Търсене в текстове за 'Секунда'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 28 резултата от 18 текста в изречения в които се съдържат търсените думи : 'Секунда'.

1. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ GA_93 Легендата за храма

Също така има седем интервали в музикалната гама: Прима, секунда, терца, кварта, квинта и т.н.; също и атомните тегла в химията следват правилото на числото седем.
Воалът, който забулва най-ранната римска история се повдига от теософията. Седемте римски царе не представляват нищо друго освен седемте принципа, каквито ги знаем от теософията. Както човешкият организъм се състои от седем части – Sthula-Sharira /физическо тяло/, Linga-Sharira /етерно тяло/, Kama-Rupa /астрално тяло/, Kama-Manas /его/, висшия Manas /Духовно-себе/, Buddhi /Живот-дух/ и Atma /Дух-човек/ – така биваше схващан и социалният организъм, като формирал себе си през времената, като последователност от седем степени. И само ако той се изгражда според закона на числото седем, което лежи в основата на цялата природа, би могъл да преуспява. Дъгата също има седем цвята: Червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго, виолетово. Също така има седем интервали в музикалната гама: Прима, секунда, терца, кварта, квинта и т.н.; също и атомните тегла в химията следват правилото на числото седем. И това число прониква през цялото Сътворение. Ето защо съвсем ясно е било за Пазителите на древната мъдрост, че структурата на човешкото общество трябва също така да бъде регулирана по този закон. Според един съвсем точен план тези седем царе са седем степени, седем обединени части. Това бе обикновеният начин, по който се установяваше нова епоха в историята по онова време. Бе правен план, тъй като това се смяташе за средство да се предотвратят каквито и да било безсмислици и за този план бе написан закон.
към текста >>

2. Минало и бъдещо духовно познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Да се казва «любов» може да се научи за една секунда.
Тогава няма да казваме само с ленива сантименталност, че този дух е безсмъртен и празнува нов рожден ден, а сами ще допринесем той да живее и работи там, където трябва да работи. Защото единственото лично желание на основателката наистина е членовете на теософското движение да станат живо изразно средство за духа, който тя самоотвержено постави в служба на това движение и колкото членовете на този дух разбират самоотвержеността и колкото повече се научават да разбират, че съществува задължение към познанието, толкова повече ще осъществяват духа на Елена Петровна Блаватска. Човек чува хората винаги да казват: «Важното са любовта и състраданието». Разбира се, че любовта и състраданието са главното нещо, но само познанието може да оплоди любовта и състраданието. Съществува склонност към удобството и тя съвсем не се среща рядко също и сред тези, които вярват, че се стремят към духа. Да се казва «любов» може да се научи за една секунда. Да се постигне познание за доброто и благословението на човечеството, е необходима цяла вечност. Да събудим в нас съзнанието, че познанието е основата на всяко действително духовно действие, трябва все повече да става смисъл на теософското движение. Затова става въпрос да последваме основателката на нашето движение в постигането на безспирно познание – къс по къс, без да се оставим да ни заблуждава удобството, което не иска да учи, а да схване всичко за един ден. Именно това може да се научи от произведенията и дейността на Елена Петровна Блаватска и затова всяко говорене, произлизащо от неактивно удобство, е суета. Това обаче, което следва да учим, извършвайки го като продължение на започнатото от самата нея на физическия план, е стремежът към духовнонаучното познание.
към текста >>

3. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г. GA_98 Природни и духовни същества

Не е възможно едно физическо тяло с кръв и нервна система да съществува дори и секунда без астрално тяло и аз.
Човекът се държи извънредно пренебрежително към своето тяло. За да има инструменти за аза и астралното тяло, е било необходимо да бъдат създадени кръвта и нервната система. Сега през нощта той напуска кръвта и нервната система. Не е възможно едно физическо тяло с кръв и нервна система да съществува дори и секунда без астрално тяло и аз. Растението може да съществува без тях, понеже няма нервна система и кръв. Сутрин бихме намирали физическото тяло мъртво, ако през нощта се осланяме само на самите нас. Ние му отнемаме висшите сили – астралното тяло и аза, които трябва да обслужват физическото тяло. Това, което не правим, през нощта трябва да го правят други същества. Те навлизат нощем във физическото и етерното тяло, потъват в тях.
към текста >>

4. Елементарното царство, неговите видове и действия GA_98 Природни и духовни същества

Астралните им тела не принадлежат към някое физическо тяло, но въпреки това те не са по-малко променливи, а всяка секунда променят формата, цветовете и светлината си.
Отидем ли обаче на астралния план, който директно граничи с нашия свят, прониква го като най-близкия свят, не е повече така. Там е светът на вечното движение. Разгледате ли астралното тяло на човека, това, което облъхва човека като аура и е израз на пориви, страсти и т.н., ще видите, че в това астрално човешко тяло непрекъснато нахлуват и се оттеглят багри и форми, които се променят във всеки миг – проблясват нови багри, други изчезват. При човека е така. Но има същества, които се носят, профучават из астралното поле. Астралните им тела не принадлежат към някое физическо тяло, но въпреки това те не са по-малко променливи, а всяка секунда променят формата, цветовете и светлината си. Всичко на астралното поле е непрекъснат израз на същността на тези същества. Там бихме се доста затруднили, ако искаме да оставим нашите понятия така замръзнали и непроменливи, както са тук, на физическото поле. Там трябва да се съобразим с подвижността на формите, да си изработим подвижни понятия, да употребяваме едно понятие ту по един, ту по друг начин.
към текста >>

5. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

И студентът изживява по-нататък във всички подробности до момента, когато той съпроводен от секунданта и лекаря е на дуела и се раздава първия изстрел.
Друг пример. Студент сънува, че стои пред вратите на аудиторията. В този момент някой започва да го дразни, както казват на жаргон. Резултатът е призив за дуел. И студентът изживява по-нататък във всички подробности до момента, когато той съпроводен от секунданта и лекаря е на дуела и се раздава първия изстрел. В тази секунда той се пробужда и вижда, че е паднал столът, който се е намирал близо до леглото. Наяве той просто би чул звука от падането, а в сънят това прозаично събитие се съдържа в символиката на дуела. Виждате също така, че временните отношения са напълно различни, понеже цялата тази драма се случила в главата на студента за миг. Дрезгавината е изтласкала времето на заден план, те не се подчиняват на съотношенията в света, тя самата образува времето.
към текста >>

В тази секунда той се пробужда и вижда, че е паднал столът, който се е намирал близо до леглото.
Друг пример. Студент сънува, че стои пред вратите на аудиторията. В този момент някой започва да го дразни, както казват на жаргон. Резултатът е призив за дуел. И студентът изживява по-нататък във всички подробности до момента, когато той съпроводен от секунданта и лекаря е на дуела и се раздава първия изстрел. В тази секунда той се пробужда и вижда, че е паднал столът, който се е намирал близо до леглото. Наяве той просто би чул звука от падането, а в сънят това прозаично събитие се съдържа в символиката на дуела. Виждате също така, че временните отношения са напълно различни, понеже цялата тази драма се случила в главата на студента за миг. Дрезгавината е изтласкала времето на заден план, те не се подчиняват на съотношенията в света, тя самата образува времето.
към текста >>

6. Житейските лъжи на съвременното културно човечество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от живота ни, а именно че трябва да упражняваме духовната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, пред които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице!
Ние виждаме: когато проследяваме в хората това, което протича през вътрешната им същност, когато не преминаваме покрай такива неща без да се замислим, хората ни се представят по забележителен начин. За това трябва да имаме ясно съзнание. И не трябва да се учудваме, че имаме затруднения да се сблъскаме в живота с напълно противоположното, когато служебно призваните развиват такива мисли за религиозното и духовно възпитание на човечеството. Ние трябва винаги да съблюдаваме на какво служим в целостта на човечеството чрез това, че на подвеждащите мисли на човечеството, които днес идват от такава страна, противопоставяме мислите, които могат да са плодотворни. И една такава мисъл може и в най-дълбока депресия да ни извиси, да ни изпълни със сила. Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от живота ни, а именно че трябва да упражняваме духовната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, пред които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице! След като нашата карма ни е довела до духовната наука, трябва също така да искаме да приемем това, което тя може да ни възложи като изпитание. Защото противопоставящите се на духовната наука световни сили са ужасно могъщи и хората изобщо не знаят за това. Защото онзи мъж, разбира се, няма никаква представа от всичко, което представлява същността на мисленето и усещането и което може да се разкрие само когато чрез духовната наука се добие ясен поглед за цялата разрушителност на подобен начин на мислене! Ето защо не може да му се приписва вина, не трябва да го приемаме пренебрежително, а един такъв факт трябва да се разглежда напълно обективно, както се разглежда земетресение или вулкан, действащи също разрушително – макар и в малка област – с външни физически средства. Мъжът обаче в действителност не може да мисли.
към текста >>

7. 3. Лекция, 14.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Всичко се стече така, всичко стана именно в секундата, когато детето се оказа край тази кола.
Рядко изключение е, там да мине кола. Много преди и след това нямаше нито една. И малкият Тео изобщо винаги идваше тук четвърт час по рано. В тази вечер той закъсня с четвърт час. Той можеше да мине от лявата, а не от дясната страна на колата, но той излезе от друг път, а не от обичайния. Всичко се стече така, всичко стана именно в секундата, когато детето се оказа край тази кола. Духовното изследване на този случай в неговите кармични връзки показа, че душата на момчето е довела този фургон на това място, за да приеме смъртта в това време; защо всичко това така се е стекло – физическите събития бяха следствие от духовните отношения. Тогава фактите се показват в съвсем друга светлина, тогава се вижда зависимостта между това, което се е случило и това, което става след смъртта. Малкият Тео имаше етерно тяло, което при нормален живот би могъл да го има още 70-80 години, че и повече. То не изчезва, то остава. Етерното тяло на починалото седемгодишно дете още е пълно със сили, които би трябвало да се използват в хода на живота, те са налице в духовния свят.
към текста >>

8. ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

И така е, че по време на това вътрешно концентриране (ляво), това формиране - не е съвсем така, но искам да го кажа като пример, ако за някакво впечатление се нуждаем, да кажем, от една секунда, то от страна на бъбречната система има вече четири импулса на разтваряне.
Това е много интересен факт. И този факт, който може да се наблюдава по пътя на имагинацията, когато просто се види как нещата могат да се запаметят, ни води към нещо друго; води ни да научим, че главата на човека му е много по-бавен другар от останалия човек. Когато говорихме за тричленността на човека и първо поставихме ритмичния организъм в средата, от една страна, имаме нервно-сетивния организъм, т.е. главовия организъм, от друга - двигателно-веществообменния организъм, можем да кажем, че главовият организъм, с цялото си развитие, битие и бъдеще, се движи в по-бавно темпо от двигателно-веществообменния организъм. И така е, че по време на това вътрешно концентриране (ляво), това формиране - не е съвсем така, но искам да го кажа като пример, ако за някакво впечатление се нуждаем, да кажем, от една секунда, то от страна на бъбречната система има вече четири импулса на разтваряне. Следователно имаме вече четири атаки на разтварянето. (Виж рис. 2,)
към текста >>

9. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Неуловимите Духове-Паяци засилват своята грозота, защото всяка нова секунда те притежават друга грозота, и човек има чувството, че новата грозота израства от старата, че става все по-голяма и все по-страшна.
Ние съвсем не трябва да вярваме, че когато пристъпи зад завесата на сетивния свят, когато пристъпи в областта зад „прага", човек попада в една възвишена и чиста красота. Не си мислете, че на онзи, който познава тези неща, току така е хрумнало да каже: Ако хората не са добре подготвени, те трябва да спрат пред прага на духовния свят. Защото зад завесата, те изведнъж ще се окажат без здрава почва под краката си. Ако Вие навлезете с духовно отворен поглед в елементарния свят, принадлежащ на въздуха и водата, ще се изумите от яростната борба между неуловимия свят на Силфите и Ундините с Духовете-Паяци, с тези истински първообрази на грозотата. Всъщност те възникват от елементите на водата, на водните изпарения и от елементите на въздуха. Неуловимите Духове-Паяци засилват своята грозота, защото всяка нова секунда те притежават друга грозота, и човек има чувството, че новата грозота израства от старата, че става все по-голяма и все по-страшна. Да, ето как изглеждат нещата, които ни радват, ето как изглеждат нещата в света на въздуха и водата.
към текста >>

10. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Но можем да си съставим за това някаква престава, ако си кажем следното: човек преживява секунда (между първа и втора степен(до-ре) бел.пр.Е.М.) от близката октава и терца от втората, следваща октава.
Така, че човек възприема едва този интервал «до», «ре», т.е. «ре» от следващата октава. По такъв начин, в Лемурийския период ние имаме такова музикално преживяване, което няма място при слушане на интервали в пределите само на една октава, а интервалът трябва да излезе извън пределите на октавата до следващия тон на съседната октава, а след това и зад пределите и чак до следващия тон на по-далечната октава. И тогава човек преживява нещо такова, за което е трудно да се намери наименование. Но можем да си съставим за това някаква престава, ако си кажем следното: човек преживява секунда (между първа и втора степен(до-ре) бел.пр.Е.М.) от близката октава и терца от втората, следваща октава. Той преживява нещо като обективна терца, при това две терци –голяма и малка. Но, разбира се, терцата, която той преживява, не е терца както я разбираме ние. Но, доколкото тогава човек е могъл да изживява такива интервали, които ние сега наричаме прима от една октава, секунда от следващата и терца от по-следващата октава, то този човек от древността ги е възприемал като някакъв вид обективен мажор и обективен минор. Това са били не преживяни вътре в себе си мажор и минор, а мажор и минор, възприемани като израз на душевните преживявания на Боговете. Хората от Лемурийския период са преживявали, не можем да кажем: свои радости и страдания, ликуване и униние, а трябва да кажем: хората преживявали тогава в тези интервали, чрез тези особени музикални усещания, бидейки съвсем не в самите себе си, космическите, ликуващи възгласи на Боговете и техните космически жални викове.
към текста >>

Но, доколкото тогава човек е могъл да изживява такива интервали, които ние сега наричаме прима от една октава, секунда от следващата и терца от по-следващата октава, то този човек от древността ги е възприемал като някакъв вид обективен мажор и обективен минор.
По такъв начин, в Лемурийския период ние имаме такова музикално преживяване, което няма място при слушане на интервали в пределите само на една октава, а интервалът трябва да излезе извън пределите на октавата до следващия тон на съседната октава, а след това и зад пределите и чак до следващия тон на по-далечната октава. И тогава човек преживява нещо такова, за което е трудно да се намери наименование. Но можем да си съставим за това някаква престава, ако си кажем следното: човек преживява секунда (между първа и втора степен(до-ре) бел.пр.Е.М.) от близката октава и терца от втората, следваща октава. Той преживява нещо като обективна терца, при това две терци –голяма и малка. Но, разбира се, терцата, която той преживява, не е терца както я разбираме ние. Но, доколкото тогава човек е могъл да изживява такива интервали, които ние сега наричаме прима от една октава, секунда от следващата и терца от по-следващата октава, то този човек от древността ги е възприемал като някакъв вид обективен мажор и обективен минор. Това са били не преживяни вътре в себе си мажор и минор, а мажор и минор, възприемани като израз на душевните преживявания на Боговете. Хората от Лемурийския период са преживявали, не можем да кажем: свои радости и страдания, ликуване и униние, а трябва да кажем: хората преживявали тогава в тези интервали, чрез тези особени музикални усещания, бидейки съвсем не в самите себе си, космическите, ликуващи възгласи на Боговете и техните космически жални викове. И ние можем да се огледаме в тази земна, действително преживяна епоха, по време на която е било навън, можем да кажем, изявявало се е във Вселената това, което сега човек преживява при мажора и минора. Това, което той сега преживява вътрешно, тогава се е изявявало външно, в цялата Вселена. Това, което днес го вълнува във вътрешните му преживявания, в неговата душа, това той е усещал при излизането си от своето физическо тяло навън като преживяване на Боговете във Вселената.
към текста >>

11. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Същинското изживяване на секундата човек днес още не е достигнал.
Те бяха движени. В квинтовото изживяване движението още беше налице. Секстата пък стои помежду им. И така, можем да забележим: Тези три стъпала, септима, секста, квинта, човекът изживява в отдалечаването, с квартата влиза в себе си, с терцата той е вътре в себе си. Октавата в нейното пълно музикално значение той ще изживее в бъдеще. Същинското изживяване на секундата човек днес още не е достигнал. Това са нещата, които се намират в бъдещето. При едно още по-голямо вглъбяване на човека, той ще усети секундата и накрая отделния тон. Аз не знам дали някои си спомнят, че веднъж при поставяне на въпроси в Дорнах[3] казах, че отделният тон ще бъде почувстван като една музикална диференцираност, че вече в отделния тон ще се намира музикално диференцираното.
към текста >>

При едно още по-голямо вглъбяване на човека, той ще усети секундата и накрая отделния тон.
Секстата пък стои помежду им. И така, можем да забележим: Тези три стъпала, септима, секста, квинта, човекът изживява в отдалечаването, с квартата влиза в себе си, с терцата той е вътре в себе си. Октавата в нейното пълно музикално значение той ще изживее в бъдеще. Същинското изживяване на секундата човек днес още не е достигнал. Това са нещата, които се намират в бъдещето. При едно още по-голямо вглъбяване на човека, той ще усети секундата и накрая отделния тон. Аз не знам дали някои си спомнят, че веднъж при поставяне на въпроси в Дорнах[3] казах, че отделният тон ще бъде почувстван като една музикална диференцираност, че вече в отделния тон ще се намира музикално диференцираното.
към текста >>

Например ще разберете, че от самия инстинкт ще произлезе усещането за движение назад при долните членове на октавата (прима, секунда, терца) и че при горните тонове (квинта, секста, септима) човек има инстинкт за движение напред.
Сега, когато обхващате с поглед това, което бе казано, ще разберете също защо в нашата тонова евритмия навлизат точно такива форми, но ще схванете и още нещо. Например ще разберете, че от самия инстинкт ще произлезе усещането за движение назад при долните членове на октавата (прима, секунда, терца) и че при горните тонове (квинта, секста, септима) човек има инстинкт за движение напред.
към текста >>

12. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Но представа би могла да се получи, ако кажа: Човекът преживяваше секундата на следващата октава и терцата на по-следващата.
В лемурийската епоха имаме едно музикално преживяване, което не може да съществува за слушателя в рамките на една октава. Този интервал надхвърля рамките на една октава, достига първия тон на следващата октава, а след това достига следващия тон на по-следващата октава. Човекът преживяваше нещо, което е трудно за описване. Но представа би могла да се получи, ако кажа: Човекът преживяваше секундата на следващата октава и терцата на по-следващата. Той изживяваше един вид обективна терца, а така също и двете терци, голяма и малка. Само че терцата - това, което той изживяваше тогава - не е никаква терца в нашия смисъл. Само защото възприемам примата в същата октава, тонът, който мисля в отношение със следващата прима, е терцовият тон. Но тъй като човекът можеше да изживява непосредствено интервалите, които за нас днес са такива, че можем да кажем: Прима в едната ок-тава, секунда в следващата октава, терца в третата октава, така този по-стар човек възприемаше един вид обективен мажор и обективен минор, не мажор и минор, изживявани вътрешно, а мажор и минор, които бяха усещани като израз на душевното изживяване на боговете. Хората от лемурийската епоха изживяваха - човек не може да каже радост и мъка, извисяване и потиснатост, а трябва да каже: Хората от лемурийската епоха изживяваха, чрез особеното възприемане на тези интервали, космическото ликуване на боговете и космическите жалби на боговете.
към текста >>

Но тъй като човекът можеше да изживява непосредствено интервалите, които за нас днес са такива, че можем да кажем: Прима в едната ок-тава, секунда в следващата октава, терца в третата октава, така този по-стар човек възприемаше един вид обективен мажор и обективен минор, не мажор и минор, изживявани вътрешно, а мажор и минор, които бяха усещани като израз на душевното изживяване на боговете.
Човекът преживяваше нещо, което е трудно за описване. Но представа би могла да се получи, ако кажа: Човекът преживяваше секундата на следващата октава и терцата на по-следващата. Той изживяваше един вид обективна терца, а така също и двете терци, голяма и малка. Само че терцата - това, което той изживяваше тогава - не е никаква терца в нашия смисъл. Само защото възприемам примата в същата октава, тонът, който мисля в отношение със следващата прима, е терцовият тон. Но тъй като човекът можеше да изживява непосредствено интервалите, които за нас днес са такива, че можем да кажем: Прима в едната ок-тава, секунда в следващата октава, терца в третата октава, така този по-стар човек възприемаше един вид обективен мажор и обективен минор, не мажор и минор, изживявани вътрешно, а мажор и минор, които бяха усещани като израз на душевното изживяване на боговете. Хората от лемурийската епоха изживяваха - човек не може да каже радост и мъка, извисяване и потиснатост, а трябва да каже: Хората от лемурийската епоха изживяваха, чрез особеното възприемане на тези интервали, космическото ликуване на боговете и космическите жалби на боговете. Ние можем да погледнем назад към една земна епоха, изживявана действително от хората, в която във вселената беше проектирано онова, което човек изживява днес при мажор и минор. Каквото той днес преживява вътрешно, беше проектирано навън. Това, което вълнува днес неговата душевност, той го възприемаше в състояние на отделеност от физическото си тяло като преживяване на боговете отвън. Това, което днес би трябвало да охарактеризираме като вътрешно мажорно преживяване, той го възприемаше в състояние на отделеност от тялото си като космическа песен на ликуване, като космическа музика на ликуване на боговете, като израз на радост от тяхното световно творение.
към текста >>

13. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Примата откриваме от лопатките до израстъка на мишничната кост, секундата откриваме в мишничната кост, терцата, от лакътя до китката.
По-нататък този физически човек представлява отражение на това, което живее в дишането и в кръвообращението. Цялата динамика, струяща активно в кръвообращението и в дишането, цялата тя се ориентира музикално, тя може да бъде разбрана само ако си я представим в музикални форми. Можем да си я представим само ако например в костната система видим това, в което са се влели онези формообразуващи сили, които действуват в дишането и в кръвообращението, но като музикални формиращи сили. Ние непосредствено можем да усетим как октавата изхожда отзад от лопатките и тръгва по хода на костите, и че ръцете със своето костно оформяне не могат да бъдат разбрани, изхождайки от една механична динамика, но само ако подходим към тях с едно музикално разбиране. Примата откриваме от лопатките до израстъка на мишничната кост, секундата откриваме в мишничната кост, терцата, от лакътя до китката. Тук откриваме две кости, защото съществуват две терци, една голяма и една малка и т.н. Накратко, когато онова, което в дишането и в кръвообращението се владее от астралното тяло, го потърсим отново като отражение във физическото тяло, тогава ние трябва да подходим с музикално разбиране.
към текста >>

14. 9. СКАЗКА СЕДМА GA_326 Раждането на естествените науки

Най-важната точка установена от този закон е тази, че той определя пътя, който един падащ камък изминава в първата секунда на падането.
Всъщност Галилей откри закона на падането на телата. Най-важната точка установена от този закон е тази, че той определя пътя, който един падащ камък изминава в първата секунда на падането. В миналото към виждането на падащия камък хората са прибавяли впечатлението на скоростта, които те самите биха получили, ако искаха да бягат също така бързо. Галилей наблюдава падащия камък. Но той няма вече вътрешна та опитност на падането. Той се задоволява да измери дължината на изминатия от камъка път, в едно пространство станало външно, през време на първата секунда на падането. Камъкът падайки с едно ускорено движение, той измерва също и изминатия път, в следващите секунди.
към текста >>

Той се задоволява да измери дължината на изминатия от камъка път, в едно пространство станало външно, през време на първата секунда на падането.
Всъщност Галилей откри закона на падането на телата. Най-важната точка установена от този закон е тази, че той определя пътя, който един падащ камък изминава в първата секунда на падането. В миналото към виждането на падащия камък хората са прибавяли впечатлението на скоростта, които те самите биха получили, ако искаха да бягат също така бързо. Галилей наблюдава падащия камък. Но той няма вече вътрешна та опитност на падането. Той се задоволява да измери дължината на изминатия от камъка път, в едно пространство станало външно, през време на първата секунда на падането. Камъкът падайки с едно ускорено движение, той измерва също и изминатия път, в следващите секунди. Но важното остава това, което става през първата секунда. Следователно Галилей изоставя интимната опитност, личната опитност. Той чисто и просто измерва определено външно явление, което няма вече нищо общо със самия наблюдател, което става съвършено чуждо за него. Отрязването на наблюдаваното явление от съществото, което го наблюдава, става толкова абсолютно, че това последното забравя, че би могло само да има една вътрешна, интимна опитност за него.
към текста >>

Но важното остава това, което става през първата секунда.
В миналото към виждането на падащия камък хората са прибавяли впечатлението на скоростта, които те самите биха получили, ако искаха да бягат също така бързо. Галилей наблюдава падащия камък. Но той няма вече вътрешна та опитност на падането. Той се задоволява да измери дължината на изминатия от камъка път, в едно пространство станало външно, през време на първата секунда на падането. Камъкът падайки с едно ускорено движение, той измерва също и изминатия път, в следващите секунди. Но важното остава това, което става през първата секунда. Следователно Галилей изоставя интимната опитност, личната опитност. Той чисто и просто измерва определено външно явление, което няма вече нищо общо със самия наблюдател, което става съвършено чуждо за него. Отрязването на наблюдаваното явление от съществото, което го наблюдава, става толкова абсолютно, че това последното забравя, че би могло само да има една вътрешна, интимна опитност за него.
към текста >>

След като сме измерили неговата скорост във всяка следваща секунда, ще кажем, че то е инертно.
То постоянно изминава същия път за същото време. Ако не дойде да му повлияе никакво външно влияние, ако никакво външно влияние не го промени, то ще се движи непрестанно със същата скорост. То е инертно. Само то не прави никакво усилие да измени своето положение. След като не прави никакво усилие да измени своето положение. След като сме измерили неговата скорост във всяка следваща секунда, ще кажем, че то е инертно. Но в миналото хората са чувствували вътрешно това, което е въпросното тяло, което във всяка минута изминава същия път? И намираха, че за да постигнат това, трябваше да останат точно в състояние на инерция, което нищо не идва да измени.
към текста >>

Да се измери пада нето на телата, пространството изминато от едно падащо тяло в първата секунда, да се измисли законът на инерцията предполагайки съществуването на подвижни точки, чието движение е неизменно, това е нещо по-лесно.
Не беше лесно да се стигне изведнъж до пълна забрана на тази толкова интимна опитност и да намери човек в себе си новата сила, която би му позволила да се обърне отново към сетивния свят. Да се измери пада нето на телата, пространството изминато от едно падащо тяло в първата секунда, да се измисли законът на инерцията предполагайки съществуването на подвижни точки, чието движение е неизменно, това е нещо по-лесно. Но когато се касае да се прожектира във външния свят съзнанието за четирите елемента, хората изолират, забравят вътрешното същество, без да донесат в противовес това, което е положително в математиките. Следователно хората не са успели да направят обективна цялата етерна опитност, както това може да бъде осъществено по-късно за физическото чувство. И всъщност ние се намираме на това място и днес. Ако бихме успели да направим преминаване на обективното поле сборът на личните опитности идващи от етерното тяло, тогава би се родила една химическа наука, която чрез своята сигурност и точност би отговаряла напълно на нашата съвременно физика. Но химията е още твърде непрецизна и неясна в нейни те формули, които тя използува, за да изкаже своите собствени закони.
към текста >>

15. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Вместо това ние имаме днес измерването на изминатото пространство от падащото тяло през първата секунда на падането.
Вместо това ние имаме днес измерването на изминатото пространство от падащото тяло през първата секунда на падането. Същото е станало с всички схващания за природата: днес ние вярваме само във външния изглед на нещата, които виждаме.
към текста >>

Ние я изразяваме чрез изминатото пространство в една секунда; но в действителност това, което наистина сме наблюдавали, е движението.
Но какво виждаме ние в действителност във външния свят? Ние виждаме движението Общо взето ние правим да изчезне скоростта по едни елегантен начин, изразявайки я с една диференциала. Ние я изразяваме чрез изминатото пространство в една секунда; но в действителност това, което наистина сме наблюдавали, е движението. Обаче чрез този метод ние нямаме вече вътрешно нищо общо с наблюдавания факт. Когато изучаваме движението на едно тяло, т.е. промените на положението в пространството, в него няма нищо от самите нас. За да се съединим отново с него, трябва да намерим средството да се върнем отново към вътрешното познание на физическия, пространствен предмет, поемайки отново пътя, който ни е отдалечил от него. Трябва да гледаме скоростта не вече като една проста промяна на положение то, а като едно собствено качество на предмета; трябва да стигнем до там, да намерим отново в самите нас това качество, участвувайки вътрешно в скоростта на тялото.
към текста >>

16. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

Тук също има секундарни водни животни като китовете.
Млекопитаещи: Ембрионално развитие в майчин организъм с техните комплицирани органи при ембриона и майката. Безпрепятствено движение и възможност за бягане по време на бременността. Относителна независимост на новороденото от естеството и смилаемостта на наличната местна храна чрез високо стойностното майчино мляко. Миграция и възможност за бягане още от момента на раждането, на вече добре развитите потомци. Постепенно намаляване броя на потомците, достигащо при някои видове до един на година. Тук също има секундарни водни животни като китовете.
към текста >>

17. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Веднага след блъскането студентът търси секунданти -това е историята, която му се присънва, - те за всичко се договарят, между секундантите текат преговори; сякаш всичко това се точи много дълго.
Веднъж, когато много от присъстващите ги нямаше, ви разказах за един характерен сън; с този пример можете да видите, че сънят протича, че се «изстрелва» в главата само в момента на пробуждането. Един студент стои пред вратата на аудиторията. Друг се приближава към него и грубо го блъска. А такова блъскане сред студентите се смята за най-груба обида! Изходът може да бъде само дуел, друг изход няма. Веднага след блъскането студентът търси секунданти -това е историята, която му се присънва, - те за всичко се договарят, между секундантите текат преговори; сякаш всичко това се точи много дълго. Сънува, че тръгват към гората, застават по местата, определят дистанцията, отмерват крачките, определят разстоянието от бариерата. Пистолетите са заредени - всичко това му се присънва, - натискат се спусъци, раздават се изстрели и тук той се събужда! Мигновено забелязва, че обезпокоен в съня си, той е бутнал стола; но по време на пробуждането столът още падал. И така, падането на стола е създало целия сън: в този момент целият сън е преминал през главата. Сънят е имал само вътрешна продължителност.
към текста >>

18. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето GA_353 История на човечеството и културните народи

Би могло съвсем точно да се знае къде стои небесното тяло в определеното време, да се знае с точност до хилядна от секундата, доколкото биха могли да се правят много точни сметки.
Откъде се взема този недостатък? Той възниква от факта, че нашата Слънчева система не се явява предоставена сама на себе си. Да допуснем, че с този гореспоменат човек, когато той е тръгвал към вас, нещо се е случило по пътя. Бил е задържан от нещо. Ако тази планетна система беше такава, че в нея не ставаше нищо друго освен това, което правят Слънцето, Луната и звездите, тя би била напълно изчисляема, всичко би могло да се изчисли. Би могло съвсем точно да се знае къде стои небесното тяло в определеното време, да се знае с точност до хилядна от секундата, доколкото биха могли да се правят много точни сметки. Но в тези сметки, както ви казах, има недостатък. Той възниква само вследствие на факта, че на тази система не й се позволява да пребивава във Вселената сама за себе си, бидейки независима от каквото и да е. В нея нахлуват, пронизват я комети. Поради факта, че тези комети нахлуват от Космоса, Космосът, Вселената дават на тази планетна система нещо подобно на това, което ние получаваме при приемане на храна. Кометата се явява своего рода хранителен продукт за планетната система.
към текста >>

0.88635897636414