни царства.
Скъпи мои приятели! Нека отново да си припомним описанията, които съм Ви давал за изживяванията на човека между смъртта и поредното му ново раждане. От години насам ние стигахме по един или друг начин до факта, че по време на живота между смъртта и новото раждане, човекът изгражда една общност с онези Същества, които в моята „Тайна Наука" са назовани като Същества от висшите Йерархии. Този съвместен живот с Йерархиите е подобен на живота, който човешкото физическо тяло води всред трите природни царства на Земята. В общи линии, цялото ни земно обкръжение е съставено от елементи на минералното, растителното и животинското царство.
Човекът разполага със своите сетива и благодарение на сетивните впечатления устройва живота си заедно със съществата на трите природни царства.
към текста >>
Да, между раждането и смъртта, човекът е дълбоко свързан с това, което неговите
сетива
извличат от трите природни царства.
Всичко онова, което се развива в неговите чувства между раждането и смъртта също е свързано с тези три природни царства. Това се отнася и за човешката воля, за човешкото поведение.
Да, между раждането и смъртта, човекът е дълбоко свързан с това, което неговите сетива извличат от трите природни царства.
към текста >>
350.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Те се отправят към определени форми, които са тук, в нашия сетивен свят, само че засега те не са достъпни за нашите обикновени
сетива
.
Ако се обърнем към нормалните елементарни царства, т.е. към царствата на според популярния израз Гномите, Силфите, Ундините и Саламандрите, ние ще установим, че те като че ли се стремят да постигнат нещо в условията на този наш свят.
Те се отправят към определени форми, които са тук, в нашия сетивен свят, само че засега те не са достъпни за нашите обикновени сетива.
към текста >>
351.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Знаем че човекът възприема света чрез своите
сетива
; обаче с обикновеното съзнание той далеч не възприема това, което се разиграва вътре в неговите
сетива
.
Скъпи мои приятели!
Знаем че човекът възприема света чрез своите сетива; обаче с обикновеното съзнание той далеч не възприема това, което се разиграва вътре в неговите сетива.
Ако в ежедневния живот можеше да прави това, тогава той нямаше да бъде в състояние да възприема външния свят. И ако сетивата даваха на човека нещо от заобикалящия го свръхсетивен свят, това би означавало сетивата да се отрекат от самите себе си. Ако нашите уши можеха да говорят, ако нашите очи можеха да говорят, с други думи, ако можехме да възприемаме процесите, които се разиграват в нашите уши и очи, тогава ние нямаше да можем да възприемаме това, което е външно доловимо чрез ухото, нито пък това, което е външно доловимо чрез окото. Тъкмо по този начин човекът доколкото той е едно Земно същество се научава да познава света; светът да, но не и себе си. Себепознанието изисква едно важно условие: докато човек го „осъществява", той трябва да прекрати всяко сетивно и външно познание.
към текста >>
Така можем да изброим всички
сетива
.
Нека да си представим, че сме успели да се абстрахираме от целия външен свят, доколкото той е съставен от цветове, звуци, ухания и т.н., и сме насочили вниманието си изключително върху процесите, които се разиграват в самите сетивни органи. Ако сме успели да го сторим, всъщност ние сме стигнали до едно действително познание на човека, и още по-точно: до първата степен на това познание. Нека да проследим например как отзвучава и замира едно зрително впечатление, което външният свят е упражнявал известно време върху окото. Ако човек е нап-реднал в имагинативното познание, той разбира, че тук става дума за един процес, който макар да е ангажирал съответния сетивен орган в този момент протича без да има непосредствен контакт между сетивния орган и външния свят. Или да проследим някой, който мисли образно и живо; как за да онагледи нещата той включва и цветовете.
Така можем да изброим всички сетива.
Важното е едно: онова което протича в сетивата на човека, може да бъде предмет единствено на имагинативното познание.
към текста >>
И тогава ние забелязваме, че в действителност нашите
сетива
принадлежат на един друг свят, а не на този свят, който ние възприемаме в хода на нашия земен живот.
И в същото време нашите удивени души проумяват, че ако сме в състояние да живеем в сетивата, а не в сетивния външен свят, пред нас ще се открие един цял вълшебен свят от различни имагинации.
И тогава ние забелязваме, че в действителност нашите сетива принадлежат на един друг свят, а не на този свят, който ние възприемаме в хода на нашия земен живот.
Всеки човек, стигнал чрез имагинативното познание до поглед върху своята собствена сетивна дейност, ще потвърди безусловно: Дори и само като сетивно същество, човекът принадлежи на свръхсетивния свят.
към текста >>
По този начин а именно като се „отдръпваме" от външния свят ние се научаваме да познаваме света на нашите собствени
сетива
; впрочем в „Тайната Наука" този свят е описан като света на Ангелои, света на онези Същества, които стоят с една степен над човека.
По този начин а именно като се „отдръпваме" от външния свят ние се научаваме да познаваме света на нашите собствени сетива; впрочем в „Тайната Наука" този свят е описан като света на Ангелои, света на онези Същества, които стоят с една степен над човека.
И какво става всъщност в нашите сетива? Ние ще отговорим на този въпрос само ако успеем да прозрем в дълбоките вътрешни процеси на сетивата, също и по време, когато сме изключили всякакви сетивни възприятия. Всички сме съгласни, че можем да имаме спомен за нещо, което сме изживели преди години, макар и в момента да липсват каквито и да са материални следи от съответната случка. По същия начин, ако се научим да наблюдаваме живота на сетивата от които е изключено всяко сетивно възприятие ние ще стигнем до едно важно познание. Няма да го наречем „спомен", защото това понятие в случая не ни върши работа.
към текста >>
И какво става всъщност в нашите
сетива
?
По този начин а именно като се „отдръпваме" от външния свят ние се научаваме да познаваме света на нашите собствени сетива; впрочем в „Тайната Наука" този свят е описан като света на Ангелои, света на онези Същества, които стоят с една степен над човека.
И какво става всъщност в нашите сетива?
Ние ще отговорим на този въпрос само ако успеем да прозрем в дълбоките вътрешни процеси на сетивата, също и по време, когато сме изключили всякакви сетивни възприятия. Всички сме съгласни, че можем да имаме спомен за нещо, което сме изживели преди години, макар и в момента да липсват каквито и да са материални следи от съответната случка. По същия начин, ако се научим да наблюдаваме живота на сетивата от които е изключено всяко сетивно възприятие ние ще стигнем до едно важно познание. Няма да го наречем „спомен", защото това понятие в случая не ни върши работа. И все пак така ние ще стигнем до вътрешната страна на сетивата, до това което човек противопоставя на целия звуков, цветен, мирисен, тактилен и т.н. свят.
към текста >>
Изобщо предназначението на човешките
сетива
се състои в това, че те се явяват като арената, където астралното тяло може да срещне процесите, които възникват в човешкото тяло чрез дихателния ритъм.
Когато ние например вдишваме, въздухът прониква до най-фините разклонения на сетивата. И в тези най-фини разклонения на сетивата, дихателният ритъм среща това, което Духовната Наука нарича астрално тяло на човека. Това, което се разиграва в сетивата, е възможно само поради обстоятелството, че астралното тяло на човека влиза в досег с дихателния ритъм. Ако Вие чувате един звук, това е възможно само поради обстоятелството, че във Вашия слухов орган астралното тяло влиза в съприкосновение с напиращия въздушен фронт. Астрално тяло не може да постигне това съприкосновение в други органи на човешкия организъм, освен в сетивата.
Изобщо предназначението на човешките сетива се състои в това, че те се явяват като арената, където астралното тяло може да срещне процесите, които възникват в човешкото тяло чрез дихателния ритъм.
Този факт е налице не само в слуховия оран, а изобщо във всеки сетивен орган на човека; да, дори и в тактилния усет, който е изнесен в цялата кожна обвивка, астралното тяло се среща с дихателния ритъм, или с други думи с действията на въздуха в на шия организъм.
към текста >>
И ние трябва да сме в състояние да си представим, че в несъзнателния процес, разиграващ се в сетивните възприятия, се подвизават точно тези свръхсетивни Същества, които, тъй да се каже, влизат и излизат през „вратите" на нашите
сетива
.
По този начин ние започваме да опознаваме характера и естеството на онези Същества, които принадлежат към Йерархията на Ангелои.
И ние трябва да сме в състояние да си представим, че в несъзнателния процес, разиграващ се в сетивните възприятия, се подвизават точно тези свръхсетивни Същества, които, тъй да се каже, влизат и излизат през „вратите" на нашите сетива.
Независимо дали чуваме или виждаме нещо, това е един процес, който се осъществява не само поради нашата произволна намеса, този процес е включен в обективния свят; да, този процес се осъществява в един свят, където като хора ние изобщо не сме стъпвали, макар и да ставаме мислещи хора именно в условията на този свят.
към текста >>
Да, външният свят продължава навътре в нашите
сетива
и ние, хората, сме свързани с външния свят най-вече чрез нашите сетивни зони.
Сетивните зони в нас са почти един завършен външен свят. Вземете например човешкото око: то е просто като едно независимо същество разбира се това е само сравнение -, което е поставено в една от кухините на черепа; и това същество продължава навътре по един още по-независим начин. Ако разгледа те самото око, то е нещо живо, и все пак забележително много прилича на един физикален апарат. Ето защо можем да опишем процесите в окото, също както описваме и процесите в един физикален апарат. Разбира се, човек може да си обясни процесите, които възникват по този начин, Но Вие ще си припомните и едно сравнение, което често използувам, когато говоря за сетивата: че сетивните органи или сетивните зони са като обширни заливи, които външният свят вдава в нашия собствен човешки организъм.
Да, външният свят продължава навътре в нашите сетива и ние, хората, сме свързани с външния свят най-вече чрез нашите сетивни зони.
към текста >>
Ако се отдадем на едно преднамерено сетивно наблюдение на външния свят, макар и това да не се отнася до всички
сетива
едновременно.
Ако се обърнем към някои от вътрешните органи, да кажем бъбреците, ние едва ли бихме могли да твърдим доколкото изживяваме бъбречните процеси в себе си, че чрез тях влизаме във връзка с външния свят. Обаче доколкото изживяваме процесите, които се разиграват вътре в сетивата, ние изживяваме самия външен свят. Тук аз моля да се абстрахирате напълно от възгледите на официалната физиология. Аз имам предвид не тях, а съвсем достъпния до обикновеното човешко съзнание факт, а именно, че процесът, който се разиграва в сетивната област може да бъде схванат по-скоро като нещо, в което ние участвуваме активно, а не като механично продължение на външния свят в нашия организъм. Затова и нашето астрално тяло е най-близо до външния свят именно в сетивата.
Ако се отдадем на едно преднамерено сетивно наблюдение на външния свят, макар и това да не се отнася до всички сетива едновременно.
А докато спим, астралното тяло потъва напълно във външния свят. Така че от тази гледна точка сънят се явява като един вид усилено сетивно изживяване на външния свят. Когато затворите очите си, Вашето астрално тяло започва да се свива към вътрешността на главата; в този момент то Ви принадлежи. Ако погледнете навън, астралното тяло се изтегля към очите и, тъй да се каже, се включва във външния свят. Ако то изцяло се изнесе вън от Вашия организъм, тогава Вие заспивате.
към текста >>
В хода на дневното бодърствуване независимо дали по отношение на очите, ушите или останалите
сетива
аз извършвам безброй пъти с моето астрално тяло същия този процес, който извършвам и при събуждането.
Когато заставам пред един цвят, аз насочвам моето астрално тяло към очите и по точно към онзи процес, който възниква поради външното въздействие на цвета върху моите очи. Затворя ли очи, аз прибирам моето астрално тяло обратно в себе си. Буден ли съм, аз прибирам моето астрално тяло от целия външен свят, от целия Космос.
В хода на дневното бодърствуване независимо дали по отношение на очите, ушите или останалите сетива аз извършвам безброй пъти с моето астрално тяло същия този процес, който извършвам и при събуждането.
Естествено, в последния случай аз го правя тотално и по отношение на целия организъм. При събуждането аз изцяло прибирам моето астрално тяло. Разбира се, това прибиране или изтегляне на астралното тяло в мига на пробуждането, остава незабелязано за обикновеното съзнание, тъй както и самият сетивен процес остава незабелязан за обикновеното съзнание. Ако обаче напредналият до инспиративно познание човек успее да доведе този момент на пробуждането до своето съзнание, тогава се оказва, че това „влизане" на астралното тяло няма нищо общо с нашия видим свят, и че преди всичко е много трудно за астралното тяло да влезе отново в етерното и физическо тяло на човека. Да, сега тук възникват сериозни пречки.
към текста >>
352.
9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Да, когато Земята овладява своята собствена мощ и се противопоставя на Космоса, човекът може да усили своя полет към Духа, защото сега и самата Земя е по-духовна и позволява на човека да разпознае среднощното Слънце, докато в разгара на лятото той стигаше до Слънцето само с физическите
сетива
, отправяйки взор към Космоса без да обръща нужното внимание на Земята.
В някои от Мистериите нещата бяха така устроени, че на учениците им се казваше: Ето, сега вие трябва да видите Слънцето в среднощния час, среднощното Слънце, сега вие трябва да разпознаете Слънцето зад тъмната маса на Земята. И благодарение на това, че вашият духовен поглед се изпълва с онази сила, която движи растенията и низшите животни, тъмната маса на Земята просветлява; самата Земя става прозрачна за вътрешните душевни сили на човека.
Да, когато Земята овладява своята собствена мощ и се противопоставя на Космоса, човекът може да усили своя полет към Духа, защото сега и самата Земя е по-духовна и позволява на човека да разпознае среднощното Слънце, докато в разгара на лятото той стигаше до Слънцето само с физическите сетива, отправяйки взор към Космоса без да обръща нужното внимание на Земята.
към текста >>
353.
13. БЕЛЕЖКИ
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
*5. Според свръхсетивното познание човешкото същество разполага с 12
сетива
:
*5. Според свръхсетивното познание човешкото същество разполага с 12 сетива:
към текста >>
354.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Това, което се представя като физическо тяло и като етерно тяло, разглеждано с външните
сетива
и външния разсъдък, се намира в определено развитие от раждането до смъртта.
Това разделение на човешкото същество, което се проявява в него в ежедневието поне веднъж в денонощието, има дълбоко значение за целия му живот.
Това, което се представя като физическо тяло и като етерно тяло, разглеждано с външните сетива и външния разсъдък, се намира в определено развитие от раждането до смъртта.
към текста >>
” За хората със съвременно образование мисълта вече не е безпределно царство, а съвсем малка област, обхващаща само физически - сетивните неща, които са непосредствено видими в най-близкото обкръжение на хората, възприемаемо от тях с външните
сетива
.
По този начин той се потапя в това, което неговия мозък, станал дисхармоничен, вследствие бичуването му по време на сън само с минералното, а кръвоносната му система е пронизана с току що описаната какафония , става пригоден само за условен език и чрез този език, способен да живее само в пределите на земната сфера; тогава, когато езикът би могъл да го издигне от само земното изживяване до висшите изживявания. Как биха могли хора, преминали през съвременното материалистическо образование, да кажат от дълбините на своята душа такива думи: „Мисълта – това е моето безпределно царство, а словото - мое крилато оръдие!
” За хората със съвременно образование мисълта вече не е безпределно царство, а съвсем малка област, обхващаща само физически - сетивните неща, които са непосредствено видими в най-близкото обкръжение на хората, възприемаемо от тях с външните сетива.
И словото не е вече крилато оръдие, а някакво оръдие, с помощта на което ние мрънкаме нещо неопределено с нашите уста за душевния живот, но така, че в това мрънкане не се съдържа много от спиритуално-свръхсетивното. И тогава, когато речта, произлизаща от духовен мироглед, би могла да стане някакво душевно море, в което би могло да се потопи вътрешното същество на човека, и това би издигало душата на човека все по-високо и по-високо, сега тя става такава, че приковава човека към Земята, че го привързва само към ограничени, земни интереси.
към текста >>
Ако останат само при наблюдението на външното, давано от органите на външните
сетива
, те няма да забележат най-главното, няма да забележат това, което трябва да направят за да превърнат днешния процес на упадък в бъдещ процес на подем.
Ако хората решат да обърнат внимание на това, което, наистина, в нашия век звучи малко парадоксално, а именно, че човек притежава също някаква автобиография и за своя Аз и астрално тяло, която се проявява в различни свои фази през времето между заспиването и пробуждането също така, както външния физически живот се проявява в своето развитие от раждането до смъртта в периода между пробуждането и заспиването, тогава биха видели, откъде произлиза много от това, което има място в нашата съвременна цивилизация и за което трябва да кажем: така повече не може да продължава.
Ако останат само при наблюдението на външното, давано от органите на външните сетива, те няма да забележат най-главното, няма да забележат това, което трябва да направят за да превърнат днешния процес на упадък в бъдещ процес на подем.
към текста >>
355.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
От вчерашните разглеждания вие можахте да видите, че ако искаме да разберем човешките съдби, а също съвместния живот на хората, то ние не трябва да се занимаваме с разглеждане на абстрактните природни сили (само за които се говори в обичайната наука ), а трябва, както вие видяхте това вчера, да се обръщаме към тези духовни сили, към тези духовни същества, които в някакъв смисъл образуват продължение на това, което ние наричаме в света на външните
сетива
, природни царства.
От вчерашните разглеждания вие можахте да видите, че ако искаме да разберем човешките съдби, а също съвместния живот на хората, то ние не трябва да се занимаваме с разглеждане на абстрактните природни сили (само за които се говори в обичайната наука ), а трябва, както вие видяхте това вчера, да се обръщаме към тези духовни сили, към тези духовни същества, които в някакъв смисъл образуват продължение на това, което ние наричаме в света на външните сетива, природни царства.
Ние говорим за природните царства: за минералното царство, за растителното царство, за животинското царство, и ние трябва да причислим към тях като четвърто царство също и човека доколкото той се явява физическо същество; но ние трябва да се издигнем още по-високо и над човека да признаем царството на Ангелите, а над тях царството на Архангелите, царството на Началата и т.н.
към текста >>
Тези последните царства, макар и недостижими за възприятие с външните
сетива
и разсъдъка, вземат значително участие в живота на хората.
Тези последните царства, макар и недостижими за възприятие с външните сетива и разсъдъка, вземат значително участие в живота на хората.
Вчера аз ви разказах за тяхното участие в живота на човека, ставащо при смяната на неговите състояния на бодърстване и сън. Днес аз бих искал да добавя към това още едно разглеждане, а именно разглеждането на човека, доколкото той се явява същество, прекарващо част от целия си земен живот вътре в духовния свят, от който той слиза в своето земно съществувание, и в който той отново се издига, когато премине вратата на смъртта.
към текста >>
Но аз още вчера казах, че човек е не само това същество, каквото се явява за възприятията на външните
сетива
и разсъдъчните представи, но че той и по време на земното си битие е свръхсетивно невидимо същество, състоящо се от Аз и астрално тяло, които по време на сън са отделени от физическото и етерно тяло.
Но аз още вчера казах, че човек е не само това същество, каквото се явява за възприятията на външните сетива и разсъдъчните представи, но че той и по време на земното си битие е свръхсетивно невидимо същество, състоящо се от Аз и астрално тяло, които по време на сън са отделени от физическото и етерно тяло.
Всяка нощ при възрастния човек неговият Аз и астрално тяло изоставят физическото и етерно тяло. При детето, особено пък в началото на неговото земно съществуване, това съединяване и разединяване на четирите члена на неговото същество има много неопределен характер. В началото на своето съществуване детето още малко бодърствува; т.е. здравото съединение на Аза, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло продължава само кратко време. При детето това съединение е много по-малко здраво, отколкото при възрастен човек.
към текста >>
Когато той спи, то неговият Аз и неговото астрално тяло се намират извън въздействието на тези сили, но неговият Аз и астрално тяло се намират тогава, до известна степен, в свръхсетивния свят, който обаче, пронизва земния свят на външните
сетива
и е във връзка с този земен свят.
Благодарение на своя външен физически живот човек живее на Земята заедно с трите видими царства на външната природа и нейните сили.
Когато той спи, то неговият Аз и неговото астрално тяло се намират извън въздействието на тези сили, но неговият Аз и астрално тяло се намират тогава, до известна степен, в свръхсетивния свят, който обаче, пронизва земния свят на външните сетива и е във връзка с този земен свят.
Така, че дайте ясно да разграничим следното: преди всичко съществува някакъв свръхсетивен свят, в който човек се намира между своята смърт и новото раждане; тогава той преминава през него. Може да се опише като свят на доземното или следземното битие. Човек запазва някакъв остатък от неговите сили за своето земно съществуване; тези сили действат все още силно върху детето, а после все по-слабо и по-слабо. По време на сън Азът и астралното тяло се намират също в свръхсетивен свят, но този свръхсетивен свят е различен от свръхсетивния свят на доземното битие. Свръхсетивният свят на доземното битие е малко свързан непосредствено със земния свят, с неговите външни проявления.
към текста >>
Хората провеждали своите експерименти след това, за да , така да се каже, подслушат, как се изразяват съществата от елементарните царства, как се откриват в света на външните
сетива
при такива, например, процеси, като при превръщане на едно вещество в друго, когато едно вещество се съединява с друго или се отделя от друго; обръщали особено внимание на произтичащото при това изменение на цвета.
Дайте да се върнем към времената на старата медицина. Тогава никой от хората занимаващи се с медицина, не си е и помислял, да се занимава с лечение само изучавайки външните абстрактни природни сили и природни вещества. Тогава хората са работели в своите лаборатории, ако могат така да се нарекат тези места, където са работели по такъв начин, че от всички природни процеси насреща им просветвали делата на елементарните сили. Хората винаги са питали: какво се случва зад външните процеси, такива например, като взаимодействието на сярата с другите вещества, какво става зад тези само външни процеси? Как действат в тези процеси съществата от елементарните царства?
Хората провеждали своите експерименти след това, за да , така да се каже, подслушат, как се изразяват съществата от елементарните царства, как се откриват в света на външните сетива при такива, например, процеси, като при превръщане на едно вещество в друго, когато едно вещество се съединява с друго или се отделя от друго; обръщали особено внимание на произтичащото при това изменение на цвета.
Още Парацелз (1493-1541), когато описвал сярата, солта или живака, е говорил при това не за обикновени физически вещества, а за това, което е могъл да забележи като проявление на елементарните царства при превръщанията, които претърпявали тези вещества. Затова е невъзможно правилно да разберем Парацелз, ако приемаме неговите изрази така, както се използват в съвременния език, защото той навсякъде има в предвид това, което се изразява от елементарния свят. Но в това и са заключени целителните сили. Там се намират действителните целителни сили. В това, което вие само външно виждате в кое да е растение, в това, което ви показва например външния вид на такова растение като есенния минзухар, вие няма да видите характерните за минзухара целителни сили.
към текста >>
356.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И подобно на това, как науката за света на външните
сетива
описва делата на хората, отбелязвайки едно или друго от това, което правят хората заедно и поотделно, така и свръхсетивната наука, ако обърне своя поглед върху дейността на Властите в тази епоха, трябва да описва това, как тези свръхсетивни същества отправят едно към друго потоци от мисле-сили, как ги възприемат едно от друго, и как от взаимодействието на тези потоци и характера на приемането им, следват тези мирови процеси, които след това се проявяват за човека като явления от света на природата.
Този, който в древните времена на гръцкия живот е тръгвал да овладява с помощта на особено Посвещение свръхсетивните светове, е достигал преживяване на тези Духове на Формата, той е съзерцавал тези Духове на Формата и за да създаде за тях верен образ, вярна имагинация, е трябвало да им придаде в качеството на атрибут, излизащите от тях в света потоци от сияещи мисли. Такъв античен грък е съзерцавал тези Духове на Формата с като че излизащи от тях мисле-сили, проникващи по-нататък в мировите процеси, действащи като създаващи света сили на космическият Разум. При това, той е казвал: Властите, Духовете на Формата, имат във Вселената, в Космоса, предназначение да изливат мисли, пронизващи процесите извършващи се в света.
И подобно на това, как науката за света на външните сетива описва делата на хората, отбелязвайки едно или друго от това, което правят хората заедно и поотделно, така и свръхсетивната наука, ако обърне своя поглед върху дейността на Властите в тази епоха, трябва да описва това, как тези свръхсетивни същества отправят едно към друго потоци от мисле-сили, как ги възприемат едно от друго, и как от взаимодействието на тези потоци и характера на приемането им, следват тези мирови процеси, които след това се проявяват за човека като явления от света на природата.
към текста >>
Духовете на Формата оставиха за себе си след това време само изпълнението на задачи по подреждане на възприятията на външните
сетива
, т.е.
И Архаите пристъпиха тогава към изпълнение на задълженията, които преди принадлежаха на Духовете на Формата. Такива събития стават в свръхсетивните светове. Това е било забележително по своето значение космическо събитие.
Духовете на Формата оставиха за себе си след това време само изпълнението на задачи по подреждане на възприятията на външните сетива, т.е.
управление с помощта на особени космически сили на всичко това, което се съдържа в света на цветовете, звуците и т.н. Така, че този, който би могъл да погледне в това, което е станало във времето, последвало след 4-то столетие от християнската ера, би трябвало да каже: като управляващи Вселената, Космическите Мисли се оказват предадени на Архаите, а всичко това, което виждат очите, което чуват ушите в цялото му многообразие, във всичките му метаморфози, става поле на творящата деятелност на Духовете на Формата, които преди даваха мислите на хората, а сега дават възприятията на външните им сетива; мислите отсега нататък им дават Началата. И този факт от свръхсетивния свят се отрази тук в сетивния свят по такъв начин, че в това древно време, когато, например, живееха древните гърци, мислите се възприемаха обективно, съдържащи се в нещата. Подобно на това, как ние днес смятаме, че възприемаме червения или син цвят на предметите, така древния грък е усещал тогава, че мисълта не е създадена от неговата глава, а се излъчва от самите неща, така, както ние днес смятаме, че червеното или синьото се излъчват от предметите.
към текста >>
Така, че този, който би могъл да погледне в това, което е станало във времето, последвало след 4-то столетие от християнската ера, би трябвало да каже: като управляващи Вселената, Космическите Мисли се оказват предадени на Архаите, а всичко това, което виждат очите, което чуват ушите в цялото му многообразие, във всичките му метаморфози, става поле на творящата деятелност на Духовете на Формата, които преди даваха мислите на хората, а сега дават възприятията на външните им
сетива
; мислите отсега нататък им дават Началата.
И Архаите пристъпиха тогава към изпълнение на задълженията, които преди принадлежаха на Духовете на Формата. Такива събития стават в свръхсетивните светове. Това е било забележително по своето значение космическо събитие. Духовете на Формата оставиха за себе си след това време само изпълнението на задачи по подреждане на възприятията на външните сетива, т.е. управление с помощта на особени космически сили на всичко това, което се съдържа в света на цветовете, звуците и т.н.
Така, че този, който би могъл да погледне в това, което е станало във времето, последвало след 4-то столетие от християнската ера, би трябвало да каже: като управляващи Вселената, Космическите Мисли се оказват предадени на Архаите, а всичко това, което виждат очите, което чуват ушите в цялото му многообразие, във всичките му метаморфози, става поле на творящата деятелност на Духовете на Формата, които преди даваха мислите на хората, а сега дават възприятията на външните им сетива; мислите отсега нататък им дават Началата.
И този факт от свръхсетивния свят се отрази тук в сетивния свят по такъв начин, че в това древно време, когато, например, живееха древните гърци, мислите се възприемаха обективно, съдържащи се в нещата. Подобно на това, как ние днес смятаме, че възприемаме червения или син цвят на предметите, така древния грък е усещал тогава, че мисълта не е създадена от неговата глава, а се излъчва от самите неща, така, както ние днес смятаме, че червеното или синьото се излъчват от предметите.
към текста >>
Жълтото, това е страната, обърната към външните ми
сетива
, а червеното- това е вече скрита, недостъпна за външните ми
сетива
страна.
Възможно е това да се представи по-интензивно пред душата ви, ако го осветим и от друга страна. В какво, именно, се състои това, на което искам да наблегна? То се състои в това, че хората все повече и повече започнали да се чувстват като индивидуалности. Доколкото светът на мислите преминава от Духовете на Формата към Архаите, от Властите към Началата, човек усеща мислите ставащи по-близки до съществото си, защото Началата пребивават с една степен по-близо до човека от Властите. И когато човек започва да вижда свръхсетивното, тогава той получава следното впечатление, тогава той си казва: да, ето този свят, този сетивен свят, който аз виждам.
Жълтото, това е страната, обърната към външните ми сетива, а червеното- това е вече скрита, недостъпна за външните ми сетива страна.
към текста >>
А свръхсетивното съзнание има тук напълно определеното възприятие: ако човек е тук, то между него и възприятията на външните
сетива
се намират Ангелите, Архангелите и Началата.
Обикновено съзнанието изобщо нищо не знае за имащите място тук съотношения.
А свръхсетивното съзнание има тук напълно определеното възприятие: ако човек е тук, то между него и възприятията на външните сетива се намират Ангелите, Архангелите и Началата.
Те всъщност са по цялата граница на свръхсетивния свят. Те са невидими за нормалното зрение, но се намират навсякъде между човека и покривалото, изтъкано от възприятията на външните сетива. А Властите, Силите и Господствата се намират от другата страна. Те са скрити от това покривало. Така, че човек, притежаващ свръхсетивно съзнание, усеща мислите като приближили се към него, след като са били предадени на Началата.
към текста >>
Те са невидими за нормалното зрение, но се намират навсякъде между човека и покривалото, изтъкано от възприятията на външните
сетива
.
Обикновено съзнанието изобщо нищо не знае за имащите място тук съотношения. А свръхсетивното съзнание има тук напълно определеното възприятие: ако човек е тук, то между него и възприятията на външните сетива се намират Ангелите, Архангелите и Началата. Те всъщност са по цялата граница на свръхсетивния свят.
Те са невидими за нормалното зрение, но се намират навсякъде между човека и покривалото, изтъкано от възприятията на външните сетива.
А Властите, Силите и Господствата се намират от другата страна. Те са скрити от това покривало. Така, че човек, притежаващ свръхсетивно съзнание, усеща мислите като приближили се към него, след като са били предадени на Началата. Той ги усеща така, като че ли се намират в по-голяма степен в неговия собствен свят, отколкото преди, когато са били скрити от цветовете, намирали са се зад тези сини или червени цветове на предметите и са идвали при него чрез това червено или синьо или пък са се приближавали чрез музикалните тонове до-диез или сол.От времето на извършване на тази промяна, той се чувства по-свободно при общуването със света на мислите. Това предизвиква илюзията, че човек, като че ли сам създава мислите.
към текста >>
И човек би трябвало в близко бъдеще вследствие на ставащото все по-интелектуално едностранчиво познание душевно да изсъхне, а вследствие на ставащото еднопланово изкуство душевно да затъпее, вследствие на станалата едностранна религиозност въобще да стане бездуховен, ако не би намерил този път, който би могъл да го доведе до вътрешна хармония и обединение на тези три страни на живота на душата, ако не би намерил пътя за излизане от самия себе си, но сега по вече по-съзнателен начин, отколкото в предните времена, за да вижда и чува свръхсетивното съвместно със света на външните
сетива
.
И работата стои така, че сега е настъпило време, когато тези неща отново трябва да бъдат осъзнати от хората, защото, в противен случай, същността на човека в своята душевност би стигнала до упадък.
И човек би трябвало в близко бъдеще вследствие на ставащото все по-интелектуално едностранчиво познание душевно да изсъхне, а вследствие на ставащото еднопланово изкуство душевно да затъпее, вследствие на станалата едностранна религиозност въобще да стане бездуховен, ако не би намерил този път, който би могъл да го доведе до вътрешна хармония и обединение на тези три страни на живота на душата, ако не би намерил пътя за излизане от самия себе си, но сега по вече по-съзнателен начин, отколкото в предните времена, за да вижда и чува свръхсетивното съвместно със света на външните сетива.
към текста >>
357.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Това, което се намира зад или над възприятията на външните
сетива
, това е тази област, в която, както вече вчера казах, се намират Духовете на Формата, които Библията именува Елохими; след тях са, така наречените Сили, като по висши Духове, а след тях Господствата и т.н.
Вие трябва сега да си изясните, как се разиграват в това столетие събитията от световната история, както външните исторически събития, така и духовната история на човечеството, и как в тези исторически процеси се намесват импулсите, произтичащи от упоменатия свръхсетивен факт. Защото преди мировите мисли се управляваха от Духовете на Формата, т.е. от тези Духове, които се именуват в Библията Елохими, така, че човек е трябвало безсъзнателно да се обръща към тези Духове на Формата, ако е искал да обхване, да постигне мисли за нещата; сега животът на мислите премина към Началата, които стоят значително по-близо до човека. Аз се постарах вчера да ви представя това нагледно, казвайки: да си представим, че тук се намира границата на сетивно възприемаемия свят. Тоест всичко това, което ние виждаме и възприемаме като цветове, звуци, топлина, се ограничава от тази червена линия.
Това, което се намира зад или над възприятията на външните сетива, това е тази област, в която, както вече вчера казах, се намират Духовете на Формата, които Библията именува Елохими; след тях са, така наречените Сили, като по висши Духове, а след тях Господствата и т.н.
Това са три царства, стоящи зад възприемаемия от външните сетива свят.
към текста >>
Това са три царства, стоящи зад възприемаемия от външните
сетива
свят.
Защото преди мировите мисли се управляваха от Духовете на Формата, т.е. от тези Духове, които се именуват в Библията Елохими, така, че човек е трябвало безсъзнателно да се обръща към тези Духове на Формата, ако е искал да обхване, да постигне мисли за нещата; сега животът на мислите премина към Началата, които стоят значително по-близо до човека. Аз се постарах вчера да ви представя това нагледно, казвайки: да си представим, че тук се намира границата на сетивно възприемаемия свят. Тоест всичко това, което ние виждаме и възприемаме като цветове, звуци, топлина, се ограничава от тази червена линия. Това, което се намира зад или над възприятията на външните сетива, това е тази област, в която, както вече вчера казах, се намират Духовете на Формата, които Библията именува Елохими; след тях са, така наречените Сили, като по висши Духове, а след тях Господствата и т.н.
Това са три царства, стоящи зад възприемаемия от външните сетива свят.
към текста >>
Духовете на Формата управляваха не само във впечатленията от света на външните
сетива
, но, преди всичко, и в мислите.
До 4-то столетие след Р.Х.
Духовете на Формата управляваха не само във впечатленията от света на външните сетива, но, преди всичко, и в мислите.
Сега тези мисли преминаха към Началата. Те стоят по-близо до човека от Духовете на Формата, защото се намират пред границата на света на външните сетива. Те са разположени между човека и това, което човек възприема със своите външни сетивни органи; човек не ги забелязва само затова, че те са със свръхсетивна природа. После следват Архангели, Ангели и след това самият човек, а след него животните, растенията, минералите.
към текста >>
Те стоят по-близо до човека от Духовете на Формата, защото се намират пред границата на света на външните
сетива
.
До 4-то столетие след Р.Х. Духовете на Формата управляваха не само във впечатленията от света на външните сетива, но, преди всичко, и в мислите. Сега тези мисли преминаха към Началата.
Те стоят по-близо до човека от Духовете на Формата, защото се намират пред границата на света на външните сетива.
Те са разположени между човека и това, което човек възприема със своите външни сетивни органи; човек не ги забелязва само затова, че те са със свръхсетивна природа. После следват Архангели, Ангели и след това самият човек, а след него животните, растенията, минералите.
към текста >>
358.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Това е то, което е необходимо днес преди всичко за човечеството: да намери път към духовното, но при това, разбира се, не пренебрегвайки външният опит, а включвайки и всички знания, давани ни от външните
сетива
, да намерим път към духовното.
Може да се почувства разликата: камилата ли се описва или човек сам себе си описва и т.н. Но едно не достига в този анекдот, това, което би могло да доведе до правилен извод, да даде правилен отчет. В този трояк анекдот липсва четвъртият човек, който независимо от това, отишъл ли е в пустинята или изучава книги, защото няма възможност да отиде в пустинята или да отиде в менажерията, или, накрая, ще отиде ли при живописец, рисуващ животни и ще види негови картини, на които може би гениално са изобразени камили, но такъв човек, който е в състояние независимо от това, вижда ли той камилата в пустинята или в менажерията, или взема сведения за нея от книгите априори, който сам е в състояние от това, което е възприел по такъв начин, да постави въпроса пред Божествено-духовния миров порядък: що за същество е камилата? Този човек, който може да свърши тази работа, той ще провиди и в тази камила, която е видял в менажерията, каква ще бъде камилата в пустинята. Да, той ще може да провиди това даже от литературите описания, които е получил от разни книги, от книги, в които се съдържат, може би, карикатурно-филистерски, педантични описания; той все пак от това може да получи каквото трябва, ако съумее да проникне в съществото на камилата, без значение на цялата школска ученост или априорност на получения от него материал.
Това е то, което е необходимо днес преди всичко за човечеството: да намери път към духовното, но при това, разбира се, не пренебрегвайки външният опит, а включвайки и всички знания, давани ни от външните сетива, да намерим път към духовното.
към текста >>
359.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Той разглежда днес сетивния свят без подобно на това, както му се дават цветовете и звуците от света на външните
сетива
, да му се дават и мислите, съдържащи се в този свят.
В следствие на това човек навлезе в много своеобразна епоха на своето развитие.
Той разглежда днес сетивния свят без подобно на това, както му се дават цветовете и звуците от света на външните сетива, да му се дават и мислите, съдържащи се в този свят.
Вие знаете от моята книга «Загадките на философията», че на античният грък мислите са му давани така, както днес се дават цветовете и звуците. Ние казваме, че розата е червена; гъркът е възприемал и мисълта (идеята) за розата, той е възприемал нещо чисто духовно. И това възприемане на чисто духовното постепенно умирало с постепенното настъпване на абстрактното, мъртвото мислене, което е само труп на живото мислене, което ние все още имаме до слизането ни в земния живот.
към текста >>
Как да съгласуваме това: когато искаме да разберем природата, когато искаме да си съставим представа за света, то се срещаме с това, което е извън света на външните
сетива
, а е в нас самите – мъртвото мислене?
А сега пред нас стои въпросът: как да съгласуваме едно с друго тези две неща?
Как да съгласуваме това: когато искаме да разберем природата, когато искаме да си съставим представа за света, то се срещаме с това, което е извън света на външните сетива, а е в нас самите – мъртвото мислене?
Трябва да си изясним съвсем точно, че когато сега човек стои пред света, то той стои пред него с мъртво мислене. Но мъртъв ли е външният свят? Макар и като предчувствие човек трябва днес да си каже: не, външният свят не е мъртъв, в цветовете, в звуците, навсякъде живото се стреми да се прояви. Така, че за този, който съумее да разбере положението на нещата, се изяснява нещо доста забележително, а именно: съвременният човек, без значение, че през цялото време насочва вниманието си само към света на външните сетива, не може със своето мислене да разбере този свят на външните сетива, защото мъртви мисли са неприложими за живия външен свят. Да се опитаме да си изясним това до край.
към текста >>
Така, че за този, който съумее да разбере положението на нещата, се изяснява нещо доста забележително, а именно: съвременният човек, без значение, че през цялото време насочва вниманието си само към света на външните
сетива
, не може със своето мислене да разбере този свят на външните
сетива
, защото мъртви мисли са неприложими за живия външен свят.
А сега пред нас стои въпросът: как да съгласуваме едно с друго тези две неща? Как да съгласуваме това: когато искаме да разберем природата, когато искаме да си съставим представа за света, то се срещаме с това, което е извън света на външните сетива, а е в нас самите – мъртвото мислене? Трябва да си изясним съвсем точно, че когато сега човек стои пред света, то той стои пред него с мъртво мислене. Но мъртъв ли е външният свят? Макар и като предчувствие човек трябва днес да си каже: не, външният свят не е мъртъв, в цветовете, в звуците, навсякъде живото се стреми да се прояви.
Така, че за този, който съумее да разбере положението на нещата, се изяснява нещо доста забележително, а именно: съвременният човек, без значение, че през цялото време насочва вниманието си само към света на външните сетива, не може със своето мислене да разбере този свят на външните сетива, защото мъртви мисли са неприложими за живия външен свят.
Да се опитаме да си изясним това до край. Човек стои днес пред света на външните сетива и смята, че в своите гледни точки той не трябва да излиза от пределите на този свят на външните сетива. Но какво въобще значи за днешният човек да не излиза от пределите на външните сетива. Това значи изобщо да се откаже от всякакво постигане и разбиране. Защото нито червеното, нито звучащото, нито топлото могат да бъдат разбрани с мъртви мисли.
към текста >>
Човек стои днес пред света на външните
сетива
и смята, че в своите гледни точки той не трябва да излиза от пределите на този свят на външните
сетива
.
Трябва да си изясним съвсем точно, че когато сега човек стои пред света, то той стои пред него с мъртво мислене. Но мъртъв ли е външният свят? Макар и като предчувствие човек трябва днес да си каже: не, външният свят не е мъртъв, в цветовете, в звуците, навсякъде живото се стреми да се прояви. Така, че за този, който съумее да разбере положението на нещата, се изяснява нещо доста забележително, а именно: съвременният човек, без значение, че през цялото време насочва вниманието си само към света на външните сетива, не може със своето мислене да разбере този свят на външните сетива, защото мъртви мисли са неприложими за живия външен свят. Да се опитаме да си изясним това до край.
Човек стои днес пред света на външните сетива и смята, че в своите гледни точки той не трябва да излиза от пределите на този свят на външните сетива.
Но какво въобще значи за днешният човек да не излиза от пределите на външните сетива. Това значи изобщо да се откаже от всякакво постигане и разбиране. Защото нито червеното, нито звучащото, нито топлото могат да бъдат разбрани с мъртви мисли. Човек мислейки, се намира при това в съвсем друг елемент, от този, в който живее. И е важно да се отбележи, че при своето раждане ние навлизаме в земния свят, но имаме при това мислене, което е труп на това, което сме имали преди своето земно съществуване.
към текста >>
Но какво въобще значи за днешният човек да не излиза от пределите на външните
сетива
.
Но мъртъв ли е външният свят? Макар и като предчувствие човек трябва днес да си каже: не, външният свят не е мъртъв, в цветовете, в звуците, навсякъде живото се стреми да се прояви. Така, че за този, който съумее да разбере положението на нещата, се изяснява нещо доста забележително, а именно: съвременният човек, без значение, че през цялото време насочва вниманието си само към света на външните сетива, не може със своето мислене да разбере този свят на външните сетива, защото мъртви мисли са неприложими за живия външен свят. Да се опитаме да си изясним това до край. Човек стои днес пред света на външните сетива и смята, че в своите гледни точки той не трябва да излиза от пределите на този свят на външните сетива.
Но какво въобще значи за днешният човек да не излиза от пределите на външните сетива.
Това значи изобщо да се откаже от всякакво постигане и разбиране. Защото нито червеното, нито звучащото, нито топлото могат да бъдат разбрани с мъртви мисли. Човек мислейки, се намира при това в съвсем друг елемент, от този, в който живее. И е важно да се отбележи, че при своето раждане ние навлизаме в земния свят, но имаме при това мислене, което е труп на това, което сме имали преди своето земно съществуване. И човек иска днес да съгласува две неща: този остатък от своето доземно съществуване да използва в земния живот.
към текста >>
С външните
сетива
той не разбира света.
Тези примери ви дават представа, как може да бъде оживен света за човешкото наблюдение. С помощта на едното наследство само, което човек е получил от Духовния свят, той вече няма възможност да се доближи до живото, което го заобикаля.
С външните сетива той не разбира света.
Но той отново ще го разбере и ще види какво значение има мисленето по отношение на света в неговата цялост. Тогава човек ще може, изхождайки от такова възприемане на Вселената, да разбере, защо заобикалящите го неща се намират в това или онова взаимодействие, защо, например, неотровното растение се намира в различна връзка с телесността на човека или животното, от отровното. Оживяване на цялото човешко съществуване е възможно само по този начин. Тук някой склонен към леност и удобство човек би могъл да каже: преди хората бяха по-добре: върху тях действаше заобикалящият ги етер, те имаха изпълнени с живот мисли, те можеха да възприемат все още разликата между отровно и неотровно растение. Животните и днес още могат това, защото те нямат абстрактно мислене, което да ги отчужди от света; затова животните различават, следвайки, както се казва, своя инстинкт, отровните растения от неотровните.
към текста >>
360.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И така, гърците постепенно изгубили от своите
сетива
и усещания съзнанието за доземното съществуване и се чувствали изцяло земни хора, но такива земни хора, които се чувствали пронизани от нещо Божествено-духовно, но все пак свързани само с това, което живее на Земята.
Гъркът бил първия човек от следатлантския период, който се е почувствал съвършено земен човек (това, разбира се, е ставало постепенно). Затова в гръко-римското време също за първи път е било изгубено чувството за връзка с доземното съществувание. Тогава би било невъзможно да им се предложи някаква догма за предсъществуване на душата. Защото такива догми може да се поднасят тогава, когато има надежда, че хората ще ги приемат. За това трябва да си толкова умен, че да даваш такива догми, за приемането на които, от предидущия ход на развитието вече са подготвени достатъчно количество хора.
И така, гърците постепенно изгубили от своите сетива и усещания съзнанието за доземното съществуване и се чувствали изцяло земни хора, но такива земни хора, които се чувствали пронизани от нещо Божествено-духовно, но все пак свързани само с това, което живее на Земята.
Трябва да се почувства, че само във времената на древногръцката култура е могла да се развие такава митология, след като от човека е била изгубена връзката на собствената му душа с надземните явления. Ако тук долу е Земята, то в първата следатлантска епоха човек се е чувствал като резултат от имагинацията на Боговете, която той изцяло е търсил в духовно-душевния свят. След това той се е чувствал като резултат от мислите на Боговете, които търсил в небесните явления, във вятъра, във времето и т.н. По-нататък човек все повече губил излизащото в Мировите далнини съзнание; неговото съзнание все повече и повече се свивало и свличало на Земята. Настъпва египетско-халдейската епоха и тук човек става изчисляващ космическото битие.
към текста >>
Тогава започнало да се проявява усещането за общност чрез кръвта, усещането, свързано със земното съзнание, с цялото устройство на човешките
сетива
и усещания и живота на инстинктите, насочени към земния свят.
При гърците това се прекратило. В гръцката епоха процесът на дишане и връзката с ландшафта вече не са били определящи за хората, но за гръцката епоха определящо станало това, което създавало съзнанието на груповата душа, а именно свързаността по кръв, чувството за единство на племето, за единство на рода. В третата следатлантска епоха груповата си душа хората усещали във връзка с местообитанието. Представяли си, че ако някъде се намира някакво светилище, то там обитава и това Божество, което представлява груповата душа. В гръцката епоха това се е прекратило.
Тогава започнало да се проявява усещането за общност чрез кръвта, усещането, свързано със земното съзнание, с цялото устройство на човешките сетива и усещания и живота на инстинктите, насочени към земния свят.
Така, че тогава човекът се оказал съвсем преместен долу на Земята. Със своето съзнание той не излизал извън пределите на земния свят. Себе си той чувствал съединен чрез кръвта със своя род, със своето племе.
към текста >>
361.
Втора лекция, 28. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Днес човекът отправя своя поглед към природните царства, които го заобикалят на Земята, към приказната красота на растенията, към гигантските размери на планините, към плуващите облаци и т.н.; той трябва да се ограничи само с онова, до което достигат неговите физически
сетива
, често пъти той дори се страхува да навлезе в едно по-интимно, по-дълбоко отношение с природния свят.
Когато разглеждаме отношението на днешния човек към природата и към целия свят, ние можем – стига да сме в състояние да го сравняваме достатъчно безпристрастно с отношенията през предишните епохи – да заявим следното: Фактически днешният човек се откъсна от космическите сили и се превърна в един истински отшелник, в един отшелник, защото чрез раждането си и проникването във физически свят, той прекъсна спомените си за предземното битие, които впрочем някога бяха нещо естествено за цялото човечество. Днешният човек си служи само с онези разсъдъчни и паметови сили, които го свързват със Земния живот; докато в предишните епохи от развитието на човечеството, той разполагаше с озаряващата сила на едно истинско спомняне, на едно истинско взиране в онези свои изживявания, които е имал като духовно-душевно същество още преди раждането си на Земята. Това е едното, което превръща днешния човек в един вид космически отшелник, а именно, че той не съзнава как Земното му съществуване се допълва от едно съществувание в духовния свят. Другото е, че когато днешният човек отправя своя поглед към просторите на Космоса, към външните очертания на звездите и съзвездията, той не изпитва вече никакво вътрешно духовно сродство с духовните сили на Космоса.
Днес човекът отправя своя поглед към природните царства, които го заобикалят на Земята, към приказната красота на растенията, към гигантските размери на планините, към плуващите облаци и т.н.; той трябва да се ограничи само с онова, до което достигат неговите физически сетива, често пъти той дори се страхува да навлезе в едно по-интимно, по-дълбоко отношение с природния свят.
Обаче тази еволюционна степен беше необходима за човечеството, за да развием съзнанието за свободата, за да стигнем до пълното себесъзнание, до онази вътрешна сила, която позволява на Аза да се прояви в пълната си мощ; ето защо беше необходимо това космическо отшелничество: То е само прехода към една друга епоха, през която човекът отново ще намери пътя към Духа, лежащ в основата на всички неща и същества. И това повторно намиране на Духа трябва да бъде постигнато чрез онази сила, която се пробужда у човека, когато той се доближава до идеята за Михаил и я обхваща в нейния истински образ, в нейния истински смисъл.
към текста >>
362.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
На пръв поглед външният облик на Луната е такъв, какъвто се представя на нашите
сетива
.
На пръв поглед външният облик на Луната е такъв, какъвто се представя на нашите сетива.
Но особено когато преминем от имагинация към инспирация, Луната веднага показва своята духовна същност. Тази духовна същност, това духовно съдържание не е нещо, което може да бъде разбрано абстрактно, защото тук действително става дума за един вид Лунно население, и в този случай духовно-научният поглед възприема Луната като един вид крепост в Космоса. От Луната в посока към Земята тръгват не само светлинните лъчи на Слънцето, но и изобщо външните въздействия на Универсума. Обаче във вътрешността на Луната има един затворен свят, един свят, до който днес може да се добере само този, който в известен смисъл се е издигнал до виждането в духовния свят. Ако проучите някои древни предания за отношенията между Луната и другите Същества в Космоса, Вие бихте могли да ги сравните с това, което днес може да се каже за Луната от антропософска гледна точка.
към текста >>
363.
6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Там, където нашите
сетива
идват в допир със света, там се докосва онова, което при човека е отишло отвътре навън, с това, което в Космоса е отишло от вън навътре.
Светът и човекът си принадлежат именно напълно един на друг. И ние можем вече да кажем: Бихме могли да създадем една схема и тази схема би изглеждала така /нарисувано е на дъската/: Имаме голямата окръжност /околност/; голямата окръжност концентрира своите сили в една точка. Голямата окръжност си създава във вътрешността една по-малка; точката излъчва същото нещо. По-малката окръжност образува по-нататък също една по-малка окръжност; това, което е във вътрешността излъчва същото. Тази окръжност образува отново една такава окръжност; това, което е при човека, излъчва по-нататък навън: и външността на човека се докосва с вътрешността на Космоса.
Там, където нашите сетива идват в допир със света, там се докосва онова, което при човека е отишло отвътре навън, с това, което в Космоса е отишло от вън навътре.
към текста >>
364.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Този етер трябва постоянно да прониква нашите
сетива
, например нашите очи, за да могат очите да виждат, за да могат очите да приемат външния светлинен етер.
Обаче това е само едната страна на целия процес. Човекът издишва въглеродната киселина, обаче въглеродът, който е съединен с кислорода, оставя в човешкия организъм етер. Този етер прониква в етерното тяло на човека. И този етер, който бива постоянно произведен от въглерода, е онова, което прави сега човешкия организъм годен да се отвори за духовните влияния, да приеме астрално-етерните действия от Космоса. Този етер, който въглеродът оставя в човешкия организъм, привлича космическите импулси, онези космически импулси, които отново действуват формиращо върху човека, подготвят например неговата нервна система, за да може тя да стане носител на мислите.
Този етер трябва постоянно да прониква нашите сетива, например нашите очи, за да могат очите да виждат, за да могат очите да приемат външния светлинен етер.
Следователно ние дължим на въглерода това, че имаме в нас една етерна подготовка, която ни прави способни да се отворим за действията на духовните сили на света.
към текста >>
365.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Скъпи мои приятели, ако днес изследвате как се стига до болезнени състояния, отнасящи се до сетивните органи на главата и изобщо до системата на външните
сетива
, ще узнаете лечебното действие на кремъчната киселина.
Скъпи мои приятели, ако днес изследвате как се стига до болезнени състояния, отнасящи се до сетивните органи на главата и изобщо до системата на външните сетива, ще узнаете лечебното действие на кремъчната киселина.
И тук пред вас, вътре в мировата тайна, кремъчно-киселинният елемент се показва като нещо, което в изначалните раззеленяващи се и увяхващи растителни форми е именно мисловният елемент, за което, обаче, бих могъл да ви кажа: това е възприятие, сетивно възприятие на Земята по отношение на мирозданието.
към текста >>
366.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
- Изхождайки от това, възниквал жив копнеж по обединение със същество от Йерархията на Ангелите, за да получи от това съединение сила и власт да овладее тази разцепеност на Аза в разнородните преживявания на външните
сетива
.
Но ето какво още усещал: той се усещал не като единство, а чувствал своя Аз умножен толкова, колкото сетивни органи имал. Той чувствал Аза си дванадесетичен. И в резултат на това, че е усещал този Аз дванадесетичен, у него се появявало такова съвсем особено преживяване, че си казвал: Тук се намира Аз, който гледа през моите очи. Тук се намира Аз, той действа в моето мисловно сетиво, в моето речево сетиво, в моето осезание, в моето жизнено сетиво. Аз съм разделен в света.
- Изхождайки от това, възниквал жив копнеж по обединение със същество от Йерархията на Ангелите, за да получи от това съединение сила и власт да овладее тази разцепеност на Аза в разнородните преживявания на външните сетива.
И на основата на всичко това, в Аза възниквало преживяването: за какво имам своите сетивни органи?
към текста >>
Разкривало се нещо съвсем особено, така че ученикът усещал: всичко свързано с външните
сетива
и продължението на външните
сетива
навътре, във вътрешната същност на човека - всичко това се намира в родство с фактическото обкръжение, което ученикът има на Земята.
Разкривало се нещо съвсем особено, така че ученикът усещал: всичко свързано с външните сетива и продължението на външните сетива навътре, във вътрешната същност на човека - всичко това се намира в родство с фактическото обкръжение, което ученикът има на Земята.
Външните сетива принадлежат на зимата - това е, което е чувствал ученикът. В целия този живот, който той преживявал тогава, в изменящите се зимни ландшафти, които, както казахме, са били съзвучни на видяното в живота, но които сияели с повече красота насреща му от духовното, от всичките тези преживявания ученикът вземал някаква обща настройка за своята душа. Тази обща настройка на душата съдържала следните части:
към текста >>
Външните
сетива
принадлежат на зимата - това е, което е чувствал ученикът.
Разкривало се нещо съвсем особено, така че ученикът усещал: всичко свързано с външните сетива и продължението на външните сетива навътре, във вътрешната същност на човека - всичко това се намира в родство с фактическото обкръжение, което ученикът има на Земята.
Външните сетива принадлежат на зимата - това е, което е чувствал ученикът.
В целия този живот, който той преживявал тогава, в изменящите се зимни ландшафти, които, както казахме, са били съзвучни на видяното в живота, но които сияели с повече красота насреща му от духовното, от всичките тези преживявания ученикът вземал някаква обща настройка за своята душа. Тази обща настройка на душата съдържала следните части:
към текста >>
Но сега той не се усещал както преди, разделен в своите външни
сетива
и умножен; не, сега той се усещал действително сведен до единство; той се усещал сякаш събран, съсредоточен в своето сърце.
В същото време ученикът вече знаел: явяващото се като вълшебно лято в непрекъснати трансформации пред неговото съзнание са сякаш импулси в далечното бъдеще на Вселената.
Но сега той не се усещал както преди, разделен в своите външни сетива и умножен; не, сега той се усещал действително сведен до единство; той се усещал сякаш събран, съсредоточен в своето сърце.
И това е била кулминацията, най-голямото усилване на преживяното: тази съсредоточеност в сърцето, тази вътрешна обхванатост и чувство на родство в най-вътрешната човешка природа не с лятото, което се вижда външно, а със съновидението за лятото. Вследствие на това ученикът си казвал: В това, което сънят дава за лятото, в това, което вътрешно преживявам, в моята човешка същност, в това лежи бъдещето.
към текста >>
И трето, ти трябва да се задържиш върху това да се усещаш сякаш излят и умножен в твоите външни
сетива
.
От родството със зимните и от родството с летните пейзажи той достигал до прозрения за външната природа и за своята собствена същност. Той дълбоко се родеел с тази външна природа и с тази собствена същност. Тогава той вече е бил добре подготвен, за да премине през някакъв вид повторение. В това повторение съвсем ясно се прекарвало от инициаторите пред душата му: Ти вътрешно в душата си трябва да се задържиш във вцепенение. Ти трябва да се задържиш в това излизане в мировите простори.
И трето, ти трябва да се задържиш върху това да се усещаш сякаш излят и умножен в твоите външни сетива.
Ти трябва вътрешно да си изясниш какво представлява всяко от тези състояния поотделно. Ти трябва да умееш точно да различаваш едно от друго всяко от тези три отделни чувства. Ти трябва да имаш някакво етерно вътрешно преживяване от всяко от тези три състояния. И когато сега ученикът сам в пълно съзнание извиквал това състояние на вътрешно вцепеняване, тогава пред тази душа се появявало всичко, което тя е придобила в преживяванията до слизането от духовните светове на Земята, до земното зачатие на своето тяло, когато от мировите простори тя е събрала етерни импулси и етерни сили, за да се облече в етерно тяло. Така ученикът в Хибернийските Мистерии се въвеждал в съзерцание на последното състояние преди слизането във физическо тяло.
към текста >>
А след това е трябвало да си изясни кристално състоянието, когато е бил разлят във външните
сетива
и се чувствал сякаш раздробен в света на външните
сетива
.
И когато сега ученикът сам в пълно съзнание извиквал това състояние на вътрешно вцепеняване, тогава пред тази душа се появявало всичко, което тя е придобила в преживяванията до слизането от духовните светове на Земята, до земното зачатие на своето тяло, когато от мировите простори тя е събрала етерни импулси и етерни сили, за да се облече в етерно тяло. Така ученикът в Хибернийските Мистерии се въвеждал в съзерцание на последното състояние преди слизането във физическо тяло. А след това той е трябвало напълно да си изясни вътрешното преживяване, което получавал, когато навлизал в мировите далнини. Втория път при това повторение той се усещал не така, сякаш го всмукват лъчите на Слънцето и звездите, а се чувствал при това повторение така, сякаш нещо идвало насреща му, сякаш отдалеч от всички страни насреща му идвали Йерархиите, сякаш идвали насреща му и други преживявания. Той усещал това, което стояло в неговото по-отдалечено минало, в неговия доземен живот.
А след това е трябвало да си изясни кристално състоянието, когато е бил разлят във външните сетива и се чувствал сякаш раздробен в света на външните сетива.
Тогава тук той достигал средата на живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
367.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Тук ученикът следователно е бил подготвен да има имагинации, имагинации, които се присъединявали към това, което иначе ученикът виждал с външните си
сетива
.
Трябваше да ви разкажа различни неща за характерното устройство на Хибернийските Мистерии и вчера видяхте, че този своеобразен път на развитие, който са могли да преминават хората на ирландския остров, водел дотам, че тези хора са достигали проникновения, на първо място в това, което въобще може да бъде преживяно от човешката душа, благодарение на собствената вътрешна активност на човека. Помислете само, благодарение на всички тези подготовки, които се провеждали с посвещавания, е било възможно, посредством вълшебните образи на ландшафта, обичайно разстилащи се пред човешките сетивни органи, да се предизвикват не религиозно-фантастични халюцинаторни впечатления, а нещо такова, към което вече са привикнали: да се вижда някаква завеса, стояща пред душата, за която прекрасно знаели, че има нещо зад нея. Същото е ставало и с прозрението в собственото човешко вътрешно същество при вълшебното видение на сънния летен ландшафт.
Тук ученикът следователно е бил подготвен да има имагинации, имагинации, които се присъединявали към това, което иначе ученикът виждал с външните си сетива.
Обаче имайки тези имагинации пред себе си, знаел, че посредством тях той прониква по-нататък в нещо съвсем различно.
към текста >>
В същото време, когато са водели ученика по-нататък, за да се потопи истински в преживяното, тогава неговата душа укрепвала от съзерцанието на доземния и следземния живот; душата му прониквала в умиращата и отново възраждаща се природа и тогава той е можел с още по-укрепена вътрешна сила и енергия да се задълбочи в усещането за вцепеняване при възприемането на мировите простори, издигането във висините, чак до сините етерни далнини, а после - в сетивата, когато се усещали като личност, намираща се вътре във външните
сетива
, когато нищо не са възприемали от останалия човек, а са възприемали само нещо от живота в окото, от живота в целия слухов апарат, в осезанието и т.н., когато следователно са били изцяло органи на външните
сетива
.
Вече ви показах как ученикът е прониквал до виждането на времето на доземното битие и времето на следземното битие, времето след смъртта чак до средата на живота между смъртта и новото раждане, а при поглед назад - времето непосредствено предшестващо слизането в земното и по-нататък пак чак до средата на живота между смъртта и новото раждане. Обаче при това се достигало още и нещо друго.
В същото време, когато са водели ученика по-нататък, за да се потопи истински в преживяното, тогава неговата душа укрепвала от съзерцанието на доземния и следземния живот; душата му прониквала в умиращата и отново възраждаща се природа и тогава той е можел с още по-укрепена вътрешна сила и енергия да се задълбочи в усещането за вцепеняване при възприемането на мировите простори, издигането във висините, чак до сините етерни далнини, а после - в сетивата, когато се усещали като личност, намираща се вътре във външните сетива, когато нищо не са възприемали от останалия човек, а са възприемали само нещо от живота в окото, от живота в целия слухов апарат, в осезанието и т.н., когато следователно са били изцяло органи на външните сетива.
към текста >>
След това, когато ученика са го довеждали до състояние, да се усеща само във външните си
сетива
, той преживявал сякаш отхвърляне на целия свой организъм, така че живеел само в своите очи, в своя слухов апарат, в цялото свое осезание, тогава той възприемал това, което описах в моята книга «Въведение в тайната наука» като живот на Сатурн, като битие, когато е плувал и се е реел в топлинния елемент, в диференцирания в себе си топлинен елемент.
След това, когато ученика са го довеждали до състояние, да се усеща само във външните си сетива, той преживявал сякаш отхвърляне на целия свой организъм, така че живеел само в своите очи, в своя слухов апарат, в цялото свое осезание, тогава той възприемал това, което описах в моята книга «Въведение в тайната наука» като живот на Сатурн, като битие, когато е плувал и се е реел в топлинния елемент, в диференцирания в себе си топлинен елемент.
Там не са се усещали като плът и кръв, като кости и нерви; усещали са се като някакъв организъм от топлина, но топлина в друга топлина, планетарна сатурническа топлина. Топлината са възприемали, когато външната топлина е имала друга степен от вътрешната. Реене в топлината, живот, благодарение на топлината, отделяне на топлина в топлината - това е било сатурновото битие.
към текста >>
Това се преживявало от ученика, когато той влизал в своите
сетива
.
Това се преживявало от ученика, когато той влизал в своите сетива.
А самите тези сетивни органи още не са били толкова диференцирани, както сега. Това възприятие на топлина в топлината, на живот, благодарение на топлината, живот в топлината, е било главното. Обаче е имало моменти, когато, приближавайки се в качеството си на някакъв топлинен организъм към друго топлинно явление или към друго топлинно качество, благодарение на съприкосновението се усещало сякаш някакво избухване на пламък и вече се намирали в елемента - не просто топлина, струяща, тъчаща и вълнуваща се, а са били в определен момент сякаш нещо огнено или нещо, което е било като реещо се усещане за вкус, вкус не само като че на езика, защото език тогава не е съществувал, но вкус, който са усещали от само себе си, който обаче избухвал при съприкосновение към друг, който и на другия отдавал нещо от себе си и т.н. В ученика оживявало битието на Сатурн.
към текста >>
Било е съобразено с разбирането на хората, било е насочено към това, което днес наричаме обикновено, основано на разбирането и външните
сетива
съзнание.
Вижте, всичко което сега ви говоря, го говоря, собствено, само като терминология, без ни най-малко желание да хвърлям дори сянка на симпатия или антипатия, само за да опиша историческата необходимост. Срещнали се две течения. Едното течение вървяло по заобиколен път през Гърция и Рим, вървяло от Изток. То разчитало на все повече и повече проникващата в човечеството способност, основаваща се на разсъдъка и способността на сетивните органи, където действало това, което съществувало като исторически спомен за външно зримите, външно преживяните събития. От Палестина през Гърция и Рим се разпространила вестта, възприета по-късно от хората в техния религиозен живот, вестта за това, което в сетивно-физическия свят се разиграло в Палестина, благодарение на Бога Христос.
Било е съобразено с разбирането на хората, било е насочено към това, което днес наричаме обикновено, основано на разбирането и външните сетива съзнание.
Това се разпространило по величествен начин. Но в края на краищата то изместило произлизащото от Запад, от Хиберния, и което в качеството си на последен отглас на старата, инстинктивна земна мъдрост се съобразявало с древната, избухваща само в новата съзнателност, спиритуална мъдрост на човечеството. Нещо се разпространило от Хиберния в Европа и то, по отношение на просветлената мъдрост, не разчитало на сетивния поглед, на свидетелства, на които можем да се позовем като на исторически съществуващи. Тук се разпространявали култове, учения на мъдростта като хибернийските култове, като хибернийските учения на мъдростта, които се съобразявали с това, което просветлява човека от духовния свят, даже и тогава, когато, като Мистерията на Голгота, на друго място на Земята, едновременно се разиграва и във физическата действителност. В Хиберния гледали по духовен начин към физическата действителност в Палестина.
към текста >>
368.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Единият бил този, в който преимуществено се занимавали с насочването на човешките
сетива
към духовните светове, към мировото ръководство и мировата ориентация в духа; в другия вид се занимавали с тайните на природата, особено с господстващите в природата сили и същества, стоящи зад земните власти.
Всъщност всичко се подготвяло вече от много време и е можело да стане само благодарение на факта, че много от древната същност на Мистериите е било забравено, докато в Гърция още е съществувало. Тогава тези гръцки Мистерии са се делили на два вида.
Единият бил този, в който преимуществено се занимавали с насочването на човешките сетива към духовните светове, към мировото ръководство и мировата ориентация в духа; в другия вид се занимавали с тайните на природата, особено с господстващите в природата сили и същества, стоящи зад земните власти.
Цялото посвещение преминавало през двата рода Мистерии. Тогава за преминалите посвещение са казвали, че те са възприели в себе си както тайните на Отца, Мистериите на Зевс, така и тайните на Майката, тайните на Деметра. И когато обръщаме взор към тези времена, наред с духовното съзерцание, достигащо висшите сфери, макар и вече с някаква абстрактност, но все пак достигащо до висшите сфери, ние намираме и напредващото в дълбочина съзерцание на природата и - което има особено, първостепенно значение - съединението на двете.
към текста >>
Той научавал, че нашите външни
сетива
, а именно зрителното сетиво би погълнало целия човек, не би му позволило да стигне до самостоятелност.
Така че трябва да си представите Земята, а в далечината - Сатурн, който изпълва цялата планетарна система с фино олово, с фина оловна субстанция. Тази фина оловна субстанция въздейства върху човека. Ние можем да намерим следи също и от това, което се съобщавало на посвещавания в Гърция, което този ученик се учил да разбира - а именно как действа оловото.
Той научавал, че нашите външни сетива, а именно зрителното сетиво би погълнало целия човек, не би му позволило да стигне до самостоятелност.
Човек само би виждал, без да бъде в състояние да осмисли видяното, да отстъпи от видяното и да каже: Аз виждам. Той би бил препълнен от зрението, ако го нямаше въздействието на оловото. Това въздействие на оловото прави човека самостоятелен, противопоставя го като Аз на възприемчивостта на външния свят, който живее в него. Тези сили на оловото навлизат отначало в етерното тяло, а после от етерното тяло по определен начин се просмукват във физическото тяло на човека. Благодарение на това той получава способност да има спомени, да притежава памет.
към текста >>
369.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Студената вода можеш да усетиш само извън себе си; и ти би искал, за да имаш родство с нея, да наблюдаваш резултатите й само със своите външни
сетива
.
В студената вода ти се чувстваш отчужден, неуютно. Обаче ти усещаш, когато се отдалечиш от студената вода и когато дадеш на студената вода извън теб да прави това, което тя иска да направи. Тогава този факт ще се превърне за теб в нещо; тогава, когато позволиш на студената вода извън теб да прави това, което иска, тогава тя ще приготви например снежни кристали, падащи на Земята. Извън снежните кристали, наблюдавайки снежните кристали, ти се чувстваш на полагащото ти се място. Топлия въздух можеш да чувстваш само в себе си; и ти би искал да си позволиш да се отнесеш заедно с издигащия се топъл въздух в просторите на Вселената.
Студената вода можеш да усетиш само извън себе си; и ти би искал, за да имаш родство с нея, да наблюдаваш резултатите й само със своите външни сетива.
към текста >>
370.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Сега човек е твърде могъщ, за да изкаже истината за това какъв е на пипане кристалът на кварца, парче желязо, късче антимоний, какви са на пипане косата, човешката кожа, животинската козина, коприната, кадифето; това човек днес може да обхване със своите
сетива
.
Затова и ученикът, приближавайки вратите, казвал в сърцето си: Аз пристъпвам в това, което ми закриваше могъщия Дух, което ми закриваше великите Богове, тези велики Богове, които разкриват тайните на Вселената чрез жертвените действия на хората на Земята. С речта, която говорили там, и с писмената, които пишели, наистина се обхващал не само разумът на човека, но и целият човек. В Мистериите от Самотраки още е имало нещо от това знание, което сега е съвсем изтляло.
Сега човек е твърде могъщ, за да изкаже истината за това какъв е на пипане кристалът на кварца, парче желязо, късче антимоний, какви са на пипане косата, човешката кожа, животинската козина, коприната, кадифето; това човек днес може да обхване със своите сетива.
В Мистериите от Са-мотраки все още е имало нещо, благодарение на което човек в съгласие с истината е можел да каже, какви са на пипане Боговете. Защото чувството, осезанието все още е било надарено с това, което е притежавало до съвършенство в древността: усещането, духовното осезание на Боговете. И удивително е следното: трябва да признаем, връщайки се в древните времена, че хората наистина са можели да кажат: Чрез краищата на моите пръсти аз знам какви са Боговете на пипане. Обаче в тези самотракийски Мистерии е имало място друго изкуство на осезаване на Боговете. То се заключавало в следното: Когато магът-жрец произнасял словата в жертвения дим, правейки така, че думите да звучат по време на говора, докато издиша, той е имал в изходящото дихание чувство, което човек усеща, когато протяга опипваща ръка.
към текста >>
371.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924
GA_233a Великденският празник
Нещата бяха така замислени, че човекът да се вгледа в смъртта на природата и да забележи как според външните
сетива
той умира, но как в същото време той възкръсва в духовния свят.
С други думи, под формата на съответния есенен празник, древните Мистерии показваха самата тайна на смъртта. От една страна култът съвпадаше наполовина с умирането, със смъртта на природата, от друга страна обаче той сочеше към диаметралната противоположност, към най-съкровената част на човешкото същество.
Нещата бяха така замислени, че човекът да се вгледа в смъртта на природата и да забележи как според външните сетива той умира, но как в същото време той възкръсва в духовния свят.
Целият смисъл на този древен и свързан с Мистериите празник беше да разбули тайната на смъртта.
към текста >>
372.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
Разбира се, те съзнаваха, че вън от своите
сетива
възприемат именно околния физически свят... Обаче, дори ако човек стига до там, че със своите духовни сили прониква дълбоко навътре в своето физическо тяло, имайки се за един напълно развит, напълно зрял човек... какво може той тогава?
Обаче на времето нещата изглеждаха така, че това беше главното условие, за да може някой да заяви: Наистина, преди да сляза долу в едно земно тяло, аз също бях човек; преди моето въплъщение аз бях един духовно-душевен човек. После духовно-душевните сили бяха вкарани във физическото тяло, което получих от моята майка, от моите родители. Да, те проникнаха в това физическо тяло. Впрочем хората нямаха никакво съзнание за начина, по който в рамките на един дълъг период от време, духовните сили проникваха във физическата материя, в нервно-сетивната система, в ритмичната система, в системата веществообмен крайници[1]. Хората не знаеха това.
Разбира се, те съзнаваха, че вън от своите сетива възприемат именно околния физически свят... Обаче, дори ако човек стига до там, че със своите духовни сили прониква дълбоко навътре в своето физическо тяло, имайки се за един напълно развит, напълно зрял човек... какво може той тогава?
Той може само да гледа навън с очите си, да слуша навън с ушите си, да усеща навън с кожата си топлина или студ, грапавия или гладък предмет: С една дума, той може да възприема само в посока навън, а не в посока навътре. С очите си той не може да вникне вътре в себе си, в най-добрия случай може да сецира физическия труп и да вярва, че гледа навътре в себе си. Обаче в действителност това съвсем не е така. И нима не звучи детински: Ето, тук аз стоя пред една къща; тя има прозорци, обаче аз не искам да погледна навътре през тях, а щом събера достатъчно сили, намирам всевъзможни инструменти и разрушавам къщата... тогава пред мен са отделните тухли, тогава аз гледам само в купчини развалини. Точно така се постъпва днес.
към текста >>
Аз трябва първо да се изуча на това да се вглеждам навътре в помощта на моите
сетива
, както иначе гледам навън в света.
И Посвещението започваше от там, че на окултния кандидат ставаше пределно ясно: Аз нямам дори предчувствие за човека, как мога да бъда тогава човек!
Аз трябва първо да се изуча на това да се вглеждам навътре в помощта на моите сетива, както иначе гледам навън в света.
Да, тази беше първата степен в древните Мистерии. И в мига, когато човекът овладяваше това вглеждане, това взиране в своята собствена същност, в този миг той можеше да изживява себе си също и там, в пред-Земното си битие. Защото тогава той знаеше със сигурност: сега аз съм в моето духовно отечество /рис.2/
към текста >>
373.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Имаме някакво преживяване и от това преживяване, което става в нас чрез нашите
сетива
или по някакъв друг начин чрез нашата личност, ние образуваме понятие, представа и задържаме тази представа в мисленето си.
Да си представим за начало нашия собствен душевен живот. Ще ви приведа пример от него.
Имаме някакво преживяване и от това преживяване, което става в нас чрез нашите сетива или по някакъв друг начин чрез нашата личност, ние образуваме понятие, представа и задържаме тази представа в мисленето си.
След някое време тази представа може отново да влезе от мисленето в съзнателния живот на душата ни като спомен. Да допуснем, че във вас е възникнал спомен, водещ до събитие с десетилетна давност. Сега ще опитаме съвсем точно да разберем, какво всъщност означава това. Преди десет години вие сте преживели нещо. Да допуснем, че преди десет години вие сте посетили някакво събиране на хора.
към текста >>
374.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
По-късно тази цивилизация се опира, по-скоро на външно наблюдение на природата, на изследване на природата с помощта на външните
сетива
, което съответства на традицията - писмена или устна - в сферата на историята.
На Изток древното виждане на боговете тръгнало към упадък след изгарянето на Ефес. В Хиберния то останало още няколко века след Христа, но впоследствие изчезнало и там. И всичко, което се е излъчило от Мистерията на Голгота, се развило чрез традицията, предавало се е по пътя на устната традиция и ние виждаме на Запад растеж на цивилизацията, основаващ се изцяло на устната традиция.
По-късно тази цивилизация се опира, по-скоро на външно наблюдение на природата, на изследване на природата с помощта на външните сетива, което съответства на традицията - писмена или устна - в сферата на историята.
към текста >>
За да се задържи на човешко равнище, той трябва да отвори своите
сетива
за духовните откровения, които отново се приближават от края на XIX век.
на стр. 74). Ние трябва да си представим с цялата яснота тази картина - образ на цивилизация, от която е отстранено всичко духовно. Тази култура започва от времето, след Юлиан Отстъпник и продължава до момента, когато, в края на XIX век, започвайки от края на 70-те години, не пристига сякаш нов призив към човечеството от духовните висини. Започва епоха, която често съм описвал като епохата на Михаил. Днес искам да я охарактеризирам като епоха, в която човек, ако иска да остане при своя стар материализъм, - а голямата част от човечеството желае това, - неизбежно пада в страшна пропаст; пред него няма никакъв друг път, освен да се спусне и да стане подчовек, той просто не може да се задържи на човешкото равнище.
За да се задържи на човешко равнище, той трябва да отвори своите сетива за духовните откровения, които отново се приближават от края на XIX век.
Сега това е абсолютно необходимо.
към текста >>
375.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
И това, което човекът приема от минералното царство, се отнася по един съвсем особен начин към това, което той приема чрез своите
сетива
само като душевни възприятия, като сетивни възприятия от минералното.
Най-главните, най-всеобхващащите влияния, които човекът има от минералното, идват по околен път чрез сетивата. Ние виждаме, чуваме минералното, възприемаме неговата топлина, накратко казано, възприемаме минералното чрез сетивата. Другите наши отношения към минералното са извънредно малки. Помислете само, каква малка част от минералното стига всъщност до нас в земния живот. Солта, с която осоляваме нашите гостби е нещо минерално и още малко други вещества, които приемаме чрез нашите хранителни средства, са минерални; но много голяма част от хранителните средства, които хората приемат, са от растителното царство, от животинското царство.
И това, което човекът приема от минералното царство, се отнася по един съвсем особен начин към това, което той приема чрез своите сетива само като душевни възприятия, като сетивни възприятия от минералното.
Моля ви при това да обърнете много голямо внимание на нещо важно - аз често съм го споменавал също и тук: Човешкият мозък тежи средно 1500 грама. Това не е малка тежест. Тя би упражнила такъв натиск, че намиращите се отдолу кръвоносни съдове биха били напълно премазани от този мозък, ако той би натискал върху тях с тежестта, която има. Но той не натиска така силно, а е подчинен на определени закони. Неотдавна аз описах тук този закон, който гласи, че когато потопим едно тяло в течност, това тяло изгубва от своето тегло.
към текста >>
376.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
След това между смъртта и едно ново раждане той живее в един друг свят, който по отношение на физическия свят можем да наречем духовен свят, в който той няма никакво физическо тяло, което може да бъде направено видимо за човешките
сетива
, а където той живее в една духовна същност; и в този живот между смъртта и едно ново раждане светът, който познаваме между раждането и смъртта, отново е нещо чуждо за обикновеното съзнание.
След това между смъртта и едно ново раждане той живее в един друг свят, който по отношение на физическия свят можем да наречем духовен свят, в който той няма никакво физическо тяло, което може да бъде направено видимо за човешките сетива, а където той живее в една духовна същност; и в този живот между смъртта и едно ново раждане светът, който познаваме между раждането и смъртта, отново е нещо чуждо за обикновеното съзнание.
към текста >>
377.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Но е виждал природата малко по-различно, защото и самите
сетива
са минали през едно развитие, но това не е важното сега.
Естествено и гръкът в първите гръцки столетия - това продължи доста много, - е виждал в природата около себе си външните явления. Той също е гледал природата както днешния човек.
Но е виждал природата малко по-различно, защото и самите сетива са минали през едно развитие, но това не е важното сега.
Все пак гръкът е имал едно лечебно средство срещу вредите, които органически се пораждат в човека само чрез вглеждането в природата.
към текста >>
378.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И ние можем да отидем по-нататък, можем да се абстрахираме от всичко онова, което съществува у човека благодарение на това, че той има
сетива
.
Ние отиваме по-нататък. Опитваме се по-нататък да направим човека прозрачен и си представяме премахнато и това. Да речем; представяме си премахнато това, което прави човека емоционален, което го прави надарен с определен темперамент, което представлява именно повече душевните прояви на всекидневния живот. Тогава от човека изчезва още повече, човекът става още по-прозрачен.
И ние можем да отидем по-нататък, можем да се абстрахираме от всичко онова, което съществува у човека благодарение на това, че той има сетива.
Следователно първо вие се абстрахирате от всичко онова, което се намира у човека благодарение на това, че той има ръце и крака. Сега вие се запитвате: - Какво остава още от човека, когато аз се абстрахирам от това, че той е възприемал нещо чрез своите сетива? - Остава още известна насока на мисленето, определена импулсивност на неговото мислене, определена насока на неговия живот. Но чрез това за вас става прозрачна цялата ритмична система, гърдите на човек. Сега изчезва и това, и на задния фон за вас се явява всичко онова, което съществува като импулси на Слънцето /виж рис. средата/.
към текста >>
Сега вие се запитвате: - Какво остава още от човека, когато аз се абстрахирам от това, че той е възприемал нещо чрез своите
сетива
?
Опитваме се по-нататък да направим човека прозрачен и си представяме премахнато и това. Да речем; представяме си премахнато това, което прави човека емоционален, което го прави надарен с определен темперамент, което представлява именно повече душевните прояви на всекидневния живот. Тогава от човека изчезва още повече, човекът става още по-прозрачен. И ние можем да отидем по-нататък, можем да се абстрахираме от всичко онова, което съществува у човека благодарение на това, че той има сетива. Следователно първо вие се абстрахирате от всичко онова, което се намира у човека благодарение на това, че той има ръце и крака.
Сега вие се запитвате: - Какво остава още от човека, когато аз се абстрахирам от това, че той е възприемал нещо чрез своите сетива?
- Остава още известна насока на мисленето, определена импулсивност на неговото мислене, определена насока на неговия живот. Но чрез това за вас става прозрачна цялата ритмична система, гърдите на човек. Сега изчезва и това, и на задния фон за вас се явява всичко онова, което съществува като импулси на Слънцето /виж рис. средата/. Вие гледате през човека и когато се абстрахирате от всичко онова, което човекът е възприемал чрез сетивата си, всъщност гледате Слънцето. Това можете да направите и със самите себе си.
към текста >>
Можете да се запитате: - Какво имам аз чрез моите
сетива
?
- Остава още известна насока на мисленето, определена импулсивност на неговото мислене, определена насока на неговия живот. Но чрез това за вас става прозрачна цялата ритмична система, гърдите на човек. Сега изчезва и това, и на задния фон за вас се явява всичко онова, което съществува като импулси на Слънцето /виж рис. средата/. Вие гледате през човека и когато се абстрахирате от всичко онова, което човекът е възприемал чрез сетивата си, всъщност гледате Слънцето. Това можете да направите и със самите себе си.
Можете да се запитате: - Какво имам аз чрез моите сетива?
- Когато се абстрахирате от това, вие виждате през самите себе си и се виждате като едно творение на Слънцето. И когато сега се абстрахирате и от мислите на човека, от направлението на неговото мислене, тогава изчезва още и главата. Изчезнал е целият човек. Вие виждате през него и накрая на задния фон виждате Сатурн. Но в този момент пред вас стои кармата на човека, или вашата собствена карма.
към текста >>
Когато обаче в дейността на ръцете и краката намирате действащо това, което изхожда от импулсите на Луната, тогава се касае за момента да отидете по-нататък и да се абстрахирате от това, което човек приема в себе си чрез своите
сетива
, което той има в своята душа чрез своите
сетива
, било то при самия него, било при други хора.
Следователно това, което сте постигнали защото сте същества надарени с ръце и крака, него трябва да си представите като изчезнало. Но вие ще кажете: - Да, но ние изпълняваме нашата карма благодарение на това, че имаме именно ръце и крака. - Това е така. Докато погледът ви е насочен към ръцете и краката, вие не виждате това, което изпълнявате благодарение на факта, че имате ръце и крака. Вие виждате това, което изпълнявате чрез ръцете и краката едва тогава, когато погледът не е вече насочен към вашите ръце и крака.
Когато обаче в дейността на ръцете и краката намирате действащо това, което изхожда от импулсите на Луната, тогава се касае за момента да отидете по-нататък и да се абстрахирате от това, което човек приема в себе си чрез своите сетива, което той има в своята душа чрез своите сетива, било то при самия него, било при други хора.
Ние го виждаме тогава като слънчево същество, виждаме в него импулса на Слънцето. И накрая се касае да се абстрахираме от факта, че човек има определена насока на мисленето, определена душевна нагласа и т. н.. Тогава ние виждаме, как той е едно сатурново същество.
към текста >>
379.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Всичко това не се вижда, когато върху физическия свят насочваме само нашите
сетива
.
И все пак, когато виждаме във физическия свят нещо, което не е причинено от физическите сили, ние го виждаме чрез външните физически субстанции и възприемаеми обекти. Без съмнение, когато един човек извършва нещо със своята воля, то не е причинено от физически сили или причини, защото в много отношения такова действие е родено от свободната воля на човека. Но всичко, което виждаме външно, без остатък преминава във физически-сетивните явления в света, които наблюдаваме по този начин. В целия кръг от нещата, които можем да наблюдаваме, за нас не може да изникне кармическата връзка на едно изживяване, което самите ние изпитваме. Защото цялата картина на тази кармическа връзка се намира в духовния свят, тя е записана всъщност в етерния свят, който представлява външната страна на астралния свят, който е свeтът на духовните същества, обитаващи този астрален външен свят.
Всичко това не се вижда, когато върху физическия свят насочваме само нашите сетива.
към текста >>
Всичко, което възприемаме във физическия свят, се възприема чрез нашите
сетива
.
Всичко, което възприемаме във физическия свят, се възприема чрез нашите сетива.
Тези сетива действат, без ние да правим нещо особено. Нашите очи приемат светлинните впечатления, впечатленията от багрите, без ние да правим много неща за това. Можем най-много, и това е също неволно, да насочим очите си в определена посока, можем да гледаме нататък, можем да отвърнем поглед оттам. В по-голямата си част това се върши несъзнателно, но все пак съдържа и поне частица съзнание. Още повече това, което окото трябва вътрешно да извърши, за да види някакъв цвят, тази неимоверно пълна с мъдрост, величествена вътрешна дейност, която окото упражнява когато виждаме нещо, не бихме могли да извършим като човек, ако трябваше да я извършваме съзнателно.
към текста >>
Тези
сетива
действат, без ние да правим нещо особено.
Всичко, което възприемаме във физическия свят, се възприема чрез нашите сетива.
Тези сетива действат, без ние да правим нещо особено.
Нашите очи приемат светлинните впечатления, впечатленията от багрите, без ние да правим много неща за това. Можем най-много, и това е също неволно, да насочим очите си в определена посока, можем да гледаме нататък, можем да отвърнем поглед оттам. В по-голямата си част това се върши несъзнателно, но все пак съдържа и поне частица съзнание. Още повече това, което окото трябва вътрешно да извърши, за да види някакъв цвят, тази неимоверно пълна с мъдрост, величествена вътрешна дейност, която окото упражнява когато виждаме нещо, не бихме могли да извършим като човек, ако трябваше да я извършваме съзнателно. Не може и дума да става за това.
към текста >>
380.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
228)/, само по отношение на неговите
сетива
и на неговото умствено познание той излиза извън областта на йерархиите, които обитават над него, - аз би трябвало да щриховам червеното над сетивото за топлината, - докато по отношение на всичко, което стои зад неговия ум, той е изпълнен с третата йерархия /щрихованото в светло зелено/.
Но всъщност човекът на Земята е свързан само с неговото сетивно възприятие и с неговото умствено познание, защото това зависи от сетивно-физическото тяло. В действителност работата стои така, че когато си представим човека /рис.5 (стр.
228)/, само по отношение на неговите сетива и на неговото умствено познание той излиза извън областта на йерархиите, които обитават над него, - аз би трябвало да щриховам червеното над сетивото за топлината, - докато по отношение на всичко, което стои зад неговия ум, той е изпълнен с третата йерархия /щрихованото в светло зелено/.
По отношение на всичко, което стои зад неговото чувстване, той е изпълнен с втората йерархия /гърди, щриховано оранжево/; зад всичко, което се намира зад неговата воля, той е изпълнен с първата йерархия /туловището, щриховано жълто/.
към текста >>
Така с нашите
сетива
и с нашия ум ние излизаме над морето на действията на йерархиите.
Следователно ние всъщност се намираме вътре в йерархиите и същевременно се разпростираме извън света на йерархиите само с нашите сетивни органи и с нашия разум. Като човеци ние действително изглеждаме така, както когато плуваме само подаваме глава над водата.
Така с нашите сетива и с нашия ум ние излизаме над морето на действията на йерархиите.
към текста >>
381.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 04. Юни 1924
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Естествено сам по себе си етерът също първоначално не може да се възприеме с физическите
сетива
.
В човека имаме също и астралното тяло /тъмни щрихи в жълтото/. В космическото обкръжение също се намира астралност, но къде да я намерим? Къде е тя? Тя може да се намери, но трябва да се досетим какво в Космоса показва астралността, чрез какво тя се изявява: - Някъде, - би трябвало да си кажем, - се намира астралността. - Но дали астралността в Космоса е съвсем невидима, съвсем не възприемаема, или тя наистина може да бъде възприета по някакъв начин?
Естествено сам по себе си етерът също първоначално не може да се възприеме с физическите сетива.
Когато вие, ако мога така да се изразя,
към текста >>
погледнете късче етер, с физическите си
сетива
, не виждате нищо, вие просто гледате през него, етерът е като едно нищо.
погледнете късче етер, с физическите си сетива, не виждате нищо, вие просто гледате през него, етерът е като едно нищо.
Когато обаче обхванете с очи цялото обкръжение на етера, причината да виждате небето синьо, което всъщност също го няма там, е, че вие възприемате края на етера. Вие възприемате етера като синьото на небето. Възприятието на синевата на небето е наистина възприятие на етера. Така, че ние вече можем да кажем: - С това, че възприемаме синьото на небето, /виж рис.6 синьо/, възприемаме етера от обкръжението ни. -
към текста >>
382.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Но когато общуваме с външния свят чрез нашите
сетива
и чрез нашия ум, в нас се образуват идеи, представи за външния свят, представи, които трябва да ни дадат образи за онова, което се намира навън.
Но когато общуваме с външния свят чрез нашите сетива и чрез нашия ум, в нас се образуват идеи, представи за външния свят, представи, които трябва да ни дадат образи за онова, което се намира навън.
към текста >>
Когато някой е роден в Данциг, неговите очи и неговите останали
сетива
възприемат други процеси и неща, различни ако той се беше родил в Хамбург или в Цариград.
Но да погледнем сега това, което се намира от другата страна. Ние обикновено не размисляме, че в това, което се намира там, от другата страна, имаме само една част от земното съществуване, найнапред от заобикалящата ни земна и небесна среда.
Когато някой е роден в Данциг, неговите очи и неговите останали сетива възприемат други процеси и неща, различни ако той се беше родил в Хамбург или в Цариград.
Но това става през целия живот. Можем да кажем, че светът ни предлага най-различни факти, и тези факти не са еднакви при двама души, даже ако те са родени на едно и също място и умират на това място, т.е. когато са близо един до друг. Частта, която те имат от живота, е напълно различна при единия и при другия.
към текста >>
383.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Ние най-лесно ще разберем това, което става тук, когато първо насочим погледа си върху онова, което се простира пред нашите
сетива
в звездния и в земния свят.
Ние най-лесно ще разберем това, което става тук, когато първо насочим погледа си върху онова, което се простира пред нашите сетива в звездния и в земния свят.
към текста >>
Нека си представим, мои мили приятели, как ние гледаме в света, във външния свят, как оставяме върху нашите
сетива
да действа онова, което е над нас и онова, което на Земята е около нас в природните царства.
През време на дневния буден живот ние виждаме Слънцето над нас. В нощните часове наблюдаваме светенето на Луната, светенето на звездите.
Нека си представим, мои мили приятели, как ние гледаме в света, във външния свят, как оставяме върху нашите сетива да действа онова, което е над нас и онова, което на Земята е около нас в природните царства.
И нека си представим, че този сетивен свят сам по себе си има също толкова малко смисъл, колкото формата на един човешки труп. Когато в обкръжението си насочим поглед към онова, което съществува на Земята като сили извън човека, ние наистина намираме всичките сили, които са в един мъртъв труп, но не намираме силите на живия човек. Мъртвият труп, който лежи пред нас, е едно безсмислие; той има смисъл само като остатък от живия човек. И никой не може да бъде считан за разумен, ако той вярва, че трупът може да съществува сам за себе си като някаква взаимовръзка от факти, която е обоснована в себе си. Той може да съществува само като остатък; той може да покаже именно само една форма, която е останала от нещо, което вече не е видимо в него.
към текста >>
А какво не е осветено и подържано от Слънцето в кръга на онова, което възприемаме чрез нашите
сетива
?
Но какъв духовен свят трябва да предполагаме зад този физическо-сетивен свят? Онзи духовен свят, който ние трябва да предполагаме зад този физическо-сетивен свят, е светът, който познахме като свят на втората йерархия, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Втората йерархия стои зад всичко, което Слънцето осветява.
А какво не е осветено и подържано от Слънцето в кръга на онова, което възприемаме чрез нашите сетива?
Всичко е осветено и подържано от Слънцето.
към текста >>
От лъчите, които са дела на втората йерархия, са носени всички сетивни впечатления, които могат да се упражняват върху човека, всички впечатления, които през време на деня в будно състояние достигат до нашите
сетива
.
От лъчите, които са дела на втората йерархия, са носени всички сетивни впечатления, които могат да се упражняват върху човека, всички впечатления, които през време на деня в будно състояние достигат до нашите сетива.
Така че в известен смисъл говорим правилно, когато кажем, че в, чрез и зад действието на Слънцето в обкръжението на нашето физическосетивно съществуване стои свръхсетивният свят на втората йерархия.
към текста >>
384.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Но именно в тази последна третина на 19-и век, а именно във времето, което беше наближил края на Кали-Юга, следователно в последните години на миналото столетие, беше нещо наистина потресаващо да погледне човек зад сцената на външния физическо-сетивен свят, който се простира пред човешките
сетива
.
Преди всичко кармата на такива хора беше така устроена, че макар и те да не бяха наясно върху това, все пак долавяха онази борба, която завчера описах като борба между Михаил и Ариман. В днешната епоха Ариман има силно влияние върху хората, само когато по някакъв начин съществува отклоняване на съзнанието. Крайното явление е, да речем, безсилие или припадък или замъгляване на съзнанието, което трае по-дълго време. В такива моменти, когато човек изпада в едно размътване на съзнанието, ариманическите сили могат да действат особено силно върху него. Тогава те действат в него, той е изложен на тях.
Но именно в тази последна третина на 19-и век, а именно във времето, което беше наближил края на Кали-Юга, следователно в последните години на миналото столетие, беше нещо наистина потресаващо да погледне човек зад сцената на външния физическо-сетивен свят, който се простира пред човешките сетива.
Непосредствено граничещо с този свят е онова, което ни показва много от тези исторически процеси, в които се намесват висшите, свръхсетивни същества.
към текста >>
385.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Материално съдържание остава също и онова, което хората знаят теоретично за антропософията, докато се прибави действителната вътрешна, съзнателна сила на убеждението, че духовното е конкретна действителност, че навсякъде, където за външните човешки
сетива
живее материя, духът не само прониква и изпълва тази материя, но че в крайна сметка пред истинския човешки поглед всичко материално изчезва, когато той е в състояние през материята да проникне до духовното.
Какво значение има, мои мили приятели, ако човек общо взето теоретически вярва в един духовен свят? Да вярва човек теоретически в един духовен свят означава, да приема този духовен свят в мислите си. Обаче мислите на съвременните хора, макар и според тяхната първична природа да представляват най-духовното за днешния човек, са такива, че първо така, както са се развили като вътрешен дух на човека в течение на последните 4 до 5 столетия, те са годни да приемат само отнасящи се до материалното истини. И днес човечеството има един духовен живот в мисли, но общо взето като цивилизовано човечество то изпълва този духовен живот на мислите само с материално съдържание.
Материално съдържание остава също и онова, което хората знаят теоретично за антропософията, докато се прибави действителната вътрешна, съзнателна сила на убеждението, че духовното е конкретна действителност, че навсякъде, където за външните човешки сетива живее материя, духът не само прониква и изпълва тази материя, но че в крайна сметка пред истинския човешки поглед всичко материално изчезва, когато той е в състояние през материята да проникне до духовното.
към текста >>
От столетия насам ние въоръжаваме нашите
сетива
с външни лабораторни инструменти, с телескоп, с микроскоп.
Ето защо наистина трябва да разберем, доколко здравият човешки разум може да разбере резултатите от духовното изследване, които се постигат чрез развитието на други състояния на съзнанието.
От столетия насам ние въоръжаваме нашите сетива с външни лабораторни инструменти, с телескоп, с микроскоп.
Също и духовният изследовател въоръжава своите външни сетива с това, което той сам развива в своята душа. Изследването на природата се е насочило навън, служи си с външните инструменти. Духовното обучение се насочва навътре, служи си с вътрешните инструменти, които душата развива при един правилен душевен живот.
към текста >>
Също и духовният изследовател въоръжава своите външни
сетива
с това, което той сам развива в своята душа.
Ето защо наистина трябва да разберем, доколко здравият човешки разум може да разбере резултатите от духовното изследване, които се постигат чрез развитието на други състояния на съзнанието. От столетия насам ние въоръжаваме нашите сетива с външни лабораторни инструменти, с телескоп, с микроскоп.
Също и духовният изследовател въоръжава своите външни сетива с това, което той сам развива в своята душа.
Изследването на природата се е насочило навън, служи си с външните инструменти. Духовното обучение се насочва навътре, служи си с вътрешните инструменти, които душата развива при един правилен душевен живот.
към текста >>
386.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Нашето внимание се насочва повече към външните качества, които въздействат на нашите
сетива
, на нашето мислене, на нашето естетическо чувство.
Срещаме и други хора, към които не проявяваме такъв вътрешен стремеж.
Нашето внимание се насочва повече към външните качества, които въздействат на нашите сетива, на нашето мислене, на нашето естетическо чувство.
Казах, че въздействието се простира чак до сънищата. Ние срещаме хора от първата категория, те ни занимават дори и през нощта, когато с нашето астрално тяло и с нашия Аз се намираме вън от физическото и етерното тяло. Появяват се сънища, свързани с тях. Тези сънища са именно знак, че при срещата в нас вътрешно нещо се е раздвижило. Ние срещаме и други хора, за които не можем нищо да сънуваме, защото те не ни раздвижват вътрешно, в нас нищо не изплува нагоре.
към текста >>
387.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 23. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Какво може да направи тя с това от човека, което ние възприемаме с нашите физически
сетива
?
В земния живот смъртта отнема от човека физическото, което стои пред нас. Как тя отнема това физическо? Земята, с нейните елементи, било с нейния собствен земен елемент при погребението, било чрез елемента на огъня при кремирането, ни отнема физическия човек.
Какво може да направи тя с това от човека, което ние възприемаме с нашите физически сетива?
Тя може само да го разруши. Нека разгледаме силите, които се намират около нас. Те нищо не изграждат в човешкото тяло, когато им се предостави човешкият труп, а го разрушават. Ние можем да кажем: - Това, което като природна сила е около нас, не е пригодно за изграждане; защото, когато човешкото тяло се предостави на природните сили, то се разпада. Значи трябва да има нещо друго, което го изгражда, нещо различно от земното, щом чрез земното то се разпада.
към текста >>
388.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
В това, което се представя пред физическите
сетива
само като сърце, бели дробове, черен дроб и така нататък, във всичко това от гледната точка, която заемаме между смъртта и едно ново раждане се показва един великолепен, огромен свят, по-голям от света, който ние обхващаме с поглед тук от нашата земна гледна точка.
Когато се намираме между смъртта и новото раждане, ние не казваме «моето сърце», а казваме «моето Слънце». Защото в един определен стадий между смъртта и едно ново раждане, когато сме се врастнали в Универсума, то, а също и останалите звездни светове в тяхната духовна същност се намират в нас така, както вече описах. А външен свят за нас става всичко това, което лежи в нашата кожа. Вие не бива да си представяте, че тогава всичко изглежда така, както се представя, когато университетският анатом сецира един труп. Не е така, а всичко изглежда по-голямо и по-величествено от целия свят, който, стоейки на Земята, ние можем да наблюдаваме като този външен свят.
В това, което се представя пред физическите сетива само като сърце, бели дробове, черен дроб и така нататък, във всичко това от гледната точка, която заемаме между смъртта и едно ново раждане се показва един великолепен, огромен свят, по-голям от света, който ние обхващаме с поглед тук от нашата земна гледна точка.
към текста >>
389.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Обаче всичко, което виждаме с нашите очи, което можем да възприемаме с нашите
сетива
в света, се намира в отношение само с нашето физическо и с нашето етерно тяло.
Когато като хора разглеждаме света около нас, тогава ние намираме като заобикалящ човека свят първо всичко онова, което е на Земята: съществата на различните царства на Земята, на минералното, растителното, животинското царство, намираме човешкото царство, към което ние самите принадлежим, и намираме всичко онова, което принадлежи към тези царства, което е образувано от тях: планини, реки, облаци. Когато след това насочим поглед по-надалече на вън в света, във вселената, ние виждаме тази вселена осеяна със звезди, с неподвижни звезди, планети и чрез антропософското разглеждане става добре ясно, че, както и Земята, тези звезди имат своите обитатели. Обаче когато човек насочва първо своя поглед както върху земния заобикалящ свят така също и в далечините на вселената, той намира в този пространствен заобикалящ го свят същества, които имат нещо общо само с една част от неговото себе. От антропософските разглеждания знаем, че ние хората сме съставени от едно физическо тяло, от едно етерно тяло, от едно астрално тяло и от един Аз. Ние знаем, че през време на сън се отделяме с Аза и с астралното тяло от физическото и от етерното тяло.
Обаче всичко, което виждаме с нашите очи, което можем да възприемаме с нашите сетива в света, се намира в отношение само с нашето физическо и с нашето етерно тяло.
Отначалото не стои за нас в никакво отношение с нашето астрално тяло и с нашия Аз. Само две звезди правят изключение от това: Слънцето и Луната. Слънцето и Луната са населени с духовно -душевни същества също така, както Земята е населена с хора.
към текста >>
390.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Когато през време на нашето земно съществуване насочим поглед наоколо върху всичко онова, което ни заобикаля на Земята, а също и върху това, което ни заобикаля в мировата околност на Земята, и тогава също, когато нашите физически
сетива
са насочени към звездите, ние виждаме само онова, което е свързано с онази част на нашето човешко същество, което ние напускаме при смъртта.
От различните антропософски изложения Вие познавате значението, което заобикалящите Земята небесни тела имат за живота и съществуването на човека. Днес бих искал да Ви говоря върху една особена глава от тази област.
Когато през време на нашето земно съществуване насочим поглед наоколо върху всичко онова, което ни заобикаля на Земята, а също и върху това, което ни заобикаля в мировата околност на Земята, и тогава също, когато нашите физически сетива са насочени към звездите, ние виждаме само онова, което е свързано с онази част на нашето човешко същество, което ние напускаме при смъртта.
От различните антропософски описания ние знаем, че човешкото физическо тяло черпи своите сили, също и своя веществен състав от онова, което ни заобикаля на Земята. Знаем по-нататък, че освен физическото тяло ние носим в нас едно етерно тяло и че по същия начин, както физическото тяло черпи своите сили, своите материални съставни части от Земята, така и това етерно тяло черпи своите съставни части, своите сили от ширините на извънземната Вселена, от мировия етер. И този етерен свят е, който заобикаля Земята в пространствените ширини, този етерен свят е, в който са положени звездите, от които светлината се разлива на Земята от Вселената. Така ние дължим нашето физическо и нашето етерно съществуване на онова, което можем да виждаме или в заобикалящия ни на Земята свят или в света, който заобикаля Земята. Обаче в това, което ни обгръща като заобикалящ Земята свят във Вселената, ние виждаме първо две небесни тела, които можем да наречем направо като врати в духовния свят.
към текста >>
Обаче когато насочим поглед върху това астрално тяло и върху този Аз, ние не намираме никъде в ширините, които можем да наблюдаваме с нашите външни
сетива
даже когато, насочим поглед в света на звездите ние не можем да намерим нищо, което за външното наблюдение да бъде подобно на астралната и Азова същност на човека.
Когато разгледаме човека в антропософски смисъл, ние можем да знаем, че освен физическото и етерното тяло човекът има също едно астрално тяло и един Аз.
Обаче когато насочим поглед върху това астрално тяло и върху този Аз, ние не намираме никъде в ширините, които можем да наблюдаваме с нашите външни сетива даже когато, насочим поглед в света на звездите ние не можем да намерим нищо, което за външното наблюдение да бъде подобно на астралната и Азова същност на човека.
Ние намираме именно само онова, което е подобно на физическата и на етерната същност. Нищо от това, което е видимо, което се изявява за нашите сетива, което се изявява за нашия ум в ширините на Вселената, нищо не ни показва съставните части, силите на астралното тяло и на човешкия Аз. Въпреки това в Луната и в Слънцето имаме нещо, което се очертава като врата в онзи свят, от който произхождат нашето астрално тяло и нашият Аз.
към текста >>
Нищо от това, което е видимо, което се изявява за нашите
сетива
, което се изявява за нашия ум в ширините на Вселената, нищо не ни показва съставните части, силите на астралното тяло и на човешкия Аз.
Когато разгледаме човека в антропософски смисъл, ние можем да знаем, че освен физическото и етерното тяло човекът има също едно астрално тяло и един Аз. Обаче когато насочим поглед върху това астрално тяло и върху този Аз, ние не намираме никъде в ширините, които можем да наблюдаваме с нашите външни сетива даже когато, насочим поглед в света на звездите ние не можем да намерим нищо, което за външното наблюдение да бъде подобно на астралната и Азова същност на човека. Ние намираме именно само онова, което е подобно на физическата и на етерната същност.
Нищо от това, което е видимо, което се изявява за нашите сетива, което се изявява за нашия ум в ширините на Вселената, нищо не ни показва съставните части, силите на астралното тяло и на човешкия Аз.
Въпреки това в Луната и в Слънцето имаме нещо, което се очертава като врата в онзи свят, от който произхождат нашето астрално тяло и нашият Аз.
към текста >>
Ние водим с него един общ живот, който е достъпен за нашите
сетива
, за нашия ум.
Когато обаче такива хора погледнат в миналото на своя живот, който са прекарали от детството насам на Земята, оказва се, ако разглеждат нещата достатъчно без пристрастно, че всичко, което са вършили до момента, когато са се срещнали, всичко е било пълно със смисъл и всяка стъпка, която са направили от детството още, е била така насочена, за да стигнат именно на онова място, където и двамата да се срещат. От този момент, когато са се срещнали, те поглеждат назад и виждат, че изминалият до тогава земен живот е протекъл така, щото могат да си кажат: тази е моята изходна точка в далечното детство, обаче аз съм направил всяка стъпка така, че накрая моят път трябваше да ме доведе там, където да срещна другия. Всичко, което съм извършил по един пълен със смисъл начин, всичко това е станало напълно несъзнателно; онова, което стана съзнателно, настъпи едва след срещата, обаче несъзнателното се свързва по един чудесен начин със съзнателното. И има голяма разлика в тъкането на съдбата по отношение на онова, което сме устроили несъзнателно като наш земен път, за да срещнем другия, и онова което вършим след това, когато сме го срещнали. Той е тук пред нас, ние го виждаме, разбираме онова, което той говори и насочваме нашите действия според това, както той се проявява, както той застава срещу нас във външния живот.
Ние водим с него един общ живот, който е достъпен за нашите сетива, за нашия ум.
Обаче ние ще видим, как в този общ живот, достъпен за нашите сетива и за нашия ум, отново се намесва несъзнателно онова, което ни е ръководило в пътя до момента, когато сме се срещнали. Можем да запитаме: какво действува и живее в тези насоки, във всички тези сили с които се движим по посоката към другия?
към текста >>
Обаче ние ще видим, как в този общ живот, достъпен за нашите
сетива
и за нашия ум, отново се намесва несъзнателно онова, което ни е ръководило в пътя до момента, когато сме се срещнали.
От този момент, когато са се срещнали, те поглеждат назад и виждат, че изминалият до тогава земен живот е протекъл така, щото могат да си кажат: тази е моята изходна точка в далечното детство, обаче аз съм направил всяка стъпка така, че накрая моят път трябваше да ме доведе там, където да срещна другия. Всичко, което съм извършил по един пълен със смисъл начин, всичко това е станало напълно несъзнателно; онова, което стана съзнателно, настъпи едва след срещата, обаче несъзнателното се свързва по един чудесен начин със съзнателното. И има голяма разлика в тъкането на съдбата по отношение на онова, което сме устроили несъзнателно като наш земен път, за да срещнем другия, и онова което вършим след това, когато сме го срещнали. Той е тук пред нас, ние го виждаме, разбираме онова, което той говори и насочваме нашите действия според това, както той се проявява, както той застава срещу нас във външния живот. Ние водим с него един общ живот, който е достъпен за нашите сетива, за нашия ум.
Обаче ние ще видим, как в този общ живот, достъпен за нашите сетива и за нашия ум, отново се намесва несъзнателно онова, което ни е ръководило в пътя до момента, когато сме се срещнали.
Можем да запитаме: какво действува и живее в тези насоки, във всички тези сили с които се движим по посоката към другия?
към текста >>
391.
Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Човек трябва да се опита внимателно да обхване това субтилно вибриране около него и да го остави да се влее във всичките пет
сетива
, особено в очите и ушите, също и в кожата, доколкото тя съдържа сетивото за топлината.
Във всеки миг той трябва да бъде готов да приеме една съвсем нова опитност. Това, което досега е признавал за закономерно, което му е изглеждало възможно, не бива да бъде пречка за възприемане на една нова истина. Наистина прекалено силно е казано, но е напълно вярно, че ако някой дойде при един езотеричен ученик и му каже: «Ей, знаеш ли, камбанарията на църквата «Х» през тази нощ цялата се е наклонила», езотерикът трябва да си остави една вратичка за мисълта, че досегашното му знание за природните закони би могло да се разшири чрез едно такова явно невероятно нещо. Който в петия месец насочи вниманието си да бъде настроен по този начин, ще забележи, че в неговата душа се промъква едно усещане, като че ли в онова пространство, за което говорихме при упражнението през четвъртия месец, се заражда нещо живо, сякаш в него нещо се раздвижва. Това чувство е извънредно фино и субтилно.
Човек трябва да се опита внимателно да обхване това субтилно вибриране около него и да го остави да се влее във всичките пет сетива, особено в очите и ушите, също и в кожата, доколкото тя съдържа сетивото за топлината.
При тази степен на езотерично развитие да се отдава по-малко внимание на впечатленията за онези пориви в по-нисшите сетива - на вкуса, на мириса, на осезанието. На тази степен още не е напълно възможно да се разграничават многочислените лоши влияния, които се смесват с добрите в тази област. Затова ученикът нека остави тези неща за една по-късна степен.
към текста >>
При тази степен на езотерично развитие да се отдава по-малко внимание на впечатленията за онези пориви в по-нисшите
сетива
- на вкуса, на мириса, на осезанието.
Това, което досега е признавал за закономерно, което му е изглеждало възможно, не бива да бъде пречка за възприемане на една нова истина. Наистина прекалено силно е казано, но е напълно вярно, че ако някой дойде при един езотеричен ученик и му каже: «Ей, знаеш ли, камбанарията на църквата «Х» през тази нощ цялата се е наклонила», езотерикът трябва да си остави една вратичка за мисълта, че досегашното му знание за природните закони би могло да се разшири чрез едно такова явно невероятно нещо. Който в петия месец насочи вниманието си да бъде настроен по този начин, ще забележи, че в неговата душа се промъква едно усещане, като че ли в онова пространство, за което говорихме при упражнението през четвъртия месец, се заражда нещо живо, сякаш в него нещо се раздвижва. Това чувство е извънредно фино и субтилно. Човек трябва да се опита внимателно да обхване това субтилно вибриране около него и да го остави да се влее във всичките пет сетива, особено в очите и ушите, също и в кожата, доколкото тя съдържа сетивото за топлината.
При тази степен на езотерично развитие да се отдава по-малко внимание на впечатленията за онези пориви в по-нисшите сетива - на вкуса, на мириса, на осезанието.
На тази степен още не е напълно възможно да се разграничават многочислените лоши влияния, които се смесват с добрите в тази област. Затова ученикът нека остави тези неща за една по-късна степен.
към текста >>
392.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Ние, днешните хора, гледаме света, възприемаме с нашите
сетива
например цветове, тонове и т.н.
Пътят на Йога може да бъде схванат най-добре, като се вземе предвид характерната особеност на останалите хора, измежду които се издига йога - онзи, който е искал да постигне по-висши познания по този път. В онази древна епоха на човешкото развитие общото съзнание е било съвсем друго, отколкото е днес.
Ние, днешните хора, гледаме света, възприемаме с нашите сетива например цветове, тонове и т.н.
Търсим да открием закономерностите в сетивния свят, но съзнаваме, че ако искаме да отидем по-нататък - да изживеем духовно-душевното във външните неща, тогава ние черпим от нашата фантазия. В онези древни времена не е било така. Както знаем, тогава хората са виждали във външните неща повече, отколкото вижда днес нормалният човек. В светкавицата и гръмотевицата, в отделните звезди, в съществата на различните природни царства древните хора са виждали същевременно духовно-душевното. Във всичко твърдо, във всичко течно, във въздухообразното и т.н.
към текста >>
Неговите
сетива
го осведомяват за това, което се намира във външния свят, и когато погледне обратно към себе си, вижда поне част и от себе си.
За йога това имало съвсем особено последствие. Днес, когато човекът се чувства в сетивния свят, съвсем правилно е да не обръща внимание на своето мислене като такова.
Неговите сетива го осведомяват за това, което се намира във външния свят, и когато погледне обратно към себе си, вижда поне част и от себе си.
Така той получава картина за начина, по който човек е поставен във външния свят между раждането и смъртта. Йога обаче разпростирал върху дихателния процес своето душевно мислене. Той насочвал това душевно мислене повече навътре в себе си. И в резултат на това от неговата душа се издигало особено себечувстване, особено чувство за Аз. Той обаче чувствал това не както човек тук между раждането и смъртта в обкръжението на природата, а поради това че е разпростирал своето душевно мислене в дихателния процес, той се чувствал като изпълнен със спомени от времето, преди да е слязъл на Земята, от времето, когато е бил едно духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят, както днешният човек с нормално съзнание има един жив спомен за нещо, което се е случило преди десет години, например за случка, която е преживял в гората и за своето настроение тогава.
към текста >>
Знаем, че човекът има не само пет, а дванадесет
сетива
; той има например сетиво за равновесие - често съм говорил за него, - чрез което възприема как се задържа в равновесие, без да пада наляво, надясно, назад, напред.
Така добивал възможността да възприема със сетивата, които днес почти не се вземат под внимание.
Знаем, че човекът има не само пет, а дванадесет сетива; той има например сетиво за равновесие - често съм говорил за него, - чрез което възприема как се задържа в равновесие, без да пада наляво, надясно, назад, напред.
Както възприема цветовете, така той трябва да възприема и своето равновесие, иначе щеше да се люшка на всички страни или да пада. Пияният например залита, понеже не възприема равновесието си. Същото е и при припадък. За да доведе до съзнанието това сетиво за равновесие, йога заемал определена поза на организма и с това той развивал фино и силно чувство за посоките. Ние говорим за горе и долу, ляво и дясно, отпред и отзад - като че ли всичко това е едно и също.
към текста >>
Така той развивал фино чувство за тези други
сетива
, за които споменах извън познатите пет
сетива
.
Пияният например залита, понеже не възприема равновесието си. Същото е и при припадък. За да доведе до съзнанието това сетиво за равновесие, йога заемал определена поза на организма и с това той развивал фино и силно чувство за посоките. Ние говорим за горе и долу, ляво и дясно, отпред и отзад - като че ли всичко това е едно и също. За йога това постепенно ставало нещо, което той чувствал много силно и фино чрез това, че за дълго време давал на тялото си определени положения.
Така той развивал фино чувство за тези други сетива, за които споменах извън познатите пет сетива.
Но когато тези други сетива бъдат изживявани, те имат много по-духовен характер от обикновените сетива. С това йога се вживявал в едно възприемане за посоките на пространството.
към текста >>
Но когато тези други
сетива
бъдат изживявани, те имат много по-духовен характер от обикновените
сетива
.
Същото е и при припадък. За да доведе до съзнанието това сетиво за равновесие, йога заемал определена поза на организма и с това той развивал фино и силно чувство за посоките. Ние говорим за горе и долу, ляво и дясно, отпред и отзад - като че ли всичко това е едно и също. За йога това постепенно ставало нещо, което той чувствал много силно и фино чрез това, че за дълго време давал на тялото си определени положения. Така той развивал фино чувство за тези други сетива, за които споменах извън познатите пет сетива.
Но когато тези други сетива бъдат изживявани, те имат много по-духовен характер от обикновените сетива.
С това йога се вживявал в едно възприемане за посоките на пространството.
към текста >>
393.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Под влиянието на този стимул, човекът изостави философстването за неща, лежащи отвъд човешките
сетива
, и също мисленето относно тези наблюдения.
Този възглед за света не е оставен настрана и аз казвам по-нататък: "С такива възгледи, Шелинг доказва себе си като най-смелия, най-решителния сред онези философи, които позволиха да бъдат подтикнати от Кант към възприемане на един идеалистичен възглед за света.
Под влиянието на този стимул, човекът изостави философстването за неща, лежащи отвъд човешките сетива, и също мисленето относно тези наблюдения.
Хората се опитаха да се задоволят с онова, което лежи в полето на наблюдението и мисленето. Но докато Кант извличаше от това неизбежното заключение, че човекът не може да знае нищо за нещата отвъд, наследилите го заявиха: Тъй като наблюдението и мисленето не показват нищо божествено в това "отвъд", те самите са божествени. Сред заявилите това, Шелинг бе най-убедителен. Фихте събра всичко в азовостта; Шелинг разпростря азовостта върху всичко. Той не желаеше, както Фихте, да покаже че азовостта е всичко, а напротив, че всичко е азовост.
към текста >>
394.
4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Следователно, ако си представите как човекът се е развил като Земен човек с устройство, пригодено за възприемане с физически
сетива
, ще разберете, че той никога не би могъл да види отделянето на Луната.
Спомнете си, че цялата планета Земя трябвало да приеме в себе си минералното царство, и така да бъде минерализирана. Докато Луната е била част от Земята, Лунните сили все още били вътре в Земята. Но тези сили трябвало да бъдат отстранени, и затова самата Луна била длъжна да се раздели със Земята, защото не можело да съществува в минерализираната Земя; иначе хората нямало да могат да се развиват така, както те действително се развиват. Говорил съм за всичко това в книгата "Тайната Наука". А сега си спомнете точно казаното от мен днес че тази Луна може да се възприеме само чрез имагинативно ясновидство.
Следователно, ако си представите как човекът се е развил като Земен човек с устройство, пригодено за възприемане с физически сетива, ще разберете, че той никога не би могъл да види отделянето на Луната.
Отделянето на Луната и също нейното място там отвън в Космоса биха могли да се доловят само ясновидски. Човекът бил устроен така, че целият процес на отделяне на Луната можел да бъде видян само с ясновидски поглед, и влиянията, тогава произтичащи от Луната, биха могли да бъдат само онези на Старата Луна така да се каже въздействия, които работили по такъв начин в човека, че наред с другите неща, да породят в него имагинативно ясновидство.
към текста >>
395.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
От това ще можете да предположите, дори и да не разберете напълно, че нареченото Осма Сфера не може пряко да има нищо общо с каквото и да било в материалния свят т.е, каквото може да се възприеме от човешките
сетива
и измисленото на основата на сетивното възприятие няма място в Осмата Сфера.
От това ще можете да предположите, дори и да не разберете напълно, че нареченото Осма Сфера не може пряко да има нищо общо с каквото и да било в материалния свят т.е, каквото може да се възприеме от човешките сетива и измисленото на основата на сетивното възприятие няма място в Осмата Сфера.
Затова ще бъде безполезно да търсим Осмата Сфера където и да е в материалния свят.
към текста >>
Това означава, че би трябвало да се развие орган, позволяващ на човека да възприема Осмата Сфера, точно както неговите физически
сетива
му позволяват да възприема материалната Земя.
Това ще ви загатне, че Осмата Сфера се наблюдава вътре в Земната Сфера. Не е правилно тя да се чертае отгоре или отдолу; за да се изобрази реалността, би трябвало тя да се нарисува в Земната Сфера. Често съм давал един груб пример, за да изразя какво се има предвид тук. Точно както физическият въздух е около нас, така и Духовното е около нас; ние трябва да търсим Духовното вътре в онова, което е в действителност физическо в нашето обкръжение. Оттук трябва да се предположи, че точно както духовното е около нас, също така трябва да търсим Осмата Сфера в нашата околна среда.
Това означава, че би трябвало да се развие орган, позволяващ на човека да възприема Осмата Сфера, точно както неговите физически сетива му позволяват да възприема материалната Земя.
Тогава той би могъл да преживява Осмата Сфера напълно съзнателно; но несъзнателно той е винаги вътре в нея точно както ние сме винаги във въздуха, дори и ако не го съзнаваме. И ако сме развили орган за изживяване на Осмата Сфера, ние я усещаме около нас. Така че ако Осмата Сфера трябва да бъде описана, очевидно тя трябва да се опише като реалност, в която живеем през цялото време.
към текста >>
Че сме способни да живеем на Земята се дължи на факта, че тази Четвърта Сфера е била минерализирана: ние живеем в минерализирана околна среда; възприеманото чрез физическите
сетива
може да бъде съгласувано от интелекта.
Да се развие имагинативно ясновидство без възприемането на нещо от Осмата Сфера е невъзможно. Причината, поради която е толкова трудно да се говори по теми като Осмата Сфера е, че наистина ясно и проницателно ясновидство се притежава от толкова малко хора. В Осмата сфера ние трябва да работим с имагинации, и каквото представлява основното естество на Земната еволюция т.е. Четвъртата Сфера не присъства в Осмата Сфера. Основното естество на Четвъртата Сфера е устроено, както показах вчера, чрез внедряването на минерала в това световно тяло.
Че сме способни да живеем на Земята се дължи на факта, че тази Четвърта Сфера е била минерализирана: ние живеем в минерализирана околна среда; възприеманото чрез физическите сетива може да бъде съгласувано от интелекта.
Но ние трябва да разберем, че минералният елемент е напълно липсващ в Осмата Сфера.
към текста >>
Той трябвало да се погрижи да не може всичко в човека, произлизащо от главата, да стане плячка на Луцифер и Ариман; да не зависи всичко от дейността на главата и от дейността на външно-насочените
сетива
, защото тогава Луцифер и Ариман биха били победители.
Той трябвало да се погрижи да не може всичко в човека, произлизащо от главата, да стане плячка на Луцифер и Ариман; да не зависи всичко от дейността на главата и от дейността на външно-насочените сетива, защото тогава Луцифер и Ариман биха били победители.
Било необходимо да се създаде противотежест в областта на земния живот, така че там би трябвало да има в човешкото същество нещо изцяло независимо от главата. И това било постигнато чрез работата на добрите Духове на Формата, които внедрили принципа на Любовта в принципа на наследствеността на Земята. С други думи, сега в човешката раса има нещо независимо от главата, което преминава от поколение на поколение и има своите най-дълбоки основи във физическата природа на човека.
към текста >>
396.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
И по-късно Елена Блаватска поправи това чрез заявяването, че Яхве е създал само низшата сфера на човешкия живот, сферата на неговите
сетива
докато истината е, че Яхве е създал противодействаща на Осмата Сфера сила.
Истината за Осмата Сфера е помрачена, заличена.
И по-късно Елена Блаватска поправи това чрез заявяването, че Яхве е създал само низшата сфера на човешкия живот, сферата на неговите сетива докато истината е, че Яхве е създал противодействаща на Осмата Сфера сила.
Този метод следователно се състои в това да се разпръсква над някои въпроси мъгла, посредством представянето им в погрешна светлина. Ако разгледате тези неща внимателно ще видите, че случвалото се сред нас е в основата си същото, само че в по-малък мащаб. То е опит да се хвърли клевета върху истината, която би излязла в света. Някой се чувства неспособен да опровергае учението и затова отправя обвинения към онзи, който трябва да го представя. Това показва, разбира се, че такава личност е неспособна да проумее същината на учението.
към текста >>
397.
9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
През последните седмици ние чухме какъв е резултата, ако човек се ограничава до теоретичните предположения в обсега на възприятията на физическите
сетива
.
През последните седмици ние чухме какъв е резултата, ако човек се ограничава до теоретичните предположения в обсега на възприятията на физическите сетива.
Последствието е атомизма и както също чухме, атомизмът не е нищо друго освен субективна заблуда. Но ако човек, който се оставя да бъде заблуждаван така, би могъл да излезе в света, където търси атомите, той би намерил Ариман и неговите същества. Понеже чрез онези духовни същества, за които говорих вчера и които човек среща, когато пробие воала на природата, той ще бъде доведен до това да развие сили на разрушение. Трябва също да се запомни, че тези същества са космически същества.
към текста >>
398.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
За чисто сетивното наблюдение хората считат, че не се нуждаят по-нататък от нищо освен от здрави
сетива
, а при това геният е нещо, от което направо можем да се лишим.
При Гьоте съвсем не се касае за това, дали резултатът на неговите изследвания е в съгласие с този на днешната наука, а винаги само за това, как е схващал той нещата. Резултатите носят печата на неговото време, т.е., те стигат до там, до където са стигали научните помощни средства и опитът на неговото време. Неговият подход в мисленето, неговият подход в постановката на проблемите остава обаче като едно трайно постижение, към което се отнасяме с най-голяма несправедливост, когато го третираме гледайки отгоре надолу. Обаче нашето време има тази особеност, че за него производителната духовна сила на гения се явява почти лишена от значение. Как би могло също да бъде другояче в едно време, в което е забранено всяко излизане над физическия опит в науката както и в изкуството.
За чисто сетивното наблюдение хората считат, че не се нуждаят по-нататък от нищо освен от здрави сетива, а при това геният е нещо, от което направо можем да се лишим.
към текста >>
Ненагледни /видими/ естествено не за външните
сетива
, а само за онази висша способност на виждането, за която Гьоте говори в статията върху "Съзерцателната разсъдъчна способност".
Тук се съдържа истински Гьотевото излизане над непосредствената природа, без да се отдалечи ни най-малко от това, което съставлява същността на природата. На него му е чуждо това, което той самият намира при много особено надарени хора: "особеността да чувствува един вид боязън пред действителния живот, да се оттегли в самия себе си, да създаде в самия себе си един собствен свят и по този начин да върши най-превъзходното към вътрешността". Гьоте не бяга от действителността, за да си създаде един абстрактен свят на мислите, който няма нищо общо с тази действителност; не, той се задълбочава в нея, за да намери в нейните вечни промени, в нейното развитие и движение нейните непроменящи се закони, той застава срещу индивида, за да види в него първообраза. Така в неговия дух се роди първичното растение, също първичното животно, които не са нищо друго освен идеите на животното, идеите на растението. Това не са никакви празни общи понятия, които принадлежат на една пуста теория, с едно богато, конкретно съдържание, пълножизнени и ненагледни.
Ненагледни /видими/ естествено не за външните сетива, а само за онази висша способност на виждането, за която Гьоте говори в статията върху "Съзерцателната разсъдъчна способност".
В Гьотевия смисъл идеите са също така обективни както цветовете и формите на нещата, но те са възприемаеми само за онзи, чиято способност за схващане нещата е нагласена за тази цел, както цветовете и формите съществуват само за виждащия, но не за слепия. Ако ние не застанем срещу обективното именно с един възприемащ дух, то не ни се разкрива. Без инстинктивната способност да възприемаме идеи, тези идеи остават за нас винаги едно затворено поле. Шилер е вникнал тук по-дълбоко от който и да е друг в устройството на Гьотевия гений.
към текста >>
От това ние виждаме, че в никой случай действителността, каквато тя стои разпростряна пред нашите
сетива
, не е нещо, при което трябва да спре човекът стигнал до една по-висока степен на културата.
Това е "по-висшата природа" в природата, която Гьоте иска да завладее.
От това ние виждаме, че в никой случай действителността, каквато тя стои разпростряна пред нашите сетива, не е нещо, при което трябва да спре човекът стигнал до една по-висока степен на културата.
Само когато човешкият дух прекрачва тази действителност, счупва черупката и стига, до ядката, на него му се открива това, което подържа в единство този свят в неговата най-дълбока вътрешност. Ние никога не можем да бъдем задоволени с отделния природен процес, а само с природния закон, никога не можем да се чувствуваме задоволени с отделния индивид, а само с всеобщото обгръщане на нещата. При Гьоте този факт се проявява в мислимо най-съвършената форма. Това, което също остава при него, е фактът, че за модерния дух действителността, отделният индивид не предлага никакво задоволяване, защото не намираме в самия него това, което познаваме като най-висшето, а го намираме едвам когато се издигнем над него, намираме това, което зачитаме като Божествено, което в науката наричаме идея. Докато само опитът не може да дойде до примирението на противоположностите, защото той има наистина действителността, но няма още идеята, науката не може да стигне до това примирение, защото тя наистина има идеята, но няма вече действителността.
към текста >>
Първият е така нареченият материален подтик или нуждата да държим нашите
сетива
отворени за вливащия се в нас външен свят.
И нашият ум не е задоволен, докато не получи отговор на въпроса "за какво". При красивото въпросът "за какво" се съдържа в самия предмет и умът няма нужда да се издигне над него. От тук Шилер започва да развива своите идеи. И той прави това, като втъкава идеята на свободата в редицата от мисли по такъв начин, който прави най-висока чест на човешката природа. Първо Шилер поставя един срещу друг два проявяващи се независимо подтици на човека.
Първият е така нареченият материален подтик или нуждата да държим нашите сетива отворени за вливащия се в нас външен свят.
Тук в нас прониква едно богато съдържание, обаче без ние да можем да упражним едно определящо влияние върху неговата природа. Тук всичко става с една безусловна необходимост. Това, което възприемаме се определя от вън; тук ние не сме свободни, а сме подчинени, трябва просто да се подчиним на заповедта на природната необходимост. Вторият подтик е подтикът на формата. Това не е нищо друго освен разумът, който донася ред и закон в хаоса на съдържанието на възприятията.
към текста >>
399.
3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Обаче хората ми изтръгнаха тук моята последна рожба, отнеха ми я; и там на Земята те я затвориха в тяхната собствена физическа сетивна форма, като я наричат там едно от техните
сетива
като "сетиво на собственото движение", като това, което живее в тях, когато движат своите собствени крайници, частите на своя организъм".
И тази фигура каза: "О, аз произхождам от по-висши области. Аз слязох до областта, която при вас се нарича област на Духа, а тук е наречена област на Архангелите. Аз слязох до тази степен. И слязох до тях затова, за да дойда в допир с физическото сетивно царство на Земята.
Обаче хората ми изтръгнаха тук моята последна рожба, отнеха ми я; и там на Земята те я затвориха в тяхната собствена физическа сетивна форма, като я наричат там едно от техните сетива като "сетиво на собственото движение", като това, което живее в тях, когато движат своите собствени крайници, частите на своя организъм".
към текста >>
Едно от техните
сетива
, окото, което има в себе си нещо, което не е докоснато като мислителна дейност от собствената човешка себичност което има в себе си съединяващото външния свят мислене, него сетиво ще можеш ти да надариш, след като имаш в себе си фантазията на живописта.
"Понеже направи това" , каза духовната, серафическа фигура, която носеше името Интуиция, "Ти можеш сега да надариш хората с онази способност, която е фантазия на живописта. Чрез това ти стана образецът на живописта. Чрез това ще бъдеш способна да запалиш в хората една способност.
Едно от техните сетива, окото, което има в себе си нещо, което не е докоснато като мислителна дейност от собствената човешка себичност което има в себе си съединяващото външния свят мислене, него сетиво ще можеш ти да надариш, след като имаш в себе си фантазията на живописта.
И това сетиво ще бъде в състояние да познае в онова, което иначе е безжизнено и бездушно, душевната същност прозираща през повърхността. И всичко, което иначе се явява на хората на повърхността на нещата като цвят, като форма, те ще могат да го одушевят чрез твоята способност; те ще третират това така, че чрез формата да говори душата и чрез цвета да говори не само външния цвят, да говори нещо, което е вътрешност на цвета, както всичко, което идва от мене, преминава от вътрешността навън. Ти ще бъдеш в състояние да дадеш на хората една способност, чрез която те ще бъдат в състояние да внесат даже в безжизнената природа, която иначе се явява само в безжизнени цветове и форми, чрез тяхната собствена душевна светлина онова, което е душевно движение. Ти ще им дадеш това, чрез което те ще могат да превърнат спокойствието в движение, чрез което ще могат да фиксират това, което е променливо при външния физически свят. Кратко пробягващият цвят, върху който пробягва лъчът на изгряващото слънце, цветовете, които се намират в нежизнената природа, ще ги научиш ти да ги задържат, да ги фиксират!
към текста >>
400.
4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Онова, което се проявява в окото от другите
сетива
и което е подтиснато в него, него чувствуваме ние възбудено, въпреки че остава спокойно, в другия човек, когато гледаме.
Особеното е, че онзи, който може да наблюдава правилно човека, може да направи откритието, че едно сетиво винаги е използувано от нас по много едностранчив начин. Когато виждаме с очите цветове, форми, светлинни ефекти, ние развиваме окото по един едностранчив начин. В окото винаги има нещо като едно тайнствено сетиво на осезанието; винаги когато гледа, окото също чувствува. Обаче в обикновения живот това е подтиснато. Но чрез това, че окото се развива едностранно, ние имаме, ако можем да чувствуваме нещо подобно, имаме постоянно стремежа да изживеем онова, което се проявява в окото като чувствува що сетиво, като самочувствие, като сетиво на движението, което се развива, когато вървим през пространството и чувствуваме, как се движат нашите крайници и което е подтиснато.
Онова, което се проявява в окото от другите сетива и което е подтиснато в него, него чувствуваме ние възбудено, въпреки че остава спокойно, в другия човек, когато гледаме.
И това, което е възбудено по този начин във виждането, което обаче е подтиснато чрез едностранчивостта на окото, това преобразява скулпторът, дава му друга форма.
към текста >>
401.
6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Когато нервната вълна удря външните
сетива
да се отбележи, че още не сетивното възприятие -, когато нервната вълна просто удря в будното състояние, там живее подсъзнателното и бива заглушено от възприятието: поезия!
И какво става, когато се извършва цялото това движение, това трептение на мозъчната вода, която се издига нагоре? Какво става там във взаимното отношение между нервите и сетивата?
Когато нервната вълна удря външните сетива да се отбележи, че още не сетивното възприятие -, когато нервната вълна просто удря в будното състояние, там живее подсъзнателното и бива заглушено от възприятието: поезия!
Между сетивата и нервната система има една област, където човекът твори несъзнателно поезия. Нервната вълна се влива в неговите сетива тя протича несъзнателно, това може да бъде установено физиологично -, този живот протича в сетивата и е произвеждане на поезия: човекът живее създавайки вътрешна поезия. И поетическото творчество е извличането нагоре на този несъзнателен живот.
към текста >>
Нервната вълна се влива в неговите
сетива
тя протича несъзнателно, това може да бъде установено физиологично -, този живот протича в сетивата и е произвеждане на поезия: човекът живее създавайки вътрешна поезия.
И какво става, когато се извършва цялото това движение, това трептение на мозъчната вода, която се издига нагоре? Какво става там във взаимното отношение между нервите и сетивата? Когато нервната вълна удря външните сетива да се отбележи, че още не сетивното възприятие -, когато нервната вълна просто удря в будното състояние, там живее подсъзнателното и бива заглушено от възприятието: поезия! Между сетивата и нервната система има една област, където човекът твори несъзнателно поезия.
Нервната вълна се влива в неговите сетива тя протича несъзнателно, това може да бъде установено физиологично -, този живот протича в сетивата и е произвеждане на поезия: човекът живее създавайки вътрешна поезия.
И поетическото творчество е извличането нагоре на този несъзнателен живот.
към текста >>
402.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Той взема под внимание определени, скрити
сетива
, които съществуват в обикновения живот, които само леко трептят, не действуват открито в обикновения живот.
С абстрактните мисли не може да се изпита, да се научи нищо върху вътрешната същност на нещата. По отношение на това, което е неговото мислене, ясновидецът се чувствува сроден с архитекта и със скулптора. Той трябва да мисли света в една такава форма на духовното изследване, която стои несъзнателно или подсъзнателно на основата на творчеството на един архитект или на един скулптор. Това даде повод да бъде проучено, на какво се дължи всъщност това. Тук човек си задава въпроса: що е всъщност това, което ясновидецът взема под внимание?
Той взема под внимание определени, скрити сетива, които съществуват в обикновения живот, които само леко трептят, не действуват открито в обикновения живот.
Ние имаме например едно сетиво, което бихме могли да наречем сетиво на равновесието. Ние живеем в това сетиво, но то само леко звучи в нашето съзнание, не стига до нашето пълно съзнание. Когато направим една крачка, с правенето на крачката или с прегъването или протягането на ръката, с всичко, което ни довежда в едно отношение с пространството е свързано с едно ненапълно звучащо в съзнанието възприятие както с виждането и чуването -, само че тези последните са много по-силни, по-ясни за нашето съзнания усещания. Обаче това сетиво на равновесието и свързаното с него сетиво на движението звучат леко в съзнанието затова, защото те не са определени само за нашия вътрешен живот, а ни дават възможност да застанем в Космоса.
към текста >>
403.
10. Дорнах, 9 април 1921 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Тук се намира всичко онова, което лежи в човешкото подсъзнание от божествено-духовното съществувание, което човекът предава на света, без да спира под онази пропаст, която неговите
сетива
образуват между него и света.
Той явно беше почувствувал, как на гръцките произведения на изкуството в архитектурата и скулптурата беше творило онова, което живее в човека като духовно-душевно естество, което иска да се прояви навън в пространството и което се отдава на пространството, а при живописта то се отдава също пространствено на времето. И Гьоте е преживял психологически и другото, което се намира на полярната страна на Новалисовото изживяване. Гьоте е изживял, как, когато човек прониква в своята вътрешност в пространство и време и иска да остане поетично-музикален, пространството и времето се претопяват в човешкото схващане. Гьоте е почувствувал, когато човекът вработи своето духовно-душевно естество, когато го вдълбава с длетото в пространственото и времевото, така че духовно-душевното отново се явява от пространственото и времевото вече обективирано. Как духът и душата на човека, без да останат при сетивното схващане, без да останат да стоят в окото, излизат навън за да проникнат под повърхността на нещата, да създадат навън архитектурата, да произведат скулптурата, това изживя Гьоте в онези моменти, които го доведоха до изказването: тук има необходимост, тук е Бог.
Тук се намира всичко онова, което лежи в човешкото подсъзнание от божествено-духовното съществувание, което човекът предава на света, без да спира под онази пропаст, която неговите сетива образуват между него и света.
Тук се намира онова, което човек изживява художествено, когато той може да впечати, да вдълбае, да вложи като сили в силите, които се намират под повърхността на физическото съществувание. Кое е при Новалис това, което го превръща психологически в нещо музикално-поетическо-творческо? Кое е при Гьоте това, което го тласка да чувствува най-пълната необходимост на творчеството на природата в изобразителните изкуства, да чувствува напълно несвободната необходимост на творчеството на природата при пространствените, при материалните произведения на изкуството? Кое е това, което го тласка тук, да каже въпреки чувствуването на необходимостта: Тук е Бог?
към текста >>
Това душевно и духовно естество е толкова силно, че то не прониква телесно-физическото естество на човека само до заливите на сетивата, а прониква тези
сетива
и се простира още вън от сетивата.
А на другия полюс душата, духът на човека живее така, както те са живели приблизително в Гьоте.
Това душевно и духовно естество е толкова силно, че то не прониква телесно-физическото естество на човека само до заливите на сетивата, а прониква тези сетива и се простира още вън от сетивата.
Бих могъл да кажа, че при Новалис имаме една нежна душевна духовност, че тя не прониква до пълното проорганизиране на сетивата; При Гьоте имаме една такава силна душевна духовност, че тя прониква организма на сетивата и преминава границата на човешката кожа потопявайки се в космическото; поради това тя има преди всичко копнежа за разбирането на онези области на изкуството, които внасят духовно-душевното в пространствено-времевото. Ето защо тази духовност е така организирана, че с това, което излиза вън от границите на човешката кожа, тя иска да се потопи в одушевеното пространство в пластиката, в одухотворената пространствена сила на архитектурата, в контурите на онези сили, които вече са се овътрешнили като сили на пространството и времето, които обаче в тази форма могат да бъдат външно уловени в живописта.
към текста >>
404.
3.Трета лекция, 2 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Обаче всичко онова, което ние възприемаме с помощта на физическите
сетива
, не поражда никакви цветове.
За да си изясним нещата или, бих казал, за да стигнем до определена точка, където те стават поне отчасти ясни, нека да разгледаме цветовете на мъртвия минерален свят. Както казах, ние различаваме цветовете и ги свързваме с физическата материя, която сме свикнали да измерваме в сантиметри, грамове и т.н.
Обаче всичко онова, което ние възприемаме с помощта на физическите сетива, не поражда никакви цветове.
Колкото и да третирате материята с мерните единици на физиката, Вие няма да стигнете до цветовете. Ето защо физикът се нуждаеше от признанието: Да, цветовете съществуват само в душата.
към текста >>
405.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
За него вярната и точна представа за човешките
сетива
като необходими „органи“, с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата“ в сферата на духовно-практическия живот.
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „учение за сетивата“; В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените“ сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления.
За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи“, с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата“ в сферата на духовно-практическия живот.
Към „досегашните“ пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота“, „движението“, „равновесието“, „топлината“, „словото“, „мисълта“ и „Азът“.
към текста >>
Към „досегашните“ пет
сетива
, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота“, „движението“, „равновесието“, „топлината“, „словото“, „мисълта“ и „Азът“.
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „учение за сетивата“; В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените“ сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления. За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи“, с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата“ в сферата на духовно-практическия живот.
Към „досегашните“ пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота“, „движението“, „равновесието“, „топлината“, „словото“, „мисълта“ и „Азът“.
към текста >>
406.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Този възглед разкрива, че външните неща предизвикват представи в човешките
сетива
и че човек именно по този начин влиза във връзка с нещата.
Открай време музиката се е разкривала на великите личности, които са се опитвали да проникнат по-дълбоко в житейските тайни, като нещо много специфично. Музиката винаги е заемала специално място в изкуството. Да вземем възгледа на Шопенхауер. В неговата творба „Светът като воля и представа“ той говори за изкуствата като за вид познание, което отвежда непосредствено в божественото, като това познание би могло да бъде познание на разума. Този възглед на Шопенхауер е свързан с това, че той е имал разбирането за света, че всичко, което ни заобикаля, е само огледално отражение на човешката представа.
Този възглед разкрива, че външните неща предизвикват представи в човешките сетива и че човек именно по този начин влиза във връзка с нещата.
Той не може да знае нищо за това, което не оставя някакъв отпечатък върху сетивата. Той говори физиологически за специфични сетивни усещания. Окото може да възприеме само светлинни усещания, останалите впечатления не възприема; то може да усети само това, което е светлина. По същия начин ухото възприема звуковите усещания и т. н. Всичко, което човек наблюдава като свой свят, се отразява, според възгледа на Шопенхауер, като един вид Фата Моргана отново в него, като отражение, предизвикано от човешката душа.
към текста >>
407.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 26 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Към тях се спуска невъзпри-емаемото за външните
сетива
азово тяло (Ich-Leib).
Този аз се състои от душа на усещането (Empfindungs-seele), душа на разбирането (Verstandesseele) и душа на съзнанието (Bewusstseinsseele).
Към тях се спуска невъзпри-емаемото за външните сетива азово тяло (Ich-Leib).
Към него се развиват нагоре физическото тяло, етерното тяло и тялото на усещането.
към текста >>
И всички останали
сетива
трябва в бъдеще тепърва да достигат стъпалото на развитие на ухото, защото в ухото имаме един физически орган, който стои на най-високото стъпало на развитие.
Ухо и ларинкс се отнасят помежду си много по-различно от всички други органи. Ухото само трепти, то представлява нещо като пиано. В него има известен брой влакънца, всяко от които отговаря на определен тон. То променя незначително или изобщо не променя това, което става навън, което влиза в него. Всички останали сетивни органи, например очите, променят впечатленията от околната среда.
И всички останали сетива трябва в бъдеще тепърва да достигат стъпалото на развитие на ухото, защото в ухото имаме един физически орган, който стои на най-високото стъпало на развитие.
към текста >>
408.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
на 160 стр.) е страната, обърната към моите
сетива
, червеното е вече скритата, отвърнала се от сетивата страна.
В какво се състои това, върху което толкова интензивно искам да ви обърна внимание? То се състои във факта, че хората усещат все повече и повече своята индивидуалност. Докато мисловният свят преминава от съществата на формата към Праначалата, от Властите към Архаите, човекът усеща мислите на собствената си същност повече, защото Архаите живеят една степен по-близо до човека, отколкото Властите. И когато човек започва да вижда свръхсетивно, той има следното впечатление: Сега това е светът, който наблюдавам като сетивен. Да кажем, жълтото (виж рис.
на 160 стр.) е страната, обърната към моите сетива, червеното е вече скритата, отвърнала се от сетивата страна.
към текста >>
409.
Съдържание
GA_293 Общото човекознание
Волевият характер на 12-те човешки
сетива
.
Законът за съхранение на енергията като пречка за разбирането на човешката природа. Човекът като източник на нови сили и нови субстанции, без които Земята не може да съществува. Благодарение на разума обхващаме умиращата природа; благодарение на волята живата природа. Връзката между специфичното разположените очи при човека и усещането за.Аза.
Волевият характер на 12-те човешки сетива.
Връзката между нашето съзнание за умиращата природа и свободата.
към текста >>
Дванадесетте човешки
сетива
.
Спомняне и забравяне тяхната връзка с пробуждането и заспиването. Прекаленото отдаване на външния сетивен свят. Възникване на спомените. За връзката между воля и паметови способности. Абстрактното единство на видимия свят.
Дванадесетте човешки сетива.
Сетивото за възприемане на чуждия Аз. Основният акцент при цялостното възприемане на другия човек пада върху нашата спяща воля. Скритата връзка между зрение и чувства. За това как човек допълнително включва геометричните форми на Космоса към своето познание. Зрителното възприятие от антропософска гледна точка.
към текста >>
410.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Защото всичко, което ни свързва с външния свят чрез сетивата тук имам предвид всичките 12
сетива
има не познавателен, а волев характер*23.
Обаче сега, след като неволно сте възприели някои погрешни представи от съвременната наука, пред Вас ще възникнат значителни трудности.
Защото всичко, което ни свързва с външния свят чрез сетивата тук имам предвид всичките 12 сетива има не познавателен, а волев характер*23.
Ясно е, че за днешните хора подобно схващане звучи съвсем абсурдно. Ето защо те приемат за нещо детинско, когато Платон твърди, че всъщност при зрението се протягат един вид пипала от очите, за да се насочат към предметите*24. Разбира се, тези „пипала" остават незабелязани от сетивните органи; обаче за Платон те бяха факт, доказващ, че той е проникнал в свръхсетивния свят. Всъщност, когато обхващаме нещата с поглед, ние само осъществяваме макар и по деликатен начин един процес, сходен с този, при който докосваме предметите. Когато например хващате парче тебешир, тук е налице един физически процес, сходен с онзи духовен процес, който се разиграва докато Вие изпращате етерните сили от Вашите очи, за да изградите зрителен образ за съответния предмет.
към текста >>
411.
4. Четвърта лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
За външните
сетива
, етерното тяло е напълно скрито и невидимо.
И така, нашето физическо тяло се обитава от етерното тяло, което го изпълва и прониква от край до край.
За външните сетива, етерното тяло е напълно скрито и невидимо.
Ако обаче се обърнем към проявите на волята, ще установим, че прониквайки във физическото тяло, етерното тяло обхваща също и това, което в рамките на физическото тяло съществува като инстинкт, В този случай, инстинктът се превръща в нагон. В рамките на физическото тяло, волята е инстинкт; след като етерното тяло овладее инстинкта, волята се превръща в нагон. Твърде интересно е да проследим, как инстинктът чиито външни форми са съвсем конкретни и ясни за разбиране едновременно се вдълбочава и унифицира, колкото повече го разглеждаме като нагон.
към текста >>
412.
5. Пета лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
И това се отнася както за всички
сетива
, така и за всички двигателни органи, подчинени на волята.
Същото установяваме и по отношение на човешкото тяло, в което се проявяват различните душевни способности. Вземете например човешкото око. Ако го разглеждаме в неговата цялост, ще установим, че то е, така да се каже, един вид продължение на нервните пътища; обаче окото е продължение също и на кръвоносните пътища. Поради факта, че нервните влакна продължават и в човешкото око, там, в окото, нахлува и мисловната дейност, познавателната дейност; поради факта, че кръвоносните пътища продължават и в окото, там нахлува и волевата дейност. Ето как волевата и познавателната природа на човека са взаимно свързани, включително и до периферията на неговото физическо тяло.
И това се отнася както за всички сетива, така и за всички двигателни органи, подчинени на волята.
С други думи: Познавателният елемент прониква в нашата воля по нервните пътища, а същинският волев елемент прониква там по кръвоносните пътища.
към текста >>
Следователно, животното изпраща много повече кръв в своето око а това важи и за останалите
сетива
, отколкото човека.
В моите публични антропософски лекции аз често съм изтъквал съществената разлика между животните и човека по отношение устройството на техните очи. Твърде показателно е, че при животинското око дейността на кръвта е много по-подчертана, отколкото при човека. При отделни животни дори ще откриете органи, които са подчинени на тази дейност, като „мечовидният израстък" и „ветрилото".
Следователно, животното изпраща много повече кръв в своето око а това важи и за останалите сетива, отколкото човека.
С други думи: В своите сетива животното развива много повече симпатия, много повече инстинктивна симпатия към околния свят, отколкото човека.
към текста >>
С други думи: В своите
сетива
животното развива много повече симпатия, много повече инстинктивна симпатия към околния свят, отколкото човека.
В моите публични антропософски лекции аз често съм изтъквал съществената разлика между животните и човека по отношение устройството на техните очи. Твърде показателно е, че при животинското око дейността на кръвта е много по-подчертана, отколкото при човека. При отделни животни дори ще откриете органи, които са подчинени на тази дейност, като „мечовидният израстък" и „ветрилото". Следователно, животното изпраща много повече кръв в своето око а това важи и за останалите сетива, отколкото човека.
С други думи: В своите сетива животното развива много повече симпатия, много повече инстинктивна симпатия към околния свят, отколкото човека.
към текста >>
За различните
сетива
, това важи в различна степен.
Вие виждате: Доколкото живее предимно в своите чувства, човекът непрекъснато насочва към периферията също и познавателни импулси!
За различните сетива, това важи в различна степен.
към текста >>
Вземете например онези
сетива
, които са известни на днешните психолози и физиолози, и ще установите дори ако се ограничите само в областта на физиологията, че сетивният процес на окото е нещо съвсем различно от сетивният процес на ухото.
Във всяка психология например, Вие намирате така нареченото „учение за сетивата". Под „сетивна дейност" се раз бира, най-общо казано, сетивните процеси в окото, ухото, носа и т.н. Всичко попада в голямата абстракция, нарече на „сетивна дейност". А това е вече голяма грешка!
Вземете например онези сетива, които са известни на днешните психолози и физиолози, и ще установите дори ако се ограничите само в областта на физиологията, че сетивният процес на окото е нещо съвсем различно от сетивният процес на ухото.
Тези два сетивни органа са напълно различни. Съвсем по друг начин стоят нещата при осезанието; досега то изобщо не е проучено както трябва. Нека обаче да останем при окото и ухото. Те осъществяват две толкова различни дейности, че включването им в някаква обща „сетивна дейност" е само една празна теория. Когато говорим за дейността на окото, ухото или за обонянието, би трябвало да тръгваме от съвсем конкретни и нагледни примери.
към текста >>
413.
7. Седма лекция, 28.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ние прибягваме или до нашите
сетива
, както обикновено постъпваме в живота, или в резултат на определено развитие наблюдаваме с помощта на душата и Духа, т.е.
Всеки вид разбиране изисква съпоставяне на нещата. Тази методическа забележка е важна и аз специално я подчертавам. Насочим ли към света нашите познавателни стремежи, ние започваме с наблюдението.
Ние прибягваме или до нашите сетива, както обикновено постъпваме в живота, или в резултат на определено развитие наблюдаваме с помощта на душата и Духа, т.е.
с помощта на Имагинацията, Инспирацията и Интуицията. Обаче духовното наблюдение е също един вид „наблюдение" и за да бъде то пълно, необходимо е правилно разбиране на наблюдаваните процеси и явления. А ние можем да разбираме, само ако сравняваме и съпоставяме нещата, които виждаме в Космоса и в заобикалящия ни свят. Вие ще си изградите точни понятия за тялото, душата и Духа, най-вече ако обхванете целия жизнен път на човека. Само че следва да имате предвид: тези съпоставки, за които загатвам, представляват само началните степени на разбирането.
към текста >>
Когато едно или друго от нашите
сетива
се докоснат до околния свят, най-напред възниква усещането.
Нека да напомня, че всеки вид наблюдение започва с нещо, което всички психологии определят като усещане.
Когато едно или друго от нашите сетива се докоснат до околния свят, най-напред възниква усещането.
Ние усещаме цветове, звуци, топлина, студ и т.н.
към текста >>
Волевата и чувствена сфера на детето също са свързани с неговите
сетива
.
Волевата и чувствена сфера на детето също са свързани с неговите сетива.
Ето защо ние винаги подчертаваме, че интелектуалното възпитание на детето има нещо общо и с неговата воля; защото чрез всичко, което детето вижда и възприема, ние трябва да подсилваме неговите чувства и воля; в противен случай ние сме в разрез със самата сетивна природа на детето. Към стареца, намиращ се в залеза на своя живот, ние можем да говорим по друг начин, защото неговите усещания са претърпели известна метаморфоза. При стареца усещанията са преминали от чувствената воля към чувственото мислене, с една дума, те са станали други. Тук те имат по-скоро мисловен характер и носят в себе си много по-голямо спокойствие, защото са защитени от атаките на волята. За стареца можем да кажем, че усещанията вече стоят близо до понятията, до идеите.
към текста >>
414.
8. Осма лекция, 29.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Както знаем, човекът притежава дванадесет
сетива
*46.
Както знаем, човекът притежава дванадесет сетива*46.
Официалната наука различава пет, шест или седем сетива, само защото те са „очебийни", а другите само загатнати, или пък напълно скрити. Независимо, че съм говорил многократно за тези дванадесет сетива, нека днес отново да насочим вниманието си към тях. Обикновено се говори за слух, зрение, осезание, вкус, обоняние, топлинни усещания, при което често става така, че сетивото за топлина и осезанието се сливат в едно, което приблизително би означавало да твърдим, че „пушек" и „прах" са напълно еднакви неща, само защото сетивното наблюдение ги възприема по сходен начин. А изобщо няма защо да се споменава, че сетивата за „топлина" и „осезание" имат коренно различно предназначение в човешкия организъм. Наред с тези сетива, днешните психолози признават може би и т.н.
към текста >>
Официалната наука различава пет, шест или седем
сетива
, само защото те са „очебийни", а другите само загатнати, или пък напълно скрити.
Както знаем, човекът притежава дванадесет сетива*46.
Официалната наука различава пет, шест или седем сетива, само защото те са „очебийни", а другите само загатнати, или пък напълно скрити.
Независимо, че съм говорил многократно за тези дванадесет сетива, нека днес отново да насочим вниманието си към тях. Обикновено се говори за слух, зрение, осезание, вкус, обоняние, топлинни усещания, при което често става така, че сетивото за топлина и осезанието се сливат в едно, което приблизително би означавало да твърдим, че „пушек" и „прах" са напълно еднакви неща, само защото сетивното наблюдение ги възприема по сходен начин. А изобщо няма защо да се споменава, че сетивата за „топлина" и „осезание" имат коренно различно предназначение в човешкия организъм. Наред с тези сетива, днешните психолози признават може би и т.н. сетиво на „равновесието".
към текста >>
Независимо, че съм говорил многократно за тези дванадесет
сетива
, нека днес отново да насочим вниманието си към тях.
Както знаем, човекът притежава дванадесет сетива*46. Официалната наука различава пет, шест или седем сетива, само защото те са „очебийни", а другите само загатнати, или пък напълно скрити.
Независимо, че съм говорил многократно за тези дванадесет сетива, нека днес отново да насочим вниманието си към тях.
Обикновено се говори за слух, зрение, осезание, вкус, обоняние, топлинни усещания, при което често става така, че сетивото за топлина и осезанието се сливат в едно, което приблизително би означавало да твърдим, че „пушек" и „прах" са напълно еднакви неща, само защото сетивното наблюдение ги възприема по сходен начин. А изобщо няма защо да се споменава, че сетивата за „топлина" и „осезание" имат коренно различно предназначение в човешкия организъм. Наред с тези сетива, днешните психолози признават може би и т.н. сетиво на „равновесието". Някои прибавят и други видове сетива, но така физиологията и психологията на сетивата далеч не добиват завършен вид, чисто и просто защото не се взема предвид, че възприемайки Азът на другия човек, всеки от нас осъществява един вид сетивна дейност, подобна на тази, когато възприемаме с очите си един или друг цвят.
към текста >>
Наред с тези
сетива
, днешните психолози признават може би и т.н.
Както знаем, човекът притежава дванадесет сетива*46. Официалната наука различава пет, шест или седем сетива, само защото те са „очебийни", а другите само загатнати, или пък напълно скрити. Независимо, че съм говорил многократно за тези дванадесет сетива, нека днес отново да насочим вниманието си към тях. Обикновено се говори за слух, зрение, осезание, вкус, обоняние, топлинни усещания, при което често става така, че сетивото за топлина и осезанието се сливат в едно, което приблизително би означавало да твърдим, че „пушек" и „прах" са напълно еднакви неща, само защото сетивното наблюдение ги възприема по сходен начин. А изобщо няма защо да се споменава, че сетивата за „топлина" и „осезание" имат коренно различно предназначение в човешкия организъм.
Наред с тези сетива, днешните психолози признават може би и т.н.
сетиво на „равновесието". Някои прибавят и други видове сетива, но така физиологията и психологията на сетивата далеч не добиват завършен вид, чисто и просто защото не се взема предвид, че възприемайки Азът на другия човек, всеки от нас осъществява един вид сетивна дейност, подобна на тази, когато възприемаме с очите си един или друг цвят.
към текста >>
Някои прибавят и други видове
сетива
, но така физиологията и психологията на сетивата далеч не добиват завършен вид, чисто и просто защото не се взема предвид, че възприемайки Азът на другия човек, всеки от нас осъществява един вид сетивна дейност, подобна на тази, когато възприемаме с очите си един или друг цвят.
Независимо, че съм говорил многократно за тези дванадесет сетива, нека днес отново да насочим вниманието си към тях. Обикновено се говори за слух, зрение, осезание, вкус, обоняние, топлинни усещания, при което често става така, че сетивото за топлина и осезанието се сливат в едно, което приблизително би означавало да твърдим, че „пушек" и „прах" са напълно еднакви неща, само защото сетивното наблюдение ги възприема по сходен начин. А изобщо няма защо да се споменава, че сетивата за „топлина" и „осезание" имат коренно различно предназначение в човешкия организъм. Наред с тези сетива, днешните психолози признават може би и т.н. сетиво на „равновесието".
Някои прибавят и други видове сетива, но така физиологията и психологията на сетивата далеч не добиват завършен вид, чисто и просто защото не се взема предвид, че възприемайки Азът на другия човек, всеки от нас осъществява един вид сетивна дейност, подобна на тази, когато възприемаме с очите си един или друг цвят.
към текста >>
Ето истинското положение на нещата, фактически човекът има дванадесет
сетива
.
Ето истинското положение на нещата, фактически човекът има дванадесет сетива.
към текста >>
След като изключихме възможността от педантични забележки относно познавателния характер на някои
сетива
понеже установихме, че познавателният процес в случая е само една метаморфоза на спящата воля, нека сега да групираме сетивата по следния начин.
След като изключихме възможността от педантични забележки относно познавателния характер на някои сетива понеже установихме, че познавателният процес в случая е само една метаморфоза на спящата воля, нека сега да групираме сетивата по следния начин.
към текста >>
На първо място имаме следните
сетива
: сетивото за допир (осезание), виталното, двигателното и равновесното сетиво.
На първо място имаме следните сетива: сетивото за допир (осезание), виталното, двигателното и равновесното сетиво.
Тези сетива са преди всичко пронизани от волеви импулси, от воля. Замислете се, как при възприемането на човешките движения се намесва именно волята!
към текста >>
Тези
сетива
са преди всичко пронизани от волеви импулси, от воля.
На първо място имаме следните сетива: сетивото за допир (осезание), виталното, двигателното и равновесното сетиво.
Тези сетива са преди всичко пронизани от волеви импулси, от воля.
Замислете се, как при възприемането на човешките движения се намесва именно волята!
към текста >>
Накратко: тези четири,
сетива
са в тесен смисъл на думата волеви
сетива
.
Спокойната, укротена воля се намесва също и тогава, когато възприемаме равновесието. Тя лежи още и в основата на виталното сетиво, както и в основата на осезанието: понеже, общо взето, когато докосвате нещо, Вашата воля влиза в стълкновения с околния свят.
Накратко: тези четири, сетива са в тесен смисъл на думата волеви сетива.
При осезанието, когато човек движи ръката си, този вид сетивна дейност е вън от съмнение. Не така ясни са нещата при виталното, двигателното и равновесното сетиво. Но те също са волеви сетива, а човек ги „проспива" понеже както вече казахме в своята воля човекът спи! В повечето ръководства по психология тези сетива изобщо не се споменават, защото по отношение на много неща, официалната наука, също както и човека, е потънала в дълбок и приятен сън.
към текста >>
Но те също са волеви
сетива
, а човек ги „проспива" понеже както вече казахме в своята воля човекът спи!
Спокойната, укротена воля се намесва също и тогава, когато възприемаме равновесието. Тя лежи още и в основата на виталното сетиво, както и в основата на осезанието: понеже, общо взето, когато докосвате нещо, Вашата воля влиза в стълкновения с околния свят. Накратко: тези четири, сетива са в тесен смисъл на думата волеви сетива. При осезанието, когато човек движи ръката си, този вид сетивна дейност е вън от съмнение. Не така ясни са нещата при виталното, двигателното и равновесното сетиво.
Но те също са волеви сетива, а човек ги „проспива" понеже както вече казахме в своята воля човекът спи!
В повечето ръководства по психология тези сетива изобщо не се споменават, защото по отношение на много неща, официалната наука, също както и човека, е потънала в дълбок и приятен сън.
към текста >>
В повечето ръководства по психология тези
сетива
изобщо не се споменават, защото по отношение на много неща, официалната наука, също както и човека, е потънала в дълбок и приятен сън.
Тя лежи още и в основата на виталното сетиво, както и в основата на осезанието: понеже, общо взето, когато докосвате нещо, Вашата воля влиза в стълкновения с околния свят. Накратко: тези четири, сетива са в тесен смисъл на думата волеви сетива. При осезанието, когато човек движи ръката си, този вид сетивна дейност е вън от съмнение. Не така ясни са нещата при виталното, двигателното и равновесното сетиво. Но те също са волеви сетива, а човек ги „проспива" понеже както вече казахме в своята воля човекът спи!
В повечето ръководства по психология тези сетива изобщо не се споменават, защото по отношение на много неща, официалната наука, също както и човека, е потънала в дълбок и приятен сън.
към текста >>
Следващите
сетива
обонятелното, вкусовото, зрителното и топлинното са предимно чувствени
сетива
.
Следващите сетива обонятелното, вкусовото, зрителното и топлинното са предимно чувствени сетива.
Дори повърхностното съзнание лесно усеща родството между мириса и вкуса от една страна, и чувствата от друга. Обстоятелството, че при зрителните и топлинни усещания това не е така, има своето точно обяснение. При топлинните усещания хората не виждат тяхното родство с чувствата, а ги свързват най-вече с осезанието. Това е погрешно, фактически осезанието има подчертано волев характер, докато топлинните усещания са по-близко до чувствата, фактът, че зрителните усещания имат чувствен характер остава незабелязан, понеже хората не стигат до изводите на Гьоте в неговото „Учение за цветовете". Там ясно е описано дълбокото родство между цветове и чувства, стигащо накрая до волеви импулси.
към текста >>
Те са като един жив процес, който протича във Вашето собствено тяло благодарение на факта, че Вашите
сетива
Ви поднасят околния свят раздробен на части.
Като нормални и здрави хора, разполагайки с определено вътрешно единство на душевните сили. Вие непрекъснато се стремите да обединявате в себе си двата вида възприятия, получени с помощта на „зрителното" и „двигателното" сетиво. Вие бихте се взирали в един червен кръг с пълно недоумение, ако нямахте възможност да възприемате цвета и формата по два коренно различни начина. А после, ако мога така да се изразя, Вие сте вътрешно принудени да ги слеете в едно цялостно възприятие. Едва сега идва ред на Вашите съждения.
Те са като един жив процес, който протича във Вашето собствено тяло благодарение на факта, че Вашите сетива Ви поднасят околния свят раздробен на части.
Светът застава пред Вас, раздробен на дванадесет различни части и едва после, в съждението, Вие отново ги свързвате в едно цяло, понеже те просто не искат да съществуват извън него. Формата на кръга никога не би могла да бъде осъзната, ако я възприемаме само с двигателното сетиво; от друга страна и цветът не би могъл да съществува, ако си служим единствено с очите. Нещата просто Ви принуждават да ги обединявате и практически Вие вършите това с голяма вътрешна готовност. А съжденията те са дело на цялостния човек.
към текста >>
Ако не разполагахме с дванадесет
сетива
, ние щяхме да стоим безпомощно пред околния свят, без да сме в състояние да правим каквито и да е съждения.
Ето как Вие навлизате все по-дълбоко в сложните взаимоотношения между човека и света.
Ако не разполагахме с дванадесет сетива, ние щяхме да стоим безпомощно пред околния свят, без да сме в състояние да правим каквито и да е съждения.
Но понеже разполагаме с тези дванадесет сетива, ние имаме и почти неограничените възможности да свързваме отделните фрагменти на околния свят. Например, специфичната опитност, породена от „Азовото сетиво", ние можем да съпоставим и свържем с опитностите, характерни за останалите единадесет сетива. А това важи за всяко едно сетиво. Накратко: Чрез дванадесетте сетива околният свят се разпада на своите съставни части, а човекът трябва да бъде в състояние да ги сглоби отново в едно цяло. По този начин той взема непосредствено участие в най-интимния живот на нещата.
към текста >>
Но понеже разполагаме с тези дванадесет
сетива
, ние имаме и почти неограничените възможности да свързваме отделните фрагменти на околния свят.
Ето как Вие навлизате все по-дълбоко в сложните взаимоотношения между човека и света. Ако не разполагахме с дванадесет сетива, ние щяхме да стоим безпомощно пред околния свят, без да сме в състояние да правим каквито и да е съждения.
Но понеже разполагаме с тези дванадесет сетива, ние имаме и почти неограничените възможности да свързваме отделните фрагменти на околния свят.
Например, специфичната опитност, породена от „Азовото сетиво", ние можем да съпоставим и свържем с опитностите, характерни за останалите единадесет сетива. А това важи за всяко едно сетиво. Накратко: Чрез дванадесетте сетива околният свят се разпада на своите съставни части, а човекът трябва да бъде в състояние да ги сглоби отново в едно цяло. По този начин той взема непосредствено участие в най-интимния живот на нещата. Сега Вие разбирате колко безкрайно важно е да възпитаме детето по такъв начин, че да спомогнем за правилното развитие на всяко отделно сетиво и с необходимата систематичност да ги приведем в пълна хармония.
към текста >>
Например, специфичната опитност, породена от „Азовото сетиво", ние можем да съпоставим и свържем с опитностите, характерни за останалите единадесет
сетива
.
Ето как Вие навлизате все по-дълбоко в сложните взаимоотношения между човека и света. Ако не разполагахме с дванадесет сетива, ние щяхме да стоим безпомощно пред околния свят, без да сме в състояние да правим каквито и да е съждения. Но понеже разполагаме с тези дванадесет сетива, ние имаме и почти неограничените възможности да свързваме отделните фрагменти на околния свят.
Например, специфичната опитност, породена от „Азовото сетиво", ние можем да съпоставим и свържем с опитностите, характерни за останалите единадесет сетива.
А това важи за всяко едно сетиво. Накратко: Чрез дванадесетте сетива околният свят се разпада на своите съставни части, а човекът трябва да бъде в състояние да ги сглоби отново в едно цяло. По този начин той взема непосредствено участие в най-интимния живот на нещата. Сега Вие разбирате колко безкрайно важно е да възпитаме детето по такъв начин, че да спомогнем за правилното развитие на всяко отделно сетиво и с необходимата систематичност да ги приведем в пълна хармония.
към текста >>
Накратко: Чрез дванадесетте
сетива
околният свят се разпада на своите съставни части, а човекът трябва да бъде в състояние да ги сглоби отново в едно цяло.
Ето как Вие навлизате все по-дълбоко в сложните взаимоотношения между човека и света. Ако не разполагахме с дванадесет сетива, ние щяхме да стоим безпомощно пред околния свят, без да сме в състояние да правим каквито и да е съждения. Но понеже разполагаме с тези дванадесет сетива, ние имаме и почти неограничените възможности да свързваме отделните фрагменти на околния свят. Например, специфичната опитност, породена от „Азовото сетиво", ние можем да съпоставим и свържем с опитностите, характерни за останалите единадесет сетива. А това важи за всяко едно сетиво.
Накратко: Чрез дванадесетте сетива околният свят се разпада на своите съставни части, а човекът трябва да бъде в състояние да ги сглоби отново в едно цяло.
По този начин той взема непосредствено участие в най-интимния живот на нещата. Сега Вие разбирате колко безкрайно важно е да възпитаме детето по такъв начин, че да спомогнем за правилното развитие на всяко отделно сетиво и с необходимата систематичност да ги приведем в пълна хармония.
към текста >>
415.
Бележки
GA_293 Общото човекознание
*23 Според свръхсетивното познание човешкото същество разполага с 12
сетива
:
*23 Според свръхсетивното познание човешкото същество разполага с 12 сетива:
към текста >>
416.
9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Да, би могло да се продължи нататък и да се каже: Да вземем следните
сетива
зрителни, за топлина, за вкус, обоняние, извинете за сравнението.
Ние. не можем да сравняваме човек, такъв какъвто го виждаме, непосредствено с растението, но има някои сходства. Вчера се опитах да нарисувам човешкото тяло като един вид недовършена сфера. Това което би се получило ако се затвори сферата, е именно определеното сходство с растението във взаимоотношенията с човек.
Да, би могло да се продължи нататък и да се каже: Да вземем следните сетива зрителни, за топлина, за вкус, обоняние, извинете за сравнението.
Вие трябва да го преобразувате по детски, така бихте получили растителни форми. Просто ако вмъкнете в човека този материал, бихте получили растителни форми. Растителният свят в определен смисъл е един вид негатив на човека: това е допълнението.
към текста >>
417.
10. ДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 1.9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Както и човек, на когото очите или другите
сетива
същевременно спят, бодърстват и сънуват.
Един тих сън сравнете с обикновените растения, едно пробуждане по време на съня с гъбите там, където има много гъби, има едно място, където земята се събужда през лятото от един дълбок, здрав сън с дърветата. От тук ще видите, че земята не спи като човек, а на различни места спи повече, повече е будна, повече спи, повече е будна.
Както и човек, на когото очите или другите сетива същевременно спят, бодърстват и сънуват.
към текста >>
418.
11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Например на зрението ние дължим част от нашите душевни преживявания; на други
сетива
дължим други преживявания на душата, които, произтичат от тях.
Р.Щ. : Ако разглеждаме само сетивата, гледната точка малко се измества. Сетивата се разглеждат дотолкова, доколкото по нещо от тях присъства в нашата душа.
Например на зрението ние дължим част от нашите душевни преживявания; на други сетива дължим други преживявания на душата, които, произтичат от тях.
По този начин сетивата са във връзка с душевното. Но не важи директно за растенията, че те са сетивата на земята. Те не са такива.
към текста >>
419.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
А в голяма част от европейското човечество е разпространено друго едно убеждение: единствената реалност е тази, която се явява на външните
сетива
.
А в голяма част от европейското човечество е разпространено друго едно убеждение: единствената реалност е тази, която се явява на външните сетива.
Това действителността. Точно това, което източният човек нарича Мая, е за голяма част от европейското човечество реалност. А това, което ориенталецът нарича действителност, това, което изниква от вътре в душата, то е за голяма част от европейското човечество идеология, Мая. Виждате голямото противоречие. Това, което ориенталецът нарича реалност, Европа и Америка наричат днес Мая: идеология е същото.
към текста >>
Всичко, което е събрано като сили и взаимоотношения между силите в машината, е като бистра вода за човешките
сетива
и разум.
Вземете машината, тя е видима от всички страни. Знае се: силата се проявява така, буталото е поставено така и така в отвора, триенето е такова и такова, можем да изчислим ефекта на полза, ако познаваме отделните елементи зад машината няма нищо, което ни подтиква да си кажем: това е нещо, което не може да бъде схванато в обикновения не виждащ човешки разум. Това означава твърде много за контакта на човека с машината. И ако от своя страна сме изправени пред хиляди и хиляди хора, които имат работа с машините, то ние ще знаем, какво се струпва в душите на хората от тази духовно проникваема машина, от тази машина, зад която няма нищо, което да е може би само предчувствие за не виждащия разум, или да което да не може да бъде прозряно. Това, че машината е така разбираема духовно-душевно прави контакта с нея толкова опустошителен за човека.
Всичко, което е събрано като сили и взаимоотношения между силите в машината, е като бистра вода за човешките сетива и разум.
То е това, което изсмуква сърцето и душата на човека, това, което го изсушава, което го прави нечовешки
към текста >>
420.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
Нека си запишем тези три съставни части на цялостната човешка природа: Глава-човек или Нерви-
сетива
-човек, Гърди-човек или ритмически човек и накрая Органи-човек, разбира се в най-широк смисъл, или Веществообмяна-човек.
Нека си запишем тези три съставни части на цялостната човешка природа: Глава-човек или Нерви-сетива-човек, Гърди-човек или ритмически човек и накрая Органи-човек, разбира се в най-широк смисъл, или Веществообмяна-човек.
към текста >>
Над раменете човекът действително е основно Глава-човек, Нерви-
сетива
-човек.
Но в действителност това не е така, действителността не тегли такива черти.
Над раменете човекът действително е основно Глава-човек, Нерви-сетива-човек.
Но той не е само от раменете нагоре такъв. Чувственото сетиво, топлинното сетиво например са разпределени по цялото тяло, така че главата достига до цялото тяло. Значи, ако искаме да говорим по този начин, ние можем да кажем: човешката глава е основно глава. А гърдите са по-малко глава, но все пак и те са глава. Органите или всичко, което е система на веществообмяната, са още по-малко глава, но също са глава.
към текста >>
421.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ала това природно научно познание, тъй както ние го развиваме, експериментирайки с помощта на външни средства и наблюдавайки с помощта на външните
сетива
, тъкмо във времето, когато тази естествена наука е станала така велика, точно тя не успява да проникне по-дълбоко в същинския духовен живот на човека.
Тази естествена наука може да ни даде ключа за разбиране на телесните и физиологическите функции по време на физическия живот на човека.
Ала това природно научно познание, тъй както ние го развиваме, експериментирайки с помощта на външни средства и наблюдавайки с помощта на външните сетива, тъкмо във времето, когато тази естествена наука е станала така велика, точно тя не успява да проникне по-дълбоко в същинския духовен живот на човека.
Това, което искам да кажа по този начин, не е упрек. Това беше великата задача на естествената наука, тъй както я откриваме например – бих желал да кажа – събрана в една забележителна систематика у личност като Хъксли4. Това е главното постижение – веднъж природата е била видяна по този начин, без грижа за всичко онова, което живее в света на духовното.
към текста >>
Ако обаче вникнем точно в живота на детето, забелязваме, че говорът, цялото изучаване на езика почива на подражанието на онова, което детето наблюдава в обкръжението чрез своите
сетива
, което то несъзнателно наблюдава.
Ние виждаме например как в първия възрастов период на детето до смяната на зъбите, инстинктивно за детето, инстинктивно и за обкръжението на детето, се формира говорът. Днес ние много мислим за това – аз няма да говоря за историческото развитие на езика, а само за процеса на проговарянето от детето – как всъщност детето се научава да говори, дали в известен смисъл има инстинкт да свиква със звученето, нахлуващо от обкръжението, или изхождайки от друга взаимовръзка с обкръжението, в него съществува стремежът да формира езика.
Ако обаче вникнем точно в живота на детето, забелязваме, че говорът, цялото изучаване на езика почива на подражанието на онова, което детето наблюдава в обкръжението чрез своите сетива, което то несъзнателно наблюдава.
Целият живот на детето до седмата година представлява едно непрестанно подражание на това, което става наоколо. И в момента, в който детето възприеме нещо, било движение, било звук, в него възниква стремежът за вътрешен жест, за преживяване на това, което е било възприето с помощта на цялата детска вътрешност.
към текста >>
422.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ала това природно научно познание, тъй както ние го развиваме, експериментирайки с помощта на външни средства и наблюдавайки с помощта на външните
сетива
, тъкмо във времето, когато тази естествена наука е станала така велика, точно тя не успява да проникне по-дълбоко в същинския духовен живот на човека.
Тази естествена наука може да ни даде ключа за разбиране на телесните и физиологическите функции по време на физическия живот на човека.
Ала това природно научно познание, тъй както ние го развиваме, експериментирайки с помощта на външни средства и наблюдавайки с помощта на външните сетива, тъкмо във времето, когато тази естествена наука е станала така велика, точно тя не успява да проникне по-дълбоко в същинския духовен живот на човека.
Това, което искам да кажа по този начин, не е упрек. Това беше великата задача на естествената наука, тъй както я откриваме например – бих желал да кажа – събрана в една забележителна систематика у личност като Хъксли4. Това е главното постижение – веднъж природата е била видяна по този начин, без грижа за всичко онова, което живее в света на духовното.
към текста >>
Ако обаче вникнем точно в живота на детето, забелязваме, че говорът, цялото изучаване на езика почива на подражанието на онова, което детето наблюдава в обкръжението чрез своите
сетива
, което то несъзнателно наблюдава.
Ние виждаме например как в първия възрастов период на детето до смяната на зъбите, инстинктивно за детето, инстинктивно и за обкръжението на детето, се формира говорът. Днес ние много мислим за това – аз няма да говоря за историческото развитие на езика, а само за процеса на проговарянето от детето – как всъщност детето се научава да говори, дали в известен смисъл има инстинкт да свиква със звученето, нахлуващо от обкръжението, или изхождайки от друга взаимовръзка с обкръжението, в него съществува стремежът да формира езика.
Ако обаче вникнем точно в живота на детето, забелязваме, че говорът, цялото изучаване на езика почива на подражанието на онова, което детето наблюдава в обкръжението чрез своите сетива, което то несъзнателно наблюдава.
Целият живот на детето до седмата година представлява едно непрестанно подражание на това, което става наоколо. И в момента, в който детето възприеме нещо, било движение, било звук, в него възниква стремежът за вътрешен жест, за преживяване на това, което е било възприето с помощта на цялата детска вътрешност.
към текста >>
423.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Постепенно онаследените качества биват така преобразени, че човекът започва да носи в себе си не само това, което е онаследил от своите родители и от своите прадеди, но той се отваря, чрез всички свои
сетива
, чрез душата си, чрез целия си дух, за света на своето обкръжение.
В първия период от живота на детето наследствеността представлява най-важното; обаче по-късно все повече изпъква приспособяването на човека към света.
Постепенно онаследените качества биват така преобразени, че човекът започва да носи в себе си не само това, което е онаследил от своите родители и от своите прадеди, но той се отваря, чрез всички свои сетива, чрез душата си, чрез целия си дух, за света на своето обкръжение.
В противен случай той се превръща в едно отчуждено от света същество, в човек желаещ само онова, което е залегнало в смисъла на неговите онаследени качества и което представлява противоположност на целия заобикалящ го свят.
към текста >>
424.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Главните
сетива
са в главата.
Флегматичното дете е изцяло отдадено на света. То се разтваря в света. То твърде малко живее в себе си. Ето защо то се отнася с известно безразличие спрямо нещата, които ние се опитваме да предприемем с него. Ние не можем да се приближим до детето, защото, нали така в крайна сметка ние трябва да се приближим чрез сетивата.
Главните сетива са в главата.
Флегматичното дете в слаба степен може да си служи с главата. А останалият организъм бива поддържан в своите функции от външния свят.
към текста >>
425.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Да се придържаме засега към следното, че около себе си Вие имате цялата флора с всичките и отделни видове, и Вие възприемате тази флора с различните си
сетива
.
Помислете си само, че ако правилно изведете докрай тази мисъл, тогава Вие съвсем подробно ще вникнете във връзката на човека с природата извън него. Вие поглеждате навън в природата извън човека.
Да се придържаме засега към следното, че около себе си Вие имате цялата флора с всичките и отделни видове, и Вие възприемате тази флора с различните си сетива.
Така Вие, гледайки навън, осъзнавайки флората с различни те си сетива, най-малкото можете да допускате едно взаимодействие между тази флора и всичко онова, което е разположено вън от тази земна сфера, в областта на планетарното, на астралното. Разглеждайки земната флора, в известен смисъл можем да кажем, че ако това тук (вж. рис.15) е земната повърхност, то тази флора ни насочва към атмосферния, към астралния елемент, но сега в смисъла, че се отправя към звездите, към извънтелурическото.
към текста >>
Така Вие, гледайки навън, осъзнавайки флората с различни те си
сетива
, най-малкото можете да допускате едно взаимодействие между тази флора и всичко онова, което е разположено вън от тази земна сфера, в областта на планетарното, на астралното.
Помислете си само, че ако правилно изведете докрай тази мисъл, тогава Вие съвсем подробно ще вникнете във връзката на човека с природата извън него. Вие поглеждате навън в природата извън човека. Да се придържаме засега към следното, че около себе си Вие имате цялата флора с всичките и отделни видове, и Вие възприемате тази флора с различните си сетива.
Така Вие, гледайки навън, осъзнавайки флората с различни те си сетива, най-малкото можете да допускате едно взаимодействие между тази флора и всичко онова, което е разположено вън от тази земна сфера, в областта на планетарното, на астралното.
Разглеждайки земната флора, в известен смисъл можем да кажем, че ако това тук (вж. рис.15) е земната повърхност, то тази флора ни насочва към атмосферния, към астралния елемент, но сега в смисъла, че се отправя към звездите, към извънтелурическото.
към текста >>
426.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И в това взаимодействие, съществуващо между двете
сетива
, между обонянието и вкуса, можем да видим, как човешкото устройство влиза в тясна взаимовръзка с това, което протича в природата извън човека.
Разгледаното вчера в известна степен представляваше един вид приближаване на човешкия организъм към природата извън него.
И в това взаимодействие, съществуващо между двете сетива, между обонянието и вкуса, можем да видим, как човешкото устройство влиза в тясна взаимовръзка с това, което протича в природата извън човека.
Ние извършваме тези изследвания, разкриващи връзката на човека с природата извън него по причина, че за духовната наука нещата се свеждат до това, да приближим едно до друго лечебните методи и процесите в човешкия организъм.
към текста >>
Относно всичко, касаещо другите
сетива
, те са по-силно отдалечени един от друг.
Трябва да си представим процеса, разиграващ се външно, заедно с процеса, протичащ в човешкия организъм. И тези два процеса се приближават най-плътно един до друг там, където става дума за обонянието и за вкуса.
Относно всичко, касаещо другите сетива, те са по-силно отдалечени един от друг.
Така например вече значително отдалечени са зрението и храносмилането, макар че сега под храносмилане, в тесния смисъл на думата, разбирам това, което се извършва между сдъвкването на храната в устата и нейното преработване от чревните жлези. Или тази област всъщност бих желал да причисля към областта на изпразването, било то изпразване в организма, чрез което веществата биват поети, било то изпразване навън, това, което бих желал да определя като отделяне; т.е. онова, което е разположено отвъд жлезите, вече бих желал да го определя като отделяне.
към текста >>
При това винаги ще трябва да обръщаме внимание на следното, че всичко онова, което в слаба степен въздействува върху нисшите
сетива
, което слабо въздействува върху обонянието и върху вкуса, т.е.
Сега става дума затова, в известна степен да се научим да отмерваме как въздействуват тези неща, как например да прилагаме соли на силициевата киселина, при което непрекъснато трябва да изследваме метала по отношение на родството му с тези три представители. А от друга страна трябва да сме наясно, че долната част на човека е сродна с медта, с меркурий (живак бел. прев.), със среброто и че при всички въглекиселинни процеси трябва да обръщаме внимание на това, доколко да прилагаме метала, сродни на горепосочените метали, или да прилагаме самите метали, или по някакъв начин да ги свързваме с процесите, образуващи въглена киселина. По този начин обобщаваме това от земния елемент, което обусловено от извънземния елемент, е с метален характер, и това, което иначе носи скален характер, както и това, което се формира под влиянието на принципа на образуване на въглената киселина и това, което се формира под влиянието на принципа на образуване на силициева киселина. Тук ние бавно се доближаваме до възможността да конкретизираме нещата от външния свят, които трябва да въведем в човешкия организъм, за да му донесем в един или друг случай излекуване.
При това винаги ще трябва да обръщаме внимание на следното, че всичко онова, което в слаба степен въздействува върху нисшите сетива, което слабо въздействува върху обонянието и върху вкуса, т.е.
което бих желал да кажа не разкрива ярко навън същността си, то може да действува в много силни разреждания, докато по-слаби разреждания са нужни от тези вещества, които ярко изявяват същността си на обонянието и на вкуса. Тези субстанции, които са силни на мирис и вкус, т.е. ако сме наясно в какво се състои лечебната сила, са често в основата си, такива каквито са, изключително добри лечебни средства, а именно, когато тяхното лечебно въздействие не бъде премахнато чрез обичайната диета.
към текста >>
427.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Растението се превръща в лудо биле, и тогава, когато в неговите корени вече са залегнали тези сили, които накрая ще доведат до образува нето на неговите черни плодове, тогава растението е сродно с всичко онова, което в човешкия организъм действува по посока на формообразуването, тогава растението се устремява към нещо, което всъщност може да протече само в сферата на сетивата, или растението издига човека от сферата на неговото устройство към сферата на неговите
сетива
.
Тук растението проявява жажда за възприятия. Но растението няма устройство, с което да възприема; то си остава растение, което обаче желае да развие нещо подобно на това, което е разположено в човешкото око. Но растението не може да образува око, тъй като притежава растително тяло, а не човешко или животинско тяло. Ето защо растението се превръща в лудо биле, превръща се в атропа беладона. Тук се опитах да онагледя нещо и да Ви опиша образно процеса, осъществяващ се при формирането на лудото биле.
Растението се превръща в лудо биле, и тогава, когато в неговите корени вече са залегнали тези сили, които накрая ще доведат до образува нето на неговите черни плодове, тогава растението е сродно с всичко онова, което в човешкия организъм действува по посока на формообразуването, тогава растението се устремява към нещо, което всъщност може да протече само в сферата на сетивата, или растението издига човека от сферата на неговото устройство към сферата на неговите сетива.
Процесът, протичащ при приемането на малки потенцирани количества лудо биле, е изключително интересен, защото той е странно подобен на процеса на пробуждане, който процес е примесен със сънища. В този случай процесът започва да протича нормализирано. В акта на пробуждане, когато човек все още няма сетивни възприятия и когато сетивното възприемане е все още вътрешно настроено за пропиване на съзнанието със сънища, ето тогава в човека всъщност винаги е налице такъв вид въздействие, подобен на въздействието на лудото биле. И отравянията с лудо биле почиват на обстоятелството, че същия този процес, осъществяващ се у човека по време на пробуждане, когато пробуждането е пропито със сънища, същият този процес бива предизвикан в човека чрез отровата на лудото биле, при което обаче този процес става продължителен, не бива поет от съзнанието, но в този случай преходните явления се задържат продължително време. Това е интересното, което виждаме: процесите, предизвикани и чрез явленията на отравяне, са така устроени, че ако бъдат предизвикани в човека в правилно време, тогава те всъщност принадлежат към цялостното човешко устройство.
към текста >>
428.
20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това взаимоотношение с външния свят е най-напреднало в развитието си по отношение взаимодействието на външните
сетива
с външния свят, което взаимодействие всъщност има много малко общо с физичните действия във вътрешността, тъй както например сетивните действия на окото.
Нещата се свеждат до следното: ако медицинското изследване трябва да бъде продължено по един полезен за човечеството начин, то тогава то трябва да заеме на истина онова място, което аз се опитах да опиша в лекциите: мисленето обединяване на целия здрав и болен човешки организъм заедно със силите, субстанциите, начините на въздействие, разположени извън човека. Защото по този начин бива хвърлен мост между природонаучното направление излизащо все повече извън рамките на обикновеното разпознаване на болестите и стремежа да бъдат създадени лечебните средства и лечебните субстанции. Но за да бъде поет успешно този път е необходимо да добавим един цялостен възглед за човека, в известен смисъл да осветлим човека в духовно-научно отношение, започвайки от там, където човекът, такъв какъвто е днес, стои в определено взаимодействие с външния свят.
Това взаимоотношение с външния свят е най-напреднало в развитието си по отношение взаимодействието на външните сетива с външния свят, което взаимодействие всъщност има много малко общо с физичните действия във вътрешността, тъй както например сетивните действия на окото.
Но в момента, в който навлезем в областта на по-ниско разположените сетива, в областта на обонянието и вкуса, там ние веднага виждаме, как външния елемент на човека, заедно с околния свят, започват да нахлуват навътре. Защото до една определена степен човешкото храносмилане не представлява нищо друго, освен продължение и преобразяване на сетивната дейност. До онова място, където храносмилателните вещества биват предадени на чревната дейност на лимфо-кръвотворната дейност, до това място в основата си всичко, което води до тази преходна точка, всичко то в основата си представлява метаморфозирала, преобразена сетивна дейност, която дейност, колкото по-ниско е разположена, толкова по-силно проявява органично действие. Така всъщност в лицето на храносмилателния процес, чак до току що характеризираната точка, ние трябва да виждаме един удължен вкусово сетивен процес.
към текста >>
Но в момента, в който навлезем в областта на по-ниско разположените
сетива
, в областта на обонянието и вкуса, там ние веднага виждаме, как външния елемент на човека, заедно с околния свят, започват да нахлуват навътре.
Нещата се свеждат до следното: ако медицинското изследване трябва да бъде продължено по един полезен за човечеството начин, то тогава то трябва да заеме на истина онова място, което аз се опитах да опиша в лекциите: мисленето обединяване на целия здрав и болен човешки организъм заедно със силите, субстанциите, начините на въздействие, разположени извън човека. Защото по този начин бива хвърлен мост между природонаучното направление излизащо все повече извън рамките на обикновеното разпознаване на болестите и стремежа да бъдат създадени лечебните средства и лечебните субстанции. Но за да бъде поет успешно този път е необходимо да добавим един цялостен възглед за човека, в известен смисъл да осветлим човека в духовно-научно отношение, започвайки от там, където човекът, такъв какъвто е днес, стои в определено взаимодействие с външния свят. Това взаимоотношение с външния свят е най-напреднало в развитието си по отношение взаимодействието на външните сетива с външния свят, което взаимодействие всъщност има много малко общо с физичните действия във вътрешността, тъй както например сетивните действия на окото.
Но в момента, в който навлезем в областта на по-ниско разположените сетива, в областта на обонянието и вкуса, там ние веднага виждаме, как външния елемент на човека, заедно с околния свят, започват да нахлуват навътре.
Защото до една определена степен човешкото храносмилане не представлява нищо друго, освен продължение и преобразяване на сетивната дейност. До онова място, където храносмилателните вещества биват предадени на чревната дейност на лимфо-кръвотворната дейност, до това място в основата си всичко, което води до тази преходна точка, всичко то в основата си представлява метаморфозирала, преобразена сетивна дейност, която дейност, колкото по-ниско е разположена, толкова по-силно проявява органично действие. Така всъщност в лицето на храносмилателния процес, чак до току що характеризираната точка, ние трябва да виждаме един удължен вкусово сетивен процес.
към текста >>
429.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Този етер е общо взето съществуваща същност във Всемира и като такъв не може да се види непосредствено с физическите
сетива
.
Този етер е общо взето съществуваща същност във Всемира и като такъв не може да се види непосредствено с физическите сетива.
В това отношение науката днес е станала малко по-честна от преди, понеже разбира, че теориите за етера не могат да се изградят само от физическото разглеждане. След като изграждаше безброй такива, в релативирането тя стигна дотам да каже: «Няма никакъв етер, трябва да си обясняваме света без етер.» Това означава, че тя е станала честна и чрез Айнщайн[1] признава, че не може да се стигне до никакъв етер, ако се изхожда от физическото наблюдение; но не се стига и до друг метод на наблюдение. Понеже етерът не е достъпен за разглеждането, науката просто го изключва.
към текста >>
430.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Той не може по правилен начин да изтласква астралното тяло и Азовото устройство в областта на външните
сетива
.
Да приемем, че той продължава да се развива, възниква едно по-силно привличане на поставения спрямо другите части на тялото в едно не съвсем нормално отношение Аз, така че по-късно настъпва следното /Виж рис. №1.3/. Отново физическото и етерното тяло са така да се каже в нормална връзка, ала Азовото устройство привлича към себе си астралното тяло, и то също не желае да бъде изцяло вътре. Сега Азовото устройство и астралното тяло са правилно свързани помежду си, и двете заедно не навлизат по правилен начин във физическото и в етерното тяло. При такъв човек може да настъпи следното. При него ние усещаме, че изхождайки от астралното тяло и от Аза той не е в състояние да владее по правилен начин своето физическо и своето етерно тяло.
Той не може по правилен начин да изтласква астралното тяло и Азовото устройство в областта на външните сетива.
Така че сетивата непрекъснато го напускат, изобщо сетивните усещания избледняват и той изпада в едно съноподобно състояние. Ала тогава именно, по най-многообразен начин и с особена сила могат да се появят моралните импулси. Те могат да се появят по един конфузен начин, но те могат да се появят и по един изключително казуистичен, величествен начин, ако конституцията е подходяща за това.
към текста >>
431.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Ако разглеждаме такъв човек с груби
сетива
, по правило няма да забележим нищо отклоняващо се от нормата.
Виждате ли, на такива хора, ако си взаимодействуват медицинския подход и всеотдайната любов на теолозите, на такива хора бихме могли да помогнем изключително много, само не чрез незабавна терапия, по следния начин. При такива хора е налице един съвсем определен факт. И за да достигнем този факт, ние разглеждаме живота на тези хора в периода между смяната на млечните зъби и настъпването на половата зрялост.
Ако разглеждаме такъв човек с груби сетива, по правило няма да забележим нищо отклоняващо се от нормата.
Човек би могъл дари да се зарадва, когато види колко преждевременно помъдрели са такива деца, колко умни, колко ужасно умни са и какви умни отговори дават. Но трябва да бъдем внимателни тъкмо пред лицето на тези умни отговори между 7-та и 14-та година. Защото такива хора, които са свръхумни в тази възраст, те вземат нещо от своето развитие, което трябва да преминат след настъпването на половата зрялост, и го пренасят във втората епоха от своя живот между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост. Така се осъществява това, което току що описах. Астралното тяло, което едва след настъпването на половата зрялост би трябвало да притегли към себе си Аза, за да може в началото на 20-те години Азът да разгърне себе си напълно, то, астралното тяло притегля надолу Азовото устройство още в периода на смяната на зъбите, или от 9-та, 10-та, 11-та година; и тогава ние забелязваме тази свръхнормална умност и първоначално и се радваме.
към текста >>
432.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Но в сетивния процес човекът познава само периферното, не централното, затова физиологията на сетивата се явяват като едно напълно чуждо тяло, и физиологът се мята между различните
сетива
, а психологът дилетанствува.
Всичко, което е разположено над дихателния процес, което там се представя като един по-фин дихателен процес, но също така и като един метаморфозирал дихателен процес, всичко това днес не бива изследвано в същинския му смисъл, всичко това се изплъзва на физиологията, но чрез това във физиологията попада нещо, което след това действува в нея като чуждо тяло. Това е една точка, в която човек изобщо не може да се справи, ако от едната страна изхождаме от духовното, а от другата страна изхождаме от природата. Като едно чуждо тяло тук се вмъква физиологията на сетивата, протичаща диференцирано в зрение, слух, топлинни усещания. Като израстъци, като външни клонки към този процес, представляващ първоначално приемане на топлина, тук са прикрепени светлината, химизмът, виталността. Това са диференцирани в хода на сетивния процес.
Но в сетивния процес човекът познава само периферното, не централното, затова физиологията на сетивата се явяват като едно напълно чуждо тяло, и физиологът се мята между различните сетива, а психологът дилетанствува.
И биват скалъпени хипотеза след хипотеза. Разбира се, че това трябва да бъде така, защото имаме отделните, съвсем специфични процеси на зрение, на слух пред себе си, но и защото тяхното събиране, тяхното сливане по посока навътре изобщо не може да бъде видяно. Хората не виждат как всичко се слива в акта на приемане на топлина, внасяща със себе си от Макрокосмоса светлина, химизъм, виталност, след това достигаме до дишането и едва тогава ще има истинска физиология на сетивата, когато физиологът, изследващ сетивата, ще може да каже: Ах, да, тук аз тръгвам от процесите, от физиологично-физическите процеси на окото, навлизам в нерва, който пренася всичко това навътре, постепенно навлизам в дихателните пътища, от сетивните пътища, от разсъдъчните пътища аз навлизам в дишането. И ако оставим за малко вън от внимание сетивния живот, тогава човек ще може да разбере, че някога в живота на Земята е могла да възникне Йога. В практиката на Йога се започва оттам, където целият процес преминава в процеса на вдишването, и това, което е разположено отзад, бива проектирано в сетивното възприятие и навлиза в практиката на Йога.
към текста >>
433.
1. Предговор на издателя
GA_322 Граници на природознанието
Тогава ще се види, че предполаганите до сега граници на познанието могат да бъдат преминати, когато се открие, че взаимоотношението между телесните
сетива
на човека и природата не е мярка за неговата познавателна способност, но че духовното същество на човека може да събуди и развие в себе си нови способности и органи, които могат да виждат по-далече и по-дълбоко, които са по-близки и посродни на творческата същност на природата в нас и вън от нас.
Тази нова методика на изследването царува също и в следващите напечатани сказки, тя царува и в другия цикъл от сказки, който бе издаден също така от Секцията по Естествена Наука при Гьотеанума: ”моментът на раждането на естествената наука в мировата история”. Защото преди човек да пристъпи към работа, трябва да му са ясни пътя и целта. Но тъй като човекът не е само едно тяло, а е едно духовно същество, трябва да бъде отново установено отношението на природоизследването не само към неговото телесно, а преди всичко също и към неговото духовно същество.
Тогава ще се види, че предполаганите до сега граници на познанието могат да бъдат преминати, когато се открие, че взаимоотношението между телесните сетива на човека и природата не е мярка за неговата познавателна способност, но че духовното същество на човека може да събуди и развие в себе си нови способности и органи, които могат да виждат по-далече и по-дълбоко, които са по-близки и посродни на творческата същност на природата в нас и вън от нас.
В своите трудове Рудолф Щайнер е описал това духовно същество на човека и пътищата за неговото развитие. Точността на наблюдението, която досегашното природоизследване ни подари като негов резултат, тук е приложена върху изследването на духовното устройство на самия човек.
към текста >>
434.
2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
От тъмния, културен живот на прадревните времена съзнанието се запали чрез съобщението на човешките
сетива
с външната природа.
Да, много уважаеми присъствуващи, ние трябва да вършим това, защото само така нашето съзнание се пробужда, защото само благодарение на това ставаме съзнателни човешки същества. Както всъщност всяка сутрин, когато отваряме очи, отново добиваме съзнанието при нашите взаимоотношения с външния свят, така също е било и в хода на развитие на човечеството. В съобщението на сетивата, на мисленето с външния ход на природата се е запазило първо съзнанието, то е станало такова, каквото е сега. Ние виждаме как фактът на съзнанието се развива просто исторически чрез сетивното съобщение на човека с външната природа.
От тъмния, културен живот на прадревните времена съзнанието се запали чрез съобщението на човешките сетива с външната природа.
Обаче необходимо е само да наблюдаваме безпристрастно това запалване на съзнанието, това взаимоотношение на човека с външната природа, и ние ще открием, че при това в човека става нещо особено. Когато насочим поглед назад в миналото върху нашия душевен живот, и виждаме, какво се намира там, било когато сутрин се събуждаме и преди събуждане още продължаваме да стоим в тъпота на съновидно съзнание, или когато погледнем върху първоначалните състояния на развитието на човечеството, върху почти съноподобното съзнание на тези прадревни времена, когато обгърнем с поглед всичко това, което е някакси изтласкано в нашия душевен живот зад намиращия се на повърхността факт на съзнанието, раждащо се от сетивното съобщение с външната природа, тогава намираме един свят от представи, малко интензивен, отслабен до съновидни образи, с неясни очертания, като отделните образи прели ват едни в други. Всичко това може да установи едно безпристрастно наблюдение. Тази малка интензивност на живота на представите, тази неяснота в очертанията, това изплуване едни от други на отделните представни образи, престава да съществува само благодарение на това, че ние се пробуждаме за пълно съобщение на сетивата с външната природа. За да стигнем до това пробуждане, т.е.
към текста >>
435.
4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Не се пита: колко различна е тази психическа вътрешна дейност, от която се нуждаем в математиката, в изграждането на математиката, в тази чудесна архитектоника, колко различна е тази психическа дейност от онази психическа способност, чрез която ние схващаме физическо-сетивната природа чрез външните
сетива
?
Изграждаме си цялата мрежа на математиката от тези аксиоми и стоим пред архитектоника обгърната с виждането, но с едно вътрешно виждане. И – когато сме в състояние да теглим чрез силно размисляне една рязка граница спрямо всичко външно доловимо – ние трябва да виждаме в математическата мрежа, в математическата тъкан нещо, което се ражда чрез една психическа дейност съвършено различна от онази, чрез която имаме външен сетивен опит и схващане нещата външно. Фактът – бих могъл да кажа – че ние отново можем да направим точна тази разлика чрез една вътрешна опитност, от това зависи всъщност извънредно много за едно задоволително разбиране на света. Следователно трябва да се запитаме: от къде ни идва математиката? И днес още този въпрос не е поставен достатъчно рязко.
Не се пита: колко различна е тази психическа вътрешна дейност, от която се нуждаем в математиката, в изграждането на математиката, в тази чудесна архитектоника, колко различна е тази психическа дейност от онази психическа способност, чрез която ние схващаме физическо-сетивната природа чрез външните сетива?
Днес този въпрос не се поставя и на него не се отговаря в достатъчен размер, защото трагизъмът на материалистичния светоглед е този, че докато от една страна той се стреми към физически-сетивен опит, от друга страна е тласкан, без да знае това, в един абстрактен интелектуализъм, в едно абстрактно състояние, чрез което е отдалечен от едно действително схващане на фактите на материалния свят.
към текста >>
В течение на сказките ние още ще видим, че тук действително можем да говорим за
сетива
.
Ако първо запитаме – бих могъл да кажа – съвсем повърхностно това, което срещаме тук емпирически, ако насочим така да се каже поглед върху /латентната математика в младото детско тяло/, ние сме доведени до три неща, които вътрешно са подобни на сетивата.
В течение на сказките ние още ще видим, че тук действително можем да говорим за сетива.
Днес мога само да загатна за това, че стигаме до нещо, което вътрешно развива една такава възприемателна способност, само че през първите години тя остава несъзнателна за нас, както очите, ушите развиват един възприемателен живот външно. И когато гледаме в нашата вътрешност, но във вътрешността на нашата организация, не по образеца на мъглявизиращите мистици, а гледаме с пълна сила и познание в тази вътрешност на човека, тогава можем да открием три подобни сетивни фунции – бих могъл да кажа – чрез които е упражнявана една дейност. На първо място намираме онова, което бих могъл да нарека сетиво на живота. Това сетиво на живота се проявява по-късно в живота като едно общо чувство, като едно общо усещане на нашата вътрешност. Ние се чувствуваме по опре делен начин добре или не добре.
към текста >>
Така щото действително можем да кажем: ние носим в нас тези три
сетива
: сетивото на живота, сетивото на движението, сетивото на равновесието.
Това сетиво на равновесието, то е онова в нас, благодарение на което ние заставаме по определен начин в света, не падаме, възприемаме по определен начин, как да се поставим в хармония със силите на заобикалящия ни свят. И това поставяне в хармония със силите на заобикалящия ни свят ние го възприемаме вътрешно.
Така щото действително можем да кажем: ние носим в нас тези три сетива: сетивото на живота, сетивото на движението, сетивото на равновесието.
Те действуват в твърде особен размер в детската възраст до смяната на зъбите. Тяхната дейност заглъхва към периода на смяната на зъбите. Обаче наблюдавайте – за да покажем само един пример – сетивото на равновесието, наблюдавайте, как детето, когато то започва своя живот, няма съвсем нищо, което би представлявало едно влизане в действие на положението на равновесие, от което детето се нуждае за живота. Помислете, как детето постепенно подхваща, как първо се научава да пълзи на четирите крайници, как отначало постепенно успява да ходи чрез сетивото на равновесието, първо да стои право, след това да ходи, как то стига до там да се движи в равновесие.
към текста >>
Когато обхванете цялата област на онова, което става между зачатието и смяната на зъбите, Вие ще видите в това една силна работа на тези три вътрешни
сетива
.
Когато обхванете цялата област на онова, което става между зачатието и смяната на зъбите, Вие ще видите в това една силна работа на тези три вътрешни сетива.
И когато проникнете след това с поглед онова, което става, ще забележите, че в сетивото на равновесието и в сетивото на движението не става нищо друго, освен едно живо математизиране. И за да бъде то живо, за това е налице сетивото на живота, което го изпълва с живот. Така ние виждаме как вътрешно в човека и върху човека работи латентно цяла едно математика, която после не умира напълно с настъпването на смяната на зъбите, обаче става значително по-малко явна в по-късния живот. Това, което действува вътрешно в човека чрез сетивото на равновесието, чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота, то се освобождава. Латентната математика става една свободна математика, както латентната топлина се превръща в свободна топлина.
към текста >>
436.
8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Ние говорим обикновено само за пет
сетива
, към които по-новата физиология прибавя още няколко вътрешни.
Онова, което се явява тук, е нещо троично. Нещо троично ни довежда в една правил на връзка особено с външния човешки свят, регулира нашите взаимоотношения с външния човешки свят: това е говорът, това е способността да разбираме мислите на нашите себеподобни, това е също способността да разбираме, така да се каже да възприемаме Аза на другите хора. Като казваме тези три неща: възприятие на говора, възприятие на мислите, възприятие на Аза, ние изказваме нещо, което изглежда просто, но което за онзи, който се стреми по сериозен, съвестен начин към познание, никак не е така просто.
Ние говорим обикновено само за пет сетива, към които по-новата физиология прибавя още няколко вътрешни.
Следователно ние нямаме една пълна система на сетивата в официалната наука. Сега върху този въпрос аз ще говоря тук пред Вас. Днес обаче искам само да отбележа, че е илюзия, когато се мисли: със сетивото на слуха, с устройството на слуха и с онова, което една съвременна физиология сънува като устройство на слуха, е вече дадено също и разбирането на говора. Също както имаме едно сетиво на слуха, така ние имаме и едно сетиво на говора. С това не разбираме онова сетиво, което ни ръководи в говора, както счита днешната наука, а разбираме онова сетиво, което ни прави способни да разбираме също така възприятието на говора, както слуховият орган ни прави способни да възприемаме звуците като такива.
към текста >>
Само че то е повече разпростряно в човешкия организъм отколкото някои други по-локализирани
сетива
.
Сега върху този въпрос аз ще говоря тук пред Вас. Днес обаче искам само да отбележа, че е илюзия, когато се мисли: със сетивото на слуха, с устройството на слуха и с онова, което една съвременна физиология сънува като устройство на слуха, е вече дадено също и разбирането на говора. Също както имаме едно сетиво на слуха, така ние имаме и едно сетиво на говора. С това не разбираме онова сетиво, което ни ръководи в говора, както счита днешната наука, а разбираме онова сетиво, което ни прави способни да разбираме също така възприятието на говора, както слуховият орган ни прави способни да възприемаме звуците като такива. И когато някога ще имаме една пълна физиология, тогава ще знаем, че това сетиво на говора е напълно аналогично на другото сетиво, че то с право може да се счита като едно собствено сетиво.
Само че то е повече разпростряно в човешкия организъм отколкото някои други по-локализирани сетива.
Но то е едно сетиво, което може да бъде рязко разграничено. И също така ние имаме едно сетиво, което се разпростира обаче почти върху цялото наше тяло, сетиво за възприемане мислите на другите хора. Защото онова, което възприемаме в думата, в словото, не е още мисълта. Ние се нуждаем от други органи, от една друга организация, различна от тази служеща само за възприемане на словото, когато чрез словото искаме да разберем мисълта, която другият ни предава.
към текста >>
Така щото – бих могъл да кажа – по посока нагоре ние можем да различаваме над обикновените човешки
сетива
още три
сетива
, сетивото на говора, сетивото на мислите и сетивото на Аза.
И също така ние сме надарени с едно без съмнение разпростряно върху целия наш телесен организъм сетиво, което можем да наречем възприятие на Аза на другите хора. Също и в това отношение нашата философия от по-ново време е навлязла в своя начален стадий – бих могъл да кажа – защото днес често можем да чуем да се казва: срещаме един друг човек, знаем, че един човек е формиран така и така; чрез това, че съществото, което срещаме, се явява оформено така, както знаем за самите нас, че сме следователно хора, че сме надарени с Аз, ние несъзнателно заключаваме: аха, тоя също има един Аз. Това противоречие на всякакво психологическо състояние на нещата. Който може да наблюдава действително, знае, че имаме работа с едно непосредствено възприятие, а не с едно заключение по аналогия, чрез което стигаме до възприятието на другия, на чуждия Аз. Всъщност само един приятел – бих могъл да кажа – или един родственик на Гьотингенската Хусерлова Школа, Макс Шелер, е стигнал до това разбиране на непосредственото възприятие на Аза на другия.
Така щото – бих могъл да кажа – по посока нагоре ние можем да различаваме над обикновените човешки сетива още три сетива, сетивото на говора, сетивото на мислите и сетивото на Аза.
Тези сетива излизат наяве в същия размер в течение на човешкото развитие, в който размер излиза наяве именно онова, което от раждането до смяната на зъбите постепенно се отделя в онази същност, която аз Ви охарактеризирах.
към текста >>
Тези
сетива
излизат наяве в същия размер в течение на човешкото развитие, в който размер излиза наяве именно онова, което от раждането до смяната на зъбите постепенно се отделя в онази същност, която аз Ви охарактеризирах.
Също и в това отношение нашата философия от по-ново време е навлязла в своя начален стадий – бих могъл да кажа – защото днес често можем да чуем да се казва: срещаме един друг човек, знаем, че един човек е формиран така и така; чрез това, че съществото, което срещаме, се явява оформено така, както знаем за самите нас, че сме следователно хора, че сме надарени с Аз, ние несъзнателно заключаваме: аха, тоя също има един Аз. Това противоречие на всякакво психологическо състояние на нещата. Който може да наблюдава действително, знае, че имаме работа с едно непосредствено възприятие, а не с едно заключение по аналогия, чрез което стигаме до възприятието на другия, на чуждия Аз. Всъщност само един приятел – бих могъл да кажа – или един родственик на Гьотингенската Хусерлова Школа, Макс Шелер, е стигнал до това разбиране на непосредственото възприятие на Аза на другия. Така щото – бих могъл да кажа – по посока нагоре ние можем да различаваме над обикновените човешки сетива още три сетива, сетивото на говора, сетивото на мислите и сетивото на Аза.
Тези сетива излизат наяве в същия размер в течение на човешкото развитие, в който размер излиза наяве именно онова, което от раждането до смяната на зъбите постепенно се отделя в онази същност, която аз Ви охарактеризирах.
към текста >>
Тези три
сетива
ни насочват първо към взаимоотношенията с останалото човечество.
Тези три сетива ни насочват първо към взаимоотношенията с останалото човечество.
Ние сме въведени така да се каже в социалния живот между другите хора чрез това, че имаме тези три сетива. Обаче пътят, който поемаме чрез тези три сетива, този път се поемаше от древните, а именно индийските мъдреци по друг начин с цел да се постигне висшето познание. За тази цел на висшето познание душата не се движеше според думите по такъв начин, че чрез тези думи да се стигне до разбирането на онова, което един друг казваше. Душата с нейните сили не беше насочена към мислите така, че при това да възприема мислите на другите, и тя не беше насочена към Аза така, че да възприема съчувствувайки този Аз на другия. Тази форма на ориентиране беше оставена на обикновения живот.
към текста >>
Ние сме въведени така да се каже в социалния живот между другите хора чрез това, че имаме тези три
сетива
.
Тези три сетива ни насочват първо към взаимоотношенията с останалото човечество.
Ние сме въведени така да се каже в социалния живот между другите хора чрез това, че имаме тези три сетива.
Обаче пътят, който поемаме чрез тези три сетива, този път се поемаше от древните, а именно индийските мъдреци по друг начин с цел да се постигне висшето познание. За тази цел на висшето познание душата не се движеше според думите по такъв начин, че чрез тези думи да се стигне до разбирането на онова, което един друг казваше. Душата с нейните сили не беше насочена към мислите така, че при това да възприема мислите на другите, и тя не беше насочена към Аза така, че да възприема съчувствувайки този Аз на другия. Тази форма на ориентиране беше оставена на обикновения живот. Когато мъдрецът излизаше от своя стремеж към висшето познание, от своето пребиваване в духовните светове и отново се връщаше в обикновения свят, тогава той се нуждаеше от тези три сетива в обикновения смисъл.
към текста >>
Обаче пътят, който поемаме чрез тези три
сетива
, този път се поемаше от древните, а именно индийските мъдреци по друг начин с цел да се постигне висшето познание.
Тези три сетива ни насочват първо към взаимоотношенията с останалото човечество. Ние сме въведени така да се каже в социалния живот между другите хора чрез това, че имаме тези три сетива.
Обаче пътят, който поемаме чрез тези три сетива, този път се поемаше от древните, а именно индийските мъдреци по друг начин с цел да се постигне висшето познание.
За тази цел на висшето познание душата не се движеше според думите по такъв начин, че чрез тези думи да се стигне до разбирането на онова, което един друг казваше. Душата с нейните сили не беше насочена към мислите така, че при това да възприема мислите на другите, и тя не беше насочена към Аза така, че да възприема съчувствувайки този Аз на другия. Тази форма на ориентиране беше оставена на обикновения живот. Когато мъдрецът излизаше от своя стремеж към висшето познание, от своето пребиваване в духовните светове и отново се връщаше в обикновения свят, тогава той се нуждаеше от тези три сетива в обикновения смисъл. Обаче тогава, когато искаше да развие метода на висшето познание, той използуваше тези три сетива по друг начин.
към текста >>
Когато мъдрецът излизаше от своя стремеж към висшето познание, от своето пребиваване в духовните светове и отново се връщаше в обикновения свят, тогава той се нуждаеше от тези три
сетива
в обикновения смисъл.
Ние сме въведени така да се каже в социалния живот между другите хора чрез това, че имаме тези три сетива. Обаче пътят, който поемаме чрез тези три сетива, този път се поемаше от древните, а именно индийските мъдреци по друг начин с цел да се постигне висшето познание. За тази цел на висшето познание душата не се движеше според думите по такъв начин, че чрез тези думи да се стигне до разбирането на онова, което един друг казваше. Душата с нейните сили не беше насочена към мислите така, че при това да възприема мислите на другите, и тя не беше насочена към Аза така, че да възприема съчувствувайки този Аз на другия. Тази форма на ориентиране беше оставена на обикновения живот.
Когато мъдрецът излизаше от своя стремеж към висшето познание, от своето пребиваване в духовните светове и отново се връщаше в обикновения свят, тогава той се нуждаеше от тези три сетива в обикновения смисъл.
Обаче тогава, когато искаше да развие метода на висшето познание, той използуваше тези три сетива по друг начин. Той не оставяше така да се каже силата на душата да проникне през словото при слушането, при възприемането на говора, за да стигне разбирайки чрез словото на другия човек, а оставаше при самото слово. Той не търсеше нищо зад словото, зад думите. Той насочваше потока на душевния живот само до словото. Чрез това мъдрецът получаваше едно засилено възприятие на словото.
към текста >>
Обаче тогава, когато искаше да развие метода на висшето познание, той използуваше тези три
сетива
по друг начин.
Обаче пътят, който поемаме чрез тези три сетива, този път се поемаше от древните, а именно индийските мъдреци по друг начин с цел да се постигне висшето познание. За тази цел на висшето познание душата не се движеше според думите по такъв начин, че чрез тези думи да се стигне до разбирането на онова, което един друг казваше. Душата с нейните сили не беше насочена към мислите така, че при това да възприема мислите на другите, и тя не беше насочена към Аза така, че да възприема съчувствувайки този Аз на другия. Тази форма на ориентиране беше оставена на обикновения живот. Когато мъдрецът излизаше от своя стремеж към висшето познание, от своето пребиваване в духовните светове и отново се връщаше в обикновения свят, тогава той се нуждаеше от тези три сетива в обикновения смисъл.
Обаче тогава, когато искаше да развие метода на висшето познание, той използуваше тези три сетива по друг начин.
Той не оставяше така да се каже силата на душата да проникне през словото при слушането, при възприемането на говора, за да стигне разбирайки чрез словото на другия човек, а оставаше при самото слово. Той не търсеше нищо зад словото, зад думите. Той насочваше потока на душевния живот само до словото. Чрез това мъдрецът получаваше едно засилено възприятие на словото. Той се отказваше от разбирането на нещо друго чрез словото.
към текста >>
Успях да облека в думи по един начин това, което е едно такова учение за човешките
сетива
, учението за 12-те
сетива
, успях да сторя това в устни сказки, тъй като при такива сказки човек все още има възможност да обръща и върти така езика /говора/ и чрез повторения да се погрижа за разбирането, за да не се чувствува така силно недостатъкът на нашия език, който не е стигнал още до висотата да изразява такива свръхсетивни същности.
Аз се опитах преди много години в определена област да облека в думи онова, което можем да наречем учение за сетивата.
Успях да облека в думи по един начин това, което е едно такова учение за човешките сетива, учението за 12-те сетива, успях да сторя това в устни сказки, тъй като при такива сказки човек все още има възможност да обръща и върти така езика /говора/ и чрез повторения да се погрижа за разбирането, за да не се чувствува така силно недостатъкът на нашия език, който не е стигнал още до висотата да изразява такива свръхсетивни същности.
Както казах, това беше преди много години. Обаче когато след това исках да напиша и да оформя в книга онова, което дадох в сказки като същинска Антропософия, оказа се нещо странно, че изживяното външно при неговото внасяне във вътрешността стана нещо толкова чувствително, щото езикът не даваше подходящите думи и мисля, че първите напечатани страници, няколко коли, трябваше да чакат в печатницата 5 до 6 години. Понеже исках да напиша по-нататък цялото в стила, в който бях започнал, аз не можах да продължа писането, просто защото отначало езика не можеше да ми даде при тогавашната степен на моето развитие това, което исках да постигна. След това се получи едно претоварване с работи и аз не можах и до сега да завърша тази книга. Онзи, който не се отнася така съвестно с това, което дава на своите себеподобни от духовния свят, може да се смее върху едно такова спиране при една временно непреодолима трудност.
към текста >>
Обаче, когато искаме да постигнем съвсем определени резултати, какъвто беше резултатът да бъде описана същността на човешките
сетива
, следователно същността на една част от човешката организация, когато искаме да постигнем такива съвсем определени резултати, тогава се явяват трудностите да бъдат схванати имагинациите и да бъдат представени в резки очертания чрез думите.
След това се получи едно претоварване с работи и аз не можах и до сега да завърша тази книга. Онзи, който не се отнася така съвестно с това, което дава на своите себеподобни от духовния свят, може да се смее върху едно такова спиране при една временно непреодолима трудност. Обаче който действително е изживял и може да проникне с цялото чувство на отговорност онова, което се получава, когато искаме да опишем пътищата, които сега западното човечество трябва да възприеме към Имагинацията, той знае, че е необходимо много нещо за да бъдат намерени именно правилните думи за едно такова описание. Като път за обучение това е относително просто за описване. То е сторено в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове”.
Обаче, когато искаме да постигнем съвсем определени резултати, какъвто беше резултатът да бъде описана същността на човешките сетива, следователно същността на една част от човешката организация, когато искаме да постигнем такива съвсем определени резултати, тогава се явяват трудностите да бъдат схванати имагинациите и да бъдат представени в резки очертания чрез думите.
към текста >>
437.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Когато сме заобиколени от един цветен свят, когато сме заобиколени от един звучащ свят, когато сме заобиколени от един затоплящ свят, накратко, когато сме заобиколени от всичко това, което прави впечатление върху нашите
сетива
, което чрез преработването на впечатленията с нашите представи отново прави впечатления върху нашата организация, когато изживяваме всичко това съзнателно, ние виждаме, че когато още от детството го изживяваме несъзнателно, заедно със звуковите впечатления, заедно с цветните впечатления приемаме нещо, което прониква като духовно естество нашата организация.
След това обаче между смяната на зъбите и половата зрялост чрез една такава духовно-душевна същност, която един вид се потопява във физическото тяло, се възбужда първо инстинкта на любовта, но също и много други неща. Обаче всичко това става по несъзнателен начин. Но когато чрез такива упражнения, какви то аз охарактеризирах, човек стига до там, да проследи това проникване на духовно-душевното естество в телесната организация, той вижда тогава, как стават такива процеси в човека, как всъщност човекът още от раждането е отдаден на външния свят. Днес това отдаване на външния свят се счита за едно чисто абстрактно възприемане или абстрактно познание. Но това не е така.
Когато сме заобиколени от един цветен свят, когато сме заобиколени от един звучащ свят, когато сме заобиколени от един затоплящ свят, накратко, когато сме заобиколени от всичко това, което прави впечатление върху нашите сетива, което чрез преработването на впечатленията с нашите представи отново прави впечатления върху нашата организация, когато изживяваме всичко това съзнателно, ние виждаме, че когато още от детството го изживяваме несъзнателно, заедно със звуковите впечатления, заедно с цветните впечатления приемаме нещо, което прониква като духовно естество нашата организация.
И когато например между смяната на зъбите и половата зрялост в нас се събужда чувството на любов, това не е нещо, което израства от нашето тяло, а то е нещо, което космосът ни дава, което Космосът ни дава чрез цветовете, чрез звуците, чрез топлинни течения, които идват при нас. Топлината е също и нещо друго освен топлина, светлината е също и нещо друго освен светлина във физическия смисъл. Звукът е също и нещо друго освен звук във физическия смисъл. Когато имаме сетивни впечатления, съзнателно е наистина само онова, което първо – бих могъл да кажа – е външният звук, външният цвят. Обаче чрез това отдаване /на външния свят/ действува не онова, за което модерната физика или физиология сънува, движение на етера, движение на атомите и тем подобни, а действува Дух, действуват сили, които едва тук във физическия живота между раждането и смъртта правят от нас това, което ние сме като хора.
към текста >>
Аз обясних, че човекът има вътре в себе си три
сетива
, чрез които възприема своята вътрешност точно така, както иначе възприемаме външния свят.
Нека сега си припомним, че човекът носи вътре в себе си определен вид организация на сетивата.
Аз обясних, че човекът има вътре в себе си три сетива, чрез които възприема своята вътрешност точно така, както иначе възприемаме външния свят.
Ние имаме едно сетиво на равновесието, чрез което се чувствуваме по един подходящ за нас като хора начин в пространството, в пространственото положение и чрез това може да работим в нашата воля в това пространство. Ние имаме едно сетиво на движението, чрез което знаем, също когато се движим на тъмно, чрез вътрешното чувство, че се движим, не така, че да възприемаме нашите собствени движения сравнявайки нашето положение с това на другите предмети, покрай които минаваме. Ние имаме именно едно сетиво на движението. И ние имаме едно сетиво на живота, чрез което възприемаме нашето общо състояние, възприемаме така да се каже нашето вътрешно жизнено положение постоянно в променящо се състояние. Тези три вътрешни сетива работят заедно с волята именно в първите 7 години от живота на човека.
към текста >>
Тези три вътрешни
сетива
работят заедно с волята именно в първите 7 години от живота на човека.
Аз обясних, че човекът има вътре в себе си три сетива, чрез които възприема своята вътрешност точно така, както иначе възприемаме външния свят. Ние имаме едно сетиво на равновесието, чрез което се чувствуваме по един подходящ за нас като хора начин в пространството, в пространственото положение и чрез това може да работим в нашата воля в това пространство. Ние имаме едно сетиво на движението, чрез което знаем, също когато се движим на тъмно, чрез вътрешното чувство, че се движим, не така, че да възприемаме нашите собствени движения сравнявайки нашето положение с това на другите предмети, покрай които минаваме. Ние имаме именно едно сетиво на движението. И ние имаме едно сетиво на живота, чрез което възприемаме нашето общо състояние, възприемаме така да се каже нашето вътрешно жизнено положение постоянно в променящо се състояние.
Тези три вътрешни сетива работят заедно с волята именно в първите 7 години от живота на човека.
Той се изправя според сетивото на равновесието, от едно същество, което не може да ходи, което по-късно може само да пълзи, става едно същество, което може да стои изправено и да върви. Това е едно изправено ходене произведено чрез сетивото на равновесието, едно поставяне в света чрез сетивото на равновесието. Също така ние се развиваме до пълни човеци чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота. Който може да наблюдава със същата обективност, както се извършват наблюденията в лабораторията, в кабинета по физика, който може да наблюдава така обективно, как човекът развива своето духовно-душевно и физическо естество, той ще види вече, че онова, което е организирало човека изцяло и което е живяло организиращо в него предимно през първите 7 години от живота, се еманципира и по-късно от времето на смяната на зъбите приема една друга форма. Тогава – бих могъл да кажа – човекът не е вече така силно свързано със своята вътрешност с човешкото равновесие, с човешкото движение, с човешкия живот.
към текста >>
Развива се определена проява на други три
сетива
, на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, и на сетивото на осезанието.
Това е едно изправено ходене произведено чрез сетивото на равновесието, едно поставяне в света чрез сетивото на равновесието. Също така ние се развиваме до пълни човеци чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота. Който може да наблюдава със същата обективност, както се извършват наблюденията в лабораторията, в кабинета по физика, който може да наблюдава така обективно, как човекът развива своето духовно-душевно и физическо естество, той ще види вече, че онова, което е организирало човека изцяло и което е живяло организиращо в него предимно през първите 7 години от живота, се еманципира и по-късно от времето на смяната на зъбите приема една друга форма. Тогава – бих могъл да кажа – човекът не е вече така силно свързано със своята вътрешност с човешкото равновесие, с човешкото движение, с човешкия живот. Обаче едновременно с еманципирането от равновесието, движението, живота се развива още нещо друго.
Развива се определена проява на други три сетива, на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, и на сетивото на осезанието.
Извънредно интересно е да се наблюдава във всички подробности, как детето – това става несъмнено ясно в една по-ранна възраст, но то е налице и по-късно за онзи, който се обучава да възприема достатъчно ясно – как детето се ориентира в живота, ориентира се чрез сетивото на обонянието, чрез сетивото на вкуса, чрез сетивото на осезанието, и как по определен начин, докато човек проявява навън всичко това, което представлява сетивото на равновесието, сетивото на движението, сетивото на движението, той привлича навътре всичко, което е качества на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса и на сетивото на осезанието. Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия организъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на обонянието, на вкуса, на осезанието. А това се произвежда благодарение на факта, че проникват едни в други едната троичност на сетивата и другата троичност на сетивата. Благодарение на това, че те проникват едни в други се ражда едно здраво себесъзнание в човека, благодарение на това едва човекът се чувствува така да се каже като едно истинско себе. И както сме изолирани от външната духовност – разбира се от само себе си, това трябва да бъде така, защото иначе ние не бихме станали никакви социални същества във физическия живот – както сме изолирани от тази духовност чрез езика /говора/, чрез възприятието на мислите, чрез възприятието на Аза по отношение на другите хора, така и когато качествата на обонянието, на вкуса и на осезанието се разрастват срещу равновесието, движението, живота ние сме прекъснати към вътрешността от тази троичност: живот, движение и равновесие, които биха се открили непосредствено на самите нас.
към текста >>
438.
Трета лекция, 3 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Помислете, че преди всичко това от небесните явления, което е видимо и се възприема от нашите
сетива
, а също от сетивата ни, въоръжени с инструменти, ни се представя като нещо, проявяващо се извън човека като откровение на тези небесни явления.
Естествено, на този път може да се стъпи само ако се намираме на позициите на духовнонаучното разглеждане. И ще видите, че ако искаме някак да свържем астрономията с различните области на живота, ще открием, как чрез самата астрономия все повече и повече ще се въвличаме в духовнонаучното разглеждане.
Помислете, че преди всичко това от небесните явления, което е видимо и се възприема от нашите сетива, а също от сетивата ни, въоръжени с инструменти, ни се представя като нещо, проявяващо се извън човека като откровение на тези небесни явления.
Човек по определен начин задържа със своите сетива това, което идва към него, и посредством своето съзнание, си представя в качеството на свой образ света. Но импулсите, които се стичат към нас от всички страни, разбира се, не се спират пред нашите сетива. И макар човек и да не задържа със сетивата си това, което става, макар и да не осъзнава, какво живее в стичащото се към нас по определен начин от всички страни от небесните влияния, то, въпреки това, трябва да бъде намерено в нашия организъм, който, разбира се, трябва да предава всичко това по известен начин в несъзнателните и подсъзнателните процеси, които вече по по-сложен начин се издигат в съзнанието.
към текста >>
Човек по определен начин задържа със своите
сетива
това, което идва към него, и посредством своето съзнание, си представя в качеството на свой образ света.
Естествено, на този път може да се стъпи само ако се намираме на позициите на духовнонаучното разглеждане. И ще видите, че ако искаме някак да свържем астрономията с различните области на живота, ще открием, как чрез самата астрономия все повече и повече ще се въвличаме в духовнонаучното разглеждане. Помислете, че преди всичко това от небесните явления, което е видимо и се възприема от нашите сетива, а също от сетивата ни, въоръжени с инструменти, ни се представя като нещо, проявяващо се извън човека като откровение на тези небесни явления.
Човек по определен начин задържа със своите сетива това, което идва към него, и посредством своето съзнание, си представя в качеството на свой образ света.
Но импулсите, които се стичат към нас от всички страни, разбира се, не се спират пред нашите сетива. И макар човек и да не задържа със сетивата си това, което става, макар и да не осъзнава, какво живее в стичащото се към нас по определен начин от всички страни от небесните влияния, то, въпреки това, трябва да бъде намерено в нашия организъм, който, разбира се, трябва да предава всичко това по известен начин в несъзнателните и подсъзнателните процеси, които вече по по-сложен начин се издигат в съзнанието.
към текста >>
Но импулсите, които се стичат към нас от всички страни, разбира се, не се спират пред нашите
сетива
.
Естествено, на този път може да се стъпи само ако се намираме на позициите на духовнонаучното разглеждане. И ще видите, че ако искаме някак да свържем астрономията с различните области на живота, ще открием, как чрез самата астрономия все повече и повече ще се въвличаме в духовнонаучното разглеждане. Помислете, че преди всичко това от небесните явления, което е видимо и се възприема от нашите сетива, а също от сетивата ни, въоръжени с инструменти, ни се представя като нещо, проявяващо се извън човека като откровение на тези небесни явления. Човек по определен начин задържа със своите сетива това, което идва към него, и посредством своето съзнание, си представя в качеството на свой образ света.
Но импулсите, които се стичат към нас от всички страни, разбира се, не се спират пред нашите сетива.
И макар човек и да не задържа със сетивата си това, което става, макар и да не осъзнава, какво живее в стичащото се към нас по определен начин от всички страни от небесните влияния, то, въпреки това, трябва да бъде намерено в нашия организъм, който, разбира се, трябва да предава всичко това по известен начин в несъзнателните и подсъзнателните процеси, които вече по по-сложен начин се издигат в съзнанието.
към текста >>
Трябва само малко да подредите нещата по местата им и ще видите, че това, което прониква в нашите
сетива
, всъщност, е свързано с това, което действа в земното чрез космическото.
Но как се проявява това? Това, което външно възприемаме в растителния живот, което в известна степен имаме пред своите очи, когато обръщаме внимание на качественото, можем, собствено, да го проследим в самия човек само в първите детски години от живота. Нека проследим, както го направихме за растенията, взаимодействието между слънчевия и земен живот за човека в детските години. Тогава детето посредством сетивата вече се отваря за впечатления от външния свят. По същество това е откриване на слънчевия живот.
Трябва само малко да подредите нещата по местата им и ще видите, че това, което прониква в нашите сетива, всъщност, е свързано с това, което действа в земното чрез космическото.
Можете мислено да анализирате частния случай на осветяването, когато при смяната на деня и нощта се разделят светлината и тъмнината: през деня върху нашите очи действат впечатления, а през нощта не възникват никакви впечатления. Можете да приложите това също и към други възприятия, макар да се разбере това там е малко по-трудно. Можете да си кажете: тук има определено последствие от взаимоотношенията между слънчево и земно, което в човека се открива, проявявайки се душевно в него. Върху човека оказва душевно въздействие това, което преди всичко се проявява в смяната на ден и нощ. Това, което Слънцето по определен начин донася на Земята, се проявява преди всичко в душевното на човека.
към текста >>
439.
Пета лекция, 5 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Доколкото за образите съществуват външните
сетива
, дотолкова за реалността съществува нещо съвсем друго.
Разглеждайки това внимателно, ще можете да си кажете: някога са се стремили да овладеят действителността, обръщайки се към самия човек.
Доколкото за образите съществуват външните сетива, дотолкова за реалността съществува нещо съвсем друго.
Затова в човека са се обърнали към това, което не се съдържа нито в образното възприятие, нито в простото преживяване на реалността – обърнали са се към недиференцирания дихателен процес. Чрез него човека отново е бил включен в целия космос. Разглеждали са не света отделно от човека, както това прави нашето естественонаучно изследване, а са разглеждали свят, за който човекът като ритмичен човек, се превръща изцяло в орган за възприятие. В известна степен се е казвало: човекът не може да се разбира нито като нервно-сетивен човек, нито като човек на обмяната на веществата. Като нервно-сетивен човек, той притежава такова съзнание, при което това, което е дадено в нервно-сетивния живот, той го изтънява до образ; в обмяната на веществата реалността съществува, без да се издига до съзнанието.
към текста >>
440.
Седма лекция, 7 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Всъщност дневният ни живот е такъв, че когато нашите
сетива
са открити навън и поради това са вътрешно дейни относно представите, в това, което съществува в полето на съзнанието ни, в образуването на представи съществува същата вътрешна дейност, както и при сънищата, и всичко това, което се присъединява към преживяването на сънищата, съдържателно е обусловено от сетивното възприятие.
Сравнявайки сферата на сетивните възприятия, доколкото пребиваваме в нея, със сънищния живот, ние, разбираемо е, можем да забележим съществена качествена разлика. Тази разликата също трябва да се забелязва. По друг начин стои работата, ако вземете самия живот на представите, ако без да вниквате в съдържанието, гледате само качеството на живота на представите. Съдържанието на живота на представите скрива това, докато то е пронизано с реминисценциите на сетивния живот. Но ако не обръщате внимание на съдържателното в живота на представите, ако гледате само как живота на представите в човека присъства качествено, тогава няма да различите качествено живота на представите като такъв, от сънищния живот.
Всъщност дневният ни живот е такъв, че когато нашите сетива са открити навън и поради това са вътрешно дейни относно представите, в това, което съществува в полето на съзнанието ни, в образуването на представи съществува същата вътрешна дейност, както и при сънищата, и всичко това, което се присъединява към преживяването на сънищата, съдържателно е обусловено от сетивното възприятие.
Затова е разбираемо, че животът на представите на човека стои по-вътрешно, отколкото сетивния живот. Сетивните ни органи са така вградени в човешкия организъм, че процесите, в които живеем чрез тях, относително силно са отделени от останалия органичен живот (рис. 1). Сетивният живот е такъв, който, ако го изобразим в съответствие с чистата реалност, по-скоро представлява подобно на залив включване на външния свят в нашия организъм, като нещо, което се обхваща от нашия организъм. Напълно в съответствие с наблюдаваните факти е по-правилно да се каже: чрез очите ние преживяваме включването в нас на външния свят подобно на залив; благодарение на това обособяване на сетивните органи, ние преживяваме сферата на външния свят. Това, което в най-изразена степен в нас е сетивният орган, най-
към текста >>
Отношенията, в които се намираме към света, използвайки своите
сетива
, са такива, че те ни дават самосъзнанието.
Сега трябва да направим още една тънка разлика. Правилно ще бъде да се каже: към това, което в обикновения живот наричаме самосъзнание, аз-съзнание, в действителност стигаме само в момента на пробуждането. В момента на пробуждането самосъзнанието ни удря.
Отношенията, в които се намираме към света, използвайки своите сетива, са такива, че те ни дават самосъзнанието.
Но ако в съответствие с фактите анализираме това, което по такъв начин удря в нас, ще стигнем, обаче, до там, че да си кажем: ако представният живот остава само в качеството на съноподобен живот и обгръща живота на сетивата, в него нещо не би достигало. Бихме стигнали само до понятия, които примерно приличат на фантазии, – не еднакви, но подобни на тях, – но не бихме стигнали до тези ясно установени понятия, които използваме за външния живот. По такъв начин, заедно със сетивния живот в нас едновременно се влива това, което придава на обикновените ни познавателни образи точни очертания, ясни контури. Това е нещо, което също ни дава външният свят. Ако външният свят не ни даваше това, вследствие на взаимодействието на сетивните впечатления с впечатленията от представите, бихме осъществявали само фантазен живот и не бихме осъществявали ясно очертания дневен живот.
към текста >>
В крайна сметка всичко, което се получава е повече от оскъдната и много съмнителна физиология и психология на осезателното сетиво, което по аналогия се пренася към другите
сетива
.
Ако просто сравним помежду им явленията в смисъла на Гьоте – или също в смисъла, в който по-късно в по-абстрактна форма се е изказал Кирхоф[3], – ще го видим по следния начин – обаче първо пътьом трябва да направя тук една забележка: днес е обичайно да се говори за някаква физиология на сетивата и на нейна основе да се градят даже различни психологии на сетивата. Който детайлно се спре на реалните факти, няма да намери нищо съответстващо на действителността нито във физиологията на сетивата, нито в психологията на сетивата, защото сетивата ни толкова радикално се различават помежду си, че във физиологията на сетивата, обединяваща ги в единна същност, имаме пример за висша степен на абстрактно образувание.
В крайна сметка всичко, което се получава е повече от оскъдната и много съмнителна физиология и психология на осезателното сетиво, което по аналогия се пренася към другите сетива.
Който търси в тази област съответстващото на действителността, трябва да има особена физиология и особена психология за всяко отделно сетиво.
към текста >>
441.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
Също така от този момент насам започва процесът на това, което е етимологическия смисъл на думата може да се нарече отвлечеността на човешкото същество; станал способен да наблюдава заобикалящия свят само със своите
сетива
, да изследва със своя ум резултата от своите наблюдения, човекът малко по малко се оттегля от вселената и изгубва всяко живо общение с нея.
У Коперник окончателно става скъсването с интуитивното и инстинктивното познание на вселената; то ще бъде заменено с едно друго познание: умът сега е достатъчно силен, за да направлява от една страна провеждането на опити, а от друга страна да издигне математическата сграда, в която от сега нататък може да има пълно доверие. Коперник, както беше упрекван още по негово време, направи Земята да падне от своята висота и, заедно с нея, човечеството също да изгуби своя първостепенен ранг; тази Земя става сега едно небесно тяло между хиляди други небесни тела и човечеството трябва да бъде считано само като една раса от живи същества между множеството раси, съществуването на които може да се предположи върху другите звезди. Мястото е свободно за научните развития, които ще следват. "De docta ignorantia" на Николай от Куза датира от 1440 година, съчинението "De revolitionibum orbium celestium" от Коперник е излязло в 1543 година. В столетието, което е изтекло между тези две основни съчинения Рудолф Щайнер поставя истинското раждане на положителния дух на модерната наука.
Също така от този момент насам започва процесът на това, което е етимологическия смисъл на думата може да се нарече отвлечеността на човешкото същество; станал способен да наблюдава заобикалящия свят само със своите сетива, да изследва със своя ум резултата от своите наблюдения, човекът малко по малко се оттегля от вселената и изгубва всяко живо общение с нея.
Той изработва своите понятия и борави с тях с помощта на математиката, която неговият ум е изградил, и вярва по този начин, че тази математика е плод само на логическите операции на неговия дух.
към текста >>
442.
5. СКАЗКА ТРЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Чрез своите
сетива
човек се приспособява към външната среда, към външния живот; например той поставя своето тяло, своите крайници в хармония със своите вътрешни
сетива
, за които току що говорих, сетивата на трите ориентации или посоки в пространството.
Нека следователно я възприемем и да разгледаме особено метаболичната система.
Чрез своите сетива човек се приспособява към външната среда, към външния живот; например той поставя своето тяло, своите крайници в хармония със своите вътрешни сетива, за които току що говорих, сетивата на трите ориентации или посоки в пространството.
Външните движения на тялото са зависими от вътрешната ориентация. Нашата подхода е подчинена на чувството, което имаме за ответната посока, нашите движения на ръцете на чувството за хоризонталната посока отдясно наляво; даже когато говорим, движенията на нашите органи са приспособени към чувството за посоката отпред назад. Винаги, когато правим едно движение, ние проектираме във външния свят нашата вътрешна ориентация.
към текста >>
443.
7. СКАЗКА ПЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
И така е с всички неща, които нашите
сетива
възприемат.
Същото е и за цвета, който сега твърде наивно се смесва със светлината. Във външния свят трябва да съществува нещо материално, надарено с определена форма, с определено движение, и което, посредством моето око, упражнява върху мене едно действие, произвежда в мене цвета.
И така е с всички неща, които нашите сетива възприемат.
към текста >>
444.
12. ДОПЪЛНЕНИЕ
GA_326 Раждането на естествените науки
Без съмнение, не всички тези
сетива
се намират на повърхността; знаем, че някои
сетива
се намират под тази повърхност, във вътрешния организъм.
Първо да наблюдаваме периферния аспект на човека, външната граница на неговото тяло. На първо място ние намираме там сетивата.
Без съмнение, не всички тези сетива се намират на повърхността; знаем, че някои сетива се намират под тази повърхност, във вътрешния организъм.
Но, общо взето, даже тези сетива, които ни осведомяват за нашите вътрешни усещания, имат една изходна точка, макар твърде неопределена, разлята, във вътрешния слой на кожата. В общи линии ние намираме всяка дейност на сетивата на повърхността на тялото. За един сетивен орган като окото и ухото явно е, че впечатленията идват отвън. Това, което става в действителност, е безкрайно сложно, но явно е на пръв поглед, че едно такова сетиво като окото или като ухото възприема нещата чрез впечатления идващи от вън.
към текста >>
Но, общо взето, даже тези
сетива
, които ни осведомяват за нашите вътрешни усещания, имат една изходна точка, макар твърде неопределена, разлята, във вътрешния слой на кожата.
Първо да наблюдаваме периферния аспект на човека, външната граница на неговото тяло. На първо място ние намираме там сетивата. Без съмнение, не всички тези сетива се намират на повърхността; знаем, че някои сетива се намират под тази повърхност, във вътрешния организъм.
Но, общо взето, даже тези сетива, които ни осведомяват за нашите вътрешни усещания, имат една изходна точка, макар твърде неопределена, разлята, във вътрешния слой на кожата.
В общи линии ние намираме всяка дейност на сетивата на повърхността на тялото. За един сетивен орган като окото и ухото явно е, че впечатленията идват отвън. Това, което става в действителност, е безкрайно сложно, но явно е на пръв поглед, че едно такова сетиво като окото или като ухото възприема нещата чрез впечатления идващи от вън.
към текста >>
От психологична гледна точка бихме могли да изразим това така: нашата земна среда действува върху нашите обикновени
сетива
и стига до нормалното съзнание чрез представите, които нашата мислителна способност ни позволява да образуваме.
Земята е жива и тя упражнява върху човека действия различни от тези, за които добива съзнание чрез своите сетивни възприятия.
От психологична гледна точка бихме могли да изразим това така: нашата земна среда действува върху нашите обикновени сетива и стига до нормалното съзнание чрез представите, които нашата мислителна способност ни позволява да образуваме.
Вътрешността на Земята също действува върху човека, обаче не следвайки една хоризонтална посока; нейното влияние се упражнява отдолу нагоре. В своето обикновено, нормално съзнание човекът не възприема това влияние така ясно, както може да възприема своята среда с помощта на обикновените сетива.
към текста >>
В своето обикновено, нормално съзнание човекът не възприема това влияние така ясно, както може да възприема своята среда с помощта на обикновените
сетива
.
Земята е жива и тя упражнява върху човека действия различни от тези, за които добива съзнание чрез своите сетивни възприятия. От психологична гледна точка бихме могли да изразим това така: нашата земна среда действува върху нашите обикновени сетива и стига до нормалното съзнание чрез представите, които нашата мислителна способност ни позволява да образуваме. Вътрешността на Земята също действува върху човека, обаче не следвайки една хоризонтална посока; нейното влияние се упражнява отдолу нагоре.
В своето обикновено, нормално съзнание човекът не възприема това влияние така ясно, както може да възприема своята среда с помощта на обикновените сетива.
към текста >>
445.
3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Цяла верига от болести се лекуват с вътрешно поемане или с бани със силициева киселина, защото почти всичко, което в случай на заболяване се появява в абнормно състояние на сетивата, което не лежи в самите
сетива
, а се проявява в сетивата, както и във вътрешните
сетива
, което предизвиква болки тук или там в органите всичко това по чудесен начин бива повлияно от силиция.
Учудващо е, че този силиций толкова малко се забелязва, че даже почти се изключва от процеси, в които може да действа извънредно благотворно. В антропософската медицина силициевата субстанция представлява съществената част на много лекарства.
Цяла верига от болести се лекуват с вътрешно поемане или с бани със силициева киселина, защото почти всичко, което в случай на заболяване се появява в абнормно състояние на сетивата, което не лежи в самите сетива, а се проявява в сетивата, както и във вътрешните сетива, което предизвиква болки тук или там в органите всичко това по чудесен начин бива повлияно от силиция.
Изобщо силицият играе мислимо най-голяма роля в това, което по един древен израз се нарича домакинство на природата, тъй като силицият се намира не само там, където го виждаме, в кварца или в другите камъни. Извънредно фино разреден силиций има също в атмосферата, всъщност той е налице навсякъде. Половината от стоящата на наше разположение Земя е силиций[5], тъй като той заема 48% от нея. Какво върши силицият? Да, това трябва да се запитаме в една хипотетична форма.
към текста >>
Силицият отваря растението към мировите далечини и събужда неговите
сетива
, за да поеме от просторите на Вселената силите, които идват от далечните на Земята планети Марс, Юпитер, Сатурн.
Но, ако на растението става хранително средство в същинския смисъл на думата, ако то се развива така, че в него се изграждат хранителните вещества за животните и човека, тогава в този процес участват Марс, Юпитер, Сатурн по пътя на силиция, на кварца.
Силицият отваря растението към мировите далечини и събужда неговите сетива, за да поеме от просторите на Вселената силите, които идват от далечните на Земята планети Марс, Юпитер, Сатурн.
От Луната, Венера, Меркурий се поемат силите, с които растението се размножава. На пръв поглед казаното изглежда само като обект на знание, тези неща обаче, възприети в малко по-широк аспект, вода сами по себе си от познанието към практиката.
към текста >>
446.
6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Еленът е красив затова, защото има силна комуникация с околната среда, като излъчва известни свои течения навън и така живее с околността, че поема всичко, което действа органично в неговите нерви и
сетива
.
При разклонените рога на елените нещата стоят съвсем другояче. При еленовите рога се касае не за това, теченията да бъдат отразени обратно в организма, а част от определени течения да бъде изведена навън. Рогата на елена са вентили, през които се изпращат определени течения навън. Теченията не винаги са течни или въздушни, те могат да бъдат също и силови, локализирани в еленовите рога, откъдето биват разтоварвани навън.
Еленът е красив затова, защото има силна комуникация с околната среда, като излъчва известни свои течения навън и така живее с околността, че поема всичко, което действа органично в неговите нерви и сетива.
Той става един нервен елен. В известно отношение всички животни, които имат еленови рога, са проникнати от лека нервност, което може да се види и по очите им.
към текста >>
447.
13. Осма лекция, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Затова животните да не бъдат затваряни в душните обори, където към тях не могат да текат космични сили, а да бъдат извеждани на пасищата и да им се предоставя благоприятната възможност изобщо да влизат в отношение с околния свят чрез своите
сетива
.
Храната на животното следва да се определя с оглед на това. Ако дадена крава или даден вол се употребяват за работа, те трябва да бъдат хранени така, че да приемат в себе си колкото е възможно повече космическа субстанция, а храната, която преминава през стомаха, трябва да е подбрана така, че да развие много сили, за да бъде отведена тази космическа субстанция навсякъде в организма, във всички негови членове, в мускулите, в костите. Трябва също така да се знае, че необходимата за главата субстанция трябва да се получи от храната, и че в главата трябва да постъпят преработените, прекараните през стомаха хранителни вещества. В това отношение на стомаха разчита именно главата, а не копитото, не пръстите на краката. Трябва да сме наясно, че главата може да преработи храната, която получава от тялото, само ако по съответен начин получава силите от Космоса.
Затова животните да не бъдат затваряни в душните обори, където към тях не могат да текат космични сили, а да бъдат извеждани на пасищата и да им се предоставя благоприятната възможност изобщо да влизат в отношение с околния свят чрез своите сетива.
Трябва да се има предвид следното:
към текста >>
448.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Така както нещата и особено живите същества се представят пред нашите
сетива
, техният произход се намира в скритото и най-вече в миналото.
Така както нещата и особено живите същества се представят пред нашите сетива, техният произход се намира в скритото и най-вече в миналото.
Това особено важи за израстването и за процесите на живота. Сетивата ни дават сведения за станалото. Също и при едно растение виждаме само това, което вече е израсло, което вече се е случило, дори и когато има форми, багри и т.н., които говорят за това, че растежът тук още не е приключил, а други че е дошъл вече до края. Обикновено ние не виждаме самите жизнени процеси, израстването и т.н., ние трябва да правим заключение за това от наблюденията, направени едно след друго във времето, и можем добре да ги опознаем с помощта на мисленето.
към текста >>
449.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Тази съпринадлежност на възприятията от различни
сетива
се осъзнава чак от мисленето, което се прилага при тези различни области на сетивата; тъй като един образ винаги е сбор от много впечатления, които чрез мисленето се опознават като съвкупност и тогава се изживяват в единство едно с друго.
С очите възприемаме отделни форми и цели фигури, например организми. Подобно става и при осезанието. Разбира се, в повечето случаи ние не си даваме сметка, че даден образ вече е сбор от възприятия, за който регистрирането, например нашите движения на очите, когато обходим с поглед границите на образа, играе подобна роля, както телесно вътрешните възприятия на движенията на нашите ръце и китки при впечатленията на осезанието.
Тази съпринадлежност на възприятията от различни сетива се осъзнава чак от мисленето, което се прилага при тези различни области на сетивата; тъй като един образ винаги е сбор от много впечатления, които чрез мисленето се опознават като съвкупност и тогава се изживяват в единство едно с друго.
Понеже нашето внимание е фиксирано върху самия образ, много от отделните наблюдения ни се изплъзват, както и свързващата дейност на мисленето в нашето наблюдение.
към текста >>
Това има предвид Щайнер с термина „проникване, да се поставим вътре в нещата“, но то не е възможно с обикновените шест
сетива
.
Колкото и да е важно едно такова основно осмисляне, трябва да се запитаме дали и как можем да дойдем до конкретно преживяване на такива сили.
Това има предвид Щайнер с термина „проникване, да се поставим вътре в нещата“, но то не е възможно с обикновените шест сетива.
към текста >>
450.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Същото важи за насоката на сетивното внимание, употребата на различните
сетива
и употребата на външни инструменти.
Ние сме в пълното значение човеци само доколкото сме дейни в посочения смисъл. Чак поради това сме отговорни същества. Когато четем специалната литература, която докосва тези въпроси или директно ги разглежда, добиваме впечатлението, че повечето деятели на природната наука - особено голямо число генетици и изследователи на мозъка - вярват, че явленията на съзнанието са продукт от функциите на органите на човешкото тяло. Ако биха били последователни, те щяха да разберат, че собствената им наука също зависи от това, че това не е така, а функциите на органите не са причина, а условия за познанието. Човекът може да разполага с мислите свободно, той работи съответно на тяхното съдържание съобразно това, доколкото те се изживяват съзнателно.
Същото важи за насоката на сетивното внимание, употребата на различните сетива и употребата на външни инструменти.
Протичането и свързаността на мислите се определя не от телесната организация, а от Аза съобразно мисловното съдържание. Всичко това може да се разбере и провери. То почива на принципа на изживяването, а не на вярването, но наистина само за този, който умее да наблюдава своето съзнание. Тялото се явява като служител на човешкия Дух. Само в този случай може да има познание и с това наука и отговорност.
към текста >>
Дванадесетте
сетива
на човека в известен смисъл са портите, през които Азът на човека поглежда във физическия свят.[6] И в тази връзка също трябва да се има предвид съществената разлика, когато се сравнява с мястото, където вирее растението и обитава животното.
Както астралността притежава вътрешно интимно отношение към етерността, така и човешкият Аз - към физическото тяло.
Дванадесетте сетива на човека в известен смисъл са портите, през които Азът на човека поглежда във физическия свят.[6] И в тази връзка също трябва да се има предвид съществената разлика, когато се сравнява с мястото, където вирее растението и обитава животното.
Въпреки това Щайнер говори за дейността на найвисшата духовност, достъпна за нас на Земята във въглеродния скелет - за човешкия Аз, или за действащата в растенията световна духовност (3, 92), и за Аза или азовата организация във връзка с тора (8, 240 и сл.), на който въпрос ще се върнем отново. Обаче за друг индивидуален Аз на отделното земеделско стопанство не става дума в Селскостопанския курс, нито другаде у Щайнер. Оттук не трябва да приемаме, че е имал предвид нещо такова. Това съществува само при човека (един индивидуален „Аз“).
към текста >>
451.
4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята
GA_327 Биодинамично земеделие
В този смисъл земеделието е също така изкуство, ваятелство в живото с чувстването като ръководна функция и с неговото ориентиране към това, което се възприема с всичките
сетива
преди, по време и след работата.
Всичко това играе важна роля за деятелния, деловия човек.
В този смисъл земеделието е също така изкуство, ваятелство в живото с чувстването като ръководна функция и с неговото ориентиране към това, което се възприема с всичките сетива преди, по време и след работата.
Защо култивираната местност в обширни области е все така прекрасна? Но всъщност далеч по-големият художник е самата жива природа, която чрез човека се извисява до културата.
към текста >>
452.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Но това далеч не е безспорно твърдение, защото зрението и слухът са именно тези
сетива
, които играят голяма роля само при бодърстване, докато обонянието например играе извънредно голяма роля на сън.
Вие, господа, разбира се, няма да почнете да твърдите, че котката е видяла мишката, защото очите й са били затворени, тя е спяла. Някои казват: котката има много тънък слух и с помощта на този изключително фин слух тя възприема мишката. Така се твърди, че котката най-добре чува по време на сън.
Но това далеч не е безспорно твърдение, защото зрението и слухът са именно тези сетива, които играят голяма роля само при бодърстване, докато обонянието например играе извънредно голяма роля на сън.
При обонянието са задействани химически процеси. И в носа, и в целия мозък при това се проявява химическа активност. Освен това, даже ако вие добре улавяте нещо с помощта на слуха, ще успеете ли веднага уверено да скочите там, където това нещо се намира? Не, в никакъв случай. Слухът не позволява да се ориентираме толкова бързо.
към текста >>
И така, всичко, което въобще можете да узнаете за животните, води до това, че веднага щом имате работа с животинския свят, ще трябва да изоставите хипотезата за някакви осъзнати
сетива
при животните; трябва да преминете на по-ниска степен, тоест към сетивата обоняние и вкус, на степента на така наречените химически
сетива
.
И така, всичко, което въобще можете да узнаете за животните, води до това, че веднага щом имате работа с животинския свят, ще трябва да изоставите хипотезата за някакви осъзнати сетива при животните; трябва да преминете на по-ниска степен, тоест към сетивата обоняние и вкус, на степента на така наречените химически сетива.
към текста >>
453.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Ако човек иска да стигне до това, той трябва да усили своите
сетива
, за да наблюдава живота.
Нещата са така, че днес зоопсихологията е развита всъщност много малко. Наблюдават се животните и се откриват, както вече съм ви казвал, множество интересни факти. Но да се надникне в душата на животното в днешно време много рядко се удава.
Ако човек иска да стигне до това, той трябва да усили своите сетива, за да наблюдава живота.
към текста >>
454.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Вследствие от това човек се обърква, лишава се от
сетива
въобще; настъпва зашеметяване, анестезия; на атака са подложени именно органите, посредством които той получава фино възприятие в усещанията, очите - зеницата става голяма или малка, - кожата, която е източникът на тактилни усещания, е подложена на атака.
Минералните отрови нахлуват само във физическото тяло на човека. Растителните отрови, доколкото те имат етерен произход, произхождат от живото, веднага се намесват и нахлуват в етерното тяло. Може да се каже така: растителните отрови способстват за това, че етерното тяло се въвлича в астралното. Отровата влиза в тялото по-дълбоко. Ако минералните отрови в някакво място вкарват физическото тяло в етерното тяло, в тялото на живота, растителните отрови вкарват живота (етерното) в астралното тяло, в усещането.
Вследствие от това човек се обърква, лишава се от сетива въобще; настъпва зашеметяване, анестезия; на атака са подложени именно органите, посредством които той получава фино възприятие в усещанията, очите - зеницата става голяма или малка, - кожата, която е източникът на тактилни усещания, е подложена на атака.
И така, в случая с растителните отрови процесът отива по-дълбоко в тялото. Тук следва да се помисли ето за какво: така, както изхвърляхме, прогонвахме минералната отрова от етерното тяло, използвайки средства от животинско-растителен произход, точно така сега трябва да изгоним растителната отрова от астралното тяло. Думата е да намерим такива растения, в които в по-голяма степен, отколкото в обикновените растения е внедрено астралното тяло от Космоса.
към текста >>
455.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Оттук вие виждате, че ако човек изследва природата истински, ако с отворени
сетива
дойде в курорт, където мирише на развалени яйца, на сероводород, той се научава да изживява усещане за пролет в своя корем, вътрешния противоположен полюс на което е действието на загниващите белтъчини.
Такава e противоположността между «аза» и етерното тяло. В човека «азът» и етерното тяло трябва взаимно да се компенсират, да се уравновесяват помежду си.
Оттук вие виждате, че ако човек изследва природата истински, ако с отворени сетива дойде в курорт, където мирише на развалени яйца, на сероводород, той се научава да изживява усещане за пролет в своя корем, вътрешния противоположен полюс на което е действието на загниващите белтъчини.
към текста >>
456.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
Именно този факт довеждал индусите към тяхната велика мъдрост, доколкото те, благодарение на вътрешните усещания и
сетива
, узнавали как действат черният дроб и другите вътрешности.
Но те създавали това учение за човека по съвсем различен начин отсега. Те не разчленявали труповете на мъртви хора в патоанатомичната зала! Ако на индусите би им се налагало да правят това, те никога не биха създали своето учение за човека. Те умеели да се вживяват в отделните части на човека - по това време това още е било възможно, - умеели да усещат как функционират черният дроб, белите дробове и пр. Те узнавали за това благодарение на вътрешното познание.
Именно този факт довеждал индусите към тяхната велика мъдрост, доколкото те, благодарение на вътрешните усещания и сетива, узнавали как действат черният дроб и другите вътрешности.
Днес човек знае само какъв вкус има в устата му парче месо. Индусът е знаел какво става с месото в червата, какво правят черният дроб и жлъчката, той го е знаел благодарение на вътрешното преживяване така, както днес човек усеща в устата си парчето месо, което яде.
към текста >>
457.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Вероучението се стреми да изрази в човешки думи това, което има отношение към духовния свят, или най-малкото това, което от този духовен свят може да бъде достъпно за човешките
сетива
.
Виждате ли, в настоящото време е трудно да се говори за разпространението на християнството, доколкото сега относно даден въпрос господстват особени обстоятелства. И все пак, ако разгледаме християнството в тези области на Русия за периода чак до Световната война, ще открием следното: това източно християнство в значителна степен запазило първоначалния религиозен характер, присъщ на Азия. Описвал съм ви различните проявления на този характер при египтяните, индусите, асирийците. Много от прилагащото се в качеството му на култови действия, жертвоприношения - което много добре разбирали в Азия, - се вляло в религията, която, бидейки форма на християнството, се вкоренила в тези източни области. При запознаване с религията на тези източни области възниква непосредственото усещане: тук в по-голяма степени доминира култът, а не каквото и да е вероучение.
Вероучението се стреми да изрази в човешки думи това, което има отношение към духовния свят, или най-малкото това, което от този духовен свят може да бъде достъпно за човешките сетива.
Вероучението се явява също така и това, което човек постоянно иска да развива по-нататък с помощта на своя разум. Напротив, култът е нещо дадено веднъж завинаги, което остава по-консервативно. И там, където култът заема господстващо положение, религията приема консервативен характер. Може да се каже така: тук източната религия носи консервативен характер. В сравнение с по-западните религии тя отделя повече внимание на самия култ, отколкото на вътрешните, религиозни импулси, на религиозния живот в човека.
към текста >>
458.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Трябва да знаем, че говорейки за
сетива
, встъпваме в царството на слънчевите същества.
Съществата - защото древната инстинктивна мъдрост е била доста по-разумна от днешната, - които са се намирали на Слънцето, са ги наричали Ексузиаи. Ние бихме могли да добавим също и «слънчеви същества».
Трябва да знаем, че говорейки за сетива, встъпваме в царството на слънчевите същества.
Както казвам: човек има в себе си силите на растежа и храненето, тоест има в себе си растителното царство, трябва и да кажа: човек носи в себе си силите на сетивата, тоест силите на духовното слънчево царство, на втората йерархия.
към текста >>
НАГОРЕ