Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
153
резултата от
87
текста с точна фраза : '
Седмица
'.
1.
01 ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Тези срещи в Дорнах на хора от всички професии, идващи от различни страни и среди, се оказаха толкова плодотворни, че бе замислено тяхното разширение на различни езици и така се зароди идеята за една "френска
седмица
".
През лятото на 1921 година група артисти говорещи английски език се събра в Дорнах за един "летен курс", който съдържаше много практически приложения. Що се отнася до сказките изнесени от Рудолф Щай нер на немски език те бяха преведени още при тяхното изнасяне. Представленията с Евритмия бяха свързан и със съчинения от английски автори.
Тези срещи в Дорнах на хора от всички професии, идващи от различни страни и среди, се оказаха толкова плодотворни, че бе замислено тяхното разширение на различни езици и така се зароди идеята за една "френска седмица".
Но за онези, които преживяха войната във Франция, пречка се явява не само езикът, за да може да се поеме пътят за Дорнах. Войната произведе едно скъсване на такива образцови отношения, каквито бяха тези между Рудолф Щайнер и Едуард Шуре. А авторът на "Великите Посветени", ако не беше представител на Антропософията във Франция, беше все пак най-видната личност обърнала се към Антропософията. Някои от неговите съчинения, написани за театъра, бяха поставени на сцената от Мария де Сиверс, която ги беше превела на немски език.
към текста >>
2.
07. 8. Духовни области на света и човешкото себепознание
GA_26 Мистерията на Михаил
Ръководните принципи, които бяха изпратени през тази
седмица
от Гьотеанума до членовете на Антропософското Общество, насочват погледа на душата към Съществата на духовните царства, с които човекът е свързан по възходяща линия, както по нисходяща линия той е свързан с царствата на природата.
Ръководните принципи, които бяха изпратени през тази седмица от Гьотеанума до членовете на Антропософското Общество, насочват погледа на душата към Съществата на духовните царства, с които човекът е свързан по възходяща линия, както по нисходяща линия той е свързан с царствата на природата.
към текста >>
3.
09. 10. Как трябва да се използват ръководните принципи
GA_26 Мистерията на Михаил
Когато човек всяка
седмица
се запознава с тези принципи, той ще открие, че те дават едно упътване за задълбочаване в съществуващия материал на циклите и за изнасяне на този материал в определен ред в събранията на кръжоците.
В ръководните принципи, които се издават от Гьотеанума, трябва да бъде даден един подтик за членовете на Антропософското Общество, които искат да бъдат деятелни, да изградят по единен начин съдържани ето на антропософската дейност.
Когато човек всяка седмица се запознава с тези принципи, той ще открие, че те дават едно упътване за задълбочаване в съществуващия материал на циклите и за изнасяне на този материал в определен ред в събранията на кръжоците.
към текста >>
Без съмнение, желателно би било всяка
седмица
сказките, които се изнасят в Дорнах, да могат да бъдат разпратени веднага по всички направления до отделните кръжоци.
Без съмнение, желателно би било всяка седмица сказките, които се изнасят в Дорнах, да могат да бъдат разпратени веднага по всички направления до отделните кръжоци.
Но трябва идеалният вариант да се по мисли само, каква сложна техническа организация би трябвало да се създаде, за да може да се изпълни това Президиумът на Гьотеанума полага всички възможни усилия в това направление и ще продължава да работи в този смисъл. Но трябва да се съобразяваме със съществуващите възможности. Намеренията, които бяха изказани по случай Коледното Празненство, ще бъдат осъществени. Но необходимо е време.
към текста >>
Но във всичко това трябва да се влее вътрешен живот; няма полза от едно външно "съобщаване" на съдържанието от всяка
седмица
.
Гьотеанума би трябвало да бъде считан като необходимият център на антропософската работа и дейност; не трябва да се изпуска изпредвид, че в кръжоците също антропософският материал трябва да прояви своята ценност. Това, което се провежда като дейност в Гьотеанума, то може да стане постепенно и в пълния жив смисъл достояние на цялото Антропософско Общество, когато възможно най-голям брой членове от кръжоците могат да идват в Гьотеанума, и, доколкото им е възможно, да участвуват в неговата жива дейност.
Но във всичко това трябва да се влее вътрешен живот; няма полза от едно външно "съобщаване" на съдържанието от всяка седмица.
Президиумът на Гьотеанума ще се нуждае от време и ще трябва да се намери разбиране у членовете. Тогава той ще може да действува в смисъла на Коледното Тържество.
към текста >>
4.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Нови духовни срещи и кръгове, запознаване с теософското движение на Блаватска, ежедневие в кафенето на Михаелплац, където активно твори сред шума, редактор на „Немски седмичник“, за който всяка
седмица
трябва да пише по една статия по социални проблеми.
Годината е 1888. Интересите и отговорностите пред 27годишния Щайнер нарастват.
Нови духовни срещи и кръгове, запознаване с теософското движение на Блаватска, ежедневие в кафенето на Михаелплац, където активно твори сред шума, редактор на „Немски седмичник“, за който всяка седмица трябва да пише по една статия по социални проблеми.
Социалният въпрос, който ще осветли след 30 години, още сега придобива за него огромно значение. Запознава се със съчиненията на Маркс и Енгелс и изживява болезнено неистината, че материално-икономическите сили са носители на развитието, а духовното е само надстройка.
към текста >>
5.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Всяка
седмица
той пътуваше за Виена със същия влак, който ползвах и аз.
Тогава се случи така, че се запознах с един обикновен човек от народа.
Всяка седмица той пътуваше за Виена със същия влак, който ползвах и аз.
Събираше билки сред природата и ги продаваше на различни аптеки във Виена. Сприятелихме се. С него можеше да се говори за духовния свят като с човек, който има опит в него. Той беше вътрешно религиозна личност. Нямаше училищно образование.
към текста >>
6.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
За една
седмица
често изготвях стотици такива писма.
Отначало бях избран за библиотекар на „читалнята“. В качеството си на такъв издирвах всевъзможни автори, които бяха написали книги, за които смятах, че могат да са от полза за студентската библиотека. На тези автори пишех „просителски“ писма.
За една седмица често изготвях стотици такива писма.
Благодарение на тази моя „работа“ библиотеката скоро се разрасна. За мен обаче това даде и един страничен резултат. Чрез тази си дейност имах възможността да се запозная до голяма степен с научната, художествената, културно-историческата и политическата литература от това време. Бях ревностен читател на подарените книги.
към текста >>
7.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Те се срещаха всяка
седмица
за свободен обмен на мнения и обсъждане на това, което един или друг беше написал.
По същото време, когато можах да изживея толкова много вълнения в дома на деле Грацие, ми се предостави възможност да вляза и в кръга на млади австрийски поети.
Те се срещаха всяка седмица за свободен обмен на мнения и обсъждане на това, което един или друг беше написал.
Там се събираха хора с най-различни характери. Присъстваха всяко виждане за живота и всеки темперамент от оптимистичния, наивен изобразител на живота до оловно тежкия песимист. Фриц Лемермайер беше душата на кръга. Там царяха силни настроения срещу „старото“ в духовния живот на епохата, начало на което беше положено от братя Харт, Карл Хенкел и други в Германия. Но всичко беше забулено от австрийската „любезност“.
към текста >>
8.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
Не ми беше лесно всяка
седмица
да пиша по една статия върху обществените процеси.
В същия период ми се наложи да се занимавам подробно с австрийските обществени дела. Защото през 1888 г. за кратко ми беше прехвърлена редакцията на „Немски седмичник“. Това списание беше основано от историка Хайнрих Фридюнг. Кратката ми редакторска работа се случи по времето, когато противоречията между народностите на Австрия бяха придобили особено остър характер.
Не ми беше лесно всяка седмица да пиша по една статия върху обществените процеси.
Защото по принцип бях толкова далече от каквото и да е партийно разбиране за живота, колкото изобщо беше възможно. Интересуваше ме ходът на културното развитие в еволюцията на човечеството. И трябваше да боравя с гледната точка, произтичаща от този факт така, че пълната обосновка на това виждане да не доведе дотам, статията ми да изглежда като продукт на един „чужд на света идеалист“. Към това се прибавяше обстоятелството, че в тогавашна Австрия, особено поради въведената от министър Гауч „образователна реформа“, виждах ощетяване на културните интереси. Над забележките ми в тази област веднъж започна да се замисля дори Шрьоер, който все така имаше голяма симпатия към частичното разглеждане на нещата.
към текста >>
9.
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
GA_28 Моят жизнен път
Неговата така определена дейност се извършваше по време, в което в немското езиково пространство имаше достатъчно голям брой личности, които желаеха всяка
седмица
да се запознават в обзорна форма с това, което се „случва“ в духовната сфера.
Това беше стар седмичник, основан в годината на смъртта на Гьоте (1832 г.) първоначално като „Списание за чуждестранна литература“. В него се печатаха преводи на произведения от чуждестранното духовно творчество във всички области, които редакцията считаше за достойни да станат част от немския духовен живот. По-късно списанието се преименува на „Списание за немска и чуждестранна литература“. Сега то публикуваше поетични, характерни и критически произведения от всички области на духовния живот. В рамките на известни граници то беше в състояние да изпълнява добре тази задача.
Неговата така определена дейност се извършваше по време, в което в немското езиково пространство имаше достатъчно голям брой личности, които желаеха всяка седмица да се запознават в обзорна форма с това, което се „случва“ в духовната сфера.
Когато по-нататък през осемдесетте и деветдесетте години в този мирен и естествен начин на споделяне на духовното навлязоха новите литературни цели на младите поколения, „Списанието“ доста бързо се увлече по това движение. То сменяше сравнително често своите редактори, от които получаваше своята окраска, в зависимост от това каква позиция в новото движение заемаше един или друг редактор. Когато можах да го поема през 1897 г., то беше в тясна връзка със стремленията на младата литература, без да се намира в силна опозиция на намиращото се извън тези стремления. Но при все това то вече не беше в състояние да се издържа финансово единствено въз основа на своето съдържание. Така че, наред с другите неща, беше станало и орган на „Свободното литературно общество“.
към текста >>
10.
1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
Предложения от отделни членове или групи следва да се изпращат не по-късно от една
седмица
преди датата на заседанието.
10. В началото на всяка година Единното Антропософско общество провежда в Гьотеанума редовно годишно събрание, на което Ръководството изнася отчетен доклад. Дневният ред се известява на всички членове шест седмици преди неговото откриване. Ръководството може да насрочи извънредни събрания, чийто дневен ред също се прави достояние на всички членове три седмици преди събранието.
Предложения от отделни членове или групи следва да се изпращат не по-късно от една седмица преди датата на заседанието.
към текста >>
11.
19. До всички членове * XVIII 10 август 1924 Относно използването на 'Ръководните мисли'
GA_39 Писма до членовете
Като ги получават всяка
седмица
, те ще намерят ръководство за задълбочаване на своето разбиране на материала, който вече е на разположение в лекционните цикли и ръководство за влагане на определен ред и хармония в предлагането му по време на груповите срещи.
Като ги получават всяка седмица, те ще намерят ръководство за задълбочаване на своето разбиране на материала, който вече е на разположение в лекционните цикли и ръководство за влагане на определен ред и хармония в предлагането му по време на груповите срещи.
към текста >>
12.
Антропософски календар на душата. Предговор към първото издание 1912/13 г.
GA_40 Стихове и медитации
В този годишен календар на душата човешкият дух бива поставен в положение, при което може да почувства в настроенията на годишните времена, от
седмица
на
седмица
, движението на собствената си душа в образи чрез въздействията от хода на годишните времена.
Своето същество, отдадено на сетивата и на техните възприятия, човек може да почувства много повече като съответстващото на пронизаната със светлина и топлина природа на лятото. Самооснование в самия себе си и живота в света на собствените мисли и воля човек усеща като зимно битие. По този начин това, което в природата се представя като смяна на времената, като лято и зима, в човека се превръща в един сменящ се ритъм на външен и вътрешен живот. Но ако човек установи по съответния начин връзка между своя ритъм на възприятия и мисли, поставен вън от времето, и хода на годишните времена в природата, тогава могат да му се разкрият велики тайни на битието. Така годината се превръща в праобраз на човешката душевна дейност и с това в плодоносен извор на действително себепознание.
В този годишен календар на душата човешкият дух бива поставен в положение, при което може да почувства в настроенията на годишните времена, от седмица на седмица, движението на собствената си душа в образи чрез въздействията от хода на годишните времена.
Тук имаме предвид себепознание по пътя на чувството. Чрез дадените характерни стихове за всяка седмица това познание по пътя на чувството може да даде възможност кръговратът на душевния живот да бъде изживяван в хода на времето като извънвремеви. Трябва да се подчертае, че тук имаме предвид само възможност за един път на себепознание. Тук не са дадени „предписания“ по образеца на теософските педанти; вниманието е насочено по-скоро към живото движение на душата, такова, каквото то може да бъде. Всичко, което е предназначено за душите, придобива индивидуална окраска.
към текста >>
Чрез дадените характерни стихове за всяка
седмица
това познание по пътя на чувството може да даде възможност кръговратът на душевния живот да бъде изживяван в хода на времето като извънвремеви.
По този начин това, което в природата се представя като смяна на времената, като лято и зима, в човека се превръща в един сменящ се ритъм на външен и вътрешен живот. Но ако човек установи по съответния начин връзка между своя ритъм на възприятия и мисли, поставен вън от времето, и хода на годишните времена в природата, тогава могат да му се разкрият велики тайни на битието. Така годината се превръща в праобраз на човешката душевна дейност и с това в плодоносен извор на действително себепознание. В този годишен календар на душата човешкият дух бива поставен в положение, при което може да почувства в настроенията на годишните времена, от седмица на седмица, движението на собствената си душа в образи чрез въздействията от хода на годишните времена. Тук имаме предвид себепознание по пътя на чувството.
Чрез дадените характерни стихове за всяка седмица това познание по пътя на чувството може да даде възможност кръговратът на душевния живот да бъде изживяван в хода на времето като извънвремеви.
Трябва да се подчертае, че тук имаме предвид само възможност за един път на себепознание. Тук не са дадени „предписания“ по образеца на теософските педанти; вниманието е насочено по-скоро към живото движение на душата, такова, каквото то може да бъде. Всичко, което е предназначено за душите, придобива индивидуална окраска. Тъкмо поради това всяка душа ще открие своя път на отношение спрямо нещо индивидуални. Лесно би могло да се каже: Ако душата иска да постигне някакво себепознание, тя трябва да медитира по указания тук начин.
към текста >>
13.
Антропософски календар на душата. Предговор към второто издание 1918 г.
GA_40 Стихове и медитации
Ако позволи да й въздейства това, което с всяка
седмица
струи от живота на годината, тя сама ще открие себе си по пътя на това съпреживяване.
Ходът на годишните времена има свой собствен живот. Човешката душа може да стане съпричастна на този живот.
Ако позволи да й въздейства това, което с всяка седмица струи от живота на годината, тя сама ще открие себе си по пътя на това съпреживяване.
Тя ще почувства как по този начин в нея нарастват сили, които я укрепват отвътре. И ще забележи, че тези сили се стремят да бъдат пробудени в нея чрез участието, което може да вземе в същността на световния ход, тъй като той се отразява в хода на времето. Едва чрез това тя ще осъзнае какви нежни, но значими свързващи нишки съществуват между нея и света, в който е родена.
към текста >>
В този календар за всяка
седмица
е дадена една такава строфа, която позволява на душата да съпрежи-вее това, което през тази
седмица
се е осъществило като част от цялостния живот на годината.
В този календар за всяка седмица е дадена една такава строфа, която позволява на душата да съпрежи-вее това, което през тази седмица се е осъществило като част от цялостния живот на годината.
В строфата трябва да бъде изразено това, което чрез този живот започва да звучи в душата, когато тя се съединява със строфата. Тук се има предвид едно здраво „усещане на себе си като едно“ с хода на природата и едно възникващо от него мощно „откриване на себе си“. При това е налице вярата, че съпреживяването на световния ход в смисъла на тези стихове представлява за душата нещо, от което тя се нуждае, ако наистина добре разбира себе си.
към текста >>
14.
Антропософски календар на душата
GA_40 Стихове и медитации
Втора
седмица
(14 – 20 април)
Втора седмица (14 – 20 април)
към текста >>
Трета
седмица
(21 – 27 април)
Трета седмица (21 – 27 април)
към текста >>
Четвърта
седмица
(28 април – 4 май)
Четвърта седмица (28 април – 4 май)
към текста >>
Пета
седмица
(5 – 11 май)
Пета седмица (5 – 11 май)
към текста >>
Шеста
седмица
(12 – 18 май)
Шеста седмица (12 – 18 май)
към текста >>
Седма
седмица
(19 – 25 май)
Седма седмица (19 – 25 май)
към текста >>
Осма
седмица
(26 май – 1 юни)
Осма седмица (26 май – 1 юни)
към текста >>
Девета
седмица
(2 – 8 юни)
Девета седмица (2 – 8 юни)
към текста >>
Десета
седмица
(9 – 15 юни)
Десета седмица (9 – 15 юни)
към текста >>
Единадесета
седмица
(16 – 22 юни)
Единадесета седмица (16 – 22 юни)
към текста >>
Тринадесета
седмица
(30 юни – 6 юли)
Тринадесета седмица (30 юни – 6 юли)
към текста >>
Четиринадесета
седмица
(7 – 13 юли)
Четиринадесета седмица (7 – 13 юли)
към текста >>
Петнадесета
седмица
(14 – 20 юли)
Петнадесета седмица (14 – 20 юли)
към текста >>
Шестнадесета
седмица
(21 – 27 юли)
Шестнадесета седмица (21 – 27 юли)
към текста >>
Седемнадесета
седмица
(28 юли – 3 август)
Седемнадесета седмица (28 юли – 3 август)
към текста >>
Осемнадесета
седмица
(4 – 10 август)
Осемнадесета седмица (4 – 10 август)
към текста >>
Деветнадесета
седмица
(11 – 17 август)
Деветнадесета седмица (11 – 17 август)
към текста >>
Двадесета
седмица
(18 – 24 август)
Двадесета седмица (18 – 24 август)
към текста >>
Двадесет и първа
седмица
(25 – 31 август)
Двадесет и първа седмица (25 – 31 август)
към текста >>
Двадесет и втора
седмица
(1 – 7 септември)
Двадесет и втора седмица (1 – 7 септември)
към текста >>
Двадесет и трета
седмица
(8 – 14 септември)
Двадесет и трета седмица (8 – 14 септември)
към текста >>
Двадесет и четвърта
седмица
(15 – 21 септември)
Двадесет и четвърта седмица (15 – 21 септември)
към текста >>
Двадесет и пета
седмица
(22 – 28 септември)
Двадесет и пета седмица (22 – 28 септември)
към текста >>
Двадесет и седма
седмица
(6 – 12 октомври)
Двадесет и седма седмица (6 – 12 октомври)
към текста >>
Двадесет и осма
седмица
(13 – 19 октомври)
Двадесет и осма седмица (13 – 19 октомври)
към текста >>
Двадесет и девета
седмица
(20 – 26 октомври)
Двадесет и девета седмица (20 – 26 октомври)
към текста >>
Тридесета
седмица
(27 октомври – 2 ноември)
Тридесета седмица (27 октомври – 2 ноември)
към текста >>
Тридесет и първа
седмица
(3 – 9 ноември)
Тридесет и първа седмица (3 – 9 ноември)
към текста >>
Тридесет и втора
седмица
(10 – 16 ноември)
Тридесет и втора седмица (10 – 16 ноември)
към текста >>
Тридесет и трета
седмица
(17 – 23 ноември)
Тридесет и трета седмица (17 – 23 ноември)
към текста >>
Тридесет и четвърта
седмица
(24 – 30 ноември)
Тридесет и четвърта седмица (24 – 30 ноември)
към текста >>
Тридесет и пета
седмица
(1 – 7 декември)
Тридесет и пета седмица (1 – 7 декември)
към текста >>
Тридесет и шеста
седмица
(8 – 14 декември)
Тридесет и шеста седмица (8 – 14 декември)
към текста >>
Тридесет и седма
седмица
(15 – 21 декември)
Тридесет и седма седмица (15 – 21 декември)
към текста >>
Тридесет и девета
седмица
(29 декември – 4 януари)
Тридесет и девета седмица (29 декември – 4 януари)
към текста >>
Четиридесета
седмица
(5 – 11 януари)
Четиридесета седмица (5 – 11 януари)
към текста >>
Четиридесет и първа
седмица
(12 – 18 януари)
Четиридесет и първа седмица (12 – 18 януари)
към текста >>
Четиридесет и втора
седмица
(19 – 25 януари)
Четиридесет и втора седмица (19 – 25 януари)
към текста >>
Четиридесет и трета
седмица
(26 януари – 1 февруари)
Четиридесет и трета седмица (26 януари – 1 февруари)
към текста >>
Четиридесет и четвърта
седмица
(2 – 8 февруари)
Четиридесет и четвърта седмица (2 – 8 февруари)
към текста >>
Четиридесет и пета
седмица
(9 – 15 февруари)
Четиридесет и пета седмица (9 – 15 февруари)
към текста >>
Четиридесет и шеста
седмица
(16 – 22 февруари)
Четиридесет и шеста седмица (16 – 22 февруари)
към текста >>
Четиридесет и седма
седмица
(23 февруари – 1 март)
Четиридесет и седма седмица (23 февруари – 1 март)
към текста >>
Четиридесет и осма
седмица
(2 – 8 март)
Четиридесет и осма седмица (2 – 8 март)
към текста >>
Четиридесет и девета
седмица
(9 – 15 март)
Четиридесет и девета седмица (9 – 15 март)
към текста >>
Петдесета
седмица
(16 – 22 март)
Петдесета седмица (16 – 22 март)
към текста >>
Петдесет и втора
седмица
(30 март – 6 април)
Петдесет и втора седмица (30 март – 6 април)
към текста >>
15.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато например стоим като възпитател със задачи пред една човешка душа, която навлиза в съществуването, която от час на час, от
седмица
на
седмица
все повече изразява от своите вътрешни способности, когато стоим пред един подрастващ човек като пред една свещена загадка, която трябва да разрешим, която е дошла при нас от безкрайността, за да и дадем възможност да се разгърне, да се развие, тогава за всичко, което е човешки отношения в съществуването, ще се получат цял сбор от нови задачи, от нови възгледи, от нови възможности въобще.
Когато например стоим като възпитател със задачи пред една човешка душа, която навлиза в съществуването, която от час на час, от седмица на седмица все повече изразява от своите вътрешни способности, когато стоим пред един подрастващ човек като пред една свещена загадка, която трябва да разрешим, която е дошла при нас от безкрайността, за да и дадем възможност да се разгърне, да се развие, тогава за всичко, което е човешки отношения в съществуването, ще се получат цял сбор от нови задачи, от нови възгледи, от нови възможности въобще.
Следователно ние виждаме, как един човек навлиза в съществуването и предполагаме, че той донася по определен начин ядката на своето същество чрез раждането в съществуването. Също и официалната наука ни показва, когато не гледаме на модните думи и на теориите, а на фактите, как тази духовно-душевна ядка на човешкото същество работи над детето още след раждането, как това, което стои пред нас като телесен организъм, се изменя, оформява се пластично под влиянието на духовно-душевното. И официалната наука може например да ни покаже, как това, което първо трябва да считаме като инструмент за външните дейности, как мозъкът у човека е още една неопределена, подаваща се напълно на пластична обработка материя, когато той навлиза в съществуването, и как после това, което той се старае да приеме от духовното съкровище на заобикалящия го свят, прониква в пластичната маса на нашия мозък и я обработва, като я оформя и съгражда като един художник. Когато предположим нещо, което е факт и бе често споменавано при други случаи -, че човекът, когато след раждането би бил изоставен безпомощен на един изолиран остров, не може да добие способността да говори, ние трябва да кажем: духовно-душевното съдържание, което ние от раждането приемаме облечено в дрехата на говора, не е нещо, което прониква навън от вътрешността на човека, което е свързано само с неговата заложба, което така да се каже човекът получава без влиянието на неговата заобикаляща духовно-душевна среда, както получава например своите втори зъби чрез вътрешната заложба в седмата година, а говорът е нещо, което работи над човека. Той е наистина като един скулптор, който един вид формира неговия мозък.
към текста >>
16.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Следващите две публични лекции/*3/ ще бъдат изнесени след една
седмица
в Клуба на архитектите на тема спиритизма, – а през следващата
седмица
и върху сомнамбулизма и хипнотизма.
Преди да започна, бих искал да ви разкажа за резултата от моето последно посещение в Лондон, който е, че по всяка вероятност госпожа Безант/*2/ ще ни посети тук през есента. Ние ще имаме възможността отново да чуем една от личностите, принадлежащи към най-силните духовни влияния на нашето време.
Следващите две публични лекции/*3/ ще бъдат изнесени след една седмица в Клуба на архитектите на тема спиритизма, – а през следващата седмица и върху сомнамбулизма и хипнотизма.
След това обикновените понеделнични събрания отново ще започнат да се провеждат редовно. През идващите четвъртъци ще говоря за теософската космология,/*4/ за теософските идеи относно сътворението на Вселената. Онези от вас, които се интересуват от такива неща, ще могат да чуят много неща, които все още не са известни от обикновената теософска литература. Аз желая да задържа за по-късна дата лекциите върху елементите на теософията./*5/
към текста >>
17.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества.
GA_93 Легендата за храма
След една
седмица
ще говоря за значението на онези празници, които в църковния календар следват Коледа – по-специално за помаловажния Новогодишен празник/*1/ и за особено значимия празник Богоявление.
В моята предишна серия от лекции аз говорих за окултни школи и тайни общества и ми се струва, че е правилно днес да приключа с този цикъл от лекции, преди да преминем следния път към по-различна тема.
След една седмица ще говоря за значението на онези празници, които в църковния календар следват Коледа – по-специално за помаловажния Новогодишен празник/*1/ и за особено значимия празник Богоявление.
Днес искам да изнеса една заключителна лекция.
към текста >>
18.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Ние ще докоснем още веднъж това и то по задълбочено околкото направихме миналата
седмица
– задачата и мисията на мъдрия Соломон и цялото бъдещо значение на християнските истини.
Петдесятницата е свързана с онзи символ, който е известен и в църквата и в Свободното масонство като символ на изгубеното Слово, което отново трябва да бъде намерено. С това ние се докосваме до християнски мистерии с истинска и изключителна дълбочина.
Ние ще докоснем още веднъж това и то по задълбочено околкото направихме миналата седмица – задачата и мисията на мъдрия Соломон и цялото бъдещо значение на християнските истини.
към текста >>
19.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Преди
седмица
вече загатнах, че искам да кажа няколко думи точно по тази тема./*1/ Бих искал днес да отправя вашето внимание не толкова към по-висшите неща, а към това, как окултните познания пряко повлияват ежедневния живот и как наистина чрез теософския мироглед погледът ни е насочен не само към далечни времена и пространства, а как чрез понятия за окултното можем да спечелим и едно съвсем по-различно отношение към ежедневните въпроси, което не би било възможно чрез други понятия.
Много бе казано за отношението на окултизма към теософията, на езотеричното към теософията и т.н., но все още нищо не е казано за отношението на теософията към ежедневния живот.
Преди седмица вече загатнах, че искам да кажа няколко думи точно по тази тема./*1/ Бих искал днес да отправя вашето внимание не толкова към по-висшите неща, а към това, как окултните познания пряко повлияват ежедневния живот и как наистина чрез теософския мироглед погледът ни е насочен не само към далечни времена и пространства, а как чрез понятия за окултното можем да спечелим и едно съвсем по-различно отношение към ежедневните въпроси, което не би било възможно чрез други понятия.
Ние ще видим, колко погрешно е мнението, което често срещаме, именно, че окултизмът е нещо непрактично, необичайно, отдалечено от обикновения ежедневен живот.
към текста >>
20.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Най-многото разписанието на часовете представлява известен жизнен ритъм за децата в училище, понеже часовете се повтарят всяка
седмица
.
Четвъртият е така нареченият жизнен ритъм. Такъв ритъм хората в обикновения живот познават много малко. Те живеят егоистично по инерция.
Най-многото разписанието на часовете представлява известен жизнен ритъм за децата в училище, понеже часовете се повтарят всяка седмица.
Но кой го прави в обикновения живот? Въпреки това до по-висше развитие се стига само когато в живота се внесе ритъм, повторение. В хода на планетите около Слънцето, в годишния цъфтеж и прецъфтяване на растенията, животинското царство, сексуалния живот на животните всичко е подредено ритмически. Едва на човека се разрешава да живее без ритъм, за да може да действа свободно. Но той трябва самоволно да внесе ритъм в хаоса.
към текста >>
21.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
Понеже цялото това действие протича през Страстната
седмица
, и главната отличителна черта на това общество е кръст, обвит с рози, може лесно да се прозре, че утвърдената чрез Великден вечна продължителност на издигнатите човешки състояния и тук при напускането на Хуманус ще продължи да се разкрива.
Понеже цялото това действие протича през Страстната седмица, и главната отличителна черта на това общество е кръст, обвит с рози, може лесно да се прозре, че утвърдената чрез Великден вечна продължителност на издигнатите човешки състояния и тук при напускането на Хуманус ще продължи да се разкрива.
към текста >>
22.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Описаният процес завършва примерно към третата
седмица
след зачатието.
Описаният процес завършва примерно към третата седмица след зачатието.
Макар че човекът, състоящ се от "Аз", астрално тяло и етерно тяло, да се намира от самия момент на зачеване в близост до майката, имаща в себе си оплодената яйцеклетка, той действа отвън. В това време, примерно от третата седмица, астралното и етерното тяло като че ли подхващат зародиша и започват да работят над човека. До този момент развитието на физическия човек се извършва без влиянието на астралното и етерно тяло, от този момент те започват да оказват влияние върху развитието на детето и сами обуславят по-нататъшното оформяне на плода. И така, ние виждаме, че по отношение на физическото тяло още в по-голяма степен е вярно казаното за етерното тяло: тук е още по-трудно да се достигне съгласуваност. Този важен факт излива светлина върху голяма част на случващото се в света.
към текста >>
В това време, примерно от третата
седмица
, астралното и етерното тяло като че ли подхващат зародиша и започват да работят над човека.
Описаният процес завършва примерно към третата седмица след зачатието. Макар че човекът, състоящ се от "Аз", астрално тяло и етерно тяло, да се намира от самия момент на зачеване в близост до майката, имаща в себе си оплодената яйцеклетка, той действа отвън.
В това време, примерно от третата седмица, астралното и етерното тяло като че ли подхващат зародиша и започват да работят над човека.
До този момент развитието на физическия човек се извършва без влиянието на астралното и етерно тяло, от този момент те започват да оказват влияние върху развитието на детето и сами обуславят по-нататъшното оформяне на плода. И така, ние виждаме, че по отношение на физическото тяло още в по-голяма степен е вярно казаното за етерното тяло: тук е още по-трудно да се достигне съгласуваност. Този важен факт излива светлина върху голяма част на случващото се в света.
към текста >>
23.
10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Колко благотворно би се оказало, ако медицината се възползва от това, да проследи протичането на болестите, това, как протича една болест от избухването си до петия ден, или до петия час след полунощ в един единствен ден, или до петата
седмица
.
Така той получи възможността да върши зло, но стана и самостоятелен. Нито едно същество, което не навлезе в петицата, не може да върши зло, и навсякъде, където се натъкваме на зло, което действително може само по себе си да действува разрушително, то там в сила е петицата. Това е така навсякъде, също и вън в света. Човекът само не го наблюдава, а днешният материалистически светоглед няма и идея за това, че света може да се наблюдава и по този начин. В един пример можем да видим как навсякъде, където срещаме петицата, имаме основание да говорим за зло в някакъв смисъл.
Колко благотворно би се оказало, ако медицината се възползва от това, да проследи протичането на болестите, това, как протича една болест от избухването си до петия ден, или до петия час след полунощ в един единствен ден, или до петата седмица.
Тъй като петицата винаги владее това, където лекарят най-много би помогнал. Преди това той не може да направи нищо друго освен да остави природата да свърши своето, но може да се намеси в помощ, когато съблюдава закона на петицата, тъй като тогава принципът на това число се намесва във фактическия живот така, че с право можем да го наречем вреден или лош.така бихме могли да покажем в много области какво голямо значение за външните събития има числото пет.
към текста >>
За допълнение ще повторя още веднъж: в петата
седмица
, в петия ден или в петия час е важно да се внимава дали нещо не може да се обърка или да се поправи.
За допълнение ще повторя още веднъж: в петата седмица, в петия ден или в петия час е важно да се внимава дали нещо не може да се обърка или да се поправи.
В седмата седмица, в седмия ден или в седмия час или в някое съответствуващо съотношение на числата, например 3½, тъй като вътре също се съдържа седмицата винаги се случва нещо поради самото себе си, например в петия ден на болестта температурата може да добие определен характер, или на четиринадесетия ден. В основата винаги лежат отношения между числата, които правят структурата на света.
към текста >>
В седмата
седмица
, в седмия ден или в седмия час или в някое съответствуващо съотношение на числата, например 3½, тъй като вътре също се съдържа седмицата винаги се случва нещо поради самото себе си, например в петия ден на болестта температурата може да добие определен характер, или на четиринадесетия ден.
За допълнение ще повторя още веднъж: в петата седмица, в петия ден или в петия час е важно да се внимава дали нещо не може да се обърка или да се поправи.
В седмата седмица, в седмия ден или в седмия час или в някое съответствуващо съотношение на числата, например 3½, тъй като вътре също се съдържа седмицата винаги се случва нещо поради самото себе си, например в петия ден на болестта температурата може да добие определен характер, или на четиринадесетия ден.
В основата винаги лежат отношения между числата, които правят структурата на света.
към текста >>
24.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Когато човешкият зародиш расте в майчиното тяло, Азът се свързва с другите съставни части на човешкия организъм още през третата
седмица
, макар че Азовите въздействия се проявяват постепенно едва през последните месеци преди раждането.
Може и да Ви се стори странно, че великата ложа-майка изпраща една душа, която всъщност не притежава самостоятелен и напреднал в своето развитие Аз. Защото същият Аз предназначен и задържан за Исус от Евангелието на Лука беше даден като един вид дар за тялото на Йоан Кръстител; така че между душевната същност на Исус от Евангелието на Лука и Аза на Йоан Кръстител поначало съществуваше една извънредна близост.
Когато човешкият зародиш расте в майчиното тяло, Азът се свързва с другите съставни части на човешкия организъм още през третата седмица, макар че Азовите въздействия се проявяват постепенно едва през последните месеци преди раждането.
Едва тогава Азът се превръща в една вътрешна и действена сила. Нормално, когато Азът привежда в движение човешкия зародиш, става дума за такъв Аз, който идва от предишни инкарнации. Обаче тук, при Йоан, имаме пред себе си един Аз, който е в непосредствена връзка с Натановия Исус. Ето защо в Евангелието на Лука майката на Исус се отправя към майката на Йоан, намираща се в шестия месец от своята бременност, и това, което нормално собственият Аз предизвиква в съответната личност, тук то се предизвиква от зародиша на другата майка. Детето на Елисавета трепва в майчината утроба, когато до него се приближава жената, носеща в себе си детето Исус; защото силата на Аза е тази, която се влива в детето на другата майка (Лука 1,39-44).
към текста >>
25.
Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
и събуждайки се с чувството: аз излизам от Духа – ние се проникваме с чувството, в което трябва да се преобразува словото на Духа, което възприемаме тук от ден на ден, от
седмица
на
седмица
в живота, посветен на духовното познание.
Ако по такъв начин преобразуваме Словото на Духа в чувство, всяка вечер можем да изпитваме следното: „Аз не просто преминавам в несъзнателно състояние, но се потапям в света, където пребивават съществата на Вечното, към които трябва да принадлежи и моето собствено същество. Заспивайки с чувството: аз отивам в духовния свят!
и събуждайки се с чувството: аз излизам от Духа – ние се проникваме с чувството, в което трябва да се преобразува словото на Духа, което възприемаме тук от ден на ден, от седмица на седмица в живота, посветен на духовното познание.
Тогава Духът се превръща в нас в живот, тогава и заспиваме, и се събуждаме по различен начин.
към текста >>
26.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Посредством живота в нашите групи и чрез факта, че ние се срещаме всяка
седмица
нашите души би трябвало постепенно да узреят до точката, при която те стават възприемчиви дори за онези елементи на Духовната наука, които слизат или, ако предпочитате, се изкачват от по-общите истини които ние вече сме в състояние да съобщаваме чрез екзотеричните лекции на общата публика, до конкретните факти на живота.
Нашите лекции при груповите ни събрания биха допринесли малко за нашия напредък, ако не можехме понякога да говорим за по-интимните процеси на духовния живот на човечеството. Онова, за което би трябвало да се стремим в нашите групи е подготовка за постигане на висши духовни истини. Същевременно, не трябва да мислим, че такава една подготовка се състои само в научаване на теории и идеи. Онова, което ние наричаме подготовка за постижение на висши истини всъщност би трябвало да се състои в специално състояние на сетивата и сетивността в нашите души.
Посредством живота в нашите групи и чрез факта, че ние се срещаме всяка седмица нашите души би трябвало постепенно да узреят до точката, при която те стават възприемчиви дори за онези елементи на Духовната наука, които слизат или, ако предпочитате, се изкачват от по-общите истини които ние вече сме в състояние да съобщаваме чрез екзотеричните лекции на общата публика, до конкретните факти на живота.
към текста >>
27.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Преди една
седмица
тук бе разказан случаят на една дама, която напуска някакъв прием и едва не я сгазват някакви коне, а след това е била възпряна да не скочи в една река и е била обратно занесена в къщата, от която бе избягала.
Преди една седмица тук бе разказан случаят на една дама, която напуска някакъв прием и едва не я сгазват някакви коне, а след това е била възпряна да не скочи в една река и е била обратно занесена в къщата, от която бе избягала.
Там тя била с домакиня на къщата, защото по някакъв неясен подсъзнателен начин била влюбена в мъжа. В този случай не може да се каже, че духът, който не е принадлежал на съзнанието на тази дама, този дух, които я подтиквал и водел, е един несъзнателен дух или че това е било едно несъзнателно душевно качество. Всъщност това е нещо крайно съзнателно. Съзнанието на този демоничен дух, който отвежда жената обратно при нейния незаконен любовник, този демон е наистина с много по-остро съзнание, отколкото е жената в нейната обърканост, т.е. в нейното съзнание.
към текста >>
28.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Вчера един от нашите членове пъхна в ръцете ми едно издание от миналата
седмица
на "Франкфуртер Цайтунг", с дата 21. 11.
Днес искам да свърша и да разширя отделни наблюдения, които сме направили в течение на нашите проучвания с тази или онази подробност. Ако следите внимателно времената, сигурно сте забелязали, че тук и там в мислите, опитностите и импулсите, които в миналото човек е усещал, че "така чудесно са го довели чак до тук", той не може повече да намира онова, което може да му помогне да достигне бъдещето.
Вчера един от нашите членове пъхна в ръцете ми едно издание от миналата седмица на "Франкфуртер Цайтунг", с дата 21. 11.
1917 г. В това списание има една статия от един много учен човек трябва да е много учен човек, защото пред името си имаше не само титлата д-р по философия, а също титлата д-р по теология, а в допълнение имаше и професор. Така той е професор, доктор по теология и д-р по философия. Той е следователно, разбира се, много умен човек! Той е написал статия отнасяща се до всевъзможни съвременни духовни нужди.
към текста >>
По тази причина преди една
седмица
ви обърнах внимание на това колко повърхностно това механизиране ще бъде възприето от известна част на повърхността на земята.
Още веднъж искам да подчертая, че онова, което е съществено за човечеството в нашата Пета Следатлантска епоха е да се навлезе в специално отношение към големите въпроси на живота, които са били замъглени по някакъв начин чрез мъдростта на миналото. За това вече съм ви говорил. Един голям въпрос на живота може да бъде характеризиран по следния начин: усилие ще трябва да се направи да се постави духовно-етерното в служба на външния практичен живот. Обръщал съм ви вниманието, че Петата Следатлантска епоха ще трябва да разреши проблема как човешките настроения, движението на човешките настроение могат да бъдат трансформирани във вълнови движения върху машините, как човекът трябва да бъде въведен във връзка с онова което трябва да става все повече и повече механично.
По тази причина преди една седмица ви обърнах внимание на това колко повърхностно това механизиране ще бъде възприето от известна част на повърхността на земята.
към текста >>
29.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Онези, които сътрудничеха, трябваше седмици наред и особено през последната
седмица
да вложат всичките си сили и да работят всеотдайно.
Ето, мои обични антропософски приятели, аз съвсем накратко се опитах да Ви кажа това, което вчера показахме. Че можахме да го покажем при относително тежки условия, това стана възможно само благодарение на вярната и всеотдайна работа на много от нашите антропософски приятели. И позволете ми да изкажа това, което е залегнало в сърцето ми като дълбока нужда, че самият аз и всички, които знаят нещо за това, не можем достатъчно да благодарим на всички, които работиха заедно с нас, за да се осмелят да направят този опит, защото това трябваше да бъде само един опит. Условията за неговото провеждане съвсем не бяха от най-леките.
Онези, които сътрудничеха, трябваше седмици наред и особено през последната седмица да вложат всичките си сили и да работят всеотдайно.
И трябва да считаме като едно прекрасно постижение нашия антропософски живот, че между нас имаме хора на изкуството, които вече от две години стоят с вярност до нас със своите художествени сили. Позволете ми да благодаря преди всичко на нашия мил приятел Дозер, който не само миналата, но и тази година пое трудната задача да представи на сцената Фосфорос, а освен това тази година прие да представи онова лице, което ми беше особено присърце и което е неизмеримо важно за това, което се опитахме вчера да покажем: образа на Капезиус. Може би Вие постепенно ще доловите, защо този образ на Капезиус е толкова особено важна. От голямо значение е също в тази връзка и другият образ, образът на Щрадер, представен от нашия любим Зайлинг, който вече от две години стои вярно до нас. При това не трябва да изпусна да спомена, че чрез своята особена дарба на гласа нашият любим господин.
към текста >>
30.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Нещо повече: Философските среди от втората половина на 19 век естествено това може да се признае само в тесен кръг разбраха „чистото битие" на Хегел толкова колкото „телето разбира неделята", въпреки че е пасло трева цяла
седмица
.
И все пак, аз успях да намеря един слаб отзвук от въпросните усещания. Имам предвид хегелианеца Карл Розенкрайцер9 и по-точно неговия Дневник: понякога там той описва някои извънредно интимни чувства, които са се породили в душата му при изучаването на Хегеловата философия. Да, в Дневника на Карл Розенкранц аз се натъкнах на забележителни пасажи, и там те са записани, бих казал, с голяма доза невинност. Карл Розенкранц е наясно, че Хегеловата философия се гради върху „чистото битие". философските спорове през 19 век относно това „чисто битие" изобилстват от празни приказки, но трябва да признаем, че основният проблем тук не беше разбран.
Нещо повече: Философските среди от втората половина на 19 век естествено това може да се признае само в тесен кръг разбраха „чистото битие" на Хегел толкова колкото „телето разбира неделята", въпреки че е пасло трева цяла седмица.
Естествено, „чистото битие" на Хегел все пак не се покрива с това, което описах като „ужас Пред пустотата", обаче имаме основание да кажем, че в Хегелов смисъл, цялото „пространство" е наситено с нещо, което е непосилно за човека: Една безкрайност, която той сам трябва да изпълни с „битие". И Карл Розенкраиц направо изтръпва пред смразяващия полъх, идващ от мировото пространство, което не може да съдържа в себе си нищо друго, освен пустота.
към текста >>
31.
Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Аз се опитах да дам такива медитативни формули за всяка
седмица
, каквито душата да може да изживее вътрешно-медитативно и те да действат в нея така, че тя да намери взаимните връзки между своя собствен вътрешен живот и това, което се дирижира от божествено-духовните същества в протичането на времето.
Преди всичко е важна втората част на този „Душевен календар“.
Аз се опитах да дам такива медитативни формули за всяка седмица, каквито душата да може да изживее вътрешно-медитативно и те да действат в нея така, че тя да намери взаимните връзки между своя собствен вътрешен живот и това, което се дирижира от божествено-духовните същества в протичането на времето.
Тези медитации, когато се правят сериозно и с отдаване, наистина довеждат дотам, че можем да изживеем срещата си с тези същества. В петдесет и две медитативни формули са събрани продължителни окултни опитности и изследвания, които могат да бъдат времеви форми за един вътрешен душевен живот, който може да се свърже чрез това с процесите на божествено-духовното изживяване. Те са нещо вечно, което изобразява отношението между духовнои сетивно-възприемаемото. Постепенно всеки ще види ценността на този „Душевен календар“, който ще запази своето значение за всички години и постепенно ще изведе човешката душа по пътя към Духа, който живее и твори в целия Космос. Но не е лесно човек съвсем да изчерпи дълбокия смисъл на тези медитативни формули.
към текста >>
32.
8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Той сподели с нея не само своята мъка, но и как с всяка измината
седмица
душата му се разкъсвала от това, че прадревното свещено учение на еврейството вече не достига до ушите на днешните хора и че те вече не могат да вникнат в думите на древните пророци.
Всичко това измъчваше душата му и той го сподели с майката.
Той сподели с нея не само своята мъка, но и как с всяка измината седмица душата му се разкъсвала от това, че прадревното свещено учение на еврейството вече не достига до ушите на днешните хора и че те вече не могат да вникнат в думите на древните пророци.
Сега неговата доведена майка го разбра и посрещна думите му с дълбоко съчувствие.
към текста >>
33.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Скъпи мои приятели, онова, което ще споделя днес с Вас като продължение на темата ни от миналата
седмица
, отново бих искал да илюстрирам с помощта на един хипотетичен случай, защото някои неща, които са свързани с най-дълбоките загадки на човешкото съществувание, могат да бъдат освободени от абстрактния начин, по който обикновено ги разглеждаме, най-добре с помощта на примери.
Скъпи мои приятели, онова, което ще споделя днес с Вас като продължение на темата ни от миналата седмица, отново бих искал да илюстрирам с помощта на един хипотетичен случай, защото някои неща, които са свързани с най-дълбоките загадки на човешкото съществувание, могат да бъдат освободени от абстрактния начин, по който обикновено ги разглеждаме, най-добре с помощта на примери.
Естествено, онова, което ще приведа като пример, се отнася за всички възможни ситуации в живота. И така, нека да вземем следния пример. Да се пренесем в едно училище, което има три класа, в които преподават трима учители под ръководството на един директор. Директорът обсъжда със своите учители предстоящата учебна година. Да предположим, че тримата учители имат съвсем различни темпераменти и характери.
към текста >>
Той подробно посочва какви теми ще възложи в хода на учебната година, какви домашни задачи ще постави за всяка отделна
седмица
и всичко това е предварително и грижливо обмислено според неговия опит от изтеклата учебна година.
Да предположим, че тримата учители имат съвсем различни темпераменти и характери. Да се спрем на първия учител: След като директорът го запитва какво ще прави през следващата учебна година, този учител казва: През ваканцията аз грижливо си записах всичко онова, отбелязах си грижливо всичко онова, за което се убедих, че през изтеклата година не се отрази добре върху учениците, не беше възприето добре от тях, което следователно аз не бях предвидил. И за следващата учебна година аз съставих един план, който съдържа всичко онова, за което съм убеден, че беше прието добре от учениците и успя да влезе в техните глави, в техните мозъци. Аз обмислих всички подробности, които ще включа в учебната програма, така че моят план ще съдържа онова, което даде най-добри резултати през миналата година. И когато директорът задава следващите си въпроси, този учител веднага показва един план за разпределението на учебния материал.
Той подробно посочва какви теми ще възложи в хода на учебната година, какви домашни задачи ще постави за всяка отделна седмица и всичко това е предварително и грижливо обмислено според неговия опит от изтеклата учебна година.
И тогава директорът казва: Да, аз съм много доволен. Несъмнено Вие сте един добросъвестен учител и аз вярвам, че ще постигнете отлични успехи с Вашите ученици.
към текста >>
Така той вече знае: „Да, несъмнено, аз вярвам, че в рамките на четири
седмица
ще предложа на учениците адекватната учебна програма и мога напълно да се доверя на моето предчувствие, че тази програма ще бъде действително адекватна.“ На пръв поглед другите двама учители изглеждат по-добри пророци.
Обаче това е само една човешка мъдрост, изкуствено поставена над мъдростта на Боговете. В известен смисъл третият учител също предвижда нещата, които ще се случат, но той ги предвижда в един жив смисъл, като се осланя, бих казал, на Духа на развитието и си казва: „Когато се задълбочавах в характерите на моите ученици през изтеклата година и не си блъсках главата с грешките, които по необходимост допуснах поради моя собствен характер, когато не се затормозявах с никаква критика относно моето собствено минало, аз изострих моите способности и стигнах до един проницателен възглед за всичко онова, което представляват моите нови ученици.“ И той непрекъснато се убеждава: първите двама учители гледат на своите ученици само през очилата на онова, което са направили през изминалата година, и по този начин те всъщност никога не разсъждават правилно.
Така той вече знае: „Да, несъмнено, аз вярвам, че в рамките на четири седмица ще предложа на учениците адекватната учебна програма и мога напълно да се доверя на моето предчувствие, че тази програма ще бъде действително адекватна.“ На пръв поглед другите двама учители изглеждат по-добри пророци.
Те казват: „Аз ще предложа онази учебна програма, която предварително съм замислил; по този начин моят успех ще бъде съвсем сигурен.“ Обаче всичко това е само едно предвиждане на фактите, а не предвиждане в хода на живите сили и процеси.
към текста >>
34.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
И
седмица
подир това Батемберг бил принуден да абдикира.
Освен туй се оказвало, че руският външен министър" не отивал както твърде ли вестниците на бани в Чехия, ами си оставал вкъщи. Странно впечатление направили на лекаря тези положения,че руският посланик в Цариград пътувал през Виена за Петербург, че руският външен министър*37 не отивал на бани в Чехия, ами си оставал в Петербург, та там да приеме посланика, и че вестниците съобщавали съвършено друго. И тогава това са онези неясни, подобни на инстинкт интуиции през ума му като мълния минало: Цялата тази работа стои във връзка с това, че в България трябва да бъде свален Александър фон Батемберг*38. На лекаря това му се сторило доста нередно и той го съобщил на отговорно място. Но на отговорното място не знаели нищо повече, освен че руският посланик пътувал за Петербург, както се казва, по частна работа и те били, както много често се случва, доволни от такова сведение, тъй като понякога хората тъкмо на отговорно място са изпълнени с окова чувство на невнимание, за което вече говорих, и съвсем не са склонни да проверяват нещата по-задълбочено.
И седмица подир това Батемберг бил принуден да абдикира.
към текста >>
35.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
През същата
седмица
зад гърба на династията Обреновичи във Франция били поръчани сто хиляди пушки за радикалната партия.
Нов голям подем тази партия преживяла през деветдесетте години. След като дълго време се работило систематично, бил постигнат мощен напредък, когато един ден през деветдесетте години всички сръбски градове се оказали окичени със знамена. В Австрия това предизвикало стъписване. Какво се било случило? Това станало в деня, когато бил сключен съюзът между Русия и Франция!
През същата седмица зад гърба на династията Обреновичи във Франция били поръчани сто хиляди пушки за радикалната партия.
Било по същото време, когато на сцената излязла една личност, чрез която се прокарвало многостранно въздействие, но за чието използване можело извънредно трудно да се получи съгласието на меродавните кръгове. От Русия тази личност се предвиждала за определени цели. Обаче партията, наследила "Омладина", се смущавала да превърне във важен инструмент точно една такава личност в такова положение. За сърбите това въпреки всичко било прекалено много. Става дума за Драга Машин*83, която Александър Обренович през 1886 година можел на първо време да издигне в своя метреса.
към текста >>
36.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
В събота лекция няма да има поради това, че по Коледа някой може би ще бъде ангажиран другаде, а освен туй, както вече ми бе казано, тази
седмица
около събота предстояло да се подготви нещо толкова хубаво, че се налагало да се репетира и в събота.
*167. Заключителни думи след лекцията. В четвъртък вечер сме в Базел, а тук ще се срещнем отново следващата неделя в 5 часа.
В събота лекция няма да има поради това, че по Коледа някой може би ще бъде ангажиран другаде, а освен туй, както вече ми бе казано, тази седмица около събота предстояло да се подготви нещо толкова хубаво, че се налагало да се репетира и в събота.
И така, ако нямате нищо против, в неделя ще се срещнем отново тук. Ако някой желае да предложи друго време, моля да вдигне ръка.
към текста >>
37.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Какво стана само за
седмица
!
Но преди да чуят чрез тази акустика думи за живота на духа, нашите приятели чуха ехото на тътена на пушечната канонада от юга на Елзас, и вместо светлината на духовния свят, в зданието нахлуха и го заляха светлините на прожекторите от крепостта в Ищайн. Своеобразен символ! Символ, който тук може да бъде приведен. Понякога е нужен друг учител! Не действа ли той, не противостои ли мощно на материализма той?
Какво стана само за седмица!
Какви победи над егоизма! Каква готовност за жертви и любов към хората се пробуди!
към текста >>
38.
15. Лекция, 26.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Това е, което ни задължава
седмица
след
седмица
, час след час, минута след минута да се откриваме за това, което се случва.
Знаменията на времето са сериозни, много сериозни, и те изискват проникване в дълбините на мировото развитие, за да се научат от тези дълбини задачите на човечеството. Казах вече миналия път: това не е противостоене на Мировата Мъдрост, на Божествената Мъдрост. Божествената Мъдрост трябва да даде тези знамения на човечеството, тъй като човек трябва да стане не същество-автомат, а самостоятелно същество. Работата не е да се пита: защо човечеството е въвлечено във всичко това? Какво трябва да се направи за благото на човечеството – ето как трябва да се постави въпросът – и става дума за действия във връзка с великите, универсални, етични импулси.
Това е, което ни задължава седмица след седмица, час след час, минута след минута да се откриваме за това, което се случва.
И този, който в охарактеризирания днес смисъл чака, какво ново ще му донесе животът всяка следваща година, което досега е било скрито от него, той ще запали в своята душа живото, а не абстрактното, не мъртвото съзнание за безсмъртието, така необходимо за бъдещето. Този, който знае, че всяка следваща година от живота ще му открие нещо ново от съкровените неща, знае също така, че животът след смъртта също ще му открие нови съкровени неща; за него е невъзможно съмнението в наличието на друго, извънтелесно развитие. Животът след смъртта за него е реалност, истинска реалност. И за него това ще стане не личен, егоистичен факт, както това толкова често се проявява днес, а общочовешки принцип.
към текста >>
39.
2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Обстоятелството, че тялото става "живачно" има важни последици, на които може би ще се спрем още тази
седмица
.
Да, тези неща са част от тайната на човешката природа. И това, за което сега става дума, може да бъде определено още по точно: погледнем ли зад това, което оставяме нощем в леглото, ние виждаме един шивач по-солев организъм, едно живачно-солево тяло.
Обстоятелството, че тялото става "живачно" има важни последици, на които може би ще се спрем още тази седмица.
А че тялото може да се превърне в "солево", според мен може да се констатира от всеки в мига на утринното пробуждане.
към текста >>
40.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Днес бих искал да говоря по-конкретно за различни неща, свързани с начина на изживяване на Мистерията на Христос, който трябва да се подготви чрез такива духовни идеали, каквито напоследък описах, като направя връзка с разглежданията – с които се занимахме предишната
седмица
– за участието в духовния свят, към което човешката душа трябва да се стреми в бъдеще.
Днес бих искал да говоря по-конкретно за различни неща, свързани с начина на изживяване на Мистерията на Христос, който трябва да се подготви чрез такива духовни идеали, каквито напоследък описах, като направя връзка с разглежданията – с които се занимахме предишната седмица – за участието в духовния свят, към което човешката душа трябва да се стреми в бъдеще.
към текста >>
41.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Ще продължа в по-афористична форма да ви излагам темата, с която се занимаваме в последната
седмица
, и която обозначих за вас, казвайки, че най-големите трудности по въпросите за мирогледа стоят сега – винаги подчертавам това „сега“ – в това, че, изхождайки от съвременните възгледи, човек е трудно да прехвърли мост между това, което наричат идеализъм, и това, което може да се обозначи като възглед за природния ред на нещата.
Ще продължа в по-афористична форма да ви излагам темата, с която се занимаваме в последната седмица, и която обозначих за вас, казвайки, че най-големите трудности по въпросите за мирогледа стоят сега – винаги подчертавам това „сега“ – в това, че, изхождайки от съвременните възгледи, човек е трудно да прехвърли мост между това, което наричат идеализъм, и това, което може да се обозначи като възглед за природния ред на нещата.
Още щом съвременният човек се опита да прекара такъв мост, още щом се опита да си изясни, например, моралните идеи, – ако от цялата съвкупност от идеи отделим една група, желаейки да изработим не външно, а вътрешно-реално отношение към възгледите, към понятията, подминавайки течението на причинния природен ред, – той изпада в своеобразен мирогледен дуализъм, ако се изразим в смисъла на духовната наука. Това винаги сме го подчертавали. Човек се опитва да построи такъв мост, но това не му се отдава.
към текста >>
42.
Седма лекция, 20 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Виждаме себе си долу във водата, когато наблюдаваме преходното развитие, както ви го представих тази
седмица
, когато човек се развива така, че това, което той може да си представи като дете, го разбира чак в дълбока старост.
А къде е конкретното? Тук долу е водата, а тук горе въздухът. И от двойствеността на въздух и вода, от взаимодействието на тези сили възниква майята, вълнуващата се повърхност. Но нашият свят също е вълнуваща се повърхност и такива сме и ние, хората, ако се разглеждаме вътре в тази майя. Ако искаме да се разглеждаме в действителността, трябва да се виждаме също и тук: долу във водата и горе във въздуха.
Виждаме себе си долу във водата, когато наблюдаваме преходното развитие, както ви го представих тази седмица, когато човек се развива така, че това, което той може да си представи като дете, го разбира чак в дълбока старост.
Това, което си представя по време на половата зрялост, той го разбира малко по-рано, но също на старини, и т. н., както представих хода на човешкия живот, когато едва на старини разбира това, което се е случило с него в детството и младостта. Така протича на повърхността не привидният, а действителният живот. Казах, че за днешния живот на повърхността, може би, такова разглеждане да не е нужно, но за смъртта се нуждаем от него. Това е представа за долното; тук също се отнася представата за реалното горно, за областта на вечното, за която говорих предната неделя, където човек не се развива, но това, което принадлежи на царството на вечното, той го запазва през целия си живот от раждането до смъртта.
към текста >>
43.
Осма лекция, 21 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
В лекциите от миналата
седмица
ви посочих, как можем да се опитаме с помощта на науката за инициацията да преминем от привидната действителност, която повсеместно ни обкръжава, към истинската действителност.
В лекциите от миналата седмица ви посочих, как можем да се опитаме с помощта на науката за инициацията да преминем от привидната действителност, която повсеместно ни обкръжава, към истинската действителност.
И ви обърнах внимание, че именно тези стремежи, които предизвикват симпатия в болшинството хора, стремежите към единната разсъдъчна теория за света, отклоняват от действителността и въвеждат в заблуда по отношение на действителността, че е необходимо да се стремим да различаваме два потока на действителността, особено по отношение на познанието на човека, за да може после, това, което може да се узнае относно всеки от тези потоци, да се свърже с другия.
към текста >>
44.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
Ще проумеете от това, което казах, как това, което се надига като социализъм – сега да допълня в общи линии това, което казах миналата
седмица
във връзка с „Философия на Свободата“ – е едно обикновено, залегнало в човешката природа явление, което все по-силно обхваща човечеството.
Ще проумеете от това, което казах, как това, което се надига като социализъм – сега да допълня в общи линии това, което казах миналата седмица във връзка с „Философия на Свободата“ – е едно обикновено, залегнало в човешката природа явление, което все по-силно обхваща човечеството.
Днешните реакции срещу това явление са просто нещо ужасно за този, който прозира нещата. За човека, който разбира нещата, е ясно: колкото и метежно, колкото и шумно да се случва, настъпващият по цялата земя социализъм в своя интернационален елемент е носител на бъдещето, а образуването на всевъзможни национални държави и държавици работи против човешката еволюция. В думите „За всеки отделен народ – държава“ се съдържа едно ужасяващо възражение срещу смисъла на развитието на петата следатлантска епоха. И без това хората не знаят как ще завърши това, но то се говори. Същевременно това е напълно пропито от принципите на организацията, които произлизат от Артуровия импулс.
към текста >>
45.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Ще говорим повече по тази тема следващата
седмица
, когато отново между двете публични лекции ще имаме една лекция за подбран научен кръг.
Ще говорим повече по тази тема следващата седмица, когато отново между двете публични лекции ще имаме една лекция за подбран научен кръг.
към текста >>
46.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Миналата
седмица
говорих, че ние, които сме тук като антропософи, можем да разберем в много по-дълбок смисъл всичко, което е необходимо за правилната оценка на парливите въпроси в наши дни.
Миналата седмица говорих, че ние, които сме тук като антропософи, можем да разберем в много по-дълбок смисъл всичко, което е необходимо за правилната оценка на парливите въпроси в наши дни.
Ние можем да направим много повече по този начин[1], отколкото е възможно в по-широк кръг. В известен смисъл можем да се разгледаме като квас — ако ми позволите да използвам библейската дума — подкваса, чрез която всеки според собствената си среда може да допринесе с нещо, ръководен от силата и топлината на импулса и съобразно нуждите на епохата.
към текста >>
47.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
В допълнение на някои неща, които изнесох в сказките от миналата
седмица
, днес бих искал да кажа именно нещо подготвително, което след това утре и в други ден ще бъде изградено по-нататък.
В допълнение на някои неща, които изнесох в сказките от миналата седмица, днес бих искал да кажа именно нещо подготвително, което след това утре и в други ден ще бъде изградено по-нататък.
Що се касае за това, да извикам в паметта Ви по един друг начин отколкото е ставало до сега някои неща от това, което ще ни бъде необходимо, за да проследим по-нататък темата, която вече сме започнали.
към текста >>
48.
8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Това, което имах да Ви кажа през тази
седмица
, достига своя връх във факта, че ние действително стоим срещу нахлуването на един духовен свят в нашия настоящ свят, който е главно резултатът на онова развитие на културата, започнало към половината на 15-то столетие.
Това, което имах да Ви кажа през тази седмица, достига своя връх във факта, че ние действително стоим срещу нахлуването на един духовен свят в нашия настоящ свят, който е главно резултатът на онова развитие на културата, започнало към половината на 15-то столетие.
към текста >>
49.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Тези бяха нещата, които имах да прибавя към изнесените лекции през последната
седмица
.
Тези бяха нещата, които имах да прибавя към изнесените лекции през последната седмица.
Следващия път от ново ще се опитаме, макар и от друга страна, да направим нова крачка напред в разбирането си за човека.
към текста >>
50.
10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
А само преди
седмица
ние се постарахме да вникнем в човека, като в едно отражение на това, което се разиграва в пространството.
Днес разгледахме прехода между будност и сън, обаче ако искаме да говорим за този преход с пълно разбиране на нещата, ние ще установим, че отново трябва да излезем вън от човека, но не в звездния, в пространствения свят, а в света на времето, във „времевия“ свят. Ето: след като разбираме настъпването на есента и зимата, ние разбираме и пробуждането; след като разбираме настъпването на пролетта и лятото, ние разбираме заспиването. От човешкото време ние навлизаме в космическото време. От ритмичната смяна между бодърствуване и сън, навлизаме в годишната последователност на пролет, лято, есен и зима. Човекът застава пред нас като едно отражение на това, което се извършва в света на времето.
А само преди седмица ние се постарахме да вникнем в човека, като в едно отражение на това, което се разиграва в пространството.
към текста >>
51.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Вие можете да си изградите представа за появата, която имаше някога това, което после е станало теология, четейки краткото есе на Денис Ареопага, което ще намерите под номер в Гьотеанума от тази
седмица
*/* Гютнер Вахсмут.
Тази теология, такава, каквато я разглеждаме до наши дни, в основата си цялата днешна теология на европейския свят, е в действителност извлечение, в своята главна структура, в своето вътрешно естество, от епохата на ІV, V век; тя премина следващите доста смътни времена до ХІІ и ХІІІ век, където намери тогава, по един сигурен начин, завършване в схоластиката. Да разгледаме тогава тази теология, която се оформи малко по малко в своята истинска същност, едва в по-късния период на св. Августин не може да бъде разбран с помощта на тази теология, или поне не може да бъде разбран точно, докато всичко което предшества, също, всичко, което не може повече да бъде разбрано чрез тази теология. Ако разгледаме същността на тази теология, която се ражда точно в най-смътните времена на Средновековието смътни за нашето познание, за нашето външно познание, трябва преди всичко друго да видим достатъчно ясно, че тази теология е нещо съвсем различно от това, което беше преди теологията или това, което би могло да се нарече, всъщност така. Това, кое то някога беше теология, е в действителност само едно наследство, така да се каже, което има корен в епохата, в която тогава е родена теологията такава, каквато току-що я характеризирах.
Вие можете да си изградите представа за появата, която имаше някога това, което после е станало теология, четейки краткото есе на Денис Ареопага, което ще намерите под номер в Гьотеанума от тази седмица*/* Гютнер Вахсмут.
"Денис Ареопага учението за йерархиите" неприведена в Гьотеанума № 50, 51, 52 от 23 и 30 юли 1922г./. Ще намерите също и останалата част от есето в продължението му в един от следващите номера. Там ще намерите също съвсем точно изложен начина да са поставени по отношение на света в първите векове на християнската ера: те бяха съвсем различни от тези на ІХ, Х и следващи векове.
към текста >>
52.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Възпитанието не се схваща от антропософската наука за духа като наука, не и като теоретично познание, а като истинско изкуство, което има работа с най-благородния материал, който имаме в света - със самия човек, с детето, което по толкова прекрасен начин ни разкрива най-дълбоките мирови загадки, когато от година на година, бих казал, от
седмица
на
седмица
ни оставя да виждаме как от физиономията, от жестовете, от всички прояви на живота на детето се проявява навън духовното, душевното, което е заключено дълбоко в детето като божествена зестра от духовните светове.
Когато един художник или друг човек на изкуството упражнява своето изкуство, трябва да си усвои две неща. Първо - нека за пример да вземем художника, добра способност за наблюдение на формите и цветовете. Той трябва да може да твори, изхождайки от същността на цветовете и формите. Той не може да изхожда от теоретичното познание, а само от живото навлизане в същността на формата и цветовете. Едва тогава следва това, което трябва да усвои на второ място - самата техника.
Възпитанието не се схваща от антропософската наука за духа като наука, не и като теоретично познание, а като истинско изкуство, което има работа с най-благородния материал, който имаме в света - със самия човек, с детето, което по толкова прекрасен начин ни разкрива най-дълбоките мирови загадки, когато от година на година, бих казал, от седмица на седмица ни оставя да виждаме как от физиономията, от жестовете, от всички прояви на живота на детето се проявява навън духовното, душевното, което е заключено дълбоко в детето като божествена зестра от духовните светове.
Възгледите, за които говоря тук, изхождат оттам, че както за художника е необходимо да си усвои способност за наблюдение, която се проявява като дейност на ръцете, на душата и духа му, способност за наблюдение на цветовете и формите, така за художника-възпитател е необходимо да може да проследи цялата същност на човек, както тя се проявява в детето. Това обаче не е възможно, ако той не се издигне от наблюдението на това, което обикновеното съзнание на човека поднася на човешкото наблюдение, до истинско наблюдаване на душевния и духовния живот. А това го иска точно антропософската наука за духа. Каквото днес се нарича познание, всъщност може да се занимава само с телесното, което се представя пред сетивата. Как днес учим да познаваме душевността, щом не се издигаме до истинското духовно познание?
към текста >>
Всичко, което трябва да се направи не само от година на година, а от месец на месец, от
седмица
на
седмица
, трябва да се извлече от детето, за да може да се поднесе на детето това, което то изисква въз основа на вътрешната си природа.
По такъв начин учителят ще може да наблюдава педагогиката заедно с израстването на детето. Във Валдорфската педагогика учебният план се извлича от детето.
Всичко, което трябва да се направи не само от година на година, а от месец на месец, от седмица на седмица, трябва да се извлече от детето, за да може да се поднесе на детето това, което то изисква въз основа на вътрешната си природа.
Учителската професия не само изисква най-голямата всеотдайност, но и изобщо не търпи някаква предварително установена програма, тя трябва да третира детето така, че чрез отношението, което има към детето, стоейки до него, всъщност само да предостави възможността детето само да може да се развива.
към текста >>
53.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Колкото и човек да съзерцава, трябва да прибегне до нещо друго, за да разкаже след една
седмица
своите изживявания на други хора.
Човекът опознава цялата същност на етерното от това изживяване, както сега го описах. Нещата, които се описват за живота след смъртта, не са измислени, а са спечелени от едно живо познание. Когато обаче искаме да използваме помощ, никога не е достатъчна само дейността на главата. Аз не се боя да говоря за собствения си опит, когато забелязах колко бегли са такива изживявания в етерния Космос.
Колкото и човек да съзерцава, трябва да прибегне до нещо друго, за да разкаже след една седмица своите изживявания на други хора.
Но тази помощ не идва от способностите на главата. Подходящо се оказа да се записва изживяното, още докато то не беше изчезнало, така че дейността не беше предизвикана от главата, а чрез пишещата ръка. В този случай не става въпрос за медиумистично писане, не и просто да се запишат нещата. Записването - също и след лекциите - е нещо извънредно несимпатично и без човек да стои в духовната област. Но човек си помага, като фиксира изчезващото, фиксира го, като участва целият организъм, както иначе когато рисува или чертае.
към текста >>
54.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
С настъпването на зимата обаче и особено по време на Коледната
седмица
, Боговете жадно отправят своя взор към Земята; човешката душа се отваря и това, което живее в Азът и астралното тяло се изнася навън в Космоса.
Да, скъпи мои приятели, ако бяхме затворени в сферата на Зимния свят без каквато и да е възможност за проникване в духовния Космос, ние като земни хора изобщо не бихме могли да разсъждаваме. Това би било невъзможно. Ето защо от антропософска гледна точка можем да сме сигурни: В разгара на лятото, по времето на Еньовден, човек може да се скрие от духовните Същества, така че да изгради в себе си безбожни и осъдителни чувства, гъстата мрежа от имагинации над него не им позволява да нахлуят в Космоса. Те остават тук.
С настъпването на зимата обаче и особено по време на Коледната седмица, Боговете жадно отправят своя взор към Земята; човешката душа се отваря и това, което живее в Азът и астралното тяло се изнася навън в Космоса.
Пред нашето въображение израства следната картина: Сякаш с настъпва нето на зимата, Земната планета отваря своите прозорци, за да погледнат Ангелои и Архангелои към земните хора.
към текста >>
Но в известен смисъл, висшите Същества си остават „поети", и затова човек не може да стигне до истинската им същност, ако ги описва с разсъдъчни и студени думи; ето защо той често трябва да търси думи, подобни на тези, които употребих току-що: По време на Рождество Христово, по време на Коледната
седмица
, Земята отваря своите прозорци, и сега Ангелои надничат през тези прозорци, за да видят как се подготвят хората за цялата следваща година.
Разбира се, в съвременната епоха всички ние, скъпи мои приятели, постепенно свикваме да се отнасяме към човешкото познание филистерски, трезво и непоетично.
Но в известен смисъл, висшите Същества си остават „поети", и затова човек не може да стигне до истинската им същност, ако ги описва с разсъдъчни и студени думи; ето защо той често трябва да търси думи, подобни на тези, които употребих току-що: По време на Рождество Христово, по време на Коледната седмица, Земята отваря своите прозорци, и сега Ангелои надничат през тези прозорци, за да видят как се подготвят хората за цялата следваща година.
Дори и когато мислят, Съществата от висшите Йерархии, остават поети и художници. Логиката според начина по който сме свикнали да я развиваме е само една далечна последица от Земната тежест; естествено това не означава, че тук на Земята логиката е излишна напротив, тя е необходима в най-висша степен.
към текста >>
55.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Тъкмо през пролетната Великденска
седмица
от годината могат да бъдат забелязани многобройни елементарни Същества, които – сякаш излизайки от последния стадий на индивидуалното си битие, каквото са притежавали през зимата – сега плуват и се носят като облаци в земно-душевната атмосфера (Рис.
Земята издишва своята душа. Какво означава това? Това означава, че определени елементарни Същества, намиращи се в Земното обкръжение, също както въздухът или растежните сили на растителния свят, се свързват с издишаната Земна душа в онези области, където е настъпила пролетта. Заедно с издишаната Земна душа, тези Същества се носят в обкръжението на нашата планета. Те се деиндивидуализират, загубват своята индивидуалност, сливат се с общата земно-душевна атмосфера.
Тъкмо през пролетната Великденска седмица от годината могат да бъдат забелязани многобройни елементарни Същества, които – сякаш излизайки от последния стадий на индивидуалното си битие, каквото са притежавали през зимата – сега плуват и се носят като облаци в земно-душевната атмосфера (Рис.
7: Червено, жълто премесено със зелено). Нека да прибавя: През зимния период тези елементарни Същества се намираха дълбоко навътре в душевността на Земята, където те притежаваха свои индивидуални особености. Преди Великденския период те все още притежаваха определена индивидуалност, летяха, носеха се наоколо като индивидуални Същества. Но през Великденския
към текста >>
56.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924
GA_233a Великденският празник
Да, това са същите неща, скъпи мои приятели, които бих искал да приближа до сърцата Ви през тази великденска
седмица
.
Да, това са същите неща, скъпи мои приятели, които бих искал да приближа до сърцата Ви през тази великденска седмица.
Защото във всяко човешко сърце, което търси Антропософията, може да се разгори един безкраен празник. И това, което гори в този празник на антропософското познание и светоусещане, също се издига нагоре в духовния свят и там то непременно трябва да се свърже с Коледния импулс, извикан за живот също тук, в Дорнах. Защото този импулс не трябва да остане като нещо измислено, като нещо интелектуално, този импулс трябва да се преобрази в един импулс на сърцето; този импулс не трябва да действува като една трезва и суха мозъчна мисъл, този импулс трябва и то не от сантименталност, а с оглед действителната стойност на нещата да бъде тържествен и ведър.
към текста >>
57.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Може би някои от вас ще си спомнят, как описвайки хода на моя живот, в последната глава, която излезе от печат миналата
седмица
, аз казах, че ми направи особено силно впечатление, слушайки лекциите върху синтетичната нова геометрия, как именно тя ме наведе на мисълта, че една права линия не трябва да си я представяме така, като че ли тя отива в безкрайността и никъде не спира, но че правата линия, удължавайки се, действително се връща от другата страна.
И така ние можем вече да говорим също и за това, че когато изпращаме нашите представи достатъчно далеч навън, не трябва да приемем просто безкрайното пространство, което е една фантастичност, при това такава фантастичност, която не можем да обхванем, а трябва с представите си отново да се завърнем обратно.
Може би някои от вас ще си спомнят, как описвайки хода на моя живот, в последната глава, която излезе от печат миналата седмица, аз казах, че ми направи особено силно впечатление, слушайки лекциите върху синтетичната нова геометрия, как именно тя ме наведе на мисълта, че една права линия не трябва да си я представяме така, като че ли тя отива в безкрайността и никъде не спира, но че правата линия, удължавайки се, действително се връща от другата страна.
Геометрията изразява това така: Безкрайно далечната точка надясно е същата както безкрайно далечната точка в ляво. Това може да бъде изчислено. Това не е нещо само по аналогия, че когато имаме един кръг и тръгваме от тук, отново се връщаме обратно, че ако полудъгата е една безкрайност, тя би била една права линия. Това не е така; това би било една аналогия, на която този, който може да мисли точно, не обръща внимание. Това, което ми направи впечатление, не беше тази тривиална аналогия, а възможността действително да може да се докаже чрез изчисление, че безкрайно далечната точка от лявата страна е същата като безкрайно далечната точка от дясната страна, следователно че действително някой, който започва тук да тича и продължава така непрестанно да тича по тази линия, той не стига до безкрайността, а когато е тичал достатъчно дълго време, пристига от другата страна.
към текста >>
58.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Там имаше няколко богослови от Виенския католически университет, които идваха всяка
седмица
, които бяха добре познати, с които и аз се сприятелих.
Това е нещо, което, може би, ми даде само един тласък. Мислех, че мога да доставя радост на Ойген Хайнрих Щмидт и понеже точно тогава той беше написал своята въодушевена статия за лорд Байрон, аз го заведох при другата ентусиазирана почитателка на Байрон, при Мария Евгения деле Грацие. Там се развихри страшно ентусиазирано разискване върху Байрон. Всъщност те бяха на едно мнение, но разискваха оживено. Всички останали, които седяха там, мълчаха.
Там имаше няколко богослови от Виенския католически университет, които идваха всяка седмица, които бяха добре познати, с които и аз се сприятелих.
Всички ние мълчахме. Но двамата разговаряха за Байрон. Там имаше една, малко въздълга маса, от едната страна седеше поетесата деле Грацие, от другата Ойген Хайнрих Шмидт живо жестикулиращ. Внезапно столът под него се подхлъзна и той падна под масата, простирайки крака чак до деле Грацие. Трябва да кажа, че се получи нещо като шок.
към текста >>
59.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Вие вече видяхте това при други прераждания, които разгледах тук през тази
седмица
.
И така се получи следното: Трябва да си представите, как всичко, което е живяло в една човешка душа в нейните минали прераждания, се явява в най-различни форми, в подобия, които външното наблюдение понякога съвсем не може да констатира.
Вие вече видяхте това при други прераждания, които разгледах тук през тази седмица.
към текста >>
60.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И тази сериозност ще се влее в Антропософското общество, когато онези, които искат да направят нещо за него, все повече и повече вземат под внимание това, което сега всяка
седмица
се изпраща в кръжоците на всички наши антропософи, което се съдържа в приложените към списанието «Гьотеанум» «Съобщения».
И тази сериозност ще се влее в Антропософското общество, когато онези, които искат да направят нещо за него, все повече и повече вземат под внимание това, което сега всяка седмица се изпраща в кръжоците на всички наши антропософи, което се съдържа в приложените към списанието «Гьотеанум» «Съобщения».
Тези съобщения описват, как в смисъла на Коледното събрание бихме могли да си представим, че в клоновете, в събранията на членовете се работи, учи, действа и те ни описват също и онова, което става. Нали те носят наименованието: «Какво става в антропософското общество». И тези съобщения искат да разлеят едно общо мислене над цялото Антропософско общество, една обща атмосфера да лъха над хилядите антропософи. Когато живеем в една такава обща атмосфера, когато разберем, какво означава, че «антропософските ръководни принципи»[11] трябва да станат мисловни импулси и когато разберем, че чрез това Гьотеанумът реално трябва да бъде поставен в центъра чрез инициативата на езотерическия президиум - от мен постоянно се подчертава, че сега имаме работа с един президиум, който схваща своята дейност като едно инаугуриране, едно разкриване и втъкаване на езотеричното в работата, - когато правилно го разберем, тогава това, което трябва да тече в антропософското движение, по един правилен начин ще бъде носено от него по-нататък. Защото антропософското движение и Антропософското общество трябва да станат едно.
към текста >>
61.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
За целта днес ще си позволя само да дам един вид увод, като говоря за онези неща, за които се загатва макар и под формата на очерк в «Съобщения»[4] от тази
седмица
.
С това в известен смисъл се връщаме към изходната точка. Това, което днес трябва да стане действителност, тогава беше намерение. Тъй като от Коледното събрание насам много от нашите приятели се намират за първи път тук, в следващите дни аз ще разгледам пред вас въпроса за кармата.
За целта днес ще си позволя само да дам един вид увод, като говоря за онези неща, за които се загатва макар и под формата на очерк в «Съобщения»[4] от тази седмица.
към текста >>
62.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Вие ще видите, че скоро в бюлетина "Какво става в Антропософското Общество" всяка
седмица
ще бъдат публикувани насочващи линии ако мога да се изразя абстрактно във формата на тезиси.
Ние наистина приключихме формално, обаче всъщност Коледното Тържество не трябва да приключва никога, а да продължава да трае в Антропософското Общество. Ето защо бих искал да Ви помоля, да приемете с цялата сериозност това, което се съдържа в Бюлетина, да гледате действително с цялата сериозност на това, което ще дойде при Вас не само в описанието, а като действителност. Нали, не всичко може да бъде направено така набързо, това може да стане само постепенно. Постоянно идват някои и питат: как трябва да бъде направено това и това? Естествено не всичко може да стане за един ден.
Вие ще видите, че скоро в бюлетина "Какво става в Антропософското Общество" всяка седмица ще бъдат публикувани насочващи линии ако мога да се изразя абстрактно във формата на тезиси.
Всяка седмица там ще намерите кратки изречения, кратки статии върху антропософските истини по отношение на човек човешкия живот, религията, изкуството и т.н. в този бюлетин носещ името "Какво става в Антропософското Общество". И тогава в различните антропософски клонове членовете ще имат случая да кажат: от Дорнах ни е изпратена тази или онази мисъл като насочваща линия: нека наред с другото да говорим в нашите клонове преди всичко всяка седмица върху това, което ни се изпраща от Дорнах като мисъл, която е изразена в бюлетина.
към текста >>
Всяка
седмица
там ще намерите кратки изречения, кратки статии върху антропософските истини по отношение на човек човешкия живот, религията, изкуството и т.н.
Ето защо бих искал да Ви помоля, да приемете с цялата сериозност това, което се съдържа в Бюлетина, да гледате действително с цялата сериозност на това, което ще дойде при Вас не само в описанието, а като действителност. Нали, не всичко може да бъде направено така набързо, това може да стане само постепенно. Постоянно идват някои и питат: как трябва да бъде направено това и това? Естествено не всичко може да стане за един ден. Вие ще видите, че скоро в бюлетина "Какво става в Антропософското Общество" всяка седмица ще бъдат публикувани насочващи линии ако мога да се изразя абстрактно във формата на тезиси.
Всяка седмица там ще намерите кратки изречения, кратки статии върху антропософските истини по отношение на човек човешкия живот, религията, изкуството и т.н.
в този бюлетин носещ името "Какво става в Антропософското Общество". И тогава в различните антропософски клонове членовете ще имат случая да кажат: от Дорнах ни е изпратена тази или онази мисъл като насочваща линия: нека наред с другото да говорим в нашите клонове преди всичко всяка седмица върху това, което ни се изпраща от Дорнах като мисъл, която е изразена в бюлетина.
към текста >>
И тогава в различните антропософски клонове членовете ще имат случая да кажат: от Дорнах ни е изпратена тази или онази мисъл като насочваща линия: нека наред с другото да говорим в нашите клонове преди всичко всяка
седмица
върху това, което ни се изпраща от Дорнах като мисъл, която е изразена в бюлетина.
Постоянно идват някои и питат: как трябва да бъде направено това и това? Естествено не всичко може да стане за един ден. Вие ще видите, че скоро в бюлетина "Какво става в Антропософското Общество" всяка седмица ще бъдат публикувани насочващи линии ако мога да се изразя абстрактно във формата на тезиси. Всяка седмица там ще намерите кратки изречения, кратки статии върху антропософските истини по отношение на човек човешкия живот, религията, изкуството и т.н. в този бюлетин носещ името "Какво става в Антропософското Общество".
И тогава в различните антропософски клонове членовете ще имат случая да кажат: от Дорнах ни е изпратена тази или онази мисъл като насочваща линия: нека наред с другото да говорим в нашите клонове преди всичко всяка седмица върху това, което ни се изпраща от Дорнах като мисъл, която е изразена в бюлетина.
към текста >>
Тогава в Коледното Тържество ние ще сме имали по един правилен начин не само една празнична
седмица
, а нещо действуващо в света, нещо определящо съдбата на човек.
Така искаме ние да действуваме съвместно, искаме обаче също да считаме Тържеството от Дорнах действително като нещо оправдано, като нещо сериозно, да не гледаме на него като на нещо, което може да ни бъде безразлично, а да гледаме на него като нещо, което фактически прониква дълбоко, дълбоко в сърцето, в душата, в съвестта.
Тогава в Коледното Тържество ние ще сме имали по един правилен начин не само една празнична седмица, а нещо действуващо в света, нещо определящо съдбата на човек.
И всичко действуващо в света, определящо съдбата на човека може да бъде истински импулс за антропософската работа, за антропософското действие, за антропософския живот.
към текста >>
63.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Опасността нещата да вървят добре само докато нещо идва от мен
седмица
след
седмица
трябва да бъде преодоляна.
Говорил съм в този смисъл по много случаи. Преди време в Берлин казах, че "Дружеството за Теософско Изкуство" (Един проект, който не се осъществи. бел. англ. пр.) би трябвало да бъде организация, която води свой собствен живот независимо от мен. Тази насока ще става все по-необходима.
Опасността нещата да вървят добре само докато нещо идва от мен седмица след седмица трябва да бъде преодоляна.
Сега сме достигнали годините, когато Обществото би трябвало да бъде способно да покаже, че може спокойно да развива изнесеното, да го развива така, както ако аз не бях там.
към текста >>
64.
5. Пета лекция, 8 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Днес бих искал да прибавя още нещо към лекциите върху изкуството, които изнесох миналата
седмица
.
Днес бих искал да прибавя още нещо към лекциите върху изкуството, които изнесох миналата седмица.
Аз често трябваше да изтъквам, че в началото на общочовешката еволюция, науката, изкуството и религията са представлявали едно цяло. Ако в съвременния духовен живот ние имаме от една страна науката, от друга страна изкуството и от трета страна религията, нека да не забравяме, че в далечното минало тези три течения на човешкия духовен живот са имали една обща майка. И за нас е най-лесно да вникнем в характера на това общо начало, на тази обща майка, ако се обърнем към по-ранните етапи от човешката история, приблизително четири-пет хилядолетия преди нашето летоброене и се опитаме да видим какво представляваше тогавашната поезия, или това, което днес обозначаваме с името поезия. Ако искаме да из следваме тогавашната поезия, и то не всред примитивните народи, чиято древна култура днес е обект на крайно съмнителни проучвания, ние трябва да прибегнем именно до Мистериите, които са лежали в основата на общочовешката духовна еволюция.
към текста >>
65.
8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия
GA_276 Изкуството и неговата мисия
За съжаление тя все още не е достатъчно възстановена след прекараната простуда, продължила цяла
седмица
, така че не може да си позволи да излезе пред Вас.
Този факт, както и обстоятелството, че изкуството разкрива цялостното отношение на човека към Космоса, изпъкват най-вече тогава, когато от „външните“ изкуства, каквито са архитектурата, пластиката и живописта, пристъпим към „вътрешните“ изкуства, каквито са музиката и поезията. И сега, уважаеми гости и приятели, аз бих желал да изкажа моето дълбоко съжаление от това, че се налага да променим нашия първоначален замисъл, според който декламацията и рецитацията на г-жа доктор Щайнер трябваше да послужи като илюстрация на тази моя лекция.
За съжаление тя все още не е достатъчно възстановена след прекараната простуда, продължила цяла седмица, така че не може да си позволи да излезе пред Вас.
Да, за мое голямо огорчение, тази илюстрация няма да се състои. Ние не се осмеляваме да Ви предложим и други нехудожествени дрезгави звуци, подобни на тези, с които бях принуден да си служа поради моята собствена простуда по време на този норвежки курс, още повече, защото в областта на художествената декламация такива дрезгави звуци са много по-недопустими, отколкото в обикновени лекции.
към текста >>
66.
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Възможно е да се направят само някои загатвания, тъй като ако искаме да отговорим изчерпателно само на поставените от г-н Щутен[1] въпроси, можем да беседваме цяла
седмица
.
Възможно е да се направят само някои загатвания, тъй като ако искаме да отговорим изчерпателно само на поставените от г-н Щутен[1] въпроси, можем да беседваме цяла седмица.
Ще видим докъде ще успеем да стигнем днес. Първоначално бих искал да се опра на една тема, от която да можем да продължим нататък. Стана дума за разширяването на то-новата система и мисля, че различните оратори проявиха интерес към това. Между тях имаше и музиканти и композитори.
към текста >>
67.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Част от лекуването ще бъде да се проучва болестта в нейното развитие през първия и петия ден от започването и на отделните дни в петия час, след полунощ и отново през петата
седмица
.
Никое същество не може да върши зло, което не е достигнало до "Петорност". Винаги, когато срещаме зло, което в действителност може да засегне нашето собствено същество, там има Петорност. Такъв е случаят навсякъде, включително и външния свят, но хората не го осъзнават и нашият настоящ материалистичен мироглед няма никакво понятие от факта, че Светът може да бъде разглеждан и по този начин. В действителност има оправдание за това да се говори за Злото само където се явява Петорността. Един ден, когато медицината ще започне да се ползва от това, тя ще има възможност да въздействува благоприятно на протичането на болестите.
Част от лекуването ще бъде да се проучва болестта в нейното развитие през първия и петия ден от започването и на отделните дни в петия час, след полунощ и отново през петата седмица.
Така, числото Пет е, което решава кога най-добре може да се намеси лекарят. Преди това, той не може много нещо да направя, освен да остави на природата, но след това може да се намесва, като ще помогне, или ще навреди, защото онова, което може да се нарече добро, или лошо, тогава протича в света на реалността. Възможно е при много случки да се докаже, че числото ПЕТ има значение за външни случки и неща.
към текста >>
В седмата
седмица
, на седмия ден, в седмия час /или в определено съотношение, да кажем 3,5, защото седем е също в това число/, нещо може да се случи, чрез самото нещо.
За да завършим, нека още веднъж да кажем, че на Петия ден, или на Петия час, можем да намерим важни неща, които, или могат да бъдат пропуснати, или да се използуват, за добро.
В седмата седмица, на седмия ден, в седмия час /или в определено съотношение, да кажем 3,5, защото седем е също в това число/, нещо може да се случи, чрез самото нещо.
На седмия ден от болестта, например, една треска възприема определен характер: същото може да се случи и на четиринадесетия ден.
към текста >>
68.
1.ПЪРВИ СЕМИНАР. Щутгарт, 21.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Трябва да се организират всяка
седмица
по един час гимнастика и един час евритмия.
Така е представен идеалът, детето да не е заето повече от три и половина часа. По този начин децата ще са винаги бодри и за нас остава задачата да измислим какво да правят те по времето когато нямат обучение. През лятото те могат да играят в градините, но през зимата, в спортната зала ще бъде по-сложно.
Трябва да се организират всяка седмица по един час гимнастика и един час евритмия.
Мисля, че няма голяма разлика дали обучението ще започне веднага сутринта или по-късно, така че да могат да се формират две групи.
към текста >>
69.
3. ТРЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 23.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Третата или четвъртата
седмица
след началото на обучението те идват при Вас и Ви казват: "Всички останали деца не могат да ме понасят." Те са се доказали като пепеляшките, към които целият клас отхвърля, които са блъскани и навсякъде са оставяни последни, Искам да Ви помоля до понеделник да помислете, как възпитателят може да помогне при тази беда.
Вземете следната нова задача: Представете си един клас с 8-9 годишни деца. Естествено по време на обучението са възможни много социални инстинкти, социални желания, социални интереси. Представете си три деца, от които едното е изразен флегматик, другото холерик, а третото е меланхолик. Останалите им особености няма да споменавам.
Третата или четвъртата седмица след началото на обучението те идват при Вас и Ви казват: "Всички останали деца не могат да ме понасят." Те са се доказали като пепеляшките, към които целият клас отхвърля, които са блъскани и навсякъде са оставяни последни, Искам да Ви помоля до понеделник да помислете, как възпитателят може да помогне при тази беда.
Как могат да се направят тези деца обичани, това е важна задача за цялото възпитание. Искам да обмислите това и да гледате на него като на много ваша педагогическа задача.
към текста >>
70.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Да оживява в собствената си душа същността на детето през всяка една отделна година, през всяка една отделна
седмица
– това е което трябва да изгражда духовната основа на възпитанието.
10-та му година и по съвсем различен начин от 10-та до 14-та година, когато го оставяме да придобива познание за човека.
Да оживява в собствената си душа същността на детето през всяка една отделна година, през всяка една отделна седмица – това е което трябва да изгражда духовната основа на възпитанието.
към текста >>
71.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Да оживява в собствената си душа същността на детето през всяка една отделна година, през всяка една отделна
седмица
– това е което трябва да изгражда духовната основа на възпитанието.
10-та му година и по съвсем различен начин от 10-та до 14-та година, когато го оставяме да придобива познание за човека.
Да оживява в собствената си душа същността на детето през всяка една отделна година, през всяка една отделна седмица – това е което трябва да изгражда духовната основа на възпитанието.
към текста >>
72.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
По-голямата трудност възникна от факта, че за Валдорфското училище идеалът се състоеше в това, децата да бъдат възпитавани изцяло в духа на едно човекознание, а именно – всяка
седмица
на детето да бъде давано това, което самото дете изискваше.
И така, от другата страна имахме децата. Първоначално това бяха – бих казал – по-малките трудности.
По-голямата трудност възникна от факта, че за Валдорфското училище идеалът се състоеше в това, децата да бъдат възпитавани изцяло в духа на едно човекознание, а именно – всяка седмица на детето да бъде давано това, което самото дете изискваше.
към текста >>
Но казах още, че за междинното време желая да имам пълната свобода, всяка
седмица
да давам на децата това, което произлиза от човекознанието.
Е, често такава приумица бива оставяна на мира, защото човек си казва: Добре, ще видим какво ще излезе от това! Но все пак, човек трябва да се съобразява с това и така аз се опитах да се справя с положението чрез следния компромис. В един проект аз предложих да ми бъдат дадени три години време за тази моя приумица, през което време децата да напреднат достатъчно, за да се включат после в обикновено училище. Така изработих проект, според който до завършването на 3-ти основен клас, т.е. до 9-та година, приетите деца ще са постигнали целта, а именно да продължат в 4-ти клас на друго училище.
Но казах още, че за междинното време желая да имам пълната свобода, всяка седмица да давам на децата това, което произлиза от човекознанието.
После аз изисках тази свобода за възрастта от 9 до 12 години. След навършването на 12 години децата отново трябваше да постигнат целта да могат да постъпят в обикновено училище. Същото ще бъде и когато децата – или както се казва – вече младите дами и господа напускат училището, за да постъпят в университета или в друго някакво висше учебно заведение – за времето от настъпването на половата зрялост до началото на висшето образование аз трябва да имам пълната свобода. След това децата трябва да бъдат в състояние да могат да постъпят в което и да е висше учебно заведение или университет; защото Свободната висша школа в Дорнах, разбира се, дълго време няма да бъде призната за нещо, в което може да се постъпи, ако хората желаят да навлязат в живота.
към текста >>
Тук става дума за следното: Това, което имаме вече пред себе си като един организъм, да бъде наистина изследвано от
седмица
на
седмица
.
Ето защо не може да става дума да бъде конструирано училище, изхождайки от някакво умно хрумване – защото тогава би възникнала не организация, а конструкция.
Тук става дума за следното: Това, което имаме вече пред себе си като един организъм, да бъде наистина изследвано от седмица на седмица.
И този, който умее да наблюдава човека, т.е. умее да наблюдава и детето, за него с всеки изминат месец стават ясни най-конкретните възпитателни правила. Тъй както лекарят, имайки човек пред себе си, не може още от първия преглед да каже какво ще стане, но трябва постепенно да го изследва, защото човекът е един организъм, така и тук става дума за това, че такъв един организъм трябва още повече да бъде непрекъснато изследван като едно цяло. Защото може например да стане така, че поради особения състав на учителите или на децата – да кажем през 1920 год. – ще трябва да подходим по начин, различен от начина, по който бихме подходили с учителите и децата през 1924 год., тъй като поради определени обстоятелства, поради новите попълнения учителите ще бъдат различни, а децата – те съвсем сигурно ще бъдат различни.
към текста >>
73.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ние трябва да стигнем до едно възпитателно изкуство, което постъпва не според правилата, а според децата, които реално стоят пред нас; ние трябва да вникнем в децата като изхождаме от общото човекознание и от самото дете да извлечем онова, което следва да вършим всеки ден, всяка
седмица
, всяка година.
Ние се нуждаем от такъв духовен живот, който отново да се върне в света, нуждаем се от такъв духовен живот, при който хората пишат книгите си, черпейки от самия живот, а книгите са само насърчение за живота, само средства и пътища за живота. Ние трябва да напуснем библиотеките.
Ние трябва да стигнем до едно възпитателно изкуство, което постъпва не според правилата, а според децата, които реално стоят пред нас; ние трябва да вникнем в децата като изхождаме от общото човекознание и от самото дете да извлечем онова, което следва да вършим всеки ден, всяка седмица, всяка година.
към текста >>
74.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Наблюдаваме силен метеоризъм; общо взето имаме по един пристъп на
седмица
.
От Януари 1923 отчитаме съществена промяна в характера на пристъпите: те продължават по-кратко, настъпват 9 часа след заспиване, детето извиква и се събужда.
Наблюдаваме силен метеоризъм; общо взето имаме по един пристъп на седмица.
Това е нещо, което на пръв поглед изглежда застрашително, но от друга страна то носи в себе си известна утеха. Защото то означава един вид оздравяване, естествено подобрение. Тук имаме една криза, която се разиграва вътрешно, но макар и да протича бавно, тя не може да ни изненада с нищо друго.
към текста >>
75.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Естествено, това е започнало по рано, но майката го е смятала за нещо нормално; до момента, когато за една
седмица
детето наддало с цели 380 грама.
През първата половин година развитието протича нормално. Естествено, то не е протичало съвсем нормално, но тогава нарушеното съотношение между главата и крайниците все още е било незабележимо. Детето е било кърмено. При раждането главата е била впечатляващо малка, което означава, че причината не следва да бъде търсена главно в някаква слабост на нервно-сетивната организация. От Септември започва едно бавно уголемяване на главата.
Естествено, това е започнало по рано, но майката го е смятала за нещо нормално; до момента, когато за една седмица детето наддало с цели 380 грама.
В средата на Декември обиколката на главата достигнала 49см. Детето било тихо, не плачело много, било апатично. Фонтанелата била силно напрегната. Апетитът бил добър. По кожата на главата започнали да се появяват гнойни образувания.
към текста >>
76.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
когато се осъществи връзката между това, което му се дава изхождайки от наследствеността, когато това се свърже с другото, което той донася със себе си изхождайки от предишни земни съществувания и от престоя между смъртта и едно ново раждане, тогава ние виждаме, как човекът, отначало като дете, развива себе си от ден на ден, от
седмица
на
седмица
.
Преди всичко друго е особено важно да вникнем във въпроса: кое в човека всъщност е унаследено, кое произхожда от наследствената линия, и кое не е унаследено, но трябва по друг начин да бъде вложено в човешкото същество? От това, да сме във състояние да различаваме тези две съставни части на човешкото същество, от това зависи изключително много за преценката на здравия и на болния човек. Когато човек от духовно, свръхсетивните светове навлезе в сетивния свят, т.е.
когато се осъществи връзката между това, което му се дава изхождайки от наследствеността, когато това се свърже с другото, което той донася със себе си изхождайки от предишни земни съществувания и от престоя между смъртта и едно ново раждане, тогава ние виждаме, как човекът, отначало като дете, развива себе си от ден на ден, от седмица на седмица.
Но докато не погледнем на четиричленния човек с неговото физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Азово устройство, дотогава няма да бъдем в състояние да разбираме това развитие, тъй като не можем да прозрем, в каква степен отделните части на човешкото същество, които имат съвсем различен произход, и които идват от различни светове, в каква степен те вземат участие в това развитие.
към текста >>
77.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Но доколкото с нещата, за които става дума тук, могат да бъдат свързани много размишления, съмнения и въпроси, ви моля по някое време следващата
седмица
всеки от вас да подготви това, което иска да му бъде изяснено и да попита във връзка с излагания материал[3].
За да доведем до определен край тези разглеждания, е необходимо, разбира се, да се продължи това внимателно придвижване, към което се придържах досега, тоест да се създадат по възможност повече представи, които могат по-късно да ни доведат до тази цел, до този край. За това е необходимо и тогава, когато изнасям другите лекции[1], тоест от 11-ти до 15-ти, да продължа тези лекции по такъв начин, че да можем да ги обединим с Валдорфското училище[2], иначе няма да успеем да овладеем материала.
Но доколкото с нещата, за които става дума тук, могат да бъдат свързани много размишления, съмнения и въпроси, ви моля по някое време следващата седмица всеки от вас да подготви това, което иска да му бъде изяснено и да попита във връзка с излагания материал[3].
Всички зададени ми по този начин въпроси, ще използвам в една от лекциите през следващата седмица и ще ви ги изложа, за да получим колкото може по-пълен образ на предмета. При такива условия ще успеем да запазим в себе си даже по-фините неща, които включих в течение на това изложение.
към текста >>
Всички зададени ми по този начин въпроси, ще използвам в една от лекциите през следващата
седмица
и ще ви ги изложа, за да получим колкото може по-пълен образ на предмета.
За да доведем до определен край тези разглеждания, е необходимо, разбира се, да се продължи това внимателно придвижване, към което се придържах досега, тоест да се създадат по възможност повече представи, които могат по-късно да ни доведат до тази цел, до този край. За това е необходимо и тогава, когато изнасям другите лекции[1], тоест от 11-ти до 15-ти, да продължа тези лекции по такъв начин, че да можем да ги обединим с Валдорфското училище[2], иначе няма да успеем да овладеем материала. Но доколкото с нещата, за които става дума тук, могат да бъдат свързани много размишления, съмнения и въпроси, ви моля по някое време следващата седмица всеки от вас да подготви това, което иска да му бъде изяснено и да попита във връзка с излагания материал[3].
Всички зададени ми по този начин въпроси, ще използвам в една от лекциите през следващата седмица и ще ви ги изложа, за да получим колкото може по-пълен образ на предмета.
При такива условия ще успеем да запазим в себе си даже по-фините неща, които включих в течение на това изложение.
към текста >>
78.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Това може да се види от следния пример: би могъл да се посочи и друг град за пример, но именно във Виена от
седмица
текат избори; там не се говори красиво, а се излива ужасяващ поток от съвсем не прекрасни слова.
С езика на Вселената човек днес вече не може да живее. Но това, с което са започнали да се занимават атиняните - красивите словесни фигури, - след това е получило широко разпространение в Рим като риторика. Римляните най-малкото все още прекрасно са говорели. В средните векове също са се учили красиво да говорят. Но днес хората произнасят ужасни фрази.
Това може да се види от следния пример: би могъл да се посочи и друг град за пример, но именно във Виена от седмица текат избори; там не се говори красиво, а се излива ужасяващ поток от съвсем не прекрасни слова.
Ето в какво постепенно се е превърнало това, което още при атиняните се е култивирало като нещо прекрасно. Това излиза от човека. Защото Космосът не произнася предизборни речи, нали така, това правят хората! Спартанците не са произнасяли предизборни речи; в своите лаконични изречения те изразявали това, което е казвала Вселената. Те гледали нагоре към звездите и мислели: човек броди по цял свят, той е практик, не се задържа на едно място.
към текста >>
79.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Много силният интерес към тази тема днес се обуславя от това, че детският полиомиелит всъщност се разпространява всяка
седмица
все повече.
Що се отнася до детския полиомиелит, именно сега така силно разпространил се в Швейцария, днес фактически още е много трудно да се говори за това заболяване поради причината, че едва отскоро то почна да се проявява в такава форма, в която се появи, и трябва да се изчака, докато не се проявят всичките му специфични симптоми. В Щутгартската клиника[1] ние също имаме например един тежък случай на детски полиомиелит; обаче, според съществуващата картина към днешния ден - защото трябва да се разсъждава само на основата на случаите, с които вече сме се запознали, - трябва да кажем така: детският полиомиелит също както и изходният му пункт - грипът, водещ до толкова многочислени усложнения, е изключително сложно явление. Видно е, че да се борим с него можем само тогава, когато се лекува тялото като цяло. Съвсем неотдавна тук, в лекарските кръгове, стана дума за това как би следвало да се борим с детския полиомиелит.
Много силният интерес към тази тема днес се обуславя от това, че детският полиомиелит всъщност се разпространява всяка седмица все повече.
Нарича се детски полиомиелит, тъй като преди всичко засяга децата. Но неотдавна стана един случай, когато млад лекар, следователно съвсем не дете, защото той вече беше млад лекар, в събота, както предполагам, е бил съвсем бодър, в неделя го поразява детският полиомиелит, а в понеделник умря. Следователно при известни обстоятелства детският паралич поразява човека изключително бързо и предизвиква сериозна загриженост фактът, че той може да прерасне в много тежка епидемия.
към текста >>
80.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Следващата
седмица
ще продължим нашите занятия.
Следващата седмица ще продължим нашите занятия.
Днес исках да кажа само едно: пчелите, осите и мравките не само обират природата като грабители; те й дават възможност да живее и процъфтява.
към текста >>
81.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Тази чашкообразна форма приблизително на третата
седмица
се отгъва отгоре от едната страна.
Нямам предвид духовното (състояние), предшестващо раждането, а физическото (състояние), тоест ембриона на човека в тялото на майката. Днес и медицината, и естествознанието разглеждат като най-съществено в ембрионалния живот на човека, при възникването на човека в майчиното тяло, постепенното изграждане на яйцеклетката. В началото тук имаме работа с яйцеклетка, подложена на оплождане. Това е малка клетка, която може да се види само с микроскоп. Тази клетка се дели, като се появява чашкообразна форма.
Тази чашкообразна форма приблизително на третата седмица се отгъва отгоре от едната страна.
След това на шестата-седмата седмица човек става подобен на малка рибка. От едната страна се образува глава (вж. рис.), тук се образуват първите нервни влакна: всичко това се развива и по-нататък. По-такъв начин, наблюдавайки форма след форма, естествознанието днес се мъчи да се приближи до разбирането за появата на човека или животното, до разбирането на антропо- и зоогенезата.
към текста >>
След това на шестата-седмата
седмица
човек става подобен на малка рибка.
Днес и медицината, и естествознанието разглеждат като най-съществено в ембрионалния живот на човека, при възникването на човека в майчиното тяло, постепенното изграждане на яйцеклетката. В началото тук имаме работа с яйцеклетка, подложена на оплождане. Това е малка клетка, която може да се види само с микроскоп. Тази клетка се дели, като се появява чашкообразна форма. Тази чашкообразна форма приблизително на третата седмица се отгъва отгоре от едната страна.
След това на шестата-седмата седмица човек става подобен на малка рибка.
От едната страна се образува глава (вж. рис.), тук се образуват първите нервни влакна: всичко това се развива и по-нататък. По-такъв начин, наблюдавайки форма след форма, естествознанието днес се мъчи да се приближи до разбирането за появата на човека или животното, до разбирането на антропо- и зоогенезата.
към текста >>
82.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
Датите на карнавала се смятат, както предполагам, по всички места, спрямо Великдена, само в Базел се празнува
седмица
по-къс-но, доколкото ми е известно.
При това в Рим, в по-отдалечено минало, карнавалът е започвал много по-рано, примерно около днешните Коледни празници. След известно време, с малки допълнения, той е преместен в по-късно време от годината. Именно благодарение на това ние сме запазили сегашния карнавал.
Датите на карнавала се смятат, както предполагам, по всички места, спрямо Великдена, само в Базел се празнува седмица по-къс-но, доколкото ми е известно.
Впрочем това води, както съм чувал, само до двойно празнуване!
към текста >>
83.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Тъй като следващата
седмица
няма да бъда тук, защото трябва да бъда в Берн, днес бих искал да ви кажа някои неща, свързани с това, за което вече говорихме в темата за Пасхата.
Добро утро, господа!
Тъй като следващата седмица няма да бъда тук, защото трябва да бъда в Берн, днес бих искал да ви кажа някои неща, свързани с това, за което вече говорихме в темата за Пасхата.
Или имате други въпроси, за нещо, което сега е особено важно за вас?
към текста >>
84.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
В университетите, първо, трябва да се дава описание как от съвсем мъничкото човешко семенце се развива човешкият ембрион в течение на първата, втората, трета, четвърта, петата
седмица
и т. н.
Виждате ли, трябва да стане така, че днес вече в нашите университети и в нашите училища, даже в средното общообразователно училище да се изучават съвсем други предмети. На първо място да се изучава човекът, човешкото сърце, човешката глава, да се изучава как всичко това е свързано със звездите.
В университетите, първо, трябва да се дава описание как от съвсем мъничкото човешко семенце се развива човешкият ембрион в течение на първата, втората, трета, четвърта, петата седмица и т. н.
Такова описание вече има, но още няма друго описание: за това, какво прави Луната в същото време. Науката за физическото възникване на човека може да се появи само тогава, ако на едната страница бъде описано какво става в тялото на майката, а на другата страница бъде описана дейността на Луната.
към текста >>
85.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Този облик, който човек действително е имал в течение на лунното време, още го има през третата
седмица
на вътреутробното състояние.
И сега вече вас няма да ви удиви следното: всичко, което в течение на древното лунно време е плувало навсякъде във водата, е изглеждало подобно на риба. Даже птиците, въпреки че им се е налагало да летят във въздуха, са изглеждали по-рано подобни на риби, само че са били доста по-леки. В течение на древното лунно време всички са изглеждали подобни на рибите. Интересно е, господа, ако ние днес разглеждаме зародиша на човека, например през двадесет и първия, двадесет и втория ден след оплождането, как изглежда той. Тогава той плува във водния елемент, който се намира в тялото на майката и изглежда ето така (изобразява го на дъската): действително като малка рибка!
Този облик, който човек действително е имал в течение на лунното време, още го има през третата седмица на вътреутробното състояние.
Той е съхранил този облик.
към текста >>
86.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида
GA_354 Сътворението на света и човека
Ако имаше такава местност днес на Земята, ние, попадайки там, не бихме преживели и
седмица
, бихме умрели там веднага.
Да се върнем сега назад. Тук е имало някога голяма повърхност суша (изобразява го на дъската), там, където днес се намира Атлантическият океан, през който се преминава, когато се отива от Европа в Америка - огромна по площ суша. Но виждате ли, ако изследваме намиращото се тук, под Земята, във вкаменен вид, тоест като вкаменелости, на чиято основа би могло да се види какви ранни форми, ранни видове растения и животни е имало тук, би се открило следното: там всичко е било съвсем не така! Там земята, разположена между днешна Европа и Америка, е била все още доста по-мека, без твърди скални породи, като днес; а въздухът е бил още много по-плътен, винаги мъглив, съдържащ много вода и други вещества.
Ако имаше такава местност днес на Земята, ние, попадайки там, не бихме преживели и седмица, бихме умрели там веднага.
Но доколкото всичко това е било не съвсем отдавна, около десет-петнадесет хиляди години назад, там, разбира се, вече са живеели хора. Но те не е можело да бъдат като днешните хора. В днешно време хората имат твърдо изградени кости само защото и навън се намира твърда Земя, твърди минерали. Към нашите варовити кости навън имат отношение варовиковите планини; с тях ние постоянно обменяме варовик, пием го заедно с водата и т. н. Дотогава още не е имало никакъв костен скелет.
към текста >>
87.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
GA_354 Сътворението на света и човека
И така, вие виждате: отчитайки това, което вече ви говорих и желаейки да узнаем за климатичните условия за
седмица
или за ден, би следвало да обърнем внимание на следното.
И така, вие виждате: отчитайки това, което вече ви говорих и желаейки да узнаем за климатичните условия за седмица или за ден, би следвало да обърнем внимание на следното.
Преди колко години е станал пасажът на Венера? В каква фаза е и къде стои Луната? Преди колко години е имало слънчево затъмнение, такова, като сега? Но аз ви изброих съвсем малко фактори. Трябва също така да се знае какво влияние ще оказват електромагнитните явления върху пасатите.
към текста >>
НАГОРЕ