Търсене в текстове за 'Село'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 78 резултата от 40 текста в изречения в които се съдържат търсените думи : 'Село'.

1. 09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

На тази степен на разглеждане нещата Наполеон не е по-важен от историческа гледна точка от Ивана или Драгана в никое отдалечено планинско село.
Важното е да имаме съзнание, какво ни доставят сетивата и какво мисленето. Сетивата не ни казват, че нещата се намират в някакво отношение едни спрямо други, като например, че това е причина, онова следствие. За сетивата всички неща са еднакво съществени за стоежа на света. Когато разглеждаме нещата без да мислим, ние не знаем, че семето се намира на една по-висока степен на съвършенство в сравнение с прашинката от пътя. За сетивата и двете имат еднакво значение, когато външно изглеждат подобни. На тази степен на разглеждане нещата Наполеон не е по-важен от историческа гледна точка от Ивана или Драгана в никое отдалечено планинско село. Дотук е стигнала днешната теория на познанието. Но че тя не е премислела ни най-малко изчерпателно тези истини, това ни показва обстоятелството че почти всички теоретици на познанието правят грешката да поставят веднага на този предварително неопределен и лишен от определение образ, срещу който ние застава ме на първата степен на нашето възприемане, сказуемото: Това е една представа. Това значи човек да накърнява по най-груб начин своето собствено, току-що добито разбиране. Колкото малко знаем, когато оставаме при непосредственото възприятие на сетивата, че падащият камък е причината за създадената вдлъбнатина на мястото, където той пада, толкова малко знае също и това, че той е представа. Както до причината можем да стигнем само чрез разнообразно размишление, така и до познанието, че светът е само представа, ако то би било вярно, ние бихме искали да стигнем само чрез размишление.
към текста >>

2. МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Човекът отново побягва и стига до едно напуснато село, в което няма нито един жител.
Човекът побягва от страх пред четирите змии. Той отново чува един глас. Този глас му обръща внимание, че след него идват петима убийци. Отново човекът побягва. Един глас му обръща вниманието върху един шести убиец, който иска да му отреже главата със своя меч. Човекът отново побягва и стига до едно напуснато село, в което няма нито един жител. Отново чува глас, които му казва, че скоро разбойници ще оберат селото. Тогава човекът побягва и стига до една голяма река. На отсамния бряг той не се чувствува в сигурност. От сламки, клони и листа той си изплита един кош и преплува на другия бряг. Сега той е вече в сигурност, той е брахман.
към текста >>

Отново чува глас, които му казва, че скоро разбойници ще оберат селото.
Той отново чува един глас. Този глас му обръща внимание, че след него идват петима убийци. Отново човекът побягва. Един глас му обръща вниманието върху един шести убиец, който иска да му отреже главата със своя меч. Човекът отново побягва и стига до едно напуснато село, в което няма нито един жител. Отново чува глас, които му казва, че скоро разбойници ще оберат селото. Тогава човекът побягва и стига до една голяма река. На отсамния бряг той не се чувствува в сигурност. От сламки, клони и листа той си изплита един кош и преплува на другия бряг. Сега той е вече в сигурност, той е брахман.
към текста >>

Безлюдното село е душата, която се е освободила от впечатленията на сетивата, но все още не е сигурна, когато е сама със себе си.
Смисълът на този символичен разказ е следният Човек трябва да мине през най-различните състояния, докато стигне до Божественото. Четирите змии са четирите елемента: огън, вода, земя и въздух. Петимата убийци са петте сетива. Безлюдното село е душата, която се е освободила от впечатленията на сетивата, но все още не е сигурна, когато е сама със себе си. Ако нейната низша природа я завладее отново, тя е изгубена. Човек трябва да си построи лодка, която да го пренесе през реката на преходното от единия бряг, този на сетивната природа, на другия, вечно божествения.
към текста >>

3. Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов GA_28 Моят жизнен път

С много симпатия и любов той описва положенията, в които се намира на 9–10 годишна възраст – „пришълец в селото“ и „чужденец у дома си“.
Детските спомени са извор на жизнени сили в по-късните периоди на живота. Така Р. Щайнер се потапя в своето детство в един труден за него период, изискващ много сили. С много симпатия и любов той описва положенията, в които се намира на 9–10 годишна възраст – „пришълец в селото“ и „чужденец у дома си“. Пее в църковния хор, изживява литургиите на свещеника, помага в къщната работа, има трудности в писането, но обича геометрията, чрез която достига до потвърждение на духовните си изживявания. Познанията по немска литература и естетика получава от лекаря, с когото се сприятелява и от когото взима книги на Гьоте, Шилер, Лесинг.
към текста >>

4. I. Преживявания през детството GA_28 Моят жизнен път

После го изпратили в село Кралевец на унгарско-хърватската граница.
Тази фамилия е притежавала поземлен имот в Хорн. Там баща ми се запознал с майка ми. Тогава напуснал ловджийската служба и постъпил на работа като телеграфист в австрийските Южни железници. Първоначално бил назначен на една малка ж.п. гара в Южна Щирия. После го изпратили в село Кралевец на унгарско-хърватската граница. По това време се оженил за майка ми. Моминското ѝ име е Блие. Тя произхожда от стар род от Хорн. Аз съм роден в Кралевец на 27 февруари 1861 г. Получило се е така, че родното ми място е много отдалечено от областта, от която произхождам.
към текста >>

По това време в тази област влакове минаваха на големи промеждутъци, но когато пристигаха, обикновено на гарата се струпваха много хора от селото, които разполагат с време, за да внесат разнообразие в живота си, който иначе вероятно им се е струвал монотонен.
Но на малката гара целият интерес се въртеше около железопътния транспорт. По това време в тази област влакове минаваха на големи промеждутъци, но когато пристигаха, обикновено на гарата се струпваха много хора от селото, които разполагат с време, за да внесат разнообразие в живота си, който иначе вероятно им се е струвал монотонен. Учителят, свещеникът, счетоводителят на имението и кметът често се появяваха там.
към текста >>

гарата, която трябваше да обслужва баща ми сега, се намираше в края на селото.
През осмата ми година семейството ни се премести в Нойдьорфл, малко унгарско селце. То се намира непосредствено до границата с Долна Австрия. Тази граница образува река Лайта. Ж.п. гарата, която трябваше да обслужва баща ми сега, се намираше в края на селото. До граничната река се стигаше за половин час пеша. След още половин час човек можеше да бъде вече във Винер Нойщат.
към текста >>

Хората от селото си носеха оттам запасите от дърва.
И други радости предлагаше скитането из тези гори, които бяха общинска собственост. Хората от селото си носеха оттам запасите от дърва. По-бедните ги събираха лично, а позаможните си ги доставяха чрез работници. Можах да опозная всички тях, най-често хора с широки сърца. Защото те винаги имаха време да си побъбрят, щом „Щайнер-Рудолф“ се приближеше към тях. „Значи пак си излязъл да се поразходиш малко, Щайнер-Рудолф? “ Така се почваше и след това си говорехме за всевъзможни неща.
към текста >>

Помощник-учителят на Нойдьорфл, в чиято малка стаичка често ми беше разрешено да го наблюдавам как работи, изготвяше безброй молби до граф Шамбор за финансова подкрепа за по-бедните жители от селото и околността.
Във връзка с Фросдорф за мен се откри също и някакъв вид социален живот. Помощник-учителят на Нойдьорфл, в чиято малка стаичка често ми беше разрешено да го наблюдавам как работи, изготвяше безброй молби до граф Шамбор за финансова подкрепа за по-бедните жители от селото и околността. В отговор на всяка от тези молби идваше по един гулден за тяхното подпомагане, от който учителят винаги имаше право да задържи шест крайцера за своите усилия. Той се нуждаеше от тези приходи. Защото службата му носеше осемдесет и пет гулдена годишно. Освен това получаваше сутрешно кафе и обяд при „учителя“. Даваше и „допълнителни часове“ на около десетина деца, сред които бях и аз.
към текста >>

По-рядко в Нойдьорфл, но често в съседното село Зауербрун имах възможност да слушам унгарска циганска музика, която остави дълбоко впечатление у мен.
По-рядко в Нойдьорфл, но често в съседното село Зауербрун имах възможност да слушам унгарска циганска музика, която остави дълбоко впечатление у мен.
към текста >>

Минеше ли се покрай гробището и още малко разстояние, се стигаше до същинското село.
Минеше ли се покрай гробището и още малко разстояние, се стигаше до същинското село. То се състоеше от две редици къщи. Едната започваше от училището, а другата – от двора на свещеника. Между двете редици течеше поток, а на двата му бряга се издигаха величествени орехови дървета. Във връзка с тях между децата от училището се провеждаше нещо като първенство. Когато орехите започваха да зреят, момчетата и момичетата замерваха клоните им с камъни и по този начин се запасяваха с орехи за зимата.
към текста >>

И след това постепенно се слизаше надолу – чак до мен, последния, който като „пришълец в селото“ нямаше право да участва в това състезание.
Между двете редици течеше поток, а на двата му бряга се издигаха величествени орехови дървета. Във връзка с тях между децата от училището се провеждаше нещо като първенство. Когато орехите започваха да зреят, момчетата и момичетата замерваха клоните им с камъни и по този начин се запасяваха с орехи за зимата. През есента не се говореше почти за нищо друго освен за количеството на добитите орехи. Този, който беше събрал най-много, бе найуважаваният. И след това постепенно се слизаше надолу – чак до мен, последния, който като „пришълец в селото“ нямаше право да участва в това състезание.
към текста >>

От десния ъгъл на двора на свещеника главната редица къщи на селото, в която живееха „заможните селяни“, се срещаше с редица от двайсетина къщи, собственост на селяни от „средна ръка“.
От десния ъгъл на двора на свещеника главната редица къщи на селото, в която живееха „заможните селяни“, се срещаше с редица от двайсетина къщи, собственост на селяни от „средна ръка“. В съседство с градините, принадлежащи към гарата, имаше още една група къщи със сламени покриви, притежавани от „малоимотните“. Те образуваха непосредственото обкръжение на моето семейство. Пътищата, излизащи от селото, водеха към ниви и лозя, чиито собственици бяха хора от селото. Всяка година участвах заедно с малоимотните селяни в гроздобера и в по една сватба.
към текста >>

Пътищата, излизащи от селото, водеха към ниви и лозя, чиито собственици бяха хора от селото.
От десния ъгъл на двора на свещеника главната редица къщи на селото, в която живееха „заможните селяни“, се срещаше с редица от двайсетина къщи, собственост на селяни от „средна ръка“. В съседство с градините, принадлежащи към гарата, имаше още една група къщи със сламени покриви, притежавани от „малоимотните“. Те образуваха непосредственото обкръжение на моето семейство. Пътищата, излизащи от селото, водеха към ниви и лозя, чиито собственици бяха хора от селото. Всяка година участвах заедно с малоимотните селяни в гроздобера и в по една сватба.
към текста >>

За жителите на селото тя беше забулена в тайна и те си измисляха най-чудновати легенди за нея.
Нещата стояха така, че в Нойдьорфл имаше масонска ложа. За жителите на селото тя беше забулена в тайна и те си измисляха най-чудновати легенди за нея. Водеща роля в тази масонска ложа се падаше на директора на намиращата се в края на селото кибритена фабрика. Освен него сред хората, които пряко участваха в нея, бяха още само един друг директор на фабрика и един търговец на дрехи. Иначе значението на ложата се забелязваше само поради факта, че от време на време идваха непознати гости „отдалеко“, които се струваха на селяните във висша степен злокобни. Търговецът на дрехи беше забележителна личност. Той винаги вървеше с наведена глава, сякаш потънал в мисли.
към текста >>

Водеща роля в тази масонска ложа се падаше на директора на намиращата се в края на селото кибритена фабрика.
Нещата стояха така, че в Нойдьорфл имаше масонска ложа. За жителите на селото тя беше забулена в тайна и те си измисляха най-чудновати легенди за нея. Водеща роля в тази масонска ложа се падаше на директора на намиращата се в края на селото кибритена фабрика. Освен него сред хората, които пряко участваха в нея, бяха още само един друг директор на фабрика и един търговец на дрехи. Иначе значението на ложата се забелязваше само поради факта, че от време на време идваха непознати гости „отдалеко“, които се струваха на селяните във висша степен злокобни. Търговецът на дрехи беше забележителна личност. Той винаги вървеше с наведена глава, сякаш потънал в мисли. Наричаха го „преструванко“ и поради неговата странност хората нямаха нито възможност, нито потребност да го заговарят.
към текста >>

Тогава той стигна до кулминацията на речта си с изречението: „Скъпи християни, внимавайте кой е враг на тази истина, например масонът и евреинът.“ С това за хората от селото притежателят на фабриката и търговецът на дрехи бяха авторитетно заклеймени.
И така, една неделя свещеникът държа енергична проповед, в която ставаше дума за значението на истинската моралност в човешкия живот и след това говорѝ образно за враговете на истината, така че да се подразбере ложата. Тогава той стигна до кулминацията на речта си с изречението: „Скъпи християни, внимавайте кой е враг на тази истина, например масонът и евреинът.“ С това за хората от селото притежателят на фабриката и търговецът на дрехи бяха авторитетно заклеймени. Особено много ми допадна енергията, с която беше произнесено това.
към текста >>

В малкия кръг, който се събираше там и в който често се намираха и „първенците“ на селото, понякога се появяваше и един лекар от Винер Нойщат.
В малкия кръг, който се събираше там и в който често се намираха и „първенците“ на селото, понякога се появяваше и един лекар от Винер Нойщат. Той лекуваше мнозина болни от селото, в което навремето нямаше лекар. Пътуваше от Винер Нойщат до Нойдьорфл пеша и след като приключеше посещенията си при болните, идваше на гарата, за да чака влака, с който да се върне. В бащиния ми дом и от повечето хора, които го познаваха, този човек беше смятан за особняк. Той не обичаше да говори за медицинската си професия, а много повече за немска литература. От него за първи път чух да се приказва за Лесинг, Гьоте и Шилер.
към текста >>

Той лекуваше мнозина болни от селото, в което навремето нямаше лекар.
В малкия кръг, който се събираше там и в който често се намираха и „първенците“ на селото, понякога се появяваше и един лекар от Винер Нойщат. Той лекуваше мнозина болни от селото, в което навремето нямаше лекар. Пътуваше от Винер Нойщат до Нойдьорфл пеша и след като приключеше посещенията си при болните, идваше на гарата, за да чака влака, с който да се върне. В бащиния ми дом и от повечето хора, които го познаваха, този човек беше смятан за особняк. Той не обичаше да говори за медицинската си професия, а много повече за немска литература. От него за първи път чух да се приказва за Лесинг, Гьоте и Шилер. В къщата на родителите ми никога не ставаше дума за тях.
към текста >>

5. II. Ученически години GA_28 Моят жизнен път

След като стигнех до края на града по посока към селото, половин час трябваше да вървя по полски път, неразчистен от снега.
Пешеходният път от Винер Нойщат до Нойдьорфл беше много хубав лете, обаче през зимата често беше труден. След като стигнех до края на града по посока към селото, половин час трябваше да вървя по полски път, неразчистен от снега. Често трябваше да „газя“ през снега, който стигаше до коленете, и си пристигах вкъщи като същински „снежен човек“.
към текста >>

Не можех да участвам душевно в градския живот по същия начин, както на село.
Не можех да участвам душевно в градския живот по същия начин, както на село. Можех само да стоя замечтан и да се чудя какво ли се случва между и в долепените една до друга градски къщи. Само пред книжарниците на Винер Нойщат се застоявах за по-дълго.
към текста >>

Тогава не отказвах и да пазарувам хранителни продукти в селото през времето, което ми оставаше свободно от училище.
Имаше и достатъчно възможности за практическа работа. На родителите ми бяха дали неголяма градина с овощни дървета и малка нива с картофи в района на гарата. Бране на череши, работа в градината, подготовка на картофите за садене, обработване на нивата, копаене на зрелите картофи – във всичко това участвахме брат ми, сестра ми и аз. Тогава не отказвах и да пазарувам хранителни продукти в селото през времето, което ми оставаше свободно от училище.
към текста >>

Нали беше живял в унгарското гранично село Нойдьорфл по време на маджаризацията.
С баща ми обаче той политиканстваше. С най-голямо въодушевление заставаше на страната на турците. Баща ми пък страстно защитаваше руснаците. Той се числеше към хората, които тогава все още бяха благодарни на Русия за услугата, която беше оказала на австрийците по време на унгарските въстания (1849 г.). Защото баща ми изобщо не беше съгласен с Унгария. Нали беше живял в унгарското гранично село Нойдьорфл по време на маджаризацията. И върху главата му винаги бе висял дамоклиевият меч, че не може да стане началник гара в Нойдьорфл, понеже не говори унгарски. Това всъщност въобще не беше необходимо в тамошния от край време немски район. Но унгарското правителство работеше за това, в унгарските ж.п. линии, дори и в частните, да се назначават служители, владеещи унгарски език. Баща ми обаче искаше да запази поста си в Нойдьорфл дотогава, докато не завърша училище във Винер Нойщат.
към текста >>

6. III. Студентски години GA_28 Моят жизнен път

гарата се намираше на голямо разстояние от селото в уединена непривлекателна местност.
От дирекцията на дружеството на Южните железници обещаха на баща ми, че ако след завършване на реалното училище трябва да се запиша във Висшето техническо училище, ще го назначат на малка гара в близост до Виена. По този начин трябваше да ми бъде предоставена възможността всеки ден да пътувам до Виена и обратно. Така семейството ми се премести в Инцерсдорф ам Винерберге. Ж.п. гарата се намираше на голямо разстояние от селото в уединена непривлекателна местност.
към текста >>

Той имаше здраво чувство за хумор и умееше да говори с млади и стари при всяка среща с тях в селото по такъв начин, че хората се радваха на думите му.
Влезеше ли човек в дома му, той се озоваваше сред най-трезвомислещото обикновено селско семейство. Над входа на къщата му стояха думите: „С Божията благословия всичко се нарежда.“ Нагостяваха го както при останалите селяни. Винаги трябваше да пия кафе не от чашка, а от купа, побираща почти цял литър, като с нея трябваше да изяждам и комат хляб с огромни размери. Другите селяни също не смятаха този мъж за фантазьор. Начинът, по който се държеше в родното си място, изключваше всякакви подигравки. Той имаше здраво чувство за хумор и умееше да говори с млади и стари при всяка среща с тях в селото по такъв начин, че хората се радваха на думите му. Там никой не се смееше така, както тези, които вървяха с нас по виенските улици и които най-често виждаха в него нещо, което им се струва напълно чуждо. Този мъж ми остана душевно близък, дори когато животът ме отдалечи от него. Можете да го откриете в моите „Мистерийни драми“ в образа на Феликс Балде.
към текста >>

7. XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт GA_28 Моят жизнен път

Трябваше да пренощувам в едно гранично село между Унгария и Трансилвания.
Половин година след това посещение трансилванските ми приятели уредиха възможността да изнеса лекция в Херманщат. Беше по Коледа. Пътувах през обширни равнини, по средата на които е разположен град Арад. Изпълнената с копнеж поезия на Ленау прозвуча в сърцето ми, когато очите ми видяха тези равнини, в които всичко е простор, който не поставя никаква преграда пред бродещия поглед. Трябваше да пренощувам в едно гранично село между Унгария и Трансилвания. Половината нощ седях в салона на една гостилница. Освен мен там имаше само група картоиграчи, насядали около една маса. На нея се бяха събрали хора от всички националности, които тогава можеха да се намерят в Унгария и Трансилвания. Хората играеха с невероятна разпаленост, която всеки път избуяваше наново през интервали от половин час и се изразяваше под формата на душевни облаци, издигащи се над масата, които се борят помежду си като демони и изцяло поглъщат хората като в змийски кълба. Какво различие в начина на проявяване на страст у различните национални типове!
към текста >>

8. Бележки GA_28 Моят жизнен път

село Кралевец: разположено между реките Мура и Драва, на 20 км.
село Кралевец: разположено между реките Мура и Драва, на 20 км. западно от мястото на сливане на железопътните линии, в днешна Хърватия.
към текста >>

9. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

Такова нещо може да се купи днес само на село.
Той закърнява и изсъхва, вместо да се развива. Ако хората можеха да проникнат в развиващия се чрез формите си мозък така, както това прави Духовната Наука, сигурно щяха да дават на децата си само такива играчки, които са способни да стимулират способността на мозъка за изграждане на образи. Всички играчки, които се състоят само от мъртви математически форми, действат опустошаващо и убийствено върху градивните сили на детето, и обратно, всичко, което стимулира представата за живото, въздействува правилно. В нашето материалистическо време се произвеждат малко добри играчки. Каква полезна играчка например е тази, която чрез две летвички, които се разместват, показва двама ковачи, които обработват с чуковете си даден предмет като се навеждат последователно. Такова нещо може да се купи днес само на село. Много полезни са и онези книги с картинки, чиито фигури могат да се местят с конци отдолу, така че детето само да оживи мъртвата картина. Всичко това създава вътрешна подвижност на органите, а оттук се изгражда и правилната им форма.
към текста >>

10. Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Когато вън на село селянката изскубне перо от гъската, нарича вътрешността му душата на перото.
За човека, който иска да остане на физическото поле, ще бъде добре да не се изгубва прекалено в този символизъм, но напредналият ученик също няма да се изгуби в него. Когато се изследва, се усеща каква дълбочина лежи в основата на човешкия език. Задълбочени натури като Парацелз и Якоб Бьоме56 дължат развитието си отчасти на обстоятелството, че не са се колебали да изучават имагинативното значение на езика в разговор със селяни и скитници. Някога думите природа, дух, душа са въздействали още съвсем различно. Те са въздействали по-силно. Когато вън на село селянката изскубне перо от гъската, нарича вътрешността му душата на перото. Ученикът сам трябва да открива такива символи в езика. Чрез това той се откъсва от физическия свят и се учи да се издига до имагинацията. Има много силно въздействие, когато светът така стане символ за човека. Ако ученикът достатъчно дълго упражнява това, ще забележи съответните въздействия. При разглеждането на някое цвете например, постепенно нещо ще се отдели от цветето.
към текста >>

11. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Веднъж двамата сприятелени писатели вървели заедно и Розегер казва на Анзенгрубер: «Ти би могъл да опишеш селяните много по-добре, ако веднъж отидеш на село и ги видиш.
Сигурно си спомняте, че Розегер, който е добър и обичан писател, описва своите селяни от външно наблюдение и то така, както ги представя пред нас. Но Анзенгрубер ги описва по-живо, така, че те стоят твърдо и сигурно на двата си крака като издялани, напълно действителни и сигурни. Веднъж двамата сприятелени писатели вървели заедно и Розегер казва на Анзенгрубер: «Ти би могъл да опишеш селяните много по-добре, ако веднъж отидеш на село и ги видиш. Да, отвърнал Анзенгрубер, аз никога не съм виждал такива селяни. Но ги описвам, понеже това лежи в кръвта ми. Баща ми, дядо ми, прадядо ми, а също и чичо ми бяха селяни. Това лежи в кръвта ми.» Азенгрубер няма нужда да вижда селяните. Кръвта действа през поколенията, така че това се проявява и в описанието на селяните.
към текста >>

12. Трите аспекта на личността GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Събирането на цялото село в църквата не е било нищо друго освен израз на общия душевен живот.
Всичко в онези времена е било по-близко до човека. Това го виждате прекрасно изобразено чак до Микеланжело и Ленонардо да Винчи. Събирането на цялото село в църквата не е било нищо друго освен израз на общия душевен живот. Всичките етерни течения се събирали на площада, пред църквата. Материалистическото време разруши всичко това.
към текста >>

13. Коледният Празник в променящия се ход на времето GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето

- А когато главните дни на Коледния Празник, 25 и 26 Декември, бяха отминали и наближаваше Кръщението, Празникът на Тримата Царе, вие бихте могли допреди няколко десетилетия още да видите малки групи актьори, ходещи от село на село - последните актьори на сегашните постановки за “Свещената История".
- Това е само незначителен аспект на онова, което широко присъстваше в миналите столетия, и което още можеше да бъде видяно в неговите последни остатъци в онези отдалечени села в последните десетилетия. Когато празнуването на Коледа се прибра в домовете като семеен празник, вие не бихте видели нищо повече от една малка изложба, представяща обора във Витлеем. Децата се радваха на всичко свързано с него, като виждаха Йосиф и Мария, с овчарите отпред, и ангелите отгоре, понякога направени по много примитивен начин. В някои села вие бихте намерили такава изложба на “яслите" в почти всеки дом. Онова, което по този начин се оттегли в домовете, беше повече или по-малко последното ехо на нещо, до което ще се докоснем по-късно. - А когато главните дни на Коледния Празник, 25 и 26 Декември, бяха отминали и наближаваше Кръщението, Празникът на Тримата Царе, вие бихте могли допреди няколко десетилетия още да видите малки групи актьори, ходещи от село на село - последните актьори на сегашните постановки за “Свещената История". Действителните Коледни пиеси вече са станали доста редки, но последно ехо на “Пиесата на Тримата Царе" все още може често да бъде видяно, може би дори и днес (1910) в някои отдалечени села. Имаше “Трима Свети Царе", носещи странни облекла, различни за всеки, с хартиени корони и звезда над главите си. Така те се движеха през селата, рядко без хумор, но с хумор и благоговение едновременно. Със своите прости гласове те пробуждаха всички онези чувства, които душата трябваше да изпита във връзка с онова, което Библията казва за великия Христов Импулс на човешката еволюция.
към текста >>

Същественото нещо е, че преобладаваше едно настроение по време на Коледните празници, през дните и седмиците около Коледния празник, на което сърцата бяха отдадени, настроение в което участваше цялото село, и което позволяваше на хората да приемат с чиста непосредственост представленията, поднесени на душите им.
Същественото нещо е, че преобладаваше едно настроение по време на Коледните празници, през дните и седмиците около Коледния празник, на което сърцата бяха отдадени, настроение в което участваше цялото село, и което позволяваше на хората да приемат с чиста непосредственост представленията, поднесени на душите им. Гротескни, подобни на комедия представления на свещени сцени, такива като станалите обичайни в наше време в имитацията на Страстните Пиеси на Оберамергау, нямаше да бъдат посрещнати с разбиране в онези дни. Паметта и мисълта за великите периоди на човечеството тогава беше още жива. Беше невъзможно да се намери някой, желаещ да изживее събитията на Святата Нощ и на Тримата Царе в други дни от годината. И беше също толкова невъзможно да се приеме историята на Страданието по друго време, а не по Великден. Хората се чувстваха обединени с онова, което им говореше от звездите, седмиците, сезоните, което им говореше от снега и слънчевата светлина.
към текста >>

Цялото село участваше в тези неща.
Цялото село участваше в тези неща. Когато бяха рецитирани определени стихове, звездата бе протягана надалеч. Тази Коледна звезда, на Тримата Царе, беше израз на съзвучието между времето, празненството, и човешките сърца. Това беше нещо велико, което векове наред се разпръскваше като магически порив на вятъра над обширни части от Земята и в най-простите сърца и умове. Трябва да се опитаме да поставим нещо подобно пред своите души. Като търсачи на духовно познание ние сме способни да го направим, защото през нашите години на съзерцателна работа върху това велико събитие ние можахме да развием отново чувство за истинската сила, която по този начин бе дадена за цялото човечество и за цялата еволюция на Земята.
към текста >>

14. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Ако отидете на село, при селските хора, ще видите, че тези хора са се сраснали с тяхната почва, с техния климат много повече отколкото днешното градско население, което много пъти търси да пребивава на село.
Искам да приведа един особен случай. Вие всички познавате явлението, че когато човек води уседнал живот, когато следователно професията му не го заставя да пътува много, той се сраства някакси със своята почва. Ако отидете на село, при селските хора, ще видите, че тези хора са се сраснали с тяхната почва, с техния климат много повече отколкото днешното градско население, което много пъти търси да пребивава на село. Вие ще констатирате, че селските хора изпитват трудност, когато поради една или друга причина са пренесени в друга област или в друг климат. На тях им е трудно да се аклиматизират, както се казва, чувствуват вътре в душата си често пъти една непреодолима носталгия, един непреодолим копнеж за почвата, с която са се сраснали. Това ни показва, как човекът чувствува необходимост нещо, което можем да забележим също и иначе, когато той отива в една друга местност да приспособи целия свой организъм към тази местност, към новия климат.
към текста >>

15. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

както е било някога случаят, когато имаше шивачи в селото, които само тогава ушиваха един костюм, когато той биваше поръчан.
По отношение на духовното съществуване подлежи на същите закони, било че проследяваме това духовно в реда на природата или в случая, който можахме да изнесем като наш собствен. Но да предположим сега, че бихме искали да пренесем тези неща и върху външния материален живот и бихме искали да кажем: И във външния живот се върши същото. Да, обични приятели, това е именно, че се върши това, което сега ще опиша, че ние отиваме към едно бъдеще, където то ще се прояви все повече! Безразборно се произвежда все повече и повече, създават се фабрики и хората не се запитват. Колко ще се използува? както е било някога случаят, когато имаше шивачи в селото, които само тогава ушиваха един костюм, когато той биваше поръчан. Тогава консуматорът беше този, който определя ше, колко да се произвежда; сега се произвежда за пазара, стоките се трупат, колкото много е възможно. Производството работи изцяло по принципа, по който природата създава. Природата бива продължена в социалния ред: това ще взема все по-голямо надмощие. Обаче тук ние навлизаме в полето на материалното. Духовният закон няма никакво приложение във външния живот, понеже той важи именно за духовния свят, той няма никакво приложение и се получава нещо твърде забележително.
към текста >>

16. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

след известно време става пощенски раздавач, един селски пощенски раздавач, който всяка сутрин пътува до съответното село, за да раздава писма.
Ако отново насочим поглед към човешките събития, ние навсякъде ще открием нишките на необходимостта. Защото, ако бихме поискали да представим всяко едно човешко действие като плод на свободата, ние също ще изпаднем в един голям предразсъдък. Отново бих желал да се обоснова с един хипотетичен пример. Нека да предположим следното: Някой израства тук или там и според специфичните условия на своето раждане, детство, възпитание и т.н. след известно време става пощенски раздавач, един селски пощенски раздавач, който всяка сутрин пътува до съответното село, за да раздава писма. После отново се връща. На следващата сутрин пак заминава за селото. Вярвам, че всички ще се съгласите: във всички тези случаи ние се натъкваме на една строго определена необходимост. Защото, ако проучим специфични те условия, свързани с неговото раждане, детство и т.н., ако съпоставим всички по-важни събития, които са се случили в неговия живот, ще установим как всичките са групирани по такъв начин, че да направят от него един пощенски раздавач; и как например в съответното време се освобождава едно вакантно място, което той по необходимост трябва да заеме веднага. И тогава, тогава вече свободата престава да съществува.
към текста >>

На следващата сутрин пак заминава за селото.
Защото, ако бихме поискали да представим всяко едно човешко действие като плод на свободата, ние също ще изпаднем в един голям предразсъдък. Отново бих желал да се обоснова с един хипотетичен пример. Нека да предположим следното: Някой израства тук или там и според специфичните условия на своето раждане, детство, възпитание и т.н. след известно време става пощенски раздавач, един селски пощенски раздавач, който всяка сутрин пътува до съответното село, за да раздава писма. После отново се връща. На следващата сутрин пак заминава за селото. Вярвам, че всички ще се съгласите: във всички тези случаи ние се натъкваме на една строго определена необходимост. Защото, ако проучим специфични те условия, свързани с неговото раждане, детство и т.н., ако съпоставим всички по-важни събития, които са се случили в неговия живот, ще установим как всичките са групирани по такъв начин, че да направят от него един пощенски раздавач; и как например в съответното време се освобождава едно вакантно място, което той по необходимост трябва да заеме веднага. И тогава, тогава вече свободата престава да съществува. Защото, естествено, той не може да променя адресите на писмата, които разнася: тук напира една неумолима външна необходимост: на чия врата ще позвъни, на чия врата няма да позвъни и т.н. Да, тук ние виждаме колко много необходимост има в това, което този човек трябва да върши всеки ден.
към текста >>

17. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Но при това душевните стойности, изградени през отминалите културни епохи, трябва да рухнат... Днес тази култура е жива само в държавите извън империалистическата надпревара, или пък на село и в малките градове, където още има свободно време и спокойствие, съразмерност между дееспособност и натоварване онези задължителни предпоставки за една хубава култура на живеене, която в центровете на съвременната цивилизация бива стъпквана от убийствения вихър на прекомерността..."
Той може да се окачестви като механизиране на живота чрез техническо-икономическо овладяване на природата. Трагичната съдба на човека се състои в това, че той винаги се превръща в роб на собствените си творения, понеже не съумява да предвиди техните последици. Затова се получава така, че дори когато с проницателност и изобретателност поставя в своя услуга природните стихии, пред които е стоял безпомощен, той отново става роб на непредвидимите последствия, които те придобиват посредством връзката си с принципа на властта. Модерната техника, многократно облекчаваща човешкия живот, както и модерната икономика, безкрайно множаща материалните си средства, се насочват като инструменти на съвременния империализъм срещу природата на личността, като тласкат струпаните в бездушна маса хора в зъбчатия механизъм на интересите, които движат цивилизования живот. Човекът също се превръща в материал и в машинен детайл; доколкото подхожда за целта, дотолкова ще може да послужи. Но при това душевните стойности, изградени през отминалите културни епохи, трябва да рухнат... Днес тази култура е жива само в държавите извън империалистическата надпревара, или пък на село и в малките градове, където още има свободно време и спокойствие, съразмерност между дееспособност и натоварване онези задължителни предпоставки за една хубава култура на живеене, която в центровете на съвременната цивилизация бива стъпквана от убийствения вихър на прекомерността..."
към текста >>

18. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Едва след като от една обява нали бил на село узнава, че над ерцхерцог Франц Фердинанд е извършено покушение, той прави някакво изявление, заради което без малко не го линчуват, но го затварят; защото всяка полиция естествено не би се усъмнила, че щом някой непосредствено след дадено покушение прави подобно изявление, той явно е участник в заговора.
Книгата на Херман Бар излезе много по-късно, фактически едва неотдавна. Независимо от това в нея откривам следния пасаж и аз Ви моля да държите сметка за факта, че в средите на нашата антропософски ориентирана Духовна Наука се посочва едно такова спиритуално знаменателно събитие, а в един написан подир туй роман четем пък следното: Появява се някакъв мъж, който създава впечатление на напълно скудоумен. Макар да е своего рода предрешен принц, той се държи като съвсем скудоумен човек, който приема нисши служби. Едва след като от една обява нали бил на село узнава, че над ерцхерцог Франц Фердинанд е извършено покушение, той прави някакво изявление, заради което без малко не го линчуват, но го затварят; защото всяка полиция естествено не би се усъмнила, че щом някой непосредствено след дадено покушение прави подобно изявление, той явно е участник в заговора. Дори двете събития да отстоят на много мили едното е станало в Сараево, а другото се разиграва в Залцбург мъжът според полицейската логика безспорно е замесен в заговора.
към текста >>

19. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Трябва да можеш да видиш не само лавината, паднала върху селото, трябва да умееш да видиш снежната топка, падаща отгоре и превръщаща се в лавина.
Често се налага да се сблъскваме с изопачаване на фактите; но както се изопачават факти, свързани с духовната наука, както се възприемат факти, които въобще не ги е имало, и се разказва нещо съвсем друго, от това, което е било в действителност, това е рядкост дори в човешката история. Трябва да можеш да видиш не само лавината, паднала върху селото, трябва да умееш да видиш снежната топка, падаща отгоре и превръщаща се в лавина. Разбира се, аз много дълго изчаках, и отново и отново предпазвах, призовавах, но моите призиви не бяха чути или не бяха приети с необходимата сериозност. Хора, стоящи извън нашето движение ми хвърлят упрек, че се обкръжавам със слепи привърженици, сляпо вярващи в моя авторитет. Това беше преди година, а сега броят на прегрешенията ми значително нарасна. Мога, обаче, да кажа: не срещам толкова много привързаност от страна на членове на Обществото, когато работата опира до доверие, което те би трябвало да ми дават насреща, и изхождайки от това доверие, да насочват постъпките си. Като правило, става обратното на това, което е моето мнение.
към текста >>

20. Смъртта като преобразуване на живота GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Знаете, че на село – сега тези неща постепенно и за селото се променят, – когато ние, старите хора, бяхме млади, хората казваха: Когато човек се събуди, не бива веднага да поглежда към осветения прозорец, а да остане за малко на тъмно.
Знаете, че на село – сега тези неща постепенно и за селото се променят, – когато ние, старите хора, бяхме млади, хората казваха: Когато човек се събуди, не бива веднага да поглежда към осветения прозорец, а да остане за малко на тъмно. Хората на село знаеха за общуването с духовния свят. Те още познаваха този момент на събуждането и не искаха да го пропуснат, не искаха веднага да срещнат силната дневна светлина, а да останат концентрирани, за да задържат нещо от това, което така колосално преминава през човешката душа в мига на събуждането. Нас ни затруднява фактът, че веднага се потапяме в ежедневния живот. В града почти не е възможно да се направи нещо. Когато се събуждаме в града, ни пречи не само дневният живот, но също и шумът от улицата, звънтенето на трамвая и подобни.
към текста >>

Хората на село знаеха за общуването с духовния свят.
Знаете, че на село – сега тези неща постепенно и за селото се променят, – когато ние, старите хора, бяхме млади, хората казваха: Когато човек се събуди, не бива веднага да поглежда към осветения прозорец, а да остане за малко на тъмно. Хората на село знаеха за общуването с духовния свят. Те още познаваха този момент на събуждането и не искаха да го пропуснат, не искаха веднага да срещнат силната дневна светлина, а да останат концентрирани, за да задържат нещо от това, което така колосално преминава през човешката душа в мига на събуждането. Нас ни затруднява фактът, че веднага се потапяме в ежедневния живот. В града почти не е възможно да се направи нещо. Когато се събуждаме в града, ни пречи не само дневният живот, но също и шумът от улицата, звънтенето на трамвая и подобни. Целият културен живот се стреми да отнеме общуването на човека с духовния свят.
към текста >>

21. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Днес вече самият селянин там навън в селото мисли общо взето естественонаучно, макар и да облича това в неговите собствени думи.
Но от последните четири столетия насам всички наши популярни представи са произлезли от популяризирането на естественонаучния метод. Днес вече самият селянин там навън в селото мисли общо взето естественонаучно, макар и да облича това в неговите собствени думи. Естественонаучното мисли общо взето също самият католицизъм с неговия догматичен материализъм. Естественонаучното мислене владее всъщност всичко. Обаче днес сме стигнали до момента, в който е станало необходимо да изградим социален ред. Една голяма част на днешния цивилизован свят се стреми днес да изгради един нов социален строй. Социални изисквания живеят днес в цивилизованото човечество.
към текста >>

22. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Съществуват всъщност само степенни разлики между небето и ада на селянина навън в селото и между материята и духа на така наречените просветени философи на нашите дни.
На основата на дуализма, който ви приведох, днес се намира един друг дуализъм: дуализмът, който се изразява например искам да приведа един характерен пример чрез милтоновия "Изгубен рай". Обаче това е само един външен симптом за нещо, през цялото модерно воление. В по-новото съзнание на човечеството имаме чувството на една противоположност между небето и ада, други го наричат дух и материя. Съществуват всъщност само степенни разлики между небето и ада на селянина навън в селото и между материята и духа на така наречените просветени философи на нашите дни. Същинските импулси на мисленето, които стоят на основата, са именно същите. Истинската противоположност е между Бога и Дявола, между рая и ада. Хората са сигурни в това: раят е доброто, и нещо ужасно е, че хората са излезли от рая; раят е нещо изгубено, той трябва да бъде потърсен отново, а дяволът е ужасният неприятел, противник, който се противопоставя на всички онези същества, които хората свързват с рая. Хора, които нямат никакво предчувствие за това, как противоположностите царуват в най-външните подлистници на нашите социални противоречия и изисквания, не могат даже да си представят, какво значение се крие в този дуализъм между небето и ада или между изгубения рай на Земята. Днес човек трябва да изкаже истински парадоксални неща, когато иска да каже истината, той едва ли може днес да каже истината върху някои неща, без тази истина да изглежда като една побърканост за нашите съвременници.
към текста >>

23. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Съвременният човек живее, да кажем, в града или селото, и неговите преживявания съответно се видоизменят.
Всичко това е тясно свързано със съвсем друго преживяване от човека на неговата връзка с надземния свят, с Космоса, с духовното и физическото в Космоса. Съвременният човек живее, да кажем, в града или селото, и неговите преживявания съответно се видоизменят. Той е заобиколен от гори, планини и реки; или, ако живее в града, градските стени са му пред очите на всяка крачка. Когато говори за космическото и свръхсетивното, то къде е то, според него? Той не може да посочи сфера, вътре в която той би могъл да помисли за космическото и свръхсетивното. Той никъде не може да се докосне до нея, да я улови, да не говорим, че също така неуловимо е и душевно-духовното. Но в древноизточния поток на развитие не е така.
към текста >>

24. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Простите хора, които по-рано живееха на село - това сега се случва все по-рядко, - знаеха за такива неща и затова не искаха веднага да бъдат изтръгвани от съня, защото, когато човек веднага бива събуден и без преход навлезе в будния дневен живот, той ще бъде изтръгван от такива интимни преживявания.
Който истински си припомни, как през определен ден е преживял някакво значително събитие в своя живот и който притежава едно интимно и фино самонаблюдение, лесно ще почувства, - когато, да речем, това значително преживяване се е случило следобед, - как още от сутринта в душата му се е надигало някакво неспокойствие, което му е предвестило това събитие. Повечето хора, които могат да изпитват нещо подобно, всъщност ще имат чувството, че още от сутринта са тръгнали към едно такова изживяване, което е било от голямо значение в живота им. Предхождащите това изживяване часове през деня са били оцветени от него, дори и когато то е било напълно неочаквано, наистина неочаквано съдбоносно събитие. През дните, когато преживяваме нещо жизнено значително за живота ни, ние се събуждаме различно от друг път, когато нищо не се случва. Само че не го забелязваме. Простите хора, които по-рано живееха на село - това сега се случва все по-рядко, - знаеха за такива неща и затова не искаха веднага да бъдат изтръгвани от съня, защото, когато човек веднага бива събуден и без преход навлезе в будния дневен живот, той ще бъде изтръгван от такива интимни преживявания. Затова селянинът казва, че когато човек се събужда, никога не бива веднага да поглежда към прозореца, а по-добре да извърне поглед настрана, за да запази още малко тъмнината и да може да наблюдава, какво се появява там от съня. Селянинът не иска да погледне веднага прозореца и не обичаше да бъде стряскан при събуждането. Той обича да се събужда естествено от звъна на църковната камбана, която всеки ден го събужда по едно и също време, така че още през цялото време на спането може да се подготви за това. Тогава му се струва, че църковната камбана бавно зазвучава в живота му и на сутринта той има своите предчувствия за съдбата, за съдбовните събития, а не за свободните волеви импулси. Това му е приятно и той ще мрази да го събужда будилникът, защото съвсем сигурно, също като точността на смъртта той измъква човека от всичко духовно, много по-сигурно, отколкото прозорецът, който човек съзира при събуждането.
към текста >>

25. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Този мъж в средата на Средновековието, който беше прероденият някогашен собственик на робите, заемаше в едно село не особено приятен пост.
Двете индивидуалности отново се родиха в средата на Средновековието и то сега като брачна двойка. Някогашният собственик на робите отново беше роден като мъж, надзирателят беше жена. Този мъж в средата на Средновековието, който беше прероденият някогашен собственик на робите, заемаше в едно село не особено приятен пост. В известен смисъл той беше един вид полицейски слуга. Всичко, което се случваше в тази селска община, беше стоварвано на гърба му. Положението му всъщност беше много лошо. И когато се потърси, защо беше така, се разбира, че тези селски жители в по-голямата си част бяха робите, които той по-рано беше притежавал и които беше третирал по такъв жесток начин чрез своя надзирател. Кармически сега беше устроено така, че някогашният собственик на роби отново беше висш чиновник, но пък беше станал селски полицай, върху когото всичко се стоварваше и с това то беше стоварвано и върху жена му.
към текста >>

26. Бележки от езотеричния час в Берлин, 13. Април 1906, Разпети петък. GA_245 Указания за езотеричното обучение

На село въздухът е по-чист от този в градовете.
Докато дишането на обикновения човек умъртвява, дишането на пречистения човек носи живот на околния свят. Въздухът в градовете е по-лош не само защото се замърсява от всякакви физически вещества, а също и защото неритмичното, непречистеното дишане на човека разваля въздуха. Въздухът в градовете е пълен с отрова поради неморалността на хората. На село въздухът е по-чист от този в градовете. Там хората все още водят по-прост, по-ритмичен живот с по-голямо спокойствие. Докато човекът в градовете е изпълнен с мисли за хиляди неща, които нахлуват неритмично и в безпорядък в неговия живот, човекът на село има навик да свързва своя живот с ритмичното протичане на природата, с настъпващото и отминаващото, с ритъма на годишните времена. Съответните работи той предприема всяка година във връзка с природата и така се поставя в много по-вътрешна връзка със световните закони, отколкото гражданинът, който съвсем не се съобразява с тези световни закони. С това ритмично включване в течението на световния живот човекът на село внася ритмичност също и в своя живот. Чрез такъв ритъм издишваният от него въздух също става по-ритмичен, по-чист и по-добър.
към текста >>

Докато човекът в градовете е изпълнен с мисли за хиляди неща, които нахлуват неритмично и в безпорядък в неговия живот, човекът на село има навик да свързва своя живот с ритмичното протичане на природата, с настъпващото и отминаващото, с ритъма на годишните времена.
Докато дишането на обикновения човек умъртвява, дишането на пречистения човек носи живот на околния свят. Въздухът в градовете е по-лош не само защото се замърсява от всякакви физически вещества, а също и защото неритмичното, непречистеното дишане на човека разваля въздуха. Въздухът в градовете е пълен с отрова поради неморалността на хората. На село въздухът е по-чист от този в градовете. Там хората все още водят по-прост, по-ритмичен живот с по-голямо спокойствие. Докато човекът в градовете е изпълнен с мисли за хиляди неща, които нахлуват неритмично и в безпорядък в неговия живот, човекът на село има навик да свързва своя живот с ритмичното протичане на природата, с настъпващото и отминаващото, с ритъма на годишните времена. Съответните работи той предприема всяка година във връзка с природата и така се поставя в много по-вътрешна връзка със световните закони, отколкото гражданинът, който съвсем не се съобразява с тези световни закони. С това ритмично включване в течението на световния живот човекът на село внася ритмичност също и в своя живот. Чрез такъв ритъм издишваният от него въздух също става по-ритмичен, по-чист и по-добър. Растенията отделят чист въздух. Те са чисти, несебични, без желания; затова човек се чувства добре сред растенията: те излъчват живот.
към текста >>

С това ритмично включване в течението на световния живот човекът на село внася ритмичност също и в своя живот.
Въздухът в градовете е пълен с отрова поради неморалността на хората. На село въздухът е по-чист от този в градовете. Там хората все още водят по-прост, по-ритмичен живот с по-голямо спокойствие. Докато човекът в градовете е изпълнен с мисли за хиляди неща, които нахлуват неритмично и в безпорядък в неговия живот, човекът на село има навик да свързва своя живот с ритмичното протичане на природата, с настъпващото и отминаващото, с ритъма на годишните времена. Съответните работи той предприема всяка година във връзка с природата и така се поставя в много по-вътрешна връзка със световните закони, отколкото гражданинът, който съвсем не се съобразява с тези световни закони. С това ритмично включване в течението на световния живот човекът на село внася ритмичност също и в своя живот. Чрез такъв ритъм издишваният от него въздух също става по-ритмичен, по-чист и по-добър. Растенията отделят чист въздух. Те са чисти, несебични, без желания; затова човек се чувства добре сред растенията: те излъчват живот. Обикновеният човек обаче със своето дишане носи смърт на околния свят. Чрез чист, морален, несебичен живот той трябва да преобрази своето дишане в чисто и животворно дишане, а чрез йога-упражнения трябва да го направи ритмично.
към текста >>

27. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

В едно село веднъж дошъл чужденец, който бил познат на кмета на града.
В едно село веднъж дошъл чужденец, който бил познат на кмета на града. Той пристигнал на кон и влязъл в селото яздейки. Това било интересно събитие за селяните и те излезли на улицата да го наблюдават. Той оставил коня си в кметската конюшня и останал в неговия дом от събота вечер и през целия неделен ден. В понеделник той поискал да си тръгва и помолил за коня си. Кметът казал: "Ти дойде тук пеша, нямаше кон." На всички протести кметът отговарял: "Ти нямаше кон." Най-накрая той казал: "Много добре тогава, ще попитаме хората в селото; те трябва да са те видели когато пристигна." Тогава той събрал хората заедно и ги попитал дали са видели човекът да пристига пеша, и те всички казали "Да".
към текста >>

Той пристигнал на кон и влязъл в селото яздейки.
В едно село веднъж дошъл чужденец, който бил познат на кмета на града. Той пристигнал на кон и влязъл в селото яздейки. Това било интересно събитие за селяните и те излезли на улицата да го наблюдават. Той оставил коня си в кметската конюшня и останал в неговия дом от събота вечер и през целия неделен ден. В понеделник той поискал да си тръгва и помолил за коня си. Кметът казал: "Ти дойде тук пеша, нямаше кон." На всички протести кметът отговарял: "Ти нямаше кон." Най-накрая той казал: "Много добре тогава, ще попитаме хората в селото; те трябва да са те видели когато пристигна." Тогава той събрал хората заедно и ги попитал дали са видели човекът да пристига пеша, и те всички казали "Да". Когато всеки потвърдил това, кметът казал: "Сега ми се закълнете всички, че този мъж дойде пеша." И всички се заклели, че това било така.
към текста >>

Кметът казал: "Ти дойде тук пеша, нямаше кон." На всички протести кметът отговарял: "Ти нямаше кон." Най-накрая той казал: "Много добре тогава, ще попитаме хората в селото; те трябва да са те видели когато пристигна." Тогава той събрал хората заедно и ги попитал дали са видели човекът да пристига пеша, и те всички казали "Да".
В едно село веднъж дошъл чужденец, който бил познат на кмета на града. Той пристигнал на кон и влязъл в селото яздейки. Това било интересно събитие за селяните и те излезли на улицата да го наблюдават. Той оставил коня си в кметската конюшня и останал в неговия дом от събота вечер и през целия неделен ден. В понеделник той поискал да си тръгва и помолил за коня си. Кметът казал: "Ти дойде тук пеша, нямаше кон." На всички протести кметът отговарял: "Ти нямаше кон." Най-накрая той казал: "Много добре тогава, ще попитаме хората в селото; те трябва да са те видели когато пристигна." Тогава той събрал хората заедно и ги попитал дали са видели човекът да пристига пеша, и те всички казали "Да". Когато всеки потвърдил това, кметът казал: "Сега ми се закълнете всички, че този мъж дойде пеша." И всички се заклели, че това било така. Следователно човекът бил задължен да напусне града пеша, без своя кон. Скоро след това кметът го настигнал, водейки коня му. Мъжът възкликнал: "Каква беше целта на тази комедия? " На което кметът отговорил: "Просто исках да ти покажа моята общност!
към текста >>

28. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919 GA_296 Възпитанието

Тогава той се завърна в родното си село, близо до Залцбург и искаше да се ожени за избраницата си отпреди толкова години.
Виждате ли, в такава една история винаги се сещам за един стар приятел. Запознах се с него, когато той вече беше значително остарял. В младостта си, на 18 години, той беше обикнал едно момиче, беше го обикнал така да се каже в мислите си, но двамата не притежаваха нищо, не можеха да се оженят и за това чакали и си останали верни. Той е бил на 18 години, когато се сгодил за нея, а когато вече беше готов да се ожени за нея беше 64 годишен, защото едва тогава беше придобил достатъчно за да смята, че е готов да се реши на подобна стъпка. Тогава той се завърна в родното си село, близо до Залцбург и искаше да се ожени за избраницата си отпреди толкова години. Но виж ти, църквата заедно с енорията са изгорели, и кръщелното му свидетелство вече не може да се открие. Никъде не е написано къде е кръщаван човека, и никой не му вярваше, че изобщо е роден. Живо си спомням как пристигна писмото му. Когато пристигна писмото, аз живеех в близост до Виенер-Нойщад, и той пишеше в него по това време е работел във Виенер-Нойщад, но отпътувал в родното си село близо до Залцбург в писмото си казваше: Да, аз мисля, че е очевидно, че съм бил роден, защото съм тук; но хората не вярват, че съм роден, защото няма кръщелно свидетелство!
към текста >>

Когато пристигна писмото, аз живеех в близост до Виенер-Нойщад, и той пишеше в него по това време е работел във Виенер-Нойщад, но отпътувал в родното си село близо до Залцбург в писмото си казваше: Да, аз мисля, че е очевидно, че съм бил роден, защото съм тук; но хората не вярват, че съм роден, защото няма кръщелно свидетелство!
Той е бил на 18 години, когато се сгодил за нея, а когато вече беше готов да се ожени за нея беше 64 годишен, защото едва тогава беше придобил достатъчно за да смята, че е готов да се реши на подобна стъпка. Тогава той се завърна в родното си село, близо до Залцбург и искаше да се ожени за избраницата си отпреди толкова години. Но виж ти, църквата заедно с енорията са изгорели, и кръщелното му свидетелство вече не може да се открие. Никъде не е написано къде е кръщаван човека, и никой не му вярваше, че изобщо е роден. Живо си спомням как пристигна писмото му. Когато пристигна писмото, аз живеех в близост до Виенер-Нойщад, и той пишеше в него по това време е работел във Виенер-Нойщад, но отпътувал в родното си село близо до Залцбург в писмото си казваше: Да, аз мисля, че е очевидно, че съм бил роден, защото съм тук; но хората не вярват, че съм роден, защото няма кръщелно свидетелство!
към текста >>

29. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Попитайте един човек, който е израстнал на село, близо до земята, какво представлява за него хлябът?
Обаче днес ние не бива да оперираме с такива понятия. Днес ние трябва да проявяваме верен инстинкт и да не допускаме такива понятия, които са извлечени от подчертаната индустриализация на съвременния живот. В предишните епохи от историята на човечеството теокрацията се намесваше толкова интензивно в социалния живот, че дори икономиката – както казах вчера – се определяше непосредствено от теократическите директиви. Но всичко това се простираше само до областта на селското стопанство. Селското стопанство можеше да бъде изцяло включено в един теократически замислен социален организъм, понеже този социален организъм живееше в самите човешки сърца. Попитайте един човек, който е израстнал на село, близо до земята, какво представлява за него хлябът? За него хлябът най-вече е един дар Божи. Дори и в говоримия език Вие виждате как това, което той слага на своята трапеза, е в пряка връзка с изживявания, които той има, доколкото е член на едно теократическо общество.
към текста >>

Още по-късно поселището се превръщаше в село, в град.
В теократическия ред човекът беше свързан със земята, с почвата. И той чувствуваше как може да израства и да се развива заедно със земята под себе си, след като усещаше именно теократическия ред над главата си. Центърът, средището, беше онова място, където инспирираните предаваха своите съобщения; по-късно това средище се превръщаше в поселище с църква, обградено с околните земи. Още по-късно поселището се превръщаше в село, в град. Градът възниква от социалния ред, въведен от юриспруденцията. И сега нямаме противоположност между селяни и свещеници, сега имаме противоположност между града и земята.
към текста >>

30. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

И така, той живееше на село.
Когато изговаряше своите изречения – а те не бяха много дълги – имах усещането, че устните му са полети със захарен сироп. Имаше нещо много своеобразно в този човек; всъщност той беше и много изобретателен. Приписваха му различни изобретения, които е имал още като дете. Да, той беше една много интересна личност. Той не долавяше своята абнормност, защото беше свикнал с нея. И така, той живееше на село. Там хората гледаха на него с разбиране. Досега аз не съм срещнал населено място, където няма подобни деца. Обикновено те са деца на цялото село. А там всеки е подпомаган и поддържан.
към текста >>

Обикновено те са деца на цялото село.
Да, той беше една много интересна личност. Той не долавяше своята абнормност, защото беше свикнал с нея. И така, той живееше на село. Там хората гледаха на него с разбиране. Досега аз не съм срещнал населено място, където няма подобни деца. Обикновено те са деца на цялото село. А там всеки е подпомаган и поддържан.
към текста >>

31. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Този човек се изправя пред нас в някаква форма, да кажем в някакво село.
Виждате ли, трудно е сега, когато имаме такъв човек пред себе си, а ние можем да го имаме в някакъв вариант пред себе си в най-многообразни положения в живота: можем да го имаме пред себе си, бидейки лекари, можем да го имаме пред себе си, бидейки пастори, можем да го имаме пред себе си дори в ролята на цялата църква. Този човек се изправя пред нас в някаква форма, да кажем в някакво село. Когато го срещнем в някакъв ранен стадий на живота, лекарят днес казва: психопатологична малоценност. Пасторът, и по-точно ако е добре образован, ако е един добре образован бенедиктанец -светските пастори на католическата църква в момента не са така добре образовани, но ако той е един добре образован бенедиктанец, йезуит или барнабит или друг подобен, тогава той по езотеричен път знае, че от нещата, които разказва такъв един човек, за модерния лекар това е една психопатологична малоценност, че от тези неща, които биват разказвани, ако бъдат правилно интерпретирани, въпреки че имаме пред себе си човек, който твърдо е застанал на границата между здраве и болест, чиято нервна система например може изцяло да бъде възприета в патологичен смисъл, когато имаме пред себе си един такъв човек с подчертано лабилно равновесие в проявяващите се душевни сили, действуващи по начин, съвсем различен отколкото при тъй наречения норма лен човек, тогава пасторът знае, че от тези неща, ако бъдат правилно интерпретирани, човек може да получи истински откровения от духовния свят, както в край на сметка и от самия безумец, само че безумният не е призван да ги интерпретира , но е призван този, кой то вниква в цялата тази работа. И така ние можем да имаме този човек пред себе си в ролята на лекари, и ние ще видим как трябва да го разглеждаме като лекари в антропософски смисъл. Можем да имаме този човек пред себе си и в ролята на пастори, можем да го имаме пред себе си и в ролята на църква.
към текста >>

32. 7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Тогава време то беше съвсем друго, живееше се със селяните на село и когато дойдоха хората с калабрийските шапки, които въведоха днешното социалистическо движение, настъпиха други времена и това стана рядкост.
Човек наистина е учуден от това, което селянинът действително знае за процесите, които се извършват в природата. Да се напише такава селска философия днес вече не е възможно. В нашето време нещата в голямата си част изцяло се загубиха. Днес нещата не стоят така, както преди петдесет, преди четиридесет години. Да, това беше нещо извънредно значително, тъй като тогава при селянина можеше да се научи много повече, отколкото в университета. Тогава време то беше съвсем друго, живееше се със селяните на село и когато дойдоха хората с калабрийските шапки, които въведоха днешното социалистическо движение, настъпиха други времена и това стана рядкост. Днес светът напълно се е променил. Присъстващите тук по-млади дами и господа нямат никаква представа, как се е променил светът в течение на последните тридесет четиридесет години. Твърде много от действителната красота на народния начин на говорене диалекти и наречия е загубена. Още повече е загубено от същинската селска философия, която беше вид културна философия. Даже в селските календари тогава стояха неща, които вече ги няма там.
към текста >>

33. 16. Указание на немските издатели GA_327 Биодинамично земеделие

Тези лица още от своята младост, прекарана на село и в земеделското стопанство, са могли да възприемат много от тези традиции, които като спомени и опит могат в променен вид да бъдат плодоносни в развитието на това ново земеделско движение.
Успоредно на това от съществена помощ се оказа, че чрез дадените от Рудолф Щайнер идеи се даде ново разбиране за дълбокия смисъл на много мероприятия в земеделието и градинарството, прилагани по традиция. Иначе много от тези мероприятия като приготвяне на компост, запазване на храстите по синорите, хранене на животните с листа и ароматни билки и пр. бяха от поколения насам обречени на изчезване и на забрава. По-младите поколения, които са възприели мисловния начин на земеделската химия, не бяха повече в състояние да схващат значението на тези мероприятия. Биологично-динамичният стопански метод, както сега беше наречен, все повече влезе в контакт с отделните практики на земеделско-градинарските традиции, така че вече от 1930 година нарастващо число земеделци и едри собственици, търсейки пътища за оздравяване на своите стопанства, се присъединяваха към работата на Изследователския кръг и самите те се включваха в него. Тези лица още от своята младост, прекарана на село и в земеделското стопанство, са могли да възприемат много от тези традиции, които като спомени и опит могат в променен вид да бъдат плодоносни в развитието на това ново земеделско движение.
към текста >>

34. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Приятелят се е оказал в Арлсхайм (село в Дорнах - бел. пр.).
Доктор Щайнер: За да обсъдим тези неща поред, нека да започнем преди всичко с това как пчелите опознават пчеларя. По този повод вие вече имате свое мнение, което, разбира се, е напълно правомерно, ако се разглеждат тези неща чисто разсъдъчно. Но ето какво искам аз да ви кажа: представете си, че имате приятел. Вие познавате този приятел, да кажем от 1915 г. Този приятел е останал в Европа, а вие сте заминал за Америка и сте се върнал, да кажем, през 1925 г. Приятелят се е оказал в Арлсхайм (село в Дорнах - бел. пр.). Вие сте отишли в Арлсхайм, срещнали сте приятеля си и сте го познали. Но какво всъщност е станало между събитията? Вече съм ви привеждал такава съпоставка: веществото, материята, субстанцията, намираща се в човешкото тяло, в течение на седем-осем години напълно се отделя. Нея я няма повече тук. Така че приятелят, когото вие отново сте видели след десет години, действително няма в себе си нищо от това, което сте виждали в него като материално преди десет години.
към текста >>

35. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Намирайки се на село, ние виждаме там ред къщи, и зад всяка къща навсякъде има обор за кравата; там вътре се намират дойните млечни крави, там се добива мляко.
Това е много интересно. Намирайки се на село, ние виждаме там ред къщи, и зад всяка къща навсякъде има обор за кравата; там вътре се намират дойните млечни крави, там се добива мляко. При мравките всичко е много подобно.
към текста >>

36. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Но съм бил познат и с хора, живеещи на село, които смятаха това за фантастика; те просто не знаеха, че навсякъде има въздух; също както хората днес не знаят, че навсякъде има разум.
Виждате ли, господа, по-рано вече съм ви казвал: навсякъде около нас присъстват не само кислород и азот, но в цялата природа присъства разум, истински разум. Никой няма да се учуди, ако му кажат: ние вдишваме въздух - защото въздух има навсякъде, и така наречената наука днес толкова силно се е внедрила в школските учебници, че всички хора казват: навсякъде има въздух и ние вдишваме въздух. Но съм бил познат и с хора, живеещи на село, които смятаха това за фантастика; те просто не знаеха, че навсякъде има въздух; също както хората днес не знаят, че навсякъде има разум. Те смятат за фантасмагория, ако им се каже: също както вдишваме с дробовете въздух, така ние вдишваме, например с носа или ухото, разум. По-рано вече съм ви привеждал достатъчно примери, с които да се убедите, че разум има навсякъде. В последно време ние обсъждахме особено интересната глава от естествената наука за пчелите, осите и мравките. Малко неща в природата позволяват да се надникне дълбоко в тайните й, както това позволява да се направи поведението на насекомите. Насекомите са едни от най-удивителните животни и също позволяват да се хвърли светлина върху много тайни.
към текста >>

37. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. GA_353 История на човечеството и културните народи

Следователно, ако някъде в селото, където гробището се намира близо до къщите, водата се оказва развалена и тогава никакви дървета няма да помогнат!
Следователно, ако някъде в селото, където гробището се намира близо до къщите, водата се оказва развалена и тогава никакви дървета няма да помогнат! В този случай природата помага много малко. Като следствие хората много лесно заболяват от туберкулоза.
към текста >>

Там имаше село, където хората живееха около гробището и не предприемаха нищо друго освен засаждане на орехи.
Те просто не бяха способни на нищо. Имаха хилави мускули, слаби нерви, всичко в тях беше отслабено, бяха бледни. Тогава се питах: защо става така? Виждате ли, интересното беше, че у нас, в Нойдорфл, хората, живеещи също около гробището, бяха сравнително здрави. Това е сериозен въпрос за този, който изучава свойствата на местностите, имащи значение за хората. Там имаше село, където хората живееха около гробището и не предприемаха нищо друго освен засаждане на орехи. И това засаждане беше проява на здрав инстинкт. Обаче в останалото - даже водата за приготвяне на храната много често се вземаше от селския поток! Тук бяха разположени редица къщи (рисува ги на рисунка, вляво горе), между тях - селският поток. Тук имаше църковно дворче, тук беше църквата. Тук живеехме ние, тук - пасторът, тук беше сградата на училището, след това имаше ред къщи, а между тях - потокът и навсякъде имаше орехови дървета.
към текста >>

Цялото село получаваше питейна вода от това място.
Имаше нещо по-съществено. Защо ставаше така, че тук хората бяха здрави, а на друго място - болни, вяли и нежизнеспособни? Този факт може да се обясни така. Близо до това селище се намираше друго[4], съвсем малко, което беше курорт. Там се намираше студен извор с вода, съдържаща въглена киселина. Цялото село получаваше питейна вода от това място. Питейната вода, съдържаща въглена киселина, действаше като компенсация на отровената вода от гробището. А другите хора, намиращи се далеко от този извор, не ползваха водата му. Така че от този пример може да се изследва как водата, съдържаща въглена киселина, тази, за която ви казах веднъж, особено силно въздейства върху Аза и мисленето, как тя се отразява върху Аза и етерното тяло и как компенсира в етерното тяло разрушителните въздействия, оказвани от просмукалото се в селския поток от гробището. (Рис. 1, вляво, горе)
към текста >>

38. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите GA_353 История на човечеството и културните народи

«Защо на село въздухът е толкова хубав?
Например селянинът, винаги работещ сред природата, на свеж въздух, на когото никога не се налага интензивно да работи във въздух, наситен с въглероден двуокис, се намира при такъв въздух само в краен случай, през зимата, когато не работи. Селянинът на смени през зимата и лятото се намира ту в добър, ту в лош въздух. Селянинът има по-здраво етерно тяло. Обаче той не винаги се намира на свеж въздух. Има даже известна поговорка, нали така? «Защо на село въздухът е толкова хубав? Защото селяните не си отварят прозорците! Ако селяните биха си разтворили прозорците, въздухът не би бил толкова хубав! » Но това между другото. На този, който живее на село, му се налага винаги да изпитва редуването на въздух, наситен с кислород, и въздух, наситен с въглероден двуокис. Благодарение на това неговият живот протича в съвсем различни, по-здравословни условия.
към текста >>

На този, който живее на село, му се налага винаги да изпитва редуването на въздух, наситен с кислород, и въздух, наситен с въглероден двуокис.
Има даже известна поговорка, нали така? «Защо на село въздухът е толкова хубав? Защото селяните не си отварят прозорците! Ако селяните биха си разтворили прозорците, въздухът не би бил толкова хубав! » Но това между другото. На този, който живее на село, му се налага винаги да изпитва редуването на въздух, наситен с кислород, и въздух, наситен с въглероден двуокис. Благодарение на това неговият живот протича в съвсем различни, по-здравословни условия. Това откриваме не само при образуването на белези в случай на рани, но и в други случаи. Идете на село. Там хората през лятото, както знаете, ходят боси, без обувки. Във всеки момент всеки от тях може да настъпи ръждив пирон.
към текста >>

Идете на село.
Ако селяните биха си разтворили прозорците, въздухът не би бил толкова хубав! » Но това между другото. На този, който живее на село, му се налага винаги да изпитва редуването на въздух, наситен с кислород, и въздух, наситен с въглероден двуокис. Благодарение на това неговият живот протича в съвсем различни, по-здравословни условия. Това откриваме не само при образуването на белези в случай на рани, но и в други случаи. Идете на село. Там хората през лятото, както знаете, ходят боси, без обувки. Във всеки момент всеки от тях може да настъпи ръждив пирон. Но там, сред природата, на това не обръщат внимание! Човек измъква пирона, изтрива кръвта с мръсен палец - всичко тук е мръсно: пиронът е мръсен, изтичащата кръв също се замърсява, - раната леко се възпалява, но не след дълго всичко отново е нормално и зараства. То не играе сериозна роля.
към текста >>

Ако вие бихте дошли на село по времето на моето детство, как биха ви зарадвали тези пращящи от изобилно здраве етерни тела на селяните!
Това означава, че заразяването на кръвта възниква от слабост на етерното тяло. Етерното тяло се оказва недостатъчно силно, за да може по правилен начин да отстрани проникващата отрова, чуждите вещества. За това е нужно здраво, силно, жизнеспособно етерно тяло. Именно такова е то при селянина. Но сега даже при тях то отслабва. Ако вие бихте дошли на село по времето на моето детство, как биха ви зарадвали тези пращящи от изобилно здраве етерни тела на селяните! Разбира се, при настъпването на почтена възраст, особено при селяните, те изнемогват, доколкото етерното тяло отпада, а също така защото астралното тяло при селяните не е много силно. Но етерното тяло е много силно. Затова всичко при тях се излекува много по-бързо, отколкото при гражданите. Професия, свързана с работа със земята, се явява необичайно здравословна.
към текста >>

39. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство GA_354 Сътворението на света и човека

Помислете само колко силни могат да станат хората на село благодарение на факта, че те просто ядат много хляб, който се произвежда от зърно!
Колкото лош е като хранително средство картофът, толкова са добри всички зърнени култури: пшеница, ръж и т. н. В тях също се съдържат въглехидрати, при това в такъв вид, че човек по най-благоприятен начин ги превръща в скорбяла, в захар и следователно, благодарение на въглехидратите, съдържащи се в зърнените култури, можем да станем толкова силни, колкото това въобще е възможно. Помислете само колко силни могат да станат хората на село благодарение на факта, че те просто ядат много хляб, който се произвежда от зърно! Тялото им само по себе си трябва да бъде здраво, особено ако те употребяват груб хляб, който всъщност е най-здравословната храна. Те трябва да имат здраво тяло; в процеса на изработка на скорбяла и захар, тялото им става особено силно.
към текста >>

40. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството GA_354 Сътворението на света и човека

Да го кажем така: в селото има болен и някой иска хората да не забравят за този болен.
Да го кажем така: в селото има болен и някой иска хората да не забравят за този болен. Защото по-рано в селата е било така, че пари за болнични не са получавали; болничното осигуряване, каси и други подобни, както ви е известно, са нововъведения; тогава в селото са си помагали един на друг на добра воля. Трябвало е да се мисли за болния. И ето, управителят на селото казва: хората са егоистични и не мислят за болния, ако не ги пришпориш, не ги изкараш от егоистичното състояние, не ги заставиш да мислят например за умрелите. И той им казва, че те трябва да вземат парче от ризата на болния, чрез което те самите да помнят, че тук има болен, и да го заровят. Благодарение на това те ще си спомнят, че човек трябва да се грижи за всеки, при което мислите им да бъдат насочени към умрелите.
към текста >>

Защото по-рано в селата е било така, че пари за болнични не са получавали; болничното осигуряване, каси и други подобни, както ви е известно, са нововъведения; тогава в селото са си помагали един на друг на добра воля.
Да го кажем така: в селото има болен и някой иска хората да не забравят за този болен. Защото по-рано в селата е било така, че пари за болнични не са получавали; болничното осигуряване, каси и други подобни, както ви е известно, са нововъведения; тогава в селото са си помагали един на друг на добра воля. Трябвало е да се мисли за болния. И ето, управителят на селото казва: хората са егоистични и не мислят за болния, ако не ги пришпориш, не ги изкараш от егоистичното състояние, не ги заставиш да мислят например за умрелите. И той им казва, че те трябва да вземат парче от ризата на болния, чрез което те самите да помнят, че тук има болен, и да го заровят. Благодарение на това те ще си спомнят, че човек трябва да се грижи за всеки, при което мислите им да бъдат насочени към умрелите. Това действие е носило чисто външен характер, то е било установено само за това, с негова помощ да се пробужда паметта на хората.
към текста >>

И ето, управителят на селото казва: хората са егоистични и не мислят за болния, ако не ги пришпориш, не ги изкараш от егоистичното състояние, не ги заставиш да мислят например за умрелите.
Да го кажем така: в селото има болен и някой иска хората да не забравят за този болен. Защото по-рано в селата е било така, че пари за болнични не са получавали; болничното осигуряване, каси и други подобни, както ви е известно, са нововъведения; тогава в селото са си помагали един на друг на добра воля. Трябвало е да се мисли за болния. И ето, управителят на селото казва: хората са егоистични и не мислят за болния, ако не ги пришпориш, не ги изкараш от егоистичното състояние, не ги заставиш да мислят например за умрелите. И той им казва, че те трябва да вземат парче от ризата на болния, чрез което те самите да помнят, че тук има болен, и да го заровят. Благодарение на това те ще си спомнят, че човек трябва да се грижи за всеки, при което мислите им да бъдат насочени към умрелите. Това действие е носило чисто външен характер, то е било установено само за това, с негова помощ да се пробужда паметта на хората. По-късно забравили за това и започнали да приписват на подобни ритуали магьоснически оттенък, създавайки суеверие. Така стои работата с изключително много неща, които още съществуват като суеверия; в основата им стоят съвсем разумни неща.
към текста >>

НАГОРЕ

0.73033714294434