Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
с която и да е дума
изречения в които се съдържат търсените думи
текстове, в които се съдържат търсените думи
с точна фраза
с корен от думите
с части от думите
в заглавията на текстовете
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
3205
резултата от
87
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Светия Дух
'.
1.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Свободният
дух
.
30. Представих Ницшевите възгледи за свръхчовека така, както те са предадени в неговите последни творби: „Заратустра“ (1883-1884), „Отвъд доброто и злото“ (1886), „Към генеалогията на морала“ (1887), „Случаят Вагнер“ (1888), „Залезът на кумирите“ (1889). В незавършената книга „Воля за власт, опит за преоценка на всички ценности“, чиято първа част, „Антихрист“, се явява в осмия том на Събрани съчинения, те намират своя философски най-съдържателен израз. Това се вижда ясно от плана, отпечатан в приложението към споменатия том: 1. Антихрист. Опит за критика на християнството. 2.
Свободният дух.
Критика на философията като нихилистично движение. 3. Неморалният. Критика на най-фаталния вид невежество: морала. 4. Дионис. Философия на вечното възвръщане.
към текста >>
Едното търси „
светия
дух
“, другото - „о
дух
отвореното тяло“.
Който никога не е опитал и не се е осмелил да бъде добър християнин, вярващ протестант, добродетелна личност и т.н., е попаднал под властта на вяра, добродетелност и т.н.“ Човек трябва да прочете само няколко изречения от книгата на Щирнер „Индивидуалността и нейната собственост“, за да види колко сродни са възгледите му с тези на Ницше. Привеждам няколко места от книгата, характеризиращи начина на мислене на Щирнер. „Предхристиянското и християнското време преследват противоположни цели. Първото иска да идеализира реалното, второто - да реализира идеалното.
Едното търси „светия дух“, другото - „одухотвореното тяло“.
Така първото приключва с безчувственост към реалното, с „презрение към света“. А другото - с отхвърляне на идеалите, с „презрение към духа“69. Както керванът на светостта и чистотата върви през стария свят, така въплъщението върви през християнството: Бог се низвергва в този свят, става плът и иска да го изкупи, което значи да го изпълни със себе си. Така обаче Той е „идеята“ или „духът“, както човекът (например Хегел) провежда накрая идеята във всичко, в света, и посочва, „че идеята, че разумът е във всичко“. На това, което езическите стоици определят като „мъдрец“, отговаря днешният образ на „човека“, единият е като другия - едно безплътно същество.
към текста >>
А другото - с отхвърляне на идеалите, с „презрение към
дух
а“69.
Привеждам няколко места от книгата, характеризиращи начина на мислене на Щирнер. „Предхристиянското и християнското време преследват противоположни цели. Първото иска да идеализира реалното, второто - да реализира идеалното. Едното търси „светия дух“, другото - „одухотвореното тяло“. Така първото приключва с безчувственост към реалното, с „презрение към света“.
А другото - с отхвърляне на идеалите, с „презрение към духа“69.
Както керванът на светостта и чистотата върви през стария свят, така въплъщението върви през християнството: Бог се низвергва в този свят, става плът и иска да го изкупи, което значи да го изпълни със себе си. Така обаче Той е „идеята“ или „духът“, както човекът (например Хегел) провежда накрая идеята във всичко, в света, и посочва, „че идеята, че разумът е във всичко“. На това, което езическите стоици определят като „мъдрец“, отговаря днешният образ на „човека“, единият е като другия - едно безплътно същество. Нереалният „мъдрец“, този безплътен „светия“, стоикът, става реална личност, телесен „светия“, в приелия тяло Бог. Нереалният „човек“, безплътният аз ще стане реален във въплътения аз, в мен.
към текста >>
Така обаче Той е „идеята“ или „
дух
ът“, както човекът (например Хегел) провежда накрая идеята във всичко, в света, и посочва, „че идеята, че разумът е във всичко“.
Първото иска да идеализира реалното, второто - да реализира идеалното. Едното търси „светия дух“, другото - „одухотвореното тяло“. Така първото приключва с безчувственост към реалното, с „презрение към света“. А другото - с отхвърляне на идеалите, с „презрение към духа“69. Както керванът на светостта и чистотата върви през стария свят, така въплъщението върви през християнството: Бог се низвергва в този свят, става плът и иска да го изкупи, което значи да го изпълни със себе си.
Така обаче Той е „идеята“ или „духът“, както човекът (например Хегел) провежда накрая идеята във всичко, в света, и посочва, „че идеята, че разумът е във всичко“.
На това, което езическите стоици определят като „мъдрец“, отговаря днешният образ на „човека“, единият е като другия - едно безплътно същество. Нереалният „мъдрец“, този безплътен „светия“, стоикът, става реална личност, телесен „светия“, в приелия тяло Бог. Нереалният „човек“, безплътният аз ще стане реален във въплътения аз, в мен. Фактът, че отделният човек е сам по себе си световна история и притежава своя характерност, независимо от останалата световна история, надхвърля разбирането на християнството. За християнина световната история е най-висшето, защото тя е историята на Христос или „на човека“.
към текста >>
Нереалният „мъдрец“, този безплътен „
светия
“, стоикът, става реална личност, телесен „
светия
“, в приелия тяло Бог.
Така първото приключва с безчувственост към реалното, с „презрение към света“. А другото - с отхвърляне на идеалите, с „презрение към духа“69. Както керванът на светостта и чистотата върви през стария свят, така въплъщението върви през християнството: Бог се низвергва в този свят, става плът и иска да го изкупи, което значи да го изпълни със себе си. Така обаче Той е „идеята“ или „духът“, както човекът (например Хегел) провежда накрая идеята във всичко, в света, и посочва, „че идеята, че разумът е във всичко“. На това, което езическите стоици определят като „мъдрец“, отговаря днешният образ на „човека“, единият е като другия - едно безплътно същество.
Нереалният „мъдрец“, този безплътен „светия“, стоикът, става реална личност, телесен „светия“, в приелия тяло Бог.
Нереалният „човек“, безплътният аз ще стане реален във въплътения аз, в мен. Фактът, че отделният човек е сам по себе си световна история и притежава своя характерност, независимо от останалата световна история, надхвърля разбирането на християнството. За християнина световната история е най-висшето, защото тя е историята на Христос или „на човека“. За егоиста има стойност само неговата история, защото той иска да развива само себе си, не идеята за човечеството, не Божия план, не целите на провидението, не свободата и т.н. Той не се вижда като инструмент на идеята или като съсъд на Бога, не признава професия, не иска да дава лепта за напредъка на човечеството.
към текста >>
Той иска да изрази в собствените си движения мировия
дух
.
Той ги употребява за гръцкия живот на изкуството, който възниква от два корена: от едно изкуство на представата и от друго изкуство на волята. Когато представящият си идеализира своя представен свят и въплътява своите идеализирани представи в творби на изкуството, възниква аполоновото изкуство. Той придава на отделните представни обекти блясъка на вечното чрез това, че отпечатва красотата върху тях. Но той остава в представния свят. Дионисиевият творец не се опитва само да изрази красотата в своите творби, а подражава на творческото действие на световната воля.
Той иска да изрази в собствените си движения мировия дух.
Прави от себе си видимо въплъщение на волята. Превръща се сам в творение. „Пеейки и танцувайки, човек се изразява като член на една по-висша общност: той е забравил да върви и да говори и е на път да се издигне с танц в ефира. Чрез жестовете му говори магичното.“ („Раждането на трагедията“, § 1) В това състояние човек се самозабравя, вече не се чувства като индивидуалност, отдава се на мировата воля. По този начин Ницше обяснява празниците, които се провеждат от дионисиевите служители в чест на бог Дионис.
към текста >>
Вместо отражение на волевите движения на мировия
дух
, при Еврипид се среща разбираемата връзка на отделните събития в трагичното действие.
Според Ницше този момент в развитието на елинската култура настъпва със Сократ. Сократ е враг на всеки инстинктивен и свързан с природните сили живот. За него е важно само това, което разумът може да докаже, което е поучително. Така е обявена война на мита. И посоченият от Ницше за ученик на Сократ Еврипид72 разрушава трагедията, защото неговото творчество вече не произлиза, като това на Есхил, от дионисиевите инстинкти, а от критическото разбиране.
Вместо отражение на волевите движения на мировия дух, при Еврипид се среща разбираемата връзка на отделните събития в трагичното действие.
Не питам за историческото оправдание на тези Ницшеви идеи. Заради тях той е нападнат остро от един класически филолог. Ницшевото описание на гръцката култура може да се сравни с обрисуването, което човек прави за местност, която наблюдава от върха на планина; това е филологическо представяне на описание, което някой пътешественик, посетил всяко отделно кътче, би могъл да даде. От планината много неща се изопачават съгласно законите на оптиката. 34.
към текста >>
Това е антипатията към обикновените логични
дух
ове, чиято личност е подчинена напълно на техния разум.
Само чрез контрастния образ на боговете и изкуството грубата действителност става за гърците поносима. Основният въпрос в „Раждането на трагедията“ за Ницше е доколко гръцкото изкуство е станало жизнеутвърждаващо и жизнезапаз-ващо. Във връзка с изкуството като жизнеутвърждаваща сила основният инстинкт на Ницше се проявява още в тази първа негова творба. 35. В същото произведение се наблюдава още един основен Ницшев инстинкт.
Това е антипатията към обикновените логични духове, чиято личност е подчинена напълно на техния разум.
От тази антипатия възниква мнението на Ницше, че сократовият дух е разрушител на гръцката култура. Логическото за Ницше представлява само форма, чрез която се изразява личността. Когато към тази форма не се прибавя още някаква изразна форма, тогава личността изглежда като инвалид, като организъм, чиито важни органи са осакатени. Понеже Ницше е могъл да открие в творбите на Кант само размишляващия разум, той нарича Кант „изкривен понятиен инвалид“73. Само когато логиката служи за изразяване на по-дълбоките основни инстинкти на личността, само тогава тя има стойност за Ницше.
към текста >>
От тази антипатия възниква мнението на Ницше, че сократовият
дух
е разрушител на гръцката култура.
Основният въпрос в „Раждането на трагедията“ за Ницше е доколко гръцкото изкуство е станало жизнеутвърждаващо и жизнезапаз-ващо. Във връзка с изкуството като жизнеутвърждаваща сила основният инстинкт на Ницше се проявява още в тази първа негова творба. 35. В същото произведение се наблюдава още един основен Ницшев инстинкт. Това е антипатията към обикновените логични духове, чиято личност е подчинена напълно на техния разум.
От тази антипатия възниква мнението на Ницше, че сократовият дух е разрушител на гръцката култура.
Логическото за Ницше представлява само форма, чрез която се изразява личността. Когато към тази форма не се прибавя още някаква изразна форма, тогава личността изглежда като инвалид, като организъм, чиито важни органи са осакатени. Понеже Ницше е могъл да открие в творбите на Кант само размишляващия разум, той нарича Кант „изкривен понятиен инвалид“73. Само когато логиката служи за изразяване на по-дълбоките основни инстинкти на личността, само тогава тя има стойност за Ницше. Тя трябва да бъде резултат на надлогичното в личността.
към текста >>
Ницше винаги е отхвърлял сократовия
дух
.
Логическото за Ницше представлява само форма, чрез която се изразява личността. Когато към тази форма не се прибавя още някаква изразна форма, тогава личността изглежда като инвалид, като организъм, чиито важни органи са осакатени. Понеже Ницше е могъл да открие в творбите на Кант само размишляващия разум, той нарича Кант „изкривен понятиен инвалид“73. Само когато логиката служи за изразяване на по-дълбоките основни инстинкти на личността, само тогава тя има стойност за Ницше. Тя трябва да бъде резултат на надлогичното в личността.
Ницше винаги е отхвърлял сократовия дух.
В „Залезът на кумирите“ четем: „Със Сократ гръцкият вкус се обръща към диалектиката: какво се случва всъщност? Преди всичко е победен аристократичният вкус; сганта взима надмощие с диалектиката. Преди Сократ в доброто общество диалектичните маниери са били отричани, смятали са се за лоши маниери.“ („Проблемът на Сократ“, § 5) Там, където за нещо не говорят здрави основни инстинкти, навлиза доказващият разум, който се аргументира чрез адвокатски способи. 36. Ницше вярва, че в Рихард Вагнер ще открие обновяване на дионисиевия дух.
към текста >>
Ницше вярва, че в Рихард Вагнер ще открие обновяване на дионисиевия
дух
.
Ницше винаги е отхвърлял сократовия дух. В „Залезът на кумирите“ четем: „Със Сократ гръцкият вкус се обръща към диалектиката: какво се случва всъщност? Преди всичко е победен аристократичният вкус; сганта взима надмощие с диалектиката. Преди Сократ в доброто общество диалектичните маниери са били отричани, смятали са се за лоши маниери.“ („Проблемът на Сократ“, § 5) Там, където за нещо не говорят здрави основни инстинкти, навлиза доказващият разум, който се аргументира чрез адвокатски способи. 36.
Ницше вярва, че в Рихард Вагнер ще открие обновяване на дионисиевия дух.
Благодарение на тази вяра той пише през 1876 г. четвъртото от своите „Несвоевременни размишления“: „Рихард Вагнер в Байройт“. По това време той се придържа към значението на диони-сиевия дух, което си е изградил на базата на Шопенха-уеровата философия. Още вярва, че действителността е само човешка представа и отвъд тази представа се намира същността на нещата под формата на праволя. И творческият дионисиев дух не е бил все още създаващият от самия себе си, а самозабравящият се, разкриващият се в праволята човек.
към текста >>
По това време той се придържа към значението на диони-сиевия
дух
, което си е изградил на базата на Шопенха-уеровата философия.
Преди Сократ в доброто общество диалектичните маниери са били отричани, смятали са се за лоши маниери.“ („Проблемът на Сократ“, § 5) Там, където за нещо не говорят здрави основни инстинкти, навлиза доказващият разум, който се аргументира чрез адвокатски способи. 36. Ницше вярва, че в Рихард Вагнер ще открие обновяване на дионисиевия дух. Благодарение на тази вяра той пише през 1876 г. четвъртото от своите „Несвоевременни размишления“: „Рихард Вагнер в Байройт“.
По това време той се придържа към значението на диони-сиевия дух, което си е изградил на базата на Шопенха-уеровата философия.
Още вярва, че действителността е само човешка представа и отвъд тази представа се намира същността на нещата под формата на праволя. И творческият дионисиев дух не е бил все още създаващият от самия себе си, а самозабравящият се, разкриващият се в праволята човек. Образи на властващата праволя, създадени от един отдаден на тази праволя дионисиев дух, за него са музикалните драми на Вагнер. И когато Шопенхауер вижда в музиката непосредствено отражение на волята, Ницше също започва да вярва, че в музиката трябва да се вижда най-доброто изразно средство за един дионисиево творящ дух. Езикът на цивилизованите народи му се струва болен.
към текста >>
И творческият дионисиев
дух
не е бил все още създаващият от самия себе си, а самозабравящият се, разкриващият се в праволята човек.
Ницше вярва, че в Рихард Вагнер ще открие обновяване на дионисиевия дух. Благодарение на тази вяра той пише през 1876 г. четвъртото от своите „Несвоевременни размишления“: „Рихард Вагнер в Байройт“. По това време той се придържа към значението на диони-сиевия дух, което си е изградил на базата на Шопенха-уеровата философия. Още вярва, че действителността е само човешка представа и отвъд тази представа се намира същността на нещата под формата на праволя.
И творческият дионисиев дух не е бил все още създаващият от самия себе си, а самозабравящият се, разкриващият се в праволята човек.
Образи на властващата праволя, създадени от един отдаден на тази праволя дионисиев дух, за него са музикалните драми на Вагнер. И когато Шопенхауер вижда в музиката непосредствено отражение на волята, Ницше също започва да вярва, че в музиката трябва да се вижда най-доброто изразно средство за един дионисиево творящ дух. Езикът на цивилизованите народи му се струва болен. Той не може повече да бъде естествен изразител на чувствата, защото думите постепенно все повече се пригаждат към това да станат изразител за нарастващата разсъдъчна култура на човека. Ето защо обаче значението на думите става абстрактно и бедно.
към текста >>
Образи на властващата праволя, създадени от един отдаден на тази праволя дионисиев
дух
, за него са музикалните драми на Вагнер.
Благодарение на тази вяра той пише през 1876 г. четвъртото от своите „Несвоевременни размишления“: „Рихард Вагнер в Байройт“. По това време той се придържа към значението на диони-сиевия дух, което си е изградил на базата на Шопенха-уеровата философия. Още вярва, че действителността е само човешка представа и отвъд тази представа се намира същността на нещата под формата на праволя. И творческият дионисиев дух не е бил все още създаващият от самия себе си, а самозабравящият се, разкриващият се в праволята човек.
Образи на властващата праволя, създадени от един отдаден на тази праволя дионисиев дух, за него са музикалните драми на Вагнер.
И когато Шопенхауер вижда в музиката непосредствено отражение на волята, Ницше също започва да вярва, че в музиката трябва да се вижда най-доброто изразно средство за един дионисиево творящ дух. Езикът на цивилизованите народи му се струва болен. Той не може повече да бъде естествен изразител на чувствата, защото думите постепенно все повече се пригаждат към това да станат изразител за нарастващата разсъдъчна култура на човека. Ето защо обаче значението на думите става абстрактно и бедно. Те не могат повече да изразяват това, което усеща творящият от праволята дионисиев дух.
към текста >>
И когато Шопенхауер вижда в музиката непосредствено отражение на волята, Ницше също започва да вярва, че в музиката трябва да се вижда най-доброто изразно средство за един дионисиево творящ
дух
.
четвъртото от своите „Несвоевременни размишления“: „Рихард Вагнер в Байройт“. По това време той се придържа към значението на диони-сиевия дух, което си е изградил на базата на Шопенха-уеровата философия. Още вярва, че действителността е само човешка представа и отвъд тази представа се намира същността на нещата под формата на праволя. И творческият дионисиев дух не е бил все още създаващият от самия себе си, а самозабравящият се, разкриващият се в праволята човек. Образи на властващата праволя, създадени от един отдаден на тази праволя дионисиев дух, за него са музикалните драми на Вагнер.
И когато Шопенхауер вижда в музиката непосредствено отражение на волята, Ницше също започва да вярва, че в музиката трябва да се вижда най-доброто изразно средство за един дионисиево творящ дух.
Езикът на цивилизованите народи му се струва болен. Той не може повече да бъде естествен изразител на чувствата, защото думите постепенно все повече се пригаждат към това да станат изразител за нарастващата разсъдъчна култура на човека. Ето защо обаче значението на думите става абстрактно и бедно. Те не могат повече да изразяват това, което усеща творящият от праволята дионисиев дух. Той не може вече да се изразява в словесната драма.
към текста >>
Те не могат повече да изразяват това, което усеща творящият от праволята дионисиев
дух
.
Образи на властващата праволя, създадени от един отдаден на тази праволя дионисиев дух, за него са музикалните драми на Вагнер. И когато Шопенхауер вижда в музиката непосредствено отражение на волята, Ницше също започва да вярва, че в музиката трябва да се вижда най-доброто изразно средство за един дионисиево творящ дух. Езикът на цивилизованите народи му се струва болен. Той не може повече да бъде естествен изразител на чувствата, защото думите постепенно все повече се пригаждат към това да станат изразител за нарастващата разсъдъчна култура на човека. Ето защо обаче значението на думите става абстрактно и бедно.
Те не могат повече да изразяват това, което усеща творящият от праволята дионисиев дух.
Той не може вече да се изразява в словесната драма. Нужно е да призове на помощ друго изразно средство, преди всичко музиката, но също и другите изкуства. Дионисиевият дух става дитирамбов драматург, като „това понятие обхваща едновременно актьора, поета, музиканта.“ „Както и да си представяме развитието на прадраматурга, в своята зрялост и завършеност той е фигура без задръжки и пропуски - истински свободният творец, който не прави нищо друго освен да мисли едновременно във всички изкуства, посредник и помирител на привид-но разделени сфери, реконструктор на единството и целостта на артистичните способности, които не могат да бъдат разгадани и открити, а само показвани чрез дело.“ („Рихард Вагнер в Байройт“, § 1) Ницше почита Рихард Вагнер като дионисиев дух. И само в смисъла на посочената Ницшева книга Вагнер може да бъде обозначен като дионисиев дух. Инстинктите му са насочени към отвъдното, чрез музиката си той иска да прозвучи гласът на отвъдното.
към текста >>
Дионисиевият
дух
става дитирамбов драматург, като „това понятие обхваща едновременно актьора, поета, музиканта.“ „Както и да си представяме развитието на прадраматурга, в своята зрялост и завършеност той е фигура без задръжки и пропуски - истински свободният творец, който не прави нищо друго освен да мисли едновременно във всички изкуства, посредник и помирител на привид-но разделени сфери, реконструктор на единството и целостта на артистичните способности, които не могат да бъдат разгадани и открити, а само показвани чрез дело.“ („Рихард Вагнер в Байройт“, § 1) Ницше почита Рихард Вагнер като дионисиев
дух
.
Той не може повече да бъде естествен изразител на чувствата, защото думите постепенно все повече се пригаждат към това да станат изразител за нарастващата разсъдъчна култура на човека. Ето защо обаче значението на думите става абстрактно и бедно. Те не могат повече да изразяват това, което усеща творящият от праволята дионисиев дух. Той не може вече да се изразява в словесната драма. Нужно е да призове на помощ друго изразно средство, преди всичко музиката, но също и другите изкуства.
Дионисиевият дух става дитирамбов драматург, като „това понятие обхваща едновременно актьора, поета, музиканта.“ „Както и да си представяме развитието на прадраматурга, в своята зрялост и завършеност той е фигура без задръжки и пропуски - истински свободният творец, който не прави нищо друго освен да мисли едновременно във всички изкуства, посредник и помирител на привид-но разделени сфери, реконструктор на единството и целостта на артистичните способности, които не могат да бъдат разгадани и открити, а само показвани чрез дело.“ („Рихард Вагнер в Байройт“, § 1) Ницше почита Рихард Вагнер като дионисиев дух.
И само в смисъла на посочената Ницшева книга Вагнер може да бъде обозначен като дионисиев дух. Инстинктите му са насочени към отвъдното, чрез музиката си той иска да прозвучи гласът на отвъдното. Аз посочих вече, че по-късно Ницше става в състояние да разпознае характерната същност на своите насочени към този свят инстинкти. Първоначално схваща Вагнеровото изкуство погрешно, защото разбира самия себе си погрешно, защото е оставил инстинктите си да бъдат тиранизирани чрез философията на Шопенхауер. Като болестен процес по-късно в него се проявява подчинението на инстинктите му под чужда духовна власт.
към текста >>
И само в смисъла на посочената Ницшева книга Вагнер може да бъде обозначен като дионисиев
дух
.
Ето защо обаче значението на думите става абстрактно и бедно. Те не могат повече да изразяват това, което усеща творящият от праволята дионисиев дух. Той не може вече да се изразява в словесната драма. Нужно е да призове на помощ друго изразно средство, преди всичко музиката, но също и другите изкуства. Дионисиевият дух става дитирамбов драматург, като „това понятие обхваща едновременно актьора, поета, музиканта.“ „Както и да си представяме развитието на прадраматурга, в своята зрялост и завършеност той е фигура без задръжки и пропуски - истински свободният творец, който не прави нищо друго освен да мисли едновременно във всички изкуства, посредник и помирител на привид-но разделени сфери, реконструктор на единството и целостта на артистичните способности, които не могат да бъдат разгадани и открити, а само показвани чрез дело.“ („Рихард Вагнер в Байройт“, § 1) Ницше почита Рихард Вагнер като дионисиев дух.
И само в смисъла на посочената Ницшева книга Вагнер може да бъде обозначен като дионисиев дух.
Инстинктите му са насочени към отвъдното, чрез музиката си той иска да прозвучи гласът на отвъдното. Аз посочих вече, че по-късно Ницше става в състояние да разпознае характерната същност на своите насочени към този свят инстинкти. Първоначално схваща Вагнеровото изкуство погрешно, защото разбира самия себе си погрешно, защото е оставил инстинктите си да бъдат тиранизирани чрез философията на Шопенхауер. Като болестен процес по-късно в него се проявява подчинението на инстинктите му под чужда духовна власт. Разбира, че не принадлежи на инстинктите си и се изкушава от неподходящо мнение да остави едно изкуство да въздейства върху инстинктите му, което изкуство е можело само да им нанесе вреда, да ги разболее.
към текста >>
Като болестен процес по-късно в него се проявява подчинението на инстинктите му под чужда
дух
овна власт.
Дионисиевият дух става дитирамбов драматург, като „това понятие обхваща едновременно актьора, поета, музиканта.“ „Както и да си представяме развитието на прадраматурга, в своята зрялост и завършеност той е фигура без задръжки и пропуски - истински свободният творец, който не прави нищо друго освен да мисли едновременно във всички изкуства, посредник и помирител на привид-но разделени сфери, реконструктор на единството и целостта на артистичните способности, които не могат да бъдат разгадани и открити, а само показвани чрез дело.“ („Рихард Вагнер в Байройт“, § 1) Ницше почита Рихард Вагнер като дионисиев дух. И само в смисъла на посочената Ницшева книга Вагнер може да бъде обозначен като дионисиев дух. Инстинктите му са насочени към отвъдното, чрез музиката си той иска да прозвучи гласът на отвъдното. Аз посочих вече, че по-късно Ницше става в състояние да разпознае характерната същност на своите насочени към този свят инстинкти. Първоначално схваща Вагнеровото изкуство погрешно, защото разбира самия себе си погрешно, защото е оставил инстинктите си да бъдат тиранизирани чрез философията на Шопенхауер.
Като болестен процес по-късно в него се проявява подчинението на инстинктите му под чужда духовна власт.
Разбира, че не принадлежи на инстинктите си и се изкушава от неподходящо мнение да остави едно изкуство да въздейства върху инстинктите му, което изкуство е можело само да им нанесе вреда, да ги разболее. 37. Ницше приема влиянието на противоречащата на основните му инстинкти Шопенхауерова философия, описано в „Несвоевременни размишление“: „Шопен-хауер като възпитател“ (1874), по времето, когато все още вярва в тази философия. Ницше е търсил възпитател. Правилният възпитател може да бъде този, който действа върху възпитаника си така, че да може да се развива най-дълбоката същност на личността му.
към текста >>
„Тук има еднороден укрепващ въз
дух
, така го чувстваме.
(„Шопенхауер като възпитател“, § 1) Ницше открива себе си чрез изучаването на Шопенхауеровата философия, макар и все още не в изконния си облик. Несъзнателно Ницше се стреми просто и честно да се изразява, следвайки своите основни инстинкти. Той открива край себе си само хора, които се изразяват в образователните форми на времето, които прикриват същността си чрез тези форми. В Шопенхауер обаче той открива човек, който има куража да направи от личните си усещания съдържание на философията си, като се изправя срещу света. „Здравото задоволство на говорещия“ завладява Ницше при първия прочит на Шопенхауеровите изречения.
„Тук има еднороден укрепващ въздух, така го чувстваме.
Тук се усещат сигурна, неподражаема непринуденост и естественост, каквито притежават хора, които са господари на много богат дом. В противоположност на писателите, които в повечето случаи се чудят на себе си, че веднъж са били духовити и по този начин написаното придобива нещо неспокойно и противоестествено.“ „Шопенхауер говори със себе си или ако човек си представи един слушател, трябва да си представи син, който е наставляван от баща си. Това е прямо, солидно, добродушно изразяване пред слушател, който слуша с любов.“ („Шопенхауер“, § 2) Ницше е привлечен от Шопенхауер поради факта, че той говори като човек, изразяващ се съобразно най-съ-кровените си инстинкти. Ницше вижда в Шопенхауер силна личност, която не се преобразява чрез философията в човек на разума, а която прави от логичното само израз на над-логичното, на инстинктивното в себе си. „Копнежът към по-крепка природа, към по-здраво и по-просто човечество при него е копнеж към самия себе си, и докато овладява времето в себе си, с удивление съзира гения в себе си.“ („Шопенхауер“, § 3) В Ницшевия дух още тогава работи стремежът към идеята за свръхчовека, търсещ себе си и намиращ в търсенето смисъла на съществуването си.
към текста >>
В противоположност на писателите, които в повечето случаи се чудят на себе си, че веднъж са били
дух
овити и по този начин написаното придобива нещо неспокойно и противоестествено.“ „Шопенхауер говори със себе си или ако човек си представи един слушател, трябва да си представи син, който е наставляван от баща си.
Той открива край себе си само хора, които се изразяват в образователните форми на времето, които прикриват същността си чрез тези форми. В Шопенхауер обаче той открива човек, който има куража да направи от личните си усещания съдържание на философията си, като се изправя срещу света. „Здравото задоволство на говорещия“ завладява Ницше при първия прочит на Шопенхауеровите изречения. „Тук има еднороден укрепващ въздух, така го чувстваме. Тук се усещат сигурна, неподражаема непринуденост и естественост, каквито притежават хора, които са господари на много богат дом.
В противоположност на писателите, които в повечето случаи се чудят на себе си, че веднъж са били духовити и по този начин написаното придобива нещо неспокойно и противоестествено.“ „Шопенхауер говори със себе си или ако човек си представи един слушател, трябва да си представи син, който е наставляван от баща си.
Това е прямо, солидно, добродушно изразяване пред слушател, който слуша с любов.“ („Шопенхауер“, § 2) Ницше е привлечен от Шопенхауер поради факта, че той говори като човек, изразяващ се съобразно най-съ-кровените си инстинкти. Ницше вижда в Шопенхауер силна личност, която не се преобразява чрез философията в човек на разума, а която прави от логичното само израз на над-логичното, на инстинктивното в себе си. „Копнежът към по-крепка природа, към по-здраво и по-просто човечество при него е копнеж към самия себе си, и докато овладява времето в себе си, с удивление съзира гения в себе си.“ („Шопенхауер“, § 3) В Ницшевия дух още тогава работи стремежът към идеята за свръхчовека, търсещ себе си и намиращ в търсенето смисъла на съществуването си. Такъв търсещ Ницше вижда в Шопенхауер. В него той съзира достигната целта, единствената цел на мировото съществуване.
към текста >>
„Копнежът към по-крепка природа, към по-здраво и по-просто човечество при него е копнеж към самия себе си, и докато овладява времето в себе си, с удивление съзира гения в себе си.“ („Шопенхауер“, § 3) В Ницшевия
дух
още тогава работи стремежът към идеята за свръхчовека, търсещ себе си и намиращ в търсенето смисъла на съществуването си.
„Тук има еднороден укрепващ въздух, така го чувстваме. Тук се усещат сигурна, неподражаема непринуденост и естественост, каквито притежават хора, които са господари на много богат дом. В противоположност на писателите, които в повечето случаи се чудят на себе си, че веднъж са били духовити и по този начин написаното придобива нещо неспокойно и противоестествено.“ „Шопенхауер говори със себе си или ако човек си представи един слушател, трябва да си представи син, който е наставляван от баща си. Това е прямо, солидно, добродушно изразяване пред слушател, който слуша с любов.“ („Шопенхауер“, § 2) Ницше е привлечен от Шопенхауер поради факта, че той говори като човек, изразяващ се съобразно най-съ-кровените си инстинкти. Ницше вижда в Шопенхауер силна личност, която не се преобразява чрез философията в човек на разума, а която прави от логичното само израз на над-логичното, на инстинктивното в себе си.
„Копнежът към по-крепка природа, към по-здраво и по-просто човечество при него е копнеж към самия себе си, и докато овладява времето в себе си, с удивление съзира гения в себе си.“ („Шопенхауер“, § 3) В Ницшевия дух още тогава работи стремежът към идеята за свръхчовека, търсещ себе си и намиращ в търсенето смисъла на съществуването си.
Такъв търсещ Ницше вижда в Шопенхауер. В него той съзира достигната целта, единствената цел на мировото съществуване. Природата му изглежда достигнала до целта, когато е създала такъв човек. „Природата, която никога не скача, прави (тук) своя единствен скок, един радостен скок, защото тя се чувства за първи път до целта, именно когато проумява, че трябва да забрави за своите цели.“ („Шопенхауер“, § 5) В това изречението се намира зародишът на концепцията за свръхчовека. Ницше иска, когато е писал изречението, точно това, което по-къс-но иска със своя Заратустра.
към текста >>
Такава личност се е „превърнала в отзвучаваща пасивност, която чрез своето отзвучаване произвежда друга такава пасивност, докато накрая целият въз
дух
се изпълни от такива пърхащи нежно отзвуци“.
Имам предвид силата своеобразно да расте, минало и чуждо да се преобразяват и интегрират“. („История“, § I) Ницше смята, че за историята трябва да се грижим дотолкова, доколкото тя е нужна за здравето на отделен човек, на отделен народ или култура. Затова той казва: „по-добре историята да се научи да се занимава с целта на живота! “ („История“, § I) Той присъжда правото на човека да разглежда историята така, че тя да работи по възможно най-добър начин за насърчаването на импулсите на определено настояще. От тази гледна точка, той е противник на всяко историческо разглеждане, което търси полза само в „историческата обективност“, което иска само да вижда и разказва това, което „действително“ се е случило в миналото, което търси само „чистото познание или по-точно, истината, от която нищо не произлиза.“ („История“, § 6) Такова разглеждане може да има само при слаба личност, която не взима под внимание своите усещания, когато вижда реката на събитията да преминава покрай нея.
Такава личност се е „превърнала в отзвучаваща пасивност, която чрез своето отзвучаване произвежда друга такава пасивност, докато накрая целият въздух се изпълни от такива пърхащи нежно отзвуци“.
(„История“, § 6) Ницше не вярва, че такава слаба личност може да почувства силите, които са действали в миналото. „Струва ми се, че човек възприема само оберто-новете на онзи оригинален исторически основен тон. Солидността и мощта на оригинала не могат да се изразят от сферично нежния и слаб струнен звук. Докато оригиналният тон буди дела, неволи, ужас, струнният звук ни приспива и ни превръща в изнежени наслаждаващи се; сякаш е направен аранжимент на героична симфония за две флейти, предназначен за употреба на сънуващи пушачи на опиум.“ („История“, § 6) Миналото може истински да разбере само този, който живее здраво в настоящето, който има силни инстинкти, чрез които може да открие и разгадае инстинктите на предците си. Такъв човек се интересува от фактическото по-малко, отколкото от това, което може да се разгадае от фактите.
към текста >>
На
дух
а му липсва единствено твърдост, липсва му като оръжие хуморът.
Ницше открива сред своите съвременници такива, които искат да наложат филистерските си разбирания като норма за всички хора и разглеждат своето филистерство като единственото истинско човешко. Към тях той причислява Давид Фридрих Щраус74, естетика Фридрих Теодор Вишер и други. Той вярва, че Вишер е представил филистерското вероизповедание откровено в една реч, която държи в памет на Хьолдерлин. Той вижда това в думите: „Той (Хьолдерлин) е една от беззащитните души, Вертер на гръцката земя, безнадеждно влюбен. Животът му е изпълнен с благост и копнеж, но също така във волята му има сила и съдържание, и величие; пълнота и живот - в стила му, който понякога напомня дори на този на Есхил.
На духа му липсва единствено твърдост, липсва му като оръжие хуморът.
Той не може да изтърпи, че човек още не е варварин, щом е станал вече филистер. („Давид Щраус“, § 2) Филистерът не иска чисто и просто да оспорва екзистенциалното право на забележителни хора, той обаче смята, че те загиват от действителността, ако не могат да се помирят с институциите, които средностатистическият човек е създал за своите нужди. Тези институции са единственото, което е реално и разумно и с тях трябва да се помири също и великият човек. Изхождайки от това филистерско убеждение, Давид Щраус пише книгата „Старата и новата вяра“. Срещу тази книга и още повече срещу изразеното в нея убеждение е отправено първото от Ницшевите „Несвоевременни размишления“, „Давид Щраус, изповедникът и писателят“ (1873).
към текста >>
Така филистерът показва как човек може да е щастлив и доволен, въпреки че се знае, че над звездите не владее по-висш
дух
, а над историческите събития властват вкостенелите и безчувствени сили на природата.
(„Давид Щраус“, § 2) Филистерът не иска чисто и просто да оспорва екзистенциалното право на забележителни хора, той обаче смята, че те загиват от действителността, ако не могат да се помирят с институциите, които средностатистическият човек е създал за своите нужди. Тези институции са единственото, което е реално и разумно и с тях трябва да се помири също и великият човек. Изхождайки от това филистерско убеждение, Давид Щраус пише книгата „Старата и новата вяра“. Срещу тази книга и още повече срещу изразеното в нея убеждение е отправено първото от Ницшевите „Несвоевременни размишления“, „Давид Щраус, изповедникът и писателят“ (1873). Въздействието на по-новите постижения на естествената наука върху филистера е такова, че той казва: „Християнската перспектива за един безсмъртен, небесен живот, заедно с другите надежди (на християнската религия), е безвъзвратно пропаднала.“ („Давид Щраус“, § 4) Той иска удобно да нагласи живота на земята според представите на естествената наука, толкова удобно, както това е угодно на филистера.
Така филистерът показва как човек може да е щастлив и доволен, въпреки че се знае, че над звездите не владее по-висш дух, а над историческите събития властват вкостенелите и безчувствени сили на природата.
„През последните години ние взехме живо участие във великата национална война и в издигането на немската държава и чрез този така неочакван обрат на съдбата на нашата претърпяла безчет изпитания нация се откриваме израснали вътрешно. За разбирането на тези неща си помагаме с исторически изследвания, които са направени лесно разбираеми и за неукия посредством редица привлекателно и популярно написани исторически творби. При това се стремим да разширим нашето природознание, за което в същото време не липсват общоразбираеми помощни средства. И накрая намираме в произведенията на нашите велики поети и при изпълненията на творбите на нашите велики музиканти едно внушение за дух и душевност, за фантазия и хумор, които не оставят нищо повече да се желае. Така живеем, така вървим щастливи.“ (Щраус, „Старата и новата вяра“, § 88) От тези думи говори евангелието на тривиална-та житейска наслада.
към текста >>
И накрая намираме в произведенията на нашите велики поети и при изпълненията на творбите на нашите велики музиканти едно внушение за
дух
и душевност, за фантазия и хумор, които не оставят нищо повече да се желае.
Въздействието на по-новите постижения на естествената наука върху филистера е такова, че той казва: „Християнската перспектива за един безсмъртен, небесен живот, заедно с другите надежди (на християнската религия), е безвъзвратно пропаднала.“ („Давид Щраус“, § 4) Той иска удобно да нагласи живота на земята според представите на естествената наука, толкова удобно, както това е угодно на филистера. Така филистерът показва как човек може да е щастлив и доволен, въпреки че се знае, че над звездите не владее по-висш дух, а над историческите събития властват вкостенелите и безчувствени сили на природата. „През последните години ние взехме живо участие във великата национална война и в издигането на немската държава и чрез този така неочакван обрат на съдбата на нашата претърпяла безчет изпитания нация се откриваме израснали вътрешно. За разбирането на тези неща си помагаме с исторически изследвания, които са направени лесно разбираеми и за неукия посредством редица привлекателно и популярно написани исторически творби. При това се стремим да разширим нашето природознание, за което в същото време не липсват общоразбираеми помощни средства.
И накрая намираме в произведенията на нашите велики поети и при изпълненията на творбите на нашите велики музиканти едно внушение за дух и душевност, за фантазия и хумор, които не оставят нищо повече да се желае.
Така живеем, така вървим щастливи.“ (Щраус, „Старата и новата вяра“, § 88) От тези думи говори евангелието на тривиална-та житейска наслада. Всичко, което надхвърля тривиалното, филистерът нарича нездраво. Щраус казва за Девета симфония на Бетовен, че тя е харесвана само от тези, които считат „барока за гениален, безформеното за възвишено.“ („Старата и новата вяра“, § 109) За Шопенхауер месията на филистерството казва, че за една толкова „нездрава и неплодотворна“ философия като Шопенхауеровата човек може да търси не основания, а може да си прави с нея най-много весели шеги. („Давид Щраус“, § 6) Филистерът нарича здраво само отговарящото на средностатистическото образование. Като основна нравствена повеля Щраус полага изречението: „Всяко нравствено действие е себеопределяне на отделния човек според идеята на рода.“ („Старата и новата вяра“, § 7) Ницше отвръща: „Преведено ясно и разбираемо, това означава: живей като човек, не като маймуна или тюлен!
към текста >>
Осмелява се да отхвърли противоречащото на неговите инстинкти и да постави на мястото му нещо друго, което съответства на подбудите му: „Ние, новите, безименните, зле разбраните, ние, рано родените за едно далечно бъдеще, се нуждаем за една нова цел от ново средство, именно от ново здраве, по-крепко, по-
дух
овито, по-твърдо, по-дръзновено, по-весело, отколкото е имало досега.
Сега пътят вече е свободен за оригиналния странстващ ход на Ницше. Когато свръхчовешка сила не може да наложи на човека някакво обвързващо задължение, тогава той е в състояние да освободи личното творчество. Това познание е лайтмотивът на „Веселата наука“ (1882). Това „свободно“ познание на Ницше сега е освободено от окови. Той се чувства призван да създава нови ценности, след като е разпознал причината за старите и е открил, че те представляват само човешки, а не божествени ценности.
Осмелява се да отхвърли противоречащото на неговите инстинкти и да постави на мястото му нещо друго, което съответства на подбудите му: „Ние, новите, безименните, зле разбраните, ние, рано родените за едно далечно бъдеще, се нуждаем за една нова цел от ново средство, именно от ново здраве, по-крепко, по-духовито, по-твърдо, по-дръзновено, по-весело, отколкото е имало досега.
Този, чиято душа жадува да изживее целия обхват на досегашните ценности и желания, да преплава край всички брегове на това идеалистично „Средиземно море“, този, който желае да узнае от собствен опит какво е да си покорител и откривател на един идеал... има нужда от по-крепко здраве... И сега, след като сме вървели дълго, ние, аргонавтите на идеала, може би по-смели, отколкото мъдри... като награда изглежда ще ни се разкрие още една неоткрита земя... И сега, след такива гледки, с такава жажда за знание, как бихме се задоволили със съвременния човек? “ („Веселата наука“, § 382) 41. От характеризираното настроение в предходните изречения израства образът на Ницшевия свръхчовек. Той е противоположност на съвременния човек.
към текста >>
Те вярват, че животът има някакъв чисто
дух
овен заден план и че чрез това той има стойност.
То е религията на слабите, които с удоволствие приемат повелята „Не се противопоставяй на злото и понасяй всяка несгода“, защото те не са достатъчно силни за съпротива. Християнинът няма никакво понятие за благородната личност, която иска да създава силата си от своята собствена реалност. Той вярва, че погледът за земното царство унищожава силата за виждане на Божието царство. Дори напредничавите християни, които повече не вярват, че в края на дните ще възкръснат в телесен облик, за да бъдат взети в рая или хвърлени в ада, мечтаят за „свръхсетивен“ ред на нещата. Също и те са на мнение, че човек трябва да се издигне над обикновените земни цели и да отиде в едно идеално царство.
Те вярват, че животът има някакъв чисто духовен заден план и че чрез това той има стойност.
Християнинът не иска да се грижи за инстинктите за здраве, красота, растеж, благополучие, устойчивост, за натрупване на сили, а за омразата към духа, гордостта, смелостта, благородството, доверието към самия себе си и свободата на духа; за омразата към радостите на сетивния свят, към радостта и ведростта на реалността, в която човекът живее. („Антихрист“, § 21) Тъкмо затова християнството определя природното като „осъдително“. Християнският Бог представлява отвъдно същество, което ще рече нищо; волята за нищо е обявена за святост. („Антихрист“, § 5 ) Затова Ницше се бори в първата книга на „Преоценка на всички ценности“ срещу християнството. Също иска да се бори във втора и в трета книга срещу философията и морала на слабите, които откриват наслада само в ролята си на зависими.
към текста >>
Християнинът не иска да се грижи за инстинктите за здраве, красота, растеж, благополучие, устойчивост, за натрупване на сили, а за омразата към
дух
а, гордостта, смелостта, благородството, доверието към самия себе си и свободата на
дух
а; за омразата към радостите на сетивния свят, към радостта и ведростта на реалността, в която човекът живее.
Християнинът няма никакво понятие за благородната личност, която иска да създава силата си от своята собствена реалност. Той вярва, че погледът за земното царство унищожава силата за виждане на Божието царство. Дори напредничавите християни, които повече не вярват, че в края на дните ще възкръснат в телесен облик, за да бъдат взети в рая или хвърлени в ада, мечтаят за „свръхсетивен“ ред на нещата. Също и те са на мнение, че човек трябва да се издигне над обикновените земни цели и да отиде в едно идеално царство. Те вярват, че животът има някакъв чисто духовен заден план и че чрез това той има стойност.
Християнинът не иска да се грижи за инстинктите за здраве, красота, растеж, благополучие, устойчивост, за натрупване на сили, а за омразата към духа, гордостта, смелостта, благородството, доверието към самия себе си и свободата на духа; за омразата към радостите на сетивния свят, към радостта и ведростта на реалността, в която човекът живее.
(„Антихрист“, § 21) Тъкмо затова християнството определя природното като „осъдително“. Християнският Бог представлява отвъдно същество, което ще рече нищо; волята за нищо е обявена за святост. („Антихрист“, § 5 ) Затова Ницше се бори в първата книга на „Преоценка на всички ценности“ срещу християнството. Също иска да се бори във втора и в трета книга срещу философията и морала на слабите, които откриват наслада само в ролята си на зависими. Понеже типът на човека, който Ницше иска да види култивиран, не иска да омаловажава този живот, а го приема с любов и го поставя твърде високо, за да може да вярва, че трябва да бъде изживян само веднъж, затова той „изпитва пламенна страст към вечността“ („Заратустра“, Трета част, „Седемте печата“) и иска този живот да може да се изживява безброй пъти.
към текста >>
2.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Това, което в по-висшата степен на живота е
дух
овна действителност, във формите на сетивната действителност се изразява като един процес, който прекъсва нормалния ред в природата.
Самият аз ще бъда един истински Озирис, съединен с вечния ред на Всемира и властта над смъртта и живота ще бъде в моите ръце." Това, което човек изпитва по такъв начин, е опитност от най-висше естество. Представете си сега, че един непосветен чува да се говори за това, как някой е минал през такива опитности. Той не може да знае какво е станало в действителност в душата на посветения. За него последният е умрял физически, бил е положен в гроба и е възкръснал.
Това, което в по-висшата степен на живота е духовна действителност, във формите на сетивната действителност се изразява като един процес, който прекъсва нормалния ред в природата.
Той е едно „чудо". Такова „чудо" е било и посвещението. Който би искал да го разбере правилно, трябва да пробуди в себе си силите, за да устои в по-висшата степен на живота. За тази висша опитност той трябва да е подготвен чрез един особен начин на живот. Въпреки че подготвителните степени в отделните случаи приемат една или друга разновидност, те винаги могат да бъдат сведени до определена типична форма.
към текста >>
Браминът Азита казва за Буда: „- Това е детето, което ще стане Буда, спасителят, водач към безсмъртието, свободата и светлината." Нека да сравним това с Лука, 2, 25: „В Йерусалим живееше човек на име Симеон, този човек беше праведен и благочестив и очакваше утешението на Израел, и
Светия
т
Дух
беше в него... Когато родителите донесоха Исус в храма, за да сторят с него изисканото от Закона, той взе детето в ръцете си и каза: „- Сега, Господи, освободи с мир своя раб, както си казал, защото очите ми видяха твоя спасител, който си приготвил пред всички народи, светлина за просвета на езичниците и слава на твоя народ Израел." За Буда се разказва, че като дванадесетгодишен бил изгубен и отново намерен под едно дърво, заобиколен от поетите и мъдреците на миналото, които той поучавал.
Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния." (Лука, 1, 26-31) Брамините, индийските свещеници, които знаят какво значи да се роди един Буда, тълкуват съня на Майя. За Буда те имат определена представа. Животът на отделната личност трябва да отговаря на тази представа. Съобразно с това, в Евангелието на Матей четем: „Ирод събра всички висши свещеници и книжници из народа и се осведоми от тях къде трябва да се роди Христос."
Браминът Азита казва за Буда: „- Това е детето, което ще стане Буда, спасителят, водач към безсмъртието, свободата и светлината." Нека да сравним това с Лука, 2, 25: „В Йерусалим живееше човек на име Симеон, този човек беше праведен и благочестив и очакваше утешението на Израел, и Светият Дух беше в него... Когато родителите донесоха Исус в храма, за да сторят с него изисканото от Закона, той взе детето в ръцете си и каза: „- Сега, Господи, освободи с мир своя раб, както си казал, защото очите ми видяха твоя спасител, който си приготвил пред всички народи, светлина за просвета на езичниците и слава на твоя народ Израел." За Буда се разказва, че като дванадесетгодишен бил изгубен и отново намерен под едно дърво, заобиколен от поетите и мъдреците на миналото, които той поучавал.
На това отговаря (Лука, 2, 44 и следв.): „Всяка година родителите му отиваха в Йерусалим за празника Пасха. Когато той беше навършил дванадесет години, те отидоха по обичай в Йерусалим на празника. А когато се свършиха дните на празника, те тръгнаха към дома си, без да забележат, че детето Исус е останало в Йерусалим. Като мислеха, че той е с техните близки, изминаха един ден път и го търсеха между роднини и познати.
към текста >>
През посвещението на Буда, изкусителят Мара,
Дух
ът на злото, се приближава до усамотения в съзерцание и му обещава всички царства на Земята.
След три дни го намериха в храма да седи всред законоучителите, слушайки ги и задавайки им въпроси, и всички се чудеха на неговия разум и неговите отговори." След като Буда бе живял в усамотение и отново се върна, посрещна го една девица, която го поздрави: „Блажена майката, блажен бащата, блажена съпругата, на които принадлежиш." А той отговаря: „Блажени са само онези, които са в Нирвана", т.е. онези, които са преминали във вечния ред на света. А в Евангелието на Лука (11, 27) четем: „А когато Той говореше това, една жена от народа издигна глас и му рече: „- Блажена утробата, която те е носила, и гърдите, от които си сукал! " А той отговори и рече: „Да, блажени са онези, които слушат Словото Божие и го пазят."
През посвещението на Буда, изкусителят Мара, Духът на злото, се приближава до усамотения в съзерцание и му обещава всички царства на Земята.
„Аз добре зная, че ми е отредено едно царство, но не желая никакво царство от този свят; аз ще стана Буда и всички царства на света ще ликуват от радост." Изкусителят трябваше да признае: „Моето царство свърши." На същото изкушение Исус отговаря: „Махни се от мене, Сатана! Защото писано е: Ще се кланяш на Бога, твоя Господ, и ще служиш само на него." „Тогава дяволът го напусна." (Матей, 4, 10 и следв.) Това паралелно описание би могло да се разпростре и още по-нататък. Буда завършва своя живот като велик мъдрец.
към текста >>
Но
дух
овното, Светлината на света не изчезва.
Той не умира физически в момента, когато мировата светлина го преобразява. В този момент той е един Буда. Но в този момент той също възлиза с едно стъпало по-нагоре, което намира своя израз в една по-висока степен на посвещение. Той страда и умира. Земното изчезва.
Но духовното, Светлината на света не изчезва.
Следва неговото възкресение. Той се явява на своите ученици като Христос. В момента на своето преобразяване, Буда се разлива в блажения живот на Всеобщия Дух. Христос Исус събужда още веднъж този Миров Дух като човешка форма в настоящия живот. Подобни неща са били практикувани под формата на образи с посветените в по-висшите степени.
към текста >>
В момента на своето преобразяване, Буда се разлива в блажения живот на Всеобщия
Дух
.
Той страда и умира. Земното изчезва. Но духовното, Светлината на света не изчезва. Следва неговото възкресение. Той се явява на своите ученици като Христос.
В момента на своето преобразяване, Буда се разлива в блажения живот на Всеобщия Дух.
Христос Исус събужда още веднъж този Миров Дух като човешка форма в настоящия живот. Подобни неща са били практикувани под формата на образи с посветените в по-висшите степени. Посветените в смисъла на мита за Озирис са достигали до такова възкресение, но само в сферата на своето съзнание и то под формата на образи. Следователно, в живота на Исус към посвещението, с което е бил удостоен Буда, се прибавя и великото посвещение. Със своя живот Буда е доказал, че човекът е Логос и че той се връща отново в този Логос, в Светлината, когато неговото земно тяло умира.
към текста >>
Христос Исус събужда още веднъж този Миров
Дух
като човешка форма в настоящия живот.
Земното изчезва. Но духовното, Светлината на света не изчезва. Следва неговото възкресение. Той се явява на своите ученици като Христос. В момента на своето преобразяване, Буда се разлива в блажения живот на Всеобщия Дух.
Христос Исус събужда още веднъж този Миров Дух като човешка форма в настоящия живот.
Подобни неща са били практикувани под формата на образи с посветените в по-висшите степени. Посветените в смисъла на мита за Озирис са достигали до такова възкресение, но само в сферата на своето съзнание и то под формата на образи. Следователно, в живота на Исус към посвещението, с което е бил удостоен Буда, се прибавя и великото посвещение. Със своя живот Буда е доказал, че човекът е Логос и че той се връща отново в този Логос, в Светлината, когато неговото земно тяло умира. В Исус самият Логос става личност.
към текста >>
От сега нататък меродавно беше не това, за което
Дух
ът на всеки отделен човек трябва дълго да се подготвя; а това, което са чули и видели тези, които са били около Исус и което е било предадено чрез тях.
Християнската общност вярва в Христос Исус, посветения, единственият по своето величие посветен. На нея той доказал, че светът е божествен. За християнската общност мъдростта на Мистериите била неразделно свързана с личността на Христос Исус. Че Той е живял и че неговите последователи му принадлежат: тази вяра застава на мястото на това, което по-рано са искали да постигнат в Мистериите. От сега нататък за онези, които принадлежали на Христовата общност, една част от това, което по-рано можеше да се постигне чрез мистичните методи, може да бъде заместено с убеждението, че Божественото се е изявило в Словото, че е станало плът.
От сега нататък меродавно беше не това, за което Духът на всеки отделен човек трябва дълго да се подготвя; а това, което са чули и видели тези, които са били около Исус и което е било предадено чрез тях.
„Това, което е било отначало, което сме чули, което сме пипали с ръцете си за Словото на Живота..., което сме видели и чули, това ви възвестяваме за да имате и вие общение с нас." Така е писано в Първото послание на Йоан. И точно тази непосредствена действителност трябва да обхване като жива връзка всички поколения и да се предава мистично от поколение на поколение като „Църква". Така трябва да се разбират думите на св. Августин: „Аз не бих вярвал в Евангелието, ако авторитетът на католическата църква не ми налагаше това." Следователно, според мнението на Августин, Евангелията не съдържат в себе си признака на тяхната истинност; ние трябва да вярваме в тях, защото те се основават на личността на Исус и защото църквата по тайнствен начин е получила сила от тази личност, с която да гарантира истинността на Евангелията. Мистериите са предали по традиция средствата, чрез които се стига до истината; християнската общност отстоява тъкмо тази истина.
към текста >>
Когато мистът от предхристиянското време минавал през тази Христова опитност, чрез своето посвещение, той постигал едно състояние, което го правело способен да възприема в
дух
овния свят неща, на които не отговаря никакъв факт от физическия свят.
Това, което беше обоготворено в Исус, беше обоготворено за цялата общност. "Ето, Аз съм с вас до свършека на света." (Матей, 28, 20). Този, който се роди във Витлеем, носи характера на вечността. Коледният антифнар (църковна книга с песни) говори за рождеството на Исус така, като че ли то става на всеки Коледен празник: Днес се роди Христос, днес се яви Спасителят, днес пеят ангелите на Земята." В това, което Христос е изпитал, трябва да виждаме една напълно определена степен на посвещението.
Когато мистът от предхристиянското време минавал през тази Христова опитност, чрез своето посвещение, той постигал едно състояние, което го правело способен да възприема в духовния свят неща, на които не отговаря никакъв факт от физическия свят.
Той е изпитвал това, което Мистерията на Голгота обгръща във висшия свят. Когато мистът християнин минава през тази опитност чрез посвещение, той същевременно вижда историческото събитие на Голгота и знае, че в това събитие, което е станало на физическия свят, се намира същото съдържание, каквото по-рано е имало само в свръхсетивните факти на Мистериите. Следователно, чрез „Тайната на Голгота" върху християнската общност се разлива нещо, което по-рано се е разливало върху миста в светлината на Мистериите. А посвещението дава на миста християнин възможност да изживее съзнателно съдържанието на „Голготската Мистерия", докато вярата прави хората да участвуват несъзнателно в мистичното течение, което извира от събитията, описани в Новия Завет и което прониква в духовния живот на човечеството.
към текста >>
А посвещението дава на миста християнин възможност да изживее съзнателно съдържанието на „Голготската Мистерия", докато вярата прави хората да участвуват несъзнателно в мистичното течение, което извира от събитията, описани в Новия Завет и което прониква в
дух
овния живот на човечеството.
В това, което Христос е изпитал, трябва да виждаме една напълно определена степен на посвещението. Когато мистът от предхристиянското време минавал през тази Христова опитност, чрез своето посвещение, той постигал едно състояние, което го правело способен да възприема в духовния свят неща, на които не отговаря никакъв факт от физическия свят. Той е изпитвал това, което Мистерията на Голгота обгръща във висшия свят. Когато мистът християнин минава през тази опитност чрез посвещение, той същевременно вижда историческото събитие на Голгота и знае, че в това събитие, което е станало на физическия свят, се намира същото съдържание, каквото по-рано е имало само в свръхсетивните факти на Мистериите. Следователно, чрез „Тайната на Голгота" върху християнската общност се разлива нещо, което по-рано се е разливало върху миста в светлината на Мистериите.
А посвещението дава на миста християнин възможност да изживее съзнателно съдържанието на „Голготската Мистерия", докато вярата прави хората да участвуват несъзнателно в мистичното течение, което извира от събитията, описани в Новия Завет и което прониква в духовния живот на човечеството.
към текста >>
3.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И
ДУХ
ЪТ
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
Ние можем да изясним собственото си естество по един правилен начин, само ако открием значението на мисленето за нашата човешка природа. Мозъкът е физическия инструмент на мисленето. Както за виждането на цветовете е необходимо едно добре развито око, така и за мисълта е необходим един добре развит мозък. Цялото тяло на човека е устроено така, че то намира в органа на Духа, в мозъка, своята връхна точка. Строежът на човешкия мозък може да се разбере само тогава, когато той се разгледа с оглед на неговата задача.
към текста >>
Цялото тяло на човека е устроено така, че то намира в органа на
Дух
а, в мозъка, своята връхна точка.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ Ние можем да изясним собственото си естество по един правилен начин, само ако открием значението на мисленето за нашата човешка природа. Мозъкът е физическия инструмент на мисленето. Както за виждането на цветовете е необходимо едно добре развито око, така и за мисълта е необходим един добре развит мозък.
Цялото тяло на човека е устроено така, че то намира в органа на Духа, в мозъка, своята връхна точка.
Строежът на човешкия мозък може да се разбере само тогава, когато той се разгледа с оглед на неговата задача. Тя се състои в това, че мозъкът е телесната основа на мислещия Дух. Това се потвърждава от едно сравнително изследване на животинския свят. У земноводните главния мозък е още малък за разлика от гръбначните; при бозайниците той става по-голям. У човека той е относително най-големия орган в целия организъм.
към текста >>
Тя се състои в това, че мозъкът е телесната основа на мислещия
Дух
.
Ние можем да изясним собственото си естество по един правилен начин, само ако открием значението на мисленето за нашата човешка природа. Мозъкът е физическия инструмент на мисленето. Както за виждането на цветовете е необходимо едно добре развито око, така и за мисълта е необходим един добре развит мозък. Цялото тяло на човека е устроено така, че то намира в органа на Духа, в мозъка, своята връхна точка. Строежът на човешкия мозък може да се разбере само тогава, когато той се разгледа с оглед на неговата задача.
Тя се състои в това, че мозъкът е телесната основа на мислещия Дух.
Това се потвърждава от едно сравнително изследване на животинския свят. У земноводните главния мозък е още малък за разлика от гръбначните; при бозайниците той става по-голям. У човека той е относително най-големия орган в целия организъм. Много предразсъдъци се противопоставят на възгледа, който съм възприел тук относно мисленето. Някои хора са склонни да принизяват мисленето и да поставят по-високо "вътрешния чувствен живот, усещането".
към текста >>
Това, което съществува във въз
дух
а като определено движение, у човека се превръща в усещане на звука.
Без окото ние не можем да възприемаме светлината, а без ухото – звука. От сетивата, които човекът притежава, низшите организми имат само осезанието. За тях са налице по един човешки начин на възприемане само онези минерални сили, които са достъпни за осезанието. В степента, в която са развити другите сетива при висшите животни, светът за тях, както и за човека, е много по-богат и разнороден. Следователно, от сетивните органи на едно същество зависи дали външния свят се представя пред него като усещане, като възприятие.
Това, което съществува във въздуха като определено движение, у човека се превръща в усещане на звука.
Човекът изобщо не възприема проявленията на жизнената сила с обикновените сетива. Той вижда цветовете на растенията, усеща тяхното ухание, но жизнената сила остава скрита за този род наблюдение. Но колкото малко основание има слепия да отрича цветове, които не вижда, толкова малко основание имаме и ние отречем жизнената сила, въпреки че не я виждаме с обикновените сетива. Цветовете съществуват за слепия, когато той вече е опериран; също така и за хората за възприемаеми тези сътворени от жизнената сила видове на животни и растения, а не само индивиди, стига съответните възприемателни органи да са налице. Сега, за човека се открива един съвсем нов свят.
към текста >>
Във всяко растение, във всяко животно, освен физическата форма, той чувствува още и изпълнената с живот
дух
овна форма.
Но колкото малко основание има слепия да отрича цветове, които не вижда, толкова малко основание имаме и ние отречем жизнената сила, въпреки че не я виждаме с обикновените сетива. Цветовете съществуват за слепия, когато той вече е опериран; също така и за хората за възприемаеми тези сътворени от жизнената сила видове на животни и растения, а не само индивиди, стига съответните възприемателни органи да са налице. Сега, за човека се открива един съвсем нов свят. Той възприема не само цветовете, уханията и т. н. на живите същества, а животът на тези живи същества сам по себе си.
Във всяко растение, във всяко животно, освен физическата форма, той чувствува още и изпълнената с живот духовна форма.
Нека да изразим тази духовна форма като я назовем етерно тяло или жизнено тяло*. (* Дълго време авторът на тази книга преработваше това, което нарече тук етерно или жизнено тяло и на което даде названието "тяло на строителните сили". Той бе принуден да стори това, поради чувството, че е изключително важно да се избегне смесването на това, което ние наричаме "етерно тяло", с "жизнената сила" на старата естествена наука. В известен смисъл, авторът е съгласен с модерните учени, които отхвърлят старото схващане, претендиращо да обясни особения начин, по който неорганичните сили действуват в организма. Но това, което действува в организма като "неорганично", не действува никъде другаде, освен в неорганичния свят.
към текста >>
Нека да изразим тази
дух
овна форма като я назовем етерно тяло или жизнено тяло*.
Цветовете съществуват за слепия, когато той вече е опериран; също така и за хората за възприемаеми тези сътворени от жизнената сила видове на животни и растения, а не само индивиди, стига съответните възприемателни органи да са налице. Сега, за човека се открива един съвсем нов свят. Той възприема не само цветовете, уханията и т. н. на живите същества, а животът на тези живи същества сам по себе си. Във всяко растение, във всяко животно, освен физическата форма, той чувствува още и изпълнената с живот духовна форма.
Нека да изразим тази духовна форма като я назовем етерно тяло или жизнено тяло*.
(* Дълго време авторът на тази книга преработваше това, което нарече тук етерно или жизнено тяло и на което даде названието "тяло на строителните сили". Той бе принуден да стори това, поради чувството, че е изключително важно да се избегне смесването на това, което ние наричаме "етерно тяло", с "жизнената сила" на старата естествена наука. В известен смисъл, авторът е съгласен с модерните учени, които отхвърлят старото схващане, претендиращо да обясни особения начин, по който неорганичните сили действуват в организма. Но това, което действува в организма като "неорганично", не действува никъде другаде, освен в неорганичния свят. Законите на неорганичната природа в организма са същите, както и в кристала.
към текста >>
Дух
овният изследовател говори за етерно тяло, доколкото в организма се открива нещо друго, освен това, което съществува в неорганичния свят.
Но това, което действува в организма като "неорганично", не действува никъде другаде, освен в неорганичния свят. Законите на неорганичната природа в организма са същите, както и в кристала. Но в организма съществуват нещо, което не е неорганично: това е творческият живот. Неговата основа е етерното тяло или "тяло на строителните сили". Допускането на неговото съществуване не би навредило на задачите, които си поставя естествознанието: това, което се наблюдава като дейност на силите в неорганичната природа, да се проследи също и в света на организмите.
Духовният изследовател говори за етерно тяло, доколкото в организма се открива нещо друго, освен това, което съществува в неорганичния свят.
Въпреки всичко, авторът не намира основание да замести тук израза "етерно тяло" с "тяло на строителните сили", защото в цялостния контекст, за всеки, който иска да вникне в него, е изключено да бъде погрешно разбран. За изследователя на духовния живот, този въпрос се представя по следния начин за него етерното тяло не е простия сбор от веществата и силите на физическото тяло, а една самостоятелна реална същност, която оживява така наречените физически вещества и сили. От гледна точка на Духовната Наука, ние твърдим: Обикновеното физическо тяло, напр. Един кристал, дължи своята форма на неорганичните градивни сили, свойствени на инертните вещества; едно живо тяло не дължи своите форми на тези сили, защото в мига, когато животът го напусне и в него остават само физическите сили, то се разлага. Жизненото тяло е една такава същност, която във всеки момент, докато трае животът, предпазва физическото тяло от разлагане.
към текста >>
За изследователя на
дух
овния живот, този въпрос се представя по следния начин за него етерното тяло не е простия сбор от веществата и силите на физическото тяло, а една самостоятелна реална същност, която оживява така наречените физически вещества и сили.
Но в организма съществуват нещо, което не е неорганично: това е творческият живот. Неговата основа е етерното тяло или "тяло на строителните сили". Допускането на неговото съществуване не би навредило на задачите, които си поставя естествознанието: това, което се наблюдава като дейност на силите в неорганичната природа, да се проследи също и в света на организмите. Духовният изследовател говори за етерно тяло, доколкото в организма се открива нещо друго, освен това, което съществува в неорганичния свят. Въпреки всичко, авторът не намира основание да замести тук израза "етерно тяло" с "тяло на строителните сили", защото в цялостния контекст, за всеки, който иска да вникне в него, е изключено да бъде погрешно разбран.
За изследователя на духовния живот, този въпрос се представя по следния начин за него етерното тяло не е простия сбор от веществата и силите на физическото тяло, а една самостоятелна реална същност, която оживява така наречените физически вещества и сили.
От гледна точка на Духовната Наука, ние твърдим: Обикновеното физическо тяло, напр. Един кристал, дължи своята форма на неорганичните градивни сили, свойствени на инертните вещества; едно живо тяло не дължи своите форми на тези сили, защото в мига, когато животът го напусне и в него остават само физическите сили, то се разлага. Жизненото тяло е една такава същност, която във всеки момент, докато трае животът, предпазва физическото тяло от разлагане. За да се види това жизнено тяло, за да се възприеме то в едно друго същество, необходимо е едно пробудено духовно око. Без него, съществуването на жизненото тяло може да се приеме с логически основания; но то може да се съзерцава само с духовно око, както и цветовете се виждат с физическото око.
към текста >>
От гледна точка на
Дух
овната Наука, ние твърдим: Обикновеното физическо тяло, напр.
Неговата основа е етерното тяло или "тяло на строителните сили". Допускането на неговото съществуване не би навредило на задачите, които си поставя естествознанието: това, което се наблюдава като дейност на силите в неорганичната природа, да се проследи също и в света на организмите. Духовният изследовател говори за етерно тяло, доколкото в организма се открива нещо друго, освен това, което съществува в неорганичния свят. Въпреки всичко, авторът не намира основание да замести тук израза "етерно тяло" с "тяло на строителните сили", защото в цялостния контекст, за всеки, който иска да вникне в него, е изключено да бъде погрешно разбран. За изследователя на духовния живот, този въпрос се представя по следния начин за него етерното тяло не е простия сбор от веществата и силите на физическото тяло, а една самостоятелна реална същност, която оживява така наречените физически вещества и сили.
От гледна точка на Духовната Наука, ние твърдим: Обикновеното физическо тяло, напр.
Един кристал, дължи своята форма на неорганичните градивни сили, свойствени на инертните вещества; едно живо тяло не дължи своите форми на тези сили, защото в мига, когато животът го напусне и в него остават само физическите сили, то се разлага. Жизненото тяло е една такава същност, която във всеки момент, докато трае животът, предпазва физическото тяло от разлагане. За да се види това жизнено тяло, за да се възприеме то в едно друго същество, необходимо е едно пробудено духовно око. Без него, съществуването на жизненото тяло може да се приеме с логически основания; но то може да се съзерцава само с духовно око, както и цветовете се виждат с физическото око. Не трябва да се смущаваме от израза "етерно тяло" не трябва да се дава друг с мисъл, освен този, който му приписваме.
към текста >>
За да се види това жизнено тяло, за да се възприеме то в едно друго същество, необходимо е едно пробудено
дух
овно око.
Въпреки всичко, авторът не намира основание да замести тук израза "етерно тяло" с "тяло на строителните сили", защото в цялостния контекст, за всеки, който иска да вникне в него, е изключено да бъде погрешно разбран. За изследователя на духовния живот, този въпрос се представя по следния начин за него етерното тяло не е простия сбор от веществата и силите на физическото тяло, а една самостоятелна реална същност, която оживява така наречените физически вещества и сили. От гледна точка на Духовната Наука, ние твърдим: Обикновеното физическо тяло, напр. Един кристал, дължи своята форма на неорганичните градивни сили, свойствени на инертните вещества; едно живо тяло не дължи своите форми на тези сили, защото в мига, когато животът го напусне и в него остават само физическите сили, то се разлага. Жизненото тяло е една такава същност, която във всеки момент, докато трае животът, предпазва физическото тяло от разлагане.
За да се види това жизнено тяло, за да се възприеме то в едно друго същество, необходимо е едно пробудено духовно око.
Без него, съществуването на жизненото тяло може да се приеме с логически основания; но то може да се съзерцава само с духовно око, както и цветовете се виждат с физическото око. Не трябва да се смущаваме от израза "етерно тяло" не трябва да се дава друг с мисъл, освен този, който му приписваме. И както физическото тяло в своето устройство носи изображението на своята задача, така и етерното тяло носи в себе си отпечатъка на своето предназначение. Това може да бъде разбрано само с оглед на мислещия Дух. Поради неговата зависимост от мислещия Дух, то се различава от етерното тяло на растенията и животните.
към текста >>
Без него, съществуването на жизненото тяло може да се приеме с логически основания; но то може да се съзерцава само с
дух
овно око, както и цветовете се виждат с физическото око.
За изследователя на духовния живот, този въпрос се представя по следния начин за него етерното тяло не е простия сбор от веществата и силите на физическото тяло, а една самостоятелна реална същност, която оживява така наречените физически вещества и сили. От гледна точка на Духовната Наука, ние твърдим: Обикновеното физическо тяло, напр. Един кристал, дължи своята форма на неорганичните градивни сили, свойствени на инертните вещества; едно живо тяло не дължи своите форми на тези сили, защото в мига, когато животът го напусне и в него остават само физическите сили, то се разлага. Жизненото тяло е една такава същност, която във всеки момент, докато трае животът, предпазва физическото тяло от разлагане. За да се види това жизнено тяло, за да се възприеме то в едно друго същество, необходимо е едно пробудено духовно око.
Без него, съществуването на жизненото тяло може да се приеме с логически основания; но то може да се съзерцава само с духовно око, както и цветовете се виждат с физическото око.
Не трябва да се смущаваме от израза "етерно тяло" не трябва да се дава друг с мисъл, освен този, който му приписваме. И както физическото тяло в своето устройство носи изображението на своята задача, така и етерното тяло носи в себе си отпечатъка на своето предназначение. Това може да бъде разбрано само с оглед на мислещия Дух. Поради неговата зависимост от мислещия Дух, то се различава от етерното тяло на растенията и животните. Както чрез физическото тяло човек принадлежи на минералния свят, така чрез етерното си тяло той принадлежи на жизнения свят.
към текста >>
Това може да бъде разбрано само с оглед на мислещия
Дух
.
Жизненото тяло е една такава същност, която във всеки момент, докато трае животът, предпазва физическото тяло от разлагане. За да се види това жизнено тяло, за да се възприеме то в едно друго същество, необходимо е едно пробудено духовно око. Без него, съществуването на жизненото тяло може да се приеме с логически основания; но то може да се съзерцава само с духовно око, както и цветовете се виждат с физическото око. Не трябва да се смущаваме от израза "етерно тяло" не трябва да се дава друг с мисъл, освен този, който му приписваме. И както физическото тяло в своето устройство носи изображението на своята задача, така и етерното тяло носи в себе си отпечатъка на своето предназначение.
Това може да бъде разбрано само с оглед на мислещия Дух.
Поради неговата зависимост от мислещия Дух, то се различава от етерното тяло на растенията и животните. Както чрез физическото тяло човек принадлежи на минералния свят, така чрез етерното си тяло той принадлежи на жизнения свят. След смъртта физическото тяло се разтваря в минералния свят, а етерното тяло в жизнения свят. С "тяло" тук трябва да се означи това, което дава на едно същество "форма", "образ", "фигура". Тук изразът "тяло" не трябва да се смесва със сетивната телесна форма.
към текста >>
Поради неговата зависимост от мислещия
Дух
, то се различава от етерното тяло на растенията и животните.
За да се види това жизнено тяло, за да се възприеме то в едно друго същество, необходимо е едно пробудено духовно око. Без него, съществуването на жизненото тяло може да се приеме с логически основания; но то може да се съзерцава само с духовно око, както и цветовете се виждат с физическото око. Не трябва да се смущаваме от израза "етерно тяло" не трябва да се дава друг с мисъл, освен този, който му приписваме. И както физическото тяло в своето устройство носи изображението на своята задача, така и етерното тяло носи в себе си отпечатъка на своето предназначение. Това може да бъде разбрано само с оглед на мислещия Дух.
Поради неговата зависимост от мислещия Дух, то се различава от етерното тяло на растенията и животните.
Както чрез физическото тяло човек принадлежи на минералния свят, така чрез етерното си тяло той принадлежи на жизнения свят. След смъртта физическото тяло се разтваря в минералния свят, а етерното тяло в жизнения свят. С "тяло" тук трябва да се означи това, което дава на едно същество "форма", "образ", "фигура". Тук изразът "тяло" не трябва да се смесва със сетивната телесна форма. В смисъла, който аз влагам тук, то може да се употреби и за всичко, което е от душевно и духовно естество.
към текста >>
В смисъла, който аз влагам тук, то може да се употреби и за всичко, което е от душевно и
дух
овно естество.
Поради неговата зависимост от мислещия Дух, то се различава от етерното тяло на растенията и животните. Както чрез физическото тяло човек принадлежи на минералния свят, така чрез етерното си тяло той принадлежи на жизнения свят. След смъртта физическото тяло се разтваря в минералния свят, а етерното тяло в жизнения свят. С "тяло" тук трябва да се означи това, което дава на едно същество "форма", "образ", "фигура". Тук изразът "тяло" не трябва да се смесва със сетивната телесна форма.
В смисъла, който аз влагам тук, то може да се употреби и за всичко, което е от душевно и духовно естество.
Жизненото тяло е все още нещо външно за човека. С първото усещане, само вътрешно същество отговаря на външното дразнение. Колкото и далеч да проследяваме това, което се нарича външен свят, никъде не можем да намерим усещането. Лъчите на светлината проникват вътре в окото, те се разпространяват навътре в него до ретината. Тук те предизвикват химически процеси /в т. нар.
към текста >>
Всеки един от нас може да проникне в своя собствен свят на усещанията; но светът на усещанията на едно друго същество може да се съзерцава само ясновидецът който притежава отворено "
дух
овно око".
Физическите органи са "слепи" за нея, както и за онзи орган, чрез който животът може да се възприема като такъв. Но така както чрез този орган се възприема етерното тяло, чрез един още по-висш орган може да се възприеме по свръхсетивен начин и вътрешния свят на усещанията. Човекът усеща по този начин не само впечатленията от физическия и жизнен свят, той съзерцава усещанията. За наблюдател с такъв възприемателен орган, сетивният свят на другите хора става обективна действителност. Не трябва да смесваме животът на нашите усещания с този на другите хора.
Всеки един от нас може да проникне в своя собствен свят на усещанията; но светът на усещанията на едно друго същество може да се съзерцава само ясновидецът който притежава отворено "духовно око".
Когато човек не е ясновидец той познава света на усещанията само като собствени и "скрити" душевни изживявания; когато духовното око е отворено, това, което иначе живее само във "вътрешния" свят на едно друго същество, става открито за обективния духовен поглед. За да се избегне всяко недоразумение, тук подчертаваме, че самият ясновидец не изживява в себе си това, което едно друго същество притежава като съдържание на своя вътрешен свят. Нормално човек изживява тези усещания от гледище на своя вътрешен свят, докато ясновидецът ги възприема като тяхно откровение. Сетивната Душа зависи от етерното тяло, що се отнася до нейното действие. Защото тя извлича от него елементите на това, което трябва да се прояви като усещане.
към текста >>
Когато човек не е ясновидец той познава света на усещанията само като собствени и "скрити" душевни изживявания; когато
дух
овното око е отворено, това, което иначе живее само във "вътрешния" свят на едно друго същество, става открито за обективния
дух
овен поглед.
Но така както чрез този орган се възприема етерното тяло, чрез един още по-висш орган може да се възприеме по свръхсетивен начин и вътрешния свят на усещанията. Човекът усеща по този начин не само впечатленията от физическия и жизнен свят, той съзерцава усещанията. За наблюдател с такъв възприемателен орган, сетивният свят на другите хора става обективна действителност. Не трябва да смесваме животът на нашите усещания с този на другите хора. Всеки един от нас може да проникне в своя собствен свят на усещанията; но светът на усещанията на едно друго същество може да се съзерцава само ясновидецът който притежава отворено "духовно око".
Когато човек не е ясновидец той познава света на усещанията само като собствени и "скрити" душевни изживявания; когато духовното око е отворено, това, което иначе живее само във "вътрешния" свят на едно друго същество, става открито за обективния духовен поглед.
За да се избегне всяко недоразумение, тук подчертаваме, че самият ясновидец не изживява в себе си това, което едно друго същество притежава като съдържание на своя вътрешен свят. Нормално човек изживява тези усещания от гледище на своя вътрешен свят, докато ясновидецът ги възприема като тяхно откровение. Сетивната Душа зависи от етерното тяло, що се отнася до нейното действие. Защото тя извлича от него елементите на това, което трябва да се прояви като усещане. И понеже етерното тяло е животът на физическото тяло, то Сетивната Душа зависи и от него по един коствен начин.
към текста >>
Ако Сетивната Душа, от една страна, влиза във взаимодействие с тялото, също така тя взаимодействува и с мисленето, с
Дух
а.
Но, както споменах Сетивната Душа се издига над Душевното Тяло. Това, което тук наричаме усещане, не е нищо друго освен елемент от душевната същност. (Избрах изразът "сетивна душа" за опростяване на нещата.). Към усещанията се прибавят чувствата на удоволствие и страдание, инстинктите, страстите. Всичките имат същия личен характер, както и усещанията, и зависят, както тях, от тялото.
Ако Сетивната Душа, от една страна, влиза във взаимодействие с тялото, също така тя взаимодействува и с мисленето, с Духа.
Преди всичко, мисленето и служи. Ние градим своите мисли въз основа на усещанията и така стигаме до обяснение на външния свят. Детето, което се е изгорило, размишлява и стига до мисълта: "огънят пари". Също така ние не следваме слепешком своите влечения, инстинкти и страсти; а чрез размишлението стигаме до подходящия момент, за да ги удовлетворим. Това, което наричаме материална култура, се е развило напълно в тази посока.
към текста >>
Вечният
Дух
озарява последната.
Удоволствието или неудоволствието, привличането и отвращението са лични чувства за човека; дългът стои над удоволствието и неудоволствието той царува над тях. За човека, дългът може да е поставен толкова високо, че той да жертвува живота си за него. И човекът облагородил своите наклонности, удоволствия, така че те без принуда да следват признатия от него дълг. Както истината, така и нравствено доброто притежават една вечна стойност, която не идва от Сетивната Душа. Когато човек оживява в душата си независимата истина и независимото добро, той се издига над Сетивната Душа.
Вечният Дух озарява последната.
Една неугасваща светлина се запалва в нея. Доколкото душата живее в тази светлина, тя участвува във вечното начало. Тя свързва с него своето собствено съществувание. Това, което душата носи в себе си като истина и добро, е безсмъртно. Това, което се събужда като вечно начало в душата, ще нарека съзнаваща душа
към текста >>
И като тялото действува отдолу нагоре ограничавайки душата, така и
дух
ът въздействува отгоре надолу като я разширява.
Всеки човек знае, че истинно е най-напред това, което се преживява в усещанията. Но трайната истина е едва тази, която е освободена от всякаква симпатия и антипатия, предизвикани от усещането. Истината е вярна и действителна, дори ако се противопоставя на всички лични чувства. Онази област от душата, в която живее тази истина, аз наричам съзнаваща душа. Както в тялото, така и в душата се различават три съставни части: сетивна душа, разсъдъчна душа и съзнаваща душа.
И като тялото действува отдолу нагоре ограничавайки душата, така и духът въздействува отгоре надолу като я разширява.
И колкото повече душата се изпълва от истината и доброто, толкова повече расте и става по-всеобхватно вечното начало в нея. За тези, които могат да "съзерцават" душата, сиянието на една душа, в която живее вечното начало, е толкова действително, колкото и светлината на един пламък за физическото око. За "ясновидеца", физическият човек е само част от целия човек. Тялото съществува като най-грубо образование, което се прониква от другите части на душата. Като една жизнена форма, етерното тяло изпълва физическото тяло; от всички страни над етерното тяло се разполага душевното тяло /астралната форма/.
към текста >>
Тук не може да става дума за някакъв разказ, в който биха се смесили измислени подробности, тъй като това събитие се случи в най-съкровената
светия
светих на моето същество.
За хората с фина чувствителност, това е едно преживяване с важни последици. Поетът Жан Пол разказва следното в своите спомени: "никога няма да забравя вътрешното събитие, още неразказано на никого, когато се роди моето самосъзнание. Бих могъл да отбележа мястото и времето, когато това стана. Една сутрин, тогава бях съвсем малко дете, стоях прав пред прага на вратата и гледах наляво към камината, когато изведнъж, като светкавица, се появи прозрението: "Аз съм един Аз" и оттогава насам то остана в мен: Защото тогава за първи път и завинаги моят аз се пробуди. Тук не е възможно да се мисли за някаква илюзия на спомена.
Тук не може да става дума за някакъв разказ, в който биха се смесили измислени подробности, тъй като това събитие се случи в най-съкровената светия светих на моето същество.
Единствено неговия непредвиден и нов характер ме накара да си припомня баналните обстоятелства, всред които то се случи". Известно е, че малките деца казват за себе си: "Карл е послушен" или "Мария иска това". Ние намираме за напълно естествено те да говорят за себе си като за някой друг, понеже още не са осъзнали своя собствен Аз като самостоятелно същество и съзнанието за индивидуалност още не се е родило в тях. Чрез самосъзнанието човекът се определя като едно самостоятелно същество, отделено от целия останал свят, като "Аз". В думата "Аз" човекът съчетава всичко, което изпитва като телесно и душевно същество.
към текста >>
Жан Пол казва с голяма точност: "това събитие се случи в най-съкровената
светия
светих на моето същество", понеже в своя "АЗ" човек е напълно сам.
В думата "Аз" човекът съчетава всичко, което изпитва като телесно и душевно същество. Тялото и душата са носителите на "Азът", който действува в тях. Както физическото тяло има своя център в мозъка, така и душата има центъра си в "Азът" Човекът получава своите усещания отвън, чувствата ни се раждат под въздействието на външния свят; волята се отнася към външния свят, понеже тя се осъществява в делата. "Азът" като истинска стойност на човека, остава изцяло невидим.
Жан Пол казва с голяма точност: "това събитие се случи в най-съкровената светия светих на моето същество", понеже в своя "АЗ" човек е напълно сам.
"Азът" е самия човек. Това му дава право да разглежда "Азът" като своя действителна същност. Ето защо той може да нарече тялото и душата "обвивки", в които живее; той може да ги означи като телесните условия, необходими за неговата дейност. В хода на своето развитие той все повече и повече се научава да използува тези инструменти в служба на своя "Аз". Думата "Аз", както напр.
към текста >>
От една страна на "Азът" се откриват сетивните явления, а от друга страна му се открива
Дух
а.
Това развитие се проявява в човешката аура. Колкото повече Азът е господар на тялото и душата, толкова повече тя се обогатява, разчленява и оцветява. Въздействието на Азът върху аурата може да се съзерцава от ясновидеца. "Азът" също е невидим за него: Той е действително скрит в "най-съкровената светая светих" на човека. Както преживяванията на тялото и на душата се свързват в "Аза", така и мислите за истината и доброто се вливат в него.
От една страна на "Азът" се откриват сетивните явления, а от друга страна му се открива Духа.
Тялото и душата се отдават на "Азът", за да му служат; "Азът", обаче, се отдава на духа за да бъде изпълнен от него. "Азът" живее в тялото и душата, но Духът живее в "Азът". Онази част на Духа, която живее в Азът, е вечна. Защото Азът получава същност и смисъл от това, с което е свързан. Доколкото живее във физическото тяло, той се подчинява на минералните закони, чрез етерното тяло на законите на размножението и растежа, посредством Сетивната и Разсъдъчна Душа на законите на душевния свят; доколкото приема в себе си духа, той е подчинен на законите на духа.
към текста >>
Тялото и душата се отдават на "Азът", за да му служат; "Азът", обаче, се отдава на
дух
а за да бъде изпълнен от него.
Колкото повече Азът е господар на тялото и душата, толкова повече тя се обогатява, разчленява и оцветява. Въздействието на Азът върху аурата може да се съзерцава от ясновидеца. "Азът" също е невидим за него: Той е действително скрит в "най-съкровената светая светих" на човека. Както преживяванията на тялото и на душата се свързват в "Аза", така и мислите за истината и доброто се вливат в него. От една страна на "Азът" се откриват сетивните явления, а от друга страна му се открива Духа.
Тялото и душата се отдават на "Азът", за да му служат; "Азът", обаче, се отдава на духа за да бъде изпълнен от него.
"Азът" живее в тялото и душата, но Духът живее в "Азът". Онази част на Духа, която живее в Азът, е вечна. Защото Азът получава същност и смисъл от това, с което е свързан. Доколкото живее във физическото тяло, той се подчинява на минералните закони, чрез етерното тяло на законите на размножението и растежа, посредством Сетивната и Разсъдъчна Душа на законите на душевния свят; доколкото приема в себе си духа, той е подчинен на законите на духа. Всичко, което е проява на минералните и жизнените закони, възниква и умира; духът, обаче, няма нищо общо с раждането и смъртта.
към текста >>
"Азът" живее в тялото и душата, но
Дух
ът живее в "Азът".
Въздействието на Азът върху аурата може да се съзерцава от ясновидеца. "Азът" също е невидим за него: Той е действително скрит в "най-съкровената светая светих" на човека. Както преживяванията на тялото и на душата се свързват в "Аза", така и мислите за истината и доброто се вливат в него. От една страна на "Азът" се откриват сетивните явления, а от друга страна му се открива Духа. Тялото и душата се отдават на "Азът", за да му служат; "Азът", обаче, се отдава на духа за да бъде изпълнен от него.
"Азът" живее в тялото и душата, но Духът живее в "Азът".
Онази част на Духа, която живее в Азът, е вечна. Защото Азът получава същност и смисъл от това, с което е свързан. Доколкото живее във физическото тяло, той се подчинява на минералните закони, чрез етерното тяло на законите на размножението и растежа, посредством Сетивната и Разсъдъчна Душа на законите на душевния свят; доколкото приема в себе си духа, той е подчинен на законите на духа. Всичко, което е проява на минералните и жизнените закони, възниква и умира; духът, обаче, няма нищо общо с раждането и смъртта. Азът живее в душата.
към текста >>
Онази част на
Дух
а, която живее в Азът, е вечна.
"Азът" също е невидим за него: Той е действително скрит в "най-съкровената светая светих" на човека. Както преживяванията на тялото и на душата се свързват в "Аза", така и мислите за истината и доброто се вливат в него. От една страна на "Азът" се откриват сетивните явления, а от друга страна му се открива Духа. Тялото и душата се отдават на "Азът", за да му служат; "Азът", обаче, се отдава на духа за да бъде изпълнен от него. "Азът" живее в тялото и душата, но Духът живее в "Азът".
Онази част на Духа, която живее в Азът, е вечна.
Защото Азът получава същност и смисъл от това, с което е свързан. Доколкото живее във физическото тяло, той се подчинява на минералните закони, чрез етерното тяло на законите на размножението и растежа, посредством Сетивната и Разсъдъчна Душа на законите на душевния свят; доколкото приема в себе си духа, той е подчинен на законите на духа. Всичко, което е проява на минералните и жизнените закони, възниква и умира; духът, обаче, няма нищо общо с раждането и смъртта. Азът живее в душата. Макар, че най-висшето проявление на "Азът" е Съзнаващата Душа, той изпълва и озарява цялата душа и с това въздействува върху тялото.
към текста >>
Доколкото живее във физическото тяло, той се подчинява на минералните закони, чрез етерното тяло на законите на размножението и растежа, посредством Сетивната и Разсъдъчна Душа на законите на душевния свят; доколкото приема в себе си
дух
а, той е подчинен на законите на
дух
а.
От една страна на "Азът" се откриват сетивните явления, а от друга страна му се открива Духа. Тялото и душата се отдават на "Азът", за да му служат; "Азът", обаче, се отдава на духа за да бъде изпълнен от него. "Азът" живее в тялото и душата, но Духът живее в "Азът". Онази част на Духа, която живее в Азът, е вечна. Защото Азът получава същност и смисъл от това, с което е свързан.
Доколкото живее във физическото тяло, той се подчинява на минералните закони, чрез етерното тяло на законите на размножението и растежа, посредством Сетивната и Разсъдъчна Душа на законите на душевния свят; доколкото приема в себе си духа, той е подчинен на законите на духа.
Всичко, което е проява на минералните и жизнените закони, възниква и умира; духът, обаче, няма нищо общо с раждането и смъртта. Азът живее в душата. Макар, че най-висшето проявление на "Азът" е Съзнаващата Душа, той изпълва и озарява цялата душа и с това въздействува върху тялото. Духът оживява Азът. Духът свети в Азът и живее в него като в своя "обвивка", както и Азът живее в тялото и душата като в свои "обвивки".
към текста >>
Всичко, което е проява на минералните и жизнените закони, възниква и умира;
дух
ът, обаче, няма нищо общо с раждането и смъртта.
Тялото и душата се отдават на "Азът", за да му служат; "Азът", обаче, се отдава на духа за да бъде изпълнен от него. "Азът" живее в тялото и душата, но Духът живее в "Азът". Онази част на Духа, която живее в Азът, е вечна. Защото Азът получава същност и смисъл от това, с което е свързан. Доколкото живее във физическото тяло, той се подчинява на минералните закони, чрез етерното тяло на законите на размножението и растежа, посредством Сетивната и Разсъдъчна Душа на законите на душевния свят; доколкото приема в себе си духа, той е подчинен на законите на духа.
Всичко, което е проява на минералните и жизнените закони, възниква и умира; духът, обаче, няма нищо общо с раждането и смъртта.
Азът живее в душата. Макар, че най-висшето проявление на "Азът" е Съзнаващата Душа, той изпълва и озарява цялата душа и с това въздействува върху тялото. Духът оживява Азът. Духът свети в Азът и живее в него като в своя "обвивка", както и Азът живее в тялото и душата като в свои "обвивки". Духът оформя Азът отвътре навън, минералния свят отвън навътре.
към текста >>
Дух
ът оживява Азът.
Защото Азът получава същност и смисъл от това, с което е свързан. Доколкото живее във физическото тяло, той се подчинява на минералните закони, чрез етерното тяло на законите на размножението и растежа, посредством Сетивната и Разсъдъчна Душа на законите на душевния свят; доколкото приема в себе си духа, той е подчинен на законите на духа. Всичко, което е проява на минералните и жизнените закони, възниква и умира; духът, обаче, няма нищо общо с раждането и смъртта. Азът живее в душата. Макар, че най-висшето проявление на "Азът" е Съзнаващата Душа, той изпълва и озарява цялата душа и с това въздействува върху тялото.
Духът оживява Азът.
Духът свети в Азът и живее в него като в своя "обвивка", както и Азът живее в тялото и душата като в свои "обвивки". Духът оформя Азът отвътре навън, минералния свят отвън навътре. Духът, който изгражда и оживява един "Аз" ще нарека Духовно себе или Духът-Себе, защото той проявява човека като "Аз" или "себе". Разликата между "Духът-Себе" и Съзнаващата Душа може да се изясни по следния начин: Съзнаващата душа се докосва до независимата от всяка симпатия и антипатия чиста истина, съществуваща чрез самата себе си; Духът-Себе носи в себе си тази истина, но възприета и обхваната от Аза; с това тя се индивидуализира и преминава в самостоятелна човешка същност. Поради факта, че вечната истина става самостоятелна и се свързва с "Азът" в едно същество, "Азът" постига вечността.
към текста >>
Дух
ът свети в Азът и живее в него като в своя "обвивка", както и Азът живее в тялото и душата като в свои "обвивки".
Доколкото живее във физическото тяло, той се подчинява на минералните закони, чрез етерното тяло на законите на размножението и растежа, посредством Сетивната и Разсъдъчна Душа на законите на душевния свят; доколкото приема в себе си духа, той е подчинен на законите на духа. Всичко, което е проява на минералните и жизнените закони, възниква и умира; духът, обаче, няма нищо общо с раждането и смъртта. Азът живее в душата. Макар, че най-висшето проявление на "Азът" е Съзнаващата Душа, той изпълва и озарява цялата душа и с това въздействува върху тялото. Духът оживява Азът.
Духът свети в Азът и живее в него като в своя "обвивка", както и Азът живее в тялото и душата като в свои "обвивки".
Духът оформя Азът отвътре навън, минералния свят отвън навътре. Духът, който изгражда и оживява един "Аз" ще нарека Духовно себе или Духът-Себе, защото той проявява човека като "Аз" или "себе". Разликата между "Духът-Себе" и Съзнаващата Душа може да се изясни по следния начин: Съзнаващата душа се докосва до независимата от всяка симпатия и антипатия чиста истина, съществуваща чрез самата себе си; Духът-Себе носи в себе си тази истина, но възприета и обхваната от Аза; с това тя се индивидуализира и преминава в самостоятелна човешка същност. Поради факта, че вечната истина става самостоятелна и се свързва с "Азът" в едно същество, "Азът" постига вечността. "Духът-Себе" в едно откровение на духовния свят вътре в "Азът", както от друга страна, сетивното усещане е откровение на физическия свят също в "Аза".
към текста >>
Дух
ът оформя Азът отвътре навън, минералния свят отвън навътре.
Всичко, което е проява на минералните и жизнените закони, възниква и умира; духът, обаче, няма нищо общо с раждането и смъртта. Азът живее в душата. Макар, че най-висшето проявление на "Азът" е Съзнаващата Душа, той изпълва и озарява цялата душа и с това въздействува върху тялото. Духът оживява Азът. Духът свети в Азът и живее в него като в своя "обвивка", както и Азът живее в тялото и душата като в свои "обвивки".
Духът оформя Азът отвътре навън, минералния свят отвън навътре.
Духът, който изгражда и оживява един "Аз" ще нарека Духовно себе или Духът-Себе, защото той проявява човека като "Аз" или "себе". Разликата между "Духът-Себе" и Съзнаващата Душа може да се изясни по следния начин: Съзнаващата душа се докосва до независимата от всяка симпатия и антипатия чиста истина, съществуваща чрез самата себе си; Духът-Себе носи в себе си тази истина, но възприета и обхваната от Аза; с това тя се индивидуализира и преминава в самостоятелна човешка същност. Поради факта, че вечната истина става самостоятелна и се свързва с "Азът" в едно същество, "Азът" постига вечността. "Духът-Себе" в едно откровение на духовния свят вътре в "Азът", както от друга страна, сетивното усещане е откровение на физическия свят също в "Аза". В това, което е червено, зелено, светло, тъмно, твърдо, меко, топло, студено, се познават откровенията на физическия свят.
към текста >>
Дух
ът, който изгражда и оживява един "Аз" ще нарека
Дух
овно себе или
Дух
ът-Себе, защото той проявява човека като "Аз" или "себе".
Азът живее в душата. Макар, че най-висшето проявление на "Азът" е Съзнаващата Душа, той изпълва и озарява цялата душа и с това въздействува върху тялото. Духът оживява Азът. Духът свети в Азът и живее в него като в своя "обвивка", както и Азът живее в тялото и душата като в свои "обвивки". Духът оформя Азът отвътре навън, минералния свят отвън навътре.
Духът, който изгражда и оживява един "Аз" ще нарека Духовно себе или Духът-Себе, защото той проявява човека като "Аз" или "себе".
Разликата между "Духът-Себе" и Съзнаващата Душа може да се изясни по следния начин: Съзнаващата душа се докосва до независимата от всяка симпатия и антипатия чиста истина, съществуваща чрез самата себе си; Духът-Себе носи в себе си тази истина, но възприета и обхваната от Аза; с това тя се индивидуализира и преминава в самостоятелна човешка същност. Поради факта, че вечната истина става самостоятелна и се свързва с "Азът" в едно същество, "Азът" постига вечността. "Духът-Себе" в едно откровение на духовния свят вътре в "Азът", както от друга страна, сетивното усещане е откровение на физическия свят също в "Аза". В това, което е червено, зелено, светло, тъмно, твърдо, меко, топло, студено, се познават откровенията на физическия свят. Духовният свят ни се разкрива в това, което е истина и добро.
към текста >>
Разликата между "
Дух
ът-Себе" и Съзнаващата Душа може да се изясни по следния начин: Съзнаващата душа се докосва до независимата от всяка симпатия и антипатия чиста истина, съществуваща чрез самата себе си;
Дух
ът-Себе носи в себе си тази истина, но възприета и обхваната от Аза; с това тя се индивидуализира и преминава в самостоятелна човешка същност.
Макар, че най-висшето проявление на "Азът" е Съзнаващата Душа, той изпълва и озарява цялата душа и с това въздействува върху тялото. Духът оживява Азът. Духът свети в Азът и живее в него като в своя "обвивка", както и Азът живее в тялото и душата като в свои "обвивки". Духът оформя Азът отвътре навън, минералния свят отвън навътре. Духът, който изгражда и оживява един "Аз" ще нарека Духовно себе или Духът-Себе, защото той проявява човека като "Аз" или "себе".
Разликата между "Духът-Себе" и Съзнаващата Душа може да се изясни по следния начин: Съзнаващата душа се докосва до независимата от всяка симпатия и антипатия чиста истина, съществуваща чрез самата себе си; Духът-Себе носи в себе си тази истина, но възприета и обхваната от Аза; с това тя се индивидуализира и преминава в самостоятелна човешка същност.
Поради факта, че вечната истина става самостоятелна и се свързва с "Азът" в едно същество, "Азът" постига вечността. "Духът-Себе" в едно откровение на духовния свят вътре в "Азът", както от друга страна, сетивното усещане е откровение на физическия свят също в "Аза". В това, което е червено, зелено, светло, тъмно, твърдо, меко, топло, студено, се познават откровенията на физическия свят. Духовният свят ни се разкрива в това, което е истина и добро. В същия смисъл, в който откровенията на физическия свят наричаме усещания, откровението на Духа ще наречем интуиция.
към текста >>
"
Дух
ът-Себе" в едно откровение на
дух
овния свят вътре в "Азът", както от друга страна, сетивното усещане е откровение на физическия свят също в "Аза".
Духът свети в Азът и живее в него като в своя "обвивка", както и Азът живее в тялото и душата като в свои "обвивки". Духът оформя Азът отвътре навън, минералния свят отвън навътре. Духът, който изгражда и оживява един "Аз" ще нарека Духовно себе или Духът-Себе, защото той проявява човека като "Аз" или "себе". Разликата между "Духът-Себе" и Съзнаващата Душа може да се изясни по следния начин: Съзнаващата душа се докосва до независимата от всяка симпатия и антипатия чиста истина, съществуваща чрез самата себе си; Духът-Себе носи в себе си тази истина, но възприета и обхваната от Аза; с това тя се индивидуализира и преминава в самостоятелна човешка същност. Поради факта, че вечната истина става самостоятелна и се свързва с "Азът" в едно същество, "Азът" постига вечността.
"Духът-Себе" в едно откровение на духовния свят вътре в "Азът", както от друга страна, сетивното усещане е откровение на физическия свят също в "Аза".
В това, което е червено, зелено, светло, тъмно, твърдо, меко, топло, студено, се познават откровенията на физическия свят. Духовният свят ни се разкрива в това, което е истина и добро. В същия смисъл, в който откровенията на физическия свят наричаме усещания, откровението на Духа ще наречем интуиция. Най-обикновената мисъл съдържа вече интуицията, защото тя не може да се пипне с ръка, нито да се види с око: Нейното откровение трябва да се долови от духа чрез Азът. Когато един примитивен и един развит човек разглеждат едно растение, в Азът на първия оживява нещо съвсем различно, от това, което оживява в Азът на втория.
към текста >>
Дух
овният свят ни се разкрива в това, което е истина и добро.
Духът, който изгражда и оживява един "Аз" ще нарека Духовно себе или Духът-Себе, защото той проявява човека като "Аз" или "себе". Разликата между "Духът-Себе" и Съзнаващата Душа може да се изясни по следния начин: Съзнаващата душа се докосва до независимата от всяка симпатия и антипатия чиста истина, съществуваща чрез самата себе си; Духът-Себе носи в себе си тази истина, но възприета и обхваната от Аза; с това тя се индивидуализира и преминава в самостоятелна човешка същност. Поради факта, че вечната истина става самостоятелна и се свързва с "Азът" в едно същество, "Азът" постига вечността. "Духът-Себе" в едно откровение на духовния свят вътре в "Азът", както от друга страна, сетивното усещане е откровение на физическия свят също в "Аза". В това, което е червено, зелено, светло, тъмно, твърдо, меко, топло, студено, се познават откровенията на физическия свят.
Духовният свят ни се разкрива в това, което е истина и добро.
В същия смисъл, в който откровенията на физическия свят наричаме усещания, откровението на Духа ще наречем интуиция. Най-обикновената мисъл съдържа вече интуицията, защото тя не може да се пипне с ръка, нито да се види с око: Нейното откровение трябва да се долови от духа чрез Азът. Когато един примитивен и един развит човек разглеждат едно растение, в Азът на първия оживява нещо съвсем различно, от това, което оживява в Азът на втория. Усещанията на двамата са предизвикани от един и същи предмет. Разликата се състои в това, че единият може да изгради много по-съвършени мисли за този предмет, отколкото другия.
към текста >>
В същия смисъл, в който откровенията на физическия свят наричаме усещания, откровението на
Дух
а ще наречем интуиция.
Разликата между "Духът-Себе" и Съзнаващата Душа може да се изясни по следния начин: Съзнаващата душа се докосва до независимата от всяка симпатия и антипатия чиста истина, съществуваща чрез самата себе си; Духът-Себе носи в себе си тази истина, но възприета и обхваната от Аза; с това тя се индивидуализира и преминава в самостоятелна човешка същност. Поради факта, че вечната истина става самостоятелна и се свързва с "Азът" в едно същество, "Азът" постига вечността. "Духът-Себе" в едно откровение на духовния свят вътре в "Азът", както от друга страна, сетивното усещане е откровение на физическия свят също в "Аза". В това, което е червено, зелено, светло, тъмно, твърдо, меко, топло, студено, се познават откровенията на физическия свят. Духовният свят ни се разкрива в това, което е истина и добро.
В същия смисъл, в който откровенията на физическия свят наричаме усещания, откровението на Духа ще наречем интуиция.
Най-обикновената мисъл съдържа вече интуицията, защото тя не може да се пипне с ръка, нито да се види с око: Нейното откровение трябва да се долови от духа чрез Азът. Когато един примитивен и един развит човек разглеждат едно растение, в Азът на първия оживява нещо съвсем различно, от това, което оживява в Азът на втория. Усещанията на двамата са предизвикани от един и същи предмет. Разликата се състои в това, че единият може да изгради много по-съвършени мисли за този предмет, отколкото другия. Ако проявлението на физическия свят се изчерпваше само с усещания, не би имало духовно развитие.
към текста >>
Най-обикновената мисъл съдържа вече интуицията, защото тя не може да се пипне с ръка, нито да се види с око: Нейното откровение трябва да се долови от
дух
а чрез Азът.
Поради факта, че вечната истина става самостоятелна и се свързва с "Азът" в едно същество, "Азът" постига вечността. "Духът-Себе" в едно откровение на духовния свят вътре в "Азът", както от друга страна, сетивното усещане е откровение на физическия свят също в "Аза". В това, което е червено, зелено, светло, тъмно, твърдо, меко, топло, студено, се познават откровенията на физическия свят. Духовният свят ни се разкрива в това, което е истина и добро. В същия смисъл, в който откровенията на физическия свят наричаме усещания, откровението на Духа ще наречем интуиция.
Най-обикновената мисъл съдържа вече интуицията, защото тя не може да се пипне с ръка, нито да се види с око: Нейното откровение трябва да се долови от духа чрез Азът.
Когато един примитивен и един развит човек разглеждат едно растение, в Азът на първия оживява нещо съвсем различно, от това, което оживява в Азът на втория. Усещанията на двамата са предизвикани от един и същи предмет. Разликата се състои в това, че единият може да изгради много по-съвършени мисли за този предмет, отколкото другия. Ако проявлението на физическия свят се изчерпваше само с усещания, не би имало духовно развитие. Туземецът също усеща природата; но природните закони се разкриват едва от оплодените чрез интуицията мисли на по-високо развития човек.
към текста >>
Ако проявлението на физическия свят се изчерпваше само с усещания, не би имало
дух
овно развитие.
В същия смисъл, в който откровенията на физическия свят наричаме усещания, откровението на Духа ще наречем интуиция. Най-обикновената мисъл съдържа вече интуицията, защото тя не може да се пипне с ръка, нито да се види с око: Нейното откровение трябва да се долови от духа чрез Азът. Когато един примитивен и един развит човек разглеждат едно растение, в Азът на първия оживява нещо съвсем различно, от това, което оживява в Азът на втория. Усещанията на двамата са предизвикани от един и същи предмет. Разликата се състои в това, че единият може да изгради много по-съвършени мисли за този предмет, отколкото другия.
Ако проявлението на физическия свят се изчерпваше само с усещания, не би имало духовно развитие.
Туземецът също усеща природата; но природните закони се разкриват едва от оплодените чрез интуицията мисли на по-високо развития човек. Детето усеща дразненията на външния свят като подтици за волята, но повелята на морално доброто, му се разкрива едва в хода на неговото развитие, когато заживява в Духа и се научава да разбира неговите откровения. Както без око не могат да се усетят цветовете, така и без висшето мислене на "Духът-Себе" не може да има интуиция. Колкото малко усещанията създават растенията, толкова малко интуицията създава Духа; тя по-скоро известява за него. Чрез интуициите Азът на човека, който се пробужда в душата, стига до посланията отгоре, от света на Духа, както стига чрез усещанията до посланията от физическия свят.
към текста >>
Детето усеща дразненията на външния свят като подтици за волята, но повелята на морално доброто, му се разкрива едва в хода на неговото развитие, когато заживява в
Дух
а и се научава да разбира неговите откровения.
Когато един примитивен и един развит човек разглеждат едно растение, в Азът на първия оживява нещо съвсем различно, от това, което оживява в Азът на втория. Усещанията на двамата са предизвикани от един и същи предмет. Разликата се състои в това, че единият може да изгради много по-съвършени мисли за този предмет, отколкото другия. Ако проявлението на физическия свят се изчерпваше само с усещания, не би имало духовно развитие. Туземецът също усеща природата; но природните закони се разкриват едва от оплодените чрез интуицията мисли на по-високо развития човек.
Детето усеща дразненията на външния свят като подтици за волята, но повелята на морално доброто, му се разкрива едва в хода на неговото развитие, когато заживява в Духа и се научава да разбира неговите откровения.
Както без око не могат да се усетят цветовете, така и без висшето мислене на "Духът-Себе" не може да има интуиция. Колкото малко усещанията създават растенията, толкова малко интуицията създава Духа; тя по-скоро известява за него. Чрез интуициите Азът на човека, който се пробужда в душата, стига до посланията отгоре, от света на Духа, както стига чрез усещанията до посланията от физическия свят. Така духовния свят създава собствения си живот на своята душа, точно по същия начин, както душата обгръща физическия свят посредством сетивата. Душата или по-скоро пробуждащият се в нея "Аз" отваря вратите си от две страни: От страната на тялото и от страната на духа.
към текста >>
Както без око не могат да се усетят цветовете, така и без висшето мислене на "
Дух
ът-Себе" не може да има интуиция.
Усещанията на двамата са предизвикани от един и същи предмет. Разликата се състои в това, че единият може да изгради много по-съвършени мисли за този предмет, отколкото другия. Ако проявлението на физическия свят се изчерпваше само с усещания, не би имало духовно развитие. Туземецът също усеща природата; но природните закони се разкриват едва от оплодените чрез интуицията мисли на по-високо развития човек. Детето усеща дразненията на външния свят като подтици за волята, но повелята на морално доброто, му се разкрива едва в хода на неговото развитие, когато заживява в Духа и се научава да разбира неговите откровения.
Както без око не могат да се усетят цветовете, така и без висшето мислене на "Духът-Себе" не може да има интуиция.
Колкото малко усещанията създават растенията, толкова малко интуицията създава Духа; тя по-скоро известява за него. Чрез интуициите Азът на човека, който се пробужда в душата, стига до посланията отгоре, от света на Духа, както стига чрез усещанията до посланията от физическия свят. Така духовния свят създава собствения си живот на своята душа, точно по същия начин, както душата обгръща физическия свят посредством сетивата. Душата или по-скоро пробуждащият се в нея "Аз" отваря вратите си от две страни: От страната на тялото и от страната на духа. Както физическия свят може да извести себе си на един Аз, като изгражда едно тяло от собствените си вещества и сили, в което може да живее Съзнаващата Душа, и в което съществуват онези органи, които възприемат физическата страна на външния свят, по същия начин духовния свят изгражда от своите духовни вещества и духовни сили едно духовно тяло, в което живее Азът, и което може да възприема Духа чрез Интуициите.
към текста >>
Колкото малко усещанията създават растенията, толкова малко интуицията създава
Дух
а; тя по-скоро известява за него.
Разликата се състои в това, че единият може да изгради много по-съвършени мисли за този предмет, отколкото другия. Ако проявлението на физическия свят се изчерпваше само с усещания, не би имало духовно развитие. Туземецът също усеща природата; но природните закони се разкриват едва от оплодените чрез интуицията мисли на по-високо развития човек. Детето усеща дразненията на външния свят като подтици за волята, но повелята на морално доброто, му се разкрива едва в хода на неговото развитие, когато заживява в Духа и се научава да разбира неговите откровения. Както без око не могат да се усетят цветовете, така и без висшето мислене на "Духът-Себе" не може да има интуиция.
Колкото малко усещанията създават растенията, толкова малко интуицията създава Духа; тя по-скоро известява за него.
Чрез интуициите Азът на човека, който се пробужда в душата, стига до посланията отгоре, от света на Духа, както стига чрез усещанията до посланията от физическия свят. Така духовния свят създава собствения си живот на своята душа, точно по същия начин, както душата обгръща физическия свят посредством сетивата. Душата или по-скоро пробуждащият се в нея "Аз" отваря вратите си от две страни: От страната на тялото и от страната на духа. Както физическия свят може да извести себе си на един Аз, като изгражда едно тяло от собствените си вещества и сили, в което може да живее Съзнаващата Душа, и в което съществуват онези органи, които възприемат физическата страна на външния свят, по същия начин духовния свят изгражда от своите духовни вещества и духовни сили едно духовно тяло, в което живее Азът, и което може да възприема Духа чрез Интуициите. Ясно е, че изразите духовно вещество, духовно тяло съдържат противоречие.
към текста >>
Чрез интуициите Азът на човека, който се пробужда в душата, стига до посланията отгоре, от света на
Дух
а, както стига чрез усещанията до посланията от физическия свят.
Ако проявлението на физическия свят се изчерпваше само с усещания, не би имало духовно развитие. Туземецът също усеща природата; но природните закони се разкриват едва от оплодените чрез интуицията мисли на по-високо развития човек. Детето усеща дразненията на външния свят като подтици за волята, но повелята на морално доброто, му се разкрива едва в хода на неговото развитие, когато заживява в Духа и се научава да разбира неговите откровения. Както без око не могат да се усетят цветовете, така и без висшето мислене на "Духът-Себе" не може да има интуиция. Колкото малко усещанията създават растенията, толкова малко интуицията създава Духа; тя по-скоро известява за него.
Чрез интуициите Азът на човека, който се пробужда в душата, стига до посланията отгоре, от света на Духа, както стига чрез усещанията до посланията от физическия свят.
Така духовния свят създава собствения си живот на своята душа, точно по същия начин, както душата обгръща физическия свят посредством сетивата. Душата или по-скоро пробуждащият се в нея "Аз" отваря вратите си от две страни: От страната на тялото и от страната на духа. Както физическия свят може да извести себе си на един Аз, като изгражда едно тяло от собствените си вещества и сили, в което може да живее Съзнаващата Душа, и в което съществуват онези органи, които възприемат физическата страна на външния свят, по същия начин духовния свят изгражда от своите духовни вещества и духовни сили едно духовно тяло, в което живее Азът, и което може да възприема Духа чрез Интуициите. Ясно е, че изразите духовно вещество, духовно тяло съдържат противоречие. Те трябва да се използуват, само за да насочат мислите към това което е в духовно съответствие с физическото тяло на човека.
към текста >>
Така
дух
овния свят създава собствения си живот на своята душа, точно по същия начин, както душата обгръща физическия свят посредством сетивата.
Туземецът също усеща природата; но природните закони се разкриват едва от оплодените чрез интуицията мисли на по-високо развития човек. Детето усеща дразненията на външния свят като подтици за волята, но повелята на морално доброто, му се разкрива едва в хода на неговото развитие, когато заживява в Духа и се научава да разбира неговите откровения. Както без око не могат да се усетят цветовете, така и без висшето мислене на "Духът-Себе" не може да има интуиция. Колкото малко усещанията създават растенията, толкова малко интуицията създава Духа; тя по-скоро известява за него. Чрез интуициите Азът на човека, който се пробужда в душата, стига до посланията отгоре, от света на Духа, както стига чрез усещанията до посланията от физическия свят.
Така духовния свят създава собствения си живот на своята душа, точно по същия начин, както душата обгръща физическия свят посредством сетивата.
Душата или по-скоро пробуждащият се в нея "Аз" отваря вратите си от две страни: От страната на тялото и от страната на духа. Както физическия свят може да извести себе си на един Аз, като изгражда едно тяло от собствените си вещества и сили, в което може да живее Съзнаващата Душа, и в което съществуват онези органи, които възприемат физическата страна на външния свят, по същия начин духовния свят изгражда от своите духовни вещества и духовни сили едно духовно тяло, в което живее Азът, и което може да възприема Духа чрез Интуициите. Ясно е, че изразите духовно вещество, духовно тяло съдържат противоречие. Те трябва да се използуват, само за да насочат мислите към това което е в духовно съответствие с физическото тяло на човека. Също както във физическия свят отделното човешко тяло е създадено като самостоятелна същност, така и в духовния свят "духовното тяло" е самостоятелна същност.
към текста >>
Душата или по-скоро пробуждащият се в нея "Аз" отваря вратите си от две страни: От страната на тялото и от страната на
дух
а.
Детето усеща дразненията на външния свят като подтици за волята, но повелята на морално доброто, му се разкрива едва в хода на неговото развитие, когато заживява в Духа и се научава да разбира неговите откровения. Както без око не могат да се усетят цветовете, така и без висшето мислене на "Духът-Себе" не може да има интуиция. Колкото малко усещанията създават растенията, толкова малко интуицията създава Духа; тя по-скоро известява за него. Чрез интуициите Азът на човека, който се пробужда в душата, стига до посланията отгоре, от света на Духа, както стига чрез усещанията до посланията от физическия свят. Така духовния свят създава собствения си живот на своята душа, точно по същия начин, както душата обгръща физическия свят посредством сетивата.
Душата или по-скоро пробуждащият се в нея "Аз" отваря вратите си от две страни: От страната на тялото и от страната на духа.
Както физическия свят може да извести себе си на един Аз, като изгражда едно тяло от собствените си вещества и сили, в което може да живее Съзнаващата Душа, и в което съществуват онези органи, които възприемат физическата страна на външния свят, по същия начин духовния свят изгражда от своите духовни вещества и духовни сили едно духовно тяло, в което живее Азът, и което може да възприема Духа чрез Интуициите. Ясно е, че изразите духовно вещество, духовно тяло съдържат противоречие. Те трябва да се използуват, само за да насочат мислите към това което е в духовно съответствие с физическото тяло на човека. Също както във физическия свят отделното човешко тяло е създадено като самостоятелна същност, така и в духовния свят "духовното тяло" е самостоятелна същност. И както във физическия, така и в духовния свят, за човека има един вътрешни един външен живот.
към текста >>
Както физическия свят може да извести себе си на един Аз, като изгражда едно тяло от собствените си вещества и сили, в което може да живее Съзнаващата Душа, и в което съществуват онези органи, които възприемат физическата страна на външния свят, по същия начин
дух
овния свят изгражда от своите
дух
овни вещества и
дух
овни сили едно
дух
овно тяло, в което живее Азът, и което може да възприема
Дух
а чрез Интуициите.
Както без око не могат да се усетят цветовете, така и без висшето мислене на "Духът-Себе" не може да има интуиция. Колкото малко усещанията създават растенията, толкова малко интуицията създава Духа; тя по-скоро известява за него. Чрез интуициите Азът на човека, който се пробужда в душата, стига до посланията отгоре, от света на Духа, както стига чрез усещанията до посланията от физическия свят. Така духовния свят създава собствения си живот на своята душа, точно по същия начин, както душата обгръща физическия свят посредством сетивата. Душата или по-скоро пробуждащият се в нея "Аз" отваря вратите си от две страни: От страната на тялото и от страната на духа.
Както физическия свят може да извести себе си на един Аз, като изгражда едно тяло от собствените си вещества и сили, в което може да живее Съзнаващата Душа, и в което съществуват онези органи, които възприемат физическата страна на външния свят, по същия начин духовния свят изгражда от своите духовни вещества и духовни сили едно духовно тяло, в което живее Азът, и което може да възприема Духа чрез Интуициите.
Ясно е, че изразите духовно вещество, духовно тяло съдържат противоречие. Те трябва да се използуват, само за да насочат мислите към това което е в духовно съответствие с физическото тяло на човека. Също както във физическия свят отделното човешко тяло е създадено като самостоятелна същност, така и в духовния свят "духовното тяло" е самостоятелна същност. И както във физическия, така и в духовния свят, за човека има един вътрешни един външен живот. Както човекът приема веществата от физическия обкръжаващ го свят и ги преработва в своето физическо тяло, така той приема от духовния Духа и го прави свое собствено достояние.
към текста >>
Ясно е, че изразите
дух
овно вещество,
дух
овно тяло съдържат противоречие.
Колкото малко усещанията създават растенията, толкова малко интуицията създава Духа; тя по-скоро известява за него. Чрез интуициите Азът на човека, който се пробужда в душата, стига до посланията отгоре, от света на Духа, както стига чрез усещанията до посланията от физическия свят. Така духовния свят създава собствения си живот на своята душа, точно по същия начин, както душата обгръща физическия свят посредством сетивата. Душата или по-скоро пробуждащият се в нея "Аз" отваря вратите си от две страни: От страната на тялото и от страната на духа. Както физическия свят може да извести себе си на един Аз, като изгражда едно тяло от собствените си вещества и сили, в което може да живее Съзнаващата Душа, и в което съществуват онези органи, които възприемат физическата страна на външния свят, по същия начин духовния свят изгражда от своите духовни вещества и духовни сили едно духовно тяло, в което живее Азът, и което може да възприема Духа чрез Интуициите.
Ясно е, че изразите духовно вещество, духовно тяло съдържат противоречие.
Те трябва да се използуват, само за да насочат мислите към това което е в духовно съответствие с физическото тяло на човека. Също както във физическия свят отделното човешко тяло е създадено като самостоятелна същност, така и в духовния свят "духовното тяло" е самостоятелна същност. И както във физическия, така и в духовния свят, за човека има един вътрешни един външен живот. Както човекът приема веществата от физическия обкръжаващ го свят и ги преработва в своето физическо тяло, така той приема от духовния Духа и го прави свое собствено достояние. Духът е вечната храна за човека.
към текста >>
Те трябва да се използуват, само за да насочат мислите към това което е в
дух
овно съответствие с физическото тяло на човека.
Чрез интуициите Азът на човека, който се пробужда в душата, стига до посланията отгоре, от света на Духа, както стига чрез усещанията до посланията от физическия свят. Така духовния свят създава собствения си живот на своята душа, точно по същия начин, както душата обгръща физическия свят посредством сетивата. Душата или по-скоро пробуждащият се в нея "Аз" отваря вратите си от две страни: От страната на тялото и от страната на духа. Както физическия свят може да извести себе си на един Аз, като изгражда едно тяло от собствените си вещества и сили, в което може да живее Съзнаващата Душа, и в което съществуват онези органи, които възприемат физическата страна на външния свят, по същия начин духовния свят изгражда от своите духовни вещества и духовни сили едно духовно тяло, в което живее Азът, и което може да възприема Духа чрез Интуициите. Ясно е, че изразите духовно вещество, духовно тяло съдържат противоречие.
Те трябва да се използуват, само за да насочат мислите към това което е в духовно съответствие с физическото тяло на човека.
Също както във физическия свят отделното човешко тяло е създадено като самостоятелна същност, така и в духовния свят "духовното тяло" е самостоятелна същност. И както във физическия, така и в духовния свят, за човека има един вътрешни един външен живот. Както човекът приема веществата от физическия обкръжаващ го свят и ги преработва в своето физическо тяло, така той приема от духовния Духа и го прави свое собствено достояние. Духът е вечната храна за човека. И както човекът е роден от физическия материален свят и му дължи своя живот, така той е роден също и от Духа чрез вечните закони на истината и доброто.
към текста >>
Също както във физическия свят отделното човешко тяло е създадено като самостоятелна същност, така и в
дух
овния свят "
дух
овното тяло" е самостоятелна същност.
Така духовния свят създава собствения си живот на своята душа, точно по същия начин, както душата обгръща физическия свят посредством сетивата. Душата или по-скоро пробуждащият се в нея "Аз" отваря вратите си от две страни: От страната на тялото и от страната на духа. Както физическия свят може да извести себе си на един Аз, като изгражда едно тяло от собствените си вещества и сили, в което може да живее Съзнаващата Душа, и в което съществуват онези органи, които възприемат физическата страна на външния свят, по същия начин духовния свят изгражда от своите духовни вещества и духовни сили едно духовно тяло, в което живее Азът, и което може да възприема Духа чрез Интуициите. Ясно е, че изразите духовно вещество, духовно тяло съдържат противоречие. Те трябва да се използуват, само за да насочат мислите към това което е в духовно съответствие с физическото тяло на човека.
Също както във физическия свят отделното човешко тяло е създадено като самостоятелна същност, така и в духовния свят "духовното тяло" е самостоятелна същност.
И както във физическия, така и в духовния свят, за човека има един вътрешни един външен живот. Както човекът приема веществата от физическия обкръжаващ го свят и ги преработва в своето физическо тяло, така той приема от духовния Духа и го прави свое собствено достояние. Духът е вечната храна за човека. И както човекът е роден от физическия материален свят и му дължи своя живот, така той е роден също и от Духа чрез вечните закони на истината и доброто. Той е отделен от намиращия се извън него духовен свят, както е отделен и от цялостния физически свят като едно самостоятелно същество ще нарека "Човекът-Дух".
към текста >>
И както във физическия, така и в
дух
овния свят, за човека има един вътрешни един външен живот.
Душата или по-скоро пробуждащият се в нея "Аз" отваря вратите си от две страни: От страната на тялото и от страната на духа. Както физическия свят може да извести себе си на един Аз, като изгражда едно тяло от собствените си вещества и сили, в което може да живее Съзнаващата Душа, и в което съществуват онези органи, които възприемат физическата страна на външния свят, по същия начин духовния свят изгражда от своите духовни вещества и духовни сили едно духовно тяло, в което живее Азът, и което може да възприема Духа чрез Интуициите. Ясно е, че изразите духовно вещество, духовно тяло съдържат противоречие. Те трябва да се използуват, само за да насочат мислите към това което е в духовно съответствие с физическото тяло на човека. Също както във физическия свят отделното човешко тяло е създадено като самостоятелна същност, така и в духовния свят "духовното тяло" е самостоятелна същност.
И както във физическия, така и в духовния свят, за човека има един вътрешни един външен живот.
Както човекът приема веществата от физическия обкръжаващ го свят и ги преработва в своето физическо тяло, така той приема от духовния Духа и го прави свое собствено достояние. Духът е вечната храна за човека. И както човекът е роден от физическия материален свят и му дължи своя живот, така той е роден също и от Духа чрез вечните закони на истината и доброто. Той е отделен от намиращия се извън него духовен свят, както е отделен и от цялостния физически свят като едно самостоятелно същество ще нарека "Човекът-Дух". Когато изследваме физическото тяло на човека, откриваме в него същите сили и вещества, които съществуват извън него в останалия физически свят.
към текста >>
Както човекът приема веществата от физическия обкръжаващ го свят и ги преработва в своето физическо тяло, така той приема от
дух
овния
Дух
а и го прави свое собствено достояние.
Както физическия свят може да извести себе си на един Аз, като изгражда едно тяло от собствените си вещества и сили, в което може да живее Съзнаващата Душа, и в което съществуват онези органи, които възприемат физическата страна на външния свят, по същия начин духовния свят изгражда от своите духовни вещества и духовни сили едно духовно тяло, в което живее Азът, и което може да възприема Духа чрез Интуициите. Ясно е, че изразите духовно вещество, духовно тяло съдържат противоречие. Те трябва да се използуват, само за да насочат мислите към това което е в духовно съответствие с физическото тяло на човека. Също както във физическия свят отделното човешко тяло е създадено като самостоятелна същност, така и в духовния свят "духовното тяло" е самостоятелна същност. И както във физическия, така и в духовния свят, за човека има един вътрешни един външен живот.
Както човекът приема веществата от физическия обкръжаващ го свят и ги преработва в своето физическо тяло, така той приема от духовния Духа и го прави свое собствено достояние.
Духът е вечната храна за човека. И както човекът е роден от физическия материален свят и му дължи своя живот, така той е роден също и от Духа чрез вечните закони на истината и доброто. Той е отделен от намиращия се извън него духовен свят, както е отделен и от цялостния физически свят като едно самостоятелно същество ще нарека "Човекът-Дух". Когато изследваме физическото тяло на човека, откриваме в него същите сили и вещества, които съществуват извън него в останалия физически свят. Така е и с Човекът-Дух.
към текста >>
Дух
ът е вечната храна за човека.
Ясно е, че изразите духовно вещество, духовно тяло съдържат противоречие. Те трябва да се използуват, само за да насочат мислите към това което е в духовно съответствие с физическото тяло на човека. Също както във физическия свят отделното човешко тяло е създадено като самостоятелна същност, така и в духовния свят "духовното тяло" е самостоятелна същност. И както във физическия, така и в духовния свят, за човека има един вътрешни един външен живот. Както човекът приема веществата от физическия обкръжаващ го свят и ги преработва в своето физическо тяло, така той приема от духовния Духа и го прави свое собствено достояние.
Духът е вечната храна за човека.
И както човекът е роден от физическия материален свят и му дължи своя живот, така той е роден също и от Духа чрез вечните закони на истината и доброто. Той е отделен от намиращия се извън него духовен свят, както е отделен и от цялостния физически свят като едно самостоятелно същество ще нарека "Човекът-Дух". Когато изследваме физическото тяло на човека, откриваме в него същите сили и вещества, които съществуват извън него в останалия физически свят. Така е и с Човекът-Дух. В него пулсират елементите и действуват силите на външния духовен свят.
към текста >>
И както човекът е роден от физическия материален свят и му дължи своя живот, така той е роден също и от
Дух
а чрез вечните закони на истината и доброто.
Те трябва да се използуват, само за да насочат мислите към това което е в духовно съответствие с физическото тяло на човека. Също както във физическия свят отделното човешко тяло е създадено като самостоятелна същност, така и в духовния свят "духовното тяло" е самостоятелна същност. И както във физическия, така и в духовния свят, за човека има един вътрешни един външен живот. Както човекът приема веществата от физическия обкръжаващ го свят и ги преработва в своето физическо тяло, така той приема от духовния Духа и го прави свое собствено достояние. Духът е вечната храна за човека.
И както човекът е роден от физическия материален свят и му дължи своя живот, така той е роден също и от Духа чрез вечните закони на истината и доброто.
Той е отделен от намиращия се извън него духовен свят, както е отделен и от цялостния физически свят като едно самостоятелно същество ще нарека "Човекът-Дух". Когато изследваме физическото тяло на човека, откриваме в него същите сили и вещества, които съществуват извън него в останалия физически свят. Така е и с Човекът-Дух. В него пулсират елементите и действуват силите на външния духовен свят. Във физическия свят, живото и усещащо същество е обвито от кожа, която го изолира отвън.
към текста >>
Той е отделен от намиращия се извън него
дух
овен свят, както е отделен и от цялостния физически свят като едно самостоятелно същество ще нарека "Човекът-
Дух
".
Също както във физическия свят отделното човешко тяло е създадено като самостоятелна същност, така и в духовния свят "духовното тяло" е самостоятелна същност. И както във физическия, така и в духовния свят, за човека има един вътрешни един външен живот. Както човекът приема веществата от физическия обкръжаващ го свят и ги преработва в своето физическо тяло, така той приема от духовния Духа и го прави свое собствено достояние. Духът е вечната храна за човека. И както човекът е роден от физическия материален свят и му дължи своя живот, така той е роден също и от Духа чрез вечните закони на истината и доброто.
Той е отделен от намиращия се извън него духовен свят, както е отделен и от цялостния физически свят като едно самостоятелно същество ще нарека "Човекът-Дух".
Когато изследваме физическото тяло на човека, откриваме в него същите сили и вещества, които съществуват извън него в останалия физически свят. Така е и с Човекът-Дух. В него пулсират елементите и действуват силите на външния духовен свят. Във физическия свят, живото и усещащо същество е обвито от кожа, която го изолира отвън. Също така един вид "духовна кожа" изолира Човекът-Дух от заобикалящия го духовен свят.
към текста >>
Така е и с Човекът-
Дух
.
Както човекът приема веществата от физическия обкръжаващ го свят и ги преработва в своето физическо тяло, така той приема от духовния Духа и го прави свое собствено достояние. Духът е вечната храна за човека. И както човекът е роден от физическия материален свят и му дължи своя живот, така той е роден също и от Духа чрез вечните закони на истината и доброто. Той е отделен от намиращия се извън него духовен свят, както е отделен и от цялостния физически свят като едно самостоятелно същество ще нарека "Човекът-Дух". Когато изследваме физическото тяло на човека, откриваме в него същите сили и вещества, които съществуват извън него в останалия физически свят.
Така е и с Човекът-Дух.
В него пулсират елементите и действуват силите на външния духовен свят. Във физическия свят, живото и усещащо същество е обвито от кожа, която го изолира отвън. Също така един вид "духовна кожа" изолира Човекът-Дух от заобикалящия го духовен свят. Тази духовна кожа която отделя Човекът- Дух от цялостния духовен свят и го прави едно самостоятелно същество, което живее в себе си и възприема интуитивно духовното съдържание на света, който го заобикаля, ще нарека духовна обвивка (или аурична обвивка). Трябва да се отбележи, че тази "духовна кожа" се разширява непрестанно заедно с напредващото развитие на човека, така че духовната му индивидуалност /неговата аурична обвивка/ е способна на едно безкрайно уголемяване.
към текста >>
В него пулсират елементите и действуват силите на външния
дух
овен свят.
Духът е вечната храна за човека. И както човекът е роден от физическия материален свят и му дължи своя живот, така той е роден също и от Духа чрез вечните закони на истината и доброто. Той е отделен от намиращия се извън него духовен свят, както е отделен и от цялостния физически свят като едно самостоятелно същество ще нарека "Човекът-Дух". Когато изследваме физическото тяло на човека, откриваме в него същите сили и вещества, които съществуват извън него в останалия физически свят. Така е и с Човекът-Дух.
В него пулсират елементите и действуват силите на външния духовен свят.
Във физическия свят, живото и усещащо същество е обвито от кожа, която го изолира отвън. Също така един вид "духовна кожа" изолира Човекът-Дух от заобикалящия го духовен свят. Тази духовна кожа която отделя Човекът- Дух от цялостния духовен свят и го прави едно самостоятелно същество, което живее в себе си и възприема интуитивно духовното съдържание на света, който го заобикаля, ще нарека духовна обвивка (или аурична обвивка). Трябва да се отбележи, че тази "духовна кожа" се разширява непрестанно заедно с напредващото развитие на човека, така че духовната му индивидуалност /неговата аурична обвивка/ е способна на едно безкрайно уголемяване. В тази духовна обвивка живее Човекът-Дух.
към текста >>
Също така един вид "
дух
овна кожа" изолира Човекът-
Дух
от заобикалящия го
дух
овен свят.
Той е отделен от намиращия се извън него духовен свят, както е отделен и от цялостния физически свят като едно самостоятелно същество ще нарека "Човекът-Дух". Когато изследваме физическото тяло на човека, откриваме в него същите сили и вещества, които съществуват извън него в останалия физически свят. Така е и с Човекът-Дух. В него пулсират елементите и действуват силите на външния духовен свят. Във физическия свят, живото и усещащо същество е обвито от кожа, която го изолира отвън.
Също така един вид "духовна кожа" изолира Човекът-Дух от заобикалящия го духовен свят.
Тази духовна кожа която отделя Човекът- Дух от цялостния духовен свят и го прави едно самостоятелно същество, което живее в себе си и възприема интуитивно духовното съдържание на света, който го заобикаля, ще нарека духовна обвивка (или аурична обвивка). Трябва да се отбележи, че тази "духовна кожа" се разширява непрестанно заедно с напредващото развитие на човека, така че духовната му индивидуалност /неговата аурична обвивка/ е способна на едно безкрайно уголемяване. В тази духовна обвивка живее Човекът-Дух. Той е изграден от духовната жизнена сила, както и физическото тяло е изградено от физическата жизнена сила. Както говорим за едно етерно тяло, по подобен начин трябва да говорим и за един "етерния дух".
към текста >>
Тази
дух
овна кожа която отделя Човекът-
Дух
от цялостния
дух
овен свят и го прави едно самостоятелно същество, което живее в себе си и възприема интуитивно
дух
овното съдържание на света, който го заобикаля, ще нарека
дух
овна обвивка (или аурична обвивка).
Когато изследваме физическото тяло на човека, откриваме в него същите сили и вещества, които съществуват извън него в останалия физически свят. Така е и с Човекът-Дух. В него пулсират елементите и действуват силите на външния духовен свят. Във физическия свят, живото и усещащо същество е обвито от кожа, която го изолира отвън. Също така един вид "духовна кожа" изолира Човекът-Дух от заобикалящия го духовен свят.
Тази духовна кожа която отделя Човекът- Дух от цялостния духовен свят и го прави едно самостоятелно същество, което живее в себе си и възприема интуитивно духовното съдържание на света, който го заобикаля, ще нарека духовна обвивка (или аурична обвивка).
Трябва да се отбележи, че тази "духовна кожа" се разширява непрестанно заедно с напредващото развитие на човека, така че духовната му индивидуалност /неговата аурична обвивка/ е способна на едно безкрайно уголемяване. В тази духовна обвивка живее Човекът-Дух. Той е изграден от духовната жизнена сила, както и физическото тяло е изградено от физическата жизнена сила. Както говорим за едно етерно тяло, по подобен начин трябва да говорим и за един "етерния дух". Този етерен дух ще нарека духът на живота или Духът-Живот.
към текста >>
Трябва да се отбележи, че тази "
дух
овна кожа" се разширява непрестанно заедно с напредващото развитие на човека, така че
дух
овната му индивидуалност /неговата аурична обвивка/ е способна на едно безкрайно уголемяване.
Така е и с Човекът-Дух. В него пулсират елементите и действуват силите на външния духовен свят. Във физическия свят, живото и усещащо същество е обвито от кожа, която го изолира отвън. Също така един вид "духовна кожа" изолира Човекът-Дух от заобикалящия го духовен свят. Тази духовна кожа която отделя Човекът- Дух от цялостния духовен свят и го прави едно самостоятелно същество, което живее в себе си и възприема интуитивно духовното съдържание на света, който го заобикаля, ще нарека духовна обвивка (или аурична обвивка).
Трябва да се отбележи, че тази "духовна кожа" се разширява непрестанно заедно с напредващото развитие на човека, така че духовната му индивидуалност /неговата аурична обвивка/ е способна на едно безкрайно уголемяване.
В тази духовна обвивка живее Човекът-Дух. Той е изграден от духовната жизнена сила, както и физическото тяло е изградено от физическата жизнена сила. Както говорим за едно етерно тяло, по подобен начин трябва да говорим и за един "етерния дух". Този етерен дух ще нарека духът на живота или Духът-Живот. Следователно, духовното естество на човека е разчленено на три: на Човекът-Дух, Духът-Живот и Духът-Себе.
към текста >>
В тази
дух
овна обвивка живее Човекът-
Дух
.
В него пулсират елементите и действуват силите на външния духовен свят. Във физическия свят, живото и усещащо същество е обвито от кожа, която го изолира отвън. Също така един вид "духовна кожа" изолира Човекът-Дух от заобикалящия го духовен свят. Тази духовна кожа която отделя Човекът- Дух от цялостния духовен свят и го прави едно самостоятелно същество, което живее в себе си и възприема интуитивно духовното съдържание на света, който го заобикаля, ще нарека духовна обвивка (или аурична обвивка). Трябва да се отбележи, че тази "духовна кожа" се разширява непрестанно заедно с напредващото развитие на човека, така че духовната му индивидуалност /неговата аурична обвивка/ е способна на едно безкрайно уголемяване.
В тази духовна обвивка живее Човекът-Дух.
Той е изграден от духовната жизнена сила, както и физическото тяло е изградено от физическата жизнена сила. Както говорим за едно етерно тяло, по подобен начин трябва да говорим и за един "етерния дух". Този етерен дух ще нарека духът на живота или Духът-Живот. Следователно, духовното естество на човека е разчленено на три: на Човекът-Дух, Духът-Живот и Духът-Себе. За ясновидеца, който съзерцава духовните светове, това духовно естество на човека е една видима реалност, която е по-висшата, духовна част на аурата.
към текста >>
Той е изграден от
дух
овната жизнена сила, както и физическото тяло е изградено от физическата жизнена сила.
Във физическия свят, живото и усещащо същество е обвито от кожа, която го изолира отвън. Също така един вид "духовна кожа" изолира Човекът-Дух от заобикалящия го духовен свят. Тази духовна кожа която отделя Човекът- Дух от цялостния духовен свят и го прави едно самостоятелно същество, което живее в себе си и възприема интуитивно духовното съдържание на света, който го заобикаля, ще нарека духовна обвивка (или аурична обвивка). Трябва да се отбележи, че тази "духовна кожа" се разширява непрестанно заедно с напредващото развитие на човека, така че духовната му индивидуалност /неговата аурична обвивка/ е способна на едно безкрайно уголемяване. В тази духовна обвивка живее Човекът-Дух.
Той е изграден от духовната жизнена сила, както и физическото тяло е изградено от физическата жизнена сила.
Както говорим за едно етерно тяло, по подобен начин трябва да говорим и за един "етерния дух". Този етерен дух ще нарека духът на живота или Духът-Живот. Следователно, духовното естество на човека е разчленено на три: на Човекът-Дух, Духът-Живот и Духът-Себе. За ясновидеца, който съзерцава духовните светове, това духовно естество на човека е една видима реалност, която е по-висшата, духовна част на аурата. Той "съзерцава" във вътрешността на духовната обвивка Човекът-Дух като Дух на Живота; той "съзерцава" как този дух на живота непрестанно се уголемява, когато приема духовна храна от външния свят.
към текста >>
Както говорим за едно етерно тяло, по подобен начин трябва да говорим и за един "етерния
дух
".
Също така един вид "духовна кожа" изолира Човекът-Дух от заобикалящия го духовен свят. Тази духовна кожа която отделя Човекът- Дух от цялостния духовен свят и го прави едно самостоятелно същество, което живее в себе си и възприема интуитивно духовното съдържание на света, който го заобикаля, ще нарека духовна обвивка (или аурична обвивка). Трябва да се отбележи, че тази "духовна кожа" се разширява непрестанно заедно с напредващото развитие на човека, така че духовната му индивидуалност /неговата аурична обвивка/ е способна на едно безкрайно уголемяване. В тази духовна обвивка живее Човекът-Дух. Той е изграден от духовната жизнена сила, както и физическото тяло е изградено от физическата жизнена сила.
Както говорим за едно етерно тяло, по подобен начин трябва да говорим и за един "етерния дух".
Този етерен дух ще нарека духът на живота или Духът-Живот. Следователно, духовното естество на човека е разчленено на три: на Човекът-Дух, Духът-Живот и Духът-Себе. За ясновидеца, който съзерцава духовните светове, това духовно естество на човека е една видима реалност, която е по-висшата, духовна част на аурата. Той "съзерцава" във вътрешността на духовната обвивка Човекът-Дух като Дух на Живота; той "съзерцава" как този дух на живота непрестанно се уголемява, когато приема духовна храна от външния свят. По-нататък той вижда как с това приемане духовната обвивка се разширява безкрайно, как Човекът-Дух става все по-голям и по-голям.
към текста >>
Този етерен
дух
ще нарека
дух
ът на живота или
Дух
ът-Живот.
Тази духовна кожа която отделя Човекът- Дух от цялостния духовен свят и го прави едно самостоятелно същество, което живее в себе си и възприема интуитивно духовното съдържание на света, който го заобикаля, ще нарека духовна обвивка (или аурична обвивка). Трябва да се отбележи, че тази "духовна кожа" се разширява непрестанно заедно с напредващото развитие на човека, така че духовната му индивидуалност /неговата аурична обвивка/ е способна на едно безкрайно уголемяване. В тази духовна обвивка живее Човекът-Дух. Той е изграден от духовната жизнена сила, както и физическото тяло е изградено от физическата жизнена сила. Както говорим за едно етерно тяло, по подобен начин трябва да говорим и за един "етерния дух".
Този етерен дух ще нарека духът на живота или Духът-Живот.
Следователно, духовното естество на човека е разчленено на три: на Човекът-Дух, Духът-Живот и Духът-Себе. За ясновидеца, който съзерцава духовните светове, това духовно естество на човека е една видима реалност, която е по-висшата, духовна част на аурата. Той "съзерцава" във вътрешността на духовната обвивка Човекът-Дух като Дух на Живота; той "съзерцава" как този дух на живота непрестанно се уголемява, когато приема духовна храна от външния свят. По-нататък той вижда как с това приемане духовната обвивка се разширява безкрайно, как Човекът-Дух става все по-голям и по-голям. Доколкото това "уголемяване" се "вижда" пространствено, то е, естествено, само един образ на действителността.
към текста >>
Следователно,
дух
овното естество на човека е разчленено на три: на Човекът-
Дух
,
Дух
ът-Живот и
Дух
ът-Себе.
Трябва да се отбележи, че тази "духовна кожа" се разширява непрестанно заедно с напредващото развитие на човека, така че духовната му индивидуалност /неговата аурична обвивка/ е способна на едно безкрайно уголемяване. В тази духовна обвивка живее Човекът-Дух. Той е изграден от духовната жизнена сила, както и физическото тяло е изградено от физическата жизнена сила. Както говорим за едно етерно тяло, по подобен начин трябва да говорим и за един "етерния дух". Този етерен дух ще нарека духът на живота или Духът-Живот.
Следователно, духовното естество на човека е разчленено на три: на Човекът-Дух, Духът-Живот и Духът-Себе.
За ясновидеца, който съзерцава духовните светове, това духовно естество на човека е една видима реалност, която е по-висшата, духовна част на аурата. Той "съзерцава" във вътрешността на духовната обвивка Човекът-Дух като Дух на Живота; той "съзерцава" как този дух на живота непрестанно се уголемява, когато приема духовна храна от външния свят. По-нататък той вижда как с това приемане духовната обвивка се разширява безкрайно, как Човекът-Дух става все по-голям и по-голям. Доколкото това "уголемяване" се "вижда" пространствено, то е, естествено, само един образ на действителността. Въпреки това, в самата представа за този образ, човешката душа е устремена към съответната духовна действителност.
към текста >>
За ясновидеца, който съзерцава
дух
овните светове, това
дух
овно естество на човека е една видима реалност, която е по-висшата,
дух
овна част на аурата.
В тази духовна обвивка живее Човекът-Дух. Той е изграден от духовната жизнена сила, както и физическото тяло е изградено от физическата жизнена сила. Както говорим за едно етерно тяло, по подобен начин трябва да говорим и за един "етерния дух". Този етерен дух ще нарека духът на живота или Духът-Живот. Следователно, духовното естество на човека е разчленено на три: на Човекът-Дух, Духът-Живот и Духът-Себе.
За ясновидеца, който съзерцава духовните светове, това духовно естество на човека е една видима реалност, която е по-висшата, духовна част на аурата.
Той "съзерцава" във вътрешността на духовната обвивка Човекът-Дух като Дух на Живота; той "съзерцава" как този дух на живота непрестанно се уголемява, когато приема духовна храна от външния свят. По-нататък той вижда как с това приемане духовната обвивка се разширява безкрайно, как Човекът-Дух става все по-голям и по-голям. Доколкото това "уголемяване" се "вижда" пространствено, то е, естествено, само един образ на действителността. Въпреки това, в самата представа за този образ, човешката душа е устремена към съответната духовна действителност. Разликата между духовното естество на човека и неговото физическо естество е тази, че физическото притежава една ограниченост в големината си, докато духовното може да расте безкрайно.
към текста >>
Той "съзерцава" във вътрешността на
дух
овната обвивка Човекът-
Дух
като
Дух
на Живота; той "съзерцава" как този
дух
на живота непрестанно се уголемява, когато приема
дух
овна храна от външния свят.
Той е изграден от духовната жизнена сила, както и физическото тяло е изградено от физическата жизнена сила. Както говорим за едно етерно тяло, по подобен начин трябва да говорим и за един "етерния дух". Този етерен дух ще нарека духът на живота или Духът-Живот. Следователно, духовното естество на човека е разчленено на три: на Човекът-Дух, Духът-Живот и Духът-Себе. За ясновидеца, който съзерцава духовните светове, това духовно естество на човека е една видима реалност, която е по-висшата, духовна част на аурата.
Той "съзерцава" във вътрешността на духовната обвивка Човекът-Дух като Дух на Живота; той "съзерцава" как този дух на живота непрестанно се уголемява, когато приема духовна храна от външния свят.
По-нататък той вижда как с това приемане духовната обвивка се разширява безкрайно, как Човекът-Дух става все по-голям и по-голям. Доколкото това "уголемяване" се "вижда" пространствено, то е, естествено, само един образ на действителността. Въпреки това, в самата представа за този образ, човешката душа е устремена към съответната духовна действителност. Разликата между духовното естество на човека и неговото физическо естество е тази, че физическото притежава една ограниченост в големината си, докато духовното може да расте безкрайно. Това, което се приема с духовната храна, има вечна стойност.
към текста >>
По-нататък той вижда как с това приемане
дух
овната обвивка се разширява безкрайно, как Човекът-
Дух
става все по-голям и по-голям.
Както говорим за едно етерно тяло, по подобен начин трябва да говорим и за един "етерния дух". Този етерен дух ще нарека духът на живота или Духът-Живот. Следователно, духовното естество на човека е разчленено на три: на Човекът-Дух, Духът-Живот и Духът-Себе. За ясновидеца, който съзерцава духовните светове, това духовно естество на човека е една видима реалност, която е по-висшата, духовна част на аурата. Той "съзерцава" във вътрешността на духовната обвивка Човекът-Дух като Дух на Живота; той "съзерцава" как този дух на живота непрестанно се уголемява, когато приема духовна храна от външния свят.
По-нататък той вижда как с това приемане духовната обвивка се разширява безкрайно, как Човекът-Дух става все по-голям и по-голям.
Доколкото това "уголемяване" се "вижда" пространствено, то е, естествено, само един образ на действителността. Въпреки това, в самата представа за този образ, човешката душа е устремена към съответната духовна действителност. Разликата между духовното естество на човека и неговото физическо естество е тази, че физическото притежава една ограниченост в големината си, докато духовното може да расте безкрайно. Това, което се приема с духовната храна, има вечна стойност. Следователно, човешката аура се състои от две взаимопроникващи се части.
към текста >>
Въпреки това, в самата представа за този образ, човешката душа е устремена към съответната
дух
овна действителност.
Следователно, духовното естество на човека е разчленено на три: на Човекът-Дух, Духът-Живот и Духът-Себе. За ясновидеца, който съзерцава духовните светове, това духовно естество на човека е една видима реалност, която е по-висшата, духовна част на аурата. Той "съзерцава" във вътрешността на духовната обвивка Човекът-Дух като Дух на Живота; той "съзерцава" как този дух на живота непрестанно се уголемява, когато приема духовна храна от външния свят. По-нататък той вижда как с това приемане духовната обвивка се разширява безкрайно, как Човекът-Дух става все по-голям и по-голям. Доколкото това "уголемяване" се "вижда" пространствено, то е, естествено, само един образ на действителността.
Въпреки това, в самата представа за този образ, човешката душа е устремена към съответната духовна действителност.
Разликата между духовното естество на човека и неговото физическо естество е тази, че физическото притежава една ограниченост в големината си, докато духовното може да расте безкрайно. Това, което се приема с духовната храна, има вечна стойност. Следователно, човешката аура се състои от две взаимопроникващи се части. Едната получава своята форма и цвят от физическия живот, другата ги получава от духовното съществувание. Азът разделя двете по следния начин: Физическият елемент на аурата служи за изграждането на едно тяло, което приема в себе си живота на душата; Азът на свой ред, се отдава на духа и му позволява да живее в него, а духът от своя страна прониква душата и я насочва в духовния свят.
към текста >>
Разликата между
дух
овното естество на човека и неговото физическо естество е тази, че физическото притежава една ограниченост в големината си, докато
дух
овното може да расте безкрайно.
За ясновидеца, който съзерцава духовните светове, това духовно естество на човека е една видима реалност, която е по-висшата, духовна част на аурата. Той "съзерцава" във вътрешността на духовната обвивка Човекът-Дух като Дух на Живота; той "съзерцава" как този дух на живота непрестанно се уголемява, когато приема духовна храна от външния свят. По-нататък той вижда как с това приемане духовната обвивка се разширява безкрайно, как Човекът-Дух става все по-голям и по-голям. Доколкото това "уголемяване" се "вижда" пространствено, то е, естествено, само един образ на действителността. Въпреки това, в самата представа за този образ, човешката душа е устремена към съответната духовна действителност.
Разликата между духовното естество на човека и неговото физическо естество е тази, че физическото притежава една ограниченост в големината си, докато духовното може да расте безкрайно.
Това, което се приема с духовната храна, има вечна стойност. Следователно, човешката аура се състои от две взаимопроникващи се части. Едната получава своята форма и цвят от физическия живот, другата ги получава от духовното съществувание. Азът разделя двете по следния начин: Физическият елемент на аурата служи за изграждането на едно тяло, което приема в себе си живота на душата; Азът на свой ред, се отдава на духа и му позволява да живее в него, а духът от своя страна прониква душата и я насочва в духовния свят. Чрез тялото, душата е затворена във физическия свят, чрез човекът- дух и израстват криле, които и позволяват да се движи в духовния свят.
към текста >>
Това, което се приема с
дух
овната храна, има вечна стойност.
Той "съзерцава" във вътрешността на духовната обвивка Човекът-Дух като Дух на Живота; той "съзерцава" как този дух на живота непрестанно се уголемява, когато приема духовна храна от външния свят. По-нататък той вижда как с това приемане духовната обвивка се разширява безкрайно, как Човекът-Дух става все по-голям и по-голям. Доколкото това "уголемяване" се "вижда" пространствено, то е, естествено, само един образ на действителността. Въпреки това, в самата представа за този образ, човешката душа е устремена към съответната духовна действителност. Разликата между духовното естество на човека и неговото физическо естество е тази, че физическото притежава една ограниченост в големината си, докато духовното може да расте безкрайно.
Това, което се приема с духовната храна, има вечна стойност.
Следователно, човешката аура се състои от две взаимопроникващи се части. Едната получава своята форма и цвят от физическия живот, другата ги получава от духовното съществувание. Азът разделя двете по следния начин: Физическият елемент на аурата служи за изграждането на едно тяло, което приема в себе си живота на душата; Азът на свой ред, се отдава на духа и му позволява да живее в него, а духът от своя страна прониква душата и я насочва в духовния свят. Чрез тялото, душата е затворена във физическия свят, чрез човекът- дух и израстват криле, които и позволяват да се движи в духовния свят. Ако искаме да разберем цялата природа на човека, трябва да вземем под внимание всички части, от които е съставен той.
към текста >>
Едната получава своята форма и цвят от физическия живот, другата ги получава от
дух
овното съществувание.
Доколкото това "уголемяване" се "вижда" пространствено, то е, естествено, само един образ на действителността. Въпреки това, в самата представа за този образ, човешката душа е устремена към съответната духовна действителност. Разликата между духовното естество на човека и неговото физическо естество е тази, че физическото притежава една ограниченост в големината си, докато духовното може да расте безкрайно. Това, което се приема с духовната храна, има вечна стойност. Следователно, човешката аура се състои от две взаимопроникващи се части.
Едната получава своята форма и цвят от физическия живот, другата ги получава от духовното съществувание.
Азът разделя двете по следния начин: Физическият елемент на аурата служи за изграждането на едно тяло, което приема в себе си живота на душата; Азът на свой ред, се отдава на духа и му позволява да живее в него, а духът от своя страна прониква душата и я насочва в духовния свят. Чрез тялото, душата е затворена във физическия свят, чрез човекът- дух и израстват криле, които и позволяват да се движи в духовния свят. Ако искаме да разберем цялата природа на човека, трябва да вземем под внимание всички части, от които е съставен той. Тялото се изгражда от веществата на физическия свят и е подчинено на мислещия Аз. То е проникнато от жизнената сила и така става етерно тяло или жизнено тяло.
към текста >>
Азът разделя двете по следния начин: Физическият елемент на аурата служи за изграждането на едно тяло, което приема в себе си живота на душата; Азът на свой ред, се отдава на
дух
а и му позволява да живее в него, а
дух
ът от своя страна прониква душата и я насочва в
дух
овния свят.
Въпреки това, в самата представа за този образ, човешката душа е устремена към съответната духовна действителност. Разликата между духовното естество на човека и неговото физическо естество е тази, че физическото притежава една ограниченост в големината си, докато духовното може да расте безкрайно. Това, което се приема с духовната храна, има вечна стойност. Следователно, човешката аура се състои от две взаимопроникващи се части. Едната получава своята форма и цвят от физическия живот, другата ги получава от духовното съществувание.
Азът разделя двете по следния начин: Физическият елемент на аурата служи за изграждането на едно тяло, което приема в себе си живота на душата; Азът на свой ред, се отдава на духа и му позволява да живее в него, а духът от своя страна прониква душата и я насочва в духовния свят.
Чрез тялото, душата е затворена във физическия свят, чрез човекът- дух и израстват криле, които и позволяват да се движи в духовния свят. Ако искаме да разберем цялата природа на човека, трябва да вземем под внимание всички части, от които е съставен той. Тялото се изгражда от веществата на физическия свят и е подчинено на мислещия Аз. То е проникнато от жизнената сила и така става етерно тяло или жизнено тяло. Тогава то се отваря към външния свят посредством сетивните органи и става "душевно тяло".
към текста >>
Чрез тялото, душата е затворена във физическия свят, чрез човекът-
дух
и израстват криле, които и позволяват да се движи в
дух
овния свят.
Разликата между духовното естество на човека и неговото физическо естество е тази, че физическото притежава една ограниченост в големината си, докато духовното може да расте безкрайно. Това, което се приема с духовната храна, има вечна стойност. Следователно, човешката аура се състои от две взаимопроникващи се части. Едната получава своята форма и цвят от физическия живот, другата ги получава от духовното съществувание. Азът разделя двете по следния начин: Физическият елемент на аурата служи за изграждането на едно тяло, което приема в себе си живота на душата; Азът на свой ред, се отдава на духа и му позволява да живее в него, а духът от своя страна прониква душата и я насочва в духовния свят.
Чрез тялото, душата е затворена във физическия свят, чрез човекът- дух и израстват криле, които и позволяват да се движи в духовния свят.
Ако искаме да разберем цялата природа на човека, трябва да вземем под внимание всички части, от които е съставен той. Тялото се изгражда от веществата на физическия свят и е подчинено на мислещия Аз. То е проникнато от жизнената сила и така става етерно тяло или жизнено тяло. Тогава то се отваря към външния свят посредством сетивните органи и става "душевно тяло". То прониква Сетивната Душа и образува с нея едно цяло.
към текста >>
Чрез Интуициите тя може да се отваря нагоре, към
дух
овния свят, както чрез усещанията се отваря надолу, към физическия свят.
То е проникнато от жизнената сила и така става етерно тяло или жизнено тяло. Тогава то се отваря към външния свят посредством сетивните органи и става "душевно тяло". То прониква Сетивната Душа и образува с нея едно цяло. Сетивната Душа не само получава усещания от външния свят; тя има свой собствен живот, който се оплодява по същия начин, както от усещането, така и от мисленето. Тогава тя става Разсъдъчна Душа.
Чрез Интуициите тя може да се отваря нагоре, към духовния свят, както чрез усещанията се отваря надолу, към физическия свят.
Тя е вече Съзнаваща Душа. Това тя дължи на духовния свят, който изгражда в нея органа на Интуицията, както физическия свят и дава сетивните органи. Както сетивата предават усещанията чрез "душевното тяло", така и Духа и предава Интуициите чрез органа на интуицията. Така Човекът-Дух е свързан със Съзнаващата Душа в едно единство, както физическото тяло е свързано със Сетивната Душа в "душевно тяло". Съзнаващата Душа и Духът-Себе изграждат едно единство.
към текста >>
Това тя дължи на
дух
овния свят, който изгражда в нея органа на Интуицията, както физическия свят и дава сетивните органи.
То прониква Сетивната Душа и образува с нея едно цяло. Сетивната Душа не само получава усещания от външния свят; тя има свой собствен живот, който се оплодява по същия начин, както от усещането, така и от мисленето. Тогава тя става Разсъдъчна Душа. Чрез Интуициите тя може да се отваря нагоре, към духовния свят, както чрез усещанията се отваря надолу, към физическия свят. Тя е вече Съзнаваща Душа.
Това тя дължи на духовния свят, който изгражда в нея органа на Интуицията, както физическия свят и дава сетивните органи.
Както сетивата предават усещанията чрез "душевното тяло", така и Духа и предава Интуициите чрез органа на интуицията. Така Човекът-Дух е свързан със Съзнаващата Душа в едно единство, както физическото тяло е свързано със Сетивната Душа в "душевно тяло". Съзнаващата Душа и Духът-Себе изграждат едно единство. В това единство, Човекът-Дух живее като Дух на Живота, също както етерното тяло изгражда жизнената телесна основа за "душевното тяло". И както физическото тяло се граничава във физическата кожа, така и Човекът-Дух се ограничава от духовната обвивка.
към текста >>
Както сетивата предават усещанията чрез "душевното тяло", така и
Дух
а и предава Интуициите чрез органа на интуицията.
Сетивната Душа не само получава усещания от външния свят; тя има свой собствен живот, който се оплодява по същия начин, както от усещането, така и от мисленето. Тогава тя става Разсъдъчна Душа. Чрез Интуициите тя може да се отваря нагоре, към духовния свят, както чрез усещанията се отваря надолу, към физическия свят. Тя е вече Съзнаваща Душа. Това тя дължи на духовния свят, който изгражда в нея органа на Интуицията, както физическия свят и дава сетивните органи.
Както сетивата предават усещанията чрез "душевното тяло", така и Духа и предава Интуициите чрез органа на интуицията.
Така Човекът-Дух е свързан със Съзнаващата Душа в едно единство, както физическото тяло е свързано със Сетивната Душа в "душевно тяло". Съзнаващата Душа и Духът-Себе изграждат едно единство. В това единство, Човекът-Дух живее като Дух на Живота, също както етерното тяло изгражда жизнената телесна основа за "душевното тяло". И както физическото тяло се граничава във физическата кожа, така и Човекът-Дух се ограничава от духовната обвивка. Цялостният човек е съставен, следователно, от следните части:
към текста >>
Така Човекът-
Дух
е свързан със Съзнаващата Душа в едно единство, както физическото тяло е свързано със Сетивната Душа в "душевно тяло".
Тогава тя става Разсъдъчна Душа. Чрез Интуициите тя може да се отваря нагоре, към духовния свят, както чрез усещанията се отваря надолу, към физическия свят. Тя е вече Съзнаваща Душа. Това тя дължи на духовния свят, който изгражда в нея органа на Интуицията, както физическия свят и дава сетивните органи. Както сетивата предават усещанията чрез "душевното тяло", така и Духа и предава Интуициите чрез органа на интуицията.
Така Човекът-Дух е свързан със Съзнаващата Душа в едно единство, както физическото тяло е свързано със Сетивната Душа в "душевно тяло".
Съзнаващата Душа и Духът-Себе изграждат едно единство. В това единство, Човекът-Дух живее като Дух на Живота, също както етерното тяло изгражда жизнената телесна основа за "душевното тяло". И както физическото тяло се граничава във физическата кожа, така и Човекът-Дух се ограничава от духовната обвивка. Цялостният човек е съставен, следователно, от следните части: А. ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО
към текста >>
Съзнаващата Душа и
Дух
ът-Себе изграждат едно единство.
Чрез Интуициите тя може да се отваря нагоре, към духовния свят, както чрез усещанията се отваря надолу, към физическия свят. Тя е вече Съзнаваща Душа. Това тя дължи на духовния свят, който изгражда в нея органа на Интуицията, както физическия свят и дава сетивните органи. Както сетивата предават усещанията чрез "душевното тяло", така и Духа и предава Интуициите чрез органа на интуицията. Така Човекът-Дух е свързан със Съзнаващата Душа в едно единство, както физическото тяло е свързано със Сетивната Душа в "душевно тяло".
Съзнаващата Душа и Духът-Себе изграждат едно единство.
В това единство, Човекът-Дух живее като Дух на Живота, също както етерното тяло изгражда жизнената телесна основа за "душевното тяло". И както физическото тяло се граничава във физическата кожа, така и Човекът-Дух се ограничава от духовната обвивка. Цялостният човек е съставен, следователно, от следните части: А. ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО Б. ЕТЕРНО ТЯЛО или ЖИЗНЕНО ТЯЛО В.
към текста >>
В това единство, Човекът-
Дух
живее като
Дух
на Живота, също както етерното тяло изгражда жизнената телесна основа за "душевното тяло".
Тя е вече Съзнаваща Душа. Това тя дължи на духовния свят, който изгражда в нея органа на Интуицията, както физическия свят и дава сетивните органи. Както сетивата предават усещанията чрез "душевното тяло", така и Духа и предава Интуициите чрез органа на интуицията. Така Човекът-Дух е свързан със Съзнаващата Душа в едно единство, както физическото тяло е свързано със Сетивната Душа в "душевно тяло". Съзнаващата Душа и Духът-Себе изграждат едно единство.
В това единство, Човекът-Дух живее като Дух на Живота, също както етерното тяло изгражда жизнената телесна основа за "душевното тяло".
И както физическото тяло се граничава във физическата кожа, така и Човекът-Дух се ограничава от духовната обвивка. Цялостният човек е съставен, следователно, от следните части: А. ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО Б. ЕТЕРНО ТЯЛО или ЖИЗНЕНО ТЯЛО В. ДУШЕВНО ТЯЛО
към текста >>
И както физическото тяло се граничава във физическата кожа, така и Човекът-
Дух
се ограничава от
дух
овната обвивка.
Това тя дължи на духовния свят, който изгражда в нея органа на Интуицията, както физическия свят и дава сетивните органи. Както сетивата предават усещанията чрез "душевното тяло", така и Духа и предава Интуициите чрез органа на интуицията. Така Човекът-Дух е свързан със Съзнаващата Душа в едно единство, както физическото тяло е свързано със Сетивната Душа в "душевно тяло". Съзнаващата Душа и Духът-Себе изграждат едно единство. В това единство, Човекът-Дух живее като Дух на Живота, също както етерното тяло изгражда жизнената телесна основа за "душевното тяло".
И както физическото тяло се граничава във физическата кожа, така и Човекът-Дух се ограничава от духовната обвивка.
Цялостният човек е съставен, следователно, от следните части: А. ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО Б. ЕТЕРНО ТЯЛО или ЖИЗНЕНО ТЯЛО В. ДУШЕВНО ТЯЛО Г. СЕТИВНА ДУША
към текста >>
СЪЗНАВАЩА ДУША Ж.
ДУХ
ЪТ-СЕБЕ
А. ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО Б. ЕТЕРНО ТЯЛО или ЖИЗНЕНО ТЯЛО В. ДУШЕВНО ТЯЛО Г. СЕТИВНА ДУША Д. РАЗСЪДЪЧНА ДУША Е.
СЪЗНАВАЩА ДУША Ж. ДУХЪТ-СЕБЕ
З. ДУХЪТ-ЖИВОТ И. ЧОВЕКЪТ-ДУХ Душевното тяло (В) и Сетивната Душа (Г) са едно цяло в земния човек; същото се отнася и за Съзнаващата Душа (Е) и Духът-Себе (Ж). Така се получават седемте части на земния човек: 1. ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО 2. ЕТЕРНО ТЯЛО или ЖИЗНЕНО ТЯЛО
към текста >>
З.
ДУХ
ЪТ-ЖИВОТ И. ЧОВЕКЪТ-
ДУХ
Б. ЕТЕРНО ТЯЛО или ЖИЗНЕНО ТЯЛО В. ДУШЕВНО ТЯЛО Г. СЕТИВНА ДУША Д. РАЗСЪДЪЧНА ДУША Е. СЪЗНАВАЩА ДУША Ж. ДУХЪТ-СЕБЕ
З. ДУХЪТ-ЖИВОТ И. ЧОВЕКЪТ-ДУХ
Душевното тяло (В) и Сетивната Душа (Г) са едно цяло в земния човек; същото се отнася и за Съзнаващата Душа (Е) и Духът-Себе (Ж). Така се получават седемте части на земния човек: 1. ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО 2. ЕТЕРНО ТЯЛО или ЖИЗНЕНО ТЯЛО 3. СЕТИВНО-ДУШЕВНО ТЯЛО
към текста >>
Душевното тяло (В) и Сетивната Душа (Г) са едно цяло в земния човек; същото се отнася и за Съзнаващата Душа (Е) и
Дух
ът-Себе (Ж).
ДУШЕВНО ТЯЛО Г. СЕТИВНА ДУША Д. РАЗСЪДЪЧНА ДУША Е. СЪЗНАВАЩА ДУША Ж. ДУХЪТ-СЕБЕ З. ДУХЪТ-ЖИВОТ И. ЧОВЕКЪТ-ДУХ
Душевното тяло (В) и Сетивната Душа (Г) са едно цяло в земния човек; същото се отнася и за Съзнаващата Душа (Е) и Духът-Себе (Ж).
Така се получават седемте части на земния човек: 1. ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО 2. ЕТЕРНО ТЯЛО или ЖИЗНЕНО ТЯЛО 3. СЕТИВНО-ДУШЕВНО ТЯЛО 4. РАЗСЪДЪЧНА
към текста >>
5. СЪЗНАВАЩА ДУША, изпълнена от
ДУХ
А
Така се получават седемте части на земния човек: 1. ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО 2. ЕТЕРНО ТЯЛО или ЖИЗНЕНО ТЯЛО 3. СЕТИВНО-ДУШЕВНО ТЯЛО 4. РАЗСЪДЪЧНА
5. СЪЗНАВАЩА ДУША, изпълнена от ДУХА
6. ДУХЪТ-ЖИВОТ 7. ЧОВЕКЪТ-ДУХ "Азът" се пробужда в душата, получава подтика на Духа и става носител на Човекът-Дух. По този начин човекът участвува в "трите свята" (физически, душевен и духовен). Чрез физическото тяло, етерното тяло и душевното тяло, той има своите корени във физическия свят.
към текста >>
6.
ДУХ
ЪТ-ЖИВОТ
1. ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО 2. ЕТЕРНО ТЯЛО или ЖИЗНЕНО ТЯЛО 3. СЕТИВНО-ДУШЕВНО ТЯЛО 4. РАЗСЪДЪЧНА 5. СЪЗНАВАЩА ДУША, изпълнена от ДУХА
6. ДУХЪТ-ЖИВОТ
7. ЧОВЕКЪТ-ДУХ "Азът" се пробужда в душата, получава подтика на Духа и става носител на Човекът-Дух. По този начин човекът участвува в "трите свята" (физически, душевен и духовен). Чрез физическото тяло, етерното тяло и душевното тяло, той има своите корени във физическия свят. Чрез Духът- Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух той цъфти в духовния свят.
към текста >>
7. ЧОВЕКЪТ-
ДУХ
2. ЕТЕРНО ТЯЛО или ЖИЗНЕНО ТЯЛО 3. СЕТИВНО-ДУШЕВНО ТЯЛО 4. РАЗСЪДЪЧНА 5. СЪЗНАВАЩА ДУША, изпълнена от ДУХА 6. ДУХЪТ-ЖИВОТ
7. ЧОВЕКЪТ-ДУХ
"Азът" се пробужда в душата, получава подтика на Духа и става носител на Човекът-Дух. По този начин човекът участвува в "трите свята" (физически, душевен и духовен). Чрез физическото тяло, етерното тяло и душевното тяло, той има своите корени във физическия свят. Чрез Духът- Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух той цъфти в духовния свят. Но неговият ствол е душата.
към текста >>
"Азът" се пробужда в душата, получава подтика на
Дух
а и става носител на Човекът-
Дух
.
3. СЕТИВНО-ДУШЕВНО ТЯЛО 4. РАЗСЪДЪЧНА 5. СЪЗНАВАЩА ДУША, изпълнена от ДУХА 6. ДУХЪТ-ЖИВОТ 7. ЧОВЕКЪТ-ДУХ
"Азът" се пробужда в душата, получава подтика на Духа и става носител на Човекът-Дух.
По този начин човекът участвува в "трите свята" (физически, душевен и духовен). Чрез физическото тяло, етерното тяло и душевното тяло, той има своите корени във физическия свят. Чрез Духът- Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух той цъфти в духовния свят. Но неговият ствол е душата. Може да се даде една опростена форма на това разделение, и то с едно пълно съзвучие между частите.
към текста >>
По този начин човекът участвува в "трите свята" (физически, душевен и
дух
овен).
4. РАЗСЪДЪЧНА 5. СЪЗНАВАЩА ДУША, изпълнена от ДУХА 6. ДУХЪТ-ЖИВОТ 7. ЧОВЕКЪТ-ДУХ "Азът" се пробужда в душата, получава подтика на Духа и става носител на Човекът-Дух.
По този начин човекът участвува в "трите свята" (физически, душевен и духовен).
Чрез физическото тяло, етерното тяло и душевното тяло, той има своите корени във физическия свят. Чрез Духът- Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух той цъфти в духовния свят. Но неговият ствол е душата. Може да се даде една опростена форма на това разделение, и то с едно пълно съзвучие между частите. Макар че човешкият "Аз" се пробужда в Съзнаващата Душа, той прониква цялото му душевно същество.
към текста >>
Чрез
Дух
ът- Себе,
Дух
ът-Живот и Човекът-
Дух
той цъфти в
дух
овния свят.
6. ДУХЪТ-ЖИВОТ 7. ЧОВЕКЪТ-ДУХ "Азът" се пробужда в душата, получава подтика на Духа и става носител на Човекът-Дух. По този начин човекът участвува в "трите свята" (физически, душевен и духовен). Чрез физическото тяло, етерното тяло и душевното тяло, той има своите корени във физическия свят.
Чрез Духът- Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух той цъфти в духовния свят.
Но неговият ствол е душата. Може да се даде една опростена форма на това разделение, и то с едно пълно съзвучие между частите. Макар че човешкият "Аз" се пробужда в Съзнаващата Душа, той прониква цялото му душевно същество. Елементите на това душевно същество не са така ясно разграничени, както частите на тялото; те взаимно се проникват в един по-висш смисъл. Ако тогава Разсъдъчната Душа и Съзнаващата Душа се схванат като две принадлежащи си обвивки на Аза, а той като тяхна сърцевина, тогава човекът може да се раздели на: Физическо тяло, жизнено тяло, астрално тяло и Аз.
към текста >>
Когато Азът се прониква от
Дух
ът-Себе, последният се проявява по такъв начин, че астралното тяло се преобразява от душата.
Ако тогава Разсъдъчната Душа и Съзнаващата Душа се схванат като две принадлежащи си обвивки на Аза, а той като тяхна сърцевина, тогава човекът може да се раздели на: Физическо тяло, жизнено тяло, астрално тяло и Аз. Чрез астралното тяло отбелязваме единството, образувано от душевното тяло и Сетивната Душа. Изразът "астрално тяло" може да се намери в по-старата литература. Тук аз ще го употребя, за да означа с него онова от човешкото естество, което съществува извън сетивно възприемаемото. Въпреки, че в известен смисъл Сетивната Душа е оживотворена от Азът, тя е толкова тясно свързана с душевното тяло, че с право можем да назовем тези два елемента с едно име.
Когато Азът се прониква от Духът-Себе, последният се проявява по такъв начин, че астралното тяло се преобразява от душата.
В астралното тяло действуват човешките инстинкти, желания, страсти и т.н.; в него действуват и сетивните възприятия. Сетивните възприятия възникват чрез душевното тяло като един елемент в човека, който идва от външния свят. Желанията, инстинктите, страстите и т.н. се раждат в Сетивната Душа, доколко те са оживотворени от вътрешното естество, преди то да се е отдало на Духът- Себе. Когато Азът се прониква от Духът-Себе, душата отново изгражда астралното тяло с помощта на Духът-Себе.
към текста >>
се раждат в Сетивната Душа, доколко те са оживотворени от вътрешното естество, преди то да се е отдало на
Дух
ът- Себе.
Въпреки, че в известен смисъл Сетивната Душа е оживотворена от Азът, тя е толкова тясно свързана с душевното тяло, че с право можем да назовем тези два елемента с едно име. Когато Азът се прониква от Духът-Себе, последният се проявява по такъв начин, че астралното тяло се преобразява от душата. В астралното тяло действуват човешките инстинкти, желания, страсти и т.н.; в него действуват и сетивните възприятия. Сетивните възприятия възникват чрез душевното тяло като един елемент в човека, който идва от външния свят. Желанията, инстинктите, страстите и т.н.
се раждат в Сетивната Душа, доколко те са оживотворени от вътрешното естество, преди то да се е отдало на Духът- Себе.
Когато Азът се прониква от Духът-Себе, душата отново изгражда астралното тяло с помощта на Духът-Себе. Тогава инстинктите, влеченията, желанията са озарени от това, което Азът е получил от Духа. Така Азът, благодарение на участието си в духовния свят, става господар в света на инстинктите, желанията и страстите. Духът-Себе се проявява в астралното тяло и го преобразява. Сега астралното тяло се превръща в нещо свойствено, което е от части непреобразено, отчасти преобразено.
към текста >>
Когато Азът се прониква от
Дух
ът-Себе, душата отново изгражда астралното тяло с помощта на
Дух
ът-Себе.
Когато Азът се прониква от Духът-Себе, последният се проявява по такъв начин, че астралното тяло се преобразява от душата. В астралното тяло действуват човешките инстинкти, желания, страсти и т.н.; в него действуват и сетивните възприятия. Сетивните възприятия възникват чрез душевното тяло като един елемент в човека, който идва от външния свят. Желанията, инстинктите, страстите и т.н. се раждат в Сетивната Душа, доколко те са оживотворени от вътрешното естество, преди то да се е отдало на Духът- Себе.
Когато Азът се прониква от Духът-Себе, душата отново изгражда астралното тяло с помощта на Духът-Себе.
Тогава инстинктите, влеченията, желанията са озарени от това, което Азът е получил от Духа. Така Азът, благодарение на участието си в духовния свят, става господар в света на инстинктите, желанията и страстите. Духът-Себе се проявява в астралното тяло и го преобразява. Сега астралното тяло се превръща в нещо свойствено, което е от части непреобразено, отчасти преобразено. Поради това можем да означим Духът-Себе, който се открива в човека, като преобразено астрално тяло.
към текста >>
Тогава инстинктите, влеченията, желанията са озарени от това, което Азът е получил от
Дух
а.
В астралното тяло действуват човешките инстинкти, желания, страсти и т.н.; в него действуват и сетивните възприятия. Сетивните възприятия възникват чрез душевното тяло като един елемент в човека, който идва от външния свят. Желанията, инстинктите, страстите и т.н. се раждат в Сетивната Душа, доколко те са оживотворени от вътрешното естество, преди то да се е отдало на Духът- Себе. Когато Азът се прониква от Духът-Себе, душата отново изгражда астралното тяло с помощта на Духът-Себе.
Тогава инстинктите, влеченията, желанията са озарени от това, което Азът е получил от Духа.
Така Азът, благодарение на участието си в духовния свят, става господар в света на инстинктите, желанията и страстите. Духът-Себе се проявява в астралното тяло и го преобразява. Сега астралното тяло се превръща в нещо свойствено, което е от части непреобразено, отчасти преобразено. Поради това можем да означим Духът-Себе, който се открива в човека, като преобразено астрално тяло. Нещо подобно става в човека, когато той приема Духът-Живот в своя Аз.
към текста >>
Така Азът, благодарение на участието си в
дух
овния свят, става господар в света на инстинктите, желанията и страстите.
Сетивните възприятия възникват чрез душевното тяло като един елемент в човека, който идва от външния свят. Желанията, инстинктите, страстите и т.н. се раждат в Сетивната Душа, доколко те са оживотворени от вътрешното естество, преди то да се е отдало на Духът- Себе. Когато Азът се прониква от Духът-Себе, душата отново изгражда астралното тяло с помощта на Духът-Себе. Тогава инстинктите, влеченията, желанията са озарени от това, което Азът е получил от Духа.
Така Азът, благодарение на участието си в духовния свят, става господар в света на инстинктите, желанията и страстите.
Духът-Себе се проявява в астралното тяло и го преобразява. Сега астралното тяло се превръща в нещо свойствено, което е от части непреобразено, отчасти преобразено. Поради това можем да означим Духът-Себе, който се открива в човека, като преобразено астрално тяло. Нещо подобно става в човека, когато той приема Духът-Живот в своя Аз. Тогава се преобразява жизненото тяло.
към текста >>
Дух
ът-Себе се проявява в астралното тяло и го преобразява.
Желанията, инстинктите, страстите и т.н. се раждат в Сетивната Душа, доколко те са оживотворени от вътрешното естество, преди то да се е отдало на Духът- Себе. Когато Азът се прониква от Духът-Себе, душата отново изгражда астралното тяло с помощта на Духът-Себе. Тогава инстинктите, влеченията, желанията са озарени от това, което Азът е получил от Духа. Така Азът, благодарение на участието си в духовния свят, става господар в света на инстинктите, желанията и страстите.
Духът-Себе се проявява в астралното тяло и го преобразява.
Сега астралното тяло се превръща в нещо свойствено, което е от части непреобразено, отчасти преобразено. Поради това можем да означим Духът-Себе, който се открива в човека, като преобразено астрално тяло. Нещо подобно става в човека, когато той приема Духът-Живот в своя Аз. Тогава се преобразява жизненото тяло. То се прониква от Духът- Живот.
към текста >>
Поради това можем да означим
Дух
ът-Себе, който се открива в човека, като преобразено астрално тяло.
Когато Азът се прониква от Духът-Себе, душата отново изгражда астралното тяло с помощта на Духът-Себе. Тогава инстинктите, влеченията, желанията са озарени от това, което Азът е получил от Духа. Така Азът, благодарение на участието си в духовния свят, става господар в света на инстинктите, желанията и страстите. Духът-Себе се проявява в астралното тяло и го преобразява. Сега астралното тяло се превръща в нещо свойствено, което е от части непреобразено, отчасти преобразено.
Поради това можем да означим Духът-Себе, който се открива в човека, като преобразено астрално тяло.
Нещо подобно става в човека, когато той приема Духът-Живот в своя Аз. Тогава се преобразява жизненото тяло. То се прониква от Духът- Живот. Можем да назовем Духът-Живот преобразеното жизнено тяло. А когато Азът приеме Човекът-Дух в себе си, той придобива с това необходимата сила, за да проникне физическото тяло.
към текста >>
Нещо подобно става в човека, когато той приема
Дух
ът-Живот в своя Аз.
Тогава инстинктите, влеченията, желанията са озарени от това, което Азът е получил от Духа. Така Азът, благодарение на участието си в духовния свят, става господар в света на инстинктите, желанията и страстите. Духът-Себе се проявява в астралното тяло и го преобразява. Сега астралното тяло се превръща в нещо свойствено, което е от части непреобразено, отчасти преобразено. Поради това можем да означим Духът-Себе, който се открива в човека, като преобразено астрално тяло.
Нещо подобно става в човека, когато той приема Духът-Живот в своя Аз.
Тогава се преобразява жизненото тяло. То се прониква от Духът- Живот. Можем да назовем Духът-Живот преобразеното жизнено тяло. А когато Азът приеме Човекът-Дух в себе си, той придобива с това необходимата сила, за да проникне физическото тяло. Това преобразяване на физическото тяло, естествено, не може да се възприеме от физическите сетива.
към текста >>
То се прониква от
Дух
ът- Живот.
Духът-Себе се проявява в астралното тяло и го преобразява. Сега астралното тяло се превръща в нещо свойствено, което е от части непреобразено, отчасти преобразено. Поради това можем да означим Духът-Себе, който се открива в човека, като преобразено астрално тяло. Нещо подобно става в човека, когато той приема Духът-Живот в своя Аз. Тогава се преобразява жизненото тяло.
То се прониква от Духът- Живот.
Можем да назовем Духът-Живот преобразеното жизнено тяло. А когато Азът приеме Човекът-Дух в себе си, той придобива с това необходимата сила, за да проникне физическото тяло. Това преобразяване на физическото тяло, естествено, не може да се възприеме от физическите сетива. Одухотворена е тъкмо онази част от физическото тяло, в която се проявява Човекът-Дух. Сега тя се възприема от сетивата; и доколкото те са сетивно одухотворени, тя трябва да се възприема и от духовната познавателна способност.
към текста >>
Можем да назовем
Дух
ът-Живот преобразеното жизнено тяло.
Сега астралното тяло се превръща в нещо свойствено, което е от части непреобразено, отчасти преобразено. Поради това можем да означим Духът-Себе, който се открива в човека, като преобразено астрално тяло. Нещо подобно става в човека, когато той приема Духът-Живот в своя Аз. Тогава се преобразява жизненото тяло. То се прониква от Духът- Живот.
Можем да назовем Духът-Живот преобразеното жизнено тяло.
А когато Азът приеме Човекът-Дух в себе си, той придобива с това необходимата сила, за да проникне физическото тяло. Това преобразяване на физическото тяло, естествено, не може да се възприеме от физическите сетива. Одухотворена е тъкмо онази част от физическото тяло, в която се проявява Човекът-Дух. Сега тя се възприема от сетивата; и доколкото те са сетивно одухотворени, тя трябва да се възприема и от духовната познавателна способност. За външните сетива се проявява, следователно, проникнато от Духа физическо тяло.
към текста >>
А когато Азът приеме Човекът-
Дух
в себе си, той придобива с това необходимата сила, за да проникне физическото тяло.
Поради това можем да означим Духът-Себе, който се открива в човека, като преобразено астрално тяло. Нещо подобно става в човека, когато той приема Духът-Живот в своя Аз. Тогава се преобразява жизненото тяло. То се прониква от Духът- Живот. Можем да назовем Духът-Живот преобразеното жизнено тяло.
А когато Азът приеме Човекът-Дух в себе си, той придобива с това необходимата сила, за да проникне физическото тяло.
Това преобразяване на физическото тяло, естествено, не може да се възприеме от физическите сетива. Одухотворена е тъкмо онази част от физическото тяло, в която се проявява Човекът-Дух. Сега тя се възприема от сетивата; и доколкото те са сетивно одухотворени, тя трябва да се възприема и от духовната познавателна способност. За външните сетива се проявява, следователно, проникнато от Духа физическо тяло. Основавайки се на всичко казано досега, можем да говорим още за следното разделение на човешкото същество:
към текста >>
О
дух
отворена е тъкмо онази част от физическото тяло, в която се проявява Човекът-
Дух
.
Тогава се преобразява жизненото тяло. То се прониква от Духът- Живот. Можем да назовем Духът-Живот преобразеното жизнено тяло. А когато Азът приеме Човекът-Дух в себе си, той придобива с това необходимата сила, за да проникне физическото тяло. Това преобразяване на физическото тяло, естествено, не може да се възприеме от физическите сетива.
Одухотворена е тъкмо онази част от физическото тяло, в която се проявява Човекът-Дух.
Сега тя се възприема от сетивата; и доколкото те са сетивно одухотворени, тя трябва да се възприема и от духовната познавателна способност. За външните сетива се проявява, следователно, проникнато от Духа физическо тяло. Основавайки се на всичко казано досега, можем да говорим още за следното разделение на човешкото същество: 1. ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО 2. ЖИЗНЕНО ТЯЛО
към текста >>
Сега тя се възприема от сетивата; и доколкото те са сетивно о
дух
отворени, тя трябва да се възприема и от
дух
овната познавателна способност.
То се прониква от Духът- Живот. Можем да назовем Духът-Живот преобразеното жизнено тяло. А когато Азът приеме Човекът-Дух в себе си, той придобива с това необходимата сила, за да проникне физическото тяло. Това преобразяване на физическото тяло, естествено, не може да се възприеме от физическите сетива. Одухотворена е тъкмо онази част от физическото тяло, в която се проявява Човекът-Дух.
Сега тя се възприема от сетивата; и доколкото те са сетивно одухотворени, тя трябва да се възприема и от духовната познавателна способност.
За външните сетива се проявява, следователно, проникнато от Духа физическо тяло. Основавайки се на всичко казано досега, можем да говорим още за следното разделение на човешкото същество: 1. ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО 2. ЖИЗНЕНО ТЯЛО 3. АСТРАЛНО ТЯЛО
към текста >>
За външните сетива се проявява, следователно, проникнато от
Дух
а физическо тяло.
Можем да назовем Духът-Живот преобразеното жизнено тяло. А когато Азът приеме Човекът-Дух в себе си, той придобива с това необходимата сила, за да проникне физическото тяло. Това преобразяване на физическото тяло, естествено, не може да се възприеме от физическите сетива. Одухотворена е тъкмо онази част от физическото тяло, в която се проявява Човекът-Дух. Сега тя се възприема от сетивата; и доколкото те са сетивно одухотворени, тя трябва да се възприема и от духовната познавателна способност.
За външните сетива се проявява, следователно, проникнато от Духа физическо тяло.
Основавайки се на всичко казано досега, можем да говорим още за следното разделение на човешкото същество: 1. ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО 2. ЖИЗНЕНО ТЯЛО 3. АСТРАЛНО ТЯЛО 4. АЗЪТ или СЪРЦЕВИНАТА НА ДУШАТА
към текста >>
5.
ДУХ
ЪТ-СЕБЕ като преобразено АСТРАЛНО ТЯЛО
Основавайки се на всичко казано досега, можем да говорим още за следното разделение на човешкото същество: 1. ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО 2. ЖИЗНЕНО ТЯЛО 3. АСТРАЛНО ТЯЛО 4. АЗЪТ или СЪРЦЕВИНАТА НА ДУШАТА
5. ДУХЪТ-СЕБЕ като преобразено АСТРАЛНО ТЯЛО
6. ДУХЪТ-ЖИВОТ като преобразено ЖИЗНЕНО ТЯЛО 7. ЧОВЕКЪТ-ДУХ като преобразено ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО
към текста >>
6.
ДУХ
ЪТ-ЖИВОТ като преобразено ЖИЗНЕНО ТЯЛО
1. ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО 2. ЖИЗНЕНО ТЯЛО 3. АСТРАЛНО ТЯЛО 4. АЗЪТ или СЪРЦЕВИНАТА НА ДУШАТА 5. ДУХЪТ-СЕБЕ като преобразено АСТРАЛНО ТЯЛО
6. ДУХЪТ-ЖИВОТ като преобразено ЖИЗНЕНО ТЯЛО
7. ЧОВЕКЪТ-ДУХ като преобразено ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО
към текста >>
7. ЧОВЕКЪТ-
ДУХ
като преобразено ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО
2. ЖИЗНЕНО ТЯЛО 3. АСТРАЛНО ТЯЛО 4. АЗЪТ или СЪРЦЕВИНАТА НА ДУШАТА 5. ДУХЪТ-СЕБЕ като преобразено АСТРАЛНО ТЯЛО 6. ДУХЪТ-ЖИВОТ като преобразено ЖИЗНЕНО ТЯЛО
7. ЧОВЕКЪТ-ДУХ като преобразено ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО
към текста >>
4.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Не само те –
дух
овният ми поглед
съкровища най-ценни са на храма, че е добро туй същество, което тук срещаме, тогава често щяхме за зло да го приемаме напълно. ХИЛАРИЙ
Не само те – духовният ми поглед
ми казва също, че добро създава. АРИМАН (с преправен глас) Аз знам защо сте тук сега отново. Желаете да разберете как да водите човешката душа,
към текста >>
на силите в
дух
а, ще трябва първо
за онова, което ще се случи с мъжа, защото само вие бихте могли при загубата на Томасий с делата си да ми го доведете. Щом искате да служите сега
на силите в духа, ще трябва първо
да придобиете това, което все още липсва ви във този случай. (Ариман става невидим.) ФРИДРИХ ТРАУТМАН (след пауза, потънал в мисли) Велики Майсторе, гнети ме грижа.
към текста >>
на светлината на
дух
а, която
от нашия Съюз предначертани. Но много от това, което сочи животът на Съюза, прави тежка душевната борба, която водя. Аз исках своя мрак да подчиня
на светлината на духа, която
чрез свои сили бихте дали вие. Ала когато трябваше аз често да изживявам, че сте се отдал на заблуждение и туй, което изричате, във хода на нещата
към текста >>
единствено добро от този
дух
.
като ужасна грешка се оказа, почувствах се тъй, сякаш тежък камък със болка ми притискаше сърцето. И този път са думите ви грешка. Повярвахте, че бихте тука чули
единствено добро от този дух.
ХИЛАРИЙ Незнайни са световните пътеки. Ще чакаме, мой скъпи братко, тук, додето пожелае да покаже духът посоката, която трябва
към текста >>
дух
ът посоката, която трябва
единствено добро от този дух. ХИЛАРИЙ Незнайни са световните пътеки. Ще чакаме, мой скъпи братко, тук, додето пожелае да покаже
духът посоката, която трябва
на работата ни да подобава. (Хиларий и Траутман излизат.) АРИМАН (който се явява отново) Съзират ме, ала не ме познават. Защото ако знаеха кой тук
към текста >>
Надявах се, издигнат към
дух
а,
Но Щрадер, който също идва, е полусъзнателен за това, което изживява, така че по-късно може да си спомни за него.) ЩРАДЕР От Бенедикт показаните знаци да изживея себе си във мисли ме водят в царството на мъртъвците?
Надявах се, издигнат към духа,
във светли висини на мъдростта да мога истина аз да открия! АРИМАН За дълго ще ти стигне туй, което тук можеш като мъдрост да добиеш,
към текста >>
Пред кой
дух
моята душа стои?
АРИМАН За дълго ще ти стигне туй, което тук можеш като мъдрост да добиеш, щом правилно държиш се в тази област. ЩРАДЕР
Пред кой дух моята душа стои?
АРИМАН Познай го, щом по-късно ти си спомниш какво успял си тук да преживееш. ЩРАДЕР Ала защо откривам тези хора
към текста >>
Да вярва не е нужно на
дух
а,
АРИМАН (само Щрадер може да го чува) Ала не знаеш колко сляпо ти навлизаш в мрака с гордата си сила. Ще служи тя на делото, което чрез силата ми, Щрадер, си постигнал.
Да вярва не е нужно на духа,
на нейната високомерност който не подобава, както туй е видно. ФРИДРИХ ГАЙСТ Наистина мистичните пътеки са толкова примамливи.
към текста >>
към светлината на
дух
а ме водят.
за в бъдеще старателен да бъда, да се отдам докрай на мъдростта, извираща от храмовото слово. МИХАЕЛ ЕДЕЛМАН Душевните ми истинни импулси
към светлината на духа ме водят.
А пък учението благородно, сияещо в човешкия живот, най-верен ученик в мен ще открие. ГЕОРГ ВАРМУНД Дълбоко бях затрогнат от това,
към текста >>
което от
дух
овните богатства
А пък учението благородно, сияещо в човешкия живот, най-верен ученик в мен ще открие. ГЕОРГ ВАРМУНД Дълбоко бях затрогнат от това,
което от духовните богатства
на мистиката ми се предостави. Да продължа по този път желая. АРИМАН (само Щрадер може да го чува) Добре говорят, но такъв стремеж в най-горния душевен пласт е само.
към текста >>
дух
овен плод житейският здрав разум,
която делото на Щрадер иска на хората във земния живот по горд и бляскав начин да разкрие. МАРИЯ ТРОЙФЕЛС От себе си ще носи на душата
духовен плод житейският здрав разум,
когато хората обединят благоговението пред всемира със ясен поглед във реалността. АРИМАН (само Щрадер може да го чува) Тя в сън говори за реалността.
към текста >>
Излъчва мощ
светия
т ми обет.
ТОМАСИЙ Мария, ужас носи се навред. Във същността ми се сгъстява той. Къде да търся мощ за съпротива? МАРИЯ
Излъчва мощ светият ми обет.
И твоята душа да изтърпи ще може натиска, когато ти целебното въздействие почувстваш. АРИМАН (на себе си) На мен са пратени от Бенедикт.
към текста >>
която
дух
овете сътворяват,
желанията и във студ живеят. МАРИЯ Приятеля да поведа аз трябва и в пусти вечно ледени полета, където му убягва светлината,
която духовете сътворяват,
щом жизнените сили на човека парализира тъмнина. Томасий, почувствай своята душевна мощ. (На прага се явява Пазачът.) АРИМАН
към текста >>
5.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
душите си за светлина
дух
овна.
Първоначално Бенедикт и Хиларий стоят на изток, на юг – Беликозий и Торкваций, на запад – Траутман. После влизат Томасий, Капезий, Щрадер, след това – Мария, Феликс Балде, по-късно Душата на Теодора и накрая – четирите душевни сили. БЕНЕДИКТ По начин, на съдбата им подхождащ, откриха учениците ми вече
душите си за светлина духовна.
Каквото са спечелили, ще трябва един за друг да правят плодотворно. Туй ще се случи само ако сили, според число и мярка подредени, на мястото свещено пожелаят,
към текста >>
На прага на
светия
храм стоят.
на мястото свещено пожелаят, да се обединят в единство висше, пробуждащо към истински живот каквото, щом отделно е, ще трябва във битието само да остане.
На прага на светия храм стоят.
Душите им да се обединят е нужно, заедно да зазвучат според написаните правила във мировата книга на съдбата, та тъй хармония на духовете
към текста >>
та тъй хармония на
дух
овете
На прага на светия храм стоят. Душите им да се обединят е нужно, заедно да зазвучат според написаните правила във мировата книга на съдбата,
та тъй хармония на духовете
да може да извърши онова, което невъзможно е за тях. И много ново ще прибавят те към старото, което управлява достойно от дълбока древност тук.
към текста >>
минаващ през
дух
овни светове
И много ново ще прибавят те към старото, което управлява достойно от дълбока древност тук. При вас аз водя тези ученици, които са поели своя път,
минаващ през духовни светове
и изпитанието на душата. На мистите ще оценят достойно свещените прадревни обичаи, които мощ и светлина са тук. На вас, които от години вярно
към текста >>
извършвате
дух
овната си служба,
и изпитанието на душата. На мистите ще оценят достойно свещените прадревни обичаи, които мощ и светлина са тук. На вас, които от години вярно
извършвате духовната си служба,
ще бъде поверено друго дело. Човешки синове зове съдбата във храма само временно и после тя ги приканва към различна дейност, щом те изчерпят силите си в служба.
към текста >>
че пътят към
светия
храм мистичен
заблудата е трябвало във тежък, съдбовен час да защити от мрака пазителя на светлината висша. Позна Томасий мъдростта, която царува несъзнателно в душата,
че пътят към светия храм мистичен
през прага му не бива да го води, преди през другия да е преминал, за който този праг е само знак. Тъй пак затвори портата, която поискаха с любов да му отворят.
към текста >>
Душите наши за
дух
а тук жертват
Тъй пак затвори портата, която поискаха с любов да му отворят. Ще дойде променен тук и от вас той посвещението ще получи. ХИЛАРИЙ
Душите наши за духа тук жертват
смирено зреещото вътре в тях. И се стремят те личната им воля един ден откровение да стане на волята в духа. Световна мъдрост
към текста >>
на волята в
дух
а.
ХИЛАРИЙ Душите наши за духа тук жертват смирено зреещото вътре в тях. И се стремят те личната им воля един ден откровение да стане
на волята в духа.
Световна мъдрост напред към бъдещето води храма. Указвате посоката, която във мировата книга на съдбата прозряхте вие някога, когато
към текста >>
дух
овно към
дух
овни светове,
(При почукване на Хиларий в храма влизат Томасий, Капезий, Мария, Феликс Балде, Госпожа Балде и Щрадер. Траутман и Торкваций въвеждат влизащите така, че Томасий застава пред Бенедикт и Хиларий, Капезий – пред Беликозий и Торкваций, Щрадер – пред Траутман, Мария с Феликс и Госпожа Балде – в средата на храма.) ХИЛАРИЙ Мой сине, думите, които тук се изговарят, раждат грях, крещящ
духовно към духовни светове,
когато този, който ги изказва, не е от истината само воден. И колкото голям е този грях, така големи са и тези сили, които той поражда, за да срещнат
към текста >>
съгласно силите си, на
дух
а
които той поражда, за да срещнат унищожително човека, който за службата не е достоен още. На думите си силата съзнаващ, опита този, който е пред теб,
съгласно силите си, на духа
да служи, и на този най-свят символ, а също и на тази светлина, огряваща Земята ни от изток. Съдбовна воля е, че трябва ти за в бъдеще да служиш точно тук.
към текста >>
Тъй ученичеството ми в
дух
а
Ала в човека, видим тук пред вас, приятелката му и Бенедикт създадоха и втория човек, комуто първият да е носител и в бъдещето да му служи.
Тъй ученичеството ми в духа
ми даде аз, способен да разпали в мен творческата мощ докрай, дори ако носителят далеч се чувства от висшите душевни цели още. А породи ли се дългът във него
към текста >>
пред взора си
дух
овен да сияе
от висшите душевни цели още. А породи ли се дългът във него на земния развой да посвети човека втори, буден в него вече, ще трябва непрестанно той да вижда
пред взора си духовен да сияе
като най-строго правило в живота, от аза си да не допуска нищо да нарушава дейността, която чрез втория му аз ще се извършва. Във себе си вглъбен той ще работи,
към текста >>
което върши, докато
дух
ът
да вляза в храма.“ Ала този, който сега тук призован е, вижда как съдбата му възлага на туй място като пазител да се посвети, да бди над следствията от това,
което върши, докато духът
му повелява. ТОРКВАЦИЙ (на Капезий) Занапред, Капезий, ще си на мястото, където трябва да се разлее любовта чрез мъдрост,
към текста >>
тук пожелава на
дух
а да служи.
да се разлее любовта чрез мъдрост, тъй както топло слънчевата сила по пладне се понася, за да вършиш за храма свят мистичен свойта служба. Опасности да види трябва, който
тук пожелава на духа да служи.
Защото Луцифер тук съумява да приближи духовния служител, на думите му искащ да постави печата на врага на боговете. Пред трона му стоял си и си виждал
към текста >>
да приближи
дух
овния служител,
по пладне се понася, за да вършиш за храма свят мистичен свойта служба. Опасности да види трябва, който тук пожелава на духа да служи. Защото Луцифер тук съумява
да приближи духовния служител,
на думите му искащ да постави печата на врага на боговете. Пред трона му стоял си и си виждал последствия на туй, което върши, и тъй напълно си готов за служба.
към текста >>
ще трябва мировият
дух
сега
за теб изглежда лош, а не чрез туй, което той самият представлява. КАПЕЗИЙ Донесъл нявга в земното начало в душата на човека светлината,
ще трябва мировият дух сега
да върши във света такава дейност, която не е зла или добра за духовете, следващи каквото като необходимост се разкрива. Доброто се превръща в зло, когато
към текста >>
за
дух
овете, следващи каквото
Донесъл нявга в земното начало в душата на човека светлината, ще трябва мировият дух сега да върши във света такава дейност, която не е зла или добра
за духовете, следващи каквото
като необходимост се разкрива. Доброто се превръща в зло, когато с лош умисъл извършва се, а злото – в добро, ако добрите същества във правилна посока го насочват.
към текста >>
се посвещава на
дух
а, съгласно
Говори често със нежност приглушено любовта, нуждае се в душата от подкрепа. Тя трябва на това свещено място тук да се свърже с всичкото, което
се посвещава на духа, съгласно
световните закони, в триединство. Със делото ви своето Мария ще свърже. Обещаното от нея във царството на Луцифер, спомага
към текста >>
от онзи
Дух
, посочващ любовта
на силите да засияят тук. МАРИЯ Капезий каза мъдрите слова, които истината ни разкриват, единствено ако те произхождат
от онзи Дух, посочващ любовта
на хората в развоя на Земята. Ала заблуди само трупат те, ако със лоша мисъл се оформят, и във душите се превръщат в зло. Но Луцифер ще се яви тогава
към текста >>
към сферите
дух
овни се отправи.
ако със лоша мисъл се оформят, и във душите се превръщат в зло. Но Луцифер ще се яви тогава като Носителя на светлината пред погледа душевен, щом нагоре
към сферите духовни се отправи.
Ала човешката душевна същност във себе си желае да пробуди и туй, което вижда във захлас. Тя нека да съзира красотата на Луцифер, ала да не попада
към текста >>
Ала пред всички други
дух
ове
във него да се прояви свободно, като се радва на сетивността, и в мъдра радост да огрява туй, което може да се изживее, което се обича във живота.
Ала пред всички други духове
нуждае се човек от онзи Бог, не само възхищение изискващ, когато се явява пред душите във блясъка на външната сетивност, а своята най-висша мощ излъчва,
към текста >>
Но другия
Дух
ще зове човекът,
Към Луцифер да се обърнем можем, за да усетим красота и блясък, но трябва себе си да можем ние да изживеем, ала не и него да пожелаем като своя същност.
Но другия Дух ще зове човекът,
когато правилно се разбере, че висша цел на земната душа е: не аз, Христос живее вътре в мен. БЕНЕДИКТ (обръщайки се към Мария) Когато пред духа се преклони
към текста >>
Когато пред
дух
а се преклони
Но другия Дух ще зове човекът, когато правилно се разбере, че висша цел на земната душа е: не аз, Христос живее вътре в мен. БЕНЕДИКТ (обръщайки се към Мария)
Когато пред духа се преклони
душата ѝ, тъй както тя закле се пред Луцифер да стори, ще засвети към храма от мощта ѝ туй, което към избавление ще сочи пътя. А в посветеното на мъдростта
към текста >>
със стопляща души любов
дух
овна.
пред Луцифер да стори, ще засвети към храма от мощта ѝ туй, което към избавление ще сочи пътя. А в посветеното на мъдростта светилище Христос ще засияе
със стопляща души любов духовна.
Каквото може да внесе в света, е свързано с житейския ѝ път с един от тези възли на съдбата, които кармата оформя мъдро на хората от земния живот.
към текста >>
се лее от
дух
а, ако душите
защото тя чрез силата Христова го анулира. БЕЛИКОЗИЙ (говорейки на Хиларий и Бенедикт, но по-често обръщайки се към Феликс Балде и Госпожа Балде) Грее светлина в светилищата, светлина, която
се лее от духа, ако душите
способни станат да я съзерцават. Ала онези висши мъдри сили, които в храмовете се разкриват, и друг път към душите си избират. А знаците на времето вестят,
към текста >>
а за
дух
овния им извор знам
в Светилището хората и то ще ги дари със светлина богато. ГОСПОЖА БАЛДЕ Аз приказките мога да разказвам, когато те във мен сами се раждат,
а за духовния им извор знам
от слушаното често от Капезий. В смирение приемам аз каквото за моя дар душевен той ми казва. И обяснението ви приемам защо сега ме е повикал храмът.
към текста >>
отдаден на
дух
овната си цел,
Не само призива отвън последвах, изпратен от пазителя на храма. Обърнах се към силата, която ми сочи като вътрешен водач в каква посока да поема аз,
отдаден на духовната си цел,
за да извърша най-добре каквото духът в живота ми е отредил. Открих се ясно аз на пътя, който на Бенедиктовите ученици в духовния живот е отреден.
към текста >>
дух
ът в живота ми е отредил.
Обърнах се към силата, която ми сочи като вътрешен водач в каква посока да поема аз, отдаден на духовната си цел, за да извърша най-добре каквото
духът в живота ми е отредил.
Открих се ясно аз на пътя, който на Бенедиктовите ученици в духовния живот е отреден. Откриха ми се и онези знаци, които пак откривам тук във храма.
към текста >>
в
дух
овния живот е отреден.
отдаден на духовната си цел, за да извърша най-добре каквото духът в живота ми е отредил. Открих се ясно аз на пътя, който на Бенедиктовите ученици
в духовния живот е отреден.
Откриха ми се и онези знаци, които пак откривам тук във храма. Когато често моята душа потъваше във тъмни дълбини и смисъла загубвах на живота,
към текста >>
дух
овна светлина да възприема,
потъваше във тъмни дълбини и смисъла загубвах на живота, ала търпение и сила в мен запазваха се въпреки това в ужасна самота, преди да мога
духовна светлина да възприема,
аз се почувствах сроден със всемира. И скоро се намирах в свят, разкриващ пред мен основите на битието. Духовно странстване като това съм преживявал в храмове, които
към текста >>
Дух
овно странстване като това
в ужасна самота, преди да мога духовна светлина да възприема, аз се почувствах сроден със всемира. И скоро се намирах в свят, разкриващ пред мен основите на битието.
Духовно странстване като това
съм преживявал в храмове, които изглеждат сродни тук на този храм, във който се намирам в този час, както са сродни говорните звуци с писмеността, която ги разкрива
към текста >>
Ала
дух
ът през седемте години
словата на служителя на храма. ЩРАДЕР Наистина мисловна светлина сияеше като отблясък само във съществуването ми тъй дълго.
Ала духът през седемте години
ми се разкри във своя пълен блясък и светове откри ми на душата. А мисленето ми пред тях по-рано притихваше в съмнение и болка. Но тази светлина не ще угасне
към текста >>
към целите в
дух
а и благодат
А мисленето ми пред тях по-рано притихваше в съмнение и болка. Но тази светлина не ще угасне във моята душа през вечността, когато трябва пътя да намеря
към целите в духа и благодат
от работата си да сътворя. ТЕОДОРА (става видима за Щрадер като духовно същество) За тебе извоювах светлината, защото силата ти се стремеше към светлината ми в мига, когато
към текста >>
ТЕОДОРА (става видима за Щрадер като
дух
овно същество)
Но тази светлина не ще угасне във моята душа през вечността, когато трябва пътя да намеря към целите в духа и благодат от работата си да сътворя.
ТЕОДОРА (става видима за Щрадер като духовно същество)
За тебе извоювах светлината, защото силата ти се стремеше към светлината ми в мига, когато изглежда времето ти бе дошло. ЩРАДЕР
към текста >>
Дух
овен пратенико, всяко слово,
За тебе извоювах светлината, защото силата ти се стремеше към светлината ми в мига, когато изглежда времето ти бе дошло. ЩРАДЕР
Духовен пратенико, всяко слово,
което от душата ми избликва, със светлината ти ще се изпълни. Със мен е посветена Теодора в духовна служба на туй свято място. (Явяват се Филия, Астрид, Луна и Другата Филия в проблясващ светлинен облак.)
към текста >>
в
дух
овна служба на туй свято място.
ЩРАДЕР Духовен пратенико, всяко слово, което от душата ми избликва, със светлината ти ще се изпълни. Със мен е посветена Теодора
в духовна служба на туй свято място.
(Явяват се Филия, Астрид, Луна и Другата Филия в проблясващ светлинен облак.) ДРУГАТА ФИЛИЯ Към мировите праоснови се вдигат мисли жертвено от мястото за посвещение.
към текста >>
сияещото в
дух
ове
ДРУГАТА ФИЛИЯ Към мировите праоснови се вдигат мисли жертвено от мястото за посвещение. Живеещото във души,
сияещото в духове
отлита от света на формите. Световни сили милостиво човеци доближават, за да възпламенят духовна светлина
към текста >>
дух
овна светлина
сияещото в духове отлита от света на формите. Световни сили милостиво човеци доближават, за да възпламенят
духовна светлина
в душевните им сили. ФИЛИЯ Аз искам да измоля от мировите духове да укрепят душевни сетива
към текста >>
от мировите
дух
ове
за да възпламенят духовна светлина в душевните им сили. ФИЛИЯ Аз искам да измоля
от мировите духове
да укрепят душевни сетива чрез свойта светлина и да освободят духовен слух чрез своите слова, та да не може да угасне
към текста >>
дух
овен слух чрез своите слова,
Аз искам да измоля от мировите духове да укрепят душевни сетива чрез свойта светлина и да освободят
духовен слух чрез своите слова,
та да не може да угасне пробуденото по душевните пътеки в човешкия живот. АСТРИД Любовните потоци,
към текста >>
желая към
дух
а
пробуденото по душевните пътеки в човешкия живот. АСТРИД Любовните потоци, изпълващи света със топлина,
желая към духа
на посветените да водя. Та настроение за посвещение да се запази в човешките сърца. ЛУНА
към текста >>
в посятото
дух
овно.
помощници ще ги направя на жертвената воля. За да пребъде във вечността каквото виждат времената
в посятото духовно.
(Завесата пада, докато всички действащи лица са още в храма, включително Теодора, Филия, Астрид, Луна и Другата Филия.)
към текста >>
6.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Дух
ът на Шелинг имаше особени заложби за такова създаване.
Като светкавица, която действа в развитието на светогледите осветяващо назад и напред се явява изречението, което Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг /1775-1854 г./ изказа в своята "Натурфилософия": Да философства човек върху природата, това значи все едно той да твори като природа". Това, от което бяха проникнати Гьоте и Шилер: Че производителната фантазия трябва да има своя дял в създаването на светогледа, него изразява по един величествен начин това изречение. Това, което природата ни дава драговолно, когато я наблюдаваме, съзерцаваме, възприемаме: То не съдържа нейния най-дълбок смисъл. Човек не може да приеме този смисъл отвън. Той трябва да го създаде.
Духът на Шелинг имаше особени заложби за такова създаване.
При него всички духовни сили се стремят към фантазия. Той е един изобретателен ум нямащ подобен на себе си. Обаче неговата фантазия не произвежда образи, както художествената, а понятия и идеи. Чрез тази негова духовна особеност той беше призван да продължи Фихтевите ходове на мислите. С неговата взискателност към истината той беше стигнал до душевния център на човека, до "Аза".
към текста >>
При него всички
дух
овни сили се стремят към фантазия.
Това, от което бяха проникнати Гьоте и Шилер: Че производителната фантазия трябва да има своя дял в създаването на светогледа, него изразява по един величествен начин това изречение. Това, което природата ни дава драговолно, когато я наблюдаваме, съзерцаваме, възприемаме: То не съдържа нейния най-дълбок смисъл. Човек не може да приеме този смисъл отвън. Той трябва да го създаде. Духът на Шелинг имаше особени заложби за такова създаване.
При него всички духовни сили се стремят към фантазия.
Той е един изобретателен ум нямащ подобен на себе си. Обаче неговата фантазия не произвежда образи, както художествената, а понятия и идеи. Чрез тази негова духовна особеност той беше призван да продължи Фихтевите ходове на мислите. С неговата взискателност към истината той беше стигнал до душевния център на човека, до "Аза". Ако този "Аз" трябва да бъде точката, от която извира светогледът, тогава онзи, който стои на това становище, трябва да бъде също така в състояние, изхождайки от Аза да стигне до пълносъдържателните мисли върху света и живота.
към текста >>
Чрез тази негова
дух
овна особеност той беше призван да продължи Фихтевите ходове на мислите.
Той трябва да го създаде. Духът на Шелинг имаше особени заложби за такова създаване. При него всички духовни сили се стремят към фантазия. Той е един изобретателен ум нямащ подобен на себе си. Обаче неговата фантазия не произвежда образи, както художествената, а понятия и идеи.
Чрез тази негова духовна особеност той беше призван да продължи Фихтевите ходове на мислите.
С неговата взискателност към истината той беше стигнал до душевния център на човека, до "Аза". Ако този "Аз" трябва да бъде точката, от която извира светогледът, тогава онзи, който стои на това становище, трябва да бъде също така в състояние, изхождайки от Аза да стигне до пълносъдържателните мисли върху света и живота. Това може да стане само с помощта на фантазията. Фихте не разполагаше с тази фантазия. Ето защо той остана през целия си живот на положението, да сочи към Аза и да казва, как този Аз трябва да добие едно съдържание от мисли; обаче самият той не можеше да му даде едно такова съдържание.
към текста >>
Него, който следователно виждаше в това, което
дух
ът му казва върху природата, едно произведение, което дъхът създава, трябваше да го интересува преди всичко въпросът: Как това, което произхожда от
дух
а, може все пак да бъде действителната, царуващата в природата закономерност?
Том 1/. Там той изисква за онзи, който иска да стигне до един светоглед, "един съвършено нов вътрешен сетивен орган, чрез който се дава един нов свят, съвсем несъществуващ за обикновения човек". Обаче Фихте не стига по-далече от това изискване за едно ново сетиво. Той не развива това, което един такъв сетивен орган трябва да възприема. Шелинг вижда и мислите, които неговата фантазия поставя пред душата му, резултатите на това по-висше сетиво, което той нарича интелектуално виждане.
Него, който следователно виждаше в това, което духът му казва върху природата, едно произведение, което дъхът създава, трябваше да го интересува преди всичко въпросът: Как това, което произхожда от духа, може все пак да бъде действителната, царуващата в природата закономерност?
Той се обръща с остри изрази срещу онези, които вярват, че ние "само пренасяме нашите идеи върху природата", защото "те нямат никакво предчувствие за това, какво е и трябва да бъде за нас природата,... защото ние не искаме природата да съвпадне случайно със законите на нашия дух /нещо като посредством един трети/, а тя самата не само да изрази, а да осъществи по необходимост и първично законите на нашия дух и да бъде не само дотолкова природа и да се нарича природа, доколкото тя върши това:... Природата трябва да бъде видимият дух, духът на невидимата природа. Следователно тук, в абсолютна тъждественост на духа в нас и на природата вън от нас, трябва да бъде решен проблемът, как е възможна една природа вън от нас". Следователно природа и дух не са въобще две различни същности, а една и съща същност в две различни форми. Същинското мнение на Шелинг върху това единство на природа и дух е било рядко правилно разбрано. Трябва да се пренесем напълно в неговия начин на мислене, ако не искаме с това да разберем една тривиалност или една нелепост.
към текста >>
Той се обръща с остри изрази срещу онези, които вярват, че ние "само пренасяме нашите идеи върху природата", защото "те нямат никакво предчувствие за това, какво е и трябва да бъде за нас природата,... защото ние не искаме природата да съвпадне случайно със законите на нашия
дух
/нещо като посредством един трети/, а тя самата не само да изрази, а да осъществи по необходимост и първично законите на нашия
дух
и да бъде не само дотолкова природа и да се нарича природа, доколкото тя върши това:... Природата трябва да бъде видимият
дух
,
дух
ът на невидимата природа.
Там той изисква за онзи, който иска да стигне до един светоглед, "един съвършено нов вътрешен сетивен орган, чрез който се дава един нов свят, съвсем несъществуващ за обикновения човек". Обаче Фихте не стига по-далече от това изискване за едно ново сетиво. Той не развива това, което един такъв сетивен орган трябва да възприема. Шелинг вижда и мислите, които неговата фантазия поставя пред душата му, резултатите на това по-висше сетиво, което той нарича интелектуално виждане. Него, който следователно виждаше в това, което духът му казва върху природата, едно произведение, което дъхът създава, трябваше да го интересува преди всичко въпросът: Как това, което произхожда от духа, може все пак да бъде действителната, царуващата в природата закономерност?
Той се обръща с остри изрази срещу онези, които вярват, че ние "само пренасяме нашите идеи върху природата", защото "те нямат никакво предчувствие за това, какво е и трябва да бъде за нас природата,... защото ние не искаме природата да съвпадне случайно със законите на нашия дух /нещо като посредством един трети/, а тя самата не само да изрази, а да осъществи по необходимост и първично законите на нашия дух и да бъде не само дотолкова природа и да се нарича природа, доколкото тя върши това:... Природата трябва да бъде видимият дух, духът на невидимата природа.
Следователно тук, в абсолютна тъждественост на духа в нас и на природата вън от нас, трябва да бъде решен проблемът, как е възможна една природа вън от нас". Следователно природа и дух не са въобще две различни същности, а една и съща същност в две различни форми. Същинското мнение на Шелинг върху това единство на природа и дух е било рядко правилно разбрано. Трябва да се пренесем напълно в неговия начин на мислене, ако не искаме с това да разберем една тривиалност или една нелепост. За да изясним този начин на мислене, тук ще посочим едно изречение в неговата книга "За мировата душа", в което той се изказва върху естеството на гравитацията.
към текста >>
Следователно тук, в абсолютна тъждественост на
дух
а в нас и на природата вън от нас, трябва да бъде решен проблемът, как е възможна една природа вън от нас".
Обаче Фихте не стига по-далече от това изискване за едно ново сетиво. Той не развива това, което един такъв сетивен орган трябва да възприема. Шелинг вижда и мислите, които неговата фантазия поставя пред душата му, резултатите на това по-висше сетиво, което той нарича интелектуално виждане. Него, който следователно виждаше в това, което духът му казва върху природата, едно произведение, което дъхът създава, трябваше да го интересува преди всичко въпросът: Как това, което произхожда от духа, може все пак да бъде действителната, царуващата в природата закономерност? Той се обръща с остри изрази срещу онези, които вярват, че ние "само пренасяме нашите идеи върху природата", защото "те нямат никакво предчувствие за това, какво е и трябва да бъде за нас природата,... защото ние не искаме природата да съвпадне случайно със законите на нашия дух /нещо като посредством един трети/, а тя самата не само да изрази, а да осъществи по необходимост и първично законите на нашия дух и да бъде не само дотолкова природа и да се нарича природа, доколкото тя върши това:... Природата трябва да бъде видимият дух, духът на невидимата природа.
Следователно тук, в абсолютна тъждественост на духа в нас и на природата вън от нас, трябва да бъде решен проблемът, как е възможна една природа вън от нас".
Следователно природа и дух не са въобще две различни същности, а една и съща същност в две различни форми. Същинското мнение на Шелинг върху това единство на природа и дух е било рядко правилно разбрано. Трябва да се пренесем напълно в неговия начин на мислене, ако не искаме с това да разберем една тривиалност или една нелепост. За да изясним този начин на мислене, тук ще посочим едно изречение в неговата книга "За мировата душа", в което той се изказва върху естеството на гравитацията. Мнозина виждат една трудност в това понятие, защото то предполага едно така наречено "действие на разстояние".
към текста >>
Следователно природа и
дух
не са въобще две различни същности, а една и съща същност в две различни форми.
Той не развива това, което един такъв сетивен орган трябва да възприема. Шелинг вижда и мислите, които неговата фантазия поставя пред душата му, резултатите на това по-висше сетиво, което той нарича интелектуално виждане. Него, който следователно виждаше в това, което духът му казва върху природата, едно произведение, което дъхът създава, трябваше да го интересува преди всичко въпросът: Как това, което произхожда от духа, може все пак да бъде действителната, царуващата в природата закономерност? Той се обръща с остри изрази срещу онези, които вярват, че ние "само пренасяме нашите идеи върху природата", защото "те нямат никакво предчувствие за това, какво е и трябва да бъде за нас природата,... защото ние не искаме природата да съвпадне случайно със законите на нашия дух /нещо като посредством един трети/, а тя самата не само да изрази, а да осъществи по необходимост и първично законите на нашия дух и да бъде не само дотолкова природа и да се нарича природа, доколкото тя върши това:... Природата трябва да бъде видимият дух, духът на невидимата природа. Следователно тук, в абсолютна тъждественост на духа в нас и на природата вън от нас, трябва да бъде решен проблемът, как е възможна една природа вън от нас".
Следователно природа и дух не са въобще две различни същности, а една и съща същност в две различни форми.
Същинското мнение на Шелинг върху това единство на природа и дух е било рядко правилно разбрано. Трябва да се пренесем напълно в неговия начин на мислене, ако не искаме с това да разберем една тривиалност или една нелепост. За да изясним този начин на мислене, тук ще посочим едно изречение в неговата книга "За мировата душа", в което той се изказва върху естеството на гравитацията. Мнозина виждат една трудност в това понятие, защото то предполага едно така наречено "действие на разстояние". Слънцето действа привличащо върху Земята, въпреки че между Слънцето и Земята не съществува нищо, което да служи за посредник на това привличане.
към текста >>
Същинското мнение на Шелинг върху това единство на природа и
дух
е било рядко правилно разбрано.
Шелинг вижда и мислите, които неговата фантазия поставя пред душата му, резултатите на това по-висше сетиво, което той нарича интелектуално виждане. Него, който следователно виждаше в това, което духът му казва върху природата, едно произведение, което дъхът създава, трябваше да го интересува преди всичко въпросът: Как това, което произхожда от духа, може все пак да бъде действителната, царуващата в природата закономерност? Той се обръща с остри изрази срещу онези, които вярват, че ние "само пренасяме нашите идеи върху природата", защото "те нямат никакво предчувствие за това, какво е и трябва да бъде за нас природата,... защото ние не искаме природата да съвпадне случайно със законите на нашия дух /нещо като посредством един трети/, а тя самата не само да изрази, а да осъществи по необходимост и първично законите на нашия дух и да бъде не само дотолкова природа и да се нарича природа, доколкото тя върши това:... Природата трябва да бъде видимият дух, духът на невидимата природа. Следователно тук, в абсолютна тъждественост на духа в нас и на природата вън от нас, трябва да бъде решен проблемът, как е възможна една природа вън от нас". Следователно природа и дух не са въобще две различни същности, а една и съща същност в две различни форми.
Същинското мнение на Шелинг върху това единство на природа и дух е било рядко правилно разбрано.
Трябва да се пренесем напълно в неговия начин на мислене, ако не искаме с това да разберем една тривиалност или една нелепост. За да изясним този начин на мислене, тук ще посочим едно изречение в неговата книга "За мировата душа", в което той се изказва върху естеството на гравитацията. Мнозина виждат една трудност в това понятие, защото то предполага едно така наречено "действие на разстояние". Слънцето действа привличащо върху Земята, въпреки че между Слънцето и Земята не съществува нищо, което да служи за посредник на това привличане. Трябва да си представим, че Слънцето разпростира своята сфера на действие през пространството върху места, където то не се намира.
към текста >>
Така приблизително трябва да си представим също и отношението на
дух
а към природата.
Как може едно тяло да действа там, където то не се намира? Шелинг обръща целия процес на мисълта. Той казва: "Много вярно е, че едно тяло действа само там, където то се намира, но също така вярно е, че то е само там, където действа". Когато виждаме Слънцето да действа върху нашата Земя чрез силата на притеглянето, от това следва, че в своето битие то се простира чак до нашата Земя и че нямаме никакво право, да поставяме неговото съществуване само на мястото, на което то действа чрез своята видимост. Със своето битие Слънцето се простира над границите, сред които то е видимо; ние виждаме само една част от неговото същество; другата част може да бъде позната чрез привличането.
Така приблизително трябва да си представим също и отношението на духа към природата.
Духът е не само там, където ние го възприемаме, а и там, където той възприема. Неговото същество се простира до най-далечните места, на които той още може да наблюдава предмети. Той обгръща и прониква цялата позната нему природа. Когато мисли закона на един външен процес, този закон не остава вън и духът да приема само един огледален образ, едно отражение, а духът влива своето същество вътре в процеса; той прониква процеса, и когато след това намира закона на същия, не го изразява той в своя изолиран ъгъл на мозъка, а законът сам се изразява. Духът е отишъл там, където действа законът.
към текста >>
Дух
ът е не само там, където ние го възприемаме, а и там, където той възприема.
Шелинг обръща целия процес на мисълта. Той казва: "Много вярно е, че едно тяло действа само там, където то се намира, но също така вярно е, че то е само там, където действа". Когато виждаме Слънцето да действа върху нашата Земя чрез силата на притеглянето, от това следва, че в своето битие то се простира чак до нашата Земя и че нямаме никакво право, да поставяме неговото съществуване само на мястото, на което то действа чрез своята видимост. Със своето битие Слънцето се простира над границите, сред които то е видимо; ние виждаме само една част от неговото същество; другата част може да бъде позната чрез привличането. Така приблизително трябва да си представим също и отношението на духа към природата.
Духът е не само там, където ние го възприемаме, а и там, където той възприема.
Неговото същество се простира до най-далечните места, на които той още може да наблюдава предмети. Той обгръща и прониква цялата позната нему природа. Когато мисли закона на един външен процес, този закон не остава вън и духът да приема само един огледален образ, едно отражение, а духът влива своето същество вътре в процеса; той прониква процеса, и когато след това намира закона на същия, не го изразява той в своя изолиран ъгъл на мозъка, а законът сам се изразява. Духът е отишъл там, където действа законът. Ако не би го забелязал, този закон също би действал; но той не би бил изразен.
към текста >>
Когато мисли закона на един външен процес, този закон не остава вън и
дух
ът да приема само един огледален образ, едно отражение, а
дух
ът влива своето същество вътре в процеса; той прониква процеса, и когато след това намира закона на същия, не го изразява той в своя изолиран ъгъл на мозъка, а законът сам се изразява.
Със своето битие Слънцето се простира над границите, сред които то е видимо; ние виждаме само една част от неговото същество; другата част може да бъде позната чрез привличането. Така приблизително трябва да си представим също и отношението на духа към природата. Духът е не само там, където ние го възприемаме, а и там, където той възприема. Неговото същество се простира до най-далечните места, на които той още може да наблюдава предмети. Той обгръща и прониква цялата позната нему природа.
Когато мисли закона на един външен процес, този закон не остава вън и духът да приема само един огледален образ, едно отражение, а духът влива своето същество вътре в процеса; той прониква процеса, и когато след това намира закона на същия, не го изразява той в своя изолиран ъгъл на мозъка, а законът сам се изразява.
Духът е отишъл там, където действа законът. Ако не би го забелязал, този закон също би действал; но той не би бил изразен. Понеже духът се вмъква един вид в процеса, законът, освен че действа, той бива също изразен и като идея, като понятие. Само когато духът не обръща никакво внимание на природата, и съзерцава самия себе си, тогава на него му се струва, като че е отделен от природата, както се случва с окото, на което му се струва, че Слънцето е затворено в определено пространство, когато не се вземе под внимание, че то съществува и там, където действа чрез привличането. Когато оставя да се родят в моя дух идеите, тогава както е вярно твърдението, че аз създавам природата, също така вярно е и другото твърдение: Че самата природа твори в мене.
към текста >>
Дух
ът е отишъл там, където действа законът.
Така приблизително трябва да си представим също и отношението на духа към природата. Духът е не само там, където ние го възприемаме, а и там, където той възприема. Неговото същество се простира до най-далечните места, на които той още може да наблюдава предмети. Той обгръща и прониква цялата позната нему природа. Когато мисли закона на един външен процес, този закон не остава вън и духът да приема само един огледален образ, едно отражение, а духът влива своето същество вътре в процеса; той прониква процеса, и когато след това намира закона на същия, не го изразява той в своя изолиран ъгъл на мозъка, а законът сам се изразява.
Духът е отишъл там, където действа законът.
Ако не би го забелязал, този закон също би действал; но той не би бил изразен. Понеже духът се вмъква един вид в процеса, законът, освен че действа, той бива също изразен и като идея, като понятие. Само когато духът не обръща никакво внимание на природата, и съзерцава самия себе си, тогава на него му се струва, като че е отделен от природата, както се случва с окото, на което му се струва, че Слънцето е затворено в определено пространство, когато не се вземе под внимание, че то съществува и там, където действа чрез привличането. Когато оставя да се родят в моя дух идеите, тогава както е вярно твърдението, че аз създавам природата, също така вярно е и другото твърдение: Че самата природа твори в мене. Съществуват две възможности да опишем единното същество, което е същевременно дух и природа.
към текста >>
Понеже
дух
ът се вмъква един вид в процеса, законът, освен че действа, той бива също изразен и като идея, като понятие.
Неговото същество се простира до най-далечните места, на които той още може да наблюдава предмети. Той обгръща и прониква цялата позната нему природа. Когато мисли закона на един външен процес, този закон не остава вън и духът да приема само един огледален образ, едно отражение, а духът влива своето същество вътре в процеса; той прониква процеса, и когато след това намира закона на същия, не го изразява той в своя изолиран ъгъл на мозъка, а законът сам се изразява. Духът е отишъл там, където действа законът. Ако не би го забелязал, този закон също би действал; но той не би бил изразен.
Понеже духът се вмъква един вид в процеса, законът, освен че действа, той бива също изразен и като идея, като понятие.
Само когато духът не обръща никакво внимание на природата, и съзерцава самия себе си, тогава на него му се струва, като че е отделен от природата, както се случва с окото, на което му се струва, че Слънцето е затворено в определено пространство, когато не се вземе под внимание, че то съществува и там, където действа чрез привличането. Когато оставя да се родят в моя дух идеите, тогава както е вярно твърдението, че аз създавам природата, също така вярно е и другото твърдение: Че самата природа твори в мене. Съществуват две възможности да опишем единното същество, което е същевременно дух и природа. Едната е: аз показвам природните закони, които действително са в действие. Или показвам, как постъпва духът, за да стигне до тези закони.
към текста >>
Само когато
дух
ът не обръща никакво внимание на природата, и съзерцава самия себе си, тогава на него му се струва, като че е отделен от природата, както се случва с окото, на което му се струва, че Слънцето е затворено в определено пространство, когато не се вземе под внимание, че то съществува и там, където действа чрез привличането.
Той обгръща и прониква цялата позната нему природа. Когато мисли закона на един външен процес, този закон не остава вън и духът да приема само един огледален образ, едно отражение, а духът влива своето същество вътре в процеса; той прониква процеса, и когато след това намира закона на същия, не го изразява той в своя изолиран ъгъл на мозъка, а законът сам се изразява. Духът е отишъл там, където действа законът. Ако не би го забелязал, този закон също би действал; но той не би бил изразен. Понеже духът се вмъква един вид в процеса, законът, освен че действа, той бива също изразен и като идея, като понятие.
Само когато духът не обръща никакво внимание на природата, и съзерцава самия себе си, тогава на него му се струва, като че е отделен от природата, както се случва с окото, на което му се струва, че Слънцето е затворено в определено пространство, когато не се вземе под внимание, че то съществува и там, където действа чрез привличането.
Когато оставя да се родят в моя дух идеите, тогава както е вярно твърдението, че аз създавам природата, също така вярно е и другото твърдение: Че самата природа твори в мене. Съществуват две възможности да опишем единното същество, което е същевременно дух и природа. Едната е: аз показвам природните закони, които действително са в действие. Или показвам, как постъпва духът, за да стигне до тези закони. И двата пъти ме ръководи едно и също нещо.
към текста >>
Когато оставя да се родят в моя
дух
идеите, тогава както е вярно твърдението, че аз създавам природата, също така вярно е и другото твърдение: Че самата природа твори в мене.
Когато мисли закона на един външен процес, този закон не остава вън и духът да приема само един огледален образ, едно отражение, а духът влива своето същество вътре в процеса; той прониква процеса, и когато след това намира закона на същия, не го изразява той в своя изолиран ъгъл на мозъка, а законът сам се изразява. Духът е отишъл там, където действа законът. Ако не би го забелязал, този закон също би действал; но той не би бил изразен. Понеже духът се вмъква един вид в процеса, законът, освен че действа, той бива също изразен и като идея, като понятие. Само когато духът не обръща никакво внимание на природата, и съзерцава самия себе си, тогава на него му се струва, като че е отделен от природата, както се случва с окото, на което му се струва, че Слънцето е затворено в определено пространство, когато не се вземе под внимание, че то съществува и там, където действа чрез привличането.
Когато оставя да се родят в моя дух идеите, тогава както е вярно твърдението, че аз създавам природата, също така вярно е и другото твърдение: Че самата природа твори в мене.
Съществуват две възможности да опишем единното същество, което е същевременно дух и природа. Едната е: аз показвам природните закони, които действително са в действие. Или показвам, как постъпва духът, за да стигне до тези закони. И двата пъти ме ръководи едно и също нещо. Единият път закономерността ми показва, как тя действа в природата; другият път духът ми показва, какво предприема той, за да си представи същата закономерност.
към текста >>
Съществуват две възможности да опишем единното същество, което е същевременно
дух
и природа.
Духът е отишъл там, където действа законът. Ако не би го забелязал, този закон също би действал; но той не би бил изразен. Понеже духът се вмъква един вид в процеса, законът, освен че действа, той бива също изразен и като идея, като понятие. Само когато духът не обръща никакво внимание на природата, и съзерцава самия себе си, тогава на него му се струва, като че е отделен от природата, както се случва с окото, на което му се струва, че Слънцето е затворено в определено пространство, когато не се вземе под внимание, че то съществува и там, където действа чрез привличането. Когато оставя да се родят в моя дух идеите, тогава както е вярно твърдението, че аз създавам природата, също така вярно е и другото твърдение: Че самата природа твори в мене.
Съществуват две възможности да опишем единното същество, което е същевременно дух и природа.
Едната е: аз показвам природните закони, които действително са в действие. Или показвам, как постъпва духът, за да стигне до тези закони. И двата пъти ме ръководи едно и също нещо. Единият път закономерността ми показва, как тя действа в природата; другият път духът ми показва, какво предприема той, за да си представи същата закономерност. В единия случай аз се занимавам с природата, в другия с духовна наука.
към текста >>
Или показвам, как постъпва
дух
ът, за да стигне до тези закони.
Понеже духът се вмъква един вид в процеса, законът, освен че действа, той бива също изразен и като идея, като понятие. Само когато духът не обръща никакво внимание на природата, и съзерцава самия себе си, тогава на него му се струва, като че е отделен от природата, както се случва с окото, на което му се струва, че Слънцето е затворено в определено пространство, когато не се вземе под внимание, че то съществува и там, където действа чрез привличането. Когато оставя да се родят в моя дух идеите, тогава както е вярно твърдението, че аз създавам природата, също така вярно е и другото твърдение: Че самата природа твори в мене. Съществуват две възможности да опишем единното същество, което е същевременно дух и природа. Едната е: аз показвам природните закони, които действително са в действие.
Или показвам, как постъпва духът, за да стигне до тези закони.
И двата пъти ме ръководи едно и също нещо. Единият път закономерността ми показва, как тя действа в природата; другият път духът ми показва, какво предприема той, за да си представи същата закономерност. В единия случай аз се занимавам с природата, в другия с духовна наука. Как тези двете принадлежат една на друга, Шелинг описва това по един привлекателен начин: "Необходимата тенденция на всяка духовна наука е да стигне от природата до идейната същност. Това и нищо друго не стои на основата на стремежа, да се внесе теория в природните явления.
към текста >>
Единият път закономерността ми показва, как тя действа в природата; другият път
дух
ът ми показва, какво предприема той, за да си представи същата закономерност.
Когато оставя да се родят в моя дух идеите, тогава както е вярно твърдението, че аз създавам природата, също така вярно е и другото твърдение: Че самата природа твори в мене. Съществуват две възможности да опишем единното същество, което е същевременно дух и природа. Едната е: аз показвам природните закони, които действително са в действие. Или показвам, как постъпва духът, за да стигне до тези закони. И двата пъти ме ръководи едно и също нещо.
Единият път закономерността ми показва, как тя действа в природата; другият път духът ми показва, какво предприема той, за да си представи същата закономерност.
В единия случай аз се занимавам с природата, в другия с духовна наука. Как тези двете принадлежат една на друга, Шелинг описва това по един привлекателен начин: "Необходимата тенденция на всяка духовна наука е да стигне от природата до идейната същност. Това и нищо друго не стои на основата на стремежа, да се внесе теория в природните явления. Най-високото усъвършенстване на естествената наука би било съвършеното одухотворение на всички природни закони и превръщането им в закони на виждането и на мисленето. Явленията /материалното/ трябва да изчезнат напълно и да останат само законите /формалното/.
към текста >>
В единия случай аз се занимавам с природата, в другия с
дух
овна наука.
Съществуват две възможности да опишем единното същество, което е същевременно дух и природа. Едната е: аз показвам природните закони, които действително са в действие. Или показвам, как постъпва духът, за да стигне до тези закони. И двата пъти ме ръководи едно и също нещо. Единият път закономерността ми показва, как тя действа в природата; другият път духът ми показва, какво предприема той, за да си представи същата закономерност.
В единия случай аз се занимавам с природата, в другия с духовна наука.
Как тези двете принадлежат една на друга, Шелинг описва това по един привлекателен начин: "Необходимата тенденция на всяка духовна наука е да стигне от природата до идейната същност. Това и нищо друго не стои на основата на стремежа, да се внесе теория в природните явления. Най-високото усъвършенстване на естествената наука би било съвършеното одухотворение на всички природни закони и превръщането им в закони на виждането и на мисленето. Явленията /материалното/ трябва да изчезнат напълно и да останат само законите /формалното/. Ето защо става така, че колкото повече в самата природа излиза наяве закономерността, толкова повече изчезва обвивката, самите явления стават по-духовни и накрая престават напълно.
към текста >>
Как тези двете принадлежат една на друга, Шелинг описва това по един привлекателен начин: "Необходимата тенденция на всяка
дух
овна наука е да стигне от природата до идейната същност.
Едната е: аз показвам природните закони, които действително са в действие. Или показвам, как постъпва духът, за да стигне до тези закони. И двата пъти ме ръководи едно и също нещо. Единият път закономерността ми показва, как тя действа в природата; другият път духът ми показва, какво предприема той, за да си представи същата закономерност. В единия случай аз се занимавам с природата, в другия с духовна наука.
Как тези двете принадлежат една на друга, Шелинг описва това по един привлекателен начин: "Необходимата тенденция на всяка духовна наука е да стигне от природата до идейната същност.
Това и нищо друго не стои на основата на стремежа, да се внесе теория в природните явления. Най-високото усъвършенстване на естествената наука би било съвършеното одухотворение на всички природни закони и превръщането им в закони на виждането и на мисленето. Явленията /материалното/ трябва да изчезнат напълно и да останат само законите /формалното/. Ето защо става така, че колкото повече в самата природа излиза наяве закономерността, толкова повече изчезва обвивката, самите явления стават по-духовни и накрая престават напълно. Оптическите явления не са нищо друго освен една геометрия, чиито линии са теглени от светлината и самата тази светлина е вече двузначна материалност.
към текста >>
Най-високото усъвършенстване на естествената наука би било съвършеното о
дух
отворение на всички природни закони и превръщането им в закони на виждането и на мисленето.
И двата пъти ме ръководи едно и също нещо. Единият път закономерността ми показва, как тя действа в природата; другият път духът ми показва, какво предприема той, за да си представи същата закономерност. В единия случай аз се занимавам с природата, в другия с духовна наука. Как тези двете принадлежат една на друга, Шелинг описва това по един привлекателен начин: "Необходимата тенденция на всяка духовна наука е да стигне от природата до идейната същност. Това и нищо друго не стои на основата на стремежа, да се внесе теория в природните явления.
Най-високото усъвършенстване на естествената наука би било съвършеното одухотворение на всички природни закони и превръщането им в закони на виждането и на мисленето.
Явленията /материалното/ трябва да изчезнат напълно и да останат само законите /формалното/. Ето защо става така, че колкото повече в самата природа излиза наяве закономерността, толкова повече изчезва обвивката, самите явления стават по-духовни и накрая престават напълно. Оптическите явления не са нищо друго освен една геометрия, чиито линии са теглени от светлината и самата тази светлина е вече двузначна материалност. В явленията на магнетизма материалната следа изчезва вече и от явленията на гравитацията, която даже природоизследователи вярваха че могат да разберат само като духовно действие действие на разстояние -, не остава нищо освен нейният закон, изпълнението на който в голям мащаб е механизмът на небесните движения. Съвършената теория на природата би била онази, но силата на която цялата природа би се разтворила в една интелигентност, в един ум.
към текста >>
Ето защо става така, че колкото повече в самата природа излиза наяве закономерността, толкова повече изчезва обвивката, самите явления стават по-
дух
овни и накрая престават напълно.
В единия случай аз се занимавам с природата, в другия с духовна наука. Как тези двете принадлежат една на друга, Шелинг описва това по един привлекателен начин: "Необходимата тенденция на всяка духовна наука е да стигне от природата до идейната същност. Това и нищо друго не стои на основата на стремежа, да се внесе теория в природните явления. Най-високото усъвършенстване на естествената наука би било съвършеното одухотворение на всички природни закони и превръщането им в закони на виждането и на мисленето. Явленията /материалното/ трябва да изчезнат напълно и да останат само законите /формалното/.
Ето защо става така, че колкото повече в самата природа излиза наяве закономерността, толкова повече изчезва обвивката, самите явления стават по-духовни и накрая престават напълно.
Оптическите явления не са нищо друго освен една геометрия, чиито линии са теглени от светлината и самата тази светлина е вече двузначна материалност. В явленията на магнетизма материалната следа изчезва вече и от явленията на гравитацията, която даже природоизследователи вярваха че могат да разберат само като духовно действие действие на разстояние -, не остава нищо освен нейният закон, изпълнението на който в голям мащаб е механизмът на небесните движения. Съвършената теория на природата би била онази, но силата на която цялата природа би се разтворила в една интелигентност, в един ум. Мъртвите и безсъзнателни произведения на природата са само безуспешни опити на природата да отрази самата себе си, а така наречената мъртва природа въобще една незряла интелигентност, поради което с нейните явления прозира вече несъзнателно интелигентният характер. Най-висшата цел, да стане сама обект на себе си, природата постига едва чрез най-висшето и последно отражение, което не е нищо друго, а човекът, или общо взето то е това, което ние наричаме разум, чрез който първо природата се връща напълно в самата себе си и чрез която става явно, че първоначално природата е тъждествена с това, което в нас познаваме като интелигентност и съзнание".
към текста >>
В явленията на магнетизма материалната следа изчезва вече и от явленията на гравитацията, която даже природоизследователи вярваха че могат да разберат само като
дух
овно действие действие на разстояние -, не остава нищо освен нейният закон, изпълнението на който в голям мащаб е механизмът на небесните движения.
Това и нищо друго не стои на основата на стремежа, да се внесе теория в природните явления. Най-високото усъвършенстване на естествената наука би било съвършеното одухотворение на всички природни закони и превръщането им в закони на виждането и на мисленето. Явленията /материалното/ трябва да изчезнат напълно и да останат само законите /формалното/. Ето защо става така, че колкото повече в самата природа излиза наяве закономерността, толкова повече изчезва обвивката, самите явления стават по-духовни и накрая престават напълно. Оптическите явления не са нищо друго освен една геометрия, чиито линии са теглени от светлината и самата тази светлина е вече двузначна материалност.
В явленията на магнетизма материалната следа изчезва вече и от явленията на гравитацията, която даже природоизследователи вярваха че могат да разберат само като духовно действие действие на разстояние -, не остава нищо освен нейният закон, изпълнението на който в голям мащаб е механизмът на небесните движения.
Съвършената теория на природата би била онази, но силата на която цялата природа би се разтворила в една интелигентност, в един ум. Мъртвите и безсъзнателни произведения на природата са само безуспешни опити на природата да отрази самата себе си, а така наречената мъртва природа въобще една незряла интелигентност, поради което с нейните явления прозира вече несъзнателно интелигентният характер. Най-висшата цел, да стане сама обект на себе си, природата постига едва чрез най-висшето и последно отражение, което не е нищо друго, а човекът, или общо взето то е това, което ние наричаме разум, чрез който първо природата се връща напълно в самата себе си и чрез която става явно, че първоначално природата е тъждествена с това, което в нас познаваме като интелигентност и съзнание". Шелинг впряга фактите на природата в една изкусна мрежа от мисли, така че пред неговата творческа фантазия стояха нейните явления като един идеален хармоничен организъм. Той беше одушевен от чувството, че идеите, които се явяват в неговата фантазия, са също така истинските творчески сили на природните явления.
към текста >>
Следователно на основата на природните явления стоят
дух
овни сили; и това, което на нашите очи се явява като мъртво и безжизнено, то произхожда първоначално от
дух
овното.
Съвършената теория на природата би била онази, но силата на която цялата природа би се разтворила в една интелигентност, в един ум. Мъртвите и безсъзнателни произведения на природата са само безуспешни опити на природата да отрази самата себе си, а така наречената мъртва природа въобще една незряла интелигентност, поради което с нейните явления прозира вече несъзнателно интелигентният характер. Най-висшата цел, да стане сама обект на себе си, природата постига едва чрез най-висшето и последно отражение, което не е нищо друго, а човекът, или общо взето то е това, което ние наричаме разум, чрез който първо природата се връща напълно в самата себе си и чрез която става явно, че първоначално природата е тъждествена с това, което в нас познаваме като интелигентност и съзнание". Шелинг впряга фактите на природата в една изкусна мрежа от мисли, така че пред неговата творческа фантазия стояха нейните явления като един идеален хармоничен организъм. Той беше одушевен от чувството, че идеите, които се явяват в неговата фантазия, са също така истинските творчески сили на природните явления.
Следователно на основата на природните явления стоят духовни сили; и това, което на нашите очи се явява като мъртво и безжизнено, то произхожда първоначално от духовното.
Когато насочим нашия дух върху това, тогава ние освобождаваме идеите, духовното на природата. Така, в смисъла на Шелинг, за човека нещата на природата са откровения на духа, зад чиято външна обвивка той един вид се скрива. Тогава той се показва в неговата истинска форма в нашата собствена вътрешност. Чрез това човекът знае, що е дух, и поради това може също да намери отново и скрития в природата дух. Начинът, по който Шелинг прави природата да възкръсне отново в него като дух, има нещо сродно с този, който Гьоте вярва да среща при съвършения художник.
към текста >>
Когато насочим нашия
дух
върху това, тогава ние освобождаваме идеите,
дух
овното на природата.
Мъртвите и безсъзнателни произведения на природата са само безуспешни опити на природата да отрази самата себе си, а така наречената мъртва природа въобще една незряла интелигентност, поради което с нейните явления прозира вече несъзнателно интелигентният характер. Най-висшата цел, да стане сама обект на себе си, природата постига едва чрез най-висшето и последно отражение, което не е нищо друго, а човекът, или общо взето то е това, което ние наричаме разум, чрез който първо природата се връща напълно в самата себе си и чрез която става явно, че първоначално природата е тъждествена с това, което в нас познаваме като интелигентност и съзнание". Шелинг впряга фактите на природата в една изкусна мрежа от мисли, така че пред неговата творческа фантазия стояха нейните явления като един идеален хармоничен организъм. Той беше одушевен от чувството, че идеите, които се явяват в неговата фантазия, са също така истинските творчески сили на природните явления. Следователно на основата на природните явления стоят духовни сили; и това, което на нашите очи се явява като мъртво и безжизнено, то произхожда първоначално от духовното.
Когато насочим нашия дух върху това, тогава ние освобождаваме идеите, духовното на природата.
Така, в смисъла на Шелинг, за човека нещата на природата са откровения на духа, зад чиято външна обвивка той един вид се скрива. Тогава той се показва в неговата истинска форма в нашата собствена вътрешност. Чрез това човекът знае, що е дух, и поради това може също да намери отново и скрития в природата дух. Начинът, по който Шелинг прави природата да възкръсне отново в него като дух, има нещо сродно с този, който Гьоте вярва да среща при съвършения художник. Според мнението на Гьоте този последният постъпва при създаването на произведенията на изкуството както природата при нейните творения.
към текста >>
Така, в смисъла на Шелинг, за човека нещата на природата са откровения на
дух
а, зад чиято външна обвивка той един вид се скрива.
Най-висшата цел, да стане сама обект на себе си, природата постига едва чрез най-висшето и последно отражение, което не е нищо друго, а човекът, или общо взето то е това, което ние наричаме разум, чрез който първо природата се връща напълно в самата себе си и чрез която става явно, че първоначално природата е тъждествена с това, което в нас познаваме като интелигентност и съзнание". Шелинг впряга фактите на природата в една изкусна мрежа от мисли, така че пред неговата творческа фантазия стояха нейните явления като един идеален хармоничен организъм. Той беше одушевен от чувството, че идеите, които се явяват в неговата фантазия, са също така истинските творчески сили на природните явления. Следователно на основата на природните явления стоят духовни сили; и това, което на нашите очи се явява като мъртво и безжизнено, то произхожда първоначално от духовното. Когато насочим нашия дух върху това, тогава ние освобождаваме идеите, духовното на природата.
Така, в смисъла на Шелинг, за човека нещата на природата са откровения на духа, зад чиято външна обвивка той един вид се скрива.
Тогава той се показва в неговата истинска форма в нашата собствена вътрешност. Чрез това човекът знае, що е дух, и поради това може също да намери отново и скрития в природата дух. Начинът, по който Шелинг прави природата да възкръсне отново в него като дух, има нещо сродно с този, който Гьоте вярва да среща при съвършения художник. Според мнението на Гьоте този последният постъпва при създаването на произведенията на изкуството както природата при нейните творения. Следователно в творчеството на художника ние бихме имали пред себе си същия процес, чрез който е възникнало също и всичко онова, което е разпростряно във външната природа пред човека.
към текста >>
Чрез това човекът знае, що е
дух
, и поради това може също да намери отново и скрития в природата
дух
.
Той беше одушевен от чувството, че идеите, които се явяват в неговата фантазия, са също така истинските творчески сили на природните явления. Следователно на основата на природните явления стоят духовни сили; и това, което на нашите очи се явява като мъртво и безжизнено, то произхожда първоначално от духовното. Когато насочим нашия дух върху това, тогава ние освобождаваме идеите, духовното на природата. Така, в смисъла на Шелинг, за човека нещата на природата са откровения на духа, зад чиято външна обвивка той един вид се скрива. Тогава той се показва в неговата истинска форма в нашата собствена вътрешност.
Чрез това човекът знае, що е дух, и поради това може също да намери отново и скрития в природата дух.
Начинът, по който Шелинг прави природата да възкръсне отново в него като дух, има нещо сродно с този, който Гьоте вярва да среща при съвършения художник. Според мнението на Гьоте този последният постъпва при създаването на произведенията на изкуството както природата при нейните творения. Следователно в творчеството на художника ние бихме имали пред себе си същия процес, чрез който е възникнало също и всичко онова, което е разпростряно във външната природа пред човека. Това, което природата скрива от външния поглед, то се представя на човека като възприемаемо в художественото творчество. Природата показва на човека само готовите произведения; как е постъпила тя, за да ги създаде: Той трябва да отгатне от тези произведения.
към текста >>
Начинът, по който Шелинг прави природата да възкръсне отново в него като
дух
, има нещо сродно с този, който Гьоте вярва да среща при съвършения художник.
Следователно на основата на природните явления стоят духовни сили; и това, което на нашите очи се явява като мъртво и безжизнено, то произхожда първоначално от духовното. Когато насочим нашия дух върху това, тогава ние освобождаваме идеите, духовното на природата. Така, в смисъла на Шелинг, за човека нещата на природата са откровения на духа, зад чиято външна обвивка той един вид се скрива. Тогава той се показва в неговата истинска форма в нашата собствена вътрешност. Чрез това човекът знае, що е дух, и поради това може също да намери отново и скрития в природата дух.
Начинът, по който Шелинг прави природата да възкръсне отново в него като дух, има нещо сродно с този, който Гьоте вярва да среща при съвършения художник.
Според мнението на Гьоте този последният постъпва при създаването на произведенията на изкуството както природата при нейните творения. Следователно в творчеството на художника ние бихме имали пред себе си същия процес, чрез който е възникнало също и всичко онова, което е разпростряно във външната природа пред човека. Това, което природата скрива от външния поглед, то се представя на човека като възприемаемо в художественото творчество. Природата показва на човека само готовите произведения; как е постъпила тя, за да ги създаде: Той трябва да отгатне от тези произведения. Той има пред себе си създанията, а не твореца.
към текста >>
Те са идеите на творящия
дух
на природата.
Природата показва на човека само готовите произведения; как е постъпила тя, за да ги създаде: Той трябва да отгатне от тези произведения. Той има пред себе си създанията, а не твореца. При художника ние възприемаме едновременно творчеството и творението. Шелинг иска сега да проникне през творенията на природата до нейното творчество; той се пренася в творящата природа и я прави да се роди в неговата душа така, както художникът прави да се роди неговото творение на изкуството. Следователно, какво са, според Шелинг, мислите, които неговият светоглед съдържа?
Те са идеите на творящия дух на природата.
Това, което е предходило нещата, то изплува в отделния човешки дух като мисъл. Тази мисъл се отнася към своето първоначално действително съществуване така, както образът на спомена се отнася към самото изживяване, което той изобразява. Така за Шелинг науката се превръща в един възспоменателен образ за творящите духовни първообрази, които съществуват преди създадените от тях неща. Един божествен Дух е създал света; той създава накрая и човеците, за да си създаде в техните души също толкова органи, чрез които може да си спомни за своето творчество. Следователно, когато се отдава на разглеждането на явленията на света Шелинг съвсем не се чувствува като отделно същество.
към текста >>
Това, което е предходило нещата, то изплува в отделния човешки
дух
като мисъл.
Той има пред себе си създанията, а не твореца. При художника ние възприемаме едновременно творчеството и творението. Шелинг иска сега да проникне през творенията на природата до нейното творчество; той се пренася в творящата природа и я прави да се роди в неговата душа така, както художникът прави да се роди неговото творение на изкуството. Следователно, какво са, според Шелинг, мислите, които неговият светоглед съдържа? Те са идеите на творящия дух на природата.
Това, което е предходило нещата, то изплува в отделния човешки дух като мисъл.
Тази мисъл се отнася към своето първоначално действително съществуване така, както образът на спомена се отнася към самото изживяване, което той изобразява. Така за Шелинг науката се превръща в един възспоменателен образ за творящите духовни първообрази, които съществуват преди създадените от тях неща. Един божествен Дух е създал света; той създава накрая и човеците, за да си създаде в техните души също толкова органи, чрез които може да си спомни за своето творчество. Следователно, когато се отдава на разглеждането на явленията на света Шелинг съвсем не се чувствува като отделно същество. Той се явява на себе си като част, като член на творящите мирови същества.
към текста >>
Така за Шелинг науката се превръща в един възспоменателен образ за творящите
дух
овни първообрази, които съществуват преди създадените от тях неща.
Шелинг иска сега да проникне през творенията на природата до нейното творчество; той се пренася в творящата природа и я прави да се роди в неговата душа така, както художникът прави да се роди неговото творение на изкуството. Следователно, какво са, според Шелинг, мислите, които неговият светоглед съдържа? Те са идеите на творящия дух на природата. Това, което е предходило нещата, то изплува в отделния човешки дух като мисъл. Тази мисъл се отнася към своето първоначално действително съществуване така, както образът на спомена се отнася към самото изживяване, което той изобразява.
Така за Шелинг науката се превръща в един възспоменателен образ за творящите духовни първообрази, които съществуват преди създадените от тях неща.
Един божествен Дух е създал света; той създава накрая и човеците, за да си създаде в техните души също толкова органи, чрез които може да си спомни за своето творчество. Следователно, когато се отдава на разглеждането на явленията на света Шелинг съвсем не се чувствува като отделно същество. Той се явява на себе си като част, като член на творящите мирови същества. Той не мисли, а духът на света мисли в него. Този Дух гледа в него своята собствена творческа дейност.
към текста >>
Един божествен
Дух
е създал света; той създава накрая и човеците, за да си създаде в техните души също толкова органи, чрез които може да си спомни за своето творчество.
Следователно, какво са, според Шелинг, мислите, които неговият светоглед съдържа? Те са идеите на творящия дух на природата. Това, което е предходило нещата, то изплува в отделния човешки дух като мисъл. Тази мисъл се отнася към своето първоначално действително съществуване така, както образът на спомена се отнася към самото изживяване, което той изобразява. Така за Шелинг науката се превръща в един възспоменателен образ за творящите духовни първообрази, които съществуват преди създадените от тях неща.
Един божествен Дух е създал света; той създава накрая и човеците, за да си създаде в техните души също толкова органи, чрез които може да си спомни за своето творчество.
Следователно, когато се отдава на разглеждането на явленията на света Шелинг съвсем не се чувствува като отделно същество. Той се явява на себе си като част, като член на творящите мирови същества. Той не мисли, а духът на света мисли в него. Този Дух гледа в него своята собствена творческа дейност. В създаването на произведението на изкуството Шелинг вижда едно творение на света; в мислителното съзерцание на нещата едно възпоменание на творението на света в голям размер.
към текста >>
Той не мисли, а
дух
ът на света мисли в него.
Тази мисъл се отнася към своето първоначално действително съществуване така, както образът на спомена се отнася към самото изживяване, което той изобразява. Така за Шелинг науката се превръща в един възспоменателен образ за творящите духовни първообрази, които съществуват преди създадените от тях неща. Един божествен Дух е създал света; той създава накрая и човеците, за да си създаде в техните души също толкова органи, чрез които може да си спомни за своето творчество. Следователно, когато се отдава на разглеждането на явленията на света Шелинг съвсем не се чувствува като отделно същество. Той се явява на себе си като част, като член на творящите мирови същества.
Той не мисли, а духът на света мисли в него.
Този Дух гледа в него своята собствена творческа дейност. В създаването на произведението на изкуството Шелинг вижда едно творение на света; в мислителното съзерцание на нещата едно възпоменание на творението на света в голям размер. В разглеждането на света в нашия дух възникват самите идеи, които лежат на основата на нещата и са ги произвели. От света човекът оставя настрана всичко, което сетивата казват за него, и запазва само онова, което чистото мислене доставя. В създаването на произведението на изкуството и в наслаждението от него се явява вътрешното проникване на идеята с това, което се открива на сетивата.
към текста >>
Този
Дух
гледа в него своята собствена творческа дейност.
Така за Шелинг науката се превръща в един възспоменателен образ за творящите духовни първообрази, които съществуват преди създадените от тях неща. Един божествен Дух е създал света; той създава накрая и човеците, за да си създаде в техните души също толкова органи, чрез които може да си спомни за своето творчество. Следователно, когато се отдава на разглеждането на явленията на света Шелинг съвсем не се чувствува като отделно същество. Той се явява на себе си като част, като член на творящите мирови същества. Той не мисли, а духът на света мисли в него.
Този Дух гледа в него своята собствена творческа дейност.
В създаването на произведението на изкуството Шелинг вижда едно творение на света; в мислителното съзерцание на нещата едно възпоменание на творението на света в голям размер. В разглеждането на света в нашия дух възникват самите идеи, които лежат на основата на нещата и са ги произвели. От света човекът оставя настрана всичко, което сетивата казват за него, и запазва само онова, което чистото мислене доставя. В създаването на произведението на изкуството и в наслаждението от него се явява вътрешното проникване на идеята с това, което се открива на сетивата. Следователно, за възгледа на Шелинг природата, изкуството и светогледът /философията/ стоят така едни срещу други, че природата предлага готовите, външни произведения, светогледът произвеждащите идеи, а изкуството и двете в едно хармонично задружно действие.
към текста >>
В разглеждането на света в нашия
дух
възникват самите идеи, които лежат на основата на нещата и са ги произвели.
Следователно, когато се отдава на разглеждането на явленията на света Шелинг съвсем не се чувствува като отделно същество. Той се явява на себе си като част, като член на творящите мирови същества. Той не мисли, а духът на света мисли в него. Този Дух гледа в него своята собствена творческа дейност. В създаването на произведението на изкуството Шелинг вижда едно творение на света; в мислителното съзерцание на нещата едно възпоменание на творението на света в голям размер.
В разглеждането на света в нашия дух възникват самите идеи, които лежат на основата на нещата и са ги произвели.
От света човекът оставя настрана всичко, което сетивата казват за него, и запазва само онова, което чистото мислене доставя. В създаването на произведението на изкуството и в наслаждението от него се явява вътрешното проникване на идеята с това, което се открива на сетивата. Следователно, за възгледа на Шелинг природата, изкуството и светогледът /философията/ стоят така едни срещу други, че природата предлага готовите, външни произведения, светогледът произвеждащите идеи, а изкуството и двете в едно хармонично задружно действие. Художествената дейност стои по средата между творящата природа, която произвежда, без да знае по идеите, на основата на които тя твори, и мислещия дух, който знае тези идеи, без обаче да може с тяхна помощ да създаде нещата. Шелинг изразява това в изречението: "Идеалистичният свят на изкуство то и действителният свят на обектите са следователно произведения на една и съща дейност; срещата и на двете /на съзнателната и несъзнателната/ без съзнание дава действителния свят, със съзнание естетическия свят.
към текста >>
Художествената дейност стои по средата между творящата природа, която произвежда, без да знае по идеите, на основата на които тя твори, и мислещия
дух
, който знае тези идеи, без обаче да може с тяхна помощ да създаде нещата.
В създаването на произведението на изкуството Шелинг вижда едно творение на света; в мислителното съзерцание на нещата едно възпоменание на творението на света в голям размер. В разглеждането на света в нашия дух възникват самите идеи, които лежат на основата на нещата и са ги произвели. От света човекът оставя настрана всичко, което сетивата казват за него, и запазва само онова, което чистото мислене доставя. В създаването на произведението на изкуството и в наслаждението от него се явява вътрешното проникване на идеята с това, което се открива на сетивата. Следователно, за възгледа на Шелинг природата, изкуството и светогледът /философията/ стоят така едни срещу други, че природата предлага готовите, външни произведения, светогледът произвеждащите идеи, а изкуството и двете в едно хармонично задружно действие.
Художествената дейност стои по средата между творящата природа, която произвежда, без да знае по идеите, на основата на които тя твори, и мислещия дух, който знае тези идеи, без обаче да може с тяхна помощ да създаде нещата.
Шелинг изразява това в изречението: "Идеалистичният свят на изкуство то и действителният свят на обектите са следователно произведения на една и съща дейност; срещата и на двете /на съзнателната и несъзнателната/ без съзнание дава действителния свят, със съзнание естетическия свят. Обективният свят е първичната, още лишена от съзнание поезия на духа, общият орган на философията и ключовият камък на целия свод – философията на изкуството. Духовните дейности на човека: Мислителното съзерцание на света и художественото творчество, се явяват на Шелинг не само като индивидуални дейности на отделната личност, а когато се схващат в тяхното най-висше значение, те са действия на първичното същество, на Духа на света,... Шелинг описва в истински дитирамбични изречения чувството, което оживява в душата, когато тя съзира, че нейният живот не е само един индивидуален, ограничен в една точка на вселената живот, но, че нейната работа е всеобща духовна работа. Когато тя казва: Аз зная, аз познавам, в по-висш смисъл това значи мировият Дух си спомня за своята работа преди съществуването на нещата; и когато тя произвежда едно произведение на изкуството, това значи: Мировият Дух повтаря в малък размер същото нещо, което той е произвел при създаването на природното цяло в голям мащаб. "Следователно душата в човека не е принципът на индивидуалността, а това, чрез което той се издига над всяка себичност, чрез което той е способен да пожертва своето себе, способен е на безкористна любов, и, което е най-висшето, способен е да съзерцава и да познава същността на нещата, а също така и да твори в изкуството.
към текста >>
Обективният свят е първичната, още лишена от съзнание поезия на
дух
а, общият орган на философията и ключовият камък на целия свод – философията на изкуството.
От света човекът оставя настрана всичко, което сетивата казват за него, и запазва само онова, което чистото мислене доставя. В създаването на произведението на изкуството и в наслаждението от него се явява вътрешното проникване на идеята с това, което се открива на сетивата. Следователно, за възгледа на Шелинг природата, изкуството и светогледът /философията/ стоят така едни срещу други, че природата предлага готовите, външни произведения, светогледът произвеждащите идеи, а изкуството и двете в едно хармонично задружно действие. Художествената дейност стои по средата между творящата природа, която произвежда, без да знае по идеите, на основата на които тя твори, и мислещия дух, който знае тези идеи, без обаче да може с тяхна помощ да създаде нещата. Шелинг изразява това в изречението: "Идеалистичният свят на изкуство то и действителният свят на обектите са следователно произведения на една и съща дейност; срещата и на двете /на съзнателната и несъзнателната/ без съзнание дава действителния свят, със съзнание естетическия свят.
Обективният свят е първичната, още лишена от съзнание поезия на духа, общият орган на философията и ключовият камък на целия свод – философията на изкуството.
Духовните дейности на човека: Мислителното съзерцание на света и художественото творчество, се явяват на Шелинг не само като индивидуални дейности на отделната личност, а когато се схващат в тяхното най-висше значение, те са действия на първичното същество, на Духа на света,... Шелинг описва в истински дитирамбични изречения чувството, което оживява в душата, когато тя съзира, че нейният живот не е само един индивидуален, ограничен в една точка на вселената живот, но, че нейната работа е всеобща духовна работа. Когато тя казва: Аз зная, аз познавам, в по-висш смисъл това значи мировият Дух си спомня за своята работа преди съществуването на нещата; и когато тя произвежда едно произведение на изкуството, това значи: Мировият Дух повтаря в малък размер същото нещо, което той е произвел при създаването на природното цяло в голям мащаб. "Следователно душата в човека не е принципът на индивидуалността, а това, чрез което той се издига над всяка себичност, чрез което той е способен да пожертва своето себе, способен е на безкористна любов, и, което е най-висшето, способен е да съзерцава и да познава същността на нещата, а също така и да твори в изкуството. Тя не се занимава вече с материята, нито общува непосредствено с нея, а само с духа, като живот на нещата. Даже когато се явява в тялото, тя е въпреки това свободна от тялото, съзнанието за което в нея само плува в най-красивите образи като един лек сън, от което тя не е смущавана.
към текста >>
Дух
овните дейности на човека: Мислителното съзерцание на света и художественото творчество, се явяват на Шелинг не само като индивидуални дейности на отделната личност, а когато се схващат в тяхното най-висше значение, те са действия на първичното същество, на
Дух
а на света,... Шелинг описва в истински дитирамбични изречения чувството, което оживява в душата, когато тя съзира, че нейният живот не е само един индивидуален, ограничен в една точка на вселената живот, но, че нейната работа е всеобща
дух
овна работа.
В създаването на произведението на изкуството и в наслаждението от него се явява вътрешното проникване на идеята с това, което се открива на сетивата. Следователно, за възгледа на Шелинг природата, изкуството и светогледът /философията/ стоят така едни срещу други, че природата предлага готовите, външни произведения, светогледът произвеждащите идеи, а изкуството и двете в едно хармонично задружно действие. Художествената дейност стои по средата между творящата природа, която произвежда, без да знае по идеите, на основата на които тя твори, и мислещия дух, който знае тези идеи, без обаче да може с тяхна помощ да създаде нещата. Шелинг изразява това в изречението: "Идеалистичният свят на изкуство то и действителният свят на обектите са следователно произведения на една и съща дейност; срещата и на двете /на съзнателната и несъзнателната/ без съзнание дава действителния свят, със съзнание естетическия свят. Обективният свят е първичната, още лишена от съзнание поезия на духа, общият орган на философията и ключовият камък на целия свод – философията на изкуството.
Духовните дейности на човека: Мислителното съзерцание на света и художественото творчество, се явяват на Шелинг не само като индивидуални дейности на отделната личност, а когато се схващат в тяхното най-висше значение, те са действия на първичното същество, на Духа на света,... Шелинг описва в истински дитирамбични изречения чувството, което оживява в душата, когато тя съзира, че нейният живот не е само един индивидуален, ограничен в една точка на вселената живот, но, че нейната работа е всеобща духовна работа.
Когато тя казва: Аз зная, аз познавам, в по-висш смисъл това значи мировият Дух си спомня за своята работа преди съществуването на нещата; и когато тя произвежда едно произведение на изкуството, това значи: Мировият Дух повтаря в малък размер същото нещо, което той е произвел при създаването на природното цяло в голям мащаб. "Следователно душата в човека не е принципът на индивидуалността, а това, чрез което той се издига над всяка себичност, чрез което той е способен да пожертва своето себе, способен е на безкористна любов, и, което е най-висшето, способен е да съзерцава и да познава същността на нещата, а също така и да твори в изкуството. Тя не се занимава вече с материята, нито общува непосредствено с нея, а само с духа, като живот на нещата. Даже когато се явява в тялото, тя е въпреки това свободна от тялото, съзнанието за което в нея само плува в най-красивите образи като един лек сън, от което тя не е смущавана. Тя не е никакво свойство, никаква способност, или нещо особено от този народ; тя не знае, но тя е науката, тя не е добра, а е добротата, тя не е красива, каквото може да бъде и тялото, но тя е самата красота".
към текста >>
Когато тя казва: Аз зная, аз познавам, в по-висш смисъл това значи мировият
Дух
си спомня за своята работа преди съществуването на нещата; и когато тя произвежда едно произведение на изкуството, това значи: Мировият
Дух
повтаря в малък размер същото нещо, което той е произвел при създаването на природното цяло в голям мащаб.
Следователно, за възгледа на Шелинг природата, изкуството и светогледът /философията/ стоят така едни срещу други, че природата предлага готовите, външни произведения, светогледът произвеждащите идеи, а изкуството и двете в едно хармонично задружно действие. Художествената дейност стои по средата между творящата природа, която произвежда, без да знае по идеите, на основата на които тя твори, и мислещия дух, който знае тези идеи, без обаче да може с тяхна помощ да създаде нещата. Шелинг изразява това в изречението: "Идеалистичният свят на изкуство то и действителният свят на обектите са следователно произведения на една и съща дейност; срещата и на двете /на съзнателната и несъзнателната/ без съзнание дава действителния свят, със съзнание естетическия свят. Обективният свят е първичната, още лишена от съзнание поезия на духа, общият орган на философията и ключовият камък на целия свод – философията на изкуството. Духовните дейности на човека: Мислителното съзерцание на света и художественото творчество, се явяват на Шелинг не само като индивидуални дейности на отделната личност, а когато се схващат в тяхното най-висше значение, те са действия на първичното същество, на Духа на света,... Шелинг описва в истински дитирамбични изречения чувството, което оживява в душата, когато тя съзира, че нейният живот не е само един индивидуален, ограничен в една точка на вселената живот, но, че нейната работа е всеобща духовна работа.
Когато тя казва: Аз зная, аз познавам, в по-висш смисъл това значи мировият Дух си спомня за своята работа преди съществуването на нещата; и когато тя произвежда едно произведение на изкуството, това значи: Мировият Дух повтаря в малък размер същото нещо, което той е произвел при създаването на природното цяло в голям мащаб.
"Следователно душата в човека не е принципът на индивидуалността, а това, чрез което той се издига над всяка себичност, чрез което той е способен да пожертва своето себе, способен е на безкористна любов, и, което е най-висшето, способен е да съзерцава и да познава същността на нещата, а също така и да твори в изкуството. Тя не се занимава вече с материята, нито общува непосредствено с нея, а само с духа, като живот на нещата. Даже когато се явява в тялото, тя е въпреки това свободна от тялото, съзнанието за което в нея само плува в най-красивите образи като един лек сън, от което тя не е смущавана. Тя не е никакво свойство, никаква способност, или нещо особено от този народ; тя не знае, но тя е науката, тя не е добра, а е добротата, тя не е красива, каквото може да бъде и тялото, но тя е самата красота". /За отношението на изобразителното изкуство към природата. /
към текста >>
Тя не се занимава вече с материята, нито общува непосредствено с нея, а само с
дух
а, като живот на нещата.
Шелинг изразява това в изречението: "Идеалистичният свят на изкуство то и действителният свят на обектите са следователно произведения на една и съща дейност; срещата и на двете /на съзнателната и несъзнателната/ без съзнание дава действителния свят, със съзнание естетическия свят. Обективният свят е първичната, още лишена от съзнание поезия на духа, общият орган на философията и ключовият камък на целия свод – философията на изкуството. Духовните дейности на човека: Мислителното съзерцание на света и художественото творчество, се явяват на Шелинг не само като индивидуални дейности на отделната личност, а когато се схващат в тяхното най-висше значение, те са действия на първичното същество, на Духа на света,... Шелинг описва в истински дитирамбични изречения чувството, което оживява в душата, когато тя съзира, че нейният живот не е само един индивидуален, ограничен в една точка на вселената живот, но, че нейната работа е всеобща духовна работа. Когато тя казва: Аз зная, аз познавам, в по-висш смисъл това значи мировият Дух си спомня за своята работа преди съществуването на нещата; и когато тя произвежда едно произведение на изкуството, това значи: Мировият Дух повтаря в малък размер същото нещо, което той е произвел при създаването на природното цяло в голям мащаб. "Следователно душата в човека не е принципът на индивидуалността, а това, чрез което той се издига над всяка себичност, чрез което той е способен да пожертва своето себе, способен е на безкористна любов, и, което е най-висшето, способен е да съзерцава и да познава същността на нещата, а също така и да твори в изкуството.
Тя не се занимава вече с материята, нито общува непосредствено с нея, а само с духа, като живот на нещата.
Даже когато се явява в тялото, тя е въпреки това свободна от тялото, съзнанието за което в нея само плува в най-красивите образи като един лек сън, от което тя не е смущавана. Тя не е никакво свойство, никаква способност, или нещо особено от този народ; тя не знае, но тя е науката, тя не е добра, а е добротата, тя не е красива, каквото може да бъде и тялото, но тя е самата красота". /За отношението на изобразителното изкуство към природата. / Такъв един начин на мислене е близък с германската мистика, която имаше един представител в лицето на Яков Бьоме /1575-1624/. В Мюнхен, където пребиваше с малки прекъсвания от 1806-1841 година, Шелинг се радваше на поощрителното общуване с Франц Бенедик Баодер, чиито философски идеи се движеха напълно в посоката на онова старо учение.
към текста >>
Този е моментът, в който "Земята за втори път става пуста и празна", онзи момент "на раждането на по-висшата светлина на
дух
а", която "от самото начало на света съществуваше в него, обаче неразбрана за действащата за себе си тъмнина; и в още затворено и ограничено откровение; а именно тя се явява, за да застане срещу личното и
дух
овно зло, също в лична, човешка форма, и като посредник, за да възстанови отново до по-висока степен връзката на създанието с Бога.
Гръцката култура стои на тази почва. Това беше епохата, когато човекът живееше в съюз с природата, или, както Шилер се изразява в своята статия "За наивната и сантиментална поезия", той беше самата природа, поради което още не я търсеше. С християнството изчезна това състояние на невинност на човечеството. Природата като такава се счита за небожественото, злото се противопоставя на божественото, на доброто. Христос се изяви, за да направи да просветне светлината на божественото сред нощта на небожественото.
Този е моментът, в който "Земята за втори път става пуста и празна", онзи момент "на раждането на по-висшата светлина на духа", която "от самото начало на света съществуваше в него, обаче неразбрана за действащата за себе си тъмнина; и в още затворено и ограничено откровение; а именно тя се явява, за да застане срещу личното и духовно зло, също в лична, човешка форма, и като посредник, за да възстанови отново до по-висока степен връзката на създанието с Бога.
Защото само личното може да изцели личното, и Бог трябва да стане човек, за да дойде човекът при Бога. Спинозизмът е един светоглед, който търси в Бога причината на всичко ставащо в света, и от тази причина извежда всички процеси според вечни, необходими закони, както математическите истини се извеждат от теоремите. Един такъв светоглед не беше достатъчен на Шелинг. Както Спиноза и той също вярваше в това, че всички същества са в Бога; обаче, според неговото мнение, те не са определени само от Бога, а в тях е небожественото. Той упреква Спиноза в "нежизнеността на неговата система, и безсърдечността на формата, в бедността на понятията и изразите, в неумолимата сигурност на определенията, която отлично се понася с отвлечения начин на разглеждане".
към текста >>
"Цялата природа ни казва, че тя съвсем не съществува по силата на една чисто геометрична необходимост, в нея няма ясен, чист разум, а личност и
дух
, иначе геометричният ум, който така дълго е царувал, би отдавна я проникнал и би трябвало да потвърди повече своя идол на всеобщи и вечни природни закони, отколкото това е станало досега, тъй като ежедневно все повече трябва да познае нерационалното отношение на природата към него".
Един такъв светоглед не беше достатъчен на Шелинг. Както Спиноза и той също вярваше в това, че всички същества са в Бога; обаче, според неговото мнение, те не са определени само от Бога, а в тях е небожественото. Той упреква Спиноза в "нежизнеността на неговата система, и безсърдечността на формата, в бедността на понятията и изразите, в неумолимата сигурност на определенията, която отлично се понася с отвлечения начин на разглеждане". Ето защо Шелинг намира Спинозовия "механичен възглед за природата" напълно последователен. Обаче природата съвсем не показва тази последователност.
"Цялата природа ни казва, че тя съвсем не съществува по силата на една чисто геометрична необходимост, в нея няма ясен, чист разум, а личност и дух, иначе геометричният ум, който така дълго е царувал, би отдавна я проникнал и би трябвало да потвърди повече своя идол на всеобщи и вечни природни закони, отколкото това е станало досега, тъй като ежедневно все повече трябва да познае нерационалното отношение на природата към него".
Както човекът не е само ум и разум, а съединява в себе си и други способности и сили, така, в смисъла на Шелинг, трябва да бъде и при първичното божествено Същество. Един Бог, който е само ясен, чист разум, се явява като олицетворена математика; напротив един Бог, който при сътворението на света не може да постъпи според чистия разум, а постоянно има да се бори с небожественото, може "да бъде считан като едно напълно лично, живо същество". Неговият живот има най-голяма аналогия с човешкия. Както човекът се стреми да победи несъвършенството в себе си и преследва един идеал на съвършенство: Така ние си представяме един такъв Бог като вечно водещ борба и неговата дейност е прогресивното побеждаване на небожественото. Шелинг сравнява бога на Спиноза с "най-древните образи на божествата, които, колкото по-малко говореха от тях индивидуално-живите черти, толкова по-тайнствени се явяваха".
към текста >>
Той ги описва като един човек, когато казва: "- Когато размислим за ужасното в природата и в
дух
овния свят и много повечето, което изглежда ни протяга една благоволителна ръка, която ни закриля, тогава не можем да се съмняваме, че Бог царува над един свят на ужасите и можем да наречем Бога според това, което е скрито в него и чрез него, не в несъщинския, а в същинския смисъл ужасният, страшният".
Един Бог, който е само ясен, чист разум, се явява като олицетворена математика; напротив един Бог, който при сътворението на света не може да постъпи според чистия разум, а постоянно има да се бори с небожественото, може "да бъде считан като едно напълно лично, живо същество". Неговият живот има най-голяма аналогия с човешкия. Както човекът се стреми да победи несъвършенството в себе си и преследва един идеал на съвършенство: Така ние си представяме един такъв Бог като вечно водещ борба и неговата дейност е прогресивното побеждаване на небожественото. Шелинг сравнява бога на Спиноза с "най-древните образи на божествата, които, колкото по-малко говореха от тях индивидуално-живите черти, толкова по-тайнствени се явяваха". Шелинг дава на своя бог все по-индивидуални черти.
Той ги описва като един човек, когато казва: "- Когато размислим за ужасното в природата и в духовния свят и много повечето, което изглежда ни протяга една благоволителна ръка, която ни закриля, тогава не можем да се съмняваме, че Бог царува над един свят на ужасите и можем да наречем Бога според това, което е скрито в него и чрез него, не в несъщинския, а в същинския смисъл ужасният, страшният".
Шелинг не можеше да разглежда вече един такъв бог, както Спиноза е разглеждал своя бог. Един Бог, кой то определи всичко от себе си според закона на разумността, може да бъде прозрян също с разума. Един личен бог, какъвто Шелинг си представя в своя по-късен период, е неизчислим. Защото той не действа само спрямо разума. При една задача за изчисление ние можем да определим резултата предварително чрез чистото мислене; при действащия човек обаче не.
към текста >>
И Шелинг имаше смелостта, да обясни като божествени не само идейното съдържание на Аза, а цялата човешка
дух
овна личност.
Философите търсеха да се задоволят с това, което е границите на наблюдението и на мисленето. Но докато изхождайки от необходимостта на едно такова скромно задоволяване Кант заключи, че върху отвъдните неща не може да се знае нищо, следкантианците обясняваха: Тъй като наблюдението и мисленето не сочат към никакво отвъдно божествено, те самите са божественото. И между тези, които обясняваха подобно нещо, Шелинг беше най-енергичният. Фихте прие всичко вътре в азовостта; Шелинг разпростря азовостта над всичко. Той не искаше както Фихте да покаже, че азовостта е всичко, а напротив, че всичко е азовост.
И Шелинг имаше смелостта, да обясни като божествени не само идейното съдържание на Аза, а цялата човешка духовна личност.
Той направи божествен не само човешкия разум, а направи от човешкото жизнено съдържание божествено лично същество. Антропоморфизъм се нарича едно обяснение на света, което изхожда от човека и си представя, че на основата на протичането на света в цяло стои едно същество, което го управлява така, както човекът управлява своите действия. Антропоморфически обяснява света и онзи, който поставя на основата на събитията един всеобщ миров разум. Защото този всеобщ миров разум не е нищо друго освен човешкият разум, който е бил направен всеобщ. Когато Гьоте казва: "- Човекът никога не разбира, колко антропоморфичен е той", той мисли за това, че в най-простите изказвания, които правим върху природата, се съдържат скрити антропоморфизми.
към текста >>
Отделната човешка личност живее в
дух
овното първично същество и чрез него; въпреки това тя е в притежание на нейната пълна свобода и самостоятелност.
Шелинг не е изпаднал в тази непоследователност. В момента, в който той казва: - Да обясниш природата, значи да създадеш природата, това дава направление на целия свой възглед за живота. Ако мислителното съзерцаване на природата е едно повторение на нейното сътворение, тогава също и основният характер на това сътворение отговаря на човешката дейност; тя трябва да бъде един акт на свободата, а не един такъв на геометрическата необходимост. Обаче също така ние не можем да познаем едно свободно творение чрез законите на разума; то трябва да се изяви чрез друго средство. * * *
Отделната човешка личност живее в духовното първично същество и чрез него; въпреки това тя е в притежание на нейната пълна свобода и самостоятелност.
Тази представа Шелинг считаше като най-важната в своя светоглед. Поради тази представа той вярваше, че трябва да вижда в своето идеалистично направление на идеите един напредък в сравнение предишните възгледи; защото поради това, че тези възгледи разглеждаха отделното същество като основано в мировия Дух, си го представяха също така определено единствено от този миров Дух, следователно отнемаха му всяка свобода и самостоятелност. "Защото до откриването на идеализма липсва същинското понятие за свободата във всички по-нови системи, както в тази на Лайбниц така и в тази на Спиноза; защото една свобода, както мнозина от нас са си я представяли, които на ред с това се хвалят да я чувстват живо, според която представа тя се състои във властването на интелигентния принцип върху сетивното и върху желанията, такава свобода би могла да се изведе не само по неволя, но и по-определено от Спиноза". Един човек, който мислеше само за една такава свобода и който с помощта на мисли заети от спинозизма, се опита да произведе примирението на религиозното съзнание с мислителното съзерцаване на света, на богословието с философията, беше съвременника на Шелинг Фридрих Даниел Ернст Шлайермахер /1768-1834 г./. В своите "Беседи върху религията към образованите между техните презрители" /1799 г./ той произнася изречението: "Принасяйте заедно с мене благоговейно жертва на светия, починал Спиноза: Него проникваше висшият миров Дух, безкрайността бе неговото начало и неговият край, вселената негова единствена и вечна любов; той се оглеждаше в свещена невинност и дълбоко смирение във вечния свят и гледаше, как той самият беше за този свят едно от най-достойните за любов огледало".
към текста >>
Поради тази представа той вярваше, че трябва да вижда в своето идеалистично направление на идеите един напредък в сравнение предишните възгледи; защото поради това, че тези възгледи разглеждаха отделното същество като основано в мировия
Дух
, си го представяха също така определено единствено от този миров
Дух
, следователно отнемаха му всяка свобода и самостоятелност.
Ако мислителното съзерцаване на природата е едно повторение на нейното сътворение, тогава също и основният характер на това сътворение отговаря на човешката дейност; тя трябва да бъде един акт на свободата, а не един такъв на геометрическата необходимост. Обаче също така ние не можем да познаем едно свободно творение чрез законите на разума; то трябва да се изяви чрез друго средство. * * * Отделната човешка личност живее в духовното първично същество и чрез него; въпреки това тя е в притежание на нейната пълна свобода и самостоятелност. Тази представа Шелинг считаше като най-важната в своя светоглед.
Поради тази представа той вярваше, че трябва да вижда в своето идеалистично направление на идеите един напредък в сравнение предишните възгледи; защото поради това, че тези възгледи разглеждаха отделното същество като основано в мировия Дух, си го представяха също така определено единствено от този миров Дух, следователно отнемаха му всяка свобода и самостоятелност.
"Защото до откриването на идеализма липсва същинското понятие за свободата във всички по-нови системи, както в тази на Лайбниц така и в тази на Спиноза; защото една свобода, както мнозина от нас са си я представяли, които на ред с това се хвалят да я чувстват живо, според която представа тя се състои във властването на интелигентния принцип върху сетивното и върху желанията, такава свобода би могла да се изведе не само по неволя, но и по-определено от Спиноза". Един човек, който мислеше само за една такава свобода и който с помощта на мисли заети от спинозизма, се опита да произведе примирението на религиозното съзнание с мислителното съзерцаване на света, на богословието с философията, беше съвременника на Шелинг Фридрих Даниел Ернст Шлайермахер /1768-1834 г./. В своите "Беседи върху религията към образованите между техните презрители" /1799 г./ той произнася изречението: "Принасяйте заедно с мене благоговейно жертва на светия, починал Спиноза: Него проникваше висшият миров Дух, безкрайността бе неговото начало и неговият край, вселената негова единствена и вечна любов; той се оглеждаше в свещена невинност и дълбоко смирение във вечния свят и гледаше, как той самият беше за този свят едно от най-достойните за любов огледало". За Шлайермахер свободата не е способността на едно същество да поставя предварително насока и цел на самия свой живот, в пълна независимост. Тя е за него "едно развитие из самото себе си".
към текста >>
В своите "Беседи върху религията към образованите между техните презрители" /1799 г./ той произнася изречението: "Принасяйте заедно с мене благоговейно жертва на
светия
, починал Спиноза: Него проникваше висшият миров
Дух
, безкрайността бе неговото начало и неговият край, вселената негова единствена и вечна любов; той се оглеждаше в свещена невинност и дълбоко смирение във вечния свят и гледаше, как той самият беше за този свят едно от най-достойните за любов огледало".
Отделната човешка личност живее в духовното първично същество и чрез него; въпреки това тя е в притежание на нейната пълна свобода и самостоятелност. Тази представа Шелинг считаше като най-важната в своя светоглед. Поради тази представа той вярваше, че трябва да вижда в своето идеалистично направление на идеите един напредък в сравнение предишните възгледи; защото поради това, че тези възгледи разглеждаха отделното същество като основано в мировия Дух, си го представяха също така определено единствено от този миров Дух, следователно отнемаха му всяка свобода и самостоятелност. "Защото до откриването на идеализма липсва същинското понятие за свободата във всички по-нови системи, както в тази на Лайбниц така и в тази на Спиноза; защото една свобода, както мнозина от нас са си я представяли, които на ред с това се хвалят да я чувстват живо, според която представа тя се състои във властването на интелигентния принцип върху сетивното и върху желанията, такава свобода би могла да се изведе не само по неволя, но и по-определено от Спиноза". Един човек, който мислеше само за една такава свобода и който с помощта на мисли заети от спинозизма, се опита да произведе примирението на религиозното съзнание с мислителното съзерцаване на света, на богословието с философията, беше съвременника на Шелинг Фридрих Даниел Ернст Шлайермахер /1768-1834 г./.
В своите "Беседи върху религията към образованите между техните презрители" /1799 г./ той произнася изречението: "Принасяйте заедно с мене благоговейно жертва на светия, починал Спиноза: Него проникваше висшият миров Дух, безкрайността бе неговото начало и неговият край, вселената негова единствена и вечна любов; той се оглеждаше в свещена невинност и дълбоко смирение във вечния свят и гледаше, как той самият беше за този свят едно от най-достойните за любов огледало".
За Шлайермахер свободата не е способността на едно същество да поставя предварително насока и цел на самия свой живот, в пълна независимост. Тя е за него "едно развитие из самото себе си". Обаче едно същество може много добре да се развива из самото себе си и въпреки това да бъде несвободно в един по-висш смисъл. Ако първичното същество на света е вложило в отделната индивидуалност едно напълно определен зародиш, който довежда тази индивидуалност до развитие, тогава нейният път е съвсем точно предварително определен по този път тя трябва да върви. И въпреки това тя се развива само от себе си.
към текста >>
Истинската религия, религията на
дух
а, трябва да има нещо такова, едно съдържание;
дух
ът е по същество съзнание, следователно той е обективно съдържание; като чувство той е най-необективното съдържание в самия себе си и само най-висшата степен на съзнанието, даже в една форма на душата, която е общо на животните.
"В най-ново време религията все повече е стеснила образованото разширение на нейното съдържание и се е оттеглила в интензивността на религиозноста или на чувството, а именно често в едно такова, което проявява едно твърде бедно и голо съдържание". Така писа Хегел в предговора към второто издание на своята "Енциклопедия на философските науки"/1827 г. /; и той казва по-нататък: "- Докато тя има едно верую, едно учение, една догматика, тя има това, с което философията може да се занимава и в което като такава тя може да се съедини с религията. Но това не трябва отново да се взема според отделящия лош ум, в който е обхваната съвременната религиозност и според който тя си представя и двете така, че едната изключва другата или че те въобще са така разделени, че могат да се съединят само отвън. Напротив в досегашното състояние положението е такова, че религията може без философия, но философията не може без религия, а напротив включва в себе си тази последната.
Истинската религия, религията на духа, трябва да има нещо такова, едно съдържание; духът е по същество съзнание, следователно той е обективно съдържание; като чувство той е най-необективното съдържание в самия себе си и само най-висшата степен на съзнанието, даже в една форма на душата, която е общо на животните.
Само мисленето превръща душата, с която и животните са надарени, в дух; и философията е само едно съзнание върху онова съдържание, върху духа и неговата истина, също и вън формата и вида на онази същност, която го различава от животното и го прави способен за религия". Цялата духовна физиономия на Георг Вилхелм Фридрих Хегел /1770-1831 г. / застана пред нашия дух, когато чуваме от него такива думи, чрез които той искаше да изрази ясно и рязко, че в мисленето, което има съзнание за себе си, той вижда най-висшата дейност на човека, онази, чрез която този последният единствено може да добие едно становище към най-висшите въпроси. Хегел обясняваше чувството на зависимост, считано от Шлайермахер като творец на религиозността, за истински животинско; и той се изказа парадоксално: ако това чувство на зависимост трябваше да съставлява същността на християнството, тогава кучето би било най-добрият християнин. Хегел е една личност, която живее изцяло в елемента на мисленето.
към текста >>
Само мисленето превръща душата, с която и животните са надарени, в
дух
; и философията е само едно съзнание върху онова съдържание, върху
дух
а и неговата истина, също и вън формата и вида на онази същност, която го различава от животното и го прави способен за религия".
Така писа Хегел в предговора към второто издание на своята "Енциклопедия на философските науки"/1827 г. /; и той казва по-нататък: "- Докато тя има едно верую, едно учение, една догматика, тя има това, с което философията може да се занимава и в което като такава тя може да се съедини с религията. Но това не трябва отново да се взема според отделящия лош ум, в който е обхваната съвременната религиозност и според който тя си представя и двете така, че едната изключва другата или че те въобще са така разделени, че могат да се съединят само отвън. Напротив в досегашното състояние положението е такова, че религията може без философия, но философията не може без религия, а напротив включва в себе си тази последната. Истинската религия, религията на духа, трябва да има нещо такова, едно съдържание; духът е по същество съзнание, следователно той е обективно съдържание; като чувство той е най-необективното съдържание в самия себе си и само най-висшата степен на съзнанието, даже в една форма на душата, която е общо на животните.
Само мисленето превръща душата, с която и животните са надарени, в дух; и философията е само едно съзнание върху онова съдържание, върху духа и неговата истина, също и вън формата и вида на онази същност, която го различава от животното и го прави способен за религия".
Цялата духовна физиономия на Георг Вилхелм Фридрих Хегел /1770-1831 г. / застана пред нашия дух, когато чуваме от него такива думи, чрез които той искаше да изрази ясно и рязко, че в мисленето, което има съзнание за себе си, той вижда най-висшата дейност на човека, онази, чрез която този последният единствено може да добие едно становище към най-висшите въпроси. Хегел обясняваше чувството на зависимост, считано от Шлайермахер като творец на религиозността, за истински животинско; и той се изказа парадоксално: ако това чувство на зависимост трябваше да съставлява същността на християнството, тогава кучето би било най-добрият християнин. Хегел е една личност, която живее изцяло в елемента на мисленето. "Понеже човекът е мислещо същество, както здравият човешки ум така и философията не ще се оставят да им се отнеме правото да се издигнат от емпирическия възглед за света до Бога.
към текста >>
Цялата
дух
овна физиономия на Георг Вилхелм Фридрих Хегел /1770-1831 г.
/; и той казва по-нататък: "- Докато тя има едно верую, едно учение, една догматика, тя има това, с което философията може да се занимава и в което като такава тя може да се съедини с религията. Но това не трябва отново да се взема според отделящия лош ум, в който е обхваната съвременната религиозност и според който тя си представя и двете така, че едната изключва другата или че те въобще са така разделени, че могат да се съединят само отвън. Напротив в досегашното състояние положението е такова, че религията може без философия, но философията не може без религия, а напротив включва в себе си тази последната. Истинската религия, религията на духа, трябва да има нещо такова, едно съдържание; духът е по същество съзнание, следователно той е обективно съдържание; като чувство той е най-необективното съдържание в самия себе си и само най-висшата степен на съзнанието, даже в една форма на душата, която е общо на животните. Само мисленето превръща душата, с която и животните са надарени, в дух; и философията е само едно съзнание върху онова съдържание, върху духа и неговата истина, също и вън формата и вида на онази същност, която го различава от животното и го прави способен за религия".
Цялата духовна физиономия на Георг Вилхелм Фридрих Хегел /1770-1831 г.
/ застана пред нашия дух, когато чуваме от него такива думи, чрез които той искаше да изрази ясно и рязко, че в мисленето, което има съзнание за себе си, той вижда най-висшата дейност на човека, онази, чрез която този последният единствено може да добие едно становище към най-висшите въпроси. Хегел обясняваше чувството на зависимост, считано от Шлайермахер като творец на религиозността, за истински животинско; и той се изказа парадоксално: ако това чувство на зависимост трябваше да съставлява същността на християнството, тогава кучето би било най-добрият християнин. Хегел е една личност, която живее изцяло в елемента на мисленето. "Понеже човекът е мислещо същество, както здравият човешки ум така и философията не ще се оставят да им се отнеме правото да се издигнат от емпирическия възглед за света до Бога. Това издигане няма на своята основа нищо друго, освен мислителното, а не просто сетивното, животинско съзерцаване на света".
към текста >>
/ застана пред нашия
дух
, когато чуваме от него такива думи, чрез които той искаше да изрази ясно и рязко, че в мисленето, което има съзнание за себе си, той вижда най-висшата дейност на човека, онази, чрез която този последният единствено може да добие едно становище към най-висшите въпроси.
Но това не трябва отново да се взема според отделящия лош ум, в който е обхваната съвременната религиозност и според който тя си представя и двете така, че едната изключва другата или че те въобще са така разделени, че могат да се съединят само отвън. Напротив в досегашното състояние положението е такова, че религията може без философия, но философията не може без религия, а напротив включва в себе си тази последната. Истинската религия, религията на духа, трябва да има нещо такова, едно съдържание; духът е по същество съзнание, следователно той е обективно съдържание; като чувство той е най-необективното съдържание в самия себе си и само най-висшата степен на съзнанието, даже в една форма на душата, която е общо на животните. Само мисленето превръща душата, с която и животните са надарени, в дух; и философията е само едно съзнание върху онова съдържание, върху духа и неговата истина, също и вън формата и вида на онази същност, която го различава от животното и го прави способен за религия". Цялата духовна физиономия на Георг Вилхелм Фридрих Хегел /1770-1831 г.
/ застана пред нашия дух, когато чуваме от него такива думи, чрез които той искаше да изрази ясно и рязко, че в мисленето, което има съзнание за себе си, той вижда най-висшата дейност на човека, онази, чрез която този последният единствено може да добие едно становище към най-висшите въпроси.
Хегел обясняваше чувството на зависимост, считано от Шлайермахер като творец на религиозността, за истински животинско; и той се изказа парадоксално: ако това чувство на зависимост трябваше да съставлява същността на християнството, тогава кучето би било най-добрият християнин. Хегел е една личност, която живее изцяло в елемента на мисленето. "Понеже човекът е мислещо същество, както здравият човешки ум така и философията не ще се оставят да им се отнеме правото да се издигнат от емпирическия възглед за света до Бога. Това издигане няма на своята основа нищо друго, освен мислителното, а не просто сетивното, животинско съзерцаване на света". Това, което може да се добие чрез себесъзнателно мислене, него Хегел прави съдържание на светогледа.
към текста >>
Научният наблюдател добива своите идеи при отделните неща; ето защо в неговия
дух
те се явяват като отделни, едно от друго.
Научният наблюдател разглежда природата; Хегел разглежда онова, което научният наблюдател изказва върху природата. Чрез своя научен подход първият търси да приведе разнообразието на природните явления до едно единство; той обяснява едно явление от другото; той се стреми към ред, към органически обзор на цялото, което се предлага на неговите сетива като едно неподредено множество. Хегел търси в резултатите на природоизследователя ред и хармоничен обзор. Той прибавя към науката на природата науката на мислите върху природата. Всички мисли, които човек си съставя върху света, съставляват естествено едно единно цяло, както природата също е едно единно цяло.
Научният наблюдател добива своите идеи при отделните неща; ето защо в неговия дух те се явяват като отделни, едно от друго.
Когато ги разглеждаме така едни до други, те се сглобяват в едно цяло, сред което всяко едно е един член. Това цяло на мислите иска да бъде философията на Хегел. Както изследователят на природата, който иска да установи законите на звездното небе, не вярва, че може от тези закони да изгради звездното небе; така и Хегел не вярва, че търсейки закономерните връзки сред света на мислите, може да намери от мислите някакви природонаучни закони, които могат да бъдат установени само чрез опитно наблюдение. Това, което постоянно и отново се твърди, че Хегел е искал да черпи от чистото мислене пълното и неограничено познание на мировото цяло, то не почива на нищо друго, освен на едно наивно криво разбиране на него вия светоглед. Той самият достатъчно ясно е казал: "- Задача на философията е да разбере това, което е; защото това, което е разумно, то е действително, което е действително, то е разумно.
към текста >>
Можем да кажем: - Мисълта съществува първо в света по един несъзнателен начин; след това тя е приета от човешкия
дух
; тя се явява на самата себе си в човешкия
дух
.
От изследователя на природата никой не иска той да създаде звездното небе, въпреки че той прави своите изследвания върху него; възгледите на Хегел се обявяват за безплодни, защото той, който е размислил върху връзката на природните закони, не е създал същевременно тези природни закони. Това, до което стига накрая човекът, който се е задълбочил в нещата, то е тяхната същност. То лежи на тяхната основа. Това, което човекът приема като свои най-висши познания, а същевременно най-дълбоката същност на нещата. Живеещата в човека мисъл е следователно също обективното съдържание на света.
Можем да кажем: - Мисълта съществува първо в света по един несъзнателен начин; след това тя е приета от човешкия дух; тя се явява на самата себе си в човешкия дух.
Така както човекът, когато той насочва погледа в природата, намира накрая мисълта, така също, когато се вглъбява в себе си, той намира накоя мисълта. Както същността на природата са мислите, така и собствената същност на човека е мисълта. Следователно в човешкото себесъзнание мисълта гледа самата себе си. Същността на света идва до самата себе си. Мисълта работи в другите природни създания; нейното действие не е насочено върху самата нея, а върху нещо друго.
към текста >>
От намиращото в самата тази мисъл противоречие той бива изтласкан към една по-висша и по-малко противоречива степен, и после по-нататък, докато стигне до най-високия стадий, при живеещата в самата себе си мисъл, която е най-висшата изява на
дух
а.
Но именно това противоречие е, което му дава възможност да направи от отделните мисли едно цяло построение от мисли. Той търси в мислите това, което е противоречиво. И то е противоречиво, защото мисълта сочи към една по-висока степен на нейното развитие. Следователно чрез съдържащото се в нея противоречие всяка мисъл сочи към една друга, към която тя се стреми в течение на развитието. Така философът може да започне при най-простата мисъл, която е напълно празна от съдържание, при абстрактното битие.
От намиращото в самата тази мисъл противоречие той бива изтласкан към една по-висша и по-малко противоречива степен, и после по-нататък, докато стигне до най-високия стадий, при живеещата в самата себе си мисъл, която е най-висшата изява на духа.
Чрез Хегел е изразен основният характер на по-новия стремеж на светогледа. Гръцкият дух познава мисълта като възприятие; по-новият дух я познава като собствено произведение на душата. Хегел проследява съзерцавайки създанията на себесъзнанието, като излага своя светоглед. Следователно първо той има работа само със себесъзнанието и с неговите произведения. Но след това дейността на това събесъзнание става за него една такава, в която това събесъзнание се чувства свързано с мировия Дух.
към текста >>
Гръцкият
дух
познава мисълта като възприятие; по-новият
дух
я познава като собствено произведение на душата.
И то е противоречиво, защото мисълта сочи към една по-висока степен на нейното развитие. Следователно чрез съдържащото се в нея противоречие всяка мисъл сочи към една друга, към която тя се стреми в течение на развитието. Така философът може да започне при най-простата мисъл, която е напълно празна от съдържание, при абстрактното битие. От намиращото в самата тази мисъл противоречие той бива изтласкан към една по-висша и по-малко противоречива степен, и после по-нататък, докато стигне до най-високия стадий, при живеещата в самата себе си мисъл, която е най-висшата изява на духа. Чрез Хегел е изразен основният характер на по-новия стремеж на светогледа.
Гръцкият дух познава мисълта като възприятие; по-новият дух я познава като собствено произведение на душата.
Хегел проследява съзерцавайки създанията на себесъзнанието, като излага своя светоглед. Следователно първо той има работа само със себесъзнанието и с неговите произведения. Но след това дейността на това събесъзнание става за него една такава, в която това събесъзнание се чувства свързано с мировия Дух. Гръцкият мислител съзерцава света и това съзерцание му дава пояснение върху същността на света. По-новият мислител в лицето на Хегел иска да се вживее в творящия свят, да се пренесе в него; тогава той вярва, че открива самия себе си в този свят и оставя де се изрази чрез него това, което Духът на света изговаря като своя същност, при което тази същност на мировия Дух присъства живо в себесъзнанието.
към текста >>
Но след това дейността на това събесъзнание става за него една такава, в която това събесъзнание се чувства свързано с мировия
Дух
.
От намиращото в самата тази мисъл противоречие той бива изтласкан към една по-висша и по-малко противоречива степен, и после по-нататък, докато стигне до най-високия стадий, при живеещата в самата себе си мисъл, която е най-висшата изява на духа. Чрез Хегел е изразен основният характер на по-новия стремеж на светогледа. Гръцкият дух познава мисълта като възприятие; по-новият дух я познава като собствено произведение на душата. Хегел проследява съзерцавайки създанията на себесъзнанието, като излага своя светоглед. Следователно първо той има работа само със себесъзнанието и с неговите произведения.
Но след това дейността на това събесъзнание става за него една такава, в която това събесъзнание се чувства свързано с мировия Дух.
Гръцкият мислител съзерцава света и това съзерцание му дава пояснение върху същността на света. По-новият мислител в лицето на Хегел иска да се вживее в творящия свят, да се пренесе в него; тогава той вярва, че открива самия себе си в този свят и оставя де се изрази чрез него това, което Духът на света изговаря като своя същност, при което тази същност на мировия Дух присъства живо в себесъзнанието. Това, което Платон е сред гръцкия свят, това е Хегел сред по-новия свят. Платон издига съзерцаващия поглед на духа до идейния свят и чрез този съзерцаващ поглед се стреми да схване тайната на душата; Хегел прави душата да се потопи в мировия Дух и после, след като се е потопила, той е кара да разгърне своя вътрешен живот. Така тя съизживява като собствен живот това, което мировият Дух живее, в който тя се е потопила.
към текста >>
По-новият мислител в лицето на Хегел иска да се вживее в творящия свят, да се пренесе в него; тогава той вярва, че открива самия себе си в този свят и оставя де се изрази чрез него това, което
Дух
ът на света изговаря като своя същност, при което тази същност на мировия
Дух
присъства живо в себесъзнанието.
Гръцкият дух познава мисълта като възприятие; по-новият дух я познава като собствено произведение на душата. Хегел проследява съзерцавайки създанията на себесъзнанието, като излага своя светоглед. Следователно първо той има работа само със себесъзнанието и с неговите произведения. Но след това дейността на това събесъзнание става за него една такава, в която това събесъзнание се чувства свързано с мировия Дух. Гръцкият мислител съзерцава света и това съзерцание му дава пояснение върху същността на света.
По-новият мислител в лицето на Хегел иска да се вживее в творящия свят, да се пренесе в него; тогава той вярва, че открива самия себе си в този свят и оставя де се изрази чрез него това, което Духът на света изговаря като своя същност, при което тази същност на мировия Дух присъства живо в себесъзнанието.
Това, което Платон е сред гръцкия свят, това е Хегел сред по-новия свят. Платон издига съзерцаващия поглед на духа до идейния свят и чрез този съзерцаващ поглед се стреми да схване тайната на душата; Хегел прави душата да се потопи в мировия Дух и после, след като се е потопила, той е кара да разгърне своя вътрешен живот. Така тя съизживява като собствен живот това, което мировият Дух живее, в който тя се е потопила. Следователно Хегел е обхванал човешкия дух при неговата най-висша дейност, мисленето, и след това се стреми да покаже, какъв смисъл сред мировото цяло има тази най-висша дейност. Тя представлява събитието, в което разлятото в целия свят първично същество намира отново себе си.
към текста >>
Платон издига съзерцаващия поглед на
дух
а до идейния свят и чрез този съзерцаващ поглед се стреми да схване тайната на душата; Хегел прави душата да се потопи в мировия
Дух
и после, след като се е потопила, той е кара да разгърне своя вътрешен живот.
Следователно първо той има работа само със себесъзнанието и с неговите произведения. Но след това дейността на това събесъзнание става за него една такава, в която това събесъзнание се чувства свързано с мировия Дух. Гръцкият мислител съзерцава света и това съзерцание му дава пояснение върху същността на света. По-новият мислител в лицето на Хегел иска да се вживее в творящия свят, да се пренесе в него; тогава той вярва, че открива самия себе си в този свят и оставя де се изрази чрез него това, което Духът на света изговаря като своя същност, при което тази същност на мировия Дух присъства живо в себесъзнанието. Това, което Платон е сред гръцкия свят, това е Хегел сред по-новия свят.
Платон издига съзерцаващия поглед на духа до идейния свят и чрез този съзерцаващ поглед се стреми да схване тайната на душата; Хегел прави душата да се потопи в мировия Дух и после, след като се е потопила, той е кара да разгърне своя вътрешен живот.
Така тя съизживява като собствен живот това, което мировият Дух живее, в който тя се е потопила. Следователно Хегел е обхванал човешкия дух при неговата най-висша дейност, мисленето, и след това се стреми да покаже, какъв смисъл сред мировото цяло има тази най-висша дейност. Тя представлява събитието, в което разлятото в целия свят първично същество намира отново себе си. Най-висшите действия, чрез които става отново намиране, са изкуството, религията и философията. В произведението на природата съществува мисълта; но тук тя е отчуждена от себе си; тя не се явява в нейната първична форма.
към текста >>
Така тя съизживява като собствен живот това, което мировият
Дух
живее, в който тя се е потопила.
Но след това дейността на това събесъзнание става за него една такава, в която това събесъзнание се чувства свързано с мировия Дух. Гръцкият мислител съзерцава света и това съзерцание му дава пояснение върху същността на света. По-новият мислител в лицето на Хегел иска да се вживее в творящия свят, да се пренесе в него; тогава той вярва, че открива самия себе си в този свят и оставя де се изрази чрез него това, което Духът на света изговаря като своя същност, при което тази същност на мировия Дух присъства живо в себесъзнанието. Това, което Платон е сред гръцкия свят, това е Хегел сред по-новия свят. Платон издига съзерцаващия поглед на духа до идейния свят и чрез този съзерцаващ поглед се стреми да схване тайната на душата; Хегел прави душата да се потопи в мировия Дух и после, след като се е потопила, той е кара да разгърне своя вътрешен живот.
Така тя съизживява като собствен живот това, което мировият Дух живее, в който тя се е потопила.
Следователно Хегел е обхванал човешкия дух при неговата най-висша дейност, мисленето, и след това се стреми да покаже, какъв смисъл сред мировото цяло има тази най-висша дейност. Тя представлява събитието, в което разлятото в целия свят първично същество намира отново себе си. Най-висшите действия, чрез които става отново намиране, са изкуството, религията и философията. В произведението на природата съществува мисълта; но тук тя е отчуждена от себе си; тя не се явява в нейната първична форма. Когато гледаме един действителен лъв, той не е нищо друго освен въплъщението на мисълта "лъв"; но тук не става дума за мисълта на лъва, а за телесното същество; самото това същество не се интересува от мисълта.
към текста >>
Следователно Хегел е обхванал човешкия
дух
при неговата най-висша дейност, мисленето, и след това се стреми да покаже, какъв смисъл сред мировото цяло има тази най-висша дейност.
Гръцкият мислител съзерцава света и това съзерцание му дава пояснение върху същността на света. По-новият мислител в лицето на Хегел иска да се вживее в творящия свят, да се пренесе в него; тогава той вярва, че открива самия себе си в този свят и оставя де се изрази чрез него това, което Духът на света изговаря като своя същност, при което тази същност на мировия Дух присъства живо в себесъзнанието. Това, което Платон е сред гръцкия свят, това е Хегел сред по-новия свят. Платон издига съзерцаващия поглед на духа до идейния свят и чрез този съзерцаващ поглед се стреми да схване тайната на душата; Хегел прави душата да се потопи в мировия Дух и после, след като се е потопила, той е кара да разгърне своя вътрешен живот. Така тя съизживява като собствен живот това, което мировият Дух живее, в който тя се е потопила.
Следователно Хегел е обхванал човешкия дух при неговата най-висша дейност, мисленето, и след това се стреми да покаже, какъв смисъл сред мировото цяло има тази най-висша дейност.
Тя представлява събитието, в което разлятото в целия свят първично същество намира отново себе си. Най-висшите действия, чрез които става отново намиране, са изкуството, религията и философията. В произведението на природата съществува мисълта; но тук тя е отчуждена от себе си; тя не се явява в нейната първична форма. Когато гледаме един действителен лъв, той не е нищо друго освен въплъщението на мисълта "лъв"; но тук не става дума за мисълта на лъва, а за телесното същество; самото това същество не се интересува от мисълта. Едва когато аз искам да го разбера, аз търся мисълта.
към текста >>
На езика на Хегел, в който Бог се изказва в мислителното съдържание на света, и се проявява в самото човешко събесъзнание, това би гласило: От произведенията на изкуството гледат човека най-висшите откровения на света, които в действителност му са достъпни само в неговия собствен
дух
.
Телесно то съществува тук само затова, за да направя да се изяви на него мисълта. Човекът създава произведения на изкуството, за да има също и като външна гледка това, което той иначе схваща при нещата само в мисли. Мисълта може да се яви в действителност в нейната собствена форма само в човешкото себесъзнание. Това, което в действителност се явява само тук, човек го отпечатва в сетивната материя, за да се яви то видимо и в тази материя. Когато Гьоте стоеше пред произведенията на изкуството на гърците, тогава от него се изтръгна изказването: Тук има необходимост, тук е Бог.
На езика на Хегел, в който Бог се изказва в мислителното съдържание на света, и се проявява в самото човешко събесъзнание, това би гласило: От произведенията на изкуството гледат човека най-висшите откровения на света, които в действителност му са достъпни само в неговия собствен дух.
Философията съдържа мисълта в нейната съвършено чиста форма, в нейната първична същност. Най-висшата форма на изява, която може да приеме божественото Първично същество, светът на мислите, се съдържа във философията. В смисъла на Хегел можем да кажем: Целият свят е божествен, т.е. изпълнен с мисли, обаче във философията божественото се явява съвсем непосредствено в неговата божественост, докато в другите явления то приема формите на небожественото. Между изкуството и философията стои религията.
към текста >>
Този е случаят и при изкуството; обаче при него образът е такъв, че той е зает отвъншното възприятие; в образите на религията са о
дух
отворени.
Най-висшата форма на изява, която може да приеме божественото Първично същество, светът на мислите, се съдържа във философията. В смисъла на Хегел можем да кажем: Целият свят е божествен, т.е. изпълнен с мисли, обаче във философията божественото се явява съвсем непосредствено в неговата божественост, докато в другите явления то приема формите на небожественото. Между изкуството и философията стои религията. В това последната мисълта не живее още като чиста мисъл, а в образа, в символа.
Този е случаят и при изкуството; обаче при него образът е такъв, че той е зает отвъншното възприятие; в образите на религията са одухотворени.
Всички други човешки изяви на живота се отнасят към тези най-висши форми на изявата като несъвършени предварителни степени. От такива предварителни степени е съставен целият исторически живот на човечеството. Ето защо, който проследява външното развитие на историческите явления, ще намери някои неща, които не отговарят на чистата мисъл, която е обект на разума. Обаче който гледа по-дълбоко, той ще види, че все пак в историческото развитие се осъществява разумната мисъл. Обаче тя се осъществява в една форма, която в нейната непосредствена външност се явява небожествена.
към текста >>
И именно това е важното, че в цялостта на историята се осъществява мисълта, историческият миров
дух
.
От такива предварителни степени е съставен целият исторически живот на човечеството. Ето защо, който проследява външното развитие на историческите явления, ще намери някои неща, които не отговарят на чистата мисъл, която е обект на разума. Обаче който гледа по-дълбоко, той ще види, че все пак в историческото развитие се осъществява разумната мисъл. Обаче тя се осъществява в една форма, която в нейната непосредствена външност се явява небожествена. Ето защо в цялост можем все пак да кажем: "- Всичко действително е разумно".
И именно това е важното, че в цялостта на историята се осъществява мисълта, историческият миров дух.
Отделният индивид е само един инструмент на осъществяването на целите на този миров Дух. Понеже Хегел познава в мисълта най-висшата същност на света, затова той изисква от индивида той да се подчинява на общите, царуващи в развитието на света мисли. "Това са великите хора в историята, чиито същински частни цели съдържат субстанциалното, което е волята на мировия Дух. Това съдържание е тяхната истинска сила; то се намира в общия несъзнателен инстинкт на хората; те вътрешно са тласкани към това и само на това се крепи този, който е приел в своя интерес изпълнението на една такава цел. Народите не му се възпротивяват, напротив се събират около неговото знаме; той им показва и изпълнява това, което е тяхна собствена цел.
към текста >>
Отделният индивид е само един инструмент на осъществяването на целите на този миров
Дух
.
Ето защо, който проследява външното развитие на историческите явления, ще намери някои неща, които не отговарят на чистата мисъл, която е обект на разума. Обаче който гледа по-дълбоко, той ще види, че все пак в историческото развитие се осъществява разумната мисъл. Обаче тя се осъществява в една форма, която в нейната непосредствена външност се явява небожествена. Ето защо в цялост можем все пак да кажем: "- Всичко действително е разумно". И именно това е важното, че в цялостта на историята се осъществява мисълта, историческият миров дух.
Отделният индивид е само един инструмент на осъществяването на целите на този миров Дух.
Понеже Хегел познава в мисълта най-висшата същност на света, затова той изисква от индивида той да се подчинява на общите, царуващи в развитието на света мисли. "Това са великите хора в историята, чиито същински частни цели съдържат субстанциалното, което е волята на мировия Дух. Това съдържание е тяхната истинска сила; то се намира в общия несъзнателен инстинкт на хората; те вътрешно са тласкани към това и само на това се крепи този, който е приел в своя интерес изпълнението на една такава цел. Народите не му се възпротивяват, напротив се събират около неговото знаме; той им показва и изпълнява това, което е тяхна собствена цел. Ако хвърлим по-нататък един поглед върху съдбата на тези световноисторически индивиди, те са имали щастието да бъдат ръководители на една цел, която е била една степен на всеобщия Дух.
към текста >>
"Това са великите хора в историята, чиито същински частни цели съдържат субстанциалното, което е волята на мировия
Дух
.
Обаче тя се осъществява в една форма, която в нейната непосредствена външност се явява небожествена. Ето защо в цялост можем все пак да кажем: "- Всичко действително е разумно". И именно това е важното, че в цялостта на историята се осъществява мисълта, историческият миров дух. Отделният индивид е само един инструмент на осъществяването на целите на този миров Дух. Понеже Хегел познава в мисълта най-висшата същност на света, затова той изисква от индивида той да се подчинява на общите, царуващи в развитието на света мисли.
"Това са великите хора в историята, чиито същински частни цели съдържат субстанциалното, което е волята на мировия Дух.
Това съдържание е тяхната истинска сила; то се намира в общия несъзнателен инстинкт на хората; те вътрешно са тласкани към това и само на това се крепи този, който е приел в своя интерес изпълнението на една такава цел. Народите не му се възпротивяват, напротив се събират около неговото знаме; той им показва и изпълнява това, което е тяхна собствена цел. Ако хвърлим по-нататък един поглед върху съдбата на тези световноисторически индивиди, те са имали щастието да бъдат ръководители на една цел, която е била една степен на всеобщия Дух. Като си служи разумът с тези инструменти, ние можем да наречем това една негова хитрост, защото ги прави да изпълняват неговите собствени цели с целия огън на страстта, и не само се запознава невредим, а изкарва самия себе си наяве. Частното е повечето пъти твърде малко в сравнение с общото; индивидите биват пожертвани и изоставени.
към текста >>
Ако хвърлим по-нататък един поглед върху съдбата на тези световноисторически индивиди, те са имали щастието да бъдат ръководители на една цел, която е била една степен на всеобщия
Дух
.
Отделният индивид е само един инструмент на осъществяването на целите на този миров Дух. Понеже Хегел познава в мисълта най-висшата същност на света, затова той изисква от индивида той да се подчинява на общите, царуващи в развитието на света мисли. "Това са великите хора в историята, чиито същински частни цели съдържат субстанциалното, което е волята на мировия Дух. Това съдържание е тяхната истинска сила; то се намира в общия несъзнателен инстинкт на хората; те вътрешно са тласкани към това и само на това се крепи този, който е приел в своя интерес изпълнението на една такава цел. Народите не му се възпротивяват, напротив се събират около неговото знаме; той им показва и изпълнява това, което е тяхна собствена цел.
Ако хвърлим по-нататък един поглед върху съдбата на тези световноисторически индивиди, те са имали щастието да бъдат ръководители на една цел, която е била една степен на всеобщия Дух.
Като си служи разумът с тези инструменти, ние можем да наречем това една негова хитрост, защото ги прави да изпълняват неговите собствени цели с целия огън на страстта, и не само се запознава невредим, а изкарва самия себе си наяве. Частното е повечето пъти твърде малко в сравнение с общото; индивидите биват пожертвани и изоставени. Следователно мировата история се представя като борба на индивидите и в полето на тази особеност работите вървят съвсем естествено. Както в животинската природа запазването на живота е цел и инстинкт на отделното животно, но както тук има надмощие разумът, общото и отделните индивиди отпадат, така става и в духовния свят. Страстите се унищожават взаимно; единствено разумът бди, преследва своята цел и се налага".
към текста >>
Както в животинската природа запазването на живота е цел и инстинкт на отделното животно, но както тук има надмощие разумът, общото и отделните индивиди отпадат, така става и в
дух
овния свят.
Народите не му се възпротивяват, напротив се събират около неговото знаме; той им показва и изпълнява това, което е тяхна собствена цел. Ако хвърлим по-нататък един поглед върху съдбата на тези световноисторически индивиди, те са имали щастието да бъдат ръководители на една цел, която е била една степен на всеобщия Дух. Като си служи разумът с тези инструменти, ние можем да наречем това една негова хитрост, защото ги прави да изпълняват неговите собствени цели с целия огън на страстта, и не само се запознава невредим, а изкарва самия себе си наяве. Частното е повечето пъти твърде малко в сравнение с общото; индивидите биват пожертвани и изоставени. Следователно мировата история се представя като борба на индивидите и в полето на тази особеност работите вървят съвсем естествено.
Както в животинската природа запазването на живота е цел и инстинкт на отделното животно, но както тук има надмощие разумът, общото и отделните индивиди отпадат, така става и в духовния свят.
Страстите се унищожават взаимно; единствено разумът бди, преследва своята цел и се налага". Отделният човек може да обхване всемирния Дух само в съзерцанието, в своето мислене. Само в съзерцанието на света Бог е напълно присъстващ в него. Там, където човекът действа, там, където той се намесва в дейния живот, там той е един член и затова може само като член да участва във всеобщия Разум. От такива мисли произтича също Хегеловото учение за държавата.
към текста >>
Отделният човек може да обхване всемирния
Дух
само в съзерцанието, в своето мислене.
Като си служи разумът с тези инструменти, ние можем да наречем това една негова хитрост, защото ги прави да изпълняват неговите собствени цели с целия огън на страстта, и не само се запознава невредим, а изкарва самия себе си наяве. Частното е повечето пъти твърде малко в сравнение с общото; индивидите биват пожертвани и изоставени. Следователно мировата история се представя като борба на индивидите и в полето на тази особеност работите вървят съвсем естествено. Както в животинската природа запазването на живота е цел и инстинкт на отделното животно, но както тук има надмощие разумът, общото и отделните индивиди отпадат, така става и в духовния свят. Страстите се унищожават взаимно; единствено разумът бди, преследва своята цел и се налага".
Отделният човек може да обхване всемирния Дух само в съзерцанието, в своето мислене.
Само в съзерцанието на света Бог е напълно присъстващ в него. Там, където човекът действа, там, където той се намесва в дейния живот, там той е един член и затова може само като член да участва във всеобщия Разум. От такива мисли произтича също Хегеловото учение за държавата. Със своето мислене човекът е сам; със своите деяния той е член на обществото. Разумното устройство на обществото, мисълта, която го прониква, е държавата.
към текста >>
Обаче тя има съвършено друго отношение към индивида; тъй като държавата е обективен
дух
, то и самият индивид има обективност, истинност и моралност, доколкото той е член на държавата.
Защото мисълта е същността на нещата. Едно произведение на природата няма в своята сила, в своята власт да направи мисълта да се яви в нейната най-висша форма; човекът има тази власт. Ето защо той ще постигне своето определение тогава, когато стане носител на мисълта. Тъй като държавата е осъществената мисъл, а отделният човек само един член в нея, следва, че човекът трябва да служи на държавата, а не държавата на човека. "Когато държавата се смесва с буржоазното общество и нейното определение е заложено в осигуряването и опазването на собствеността и на личната свобода, тогава интересът на отделните хора като такъв е последната цел, за която те са обединени, и от това следва също, че да бъдеш член на държавата е нещо произволно.
Обаче тя има съвършено друго отношение към индивида; тъй като държавата е обективен дух, то и самият индивид има обективност, истинност и моралност, доколкото той е член на държавата.
Обединението като такова е истинското съдържание и цел и определението на индивидите, да водят един общ живот; тяхното по-нататъшно задоволяване, дейност и начин на поведение имат за изходна точка и резултат това субстанционално и общовалидно положение". Как стои въпросът със свободата в едно такова схващане на живота? Понятието на една свобода, което признава на отделната човешка личност едно безусловно право, сама да си поставя целта и определението на своята дейност, не важи за Хегел. Защото каква стойност би имало, ако тази отделна личност не би вземала своята цел, от разумния свят на мислите, а би се решавала според един пълен произвол? Според мнението на Хегел това би било именно несвободата.
към текста >>
Държавата е
дух
ът, който стои в света и се осъществява съзнателно в него, докато в природата той се осъществява като нещо друго, като спящ
дух
... Фактът, че държавата съществува, това означава, че Бог ходи в света; неговата основа е силата на разума осъществяващ се като воля".
Такъв един индивид не би отговарял на неговата същност; той би бил несъвършен. Един такъв индивид може да иска да осъществи само своята същност; и способността да направи това с неговата свобода. Обаче тази негова същност е въплътено в държавата. Ако човек действа в смисъла на държавата, той действа следователно свободно. "Държавата по себе си и за себе си е моралното цяло, осъществяване на свободата и абсолютната цел на разума е, свободата ще бъде действително.
Държавата е духът, който стои в света и се осъществява съзнателно в него, докато в природата той се осъществява като нещо друго, като спящ дух... Фактът, че държавата съществува, това означава, че Бог ходи в света; неговата основа е силата на разума осъществяващ се като воля".
За Хегел никъде не са важни нещата като такива, а важно е само разумното, мисловно съдържание на същите. Както в полето на разглеждането на света навсякъде той търсеше мислите, така също той искаше да знае живото ръководен от гледна точка на мисълта. Ето защо той водеше борба против неопределените идеали за държавата и обществото и се явяваше като защитник на действително съществуващото. Който мечтае за един неопределен идеал в бъдещето, той вярва, според мнението на Хегел, че всеобщия разум е очаквал него, за да се яви. На такъв един човек трябва особено да се изясни, че във всичко действително има вече разумност.
към текста >>
Дух
ът на човека, да знае за Бога, е самият божи
дух
".
Ние виждаме това от изказвания като тези: "Най-богатото е най-конкретното и най-субективното, и това, което се оттегля в най-простата дълбочина, е най-мощното и най-обхватното. Най-високият, най-заостреният връх е чистата личност, която само чрез абсолютната диалектика, която е нейната природа, обхваща и държи в себе си също така много всичко, понеже прави от себе си най-свободното, най-простото същество, което е първата непосредственост и всеобщност". Но, за да стане "чиста личност" отделният човек трябва да се проникне с цялата разумност и да я направи свое себе. Защото чистата "личност" е същевременно най-висшето, до което човек може да се развие възходящо, но той съвсем не е такава личност на природата. Когато се е издигнал дотам, тогава за него са валидни думите на Хегел: "Че човекът знае за Бога, това според съществената общност е едно общо знание, защото човек знае за Бога само дотолкова, доколкото Бог знае за себе си в човека: Това знание е себесъзнание на Бога, но също така едно негово знание за човека, и това знание на Бога за човека е знание на човека за Бога.
Духът на човека, да знае за Бога, е самият божи дух".
Само човек, в когото подобно нещо е осъществено, заслужава, според мнението на Хегел, в най-висшия смисъл на думата името личност. Защото в него разум и индивидуалност се сливат в едно; той осъществява Бога в самия себе си, на когото дава в своето съзнание органа, да съзерцава самия себе си. Всички мисли биха останали отвлечени, несъзнателни идейни формации, ако те не бяха добили в човека жива действителност. Без човека Бог не би съществувал в неговото най-висше съвършенство. Той би бил незавършеното мирово същество.
към текста >>
Тя трябва един вид да покаже, какъв е Бог в неговата най-вътрешна вечна същност преди сътворението на природата и на ограничения
дух
.
Той не би знаел нищо за себе си. Хегел е описал този Бог преди неговото осъществява не в живота. Логиката съставлява съдържанието на това описание. Тя е едно построение от безжизнени, сковани, неми мисли. Хегел нарича самата тази логика "царство на сенките".
Тя трябва един вид да покаже, какъв е Бог в неговата най-вътрешна вечна същност преди сътворението на природата и на ограничения дух.
Но тъй като себесърцанието принадлежи по необходимост на същността на Бога, съдържанието на логиката е още мъртвия Бог, който желае съществуването. В действителност това царство на чистата, отвлечена истина не съществува никъде; само нашият ум може да го отдели от живата действителност. В смисъла на Хегел никъде няма някакво съществуващо, завършено първично Същество, а само едно такова, което е във вечно движение, в постоянно развитие. Тази вечна Същност е "вечно действителната Истина, в която вечно действащият Разум е свободен за себе си, и за която необходимостта, природата и историята служейки само на нейната изява са съсъдове на нейната слава". Как в човека светът на мислите схваща самият себе си, това искаше Хегел да опише.
към текста >>
И както цветът не съществува преди неговото раждане, така и мислителното съдържание на света, което се ражда в човешкия
дух
, не съществува предварително.
Той е изразил в друга форма възгледа на Гьоте: "Когато здравата при рода на човека действа като едно цяло, когато той се чувствува в света като в едно велико, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното задоволство му гарантира едно чисто, свободно очарование, тогава вселената, ако тя би искала да чувства себе си, би възкликнала като достигнала своята цел и би се удивила на върха на своето развитие и същество". Преведено на езика на Хегел това гласи: Когато мислейки човек изживява своето собствено същество, тогава този акт няма само едно индивидуално, лично значение, а универсално значение; в себепознанието на човека същността на последната достига своя връх, своето съвършенство, без което тя би била само фрагмент. Хегеловата представа на познанието схваща това познание не като едно долавяне на едно съдържание, което без него съществува завършено някъде в света, не като една дейност, която създава изображения на действителните процеси. Това, което в смисъла на Хегел се създава в мислителното познание, то не съществува иначе никъде в света, а само в познанието. Както растението произвежда на дадена степен на своето развитие цвета, така и вселената създава съдържанието на човешкото познание.
И както цветът не съществува преди неговото раждане, така и мислителното съдържание на света, което се ражда в човешкия дух, не съществува предварително.
Един светоглед, който е на мнение, че в познанието трябва да се ражда само изображения, копия на вече съществуващото съдържание, прави от човека един ленив зрител на света, който и без него би бил напълно завършен в себе си. Напротив Хегел прави човека деен сътрудник на мировия процес, на който без него би му липсвал върхът. Грилнарцер е охарактеризирал по свой начин мнението на Хегел върху отношението на мисленето към света в своето знаменито изказване: Възможно е ти да ни учиш пророчески божественото мислене. Но, приятелю, ти положително съсипваш човешкото мислене.
към текста >>
Това мислене, което не се позовава на нищо външно, на никакъв предмет, се явява на Грилнарцер като един унищожител на мисленето, което ни дава изменения върху разпрострените във време и пространство разнообразни неща на сетивната и
дух
овната действителност.
Но ако искаме да се издигнем до най-високата гледна точка, до която може да възлезе човек, тогава ние трябва също да се страхуваме да запитаме също още, що е самата мисъл. Но за целта ние нямаме никакво друго средство освен само пак мисълта. Следователно в най-висшето познание мисълта схваща самата себе си. Тя не пита вече за едно съвпадение с нещо друго. Тя има работа единствено само със себе си.
Това мислене, което не се позовава на нищо външно, на никакъв предмет, се явява на Грилнарцер като един унищожител на мисленето, което ни дава изменения върху разпрострените във време и пространство разнообразни неща на сетивната и духовната действителност.
Но както живописецът не разрушава природата, когато предава нейните линии и багри върху платното, така и мислителят не разрушава идеите на природата, когато ги изразява в тяхната духовна чистота. Знаменателно е, че някои хора искат да виждат именно в мисленето един враждебен на действителността елемент, защото то абстрахира от пълнотата на сетивното съдържание. Но не абстрахира ли живописецът, когато той предава само багри, тон и линии, от всички останали признаци на един предмет? Хегел е посрещал всички подобни възражения със своето прекрасно шегуване. Когато действащото в света първично същество "се подхлъзва и от почвата върху която се разхожда, пада във водата, то се превръща в една риба, в нещо органическо, живо.
към текста >>
Но както живописецът не разрушава природата, когато предава нейните линии и багри върху платното, така и мислителят не разрушава идеите на природата, когато ги изразява в тяхната
дух
овна чистота.
Но за целта ние нямаме никакво друго средство освен само пак мисълта. Следователно в най-висшето познание мисълта схваща самата себе си. Тя не пита вече за едно съвпадение с нещо друго. Тя има работа единствено само със себе си. Това мислене, което не се позовава на нищо външно, на никакъв предмет, се явява на Грилнарцер като един унищожител на мисленето, което ни дава изменения върху разпрострените във време и пространство разнообразни неща на сетивната и духовната действителност.
Но както живописецът не разрушава природата, когато предава нейните линии и багри върху платното, така и мислителят не разрушава идеите на природата, когато ги изразява в тяхната духовна чистота.
Знаменателно е, че някои хора искат да виждат именно в мисленето един враждебен на действителността елемент, защото то абстрахира от пълнотата на сетивното съдържание. Но не абстрахира ли живописецът, когато той предава само багри, тон и линии, от всички останали признаци на един предмет? Хегел е посрещал всички подобни възражения със своето прекрасно шегуване. Когато действащото в света първично същество "се подхлъзва и от почвата върху която се разхожда, пада във водата, то се превръща в една риба, в нещо органическо, живо. Когато сега то също така се подхлъзва и пада в чистото мислене защото също и чистото мислене не трябва да бъде негова почва -, то трябва, цопвайки в това мислене, да стане нещо лошо, ограничено, за което всъщност трябва да се срамуваме да говорим, ако това не би станало полуслужебно и понеже не трябва да отричаме, че съществува една логика.
към текста >>
От живота във външния свят, от задоволяването на чисто сетивното съществуване той се издига до разбирането на своето
дух
овно същество, на своя собствен вътрешен свят.
Говори се напълно в смисъла на Хегел, когато се казва, че първичното същество е създало природата и човека; стигнало до тази точка, то вече проявява скромност и изоставя на човека да създаде, наред с външния свят и със самия него, още и мислите върху нещата. Така първичното Същество твори в съюз с човека цялото съдържание на света. Човекът е съ-творец на битието, а не ленив зрител, не познаващо същество, което преживя това, което би съществувало и без неговото съществуване. Това, което човекът е в неговото най-вътрешно съществуване, той не е чрез нищо друго, а чрез самия себе си. Ето защо Хегел разглежда и свободата не като един божествен дар, който е бил сложен веднъж за вина и в люлката на човека, а като един резултат, до който той стига постепенно в течение на своето развитие.
От живота във външния свят, от задоволяването на чисто сетивното съществуване той се издига до разбирането на своето духовно същество, на своя собствен вътрешен свят.
Чрез това той става също независим отвъншния свят; той следва своята вътрешна същност. Духът на народа съдържа природна необходимост и по отношение на своите нрави се чувства напълно зависими от това, което вън от отделния човек е нрави и обичаи, морален възглед. Обаче постепенно личността се освобождава чрез борба от този заложен във външния свят морален възглед и прониква в своята вътрешност, като познава, че може да развие за себе си морални възгледи и да си даде морални предписания от своята вътрешност, от своя собствен дух. Човек се издига до съзерцаването на царуващото в него първично същество, което е също и извор на неговата моралност. Той търси своите морални заповеди вече не във външния свят, а в своята собствена душа.
към текста >>
Дух
ът на народа съдържа природна необходимост и по отношение на своите нрави се чувства напълно зависими от това, което вън от отделния човек е нрави и обичаи, морален възглед.
Човекът е съ-творец на битието, а не ленив зрител, не познаващо същество, което преживя това, което би съществувало и без неговото съществуване. Това, което човекът е в неговото най-вътрешно съществуване, той не е чрез нищо друго, а чрез самия себе си. Ето защо Хегел разглежда и свободата не като един божествен дар, който е бил сложен веднъж за вина и в люлката на човека, а като един резултат, до който той стига постепенно в течение на своето развитие. От живота във външния свят, от задоволяването на чисто сетивното съществуване той се издига до разбирането на своето духовно същество, на своя собствен вътрешен свят. Чрез това той става също независим отвъншния свят; той следва своята вътрешна същност.
Духът на народа съдържа природна необходимост и по отношение на своите нрави се чувства напълно зависими от това, което вън от отделния човек е нрави и обичаи, морален възглед.
Обаче постепенно личността се освобождава чрез борба от този заложен във външния свят морален възглед и прониква в своята вътрешност, като познава, че може да развие за себе си морални възгледи и да си даде морални предписания от своята вътрешност, от своя собствен дух. Човек се издига до съзерцаването на царуващото в него първично същество, което е също и извор на неговата моралност. Той търси своите морални заповеди вече не във външния свят, а в своята собствена душа. Той прави себе си все повече зависим от себе си /§ 552 от Хегеловата "Енциклопедия на философските науки"/. Следователно тази независимост, тази свобода не е нещо, което се пада предварително на човека, тя е добита в течение на историческото развитие.
към текста >>
Обаче постепенно личността се освобождава чрез борба от този заложен във външния свят морален възглед и прониква в своята вътрешност, като познава, че може да развие за себе си морални възгледи и да си даде морални предписания от своята вътрешност, от своя собствен
дух
.
Това, което човекът е в неговото най-вътрешно съществуване, той не е чрез нищо друго, а чрез самия себе си. Ето защо Хегел разглежда и свободата не като един божествен дар, който е бил сложен веднъж за вина и в люлката на човека, а като един резултат, до който той стига постепенно в течение на своето развитие. От живота във външния свят, от задоволяването на чисто сетивното съществуване той се издига до разбирането на своето духовно същество, на своя собствен вътрешен свят. Чрез това той става също независим отвъншния свят; той следва своята вътрешна същност. Духът на народа съдържа природна необходимост и по отношение на своите нрави се чувства напълно зависими от това, което вън от отделния човек е нрави и обичаи, морален възглед.
Обаче постепенно личността се освобождава чрез борба от този заложен във външния свят морален възглед и прониква в своята вътрешност, като познава, че може да развие за себе си морални възгледи и да си даде морални предписания от своята вътрешност, от своя собствен дух.
Човек се издига до съзерцаването на царуващото в него първично същество, което е също и извор на неговата моралност. Той търси своите морални заповеди вече не във външния свят, а в своята собствена душа. Той прави себе си все повече зависим от себе си /§ 552 от Хегеловата "Енциклопедия на философските науки"/. Следователно тази независимост, тази свобода не е нещо, което се пада предварително на човека, тя е добита в течение на историческото развитие. Световната история е напредъкът на човечеството в съзнанието на свободата.
към текста >>
Благодарение на това, че Хегел вижда в най-висшите прояви на човешкия
дух
процеси, в които първичното същество на света намира завършека на своето развитие, на своето ставане, за него всички други явления стават предварителни степени към този най-висок връх; и самият този връх се явява като целта, към която всичко се стреми.
Човек се издига до съзерцаването на царуващото в него първично същество, което е също и извор на неговата моралност. Той търси своите морални заповеди вече не във външния свят, а в своята собствена душа. Той прави себе си все повече зависим от себе си /§ 552 от Хегеловата "Енциклопедия на философските науки"/. Следователно тази независимост, тази свобода не е нещо, което се пада предварително на човека, тя е добита в течение на историческото развитие. Световната история е напредъкът на човечеството в съзнанието на свободата.
Благодарение на това, че Хегел вижда в най-висшите прояви на човешкия дух процеси, в които първичното същество на света намира завършека на своето развитие, на своето ставане, за него всички други явления стават предварителни степени към този най-висок връх; и самият този връх се явява като целта, към която всичко се стреми.
Тази представа за целесъобразност във вселената е различна от онази, която си представя сътворението на света и ръководството на света като произведение на един мъдър техник или конструктор на машини, който е устроил всички неща съобразно една полезна цел. Гьоте рязко е отхвърлил едно такова полезностно учение. На 20 февруари 1831 годна той каза на Екерман /виж Разговори на Гьоте с Екерман, част ІІ/: Човекът "не се отказва да внесе и в науката своя добит в живота възглед и да пита и при отделните части на едно органическо същество за тяхната цел и полза. Това може да върви до определено място и той може да върви също и в науката до известно място; но скоро ще се натъкне на явления, при които този малък възглед не е достатъчен и където без една по-висша подкрепа ще се заплете само в противоречия. Такива учители на полезността казват: волът има рога, за да се защищава с тях.
към текста >>
Така
дух
ът е произлязъл от природата.
Ние четем в неговата книга "Винкелман": "Защото, за какво служи целия разкош от слънце и планети и луни, от звезди и млечни пътища, от комети мъглявини, от станали и ставащи светове, ако накрая един щастлив човек не се радва на неговото съществуване? " и Гьоте е убеден също и в това, че същността на всички явления стига до изява като истина в човека /виж стр. 58 по-горе/. Как всичко в света е заложено така, че човекът има една достойна задача и може да я реши: Да разбере това, тази е целта на този светоглед. Като едно философско оправдание на Гьотевите изказвания изглежда това, което Хегел излага като заключение на своята "Натурфилософия": "Природата е завършила себе си в живия свят и е затворила своя мир, като се е променила в нещо по-висше.
Така духът е произлязъл от природата.
Целта на природата е да убие самата себе си и да придобие своите кори на непосредственото, сетивно, да изгори себе си като феникс, за да се роди подмладена като дух от тази външност. Природата се е превърнала в нещо друго, за да познае отново себе си като идея и да се примири със себе си... Именно затова духът е преди природата като нейна цел, тя е произлязла от него". Благодарение на това този светоглед можа да постави човека така висок, защото той прави да бъде осъществено в него това, което стои на основата на целия свят като първична сила, като първично същество; което подготвя неговото осъществяване през цялата редица от степени, но го постига едва в човека. Гьоте и Хегел си съвпадат напълно в тази представа. Това, което първият е добил от своето съзерцание на природата и на духа, последният го изказва и ясното, чисто, живо в себесъзнанието мислене.
към текста >>
Целта на природата е да убие самата себе си и да придобие своите кори на непосредственото, сетивно, да изгори себе си като феникс, за да се роди подмладена като
дух
от тази външност.
" и Гьоте е убеден също и в това, че същността на всички явления стига до изява като истина в човека /виж стр. 58 по-горе/. Как всичко в света е заложено така, че човекът има една достойна задача и може да я реши: Да разбере това, тази е целта на този светоглед. Като едно философско оправдание на Гьотевите изказвания изглежда това, което Хегел излага като заключение на своята "Натурфилософия": "Природата е завършила себе си в живия свят и е затворила своя мир, като се е променила в нещо по-висше. Така духът е произлязъл от природата.
Целта на природата е да убие самата себе си и да придобие своите кори на непосредственото, сетивно, да изгори себе си като феникс, за да се роди подмладена като дух от тази външност.
Природата се е превърнала в нещо друго, за да познае отново себе си като идея и да се примири със себе си... Именно затова духът е преди природата като нейна цел, тя е произлязла от него". Благодарение на това този светоглед можа да постави човека така висок, защото той прави да бъде осъществено в него това, което стои на основата на целия свят като първична сила, като първично същество; което подготвя неговото осъществяване през цялата редица от степени, но го постига едва в човека. Гьоте и Хегел си съвпадат напълно в тази представа. Това, което първият е добил от своето съзерцание на природата и на духа, последният го изказва и ясното, чисто, живо в себесъзнанието мислене. Това, което Гьоте предприемаше с отделни природни процеси, да ги обясни чрез тяхното ставане, чрез тяхното развитие, Хегел го приложи върху целия Космос.
към текста >>
Природата се е превърнала в нещо друго, за да познае отново себе си като идея и да се примири със себе си... Именно затова
дух
ът е преди природата като нейна цел, тя е произлязла от него".
58 по-горе/. Как всичко в света е заложено така, че човекът има една достойна задача и може да я реши: Да разбере това, тази е целта на този светоглед. Като едно философско оправдание на Гьотевите изказвания изглежда това, което Хегел излага като заключение на своята "Натурфилософия": "Природата е завършила себе си в живия свят и е затворила своя мир, като се е променила в нещо по-висше. Така духът е произлязъл от природата. Целта на природата е да убие самата себе си и да придобие своите кори на непосредственото, сетивно, да изгори себе си като феникс, за да се роди подмладена като дух от тази външност.
Природата се е превърнала в нещо друго, за да познае отново себе си като идея и да се примири със себе си... Именно затова духът е преди природата като нейна цел, тя е произлязла от него".
Благодарение на това този светоглед можа да постави човека така висок, защото той прави да бъде осъществено в него това, което стои на основата на целия свят като първична сила, като първично същество; което подготвя неговото осъществяване през цялата редица от степени, но го постига едва в човека. Гьоте и Хегел си съвпадат напълно в тази представа. Това, което първият е добил от своето съзерцание на природата и на духа, последният го изказва и ясното, чисто, живо в себесъзнанието мислене. Това, което Гьоте предприемаше с отделни природни процеси, да ги обясни чрез тяхното ставане, чрез тяхното развитие, Хегел го приложи върху целия Космос. Гьоте изисква от този, който иска да разбере същността на растителния организъм: "Разглеждай растението в развитие, както постепенно се развива, образува цветове и плод".
към текста >>
Това, което първият е добил от своето съзерцание на природата и на
дух
а, последният го изказва и ясното, чисто, живо в себесъзнанието мислене.
Така духът е произлязъл от природата. Целта на природата е да убие самата себе си и да придобие своите кори на непосредственото, сетивно, да изгори себе си като феникс, за да се роди подмладена като дух от тази външност. Природата се е превърнала в нещо друго, за да познае отново себе си като идея и да се примири със себе си... Именно затова духът е преди природата като нейна цел, тя е произлязла от него". Благодарение на това този светоглед можа да постави човека така висок, защото той прави да бъде осъществено в него това, което стои на основата на целия свят като първична сила, като първично същество; което подготвя неговото осъществяване през цялата редица от степени, но го постига едва в човека. Гьоте и Хегел си съвпадат напълно в тази представа.
Това, което първият е добил от своето съзерцание на природата и на духа, последният го изказва и ясното, чисто, живо в себесъзнанието мислене.
Това, което Гьоте предприемаше с отделни природни процеси, да ги обясни чрез тяхното ставане, чрез тяхното развитие, Хегел го приложи върху целия Космос. Гьоте изисква от този, който иска да разбере същността на растителния организъм: "Разглеждай растението в развитие, както постепенно се развива, образува цветове и плод". Хегел иска да разбере всички явления на света в поредицата от степени на тяхното развитие, от най-простото, тъпо действие на инертната материя до себесъзнателния дух нагоре. И в себесъзнателния дух той вижда изявата на първичното същество на света.
към текста >>
Хегел иска да разбере всички явления на света в поредицата от степени на тяхното развитие, от най-простото, тъпо действие на инертната материя до себесъзнателния
дух
нагоре.
Благодарение на това този светоглед можа да постави човека така висок, защото той прави да бъде осъществено в него това, което стои на основата на целия свят като първична сила, като първично същество; което подготвя неговото осъществяване през цялата редица от степени, но го постига едва в човека. Гьоте и Хегел си съвпадат напълно в тази представа. Това, което първият е добил от своето съзерцание на природата и на духа, последният го изказва и ясното, чисто, живо в себесъзнанието мислене. Това, което Гьоте предприемаше с отделни природни процеси, да ги обясни чрез тяхното ставане, чрез тяхното развитие, Хегел го приложи върху целия Космос. Гьоте изисква от този, който иска да разбере същността на растителния организъм: "Разглеждай растението в развитие, както постепенно се развива, образува цветове и плод".
Хегел иска да разбере всички явления на света в поредицата от степени на тяхното развитие, от най-простото, тъпо действие на инертната материя до себесъзнателния дух нагоре.
И в себесъзнателния дух той вижда изявата на първичното същество на света.
към текста >>
И в себесъзнателния
дух
той вижда изявата на първичното същество на света.
Гьоте и Хегел си съвпадат напълно в тази представа. Това, което първият е добил от своето съзерцание на природата и на духа, последният го изказва и ясното, чисто, живо в себесъзнанието мислене. Това, което Гьоте предприемаше с отделни природни процеси, да ги обясни чрез тяхното ставане, чрез тяхното развитие, Хегел го приложи върху целия Космос. Гьоте изисква от този, който иска да разбере същността на растителния организъм: "Разглеждай растението в развитие, както постепенно се развива, образува цветове и плод". Хегел иска да разбере всички явления на света в поредицата от степени на тяхното развитие, от най-простото, тъпо действие на инертната материя до себесъзнателния дух нагоре.
И в себесъзнателния дух той вижда изявата на първичното същество на света.
към текста >>
7.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Наред със светогледното течение, което чрез мисълта за еволюцията иска да внесе пълно единство в схващането на природни и
дух
овни явления, върви едно друго, което отново изтъква в мислимо най-острата форма тази противоположност.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
Наред със светогледното течение, което чрез мисълта за еволюцията иска да внесе пълно единство в схващането на природни и духовни явления, върви едно друго, което отново изтъква в мислимо най-острата форма тази противоположност.
То също е родено от естествената наука. Неговите последователи се запитват: - На какво се опираме ние, които от наблюдението изграждаме чрез мисълта един светоглед? Ние чуваме, виждаме и напипваме света на телата чрез нашите сетива. След това размишляваме върху това, което сетивата ни казват върху света. Следователно ние си съставяме нашите мисли по свидетелство на нашите сетива.
към текста >>
Струната поставя в трептение въз
дух
а.
Следователно нашите усещания трябва да са нещо различно от образи на изобразеното, те не са образи на това, което става в света. В образа на света, който сетивата ни дават, ние нямаме работа с нещо обективно, а с нещо съвършено субективно, което сами изграждаме от това, което са въздействия на един никога непроникващ в нас свят. Насреща на този начин на мислене иде от една друга страна разглеждането на сетивните явления от гледна точка на физиката. Един звук, който чуваме, ни обръща вниманието върху едно тяло във външния свят, чиито части се намират в определено състояние на движение. Една обтегната струна трепти и ние чуваме един звук, един тон.
Струната поставя в трептение въздуха.
Тези трептения се разпространяват, стигат до нашето ухо; на нас ни се предава едно усещане на тон, на звук. Физикът изследва законите, според които вън се движат частиците на телата, през време когато ние чуваме тези или онези звуци. Казва се, че субективното усещане на звука почива на обективното движение на частиците на телата. Подобни отношения вижда физикът и във връзка със светлините усещания. Светлината също почива на движението.
към текста >>
Само че това движение не ни е донесено чрез трептящите частици на въз
дух
а, а чрез трептенията на етера, това тънко вещество, което изпълва със своите вълни цялата вселена.
Тези трептения се разпространяват, стигат до нашето ухо; на нас ни се предава едно усещане на тон, на звук. Физикът изследва законите, според които вън се движат частиците на телата, през време когато ние чуваме тези или онези звуци. Казва се, че субективното усещане на звука почива на обективното движение на частиците на телата. Подобни отношения вижда физикът и във връзка със светлините усещания. Светлината също почива на движението.
Само че това движение не ни е донесено чрез трептящите частици на въздуха, а чрез трептенията на етера, това тънко вещество, което изпълва със своите вълни цялата вселена.
Чрез всяко самосветещо тяло етерът е приведен във вълнообразни трептения, които стигат до ретината на нашето око и възбуждат зрителния нерв, който след това предизвиква в нас усещането за светлина. Това, което в нашия образ на света ни се представя като светлина и цвят, вън в пространството то е движение. Шлайден изразява този възглед с думите: "Светлината вън от нас в природата е движение на етера, едно движение може да бъде бавно или бързо, да има тази или онази посока, обаче явно е, че няма никакъв смисъл да говорим за едно светло или тъмно, за едно зелено или червено движение; накратко казано: - Вън от нас, усещащите същество, няма никакво светло и тъмно, никакви цветове". Следователно физикът изтласква цветовете и светлината вън отвъншния свят, защото намира в този свят само движение; физиологът се вижда принуден да приеме цвета и светлината вътре в душата, защото е на мнение, че нервът показва само своето собствено състояние, от каквото и да бъде възбуден той. Рязко изразява дадения чрез това възглед Х.
към текста >>
Наистина, при повърхностно разглежда не изглежда, какво чрез познанието на материалните процеси в мозъка на нас ни стават разбираеми определени процеси и заложби от
дух
овно естество.
Тъмният и ням свят е телесен; звучащият и цветен свят е душевен. Чрез какво този последният възниква от първия; чрез каквото движението става усещане? Тук, счита Дю Боа Реймонд, за нас се показва една "граница на природопознанието". В нашия мозък и във външния свят съществуват само движения; в нашата душа се явяват усещания. Ние никога не ще можем да разберем, как едното се ражда от другото".
Наистина, при повърхностно разглежда не изглежда, какво чрез познанието на материалните процеси в мозъка на нас ни стават разбираеми определени процеси и заложби от духовно естество.
Към тази категория аз причислявам паметта, течението и асоциацията на представите, последствията от упражнението, специфичните таланти и др. подобни. Обаче в най-малкото размишление ни учи, че това е една измама. Ние бихме били поучени само върху определени вътрешни условия на духовния живот, които имат еднакво значение с външните чрез сетивните впечатления, не обаче и върху възникването на духовния живот от тези условия. Каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атоми в моя мозък от една страна, а от друга страна в първичните, неопределими по-нататък за мене и неотрицаеми факти: Аз чувствам болка, чувствам радост, вкусвам сладко, мириша ухание на роза, чувам оргелов тон, виждам червено и между също така не посредствено произтичащата от това сигурност: Следователно аз съм? Абсолютно и завинаги е непонятно, защо за определен брой атоми на кислород, водород, азот, въглерод и т.н.
към текста >>
Ние бихме били поучени само върху определени вътрешни условия на
дух
овния живот, които имат еднакво значение с външните чрез сетивните впечатления, не обаче и върху възникването на
дух
овния живот от тези условия.
В нашия мозък и във външния свят съществуват само движения; в нашата душа се явяват усещания. Ние никога не ще можем да разберем, как едното се ражда от другото". Наистина, при повърхностно разглежда не изглежда, какво чрез познанието на материалните процеси в мозъка на нас ни стават разбираеми определени процеси и заложби от духовно естество. Към тази категория аз причислявам паметта, течението и асоциацията на представите, последствията от упражнението, специфичните таланти и др. подобни. Обаче в най-малкото размишление ни учи, че това е една измама.
Ние бихме били поучени само върху определени вътрешни условия на духовния живот, които имат еднакво значение с външните чрез сетивните впечатления, не обаче и върху възникването на духовния живот от тези условия.
Каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атоми в моя мозък от една страна, а от друга страна в първичните, неопределими по-нататък за мене и неотрицаеми факти: Аз чувствам болка, чувствам радост, вкусвам сладко, мириша ухание на роза, чувам оргелов тон, виждам червено и между също така не посредствено произтичащата от това сигурност: Следователно аз съм? Абсолютно и завинаги е непонятно, защо за определен брой атоми на кислород, водород, азот, въглерод и т.н. не ще да е безразлично, как те стоят и се движат, как са стояли и са се движили, как ще стоят и ще се движат". За познанието не съществува никакъв мост от движението към усещането: Това е вероизповедание на Дю Боа Реймонд. От движението в материалния свят ние не можем да проникнем вътре в душевния свят на усещанията.
към текста >>
Лаплас даде едно описание на идеала на едно такова обяснение на света: "Един
дух
, който за даден момент ще познава всички сили, които оживяват природата, и взаимното положение на съществата, от които тя се състои, когато освен това той би бил достатъчно обхватен, за да може да подложи на анализ тези данни, би разбрал в същата формула движението на големите небесни тела и на най-лекия атом: За него нищо не би било сигурно, и бъдещето както и миналото биха стояли пред неговия поглед.
Астрономът изчислява от законите на небесната механика начина, по който небесните тела се движат. В откриването на планетите Нептун учените изживяха едно тържество на тази небесна механика. До такива закони, каквито са тези на движенията на небесните тела, могат да бъдат сведени също и движенията, които стават във външния свят, когато чуваме един звук, виждаме един цвят; може би някога ще могат да бъдат изчислени движенията, които стават в нашия мозък, когато изказваме съждението: Две по две прави четири. В момента, когато всичко ще може да се изчислява всичко, което може да доведе до изчислителни формули, светът ще бъде обяснен математически. В своето съчинение "Философски опит върху вероятностите" /1814/
Лаплас даде едно описание на идеала на едно такова обяснение на света: "Един дух, който за даден момент ще познава всички сили, които оживяват природата, и взаимното положение на съществата, от които тя се състои, когато освен това той би бил достатъчно обхватен, за да може да подложи на анализ тези данни, би разбрал в същата формула движението на големите небесни тела и на най-лекия атом: За него нищо не би било сигурно, и бъдещето както и миналото биха стояли пред неговия поглед.
В съвършенството, което е знаел да даде на астрономията, човешкият ум предлага едно слабо копие на един такъв ум". Във връзка с тези думи Дю Боа Реймонд казва: "Както астрономът предсказва деня, в който след години една комета отново ще се яви от глъбините на мировото пространство на небесния свод, така един такъв дух би прочел в своите изчисления деня, когато гръцкият кръст отново ще блесне на джамията св. София и когато Англия ще изгори своите последни въглища". Не може да има съмнение, че също и чрез най-съвършеното математическо познание на един процес на движението аз не ще добия нищо, което да ми изясни, защо този процес на движение се явява като червен цвят. Когато една топка удря друга, ние можем така изглежда да обясним посоката на втората.
към текста >>
Във връзка с тези думи Дю Боа Реймонд казва: "Както астрономът предсказва деня, в който след години една комета отново ще се яви от глъбините на мировото пространство на небесния свод, така един такъв
дух
би прочел в своите изчисления деня, когато гръцкият кръст отново ще блесне на джамията св.
До такива закони, каквито са тези на движенията на небесните тела, могат да бъдат сведени също и движенията, които стават във външния свят, когато чуваме един звук, виждаме един цвят; може би някога ще могат да бъдат изчислени движенията, които стават в нашия мозък, когато изказваме съждението: Две по две прави четири. В момента, когато всичко ще може да се изчислява всичко, което може да доведе до изчислителни формули, светът ще бъде обяснен математически. В своето съчинение "Философски опит върху вероятностите" /1814/ Лаплас даде едно описание на идеала на едно такова обяснение на света: "Един дух, който за даден момент ще познава всички сили, които оживяват природата, и взаимното положение на съществата, от които тя се състои, когато освен това той би бил достатъчно обхватен, за да може да подложи на анализ тези данни, би разбрал в същата формула движението на големите небесни тела и на най-лекия атом: За него нищо не би било сигурно, и бъдещето както и миналото биха стояли пред неговия поглед. В съвършенството, което е знаел да даде на астрономията, човешкият ум предлага едно слабо копие на един такъв ум".
Във връзка с тези думи Дю Боа Реймонд казва: "Както астрономът предсказва деня, в който след години една комета отново ще се яви от глъбините на мировото пространство на небесния свод, така един такъв дух би прочел в своите изчисления деня, когато гръцкият кръст отново ще блесне на джамията св.
София и когато Англия ще изгори своите последни въглища". Не може да има съмнение, че също и чрез най-съвършеното математическо познание на един процес на движението аз не ще добия нищо, което да ми изясни, защо този процес на движение се явява като червен цвят. Когато една топка удря друга, ние можем така изглежда да обясним посоката на втората. Можем да дадем математически, какво движение ще се роди от едно друго. Но ние не можем по този начин да дадем, как при определено движение се произвежда червения цвят.
към текста >>
Ланге изведе това обръщение като
дух
на неумолим стремеж към логическа последователност.
Всички представи, които си образуваме върху това неизвестно, са неоправдани; защото не бихме искали да направим нищо друго, освен да пренесем добитите в нас представи върху неизвестното. Ако искаме да направим това, ние бихме били също така умни, както рибата, която си казва: - Оттук аз вече не мога да отида по-нататък, следователно от там нататък има една друга вода, в която искам да опитам да плувам по друг начин. Тя може да плува само във вода и никъде другаде. Но сега едно друго обръщение на мисълта. То принадлежи към първото.
Ланге изведе това обръщение като дух на неумолим стремеж към логическа последователност.
Как стои следователно въпросът с мене, когато аз самият се наблюдавам? Не съм ли аз също така добре свързан със законите на моята собствена организация, както когато наблюдавам нещо друго? Моето око наблюдава предмета. По-скоро то го създава. Без око няма никакъв цвят.
към текста >>
Ние не можем да приписваме отделни функции на нашия организъм, на нашето същество на една физическа природа, а други на една
дух
овна природа, и имаме право, когато за всичко, също и за механизма на мисленето, предположим физически условия и не си почиваме, докато не ги намерим.
Тогава ние се намираме пред необходимостта да изследваме нашия организъм, за да видим, как той действа. Но това ние можем да сторим пак с нашите органи. Никакъв цвят без око; но също така никакво око без око. "Последователно материалистичното разглеждане на нещата се превръща чрез това в едно последователно идеалистично разглеждане. В нашето същество не можем да предположим никаква пропаст.
Ние не можем да приписваме отделни функции на нашия организъм, на нашето същество на една физическа природа, а други на една духовна природа, и имаме право, когато за всичко, също и за механизма на мисленето, предположим физически условия и не си почиваме, докато не ги намерим.
Но не по-малко имаме право, да считаме не само явяващия се за нас външен свят, но също и органите, с които схващаме този свят, като чисти образи на действително съществуващото. Окото, с което вярваме, че виждаме, е самото то един продукт на нашата представа, и когато намираме, че нашите зрителни образи са предизвикани от устройството на окото, ние никога не трябва да забравяме, че също и окото заедно с всички свързани с него органи, зрителният нерв заедно с мозъка и всички структури, които бихме искали да открием още там като причина на мисленето, са само представи, които на истина образуват един свързан в себе си свят, но все пак един свят, който сочи над самия себе си... Както казва Хелмхолц, сетивата ни дават въздействията на нещата, а не верни образи, камо ли самите неща. Към тези части въздействия принадлежат обаче също и самите сетива заедно с мозъка и с молекулярните движения, които си представяме в него". /История на материализма, стр. 734 и следв./ Ето защо Ланге предполага един свят отвъд нашия, независимо от това, дали този свят се състои от вещи в себе си или от нещо друго, което няма нищо общо с "вещта в себе си", тъй като също и това понятие, което си съставяме на границата на нашата област принадлежи само на света на нашите представи.
към текста >>
Но именно чрез това той вярва, че не е нужно да признава никаква истинност на познанията на сетивата и на ума и следователно има открит път за идеите и идеалите, които човешкият
дух
си образува извън и над това, което сетивата и умът дават.
Че всеки научен стремеж трябва да остане безплоден, ако той не се придържа към това, което сетивата казват и към логическия ум, който свързва данните на сетивата: Това е убеждението на Ланге. Но че сетивата и умът заедно не ни доставят нищо, освен един резултат на нашия собствен организъм, това му е ясно от неговите разглеждания върху произхода на познанието. Следователно всъщност за него светът е едно творение на сетивата и на ума. Това мнение го довежда до там, да не повдига никакъв въпрос за истинността на идеите. Ланге не познава една истина, която да ни изясни същността на света.
Но именно чрез това той вярва, че не е нужно да признава никаква истинност на познанията на сетивата и на ума и следователно има открит път за идеите и идеалите, които човешкият дух си образува извън и над това, което сетивата и умът дават.
Той несъмнено счита всичко, което се издига над сетивното наблюдение и над умственото познание, на измислица. Каквото и да е измислил някога еди н идеалистически философ върху същността на фактите, то е нещо измислено. Чрез обрата, който Ланге е дал на материализма, се ражда по необходимост въпросът: Защо измислените висши идеи да нямат стойност, тъй като самите сетива измислят? Чрез какво се различава едната форма на измисляне от другата? За този, който така мисли, трябва да съществува едно съвършено друго основание, защо той прави една представа да има значение, отколкото за този, който вярва, че трябва да я остави да важи, защото тя е вярна.
към текста >>
Обаче като Иван и Драган грешат, когато считат тяхната представа за цветето за нещо действително намиращо се вън от тях, така Шилер и Хегел биха грешили, ако биха считали своите идеи за нещо друго освен измислици, които отговарят на техните
дух
овни нужди.
Важното не е това, че една представа е вярна, а това, че тя е ценна за човека. Само едно трябва ясно да се познава: Фактът, че виждам една роза червена, че свързвам едно следствие с причината, това аз имам като нещо с всички усещащи и мислещи създания. Моите сетива и моят ум не могат да си създадат никакви специални стойности. Обаче когато аз се издигна над това, което измислят сетивата и умът, тогава аз не съм свързан вече с организацията на целия човешки вид. Шилер, Хегел, Хинц и Кунц виждат едно цвете по същия начин; това, което Шилер измисля върху цветето, което Хегел мисли върху него, Хинц и Кунц /Иван и Драган/ не го измислят и мислят по същия начин.
Обаче като Иван и Драган грешат, когато считат тяхната представа за цветето за нещо действително намиращо се вън от тях, така Шилер и Хегел биха грешили, ако биха считали своите идеи за нещо друго освен измислици, които отговарят на техните духовни нужди.
Това, което сетивата и умът измислят, принадлежи на целия човешки род; тук никой не може да се отклони от другия. Това, което се издига над измислиците на сетивата и на ума, е работа на отделния индивид. Обаче на тази измислица на индивида Ланге признава една стойност също и за целия човешки род, когато отделния човек, който "я създава, е богато и нормално надарен и е типичен в неговия начин на мислене и благодарение на тези качества е призван чрез силата на неговия дух да бъде ръководител". Така Ланге смята чрез това да осигури на идеалния свят неговата стойност, като превръща също и така наречения действителен свят в измислица, в поезия. Навсякъде, където можем да насочим поглед, той вижда само измислица, поетизиране, от най-ниската степен на сетивните възприятия, при който "индивидът се явява още изцяло свързан с основните черти на рода, нагоре да творческото царуване и поезията".
към текста >>
Обаче на тази измислица на индивида Ланге признава една стойност също и за целия човешки род, когато отделния човек, който "я създава, е богато и нормално надарен и е типичен в неговия начин на мислене и благодарение на тези качества е призван чрез силата на неговия
дух
да бъде ръководител".
Обаче когато аз се издигна над това, което измислят сетивата и умът, тогава аз не съм свързан вече с организацията на целия човешки вид. Шилер, Хегел, Хинц и Кунц виждат едно цвете по същия начин; това, което Шилер измисля върху цветето, което Хегел мисли върху него, Хинц и Кунц /Иван и Драган/ не го измислят и мислят по същия начин. Обаче като Иван и Драган грешат, когато считат тяхната представа за цветето за нещо действително намиращо се вън от тях, така Шилер и Хегел биха грешили, ако биха считали своите идеи за нещо друго освен измислици, които отговарят на техните духовни нужди. Това, което сетивата и умът измислят, принадлежи на целия човешки род; тук никой не може да се отклони от другия. Това, което се издига над измислиците на сетивата и на ума, е работа на отделния индивид.
Обаче на тази измислица на индивида Ланге признава една стойност също и за целия човешки род, когато отделния човек, който "я създава, е богато и нормално надарен и е типичен в неговия начин на мислене и благодарение на тези качества е призван чрез силата на неговия дух да бъде ръководител".
Така Ланге смята чрез това да осигури на идеалния свят неговата стойност, като превръща също и така наречения действителен свят в измислица, в поезия. Навсякъде, където можем да насочим поглед, той вижда само измислица, поетизиране, от най-ниската степен на сетивните възприятия, при който "индивидът се явява още изцяло свързан с основните черти на рода, нагоре да творческото царуване и поезията". "Можем да наречем функциите на сетивата и на ума, който свързва възприятията, сетивата и ума, който създават за нас действителността, нисши по отношение на полето на духа в свободно творящото изкуство. Обаче в тяхното цяло и в тяхната връзка те не могат да бъдат подчинени на друга духовна дейност. Както нашата действителност не е една действителност според желанието на нашето сърце, тя все пак е здравата основа на цялото наше духовно съществуване.
към текста >>
"Можем да наречем функциите на сетивата и на ума, който свързва възприятията, сетивата и ума, който създават за нас действителността, нисши по отношение на полето на
дух
а в свободно творящото изкуство.
Това, което сетивата и умът измислят, принадлежи на целия човешки род; тук никой не може да се отклони от другия. Това, което се издига над измислиците на сетивата и на ума, е работа на отделния индивид. Обаче на тази измислица на индивида Ланге признава една стойност също и за целия човешки род, когато отделния човек, който "я създава, е богато и нормално надарен и е типичен в неговия начин на мислене и благодарение на тези качества е призван чрез силата на неговия дух да бъде ръководител". Така Ланге смята чрез това да осигури на идеалния свят неговата стойност, като превръща също и така наречения действителен свят в измислица, в поезия. Навсякъде, където можем да насочим поглед, той вижда само измислица, поетизиране, от най-ниската степен на сетивните възприятия, при който "индивидът се явява още изцяло свързан с основните черти на рода, нагоре да творческото царуване и поезията".
"Можем да наречем функциите на сетивата и на ума, който свързва възприятията, сетивата и ума, който създават за нас действителността, нисши по отношение на полето на духа в свободно творящото изкуство.
Обаче в тяхното цяло и в тяхната връзка те не могат да бъдат подчинени на друга духовна дейност. Както нашата действителност не е една действителност според желанието на нашето сърце, тя все пак е здравата основа на цялото наше духовно съществуване. Индивидът израства от почвата на рода и общото и необходимо познание съставлява единствено сигурната основа за издигането на индивида до едно естетическо схващане на света". /История на материализма, 1887 г., стр. 824 и следв./
към текста >>
Обаче в тяхното цяло и в тяхната връзка те не могат да бъдат подчинени на друга
дух
овна дейност.
Това, което се издига над измислиците на сетивата и на ума, е работа на отделния индивид. Обаче на тази измислица на индивида Ланге признава една стойност също и за целия човешки род, когато отделния човек, който "я създава, е богато и нормално надарен и е типичен в неговия начин на мислене и благодарение на тези качества е призван чрез силата на неговия дух да бъде ръководител". Така Ланге смята чрез това да осигури на идеалния свят неговата стойност, като превръща също и така наречения действителен свят в измислица, в поезия. Навсякъде, където можем да насочим поглед, той вижда само измислица, поетизиране, от най-ниската степен на сетивните възприятия, при който "индивидът се явява още изцяло свързан с основните черти на рода, нагоре да творческото царуване и поезията". "Можем да наречем функциите на сетивата и на ума, който свързва възприятията, сетивата и ума, който създават за нас действителността, нисши по отношение на полето на духа в свободно творящото изкуство.
Обаче в тяхното цяло и в тяхната връзка те не могат да бъдат подчинени на друга духовна дейност.
Както нашата действителност не е една действителност според желанието на нашето сърце, тя все пак е здравата основа на цялото наше духовно съществуване. Индивидът израства от почвата на рода и общото и необходимо познание съставлява единствено сигурната основа за издигането на индивида до едно естетическо схващане на света". /История на материализма, 1887 г., стр. 824 и следв./ Ланге счита за грешка на идеалистическите светогледи ни това, че с техните идеите са се издигнали над света на сетивата и на ума, а тяхното вярване, че с тези идеи е постигнато нещо повече от едно индивидуално поетизиране, измисляне.
към текста >>
Както нашата действителност не е една действителност според желанието на нашето сърце, тя все пак е здравата основа на цялото наше
дух
овно съществуване.
Обаче на тази измислица на индивида Ланге признава една стойност също и за целия човешки род, когато отделния човек, който "я създава, е богато и нормално надарен и е типичен в неговия начин на мислене и благодарение на тези качества е призван чрез силата на неговия дух да бъде ръководител". Така Ланге смята чрез това да осигури на идеалния свят неговата стойност, като превръща също и така наречения действителен свят в измислица, в поезия. Навсякъде, където можем да насочим поглед, той вижда само измислица, поетизиране, от най-ниската степен на сетивните възприятия, при който "индивидът се явява още изцяло свързан с основните черти на рода, нагоре да творческото царуване и поезията". "Можем да наречем функциите на сетивата и на ума, който свързва възприятията, сетивата и ума, който създават за нас действителността, нисши по отношение на полето на духа в свободно творящото изкуство. Обаче в тяхното цяло и в тяхната връзка те не могат да бъдат подчинени на друга духовна дейност.
Както нашата действителност не е една действителност според желанието на нашето сърце, тя все пак е здравата основа на цялото наше духовно съществуване.
Индивидът израства от почвата на рода и общото и необходимо познание съставлява единствено сигурната основа за издигането на индивида до едно естетическо схващане на света". /История на материализма, 1887 г., стр. 824 и следв./ Ланге счита за грешка на идеалистическите светогледи ни това, че с техните идеите са се издигнали над света на сетивата и на ума, а тяхното вярване, че с тези идеи е постигнато нещо повече от едно индивидуално поетизиране, измисляне. Човек трябва де си изгради един идеален свят; но той трябва да има съзнанието, че този идеален свят не е нищо друго освен едно измисляне.
към текста >>
"Едно е сигурно: Че човекът се нуждае от едно допълнение на действителността чрез един създаден от самия него идеален свят, и че най-висшите и най-благородни функции на неговия
дух
действат съвместно в такива творения.
Човек трябва де си изгради един идеален свят; но той трябва да има съзнанието, че този идеален свят не е нищо друго освен едно измисляне. Ако някой твърди, че той е нещо повече, тогава постоянно и постоянно ще изплува материализмът, който казва: Аз притежавам истината; идеализмът е измислица. Така да бъде, казва Ланге: Идеализмът е измислица; но също и материализмът е измислица, поезия. В идеализма индивидът е този, който съчинява, в материализма родът. Ако и двете течения имат съзнание за тяхната същина, тогава всички е в ред: Науката на сетивата и на ума с нейните строги, обвързващи за целия род доказателства; идейната поезия с нейните създадени от индивида, но въпреки това пълноценни за рода по-висши светове на представата.
"Едно е сигурно: Че човекът се нуждае от едно допълнение на действителността чрез един създаден от самия него идеален свят, и че най-висшите и най-благородни функции на неговия дух действат съвместно в такива творения.
Трябва ли обаче това свободно деяние на духа да приема постоянно и постоянно измамната форма на една доказваща наука? Тогава материализмът винаги ще се явява отново и ще разрушава най-смелите спекулации, като се стреми да отговаря на стремежа към единство на разума с един минимум на издигане над действителното и доказуемото". /История на материализма, стр. 828/. При Ланге един пълнен идеализъм върви тържествено наред с едно пълно отказване от истината. За него светът е измислица, съчинение; обаче едно съчинение, което той като такова не по-малко цени, както ако би искал да го познае за истина, за действителност.
към текста >>
Трябва ли обаче това свободно деяние на
дух
а да приема постоянно и постоянно измамната форма на една доказваща наука?
Ако някой твърди, че той е нещо повече, тогава постоянно и постоянно ще изплува материализмът, който казва: Аз притежавам истината; идеализмът е измислица. Така да бъде, казва Ланге: Идеализмът е измислица; но също и материализмът е измислица, поезия. В идеализма индивидът е този, който съчинява, в материализма родът. Ако и двете течения имат съзнание за тяхната същина, тогава всички е в ред: Науката на сетивата и на ума с нейните строги, обвързващи за целия род доказателства; идейната поезия с нейните създадени от индивида, но въпреки това пълноценни за рода по-висши светове на представата. "Едно е сигурно: Че човекът се нуждае от едно допълнение на действителността чрез един създаден от самия него идеален свят, и че най-висшите и най-благородни функции на неговия дух действат съвместно в такива творения.
Трябва ли обаче това свободно деяние на духа да приема постоянно и постоянно измамната форма на една доказваща наука?
Тогава материализмът винаги ще се явява отново и ще разрушава най-смелите спекулации, като се стреми да отговаря на стремежа към единство на разума с един минимум на издигане над действителното и доказуемото". /История на материализма, стр. 828/. При Ланге един пълнен идеализъм върви тържествено наред с едно пълно отказване от истината. За него светът е измислица, съчинение; обаче едно съчинение, което той като такова не по-малко цени, както ако би искал да го познае за истина, за действителност. Сред модерното развитие на светогледите две течения с рязко изразен естественонаучен характер стоят сурово едно срещу друго.
към текста >>
Дуализмът на Ланге счита природата за неподходяща да задоволи най-висшите потребности на
дух
а.
Първия свят той третира по същия начин както монизмът според ръководната нишка на наблюдението и на съзерцаващото мислене. Обаче той вярва, че чрез това наблюдение и чрез това мислене не може да се знае и най-малкото нещо върху истинската ядка на света. Монизмът вярва в истинността на действителното и вижда най-добрата опора за човешкия идеен свят в това, че основа на този идеен свят на света на наблюдението. В идеите и идеалите, които черпи от природното съществува не, той вижда същности, които задоволяват неговата душа, неговата морална потребност. В природата той вижда най-висшето съществуване, което иска да познае не само чрез мисленето, но на което дарява една сърдечна отдайност, своята цяла любов.
Дуализмът на Ланге счита природата за неподходяща да задоволи най-висшите потребности на духа.
Той трябва да приеме за този дух съществуването на един особен свят на по-висшето измисляне, на по-висшето съчинение, който го извежда над това, което разкриват наблюдението и мисленето. В истинското познание на монизма е дадена една най-висша духовна стойност, която поради нейната истинност придава на човека също и най-чистия морален и религиозен патос. Познанието не може да гарантира на дуализма едно такова задоволство. Той трябва да мери стойността на живота със същности различни от истината. Идеите нямат стойност, защото са от истината.
към текста >>
Той трябва да приеме за този
дух
съществуването на един особен свят на по-висшето измисляне, на по-висшето съчинение, който го извежда над това, което разкриват наблюдението и мисленето.
Обаче той вярва, че чрез това наблюдение и чрез това мислене не може да се знае и най-малкото нещо върху истинската ядка на света. Монизмът вярва в истинността на действителното и вижда най-добрата опора за човешкия идеен свят в това, че основа на този идеен свят на света на наблюдението. В идеите и идеалите, които черпи от природното съществува не, той вижда същности, които задоволяват неговата душа, неговата морална потребност. В природата той вижда най-висшето съществуване, което иска да познае не само чрез мисленето, но на което дарява една сърдечна отдайност, своята цяла любов. Дуализмът на Ланге счита природата за неподходяща да задоволи най-висшите потребности на духа.
Той трябва да приеме за този дух съществуването на един особен свят на по-висшето измисляне, на по-висшето съчинение, който го извежда над това, което разкриват наблюдението и мисленето.
В истинското познание на монизма е дадена една най-висша духовна стойност, която поради нейната истинност придава на човека също и най-чистия морален и религиозен патос. Познанието не може да гарантира на дуализма едно такова задоволство. Той трябва да мери стойността на живота със същности различни от истината. Идеите нямат стойност, защото са от истината. Те имат стойност, за щото служат на живота в неговите най-висши форми.
към текста >>
В истинското познание на монизма е дадена една най-висша
дух
овна стойност, която поради нейната истинност придава на човека също и най-чистия морален и религиозен патос.
Монизмът вярва в истинността на действителното и вижда най-добрата опора за човешкия идеен свят в това, че основа на този идеен свят на света на наблюдението. В идеите и идеалите, които черпи от природното съществува не, той вижда същности, които задоволяват неговата душа, неговата морална потребност. В природата той вижда най-висшето съществуване, което иска да познае не само чрез мисленето, но на което дарява една сърдечна отдайност, своята цяла любов. Дуализмът на Ланге счита природата за неподходяща да задоволи най-висшите потребности на духа. Той трябва да приеме за този дух съществуването на един особен свят на по-висшето измисляне, на по-висшето съчинение, който го извежда над това, което разкриват наблюдението и мисленето.
В истинското познание на монизма е дадена една най-висша духовна стойност, която поради нейната истинност придава на човека също и най-чистия морален и религиозен патос.
Познанието не може да гарантира на дуализма едно такова задоволство. Той трябва да мери стойността на живота със същности различни от истината. Идеите нямат стойност, защото са от истината. Те имат стойност, за щото служат на живота в неговите най-висши форми. Животът не се оценява с идеите, а идеите получават стойност при тяхната плодотворност за живота.
към текста >>
Авторът е третирал също /1855 г./ и психологията според принципа на необходимото степенувано добиване на всяка
дух
овна сила и способност".
Минавайки през различните фази този идеен свят се развива до гледища, от които Херберт Спенсер основава по същото време както Ланге в Германия един дуализъм, който от една страна се стреми към пълно естественонаучно познание на света, а от друга страна изповядва агностицизъм по отношение същността на съществуването. Когато Дарвин публикува своя труд за "Произхода на видовете" и с това даде на монизма най-здравата опора, той можа да признае хвалейки го естественонаучния начин на мислене на Спенсер. "В едно от неговите есета /1852 г./ Херберт Спенсер поставя една срещу друга теорията на сътворението и тази на органическото развитие на един чудно сръчен и действен начин. От аналогията с резултатите на отбора, от промените, на които са подложени ембрионите на много видове, от трудността да се различава видът от варистета и от принципа на една обща редица от степени той заключава, че видовете са се изменили. Той прави тези изменения зависими от изменените условия.
Авторът е третирал също /1855 г./ и психологията според принципа на необходимото степенувано добиване на всяка духовна сила и способност".
Както модерният основател на новия възглед за процесите на живота така и други мислители на естествената наука се чувствуват привлечени към Спенсер, който се стреми да обясни действителността от неорганичните факти чак до психологията в посоката, която е изразена в горецитираното изказване на Дарвин. Обаче Спенсер стои също и на страната на агностиците, така че Ф. А. Ланге трябва да каже: "- Херберт Спенсер уважава, сродно на нашата собствена гледна точка, един материализъм на явлението, чието относително оправдание в естествената наука намира своите граници при мисълта за едно непознаваемо абсолютно". Можем да си представим, че Спенсер е бил доведен до своето гледище изхождайки от същите положения както Ланге. Той е бил предхождан в развитието на мисълта в Англия от духове, които са били ръководени от двойни интереси.
към текста >>
Той е бил предхождан в развитието на мисълта в Англия от
дух
ове, които са били ръководени от двойни интереси.
Авторът е третирал също /1855 г./ и психологията според принципа на необходимото степенувано добиване на всяка духовна сила и способност". Както модерният основател на новия възглед за процесите на живота така и други мислители на естествената наука се чувствуват привлечени към Спенсер, който се стреми да обясни действителността от неорганичните факти чак до психологията в посоката, която е изразена в горецитираното изказване на Дарвин. Обаче Спенсер стои също и на страната на агностиците, така че Ф. А. Ланге трябва да каже: "- Херберт Спенсер уважава, сродно на нашата собствена гледна точка, един материализъм на явлението, чието относително оправдание в естествената наука намира своите граници при мисълта за едно непознаваемо абсолютно". Можем да си представим, че Спенсер е бил доведен до своето гледище изхождайки от същите положения както Ланге.
Той е бил предхождан в развитието на мисълта в Англия от духове, които са били ръководени от двойни интереси.
Те искаха да определят, какво всъщност притежава човекът в своето познание. Обаче искаха също същността на света да не бъде разклатена от никакво съмнение и от никакъв разум. Но един повече или по-малко изразен начин всички те бяха овладени от чувството, което изразява Кант, когато казва: "Аз трябваше да се откажа от знанието, за да получа място за вярата". /виж том. І на тази история на светогледите, стр. 39/.
към текста >>
Обаче това не се дължи на някаква липса в истините на откровението, а на това, че човешкият
дух
е ограничен и никога не може да проникне в областите, за които говори откровението.
Никаква логика не може да отнеме тази вяра в един безкраен Бог, щом бъде познато, че всяка логика се насочва само върху зависимото, а не върху независимото. Менсъл е ученик и продължител на Хемилтън. Той облича неговите възгледи в още по-крайни форми. Не ще прекалим ако кажем, че Менсъл е един адвокат на вярата, който не разсъждава безпартийно за религиозната догма. Той е на мнение, че религиозните истини на откровението заплитат безусловно познанието в противоречия.
Обаче това не се дължи на някаква липса в истините на откровението, а на това, че човешкият дух е ограничен и никога не може да проникне в областите, за които говори откровението.
Уйлям Уйуъл вярва, че най-добре може да постигне един възглед за значението, произхода и стойността на човешкото знание, като се изследва, как отварящи пътища духове на науката са стигнали до техните познания. Неговата "История на индуктивните науки" /1837 г./ и неговата "Философия на индуктивните науки" /1840 г./ се занимават с това, да прозрат психологията на научното изследване. С помощта на забележителни научни открития той се старае да познае, колко от нашите представи принадлежи на външния свят и колко на самия човек. Уйуъл намира, че във всяка наука човекът допълва от себе си наблюдението. Кеплер притежава понятието на елипсата, преди да открие, че планетите се движат в елипси.
към текста >>
Уйлям Уйуъл вярва, че най-добре може да постигне един възглед за значението, произхода и стойността на човешкото знание, като се изследва, как отварящи пътища
дух
ове на науката са стигнали до техните познания.
Менсъл е ученик и продължител на Хемилтън. Той облича неговите възгледи в още по-крайни форми. Не ще прекалим ако кажем, че Менсъл е един адвокат на вярата, който не разсъждава безпартийно за религиозната догма. Той е на мнение, че религиозните истини на откровението заплитат безусловно познанието в противоречия. Обаче това не се дължи на някаква липса в истините на откровението, а на това, че човешкият дух е ограничен и никога не може да проникне в областите, за които говори откровението.
Уйлям Уйуъл вярва, че най-добре може да постигне един възглед за значението, произхода и стойността на човешкото знание, като се изследва, как отварящи пътища духове на науката са стигнали до техните познания.
Неговата "История на индуктивните науки" /1837 г./ и неговата "Философия на индуктивните науки" /1840 г./ се занимават с това, да прозрат психологията на научното изследване. С помощта на забележителни научни открития той се старае да познае, колко от нашите представи принадлежи на външния свят и колко на самия човек. Уйуъл намира, че във всяка наука човекът допълва от себе си наблюдението. Кеплер притежава понятието на елипсата, преди да открие, че планетите се движат в елипси. Следователно науките се раждат не само чрез приемане отвън, а чрез дейна намеса на човешкия дух, който отпечатва своите закони на това, което приема.
към текста >>
Следователно науките се раждат не само чрез приемане отвън, а чрез дейна намеса на човешкия
дух
, който отпечатва своите закони на това, което приема.
Уйлям Уйуъл вярва, че най-добре може да постигне един възглед за значението, произхода и стойността на човешкото знание, като се изследва, как отварящи пътища духове на науката са стигнали до техните познания. Неговата "История на индуктивните науки" /1837 г./ и неговата "Философия на индуктивните науки" /1840 г./ се занимават с това, да прозрат психологията на научното изследване. С помощта на забележителни научни открития той се старае да познае, колко от нашите представи принадлежи на външния свят и колко на самия човек. Уйуъл намира, че във всяка наука човекът допълва от себе си наблюдението. Кеплер притежава понятието на елипсата, преди да открие, че планетите се движат в елипси.
Следователно науките се раждат не само чрез приемане отвън, а чрез дейна намеса на човешкия дух, който отпечатва своите закони на това, което приема.
Обаче науките не стигат до последните същности на нещата. Те се занимават с подробностите на света. Обаче както за всяка отделна вещ се приема например една причина, трябва да се предположи една такава причина и за целия свят. Тъй като науката не е в състояние да разбере една такава причина, трябва да се намеси допълващо догмата. Както Уйуъл също така и Хершел се стреми да добие един възглед върху раждането на знанието в човешкия дух чрез разглеждането на множество примери.
към текста >>
Както Уйуъл също така и Хершел се стреми да добие един възглед върху раждането на знанието в човешкия
дух
чрез разглеждането на множество примери.
Следователно науките се раждат не само чрез приемане отвън, а чрез дейна намеса на човешкия дух, който отпечатва своите закони на това, което приема. Обаче науките не стигат до последните същности на нещата. Те се занимават с подробностите на света. Обаче както за всяка отделна вещ се приема например една причина, трябва да се предположи една такава причина и за целия свят. Тъй като науката не е в състояние да разбере една такава причина, трябва да се намеси допълващо догмата.
Както Уйуъл също така и Хершел се стреми да добие един възглед върху раждането на знанието в човешкия дух чрез разглеждането на множество примери.
/"Встъпителна лекция върху изучаването на натурфилософията", е излязла в 1831 година. / Джон Стюарт Мил принадлежи към онзи тип мислители, които са проникнати от чувството: човек не може да бъде достатъчно предпазлив, когато се касае за установяване на това, което в човешкото познание е сигурно и кое е несигурно. Фактът, че още от момчешка възраст той е бил въведен в най-различните клонове на знанието, е оставил своя отпечатък върху неговия дух. Още на възраст от три години той е вземал лекции по гръцки език, скоро след това е бил обучаван в аритметиката. От рано се е запознал също и с други области на обучението.
към текста >>
Фактът, че още от момчешка възраст той е бил въведен в най-различните клонове на знанието, е оставил своя отпечатък върху неговия
дух
.
Обаче както за всяка отделна вещ се приема например една причина, трябва да се предположи една такава причина и за целия свят. Тъй като науката не е в състояние да разбере една такава причина, трябва да се намеси допълващо догмата. Както Уйуъл също така и Хершел се стреми да добие един възглед върху раждането на знанието в човешкия дух чрез разглеждането на множество примери. /"Встъпителна лекция върху изучаването на натурфилософията", е излязла в 1831 година. / Джон Стюарт Мил принадлежи към онзи тип мислители, които са проникнати от чувството: човек не може да бъде достатъчно предпазлив, когато се касае за установяване на това, което в човешкото познание е сигурно и кое е несигурно.
Фактът, че още от момчешка възраст той е бил въведен в най-различните клонове на знанието, е оставил своя отпечатък върху неговия дух.
Още на възраст от три години той е вземал лекции по гръцки език, скоро след това е бил обучаван в аритметиката. От рано се е запознал също и с други области на обучението. Още повече е действала върху него формата на обучението, което неговият баща, известният като мислител Джейз Мил така е устроил, че най-острата логика е станала негова природа. От автобиографията научаваме: "Какво може да се открие чрез мисленето, това моят баща никога не ми казваше, преди да съм изчерпил моите сили, за да открия всичко сам". При един такъв човек нещата, които занимават неговото мислене, трябва да станат в най-истинския смисъл на думата съдба на неговия живот.
към текста >>
Ето защо Хегел търси изпълнен с доверие
дух
а, връзката на мислите, която намира в себе си, също и вън в природата.
Той си казва: Когато възприема еднавъншна вещ, тя може да ми покаже само нейната външна страна, а нейната същност остава забулена. Това е невъзможно при самия мене. Аз прониквам себе си с моя поглед. Но след това аз мога да сравня нещата вън с моето собствено същество. Когато те издават в тяхната външна страна нещо от моето собствено същество, тогава аз трябва да им припиша също нещо от моето същество.
Ето защо Хегел търси изпълнен с доверие духа, връзката на мислите, която намира в себе си, също и вън в природата.
Мил се чувства първо не като член, а като зрител на света. Нещата, намиращи се вън в света, са нещо непознато за него и той посреща с недоверие мисълта, която човек си съставя върху тези неща. Ние възприемаме човеци. Досега винаги сме наблюдавали, че хората са умирали. Ето защо сме си образували съждението: Всички хора са смъртни.
към текста >>
И сега ние се намираме в дилемата, или да кажем, че "Азът или
дух
ът и нещо различно от възприятията, или да твърдим парадокса, че една проста редица от представи може да има съзнание за своето минало и бъдеще".
Следователно и спрямо своя собствен "Аз" човекът е зрител. Той се оставя неговите представи да му кажат, какво може да знае върху себе си. Мил разглежда фактите на спомена и на очакването. Когато всичко, което знае за себе си, трябва да се изчерпи в представи, аз не мога да кажа: - Аз си спомням за една представа, която съм имал по-рано, или аз очаквам настъпването на определено изживяване, а една представа си спомня за самата себе си или очаква своето бъдеще настъпван. "Когато" казва Мил "говорим за една редица от възприятия, която осъзнава себе си като развиваща се и минала.
И сега ние се намираме в дилемата, или да кажем, че "Азът или духът и нещо различно от възприятията, или да твърдим парадокса, че една проста редица от представи може да има съзнание за своето минало и бъдеще".
Мил не може да излезе от тази дилема. За него тя крие в себе си една неразрешима загадка. Той е скъсал именно връзката между себе си, наблюдателя, и света и не е в състояние да я завърже. За него светът остава нещо отвъдно непознато, което прави впечатление върху човека. Всичко, което този последният знае за отвъдния непознат свят, че съществува възможността този свят да предизвика в него възприятия.
към текста >>
В едно писмо /виж Гомперц: Джон Стюарт Мил, Виена, 1889 г./ Гледстоун казва, че той е обичал да нарича в разговори Мил като "
светия
на рационализма".
Що е това самодейно мислене, не може да ни научи никакво наблюдение: Това мислене то може да научи от само себе си. И понеже мисленето може да каже нещо върху себе си само чрез себе си, то може също само да си каже нещо върху неговото отношение към външния свят. Следователно начинът на мислене на Мил изключва напълно добиването на един светоглед. Такъв светоглед може да се добие само чрез едно потопяващо се в себе си и чрез това виждащо себе си и своето отношение към външния свят мислене. Че Стюарт Мил хранеше една антипатия към едно такова градящо върху себе си мислене, това мажем да разберем добре от неговия характер.
В едно писмо /виж Гомперц: Джон Стюарт Мил, Виена, 1889 г./ Гледстоун казва, че той е обичал да нарича в разговори Мил като "светия на рационализма".
Един човек, който се проявява напълно по този начин в мисленето, поставя на мисленето големи изисквания и се стреми според най-големите възможни предпазни мерки то да не го измами. Чрез това той става недоверчив към мисленето. Той вярва, че лесно може да изпадне в несигурност, когато изгубва здравите опорни точки. И основна черта на личността на Мил е несигурността по отношение на всички въпроси, които излизат вън от строгото знание на наблюдението. Който проследява неговите съчинения, ще види навсякъде, как Мил разглежда такива въпроси като открити, върху които не се осмелява да произнесе едно сигурно съждение.
към текста >>
При много мислители тази мисъл така се е сраснала с техния
дух
овен живот, че те я считат за най-сигурното нещо, което може да съществува.
Според това мнение мисленето не може да направи нищо друго, освен да сравнява различните неща помежду си и да си образува върху това, което в тях е от еднакво естество, общи истини. Обаче в нейната особеност мировата Същност не може да бъде сравнена с нищо друго. Ето защо по отношение на нея мисленето не може да направи нищо. То не може да стигне до нея. В подобни начини на мислене ние винаги слушаме да говори заедно мисълта, която се образувала на основата на физиологията на сетивата /виж по-горе на стр. 34/.
При много мислители тази мисъл така се е сраснала с техния духовен живот, че те я считат за най-сигурното нещо, което може да съществува.
Те си казват: Човекът познава нещата само чрез това, че има съзнание за тях. Но сега те превръщат, повече или по-малко неволно, тази мисъл в другата: Човек може да знае за това, което влиза в съзнанието; обаче остава непознато, какви са били нещата, преди те да влязат в съзнанието. Ето защо също и усещанията на сетивата се разглеждат така, като че те биха били в съзнанието; защото вярва се, че те трябва първо да влязат в него, следователно да останат негови части /представи/, ако човек иска да знае нещо за тях. Също и Спенсер се придържа здраво към това, че от нас хората зависи, как можем да познаваме, и че поради това извън онова, което нашите сетива и нашето мислене ни доставят, трябва да приемем съществуване то на нещо непознаваемо. Ние имаме една ясно съзнание за всичко, което нашите представи ни казват.
към текста >>
Гьоте казва, че е участвал в някои разговори върху Кантовата "Критика на чистия разум" и е констатирал при това, че стрият главен въпрос се възстановява, според който се пита, "Колко много допринася за нашето
дух
овно съществуване нашето себе и колко много външният свят?
Нямат право онези, които твърдят, че на човекът е присъщо по неговата природа едно дадено завинаги разположение към общите истини. Това, което се явява като такова разположение, то не е съществувало някога при неговите прадеди, а е било добито чрез приспособяване и се е предало по наследство на потомците. Когато някои философи говорят за истини, които човек не е нужно да черпи от своя собствен индивидуален опит, а са предварително заложени в неговия организъм, те са прави в известно отношение. Обаче и такива истини са също добити, само че не от човека като индивид, а от рода. Отделният човек е наследил готово това, което е било добито в минали времена.
Гьоте казва, че е участвал в някои разговори върху Кантовата "Критика на чистия разум" и е констатирал при това, че стрият главен въпрос се възстановява, според който се пита, "Колко много допринася за нашето духовно съществуване нашето себе и колко много външният свят?
" И той продължава по-нататък: "Аз никога не съм разделял двете и когато съм философствувал по мой начин върху обектите, аз го вършех с несъзнателна наивност и действително вярвах, че виждам своите мнения пред очите си". Спенсер постави този "стар главен въпрос" в светлината на естественонаучния начин на мислене. Той вярваше да покаже, че несъмнено развития човек трябва да допринесе също и от своето себе за своето духовно съществуване; обаче това себе също е съставено от наследените части, които нашите прадеди са добили в борбата с външния свят. Когато днес вярваме, че виждаме пред очите си нашите мнения, те не са били винаги нашите мнения, а са били някога наблюдения, които са били действително направени с очите при външния свят. Следователно и пътят на Спенсер е както този на Стюарт Мил такъв, който изхожда от психологията.
към текста >>
Той вярваше да покаже, че несъмнено развития човек трябва да допринесе също и от своето себе за своето
дух
овно съществуване; обаче това себе също е съставено от наследените части, които нашите прадеди са добили в борбата с външния свят.
Обаче и такива истини са също добити, само че не от човека като индивид, а от рода. Отделният човек е наследил готово това, което е било добито в минали времена. Гьоте казва, че е участвал в някои разговори върху Кантовата "Критика на чистия разум" и е констатирал при това, че стрият главен въпрос се възстановява, според който се пита, "Колко много допринася за нашето духовно съществуване нашето себе и колко много външният свят? " И той продължава по-нататък: "Аз никога не съм разделял двете и когато съм философствувал по мой начин върху обектите, аз го вършех с несъзнателна наивност и действително вярвах, че виждам своите мнения пред очите си". Спенсер постави този "стар главен въпрос" в светлината на естественонаучния начин на мислене.
Той вярваше да покаже, че несъмнено развития човек трябва да допринесе също и от своето себе за своето духовно съществуване; обаче това себе също е съставено от наследените части, които нашите прадеди са добили в борбата с външния свят.
Когато днес вярваме, че виждаме пред очите си нашите мнения, те не са били винаги нашите мнения, а са били някога наблюдения, които са били действително направени с очите при външния свят. Следователно и пътят на Спенсер е както този на Стюарт Мил такъв, който изхожда от психологията. Обаче Мил остава при психологията на индивида. Спенсер се издига от индивида до неговите прадеди. Индивидуалната психология е в същото положение както историята на зародиша /онтогенезата/ в зоологията.
към текста >>
Той показва, как
дух
овните способности са се развили постепенно от нисшите наченки чрез все по-подходящи приспособления на
дух
а към външния свят и чрез наследяването на тези приспособления.
Индивидуалната психология е в същото положение както историята на зародиша /онтогенезата/ в зоологията. Определени явления на развитието на зародиша са обясними само тогава, когато те се свързват с явленията на историята на рода /филогенезата/. Също така и фактите на индивидуалното съзнание не могат да бъдат обяснени чрез самите тях. Трябва да се издигнем до рода, даже и над човешкия род до добиването на познания, които животинските прадеди на човека са добили. Спенсер предлага своето голямо остроумие, за да подкрепи тази негова история на развитието на процесите на познанието.
Той показва, как духовните способности са се развили постепенно от нисшите наченки чрез все по-подходящи приспособления на духа към външния свят и чрез наследяването на тези приспособления.
Всичко, което човек добива върху нещата без опит, чрез чисто мислене, са го добили човечеството или неговите прародители чрез наблюдението и опит. Лайбниц е вярвал, че може да обясни съвпадението на човешката вътрешност с външния свят само благодарение на това, че е предположил една предопределена от Твореца хармония. Спенсер обяснява това съвпадение по пътя на естетическата наука. То не е определено предварително, а е добито. Тук имаме едно продължение на естественонаучно то мислене до най-висшите, дадени на човека факти.
към текста >>
Спенсер е изходил от потребността за едно естественонаучно обяснение на
дух
овните явления.
Тук имаме едно продължение на естественонаучно то мислене до най-висшите, дадени на човека факти. Лине обяснява, че всяка една жива форма на съществата съществува затова, защото Творецът я е създал такава, каквато тя е. Дарвин обяснява, че тя е такава, каквато се е развила постепенно чрез приспособление и наследяване. Лайбниц обяснява, че мисленето си съвпада с външния свят, защото Творецът е създал това съвпадение. Спенсер обяснява, че това съвпадение съществува, защото то се е развило чрез приспособление и наследяване на света на мислите.
Спенсер е изходил от потребността за едно естественонаучно обяснение на духовните явления.
Насоката към едно такова обяснение му е дала геологията на Лайъл. /виж стр. 15/ В нея наистина още се води борба с мисълта, че органичните форми са се образували постепенно едни от други чрез еволюцията; но той на мира все пак една важна опора в това, че неорганичните, /геологическите/ образования на земната повърхност се обясняват чрез едно постепенно развитие, а не чрез мощна катастрофи. Спенсер, който имаше едно естественонаучно образование, действал е известно време като цивилен инженер, позна цялото значение на мисълта за еволюцията веднага и я приложи, въпреки борбата, която Лайъл водеше против нея. Даже той я приложи и върху духовните процеси.
към текста >>
Даже той я приложи и върху
дух
овните процеси.
Спенсер е изходил от потребността за едно естественонаучно обяснение на духовните явления. Насоката към едно такова обяснение му е дала геологията на Лайъл. /виж стр. 15/ В нея наистина още се води борба с мисълта, че органичните форми са се образували постепенно едни от други чрез еволюцията; но той на мира все пак една важна опора в това, че неорганичните, /геологическите/ образования на земната повърхност се обясняват чрез едно постепенно развитие, а не чрез мощна катастрофи. Спенсер, който имаше едно естественонаучно образование, действал е известно време като цивилен инженер, позна цялото значение на мисълта за еволюцията веднага и я приложи, въпреки борбата, която Лайъл водеше против нея.
Даже той я приложи и върху духовните процеси.
Още в 1850 година, в своето съчинение /Социална статика/, той описа социалното развитие по аналогия с органичната. Той се запозна също и с проучванията на Харвей и Волф върху онтогенезата на организмите /виж т. І на тази История на светогледите, стр. 159 и следв./ и се задълбочи в работите на К. Е. фон Баер /виж по-горе, стр.
към текста >>
Напротив тези религиозно настроени
дух
ове считаха идеалистичния начин на мислене за дръзновение.
Част 2-ра, стр. 479/. Признаването на определени граници на човешкото познание, което мнозина природоизследователи показаха, подейства симпатично също и върху религиозно настроените души. Те си казваха: - Природоизследователите наблюдават органичните и неорганичните факти и чрез свързването на отделни явления се стремят да намерят общи закони, с помощта на които могат да бъдат обяснени процеси, даже и редовното протичане на бъдещите явления може да бъде определено. По същия начин трябва да постъпи и обобщаващият светоглед; той трябва да се придържа към фактите, от тях да изследва общи истини в скромни граници и да не проявяват никакви претенции да проникне в областта на "неразбираемото". Със своето пълно разделяне на "разбираемото" и "неразбираемото" Спенсер дойде до най-високата степен в помощ на такива религиозни нужди.
Напротив тези религиозно настроени духове считаха идеалистичния начин на мислене за дръзновение.
По принцип този начин на мислене не може да признае нещо неразбираемо, защото трябва да се придържа към това, че чрез потопяване във вътрешния живот на човека познанието е възможно не само по отношение навъншната страна на мировото съществуване, но също и по отношение на действителната ядка на същото. Напълно в посоката на такива религиозни настроени духове се движи също и мисленето на много влиятелни природоизследователи, каквито е това на Хъксли, който призна един пълен агностицизъм по отношение същността на света и обяви един издържан в смисъла на Дарвиновите познания монизъм за приложим само към дадената на човека външна страна на природата. Той е един от първите, който се застъпи за Дарвиновите представи, обаче същевременно е решителен представител на ограничеността на този начин на мислене. Един подобен възглед изповядва също физикът Джон Тиндал /1820-1893 г./, който признава в мировия процес една сила съвършено недостъпна за човешкия ум. Защото именно когато се приеме, че в света всичко се ражда чрез естествено развитие, никога не може да се допусне, че материята, която е носител на цялото развитие, не е нищо друго освен това, което нашия ум може да разбере за нея.
към текста >>
Напълно в посоката на такива религиозни настроени
дух
ове се движи също и мисленето на много влиятелни природоизследователи, каквито е това на Хъксли, който призна един пълен агностицизъм по отношение същността на света и обяви един издържан в смисъла на Дарвиновите познания монизъм за приложим само към дадената на човека външна страна на природата.
Те си казваха: - Природоизследователите наблюдават органичните и неорганичните факти и чрез свързването на отделни явления се стремят да намерят общи закони, с помощта на които могат да бъдат обяснени процеси, даже и редовното протичане на бъдещите явления може да бъде определено. По същия начин трябва да постъпи и обобщаващият светоглед; той трябва да се придържа към фактите, от тях да изследва общи истини в скромни граници и да не проявяват никакви претенции да проникне в областта на "неразбираемото". Със своето пълно разделяне на "разбираемото" и "неразбираемото" Спенсер дойде до най-високата степен в помощ на такива религиозни нужди. Напротив тези религиозно настроени духове считаха идеалистичния начин на мислене за дръзновение. По принцип този начин на мислене не може да признае нещо неразбираемо, защото трябва да се придържа към това, че чрез потопяване във вътрешния живот на човека познанието е възможно не само по отношение навъншната страна на мировото съществуване, но също и по отношение на действителната ядка на същото.
Напълно в посоката на такива религиозни настроени духове се движи също и мисленето на много влиятелни природоизследователи, каквито е това на Хъксли, който призна един пълен агностицизъм по отношение същността на света и обяви един издържан в смисъла на Дарвиновите познания монизъм за приложим само към дадената на човека външна страна на природата.
Той е един от първите, който се застъпи за Дарвиновите представи, обаче същевременно е решителен представител на ограничеността на този начин на мислене. Един подобен възглед изповядва също физикът Джон Тиндал /1820-1893 г./, който признава в мировия процес една сила съвършено недостъпна за човешкия ум. Защото именно когато се приеме, че в света всичко се ражда чрез естествено развитие, никога не може да се допусне, че материята, която е носител на цялото развитие, не е нищо друго освен това, което нашия ум може да разбере за нея. * * * Едно характерно за неговото време явление е личността на английския държавник Джеймз Белфоър, който в 1879 година /в своята книга "Една защита на философското съмнение е опит за обоснованията на вярата"/ направи едно вероизповедание, което е несъмнено подобно на това на онова на по-широки кръгове.
към текста >>
8.
08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
В последната лекция аз се опитах да опиша, как човешкото същество, душа и
дух
през време на предземното съществуване, преминава от
дух
овния свят, където обитава, на Земята.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА
В последната лекция аз се опитах да опиша, как човешкото същество, душа и дух през време на предземното съществуване, преминава от духовния свят, където обитава, на Земята.
Ако душата иска да и се разкрие, как Христос и Тайната на Голгота са действали върху развитието, абсолютно необходимо е да бъде допуснат този предземен живот и от там да бъде разбрано това, което е вечната ядка на човешкото същество. Защото за да разберем истински Тайната на Голгота, трябва да можем да проследим това същество, принадлежащо на духовните светове, Христос в неговото слизане от свръхземните области. По-рано това същество обитаваше само тези области, където ние живеем преди да дойдем на Земята, то обитаваше там, преди да дойде и приеме човешки образ в Исуса, за да изпълни своето дело на Земята. Ако искаме да стигнем до това разбиране на Христа във връзка с раждането, трябва преди всичко да разгледаме дълбокото, съществено преобразуване през което са минали в течение на развитието човешката душа и нейния вътрешен живот. Днес най-често се допуска, че вътрешното поведение, формите на съзнанието на съвременния човек през време на будното състояние, а също и през време на съня, са били винаги такива за човечеството, поне за това, чиято история ни е позната.
към текста >>
Защото за да разберем истински Тайната на Голгота, трябва да можем да проследим това същество, принадлежащо на
дух
овните светове, Христос в неговото слизане от свръхземните области.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА В последната лекция аз се опитах да опиша, как човешкото същество, душа и дух през време на предземното съществуване, преминава от духовния свят, където обитава, на Земята. Ако душата иска да и се разкрие, как Христос и Тайната на Голгота са действали върху развитието, абсолютно необходимо е да бъде допуснат този предземен живот и от там да бъде разбрано това, което е вечната ядка на човешкото същество.
Защото за да разберем истински Тайната на Голгота, трябва да можем да проследим това същество, принадлежащо на духовните светове, Христос в неговото слизане от свръхземните области.
По-рано това същество обитаваше само тези области, където ние живеем преди да дойдем на Земята, то обитаваше там, преди да дойде и приеме човешки образ в Исуса, за да изпълни своето дело на Земята. Ако искаме да стигнем до това разбиране на Христа във връзка с раждането, трябва преди всичко да разгледаме дълбокото, съществено преобразуване през което са минали в течение на развитието човешката душа и нейния вътрешен живот. Днес най-често се допуска, че вътрешното поведение, формите на съзнанието на съвременния човек през време на будното състояние, а също и през време на съня, са били винаги такива за човечеството, поне за това, чиято история ни е позната. Стига се най-много дотам да се споменава в мировата история съществуването на почти животински форми, които първобитното човечество е имало и във връзка с тях хората да си представят, че мисълта, чувствата и волята трябва да са били различни от тези на съвременния човек. Но съвременните хора почти не знаят нищо за преобразуванията, които съзнанието и животът на цялата душа са претърпели от зората на развитието.
към текста >>
Когато възприемаме цветовете и формите на един предмет, ние знаем, че този предмет съществува; човекът от миналото възприемаше в себе си образи, които в неговото съзнание бяха също така подвижни, също така леки, както тези на нашите сънища, но тяхното присъствие гарантираше за него съществуването на една
дух
овна действителност.
През тази епоха човекът проявяваше вече същата остра разлика между будното състояние и съня; но това не беше единственото изменение, на което е било подложено неговото съзнание. Днес човекът не познава друго освен: будност сън, и между тях – сънищата. Без съмнение за тези последните може да се каже, че те предлагат на съзнанието едно съдържание, но често пъти илюзорно, и че във всеки случай това съдържание не отговаря на една действителност, която човек да може да отъждестви направо с помощта на неговото будно съзнание; несъмнено той може да стори това, но по един косвен път. Освен тези три състояния, от които едното това на съновиденията е твърде несигурно, поне за разсъдливото познание, хората от миналите времена познаваха едно междинно състояние, което беше различно от трите: Нито сънуване, нито пълна яснота на будността, нито дълбок сън или мечтание при полусъзнание: Бихме искали да кажем, че това бяха сънища изпълнени с образи, които се явяваха през време на будността, както мислите минават през нашето съзнание. Тези образни форми бяха подобни на онези от нашите днешни сънища, но отговаряха на една свръхсетивна действителност, също така ясно, както нашите днешни възприятия отговарят на една физическа действителност.
Когато възприемаме цветовете и формите на един предмет, ние знаем, че този предмет съществува; човекът от миналото възприемаше в себе си образи, които в неговото съзнание бяха също така подвижни, също така леки, както тези на нашите сънища, но тяхното присъствие гарантираше за него съществуването на една духовна действителност.
Между така възприеманите действителности, човекът на миналото намираше между другите отзвука на своя предземен живот. Всеки ден това, което ставаше в неговата душа, беше за него абсолютно доказателство, че преди да слезе на Земята той е водил в един чисто духовен свят съществуването на едно духовно същество, душа и дух. Така той направо приемаше съществуването на вечната ядка на човека и на един свят, който не беше Земята, но на който той принадлежи също така, както принадлежеше на самата Земя. Посветените на мистериите, които в древни времена имаха познанието на дълбоките основи на това положение, можеха да накарат своите последователи да разберат думите, чрез които те бяха уверени, че възприемат отзвука на техния предземен живот и същевременно духовния свят, на който човекът принадлежи чрез духовното сърце на своето същество. Те постигаха това, благодарение на съществото, чийто физически образ е материалното Слънце, постигаха това чрез благодатта на това същество.
към текста >>
Всеки ден това, което ставаше в неговата душа, беше за него абсолютно доказателство, че преди да слезе на Земята той е водил в един чисто
дух
овен свят съществуването на едно
дух
овно същество, душа и
дух
.
Без съмнение за тези последните може да се каже, че те предлагат на съзнанието едно съдържание, но често пъти илюзорно, и че във всеки случай това съдържание не отговаря на една действителност, която човек да може да отъждестви направо с помощта на неговото будно съзнание; несъмнено той може да стори това, но по един косвен път. Освен тези три състояния, от които едното това на съновиденията е твърде несигурно, поне за разсъдливото познание, хората от миналите времена познаваха едно междинно състояние, което беше различно от трите: Нито сънуване, нито пълна яснота на будността, нито дълбок сън или мечтание при полусъзнание: Бихме искали да кажем, че това бяха сънища изпълнени с образи, които се явяваха през време на будността, както мислите минават през нашето съзнание. Тези образни форми бяха подобни на онези от нашите днешни сънища, но отговаряха на една свръхсетивна действителност, също така ясно, както нашите днешни възприятия отговарят на една физическа действителност. Когато възприемаме цветовете и формите на един предмет, ние знаем, че този предмет съществува; човекът от миналото възприемаше в себе си образи, които в неговото съзнание бяха също така подвижни, също така леки, както тези на нашите сънища, но тяхното присъствие гарантираше за него съществуването на една духовна действителност. Между така възприеманите действителности, човекът на миналото намираше между другите отзвука на своя предземен живот.
Всеки ден това, което ставаше в неговата душа, беше за него абсолютно доказателство, че преди да слезе на Земята той е водил в един чисто духовен свят съществуването на едно духовно същество, душа и дух.
Така той направо приемаше съществуването на вечната ядка на човека и на един свят, който не беше Земята, но на който той принадлежи също така, както принадлежеше на самата Земя. Посветените на мистериите, които в древни времена имаха познанието на дълбоките основи на това положение, можеха да накарат своите последователи да разберат думите, чрез които те бяха уверени, че възприемат отзвука на техния предземен живот и същевременно духовния свят, на който човекът принадлежи чрез духовното сърце на своето същество. Те постигаха това, благодарение на съществото, чийто физически образ е материалното Слънце, постигаха това чрез благодатта на това същество. Следователно адептът на древната Мъдрост и на Мистериите си казваше: Моят поглед се издига към слънцето, обаче материалната, физическата звезда е само образ на едно слънчево същество, което пропива духовния свят, от който съм слязъл на земята и неговата сила е тази, благодарение на която моята душа когато обитава на земята, носи в себе си това, което и дава увереност че е вечна. Когато с подкрепата на посветените човешкото същество имаше в себе си увереността за тази благодат на слънчевото същество, а същевременно и образно познание на своето предземно съществуване, а чрез него и това на своето вечно същество, то не виждаше в смъртта нищо загадъчно.
към текста >>
Посветените на мистериите, които в древни времена имаха познанието на дълбоките основи на това положение, можеха да накарат своите последователи да разберат думите, чрез които те бяха уверени, че възприемат отзвука на техния предземен живот и същевременно
дух
овния свят, на който човекът принадлежи чрез
дух
овното сърце на своето същество.
Тези образни форми бяха подобни на онези от нашите днешни сънища, но отговаряха на една свръхсетивна действителност, също така ясно, както нашите днешни възприятия отговарят на една физическа действителност. Когато възприемаме цветовете и формите на един предмет, ние знаем, че този предмет съществува; човекът от миналото възприемаше в себе си образи, които в неговото съзнание бяха също така подвижни, също така леки, както тези на нашите сънища, но тяхното присъствие гарантираше за него съществуването на една духовна действителност. Между така възприеманите действителности, човекът на миналото намираше между другите отзвука на своя предземен живот. Всеки ден това, което ставаше в неговата душа, беше за него абсолютно доказателство, че преди да слезе на Земята той е водил в един чисто духовен свят съществуването на едно духовно същество, душа и дух. Така той направо приемаше съществуването на вечната ядка на човека и на един свят, който не беше Земята, но на който той принадлежи също така, както принадлежеше на самата Земя.
Посветените на мистериите, които в древни времена имаха познанието на дълбоките основи на това положение, можеха да накарат своите последователи да разберат думите, чрез които те бяха уверени, че възприемат отзвука на техния предземен живот и същевременно духовния свят, на който човекът принадлежи чрез духовното сърце на своето същество.
Те постигаха това, благодарение на съществото, чийто физически образ е материалното Слънце, постигаха това чрез благодатта на това същество. Следователно адептът на древната Мъдрост и на Мистериите си казваше: Моят поглед се издига към слънцето, обаче материалната, физическата звезда е само образ на едно слънчево същество, което пропива духовния свят, от който съм слязъл на земята и неговата сила е тази, благодарение на която моята душа когато обитава на земята, носи в себе си това, което и дава увереност че е вечна. Когато с подкрепата на посветените човешкото същество имаше в себе си увереността за тази благодат на слънчевото същество, а същевременно и образно познание на своето предземно съществуване, а чрез него и това на своето вечно същество, то не виждаше в смъртта нищо загадъчно. То знаеше много добре, че тази смърт засягаше само физическия организъм и че в него съществува нещо, за което този организъм беше само дом. Смъртта не засягаше онази част от неговото същество, за която то имаше съзнание.
към текста >>
Следователно адептът на древната Мъдрост и на Мистериите си казваше: Моят поглед се издига към слънцето, обаче материалната, физическата звезда е само образ на едно слънчево същество, което пропива
дух
овния свят, от който съм слязъл на земята и неговата сила е тази, благодарение на която моята душа когато обитава на земята, носи в себе си това, което и дава увереност че е вечна.
Между така възприеманите действителности, човекът на миналото намираше между другите отзвука на своя предземен живот. Всеки ден това, което ставаше в неговата душа, беше за него абсолютно доказателство, че преди да слезе на Земята той е водил в един чисто духовен свят съществуването на едно духовно същество, душа и дух. Така той направо приемаше съществуването на вечната ядка на човека и на един свят, който не беше Земята, но на който той принадлежи също така, както принадлежеше на самата Земя. Посветените на мистериите, които в древни времена имаха познанието на дълбоките основи на това положение, можеха да накарат своите последователи да разберат думите, чрез които те бяха уверени, че възприемат отзвука на техния предземен живот и същевременно духовния свят, на който човекът принадлежи чрез духовното сърце на своето същество. Те постигаха това, благодарение на съществото, чийто физически образ е материалното Слънце, постигаха това чрез благодатта на това същество.
Следователно адептът на древната Мъдрост и на Мистериите си казваше: Моят поглед се издига към слънцето, обаче материалната, физическата звезда е само образ на едно слънчево същество, което пропива духовния свят, от който съм слязъл на земята и неговата сила е тази, благодарение на която моята душа когато обитава на земята, носи в себе си това, което и дава увереност че е вечна.
Когато с подкрепата на посветените човешкото същество имаше в себе си увереността за тази благодат на слънчевото същество, а същевременно и образно познание на своето предземно съществуване, а чрез него и това на своето вечно същество, то не виждаше в смъртта нищо загадъчно. То знаеше много добре, че тази смърт засягаше само физическия организъм и че в него съществува нещо, за което този организъм беше само дом. Смъртта не засягаше онази част от неговото същество, за която то имаше съзнание. Такова беше вътрешното становище на древните времена, на епохите, които предхождаха Тайната на Голгота. Погледът на душата се издигаше до такава висота, че можеше да схване благодатта на слънчевото същество и въз приемаше, свободно изявена, тайната на раждането; познанието на тази тайна правеше от смъртта нещо различно от това, което тя е станала за хората живеещи след тази епоха.
към текста >>
През тази епоха имаше хора, които на основата на древни предания бяха запазили методи, които несъмнено бяха само остатъци от древни посвещения, но които даже под тази смалена форма, доставяха познанието за
дух
овния свят и за връзките, които свързват човешкото същество с него.
Тогава хората изгубиха познанието за тази част от тяхното същество, която им беше запазена от прякото виждане на едно предземно съществуване, а заедно с това и познанието на вечната ядка на тяхното същество. Но това беше една необходимост: Човекът трябваше да добие пълното съзнание за Аза, което човечеството през онази епоха не притежаваше още; това съзнание се подготвяше бавно. Едновременно пред хората възникна загадката на смъртта в цялата си пълнота и с всичката си сила. Защото отсега нататък те нямаха вече познание чрез пряка опитност за съществуването на един свят, от който бяха дошли. Именно през епохата, когато човечеството минаваше през тази фаза, от този свят, от който идва душата когато се ражда се яви Христос, който при събитията в Палестина се съедини с човека на име Исус.
През тази епоха имаше хора, които на основата на древни предания бяха запазили методи, които несъмнено бяха само остатъци от древни посвещения, но които даже под тази смалена форма, доставяха познанието за духовния свят и за връзките, които свързват човешкото същество с него.
Тези посветени можаха да кажат тогава на онези, които бяха готови да приемат техните думи: Слънчевото същество, което помагаше на човека чрез своята благодат и му позволяваше да възприема отзвука от неговото предземно съществуване, това същество, за което физическото слънце е само един последен отблясък, това същество, слезе при нас. То живя в тялото на човека Исус. То облече едно човешко тяло, за да бъде от този момент нататък не само съединено с духовния свят, през който човекът минава между смъртта и едно ново раждане, а също за да живее на Земята и да участва в човешкото развитие. Така говореха посветените съвременници на Тайната на Голгота на онези които бяха готови да ги слушат, които имаха вяра в тях. И по този начин хората можаха да научат, как Христос е влязъл в едно земно тяло, за да разреши за тях, не чрез учение, а чрез дела великата загадка, която се поставяше от тогава насам загадката на смъртта.
към текста >>
То облече едно човешко тяло, за да бъде от този момент нататък не само съединено с
дух
овния свят, през който човекът минава между смъртта и едно ново раждане, а също за да живее на Земята и да участва в човешкото развитие.
Защото отсега нататък те нямаха вече познание чрез пряка опитност за съществуването на един свят, от който бяха дошли. Именно през епохата, когато човечеството минаваше през тази фаза, от този свят, от който идва душата когато се ражда се яви Христос, който при събитията в Палестина се съедини с човека на име Исус. През тази епоха имаше хора, които на основата на древни предания бяха запазили методи, които несъмнено бяха само остатъци от древни посвещения, но които даже под тази смалена форма, доставяха познанието за духовния свят и за връзките, които свързват човешкото същество с него. Тези посветени можаха да кажат тогава на онези, които бяха готови да приемат техните думи: Слънчевото същество, което помагаше на човека чрез своята благодат и му позволяваше да възприема отзвука от неговото предземно съществуване, това същество, за което физическото слънце е само един последен отблясък, това същество, слезе при нас. То живя в тялото на човека Исус.
То облече едно човешко тяло, за да бъде от този момент нататък не само съединено с духовния свят, през който човекът минава между смъртта и едно ново раждане, а също за да живее на Земята и да участва в човешкото развитие.
Така говореха посветените съвременници на Тайната на Голгота на онези които бяха готови да ги слушат, които имаха вяра в тях. И по този начин хората можаха да научат, как Христос е влязъл в едно земно тяло, за да разреши за тях, не чрез учение, а чрез дела великата загадка, която се поставяше от тогава насам загадката на смъртта. Христос, казваха посветените дойде на Земята, за да даде на човека на Земята отговора, който той трябваше да познае относно загадката поставена от смъртта. Защото по времето когато на Земята се извърши Тайната на Голгота, онези, които още притежаваха остатъци от древните методи на посвещението, говореха преди всичко за духовното същество на Христа и за неговата дейност в духовните светове. Те описваха пътя, по който трябваше да слезе на Земята това същество, което по-рано никога не беше идвало на нея.
към текста >>
Защото по времето когато на Земята се извърши Тайната на Голгота, онези, които още притежаваха остатъци от древните методи на посвещението, говореха преди всичко за
дух
овното същество на Христа и за неговата дейност в
дух
овните светове.
То живя в тялото на човека Исус. То облече едно човешко тяло, за да бъде от този момент нататък не само съединено с духовния свят, през който човекът минава между смъртта и едно ново раждане, а също за да живее на Земята и да участва в човешкото развитие. Така говореха посветените съвременници на Тайната на Голгота на онези които бяха готови да ги слушат, които имаха вяра в тях. И по този начин хората можаха да научат, как Христос е влязъл в едно земно тяло, за да разреши за тях, не чрез учение, а чрез дела великата загадка, която се поставяше от тогава насам загадката на смъртта. Христос, казваха посветените дойде на Земята, за да даде на човека на Земята отговора, който той трябваше да познае относно загадката поставена от смъртта.
Защото по времето когато на Земята се извърши Тайната на Голгота, онези, които още притежаваха остатъци от древните методи на посвещението, говореха преди всичко за духовното същество на Христа и за неговата дейност в духовните светове.
Те описваха пътя, по който трябваше да слезе на Земята това същество, което по-рано никога не беше идвало на нея. Същността на тяхното учение беше пътят следван от Христа, за да слезе до човека Исус и сам да стане един човек в Исуса. Те не се задоволяваха само да изучават Исуса на история и да питат: какво иска да прави тази личност, тази историческа личност в развитието? Защото обикновеното съзнание имаше пред своя поглед историческата личност. Една част от съвременниците я виждаха и техните следовници имаха конкретно познание за нея чрез преданието.
към текста >>
Обаче онези, които благодарение на остатъците от старото познание на посвещението още имаха известно съзнание за
дух
овните светове, те можеха да кажат: - Това същество, в миналото висшето слънчево същество, което раздаваше благодатта, за която говорихме, пое пътя, който го доведе към земята до човека Исус.
Те описваха пътя, по който трябваше да слезе на Земята това същество, което по-рано никога не беше идвало на нея. Същността на тяхното учение беше пътят следван от Христа, за да слезе до човека Исус и сам да стане един човек в Исуса. Те не се задоволяваха само да изучават Исуса на история и да питат: какво иска да прави тази личност, тази историческа личност в развитието? Защото обикновеното съзнание имаше пред своя поглед историческата личност. Една част от съвременниците я виждаха и техните следовници имаха конкретно познание за нея чрез преданието.
Обаче онези, които благодарение на остатъците от старото познание на посвещението още имаха известно съзнание за духовните светове, те можеха да кажат: - Това същество, в миналото висшето слънчево същество, което раздаваше благодатта, за която говорихме, пое пътя, който го доведе към земята до човека Исус.
То мина през събитията на Голгота. То е това слънчево същество, което даде на хората които бяха изгубили способността да възприемат предземното съществуване и да намерят така отговор на загадката на смъртта силата да победят смъртта на Земята. Самото това същество слезе до земното съществуване, облече човешка форма, мина през Тайната на Голгота, за да им даде чрез самото това събитие този път идващо отвън силата, която им се даваше в миналото чрез вътрешното възприятие на един отзвук от техния предземен живот. Наистина чрез тази благодат човешкото същество притежаваше в своето съзнание една здравина, която му позволяваше да възприема спонтанно вечната ядка на своето същество, защото неговия поглед се отваряше към предземното съществуване. Но трябваше да се върви напред.
към текста >>
Съществото, което му даваше възможност от висините на
дух
овните светове и от вътрешността на самия него, извърши Тайната на Голгота, за да може човекът, съзерцавайки я и разбирайки я, да живее вън от себе си това, което в миналото чувстваше вътре в себе си.
Самото това същество слезе до земното съществуване, облече човешка форма, мина през Тайната на Голгота, за да им даде чрез самото това събитие този път идващо отвън силата, която им се даваше в миналото чрез вътрешното възприятие на един отзвук от техния предземен живот. Наистина чрез тази благодат човешкото същество притежаваше в своето съзнание една здравина, която му позволяваше да възприема спонтанно вечната ядка на своето същество, защото неговия поглед се отваряше към предземното съществуване. Но трябваше да се върви напред. На Земята трябваше да се развие едно ясно съзнание за Аза, съзнание, което да бликне и се развие само в присъствието на сетивния свят. И затова трябваше да бъде заглушена старата форма на съзнанието, при което човекът имаше познание за вечната ядка на своето същество.
Съществото, което му даваше възможност от висините на духовните светове и от вътрешността на самия него, извърши Тайната на Голгота, за да може човекът, съзерцавайки я и разбирайки я, да живее вън от себе си това, което в миналото чувстваше вътре в себе си.
Това, което в миналото Христос му даваше от висините на духовните светове, Христос на Земята му дава възможност да го живее днес. В третата част на тази лекция ще видим, какво значение има това събитие за следващото развитие на човечеството. * * * Остатъците от старите методи на посвещението, които позволяваха на съвременниците на Тайната на Голгота и на техните следовници да учат още, що значеше действително слизането на Христа до човешкото същество Исус, тези остатъци продължиха да се предават до четвъртото столетие след Исуса Христа, но по канала на една сила, която все повече отслабваше. През четвъртото столетие на нашата ера, древните методи престанаха напълно да събуждат в организма способностите, позволяващи едно сигурно познание на духовния свят.
към текста >>
Това, което в миналото Христос му даваше от висините на
дух
овните светове, Христос на Земята му дава възможност да го живее днес.
Наистина чрез тази благодат човешкото същество притежаваше в своето съзнание една здравина, която му позволяваше да възприема спонтанно вечната ядка на своето същество, защото неговия поглед се отваряше към предземното съществуване. Но трябваше да се върви напред. На Земята трябваше да се развие едно ясно съзнание за Аза, съзнание, което да бликне и се развие само в присъствието на сетивния свят. И затова трябваше да бъде заглушена старата форма на съзнанието, при което човекът имаше познание за вечната ядка на своето същество. Съществото, което му даваше възможност от висините на духовните светове и от вътрешността на самия него, извърши Тайната на Голгота, за да може човекът, съзерцавайки я и разбирайки я, да живее вън от себе си това, което в миналото чувстваше вътре в себе си.
Това, което в миналото Христос му даваше от висините на духовните светове, Христос на Земята му дава възможност да го живее днес.
В третата част на тази лекция ще видим, какво значение има това събитие за следващото развитие на човечеството. * * * Остатъците от старите методи на посвещението, които позволяваха на съвременниците на Тайната на Голгота и на техните следовници да учат още, що значеше действително слизането на Христа до човешкото същество Исус, тези остатъци продължиха да се предават до четвъртото столетие след Исуса Христа, но по канала на една сила, която все повече отслабваше. През четвъртото столетие на нашата ера, древните методи престанаха напълно да събуждат в организма способностите, позволяващи едно сигурно познание на духовния свят. Човечеството навлизаше в един период, когато по същество то не разполагаше вече освен с възгледи и познания черпени в сетивния свят и в мисленето, което се опира на впечатленията и наблюденията, които този свят позволява.
към текста >>
През четвъртото столетие на нашата ера, древните методи престанаха напълно да събуждат в организма способностите, позволяващи едно сигурно познание на
дух
овния свят.
Съществото, което му даваше възможност от висините на духовните светове и от вътрешността на самия него, извърши Тайната на Голгота, за да може човекът, съзерцавайки я и разбирайки я, да живее вън от себе си това, което в миналото чувстваше вътре в себе си. Това, което в миналото Христос му даваше от висините на духовните светове, Христос на Земята му дава възможност да го живее днес. В третата част на тази лекция ще видим, какво значение има това събитие за следващото развитие на човечеството. * * * Остатъците от старите методи на посвещението, които позволяваха на съвременниците на Тайната на Голгота и на техните следовници да учат още, що значеше действително слизането на Христа до човешкото същество Исус, тези остатъци продължиха да се предават до четвъртото столетие след Исуса Христа, но по канала на една сила, която все повече отслабваше.
През четвъртото столетие на нашата ера, древните методи престанаха напълно да събуждат в организма способностите, позволяващи едно сигурно познание на духовния свят.
Човечеството навлизаше в един период, когато по същество то не разполагаше вече освен с възгледи и познания черпени в сетивния свят и в мисленето, което се опира на впечатленията и наблюденията, които този свят позволява. Обхващащ няколко столетия, този период на развитието доставя почвата, върху която се развива съзнанието на Аза. Не можем да се отдадем на едно разумно изучаване на историята, без да вземем под внимание в тази перспектива времето, което протича от четвъртото столетие след Христа до около петнадесетото столетие. Без съмнение, по-рано са живели хора, които са били предтечи на това развитие на съзнанието за Аза (себесъзнанието); обаче въпреки това съществува голяма разлика между човека на 4-то или 5-то столетие, колкото и образован, колкото и учен да е бил той, и този на 15-то или 16-то столетие. Разглеждайки да не речем св.
към текста >>
Обаче под действието на това Азово съзнание, виждането на
дух
овните светове се затъмнява и потъва в мрачните глъбини.
Без съмнение, по-рано са живели хора, които са били предтечи на това развитие на съзнанието за Аза (себесъзнанието); обаче въпреки това съществува голяма разлика между човека на 4-то или 5-то столетие, колкото и образован, колкото и учен да е бил той, и този на 15-то или 16-то столетие. Разглеждайки да не речем св. Августина, в когото съзнанието на Аза узрява с една сила, която го прави видимо, видимо за онзи, който възприема душите, разглеждайки душата на Скотус Еригена, който е живял през 9-то столетие, виждаме как постепенно се явява и се развива явява и се развива това съзнание за Аза, което по-късно ще стане собствено благо на най-простите хора; ние виждаме също как едно временно умира тази древна способност, която позволяваше например изучаването на алхимията, основана на едно интимно сливане на това, което очите виждаха, с това което душата чувстваше пред нещата. Едвам приблизително в 15-то столетие хората престават да възприемат друго нещо, освен чисто сетивните качества, от които ще направят основата на познанието. Успоредно с тази ориентация на човешкото мислене към това строго сетивно възприятие, което достигна върха на своя разцвет в епохата на Коперник, Галилей и Джордано Бруно, успоредно с него и чрез него се образува съзнанието за сетивното, съзнанието за Аза.
Обаче под действието на това Азово съзнание, виждането на духовните светове се затъмнява и потъва в мрачните глъбини.
Духовният поглед, който Мистериите развиваха, познанието на посвещението се затъмни в 4-то столетие; те не ще познаят по-късно освен слаби остатъци. Това, което трябваше да остане да живее от старото познание на посвещението, бе от сега нататък грижливо скривано, даже пред очите на културното човечество, което завърши с това, че изгуби напълно всякакво познание за него. Така, защото този остатък се упражни почти никакво действие върху общата култура, върху цивилизацията. Поради тази причина той не можеше да предаде едно учение както това ставаше още през времето на първите столетия на християнската ера как Христос е слязъл от духовните светове. Единственото нещо, за което хората имаха тогава познание даже и най-учените беше историческата личност Исус, за чийто живот говори историята, без да успее било чрез пряко виждане, било чрез традицията на посвещението, да даде истинското място на Христа, който дойде да се съедини с нея.
към текста >>
Дух
овният поглед, който Мистериите развиваха, познанието на посвещението се затъмни в 4-то столетие; те не ще познаят по-късно освен слаби остатъци.
Разглеждайки да не речем св. Августина, в когото съзнанието на Аза узрява с една сила, която го прави видимо, видимо за онзи, който възприема душите, разглеждайки душата на Скотус Еригена, който е живял през 9-то столетие, виждаме как постепенно се явява и се развива явява и се развива това съзнание за Аза, което по-късно ще стане собствено благо на най-простите хора; ние виждаме също как едно временно умира тази древна способност, която позволяваше например изучаването на алхимията, основана на едно интимно сливане на това, което очите виждаха, с това което душата чувстваше пред нещата. Едвам приблизително в 15-то столетие хората престават да възприемат друго нещо, освен чисто сетивните качества, от които ще направят основата на познанието. Успоредно с тази ориентация на човешкото мислене към това строго сетивно възприятие, което достигна върха на своя разцвет в епохата на Коперник, Галилей и Джордано Бруно, успоредно с него и чрез него се образува съзнанието за сетивното, съзнанието за Аза. Обаче под действието на това Азово съзнание, виждането на духовните светове се затъмнява и потъва в мрачните глъбини.
Духовният поглед, който Мистериите развиваха, познанието на посвещението се затъмни в 4-то столетие; те не ще познаят по-късно освен слаби остатъци.
Това, което трябваше да остане да живее от старото познание на посвещението, бе от сега нататък грижливо скривано, даже пред очите на културното човечество, което завърши с това, че изгуби напълно всякакво познание за него. Така, защото този остатък се упражни почти никакво действие върху общата култура, върху цивилизацията. Поради тази причина той не можеше да предаде едно учение както това ставаше още през времето на първите столетия на християнската ера как Христос е слязъл от духовните светове. Единственото нещо, за което хората имаха тогава познание даже и най-учените беше историческата личност Исус, за чийто живот говори историята, без да успее било чрез пряко виждане, било чрез традицията на посвещението, да даде истинското място на Христа, който дойде да се съедини с нея. През време на този период църквите не можаха следователно да сторят друго, освен да описват на своите верующи историческата личност, да им предадат нейния жив образ.
към текста >>
Поради тази причина той не можеше да предаде едно учение както това ставаше още през времето на първите столетия на християнската ера как Христос е слязъл от
дух
овните светове.
Успоредно с тази ориентация на човешкото мислене към това строго сетивно възприятие, което достигна върха на своя разцвет в епохата на Коперник, Галилей и Джордано Бруно, успоредно с него и чрез него се образува съзнанието за сетивното, съзнанието за Аза. Обаче под действието на това Азово съзнание, виждането на духовните светове се затъмнява и потъва в мрачните глъбини. Духовният поглед, който Мистериите развиваха, познанието на посвещението се затъмни в 4-то столетие; те не ще познаят по-късно освен слаби остатъци. Това, което трябваше да остане да живее от старото познание на посвещението, бе от сега нататък грижливо скривано, даже пред очите на културното човечество, което завърши с това, че изгуби напълно всякакво познание за него. Така, защото този остатък се упражни почти никакво действие върху общата култура, върху цивилизацията.
Поради тази причина той не можеше да предаде едно учение както това ставаше още през времето на първите столетия на християнската ера как Христос е слязъл от духовните светове.
Единственото нещо, за което хората имаха тогава познание даже и най-учените беше историческата личност Исус, за чийто живот говори историята, без да успее било чрез пряко виждане, било чрез традицията на посвещението, да даде истинското място на Христа, който дойде да се съедини с нея. През време на този период църквите не можаха следователно да сторят друго, освен да описват на своите верующи историческата личност, да им предадат нейния жив образ. Но от всичко онова, за което през първите столетия на нашата ера говореха онези, които са има ли едно познание за един духовен свят, от всичко това не беше предавано вече нищо. От миналите времена, когато душите бяха запазили известни познания от познанието на посвещението, църквата беше запазила учения, които предаваше под формата на догми; без да споменава онези, които още можеха да възприемат духовното съдържание, на което тези догми отговаряха, тя направи от тях обект само на една проста вяра. Така докато се разширяваше и задълбочаваше познанието на сетивния свят, наред с него се установяваше една вяра в догмите, която можеше да бъде свързана само с личността на Исуса, тази, която обикновеното съзнание познаваше чрез историята.
към текста >>
Но от всичко онова, за което през първите столетия на нашата ера говореха онези, които са има ли едно познание за един
дух
овен свят, от всичко това не беше предавано вече нищо.
Това, което трябваше да остане да живее от старото познание на посвещението, бе от сега нататък грижливо скривано, даже пред очите на културното човечество, което завърши с това, че изгуби напълно всякакво познание за него. Така, защото този остатък се упражни почти никакво действие върху общата култура, върху цивилизацията. Поради тази причина той не можеше да предаде едно учение както това ставаше още през времето на първите столетия на християнската ера как Христос е слязъл от духовните светове. Единственото нещо, за което хората имаха тогава познание даже и най-учените беше историческата личност Исус, за чийто живот говори историята, без да успее било чрез пряко виждане, било чрез традицията на посвещението, да даде истинското място на Христа, който дойде да се съедини с нея. През време на този период църквите не можаха следователно да сторят друго, освен да описват на своите верующи историческата личност, да им предадат нейния жив образ.
Но от всичко онова, за което през първите столетия на нашата ера говореха онези, които са има ли едно познание за един духовен свят, от всичко това не беше предавано вече нищо.
От миналите времена, когато душите бяха запазили известни познания от познанието на посвещението, църквата беше запазила учения, които предаваше под формата на догми; без да споменава онези, които още можеха да възприемат духовното съдържание, на което тези догми отговаряха, тя направи от тях обект само на една проста вяра. Така докато се разширяваше и задълбочаваше познанието на сетивния свят, наред с него се установяваше една вяра в догмите, която можеше да бъде свързана само с личността на Исуса, тази, която обикновеното съзнание познаваше чрез историята. Така положението продължи да съществува в продължение на 17-то, 18-то и 19-то столетия и завърши с едно богословие, което се представяше за християнско и което имаше предвид вече само човешкото същество Исус, защото този беше единственият аспект на това същество, който историята можеше да предаде. Обаче същевременно формата на съзнанието, благодарение на което се развиваше опитността на Аза и което беше позволило да бъде изследвана структурата, устройството на сетивния свят, беше отслабило всичко, което свързваше душата с тази догматична сграда. Забележителните личности у които това съзнание беше най-силно, изгубиха всякаква склонност към съдържанието на вярата, към Христа.
към текста >>
От миналите времена, когато душите бяха запазили известни познания от познанието на посвещението, църквата беше запазила учения, които предаваше под формата на догми; без да споменава онези, които още можеха да възприемат
дух
овното съдържание, на което тези догми отговаряха, тя направи от тях обект само на една проста вяра.
Така, защото този остатък се упражни почти никакво действие върху общата култура, върху цивилизацията. Поради тази причина той не можеше да предаде едно учение както това ставаше още през времето на първите столетия на християнската ера как Христос е слязъл от духовните светове. Единственото нещо, за което хората имаха тогава познание даже и най-учените беше историческата личност Исус, за чийто живот говори историята, без да успее било чрез пряко виждане, било чрез традицията на посвещението, да даде истинското място на Христа, който дойде да се съедини с нея. През време на този период църквите не можаха следователно да сторят друго, освен да описват на своите верующи историческата личност, да им предадат нейния жив образ. Но от всичко онова, за което през първите столетия на нашата ера говореха онези, които са има ли едно познание за един духовен свят, от всичко това не беше предавано вече нищо.
От миналите времена, когато душите бяха запазили известни познания от познанието на посвещението, църквата беше запазила учения, които предаваше под формата на догми; без да споменава онези, които още можеха да възприемат духовното съдържание, на което тези догми отговаряха, тя направи от тях обект само на една проста вяра.
Така докато се разширяваше и задълбочаваше познанието на сетивния свят, наред с него се установяваше една вяра в догмите, която можеше да бъде свързана само с личността на Исуса, тази, която обикновеното съзнание познаваше чрез историята. Така положението продължи да съществува в продължение на 17-то, 18-то и 19-то столетия и завърши с едно богословие, което се представяше за християнско и което имаше предвид вече само човешкото същество Исус, защото този беше единственият аспект на това същество, който историята можеше да предаде. Обаче същевременно формата на съзнанието, благодарение на което се развиваше опитността на Аза и което беше позволило да бъде изследвана структурата, устройството на сетивния свят, беше отслабило всичко, което свързваше душата с тази догматична сграда. Забележителните личности у които това съзнание беше най-силно, изгубиха всякаква склонност към съдържанието на вярата, към Христа. И особено през 19-то столетие се разпространи все повече едно богословие, в погледа на което Христос изчезваше напълно зад Исуса.
към текста >>
То дава възможност да виждаме отвън Исуса, историческата личност, да стигнем до едно пряко виждане на предземното съществуване; от там да съзерцаваме Христа, който е едно
дух
овно същество, и да разберем Исуса и Тайната на Голгота говорейки за Христа.
Вече не се говореше освен за Исуса от Назарет, който беше представен като едно човешко същество, може би най-съвършеното от всички онези, които бяха участвали в развитието на човечеството. След като през време на първите столетия на християнската ера хората бяха описали пътя, който водеше от Христа до Исуса, в който той се беше въплътил, сега те вземаха този Исус като изходна точка, за да се издигнат до Христа. Обаче съобразно природата на нещата, тук не можеха да сторят друго освен да признаят своето безсилие или пък да не го признаят да се издигнат до Христа, изхождайки от "простия" Исус, който беше живял в Палестина. По този начин богословието на една голяма част от човечеството изгуби Христа, като гледаше само Исуса. Това положение може да бъде изменено само чрез модерното посвещение, това посвещение, което аз определих в неговите главни черти в течение на миналите лекции и което води до Имагинацията, Инспирацията и Интуицията под една нова форма.
То дава възможност да виждаме отвън Исуса, историческата личност, да стигнем до едно пряко виждане на предземното съществуване; от там да съзерцаваме Христа, който е едно духовно същество, и да разберем Исуса и Тайната на Голгота говорейки за Христа.
Така ще може да бъде намерен отново пътят, от който съвременното богословие се е отдалечило, като не виждайки вече освен Исуса, то изгуби Христа. Така чрез духовното виждане хората ще могат да познаят Христа, да познаят Исуса, в когото той стана човек и да разберат в антропософската перспектива Тайната на Голгота. Сега ние ще видим какво значение има това за вътрешното развитие на човешкото същество. Ние вече споменахме, че с първите проблясъци на съзнанието на Аза пред душите се яви загадката на смъртта. Не можеше и да бъде иначе от момента, когато Азът присъстваше в пълна яснота в полето на вътрешния живот, физическият организъм стана действителната основа на обикновеното съзнание.
към текста >>
Така чрез
дух
овното виждане хората ще могат да познаят Христа, да познаят Исуса, в когото той стана човек и да разберат в антропософската перспектива Тайната на Голгота.
Обаче съобразно природата на нещата, тук не можеха да сторят друго освен да признаят своето безсилие или пък да не го признаят да се издигнат до Христа, изхождайки от "простия" Исус, който беше живял в Палестина. По този начин богословието на една голяма част от човечеството изгуби Христа, като гледаше само Исуса. Това положение може да бъде изменено само чрез модерното посвещение, това посвещение, което аз определих в неговите главни черти в течение на миналите лекции и което води до Имагинацията, Инспирацията и Интуицията под една нова форма. То дава възможност да виждаме отвън Исуса, историческата личност, да стигнем до едно пряко виждане на предземното съществуване; от там да съзерцаваме Христа, който е едно духовно същество, и да разберем Исуса и Тайната на Голгота говорейки за Христа. Така ще може да бъде намерен отново пътят, от който съвременното богословие се е отдалечило, като не виждайки вече освен Исуса, то изгуби Христа.
Така чрез духовното виждане хората ще могат да познаят Христа, да познаят Исуса, в когото той стана човек и да разберат в антропософската перспектива Тайната на Голгота.
Сега ние ще видим какво значение има това за вътрешното развитие на човешкото същество. Ние вече споменахме, че с първите проблясъци на съзнанието на Аза пред душите се яви загадката на смъртта. Не можеше и да бъде иначе от момента, когато Азът присъстваше в пълна яснота в полето на вътрешния живот, физическият организъм стана действителната основа на обикновеното съзнание. Това съзнание неделимо от чувствата на Аза има като основа физическия организъм и човекът инстинктивно чувства, че не може да познава освен посредством този организъм. Имагинативното съзнание, което му беше доставило виждането на неговото вечно същество, беше изчезнало.
към текста >>
Дух
ът, който се потопява изцяло в изследването на сетивния свят, не извлича от него нищо друго, освен едно отрицателно становище, защото нищо от това, което разбирането на сетивния свят ни предлага, не може да послужи за разбирането на Голготската Тайна.
Може би това съществува но ти, ти не получаваш в твоето съзнание, такова каквото го имаш никакво познание за него. Загадката на смъртта се беше поставила с пълна сила за душите през първите столетия на християнската ера, когато хората бяха още твърде чувствителни за подобни неща. Обаче посветените бяха предали познанието за Тайната на Голгота и през следващите столетия хората, които ръководеха християнството в неговото развитие, още прибягваха до канала на догмите. Следователно кое е истинското значение на това събитие за човека? Онзи, който иска да създаде в себе си връзка с Христа, който е готов да допусне Тайната на Голгота, той трябва да внесе в своето съзнание нещо, което сетивният свят не може да му даде.
Духът, който се потопява изцяло в изследването на сетивния свят, не извлича от него нищо друго, освен едно отрицателно становище, защото нищо от това, което разбирането на сетивния свят ни предлага, не може да послужи за разбирането на Голготската Тайна.
Човек трябва да отвори сърцето си за тази тайна и когато развие в себе си едно разбиране основано на чувствата, когато развие в себе си едно такова разбиране за това, което е било това събитие станало на Земята, но което може да бъде разбрано само чрез духа, той се изтръгва от своя обикновен ум, който допуска само данните на сетивата, който именно е донесъл на съзнанието на Аза неговата яснота и сила. Ако човек не допуска полето на сетивния свят, той не може да стигне до разбирането на Тайната на Голгота. Но ако той се откаже от това, което сетивното познание ни предлага относно това събитие, ако го разглежда в перспективата, която вярата разкрива, в перспективата на вътрешната ревност и благоговение, тази, която допуска, че Христос е слязъл от духовния свят на Земята заради човечеството, тогава той се издига над самото разбиране на сетивния свят по същия път, който е в обикновеното съзнание, който е най-висшето завоевание на това разбиране на сетивните неща. В лоното на самото съзнание покълва и се разцъфтява по този начин една сила, която не може да се развие от само себе си. Човек трябва да се потопи в самия себе си и да засили своето съзнание, ако иска към разбирането на сетивните неща да дойде да се присъедини вътрешната сила, способна да признае в Тайната на Голгота, в духовното значение на тази тайна за човешката душа, една действителност.
към текста >>
Човек трябва да отвори сърцето си за тази тайна и когато развие в себе си едно разбиране основано на чувствата, когато развие в себе си едно такова разбиране за това, което е било това събитие станало на Земята, но което може да бъде разбрано само чрез
дух
а, той се изтръгва от своя обикновен ум, който допуска само данните на сетивата, който именно е донесъл на съзнанието на Аза неговата яснота и сила.
Загадката на смъртта се беше поставила с пълна сила за душите през първите столетия на християнската ера, когато хората бяха още твърде чувствителни за подобни неща. Обаче посветените бяха предали познанието за Тайната на Голгота и през следващите столетия хората, които ръководеха християнството в неговото развитие, още прибягваха до канала на догмите. Следователно кое е истинското значение на това събитие за човека? Онзи, който иска да създаде в себе си връзка с Христа, който е готов да допусне Тайната на Голгота, той трябва да внесе в своето съзнание нещо, което сетивният свят не може да му даде. Духът, който се потопява изцяло в изследването на сетивния свят, не извлича от него нищо друго, освен едно отрицателно становище, защото нищо от това, което разбирането на сетивния свят ни предлага, не може да послужи за разбирането на Голготската Тайна.
Човек трябва да отвори сърцето си за тази тайна и когато развие в себе си едно разбиране основано на чувствата, когато развие в себе си едно такова разбиране за това, което е било това събитие станало на Земята, но което може да бъде разбрано само чрез духа, той се изтръгва от своя обикновен ум, който допуска само данните на сетивата, който именно е донесъл на съзнанието на Аза неговата яснота и сила.
Ако човек не допуска полето на сетивния свят, той не може да стигне до разбирането на Тайната на Голгота. Но ако той се откаже от това, което сетивното познание ни предлага относно това събитие, ако го разглежда в перспективата, която вярата разкрива, в перспективата на вътрешната ревност и благоговение, тази, която допуска, че Христос е слязъл от духовния свят на Земята заради човечеството, тогава той се издига над самото разбиране на сетивния свят по същия път, който е в обикновеното съзнание, който е най-висшето завоевание на това разбиране на сетивните неща. В лоното на самото съзнание покълва и се разцъфтява по този начин една сила, която не може да се развие от само себе си. Човек трябва да се потопи в самия себе си и да засили своето съзнание, ако иска към разбирането на сетивните неща да дойде да се присъедини вътрешната сила, способна да признае в Тайната на Голгота, в духовното значение на тази тайна за човешката душа, една действителност. Отказвайки се от данните на сетивния ум, понеже приема че събитието на Голгота е действително една Тайна, приемайки че Христос действително е живял на Земята в Исуса и че с Тайната на Голгота на Земята се е извършило едно небесно събитие, едно свръхземно събитие, чието значение не ще има край, човек замества онази сила, която в миналото е била дадена по напълно естествен начин на съзнанието и която днес е изчезнала.
към текста >>
Но ако той се откаже от това, което сетивното познание ни предлага относно това събитие, ако го разглежда в перспективата, която вярата разкрива, в перспективата на вътрешната ревност и благоговение, тази, която допуска, че Христос е слязъл от
дух
овния свят на Земята заради човечеството, тогава той се издига над самото разбиране на сетивния свят по същия път, който е в обикновеното съзнание, който е най-висшето завоевание на това разбиране на сетивните неща.
Следователно кое е истинското значение на това събитие за човека? Онзи, който иска да създаде в себе си връзка с Христа, който е готов да допусне Тайната на Голгота, той трябва да внесе в своето съзнание нещо, което сетивният свят не може да му даде. Духът, който се потопява изцяло в изследването на сетивния свят, не извлича от него нищо друго, освен едно отрицателно становище, защото нищо от това, което разбирането на сетивния свят ни предлага, не може да послужи за разбирането на Голготската Тайна. Човек трябва да отвори сърцето си за тази тайна и когато развие в себе си едно разбиране основано на чувствата, когато развие в себе си едно такова разбиране за това, което е било това събитие станало на Земята, но което може да бъде разбрано само чрез духа, той се изтръгва от своя обикновен ум, който допуска само данните на сетивата, който именно е донесъл на съзнанието на Аза неговата яснота и сила. Ако човек не допуска полето на сетивния свят, той не може да стигне до разбирането на Тайната на Голгота.
Но ако той се откаже от това, което сетивното познание ни предлага относно това събитие, ако го разглежда в перспективата, която вярата разкрива, в перспективата на вътрешната ревност и благоговение, тази, която допуска, че Христос е слязъл от духовния свят на Земята заради човечеството, тогава той се издига над самото разбиране на сетивния свят по същия път, който е в обикновеното съзнание, който е най-висшето завоевание на това разбиране на сетивните неща.
В лоното на самото съзнание покълва и се разцъфтява по този начин една сила, която не може да се развие от само себе си. Човек трябва да се потопи в самия себе си и да засили своето съзнание, ако иска към разбирането на сетивните неща да дойде да се присъедини вътрешната сила, способна да признае в Тайната на Голгота, в духовното значение на тази тайна за човешката душа, една действителност. Отказвайки се от данните на сетивния ум, понеже приема че събитието на Голгота е действително една Тайна, приемайки че Христос действително е живял на Земята в Исуса и че с Тайната на Голгота на Земята се е извършило едно небесно събитие, едно свръхземно събитие, чието значение не ще има край, човек замества онази сила, която в миналото е била дадена по напълно естествен начин на съзнанието и която днес е изчезнала. Тази сила отваряше погледа към предземното съществуване и събуждаше по този начин в душата стремежът, който я отвеждаше отвъд смъртта. На нейно място, чрез Тайната на Голгота, в душата трябваше да проникне силата, която тя развива, за да изповяда действителността на тази Тайна, без да се основава на нещо друго, освен на вътрешното чувство.
към текста >>
Човек трябва да се потопи в самия себе си и да засили своето съзнание, ако иска към разбирането на сетивните неща да дойде да се присъедини вътрешната сила, способна да признае в Тайната на Голгота, в
дух
овното значение на тази тайна за човешката душа, една действителност.
Духът, който се потопява изцяло в изследването на сетивния свят, не извлича от него нищо друго, освен едно отрицателно становище, защото нищо от това, което разбирането на сетивния свят ни предлага, не може да послужи за разбирането на Голготската Тайна. Човек трябва да отвори сърцето си за тази тайна и когато развие в себе си едно разбиране основано на чувствата, когато развие в себе си едно такова разбиране за това, което е било това събитие станало на Земята, но което може да бъде разбрано само чрез духа, той се изтръгва от своя обикновен ум, който допуска само данните на сетивата, който именно е донесъл на съзнанието на Аза неговата яснота и сила. Ако човек не допуска полето на сетивния свят, той не може да стигне до разбирането на Тайната на Голгота. Но ако той се откаже от това, което сетивното познание ни предлага относно това събитие, ако го разглежда в перспективата, която вярата разкрива, в перспективата на вътрешната ревност и благоговение, тази, която допуска, че Христос е слязъл от духовния свят на Земята заради човечеството, тогава той се издига над самото разбиране на сетивния свят по същия път, който е в обикновеното съзнание, който е най-висшето завоевание на това разбиране на сетивните неща. В лоното на самото съзнание покълва и се разцъфтява по този начин една сила, която не може да се развие от само себе си.
Човек трябва да се потопи в самия себе си и да засили своето съзнание, ако иска към разбирането на сетивните неща да дойде да се присъедини вътрешната сила, способна да признае в Тайната на Голгота, в духовното значение на тази тайна за човешката душа, една действителност.
Отказвайки се от данните на сетивния ум, понеже приема че събитието на Голгота е действително една Тайна, приемайки че Христос действително е живял на Земята в Исуса и че с Тайната на Голгота на Земята се е извършило едно небесно събитие, едно свръхземно събитие, чието значение не ще има край, човек замества онази сила, която в миналото е била дадена по напълно естествен начин на съзнанието и която днес е изчезнала. Тази сила отваряше погледа към предземното съществуване и събуждаше по този начин в душата стремежът, който я отвеждаше отвъд смъртта. На нейно място, чрез Тайната на Голгота, в душата трябваше да проникне силата, която тя развива, за да изповяда действителността на тази Тайна, без да се основава на нещо друго, освен на вътрешното чувство. Тогава в душата оживяват думите на св. Павла: "Не Аз, а Христос в Мене".
към текста >>
В момента, когато разгръща съзнанието на Аза, човекът се намира в такова устройство, щото чрез физическото тяло и ограничен в неговото поле, в него никога не би могла да се роди мисълта за съществуването на това, което в него принадлежи на
дух
а".
Тогава чрез силата, която се излъчва от Тайната на Голгота, Христос може да повдигне душата вън от полето на съзнанието ограничено чрез физическата смърт. Утре ние ще продължим изложението върху връзките между тайните на смъртта и Христовото същество. Те образуват съответния полюс на тайните на раждането, за които говорих вчера. Днес бих искал да приключа нашето изследване с думите, които един посветен от първите столетия на християнската ера можеше да каже на хора, пред които се изправяше вече с цялото си величие загадката на смъртта: "Погледнете, казваше той тази фаза на развитието на тялото, когато човекът добива и използва съзнанието на Аза. През тази фаза физическото тяло скрива за неговия поглед това, което съставлява човешкото същество.
В момента, когато разгръща съзнанието на Аза, човекът се намира в такова устройство, щото чрез физическото тяло и ограничен в неговото поле, в него никога не би могла да се роди мисълта за съществуването на това, което в него принадлежи на духа".
Ето, казваше този посветен, вие стигате до точката където физическото тяло достига своя най-висш плод съзнанието на Аза. А това е същата точка чрез която то показва своята недостатъчност. Следователно физическият организъм на човека е болен, защото ако беше наистина здрав, той би позволил на човека да има също и съзнанието за неговата духовна природа. Този физически организъм се е развил по такъв начин, още от самото начало, че по отношение на живота на духа то беше като болно. Тогава Христос слезе към Тайната на Голгота, за да бъде не само този, който поучава, но също и лечител на душите за да изцели чрез душата това, което е болно в тялото.
към текста >>
Следователно физическият организъм на човека е болен, защото ако беше наистина здрав, той би позволил на човека да има също и съзнанието за неговата
дух
овна природа.
Днес бих искал да приключа нашето изследване с думите, които един посветен от първите столетия на християнската ера можеше да каже на хора, пред които се изправяше вече с цялото си величие загадката на смъртта: "Погледнете, казваше той тази фаза на развитието на тялото, когато човекът добива и използва съзнанието на Аза. През тази фаза физическото тяло скрива за неговия поглед това, което съставлява човешкото същество. В момента, когато разгръща съзнанието на Аза, човекът се намира в такова устройство, щото чрез физическото тяло и ограничен в неговото поле, в него никога не би могла да се роди мисълта за съществуването на това, което в него принадлежи на духа". Ето, казваше този посветен, вие стигате до точката където физическото тяло достига своя най-висш плод съзнанието на Аза. А това е същата точка чрез която то показва своята недостатъчност.
Следователно физическият организъм на човека е болен, защото ако беше наистина здрав, той би позволил на човека да има също и съзнанието за неговата духовна природа.
Този физически организъм се е развил по такъв начин, още от самото начало, че по отношение на живота на духа то беше като болно. Тогава Христос слезе към Тайната на Голгота, за да бъде не само този, който поучава, но също и лечител на душите за да изцели чрез душата това, което е болно в тялото. Така тези посветени от първите столетия на християнската ера представиха Христа като лекар на душите, като изцелител, като спасител на човечеството; обаче съвременното богословие не знае за тези посветени и споменът за тях е бил даже нарочно заличен. Те показваха как развитието следва един слизащ на клон, как човешкият организъм трябваше да измени поради заболяване на най-висшите цели на съзнанието, докато най-после се намеси божественият Спасител, лекар на душите, който възобнови поведението на душата спрямо духовния свят. Това е дълбокото значение, което те приписваха на Христа, за цялото развитие: Христос е изцелител на света, спасител на човеците.
към текста >>
Този физически организъм се е развил по такъв начин, още от самото начало, че по отношение на живота на
дух
а то беше като болно.
През тази фаза физическото тяло скрива за неговия поглед това, което съставлява човешкото същество. В момента, когато разгръща съзнанието на Аза, човекът се намира в такова устройство, щото чрез физическото тяло и ограничен в неговото поле, в него никога не би могла да се роди мисълта за съществуването на това, което в него принадлежи на духа". Ето, казваше този посветен, вие стигате до точката където физическото тяло достига своя най-висш плод съзнанието на Аза. А това е същата точка чрез която то показва своята недостатъчност. Следователно физическият организъм на човека е болен, защото ако беше наистина здрав, той би позволил на човека да има също и съзнанието за неговата духовна природа.
Този физически организъм се е развил по такъв начин, още от самото начало, че по отношение на живота на духа то беше като болно.
Тогава Христос слезе към Тайната на Голгота, за да бъде не само този, който поучава, но също и лечител на душите за да изцели чрез душата това, което е болно в тялото. Така тези посветени от първите столетия на християнската ера представиха Христа като лекар на душите, като изцелител, като спасител на човечеството; обаче съвременното богословие не знае за тези посветени и споменът за тях е бил даже нарочно заличен. Те показваха как развитието следва един слизащ на клон, как човешкият организъм трябваше да измени поради заболяване на най-висшите цели на съзнанието, докато най-после се намеси божественият Спасител, лекар на душите, който възобнови поведението на душата спрямо духовния свят. Това е дълбокото значение, което те приписваха на Христа, за цялото развитие: Христос е изцелител на света, спасител на човеците. Това учение за едно божествено духовно съществуване, което основава и прониква цялото материално съществуване, когато то получи отново живот в съвременното съзнание чрез Имагинацията, не само ще оживи отново отвлечената философия, както показах в миналите лекции, но то ще я пропие с Христовия импулс.
към текста >>
Те показваха как развитието следва един слизащ на клон, как човешкият организъм трябваше да измени поради заболяване на най-висшите цели на съзнанието, докато най-после се намеси божественият Спасител, лекар на душите, който възобнови поведението на душата спрямо
дух
овния свят.
А това е същата точка чрез която то показва своята недостатъчност. Следователно физическият организъм на човека е болен, защото ако беше наистина здрав, той би позволил на човека да има също и съзнанието за неговата духовна природа. Този физически организъм се е развил по такъв начин, още от самото начало, че по отношение на живота на духа то беше като болно. Тогава Христос слезе към Тайната на Голгота, за да бъде не само този, който поучава, но също и лечител на душите за да изцели чрез душата това, което е болно в тялото. Така тези посветени от първите столетия на християнската ера представиха Христа като лекар на душите, като изцелител, като спасител на човечеството; обаче съвременното богословие не знае за тези посветени и споменът за тях е бил даже нарочно заличен.
Те показваха как развитието следва един слизащ на клон, как човешкият организъм трябваше да измени поради заболяване на най-висшите цели на съзнанието, докато най-после се намеси божественият Спасител, лекар на душите, който възобнови поведението на душата спрямо духовния свят.
Това е дълбокото значение, което те приписваха на Христа, за цялото развитие: Христос е изцелител на света, спасител на човеците. Това учение за едно божествено духовно съществуване, което основава и прониква цялото материално съществуване, когато то получи отново живот в съвременното съзнание чрез Имагинацията, не само ще оживи отново отвлечената философия, както показах в миналите лекции, но то ще я пропие с Христовия импулс. Така човечеството ще може отново да намери това, което са притежавали хората на миналото: Съзнанието за божествения, духовен отец във всички физически неща. Това беше целта, която преследваха преди християнски посветени. Най-висшата степен на посвещението беше тази, при която посветеният, носещ името "Отец" представляваше в Мистериите космическия, духовен Отец.
към текста >>
Това учение за едно божествено
дух
овно съществуване, което основава и прониква цялото материално съществуване, когато то получи отново живот в съвременното съзнание чрез Имагинацията, не само ще оживи отново отвлечената философия, както показах в миналите лекции, но то ще я пропие с Христовия импулс.
Този физически организъм се е развил по такъв начин, още от самото начало, че по отношение на живота на духа то беше като болно. Тогава Христос слезе към Тайната на Голгота, за да бъде не само този, който поучава, но също и лечител на душите за да изцели чрез душата това, което е болно в тялото. Така тези посветени от първите столетия на християнската ера представиха Христа като лекар на душите, като изцелител, като спасител на човечеството; обаче съвременното богословие не знае за тези посветени и споменът за тях е бил даже нарочно заличен. Те показваха как развитието следва един слизащ на клон, как човешкият организъм трябваше да измени поради заболяване на най-висшите цели на съзнанието, докато най-после се намеси божественият Спасител, лекар на душите, който възобнови поведението на душата спрямо духовния свят. Това е дълбокото значение, което те приписваха на Христа, за цялото развитие: Христос е изцелител на света, спасител на човеците.
Това учение за едно божествено духовно съществуване, което основава и прониква цялото материално съществуване, когато то получи отново живот в съвременното съзнание чрез Имагинацията, не само ще оживи отново отвлечената философия, както показах в миналите лекции, но то ще я пропие с Христовия импулс.
Така човечеството ще може отново да намери това, което са притежавали хората на миналото: Съзнанието за божествения, духовен отец във всички физически неща. Това беше целта, която преследваха преди християнски посветени. Най-висшата степен на посвещението беше тази, при която посветеният, носещ името "Отец" представляваше в Мистериите космическия, духовен Отец. Когато оживим този светоглед и го направим да живее в нас, той ражда отново една християнска философия. Ако чрез модерната Инспирация се научим да познаваме това, което посветените са учили като предтечи през време на първите столетия на християнската ера, ние ще знаем как едно божествено духовно същество, Христос е дошло от духовните светове, за да се съедини с развитието и да стане негова ос.
към текста >>
Така човечеството ще може отново да намери това, което са притежавали хората на миналото: Съзнанието за божествения,
дух
овен отец във всички физически неща.
Тогава Христос слезе към Тайната на Голгота, за да бъде не само този, който поучава, но също и лечител на душите за да изцели чрез душата това, което е болно в тялото. Така тези посветени от първите столетия на християнската ера представиха Христа като лекар на душите, като изцелител, като спасител на човечеството; обаче съвременното богословие не знае за тези посветени и споменът за тях е бил даже нарочно заличен. Те показваха как развитието следва един слизащ на клон, как човешкият организъм трябваше да измени поради заболяване на най-висшите цели на съзнанието, докато най-после се намеси божественият Спасител, лекар на душите, който възобнови поведението на душата спрямо духовния свят. Това е дълбокото значение, което те приписваха на Христа, за цялото развитие: Христос е изцелител на света, спасител на човеците. Това учение за едно божествено духовно съществуване, което основава и прониква цялото материално съществуване, когато то получи отново живот в съвременното съзнание чрез Имагинацията, не само ще оживи отново отвлечената философия, както показах в миналите лекции, но то ще я пропие с Христовия импулс.
Така човечеството ще може отново да намери това, което са притежавали хората на миналото: Съзнанието за божествения, духовен отец във всички физически неща.
Това беше целта, която преследваха преди християнски посветени. Най-висшата степен на посвещението беше тази, при която посветеният, носещ името "Отец" представляваше в Мистериите космическия, духовен Отец. Когато оживим този светоглед и го направим да живее в нас, той ражда отново една християнска философия. Ако чрез модерната Инспирация се научим да познаваме това, което посветените са учили като предтечи през време на първите столетия на християнската ера, ние ще знаем как едно божествено духовно същество, Христос е дошло от духовните светове, за да се съедини с развитието и да стане негова ос. Ние даваме пълно значение и това развитие и на неговите закони, когато се научим да ги свързваме с Космоса чрез погледа, който повдигаме към космическия Христос.
към текста >>
Най-висшата степен на посвещението беше тази, при която посветеният, носещ името "Отец" представляваше в Мистериите космическия,
дух
овен Отец.
Те показваха как развитието следва един слизащ на клон, как човешкият организъм трябваше да измени поради заболяване на най-висшите цели на съзнанието, докато най-после се намеси божественият Спасител, лекар на душите, който възобнови поведението на душата спрямо духовния свят. Това е дълбокото значение, което те приписваха на Христа, за цялото развитие: Христос е изцелител на света, спасител на човеците. Това учение за едно божествено духовно съществуване, което основава и прониква цялото материално съществуване, когато то получи отново живот в съвременното съзнание чрез Имагинацията, не само ще оживи отново отвлечената философия, както показах в миналите лекции, но то ще я пропие с Христовия импулс. Така човечеството ще може отново да намери това, което са притежавали хората на миналото: Съзнанието за божествения, духовен отец във всички физически неща. Това беше целта, която преследваха преди християнски посветени.
Най-висшата степен на посвещението беше тази, при която посветеният, носещ името "Отец" представляваше в Мистериите космическия, духовен Отец.
Когато оживим този светоглед и го направим да живее в нас, той ражда отново една християнска философия. Ако чрез модерната Инспирация се научим да познаваме това, което посветените са учили като предтечи през време на първите столетия на християнската ера, ние ще знаем как едно божествено духовно същество, Христос е дошло от духовните светове, за да се съедини с развитието и да стане негова ос. Ние даваме пълно значение и това развитие и на неговите закони, когато се научим да ги свързваме с Космоса чрез погледа, който повдигаме към космическия Христос. Ние научаваме как Небето се е погрижило за Земята, как е положило грижи за работите на човечеството и това разширява Космологията предавайки и характера на духовна Космология, на християнската Космология. Когато в смисъла на думите на апостол Павел "Не Аз, а Христос в Мене" изковаваме една жива връзка с Христа и с Тайната на Голгота, Христос ни помага да разрешим загадката на смъртта и ни води към един възобновен духовен живот; ние се научаваме тогава да познаваме новия дух, който ще накара хората да разберат, че над физическия свят съществува един духовен свят, който го управлява и го пропива със своя ред и със своите подтици.
към текста >>
Ако чрез модерната Инспирация се научим да познаваме това, което посветените са учили като предтечи през време на първите столетия на християнската ера, ние ще знаем как едно божествено
дух
овно същество, Христос е дошло от
дух
овните светове, за да се съедини с развитието и да стане негова ос.
Това учение за едно божествено духовно съществуване, което основава и прониква цялото материално съществуване, когато то получи отново живот в съвременното съзнание чрез Имагинацията, не само ще оживи отново отвлечената философия, както показах в миналите лекции, но то ще я пропие с Христовия импулс. Така човечеството ще може отново да намери това, което са притежавали хората на миналото: Съзнанието за божествения, духовен отец във всички физически неща. Това беше целта, която преследваха преди християнски посветени. Най-висшата степен на посвещението беше тази, при която посветеният, носещ името "Отец" представляваше в Мистериите космическия, духовен Отец. Когато оживим този светоглед и го направим да живее в нас, той ражда отново една християнска философия.
Ако чрез модерната Инспирация се научим да познаваме това, което посветените са учили като предтечи през време на първите столетия на християнската ера, ние ще знаем как едно божествено духовно същество, Христос е дошло от духовните светове, за да се съедини с развитието и да стане негова ос.
Ние даваме пълно значение и това развитие и на неговите закони, когато се научим да ги свързваме с Космоса чрез погледа, който повдигаме към космическия Христос. Ние научаваме как Небето се е погрижило за Земята, как е положило грижи за работите на човечеството и това разширява Космологията предавайки и характера на духовна Космология, на християнската Космология. Когато в смисъла на думите на апостол Павел "Не Аз, а Христос в Мене" изковаваме една жива връзка с Христа и с Тайната на Голгота, Христос ни помага да разрешим загадката на смъртта и ни води към един възобновен духовен живот; ние се научаваме тогава да познаваме новия дух, който ще накара хората да разберат, че над физическия свят съществува един духовен свят, който го управлява и го пропива със своя ред и със своите подтици. Ние се научаваме да познаваме мисията на Духа-лечител осветен от самия Христос. Научаваме се да познаваме Тайната на Светия Дух основа на едно религиозно познание.
към текста >>
Ние научаваме как Небето се е погрижило за Земята, как е положило грижи за работите на човечеството и това разширява Космологията предавайки и характера на
дух
овна Космология, на християнската Космология.
Това беше целта, която преследваха преди християнски посветени. Най-висшата степен на посвещението беше тази, при която посветеният, носещ името "Отец" представляваше в Мистериите космическия, духовен Отец. Когато оживим този светоглед и го направим да живее в нас, той ражда отново една християнска философия. Ако чрез модерната Инспирация се научим да познаваме това, което посветените са учили като предтечи през време на първите столетия на християнската ера, ние ще знаем как едно божествено духовно същество, Христос е дошло от духовните светове, за да се съедини с развитието и да стане негова ос. Ние даваме пълно значение и това развитие и на неговите закони, когато се научим да ги свързваме с Космоса чрез погледа, който повдигаме към космическия Христос.
Ние научаваме как Небето се е погрижило за Земята, как е положило грижи за работите на човечеството и това разширява Космологията предавайки и характера на духовна Космология, на християнската Космология.
Когато в смисъла на думите на апостол Павел "Не Аз, а Христос в Мене" изковаваме една жива връзка с Христа и с Тайната на Голгота, Христос ни помага да разрешим загадката на смъртта и ни води към един възобновен духовен живот; ние се научаваме тогава да познаваме новия дух, който ще накара хората да разберат, че над физическия свят съществува един духовен свят, който го управлява и го пропива със своя ред и със своите подтици. Ние се научаваме да познаваме мисията на Духа-лечител осветен от самия Христос. Научаваме се да познаваме Тайната на Светия Дух основа на едно религиозно познание. Троицата, дълго представяна като една догма, оживява отново в човека. В преди християнските Мистерии живееше Бог-Отец и той още обитава за нас света.
към текста >>
Когато в смисъла на думите на апостол Павел "Не Аз, а Христос в Мене" изковаваме една жива връзка с Христа и с Тайната на Голгота, Христос ни помага да разрешим загадката на смъртта и ни води към един възобновен
дух
овен живот; ние се научаваме тогава да познаваме новия
дух
, който ще накара хората да разберат, че над физическия свят съществува един
дух
овен свят, който го управлява и го пропива със своя ред и със своите подтици.
Най-висшата степен на посвещението беше тази, при която посветеният, носещ името "Отец" представляваше в Мистериите космическия, духовен Отец. Когато оживим този светоглед и го направим да живее в нас, той ражда отново една християнска философия. Ако чрез модерната Инспирация се научим да познаваме това, което посветените са учили като предтечи през време на първите столетия на християнската ера, ние ще знаем как едно божествено духовно същество, Христос е дошло от духовните светове, за да се съедини с развитието и да стане негова ос. Ние даваме пълно значение и това развитие и на неговите закони, когато се научим да ги свързваме с Космоса чрез погледа, който повдигаме към космическия Христос. Ние научаваме как Небето се е погрижило за Земята, как е положило грижи за работите на човечеството и това разширява Космологията предавайки и характера на духовна Космология, на християнската Космология.
Когато в смисъла на думите на апостол Павел "Не Аз, а Христос в Мене" изковаваме една жива връзка с Христа и с Тайната на Голгота, Христос ни помага да разрешим загадката на смъртта и ни води към един възобновен духовен живот; ние се научаваме тогава да познаваме новия дух, който ще накара хората да разберат, че над физическия свят съществува един духовен свят, който го управлява и го пропива със своя ред и със своите подтици.
Ние се научаваме да познаваме мисията на Духа-лечител осветен от самия Христос. Научаваме се да познаваме Тайната на Светия Дух основа на едно религиозно познание. Троицата, дълго представяна като една догма, оживява отново в човека. В преди християнските Мистерии живееше Бог-Отец и той още обитава за нас света. Чрез Тайната на Голгота Бог-Синът се приближи до човечеството и го свърза с Духа-лечител, със Светия Дух.
към текста >>
Ние се научаваме да познаваме мисията на
Дух
а-лечител осветен от самия Христос.
Когато оживим този светоглед и го направим да живее в нас, той ражда отново една християнска философия. Ако чрез модерната Инспирация се научим да познаваме това, което посветените са учили като предтечи през време на първите столетия на християнската ера, ние ще знаем как едно божествено духовно същество, Христос е дошло от духовните светове, за да се съедини с развитието и да стане негова ос. Ние даваме пълно значение и това развитие и на неговите закони, когато се научим да ги свързваме с Космоса чрез погледа, който повдигаме към космическия Христос. Ние научаваме как Небето се е погрижило за Земята, как е положило грижи за работите на човечеството и това разширява Космологията предавайки и характера на духовна Космология, на християнската Космология. Когато в смисъла на думите на апостол Павел "Не Аз, а Христос в Мене" изковаваме една жива връзка с Христа и с Тайната на Голгота, Христос ни помага да разрешим загадката на смъртта и ни води към един възобновен духовен живот; ние се научаваме тогава да познаваме новия дух, който ще накара хората да разберат, че над физическия свят съществува един духовен свят, който го управлява и го пропива със своя ред и със своите подтици.
Ние се научаваме да познаваме мисията на Духа-лечител осветен от самия Христос.
Научаваме се да познаваме Тайната на Светия Дух основа на едно религиозно познание. Троицата, дълго представяна като една догма, оживява отново в човека. В преди християнските Мистерии живееше Бог-Отец и той още обитава за нас света. Чрез Тайната на Голгота Бог-Синът се приближи до човечеството и го свърза с Духа-лечител, със Светия Дух. Тази Троица не е вече една догма, тя живее, тя е видима.
към текста >>
Научаваме се да познаваме Тайната на
Светия
Дух
основа на едно религиозно познание.
Ако чрез модерната Инспирация се научим да познаваме това, което посветените са учили като предтечи през време на първите столетия на християнската ера, ние ще знаем как едно божествено духовно същество, Христос е дошло от духовните светове, за да се съедини с развитието и да стане негова ос. Ние даваме пълно значение и това развитие и на неговите закони, когато се научим да ги свързваме с Космоса чрез погледа, който повдигаме към космическия Христос. Ние научаваме как Небето се е погрижило за Земята, как е положило грижи за работите на човечеството и това разширява Космологията предавайки и характера на духовна Космология, на християнската Космология. Когато в смисъла на думите на апостол Павел "Не Аз, а Христос в Мене" изковаваме една жива връзка с Христа и с Тайната на Голгота, Христос ни помага да разрешим загадката на смъртта и ни води към един възобновен духовен живот; ние се научаваме тогава да познаваме новия дух, който ще накара хората да разберат, че над физическия свят съществува един духовен свят, който го управлява и го пропива със своя ред и със своите подтици. Ние се научаваме да познаваме мисията на Духа-лечител осветен от самия Христос.
Научаваме се да познаваме Тайната на Светия Дух основа на едно религиозно познание.
Троицата, дълго представяна като една догма, оживява отново в човека. В преди християнските Мистерии живееше Бог-Отец и той още обитава за нас света. Чрез Тайната на Голгота Бог-Синът се приближи до човечеството и го свърза с Духа-лечител, със Светия Дух. Тази Троица не е вече една догма, тя живее, тя е видима. Давайки отново живот на съзнанието за Отца, ние създаваме една християнска философия давайки живот на съзнанието за Сина, ние основаваме една християнска Космология.
към текста >>
Чрез Тайната на Голгота Бог-Синът се приближи до човечеството и го свърза с
Дух
а-лечител, със
Светия
Дух
.
Когато в смисъла на думите на апостол Павел "Не Аз, а Христос в Мене" изковаваме една жива връзка с Христа и с Тайната на Голгота, Христос ни помага да разрешим загадката на смъртта и ни води към един възобновен духовен живот; ние се научаваме тогава да познаваме новия дух, който ще накара хората да разберат, че над физическия свят съществува един духовен свят, който го управлява и го пропива със своя ред и със своите подтици. Ние се научаваме да познаваме мисията на Духа-лечител осветен от самия Христос. Научаваме се да познаваме Тайната на Светия Дух основа на едно религиозно познание. Троицата, дълго представяна като една догма, оживява отново в човека. В преди християнските Мистерии живееше Бог-Отец и той още обитава за нас света.
Чрез Тайната на Голгота Бог-Синът се приближи до човечеството и го свърза с Духа-лечител, със Светия Дух.
Тази Троица не е вече една догма, тя живее, тя е видима. Давайки отново живот на съзнанието за Отца, ние създаваме една християнска философия давайки живот на съзнанието за Сина, ние основаваме една християнска Космология. Чрез Светия Дух така както Христос го разбра и го разля върху човечеството, ние поставяме чрез познанието основата на една нова християнска религия. Във връзка с това тройно пропиване на християнските сили, на христовите сили, ние ще говорим утре за тайната на смъртта, за нейните връзки с христовото същество и за хода на развитието.
към текста >>
Чрез
Светия
Дух
така както Христос го разбра и го разля върху човечеството, ние поставяме чрез познанието основата на една нова християнска религия.
Троицата, дълго представяна като една догма, оживява отново в човека. В преди християнските Мистерии живееше Бог-Отец и той още обитава за нас света. Чрез Тайната на Голгота Бог-Синът се приближи до човечеството и го свърза с Духа-лечител, със Светия Дух. Тази Троица не е вече една догма, тя живее, тя е видима. Давайки отново живот на съзнанието за Отца, ние създаваме една християнска философия давайки живот на съзнанието за Сина, ние основаваме една християнска Космология.
Чрез Светия Дух така както Христос го разбра и го разля върху човечеството, ние поставяме чрез познанието основата на една нова християнска религия.
Във връзка с това тройно пропиване на християнските сили, на христовите сили, ние ще говорим утре за тайната на смъртта, за нейните връзки с христовото същество и за хода на развитието.
към текста >>
9.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Също така знаех, че този мъж ми беше толкова близък
дух
овно, сякаш съм общувал много дълго с него.
Братът и сестрите ми повериха погребалната реч. Казах това, което сърцето ми ме подтикна да кажа за личността, която познавах само по гореописания начин. Беше погребение, на което присъстваха само семейството, годеникът на едната дъщеря и моите приятели. Братът и сестрите ми казаха, че в погребалната си реч съм предал един точен образ на техния баща. По начина, по който говореха, по сълзите им можах да почувствам, че това беше истинското им убеждение.
Също така знаех, че този мъж ми беше толкова близък духовно, сякаш съм общувал много дълго с него.
Между мен и по-малката дъщеря постепенно възникнаха прекрасни дружески отношения. В нея имаше нещо от първообраза на немската девойка. В душата си не носеше заучена образованост, а се изразяваше благородно-сдържано с истинска пленителна естественост. Тази нейна сдържаност предизвикваше такава и у мен. Ние се обичахме и го знаехме съвсем ясно и двамата, но и не можехме да преодолеем свяна да си кажем, че се обичаме.
към текста >>
В моята статия той не виждаше това, което казвах за човешкия
дух
, който превъзмогва пречките на природата, изхождайки от собствената си вътрешна същност, а беше наранен от твърдението ми, че външният природен свят не би могъл да бъде създател на истинско вътрешно удовлетворение у човека.
“* Бях наранен до дълбините на душата си, когато получих тези редове от личността, към която толкова силно бях привързан. Шрьоер можеше да изпадне в страшно вълнение, когато доловеше прегрешение срещу хармонията, проявяваща се в изкуството като красота. Той се отвърна от деле Грацие, когато забеляза такова прегрешение срещу неговите разбирания. Смяташе възхищението, което изпитвам към поетесата, за отричане от него и същевременно от Гьоте.
В моята статия той не виждаше това, което казвах за човешкия дух, който превъзмогва пречките на природата, изхождайки от собствената си вътрешна същност, а беше наранен от твърдението ми, че външният природен свят не би могъл да бъде създател на истинско вътрешно удовлетворение у човека.
Исках да представя маловажността на песимизма, въпреки неговата оправданост в рамките на известни граници, а Шрьоер виждаше във всяка склонност към песимизъм нещо, което наричаше „шлаката от изгорели умове“. В дома на Мари Ойгение деле Грацие преживях прекрасни часове от моя живот. Всяка събота вечер беше време за посещения при нея. Тук се събираха представители на найразлични духовни направления. Център на събиранията беше самата поетеса.
към текста >>
Тук се събираха представители на найразлични
дух
овни направления.
Смяташе възхищението, което изпитвам към поетесата, за отричане от него и същевременно от Гьоте. В моята статия той не виждаше това, което казвах за човешкия дух, който превъзмогва пречките на природата, изхождайки от собствената си вътрешна същност, а беше наранен от твърдението ми, че външният природен свят не би могъл да бъде създател на истинско вътрешно удовлетворение у човека. Исках да представя маловажността на песимизма, въпреки неговата оправданост в рамките на известни граници, а Шрьоер виждаше във всяка склонност към песимизъм нещо, което наричаше „шлаката от изгорели умове“. В дома на Мари Ойгение деле Грацие преживях прекрасни часове от моя живот. Всяка събота вечер беше време за посещения при нея.
Тук се събираха представители на найразлични духовни направления.
Център на събиранията беше самата поетеса. Тя четеше от своите стихове, твърдо и определено излагаше мисли в духа на своя светоглед и осветяваше човешкия живот с помощта на тези идеи. Това далеч не беше светлината на слънцето, а по-скоро лунният сумрак на заплашително облачно небе. Но от домовете на хората в мрака се издигаха огнени пламъци, като че ли носещи страстите и илюзиите, изпепеляващи хората. И всичко беше по човешки трогателно, винаги увлекателно, като горчивината бе обгърната от благородната магия на една изцяло одухотворена личност.
към текста >>
Тя четеше от своите стихове, твърдо и определено излагаше мисли в
дух
а на своя светоглед и осветяваше човешкия живот с помощта на тези идеи.
Исках да представя маловажността на песимизма, въпреки неговата оправданост в рамките на известни граници, а Шрьоер виждаше във всяка склонност към песимизъм нещо, което наричаше „шлаката от изгорели умове“. В дома на Мари Ойгение деле Грацие преживях прекрасни часове от моя живот. Всяка събота вечер беше време за посещения при нея. Тук се събираха представители на найразлични духовни направления. Център на събиранията беше самата поетеса.
Тя четеше от своите стихове, твърдо и определено излагаше мисли в духа на своя светоглед и осветяваше човешкия живот с помощта на тези идеи.
Това далеч не беше светлината на слънцето, а по-скоро лунният сумрак на заплашително облачно небе. Но от домовете на хората в мрака се издигаха огнени пламъци, като че ли носещи страстите и илюзиите, изпепеляващи хората. И всичко беше по човешки трогателно, винаги увлекателно, като горчивината бе обгърната от благородната магия на една изцяло одухотворена личност. До деле Грацие винаги се намираха Лауренц Мюлнер, католически свещеник, учител на поетесата, а по-късно неин грижовен и благороден приятел. Тогава той беше професор по християнска философия в теологическия факултет на университета.
към текста >>
И всичко беше по човешки трогателно, винаги увлекателно, като горчивината бе обгърната от благородната магия на една изцяло о
дух
отворена личност.
Тук се събираха представители на найразлични духовни направления. Център на събиранията беше самата поетеса. Тя четеше от своите стихове, твърдо и определено излагаше мисли в духа на своя светоглед и осветяваше човешкия живот с помощта на тези идеи. Това далеч не беше светлината на слънцето, а по-скоро лунният сумрак на заплашително облачно небе. Но от домовете на хората в мрака се издигаха огнени пламъци, като че ли носещи страстите и илюзиите, изпепеляващи хората.
И всичко беше по човешки трогателно, винаги увлекателно, като горчивината бе обгърната от благородната магия на една изцяло одухотворена личност.
До деле Грацие винаги се намираха Лауренц Мюлнер, католически свещеник, учител на поетесата, а по-късно неин грижовен и благороден приятел. Тогава той беше професор по християнска философия в теологическия факултет на университета. Не само лицето му, а и цялата му фигура издаваха резултата от едно душевно-аскетично духовно развитие. Скептик по философските въпроси, той беше всестранно образован по отношение на всички аспекти на философията и концепциите в изкуството и литературата. Той списваше за католически-клерикалното списание „Отечество“ стимулиращи мисълта статии за изкуство и литература.
към текста >>
Не само лицето му, а и цялата му фигура издаваха резултата от едно душевно-аскетично
дух
овно развитие.
Това далеч не беше светлината на слънцето, а по-скоро лунният сумрак на заплашително облачно небе. Но от домовете на хората в мрака се издигаха огнени пламъци, като че ли носещи страстите и илюзиите, изпепеляващи хората. И всичко беше по човешки трогателно, винаги увлекателно, като горчивината бе обгърната от благородната магия на една изцяло одухотворена личност. До деле Грацие винаги се намираха Лауренц Мюлнер, католически свещеник, учител на поетесата, а по-късно неин грижовен и благороден приятел. Тогава той беше професор по християнска философия в теологическия факултет на университета.
Не само лицето му, а и цялата му фигура издаваха резултата от едно душевно-аскетично духовно развитие.
Скептик по философските въпроси, той беше всестранно образован по отношение на всички аспекти на философията и концепциите в изкуството и литературата. Той списваше за католически-клерикалното списание „Отечество“ стимулиращи мисълта статии за изкуство и литература. Песимистичните възгледи на поетесата за света и живота звучаха непрекъснато и от неговата уста. Двамата ги обединяваше силна антипатия към Гьоте, затова пък интересът им беше насочен към Шекспир и по-новите поети, родени от изпълнената със страдание тежест на живота или от натуралистическите извращения на човешката природа. Достоевски се радваше на цялата им любов.
към текста >>
Пръв измежду всички тях беше свещеникът от Цистерцианския орден на
Светия
кръст Вилхелм Нойман.
На Леополд фон Захер-Мазох гледаха като на блестящ, неотстъпващ пред никоя истина изобразител на това, което покълва в блатото на съвременния живот като твърде човешко и достойно за унищожение. У Лауренц Мюлнер антипатията към Гьоте носеше окраската на католическото богословие. Той възхваляваше монографията на Баумгартен за Гьоте, която го представя като противник на достойните за човека стремления. У деле Грацие в антипатията към Гьоте имаше нещо дълбоко лично. Около двамата се събираха преподаватели от теологическия факултет, католически свещеници с най-изтънчена ерудиция.
Пръв измежду всички тях беше свещеникът от Цистерцианския орден на Светия кръст Вилхелм Нойман.
Мюлнер с право го обожаваше заради неговата всеобхватна ерудиция. Веднъж, когато в отсъствието на Нойман говореше с ентусиазирано възхищение за неговите обширни и всестранни знания, той ми каза: „Да, професор Нойман познава целия свят и още три села.“ С удоволствие се присъединявах към този начетен мъж, когато си тръгвахме от посещения у деле Грацие. Често беседвахме с този „идеал“ за учен човек, но същевременно „верен син на своята църква“. Тук бих искал да спомена само за два наши разговора. Единият беше за същността на Христос.
към текста >>
Изразих схващането си за това, че Исус от Назарет, благодарение на свръхземно влияние, е приел Христос в себе си и как след Мистерията на Голгота Христос живее като
дух
овно същество в еволюцията на човечеството.
Мюлнер с право го обожаваше заради неговата всеобхватна ерудиция. Веднъж, когато в отсъствието на Нойман говореше с ентусиазирано възхищение за неговите обширни и всестранни знания, той ми каза: „Да, професор Нойман познава целия свят и още три села.“ С удоволствие се присъединявах към този начетен мъж, когато си тръгвахме от посещения у деле Грацие. Често беседвахме с този „идеал“ за учен човек, но същевременно „верен син на своята църква“. Тук бих искал да спомена само за два наши разговора. Единият беше за същността на Христос.
Изразих схващането си за това, че Исус от Назарет, благодарение на свръхземно влияние, е приел Христос в себе си и как след Мистерията на Голгота Христос живее като духовно същество в еволюцията на човечеството.
Този разговор се запечата дълбоко в душата ми и нееднократно отново изплуваше в нея. Защото за мен той беше от голямо значение. Този разговор всъщност се проведе между трима: професор Нойман, аз и един невидим трети – персонификация на католическата догматика, видима за духовното око, която се показваше заплашително зад професор Нойман и непрекъснато го потупваше направляващо по рамото, когато острата логика на учения твърде много се съгласяваше с мен. При него беше забележително как първата част на дадено сложно изречение много често се превръщаше в своята противоположност във втората му част. В негово лице ми противоречеше един от най-добрите представители на католическия начин на живот.
към текста >>
Този разговор всъщност се проведе между трима: професор Нойман, аз и един невидим трети – персонификация на католическата догматика, видима за
дух
овното око, която се показваше заплашително зад професор Нойман и непрекъснато го потупваше направляващо по рамото, когато острата логика на учения твърде много се съгласяваше с мен.
Тук бих искал да спомена само за два наши разговора. Единият беше за същността на Христос. Изразих схващането си за това, че Исус от Назарет, благодарение на свръхземно влияние, е приел Христос в себе си и как след Мистерията на Голгота Христос живее като духовно същество в еволюцията на човечеството. Този разговор се запечата дълбоко в душата ми и нееднократно отново изплуваше в нея. Защото за мен той беше от голямо значение.
Този разговор всъщност се проведе между трима: професор Нойман, аз и един невидим трети – персонификация на католическата догматика, видима за духовното око, която се показваше заплашително зад професор Нойман и непрекъснато го потупваше направляващо по рамото, когато острата логика на учения твърде много се съгласяваше с мен.
При него беше забележително как първата част на дадено сложно изречение много често се превръщаше в своята противоположност във втората му част. В негово лице ми противоречеше един от най-добрите представители на католическия начин на живот. Благодарение на него ми се удаде, запазвайки пълно уважение към неговите възгледи, да изуча основно особеностите на католическото разбиране за живота. Друг път говорихме за повтарящите се земни животи. Професорът ме изслуша, говореше за най-различни книги, в които можеше да се намери нещо по този въпрос.
към текста >>
Там се чувствах в
дух
овна атмосфера, която беше истински благотворна за мен.
Можеше обаче да се чуе и истински хумор по повод превратността на живота и гласове на възмущение от корупцията в пресата и на други места. Между тях се чуваха и саркастичните, често пъти ядовити забележки на Мюлнер по всевъзможни въпроси на философията, изкуството и други. Домът на деле Грацие беше място, където песимизмът се разкриваше с непосредствена жизнена сила, място на настроенията против Гьоте. Винаги ме изслушваха, когато говорех за Гьоте, но Лауренц Мюлнер беше на мнение, че му приписвам неща, които всъщност нямат много общо с действителния министър на великия херцог Карл Август. Въпреки това за мен всяко посещение в този дом – а знаех, че там ме приемаха на драго сърце – беше нещо, за което съм безкрайно благодарен.
Там се чувствах в духовна атмосфера, която беше истински благотворна за мен.
За това не се нуждаех от съгласие в идеите, а от ревностна, открита към духовното човечност. Сега бях поставен между този дом, който посещавах с голямо удоволствие, и моя учител и бащински настроен приятел Карл Юлиус Шрьоер, който след първите си посещения никога повече не се появи у деле Грацие. Поради това емоционалният ми живот се разкъсваше на две, тъй като с искрена любов и уважение беше привлечен и от двете страни. Но тъкмо по това време у мен започнаха да узряват първите мисли за появилата се по-късно „Философия на свободата“. В гореспоменатото непубликувано съчинение за деле Грацие, „Природата и нашите идеали“, в следните изречения се намират зародишите на тази книга: „Нашите идеали вече не са толкова повърхностни, за да се задоволяват с често толкова плоска, толкова празна действителност.
към текста >>
За това не се нуждаех от съгласие в идеите, а от ревностна, открита към
дух
овното човечност.
Между тях се чуваха и саркастичните, често пъти ядовити забележки на Мюлнер по всевъзможни въпроси на философията, изкуството и други. Домът на деле Грацие беше място, където песимизмът се разкриваше с непосредствена жизнена сила, място на настроенията против Гьоте. Винаги ме изслушваха, когато говорех за Гьоте, но Лауренц Мюлнер беше на мнение, че му приписвам неща, които всъщност нямат много общо с действителния министър на великия херцог Карл Август. Въпреки това за мен всяко посещение в този дом – а знаех, че там ме приемаха на драго сърце – беше нещо, за което съм безкрайно благодарен. Там се чувствах в духовна атмосфера, която беше истински благотворна за мен.
За това не се нуждаех от съгласие в идеите, а от ревностна, открита към духовното човечност.
Сега бях поставен между този дом, който посещавах с голямо удоволствие, и моя учител и бащински настроен приятел Карл Юлиус Шрьоер, който след първите си посещения никога повече не се появи у деле Грацие. Поради това емоционалният ми живот се разкъсваше на две, тъй като с искрена любов и уважение беше привлечен и от двете страни. Но тъкмо по това време у мен започнаха да узряват първите мисли за появилата се по-късно „Философия на свободата“. В гореспоменатото непубликувано съчинение за деле Грацие, „Природата и нашите идеали“, в следните изречения се намират зародишите на тази книга: „Нашите идеали вече не са толкова повърхностни, за да се задоволяват с често толкова плоска, толкова празна действителност. Въпреки това не мога да повярвам, че не съществуват средства, с които да се издигнем над дълбокия песимизъм, идващ от това познание.
към текста >>
Идеалите на нашия
дух
представляват свят сам по себе си, който също трябва да се изживее за себе си, и който не може да спечели нищо от съдействието на една блага природа.
Той е един затворен в себе си, съвършен в себе си свят, който не може да спечели или пък да загуби нещо от преходността на външните неща. Та не са ли нашите идеали, ако са истински живи индивидуалности, същности сами по себе си, независими от благосклонността или неблагосклонността на природата? Макар и листата на прекрасната роза да могат да бъдат завинаги откъснати от безмилостния порив на вятъра, все пак тя е изпълнила своето послание, защото е зарадвала стотици човешки очи. Ако утре на унищожителната природа ѝ се прииска да унищожи цялото звездно небе, все пак хората хилядолетия наред са вдигали към него поглед, изпълнен с благоговение, и това е достатъчно. Не съществуването във времето, не, вътрешната същност на нещата ги прави съвършени.
Идеалите на нашия дух представляват свят сам по себе си, който също трябва да се изживее за себе си, и който не може да спечели нищо от съдействието на една блага природа.
Какво заслужаващо съжаление същество щеше да бъде човекът, ако не можеше да намери удовлетворение в собствения си идеален свят, а се нуждаеше от съдействието на природата за това? Къде щеше да остане божествената свобода, ако природата ни пазеше и се грижеше за нас, безпомощните деца, водейки ни на повод? Не, тя трябва да ни откаже всичко, за да може, когато сме щастливи, това да е изцяло резултат от дейността на свободното ни същество. Нека природата всеки ден да разрушава това, което съграждаме, за да можем ежедневно да се радваме на ново съзидание! Не желаем за нищо да благодарим на природата, за всичко искаме да благодарим на себе си!
към текста >>
Тези мисли развих, изхождайки не от
дух
а на противоречие, а от подтика да противопоставя това, което ми казваше виждането на
дух
овния свят, на това, което трябваше да разглеждам като виждане за живота, стоящо на противоположния полюс на моето собствено, което обаче безкрайно уважавах, защото ми беше разкрито от дълбините на откровени души.
Най-възвишените мисли, които измисляме, всъщност са само резултат от сляпо властващата в нас природа. О, най-накрая трябва да признаем, че едно същество, което познава себе си, не може да бъде несвободно!... Виждаме мрежата на законите, които действат в нещата, и това създава необходимостта. В познанието си ние притежаваме силата да освобождаваме закономерността на нещата от тях самите, така че трябва ли въпреки това да сме безволеви роби на тези закони? “
Тези мисли развих, изхождайки не от духа на противоречие, а от подтика да противопоставя това, което ми казваше виждането на духовния свят, на това, което трябваше да разглеждам като виждане за живота, стоящо на противоположния полюс на моето собствено, което обаче безкрайно уважавах, защото ми беше разкрито от дълбините на откровени души.
По същото време, когато можах да изживея толкова много вълнения в дома на деле Грацие, ми се предостави възможност да вляза и в кръга на млади австрийски поети. Те се срещаха всяка седмица за свободен обмен на мнения и обсъждане на това, което един или друг беше написал. Там се събираха хора с най-различни характери. Присъстваха всяко виждане за живота и всеки темперамент от оптимистичния, наивен изобразител на живота до оловно тежкия песимист. Фриц Лемермайер беше душата на кръга.
към текста >>
Там царяха силни настроения срещу „старото“ в
дух
овния живот на епохата, начало на което беше положено от братя Харт, Карл Хенкел и други в Германия.
По същото време, когато можах да изживея толкова много вълнения в дома на деле Грацие, ми се предостави възможност да вляза и в кръга на млади австрийски поети. Те се срещаха всяка седмица за свободен обмен на мнения и обсъждане на това, което един или друг беше написал. Там се събираха хора с най-различни характери. Присъстваха всяко виждане за живота и всеки темперамент от оптимистичния, наивен изобразител на живота до оловно тежкия песимист. Фриц Лемермайер беше душата на кръга.
Там царяха силни настроения срещу „старото“ в духовния живот на епохата, начало на което беше положено от братя Харт, Карл Хенкел и други в Германия.
Но всичко беше забулено от австрийската „любезност“. Много се говореше за това как вече е дошло времето, в което във всички сфери на живота трябва да прозвучат нови тонове, но това винаги ставаше със свойственото за австрийците отричане на радикализма. Един от най-младите в този кръг беше Йозеф Китир. Той се стремеше към лирика, за каквато се беше вдъхновил от Мартин Грайф. Не желаеше да изразява субективни чувства, а да представи „обективно“ даден процес или ситуация, но така, сякаш те не се наблюдават от сетивата, а от чувствата.
към текста >>
Беше забележително как мъжът, описан като „особняк“, съвсем скоро се оказа
дух
овит събеседник.
Тогава той извърна глава към нас и ни погледна. Бяхме го обезпокоили. Това обърканият му поглед не можа да скрие, но той го показа по най-добронамерен начин. Застанахме около него. В тясното помещение нямаше място за сядане за толкова много хора.
Беше забележително как мъжът, описан като „особняк“, съвсем скоро се оказа духовит събеседник.
Всички усетихме, че с това, което започна да се обменя между нашите души в разговора, не бихме могли да останем в спарената теснотия на това помещение. И сега не беше чак толкова трудно да отведем „саможивия особняк“ с нас в един друг „локал“. Всички, с изключение на него и на един друг негов познат, който от доста време идваше в нашия кръг, бяхме млади, но скоро се оказа, че никога още не сме били толкова млади, колкото тази вечер, когато възрастният господин беше сред нас, защото той всъщност беше най-младият. Бях развълнуван най-дълбоко в душата си от обаянието на тази личност. Веднага ставаше ясно, че този човек сигурно е сътворил много повече значителни неща, отколкото беше публикувал, и смело го попитах за това.
към текста >>
Можем да се надяваме да разкрием дългото минало на някой човек в настоящето само благодарение на идващото от външния
дух
овен свят провидение на съдбата.
До такова виждане не се стига, когато се мисли само за онези прояви на дадена личност, които веднага се натрапват на вниманието. То се събужда по-скоро от привидно съпровождащите тези прояви, в действителност обаче безкрайно задълбочаващи ги и проникващи в интуицията черти на индивидуалността. То не се придобива също така, когато го търсим, докато сме заедно с личността, а едва тогава, когато силното впечатление продължава да действа и се превръща в оживен спомен, в който същественото във външния живот се заличава и иначе „несъщественото“ започва да говори на съвсем ясен език. Който „наблюдава“ хората, за да отгатне предишните им земни животи, съвсем определено няма да постигне тази цел. Такова наблюдение трябва да се възприема като оскърбление, нанасяно на наблюдавания.
Можем да се надяваме да разкрием дългото минало на някой човек в настоящето само благодарение на идващото от външния духовен свят провидение на съдбата.
Именно в описвания период от живота ми ми се удаде да достигна до определени виждания за повтарящите се земни животи на човека. Те не ми бяха чужди и преди, но още носеха неопределен характер и не се проявяваха в отчетливи впечатления. Теории за такива неща като повтарящи се земни животи не си създавах в своите мисли. Запознах се с тях от литературата или от други източници и ги възприемах за нещо очевидно, но самият аз не теоретизирах върху тях. И тъй като ги съзнавах благодарение на истинско виждане в тази област, можах да проведа гореспоменатия разговор с професор Нойман.
към текста >>
10.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия
дух
.
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е Забележки на издателя. І. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г.
Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
Света Троица и нейната връзка със световната еволюция, според ръкописа от Ватиканската библиотека и друг в притежание на Граф Сен Жермен. Двете велики световни философии на петата коренна раса: Египетско-индийско-европейски мироглед, зависещ от интуицията за Девите; персийско-германския световен мироглед, свързан с интуицията за Асурите. Контрастът между тези два потока. Началото на човешкото прераждане през Лемурия и събития, свързани с това. Грехопадението на човека като нещо необходимо за търсещото свобода човечество.
към текста >>
Контрастът между Каин /мъжкия
дух
/ и Авел /женския
дух
/: интелектуален и инспиративен принцип.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел. Окултното съдържание на Мойсеевия разказ за Адам и Ева и техните потомци. Половото размножаване, започващо от времето на Сет. Преминаването от Адам към Сет: Каин и Авел.
Контрастът между Каин /мъжкия дух/ и Авел /женския дух/: интелектуален и инспиративен принцип.
Раждането на егоизма чрез интелекта. Борбата срещу окултните неприятели на човечеството; расата на ракшасите. Изпълнение пророчеството на Нострадам чрез основаване на Теософското общество и новоустановяването на първоначалните мистерии. Учението за прераждане и карма. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г.
към текста >>
Дух
овното течение манихейство.
Граф Сен Жермен и Френската революция. Християнството на разпънатия Исус Христос и бъдещето християнство на Кръста на розата. Тайната на Бронзовото море и Златният триъгълник. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
Духовното течение манихейство.
Животът на неговия основател Мани. Великият опонент на манихейството и манихейското тълкуване на злото като ненавременно добро, както и манихейският принцип за лично духовно просветление /Фауст/ като противоположност на принципа на външния авторитет /Августин и Лютер/. Взаимодействие на доброто и злото във връзка с принципа за живота и формата. Животът и формата в еволюцията на християнството. Победа над злото чрез благост, като задача на манихейския духовен поток.
към текста >>
Великият опонент на манихейството и манихейското тълкуване на злото като ненавременно добро, както и манихейският принцип за лично
дух
овно просветление /Фауст/ като противоположност на принципа на външния авторитет /Августин и Лютер/.
Тайната на Бронзовото море и Златният триъгълник. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството. Духовното течение манихейство. Животът на неговия основател Мани.
Великият опонент на манихейството и манихейското тълкуване на злото като ненавременно добро, както и манихейският принцип за лично духовно просветление /Фауст/ като противоположност на принципа на външния авторитет /Августин и Лютер/.
Взаимодействие на доброто и злото във връзка с принципа за живота и формата. Животът и формата в еволюцията на християнството. Победа над злото чрез благост, като задача на манихейския духовен поток. Борбата на Августин срещу Фауст и на йезуитизма срещу Свободното зидарство. Същност и задача на Свободното зидарство от гледна точка на духовната наука.
към текста >>
Победа над злото чрез благост, като задача на манихейския
дух
овен поток.
Духовното течение манихейство. Животът на неговия основател Мани. Великият опонент на манихейството и манихейското тълкуване на злото като ненавременно добро, както и манихейският принцип за лично духовно просветление /Фауст/ като противоположност на принципа на външния авторитет /Августин и Лютер/. Взаимодействие на доброто и злото във връзка с принципа за живота и формата. Животът и формата в еволюцията на християнството.
Победа над злото чрез благост, като задача на манихейския духовен поток.
Борбата на Августин срещу Фауст и на йезуитизма срещу Свободното зидарство. Същност и задача на Свободното зидарство от гледна точка на духовната наука. Берлин СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство/Свободното масонство/ от гледна точка на духовната наука.
към текста >>
Същност и задача на Свободното зидарство от гледна точка на
дух
овната наука.
Великият опонент на манихейството и манихейското тълкуване на злото като ненавременно добро, както и манихейският принцип за лично духовно просветление /Фауст/ като противоположност на принципа на външния авторитет /Августин и Лютер/. Взаимодействие на доброто и злото във връзка с принципа за живота и формата. Животът и формата в еволюцията на християнството. Победа над злото чрез благост, като задача на манихейския духовен поток. Борбата на Августин срещу Фауст и на йезуитизма срещу Свободното зидарство.
Същност и задача на Свободното зидарство от гледна точка на духовната наука.
Берлин СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство/Свободното масонство/ от гледна точка на духовната наука. Легендата за храма като основа на Свободното масонство. Церемонии за приемане в Йоановото масонство /ложата св. Йоан/.
към текста >>
Същността и задачата на Свободното зидарство/Свободното масонство/ от гледна точка на
дух
овната наука.
Победа над злото чрез благост, като задача на манихейския духовен поток. Борбата на Августин срещу Фауст и на йезуитизма срещу Свободното зидарство. Същност и задача на Свободното зидарство от гледна точка на духовната наука. Берлин СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./
Същността и задачата на Свободното зидарство/Свободното масонство/ от гледна точка на духовната наука.
Легендата за храма като основа на Свободното масонство. Церемонии за приемане в Йоановото масонство /ложата св. Йоан/. Майсторската степен и Легендата за храма. Символичните действия като образ на окултни събития на астралното поле. Свободните масони в древни времена са били практикуващи зидари.
към текста >>
Същността и задачата на Свободното зидарство/Свободно масонство/ от гледна точка на
дух
овната наука.
Символичните действия като образ на окултни събития на астралното поле. Свободните масони в древни времена са били практикуващи зидари. Строителното изкуство в отношение към знанието за Вселената. Свободното масонство е надрасло своята действителна задача; неговото оправдано съществуване през 4-та културна епоха. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/.
Същността и задачата на Свободното зидарство/Свободно масонство/ от гледна точка на духовната наука.
Свободното масонство една външна обвивка, на която липсва правилното съдържание. Гьоте и Свободното масонство. Степента Royal Arch. Действено масонство и архитектурата. Висшите степени.
към текста >>
Проникването на минералния свят с човешката
дух
овност смисъл на Бронзовото море.
Действено масонство и архитектурата. Висшите степени. Манифестът на Великия Ориент на Мемфиското и Мизраимското масонство в Германия. Значението на Легендата за храма, на действащото масонство; интуитивно знание, което трябваше да изчезне. Нашето време /петата културна епоха/ като истинската епоха на човешкия разум.
Проникването на минералния свят с човешката духовност смисъл на Бронзовото море.
Речта на английския министър-председател лорд Балфор за значението на електричеството: Една повратна точка в човешкото мислене. Древният произход на свободно-масонските институции. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
към текста >>
Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на
дух
овната наука.
Проникването на минералния свят с човешката духовност смисъл на Бронзовото море. Речта на английския министър-председател лорд Балфор за значението на електричеството: Една повратна точка в човешкото мислене. Древният произход на свободно-масонските институции. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/.
Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
Свободното зидарство на висшите степени. Съчетаният ритуал на Мемфис и Мизраим. Калиостро и висшите степени. Философският камък /безсмъртието/ и мистичният пентаграм в учението на Калиостро. Френската революция и граф Сен Жермен.
към текста >>
Задачата на нашата епоха да проникне минералния свят с човешкия
дух
.
Лежащата в основата на тайните общества мисъл за еволюцията и инволюцията ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества. Значението на окултното знание: Посредник за осъзнаване на непрекъснатия живот, безсмъртието. Всемирният закон за развитието на съзнанието.
Задачата на нашата епоха да проникне минералния свят с човешкия дух.
Одухотворените природни царства като бъдещето душевно съдържание на човека, почиващо на закона на еволюцията и инволюцията. Бъдещето въздействие на човешкия дух до атома. Връзка на атома, мисълта и електричеството. Загиването на петата коренна раса чрез борбата на всеки срещу всеки. Значението на формите във връзка с бъдещите степени на развитие.
към текста >>
О
дух
отворените природни царства като бъдещето душевно съдържание на човека, почиващо на закона на еволюцията и инволюцията.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества. Значението на окултното знание: Посредник за осъзнаване на непрекъснатия живот, безсмъртието. Всемирният закон за развитието на съзнанието. Задачата на нашата епоха да проникне минералния свят с човешкия дух.
Одухотворените природни царства като бъдещето душевно съдържание на човека, почиващо на закона на еволюцията и инволюцията.
Бъдещето въздействие на човешкия дух до атома. Връзка на атома, мисълта и електричеството. Загиването на петата коренна раса чрез борбата на всеки срещу всеки. Значението на формите във връзка с бъдещите степени на развитие. Тяхното съответствие с висшите степени на Свободното масонство.
към текста >>
Бъдещето въздействие на човешкия
дух
до атома.
Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества. Значението на окултното знание: Посредник за осъзнаване на непрекъснатия живот, безсмъртието. Всемирният закон за развитието на съзнанието. Задачата на нашата епоха да проникне минералния свят с човешкия дух. Одухотворените природни царства като бъдещето душевно съдържание на човека, почиващо на закона на еволюцията и инволюцията.
Бъдещето въздействие на човешкия дух до атома.
Връзка на атома, мисълта и електричеството. Загиването на петата коренна раса чрез борбата на всеки срещу всеки. Значението на формите във връзка с бъдещите степени на развитие. Тяхното съответствие с висшите степени на Свободното масонство. Петата култура като епоха на чистия интелект, като епоха на егоизма и неговото преодоляване.
към текста >>
Изграждането на макрокосмоса чрез
Дух
а, Сина и Отец; вътрешната работа на човека от
Дух
а, през Сина към Отца.
Света Троица, празникът на свободата на човешката душа. Свободата на избор между добро и зло. Грехопадението на човека. Еволюцията на света през еоните: кръгове, глобуси и раси или епохи. Седмината царе на Соломоновата династия през 7-те епохи на астралния глобус.
Изграждането на макрокосмоса чрез Духа, Сина и Отец; вътрешната работа на човека от Духа, през Сина към Отца.
Следатлантската култура по времето на Христовото събитие в неговата връзка с принципите: Отец, Син и Дух. Събуждането на вътрешното слово, възкресението на етерното тяло като тайна на празника Света Троица. Логосът и атомите в светлината на окултизма ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/
към текста >>
Следатлантската култура по времето на Христовото събитие в неговата връзка с принципите: Отец, Син и
Дух
.
Свободата на избор между добро и зло. Грехопадението на човека. Еволюцията на света през еоните: кръгове, глобуси и раси или епохи. Седмината царе на Соломоновата династия през 7-те епохи на астралния глобус. Изграждането на макрокосмоса чрез Духа, Сина и Отец; вътрешната работа на човека от Духа, през Сина към Отца.
Следатлантската култура по времето на Христовото събитие в неговата връзка с принципите: Отец, Син и Дух.
Събуждането на вътрешното слово, възкресението на етерното тяло като тайна на празника Света Троица. Логосът и атомите в светлината на окултизма ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
към текста >>
Един вид преповторение на
дух
овното равнище през следатлантските времена: Разделяне на мъдростта в познание, клонящо към мъжкия и към женския принцип.
/само за мъже// ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/. Физическото диференциране на хермафродитния човек в двуполовия през лемурийско време.
Един вид преповторение на духовното равнище през следатлантските времена: Разделяне на мъдростта в познание, клонящо към мъжкия и към женския принцип.
Каин и Авел като представители на това древно мистерийно учение и на Легендата за храма на Свободното масонство като символичен израз на това. Тълкуването от страна на Свободното масонство на бъдещите възпроизводителни сили, съсредоточени в словото. Едностранен стремеж в Свободното масонство и при йезуитите. Победата на древната мъдрост чрез новата мъдрост на теософията, която има своя произход в по-възвишената асексуалност. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.
към текста >>
Дух
овността на националното вдъхновение на Изток/славяните/, психическо вдъхновение на Запад/американците/.
Астрални мисловни форми. Индивидуалните астрални тела и астралната субстанция на отделните народи. Израз на задачите на отделните народи на астралния план. Народностен темперамент и народностен характер. Славянските и американските народи, започващи да се вдъхновяват от мисълта за тяхната националност.
Духовността на националното вдъхновение на Изток/славяните/, психическо вдъхновение на Запад/американците/.
Тяхната връзка – на Изток с монголския елемент, на Запад с негърския елемент. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. Недоразумения и грешки на Свободното масонство.
към текста >>
Разглеждане на 12-то столетие и Легендата за
Светия
Граал според масонското тълкуване.
/на смесена аудитория от мъже и жени/. Недоразумения и грешки на Свободното масонство. Измамата на Таксил. Произход на името "Свободното масонство". Трите сфери или стълбовете на културата: мъдрост, красота и сила.
Разглеждане на 12-то столетие и Легендата за Светия Граал според масонското тълкуване.
Контраст между мъжко-масонския и женско-свещеническия принцип; овладяване на неодушевената природа и приемане на дадените от Бога жизнени енергии. Знакът на кръста. Светият Граал като символ на бъдещето овладяване силите на живота: нова форма на царското изкуство. Гьоте и неговата връзка с Розенкройцерството. Бележки.
към текста >>
Светия
т Граал като символ на бъдещето овладяване силите на живота: нова форма на царското изкуство.
Произход на името "Свободното масонство". Трите сфери или стълбовете на културата: мъдрост, красота и сила. Разглеждане на 12-то столетие и Легендата за Светия Граал според масонското тълкуване. Контраст между мъжко-масонския и женско-свещеническия принцип; овладяване на неодушевената природа и приемане на дадените от Бога жизнени енергии. Знакът на кръста.
Светият Граал като символ на бъдещето овладяване силите на живота: нова форма на царското изкуство.
Гьоте и неговата връзка с Розенкройцерството. Бележки.
към текста >>
11.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
СВЕТА ТРОИЦА (Педесятница) – ПРАЗНИК НА ОСВОБОЖДЕНИЕТОНА ЧОВЕШКИЯ
ДУХ
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
СВЕТА ТРОИЦА (Педесятница) – ПРАЗНИК НА ОСВОБОЖДЕНИЕТОНА ЧОВЕШКИЯ ДУХ
Берлин, Петдесятница понеделник, 23 май 1904 г. Трябваше да се очаква,/*1/ че днес ще се събере малобройна група слушатели. Въпреки това реших да проведа нашето събрание тази вечер, като говоря пред онези от вас, които присъстват, за нещо, свързано със Света Tроица. Преди да започна, бих искал да ви разкажа за резултата от моето последно посещение в Лондон, който е, че по всяка вероятност госпожа Безант/*2/ ще ни посети тук през есента. Ние ще имаме възможността отново да чуем една от личностите, принадлежащи към най-силните духовни влияния на нашето време.
към текста >>
Ние ще имаме възможността отново да чуем една от личностите, принадлежащи към най-силните
дух
овни влияния на нашето време.
СВЕТА ТРОИЦА (Педесятница) – ПРАЗНИК НА ОСВОБОЖДЕНИЕТОНА ЧОВЕШКИЯ ДУХ Берлин, Петдесятница понеделник, 23 май 1904 г. Трябваше да се очаква,/*1/ че днес ще се събере малобройна група слушатели. Въпреки това реших да проведа нашето събрание тази вечер, като говоря пред онези от вас, които присъстват, за нещо, свързано със Света Tроица. Преди да започна, бих искал да ви разкажа за резултата от моето последно посещение в Лондон, който е, че по всяка вероятност госпожа Безант/*2/ ще ни посети тук през есента.
Ние ще имаме възможността отново да чуем една от личностите, принадлежащи към най-силните духовни влияния на нашето време.
Следващите две публични лекции/*3/ ще бъдат изнесени след една седмица в Клуба на архитектите на тема спиритизма, – а през следващата седмица и върху сомнамбулизма и хипнотизма. След това обикновените понеделнични събрания отново ще започнат да се провеждат редовно. През идващите четвъртъци ще говоря за теософската космология,/*4/ за теософските идеи относно сътворението на Вселената. Онези от вас, които се интересуват от такива неща, ще могат да чуят много неща, които все още не са известни от обикновената теософска литература. Аз желая да задържа за по-късна дата лекциите върху елементите на теософията./*5/
към текста >>
За християнското съзнание той ознаменува идването на
Светия
Дух
.
Хората днес празнуват своите празници, без да имат ни най-малка представа от това, което те означават. Във вестниците, които за по-голяма част от нашите съвременници представляват главния източник на образование и просвета, човек може да прочете и различни статии, писани за такива празници, като писателите им нямат и най-малката идея за значението на един такъв празник. Ала за теософите е необходимо отново да погледнат тяхното вътрешно значение. И така днес искам да отправя вашето внимание към произхода на един такъв древен празник – първоизточникът на празника Света Троица. Света Троица е един от най-важните празници и един от най-трудните за разбиране.
За християнското съзнание той ознаменува идването на Светия Дух.
Това събитие е описано като чудо. Светият Дух се излива над aпостолите така, че те започват да говорят на всевъзможни езици. Това означава, че те са искали да достигнат до всяко сърце и да говорят според разбирането на всекиго. Това е едното от тълкуванията на Светата Троица. Ако искаме да достигнем до по-основно разбиране, трябва да навлезем по-дълбоко във въпроса.
към текста >>
Светия
т
Дух
се излива над aпостолите така, че те започват да говорят на всевъзможни езици.
Ала за теософите е необходимо отново да погледнат тяхното вътрешно значение. И така днес искам да отправя вашето внимание към произхода на един такъв древен празник – първоизточникът на празника Света Троица. Света Троица е един от най-важните празници и един от най-трудните за разбиране. За християнското съзнание той ознаменува идването на Светия Дух. Това събитие е описано като чудо.
Светият Дух се излива над aпостолите така, че те започват да говорят на всевъзможни езици.
Това означава, че те са искали да достигнат до всяко сърце и да говорят според разбирането на всекиго. Това е едното от тълкуванията на Светата Троица. Ако искаме да достигнем до по-основно разбиране, трябва да навлезем по-дълбоко във въпроса. Света Троица – като символичен празник – е свързан с най-дълбоките тайни, с най-свещените духовни качества на човечеството – това е причината, поради която е трудно да се говори за него. Днес аз желая да засегна поне няколко неща.
към текста >>
Света Троица – като символичен празник – е свързан с най-дълбоките тайни, с най-свещените
дух
овни качества на човечеството – това е причината, поради която е трудно да се говори за него.
Това събитие е описано като чудо. Светият Дух се излива над aпостолите така, че те започват да говорят на всевъзможни езици. Това означава, че те са искали да достигнат до всяко сърце и да говорят според разбирането на всекиго. Това е едното от тълкуванията на Светата Троица. Ако искаме да достигнем до по-основно разбиране, трябва да навлезем по-дълбоко във въпроса.
Света Троица – като символичен празник – е свързан с най-дълбоките тайни, с най-свещените духовни качества на човечеството – това е причината, поради която е трудно да се говори за него.
Днес аз желая да засегна поне няколко неща. Онова, което празникът Света Троица символизира, основният принцип, от който той получава своето дълбоко вътрешно значение, е запазено в един единствен ръкопис, който се намира във Ватиканската библиотека,/*6/ където най-грижливо се пази. Наистина в този ръкопис не се споменава празникът Света Троица, но той ни разказва за онова, за което празникът Света Троица е само един външен символ. Почти никой не е видял този ръкопис, ако не е бил посветен в най-дълбоките тайни на католическата църква или не е бил в състояние да го прочете от астралната светлина./*7/ Едно копие е в притежание на една личност, която е била твърде криво разбирана в света, но към която днешните историци започват вече да проявяват интерес. Аз също така бих искал да кажа "беше притежание" вместо "е в притежание", но чрез това би се предизвикало липса на яснота.
към текста >>
Искам да обясня, че тези две течения насочват към две велики
дух
овни интуиции, които се намират в основата им.
Всеки, който е чул моите лекции за Атлантида/9*/ ще си спомни, че при гърците все още съществува ясен спомен за онези времена. За ориентация би трябвало да хвърлим кратък поглед към две течения,/*10/ принадлежащи на нашата пета коренна раса, които действат като живи скрити сили в душите на хората и често са в конфликт едно с друго. Едното течение най-ясно и най-добре е представено от онова, което ние наричаме египетски, индуски и южно-европейски мироглед за живота. Всичко, принадлежащо по-късно на юдаизма и дори на християнството съдържа по нещо от него. От друга страна в нашата европейска култура то се смесва с другото течение, което живее в мирогледа на Древна Персия и – ако не обърнем внимание на онова, което казват антрополозите и етимолозите, а навлезем по-дълбоко във въпроса, – отново можем да го намерим, простряло се на Запад от Персия до областите на тевтонците.
Искам да обясня, че тези две течения насочват към две велики духовни интуиции, които се намират в основата им.
Едната най-добре бе разбрана от древните Риши. На тях бе разкрита интуицията за съществата от по-висш разряд, така наречените Деви/*11/. Онзи, който е преминал окултно обучение и може да провежда изследвания по тези въпроси, знае какво са Девите. Тези чисто духовни същества, живеещи в астралната и умствената сфера, имат двукратна вътрешна природа, докато човешката природа е трикратна. Тъй като човекът се състои от тяло, душа и дух, а природата на Девата – доколкото може да бъде изследвана – се състои само от душа и дух.
към текста >>
Тези чисто
дух
овни същества, живеещи в астралната и умствената сфера, имат двукратна вътрешна природа, докато човешката природа е трикратна.
От друга страна в нашата европейска култура то се смесва с другото течение, което живее в мирогледа на Древна Персия и – ако не обърнем внимание на онова, което казват антрополозите и етимолозите, а навлезем по-дълбоко във въпроса, – отново можем да го намерим, простряло се на Запад от Персия до областите на тевтонците. Искам да обясня, че тези две течения насочват към две велики духовни интуиции, които се намират в основата им. Едната най-добре бе разбрана от древните Риши. На тях бе разкрита интуицията за съществата от по-висш разряд, така наречените Деви/*11/. Онзи, който е преминал окултно обучение и може да провежда изследвания по тези въпроси, знае какво са Девите.
Тези чисто духовни същества, живеещи в астралната и умствената сфера, имат двукратна вътрешна природа, докато човешката природа е трикратна.
Тъй като човекът се състои от тяло, душа и дух, а природата на Девата – доколкото може да бъде изследвана – се състои само от душа и дух. Тя може да притежава и други устройства, ала ние не сме в състояние да ги открием дори чрез окултни средства[1]. Девата непосредствено притежава духа в своята вътрешна същност. Той е един, надарен с душа дух. Импулсите, чувствата, желанията, които живеят невидими в човека, биват виждани като светлинни ефекти от ясновидеца, който е развил своите духовни сетива; тези душевни сили, това душевно тяло, което съставлява човешкото вътрешно същество, подкрепяно от физическото тяло, е най-низшето тяло, което Девите притежават.
към текста >>
Тъй като човекът се състои от тяло, душа и
дух
, а природата на Девата – доколкото може да бъде изследвана – се състои само от душа и
дух
.
Искам да обясня, че тези две течения насочват към две велики духовни интуиции, които се намират в основата им. Едната най-добре бе разбрана от древните Риши. На тях бе разкрита интуицията за съществата от по-висш разряд, така наречените Деви/*11/. Онзи, който е преминал окултно обучение и може да провежда изследвания по тези въпроси, знае какво са Девите. Тези чисто духовни същества, живеещи в астралната и умствената сфера, имат двукратна вътрешна природа, докато човешката природа е трикратна.
Тъй като човекът се състои от тяло, душа и дух, а природата на Девата – доколкото може да бъде изследвана – се състои само от душа и дух.
Тя може да притежава и други устройства, ала ние не сме в състояние да ги открием дори чрез окултни средства[1]. Девата непосредствено притежава духа в своята вътрешна същност. Той е един, надарен с душа дух. Импулсите, чувствата, желанията, които живеят невидими в човека, биват виждани като светлинни ефекти от ясновидеца, който е развил своите духовни сетива; тези душевни сили, това душевно тяло, което съставлява човешкото вътрешно същество, подкрепяно от физическото тяло, е най-низшето тяло, което Девите притежават. Можем да го считаме за тяхно тяло.
към текста >>
Девата непосредствено притежава
дух
а в своята вътрешна същност.
На тях бе разкрита интуицията за съществата от по-висш разряд, така наречените Деви/*11/. Онзи, който е преминал окултно обучение и може да провежда изследвания по тези въпроси, знае какво са Девите. Тези чисто духовни същества, живеещи в астралната и умствената сфера, имат двукратна вътрешна природа, докато човешката природа е трикратна. Тъй като човекът се състои от тяло, душа и дух, а природата на Девата – доколкото може да бъде изследвана – се състои само от душа и дух. Тя може да притежава и други устройства, ала ние не сме в състояние да ги открием дори чрез окултни средства[1].
Девата непосредствено притежава духа в своята вътрешна същност.
Той е един, надарен с душа дух. Импулсите, чувствата, желанията, които живеят невидими в човека, биват виждани като светлинни ефекти от ясновидеца, който е развил своите духовни сетива; тези душевни сили, това душевно тяло, което съставлява човешкото вътрешно същество, подкрепяно от физическото тяло, е най-низшето тяло, което Девите притежават. Можем да го считаме за тяхно тяло. Интуитивната способност на индуса се е занимавала главно с обожаването на тези Деви. Човекът на Индия вижда тези Деви навсякъде наоколо.
към текста >>
Той е един, надарен с душа
дух
.
Онзи, който е преминал окултно обучение и може да провежда изследвания по тези въпроси, знае какво са Девите. Тези чисто духовни същества, живеещи в астралната и умствената сфера, имат двукратна вътрешна природа, докато човешката природа е трикратна. Тъй като човекът се състои от тяло, душа и дух, а природата на Девата – доколкото може да бъде изследвана – се състои само от душа и дух. Тя може да притежава и други устройства, ала ние не сме в състояние да ги открием дори чрез окултни средства[1]. Девата непосредствено притежава духа в своята вътрешна същност.
Той е един, надарен с душа дух.
Импулсите, чувствата, желанията, които живеят невидими в човека, биват виждани като светлинни ефекти от ясновидеца, който е развил своите духовни сетива; тези душевни сили, това душевно тяло, което съставлява човешкото вътрешно същество, подкрепяно от физическото тяло, е най-низшето тяло, което Девите притежават. Можем да го считаме за тяхно тяло. Интуитивната способност на индуса се е занимавала главно с обожаването на тези Деви. Човекът на Индия вижда тези Деви навсякъде наоколо. Той ги вижда като творчески сили, когато проникне зад воала на външните неща.
към текста >>
Импулсите, чувствата, желанията, които живеят невидими в човека, биват виждани като светлинни ефекти от ясновидеца, който е развил своите
дух
овни сетива; тези душевни сили, това душевно тяло, което съставлява човешкото вътрешно същество, подкрепяно от физическото тяло, е най-низшето тяло, което Девите притежават.
Тези чисто духовни същества, живеещи в астралната и умствената сфера, имат двукратна вътрешна природа, докато човешката природа е трикратна. Тъй като човекът се състои от тяло, душа и дух, а природата на Девата – доколкото може да бъде изследвана – се състои само от душа и дух. Тя може да притежава и други устройства, ала ние не сме в състояние да ги открием дори чрез окултни средства[1]. Девата непосредствено притежава духа в своята вътрешна същност. Той е един, надарен с душа дух.
Импулсите, чувствата, желанията, които живеят невидими в човека, биват виждани като светлинни ефекти от ясновидеца, който е развил своите духовни сетива; тези душевни сили, това душевно тяло, което съставлява човешкото вътрешно същество, подкрепяно от физическото тяло, е най-низшето тяло, което Девите притежават.
Можем да го считаме за тяхно тяло. Интуитивната способност на индуса се е занимавала главно с обожаването на тези Деви. Човекът на Индия вижда тези Деви навсякъде наоколо. Той ги вижда като творчески сили, когато проникне зад воала на външните неща. Тази интуиция е основна за мирогледа на народите от Южната зона.
към текста >>
Най-напред то се прояви в
дух
овния живот на Персия.
Така в Северната зона по-специално се развива импулсът за контролиране нещата на сетивния свят по материален начин, към едно подреждане на света на реалностите посредством най-висок технически напредък, чрез физически изкуства и т.н. Днес никой повече не продължава обожаването на Асурите, ала мнозина сред нас все още имат нещо от тяхната природа вътре в себе си. Оттам идва склонността към материалистичната страна на живота и това е основната склонност на северните народи/*14/. Всеки, който признава чисто материалистичните принципи, може да бъде сигурен, че в себе си притежава нещо от Асурите. Сред привържениците на Асурите се разви едно особено основно чувство.
Най-напред то се прояви в духовния живот на Персия.
Персийците развиха един вид страх от природата на Девите. Те изпитваха страх, подозрение и ужас пред онова, което бе от чисто душевно-духовна природа. Това бе причината за големия контраст, който сега наблюдаваме между мирогледа на персийците и на индусите. В персийския мироглед често се почитаха онези неща, които пък за индусите бяха лоши и по-низши и точно онези неща се избягваха от персийците, които пък индийците почитаха. Персийското отношение към света бе пропито с това своеобразно основно чувство спрямо едно същество, което всъщност беше с природата на Девите, но което беше избягвано, от което хората с този мироглед се страхуваха.
към текста >>
Те изпитваха страх, подозрение и ужас пред онова, което бе от чисто душевно-
дух
овна природа.
Оттам идва склонността към материалистичната страна на живота и това е основната склонност на северните народи/*14/. Всеки, който признава чисто материалистичните принципи, може да бъде сигурен, че в себе си притежава нещо от Асурите. Сред привържениците на Асурите се разви едно особено основно чувство. Най-напред то се прояви в духовния живот на Персия. Персийците развиха един вид страх от природата на Девите.
Те изпитваха страх, подозрение и ужас пред онова, което бе от чисто душевно-духовна природа.
Това бе причината за големия контраст, който сега наблюдаваме между мирогледа на персийците и на индусите. В персийския мироглед често се почитаха онези неща, които пък за индусите бяха лоши и по-низши и точно онези неща се избягваха от персийците, които пък индийците почитаха. Персийското отношение към света бе пропито с това своеобразно основно чувство спрямо едно същество, което всъщност беше с природата на Девите, но което беше избягвано, от което хората с този мироглед се страхуваха. Накратко, това е образът на Дявола, който възниква в този мироглед. Луцифер, съществото от дух и душа става предмет на страх и ужас.
към текста >>
Луцифер, съществото от
дух
и душа става предмет на страх и ужас.
Те изпитваха страх, подозрение и ужас пред онова, което бе от чисто душевно-духовна природа. Това бе причината за големия контраст, който сега наблюдаваме между мирогледа на персийците и на индусите. В персийския мироглед често се почитаха онези неща, които пък за индусите бяха лоши и по-низши и точно онези неща се избягваха от персийците, които пък индийците почитаха. Персийското отношение към света бе пропито с това своеобразно основно чувство спрямо едно същество, което всъщност беше с природата на Девите, но което беше избягвано, от което хората с този мироглед се страхуваха. Накратко, това е образът на Дявола, който възниква в този мироглед.
Луцифер, съществото от дух и душа става предмет на страх и ужас.
Ето тук трябва да търсим произхода на вярата в Дявола. Това настроение на душата е проникнало и в съвременния възглед за света; в Средните векове Луцифер става фигура, от която са се страхували и която са избягвали. Ние научаваме подробности за това във вече споменатия ръкопис. Ако в него проследим течението на земната еволюция, ще открием, че в средата на третата коренна раса, – лемурийската епоха, човечеството беше облечено с физическа материя. Погрешно е, когато теософите вярват, че прераждането няма начало и няма да има край.
към текста >>
Това състояние е било предшествано от най-
дух
овното състояние, което изключваше необходимостта от прераждане и отново ще следва едно
дух
овно състояние, което също така ще премахне необходимостта от прераждането.
Ние научаваме подробности за това във вече споменатия ръкопис. Ако в него проследим течението на земната еволюция, ще открием, че в средата на третата коренна раса, – лемурийската епоха, човечеството беше облечено с физическа материя. Погрешно е, когато теософите вярват, че прераждането няма начало и няма да има край. Прераждането започва в лемурийската епоха и отново ще спре в началото на шестата коренна раса. Само през известен период от време в земната еволюция човечеството се преражда.
Това състояние е било предшествано от най-духовното състояние, което изключваше необходимостта от прераждане и отново ще следва едно духовно състояние, което също така ще премахне необходимостта от прераждането.
Първоначалното въплъщение през лемурийската епоха се състои в това, че неопитният човешки дух, състоящ се от Атма, Будхи, Манас, потърсил своето първо физическо въплъщение. Физическото развитие на Земята със своите животинско-подобни същества не се бе развило дотолкова по онова време; целият този животинско-човешки организъм не беше толкова напреднал тогава, за да може да включи човешкия дух. Ала част от него, известна група животноподобни същества бе се развила дотолкова, че зародишът на човешкия дух е можел да влезе в нея, за да даде форма на човешкото тяло. Някои от индивидуалностите, които са се въплътили по онова време образували едно малко ядро от онези, които по-късно се разпростират по цялата Земя под името Адепти. Те бяха първоначалните Адепти, а не онези, които ние днес наричаме посветени.
към текста >>
Първоначалното въплъщение през лемурийската епоха се състои в това, че неопитният човешки
дух
, състоящ се от Атма, Будхи, Манас, потърсил своето първо физическо въплъщение.
Ако в него проследим течението на земната еволюция, ще открием, че в средата на третата коренна раса, – лемурийската епоха, човечеството беше облечено с физическа материя. Погрешно е, когато теософите вярват, че прераждането няма начало и няма да има край. Прераждането започва в лемурийската епоха и отново ще спре в началото на шестата коренна раса. Само през известен период от време в земната еволюция човечеството се преражда. Това състояние е било предшествано от най-духовното състояние, което изключваше необходимостта от прераждане и отново ще следва едно духовно състояние, което също така ще премахне необходимостта от прераждането.
Първоначалното въплъщение през лемурийската епоха се състои в това, че неопитният човешки дух, състоящ се от Атма, Будхи, Манас, потърсил своето първо физическо въплъщение.
Физическото развитие на Земята със своите животинско-подобни същества не се бе развило дотолкова по онова време; целият този животинско-човешки организъм не беше толкова напреднал тогава, за да може да включи човешкия дух. Ала част от него, известна група животноподобни същества бе се развила дотолкова, че зародишът на човешкия дух е можел да влезе в нея, за да даде форма на човешкото тяло. Някои от индивидуалностите, които са се въплътили по онова време образували едно малко ядро от онези, които по-късно се разпростират по цялата Земя под името Адепти. Те бяха първоначалните Адепти, а не онези, които ние днес наричаме посветени. Онези, които ние днес наричаме посветени, не са влезли във въплъщение по онова време.
към текста >>
Физическото развитие на Земята със своите животинско-подобни същества не се бе развило дотолкова по онова време; целият този животинско-човешки организъм не беше толкова напреднал тогава, за да може да включи човешкия
дух
.
Погрешно е, когато теософите вярват, че прераждането няма начало и няма да има край. Прераждането започва в лемурийската епоха и отново ще спре в началото на шестата коренна раса. Само през известен период от време в земната еволюция човечеството се преражда. Това състояние е било предшествано от най-духовното състояние, което изключваше необходимостта от прераждане и отново ще следва едно духовно състояние, което също така ще премахне необходимостта от прераждането. Първоначалното въплъщение през лемурийската епоха се състои в това, че неопитният човешки дух, състоящ се от Атма, Будхи, Манас, потърсил своето първо физическо въплъщение.
Физическото развитие на Земята със своите животинско-подобни същества не се бе развило дотолкова по онова време; целият този животинско-човешки организъм не беше толкова напреднал тогава, за да може да включи човешкия дух.
Ала част от него, известна група животноподобни същества бе се развила дотолкова, че зародишът на човешкия дух е можел да влезе в нея, за да даде форма на човешкото тяло. Някои от индивидуалностите, които са се въплътили по онова време образували едно малко ядро от онези, които по-късно се разпростират по цялата Земя под името Адепти. Те бяха първоначалните Адепти, а не онези, които ние днес наричаме посветени. Онези, които ние днес наричаме посветени, не са влезли във въплъщение по онова време. Не всички, които биха могли да намерят човешко-животински тела, са се въплътили по онова време, а само някои от тях.
към текста >>
Ала част от него, известна група животноподобни същества бе се развила дотолкова, че зародишът на човешкия
дух
е можел да влезе в нея, за да даде форма на човешкото тяло.
Прераждането започва в лемурийската епоха и отново ще спре в началото на шестата коренна раса. Само през известен период от време в земната еволюция човечеството се преражда. Това състояние е било предшествано от най-духовното състояние, което изключваше необходимостта от прераждане и отново ще следва едно духовно състояние, което също така ще премахне необходимостта от прераждането. Първоначалното въплъщение през лемурийската епоха се състои в това, че неопитният човешки дух, състоящ се от Атма, Будхи, Манас, потърсил своето първо физическо въплъщение. Физическото развитие на Земята със своите животинско-подобни същества не се бе развило дотолкова по онова време; целият този животинско-човешки организъм не беше толкова напреднал тогава, за да може да включи човешкия дух.
Ала част от него, известна група животноподобни същества бе се развила дотолкова, че зародишът на човешкия дух е можел да влезе в нея, за да даде форма на човешкото тяло.
Някои от индивидуалностите, които са се въплътили по онова време образували едно малко ядро от онези, които по-късно се разпростират по цялата Земя под името Адепти. Те бяха първоначалните Адепти, а не онези, които ние днес наричаме посветени. Онези, които ние днес наричаме посветени, не са влезли във въплъщение по онова време. Не всички, които биха могли да намерят човешко-животински тела, са се въплътили по онова време, а само някои от тях. Някои други са се противопоставяли на процеса на въплъщение поради специална причина.
към текста >>
Бунтът на луциферическия
дух
,
дух
ът на Дева вътре в човечеството, който е поискал да слезе, за да се издигне отново по собствена свободна воля, се символизира с легендата за Прометей/*16/.
Както виждате, цената на човешката свобода бе заплатена с израждането на неговата природа, понеже той е чакал с инкарнирането, докато неговата натура слезе в гъстите физически условия. Дълбоко разбиране за това е било запазено в гръцката митология. Ако човек би слязъл по-рано във въплъщение – така казва гръцкият мит, – тогава би станало онова, което Зевс желаеше, когато човек все още е живял в рая. Зевс е желаел да направи човека щастлив, – ала като едно несъзнателно същество. Ясното съзнание би било притежавано само от боговете, а човекът не би притежавал чувството за свобода.
Бунтът на луциферическия дух, духът на Дева вътре в човечеството, който е поискал да слезе, за да се издигне отново по собствена свободна воля, се символизира с легендата за Прометей/*16/.
Ала Прометей трябваше да изстрада своите стремежи; един лешояд – символ на чрезмерното желание – непрекъснато кълвял черния му дроб и му причинявал ужасни болки. Човекът е слязъл по-дълбоко и трябвало да постигне това, което се постига чрез магически изкуства и сили, само чрез своята собствена свободно-съзнателна дейност. Ала поради това, че той бе слязъл по-дълбоко, той трябваше да изтърпи също болки и мъки. Това също така е казано в Библията чрез думите: "В скръб ще раждаш децата си"/*17/, "С пот на лицето си ще ядеш хляб" и др. Това е все едно да се каже, че човечеството трябва да издигне отново себе си с помощта на културата.
към текста >>
Това пътуване до подземния свят е приписвано на Херкулес, на Одисей и на всички, които са посветени, които желаят да водят човека от своята епоха към извора на прастарата мъдрост, към
дух
овен живот.
Това е все едно да се каже, че човечеството трябва да издигне отново себе си с помощта на културата. В лицето на Прометей гръцката митология е символизирала свободното човечество, борещо се за култура. Чрез него тя изобразява страдащия човек, но същевременно и освободителя. Онзи, който освобождава Прометей, е Херкулес, за когото се казва, че е преминал през посвещение в елевзийските мистерии. Всеки, който слизал в подземния свят, е бил посветен, тъй като слизането в подземния свят е технически термин, означаващ инициация, посвещение.
Това пътуване до подземния свят е приписвано на Херкулес, на Одисей и на всички, които са посветени, които желаят да водят човека от своята епоха към извора на прастарата мъдрост, към духовен живот.
Ако човечеството бе задържано в стадия си на развитие от лемурийското време, днес бихме притежавали съноподобно съзнание. Чрез своята природа на Дева човечеството оплодява своята нисша природа. От своето себесъзнание, от своето осъзнаване на свободата, човек трябва да събуди онази искра на осъзнаване, която някога е свалил от небето с оправдана самонадеяност: Той отново трябва да събуди онова духовно знание, което е имал без да е положил усилия, когато все още е бил несвободен. В самата човешка природа се крие онази дяволска бунтовност, която обаче под формата на луциферически стремеж, е единствената гаранция за нашата свобода. И чрез тази свобода ние отново ще спечелим духовен живот.
към текста >>
От своето себесъзнание, от своето осъзнаване на свободата, човек трябва да събуди онази искра на осъзнаване, която някога е свалил от небето с оправдана самонадеяност: Той отново трябва да събуди онова
дух
овно знание, което е имал без да е положил усилия, когато все още е бил несвободен.
Онзи, който освобождава Прометей, е Херкулес, за когото се казва, че е преминал през посвещение в елевзийските мистерии. Всеки, който слизал в подземния свят, е бил посветен, тъй като слизането в подземния свят е технически термин, означаващ инициация, посвещение. Това пътуване до подземния свят е приписвано на Херкулес, на Одисей и на всички, които са посветени, които желаят да водят човека от своята епоха към извора на прастарата мъдрост, към духовен живот. Ако човечеството бе задържано в стадия си на развитие от лемурийското време, днес бихме притежавали съноподобно съзнание. Чрез своята природа на Дева човечеството оплодява своята нисша природа.
От своето себесъзнание, от своето осъзнаване на свободата, човек трябва да събуди онази искра на осъзнаване, която някога е свалил от небето с оправдана самонадеяност: Той отново трябва да събуди онова духовно знание, което е имал без да е положил усилия, когато все още е бил несвободен.
В самата човешка природа се крие онази дяволска бунтовност, която обаче под формата на луциферически стремеж, е единствената гаранция за нашата свобода. И чрез тази свобода ние отново ще спечелим духовен живот. Той ще бъде отново събуден в човека на петата коренна раса, нашата съвременна епоха. Тази форма на съзнание отново ще бъде изявена чрез посветени. Това не ще бъде сънно, а ясно съзнание.
към текста >>
И чрез тази свобода ние отново ще спечелим
дух
овен живот.
Това пътуване до подземния свят е приписвано на Херкулес, на Одисей и на всички, които са посветени, които желаят да водят човека от своята епоха към извора на прастарата мъдрост, към духовен живот. Ако човечеството бе задържано в стадия си на развитие от лемурийското време, днес бихме притежавали съноподобно съзнание. Чрез своята природа на Дева човечеството оплодява своята нисша природа. От своето себесъзнание, от своето осъзнаване на свободата, човек трябва да събуди онази искра на осъзнаване, която някога е свалил от небето с оправдана самонадеяност: Той отново трябва да събуди онова духовно знание, което е имал без да е положил усилия, когато все още е бил несвободен. В самата човешка природа се крие онази дяволска бунтовност, която обаче под формата на луциферически стремеж, е единствената гаранция за нашата свобода.
И чрез тази свобода ние отново ще спечелим духовен живот.
Той ще бъде отново събуден в човека на петата коренна раса, нашата съвременна епоха. Тази форма на съзнание отново ще бъде изявена чрез посветени. Това не ще бъде сънно, а ясно съзнание. Това са херкулесовите духове, посветените, които ще помогнат на човечеството и ще му разкрият неговата природа на Дева, неговото знание за духа. Това всъщност е било усилието на всичките основатели на религии, именно да възвърнат на човечеството знанието за духа, което е било изгубено през физическото съществуване.
към текста >>
Това са херкулесовите
дух
ове, посветените, които ще помогнат на човечеството и ще му разкрият неговата природа на Дева, неговото знание за
дух
а.
В самата човешка природа се крие онази дяволска бунтовност, която обаче под формата на луциферически стремеж, е единствената гаранция за нашата свобода. И чрез тази свобода ние отново ще спечелим духовен живот. Той ще бъде отново събуден в човека на петата коренна раса, нашата съвременна епоха. Тази форма на съзнание отново ще бъде изявена чрез посветени. Това не ще бъде сънно, а ясно съзнание.
Това са херкулесовите духове, посветените, които ще помогнат на човечеството и ще му разкрият неговата природа на Дева, неговото знание за духа.
Това всъщност е било усилието на всичките основатели на религии, именно да възвърнат на човечеството знанието за духа, което е било изгубено през физическото съществуване. Атлантите имаха високоразвита физическа култура и нашата пета епоха все още съдържа много от материалния живот в себе си. Тази материалистична култура, съвременната, ни показва колко дълбоко човекът е вплетен в чисто физико-физиологичната природа и също като Прометей е прикован със своите вериги. Но също така е сигурно, че грабливата птица, символът на страстта и жадуването, който кълве нашия черен дроб, ще бъде победена чрез духовните хора. Това е целта, към която посветените ще водят човечеството чрез осъзнаване на себе си посредством такива движения като теософското движение така, че човечеството да може да се издигне в пълна свобода.
към текста >>
Това всъщност е било усилието на всичките основатели на религии, именно да възвърнат на човечеството знанието за
дух
а, което е било изгубено през физическото съществуване.
И чрез тази свобода ние отново ще спечелим духовен живот. Той ще бъде отново събуден в човека на петата коренна раса, нашата съвременна епоха. Тази форма на съзнание отново ще бъде изявена чрез посветени. Това не ще бъде сънно, а ясно съзнание. Това са херкулесовите духове, посветените, които ще помогнат на човечеството и ще му разкрият неговата природа на Дева, неговото знание за духа.
Това всъщност е било усилието на всичките основатели на религии, именно да възвърнат на човечеството знанието за духа, което е било изгубено през физическото съществуване.
Атлантите имаха високоразвита физическа култура и нашата пета епоха все още съдържа много от материалния живот в себе си. Тази материалистична култура, съвременната, ни показва колко дълбоко човекът е вплетен в чисто физико-физиологичната природа и също като Прометей е прикован със своите вериги. Но също така е сигурно, че грабливата птица, символът на страстта и жадуването, който кълве нашия черен дроб, ще бъде победена чрез духовните хора. Това е целта, към която посветените ще водят човечеството чрез осъзнаване на себе си посредством такива движения като теософското движение така, че човечеството да може да се издигне в пълна свобода. Моментът, в който се излива духовен живот в себесъзнателното човешко същество е точно указан в Новия завет.
към текста >>
Но също така е сигурно, че грабливата птица, символът на страстта и жадуването, който кълве нашия черен дроб, ще бъде победена чрез
дух
овните хора.
Това не ще бъде сънно, а ясно съзнание. Това са херкулесовите духове, посветените, които ще помогнат на човечеството и ще му разкрият неговата природа на Дева, неговото знание за духа. Това всъщност е било усилието на всичките основатели на религии, именно да възвърнат на човечеството знанието за духа, което е било изгубено през физическото съществуване. Атлантите имаха високоразвита физическа култура и нашата пета епоха все още съдържа много от материалния живот в себе си. Тази материалистична култура, съвременната, ни показва колко дълбоко човекът е вплетен в чисто физико-физиологичната природа и също като Прометей е прикован със своите вериги.
Но също така е сигурно, че грабливата птица, символът на страстта и жадуването, който кълве нашия черен дроб, ще бъде победена чрез духовните хора.
Това е целта, към която посветените ще водят човечеството чрез осъзнаване на себе си посредством такива движения като теософското движение така, че човечеството да може да се издигне в пълна свобода. Моментът, в който се излива духовен живот в себесъзнателното човешко същество е точно указан в Новия завет. За него се говори в най-дълбокото от евангелията, това, което бива криворазбрано от съвременните теолози, Евангелието на Йоан, когато говори за празника на Скинопигията /Разпъване-шатри/ на който Исус присъства. Основателят на християнството там говори за изливането на духовен живот върху човечеството. Това е забележителен пасаж.
към текста >>
Моментът, в който се излива
дух
овен живот в себесъзнателното човешко същество е точно указан в Новия завет.
Това всъщност е било усилието на всичките основатели на религии, именно да възвърнат на човечеството знанието за духа, което е било изгубено през физическото съществуване. Атлантите имаха високоразвита физическа култура и нашата пета епоха все още съдържа много от материалния живот в себе си. Тази материалистична култура, съвременната, ни показва колко дълбоко човекът е вплетен в чисто физико-физиологичната природа и също като Прометей е прикован със своите вериги. Но също така е сигурно, че грабливата птица, символът на страстта и жадуването, който кълве нашия черен дроб, ще бъде победена чрез духовните хора. Това е целта, към която посветените ще водят човечеството чрез осъзнаване на себе си посредством такива движения като теософското движение така, че човечеството да може да се издигне в пълна свобода.
Моментът, в който се излива духовен живот в себесъзнателното човешко същество е точно указан в Новия завет.
За него се говори в най-дълбокото от евангелията, това, което бива криворазбрано от съвременните теолози, Евангелието на Йоан, когато говори за празника на Скинопигията /Разпъване-шатри/ на който Исус присъства. Основателят на християнството там говори за изливането на духовен живот върху човечеството. Това е забележителен пасаж. За празника на Скинопигията хората е трябвало да посетят един извор, от който тече вода. Там се разгръщал тогава един празник, който подсказвал на човека, че той отново трябва да си припомни своята духовна природа, своята дева-природа и духовен стремеж.
към текста >>
Основателят на християнството там говори за изливането на
дух
овен живот върху човечеството.
Тази материалистична култура, съвременната, ни показва колко дълбоко човекът е вплетен в чисто физико-физиологичната природа и също като Прометей е прикован със своите вериги. Но също така е сигурно, че грабливата птица, символът на страстта и жадуването, който кълве нашия черен дроб, ще бъде победена чрез духовните хора. Това е целта, към която посветените ще водят човечеството чрез осъзнаване на себе си посредством такива движения като теософското движение така, че човечеството да може да се издигне в пълна свобода. Моментът, в който се излива духовен живот в себесъзнателното човешко същество е точно указан в Новия завет. За него се говори в най-дълбокото от евангелията, това, което бива криворазбрано от съвременните теолози, Евангелието на Йоан, когато говори за празника на Скинопигията /Разпъване-шатри/ на който Исус присъства.
Основателят на християнството там говори за изливането на духовен живот върху човечеството.
Това е забележителен пасаж. За празника на Скинопигията хората е трябвало да посетят един извор, от който тече вода. Там се разгръщал тогава един празник, който подсказвал на човека, че той отново трябва да си припомни своята духовна природа, своята дева-природа и духовен стремеж. Водата, която се черпела от извора, трябвало да му напомни за душевно-духовния живот. След като няколкократно отказвал, Исус най-после отишъл на празника.
към текста >>
Там се разгръщал тогава един празник, който подсказвал на човека, че той отново трябва да си припомни своята
дух
овна природа, своята дева-природа и
дух
овен стремеж.
Моментът, в който се излива духовен живот в себесъзнателното човешко същество е точно указан в Новия завет. За него се говори в най-дълбокото от евангелията, това, което бива криворазбрано от съвременните теолози, Евангелието на Йоан, когато говори за празника на Скинопигията /Разпъване-шатри/ на който Исус присъства. Основателят на християнството там говори за изливането на духовен живот върху човечеството. Това е забележителен пасаж. За празника на Скинопигията хората е трябвало да посетят един извор, от който тече вода.
Там се разгръщал тогава един празник, който подсказвал на човека, че той отново трябва да си припомни своята духовна природа, своята дева-природа и духовен стремеж.
Водата, която се черпела от извора, трябвало да му напомни за душевно-духовния живот. След като няколкократно отказвал, Исус най-после отишъл на празника. Следното се случило на последния ден на празника/Йоан, 7,37/: "А в последния ден на празника, който беше найхубавия, Исус пристъпи напред, издигна глас и рече: – Който е жаден да дойде при Мене и да пие. – Онези, които пиха, отпразнуваха празник, в който духовният живот наистина беше припомнен. " Ала Исус свързваше нещо друго с това, както може да бъде видяно в следните думи на Йоановото Евангелие: "Който вярва в Мене, както е речено в Писанието, из неговата утроба ще потекат реки от жива вода.
към текста >>
Водата, която се черпела от извора, трябвало да му напомни за душевно-
дух
овния живот.
За него се говори в най-дълбокото от евангелията, това, което бива криворазбрано от съвременните теолози, Евангелието на Йоан, когато говори за празника на Скинопигията /Разпъване-шатри/ на който Исус присъства. Основателят на християнството там говори за изливането на духовен живот върху човечеството. Това е забележителен пасаж. За празника на Скинопигията хората е трябвало да посетят един извор, от който тече вода. Там се разгръщал тогава един празник, който подсказвал на човека, че той отново трябва да си припомни своята духовна природа, своята дева-природа и духовен стремеж.
Водата, която се черпела от извора, трябвало да му напомни за душевно-духовния живот.
След като няколкократно отказвал, Исус най-после отишъл на празника. Следното се случило на последния ден на празника/Йоан, 7,37/: "А в последния ден на празника, който беше найхубавия, Исус пристъпи напред, издигна глас и рече: – Който е жаден да дойде при Мене и да пие. – Онези, които пиха, отпразнуваха празник, в който духовният живот наистина беше припомнен. " Ала Исус свързваше нещо друго с това, както може да бъде видяно в следните думи на Йоановото Евангелие: "Който вярва в Мене, както е речено в Писанието, из неговата утроба ще потекат реки от жива вода. Това той каза за Духа, когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Светият Дух още не беше даден, понеже Исус още не беше прославен".
към текста >>
– Онези, които пиха, отпразнуваха празник, в който
дух
овният живот наистина беше припомнен.
За празника на Скинопигията хората е трябвало да посетят един извор, от който тече вода. Там се разгръщал тогава един празник, който подсказвал на човека, че той отново трябва да си припомни своята духовна природа, своята дева-природа и духовен стремеж. Водата, която се черпела от извора, трябвало да му напомни за душевно-духовния живот. След като няколкократно отказвал, Исус най-после отишъл на празника. Следното се случило на последния ден на празника/Йоан, 7,37/: "А в последния ден на празника, който беше найхубавия, Исус пристъпи напред, издигна глас и рече: – Който е жаден да дойде при Мене и да пие.
– Онези, които пиха, отпразнуваха празник, в който духовният живот наистина беше припомнен.
" Ала Исус свързваше нещо друго с това, както може да бъде видяно в следните думи на Йоановото Евангелие: "Който вярва в Мене, както е речено в Писанието, из неговата утроба ще потекат реки от жива вода. Това той каза за Духа, когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Светият Дух още не беше даден, понеже Исус още не беше прославен". Тук се говори за тайната на Светата Троица. Казано е, че човекът ще трябва да чака идването на Светия Дух. Когато пристигне моментът, в който той ще бъде в състояние да подпали искрата на духовен живот вътре в себе си, когато физическата природа на човека ще бъде в състояние да направи усилие за изкачване чрез собствените си сили, тогава Светият Дух ще слезе върху него и времето за духовно събуждане ще започне.
към текста >>
Това той каза за
Дух
а, когото щяха да приемат вярващите в Него; защото
Светия
т
Дух
още не беше даден, понеже Исус още не беше прославен".
Водата, която се черпела от извора, трябвало да му напомни за душевно-духовния живот. След като няколкократно отказвал, Исус най-после отишъл на празника. Следното се случило на последния ден на празника/Йоан, 7,37/: "А в последния ден на празника, който беше найхубавия, Исус пристъпи напред, издигна глас и рече: – Който е жаден да дойде при Мене и да пие. – Онези, които пиха, отпразнуваха празник, в който духовният живот наистина беше припомнен. " Ала Исус свързваше нещо друго с това, както може да бъде видяно в следните думи на Йоановото Евангелие: "Който вярва в Мене, както е речено в Писанието, из неговата утроба ще потекат реки от жива вода.
Това той каза за Духа, когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Светият Дух още не беше даден, понеже Исус още не беше прославен".
Тук се говори за тайната на Светата Троица. Казано е, че човекът ще трябва да чака идването на Светия Дух. Когато пристигне моментът, в който той ще бъде в състояние да подпали искрата на духовен живот вътре в себе си, когато физическата природа на човека ще бъде в състояние да направи усилие за изкачване чрез собствените си сили, тогава Светият Дух ще слезе върху него и времето за духовно събуждане ще започне. Човекът е слязъл надолу до физическото тяло и тъй в контраст с природата на Ангелите, той е изграден от три принципа: Дух, душа и тяло. Девите, Ангелите, са на по-високо стъпало от човека, те не са принудени да преодоляват физическата природа както човека.
към текста >>
Казано е, че човекът ще трябва да чака идването на
Светия
Дух
.
Следното се случило на последния ден на празника/Йоан, 7,37/: "А в последния ден на празника, който беше найхубавия, Исус пристъпи напред, издигна глас и рече: – Който е жаден да дойде при Мене и да пие. – Онези, които пиха, отпразнуваха празник, в който духовният живот наистина беше припомнен. " Ала Исус свързваше нещо друго с това, както може да бъде видяно в следните думи на Йоановото Евангелие: "Който вярва в Мене, както е речено в Писанието, из неговата утроба ще потекат реки от жива вода. Това той каза за Духа, когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Светият Дух още не беше даден, понеже Исус още не беше прославен". Тук се говори за тайната на Светата Троица.
Казано е, че човекът ще трябва да чака идването на Светия Дух.
Когато пристигне моментът, в който той ще бъде в състояние да подпали искрата на духовен живот вътре в себе си, когато физическата природа на човека ще бъде в състояние да направи усилие за изкачване чрез собствените си сили, тогава Светият Дух ще слезе върху него и времето за духовно събуждане ще започне. Човекът е слязъл надолу до физическото тяло и тъй в контраст с природата на Ангелите, той е изграден от три принципа: Дух, душа и тяло. Девите, Ангелите, са на по-високо стъпало от човека, те не са принудени да преодоляват физическата природа както човека. Тази физическа природа трябва да бъде преобразена така, че да може да поеме живота на духа. Човешкото съвременно физиологично съзнание в неговото собствено тяло, както понастоящем съществува, би трябвало да запали в себе си искрата на духовния живот от позицията на свободата.
към текста >>
Когато пристигне моментът, в който той ще бъде в състояние да подпали искрата на
дух
овен живот вътре в себе си, когато физическата природа на човека ще бъде в състояние да направи усилие за изкачване чрез собствените си сили, тогава
Светия
т
Дух
ще слезе върху него и времето за
дух
овно събуждане ще започне.
– Онези, които пиха, отпразнуваха празник, в който духовният живот наистина беше припомнен. " Ала Исус свързваше нещо друго с това, както може да бъде видяно в следните думи на Йоановото Евангелие: "Който вярва в Мене, както е речено в Писанието, из неговата утроба ще потекат реки от жива вода. Това той каза за Духа, когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Светият Дух още не беше даден, понеже Исус още не беше прославен". Тук се говори за тайната на Светата Троица. Казано е, че човекът ще трябва да чака идването на Светия Дух.
Когато пристигне моментът, в който той ще бъде в състояние да подпали искрата на духовен живот вътре в себе си, когато физическата природа на човека ще бъде в състояние да направи усилие за изкачване чрез собствените си сили, тогава Светият Дух ще слезе върху него и времето за духовно събуждане ще започне.
Човекът е слязъл надолу до физическото тяло и тъй в контраст с природата на Ангелите, той е изграден от три принципа: Дух, душа и тяло. Девите, Ангелите, са на по-високо стъпало от човека, те не са принудени да преодоляват физическата природа както човека. Тази физическа природа трябва да бъде преобразена така, че да може да поеме живота на духа. Човешкото съвременно физиологично съзнание в неговото собствено тяло, както понастоящем съществува, би трябвало да запали в себе си искрата на духовния живот от позицията на свободата. Христовата жертва е един пример, който показва, че човекът ще е в състояние да разгърне по-висша форма на съзнание през своя живот на физическото поле.
към текста >>
Човекът е слязъл надолу до физическото тяло и тъй в контраст с природата на Ангелите, той е изграден от три принципа:
Дух
, душа и тяло.
" Ала Исус свързваше нещо друго с това, както може да бъде видяно в следните думи на Йоановото Евангелие: "Който вярва в Мене, както е речено в Писанието, из неговата утроба ще потекат реки от жива вода. Това той каза за Духа, когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Светият Дух още не беше даден, понеже Исус още не беше прославен". Тук се говори за тайната на Светата Троица. Казано е, че човекът ще трябва да чака идването на Светия Дух. Когато пристигне моментът, в който той ще бъде в състояние да подпали искрата на духовен живот вътре в себе си, когато физическата природа на човека ще бъде в състояние да направи усилие за изкачване чрез собствените си сили, тогава Светият Дух ще слезе върху него и времето за духовно събуждане ще започне.
Човекът е слязъл надолу до физическото тяло и тъй в контраст с природата на Ангелите, той е изграден от три принципа: Дух, душа и тяло.
Девите, Ангелите, са на по-високо стъпало от човека, те не са принудени да преодоляват физическата природа както човека. Тази физическа природа трябва да бъде преобразена така, че да може да поеме живота на духа. Човешкото съвременно физиологично съзнание в неговото собствено тяло, както понастоящем съществува, би трябвало да запали в себе си искрата на духовния живот от позицията на свободата. Христовата жертва е един пример, който показва, че човекът ще е в състояние да разгърне по-висша форма на съзнание през своя живот на физическото поле. Във физическото тяло живее неговият низш аз; но той трябва се разпали, за да може да се разгърне висшият аз.
към текста >>
Тази физическа природа трябва да бъде преобразена така, че да може да поеме живота на
дух
а.
Тук се говори за тайната на Светата Троица. Казано е, че човекът ще трябва да чака идването на Светия Дух. Когато пристигне моментът, в който той ще бъде в състояние да подпали искрата на духовен живот вътре в себе си, когато физическата природа на човека ще бъде в състояние да направи усилие за изкачване чрез собствените си сили, тогава Светият Дух ще слезе върху него и времето за духовно събуждане ще започне. Човекът е слязъл надолу до физическото тяло и тъй в контраст с природата на Ангелите, той е изграден от три принципа: Дух, душа и тяло. Девите, Ангелите, са на по-високо стъпало от човека, те не са принудени да преодоляват физическата природа както човека.
Тази физическа природа трябва да бъде преобразена така, че да може да поеме живота на духа.
Човешкото съвременно физиологично съзнание в неговото собствено тяло, както понастоящем съществува, би трябвало да запали в себе си искрата на духовния живот от позицията на свободата. Христовата жертва е един пример, който показва, че човекът ще е в състояние да разгърне по-висша форма на съзнание през своя живот на физическото поле. Във физическото тяло живее неговият низш аз; но той трябва се разпали, за да може да се разгърне висшият аз. Чак тогава биха могли да потекат потоците жива вода също и от това физическо тяло. Тогава може да се появи Духът, тогава Духът може да се излее.
към текста >>
Човешкото съвременно физиологично съзнание в неговото собствено тяло, както понастоящем съществува, би трябвало да запали в себе си искрата на
дух
овния живот от позицията на свободата.
Казано е, че човекът ще трябва да чака идването на Светия Дух. Когато пристигне моментът, в който той ще бъде в състояние да подпали искрата на духовен живот вътре в себе си, когато физическата природа на човека ще бъде в състояние да направи усилие за изкачване чрез собствените си сили, тогава Светият Дух ще слезе върху него и времето за духовно събуждане ще започне. Човекът е слязъл надолу до физическото тяло и тъй в контраст с природата на Ангелите, той е изграден от три принципа: Дух, душа и тяло. Девите, Ангелите, са на по-високо стъпало от човека, те не са принудени да преодоляват физическата природа както човека. Тази физическа природа трябва да бъде преобразена така, че да може да поеме живота на духа.
Човешкото съвременно физиологично съзнание в неговото собствено тяло, както понастоящем съществува, би трябвало да запали в себе си искрата на духовния живот от позицията на свободата.
Христовата жертва е един пример, който показва, че човекът ще е в състояние да разгърне по-висша форма на съзнание през своя живот на физическото поле. Във физическото тяло живее неговият низш аз; но той трябва се разпали, за да може да се разгърне висшият аз. Чак тогава биха могли да потекат потоците жива вода също и от това физическо тяло. Тогава може да се появи Духът, тогава Духът може да се излее. Човешкият аз трябва да изглежда като умрял по отношение на този физиологичен живот.
към текста >>
Тогава може да се появи
Дух
ът, тогава
Дух
ът може да се излее.
Тази физическа природа трябва да бъде преобразена така, че да може да поеме живота на духа. Човешкото съвременно физиологично съзнание в неговото собствено тяло, както понастоящем съществува, би трябвало да запали в себе си искрата на духовния живот от позицията на свободата. Христовата жертва е един пример, който показва, че човекът ще е в състояние да разгърне по-висша форма на съзнание през своя живот на физическото поле. Във физическото тяло живее неговият низш аз; но той трябва се разпали, за да може да се разгърне висшият аз. Чак тогава биха могли да потекат потоците жива вода също и от това физическо тяло.
Тогава може да се появи Духът, тогава Духът може да се излее.
Човешкият аз трябва да изглежда като умрял по отношение на този физиологичен живот. Тук се крие истински християнското, а също и по-дълбоката мистерия, съдържаща се в празника Света Троица. Човекът живее преди всичко в своя низш организъм, в своето съзнание, обхванато от желания. И правилно е да е така, защото само това съзнание е, което може да му даде осъзнаването на неговата истинска цел, достигане на свободата. Той обаче не трябва да остава там, а трябва да издигне своя аз до природата на един Ангел.
към текста >>
Той трябва да развие Ангела вътре в себе си, да го роди, който тогава ще стане лечебен
дух
– един Свети
Дух
.
Човешкият аз трябва да изглежда като умрял по отношение на този физиологичен живот. Тук се крие истински християнското, а също и по-дълбоката мистерия, съдържаща се в празника Света Троица. Човекът живее преди всичко в своя низш организъм, в своето съзнание, обхванато от желания. И правилно е да е така, защото само това съзнание е, което може да му даде осъзнаването на неговата истинска цел, достигане на свободата. Той обаче не трябва да остава там, а трябва да издигне своя аз до природата на един Ангел.
Той трябва да развие Ангела вътре в себе си, да го роди, който тогава ще стане лечебен дух – един Свети Дух.
За тази цел обаче той трябва съзнателно да пожертва своето земно тяло, той трябва да преживее онова, "умири и бъди", така че да не остане "мрачен гост на тази тъмна Земя".[3] Така Великденската мистерия се разкрива в своята пълнота, само когато я вземем заедно с мистерията на Светата Троица. Ние виждаме човешкия аз, показан за пример в неговия божествен представител, освобождавайки се от низшето его и умиращ, за да може напълно да бъде преобразен в своята физическа природа и отново да бъде върнат на божествените сили. Възнесението е символ на това. Когато човекът преобрази физическото си тяло, когато отново го одухотвори, той ще е узрял да приеме в себе си изливането на духовния живот, да преживее онова, което се нарича "идването на Светия Дух" според обяснението на Онзи, който е най-великият представител на човечеството.
към текста >>
Когато човекът преобрази физическото си тяло, когато отново го о
дух
отвори, той ще е узрял да приеме в себе си изливането на
дух
овния живот, да преживее онова, което се нарича "идването на
Светия
Дух
" според обяснението на Онзи, който е най-великият представител на човечеството.
Той трябва да развие Ангела вътре в себе си, да го роди, който тогава ще стане лечебен дух – един Свети Дух. За тази цел обаче той трябва съзнателно да пожертва своето земно тяло, той трябва да преживее онова, "умири и бъди", така че да не остане "мрачен гост на тази тъмна Земя".[3] Така Великденската мистерия се разкрива в своята пълнота, само когато я вземем заедно с мистерията на Светата Троица. Ние виждаме човешкия аз, показан за пример в неговия божествен представител, освобождавайки се от низшето его и умиращ, за да може напълно да бъде преобразен в своята физическа природа и отново да бъде върнат на божествените сили. Възнесението е символ на това.
Когато човекът преобрази физическото си тяло, когато отново го одухотвори, той ще е узрял да приеме в себе си изливането на духовния живот, да преживее онова, което се нарича "идването на Светия Дух" според обяснението на Онзи, който е най-великият представител на човечеството.
Ето защо също така е казано. "И има трима, които свидетелстват на Земята/*19/, кръвта, водата и духът". Светата Троица е изливането на Духа в човека. Най-висшата задача на човечеството е символично изразена чрез празника Света Троица; това е, че тръгвайки от един интелектуален живот, човекът отново трябва да достигне до един духовен живот. Така както Прометей бе освободен от своето страдание от Херкулес, така човекът ще бъде освободен чрез силата на Духа.
към текста >>
"И има трима, които свидетелстват на Земята/*19/, кръвта, водата и
дух
ът".
Така Великденската мистерия се разкрива в своята пълнота, само когато я вземем заедно с мистерията на Светата Троица. Ние виждаме човешкия аз, показан за пример в неговия божествен представител, освобождавайки се от низшето его и умиращ, за да може напълно да бъде преобразен в своята физическа природа и отново да бъде върнат на божествените сили. Възнесението е символ на това. Когато човекът преобрази физическото си тяло, когато отново го одухотвори, той ще е узрял да приеме в себе си изливането на духовния живот, да преживее онова, което се нарича "идването на Светия Дух" според обяснението на Онзи, който е най-великият представител на човечеството. Ето защо също така е казано.
"И има трима, които свидетелстват на Земята/*19/, кръвта, водата и духът".
Светата Троица е изливането на Духа в човека. Най-висшата задача на човечеството е символично изразена чрез празника Света Троица; това е, че тръгвайки от един интелектуален живот, човекът отново трябва да достигне до един духовен живот. Така както Прометей бе освободен от своето страдание от Херкулес, така човекът ще бъде освободен чрез силата на Духа. Чрез слизането в материята човекът е придобил себесъзнание. Когато отново се изкачи, той ще стане един самосъзнателен Ангел.
към текста >>
Светата Троица е изливането на
Дух
а в човека.
Ние виждаме човешкия аз, показан за пример в неговия божествен представител, освобождавайки се от низшето его и умиращ, за да може напълно да бъде преобразен в своята физическа природа и отново да бъде върнат на божествените сили. Възнесението е символ на това. Когато човекът преобрази физическото си тяло, когато отново го одухотвори, той ще е узрял да приеме в себе си изливането на духовния живот, да преживее онова, което се нарича "идването на Светия Дух" според обяснението на Онзи, който е най-великият представител на човечеството. Ето защо също така е казано. "И има трима, които свидетелстват на Земята/*19/, кръвта, водата и духът".
Светата Троица е изливането на Духа в човека.
Най-висшата задача на човечеството е символично изразена чрез празника Света Троица; това е, че тръгвайки от един интелектуален живот, човекът отново трябва да достигне до един духовен живот. Така както Прометей бе освободен от своето страдание от Херкулес, така човекът ще бъде освободен чрез силата на Духа. Чрез слизането в материята човекът е придобил себесъзнание. Когато отново се изкачи, той ще стане един самосъзнателен Ангел. Онези, които обожават Асурите и считат Ангелите за същества от дяволска природа, които не искат да слязат в най-големите дълбини, смятат това слизане за нещо дяволско.
към текста >>
Най-висшата задача на човечеството е символично изразена чрез празника Света Троица; това е, че тръгвайки от един интелектуален живот, човекът отново трябва да достигне до един
дух
овен живот.
Възнесението е символ на това. Когато човекът преобрази физическото си тяло, когато отново го одухотвори, той ще е узрял да приеме в себе си изливането на духовния живот, да преживее онова, което се нарича "идването на Светия Дух" според обяснението на Онзи, който е най-великият представител на човечеството. Ето защо също така е казано. "И има трима, които свидетелстват на Земята/*19/, кръвта, водата и духът". Светата Троица е изливането на Духа в човека.
Най-висшата задача на човечеството е символично изразена чрез празника Света Троица; това е, че тръгвайки от един интелектуален живот, човекът отново трябва да достигне до един духовен живот.
Така както Прометей бе освободен от своето страдание от Херкулес, така човекът ще бъде освободен чрез силата на Духа. Чрез слизането в материята човекът е придобил себесъзнание. Когато отново се изкачи, той ще стане един самосъзнателен Ангел. Онези, които обожават Асурите и считат Ангелите за същества от дяволска природа, които не искат да слязат в най-големите дълбини, смятат това слизане за нещо дяволско. Също и за това се говори в гръцката митология.
към текста >>
Така както Прометей бе освободен от своето страдание от Херкулес, така човекът ще бъде освободен чрез силата на
Дух
а.
Когато човекът преобрази физическото си тяло, когато отново го одухотвори, той ще е узрял да приеме в себе си изливането на духовния живот, да преживее онова, което се нарича "идването на Светия Дух" според обяснението на Онзи, който е най-великият представител на човечеството. Ето защо също така е казано. "И има трима, които свидетелстват на Земята/*19/, кръвта, водата и духът". Светата Троица е изливането на Духа в човека. Най-висшата задача на човечеството е символично изразена чрез празника Света Троица; това е, че тръгвайки от един интелектуален живот, човекът отново трябва да достигне до един духовен живот.
Така както Прометей бе освободен от своето страдание от Херкулес, така човекът ще бъде освободен чрез силата на Духа.
Чрез слизането в материята човекът е придобил себесъзнание. Когато отново се изкачи, той ще стане един самосъзнателен Ангел. Онези, които обожават Асурите и считат Ангелите за същества от дяволска природа, които не искат да слязат в най-големите дълбини, смятат това слизане за нещо дяволско. Също и за това се говори в гръцката митология. Представителят на несвободното съзнание е Епиметей – премислящият, който не иска да спечели спасение чрез своята свобода, той е противоположността на Прометей.
към текста >>
Едните се държат за чувството на свобода и – макар че е опасно да се развива
дух
овност – все пак те я търсят в свобода.
Нему остава надеждата, че и той ще бъде освободен. Прометей го съветва да не приема този съмнителен дар от бог Зевс. Епиметей не послушва своя брат, а приема дара. Дарът, който Епиметей получава, не е така ценен, както онзи, на неговия брат Прометей. Така виждаме, че в живота има два пътя, отворени за хората.
Едните се държат за чувството на свобода и – макар че е опасно да се развива духовност – все пак те я търсят в свобода.
Другите са онези, които са доволни от обикновеното ежедневие и от сляпата вяра и които подозират опасност в луциферичните стремежи на техните събратя човеци. Основателите на външната доктрина на църквата са преиначили дълбокото значение на луциферическия стремеж. Древните учения по този въпрос се съдържат в тайни ръкописи/*20/ в скрити места, където те не се виждат почти от никого. Те са на разположение на малцина хора, които са в състояние да ги виждат в астралната светлина, само на неколцина посветени. Пътят е изпълнен с опасности, ала той е единственият, който води до висшата цел на духовната свобода.
към текста >>
Пътят е изпълнен с опасности, ала той е единственият, който води до висшата цел на
дух
овната свобода.
Едните се държат за чувството на свобода и – макар че е опасно да се развива духовност – все пак те я търсят в свобода. Другите са онези, които са доволни от обикновеното ежедневие и от сляпата вяра и които подозират опасност в луциферичните стремежи на техните събратя човеци. Основателите на външната доктрина на църквата са преиначили дълбокото значение на луциферическия стремеж. Древните учения по този въпрос се съдържат в тайни ръкописи/*20/ в скрити места, където те не се виждат почти от никого. Те са на разположение на малцина хора, които са в състояние да ги виждат в астралната светлина, само на неколцина посветени.
Пътят е изпълнен с опасности, ала той е единственият, който води до висшата цел на духовната свобода.
Духът на човека трябва да бъде свободен, а не затъпял. Това също е целта и на християнството. Здраве и лечение са свързани с думата свещен[4]. Един дух, който е свещен е в състояние да лекува, той освобождава хората от страдание и мъки. Здрав и свободен е онзи човек, който е освободен от оковите на неговото физиологично състояние.
към текста >>
Дух
ът на човека трябва да бъде свободен, а не затъпял.
Другите са онези, които са доволни от обикновеното ежедневие и от сляпата вяра и които подозират опасност в луциферичните стремежи на техните събратя човеци. Основателите на външната доктрина на църквата са преиначили дълбокото значение на луциферическия стремеж. Древните учения по този въпрос се съдържат в тайни ръкописи/*20/ в скрити места, където те не се виждат почти от никого. Те са на разположение на малцина хора, които са в състояние да ги виждат в астралната светлина, само на неколцина посветени. Пътят е изпълнен с опасности, ала той е единственият, който води до висшата цел на духовната свобода.
Духът на човека трябва да бъде свободен, а не затъпял.
Това също е целта и на християнството. Здраве и лечение са свързани с думата свещен[4]. Един дух, който е свещен е в състояние да лекува, той освобождава хората от страдание и мъки. Здрав и свободен е онзи човек, който е освободен от оковите на неговото физиологично състояние. Тъй като само свободният дух е здрав и неговото тяло повече не се разкъсва от никакъв орел.
към текста >>
Един
дух
, който е свещен е в състояние да лекува, той освобождава хората от страдание и мъки.
Те са на разположение на малцина хора, които са в състояние да ги виждат в астралната светлина, само на неколцина посветени. Пътят е изпълнен с опасности, ала той е единственият, който води до висшата цел на духовната свобода. Духът на човека трябва да бъде свободен, а не затъпял. Това също е целта и на християнството. Здраве и лечение са свързани с думата свещен[4].
Един дух, който е свещен е в състояние да лекува, той освобождава хората от страдание и мъки.
Здрав и свободен е онзи човек, който е освободен от оковите на неговото физиологично състояние. Тъй като само свободният дух е здрав и неговото тяло повече не се разкъсва от никакъв орел. И така Света Троица може да бъде видяна като символ на освобождението на човешкия дух, като велик символ на човешката борба за свобода, на едно съзнание изградено върху основите на свободата. Ако Великденският празник е празникът на Възкресението в природата, то празникът Света Троица е символ на осъзнатия човешки дух, празникът на онези, които знаят и разбират и – напълно проникнати от това – тръгват да търсят свободата. Онези духовни движения на съвременността, които водят до възприемане на духовния свят в ясно дневно съзнание – не в транс или под хипноза, – са тези, които водят до разбиране на такива важни символи като този.
към текста >>
Тъй като само свободният
дух
е здрав и неговото тяло повече не се разкъсва от никакъв орел.
Духът на човека трябва да бъде свободен, а не затъпял. Това също е целта и на християнството. Здраве и лечение са свързани с думата свещен[4]. Един дух, който е свещен е в състояние да лекува, той освобождава хората от страдание и мъки. Здрав и свободен е онзи човек, който е освободен от оковите на неговото физиологично състояние.
Тъй като само свободният дух е здрав и неговото тяло повече не се разкъсва от никакъв орел.
И така Света Троица може да бъде видяна като символ на освобождението на човешкия дух, като велик символ на човешката борба за свобода, на едно съзнание изградено върху основите на свободата. Ако Великденският празник е празникът на Възкресението в природата, то празникът Света Троица е символ на осъзнатия човешки дух, празникът на онези, които знаят и разбират и – напълно проникнати от това – тръгват да търсят свободата. Онези духовни движения на съвременността, които водят до възприемане на духовния свят в ясно дневно съзнание – не в транс или под хипноза, – са тези, които водят до разбиране на такива важни символи като този. Ясното съзнание, което само духът може да освободи, е това, което ни обединява в Теософското общество. Не само думата, а Духът му дава своето значение.
към текста >>
И така Света Троица може да бъде видяна като символ на освобождението на човешкия
дух
, като велик символ на човешката борба за свобода, на едно съзнание изградено върху основите на свободата.
Това също е целта и на християнството. Здраве и лечение са свързани с думата свещен[4]. Един дух, който е свещен е в състояние да лекува, той освобождава хората от страдание и мъки. Здрав и свободен е онзи човек, който е освободен от оковите на неговото физиологично състояние. Тъй като само свободният дух е здрав и неговото тяло повече не се разкъсва от никакъв орел.
И така Света Троица може да бъде видяна като символ на освобождението на човешкия дух, като велик символ на човешката борба за свобода, на едно съзнание изградено върху основите на свободата.
Ако Великденският празник е празникът на Възкресението в природата, то празникът Света Троица е символ на осъзнатия човешки дух, празникът на онези, които знаят и разбират и – напълно проникнати от това – тръгват да търсят свободата. Онези духовни движения на съвременността, които водят до възприемане на духовния свят в ясно дневно съзнание – не в транс или под хипноза, – са тези, които водят до разбиране на такива важни символи като този. Ясното съзнание, което само духът може да освободи, е това, което ни обединява в Теософското общество. Не само думата, а Духът му дава своето значение. Духът, който произтича от великите учители, който протича само през малцина, които са в състояние да кажат: "Аз зная, че те са там, великите адепти, които са основателите на духовното движение – не на нашето общество/*21/, – този дух протича в нашата съвременна цивилизация и дава импулси за бъдещето.
към текста >>
Ако Великденският празник е празникът на Възкресението в природата, то празникът Света Троица е символ на осъзнатия човешки
дух
, празникът на онези, които знаят и разбират и – напълно проникнати от това – тръгват да търсят свободата.
Здраве и лечение са свързани с думата свещен[4]. Един дух, който е свещен е в състояние да лекува, той освобождава хората от страдание и мъки. Здрав и свободен е онзи човек, който е освободен от оковите на неговото физиологично състояние. Тъй като само свободният дух е здрав и неговото тяло повече не се разкъсва от никакъв орел. И така Света Троица може да бъде видяна като символ на освобождението на човешкия дух, като велик символ на човешката борба за свобода, на едно съзнание изградено върху основите на свободата.
Ако Великденският празник е празникът на Възкресението в природата, то празникът Света Троица е символ на осъзнатия човешки дух, празникът на онези, които знаят и разбират и – напълно проникнати от това – тръгват да търсят свободата.
Онези духовни движения на съвременността, които водят до възприемане на духовния свят в ясно дневно съзнание – не в транс или под хипноза, – са тези, които водят до разбиране на такива важни символи като този. Ясното съзнание, което само духът може да освободи, е това, което ни обединява в Теософското общество. Не само думата, а Духът му дава своето значение. Духът, който произтича от великите учители, който протича само през малцина, които са в състояние да кажат: "Аз зная, че те са там, великите адепти, които са основателите на духовното движение – не на нашето общество/*21/, – този дух протича в нашата съвременна цивилизация и дава импулси за бъдещето. Нека една искрица на разбиране на този Свети Дух отново да потече в криворазбрания празник Света Троица, тогава той ще бъде наново оживен и ще придобие отново значение.
към текста >>
Онези
дух
овни движения на съвременността, които водят до възприемане на
дух
овния свят в ясно дневно съзнание – не в транс или под хипноза, – са тези, които водят до разбиране на такива важни символи като този.
Един дух, който е свещен е в състояние да лекува, той освобождава хората от страдание и мъки. Здрав и свободен е онзи човек, който е освободен от оковите на неговото физиологично състояние. Тъй като само свободният дух е здрав и неговото тяло повече не се разкъсва от никакъв орел. И така Света Троица може да бъде видяна като символ на освобождението на човешкия дух, като велик символ на човешката борба за свобода, на едно съзнание изградено върху основите на свободата. Ако Великденският празник е празникът на Възкресението в природата, то празникът Света Троица е символ на осъзнатия човешки дух, празникът на онези, които знаят и разбират и – напълно проникнати от това – тръгват да търсят свободата.
Онези духовни движения на съвременността, които водят до възприемане на духовния свят в ясно дневно съзнание – не в транс или под хипноза, – са тези, които водят до разбиране на такива важни символи като този.
Ясното съзнание, което само духът може да освободи, е това, което ни обединява в Теософското общество. Не само думата, а Духът му дава своето значение. Духът, който произтича от великите учители, който протича само през малцина, които са в състояние да кажат: "Аз зная, че те са там, великите адепти, които са основателите на духовното движение – не на нашето общество/*21/, – този дух протича в нашата съвременна цивилизация и дава импулси за бъдещето. Нека една искрица на разбиране на този Свети Дух отново да потече в криворазбрания празник Света Троица, тогава той ще бъде наново оживен и ще придобие отново значение. Ние искаме да живеем в един смислен свят.
към текста >>
Ясното съзнание, което само
дух
ът може да освободи, е това, което ни обединява в Теософското общество.
Здрав и свободен е онзи човек, който е освободен от оковите на неговото физиологично състояние. Тъй като само свободният дух е здрав и неговото тяло повече не се разкъсва от никакъв орел. И така Света Троица може да бъде видяна като символ на освобождението на човешкия дух, като велик символ на човешката борба за свобода, на едно съзнание изградено върху основите на свободата. Ако Великденският празник е празникът на Възкресението в природата, то празникът Света Троица е символ на осъзнатия човешки дух, празникът на онези, които знаят и разбират и – напълно проникнати от това – тръгват да търсят свободата. Онези духовни движения на съвременността, които водят до възприемане на духовния свят в ясно дневно съзнание – не в транс или под хипноза, – са тези, които водят до разбиране на такива важни символи като този.
Ясното съзнание, което само духът може да освободи, е това, което ни обединява в Теософското общество.
Не само думата, а Духът му дава своето значение. Духът, който произтича от великите учители, който протича само през малцина, които са в състояние да кажат: "Аз зная, че те са там, великите адепти, които са основателите на духовното движение – не на нашето общество/*21/, – този дух протича в нашата съвременна цивилизация и дава импулси за бъдещето. Нека една искрица на разбиране на този Свети Дух отново да потече в криворазбрания празник Света Троица, тогава той ще бъде наново оживен и ще придобие отново значение. Ние искаме да живеем в един смислен свят. Всеки, който празнува празници, без да ги осмисля, е последовател на Епиметей.
към текста >>
Не само думата, а
Дух
ът му дава своето значение.
Тъй като само свободният дух е здрав и неговото тяло повече не се разкъсва от никакъв орел. И така Света Троица може да бъде видяна като символ на освобождението на човешкия дух, като велик символ на човешката борба за свобода, на едно съзнание изградено върху основите на свободата. Ако Великденският празник е празникът на Възкресението в природата, то празникът Света Троица е символ на осъзнатия човешки дух, празникът на онези, които знаят и разбират и – напълно проникнати от това – тръгват да търсят свободата. Онези духовни движения на съвременността, които водят до възприемане на духовния свят в ясно дневно съзнание – не в транс или под хипноза, – са тези, които водят до разбиране на такива важни символи като този. Ясното съзнание, което само духът може да освободи, е това, което ни обединява в Теософското общество.
Не само думата, а Духът му дава своето значение.
Духът, който произтича от великите учители, който протича само през малцина, които са в състояние да кажат: "Аз зная, че те са там, великите адепти, които са основателите на духовното движение – не на нашето общество/*21/, – този дух протича в нашата съвременна цивилизация и дава импулси за бъдещето. Нека една искрица на разбиране на този Свети Дух отново да потече в криворазбрания празник Света Троица, тогава той ще бъде наново оживен и ще придобие отново значение. Ние искаме да живеем в един смислен свят. Всеки, който празнува празници, без да ги осмисля, е последовател на Епиметей. Човекът трябва да види онова, което го свързва с неговата заобикаляща среда, но също и с онова, което е невидимо в природата.
към текста >>
Дух
ът, който произтича от великите учители, който протича само през малцина, които са в състояние да кажат: "Аз зная, че те са там, великите адепти, които са основателите на
дух
овното движение – не на нашето общество/*21/, – този
дух
протича в нашата съвременна цивилизация и дава импулси за бъдещето.
И така Света Троица може да бъде видяна като символ на освобождението на човешкия дух, като велик символ на човешката борба за свобода, на едно съзнание изградено върху основите на свободата. Ако Великденският празник е празникът на Възкресението в природата, то празникът Света Троица е символ на осъзнатия човешки дух, празникът на онези, които знаят и разбират и – напълно проникнати от това – тръгват да търсят свободата. Онези духовни движения на съвременността, които водят до възприемане на духовния свят в ясно дневно съзнание – не в транс или под хипноза, – са тези, които водят до разбиране на такива важни символи като този. Ясното съзнание, което само духът може да освободи, е това, което ни обединява в Теософското общество. Не само думата, а Духът му дава своето значение.
Духът, който произтича от великите учители, който протича само през малцина, които са в състояние да кажат: "Аз зная, че те са там, великите адепти, които са основателите на духовното движение – не на нашето общество/*21/, – този дух протича в нашата съвременна цивилизация и дава импулси за бъдещето.
Нека една искрица на разбиране на този Свети Дух отново да потече в криворазбрания празник Света Троица, тогава той ще бъде наново оживен и ще придобие отново значение. Ние искаме да живеем в един смислен свят. Всеки, който празнува празници, без да ги осмисля, е последовател на Епиметей. Човекът трябва да види онова, което го свързва с неговата заобикаляща среда, но също и с онова, което е невидимо в природата. Ние трябва да знаем, къде стоим.
към текста >>
Нека една искрица на разбиране на този Свети
Дух
отново да потече в криворазбрания празник Света Троица, тогава той ще бъде наново оживен и ще придобие отново значение.
Ако Великденският празник е празникът на Възкресението в природата, то празникът Света Троица е символ на осъзнатия човешки дух, празникът на онези, които знаят и разбират и – напълно проникнати от това – тръгват да търсят свободата. Онези духовни движения на съвременността, които водят до възприемане на духовния свят в ясно дневно съзнание – не в транс или под хипноза, – са тези, които водят до разбиране на такива важни символи като този. Ясното съзнание, което само духът може да освободи, е това, което ни обединява в Теософското общество. Не само думата, а Духът му дава своето значение. Духът, който произтича от великите учители, който протича само през малцина, които са в състояние да кажат: "Аз зная, че те са там, великите адепти, които са основателите на духовното движение – не на нашето общество/*21/, – този дух протича в нашата съвременна цивилизация и дава импулси за бъдещето.
Нека една искрица на разбиране на този Свети Дух отново да потече в криворазбрания празник Света Троица, тогава той ще бъде наново оживен и ще придобие отново значение.
Ние искаме да живеем в един смислен свят. Всеки, който празнува празници, без да ги осмисля, е последовател на Епиметей. Човекът трябва да види онова, което го свързва с неговата заобикаляща среда, но също и с онова, което е невидимо в природата. Ние трябва да знаем, къде стоим. Защото ние човеците не сме предназначени за едно тъпо, сънливо полусъществуване, ние сме предназначени да развием едно свободно, напълно съзнателно разгъване на цялото наше същество.
към текста >>
[1] През покъсните години, със задълбочаването на изследванията на Рудолф Щайнер, той говори за повисшата природа на различните
дух
овни същества от висшите йерархии.
Ние искаме да живеем в един смислен свят. Всеки, който празнува празници, без да ги осмисля, е последовател на Епиметей. Човекът трябва да види онова, което го свързва с неговата заобикаляща среда, но също и с онова, което е невидимо в природата. Ние трябва да знаем, къде стоим. Защото ние човеците не сме предназначени за едно тъпо, сънливо полусъществуване, ние сме предназначени да развием едно свободно, напълно съзнателно разгъване на цялото наше същество.
[1] През покъсните години, със задълбочаването на изследванията на Рудолф Щайнер, той говори за повисшата природа на различните духовни същества от висшите йерархии.
Бел кор. [2] Деви всъщност са били някогашните хора, т. е.ние самите, когато все още сме притежавали само душа и дух и още не сме били свързани със земното физическо тяло чрез първото ни въплъщение. Освен това има и Деви, които всъщност са Ангели, които само в тази епоха са можели да се въплътят в човешкото физическо тяло и са ръководили културното развитие на хората. Покъсно, когато човешките тела са станали потвърди и посилно минерализирани те вече не са могли да се въплътяват в тях.
към текста >>
е.ние самите, когато все още сме притежавали само душа и
дух
и още не сме били свързани със земното физическо тяло чрез първото ни въплъщение.
Ние трябва да знаем, къде стоим. Защото ние човеците не сме предназначени за едно тъпо, сънливо полусъществуване, ние сме предназначени да развием едно свободно, напълно съзнателно разгъване на цялото наше същество. [1] През покъсните години, със задълбочаването на изследванията на Рудолф Щайнер, той говори за повисшата природа на различните духовни същества от висшите йерархии. Бел кор. [2] Деви всъщност са били някогашните хора, т.
е.ние самите, когато все още сме притежавали само душа и дух и още не сме били свързани със земното физическо тяло чрез първото ни въплъщение.
Освен това има и Деви, които всъщност са Ангели, които само в тази епоха са можели да се въплътят в човешкото физическо тяло и са ръководили културното развитие на хората. Покъсно, когато човешките тела са станали потвърди и посилно минерализирани те вече не са могли да се въплътяват в тях. Бел. кор.. [3] Цитат от Гьоте. [4] На немски: Heil, heilen (добро, лекувам) - heiligen (освещавам), Heiliger Geist - Светият Дух.
към текста >>
[4] На немски: Heil, heilen (добро, лекувам) - heiligen (освещавам), Heiliger Geist -
Светия
т
Дух
.
е.ние самите, когато все още сме притежавали само душа и дух и още не сме били свързани със земното физическо тяло чрез първото ни въплъщение. Освен това има и Деви, които всъщност са Ангели, които само в тази епоха са можели да се въплътят в човешкото физическо тяло и са ръководили културното развитие на хората. Покъсно, когато човешките тела са станали потвърди и посилно минерализирани те вече не са могли да се въплътяват в тях. Бел. кор.. [3] Цитат от Гьоте.
[4] На немски: Heil, heilen (добро, лекувам) - heiligen (освещавам), Heiliger Geist - Светият Дух.
Бел. кор.
към текста >>
12.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите.
GA_93 Легендата за храма
Дух
овното учение на християнството, че всички са равни пред Бога бе променено в чисто земно понятие, че всички хора са равни тук на Земята.
Макар че християнството бе дошло в света, то в известен смисъл като истинско християнство е споделяно от малцина. Но то направи хората на 4-та и 5-та културни епохи да осъзнаят, че всеки е равен пред Бога. Това е основен принцип на християнството. Ала той не може да бъде напълно разбран от хората на Земята, докато те са впримчени в материализъм и егоизъм. Френската революция приложи това християнско учение в светски смисъл.
Духовното учение на християнството, че всички са равни пред Бога бе променено в чисто земно понятие, че всички хора са равни тук на Земята.
Съвременността доведе това още по надълбоко във физическото. Преди избухването на френската революция се появи една личност при мадам д’Адемар/dе Adhemar//*4/, придворна дама на Мария-Антоанета, която предсказа всички важни събития от Френската революция, за да я предупреди. Това бе Граф Сен Жермен/*5/, същият, който, в едно предишно въплъщение, бе основал Розенкройцерския орден. Той застъпваше по онова време гледната точка, че човечеството постепенно трябва да бъде изведено от един светски мироглед за живота към една истинска християнска култура. Светските сили обаче искали да спечелят свободата си чрез материални, насилствени средства.
към текста >>
Това изказване "Който сее ветрове, ще пожъне вихри", е лаймотивът на 4-та и 5-та културни епохи от нашата пета коренна епоха и означава: "Вие ще направите човека свободен, самият въплътен Будхи /Син/ ще се свърже с тази ваша свобода и ще направи хората равни пред Бога, ала
дух
ът/вятър означава
дух
= Руах/, най-напред ще стане вихър/войната на всеки против всички/."
Тя е същата тайна, принадлежаща на Християн Розенкройц, който е бил въплътен преди раждането на Христос като една много висока индивидуалност и който по онова време е произнесъл един забележителен израз. Нека да опиша с няколко думи как този Християн Розенкройц повтори някои свои изказвания по времето на избухването на Френската революция. Той каза: "Който сее ветрове, ще пожъне вихри"/*6/. Това беше казано от него и е записано дълго преди да бъде казано от Осия. То произтича от Християн Розенкройц.
Това изказване "Който сее ветрове, ще пожъне вихри", е лаймотивът на 4-та и 5-та културни епохи от нашата пета коренна епоха и означава: "Вие ще направите човека свободен, самият въплътен Будхи /Син/ ще се свърже с тази ваша свобода и ще направи хората равни пред Бога, ала духът/вятър означава дух = Руах/, най-напред ще стане вихър/войната на всеки против всички/."
В началото християнството трябваше да се появи като християнство на кръста, което трябваше да се развие през чисто светската сфера, през физическото поле. Разпятието не е било символ на християнството още от началото. Едва когато християнството стана все по-политическо, бе въведен символът на разпънатия Син Божи, страдащ върху кръста на световното тяло./*7/ Това остава външно през останалото време на 4-та епоха и ще продължи така през цялата 5-та култура на нашата следатлантска епоха. Първоначално християнството е свързано с чисто материалната култура на 4-та и 5-та епоха, а истинското християнство на бъдещето, което притежава тайната на Бронзовото море и Златният триъгълник съществува само тайно./*8/ Това християнство има друг символ – не вече разпънатия Син Божи, а кръстът, заобиколен от рози. Това ще стане символът на новото християнство на 6-та следатлантска епоха.
към текста >>
Това би трябвало да трае и през следващата епоха, когато ще бъде прибавена тайната на свещения Златен триъгълник; тайната на Атма, Будхи и Манас /Отец, Син и
Светия
дух
/.
Тримата помощници извършват това неправилно и отливката е разрушена, ала когато Тубал-Каин разкрива на Хирам мистериите на огъня, той е в състояние по правилен начин да свърже водата с огъня. Тогава вече възниква Бронзовото море. То е това, което е тайната на розенкройцерите. То се постига, когато водата на спокойната мъдрост се съедини с огъня на астралния свят, с огъня на страстта. Чрез това трябва да се получи едно съединение, което е "от бронз", това ще рече дълготрайно и вечно.
Това би трябвало да трае и през следващата епоха, когато ще бъде прибавена тайната на свещения Златен триъгълник; тайната на Атма, Будхи и Манас /Отец, Син и Светия дух/.
Този триъгълник с всичко, което го придружава, ще бъде съдържанието на обновеното християнство на 6-та културна епоха. Това се подготвя от розенкройцерите и тогава онова, което се символизира от Бронзовото море ще бъде съединено със знанието за прераждането и кармата. Това е новото окултно учение, което отново ще бъде съединено с християнството. Висшето себе на човека, Атма-Будхи-Манас, ще стане открита тайна, когато човекът от 6-та епоха достатъчно узрее да я получи. Тогава повече не ще има нужда Християн Розенкройц да предупреждава, а всичко, което означава борба на външното поле ще постигне мира чрез Бронзовото море и свещения Златен триъгълник.
към текста >>
Онова, което бе посято от Християн Розенкройц с Храмовата легенда и пренесено в света чрез братствата, розенкройцерите са го направили своя задача: Да обучават не само в религиозна набожност, но също и наука навън; не само да се опознае външния свят, а и
дух
овните сили и от двете направления да се върви напред в 6-та голяма епоха, шестия кръг на еволюцията.
Това се подготвя от розенкройцерите и тогава онова, което се символизира от Бронзовото море ще бъде съединено със знанието за прераждането и кармата. Това е новото окултно учение, което отново ще бъде съединено с християнството. Висшето себе на човека, Атма-Будхи-Манас, ще стане открита тайна, когато човекът от 6-та епоха достатъчно узрее да я получи. Тогава повече не ще има нужда Християн Розенкройц да предупреждава, а всичко, което означава борба на външното поле ще постигне мира чрез Бронзовото море и свещения Златен триъгълник. Това е насоката, която световната история ще поеме в бъдеще.
Онова, което бе посято от Християн Розенкройц с Храмовата легенда и пренесено в света чрез братствата, розенкройцерите са го направили своя задача: Да обучават не само в религиозна набожност, но също и наука навън; не само да се опознае външния свят, а и духовните сили и от двете направления да се върви напред в 6-та голяма епоха, шестия кръг на еволюцията.
[1] Египетската, гръцката и нашата културна епоха. Бел. кор.
към текста >>
13.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
GA_93 Легендата за храма
То не може да бъде разбрано обаче, докато не разгледаме първоначалните
дух
овни течения, свързани със Свободното масонство, които могат да бъдат видени като негови източници.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ МАНИХЕЙСТВОТО Берлин, 11 ноември 1904 г. Помолени сме да кажем нещо за Свободното масонство.
То не може да бъде разбрано обаче, докато не разгледаме първоначалните духовни течения, свързани със Свободното масонство, които могат да бъдат видени като негови източници.
Едно дори по-важно духовно течение, отколкото розенкройцерството, беше манихейството. Така че най-напред е необходимо да говорим за това много по-важно движение и след това, по-нататък можем да хвърлим светлина върху Свободното масонство. Онова, което имам да казвам по този въпрос, е свързано с различните неща, чието влияние е разпространено върху духовния съвременен живот и ще влияе и през идващите времена. И да ви покажа, че когато човек действа в тази област, непрекъснато трябва да взима отношение, макар и само по заобиколен начин, бих искал само като въведение да отбележа, че още веднъж посочих проблема за Фауст/*1/ като нещо от особена важност за съвременния духовен живот. И поради това в първи брой на "Луцифер" съвременното духовно движение бе свързано с проблема за Фауст.
към текста >>
Едно дори по-важно
дух
овно течение, отколкото розенкройцерството, беше манихейството.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ МАНИХЕЙСТВОТО Берлин, 11 ноември 1904 г. Помолени сме да кажем нещо за Свободното масонство. То не може да бъде разбрано обаче, докато не разгледаме първоначалните духовни течения, свързани със Свободното масонство, които могат да бъдат видени като негови източници.
Едно дори по-важно духовно течение, отколкото розенкройцерството, беше манихейството.
Така че най-напред е необходимо да говорим за това много по-важно движение и след това, по-нататък можем да хвърлим светлина върху Свободното масонство. Онова, което имам да казвам по този въпрос, е свързано с различните неща, чието влияние е разпространено върху духовния съвременен живот и ще влияе и през идващите времена. И да ви покажа, че когато човек действа в тази област, непрекъснато трябва да взима отношение, макар и само по заобиколен начин, бих искал само като въведение да отбележа, че още веднъж посочих проблема за Фауст/*1/ като нещо от особена важност за съвременния духовен живот. И поради това в първи брой на "Луцифер" съвременното духовно движение бе свързано с проблема за Фауст. Не без основание насочих вниманието към Фаустовия проблем в моята статия в списание "Луцифер".
към текста >>
Онова, което имам да казвам по този въпрос, е свързано с различните неща, чието влияние е разпространено върху
дух
овния съвременен живот и ще влияе и през идващите времена.
Берлин, 11 ноември 1904 г. Помолени сме да кажем нещо за Свободното масонство. То не може да бъде разбрано обаче, докато не разгледаме първоначалните духовни течения, свързани със Свободното масонство, които могат да бъдат видени като негови източници. Едно дори по-важно духовно течение, отколкото розенкройцерството, беше манихейството. Така че най-напред е необходимо да говорим за това много по-важно движение и след това, по-нататък можем да хвърлим светлина върху Свободното масонство.
Онова, което имам да казвам по този въпрос, е свързано с различните неща, чието влияние е разпространено върху духовния съвременен живот и ще влияе и през идващите времена.
И да ви покажа, че когато човек действа в тази област, непрекъснато трябва да взима отношение, макар и само по заобиколен начин, бих искал само като въведение да отбележа, че още веднъж посочих проблема за Фауст/*1/ като нещо от особена важност за съвременния духовен живот. И поради това в първи брой на "Луцифер" съвременното духовно движение бе свързано с проблема за Фауст. Не без основание насочих вниманието към Фаустовия проблем в моята статия в списание "Луцифер". За да можем да разгледаме нещата, за които става въпрос, в тяхната взаимна връзка, найнапред трябва да започнем с разясняването на едно духовно течение, което исторически се появява около 3-то столетие сл. Хр. Това е онова духовно движение, чийто велик опонент бе Свети Августин/*3/, макар че преди да премине на страната на католическата църква самият той бе привърженик на тази насока.
към текста >>
И да ви покажа, че когато човек действа в тази област, непрекъснато трябва да взима отношение, макар и само по заобиколен начин, бих искал само като въведение да отбележа, че още веднъж посочих проблема за Фауст/*1/ като нещо от особена важност за съвременния
дух
овен живот.
Помолени сме да кажем нещо за Свободното масонство. То не може да бъде разбрано обаче, докато не разгледаме първоначалните духовни течения, свързани със Свободното масонство, които могат да бъдат видени като негови източници. Едно дори по-важно духовно течение, отколкото розенкройцерството, беше манихейството. Така че най-напред е необходимо да говорим за това много по-важно движение и след това, по-нататък можем да хвърлим светлина върху Свободното масонство. Онова, което имам да казвам по този въпрос, е свързано с различните неща, чието влияние е разпространено върху духовния съвременен живот и ще влияе и през идващите времена.
И да ви покажа, че когато човек действа в тази област, непрекъснато трябва да взима отношение, макар и само по заобиколен начин, бих искал само като въведение да отбележа, че още веднъж посочих проблема за Фауст/*1/ като нещо от особена важност за съвременния духовен живот.
И поради това в първи брой на "Луцифер" съвременното духовно движение бе свързано с проблема за Фауст. Не без основание насочих вниманието към Фаустовия проблем в моята статия в списание "Луцифер". За да можем да разгледаме нещата, за които става въпрос, в тяхната взаимна връзка, найнапред трябва да започнем с разясняването на едно духовно течение, което исторически се появява около 3-то столетие сл. Хр. Това е онова духовно движение, чийто велик опонент бе Свети Августин/*3/, макар че преди да премине на страната на католическата църква самият той бе привърженик на тази насока. Трябва да говорим за манихейството, основано от един човек, наричащ себе си Мани/*4/, който живееше около 3-то столетие сл. Хр.
към текста >>
И поради това в първи брой на "Луцифер" съвременното
дух
овно движение бе свързано с проблема за Фауст.
То не може да бъде разбрано обаче, докато не разгледаме първоначалните духовни течения, свързани със Свободното масонство, които могат да бъдат видени като негови източници. Едно дори по-важно духовно течение, отколкото розенкройцерството, беше манихейството. Така че най-напред е необходимо да говорим за това много по-важно движение и след това, по-нататък можем да хвърлим светлина върху Свободното масонство. Онова, което имам да казвам по този въпрос, е свързано с различните неща, чието влияние е разпространено върху духовния съвременен живот и ще влияе и през идващите времена. И да ви покажа, че когато човек действа в тази област, непрекъснато трябва да взима отношение, макар и само по заобиколен начин, бих искал само като въведение да отбележа, че още веднъж посочих проблема за Фауст/*1/ като нещо от особена важност за съвременния духовен живот.
И поради това в първи брой на "Луцифер" съвременното духовно движение бе свързано с проблема за Фауст.
Не без основание насочих вниманието към Фаустовия проблем в моята статия в списание "Луцифер". За да можем да разгледаме нещата, за които става въпрос, в тяхната взаимна връзка, найнапред трябва да започнем с разясняването на едно духовно течение, което исторически се появява около 3-то столетие сл. Хр. Това е онова духовно движение, чийто велик опонент бе Свети Августин/*3/, макар че преди да премине на страната на католическата църква самият той бе привърженик на тази насока. Трябва да говорим за манихейството, основано от един човек, наричащ себе си Мани/*4/, който живееше около 3-то столетие сл. Хр. Това движение възникна в една част на света, която тогава се управляваше от царете на Близкия Изток; това ще рече в една област на западна Мала азия.
към текста >>
За да можем да разгледаме нещата, за които става въпрос, в тяхната взаимна връзка, найнапред трябва да започнем с разясняването на едно
дух
овно течение, което исторически се появява около 3-то столетие сл. Хр.
Така че най-напред е необходимо да говорим за това много по-важно движение и след това, по-нататък можем да хвърлим светлина върху Свободното масонство. Онова, което имам да казвам по този въпрос, е свързано с различните неща, чието влияние е разпространено върху духовния съвременен живот и ще влияе и през идващите времена. И да ви покажа, че когато човек действа в тази област, непрекъснато трябва да взима отношение, макар и само по заобиколен начин, бих искал само като въведение да отбележа, че още веднъж посочих проблема за Фауст/*1/ като нещо от особена важност за съвременния духовен живот. И поради това в първи брой на "Луцифер" съвременното духовно движение бе свързано с проблема за Фауст. Не без основание насочих вниманието към Фаустовия проблем в моята статия в списание "Луцифер".
За да можем да разгледаме нещата, за които става въпрос, в тяхната взаимна връзка, найнапред трябва да започнем с разясняването на едно духовно течение, което исторически се появява около 3-то столетие сл. Хр.
Това е онова духовно движение, чийто велик опонент бе Свети Августин/*3/, макар че преди да премине на страната на католическата църква самият той бе привърженик на тази насока. Трябва да говорим за манихейството, основано от един човек, наричащ себе си Мани/*4/, който живееше около 3-то столетие сл. Хр. Това движение възникна в една част на света, която тогава се управляваше от царете на Близкия Изток; това ще рече в една област на западна Мала азия. Този Мани бе основателят на едно духовно движение, което макар първоначално да бе само една малка секта, прерасна в силно духовно течение. Албигойците, валдемците и катарите/*5/ на Средните векове са продължение на това течение, към което също принадлежат рицарите темплиери, за които ще говорим отделно/*6/, а също – чрез забележителната верига на обстоятелства – и свободните масони.
към текста >>
Това е онова
дух
овно движение, чийто велик опонент бе Свети Августин/*3/, макар че преди да премине на страната на католическата църква самият той бе привърженик на тази насока.
Онова, което имам да казвам по този въпрос, е свързано с различните неща, чието влияние е разпространено върху духовния съвременен живот и ще влияе и през идващите времена. И да ви покажа, че когато човек действа в тази област, непрекъснато трябва да взима отношение, макар и само по заобиколен начин, бих искал само като въведение да отбележа, че още веднъж посочих проблема за Фауст/*1/ като нещо от особена важност за съвременния духовен живот. И поради това в първи брой на "Луцифер" съвременното духовно движение бе свързано с проблема за Фауст. Не без основание насочих вниманието към Фаустовия проблем в моята статия в списание "Луцифер". За да можем да разгледаме нещата, за които става въпрос, в тяхната взаимна връзка, найнапред трябва да започнем с разясняването на едно духовно течение, което исторически се появява около 3-то столетие сл. Хр.
Това е онова духовно движение, чийто велик опонент бе Свети Августин/*3/, макар че преди да премине на страната на католическата църква самият той бе привърженик на тази насока.
Трябва да говорим за манихейството, основано от един човек, наричащ себе си Мани/*4/, който живееше около 3-то столетие сл. Хр. Това движение възникна в една част на света, която тогава се управляваше от царете на Близкия Изток; това ще рече в една област на западна Мала азия. Този Мани бе основателят на едно духовно движение, което макар първоначално да бе само една малка секта, прерасна в силно духовно течение. Албигойците, валдемците и катарите/*5/ на Средните векове са продължение на това течение, към което също принадлежат рицарите темплиери, за които ще говорим отделно/*6/, а също – чрез забележителната верига на обстоятелства – и свободните масони. Свободното масонство действително принадлежи на този поток, макар че то е свързано и с други, например с розенкройцерството./*7/
към текста >>
Този Мани бе основателят на едно
дух
овно движение, което макар първоначално да бе само една малка секта, прерасна в силно
дух
овно течение.
Не без основание насочих вниманието към Фаустовия проблем в моята статия в списание "Луцифер". За да можем да разгледаме нещата, за които става въпрос, в тяхната взаимна връзка, найнапред трябва да започнем с разясняването на едно духовно течение, което исторически се появява около 3-то столетие сл. Хр. Това е онова духовно движение, чийто велик опонент бе Свети Августин/*3/, макар че преди да премине на страната на католическата църква самият той бе привърженик на тази насока. Трябва да говорим за манихейството, основано от един човек, наричащ себе си Мани/*4/, който живееше около 3-то столетие сл. Хр. Това движение възникна в една част на света, която тогава се управляваше от царете на Близкия Изток; това ще рече в една област на западна Мала азия.
Този Мани бе основателят на едно духовно движение, което макар първоначално да бе само една малка секта, прерасна в силно духовно течение.
Албигойците, валдемците и катарите/*5/ на Средните векове са продължение на това течение, към което също принадлежат рицарите темплиери, за които ще говорим отделно/*6/, а също – чрез забележителната верига на обстоятелства – и свободните масони. Свободното масонство действително принадлежи на този поток, макар че то е свързано и с други, например с розенкройцерството./*7/ Външната история, която се разказва за Мани е много обикновена.[1] Разказва се, че някога в Близкия Изток живял един търговец, който бил много учен. Той компилирал четири важни трудове – "Мистерия" "Капитола", "Евангелиум, "Тезаурус".
към текста >>
Обаче Мани говорил за себе си като за "Параклит" /"Утешителя"//*10/,
Светия
Дух
, обещан на човечеството от Христос.
По-нататък се казва, че след неговата смърт тези трудове останали при неговата вдовица, която била персийка. Тази вдовица от своя страна ги оставила на един роб, чиято свобода била откупила и го освободила. Той е въпросният Мани, който извлякъл своята мъдрост от тези трудове, но освен това той е бил посветен и в мистериите на Митра/*9/. Той става основоположник на това движение манихейство. Мани е наречен "Синът на вдовицата", а неговите последователи се наричат "Синове на вдовицата".
Обаче Мани говорил за себе си като за "Параклит" /"Утешителя"//*10/, Светия Дух, обещан на човечеството от Христос.
Ние би трябвало да разбираме, че той виждал себе си като едно въплъщение на Светия дух. Той не е искал да каже, че е бил самият Свети дух. Той си представял, че Светият дух се появява в прераждания и че той е едно такова прераждане на духа. Срещу учението, което той провъзгласява, по най-бурен начин се противопоставя Августин, след като се бе прехвърлил към католическата църква. Августин противопоставяше своите католически възгледи на манихейското учение, като ги представяше чрез една личност, която той нарича Фаустус/*11/.
към текста >>
Ние би трябвало да разбираме, че той виждал себе си като едно въплъщение на
Светия
дух
.
Тази вдовица от своя страна ги оставила на един роб, чиято свобода била откупила и го освободила. Той е въпросният Мани, който извлякъл своята мъдрост от тези трудове, но освен това той е бил посветен и в мистериите на Митра/*9/. Той става основоположник на това движение манихейство. Мани е наречен "Синът на вдовицата", а неговите последователи се наричат "Синове на вдовицата". Обаче Мани говорил за себе си като за "Параклит" /"Утешителя"//*10/, Светия Дух, обещан на човечеството от Христос.
Ние би трябвало да разбираме, че той виждал себе си като едно въплъщение на Светия дух.
Той не е искал да каже, че е бил самият Свети дух. Той си представял, че Светият дух се появява в прераждания и че той е едно такова прераждане на духа. Срещу учението, което той провъзгласява, по най-бурен начин се противопоставя Августин, след като се бе прехвърлил към католическата църква. Августин противопоставяше своите католически възгледи на манихейското учение, като ги представяше чрез една личност, която той нарича Фаустус/*11/. Фаустус е опонент или противник на Августин.
към текста >>
Той не е искал да каже, че е бил самият Свети
дух
.
Той е въпросният Мани, който извлякъл своята мъдрост от тези трудове, но освен това той е бил посветен и в мистериите на Митра/*9/. Той става основоположник на това движение манихейство. Мани е наречен "Синът на вдовицата", а неговите последователи се наричат "Синове на вдовицата". Обаче Мани говорил за себе си като за "Параклит" /"Утешителя"//*10/, Светия Дух, обещан на човечеството от Христос. Ние би трябвало да разбираме, че той виждал себе си като едно въплъщение на Светия дух.
Той не е искал да каже, че е бил самият Свети дух.
Той си представял, че Светият дух се появява в прераждания и че той е едно такова прераждане на духа. Срещу учението, което той провъзгласява, по най-бурен начин се противопоставя Августин, след като се бе прехвърлил към католическата църква. Августин противопоставяше своите католически възгледи на манихейското учение, като ги представяше чрез една личност, която той нарича Фаустус/*11/. Фаустус е опонент или противник на Августин. Тук лежи произходът на гьотевия Фауст.. (пропуск) възглед за злото.. (пропуск).
към текста >>
Той си представял, че
Светия
т
дух
се появява в прераждания и че той е едно такова прераждане на
дух
а.
Той става основоположник на това движение манихейство. Мани е наречен "Синът на вдовицата", а неговите последователи се наричат "Синове на вдовицата". Обаче Мани говорил за себе си като за "Параклит" /"Утешителя"//*10/, Светия Дух, обещан на човечеството от Христос. Ние би трябвало да разбираме, че той виждал себе си като едно въплъщение на Светия дух. Той не е искал да каже, че е бил самият Свети дух.
Той си представял, че Светият дух се появява в прераждания и че той е едно такова прераждане на духа.
Срещу учението, което той провъзгласява, по най-бурен начин се противопоставя Августин, след като се бе прехвърлил към католическата църква. Августин противопоставяше своите католически възгледи на манихейското учение, като ги представяше чрез една личност, която той нарича Фаустус/*11/. Фаустус е опонент или противник на Августин. Тук лежи произходът на гьотевия Фауст.. (пропуск) възглед за злото.. (пропуск). За манихейското учение се говори, че то се различава от западното християнство чрез неговото различно тълкуване на злото.
към текста >>
Докато католишкото християнство счита злото за отклонение от неговия божествен произход, измяна на първоначално добри
дух
ове към Бога.
Срещу учението, което той провъзгласява, по най-бурен начин се противопоставя Августин, след като се бе прехвърлил към католическата църква. Августин противопоставяше своите католически възгледи на манихейското учение, като ги представяше чрез една личност, която той нарича Фаустус/*11/. Фаустус е опонент или противник на Августин. Тук лежи произходът на гьотевия Фауст.. (пропуск) възглед за злото.. (пропуск). За манихейското учение се говори, че то се различава от западното християнство чрез неговото различно тълкуване на злото.
Докато католишкото християнство счита злото за отклонение от неговия божествен произход, измяна на първоначално добри духове към Бога.
манихейството учи, че злото е така вечно, както и доброто; че няма възкресение на тялото и че злото като такова ще продължи завинаги. Злото следователно няма начало, а произтича от същия източник както доброто и няма край. Ако вие опознаете манихейството в тази форма, то ще изглежда крайно нехристиянско и напълно неразбираемо. Сега обаче ние ще проучим въпроса напълно според традициите, които се предполага, че са произтекли от самия Мани, за да видим какво всъщност е това. Един външен ключ ни се дава в манихейската легенда; точно такава легенда като Легендата за храма, която напоследък ви разказах.
към текста >>
Всички
дух
овни течения, свързани с посвещение се изразяват външно чрез легенди, ала легендата за манихейството е една велика космическа легенда/*12/, една свръхсетивна легенда.
манихейството учи, че злото е така вечно, както и доброто; че няма възкресение на тялото и че злото като такова ще продължи завинаги. Злото следователно няма начало, а произтича от същия източник както доброто и няма край. Ако вие опознаете манихейството в тази форма, то ще изглежда крайно нехристиянско и напълно неразбираемо. Сега обаче ние ще проучим въпроса напълно според традициите, които се предполага, че са произтекли от самия Мани, за да видим какво всъщност е това. Един външен ключ ни се дава в манихейската легенда; точно такава легенда като Легендата за храма, която напоследък ви разказах.
Всички духовни течения, свързани с посвещение се изразяват външно чрез легенди, ала легендата за манихейството е една велика космическа легенда/*12/, една свръхсетивна легенда.
Тя ни разказва, че някога духовете на тъмнината са искали да завземат царството на светлината чрез бунт. Те наистина достигнали границата на царството на светлината и се надявали да го победят, ала не успели нищо да постигнат. И те трябвало да бъдат наказани – това е една особено дълбока страна, която ви моля да имате предвид, – трябвало да бъдат наказани от царството на светлината. Ала в това царство не е имало нищо, което по някакъв начин да е било зло, имало е само добро. Демоните на тъмнината са можели да бъдат наказани само с добро.
към текста >>
Тя ни разказва, че някога
дух
овете на тъмнината са искали да завземат царството на светлината чрез бунт.
Злото следователно няма начало, а произтича от същия източник както доброто и няма край. Ако вие опознаете манихейството в тази форма, то ще изглежда крайно нехристиянско и напълно неразбираемо. Сега обаче ние ще проучим въпроса напълно според традициите, които се предполага, че са произтекли от самия Мани, за да видим какво всъщност е това. Един външен ключ ни се дава в манихейската легенда; точно такава легенда като Легендата за храма, която напоследък ви разказах. Всички духовни течения, свързани с посвещение се изразяват външно чрез легенди, ала легендата за манихейството е една велика космическа легенда/*12/, една свръхсетивна легенда.
Тя ни разказва, че някога духовете на тъмнината са искали да завземат царството на светлината чрез бунт.
Те наистина достигнали границата на царството на светлината и се надявали да го победят, ала не успели нищо да постигнат. И те трябвало да бъдат наказани – това е една особено дълбока страна, която ви моля да имате предвид, – трябвало да бъдат наказани от царството на светлината. Ала в това царство не е имало нищо, което по някакъв начин да е било зло, имало е само добро. Демоните на тъмнината са можели да бъдат наказани само с добро. Какво се е случило – Случило се следното: Духовете на светлината взели част от собственото си царство и го смесили с материализираното царство на тъмнината.
към текста >>
Какво се е случило – Случило се следното:
Дух
овете на светлината взели част от собственото си царство и го смесили с материализираното царство на тъмнината.
Тя ни разказва, че някога духовете на тъмнината са искали да завземат царството на светлината чрез бунт. Те наистина достигнали границата на царството на светлината и се надявали да го победят, ала не успели нищо да постигнат. И те трябвало да бъдат наказани – това е една особено дълбока страна, която ви моля да имате предвид, – трябвало да бъдат наказани от царството на светлината. Ала в това царство не е имало нищо, което по някакъв начин да е било зло, имало е само добро. Демоните на тъмнината са можели да бъдат наказани само с добро.
Какво се е случило – Случило се следното: Духовете на светлината взели част от собственото си царство и го смесили с материализираното царство на тъмнината.
И поради това, че една част от царството на светлината била смесена с царството на тъмнината, била въведена една подкваса в царството на тъмнината, един фермент, който произвел хаотичен вихър, чрез който то получило нов елемент, т.е. смъртта. Така че това царство на тъмнината непрекъснато се унищожава и така вътре в себе си носи зародиша за своето собствено разрушение. По-нататък се разказва, че точно поради това е била създадена расата на човечеството. Първият човек представлява точно онова, което е изпратено долу от царството на светлината, за да се смеси с царството на тъмнината и да победи чрез смъртта онова, което не трябва да бъде там; да го победи в собственото си същество. Дълбоката мисъл, която се крие тук е, че царството на тъмнината трябва да бъде победено от царството на светлината и то не посредством наказание, а чрез кротост; не чрез противопоставяне на злото, а чрез съединяване с него, за да се освободи злото като такова.
към текста >>
Бащата и майката, Озирис и Изис, това са двете съществуващи в душата сили: инструкторът, представлява божественото, което пряко протича в човека, Озирис е бащата; Изис, самата душа, онази, която зачева, получава божественото,
дух
овното в себе си, тя е майката.
Аз често съм споменавал, че едва онзи Ману/*15/, който ще се появи през следващата коренна раса, за първи път ще бъде истински брат на своите братя човеци, докато всички по-раншни Ману били свръхчовеци, един вид божествени същества. Едва сега човекът узрява достатъчно, за да има един от своите братя-човеци като свой Ману, който заедно с него е преминал през всички стадии от средата на лемурската епоха досега. Какво всъщност става през еволюцията на петата коренна раса? Това, че откровението отгоре, ръководенето на душата отгоре, постепенно се оттегля, така че човекът е оставен да върви по собствен път и да стане свой собствен водач. Във всички езотерични /мистични/ учения душата винаги е била известна като "майката"; инструкторът е бил "бащата".
Бащата и майката, Озирис и Изис, това са двете съществуващи в душата сили: инструкторът, представлява божественото, което пряко протича в човека, Озирис е бащата; Изис, самата душа, онази, която зачева, получава божественото, духовното в себе си, тя е майката.
През 5-та коренна раса бащата се оттегля. Душата овдовява, трябва да овдовее. Човечеството е оставено само на себе си. То трябва да намери светлината на истината вътре в собствената си душа, за да може само да се ръководи. Всичко, което е от душевно естество, винаги е било изразявано в женски образи.
към текста >>
Мани е онзи, който подготвя в човешката душа онази степен на развитие, когато човекът ще потърси собствената си душевно-
дух
овна светлина.
Човечеството е оставено само на себе си. То трябва да намери светлината на истината вътре в собствената си душа, за да може само да се ръководи. Всичко, което е от душевно естество, винаги е било изразявано в женски образи. Затова женският елемент – който в нашето съвремие съществува само в зародиш и по-късно ще бъде напълно развит, – този самонаправляващ се душевен принцип, който вече не е застанал пред божествения оплодител, се нарича от Мани "вдовицата". И ето защо той нарича себе си "Синът на вдовицата".
Мани е онзи, който подготвя в човешката душа онази степен на развитие, когато човекът ще потърси собствената си душевно-духовна светлина.
Всичко, което идва от него, се позовава на собствената духовна светлина в душата на човека, и същевременно е било бунт срещу всичко, което не идва от човешката душа, от собствените наблюдения на душата. Красиви думи са ни останали от Мани/*16/ и те са били лайтмотивът на неговите последователи през по-късните времена. Ние чуваме думите: "Вие трябва да оставите настрана всичко, което е външно откровение, получено посредством сетивата. Вие трябва да оставите настрана всичко, което ви се дава от външен авторитет; тогава ще узреете да съзерцавате вашата собствена душа." От друга страна, Свети Августин – в един разговор, като опонент на манихейския Фауст – изрази мнението: "Аз не бих приел ученията на Христос, ако те не бяха основани върху авторитета на църквата"/*17/.
към текста >>
Всичко, което идва от него, се позовава на собствената
дух
овна светлина в душата на човека, и същевременно е било бунт срещу всичко, което не идва от човешката душа, от собствените наблюдения на душата.
То трябва да намери светлината на истината вътре в собствената си душа, за да може само да се ръководи. Всичко, което е от душевно естество, винаги е било изразявано в женски образи. Затова женският елемент – който в нашето съвремие съществува само в зародиш и по-късно ще бъде напълно развит, – този самонаправляващ се душевен принцип, който вече не е застанал пред божествения оплодител, се нарича от Мани "вдовицата". И ето защо той нарича себе си "Синът на вдовицата". Мани е онзи, който подготвя в човешката душа онази степен на развитие, когато човекът ще потърси собствената си душевно-духовна светлина.
Всичко, което идва от него, се позовава на собствената духовна светлина в душата на човека, и същевременно е било бунт срещу всичко, което не идва от човешката душа, от собствените наблюдения на душата.
Красиви думи са ни останали от Мани/*16/ и те са били лайтмотивът на неговите последователи през по-късните времена. Ние чуваме думите: "Вие трябва да оставите настрана всичко, което е външно откровение, получено посредством сетивата. Вие трябва да оставите настрана всичко, което ви се дава от външен авторитет; тогава ще узреете да съзерцавате вашата собствена душа." От друга страна, Свети Августин – в един разговор, като опонент на манихейския Фауст – изрази мнението: "Аз не бих приел ученията на Христос, ако те не бяха основани върху авторитета на църквата"/*17/. Манихейският Фауст обаче казва:/*18/ "Вие не бива да приемете никакво учение заради авторитет; ние искаме да приемем една доктрина само по свободна воля".
към текста >>
Това илюстрира бунта на вярващата в себе си и осланящата се на самата себе си
дух
овна светлина, която така красиво е изобразена в легендата за Фауст./*19/
Красиви думи са ни останали от Мани/*16/ и те са били лайтмотивът на неговите последователи през по-късните времена. Ние чуваме думите: "Вие трябва да оставите настрана всичко, което е външно откровение, получено посредством сетивата. Вие трябва да оставите настрана всичко, което ви се дава от външен авторитет; тогава ще узреете да съзерцавате вашата собствена душа." От друга страна, Свети Августин – в един разговор, като опонент на манихейския Фауст – изрази мнението: "Аз не бих приел ученията на Христос, ако те не бяха основани върху авторитета на църквата"/*17/. Манихейският Фауст обаче казва:/*18/ "Вие не бива да приемете никакво учение заради авторитет; ние искаме да приемем една доктрина само по свободна воля".
Това илюстрира бунта на вярващата в себе си и осланящата се на самата себе си духовна светлина, която така красиво е изобразена в легендата за Фауст./*19/
Ние срещаме същото това противопоставяне и в по-късни сказания в Средните векове – от една страна Фаустовите сказания, от друга страна, лютеровите сказания./*20/ Лютер продължава да носи принципа на авторитета,/*21/ Фауст от друга страна се бунтува, той се опира на своята вътрешна духовна светлина. Ние имаме легендата за Лютер; той замерва главата на дявола с мастилницата. Онова, което за него изглежда да е зло, той отстранява. А от друга страна, ние имаме договора на Фауст с дявола. Искрица от царството на светлината се изпраща в царството на тъмнината, така че когато тъмнината бъде проникната, тя спасява себе си, злото е победено с благост.
към текста >>
Ние срещаме същото това противопоставяне и в по-късни сказания в Средните векове – от една страна Фаустовите сказания, от друга страна, лютеровите сказания./*20/ Лютер продължава да носи принципа на авторитета,/*21/ Фауст от друга страна се бунтува, той се опира на своята вътрешна
дух
овна светлина.
Ние чуваме думите: "Вие трябва да оставите настрана всичко, което е външно откровение, получено посредством сетивата. Вие трябва да оставите настрана всичко, което ви се дава от външен авторитет; тогава ще узреете да съзерцавате вашата собствена душа." От друга страна, Свети Августин – в един разговор, като опонент на манихейския Фауст – изрази мнението: "Аз не бих приел ученията на Христос, ако те не бяха основани върху авторитета на църквата"/*17/. Манихейският Фауст обаче казва:/*18/ "Вие не бива да приемете никакво учение заради авторитет; ние искаме да приемем една доктрина само по свободна воля". Това илюстрира бунта на вярващата в себе си и осланящата се на самата себе си духовна светлина, която така красиво е изобразена в легендата за Фауст./*19/
Ние срещаме същото това противопоставяне и в по-късни сказания в Средните векове – от една страна Фаустовите сказания, от друга страна, лютеровите сказания./*20/ Лютер продължава да носи принципа на авторитета,/*21/ Фауст от друга страна се бунтува, той се опира на своята вътрешна духовна светлина.
Ние имаме легендата за Лютер; той замерва главата на дявола с мастилницата. Онова, което за него изглежда да е зло, той отстранява. А от друга страна, ние имаме договора на Фауст с дявола. Искрица от царството на светлината се изпраща в царството на тъмнината, така че когато тъмнината бъде проникната, тя спасява себе си, злото е победено с благост. Ако вие мислите по този начин, ще видите, че това манихейството много добре съвпада с тълкуването, което сме дали за злото.
към текста >>
Нека сега ние поставим въпроса от тази гледна точка: Какви са намеренията на Мани, какво е значението на неговото изказване, че той е Параклит,
Дух
а, Сина на вдовицата?
Винаги животът на една предишна епоха става формата на една по-следваща епоха. При хармонизиране на формата с живота се изразява и другият проблем – проблемът за доброто и злото, чрез факта, че доброто на една предишна епоха се свързва с доброто на една по-късна епоха, което в основата си не е нищо друго, освен едно хармонизиране на напредъка с нещата, които пречат на напредъка. Това е, което същевременно прави възможно материалното съществуване, прави възможно нещата да се проявят във външна форма. Това е нашето човешко съществуване всред твърдата минерална Земя: душевен живот и изостанал живот на една по-раншна епоха, втвърдени в препятстващата форма. Това също е и учението на манихейството относно злото.
Нека сега ние поставим въпроса от тази гледна точка: Какви са намеренията на Мани, какво е значението на неговото изказване, че той е Параклит, Духа, Сина на вдовицата?
Това не означава друго, освен че той възнамерява да подготви времето, в което хората от 6та коренна раса ще бъдат направлявани от собственото си същество, от тяхната собствена душевна светлина да надделяват външните форми и да ги преобразят в дух. Намерението на Мани е да създаде едно духовно течение, което отива отвъд розенкройцерското течение/*23/, което води по-нататък от розенкройцерството. Това течение на Мани се стреми към 6та коренна раса, която се подготвя от основаването на християнството. И точно по времето на 6-та коренна раса християнството ще бъде изразено в своята най-пълна форма. Тогава неговото време наистина ще е дошло.
към текста >>
Това не означава друго, освен че той възнамерява да подготви времето, в което хората от 6та коренна раса ще бъдат направлявани от собственото си същество, от тяхната собствена душевна светлина да надделяват външните форми и да ги преобразят в
дух
.
При хармонизиране на формата с живота се изразява и другият проблем – проблемът за доброто и злото, чрез факта, че доброто на една предишна епоха се свързва с доброто на една по-късна епоха, което в основата си не е нищо друго, освен едно хармонизиране на напредъка с нещата, които пречат на напредъка. Това е, което същевременно прави възможно материалното съществуване, прави възможно нещата да се проявят във външна форма. Това е нашето човешко съществуване всред твърдата минерална Земя: душевен живот и изостанал живот на една по-раншна епоха, втвърдени в препятстващата форма. Това също е и учението на манихейството относно злото. Нека сега ние поставим въпроса от тази гледна точка: Какви са намеренията на Мани, какво е значението на неговото изказване, че той е Параклит, Духа, Сина на вдовицата?
Това не означава друго, освен че той възнамерява да подготви времето, в което хората от 6та коренна раса ще бъдат направлявани от собственото си същество, от тяхната собствена душевна светлина да надделяват външните форми и да ги преобразят в дух.
Намерението на Мани е да създаде едно духовно течение, което отива отвъд розенкройцерското течение/*23/, което води по-нататък от розенкройцерството. Това течение на Мани се стреми към 6та коренна раса, която се подготвя от основаването на християнството. И точно по времето на 6-та коренна раса християнството ще бъде изразено в своята най-пълна форма. Тогава неговото време наистина ще е дошло. Вътрешният християнски живот като такъв, надделява всяка форма, той се разпространява чрез външното християнство и живее във всички форми на различните вероизповедания.
към текста >>
Намерението на Мани е да създаде едно
дух
овно течение, което отива отвъд розенкройцерското течение/*23/, което води по-нататък от розенкройцерството.
Това е, което същевременно прави възможно материалното съществуване, прави възможно нещата да се проявят във външна форма. Това е нашето човешко съществуване всред твърдата минерална Земя: душевен живот и изостанал живот на една по-раншна епоха, втвърдени в препятстващата форма. Това също е и учението на манихейството относно злото. Нека сега ние поставим въпроса от тази гледна точка: Какви са намеренията на Мани, какво е значението на неговото изказване, че той е Параклит, Духа, Сина на вдовицата? Това не означава друго, освен че той възнамерява да подготви времето, в което хората от 6та коренна раса ще бъдат направлявани от собственото си същество, от тяхната собствена душевна светлина да надделяват външните форми и да ги преобразят в дух.
Намерението на Мани е да създаде едно духовно течение, което отива отвъд розенкройцерското течение/*23/, което води по-нататък от розенкройцерството.
Това течение на Мани се стреми към 6та коренна раса, която се подготвя от основаването на християнството. И точно по времето на 6-та коренна раса християнството ще бъде изразено в своята най-пълна форма. Тогава неговото време наистина ще е дошло. Вътрешният християнски живот като такъв, надделява всяка форма, той се разпространява чрез външното християнство и живее във всички форми на различните вероизповедания. Онзи, който търси християнски живот, винаги ще го намери.
към текста >>
Каквото ще настъпи за цялото човечество през петия кръг,/*24/ – това е, че външната физиономия, която всеки човек ще си изработва, пряко ще отразява онова, което карма е направила от него – това ще бъде като предвестие за състоянието, което ще настъпи в
дух
овността през 6-та коренна раса.
Те трябваше да търсят катарзис/очистване/, както вътрешно, така и външно, за да образуват едно общество, което ще представлява един чист съд. Към това се стремеше манихейството. В него по-малко става въпрос за култивиране на вътрешния живот – тъй като животът и така и така си тече, – а по-скоро за култивиране на външната форма на живот. Сега, нека да погледнем онова, което ще се създаде през 6-та коренна раса. Доброто и злото тогава ще контрастират много по-различно, отколкото това е днес.
Каквото ще настъпи за цялото човечество през петия кръг,/*24/ – това е, че външната физиономия, която всеки човек ще си изработва, пряко ще отразява онова, което карма е направила от него – това ще бъде като предвестие за състоянието, което ще настъпи в духовността през 6-та коренна раса.
Сред онези, при които в резултат от кармата се е насъбрал излишък от зло, то ще стане особено очевидно на духовното поле. От една страна, ще има човешки същества, които ще притежават огромни вътрешни енергии за добро, които ще бъдат надарени с велика любов и доброта; ала от друга страна, ще бъде виждано и противоположното. Злото ще присъства като наклонност без никакво замаскирване в твърде много хора и вече не завоалирано, не скривано от погледа. Злите ще величаят злото като нещо особено ценно. Един проблясък на това удоволствие от злото и демоничното, принадлежащо на 6-та коренна раса, вече се вижда в някои гениални хора.
към текста >>
Сред онези, при които в резултат от кармата се е насъбрал излишък от зло, то ще стане особено очевидно на
дух
овното поле.
Към това се стремеше манихейството. В него по-малко става въпрос за култивиране на вътрешния живот – тъй като животът и така и така си тече, – а по-скоро за култивиране на външната форма на живот. Сега, нека да погледнем онова, което ще се създаде през 6-та коренна раса. Доброто и злото тогава ще контрастират много по-различно, отколкото това е днес. Каквото ще настъпи за цялото човечество през петия кръг,/*24/ – това е, че външната физиономия, която всеки човек ще си изработва, пряко ще отразява онова, което карма е направила от него – това ще бъде като предвестие за състоянието, което ще настъпи в духовността през 6-та коренна раса.
Сред онези, при които в резултат от кармата се е насъбрал излишък от зло, то ще стане особено очевидно на духовното поле.
От една страна, ще има човешки същества, които ще притежават огромни вътрешни енергии за добро, които ще бъдат надарени с велика любов и доброта; ала от друга страна, ще бъде виждано и противоположното. Злото ще присъства като наклонност без никакво замаскирване в твърде много хора и вече не завоалирано, не скривано от погледа. Злите ще величаят злото като нещо особено ценно. Един проблясък на това удоволствие от злото и демоничното, принадлежащо на 6-та коренна раса, вече се вижда в някои гениални хора. Нитчевото "русо чудовище"/*25/ е например предзнаменование за това.
към текста >>
Тогава ще се роди едно
дух
овно течение, което не ще се противопоставя на злото, дори и когато в света то ще се проявява в своята демонична форма.
Нитчевото "русо чудовище"/*25/ е например предзнаменование за това. Неподправеното, чистото зло трябва да бъде изхвърлено от потока на световната еволюция като отпадък. То ще бъде отблъснато в осмата сфера./*26/ Днес ние сме застанали непосредствено на прага на едно време. когато доброто съзнателно трябва да се занимае със злото. Шестата коренна раса ще има за задача, доколкото е възможно, чрез благост отново да включи злото в непрекъснатия поток на еволюцията.
Тогава ще се роди едно духовно течение, което не ще се противопоставя на злото, дори и когато в света то ще се проявява в своята демонична форма.
При наследниците на "Синовете на вдовицата", ще се утвърди съзнанието, че злото трябва отново да бъде включено в еволюцията и победено не чрез борба, а само чрез милосърдие. Задачата на манихейското духовно течение е силно да се подготви за това. Това духовно течение няма да отпадне, то ще се появи под много форми. То се появява във форми, които мнозина могат да си представят, но които не е нужно да бъдат споменати днес. Ако трябваше да функционира само в култивирането на едно вътрешно настроение на душата, това течение няма да постигне онова, което трябва.
към текста >>
Задачата на манихейското
дух
овно течение е силно да се подготви за това.
То ще бъде отблъснато в осмата сфера./*26/ Днес ние сме застанали непосредствено на прага на едно време. когато доброто съзнателно трябва да се занимае със злото. Шестата коренна раса ще има за задача, доколкото е възможно, чрез благост отново да включи злото в непрекъснатия поток на еволюцията. Тогава ще се роди едно духовно течение, което не ще се противопоставя на злото, дори и когато в света то ще се проявява в своята демонична форма. При наследниците на "Синовете на вдовицата", ще се утвърди съзнанието, че злото трябва отново да бъде включено в еволюцията и победено не чрез борба, а само чрез милосърдие.
Задачата на манихейското духовно течение е силно да се подготви за това.
Това духовно течение няма да отпадне, то ще се появи под много форми. То се появява във форми, които мнозина могат да си представят, но които не е нужно да бъдат споменати днес. Ако трябваше да функционира само в култивирането на едно вътрешно настроение на душата, това течение няма да постигне онова, което трябва. То трябва да се изрази в образуване на общности, които преди всичко ще възприемат мира, любовта и пасивното противодействие на злото като техен модел за поведение и ще разпространяват този възглед. Те ще трябва да създадат един съд, една форма за живота, който и без нея ще продължава да съществува.
към текста >>
Това
дух
овно течение няма да отпадне, то ще се появи под много форми.
когато доброто съзнателно трябва да се занимае със злото. Шестата коренна раса ще има за задача, доколкото е възможно, чрез благост отново да включи злото в непрекъснатия поток на еволюцията. Тогава ще се роди едно духовно течение, което не ще се противопоставя на злото, дори и когато в света то ще се проявява в своята демонична форма. При наследниците на "Синовете на вдовицата", ще се утвърди съзнанието, че злото трябва отново да бъде включено в еволюцията и победено не чрез борба, а само чрез милосърдие. Задачата на манихейското духовно течение е силно да се подготви за това.
Това духовно течение няма да отпадне, то ще се появи под много форми.
То се появява във форми, които мнозина могат да си представят, но които не е нужно да бъдат споменати днес. Ако трябваше да функционира само в култивирането на едно вътрешно настроение на душата, това течение няма да постигне онова, което трябва. То трябва да се изрази в образуване на общности, които преди всичко ще възприемат мира, любовта и пасивното противодействие на злото като техен модел за поведение и ще разпространяват този възглед. Те ще трябва да създадат един съд, една форма за живота, който и без нея ще продължава да съществува. Сега вие можете да разберете, защо Августин, водещият дух на католическата църква, – който в неговата " Божествена държава", разви точно формата на църквата, изработи формата на съвременността, – по необходимост бе най-яростният противник на онази форма, която подготвя бъдещето.
към текста >>
Сега вие можете да разберете, защо Августин, водещият
дух
на католическата църква, – който в неговата " Божествена държава", разви точно формата на църквата, изработи формата на съвременността, – по необходимост бе най-яростният противник на онази форма, която подготвя бъдещето.
Това духовно течение няма да отпадне, то ще се появи под много форми. То се появява във форми, които мнозина могат да си представят, но които не е нужно да бъдат споменати днес. Ако трябваше да функционира само в култивирането на едно вътрешно настроение на душата, това течение няма да постигне онова, което трябва. То трябва да се изрази в образуване на общности, които преди всичко ще възприемат мира, любовта и пасивното противодействие на злото като техен модел за поведение и ще разпространяват този възглед. Те ще трябва да създадат един съд, една форма за живота, който и без нея ще продължава да съществува.
Сега вие можете да разберете, защо Августин, водещият дух на католическата църква, – който в неговата " Божествена държава", разви точно формата на църквата, изработи формата на съвременността, – по необходимост бе най-яростният противник на онази форма, която подготвя бъдещето.
Две противоположности застават една срещу друга – Фауст и Августин: Августин, който се основава върху църквата, който гради съвременната форма и Фауст, който се стреми да подготви у човека усещане за формата на бъдещето. Това е контрастът, който се разви през 3-то и 4-то столетие сл. Хр. Той остава да присъства и е изразен в борбата на католическата църква срещу рицарите темплиери, розенкройцерите, албигойците, катарите и др. Всички те са елиминирани от физическото поле, ала техният вътрешен дух продължава да действа. Този контраст се проявява по-късно отново в преобразена, но все още яростна форма в две течения, родени от Западната култура, това на йезуитството /августинството/ и това на Свободното масонство/*27/ /манихейството/.
към текста >>
Всички те са елиминирани от физическото поле, ала техният вътрешен
дух
продължава да действа.
Те ще трябва да създадат един съд, една форма за живота, който и без нея ще продължава да съществува. Сега вие можете да разберете, защо Августин, водещият дух на католическата църква, – който в неговата " Божествена държава", разви точно формата на църквата, изработи формата на съвременността, – по необходимост бе най-яростният противник на онази форма, която подготвя бъдещето. Две противоположности застават една срещу друга – Фауст и Августин: Августин, който се основава върху църквата, който гради съвременната форма и Фауст, който се стреми да подготви у човека усещане за формата на бъдещето. Това е контрастът, който се разви през 3-то и 4-то столетие сл. Хр. Той остава да присъства и е изразен в борбата на католическата църква срещу рицарите темплиери, розенкройцерите, албигойците, катарите и др.
Всички те са елиминирани от физическото поле, ала техният вътрешен дух продължава да действа.
Този контраст се проявява по-късно отново в преобразена, но все още яростна форма в две течения, родени от Западната култура, това на йезуитството /августинството/ и това на Свободното масонство/*27/ /манихейството/. Онези, които водят битката, от една страна съзнават това, – те са католиците и йезуитите от високите степени. От онези обаче, които са от другата страна, които водят битката в духа на Мани, само малцина са съзнателни; само онези начело на движението осъзнават това. Така йезуитството /августинството/ и Свободното масонство /манихейството/ застават едно срещу друго в по-късните векове. Те са потомци на древните духовни течения.
към текста >>
От онези обаче, които са от другата страна, които водят битката в
дух
а на Мани, само малцина са съзнателни; само онези начело на движението осъзнават това.
Това е контрастът, който се разви през 3-то и 4-то столетие сл. Хр. Той остава да присъства и е изразен в борбата на католическата църква срещу рицарите темплиери, розенкройцерите, албигойците, катарите и др. Всички те са елиминирани от физическото поле, ала техният вътрешен дух продължава да действа. Този контраст се проявява по-късно отново в преобразена, но все още яростна форма в две течения, родени от Западната култура, това на йезуитството /августинството/ и това на Свободното масонство/*27/ /манихейството/. Онези, които водят битката, от една страна съзнават това, – те са католиците и йезуитите от високите степени.
От онези обаче, които са от другата страна, които водят битката в духа на Мани, само малцина са съзнателни; само онези начело на движението осъзнават това.
Така йезуитството /августинството/ и Свободното масонство /манихейството/ застават едно срещу друго в по-късните векове. Те са потомци на древните духовни течения. Ето защо и при двете течения вие имате продължение на същите церемонии, свързани с посвещение, които откривате при древните течения. Посвещението на йезуитизма има четири степени: Coadjutores tomporales, Scholares, Coadjutohres spirituales, Professi. Степените на посвещение в истинското окултно Свободно масонство са същите.
към текста >>
Те са потомци на древните
дух
овни течения.
Всички те са елиминирани от физическото поле, ала техният вътрешен дух продължава да действа. Този контраст се проявява по-късно отново в преобразена, но все още яростна форма в две течения, родени от Западната култура, това на йезуитството /августинството/ и това на Свободното масонство/*27/ /манихейството/. Онези, които водят битката, от една страна съзнават това, – те са католиците и йезуитите от високите степени. От онези обаче, които са от другата страна, които водят битката в духа на Мани, само малцина са съзнателни; само онези начело на движението осъзнават това. Така йезуитството /августинството/ и Свободното масонство /манихейството/ застават едно срещу друго в по-късните векове.
Те са потомци на древните духовни течения.
Ето защо и при двете течения вие имате продължение на същите церемонии, свързани с посвещение, които откривате при древните течения. Посвещението на йезуитизма има четири степени: Coadjutores tomporales, Scholares, Coadjutohres spirituales, Professi. Степените на посвещение в истинското окултно Свободно масонство са същите. Двете съществуват паралелно едно до друго, обаче сочат към съвсем различни направления. [1] Виж в главата Забележки.
към текста >>
14.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
Трябва да приемем изискването на Йехова към човека като нещо, което е искало самият човек да стане храм на най-
светия
Бог.
И юдейството прибавя към това и божествения аз, който идва към нас отгоре, в контраст с аза отдолу. Така от квадрата става един петоъгълник (пентаграм). По този начин юдейството преживява Господ Бог на своя народ и е било нещо свещено да произнесеш "името". Докато други имена, такива като "Елохим" или "Адонай", ставали все по-известни, само помазаният свещеник в Светая Светих имал право да произнесе името "Яхве"/*3/. През времето на Соломон древният юдаизъм идва до светостта на името "Яхве", до това "аз", което може да живее в човека.
Трябва да приемем изискването на Йехова към човека като нещо, което е искало самият човек да стане храм на най-светия Бог.
Сега ние спечелихме едно ново понятие за Бог, именно: Богът, който е скрит в човешките гърди, в най-дълбоката святост на човешкото себе, трябва да бъде превърнат в един морален бог. По този начин човешкото тяло става един велик символ на най-святото. И сега трябваше да бъде издигнат един външен символ, тъй като човекът е храм Божи. Храмът трябваше да бъде символ, илюстрирайки собственото човешко тяло. Затова бяха изпратени зидари като Хирам-Абиф, които разбирали практическите изкуства, които биха могли да трансформират самия човек в един бог.
към текста >>
Човекът се е развил от пропорциите на Ноевия ковчег и сега той трябва да огради своето висше себе с една къща, изградена от собствения му
дух
, от собствената му мъдрост, изучавайки мъдростта на Соломон.
Преди Ной човекът е живял в атлантската и в лемурийската епоха. През това време той не бе изградил корабът, който трябваше да го пренесе през водите на астралния свят в земното съществуване. Човекът е дошъл от водите на астралния свят и Ноевият ковчег го пренася през тях. Ковчегът представлява конструкция, изградена от несъзнавани божествени сили. От дадените измерения, неговите пропорции съответстват на тези на човешкото тяло, също и на пропорциите на Соломоновия храм/*5/.
Човекът се е развил от пропорциите на Ноевия ковчег и сега той трябва да огради своето висше себе с една къща, изградена от собствения му дух, от собствената му мъдрост, изучавайки мъдростта на Соломон.
Ние влизаме в храма на Соломон. Самата врата е много характерна. Квадратът беше един стар символ. Човечеството сега е напреднало от степента на четворност към онези на петорност, като петочленен човек, който става съзнателен в своето висше себе. Вътрешният божествен храм е така формиран, че включва петорното човешко същество.
към текста >>
Вратата, покривът и страничните колони заедно образуват пентаграм./6, 7/ Когато човекът се събуди от своята четворност, т.е., когато той влезе в своето вътрешно същество – вътрешното светилище е най-важната част на храма, – той вижда един вид олтар; вижда два херувима, които се носят като пазещи
дух
ове над Кивота на завета, Светая Светих; тъй като петият принцип на човешкото същество, който все още не е слязъл на Земята, трябва да бъде пазен от двете по-висши същности – Будхи и Манас.
Самата врата е много характерна. Квадратът беше един стар символ. Човечеството сега е напреднало от степента на четворност към онези на петорност, като петочленен човек, който става съзнателен в своето висше себе. Вътрешният божествен храм е така формиран, че включва петорното човешко същество. Квадратът е свещен.
Вратата, покривът и страничните колони заедно образуват пентаграм./6, 7/ Когато човекът се събуди от своята четворност, т.е., когато той влезе в своето вътрешно същество – вътрешното светилище е най-важната част на храма, – той вижда един вид олтар; вижда два херувима, които се носят като пазещи духове над Кивота на завета, Светая Светих; тъй като петият принцип на човешкото същество, който все още не е слязъл на Земята, трябва да бъде пазен от двете по-висши същности – Будхи и Манас.
Това е началото на развитието на Манас в човека. Цялото вътрешно светилище е обковано със злато, тъй като златото винаги е било символ на мъдростта. Мъдростта влиза в степента Манас. Виждаме палмови листа като символ на мира. Това представлява една определена епоха на човечеството и тук е поставена като нещо, което се изразява по-късно в християнството.
към текста >>
Така Слънцето, което всъщност е външният израз на нашия
дух
овен живот, напредва през небесното пространство.
Той наричаше Себе си Агнец. Ние проследихме времето от 1-та до 4-та културни епохи/*9/. Слънцето продължава по небесата и влизаме в знака Риби, където самите ние сме в една критична точка. След това, в бъдеще, по времето на 6-та епоха ще дойде времето, когато човекът ще стане толкова вътрешно очистен, че самият той ще стане храм на божественото. По това време Слънцето ще навлезе в знака на Водолея.
Така Слънцето, което всъщност е външният израз на нашия духовен живот, напредва през небесното пространство.
Когато Слънцето влезе в знака на Водолей в пролетното равноденствие, тогава за първи път то ще бъде напълно ясно разбрано. Така разказва голямата литургия, от която всички непосветени бяха задължени да излязат. Ясно бе за всички, които оставаха, че християнството, което бе започнало като едно семе, в бъдеще ще донесе нещо съвсем различно като плод и чрез името Водолей се означаваше Йоан Кръстител, който разпръскваше християнството като синапово семе. Водолей или Аквариус означава същото като Йоан, който кръщава с вода, за да подготви човечеството да приеме християнското кръщение с огън. Идването на един "Йоан-Водолей", който, първо, ще потвърди стария Йоан и ще прокламира един Христос, който ще възобнови храма, когато ще е дошла великата точка на времето, когато Христос отново ще говори на човечеството – това беше преподавано в дълбините на темплиерските мистерии, така че събитието да бъде разбрано.
към текста >>
На кръста е написано: Jam = вода = Иаков; Nour = огън, което се отнася до самия Исус Христос; Rauch = въз
дух
, символ за Йоан; и четвъртото Jabeschah = Земя или скала, за Петър.
" Това бе казано на кандидата темплиер като предварително обучение. Нека сега разгледаме този Петър-стадий. Обикновено хората толкова малко разбират всичко това, че дори и буквите върху кръста не бяха правилно тълкувани. Платон казваше за това, че световната душа е разпъната върху кръста на световното тяло./*10/ Кръстът символизираше четирите елемента. Растителното, животинското и човешкото царство са изградени от тези четири елемента.
На кръста е написано: Jam = вода = Иаков; Nour = огън, което се отнася до самия Исус Христос; Rauch = въздух, символ за Йоан; и четвъртото Jabeschah = Земя или скала, за Петър.
И така върху Кръста стои онова, което е изразено в имената на тримата апостоли, докато единното име J. N. R. J. означава самия Христос. "Земята" е мястото, където най-напред трябваше да бъде донесено самото християнство, до онзи храм, до който самият човек е довел себе си, за да бъде обвивка за по-висшето. Ала този храм.../празнота в текста/*11/.
към текста >>
Тогава човекът
дух
овно ще разбере какъв би трябвало да стане.
"Земята" е мястото, където най-напред трябваше да бъде донесено самото християнство, до онзи храм, до който самият човек е довел себе си, за да бъде обвивка за по-висшето. Ала този храм.../празнота в текста/*11/. Петелът, който е символ едновременно и за висшето и за низшето човешко себе "пропява два пъти"/Марко, 14:30/. Петелът пропява за първи път, когато човек слезе на Земята и материализира себе си във физическо вещество; той пропява за втори път, когато човек отново ще се издигне, когато ще се научи да разбира Христос, когато се появи Водолеят. Това ще бъде през 6-та културна епоха.
Тогава човекът духовно ще разбере какъв би трябвало да стане.
Егото, азът, ще е достигнал известна степен тогава, когато онова, на което Соломоновият храм е символ, ще бъде реалност в най-висшия смисъл, когато самият човек стане храм за Яхве. Преди това обаче, човекът все още има да премине през три степени на просветление. азът е в троична обвивка: първо в астралното тяло, второ в етерното тяло, трето във физическото тяло. С това, че сме в астралното тяло, ние за първи път отричаме божественото аз, за втори път го отричаме в етерното тяло и за трети път във физическото тяло. Първото пропяване на петела е троично отричане чрез троичната обвивка на човека.
към текста >>
Такива велики представи работят като сили в нашите души, така че чрез това да преминем през очистение, което ще ни доведе до изобилстващия живот в
дух
а.
След като всичко това е било изяснено на темплиера, му беше показвана символична фигура на божественото Същество под форма на един достоен за уважение човек с дълга брада /символизиращ Отец/. Когато хората се развият и получат собствен водач в лицето на Учителите, когато се появят онези, които ще могат да водят хората, тогава пред хората като словото на ръководещия Отец ще застане Учителят, който ще поведе хората към разбирането на Христос. А след това на темплиерите бе казвано: "Когато разберете всичко това, вие ще бъдете узрели да се присъедините към изграждането на великия храм на света; вие трябва да сътрудничите, да се подреди всичко така, че тази велика сграда да стане място за живеене на нашата истинска дълбока азова същност, на нашия вътрешен Кивот на завета." Когато разгледаме всичко това, откриваме образи от огромно значение. И онзи, в чиято душа тези образи могат да оживеят, все повече и повече ще става способен да стане ученик на онези велики Учители, които подготвят изграждането на храма на човечеството.
Такива велики представи работят като сили в нашите души, така че чрез това да преминем през очистение, което ще ни доведе до изобилстващия живот в духа.
Ние откриваме същата средновековна склонност, както се е проявявала в рицарите темплиери, в двете кръгли маси, на цар Артур и на Светия Граал. В Кръглата маса на цар Артур може да бъде намерен старият свят, докато истинската духовност на християнското рицарство трябваше да бъде подготвена в онези, които охраняваха мистерията на Светия Граал. Забележително е колко спокойно и обективно средновековните хора размишляваха и разглеждаха развиващата се сила/плода/ и външната форма на християнството. Когато проследявате учението на темплиерите, в неговата сърцевина има един вид благоговение към нещо от женско естество. Това женско естество бе известно като божествената София, божествената мъдрост.
към текста >>
Ние откриваме същата средновековна склонност, както се е проявявала в рицарите темплиери, в двете кръгли маси, на цар Артур и на
Светия
Граал.
Когато хората се развият и получат собствен водач в лицето на Учителите, когато се появят онези, които ще могат да водят хората, тогава пред хората като словото на ръководещия Отец ще застане Учителят, който ще поведе хората към разбирането на Христос. А след това на темплиерите бе казвано: "Когато разберете всичко това, вие ще бъдете узрели да се присъедините към изграждането на великия храм на света; вие трябва да сътрудничите, да се подреди всичко така, че тази велика сграда да стане място за живеене на нашата истинска дълбока азова същност, на нашия вътрешен Кивот на завета." Когато разгледаме всичко това, откриваме образи от огромно значение. И онзи, в чиято душа тези образи могат да оживеят, все повече и повече ще става способен да стане ученик на онези велики Учители, които подготвят изграждането на храма на човечеството. Такива велики представи работят като сили в нашите души, така че чрез това да преминем през очистение, което ще ни доведе до изобилстващия живот в духа.
Ние откриваме същата средновековна склонност, както се е проявявала в рицарите темплиери, в двете кръгли маси, на цар Артур и на Светия Граал.
В Кръглата маса на цар Артур може да бъде намерен старият свят, докато истинската духовност на християнското рицарство трябваше да бъде подготвена в онези, които охраняваха мистерията на Светия Граал. Забележително е колко спокойно и обективно средновековните хора размишляваха и разглеждаха развиващата се сила/плода/ и външната форма на християнството. Когато проследявате учението на темплиерите, в неговата сърцевина има един вид благоговение към нещо от женско естество. Това женско естество бе известно като божествената София, божествената мъдрост. Манас е петият принцип, Духовното себе на човека, което трябва да бъде развито, за което трябва да бъде изграден един храм.
към текста >>
В Кръглата маса на цар Артур може да бъде намерен старият свят, докато истинската
дух
овност на християнското рицарство трябваше да бъде подготвена в онези, които охраняваха мистерията на
Светия
Граал.
А след това на темплиерите бе казвано: "Когато разберете всичко това, вие ще бъдете узрели да се присъедините към изграждането на великия храм на света; вие трябва да сътрудничите, да се подреди всичко така, че тази велика сграда да стане място за живеене на нашата истинска дълбока азова същност, на нашия вътрешен Кивот на завета." Когато разгледаме всичко това, откриваме образи от огромно значение. И онзи, в чиято душа тези образи могат да оживеят, все повече и повече ще става способен да стане ученик на онези велики Учители, които подготвят изграждането на храма на човечеството. Такива велики представи работят като сили в нашите души, така че чрез това да преминем през очистение, което ще ни доведе до изобилстващия живот в духа. Ние откриваме същата средновековна склонност, както се е проявявала в рицарите темплиери, в двете кръгли маси, на цар Артур и на Светия Граал.
В Кръглата маса на цар Артур може да бъде намерен старият свят, докато истинската духовност на християнското рицарство трябваше да бъде подготвена в онези, които охраняваха мистерията на Светия Граал.
Забележително е колко спокойно и обективно средновековните хора размишляваха и разглеждаха развиващата се сила/плода/ и външната форма на християнството. Когато проследявате учението на темплиерите, в неговата сърцевина има един вид благоговение към нещо от женско естество. Това женско естество бе известно като божествената София, божествената мъдрост. Манас е петият принцип, Духовното себе на човека, което трябва да бъде развито, за което трябва да бъде изграден един храм. И така както петоъгълникът /пентаграмът/ при входа на Соломоновия храм характеризира петчленното човешко същество, този женски принцип по същия начин изобразява мъдростта на Средните векове.
към текста >>
Манас е петият принцип,
Дух
овното себе на човека, което трябва да бъде развито, за което трябва да бъде изграден един храм.
Ние откриваме същата средновековна склонност, както се е проявявала в рицарите темплиери, в двете кръгли маси, на цар Артур и на Светия Граал. В Кръглата маса на цар Артур може да бъде намерен старият свят, докато истинската духовност на християнското рицарство трябваше да бъде подготвена в онези, които охраняваха мистерията на Светия Граал. Забележително е колко спокойно и обективно средновековните хора размишляваха и разглеждаха развиващата се сила/плода/ и външната форма на християнството. Когато проследявате учението на темплиерите, в неговата сърцевина има един вид благоговение към нещо от женско естество. Това женско естество бе известно като божествената София, божествената мъдрост.
Манас е петият принцип, Духовното себе на човека, което трябва да бъде развито, за което трябва да бъде изграден един храм.
И така както петоъгълникът /пентаграмът/ при входа на Соломоновия храм характеризира петчленното човешко същество, този женски принцип по същия начин изобразява мъдростта на Средните векове. Тази мъдрост е точно онова, което Данте искаше да изобрази в своята "Беатриче". Само от тази гледна точка може да бъде разбрана Дантевата "Божествена комедия". Затова откривате при Данте същите символи, които намират израз при темплиерите, христовите рицари, рицарите на Граала и пр. Всичко, което ще стане в бъдеще е подготвяно дълго преди това от великите посветени, които предсказват бъдещите събития по същия начин, както е в "Апокалипсиса" или "Откровението", така че душите да бъдат подготвени за тези събития.
към текста >>
15.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Докато човечеството до времето на Атлантида се намираше в слизащата дъга, беше включено в един вид слизащо развитие, като се потопи в най-големите дълбини на материалния живот, сега то отново се изкачва към
дух
овното развитие.
Как човекът всъщност е достигнал до това, което ние наричаме негова свобода, това означава до неговата способност да различава добро и зло и в свобода да върши или доброто или злото? Вие знаете, че човекът е минал през дълга еволюция, преди да дойде до степента, където той стои днес и че ние сме минали средната точка на развитието. Приблизително в средата на атлантската епоха, която предшества нашата собствена епоха лежи средата на цялото човешко развитие. Сега вече сме преминали тази средна точка. Поради това ние сме първите мисионери на втората половина, първите вестители на една възкачваща се дъга.
Докато човечеството до времето на Атлантида се намираше в слизащата дъга, беше включено в един вид слизащо развитие, като се потопи в най-големите дълбини на материалния живот, сега то отново се изкачва към духовното развитие.
Онова, което ние човешките същества не притежавахме преди средната точка на нашата земна еволюция беше свобода на избора между добро и зло. Не можем да говорим за добро и зло, и в по-низшите природни царства. Би било смешно да разискваме дали един минерал иска да кристализира или не; той кристализира, ако се появят подходящите условия. Също така ще бъде смешно да питаме дали лилията иска да цъфти или не; или да помолим лъва доброволно да се въздържа от убиване и изяждане на други животни. Едва при човека и то само в нашата фаза на развитието говорим за онова, което наричаме свобода на избора.
към текста >>
Понастоящем ние различаваме три форми материя на нашата Земя – твърда, течна и газообразна, последната някога беше наречена въз
дух
.
Отделянето на Луната внася разделяне на едновременно мъжко-женското същество в същества, които са или само мъжки или само женски. Чрез това хората приеха формата, която имат и сега в света. Какво се е случило тогава през тези важни космически събития когато първо Слънцето, а след това Луната се отделят от Земята? Ако искаме това да ни стане ясно, би било добре да посочим, че по онова време Земята се е променила от една много тънка, но вече физическа материя в нещо, което непрекъснато е ставало по-плътно, по-дебело. Първата физическа субстанция е била етерна субстанция, която е присъствала във всички човешки същества на Земята и която е много фина субстанция, по-фина от нашия газ.
Понастоящем ние различаваме три форми материя на нашата Земя – твърда, течна и газообразна, последната някога беше наречена въздух.
Освен това езотерически ние различаваме четири форми етер: първата форма – огнен или топлинен етер, който прави всички тела способни да бъдат проникнати от топлина; втората – светлинен етер; третата – химичен етер, в който атомите се смесват според известни числени закони "афинитет по сродство"; и четвъртата – физически или жизнен етер; всичко четири вида етер, проникващи Земята. Първоначално Земята се развива в тези четири вида етер. След това тя се сгъстява и втвърдява. Това втвърдяване за първи път става през лемурийската епоха. Преди това трябва да си мислим за една етерна Земя, която бе достъпна за твърде по-различни сили, отколкото е нашата настояща физическа Земя.
към текста >>
Когато астралното тяло се преобрази в Манас, то се нарича "Свети
Дух
", а физическото тяло, което е станало Атма, "Отец".
Ако вие бихте могли да наблюдавате един човек на степента, на която той е бил при започване на лемурийската раса, това означава, когато той е бил двуполово същество, бихте открили, че неговото тяло е било изграждано отвън, ала в средата на лемурийските времена човекът започва сам да работи върху своето астрално тяло. Всичко, което човек втъкава в себе си от своя аз, което той извършва от дълг или по заповед, за да надделее недобрите си желания и страсти, допринася за облагородяване на астралното тяло. Когато то напълно бъде проникнато от работата на собствения човешки аз, ние не бихме го наричали повече астрално тяло, то вече става Манас. Когато цялото астрално тяло се преобрази в Манас, човекът ще може да започне да работи върху своето етерно тяло, да го трансформира в Будхи. Онова, което той втъкава там, не е нищо друго освен индивидуализираното Слово, което християнската езотерика нарича "Син" или "Логос".
Когато астралното тяло се преобрази в Манас, то се нарича "Свети Дух", а физическото тяло, което е станало Атма, "Отец".
Онова, което става в малък размер вътре у човека, е станало в голям размер в света. Тези световни тайни се извършваха в мистериите при посвещението; извършваше се онова, което за повечето човешки същества ще се случи само в едно далечно бъдеще. Още в египетските мистерии човек можеше да бъде посветен само този, който беше преобразил цялото си астрално тяло, така че астралното тяло да може напълно да бъде управлявано от аза. Един такъв човек заставаше пред посветителя-жрец, той нямаше никакво влияние върху своето физическо тяло нито върху своето етерно тяло; ала неговото астрално тяло бе негово собствено създание. И тогава му се показваше, как той би могъл да въздейства върху своето етерно тяло и върху своето физическо тяло.
към текста >>
Това бяха трите дни на погребението и на възкресението в едно етерно тяло, което бе напълно проникнато от онова, което се нарича Свети
Дух
.
Един такъв човек заставаше пред посветителя-жрец, той нямаше никакво влияние върху своето физическо тяло нито върху своето етерно тяло; ала неговото астрално тяло бе негово собствено създание. И тогава му се показваше, как той би могъл да въздейства върху своето етерно тяло и върху своето физическо тяло. Физическото тяло бе довеждано до летаргично състояние – и то трябваше да остане в това състояние за три дни и нощи, – а през това време етерното тяло беше извадено от него. И тъй като посветеният бе силен по отношение на астралното си тяло, той можеше вече да придобие сила да действа и върху етерното си тяло. Той можеше да се научи да накара онова, което имаше в астралното да въздейства върху етерното му тяло.
Това бяха трите дни на погребението и на възкресението в едно етерно тяло, което бе напълно проникнато от онова, което се нарича Свети Дух.
Такъв един посветен се наричаше човек, надарен с Логоса, със "Словото". Това "Слово" не е нищо друго освен мъдростта, Манас, която е била вработена в астралното тяло. Тази мъдрост никога не би могла да влезе в етерното тяло, ако първо астралното тяло не е било проникнато от нея. Същото е било и със Земята. Докато цялата Земя не се е развила в астралното състояние, не е можело да стане това събитие.
към текста >>
Най-напред
Светия
т
Дух
вработва себе си в астралната материя.
Тази мъдрост, която ние откриваме в астралната Земя, е изразена в легендата за Дионисий. И тъй през лемурийската епоха трябваше да се сформира твърдото състояние. Тогава трябваше да се вработи принципът на Отец. Това е последният принцип, който влиза в притежание на нашата земна материя. Онова, което по този начин е вработено, е дълбоко скрито във физическия свят.
Най-напред Светият Дух вработва себе си в астралната материя.
След това Духът свързан с астралната материя – това е Синът – вработва себе си в етерното вещество; и след това вече идва Отец, който овладява физическата гъстота. По този начин е бил изграден макрокосмосът в една троична прогресия – Дух, Син и Отец; и човекът, когато все повече напредва нагоре, върви през Духа, през Сина към Отец. Всичко това става под ръководство в еволюцията на Земята. До лемурийските времена еволюцията е била външна. Тогава тази Троица беше се вляла в нашата физическа еволюция.
към текста >>
След това
Дух
ът свързан с астралната материя – това е Синът – вработва себе си в етерното вещество; и след това вече идва Отец, който овладява физическата гъстота.
И тъй през лемурийската епоха трябваше да се сформира твърдото състояние. Тогава трябваше да се вработи принципът на Отец. Това е последният принцип, който влиза в притежание на нашата земна материя. Онова, което по този начин е вработено, е дълбоко скрито във физическия свят. Най-напред Светият Дух вработва себе си в астралната материя.
След това Духът свързан с астралната материя – това е Синът – вработва себе си в етерното вещество; и след това вече идва Отец, който овладява физическата гъстота.
По този начин е бил изграден макрокосмосът в една троична прогресия – Дух, Син и Отец; и човекът, когато все повече напредва нагоре, върви през Духа, през Сина към Отец. Всичко това става под ръководство в еволюцията на Земята. До лемурийските времена еволюцията е била външна. Тогава тази Троица беше се вляла в нашата физическа еволюция. През арийската епоха онова, което по-рано е станало и се повтаря степен по степен, е било въведено в човешкото мислене като религия.
към текста >>
По този начин е бил изграден макрокосмосът в една троична прогресия –
Дух
, Син и Отец; и човекът, когато все повече напредва нагоре, върви през
Дух
а, през Сина към Отец.
Тогава трябваше да се вработи принципът на Отец. Това е последният принцип, който влиза в притежание на нашата земна материя. Онова, което по този начин е вработено, е дълбоко скрито във физическия свят. Най-напред Светият Дух вработва себе си в астралната материя. След това Духът свързан с астралната материя – това е Синът – вработва себе си в етерното вещество; и след това вече идва Отец, който овладява физическата гъстота.
По този начин е бил изграден макрокосмосът в една троична прогресия – Дух, Син и Отец; и човекът, когато все повече напредва нагоре, върви през Духа, през Сина към Отец.
Всичко това става под ръководство в еволюцията на Земята. До лемурийските времена еволюцията е била външна. Тогава тази Троица беше се вляла в нашата физическа еволюция. През арийската епоха онова, което по-рано е станало и се повтаря степен по степен, е било въведено в човешкото мислене като религия. Ние сме в 5-та подраса на арийската коренна раса /5-та следатлантска културна епоха/.
към текста >>
Великите интуиции, които не донасят само известия и познание за законите на Земята, но също и за праобразите, прототипните същности, които сами са създали тези мъдрости, са живели в
дух
а на древните индийски Риши.
Ние можем да си съставим само една мъглява представа за тях. С тяхната религия сме запознати от разказите, които са дошли до нас във Ведите. Учението на Ришите е било много по-обширно и мощно, отколкото познатите ни предания за него. Едва през 3-та подраса са били направени записванията, които са запазени за нас във Ведите. Първоначалната религия на Ришите е имала велики традиции от божествените предшественици на хората, астралните посветени от династията на Соломон.
Великите интуиции, които не донасят само известия и познание за законите на Земята, но също и за праобразите, прототипните същности, които сами са създали тези мъдрости, са живели в духа на древните индийски Риши.
Това е било първата религия, тази на Светия Дух. Втората религия беше отхранена в Близкия Изток. В нея се почиташе вторият принцип на Троицата като повторение, когато за първи път Синът бе направил да се почувствува Неговото влияние на Земята. Същевремено с идването на принципа на Сина настъпва свалянето долу на някои същества. Няма по-висше развитие, без да се отблъсне надолу нещо друго.
към текста >>
Това е било първата религия, тази на
Светия
Дух
.
С тяхната религия сме запознати от разказите, които са дошли до нас във Ведите. Учението на Ришите е било много по-обширно и мощно, отколкото познатите ни предания за него. Едва през 3-та подраса са били направени записванията, които са запазени за нас във Ведите. Първоначалната религия на Ришите е имала велики традиции от божествените предшественици на хората, астралните посветени от династията на Соломон. Великите интуиции, които не донасят само известия и познание за законите на Земята, но също и за праобразите, прототипните същности, които сами са създали тези мъдрости, са живели в духа на древните индийски Риши.
Това е било първата религия, тази на Светия Дух.
Втората религия беше отхранена в Близкия Изток. В нея се почиташе вторият принцип на Троицата като повторение, когато за първи път Синът бе направил да се почувствува Неговото влияние на Земята. Същевремено с идването на принципа на Сина настъпва свалянето долу на някои същества. Няма по-висше развитие, без да се отблъсне надолу нещо друго. Минералното, растителното и животинското царство бяха отблъснати надолу по този начин.
към текста >>
Там се развива това, което наричаме низшия
дух
, Кама-Манас, който трябва да бъде дарен с други сили.
Посветените вървят по пътя предварително.... /пропуск//*3/. В първите три подраси имаше религиозни отражения на онова, което е действало в макрокосмическите процеси. Сега се оформя вече нова структура: Първо мъдрост, след това Син, след това Отец. Първият лъч на мъдрост дойде през четвъртата подраса в семитския народ, който израства от 3-та подраса в 4-та и от него израства тогава християнството. При посветените на еврейския народ ние откриваме целия поток от минали събития на Земята – всички събития, които бяха станали в небесната сфера, се повториха в елемента на интелекта.
Там се развива това, което наричаме низшия дух, Кама-Манас, който трябва да бъде дарен с други сили.
Това даряване, този импулс, е самият Христос, станалото плът Слово, това сочи към бъдещето Слово, чрез което всички човешки същества ще бъдат в състояние да владеят своите етерни тела от техните астрални тела, ако те така вработят Словото в етерните тела, че то да събуди живот в тях. Възможността за такова развитие в бъдеще е посочено от появяването на Словото, станало плът през 4-та подраса. За да може Логосът да се въплъти в етерното тяло, цялото човечество трябва да е придобило власт над етерния свят. Това, като един пра импулс е произлязло от въплътения в плът Христос. Когато чрез силата на Сина човекът премине през това, тогава той ще дойде до Отец.
към текста >>
В
дух
а, който се развиваше в юдаизма, трябваше да бъде запален висшият Манас.
Възможността за такова развитие в бъдеще е посочено от появяването на Словото, станало плът през 4-та подраса. За да може Логосът да се въплъти в етерното тяло, цялото човечество трябва да е придобило власт над етерния свят. Това, като един пра импулс е произлязло от въплътения в плът Христос. Когато чрез силата на Сина човекът премине през това, тогава той ще дойде до Отец. Но степените, през които постепенно от цялото човечество ще се постигне онова, което е постигнато чрез Христовото появяване в плът, отново трябва да бъдат повторени.
В духа, който се развиваше в юдаизма, трябваше да бъде запален висшият Манас.
Новата епоха започва със слизането на Светия Дух, който ще води човечеството до точката в 6-та епоха, когато ще бъде реализиран Христовият принцип, който е само загатнат в християнството днес. "Никой не идва до Отец освен чрез Мене", казва Синът. Той изпрати на човечеството Духа, който да го подготви за времето през 6-тата епоха, когато доброто и злото ще бъдат разделени. Човекът никога не би развил този импулс без онзи друг импулс, който ние сме нарекли принцип на злото. Човекът трябваше да получи свободна воля, тогава неговият разум можеше да бъде призован да отсъди между доброто и злото.
към текста >>
Новата епоха започва със слизането на
Светия
Дух
, който ще води човечеството до точката в 6-та епоха, когато ще бъде реализиран Христовият принцип, който е само загатнат в християнството днес.
За да може Логосът да се въплъти в етерното тяло, цялото човечество трябва да е придобило власт над етерния свят. Това, като един пра импулс е произлязло от въплътения в плът Христос. Когато чрез силата на Сина човекът премине през това, тогава той ще дойде до Отец. Но степените, през които постепенно от цялото човечество ще се постигне онова, което е постигнато чрез Христовото появяване в плът, отново трябва да бъдат повторени. В духа, който се развиваше в юдаизма, трябваше да бъде запален висшият Манас.
Новата епоха започва със слизането на Светия Дух, който ще води човечеството до точката в 6-та епоха, когато ще бъде реализиран Христовият принцип, който е само загатнат в християнството днес.
"Никой не идва до Отец освен чрез Мене", казва Синът. Той изпрати на човечеството Духа, който да го подготви за времето през 6-тата епоха, когато доброто и злото ще бъдат разделени. Човекът никога не би развил този импулс без онзи друг импулс, който ние сме нарекли принцип на злото. Човекът трябваше да получи свободна воля, тогава неговият разум можеше да бъде призован да отсъди между доброто и злото. Този импулс на слизането на Духа се проявява на Петдесятница.
към текста >>
Той изпрати на човечеството
Дух
а, който да го подготви за времето през 6-тата епоха, когато доброто и злото ще бъдат разделени.
Когато чрез силата на Сина човекът премине през това, тогава той ще дойде до Отец. Но степените, през които постепенно от цялото човечество ще се постигне онова, което е постигнато чрез Христовото появяване в плът, отново трябва да бъдат повторени. В духа, който се развиваше в юдаизма, трябваше да бъде запален висшият Манас. Новата епоха започва със слизането на Светия Дух, който ще води човечеството до точката в 6-та епоха, когато ще бъде реализиран Христовият принцип, който е само загатнат в християнството днес. "Никой не идва до Отец освен чрез Мене", казва Синът.
Той изпрати на човечеството Духа, който да го подготви за времето през 6-тата епоха, когато доброто и злото ще бъдат разделени.
Човекът никога не би развил този импулс без онзи друг импулс, който ние сме нарекли принцип на злото. Човекът трябваше да получи свободна воля, тогава неговият разум можеше да бъде призован да отсъди между доброто и злото. Този импулс на слизането на Духа се проявява на Петдесятница. Дух, Син и Отец са като че ли погребани в Земята; Отец във физическото тяло, Синът в етерното тяло и Духът в астралното тяло. Обаче човекът е развил своето аз и е станал себесъзнателен.
към текста >>
Този импулс на слизането на
Дух
а се проявява на Петдесятница.
Новата епоха започва със слизането на Светия Дух, който ще води човечеството до точката в 6-та епоха, когато ще бъде реализиран Христовият принцип, който е само загатнат в християнството днес. "Никой не идва до Отец освен чрез Мене", казва Синът. Той изпрати на човечеството Духа, който да го подготви за времето през 6-тата епоха, когато доброто и злото ще бъдат разделени. Човекът никога не би развил този импулс без онзи друг импулс, който ние сме нарекли принцип на злото. Човекът трябваше да получи свободна воля, тогава неговият разум можеше да бъде призован да отсъди между доброто и злото.
Този импулс на слизането на Духа се проявява на Петдесятница.
Дух, Син и Отец са като че ли погребани в Земята; Отец във физическото тяло, Синът в етерното тяло и Духът в астралното тяло. Обаче човекът е развил своето аз и е станал себесъзнателен. И той вече трябва да се научи да работи долу във физическото. Това ще бъде в бъдеще. Понастоящем човек работи в своето астрално тяло.
към текста >>
Дух
, Син и Отец са като че ли погребани в Земята; Отец във физическото тяло, Синът в етерното тяло и
Дух
ът в астралното тяло.
"Никой не идва до Отец освен чрез Мене", казва Синът. Той изпрати на човечеството Духа, който да го подготви за времето през 6-тата епоха, когато доброто и злото ще бъдат разделени. Човекът никога не би развил този импулс без онзи друг импулс, който ние сме нарекли принцип на злото. Човекът трябваше да получи свободна воля, тогава неговият разум можеше да бъде призован да отсъди между доброто и злото. Този импулс на слизането на Духа се проявява на Петдесятница.
Дух, Син и Отец са като че ли погребани в Земята; Отец във физическото тяло, Синът в етерното тяло и Духът в астралното тяло.
Обаче човекът е развил своето аз и е станал себесъзнателен. И той вече трябва да се научи да работи долу във физическото. Това ще бъде в бъдеще. Понастоящем човек работи в своето астрално тяло. Символът за това е слизането на Светия Дух в онези, които трябва да станат водачи на човечеството.
към текста >>
Символът за това е слизането на
Светия
Дух
в онези, които трябва да станат водачи на човечеството.
Дух, Син и Отец са като че ли погребани в Земята; Отец във физическото тяло, Синът в етерното тяло и Духът в астралното тяло. Обаче човекът е развил своето аз и е станал себесъзнателен. И той вече трябва да се научи да работи долу във физическото. Това ще бъде в бъдеще. Понастоящем човек работи в своето астрално тяло.
Символът за това е слизането на Светия Дух в онези, които трябва да станат водачи на човечеството.
Това, което е поело този Дух, е нещо в човека, което е сродно с този дух. Преди Синът да започне да действа – което беше през хиперборейско време, – част от всемирния принцип на Духа трябваше да бъде разделен, да бъде отблъснат надолу и да тръгне по други пътища. Това е изразено в змията, символът на знанието, луциферичният принцип. Тази искра от Духа е, която направи човека свободно същество и му даде възможност да желае доброто по собствен импулс. Този Дух, който е слязъл долу при човека на великия празник Света Троица е сроден с онзи Дух, който бе отблъснат надолу и който също така е въплътен в Прометей, който е раздухал искрата в пламък, така че нашият аз да може да се реши да следва Духа, така както по-късно щеше да следва Сина и още по-късно Отец.
към текста >>
Това, което е поело този
Дух
, е нещо в човека, което е сродно с този
дух
.
Обаче човекът е развил своето аз и е станал себесъзнателен. И той вече трябва да се научи да работи долу във физическото. Това ще бъде в бъдеще. Понастоящем човек работи в своето астрално тяло. Символът за това е слизането на Светия Дух в онези, които трябва да станат водачи на човечеството.
Това, което е поело този Дух, е нещо в човека, което е сродно с този дух.
Преди Синът да започне да действа – което беше през хиперборейско време, – част от всемирния принцип на Духа трябваше да бъде разделен, да бъде отблъснат надолу и да тръгне по други пътища. Това е изразено в змията, символът на знанието, луциферичният принцип. Тази искра от Духа е, която направи човека свободно същество и му даде възможност да желае доброто по собствен импулс. Този Дух, който е слязъл долу при човека на великия празник Света Троица е сроден с онзи Дух, който бе отблъснат надолу и който също така е въплътен в Прометей, който е раздухал искрата в пламък, така че нашият аз да може да се реши да следва Духа, така както по-късно щеше да следва Сина и още по-късно Отец. Човекът беше в състояние да стане зъл, ала от друга страна, тази потенциалност към зло беше цената, за да бъде отново преведен обратно до света на боговете, откъдето той е произлязъл.
към текста >>
Преди Синът да започне да действа – което беше през хиперборейско време, – част от всемирния принцип на
Дух
а трябваше да бъде разделен, да бъде отблъснат надолу и да тръгне по други пътища.
И той вече трябва да се научи да работи долу във физическото. Това ще бъде в бъдеще. Понастоящем човек работи в своето астрално тяло. Символът за това е слизането на Светия Дух в онези, които трябва да станат водачи на човечеството. Това, което е поело този Дух, е нещо в човека, което е сродно с този дух.
Преди Синът да започне да действа – което беше през хиперборейско време, – част от всемирния принцип на Духа трябваше да бъде разделен, да бъде отблъснат надолу и да тръгне по други пътища.
Това е изразено в змията, символът на знанието, луциферичният принцип. Тази искра от Духа е, която направи човека свободно същество и му даде възможност да желае доброто по собствен импулс. Този Дух, който е слязъл долу при човека на великия празник Света Троица е сроден с онзи Дух, който бе отблъснат надолу и който също така е въплътен в Прометей, който е раздухал искрата в пламък, така че нашият аз да може да се реши да следва Духа, така както по-късно щеше да следва Сина и още по-късно Отец. Човекът беше в състояние да стане зъл, ала от друга страна, тази потенциалност към зло беше цената, за да бъде отново преведен обратно до света на боговете, откъдето той е произлязъл. Това е връзката между Петдесятница и Луциферичния принцип.
към текста >>
Тази искра от
Дух
а е, която направи човека свободно същество и му даде възможност да желае доброто по собствен импулс.
Понастоящем човек работи в своето астрално тяло. Символът за това е слизането на Светия Дух в онези, които трябва да станат водачи на човечеството. Това, което е поело този Дух, е нещо в човека, което е сродно с този дух. Преди Синът да започне да действа – което беше през хиперборейско време, – част от всемирния принцип на Духа трябваше да бъде разделен, да бъде отблъснат надолу и да тръгне по други пътища. Това е изразено в змията, символът на знанието, луциферичният принцип.
Тази искра от Духа е, която направи човека свободно същество и му даде възможност да желае доброто по собствен импулс.
Този Дух, който е слязъл долу при човека на великия празник Света Троица е сроден с онзи Дух, който бе отблъснат надолу и който също така е въплътен в Прометей, който е раздухал искрата в пламък, така че нашият аз да може да се реши да следва Духа, така както по-късно щеше да следва Сина и още по-късно Отец. Човекът беше в състояние да стане зъл, ала от друга страна, тази потенциалност към зло беше цената, за да бъде отново преведен обратно до света на боговете, откъдето той е произлязъл. Това е връзката между Петдесятница и Луциферичния принцип. Затова празникът Света Троица е също празник на Прометей и на свободата. Сега вие ще разберете връзката между Синовете на Каин и 7-те Соломонови царе от пред земните времена – на които е потомък цар Соломон от Библията.
към текста >>
Този
Дух
, който е слязъл долу при човека на великия празник Света Троица е сроден с онзи
Дух
, който бе отблъснат надолу и който също така е въплътен в Прометей, който е раз
дух
ал искрата в пламък, така че нашият аз да може да се реши да следва
Дух
а, така както по-късно щеше да следва Сина и още по-късно Отец.
Символът за това е слизането на Светия Дух в онези, които трябва да станат водачи на човечеството. Това, което е поело този Дух, е нещо в човека, което е сродно с този дух. Преди Синът да започне да действа – което беше през хиперборейско време, – част от всемирния принцип на Духа трябваше да бъде разделен, да бъде отблъснат надолу и да тръгне по други пътища. Това е изразено в змията, символът на знанието, луциферичният принцип. Тази искра от Духа е, която направи човека свободно същество и му даде възможност да желае доброто по собствен импулс.
Този Дух, който е слязъл долу при човека на великия празник Света Троица е сроден с онзи Дух, който бе отблъснат надолу и който също така е въплътен в Прометей, който е раздухал искрата в пламък, така че нашият аз да може да се реши да следва Духа, така както по-късно щеше да следва Сина и още по-късно Отец.
Човекът беше в състояние да стане зъл, ала от друга страна, тази потенциалност към зло беше цената, за да бъде отново преведен обратно до света на боговете, откъдето той е произлязъл. Това е връзката между Петдесятница и Луциферичния принцип. Затова празникът Света Троица е също празник на Прометей и на свободата. Сега вие ще разберете връзката между Синовете на Каин и 7-те Соломонови царе от пред земните времена – на които е потомък цар Соломон от Библията. Мъдростта бе най-напред предадена на човека отвън.
към текста >>
Ала най-напред
Дух
ът трябва да заживее преди това в него, за да даде възможност на Словото да прозвучи от него.
В съюз с този син на Каин той придоби изкуствата, необходими да издигне храма. Така отново текат заедно теченията, които бяха текли отделени едно от друго в света. Когато Слънцето се отдели от Земята, словото беше погребано в Земята. Когато Земята напредне до 6-та коренна раса, то отново ще възкръсне. Човекът ще издигне това слово от Земята.
Ала най-напред Духът трябва да заживее преди това в него, за да даде възможност на Словото да прозвучи от него.
Това беше постигнато от апостолите на Петдесятницата. В "Светлина на пътя"/*4/ ние намираме думите: "Придобий знание и ти ще получиш Словото". Словото идва с истинското познание, което като огнени езици слиза върху апостолите на Светата Петдесятница. Когато дойде вътрешното Слово, което е сродно със святото божествено Слово и то потъне във всичко етерно, така че да го оживи, тогава човекът вече не ще говори от себе си, а от божествения Дух. Тогава той става вестител на Божествеността и прокламира вътрешното Слово на Бога по собствена свободна воля.
към текста >>
Когато дойде вътрешното Слово, което е сродно със святото божествено Слово и то потъне във всичко етерно, така че да го оживи, тогава човекът вече не ще говори от себе си, а от божествения
Дух
.
Човекът ще издигне това слово от Земята. Ала най-напред Духът трябва да заживее преди това в него, за да даде възможност на Словото да прозвучи от него. Това беше постигнато от апостолите на Петдесятницата. В "Светлина на пътя"/*4/ ние намираме думите: "Придобий знание и ти ще получиш Словото". Словото идва с истинското познание, което като огнени езици слиза върху апостолите на Светата Петдесятница.
Когато дойде вътрешното Слово, което е сродно със святото божествено Слово и то потъне във всичко етерно, така че да го оживи, тогава човекът вече не ще говори от себе си, а от божествения Дух.
Тогава той става вестител на Божествеността и прокламира вътрешното Слово на Бога по собствена свободна воля. Така вътрешното Слово оживява в апостолите; така то разстла своето влияние навън от тях. Те обявиха огненото Слово и осъзнаваха своята роля като вестители на Божествеността. Ето защо Светият Дух трептеше над тях във формата на огнени езици. Те подготвят човечеството да приеме Логоса.
към текста >>
Ето защо
Светия
т
Дух
трептеше над тях във формата на огнени езици.
Словото идва с истинското познание, което като огнени езици слиза върху апостолите на Светата Петдесятница. Когато дойде вътрешното Слово, което е сродно със святото божествено Слово и то потъне във всичко етерно, така че да го оживи, тогава човекът вече не ще говори от себе си, а от божествения Дух. Тогава той става вестител на Божествеността и прокламира вътрешното Слово на Бога по собствена свободна воля. Така вътрешното Слово оживява в апостолите; така то разстла своето влияние навън от тях. Те обявиха огненото Слово и осъзнаваха своята роля като вестители на Божествеността.
Ето защо Светият Дух трептеше над тях във формата на огнени езици.
Те подготвят човечеството да приеме Логоса. Великият посветен Христос Исус предвождаше, Светият Дух следваше, оплодявайки астралните тела, така че те да узреят, за да направят своите етерни тела безсмъртни. След като веднъж това стане, тогава Христовият принцип ще бъде привлечен към човечеството. Това е, което посветените също така са имали предвид, когато те са казвали, нещо подобно както Хераклит казва: – Когато избягаш от земното/*5/, ще се възкачиш до свободния етер; с вяра в безсмъртието, ти ще станеш безсмъртен дух, освободен от смърт и от физическото. Всеки човек ще постигне тази точка в средата на 6-та коренна раса.
към текста >>
Великият посветен Христос Исус предвождаше,
Светия
т
Дух
следваше, оплодявайки астралните тела, така че те да узреят, за да направят своите етерни тела безсмъртни.
Тогава той става вестител на Божествеността и прокламира вътрешното Слово на Бога по собствена свободна воля. Така вътрешното Слово оживява в апостолите; така то разстла своето влияние навън от тях. Те обявиха огненото Слово и осъзнаваха своята роля като вестители на Божествеността. Ето защо Светият Дух трептеше над тях във формата на огнени езици. Те подготвят човечеството да приеме Логоса.
Великият посветен Христос Исус предвождаше, Светият Дух следваше, оплодявайки астралните тела, така че те да узреят, за да направят своите етерни тела безсмъртни.
След като веднъж това стане, тогава Христовият принцип ще бъде привлечен към човечеството. Това е, което посветените също така са имали предвид, когато те са казвали, нещо подобно както Хераклит казва: – Когато избягаш от земното/*5/, ще се възкачиш до свободния етер; с вяра в безсмъртието, ти ще станеш безсмъртен дух, освободен от смърт и от физическото. Всеки човек ще постигне тази точка в средата на 6-та коренна раса. Сега човекът все още е подвластен на смъртта, понеже неговото етерно тяло все още не е достигнало безсмъртие. Християнството съдържа тайната, как човек постепенно може да развие себе си до възкресение на етерното тяло.
към текста >>
Това е, което посветените също така са имали предвид, когато те са казвали, нещо подобно както Хераклит казва: – Когато избягаш от земното/*5/, ще се възкачиш до свободния етер; с вяра в безсмъртието, ти ще станеш безсмъртен
дух
, освободен от смърт и от физическото.
Те обявиха огненото Слово и осъзнаваха своята роля като вестители на Божествеността. Ето защо Светият Дух трептеше над тях във формата на огнени езици. Те подготвят човечеството да приеме Логоса. Великият посветен Христос Исус предвождаше, Светият Дух следваше, оплодявайки астралните тела, така че те да узреят, за да направят своите етерни тела безсмъртни. След като веднъж това стане, тогава Христовият принцип ще бъде привлечен към човечеството.
Това е, което посветените също така са имали предвид, когато те са казвали, нещо подобно както Хераклит казва: – Когато избягаш от земното/*5/, ще се възкачиш до свободния етер; с вяра в безсмъртието, ти ще станеш безсмъртен дух, освободен от смърт и от физическото.
Всеки човек ще постигне тази точка в средата на 6-та коренна раса. Сега човекът все още е подвластен на смъртта, понеже неговото етерно тяло все още не е достигнало безсмъртие. Християнството съдържа тайната, как човек постепенно може да развие себе си до възкресение на етерното тяло. Тук третият велик празник е свързан с другите два християнски празника. Аз исках веднъж да разгледам безкрайните дълбочини на празника Света Троица и да покажа, как човек постепенно развива живо осъзнаване за света около себе си и че той е сроден с всички неща, и с всичко, което се случва около него.
към текста >>
А наистина да се отпразнува един празник, означава да се съедини човек в
дух
а си с Космичния
Дух
.
Християнството съдържа тайната, как човек постепенно може да развие себе си до възкресение на етерното тяло. Тук третият велик празник е свързан с другите два християнски празника. Аз исках веднъж да разгледам безкрайните дълбочини на празника Света Троица и да покажа, как човек постепенно развива живо осъзнаване за света около себе си и че той е сроден с всички неща, и с всичко, което се случва около него. В имената на дните на седмицата вие ще откриете записано онова, което е станало около нас. Човек най-добре празнува Петдесятница, когато си изясни, какви дълбоки истини са вложени от мъдрите в този празник.
А наистина да се отпразнува един празник, означава да се съедини човек в духа си с Космичния Дух.
[1] предишни инкарнации на Земята б.кор. [2] кръг е равнозначно на жизнено състояние, виж схема в края на книгата б.кор. [3] състояние на формата. бел.кор.
към текста >>
16.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Наистина добре е известно, че
дух
овете не ходят, а според някои представи те се плъзгат.
Той застанал на показаното място, здраво стиснал светите реликви в ръка и зачакал да стане каквото ще. Онова, което видял, беше описано по следния начин: Подчертавам, че някои от компанията сметнаха че това е достойно да се обсъжда. Ложата била отворена – всъщност тя носела името "Ложа на Сатаната", макар че пред света имала друго име. Появила се една забележителна фигура. По древен обичай – как е знаел този обичай, той не обясни, – фигурата не ходела.
Наистина добре е известно, че духовете не ходят, а според някои представи те се плъзгат.
Тази забележителна фигура открила заседанието. Епископът по никакъв начин не искал да разкаже какво се случило след това – то било твърде ужасно, – ала той повикал цялата сила на реликвите и като шум от гръмотевица, който преминал през всички редове, прозвучал викът: Ние сме предадени! – и онзи, който открил сесията изчезнал. Накъсо казано, блестяща победа на епископската сила над онова, което е щяло да стане. И в тази компания това беше разисквано като съвсем сериозно нещо./*3/ От това вие можете да видите, че днес има хора, може би по-ерудирани от мнозина други мъже, добре известни, които въпреки това могат да смятат, че такова нещо може да се случи в Свободното масонство.
към текста >>
Йоановото масонство твърди, че висшите степени не са нищо друго освен глупости, основаващи се на човешката суетност, за която е удоволствие да има нещо специално, нещо
дух
овно аристократическо със своето изкачване от степен на степен и на гордостта от притежанието на 18-та, 20-та или още по-висша степен.
Извън тези занаятчии-масони има доста масони, които поддържат, че Йоановото масонство е само един продукт на упадъка на великата всемирна масонска идея. Те смятат, че би означавало отпадане от тази велика масонска идея, ако се твърди, че масонството обзема само три символични или Йоанови степени, докато същността, основното значение на Свободното масонство лежи в т. нар. висши степени, които най-добре са запазени в т. н. шотландски или възприет ритуал, в който в известна степен е консервирано онова, което се е наричало египетски ритуал, Мизраимски или Мемфиски ритуал./*7/ Така ние имаме две противоположни насоки: Йоановото масонство и масонството на висшите степен.
Йоановото масонство твърди, че висшите степени не са нищо друго освен глупости, основаващи се на човешката суетност, за която е удоволствие да има нещо специално, нещо духовно аристократическо със своето изкачване от степен на степен и на гордостта от притежанието на 18-та, 20-та или още по-висша степен.
И тъй вие вече се запознахте с много неща, които са подходящи да доведат до недоразумения. Свободното масонство с висшите степени може да бъде проследено до старите мистерии, до процедурите, които сме описали и ще опишем до възможната степен в нашата теософия; процедури, които са съществували от предвечни времена и все още съществуват днес и които са запазили висшето свръхсетивно знание за човечеството. Това достъпно за хората свръхсетивно знание, беше предадено на онези, които можеха да придобият възможност да влязат в тези мистерийни центрове като в тях са били развивани известни свръхсетивни сили, даващи им възможност да виждат в свръхсетивния свят. Тези предвечни мистерии – в нашето време те са станали нещо друго и за сега не желаем да говорим за това, – първоначално съдържаха кълновете за всички по-късни духовни култури. Онова, което се представяше в тези пра мистерии не беше това, което съставлява съвременната човешка култура.
към текста >>
Тези предвечни мистерии – в нашето време те са станали нещо друго и за сега не желаем да говорим за това, – първоначално съдържаха кълновете за всички по-късни
дух
овни култури.
Така ние имаме две противоположни насоки: Йоановото масонство и масонството на висшите степен. Йоановото масонство твърди, че висшите степени не са нищо друго освен глупости, основаващи се на човешката суетност, за която е удоволствие да има нещо специално, нещо духовно аристократическо със своето изкачване от степен на степен и на гордостта от притежанието на 18-та, 20-та или още по-висша степен. И тъй вие вече се запознахте с много неща, които са подходящи да доведат до недоразумения. Свободното масонство с висшите степени може да бъде проследено до старите мистерии, до процедурите, които сме описали и ще опишем до възможната степен в нашата теософия; процедури, които са съществували от предвечни времена и все още съществуват днес и които са запазили висшето свръхсетивно знание за човечеството. Това достъпно за хората свръхсетивно знание, беше предадено на онези, които можеха да придобият възможност да влязат в тези мистерийни центрове като в тях са били развивани известни свръхсетивни сили, даващи им възможност да виждат в свръхсетивния свят.
Тези предвечни мистерии – в нашето време те са станали нещо друго и за сега не желаем да говорим за това, – първоначално съдържаха кълновете за всички по-късни духовни култури.
Онова, което се представяше в тези пра мистерии не беше това, което съставлява съвременната човешка култура. Ако вие искате да разберете съвременната култура и да се задълбочите в нея, ще откриете, че тя се разделя на три области – областта на мъдростта, областта на красотата и областта на силата. Целият размах на духовната култура фактически се съдържа в тези три думи. Те са известни като трите опорни колони на човешката култура. Те са същото като тримата царе от Гьотевата приказка за "Зелената змия и красивата Лилия"/*8/ – златния цар, сребърният цар и бронзовият цар.
към текста >>
Целият размах на
дух
овната култура фактически се съдържа в тези три думи.
Свободното масонство с висшите степени може да бъде проследено до старите мистерии, до процедурите, които сме описали и ще опишем до възможната степен в нашата теософия; процедури, които са съществували от предвечни времена и все още съществуват днес и които са запазили висшето свръхсетивно знание за човечеството. Това достъпно за хората свръхсетивно знание, беше предадено на онези, които можеха да придобият възможност да влязат в тези мистерийни центрове като в тях са били развивани известни свръхсетивни сили, даващи им възможност да виждат в свръхсетивния свят. Тези предвечни мистерии – в нашето време те са станали нещо друго и за сега не желаем да говорим за това, – първоначално съдържаха кълновете за всички по-късни духовни култури. Онова, което се представяше в тези пра мистерии не беше това, което съставлява съвременната човешка култура. Ако вие искате да разберете съвременната култура и да се задълбочите в нея, ще откриете, че тя се разделя на три области – областта на мъдростта, областта на красотата и областта на силата.
Целият размах на духовната култура фактически се съдържа в тези три думи.
Те са известни като трите опорни колони на човешката култура. Те са същото като тримата царе от Гьотевата приказка за "Зелената змия и красивата Лилия"/*8/ – златния цар, сребърният цар и бронзовият цар. Това е свързано с наименованието на Свободното масонство като "Царското изкуство". Днес тези три културни области са отделени една от друга. Мъдростта по същност се съдържа в онова, което ние наричаме наука; красотата по същност е въплътена в онова, което ние наричаме изкуство; а онова, което в Свободното масонство се нарича сила се съдържа в регулирания и организиран социален живот на хората в държава.
към текста >>
То е изразено в дълбокозначителната легенда за
Светия
Граал/*12/, за този чародеен съд, за който се казва, че е дошъл от Далечния Изток и че има силата да подмладява хората, да довежда обратно към живот мъртвите и т. н.
" Тъй като всеки един трябваше да си каже: "Когато сме всред другите хора, никой не бива да разбере, че сме масони." Това предохранително правило, много съществено за онова време, се е запазило до нашето съвремие. Дали много масони знаят, какво се е имало предвид чрез това, е въпрос. Болшинството мислят, че това е някакъв вид устна формалност или го тълкуват в повече или по-малко остроумен смисъл. Бих искал да ви дам още безброй такива примери, които биха ви показали, как външните обстоятелства са довели до възприемането на практически правила, за които хората сега се опитват да открият някакво дълбоко символично обяснение. Но сега да поговорим за сърцевината на онова, което бе предприето през 12-то столетие.
То е изразено в дълбокозначителната легенда за Светия Граал/*12/, за този чародеен съд, за който се казва, че е дошъл от Далечния Изток и че има силата да подмладява хората, да довежда обратно към живот мъртвите и т. н.
И тъй, какво е Светият Граал – като масонски термин – и какво е онова, което се крие в основата на цялата легенда? Най-добре ще разберем какво лежи в основата на легендата, ако си припомним един символ на някои масонски общества, символ днес криворазбран по възможно най-грубия начин. Това е символ, взет от сексуалния живот. Абсолютната истина е, че точно това, което принадлежи към най-дълбоките тайни на Свободното масонство има символи, взети от сексуалния живот и че мнозина хора, които се опитват да тълкуват такива символи днес, следват само собствените си мръсни фантазии, когато те разбират тези символи в духовно нечист смисъл. Твърде вероятно е, че тълкуването на тези сексуални символи ще играе немалка роля в идващите времена, и че точно това в близко време ще покаже, опасното състояние, в което великите древни тайни на Свободното масонство са изпаднали днес и от друга страна, колко е необходимо понастоящем да се запази недокосната и свещена чистата благородна и дълбока основа на масонските символи.
към текста >>
И тъй, какво е
Светия
т Граал – като масонски термин – и какво е онова, което се крие в основата на цялата легенда?
Дали много масони знаят, какво се е имало предвид чрез това, е въпрос. Болшинството мислят, че това е някакъв вид устна формалност или го тълкуват в повече или по-малко остроумен смисъл. Бих искал да ви дам още безброй такива примери, които биха ви показали, как външните обстоятелства са довели до възприемането на практически правила, за които хората сега се опитват да открият някакво дълбоко символично обяснение. Но сега да поговорим за сърцевината на онова, което бе предприето през 12-то столетие. То е изразено в дълбокозначителната легенда за Светия Граал/*12/, за този чародеен съд, за който се казва, че е дошъл от Далечния Изток и че има силата да подмладява хората, да довежда обратно към живот мъртвите и т. н.
И тъй, какво е Светият Граал – като масонски термин – и какво е онова, което се крие в основата на цялата легенда?
Най-добре ще разберем какво лежи в основата на легендата, ако си припомним един символ на някои масонски общества, символ днес криворазбран по възможно най-грубия начин. Това е символ, взет от сексуалния живот. Абсолютната истина е, че точно това, което принадлежи към най-дълбоките тайни на Свободното масонство има символи, взети от сексуалния живот и че мнозина хора, които се опитват да тълкуват такива символи днес, следват само собствените си мръсни фантазии, когато те разбират тези символи в духовно нечист смисъл. Твърде вероятно е, че тълкуването на тези сексуални символи ще играе немалка роля в идващите времена, и че точно това в близко време ще покаже, опасното състояние, в което великите древни тайни на Свободното масонство са изпаднали днес и от друга страна, колко е необходимо понастоящем да се запази недокосната и свещена чистата благородна и дълбока основа на масонските символи. Онези от вас, които на Общото събрание са чули моята последна лекция/*13/ знаят, че истинското първоначално значение на тези символи е свързано с причината, която доскоро не позволяваше на жени да стават свободни масони и защо доскоро по тези въпроси се говореше отделно на мъжете и на жените.
към текста >>
Абсолютната истина е, че точно това, което принадлежи към най-дълбоките тайни на Свободното масонство има символи, взети от сексуалния живот и че мнозина хора, които се опитват да тълкуват такива символи днес, следват само собствените си мръсни фантазии, когато те разбират тези символи в
дух
овно нечист смисъл.
Но сега да поговорим за сърцевината на онова, което бе предприето през 12-то столетие. То е изразено в дълбокозначителната легенда за Светия Граал/*12/, за този чародеен съд, за който се казва, че е дошъл от Далечния Изток и че има силата да подмладява хората, да довежда обратно към живот мъртвите и т. н. И тъй, какво е Светият Граал – като масонски термин – и какво е онова, което се крие в основата на цялата легенда? Най-добре ще разберем какво лежи в основата на легендата, ако си припомним един символ на някои масонски общества, символ днес криворазбран по възможно най-грубия начин. Това е символ, взет от сексуалния живот.
Абсолютната истина е, че точно това, което принадлежи към най-дълбоките тайни на Свободното масонство има символи, взети от сексуалния живот и че мнозина хора, които се опитват да тълкуват такива символи днес, следват само собствените си мръсни фантазии, когато те разбират тези символи в духовно нечист смисъл.
Твърде вероятно е, че тълкуването на тези сексуални символи ще играе немалка роля в идващите времена, и че точно това в близко време ще покаже, опасното състояние, в което великите древни тайни на Свободното масонство са изпаднали днес и от друга страна, колко е необходимо понастоящем да се запази недокосната и свещена чистата благородна и дълбока основа на масонските символи. Онези от вас, които на Общото събрание са чули моята последна лекция/*13/ знаят, че истинското първоначално значение на тези символи е свързано с причината, която доскоро не позволяваше на жени да стават свободни масони и защо доскоро по тези въпроси се говореше отделно на мъжете и на жените. От друга страна вие също знаете, че тези символи са свързани – и аз специално подчертавам това, – с двата велики потока, протичащи през целия свят и издигащи се до най-висшата духовна област; които потоци ние срещаме като закон за полярността също и в силата на мъжкото и женското естество./*14/ Вътре в тази култура, която ние ще разглеждаме, свещеническият принцип е изразен в масонска терминология, като женски принцип в духовната област – в онази духовна област, която е най-тясно свързана с културната еволюция. Господството на свещениците, жреците е изразено чрез женския принцип. От друга страна, мъжкият принцип е всичко онова, което се противопоставя на това свещеническо господство, обаче по такъв начин, че този опонент не по-малко трябва да се счита като представител на най-свещения, най-благородния, най-великия и най-духовния принцип в света.
към текста >>
От друга страна вие също знаете, че тези символи са свързани – и аз специално подчертавам това, – с двата велики потока, протичащи през целия свят и издигащи се до най-висшата
дух
овна област; които потоци ние срещаме като закон за полярността също и в силата на мъжкото и женското естество./*14/ Вътре в тази култура, която ние ще разглеждаме, свещеническият принцип е изразен в масонска терминология, като женски принцип в
дух
овната област – в онази
дух
овна област, която е най-тясно свързана с културната еволюция.
Най-добре ще разберем какво лежи в основата на легендата, ако си припомним един символ на някои масонски общества, символ днес криворазбран по възможно най-грубия начин. Това е символ, взет от сексуалния живот. Абсолютната истина е, че точно това, което принадлежи към най-дълбоките тайни на Свободното масонство има символи, взети от сексуалния живот и че мнозина хора, които се опитват да тълкуват такива символи днес, следват само собствените си мръсни фантазии, когато те разбират тези символи в духовно нечист смисъл. Твърде вероятно е, че тълкуването на тези сексуални символи ще играе немалка роля в идващите времена, и че точно това в близко време ще покаже, опасното състояние, в което великите древни тайни на Свободното масонство са изпаднали днес и от друга страна, колко е необходимо понастоящем да се запази недокосната и свещена чистата благородна и дълбока основа на масонските символи. Онези от вас, които на Общото събрание са чули моята последна лекция/*13/ знаят, че истинското първоначално значение на тези символи е свързано с причината, която доскоро не позволяваше на жени да стават свободни масони и защо доскоро по тези въпроси се говореше отделно на мъжете и на жените.
От друга страна вие също знаете, че тези символи са свързани – и аз специално подчертавам това, – с двата велики потока, протичащи през целия свят и издигащи се до най-висшата духовна област; които потоци ние срещаме като закон за полярността също и в силата на мъжкото и женското естество./*14/ Вътре в тази култура, която ние ще разглеждаме, свещеническият принцип е изразен в масонска терминология, като женски принцип в духовната област – в онази духовна област, която е най-тясно свързана с културната еволюция.
Господството на свещениците, жреците е изразено чрез женския принцип. От друга страна, мъжкият принцип е всичко онова, което се противопоставя на това свещеническо господство, обаче по такъв начин, че този опонент не по-малко трябва да се счита като представител на най-свещения, най-благородния, най-великия и най-духовния принцип в света. И така има два потока, с които трябва да боравим: Един женски и един мъжки поток. Свободните масони възприемат Авел като представляващ женския поток, Каин – мъжкия. Тук идваме до основната мисъл на Свободното масонство, която наистина е стара, много стара.
към текста >>
От друга страна, мъжкият принцип е всичко онова, което се противопоставя на това свещеническо господство, обаче по такъв начин, че този опонент не по-малко трябва да се счита като представител на най-свещения, най-благородния, най-великия и най-
дух
овния принцип в света.
Абсолютната истина е, че точно това, което принадлежи към най-дълбоките тайни на Свободното масонство има символи, взети от сексуалния живот и че мнозина хора, които се опитват да тълкуват такива символи днес, следват само собствените си мръсни фантазии, когато те разбират тези символи в духовно нечист смисъл. Твърде вероятно е, че тълкуването на тези сексуални символи ще играе немалка роля в идващите времена, и че точно това в близко време ще покаже, опасното състояние, в което великите древни тайни на Свободното масонство са изпаднали днес и от друга страна, колко е необходимо понастоящем да се запази недокосната и свещена чистата благородна и дълбока основа на масонските символи. Онези от вас, които на Общото събрание са чули моята последна лекция/*13/ знаят, че истинското първоначално значение на тези символи е свързано с причината, която доскоро не позволяваше на жени да стават свободни масони и защо доскоро по тези въпроси се говореше отделно на мъжете и на жените. От друга страна вие също знаете, че тези символи са свързани – и аз специално подчертавам това, – с двата велики потока, протичащи през целия свят и издигащи се до най-висшата духовна област; които потоци ние срещаме като закон за полярността също и в силата на мъжкото и женското естество./*14/ Вътре в тази култура, която ние ще разглеждаме, свещеническият принцип е изразен в масонска терминология, като женски принцип в духовната област – в онази духовна област, която е най-тясно свързана с културната еволюция. Господството на свещениците, жреците е изразено чрез женския принцип.
От друга страна, мъжкият принцип е всичко онова, което се противопоставя на това свещеническо господство, обаче по такъв начин, че този опонент не по-малко трябва да се счита като представител на най-свещения, най-благородния, най-великия и най-духовния принцип в света.
И така има два потока, с които трябва да боравим: Един женски и един мъжки поток. Свободните масони възприемат Авел като представляващ женския поток, Каин – мъжкия. Тук идваме до основната мисъл на Свободното масонство, която наистина е стара, много стара. Свободното масонство се развива в древни времена като опонент на свещеническата култура. Сега обаче, по правилен начин трябва да ни стане ясно, какво трябва да се разбира под свещеническа култура.
към текста >>
Той жертва това, за което е необходимо човешко умение, знание и мъдрост, което трябва да се обхване с разбиране, където на човека трябва да му е ясно какво прави той самият, каквото се основава в
дух
овен смисъл върху свободата на човека да решава нещата за себе си.
Човешкото същество там е истински продуктивно, ала онова, което се проявява в тази продуктивна сила, няма нищо общо с човешкото изкуство, с човешкото знание и нищо общо с човешкото творчество; от него е изключено всичко, което се изразява в трите колони на "царското изкуство". Когато някои масони представят тези сексуални символи пред човечеството, те искат да кажат: – В този символ човешката природа се изразява не както човекът я е направил, а както тя е била дадена от боговете. Това се изразява чрез Авел, ловеца и овчаря, който жертва жертвеното животно, жертвеното агне, чрез което предлага онова, за което самият той не е направил нищо, за да го произведе, което съществува независимо от него. От друга страна, какво жертва Каин? Той принася в жертва онова, което е придобил чрез собствения си труд, онова, което той е спечелил от плодовете на Земята като обработва почвата.
Той жертва това, за което е необходимо човешко умение, знание и мъдрост, което трябва да се обхване с разбиране, където на човека трябва да му е ясно какво прави той самият, каквото се основава в духовен смисъл върху свободата на човека да решава нещата за себе си.
Това трябваше да бъде платено с вината, като най-напред се убие дареното от природата или от божествените сили, така както Каин уби Авел. Пътят към свободата минава през вината. Всяко нещо, което е родено в света – върху което човекът в най-добрия случай може да действа само по вторичен начин, – всичко дадено на човека чрез божествените сили, всичко, което съществува, без да е необходимо той да работи върху него непрестанно; всичко това ни е дадено първоначално в царствата на природата, над които ние нямаме никаква власт – растителното, животинското и човешкото царство, чиито сили са изолирани от каквото и да е човешко участие, доколкото в тези царства се включва физическото възпроизвеждане. Всички възпроизводителни сили в тези царства, са ни дадени от природата. Доколкото ние взимаме живото за наша употреба, доколкото ние правим наше място за живеене от света, който се изгражда от живото, – жертваме жертвеното животно, както Авел принася в жертва дареното му животно.
към текста >>
Чрез изкуството човешкият
дух
също така се излива в безжизнената материя и отново резултатът е одушевяване, побеждаване/*16/ на неодушевеното, което се намира в природата.
Така човешката мъдрост е трансформирала Земята. Това се е възприемало като същинската мисия на свободния, на съграждащия човек на Земята. Чрез най-разнообразните инструменти човешките сили управлявани от човешката мъдрост постепенно са преобразували минералния свят от прастари времена до настоящето, когато без механични средства те могат да влияят до най-далечните пространства. И това е първата колона, колоната на мъдростта. Малко по-късно ние виждаме да се поставя втората колона, колоната на красотата, на изкуството.
Чрез изкуството човешкият дух също така се излива в безжизнената материя и отново резултатът е одушевяване, побеждаване/*16/ на неодушевеното, което се намира в природата.
Опитайте се за момент да си представите как постепенно преминавайки в изкуство, мъдростта майстори в безжизнената природа и вие ще видите, как онова, което съществува без човешко участие, къс по къс бива преоформено от самия човек Представете си, ако искате и по фантастичен начин, момента, когато цялата Земя ще бъде преобразена от човешка ръка, като цялата Земя стане едно изпълнено с мъдрост и излъчващо красота творение на изкуството, изградено от човешка ръка и замислено от човешка мъдрост! Това може да изглежда фантастично, ала то е повече от това. Тъй като целта на човешката мисия на Земята е художествено да преобрази планетата. Това откривате изразено във втората колона – колоната на красотата. Към това като трета колона вие можете да прибавите преоформянето на живота в човешкия род в национален и държавен живот и вие ще имате разпространяването на човешкия дух в света.
към текста >>
Към това като трета колона вие можете да прибавите преоформянето на живота в човешкия род в национален и държавен живот и вие ще имате разпространяването на човешкия
дух
в света.
Чрез изкуството човешкият дух също така се излива в безжизнената материя и отново резултатът е одушевяване, побеждаване/*16/ на неодушевеното, което се намира в природата. Опитайте се за момент да си представите как постепенно преминавайки в изкуство, мъдростта майстори в безжизнената природа и вие ще видите, как онова, което съществува без човешко участие, къс по къс бива преоформено от самия човек Представете си, ако искате и по фантастичен начин, момента, когато цялата Земя ще бъде преобразена от човешка ръка, като цялата Земя стане едно изпълнено с мъдрост и излъчващо красота творение на изкуството, изградено от човешка ръка и замислено от човешка мъдрост! Това може да изглежда фантастично, ала то е повече от това. Тъй като целта на човешката мисия на Земята е художествено да преобрази планетата. Това откривате изразено във втората колона – колоната на красотата.
Към това като трета колона вие можете да прибавите преоформянето на живота в човешкия род в национален и държавен живот и вие ще имате разпространяването на човешкия дух в света.
Вие имате това също тук, в областта на безжизненото. Затова когато са гледали назад към древната мъдрост, средновековните хора от 12-то столетие са си казвали, че мъдростта на изминалите времена се е запазила в мраморни паметници, докато съвременната мъдрост още почива в човешкото сърце. Тя се е проявявала чрез човека на изкуството и чрез труда на неговите ръце става произведение на изкуството. Каквото човекът на изкуството чувства, той отпечатва в безформената материя, издялва го от мъртвия камък. В мъртвия камък тогава не живее, но се изявява душевната същност на човека.
към текста >>
Доколкото не става въпрос за това, което е растителна, животинска или човешка сила – винаги имате работа със собствения
дух
на човека.
Каквото човекът на изкуството чувства, той отпечатва в безформената материя, издялва го от мъртвия камък. В мъртвия камък тогава не живее, но се изявява душевната същност на човека. Всичко в изкуството е посветено на тази мисия. Все едно дали скулпторът издялва мрамора, или художникът подрежда цветове, светлини и сенки; това винаги е овладяване на неживата неорганична природа. А също и държавникът дава структура на природата../*17/.
Доколкото не става въпрос за това, което е растителна, животинска или човешка сила – винаги имате работа със собствения дух на човека.
Така средновековният мислител на 12-то столетие е поглеждал назад към окултната мъдрост на древните халдейци, към гръцкото изкуство и красота, към силата в концепцията за държавата в Римската империя. Това са трите велики колони в световната история – мъдрост, красота и сила. Гьоте ги изобразява в неговата приказка, като тримата царе – окултната мъдрост в златния цар, красотата както в Гърция в сребърния цар, а в бронзовия цар силата, която намира своят световноисторически израз в римското понятие за държавата, което след това бе възприето в организацията на християнската църква. И Средновековието с неговия хаос/*18/, произтичащ от сблъсъка на преселващите се народи и с техните смесени стилове, се отразяза в зле оформения смесен цар, направен от злато, сребро и бронз. В него е разбъркано това, което е било разпределено в различните древни култури.
към текста >>
Всички онези, които през Средните векове приеха за свой символ
Светия
Граал, си поставиха за цел използването на човешките сили, за да се доведат тези отделни сили до по-висша степен на развитие.
Това са трите велики колони в световната история – мъдрост, красота и сила. Гьоте ги изобразява в неговата приказка, като тримата царе – окултната мъдрост в златния цар, красотата както в Гърция в сребърния цар, а в бронзовия цар силата, която намира своят световноисторически израз в римското понятие за държавата, което след това бе възприето в организацията на християнската църква. И Средновековието с неговия хаос/*18/, произтичащ от сблъсъка на преселващите се народи и с техните смесени стилове, се отразяза в зле оформения смесен цар, направен от злато, сребро и бронз. В него е разбъркано това, което е било разпределено в различните древни култури. Едва по-късно, отделните сили трябва отново да се развият от този хаос до едно по-високо ниво.
Всички онези, които през Средните векове приеха за свой символ Светия Граал, си поставиха за цел използването на човешките сили, за да се доведат тези отделни сили до по-висша степен на развитие.
Светият Граал трябваше да бъде нещо ново по същност, макар че по своя символизъм той е тясно свързан със символите на една много древна мистична традиция. Какво всъщност е Светият Граал? За онези, които правилно разбират тази легенда, тя означава – което може дори да бъде доказано чрез литературни средства/*19/ – следното: Досега човекът е овладял само неодушевеното в природата. Преобразуването на живите сили, преобразуването на онова, което покълва и расте в растенията, на онова, което се проявява в животинското и в човешкото възпроизвеждане – лежи извън неговата власт. Човекът не бива да се докосва до тези тайнствени сили на природата.
към текста >>
Светия
т Граал трябваше да бъде нещо ново по същност, макар че по своя символизъм той е тясно свързан със символите на една много древна мистична традиция.
Гьоте ги изобразява в неговата приказка, като тримата царе – окултната мъдрост в златния цар, красотата както в Гърция в сребърния цар, а в бронзовия цар силата, която намира своят световноисторически израз в римското понятие за държавата, което след това бе възприето в организацията на християнската църква. И Средновековието с неговия хаос/*18/, произтичащ от сблъсъка на преселващите се народи и с техните смесени стилове, се отразяза в зле оформения смесен цар, направен от злато, сребро и бронз. В него е разбъркано това, което е било разпределено в различните древни култури. Едва по-късно, отделните сили трябва отново да се развият от този хаос до едно по-високо ниво. Всички онези, които през Средните векове приеха за свой символ Светия Граал, си поставиха за цел използването на човешките сили, за да се доведат тези отделни сили до по-висша степен на развитие.
Светият Граал трябваше да бъде нещо ново по същност, макар че по своя символизъм той е тясно свързан със символите на една много древна мистична традиция.
Какво всъщност е Светият Граал? За онези, които правилно разбират тази легенда, тя означава – което може дори да бъде доказано чрез литературни средства/*19/ – следното: Досега човекът е овладял само неодушевеното в природата. Преобразуването на живите сили, преобразуването на онова, което покълва и расте в растенията, на онова, което се проявява в животинското и в човешкото възпроизвеждане – лежи извън неговата власт. Човекът не бива да се докосва до тези тайнствени сили на природата. Там той не може да се намесва.
към текста >>
Какво всъщност е
Светия
т Граал?
И Средновековието с неговия хаос/*18/, произтичащ от сблъсъка на преселващите се народи и с техните смесени стилове, се отразяза в зле оформения смесен цар, направен от злато, сребро и бронз. В него е разбъркано това, което е било разпределено в различните древни култури. Едва по-късно, отделните сили трябва отново да се развият от този хаос до едно по-високо ниво. Всички онези, които през Средните векове приеха за свой символ Светия Граал, си поставиха за цел използването на човешките сили, за да се доведат тези отделни сили до по-висша степен на развитие. Светият Граал трябваше да бъде нещо ново по същност, макар че по своя символизъм той е тясно свързан със символите на една много древна мистична традиция.
Какво всъщност е Светият Граал?
За онези, които правилно разбират тази легенда, тя означава – което може дори да бъде доказано чрез литературни средства/*19/ – следното: Досега човекът е овладял само неодушевеното в природата. Преобразуването на живите сили, преобразуването на онова, което покълва и расте в растенията, на онова, което се проявява в животинското и в човешкото възпроизвеждане – лежи извън неговата власт. Човекът не бива да се докосва до тези тайнствени сили на природата. Там той не може да се намесва. Онова, което е резултат от тези сили не може напълно да бъде разбрано от човека.
към текста >>
И тази насока е обозначавана чрез символа на
Светия
Граал – силата на саможертвата.
В бъдеще човек ще достигне до едно ниво, когато ще може да разбира и това. Както е истина, че човекът е спечелил господство над неодушевената природа, овладял е земното притегляне чрез терзия и отвес, и направляващите сили на природата с помощта на геометрията и механиката; по същия начин в бъдеще чрез самия себе си човекът ще овладее онова, което получава днес само като дар от природата или от божествените сили – именно живото. Когато в миналото Авел принесе в жертва онова, което му е било дадено от божествената ръка, той жертва от областта на живото само онова, което бе получил от природата. Каин напротив, беше принесъл в жертва нещо, което самият той бе спечелил от Земята чрез собствения си труд, като плодове на усилието си/*20/. Ето защо по това време /в Средните векове/, бе въведена една съществена нова насока в Свободното масонство.
И тази насока е обозначавана чрез символа на Светия Граал – силата на саможертвата.
Често съм казвал, че хармонията в човешките отношения не се постига, като бъде проповядвана, а като бъде създавана. Където се събуждат истински сили в човешката природа, изчезва враждата. Понятието за множество и малцинство са безсмислени в онова, което изразяват масонските символи. Тук не може да има никакъв спор, тъй като въпросът се състои само в "можене" или "не можене". Никакво мнозинство не може да реши, дали човек би трябвало да използва терзията и отвеса; това решават фактите.
към текста >>
Така връзката между свободните масони е безспорна и без съмнение е връзка на братство, което в най-широк смисъл се опира на общото между хората в нео
дух
отворената природа.
Понятието за множество и малцинство са безсмислени в онова, което изразяват масонските символи. Тук не може да има никакъв спор, тъй като въпросът се състои само в "можене" или "не можене". Никакво мнозинство не може да реши, дали човек би трябвало да използва терзията и отвеса; това решават фактите. По този въпрос, всички хора са братя, там те се обединяват. По този въпрос не може да има спор, когато всеки върви по пътя на обективността, пътят, който води до придобиването на по-висши сили.
Така връзката между свободните масони е безспорна и без съмнение е връзка на братство, което в най-широк смисъл се опира на общото между хората в неодухотворената природа.
Но не всички сили се намират в неживата природа. Някои неща, които някога са били там, са изчезнали, защото в цикъла на природата, в който ние сме сега и който наричаме Земя, материалното познание стои на преден план, докато интуитивното е било загубено. Бих искал да посоча само един случай – в архитектурата способността да се планира една наистина акустична сграда е напълно загубена. Обаче в миналото това изкуство беше разбирано. Който изгражда една сграда само външно, никога не ще създаде една акустика.
към текста >>
Макар че нашата епоха не е напреднала дотам, че да е в състояние да владее външната жива природа, макар че онази културна епоха, в която живите и даващи живота сили ще бъдат овладени, все още не е дошла, въпреки това вече съществува подготвителната школа за това, която беше основана от движението, наречено ложата на
Светия
Граал.
Бих искал да посоча само един случай – в архитектурата способността да се планира една наистина акустична сграда е напълно загубена. Обаче в миналото това изкуство беше разбирано. Който изгражда една сграда само външно, никога не ще създаде една акустика. Който обаче мисли интуитивно, с мислите си е вкоренен в по-висши области, ще бъде в състояние да постигне една акустична сграда. Онези, които знаят това, знаят също, че така както човекът вече владее земното привличане, светлината и електричеството в неодушевената природа, в бъдеще ще владее и онези сили във външната природа, над които понастоящем няма никакъв контрол.
Макар че нашата епоха не е напреднала дотам, че да е в състояние да владее външната жива природа, макар че онази културна епоха, в която живите и даващи живота сили ще бъдат овладени, все още не е дошла, въпреки това вече съществува подготвителната школа за това, която беше основана от движението, наречено ложата на Светия Граал.
Ще дойде обаче времето – и това ще бъде точно определена точка във времето, – когато човечеството, отклонявайки се от своята настояща тенденция, ще види, че относно по-дълбоки вътрешни душевни сили не може да взима решения чрез гласуване на множеството; че не е възможно да се гласува относно обширната област на любовта, относно онова, което човек чувства или усеща. Тази сила, която е обща за цялото човечество, която в интелектуалното се изразява в онова всеобхващащото единство, за което не може да има никакъв спор, се нарича Манас. И когато хората ще са напреднали дотам, че те да бъдат единни не само в своя интелект, а също и в своите възприятия и чувства, да са в хармония в най-вътрешния си душевен живот, дотолкова, че да са единни в онова, което е благородно и добро, с обич да се обединяват в обективните неща, в общото, по същия начин, по който те се съгласяват без кавга, че две по две прави четири и три по три девет, тогава ще настане времето, когато хората ще могат също така да владеят и живото. Единство, обективно съгласие във възприятие и чувство, един наистина излят върху човечеството обективен живот в любов, това е условието за овладяване на живото. Онези, които основаха движението на Светия Граал в 12-и век, казаха, че това владеене на живата природа някога го е имало, било е на разположение на боговете, които създадоха Космоса и слязоха на Земята, за да дадат на човека зародишната способност на същите божествени сили, които те самите притежаваха; така че човек вече е на път да стане един бог, защото в своето вътрешно същество има нещо, което се стреми нагоре към мястото, където някога са стояли боговете.
към текста >>
Онези, които основаха движението на
Светия
Граал в 12-и век, казаха, че това владеене на живата природа някога го е имало, било е на разположение на боговете, които създадоха Космоса и слязоха на Земята, за да дадат на човека зародишната способност на същите божествени сили, които те самите притежаваха; така че човек вече е на път да стане един бог, защото в своето вътрешно същество има нещо, което се стреми нагоре към мястото, където някога са стояли боговете.
Макар че нашата епоха не е напреднала дотам, че да е в състояние да владее външната жива природа, макар че онази културна епоха, в която живите и даващи живота сили ще бъдат овладени, все още не е дошла, въпреки това вече съществува подготвителната школа за това, която беше основана от движението, наречено ложата на Светия Граал. Ще дойде обаче времето – и това ще бъде точно определена точка във времето, – когато човечеството, отклонявайки се от своята настояща тенденция, ще види, че относно по-дълбоки вътрешни душевни сили не може да взима решения чрез гласуване на множеството; че не е възможно да се гласува относно обширната област на любовта, относно онова, което човек чувства или усеща. Тази сила, която е обща за цялото човечество, която в интелектуалното се изразява в онова всеобхващащото единство, за което не може да има никакъв спор, се нарича Манас. И когато хората ще са напреднали дотам, че те да бъдат единни не само в своя интелект, а също и в своите възприятия и чувства, да са в хармония в най-вътрешния си душевен живот, дотолкова, че да са единни в онова, което е благородно и добро, с обич да се обединяват в обективните неща, в общото, по същия начин, по който те се съгласяват без кавга, че две по две прави четири и три по три девет, тогава ще настане времето, когато хората ще могат също така да владеят и живото. Единство, обективно съгласие във възприятие и чувство, един наистина излят върху човечеството обективен живот в любов, това е условието за овладяване на живото.
Онези, които основаха движението на Светия Граал в 12-и век, казаха, че това владеене на живата природа някога го е имало, било е на разположение на боговете, които създадоха Космоса и слязоха на Земята, за да дадат на човека зародишната способност на същите божествени сили, които те самите притежаваха; така че човек вече е на път да стане един бог, защото в своето вътрешно същество има нещо, което се стреми нагоре към мястото, където някога са стояли боговете.
Днес разбирането, интелектът е преобладаващата сила; в бъдеще тази сила ще бъде любовта /Будхи, Buddhi/, а във още по-далечно бъдеще човекът ще достигне до степента Атма. Този обединена сила /сила на общностна/*21/, която дава на човека власт над онова, което се символизира от кръста, е изразена – що се отнася до използването на силата от боговете – чрез един символ, именно чрез един триъгълник сочещ надолу със своя връх,. А доколкото тази сила се изразява в човешката природа, как в зародиш тя се стреми нагоре към божествената сила, тя се символизира чрез един триъгълник, чийто върх сочи нагоре. Боговете са се отдръпнали от човешката природа и са се отдалечили от човека; ала те са оставили в него триъгълника, който ще се развие по-нататък. Този триъгълник е също символ на Светия Граал.
към текста >>
Този триъгълник е също символ на
Светия
Граал.
Онези, които основаха движението на Светия Граал в 12-и век, казаха, че това владеене на живата природа някога го е имало, било е на разположение на боговете, които създадоха Космоса и слязоха на Земята, за да дадат на човека зародишната способност на същите божествени сили, които те самите притежаваха; така че човек вече е на път да стане един бог, защото в своето вътрешно същество има нещо, което се стреми нагоре към мястото, където някога са стояли боговете. Днес разбирането, интелектът е преобладаващата сила; в бъдеще тази сила ще бъде любовта /Будхи, Buddhi/, а във още по-далечно бъдеще човекът ще достигне до степента Атма. Този обединена сила /сила на общностна/*21/, която дава на човека власт над онова, което се символизира от кръста, е изразена – що се отнася до използването на силата от боговете – чрез един символ, именно чрез един триъгълник сочещ надолу със своя връх,. А доколкото тази сила се изразява в човешката природа, как в зародиш тя се стреми нагоре към божествената сила, тя се символизира чрез един триъгълник, чийто върх сочи нагоре. Боговете са се отдръпнали от човешката природа и са се отдалечили от човека; ала те са оставили в него триъгълника, който ще се развие по-нататък.
Този триъгълник е също символ на Светия Граал.
Средновековният окултист е изразил символа на Граала – символа на събуждане на майсторството в живота – във формата на триъгълник. Всичко това не се нуждае от обществена църква със замръзнала организация, макар че и тя също може да даде нещо на индивидуалната душа; но ако всички души започнат да звучат заедно, силата на Светия Граал ще бъде събудена във всеки индивид. Всеки, който иска да събуди в себе си силата на Граала, не ще спечели нищо, ако се обърне към официалната църква, там да му кажат нещо. Всъщност той трябва да събуди тази сила у себе си, без да задава много въпроси. Човекът започва от смътното съзнание и напредва през съмнението до силата.
към текста >>
Всичко това не се нуждае от обществена църква със замръзнала организация, макар че и тя също може да даде нещо на индивидуалната душа; но ако всички души започнат да звучат заедно, силата на
Светия
Граал ще бъде събудена във всеки индивид.
Този обединена сила /сила на общностна/*21/, която дава на човека власт над онова, което се символизира от кръста, е изразена – що се отнася до използването на силата от боговете – чрез един символ, именно чрез един триъгълник сочещ надолу със своя връх,. А доколкото тази сила се изразява в човешката природа, как в зародиш тя се стреми нагоре към божествената сила, тя се символизира чрез един триъгълник, чийто върх сочи нагоре. Боговете са се отдръпнали от човешката природа и са се отдалечили от човека; ала те са оставили в него триъгълника, който ще се развие по-нататък. Този триъгълник е също символ на Светия Граал. Средновековният окултист е изразил символа на Граала – символа на събуждане на майсторството в живота – във формата на триъгълник.
Всичко това не се нуждае от обществена църква със замръзнала организация, макар че и тя също може да даде нещо на индивидуалната душа; но ако всички души започнат да звучат заедно, силата на Светия Граал ще бъде събудена във всеки индивид.
Всеки, който иска да събуди в себе си силата на Граала, не ще спечели нищо, ако се обърне към официалната църква, там да му кажат нещо. Всъщност той трябва да събуди тази сила у себе си, без да задава много въпроси. Човекът започва от смътното съзнание и напредва през съмнението до силата. Това странстване на душата е изразено в лицето на Парсифал, който търси Светия Граал. Това е едно от множеството дълбоки значения на фигурата на Парсифал.
към текста >>
Това странстване на душата е изразено в лицето на Парсифал, който търси
Светия
Граал.
Средновековният окултист е изразил символа на Граала – символа на събуждане на майсторството в живота – във формата на триъгълник. Всичко това не се нуждае от обществена църква със замръзнала организация, макар че и тя също може да даде нещо на индивидуалната душа; но ако всички души започнат да звучат заедно, силата на Светия Граал ще бъде събудена във всеки индивид. Всеки, който иска да събуди в себе си силата на Граала, не ще спечели нищо, ако се обърне към официалната църква, там да му кажат нещо. Всъщност той трябва да събуди тази сила у себе си, без да задава много въпроси. Човекът започва от смътното съзнание и напредва през съмнението до силата.
Това странстване на душата е изразено в лицето на Парсифал, който търси Светия Граал.
Това е едно от множеството дълбоки значения на фигурата на Парсифал. Какво ползва моето знание, ако някое юридическо тяло, чрез своя официален представител прокламира истината на математиката? Ако аз искам да се науча да разбирам математиката, трябва да уча и самият аз да придобия разбиране за нея. И от каква полза би било, ако едно юридическо тяло притежава властта над кръста? /*23/. Искам ли да използвам силата на кръста, овладяването на онова, което е живо, то аз трябва да го постигна сам за себе си.
към текста >>
Онова, което прояви себе си за първи път в Реформацията, беше вече вложено в символа на
Светия
Граал.
И от каква полза би било, ако едно юридическо тяло притежава властта над кръста? /*23/. Искам ли да използвам силата на кръста, овладяването на онова, което е живо, то аз трябва да го постигна сам за себе си. Никой не може да ми го каже, или да ми го съобщи с думи; най-многото, може да ми покаже светещия символ на Граала, ала това не може да бъде изказано в една интелектуална формула. Първото прилагане на този средновековен окултизъм следователно е онова, което се появи в много различни движения в Европа: стремежът към индивидуалност в религията, бягството от твърдата единна структура на църковната организация. Вие ясно можете да схванете, до каква степен тази склонност е подчертана в "Парсифал" на Волфрам фон Ешенбах/*24/.
Онова, което прояви себе си за първи път в Реформацията, беше вече вложено в символа на Светия Граал.
Онзи, който има чувство за великото значение, което застава пред нас в този символизъм, ще разбере неговата велика и дълбока културна стойност. Великите неща на света не се раждат в шум и бъркотия, а в интимност и тишина. Човекът не върви напред в своето развитие чрез шума на топовете, а чрез силата на онова, което се ражда в интимността на такива тайни братства, чрез силата на онова, което е изразено в такива обхващащи целия свят символи, които вдъхновяват човечеството. От безброй извори е потекло в сърцата на хората това, което са мислили посветените в мистериите на Светия Граал в средата на ХІІ столетие; които трябваше да се крият от света под псевдоними, но които всъщност бяха квасът, подготвящ културата на последните 400 години. Пазителите на великите тайни и на онези сили, които постоянно влияят върху човешкото развитие живеят в окултни братства.
към текста >>
От безброй извори е потекло в сърцата на хората това, което са мислили посветените в мистериите на
Светия
Граал в средата на ХІІ столетие; които трябваше да се крият от света под псевдоними, но които всъщност бяха квасът, подготвящ културата на последните 400 години.
Вие ясно можете да схванете, до каква степен тази склонност е подчертана в "Парсифал" на Волфрам фон Ешенбах/*24/. Онова, което прояви себе си за първи път в Реформацията, беше вече вложено в символа на Светия Граал. Онзи, който има чувство за великото значение, което застава пред нас в този символизъм, ще разбере неговата велика и дълбока културна стойност. Великите неща на света не се раждат в шум и бъркотия, а в интимност и тишина. Човекът не върви напред в своето развитие чрез шума на топовете, а чрез силата на онова, което се ражда в интимността на такива тайни братства, чрез силата на онова, което е изразено в такива обхващащи целия свят символи, които вдъхновяват човечеството.
От безброй извори е потекло в сърцата на хората това, което са мислили посветените в мистериите на Светия Граал в средата на ХІІ столетие; които трябваше да се крият от света под псевдоними, но които всъщност бяха квасът, подготвящ културата на последните 400 години.
Пазителите на великите тайни и на онези сили, които постоянно влияят върху човешкото развитие живеят в окултни братства. Аз мога само да загатна какво става там, защото нещата отиват много надълбоко в окултната област. За онези, които наистина придобиват достъп до такива тайни, като практически резултат се появява по-ясна перспектива и за световните събития в бъдеще. Бавно, но сигурно в съвременния цикъл на човешкото развитие се намесват органичните, живите сили. Ще настане време – колкото и фантастично да изглежда това на съвременните хора – когато човекът вече не само ще рисува картини, не само ще прави безжизнени скулптори, а ще бъде в състояние да вдъхва живот на онова, което сега само рисува, само оформя с бои или с длето.
към текста >>
Каквото ще изглежда по-малко фантастично, е фактът, че днес започва първата зора за използване на тези живи сили в събитията на социалния живот; това е истинската тайна, заобикаляща
Светия
Граал.
Пазителите на великите тайни и на онези сили, които постоянно влияят върху човешкото развитие живеят в окултни братства. Аз мога само да загатна какво става там, защото нещата отиват много надълбоко в окултната област. За онези, които наистина придобиват достъп до такива тайни, като практически резултат се появява по-ясна перспектива и за световните събития в бъдеще. Бавно, но сигурно в съвременния цикъл на човешкото развитие се намесват органичните, живите сили. Ще настане време – колкото и фантастично да изглежда това на съвременните хора – когато човекът вече не само ще рисува картини, не само ще прави безжизнени скулптори, а ще бъде в състояние да вдъхва живот на онова, което сега само рисува, само оформя с бои или с длето.
Каквото ще изглежда по-малко фантастично, е фактът, че днес започва първата зора за използване на тези живи сили в събитията на социалния живот; това е истинската тайна, заобикаляща Светия Граал.
Последното събитие, внесено в социалната сфера чрез старото Свободно масонство, беше Френската революция, в която с идеите за равенство, свобода и братство в социалния живот се появиха основната идея на старото масонство. Който знае това, знае също, че идеите, които се излъчваха от Светия Граал, бяха разпространявани чрез безброй канали и бяха същинските действащи сили във Френската революция. Само като един неуспял опит, като една последната отчаяна борба на една привършваща своето съществуване вълна на човешкото развитие е онова, което днес се нарича социализъм. Той не може да донесе никакъв положителен резултат. Което би трябвало да се постигне чрез него, може да бъде постигнато само посредством жива деятелност.
към текста >>
Който знае това, знае също, че идеите, които се излъчваха от
Светия
Граал, бяха разпространявани чрез безброй канали и бяха същинските действащи сили във Френската революция.
За онези, които наистина придобиват достъп до такива тайни, като практически резултат се появява по-ясна перспектива и за световните събития в бъдеще. Бавно, но сигурно в съвременния цикъл на човешкото развитие се намесват органичните, живите сили. Ще настане време – колкото и фантастично да изглежда това на съвременните хора – когато човекът вече не само ще рисува картини, не само ще прави безжизнени скулптори, а ще бъде в състояние да вдъхва живот на онова, което сега само рисува, само оформя с бои или с длето. Каквото ще изглежда по-малко фантастично, е фактът, че днес започва първата зора за използване на тези живи сили в събитията на социалния живот; това е истинската тайна, заобикаляща Светия Граал. Последното събитие, внесено в социалната сфера чрез старото Свободно масонство, беше Френската революция, в която с идеите за равенство, свобода и братство в социалния живот се появиха основната идея на старото масонство.
Който знае това, знае също, че идеите, които се излъчваха от Светия Граал, бяха разпространявани чрез безброй канали и бяха същинските действащи сили във Френската революция.
Само като един неуспял опит, като една последната отчаяна борба на една привършваща своето съществуване вълна на човешкото развитие е онова, което днес се нарича социализъм. Той не може да донесе никакъв положителен резултат. Което би трябвало да се постигне чрез него, може да бъде постигнато само посредством жива деятелност. Не е достатъчна само колоната на силата. Социализмът не може повече да бъде създаван с неодушевени сили.
към текста >>
За това е необходимо едно царско изкуство и точно това царско изкуство бе внедрено в символа на
Светия
Граал.
Не е достатъчна само колоната на силата. Социализмът не може повече да бъде създаван с неодушевени сили. Идеите на Френската революция – свобода, равенство и братство, са последните идеи, изтичащи от неодушевеното. Всичко, което все още върви по тази линия, е безплодно, и е обречено да умре. Защото огромното зло съществуващо днес в света, ужасяващата мизерия, която се изразява с такава страхотна сила, която се нарича социален въпрос, вече не може да бъде премахната с неодушевеното.
За това е необходимо едно царско изкуство и точно това царско изкуство бе внедрено в символа на Светия Граал.
Посредством това царско изкуство човек трябва да придобие нещо подобно на силата, която кара растението да пониква, на същата сила, която използва магьосникът, когато усилва растежа на едно растение. По същия начин част от тази сила трябва да бъде използвана за социално спасение. Тази сила, която се описва от онези, които знаят нещо за розенкройцерските мистерии – както например знаеше Булвер Литън в своята предсказвателна новела "Врил"/*25/ – понастоящем е все още в една елементарна зародишна степен. В Свободното масонство на бъдещето тази сила ще бъде истинското съдържание на висшите степени. Царското изкуство в бъдеще ще бъде социално изкуство.
към текста >>
Каквото човешкият
дух
е отпечатъл в материята остава като продължаваща да действа в света сила.
В Свободното масонство на бъдещето тази сила ще бъде истинското съдържание на висшите степени. Царското изкуство в бъдеще ще бъде социално изкуство. И отново трябва да ви кажа нещо, което ще изглежда фантастично на непосветения поради това, че идеята е обземаща и всеобхващаща. Онова, което човекът отпечатва като форма, произтичаща от неговата душа върху материята на настоящия земен кръг, е вечно, то няма да премине. Дори когато оформената материя външно се разпадне, онова, на което от древни времена царското изкуство е давало форма, в пирамидите, храмовете и черквите, остава безсмъртно.
Каквото човешкият дух е отпечатъл в материята остава като продължаваща да действа в света сила.
Това е напълно ясно на онези, които са посветени в такива неща. Кьолнската готическа катедрала например ще се разруши, ала от огромно значение е, че атомите някога са били, са участвали в тази форма. Самата тази форма е незагиващото нещо, което занапред ще участва в напредващия еволюционен процес на човечеството, както живата сила в растението участва в еволюцията на природата! Художникът, който рисува една картина днес, който отпечатва върху мъртвата материя с кръвта на душата си, също така създава нещо, което рано или късно ще бъде разпръснато в хиляди атоми. Но че той е създал, че нещо от неговата душа е протекло в материята, че изобщо нещо е било формирано, това има неумираща трайна стойност, то е вечно.
към текста >>
Както камъните са сформирани в гръцкия храм, както те изобилстват в други форми, в объркващо разнообразие от форми, от които те стават една организирана структура, както изобилието от боите върху палитрата смислено е поставено в една картина, така цялата материя хаотично е била в други съотношения преди творческият
дух
да я формира в този Космос.
Тази хармония е породена, тя не е била винаги там. Също както поставяме камък върху камък когато изграждаме една катедрала, цвят до цвят, когато рисуваме една картина, създаваме закон след закон, когато организираме едно общество; така някога творчески същества са работили върху онова, което застава днес пред нас като Космос. Нито Луната, нито Слънцето биха светили; никакво животно, нито растение би се възпроизвеждало, ако всичко, което виждаме в Космоса не би било изработено от същества, ако нямаше такива същества, които са работили така, както ние работим днес върху новооформянето на Космоса. Така както ние работим днес върху Космоса чрез мъдрост, красота и сила, също така са работили същества, които не принадлежат на нашето съвременно човешко царство, и които някога са работили върху Космоса. Всяка хармония винаги е резултат от дисхармонията на едно предишно време.
Както камъните са сформирани в гръцкия храм, както те изобилстват в други форми, в объркващо разнообразие от форми, от които те стават една организирана структура, както изобилието от боите върху палитрата смислено е поставено в една картина, така цялата материя хаотично е била в други съотношения преди творческият дух да я формира в този Космос.
Същото нещо се повтаря на ново равнище. И само онзи, който вижда цялото, може правилно и ясно да работи върху подробностите. Всичко, което е имало истинско значение за човешкия напредък в света, е създадено с грижа и преценка и чрез посвещение във великите закони на световния план. Онова, което денят създава е ефимерно. Онова, което е създадено през деня чрез познание на вечните закони обаче е вечно.
към текста >>
Днес всеки изпробва, без да познава връзката с висшите светове – с изключение само на онези, които отново са потърсили и намерили тази връзка с
дух
овните области.
Великите художници не са изнамирали сами своите теми, а всъщност са давали форма на онова, което обхваща цялото човечество. Възможен ли е Микеланджело без силата на християнските концепции? Опитайте се по същия начин да проследите назад до неговия произход всяко постигнато нещо с истинско културно значение и във всеки случай ще стигнете назад до онова, което е произведено от посвещението в мистериите. В края на краищата всяко нещо трябва да премине през едно училище. Последните 400 години всъщност бяха едно училище за човечеството – училището на напуснатите от Бога, в което имаше само изпробване по човешки, от една определена гледна точка- едно връщане към хаоса.
Днес всеки изпробва, без да познава връзката с висшите светове – с изключение само на онези, които отново са потърсили и намерили тази връзка с духовните области.
Днес почти всеки живее само за себе си, без да възприема нищо от действителния и всепроникващ общ план. Това, разбира се, е и причината за ужасното недоволство, ширещо се навсякъде. Онова, което ни е нужно, е възобновяване на рицарството на Светия Граал в съвременна форма. Всеки, който би се приближил до това, чрез него ще дойде до знанието за истинските сили, които днес все още лежат скрити в протичането на човешката еволюция. Днес толкова много хора възприемат старите символи, без да ги разбират.
към текста >>
Онова, което ни е нужно, е възобновяване на рицарството на
Светия
Граал в съвременна форма.
В края на краищата всяко нещо трябва да премине през едно училище. Последните 400 години всъщност бяха едно училище за човечеството – училището на напуснатите от Бога, в което имаше само изпробване по човешки, от една определена гледна точка- едно връщане към хаоса. Днес всеки изпробва, без да познава връзката с висшите светове – с изключение само на онези, които отново са потърсили и намерили тази връзка с духовните области. Днес почти всеки живее само за себе си, без да възприема нищо от действителния и всепроникващ общ план. Това, разбира се, е и причината за ужасното недоволство, ширещо се навсякъде.
Онова, което ни е нужно, е възобновяване на рицарството на Светия Граал в съвременна форма.
Всеки, който би се приближил до това, чрез него ще дойде до знанието за истинските сили, които днес все още лежат скрити в протичането на човешката еволюция. Днес толкова много хора възприемат старите символи, без да ги разбират. Онова, което по тази причина се прави от сексуалните символи по един неразбиращ начин, не се приближава ни най-малко до правилното разбиране на масонските понятия. Такова разбиране трябва да се търси точно в онези неща, които сменят естествените сили: Да се проникне и овладее живото, както геометърът прониква и овладява неодушевеното с линия, компас, отвес и др.; да се създава живото по същия начин както онези, които изграждат един храм, подреждайки неживите камъни. Това е великото масонско понятие за бъдещето.
към текста >>
В бъдеще машините ще бъдат карани не само чрез вода и пара, а и чрез
дух
овна сила, чрез
дух
овна моралност.
Може би вие знаете, че Кеели изнамери един мотор/*29/, който върви, само когато самият той присъстваше. Той не мамеше хората с това; защото той притежаваше в себе си тази движеща сила, която произхожда от душата и може да задвижва машини. Една действаща сила, която може да бъде само морална, това е идеята на бъдещето; тя е най-важната сила, с която културата трябва да бъде проникната, в противен случай ще разруши сама себе си. Механичното и моралното трябва взаимно да се проникнат, понеже механичното без моралното е едно нищо. Днес ние сме застанали съвсем близо до тази граница.
В бъдеще машините ще бъдат карани не само чрез вода и пара, а и чрез духовна сила, чрез духовна моралност.
Тази сила се символизира чрез знака Тау и вече поетично бе символизирана в образа на Светия Граал./*30/ Както човекът вече не е зависим само да ползва това, което природата доброволно му предоставя, а оформя и трансформира природата; както той е станал майстор на онова, което е неживо, така ще стане и майстор, изграждащ живото. Като нещо, което трябва да бъде победено, стои старият сексуален символ в началото на Свободното масонство. Като един обрасъл с мъх, отцепен от скалата отломък, поставен до една красиво изработена скулпторна статуя изглежда старият сексуален символ на Свободното масонство, сравнен с новия символ на бъдещето масонство. Онези, които до известна степен са били посветени в царското изкуство, са знаели това. Гьоте например е изразил това великолепно в епизода с Хомунколус във втората част на «Фауст».
към текста >>
Тази сила се символизира чрез знака Тау и вече поетично бе символизирана в образа на
Светия
Граал./*30/ Както човекът вече не е зависим само да ползва това, което природата доброволно му предоставя, а оформя и трансформира природата; както той е станал майстор на онова, което е неживо, така ще стане и майстор, изграждащ живото.
Той не мамеше хората с това; защото той притежаваше в себе си тази движеща сила, която произхожда от душата и може да задвижва машини. Една действаща сила, която може да бъде само морална, това е идеята на бъдещето; тя е най-важната сила, с която културата трябва да бъде проникната, в противен случай ще разруши сама себе си. Механичното и моралното трябва взаимно да се проникнат, понеже механичното без моралното е едно нищо. Днес ние сме застанали съвсем близо до тази граница. В бъдеще машините ще бъдат карани не само чрез вода и пара, а и чрез духовна сила, чрез духовна моралност.
Тази сила се символизира чрез знака Тау и вече поетично бе символизирана в образа на Светия Граал./*30/ Както човекът вече не е зависим само да ползва това, което природата доброволно му предоставя, а оформя и трансформира природата; както той е станал майстор на онова, което е неживо, така ще стане и майстор, изграждащ живото.
Като нещо, което трябва да бъде победено, стои старият сексуален символ в началото на Свободното масонство. Като един обрасъл с мъх, отцепен от скалата отломък, поставен до една красиво изработена скулпторна статуя изглежда старият сексуален символ на Свободното масонство, сравнен с новия символ на бъдещето масонство. Онези, които до известна степен са били посветени в царското изкуство, са знаели това. Гьоте например е изразил това великолепно в епизода с Хомунколус във втората част на «Фауст». Там има все още множество тайни/*31/, които следва да бъдат разкрити.
към текста >>
Така вие виждате, че масонското изкуство стои в повратна точка на своето развитие и има най-тесни връзки с работата на ложата на
Светия
Граал, онова, което може да се яви като спасение в ужасните конфликти около нас.
Онези, които официално представляват днес Свободното масонство най-малко знаят за онова, което ще бъде това бъдещо Свободно масонство. Те най-малко осъзнават, че нещо съвсем ново ще замени старите символи, които те толкова често криво тълкуват и че те ще получат едно съвършено ново значение. Така както е вярно, че всичко наистина велико в миналото произтича от царското изкуство, също така е истина, че всичко истински велико в бъдещето ще произтече от култивирането на същия източник. Наистина днес всеки ученик може да докаже теоремата на Питагор, да я открие можеше само Питагор, защото той беше майстор на царското изкуство. Същото ще бъде с царското изкуство на бъдещето.
Така вие виждате, че масонското изкуство стои в повратна точка на своето развитие и има най-тесни връзки с работата на ложата на Светия Граал, онова, което може да се яви като спасение в ужасните конфликти около нас.
Тези конфликти едва започват. Човечеството не осъзнава, че танцува върху един вулкан. Ала това е така. Революциите, започващи на нашата Земя, създават необходимост от една нова фаза на царското изкуство. Онези хора, които не оставят течението безсмислено да ги влачи през живота, ще разберат какво трябва да правят.
към текста >>
Когато разсъждаваме върху това, тогава старите сексуални символи ни изглеждат точно онова, което трябва да бъде надделяно в най-широк смисъл; и след това откриваме в обединяването на мъжките и женските
дух
овни сили онова, което в бъдеще ще трябва да стане творческият, наистина действен принцип.
Нито архитектът, нито художникът, нито държавникът имат нещо общо – по техния начин на мислене, аз ви моля да размислите върху това – с основата на сексуалността в природата. Те всички работят с разума, с интелекта върху овладяването на неодушевените сили. Това е, което е изразено чрез масонските символи. Надделяване на тази природна основа в далечното бъдеще и овладяване на силите на живота – както от далечните времена на лемурийската раса човекът е започнал да овладява неодушевените сили и да работи с тях, – това ще бъде изразено в нови символи. Тогава природната основа ще бъде победена не само в сферата на неодушевеното, но също и в сферата на одушевеното.
Когато разсъждаваме върху това, тогава старите сексуални символи ни изглеждат точно онова, което трябва да бъде надделяно в най-широк смисъл; и след това откриваме в обединяването на мъжките и женските духовни сили онова, което в бъдеще ще трябва да стане творческият, наистина действен принцип.
Външното проявление на този напредък в Свободното масонство е следователно приемането на женския пол. Има един смислен обичай в Свободното масонство, който е свързан с този въпрос. Всеки официално въведен в ложата получава два чифта ръкавици. Единият чифт – да ги облече, другият чифт трябва да облече този, който му е най-скъп. Чрез това се обозначава, че тези двама би трябвало да се докосват един друг само с ръкавици, така че чувствените импулси да нямат нищо общо с онова, което се отнася до Свободното масонство.
към текста >>
Следователно от една страна ние имаме преодоляването на природното чрез свободния творчески
дух
, а от друга разделянето посредством ръкавиците.
Чрез това се обозначава, че тези двама би трябвало да се докосват един друг само с ръкавици, така че чувствените импулси да нямат нищо общо с онова, което се отнася до Свободното масонство. Тази мисъл е изразена също и в друг един символ: Престилката е символ на побеждаване на сексуалността. Тя бива покрита с престилка. Който не разбере тази дълбока идея в масонството, няма да има никаква представа, какво означава тази престилка. В тесен смисъл човек не би могъл да свърже престилката със Свободното масонство.
Следователно от една страна ние имаме преодоляването на природното чрез свободния творчески дух, а от друга разделянето посредством ръкавиците.
Накрая ще можем да свалим също и ръкавиците, след като се преодолее нисшето природно, с прилагане на непосредствено свободните духовни сили и на двата пола. Едва тогава наистина окончателно ще се преодолее онова, което се проявява днес в сексуалността. В едно свободно, напълно свободно човешко творчество, в една взаимна дейност на мъжа и жената за изграждането на великата духовна същност на човечеството. Ръкавиците няма вече да са нужни, защото те свободно ще са в състояние да протягат ръце един към друг, защото тогава дух ще говори на дух, а не чувственост на чувственост. Това е великата идея на бъдещето.
към текста >>
Накрая ще можем да свалим също и ръкавиците, след като се преодолее нисшето природно, с прилагане на непосредствено свободните
дух
овни сили и на двата пола.
Тази мисъл е изразена също и в друг един символ: Престилката е символ на побеждаване на сексуалността. Тя бива покрита с престилка. Който не разбере тази дълбока идея в масонството, няма да има никаква представа, какво означава тази престилка. В тесен смисъл човек не би могъл да свърже престилката със Свободното масонство. Следователно от една страна ние имаме преодоляването на природното чрез свободния творчески дух, а от друга разделянето посредством ръкавиците.
Накрая ще можем да свалим също и ръкавиците, след като се преодолее нисшето природно, с прилагане на непосредствено свободните духовни сили и на двата пола.
Едва тогава наистина окончателно ще се преодолее онова, което се проявява днес в сексуалността. В едно свободно, напълно свободно човешко творчество, в една взаимна дейност на мъжа и жената за изграждането на великата духовна същност на човечеството. Ръкавиците няма вече да са нужни, защото те свободно ще са в състояние да протягат ръце един към друг, защото тогава дух ще говори на дух, а не чувственост на чувственост. Това е великата идея на бъдещето. Ако някой днес иска да се свърже с древното масонство, той само тогава ще бъде на висотата на масонското мислене относно изграждане бъдещето на човечеството, ако работи в този дух и независимо от онова, което Орденът е бил в античността, разбира това, което времената изискват от нас.
към текста >>
В едно свободно, напълно свободно човешко творчество, в една взаимна дейност на мъжа и жената за изграждането на великата
дух
овна същност на човечеството.
Който не разбере тази дълбока идея в масонството, няма да има никаква представа, какво означава тази престилка. В тесен смисъл човек не би могъл да свърже престилката със Свободното масонство. Следователно от една страна ние имаме преодоляването на природното чрез свободния творчески дух, а от друга разделянето посредством ръкавиците. Накрая ще можем да свалим също и ръкавиците, след като се преодолее нисшето природно, с прилагане на непосредствено свободните духовни сили и на двата пола. Едва тогава наистина окончателно ще се преодолее онова, което се проявява днес в сексуалността.
В едно свободно, напълно свободно човешко творчество, в една взаимна дейност на мъжа и жената за изграждането на великата духовна същност на човечеството.
Ръкавиците няма вече да са нужни, защото те свободно ще са в състояние да протягат ръце един към друг, защото тогава дух ще говори на дух, а не чувственост на чувственост. Това е великата идея на бъдещето. Ако някой днес иска да се свърже с древното масонство, той само тогава ще бъде на висотата на масонското мислене относно изграждане бъдещето на човечеството, ако работи в този дух и независимо от онова, което Орденът е бил в античността, разбира това, което времената изискват от нас. Ако стане възможно да се постигне разбиране за онова, което се нарича тайната на царското изкуство, то бъдещето безсъмнение ще ни доведе до възраждане на старото добро и чудесно, но западнало днес Свободно масонство. Един от начините, по който окултизмът ще проникне в човечеството, ще бъде чрез възроденото Свободно масонство.
към текста >>
Ръкавиците няма вече да са нужни, защото те свободно ще са в състояние да протягат ръце един към друг, защото тогава
дух
ще говори на
дух
, а не чувственост на чувственост.
В тесен смисъл човек не би могъл да свърже престилката със Свободното масонство. Следователно от една страна ние имаме преодоляването на природното чрез свободния творчески дух, а от друга разделянето посредством ръкавиците. Накрая ще можем да свалим също и ръкавиците, след като се преодолее нисшето природно, с прилагане на непосредствено свободните духовни сили и на двата пола. Едва тогава наистина окончателно ще се преодолее онова, което се проявява днес в сексуалността. В едно свободно, напълно свободно човешко творчество, в една взаимна дейност на мъжа и жената за изграждането на великата духовна същност на човечеството.
Ръкавиците няма вече да са нужни, защото те свободно ще са в състояние да протягат ръце един към друг, защото тогава дух ще говори на дух, а не чувственост на чувственост.
Това е великата идея на бъдещето. Ако някой днес иска да се свърже с древното масонство, той само тогава ще бъде на висотата на масонското мислене относно изграждане бъдещето на човечеството, ако работи в този дух и независимо от онова, което Орденът е бил в античността, разбира това, което времената изискват от нас. Ако стане възможно да се постигне разбиране за онова, което се нарича тайната на царското изкуство, то бъдещето безсъмнение ще ни доведе до възраждане на старото добро и чудесно, но западнало днес Свободно масонство. Един от начините, по който окултизмът ще проникне в човечеството, ще бъде чрез възроденото Свободно масонство. Точно с това се отличава най-доброто, че то най-често е изложено на погрешно разбиране на собствените му достойнства.
към текста >>
Ако някой днес иска да се свърже с древното масонство, той само тогава ще бъде на висотата на масонското мислене относно изграждане бъдещето на човечеството, ако работи в този
дух
и независимо от онова, което Орденът е бил в античността, разбира това, което времената изискват от нас.
Накрая ще можем да свалим също и ръкавиците, след като се преодолее нисшето природно, с прилагане на непосредствено свободните духовни сили и на двата пола. Едва тогава наистина окончателно ще се преодолее онова, което се проявява днес в сексуалността. В едно свободно, напълно свободно човешко творчество, в една взаимна дейност на мъжа и жената за изграждането на великата духовна същност на човечеството. Ръкавиците няма вече да са нужни, защото те свободно ще са в състояние да протягат ръце един към друг, защото тогава дух ще говори на дух, а не чувственост на чувственост. Това е великата идея на бъдещето.
Ако някой днес иска да се свърже с древното масонство, той само тогава ще бъде на висотата на масонското мислене относно изграждане бъдещето на човечеството, ако работи в този дух и независимо от онова, което Орденът е бил в античността, разбира това, което времената изискват от нас.
Ако стане възможно да се постигне разбиране за онова, което се нарича тайната на царското изкуство, то бъдещето безсъмнение ще ни доведе до възраждане на старото добро и чудесно, но западнало днес Свободно масонство. Един от начините, по който окултизмът ще проникне в човечеството, ще бъде чрез възроденото Свободно масонство. Точно с това се отличава най-доброто, че то най-често е изложено на погрешно разбиране на собствените му достойнства. И макар че днес ние можем да гледаме на Свободното масонство само като на карикатура на великото царско изкуство, въпреки всичко не трябва да се отчайваме при нашите усилия отново да разбудим неговите спящи сили. Тази задача ни е възложена/*32/ в една област, която е паралелна с теософското движение.
към текста >>
17.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
"Езотерично Асурите, превърнати по-късно в зли
дух
ове и долни богове, които вечно воюват с великите божества, – са боговете на тайната мъдрост.
/*12/ – Индийското име за боговете на Девакан, небесния свят. /*13/ – Индийското – Сурас – богове /от Асур дъх/ става не-богове А-сурас. В древните ориенталски религии и също по-късно използвано от Рудолф Щайнер като име за сатанински същества. Във връзка с тази лекция обаче то е използувано в смисъла на "Тайната доктрина", кн. 2 на Блаватска /"Върху мита на падналия Ангел и неговите различни страни/.
"Езотерично Асурите, превърнати по-късно в зли духове и долни богове, които вечно воюват с великите божества, – са боговете на тайната мъдрост.
В най-старите части на Риг Веда те са духовните и божествените, като терминът Асура е бил използван за Върховния дух и бидейки същият като великият Ахура на Зороастризма. Имало е време, когато самите богове Индра, Агни и Варуна са принадлежали към Асурите". Само в атлантски времена, в прехода от Лемурия към Атлантида те първоначално са били висши богове, трансформирани в не-богове. В бележките на досега непубликуваната лекция на Рудолф Щайнер, изнесена в Берлин, 17 октомври 1904, се казва следното: "Ако искаме да разберем гледната точка на духовната еволюция, трябва да ни бъде ясно една важна случка през атлантската епоха. Онези същества, които първоначално са изглеждали духовни, сега се явяват като революционери, стремящи се към независимост.
към текста >>
В най-старите части на Риг Веда те са
дух
овните и божествените, като терминът Асура е бил използван за Върховния
дух
и бидейки същият като великият Ахура на Зороастризма.
/*13/ – Индийското – Сурас – богове /от Асур дъх/ става не-богове А-сурас. В древните ориенталски религии и също по-късно използвано от Рудолф Щайнер като име за сатанински същества. Във връзка с тази лекция обаче то е използувано в смисъла на "Тайната доктрина", кн. 2 на Блаватска /"Върху мита на падналия Ангел и неговите различни страни/. "Езотерично Асурите, превърнати по-късно в зли духове и долни богове, които вечно воюват с великите божества, – са боговете на тайната мъдрост.
В най-старите части на Риг Веда те са духовните и божествените, като терминът Асура е бил използван за Върховния дух и бидейки същият като великият Ахура на Зороастризма.
Имало е време, когато самите богове Индра, Агни и Варуна са принадлежали към Асурите". Само в атлантски времена, в прехода от Лемурия към Атлантида те първоначално са били висши богове, трансформирани в не-богове. В бележките на досега непубликуваната лекция на Рудолф Щайнер, изнесена в Берлин, 17 октомври 1904, се казва следното: "Ако искаме да разберем гледната точка на духовната еволюция, трябва да ни бъде ясно една важна случка през атлантската епоха. Онези същества, които първоначално са изглеждали духовни, сега се явяват като революционери, стремящи се към независимост. Сурите сега стават Асури.
към текста >>
В бележките на досега непубликуваната лекция на Рудолф Щайнер, изнесена в Берлин, 17 октомври 1904, се казва следното: "Ако искаме да разберем гледната точка на
дух
овната еволюция, трябва да ни бъде ясно една важна случка през атлантската епоха.
2 на Блаватска /"Върху мита на падналия Ангел и неговите различни страни/. "Езотерично Асурите, превърнати по-късно в зли духове и долни богове, които вечно воюват с великите божества, – са боговете на тайната мъдрост. В най-старите части на Риг Веда те са духовните и божествените, като терминът Асура е бил използван за Върховния дух и бидейки същият като великият Ахура на Зороастризма. Имало е време, когато самите богове Индра, Агни и Варуна са принадлежали към Асурите". Само в атлантски времена, в прехода от Лемурия към Атлантида те първоначално са били висши богове, трансформирани в не-богове.
В бележките на досега непубликуваната лекция на Рудолф Щайнер, изнесена в Берлин, 17 октомври 1904, се казва следното: "Ако искаме да разберем гледната точка на духовната еволюция, трябва да ни бъде ясно една важна случка през атлантската епоха.
Онези същества, които първоначално са изглеждали духовни, сега се явяват като революционери, стремящи се към независимост. Сурите сега стават Асури. До това време те не са взимали участие в еволюцията. Те са онези сили, които в наши дни представляват интелектуалната и духовната страна на човешката природа. Тази страна на Луциферовата природа е същата, която е била за християнството през първите векове.
към текста >>
Онези същества, които първоначално са изглеждали
дух
овни, сега се явяват като революционери, стремящи се към независимост.
"Езотерично Асурите, превърнати по-късно в зли духове и долни богове, които вечно воюват с великите божества, – са боговете на тайната мъдрост. В най-старите части на Риг Веда те са духовните и божествените, като терминът Асура е бил използван за Върховния дух и бидейки същият като великият Ахура на Зороастризма. Имало е време, когато самите богове Индра, Агни и Варуна са принадлежали към Асурите". Само в атлантски времена, в прехода от Лемурия към Атлантида те първоначално са били висши богове, трансформирани в не-богове. В бележките на досега непубликуваната лекция на Рудолф Щайнер, изнесена в Берлин, 17 октомври 1904, се казва следното: "Ако искаме да разберем гледната точка на духовната еволюция, трябва да ни бъде ясно една важна случка през атлантската епоха.
Онези същества, които първоначално са изглеждали духовни, сега се явяват като революционери, стремящи се към независимост.
Сурите сега стават Асури. До това време те не са взимали участие в еволюцията. Те са онези сили, които в наши дни представляват интелектуалната и духовната страна на човешката природа. Тази страна на Луциферовата природа е същата, която е била за християнството през първите векове. Има два документа, отнасящи се до това, единият е във Ватикана, а другото копие на този документ е в притежание на най-пълно посветения християнин в Западния свят граф Сен Жермен".
към текста >>
Те са онези сили, които в наши дни представляват интелектуалната и
дух
овната страна на човешката природа.
Само в атлантски времена, в прехода от Лемурия към Атлантида те първоначално са били висши богове, трансформирани в не-богове. В бележките на досега непубликуваната лекция на Рудолф Щайнер, изнесена в Берлин, 17 октомври 1904, се казва следното: "Ако искаме да разберем гледната точка на духовната еволюция, трябва да ни бъде ясно една важна случка през атлантската епоха. Онези същества, които първоначално са изглеждали духовни, сега се явяват като революционери, стремящи се към независимост. Сурите сега стават Асури. До това време те не са взимали участие в еволюцията.
Те са онези сили, които в наши дни представляват интелектуалната и духовната страна на човешката природа.
Тази страна на Луциферовата природа е същата, която е била за християнството през първите векове. Има два документа, отнасящи се до това, единият е във Ватикана, а другото копие на този документ е в притежание на най-пълно посветения християнин в Западния свят граф Сен Жермен". /*14/ – Трябва да се отбележи, че този параграф е неправилен. Виж в това отношение "Тайната доктрина, кн. 2 на Блаватска, "История на четвъртата раса", също лекцията на д-р Щайнер, Дорнах, 18 януари 1920 /още не преведена/, в която датата на прекъсване на физическото въплъщение е дадена като 6-то хилядолетие сл. Хр.
към текста >>
Заключителният стих на едно стихотворение от Гьоте, наречено "
Светия
т копнеж" /Selige Sehensucht/.
/*18/ – "Und solang du das nicht hast, – И докато не притежаваш Dieses Strib und Werde, – това умри и бъди Bist du nur ein trüber Gast – си само един мрачен гост Auf der dunklen Erde". – на тъмната Земя.
Заключителният стих на едно стихотворение от Гьоте, наречено "Светият копнеж" /Selige Sehensucht/.
/*19/ – Първото послание на Йоан, стих 7. Рудолф Щайнер подробно е обяснил този параграф от посланието в неговата лекция на 29 април 1904. Според това съвременните материалистични концепции за кръвта и водата не трябва да бъдат прилагани тук. Когато се казва: "Има три, които свидетелствуват в небето, Отец, Словото и Светия Дух: и тези три са едно". Това в теософската терминология означава: Атма, Будхи, Манас, трите висши принципа.
към текста >>
Когато се казва: "Има три, които свидетелствуват в небето, Отец, Словото и
Светия
Дух
: и тези три са едно".
– на тъмната Земя. Заключителният стих на едно стихотворение от Гьоте, наречено "Светият копнеж" /Selige Sehensucht/. /*19/ – Първото послание на Йоан, стих 7. Рудолф Щайнер подробно е обяснил този параграф от посланието в неговата лекция на 29 април 1904. Според това съвременните материалистични концепции за кръвта и водата не трябва да бъдат прилагани тук.
Когато се казва: "Има три, които свидетелствуват в небето, Отец, Словото и Светия Дух: и тези три са едно".
Това в теософската терминология означава: Атма, Будхи, Манас, трите висши принципа. И когато по-късно се казва: "И има три, които свидетелствуват на Земята, духът, водата и кръвта", това означава трите нисши принципа, трите душевни качества – има се предвид астралното тяло, а не нашата физическа кръв, – са трите най-нисши части на душата. Юдейският езотеризъм вярва, че движението на кръвта се причинява от астралното тяло и това е правилно. Всяко влияние, което не преминава пряко през душата, но все пак има въздействие върху тялото, се нарича "кръв" в юдейското езотерично учение. Това е действеният принцип, мотивацията.
към текста >>
И когато по-късно се казва: "И има три, които свидетелствуват на Земята,
дух
ът, водата и кръвта", това означава трите нисши принципа, трите душевни качества – има се предвид астралното тяло, а не нашата физическа кръв, – са трите най-нисши части на душата.
/*19/ – Първото послание на Йоан, стих 7. Рудолф Щайнер подробно е обяснил този параграф от посланието в неговата лекция на 29 април 1904. Според това съвременните материалистични концепции за кръвта и водата не трябва да бъдат прилагани тук. Когато се казва: "Има три, които свидетелствуват в небето, Отец, Словото и Светия Дух: и тези три са едно". Това в теософската терминология означава: Атма, Будхи, Манас, трите висши принципа.
И когато по-късно се казва: "И има три, които свидетелствуват на Земята, духът, водата и кръвта", това означава трите нисши принципа, трите душевни качества – има се предвид астралното тяло, а не нашата физическа кръв, – са трите най-нисши части на душата.
Юдейският езотеризъм вярва, че движението на кръвта се причинява от астралното тяло и това е правилно. Всяко влияние, което не преминава пряко през душата, но все пак има въздействие върху тялото, се нарича "кръв" в юдейското езотерично учение. Това е действеният принцип, мотивацията. Ние наричаме само червената течност, която тече през тялото "кръв". Водата означава "кама" във всеки окултен език – чувства, емоции, страсти и пр.: "И сега аз ще ви кажа защо всичко това се нарича вода.
към текста >>
А след това имаме мислещата част на душата, която е
Дух
".
Той си казвал: – Водата е населена от онези животни, които ние считаме за най-примитивни. Животните първоначално са се развили от течния елемент; морските животни, медузи, амфибии. След това всички те излезли от водата на Земята. Само от водата са излезли емоциите и чувствата...ние различаваме нисшата част на душата, която задвижва кръвта и я прави да пулсира и причинява удоволствие и неудоволствие, и всички други такива болезнени опитности. Това древният кабалист наричал вода, защото от водата се получава този елемент на душата.
А след това имаме мислещата част на душата, която е Дух".
/*20/ – Виж бележка 6. /*21/ – Рудолф Щайнер се е изразил по подобен начин на 2 януари 1905 г. в едно писмо до един член, който е щял да бъде приет в Езотеричната школа: "Вие знаете, че зад цялото теософско движение има високо развити същества, които ние наричаме "Учители" или "Махатми". Тези възвишени същества вече са завършили пътя, който останалото човечество все още има да извърви. Те действат сега като великите "Учители на мъдростта и на хармонията на човешкото възприятие".
към текста >>
/*11/ – Този пасаж се явява в бележките на Мария Щайнер фон Сенверс в следната форма: "ракшасите бяха доведени в състояние на парализа, защото им се противопоставиха от две страни: От стария Чела /Chela/, който бе дълбоко свързан с физическото поле и от чисто
дух
овното същество Христос.
Харисоновата книга "Трансцедентална Вселена", която беше сред книгите в библиотеката на Р. Щайнер. В 5-та лекция на горната книга се говори за: "Тези получовешки същества, потомците на падналите ангели, известни в индуските Писания като "Асури" и понякога се наричат "ракшаси" или "демони". Това обяснява, че в лекция 2, държана на 10 юни 1904 г., Р. Щайнер даде по-друго значение на термина "Асури" от онова, което той е имал предвид, когато е държал лекцията на 23 май 1904 г., /лекция 1/. /*10/ – Разказ за влизането на Христос в Ада може да се прочете в Апокрифната книга на "Деянията на Пилат".
/*11/ – Този пасаж се явява в бележките на Мария Щайнер фон Сенверс в следната форма: "ракшасите бяха доведени в състояние на парализа, защото им се противопоставиха от две страни: От стария Чела /Chela/, който бе дълбоко свързан с физическото поле и от чисто духовното същество Христос.
Тяхната сила бе така парализирана от две страни. Нещо космично беше извършено. Това напрежение, тази затворена в шише енергия, трябваше да се предотврати да не стане действаща сила. Това е Христовият принцип при действие срещу Антихрист". С. Г.
към текста >>
Техните храмове, в които се е пазил огън, са били, общо взето разположени на издигнати места и в дълбоки дъбрави и са имали различни форми – кръгла, защото кръгът е емблема на Вселената; овална, във връзка със световното яйце, от което според традицията на множество народи произхождат Вселената или според други, нашите първи родители; серпетинна, защото извиванията наподобяват змията, която е била символ на Ху, Озирис на друидите; кръстовидна, защото кръстът е емблема на възобновяването; или крилата, за да се представи движението на Божествения
дух
.
Тайните учения на друидите са били твърде общи с онези на гимнософистите и брамините на Индия, магите на Персия, жреците на Египет и всички други жреци на древността. Като тях и те са имали два вида религиозни учения – екзотерични и езотерични. Техните ритуали са били практикувани в Британия и Галия, макар че до голямо съвършенство са достигнали в първата страна, където островът на Англеси се е смятал като тяхно главно седалище. Думата друид, общо взето се предполага, че е извлечена от "дъб", което дърво е било свещено сред тях, макар че неговата етимология може също да бъде открита и в галската дума "друидх", "мъдър човек" или "магьосник". ХРАМОВЕ
Техните храмове, в които се е пазил огън, са били, общо взето разположени на издигнати места и в дълбоки дъбрави и са имали различни форми – кръгла, защото кръгът е емблема на Вселената; овална, във връзка със световното яйце, от което според традицията на множество народи произхождат Вселената или според други, нашите първи родители; серпетинна, защото извиванията наподобяват змията, която е била символ на Ху, Озирис на друидите; кръстовидна, защото кръстът е емблема на възобновяването; или крилата, за да се представи движението на Божествения дух.
Техният единствен покрив е било небето и те са били издигани от неогладени камъни, като тяхното число е било свързано с астрономически пресмятания. В центъра е бил поставян камък с по-големи размери от другите и почитан като представител на Божеството. Трите най-главни храма от този вид описания в Британия са били, безсъмнение, тези на Стонхенч и Авебъри на юг и този на Шап в Кубрия. Там, където камъните са били редки, са ги заменяли груби насипи от земя. И храмът е бил оформен от висок вал и ров.
към текста >>
Тези персонажи неофитът е виждал и в елевзийското посвещение – хирофант, да
дух
ус или носач на факлата и служител при олтара; кандидатът ги вижда и в Свободното масонство – майстора, старшия и младшия пазител, символични персонификации на Слънцето и Луната и Демиурга, или Великият архитект на Вселената.
Тук ние лесно откриваме астрономическото значение: Дворецът е светът, покривът – небето; златните щитове – звездите, 7-те цветя – 7-те планети. Кандидатът бива запитван как му е името и той отговаря: Гатглер, т.е. скиталец, тоз, който извършва един кръговрат, раздаващ необходимости на човечеството; тъй като кандидатът персонифицира Слънцето. Дворецът е на царя, епитет, който древните мистагоги дадоха на главата на планетарната система. След това кандидатът открива три седалки; на първата е царят, наречен Хар, Възвишения; на централната – Яфухар, равен на Възвишения; на най-високата Тредие, числото 3.
Тези персонажи неофитът е виждал и в елевзийското посвещение – хирофант, дадухус или носач на факлата и служител при олтара; кандидатът ги вижда и в Свободното масонство – майстора, старшия и младшия пазител, символични персонификации на Слънцето и Луната и Демиурга, или Великият архитект на Вселената.
Но скандинавската троица е обикновено представена от Один, главното божество, Тор, неговия първороден, почитан посредник между бог и човек, притежаващ неограничена власт над Вселената, поради което главата му е била заобиколена с кръг от 12 звезди и Фрейа, един хермафродит, накичен с различни символи, означаващи власт над любов и брак. В инструкциите, давани на неофита, му е било казвано, че най-великият и най-древният от боговете се наричал Алфадер /бащата на всички/ и има 12 епитета, които припомнят 12-те атрибута на Слънцето, 12-те съзвездия, 12-те върховни богове на Египет, Гърция и Рим. Между боговете на скандинавската теогония се намира Балдур Добрият, чиято история, както вече загатнахме по-горе, образува обекта на посветителните церемонии. Балдур е Митра, любовта на Слънцето. Той предусеща опасността, която го заплашва; сънува я нощем.
към текста >>
лекция, "Неща от настоящето и миналото в
дух
а на човека", 6 лекция, "Метаморфози на душата", 1. лекция.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 октомври 1904 г. ПРОИЗХОД НА ТЕКСТА Стенографските записки на Франц Зайлер, както и обикновени записки на Мария Щайнер фон Синверс. Рудолф Щайнер е говорил за прометеевият мит и по-късно в: "Египетски митове и мистерии, 10. лекция, "Земен и космичен човек", 7.
лекция, "Неща от настоящето и миналото в духа на човека", 6 лекция, "Метаморфози на душата", 1. лекция.
След лекцията за Прометей, Рудолф Щайнер говорил за "Аргонавтския мит" и "Одисеята", "Зигфрид", и "Войните на Троя". /*1/ – През 1904 г. Рудолф Щайнер не само е говорил на редовните групови събрания, които са ставали всеки понеделник, но понякога също и през петъците пред много малък кръг, който се събирал в апартамента на г-ца Клара Модскус в Шлутерщрасе. И главната тема са били митовете и сагите. Нямаме записки от всички лекции, държани там; каквито има са много частични.
към текста >>
В индийската теософска терминология това име означава високи
дух
овни същества, които имат задачата да сформират нови култури и епохи.
бяха държани в понеделниците за официалната берлинска група. Октомврийските лекции от 1905 г. /лекции 15. до 19./ бяха държани за хората по време на общото събрание на германската секция. /*2/ – Името "Ману" идва от санскритския корен "ман" равно на "мислене".
В индийската теософска терминология това име означава високи духовни същества, които имат задачата да сформират нови култури и епохи.
За по-нататъшни подробности относно Ману на 5-тата епоха виж Щайнеровата "Космическа памет", "Окултна наука" и една лекция, държана в Хайделберг на 21. януари 1909 г.; както и "Някои страни на прераждане и живот след смъртта". /*3/ – Това е изразено в "Тайната доктрина" на Е. П. Блаватска, т. 3, "Езотеризъм" по следния начин: "Прометей е символ и персонификация на цялото човечество при едно събитие, което се случило през неговото детство – "Кръщение с Огън" – което е една мистерия вътре във великата Прометеевска мистерия, за която понастоящем може само да се споменава в нейните широки общи черти".
към текста >>
5. Висш манас /
Дух
-себе/ – сърце и циркулация на кръвта
/*5/ – Тези 7 принципа и органи, с които те окултно са свързани са, както следва: 1. Физическо тяло – основа на носа 2. Етерно тяло – черен дроб 3. Кама или Кама-рупа /астрално тяло/ – храносмилателна система 4. Кама-манас /астрално тяло-его/ – пъпна връв
5. Висш манас /Дух-себе/ – сърце и циркулация на кръвта
6. Будхи /Живот-дух/ – ларинкс 7. Атма /Дух-човек/ – Акаша /*6/ – Сравни също: "Човешкият живот на Земята и в духовните светове", 2-ра лекция, Оксфорд, 22 август 1922 г. /*7/ – Неясните изречения са, както следва: "Всяка сага и мит претърпява промяна. Тя произтича от най-древната традиция и претърпява промяна в някои определени точки.
към текста >>
6. Будхи /Живот-
дух
/ – ларинкс
1. Физическо тяло – основа на носа 2. Етерно тяло – черен дроб 3. Кама или Кама-рупа /астрално тяло/ – храносмилателна система 4. Кама-манас /астрално тяло-его/ – пъпна връв 5. Висш манас /Дух-себе/ – сърце и циркулация на кръвта
6. Будхи /Живот-дух/ – ларинкс
7. Атма /Дух-човек/ – Акаша /*6/ – Сравни също: "Човешкият живот на Земята и в духовните светове", 2-ра лекция, Оксфорд, 22 август 1922 г. /*7/ – Неясните изречения са, както следва: "Всяка сага и мит претърпява промяна. Тя произтича от най-древната традиция и претърпява промяна в някои определени точки. Същото се случва с всяка сага и мит, дори и при онези, които могат да бъдат взети буквално.
към текста >>
7. Атма /
Дух
-човек/ – Акаша
2. Етерно тяло – черен дроб 3. Кама или Кама-рупа /астрално тяло/ – храносмилателна система 4. Кама-манас /астрално тяло-его/ – пъпна връв 5. Висш манас /Дух-себе/ – сърце и циркулация на кръвта 6. Будхи /Живот-дух/ – ларинкс
7. Атма /Дух-човек/ – Акаша
/*6/ – Сравни също: "Човешкият живот на Земята и в духовните светове", 2-ра лекция, Оксфорд, 22 август 1922 г. /*7/ – Неясните изречения са, както следва: "Всяка сага и мит претърпява промяна. Тя произтича от най-древната традиция и претърпява промяна в някои определени точки. Същото се случва с всяка сага и мит, дори и при онези, които могат да бъдат взети буквално. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4 ноември 1904 г.
към текста >>
/*6/ – Сравни също: "Човешкият живот на Земята и в
дух
овните светове", 2-ра лекция, Оксфорд, 22 август 1922 г.
3. Кама или Кама-рупа /астрално тяло/ – храносмилателна система 4. Кама-манас /астрално тяло-его/ – пъпна връв 5. Висш манас /Дух-себе/ – сърце и циркулация на кръвта 6. Будхи /Живот-дух/ – ларинкс 7. Атма /Дух-човек/ – Акаша
/*6/ – Сравни също: "Човешкият живот на Земята и в духовните светове", 2-ра лекция, Оксфорд, 22 август 1922 г.
/*7/ – Неясните изречения са, както следва: "Всяка сага и мит претърпява промяна. Тя произтича от най-древната традиция и претърпява промяна в някои определени точки. Същото се случва с всяка сага и мит, дори и при онези, които могат да бъдат взети буквално. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4 ноември 1904 г. ИЗТОЧНИК НА ТЕКСТА
към текста >>
Според митичната традиция родът на строителите на мистичния храм е бил, както следва: Единият от Елохимите, или
дух
овете на формата, се оженил за Ева и му се родил син, наречен Каин; докато Йехова или Адонай, друг от Елохимите, създал Адам и го свързал с Ева, за да се роди семейството на Авел, на когото били подчинени синовете на Каин като наказание за прегрешението на Ева.
Общо взето се приема, че тя е възникнала през ХVІІІ столетие, защото това е времето, по което най-напред се е появила в литературата. Даже се подозира, че е съставлявала част от масонското знание през по-раншни периоди, но това не може да бъде доказано с документи. ЛЕГЕНДА ЗА ХРАМА Произход на Хирам Абиф. Соломон, след като решил да издигне храм, събрал майстори, разделил ги на групи и ги поставил под заповедите на Адонхирам или Хирам Абиф, архитекта, изпратен му от неговия приятел и съюзник Хирам, цар на Тир.
Според митичната традиция родът на строителите на мистичния храм е бил, както следва: Единият от Елохимите, или духовете на формата, се оженил за Ева и му се родил син, наречен Каин; докато Йехова или Адонай, друг от Елохимите, създал Адам и го свързал с Ева, за да се роди семейството на Авел, на когото били подчинени синовете на Каин като наказание за прегрешението на Ева.
Каин, макар че усърдно култивирал почвата, все пак получавал малко продукти от нея, докато Авел спокойно гледал своите стада. Адонай отхвърлял даровете и жертвоприношенията на Каин и повдигнал борба между синовете на Елохима, породени от огъня, и синовете направени само от земя. Каин уби Авел, а Адонай, преследвайки неговите синове, подчинил на синовете на Авел благородния род, който открил изкуствата и разпространил науката. Енох, един от синовете на Каин научил хората да дялат камъни, да издигат сгради и да образуват граждански общества. Ирад и Мехюаел, негов син и внук, поставили граници на водите и правили греди от кедър.
към текста >>
Метузаел, друг от неговите потомци, изнамерил свещените знаци, книгите на и символа Тау които работниците, които произхождали от
дух
а на огъня, предавали един на друг.
Каин, макар че усърдно култивирал почвата, все пак получавал малко продукти от нея, докато Авел спокойно гледал своите стада. Адонай отхвърлял даровете и жертвоприношенията на Каин и повдигнал борба между синовете на Елохима, породени от огъня, и синовете направени само от земя. Каин уби Авел, а Адонай, преследвайки неговите синове, подчинил на синовете на Авел благородния род, който открил изкуствата и разпространил науката. Енох, един от синовете на Каин научил хората да дялат камъни, да издигат сгради и да образуват граждански общества. Ирад и Мехюаел, негов син и внук, поставили граници на водите и правили греди от кедър.
Метузаел, друг от неговите потомци, изнамерил свещените знаци, книгите на и символа Тау които работниците, които произхождали от духа на огъня, предавали един на друг.
Ламех, чийто предсказания са необясними за непосветените, е баща на Йабал, който пръв научил хората да се обличат в камилска кожа; който е баща и на Джубал, който открил арфата; на Наамах, който открил изкуството за предене и тъкане; на Тубал-Каин, който пръв изградил една фурна, работел с метали и копаел подземните пещери в планините, за да спаси своята раса по време на потопа; но въпреки това тя загинала и само Тубал-Каин и неговият син, единствени от огромния и прославен род се спасили. Жената на Хам, втория син на Ной, смятала сина на Тубал-Каин по-красив от синовете на човеците и той станал прародител на Нимрод, който учел своите братя да ловуват и основал Вавилон. Адонхирам, потомък на Тубал-Каин, изглежда, че е бил повикан от Бога да води свободните люде, като свързал синовете на огъня със синовете на мисълта, прогреса и истината. ХИРАМ, СОЛОМОН И САВСКАТА ЦАРИЦА Хирам издигнал една прекрасна сграда, храма на Соломон.
към текста >>
Когато поискала да види безбройните групи работници, които съградили храма, Соломон протестирал и казал, че е невъзможно всички да бъдат събрани изведнъж, ала Хирам, като скочил на един камък, за да бъде виждан, със своята дясна ръка изписал във въз
дух
а символичния Тау и веднага мъжете забързали от всички части, върху които работели, към своя господар.
Царят бил привлечен от нейната красота и скоро и предложил ръката си, която царицата, радостна, че победила това гордо сърце, приела. Но след като отново посетила храма, тя няколко пъти поискала да види архитекта, който съградил такива чудесни неща. Колкото е било възможно, Соломон забавял да представи Хирам Абиф на царицата, но в края на краищата бил принуден да го направи. Тайнственият строител й бил представен и погледнал царицата с поглед, който проникнал в самото и сърце. След като се съвзела от смущението, тя го разпитала и се опитала да го защити от злата воля и надигащата се ревност на царя.
Когато поискала да види безбройните групи работници, които съградили храма, Соломон протестирал и казал, че е невъзможно всички да бъдат събрани изведнъж, ала Хирам, като скочил на един камък, за да бъде виждан, със своята дясна ръка изписал във въздуха символичния Тау и веднага мъжете забързали от всички части, върху които работели, към своя господар.
Това учудило много царицата и тя тайно съжалила, че вече се е обещала на царя, тъй като се почувствувала влюбена във великия архитект. Соломон решил да разруши това чувство и да подготви унижението, и разрухата на своя съперник. За тази цел той си послужил с трима строители, които завиждали на Хирам, защото той отказал да ги издигне до степента майстори, поради това че им липсвало знание и били мързеливи. Те били: Фанор – сириец и зидар; Амру – финикиец и дърводелец; и Метузаел – евреин и миньор. Черната завист на тези трима планира отливането на Бронзовото море, което щяло да възвеличи славата на Хирам до огромни висоти, да бъде неуспешно.
към текста >>
Тубал-Каин въвел Хирам в светилището на огъня, където му разказал за слабостта на Адонай и ниските страсти на този бог, враг на неговото собствено създание, което той осъдил на неумолимия закон на смъртта, за да си отмъсти за преимуществата, които
Дух
ът на огъня му бе дарил.
Притеглен от една непреодолима сила той попитал: "Къде ме водиш? " "В центъра на Земята, в душата на света, в царството на великия Каин, където заедно с него царува свобода. Там тираничната завист на Адонай престава; там, презирайки неговия гняв ние можахме да усетим вкуса на плода от дървото на познанието; там е домът на твоите бащи". "Кой тогава съм аз и кой си ти? " "аз съм бащата на твоите бащи, аз съм синът на Ламех, аз съм Тубал-Каин".
Тубал-Каин въвел Хирам в светилището на огъня, където му разказал за слабостта на Адонай и ниските страсти на този бог, враг на неговото собствено създание, което той осъдил на неумолимия закон на смъртта, за да си отмъсти за преимуществата, които Духът на огъня му бе дарил.
Хирам бил заведен при първия отец на неговата раса, Каин. Ангелът на светлината, който създъл Каин, бил отразен в красотата на този син на любовта, чийто благороден и щедър ум възбудил завистта на Адонай. Каин разказал на Хирам неговите опитности, страдания и нещастия, излети върху му от неумолимия Адонай. Скоро Хирам чул гласа на потомъка на Тубал-Каин и неговата сестра Наамах: " Ще ти се роди син, който ти наистина не ще видиш, но чиито безбройни потомци ще продължат твоя род, който превъзхожда този на Адам. Те ще господстват над света: През много векове те ще посветят своята смелост и гений в служба на вечно неблагодарната раса на Адам, ала в края на краищата ще стане най-доброто и най-силното ще възстанови на Земята обожанието на огъня.
към текста >>
Върви сине мой,
Дух
овете на огъня са с теб!
Ангелът на светлината, който създъл Каин, бил отразен в красотата на този син на любовта, чийто благороден и щедър ум възбудил завистта на Адонай. Каин разказал на Хирам неговите опитности, страдания и нещастия, излети върху му от неумолимия Адонай. Скоро Хирам чул гласа на потомъка на Тубал-Каин и неговата сестра Наамах: " Ще ти се роди син, който ти наистина не ще видиш, но чиито безбройни потомци ще продължат твоя род, който превъзхожда този на Адам. Те ще господстват над света: През много векове те ще посветят своята смелост и гений в служба на вечно неблагодарната раса на Адам, ала в края на краищата ще стане най-доброто и най-силното ще възстанови на Земята обожанието на огъня. Твоите непобедими синове, в твоето име ще разрушат силата на царете служители на тиранията на Адонай.
Върви сине мой, Духовете на огъня са с теб!
"Хирам бил върнат на Земята. Преди да го напусне, Тубал-Каин му дал чука, с който самият той е вършил велики неща и му казал: "Благодарение на този чук и на помощта на Духовете на огъня ти бързо ще довършиш останалата, поради глупостта и злината на човека, недовършена работа". Хирам не закъснял да опита чудесната ефикасност на скъпия инструмент и зората видяла огромното море, излято от бронз. Творецът изпитал огромна жива радост, царицата била във възторг. Хората тичали да го видят, учудени от тази тайна сила, която в една нощ поправила всичко.
към текста >>
Преди да го напусне, Тубал-Каин му дал чука, с който самият той е вършил велики неща и му казал: "Благодарение на този чук и на помощта на
Дух
овете на огъня ти бързо ще довършиш останалата, поради глупостта и злината на човека, недовършена работа".
Скоро Хирам чул гласа на потомъка на Тубал-Каин и неговата сестра Наамах: " Ще ти се роди син, който ти наистина не ще видиш, но чиито безбройни потомци ще продължат твоя род, който превъзхожда този на Адам. Те ще господстват над света: През много векове те ще посветят своята смелост и гений в служба на вечно неблагодарната раса на Адам, ала в края на краищата ще стане най-доброто и най-силното ще възстанови на Земята обожанието на огъня. Твоите непобедими синове, в твоето име ще разрушат силата на царете служители на тиранията на Адонай. Върви сине мой, Духовете на огъня са с теб! "Хирам бил върнат на Земята.
Преди да го напусне, Тубал-Каин му дал чука, с който самият той е вършил велики неща и му казал: "Благодарение на този чук и на помощта на Духовете на огъня ти бързо ще довършиш останалата, поради глупостта и злината на човека, недовършена работа".
Хирам не закъснял да опита чудесната ефикасност на скъпия инструмент и зората видяла огромното море, излято от бронз. Творецът изпитал огромна жива радост, царицата била във възторг. Хората тичали да го видят, учудени от тази тайна сила, която в една нощ поправила всичко. Един ден, придружена от своите слуги, царицата излязла извън Йерусалим и там срещнала Хирам, сам и замислен. Срещата била решителна.
към текста >>
Хад-Хад, птицата, която заедно с царицата изпълнявала службата на вестител на
Дух
овете на огъня, като видяла Хирам да прави във въз
дух
а знака на мистичното Т, полетяла около главата му и кацнала на китката му.
Творецът изпитал огромна жива радост, царицата била във възторг. Хората тичали да го видят, учудени от тази тайна сила, която в една нощ поправила всичко. Един ден, придружена от своите слуги, царицата излязла извън Йерусалим и там срещнала Хирам, сам и замислен. Срещата била решителна. Те взаимно признали своята любов.
Хад-Хад, птицата, която заедно с царицата изпълнявала службата на вестител на Духовете на огъня, като видяла Хирам да прави във въздуха знака на мистичното Т, полетяла около главата му и кацнала на китката му.
В този миг Сарахил, дойката на царицата, възкликнала: "Предсказанието се изпълни. Хад-Хад познала съпругът, който Духовете на огъня предназначили за Балкис и тя се осмелила да приеме неговата любов! " Те повече не се двоумяли, взаимно си дали обещание и помислили как Балкис би могла да си върне даденото на царя обещание. Хирам трябвало пръв да напусне Йерусалим; царицата, нетърпелива да се присъедини към него в Арабия, трябвало да измами бдителността на царя, което тя изпълнила, като извадила пръстена, с който му бе дала своето обещание, докато той пиел. Соломон подсказал на херамовите зидари, че премахването на неговия съперник, който отказал да им даде майсторската дума, ще бъде една услуга към него и когато архитектът отново влязъл в храма, той бил нападнат и убит от тях.
към текста >>
Хад-Хад познала съпругът, който
Дух
овете на огъня предназначили за Балкис и тя се осмелила да приеме неговата любов!
Един ден, придружена от своите слуги, царицата излязла извън Йерусалим и там срещнала Хирам, сам и замислен. Срещата била решителна. Те взаимно признали своята любов. Хад-Хад, птицата, която заедно с царицата изпълнявала службата на вестител на Духовете на огъня, като видяла Хирам да прави във въздуха знака на мистичното Т, полетяла около главата му и кацнала на китката му. В този миг Сарахил, дойката на царицата, възкликнала: "Предсказанието се изпълни.
Хад-Хад познала съпругът, който Духовете на огъня предназначили за Балкис и тя се осмелила да приеме неговата любов!
" Те повече не се двоумяли, взаимно си дали обещание и помислили как Балкис би могла да си върне даденото на царя обещание. Хирам трябвало пръв да напусне Йерусалим; царицата, нетърпелива да се присъедини към него в Арабия, трябвало да измами бдителността на царя, което тя изпълнила, като извадила пръстена, с който му бе дала своето обещание, докато той пиел. Соломон подсказал на херамовите зидари, че премахването на неговия съперник, който отказал да им даде майсторската дума, ще бъде една услуга към него и когато архитектът отново влязъл в храма, той бил нападнат и убит от тях. Преди своята смърт обаче, той имал време да хвърли в един дълбок кладенец златния триъгълник, който висял на врата му и върху който била гравирана майсторската дума. Те завили тялото му, занесли го до една самотна могила и го погребали, като над гроба засадили пръчка от акация.
към текста >>
/*5/ –
Дух
овната идентичност на Кристиян Розенкройц и граф Сен Жармен е резултат на изследванията на Рудолф Щайнер.
1.; "Ако би било възможно да бъде склонена мадам дьо Фадеев, лелята на Е. П. Блаватска, да преведе и публикува някои документи от нейната прочута библиотека, Европа би получила по-правилна картина за истинската история на предреволюционната европейска мисия на този Източен Адепт, отколкото досега това е било възможно". Английската теософка Изабел Купър-Окли публикува всички части на "Спомени на мадам дьо Дадемар", отнасящи се до Сен Жармен в нейната книга: "Графът на Сен Жармен – тайната на царете", Милано, 1912. /Виж също бележка 11 към лекция 9 от 16. декември 1904 г.
/*5/ – Духовната идентичност на Кристиян Розенкройц и граф Сен Жармен е резултат на изследванията на Рудолф Щайнер.
Виж също лекцията от 27. септември 1911 г., преведена в "Антропофски тримесечник", т. 5, № 4, 1960 г. /*6/ – Цитат от книгата на пророк Осия, гл. 8, ст. 7.
към текста >>
/*2/ – Първият брой на Рудолф Щайнеровия "Луцифер", периодично списание за душевен живот,
дух
овно развитие и теософия, в уводната статия за Луцифер, появила се през юни 1903 г.
Като литературен източник Рудолф Щайнер е използвал творбата на Ойген Хайнрих Шмид, една книга, която Рудолф Щайнер имал в своята лична библиотека и която той коментирал в своето периодично списание "Луцифер" /Виж бел. 2/. В главата отнасяща се до манихейството, извлеченията, които Рудолф Щайнер използва за своята лекция, са били маркирани от него. Тази лекция е била държана през годината, в която били публикувани първите фрагменти от оригиналния манихейски ръкопис от Турфан. /*1/ – Виж: "Гьотевият стандарт на душата", антропософско издателство, 1925; "Гьотевото тайно откровение и загадката на Фауст", 1933 г.; "Проблемът за Фауст", – особено лекцията от 3. ноември 1917 г.
/*2/ – Първият брой на Рудолф Щайнеровия "Луцифер", периодично списание за душевен живот, духовно развитие и теософия, в уводната статия за Луцифер, появила се през юни 1903 г.
/*3/ – Прочутият църковен отец Св. Августин /354-430 сл. Хр./ бил, според собственото му признание, ученик на манихейство почти за 9 години до неговото "обръщане". Виж лекция от 26. декември 1914 г.
към текста >>
Първо усилие в това направление, макар само от рационална и
дух
овна гледна точка, е работата на Франсис А.
Според Йосиф Шауберг в неговата книга върху символите на Свободното масонство, копие от която се намирало в библиотеката на Рудолф Щайнер: "..почти всички символи на Свободното масонство показват, че масоните в древността вярвали и посвещавали своята служба на обожествяване на светлината по маниера на ориенталските секти – сабаенците, парсите, може би също и манихейците". /*6/ – Няма никакво доказателство, което да се покаже, кога е станало указаното в текста. Виж също лекция 6 /25 септември 1916 г./ от "Вътрешните импулси, работещи в еволюцията на човечеството" и лекцията от 2. октомври 1916 г. /*7/ – Произходът на Свободното масонство и неговата връзка с Розенкройцерството е много разисквана и неразрешена тема, дори в литературата на самото Свободно масонство, където едва е била засегната в сериозните исторически проучвания.
Първо усилие в това направление, макар само от рационална и духовна гледна точка, е работата на Франсис А.
Йец: "Розенкройцерското просветление". /*8/ – Тук лекцията на Рудолф Щайнер изглежда, че е била много недостатъчно записана. Онова, което той е трябвало да каже, го е основал върху една легенда, която по-късно той е повторил в лекция за членове /според бележки, на които липсва дата и указание за мястото/. В гореспоменатите бележки точният препис е, както следва: "Мани или Манес, основателят на манихейството, се появява през 3-то столетие сл. Хр. във Вавилон.
към текста >>
Макар че най-последните изследвания вече не обръщат внимание на тази легенда, защото тя приписва различен произход на Мани, все пак тя не е окончателно отхвърлена като описание на "
дух
овния" произход на Мани.
Също сме на мнение, че описанието, което Мас Уди дава на пътуванията на Будасп-буда, на Сегестан, Сабулистан и Керман сочат към едно ранно разпространяване на будизма в Персия. Ако тогава, според това, Скитианус, който според нашето мнение е подчертано автентична историческа личност, е бил разпространител на будисткото учение, според горните аргументи би трябвало да търсим будистки елементи и будистко влияние всред мендаените. Може би много твърдения на мохамеданските писатели, че Будасп-буда е бил основател на култа на сабиерите е възникнало от едно фактическо историческо влияние на будизма върху мендауните, които първоначално били наричани сабиери от мохамеданите. Генетичният произход, както на будизма, така и на мендаизмът е все още недостатъчно известен за нас, за да можем да си оформим окончателни мнения за влиянието на първия върху втория. Следователно ние ще се задоволим с меки подсказвания към бъдещите изследователи, които, може би, ще помогнат за изясняването на задачата".
Макар че най-последните изследвания вече не обръщат внимание на тази легенда, защото тя приписва различен произход на Мани, все пак тя не е окончателно отхвърлена като описание на "духовния" произход на Мани.
Сравни бел. 13: "защо Мани наричал себе си "Синът на вдовицата" – а също и 9-та лекция от цикъла на Рудолф Щайнер, изнесени в Мюнхен, 1909 г. "Изтокът в светлината на Запада". /*9/ – Според Франц Кумент: "Мистериите на Митра", манихейството е бил наследник на мистериите на Митра и продължител на тяхната мисия. /*10/ – Сравнете още веднъж с лекция 9-та от "Изтокът в светлината на Запада", цитирана по-горе.
към текста >>
Тук можем да познаем същата сила, която се нарича Небесната майка или
Светия
т
дух
от Бардесанес и други гностици /според Тити от Бостра 1. 29.
/Това описание на събитията е дадено от Тити от Бостра. По същия начин ни го описва и Александър от Ликополис: "В Хиле /материята/ възникна желание да се изкачи до горните области; там бе видян Божественият лъч на светлината, което породи такава почуда, че веднага се взе решение да завладеят всичко това". За мерките, взети от заплашеното Царство на светлината, ни информира "Деянията на Архелаус" /неясен текст гл. 7/: "Когато Бащата на светлината видял, че тъмнината се кани да нападне неговото свещено владение, той позволи да се излъчи от него сила, която се нарича Майка на живота тя от своя страна произведе от себе си прототипа Човек, който, бе облечен с пет чисти елемента: светлина, огън, вятър, вода, земя и слезе на Земята като въоръжен воин да се бие срещу тъмнината". Самият Манес дава името Всемирна или Световна душа на тази сила, която произтича от Бога.
Тук можем да познаем същата сила, която се нарича Небесната майка или Светият дух от Бардесанес и други гностици /според Тити от Бостра 1. 29.
Сравни Бауер: "Манехеизъм"/. - Когато Хиле атакува, Бог свика съвет, за да определи наказанието, – казва Александър от Ликополис. – Ала тъй като той нямаше средство за наказание – поради това, че не съществуваше зло в Божия дом – той изпрати една сила, една душевна сила, срещу материята, така че материята бе проникната напълно и смъртта я погълна със силата на това разделение, със силата на това вътрешно деление и объркване, което е резултат от смесването по този начин. Това ни напомня на казаното от Христос: "Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява" /Лука, 11: 17/. Последното тълкуване съдържа по-дълбокото езотерично значение на горната битка.
към текста >>
Последният му изпратил помощта на
Дух
а на живота /pneuma- zoon/, който протегна неговата дясна ръка и го изтегли отново вън от тъмнината във висините на светлината.
Не сила срещу сила, не зло срещу зло, може да бъде отплатата на нежната светлина на небето, на която моралът бе обявен от Христос. Тази победа трябва да бъде постигната по съвсем друг начин: Под формата на спокойно разпадане, в която силите на светлината действат като нежен фермент, за да заквасят тестото на материята; по този начин Евангелието описва битката на светлината, по такъв чудно значим начин. Картините, които Мани дава, описват точно същата случка, която описва Евангелието, ала с повече подробности и с дълбочина, която съответства на по-зрелите исторически обстоятелства. "Следователно точно същата мисъл е тази, която се изразява в по-нататъшното разгъване на тази манихейска героична легенда. В борбата срещу противоположните сили на Хиле небесният герой не може да надделее, макар че като Прометей от гръцката сага, той непрекъснато се маскира и взима формата на различните елементи, демоните го побеждават и отнемат неговото въоръжение; да, те отнемат много части за себе си от неговата слънчевоподобна блестяща природа и той би бил напълно под тяхна власт, ако не бе призовал Бащата, първичния източник на светлината!
Последният му изпратил помощта на Духа на живота /pneuma- zoon/, който протегна неговата дясна ръка и го изтегли отново вън от тъмнината във висините на светлината.
"Това е причината, поради която", прибавя Акта Архелаус, гл. 7, "когато манихейците се срещат, си подават дясната ръка като знак, че те са били спасени от тъмнината; защото "В тъмнината, – казва Мани, – живеят всички ереси". Тази точка е от особен интерес, защото твърде открито дава обекта на тази илюзия "ерес", която в този случай се отнася за клерикалната сатанинска доктрина, която е знаела как да си присвои дрехата на светлината, външната форма на християнството, за да измами и хване по-благородните души. Това са ограбените слънчево-подобни части на прототипа човек, които са попаднали под властта на търсещото поквара човечество; поквара, която възприе външния вид на святост чрез това действие на ограбване. Това обаче е само едната страна на значението на този мит, който обзема както еволюцията, така и историята.
към текста >>
Благородните части на прототипния човек, неговите синове, бяха фиксирани в небесата като Слънце и Луна от
Дух
а на Христос и на Парклит, докато другите звезди, като разпръснати, издишващи светлина, са фиксирани в небесата като Демони на нощта.
"Това е причината, поради която", прибавя Акта Архелаус, гл. 7, "когато манихейците се срещат, си подават дясната ръка като знак, че те са били спасени от тъмнината; защото "В тъмнината, – казва Мани, – живеят всички ереси". Тази точка е от особен интерес, защото твърде открито дава обекта на тази илюзия "ерес", която в този случай се отнася за клерикалната сатанинска доктрина, която е знаела как да си присвои дрехата на светлината, външната форма на християнството, за да измами и хване по-благородните души. Това са ограбените слънчево-подобни части на прототипа човек, които са попаднали под властта на търсещото поквара човечество; поквара, която възприе външния вид на святост чрез това действие на ограбване. Това обаче е само едната страна на значението на този мит, който обзема както еволюцията, така и историята.
Благородните части на прототипния човек, неговите синове, бяха фиксирани в небесата като Слънце и Луна от Духа на Христос и на Парклит, докато другите звезди, като разпръснати, издишващи светлина, са фиксирани в небесата като Демони на нощта.
Този Дух на живота се проявява като укротител на материалното съществуване, както Духът, който носи мярка и установява граници на материята. На него следователно бе дадено името "Архитект на Вселената" от манихейците и всъщност той е Христос, или Хоротатос, установителя на граници, според Валентин. На тази част от божествения живот и светлина обаче, която се държи в плена на природните форми на растенията, животните и човека, е дадено името: Страдащият Исус, Човекът на Скърбите, Исус Патибилис. В смисъла на манихеизма обаче Исус представлява само тази божествена фигура, когато той надскочи ограничаващите страдания вътре в тесните граници на тялото, когато то е било заковано към кръста на могилата край Йерусалим. Той става Спасителят на света само когато идентифицира своя божествен живот с този на всички страдащи същества в света, жадуващи за неговите спасителни, разпръскващи светлина мисли.
към текста >>
Този
Дух
на живота се проявява като укротител на материалното съществуване, както
Дух
ът, който носи мярка и установява граници на материята.
7, "когато манихейците се срещат, си подават дясната ръка като знак, че те са били спасени от тъмнината; защото "В тъмнината, – казва Мани, – живеят всички ереси". Тази точка е от особен интерес, защото твърде открито дава обекта на тази илюзия "ерес", която в този случай се отнася за клерикалната сатанинска доктрина, която е знаела как да си присвои дрехата на светлината, външната форма на християнството, за да измами и хване по-благородните души. Това са ограбените слънчево-подобни части на прототипа човек, които са попаднали под властта на търсещото поквара човечество; поквара, която възприе външния вид на святост чрез това действие на ограбване. Това обаче е само едната страна на значението на този мит, който обзема както еволюцията, така и историята. Благородните части на прототипния човек, неговите синове, бяха фиксирани в небесата като Слънце и Луна от Духа на Христос и на Парклит, докато другите звезди, като разпръснати, издишващи светлина, са фиксирани в небесата като Демони на нощта.
Този Дух на живота се проявява като укротител на материалното съществуване, както Духът, който носи мярка и установява граници на материята.
На него следователно бе дадено името "Архитект на Вселената" от манихейците и всъщност той е Христос, или Хоротатос, установителя на граници, според Валентин. На тази част от божествения живот и светлина обаче, която се държи в плена на природните форми на растенията, животните и човека, е дадено името: Страдащият Исус, Човекът на Скърбите, Исус Патибилис. В смисъла на манихеизма обаче Исус представлява само тази божествена фигура, когато той надскочи ограничаващите страдания вътре в тесните граници на тялото, когато то е било заковано към кръста на могилата край Йерусалим. Той става Спасителят на света само когато идентифицира своя божествен живот с този на всички страдащи същества в света, жадуващи за неговите спасителни, разпръскващи светлина мисли. И нищо не е по-характерно за грубостта на основните възгледи на Константиновата църква, от нейния главен говорител, великия Августин, който бе морално неспособен да намери нещо в тези мисли, освен клевета, оскверняване и унижение, които биха били достатъчни да накарат манихейците да се изчервят.
към текста >>
Текстът на Шмит както следва: "Това би било един забележителен опит да се изясни, че манихеизмът, както е разбран от посветените и като вътрешна тайна доктрина, не е само преразказ на персийски басни, а едно истинско гностично учение, основаващо се на
дух
овно виждане, ако бихме могли само в един единствен случай да докажем, че манихейците са търсили източника за тяхното учение и гаранция за тяхната истина не във външно вярване, в авторитета /Мани каза това или онова/, а пряко, посредством вътрешно душевно виждане.
/*14/ – Неговото описание в периодичното списание Луцифер, съдържащо се в "Космическа памет", Рудолф Щайнер. /*15/ – Ману.. Виж бел. 2 към лекция 4 от 7. октомври 1904 г. /*16/ – Рудолф Щайнер тук дава един свободен цитат от Евгени Хайнрих Шмид: "Гнозисът", вече споменат в началото на тези бележки.
Текстът на Шмит както следва: "Това би било един забележителен опит да се изясни, че манихеизмът, както е разбран от посветените и като вътрешна тайна доктрина, не е само преразказ на персийски басни, а едно истинско гностично учение, основаващо се на духовно виждане, ако бихме могли само в един единствен случай да докажем, че манихейците са търсили източника за тяхното учение и гаранция за тяхната истина не във външно вярване, в авторитета /Мани каза това или онова/, а пряко, посредством вътрешно душевно виждане.
И това доказателство фактически е под ръка. Самият Мани въвежда своето основополагащо писмо /epistola fundamenti/ със следните думи: "Тези са думите на лечение и на вечния извор на живот. Онзи, който ги чуе и най-напред повярва в тях, и спазва това, което казват, никога не ще бъде вече плячка на смъртта, а ще се радва на действителен безсмъртен и великолепен живот. Тъй като наистина е благословен онзи, който чрез тези божествени доктрини участвува в знанието /Гнозис/, което го освобождава да премине във вечен живот. Мирът на невидимия Бог и знание за истината ще бъде с техните братя и обични, които вярват в закона на небето и го практикуват в своя ежедневен живот.
към текста >>
И те ще ви виждат как седите от дясно на светлината и ще ви предпазват от всички злосторни нападения и уловки на този свят; нежността на
Светия
дух
наистина ще отвори вашето вътрешно сетиво, така че вие ще виждате собствената си душа с вашите очи".
И това доказателство фактически е под ръка. Самият Мани въвежда своето основополагащо писмо /epistola fundamenti/ със следните думи: "Тези са думите на лечение и на вечния извор на живот. Онзи, който ги чуе и най-напред повярва в тях, и спазва това, което казват, никога не ще бъде вече плячка на смъртта, а ще се радва на действителен безсмъртен и великолепен живот. Тъй като наистина е благословен онзи, който чрез тези божествени доктрини участвува в знанието /Гнозис/, което го освобождава да премине във вечен живот. Мирът на невидимия Бог и знание за истината ще бъде с техните братя и обични, които вярват в закона на небето и го практикуват в своя ежедневен живот.
И те ще ви виждат как седите от дясно на светлината и ще ви предпазват от всички злосторни нападения и уловки на този свят; нежността на Светия дух наистина ще отвори вашето вътрешно сетиво, така че вие ще виждате собствената си душа с вашите очи".
Последните думи от това изречение /текстът не се чете/ се явяват на латински при писанията на Августин. /текстът не се чете/ /*17/ – "Аз не бих приел учението на Христос, ако то не се основаваше на авторитета на църквата". /текстът не се чете/ /*18/ -/В августиновата творба "Против Фауст", VІ, 8/.
към текста >>
Щайнер казва в "Елементални
дух
ове на раждане и смърт" "Хората разбираха твърде малко от това.. Самият Дявол е вдъхновявал хората с желанието, като последователи на Нитче самите те да стават "руси животни".. Ала макар че хората никога не ставаха "руси животни" в нитчевия смисъл – нещо ставаше през това столетие в резултат на този социално-тревожен импулс на ХІХ столетие".
Сравни също: "Апокалипсисът на Св. Йоан", Р. Щайнер. /*25/ – "Русото животно в неговата книга "Генеалогия на морала", която е била много хвалена. Обаче в своята лекция от 6. октомври 1917 г. Р.
Щайнер казва в "Елементални духове на раждане и смърт" "Хората разбираха твърде малко от това.. Самият Дявол е вдъхновявал хората с желанието, като последователи на Нитче самите те да стават "руси животни".. Ала макар че хората никога не ставаха "руси животни" в нитчевия смисъл – нещо ставаше през това столетие в резултат на този социално-тревожен импулс на ХІХ столетие".
/*26/ -Това трудно окултно понятие вече е било обяснено от Рудолф Щайнер малко преди това, както например на 31. октомври 1904 г. по следния начин: "През първата половина на 4-ия кръг човечеството бе развило способността за първи път да приспособява своите сетива към минералното царство През втората половина на 4-ия кръг то спасява минералното царство. Ала част от него е изостанала и е била изключена, защото не е била вече от полза за човечеството. Това представлява 8-та сфера, която повече не може да се използува за развитието на човека, ала може да се използва от по-висши същества".
към текста >>
Щайнер често е казвал по-големи подробности за решителната важност на годината 1879, например в "Падането на
Дух
овете на тъмнината".
Щайнер като том 34, "Луцифер-Гнозис". /Текстът на изложението на Балфур виж в бел. 2 към следната лекция, 16. декември 1904 г./ /*20/ – По-късно Р.
Щайнер често е казвал по-големи подробности за решителната важност на годината 1879, например в "Падането на Духовете на тъмнината".
/*21/ – Виж във връзка с това подробното описание на Р. Щайнер в: "Окултното движение през 19-то столетие. За това изложение Р. Щайнер очевидно е използвал публикацията на англичанина С. Г. Харисън: "Трансцеденталната Вселена".
към текста >>
Нейното съдържание е резултат от едно съчетано усилие, предприето от "Е" – задаващият въпроси, "Т" – наетия медиум, който да предава чрез съобщенията и на "Ф", –
дух
а водач.
декември, в която текстът на манифеста е даден изцяло. /*14/ – Това се отнася до статии, които се появиха в периодичното списание "Луцифер-Гнозис" през декември 1904 г., под заглавието "От Акашовите записи". Виж "Космическа памет", гл. 4, "Преминаване от 4-та в 5-та коренна раса". /*15/ – Въпросната статия се е появила в декемврийския брой на "Теософско ревю" от 1904 г., подписана само с "Е".
Нейното съдържание е резултат от едно съчетано усилие, предприето от "Е" – задаващият въпроси, "Т" – наетия медиум, който да предава чрез съобщенията и на "Ф", – духа водач.
Това, което следва е извлечение само от оригиналната статия. "Ф" макар и да е политик и светски човек, е ентусиазиран хуманист.. Той прибави, че е много загрижен, тъй като скоро ще бъде направено важно откритие, което ще даде по-голяма сила на лекарите, която те имат дори и сега и че това ще доведе до още по-голяма жестокост в експериментите с животни, поради това, че човекът, който го е открил ще смята че той го е научил чрез вивисекция. "Но помнете, това не е така, това не е откритие, а само припомняне; защото човекът, който ще го открие, е бил атлантец, а атлантците са били много по-обучени в медицината, отколкото сме ние; наистина тялото за тях не е криело никакви тайни". След това аз започнах да го разпитвам за Атлантида.. Те заповядвали на елементите, предизвиквали добро време или буря по желание.
към текста >>
Начинът на живот на най-висшите класи беше съвършено прост, храната си те почти напълно получаваха само от въз
дух
а.
Титаните наблюдаваха заедно с боговете, но бяха победени. Всички религии разказват този разказ като едно предупреждение. Вашата Земя е живо същество и ако вие можете да черпите от нейния жизнен поток, бихте могли да правите всякакви чудеса. В някои случаи атлантците са душите на съвремието, ала те са били развенчани.. Те е трябвало да се завърнат в обикновен живот по простия начин на раждането, както обикновени бебета. Сега аз ще ви разкажа още малко нещо за чудната сила на Атлантида, така че да ви накарам да осъзнаете какво е бил човекът и какво ще бъде в бъдещи векове; истината е, че Атлантида беше материално съвършенство, като това човекът никога не може да се върне, ала към съвършенство той ще дойде в бъдеще.
Начинът на живот на най-висшите класи беше съвършено прост, храната си те почти напълно получаваха само от въздуха.
Като орхидеите, управляващите и още по-специално свещенослужителите, изтегляха своята поддръжка от субстанцията, съдържаща се в атмосферата. Консултирайте се с всеки ботаник и той ще ви види, че аз съм прав. Вие не можете да правите това, защото вие не сте се самоматериализирали; вие сте същества родени, а не направени по ваша собствена воля.. Само откритието на Великата тайна, тази за "Дървото на живота" опростява нещата и това вие никога не ще спечелите отново, докато не престанете да искате силата, властта заради самата нея. Имам предвид тайната на смърт и раждане.
към текста >>
Човекът е
дух
и човекът е централната точка на материализираната форма – цялото човечество приема смъртта като необходимост и се самохипнотизира във вярването, че трябва да умира, но няма причина за това, ако клетката в тях е все още цяла.
Човекът всъщност се държи в една единствена клетка; тази клетка е безсмъртна и не е причина, поради която човек да не съществува винаги, по време на цикъла. Чрез своите деца обаче човекът възпроизвежда себе си и по този начин разрушава своето материално себе. За един адепт да се ожени, означава да стане едно по-нисше същество, подвластно на смърт. Това е истина. Всеки мъж или жена, които създават, могат да направят това, само като предават от своето безсмъртие.
Човекът е дух и човекът е централната точка на материализираната форма – цялото човечество приема смъртта като необходимост и се самохипнотизира във вярването, че трябва да умира, но няма причина за това, ако клетката в тях е все още цяла.
Размислете върху това и разберете, че това е едно от най-славните християнски учения, които са били корумпирани. Христос възкръсна от мъртвите, за да донесе първите плодове на живота. Искам да се върна на новото откритие, което ще бъде направено и за което преди това говорих. Някога то е било добре известно и ще се върне в предопределената човешка памет и ще бъде приветствано като благо за човечеството. В древните дни на Атлантида, когато тайните на тялото бяха напълно открити за кастата на управителите и свещениците, те я научиха по един далеч по-ужасен начин, дори от този като вивисекция, именно чрез обезсмисляне на душата, по този начин разрушаваха или разкривяваха силата за еволюцията в едно същество.
към текста >>
/*8/ – Тук текстовете се различават: Според Зайлер е "егоистични" азове; според Вегелан и Рибщайн "
дух
овни" азове, което може би да е резултат на неправилно слухово възприятие или грешка в писането, а би могло да бъде "собствени " азове.
октомври 1905 г. в "Основи на езотеризма", Рудолф Щайнер. /*7/ – Виж бележка 26 към лекция 6. и от 11. ноември 1904 г.
/*8/ – Тук текстовете се различават: Според Зайлер е "егоистични" азове; според Вегелан и Рибщайн "духовни" азове, което може би да е резултат на неправилно слухово възприятие или грешка в писането, а би могло да бъде "собствени " азове.
/немски текст не се разчита/. /*9/ – Рудолф Щайнер е работил за установяването на една реформа на социалния живот, непосредствено след края на Първата световна война. Виж "Троичното изграждане на социалния организъм". /*10/ – Алберт Ебархард Фридрих Шефъл, 1831-1903, социолог, писал много по този въпрос. В други връзки Щайнер споменава неговия труд: /"Конструкция и живот на социалното тяло/ четиритомен труд, публикуван в Тюбинген, 1875-78.
към текста >>
В главата, озаглавена "Изнамирането на
Светия
т кръст" се казва:
Стенографските бележки на Франц Зайлер, Валтер Вегелан, Берта Рибщайн-Леман и обикновени бележки на Мария Щайнер фон Сиверс. /*1/ – Част от тази легенда може да се намери в "Златната легенда" или Животът на светците", колекция от легенди от 13-ти век от Якоб дьо Воражен, преведена на английски от Уйлям Какстон. Там е описана смъртта на Адам и как той изпратил "Сет неговия син в рая да му донесе елея на милостта, където той получил няколко зърна от плода на дървото на милостта от един ангел.. И тогава той поставил зърната под езика на баща си и го погребал в полето Хеврон; от неговата уста израснали три дървета от трите зърна, от които дървета бе направен кръстът на нашия Господ, върху който Той пострада.." На друго място в същата творба ни се разказва още за историята на дървото на кръста.
В главата, озаглавена "Изнамирането на Светият кръст" се казва:
"..четем в Евангелието на Никодим, че когато Адам бил много болен, Сет, неговият син, отишъл при вратата на земния рай, за да получи елея на милостта, за да помаже с него тялото на баща си.." На друго място се чете, че ангелът му донесъл един клон и му заповядал да го посади на планината Лебанон. И още на друго място намираме, че той му дал от дървото, от което Адам ял, и му казал, че когато то даде плод, той ще бъде излекуван. Когато Сет се върнал, намерил баща си умрял и посадил това дърво на неговия гроб. То траяло до времето на Соломон.
към текста >>
Както е ясно от тълкуването на легендата от
дух
овната наука, картините, които тя представя са символични за 4-та степен в розенкройцерското посвещение, което се характеризира чрез "Намирането на Философския камък" и е също известно като /текст не се чете/ или "златната степен".
ноември 1907 г. и в Дорнах на 19. декември 1915 г. В своята лекция в Касел, "Златната легенда" бе характеризирана да е дала тема за окултно обучение от най-древни времена, а що се отнася до Сет, тя тълкува неговата мисия като на един, който е можел да вижда "в края на времената, когато ще бъде установена хармонията между двата принципа на човечеството ". Под двата принципа се има предвид двете дървета, отнасящи се до червената и розовата кръв, които са представени чрез двата стълба на храма.
Както е ясно от тълкуването на легендата от духовната наука, картините, които тя представя са символични за 4-та степен в розенкройцерското посвещение, което се характеризира чрез "Намирането на Философския камък" и е също известно като /текст не се чете/ или "златната степен".
Това ни дава езотерично обяснение защо за тази легенда Р. Щайнер обикновено говори като за Златната легенда. Има една много по-дълга и по-подробна версия на тази легенда в една стара Корнишка легенда /"Древната Корнишка драма" редактирана и преведена от Едуин Норис, Оксфорски университет, 1859 г./. В тази версия има не само разказът за донасяне на елея на милостта от Сет, но и също така за усилието на Соломон да включи това дърво в храма и отхвърлянето му. Частта на тази драма, отнасяща се до елея на милостта също се намира в "Лира Келтика", антология на келтска поезия, редактирана от Е. А.
към текста >>
Тя отговори: Това е жезълът, който
Светия
т, да бъде благословен, създаде на съботната вечер, след като бе създал Своя свет.
Частта на тази драма, отнасяща се до елея на милостта също се намира в "Лира Келтика", антология на келтска поезия, редактирана от Е. А. Шарп и Дж. Матей 1932 г. /*2/ – Също, според един мистичен еврейски източник, жезълът на Мойсей, върху който е било гравирано непроизносимото име на Бога не е нищо друго освен Дървото на живота. В "Мидраш Войсша" /по-малкия Мидраш коментар върху тази лекция от Стария завет/ се казва: "аз /Мойсей/ я попитах /Зигппора/ откъде той /Джидро/ е взел това дърво?
Тя отговори: Това е жезълът, който Светият, да бъде благословен, създаде на съботната вечер, след като бе създал Своя свет.
Светият, да бъде благословен, я даде на първия човек, който я даде на Ханох, който пък я даде на Ной, който я даде на Сем, който я даде на Авраам, който я даде на Яков, който я донесе със себе си в Египет и я даде на Йосиф, своя син. Когато Йосиф умря, египтяните ограбиха дома му и донесоха този жезъл в двореца на фараона. Моят баща Джидро беше един от великите астролози на фараона, той видя жезъла, пожела да го има, открадна го и го занесе в своя дом. На този жезъл бе написано непроизносимото име на Бога и 10-те напасти, които Светият, благословен да бъде, един ден ще накара да паднат върху египтяните в земята на Египет.. И колко дни и колко години този жезъл вече лежеше в къщата на моя баща до деня, в който той го взе в ръката си, отиде в градината и го посади в Земята. А когато се върна в градината да си го вземе, той вече беше покарал и имаше цветове.
към текста >>
Светия
т, да бъде благословен, я даде на първия човек, който я даде на Ханох, който пък я даде на Ной, който я даде на Сем, който я даде на Авраам, който я даде на Яков, който я донесе със себе си в Египет и я даде на Йосиф, своя син.
Шарп и Дж. Матей 1932 г. /*2/ – Също, според един мистичен еврейски източник, жезълът на Мойсей, върху който е било гравирано непроизносимото име на Бога не е нищо друго освен Дървото на живота. В "Мидраш Войсша" /по-малкия Мидраш коментар върху тази лекция от Стария завет/ се казва: "аз /Мойсей/ я попитах /Зигппора/ откъде той /Джидро/ е взел това дърво? Тя отговори: Това е жезълът, който Светият, да бъде благословен, създаде на съботната вечер, след като бе създал Своя свет.
Светият, да бъде благословен, я даде на първия човек, който я даде на Ханох, който пък я даде на Ной, който я даде на Сем, който я даде на Авраам, който я даде на Яков, който я донесе със себе си в Египет и я даде на Йосиф, своя син.
Когато Йосиф умря, египтяните ограбиха дома му и донесоха този жезъл в двореца на фараона. Моят баща Джидро беше един от великите астролози на фараона, той видя жезъла, пожела да го има, открадна го и го занесе в своя дом. На този жезъл бе написано непроизносимото име на Бога и 10-те напасти, които Светият, благословен да бъде, един ден ще накара да паднат върху египтяните в земята на Египет.. И колко дни и колко години този жезъл вече лежеше в къщата на моя баща до деня, в който той го взе в ръката си, отиде в градината и го посади в Земята. А когато се върна в градината да си го вземе, той вече беше покарал и имаше цветове. "Цитирано от Ханс Лудвиг Хелд: /текст не се чете/ от периодичното списание "Дас Райх", януари 1917 г.
към текста >>
На този жезъл бе написано непроизносимото име на Бога и 10-те напасти, които
Светия
т, благословен да бъде, един ден ще накара да паднат върху египтяните в земята на Египет.. И колко дни и колко години този жезъл вече лежеше в къщата на моя баща до деня, в който той го взе в ръката си, отиде в градината и го посади в Земята.
В "Мидраш Войсша" /по-малкия Мидраш коментар върху тази лекция от Стария завет/ се казва: "аз /Мойсей/ я попитах /Зигппора/ откъде той /Джидро/ е взел това дърво? Тя отговори: Това е жезълът, който Светият, да бъде благословен, създаде на съботната вечер, след като бе създал Своя свет. Светият, да бъде благословен, я даде на първия човек, който я даде на Ханох, който пък я даде на Ной, който я даде на Сем, който я даде на Авраам, който я даде на Яков, който я донесе със себе си в Египет и я даде на Йосиф, своя син. Когато Йосиф умря, египтяните ограбиха дома му и донесоха този жезъл в двореца на фараона. Моят баща Джидро беше един от великите астролози на фараона, той видя жезъла, пожела да го има, открадна го и го занесе в своя дом.
На този жезъл бе написано непроизносимото име на Бога и 10-те напасти, които Светият, благословен да бъде, един ден ще накара да паднат върху египтяните в земята на Египет.. И колко дни и колко години този жезъл вече лежеше в къщата на моя баща до деня, в който той го взе в ръката си, отиде в градината и го посади в Земята.
А когато се върна в градината да си го вземе, той вече беше покарал и имаше цветове. "Цитирано от Ханс Лудвиг Хелд: /текст не се чете/ от периодичното списание "Дас Райх", януари 1917 г. /*3/ – Филотеус Джордано Бруно 1548-1600 г. /текст не се чете/, диалог: "Всемирното мислене е най-вътрешното истинско и индивидуално качество и потенциална част на Световната душа". /*4/ – Виж бележка 10 на предшестващата лекция.
към текста >>
Така както телеграфната жица и електричеството са само преносители на онова, което е съществено, така атомите също са само агенти или носители на въздействието, произведено от
дух
а.
Особено е необходимо да се прави разлика между критичността на Р. Щайнер на атомната теория като философия на живота и неговия възглед относно естеството на атома от окултна гледна точка. Неговата критика на атомната теория като философия на живота най-напред беше изразена в неговото есе "Единственият възможен възглед за атомната концепция", 1882 г. и "Атомната теория и нейното опровержение", 1890 г. които имат за цел да покажат, че не е възможно да се счита атомът за "основен принцип на цялото съществуване".
Така както телеграфната жица и електричеството са само преносители на онова, което е съществено, така атомите също са само агенти или носители на въздействието, произведено от духа.
Този основен възглед преминава през целия труд на Р. Щайнер. Даже в един от неговите трудове, в своята автобиография /"Моят жизнен път", гл. 32 той казва: "Атомите или атомните структури могат да бъдат само резултат от духовно действие или органично действие". Нещо съвсем по-различно е включено в изказванията относно атома, които той направи в настоящата лекция. Тук той бе говорил от окултна гледна точка на много ограничен кръг за атома като прототипен строителен материал на природата, във връзка със Свободното масонство.
към текста >>
32 той казва: "Атомите или атомните структури могат да бъдат само резултат от
дух
овно действие или органично действие".
и "Атомната теория и нейното опровержение", 1890 г. които имат за цел да покажат, че не е възможно да се счита атомът за "основен принцип на цялото съществуване". Така както телеграфната жица и електричеството са само преносители на онова, което е съществено, така атомите също са само агенти или носители на въздействието, произведено от духа. Този основен възглед преминава през целия труд на Р. Щайнер. Даже в един от неговите трудове, в своята автобиография /"Моят жизнен път", гл.
32 той казва: "Атомите или атомните структури могат да бъдат само резултат от духовно действие или органично действие".
Нещо съвсем по-различно е включено в изказванията относно атома, които той направи в настоящата лекция. Тук той бе говорил от окултна гледна точка на много ограничен кръг за атома като прототипен строителен материал на природата, във връзка със Свободното масонство. Тъй като, по същия начин, по който природата трябваше да бъде осветена чрез масонския култов символизъм, така Р. Щайнер искаше да събуди чрез Култово-символична секция на неговата Езотерична школа, за която тези лекции бяха една подготовка, знанието че "Лабораторната маса в бъдеще би трябвало да стане един олтар" и че импулсът на алтруизъм трябва да бъде вграден в социалния ред, ако трябва да запазим да не загине нашата улталитаристична култура чрез егоизъм. Ето защо заедно с това той публикува в "Основен социален закон": "В едно общество на работещи заедно човешки същества, добруването на обществото би било по-голямо, колкото по-малко отделният индивид изисква за себе си част от работата, която той самият е извършил; това ще рече, повечето от тези части, които той прави, ще предаде на своите съработници, а и колкото повече неговите изисквания са задоволени не от неговата работа, но от работата, извършена от други" /цитирано от "Антропософия и социален въпрос"/.
към текста >>
Щайнер да подкрепи публикуването на
дух
овни истини.
Тъй като, по същия начин, по който природата трябваше да бъде осветена чрез масонския култов символизъм, така Р. Щайнер искаше да събуди чрез Култово-символична секция на неговата Езотерична школа, за която тези лекции бяха една подготовка, знанието че "Лабораторната маса в бъдеще би трябвало да стане един олтар" и че импулсът на алтруизъм трябва да бъде вграден в социалния ред, ако трябва да запазим да не загине нашата улталитаристична култура чрез егоизъм. Ето защо заедно с това той публикува в "Основен социален закон": "В едно общество на работещи заедно човешки същества, добруването на обществото би било по-голямо, колкото по-малко отделният индивид изисква за себе си част от работата, която той самият е извършил; това ще рече, повечето от тези части, които той прави, ще предаде на своите съработници, а и колкото повече неговите изисквания са задоволени не от неговата работа, но от работата, извършена от други" /цитирано от "Антропософия и социален въпрос"/. Поводът, по който той казва това, не е свързан с окултизма, а с външната наука и бе резултат от прозирането на въздействията на последните открития на физиката, които биха оказали влияния върху човечеството в края на 19-и и в началото на 20-и век. Прозирането на факта, че съвременната наука и технология бързо напредват до степен, при която те биха могли да допринасят за добруването на човечеството, само ако човешките души се обогатят и задълбочат чрез един теософски възглед за живота, подтикна Р.
Щайнер да подкрепи публикуването на духовни истини.
Това че физиката от този период бе започнала да изследва връзката между атома, електричеството и етерните сили се считаше от Р. Щайнер за изключително важна точка в развитието на човешката мисъл, защото като окултист той знаеше, че "нова точка на подход ще бъде достигната от атома към минерално-физическия свят". /Виж също лекция 9. от 16. декември 1904 г.
към текста >>
Щайнер отхвърли този начин на представяне като "материалистичен спиритуализъм", така както той отхвърли атомизма на естествената наука като основа на философията в живота, тъй като в тази теософска литература атомите също се възприемаха като основен принцип на всичко съществуващо, вместо да бъдат признати като резултат и агенти на определени
дух
овни въздействия.
За неговите слушатели по онова време тези мисли не са били съвсем нови. Тъй като в литературата на Теософското общество, особено тази от Ледбитър и Ани Безант, има твърде много относно силата на растежа и свиването като способност, която специално ще бъде развита в случаите на етерното ясновидство; това обикновено бе във връзка с описанието на ясновидски изследвания на атома. Точно в 1905 г. Ани Безант бе говорила и писала по този въпрос в различни случаи. Имаше и едно проучване, извършено в сътрудничество на Ледбитър и Безант през 1895 г., което се появи отново по това време под заглавие "Окултна химия", Р.
Щайнер отхвърли този начин на представяне като "материалистичен спиритуализъм", така както той отхвърли атомизма на естествената наука като основа на философията в живота, тъй като в тази теософска литература атомите също се възприемаха като основен принцип на всичко съществуващо, вместо да бъдат признати като резултат и агенти на определени духовни въздействия.
По същата причина той не говори само за външна техника на етерно уголемяване и намаление, а за факта, че от 20-то столетие нататък едно етерно ясновидство постепенно ще се развие като нова естествена способност на човечеството, чрез която ще стане видимо появяването на Христос в етерните области. /Виж: "Етеризация на кръвта" и "Истинското естество на второто пришествие"/. Тогава ще има химици и физици, които вече не ще проповядват доктрината, че светът се състои само от материални атоми, а ще учат, че материята е изградена "по начин, по който Христос я е подредил". /Виж: "Духовното направление на човека и човечеството", гл. 3/. От лекция 20, държана на 2.
към текста >>
/Виж: "
Дух
овното направление на човека и човечеството", гл. 3/.
Имаше и едно проучване, извършено в сътрудничество на Ледбитър и Безант през 1895 г., което се появи отново по това време под заглавие "Окултна химия", Р. Щайнер отхвърли този начин на представяне като "материалистичен спиритуализъм", така както той отхвърли атомизма на естествената наука като основа на философията в живота, тъй като в тази теософска литература атомите също се възприемаха като основен принцип на всичко съществуващо, вместо да бъдат признати като резултат и агенти на определени духовни въздействия. По същата причина той не говори само за външна техника на етерно уголемяване и намаление, а за факта, че от 20-то столетие нататък едно етерно ясновидство постепенно ще се развие като нова естествена способност на човечеството, чрез която ще стане видимо появяването на Христос в етерните области. /Виж: "Етеризация на кръвта" и "Истинското естество на второто пришествие"/. Тогава ще има химици и физици, които вече не ще проповядват доктрината, че светът се състои само от материални атоми, а ще учат, че материята е изградена "по начин, по който Христос я е подредил".
/Виж: "Духовното направление на човека и човечеството", гл. 3/.
От лекция 20, държана на 2. януари 1906 г. /в този том/ може да се заключи, че когато се казва, че в бъдеще човек ще използва атома за строителна цел, това е свързано с постигане владеенето над етера, над жизнените сили. В една малко по-късна лекция /Мюнхен, 4 декември 1907 г. – публикувана в Сс 98/ този факт отново много ясно се установява със следните думи": ..Когато човек ще е развил себе си дотам, че да стигне първата степен на ясновидство, тогава животът на растенията, законите, управляващи живота, ще му бъдат така ясни, както законите на минералния свят са му ясни сега.
към текста >>
Дух
овната наука от друга страна поставя началото на ледниковия период в средата на Атлантида – "Космосът става изчисляем за първи път около 13500 години пр.Хр.
Щайнер даде по-точни цифри за това, според които прецесията на равноденствието през целия Зодиак е 12 х 2,160 = 25,920 години, което е една Платонова или Световна година. Човешките въплъщения общо взето са свързани с тези епохи от 2160 години. /*3/ – Не е обичайно за Р. Щайнер да дава точни цифри за такива далечни събития. Ако ние се върнем назад във времето отвъд края на ледниковия период /преди 10,000 години/ има голяма неточност между цифрите, дадени от съвременната наука, тя определя датата за началото на ледниковия период като преди един милион години.
Духовната наука от друга страна поставя началото на ледниковия период в средата на Атлантида – "Космосът става изчисляем за първи път около 13500 години пр.Хр.
По онова време по-голямата част от Атлантида беше вече потънала. /Блаватска/ Неточността с хронологията е в това, че съвременната наука все още взима за своя норма за пресмятане съвременните условия /т. е. мярката за разпадането на материята/ и я прехвърля в миналото. Духовната наука от друга страна пресмята според космически ритми /прогресията на Слънцето през Зодиака/. /*4/ – Очевидно тук Р.
към текста >>
Дух
овната наука от друга страна пресмята според космически ритми /прогресията на Слънцето през Зодиака/.
Ако ние се върнем назад във времето отвъд края на ледниковия период /преди 10,000 години/ има голяма неточност между цифрите, дадени от съвременната наука, тя определя датата за началото на ледниковия период като преди един милион години. Духовната наука от друга страна поставя началото на ледниковия период в средата на Атлантида – "Космосът става изчисляем за първи път около 13500 години пр.Хр. По онова време по-голямата част от Атлантида беше вече потънала. /Блаватска/ Неточността с хронологията е в това, че съвременната наука все още взима за своя норма за пресмятане съвременните условия /т. е. мярката за разпадането на материята/ и я прехвърля в миналото.
Духовната наука от друга страна пресмята според космически ритми /прогресията на Слънцето през Зодиака/.
/*4/ – Очевидно тук Р. Щайнер говори за изобразяването на атомните структури, каквито са те в теософската литература. Точно по времето на тези лекции излиза издание с илюстрации на "Окултна химия", написана в 1895 г. от Ледбитър и Ани Безант. Много от тях бяха също дадени в най-популярната книга на Ани Безант: "Древната мъдрост", 1899 г.
към текста >>
/*9/ – В текста 1 "в мистериите" е заменена с "
дух
овен свят".
Текстът на Рибщайн казва само: "Шотландски или Приет ритуал – Мемфиски ритуал". /*8/ – За това виж бел. 6 към лекцията, дадена на 29. май 1905 г. /лекция 18/.
/*9/ – В текста 1 "в мистериите" е заменена с "духовен свят".
В стенографските бележки на Зайлер тези думи липсват. За неговото машинописно копие той очебиещо е използвал текст 1. /*10/ – Това изречение е непълно във всички бележки. В книгата е дадено, както е коригирано от Мария Щайнер в текст 1. /*11/ – Сравни също: "Аристотел за мистерийната драма" /антропософски месечник, т.
към текста >>
/*12/ – Рудолф Щайнер често бе говорил за мистериите на
Светия
Граал по времето на тези лекции: например в Берлин на 19.
За неговото машинописно копие той очебиещо е използвал текст 1. /*10/ – Това изречение е непълно във всички бележки. В книгата е дадено, както е коригирано от Мария Щайнер в текст 1. /*11/ – Сравни също: "Аристотел за мистерийната драма" /антропософски месечник, т. 4, № 9/, "Говор и драма", Лондон 1960.
/*12/ – Рудолф Щайнер често бе говорил за мистериите на Светия Граал по времето на тези лекции: например в Берлин на 19.
май 1905 и в Ландин, на 29. юли 1906 г. /*13/ – Двойната лекция, дадена на 23. октомври 1905 г. за мъже и жени отделно/лекция 17 и 18 в настоящия том./
към текста >>
Но след думите в стенографското копие на Зайлер: "Средновековният окултист изразяваше символа на
Светия
Граал.. във формата на триъгълник", той е нарисувал един хексаграм, който е могъл да бъде нарисуван само по времето, когато е писал.
предшестващия тпараграф е даден в текста на Рибщайн 4 по следния начин: "Обективна любов присъстваше в боговете, които създадоха Космоса. Нещо свръхчовешко се задвижваше, което днес е разбираемо, което по-късно ще бъде любов. Манас, Будхи, Атма е свързващата сила, която дава власт над кръста". /*22/ – Изглежда, че текстовете тук не са много ясно схванати. Значение има, че само триъгълникът е споменат и нищо не се говори за хексаграма.
Но след думите в стенографското копие на Зайлер: "Средновековният окултист изразяваше символа на Светия Граал.. във формата на триъгълник", той е нарисувал един хексаграм, който е могъл да бъде нарисуван само по времето, когато е писал.
Двата триъгълника и хексаграмът в настоящия том се възпроизведени от текст 4 на Рибщайн, който дава и най-голямото число диаграми. В текст 6 диаграмите с текста са дадени по следния начин: "Този триъгълник е символ на Светия Граал и също символ за събуждащото се съвършенство в живите. Това е Силата на Христос, която е описана като "Врил" в "Занони". Тя съществува понастоящем в елементарно зародишно състояние и в бъдеще ще дойде онази сила, която ще формира истинското съдържание на висшите степени, именно, царското изкуство.
към текста >>
"Този триъгълник е символ на
Светия
Граал и също символ за събуждащото се съвършенство в живите.
/*22/ – Изглежда, че текстовете тук не са много ясно схванати. Значение има, че само триъгълникът е споменат и нищо не се говори за хексаграма. Но след думите в стенографското копие на Зайлер: "Средновековният окултист изразяваше символа на Светия Граал.. във формата на триъгълник", той е нарисувал един хексаграм, който е могъл да бъде нарисуван само по времето, когато е писал. Двата триъгълника и хексаграмът в настоящия том се възпроизведени от текст 4 на Рибщайн, който дава и най-голямото число диаграми. В текст 6 диаграмите с текста са дадени по следния начин:
"Този триъгълник е символ на Светия Граал и също символ за събуждащото се съвършенство в живите.
Това е Силата на Христос, която е описана като "Врил" в "Занони". Тя съществува понастоящем в елементарно зародишно състояние и в бъдеще ще дойде онази сила, която ще формира истинското съдържание на висшите степени, именно, царското изкуство. Човек трябва да постигне това за себе си съвсем сам, без много да задава въпроси". Текст 6 също съдържа един вариант, който не се намира в другите текстове: "Всичко, което е изразено чрез изкуство, наука и религия, дотолкова, доколкото не е дадено от боговете – и следователно стои под знака на кръста – е извлечено от Свободното масонство. Другите текстове нямат тези диаграми.
към текста >>
/*30/ – Текст 1 и 2 имат: "Тау на
Светия
Граал".
Сред лекциите на Р. Щайнер има няколко изказвания по този въпрос особено в лекцията, дадена по време на Първата световна война на 20 юни 1916 г.: "Космическото същество аза", където той казва: "Това все още бе само един идеал. Да благодарим на Бога, че по онова време, беше самоедин идеал, тъй като, ако този идеал на Кили бе станало реалност тогава, какво би станало при тази война! "Сравни също лекцията, държана в Дорнах на 1 декември 1918 г. в "Променените условия на времената".
/*30/ – Текст 1 и 2 имат: "Тау на Светия Граал".
Другите текстове нямат този пасаж. Образът на Светия Граал е корекция на Мари Щайнер; може би това е грешка при приписването и би трябвало да бъде: "Таубе" /т. е. "гълъб"/ на Светия Граал. /*31/ – Виж в този текст по-късните лекции на Р. Щайнер: "Проблемът за Фауст, 12 лекции, Дорнах между 13 септември 1916 и 19 януари 1919 г.
към текста >>
Образът на
Светия
Граал е корекция на Мари Щайнер; може би това е грешка при приписването и би трябвало да бъде: "Таубе" /т. е.
Да благодарим на Бога, че по онова време, беше самоедин идеал, тъй като, ако този идеал на Кили бе станало реалност тогава, какво би станало при тази война! "Сравни също лекцията, държана в Дорнах на 1 декември 1918 г. в "Променените условия на времената". /*30/ – Текст 1 и 2 имат: "Тау на Светия Граал". Другите текстове нямат този пасаж.
Образът на Светия Граал е корекция на Мари Щайнер; може би това е грешка при приписването и би трябвало да бъде: "Таубе" /т. е.
"гълъб"/ на Светия Граал. /*31/ – Виж в този текст по-късните лекции на Р. Щайнер: "Проблемът за Фауст, 12 лекции, Дорнах между 13 септември 1916 и 19 януари 1919 г. /*32/ – Тук Р. Щайнер има предвид секцията, отнасяща се до култа и символизма на неговата Езотерична школа, която той щеше да основе.
към текста >>
"гълъб"/ на
Светия
Граал.
"Сравни също лекцията, държана в Дорнах на 1 декември 1918 г. в "Променените условия на времената". /*30/ – Текст 1 и 2 имат: "Тау на Светия Граал". Другите текстове нямат този пасаж. Образът на Светия Граал е корекция на Мари Щайнер; може би това е грешка при приписването и би трябвало да бъде: "Таубе" /т. е.
"гълъб"/ на Светия Граал.
/*31/ – Виж в този текст по-късните лекции на Р. Щайнер: "Проблемът за Фауст, 12 лекции, Дорнах между 13 септември 1916 и 19 януари 1919 г. /*32/ – Тук Р. Щайнер има предвид секцията, отнасяща се до култа и символизма на неговата Езотерична школа, която той щеше да основе. Във връзка с това виж: "Моят жизнен път", гл. 37.
към текста >>
Те съдържат онова, което за моя
дух
овен взор ставаше все по-ясно определено, сградата на антропософията – наистина, недоизградена в много насоки.
Ако аз бих бил в състояние да ги коригирам, ограничението само за членове не би било необходимо още от самото начало. Сега вече ограничението отпадна преди около една година. В моята автобиография е специално необходимо да кажа няколко думи относно как от една страна, моите книги за общата публика, и от друга, частно отпечатаните курсове, принадлежат на онова, което аз дадох и разработих като антропософия. Който би искал да проследи моята външна борба и усилие да представя антропософията по начин, подходящ за съвременното съзнание, трябва да направи това чрез творбите ми, публикувани за общо ползване. В тях аз определям моето положение по отношение на философските усилия на съвремието.
Те съдържат онова, което за моя духовен взор ставаше все по-ясно определено, сградата на антропософията – наистина, недоизградена в много насоки.
Редом с изискването да се изгради антропософията и при това на хората с общото образование на съвремието да се даде единствено това, което бе почерпено директно от духовния свят се появи и другото – напълно да се задоволява вътрешната душевна необходимост и духовните въжделения на членовете на обществото. Особено силни бяха изискванията да се хвърли светлина чрез антропософията върху евангелията и Библията изобщо. Членовете желаеха да имат курсове от лекции върху тези откровения, дадени на човечеството. За задоволяване на тези нужди чрез частни лекторски курсове възникна друг фактор: На тези лекции присъстваха само членове. Те бяха запознати с основното съдържание на антропософията.
към текста >>
Редом с изискването да се изгради антропософията и при това на хората с общото образование на съвремието да се даде единствено това, което бе почерпено директно от
дух
овния свят се появи и другото – напълно да се задоволява вътрешната душевна необходимост и
дух
овните въжделения на членовете на обществото.
Сега вече ограничението отпадна преди около една година. В моята автобиография е специално необходимо да кажа няколко думи относно как от една страна, моите книги за общата публика, и от друга, частно отпечатаните курсове, принадлежат на онова, което аз дадох и разработих като антропософия. Който би искал да проследи моята външна борба и усилие да представя антропософията по начин, подходящ за съвременното съзнание, трябва да направи това чрез творбите ми, публикувани за общо ползване. В тях аз определям моето положение по отношение на философските усилия на съвремието. Те съдържат онова, което за моя духовен взор ставаше все по-ясно определено, сградата на антропософията – наистина, недоизградена в много насоки.
Редом с изискването да се изгради антропософията и при това на хората с общото образование на съвремието да се даде единствено това, което бе почерпено директно от духовния свят се появи и другото – напълно да се задоволява вътрешната душевна необходимост и духовните въжделения на членовете на обществото.
Особено силни бяха изискванията да се хвърли светлина чрез антропософията върху евангелията и Библията изобщо. Членовете желаеха да имат курсове от лекции върху тези откровения, дадени на човечеството. За задоволяване на тези нужди чрез частни лекторски курсове възникна друг фактор: На тези лекции присъстваха само членове. Те бяха запознати с основното съдържание на антропософията. Аз можех да се обърна към тях като към хора, напреднали в антропософското познание.
към текста >>
И по отношение на по-голямата част от този материал това означава поне знание за човека и за Космоса дотолкова, доколкото то е било представено в светлината на антропософията, а също и знание за онова, което съществува като "антропософска история" в онова, което е било дадено от
дух
овния свят.
Не може и да става дума за съгласуване с предубежденията и предпочитанията на членовете. Всеки, който чете тези частно отпечатани лекции, може да ги възприема като представляващи антропософията в пълен смисъл. Така бе възможно без никакво колебание – когато оплакванията в това направление станаха настоятелни – да се отклоним от обичая си да раздаваме този материал само на членове. Но трябва да се има предвид, че понякога се появяват погрешни пасажи в тези лекторски доклади, непрегледани от мен. Правото да се съди този частен материал, разбира се, може да бъде дадено само на някой, който има необходимата предварителна основа за такава присъда.
И по отношение на по-голямата част от този материал това означава поне знание за човека и за Космоса дотолкова, доколкото то е било представено в светлината на антропософията, а също и знание за онова, което съществува като "антропософска история" в онова, което е било дадено от духовния свят.
към текста >>
18.
Съдържание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Първоначални импулси на
дух
овната наука
СЪДЪРЖАНИЕ
Първоначални импулси на духовната наука
Берлин, 29 януари 1906 г. Чувствата и мислите като реалност във взаимния човешки живот. Розенкройцерският произход на окултни братства и тяхното влияние върху външната култура. Епидемии от душевни болести като заплашващи следствия от материализма. Заблудата на спиритизма и задачата на истинската духовна наука.
към текста >>
Заблудата на спиритизма и задачата на истинската
дух
овна наука.
Първоначални импулси на духовната наука Берлин, 29 януари 1906 г. Чувствата и мислите като реалност във взаимния човешки живот. Розенкройцерският произход на окултни братства и тяхното влияние върху външната култура. Епидемии от душевни болести като заплашващи следствия от материализма.
Заблудата на спиритизма и задачата на истинската духовна наука.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания Берлин, 16 април 1906 г. Деветте пласта на вътрешността на Земята. Участие на дълбоките земни пластове при избухването на вулкани и земетресения. Съдействие на мъртвите за преобразуването на Земята.
към текста >>
Минало и бъдещо
дух
овно познание
Берлин, 16 април 1906 г. Деветте пласта на вътрешността на Земята. Участие на дълбоките земни пластове при избухването на вулкани и земетресения. Съдействие на мъртвите за преобразуването на Земята. Плиний Стари и материалистическата природна наука.
Минало и бъдещо духовно познание
Берлин, 7 май 1906 г. Скритият свят на гръцките мистерии. Хегеловият химн «Елевзин». Най-ниската точка на материализма през последната третина на 19-ти век. Мисията на Е.
към текста >>
Възпитателна практика въз основа на
дух
овното познание
Скритият свят на гръцките мистерии. Хегеловият химн «Елевзин». Най-ниската точка на материализма през последната третина на 19-ти век. Мисията на Е. П. Блаватска.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
Берлин, 14 май 1906 г. Подражанието като изграждащ принцип в първите седем години от живота. Заложба на естетическото чувство и фантазията. Авторитетът като определящ елемент през втората седемлетка. Памет и навици.
към текста >>
Правдива жизнена практика чрез
дух
овния мироглед.
Заложба на естетическото чувство и фантазията. Авторитетът като определящ елемент през втората седемлетка. Памет и навици. От Златните стихове на Питагор. Порастване на чувството за индивидуалното и изграждане силата за преценка през третата жизнена епоха.
Правдива жизнена практика чрез духовния мироглед.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г. Участието на човека в духовните светове . Облагородяване на чувствата чрез спиритуално душевно съдържание.
към текста >>
Дух
овното познание
Авторитетът като определящ елемент през втората седемлетка. Памет и навици. От Златните стихове на Питагор. Порастване на чувството за индивидуалното и изграждане силата за преценка през третата жизнена епоха. Правдива жизнена практика чрез духовния мироглед.
Духовното познание
като най-висша освобождаваща същност Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г. Участието на човека в духовните светове . Облагородяване на чувствата чрез спиритуално душевно съдържание. Епидемичната хистерия на средновековните аскети отговаря на внушенията на материалистическата наука.
към текста >>
Участието на човека в
дух
овните светове .
Порастване на чувството за индивидуалното и изграждане силата за преценка през третата жизнена епоха. Правдива жизнена практика чрез духовния мироглед. Духовното познание като най-висша освобождаваща същност Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
Участието на човека в духовните светове .
Облагородяване на чувствата чрез спиритуално душевно съдържание. Епидемичната хистерия на средновековните аскети отговаря на внушенията на материалистическата наука. Произход на чувствата и мислите ни в астралния и духовния свят. Едва вникването във взаимовръзката на физическия свят с висшите светове освобождава човека от принудата. Символичният шрифт на природните явления.
към текста >>
Произход на чувствата и мислите ни в астралния и
дух
овния свят.
като най-висша освобождаваща същност Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г. Участието на човека в духовните светове . Облагородяване на чувствата чрез спиритуално душевно съдържание. Епидемичната хистерия на средновековните аскети отговаря на внушенията на материалистическата наука.
Произход на чувствата и мислите ни в астралния и духовния свят.
Едва вникването във взаимовръзката на физическия свят с висшите светове освобождава човека от принудата. Символичният шрифт на природните явления. Слабостта на социалните експерименти, изхождащи от материалистически възгледи. Влиянията на металите върху хората. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г.
към текста >>
Задачата на
дух
овнонаучното движение
Едва вникването във взаимовръзката на физическия свят с висшите светове освобождава човека от принудата. Символичният шрифт на природните явления. Слабостта на социалните експерименти, изхождащи от материалистически възгледи. Влиянията на металите върху хората. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г.
Задачата на духовнонаучното движение
Скромност и готовност за помощ. Русо и Бьоме като пример за окултно призвание. Заключените произведения на Йоан Тритемий. Разпространение на спиритуалното знание – изискване на времето. Обикновеният мисловен живот и творческият мисловен свят зад физическите явления.
към текста >>
Розенкройцерският
дух
овен път.
Изграждане и диференциране на отделните сетива. Физическото виждане е сродно с възприемането на цветовете при ясновидеца. Астралната същност на сянката. Пътят и степените на познанието Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
Розенкройцерският духовен път.
Главни показатели на източното, християнско-гностическото и розенкройцерското обучение. Отношението на розенкройцерския ученик към учителя. «Истина и наука» и «Философия на свободата» като учебници. Седем степени на розенкройцерския път. Значението на духовнонаучните сведения за живота след смъртта.
към текста >>
Значението на
дух
овнонаучните сведения за живота след смъртта.
Розенкройцерският духовен път. Главни показатели на източното, християнско-гностическото и розенкройцерското обучение. Отношението на розенкройцерския ученик към учителя. «Истина и наука» и «Философия на свободата» като учебници. Седем степени на розенкройцерския път.
Значението на духовнонаучните сведения за живота след смъртта.
Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г. Имагинативно познание и художествена имагинация. Символичният език на природните царства. Груповите души на животните и растенията. Човекът и минералното царство.
към текста >>
Дух
овният живот ще създаде нов стил в изкуството.
Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г. Имагинативно познание и художествена имагинация. Символичният език на природните царства. Груповите души на животните и растенията. Човекът и минералното царство.
Духовният живот ще създаде нов стил в изкуството.
Хранене и лечебни методи Берлин, 22 октомври 1906 г., сутринта. Универсалният характер на духовната наука. Отрови като лечебни средства. Парацелз и Ханеман.
към текста >>
Универсалният характер на
дух
овната наука.
Груповите души на животните и растенията. Човекът и минералното царство. Духовният живот ще създаде нов стил в изкуството. Хранене и лечебни методи Берлин, 22 октомври 1906 г., сутринта.
Универсалният характер на духовната наука.
Отрови като лечебни средства. Парацелз и Ханеман. Съответствия между храносмилателния процес и мисловната дейност. Въздействие на кафето и чая. Регулиране на храненето. Аскетизъм.
към текста >>
Лаборатории, основани върху
дух
овнонаучна основа.
Отрови като лечебни средства. Парацелз и Ханеман. Съответствия между храносмилателния процес и мисловната дейност. Въздействие на кафето и чая. Регулиране на храненето. Аскетизъм.
Лаборатории, основани върху духовнонаучна основа.
Техника на кармата Берлин, 22 октомври 1906 г., вечерта. Смърт и сън. Панорамата на спомените. Изживявания на душата в камалока и в девахана.
към текста >>
Насрещни образи в
дух
овните светове на нашите чувства, мисли и дела.
Берлин, 22 октомври 1906 г., вечерта. Смърт и сън. Панорамата на спомените. Изживявания на душата в камалока и в девахана. Слизане за ново въплъщение.
Насрещни образи в духовните светове на нашите чувства, мисли и дела.
Боговете на съдбата. Знаци и символи на Коледния празник Берлин, 17 декември 1906 г. Изживяването на Бъдни вечер в древните мистерии. Христос като носител на духовното прераждане.
към текста >>
Христос като носител на
дух
овното прераждане.
Насрещни образи в духовните светове на нашите чувства, мисли и дела. Боговете на съдбата. Знаци и символи на Коледния празник Берлин, 17 декември 1906 г. Изживяването на Бъдни вечер в древните мистерии.
Христос като носител на духовното прераждане.
Легендата за коледното дърво. Кръстът с розите – символ за победа на вечното над преходното. Седемте коледни символа. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
към текста >>
Пътища към единение на душата с
дух
овно-божественото.
Кръстът с розите – символ за победа на вечното над преходното. Седемте коледни символа. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г. Молитва и медитация.
Пътища към единение на душата с духовно-божественото.
Горната троица и четирите по-нисши части на човешкото същество и тяхната взаимовръзка със седемте молби в молитвата Отче наш. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г. Движение и преобразуване, основен принцип на духовния свят. Мировата душа излива в началото единна астрална субстанция в човешките тела. Школата на туранските адепти и следствията ѝ във великите прарелигии.
към текста >>
Движение и преобразуване, основен принцип на
дух
овния свят.
Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г. Молитва и медитация. Пътища към единение на душата с духовно-божественото. Горната троица и четирите по-нисши части на човешкото същество и тяхната взаимовръзка със седемте молби в молитвата Отче наш. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.
Движение и преобразуване, основен принцип на духовния свят.
Мировата душа излива в началото единна астрална субстанция в човешките тела. Школата на туранските адепти и следствията ѝ във великите прарелигии. Въздействието на молитвата Отче наш произлиза от включените в нея мисли. Азовото съзнание се запазва в човечеството до края на развитието му. Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
към текста >>
Великото въздействие в
дух
овната земна атмосфера чрез Христовото събитие.
Школата в Атина. Кръвният принцип в предхристиянското посвещение и неговата замяна чрез Христос. Индивидуализирането на човечеството като предпоставка за братския съюз на бъдещето. Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота Берлин, 1 април 1907 г.
Великото въздействие в духовната земна атмосфера чрез Христовото събитие.
Одушевяването на човека чрез диханието на Бога. Въздухът и топлината на кръвта правят възможни говора и дишането. Многообразието на древните народни богове и Христос като общ бог на човечеството. Мистериите на Светия дух, Сина и Отца. Достъп до християнството чрез духовната наука
към текста >>
Въз
дух
ът и топлината на кръвта правят възможни говора и дишането.
Индивидуализирането на човечеството като предпоставка за братския съюз на бъдещето. Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота Берлин, 1 април 1907 г. Великото въздействие в духовната земна атмосфера чрез Христовото събитие. Одушевяването на човека чрез диханието на Бога.
Въздухът и топлината на кръвта правят възможни говора и дишането.
Многообразието на древните народни богове и Христос като общ бог на човечеството. Мистериите на Светия дух, Сина и Отца. Достъп до християнството чрез духовната наука Берлин, 27 април 1907 г. Притчата за несправедливия управител в теологична интерпретация и нейното истинско значение като образ на замяната на закона с Христовия импулс.
към текста >>
Мистериите на
Светия
дух
, Сина и Отца.
Берлин, 1 април 1907 г. Великото въздействие в духовната земна атмосфера чрез Христовото събитие. Одушевяването на човека чрез диханието на Бога. Въздухът и топлината на кръвта правят възможни говора и дишането. Многообразието на древните народни богове и Христос като общ бог на човечеството.
Мистериите на Светия дух, Сина и Отца.
Достъп до християнството чрез духовната наука Берлин, 27 април 1907 г. Притчата за несправедливия управител в теологична интерпретация и нейното истинско значение като образ на замяната на закона с Христовия импулс. Развитието на човечеството в притчата за изгубения син. Фантоми, спектри, демони и тяхното преодоляване чрез преобразуването на природата на обвивките.
към текста >>
Достъп до християнството чрез
дух
овната наука
Великото въздействие в духовната земна атмосфера чрез Христовото събитие. Одушевяването на човека чрез диханието на Бога. Въздухът и топлината на кръвта правят възможни говора и дишането. Многообразието на древните народни богове и Христос като общ бог на човечеството. Мистериите на Светия дух, Сина и Отца.
Достъп до християнството чрез духовната наука
Берлин, 27 април 1907 г. Притчата за несправедливия управител в теологична интерпретация и нейното истинско значение като образ на замяната на закона с Христовия импулс. Развитието на човечеството в притчата за изгубения син. Фантоми, спектри, демони и тяхното преодоляване чрез преобразуването на природата на обвивките. Петте умни и петте глупави девици, притча за напредъка или изоставането на човешките същности.
към текста >>
19.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
От това, което миналия път можах да кажа пред вас, видяхме как в една, позната от дълго време молитва всъщност се проявява целият
дух
овнонаучен възглед за същността на човека.
ОТЧЕ НАШ Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.
От това, което миналия път можах да кажа пред вас, видяхме как в една, позната от дълго време молитва всъщност се проявява целият духовнонаучен възглед за същността на човека.
При това можахме да се убедим, че религиозните течения, религиозните учения и дейности са черпили от това, което опознахме в течение на времето чрез науката за духа. При това би трябвало да си представим, че човечеството първоначално е изхождало от универсален, всеобхватен основен мироглед, който се проявява в религиозните вероизповедания на различните народи според разликата в националния им характер. Естествено можете да поставите въпроса: Как по-точно да си представим, че основните истини, основните мъдрости на човечеството са свързани с това, което в различните вероизповедания е било оповестявано на отделните народи от основателя им? Разбира се, че е фрапиращ факт как в седемте молби на Отче наш наистина се проявяват духовнонаучните основни понятия и на някой външен човек, който малко се е занимавал с това, което може да се опознае чрез науката за духа, може да му изглежда фантастично и той може лесно да си каже: Всичко казано е само внесено в извлеченото от религиозните документи. За да се занимаем малко по-дълбоко с въпроса как големите основни мъдрости първоначално са навлезли в религиозните вероизповедания, трябва да изходим от един основен въпрос.
към текста >>
При това можахме да се убедим, че религиозните течения, религиозните учения и дейности са черпили от това, което опознахме в течение на времето чрез науката за
дух
а.
ОТЧЕ НАШ Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г. От това, което миналия път можах да кажа пред вас, видяхме как в една, позната от дълго време молитва всъщност се проявява целият духовнонаучен възглед за същността на човека.
При това можахме да се убедим, че религиозните течения, религиозните учения и дейности са черпили от това, което опознахме в течение на времето чрез науката за духа.
При това би трябвало да си представим, че човечеството първоначално е изхождало от универсален, всеобхватен основен мироглед, който се проявява в религиозните вероизповедания на различните народи според разликата в националния им характер. Естествено можете да поставите въпроса: Как по-точно да си представим, че основните истини, основните мъдрости на човечеството са свързани с това, което в различните вероизповедания е било оповестявано на отделните народи от основателя им? Разбира се, че е фрапиращ факт как в седемте молби на Отче наш наистина се проявяват духовнонаучните основни понятия и на някой външен човек, който малко се е занимавал с това, което може да се опознае чрез науката за духа, може да му изглежда фантастично и той може лесно да си каже: Всичко казано е само внесено в извлеченото от религиозните документи. За да се занимаем малко по-дълбоко с въпроса как големите основни мъдрости първоначално са навлезли в религиозните вероизповедания, трябва да изходим от един основен въпрос. Трябва да си изясним, че каквото можем да знаем днес, каквото ни се дава чрез духовнонаучните възгледи, не е било предавано чрез религиите по същия начин в прадревните времена.
към текста >>
Разбира се, че е фрапиращ факт как в седемте молби на Отче наш наистина се проявяват
дух
овнонаучните основни понятия и на някой външен човек, който малко се е занимавал с това, което може да се опознае чрез науката за
дух
а, може да му изглежда фантастично и той може лесно да си каже: Всичко казано е само внесено в извлеченото от религиозните документи.
Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г. От това, което миналия път можах да кажа пред вас, видяхме как в една, позната от дълго време молитва всъщност се проявява целият духовнонаучен възглед за същността на човека. При това можахме да се убедим, че религиозните течения, религиозните учения и дейности са черпили от това, което опознахме в течение на времето чрез науката за духа. При това би трябвало да си представим, че човечеството първоначално е изхождало от универсален, всеобхватен основен мироглед, който се проявява в религиозните вероизповедания на различните народи според разликата в националния им характер. Естествено можете да поставите въпроса: Как по-точно да си представим, че основните истини, основните мъдрости на човечеството са свързани с това, което в различните вероизповедания е било оповестявано на отделните народи от основателя им?
Разбира се, че е фрапиращ факт как в седемте молби на Отче наш наистина се проявяват духовнонаучните основни понятия и на някой външен човек, който малко се е занимавал с това, което може да се опознае чрез науката за духа, може да му изглежда фантастично и той може лесно да си каже: Всичко казано е само внесено в извлеченото от религиозните документи.
За да се занимаем малко по-дълбоко с въпроса как големите основни мъдрости първоначално са навлезли в религиозните вероизповедания, трябва да изходим от един основен въпрос. Трябва да си изясним, че каквото можем да знаем днес, каквото ни се дава чрез духовнонаучните възгледи, не е било предавано чрез религиите по същия начин в прадревните времена. Трябва да сме наясно, че формата, под която такива истини се поднасят на хората, е съвсем различна според епохата. Старите религиозни документи говорят на хората с картини, а не с понятия. Тези картини, които многократно се опират на сетивните представи, са запазени в религиозните документи, доколкото е било възможно.
към текста >>
Трябва да си изясним, че каквото можем да знаем днес, каквото ни се дава чрез
дух
овнонаучните възгледи, не е било предавано чрез религиите по същия начин в прадревните времена.
При това можахме да се убедим, че религиозните течения, религиозните учения и дейности са черпили от това, което опознахме в течение на времето чрез науката за духа. При това би трябвало да си представим, че човечеството първоначално е изхождало от универсален, всеобхватен основен мироглед, който се проявява в религиозните вероизповедания на различните народи според разликата в националния им характер. Естествено можете да поставите въпроса: Как по-точно да си представим, че основните истини, основните мъдрости на човечеството са свързани с това, което в различните вероизповедания е било оповестявано на отделните народи от основателя им? Разбира се, че е фрапиращ факт как в седемте молби на Отче наш наистина се проявяват духовнонаучните основни понятия и на някой външен човек, който малко се е занимавал с това, което може да се опознае чрез науката за духа, може да му изглежда фантастично и той може лесно да си каже: Всичко казано е само внесено в извлеченото от религиозните документи. За да се занимаем малко по-дълбоко с въпроса как големите основни мъдрости първоначално са навлезли в религиозните вероизповедания, трябва да изходим от един основен въпрос.
Трябва да си изясним, че каквото можем да знаем днес, каквото ни се дава чрез духовнонаучните възгледи, не е било предавано чрез религиите по същия начин в прадревните времена.
Трябва да сме наясно, че формата, под която такива истини се поднасят на хората, е съвсем различна според епохата. Старите религиозни документи говорят на хората с картини, а не с понятия. Тези картини, които многократно се опират на сетивните представи, са запазени в религиозните документи, доколкото е било възможно. Например винаги се е говорило за познанието като за светлина, а за мъдростта като един вид течен елемент, като за вода. Винаги, когато наблюдавате точно, ще откриете същите картини и в най-старите времена.
към текста >>
При обикновения човек сънят без сънища е несъзнателно състояние, но за посветения е съзнателно състояние, в което той вижда
дух
овния свят.
Днес обикновеният човек от сутрин до вечер има това, което наричаме предметно съзнание. То му показва нещата така, че те му изглеждат като стоящи извън самия него, със свойства, възприемани чрез неговите сетива. Това съзнание не е единственото. За повечето днешни хора другите състояния на съзнанието са скрити, потънали са в неопределена смътност, наричана сън без сънища, който обаче има определено значение за посветения. За посветения, който познава света зад физическите явления, съществува съзнание също и във времето от заспиването до събуждането, в което той не възприема същите неща, каквито те са тук, но възприема един сам по себе си свят.
При обикновения човек сънят без сънища е несъзнателно състояние, но за посветения е съзнателно състояние, в което той вижда духовния свят.
Ако искаме да си изясним как несъзнателното състояние става съзнателно, трябва да разгледаме междинното състояние, което човекът познава като сън със съновидения, който ни показва обикновените ежедневни възприятия или вътрешните душевни състояния в символни картини. Можете да срещнете тази образност, която сънят ни показва, ако изследвате съзнанието на посветения, когато се намира в духовния свят. Той вижда нещата в духовния свят в картини. Но те не са така хаотични картини, както ги показва сънят. С картините от съня те имат само толкова общо, че непрекъснато се преобразяват.
към текста >>
Можете да срещнете тази образност, която сънят ни показва, ако изследвате съзнанието на посветения, когато се намира в
дух
овния свят.
Това съзнание не е единственото. За повечето днешни хора другите състояния на съзнанието са скрити, потънали са в неопределена смътност, наричана сън без сънища, който обаче има определено значение за посветения. За посветения, който познава света зад физическите явления, съществува съзнание също и във времето от заспиването до събуждането, в което той не възприема същите неща, каквито те са тук, но възприема един сам по себе си свят. При обикновения човек сънят без сънища е несъзнателно състояние, но за посветения е съзнателно състояние, в което той вижда духовния свят. Ако искаме да си изясним как несъзнателното състояние става съзнателно, трябва да разгледаме междинното състояние, което човекът познава като сън със съновидения, който ни показва обикновените ежедневни възприятия или вътрешните душевни състояния в символни картини.
Можете да срещнете тази образност, която сънят ни показва, ако изследвате съзнанието на посветения, когато се намира в духовния свят.
Той вижда нещата в духовния свят в картини. Но те не са така хаотични картини, както ги показва сънят. С картините от съня те имат само толкова общо, че непрекъснато се преобразяват. Масата и столът винаги показват един и същ образ. Растенията и хората, доколкото са външни същества, показват образа, който веднъж са получили.
към текста >>
Той вижда нещата в
дух
овния свят в картини.
За повечето днешни хора другите състояния на съзнанието са скрити, потънали са в неопределена смътност, наричана сън без сънища, който обаче има определено значение за посветения. За посветения, който познава света зад физическите явления, съществува съзнание също и във времето от заспиването до събуждането, в което той не възприема същите неща, каквито те са тук, но възприема един сам по себе си свят. При обикновения човек сънят без сънища е несъзнателно състояние, но за посветения е съзнателно състояние, в което той вижда духовния свят. Ако искаме да си изясним как несъзнателното състояние става съзнателно, трябва да разгледаме междинното състояние, което човекът познава като сън със съновидения, който ни показва обикновените ежедневни възприятия или вътрешните душевни състояния в символни картини. Можете да срещнете тази образност, която сънят ни показва, ако изследвате съзнанието на посветения, когато се намира в духовния свят.
Той вижда нещата в духовния свят в картини.
Но те не са така хаотични картини, както ги показва сънят. С картините от съня те имат само толкова общо, че непрекъснато се преобразяват. Масата и столът винаги показват един и същ образ. Растенията и хората, доколкото са външни същества, показват образа, който веднъж са получили. Но навлизаме ли повече в царството на съзнателното, срещаме преобразувания.
към текста >>
Който успее да навлезе в
дух
овния свят чрез съответните упражнения, научава как там баграта на дадено растение се изтръгва от него като пламък.
Растенията и хората, доколкото са външни същества, показват образа, който веднъж са получили. Но навлизаме ли повече в царството на съзнателното, срещаме преобразувания. Ние виждаме в движение растението, което покълва от зародиша и разгръща стъбло, листа, цвят и плод, виждаме животното, изразяващо своя воля, човешкото същество в промяната на жестовете и физиономията. Но всичко това е статично, сравнено с изживяното от човека в едно по-висше състояние в света на девахана. Там виждаме постоянно преобразяване.
Който успее да навлезе в духовния свят чрез съответните упражнения, научава как там баграта на дадено растение се изтръгва от него като пламък.
Той научава как багрите представляват издигащи се и слизащи форми в празното пространство. Той има истинско съзерцание, когато е в състояние да види багри, да чуе тонове сами за себе си и да ги свърже с определени същества. Такива същества са непрекъснато около нас. Ако бихте успели да изведете виолетовата багра на едно цвете така, че да се движи свободна в пространството, в нея имате израз за живота на духовния вътрешен свят на растението. Така действа също и човешката аура и това, което наричаме астрално тяло.
към текста >>
Ако бихте успели да изведете виолетовата багра на едно цвете така, че да се движи свободна в пространството, в нея имате израз за живота на
дух
овния вътрешен свят на растението.
Там виждаме постоянно преобразяване. Който успее да навлезе в духовния свят чрез съответните упражнения, научава как там баграта на дадено растение се изтръгва от него като пламък. Той научава как багрите представляват издигащи се и слизащи форми в празното пространство. Той има истинско съзерцание, когато е в състояние да види багри, да чуе тонове сами за себе си и да ги свърже с определени същества. Такива същества са непрекъснато около нас.
Ако бихте успели да изведете виолетовата багра на едно цвете така, че да се движи свободна в пространството, в нея имате израз за живота на духовния вътрешен свят на растението.
Така действа също и човешката аура и това, което наричаме астрално тяло. Всички човешки склонности, чувства на суета и егоизъм, се проявяват чрез съвсем определени цветови течения, така че бихме могли да кажем: Вътрешното душевно изживяване се проявява в човешката аура. Аурата никога не е спокойна, там нищо не е статично като статичните неща в сетивния свят. И когато в духовния свят едно същество изпитва чувствен или волев импулс, винаги можете да видите как той се проявява чрез съвсем определени промени на багрите и тоновете. Същественото за висшите светове е вечното движение.
към текста >>
И когато в
дух
овния свят едно същество изпитва чувствен или волев импулс, винаги можете да видите как той се проявява чрез съвсем определени промени на багрите и тоновете.
Такива същества са непрекъснато около нас. Ако бихте успели да изведете виолетовата багра на едно цвете така, че да се движи свободна в пространството, в нея имате израз за живота на духовния вътрешен свят на растението. Така действа също и човешката аура и това, което наричаме астрално тяло. Всички човешки склонности, чувства на суета и егоизъм, се проявяват чрез съвсем определени цветови течения, така че бихме могли да кажем: Вътрешното душевно изживяване се проявява в човешката аура. Аурата никога не е спокойна, там нищо не е статично като статичните неща в сетивния свят.
И когато в духовния свят едно същество изпитва чувствен или волев импулс, винаги можете да видите как той се проявява чрез съвсем определени промени на багрите и тоновете.
Същественото за висшите светове е вечното движение. Естествено това е объркващо за този, който пристъпва за първи път във висшите светове. То също предизвиква, че всичко, намиращо се във висшите светове, се разкрива в момента. Ако човекът може да скрие душевния си живот за този, който го наблюдава с физически очи, той не може да скрие нищо пред този, който може да вижда с духовни очи. За него всичко е открито, така че можете да си кажете: Ако искаме да изследваме със сетивните очи човека, стоящ пред нас, трябва да си извадим заключения за неговата душа от външното, от това как се смее или плаче.
към текста >>
Ако човекът може да скрие душевния си живот за този, който го наблюдава с физически очи, той не може да скрие нищо пред този, който може да вижда с
дух
овни очи.
Аурата никога не е спокойна, там нищо не е статично като статичните неща в сетивния свят. И когато в духовния свят едно същество изпитва чувствен или волев импулс, винаги можете да видите как той се проявява чрез съвсем определени промени на багрите и тоновете. Същественото за висшите светове е вечното движение. Естествено това е объркващо за този, който пристъпва за първи път във висшите светове. То също предизвиква, че всичко, намиращо се във висшите светове, се разкрива в момента.
Ако човекът може да скрие душевния си живот за този, който го наблюдава с физически очи, той не може да скрие нищо пред този, който може да вижда с духовни очи.
За него всичко е открито, така че можете да си кажете: Ако искаме да изследваме със сетивните очи човека, стоящ пред нас, трябва да си извадим заключения за неговата душа от външното, от това как се смее или плаче. В духовните светове е различно. Там не се изважда заключение от външното за вътрешното. Вътрешността там е открита. Там живеем със същността на нещата.
към текста >>
В
дух
овните светове е различно.
Същественото за висшите светове е вечното движение. Естествено това е объркващо за този, който пристъпва за първи път във висшите светове. То също предизвиква, че всичко, намиращо се във висшите светове, се разкрива в момента. Ако човекът може да скрие душевния си живот за този, който го наблюдава с физически очи, той не може да скрие нищо пред този, който може да вижда с духовни очи. За него всичко е открито, така че можете да си кажете: Ако искаме да изследваме със сетивните очи човека, стоящ пред нас, трябва да си извадим заключения за неговата душа от външното, от това как се смее или плаче.
В духовните светове е различно.
Там не се изважда заключение от външното за вътрешното. Вътрешността там е открита. Там живеем със същността на нещата. В наше време само посветеният може да си изгради такова съзнание. Само той може да живее съзнателно във висшия свят.
към текста >>
Въпреки това, ако бихте отишли достатъчно далеч в миналото, бихте видели, че е имало същества,
дух
овните предци на човечеството, които биха смятали за голяма – в сравнение със сега – глупост да кажат: Аз си изработвам понятие за нещо външно.
Когато лемуриецът поставял ръка над някое растение и отправял волята си към него, е можел да го накара да расте по-бързо само чрез волята си. Силите вън в природата са същите, каквито се намират в човека. Поради това, че човекът е станал отделно същество, затворено в кожа, силите му се отделили от тези на природата и ставали все по-различни. Най-различно от силите на природата е човешкото мислене. Комбинирането и смятането е най-чуждо на намиращото се в природата.
Въпреки това, ако бихте отишли достатъчно далеч в миналото, бихте видели, че е имало същества, духовните предци на човечеството, които биха смятали за голяма – в сравнение със сега – глупост да кажат: Аз си изработвам понятие за нещо външно.
Тогава не биха могли да го кажат, а същевременно биха видели понятието, и то като дейност, дори като същество. Който днес си създава понятие за някакъв предмет, трябва да си представи, че този предмет първоначално е създаден от това понятие. Можете да си изградите представа за това, ако си представите как протича някаква човешка дейност. Можете да си създадете понятие за един часовник, за механиката на часовника и движението на стрелките. Но никога не бихте могли да го направите, ако не е имало часовникар, който да е измислил предварително това (идеята на часовника), за което вие мислите сега.
към текста >>
Каквото днес живее в човешките обвивки, някога се е намирало в лоното на божествено-
дух
овните същества.
Ако бихте отишли още по-назад, бихте видели как тогавашните хора не са можели да казват: Аз си създавам понятие, като гледам нещата, а наистина са виждали какво е ставало там, как понятието е било влагано в тях. Те същевременно са наблюдавали създателите на нещата. Така виждате разликата между днешния разум на човека и интелекта на тогавашното време, което можем да наречем творческо време. Но ако бихте опознали съществата, които са знаели за творческия разум от собственото съзерцание, за разлика от днешния само възприемащ разум, бихте разбрали, че онези същества са били съвсем други. Те не са били още въплътени в човешко тяло.
Каквото днес живее в човешките обвивки, някога се е намирало в лоното на божествено-духовните същества.
Ние сме преминали незабелязано времето на земното развитие, което може да се представи сравнително така: Долу на Земята вече е имало физически живот, имало е съвсем други същества, подобни на днешните минерали, растения и животни, и същества, които не са били хора, а са стояли между животните и хората и са били готови да приемат човешката душа. Те били стигнали в развитието си дотам, че да могат да приемат човешката душа. Само сравнително може да се каже как да си ги представяме. Долу, на Земята, живеели хората, които всъщност били човеко-животни. Представете си човешките тела като отделни гъбички и душите като водни капки, всички заедно слети в обща водна маса, а физическата Земя с многобройните същества, същевременно обвита с душевна обвивка, както днес е обвита с въздушна обвивка.
към текста >>
Без този процес човешката (душевно-
дух
овна) субстанция никога е нямало да се раздели в много отделни индивидуалности.
Представете си човешките тела като отделни гъбички и душите като водни капки, всички заедно слети в обща водна маса, а физическата Земя с многобройните същества, същевременно обвита с душевна обвивка, както днес е обвита с въздушна обвивка. Всичко в нея още не е било отделено, както са водните капки. Подобно на тогавашното време е, ако оставите водната маса да бъде всмукана от гъбички, като всяка от тях поеме по една капка. Каквото е било единна душевна субстанция, е всмукано от отделните човешки тела, разпределено е в отделните човешки тела. Чрез това се поражда човешката душа.
Без този процес човешката (душевно-духовна) субстанция никога е нямало да се раздели в много отделни индивидуалности.
С това обаче е започнал също и процесът, чрез който човекът постепенно се е отделил от обкръжението и поради това е получил особеното предметно съзнание. По-рано той е имал съзнание, което не си е създавало понятия, а самата душа е била още в мировата душа и е получавала цялата си мъдрост отвътре от общата мирова душа. Не е било необходимо тя да поглежда навън. Наистина е можело да се каже, че общата мирова душа още е знаела всичко; тя е създала всичко, което днес е на Земята, според общите понятия. Хората са получавали тези понятия след като им е била дадена капката мъдрост от общата мирова душа.
към текста >>
Каквото днес е нощ, каквото днес потъва в неопределен мрак за хората, по времето, за което сега говорим, било изцяло изпълнено със светлина и възприятия на
дух
овния свят, изцяло било ден.
Ако днес всички хора, намиращи се на Земята, целият човешки род заспи и някой би отделил всички астрални тела и ги размеси с останалата субстанция, ще се види как сънят без сънища напълно ще изчезне. Душите не биха възприемали багри и звуци без външните инструменти, но от всички тези астрални тела биха започнали да се издигат и непрекъснато да се носят наоколо променливи цветни образи, и в тях би започнало да звучи. Всичко това би обгърнало тогава Земята, както е било по времето преди първото въплътяване на някоя душа. Потъмняването на прастарото състояние на съзнанието, което днес познавате като сън без сънища, настъпило поради това, че общата астрална субстанция била разделена чрез мировата душа на отделни части и отделните части навлезли в човешки тела. Можете да отидете още по-назад.
Каквото днес е нощ, каквото днес потъва в неопределен мрак за хората, по времето, за което сега говорим, било изцяло изпълнено със светлина и възприятия на духовния свят, изцяло било ден.
Така че сте доведени до едно състояние на човечеството, когато цялото човечество е възприемало астрално, но не е било във физическо тяло. Сега си задайте въпроса: Какво е спечелило човечеството от онова време насам? Какво се е прибавило към това, което то вече е имало? Какво е постигнал човекът чрез въплътяването си? Той е постигнал възможността да казва за себе си «аз».
към текста >>
Тук имате разликата с това, което в християнството се нарича
Светия
т
дух
и
дух
ът сам по себе си.
Така се върнахме до времето, когато това слово Аз съм още не е съществувало в човека. Човекът е имал съзнание, което е било влято, което не си е извоювал, виждайки външните предмети. Къде е било аз-съм-съзнанието? Това самосъзнание са имали божествените същества. Човешките същества са го получили след физическото въплъщение.
Тук имате разликата с това, което в християнството се нарича Светият дух и духът сам по себе си.
Светият дух е имал самосъзнание горе, преди въплъщението, а духът сам по себе си е този, който има азово съзнание в човека. Така че ако вземете заедно всички азови съзнания и ги отделите от егоизма, бихте получили Светия дух. Сега имате под най-радикалната форма това, с което започнахме. Ние се върнахме назад до съвсем особен вид учение. Докато днес се обучава така, че човекът застава пред човека и на ученика се казва какви са нещата, някога е било възможно само обучение, което същевременно е било работа, занимание.
към текста >>
Светия
т
дух
е имал самосъзнание горе, преди въплъщението, а
дух
ът сам по себе си е този, който има азово съзнание в човека.
Човекът е имал съзнание, което е било влято, което не си е извоювал, виждайки външните предмети. Къде е било аз-съм-съзнанието? Това самосъзнание са имали божествените същества. Човешките същества са го получили след физическото въплъщение. Тук имате разликата с това, което в християнството се нарича Светият дух и духът сам по себе си.
Светият дух е имал самосъзнание горе, преди въплъщението, а духът сам по себе си е този, който има азово съзнание в човека.
Така че ако вземете заедно всички азови съзнания и ги отделите от егоизма, бихте получили Светия дух. Сега имате под най-радикалната форма това, с което започнахме. Ние се върнахме назад до съвсем особен вид учение. Докато днес се обучава така, че човекът застава пред човека и на ученика се казва какви са нещата, някога е било възможно само обучение, което същевременно е било работа, занимание. Било е изливане на мъдростта в отделните същества.
към текста >>
Така че ако вземете заедно всички азови съзнания и ги отделите от егоизма, бихте получили
Светия
дух
.
Къде е било аз-съм-съзнанието? Това самосъзнание са имали божествените същества. Човешките същества са го получили след физическото въплъщение. Тук имате разликата с това, което в християнството се нарича Светият дух и духът сам по себе си. Светият дух е имал самосъзнание горе, преди въплъщението, а духът сам по себе си е този, който има азово съзнание в човека.
Така че ако вземете заедно всички азови съзнания и ги отделите от егоизма, бихте получили Светия дух.
Сега имате под най-радикалната форма това, с което започнахме. Ние се върнахме назад до съвсем особен вид учение. Докато днес се обучава така, че човекът застава пред човека и на ученика се казва какви са нещата, някога е било възможно само обучение, което същевременно е било работа, занимание. Било е изливане на мъдростта в отделните същества. Мъдростта не е идвала отвън, а е протичала отвътре към хората, процес, който днес познава само посветеният.
към текста >>
Той можел да получава просветление по време на хипнотичен сън, така че ученикът получавал от напредналия си събрат изкуствено просветление, чрез което виждал как
дух
овете работят в заобикалящия свят, както по времето преди човешката душа да е слязла в плътта.
Ако тук се казва: «В праначалото беше словото» – в «пра» и в «началото» лежи определено значение, което първоначално е било дадено изобщо в първите думи на Йоановото евангелие. Всичко това обаче наистина е само сянка в сравнение със съчетанието на звуците, прилагано в школата на адептите. Чрез него било заменено това, което тогавашният човек е изгубил като способност за просветление. Всичко това е само сянкообразно в сравнение със звуковите хармонии, употребявани в школите на адептите. С тях била замествана изгубената способност за просветление на тогавашния човек.
Той можел да получава просветление по време на хипнотичен сън, така че ученикът получавал от напредналия си събрат изкуствено просветление, чрез което виждал как духовете работят в заобикалящия свят, както по времето преди човешката душа да е слязла в плътта.
Това са изживявали учениците през туранската епоха, такива са били първите религиозни указания и така те са били обучавани в първите мирови закони. При онези просвещения са били получавани форми и рисунки, защото е можело да се въздейства и чрез рисунки, когато линията била подчинена на определени закономерности и е действала така, че е можела да укаже велики мирови тайни на човека. Когато са рисували спирала пред някой човек, той не виждал спиралата с отворените си очи. Но показвана или изчуквана в хипнотичния му сън, тя предизвиквала съвсем особени усещания, например как се развива едно растение до семето и как от семето се поражда ново растение. Такива форми и линии са произлизали някога от школите на адепти, а по-късно били давани на народите от основателите на различните религии.
към текста >>
Душите, живеещи днес в телата ви, някога са живели в общата божествена
дух
овна субстанция и там са били просветлявани сомнамбулно.
Отче наш е молитва, която ще има значение и след хиляди години, понеже е мисловна мантра. Въздействието на Отче наш е било влято в мислите, и както е вярно, че човекът може много добре да смила храната, без някой физиолог да му казва как да го прави, също така е истина, че който се моли с Отче наш, чувства въздействието без да му се обяснява. Въздействието на Отче наш е налице, понеже лежи в мощта на самите мисли. Но към това се прибавя и по-висше познание, което предава по-дълбоко значение на Отче наш и никой не бива да го игнорира. Такъв е пътят, който са изминали религиозните истини.
Душите, живеещи днес в телата ви, някога са живели в общата божествена духовна субстанция и там са били просветлявани сомнамбулно.
Без азово съзнание те са могли да възприемат как творят духовно-божествените сили. По-късно душите били разделени. Поради това предишното им възприятие е ставало все по-смътно и те били лишени дори от възможността то да бъде изкуствено възпроизведено, както е било възможно още в туранските школи на адептите. Религиозните учения и форми, произлезли от прамъдростта, създала света, са само ехо на усещанията, които могат да се споделят от човек на човек. Мъдростта на Стария завет е произлязла от праидеите, от лежащата в основата на нещата прамъдрост, която душите ви някога са поемали.
към текста >>
Без азово съзнание те са могли да възприемат как творят
дух
овно-божествените сили.
Въздействието на Отче наш е било влято в мислите, и както е вярно, че човекът може много добре да смила храната, без някой физиолог да му казва как да го прави, също така е истина, че който се моли с Отче наш, чувства въздействието без да му се обяснява. Въздействието на Отче наш е налице, понеже лежи в мощта на самите мисли. Но към това се прибавя и по-висше познание, което предава по-дълбоко значение на Отче наш и никой не бива да го игнорира. Такъв е пътят, който са изминали религиозните истини. Душите, живеещи днес в телата ви, някога са живели в общата божествена духовна субстанция и там са били просветлявани сомнамбулно.
Без азово съзнание те са могли да възприемат как творят духовно-божествените сили.
По-късно душите били разделени. Поради това предишното им възприятие е ставало все по-смътно и те били лишени дори от възможността то да бъде изкуствено възпроизведено, както е било възможно още в туранските школи на адептите. Религиозните учения и форми, произлезли от прамъдростта, създала света, са само ехо на усещанията, които могат да се споделят от човек на човек. Мъдростта на Стария завет е произлязла от праидеите, от лежащата в основата на нещата прамъдрост, която душите ви някога са поемали. В бъдеще отново ще избликва в душата на хората това, което първоначално те са притежавали в смътното съноподобно съзнание, но придружено от светло, ясно съзнание.
към текста >>
Каквото е изкристализирало от общата
дух
овна субстанция, отново ще се влее в нея.
Достигне ли се до кулминацията, човекът ще е стигнал до последното си въплъщение и като плод на живота в себе си ще има старото ясновидство плюс новопостигнатия елемент. Постоянно се чува фразата, че хората трябва постепенно да стигнат до всеобщо съзнание. Спасението им щяло да е, когато изгубят днешното си съзнание и преминат към всеобщо съзнание. Но не е така. Азовото съзнание, което някога не е съществувало, ще съществува и след последното въплъщение.
Каквото е изкристализирало от общата духовна субстанция, отново ще се влее в нея.
Но сега си представете следното: Първоначално сте имали чиста вода, поета от многото гъбички. По време на това диференциране всичко, което е можело да се приеме от обкръжението, е било всмукано. Всяка капка се е обагрила в съвсем определен цвят. Когато гъбичките отново се изстискат, всяка ще носи своя цвят.
към текста >>
Така всеки човек, завърнал се отново в общата
дух
овност, ще внесе своето особено оцветяване.
Първоначално сте имали чиста вода, поета от многото гъбички. По време на това диференциране всичко, което е можело да се приеме от обкръжението, е било всмукано. Всяка капка се е обагрила в съвсем определен цвят. Когато гъбичките отново се изстискат, всяка ще носи своя цвят. Това е разнообразие от преливащи се цветове, по-красиво, отколкото някога е било възможно да бъде.
Така всеки човек, завърнал се отново в общата духовност, ще внесе своето особено оцветяване.
Това е неговото индивидуално съзнание, което не може да бъде изгубено. Общото съзнание ще бъде съзвучие, хармония от всичките съзнания. Съществата, преминали през човечеството, ще бъдат единство, постигнато в свобода. Те ще останат много, но понеже искат да са обединени, ще образуват единство без да бъдат принуждавани за него. Всяко получило своето съзнание и всички заедно, чрез собствената си воля ще образуват обединеното съзнание.
към текста >>
И от нея ще бъде изтъкана тъканта, която, както красиво се казва, Земният
дух
тъче.
Не бива да употребяваме фрази, а да разглеждаме нещата такива, каквито са. Приказката за «вливане във всеобщо съзнание» е пантеистична фраза. Именно когато говорим от гледната точка на вечността, ще трябва да поставим пред душата си едно изречение, което ни показва, че човечеството не е било напразно тук и че има своето значение в Универсума. С други думи, този, който започне да изучава мировите факти, в края на краищата ще си каже, че човекът е призван да допринесе нещо, като даде смисъл на този живот. Той трябва накрая да положи пред олтара на Бога своята дан, която сам си е изработил.
И от нея ще бъде изтъкана тъканта, която, както красиво се казва, Земният дух тъче.
Тя съдържа всички човешки азове и Гьоте, като истински посветен, го е казал, описвайки всичко като реален процес: В потоци житейски и в бури на дейност нагоре-надолу подхвърлян, творя непрестанно!
към текста >>
20.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Същевременно тези думи ще ни въведат още по-дълбоко в
дух
а и смисъла на християнството.
НА ИЗТЕКЛАТА НА КРЪСТА КРЪВ Берлин, 25 март 1907 г. След осем дни, следователно в понеделник след Великден бих желал да говоря за Мистерията на Голгота, а днес ще се подготвим малко за това разглеждане. Нашето днешно обсъждане ще се отнася главно до думите на Новия завет, които за много хора са неразбираеми или трудно разбираеми. Лесно се вижда, че с тези думи не се свързва дълбокият смисъл, който наистина трябва да се свърже с тях, ако човек изхожда от езотеричното християнство.
Същевременно тези думи ще ни въведат още по-дълбоко в духа и смисъла на християнството.
Това са добре познатите ви думи: «Всички грехове могат да бъдат опростени, но не греховете към Светия дух.»92 В действителност в такива думи лежи смисълът на мисията на християнството и само духовнонаучният мироглед, духовнонаучното схващане на света е истинското средство за разкриването на лежащия в тези думи дълбок смисъл. Хора, които се доближат до този мироглед, трябва все повече да свикват да опознават от различни страни великата мирова мисия на духовнонаучното движение и в света все повече трябва да се наложи убеждението, че това движение не може да е тук, за да основе нова вяра, нова секта или нещо подобно. Времената, през които е можело да се основават нови вероизповедания или нови специални религии, са отминали, и бъдещето на религиозното развитие лежи в усъвършенстването на съществуващите религии до единна религия на човечеството. Движението за духовно познание не иска да проповядва нова религия на хората.
към текста >>
Това са добре познатите ви думи: «Всички грехове могат да бъдат опростени, но не греховете към
Светия
дух
.»92
Берлин, 25 март 1907 г. След осем дни, следователно в понеделник след Великден бих желал да говоря за Мистерията на Голгота, а днес ще се подготвим малко за това разглеждане. Нашето днешно обсъждане ще се отнася главно до думите на Новия завет, които за много хора са неразбираеми или трудно разбираеми. Лесно се вижда, че с тези думи не се свързва дълбокият смисъл, който наистина трябва да се свърже с тях, ако човек изхожда от езотеричното християнство. Същевременно тези думи ще ни въведат още по-дълбоко в духа и смисъла на християнството.
Това са добре познатите ви думи: «Всички грехове могат да бъдат опростени, но не греховете към Светия дух.»92
В действителност в такива думи лежи смисълът на мисията на християнството и само духовнонаучният мироглед, духовнонаучното схващане на света е истинското средство за разкриването на лежащия в тези думи дълбок смисъл. Хора, които се доближат до този мироглед, трябва все повече да свикват да опознават от различни страни великата мирова мисия на духовнонаучното движение и в света все повече трябва да се наложи убеждението, че това движение не може да е тук, за да основе нова вяра, нова секта или нещо подобно. Времената, през които е можело да се основават нови вероизповедания или нови специални религии, са отминали, и бъдещето на религиозното развитие лежи в усъвършенстването на съществуващите религии до единна религия на човечеството. Движението за духовно познание не иска да проповядва нова религия на хората. То иска да бъде инструмент, с чиято помощ да се разберат и осъзнаят дълбоките религиозни истини, съдържащи се в религиозните документи.
към текста >>
В действителност в такива думи лежи смисълът на мисията на християнството и само
дух
овнонаучният мироглед,
дух
овнонаучното схващане на света е истинското средство за разкриването на лежащия в тези думи дълбок смисъл.
След осем дни, следователно в понеделник след Великден бих желал да говоря за Мистерията на Голгота, а днес ще се подготвим малко за това разглеждане. Нашето днешно обсъждане ще се отнася главно до думите на Новия завет, които за много хора са неразбираеми или трудно разбираеми. Лесно се вижда, че с тези думи не се свързва дълбокият смисъл, който наистина трябва да се свърже с тях, ако човек изхожда от езотеричното християнство. Същевременно тези думи ще ни въведат още по-дълбоко в духа и смисъла на християнството. Това са добре познатите ви думи: «Всички грехове могат да бъдат опростени, но не греховете към Светия дух.»92
В действителност в такива думи лежи смисълът на мисията на християнството и само духовнонаучният мироглед, духовнонаучното схващане на света е истинското средство за разкриването на лежащия в тези думи дълбок смисъл.
Хора, които се доближат до този мироглед, трябва все повече да свикват да опознават от различни страни великата мирова мисия на духовнонаучното движение и в света все повече трябва да се наложи убеждението, че това движение не може да е тук, за да основе нова вяра, нова секта или нещо подобно. Времената, през които е можело да се основават нови вероизповедания или нови специални религии, са отминали, и бъдещето на религиозното развитие лежи в усъвършенстването на съществуващите религии до единна религия на човечеството. Движението за духовно познание не иска да проповядва нова религия на хората. То иска да бъде инструмент, с чиято помощ да се разберат и осъзнаят дълбоките религиозни истини, съдържащи се в религиозните документи. Тук често е било посочвано, че насоката на времето днес както в теологичните, също така и в останалите религиозни кръгове е да се опростяват религиозните истини, да не се схващат достатъчно дълбоко.
към текста >>
Хора, които се доближат до този мироглед, трябва все повече да свикват да опознават от различни страни великата мирова мисия на
дух
овнонаучното движение и в света все повече трябва да се наложи убеждението, че това движение не може да е тук, за да основе нова вяра, нова секта или нещо подобно.
Нашето днешно обсъждане ще се отнася главно до думите на Новия завет, които за много хора са неразбираеми или трудно разбираеми. Лесно се вижда, че с тези думи не се свързва дълбокият смисъл, който наистина трябва да се свърже с тях, ако човек изхожда от езотеричното християнство. Същевременно тези думи ще ни въведат още по-дълбоко в духа и смисъла на християнството. Това са добре познатите ви думи: «Всички грехове могат да бъдат опростени, но не греховете към Светия дух.»92 В действителност в такива думи лежи смисълът на мисията на християнството и само духовнонаучният мироглед, духовнонаучното схващане на света е истинското средство за разкриването на лежащия в тези думи дълбок смисъл.
Хора, които се доближат до този мироглед, трябва все повече да свикват да опознават от различни страни великата мирова мисия на духовнонаучното движение и в света все повече трябва да се наложи убеждението, че това движение не може да е тук, за да основе нова вяра, нова секта или нещо подобно.
Времената, през които е можело да се основават нови вероизповедания или нови специални религии, са отминали, и бъдещето на религиозното развитие лежи в усъвършенстването на съществуващите религии до единна религия на човечеството. Движението за духовно познание не иска да проповядва нова религия на хората. То иска да бъде инструмент, с чиято помощ да се разберат и осъзнаят дълбоките религиозни истини, съдържащи се в религиозните документи. Тук често е било посочвано, че насоката на времето днес както в теологичните, също така и в останалите религиозни кръгове е да се опростяват религиозните истини, да не се схващат достатъчно дълбоко. Колко са доволни днес хората в такива кръгове, когато се стремят да схванат Христос Исус като простия мъж от Назарет93, образ, който наистина на драго се представя като висш идеал на човечеството, подобен на Сократ, Платон, Гьоте или Шилер, но не искат да го издигнат повече от средноаритметическата мярка на човечеството.
към текста >>
Движението за
дух
овно познание не иска да проповядва нова религия на хората.
Същевременно тези думи ще ни въведат още по-дълбоко в духа и смисъла на християнството. Това са добре познатите ви думи: «Всички грехове могат да бъдат опростени, но не греховете към Светия дух.»92 В действителност в такива думи лежи смисълът на мисията на християнството и само духовнонаучният мироглед, духовнонаучното схващане на света е истинското средство за разкриването на лежащия в тези думи дълбок смисъл. Хора, които се доближат до този мироглед, трябва все повече да свикват да опознават от различни страни великата мирова мисия на духовнонаучното движение и в света все повече трябва да се наложи убеждението, че това движение не може да е тук, за да основе нова вяра, нова секта или нещо подобно. Времената, през които е можело да се основават нови вероизповедания или нови специални религии, са отминали, и бъдещето на религиозното развитие лежи в усъвършенстването на съществуващите религии до единна религия на човечеството.
Движението за духовно познание не иска да проповядва нова религия на хората.
То иска да бъде инструмент, с чиято помощ да се разберат и осъзнаят дълбоките религиозни истини, съдържащи се в религиозните документи. Тук често е било посочвано, че насоката на времето днес както в теологичните, също така и в останалите религиозни кръгове е да се опростяват религиозните истини, да не се схващат достатъчно дълбоко. Колко са доволни днес хората в такива кръгове, когато се стремят да схванат Христос Исус като простия мъж от Назарет93, образ, който наистина на драго се представя като висш идеал на човечеството, подобен на Сократ, Платон, Гьоте или Шилер, но не искат да го издигнат повече от средноаритметическата мярка на човечеството. Хората са далеч от мисълта да се запитат, дали в тялото на Исус от Назарет не е живяло нещо, надхвърлящо всичко в обикновеното човечество. Изглежда, че днешното човечество далеч е задминало стария гностически въпрос, който се нуждае от цялата човешка мъдрост, за да се разбере какво всъщност е станало в началото на нашето летоброене.
към текста >>
И така хората са доволни, когато с няколко морални проповеди и съвсем прости изречения се търси да се схване една толкова голяма истина като греха срещу
Светия
дух
.
То иска да бъде инструмент, с чиято помощ да се разберат и осъзнаят дълбоките религиозни истини, съдържащи се в религиозните документи. Тук често е било посочвано, че насоката на времето днес както в теологичните, също така и в останалите религиозни кръгове е да се опростяват религиозните истини, да не се схващат достатъчно дълбоко. Колко са доволни днес хората в такива кръгове, когато се стремят да схванат Христос Исус като простия мъж от Назарет93, образ, който наистина на драго се представя като висш идеал на човечеството, подобен на Сократ, Платон, Гьоте или Шилер, но не искат да го издигнат повече от средноаритметическата мярка на човечеството. Хората са далеч от мисълта да се запитат, дали в тялото на Исус от Назарет не е живяло нещо, надхвърлящо всичко в обикновеното човечество. Изглежда, че днешното човечество далеч е задминало стария гностически въпрос, който се нуждае от цялата човешка мъдрост, за да се разбере какво всъщност е станало в началото на нашето летоброене.
И така хората са доволни, когато с няколко морални проповеди и съвсем прости изречения се търси да се схване една толкова голяма истина като греха срещу Светия дух.
Но религиозните документи не са затова тук, за да се опростяват. Няма дълбочина, която да е достатъчно дълбока, и мъдрост, която да е достатъчно мъдра, за да повдигне булото, лежащо отгоре. Не бива и нищо да се внася, когато се търси да се разбере дълбокият смисъл. За неучения и нешколувания човек не е така трудно, но също е истина, че религиозните документи са така дълбоки, че никоя мъдрост не е напълно достатъчна, за да разкрие техния смисъл. Никоя душа не е толкова проста, че да не би могла да почувства нещо от величието и могъществото на истинските религиозни документи.
към текста >>
Най-напред трябва да сме наясно какво в истинското езотерично християнство се разбира като
Светия
дух
и какво се разбира под другите два аспекта на Бога – Сина, Словото, Логоса и Отеца.
Не бива и нищо да се внася, когато се търси да се разбере дълбокият смисъл. За неучения и нешколувания човек не е така трудно, но също е истина, че религиозните документи са така дълбоки, че никоя мъдрост не е напълно достатъчна, за да разкрие техния смисъл. Никоя душа не е толкова проста, че да не би могла да почувства нещо от величието и могъществото на истинските религиозни документи. Така и никоя мъдрост не може да се издигне толкова високо, че да надхвърли действителната религиозна истина. Изхождайки от тази гледна точка и нагласа, нека да се опитаме да разясним тези думи.
Най-напред трябва да сме наясно какво в истинското езотерично християнство се разбира като Светия дух и какво се разбира под другите два аспекта на Бога – Сина, Словото, Логоса и Отеца.
Не да искаме да проникнем в такива неща чрез спекулации и премисляне. Тези неща не са затова тук, всеки да може произволно да внася някакъв смисъл. Смисълът е внесен от хора, които са наречени християнски посветени, и ние трябва само да се придържаме към това, което е било преподавано в школите на християнските посветени. Затова е зле, ако Библията (включително и Новият завет) се чете по външен начин и се спекулира какво би могла да означава тази или онази дума. Истинският окултизъм никога няма да прави така.
към текста >>
Те са били приемани като откровения на божествения миров
дух
.
Днес цари мнението, че някоя истина може да се приема във всяко настроение. Това не е критика, развитието трябва да стигне дотам. В онова време е царяло друго схващане. Тогава не е било безразлично, дали математическа или физическа истина се е възприемала в едно или друго настроение. Хората са били наясно, че настроението е важно и дори най-простите неща, които също разкриват истини, трябва да се приемат с възвишена нагласа.
Те са били приемани като откровения на божествения миров дух.
Така са били приемани дори математическите истини, които е следвало да предадат на хората божествените откровения относно пространството. Така е било също и в школата на апостол Павел, която е разкривала най-висшите истини само след вътрешна подготовка. Докато апостол Павел проповядва християнството по широкия свят, учениците му в Атина изживявали езотеричното. И понеже духът на школата се предавал в продължение на дълги периоди от време, носителят на езотеричната истина винаги бил наричан със същото име. Атинската школа продължила да съществува столетия наред и най-висшият учител, който бил и най-задълбоченият посветен на школата, винаги носил името Дионисий.
към текста >>
И понеже
дух
ът на школата се предавал в продължение на дълги периоди от време, носителят на езотеричната истина винаги бил наричан със същото име.
Хората са били наясно, че настроението е важно и дори най-простите неща, които също разкриват истини, трябва да се приемат с възвишена нагласа. Те са били приемани като откровения на божествения миров дух. Така са били приемани дори математическите истини, които е следвало да предадат на хората божествените откровения относно пространството. Така е било също и в школата на апостол Павел, която е разкривала най-висшите истини само след вътрешна подготовка. Докато апостол Павел проповядва християнството по широкия свят, учениците му в Атина изживявали езотеричното.
И понеже духът на школата се предавал в продължение на дълги периоди от време, носителят на езотеричната истина винаги бил наричан със същото име.
Атинската школа продължила да съществува столетия наред и най-висшият учител, който бил и най-задълбоченият посветен на школата, винаги носил името Дионисий. Оттам също и този, който е написал нещата през 6-ти век, когато писането е станало обичайно, също е носил това име. Само който знае това, може да разбере какво значение е имало то за Дионисиевата школа. Нека сега да се осведомим в смисъла на истинското християнство относно трите думи: Отец, Син и Дух. При разглеждането на Отче наш95 видяхме от друга гледна точка какво лежи в тези три думи.
към текста >>
Нека сега да се осведомим в смисъла на истинското християнство относно трите думи: Отец, Син и
Дух
.
Докато апостол Павел проповядва християнството по широкия свят, учениците му в Атина изживявали езотеричното. И понеже духът на школата се предавал в продължение на дълги периоди от време, носителят на езотеричната истина винаги бил наричан със същото име. Атинската школа продължила да съществува столетия наред и най-висшият учител, който бил и най-задълбоченият посветен на школата, винаги носил името Дионисий. Оттам също и този, който е написал нещата през 6-ти век, когато писането е станало обичайно, също е носил това име. Само който знае това, може да разбере какво значение е имало то за Дионисиевата школа.
Нека сега да се осведомим в смисъла на истинското християнство относно трите думи: Отец, Син и Дух.
При разглеждането на Отче наш95 видяхме от друга гледна точка какво лежи в тези три думи. Опознахме това от божественото, което се изразява в трите висши части на човешката природа – атма, будхи, манас. Чухме как думите «името», «царството» и «волята» от молитвата Отче наш са свързани с тези три висши същности в човешката природа. Днес искаме да разгледаме тези три човешки същности от друга гледна точка, както е правено в езотеричното християнско обучение. Накратко, нека да си спомним какво е отношението между нисшата и висшата човешка природа.
към текста >>
И колкото повече човекът е просветлил, пречистил и облагородил астралното тяло, толкова повече езотеричното християнство го нарича
Светия
дух
в човека.
Това е било някога така наречената свещена четворка, за която винаги се е говорило в онези времена: физическо, етерно или жизнено тяло, астрално тяло и аз. Научихме също как в течение на човешкото развитие тези три тела се преобразуват от аза. Видяхме, че азът най-напред преобразува астралното тяло, което е носител на афекти, нагони, страсти и усещания. Това астрално тяло би могло да се нарече и тяло на съзнанието. Също и езотеричното християнство е учило, че азът е призван все повече да облагородява и просветлява астралното тяло в течение на развитието.
И колкото повече човекът е просветлил, пречистил и облагородил астралното тяло, толкова повече езотеричното християнство го нарича Светия дух в човека.
Би могло също да се каже, ако се изразим антропософски, че онази част от астралното тяло, която е пречистена от аза, в езотеричното християнство се нарича обхванатата от Светия дух част от астралното тяло. Знаем също, че азът действа преобразуващо, облагородяващо и просветляващо също и върху етерното или жизненото тяло. Докато в обикновения външен материален и духовен живот моралният културен живот действа облагородяващо върху астралното тяло, при етерното тяло на човека преобразуващо и облагородяващо действа това, което той възприема от религията и изкуството, където усеща вечното във временната му форма. Импулсите на изкуството действат по-силно от моралното възпитание, по-силно от това, което се намира сред човечеството като правен и държавнически живот, понеже в истинското художествено произведение прозира вечното и нетленното. Но религиозните импулси въздействат най-силно върху етерното тяло.
към текста >>
Би могло също да се каже, ако се изразим антропософски, че онази част от астралното тяло, която е пречистена от аза, в езотеричното християнство се нарича обхванатата от
Светия
дух
част от астралното тяло.
Научихме също как в течение на човешкото развитие тези три тела се преобразуват от аза. Видяхме, че азът най-напред преобразува астралното тяло, което е носител на афекти, нагони, страсти и усещания. Това астрално тяло би могло да се нарече и тяло на съзнанието. Също и езотеричното християнство е учило, че азът е призван все повече да облагородява и просветлява астралното тяло в течение на развитието. И колкото повече човекът е просветлил, пречистил и облагородил астралното тяло, толкова повече езотеричното християнство го нарича Светия дух в човека.
Би могло също да се каже, ако се изразим антропософски, че онази част от астралното тяло, която е пречистена от аза, в езотеричното християнство се нарича обхванатата от Светия дух част от астралното тяло.
Знаем също, че азът действа преобразуващо, облагородяващо и просветляващо също и върху етерното или жизненото тяло. Докато в обикновения външен материален и духовен живот моралният културен живот действа облагородяващо върху астралното тяло, при етерното тяло на човека преобразуващо и облагородяващо действа това, което той възприема от религията и изкуството, където усеща вечното във временната му форма. Импулсите на изкуството действат по-силно от моралното възпитание, по-силно от това, което се намира сред човечеството като правен и държавнически живот, понеже в истинското художествено произведение прозира вечното и нетленното. Но религиозните импулси въздействат най-силно върху етерното тяло. Под влиянието на такива импулси част от етерното тяло се оформя така, че да се превърне в Будхи, в Логоса, в Словото.
към текста >>
Докато в обикновения външен материален и
дух
овен живот моралният културен живот действа облагородяващо върху астралното тяло, при етерното тяло на човека преобразуващо и облагородяващо действа това, което той възприема от религията и изкуството, където усеща вечното във временната му форма.
Това астрално тяло би могло да се нарече и тяло на съзнанието. Също и езотеричното християнство е учило, че азът е призван все повече да облагородява и просветлява астралното тяло в течение на развитието. И колкото повече човекът е просветлил, пречистил и облагородил астралното тяло, толкова повече езотеричното християнство го нарича Светия дух в човека. Би могло също да се каже, ако се изразим антропософски, че онази част от астралното тяло, която е пречистена от аза, в езотеричното християнство се нарича обхванатата от Светия дух част от астралното тяло. Знаем също, че азът действа преобразуващо, облагородяващо и просветляващо също и върху етерното или жизненото тяло.
Докато в обикновения външен материален и духовен живот моралният културен живот действа облагородяващо върху астралното тяло, при етерното тяло на човека преобразуващо и облагородяващо действа това, което той възприема от религията и изкуството, където усеща вечното във временната му форма.
Импулсите на изкуството действат по-силно от моралното възпитание, по-силно от това, което се намира сред човечеството като правен и държавнически живот, понеже в истинското художествено произведение прозира вечното и нетленното. Но религиозните импулси въздействат най-силно върху етерното тяло. Под влиянието на такива импулси част от етерното тяло се оформя така, че да се превърне в Будхи, в Логоса, в Словото. Това в езотеричното християнство се нарича Христос. При такова разглеждане трябва винаги да имаме предвид, че докато се занимаваме с науката за духа, не следваме някаква сива теория, не и нещо отвлечено и чуждо на живота, а търсим това в духовното, чрез което можем непосредствено да въздействаме облагородяващо и пречистващо върху тези тела.
към текста >>
При такова разглеждане трябва винаги да имаме предвид, че докато се занимаваме с науката за
дух
а, не следваме някаква сива теория, не и нещо отвлечено и чуждо на живота, а търсим това в
дух
овното, чрез което можем непосредствено да въздействаме облагородяващо и пречистващо върху тези тела.
Докато в обикновения външен материален и духовен живот моралният културен живот действа облагородяващо върху астралното тяло, при етерното тяло на човека преобразуващо и облагородяващо действа това, което той възприема от религията и изкуството, където усеща вечното във временната му форма. Импулсите на изкуството действат по-силно от моралното възпитание, по-силно от това, което се намира сред човечеството като правен и държавнически живот, понеже в истинското художествено произведение прозира вечното и нетленното. Но религиозните импулси въздействат най-силно върху етерното тяло. Под влиянието на такива импулси част от етерното тяло се оформя така, че да се превърне в Будхи, в Логоса, в Словото. Това в езотеричното християнство се нарича Христос.
При такова разглеждане трябва винаги да имаме предвид, че докато се занимаваме с науката за духа, не следваме някаква сива теория, не и нещо отвлечено и чуждо на живота, а търсим това в духовното, чрез което можем непосредствено да въздействаме облагородяващо и пречистващо върху тези тела.
Само когато успеем да схванем, изживеем и внесем духовното в живота, ще можем да го пронижем и одухотворим с това, което сме изследвали в духовния свят. Тогава прилагаме практическо духовно познание. Не става въпрос за измисляне, а за това, духът да се влее в нашата култура. Затова също и на такова място, където говорим за преобразуването на човешките тела, подобава да обърнем вниманието към нещо практическо, именно към това, което всъщност иска да ни каже разглеждането на такива думи. Когато вървите по улиците и пазарувате със сегашното си съзнание и оставяте животът да ви въздейства, да навлязат във вас впечатления, вие имате в това, което можете да изживеете, само част от всичките ви изживявания.
към текста >>
Само когато успеем да схванем, изживеем и внесем
дух
овното в живота, ще можем да го пронижем и о
дух
отворим с това, което сме изследвали в
дух
овния свят.
Импулсите на изкуството действат по-силно от моралното възпитание, по-силно от това, което се намира сред човечеството като правен и държавнически живот, понеже в истинското художествено произведение прозира вечното и нетленното. Но религиозните импулси въздействат най-силно върху етерното тяло. Под влиянието на такива импулси част от етерното тяло се оформя така, че да се превърне в Будхи, в Логоса, в Словото. Това в езотеричното християнство се нарича Христос. При такова разглеждане трябва винаги да имаме предвид, че докато се занимаваме с науката за духа, не следваме някаква сива теория, не и нещо отвлечено и чуждо на живота, а търсим това в духовното, чрез което можем непосредствено да въздействаме облагородяващо и пречистващо върху тези тела.
Само когато успеем да схванем, изживеем и внесем духовното в живота, ще можем да го пронижем и одухотворим с това, което сме изследвали в духовния свят.
Тогава прилагаме практическо духовно познание. Не става въпрос за измисляне, а за това, духът да се влее в нашата култура. Затова също и на такова място, където говорим за преобразуването на човешките тела, подобава да обърнем вниманието към нещо практическо, именно към това, което всъщност иска да ни каже разглеждането на такива думи. Когато вървите по улиците и пазарувате със сегашното си съзнание и оставяте животът да ви въздейства, да навлязат във вас впечатления, вие имате в това, което можете да изживеете, само част от всичките ви изживявания. Който не вземе това под внимание, никога не може да схване живота, а може би също и някои важни тайни на най-обикновеното ежедневие.
към текста >>
Тогава прилагаме практическо
дух
овно познание.
Но религиозните импулси въздействат най-силно върху етерното тяло. Под влиянието на такива импулси част от етерното тяло се оформя така, че да се превърне в Будхи, в Логоса, в Словото. Това в езотеричното християнство се нарича Христос. При такова разглеждане трябва винаги да имаме предвид, че докато се занимаваме с науката за духа, не следваме някаква сива теория, не и нещо отвлечено и чуждо на живота, а търсим това в духовното, чрез което можем непосредствено да въздействаме облагородяващо и пречистващо върху тези тела. Само когато успеем да схванем, изживеем и внесем духовното в живота, ще можем да го пронижем и одухотворим с това, което сме изследвали в духовния свят.
Тогава прилагаме практическо духовно познание.
Не става въпрос за измисляне, а за това, духът да се влее в нашата култура. Затова също и на такова място, където говорим за преобразуването на човешките тела, подобава да обърнем вниманието към нещо практическо, именно към това, което всъщност иска да ни каже разглеждането на такива думи. Когато вървите по улиците и пазарувате със сегашното си съзнание и оставяте животът да ви въздейства, да навлязат във вас впечатления, вие имате в това, което можете да изживеете, само част от всичките ви изживявания. Който не вземе това под внимание, никога не може да схване живота, а може би също и някои важни тайни на най-обикновеното ежедневие. Стремящият се към опознаването на духа трябва да вижда по-дълбоко, отколкото е в състояние да вижда човек, стоящ само в обикновените външни културни отношения.
към текста >>
Не става въпрос за измисляне, а за това,
дух
ът да се влее в нашата култура.
Под влиянието на такива импулси част от етерното тяло се оформя така, че да се превърне в Будхи, в Логоса, в Словото. Това в езотеричното християнство се нарича Христос. При такова разглеждане трябва винаги да имаме предвид, че докато се занимаваме с науката за духа, не следваме някаква сива теория, не и нещо отвлечено и чуждо на живота, а търсим това в духовното, чрез което можем непосредствено да въздействаме облагородяващо и пречистващо върху тези тела. Само когато успеем да схванем, изживеем и внесем духовното в живота, ще можем да го пронижем и одухотворим с това, което сме изследвали в духовния свят. Тогава прилагаме практическо духовно познание.
Не става въпрос за измисляне, а за това, духът да се влее в нашата култура.
Затова също и на такова място, където говорим за преобразуването на човешките тела, подобава да обърнем вниманието към нещо практическо, именно към това, което всъщност иска да ни каже разглеждането на такива думи. Когато вървите по улиците и пазарувате със сегашното си съзнание и оставяте животът да ви въздейства, да навлязат във вас впечатления, вие имате в това, което можете да изживеете, само част от всичките ви изживявания. Който не вземе това под внимание, никога не може да схване живота, а може би също и някои важни тайни на най-обикновеното ежедневие. Стремящият се към опознаването на духа трябва да вижда по-дълбоко, отколкото е в състояние да вижда човек, стоящ само в обикновените външни културни отношения. Също и тук нашите тела, етерното и астралното, се различават, понеже са повлиявани по различен начин от външния свят.
към текста >>
Стремящият се към опознаването на
дух
а трябва да вижда по-дълбоко, отколкото е в състояние да вижда човек, стоящ само в обикновените външни културни отношения.
Тогава прилагаме практическо духовно познание. Не става въпрос за измисляне, а за това, духът да се влее в нашата култура. Затова също и на такова място, където говорим за преобразуването на човешките тела, подобава да обърнем вниманието към нещо практическо, именно към това, което всъщност иска да ни каже разглеждането на такива думи. Когато вървите по улиците и пазарувате със сегашното си съзнание и оставяте животът да ви въздейства, да навлязат във вас впечатления, вие имате в това, което можете да изживеете, само част от всичките ви изживявания. Който не вземе това под внимание, никога не може да схване живота, а може би също и някои важни тайни на най-обикновеното ежедневие.
Стремящият се към опознаването на духа трябва да вижда по-дълбоко, отколкото е в състояние да вижда човек, стоящ само в обикновените външни културни отношения.
Също и тук нашите тела, етерното и астралното, се различават, понеже са повлиявани по различен начин от външния свят. Следователно всичко, което възприемате съзнателно, върху което насочвате вниманието си и за което знаете, че минавайки покрай него в живота така, че да достигне до съзнанието ви, всичко, което виждате навън или в собствената стая и което прави впечатление върху астралното тяло, се изразява като вълнения и движения на астралното тяло. Окултистът може да проследи каквото узнавате в съзнателния живот, в движенията, теченията и във всичко, което се проявява в астралното тяло. Но има въздействия върху човека, на които той обикновено не обръща внимание. Искам да говоря радикално, за да изясня напълно какво искам да кажа.
към текста >>
И тук е мястото, където науката на
дух
а трябва да посочи по-фините подоснови на нашата култура, където тя трябва да покаже как чрез схващането на
дух
овния свят може да се внесе разбиране в ежедневието.
Непрекъснато получавате впечатления, отпечатващи се върху етерното ви тяло. То се раздвижва, образуват се вълни и течения, макар и с по-фина природа, отколкото астралното тяло ги образува при съзнателните впечатления, но те са налице. Оттук можете да разберете колко безкрайно важно за цялото човешко развитие е това, за което човекът всъщност съвсем не си дава съзнателно сметка. Под повърхността на нашата култура постоянно действат неща върху съвременните сетива на човечеството, като директно, следователно заобикаляйки астралното тяло, въздействат върху етерното тяло и събуждат картини с дълготрайно значение. Такива неща непрекъснато въздействат върху човека под повърхността на нашата култура.
И тук е мястото, където науката на духа трябва да посочи по-фините подоснови на нашата култура, където тя трябва да покаже как чрез схващането на духовния свят може да се внесе разбиране в ежедневието.
Така е. Дадена епоха действа и е съвсем различно настроена от друга епоха. Ако първоначалният период има ужасно лоши, да речем слизащи само в нисшето, сетивното и сочещи сензационното плакати и комикси и ако друго време не е имало такива комикси, за окултистите в това се оглеждат неща, живеещи в склонностите, темпераментите и характеровите свойства на хората. Дори съвестта е огледало на тайнствени влияния, упражнявани върху хората. Който е искал да изучи съвестта, темперамента, душевната нагласа и склонностите на средноевропейското население, или изобщо на европейското население през 12-ти, 13-ти и 14-ти век, би трябвало, ако е искал да го направи по окултен начин, да проследи тази нагласа назад до строителния стил, вида на художествените картини и това, което е заобикаляло душите като други културни явления.
към текста >>
Както виждате, има начин на разглеждане, който не се води от предразсъдъците на времето, а от
дух
овните истини.
Не бива да се пренебрегва това, което лежи по-дълбоко от съзнанието, именно защото импулсите, свързани с големите епохи на развитието на човечеството, имат дълбоко влияние. Затова не бива да се подценява, когато в недрата на нашата култура именно днес се намират всякакви неща, както сега ги посочих, в които лежат истинските и реални основи на материалистическото чувстване и усещане. Там трябва да се търсят те. И затова не бива човек да бъде взиман чисто и просто за реакционер, когато, изхождайки от по-дълбока гледна точка, иска благородното и значимото да се прояви именно в това, което въздейства така дълбоко върху човешката душа, т. е. до формиращите сили на етерното тяло.
Както виждате, има начин на разглеждане, който не се води от предразсъдъците на времето, а от духовните истини.
И когато този начин на разглеждане се разпростре също и върху вредното, върху произведеното от материалистическата нагласа, което ежедневно ни заобикаля, без човекът да насочва вниманието си към него, вярвате ли, че там може много да се постигне с теории и учения, когато теориите и ученията не достигат до тези неща? Ако знаете как висшите учения на християнството са се отразили в художественото изкуство, няма да се учудвате, че това непрекъснато се е отразявало също и в обкръжението на човека, макар и той да не го е взимал под внимание. Нека разгледаме това, което в християнската езотерика се нарича Отец. Знаем, че от аза се преобразува не само астралното тяло, но също и етерното и физическото тяло. Те се преобразуват от човека несъзнателно, но астралното, етерното и физическото тяло се преобразуват съзнателно от езотерика, или окултиста, или ако човекът се намира в езотерично обучение.
към текста >>
Така в християнската езотерика можем да различаваме
Светия
дух
– християнинът има в себе си толкова от
Светия
дух
, колкото облагороди от астралното си тяло; след това Сина, Логоса, Словото – християнинът има толкова от Сина, Логоса, Словото в себе си, колкото е преобразил от етерното тяло, и като трето Отец – християнинът има толкова от Отца в себе си, колкото е преобразил физическото си тяло, направил го е вечно.
Може да се изучава всичко възможно, това действа само върху астралното тяло. Едва когато ученията имат такава ударна сила, че действат преобразуващо върху човека, отвътре навън се образуват органи за възприемане във висшите светове. Така става преобразуването на етерното тяло, а също и преобразуването на физическото тяло. И понеже физическото тяло се преобразува от страна на дихателния процес, чрез ритмизирането на дихателния процес, просветленото от съзнанието физическо тяло се нарича атман. Християнската езотерика го нарича Отец.
Така в християнската езотерика можем да различаваме Светия дух – християнинът има в себе си толкова от Светия дух, колкото облагороди от астралното си тяло; след това Сина, Логоса, Словото – християнинът има толкова от Сина, Логоса, Словото в себе си, колкото е преобразил от етерното тяло, и като трето Отец – християнинът има толкова от Отца в себе си, колкото е преобразил физическото си тяло, направил го е вечно.
Само един посветен може съзнателно да има Отец в себе си. Ако искаме да отличаваме какво е грях или богохулство срещу Светия дух, Сина или Отца, и да вникнем в християнския начин на изразяване, трябва да си припомним мисията на християнството, както е схващана от езотеричните християнски учители. Често съм посочвал, че по-дълбоката мисия на християнството се изразява с думите: «Който не напусне баща, майка, братя и сестри, не може да бъде мой ученик.» Казано по друг начин, това е изразено в думите на евангелиста Марко: «Дойдоха майка му и братята му, стояха вън и изпратиха да го повикат. Хората стояха около него. И те му казаха: Виж, майка ти и братята ти са вън и питат за теб.
към текста >>
Ако искаме да отличаваме какво е грях или богохулство срещу
Светия
дух
, Сина или Отца, и да вникнем в християнския начин на изразяване, трябва да си припомним мисията на християнството, както е схващана от езотеричните християнски учители.
Така става преобразуването на етерното тяло, а също и преобразуването на физическото тяло. И понеже физическото тяло се преобразува от страна на дихателния процес, чрез ритмизирането на дихателния процес, просветленото от съзнанието физическо тяло се нарича атман. Християнската езотерика го нарича Отец. Така в християнската езотерика можем да различаваме Светия дух – християнинът има в себе си толкова от Светия дух, колкото облагороди от астралното си тяло; след това Сина, Логоса, Словото – християнинът има толкова от Сина, Логоса, Словото в себе си, колкото е преобразил от етерното тяло, и като трето Отец – християнинът има толкова от Отца в себе си, колкото е преобразил физическото си тяло, направил го е вечно. Само един посветен може съзнателно да има Отец в себе си.
Ако искаме да отличаваме какво е грях или богохулство срещу Светия дух, Сина или Отца, и да вникнем в християнския начин на изразяване, трябва да си припомним мисията на християнството, както е схващана от езотеричните християнски учители.
Често съм посочвал, че по-дълбоката мисия на християнството се изразява с думите: «Който не напусне баща, майка, братя и сестри, не може да бъде мой ученик.» Казано по друг начин, това е изразено в думите на евангелиста Марко: «Дойдоха майка му и братята му, стояха вън и изпратиха да го повикат. Хората стояха около него. И те му казаха: Виж, майка ти и братята ти са вън и питат за теб. А Той им отговори: Кои са майка ми и братята ми? И като огледа около себе си апостолите, които седяха в кръг около него, каза:
към текста >>
Така виждате как
дух
ът действа по обиколни пътища и как един ограничен аз не се изчерпва с личността, а се разширява до бащата, дядото и т. н.
Да, отвърнал Анзенгрубер, аз никога не съм виждал такива селяни. Но ги описвам, понеже това лежи в кръвта ми. Баща ми, дядо ми, прадядо ми, а също и чичо ми бяха селяни. Това лежи в кръвта ми.» Азенгрубер няма нужда да вижда селяните. Кръвта действа през поколенията, така че това се проявява и в описанието на селяните.
Така виждате как духът действа по обиколни пътища и как един ограничен аз не се изчерпва с личността, а се разширява до бащата, дядото и т. н.
При Анзенгрубер е било така, понеже там женитбите са били сключвани само между селяните. Известно съзнание е останало оттогава. Степента на това съзнание е била много по-висока по времето, описано в началото на Библията. Тогава е съществувала истинска памет, спомени за изживяването на прадедите. Имало е време, когато човекът не само си е спомнял това, което е изживял в младостта си като дете и юноша, а когато в паметта си е имал какво са правили бащата и дядото.
към текста >>
Етерното тяло било извличано навън и поради това инициаторът получавал възможността да внесе в ученика силата за
дух
овни изживявания, за да може той да достигне до действително съзерцание и изживяване на висшия свят.
Знаем, че даден човек, който е следвало да получи предхристиянското посвещение, трябвало да бъде подготвен за него. Знаем как е протичало такова посвещение. Претендентът за посвещение получавал задача да преобрази качествата и навиците си, след което ставал такъв, какъвто е трябвало да бъде, за да стане посветен. Казвал съм също, че посветените водят назад до адептите в древната антлантска епоха и че ученикът, след като бил подготвен по съответния начин, бил привеждан за три и половина дни изцяло в един вид сънно състояние, в такъв сън, който правил възможно не само астралното, но също и етерното тяло да се отдели навън от физическото тяло. Посвещаващият ученика мъдрец водил цялата процедура.
Етерното тяло било извличано навън и поради това инициаторът получавал възможността да внесе в ученика силата за духовни изживявания, за да може той да достигне до действително съзерцание и изживяване на висшия свят.
Чрез това, че човекът е бил подготвен, етерното тяло ставало активно, така че ученикът получавал възможност да вижда във висшите светове. Когато бил довеждан обратно, той можел да свидетелства за истината и реалността на духовния свят. Там се е касаело за следното: Човекът трябвало да потисне съзнанието си, да го потъмни и това било свързано с извличането на астралното тяло навън. Той бил напълно под влиянието на инициатора. Нека да разгледаме процеса.
към текста >>
Когато бил довеждан обратно, той можел да свидетелства за истината и реалността на
дух
овния свят.
Претендентът за посвещение получавал задача да преобрази качествата и навиците си, след което ставал такъв, какъвто е трябвало да бъде, за да стане посветен. Казвал съм също, че посветените водят назад до адептите в древната антлантска епоха и че ученикът, след като бил подготвен по съответния начин, бил привеждан за три и половина дни изцяло в един вид сънно състояние, в такъв сън, който правил възможно не само астралното, но също и етерното тяло да се отдели навън от физическото тяло. Посвещаващият ученика мъдрец водил цялата процедура. Етерното тяло било извличано навън и поради това инициаторът получавал възможността да внесе в ученика силата за духовни изживявания, за да може той да достигне до действително съзерцание и изживяване на висшия свят. Чрез това, че човекът е бил подготвен, етерното тяло ставало активно, така че ученикът получавал възможност да вижда във висшите светове.
Когато бил довеждан обратно, той можел да свидетелства за истината и реалността на духовния свят.
Там се е касаело за следното: Човекът трябвало да потисне съзнанието си, да го потъмни и това било свързано с извличането на астралното тяло навън. Той бил напълно под влиянието на инициатора. Нека да разгледаме процеса. Каквото е съществувало като закони, устройства и социални общности, в края на краищата води назад до посвещението. На върха на социалното устройство стоял великият инициатор.
към текста >>
Напълно съзнателно моята книга не е наречена «Мистиката на християнството», а «Християнството като мистичен факт», което означава, че самото християнство е мистичен факт и е разбираемо само когато се знае, че с появата на Христос Исус се е променила цялата
дух
овна конфигурация на нашата земна планета.
Действал е най-мощно в кръвта. А чрез какво човекът е бил воден към посвещението? Той е бил довеждан до него, като се е въздействало върху кръвта му. Това са дълбоки и обширни мистерии от древността. Християнството се разбира зле от този, който го разглежда само като външен процес.
Напълно съзнателно моята книга не е наречена «Мистиката на християнството», а «Християнството като мистичен факт», което означава, че самото християнство е мистичен факт и е разбираемо само когато се знае, че с появата на Христос Исус се е променила цялата духовна конфигурация на нашата земна планета.
Представете си, че се намирате на далечна планета и като ясновидец можете да гледате надолу Земята, атмосферата на Земята, астралното тяло на Земята, всичко, което е общото астрално тяло на Земята и каквото там се вълнува, кипи и извира от астралните тела на животните и хората. Представете си, че сте можели да виждате долу няколко столетия преди раждането на Христос и проследявате събитията далеч в бъдеще. Ако можете да ги проследите, бихте видели нещо своеобразно. Бихте видели, че с появата на Христос Исус астралната атмосфера основно се е променила, направила е могъщ скок, така че е получила нова окраска за цялото бъдеще. Нещо ново е настъпило в земната духовна атмосфера.
към текста >>
Нещо ново е настъпило в земната
дух
овна атмосфера.
Напълно съзнателно моята книга не е наречена «Мистиката на християнството», а «Християнството като мистичен факт», което означава, че самото християнство е мистичен факт и е разбираемо само когато се знае, че с появата на Христос Исус се е променила цялата духовна конфигурация на нашата земна планета. Представете си, че се намирате на далечна планета и като ясновидец можете да гледате надолу Земята, атмосферата на Земята, астралното тяло на Земята, всичко, което е общото астрално тяло на Земята и каквото там се вълнува, кипи и извира от астралните тела на животните и хората. Представете си, че сте можели да виждате долу няколко столетия преди раждането на Христос и проследявате събитията далеч в бъдеще. Ако можете да ги проследите, бихте видели нещо своеобразно. Бихте видели, че с появата на Христос Исус астралната атмосфера основно се е променила, направила е могъщ скок, така че е получила нова окраска за цялото бъдеще.
Нещо ново е настъпило в земната духовна атмосфера.
Който не признава, че духовно сега има нещо друго тук, на Земята, което не е съществувало преди хилядолетия, не разбира християнството с неговата подготовка. Само който наблюдава, че е дошло нещо реално и истинско като нов примес, знае какво е станало в началото на християнството. Ако размишлявате така, ще разберете духовното преобразяване на земната планета, и ще трябва да си кажете: Всички тесни кръвни връзки се разкъсват, всичко, задържало хората в малките кръвни общности, постепенно се разрушава. Малките кръвни съюзи постепенно се разширяват до големия братски съюз, който следва да обхване всички хора на Земята, където всеки човек казва брат на другия човек, където човекът напуска «майка, баща, братя и сестри». Всичко, което кръвта е подготвяла в един вид групов аз, в един аз, който надхвърля обикновения аз, трябва да изчезне от Земята.
към текста >>
Който не признава, че
дух
овно сега има нещо друго тук, на Земята, което не е съществувало преди хилядолетия, не разбира християнството с неговата подготовка.
Представете си, че се намирате на далечна планета и като ясновидец можете да гледате надолу Земята, атмосферата на Земята, астралното тяло на Земята, всичко, което е общото астрално тяло на Земята и каквото там се вълнува, кипи и извира от астралните тела на животните и хората. Представете си, че сте можели да виждате долу няколко столетия преди раждането на Христос и проследявате събитията далеч в бъдеще. Ако можете да ги проследите, бихте видели нещо своеобразно. Бихте видели, че с появата на Христос Исус астралната атмосфера основно се е променила, направила е могъщ скок, така че е получила нова окраска за цялото бъдеще. Нещо ново е настъпило в земната духовна атмосфера.
Който не признава, че духовно сега има нещо друго тук, на Земята, което не е съществувало преди хилядолетия, не разбира християнството с неговата подготовка.
Само който наблюдава, че е дошло нещо реално и истинско като нов примес, знае какво е станало в началото на християнството. Ако размишлявате така, ще разберете духовното преобразяване на земната планета, и ще трябва да си кажете: Всички тесни кръвни връзки се разкъсват, всичко, задържало хората в малките кръвни общности, постепенно се разрушава. Малките кръвни съюзи постепенно се разширяват до големия братски съюз, който следва да обхване всички хора на Земята, където всеки човек казва брат на другия човек, където човекът напуска «майка, баща, братя и сестри». Всичко, което кръвта е подготвяла в един вид групов аз, в един аз, който надхвърля обикновения аз, трябва да изчезне от Земята. И когато Земята е готова да стане ново астрално кълбо, ще е узрял плодът, всички съюзи ще са разкъсани и един велик съюз ще обхване цялото човечество.
към текста >>
Ако размишлявате така, ще разберете
дух
овното преобразяване на земната планета, и ще трябва да си кажете: Всички тесни кръвни връзки се разкъсват, всичко, задържало хората в малките кръвни общности, постепенно се разрушава.
Ако можете да ги проследите, бихте видели нещо своеобразно. Бихте видели, че с появата на Христос Исус астралната атмосфера основно се е променила, направила е могъщ скок, така че е получила нова окраска за цялото бъдеще. Нещо ново е настъпило в земната духовна атмосфера. Който не признава, че духовно сега има нещо друго тук, на Земята, което не е съществувало преди хилядолетия, не разбира християнството с неговата подготовка. Само който наблюдава, че е дошло нещо реално и истинско като нов примес, знае какво е станало в началото на християнството.
Ако размишлявате така, ще разберете духовното преобразяване на земната планета, и ще трябва да си кажете: Всички тесни кръвни връзки се разкъсват, всичко, задържало хората в малките кръвни общности, постепенно се разрушава.
Малките кръвни съюзи постепенно се разширяват до големия братски съюз, който следва да обхване всички хора на Земята, където всеки човек казва брат на другия човек, където човекът напуска «майка, баща, братя и сестри». Всичко, което кръвта е подготвяла в един вид групов аз, в един аз, който надхвърля обикновения аз, трябва да изчезне от Земята. И когато Земята е готова да стане ново астрално кълбо, ще е узрял плодът, всички съюзи ще са разкъсани и един велик съюз ще обхване цялото човечество. Задачата, импулсът и силата да основе такъв братски съюз, си е поставил Христос Исус. Оттам мисията на Христос Исус и идеалът на християнството се изразява с думите: «Който не напусне баща, майка, братя и сестри, не може да бъде мой апостол.» Оттам произлиза и отговорът: «Това не е майка ми; майка ми и братята ми са тези, които следват волята на Отца.» Това е новият дух, който следва да дойде в човечеството на мястото на принципа на кръвта.
към текста >>
Оттам мисията на Христос Исус и идеалът на християнството се изразява с думите: «Който не напусне баща, майка, братя и сестри, не може да бъде мой апостол.» Оттам произлиза и отговорът: «Това не е майка ми; майка ми и братята ми са тези, които следват волята на Отца.» Това е новият
дух
, който следва да дойде в човечеството на мястото на принципа на кръвта.
Ако размишлявате така, ще разберете духовното преобразяване на земната планета, и ще трябва да си кажете: Всички тесни кръвни връзки се разкъсват, всичко, задържало хората в малките кръвни общности, постепенно се разрушава. Малките кръвни съюзи постепенно се разширяват до големия братски съюз, който следва да обхване всички хора на Земята, където всеки човек казва брат на другия човек, където човекът напуска «майка, баща, братя и сестри». Всичко, което кръвта е подготвяла в един вид групов аз, в един аз, който надхвърля обикновения аз, трябва да изчезне от Земята. И когато Земята е готова да стане ново астрално кълбо, ще е узрял плодът, всички съюзи ще са разкъсани и един велик съюз ще обхване цялото човечество. Задачата, импулсът и силата да основе такъв братски съюз, си е поставил Христос Исус.
Оттам мисията на Христос Исус и идеалът на християнството се изразява с думите: «Който не напусне баща, майка, братя и сестри, не може да бъде мой апостол.» Оттам произлиза и отговорът: «Това не е майка ми; майка ми и братята ми са тези, които следват волята на Отца.» Това е новият дух, който следва да дойде в човечеството на мястото на принципа на кръвта.
Моля ви, каквото кажа сега, да не се взима за картина, за символ, а за реалност. Днешното материалистическо човечество трудно приема такива неща като реалност, но те са такива. Нека да разгледаме издигнатия кръст, преди всичко кръвта, изтичаща от раните на Спасителя. Бъдете наясно какво означава световно-исторически кръвта, изтичаща от раните! Защо тя изтича?
към текста >>
Въздействието започва, когато на Петдесятница се излива
Светия
т
дух
.
Двете неща са полярни. В древните времена, когато са съществували малките кръгове кръвни роднини, човекът се е чувствал като член на фамилията, като член на племето. Но индивидуалната самостоятелност ще израства и ще се увеличава в същата степен, в каквато кръвното родство умира. Че такова въздействие е било упражнено чрез Събитието на Голгота, виждате в това, че оттогава, откогато Събитието следва да обхване цялата Земя, религиозният импулс е получил най-високо значение. Всичко, което се е случило там, е било подготвено и е подготовка.
Въздействието започва, когато на Петдесятница се излива Светият дух.
Когато човек говори така, като че ли говори от душата на другия, следователно не вече егоистично, най-добре ще бъде сравнено с времето, когато апостолите започват да говорят с всички хора на различни езици. Светият дух подготвя това, което следва да стане чрез кръвта на Сина, Логоса, Христос. Нека да се върнем към древния посветителски принцип. Той е бил свързан с авторитета. Всички гледали нагоре към посветените и получавали импулсите от тях.
към текста >>
Светия
т
дух
подготвя това, което следва да стане чрез кръвта на Сина, Логоса, Христос.
Но индивидуалната самостоятелност ще израства и ще се увеличава в същата степен, в каквато кръвното родство умира. Че такова въздействие е било упражнено чрез Събитието на Голгота, виждате в това, че оттогава, откогато Събитието следва да обхване цялата Земя, религиозният импулс е получил най-високо значение. Всичко, което се е случило там, е било подготвено и е подготовка. Въздействието започва, когато на Петдесятница се излива Светият дух. Когато човек говори така, като че ли говори от душата на другия, следователно не вече егоистично, най-добре ще бъде сравнено с времето, когато апостолите започват да говорят с всички хора на различни езици.
Светият дух подготвя това, което следва да стане чрез кръвта на Сина, Логоса, Христос.
Нека да се върнем към древния посветителски принцип. Той е бил свързан с авторитета. Всички гледали нагоре към посветените и получавали импулсите от тях. Но принципът на авторитета все повече отслабва. Има привидно противоречие.
към текста >>
Чрез това, че се схване какво се е изляло като Свети
дух
.
Всички гледали нагоре към посветените и получавали импулсите от тях. Но принципът на авторитета все повече отслабва. Има привидно противоречие. Разделянето на хората на индивиди и пълното разчупване на древния принцип на авторитета – същевременно следва да се изгради и цялостният братски съюз. Чрез какво следва да се изгради той?
Чрез това, че се схване какво се е изляло като Свети дух.
В какво се състои то. За стария инициатор е било достатъчно да притежава мъдростта, истината и да я остави да протече в цялото човечество. Сега ще бъде достатъчно само това, че истината се притежава от отделната индивидуалност, издигнала се до най-висшето. Всеки човек трябва да стане притежател на истината и мъдростта. Истината е протичала в отделния човек, който е трябвало да я достигне, от най-висшия връх.
към текста >>
Когато разглеждаме това, постепенно разглеждаме и въздействието на
Светия
дух
.
Сега ще бъде достатъчно само това, че истината се притежава от отделната индивидуалност, издигнала се до най-висшето. Всеки човек трябва да стане притежател на истината и мъдростта. Истината е протичала в отделния човек, който е трябвало да я достигне, от най-висшия връх. С разпространяването на мъдростта трябва да съответства и развитието, с индивидуализирането на човечеството – основаването на големия братски съюз на човечеството. Двете неща не могат да вървят паралелно едно до друго, те трябва да вървят заедно.
Когато разглеждаме това, постепенно разглеждаме и въздействието на Светия дух.
Докато човекът е слушал отделния авторитет, сам е можел да се отдаде на живота. Той е можел да живее в тесен кръг. За цялото се е грижил авторитетният връх. Сега, щом принципът на авторитета е прекъснат, вече не е възможно. Сега всеки отделен човек трябва да се грижи за обединението в братски съюз.
към текста >>
Словото на
Светия
дух
разбира този, който може да разбере, че мъдростта е единна.
Когато ще трябва да се основе големият братски съюз, трябва знанията на посветените да се внесат в цялото човечество, за да може всеки сам да се грижи за това, за което преди са се грижили посветените. Така мъдростта протича надолу в цялото човечество. Мъдростта е единна. Виждаме, че в тази мъдрост, в познанието имаме това, което е разпределено в индивидуалните, разделените хора, които са «напуснали баща, майка, братя, сестри и деца». Те отново ще я имат, понеже мъдростта е единна.
Словото на Светия дух разбира този, който може да разбере, че мъдростта е единна.
Хората не са стигнали още толкова далеч, защото все още си казват: Това е моята гледна точка, това го намирам така; другият може да има друга гледна точка. Такава гледна точка трябва да бъде преодоляна. Хората е трябвало да бъдат разделени на азове, да стигнат до егоизма. Те още не са намерили връзката с единната мъдрост. Но ще я намерят поради това, че наистина ще стигнат до тази единна мъдрост и ще станат толкова силно индивидуални, колкото е възможно.
към текста >>
Когато стигнат до единния
дух
на мъдростта, ще отвикнат да казват: Това е моята гледна точка, това е моето мнение.
Хората не са стигнали още толкова далеч, защото все още си казват: Това е моята гледна точка, това го намирам така; другият може да има друга гледна точка. Такава гледна точка трябва да бъде преодоляна. Хората е трябвало да бъдат разделени на азове, да стигнат до егоизма. Те още не са намерили връзката с единната мъдрост. Но ще я намерят поради това, че наистина ще стигнат до тази единна мъдрост и ще станат толкова силно индивидуални, колкото е възможно.
Когато стигнат до единния дух на мъдростта, ще отвикнат да казват: Това е моята гледна точка, това е моето мнение.
Когато човек е наясно, че няма особена гледна точка относно единната мъдрост, че всяко заставане на особена гледна точка не представлява друго, освен че човек не е стигнал достатъчно далеч, едва тогава може да се разбере идеята за Светия дух. Само несъвършеният човек има своята гледна точка. Човекът, който се доближава до духа на истината, няма гледна точка. Той знае, че се отдава самоотвержено на праединната мъдрост. Както всички растения се накланят към единното Слънце, така хората ще се обединят, ще се наклонят към Единия, понеже единният дух на мъдростта живее в тях.
към текста >>
Когато човек е наясно, че няма особена гледна точка относно единната мъдрост, че всяко заставане на особена гледна точка не представлява друго, освен че човек не е стигнал достатъчно далеч, едва тогава може да се разбере идеята за
Светия
дух
.
Такава гледна точка трябва да бъде преодоляна. Хората е трябвало да бъдат разделени на азове, да стигнат до егоизма. Те още не са намерили връзката с единната мъдрост. Но ще я намерят поради това, че наистина ще стигнат до тази единна мъдрост и ще станат толкова силно индивидуални, колкото е възможно. Когато стигнат до единния дух на мъдростта, ще отвикнат да казват: Това е моята гледна точка, това е моето мнение.
Когато човек е наясно, че няма особена гледна точка относно единната мъдрост, че всяко заставане на особена гледна точка не представлява друго, освен че човек не е стигнал достатъчно далеч, едва тогава може да се разбере идеята за Светия дух.
Само несъвършеният човек има своята гледна точка. Човекът, който се доближава до духа на истината, няма гледна точка. Той знае, че се отдава самоотвержено на праединната мъдрост. Както всички растения се накланят към единното Слънце, така хората ще се обединят, ще се наклонят към Единия, понеже единният дух на мъдростта живее в тях. Щом от Христос е изтекло това, което първоначално е свързвало хората в кръвта, мъдростта отново ще ни обедини в братски съюз.
към текста >>
Човекът, който се доближава до
дух
а на истината, няма гледна точка.
Те още не са намерили връзката с единната мъдрост. Но ще я намерят поради това, че наистина ще стигнат до тази единна мъдрост и ще станат толкова силно индивидуални, колкото е възможно. Когато стигнат до единния дух на мъдростта, ще отвикнат да казват: Това е моята гледна точка, това е моето мнение. Когато човек е наясно, че няма особена гледна точка относно единната мъдрост, че всяко заставане на особена гледна точка не представлява друго, освен че човек не е стигнал достатъчно далеч, едва тогава може да се разбере идеята за Светия дух. Само несъвършеният човек има своята гледна точка.
Човекът, който се доближава до духа на истината, няма гледна точка.
Той знае, че се отдава самоотвержено на праединната мъдрост. Както всички растения се накланят към единното Слънце, така хората ще се обединят, ще се наклонят към Единия, понеже единният дух на мъдростта живее в тях. Щом от Христос е изтекло това, което първоначално е свързвало хората в кръвта, мъдростта отново ще ни обедини в братски съюз. В чудото на Петдесятница това е изразено по прекрасен начин така, че апостолите разширяват братския съюз до съюз на човечеството и говорят на език, който всички разбират. Това все повече трябва да се прояви, и то при най-висшето изграждане на индивидуалността.
към текста >>
Както всички растения се накланят към единното Слънце, така хората ще се обединят, ще се наклонят към Единия, понеже единният
дух
на мъдростта живее в тях.
Когато стигнат до единния дух на мъдростта, ще отвикнат да казват: Това е моята гледна точка, това е моето мнение. Когато човек е наясно, че няма особена гледна точка относно единната мъдрост, че всяко заставане на особена гледна точка не представлява друго, освен че човек не е стигнал достатъчно далеч, едва тогава може да се разбере идеята за Светия дух. Само несъвършеният човек има своята гледна точка. Човекът, който се доближава до духа на истината, няма гледна точка. Той знае, че се отдава самоотвержено на праединната мъдрост.
Както всички растения се накланят към единното Слънце, така хората ще се обединят, ще се наклонят към Единия, понеже единният дух на мъдростта живее в тях.
Щом от Христос е изтекло това, което първоначално е свързвало хората в кръвта, мъдростта отново ще ни обедини в братски съюз. В чудото на Петдесятница това е изразено по прекрасен начин така, че апостолите разширяват братския съюз до съюз на човечеството и говорят на език, който всички разбират. Това все повече трябва да се прояви, и то при най-висшето изграждане на индивидуалността. Всички нас ни обединява духът на истината. Всички други неща в човешката природа ще се развият много по-късно, в други планетни въплъщения.
към текста >>
Всички нас ни обединява
дух
ът на истината.
Той знае, че се отдава самоотвержено на праединната мъдрост. Както всички растения се накланят към единното Слънце, така хората ще се обединят, ще се наклонят към Единия, понеже единният дух на мъдростта живее в тях. Щом от Христос е изтекло това, което първоначално е свързвало хората в кръвта, мъдростта отново ще ни обедини в братски съюз. В чудото на Петдесятница това е изразено по прекрасен начин така, че апостолите разширяват братския съюз до съюз на човечеството и говорят на език, който всички разбират. Това все повече трябва да се прояви, и то при най-висшето изграждане на индивидуалността.
Всички нас ни обединява духът на истината.
Всички други неща в човешката природа ще се развият много по-късно, в други планетни въплъщения. Но това, което действа и живее, докато Земята стигне до своя завършек, е обединяващата мъдрост, която ни е разкрита, както преди е била разкрита само на посветените. Който греши срещу мъдростта, срещу образуващата братския съюз мъдрост, не може да му бъде простен грехът, понеже чрез това задържа Земята в нейното развитие, понеже Земята ще бъде способна да премине в астралното състояние само чрез това, че човечеството бъде обединено в братски съюз. Духът, който обединява човечеството, е този, който ще бъде излят в бъдеще. Когато изпълним астралното си тяло с този дух на единната мъдрост, можем да го приемем в астралното тяло на Земята.
към текста >>
Дух
ът, който обединява човечеството, е този, който ще бъде излят в бъдеще.
Това все повече трябва да се прояви, и то при най-висшето изграждане на индивидуалността. Всички нас ни обединява духът на истината. Всички други неща в човешката природа ще се развият много по-късно, в други планетни въплъщения. Но това, което действа и живее, докато Земята стигне до своя завършек, е обединяващата мъдрост, която ни е разкрита, както преди е била разкрита само на посветените. Който греши срещу мъдростта, срещу образуващата братския съюз мъдрост, не може да му бъде простен грехът, понеже чрез това задържа Земята в нейното развитие, понеже Земята ще бъде способна да премине в астралното състояние само чрез това, че човечеството бъде обединено в братски съюз.
Духът, който обединява човечеството, е този, който ще бъде излят в бъдеще.
Когато изпълним астралното си тяло с този дух на единната мъдрост, можем да го приемем в астралното тяло на Земята. Сега можем да разберем, че това е нещо, в което целият свят ще може да се обедини. Оттам съдържанието на мъдростта е позитивна теософия (антропософия), която трябва да намери израз в духовнонаучния мироглед. Не става така, ако кажете на хората: Ние трябва да се обединим. Не е достатъчно само да се проповяда братство; голата морална проповед е безполезно говорене.
към текста >>
Когато изпълним астралното си тяло с този
дух
на единната мъдрост, можем да го приемем в астралното тяло на Земята.
Всички нас ни обединява духът на истината. Всички други неща в човешката природа ще се развият много по-късно, в други планетни въплъщения. Но това, което действа и живее, докато Земята стигне до своя завършек, е обединяващата мъдрост, която ни е разкрита, както преди е била разкрита само на посветените. Който греши срещу мъдростта, срещу образуващата братския съюз мъдрост, не може да му бъде простен грехът, понеже чрез това задържа Земята в нейното развитие, понеже Земята ще бъде способна да премине в астралното състояние само чрез това, че човечеството бъде обединено в братски съюз. Духът, който обединява човечеството, е този, който ще бъде излят в бъдеще.
Когато изпълним астралното си тяло с този дух на единната мъдрост, можем да го приемем в астралното тяло на Земята.
Сега можем да разберем, че това е нещо, в което целият свят ще може да се обедини. Оттам съдържанието на мъдростта е позитивна теософия (антропософия), която трябва да намери израз в духовнонаучния мироглед. Не става така, ако кажете на хората: Ние трябва да се обединим. Не е достатъчно само да се проповяда братство; голата морална проповед е безполезно говорене. Както на печката трябва да се даде гориво, ако следва да топли, така на човечеството трябва да се даде мъдрост, която го обединява в братски съюз.
към текста >>
Оттам съдържанието на мъдростта е позитивна теософия (антропософия), която трябва да намери израз в
дух
овнонаучния мироглед.
Но това, което действа и живее, докато Земята стигне до своя завършек, е обединяващата мъдрост, която ни е разкрита, както преди е била разкрита само на посветените. Който греши срещу мъдростта, срещу образуващата братския съюз мъдрост, не може да му бъде простен грехът, понеже чрез това задържа Земята в нейното развитие, понеже Земята ще бъде способна да премине в астралното състояние само чрез това, че човечеството бъде обединено в братски съюз. Духът, който обединява човечеството, е този, който ще бъде излят в бъдеще. Когато изпълним астралното си тяло с този дух на единната мъдрост, можем да го приемем в астралното тяло на Земята. Сега можем да разберем, че това е нещо, в което целият свят ще може да се обедини.
Оттам съдържанието на мъдростта е позитивна теософия (антропософия), която трябва да намери израз в духовнонаучния мироглед.
Не става така, ако кажете на хората: Ние трябва да се обединим. Не е достатъчно само да се проповяда братство; голата морална проповед е безполезно говорене. Както на печката трябва да се даде гориво, ако следва да топли, така на човечеството трябва да се даде мъдрост, която го обединява в братски съюз. Да се говори на хората за братството, означава да се говори на печката, че трябва да отоплява. Истински да преподаваме с понятие след понятие, представа след представа мъдростта за развитието на света и същността на човека е това, което ще ни доведе по-нататък.
към текста >>
Един обаче, който го може, може да помогне, когато се наложи, и той ще го направи, ако е
дух
овно същество.
Да се говори на хората за братството, означава да се говори на печката, че трябва да отоплява. Истински да преподаваме с понятие след понятие, представа след представа мъдростта за развитието на света и същността на човека е това, което ще ни доведе по-нататък. Проповядането на състрадание, а също изпитването на състрадание не означава нищо, ако човек не притежава мъдростта. Какво ползва някого, който е паднал и си е навехнал крака, ако четиридесет човека от улицата се съберат, препълнени със съжаление и любов, а никой не може да го намести! Няма да има полза и от четиридесетте.
Един обаче, който го може, може да помогне, когато се наложи, и той ще го направи, ако е духовно същество.
Етичните принципи идват от само себе си, не е нужно да се изучават. Но единната мъдрост, относно която не може да има спор, относно която няма никаква гледна точка, мъдростта, която в християнството е посочена като напълно проясняваща астралното тяло, напълно пречистваща го, тя е, която трябва да протече в човечеството чрез духовнонаучното движение. Това е истината за мисията на християнството, това изразява мисията на християнството. Хората ще трябва да стават все по-свободни, все по-безавторитарни, все повече трябва да се стремят към всеединната истина. Братският съюз на човечеството ще се формира от само себе си, когато хората опознаят прахристиянското слово, най-освобождаващото висше християнско слово101: «Ще опознаете истината и истината ще ви направи свободни».
към текста >>
Но единната мъдрост, относно която не може да има спор, относно която няма никаква гледна точка, мъдростта, която в християнството е посочена като напълно проясняваща астралното тяло, напълно пречистваща го, тя е, която трябва да протече в човечеството чрез
дух
овнонаучното движение.
Проповядането на състрадание, а също изпитването на състрадание не означава нищо, ако човек не притежава мъдростта. Какво ползва някого, който е паднал и си е навехнал крака, ако четиридесет човека от улицата се съберат, препълнени със съжаление и любов, а никой не може да го намести! Няма да има полза и от четиридесетте. Един обаче, който го може, може да помогне, когато се наложи, и той ще го направи, ако е духовно същество. Етичните принципи идват от само себе си, не е нужно да се изучават.
Но единната мъдрост, относно която не може да има спор, относно която няма никаква гледна точка, мъдростта, която в християнството е посочена като напълно проясняваща астралното тяло, напълно пречистваща го, тя е, която трябва да протече в човечеството чрез духовнонаучното движение.
Това е истината за мисията на християнството, това изразява мисията на християнството. Хората ще трябва да стават все по-свободни, все по-безавторитарни, все повече трябва да се стремят към всеединната истина. Братският съюз на човечеството ще се формира от само себе си, когато хората опознаят прахристиянското слово, най-освобождаващото висше християнско слово101: «Ще опознаете истината и истината ще ви направи свободни». Няма двама окултисти, които могат правилно да виждат, но имат различни възгледи. Между тези, които са истински посветени, няма две твърдения за едно и също нещо.
към текста >>
21.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Днес ще говорим за Мистерията на Голгота и с това същевременно ще направим едно
дух
овно-научно великденско разглеждане.
ПРЕЧИСТВАНЕ НА КРЪВТА ОТ САМОЛЮБИЕТО ЧРЕЗ МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА Берлин, 1 април 1907 г.
Днес ще говорим за Мистерията на Голгота и с това същевременно ще направим едно духовно-научно великденско разглеждане.
Преди осем дни можах да посоча тук, че Мистерията на Голгота има значение не само в историческото развитие на човечеството, подобно на друго историческо явление, но че тя има огромно значение за цялото земно развитие, доколкото към това земно развитие естествено причисляваме и хората. Още тогава можах да посоча как би изглеждало преобразуването на нашата планета на някой наблюдател на земното кълбо, който от далечна планета би могъл да разглежда нашата планета в течение на хилядолетията. Действително очи, които биха гледали надолу от далечна планета, биха видели как изгледът на Земята се е променил от преди няколко хиляди години. И ако очите са ясновиждащи, т. е. такива, които не виждат само какво протича във физическата същност на нашата планета, а могат да наблюдават също духовното преобразуване, биха видели, че с появата на Христос Исус се променя цялата духовна атмосфера на Земята, тя става друга.
към текста >>
такива, които не виждат само какво протича във физическата същност на нашата планета, а могат да наблюдават също
дух
овното преобразуване, биха видели, че с появата на Христос Исус се променя цялата
дух
овна атмосфера на Земята, тя става друга.
Днес ще говорим за Мистерията на Голгота и с това същевременно ще направим едно духовно-научно великденско разглеждане. Преди осем дни можах да посоча тук, че Мистерията на Голгота има значение не само в историческото развитие на човечеството, подобно на друго историческо явление, но че тя има огромно значение за цялото земно развитие, доколкото към това земно развитие естествено причисляваме и хората. Още тогава можах да посоча как би изглеждало преобразуването на нашата планета на някой наблюдател на земното кълбо, който от далечна планета би могъл да разглежда нашата планета в течение на хилядолетията. Действително очи, които биха гледали надолу от далечна планета, биха видели как изгледът на Земята се е променил от преди няколко хиляди години. И ако очите са ясновиждащи, т. е.
такива, които не виждат само какво протича във физическата същност на нашата планета, а могат да наблюдават също духовното преобразуване, биха видели, че с появата на Христос Исус се променя цялата духовна атмосфера на Земята, тя става друга.
Както човекът има физическо, етерно и астрално тяло, така и Земята има физическо, етерно и астрално тяло. Всички ние не само сме обгърнати с въздуха, но също и с етерното и астралното тяло на Земята. С физическото си тяло живеем не само във въздуха, но също и в етерното и астралното тяло на Земята, и един такъв наблюдател би видял с ясновиждащите си очи етерното и астралното тяло на Земята. Етерното и астралното тяло на Земята са имали определен цвят и определени движения до появата на Христос Исус. Оттогава те се променят и се появяват нови цветове и движения.
към текста >>
Всички ние не само сме обгърнати с въз
дух
а, но също и с етерното и астралното тяло на Земята.
Още тогава можах да посоча как би изглеждало преобразуването на нашата планета на някой наблюдател на земното кълбо, който от далечна планета би могъл да разглежда нашата планета в течение на хилядолетията. Действително очи, които биха гледали надолу от далечна планета, биха видели как изгледът на Земята се е променил от преди няколко хиляди години. И ако очите са ясновиждащи, т. е. такива, които не виждат само какво протича във физическата същност на нашата планета, а могат да наблюдават също духовното преобразуване, биха видели, че с появата на Христос Исус се променя цялата духовна атмосфера на Земята, тя става друга. Както човекът има физическо, етерно и астрално тяло, така и Земята има физическо, етерно и астрално тяло.
Всички ние не само сме обгърнати с въздуха, но също и с етерното и астралното тяло на Земята.
С физическото си тяло живеем не само във въздуха, но също и в етерното и астралното тяло на Земята, и един такъв наблюдател би видял с ясновиждащите си очи етерното и астралното тяло на Земята. Етерното и астралното тяло на Земята са имали определен цвят и определени движения до появата на Христос Исус. Оттогава те се променят и се появяват нови цветове и движения. Това събитие е толкова дълбокопроникващо, че цялото духовно съдържание на Земята става друго. Не бива да схващате това така, като че ли е станало изведнъж с раждането, страданията и смъртта на Христос.
към текста >>
С физическото си тяло живеем не само във въз
дух
а, но също и в етерното и астралното тяло на Земята, и един такъв наблюдател би видял с ясновиждащите си очи етерното и астралното тяло на Земята.
Действително очи, които биха гледали надолу от далечна планета, биха видели как изгледът на Земята се е променил от преди няколко хиляди години. И ако очите са ясновиждащи, т. е. такива, които не виждат само какво протича във физическата същност на нашата планета, а могат да наблюдават също духовното преобразуване, биха видели, че с появата на Христос Исус се променя цялата духовна атмосфера на Земята, тя става друга. Както човекът има физическо, етерно и астрално тяло, така и Земята има физическо, етерно и астрално тяло. Всички ние не само сме обгърнати с въздуха, но също и с етерното и астралното тяло на Земята.
С физическото си тяло живеем не само във въздуха, но също и в етерното и астралното тяло на Земята, и един такъв наблюдател би видял с ясновиждащите си очи етерното и астралното тяло на Земята.
Етерното и астралното тяло на Земята са имали определен цвят и определени движения до появата на Христос Исус. Оттогава те се променят и се появяват нови цветове и движения. Това събитие е толкова дълбокопроникващо, че цялото духовно съдържание на Земята става друго. Не бива да схващате това така, като че ли е станало изведнъж с раждането, страданията и смъртта на Христос. Промяната е била подготвяна столетия наред в духовната същност на нашата планета, а също и днес още не е завършена.
към текста >>
Това събитие е толкова дълбокопроникващо, че цялото
дух
овно съдържание на Земята става друго.
Както човекът има физическо, етерно и астрално тяло, така и Земята има физическо, етерно и астрално тяло. Всички ние не само сме обгърнати с въздуха, но също и с етерното и астралното тяло на Земята. С физическото си тяло живеем не само във въздуха, но също и в етерното и астралното тяло на Земята, и един такъв наблюдател би видял с ясновиждащите си очи етерното и астралното тяло на Земята. Етерното и астралното тяло на Земята са имали определен цвят и определени движения до появата на Христос Исус. Оттогава те се променят и се появяват нови цветове и движения.
Това събитие е толкова дълбокопроникващо, че цялото духовно съдържание на Земята става друго.
Не бива да схващате това така, като че ли е станало изведнъж с раждането, страданията и смъртта на Христос. Промяната е била подготвяна столетия наред в духовната същност на нашата планета, а също и днес още не е завършена. С ясновиждащите очи все още би могло да се види как това, което Земята е получила тогава като нов духовен импулс, все още се сгъстява и консолидира. Ще трае още дълго, докато всички плодове свързани с появата на Христос Исус узреят и се поемат от Земята. Ако искаме да разберем за какво става въпрос, трябва да разгледаме цялото земно развитие още веднъж.
към текста >>
Промяната е била подготвяна столетия наред в
дух
овната същност на нашата планета, а също и днес още не е завършена.
С физическото си тяло живеем не само във въздуха, но също и в етерното и астралното тяло на Земята, и един такъв наблюдател би видял с ясновиждащите си очи етерното и астралното тяло на Земята. Етерното и астралното тяло на Земята са имали определен цвят и определени движения до появата на Христос Исус. Оттогава те се променят и се появяват нови цветове и движения. Това събитие е толкова дълбокопроникващо, че цялото духовно съдържание на Земята става друго. Не бива да схващате това така, като че ли е станало изведнъж с раждането, страданията и смъртта на Христос.
Промяната е била подготвяна столетия наред в духовната същност на нашата планета, а също и днес още не е завършена.
С ясновиждащите очи все още би могло да се види как това, което Земята е получила тогава като нов духовен импулс, все още се сгъстява и консолидира. Ще трае още дълго, докато всички плодове свързани с появата на Христос Исус узреят и се поемат от Земята. Ако искаме да разберем за какво става въпрос, трябва да разгледаме цялото земно развитие още веднъж. Трябва да отидем назад до епохата на земното развитие, в която, така да се каже, човекът се появява в настоящия си образ. Наричаме я лемурийската епоха.
към текста >>
С ясновиждащите очи все още би могло да се види как това, което Земята е получила тогава като нов
дух
овен импулс, все още се сгъстява и консолидира.
Етерното и астралното тяло на Земята са имали определен цвят и определени движения до появата на Христос Исус. Оттогава те се променят и се появяват нови цветове и движения. Това събитие е толкова дълбокопроникващо, че цялото духовно съдържание на Земята става друго. Не бива да схващате това така, като че ли е станало изведнъж с раждането, страданията и смъртта на Христос. Промяната е била подготвяна столетия наред в духовната същност на нашата планета, а също и днес още не е завършена.
С ясновиждащите очи все още би могло да се види как това, което Земята е получила тогава като нов духовен импулс, все още се сгъстява и консолидира.
Ще трае още дълго, докато всички плодове свързани с появата на Христос Исус узреят и се поемат от Земята. Ако искаме да разберем за какво става въпрос, трябва да разгледаме цялото земно развитие още веднъж. Трябва да отидем назад до епохата на земното развитие, в която, така да се каже, човекът се появява в настоящия си образ. Наричаме я лемурийската епоха. До тази епоха стигаме, ако преминем назад през различните исторически епохи на нашия настоящ период на развитие.
към текста >>
По-назад ще стигнем до времето, в което са се появили първите зародиши на
дух
овен живот, когато Заратустра е дал първата
дух
овна култура.
Наричаме я лемурийската епоха. До тази епоха стигаме, ако преминем назад през различните исторически епохи на нашия настоящ период на развитие. Сега живеем в така наречения пети културен период на петата главна епоха на нашата Земя. Ако се върнем във времето на гръко-латинските народи, следователно във времето, в което се е създало прекрасното изкуство, всъщност проявило се едва в гръцката епоха, в което са се развили и римските правни понятия, ще се намираме в четвъртия културен период на нашата пета епоха. Отивайки още по-далеч назад, ще достигнем до периода, характерен с високото развитие на египетско-вавилонско-асирийската културна епоха.
По-назад ще стигнем до времето, в което са се появили първите зародиши на духовен живот, когато Заратустра е дал първата духовна култура.
Това е вторият културен период. Още по-назад стигаме до прадревния индийски народ; не за който ни разказват Ведите и Бхагават гита, а до праведическия народ, който е бил обучаван от самите свещени риши (мъдреци). Там идваме до прекрасна древна култура, която ясновидецът още може да съзре. Това е първият културен период в развитието, предхождан непосредствено от потопа, в който е потънал атлантският континент, лежащ между Европа и Америка. В Атлантида са живели нашите предци, хората на четвъртата главна епоха, които още не са били организирани в обществено-социална организация като днес, където е нямало закони и правила.
към текста >>
Някогашният Небелхайм (дом на мъглата) действително е бил проникнат с тежки, плътни мъгли и понеже всички същества са живели в такива тежки, плътни мъгли, тогава и душевно-
дух
овните отношения са били съвсем други.
Едва през последните времена на атлантската епоха се появяват елементите на броенето. Най-висшата душевна сила постепенно става паметта. Човекът е живял в прекрасни взаимоотношения с природата. Всъщност бихме си представили правилно времето на атлантската култура, ако знаем, че някога физическите условия на Земята са били съвсем различни от по-късно. В средноевропейските саги се е запазил спомен за древните атлантски времена в Нифелхайм, или Небелхайм.
Някогашният Небелхайм (дом на мъглата) действително е бил проникнат с тежки, плътни мъгли и понеже всички същества са живели в такива тежки, плътни мъгли, тогава и душевно-духовните отношения са били съвсем други.
Би довело прекалено далеч, ако искаме да продължим с описанието на атлантското време. Исках и трябваше само да загатна за него, за да стигнем до момента, когато хората са приели настоящия си образ. Затова ще трябва да отидем назад не до потопа, а до мощните изригвания, причинени от огнени сили. Чрез тези огнени изригвания е била унищожена познатата в теософската литература страна Лемурия. Тя била разположена на Юг и се простирала от Северна Африка до Южна Австралия.
към текста >>
Ако бих ви описал съществата на тази Земя, човешките същества, готови да поемат човешката
дух
овна същност, би трябвало да кажа: Те били съвсем различни от днешния човек.
Била е област, която първа е видяла човека в сегашния му образ. Ако проникнем далеч назад в тази лемурийска епоха, ще видим хора със съвсем различен образ от днешния човек, образи, които не биха могли да бъдат наречени човешки, понеже още не са съдържали в себе си зародиша на човешката душа. Там бихме открили човешки образи, които са притежавали още само обвивките за човешката душа, хора, само с физическо, етерно и астрално тяло. А астралните тела имали един вид вдлъбнатина – казано картинно – за приемането на азовото съзнание. Всъщност четирите същности на човешката обвивка били вече налице, но това, на което днес казвате «аз», което днес живее във вас, по това време е било още в лоното на божествеността.
Ако бих ви описал съществата на тази Земя, човешките същества, готови да поемат човешката духовна същност, би трябвало да кажа: Те били съвсем различни от днешния човек.
Биха ви изглеждали много гротескно, извънредно грозни. Тези човешки «обиталища» били обгърнати от всички страни с духовна атмосфера, както днешните хора са обгърнати с въздуха. Ако илюстрирам как са изглеждали хората някога, бих ги нарисувал като съдове, готови да поемат висшето духовно съдържание. Вътрешното пространство следва да покаже издълбаване в астралното тяло, готово да поеме в себе си по-висшето духовно съдържание. Това висше съдържание се намирало още в обкръжаващата атмосфера, в духовната атмосфера.
към текста >>
Тези човешки «обиталища» били обгърнати от всички страни с
дух
овна атмосфера, както днешните хора са обгърнати с въз
дух
а.
Там бихме открили човешки образи, които са притежавали още само обвивките за човешката душа, хора, само с физическо, етерно и астрално тяло. А астралните тела имали един вид вдлъбнатина – казано картинно – за приемането на азовото съзнание. Всъщност четирите същности на човешката обвивка били вече налице, но това, на което днес казвате «аз», което днес живее във вас, по това време е било още в лоното на божествеността. Ако бих ви описал съществата на тази Земя, човешките същества, готови да поемат човешката духовна същност, би трябвало да кажа: Те били съвсем различни от днешния човек. Биха ви изглеждали много гротескно, извънредно грозни.
Тези човешки «обиталища» били обгърнати от всички страни с духовна атмосфера, както днешните хора са обгърнати с въздуха.
Ако илюстрирам как са изглеждали хората някога, бих ги нарисувал като съдове, готови да поемат висшето духовно съдържание. Вътрешното пространство следва да покаже издълбаване в астралното тяло, готово да поеме в себе си по-висшето духовно съдържание. Това висше съдържание се намирало още в обкръжаващата атмосфера, в духовната атмосфера. Следователно това, което днес живее вътре във всеки човек, тогава още не било вътре в него, а обкръжавало, облъхвало човека. Естествено трябва да си изясните, че духът може да приеме различни форми, че това, което тогава е било ваш дух, не се е нуждаело от физическо тяло.
към текста >>
Ако илюстрирам как са изглеждали хората някога, бих ги нарисувал като съдове, готови да поемат висшето
дух
овно съдържание.
А астралните тела имали един вид вдлъбнатина – казано картинно – за приемането на азовото съзнание. Всъщност четирите същности на човешката обвивка били вече налице, но това, на което днес казвате «аз», което днес живее във вас, по това време е било още в лоното на божествеността. Ако бих ви описал съществата на тази Земя, човешките същества, готови да поемат човешката духовна същност, би трябвало да кажа: Те били съвсем различни от днешния човек. Биха ви изглеждали много гротескно, извънредно грозни. Тези човешки «обиталища» били обгърнати от всички страни с духовна атмосфера, както днешните хора са обгърнати с въздуха.
Ако илюстрирам как са изглеждали хората някога, бих ги нарисувал като съдове, готови да поемат висшето духовно съдържание.
Вътрешното пространство следва да покаже издълбаване в астралното тяло, готово да поеме в себе си по-висшето духовно съдържание. Това висше съдържание се намирало още в обкръжаващата атмосфера, в духовната атмосфера. Следователно това, което днес живее вътре във всеки човек, тогава още не било вътре в него, а обкръжавало, облъхвало човека. Естествено трябва да си изясните, че духът може да приеме различни форми, че това, което тогава е било ваш дух, не се е нуждаело от физическо тяло. Именно в това се състои по-нататъшното развитие на духа, че облича физическо тяло, за да се развива вътрешно като душа.
към текста >>
Вътрешното пространство следва да покаже издълбаване в астралното тяло, готово да поеме в себе си по-висшето
дух
овно съдържание.
Всъщност четирите същности на човешката обвивка били вече налице, но това, на което днес казвате «аз», което днес живее във вас, по това време е било още в лоното на божествеността. Ако бих ви описал съществата на тази Земя, човешките същества, готови да поемат човешката духовна същност, би трябвало да кажа: Те били съвсем различни от днешния човек. Биха ви изглеждали много гротескно, извънредно грозни. Тези човешки «обиталища» били обгърнати от всички страни с духовна атмосфера, както днешните хора са обгърнати с въздуха. Ако илюстрирам как са изглеждали хората някога, бих ги нарисувал като съдове, готови да поемат висшето духовно съдържание.
Вътрешното пространство следва да покаже издълбаване в астралното тяло, готово да поеме в себе си по-висшето духовно съдържание.
Това висше съдържание се намирало още в обкръжаващата атмосфера, в духовната атмосфера. Следователно това, което днес живее вътре във всеки човек, тогава още не било вътре в него, а обкръжавало, облъхвало човека. Естествено трябва да си изясните, че духът може да приеме различни форми, че това, което тогава е било ваш дух, не се е нуждаело от физическо тяло. Именно в това се състои по-нататъшното развитие на духа, че облича физическо тяло, за да се развива вътрешно като душа. Каквото днес живее във вас, някога е живяло извън вас, в духовната атмосфера, която ви е обгръщала.
към текста >>
Това висше съдържание се намирало още в обкръжаващата атмосфера, в
дух
овната атмосфера.
Ако бих ви описал съществата на тази Земя, човешките същества, готови да поемат човешката духовна същност, би трябвало да кажа: Те били съвсем различни от днешния човек. Биха ви изглеждали много гротескно, извънредно грозни. Тези човешки «обиталища» били обгърнати от всички страни с духовна атмосфера, както днешните хора са обгърнати с въздуха. Ако илюстрирам как са изглеждали хората някога, бих ги нарисувал като съдове, готови да поемат висшето духовно съдържание. Вътрешното пространство следва да покаже издълбаване в астралното тяло, готово да поеме в себе си по-висшето духовно съдържание.
Това висше съдържание се намирало още в обкръжаващата атмосфера, в духовната атмосфера.
Следователно това, което днес живее вътре във всеки човек, тогава още не било вътре в него, а обкръжавало, облъхвало човека. Естествено трябва да си изясните, че духът може да приеме различни форми, че това, което тогава е било ваш дух, не се е нуждаело от физическо тяло. Именно в това се състои по-нататъшното развитие на духа, че облича физическо тяло, за да се развива вътрешно като душа. Каквото днес живее във вас, някога е живяло извън вас, в духовната атмосфера, която ви е обгръщала. Но отделните души, които днес живеят в телата ви, тогава още не са били отделени.
към текста >>
Естествено трябва да си изясните, че
дух
ът може да приеме различни форми, че това, което тогава е било ваш
дух
, не се е нуждаело от физическо тяло.
Тези човешки «обиталища» били обгърнати от всички страни с духовна атмосфера, както днешните хора са обгърнати с въздуха. Ако илюстрирам как са изглеждали хората някога, бих ги нарисувал като съдове, готови да поемат висшето духовно съдържание. Вътрешното пространство следва да покаже издълбаване в астралното тяло, готово да поеме в себе си по-висшето духовно съдържание. Това висше съдържание се намирало още в обкръжаващата атмосфера, в духовната атмосфера. Следователно това, което днес живее вътре във всеки човек, тогава още не било вътре в него, а обкръжавало, облъхвало човека.
Естествено трябва да си изясните, че духът може да приеме различни форми, че това, което тогава е било ваш дух, не се е нуждаело от физическо тяло.
Именно в това се състои по-нататъшното развитие на духа, че облича физическо тяло, за да се развива вътрешно като душа. Каквото днес живее във вас, някога е живяло извън вас, в духовната атмосфера, която ви е обгръщала. Но отделните души, които днес живеят в телата ви, тогава още не са били отделени. Нека си представим това, като че ли в тази чаша са хиляди водни капки, свързани една с друга. Така в онази духовна атмосфера са били всички души, разпределени по-късно в хората като душевни капки, но слети в единен течащ елемент.
към текста >>
Именно в това се състои по-нататъшното развитие на
дух
а, че облича физическо тяло, за да се развива вътрешно като душа.
Ако илюстрирам как са изглеждали хората някога, бих ги нарисувал като съдове, готови да поемат висшето духовно съдържание. Вътрешното пространство следва да покаже издълбаване в астралното тяло, готово да поеме в себе си по-висшето духовно съдържание. Това висше съдържание се намирало още в обкръжаващата атмосфера, в духовната атмосфера. Следователно това, което днес живее вътре във всеки човек, тогава още не било вътре в него, а обкръжавало, облъхвало човека. Естествено трябва да си изясните, че духът може да приеме различни форми, че това, което тогава е било ваш дух, не се е нуждаело от физическо тяло.
Именно в това се състои по-нататъшното развитие на духа, че облича физическо тяло, за да се развива вътрешно като душа.
Каквото днес живее във вас, някога е живяло извън вас, в духовната атмосфера, която ви е обгръщала. Но отделните души, които днес живеят в телата ви, тогава още не са били отделени. Нека си представим това, като че ли в тази чаша са хиляди водни капки, свързани една с друга. Така в онази духовна атмосфера са били всички души, разпределени по-късно в хората като душевни капки, но слети в единен течащ елемент. Можете да си представяте още по-нататък.
към текста >>
Каквото днес живее във вас, някога е живяло извън вас, в
дух
овната атмосфера, която ви е обгръщала.
Вътрешното пространство следва да покаже издълбаване в астралното тяло, готово да поеме в себе си по-висшето духовно съдържание. Това висше съдържание се намирало още в обкръжаващата атмосфера, в духовната атмосфера. Следователно това, което днес живее вътре във всеки човек, тогава още не било вътре в него, а обкръжавало, облъхвало човека. Естествено трябва да си изясните, че духът може да приеме различни форми, че това, което тогава е било ваш дух, не се е нуждаело от физическо тяло. Именно в това се състои по-нататъшното развитие на духа, че облича физическо тяло, за да се развива вътрешно като душа.
Каквото днес живее във вас, някога е живяло извън вас, в духовната атмосфера, която ви е обгръщала.
Но отделните души, които днес живеят в телата ви, тогава още не са били отделени. Нека си представим това, като че ли в тази чаша са хиляди водни капки, свързани една с друга. Така в онази духовна атмосфера са били всички души, разпределени по-късно в хората като душевни капки, но слети в единен течащ елемент. Можете да си представяте още по-нататък. Ако взема хиляда малки гъбички и попия хилядата капки, тези хиляда капки ще са разпределени в хилядата гъбички.
към текста >>
Така в онази
дух
овна атмосфера са били всички души, разпределени по-късно в хората като душевни капки, но слети в единен течащ елемент.
Естествено трябва да си изясните, че духът може да приеме различни форми, че това, което тогава е било ваш дух, не се е нуждаело от физическо тяло. Именно в това се състои по-нататъшното развитие на духа, че облича физическо тяло, за да се развива вътрешно като душа. Каквото днес живее във вас, някога е живяло извън вас, в духовната атмосфера, която ви е обгръщала. Но отделните души, които днес живеят в телата ви, тогава още не са били отделени. Нека си представим това, като че ли в тази чаша са хиляди водни капки, свързани една с друга.
Така в онази духовна атмосфера са били всички души, разпределени по-късно в хората като душевни капки, но слети в единен течащ елемент.
Можете да си представяте още по-нататък. Ако взема хиляда малки гъбички и попия хилядата капки, тези хиляда капки ще са разпределени в хилядата гъбички. Така трябва да си представите разпределението на духовното в лемурийската епоха. Което преди е било в обкръжението, се потопило в телата и възникнали особени същества. Както хилядата водни капки са се индивидуализирали в хилядата гъбички, така през лемурийската епоха общата духовна субстанция се индивидуализирала в отделните обвивки.
към текста >>
Така трябва да си представите разпределението на
дух
овното в лемурийската епоха.
Но отделните души, които днес живеят в телата ви, тогава още не са били отделени. Нека си представим това, като че ли в тази чаша са хиляди водни капки, свързани една с друга. Така в онази духовна атмосфера са били всички души, разпределени по-късно в хората като душевни капки, но слети в единен течащ елемент. Можете да си представяте още по-нататък. Ако взема хиляда малки гъбички и попия хилядата капки, тези хиляда капки ще са разпределени в хилядата гъбички.
Така трябва да си представите разпределението на духовното в лемурийската епоха.
Което преди е било в обкръжението, се потопило в телата и възникнали особени същества. Както хилядата водни капки са се индивидуализирали в хилядата гъбички, така през лемурийската епоха общата духовна субстанция се индивидуализирала в отделните обвивки. В първите времена на лемурийската епоха не всяка човешка обвивка приела веднага душата. Ако схематично покажа как е било поето душевното съдържание, би трябвало да го направя така (виж рис. стр. 284).
към текста >>
Както хилядата водни капки са се индивидуализирали в хилядата гъбички, така през лемурийската епоха общата
дух
овна субстанция се индивидуализирала в отделните обвивки.
Така в онази духовна атмосфера са били всички души, разпределени по-късно в хората като душевни капки, но слети в единен течащ елемент. Можете да си представяте още по-нататък. Ако взема хиляда малки гъбички и попия хилядата капки, тези хиляда капки ще са разпределени в хилядата гъбички. Така трябва да си представите разпределението на духовното в лемурийската епоха. Което преди е било в обкръжението, се потопило в телата и възникнали особени същества.
Както хилядата водни капки са се индивидуализирали в хилядата гъбички, така през лемурийската епоха общата духовна субстанция се индивидуализирала в отделните обвивки.
В първите времена на лемурийската епоха не всяка човешка обвивка приела веднага душата. Ако схематично покажа как е било поето душевното съдържание, би трябвало да го направя така (виж рис. стр. 284). Но трябва също да покажа, че в обкръжението извън тялото е останало много, така че тялото същевременно е било обкръжено от духовно съдържание, което било от еднакъв вид с частта, намираща се вече в обвивката. Развитието от лемурийската и атлантската епоха до нашата се състояло в това, че намиращото се извън физическото тяло постепенно навлизало във физическото тяло в продължение на лемурийската и цялата атлантска епоха.
към текста >>
Но трябва също да покажа, че в обкръжението извън тялото е останало много, така че тялото същевременно е било обкръжено от
дух
овно съдържание, което било от еднакъв вид с частта, намираща се вече в обвивката.
Което преди е било в обкръжението, се потопило в телата и възникнали особени същества. Както хилядата водни капки са се индивидуализирали в хилядата гъбички, така през лемурийската епоха общата духовна субстанция се индивидуализирала в отделните обвивки. В първите времена на лемурийската епоха не всяка човешка обвивка приела веднага душата. Ако схематично покажа как е било поето душевното съдържание, би трябвало да го направя така (виж рис. стр. 284).
Но трябва също да покажа, че в обкръжението извън тялото е останало много, така че тялото същевременно е било обкръжено от духовно съдържание, което било от еднакъв вид с частта, намираща се вече в обвивката.
Развитието от лемурийската и атлантската епоха до нашата се състояло в това, че намиращото се извън физическото тяло постепенно навлизало във физическото тяло в продължение на лемурийската и цялата атлантска епоха. Тук трябва да си представите, че човекът непрекъснато се намирал в полусънно, полубудно състояние. Това състояние всъщност било свързано с един вид ясновидство. Ако някой с отворени духовни очи би могъл да погледне към хората от атлантската епоха, човекът би му изглеждал като спящ човек днес. Когато човекът спи, физическото и етерното му тяло лежат в леглото, а около него се намира висшата му духовна същност.
към текста >>
Ако някой с отворени
дух
овни очи би могъл да погледне към хората от атлантската епоха, човекът би му изглеждал като спящ човек днес.
стр. 284). Но трябва също да покажа, че в обкръжението извън тялото е останало много, така че тялото същевременно е било обкръжено от духовно съдържание, което било от еднакъв вид с частта, намираща се вече в обвивката. Развитието от лемурийската и атлантската епоха до нашата се състояло в това, че намиращото се извън физическото тяло постепенно навлизало във физическото тяло в продължение на лемурийската и цялата атлантска епоха. Тук трябва да си представите, че човекът непрекъснато се намирал в полусънно, полубудно състояние. Това състояние всъщност било свързано с един вид ясновидство.
Ако някой с отворени духовни очи би могъл да погледне към хората от атлантската епоха, човекът би му изглеждал като спящ човек днес.
Когато човекът спи, физическото и етерното му тяло лежат в леглото, а около него се намира висшата му духовна същност. Спящото състояние се предизвиква именно чрез това, че тя се намира извън тялото. Атлантския човек бихте го видели в такова постоянно спящо състояние, но изпълнено с живи сънища. Когато по онова време някой човек се приближавал до друг, не го виждал, както виждаме днес в определени граници, а в душата му се издигала определена духовна цветова форма. И тази цветова форма, ако приближаващото се същество му е било симпатично, показвала симпатията, а при друго несимпатично същество, показвала антипатични цветови форми.
към текста >>
Когато човекът спи, физическото и етерното му тяло лежат в леглото, а около него се намира висшата му
дух
овна същност.
Но трябва също да покажа, че в обкръжението извън тялото е останало много, така че тялото същевременно е било обкръжено от духовно съдържание, което било от еднакъв вид с частта, намираща се вече в обвивката. Развитието от лемурийската и атлантската епоха до нашата се състояло в това, че намиращото се извън физическото тяло постепенно навлизало във физическото тяло в продължение на лемурийската и цялата атлантска епоха. Тук трябва да си представите, че човекът непрекъснато се намирал в полусънно, полубудно състояние. Това състояние всъщност било свързано с един вид ясновидство. Ако някой с отворени духовни очи би могъл да погледне към хората от атлантската епоха, човекът би му изглеждал като спящ човек днес.
Когато човекът спи, физическото и етерното му тяло лежат в леглото, а около него се намира висшата му духовна същност.
Спящото състояние се предизвиква именно чрез това, че тя се намира извън тялото. Атлантския човек бихте го видели в такова постоянно спящо състояние, но изпълнено с живи сънища. Когато по онова време някой човек се приближавал до друг, не го виждал, както виждаме днес в определени граници, а в душата му се издигала определена духовна цветова форма. И тази цветова форма, ако приближаващото се същество му е било симпатично, показвала симпатията, а при друго несимпатично същество, показвала антипатични цветови форми. Било е така, че човекът тогава възприемал цялата си околна среда повече ясновидски и че колкото повече духовна субстанция се потапяла в него, толкова повече съзнанието ставало такова, каквото го познаваме като сегашното светло дневно съзнание.
към текста >>
Когато по онова време някой човек се приближавал до друг, не го виждал, както виждаме днес в определени граници, а в душата му се издигала определена
дух
овна цветова форма.
Това състояние всъщност било свързано с един вид ясновидство. Ако някой с отворени духовни очи би могъл да погледне към хората от атлантската епоха, човекът би му изглеждал като спящ човек днес. Когато човекът спи, физическото и етерното му тяло лежат в леглото, а около него се намира висшата му духовна същност. Спящото състояние се предизвиква именно чрез това, че тя се намира извън тялото. Атлантския човек бихте го видели в такова постоянно спящо състояние, но изпълнено с живи сънища.
Когато по онова време някой човек се приближавал до друг, не го виждал, както виждаме днес в определени граници, а в душата му се издигала определена духовна цветова форма.
И тази цветова форма, ако приближаващото се същество му е било симпатично, показвала симпатията, а при друго несимпатично същество, показвала антипатични цветови форми. Било е така, че човекът тогава възприемал цялата си околна среда повече ясновидски и че колкото повече духовна субстанция се потапяла в него, толкова повече съзнанието ставало такова, каквото го познаваме като сегашното светло дневно съзнание. Каквото описах тук като потопяване на душата във физическото тяло, има също и своята физическа страна, има също и физически последствия. Тези физически последствия са посочени в Стария завет с думите: «И Бог вдъхна в човека живия одем и той стана жива душа.» В действителност в човека някога не е вдъхнат само въздух, а това, което го оживява като духовна същност. Трябва да сте наясно, че това, което живее около нас като материя, в никакъв случай не е само материя, само вещество.
към текста >>
Било е така, че човекът тогава възприемал цялата си околна среда повече ясновидски и че колкото повече
дух
овна субстанция се потапяла в него, толкова повече съзнанието ставало такова, каквото го познаваме като сегашното светло дневно съзнание.
Когато човекът спи, физическото и етерното му тяло лежат в леглото, а около него се намира висшата му духовна същност. Спящото състояние се предизвиква именно чрез това, че тя се намира извън тялото. Атлантския човек бихте го видели в такова постоянно спящо състояние, но изпълнено с живи сънища. Когато по онова време някой човек се приближавал до друг, не го виждал, както виждаме днес в определени граници, а в душата му се издигала определена духовна цветова форма. И тази цветова форма, ако приближаващото се същество му е било симпатично, показвала симпатията, а при друго несимпатично същество, показвала антипатични цветови форми.
Било е така, че човекът тогава възприемал цялата си околна среда повече ясновидски и че колкото повече духовна субстанция се потапяла в него, толкова повече съзнанието ставало такова, каквото го познаваме като сегашното светло дневно съзнание.
Каквото описах тук като потопяване на душата във физическото тяло, има също и своята физическа страна, има също и физически последствия. Тези физически последствия са посочени в Стария завет с думите: «И Бог вдъхна в човека живия одем и той стана жива душа.» В действителност в човека някога не е вдъхнат само въздух, а това, което го оживява като духовна същност. Трябва да сте наясно, че това, което живее около нас като материя, в никакъв случай не е само материя, само вещество. Когато усещате въздуха, трябва да сте наясно, че е обгръщаща физическото тяло духовна същност и с всяко вдишване не поемате само физически въздух, а вдишвате дух. Напълно вярно е, че някога, с вдишването на физическия въздух, по начина както става сега при човека в съвременния му образ – това е посочено в Стария завет, – във физическата обвивка се е потапяло всичко, нарисувано тук.
към текста >>
Тези физически последствия са посочени в Стария завет с думите: «И Бог вдъхна в човека живия одем и той стана жива душа.» В действителност в човека някога не е вдъхнат само въз
дух
, а това, което го оживява като
дух
овна същност.
Атлантския човек бихте го видели в такова постоянно спящо състояние, но изпълнено с живи сънища. Когато по онова време някой човек се приближавал до друг, не го виждал, както виждаме днес в определени граници, а в душата му се издигала определена духовна цветова форма. И тази цветова форма, ако приближаващото се същество му е било симпатично, показвала симпатията, а при друго несимпатично същество, показвала антипатични цветови форми. Било е така, че човекът тогава възприемал цялата си околна среда повече ясновидски и че колкото повече духовна субстанция се потапяла в него, толкова повече съзнанието ставало такова, каквото го познаваме като сегашното светло дневно съзнание. Каквото описах тук като потопяване на душата във физическото тяло, има също и своята физическа страна, има също и физически последствия.
Тези физически последствия са посочени в Стария завет с думите: «И Бог вдъхна в човека живия одем и той стана жива душа.» В действителност в човека някога не е вдъхнат само въздух, а това, което го оживява като духовна същност.
Трябва да сте наясно, че това, което живее около нас като материя, в никакъв случай не е само материя, само вещество. Когато усещате въздуха, трябва да сте наясно, че е обгръщаща физическото тяло духовна същност и с всяко вдишване не поемате само физически въздух, а вдишвате дух. Напълно вярно е, че някога, с вдишването на физическия въздух, по начина както става сега при човека в съвременния му образ – това е посочено в Стария завет, – във физическата обвивка се е потапяло всичко, нарисувано тук. Бихте запитали: Какво е представлявало тялото на човека някога, когато душата е слязла от лоното на Божеството? Тялото е било въздух и днес дишате още това, което някога се е потопило в тялото на човека.
към текста >>
Когато усещате въз
дух
а, трябва да сте наясно, че е обгръщаща физическото тяло
дух
овна същност и с всяко вдишване не поемате само физически въз
дух
, а вдишвате
дух
.
И тази цветова форма, ако приближаващото се същество му е било симпатично, показвала симпатията, а при друго несимпатично същество, показвала антипатични цветови форми. Било е така, че човекът тогава възприемал цялата си околна среда повече ясновидски и че колкото повече духовна субстанция се потапяла в него, толкова повече съзнанието ставало такова, каквото го познаваме като сегашното светло дневно съзнание. Каквото описах тук като потопяване на душата във физическото тяло, има също и своята физическа страна, има също и физически последствия. Тези физически последствия са посочени в Стария завет с думите: «И Бог вдъхна в човека живия одем и той стана жива душа.» В действителност в човека някога не е вдъхнат само въздух, а това, което го оживява като духовна същност. Трябва да сте наясно, че това, което живее около нас като материя, в никакъв случай не е само материя, само вещество.
Когато усещате въздуха, трябва да сте наясно, че е обгръщаща физическото тяло духовна същност и с всяко вдишване не поемате само физически въздух, а вдишвате дух.
Напълно вярно е, че някога, с вдишването на физическия въздух, по начина както става сега при човека в съвременния му образ – това е посочено в Стария завет, – във физическата обвивка се е потапяло всичко, нарисувано тук. Бихте запитали: Какво е представлявало тялото на човека някога, когато душата е слязла от лоното на Божеството? Тялото е било въздух и днес дишате още това, което някога се е потопило в тялото на човека. Защото това, което наричаме дух, е във въздуха. Въздухът е само тялото, веществото на този дух.
към текста >>
Напълно вярно е, че някога, с вдишването на физическия въз
дух
, по начина както става сега при човека в съвременния му образ – това е посочено в Стария завет, – във физическата обвивка се е потапяло всичко, нарисувано тук.
Било е така, че човекът тогава възприемал цялата си околна среда повече ясновидски и че колкото повече духовна субстанция се потапяла в него, толкова повече съзнанието ставало такова, каквото го познаваме като сегашното светло дневно съзнание. Каквото описах тук като потопяване на душата във физическото тяло, има също и своята физическа страна, има също и физически последствия. Тези физически последствия са посочени в Стария завет с думите: «И Бог вдъхна в човека живия одем и той стана жива душа.» В действителност в човека някога не е вдъхнат само въздух, а това, което го оживява като духовна същност. Трябва да сте наясно, че това, което живее около нас като материя, в никакъв случай не е само материя, само вещество. Когато усещате въздуха, трябва да сте наясно, че е обгръщаща физическото тяло духовна същност и с всяко вдишване не поемате само физически въздух, а вдишвате дух.
Напълно вярно е, че някога, с вдишването на физическия въздух, по начина както става сега при човека в съвременния му образ – това е посочено в Стария завет, – във физическата обвивка се е потапяло всичко, нарисувано тук.
Бихте запитали: Какво е представлявало тялото на човека някога, когато душата е слязла от лоното на Божеството? Тялото е било въздух и днес дишате още това, което някога се е потопило в тялото на човека. Защото това, което наричаме дух, е във въздуха. Въздухът е само тялото, веществото на този дух. Трябва да сте наясно как с вида дишане на въздуха, с потапянето на духа в обвивката на човека е свързано още нещо.
към текста >>
Тялото е било въз
дух
и днес дишате още това, което някога се е потопило в тялото на човека.
Тези физически последствия са посочени в Стария завет с думите: «И Бог вдъхна в човека живия одем и той стана жива душа.» В действителност в човека някога не е вдъхнат само въздух, а това, което го оживява като духовна същност. Трябва да сте наясно, че това, което живее около нас като материя, в никакъв случай не е само материя, само вещество. Когато усещате въздуха, трябва да сте наясно, че е обгръщаща физическото тяло духовна същност и с всяко вдишване не поемате само физически въздух, а вдишвате дух. Напълно вярно е, че някога, с вдишването на физическия въздух, по начина както става сега при човека в съвременния му образ – това е посочено в Стария завет, – във физическата обвивка се е потапяло всичко, нарисувано тук. Бихте запитали: Какво е представлявало тялото на човека някога, когато душата е слязла от лоното на Божеството?
Тялото е било въздух и днес дишате още това, което някога се е потопило в тялото на човека.
Защото това, което наричаме дух, е във въздуха. Въздухът е само тялото, веществото на този дух. Трябва да сте наясно как с вида дишане на въздуха, с потапянето на духа в обвивката на човека е свързано още нещо. То е интимно свързано с това, което наричаме топлата – по-топла по отношение на околната среда – кръв на човека. Преди да е наближил този момент в земното ни развитие, е нямало топлокръвни същества.
към текста >>
Защото това, което наричаме
дух
, е във въз
дух
а.
Трябва да сте наясно, че това, което живее около нас като материя, в никакъв случай не е само материя, само вещество. Когато усещате въздуха, трябва да сте наясно, че е обгръщаща физическото тяло духовна същност и с всяко вдишване не поемате само физически въздух, а вдишвате дух. Напълно вярно е, че някога, с вдишването на физическия въздух, по начина както става сега при човека в съвременния му образ – това е посочено в Стария завет, – във физическата обвивка се е потапяло всичко, нарисувано тук. Бихте запитали: Какво е представлявало тялото на човека някога, когато душата е слязла от лоното на Божеството? Тялото е било въздух и днес дишате още това, което някога се е потопило в тялото на човека.
Защото това, което наричаме дух, е във въздуха.
Въздухът е само тялото, веществото на този дух. Трябва да сте наясно как с вида дишане на въздуха, с потапянето на духа в обвивката на човека е свързано още нещо. То е интимно свързано с това, което наричаме топлата – по-топла по отношение на околната среда – кръв на човека. Преди да е наближил този момент в земното ни развитие, е нямало топлокръвни същества. Топлокръвните животни се появили по-късно.
към текста >>
Въз
дух
ът е само тялото, веществото на този
дух
.
Когато усещате въздуха, трябва да сте наясно, че е обгръщаща физическото тяло духовна същност и с всяко вдишване не поемате само физически въздух, а вдишвате дух. Напълно вярно е, че някога, с вдишването на физическия въздух, по начина както става сега при човека в съвременния му образ – това е посочено в Стария завет, – във физическата обвивка се е потапяло всичко, нарисувано тук. Бихте запитали: Какво е представлявало тялото на човека някога, когато душата е слязла от лоното на Божеството? Тялото е било въздух и днес дишате още това, което някога се е потопило в тялото на човека. Защото това, което наричаме дух, е във въздуха.
Въздухът е само тялото, веществото на този дух.
Трябва да сте наясно как с вида дишане на въздуха, с потапянето на духа в обвивката на човека е свързано още нещо. То е интимно свързано с това, което наричаме топлата – по-топла по отношение на околната среда – кръв на човека. Преди да е наближил този момент в земното ни развитие, е нямало топлокръвни същества. Топлокръвните животни се появили по-късно. С дишането била свързана топлата кръв така, че някога се случва още нещо.
към текста >>
Трябва да сте наясно как с вида дишане на въз
дух
а, с потапянето на
дух
а в обвивката на човека е свързано още нещо.
Напълно вярно е, че някога, с вдишването на физическия въздух, по начина както става сега при човека в съвременния му образ – това е посочено в Стария завет, – във физическата обвивка се е потапяло всичко, нарисувано тук. Бихте запитали: Какво е представлявало тялото на човека някога, когато душата е слязла от лоното на Божеството? Тялото е било въздух и днес дишате още това, което някога се е потопило в тялото на човека. Защото това, което наричаме дух, е във въздуха. Въздухът е само тялото, веществото на този дух.
Трябва да сте наясно как с вида дишане на въздуха, с потапянето на духа в обвивката на човека е свързано още нещо.
То е интимно свързано с това, което наричаме топлата – по-топла по отношение на околната среда – кръв на човека. Преди да е наближил този момент в земното ни развитие, е нямало топлокръвни същества. Топлокръвните животни се появили по-късно. С дишането била свързана топлата кръв така, че някога се случва още нещо. Във всяка такава човешка обвивка навлиза известно количество топлина, кръвна топлина, която носите във вас и която е по-силна топлина от тази на околната среда.
към текста >>
Някога, по времето, предшествало това същинско очовечаване, имало още съвсем друго нещо в околната среда на физическите човешки предци на Земята, нещо съществено различно от
дух
а, който е бил въплътен във въз
дух
а.
То е интимно свързано с това, което наричаме топлата – по-топла по отношение на околната среда – кръв на човека. Преди да е наближил този момент в земното ни развитие, е нямало топлокръвни същества. Топлокръвните животни се появили по-късно. С дишането била свързана топлата кръв така, че някога се случва още нещо. Във всяка такава човешка обвивка навлиза известно количество топлина, кръвна топлина, която носите във вас и която е по-силна топлина от тази на околната среда.
Някога, по времето, предшествало това същинско очовечаване, имало още съвсем друго нещо в околната среда на физическите човешки предци на Земята, нещо съществено различно от духа, който е бил въплътен във въздуха.
Можете да си създадете представа за това, което е било още в атмосферата на Земята, ако си представите следното – не съвсем точно, малко образно, но действително реално, – ако си представите какво е съществувало като топлина в различните хора, живеещи на Земята, ако помислите за топлината в кръвта ви и след това за топлината, излята в обкръжението ви, и цялата топлина, обгръщаща Земята. Следователно цялата кръвна топлина, цялата топлина, идваща от кръвта и течаща в нас, е топлината, която преди ни е заобикаляла. В себе си сте приели топлината, която преди ни е заобикаляла. Колкото е вярно, че духът, намирал се вън, сега е във вас, толкова е вярно и че топлината, намирала се вън, сега е във вас. Следователно бихме стигнали назад във времето, когато цялата Земя била обгърната с атмосфера от топлина.
към текста >>
Колкото е вярно, че
дух
ът, намирал се вън, сега е във вас, толкова е вярно и че топлината, намирала се вън, сега е във вас.
Във всяка такава човешка обвивка навлиза известно количество топлина, кръвна топлина, която носите във вас и която е по-силна топлина от тази на околната среда. Някога, по времето, предшествало това същинско очовечаване, имало още съвсем друго нещо в околната среда на физическите човешки предци на Земята, нещо съществено различно от духа, който е бил въплътен във въздуха. Можете да си създадете представа за това, което е било още в атмосферата на Земята, ако си представите следното – не съвсем точно, малко образно, но действително реално, – ако си представите какво е съществувало като топлина в различните хора, живеещи на Земята, ако помислите за топлината в кръвта ви и след това за топлината, излята в обкръжението ви, и цялата топлина, обгръщаща Земята. Следователно цялата кръвна топлина, цялата топлина, идваща от кръвта и течаща в нас, е топлината, която преди ни е заобикаляла. В себе си сте приели топлината, която преди ни е заобикаляла.
Колкото е вярно, че духът, намирал се вън, сега е във вас, толкова е вярно и че топлината, намирала се вън, сега е във вас.
Следователно бихме стигнали назад във времето, когато цялата Земя била обгърната с атмосфера от топлина. В тази топлинна атмосфера била въплътена една друга духовност, еднаква с духовете, обитавали Старото Слънце – една от трите планети, която е превъплъщение на Земята – и която е стигнала до завършека си в миналото, когато Слънцето е било още планета. Духовността, въплътена в тази топлина, стига до толкова висше съвършенство, колкото са имали само духовете, които по това време са достигнали целта на развитието си на Старото Слънце и днес обитават Слънцето. В тази топлина, по времето, когато е обгръщала Земята, действително се е намирал носителят на една единна духовност за цялото човечество. И още много дълго време това, което е обкръжавало Земята като топлина, е било носителят на единна духовност, духовността, която не е нищо друго, а духът на самата Земя.
към текста >>
В тази топлинна атмосфера била въплътена една друга
дух
овност, еднаква с
дух
овете, обитавали Старото Слънце – една от трите планети, която е превъплъщение на Земята – и която е стигнала до завършека си в миналото, когато Слънцето е било още планета.
Можете да си създадете представа за това, което е било още в атмосферата на Земята, ако си представите следното – не съвсем точно, малко образно, но действително реално, – ако си представите какво е съществувало като топлина в различните хора, живеещи на Земята, ако помислите за топлината в кръвта ви и след това за топлината, излята в обкръжението ви, и цялата топлина, обгръщаща Земята. Следователно цялата кръвна топлина, цялата топлина, идваща от кръвта и течаща в нас, е топлината, която преди ни е заобикаляла. В себе си сте приели топлината, която преди ни е заобикаляла. Колкото е вярно, че духът, намирал се вън, сега е във вас, толкова е вярно и че топлината, намирала се вън, сега е във вас. Следователно бихме стигнали назад във времето, когато цялата Земя била обгърната с атмосфера от топлина.
В тази топлинна атмосфера била въплътена една друга духовност, еднаква с духовете, обитавали Старото Слънце – една от трите планети, която е превъплъщение на Земята – и която е стигнала до завършека си в миналото, когато Слънцето е било още планета.
Духовността, въплътена в тази топлина, стига до толкова висше съвършенство, колкото са имали само духовете, които по това време са достигнали целта на развитието си на Старото Слънце и днес обитават Слънцето. В тази топлина, по времето, когато е обгръщала Земята, действително се е намирал носителят на една единна духовност за цялото човечество. И още много дълго време това, което е обкръжавало Земята като топлина, е било носителят на единна духовност, духовността, която не е нищо друго, а духът на самата Земя. Както всеки човек има своя дух, както всеки човек е проникнат от своята духовност, така за човека, прозиращ тези неща, всяка планета и всяко веществено същество същевременно е израз на духовна същност. Средството, чрез което земният дух може да проникне в хората, е топлината на кръвта.
към текста >>
Дух
овността, въплътена в тази топлина, стига до толкова висше съвършенство, колкото са имали само
дух
овете, които по това време са достигнали целта на развитието си на Старото Слънце и днес обитават Слънцето.
Следователно цялата кръвна топлина, цялата топлина, идваща от кръвта и течаща в нас, е топлината, която преди ни е заобикаляла. В себе си сте приели топлината, която преди ни е заобикаляла. Колкото е вярно, че духът, намирал се вън, сега е във вас, толкова е вярно и че топлината, намирала се вън, сега е във вас. Следователно бихме стигнали назад във времето, когато цялата Земя била обгърната с атмосфера от топлина. В тази топлинна атмосфера била въплътена една друга духовност, еднаква с духовете, обитавали Старото Слънце – една от трите планети, която е превъплъщение на Земята – и която е стигнала до завършека си в миналото, когато Слънцето е било още планета.
Духовността, въплътена в тази топлина, стига до толкова висше съвършенство, колкото са имали само духовете, които по това време са достигнали целта на развитието си на Старото Слънце и днес обитават Слънцето.
В тази топлина, по времето, когато е обгръщала Земята, действително се е намирал носителят на една единна духовност за цялото човечество. И още много дълго време това, което е обкръжавало Земята като топлина, е било носителят на единна духовност, духовността, която не е нищо друго, а духът на самата Земя. Както всеки човек има своя дух, както всеки човек е проникнат от своята духовност, така за човека, прозиращ тези неща, всяка планета и всяко веществено същество същевременно е израз на духовна същност. Средството, чрез което земният дух може да проникне в хората, е топлината на кръвта. В топлината на кръвта, намираща се в човека, която в лемурийската епоха е била извън човека, имаме средството, чрез което духът на Земята навлиза в самия човек.
към текста >>
В тази топлина, по времето, когато е обгръщала Земята, действително се е намирал носителят на една единна
дух
овност за цялото човечество.
В себе си сте приели топлината, която преди ни е заобикаляла. Колкото е вярно, че духът, намирал се вън, сега е във вас, толкова е вярно и че топлината, намирала се вън, сега е във вас. Следователно бихме стигнали назад във времето, когато цялата Земя била обгърната с атмосфера от топлина. В тази топлинна атмосфера била въплътена една друга духовност, еднаква с духовете, обитавали Старото Слънце – една от трите планети, която е превъплъщение на Земята – и която е стигнала до завършека си в миналото, когато Слънцето е било още планета. Духовността, въплътена в тази топлина, стига до толкова висше съвършенство, колкото са имали само духовете, които по това време са достигнали целта на развитието си на Старото Слънце и днес обитават Слънцето.
В тази топлина, по времето, когато е обгръщала Земята, действително се е намирал носителят на една единна духовност за цялото човечество.
И още много дълго време това, което е обкръжавало Земята като топлина, е било носителят на единна духовност, духовността, която не е нищо друго, а духът на самата Земя. Както всеки човек има своя дух, както всеки човек е проникнат от своята духовност, така за човека, прозиращ тези неща, всяка планета и всяко веществено същество същевременно е израз на духовна същност. Средството, чрез което земният дух може да проникне в хората, е топлината на кръвта. В топлината на кръвта, намираща се в човека, която в лемурийската епоха е била извън човека, имаме средството, чрез което духът на Земята навлиза в самия човек. Трябва да си представите, че някога, когато в лемурийската епоха започва същинското очовечаване, от една страна, в хората слиза духът, който принадлежи към въздуха, и след това започва да се спуска висшият дух, който се съдържа в топлината на кръвта, същинският земен дух.
към текста >>
И още много дълго време това, което е обкръжавало Земята като топлина, е било носителят на единна
дух
овност,
дух
овността, която не е нищо друго, а
дух
ът на самата Земя.
Колкото е вярно, че духът, намирал се вън, сега е във вас, толкова е вярно и че топлината, намирала се вън, сега е във вас. Следователно бихме стигнали назад във времето, когато цялата Земя била обгърната с атмосфера от топлина. В тази топлинна атмосфера била въплътена една друга духовност, еднаква с духовете, обитавали Старото Слънце – една от трите планети, която е превъплъщение на Земята – и която е стигнала до завършека си в миналото, когато Слънцето е било още планета. Духовността, въплътена в тази топлина, стига до толкова висше съвършенство, колкото са имали само духовете, които по това време са достигнали целта на развитието си на Старото Слънце и днес обитават Слънцето. В тази топлина, по времето, когато е обгръщала Земята, действително се е намирал носителят на една единна духовност за цялото човечество.
И още много дълго време това, което е обкръжавало Земята като топлина, е било носителят на единна духовност, духовността, която не е нищо друго, а духът на самата Земя.
Както всеки човек има своя дух, както всеки човек е проникнат от своята духовност, така за човека, прозиращ тези неща, всяка планета и всяко веществено същество същевременно е израз на духовна същност. Средството, чрез което земният дух може да проникне в хората, е топлината на кръвта. В топлината на кръвта, намираща се в човека, която в лемурийската епоха е била извън човека, имаме средството, чрез което духът на Земята навлиза в самия човек. Трябва да си представите, че някога, когато в лемурийската епоха започва същинското очовечаване, от една страна, в хората слиза духът, който принадлежи към въздуха, и след това започва да се спуска висшият дух, който се съдържа в топлината на кръвта, същинският земен дух. Двете духовни същности се отнасят една към друга така, че може да се каже: Духът, имащ въздуха за тяло, прави възможно за човека да достигне до говора.
към текста >>
Както всеки човек има своя
дух
, както всеки човек е проникнат от своята
дух
овност, така за човека, прозиращ тези неща, всяка планета и всяко веществено същество същевременно е израз на
дух
овна същност.
Следователно бихме стигнали назад във времето, когато цялата Земя била обгърната с атмосфера от топлина. В тази топлинна атмосфера била въплътена една друга духовност, еднаква с духовете, обитавали Старото Слънце – една от трите планети, която е превъплъщение на Земята – и която е стигнала до завършека си в миналото, когато Слънцето е било още планета. Духовността, въплътена в тази топлина, стига до толкова висше съвършенство, колкото са имали само духовете, които по това време са достигнали целта на развитието си на Старото Слънце и днес обитават Слънцето. В тази топлина, по времето, когато е обгръщала Земята, действително се е намирал носителят на една единна духовност за цялото човечество. И още много дълго време това, което е обкръжавало Земята като топлина, е било носителят на единна духовност, духовността, която не е нищо друго, а духът на самата Земя.
Както всеки човек има своя дух, както всеки човек е проникнат от своята духовност, така за човека, прозиращ тези неща, всяка планета и всяко веществено същество същевременно е израз на духовна същност.
Средството, чрез което земният дух може да проникне в хората, е топлината на кръвта. В топлината на кръвта, намираща се в човека, която в лемурийската епоха е била извън човека, имаме средството, чрез което духът на Земята навлиза в самия човек. Трябва да си представите, че някога, когато в лемурийската епоха започва същинското очовечаване, от една страна, в хората слиза духът, който принадлежи към въздуха, и след това започва да се спуска висшият дух, който се съдържа в топлината на кръвта, същинският земен дух. Двете духовни същности се отнасят една към друга така, че може да се каже: Духът, имащ въздуха за тяло, прави възможно за човека да достигне до говора. Защото устройството на човешкия организъм, което прави възможен сегашния дихателен процес, прави възможен и говора.
към текста >>
Средството, чрез което земният
дух
може да проникне в хората, е топлината на кръвта.
В тази топлинна атмосфера била въплътена една друга духовност, еднаква с духовете, обитавали Старото Слънце – една от трите планети, която е превъплъщение на Земята – и която е стигнала до завършека си в миналото, когато Слънцето е било още планета. Духовността, въплътена в тази топлина, стига до толкова висше съвършенство, колкото са имали само духовете, които по това време са достигнали целта на развитието си на Старото Слънце и днес обитават Слънцето. В тази топлина, по времето, когато е обгръщала Земята, действително се е намирал носителят на една единна духовност за цялото човечество. И още много дълго време това, което е обкръжавало Земята като топлина, е било носителят на единна духовност, духовността, която не е нищо друго, а духът на самата Земя. Както всеки човек има своя дух, както всеки човек е проникнат от своята духовност, така за човека, прозиращ тези неща, всяка планета и всяко веществено същество същевременно е израз на духовна същност.
Средството, чрез което земният дух може да проникне в хората, е топлината на кръвта.
В топлината на кръвта, намираща се в човека, която в лемурийската епоха е била извън човека, имаме средството, чрез което духът на Земята навлиза в самия човек. Трябва да си представите, че някога, когато в лемурийската епоха започва същинското очовечаване, от една страна, в хората слиза духът, който принадлежи към въздуха, и след това започва да се спуска висшият дух, който се съдържа в топлината на кръвта, същинският земен дух. Двете духовни същности се отнасят една към друга така, че може да се каже: Духът, имащ въздуха за тяло, прави възможно за човека да достигне до говора. Защото устройството на човешкия организъм, което прави възможен сегашния дихателен процес, прави възможен и говора. В атлантското време се развива говорът и най-висшият израз на говора е било това същество, което в края на атлантската епоха се научило да казва «аз».
към текста >>
В топлината на кръвта, намираща се в човека, която в лемурийската епоха е била извън човека, имаме средството, чрез което
дух
ът на Земята навлиза в самия човек.
Духовността, въплътена в тази топлина, стига до толкова висше съвършенство, колкото са имали само духовете, които по това време са достигнали целта на развитието си на Старото Слънце и днес обитават Слънцето. В тази топлина, по времето, когато е обгръщала Земята, действително се е намирал носителят на една единна духовност за цялото човечество. И още много дълго време това, което е обкръжавало Земята като топлина, е било носителят на единна духовност, духовността, която не е нищо друго, а духът на самата Земя. Както всеки човек има своя дух, както всеки човек е проникнат от своята духовност, така за човека, прозиращ тези неща, всяка планета и всяко веществено същество същевременно е израз на духовна същност. Средството, чрез което земният дух може да проникне в хората, е топлината на кръвта.
В топлината на кръвта, намираща се в човека, която в лемурийската епоха е била извън човека, имаме средството, чрез което духът на Земята навлиза в самия човек.
Трябва да си представите, че някога, когато в лемурийската епоха започва същинското очовечаване, от една страна, в хората слиза духът, който принадлежи към въздуха, и след това започва да се спуска висшият дух, който се съдържа в топлината на кръвта, същинският земен дух. Двете духовни същности се отнасят една към друга така, че може да се каже: Духът, имащ въздуха за тяло, прави възможно за човека да достигне до говора. Защото устройството на човешкия организъм, което прави възможен сегашния дихателен процес, прави възможен и говора. В атлантското време се развива говорът и най-висшият израз на говора е било това същество, което в края на атлантската епоха се научило да казва «аз». Това е процес, започващ в лемурийската епоха и достигащ съвършенство към края на атлантската епоха.
към текста >>
Трябва да си представите, че някога, когато в лемурийската епоха започва същинското очовечаване, от една страна, в хората слиза
дух
ът, който принадлежи към въз
дух
а, и след това започва да се спуска висшият
дух
, който се съдържа в топлината на кръвта, същинският земен
дух
.
В тази топлина, по времето, когато е обгръщала Земята, действително се е намирал носителят на една единна духовност за цялото човечество. И още много дълго време това, което е обкръжавало Земята като топлина, е било носителят на единна духовност, духовността, която не е нищо друго, а духът на самата Земя. Както всеки човек има своя дух, както всеки човек е проникнат от своята духовност, така за човека, прозиращ тези неща, всяка планета и всяко веществено същество същевременно е израз на духовна същност. Средството, чрез което земният дух може да проникне в хората, е топлината на кръвта. В топлината на кръвта, намираща се в човека, която в лемурийската епоха е била извън човека, имаме средството, чрез което духът на Земята навлиза в самия човек.
Трябва да си представите, че някога, когато в лемурийската епоха започва същинското очовечаване, от една страна, в хората слиза духът, който принадлежи към въздуха, и след това започва да се спуска висшият дух, който се съдържа в топлината на кръвта, същинският земен дух.
Двете духовни същности се отнасят една към друга така, че може да се каже: Духът, имащ въздуха за тяло, прави възможно за човека да достигне до говора. Защото устройството на човешкия организъм, което прави възможен сегашния дихателен процес, прави възможен и говора. В атлантското време се развива говорът и най-висшият израз на говора е било това същество, което в края на атлантската епоха се научило да казва «аз». Това е процес, започващ в лемурийската епоха и достигащ съвършенство към края на атлантската епоха. В Библията има едно изречение: «И Бог вдъхна в човека живия одем, и той стана жива душа.» Това все повече се усъвършенства, докато стига до думата «аз», докато духът започва да говори от вътрешността на самия човек и да се призовава от вътрешността на човека: «Я-х-в-е.» Това същевременно е вечното ядро на всеки отделен човек: «Аз съм, който съм, който е бил и който ще бъде.» «Аз-съм» е най-дълбокото ядро на вътрешната същност, което е навлязло по това време и като индивидуалност ще остане във вечността.
към текста >>
Двете
дух
овни същности се отнасят една към друга така, че може да се каже:
Дух
ът, имащ въз
дух
а за тяло, прави възможно за човека да достигне до говора.
И още много дълго време това, което е обкръжавало Земята като топлина, е било носителят на единна духовност, духовността, която не е нищо друго, а духът на самата Земя. Както всеки човек има своя дух, както всеки човек е проникнат от своята духовност, така за човека, прозиращ тези неща, всяка планета и всяко веществено същество същевременно е израз на духовна същност. Средството, чрез което земният дух може да проникне в хората, е топлината на кръвта. В топлината на кръвта, намираща се в човека, която в лемурийската епоха е била извън човека, имаме средството, чрез което духът на Земята навлиза в самия човек. Трябва да си представите, че някога, когато в лемурийската епоха започва същинското очовечаване, от една страна, в хората слиза духът, който принадлежи към въздуха, и след това започва да се спуска висшият дух, който се съдържа в топлината на кръвта, същинският земен дух.
Двете духовни същности се отнасят една към друга така, че може да се каже: Духът, имащ въздуха за тяло, прави възможно за човека да достигне до говора.
Защото устройството на човешкия организъм, което прави възможен сегашния дихателен процес, прави възможен и говора. В атлантското време се развива говорът и най-висшият израз на говора е било това същество, което в края на атлантската епоха се научило да казва «аз». Това е процес, започващ в лемурийската епоха и достигащ съвършенство към края на атлантската епоха. В Библията има едно изречение: «И Бог вдъхна в човека живия одем, и той стана жива душа.» Това все повече се усъвършенства, докато стига до думата «аз», докато духът започва да говори от вътрешността на самия човек и да се призовава от вътрешността на човека: «Я-х-в-е.» Това същевременно е вечното ядро на всеки отделен човек: «Аз съм, който съм, който е бил и който ще бъде.» «Аз-съм» е най-дълбокото ядро на вътрешната същност, което е навлязло по това време и като индивидуалност ще остане във вечността. Това е първото изливане на божествеността.
към текста >>
В Библията има едно изречение: «И Бог вдъхна в човека живия одем, и той стана жива душа.» Това все повече се усъвършенства, докато стига до думата «аз», докато
дух
ът започва да говори от вътрешността на самия човек и да се призовава от вътрешността на човека: «Я-х-в-е.» Това същевременно е вечното ядро на всеки отделен човек: «Аз съм, който съм, който е бил и който ще бъде.» «Аз-съм» е най-дълбокото ядро на вътрешната същност, което е навлязло по това време и като индивидуалност ще остане във вечността.
Трябва да си представите, че някога, когато в лемурийската епоха започва същинското очовечаване, от една страна, в хората слиза духът, който принадлежи към въздуха, и след това започва да се спуска висшият дух, който се съдържа в топлината на кръвта, същинският земен дух. Двете духовни същности се отнасят една към друга така, че може да се каже: Духът, имащ въздуха за тяло, прави възможно за човека да достигне до говора. Защото устройството на човешкия организъм, което прави възможен сегашния дихателен процес, прави възможен и говора. В атлантското време се развива говорът и най-висшият израз на говора е било това същество, което в края на атлантската епоха се научило да казва «аз». Това е процес, започващ в лемурийската епоха и достигащ съвършенство към края на атлантската епоха.
В Библията има едно изречение: «И Бог вдъхна в човека живия одем, и той стана жива душа.» Това все повече се усъвършенства, докато стига до думата «аз», докато духът започва да говори от вътрешността на самия човек и да се призовава от вътрешността на човека: «Я-х-в-е.» Това същевременно е вечното ядро на всеки отделен човек: «Аз съм, който съм, който е бил и който ще бъде.» «Аз-съм» е най-дълбокото ядро на вътрешната същност, което е навлязло по това време и като индивидуалност ще остане във вечността.
Това е първото изливане на божествеността. Нарича се изливането на духа, изливането на Яхве. Това изливане на духа или на Яхве се представя в митовете на религиозните народи, които все още са по-умни от научните писания, така, че богът живее в духащите ветрове, в това, което шуми във въздуха, което във въздуха обикаля земното кълбо. От германските и еврейските легенди, в които Яхве се изобразява като бог на ветровете и бурите, се вижда, че става въпрос за божество с външно тяло във въздушното течение, което се е вляло в човека. Характерно за това божество, потопило се в хората, е, че действа за индивидуализирането на човека, че това, което е било общ течен елемент, обкръжаващ хората във времето преди потопа, като величествена същност се разпределя в отделните хора подобно на водата, когато отделните ѝ капки се всмукват от гъбичките.
към текста >>
Нарича се изливането на
дух
а, изливането на Яхве.
Защото устройството на човешкия организъм, което прави възможен сегашния дихателен процес, прави възможен и говора. В атлантското време се развива говорът и най-висшият израз на говора е било това същество, което в края на атлантската епоха се научило да казва «аз». Това е процес, започващ в лемурийската епоха и достигащ съвършенство към края на атлантската епоха. В Библията има едно изречение: «И Бог вдъхна в човека живия одем, и той стана жива душа.» Това все повече се усъвършенства, докато стига до думата «аз», докато духът започва да говори от вътрешността на самия човек и да се призовава от вътрешността на човека: «Я-х-в-е.» Това същевременно е вечното ядро на всеки отделен човек: «Аз съм, който съм, който е бил и който ще бъде.» «Аз-съм» е най-дълбокото ядро на вътрешната същност, което е навлязло по това време и като индивидуалност ще остане във вечността. Това е първото изливане на божествеността.
Нарича се изливането на духа, изливането на Яхве.
Това изливане на духа или на Яхве се представя в митовете на религиозните народи, които все още са по-умни от научните писания, така, че богът живее в духащите ветрове, в това, което шуми във въздуха, което във въздуха обикаля земното кълбо. От германските и еврейските легенди, в които Яхве се изобразява като бог на ветровете и бурите, се вижда, че става въпрос за божество с външно тяло във въздушното течение, което се е вляло в човека. Характерно за това божество, потопило се в хората, е, че действа за индивидуализирането на човека, че това, което е било общ течен елемент, обкръжаващ хората във времето преди потопа, като величествена същност се разпределя в отделните хора подобно на водата, когато отделните ѝ капки се всмукват от гъбичките. Но той не е могъл напълно да индивидуализира хората. Хората трябва още да намерят прехода към пълното индивидуализиране.
към текста >>
Това изливане на
дух
а или на Яхве се представя в митовете на религиозните народи, които все още са по-умни от научните писания, така, че богът живее в
дух
ащите ветрове, в това, което шуми във въз
дух
а, което във въз
дух
а обикаля земното кълбо.
В атлантското време се развива говорът и най-висшият израз на говора е било това същество, което в края на атлантската епоха се научило да казва «аз». Това е процес, започващ в лемурийската епоха и достигащ съвършенство към края на атлантската епоха. В Библията има едно изречение: «И Бог вдъхна в човека живия одем, и той стана жива душа.» Това все повече се усъвършенства, докато стига до думата «аз», докато духът започва да говори от вътрешността на самия човек и да се призовава от вътрешността на човека: «Я-х-в-е.» Това същевременно е вечното ядро на всеки отделен човек: «Аз съм, който съм, който е бил и който ще бъде.» «Аз-съм» е най-дълбокото ядро на вътрешната същност, което е навлязло по това време и като индивидуалност ще остане във вечността. Това е първото изливане на божествеността. Нарича се изливането на духа, изливането на Яхве.
Това изливане на духа или на Яхве се представя в митовете на религиозните народи, които все още са по-умни от научните писания, така, че богът живее в духащите ветрове, в това, което шуми във въздуха, което във въздуха обикаля земното кълбо.
От германските и еврейските легенди, в които Яхве се изобразява като бог на ветровете и бурите, се вижда, че става въпрос за божество с външно тяло във въздушното течение, което се е вляло в човека. Характерно за това божество, потопило се в хората, е, че действа за индивидуализирането на човека, че това, което е било общ течен елемент, обкръжаващ хората във времето преди потопа, като величествена същност се разпределя в отделните хора подобно на водата, когато отделните ѝ капки се всмукват от гъбичките. Но той не е могъл напълно да индивидуализира хората. Хората трябва още да намерят прехода към пълното индивидуализиране. Човекът не е призван да стане веднага пълна индивидуалност.
към текста >>
Ще разберете свързването с кръвта, когато ви кажа следното, което моля да запомните: Изливането на
дух
а, станало през лемурийската епоха, не било единно изливане.
Човекът не се е чувствал отделен като индивидуалност по това време. Човешкият индивид се е чувствал като част от такива племенни групи или родове, изцяло принадлежащ към тях, както ръката към тялото. Човекът, който днес е надарен със съвсем друго съзнание, не може да си създаде никаква правилна представа за принадлежността към едно племе, за чувстването да принадлежи на тялото на цялото племе. Но така е и колкото повече малките племена се разширяват, колкото повече фамилията става племе, толкова повече човекът се индивидуализира. Каквото опознаваме тук като процес на отделяне, непрекъснат процес на индивидуализиране, трябва да си го представим като свързано с човешката кръв.
Ще разберете свързването с кръвта, когато ви кажа следното, което моля да запомните: Изливането на духа, станало през лемурийската епоха, не било единно изливане.
Там бихте могли да видите, че много духове слизат от духовното обкръжение на Земята. Много индивидуалности се съдържали в него. Когато говорим за Яхве, нямаме работа с един единствен бог, а с много богове на народите. Евреите осъзнавали, че той е бил един между многото, между многото богове. Понеже много такива души на народите – които моля да се приемат за реалности – слезли долу, затова народите били разделени на племена.
към текста >>
Там бихте могли да видите, че много
дух
ове слизат от
дух
овното обкръжение на Земята.
Човешкият индивид се е чувствал като част от такива племенни групи или родове, изцяло принадлежащ към тях, както ръката към тялото. Човекът, който днес е надарен със съвсем друго съзнание, не може да си създаде никаква правилна представа за принадлежността към едно племе, за чувстването да принадлежи на тялото на цялото племе. Но така е и колкото повече малките племена се разширяват, колкото повече фамилията става племе, толкова повече човекът се индивидуализира. Каквото опознаваме тук като процес на отделяне, непрекъснат процес на индивидуализиране, трябва да си го представим като свързано с човешката кръв. Ще разберете свързването с кръвта, когато ви кажа следното, което моля да запомните: Изливането на духа, станало през лемурийската епоха, не било единно изливане.
Там бихте могли да видите, че много духове слизат от духовното обкръжение на Земята.
Много индивидуалности се съдържали в него. Когато говорим за Яхве, нямаме работа с един единствен бог, а с много богове на народите. Евреите осъзнавали, че той е бил един между многото, между многото богове. Понеже много такива души на народите – които моля да се приемат за реалности – слезли долу, затова народите били разделени на племена. И колкото отивате по-назад в земното развитие, толкова повече хората са били разделени на фамилии, родове, племена, които по-късно се обединяват в по-големи народи.
към текста >>
Такова обединяване на цялото човечество на Земята става възможно и постепенно ще се осъществява само чрез това, че освен изливането на
дух
а като много народностни души и одушевяването на хората с него, протича и нещо друго, което е живяло в топлината на Земята, но не във въз
дух
а, и тази всеобща същност протича в хората.
Когато говорим за Яхве, нямаме работа с един единствен бог, а с много богове на народите. Евреите осъзнавали, че той е бил един между многото, между многото богове. Понеже много такива души на народите – които моля да се приемат за реалности – слезли долу, затова народите били разделени на племена. И колкото отивате по-назад в земното развитие, толкова повече хората са били разделени на фамилии, родове, племена, които по-късно се обединяват в по-големи народи. По-голямо обединение в огромен единен братски съюз не е възможно по този начин.
Такова обединяване на цялото човечество на Земята става възможно и постепенно ще се осъществява само чрез това, че освен изливането на духа като много народностни души и одушевяването на хората с него, протича и нещо друго, което е живяло в топлината на Земята, но не във въздуха, и тази всеобща същност протича в хората.
Което първоначално протича, се нарича Свети дух от християнската езотерика. Всъщност, когато се говори за слезлите древни духове, би трябвало да се говори за много свещени духове, за много Яхве-та. Но когато се говори за духа, който се съдържа в общата топлина, тогава може да се говори само за един-единствен. В християнската езотерика той се нарича Логос, самият Христос, единният дух на човешкия род на Земята. Ако помислите, че всичко, което живее в духа-себе, всичко, което означаваме като манас, слиза като многообразие и всичко, което означаваме като будхи, се излива като духовно единство върху човечеството, тук имате противоположността.
към текста >>
Което първоначално протича, се нарича Свети
дух
от християнската езотерика.
Евреите осъзнавали, че той е бил един между многото, между многото богове. Понеже много такива души на народите – които моля да се приемат за реалности – слезли долу, затова народите били разделени на племена. И колкото отивате по-назад в земното развитие, толкова повече хората са били разделени на фамилии, родове, племена, които по-късно се обединяват в по-големи народи. По-голямо обединение в огромен единен братски съюз не е възможно по този начин. Такова обединяване на цялото човечество на Земята става възможно и постепенно ще се осъществява само чрез това, че освен изливането на духа като много народностни души и одушевяването на хората с него, протича и нещо друго, което е живяло в топлината на Земята, но не във въздуха, и тази всеобща същност протича в хората.
Което първоначално протича, се нарича Свети дух от християнската езотерика.
Всъщност, когато се говори за слезлите древни духове, би трябвало да се говори за много свещени духове, за много Яхве-та. Но когато се говори за духа, който се съдържа в общата топлина, тогава може да се говори само за един-единствен. В християнската езотерика той се нарича Логос, самият Христос, единният дух на човешкия род на Земята. Ако помислите, че всичко, което живее в духа-себе, всичко, което означаваме като манас, слиза като многообразие и всичко, което означаваме като будхи, се излива като духовно единство върху човечеството, тук имате противоположността. И ще разберете, че човечеството е трябвало първо да бъде подготвено чрез изливането на Светия дух за изливането на Христос или будхи, живота-дух.
към текста >>
Всъщност, когато се говори за слезлите древни
дух
ове, би трябвало да се говори за много свещени
дух
ове, за много Яхве-та.
Понеже много такива души на народите – които моля да се приемат за реалности – слезли долу, затова народите били разделени на племена. И колкото отивате по-назад в земното развитие, толкова повече хората са били разделени на фамилии, родове, племена, които по-късно се обединяват в по-големи народи. По-голямо обединение в огромен единен братски съюз не е възможно по този начин. Такова обединяване на цялото човечество на Земята става възможно и постепенно ще се осъществява само чрез това, че освен изливането на духа като много народностни души и одушевяването на хората с него, протича и нещо друго, което е живяло в топлината на Земята, но не във въздуха, и тази всеобща същност протича в хората. Което първоначално протича, се нарича Свети дух от християнската езотерика.
Всъщност, когато се говори за слезлите древни духове, би трябвало да се говори за много свещени духове, за много Яхве-та.
Но когато се говори за духа, който се съдържа в общата топлина, тогава може да се говори само за един-единствен. В християнската езотерика той се нарича Логос, самият Христос, единният дух на човешкия род на Земята. Ако помислите, че всичко, което живее в духа-себе, всичко, което означаваме като манас, слиза като многообразие и всичко, което означаваме като будхи, се излива като духовно единство върху човечеството, тук имате противоположността. И ще разберете, че човечеството е трябвало първо да бъде подготвено чрез изливането на Светия дух за изливането на Христос или будхи, живота-дух. До момента, в който Христос Исус се е появил на Земята, всичко, което има от Христовия дух, е единство.
към текста >>
Но когато се говори за
дух
а, който се съдържа в общата топлина, тогава може да се говори само за един-единствен.
И колкото отивате по-назад в земното развитие, толкова повече хората са били разделени на фамилии, родове, племена, които по-късно се обединяват в по-големи народи. По-голямо обединение в огромен единен братски съюз не е възможно по този начин. Такова обединяване на цялото човечество на Земята става възможно и постепенно ще се осъществява само чрез това, че освен изливането на духа като много народностни души и одушевяването на хората с него, протича и нещо друго, което е живяло в топлината на Земята, но не във въздуха, и тази всеобща същност протича в хората. Което първоначално протича, се нарича Свети дух от християнската езотерика. Всъщност, когато се говори за слезлите древни духове, би трябвало да се говори за много свещени духове, за много Яхве-та.
Но когато се говори за духа, който се съдържа в общата топлина, тогава може да се говори само за един-единствен.
В християнската езотерика той се нарича Логос, самият Христос, единният дух на човешкия род на Земята. Ако помислите, че всичко, което живее в духа-себе, всичко, което означаваме като манас, слиза като многообразие и всичко, което означаваме като будхи, се излива като духовно единство върху човечеството, тук имате противоположността. И ще разберете, че човечеството е трябвало първо да бъде подготвено чрез изливането на Светия дух за изливането на Христос или будхи, живота-дух. До момента, в който Христос Исус се е появил на Земята, всичко, което има от Христовия дух, е единство. Единна обвивка е обкръжавала цялата Земя, чиято костна система е твърдата Земя.
към текста >>
В християнската езотерика той се нарича Логос, самият Христос, единният
дух
на човешкия род на Земята.
По-голямо обединение в огромен единен братски съюз не е възможно по този начин. Такова обединяване на цялото човечество на Земята става възможно и постепенно ще се осъществява само чрез това, че освен изливането на духа като много народностни души и одушевяването на хората с него, протича и нещо друго, което е живяло в топлината на Земята, но не във въздуха, и тази всеобща същност протича в хората. Което първоначално протича, се нарича Свети дух от християнската езотерика. Всъщност, когато се говори за слезлите древни духове, би трябвало да се говори за много свещени духове, за много Яхве-та. Но когато се говори за духа, който се съдържа в общата топлина, тогава може да се говори само за един-единствен.
В християнската езотерика той се нарича Логос, самият Христос, единният дух на човешкия род на Земята.
Ако помислите, че всичко, което живее в духа-себе, всичко, което означаваме като манас, слиза като многообразие и всичко, което означаваме като будхи, се излива като духовно единство върху човечеството, тук имате противоположността. И ще разберете, че човечеството е трябвало първо да бъде подготвено чрез изливането на Светия дух за изливането на Христос или будхи, живота-дух. До момента, в който Христос Исус се е появил на Земята, всичко, което има от Христовия дух, е единство. Единна обвивка е обкръжавала цялата Земя, чиято костна система е твърдата Земя. Ако вземете твърдата Земя с всичко, което съдържа, и прибавите топлината, обкръжаваща Земята, имате приблизително това, което наричаме тялото на Христовия дух.
към текста >>
Ако помислите, че всичко, което живее в
дух
а-себе, всичко, което означаваме като манас, слиза като многообразие и всичко, което означаваме като будхи, се излива като
дух
овно единство върху човечеството, тук имате противоположността.
Такова обединяване на цялото човечество на Земята става възможно и постепенно ще се осъществява само чрез това, че освен изливането на духа като много народностни души и одушевяването на хората с него, протича и нещо друго, което е живяло в топлината на Земята, но не във въздуха, и тази всеобща същност протича в хората. Което първоначално протича, се нарича Свети дух от християнската езотерика. Всъщност, когато се говори за слезлите древни духове, би трябвало да се говори за много свещени духове, за много Яхве-та. Но когато се говори за духа, който се съдържа в общата топлина, тогава може да се говори само за един-единствен. В християнската езотерика той се нарича Логос, самият Христос, единният дух на човешкия род на Земята.
Ако помислите, че всичко, което живее в духа-себе, всичко, което означаваме като манас, слиза като многообразие и всичко, което означаваме като будхи, се излива като духовно единство върху човечеството, тук имате противоположността.
И ще разберете, че човечеството е трябвало първо да бъде подготвено чрез изливането на Светия дух за изливането на Христос или будхи, живота-дух. До момента, в който Христос Исус се е появил на Земята, всичко, което има от Христовия дух, е единство. Единна обвивка е обкръжавала цялата Земя, чиято костна система е твърдата Земя. Ако вземете твърдата Земя с всичко, което съдържа, и прибавите топлината, обкръжаваща Земята, имате приблизително това, което наричаме тялото на Христовия дух. Оттам хубавите думи в Евангелието на Йоан, където Христос Исус сам се означава като дух на Земята: «Който яде хляба ми, ме тъпче с краката.»103 Какво яде човекът?
към текста >>
И ще разберете, че човечеството е трябвало първо да бъде подготвено чрез изливането на
Светия
дух
за изливането на Христос или будхи, живота-
дух
.
Което първоначално протича, се нарича Свети дух от християнската езотерика. Всъщност, когато се говори за слезлите древни духове, би трябвало да се говори за много свещени духове, за много Яхве-та. Но когато се говори за духа, който се съдържа в общата топлина, тогава може да се говори само за един-единствен. В християнската езотерика той се нарича Логос, самият Христос, единният дух на човешкия род на Земята. Ако помислите, че всичко, което живее в духа-себе, всичко, което означаваме като манас, слиза като многообразие и всичко, което означаваме като будхи, се излива като духовно единство върху човечеството, тук имате противоположността.
И ще разберете, че човечеството е трябвало първо да бъде подготвено чрез изливането на Светия дух за изливането на Христос или будхи, живота-дух.
До момента, в който Христос Исус се е появил на Земята, всичко, което има от Христовия дух, е единство. Единна обвивка е обкръжавала цялата Земя, чиято костна система е твърдата Земя. Ако вземете твърдата Земя с всичко, което съдържа, и прибавите топлината, обкръжаваща Земята, имате приблизително това, което наричаме тялото на Христовия дух. Оттам хубавите думи в Евангелието на Йоан, където Христос Исус сам се означава като дух на Земята: «Който яде хляба ми, ме тъпче с краката.»103 Какво яде човекът? Хляб. Той яде хляба, който е тялото на Христос.
към текста >>
До момента, в който Христос Исус се е появил на Земята, всичко, което има от Христовия
дух
, е единство.
Всъщност, когато се говори за слезлите древни духове, би трябвало да се говори за много свещени духове, за много Яхве-та. Но когато се говори за духа, който се съдържа в общата топлина, тогава може да се говори само за един-единствен. В християнската езотерика той се нарича Логос, самият Христос, единният дух на човешкия род на Земята. Ако помислите, че всичко, което живее в духа-себе, всичко, което означаваме като манас, слиза като многообразие и всичко, което означаваме като будхи, се излива като духовно единство върху човечеството, тук имате противоположността. И ще разберете, че човечеството е трябвало първо да бъде подготвено чрез изливането на Светия дух за изливането на Христос или будхи, живота-дух.
До момента, в който Христос Исус се е появил на Земята, всичко, което има от Христовия дух, е единство.
Единна обвивка е обкръжавала цялата Земя, чиято костна система е твърдата Земя. Ако вземете твърдата Земя с всичко, което съдържа, и прибавите топлината, обкръжаваща Земята, имате приблизително това, което наричаме тялото на Христовия дух. Оттам хубавите думи в Евангелието на Йоан, където Христос Исус сам се означава като дух на Земята: «Който яде хляба ми, ме тъпче с краката.»103 Какво яде човекът? Хляб. Той яде хляба, който е тялото на Христос. И когато върви по Земята, човекът го тъпче с краката.
към текста >>
Ако вземете твърдата Земя с всичко, което съдържа, и прибавите топлината, обкръжаваща Земята, имате приблизително това, което наричаме тялото на Христовия
дух
.
В християнската езотерика той се нарича Логос, самият Христос, единният дух на човешкия род на Земята. Ако помислите, че всичко, което живее в духа-себе, всичко, което означаваме като манас, слиза като многообразие и всичко, което означаваме като будхи, се излива като духовно единство върху човечеството, тук имате противоположността. И ще разберете, че човечеството е трябвало първо да бъде подготвено чрез изливането на Светия дух за изливането на Христос или будхи, живота-дух. До момента, в който Христос Исус се е появил на Земята, всичко, което има от Христовия дух, е единство. Единна обвивка е обкръжавала цялата Земя, чиято костна система е твърдата Земя.
Ако вземете твърдата Земя с всичко, което съдържа, и прибавите топлината, обкръжаваща Земята, имате приблизително това, което наричаме тялото на Христовия дух.
Оттам хубавите думи в Евангелието на Йоан, където Христос Исус сам се означава като дух на Земята: «Който яде хляба ми, ме тъпче с краката.»103 Какво яде човекът? Хляб. Той яде хляба, който е тялото на Христос. И когато върви по Земята, човекът го тъпче с краката. Това трябва да се приеме напълно буквално. Също както в лемурийската епоха в отделните индивиди се е изляло по нещо от елемента на духа, на духа Яхве, също така Христовият дух, чието тяло е в топлината на кръвта, постепенно се е изливал във времената преди Христос и след Христос и ще се излива и в бъдеще.
към текста >>
Оттам хубавите думи в Евангелието на Йоан, където Христос Исус сам се означава като
дух
на Земята: «Който яде хляба ми, ме тъпче с краката.»103 Какво яде човекът?
Ако помислите, че всичко, което живее в духа-себе, всичко, което означаваме като манас, слиза като многообразие и всичко, което означаваме като будхи, се излива като духовно единство върху човечеството, тук имате противоположността. И ще разберете, че човечеството е трябвало първо да бъде подготвено чрез изливането на Светия дух за изливането на Христос или будхи, живота-дух. До момента, в който Христос Исус се е появил на Земята, всичко, което има от Христовия дух, е единство. Единна обвивка е обкръжавала цялата Земя, чиято костна система е твърдата Земя. Ако вземете твърдата Земя с всичко, което съдържа, и прибавите топлината, обкръжаваща Земята, имате приблизително това, което наричаме тялото на Христовия дух.
Оттам хубавите думи в Евангелието на Йоан, където Христос Исус сам се означава като дух на Земята: «Който яде хляба ми, ме тъпче с краката.»103 Какво яде човекът?
Хляб. Той яде хляба, който е тялото на Христос. И когато върви по Земята, човекът го тъпче с краката. Това трябва да се приеме напълно буквално. Също както в лемурийската епоха в отделните индивиди се е изляло по нещо от елемента на духа, на духа Яхве, също така Христовият дух, чието тяло е в топлината на кръвта, постепенно се е изливал във времената преди Христос и след Христос и ще се излива и в бъдеще. И когато целият Христов дух се излее в човешките индивидуалности, тогава християнството, великото човешко братство ще е завладяло Земята.
към текста >>
Също както в лемурийската епоха в отделните индивиди се е изляло по нещо от елемента на
дух
а, на
дух
а Яхве, също така Христовият
дух
, чието тяло е в топлината на кръвта, постепенно се е изливал във времената преди Христос и след Христос и ще се излива и в бъдеще.
Ако вземете твърдата Земя с всичко, което съдържа, и прибавите топлината, обкръжаваща Земята, имате приблизително това, което наричаме тялото на Христовия дух. Оттам хубавите думи в Евангелието на Йоан, където Христос Исус сам се означава като дух на Земята: «Който яде хляба ми, ме тъпче с краката.»103 Какво яде човекът? Хляб. Той яде хляба, който е тялото на Христос. И когато върви по Земята, човекът го тъпче с краката. Това трябва да се приеме напълно буквално.
Също както в лемурийската епоха в отделните индивиди се е изляло по нещо от елемента на духа, на духа Яхве, също така Христовият дух, чието тяло е в топлината на кръвта, постепенно се е изливал във времената преди Христос и след Христос и ще се излива и в бъдеще.
И когато целият Христов дух се излее в човешките индивидуалности, тогава християнството, великото човешко братство ще е завладяло Земята. Тогава изобщо няма да съществува никакво съзнание за клики и малки съюзи, а само съзнанието, че човечеството е братски съюз. Въпреки най-голямото индивидуализиране, всеки ще бъде привлечен към другия. Малките племенни и народни общности ще отстъпят място на общността на живота-дух, будхи, Христос. Това ще види ясновиждащото душевно око, ако погледне надолу към нашата планета.
към текста >>
И когато целият Христов
дух
се излее в човешките индивидуалности, тогава християнството, великото човешко братство ще е завладяло Земята.
Оттам хубавите думи в Евангелието на Йоан, където Христос Исус сам се означава като дух на Земята: «Който яде хляба ми, ме тъпче с краката.»103 Какво яде човекът? Хляб. Той яде хляба, който е тялото на Христос. И когато върви по Земята, човекът го тъпче с краката. Това трябва да се приеме напълно буквално. Също както в лемурийската епоха в отделните индивиди се е изляло по нещо от елемента на духа, на духа Яхве, също така Христовият дух, чието тяло е в топлината на кръвта, постепенно се е изливал във времената преди Христос и след Христос и ще се излива и в бъдеще.
И когато целият Христов дух се излее в човешките индивидуалности, тогава християнството, великото човешко братство ще е завладяло Земята.
Тогава изобщо няма да съществува никакво съзнание за клики и малки съюзи, а само съзнанието, че човечеството е братски съюз. Въпреки най-голямото индивидуализиране, всеки ще бъде привлечен към другия. Малките племенни и народни общности ще отстъпят място на общността на живота-дух, будхи, Христос. Това ще види ясновиждащото душевно око, ако погледне надолу към нашата планета. То би могло да проследи как Христовият дух изцяло се е разгръщал някога в това, което обкръжава Земята, и как постепенно се излива в отделните хора.
към текста >>
Малките племенни и народни общности ще отстъпят място на общността на живота-
дух
, будхи, Христос.
Това трябва да се приеме напълно буквално. Също както в лемурийската епоха в отделните индивиди се е изляло по нещо от елемента на духа, на духа Яхве, също така Христовият дух, чието тяло е в топлината на кръвта, постепенно се е изливал във времената преди Христос и след Христос и ще се излива и в бъдеще. И когато целият Христов дух се излее в човешките индивидуалности, тогава християнството, великото човешко братство ще е завладяло Земята. Тогава изобщо няма да съществува никакво съзнание за клики и малки съюзи, а само съзнанието, че човечеството е братски съюз. Въпреки най-голямото индивидуализиране, всеки ще бъде привлечен към другия.
Малките племенни и народни общности ще отстъпят място на общността на живота-дух, будхи, Христос.
Това ще види ясновиждащото душевно око, ако погледне надолу към нашата планета. То би могло да проследи как Христовият дух изцяло се е разгръщал някога в това, което обкръжава Земята, и как постепенно се излива в отделните хора. То ще види как Земята все повече и повече се променя. Ще се появят други багри и настроения. Което е било в обкръжението на Земята, ще трябва сега да се търси в отделния човек.
към текста >>
То би могло да проследи как Христовият
дух
изцяло се е разгръщал някога в това, което обкръжава Земята, и как постепенно се излива в отделните хора.
И когато целият Христов дух се излее в човешките индивидуалности, тогава християнството, великото човешко братство ще е завладяло Земята. Тогава изобщо няма да съществува никакво съзнание за клики и малки съюзи, а само съзнанието, че човечеството е братски съюз. Въпреки най-голямото индивидуализиране, всеки ще бъде привлечен към другия. Малките племенни и народни общности ще отстъпят място на общността на живота-дух, будхи, Христос. Това ще види ясновиждащото душевно око, ако погледне надолу към нашата планета.
То би могло да проследи как Христовият дух изцяло се е разгръщал някога в това, което обкръжава Земята, и как постепенно се излива в отделните хора.
То ще види как Земята все повече и повече се променя. Ще се появят други багри и настроения. Което е било в обкръжението на Земята, ще трябва сега да се търси в отделния човек. Това означава появата на Христос Исус и това е космическото му значение. Всичко, което иначе бихте могли да видите в духовното развитие на нашата Земя, е подготовка.
към текста >>
Всичко, което иначе бихте могли да видите в
дух
овното развитие на нашата Земя, е подготовка.
То би могло да проследи как Христовият дух изцяло се е разгръщал някога в това, което обкръжава Земята, и как постепенно се излива в отделните хора. То ще види как Земята все повече и повече се променя. Ще се появят други багри и настроения. Което е било в обкръжението на Земята, ще трябва сега да се търси в отделния човек. Това означава появата на Христос Исус и това е космическото му значение.
Всичко, което иначе бихте могли да видите в духовното развитие на нашата Земя, е подготовка.
Появата на Христос се е подготвяла в течение на столетията. Подготвяло се е значимото събитие за цялото космическо земно развитие, като Той показва как ще се преодолеят тесните племенни граници. Познавате Меркурий, Хермес Трисмегист, персиеца Заратустра, индиеца Кришна, Буда, гръцкия Питагор. Христовият дух, който преди е бил в обкръжението на Земята, започва да навлиза в хората. Тогава започва епохата на основателите на религиите, в която виждаме да се засилва процесът на преобразяването и в която се учим все повече да разбираме духа на християнството.
към текста >>
Христовият
дух
, който преди е бил в обкръжението на Земята, започва да навлиза в хората.
Това означава появата на Христос Исус и това е космическото му значение. Всичко, което иначе бихте могли да видите в духовното развитие на нашата Земя, е подготовка. Появата на Христос се е подготвяла в течение на столетията. Подготвяло се е значимото събитие за цялото космическо земно развитие, като Той показва как ще се преодолеят тесните племенни граници. Познавате Меркурий, Хермес Трисмегист, персиеца Заратустра, индиеца Кришна, Буда, гръцкия Питагор.
Христовият дух, който преди е бил в обкръжението на Земята, започва да навлиза в хората.
Тогава започва епохата на основателите на религиите, в която виждаме да се засилва процесът на преобразяването и в която се учим все повече да разбираме духа на християнството. Какво е могло да предизвика изливането на духа? То е могло да предизвика любовта да бъде обвързана с кръвта. Когато хората в древните времена са образували малките племенни общности, са се обичали не по-малко от днес. Дори са се обичали повече по начина на любовта между майка и дете.
към текста >>
Тогава започва епохата на основателите на религиите, в която виждаме да се засилва процесът на преобразяването и в която се учим все повече да разбираме
дух
а на християнството.
Всичко, което иначе бихте могли да видите в духовното развитие на нашата Земя, е подготовка. Появата на Христос се е подготвяла в течение на столетията. Подготвяло се е значимото събитие за цялото космическо земно развитие, като Той показва как ще се преодолеят тесните племенни граници. Познавате Меркурий, Хермес Трисмегист, персиеца Заратустра, индиеца Кришна, Буда, гръцкия Питагор. Христовият дух, който преди е бил в обкръжението на Земята, започва да навлиза в хората.
Тогава започва епохата на основателите на религиите, в която виждаме да се засилва процесът на преобразяването и в която се учим все повече да разбираме духа на християнството.
Какво е могло да предизвика изливането на духа? То е могло да предизвика любовта да бъде обвързана с кръвта. Когато хората в древните времена са образували малките племенни общности, са се обичали не по-малко от днес. Дори са се обичали повече по начина на любовта между майка и дете. Тази любов е била обусловена от природата.
към текста >>
Какво е могло да предизвика изливането на
дух
а?
Появата на Христос се е подготвяла в течение на столетията. Подготвяло се е значимото събитие за цялото космическо земно развитие, като Той показва как ще се преодолеят тесните племенни граници. Познавате Меркурий, Хермес Трисмегист, персиеца Заратустра, индиеца Кришна, Буда, гръцкия Питагор. Христовият дух, който преди е бил в обкръжението на Земята, започва да навлиза в хората. Тогава започва епохата на основателите на религиите, в която виждаме да се засилва процесът на преобразяването и в която се учим все повече да разбираме духа на християнството.
Какво е могло да предизвика изливането на духа?
То е могло да предизвика любовта да бъде обвързана с кръвта. Когато хората в древните времена са образували малките племенни общности, са се обичали не по-малко от днес. Дори са се обичали повече по начина на любовта между майка и дете. Тази любов е била обусловена от природата. Кръвта е била привличана от кръвта и в това привличане от кръв на кръв се изразявала взаимната принадлежност на хората.
към текста >>
От една страна, имаме индивидуализирането, самостоятелността на индивида, от друга – обединяващия
дух
на християнството.
Кръвта е била привличана от кръвта и в това привличане от кръв на кръв се изразявала взаимната принадлежност на хората. Но когато хората от кръвната общност се развиват по-нататък, започват да си симпатизират поединично. Поради това се развиват по-малките взаимовръзки – семейства и съюзи – и те отново се обединяват в по-големите общности. Но отделните хора стават по-егоистични и самолюбиви. Така че, от една страна, човечеството става все по-егоистично и самолюбиво, а от друга – в него навлиза обединяващото влияние на Христос.
От една страна, имаме индивидуализирането, самостоятелността на индивида, от друга – обединяващия дух на християнството.
Само когато тези две течения напълно се изживеят, ще бъде постигнато едно състояние на Земята, в което всеки ще бъде самостоятелен и същевременно ще е свързан с всички, понеже всеки ще бъде проникнат от така наречения Христов дух. Трябва да сме наясно, че всичко това е свързано с кръвта и че в човешката кръв първоначално се проявява това, което довежда до чувството и усещането, което действа в кръвното родство и предизвиква кръвната (инстинктивната) любов, като чувствата постепенно стават все по-егоистични. Самолюбието се изявява все повече чрез кръвта. Тайната на човешкото развитие е, че кръвта проявява все по-голям егоизъм. Станалата егоистична кръв трябва да бъде преодоляна.
към текста >>
Само когато тези две течения напълно се изживеят, ще бъде постигнато едно състояние на Земята, в което всеки ще бъде самостоятелен и същевременно ще е свързан с всички, понеже всеки ще бъде проникнат от така наречения Христов
дух
.
Но когато хората от кръвната общност се развиват по-нататък, започват да си симпатизират поединично. Поради това се развиват по-малките взаимовръзки – семейства и съюзи – и те отново се обединяват в по-големите общности. Но отделните хора стават по-егоистични и самолюбиви. Така че, от една страна, човечеството става все по-егоистично и самолюбиво, а от друга – в него навлиза обединяващото влияние на Христос. От една страна, имаме индивидуализирането, самостоятелността на индивида, от друга – обединяващия дух на християнството.
Само когато тези две течения напълно се изживеят, ще бъде постигнато едно състояние на Земята, в което всеки ще бъде самостоятелен и същевременно ще е свързан с всички, понеже всеки ще бъде проникнат от така наречения Христов дух.
Трябва да сме наясно, че всичко това е свързано с кръвта и че в човешката кръв първоначално се проявява това, което довежда до чувството и усещането, което действа в кръвното родство и предизвиква кръвната (инстинктивната) любов, като чувствата постепенно стават все по-егоистични. Самолюбието се изявява все повече чрез кръвта. Тайната на човешкото развитие е, че кръвта проявява все по-голям егоизъм. Станалата егоистична кръв трябва да бъде преодоляна. Каквото е било излишен егоизъм в човешката кръв, изтича мистично-реално от раните на Христос Исус на кръста, то е било пожертвано.
към текста >>
Никой не може да разбере християнството, ако разбира тези неща само материалистически, ако познава само материалния процес, но не и
дух
овното, съдържащо се в него.
Ако тази кръв не бе изтекла, егоизмът в кръвта на човека е щял все повече да се увеличава в течение на развитието. Пречистването на кръвта от егоизма е предизвикано чрез Мистерията на Голгота. Чрез тази постъпка от любов човешката кръв е спасена от своя егоизъм. Който вижда само, че един човек виси на кръста и кърви, понеже е прободен с копие, не разбира космическото значение на станалото на Голгота. Дълбокото мистично значение на този процес лежи в това, че представя кръвта, която човечеството трябва да изгуби заради спасението си.
Никой не може да разбере християнството, ако разбира тези неща само материалистически, ако познава само материалния процес, но не и духовното, съдържащо се в него.
Но духовното е регенериращото въздействие на кръвта на Спасителя, изтекла на кръста. Ще разберем по-нататъшното развитие на човечеството само ако схванем колко решаващ е този факт и как огромната промяна в духовната човешка еволюция на Земята е свързана с него. Проследи ли се развитието на Земята, се вижда, че в древните времена, преди Христовият принцип да е навлязъл в човешката душа, дълбоките мистерии на духа са се знаели и пазели в мистерийните школи и култови места. Колкото повече Христос навлиза в света, толкова повече се разгръщат мистериите на Сина, а в бъдеще ще се изучават мистериите на Отец. Те вече са ни предизвестени в Апокалипсиса.
към текста >>
Но
дух
овното е регенериращото въздействие на кръвта на Спасителя, изтекла на кръста.
Пречистването на кръвта от егоизма е предизвикано чрез Мистерията на Голгота. Чрез тази постъпка от любов човешката кръв е спасена от своя егоизъм. Който вижда само, че един човек виси на кръста и кърви, понеже е прободен с копие, не разбира космическото значение на станалото на Голгота. Дълбокото мистично значение на този процес лежи в това, че представя кръвта, която човечеството трябва да изгуби заради спасението си. Никой не може да разбере християнството, ако разбира тези неща само материалистически, ако познава само материалния процес, но не и духовното, съдържащо се в него.
Но духовното е регенериращото въздействие на кръвта на Спасителя, изтекла на кръста.
Ще разберем по-нататъшното развитие на човечеството само ако схванем колко решаващ е този факт и как огромната промяна в духовната човешка еволюция на Земята е свързана с него. Проследи ли се развитието на Земята, се вижда, че в древните времена, преди Христовият принцип да е навлязъл в човешката душа, дълбоките мистерии на духа са се знаели и пазели в мистерийните школи и култови места. Колкото повече Христос навлиза в света, толкова повече се разгръщат мистериите на Сина, а в бъдеще ще се изучават мистериите на Отец. Те вече са ни предизвестени в Апокалипсиса. Нека се върнем към мистериите на духа.
към текста >>
Ще разберем по-нататъшното развитие на човечеството само ако схванем колко решаващ е този факт и как огромната промяна в
дух
овната човешка еволюция на Земята е свързана с него.
Чрез тази постъпка от любов човешката кръв е спасена от своя егоизъм. Който вижда само, че един човек виси на кръста и кърви, понеже е прободен с копие, не разбира космическото значение на станалото на Голгота. Дълбокото мистично значение на този процес лежи в това, че представя кръвта, която човечеството трябва да изгуби заради спасението си. Никой не може да разбере християнството, ако разбира тези неща само материалистически, ако познава само материалния процес, но не и духовното, съдържащо се в него. Но духовното е регенериращото въздействие на кръвта на Спасителя, изтекла на кръста.
Ще разберем по-нататъшното развитие на човечеството само ако схванем колко решаващ е този факт и как огромната промяна в духовната човешка еволюция на Земята е свързана с него.
Проследи ли се развитието на Земята, се вижда, че в древните времена, преди Христовият принцип да е навлязъл в човешката душа, дълбоките мистерии на духа са се знаели и пазели в мистерийните школи и култови места. Колкото повече Христос навлиза в света, толкова повече се разгръщат мистериите на Сина, а в бъдеще ще се изучават мистериите на Отец. Те вече са ни предизвестени в Апокалипсиса. Нека се върнем към мистериите на духа. Първо те са били основани на място, което се намира между Европа и Америка и отдавна е потънало.
към текста >>
Проследи ли се развитието на Земята, се вижда, че в древните времена, преди Христовият принцип да е навлязъл в човешката душа, дълбоките мистерии на
дух
а са се знаели и пазели в мистерийните школи и култови места.
Който вижда само, че един човек виси на кръста и кърви, понеже е прободен с копие, не разбира космическото значение на станалото на Голгота. Дълбокото мистично значение на този процес лежи в това, че представя кръвта, която човечеството трябва да изгуби заради спасението си. Никой не може да разбере християнството, ако разбира тези неща само материалистически, ако познава само материалния процес, но не и духовното, съдържащо се в него. Но духовното е регенериращото въздействие на кръвта на Спасителя, изтекла на кръста. Ще разберем по-нататъшното развитие на човечеството само ако схванем колко решаващ е този факт и как огромната промяна в духовната човешка еволюция на Земята е свързана с него.
Проследи ли се развитието на Земята, се вижда, че в древните времена, преди Христовият принцип да е навлязъл в човешката душа, дълбоките мистерии на духа са се знаели и пазели в мистерийните школи и култови места.
Колкото повече Христос навлиза в света, толкова повече се разгръщат мистериите на Сина, а в бъдеще ще се изучават мистериите на Отец. Те вече са ни предизвестени в Апокалипсиса. Нека се върнем към мистериите на духа. Първо те са били основани на място, което се намира между Европа и Америка и отдавна е потънало. Там е основана школата на великите адепти, там са били инаугурирани, внесени в хората мистериите на духа, които се разпространяват и до наше време.
към текста >>
Нека се върнем към мистериите на
дух
а.
Но духовното е регенериращото въздействие на кръвта на Спасителя, изтекла на кръста. Ще разберем по-нататъшното развитие на човечеството само ако схванем колко решаващ е този факт и как огромната промяна в духовната човешка еволюция на Земята е свързана с него. Проследи ли се развитието на Земята, се вижда, че в древните времена, преди Христовият принцип да е навлязъл в човешката душа, дълбоките мистерии на духа са се знаели и пазели в мистерийните школи и култови места. Колкото повече Христос навлиза в света, толкова повече се разгръщат мистериите на Сина, а в бъдеще ще се изучават мистериите на Отец. Те вече са ни предизвестени в Апокалипсиса.
Нека се върнем към мистериите на духа.
Първо те са били основани на място, което се намира между Европа и Америка и отдавна е потънало. Там е основана школата на великите адепти, там са били инаугурирани, внесени в хората мистериите на духа, които се разпространяват и до наше време. Издържалите изпитите за зрелост са могли да бъдат посветени в мистериите на духа. Който е обучаван достатъчно и е бил просветлен, е бил допускан до тях. Тогава усвоявал ученията, които като теософия са в основата на всички религии и които днес възприемаме с науката за духа.
към текста >>
Там е основана школата на великите адепти, там са били инаугурирани, внесени в хората мистериите на
дух
а, които се разпространяват и до наше време.
Проследи ли се развитието на Земята, се вижда, че в древните времена, преди Христовият принцип да е навлязъл в човешката душа, дълбоките мистерии на духа са се знаели и пазели в мистерийните школи и култови места. Колкото повече Христос навлиза в света, толкова повече се разгръщат мистериите на Сина, а в бъдеще ще се изучават мистериите на Отец. Те вече са ни предизвестени в Апокалипсиса. Нека се върнем към мистериите на духа. Първо те са били основани на място, което се намира между Европа и Америка и отдавна е потънало.
Там е основана школата на великите адепти, там са били инаугурирани, внесени в хората мистериите на духа, които се разпространяват и до наше време.
Издържалите изпитите за зрелост са могли да бъдат посветени в мистериите на духа. Който е обучаван достатъчно и е бил просветлен, е бил допускан до тях. Тогава усвоявал ученията, които като теософия са в основата на всички религии и които днес възприемаме с науката за духа. Той пречиствал инстинктите си, възпитавал логическо мислене в себе си и се научавал да обича не само кръвните си роднини, а да обхване цялото човечество с любов. Ставал е така нареченият «безотечествен човек».
към текста >>
Издържалите изпитите за зрелост са могли да бъдат посветени в мистериите на
дух
а.
Колкото повече Христос навлиза в света, толкова повече се разгръщат мистериите на Сина, а в бъдеще ще се изучават мистериите на Отец. Те вече са ни предизвестени в Апокалипсиса. Нека се върнем към мистериите на духа. Първо те са били основани на място, което се намира между Европа и Америка и отдавна е потънало. Там е основана школата на великите адепти, там са били инаугурирани, внесени в хората мистериите на духа, които се разпространяват и до наше време.
Издържалите изпитите за зрелост са могли да бъдат посветени в мистериите на духа.
Който е обучаван достатъчно и е бил просветлен, е бил допускан до тях. Тогава усвоявал ученията, които като теософия са в основата на всички религии и които днес възприемаме с науката за духа. Той пречиствал инстинктите си, възпитавал логическо мислене в себе си и се научавал да обича не само кръвните си роднини, а да обхване цялото човечество с любов. Ставал е така нареченият «безотечествен човек». Каквото понастоящем се случва в най-висшите стадии на развитието на човечеството, сочи към бъдещето.
към текста >>
Тогава усвоявал ученията, които като теософия са в основата на всички религии и които днес възприемаме с науката за
дух
а.
Нека се върнем към мистериите на духа. Първо те са били основани на място, което се намира между Европа и Америка и отдавна е потънало. Там е основана школата на великите адепти, там са били инаугурирани, внесени в хората мистериите на духа, които се разпространяват и до наше време. Издържалите изпитите за зрелост са могли да бъдат посветени в мистериите на духа. Който е обучаван достатъчно и е бил просветлен, е бил допускан до тях.
Тогава усвоявал ученията, които като теософия са в основата на всички религии и които днес възприемаме с науката за духа.
Той пречиствал инстинктите си, възпитавал логическо мислене в себе си и се научавал да обича не само кръвните си роднини, а да обхване цялото човечество с любов. Ставал е така нареченият «безотечествен човек». Каквото понастоящем се случва в най-висшите стадии на развитието на човечеството, сочи към бъдещето. При посвещенията в древните мистерийни храмове, разпространени до последните предхристиянски столетия и които виждаме (между другото) в египетските пирамиди, ученикът, достигнал така далеч, че да може да обича цялото човечество, е бил потапян в тридневен сън. Физическото му тяло като мъртво е изпадало в пълна летаргия.
към текста >>
Посвещаващият е бил в състояние да извлече
дух
а му навън така, както по време на сън
дух
ът ви всяка нощ е извън тялото.
Той пречиствал инстинктите си, възпитавал логическо мислене в себе си и се научавал да обича не само кръвните си роднини, а да обхване цялото човечество с любов. Ставал е така нареченият «безотечествен човек». Каквото понастоящем се случва в най-висшите стадии на развитието на човечеството, сочи към бъдещето. При посвещенията в древните мистерийни храмове, разпространени до последните предхристиянски столетия и които виждаме (между другото) в египетските пирамиди, ученикът, достигнал така далеч, че да може да обича цялото човечество, е бил потапян в тридневен сън. Физическото му тяло като мъртво е изпадало в пълна летаргия.
Посвещаващият е бил в състояние да извлече духа му навън така, както по време на сън духът ви всяка нощ е извън тялото.
Колкото е истина, че този дух е безсъзнателен в обикновения сън, толкова е вярно, че при достатъчно подготвените ученици, той е съзнателен. Свойствата на физическото тяло повече не са пречили и по време на този тридневен сън учениците можели точно да си спомнят наученото преди; можели са да го въведат в тялото си. Понеже кандидатът за посвещение е изучил съответните понятия и упражнил чувствата, инспираторът е можел да му помогне да изживее като духовна реалност това, което като ученик е изработил и приел в себе си. Душата странствала в астралния свят и девахана по време на трите дни, когато напускала тялото. Така тя реално узнавала каквото е научила преди и чрез това човекът ставал мъдрец.
към текста >>
Колкото е истина, че този
дух
е безсъзнателен в обикновения сън, толкова е вярно, че при достатъчно подготвените ученици, той е съзнателен.
Ставал е така нареченият «безотечествен човек». Каквото понастоящем се случва в най-висшите стадии на развитието на човечеството, сочи към бъдещето. При посвещенията в древните мистерийни храмове, разпространени до последните предхристиянски столетия и които виждаме (между другото) в египетските пирамиди, ученикът, достигнал така далеч, че да може да обича цялото човечество, е бил потапян в тридневен сън. Физическото му тяло като мъртво е изпадало в пълна летаргия. Посвещаващият е бил в състояние да извлече духа му навън така, както по време на сън духът ви всяка нощ е извън тялото.
Колкото е истина, че този дух е безсъзнателен в обикновения сън, толкова е вярно, че при достатъчно подготвените ученици, той е съзнателен.
Свойствата на физическото тяло повече не са пречили и по време на този тридневен сън учениците можели точно да си спомнят наученото преди; можели са да го въведат в тялото си. Понеже кандидатът за посвещение е изучил съответните понятия и упражнил чувствата, инспираторът е можел да му помогне да изживее като духовна реалност това, което като ученик е изработил и приел в себе си. Душата странствала в астралния свят и девахана по време на трите дни, когато напускала тялото. Така тя реално узнавала каквото е научила преди и чрез това човекът ставал мъдрец. Теософските учения не били вече само учения за него, а нещо, в което се движел като в жизнен елемент.
към текста >>
Понеже кандидатът за посвещение е изучил съответните понятия и упражнил чувствата, инспираторът е можел да му помогне да изживее като
дух
овна реалност това, което като ученик е изработил и приел в себе си.
При посвещенията в древните мистерийни храмове, разпространени до последните предхристиянски столетия и които виждаме (между другото) в египетските пирамиди, ученикът, достигнал така далеч, че да може да обича цялото човечество, е бил потапян в тридневен сън. Физическото му тяло като мъртво е изпадало в пълна летаргия. Посвещаващият е бил в състояние да извлече духа му навън така, както по време на сън духът ви всяка нощ е извън тялото. Колкото е истина, че този дух е безсъзнателен в обикновения сън, толкова е вярно, че при достатъчно подготвените ученици, той е съзнателен. Свойствата на физическото тяло повече не са пречили и по време на този тридневен сън учениците можели точно да си спомнят наученото преди; можели са да го въведат в тялото си.
Понеже кандидатът за посвещение е изучил съответните понятия и упражнил чувствата, инспираторът е можел да му помогне да изживее като духовна реалност това, което като ученик е изработил и приел в себе си.
Душата странствала в астралния свят и девахана по време на трите дни, когато напускала тялото. Така тя реално узнавала каквото е научила преди и чрез това човекът ставал мъдрец. Теософските учения не били вече само учения за него, а нещо, в което се движел като в жизнен елемент. След като отново се събуждал в тялото и поглеждал физическото обкръжение, от душата се изтръгвало възклицание, трябвало е да се изтръгне, когато след три дни и половина странстване в духовния свят душата отново се завръщала във физическия свят. Тя усещала, че азът е станал гражданин на по-висшите светове, че азът е присъствал във висшите светове и сега може да пристъпи пред хората и да говори за своите изживявания.
към текста >>
След като отново се събуждал в тялото и поглеждал физическото обкръжение, от душата се изтръгвало възклицание, трябвало е да се изтръгне, когато след три дни и половина странстване в
дух
овния свят душата отново се завръщала във физическия свят.
Свойствата на физическото тяло повече не са пречили и по време на този тридневен сън учениците можели точно да си спомнят наученото преди; можели са да го въведат в тялото си. Понеже кандидатът за посвещение е изучил съответните понятия и упражнил чувствата, инспираторът е можел да му помогне да изживее като духовна реалност това, което като ученик е изработил и приел в себе си. Душата странствала в астралния свят и девахана по време на трите дни, когато напускала тялото. Така тя реално узнавала каквото е научила преди и чрез това човекът ставал мъдрец. Теософските учения не били вече само учения за него, а нещо, в което се движел като в жизнен елемент.
След като отново се събуждал в тялото и поглеждал физическото обкръжение, от душата се изтръгвало възклицание, трябвало е да се изтръгне, когато след три дни и половина странстване в духовния свят душата отново се завръщала във физическия свят.
Тя усещала, че азът е станал гражданин на по-висшите светове, че азът е присъствал във висшите светове и сега може да пристъпи пред хората и да говори за своите изживявания. Когато човекът говори така за духовния свят, той е вестител на духа във физическия свят, мисионер на духа. И това се изразява в думите: « Eli, Eli, lama sabachthani! »104 Това означава: Господи мой, Господи мой, как ме прослави! Това е, което е можело да се чуе от устните на всеки, който е бил посвещаван по този начин.
към текста >>
Когато човекът говори така за
дух
овния свят, той е вестител на
дух
а във физическия свят, мисионер на
дух
а.
Душата странствала в астралния свят и девахана по време на трите дни, когато напускала тялото. Така тя реално узнавала каквото е научила преди и чрез това човекът ставал мъдрец. Теософските учения не били вече само учения за него, а нещо, в което се движел като в жизнен елемент. След като отново се събуждал в тялото и поглеждал физическото обкръжение, от душата се изтръгвало възклицание, трябвало е да се изтръгне, когато след три дни и половина странстване в духовния свят душата отново се завръщала във физическия свят. Тя усещала, че азът е станал гражданин на по-висшите светове, че азът е присъствал във висшите светове и сега може да пристъпи пред хората и да говори за своите изживявания.
Когато човекът говори така за духовния свят, той е вестител на духа във физическия свят, мисионер на духа.
И това се изразява в думите: « Eli, Eli, lama sabachthani! »104 Това означава: Господи мой, Господи мой, как ме прослави! Това е, което е можело да се чуе от устните на всеки, който е бил посвещаван по този начин. Ако бихте могли да изследвате такъв човек в цялата му същност, бихте открили, че такъв посветен в мистериите на духа е предвестник на това, което става в Христос Исус за цялото човечество. Но при такова посвещение будхи се събужда в такъв посветен само вътрешно, и то в етерното тяло.
към текста >>
Ако бихте могли да изследвате такъв човек в цялата му същност, бихте открили, че такъв посветен в мистериите на
дух
а е предвестник на това, което става в Христос Исус за цялото човечество.
Тя усещала, че азът е станал гражданин на по-висшите светове, че азът е присъствал във висшите светове и сега може да пристъпи пред хората и да говори за своите изживявания. Когато човекът говори така за духовния свят, той е вестител на духа във физическия свят, мисионер на духа. И това се изразява в думите: « Eli, Eli, lama sabachthani! »104 Това означава: Господи мой, Господи мой, как ме прослави! Това е, което е можело да се чуе от устните на всеки, който е бил посвещаван по този начин.
Ако бихте могли да изследвате такъв човек в цялата му същност, бихте открили, че такъв посветен в мистериите на духа е предвестник на това, което става в Христос Исус за цялото човечество.
Но при такова посвещение будхи се събужда в такъв посветен само вътрешно, и то в етерното тяло. Така във всички древни времена преди Р. Хр. е имало посветени на духа, в които Синът, Христос се е събудил вътрешно. Христос е прониквал не до физическото тяло, но в етерното тяло. Тези посветени са станали безсмъртни като етерни човеци.
към текста >>
е имало посветени на
дух
а, в които Синът, Христос се е събудил вътрешно.
»104 Това означава: Господи мой, Господи мой, как ме прослави! Това е, което е можело да се чуе от устните на всеки, който е бил посвещаван по този начин. Ако бихте могли да изследвате такъв човек в цялата му същност, бихте открили, че такъв посветен в мистериите на духа е предвестник на това, което става в Христос Исус за цялото човечество. Но при такова посвещение будхи се събужда в такъв посветен само вътрешно, и то в етерното тяло. Така във всички древни времена преди Р. Хр.
е имало посветени на духа, в които Синът, Христос се е събудил вътрешно.
Христос е прониквал не до физическото тяло, но в етерното тяло. Тези посветени са станали безсмъртни като етерни човеци. Сега великият напредък на човечеството се състои в това, че каквото важи за великите посветени на духа, важи също за появата на Христос на Земята. Но за този, който умира на кръста, това важи до физическото тяло. Всичко в древните мистерии, което е можело да се изживее извън тялото, в този единствен случай е можело да се види на физическия миров план чрез Събитието на Голгота.
към текста >>
Сега великият напредък на човечеството се състои в това, че каквото важи за великите посветени на
дух
а, важи също за появата на Христос на Земята.
Но при такова посвещение будхи се събужда в такъв посветен само вътрешно, и то в етерното тяло. Така във всички древни времена преди Р. Хр. е имало посветени на духа, в които Синът, Христос се е събудил вътрешно. Христос е прониквал не до физическото тяло, но в етерното тяло. Тези посветени са станали безсмъртни като етерни човеци.
Сега великият напредък на човечеството се състои в това, че каквото важи за великите посветени на духа, важи също за появата на Христос на Земята.
Но за този, който умира на кръста, това важи до физическото тяло. Всичко в древните мистерии, което е можело да се изживее извън тялото, в този единствен случай е можело да се види на физическия миров план чрез Събитието на Голгота. То е станало видимо също за надарените само с физически очи. Да го виждат в древните времена са можели тези, които прониквали дотам. Те ставали блажени, понеже вътрешно, като избраници изживявали как животът трябва да победи смъртта.
към текста >>
И чрез свързването с този Единствен, чрез връзката, която като семеен съюз свързва всеки отделен човек с това, е била създадена компенсацията за съществувалото в мистериите на
дух
а.
Да го виждат в древните времена са можели тези, които прониквали дотам. Те ставали блажени, понеже вътрешно, като избраници изживявали как животът трябва да победи смъртта. От днес нататък това повече не е необходимо. Чрез Събитието на Голгота то се е разиграло пред физическите хора. Там се е случило животът да победи смъртта.
И чрез свързването с този Единствен, чрез връзката, която като семеен съюз свързва всеки отделен човек с това, е била създадена компенсацията за съществувалото в мистериите на духа.
Трябва да опиша една велика, значима картина от мистериите на духа, ако искате да разберете мистериите на Сина. Трябва да опиша как този, който е изпадал три и половина дни в летаргичен сън, е бил обкръжен от дванадесет образа, с които е седял заедно като на една маса. Като какво е трябвало да изглеждат те на някого, който е имал изживявания във висшите светове? Пред такъв човек се представяли дванадесет негови инкарнации, дванадесет негови различни тела, които сам е имал. Тези дванадесет тела не са били нищо друго освен това, което той носи в себе си като членове на тялото си.
към текста >>
Трябва да опиша една велика, значима картина от мистериите на
дух
а, ако искате да разберете мистериите на Сина.
Те ставали блажени, понеже вътрешно, като избраници изживявали как животът трябва да победи смъртта. От днес нататък това повече не е необходимо. Чрез Събитието на Голгота то се е разиграло пред физическите хора. Там се е случило животът да победи смъртта. И чрез свързването с този Единствен, чрез връзката, която като семеен съюз свързва всеки отделен човек с това, е била създадена компенсацията за съществувалото в мистериите на духа.
Трябва да опиша една велика, значима картина от мистериите на духа, ако искате да разберете мистериите на Сина.
Трябва да опиша как този, който е изпадал три и половина дни в летаргичен сън, е бил обкръжен от дванадесет образа, с които е седял заедно като на една маса. Като какво е трябвало да изглеждат те на някого, който е имал изживявания във висшите светове? Пред такъв човек се представяли дванадесет негови инкарнации, дванадесет негови различни тела, които сам е имал. Тези дванадесет тела не са били нищо друго освен това, което той носи в себе си като членове на тялото си. В окултно отношение разделяме човешкото тяло на дванадесет части и всяка от тях не е нищо друго освен повторение от дванадесет инкарнации, през които човекът постепенно се пречиства и бива довеждан до по-висша степен на съвършенство.
към текста >>
Това е картина, която в мистериите на
дух
а е можела да се види пред всяка душа.
Пред такъв човек се представяли дванадесет негови инкарнации, дванадесет негови различни тела, които сам е имал. Тези дванадесет тела не са били нищо друго освен това, което той носи в себе си като членове на тялото си. В окултно отношение разделяме човешкото тяло на дванадесет части и всяка от тях не е нищо друго освен повторение от дванадесет инкарнации, през които човекът постепенно се пречиства и бива довеждан до по-висша степен на съвършенство. Така се чувствал човекът, обграден от образите, през които някога сам е преминал и си казвал: Образите, които си носил преди, живеят в частите на съществото ти, в една живее първият образ, в друга вторият и така нататък. Обкръжават те така, както гостите обкръжават стопанина при обяда.
Това е картина, която в мистериите на духа е можела да се види пред всяка душа.
До края довежда Човешкият син, който не е повече син на едно семейство, племе, народ, а е син на цялото човечество. Най-висшето съвършенство сред дванадесетте е достигнал тринадесетият. И понеже той е бил извън своята земна същност, се е виждал като тринадесети. Нека сега проследим как при Христос Исус се е повторило това, което във висшия свят се е изживявало така от всеки кандидат за посвещението. То е обвито като с воал, както всичко външно, дадено екзотерично, е обвито с воал.
към текста >>
Тя трябва да е нещо друго, трябва да е повторение на физическия план на това, което така или иначе често са изживявали посветените на
дух
а на по-висшите планове.
Най-висшето съвършенство сред дванадесетте е достигнал тринадесетият. И понеже той е бил извън своята земна същност, се е виждал като тринадесети. Нека сега проследим как при Христос Исус се е повторило това, което във висшия свят се е изживявало така от всеки кандидат за посвещението. То е обвито като с воал, както всичко външно, дадено екзотерично, е обвито с воал. Великденската вечеря, където Христос е с дванадесетте апостола, не е обикновена вечеря.
Тя трябва да е нещо друго, трябва да е повторение на физическия план на това, което така или иначе често са изживявали посветените на духа на по-висшите планове.
В Евангелието на Лука, глава 22, стих 7-12 се казва: «Настъпи денят на сладкия хляб и апостолите казаха на Исус: Къде искаш да приготвим жертвеното агне? Той отговори: Вижте, когато влезете в града, ще ви срещне един човек, който носи съд с вода. Последвайте го в дома, където влиза и кажете на домакина: Учителят поръча да попитаме: Къде е подслонът, там бих желал да изядем жертвеното агне с моите апостоли? Той ще ви покаже голяма стая, която е подготвена за това.» По време на Великденската вечеря Той още веднъж обяснява, че хлябът е Неговото тяло и че кръвта, течаща в тялото Му, е като сок в тялото на растението. Относно растителния сок, относно виното Той може да каже: «Това е моята кръв» и може да го каже затова, защото Той е Духът на Земята.
към текста >>
Относно растителния сок, относно виното Той може да каже: «Това е моята кръв» и може да го каже затова, защото Той е
Дух
ът на Земята.
Тя трябва да е нещо друго, трябва да е повторение на физическия план на това, което така или иначе често са изживявали посветените на духа на по-висшите планове. В Евангелието на Лука, глава 22, стих 7-12 се казва: «Настъпи денят на сладкия хляб и апостолите казаха на Исус: Къде искаш да приготвим жертвеното агне? Той отговори: Вижте, когато влезете в града, ще ви срещне един човек, който носи съд с вода. Последвайте го в дома, където влиза и кажете на домакина: Учителят поръча да попитаме: Къде е подслонът, там бих желал да изядем жертвеното агне с моите апостоли? Той ще ви покаже голяма стая, която е подготвена за това.» По време на Великденската вечеря Той още веднъж обяснява, че хлябът е Неговото тяло и че кръвта, течаща в тялото Му, е като сок в тялото на растението.
Относно растителния сок, относно виното Той може да каже: «Това е моята кръв» и може да го каже затова, защото Той е Духът на Земята.
За всички вещества Той може да каже: «Това е моето тяло» и за всички сокове: «Това е моята кръв.» След това идва сцената, където Христос Исус развива мистерията на Духа по-нататък до мистерията на Сина, за да я продължи до мистерията на Отца. Отново можете да си представите, че дванадесетте апостола, седящи около Него, са въплъщение на собствените му дванадесет телесни същности. Ако си го представите наистина пред душата си, ако се опитате с нежност и душевен такт да схванете мястото, което разкрива именно най-дълбокото от всичко, съдържащо се в християнството – всъщност го скрива, – тогава ще можете духовно да схванете прехода от мистериите на Духа към мистериите на Сина. Представете си още веднъж какво би трябвало да се случи, когато се появи мистерията на Сина.
към текста >>
След това идва сцената, където Христос Исус развива мистерията на
Дух
а по-нататък до мистерията на Сина, за да я продължи до мистерията на Отца.
Той отговори: Вижте, когато влезете в града, ще ви срещне един човек, който носи съд с вода. Последвайте го в дома, където влиза и кажете на домакина: Учителят поръча да попитаме: Къде е подслонът, там бих желал да изядем жертвеното агне с моите апостоли? Той ще ви покаже голяма стая, която е подготвена за това.» По време на Великденската вечеря Той още веднъж обяснява, че хлябът е Неговото тяло и че кръвта, течаща в тялото Му, е като сок в тялото на растението. Относно растителния сок, относно виното Той може да каже: «Това е моята кръв» и може да го каже затова, защото Той е Духът на Земята. За всички вещества Той може да каже: «Това е моето тяло» и за всички сокове: «Това е моята кръв.»
След това идва сцената, където Христос Исус развива мистерията на Духа по-нататък до мистерията на Сина, за да я продължи до мистерията на Отца.
Отново можете да си представите, че дванадесетте апостола, седящи около Него, са въплъщение на собствените му дванадесет телесни същности. Ако си го представите наистина пред душата си, ако се опитате с нежност и душевен такт да схванете мястото, което разкрива именно най-дълбокото от всичко, съдържащо се в християнството – всъщност го скрива, – тогава ще можете духовно да схванете прехода от мистериите на Духа към мистериите на Сина. Представете си още веднъж какво би трябвало да се случи, когато се появи мистерията на Сина. Трябваше да се посочи, че кръвта трябва да изгуби връзката си с кръвното родство. Кръвното родство някога ще означава за хората по-малко от егоизма.
към текста >>
Ако си го представите наистина пред душата си, ако се опитате с нежност и душевен такт да схванете мястото, което разкрива именно най-дълбокото от всичко, съдържащо се в християнството – всъщност го скрива, – тогава ще можете
дух
овно да схванете прехода от мистериите на
Дух
а към мистериите на Сина.
Той ще ви покаже голяма стая, която е подготвена за това.» По време на Великденската вечеря Той още веднъж обяснява, че хлябът е Неговото тяло и че кръвта, течаща в тялото Му, е като сок в тялото на растението. Относно растителния сок, относно виното Той може да каже: «Това е моята кръв» и може да го каже затова, защото Той е Духът на Земята. За всички вещества Той може да каже: «Това е моето тяло» и за всички сокове: «Това е моята кръв.» След това идва сцената, където Христос Исус развива мистерията на Духа по-нататък до мистерията на Сина, за да я продължи до мистерията на Отца. Отново можете да си представите, че дванадесетте апостола, седящи около Него, са въплъщение на собствените му дванадесет телесни същности.
Ако си го представите наистина пред душата си, ако се опитате с нежност и душевен такт да схванете мястото, което разкрива именно най-дълбокото от всичко, съдържащо се в християнството – всъщност го скрива, – тогава ще можете духовно да схванете прехода от мистериите на Духа към мистериите на Сина.
Представете си още веднъж какво би трябвало да се случи, когато се появи мистерията на Сина. Трябваше да се посочи, че кръвта трябва да изгуби връзката си с кръвното родство. Кръвното родство някога ще означава за хората по-малко от егоизма. Когато Христос Исус е поглеждал към бъдещата мисия на християнството, е чувствал, че тя може да се постигне само чрез жертвата му. Трябвало е да бъде така.
към текста >>
Егоистичният елемент, който съществува в човечеството и следва да бъде о
дух
отворен, облагороден чрез християнството, става все по-голям.
Кръвното родство някога ще означава за хората по-малко от егоизма. Когато Христос Исус е поглеждал към бъдещата мисия на християнството, е чувствал, че тя може да се постигне само чрез жертвата му. Трябвало е да бъде така. Защото ще настъпят времена, когато хората ще стават все по-егоистични, за да стигнат до свободата. Затова излишната егоистична кръв е трябвало да бъде пожертвана чрез космическо дело, за да могат хората, въпреки самостоятелността, да се обединят някога във великия братски съюз.
Егоистичният елемент, който съществува в човечеството и следва да бъде одухотворен, облагороден чрез християнството, става все по-голям.
Чрез това хората ще стават все по-самостоятелни. Но нека да погледнем това, което оттогава е обгърнало земното кълбо, да погледнем външните средства за транспорт. Какво друго са те, освен средства за задоволяване на егоизма? Всичко, което е измислил умът, е измислено за задоволяване на егоизма, макар и по обиколни пътища. Човечеството е било по-малко егоистично, когато е мелело житото още с два камъка.
към текста >>
Както посвещаваният в мистериите на
Дух
а е виждал собствените си инкарнации и себе си на върха им, така прозиращият в бъдещето вижда събитията, които човечеството трябва да изживее – най съвършеното, което Човешкият син е видял в кръга на апостолите като израз на самия себе си.
Но нека да погледнем това, което оттогава е обгърнало земното кълбо, да погледнем външните средства за транспорт. Какво друго са те, освен средства за задоволяване на егоизма? Всичко, което е измислил умът, е измислено за задоволяване на егоизма, макар и по обиколни пътища. Човечеството е било по-малко егоистично, когато е мелело житото още с два камъка. Но понеже е трябвало да стане самостоятелно, то е трябвало да премине през егоизма и цялата ни материална култура е базата за това.
Както посвещаваният в мистериите на Духа е виждал собствените си инкарнации и себе си на върха им, така прозиращият в бъдещето вижда събитията, които човечеството трябва да изживее – най съвършеното, което Човешкият син е видял в кръга на апостолите като израз на самия себе си.
Който изживява мистериите на Сина, вижда в бъдещето до края на земното развитие, когато земното кълбо ще премине в ново звездно състояние. Оттам Христос Исус е можел да говори за първото състояние: «Вие, които седите около мен, представлявате различни степени на съвършенството и когато гледам в бъдещето, вие сте, както седите тук, дванадесетте степени. Но те трябва да се преодолеят. Аз трябва да ви поведа през мен до Отца. През мен самия трябва да ви водя до Отца, за да може Земята да се изкачи до по-висша степен на съвършенство.» Всичко, съществуващо като сетивност, всичко свързано с инстинкти, нагони, страсти и афекти на хората, трябва да се преодолее.
към текста >>
Но всичко сетивно трябва да се о
дух
отвори.
Ще изглежда така, като че ли егоизмът ще донесе смъртта на Христос, на Будхи. Това ще е времето на Антихриста. Закон е, че всичко, случило се около кръста, ще трябва да се случи също и на физическото поле. Каквото е станало на Голгота, има същевременно дълбоко символично значение. Предателството на Юда означава преобладаване на низшите нагони.
Но всичко сетивно трябва да се одухотвори.
С това се посочва бъдещото развитие на човечеството на Земята. Често съм го казвал. Всичко низше у човека ще отпадне от него. В човека вече се подготвя това, което той ще стане по-късно. Той ще е творец, но не по днешния начин.
към текста >>
И когато словото стане творящо – в бъдеще, понеже отношенията ще се обърнат, – то същевременно ще е израз на господството на човека над въз
дух
а.
Както чрез сексуалността е ставал все по-егоистичен, така чрез отпадането на сексуалността отново ще става алтруистичен. Каквото днес се създава чрез въздушната струя от ларинкса, т. е. словото, то ще бъде творческо в бъдещето на човечеството. Мутирането, промяната на гласа се появява във връзка с половата зрялост. Гласът ще стане творящ.
И когато словото стане творящо – в бъдеще, понеже отношенията ще се обърнат, – то същевременно ще е израз на господството на човека над въздуха.
Следователно това, което първоначално му е било вдъхнато, ще действа преобразуващо върху нещо, което е още по-дълбоко свързано с неговото същество. Словото ще стане творящо при приготвянето на кръвта. Самата кръв на човека ще бъде преобразувана. Ще може да поражда само чисти, безкористни чувства. Ще има човешки род, който ще твори чрез словото.
към текста >>
Който наблюдава мировите събития непредубедено, вижда как сексуалността в човека е в състояние да го предаде като
дух
, да го унищожи.
Ще може да поражда само чисти, безкористни чувства. Ще има човешки род, който ще твори чрез словото. Самоотвержеността ще стане качество на кръвта, а мисловният орган ще се премести в сърцето. Тук имаме едно от двете развития, които ще последват християнството. Епохата, в която господства егоизмът, се представлява чрез Юда Искариотски.
Който наблюдава мировите събития непредубедено, вижда как сексуалността в човека е в състояние да го предаде като дух, да го унищожи.
Но човекът, както днес си създава най-висшето, словото, някога, когато сърцето стане духовния му орган, ще действа творчески чрез самото слово. Моля да сравните това с евангелието и да обърнете внимание на мястото, което по чудесен начин, с грандиозен символизъм изразява това, което казах сега. Вижте какво ще последва, когато християнството стане самоотвержено и братско; как това, което прави човека егоист, е въплътено в Юда Искариотски, и вижте също накъде ще се развие човечеството през дванадесетте степени: до образа, който самият Христос Исус е приел. Всичко се изкачва към сърцето. Преобразуването се извършва така, че съзидателната сила се изкачва от скута към сърцето.
към текста >>
Но човекът, както днес си създава най-висшето, словото, някога, когато сърцето стане
дух
овния му орган, ще действа творчески чрез самото слово.
Ще има човешки род, който ще твори чрез словото. Самоотвержеността ще стане качество на кръвта, а мисловният орган ще се премести в сърцето. Тук имаме едно от двете развития, които ще последват християнството. Епохата, в която господства егоизмът, се представлява чрез Юда Искариотски. Който наблюдава мировите събития непредубедено, вижда как сексуалността в човека е в състояние да го предаде като дух, да го унищожи.
Но човекът, както днес си създава най-висшето, словото, някога, когато сърцето стане духовния му орган, ще действа творчески чрез самото слово.
Моля да сравните това с евангелието и да обърнете внимание на мястото, което по чудесен начин, с грандиозен символизъм изразява това, което казах сега. Вижте какво ще последва, когато християнството стане самоотвержено и братско; как това, което прави човека егоист, е въплътено в Юда Искариотски, и вижте също накъде ще се развие човечеството през дванадесетте степени: до образа, който самият Христос Исус е приел. Всичко се изкачва към сърцето. Преобразуването се извършва така, че съзидателната сила се изкачва от скута към сърцето. Това трябва да бъде показано при този, който е израз на най-висшия образ и е най-близо до Исус.
към текста >>
Узнаваме великата перспектива, когато от кръста прозвучават думите, прозвучават от съзнанието на бъдещето: Земята е стигнала до целта на великото братство, о
дух
отворяването, преодоляването на това, което е могло да свали надолу човешкия
дух
.
Какво може да каже той тогава? На една по-висша степен той сам може да каже, каквото са казвали посветените: «Eli, Eli, lama sabachthani.» Това казва той. Прочетете сами при Йоан: «Исус казва: Сега човешкият син е прославен и Бог е прославен в него.» Тази Великденска вечеря е подготовката за това, което се извършва на физическия план. От Христовата смърт учим преодоляването на смъртта на физическия план, преодоляването на егоистичната кръв чрез изтичането ѝ от раните.
Узнаваме великата перспектива, когато от кръста прозвучават думите, прозвучават от съзнанието на бъдещето: Земята е стигнала до целта на великото братство, одухотворяването, преодоляването на това, което е могло да свали надолу човешкия дух.
Хората, които ще преживеят това на страната на Христос, когато завършат земното развитие и се изкачат до по-висше развитие, ще могат да се съберат около Христос и Христос Исус още веднъж ще може да извика, поглеждащ края на земното усъвършенстване, думите, които е извикал някога на кръста: «Eli, Eli, lama sabachthani.» «Господи мой, Господи мой, как си прославил, как си одухотворил аза в човечеството.» Това означават тези думи. Има по-късен, погрешен превод, които иска да се облегне на псалмовите думи106, но истинският превод на думите е този, който сега чухте. Това са думи, показващи Мистерията на Голгота: Господи мой, Господи мой, колко силно, колко много ме прослави и одухотвори. Тези думи ни разкриват изтръгването на духа от тялото. Мистерията на Сина ни разкрива, че някога вътрешният ясновидски поглед на мировия спасител е прозрял до края на земното усъвършенстване и е показал великата цел на човечеството с думите за преодоляването на всички разлики и основаването на великата човешка любов.
към текста >>
Хората, които ще преживеят това на страната на Христос, когато завършат земното развитие и се изкачат до по-висше развитие, ще могат да се съберат около Христос и Христос Исус още веднъж ще може да извика, поглеждащ края на земното усъвършенстване, думите, които е извикал някога на кръста: «Eli, Eli, lama sabachthani.» «Господи мой, Господи мой, как си прославил, как си о
дух
отворил аза в човечеството.» Това означават тези думи.
На една по-висша степен той сам може да каже, каквото са казвали посветените: «Eli, Eli, lama sabachthani.» Това казва той. Прочетете сами при Йоан: «Исус казва: Сега човешкият син е прославен и Бог е прославен в него.» Тази Великденска вечеря е подготовката за това, което се извършва на физическия план. От Христовата смърт учим преодоляването на смъртта на физическия план, преодоляването на егоистичната кръв чрез изтичането ѝ от раните. Узнаваме великата перспектива, когато от кръста прозвучават думите, прозвучават от съзнанието на бъдещето: Земята е стигнала до целта на великото братство, одухотворяването, преодоляването на това, което е могло да свали надолу човешкия дух.
Хората, които ще преживеят това на страната на Христос, когато завършат земното развитие и се изкачат до по-висше развитие, ще могат да се съберат около Христос и Христос Исус още веднъж ще може да извика, поглеждащ края на земното усъвършенстване, думите, които е извикал някога на кръста: «Eli, Eli, lama sabachthani.» «Господи мой, Господи мой, как си прославил, как си одухотворил аза в човечеството.» Това означават тези думи.
Има по-късен, погрешен превод, които иска да се облегне на псалмовите думи106, но истинският превод на думите е този, който сега чухте. Това са думи, показващи Мистерията на Голгота: Господи мой, Господи мой, колко силно, колко много ме прослави и одухотвори. Тези думи ни разкриват изтръгването на духа от тялото. Мистерията на Сина ни разкрива, че някога вътрешният ясновидски поглед на мировия спасител е прозрял до края на земното усъвършенстване и е показал великата цел на човечеството с думите за преодоляването на всички разлики и основаването на великата човешка любов. Тази цел няма да бъде постигната по друг начин, освен когато хората се научат все повече и повече да проникват духовно в духовния свят.
към текста >>
Това са думи, показващи Мистерията на Голгота: Господи мой, Господи мой, колко силно, колко много ме прослави и о
дух
отвори.
Тази Великденска вечеря е подготовката за това, което се извършва на физическия план. От Христовата смърт учим преодоляването на смъртта на физическия план, преодоляването на егоистичната кръв чрез изтичането ѝ от раните. Узнаваме великата перспектива, когато от кръста прозвучават думите, прозвучават от съзнанието на бъдещето: Земята е стигнала до целта на великото братство, одухотворяването, преодоляването на това, което е могло да свали надолу човешкия дух. Хората, които ще преживеят това на страната на Христос, когато завършат земното развитие и се изкачат до по-висше развитие, ще могат да се съберат около Христос и Христос Исус още веднъж ще може да извика, поглеждащ края на земното усъвършенстване, думите, които е извикал някога на кръста: «Eli, Eli, lama sabachthani.» «Господи мой, Господи мой, как си прославил, как си одухотворил аза в човечеството.» Това означават тези думи. Има по-късен, погрешен превод, които иска да се облегне на псалмовите думи106, но истинският превод на думите е този, който сега чухте.
Това са думи, показващи Мистерията на Голгота: Господи мой, Господи мой, колко силно, колко много ме прослави и одухотвори.
Тези думи ни разкриват изтръгването на духа от тялото. Мистерията на Сина ни разкрива, че някога вътрешният ясновидски поглед на мировия спасител е прозрял до края на земното усъвършенстване и е показал великата цел на човечеството с думите за преодоляването на всички разлики и основаването на великата човешка любов. Тази цел няма да бъде постигната по друг начин, освен когато хората се научат все повече и повече да проникват духовно в духовния свят. Защото в духа лежи обединението на човечеството. Както хората са били някога, когато са се отделили от духа, от единството, от всетечащата същност на Божествеността, която по-късно се е индивидуализирала, навлизайки в отделните човешки тела – както водата се индивидуализира, изсмукана от малките гъбички, – така индивидуалните отделни хора отново ще се обединят, когато със запазване на индивидуалността се включат във великия братски съюз и чрез това се подготвят да бъдат божествени творци, както преди да слязат като хора на Земята са били богове, творци.
към текста >>
Тези думи ни разкриват изтръгването на
дух
а от тялото.
От Христовата смърт учим преодоляването на смъртта на физическия план, преодоляването на егоистичната кръв чрез изтичането ѝ от раните. Узнаваме великата перспектива, когато от кръста прозвучават думите, прозвучават от съзнанието на бъдещето: Земята е стигнала до целта на великото братство, одухотворяването, преодоляването на това, което е могло да свали надолу човешкия дух. Хората, които ще преживеят това на страната на Христос, когато завършат земното развитие и се изкачат до по-висше развитие, ще могат да се съберат около Христос и Христос Исус още веднъж ще може да извика, поглеждащ края на земното усъвършенстване, думите, които е извикал някога на кръста: «Eli, Eli, lama sabachthani.» «Господи мой, Господи мой, как си прославил, как си одухотворил аза в човечеството.» Това означават тези думи. Има по-късен, погрешен превод, които иска да се облегне на псалмовите думи106, но истинският превод на думите е този, който сега чухте. Това са думи, показващи Мистерията на Голгота: Господи мой, Господи мой, колко силно, колко много ме прослави и одухотвори.
Тези думи ни разкриват изтръгването на духа от тялото.
Мистерията на Сина ни разкрива, че някога вътрешният ясновидски поглед на мировия спасител е прозрял до края на земното усъвършенстване и е показал великата цел на човечеството с думите за преодоляването на всички разлики и основаването на великата човешка любов. Тази цел няма да бъде постигната по друг начин, освен когато хората се научат все повече и повече да проникват духовно в духовния свят. Защото в духа лежи обединението на човечеството. Както хората са били някога, когато са се отделили от духа, от единството, от всетечащата същност на Божествеността, която по-късно се е индивидуализирала, навлизайки в отделните човешки тела – както водата се индивидуализира, изсмукана от малките гъбички, – така индивидуалните отделни хора отново ще се обединят, когато със запазване на индивидуалността се включат във великия братски съюз и чрез това се подготвят да бъдат божествени творци, както преди да слязат като хора на Земята са били богове, творци. Човешкото развитие произлиза от единна божествена същност и ще се завърне до единна божествена същност.
към текста >>
Тази цел няма да бъде постигната по друг начин, освен когато хората се научат все повече и повече да проникват
дух
овно в
дух
овния свят.
Хората, които ще преживеят това на страната на Христос, когато завършат земното развитие и се изкачат до по-висше развитие, ще могат да се съберат около Христос и Христос Исус още веднъж ще може да извика, поглеждащ края на земното усъвършенстване, думите, които е извикал някога на кръста: «Eli, Eli, lama sabachthani.» «Господи мой, Господи мой, как си прославил, как си одухотворил аза в човечеството.» Това означават тези думи. Има по-късен, погрешен превод, които иска да се облегне на псалмовите думи106, но истинският превод на думите е този, който сега чухте. Това са думи, показващи Мистерията на Голгота: Господи мой, Господи мой, колко силно, колко много ме прослави и одухотвори. Тези думи ни разкриват изтръгването на духа от тялото. Мистерията на Сина ни разкрива, че някога вътрешният ясновидски поглед на мировия спасител е прозрял до края на земното усъвършенстване и е показал великата цел на човечеството с думите за преодоляването на всички разлики и основаването на великата човешка любов.
Тази цел няма да бъде постигната по друг начин, освен когато хората се научат все повече и повече да проникват духовно в духовния свят.
Защото в духа лежи обединението на човечеството. Както хората са били някога, когато са се отделили от духа, от единството, от всетечащата същност на Божествеността, която по-късно се е индивидуализирала, навлизайки в отделните човешки тела – както водата се индивидуализира, изсмукана от малките гъбички, – така индивидуалните отделни хора отново ще се обединят, когато със запазване на индивидуалността се включат във великия братски съюз и чрез това се подготвят да бъдат божествени творци, както преди да слязат като хора на Земята са били богове, творци. Човешкото развитие произлиза от единна божествена същност и ще се завърне до единна божествена същност. Различните азове ще са индивидуални, но същевременно, след като се обединят в братски съюз, ще образуват единство, което ще роди нова звезда, новата звезда, наречена в Апокалипсиса «новия Йерусалим». Човешките азове ще бъдат родени в тяхната азовост и тогава хармониите на сферите ще станат ехо на думите, в които се заключва Мистерията на Голгота: «Господи мой, Господи мой, как си ме прославил!
към текста >>
Защото в
дух
а лежи обединението на човечеството.
Има по-късен, погрешен превод, които иска да се облегне на псалмовите думи106, но истинският превод на думите е този, който сега чухте. Това са думи, показващи Мистерията на Голгота: Господи мой, Господи мой, колко силно, колко много ме прослави и одухотвори. Тези думи ни разкриват изтръгването на духа от тялото. Мистерията на Сина ни разкрива, че някога вътрешният ясновидски поглед на мировия спасител е прозрял до края на земното усъвършенстване и е показал великата цел на човечеството с думите за преодоляването на всички разлики и основаването на великата човешка любов. Тази цел няма да бъде постигната по друг начин, освен когато хората се научат все повече и повече да проникват духовно в духовния свят.
Защото в духа лежи обединението на човечеството.
Както хората са били някога, когато са се отделили от духа, от единството, от всетечащата същност на Божествеността, която по-късно се е индивидуализирала, навлизайки в отделните човешки тела – както водата се индивидуализира, изсмукана от малките гъбички, – така индивидуалните отделни хора отново ще се обединят, когато със запазване на индивидуалността се включат във великия братски съюз и чрез това се подготвят да бъдат божествени творци, както преди да слязат като хора на Земята са били богове, творци. Човешкото развитие произлиза от единна божествена същност и ще се завърне до единна божествена същност. Различните азове ще са индивидуални, но същевременно, след като се обединят в братски съюз, ще образуват единство, което ще роди нова звезда, новата звезда, наречена в Апокалипсиса «новия Йерусалим». Човешките азове ще бъдат родени в тяхната азовост и тогава хармониите на сферите ще станат ехо на думите, в които се заключва Мистерията на Голгота: «Господи мой, Господи мой, как си ме прославил! »
към текста >>
Както хората са били някога, когато са се отделили от
дух
а, от единството, от всетечащата същност на Божествеността, която по-късно се е индивидуализирала, навлизайки в отделните човешки тела – както водата се индивидуализира, изсмукана от малките гъбички, – така индивидуалните отделни хора отново ще се обединят, когато със запазване на индивидуалността се включат във великия братски съюз и чрез това се подготвят да бъдат божествени творци, както преди да слязат като хора на Земята са били богове, творци.
Това са думи, показващи Мистерията на Голгота: Господи мой, Господи мой, колко силно, колко много ме прослави и одухотвори. Тези думи ни разкриват изтръгването на духа от тялото. Мистерията на Сина ни разкрива, че някога вътрешният ясновидски поглед на мировия спасител е прозрял до края на земното усъвършенстване и е показал великата цел на човечеството с думите за преодоляването на всички разлики и основаването на великата човешка любов. Тази цел няма да бъде постигната по друг начин, освен когато хората се научат все повече и повече да проникват духовно в духовния свят. Защото в духа лежи обединението на човечеството.
Както хората са били някога, когато са се отделили от духа, от единството, от всетечащата същност на Божествеността, която по-късно се е индивидуализирала, навлизайки в отделните човешки тела – както водата се индивидуализира, изсмукана от малките гъбички, – така индивидуалните отделни хора отново ще се обединят, когато със запазване на индивидуалността се включат във великия братски съюз и чрез това се подготвят да бъдат божествени творци, както преди да слязат като хора на Земята са били богове, творци.
Човешкото развитие произлиза от единна божествена същност и ще се завърне до единна божествена същност. Различните азове ще са индивидуални, но същевременно, след като се обединят в братски съюз, ще образуват единство, което ще роди нова звезда, новата звезда, наречена в Апокалипсиса «новия Йерусалим». Човешките азове ще бъдат родени в тяхната азовост и тогава хармониите на сферите ще станат ехо на думите, в които се заключва Мистерията на Голгота: «Господи мой, Господи мой, как си ме прославил! » Тези думи са произнесени някога и ще се повторят, когато хората се издигнат нагоре до най-висшите степени към все по-висши висини, където ще преминат чрез Сина към Отца.
към текста >>
Далеч, далеч ще вижда
дух
овният поглед, когато човекът се реши да проумее дълбоката тайна на Голгота.
» Тези думи са произнесени някога и ще се повторят, когато хората се издигнат нагоре до най-висшите степени към все по-висши висини, където ще преминат чрез Сина към Отца. Синът води хората до края на земното развитие, тогава ще са приети отново в космоса със запазен аз. Тогава Земята ще се завърне обратно при Отца. «Никой няма да стигне до Отца, освен през мен.»
Далеч, далеч ще вижда духовният поглед, когато човекът се реши да проумее дълбоката тайна на Голгота.
Но празниците, големите празници на годината са големите моменти, в които хората следва да се спрат от обикновената ежедневна работа и да насочат поглед към важните крайпътни камъни на развитието, в което трябва да погледнат напред не само през столетията, но и през хилядолетията. Със съзнателно разбиране трябва да преминем през човечеството. Ако искаме далечната бъдеща цел да въздейства върху душата ни, както ни учат великите водачи на човечеството, ако искаме да се осъществи целта, която е толкова далечна, но може да ни стане така близка, ако стане сила на сърцата ни – тогава ще я постигнем. Нека никога да не оставяме празници като този да минат покрай нас, без да запишат в душата ни такива велики бъдещи перспективи на човечеството! За ежедневното хората имат време.
към текста >>
Но когато прозвучат празничните камбани, нека човекът си припомни, че не е само дете на времето, а като
дух
е и дете на вечността.
Но празниците, големите празници на годината са големите моменти, в които хората следва да се спрат от обикновената ежедневна работа и да насочат поглед към важните крайпътни камъни на развитието, в което трябва да погледнат напред не само през столетията, но и през хилядолетията. Със съзнателно разбиране трябва да преминем през човечеството. Ако искаме далечната бъдеща цел да въздейства върху душата ни, както ни учат великите водачи на човечеството, ако искаме да се осъществи целта, която е толкова далечна, но може да ни стане така близка, ако стане сила на сърцата ни – тогава ще я постигнем. Нека никога да не оставяме празници като този да минат покрай нас, без да запишат в душата ни такива велики бъдещи перспективи на човечеството! За ежедневното хората имат време.
Но когато прозвучат празничните камбани, нека човекът си припомни, че не е само дете на времето, а като дух е и дете на вечността.
------------------------------------------------ 102) На немски Stamm – ствол, стебло, в преносен смисъл племе, род, от глагола stammen – произхождам, родом съм. – Бел. пр. 103) Йоан: 13, 18. 104) Мат.
към текста >>
22.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
ЧРЕЗ
ДУХ
ОВНАТА НАУКА
ДОСТЪП ДО ХРИСТИЯНСТВОТО
ЧРЕЗ ДУХОВНАТА НАУКА
Берлин, 27 април 1907 г. Днес бих искал да дам някои допълнения към различните разглеждания в духовнонаучен смисъл относно християнството. Първо ще се занимаем с духовнонаучното изложение и обяснение на Христовите притчи. После искам да кажа нещо за това, което можахте да чуете в публичните лекции107 относно тълкуването на Апокалипсиса. Притчата, която искам да обсъдим най-напред, се отнася до нечестния управител108.
към текста >>
Днес бих искал да дам някои допълнения към различните разглеждания в
дух
овнонаучен смисъл относно християнството.
ДОСТЪП ДО ХРИСТИЯНСТВОТО ЧРЕЗ ДУХОВНАТА НАУКА Берлин, 27 април 1907 г.
Днес бих искал да дам някои допълнения към различните разглеждания в духовнонаучен смисъл относно християнството.
Първо ще се занимаем с духовнонаучното изложение и обяснение на Христовите притчи. После искам да кажа нещо за това, което можахте да чуете в публичните лекции107 относно тълкуването на Апокалипсиса. Притчата, която искам да обсъдим най-напред, се отнася до нечестния управител108. Знаете, че тя не се разбира от много хора. Нека да я поставим пред душата си, поне доколкото можем да си я обясним днес.
към текста >>
Първо ще се занимаем с
дух
овнонаучното изложение и обяснение на Христовите притчи.
ДОСТЪП ДО ХРИСТИЯНСТВОТО ЧРЕЗ ДУХОВНАТА НАУКА Берлин, 27 април 1907 г. Днес бих искал да дам някои допълнения към различните разглеждания в духовнонаучен смисъл относно християнството.
Първо ще се занимаем с духовнонаучното изложение и обяснение на Христовите притчи.
После искам да кажа нещо за това, което можахте да чуете в публичните лекции107 относно тълкуването на Апокалипсиса. Притчата, която искам да обсъдим най-напред, се отнася до нечестния управител108. Знаете, че тя не се разбира от много хора. Нека да я поставим пред душата си, поне доколкото можем да си я обясним днес. Затова ще бъде изложена според литературния превод.109 После ще я обсъдим в езотеричен смисъл.
към текста >>
В
дух
овнонаучните възгледи става въпрос за нещо друго.
Преди да се захванем с нея, ще посочим накратко, че в течение на времето такива притчи са тълкувани по различни начини. Познато ни е как хората казват: Такава притча има дълбок смисъл. И всички се опитват да намерят обяснения, изхождайки от собствения си ум. Ясно е, че когато някой намира обяснения чрез собствения си ум, ще има умни обяснения от умните и по-малко умни от по-малко умните. Когато всеки внесе по нещо от себе си, не може да има гаранция, че тълкуването е правилно.
В духовнонаучните възгледи става въпрос за нещо друго.
За нас става въпрос да обясним такива притчи, както първоначално е ставало в християнските мистерии, така че трябва да знаем внесения в тях дълбок смисъл, от който са произлезли. Често съм споменавал, че е имало такива християнски мистерии. Казвал съм, че апостол Павел е тръгнал да обяснява християнството и е основал езотеричната Дионисиева християнска школа в Атина. Нека да обясним притчите по същия начин, както са били обяснявани тогава. Да кажем не каквото ни хрумва, а какво наистина можем да кажем.
към текста >>
За да ви докажа какво в края на краищата е възможно в тази област, искам да ви прочета нещо за тази притча от една малка книжка, която излезе в сбирката «За природата и
дух
овния свят».
Казвал съм, че апостол Павел е тръгнал да обяснява християнството и е основал езотеричната Дионисиева християнска школа в Атина. Нека да обясним притчите по същия начин, както са били обяснявани тогава. Да кажем не каквото ни хрумва, а какво наистина можем да кажем. Училите в тези християнски школи са черпели от това, което са получили от самия Христос Исус. Такива притчи изобщо страдат именно в нашето време от материалистическите представи – също и при теолозите.
За да ви докажа какво в края на краищата е възможно в тази област, искам да ви прочета нещо за тази притча от една малка книжка, която излезе в сбирката «За природата и духовния свят».
Авторът е известен като един от най-изтъкнатите защитници на насоката на Харнак и беше призован за извънреден професор в университета в Йена. Преди няколко дни той получи там място като преподавател на Новия завет. Това е духът който се оповестява от университетската теологична катедра. Към това се прибавя, че тази мъдрост се поднася на хората с книжка, която всеки може да си купи за осемдесет пфенига. Това е най-добрият път да се разпространява такъв дух, като се поднася в евтини книжки.
към текста >>
Това е
дух
ът който се оповестява от университетската теологична катедра.
Училите в тези християнски школи са черпели от това, което са получили от самия Христос Исус. Такива притчи изобщо страдат именно в нашето време от материалистическите представи – също и при теолозите. За да ви докажа какво в края на краищата е възможно в тази област, искам да ви прочета нещо за тази притча от една малка книжка, която излезе в сбирката «За природата и духовния свят». Авторът е известен като един от най-изтъкнатите защитници на насоката на Харнак и беше призован за извънреден професор в университета в Йена. Преди няколко дни той получи там място като преподавател на Новия завет.
Това е духът който се оповестява от университетската теологична катедра.
Към това се прибавя, че тази мъдрост се поднася на хората с книжка, която всеки може да си купи за осемдесет пфенига. Това е най-добрият път да се разпространява такъв дух, като се поднася в евтини книжки. Всичко показва, че фактът е по-важен, отколкото обикновено се счита, понеже материалистическият подход на теолозите така намира път до сърцата и мисленето на хората. Начинът да се обясни такава притча е приблизително следният: Каквото хората говорят за дълбокия смисъл на тази притча, не е нещо особено, то изобщо не стои в смисъла на притчата. Ние трябва да се върнем към нашето детско, първоначално мислене.
към текста >>
Това е най-добрият път да се разпространява такъв
дух
, като се поднася в евтини книжки.
За да ви докажа какво в края на краищата е възможно в тази област, искам да ви прочета нещо за тази притча от една малка книжка, която излезе в сбирката «За природата и духовния свят». Авторът е известен като един от най-изтъкнатите защитници на насоката на Харнак и беше призован за извънреден професор в университета в Йена. Преди няколко дни той получи там място като преподавател на Новия завет. Това е духът който се оповестява от университетската теологична катедра. Към това се прибавя, че тази мъдрост се поднася на хората с книжка, която всеки може да си купи за осемдесет пфенига.
Това е най-добрият път да се разпространява такъв дух, като се поднася в евтини книжки.
Всичко показва, че фактът е по-важен, отколкото обикновено се счита, понеже материалистическият подход на теолозите така намира път до сърцата и мисленето на хората. Начинът да се обясни такава притча е приблизително следният: Каквото хората говорят за дълбокия смисъл на тази притча, не е нещо особено, то изобщо не стои в смисъла на притчата. Ние трябва да се върнем към нашето детско, първоначално мислене. Изглежда, като че Христос не иска да даде нищо повече от художествено построена история. Каквото казва в нея, е толкова незначително, че е напълно в стила на днешното материалистическо мислене, което не може да свали достатъчно надолу такова нещо, за да го доведе до нивото на ежедневната тривиалност.
към текста >>
Ние отново трябва да се научим да разбираме
дух
овното.
Но подобни неща днес се разпространяват в такива достъпни за народа книжки. Това се насажда в душите на младите студенти. Най-лошият не е материализмът, който обяснява външния свят материалистически, а този, който не иска да знае нищо от каквото и да било дълбоко вникване в теологичното. Това е материализъм, който е причината за другия, естественонаучния материализъм. Тук материализмът се потапя в душите и тогава не е възможно да се направи нищо друго освен фактите на природната наука да се интерпретират материалистически.
Ние отново трябва да се научим да разбираме духовното.
А това е възможно само чрез течението, което наистина може да обясни Библията и другите религиозни документи. Такава притча я разбираме, когато дълбоко проникнем в смисъла. Едно е важно още от началото, а именно, че това е притча, която стои в евангелието на Лука, и то само в него. Тя не стои в другите евангелия. Какво означава това, че стои само в евангелието на Лука?
към текста >>
Оттам при него откриваме стремеж, който има медицински характер, който търси да схване разликата между хората и да осъществи това, че всички хора са равни пред
дух
овния свят.
Какво означава това, че стои само в евангелието на Лука? Това означава твърде много. Ако вземете евангелията така, че да сравните евангелието на Марко с това на Лука, ще видите, че вътре се намира определено настроение. Във вчерашната лекция казах, че става въпрос за определени канонически книги, които произлизат от различни посветителски места. Лука можем да го отведем назад до посвещенията, през които са минавали есеите и терапевтите.
Оттам при него откриваме стремеж, който има медицински характер, който търси да схване разликата между хората и да осъществи това, че всички хора са равни пред духовния свят.
Евангелието на Лука изглежда като евангелие на потиснатите и изтощените. Те могат да се изправят под неговото влияние, понеже са равни с другите пред духовния свят. Ако се вземе предвид това, ще се открие основното настроение, което може да се намери в евангелието на Лука. В старите времена различните евангелия действително са въздействали според тона, според настроението си. Нека да се придържаме към това.
към текста >>
Те могат да се изправят под неговото влияние, понеже са равни с другите пред
дух
овния свят.
Ако вземете евангелията така, че да сравните евангелието на Марко с това на Лука, ще видите, че вътре се намира определено настроение. Във вчерашната лекция казах, че става въпрос за определени канонически книги, които произлизат от различни посветителски места. Лука можем да го отведем назад до посвещенията, през които са минавали есеите и терапевтите. Оттам при него откриваме стремеж, който има медицински характер, който търси да схване разликата между хората и да осъществи това, че всички хора са равни пред духовния свят. Евангелието на Лука изглежда като евангелие на потиснатите и изтощените.
Те могат да се изправят под неговото влияние, понеже са равни с другите пред духовния свят.
Ако се вземе предвид това, ще се открие основното настроение, което може да се намери в евангелието на Лука. В старите времена различните евангелия действително са въздействали според тона, според настроението си. Нека да се придържаме към това. Тук трябва да се съобразим с една съществена основна черта на християнството, която добре познаваме от други лекции. Знаете, че често съм припомнял едно изречение: «Който не напусне жена, деца, майка, братя и сестри, не може да бъде мой апостол.» Знаете, че тези думи сочат великия напредък в развитието на човечеството.
към текста >>
Братски съюз ще свърже хората не във възможно най-голямото външно равенство, а в това, което християнството учи като равенство по отношение на
дух
овните светове.
Тук трябва да се съобразим с една съществена основна черта на християнството, която добре познаваме от други лекции. Знаете, че често съм припомнял едно изречение: «Който не напусне жена, деца, майка, братя и сестри, не може да бъде мой апостол.» Знаете, че тези думи сочат великия напредък в развитието на човечеството. Той се дължи на това, че през древните времена сме имали в света любов, основана на кръвните връзки, и че тази любов трябва да отпадне, когато се разкъсат връзките на кръвта. В старите времена, в миналото са се обичали хората, които са били кръвно свързани. Христос учи любовта, при която човекът ще обича човека, независимо дали стои в кръвно родство с него.
Братски съюз ще свърже хората не във възможно най-голямото външно равенство, а в това, което християнството учи като равенство по отношение на духовните светове.
Така появата на Христос Исус на Земята се врязва дълбоко в развитието на човечеството. Тя дава импулса за този напредък на човешкия род към велик, миров братски съюз. Даденото от Христос Исус на хората се състои в това, че чрез силата, идваща от изявленията на Христос Исус, те могат да бъдат доведени до онази всеобхватна любов, изразена с думите братски съюз. От евангелията черпим силата да основем този братски съюз. За това трябва да сме наясно.
към текста >>
Има момент, когато така развиващият се човек става самотен, чувства се беден, липсват му
дух
овните притежания.
Имаме хора, които днес почти живеят още в груповата душа, при които не можем да намерим собствени импулси, които действат по-малко от самите себе си, отколкото от вида си. Груповата душа е това, което Бог им е вдъхнал. Така е било до появата на самостоятелния човек, който търси пътя обратно към Бог. Развитието протича така, че хората са били първо заедно като групова душа в лоното на Бога. Когато днес разглеждаме един човек и развитието му, можем да кажем: Примитивният човек е останал още при бащата, не е напуснал обвивката на бащата, другият обаче е излязъл навън в света, поискал е наследството си, за да може да се разгърне свободно.
Има момент, когато така развиващият се човек става самотен, чувства се беден, липсват му духовните притежания.
Тогава търси отново пътя обратно към Бог. Това е ходът на развитието: Слизане от Бога в материята и изкачване отново нагоре, завръщане в дома на Отец. Когато намерим обратния път чрез собствената сила, се завръщаме обратно, след като сме обеднели, изпитали сме глад за духовни ценности. Но се завръщаме обратно като свободни индивидуалности; завръщаме се обратно и стигаме толкова по-далеч, колкото по-нависоко сме се изкачили духовно. Посвещаваните са се чувствали като завръщащи се в божествения дом на Отец.
към текста >>
Когато намерим обратния път чрез собствената сила, се завръщаме обратно, след като сме обеднели, изпитали сме глад за
дух
овни ценности.
Развитието протича така, че хората са били първо заедно като групова душа в лоното на Бога. Когато днес разглеждаме един човек и развитието му, можем да кажем: Примитивният човек е останал още при бащата, не е напуснал обвивката на бащата, другият обаче е излязъл навън в света, поискал е наследството си, за да може да се разгърне свободно. Има момент, когато така развиващият се човек става самотен, чувства се беден, липсват му духовните притежания. Тогава търси отново пътя обратно към Бог. Това е ходът на развитието: Слизане от Бога в материята и изкачване отново нагоре, завръщане в дома на Отец.
Когато намерим обратния път чрез собствената сила, се завръщаме обратно, след като сме обеднели, изпитали сме глад за духовни ценности.
Но се завръщаме обратно като свободни индивидуалности; завръщаме се обратно и стигаме толкова по-далеч, колкото по-нависоко сме се изкачили духовно. Посвещаваните са се чувствали като завръщащи се в божествения дом на Отец. Каквото са казвали, е произлизало от груповата душа. То ще ни стане ясно, ако го схванем в окултен смисъл. Когато изучаваме човешкия организъм в езотеричен смисъл, не е така просто.
към текста >>
Но се завръщаме обратно като свободни индивидуалности; завръщаме се обратно и стигаме толкова по-далеч, колкото по-нависоко сме се изкачили
дух
овно.
Когато днес разглеждаме един човек и развитието му, можем да кажем: Примитивният човек е останал още при бащата, не е напуснал обвивката на бащата, другият обаче е излязъл навън в света, поискал е наследството си, за да може да се разгърне свободно. Има момент, когато така развиващият се човек става самотен, чувства се беден, липсват му духовните притежания. Тогава търси отново пътя обратно към Бог. Това е ходът на развитието: Слизане от Бога в материята и изкачване отново нагоре, завръщане в дома на Отец. Когато намерим обратния път чрез собствената сила, се завръщаме обратно, след като сме обеднели, изпитали сме глад за духовни ценности.
Но се завръщаме обратно като свободни индивидуалности; завръщаме се обратно и стигаме толкова по-далеч, колкото по-нависоко сме се изкачили духовно.
Посвещаваните са се чувствали като завръщащи се в божествения дом на Отец. Каквото са казвали, е произлизало от груповата душа. То ще ни стане ясно, ако го схванем в окултен смисъл. Когато изучаваме човешкия организъм в езотеричен смисъл, не е така просто. Каквито са хората днес, те имат физическо, етерно, астрално тяло и същинския аз.
към текста >>
С аза са свързани същества, които се наричат
дух
ове.
Съществата, които навлизат и излизат от физическото тяло, се наричат фантоми. Чрез това човекът е несвободен. Съществата, които пронизват етерното тяло, се наричат призраци или спектри. А тези, които пронизват астралното тяло, се наричат демони. Знаете, че има хора, които не са били суеверни, но са познавали тези неща.
С аза са свързани същества, които се наричат духове.
Чрез какво човекът става индивидуален? Чрез това, че се пречиства. Най-силно той се пречиства, когато стане другар на духовния свят. Тогава работи върху астралното тяло, за да го освободи от демоните. Когато работи върху етерното тяло, го освобождава от призраци и спектри.
към текста >>
Най-силно той се пречиства, когато стане другар на
дух
овния свят.
А тези, които пронизват астралното тяло, се наричат демони. Знаете, че има хора, които не са били суеверни, но са познавали тези неща. С аза са свързани същества, които се наричат духове. Чрез какво човекът става индивидуален? Чрез това, че се пречиства.
Най-силно той се пречиства, когато стане другар на духовния свят.
Тогава работи върху астралното тяло, за да го освободи от демоните. Когато работи върху етерното тяло, го освобождава от призраци и спектри. Работи ли върху физическото тяло, го освобождава от фантомите. Постигнал ли е това, тогава се завръща обратно в чистата божественост. Но е спечелил нещо.
към текста >>
Дух
овете ще се радват на завърналата се душа, защото тя не е останала такава, каквато е била, когато е напуснала.
Но е спечелил нещо. Преди е бил несвободен. Сега, след като се е освободил, се завръща в бащиния дом като свободен човек. Така по-лесно ще разберете изгонването на демоните от Христос. В притчата за изгубения син имате развитието на цялото човечество.
Духовете ще се радват на завърналата се душа, защото тя не е останала такава, каквато е била, когато е напуснала.
Човекът се е променил, станал е свободен. Затова другарите му се радват. Затова областта, за която се отнася притчата, можем да я схванем не като нисша, малка, а трябва да я разглеждаме като голяма мирова панорама. Ако си спомняте, че казах как на астралния план всичко е обратно, тогава още повече ще се задълбочите. Казах, че дори числата в астралния свят трябва да се четат като огледални отражения.
към текста >>
От това разбирате по-дълбокото значение, защо някои притчи, които са етични за
дух
овните светове, понякога са отблъскващи за физическото.
Ако си спомняте, че казах как на астралния план всичко е обратно, тогава още повече ще се задълбочите. Казах, че дори числата в астралния свят трябва да се четат като огледални отражения. Ако срещнем числото 64, трябва да го четем като 46. Когато страстите ви напускат, ще ви изглеждат като всякакви същества, които ви нападат. Ако искате да сътворите една притча с дълбок морален смисъл, отнасяща се до висшите светове, ще използвате много картини, които изглеждат противоположни на тези във физическия свят.
От това разбирате по-дълбокото значение, защо някои притчи, които са етични за духовните светове, понякога са отблъскващи за физическото.
Някои неща, чрез които бивате изтиквани чрез чувството в духовните светове, трябва да ги мислите символично. Така е също и с характера на звученето в такива притчи. Характерно е дори, че физическият израз на такива притчи е отблъскващ. Още една притча113, която искам да изложа накратко, е тази за петте глупави и петте умни девойки. Тя също води до размишления.
към текста >>
Някои неща, чрез които бивате изтиквани чрез чувството в
дух
овните светове, трябва да ги мислите символично.
Казах, че дори числата в астралния свят трябва да се четат като огледални отражения. Ако срещнем числото 64, трябва да го четем като 46. Когато страстите ви напускат, ще ви изглеждат като всякакви същества, които ви нападат. Ако искате да сътворите една притча с дълбок морален смисъл, отнасяща се до висшите светове, ще използвате много картини, които изглеждат противоположни на тези във физическия свят. От това разбирате по-дълбокото значение, защо някои притчи, които са етични за духовните светове, понякога са отблъскващи за физическото.
Някои неща, чрез които бивате изтиквани чрез чувството в духовните светове, трябва да ги мислите символично.
Така е също и с характера на звученето в такива притчи. Характерно е дори, че физическият израз на такива притчи е отблъскващ. Още една притча113, която искам да изложа накратко, е тази за петте глупави и петте умни девойки. Тя също води до размишления. Нека да я разгледаме: «Тогава небесното царство ще прилича на десетте девици, които взели лампите си и тръгнали към годеника.
към текста >>
Ако работя върху астралното тяло, то ще стане
Светия
дух
в християнски смисъл.
Но той им казал: Истина ви казвам, не ви познавам. Затова бдете, защото не знаете нито деня, нито часа, в който Човешкият син ще дойде.» Тук се загатва, че притчата има нещо общо с това, че Христос ще се появи в бъдеще. Нека да си го изясним. Можем да го направим, когато още веднъж разгледаме същностите на човека.
Ако работя върху астралното тяло, то ще стане Светия дух в християнски смисъл.
Когато азът работи върху етерното тяло, то ще се превърне в това, което наричаме Будхи, Христос или Логос. В моята книга «Теософия», Светият дух е наречен Духът-себе, а Христос, Логосът е наречен Будхи или Животът-дух. Наблюдаваме ли човека днес, виждаме, че както живее сега, в него са развити физическото, етерното, астралното тяло и азът. Ако от страна на аза се работи върху астралното тяло, то се развива до Светия дух, Духа-себе, Манас. Но понеже азът вече е работил малко върху астралното тяло, нещо от Манас, от Светия дух също се намира в човека.
към текста >>
В моята книга «Теософия»,
Светия
т
дух
е наречен
Дух
ът-себе, а Христос, Логосът е наречен Будхи или Животът-
дух
.
Тук се загатва, че притчата има нещо общо с това, че Христос ще се появи в бъдеще. Нека да си го изясним. Можем да го направим, когато още веднъж разгледаме същностите на човека. Ако работя върху астралното тяло, то ще стане Светия дух в християнски смисъл. Когато азът работи върху етерното тяло, то ще се превърне в това, което наричаме Будхи, Христос или Логос.
В моята книга «Теософия», Светият дух е наречен Духът-себе, а Христос, Логосът е наречен Будхи или Животът-дух.
Наблюдаваме ли човека днес, виждаме, че както живее сега, в него са развити физическото, етерното, астралното тяло и азът. Ако от страна на аза се работи върху астралното тяло, то се развива до Светия дух, Духа-себе, Манас. Но понеже азът вече е работил малко върху астралното тяло, нещо от Манас, от Светия дух също се намира в човека. Манас действа в човека чрез изливането на Светия дух. Ще дойде време, в което човечеството ще навлезе в шестата главна епоха (коренна раса).
към текста >>
Ако от страна на аза се работи върху астралното тяло, то се развива до
Светия
дух
,
Дух
а-себе, Манас.
Можем да го направим, когато още веднъж разгледаме същностите на човека. Ако работя върху астралното тяло, то ще стане Светия дух в християнски смисъл. Когато азът работи върху етерното тяло, то ще се превърне в това, което наричаме Будхи, Христос или Логос. В моята книга «Теософия», Светият дух е наречен Духът-себе, а Христос, Логосът е наречен Будхи или Животът-дух. Наблюдаваме ли човека днес, виждаме, че както живее сега, в него са развити физическото, етерното, астралното тяло и азът.
Ако от страна на аза се работи върху астралното тяло, то се развива до Светия дух, Духа-себе, Манас.
Но понеже азът вече е работил малко върху астралното тяло, нещо от Манас, от Светия дух също се намира в човека. Манас действа в човека чрез изливането на Светия дух. Ще дойде време, в което човечеството ще навлезе в шестата главна епоха (коренна раса). Тогава Манас ще бъде изграден при хора, които действително са направили нещо за своето развитие. При тях Манас ще бъде изграден.
към текста >>
Но понеже азът вече е работил малко върху астралното тяло, нещо от Манас, от
Светия
дух
също се намира в човека.
Ако работя върху астралното тяло, то ще стане Светия дух в християнски смисъл. Когато азът работи върху етерното тяло, то ще се превърне в това, което наричаме Будхи, Христос или Логос. В моята книга «Теософия», Светият дух е наречен Духът-себе, а Христос, Логосът е наречен Будхи или Животът-дух. Наблюдаваме ли човека днес, виждаме, че както живее сега, в него са развити физическото, етерното, астралното тяло и азът. Ако от страна на аза се работи върху астралното тяло, то се развива до Светия дух, Духа-себе, Манас.
Но понеже азът вече е работил малко върху астралното тяло, нещо от Манас, от Светия дух също се намира в човека.
Манас действа в човека чрез изливането на Светия дух. Ще дойде време, в което човечеството ще навлезе в шестата главна епоха (коренна раса). Тогава Манас ще бъде изграден при хора, които действително са направили нещо за своето развитие. При тях Манас ще бъде изграден. Те ще са готови да приемат Будхи, Христос, шестата същност.
към текста >>
Манас действа в човека чрез изливането на
Светия
дух
.
Когато азът работи върху етерното тяло, то ще се превърне в това, което наричаме Будхи, Христос или Логос. В моята книга «Теософия», Светият дух е наречен Духът-себе, а Христос, Логосът е наречен Будхи или Животът-дух. Наблюдаваме ли човека днес, виждаме, че както живее сега, в него са развити физическото, етерното, астралното тяло и азът. Ако от страна на аза се работи върху астралното тяло, то се развива до Светия дух, Духа-себе, Манас. Но понеже азът вече е работил малко върху астралното тяло, нещо от Манас, от Светия дух също се намира в човека.
Манас действа в човека чрез изливането на Светия дух.
Ще дойде време, в което човечеството ще навлезе в шестата главна епоха (коренна раса). Тогава Манас ще бъде изграден при хора, които действително са направили нещо за своето развитие. При тях Манас ще бъде изграден. Те ще са готови да приемат Будхи, Христос, шестата същност. В шестата основна епоха по-голямата част от хората ще развиват Христос.
към текста >>
Не напразно Библията казва114: «И Адам позна своята жена» за факта, че е оплодена, понеже в основата лежи съзнанието за
дух
овното оплождане.
В прадревни времена е съществувала само физическата любов за човека. Това е било през времето на Сатурн. По-късно се е развило етерното и след това астралното тяло. Това настъпване на новите моменти в развитието изглежда като оплождане. Точно при този пример можете да видите колко дълбоко трябва да се схващат думите в Библията.
Не напразно Библията казва114: «И Адам позна своята жена» за факта, че е оплодена, понеже в основата лежи съзнанието за духовното оплождане.
Опознавам означава оплождане с нещо. Самопознание не означава нищо друго освен оплождане с божествената същност. Опознай себе си означава: Остави се да бъдеш оплоден с божествената същност (аз), която прониква света. Нещо подобно лежи в християнската езотерика в притчата за петте глупави и петте умни девици. Тя представя това оплождане чрез картината на лампата, която получава маслото.
към текста >>
Всяка от човешките същности е представена като девица, която още не е оплодена, а оплодените (с
дух
а) същности в човека са представени като девиците, които са налели масло в лампата.
Опознавам означава оплождане с нещо. Самопознание не означава нищо друго освен оплождане с божествената същност. Опознай себе си означава: Остави се да бъдеш оплоден с божествената същност (аз), която прониква света. Нещо подобно лежи в християнската езотерика в притчата за петте глупави и петте умни девици. Тя представя това оплождане чрез картината на лампата, която получава маслото.
Всяка от човешките същности е представена като девица, която още не е оплодена, а оплодените (с духа) същности в човека са представени като девиците, които са налели масло в лампата.
Неразвитата част от човечеството ще изостане, няма да има масло в лампата, няма да издигне своята същност до Будхи. Развитият човек е оставил духът да действа в тялото му, така да се каже, налял е масло в лампата. Другите нямат масло в лампата, не са развили петте си същности. Първите са ги развили, те са се подготвили за важния момент, в който ще се появи Христос. Но идва моментът, когато Христос се появява.
към текста >>
Развитият човек е оставил
дух
ът да действа в тялото му, така да се каже, налял е масло в лампата.
Опознай себе си означава: Остави се да бъдеш оплоден с божествената същност (аз), която прониква света. Нещо подобно лежи в християнската езотерика в притчата за петте глупави и петте умни девици. Тя представя това оплождане чрез картината на лампата, която получава маслото. Всяка от човешките същности е представена като девица, която още не е оплодена, а оплодените (с духа) същности в човека са представени като девиците, които са налели масло в лампата. Неразвитата част от човечеството ще изостане, няма да има масло в лампата, няма да издигне своята същност до Будхи.
Развитият човек е оставил духът да действа в тялото му, така да се каже, налял е масло в лампата.
Другите нямат масло в лампата, не са развили петте си същности. Първите са ги развили, те са се подготвили за важния момент, в който ще се появи Христос. Но идва моментът, когато Христос се появява. Едните ще са сипали масло в лампите си, душите им ще бъдат осветени и готови да приемат Христос. Останалите, които са останали тъмни в себе си, ще видят как другите са се развили и ще отидат да получат мъдростта от тях.
към текста >>
Притчата, отнасяща се до оплождането (с
дух
а), означава, че Той ще дойде, за да оплоди шестата същност в човека, и ще навлезе в шестата същност.
Но ще дойдат твърде късно. Какво ще каже Христос на умните девици? Познавам ви. А какво ще каже на глупавите? Не ви познавам.
Притчата, отнасяща се до оплождането (с духа), означава, че Той ще дойде, за да оплоди шестата същност в човека, и ще навлезе в шестата същност.
Адам позна жена си и тя забременя.» Сега годеникът говори на глупавите девици: Не ви познавам. – Когато разберем такива думи от дълбочината на писанието, тогава те ще са верни. Ако така проникваме по-нататък, ще видим, че Библията съдържа буква по буква духовнонаучното учение и че можем да изучаваме духовнонаучните истини от нея. Не ни е нужна друга книга. Който казва, че Библията противоречи на науката за духа, не я познава, все едно колко самонадеяни теолози има, които казват: Трябва отново да се намери духовният живот в тези документи.
към текста >>
Ако така проникваме по-нататък, ще видим, че Библията съдържа буква по буква
дух
овнонаучното учение и че можем да изучаваме
дух
овнонаучните истини от нея.
А какво ще каже на глупавите? Не ви познавам. Притчата, отнасяща се до оплождането (с духа), означава, че Той ще дойде, за да оплоди шестата същност в човека, и ще навлезе в шестата същност. Адам позна жена си и тя забременя.» Сега годеникът говори на глупавите девици: Не ви познавам. – Когато разберем такива думи от дълбочината на писанието, тогава те ще са верни.
Ако така проникваме по-нататък, ще видим, че Библията съдържа буква по буква духовнонаучното учение и че можем да изучаваме духовнонаучните истини от нея.
Не ни е нужна друга книга. Който казва, че Библията противоречи на науката за духа, не я познава, все едно колко самонадеяни теолози има, които казват: Трябва отново да се намери духовният живот в тези документи. Още няколко забележки за това, което споменах в публичните лекции за Апокалипсиса. Знаете, че някога Слънцето се е отделило от Земята, но че в далечното бъдеще отново ще се съедини с нея. Същността, която ще направи хората способни да се одухотворят така, че да могат отново да се съединят със Слънцето, се назовава в окултизма като интелигенцията на Слънцето.
към текста >>
Който казва, че Библията противоречи на науката за
дух
а, не я познава, все едно колко самонадеяни теолози има, които казват: Трябва отново да се намери
дух
овният живот в тези документи.
Притчата, отнасяща се до оплождането (с духа), означава, че Той ще дойде, за да оплоди шестата същност в човека, и ще навлезе в шестата същност. Адам позна жена си и тя забременя.» Сега годеникът говори на глупавите девици: Не ви познавам. – Когато разберем такива думи от дълбочината на писанието, тогава те ще са верни. Ако така проникваме по-нататък, ще видим, че Библията съдържа буква по буква духовнонаучното учение и че можем да изучаваме духовнонаучните истини от нея. Не ни е нужна друга книга.
Който казва, че Библията противоречи на науката за духа, не я познава, все едно колко самонадеяни теолози има, които казват: Трябва отново да се намери духовният живот в тези документи.
Още няколко забележки за това, което споменах в публичните лекции за Апокалипсиса. Знаете, че някога Слънцето се е отделило от Земята, но че в далечното бъдеще отново ще се съедини с нея. Същността, която ще направи хората способни да се одухотворят така, че да могат отново да се съединят със Слънцето, се назовава в окултизма като интелигенцията на Слънцето. Срещу този добър слънчев дух действа един зъл, демонът на Слънцето. Двете сили не действат само на Слънцето, а изпращат въздействията си надолу до Земята.
към текста >>
Същността, която ще направи хората способни да се о
дух
отворят така, че да могат отново да се съединят със Слънцето, се назовава в окултизма като интелигенцията на Слънцето.
Ако така проникваме по-нататък, ще видим, че Библията съдържа буква по буква духовнонаучното учение и че можем да изучаваме духовнонаучните истини от нея. Не ни е нужна друга книга. Който казва, че Библията противоречи на науката за духа, не я познава, все едно колко самонадеяни теолози има, които казват: Трябва отново да се намери духовният живот в тези документи. Още няколко забележки за това, което споменах в публичните лекции за Апокалипсиса. Знаете, че някога Слънцето се е отделило от Земята, но че в далечното бъдеще отново ще се съедини с нея.
Същността, която ще направи хората способни да се одухотворят така, че да могат отново да се съединят със Слънцето, се назовава в окултизма като интелигенцията на Слънцето.
Срещу този добър слънчев дух действа един зъл, демонът на Слънцето. Двете сили не действат само на Слънцето, а изпращат въздействията си надолу до Земята. Силите на добрия слънчев дух навлизат в растенията, животните и хората, те предизвикват живота на Земята. Противният принцип, този на слънчевия демон, мощта, която се противопоставя на съединението на Земята със Слънцето, действа в злите сили на човека. От древни времена затова има окултни символи115.
към текста >>
Срещу този добър слънчев
дух
действа един зъл, демонът на Слънцето.
Не ни е нужна друга книга. Който казва, че Библията противоречи на науката за духа, не я познава, все едно колко самонадеяни теолози има, които казват: Трябва отново да се намери духовният живот в тези документи. Още няколко забележки за това, което споменах в публичните лекции за Апокалипсиса. Знаете, че някога Слънцето се е отделило от Земята, но че в далечното бъдеще отново ще се съедини с нея. Същността, която ще направи хората способни да се одухотворят така, че да могат отново да се съединят със Слънцето, се назовава в окултизма като интелигенцията на Слънцето.
Срещу този добър слънчев дух действа един зъл, демонът на Слънцето.
Двете сили не действат само на Слънцето, а изпращат въздействията си надолу до Земята. Силите на добрия слънчев дух навлизат в растенията, животните и хората, те предизвикват живота на Земята. Противният принцип, този на слънчевия демон, мощта, която се противопоставя на съединението на Земята със Слънцето, действа в злите сили на човека. От древни времена затова има окултни символи115. Седмоъгълникът е символът за добрия слънчев дух.
към текста >>
Силите на добрия слънчев
дух
навлизат в растенията, животните и хората, те предизвикват живота на Земята.
Още няколко забележки за това, което споменах в публичните лекции за Апокалипсиса. Знаете, че някога Слънцето се е отделило от Земята, но че в далечното бъдеще отново ще се съедини с нея. Същността, която ще направи хората способни да се одухотворят така, че да могат отново да се съединят със Слънцето, се назовава в окултизма като интелигенцията на Слънцето. Срещу този добър слънчев дух действа един зъл, демонът на Слънцето. Двете сили не действат само на Слънцето, а изпращат въздействията си надолу до Земята.
Силите на добрия слънчев дух навлизат в растенията, животните и хората, те предизвикват живота на Земята.
Противният принцип, този на слънчевия демон, мощта, която се противопоставя на съединението на Земята със Слънцето, действа в злите сили на човека. От древни времена затова има окултни символи115. Седмоъгълникът е символът за добрия слънчев дух. Седемте ъгъла символично означават седемте планети. Пентаграмът е символ за човека.
към текста >>
Седмоъгълникът е символът за добрия слънчев
дух
.
Срещу този добър слънчев дух действа един зъл, демонът на Слънцето. Двете сили не действат само на Слънцето, а изпращат въздействията си надолу до Земята. Силите на добрия слънчев дух навлизат в растенията, животните и хората, те предизвикват живота на Земята. Противният принцип, този на слънчевия демон, мощта, която се противопоставя на съединението на Земята със Слънцето, действа в злите сили на човека. От древни времена затова има окултни символи115.
Седмоъгълникът е символът за добрия слънчев дух.
Седемте ъгъла символично означават седемте планети. Пентаграмът е символ за човека. Окултистът изобразява звездите символично като седем очи във фигурата на седмоъгълника. Всички сили са оградени с една линия. Тя свързва всичко заедно.
към текста >>
Добрият Слънчев
дух
се нарича също агнето.
Оттам денят и нощта имат по дванадесет часа. Тези дванадесет часа отговарят на големите епохи на мировото развитие, които се регулират от господарите на циркулирането на Зодиака. Двадесет и четири господари на циркулацията би трябвало да изобразя около този знак. Ако бих ви начертал това, бихте имали тук септаграма. Тук ще имате седемте очи, означаващи седемте планети и двадесет и четири стари господари, дванадесет за деня и дванадесет за нощта.
Добрият Слънчев дух се нарича също агнето.
Вече говорихме за пентаграма като символ на човека. Черният магьосник употребява пентаграма така, че двата «рога» сочат нагоре, а върхът надолу. След завършването на това развитие добрите ще са развили седем «рога». Това е знакът за Христовия дух. Прочетете с това окултно познание мястото, където Йоан получава книгата със седемте печата.
към текста >>
Това е знакът за Христовия
дух
.
Тук ще имате седемте очи, означаващи седемте планети и двадесет и четири стари господари, дванадесет за деня и дванадесет за нощта. Добрият Слънчев дух се нарича също агнето. Вече говорихме за пентаграма като символ на човека. Черният магьосник употребява пентаграма така, че двата «рога» сочат нагоре, а върхът надолу. След завършването на това развитие добрите ще са развили седем «рога».
Това е знакът за Христовия дух.
Прочетете с това окултно познание мястото, където Йоан получава книгата със седемте печата. Нека да прочетем какво е описано в четвъртата глава на Откровението. «И веднага бях обзет от дух и ето, на небето стоеше престол, и на престола седеше някой. Който седеше, приличаше на камък яспис и сардис.... Около престола пък имаше двадесет и четири престола, а на престолите видях седнали двадесет и четири старци» – които ви представих с двадесет и четирите часа на мировото денонощие. Какво още намираме в пета глава?
към текста >>
«И веднага бях обзет от
дух
и ето, на небето стоеше престол, и на престола седеше някой.
Черният магьосник употребява пентаграма така, че двата «рога» сочат нагоре, а върхът надолу. След завършването на това развитие добрите ще са развили седем «рога». Това е знакът за Христовия дух. Прочетете с това окултно познание мястото, където Йоан получава книгата със седемте печата. Нека да прочетем какво е описано в четвъртата глава на Откровението.
«И веднага бях обзет от дух и ето, на небето стоеше престол, и на престола седеше някой.
Който седеше, приличаше на камък яспис и сардис.... Около престола пък имаше двадесет и четири престола, а на престолите видях седнали двадесет и четири старци» – които ви представих с двадесет и четирите часа на мировото денонощие. Какво още намираме в пета глава? «... и видях между престола, четирите животни и старците да стои едно агне, като че ли беше задушено, и имаше седем рога и седем очи, това са седемте духове божи, изпратени във всички страни.» Този окултен знак стои в основата, когато в Апокалипсиса Йоан посочва тайните на мировото съществуване. Само който познава това, може да предусети каква дълбока книга е Апокалипсисът и какво означава, когато противникът на агнето е описан като животното с двата рога.
към текста >>
«... и видях между престола, четирите животни и старците да стои едно агне, като че ли беше задушено, и имаше седем рога и седем очи, това са седемте
дух
ове божи, изпратени във всички страни.»
Прочетете с това окултно познание мястото, където Йоан получава книгата със седемте печата. Нека да прочетем какво е описано в четвъртата глава на Откровението. «И веднага бях обзет от дух и ето, на небето стоеше престол, и на престола седеше някой. Който седеше, приличаше на камък яспис и сардис.... Около престола пък имаше двадесет и четири престола, а на престолите видях седнали двадесет и четири старци» – които ви представих с двадесет и четирите часа на мировото денонощие. Какво още намираме в пета глава?
«... и видях между престола, четирите животни и старците да стои едно агне, като че ли беше задушено, и имаше седем рога и седем очи, това са седемте духове божи, изпратени във всички страни.»
Този окултен знак стои в основата, когато в Апокалипсиса Йоан посочва тайните на мировото съществуване. Само който познава това, може да предусети каква дълбока книга е Апокалипсисът и какво означава, когато противникът на агнето е описан като животното с двата рога. Символът на слънчевия демон се означава така: Апокалипсисът е написан изцяло в окултен символичен шрифт, изразен с думи. Тайна се крие и в числото на звяра,116 666, за което същевременно се казва: Това е числото на човека.
към текста >>
Който е измислил това с Неро (Нерон), се цени като един от най-големите
дух
ове на теологията.
Чрез Samech се изразява принципът на физическото тяло, чрез Waw – на етерното, чрез Resch – на астралното, чрез Taw – нисшия аз, който не се е издигнал до висшия аз. Цялото се чете: Сорат. Това е окултното име на слънчевия демон, противника на агнето. Това е тайната, от която по-новата теология измисли, че означава Неро117. Наистина могат да се измислят големи басни.
Който е измислил това с Неро (Нерон), се цени като един от най-големите духове на теологията.
За това са написани дебели книги. Така погрешно се разбира лежащото в символичните знаци. Книги като Апокалипсиса може да разбере само който се научи да чете окултния шрифт. Че духовнонаучното движение има важна мисия, посочва също и пророческото значение на такива символи. С това, че избираме седемте печата на Апокалипсиса за украса на залата в Мюнхен, също и външно посочваме накъде е насочен нашият стремеж.
към текста >>
Че
дух
овнонаучното движение има важна мисия, посочва също и пророческото значение на такива символи.
Наистина могат да се измислят големи басни. Който е измислил това с Неро (Нерон), се цени като един от най-големите духове на теологията. За това са написани дебели книги. Така погрешно се разбира лежащото в символичните знаци. Книги като Апокалипсиса може да разбере само който се научи да чете окултния шрифт.
Че духовнонаучното движение има важна мисия, посочва също и пророческото значение на такива символи.
С това, че избираме седемте печата на Апокалипсиса за украса на залата в Мюнхен, също и външно посочваме накъде е насочен нашият стремеж. Духовното трябва да ни пресрещне отново също и във външния свят. ------------------------------------------ 107) «Библия и мъдрост» 25 и 26 април, 1907 година. От лекцията от 25 април няма записки.
към текста >>
Дух
овното трябва да ни пресрещне отново също и във външния свят.
За това са написани дебели книги. Така погрешно се разбира лежащото в символичните знаци. Книги като Апокалипсиса може да разбере само който се научи да чете окултния шрифт. Че духовнонаучното движение има важна мисия, посочва също и пророческото значение на такива символи. С това, че избираме седемте печата на Апокалипсиса за украса на залата в Мюнхен, също и външно посочваме накъде е насочен нашият стремеж.
Духовното трябва да ни пресрещне отново също и във външния свят.
------------------------------------------ 107) «Библия и мъдрост» 25 и 26 април, 1907 година. От лекцията от 25 април няма записки. Лекцията от 26 април се съдържа в «Познанието за свръхестественото в наше време и неговото значение за живота днес», Събр. съч. 55.
към текста >>
109) От Хайнрих Вайнел, «Притчите на Исус» в «От природата и
дух
овния свят.
107) «Библия и мъдрост» 25 и 26 април, 1907 година. От лекцията от 25 април няма записки. Лекцията от 26 април се съдържа в «Познанието за свръхестественото в наше време и неговото значение за живота днес», Събр. съч. 55. 108) Лука: 16,1-8.
109) От Хайнрих Вайнел, «Притчите на Исус» в «От природата и духовния свят.
Колекция от научно-популярни тълкувания», 46 том, 2-ро издание, Лайпциг, 1905 г., стр. 130. 110) Матей: 5,17-18. 111) Цюрих, 1896 г., цитирана от Вайнел, стр. 80. 112) Историята на Абсалом, свободно предадена според втората книга на Самуил. 113) Матей: 25,1-13.
към текста >>
23.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
И РАБОТАТА ЗА О
ДУХ
ОТВОРЯВАНЕТО НА СВЕТА
ПЕТДЕСЯТНИЦА – ПРАЗНИКЪТ НА ОБЩИЯ ДУШЕВЕН СТРЕМЕЖ
И РАБОТАТА ЗА ОДУХОТВОРЯВАНЕТО НА СВЕТА
Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г. При различни поводи беше казано, че духовното развитие, към което се стреми духовнонаучното движение, трябва да доведе човека до жива взаимовръзка с цялото му обкръжение. Много неща в света, заобикалящ човека, които са изпълвали нашите предци с почитание, са станали мъртви и трезви. Много хора са станали отчуждени и безразлични например към нашите годишни празници. Именно градското население има само оскъдни спомени за това какво са означавали Коледните празници, Великден и Петдесятница.
към текста >>
При различни поводи беше казано, че
дух
овното развитие, към което се стреми
дух
овнонаучното движение, трябва да доведе човека до жива взаимовръзка с цялото му обкръжение.
ПЕТДЕСЯТНИЦА – ПРАЗНИКЪТ НА ОБЩИЯ ДУШЕВЕН СТРЕМЕЖ И РАБОТАТА ЗА ОДУХОТВОРЯВАНЕТО НА СВЕТА Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г.
При различни поводи беше казано, че духовното развитие, към което се стреми духовнонаучното движение, трябва да доведе човека до жива взаимовръзка с цялото му обкръжение.
Много неща в света, заобикалящ човека, които са изпълвали нашите предци с почитание, са станали мъртви и трезви. Много хора са станали отчуждени и безразлични например към нашите годишни празници. Именно градското население има само оскъдни спомени за това какво са означавали Коледните празници, Великден и Петдесятница. На днешното човечество вече му липсва онова мощно чувствено съдържание, което нашите предци са изживявали в празниците, понеже са знаели взаимната им връзка с големите факти на духовния свят. Хората днес очакват студено и трезво Коледа, Великден и особено Петдесятница.
към текста >>
На днешното човечество вече му липсва онова мощно чувствено съдържание, което нашите предци са изживявали в празниците, понеже са знаели взаимната им връзка с големите факти на
дух
овния свят.
Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г. При различни поводи беше казано, че духовното развитие, към което се стреми духовнонаучното движение, трябва да доведе човека до жива взаимовръзка с цялото му обкръжение. Много неща в света, заобикалящ човека, които са изпълвали нашите предци с почитание, са станали мъртви и трезви. Много хора са станали отчуждени и безразлични например към нашите годишни празници. Именно градското население има само оскъдни спомени за това какво са означавали Коледните празници, Великден и Петдесятница.
На днешното човечество вече му липсва онова мощно чувствено съдържание, което нашите предци са изживявали в празниците, понеже са знаели взаимната им връзка с големите факти на духовния свят.
Хората днес очакват студено и трезво Коледа, Великден и особено Петдесятница. Но ще дойде друго време, изпълнено с живот и реалност, когато хората ще стигнат до истинското духовно познание за целия свят. Днес се говори много за природни сили, но почти не се говори за същества, които стоят зад тези природни сили. Когато се говори за природните същества, днешният човек смята това за връщане към едно древно суеверие. Че думите, които са употребявали нашите предци – когато са твърдели, че гномите, ундините, силфите и саламандрите са реални, – се основават върху реалности, се счита за суеверие.
към текста >>
Но ще дойде друго време, изпълнено с живот и реалност, когато хората ще стигнат до истинското
дух
овно познание за целия свят.
Много неща в света, заобикалящ човека, които са изпълвали нашите предци с почитание, са станали мъртви и трезви. Много хора са станали отчуждени и безразлични например към нашите годишни празници. Именно градското население има само оскъдни спомени за това какво са означавали Коледните празници, Великден и Петдесятница. На днешното човечество вече му липсва онова мощно чувствено съдържание, което нашите предци са изживявали в празниците, понеже са знаели взаимната им връзка с големите факти на духовния свят. Хората днес очакват студено и трезво Коледа, Великден и особено Петдесятница.
Но ще дойде друго време, изпълнено с живот и реалност, когато хората ще стигнат до истинското духовно познание за целия свят.
Днес се говори много за природни сили, но почти не се говори за същества, които стоят зад тези природни сили. Когато се говори за природните същества, днешният човек смята това за връщане към едно древно суеверие. Че думите, които са употребявали нашите предци – когато са твърдели, че гномите, ундините, силфите и саламандрите са реални, – се основават върху реалности, се счита за суеверие. Това, което хората имат като теории и представи, в известен смисъл е безразлично, но ако чрез тези теории те се изкушават да не виждат някои неща и да прилагат своите теории в практическия живот, тогава нещата започват да показват своето пълно значение. Нека да вземем един гротескен пример: Кой вярва в същества, които съществуват във въздуха или във водата?
към текста >>
Нека да вземем един гротескен пример: Кой вярва в същества, които съществуват във въз
дух
а или във водата?
Но ще дойде друго време, изпълнено с живот и реалност, когато хората ще стигнат до истинското духовно познание за целия свят. Днес се говори много за природни сили, но почти не се говори за същества, които стоят зад тези природни сили. Когато се говори за природните същества, днешният човек смята това за връщане към едно древно суеверие. Че думите, които са употребявали нашите предци – когато са твърдели, че гномите, ундините, силфите и саламандрите са реални, – се основават върху реалности, се счита за суеверие. Това, което хората имат като теории и представи, в известен смисъл е безразлично, но ако чрез тези теории те се изкушават да не виждат някои неща и да прилагат своите теории в практическия живот, тогава нещата започват да показват своето пълно значение.
Нека да вземем един гротескен пример: Кой вярва в същества, които съществуват във въздуха или във водата?
Когато например някой каже: «Нашите предци вярваха, че има гноми, ундини, силфи и саламандри, но всичко това са фантазии! », ни се иска да отговорим: «Запитайте веднъж пчелите». И ако пчелите биха могли да говорят, биха отговорили: «За нас силфите не са суеверие, защото ние много добре знаем какво получаваме от тях! » А този, чиито духовни очи са отворени, може да проследи коя сила привлича пчелите към цветето. «Инстинктът, природната сила», както отговаря човекът, са празни думи.
към текста >>
» А този, чиито
дух
овни очи са отворени, може да проследи коя сила привлича пчелите към цветето.
Това, което хората имат като теории и представи, в известен смисъл е безразлично, но ако чрез тези теории те се изкушават да не виждат някои неща и да прилагат своите теории в практическия живот, тогава нещата започват да показват своето пълно значение. Нека да вземем един гротескен пример: Кой вярва в същества, които съществуват във въздуха или във водата? Когато например някой каже: «Нашите предци вярваха, че има гноми, ундини, силфи и саламандри, но всичко това са фантазии! », ни се иска да отговорим: «Запитайте веднъж пчелите». И ако пчелите биха могли да говорят, биха отговорили: «За нас силфите не са суеверие, защото ние много добре знаем какво получаваме от тях!
» А този, чиито духовни очи са отворени, може да проследи коя сила привлича пчелите към цветето.
«Инстинктът, природната сила», както отговаря човекът, са празни думи. Същества са тези, които насочват пчелите към цветето, за да търсят там храна и сред целия пчелен рояк, който хвърчи да търси храна, работят същества, които нашите предци наричат силфи. Навсякъде, където се докосват различните природни царства, съществува възможността да се проявят определени същества. Например в Земята, където се докосват скалите с металните жили, се намират особени същества. При изворите, където мъхът покрива камъните и с това растителното царство докосва минералното царство, също се намират такива същества.
към текста >>
За този, който разбира
дух
овния свят, не важи въпросът: «Защо съществата се намират там, а другаде ги няма.» Не бива да питаме за произхода им; той лежи във Всемира.
Или, където има миризми или вкусови сили, които се излъчват навън, както между пчелата и цветето, там се създава възможност да могат да се въплътят определени същества. Когато пчелата смуче от цветето, ясновидецът може да наблюдава как на ръба на цвета се образува малка аура. Това е действието на вкуса. Жилото на пчелата, забодено в цветето, е предизвикало известен вкус, пчелата усеща вкуса и излъчва една цъвтяща аура, която става храна за силфите. По същия начин и чувството, което се проявява между овчаря и овцете, е храна за саламандрите.
За този, който разбира духовния свят, не важи въпросът: «Защо съществата се намират там, а другаде ги няма.» Не бива да питаме за произхода им; той лежи във Всемира.
Даде ли им се повод за хранене, съществата прииждат. Например лоши мисли, които хората излъчват, привличат лоши същества в аурата на човека, защото там те намират храна. Тогава в неговата аура се въплъщават определени същества. Навсякъде, където се докосват различните природни царства, се появява възможност да се въплътят определени духовни същества. Където металът се промъква между скалите дълбоко в Земята, там ясновидецът вижда, когато миньорът копае, как на различни места особени същества са се преплели едно в друго в съвсем малко пространство.
към текста >>
Навсякъде, където се докосват различните природни царства, се появява възможност да се въплътят определени
дух
овни същества.
По същия начин и чувството, което се проявява между овчаря и овцете, е храна за саламандрите. За този, който разбира духовния свят, не важи въпросът: «Защо съществата се намират там, а другаде ги няма.» Не бива да питаме за произхода им; той лежи във Всемира. Даде ли им се повод за хранене, съществата прииждат. Например лоши мисли, които хората излъчват, привличат лоши същества в аурата на човека, защото там те намират храна. Тогава в неговата аура се въплъщават определени същества.
Навсякъде, където се докосват различните природни царства, се появява възможност да се въплътят определени духовни същества.
Където металът се промъква между скалите дълбоко в Земята, там ясновидецът вижда, когато миньорът копае, как на различни места особени същества са се преплели едно в друго в съвсем малко пространство. Те се разпиляват, разпръскват се, когато се отстрани пръстта. Това са особени същества, които в известно отношение съвсем не приличат на човека. Те нямат физическо тяло, но имат разум. Разликата между тях и човека е, че те имат разум без отговорност.
към текста >>
Но когато човекът не желае да работи с
дух
овните същества и се уповава само на сетивното, стига до задънена улица.
Тези същества се наричат гноми и многобройни видове от тях се намират в почвата. Те живеят на местата, където скалите се намират в допир с металите. По-рано много от тях са служили на човека при древното миньорство – не при добиването на въглища, а при добиването на метални руди. Начинът, по който в древни времена се построяват мините, познанията за това как протичат пластовете, е възприет чрез тези същества. Те познават най-богатите рудни пластове и знаят как те се разполагат в Земята и са можели да дават най-добрите насоки за обработването им.
Но когато човекът не желае да работи с духовните същества и се уповава само на сетивното, стига до задънена улица.
От тези духовни същества трябва да се научат известни способи и методи за изследването на Земята. Въплъщаване на същества става също и при изворите. Където камъни и извори се докосват, там се въплъщават същества, които са свързани с елемента на водата – ундините. Там, където животно и растение се докосват, действат силфите. Силфите са свързани с въздуха, те водят пчелите до цветята.
към текста >>
От тези
дух
овни същества трябва да се научат известни способи и методи за изследването на Земята.
Те живеят на местата, където скалите се намират в допир с металите. По-рано много от тях са служили на човека при древното миньорство – не при добиването на въглища, а при добиването на метални руди. Начинът, по който в древни времена се построяват мините, познанията за това как протичат пластовете, е възприет чрез тези същества. Те познават най-богатите рудни пластове и знаят как те се разполагат в Земята и са можели да дават най-добрите насоки за обработването им. Но когато човекът не желае да работи с духовните същества и се уповава само на сетивното, стига до задънена улица.
От тези духовни същества трябва да се научат известни способи и методи за изследването на Земята.
Въплъщаване на същества става също и при изворите. Където камъни и извори се докосват, там се въплъщават същества, които са свързани с елемента на водата – ундините. Там, където животно и растение се докосват, действат силфите. Силфите са свързани с въздуха, те водят пчелите до цветята. Почти всички практически познания за отглеждането на пчелите ги дължим на древните традиции и специално при отглеждането на пчелите29 ние можем много да учим от тях.
към текста >>
Силфите са свързани с въз
дух
а, те водят пчелите до цветята.
Но когато човекът не желае да работи с духовните същества и се уповава само на сетивното, стига до задънена улица. От тези духовни същества трябва да се научат известни способи и методи за изследването на Земята. Въплъщаване на същества става също и при изворите. Където камъни и извори се докосват, там се въплъщават същества, които са свързани с елемента на водата – ундините. Там, където животно и растение се докосват, действат силфите.
Силфите са свързани с въздуха, те водят пчелите до цветята.
Почти всички практически познания за отглеждането на пчелите ги дължим на древните традиции и специално при отглеждането на пчелите29 ние можем много да учим от тях. Това, което днес съществува като наука за пчелите, е изцяло проникнато от заблуждения, и древната мъдрост, която се е предавала чрез традиции, е засегната от тях. Науката там се оказва нещо ненужно. От полза са само древните похвати, чийто произход вече не се познава, понеже човекът е бил ръководен някога от духовния свят. Хората познават и саламандрите, защото ако някой каже: «Нещо ми хрумва, но не знам откъде», това най-често е въздействие от саламандрите.
към текста >>
От полза са само древните похвати, чийто произход вече не се познава, понеже човекът е бил ръководен някога от
дух
овния свят.
Там, където животно и растение се докосват, действат силфите. Силфите са свързани с въздуха, те водят пчелите до цветята. Почти всички практически познания за отглеждането на пчелите ги дължим на древните традиции и специално при отглеждането на пчелите29 ние можем много да учим от тях. Това, което днес съществува като наука за пчелите, е изцяло проникнато от заблуждения, и древната мъдрост, която се е предавала чрез традиции, е засегната от тях. Науката там се оказва нещо ненужно.
От полза са само древните похвати, чийто произход вече не се познава, понеже човекът е бил ръководен някога от духовния свят.
Хората познават и саламандрите, защото ако някой каже: «Нещо ми хрумва, но не знам откъде», това най-често е въздействие от саламандрите. Когато човек влезе в тесни връзки с животните, както овчарят с овцете, той получава познания, прошепнати от същества, които живеят в неговото обкръжение. Овчарят получава познания за стадото овце, прошепнати му от саламандрите в неговата околност. Тези древни познания днес са изчезнали и трябва отново да бъдат спечелени чрез добре изпитано окултно познание. Продължим ли тези мисли, ще трябва да си кажем: Ние сме изцяло обкръжени от духовни същества!
към текста >>
Продължим ли тези мисли, ще трябва да си кажем: Ние сме изцяло обкръжени от
дух
овни същества!
От полза са само древните похвати, чийто произход вече не се познава, понеже човекът е бил ръководен някога от духовния свят. Хората познават и саламандрите, защото ако някой каже: «Нещо ми хрумва, но не знам откъде», това най-често е въздействие от саламандрите. Когато човек влезе в тесни връзки с животните, както овчарят с овцете, той получава познания, прошепнати от същества, които живеят в неговото обкръжение. Овчарят получава познания за стадото овце, прошепнати му от саламандрите в неговата околност. Тези древни познания днес са изчезнали и трябва отново да бъдат спечелени чрез добре изпитано окултно познание.
Продължим ли тези мисли, ще трябва да си кажем: Ние сме изцяло обкръжени от духовни същества!
Движим се във въздуха и той не се състои само от химични субстанции, а все е откровение на духовни същества. Ние сме обкръжени и изцяло проникнати от тези духовни същества и ако човекът не иска да има съвсем тъжна, изсушаваща живота му съдба, трябва в бъдеще да има познания за това, което живее около него. Без такива познания той няма да може да напредва. Човекът трябва да се запита: «Откъде произлизат тези същества? Откъде идват тези същества?
към текста >>
Движим се във въз
дух
а и той не се състои само от химични субстанции, а все е откровение на
дух
овни същества.
Хората познават и саламандрите, защото ако някой каже: «Нещо ми хрумва, но не знам откъде», това най-често е въздействие от саламандрите. Когато човек влезе в тесни връзки с животните, както овчарят с овцете, той получава познания, прошепнати от същества, които живеят в неговото обкръжение. Овчарят получава познания за стадото овце, прошепнати му от саламандрите в неговата околност. Тези древни познания днес са изчезнали и трябва отново да бъдат спечелени чрез добре изпитано окултно познание. Продължим ли тези мисли, ще трябва да си кажем: Ние сме изцяло обкръжени от духовни същества!
Движим се във въздуха и той не се състои само от химични субстанции, а все е откровение на духовни същества.
Ние сме обкръжени и изцяло проникнати от тези духовни същества и ако човекът не иска да има съвсем тъжна, изсушаваща живота му съдба, трябва в бъдеще да има познания за това, което живее около него. Без такива познания той няма да може да напредва. Човекът трябва да се запита: «Откъде произлизат тези същества? Откъде идват тези същества? »
към текста >>
Ние сме обкръжени и изцяло проникнати от тези
дух
овни същества и ако човекът не иска да има съвсем тъжна, изсушаваща живота му съдба, трябва в бъдеще да има познания за това, което живее около него.
Когато човек влезе в тесни връзки с животните, както овчарят с овцете, той получава познания, прошепнати от същества, които живеят в неговото обкръжение. Овчарят получава познания за стадото овце, прошепнати му от саламандрите в неговата околност. Тези древни познания днес са изчезнали и трябва отново да бъдат спечелени чрез добре изпитано окултно познание. Продължим ли тези мисли, ще трябва да си кажем: Ние сме изцяло обкръжени от духовни същества! Движим се във въздуха и той не се състои само от химични субстанции, а все е откровение на духовни същества.
Ние сме обкръжени и изцяло проникнати от тези духовни същества и ако човекът не иска да има съвсем тъжна, изсушаваща живота му съдба, трябва в бъдеще да има познания за това, което живее около него.
Без такива познания той няма да може да напредва. Човекът трябва да се запита: «Откъде произлизат тези същества? Откъде идват тези същества? » Този въпрос ни довежда до важно познание, за да си изградим възгледи, да си изясним как някои факти се разиграват във висшите светове, където чрез определени събития това, което е вредно и зло, се преобразява чрез мъдрото ръководство в добро.
към текста >>
Тези животински азове не са човекоподобни, макар,
дух
овно взето, да могат да се сравняват, защото един животински групов аз е много мъдро същество.
Така е, като че ли човекът се намира зад стена с десет дупки и в тях пъхва десетте си пръста. Той не се вижда тогава, но всеки разумен човек ще заключи, че отзад има централна сила, на която принадлежат десетте пръста. Така е с груповия аз. Отделните животни са само членовете. Това, на което те принадлежат, е в астралния свят.
Тези животински азове не са човекоподобни, макар, духовно взето, да могат да се сравняват, защото един животински групов аз е много мъдро същество.
Човекът като индивидуална душа не е още толкова мъдър. Нека помислим например за някои видове птици, чиято мъдрост се състои в това, че те отлитат в определени висини и в точно определени посоки, за да избегнат зимата и през пролетта се завръщат по други пътища. В тази миграция на птиците виждаме мъдрите действия на груповите азове. Можем да ги видим навсякъде в животинското царство. Хората са много тесногръди, когато описват човешкия напредък.
към текста >>
Човекът само постепенно ще открие как известни комбинации на
дух
а му са свързани с това, което груповите души внасят в света.
Хората са много тесногръди, когато описват човешкия напредък. Нека си припомним училищното време, когато сме изучавали как в Средновековието постепенно настъпва по-новото време. Средновековието наистина има значителни постижения като откриването на Америка, барута, печатното изкуство и хартията. Наистина е значителен напредък да се употреби този продукт на мястото на пергамента, но груповата душа на осите още преди хиляди години прави същото, понеже изгражда гнездото на осите от същия материал, като произведената от хората хартия. То е направено от хартия.
Човекът само постепенно ще открие как известни комбинации на духа му са свързани с това, което груповите души внасят в света.
Груповите души са в непрекъснато движение. Ясновидецът вижда по протежение на гръбначния стълб на животните постоянно трептене. Гръбначният стълб е обграден с трептяща светлина. Животните са пронизани от течения, които в безкрайно количество текат във всички посоки по цялата Земя като пасатните ветрове и действат върху животните, като протичат по продължение на гръбначния им стълб. Тези животински групови души постоянно се намират в кръгообразно движение около Земята във всяка височина и посока.
към текста >>
Затова пък съзнанието му не е било прекъсвано по време на сън и той е виждал
дух
овни неща.
Съзнанието се помрачава, всичко става тъмно, мрачно и смътно. В атлантското време разликата между сън и будност още не е била голяма. В будно състояние човекът не е виждал още ясни граници, твърди контури, така силни цветове по повърхността на предметите. Когато се е събуждал сутрин, той е изплувал като от мъгла. Нямало е по-голяма яснота от например, когато през мъгла виждаме светлини, заобиколени от аура.
Затова пък съзнанието му не е било прекъсвано по време на сън и той е виждал духовни неща.
С напредването на човека физическият свят получава все по-ясни контури, но затова човекът изгубва своето ясновидство. Разликата става все по-голяма: Духовният свят става все по-тъмен, а физическият свят все по-светъл. Всички митове и легенди произлизат от времето, когато човекът още е възприемал в астралния свят. Когато той се е издигал в духовния свят, се е запознавал с Вотан, Балдур, Тор и Локи, и същества, които още никога не са слизали на физическия план. Това се е изживявало преди и всички митове са спомени от живата действителност.
към текста >>
Разликата става все по-голяма:
Дух
овният свят става все по-тъмен, а физическият свят все по-светъл.
В будно състояние човекът не е виждал още ясни граници, твърди контури, така силни цветове по повърхността на предметите. Когато се е събуждал сутрин, той е изплувал като от мъгла. Нямало е по-голяма яснота от например, когато през мъгла виждаме светлини, заобиколени от аура. Затова пък съзнанието му не е било прекъсвано по време на сън и той е виждал духовни неща. С напредването на човека физическият свят получава все по-ясни контури, но затова човекът изгубва своето ясновидство.
Разликата става все по-голяма: Духовният свят става все по-тъмен, а физическият свят все по-светъл.
Всички митове и легенди произлизат от времето, когато човекът още е възприемал в астралния свят. Когато той се е издигал в духовния свят, се е запознавал с Вотан, Балдур, Тор и Локи, и същества, които още никога не са слизали на физическия план. Това се е изживявало преди и всички митове са спомени от живата действителност. Всички митологии са такива спомени. Тези духовни реалности са напълно изгубени за хората.
към текста >>
Когато той се е издигал в
дух
овния свят, се е запознавал с Вотан, Балдур, Тор и Локи, и същества, които още никога не са слизали на физическия план.
Нямало е по-голяма яснота от например, когато през мъгла виждаме светлини, заобиколени от аура. Затова пък съзнанието му не е било прекъсвано по време на сън и той е виждал духовни неща. С напредването на човека физическият свят получава все по-ясни контури, но затова човекът изгубва своето ясновидство. Разликата става все по-голяма: Духовният свят става все по-тъмен, а физическият свят все по-светъл. Всички митове и легенди произлизат от времето, когато човекът още е възприемал в астралния свят.
Когато той се е издигал в духовния свят, се е запознавал с Вотан, Балдур, Тор и Локи, и същества, които още никога не са слизали на физическия план.
Това се е изживявало преди и всички митове са спомени от живата действителност. Всички митологии са такива спомени. Тези духовни реалности са напълно изгубени за хората. Защото някога човекът е навлизал сутрин във физическото тяло и е чувствал: «Ти си единствен, един-единствен.» Но когато вечерта е потъвал в духовния свят, го е обхващало чувството: «Ти съвсем не си отделен, а си само част от по-голяма цялост, ти принадлежиш към по-голяма общност.» Още Тацит30 разказва, че древните народи – херули, херуски, са се чувствали повече като племе, отколкото като отделен човек.
към текста >>
Тези
дух
овни реалности са напълно изгубени за хората.
Разликата става все по-голяма: Духовният свят става все по-тъмен, а физическият свят все по-светъл. Всички митове и легенди произлизат от времето, когато човекът още е възприемал в астралния свят. Когато той се е издигал в духовния свят, се е запознавал с Вотан, Балдур, Тор и Локи, и същества, които още никога не са слизали на физическия план. Това се е изживявало преди и всички митове са спомени от живата действителност. Всички митологии са такива спомени.
Тези духовни реалности са напълно изгубени за хората.
Защото някога човекът е навлизал сутрин във физическото тяло и е чувствал: «Ти си единствен, един-единствен.» Но когато вечерта е потъвал в духовния свят, го е обхващало чувството: «Ти съвсем не си отделен, а си само част от по-голяма цялост, ти принадлежиш към по-голяма общност.» Още Тацит30 разказва, че древните народи – херули, херуски, са се чувствали повече като племе, отколкото като отделен човек. От това чувство, че отделният човек принадлежи към племенната група, към племенната общност, произлизат още някои обичаи като кръвното отмъщение. Всичко, принадлежащо към племенната групова душа е едно тяло. Всичко в развитието протича праволинейно.
към текста >>
Защото някога човекът е навлизал сутрин във физическото тяло и е чувствал: «Ти си единствен, един-единствен.» Но когато вечерта е потъвал в
дух
овния свят, го е обхващало чувството: «Ти съвсем не си отделен, а си само част от по-голяма цялост, ти принадлежиш към по-голяма общност.»
Всички митове и легенди произлизат от времето, когато човекът още е възприемал в астралния свят. Когато той се е издигал в духовния свят, се е запознавал с Вотан, Балдур, Тор и Локи, и същества, които още никога не са слизали на физическия план. Това се е изживявало преди и всички митове са спомени от живата действителност. Всички митологии са такива спомени. Тези духовни реалности са напълно изгубени за хората.
Защото някога човекът е навлизал сутрин във физическото тяло и е чувствал: «Ти си единствен, един-единствен.» Но когато вечерта е потъвал в духовния свят, го е обхващало чувството: «Ти съвсем не си отделен, а си само част от по-голяма цялост, ти принадлежиш към по-голяма общност.»
Още Тацит30 разказва, че древните народи – херули, херуски, са се чувствали повече като племе, отколкото като отделен човек. От това чувство, че отделният човек принадлежи към племенната група, към племенната общност, произлизат още някои обичаи като кръвното отмъщение. Всичко, принадлежащо към племенната групова душа е едно тяло. Всичко в развитието протича праволинейно. От това абсолютно племенно групово съзнание постепенно се развива индивидуалното съзнание.
към текста >>
Чрез такива отрязъци остава нещо от груповата душа и останалото по такъв начин от топлокръвните животни става елементарно същество, природен
дух
– саламандър.
Когато маймуната умре, по-голямата част се поема обратно, но една част се откъсва от груповата душа. Маймуната втвърдява протегнатото, изпратеното от груповата душа и когато умре, една отломка от нея в известна степен се отделя и не се връща обратно. Така се пораждат отломки, отрязъци от груповата душа. При всички видове маймуни се пораждат отломки от груповата душа. Подобно е при някои амфибии, при някои видове птици и особено при кенгуруто.
Чрез такива отрязъци остава нещо от груповата душа и останалото по такъв начин от топлокръвните животни става елементарно същество, природен дух – саламандър.
Тези елементарни същества, тези природни духове са отпадъци от по-висши светове, които служат на по-висшите същества. Ако те бъдат оставени на себе си, ще пречат на Космоса. Така висшата мъдрост се ползва например от силфите, за да води пчелите към цветята. Голяма армия елементарни същества се поставя под висшето мъдро водачество и с това вредното, което те биха направили, се обръща в нещо ползотворно. Така става в царствата, лежащи под човека.
към текста >>
Тези елементарни същества, тези природни
дух
ове са отпадъци от по-висши светове, които служат на по-висшите същества.
Маймуната втвърдява протегнатото, изпратеното от груповата душа и когато умре, една отломка от нея в известна степен се отделя и не се връща обратно. Така се пораждат отломки, отрязъци от груповата душа. При всички видове маймуни се пораждат отломки от груповата душа. Подобно е при някои амфибии, при някои видове птици и особено при кенгуруто. Чрез такива отрязъци остава нещо от груповата душа и останалото по такъв начин от топлокръвните животни става елементарно същество, природен дух – саламандър.
Тези елементарни същества, тези природни духове са отпадъци от по-висши светове, които служат на по-висшите същества.
Ако те бъдат оставени на себе си, ще пречат на Космоса. Така висшата мъдрост се ползва например от силфите, за да води пчелите към цветята. Голяма армия елементарни същества се поставя под висшето мъдро водачество и с това вредното, което те биха направили, се обръща в нещо ползотворно. Така става в царствата, лежащи под човека. Но може да се случи, самият човек да се отдели от своята групова душа и като индивидуална душа да не намери възможност да се развива по-нататък.
към текста >>
Ако човекът не поеме съответните
дух
овни познания, изпада в опасност да се откъсне.
Така висшата мъдрост се ползва например от силфите, за да води пчелите към цветята. Голяма армия елементарни същества се поставя под висшето мъдро водачество и с това вредното, което те биха направили, се обръща в нещо ползотворно. Така става в царствата, лежащи под човека. Но може да се случи, самият човек да се отдели от своята групова душа и като индивидуална душа да не намери възможност да се развива по-нататък. Защото, докато като член на своята групова душа той се насочва и води от по-висши същества, тогава е оставен на самия себе си.
Ако човекът не поеме съответните духовни познания, изпада в опасност да се откъсне.
Това е, което се поставя като въпрос. Какво опазва хората от откъсване, от блуждаене без насока и цел, докато преди насоката му е давала духовната групова душа? Трябва да сме наясно, че човекът все повече се индивидуализира и че в бъдеще той трябва все повече да се свързва доброволно с други хора. По-рано свързването е съществувало в кръвното родство, при племената и расите. Но тази взаимна свързаност все повече се разпада.
към текста >>
Какво опазва хората от откъсване, от блуждаене без насока и цел, докато преди насоката му е давала
дух
овната групова душа?
Така става в царствата, лежащи под човека. Но може да се случи, самият човек да се отдели от своята групова душа и като индивидуална душа да не намери възможност да се развива по-нататък. Защото, докато като член на своята групова душа той се насочва и води от по-висши същества, тогава е оставен на самия себе си. Ако човекът не поеме съответните духовни познания, изпада в опасност да се откъсне. Това е, което се поставя като въпрос.
Какво опазва хората от откъсване, от блуждаене без насока и цел, докато преди насоката му е давала духовната групова душа?
Трябва да сме наясно, че човекът все повече се индивидуализира и че в бъдеще той трябва все повече да се свързва доброволно с други хора. По-рано свързването е съществувало в кръвното родство, при племената и расите. Но тази взаимна свързаност все повече се разпада. Всичко в човека постоянно се насочва към това, той да стане индивидуален човек. Само че е възможено и обратното.
към текста >>
Сега хората нямат повече и
дух
овни връзки.
По-рано свързването е съществувало в кръвното родство, при племената и расите. Но тази взаимна свързаност все повече се разпада. Всичко в човека постоянно се насочва към това, той да стане индивидуален човек. Само че е възможено и обратното. Представете си група хора на Земята, които си казват: «Ние поемаме нашия собствен път, искаме да си дадем сами посоката и целта на пътя в нашата собствена душа, всички ние сме на пътя да ставаме все по-индивидуализирани хора.» Тук лежи опасността от разединението.
Сега хората нямат повече и духовни връзки.
Днес стигаме така далеч, че всеки има своята собствена религия и поставя своето собствено мнение като най-висш идеал. Но ако хората приемат вътрешно (истинските) идеали, това води до обединение, до общо мнение. Ние вътрешно признаваме например, че три по три е равно на девет, или че трите ъгъла в един триъгълник са равни на 180 градуса. Това е вътрешно познание. Относно вътрешните познания няма нужда да се гласува, там няма разлика в мненията, те водят до единство.
към текста >>
Всички
дух
овни истини са от такъв характер.
Днес стигаме така далеч, че всеки има своята собствена религия и поставя своето собствено мнение като най-висш идеал. Но ако хората приемат вътрешно (истинските) идеали, това води до обединение, до общо мнение. Ние вътрешно признаваме например, че три по три е равно на девет, или че трите ъгъла в един триъгълник са равни на 180 градуса. Това е вътрешно познание. Относно вътрешните познания няма нужда да се гласува, там няма разлика в мненията, те водят до единство.
Всички духовни истини са от такъв характер.
Те водят до абсолютно съгласие, мир и хармония. Няма две мнения относно една истина, без едното от тях да е погрешно. Идеалът е възможно най-голямото задълбочаване и то води до съгласие, до мир. Първо съществува една човешка групова душа. След това човечеството е било освободено в миналото от груповата душа.
към текста >>
Каквото се иска от водачите на
дух
овнонаучното движение, е да открием в него една общност, в която да протече същността на мъдростта, както към растенията протича слънчевата светлина.
Идеалът е възможно най-голямото задълбочаване и то води до съгласие, до мир. Първо съществува една човешка групова душа. След това човечеството е било освободено в миналото от груповата душа. Но в бъдещото развитие хората трябва да си поставят сигурна цел, към която да се стремят. Ако хората се обединят в името на една по-висша мъдрост, когато от естествените общности се породят свободни общности, тогава от висшите светове отново ще слезе една групова душа.
Каквото се иска от водачите на духовнонаучното движение, е да открием в него една общност, в която да протече същността на мъдростта, както към растенията протича слънчевата светлина.
Където общата истина свързва различните азове, там даваме възможност да слязат по-висшите групови души. Когато заедно насочваме сърцата си към по-висшата мъдрост, поемаме груповата душа. Ние създаваме в известна степен ложето, околността, в която груповата душа може да се въплъти. Хората ще обогатят земния живот, като развият нещо, което ще привлече духовни същества от висшите светове. Това е целта на духовнонаучното движение.
към текста >>
Хората ще обогатят земния живот, като развият нещо, което ще привлече
дух
овни същества от висшите светове.
Ако хората се обединят в името на една по-висша мъдрост, когато от естествените общности се породят свободни общности, тогава от висшите светове отново ще слезе една групова душа. Каквото се иска от водачите на духовнонаучното движение, е да открием в него една общност, в която да протече същността на мъдростта, както към растенията протича слънчевата светлина. Където общата истина свързва различните азове, там даваме възможност да слязат по-висшите групови души. Когато заедно насочваме сърцата си към по-висшата мъдрост, поемаме груповата душа. Ние създаваме в известна степен ложето, околността, в която груповата душа може да се въплъти.
Хората ще обогатят земния живот, като развият нещо, което ще привлече духовни същества от висшите светове.
Това е целта на духовнонаучното движение. Това е било представено пред човечеството веднъж във величествена, мощна форма, за да се покаже, че без този жив духовен идеал човекът ще премине в други отношения, той е емблемата, която с непреодолима сила може да покаже на хората как човечеството да намери пътя, предлагайки чрез душевното си обединяване възможност за въплъщаването на всеобщия дух. Тази емблема ни е дадена в общността на Петдесятница като общо усещане, пламенна любов и отдаденост на група хора, събрани за общо дело. Там е група хора, чиито души още трептят от разтърсващото събитие така, че във всички живее един и същ идеал. В изливането на това единно чувство те предоставят това, което дава възможност да се въплъти нещо висше, една обща душа.
към текста >>
Това е целта на
дух
овнонаучното движение.
Каквото се иска от водачите на духовнонаучното движение, е да открием в него една общност, в която да протече същността на мъдростта, както към растенията протича слънчевата светлина. Където общата истина свързва различните азове, там даваме възможност да слязат по-висшите групови души. Когато заедно насочваме сърцата си към по-висшата мъдрост, поемаме груповата душа. Ние създаваме в известна степен ложето, околността, в която груповата душа може да се въплъти. Хората ще обогатят земния живот, като развият нещо, което ще привлече духовни същества от висшите светове.
Това е целта на духовнонаучното движение.
Това е било представено пред човечеството веднъж във величествена, мощна форма, за да се покаже, че без този жив духовен идеал човекът ще премине в други отношения, той е емблемата, която с непреодолима сила може да покаже на хората как човечеството да намери пътя, предлагайки чрез душевното си обединяване възможност за въплъщаването на всеобщия дух. Тази емблема ни е дадена в общността на Петдесятница като общо усещане, пламенна любов и отдаденост на група хора, събрани за общо дело. Там е група хора, чиито души още трептят от разтърсващото събитие така, че във всички живее един и същ идеал. В изливането на това единно чувство те предоставят това, което дава възможност да се въплъти нещо висше, една обща душа. Това се изразява с думите, които известяват, че Светият дух, груповата душа слиза и се разпределя като огнени езици.
към текста >>
Това е било представено пред човечеството веднъж във величествена, мощна форма, за да се покаже, че без този жив
дух
овен идеал човекът ще премине в други отношения, той е емблемата, която с непреодолима сила може да покаже на хората как човечеството да намери пътя, предлагайки чрез душевното си обединяване възможност за въплъщаването на всеобщия
дух
.
Където общата истина свързва различните азове, там даваме възможност да слязат по-висшите групови души. Когато заедно насочваме сърцата си към по-висшата мъдрост, поемаме груповата душа. Ние създаваме в известна степен ложето, околността, в която груповата душа може да се въплъти. Хората ще обогатят земния живот, като развият нещо, което ще привлече духовни същества от висшите светове. Това е целта на духовнонаучното движение.
Това е било представено пред човечеството веднъж във величествена, мощна форма, за да се покаже, че без този жив духовен идеал човекът ще премине в други отношения, той е емблемата, която с непреодолима сила може да покаже на хората как човечеството да намери пътя, предлагайки чрез душевното си обединяване възможност за въплъщаването на всеобщия дух.
Тази емблема ни е дадена в общността на Петдесятница като общо усещане, пламенна любов и отдаденост на група хора, събрани за общо дело. Там е група хора, чиито души още трептят от разтърсващото събитие така, че във всички живее един и същ идеал. В изливането на това единно чувство те предоставят това, което дава възможност да се въплъти нещо висше, една обща душа. Това се изразява с думите, които известяват, че Светият дух, груповата душа слиза и се разпределя като огнени езици. Това е великият символ за човечеството на бъдещето.
към текста >>
Това се изразява с думите, които известяват, че
Светия
т
дух
, груповата душа слиза и се разпределя като огнени езици.
Това е целта на духовнонаучното движение. Това е било представено пред човечеството веднъж във величествена, мощна форма, за да се покаже, че без този жив духовен идеал човекът ще премине в други отношения, той е емблемата, която с непреодолима сила може да покаже на хората как човечеството да намери пътя, предлагайки чрез душевното си обединяване възможност за въплъщаването на всеобщия дух. Тази емблема ни е дадена в общността на Петдесятница като общо усещане, пламенна любов и отдаденост на група хора, събрани за общо дело. Там е група хора, чиито души още трептят от разтърсващото събитие така, че във всички живее един и същ идеал. В изливането на това единно чувство те предоставят това, което дава възможност да се въплъти нещо висше, една обща душа.
Това се изразява с думите, които известяват, че Светият дух, груповата душа слиза и се разпределя като огнени езици.
Това е великият символ за човечеството на бъдещето. Ако човекът не осъществи връзката, ще се превърне в елементарно същество. Човечеството трябва да даде възможност за въплъщаване на слизащата същност от висшите светове. Във Великденското събитие на човека му е дадена силата да възприеме такива мощни представи и да се стреми към еднният Дух. Петдесятница е плодът от разгръщането на тази сила.
към текста >>
Във Великденското събитие на човека му е дадена силата да възприеме такива мощни представи и да се стреми към еднният
Дух
.
В изливането на това единно чувство те предоставят това, което дава възможност да се въплъти нещо висше, една обща душа. Това се изразява с думите, които известяват, че Светият дух, груповата душа слиза и се разпределя като огнени езици. Това е великият символ за човечеството на бъдещето. Ако човекът не осъществи връзката, ще се превърне в елементарно същество. Човечеството трябва да даде възможност за въплъщаване на слизащата същност от висшите светове.
Във Великденското събитие на човека му е дадена силата да възприеме такива мощни представи и да се стреми към еднният Дух.
Петдесятница е плодът от разгръщането на тази сила. Чрез свързването на душите и стремежът им към общата мъдрост винаги трябва да се извършва това, което създава жива връзка със силите и съществата на висшите светове и с нещо, което сега има още толкова малко значение за човечеството като празника Петдесятница. Той отново ще стане важен за човека чрез науката за духа. Когато хората знаят какво ще означава за човечеството в бъдеще слизането на Светия дух, тогава празникът Петдесятница отново ще оживее. Тогава той няма да е само спомен за Събитието в Йерусалим, а за хората ще настъпи вечно траещият празник на душевния общ стремеж – Петдесятница.
към текста >>
Той отново ще стане важен за човека чрез науката за
дух
а.
Ако човекът не осъществи връзката, ще се превърне в елементарно същество. Човечеството трябва да даде възможност за въплъщаване на слизащата същност от висшите светове. Във Великденското събитие на човека му е дадена силата да възприеме такива мощни представи и да се стреми към еднният Дух. Петдесятница е плодът от разгръщането на тази сила. Чрез свързването на душите и стремежът им към общата мъдрост винаги трябва да се извършва това, което създава жива връзка със силите и съществата на висшите светове и с нещо, което сега има още толкова малко значение за човечеството като празника Петдесятница.
Той отново ще стане важен за човека чрез науката за духа.
Когато хората знаят какво ще означава за човечеството в бъдеще слизането на Светия дух, тогава празникът Петдесятница отново ще оживее. Тогава той няма да е само спомен за Събитието в Йерусалим, а за хората ще настъпи вечно траещият празник на душевния общ стремеж – Петдесятница. Той ще е символът за бъдещата голяма общност, когато хората ще се обединяват в името на общата истина, за да дадат на висшите същества възможност да се въплъщават. От самите хора зависи колко ценна ще е Земята в бъдеще и колко резултатни ще могат да бъдат такива идеали за човечеството. Когато човечеството се стреми към мъдростта по този правилен начин, тогава висшите духове ще се обединят с хората.
към текста >>
Когато хората знаят какво ще означава за човечеството в бъдеще слизането на
Светия
дух
, тогава празникът Петдесятница отново ще оживее.
Човечеството трябва да даде възможност за въплъщаване на слизащата същност от висшите светове. Във Великденското събитие на човека му е дадена силата да възприеме такива мощни представи и да се стреми към еднният Дух. Петдесятница е плодът от разгръщането на тази сила. Чрез свързването на душите и стремежът им към общата мъдрост винаги трябва да се извършва това, което създава жива връзка със силите и съществата на висшите светове и с нещо, което сега има още толкова малко значение за човечеството като празника Петдесятница. Той отново ще стане важен за човека чрез науката за духа.
Когато хората знаят какво ще означава за човечеството в бъдеще слизането на Светия дух, тогава празникът Петдесятница отново ще оживее.
Тогава той няма да е само спомен за Събитието в Йерусалим, а за хората ще настъпи вечно траещият празник на душевния общ стремеж – Петдесятница. Той ще е символът за бъдещата голяма общност, когато хората ще се обединяват в името на общата истина, за да дадат на висшите същества възможност да се въплъщават. От самите хора зависи колко ценна ще е Земята в бъдеще и колко резултатни ще могат да бъдат такива идеали за човечеството. Когато човечеството се стреми към мъдростта по този правилен начин, тогава висшите духове ще се обединят с хората.
към текста >>
Когато човечеството се стреми към мъдростта по този правилен начин, тогава висшите
дух
ове ще се обединят с хората.
Той отново ще стане важен за човека чрез науката за духа. Когато хората знаят какво ще означава за човечеството в бъдеще слизането на Светия дух, тогава празникът Петдесятница отново ще оживее. Тогава той няма да е само спомен за Събитието в Йерусалим, а за хората ще настъпи вечно траещият празник на душевния общ стремеж – Петдесятница. Той ще е символът за бъдещата голяма общност, когато хората ще се обединяват в името на общата истина, за да дадат на висшите същества възможност да се въплъщават. От самите хора зависи колко ценна ще е Земята в бъдеще и колко резултатни ще могат да бъдат такива идеали за човечеството.
Когато човечеството се стреми към мъдростта по този правилен начин, тогава висшите духове ще се обединят с хората.
към текста >>
24.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Самите души били смесени с основната маса, с
дух
овния ред.
Ако си представите, че стоите пред огледало, от което ви гледа вашето собствено изображение, но което не е мъртво като обикновеното отражение, а започне да твори, то вие ще разберете, каква е творческата дейност на Сатурн, и по какъв начин хората са живели на Сатурн и са извършвали своята работа. Това ставало долу на повърхността на планетата. Душите горе притежавали това дълбоко трансово съзнание, за което говорих вчера. Те нищо не знаели за това отражение, те само го осъществявали. В това трансово съзнание се вместили в цялата мирова вселена, и от тяхното естество се отразявал, по този начин целия Космос.
Самите души били смесени с основната маса, с духовния ред.
Те не били самостоятелни, те били само членове на обкръжаващата Сатурн духовност. За това те не можели да възприемат духовно, но с тяхна помощ възприемали висшите духове. Те били органи на тези духове, които тогава осъществявали процеса на възприятие. Сатурн бил обкръжен от цяло множество висши духове. Всичко, което християнската езотерика нарекла вестители Божии, Ангели, Архангели, Начала, Откровения,всичко това се съдържало в атмосферата на Сатурн.
към текста >>
Те не били самостоятелни, те били само членове на обкръжаващата Сатурн
дух
овност.
Това ставало долу на повърхността на планетата. Душите горе притежавали това дълбоко трансово съзнание, за което говорих вчера. Те нищо не знаели за това отражение, те само го осъществявали. В това трансово съзнание се вместили в цялата мирова вселена, и от тяхното естество се отразявал, по този начин целия Космос. Самите души били смесени с основната маса, с духовния ред.
Те не били самостоятелни, те били само членове на обкръжаващата Сатурн духовност.
За това те не можели да възприемат духовно, но с тяхна помощ възприемали висшите духове. Те били органи на тези духове, които тогава осъществявали процеса на възприятие. Сатурн бил обкръжен от цяло множество висши духове. Всичко, което християнската езотерика нарекла вестители Божии, Ангели, Архангели, Начала, Откровения,всичко това се съдържало в атмосферата на Сатурн. Както ръката принадлежи на организма, така и човешките души принадлежали към тези същества, и както ръката не притежава самостоятелно съзнание, така и в тези души не е имало свое съзнание.
към текста >>
За това те не можели да възприемат
дух
овно, но с тяхна помощ възприемали висшите
дух
ове.
Душите горе притежавали това дълбоко трансово съзнание, за което говорих вчера. Те нищо не знаели за това отражение, те само го осъществявали. В това трансово съзнание се вместили в цялата мирова вселена, и от тяхното естество се отразявал, по този начин целия Космос. Самите души били смесени с основната маса, с духовния ред. Те не били самостоятелни, те били само членове на обкръжаващата Сатурн духовност.
За това те не можели да възприемат духовно, но с тяхна помощ възприемали висшите духове.
Те били органи на тези духове, които тогава осъществявали процеса на възприятие. Сатурн бил обкръжен от цяло множество висши духове. Всичко, което християнската езотерика нарекла вестители Божии, Ангели, Архангели, Начала, Откровения,всичко това се съдържало в атмосферата на Сатурн. Както ръката принадлежи на организма, така и човешките души принадлежали към тези същества, и както ръката не притежава самостоятелно съзнание, така и в тези души не е имало свое съзнание. Те работели съобразно съзнанието на висшите духове, висшето мирово съзнание, и формирали образите на своите органи на сетивата, станали творящи, а също формирали и сатурновата маса.
към текста >>
Те били органи на тези
дух
ове, които тогава осъществявали процеса на възприятие.
Те нищо не знаели за това отражение, те само го осъществявали. В това трансово съзнание се вместили в цялата мирова вселена, и от тяхното естество се отразявал, по този начин целия Космос. Самите души били смесени с основната маса, с духовния ред. Те не били самостоятелни, те били само членове на обкръжаващата Сатурн духовност. За това те не можели да възприемат духовно, но с тяхна помощ възприемали висшите духове.
Те били органи на тези духове, които тогава осъществявали процеса на възприятие.
Сатурн бил обкръжен от цяло множество висши духове. Всичко, което християнската езотерика нарекла вестители Божии, Ангели, Архангели, Начала, Откровения,всичко това се съдържало в атмосферата на Сатурн. Както ръката принадлежи на организма, така и човешките души принадлежали към тези същества, и както ръката не притежава самостоятелно съзнание, така и в тези души не е имало свое съзнание. Те работели съобразно съзнанието на висшите духове, висшето мирово съзнание, и формирали образите на своите органи на сетивата, станали творящи, а също формирали и сатурновата маса. Тази сатурнова маса вие не трябва да си представяте като нещо такова плътно, като днешната човешка плът.
към текста >>
Сатурн бил обкръжен от цяло множество висши
дух
ове.
В това трансово съзнание се вместили в цялата мирова вселена, и от тяхното естество се отразявал, по този начин целия Космос. Самите души били смесени с основната маса, с духовния ред. Те не били самостоятелни, те били само членове на обкръжаващата Сатурн духовност. За това те не можели да възприемат духовно, но с тяхна помощ възприемали висшите духове. Те били органи на тези духове, които тогава осъществявали процеса на възприятие.
Сатурн бил обкръжен от цяло множество висши духове.
Всичко, което християнската езотерика нарекла вестители Божии, Ангели, Архангели, Начала, Откровения,всичко това се съдържало в атмосферата на Сатурн. Както ръката принадлежи на организма, така и човешките души принадлежали към тези същества, и както ръката не притежава самостоятелно съзнание, така и в тези души не е имало свое съзнание. Те работели съобразно съзнанието на висшите духове, висшето мирово съзнание, и формирали образите на своите органи на сетивата, станали творящи, а също формирали и сатурновата маса. Тази сатурнова маса вие не трябва да си представяте като нещо такова плътно, като днешната човешка плът. Най-плътното състояние на Сатурн, каквото изобщо можело да се достигне, не притежавало даже плътността на сегашния въздух.
към текста >>
Те работели съобразно съзнанието на висшите
дух
ове, висшето мирово съзнание, и формирали образите на своите органи на сетивата, станали творящи, а също формирали и сатурновата маса.
За това те не можели да възприемат духовно, но с тяхна помощ възприемали висшите духове. Те били органи на тези духове, които тогава осъществявали процеса на възприятие. Сатурн бил обкръжен от цяло множество висши духове. Всичко, което християнската езотерика нарекла вестители Божии, Ангели, Архангели, Начала, Откровения,всичко това се съдържало в атмосферата на Сатурн. Както ръката принадлежи на организма, така и човешките души принадлежали към тези същества, и както ръката не притежава самостоятелно съзнание, така и в тези души не е имало свое съзнание.
Те работели съобразно съзнанието на висшите духове, висшето мирово съзнание, и формирали образите на своите органи на сетивата, станали творящи, а също формирали и сатурновата маса.
Тази сатурнова маса вие не трябва да си представяте като нещо такова плътно, като днешната човешка плът. Най-плътното състояние на Сатурн, каквото изобщо можело да се достигне, не притежавало даже плътността на сегашния въздух. Сатурн също станал физически, но достигнал само до тази степен на плътност, която се нарича плътност на огъня, на топлината. На тази същата топлина, в която съвременната физика дори не вижда материя. А топлината за окултиста се явява много по-фин материал, от газовете, тя притежава свойството постоянно да се разпространява.
към текста >>
Най-плътното състояние на Сатурн, каквото изобщо можело да се достигне, не притежавало даже плътността на сегашния въз
дух
.
Сатурн бил обкръжен от цяло множество висши духове. Всичко, което християнската езотерика нарекла вестители Божии, Ангели, Архангели, Начала, Откровения,всичко това се съдържало в атмосферата на Сатурн. Както ръката принадлежи на организма, така и човешките души принадлежали към тези същества, и както ръката не притежава самостоятелно съзнание, така и в тези души не е имало свое съзнание. Те работели съобразно съзнанието на висшите духове, висшето мирово съзнание, и формирали образите на своите органи на сетивата, станали творящи, а също формирали и сатурновата маса. Тази сатурнова маса вие не трябва да си представяте като нещо такова плътно, като днешната човешка плът.
Най-плътното състояние на Сатурн, каквото изобщо можело да се достигне, не притежавало даже плътността на сегашния въздух.
Сатурн също станал физически, но достигнал само до тази степен на плътност, която се нарича плътност на огъня, на топлината. На тази същата топлина, в която съвременната физика дори не вижда материя. А топлината за окултиста се явява много по-фин материал, от газовете, тя притежава свойството постоянно да се разпространява. Доколкото Сатурн се е състоял от този материал, той имал способност да се разширява отвътре и всичко да излъчва или отразява. Такова тяло излъчва от себе си всичко, то няма необходимост да съхранява в себе си каквото и да било.
към текста >>
Тя работела заедно с другите
дух
овни същества казано тривиално, под тяхно ръководство.
Все още не сте можели да виждате на Сатурн, защото всяко отражение отхвърляло идващата отвън светлина. Вътре в тази сатурнова субстанция всичко било тъмно. Само в края на своето развитие Сатурн започнал слабо да се осветява. В атмосферата, обкръжаващата сатурнова маса, се намирали множество същества. Не, вие сами сте подготвяли за себе си органите на сетивата, понеже душата на човека не била развита дотолкова, че да работи сама.
Тя работела заедно с другите духовни същества казано тривиално, под тяхно ръководство.
Така самостоятелно, както работи сегашния човек на Сатурн работили същества, намиращи се в това време на човешка степен на развитие. Те не можели да бъдат устроени като сегашния човек, тъй като единствената субстанция на Сатурн била тъмнината. Но по отношение на интелекта на осъзнаването на своя "Аз" те се намирали на тази степен, на която е днешния човек,макар че не са могли да образуват за себе си нито физическо тяло, нито мозък. Да ги разгледаме малко по отблизо. Сегашният човек се състои от четворката: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и "Аз", а в "Аза" са преобразувани Духът-Себе, Духът-Живот И Човекът-Дух Манас, Буди, Атма.
към текста >>
Сегашният човек се състои от четворката: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и "Аз", а в "Аза" са преобразувани
Дух
ът-Себе,
Дух
ът-Живот И Човекът-
Дух
Манас, Буди, Атма.
Тя работела заедно с другите духовни същества казано тривиално, под тяхно ръководство. Така самостоятелно, както работи сегашния човек на Сатурн работили същества, намиращи се в това време на човешка степен на развитие. Те не можели да бъдат устроени като сегашния човек, тъй като единствената субстанция на Сатурн била тъмнината. Но по отношение на интелекта на осъзнаването на своя "Аз" те се намирали на тази степен, на която е днешния човек,макар че не са могли да образуват за себе си нито физическо тяло, нито мозък. Да ги разгледаме малко по отблизо.
Сегашният човек се състои от четворката: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и "Аз", а в "Аза" са преобразувани Духът-Себе, Духът-Живот И Човекът-Дух Манас, Буди, Атма.
Нисш, макар и най-съвършен принцип на планетата Земя се явява физическото тяло, след него следва етерното тяло, после астралното след това "Аза". Но има и такива същества, нисш принцип на които се явява етерното тяло, и те нямат физическо тяло. За да действат в нашия сетивен свят, те нямат необходимост от това тяло, затова те притежават принцип много по-висок отколкото нашия седми. При другите същества нисш принцип се явява астралното тяло, и при това те притежават девети принцип. Накрая, има и такива, при които висш принцип е техния "Аз", а след това има още и десети принцип.
към текста >>
Дух
-Себе
За да действат в нашия сетивен свят, те нямат необходимост от това тяло, затова те притежават принцип много по-висок отколкото нашия седми. При другите същества нисш принцип се явява астралното тяло, и при това те притежават девети принцип. Накрая, има и такива, при които висш принцип е техния "Аз", а след това има още и десети принцип. Ако ние разгледаме съществата, при които "Азът" се явява като нисш член, то сме длъжни да кажем, че те се състоят от: "Аз"
Дух-Себе
Дух-Живот Човек-Дух а след това от осми, девети и десети принципи. Тези последните принципи всъщност са това, което християнската езотерика нарича Божествена
към текста >>
Дух
-Живот
При другите същества нисш принцип се явява астралното тяло, и при това те притежават девети принцип. Накрая, има и такива, при които висш принцип е техния "Аз", а след това има още и десети принцип. Ако ние разгледаме съществата, при които "Азът" се явява като нисш член, то сме длъжни да кажем, че те се състоят от: "Аз" Дух-Себе
Дух-Живот
Човек-Дух а след това от осми, девети и десети принципи. Тези последните принципи всъщност са това, което християнската езотерика нарича Божествена Троица
към текста >>
Човек-
Дух
Накрая, има и такива, при които висш принцип е техния "Аз", а след това има още и десети принцип. Ако ние разгледаме съществата, при които "Азът" се явява като нисш член, то сме длъжни да кажем, че те се състоят от: "Аз" Дух-Себе Дух-Живот
Човек-Дух
а след това от осми, девети и десети принципи. Тези последните принципи всъщност са това, което християнската езотерика нарича Божествена Троица Свети Дух
към текста >>
Свети
Дух
Човек-Дух а след това от осми, девети и десети принципи. Тези последните принципи всъщност са това, което християнската езотерика нарича Божествена Троица
Свети Дух
Син /или Слово/ и Отец В теософската литература те обикновено се именуват трите Логоса. Съществата, чиито нисш принцип е "Аза" при разглеждането на сатурновия стадий представляват за нас най-голям интерес. Те били тогава на тази степен, на която сега се намират хората.
към текста >>
Тези същества, притежаващи "Аз" на Сатурн, се наричат още
дух
ове на Егоизма.
Това са били предците на нашето сегашно човечество хората на Сатурн. Те озарявали повърхността на планетата с лъчите на своя "Аз" във физическата телесност, която се образувала на повърхността на Сатурн. Така те се погрижили физическото тяло да се подготви да стане в последствие носител на "Аза". само такова физическо тяло, каквото ние имаме днес с крака, ръце и глава и с внедрени в него орган на сетивата, можело да стане носител на "Аз" на четвъртата степен, на Земята. Зародишът на това трябвало да се заложи в него на Сатурн.
Тези същества, притежаващи "Аз" на Сатурн, се наричат още духове на Егоизма.
Егоизмът има две страни положителна и отрицателна. Ако на Сатурн и на последвалите го планетарни състояния не се насаждала отново и отново природата на егоизма, то човекът никога не би станал самостоятелно същество, способно да каже на себе си "Аз". Във вашето тяло още на Сатурн е заложена съвкупност от сили, която ви прави самостоятелни същества, отделяйки ви от всички други същества. За това трябвало да се потрудят духовете на Егоизма азурите. Тези духове са два вида /ако оставим настрана незначителните варианти/.
към текста >>
За това трябвало да се потрудят
дух
овете на Егоизма азурите.
Зародишът на това трябвало да се заложи в него на Сатурн. Тези същества, притежаващи "Аз" на Сатурн, се наричат още духове на Егоизма. Егоизмът има две страни положителна и отрицателна. Ако на Сатурн и на последвалите го планетарни състояния не се насаждала отново и отново природата на егоизма, то човекът никога не би станал самостоятелно същество, способно да каже на себе си "Аз". Във вашето тяло още на Сатурн е заложена съвкупност от сили, която ви прави самостоятелни същества, отделяйки ви от всички други същества.
За това трябвало да се потрудят духовете на Егоизма азурите.
Тези духове са два вида /ако оставим настрана незначителните варианти/. Егоизмът на едните е възникнал по благороден, самостоятелен път: те се издигали все по-нагоре в процеса на формиране на духа на свободата тази прекрасна самостоятелност на егоизма. Тези духове водели човечеството през всички следващи планети. Те станали възпитатели на самостоятелността на хората. Но на всяка планета има и такива духове, които изоставали в развитието.
към текста >>
Тези
дух
ове са два вида /ако оставим настрана незначителните варианти/.
Тези същества, притежаващи "Аз" на Сатурн, се наричат още духове на Егоизма. Егоизмът има две страни положителна и отрицателна. Ако на Сатурн и на последвалите го планетарни състояния не се насаждала отново и отново природата на егоизма, то човекът никога не би станал самостоятелно същество, способно да каже на себе си "Аз". Във вашето тяло още на Сатурн е заложена съвкупност от сили, която ви прави самостоятелни същества, отделяйки ви от всички други същества. За това трябвало да се потрудят духовете на Егоизма азурите.
Тези духове са два вида /ако оставим настрана незначителните варианти/.
Егоизмът на едните е възникнал по благороден, самостоятелен път: те се издигали все по-нагоре в процеса на формиране на духа на свободата тази прекрасна самостоятелност на егоизма. Тези духове водели човечеството през всички следващи планети. Те станали възпитатели на самостоятелността на хората. Но на всяка планета има и такива духове, които изоставали в развитието. Те застинали и не желаели да се придвижват по-нататък.
към текста >>
Егоизмът на едните е възникнал по благороден, самостоятелен път: те се издигали все по-нагоре в процеса на формиране на
дух
а на свободата тази прекрасна самостоятелност на егоизма.
Егоизмът има две страни положителна и отрицателна. Ако на Сатурн и на последвалите го планетарни състояния не се насаждала отново и отново природата на егоизма, то човекът никога не би станал самостоятелно същество, способно да каже на себе си "Аз". Във вашето тяло още на Сатурн е заложена съвкупност от сили, която ви прави самостоятелни същества, отделяйки ви от всички други същества. За това трябвало да се потрудят духовете на Егоизма азурите. Тези духове са два вида /ако оставим настрана незначителните варианти/.
Егоизмът на едните е възникнал по благороден, самостоятелен път: те се издигали все по-нагоре в процеса на формиране на духа на свободата тази прекрасна самостоятелност на егоизма.
Тези духове водели човечеството през всички следващи планети. Те станали възпитатели на самостоятелността на хората. Но на всяка планета има и такива духове, които изоставали в развитието. Те застинали и не желаели да се придвижват по-нататък. от тук изхожда закона: ако най-доброто падне, ако то извърши "великия грях" да не върви заедно с развитието, то ще стане най-лошото.
към текста >>
Тези
дух
ове водели човечеството през всички следващи планети.
Ако на Сатурн и на последвалите го планетарни състояния не се насаждала отново и отново природата на егоизма, то човекът никога не би станал самостоятелно същество, способно да каже на себе си "Аз". Във вашето тяло още на Сатурн е заложена съвкупност от сили, която ви прави самостоятелни същества, отделяйки ви от всички други същества. За това трябвало да се потрудят духовете на Егоизма азурите. Тези духове са два вида /ако оставим настрана незначителните варианти/. Егоизмът на едните е възникнал по благороден, самостоятелен път: те се издигали все по-нагоре в процеса на формиране на духа на свободата тази прекрасна самостоятелност на егоизма.
Тези духове водели човечеството през всички следващи планети.
Те станали възпитатели на самостоятелността на хората. Но на всяка планета има и такива духове, които изоставали в развитието. Те застинали и не желаели да се придвижват по-нататък. от тук изхожда закона: ако най-доброто падне, ако то извърши "великия грях" да не върви заедно с развитието, то ще стане най-лошото. Благородното свободолюбие се превръща изопачавайки се в своя антитеза.
към текста >>
Но на всяка планета има и такива
дух
ове, които изоставали в развитието.
За това трябвало да се потрудят духовете на Егоизма азурите. Тези духове са два вида /ако оставим настрана незначителните варианти/. Егоизмът на едните е възникнал по благороден, самостоятелен път: те се издигали все по-нагоре в процеса на формиране на духа на свободата тази прекрасна самостоятелност на егоизма. Тези духове водели човечеството през всички следващи планети. Те станали възпитатели на самостоятелността на хората.
Но на всяка планета има и такива духове, които изоставали в развитието.
Те застинали и не желаели да се придвижват по-нататък. от тук изхожда закона: ако най-доброто падне, ако то извърши "великия грях" да не върви заедно с развитието, то ще стане най-лошото. Благородното свободолюбие се превръща изопачавайки се в своя антитеза. Това са духовете на съблазните, с които е трудно да се справиш; те водят до отрицателен егоизъм. И сега все още те са около нас, тези лоши сатурнови духове.
към текста >>
Това са
дух
овете на съблазните, с които е трудно да се справиш; те водят до отрицателен егоизъм.
Те станали възпитатели на самостоятелността на хората. Но на всяка планета има и такива духове, които изоставали в развитието. Те застинали и не желаели да се придвижват по-нататък. от тук изхожда закона: ако най-доброто падне, ако то извърши "великия грях" да не върви заедно с развитието, то ще стане най-лошото. Благородното свободолюбие се превръща изопачавайки се в своя антитеза.
Това са духовете на съблазните, с които е трудно да се справиш; те водят до отрицателен егоизъм.
И сега все още те са около нас, тези лоши сатурнови духове. Всичко лошо има своята сила от тези духове. Всяка планета, завършвайки своето развитие, отново става духовна. Тя, така да се каже, повече не съществува и преминава в състояние на сън, от който след това излиза. Така и Сатурн.
към текста >>
И сега все още те са около нас, тези лоши сатурнови
дух
ове.
Но на всяка планета има и такива духове, които изоставали в развитието. Те застинали и не желаели да се придвижват по-нататък. от тук изхожда закона: ако най-доброто падне, ако то извърши "великия грях" да не върви заедно с развитието, то ще стане най-лошото. Благородното свободолюбие се превръща изопачавайки се в своя антитеза. Това са духовете на съблазните, с които е трудно да се справиш; те водят до отрицателен егоизъм.
И сега все още те са около нас, тези лоши сатурнови духове.
Всичко лошо има своята сила от тези духове. Всяка планета, завършвайки своето развитие, отново става духовна. Тя, така да се каже, повече не съществува и преминава в състояние на сън, от който след това излиза. Така и Сатурн. Неговото следващо въплъщение е Слънце, това Слънце, което вие бихте получили, ако бихте смесили, като в котле, това, което има на Слънцето, на Луната и на Земята, всички земни и духовни същества.
към текста >>
Всичко лошо има своята сила от тези
дух
ове.
Те застинали и не желаели да се придвижват по-нататък. от тук изхожда закона: ако най-доброто падне, ако то извърши "великия грях" да не върви заедно с развитието, то ще стане най-лошото. Благородното свободолюбие се превръща изопачавайки се в своя антитеза. Това са духовете на съблазните, с които е трудно да се справиш; те водят до отрицателен егоизъм. И сега все още те са около нас, тези лоши сатурнови духове.
Всичко лошо има своята сила от тези духове.
Всяка планета, завършвайки своето развитие, отново става духовна. Тя, така да се каже, повече не съществува и преминава в състояние на сън, от който след това излиза. Така и Сатурн. Неговото следващо въплъщение е Слънце, това Слънце, което вие бихте получили, ако бихте смесили, като в котле, това, което има на Слънцето, на Луната и на Земята, всички земни и духовни същества. Слънчевото развитие се характеризира с това, че етерното тяло навлиза в подготвените долу физически човешки тела.
към текста >>
Всяка планета, завършвайки своето развитие, отново става
дух
овна.
от тук изхожда закона: ако най-доброто падне, ако то извърши "великия грях" да не върви заедно с развитието, то ще стане най-лошото. Благородното свободолюбие се превръща изопачавайки се в своя антитеза. Това са духовете на съблазните, с които е трудно да се справиш; те водят до отрицателен егоизъм. И сега все още те са около нас, тези лоши сатурнови духове. Всичко лошо има своята сила от тези духове.
Всяка планета, завършвайки своето развитие, отново става духовна.
Тя, така да се каже, повече не съществува и преминава в състояние на сън, от който след това излиза. Така и Сатурн. Неговото следващо въплъщение е Слънце, това Слънце, което вие бихте получили, ако бихте смесили, като в котле, това, което има на Слънцето, на Луната и на Земята, всички земни и духовни същества. Слънчевото развитие се характеризира с това, че етерното тяло навлиза в подготвените долу физически човешки тела. На Слънцето телесността вече е по-плътна отколкото на Сатурн, тя може да бъде сравнена с гъстотата на нашия въздух.
към текста >>
Неговото следващо въплъщение е Слънце, това Слънце, което вие бихте получили, ако бихте смесили, като в котле, това, което има на Слънцето, на Луната и на Земята, всички земни и
дух
овни същества.
И сега все още те са около нас, тези лоши сатурнови духове. Всичко лошо има своята сила от тези духове. Всяка планета, завършвайки своето развитие, отново става духовна. Тя, така да се каже, повече не съществува и преминава в състояние на сън, от който след това излиза. Така и Сатурн.
Неговото следващо въплъщение е Слънце, това Слънце, което вие бихте получили, ако бихте смесили, като в котле, това, което има на Слънцето, на Луната и на Земята, всички земни и духовни същества.
Слънчевото развитие се характеризира с това, че етерното тяло навлиза в подготвените долу физически човешки тела. На Слънцето телесността вече е по-плътна отколкото на Сатурн, тя може да бъде сравнена с гъстотата на нашия въздух. Човешката физическа телесност, вашето собствено тяло, което вие сте сформирали за себе си и което е видимо на Слънцето, е проникнато от етерно тяло. вие там самите сте принадлежали към въздушното тяло, както на Сатурн към топлинното тяло. Вашето етерно тяло е било още долу, но астралното ви тяло и "Аза" са били включени в слънчевата атмосфера във всеобщото астрално тяло на Слънцето, и там вие сте въздействали на намиращите се долу физическо и етерно тяло, точно както сега по време на сън, когато вашето астрално тяло се намира отвън и от там въздейства върху физическото и етерно тяло.
към текста >>
На Слънцето телесността вече е по-плътна отколкото на Сатурн, тя може да бъде сравнена с гъстотата на нашия въз
дух
.
Всяка планета, завършвайки своето развитие, отново става духовна. Тя, така да се каже, повече не съществува и преминава в състояние на сън, от който след това излиза. Така и Сатурн. Неговото следващо въплъщение е Слънце, това Слънце, което вие бихте получили, ако бихте смесили, като в котле, това, което има на Слънцето, на Луната и на Земята, всички земни и духовни същества. Слънчевото развитие се характеризира с това, че етерното тяло навлиза в подготвените долу физически човешки тела.
На Слънцето телесността вече е по-плътна отколкото на Сатурн, тя може да бъде сравнена с гъстотата на нашия въздух.
Човешката физическа телесност, вашето собствено тяло, което вие сте сформирали за себе си и което е видимо на Слънцето, е проникнато от етерно тяло. вие там самите сте принадлежали към въздушното тяло, както на Сатурн към топлинното тяло. Вашето етерно тяло е било още долу, но астралното ви тяло и "Аза" са били включени в слънчевата атмосфера във всеобщото астрално тяло на Слънцето, и там вие сте въздействали на намиращите се долу физическо и етерно тяло, точно както сега по време на сън, когато вашето астрално тяло се намира отвън и от там въздейства върху физическото и етерно тяло. Вие сте изработвали в тази двойка първия зародиш на това, което днес се явява органи на растежа, храносмилане, продължаване на рода. Тези същества преобразували зародишите на органите на сетивата, заложени в човека още на Сатурн; някои запазили своя първоначален характер, а някои станали жлези или органи на растежа.
към текста >>
На Сатурн имаме
дух
ове на Егоизма, които се намират на тази степен, и внушавали на хората
дух
а на свободата и на самостоятелността.
От него излизали прекрасни звуци, от него се разнасяли чудесни аромати. Старото Слънце е било в това пространство удивително същество. Хората на Слънцето работили тогава над своите тела, като някои същества, например коралите, работят отвън над своите постройки. Това ставало под ръководството на висши същества, понеже в атмосферата на Слънцето имало такива висши същества. Трябва специално да се спрем на тези същества, които през това време са били на степен на развитие на днешните хора.
На Сатурн имаме духове на Егоизма, които се намират на тази степен, и внушавали на хората духа на свободата и на самостоятелността.
На Слънцето са се намирали и други същества, чиито нисш принцип бил не "Аза", а астралното тяло. Те се състояли от астралното тяло, "Аз", Дух-Себе, Дух-Живот, Човек-Дух, осми принцип, който се нарича в християнската езотерика Свети-Дух, и накрая, девети принцип Син, или "Словото" в смисъла на Евангелието на Йоан. Все още в тях не се е съдържал десети принцип, затова най-долу при тях било астралното тяло. Такива били духовете, които работили на Слънцето те водиха цялата астрална работа. Те се различавали от днешния човек с това, че човекът диша въздух, доколкото Земята е обкръжена от въздух, а те дишали топлина, или огън.
към текста >>
Те се състояли от астралното тяло, "Аз",
Дух
-Себе,
Дух
-Живот, Човек-
Дух
, осми принцип, който се нарича в християнската езотерика Свети-
Дух
, и накрая, девети принцип Син, или "Словото" в смисъла на Евангелието на Йоан.
Хората на Слънцето работили тогава над своите тела, като някои същества, например коралите, работят отвън над своите постройки. Това ставало под ръководството на висши същества, понеже в атмосферата на Слънцето имало такива висши същества. Трябва специално да се спрем на тези същества, които през това време са били на степен на развитие на днешните хора. На Сатурн имаме духове на Егоизма, които се намират на тази степен, и внушавали на хората духа на свободата и на самостоятелността. На Слънцето са се намирали и други същества, чиито нисш принцип бил не "Аза", а астралното тяло.
Те се състояли от астралното тяло, "Аз", Дух-Себе, Дух-Живот, Човек-Дух, осми принцип, който се нарича в християнската езотерика Свети-Дух, и накрая, девети принцип Син, или "Словото" в смисъла на Евангелието на Йоан.
Все още в тях не се е съдържал десети принцип, затова най-долу при тях било астралното тяло. Такива били духовете, които работили на Слънцето те водиха цялата астрална работа. Те се различавали от днешния човек с това, че човекът диша въздух, доколкото Земята е обкръжена от въздух, а те дишали топлина, или огън. Самото Слънце било един вид въздушна маса. Това, което го обкръжавало, било материалът, от който по-рано бил образуван самия Сатурн,това било топлина, огън.
към текста >>
Такива били
дух
овете, които работили на Слънцето те водиха цялата астрална работа.
Трябва специално да се спрем на тези същества, които през това време са били на степен на развитие на днешните хора. На Сатурн имаме духове на Егоизма, които се намират на тази степен, и внушавали на хората духа на свободата и на самостоятелността. На Слънцето са се намирали и други същества, чиито нисш принцип бил не "Аза", а астралното тяло. Те се състояли от астралното тяло, "Аз", Дух-Себе, Дух-Живот, Човек-Дух, осми принцип, който се нарича в християнската езотерика Свети-Дух, и накрая, девети принцип Син, или "Словото" в смисъла на Евангелието на Йоан. Все още в тях не се е съдържал десети принцип, затова най-долу при тях било астралното тяло.
Такива били духовете, които работили на Слънцето те водиха цялата астрална работа.
Те се различавали от днешния човек с това, че човекът диша въздух, доколкото Земята е обкръжена от въздух, а те дишали топлина, или огън. Самото Слънце било един вид въздушна маса. Това, което го обкръжавало, било материалът, от който по-рано бил образуван самия Сатурн,това било топлина, огън. Уплътнилата се част образувала газообразното Слънце, а това, което не могло да се сгъсти, останало огнено море. Тези същества, по този начин, можели да живеят на Слънцето вдишвайки и издишвайки топлина и огън.
към текста >>
Те се различавали от днешния човек с това, че човекът диша въз
дух
, доколкото Земята е обкръжена от въз
дух
, а те дишали топлина, или огън.
На Сатурн имаме духове на Егоизма, които се намират на тази степен, и внушавали на хората духа на свободата и на самостоятелността. На Слънцето са се намирали и други същества, чиито нисш принцип бил не "Аза", а астралното тяло. Те се състояли от астралното тяло, "Аз", Дух-Себе, Дух-Живот, Човек-Дух, осми принцип, който се нарича в християнската езотерика Свети-Дух, и накрая, девети принцип Син, или "Словото" в смисъла на Евангелието на Йоан. Все още в тях не се е съдържал десети принцип, затова най-долу при тях било астралното тяло. Такива били духовете, които работили на Слънцето те водиха цялата астрална работа.
Те се различавали от днешния човек с това, че човекът диша въздух, доколкото Земята е обкръжена от въздух, а те дишали топлина, или огън.
Самото Слънце било един вид въздушна маса. Това, което го обкръжавало, било материалът, от който по-рано бил образуван самия Сатурн,това било топлина, огън. Уплътнилата се част образувала газообразното Слънце, а това, което не могло да се сгъсти, останало огнено море. Тези същества, по този начин, можели да живеят на Слънцето вдишвайки и издишвайки топлина и огън. За това, тези двете, се наричат духове на Огъня.
към текста >>
За това, тези двете, се наричат
дух
ове на Огъня.
Те се различавали от днешния човек с това, че човекът диша въздух, доколкото Земята е обкръжена от въздух, а те дишали топлина, или огън. Самото Слънце било един вид въздушна маса. Това, което го обкръжавало, било материалът, от който по-рано бил образуван самия Сатурн,това било топлина, огън. Уплътнилата се част образувала газообразното Слънце, а това, което не могло да се сгъсти, останало огнено море. Тези същества, по този начин, можели да живеят на Слънцето вдишвайки и издишвайки топлина и огън.
За това, тези двете, се наричат духове на Огъня.
На Слънцето те били на стадий на развитие на човечеството и служили на човечеството. Тези същества се наричат слънчеви или огнени духове. Човекът тогава имал дълбоко сънно съзнание. Тези слънчеви огнени духове вече притежавали съзнанието на "Аза". От тогава те също продължили да се развиват и достигнали висша степен на съзнание.
към текста >>
Тези същества се наричат слънчеви или огнени
дух
ове.
Това, което го обкръжавало, било материалът, от който по-рано бил образуван самия Сатурн,това било топлина, огън. Уплътнилата се част образувала газообразното Слънце, а това, което не могло да се сгъсти, останало огнено море. Тези същества, по този начин, можели да живеят на Слънцето вдишвайки и издишвайки топлина и огън. За това, тези двете, се наричат духове на Огъня. На Слънцето те били на стадий на развитие на човечеството и служили на човечеството.
Тези същества се наричат слънчеви или огнени духове.
Човекът тогава имал дълбоко сънно съзнание. Тези слънчеви огнени духове вече притежавали съзнанието на "Аза". От тогава те също продължили да се развиват и достигнали висша степен на съзнание. В християнската езотерика те са наричани Архангели. А най-високо развитият дух, който бил под формата на дух на Огъня на Слънцето /Той и сега още действа на Земята/, притежаващ най-високо развито съзнание,този слънчево-огнен дух е Христос, тъй както най-високо развития дух на Сатурн е Бог-Отец.
към текста >>
Тези слънчеви огнени
дух
ове вече притежавали съзнанието на "Аза".
Тези същества, по този начин, можели да живеят на Слънцето вдишвайки и издишвайки топлина и огън. За това, тези двете, се наричат духове на Огъня. На Слънцето те били на стадий на развитие на човечеството и служили на човечеството. Тези същества се наричат слънчеви или огнени духове. Човекът тогава имал дълбоко сънно съзнание.
Тези слънчеви огнени духове вече притежавали съзнанието на "Аза".
От тогава те също продължили да се развиват и достигнали висша степен на съзнание. В християнската езотерика те са наричани Архангели. А най-високо развитият дух, който бил под формата на дух на Огъня на Слънцето /Той и сега още действа на Земята/, притежаващ най-високо развито съзнание,този слънчево-огнен дух е Христос, тъй както най-високо развития дух на Сатурн е Бог-Отец. За християнската езотерика в плътното тяло на Христос Исус се въплътил такъв слънчево-огнен дух, при което най-висшия дух управника на слънчевите духове. За да слезе на Земята, Той трябвало да използва физическо тяло.
към текста >>
А най-високо развитият
дух
, който бил под формата на
дух
на Огъня на Слънцето /Той и сега още действа на Земята/, притежаващ най-високо развито съзнание,този слънчево-огнен
дух
е Христос, тъй както най-високо развития
дух
на Сатурн е Бог-Отец.
Тези същества се наричат слънчеви или огнени духове. Човекът тогава имал дълбоко сънно съзнание. Тези слънчеви огнени духове вече притежавали съзнанието на "Аза". От тогава те също продължили да се развиват и достигнали висша степен на съзнание. В християнската езотерика те са наричани Архангели.
А най-високо развитият дух, който бил под формата на дух на Огъня на Слънцето /Той и сега още действа на Земята/, притежаващ най-високо развито съзнание,този слънчево-огнен дух е Христос, тъй както най-високо развития дух на Сатурн е Бог-Отец.
За християнската езотерика в плътното тяло на Христос Исус се въплътил такъв слънчево-огнен дух, при което най-висшия дух управника на слънчевите духове. За да слезе на Земята, Той трябвало да използва физическо тяло. Той трябвало да се окаже в същите земни условия, както и човека, за да успее да действа тук. Така, ние имаме работа на Слънцето със слънчевото тяло,като тяло на слънчевата планета,с духове на степен "Аз", които са огнени духове, и с управителя на това Слънце, най-високо развития слънчев дух, Христос. Когато Земята станала Луна, той се развил още по-нагоре, но пребивавал на Луната.
към текста >>
За християнската езотерика в плътното тяло на Христос Исус се въплътил такъв слънчево-огнен
дух
, при което най-висшия
дух
управника на слънчевите
дух
ове.
Човекът тогава имал дълбоко сънно съзнание. Тези слънчеви огнени духове вече притежавали съзнанието на "Аза". От тогава те също продължили да се развиват и достигнали висша степен на съзнание. В християнската езотерика те са наричани Архангели. А най-високо развитият дух, който бил под формата на дух на Огъня на Слънцето /Той и сега още действа на Земята/, притежаващ най-високо развито съзнание,този слънчево-огнен дух е Христос, тъй както най-високо развития дух на Сатурн е Бог-Отец.
За християнската езотерика в плътното тяло на Христос Исус се въплътил такъв слънчево-огнен дух, при което най-висшия дух управника на слънчевите духове.
За да слезе на Земята, Той трябвало да използва физическо тяло. Той трябвало да се окаже в същите земни условия, както и човека, за да успее да действа тук. Така, ние имаме работа на Слънцето със слънчевото тяло,като тяло на слънчевата планета,с духове на степен "Аз", които са огнени духове, и с управителя на това Слънце, най-високо развития слънчев дух, Христос. Когато Земята станала Луна, той се развил още по-нагоре, но пребивавал на Луната. Когато Земята станала Земя, Той придобил висша степен на развитие и пребивавал заедно със Земята, съединявайки се с нея след Мистерията на Голгота.
към текста >>
Така, ние имаме работа на Слънцето със слънчевото тяло,като тяло на слънчевата планета,с
дух
ове на степен "Аз", които са огнени
дух
ове, и с управителя на това Слънце, най-високо развития слънчев
дух
, Христос.
В християнската езотерика те са наричани Архангели. А най-високо развитият дух, който бил под формата на дух на Огъня на Слънцето /Той и сега още действа на Земята/, притежаващ най-високо развито съзнание,този слънчево-огнен дух е Христос, тъй както най-високо развития дух на Сатурн е Бог-Отец. За християнската езотерика в плътното тяло на Христос Исус се въплътил такъв слънчево-огнен дух, при което най-висшия дух управника на слънчевите духове. За да слезе на Земята, Той трябвало да използва физическо тяло. Той трябвало да се окаже в същите земни условия, както и човека, за да успее да действа тук.
Така, ние имаме работа на Слънцето със слънчевото тяло,като тяло на слънчевата планета,с духове на степен "Аз", които са огнени духове, и с управителя на това Слънце, най-високо развития слънчев дух, Христос.
Когато Земята станала Луна, той се развил още по-нагоре, но пребивавал на Луната. Когато Земята станала Земя, Той придобил висша степен на развитие и пребивавал заедно със Земята, съединявайки се с нея след Мистерията на Голгота. Този дух представлява висшия планетарен дух на Земята. Земята днес е Неговото тяло, както преди негово тяло било Слънцето. За това трябва буквално да се разберат думите на Йоан: "който яде Моя хляб Ме тъпче с краката си".
към текста >>
Този
дух
представлява висшия планетарен
дух
на Земята.
За да слезе на Земята, Той трябвало да използва физическо тяло. Той трябвало да се окаже в същите земни условия, както и човека, за да успее да действа тук. Така, ние имаме работа на Слънцето със слънчевото тяло,като тяло на слънчевата планета,с духове на степен "Аз", които са огнени духове, и с управителя на това Слънце, най-високо развития слънчев дух, Христос. Когато Земята станала Луна, той се развил още по-нагоре, но пребивавал на Луната. Когато Земята станала Земя, Той придобил висша степен на развитие и пребивавал заедно със Земята, съединявайки се с нея след Мистерията на Голгота.
Този дух представлява висшия планетарен дух на Земята.
Земята днес е Неговото тяло, както преди негово тяло било Слънцето. За това трябва буквално да се разберат думите на Йоан: "който яде Моя хляб Ме тъпче с краката си". Понеже Земята това е тялото на Христово, и когато хората, които ядат хляб, взет от тялото на Земята, ходят по Земята, те тъпчат с крака тялото Христово. Разбирайте тези думи напълно буквално, както и въобще следва да се възприемат буквално всички религиозни свидетелства. Само отначало трябва да се знае, какво е истинското значение на тази буква, а след това вече да се търси духа.
към текста >>
Само отначало трябва да се знае, какво е истинското значение на тази буква, а след това вече да се търси
дух
а.
Този дух представлява висшия планетарен дух на Земята. Земята днес е Неговото тяло, както преди негово тяло било Слънцето. За това трябва буквално да се разберат думите на Йоан: "който яде Моя хляб Ме тъпче с краката си". Понеже Земята това е тялото на Христово, и когато хората, които ядат хляб, взет от тялото на Земята, ходят по Земята, те тъпчат с крака тялото Христово. Разбирайте тези думи напълно буквално, както и въобще следва да се възприемат буквално всички религиозни свидетелства.
Само отначало трябва да се знае, какво е истинското значение на тази буква, а след това вече да се търси духа.
Сега има още едно. Вътре в тази слънчева маса не всички същества са достигнали до този стадий на развитие, за който аз говорих. Някои останали на степен фаза на Сатурн. Те не могли да приемат в себе си, това, което се излъчвало в космическото пространство, а след това да го изпрати обратно. Те били принудени да изпращат всичко това обратно веднага, без да се проникнат с него.
към текста >>
Нашата окултна мъдрост разкрива скритите
дух
овни източници на физически явления.
Както в човешкото тяло не навсякъде има жлези и органи на растеж, а е пронизано от мъртви включвания, точно така и Слънцето било пронизано от такива тъмни включвания. Нашето сегашно Слънце е потомък на старата слънчева маса на Земята. То изтръгнало от себе си Луната и Земята, запазвайки най-доброто. Остатъците от Сатурн, които останали в тогавашната слънчева маса, се запазили на днешното Слънце под формата на така наречените слънчеви петна. Това са последните рудименти на Сатурн, останали в светещата слънчева маса под формата на тъмни включвания.
Нашата окултна мъдрост разкрива скритите духовни източници на физически явления.
Физическата наука констатира в своите дисциплини астрономия и физика наличието на петна на Слънцето, на духовните причини за това явление са в рудиментите на Сатурн. Да се запитаме сега: какви царства, какви светове имало на Сатурн? Само едно царство, последните рудименти на което се съхранили в днешния минерал. Ако ние говорим за "преминаване" на човека през минералното царство, то не трябва да мислим за днешните минерали. Следва последните остатъци на сатурновия минерал да се вижда в нашите очи, уши и другите сетивни органи.
към текста >>
Физическата наука констатира в своите дисциплини астрономия и физика наличието на петна на Слънцето, на
дух
овните причини за това явление са в рудиментите на Сатурн.
Нашето сегашно Слънце е потомък на старата слънчева маса на Земята. То изтръгнало от себе си Луната и Земята, запазвайки най-доброто. Остатъците от Сатурн, които останали в тогавашната слънчева маса, се запазили на днешното Слънце под формата на така наречените слънчеви петна. Това са последните рудименти на Сатурн, останали в светещата слънчева маса под формата на тъмни включвания. Нашата окултна мъдрост разкрива скритите духовни източници на физически явления.
Физическата наука констатира в своите дисциплини астрономия и физика наличието на петна на Слънцето, на духовните причини за това явление са в рудиментите на Сатурн.
Да се запитаме сега: какви царства, какви светове имало на Сатурн? Само едно царство, последните рудименти на което се съхранили в днешния минерал. Ако ние говорим за "преминаване" на човека през минералното царство, то не трябва да мислим за днешните минерали. Следва последните остатъци на сатурновия минерал да се вижда в нашите очи, уши и другите сетивни органи. Това е най-физическото, найминералното в нас.
към текста >>
Но астралните тела особено тези, които произхождали от
дух
овете на Огъня,изпращали някакъв поток в това, което се състояло долу от физическото и етерното тяло.
То има вид на залинели органи на царствата, които не успели да достигнат своята цел. Но всички тези същества на Слънцето, каквито били човешките тела в процеса на създаване, още не притежавали нервна система. Едва на Луната астралното тяло трябвало да я даде на човека. Растенията също не притежават нервна система и за това не могат да усещат. Когато им приписват способността да усещат, това не е вярно.
Но астралните тела особено тези, които произхождали от духовете на Огъня,изпращали някакъв поток в това, което се състояло долу от физическото и етерното тяло.
Тези потоци светлина се разпределили дървовидно. Последните рудименти на тези вливания, имащи място на Слънцето, а по-късно се сгъстили и придобили външна форма, се явяват органа, който се нарича слънчев сплит. Това е последния уплътнен отглас на предишните лъчения, които били на Слънцето и след това станали плътна субстанция. От тук и името слънчев сплит /plexus solaris/. Вие трябва да си представите вашите тела на Слънцето така, като че ли в тях отгоре прониквали лъчи от светлина, сплитайки се дървовидно.
към текста >>
Тук имаме работа с третото въплъщение на Земята, в което отново ще открием централен
дух
-управител.
От тук и името слънчев сплит /plexus solaris/. Вие трябва да си представите вашите тела на Слънцето така, като че ли в тях отгоре прониквали лъчи от светлина, сплитайки се дървовидно. Така това Слънце се изобразява под формата на безброй разклонения, които има в слънчевия сплит на човека. Тези разклонения в немската митология се изобразявали под формата на мировия ясен, който, впрочем има и други значения. След това Слънцето преминало в състояние на сън и се превърнало в това, което ние наричаме Луна в окултен смисъл.
Тук имаме работа с третото въплъщение на Земята, в което отново ще открием централен дух-управител.
Както висшият управител на Сатурн, духът на Аза се явявал под формата на Бог-Отец, а висшия управител, висшия бог на Слънцето, или Слънчевия Бог под формата на Христос, така управителят на лунното въплъщение на Земята се явява под формата на Светия Дух. Неговото войнство, което християнската езотерика нарича вестители на Бога, Ангелите. И така, ние завършихме разговора за двата дни на Сътворението, които на езотеричен език се наричат dies saturui /деня на Сатурн/ и dies solis /ден на Слънцето/. След тях следва dias lunae ден на Луната. Хората винаги са съзнавали, че под това се разбира водещата сила на боговете на Сатурн, Слънцето и Луната.
към текста >>
Както висшият управител на Сатурн,
дух
ът на Аза се явявал под формата на Бог-Отец, а висшия управител, висшия бог на Слънцето, или Слънчевия Бог под формата на Христос, така управителят на лунното въплъщение на Земята се явява под формата на
Светия
Дух
.
Вие трябва да си представите вашите тела на Слънцето така, като че ли в тях отгоре прониквали лъчи от светлина, сплитайки се дървовидно. Така това Слънце се изобразява под формата на безброй разклонения, които има в слънчевия сплит на човека. Тези разклонения в немската митология се изобразявали под формата на мировия ясен, който, впрочем има и други значения. След това Слънцето преминало в състояние на сън и се превърнало в това, което ние наричаме Луна в окултен смисъл. Тук имаме работа с третото въплъщение на Земята, в което отново ще открием централен дух-управител.
Както висшият управител на Сатурн, духът на Аза се явявал под формата на Бог-Отец, а висшия управител, висшия бог на Слънцето, или Слънчевия Бог под формата на Христос, така управителят на лунното въплъщение на Земята се явява под формата на Светия Дух.
Неговото войнство, което християнската езотерика нарича вестители на Бога, Ангелите. И така, ние завършихме разговора за двата дни на Сътворението, които на езотеричен език се наричат dies saturui /деня на Сатурн/ и dies solis /ден на Слънцето/. След тях следва dias lunae ден на Луната. Хората винаги са съзнавали, че под това се разбира водещата сила на боговете на Сатурн, Слънцето и Луната. Думата "dies" ден и "deus" бог имат общ произход, така че dies може да се преведе не само като "ден", но и като "бог".
към текста >>
Може да се каже вместо dies solis "ден на Слънцето" или "Бог на Слънцето" и при това, това да се има в предвид и
Дух
а на Христос.
Неговото войнство, което християнската езотерика нарича вестители на Бога, Ангелите. И така, ние завършихме разговора за двата дни на Сътворението, които на езотеричен език се наричат dies saturui /деня на Сатурн/ и dies solis /ден на Слънцето/. След тях следва dias lunae ден на Луната. Хората винаги са съзнавали, че под това се разбира водещата сила на боговете на Сатурн, Слънцето и Луната. Думата "dies" ден и "deus" бог имат общ произход, така че dies може да се преведе не само като "ден", но и като "бог".
Може да се каже вместо dies solis "ден на Слънцето" или "Бог на Слънцето" и при това, това да се има в предвид и Духа на Христос.
към текста >>
25.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Слънцето станало неподвижна звезда поради това, че то изтеглило най-добрата материя заедно с
дух
овните същества.
На една по-висока степен се повторило това, което се случило на Сатурн и на Слънцето. След този процес настъпило забележително изменение в състоянието на това отново появило се Слънце: от него се отделил спътник. Две планети, и по-точно, неподвижна звезда и планета възникнали от предишната слънчева система. Образувала се голяма и малка маса Слънце и Луна. Луната, за която говорим сега, съдържала в себе си не само това, което съдържа сегашната Луна, а и тези различни субстанции и същества, които се намират на днешната Земя и Луна; ако ние бихме смесили всичко това, то би се получила тази Луна, за която става дума сега и която тогава се отделила от Слънцето.
Слънцето станало неподвижна звезда поради това, че то изтеглило най-добрата материя заедно с духовните същества.
Благодарение на това то се извисило до ниво на неподвижна звезда. Когато Слънцето все още било планета, всичко това нали се е намирало в него. Но, отделяйки на самостоятелна планета това, което пречело на съществата да се развиват по-нататък, Слънцето станало неподвижна звезда. И ето пред нас застава космическата картина: съществува по-високо развито тяло, неподвижна звезда, а около нея в космоса се движи планета, по-малко ценна по своето качество, Луната, т.е. днешната Луна и днешната Земя взети заедно.
към текста >>
Ако ние си спомним, че "Азът" в това време е работил заедно с божествените същества, така да се каже, все още не бил се отделил, не е бил паднал от това божествено-
дух
овно естество, то ще видим че "Азът" по пътя си към земното битие в някаква степен се е влошил, а в друга се е подобрил.
Благодарение работата на астралното тяло над физическото, на Луната възникнали първите зародиши на нервната система. В тялото били включени тези нерви, които и сега по подобен начин съществуват под формата на нерви на гръбначен мозък. Сега помислете ето за какво. Човекът още не притежавал самостоятелен "Аз" той е имал само трите посочени тела този човешки "Аз" се намирал в атмосферата, обкръжаващата Луната, точно така, както било по-рано с етерното тяло на Сатурн, и с астралното тяло на Слънцето. От тук е работил този "Аз" /влизайки в състава в божествената основна субстанция/ над физическото тяло.
Ако ние си спомним, че "Азът" в това време е работил заедно с божествените същества, така да се каже, все още не бил се отделил, не е бил паднал от това божествено-духовно естество, то ще видим че "Азът" по пътя си към земното битие в някаква степен се е влошил, а в друга се е подобрил.
Той се подобрил в смисъл, че станал самостоятелен, а се влошил защото сега той е подложен на всякакъв вид съмнения, заблуждения, на всичкото зло и глупаво. "Азовете" работили от божествено-духовната субстанция. Ако днес някой "Аз" работи от астрално на физическо ниво това е груповата душа на животните. Както днес тези групови души работят на животните, тогава човешкия "Аз" е работил отвън върху трите тела. Разликата е само в това, че тогава той пораждал тела от много висока степен, отколкото при днешните животни, тъй като той /Азът/ извършвал работа от вътрешността на божествената субстанция.
към текста >>
"Азовете" работили от божествено-
дух
овната субстанция.
Сега помислете ето за какво. Човекът още не притежавал самостоятелен "Аз" той е имал само трите посочени тела този човешки "Аз" се намирал в атмосферата, обкръжаващата Луната, точно така, както било по-рано с етерното тяло на Сатурн, и с астралното тяло на Слънцето. От тук е работил този "Аз" /влизайки в състава в божествената основна субстанция/ над физическото тяло. Ако ние си спомним, че "Азът" в това време е работил заедно с божествените същества, така да се каже, все още не бил се отделил, не е бил паднал от това божествено-духовно естество, то ще видим че "Азът" по пътя си към земното битие в някаква степен се е влошил, а в друга се е подобрил. Той се подобрил в смисъл, че станал самостоятелен, а се влошил защото сега той е подложен на всякакъв вид съмнения, заблуждения, на всичкото зло и глупаво.
"Азовете" работили от божествено-духовната субстанция.
Ако днес някой "Аз" работи от астрално на физическо ниво това е груповата душа на животните. Както днес тези групови души работят на животните, тогава човешкия "Аз" е работил отвън върху трите тела. Разликата е само в това, че тогава той пораждал тела от много висока степен, отколкото при днешните животни, тъй като той /Азът/ извършвал работа от вътрешността на божествената субстанция. На Луната имало същества, които, по своя вид и изобщо по всичко, което са били, са стояли по-горе от днешните маймуни, но не толкова високо, както днешния човек. Между сегашния човек и животинския свят съществувало междинно царство.
към текста >>
Те се състояли от етерно тяло, астрално тяло, "Аз",
Дух
-Себе,
Дух
-Живот, Човек-
Дух
и осми принцип, който все още не се притежава от днешния човек,това е
Светия
Дух
.
Само това, което останало на лунен стадий на развитие, това, което се чувствало свързано със стария бог на тъмнината, било способно да убие бога на светлината. Имелът това е и специално лечебно средство, както са лечебни изобщо всички отрови. Така в най-дълбок смисъл в народните легенди и обреди ние откриваме космическата мъдрост. Сега си спомнете за съществата, чиито външно тяло на планетата Сатурн бил "Азът", и за това, че на Слънцето имало такива същества, чиито крайно тяло било астралното тяло. На Луната имало същества, които притежавали като свое външно тяло етерното тяло.
Те се състояли от етерно тяло, астрално тяло, "Аз", Дух-Себе, Дух-Живот, Човек-Дух и осми принцип, който все още не се притежава от днешния човек,това е Светия Дух.
Ние бихме могли да ги видим само в етерен облик, като призрачни същества. Те тогава се намирали на такъв стадий на развитието си, на който се намира човека днес. Християнската езотерика ги нарича Ангели. Това са съществата, които днес стоят непосредствено над човека, тъй като те са се развили до степен Свети Дух. Те също се наричат Духове на Мрака или лунни питри.
към текста >>
Това са съществата, които днес стоят непосредствено над човека, тъй като те са се развили до степен Свети
Дух
.
На Луната имало същества, които притежавали като свое външно тяло етерното тяло. Те се състояли от етерно тяло, астрално тяло, "Аз", Дух-Себе, Дух-Живот, Човек-Дух и осми принцип, който все още не се притежава от днешния човек,това е Светия Дух. Ние бихме могли да ги видим само в етерен облик, като призрачни същества. Те тогава се намирали на такъв стадий на развитието си, на който се намира човека днес. Християнската езотерика ги нарича Ангели.
Това са съществата, които днес стоят непосредствено над човека, тъй като те са се развили до степен Свети Дух.
Те също се наричат Духове на Мрака или лунни питри. При духовете на Аза на Сатурн предвождащото същество се наричало Бог-Отец. При Духовете на Огъня на Слънцето предвождащ бил Христос, или Логоса в смисъла на Евангелието на Йоан. На Луната при Духовете на Мрака било това, което се явява в християнството Свети Дух. Съществата, които преминали човешки стадий на развитие на Луната, нямали нужда да се въплъщават тук на Земята, слизайки във физически тела.
към текста >>
Те също се наричат
Дух
ове на Мрака или лунни питри.
Те се състояли от етерно тяло, астрално тяло, "Аз", Дух-Себе, Дух-Живот, Човек-Дух и осми принцип, който все още не се притежава от днешния човек,това е Светия Дух. Ние бихме могли да ги видим само в етерен облик, като призрачни същества. Те тогава се намирали на такъв стадий на развитието си, на който се намира човека днес. Християнската езотерика ги нарича Ангели. Това са съществата, които днес стоят непосредствено над човека, тъй като те са се развили до степен Свети Дух.
Те също се наричат Духове на Мрака или лунни питри.
При духовете на Аза на Сатурн предвождащото същество се наричало Бог-Отец. При Духовете на Огъня на Слънцето предвождащ бил Христос, или Логоса в смисъла на Евангелието на Йоан. На Луната при Духовете на Мрака било това, което се явява в християнството Свети Дух. Съществата, които преминали човешки стадий на развитие на Луната, нямали нужда да се въплъщават тук на Земята, слизайки във физически тела. Планетните образования ставали все по-плътни и по-плътни.
към текста >>
При
дух
овете на Аза на Сатурн предвождащото същество се наричало Бог-Отец.
Ние бихме могли да ги видим само в етерен облик, като призрачни същества. Те тогава се намирали на такъв стадий на развитието си, на който се намира човека днес. Християнската езотерика ги нарича Ангели. Това са съществата, които днес стоят непосредствено над човека, тъй като те са се развили до степен Свети Дух. Те също се наричат Духове на Мрака или лунни питри.
При духовете на Аза на Сатурн предвождащото същество се наричало Бог-Отец.
При Духовете на Огъня на Слънцето предвождащ бил Христос, или Логоса в смисъла на Евангелието на Йоан. На Луната при Духовете на Мрака било това, което се явява в християнството Свети Дух. Съществата, които преминали човешки стадий на развитие на Луната, нямали нужда да се въплъщават тук на Земята, слизайки във физически тела. Планетните образования ставали все по-плътни и по-плътни. Старият Сатурн в своето най-плътно състояние притежавал само топлина.
към текста >>
При
Дух
овете на Огъня на Слънцето предвождащ бил Христос, или Логоса в смисъла на Евангелието на Йоан.
Те тогава се намирали на такъв стадий на развитието си, на който се намира човека днес. Християнската езотерика ги нарича Ангели. Това са съществата, които днес стоят непосредствено над човека, тъй като те са се развили до степен Свети Дух. Те също се наричат Духове на Мрака или лунни питри. При духовете на Аза на Сатурн предвождащото същество се наричало Бог-Отец.
При Духовете на Огъня на Слънцето предвождащ бил Христос, или Логоса в смисъла на Евангелието на Йоан.
На Луната при Духовете на Мрака било това, което се явява в християнството Свети Дух. Съществата, които преминали човешки стадий на развитие на Луната, нямали нужда да се въплъщават тук на Земята, слизайки във физически тела. Планетните образования ставали все по-плътни и по-плътни. Старият Сатурн в своето най-плътно състояние притежавал само топлина. Най-плътното състояние на Слънцето било това, което ние днес възприемаме като газ, въздух.
към текста >>
На Луната при
Дух
овете на Мрака било това, което се явява в християнството Свети
Дух
.
Християнската езотерика ги нарича Ангели. Това са съществата, които днес стоят непосредствено над човека, тъй като те са се развили до степен Свети Дух. Те също се наричат Духове на Мрака или лунни питри. При духовете на Аза на Сатурн предвождащото същество се наричало Бог-Отец. При Духовете на Огъня на Слънцето предвождащ бил Христос, или Логоса в смисъла на Евангелието на Йоан.
На Луната при Духовете на Мрака било това, което се явява в християнството Свети Дух.
Съществата, които преминали човешки стадий на развитие на Луната, нямали нужда да се въплъщават тук на Земята, слизайки във физически тела. Планетните образования ставали все по-плътни и по-плътни. Старият Сатурн в своето най-плътно състояние притежавал само топлина. Най-плътното състояние на Слънцето било това, което ние днес възприемаме като газ, въздух. Наистина, трябва да си представяме тези вещества малко по-плътни, от днешната топлина и газ.
към текста >>
Най-плътното състояние на Слънцето било това, което ние днес възприемаме като газ, въз
дух
.
При Духовете на Огъня на Слънцето предвождащ бил Христос, или Логоса в смисъла на Евангелието на Йоан. На Луната при Духовете на Мрака било това, което се явява в християнството Свети Дух. Съществата, които преминали човешки стадий на развитие на Луната, нямали нужда да се въплъщават тук на Земята, слизайки във физически тела. Планетните образования ставали все по-плътни и по-плътни. Старият Сатурн в своето най-плътно състояние притежавал само топлина.
Най-плътното състояние на Слънцето било това, което ние днес възприемаме като газ, въздух.
Наистина, трябва да си представяме тези вещества малко по-плътни, от днешната топлина и газ. На Луната, газовата субстанция на Слънцето се уплътнила дотолкова, че се получила тази кашообразна, гъстоводниста, набухваща маса, от която се състояли всички същества на Луната, в това число и висшите, човекоживотни. Ако вие си представите веществото малко по-плътно от белтъка на яйце, то ще получите приблизително тази субстанция и ето в такъв състав в човека била включена нервната система. Тази Луна била обкръжена от своеобразна атмосфера, съвършенно различна от атмосферата на Земята. Ще разгледам характера на тази субстанция, ако си спомним един момент от "Фауст" на Гьоте, там, където Мефистофел иска да се издигне заедно с Фауст във въздуха на наметалото му.
към текста >>
Ще разгледам характера на тази субстанция, ако си спомним един момент от "Фауст" на Гьоте, там, където Мефистофел иска да се издигне заедно с Фауст във въз
дух
а на наметалото му.
Най-плътното състояние на Слънцето било това, което ние днес възприемаме като газ, въздух. Наистина, трябва да си представяме тези вещества малко по-плътни, от днешната топлина и газ. На Луната, газовата субстанция на Слънцето се уплътнила дотолкова, че се получила тази кашообразна, гъстоводниста, набухваща маса, от която се състояли всички същества на Луната, в това число и висшите, човекоживотни. Ако вие си представите веществото малко по-плътно от белтъка на яйце, то ще получите приблизително тази субстанция и ето в такъв състав в човека била включена нервната система. Тази Луна била обкръжена от своеобразна атмосфера, съвършенно различна от атмосферата на Земята.
Ще разгледам характера на тази субстанция, ако си спомним един момент от "Фауст" на Гьоте, там, където Мефистофел иска да се издигне заедно с Фауст във въздуха на наметалото му.
Мефистофел иска да създаде огнен въздух, такъв въздух, в който като в мъгла са разтворени водни субстанции. Такъв пропит от водни субстанции въздух наричат го огнен въздух или огнена мъгла дишали съществата на Луната. Те нямали бял дроб, дори при висшите същества, и те дишали през нещо приличащо на хриле, както сега дишат рибите. Този огнен въздух, наричан в еврейската традиция "руах", може да бъде и наистина пресъздаден по определен начин. Този "руах" е изгубен за сегашните хора, въпреки това алхимиците от старите времена можели да създават условия за неговото възникване.
към текста >>
Мефистофел иска да създаде огнен въз
дух
, такъв въз
дух
, в който като в мъгла са разтворени водни субстанции.
Наистина, трябва да си представяме тези вещества малко по-плътни, от днешната топлина и газ. На Луната, газовата субстанция на Слънцето се уплътнила дотолкова, че се получила тази кашообразна, гъстоводниста, набухваща маса, от която се състояли всички същества на Луната, в това число и висшите, човекоживотни. Ако вие си представите веществото малко по-плътно от белтъка на яйце, то ще получите приблизително тази субстанция и ето в такъв състав в човека била включена нервната система. Тази Луна била обкръжена от своеобразна атмосфера, съвършенно различна от атмосферата на Земята. Ще разгледам характера на тази субстанция, ако си спомним един момент от "Фауст" на Гьоте, там, където Мефистофел иска да се издигне заедно с Фауст във въздуха на наметалото му.
Мефистофел иска да създаде огнен въздух, такъв въздух, в който като в мъгла са разтворени водни субстанции.
Такъв пропит от водни субстанции въздух наричат го огнен въздух или огнена мъгла дишали съществата на Луната. Те нямали бял дроб, дори при висшите същества, и те дишали през нещо приличащо на хриле, както сега дишат рибите. Този огнен въздух, наричан в еврейската традиция "руах", може да бъде и наистина пресъздаден по определен начин. Този "руах" е изгубен за сегашните хора, въпреки това алхимиците от старите времена можели да създават условия за неговото възникване. С това те подчинявали на себе си стихийните същества.
към текста >>
Такъв пропит от водни субстанции въз
дух
наричат го огнен въз
дух
или огнена мъгла дишали съществата на Луната.
На Луната, газовата субстанция на Слънцето се уплътнила дотолкова, че се получила тази кашообразна, гъстоводниста, набухваща маса, от която се състояли всички същества на Луната, в това число и висшите, човекоживотни. Ако вие си представите веществото малко по-плътно от белтъка на яйце, то ще получите приблизително тази субстанция и ето в такъв състав в човека била включена нервната система. Тази Луна била обкръжена от своеобразна атмосфера, съвършенно различна от атмосферата на Земята. Ще разгледам характера на тази субстанция, ако си спомним един момент от "Фауст" на Гьоте, там, където Мефистофел иска да се издигне заедно с Фауст във въздуха на наметалото му. Мефистофел иска да създаде огнен въздух, такъв въздух, в който като в мъгла са разтворени водни субстанции.
Такъв пропит от водни субстанции въздух наричат го огнен въздух или огнена мъгла дишали съществата на Луната.
Те нямали бял дроб, дори при висшите същества, и те дишали през нещо приличащо на хриле, както сега дишат рибите. Този огнен въздух, наричан в еврейската традиция "руах", може да бъде и наистина пресъздаден по определен начин. Този "руах" е изгубен за сегашните хора, въпреки това алхимиците от старите времена можели да създават условия за неговото възникване. С това те подчинявали на себе си стихийните същества. Така, тази огнена мъгла е била напълно известна във времето на алхимията, и колкото повече се задълбочаваме в миналото, толкова повече виждаме хора способни да я създават.
към текста >>
Този огнен въз
дух
, наричан в еврейската традиция "руах", може да бъде и наистина пресъздаден по определен начин.
Тази Луна била обкръжена от своеобразна атмосфера, съвършенно различна от атмосферата на Земята. Ще разгледам характера на тази субстанция, ако си спомним един момент от "Фауст" на Гьоте, там, където Мефистофел иска да се издигне заедно с Фауст във въздуха на наметалото му. Мефистофел иска да създаде огнен въздух, такъв въздух, в който като в мъгла са разтворени водни субстанции. Такъв пропит от водни субстанции въздух наричат го огнен въздух или огнена мъгла дишали съществата на Луната. Те нямали бял дроб, дори при висшите същества, и те дишали през нещо приличащо на хриле, както сега дишат рибите.
Този огнен въздух, наричан в еврейската традиция "руах", може да бъде и наистина пресъздаден по определен начин.
Този "руах" е изгубен за сегашните хора, въпреки това алхимиците от старите времена можели да създават условия за неговото възникване. С това те подчинявали на себе си стихийните същества. Така, тази огнена мъгла е била напълно известна във времето на алхимията, и колкото повече се задълбочаваме в миналото, толкова повече виждаме хора способни да я създават. Тази огнена мъгла дишали нашите предци на Луната. Тя продължавала да се развива и се разделила на сегашния въздух и това, което е възникнало на Земята под въздействието на огъня.
към текста >>
Тя продължавала да се развива и се разделила на сегашния въз
дух
и това, което е възникнало на Земята под въздействието на огъня.
Този огнен въздух, наричан в еврейската традиция "руах", може да бъде и наистина пресъздаден по определен начин. Този "руах" е изгубен за сегашните хора, въпреки това алхимиците от старите времена можели да създават условия за неговото възникване. С това те подчинявали на себе си стихийните същества. Така, тази огнена мъгла е била напълно известна във времето на алхимията, и колкото повече се задълбочаваме в миналото, толкова повече виждаме хора способни да я създават. Тази огнена мъгла дишали нашите предци на Луната.
Тя продължавала да се развива и се разделила на сегашния въздух и това, което е възникнало на Земята под въздействието на огъня.
Тези подобно на дим или пара лунна атмосфера, доста гореща, била пронизана в различно време ту в по-голяма, ту в по-малка степен от течения които, така да се каже, увисвали във въздуха, като тежест, потапяли се в човешките тела и ги пронизвали. По подобен начин човешкото тяло висяло на Луната в това състояние, който отивал в атмосферата, както днес детето в тялото на майката виси на пъпната връв. От този огнен въздух, като по космическа пъпна връв, в телата постъпвали вещества, които могат да бъдат сравнени с това, което сега самият човек изработва с кръвта. Но "Азът" се намирал извън човека и изпращал по тази връзка, нещо подобно на кръвта, в телата, и тази субстанция се вливала в тях и изтичала обратно. Тези същества никога не са се докосвали до повърхността на Луната, те се насели, кръжели над нея, обтичайки я в полета си.
към текста >>
Тези подобно на дим или пара лунна атмосфера, доста гореща, била пронизана в различно време ту в по-голяма, ту в по-малка степен от течения които, така да се каже, увисвали във въз
дух
а, като тежест, потапяли се в човешките тела и ги пронизвали.
Този "руах" е изгубен за сегашните хора, въпреки това алхимиците от старите времена можели да създават условия за неговото възникване. С това те подчинявали на себе си стихийните същества. Така, тази огнена мъгла е била напълно известна във времето на алхимията, и колкото повече се задълбочаваме в миналото, толкова повече виждаме хора способни да я създават. Тази огнена мъгла дишали нашите предци на Луната. Тя продължавала да се развива и се разделила на сегашния въздух и това, което е възникнало на Земята под въздействието на огъня.
Тези подобно на дим или пара лунна атмосфера, доста гореща, била пронизана в различно време ту в по-голяма, ту в по-малка степен от течения които, така да се каже, увисвали във въздуха, като тежест, потапяли се в човешките тела и ги пронизвали.
По подобен начин човешкото тяло висяло на Луната в това състояние, който отивал в атмосферата, както днес детето в тялото на майката виси на пъпната връв. От този огнен въздух, като по космическа пъпна връв, в телата постъпвали вещества, които могат да бъдат сравнени с това, което сега самият човек изработва с кръвта. Но "Азът" се намирал извън човека и изпращал по тази връзка, нещо подобно на кръвта, в телата, и тази субстанция се вливала в тях и изтичала обратно. Тези същества никога не са се докосвали до повърхността на Луната, те се насели, кръжели над нея, обтичайки я в полета си. Както сега се предвижват във водата водните животни, така се движели тези лунни животни-хора.
към текста >>
От този огнен въз
дух
, като по космическа пъпна връв, в телата постъпвали вещества, които могат да бъдат сравнени с това, което сега самият човек изработва с кръвта.
Така, тази огнена мъгла е била напълно известна във времето на алхимията, и колкото повече се задълбочаваме в миналото, толкова повече виждаме хора способни да я създават. Тази огнена мъгла дишали нашите предци на Луната. Тя продължавала да се развива и се разделила на сегашния въздух и това, което е възникнало на Земята под въздействието на огъня. Тези подобно на дим или пара лунна атмосфера, доста гореща, била пронизана в различно време ту в по-голяма, ту в по-малка степен от течения които, така да се каже, увисвали във въздуха, като тежест, потапяли се в човешките тела и ги пронизвали. По подобен начин човешкото тяло висяло на Луната в това състояние, който отивал в атмосферата, както днес детето в тялото на майката виси на пъпната връв.
От този огнен въздух, като по космическа пъпна връв, в телата постъпвали вещества, които могат да бъдат сравнени с това, което сега самият човек изработва с кръвта.
Но "Азът" се намирал извън човека и изпращал по тази връзка, нещо подобно на кръвта, в телата, и тази субстанция се вливала в тях и изтичала обратно. Тези същества никога не са се докосвали до повърхността на Луната, те се насели, кръжели над нея, обтичайки я в полета си. Както сега се предвижват във водата водните животни, така се движели тези лунни животни-хора. Вливането на този кръвен сок в телата на хората било работа на Ангелите, Духовете на Мрака. Тези напълно нови условия имали и напълно нови последствия.
към текста >>
Вливането на този кръвен сок в телата на хората било работа на Ангелите,
Дух
овете на Мрака.
По подобен начин човешкото тяло висяло на Луната в това състояние, който отивал в атмосферата, както днес детето в тялото на майката виси на пъпната връв. От този огнен въздух, като по космическа пъпна връв, в телата постъпвали вещества, които могат да бъдат сравнени с това, което сега самият човек изработва с кръвта. Но "Азът" се намирал извън човека и изпращал по тази връзка, нещо подобно на кръвта, в телата, и тази субстанция се вливала в тях и изтичала обратно. Тези същества никога не са се докосвали до повърхността на Луната, те се насели, кръжели над нея, обтичайки я в полета си. Както сега се предвижват във водата водните животни, така се движели тези лунни животни-хора.
Вливането на този кръвен сок в телата на хората било работа на Ангелите, Духовете на Мрака.
Тези напълно нови условия имали и напълно нови последствия. На Луната се зародило нещо от рода на кръвоносната система. От космоса навлизали и се връщали обратно особена кръвна субстанция, както сега това става с въздуха, и при лунните човекоживотни се появила способност, която възникнала едва с появата на кръвта. Това били първите звуци, които идвали отвътре, изразяващи душевните изживявания. Единствено същество, притежаващо астрално тяло е способно да чувства, и тези усещания то можело да изразява в звуци, и то по много забележителен начин.
към текста >>
От космоса навлизали и се връщали обратно особена кръвна субстанция, както сега това става с въз
дух
а, и при лунните човекоживотни се появила способност, която възникнала едва с появата на кръвта.
Тези същества никога не са се докосвали до повърхността на Луната, те се насели, кръжели над нея, обтичайки я в полета си. Както сега се предвижват във водата водните животни, така се движели тези лунни животни-хора. Вливането на този кръвен сок в телата на хората било работа на Ангелите, Духовете на Мрака. Тези напълно нови условия имали и напълно нови последствия. На Луната се зародило нещо от рода на кръвоносната система.
От космоса навлизали и се връщали обратно особена кръвна субстанция, както сега това става с въздуха, и при лунните човекоживотни се появила способност, която възникнала едва с появата на кръвта.
Това били първите звуци, които идвали отвътре, изразяващи душевните изживявания. Единствено същество, притежаващо астрално тяло е способно да чувства, и тези усещания то можело да изразява в звуци, и то по много забележителен начин. Това не били произволни звуци, и тези същества не можели да викат от болка, те не притежавали способността самостоятелно да викат и изобщо да издават звуци, а тези звуци съвпадали с определени изживявания. Така, в определено време от годината на Луната ставало това, което може да наречем стремеж към продължаване на рода, и точно тези вътрешни изживявания, които имали тези същества, можели да изразяват в звуци през останалото време те мълчали. При определено положение на Луната спрямо Слънцето, в установено време на годината Старата Луна изпускала звуци в космическото пространство.
към текста >>
26.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Колкото по-далече отиваме в древното минало, толкова повече откриваме такива състояния на съзнанието, благодарение на които бяха способни да възприемат творящите сили пронизващи света, и
дух
овните същества около нас.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Мюнхен, 6 Юни 1907 г. Днес ще поговорим още за принципа на посвещение, или езотеричното ученичество. При това ще стане при нас за два метода на ученичеството, при които преди всичко вземат под внимание това, за което тук се говореше за развитието на човечеството, понеже е необходимо да разберем, че истината по такъв начин се получава по пътя на пренасяне на човечеството. Беше казано, че хората в древна Атлантида можеха да черпят мъдрост от всичко, което ги обкръжаваше.
Колкото по-далече отиваме в древното минало, толкова повече откриваме такива състояния на съзнанието, благодарение на които бяха способни да възприемат творящите сили пронизващи света, и духовните същества около нас.
Всичко, което ни обкръжава, възниква благодарение на тези творящи същества, и да ги виждаме това означава да ги познаваме. Когато човечеството се разви до нашето сегашно състояние на съзнанието, т.е., собствено казано, само в нашата пета следатлантска епоха, то почувствало в душата си тъга, желание отново да се завърне в духовния свят. И аз ви казах, че древният народ на Индия от самото начало живеела в дълбока жажда да научава за всичко, което ни обкръжава в този свят, действително духовно, и че в тези хора възникна такава представа: всичко, което ни обкръжава е сън, илюзия, а нашата единствена задача се състои в това да се развиваме до висотата на древната мъдрост, която е създавала и работила в древните времена. Учениците на древните Риши желаели да стъпят на пътя, който ги водил с помощта на Йогата към съзерцаване на света, от който те сами са слезли. Те се стремяха да бъдат извън Майа и по-близо до този духовен свят.
към текста >>
Когато човечеството се разви до нашето сегашно състояние на съзнанието, т.е., собствено казано, само в нашата пета следатлантска епоха, то почувствало в душата си тъга, желание отново да се завърне в
дух
овния свят.
Днес ще поговорим още за принципа на посвещение, или езотеричното ученичество. При това ще стане при нас за два метода на ученичеството, при които преди всичко вземат под внимание това, за което тук се говореше за развитието на човечеството, понеже е необходимо да разберем, че истината по такъв начин се получава по пътя на пренасяне на човечеството. Беше казано, че хората в древна Атлантида можеха да черпят мъдрост от всичко, което ги обкръжаваше. Колкото по-далече отиваме в древното минало, толкова повече откриваме такива състояния на съзнанието, благодарение на които бяха способни да възприемат творящите сили пронизващи света, и духовните същества около нас. Всичко, което ни обкръжава, възниква благодарение на тези творящи същества, и да ги виждаме това означава да ги познаваме.
Когато човечеството се разви до нашето сегашно състояние на съзнанието, т.е., собствено казано, само в нашата пета следатлантска епоха, то почувствало в душата си тъга, желание отново да се завърне в духовния свят.
И аз ви казах, че древният народ на Индия от самото начало живеела в дълбока жажда да научава за всичко, което ни обкръжава в този свят, действително духовно, и че в тези хора възникна такава представа: всичко, което ни обкръжава е сън, илюзия, а нашата единствена задача се състои в това да се развиваме до висотата на древната мъдрост, която е създавала и работила в древните времена. Учениците на древните Риши желаели да стъпят на пътя, който ги водил с помощта на Йогата към съзерцаване на света, от който те сами са слезли. Те се стремяха да бъдат извън Майа и по-близо до този духовен свят. Това е пътя, по който може да върви човек. Най-новия път на издигане към мъдростта това е пътя на розенкройцерите.
към текста >>
И аз ви казах, че древният народ на Индия от самото начало живеела в дълбока жажда да научава за всичко, което ни обкръжава в този свят, действително
дух
овно, и че в тези хора възникна такава представа: всичко, което ни обкръжава е сън, илюзия, а нашата единствена задача се състои в това да се развиваме до висотата на древната мъдрост, която е създавала и работила в древните времена.
При това ще стане при нас за два метода на ученичеството, при които преди всичко вземат под внимание това, за което тук се говореше за развитието на човечеството, понеже е необходимо да разберем, че истината по такъв начин се получава по пътя на пренасяне на човечеството. Беше казано, че хората в древна Атлантида можеха да черпят мъдрост от всичко, което ги обкръжаваше. Колкото по-далече отиваме в древното минало, толкова повече откриваме такива състояния на съзнанието, благодарение на които бяха способни да възприемат творящите сили пронизващи света, и духовните същества около нас. Всичко, което ни обкръжава, възниква благодарение на тези творящи същества, и да ги виждаме това означава да ги познаваме. Когато човечеството се разви до нашето сегашно състояние на съзнанието, т.е., собствено казано, само в нашата пета следатлантска епоха, то почувствало в душата си тъга, желание отново да се завърне в духовния свят.
И аз ви казах, че древният народ на Индия от самото начало живеела в дълбока жажда да научава за всичко, което ни обкръжава в този свят, действително духовно, и че в тези хора възникна такава представа: всичко, което ни обкръжава е сън, илюзия, а нашата единствена задача се състои в това да се развиваме до висотата на древната мъдрост, която е създавала и работила в древните времена.
Учениците на древните Риши желаели да стъпят на пътя, който ги водил с помощта на Йогата към съзерцаване на света, от който те сами са слезли. Те се стремяха да бъдат извън Майа и по-близо до този духовен свят. Това е пътя, по който може да върви човек. Най-новия път на издигане към мъдростта това е пътя на розенкройцерите. Този път ни насочва не към миналото, а към бъдещето, към това състояние, което човек ще изживее наново.
към текста >>
Те се стремяха да бъдат извън Майа и по-близо до този
дух
овен свят.
Колкото по-далече отиваме в древното минало, толкова повече откриваме такива състояния на съзнанието, благодарение на които бяха способни да възприемат творящите сили пронизващи света, и духовните същества около нас. Всичко, което ни обкръжава, възниква благодарение на тези творящи същества, и да ги виждаме това означава да ги познаваме. Когато човечеството се разви до нашето сегашно състояние на съзнанието, т.е., собствено казано, само в нашата пета следатлантска епоха, то почувствало в душата си тъга, желание отново да се завърне в духовния свят. И аз ви казах, че древният народ на Индия от самото начало живеела в дълбока жажда да научава за всичко, което ни обкръжава в този свят, действително духовно, и че в тези хора възникна такава представа: всичко, което ни обкръжава е сън, илюзия, а нашата единствена задача се състои в това да се развиваме до висотата на древната мъдрост, която е създавала и работила в древните времена. Учениците на древните Риши желаели да стъпят на пътя, който ги водил с помощта на Йогата към съзерцаване на света, от който те сами са слезли.
Те се стремяха да бъдат извън Майа и по-близо до този духовен свят.
Това е пътя, по който може да върви човек. Най-новия път на издигане към мъдростта това е пътя на розенкройцерите. Този път ни насочва не към миналото, а към бъдещето, към това състояние, което човек ще изживее наново. Розенкройцерството е помощта на определени методи, учи да се развива от самия себе си тази мъдрост, която е заложена в човека. Този път беше посочен от основоположника на розенкройцерското езотерично движение, наричан във външния свят Християн Розенкройц.
към текста >>
Необходимо е да има в себе си в по-малка степен възможност да се вярва в това, че тази висша индивидуалност, този предводител на огнените
дух
ове от слънчевата епоха физически се въплътил в лицето на Исус от Назарет, че това беше не "просто човек от Назарет", не индивидуалност подобна на Сократ, Платон или Питагор.
Евангелието на Йоан е удивителна книга. Тя трябва не просто да се прочете, а да се изживее. И тя може да се изживее, ако осъзнаем, че в нея се съдържат напътствия за вътрешния живот, които трябва да се изпълняват по съответния начин. Християнския път изисква от своя ученик да вижда в Евангелието на Йоан книга за медитация. Принципното условие, което в една или друга степен отпада в розенкройцерското ученичество, тук се явява най-строга вяра в личността на Христос Исус.
Необходимо е да има в себе си в по-малка степен възможност да се вярва в това, че тази висша индивидуалност, този предводител на огнените духове от слънчевата епоха физически се въплътил в лицето на Исус от Назарет, че това беше не "просто човек от Назарет", не индивидуалност подобна на Сократ, Платон или Питагор.
Трябва да се разбира Неговото принципно различие от всички останали. Онзи, който желае да върви по чисто християнския път на ученичеството, трябва да признава в Него единственият по своя природа Богочовек, в противен случай няма да има вярно основано чувство, което би пробудило душата. За това трябва действително да се вярва в първите думи в Евангелието на Йоан: "В началото бе Словото, и Словото беше у Бог, и Словото беше Бог" и т.н. до думите "И словото стана плът и обитаваше с нас". Т.е., този дух, който беше повелител на огнените духове, който беше свързан с преобразяване на Земята, Той действително живя с нас в плътска обвивка.
към текста >>
Т.е., този
дух
, който беше повелител на огнените
дух
ове, който беше свързан с преобразяване на Земята, Той действително живя с нас в плътска обвивка.
Необходимо е да има в себе си в по-малка степен възможност да се вярва в това, че тази висша индивидуалност, този предводител на огнените духове от слънчевата епоха физически се въплътил в лицето на Исус от Назарет, че това беше не "просто човек от Назарет", не индивидуалност подобна на Сократ, Платон или Питагор. Трябва да се разбира Неговото принципно различие от всички останали. Онзи, който желае да върви по чисто християнския път на ученичеството, трябва да признава в Него единственият по своя природа Богочовек, в противен случай няма да има вярно основано чувство, което би пробудило душата. За това трябва действително да се вярва в първите думи в Евангелието на Йоан: "В началото бе Словото, и Словото беше у Бог, и Словото беше Бог" и т.н. до думите "И словото стана плът и обитаваше с нас".
Т.е., този дух, който беше повелител на огнените духове, който беше свързан с преобразяване на Земята, Той действително живя с нас в плътска обвивка.
Това трябва да се признае. Този, който не може да направи това, по-добре да предпочете другия път на ученичеството. Но този, който съблюдава това принципно условие и седмици, месеци, всяка сутрин медитивно извиква в своята душа думите от Евангелието на Йоан до мястото, където е казано "изпълнено с благодат и истина", при това не толкова разбирайки ги, а и живеейки в тях, за него тези думи стават сила пробуждаща душата. Тъй като това не са обикновени думи, а пробуждаща сила, които извикват от душата друга сила. Само ученикът трябва да има търпение да извиква тези думи в душата си постоянно, всеки ден.
към текста >>
За да може да се премине, са необходими седмици, месеци в усещане на това, което чувства човек, когато е принуден не само да търпи болката и страданието от живота, но и да вижда, как най-святото неговата
дух
овна същност се обсипва с насмешки и издевателство.
Втората степен бичуването преминава, вглъбявайки се в това, което чувства човек, когато от всички страни върху него се стоварват болка и бичуващи удари на живота. Човек трябва да устои, да събере сила пред лицето на всички жизнени страдания и да ги понесе. Това е второто основно чувство, което е нужно да се изпита. Външното чувство, което му съответства,то безпокойство, потръпване на всички части на външното тяло, а много по-вътрешният му израз е това, че човек вижда как го бичуват отначало по време на сън, по-късно като видение. След нея следва трета степен полагане на трънения венец.
За да може да се премине, са необходими седмици, месеци в усещане на това, което чувства човек, когато е принуден не само да търпи болката и страданието от живота, но и да вижда, как най-святото неговата духовна същност се обсипва с насмешки и издевателство.
Тук също трябва да се роптае, а ученикът е длъжен да разбере това, че той трябва да устои на всичко. Необходимо е, за да може развитието на неговата вътрешна сила да позволи на този човек без потръпване да понесе подигравките и издевателствата. Каквото и да заплашва да унищожи неговата душа, той държи главата си изправена! Тогава във вътрешното астрално виждане му се явява, че той самият е увенчан с трънен венец, и в същото време чувства външната болка. Това е признак, че той достатъчно се е придвижил в развитието на своя свят на чувствата, за да придобие такъв опит.
към текста >>
После настъпва нещо такова, като чели се разкъсва тази завеса, и човек може да погледне тогава в
дух
овните светове.
Човекът литва нагоре, приближавайки се до чувството на собствената си съпричастност към целия свят, отколкото пръстите на ръката. Човек усеща себе си внедрен в целия останал свят, принадлежащ към него. След това то изживява чувство, като че ли всичко около него тъмнее, сякаш го обгръща черен мрак, сякаш се спуска някаква завеса. През това време стремящият се към християнството посвещение, познава всички страдания и мъка,, всичкото зло и всички нещастия, които са присъщи на земните твари. Това е слизане в ада, което трябва да изживее всеки.
После настъпва нещо такова, като чели се разкъсва тази завеса, и човек може да погледне тогава в духовните светове.
Това се нарича разкъсване на завесата. Шестата степен полагане в гроба и възкресение. Ако човек я достигне, той може да каже: аз привикнах да виждам тялото си като страничен предмет, но сега виждам и това, че всичко в този свят е толкова близко до мен, както и моето тяло, което се състои нали от същите тези вещества. Всяко цвете, всеки камък са ми близки също така, както моето тяло. Тогава човекът се оказва погребан в планета Земя.
към текста >>
Онзи, който сериозно преминава през тях, възкръсва в
дух
овните светове.
Тази степен задължително е свързана с един нов живот, в чувството на единение с дълбочината на душата на планетата, с Душата на Христос, казваща: тези, които ядат Моя хляб, тъпчат Ме, газят Ме с краката си. Седмата степен възнесение не може да се описва. Трябва да се притежава душа, която мисли вече не само с помощта на мозъка. За да се усети това, което претърпява човек при възнесението, трябва да има такава душа, която може да изпита това чувство. Преминаване през състоянието, изпълнено със смирена саможертва, съставя същността на християнското посвещение.
Онзи, който сериозно преминава през тях, възкръсва в духовните светове.
Не на всеки е дадено това в наше време. За това е необходим друг метод, водещ към висшите светове. Това е метода на розенкройцерството. Аз искам да посоча седем члена, съставляващи картината на това, което се намира в пределите на това ученичество. Нещо от това вече е описано в списанието "Носещият светлина и Гнозис", нещо може да бъде предадено само в процеса на обучение, от човек на човек, но все пак е нужно да си съставим представа за това, какво дава това ученичество на човек.
към текста >>
Кръгът трябва да се вижда
дух
овно, на дъската това е само струпване на малки чертички тебешир.
6. Вживяване в макрокосмоса 7. Блаженство в Бога Изучаване в розенкройцерски смисъл това е умението да се вглъбяваш в такова идейно съдържание, което е взето не от физическата реалност, а от реалността на висшите светове; това е, което се нарича живот в чисто мислене. По-голямата част от философите днес отричат това, те казват, че във всяка идея трябва все пак нещо да остане от чувственото възприятие. Но това не е вярно, понеже човекът не може, например, да види истински кръг.
Кръгът трябва да се вижда духовно, на дъската това е само струпване на малки чертички тебешир.
Истинския кръг може да се види само в тези случаи, ако се откажем от всякакви примери, от външната реалност. Така, в математиката мисленето се явява свръхсетивно. Но и в другите неща от този свят трябва да се учим да мислим свръхсетивно, и такъв начин на мислене посветените винаги са имали по отношение състава на човека. Теософията на розенкройцерите е такова свръхсетивно познание, и нейното изучаване, с което с вас сега се занимаваме, е първата степен на истинското розенкройцерско ученичество. Аз чета теософията на розенкройцерите не по някаква външна причина, а за това, че тя е първата степен от розенкройцерското посвещение.
към текста >>
Теософията на розенкройцерите желае да не възбужда чувствата, а да прави така, че чувствата сами да зазвучат под въздействието на великите факти, почерпени от
дух
овния свят, когато розенкройцерът връхлита върху хората със своите чувства, той усеща някакво безсрамие.
Теософията на розенкройцерите е такова свръхсетивно познание, и нейното изучаване, с което с вас сега се занимаваме, е първата степен на истинското розенкройцерско ученичество. Аз чета теософията на розенкройцерите не по някаква външна причина, а за това, че тя е първата степен от розенкройцерското посвещение. Хората, както изглежда, често мислят, че е излишно да се говори за принципите на човешката природа или за еволюцията на човечеството, или за различното развитие на планетите. Тези хора биха предпочели да усвоят красивите чувства, а да се учат сериозно те не искат. Но колкото и прекрасни чувства да е усвоила душата, не е възможно само чрез тях да се издигнеш във висшите светове.
Теософията на розенкройцерите желае да не възбужда чувствата, а да прави така, че чувствата сами да зазвучат под въздействието на великите факти, почерпени от духовния свят, когато розенкройцерът връхлита върху хората със своите чувства, той усеща някакво безсрамие.
Розенкройцерът води хората в процеса на създаване на човечеството и очаква, че чувствата след това ще възникнат от само себе си. Той извежда пред хората планетата блуждаеща в космоса и когато душата прочувства такива факти, нейните усещания ще бъдат дълбоко обхванати от това. Празни разговори са, когато заявяват, че е необходимо да се обръщаме непосредствено към чувството. Това е само от леност. Розенкройцерската теософия говори с езика на фактите, и когато след това такива идеи се вливат в чувствата и ги покоряват, то това е верния път.
към текста >>
По този начин, изучаването е за този, който желае елементарно да премине този курс, запознавайки се с елементарните факти на
дух
овната наука.
Онзи, който желае по-нататък да прониква във висшите светове, трябва да приучи себе си към това мислене, което извежда една мисъл от друга. Такова мислене е развито в моята "Философия на свободата" и в "Истина и наука". Тези книги са написани не така, че може да вземе някаква мисъл и да се постави на друго място,те са създадени подобно живия организъм, една мисъл в тях произтича от друга. Тези книги нямат отношение към този, който ги е написал. Авторът се отдава на волята на мислите, които се изработват в него, в онзи точен вид, в който те сами се разчленяват.
По този начин, изучаването е за този, който желае елементарно да премине този курс, запознавайки се с елементарните факти на духовната наука.
Но за този, който желае да се издигне по-нагоре, е това задълбочаване в изграждане на мисли, където една мисъл израства от другата. Втората степен имагинативното познание, т.е. познание, което се присъединява към това, което е предадено на човек в процеса на изучаване чрез мислене. Това е основата, която трябва да бъде развита с помощта на личното имагинативно познание. Ако вие си изясните това, за което аз ви говорих в последната лекция, то в ехото вие ще почувствувате отзвука на процесите, които са били най-обикновени за Сатурн.
към текста >>
Но човекът трябва да се научи да разбира, че всичко около него е истинско физическо изразяване на
дух
а на Земята.
познание, което се присъединява към това, което е предадено на човек в процеса на изучаване чрез мислене. Това е основата, която трябва да бъде развита с помощта на личното имагинативно познание. Ако вие си изясните това, за което аз ви говорих в последната лекция, то в ехото вие ще почувствувате отзвука на процесите, които са били най-обикновени за Сатурн. Има възможност да се вижда всичко, което се намира около нас, образ на външната душевност. Хората вървят по Земята, и Земята за тях е конгломерат от скали и камъни.
Но човекът трябва да се научи да разбира, че всичко около него е истинско физическо изразяване на духа на Земята.
Както в тялото има душа, така и планетата Земя се явява външен израз на присъщия и дух. Когато хората ще започнат да гледат на Земята както на човека с тяло и душа, само тогава те ще разберат това, което е имал в предвид Гьоте, когато е казвал: "Само символ всичко е тленно". Ако по лицето на човек се стича сълза, вие няма да започнете да изчислявате по законите на физиката, бързо или бавно те се стичат: вие виждате в нея израз на вътрешна душевна печал, точно както усмивката се изразява вътрешно душевно веселие. Ученикът трябва да се извиси до такова отношение, за да върви по ливадата и да вижда във всяко цвете външния израз на някакво живо същество, изражение на вътрешния дух на Земята. Някои цветя ще бъдат за него тогава като капещи сълзи, а други мимика на духа на Земята.
към текста >>
Както в тялото има душа, така и планетата Земя се явява външен израз на присъщия и
дух
.
Това е основата, която трябва да бъде развита с помощта на личното имагинативно познание. Ако вие си изясните това, за което аз ви говорих в последната лекция, то в ехото вие ще почувствувате отзвука на процесите, които са били най-обикновени за Сатурн. Има възможност да се вижда всичко, което се намира около нас, образ на външната душевност. Хората вървят по Земята, и Земята за тях е конгломерат от скали и камъни. Но човекът трябва да се научи да разбира, че всичко около него е истинско физическо изразяване на духа на Земята.
Както в тялото има душа, така и планетата Земя се явява външен израз на присъщия и дух.
Когато хората ще започнат да гледат на Земята както на човека с тяло и душа, само тогава те ще разберат това, което е имал в предвид Гьоте, когато е казвал: "Само символ всичко е тленно". Ако по лицето на човек се стича сълза, вие няма да започнете да изчислявате по законите на физиката, бързо или бавно те се стичат: вие виждате в нея израз на вътрешна душевна печал, точно както усмивката се изразява вътрешно душевно веселие. Ученикът трябва да се извиси до такова отношение, за да върви по ливадата и да вижда във всяко цвете външния израз на някакво живо същество, изражение на вътрешния дух на Земята. Някои цветя ще бъдат за него тогава като капещи сълзи, а други мимика на духа на Земята. Всеки камък, всяко растение, всяко цвете, всичко ще бъде за него външен израз изражение на духа на Земята.
към текста >>
Ученикът трябва да се извиси до такова отношение, за да върви по ливадата и да вижда във всяко цвете външния израз на някакво живо същество, изражение на вътрешния
дух
на Земята.
Хората вървят по Земята, и Земята за тях е конгломерат от скали и камъни. Но човекът трябва да се научи да разбира, че всичко около него е истинско физическо изразяване на духа на Земята. Както в тялото има душа, така и планетата Земя се явява външен израз на присъщия и дух. Когато хората ще започнат да гледат на Земята както на човека с тяло и душа, само тогава те ще разберат това, което е имал в предвид Гьоте, когато е казвал: "Само символ всичко е тленно". Ако по лицето на човек се стича сълза, вие няма да започнете да изчислявате по законите на физиката, бързо или бавно те се стичат: вие виждате в нея израз на вътрешна душевна печал, точно както усмивката се изразява вътрешно душевно веселие.
Ученикът трябва да се извиси до такова отношение, за да върви по ливадата и да вижда във всяко цвете външния израз на някакво живо същество, изражение на вътрешния дух на Земята.
Някои цветя ще бъдат за него тогава като капещи сълзи, а други мимика на духа на Земята. Всеки камък, всяко растение, всяко цвете, всичко ще бъде за него външен израз изражение на духа на Земята. Неговото олицетворение, което говори с човек. И всичко преходно ще стане за този човек подобие на изразеното вечно в него. Така трябва да се чувства търсещият Граала и розенкройцерът.
към текста >>
Някои цветя ще бъдат за него тогава като капещи сълзи, а други мимика на
дух
а на Земята.
Но човекът трябва да се научи да разбира, че всичко около него е истинско физическо изразяване на духа на Земята. Както в тялото има душа, така и планетата Земя се явява външен израз на присъщия и дух. Когато хората ще започнат да гледат на Земята както на човека с тяло и душа, само тогава те ще разберат това, което е имал в предвид Гьоте, когато е казвал: "Само символ всичко е тленно". Ако по лицето на човек се стича сълза, вие няма да започнете да изчислявате по законите на физиката, бързо или бавно те се стичат: вие виждате в нея израз на вътрешна душевна печал, точно както усмивката се изразява вътрешно душевно веселие. Ученикът трябва да се извиси до такова отношение, за да върви по ливадата и да вижда във всяко цвете външния израз на някакво живо същество, изражение на вътрешния дух на Земята.
Някои цветя ще бъдат за него тогава като капещи сълзи, а други мимика на духа на Земята.
Всеки камък, всяко растение, всяко цвете, всичко ще бъде за него външен израз изражение на духа на Земята. Неговото олицетворение, което говори с човек. И всичко преходно ще стане за този човек подобие на изразеното вечно в него. Така трябва да се чувства търсещият Граала и розенкройцерът. Казват му: Погледни на чашката на цветето, която приема в себе си слънчевия лъч.
към текста >>
Всеки камък, всяко растение, всяко цвете, всичко ще бъде за него външен израз изражение на
дух
а на Земята.
Както в тялото има душа, така и планетата Земя се явява външен израз на присъщия и дух. Когато хората ще започнат да гледат на Земята както на човека с тяло и душа, само тогава те ще разберат това, което е имал в предвид Гьоте, когато е казвал: "Само символ всичко е тленно". Ако по лицето на човек се стича сълза, вие няма да започнете да изчислявате по законите на физиката, бързо или бавно те се стичат: вие виждате в нея израз на вътрешна душевна печал, точно както усмивката се изразява вътрешно душевно веселие. Ученикът трябва да се извиси до такова отношение, за да върви по ливадата и да вижда във всяко цвете външния израз на някакво живо същество, изражение на вътрешния дух на Земята. Някои цветя ще бъдат за него тогава като капещи сълзи, а други мимика на духа на Земята.
Всеки камък, всяко растение, всяко цвете, всичко ще бъде за него външен израз изражение на духа на Земята.
Неговото олицетворение, което говори с човек. И всичко преходно ще стане за този човек подобие на изразеното вечно в него. Така трябва да се чувства търсещият Граала и розенкройцерът. Казват му: Погледни на чашката на цветето, която приема в себе си слънчевия лъч. Той пробужда чисти плодоносни сили, които дремят в това растение.
към текста >>
Девствено и непорочно като цветето, без влечение и страсти, ще се издига срещу да посрещне свещеното копие на Любовта ще се използва нов орган
дух
овния орган на мъдростта, и той ще оплодява човека за създаване на себеподобно същество.
Той пробужда чисти плодоносни сили, които дремят в това растение. За това слънчевият лъч се нарича "свещено копие на Любовта": Погледни сега човека. той е по-висш от растението. Вътре в него също има органи, но това, което в растението е съвършенно чисто и целомъдрено, в човека е проникнато от нецеломъдрени желания и похот. Бъдещето човешко развитие се състои в това, че човекът отново чисто и целомъдрено ще създава в света себеподобни с помощта на словото, с помощта на различен орган, който ще стане негов преобразен орган на размножение.
Девствено и непорочно като цветето, без влечение и страсти, ще се издига срещу да посрещне свещеното копие на Любовта ще се използва нов орган духовния орган на мъдростта, и той ще оплодява човека за създаване на себеподобно същество.
Този орган ще бъде ларинксът. Ученикът, търсачът на Граала посочват: растението на своята нисша степен на развитие притежава тази целомъдрена чашка, която изгубил човека. Човекът в своето развитие се е впуснал в нецеломъдрена похот. От одухотворения слънчев лъч той ще може да възстанови отново тази чаша. В целомъдрие той трябва да развие в себе си това, че да създаде Светия Граал на бъдещето.
към текста >>
От о
дух
отворения слънчев лъч той ще може да възстанови отново тази чаша.
Бъдещето човешко развитие се състои в това, че човекът отново чисто и целомъдрено ще създава в света себеподобни с помощта на словото, с помощта на различен орган, който ще стане негов преобразен орган на размножение. Девствено и непорочно като цветето, без влечение и страсти, ще се издига срещу да посрещне свещеното копие на Любовта ще се използва нов орган духовния орган на мъдростта, и той ще оплодява човека за създаване на себеподобно същество. Този орган ще бъде ларинксът. Ученикът, търсачът на Граала посочват: растението на своята нисша степен на развитие притежава тази целомъдрена чашка, която изгубил човека. Човекът в своето развитие се е впуснал в нецеломъдрена похот.
От одухотворения слънчев лъч той ще може да възстанови отново тази чаша.
В целомъдрие той трябва да развие в себе си това, че да създаде Светия Граал на бъдещето. Така ученикът обръща своя поглед към великия идеал. Това, което се случва бавно, с развитие на човечеството, посветеният изживява по-рано. Той ни показва еволюцията на човечеството в образи, и тези образи въздействат не така, като абстрактни понятия, които създава сегашната епоха на материализма. Ако вие си представите това развитие в такива възвисени и могъщи образи, като Граала, то въздействието ще бъде напълно различно, от обикновеното познание, неспособно да оказва дълбоко влияние върху вашия организъм.
към текста >>
В целомъдрие той трябва да развие в себе си това, че да създаде
Светия
Граал на бъдещето.
Девствено и непорочно като цветето, без влечение и страсти, ще се издига срещу да посрещне свещеното копие на Любовта ще се използва нов орган духовния орган на мъдростта, и той ще оплодява човека за създаване на себеподобно същество. Този орган ще бъде ларинксът. Ученикът, търсачът на Граала посочват: растението на своята нисша степен на развитие притежава тази целомъдрена чашка, която изгубил човека. Човекът в своето развитие се е впуснал в нецеломъдрена похот. От одухотворения слънчев лъч той ще може да възстанови отново тази чаша.
В целомъдрие той трябва да развие в себе си това, че да създаде Светия Граал на бъдещето.
Така ученикът обръща своя поглед към великия идеал. Това, което се случва бавно, с развитие на човечеството, посветеният изживява по-рано. Той ни показва еволюцията на човечеството в образи, и тези образи въздействат не така, като абстрактни понятия, които създава сегашната епоха на материализма. Ако вие си представите това развитие в такива възвисени и могъщи образи, като Граала, то въздействието ще бъде напълно различно, от обикновеното познание, неспособно да оказва дълбоко влияние върху вашия организъм. Въздействието на имагинативното познание се спуска до етерното тяло и чрез него влияе върху кръвта, която става посредник, преобразяваща организма.
към текста >>
И в това веч не е просто разбиране, това се изразява в чувствата, това съединява и споява човека с целия свят, и той започва да възприема всички неща като израз на божествения
дух
на Земята.
Да се стигне до него по пътя на розенкройцерската теософия не е толкова лесно и изисква конкретна работа. Светът е в плен на красотата и величието. Необходимо е да се вглъбиш в него, трябва да познаеш Бога и в самия себе си, а после Бог ще се познае и в неговата цялост. Светът е подобен на книга. В творенията ние виждаме от начало до край; тогава ние ще успеем да прочетем от началото до края книгата на макрокосмоса и книгата на микрокосмоса.
И в това веч не е просто разбиране, това се изразява в чувствата, това съединява и споява човека с целия свят, и той започва да възприема всички неща като израз на божествения дух на Земята.
Ако човек се издигне до тук, той действа самостоятелно, изхождайки от волята на целия космос. Това е блаженство в Бога. Ако ние сме способни да мислим по този начин, то ние вървим по пътя на розенкройцерството. Християнското ученичество по скоро е изградено върху чувствата, образуващо се вътре, розенкройцерското ни подлага на въздействието на това, което се простира във физическата реалност като Божественост на Земята, така, че това да намери отзвук в нашето усещане. Това са двата пътя, по който всеки може да върви.
към текста >>
Вие трябва да търсите зад науката
дух
ът, и тогава науката ще стане за вас само букви за
дух
а.
Ако ние сме способни да мислим по този начин, то ние вървим по пътя на розенкройцерството. Християнското ученичество по скоро е изградено върху чувствата, образуващо се вътре, розенкройцерското ни подлага на въздействието на това, което се простира във физическата реалност като Божественост на Земята, така, че това да намери отзвук в нашето усещане. Това са двата пътя, по който всеки може да върви. Ако вие мислите като съвременен човек, то можете да вървите по пътя на розенкройцерството, колкото и научни да бъдат вашите възгледи. Съвременната наука дори ще ви помогне, ако създаването на световете вие ще проследявате не само по букви, но и ще започнете да ги търсите в това, което се намира зад тези букви; точно така, както в книгата не просто виждате буквите, но и прочитате от тях смисъл.
Вие трябва да търсите зад науката духът, и тогава науката ще стане за вас само букви за духа.
Всичко това не обхваща изцяло розенкройцерството, това са само указания, даващи някаква представа за това, какво може да се намери в тази система. Това е път за съвременния човек, той го прави способен да влияе на бъдещето. Това са само елементарни стъпки, характеризиращи пътя. Ние получаваме представа за това, как с помощта на розенкройцерския метод може лично да се проникне във висшите тайни. Духовната наука е необходима на човека за неговия по-нататъшен прогрес.
към текста >>
Дух
овната наука е необходима на човека за неговия по-нататъшен прогрес.
Вие трябва да търсите зад науката духът, и тогава науката ще стане за вас само букви за духа. Всичко това не обхваща изцяло розенкройцерството, това са само указания, даващи някаква представа за това, какво може да се намери в тази система. Това е път за съвременния човек, той го прави способен да влияе на бъдещето. Това са само елементарни стъпки, характеризиращи пътя. Ние получаваме представа за това, как с помощта на розенкройцерския метод може лично да се проникне във висшите тайни.
Духовната наука е необходима на човека за неговия по-нататъшен прогрес.
Това, което трябва да се случи за преобразяване на човечеството, трябва да бъде обусловено от самите хора. Който в сегашното си въплъщение възприема истината, в следващото сам ще си създаде външна форма за по-дълбоки истини. Така това, за което говорихме в този курс, се съединява в едно цяло. Това е инструмент за създаване на културата на бъдещето. Казано точно е необходимо да се учи днес, понеже човекът на бъдещето се нуждае от тези учения, те трябва да бъдат включени в хода на развитие на човечеството.
към текста >>
И така,
Дух
овната наука за нас не е само велик идеал, а сила, с която ние се изпълваме, и от тази сила към нас идва познанието.
Но този, който я възприема, живее за другите, дори ако първоначално него го влече към тази истина егоистичната тъга по висшите светове. Само Ако пътя е верен, то самият път ще бъде унищожителят на тази тъга и най-добрия създател на саможертвеността. Човечеството се нуждае сега от окултното развитие, и такова развитие трябва да му бъде внедрено. Сериозно, истинско, вървящо от предмет към предмет стремеж към истината само той води към истинското братство, това е велик вълшебник, обединяващ човечеството. Този стремеж трябва да служи като средство за достигане на великата крайна цел на човечеството неговото единство, и тази цел ние ще достигнем, ако образуваме в самите себе си най-благодарен и прекрасен образ, понеже от това средство зависи изцелението на човечеството.
И така, Духовната наука за нас не е само велик идеал, а сила, с която ние се изпълваме, и от тази сила към нас идва познанието.
Духовната наука ще придобива все по-голяма популярност, тя ще прониква всички религиозни и практически сфери на живота както великия закон на битието пронизва всички същества. Тя е фактор за развитие на човечеството. То този смисъл ние показахме тук теософията на розенкройцерите. Ако тя бъде разбрана не само абстрактно, а така, че благодарение на нея чрез чувството към хората да дойде знание,тогава тя може да оказва пряко влияние върху живота. Ако тези знания се предават на всички наши чувства: от главата към сърцето, а от там в ръцете, във всички наши действия и цялото творчество,ни сме разбрали основата на Духовната наука.
към текста >>
Дух
овната наука ще придобива все по-голяма популярност, тя ще прониква всички религиозни и практически сфери на живота както великия закон на битието пронизва всички същества.
Само Ако пътя е верен, то самият път ще бъде унищожителят на тази тъга и най-добрия създател на саможертвеността. Човечеството се нуждае сега от окултното развитие, и такова развитие трябва да му бъде внедрено. Сериозно, истинско, вървящо от предмет към предмет стремеж към истината само той води към истинското братство, това е велик вълшебник, обединяващ човечеството. Този стремеж трябва да служи като средство за достигане на великата крайна цел на човечеството неговото единство, и тази цел ние ще достигнем, ако образуваме в самите себе си най-благодарен и прекрасен образ, понеже от това средство зависи изцелението на човечеството. И така, Духовната наука за нас не е само велик идеал, а сила, с която ние се изпълваме, и от тази сила към нас идва познанието.
Духовната наука ще придобива все по-голяма популярност, тя ще прониква всички религиозни и практически сфери на живота както великия закон на битието пронизва всички същества.
Тя е фактор за развитие на човечеството. То този смисъл ние показахме тук теософията на розенкройцерите. Ако тя бъде разбрана не само абстрактно, а така, че благодарение на нея чрез чувството към хората да дойде знание,тогава тя може да оказва пряко влияние върху живота. Ако тези знания се предават на всички наши чувства: от главата към сърцето, а от там в ръцете, във всички наши действия и цялото творчество,ни сме разбрали основата на Духовната наука. Тогава ние сме осъзнали великата културна задача, изпълнението на която е оставено в нашите ръце, и тогава от тези знания ще се развият и чувства, които на ленивият му се иска да би ги развил, разбира се, без всякакви преходни стадии.
към текста >>
Ако тези знания се предават на всички наши чувства: от главата към сърцето, а от там в ръцете, във всички наши действия и цялото творчество,ни сме разбрали основата на
Дух
овната наука.
И така, Духовната наука за нас не е само велик идеал, а сила, с която ние се изпълваме, и от тази сила към нас идва познанието. Духовната наука ще придобива все по-голяма популярност, тя ще прониква всички религиозни и практически сфери на живота както великия закон на битието пронизва всички същества. Тя е фактор за развитие на човечеството. То този смисъл ние показахме тук теософията на розенкройцерите. Ако тя бъде разбрана не само абстрактно, а така, че благодарение на нея чрез чувството към хората да дойде знание,тогава тя може да оказва пряко влияние върху живота.
Ако тези знания се предават на всички наши чувства: от главата към сърцето, а от там в ръцете, във всички наши действия и цялото творчество,ни сме разбрали основата на Духовната наука.
Тогава ние сме осъзнали великата културна задача, изпълнението на която е оставено в нашите ръце, и тогава от тези знания ще се развият и чувства, които на ленивият му се иска да би ги развил, разбира се, без всякакви преходни стадии. Теософията на розенкройцерите не желае да се облива с чувства, тя иска да ви разкрие духовните факти. Човек трябва да участва в тази работа, възприемане на фактите в тяхното описание, трябва да го пробужда към действие, с тяхна помощ той трябва да открие в себе си източника на усещанията. В този смисъл розенкройцерската теософия трябва да стане могъщ импулс за света на чувствата, но едновременно да бъде и такава, че непосредствено да ни въвежда в кръга на фактите на свръхсетивните възприятия, в началото развивайки ги, осмислящо, във формата на разум, а след това извеждайки търсещия във висшите светове. Такъв смисъл беше вложен в тези лекции.
към текста >>
Теософията на розенкройцерите не желае да се облива с чувства, тя иска да ви разкрие
дух
овните факти.
Тя е фактор за развитие на човечеството. То този смисъл ние показахме тук теософията на розенкройцерите. Ако тя бъде разбрана не само абстрактно, а така, че благодарение на нея чрез чувството към хората да дойде знание,тогава тя може да оказва пряко влияние върху живота. Ако тези знания се предават на всички наши чувства: от главата към сърцето, а от там в ръцете, във всички наши действия и цялото творчество,ни сме разбрали основата на Духовната наука. Тогава ние сме осъзнали великата културна задача, изпълнението на която е оставено в нашите ръце, и тогава от тези знания ще се развият и чувства, които на ленивият му се иска да би ги развил, разбира се, без всякакви преходни стадии.
Теософията на розенкройцерите не желае да се облива с чувства, тя иска да ви разкрие духовните факти.
Човек трябва да участва в тази работа, възприемане на фактите в тяхното описание, трябва да го пробужда към действие, с тяхна помощ той трябва да открие в себе си източника на усещанията. В този смисъл розенкройцерската теософия трябва да стане могъщ импулс за света на чувствата, но едновременно да бъде и такава, че непосредствено да ни въвежда в кръга на фактите на свръхсетивните възприятия, в началото развивайки ги, осмислящо, във формата на разум, а след това извеждайки търсещия във висшите светове. Такъв смисъл беше вложен в тези лекции.
към текста >>
27.
Съдържание
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Вливане на
дух
овни сили от слънчевите същества в човека.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология. Сътворението на света в германската и персийска митология и окултното значение на образите в тях. Ранното развитие на земята; разпределението на желязото в земята. Възникване на топлината на кръвта от топлинната атмосфера на земята.
Вливане на духовни сили от слънчевите същества в човека.
Нервни течения и движението на кръвта; мислещи, чувствуващи и волеви сили. Човешкото тяло като храм. Най-висшите морални понятия са непосредствен резултат на познанието, как е поставен човекът в космическите взаимовръзки. 6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
към текста >>
астралния и
дух
овния свят
Окултните знаци на Нахиел и Сорат. Слънчеви и лунни влияния. Кой има право да разпространява окултни учения? ТРЕТА ЧАСТ Окултни знаци и символи в тяхната връзка с
астралния и духовния свят
8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят. Пентаграма като човешка фигура. Светлината като образ на мъдростта. Преобразуването и облагородяването на астралното тяло от "вътрешната намеса на мъдростта" и бъдещото развитие на земята.
към текста >>
Отношението на окултните знаци към астралния и
дух
овния свят.
Кой има право да разпространява окултни учения? ТРЕТА ЧАСТ Окултни знаци и символи в тяхната връзка с астралния и духовния свят 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г.
Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
Пентаграма като човешка фигура. Светлината като образ на мъдростта. Преобразуването и облагородяването на астралното тяло от "вътрешната намеса на мъдростта" и бъдещото развитие на земята. Упражнение за постигане на вътрешна светлина. Светлина на мъдростта и музика на сферите.
към текста >>
За оживителното и просветителното влияние, което печатите могат да упражнят върху човечеството, и за унищожителния резултат на профанирането на
дух
овното.
11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати. Описание на печатите в празничната зала на Мюнхенския конгрес (май 1907). Седемте печата на апокалипсиса като образ на човешкото развитие. Символа на Розенкройц.
За оживителното и просветителното влияние, което печатите могат да упражнят върху човечеството, и за унищожителния резултат на профанирането на духовното.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят. Външния свят като откровение на душевното и духовното, което е зад нещата. Душевно-духовното у животните, растенията и минералите. Груповия Аз на животните в астралния план; основния му елемент мъдростта.
към текста >>
Външния свят като откровение на душевното и
дух
овното, което е зад нещата.
Седемте печата на апокалипсиса като образ на човешкото развитие. Символа на Розенкройц. За оживителното и просветителното влияние, което печатите могат да упражнят върху човечеството, и за унищожителния резултат на профанирането на духовното. 12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
Външния свят като откровение на душевното и духовното, което е зад нещата.
Душевно-духовното у животните, растенията и минералите. Груповия Аз на животните в астралния план; основния му елемент мъдростта. Възникването на любовта като основен елемент на човешкия Аз. Болка и удоволствие в растителното и минералното царства. В окултното обучение образите не трябва единствено да се наблюдават, а и да се преживяват вътрешно.
към текста >>
Душевно-
дух
овното у животните, растенията и минералите.
Символа на Розенкройц. За оживителното и просветителното влияние, което печатите могат да упражнят върху човечеството, и за унищожителния резултат на профанирането на духовното. 12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят. Външния свят като откровение на душевното и духовното, което е зад нещата.
Душевно-духовното у животните, растенията и минералите.
Груповия Аз на животните в астралния план; основния му елемент мъдростта. Възникването на любовта като основен елемент на човешкия Аз. Болка и удоволствие в растителното и минералното царства. В окултното обучение образите не трябва единствено да се наблюдават, а и да се преживяват вътрешно. Окултното значение на свастиката и пентаграма.
към текста >>
Символика на думите в окултизма и значението й за
дух
овното обучение.
Различните степени на съвършенство на частите на човека. Необходимо условие за правилно бъдеще владеене на закона на живота: тайната на сакраментализма. Изразът на частите на човека във физическото тяло (сетивни органи, жлези, нерви, кръв) и в етерното тяло (човек, лъв, бик, орел); различността на тези изрази при отделните човешки раси. Човешките групови души (племена), продължителността на живота им и метаморфозата. Птицата Феникс.
Символика на думите в окултизма и значението й за духовното обучение.
14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата. Въздействието на представни и чувствени сили върху физическо-телесното в човека в миналото и днес. Изживяването на архитектурните форми и влиянието му върху образуването на физическото тяло на човека в следващи въплъщения (готика, Архе Ноа, Храма на Соломон). Свят на образи и свят на звуци.
към текста >>
Дух
овното значение на формите и числата.
Изразът на частите на човека във физическото тяло (сетивни органи, жлези, нерви, кръв) и в етерното тяло (човек, лъв, бик, орел); различността на тези изрази при отделните човешки раси. Човешките групови души (племена), продължителността на живота им и метаморфозата. Птицата Феникс. Символика на думите в окултизма и значението й за духовното обучение. 14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г.
Духовното значение на формите и числата.
Въздействието на представни и чувствени сили върху физическо-телесното в човека в миналото и днес. Изживяването на архитектурните форми и влиянието му върху образуването на физическото тяло на човека в следващи въплъщения (готика, Архе Ноа, Храма на Соломон). Свят на образи и свят на звуци. Отношението на числата в движението на планетите и музиката на сферите. Медитация върху Меркуриевия колос (Кадуцей)
към текста >>
Образните представи като необходимо възпитателно средство в
дух
овното обучение.
Изживяването на архитектурните форми и влиянието му върху образуването на физическото тяло на човека в следващи въплъщения (готика, Архе Ноа, Храма на Соломон). Свят на образи и свят на звуци. Отношението на числата в движението на планетите и музиката на сферите. Медитация върху Меркуриевия колос (Кадуцей) 15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г.
Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
Свободно от сетивност мислене. Форма и живот, оздравяване и болест като противоположности в астралния план. Отражения на висшата и нисшата природа на човека в душата. Значението на силовите посоки в кръстния знак. Светия Граал.
към текста >>
Светия
Граал.
Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение. Свободно от сетивност мислене. Форма и живот, оздравяване и болест като противоположности в астралния план. Отражения на висшата и нисшата природа на човека в душата. Значението на силовите посоки в кръстния знак.
Светия Граал.
Сърцето и ларинкса като органи на бъдещето. Принципът на повторението (етерното тяло) и на завършека (астралното тяло). Розенкройц. Вътрешната сила на символите на числата; духовната музика в отношенията между числата. 1 : 3 : 7 : 12 като отношение на частите на човека една към друга. Символа на огледалото.
към текста >>
Вътрешната сила на символите на числата;
дух
овната музика в отношенията между числата.
Отражения на висшата и нисшата природа на човека в душата. Значението на силовите посоки в кръстния знак. Светия Граал. Сърцето и ларинкса като органи на бъдещето. Принципът на повторението (етерното тяло) и на завършека (астралното тяло). Розенкройц.
Вътрешната сила на символите на числата; духовната музика в отношенията между числата.
1 : 3 : 7 : 12 като отношение на частите на човека една към друга. Символа на огледалото. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
към текста >>
Христос като
дух
на земята.
Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия) Чувствуването и изживяването на годишните празници в миналото и днес. Дълбокото значение на коледния празник. За съчувствието на хората към природата. Индивидуалната душа на човека, груповите Азове на растенията и животните.
Христос като дух на земята.
Мистерията на Голгота като космическо събитие: съединяването на Христовия Аз със земята. Разбирането на тайната на Коледа и новото схващане за духа в празниците на годината.
към текста >>
Разбирането на тайната на Коледа и новото схващане за
дух
а в празниците на годината.
Дълбокото значение на коледния празник. За съчувствието на хората към природата. Индивидуалната душа на човека, груповите Азове на растенията и животните. Христос като дух на земята. Мистерията на Голгота като космическо събитие: съединяването на Христовия Аз със земята.
Разбирането на тайната на Коледа и новото схващане за духа в празниците на годината.
към текста >>
28.
11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ларинксът се намира днес едва в началото на развитието си, някога той ще се превърне в преобразувания в
дух
овното орган за възпроизвеждане.
Ще прозвучи гротескно, ако опишем тогавашния човек. Главата се образува постепенно и ще продължи да се развива. В човека днес съществуват органи, които, така да се каже, са до стигнали до крайната фаза в развитието си. По-късно те вече няма да са част от човешкото тяло. Съществуват други, които ще се преобразуват, като ларинкса ни, който има велико бъдеще, разбира се във връзка със сърцето.
Ларинксът се намира днес едва в началото на развитието си, някога той ще се превърне в преобразувания в духовното орган за възпроизвеждане.
Ще получите известна представа за това, ако си изясните какво може да предизвика днес човек с ларинкса си. Когато говоря тук, вие чувате думите ми. Поради това, че залата се изпълва и във въздуха се произвеждат определени трептения, моите думи стигат до ушите ви и преминават в душите ви. Когато изговоря една дума, например "свят", вълните във въздуха за почват да трептят това са въплъщенията на думите ми. Това, което днес човекът създава по този начин, се нарича създаване в минералното царство.
към текста >>
Поради това, че залата се изпълва и във въз
дух
а се произвеждат определени трептения, моите думи стигат до ушите ви и преминават в душите ви.
По-късно те вече няма да са част от човешкото тяло. Съществуват други, които ще се преобразуват, като ларинкса ни, който има велико бъдеще, разбира се във връзка със сърцето. Ларинксът се намира днес едва в началото на развитието си, някога той ще се превърне в преобразувания в духовното орган за възпроизвеждане. Ще получите известна представа за това, ако си изясните какво може да предизвика днес човек с ларинкса си. Когато говоря тук, вие чувате думите ми.
Поради това, че залата се изпълва и във въздуха се произвеждат определени трептения, моите думи стигат до ушите ви и преминават в душите ви.
Когато изговоря една дума, например "свят", вълните във въздуха за почват да трептят това са въплъщенията на думите ми. Това, което днес човекът създава по този начин, се нарича създаване в минералното царство. Движенията на въздуха са минерални движения. Посредством ларинкса си човек въздейства минерално върху обкръжението си. Но човекът ще се извиси и някога ще може да действува растително.
към текста >>
Когато изговоря една дума, например "свят", вълните във въз
дух
а за почват да трептят това са въплъщенията на думите ми.
Съществуват други, които ще се преобразуват, като ларинкса ни, който има велико бъдеще, разбира се във връзка със сърцето. Ларинксът се намира днес едва в началото на развитието си, някога той ще се превърне в преобразувания в духовното орган за възпроизвеждане. Ще получите известна представа за това, ако си изясните какво може да предизвика днес човек с ларинкса си. Когато говоря тук, вие чувате думите ми. Поради това, че залата се изпълва и във въздуха се произвеждат определени трептения, моите думи стигат до ушите ви и преминават в душите ви.
Когато изговоря една дума, например "свят", вълните във въздуха за почват да трептят това са въплъщенията на думите ми.
Това, което днес човекът създава по този начин, се нарича създаване в минералното царство. Движенията на въздуха са минерални движения. Посредством ларинкса си човек въздейства минерално върху обкръжението си. Но човекът ще се извиси и някога ще може да действува растително. Тогава той ще произвежда не само минерални, а и растителни трептения.
към текста >>
Движенията на въз
дух
а са минерални движения.
Ще получите известна представа за това, ако си изясните какво може да предизвика днес човек с ларинкса си. Когато говоря тук, вие чувате думите ми. Поради това, че залата се изпълва и във въздуха се произвеждат определени трептения, моите думи стигат до ушите ви и преминават в душите ви. Когато изговоря една дума, например "свят", вълните във въздуха за почват да трептят това са въплъщенията на думите ми. Това, което днес човекът създава по този начин, се нарича създаване в минералното царство.
Движенията на въздуха са минерални движения.
Посредством ларинкса си човек въздейства минерално върху обкръжението си. Но човекът ще се извиси и някога ще може да действува растително. Тогава той ще произвежда не само минерални, а и растителни трептения. Той ще изговаря растения. Следващото стъпало в развитието ще настъпи, когато той ще изговаря чувстващи същества.
към текста >>
Продължавайки назад стигаме до времето, в което тя се намираше на
дух
овния план, в Девакана.
Тази картина ни показва групирането на петте групови души: четири на човека около вели ката групова душа, която принадлежи на всички хора едновременно. Печат 3 Ако проследим човешкото развитие далеч, далеч в миналото, така че да прехвърлим милиони години, то ние ще срещнем още нещо. Сега човекът присъствува физически на земята, но съществуваха епохи, когато това, което се движеше по земята все още не беше в състояние да приеме човешките души. Тогава душата се намираше на астрален план.
Продължавайки назад стигаме до времето, в което тя се намираше на духовния план, в Девакана.
В бъдеще, когато се пречисти на земята, тя отново ще се изкачи на това високо стъпало. От духа през астрала, физическото и отново към духа, това е едно дълго развитие на човека. И все пак то се осъществява в един кратък срок, ако го сравним с времето, което човекът прекара на Стария Сатурн и на останалите планети. На тях той не преминаваше през физически преобразувания, а само през духовно, астрално и физическо. Ако ги проследим, ние трябва да се изкачим до самите духовни светове.
към текста >>
От
дух
а през астрала, физическото и отново към
дух
а, това е едно дълго развитие на човека.
Ако проследим човешкото развитие далеч, далеч в миналото, така че да прехвърлим милиони години, то ние ще срещнем още нещо. Сега човекът присъствува физически на земята, но съществуваха епохи, когато това, което се движеше по земята все още не беше в състояние да приеме човешките души. Тогава душата се намираше на астрален план. Продължавайки назад стигаме до времето, в което тя се намираше на духовния план, в Девакана. В бъдеще, когато се пречисти на земята, тя отново ще се изкачи на това високо стъпало.
От духа през астрала, физическото и отново към духа, това е едно дълго развитие на човека.
И все пак то се осъществява в един кратък срок, ако го сравним с времето, което човекът прекара на Стария Сатурн и на останалите планети. На тях той не преминаваше през физически преобразувания, а само през духовно, астрално и физическо. Ако ги проследим, ние трябва да се изкачим до самите духовни светове. Там се възприема музиката на сферите, звуци, които протичат през пространството в този духовен свят. И когато човек отново заживее в духовния свят, то той ще възприема тази хармония на сферите.
към текста >>
На тях той не преминаваше през физически преобразувания, а само през
дух
овно, астрално и физическо.
Тогава душата се намираше на астрален план. Продължавайки назад стигаме до времето, в което тя се намираше на духовния план, в Девакана. В бъдеще, когато се пречисти на земята, тя отново ще се изкачи на това високо стъпало. От духа през астрала, физическото и отново към духа, това е едно дълго развитие на човека. И все пак то се осъществява в един кратък срок, ако го сравним с времето, което човекът прекара на Стария Сатурн и на останалите планети.
На тях той не преминаваше през физически преобразувания, а само през духовно, астрално и физическо.
Ако ги проследим, ние трябва да се изкачим до самите духовни светове. Там се възприема музиката на сферите, звуци, които протичат през пространството в този духовен свят. И когато човек отново заживее в духовния свят, то той ще възприема тази хармония на сферите. В окултизма те се наричат звуци от тромбоните на ангелите. Затова в третата картина виждаме тръбите.
към текста >>
Ако ги проследим, ние трябва да се изкачим до самите
дух
овни светове.
Продължавайки назад стигаме до времето, в което тя се намираше на духовния план, в Девакана. В бъдеще, когато се пречисти на земята, тя отново ще се изкачи на това високо стъпало. От духа през астрала, физическото и отново към духа, това е едно дълго развитие на човека. И все пак то се осъществява в един кратък срок, ако го сравним с времето, което човекът прекара на Стария Сатурн и на останалите планети. На тях той не преминаваше през физически преобразувания, а само през духовно, астрално и физическо.
Ако ги проследим, ние трябва да се изкачим до самите духовни светове.
Там се възприема музиката на сферите, звуци, които протичат през пространството в този духовен свят. И когато човек отново заживее в духовния свят, то той ще възприема тази хармония на сферите. В окултизма те се наричат звуци от тромбоните на ангелите. Затова в третата картина виждаме тръбите. От духовния свят идват откровенията, които обаче се разкриват едва, когато човекът напредва все повече.
към текста >>
Там се възприема музиката на сферите, звуци, които протичат през пространството в този
дух
овен свят.
В бъдеще, когато се пречисти на земята, тя отново ще се изкачи на това високо стъпало. От духа през астрала, физическото и отново към духа, това е едно дълго развитие на човека. И все пак то се осъществява в един кратък срок, ако го сравним с времето, което човекът прекара на Стария Сатурн и на останалите планети. На тях той не преминаваше през физически преобразувания, а само през духовно, астрално и физическо. Ако ги проследим, ние трябва да се изкачим до самите духовни светове.
Там се възприема музиката на сферите, звуци, които протичат през пространството в този духовен свят.
И когато човек отново заживее в духовния свят, то той ще възприема тази хармония на сферите. В окултизма те се наричат звуци от тромбоните на ангелите. Затова в третата картина виждаме тръбите. От духовния свят идват откровенията, които обаче се разкриват едва, когато човекът напредва все повече. Тогава пред него като откровение се явява онази книга със седемте печата.
към текста >>
И когато човек отново заживее в
дух
овния свят, то той ще възприема тази хармония на сферите.
От духа през астрала, физическото и отново към духа, това е едно дълго развитие на човека. И все пак то се осъществява в един кратък срок, ако го сравним с времето, което човекът прекара на Стария Сатурн и на останалите планети. На тях той не преминаваше през физически преобразувания, а само през духовно, астрално и физическо. Ако ги проследим, ние трябва да се изкачим до самите духовни светове. Там се възприема музиката на сферите, звуци, които протичат през пространството в този духовен свят.
И когато човек отново заживее в духовния свят, то той ще възприема тази хармония на сферите.
В окултизма те се наричат звуци от тромбоните на ангелите. Затова в третата картина виждаме тръбите. От духовния свят идват откровенията, които обаче се разкриват едва, когато човекът напредва все повече. Тогава пред него като откровение се явява онази книга със седемте печата. Тези печати са тъкмо това, което разглеждаме ние тук, тях именно се опитваме да разгадаем.
към текста >>
От
дух
овния свят идват откровенията, които обаче се разкриват едва, когато човекът напредва все повече.
Ако ги проследим, ние трябва да се изкачим до самите духовни светове. Там се възприема музиката на сферите, звуци, които протичат през пространството в този духовен свят. И когато човек отново заживее в духовния свят, то той ще възприема тази хармония на сферите. В окултизма те се наричат звуци от тромбоните на ангелите. Затова в третата картина виждаме тръбите.
От духовния свят идват откровенията, които обаче се разкриват едва, когато човекът напредва все повече.
Тогава пред него като откровение се явява онази книга със седемте печата. Тези печати са тъкмо това, което разглеждаме ние тук, тях именно се опитваме да разгадаем. Затова книгата е в средата и под четири фази на човечеството, тъй като четирите коня не са нищо друго освен стадии на развитие на човечеството през епохите. Но съществува и едно по-висше развитие. Човекът произхожда от още по-висши светове, и отново ще се изкачи до тях.
към текста >>
Нищо в света не е просто материя в действителност всяка материя е израз на
дух
овността, тя е едно послание за дейността на Бога.
Човекът произхожда от още по-висши светове, и отново ще се изкачи до тях. А образът му, фигурата, която днес има, ще изчезне от света. Това, което днес се намира на вън в света отделните букви, от които е съставен човека всичко това ще бъде прието от него: образът му ще се идентифицира с образа на света. Едно малко тривиално описание на теософията учи и говори за това, че човекът трябва да търси Бога в самия себе си. Но който желае да открие Бога, трябва да го търси в делата му, които са разпръснати във вселената.
Нищо в света не е просто материя в действителност всяка материя е израз на духовността, тя е едно послание за дейността на Бога.
В хода на идните епохи самият човек ще разгърне съществото си, той все повече ще се идентифицира със света, така че можем да го изобразим, като на мястото на образа му сложим този на космоса. Виждате това на четвъртия печат със скалата, морето и колоните. Това, което днес преминава през света под формата на облаци, ще дари материя та си за изработването на човешкото тяло. Силите, които днес са у духовете на Слънцето, в бъдеще ще дадат на човека онова, което ще развие духовните му сили по безкрайно по-висш начин. Тази слънчева сила е силата, към която се стреми човекът.
към текста >>
Силите, които днес са у
дух
овете на Слънцето, в бъдеще ще дадат на човека онова, което ще развие
дух
овните му сили по безкрайно по-висш начин.
Но който желае да открие Бога, трябва да го търси в делата му, които са разпръснати във вселената. Нищо в света не е просто материя в действителност всяка материя е израз на духовността, тя е едно послание за дейността на Бога. В хода на идните епохи самият човек ще разгърне съществото си, той все повече ще се идентифицира със света, така че можем да го изобразим, като на мястото на образа му сложим този на космоса. Виждате това на четвъртия печат със скалата, морето и колоните. Това, което днес преминава през света под формата на облаци, ще дари материя та си за изработването на човешкото тяло.
Силите, които днес са у духовете на Слънцето, в бъдеще ще дадат на човека онова, което ще развие духовните му сили по безкрайно по-висш начин.
Тази слънчева сила е силата, към която се стреми човекът. За разлика от растението, което насочва главата си, корена, към центъра на земята, човекът насочва своята към Слънцето. Той ще я обедини със него и ще приеме по-висши сили. Това виждате показано в слънчевото лице, което почива върху тяло от облаци, върху скалите, върху колоните. Себе творящ ще стане тогава човекът.
към текста >>
След това [в шестия печат] ни се показва, как вече извисения до най-голямо о
дух
отворяване човек е идентичен с образа на Михаил.
Печат 5 Това е изобразено чрез животното със седемте глави и десетте рога. В краката на слънчевата жена е луната, която съдържа всички зли субстанции, от които земята няма да се нуждае и които е отблъснала. Всичко, което днес Луната изпраща на земята като магически сили, ще бъде преодоляно тогава. Когато човекът се съедини със Слънцето, той ще преодолее и Луната.
След това [в шестия печат] ни се показва, как вече извисения до най-голямо одухотворяване човек е идентичен с образа на Михаил.
Как е завързал злото в света във символа на дракона. Печат 6 Ние видяхме, че в началото и в края на развитието на човечеството се намират едни и същи състояния на преобразуване. Видяхме ги изобразени в човека с краката от лава и меча, излизащ от устата му. Цялото битие на света ни се открива в дълбоко значителния символ на Светия Граал.
към текста >>
Цялото битие на света ни се открива в дълбоко значителния символ на
Светия
Граал.
След това [в шестия печат] ни се показва, как вече извисения до най-голямо одухотворяване човек е идентичен с образа на Михаил. Как е завързал злото в света във символа на дракона. Печат 6 Ние видяхме, че в началото и в края на развитието на човечеството се намират едни и същи състояния на преобразуване. Видяхме ги изобразени в човека с краката от лава и меча, излизащ от устата му.
Цялото битие на света ни се открива в дълбоко значителния символ на Светия Граал.
Бих желал с няколко скициращи думи да представя на душите ви този седми печат. Печат 7 Този, който е опознал нашия свят като окултист, знае, че пространството е за физическия свят нещо различно от обикновена празнота. Пространството е изворът, от който физически са изкристализирали всички същества. Представете си един пълен с вода стъклен съд с кубична форма, през който можете да виждате.
към текста >>
Дух
овното, най-висшето, е противоположността, то е представено чрез контра измеренията.
А сега си представете и контра измеренията към тези три измерения, такива каквито са те навън във физическия свят. Можете да си го представите така, сякаш един човек върви в една посока, а един друг срещу него и двамата се срещат. По подобен начин към всяко измерение съществува и контра измерение, така че като цяло получаваме шест лъча. Тези противоположни един на друг лъчи същевременно представляват пра зачатъците на най-висшите членове на човешкото същество. Физическото тяло, изкристализирало от пространството, е най-нисшият.
Духовното, най-висшето, е противоположността, то е представено чрез контра измеренията.
В развитието те се оформиха най-напред в едно същество, което може да бъде представено най-добре, когато се събере в света на всички страсти, желания, инстинкти. Това същество е най-напред това. След това то ще се превърне в друго. То се изчиства все повече и повече видяхме до какви висини достига, но все пак изхожда от ниски нагони, чиито символ е змията. Този процес се символизира от събирането на контра измеренията в две змии, които се намират една срещу друга.
към текста >>
Преобразуваният ларинкс в нас ще се превърне в потира, който се нарича
Светия
Граал.
Тези движения са много по-сложни отколкото това се допуска в елементарната астрономия. Тук виждате какво е значението на спиралата за небесните тела. Тези небесни тела представляват образа, с който човекът някога ще се идентифицира. В това далечно време, творящата сила на човека ще се е пречистила, ще бъде изчистена, тогава негов възпроизводителен орган ще бъде ларинксът. Това, което човекът ще е развил като пречистено змийско тяло вече няма да протича надолу нагоре, а ще действува отгоре.
Преобразуваният ларинкс в нас ще се превърне в потира, който се нарича Светия Граал.
И както едното ще бъде пречистено, така ще се пречисти и останалото, което е свързано с този възпроизводителен орган: той ще се превърне в есенция на световната сила, на великата световна есенция. Този световен дух в неговата есенция бива представян в образа на гълъба, който е изправен срещу светия Граал. Тук гълъбът е символ на одухотвореното оплождане, което ще се прояви в космоса, когато човекът се идентифицира по този начин със света. Цялото творчество в този процес ще бъде представено чрез дъгата: това е всеобхватния печат на светия Граал. Цялото ни дава смисъла на връзката между света и човека като обобщение на смислите на останалите печати.
към текста >>
Този световен
дух
в неговата есенция бива представян в образа на гълъба, който е изправен срещу
светия
Граал.
Тези небесни тела представляват образа, с който човекът някога ще се идентифицира. В това далечно време, творящата сила на човека ще се е пречистила, ще бъде изчистена, тогава негов възпроизводителен орган ще бъде ларинксът. Това, което човекът ще е развил като пречистено змийско тяло вече няма да протича надолу нагоре, а ще действува отгоре. Преобразуваният ларинкс в нас ще се превърне в потира, който се нарича Светия Граал. И както едното ще бъде пречистено, така ще се пречисти и останалото, което е свързано с този възпроизводителен орган: той ще се превърне в есенция на световната сила, на великата световна есенция.
Този световен дух в неговата есенция бива представян в образа на гълъба, който е изправен срещу светия Граал.
Тук гълъбът е символ на одухотвореното оплождане, което ще се прояви в космоса, когато човекът се идентифицира по този начин със света. Цялото творчество в този процес ще бъде представено чрез дъгата: това е всеобхватния печат на светия Граал. Цялото ни дава смисъла на връзката между света и човека като обобщение на смислите на останалите печати. Затова тук световната тайна присъствува като надпис на външната страна на печата. Тази световна тайна изобразява как човекът в началото се е родил от прасилите на света.
към текста >>
Тук гълъбът е символ на о
дух
отвореното оплождане, което ще се прояви в космоса, когато човекът се идентифицира по този начин със света.
В това далечно време, творящата сила на човека ще се е пречистила, ще бъде изчистена, тогава негов възпроизводителен орган ще бъде ларинксът. Това, което човекът ще е развил като пречистено змийско тяло вече няма да протича надолу нагоре, а ще действува отгоре. Преобразуваният ларинкс в нас ще се превърне в потира, който се нарича Светия Граал. И както едното ще бъде пречистено, така ще се пречисти и останалото, което е свързано с този възпроизводителен орган: той ще се превърне в есенция на световната сила, на великата световна есенция. Този световен дух в неговата есенция бива представян в образа на гълъба, който е изправен срещу светия Граал.
Тук гълъбът е символ на одухотвореното оплождане, което ще се прояви в космоса, когато човекът се идентифицира по този начин със света.
Цялото творчество в този процес ще бъде представено чрез дъгата: това е всеобхватния печат на светия Граал. Цялото ни дава смисъла на връзката между света и човека като обобщение на смислите на останалите печати. Затова тук световната тайна присъствува като надпис на външната страна на печата. Тази световна тайна изобразява как човекът в началото се е родил от прасилите на света. Всеки човек, ако погледне назад, е преминал в началото онзи процес, който днес преминава духовно, ако бъде роден отново от силите на съзнанието.
към текста >>
Цялото творчество в този процес ще бъде представено чрез дъгата: това е всеобхватния печат на
светия
Граал.
Това, което човекът ще е развил като пречистено змийско тяло вече няма да протича надолу нагоре, а ще действува отгоре. Преобразуваният ларинкс в нас ще се превърне в потира, който се нарича Светия Граал. И както едното ще бъде пречистено, така ще се пречисти и останалото, което е свързано с този възпроизводителен орган: той ще се превърне в есенция на световната сила, на великата световна есенция. Този световен дух в неговата есенция бива представян в образа на гълъба, който е изправен срещу светия Граал. Тук гълъбът е символ на одухотвореното оплождане, което ще се прояви в космоса, когато човекът се идентифицира по този начин със света.
Цялото творчество в този процес ще бъде представено чрез дъгата: това е всеобхватния печат на светия Граал.
Цялото ни дава смисъла на връзката между света и човека като обобщение на смислите на останалите печати. Затова тук световната тайна присъствува като надпис на външната страна на печата. Тази световна тайна изобразява как човекът в началото се е родил от прасилите на света. Всеки човек, ако погледне назад, е преминал в началото онзи процес, който днес преминава духовно, ако бъде роден отново от силите на съзнанието. Розенкройцерството изразява това [с буквите] E.D.N.: от Бога съм роден.
към текста >>
Всеки човек, ако погледне назад, е преминал в началото онзи процес, който днес преминава
дух
овно, ако бъде роден отново от силите на съзнанието.
Тук гълъбът е символ на одухотвореното оплождане, което ще се прояви в космоса, когато човекът се идентифицира по този начин със света. Цялото творчество в този процес ще бъде представено чрез дъгата: това е всеобхватния печат на светия Граал. Цялото ни дава смисъла на връзката между света и човека като обобщение на смислите на останалите печати. Затова тук световната тайна присъствува като надпис на външната страна на печата. Тази световна тайна изобразява как човекът в началото се е родил от прасилите на света.
Всеки човек, ако погледне назад, е преминал в началото онзи процес, който днес преминава духовно, ако бъде роден отново от силите на съзнанието.
Розенкройцерството изразява това [с буквите] E.D.N.: от Бога съм роден. Видяхме, че към откровението се прибавя и нещо второ: към живота се прибавя смъртта. Но за да открие в тази смърт повторно живота, човекът трябва да преодолее тази сетивна смърт в праизвора на всичко живо. А праизворът е центърът на цялото космическо развитие. Ние трябваше да открием смъртта за да извоюваме съзнанието си.
към текста >>
Тъй като навсякъде, където нещо се превръща в откровение, се проявява една двойственост, към която трябва да се присъедини третото, когато човекът превъзмогне смъртта, той ще се идентифицира с проникващия света
дух
(гълъба№.
Но за да открие в тази смърт повторно живота, човекът трябва да преодолее тази сетивна смърт в праизвора на всичко живо. А праизворът е центърът на цялото космическо развитие. Ние трябваше да открием смъртта за да извоюваме съзнанието си. Но ние ще сме я превъзмогнали, когато открием смисъла на тази смърт в тайната на изкупителя. Точно както сме родени от Бога, в смисъла на езотерическата мъдрост ние ще умрем в Христа: I.C.M.
Тъй като навсякъде, където нещо се превръща в откровение, се проявява една двойственост, към която трябва да се присъедини третото, когато човекът превъзмогне смъртта, той ще се идентифицира с проникващия света дух (гълъба№.
Той ще възкръсне и отново ще живее в духа: P.S.S.R. Това е теософския Розенкройц. Той осветява онези времена, когато религията и науката ще се сдобрят. Виждате как в тези печати е изобразен целия свят, и тъй като светът е създаден по този начин от маговете и посветените, в него се съдържа една огромна сила. Можете да се връщате отново и отново към печатите.
към текста >>
Той ще възкръсне и отново ще живее в
дух
а: P.S.S.R.
А праизворът е центърът на цялото космическо развитие. Ние трябваше да открием смъртта за да извоюваме съзнанието си. Но ние ще сме я превъзмогнали, когато открием смисъла на тази смърт в тайната на изкупителя. Точно както сме родени от Бога, в смисъла на езотерическата мъдрост ние ще умрем в Христа: I.C.M. Тъй като навсякъде, където нещо се превръща в откровение, се проявява една двойственост, към която трябва да се присъедини третото, когато човекът превъзмогне смъртта, той ще се идентифицира с проникващия света дух (гълъба№.
Той ще възкръсне и отново ще живее в духа: P.S.S.R.
Това е теософския Розенкройц. Той осветява онези времена, когато религията и науката ще се сдобрят. Виждате как в тези печати е изобразен целия свят, и тъй като светът е създаден по този начин от маговете и посветените, в него се съдържа една огромна сила. Можете да се връщате отново и отново към печатите. Винаги ще откривате, че медитацията върху тях може да ви отвори вратите към една безкрайна мъдрост.
към текста >>
И колкото и да изглежда странно: ако ги окачите в една стая, в която не се говори за нищо
дух
овно, където се изричат само тривиални думи, то те отново ще подействуват, но така, че ще разболеят физическия организъм.
Можете да се връщате отново и отново към печатите. Винаги ще откривате, че медитацията върху тях може да ви отвори вратите към една безкрайна мъдрост. Те имат огромно влияние върху душата на човека, тъй като са извлечени от тайните на света. Закачете в някоя стая, където се говори за такива неща, така както ние го правим тук, в която човек се издига до светите мистерии на света, и те ще подействуват в най-висша степен оживително, просветляващо, понякога дори и без знанието на хората. Но именно поради значението си те не са предназначени да се профанизират.
И колкото и да изглежда странно: ако ги окачите в една стая, в която не се говори за нищо духовно, където се изричат само тривиални думи, то те отново ще подействуват, но така, че ще разболеят физическия организъм.
Колкото и тривиално да звучи: те унищожават храносмилането. Това, което е родено в духа, то принадлежи към духа и не бива да се профанизира. Действието му показва това. Знаците за духовни неща принадлежат там, където се разиграват духовни неща и проявяват действието си.
към текста >>
Това, което е родено в
дух
а, то принадлежи към
дух
а и не бива да се профанизира.
Те имат огромно влияние върху душата на човека, тъй като са извлечени от тайните на света. Закачете в някоя стая, където се говори за такива неща, така както ние го правим тук, в която човек се издига до светите мистерии на света, и те ще подействуват в най-висша степен оживително, просветляващо, понякога дори и без знанието на хората. Но именно поради значението си те не са предназначени да се профанизират. И колкото и да изглежда странно: ако ги окачите в една стая, в която не се говори за нищо духовно, където се изричат само тривиални думи, то те отново ще подействуват, но така, че ще разболеят физическия организъм. Колкото и тривиално да звучи: те унищожават храносмилането.
Това, което е родено в духа, то принадлежи към духа и не бива да се профанизира.
Действието му показва това. Знаците за духовни неща принадлежат там, където се разиграват духовни неща и проявяват действието си.
към текста >>
Знаците за
дух
овни неща принадлежат там, където се разиграват
дух
овни неща и проявяват действието си.
Но именно поради значението си те не са предназначени да се профанизират. И колкото и да изглежда странно: ако ги окачите в една стая, в която не се говори за нищо духовно, където се изричат само тривиални думи, то те отново ще подействуват, но така, че ще разболеят физическия организъм. Колкото и тривиално да звучи: те унищожават храносмилането. Това, което е родено в духа, то принадлежи към духа и не бива да се профанизира. Действието му показва това.
Знаците за духовни неща принадлежат там, където се разиграват духовни неща и проявяват действието си.
към текста >>
29.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Днес бих желал да обсъдя още няколко характерни символи и знаци, за да може все повече да ни се изясни основната тема на лекциите, която цели да покаже в какво отношение са поставени знаците и символите спрямо астралния и
дух
овния свят, който се нарича още Девакан.
ОСМА ЛЕКЦИЯ Кьолн, 29 декември 1907 г.
Днес бих желал да обсъдя още няколко характерни символи и знаци, за да може все повече да ни се изясни основната тема на лекциите, която цели да покаже в какво отношение са поставени знаците и символите спрямо астралния и духовния свят, който се нарича още Девакан.
Видяхме, че символите и образите и извлечените действително от природата и същината на по-висшите светове съотношения между числа и форми, когато са приети от душата, подбуждат в нея истински душевни сили под формата на представи, мисли, идеи и усещания, те имат формиращо въздействие. Дори бихме могли да видим, че Ноевият ковчег беше формиращ за настоящото физическо тяло, и че Соломоновият храм, ако въздействува с формите си върху съвременните хора ще има огромно значение за формирането на хората от шестата раса. От тези данни вече можете да разберете, че посредством водачите на човечеството, които непрестанно се намесват в развитието на човечеството, ще се поеме по един подобен път, както посредством отделните хора в елементарните тайни школи. И тук имаме работа с една концентрация на усещания, мисли, представи и т.н. съществуват още някои неща които имат формиращо действие върху човека.
към текста >>
Нужно е единствено да знаете, че
дух
овният свят като такъв има различни области.
В различните окултни течения в съвремието многократно се среща схващането, че в нашето време съществува и друг път, освен този на прилагането на имагинативни и символични представи, по който може да се извърши изкачването във висшите светове. При хората от съвременността издигането в астралния свят с помощта на символични или други окултни методи на възпитание е свързано с известен страх, дори антипатия. Ако се подхвърли въпросът: Оправдани ли са подобни страхове? , то може да се каже: Да и не в едно определено отношение те са оправдани, в друго отношение обаче те съвсем не са уместни, тъй като във висшите светове не може да се издигне никой, без да е преминал през астралния. Грешно предположение е когато някой смята, че може да премине със завързани очи през астралния свят.
Нужно е единствено да знаете, че духовният свят като такъв има различни области.
Човекът е слязъл през астралния свят във физическия, и отново през астралния трябва да се издигне до духовния свят. Трябва да се избягва по времето на развитието си той да изпада в минали състояния. Всяко медиумно състояние е едно изпадане в предишно състояние, докато истинското тайно обучение е едно изкачване в по-висше. Човек трябва да се изкачи в астралния свят с пълно, светло дневно съзнание за да достигне до по-висшите области на духовния свят. Всички желания, страсти, инстинкти, които човек носи в себе си, са вкоренени в астралното тяло, техен носител е астралното тяло.
към текста >>
Човекът е слязъл през астралния свят във физическия, и отново през астралния трябва да се издигне до
дух
овния свят.
При хората от съвременността издигането в астралния свят с помощта на символични или други окултни методи на възпитание е свързано с известен страх, дори антипатия. Ако се подхвърли въпросът: Оправдани ли са подобни страхове? , то може да се каже: Да и не в едно определено отношение те са оправдани, в друго отношение обаче те съвсем не са уместни, тъй като във висшите светове не може да се издигне никой, без да е преминал през астралния. Грешно предположение е когато някой смята, че може да премине със завързани очи през астралния свят. Нужно е единствено да знаете, че духовният свят като такъв има различни области.
Човекът е слязъл през астралния свят във физическия, и отново през астралния трябва да се издигне до духовния свят.
Трябва да се избягва по времето на развитието си той да изпада в минали състояния. Всяко медиумно състояние е едно изпадане в предишно състояние, докато истинското тайно обучение е едно изкачване в по-висше. Човек трябва да се изкачи в астралния свят с пълно, светло дневно съзнание за да достигне до по-висшите области на духовния свят. Всички желания, страсти, инстинкти, които човек носи в себе си, са вкоренени в астралното тяло, техен носител е астралното тяло. Ако желае да се изкачи във висшите светове, човек трябва да работи отново с усещания и чувства, друг начин не съществува.
към текста >>
Човек трябва да се изкачи в астралния свят с пълно, светло дневно съзнание за да достигне до по-висшите области на
дух
овния свят.
Грешно предположение е когато някой смята, че може да премине със завързани очи през астралния свят. Нужно е единствено да знаете, че духовният свят като такъв има различни области. Човекът е слязъл през астралния свят във физическия, и отново през астралния трябва да се издигне до духовния свят. Трябва да се избягва по времето на развитието си той да изпада в минали състояния. Всяко медиумно състояние е едно изпадане в предишно състояние, докато истинското тайно обучение е едно изкачване в по-висше.
Човек трябва да се изкачи в астралния свят с пълно, светло дневно съзнание за да достигне до по-висшите области на духовния свят.
Всички желания, страсти, инстинкти, които човек носи в себе си, са вкоренени в астралното тяло, техен носител е астралното тяло. Ако желае да се изкачи във висшите светове, човек трябва да работи отново с усещания и чувства, друг начин не съществува. Но важно е никога да не опитва да достигне до по-висши светове без пълното запазване на постиженията на нашия физически свят, което означава никога с потискане на съзнанието. Когато наблюдаваме медиумите, ние винаги откриваме, че те са изхвърлени в едно по-ранно състояние на съзнанието. Ясното им дневно съзнание е потиснато, отслабено, и това е предизвикало едно по-ранно състояние, което човекът вече е превъзмогнал.
към текста >>
Когато вече не се нуждаете от бобени зрънца или от пръсти, а достигнете до същото знание по пътя на чистото
дух
овно наблюдение, то това е вече освободено от сетивност мислене.
Днес това не би било и нужно поради вътрешни предметни причини. Но посредством геометричните представи човека може да си състави една идея за това какво представлява лишеното от сетивност мислене. Ако поставите тук три бобени зрънца, и още три, и след това още три зрънца, то с помощта на това сетивно впечатление вие можете да научите, че 3 по 3 = 9. Детето или примитивният човек учи това с пръсти. Това е изпълнено със сетивност мислене.
Когато вече не се нуждаете от бобени зрънца или от пръсти, а достигнете до същото знание по пътя на чистото духовно наблюдение, то това е вече освободено от сетивност мислене.
По време на учението детето преминава през един мост от [бобените зрънца или пръстите], и едва по-късно се издига до освободеното от сетивност мислене. Ако нарисуваме на дъската един кръг, то в действителност това не ни дава кръг. Това, което рисуваме, е едно струпване на малки купчини тебешир. Единствено със сетивното си наблюдение вие няма да можете да схванете какво е действителен кръг. Само духовно виденият, вътрешно конструиран кръг е освободен от сетивност.
към текста >>
Само
дух
овно виденият, вътрешно конструиран кръг е освободен от сетивност.
Когато вече не се нуждаете от бобени зрънца или от пръсти, а достигнете до същото знание по пътя на чистото духовно наблюдение, то това е вече освободено от сетивност мислене. По време на учението детето преминава през един мост от [бобените зрънца или пръстите], и едва по-късно се издига до освободеното от сетивност мислене. Ако нарисуваме на дъската един кръг, то в действителност това не ни дава кръг. Това, което рисуваме, е едно струпване на малки купчини тебешир. Единствено със сетивното си наблюдение вие няма да можете да схванете какво е действителен кръг.
Само духовно виденият, вътрешно конструиран кръг е освободен от сетивност.
За един по-голям кръг хора най-доброто средство да се достигне до освободено от сетивност мислене днес е теософията, когато е така пригодена, че да учи човека да се откъсва от представите на сетивността. Именно в областите, които излизат малко извън рамките на най-елементарното, човекът бива отвеждан от теософията до освободеното от сетивност мислене. Ако например искате да разберете, какво е етерното тяло, или астралното, то вие не можете да го видите външно. Теософията ви дава точно това, когато описва нещата, които не можете да видите външно. Или например когато в теософията говорима за Старата Луна, то ние и създаваме един образ, дори възможно по-драстичен, в който събираме сетивни и свръхсетивни представи, така че материалистично настроеният човек би рекъл: Този рисува нещо, което е напълно невъзможно.
към текста >>
И според степента на тяхното развитие, както често сме казвали: Манас или
Дух
-Себе, Будхи или
Дух
-Живот, и Атма или Човек-
Дух
.
В астралния свят на нея отговаря долу, противоположността разпадане и болест. Винаги, когато поемем в едната посока, където намираме благотворни за физическия свят качества, от другата страна им отговарят унищожителни, вредни за физическия свят влияния. Тук имаме възможността да различим частите на астралния план. Върху човешката душа действително действуват две напълно различни една от друга области на астралния план. Ако желаем да си създадем представа да това, как тези две различни области действуват върху човешката душа, ние трябва да си представим, че в човека имаме: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло.
И според степента на тяхното развитие, както често сме казвали: Манас или Дух-Себе, Будхи или Дух-Живот, и Атма или Човек-Дух.
Сред всичко това имаме изпълнената с Аза душа. Така в едно определено отношение можем да направим разликата: тяло което всъщност обхваща трите тела, душа и Дух. И сега в душата се отразяват трите най-долни члена на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. Доколкото физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло се отразяват в първоначалния си вид, те влагат в душа та на човека нисши, теглещи надолу свойства.
към текста >>
Така в едно определено отношение можем да направим разликата: тяло което всъщност обхваща трите тела, душа и
Дух
.
Върху човешката душа действително действуват две напълно различни една от друга области на астралния план. Ако желаем да си създадем представа да това, как тези две различни области действуват върху човешката душа, ние трябва да си представим, че в човека имаме: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло. И според степента на тяхното развитие, както често сме казвали: Манас или Дух-Себе, Будхи или Дух-Живот, и Атма или Човек-Дух. Сред всичко това имаме изпълнената с Аза душа.
Така в едно определено отношение можем да направим разликата: тяло което всъщност обхваща трите тела, душа и Дух.
И сега в душата се отразяват трите най-долни члена на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. Доколкото физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло се отразяват в първоначалния си вид, те влагат в душа та на човека нисши, теглещи надолу свойства. Но в човека се отразява и това, което е по-висше: Манас, Будхи, Атма и така в душата се проявяват и устремени нагоре, пречистващи елементи. В строгото християнство знаеха за това двойно отразяване в човешката душа. Предчувствия за това имаха и хора, които не бяха езотерици.
към текста >>
Затова се казваше: Когато човекът стигне до смъртта, той възприема отражението на
дух
овния свят като Мойсеевите закони, а когато в душата се отразява по-нисшото, дяволът прочита на душата списъка с греховете й.
И сега в душата се отразяват трите най-долни члена на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. Доколкото физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло се отразяват в първоначалния си вид, те влагат в душа та на човека нисши, теглещи надолу свойства. Но в човека се отразява и това, което е по-висше: Манас, Будхи, Атма и така в душата се проявяват и устремени нагоре, пречистващи елементи. В строгото християнство знаеха за това двойно отразяване в човешката душа. Предчувствия за това имаха и хора, които не бяха езотерици.
Затова се казваше: Когато човекът стигне до смъртта, той възприема отражението на духовния свят като Мойсеевите закони, а когато в душата се отразява по-нисшото, дяволът прочита на душата списъка с греховете й.
Това означава, че на душата се показват всички качества, които са свързани с нея: това, което се отразява отгоре, и се показва като Мойсеевите скрижали. Нисшото, което се отразява в душата, се описваше с думи те: дяволът прочита на душата списъка с греховете и. Ако душата не поеме правилния път, тя може да се отдаде на нисшите си страсти, това може да се случи. Но това не бива да се изправя пред хората като средство за сплашване. Всички сочещи към имагинации, към образното представи на човека, го възпитават така, че той постепенно да достигне онази точка в жизненото си развитие, когато се научава да вижда все повече в духовните светове.
към текста >>
Всички сочещи към имагинации, към образното представи на човека, го възпитават така, че той постепенно да достигне онази точка в жизненото си развитие, когато се научава да вижда все повече в
дух
овните светове.
Затова се казваше: Когато човекът стигне до смъртта, той възприема отражението на духовния свят като Мойсеевите закони, а когато в душата се отразява по-нисшото, дяволът прочита на душата списъка с греховете й. Това означава, че на душата се показват всички качества, които са свързани с нея: това, което се отразява отгоре, и се показва като Мойсеевите скрижали. Нисшото, което се отразява в душата, се описваше с думи те: дяволът прочита на душата списъка с греховете и. Ако душата не поеме правилния път, тя може да се отдаде на нисшите си страсти, това може да се случи. Но това не бива да се изправя пред хората като средство за сплашване.
Всички сочещи към имагинации, към образното представи на човека, го възпитават така, че той постепенно да достигне онази точка в жизненото си развитие, когато се научава да вижда все повече в духовните светове.
Образни представи, както например тази за Старата Луна, са мощно възпитателно средство в тази посока. Посредством такива представи идеята за развитието се насочва по правилен езотеричен начин към човека. Когато пред него се поставят единствено сухи, абстрактни понятия, той остава с мисленето си във физическия план, тъй като обикновеното мислене като такова никога не може да се отдели от този план. Той е свалено отражение на Девакана, на мисълта, която човекът отглежда, е нещо което принадлежи към физическия план, тя е само една сянка на висшите процеси. Дори и да си съставите толкова фина представа за това, как протича развитието, как съществото на първото стъпало от съществуването се диференцира, се потапя и загръща всичко това са само представи, които ви дават понятията от физическия план, но които не ви водят напред в развитието.
към текста >>
Ако обаче разгледаме органите
дух
овно, те при всички случай ще са съставени от еднакви химически съединения, но въпреки това единият може да се намира във възходящо, а другият в низходящо развитие.
Мускулите на червата обаче, които непроизволно изтласкват храната напред са надлъжни. Тук сърцето прави едно изключение, което е голямата трудност за физиолозите и анатомите. Сърцето спада към непроизволните мускули, на има напречна мускулатура. Затова нашите анатоми не могат да проумеят сърцето. Те разглеждат всички органи като еднородни.
Ако обаче разгледаме органите духовно, те при всички случай ще са съставени от еднакви химически съединения, но въпреки това единият може да се намира във възходящо, а другият в низходящо развитие.
Сърцето е на път в бъдеще да се превърне в произволен мускул, в анатомичния си строеж то вече носи характерните белези на това. Днес много малка част от това може да се забележи. Днес то допри нася затова, душевните изживявания да въздействуват на кръвта. Можете да наблюдавате, че когато изпитвате чувство на страх, кръвната маса се изтегля от периферията на тялото и се свива във вътрешността, или че когато изпитвате чувство на срам кръвта се изтласква от вътрешността към периферията. В бъдеще освен преобразуването на сърцето, ще настъпи и едно преобразуване на ларинкса.
към текста >>
Днес той служи затова, да превръща мислите ми в думи, като предизвиква трептения във въз
дух
а.
Сърцето е на път в бъдеще да се превърне в произволен мускул, в анатомичния си строеж то вече носи характерните белези на това. Днес много малка част от това може да се забележи. Днес то допри нася затова, душевните изживявания да въздействуват на кръвта. Можете да наблюдавате, че когато изпитвате чувство на страх, кръвната маса се изтегля от периферията на тялото и се свива във вътрешността, или че когато изпитвате чувство на срам кръвта се изтласква от вътрешността към периферията. В бъдеще освен преобразуването на сърцето, ще настъпи и едно преобразуване на ларинкса.
Днес той служи затова, да превръща мислите ми в думи, като предизвиква трептения във въздуха.
С ушите си вие можете да възприемате думите ми и да ги чуете, това се предизвиква от трептенията на въздуха. Днешният човешки ларинкс е в състояние да превръща във въздушни трептения това, което се случва в душата. Бъдещето човешко тяло ще преустрои ларинкса си в оплодителен орган, а думата, която днес твори единствено във въздуха, в бъдеще ще твори в околната ни среда. Репродуцирането тогава ще се осъществява посредством ларинкса, и то ще сътвори расата на бъдещето. Така както учителят посочи на ученика девственото венчелистче на растението, и както той му посочи човека, който беше осъществил едно понижаване на растителната си субстанция посредством по-нисшата природа на страстите, желанията и инстинктите, но за сметка на това беше постигнал светлото дневно съзнание, така учителят му показа и как съвременния човек ще се издигне към по-висши състояния на съзнанието, и как бъдещият човек ще преобразува изпълнената със страсти субстанция в чисти и девствени органи.
към текста >>
С ушите си вие можете да възприемате думите ми и да ги чуете, това се предизвиква от трептенията на въз
дух
а.
Днес много малка част от това може да се забележи. Днес то допри нася затова, душевните изживявания да въздействуват на кръвта. Можете да наблюдавате, че когато изпитвате чувство на страх, кръвната маса се изтегля от периферията на тялото и се свива във вътрешността, или че когато изпитвате чувство на срам кръвта се изтласква от вътрешността към периферията. В бъдеще освен преобразуването на сърцето, ще настъпи и едно преобразуване на ларинкса. Днес той служи затова, да превръща мислите ми в думи, като предизвиква трептения във въздуха.
С ушите си вие можете да възприемате думите ми и да ги чуете, това се предизвиква от трептенията на въздуха.
Днешният човешки ларинкс е в състояние да превръща във въздушни трептения това, което се случва в душата. Бъдещето човешко тяло ще преустрои ларинкса си в оплодителен орган, а думата, която днес твори единствено във въздуха, в бъдеще ще твори в околната ни среда. Репродуцирането тогава ще се осъществява посредством ларинкса, и то ще сътвори расата на бъдещето. Така както учителят посочи на ученика девственото венчелистче на растението, и както той му посочи човека, който беше осъществил едно понижаване на растителната си субстанция посредством по-нисшата природа на страстите, желанията и инстинктите, но за сметка на това беше постигнал светлото дневно съзнание, така учителят му показа и как съвременния човек ще се издигне към по-висши състояния на съзнанието, и как бъдещият човек ще преобразува изпълнената със страсти субстанция в чисти и девствени органи. Той посочи на ученика миналото, настоящето и бъдещето.
към текста >>
Бъдещето човешко тяло ще преустрои ларинкса си в оплодителен орган, а думата, която днес твори единствено във въз
дух
а, в бъдеще ще твори в околната ни среда.
Можете да наблюдавате, че когато изпитвате чувство на страх, кръвната маса се изтегля от периферията на тялото и се свива във вътрешността, или че когато изпитвате чувство на срам кръвта се изтласква от вътрешността към периферията. В бъдеще освен преобразуването на сърцето, ще настъпи и едно преобразуване на ларинкса. Днес той служи затова, да превръща мислите ми в думи, като предизвиква трептения във въздуха. С ушите си вие можете да възприемате думите ми и да ги чуете, това се предизвиква от трептенията на въздуха. Днешният човешки ларинкс е в състояние да превръща във въздушни трептения това, което се случва в душата.
Бъдещето човешко тяло ще преустрои ларинкса си в оплодителен орган, а думата, която днес твори единствено във въздуха, в бъдеще ще твори в околната ни среда.
Репродуцирането тогава ще се осъществява посредством ларинкса, и то ще сътвори расата на бъдещето. Така както учителят посочи на ученика девственото венчелистче на растението, и както той му посочи човека, който беше осъществил едно понижаване на растителната си субстанция посредством по-нисшата природа на страстите, желанията и инстинктите, но за сметка на това беше постигнал светлото дневно съзнание, така учителят му показа и как съвременния човек ще се издигне към по-висши състояния на съзнанието, и как бъдещият човек ще преобразува изпълнената със страсти субстанция в чисти и девствени органи. Той посочи на ученика миналото, настоящето и бъдещето. Както чашката на растението срамежливо се протяга към слънцето и оплодителните му органи растат към него, същото ще се повтори на по-високо ниво, когато човекът ще подложи ларинкса си като потир на духовния слънчев лъч. Този духовен потир, преустроеният говорен орган, се наричаше Светия Граал.
към текста >>
Както чашката на растението срамежливо се протяга към слънцето и оплодителните му органи растат към него, същото ще се повтори на по-високо ниво, когато човекът ще подложи ларинкса си като потир на
дух
овния слънчев лъч.
Днешният човешки ларинкс е в състояние да превръща във въздушни трептения това, което се случва в душата. Бъдещето човешко тяло ще преустрои ларинкса си в оплодителен орган, а думата, която днес твори единствено във въздуха, в бъдеще ще твори в околната ни среда. Репродуцирането тогава ще се осъществява посредством ларинкса, и то ще сътвори расата на бъдещето. Така както учителят посочи на ученика девственото венчелистче на растението, и както той му посочи човека, който беше осъществил едно понижаване на растителната си субстанция посредством по-нисшата природа на страстите, желанията и инстинктите, но за сметка на това беше постигнал светлото дневно съзнание, така учителят му показа и как съвременния човек ще се издигне към по-висши състояния на съзнанието, и как бъдещият човек ще преобразува изпълнената със страсти субстанция в чисти и девствени органи. Той посочи на ученика миналото, настоящето и бъдещето.
Както чашката на растението срамежливо се протяга към слънцето и оплодителните му органи растат към него, същото ще се повтори на по-високо ниво, когато човекът ще подложи ларинкса си като потир на духовния слънчев лъч.
Този духовен потир, преустроеният говорен орган, се наричаше Светия Граал. Това е един реален идеал. Началото, средата и края на развитието на човечеството, тук вие виждате преобразуваните в образ мисли за развитието на човечеството. Посредством усещанията, които можем да развием на базата на тези образи, към нас потичат силите, които действително ще ни направят част от висшите светове. Всичко се осъществява без магия.
към текста >>
Този
дух
овен потир, преустроеният говорен орган, се наричаше
Светия
Граал.
Бъдещето човешко тяло ще преустрои ларинкса си в оплодителен орган, а думата, която днес твори единствено във въздуха, в бъдеще ще твори в околната ни среда. Репродуцирането тогава ще се осъществява посредством ларинкса, и то ще сътвори расата на бъдещето. Така както учителят посочи на ученика девственото венчелистче на растението, и както той му посочи човека, който беше осъществил едно понижаване на растителната си субстанция посредством по-нисшата природа на страстите, желанията и инстинктите, но за сметка на това беше постигнал светлото дневно съзнание, така учителят му показа и как съвременния човек ще се издигне към по-висши състояния на съзнанието, и как бъдещият човек ще преобразува изпълнената със страсти субстанция в чисти и девствени органи. Той посочи на ученика миналото, настоящето и бъдещето. Както чашката на растението срамежливо се протяга към слънцето и оплодителните му органи растат към него, същото ще се повтори на по-високо ниво, когато човекът ще подложи ларинкса си като потир на духовния слънчев лъч.
Този духовен потир, преустроеният говорен орган, се наричаше Светия Граал.
Това е един реален идеал. Началото, средата и края на развитието на човечеството, тук вие виждате преобразуваните в образ мисли за развитието на човечеството. Посредством усещанията, които можем да развием на базата на тези образи, към нас потичат силите, които действително ще ни направят част от висшите светове. Всичко се осъществява без магия. Образите подбуждат усещания, които въвеждат хората във висшите светове.
към текста >>
Чувствата и усещанията ги отвеждат в астралния свят, както волята ги отвежда в Девакана или в
дух
овния свят.
Това е един реален идеал. Началото, средата и края на развитието на човечеството, тук вие виждате преобразуваните в образ мисли за развитието на човечеството. Посредством усещанията, които можем да развием на базата на тези образи, към нас потичат силите, които действително ще ни направят част от висшите светове. Всичко се осъществява без магия. Образите подбуждат усещания, които въвеждат хората във висшите светове.
Чувствата и усещанията ги отвеждат в астралния свят, както волята ги отвежда в Девакана или в духовния свят.
Мисленето съответствува на физическия свят, чувството на астралния а пречистената воля на Девакана. Ако разглеждаме растението в неговата първоначално девствена субстанция, ние ще открием, че зеленото е цвят на живота на растението. В онези свои части, в които етерното тяло проявява живителното си въздействие, то е проникнато от растителната зеленина, която се нарича хлорофил. Етерното тяло има един основен принцип и това е принципът на повторението. Ако в растението действуваше единствено етерното тяло, то винаги щеше да повтаря една и съща форма, то подрежда лист по лист.
към текста >>
А в червената роза съглеждаме това, което ще продължи развитието си до онзи потир, който растението подлага като чашка на слънцето, ще се насочи към
дух
овните слънчеви лъчи.
Короната на розата дължи червения си цвят на интензивните влияния на астралното тяло на земята. Астралното тяло на човека в бъдеще ще се освободи и ще въздействува съзнателно отвън на физическото тяло, така както сега астралното тяло на земята действува върху розата. Тогава това, което сега като растението роза се намира на едно по-ниско стъпало, ще се яви на едно по-високо стъпало като Роза-човек. Така във венеца от рози, който обгръща черното дърво на кръста, ние действително имаме един знак за развитието на човека. В черното дърво ние виждаме отмиращото, то е образ на това, което ще отмре и в човека.
А в червената роза съглеждаме това, което ще продължи развитието си до онзи потир, който растението подлага като чашка на слънцето, ще се насочи към духовните слънчеви лъчи.
А Розенкройц, където червените рози обгръщат черния кръст, ни представя този процес в образ. Същественото при символите е това, не просто да мислим за тях, а да ги чувстваме и усещаме. Тъй като единствено когато почувстваме, че червената роза се обръща към нас с думите: това ще станете и вие един ден, това е изправено пред вас като цел на развитието на човечеството и когато при това сърцето ни се открие и чувствата ни се пречистят, в нас ще се отприщят силите, които ще ни отведат в един по-висш свят. По този начин символите са ваятели на душата ни. Те изпълват душата ни със сила и въздействие, те са най-великите и ефективни възпитатели на човешкия ни род.
към текста >>
Човекът трябва да се научи да усеща вътрешните съотношения на числата като
дух
овна музика.
Същественото при символите е това, не просто да мислим за тях, а да ги чувстваме и усещаме. Тъй като единствено когато почувстваме, че червената роза се обръща към нас с думите: това ще станете и вие един ден, това е изправено пред вас като цел на развитието на човечеството и когато при това сърцето ни се открие и чувствата ни се пречистят, в нас ще се отприщят силите, които ще ни отведат в един по-висш свят. По този начин символите са ваятели на душата ни. Те изпълват душата ни със сила и въздействие, те са най-великите и ефективни възпитатели на човешкия ни род. Така както тук изправяме пред душите си образи, имагинации, така в по-висшите области пред човека се изправят вътрешните сили на числата.
Човекът трябва да се научи да усеща вътрешните съотношения на числата като духовна музика.
Съотношенията между физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза могат да се опишат, когато се предприеме опита да се съставят образи на взаимоотношенията им. Така човек изживява един вид имагинация. Отношението между физическото и етерното тяло може да се опише като се каже: Физическото тяло възниква от това, че всички сили и материи, които са разпрострени из минералното царство се свързват от етерното. То би се разпаднало, ако етерното тяло не го проникваше. Етерното тяло е един борец срещу разпадането на физическото тяло.
към текста >>
Когато схванете съотношенията между тези числа като звуково съотношение, като си представите, че един тон извършва в определено време три трептения, а друг за същото време извършва седем трептения, а трети дванадесет трептения, то в тези числа вие ще сте изразили онова съотношение, което е резултат от взаимоотношенията на Аза, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло като
дух
овна музика.
Съществува обаче и един по-висш начин да си представим това съотношение, трябва да си представим определени числа. Трябва да прозрем, че съотношението 1 : 3 е нещо коренно различно от съотношението 1 : 7. Те не са равнозначни. При съотношението 1 : 3 трябва да си представим, че тройката е диференцирана в себе си, и трябва да си представим сменящите се отношения на отделните величини една към друга. Всичко, от което това зависи е съотношението 1 : 3 : 7 : 12.
Когато схванете съотношенията между тези числа като звуково съотношение, като си представите, че един тон извършва в определено време три трептения, а друг за същото време извършва седем трептения, а трети дванадесет трептения, то в тези числа вие ще сте изразили онова съотношение, което е резултат от взаимоотношенията на Аза, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло като духовна музика.
Аз = 1 Астрално тяло = 3 Етерно тяло = 7 Физическо тяло = 12 То има своята причина в световното битие.
към текста >>
Така в зрънцето имаме сетивното възможно най-умалено, а
дух
овното най-увеличено.
Можем да нарисуваме това така, че да изобразим семенцето като изпращащо лъчи към листата, цветовете и плодовете. От семенцето става растение, а растението на свой ред отново се превръща в семенце. Това, което растението разгръща като листа, цвят и плод, всичко това е сгънато в семето, то сякаш е заченато в семенцето. У едно развито растение всичко е проявено сетивно. След това сетивно проявеното се побира в нещо съвсем миниатюрно, в семенцето.
Така в зрънцето имаме сетивното възможно най-умалено, а духовното най-увеличено.
Но се осъществява и нещо трето. Докато от растението се образува семенцето, а от семенцето отново растение, отвън непрестанно въздействуват елементарните сили на обкръжаващата растението среда. Семенцето, от което се роди растението е тук, а от растението отново ще възникне растение, но третото идва от целия заобикалящ ги свят. Третото е, че всяко растение променя нещо. Колкото по-високо се намира едно същество, толкова по-променящо действува влиянието на третото.
към текста >>
Така в първите три числа виждаме важни символи на
дух
овния свят.
Затова двойката е числото на откровението. Противоположностите се съединяват единствено в областта на окултното, в намиращото се под откровеното. Оттук числото едно е число на единството. Еволюция и инволюция не са противоположности, тъй като винаги биха протичали по един и същи начин от семенце в растение и от растението отново в семенце ако не съществуваше третото. Едва в присъединяването на третото, на сътворяването от нищото, възниква новото, което се изразява посредством троичността.
Така в първите три числа виждаме важни символи на духовния свят.
Отделните примери целят да ви покажат как това, което се нарича символи, се съотнася към висшия свят, и как например символи като Светия Граал или Розенкройц изразяват в образ развитието. Друг един прекрасен символ имате в образа на огледалото. Това, което ни заобикаля често се нарича огледало на духовното, тъй като в действителност нищо външно не ни показва нещо друго освен огледалното отражение на духовните същества. Вие сами можете да го наблюдавате във физическия свят. Какво виждат очите ви когато възприемате един физически предмет?
към текста >>
Отделните примери целят да ви покажат как това, което се нарича символи, се съотнася към висшия свят, и как например символи като
Светия
Граал или Розенкройц изразяват в образ развитието.
Противоположностите се съединяват единствено в областта на окултното, в намиращото се под откровеното. Оттук числото едно е число на единството. Еволюция и инволюция не са противоположности, тъй като винаги биха протичали по един и същи начин от семенце в растение и от растението отново в семенце ако не съществуваше третото. Едва в присъединяването на третото, на сътворяването от нищото, възниква новото, което се изразява посредством троичността. Така в първите три числа виждаме важни символи на духовния свят.
Отделните примери целят да ви покажат как това, което се нарича символи, се съотнася към висшия свят, и как например символи като Светия Граал или Розенкройц изразяват в образ развитието.
Друг един прекрасен символ имате в образа на огледалото. Това, което ни заобикаля често се нарича огледало на духовното, тъй като в действителност нищо външно не ни показва нещо друго освен огледалното отражение на духовните същества. Вие сами можете да го наблюдавате във физическия свят. Какво виждат очите ви когато възприемате един физически предмет? Очите ви не биха видели предмета, ако слънчевите лъчи не попадаха върху него и той не ги отразяваше.
към текста >>
Това, което ни заобикаля често се нарича огледало на
дух
овното, тъй като в действителност нищо външно не ни показва нещо друго освен огледалното отражение на
дух
овните същества.
Еволюция и инволюция не са противоположности, тъй като винаги биха протичали по един и същи начин от семенце в растение и от растението отново в семенце ако не съществуваше третото. Едва в присъединяването на третото, на сътворяването от нищото, възниква новото, което се изразява посредством троичността. Така в първите три числа виждаме важни символи на духовния свят. Отделните примери целят да ви покажат как това, което се нарича символи, се съотнася към висшия свят, и как например символи като Светия Граал или Розенкройц изразяват в образ развитието. Друг един прекрасен символ имате в образа на огледалото.
Това, което ни заобикаля често се нарича огледало на духовното, тъй като в действителност нищо външно не ни показва нещо друго освен огледалното отражение на духовните същества.
Вие сами можете да го наблюдавате във физическия свят. Какво виждат очите ви когато възприемате един физически предмет? Очите ви не биха видели предмета, ако слънчевите лъчи не попадаха върху него и той не ги отразяваше. В действителност очите ви не виждат обикновените предмети, а отразената от тях слънчева светлина, която кара предмета да приеме определена форма за вас. В действителност вие не виждате и самите себе си, когато погледнете в огледалото, тъй като духовната част от вас се намира извън физическата ви същност.
към текста >>
В действителност вие не виждате и самите себе си, когато погледнете в огледалото, тъй като
дух
овната част от вас се намира извън физическата ви същност.
Това, което ни заобикаля често се нарича огледало на духовното, тъй като в действителност нищо външно не ни показва нещо друго освен огледалното отражение на духовните същества. Вие сами можете да го наблюдавате във физическия свят. Какво виждат очите ви когато възприемате един физически предмет? Очите ви не биха видели предмета, ако слънчевите лъчи не попадаха върху него и той не ги отразяваше. В действителност очите ви не виждат обикновените предмети, а отразената от тях слънчева светлина, която кара предмета да приеме определена форма за вас.
В действителност вие не виждате и самите себе си, когато погледнете в огледалото, тъй като духовната част от вас се намира извън физическата ви същност.
Това, което виждате в огледалото е една рефлексия на лъчите, които падат върху вас от духовния свят. Това, което виждате, рефлектира духовната светли на точно както обикновените предмети рефлектират слънчевата светлина. Външното тяло на човека действително е огледалото, в което се отразява истинското му същество. В атлантската епоха човекът изобщо не виждаше предметите навън. Той знаеше, че се намира вътре в една духовна субстанция и затова можеше вътрешно да вижда духовното.
към текста >>
Това, което виждате в огледалото е една рефлексия на лъчите, които падат върху вас от
дух
овния свят.
Вие сами можете да го наблюдавате във физическия свят. Какво виждат очите ви когато възприемате един физически предмет? Очите ви не биха видели предмета, ако слънчевите лъчи не попадаха върху него и той не ги отразяваше. В действителност очите ви не виждат обикновените предмети, а отразената от тях слънчева светлина, която кара предмета да приеме определена форма за вас. В действителност вие не виждате и самите себе си, когато погледнете в огледалото, тъй като духовната част от вас се намира извън физическата ви същност.
Това, което виждате в огледалото е една рефлексия на лъчите, които падат върху вас от духовния свят.
Това, което виждате, рефлектира духовната светли на точно както обикновените предмети рефлектират слънчевата светлина. Външното тяло на човека действително е огледалото, в което се отразява истинското му същество. В атлантската епоха човекът изобщо не виждаше предметите навън. Той знаеше, че се намира вътре в една духовна субстанция и затова можеше вътрешно да вижда духовното. Едва около последната третина на атлантската епоха духовната светлина изгасна за него и той виждаше единствено отразените лъчи на духовната светлина.
към текста >>
Това, което виждате, рефлектира
дух
овната светли на точно както обикновените предмети рефлектират слънчевата светлина.
Какво виждат очите ви когато възприемате един физически предмет? Очите ви не биха видели предмета, ако слънчевите лъчи не попадаха върху него и той не ги отразяваше. В действителност очите ви не виждат обикновените предмети, а отразената от тях слънчева светлина, която кара предмета да приеме определена форма за вас. В действителност вие не виждате и самите себе си, когато погледнете в огледалото, тъй като духовната част от вас се намира извън физическата ви същност. Това, което виждате в огледалото е една рефлексия на лъчите, които падат върху вас от духовния свят.
Това, което виждате, рефлектира духовната светли на точно както обикновените предмети рефлектират слънчевата светлина.
Външното тяло на човека действително е огледалото, в което се отразява истинското му същество. В атлантската епоха човекът изобщо не виждаше предметите навън. Той знаеше, че се намира вътре в една духовна субстанция и затова можеше вътрешно да вижда духовното. Едва около последната третина на атлантската епоха духовната светлина изгасна за него и той виждаше единствено отразените лъчи на духовната светлина. Представете си, че гледате в едно стъкло и имате съзнанието за собствените си духовни качества.
към текста >>
Той знаеше, че се намира вътре в една
дух
овна субстанция и затова можеше вътрешно да вижда
дух
овното.
В действителност вие не виждате и самите себе си, когато погледнете в огледалото, тъй като духовната част от вас се намира извън физическата ви същност. Това, което виждате в огледалото е една рефлексия на лъчите, които падат върху вас от духовния свят. Това, което виждате, рефлектира духовната светли на точно както обикновените предмети рефлектират слънчевата светлина. Външното тяло на човека действително е огледалото, в което се отразява истинското му същество. В атлантската епоха човекът изобщо не виждаше предметите навън.
Той знаеше, че се намира вътре в една духовна субстанция и затова можеше вътрешно да вижда духовното.
Едва около последната третина на атлантската епоха духовната светлина изгасна за него и той виждаше единствено отразените лъчи на духовната светлина. Представете си, че гледате в едно стъкло и имате съзнанието за собствените си духовни качества. А сега си представете, че някой покрива гърба на стъклото с огледално вещество, така вече няма да виждате в стъклото собственото си същество, а само отразения в огледалото образ. Сега човекът вижда образа си, и за него възниква илюзията, че това, което вижда е Азът му. Тази илюзия е превъзходно отразена в Библията.
към текста >>
Едва около последната третина на атлантската епоха
дух
овната светлина изгасна за него и той виждаше единствено отразените лъчи на
дух
овната светлина.
Това, което виждате в огледалото е една рефлексия на лъчите, които падат върху вас от духовния свят. Това, което виждате, рефлектира духовната светли на точно както обикновените предмети рефлектират слънчевата светлина. Външното тяло на човека действително е огледалото, в което се отразява истинското му същество. В атлантската епоха човекът изобщо не виждаше предметите навън. Той знаеше, че се намира вътре в една духовна субстанция и затова можеше вътрешно да вижда духовното.
Едва около последната третина на атлантската епоха духовната светлина изгасна за него и той виждаше единствено отразените лъчи на духовната светлина.
Представете си, че гледате в едно стъкло и имате съзнанието за собствените си духовни качества. А сега си представете, че някой покрива гърба на стъклото с огледално вещество, така вече няма да виждате в стъклото собственото си същество, а само отразения в огледалото образ. Сега човекът вижда образа си, и за него възниква илюзията, че това, което вижда е Азът му. Тази илюзия е превъзходно отразена в Библията. Човекът изгуби рая, когато беше така погълнат от сетивността, че видя себе си.
към текста >>
Представете си, че гледате в едно стъкло и имате съзнанието за собствените си
дух
овни качества.
Това, което виждате, рефлектира духовната светли на точно както обикновените предмети рефлектират слънчевата светлина. Външното тяло на човека действително е огледалото, в което се отразява истинското му същество. В атлантската епоха човекът изобщо не виждаше предметите навън. Той знаеше, че се намира вътре в една духовна субстанция и затова можеше вътрешно да вижда духовното. Едва около последната третина на атлантската епоха духовната светлина изгасна за него и той виждаше единствено отразените лъчи на духовната светлина.
Представете си, че гледате в едно стъкло и имате съзнанието за собствените си духовни качества.
А сега си представете, че някой покрива гърба на стъклото с огледално вещество, така вече няма да виждате в стъклото собственото си същество, а само отразения в огледалото образ. Сега човекът вижда образа си, и за него възниква илюзията, че това, което вижда е Азът му. Тази илюзия е превъзходно отразена в Библията. Човекът изгуби рая, когато беше така погълнат от сетивността, че видя себе си. Преди това Адам и Ева не "виждаха", сега "се отвориха очите и на двамата и те познаха, че са голи".
към текста >>
Хармонията на сферите, звука на сферите е израз на
дух
овния свят.
По-късно той между впрочем й отказва. За да получи огледалото, той е трябвало да продаде душата си на дявола. В многобройните знаци и символи, с които се запознахме в тези лекции, ние можахме да различим реално то значение на тези образи. Сетивното възприятие е съдържанието на физическия свят. Образите и имагинациите са изразът на астралния свят.
Хармонията на сферите, звука на сферите е израз на духовния свят.
Този, който се издигне до този духовен свят възприема пълнотата на звука му, той прониква в него. Инспирацията е живителният елемент на духовния свят, както имагинацията е живителният елемент на астралния свят. Един наистина инспириран свят е създаден от духа.
към текста >>
Този, който се издигне до този
дух
овен свят възприема пълнотата на звука му, той прониква в него.
За да получи огледалото, той е трябвало да продаде душата си на дявола. В многобройните знаци и символи, с които се запознахме в тези лекции, ние можахме да различим реално то значение на тези образи. Сетивното възприятие е съдържанието на физическия свят. Образите и имагинациите са изразът на астралния свят. Хармонията на сферите, звука на сферите е израз на духовния свят.
Този, който се издигне до този духовен свят възприема пълнотата на звука му, той прониква в него.
Инспирацията е живителният елемент на духовния свят, както имагинацията е живителният елемент на астралния свят. Един наистина инспириран свят е създаден от духа.
към текста >>
Инспирацията е живителният елемент на
дух
овния свят, както имагинацията е живителният елемент на астралния свят.
В многобройните знаци и символи, с които се запознахме в тези лекции, ние можахме да различим реално то значение на тези образи. Сетивното възприятие е съдържанието на физическия свят. Образите и имагинациите са изразът на астралния свят. Хармонията на сферите, звука на сферите е израз на духовния свят. Този, който се издигне до този духовен свят възприема пълнотата на звука му, той прониква в него.
Инспирацията е живителният елемент на духовния свят, както имагинацията е живителният елемент на астралния свят.
Един наистина инспириран свят е създаден от духа.
към текста >>
Един наистина инспириран свят е създаден от
дух
а.
Сетивното възприятие е съдържанието на физическия свят. Образите и имагинациите са изразът на астралния свят. Хармонията на сферите, звука на сферите е израз на духовния свят. Този, който се издигне до този духовен свят възприема пълнотата на звука му, той прониква в него. Инспирацията е живителният елемент на духовния свят, както имагинацията е живителният елемент на астралния свят.
Един наистина инспириран свят е създаден от духа.
към текста >>
30.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_103 Евангелието на Йоан
Божествено-
дух
овният характер на Йоановото Евангелие.
© Антропософско Издателство "Даскалов", Стара Загора, 2010 СЪДЪРЖАНИЕ ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 18. Mай 1908 11 Учението за Логоса
Божествено-духовният характер на Йоановото Евангелие.
Противоречия в Евангелията. Евангелието на Йоан и трите други Евангелия. „Простият мъж от Назарет” на „просветената теология”. Нахлуването на материализма в религиозния живот. Учението за Логоса.
към текста >>
Човекът и другите природни същества: Всичко, което се появява в пространството и времето, е съществувало преди това в
Дух
а.
Евангелието на Йоан и трите други Евангелия. „Простият мъж от Назарет” на „просветената теология”. Нахлуването на материализма в религиозния живот. Учението за Логоса. Говорът като човешка способност.
Човекът и другите природни същества: Всичко, което се появява в пространството и времето, е съществувало преди това в Духа.
Произходът на човека от Логоса и еволюцията му до същество, надарено със слово. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19. Mай 1908 33 Християнският езотеризъм. Божественият прачовек
към текста >>
Днес в астралното тяло имаме вече наченките на
Дух
ът-Себе, в етерното тяло - на
Дух
ът-Живот и във физическото тяло - на Човекът-
Дух
.
Божественият прачовек Човешкото физическо тяло и неговите метаморфози в хода на мировото развитие. Едно физическо същество не може да съществува, ако не принадлежи към едно етерно тяло, астрално тяло и към един Аз. Учението на християнско-езотеричната школа от Атина. Смисълът от развитието в хода на инкарнациите.
Днес в астралното тяло имаме вече наченките на Духът-Себе, в етерното тяло - на Духът-Живот и във физическото тяло - на Човекът- Дух.
Говорната способност се изгражда от човека в хода на Земното развитие. Човешкото физическо тяло има своя първообраз в Логоса; на „Старото Слънце” Логосьт стана „живот”: на „Старата Луна” „животът” стана „светлина”; на Земята към тях се присъедини Азът. Как да бъде разбиран прологът към Йоановото Евангелие. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 20. Mай 1908 54
към текста >>
Дух
овните сили на Любовта от шестте Елохими на Слънцето и силите на Любовта, които Яхве влага в човека.
Развитието на Аза, на пълното себесьзнание, развитието на Земята и на Земното човечество. Сумрачно-ясновиждащото съзнание през Лемурийската епоха и нашето днешно будно съзнание. Земята е планетарното състояние„където може да се развие Любовта. Старата Луна, планетата на Мъдростта или Космоса на Мъдростта. Носител на Любовта може да бъде единствено самостоятелният Аз.
Духовните сили на Любовта от шестте Елохими на Слънцето и силите на Любовта, които Яхве влага в човека.
Христос Исус като въплъщение на Логоса. Езотеричното християнство и първоначалния Гнозис. Христос като родоначалник на свободното „Аз-съм” - съзнание. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22. Mай 1908 79
към текста >>
За о
дух
отворяването на любовта.
Йоан Кръстител като предтеча на Христос. Прологът към Йоановото Евангелие (в превод на Рудолф Щайнер). Индивидуалният Аз и откъсването му от груповия Аз. Единородният Син. Любовта като свободен дар от Аза.
За одухотворяването на любовта.
В Христовия Принцип е вложено преодоляването на закона. Сватбата в Кана Галилейска. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 23. Mай 1908 107 Предхристиянското посвещение.
към текста >>
Човекът беше роден от „въз
дух
” и “вода” занапред това ще става от
Дух
а „Сина Чо- вешки” Мойсей като предизвестител на Бога, който е въплътеният “АЗ-съм”.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 25. Mай 1908 134 “Аз-съм” Разговорът с Никодим. Човекът през Лемурийската и Атлантската епоха.
Човекът беше роден от „въздух” и “вода” занапред това ще става от Духа „Сина Чо- вешки” Мойсей като предизвестител на Бога, който е въплътеният “АЗ-съм”.
Манас или Духът-Себе и “хля- ба на живота”, Буди или Духът-Живот. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26. Mай 1908 155 Мистерията на Голгота Мистерията на Голгота: Съединението между Слънчевия Логос и Земята.
към текста >>
Манас или
Дух
ът-Себе и “хля- ба на живота”, Буди или
Дух
ът-Живот.
Mай 1908 134 “Аз-съм” Разговорът с Никодим. Човекът през Лемурийската и Атлантската епоха. Човекът беше роден от „въздух” и “вода” занапред това ще става от Духа „Сина Чо- вешки” Мойсей като предизвестител на Бога, който е въплътеният “АЗ-съм”.
Манас или Духът-Себе и “хля- ба на живота”, Буди или Духът-Живот.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26. Mай 1908 155 Мистерията на Голгота Мистерията на Голгота: Съединението между Слънчевия Логос и Земята. Промените в аурата на Земята.
към текста >>
Христос е
Дух
ът на Земята, а Земята е Неговото тяло.
Mай 1908 155 Мистерията на Голгота Мистерията на Голгота: Съединението между Слънчевия Логос и Земята. Промените в аурата на Земята. Чрез Мистерията на Голгота, Земята поема в себе си силата, която ще й позволи отно- во да се свърже със Слънцето.
Христос е Духът на Земята, а Земята е Неговото тяло.
Изграждането на висшите съставни части: Манас, Буди и Атма. Развитието на човека се осъществява чрез непре- къснатите облагородяващи въздействия на Аза вър- ху астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. Изцелението на сляпородения. Христос и за- конът на Кармата. Христос и прелюбодейката.
към текста >>
„Майката на Исус” и „
Светия
т
Дух
”.
Пророческото загатване за Аз-съм, Логоса и Христос. Древноеврейският принцип. Гръко-рим- ската епоха: човекът обективира своя Аз във вън- шния свят. Египетските пирамиди, гръцкият храм и катедралите. Христовото Събитие трябваше да стане през четвъртата следатлантска културна епоха.
„Майката на Исус” и „Светият Дух”.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Май 1908 215 Христовият Импулс и човечеството Седемте „раси” на Атлантската епоха и седемте „културни епохи” на следатлантското време.
към текста >>
Максималното навлизане на човешкия
Дух
„културни епохи” на следатлантското време. През Атлантската епоха човекът трябваше да превърне своето физическо тяло в инструмент на Аза: през следатлантските културни епохи той прави „носи- тели” на Аза и другите съставни части на своето същество. Бъдещата култура - Манас и бъдещата култура - Буди. Трите епохи от историята на хрис- тиянството: 1. Епоха преди идването на Христос Исус; 2.
Максималното навлизане на човешкия Дух
в материята и профаниране на християнството; 3. Духовното разбиране на християнството с по- мощта на антропософията. Сватбата в Кана. Как Христовият Импулс действува в човечеството през „трите мирови дни”.
към текста >>
3.
Дух
овното разбиране на християнството с по- мощта на антропософията.
Бъдещата култура - Манас и бъдещата култура - Буди. Трите епохи от историята на хрис- тиянството: 1. Епоха преди идването на Христос Исус; 2. Максималното навлизане на човешкия Дух в материята и профаниране на християнството;
3. Духовното разбиране на християнството с по- мощта на антропософията.
Сватбата в Кана. Как Христовият Импулс действува в човечеството през „трите мирови дни”. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Май 1908 234
към текста >>
Христос е
Дух
ът на Земята, а Земята е тялото на Христос.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Май 1908 234 Християнското посвещение Същността на Посвещението. Посветеният тряб- ва да стане „безотечествен човек”, в пълния смисъл на думата „обективен” човек: той трябва да прие- ме в себе си зародишните кълнове на братската лю- бов.
Христос е Духът на Земята, а Земята е тялото на Христос.
За възприятието на висшите светове. Медитация, концентрация, съзерцание. Трите ме- тода на Посвещение. Седемте степени на христи- янското Посвещение ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.
към текста >>
Същността на “Дева София” и на
Светия
Дух
Медитация, концентрация, съзерцание. Трите ме- тода на Посвещение. Седемте степени на христи- янското Посвещение ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31. Май 1908 250
Същността на “Дева София” и на Светия Дух
Принципът на Посвещението. „Катарзис” или пре- чистване. Възпитание на мисленето чрез „Филосо- фия на свободата”. Отпечатване на астралното тяло в етерното тяло. „Фотизмос” или просвет- ление.
към текста >>
„Дева София”, пречистеното астрално тяло и „
Светия
т
Дух
”.
Принципът на Посвещението. „Катарзис” или пре- чистване. Възпитание на мисленето чрез „Филосо- фия на свободата”. Отпечатване на астралното тяло в етерното тяло. „Фотизмос” или просвет- ление.
„Дева София”, пречистеното астрално тяло и „Светият Дух”.
Даването на имена по време на евангелските събития. При Кръщението в Йордан, Азът на Исус от Назарет напуска трите му тела и оттогава в него живее и говори Христовият Дух. След смъртта на Голгота, Христос се съедини с тялото на Земята и стана Дух на Земята. Мария Магдалина и Възкръсналият. Появата на Възкръс- налия край Генисаретското езеро.
към текста >>
При Кръщението в Йордан, Азът на Исус от Назарет напуска трите му тела и оттогава в него живее и говори Христовият
Дух
.
Възпитание на мисленето чрез „Филосо- фия на свободата”. Отпечатване на астралното тяло в етерното тяло. „Фотизмос” или просвет- ление. „Дева София”, пречистеното астрално тяло и „Светият Дух”. Даването на имена по време на евангелските събития.
При Кръщението в Йордан, Азът на Исус от Назарет напуска трите му тела и оттогава в него живее и говори Христовият Дух.
След смъртта на Голгота, Христос се съедини с тялото на Земята и стана Дух на Земята. Мария Магдалина и Възкръсналият. Появата на Възкръс- налия край Генисаретското езеро. Неверният Тома. Новото Христово идване в етерния свят.
към текста >>
След смъртта на Голгота, Христос се съедини с тялото на Земята и стана
Дух
на Земята.
Отпечатване на астралното тяло в етерното тяло. „Фотизмос” или просвет- ление. „Дева София”, пречистеното астрално тяло и „Светият Дух”. Даването на имена по време на евангелските събития. При Кръщението в Йордан, Азът на Исус от Назарет напуска трите му тела и оттогава в него живее и говори Христовият Дух.
След смъртта на Голгота, Христос се съедини с тялото на Земята и стана Дух на Земята.
Мария Магдалина и Възкръсналият. Появата на Възкръс- налия край Генисаретското езеро. Неверният Тома. Новото Христово идване в етерния свят. Светов- ноисторическото значение на антропософската Духовна наука.
към текста >>
Светов- ноисторическото значение на антропософската
Дух
овна наука.
След смъртта на Голгота, Христос се съедини с тялото на Земята и стана Дух на Земята. Мария Магдалина и Възкръсналият. Появата на Възкръс- налия край Генисаретското езеро. Неверният Тома. Новото Христово идване в етерния свят.
Светов- ноисторическото значение на антропософската Духовна наука.
Указания относно публикуването на езотеричните лекции от Рудолф Щайнер За характера на тези частни издания Рудолф Щайнер (1861-1925) казва следното в своята автобиография “Моят жизнен път” (Събр. Съч. N28, гл.35): “Съдържанието на тези издания бе пред- видено да се изнесе под формата на устни, непредназначени за издаване съобщения... Никъде и в ни най-малка степен не е спо- менато нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се антропосо- фия...Читателят може напълно да ги приеме за това, което антропософията има да каже.
към текста >>
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от антропософията и в познанието на това, което под формата на “антропософска исто- рия” се съдържа в съобщенията от
дух
овния свят.”
“Съдържанието на тези издания бе пред- видено да се изнесе под формата на устни, непредназначени за издаване съобщения... Никъде и в ни най-малка степен не е спо- менато нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се антропосо- фия...Читателят може напълно да ги приеме за това, което антропософията има да каже. Ето защо...първоначално тръгнахме от услови- ето, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество. Нека обаче се има предвид, че в тези непрегле- дани от мен ръкописи, има и погрешни неща. Право за оценка на подобно частно из- дание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от антропософията и в познанието на това, което под формата на “антропософска исто- рия” се съдържа в съобщенията от духовния свят.”
към текста >>
31.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Докато останалите хора усещали своите души в душата на народа, посветеният приемал в себе си душата на народа, защото всяка личностова подробност преставала да има значение за него; значение имал само всеобщия народностен
Дух
.
Степента “Лъв” означава човек, който осъществява окултния живот в себе си; той се застъпва за окултния свят не с думи, а с действия, с един вид магически действия. Шестата степен носела името “Слънчев герой”, а седмата степен - името “Отец”. Сега за нас е важна петата степен. През древността човекът усещал своята социална общност по твърде особен начин и дори когато се обръщал към своя Аз, той се усещал по-скоро като съставна част от една групова душа. Но посветеният в петата степен пренасял определена жертва; освобождавал се от своята личност и в същото време приемал в нея същността на народа.
Докато останалите хора усещали своите души в душата на народа, посветеният приемал в себе си душата на народа, защото всяка личностова подробност преставала да има значение за него; значение имал само всеобщия народностен Дух.
Ето защо такъв посветен се наричал с името на съответния народ. Обаче от Евангелието на Йоан ние знаем, че между първите ученици на Христос Исус е също и Натанаил. Съдбата го отвежда пред Христос. Но той не е посветен до такава степен, че да разбере кой стои пред него. Естествено Христос е Духът на всеобхватното познание, който един Натанаил, посветен в петата степен, не може да разбере.
към текста >>
Естествено Христос е
Дух
ът на всеобхватното познание, който един Натанаил, посветен в петата степен, не може да разбере.
Докато останалите хора усещали своите души в душата на народа, посветеният приемал в себе си душата на народа, защото всяка личностова подробност преставала да има значение за него; значение имал само всеобщия народностен Дух. Ето защо такъв посветен се наричал с името на съответния народ. Обаче от Евангелието на Йоан ние знаем, че между първите ученици на Христос Исус е също и Натанаил. Съдбата го отвежда пред Христос. Но той не е посветен до такава степен, че да разбере кой стои пред него.
Естествено Христос е Духът на всеобхватното познание, който един Натанаил, посветен в петата степен, не може да разбере.
Обаче Христос веднага разбира Натанаил. Това се потвърждава от два факта. Как сам Христос нарича Натанаил? „Ето един истински израилтянин! ” (1,47)
към текста >>
Ето защо ще се съгласите с основанията на
Дух
овната наука, когато тя твърди, че нощем
дух
овно-божествени сили и Същества пронизват човешкото физическо и етерно тяло, така че тези две тела се включват в божествено-
дух
овните сили и Същества.
Те непрекъснато си взаимодействуват. Нека да повторим, че когато денем човекът е буден, неговото физическо и етерно тяло са проникнати и поддържани по особен начин от неговата астрално-Азова организация. Обаче ние показахме също, че за да съществува изобщо в своя днешен период от развитието, в етерно-физическата му организация трябва да действува и още нещо. Вече посочихме, че всяка нощ човекът излиза със своите астрално тяло и Аз извън физическото и етерното тяло, преставайки да се грижи за тях, така че цялата нощ те са изоставени на своята собствена съдба. Всяка нощ Вие вероломно изоставяте вашите физически и етерни тела.
Ето защо ще се съгласите с основанията на Духовната наука, когато тя твърди, че нощем духовно-божествени сили и Същества пронизват човешкото физическо и етерно тяло, така че тези две тела се включват в божествено-духовните сили и Същества.
Ние обърнахме внимание също и на това, че именно когато астралното тяло и Азът се намираха вън от физическото тяло и етерното тяло - тук става дума за онези древни времена, които нарекохме епоха на Яхве или Йехова - същият този Йехова действуваше инспириращо върху тях. Обаче истинската Светлина, пълнотата на Бога и Елохимите, Плерома, е нещо, което винаги озарява и прониква също и във физическото и етерното тяло; но човекът не може да я разпознае, защото все още не е приел от Христовия Принцип необходимия за тази цел Импулс; Христовият Принцип все още не е слязъл на Земята. Принципите, които се проявяват във физическото тяло, живеят във висшите духовни области, в Девакана. Духовните Същества и сили, действуващи върху физическото тяло, обитават висшите небесни сфери, висшия Девакан; а силите, действуващи върху етерното тяло, обитават по-низшите небесни сфери. Нека да обобщим: в човешкото физическо тяло непрекъснато действуват Същества от най-висшите области на Девакана, а в етерното тяло непрекъснато действуват Същества от по-низшите области на Девакана.
към текста >>
Принципите, които се проявяват във физическото тяло, живеят във висшите
дух
овни области, в Девакана.
Вече посочихме, че всяка нощ човекът излиза със своите астрално тяло и Аз извън физическото и етерното тяло, преставайки да се грижи за тях, така че цялата нощ те са изоставени на своята собствена съдба. Всяка нощ Вие вероломно изоставяте вашите физически и етерни тела. Ето защо ще се съгласите с основанията на Духовната наука, когато тя твърди, че нощем духовно-божествени сили и Същества пронизват човешкото физическо и етерно тяло, така че тези две тела се включват в божествено-духовните сили и Същества. Ние обърнахме внимание също и на това, че именно когато астралното тяло и Азът се намираха вън от физическото тяло и етерното тяло - тук става дума за онези древни времена, които нарекохме епоха на Яхве или Йехова - същият този Йехова действуваше инспириращо върху тях. Обаче истинската Светлина, пълнотата на Бога и Елохимите, Плерома, е нещо, което винаги озарява и прониква също и във физическото и етерното тяло; но човекът не може да я разпознае, защото все още не е приел от Христовия Принцип необходимия за тази цел Импулс; Христовият Принцип все още не е слязъл на Земята.
Принципите, които се проявяват във физическото тяло, живеят във висшите духовни области, в Девакана.
Духовните Същества и сили, действуващи върху физическото тяло, обитават висшите небесни сфери, висшия Девакан; а силите, действуващи върху етерното тяло, обитават по-низшите небесни сфери. Нека да обобщим: в човешкото физическо тяло непрекъснато действуват Същества от най-висшите области на Девакана, а в етерното тяло непрекъснато действуват Същества от по-низшите области на Девакана. Човекът може да разпознае тези Същества едва когато приеме в себе си Христовия Импулс.. “И когато действително познаете Сина Человечески, ще виждате как духовните Същества възлизат и слизат над човека от небесните сфери. До тези неща ще стигнете чрез Импулса, който Христос дава на Земята! ”
към текста >>
Дух
овните Същества и сили, действуващи върху физическото тяло, обитават висшите небесни сфери, висшия Девакан; а силите, действуващи върху етерното тяло, обитават по-низшите небесни сфери.
Всяка нощ Вие вероломно изоставяте вашите физически и етерни тела. Ето защо ще се съгласите с основанията на Духовната наука, когато тя твърди, че нощем духовно-божествени сили и Същества пронизват човешкото физическо и етерно тяло, така че тези две тела се включват в божествено-духовните сили и Същества. Ние обърнахме внимание също и на това, че именно когато астралното тяло и Азът се намираха вън от физическото тяло и етерното тяло - тук става дума за онези древни времена, които нарекохме епоха на Яхве или Йехова - същият този Йехова действуваше инспириращо върху тях. Обаче истинската Светлина, пълнотата на Бога и Елохимите, Плерома, е нещо, което винаги озарява и прониква също и във физическото и етерното тяло; но човекът не може да я разпознае, защото все още не е приел от Христовия Принцип необходимия за тази цел Импулс; Христовият Принцип все още не е слязъл на Земята. Принципите, които се проявяват във физическото тяло, живеят във висшите духовни области, в Девакана.
Духовните Същества и сили, действуващи върху физическото тяло, обитават висшите небесни сфери, висшия Девакан; а силите, действуващи върху етерното тяло, обитават по-низшите небесни сфери.
Нека да обобщим: в човешкото физическо тяло непрекъснато действуват Същества от най-висшите области на Девакана, а в етерното тяло непрекъснато действуват Същества от по-низшите области на Девакана. Човекът може да разпознае тези Същества едва когато приеме в себе си Христовия Импулс.. “И когато действително познаете Сина Человечески, ще виждате как духовните Същества възлизат и слизат над човека от небесните сфери. До тези неща ще стигнете чрез Импулса, който Христос дава на Земята! ” А сега ще се спрем на нещо, за което загатнахме още вчера: Сватбата в Кана Г алилейска, която често наричат “първото чудо”, макар че би било по-добре да го наречем “първото знамение”, което извърши Христос Исус (2, 1-11).
към текста >>
Човекът може да разпознае тези Същества едва когато приеме в себе си Христовия Импулс.. “И когато действително познаете Сина Человечески, ще виждате как
дух
овните Същества възлизат и слизат над човека от небесните сфери.
Ние обърнахме внимание също и на това, че именно когато астралното тяло и Азът се намираха вън от физическото тяло и етерното тяло - тук става дума за онези древни времена, които нарекохме епоха на Яхве или Йехова - същият този Йехова действуваше инспириращо върху тях. Обаче истинската Светлина, пълнотата на Бога и Елохимите, Плерома, е нещо, което винаги озарява и прониква също и във физическото и етерното тяло; но човекът не може да я разпознае, защото все още не е приел от Христовия Принцип необходимия за тази цел Импулс; Христовият Принцип все още не е слязъл на Земята. Принципите, които се проявяват във физическото тяло, живеят във висшите духовни области, в Девакана. Духовните Същества и сили, действуващи върху физическото тяло, обитават висшите небесни сфери, висшия Девакан; а силите, действуващи върху етерното тяло, обитават по-низшите небесни сфери. Нека да обобщим: в човешкото физическо тяло непрекъснато действуват Същества от най-висшите области на Девакана, а в етерното тяло непрекъснато действуват Същества от по-низшите области на Девакана.
Човекът може да разпознае тези Същества едва когато приеме в себе си Христовия Импулс.. “И когато действително познаете Сина Человечески, ще виждате как духовните Същества възлизат и слизат над човека от небесните сфери.
До тези неща ще стигнете чрез Импулса, който Христос дава на Земята! ” А сега ще се спрем на нещо, за което загатнахме още вчера: Сватбата в Кана Г алилейска, която често наричат “първото чудо”, макар че би било по-добре да го наречем “първото знамение”, което извърши Христос Исус (2, 1-11). Но за да разберем могъщите истини, скрити в това събитие, необходимо е да обобщим много от нещата, за които стана дума през последните лекции. Първоначално тук става дума за една сватба.
към текста >>
Следователно, чрез Христовия Принцип, в Земната мисия трябваше да се влее такъв вид Любов, която все повече и повече се издига над материалния свят и все повече и повече навлиза в
дух
овния свят.
Първоначално тук става дума за една сватба. Но защо точно в Галилея? Ние ще разберем защо сватбата е в Галилея, ако още веднъж изправим пред душата си цялата мисия на Христос. А тази мисия се състои в това, да предостави на човека величествената сила на Аза, както и вътрешната самостоятелност на неговата душа. Индивидуалният Аз трябва да усеща себе си в пълна самостоятелност, в пълна независимост, и чрез свободния дар на Любовта да води един човек към друг човек.
Следователно, чрез Христовия Принцип, в Земната мисия трябваше да се влее такъв вид Любов, която все повече и повече се издига над материалния свят и все повече и повече навлиза в духовния свят.
Любовта тръгва от своите най-низши форми, свързани със сетивния свят. В най-древните епохи на човечеството, Любовта се осъществявала между онези, които били обединени от кръвното родство, и извънредно голямо значение се отдавало на обстоятелството, че любовта се опира на кръвното родство. Но Христос дойде и Той дойде, за да одухотвори тази любов; от една страна да я откъсне от веригите на кръвното родство, и от друга страна - да внесе силата, импулса за духовната Любов. Всред хората, изповядващи Стария Завет, виждаме в завършен вид доминирането на онова, което нарекохме принадлежност към груповата душа като фундамент на отделния Аз в общия Аз. Ние видяхме, че за старозаветния човек, изразът “Аз и Отец Авраам сме едно”, означава твърде много; той означава, че съответният човек се чувства подслонен в общото съзнание, според което в него самия, и във вените на Отец Авраам, тече обща кръв.
към текста >>
Но Христос дойде и Той дойде, за да о
дух
отвори тази любов; от една страна да я откъсне от веригите на кръвното родство, и от друга страна - да внесе силата, импулса за
дух
овната Любов.
А тази мисия се състои в това, да предостави на човека величествената сила на Аза, както и вътрешната самостоятелност на неговата душа. Индивидуалният Аз трябва да усеща себе си в пълна самостоятелност, в пълна независимост, и чрез свободния дар на Любовта да води един човек към друг човек. Следователно, чрез Христовия Принцип, в Земната мисия трябваше да се влее такъв вид Любов, която все повече и повече се издига над материалния свят и все повече и повече навлиза в духовния свят. Любовта тръгва от своите най-низши форми, свързани със сетивния свят. В най-древните епохи на човечеството, Любовта се осъществявала между онези, които били обединени от кръвното родство, и извънредно голямо значение се отдавало на обстоятелството, че любовта се опира на кръвното родство.
Но Христос дойде и Той дойде, за да одухотвори тази любов; от една страна да я откъсне от веригите на кръвното родство, и от друга страна - да внесе силата, импулса за духовната Любов.
Всред хората, изповядващи Стария Завет, виждаме в завършен вид доминирането на онова, което нарекохме принадлежност към груповата душа като фундамент на отделния Аз в общия Аз. Ние видяхме, че за старозаветния човек, изразът “Аз и Отец Авраам сме едно”, означава твърде много; той означава, че съответният човек се чувства подслонен в общото съзнание, според което в него самия, и във вените на Отец Авраам, тече обща кръв. Така този човек се усещаше като подслонен в едно общо цяло; а за принадлежащи към това цяло се считали само онези, които обикновеното човешко размножение поставяло в рамките на съответното кръвно родство. В самото начало на Земното човечество, бракосъчетанията ставали само в изключително тесните кръгове на отделни кръвнородствени семейства. В началните периоди от развитието на Земното човечество, “близките бракове” отразявали естественото състояние на нещата.
към текста >>
За него всеки материален процес е израз на нещо душевно-
дух
овно.
Защото сватбата загатва за размножението. А това, което Той иска да покаже, го показва не там, където женитбите стават в тесните рамки на кръвното родство, а там, където те надхвърлят кръвното родство. Ето защо Евангелието описва една сватба, сватбата в Галилея. И ако искаме да разберем за какво става дума тук, трябва отново да хвърлим поглед върху цялото развитие на човечеството. Често се споменава, че за окултиста не съществува нещо външно, нещо чисто материално.
За него всеки материален процес е израз на нещо душевно-духовно.
И както Вашето лице е израз на Вашата душевно-духовна същност, така и светлината на Слънцето е израз на една душевно-духовна светлина. Всичко, което привидно е чисто материално, е в същото време израз на дълбоки духовни процеси. Окултизмът съвсем не отрича материалния свят; само че за него дори най-грубо материалното е израз на нещо душевно-духовно. Така на духовните еволюционни процеси в света винаги съответствуват успоредно протичащи материални събития. Ако отправим духовен поглед към ранните етапи от развитието на човечеството, когато то се намираше още на стария континент между Европа и Америка, на старата Атлантида, и как през следващите следатлантски епохи различни генерации стигнаха най-после до нас, тогава ще съумеем да разберем и целия смисъл на прехода от четвъртата раса към петата раса, особено ако разглеждаме еволюцията от гледна точка на расите.
към текста >>
И както Вашето лице е израз на Вашата душевно-
дух
овна същност, така и светлината на Слънцето е израз на една душевно-
дух
овна светлина.
А това, което Той иска да покаже, го показва не там, където женитбите стават в тесните рамки на кръвното родство, а там, където те надхвърлят кръвното родство. Ето защо Евангелието описва една сватба, сватбата в Галилея. И ако искаме да разберем за какво става дума тук, трябва отново да хвърлим поглед върху цялото развитие на човечеството. Често се споменава, че за окултиста не съществува нещо външно, нещо чисто материално. За него всеки материален процес е израз на нещо душевно-духовно.
И както Вашето лице е израз на Вашата душевно-духовна същност, така и светлината на Слънцето е израз на една душевно-духовна светлина.
Всичко, което привидно е чисто материално, е в същото време израз на дълбоки духовни процеси. Окултизмът съвсем не отрича материалния свят; само че за него дори най-грубо материалното е израз на нещо душевно-духовно. Така на духовните еволюционни процеси в света винаги съответствуват успоредно протичащи материални събития. Ако отправим духовен поглед към ранните етапи от развитието на човечеството, когато то се намираше още на стария континент между Европа и Америка, на старата Атлантида, и как през следващите следатлантски епохи различни генерации стигнаха най-после до нас, тогава ще съумеем да разберем и целия смисъл на прехода от четвъртата раса към петата раса, особено ако разглеждаме еволюцията от гледна точка на расите. На Атлантида древното човечество беше изцяло потопено в груповата душа, като бавно и постепенно в следатлантските епохи се разви индивидуалният Аз на човешката личност.
към текста >>
Всичко, което привидно е чисто материално, е в същото време израз на дълбоки
дух
овни процеси.
Ето защо Евангелието описва една сватба, сватбата в Галилея. И ако искаме да разберем за какво става дума тук, трябва отново да хвърлим поглед върху цялото развитие на човечеството. Често се споменава, че за окултиста не съществува нещо външно, нещо чисто материално. За него всеки материален процес е израз на нещо душевно-духовно. И както Вашето лице е израз на Вашата душевно-духовна същност, така и светлината на Слънцето е израз на една душевно-духовна светлина.
Всичко, което привидно е чисто материално, е в същото време израз на дълбоки духовни процеси.
Окултизмът съвсем не отрича материалния свят; само че за него дори най-грубо материалното е израз на нещо душевно-духовно. Така на духовните еволюционни процеси в света винаги съответствуват успоредно протичащи материални събития. Ако отправим духовен поглед към ранните етапи от развитието на човечеството, когато то се намираше още на стария континент между Европа и Америка, на старата Атлантида, и как през следващите следатлантски епохи различни генерации стигнаха най-после до нас, тогава ще съумеем да разберем и целия смисъл на прехода от четвъртата раса към петата раса, особено ако разглеждаме еволюцията от гледна точка на расите. На Атлантида древното човечество беше изцяло потопено в груповата душа, като бавно и постепенно в следатлантските епохи се разви индивидуалният Аз на човешката личност. Това, което Христос внесе чрез своя могъщ духовен импулс, трябваше да бъде подготвено с помощта на други импулси.
към текста >>
Окултизмът съвсем не отрича материалния свят; само че за него дори най-грубо материалното е израз на нещо душевно-
дух
овно.
И ако искаме да разберем за какво става дума тук, трябва отново да хвърлим поглед върху цялото развитие на човечеството. Често се споменава, че за окултиста не съществува нещо външно, нещо чисто материално. За него всеки материален процес е израз на нещо душевно-духовно. И както Вашето лице е израз на Вашата душевно-духовна същност, така и светлината на Слънцето е израз на една душевно-духовна светлина. Всичко, което привидно е чисто материално, е в същото време израз на дълбоки духовни процеси.
Окултизмът съвсем не отрича материалния свят; само че за него дори най-грубо материалното е израз на нещо душевно-духовно.
Така на духовните еволюционни процеси в света винаги съответствуват успоредно протичащи материални събития. Ако отправим духовен поглед към ранните етапи от развитието на човечеството, когато то се намираше още на стария континент между Европа и Америка, на старата Атлантида, и как през следващите следатлантски епохи различни генерации стигнаха най-после до нас, тогава ще съумеем да разберем и целия смисъл на прехода от четвъртата раса към петата раса, особено ако разглеждаме еволюцията от гледна точка на расите. На Атлантида древното човечество беше изцяло потопено в груповата душа, като бавно и постепенно в следатлантските епохи се разви индивидуалният Аз на човешката личност. Това, което Христос внесе чрез своя могъщ духовен импулс, трябваше да бъде подготвено с помощта на други импулси. Яхве също постигна нещо важно: той вложи в астралното тяло груповия Аз и го подготви до там, че да приеме в себе си напълно самостоятелното “Аз-съм”.
към текста >>
Така на
дух
овните еволюционни процеси в света винаги съответствуват успоредно протичащи материални събития.
Често се споменава, че за окултиста не съществува нещо външно, нещо чисто материално. За него всеки материален процес е израз на нещо душевно-духовно. И както Вашето лице е израз на Вашата душевно-духовна същност, така и светлината на Слънцето е израз на една душевно-духовна светлина. Всичко, което привидно е чисто материално, е в същото време израз на дълбоки духовни процеси. Окултизмът съвсем не отрича материалния свят; само че за него дори най-грубо материалното е израз на нещо душевно-духовно.
Така на духовните еволюционни процеси в света винаги съответствуват успоредно протичащи материални събития.
Ако отправим духовен поглед към ранните етапи от развитието на човечеството, когато то се намираше още на стария континент между Европа и Америка, на старата Атлантида, и как през следващите следатлантски епохи различни генерации стигнаха най-после до нас, тогава ще съумеем да разберем и целия смисъл на прехода от четвъртата раса към петата раса, особено ако разглеждаме еволюцията от гледна точка на расите. На Атлантида древното човечество беше изцяло потопено в груповата душа, като бавно и постепенно в следатлантските епохи се разви индивидуалният Аз на човешката личност. Това, което Христос внесе чрез своя могъщ духовен импулс, трябваше да бъде подготвено с помощта на други импулси. Яхве също постигна нещо важно: той вложи в астралното тяло груповия Аз и го подготви до там, че да приеме в себе си напълно самостоятелното “Аз-съм”. Обаче това “Аз-съм” не можеше да бъде обхванато от човека по друг начин, освен когато и самото физическо тяло можеше да се превърне в подходящ инструмент за приемането на “Аз-съм”.
към текста >>
Ако отправим
дух
овен поглед към ранните етапи от развитието на човечеството, когато то се намираше още на стария континент между Европа и Америка, на старата Атлантида, и как през следващите следатлантски епохи различни генерации стигнаха най-после до нас, тогава ще съумеем да разберем и целия смисъл на прехода от четвъртата раса към петата раса, особено ако разглеждаме еволюцията от гледна точка на расите.
За него всеки материален процес е израз на нещо душевно-духовно. И както Вашето лице е израз на Вашата душевно-духовна същност, така и светлината на Слънцето е израз на една душевно-духовна светлина. Всичко, което привидно е чисто материално, е в същото време израз на дълбоки духовни процеси. Окултизмът съвсем не отрича материалния свят; само че за него дори най-грубо материалното е израз на нещо душевно-духовно. Така на духовните еволюционни процеси в света винаги съответствуват успоредно протичащи материални събития.
Ако отправим духовен поглед към ранните етапи от развитието на човечеството, когато то се намираше още на стария континент между Европа и Америка, на старата Атлантида, и как през следващите следатлантски епохи различни генерации стигнаха най-после до нас, тогава ще съумеем да разберем и целия смисъл на прехода от четвъртата раса към петата раса, особено ако разглеждаме еволюцията от гледна точка на расите.
На Атлантида древното човечество беше изцяло потопено в груповата душа, като бавно и постепенно в следатлантските епохи се разви индивидуалният Аз на човешката личност. Това, което Христос внесе чрез своя могъщ духовен импулс, трябваше да бъде подготвено с помощта на други импулси. Яхве също постигна нещо важно: той вложи в астралното тяло груповия Аз и го подготви до там, че да приеме в себе си напълно самостоятелното “Аз-съм”. Обаче това “Аз-съм” не можеше да бъде обхванато от човека по друг начин, освен когато и самото физическо тяло можеше да се превърне в подходящ инструмент за приемането на “Аз-съм”. Лесно ще си представите, че колкото и способно да е астралното тяло за приемането на Аза - ако физическото тяло не е подходящия инструмент за възприемането на “Аз-съм” също и в будното дневно съзнание - тогава цялостното приемане на “Аз-съм” става невъзможно.
към текста >>
Това, което Христос внесе чрез своя могъщ
дух
овен импулс, трябваше да бъде подготвено с помощта на други импулси.
Всичко, което привидно е чисто материално, е в същото време израз на дълбоки духовни процеси. Окултизмът съвсем не отрича материалния свят; само че за него дори най-грубо материалното е израз на нещо душевно-духовно. Така на духовните еволюционни процеси в света винаги съответствуват успоредно протичащи материални събития. Ако отправим духовен поглед към ранните етапи от развитието на човечеството, когато то се намираше още на стария континент между Европа и Америка, на старата Атлантида, и как през следващите следатлантски епохи различни генерации стигнаха най-после до нас, тогава ще съумеем да разберем и целия смисъл на прехода от четвъртата раса към петата раса, особено ако разглеждаме еволюцията от гледна точка на расите. На Атлантида древното човечество беше изцяло потопено в груповата душа, като бавно и постепенно в следатлантските епохи се разви индивидуалният Аз на човешката личност.
Това, което Христос внесе чрез своя могъщ духовен импулс, трябваше да бъде подготвено с помощта на други импулси.
Яхве също постигна нещо важно: той вложи в астралното тяло груповия Аз и го подготви до там, че да приеме в себе си напълно самостоятелното “Аз-съм”. Обаче това “Аз-съм” не можеше да бъде обхванато от човека по друг начин, освен когато и самото физическо тяло можеше да се превърне в подходящ инструмент за приемането на “Аз-съм”. Лесно ще си представите, че колкото и способно да е астралното тяло за приемането на Аза - ако физическото тяло не е подходящия инструмент за възприемането на “Аз-съм” също и в будното дневно съзнание - тогава цялостното приемане на “Аз-съм” става невъзможно. Физическото тяло също трябва да бъде адекватен инструмент за възприемането на всичко, което се разиграва тук, на Земята. Следователно, след узряването на астралното тяло, физическото тяло също трябваше да бъде подготвено, за да се превърне в инструмент на “Аз-съм”.
към текста >>
Алкохолът има такова въздействие, че той буквално откъсва човека от
дух
овния свят, в който досега той е пребивавал.
В следатлантската епоха особено се проявява култът на Дионисий. Всички знаем, че култът на Дионисий е свързан с виното. Тази забележителна течност, тази забележителна субстанция е дадена на човечеството едва през следатлантската епоха и тя действува върху него. Вие знаете, че всяка субстанция действува по някакъв начин върху човека; алкохолът също има точно определено действие върху човешкия организъм. Накратко, алкохолът имаше определена мисия в развитието на човечеството; той имаше - колкото и странно да изглежда това - задачата, така да се каже, да откъсне човешкото тяло от връзката му с божествения свят, да го “препарира” и да направи възможна появата на “Аз-съм”.
Алкохолът има такова въздействие, че той буквално откъсва човека от духовния свят, в който досега той е пребивавал.
Това въздействие алкохолът има и днес. Алкохолът не напразно се появява в живота на човечеството. И бъдещото човечество ще може да твърди в пълния смисъл на думата, че алкохолът имаше задачата да въвлече човека толкова дълбоко в материята, че да го превърне в завършен егоист, който ангажира Аза за самия себе си и не го поставя вече в служба на целия народ. Следователно, в името на човечеството, и алкохолът има да извърши една задача, която е противоположна спрямо тази на груповата душа. Той отне на човека способността му да се чувствува като едно цяло с висшите светове.
към текста >>
Обаче днес, когато човечеството отново се стреми да открие пътя за такова развитие на Аза, че човек отново да се включи в божествено-
дух
овните сили, идва часът когато - отначало несъзнавано - ще настъпи определена реакция срещу алкохола.
Следователно, в името на човечеството, и алкохолът има да извърши една задача, която е противоположна спрямо тази на груповата душа. Той отне на човека способността му да се чувствува като едно цяло с висшите светове. Оттук идва и култът на Дионисий, само че той под държа съвместния живот с Боговете под формата на едно външно опиянение. При него имаме едно ликуващо нахлуване в света на Боговете, но този свят изобщо не може да бъде видян. Ето защо развитието в следатлантската епоха е свързано с култа на Дионисий: защото този култ символизираше историческата задача, мисията на алкохола.
Обаче днес, когато човечеството отново се стреми да открие пътя за такова развитие на Аза, че човек отново да се включи в божествено-духовните сили, идва часът когато - отначало несъзнавано - ще настъпи определена реакция срещу алкохола.
Тази реакция настъпва, защото и днес много хора усещат, че не може да бъде оправдано за вечни времена нещо, което някога е имало - макар и голяма! - стойност за човека. Тези разсъждения върху мисията на алкохола не трябва да се приемат като негова защита; необходимо беше обаче да изясним, че тази мисия на алкохола е изпълнена и че за различните епохи са в сила различни принципи. И все пак, в същата епоха, когато чрез алкохола човечеството потъна в най-дълбокия егоизъм, бликна и най-могъщата сила, която даде на човека великия импулс да намери отново връзката с духовния свят. От една страна човекът трябваше да бъде смъкнат до най-ниското стъпало, за да се превърне в самостоятелно същество; от друга страна трябваше да се появи могъщата сила, която отново можа да вложи в него импулса за връщане в духовния свят.
към текста >>
И все пак, в същата епоха, когато чрез алкохола човечеството потъна в най-дълбокия егоизъм, бликна и най-могъщата сила, която даде на човека великия импулс да намери отново връзката с
дух
овния свят.
Ето защо развитието в следатлантската епоха е свързано с култа на Дионисий: защото този култ символизираше историческата задача, мисията на алкохола. Обаче днес, когато човечеството отново се стреми да открие пътя за такова развитие на Аза, че човек отново да се включи в божествено-духовните сили, идва часът когато - отначало несъзнавано - ще настъпи определена реакция срещу алкохола. Тази реакция настъпва, защото и днес много хора усещат, че не може да бъде оправдано за вечни времена нещо, което някога е имало - макар и голяма! - стойност за човека. Тези разсъждения върху мисията на алкохола не трябва да се приемат като негова защита; необходимо беше обаче да изясним, че тази мисия на алкохола е изпълнена и че за различните епохи са в сила различни принципи.
И все пак, в същата епоха, когато чрез алкохола човечеството потъна в най-дълбокия егоизъм, бликна и най-могъщата сила, която даде на човека великия импулс да намери отново връзката с духовния свят.
От една страна човекът трябваше да бъде смъкнат до най-ниското стъпало, за да се превърне в самостоятелно същество; от друга страна трябваше да се появи могъщата сила, която отново можа да вложи в него импулса за връщане в духовния свят. Ето това трябваше да покаже Христос в своето първо знамение. Най-напред Той трябваше да покаже, че Азът е длъжен да стане самостоятелен и виждаме, че Христос се обръща към тези, които вече бяха разрушили веригите на кръвното родство. Христос трябваше да се появи всред една такава сватба, където телата бяха под влиянието на алкохола; на тази сватба се пиеше вино. И тук Христос Исус показва каква е Неговата мисия през различните периоди на Земното развитие.
към текста >>
От една страна човекът трябваше да бъде смъкнат до най-ниското стъпало, за да се превърне в самостоятелно същество; от друга страна трябваше да се появи могъщата сила, която отново можа да вложи в него импулса за връщане в
дух
овния свят.
Обаче днес, когато човечеството отново се стреми да открие пътя за такова развитие на Аза, че човек отново да се включи в божествено-духовните сили, идва часът когато - отначало несъзнавано - ще настъпи определена реакция срещу алкохола. Тази реакция настъпва, защото и днес много хора усещат, че не може да бъде оправдано за вечни времена нещо, което някога е имало - макар и голяма! - стойност за човека. Тези разсъждения върху мисията на алкохола не трябва да се приемат като негова защита; необходимо беше обаче да изясним, че тази мисия на алкохола е изпълнена и че за различните епохи са в сила различни принципи. И все пак, в същата епоха, когато чрез алкохола човечеството потъна в най-дълбокия егоизъм, бликна и най-могъщата сила, която даде на човека великия импулс да намери отново връзката с духовния свят.
От една страна човекът трябваше да бъде смъкнат до най-ниското стъпало, за да се превърне в самостоятелно същество; от друга страна трябваше да се появи могъщата сила, която отново можа да вложи в него импулса за връщане в духовния свят.
Ето това трябваше да покаже Христос в своето първо знамение. Най-напред Той трябваше да покаже, че Азът е длъжен да стане самостоятелен и виждаме, че Христос се обръща към тези, които вече бяха разрушили веригите на кръвното родство. Христос трябваше да се появи всред една такава сватба, където телата бяха под влиянието на алкохола; на тази сватба се пиеше вино. И тук Христос Исус показва каква е Неговата мисия през различните периоди на Земното развитие. Колко често се говори за превръщането на водата във вино и за смисъла на този чуден процес.
към текста >>
Трябва да е ясно, че Христос казва: Моята мисия се отнася към далечното бъдеще; тя трябва да укрепи връзките между самостоятелното човешко същество и
дух
овния свят, да пробуди Любовта към
дух
овния свят като един свободен дар на самостоятелния Аз.
И тук Христос Исус показва каква е Неговата мисия през различните периоди на Земното развитие. Колко често се говори за превръщането на водата във вино и за смисъла на този чуден процес. От амвоните на църквата може да се чуе, че в случая се загатва за това, как блудкавата вода на Стария Завет трябва да се замени с буйното вино на Новия Завет. Вероятно към подобни тълкувания прибягват любители на виното. Защото тези символи съвсем не са така прости.
Трябва да е ясно, че Христос казва: Моята мисия се отнася към далечното бъдеще; тя трябва да укрепи връзките между самостоятелното човешко същество и духовния свят, да пробуди Любовта към духовния свят като един свободен дар на самостоятелния Аз.
Тази Любов - в пълна свобода - трябва да свърже хората с Боговете, докато по-рано те бяха свързани с тях чрез принуждаващите импулси на груповата душа. Нека сега да вникнем в едно от настроенията на древното човечество. Нека преди всичко да вникнем в мислите на тогавашните хора. Вече казахме: В миналото човекът беше слят с груповата душа и чрез нея чувствуваше своята връзка с духовния свят. После неговото развитие напредна в посока на все по-нарастващо индивидуализиране.
към текста >>
Вече казахме: В миналото човекът беше слят с груповата душа и чрез нея чувствуваше своята връзка с
дух
овния свят.
Защото тези символи съвсем не са така прости. Трябва да е ясно, че Христос казва: Моята мисия се отнася към далечното бъдеще; тя трябва да укрепи връзките между самостоятелното човешко същество и духовния свят, да пробуди Любовта към духовния свят като един свободен дар на самостоятелния Аз. Тази Любов - в пълна свобода - трябва да свърже хората с Боговете, докато по-рано те бяха свързани с тях чрез принуждаващите импулси на груповата душа. Нека сега да вникнем в едно от настроенията на древното човечество. Нека преди всичко да вникнем в мислите на тогавашните хора.
Вече казахме: В миналото човекът беше слят с груповата душа и чрез нея чувствуваше своята връзка с духовния свят.
После неговото развитие напредна в посока на все по-нарастващо индивидуализиране. На това обаче се гледаше като на един вид вплитане в материята, като дегенерация, като един вид отпадане от божествения свят, и възникваше въпросът: Откъде води началото си това, което човекът притежава днес? Откъде е паднал той? ” Колкото по-назад се връщаме в миналото на Земното развитие, толкова повече откриваме, че под влияние на топлинните състояния твърдите субстанции все повече преминават в течно състояние.
към текста >>
Но тогава човекът беше в много по-голяма степен свързан с
дух
овния свят, отколкото по-късно.
На това обаче се гледаше като на един вид вплитане в материята, като дегенерация, като един вид отпадане от божествения свят, и възникваше въпросът: Откъде води началото си това, което човекът притежава днес? Откъде е паднал той? ” Колкото по-назад се връщаме в миналото на Земното развитие, толкова повече откриваме, че под влияние на топлинните състояния твърдите субстанции все повече преминават в течно състояние. Обаче ние знаем, че човекът съществуваше дори и тогава, когато Земята беше течна планета.
Но тогава човекът беше в много по-голяма степен свързан с духовния свят, отколкото по-късно.
Колкото повече Земята се втвърдяваше, толкова по-бързо се материализираше и човекът. Човекът се съдържаше във водата на течната Земя; но той можа да стъпи върху нея, едва когато тя се втвърди до необходимата степен. А втвърдяването на човека пораждаше следните мисли: Човекът е роден от водната Земя и тогава той е бил дълбоко свързан с божествения свят. Онези, които трябваше да си спомнят тази древна връзка с божествения свят, бяха кръщавани с вода. Водното кръщение трябваше да бъде символът за миналите епохи:
към текста >>
Той трябваше да посочва на хората не миналото, а бъдещето, към което те могат да се устремят с помощта на своите вътрешни,
дух
овни сили.
Не забравяйте своята древна връзка с Боговете, както и това, че сте станали нечисти, слизайки до днешното състояние! Така кръщаваше и Йоан Кръстител, за да приближи по този начин човека до връзката му с божествения свят. Всяко кръщение имаше в древността точно този смисъл. То представлява краен израз на процесите, които човекът трябваше да пази в своето съзнание. Но Христос Исус трябваше да кръщава по друг начин.
Той трябваше да посочва на хората не миналото, а бъдещето, към което те могат да се устремят с помощта на своите вътрешни, духовни сили.
Човекът може да се свърже с Боговете чрез “светия” и непомрачен Дух. Водното кръщение беше един вид напомнящо кръщение. Обаче кръщението със “Светия Дух” е пророческо кръщение, което сочи към бъдещето. Онази древна зависимост, за която кръщението с вода трябваше да напомня, е окончателно изгубена; тя е изгубена също и в това, което символизира виното, жертвоприношението с вино. Дионисий е разкъсаният Бог, който се вмъква в отделните души, така че отделните части не знаят вече нищо една за друга.
към текста >>
Човекът може да се свърже с Боговете чрез “
светия
” и непомрачен
Дух
.
Така кръщаваше и Йоан Кръстител, за да приближи по този начин човека до връзката му с божествения свят. Всяко кръщение имаше в древността точно този смисъл. То представлява краен израз на процесите, които човекът трябваше да пази в своето съзнание. Но Христос Исус трябваше да кръщава по друг начин. Той трябваше да посочва на хората не миналото, а бъдещето, към което те могат да се устремят с помощта на своите вътрешни, духовни сили.
Човекът може да се свърже с Боговете чрез “светия” и непомрачен Дух.
Водното кръщение беше един вид напомнящо кръщение. Обаче кръщението със “Светия Дух” е пророческо кръщение, което сочи към бъдещето. Онази древна зависимост, за която кръщението с вода трябваше да напомня, е окончателно изгубена; тя е изгубена също и в това, което символизира виното, жертвоприношението с вино. Дионисий е разкъсаният Бог, който се вмъква в отделните души, така че отделните части не знаят вече нищо една за друга. Човекът е раздробен в безброй отломки, захвърлен в материята чрез всичко онова, което благодарение на алкохола -символа на Дионисий - беше дадено на човечеството.
към текста >>
Обаче кръщението със “
Светия
Дух
” е пророческо кръщение, което сочи към бъдещето.
То представлява краен израз на процесите, които човекът трябваше да пази в своето съзнание. Но Христос Исус трябваше да кръщава по друг начин. Той трябваше да посочва на хората не миналото, а бъдещето, към което те могат да се устремят с помощта на своите вътрешни, духовни сили. Човекът може да се свърже с Боговете чрез “светия” и непомрачен Дух. Водното кръщение беше един вид напомнящо кръщение.
Обаче кръщението със “Светия Дух” е пророческо кръщение, което сочи към бъдещето.
Онази древна зависимост, за която кръщението с вода трябваше да напомня, е окончателно изгубена; тя е изгубена също и в това, което символизира виното, жертвоприношението с вино. Дионисий е разкъсаният Бог, който се вмъква в отделните души, така че отделните части не знаят вече нищо една за друга. Човекът е раздробен в безброй отломки, захвърлен в материята чрез всичко онова, което благодарение на алкохола -символа на Дионисий - беше дадено на човечеството. Обаче сватбата в Кана Г алилейска загатва за друг, велик принцип. Това е педагогическият принцип на еволюцията.
към текста >>
Дори някои от душите, които днес са във Вашите тела, някога са живели всред германските земи, където жреците на друидите са заставали пред тях и са им предавали
дух
овната мъдрост под формата на митове и саги.
Разбира се, има и абсолютни истини, обаче те не могат да се дават на човечеството по всяко време. Всяка епоха има своите особени тенденции, своите особени истини. Защо днес ние трябва да говорим за реинкарнацията и т.н.? Защо трябва да се събираме в групи и да изучаваме антропософията? Ние трябва да правим това, защото всички души, които днес са във Вашите тела, са били многократно инкарнирани на Земята.
Дори някои от душите, които днес са във Вашите тела, някога са живели всред германските земи, където жреците на друидите са заставали пред тях и са им предавали духовната мъдрост под формата на митове и саги.
И понеже тогава душите са можели да приемат мъдростта в онази форма, днес те са в състояние да я приемат под друга форма, под формата на антропософията. Тогава - в образи, днес - под формата на антропософия. Естествено, в миналите епохи истината не би могла да бъде поднесена в нейната днешна форма. Не трябва да вярваме, че древните жреци-друиди биха могли да проповядват истината в нейната днешна форма. Обаче тъкмо антропософията е онази форма, която е подходяща за съвременното и бъдещо човечество.
към текста >>
Нека спрем вниманието си на това, което всъщност Христос искаше да каже: Аз искам да подновя
дух
овните връзки и на онези хора, които са потънали в материалния свят, символизиран тук с употребата на алкохола.
Така, чрез един вид Дионисиево жертвоприношение, чрез жертвоприношение на виното, Христос искаше да покаже как човечеството трябва да се издигне до божествения свят. Не бива да задаваме фанатично въпроса: Защо Христос превърна водата във вино? Трябва да имаме предвид епохата. С помощта на един вид Дионисиево жертвоприношение, Христос трябваше да подготви следващата епоха. Христос се отправи към галилейците, които представляваха смесица от всевъзможни народности и не бяха свързани с веригите на кръвното родство; тук Той направи и своето първо знамение, като навлезе толкова навътре в техните навици, че превърна водата във вино.
Нека спрем вниманието си на това, което всъщност Христос искаше да каже: Аз искам да подновя духовните връзки и на онези хора, които са потънали в материалния свят, символизиран тук с употребата на алкохола.
Обаче Той не иска да е на Земята само за онези, които могат да се издигнат чрез акта на кръщението с вода. И сега следва една многозначителна подробност. В Евангелието на Йоан се споменават “шест каменни делви за очистване” (2, 6). Към числото шест ще се върнем по-късно. А “очистване” е нещо, което става чрез кръщението.
към текста >>
Днес за антропософията или
Дух
овната наука се говори открито, обаче навремето
дух
овнонаучните истини можеха да бъдат разбирани само от онези, които бяха посветени в една или друга степен.
Изобщо, какъв смисъл би имало да каже: “Жено, какво общо имаш ти с Мен? ”, след като все пак извършва това, за което майката Го подканва?! Смисълът се крие в следното: да разберем, че до днешното състояние на човечеството се стига по пътя на кръвното родство; знамението беше дадено в името на старите традиции, които все още се нуждаеха от действието на алкохола, но и че идва време, когато самостоятелният Аз ще се освободи от кръвните връзки. С други думи, Той временно може да остане в рамките на старите традиции, обаче се задава нещо ново, задава се “Неговото време”. И сега, с всяка следваща глава, Евангелието на Йоан ни открива нещо двойнствено: най-напред това, че всичко, което то изнася, е предназначено за онези, които в известен смисъл могат да разбират окултните истини.
Днес за антропософията или Духовната наука се говори открито, обаче навремето духовнонаучните истини можеха да бъдат разбирани само от онези, които бяха посветени в една или друга степен.
Кой можеше да разбере нещо от това, което Христос Исус имаше да каже за по-дълбоките окултни факти? Единствено онзи, който беше в състояние да получава възприятия извън своето тяло, който можеше да излиза вън от тялото и да запазва своето съзнание в духовния свят. Ако Христос Исус искаше да говори на хора, които Го разбират, те трябваше да са по един или друг начин посветени и да виждат в духовния свят. Когато например говори за новораж-дането на душата в главата, описваща разговора с Никодим, Той открива тази истина на човек, който вижда с духовни сетива. Нека да припомним:
към текста >>
Единствено онзи, който беше в състояние да получава възприятия извън своето тяло, който можеше да излиза вън от тялото и да запазва своето съзнание в
дух
овния свят.
Смисълът се крие в следното: да разберем, че до днешното състояние на човечеството се стига по пътя на кръвното родство; знамението беше дадено в името на старите традиции, които все още се нуждаеха от действието на алкохола, но и че идва време, когато самостоятелният Аз ще се освободи от кръвните връзки. С други думи, Той временно може да остане в рамките на старите традиции, обаче се задава нещо ново, задава се “Неговото време”. И сега, с всяка следваща глава, Евангелието на Йоан ни открива нещо двойнствено: най-напред това, че всичко, което то изнася, е предназначено за онези, които в известен смисъл могат да разбират окултните истини. Днес за антропософията или Духовната наука се говори открито, обаче навремето духовнонаучните истини можеха да бъдат разбирани само от онези, които бяха посветени в една или друга степен. Кой можеше да разбере нещо от това, което Христос Исус имаше да каже за по-дълбоките окултни факти?
Единствено онзи, който беше в състояние да получава възприятия извън своето тяло, който можеше да излиза вън от тялото и да запазва своето съзнание в духовния свят.
Ако Христос Исус искаше да говори на хора, които Го разбират, те трябваше да са по един или друг начин посветени и да виждат в духовния свят. Когато например говори за новораж-дането на душата в главата, описваща разговора с Никодим, Той открива тази истина на човек, който вижда с духовни сетива. Нека да припомним: Между фарисеите имаше един човек, на име Никодим началник юдейски. Той дойде при Исуса нощем...“ (3,1-2).
към текста >>
Ако Христос Исус искаше да говори на хора, които Го разбират, те трябваше да са по един или друг начин посветени и да виждат в
дух
овния свят.
С други думи, Той временно може да остане в рамките на старите традиции, обаче се задава нещо ново, задава се “Неговото време”. И сега, с всяка следваща глава, Евангелието на Йоан ни открива нещо двойнствено: най-напред това, че всичко, което то изнася, е предназначено за онези, които в известен смисъл могат да разбират окултните истини. Днес за антропософията или Духовната наука се говори открито, обаче навремето духовнонаучните истини можеха да бъдат разбирани само от онези, които бяха посветени в една или друга степен. Кой можеше да разбере нещо от това, което Христос Исус имаше да каже за по-дълбоките окултни факти? Единствено онзи, който беше в състояние да получава възприятия извън своето тяло, който можеше да излиза вън от тялото и да запазва своето съзнание в духовния свят.
Ако Христос Исус искаше да говори на хора, които Го разбират, те трябваше да са по един или друг начин посветени и да виждат в духовния свят.
Когато например говори за новораж-дането на душата в главата, описваща разговора с Никодим, Той открива тази истина на човек, който вижда с духовни сетива. Нека да припомним: Между фарисеите имаше един човек, на име Никодим началник юдейски. Той дойде при Исуса нощем...“ (3,1-2). Нека отново и най-внимателно да претеглим смисъла на тези думи.
към текста >>
Когато например говори за новораж-дането на душата в главата, описваща разговора с Никодим, Той открива тази истина на човек, който вижда с
дух
овни сетива.
И сега, с всяка следваща глава, Евангелието на Йоан ни открива нещо двойнствено: най-напред това, че всичко, което то изнася, е предназначено за онези, които в известен смисъл могат да разбират окултните истини. Днес за антропософията или Духовната наука се говори открито, обаче навремето духовнонаучните истини можеха да бъдат разбирани само от онези, които бяха посветени в една или друга степен. Кой можеше да разбере нещо от това, което Христос Исус имаше да каже за по-дълбоките окултни факти? Единствено онзи, който беше в състояние да получава възприятия извън своето тяло, който можеше да излиза вън от тялото и да запазва своето съзнание в духовния свят. Ако Христос Исус искаше да говори на хора, които Го разбират, те трябваше да са по един или друг начин посветени и да виждат в духовния свят.
Когато например говори за новораж-дането на душата в главата, описваща разговора с Никодим, Той открива тази истина на човек, който вижда с духовни сетива.
Нека да припомним: Между фарисеите имаше един човек, на име Никодим началник юдейски. Той дойде при Исуса нощем...“ (3,1-2). Нека отново и най-внимателно да претеглим смисъла на тези думи. Казва ни се, че Никодим отива при Исус “нощем”, с други думи, че той приема онова, което Христос Исус му съобщава, извън своето физическо тяло.
към текста >>
“Нощем” означава, че той отива при Христос Исус независимо от тялото, служейки си със своите
дух
овни сетива.
Нека да припомним: Между фарисеите имаше един човек, на име Никодим началник юдейски. Той дойде при Исуса нощем...“ (3,1-2). Нека отново и най-внимателно да претеглим смисъла на тези думи. Казва ни се, че Никодим отива при Исус “нощем”, с други думи, че той приема онова, което Христос Исус му съобщава, извън своето физическо тяло.
“Нощем” означава, че той отива при Христос Исус независимо от тялото, служейки си със своите духовни сетива.
Както Натанаил и Христос Исус се разбраха за смокиновото дърво като посветени, така стоят нещата и тук. От друга страна, Евангелието на Йоан ни посочва, че Христос непрекъснато се стреми да изпълни една мисия, която не държи сметка за кръвните връзки. Това става пределно ясно, когато Той разговаря със самарянката. Към нея Христос отправя думи, които са за хора, чийто Аз е освободен от кръвното родство. ,,И така, Исус дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Яков бе дал на сина си Йосиф.
към текста >>
Защото този, когото Бог е изпратил, говори Божиите думи; понеже Бог не му дава
Дух
а с мярка.“
Нещата, които са казани там, водят до едно много по-дълбоко разбиране, особено ако ясно съзнаваме, че идват от Йоан Кръстител: „Онзи, който идва отгоре, е над всички. Който е от Земята, земен е и говори за земното. Който идва от небето, той е над всички и свидетелствува за това, което е видял и чул; и никой не приема неговото свидетелство. Но който го приема, той потвърждава, че Бог е истинен.
Защото този, когото Бог е изпратил, говори Божиите думи; понеже Бог не му дава Духа с мярка.“
Бих желал да срещна някога онзи човек, който действително разбира горните думи според този превод. Що за противоречие: “Който идва от Бога, говори Божиите думи, понеже Бог не ми дава Духа с мярка! ” Какъв е смисълът на тези изречения? Всъщност на много места Христос иска да каже: Когато говоря за Аза, аз говоря за вечния Аз в човека, който е едно цяло с духовната Първопричина на света. Когато говоря за този Аз, аз говоря за нещо, което е спотаено в най-дълбоките бездни на човешката душа.
към текста >>
Що за противоречие: “Който идва от Бога, говори Божиите думи, понеже Бог не ми дава
Дух
а с мярка!
Който е от Земята, земен е и говори за земното. Който идва от небето, той е над всички и свидетелствува за това, което е видял и чул; и никой не приема неговото свидетелство. Но който го приема, той потвърждава, че Бог е истинен. Защото този, когото Бог е изпратил, говори Божиите думи; понеже Бог не му дава Духа с мярка.“ Бих желал да срещна някога онзи човек, който действително разбира горните думи според този превод.
Що за противоречие: “Който идва от Бога, говори Божиите думи, понеже Бог не ми дава Духа с мярка!
” Какъв е смисълът на тези изречения? Всъщност на много места Христос иска да каже: Когато говоря за Аза, аз говоря за вечния Аз в човека, който е едно цяло с духовната Първопричина на света. Когато говоря за този Аз, аз говоря за нещо, което е спотаено в най-дълбоките бездни на човешката душа. Ако някой ме слуша - а сега Той говори само за низшия Аз, който няма никакъв усет за вечността, той не приема Моето свидетелство; той просто не ме разбира. Защото аз не мога да говоря за нещо, което преминава от Мен към него.
към текста >>
Всъщност на много места Христос иска да каже: Когато говоря за Аза, аз говоря за вечния Аз в човека, който е едно цяло с
дух
овната Първопричина на света.
Но който го приема, той потвърждава, че Бог е истинен. Защото този, когото Бог е изпратил, говори Божиите думи; понеже Бог не му дава Духа с мярка.“ Бих желал да срещна някога онзи човек, който действително разбира горните думи според този превод. Що за противоречие: “Който идва от Бога, говори Божиите думи, понеже Бог не ми дава Духа с мярка! ” Какъв е смисълът на тези изречения?
Всъщност на много места Христос иска да каже: Когато говоря за Аза, аз говоря за вечния Аз в човека, който е едно цяло с духовната Първопричина на света.
Когато говоря за този Аз, аз говоря за нещо, което е спотаено в най-дълбоките бездни на човешката душа. Ако някой ме слуша - а сега Той говори само за низшия Аз, който няма никакъв усет за вечността, той не приема Моето свидетелство; той просто не ме разбира. Защото аз не мога да говоря за нещо, което преминава от Мен към него. В този случай той не би бил свободен, не би бил самостоятелен. Всеки трябва да намери Бога, когото проповядвам, в самия себе си, като своя вечна същност.
към текста >>
Христовото учение можеше да бъде обхванато дотолкова, доколкото човек обхващаше
дух
овния Аз в себе си.
Те са съхранени в много книги под една или друга художествена форма. Нека само да си припомним псалмите от Стария Завет, в чиито изящно подредени фрази се говори за божествения свят. Там се говори само за старите кръвни връзки като за връзки с Бога. Всичко това би могло да се изучи основно, но и нищо повече, нищо повече от факта, че така човек остава свързан с древния божествен свят. Но ако човек иска да разбере Христос, той няма нужда от всички тези стари закони, от всички тези художествени форми.
Христовото учение можеше да бъде обхванато дотолкова, доколкото човек обхващаше духовния Аз в себе си.
Дори и да нямаше пълно знание за Бога, човек можеше да разбере това, което чува от устата на Христос Исус. Налице бяха предварителните условия за това разбиране. Човекът нямаше вече нужда от псалмите, от художествено построените учения, а от най-простите изразни средства, и това бяха неумелите, сричани думи. За да свидетелствуваш за Бога, достатъчно е само да сричаш твоите думи. Това можеше да стане и в най-простите, сричани думи, на които липсваше всякаква “мярка”.
към текста >>
Само този, който усеща своите първоизточници в
дух
овните светове, е над всички, и може да свидетелствува за видяното и чутото в
дух
овните светове.
Човекът нямаше вече нужда от псалмите, от художествено построените учения, а от най-простите изразни средства, и това бяха неумелите, сричани думи. За да свидетелствуваш за Бога, достатъчно е само да сричаш твоите думи. Това можеше да стане и в най-простите, сричани думи, на които липсваше всякаква “мярка”. Дори и само да сричаше, човек можеше да разбере Христовите притчи, стига да усещаше в своя Аз, че е изпратен от Бога. А който познава само земните връзки с Бога, той говори с метриката на псалмите, обаче тя го отвежда не другаде, а до старите Богове.
Само този, който усеща своите първоизточници в духовните светове, е над всички, и може да свидетелствува за видяното и чутото в духовните светове.
Обаче това свидетелство не може да се приеме от хора, свикнали с друг вид свидетелства. А тези, които го приемат, показват - чрез самия факт на приемането - че усещат себе си като Божии пратеници. Те не само вярват, но и разбират думите на другия, и чрез своето разбиране ги потвърждават. “Който чувствува Аза, той и в самото сричане стига до Божието Слово.” Ето как стоят нещата. Защото Духът, който е сега тук, не се нуждае от никаква метрика, а може да изрази себе си дори с помощта на най-простото сричане.
към текста >>
Защото
Дух
ът, който е сега тук, не се нуждае от никаква метрика, а може да изрази себе си дори с помощта на най-простото сричане.
Само този, който усеща своите първоизточници в духовните светове, е над всички, и може да свидетелствува за видяното и чутото в духовните светове. Обаче това свидетелство не може да се приеме от хора, свикнали с друг вид свидетелства. А тези, които го приемат, показват - чрез самия факт на приемането - че усещат себе си като Божии пратеници. Те не само вярват, но и разбират думите на другия, и чрез своето разбиране ги потвърждават. “Който чувствува Аза, той и в самото сричане стига до Божието Слово.” Ето как стоят нещата.
Защото Духът, който е сега тук, не се нуждае от никаква метрика, а може да изрази себе си дори с помощта на най-простото сричане.
Подобен начин на изразяване лесно може да се приеме като отсъствие на мъдрост. Обаче всеки, който отхвърля мъдростта само защото - според неговото лично мнение - най-висшите тайни трябва да бъдат изразявани в най-простата форма, върши това, често пъти несъзнавано, единствено поради склонност към душевно удобство. Когато четем: “Бог дава Духа не според мярката”, това означава, че мярката не подпомага Духа, обаче истинското присъствие на Духа, поражда и мярката. Далеч не всеки, който разполага с мярката, има Духа; но който има Духа, непременно стига и до мярката. Разбира се, нещата не трябва да бъдат обърквани: ако някому липсва каквато и да е мярка, това не е белег за присъствие на Духа, както и усета за мярка също не гарантира присъствие на Духа.
към текста >>
Когато четем: “Бог дава
Дух
а не според мярката”, това означава, че мярката не подпомага
Дух
а, обаче истинското присъствие на
Дух
а, поражда и мярката.
Те не само вярват, но и разбират думите на другия, и чрез своето разбиране ги потвърждават. “Който чувствува Аза, той и в самото сричане стига до Божието Слово.” Ето как стоят нещата. Защото Духът, който е сега тук, не се нуждае от никаква метрика, а може да изрази себе си дори с помощта на най-простото сричане. Подобен начин на изразяване лесно може да се приеме като отсъствие на мъдрост. Обаче всеки, който отхвърля мъдростта само защото - според неговото лично мнение - най-висшите тайни трябва да бъдат изразявани в най-простата форма, върши това, често пъти несъзнавано, единствено поради склонност към душевно удобство.
Когато четем: “Бог дава Духа не според мярката”, това означава, че мярката не подпомага Духа, обаче истинското присъствие на Духа, поражда и мярката.
Далеч не всеки, който разполага с мярката, има Духа; но който има Духа, непременно стига и до мярката. Разбира се, нещата не трябва да бъдат обърквани: ако някому липсва каквато и да е мярка, това не е белег за присъствие на Духа, както и усета за мярка също не гарантира присъствие на Духа. Знанието с положителност не е признак за мъдрост, но не по-малко вярно е, че същото се отнася и незнанието. И така, навсякъде ни се показва, че Христос апелира към освобождаването на самостоятелния Аз във всяка човешка душа. Тук под “мярка” следва да се разбира “мярка в сричките”, която е в основата на художествено построената човешка реч.
към текста >>
Далеч не всеки, който разполага с мярката, има
Дух
а; но който има
Дух
а, непременно стига и до мярката.
“Който чувствува Аза, той и в самото сричане стига до Божието Слово.” Ето как стоят нещата. Защото Духът, който е сега тук, не се нуждае от никаква метрика, а може да изрази себе си дори с помощта на най-простото сричане. Подобен начин на изразяване лесно може да се приеме като отсъствие на мъдрост. Обаче всеки, който отхвърля мъдростта само защото - според неговото лично мнение - най-висшите тайни трябва да бъдат изразявани в най-простата форма, върши това, често пъти несъзнавано, единствено поради склонност към душевно удобство. Когато четем: “Бог дава Духа не според мярката”, това означава, че мярката не подпомага Духа, обаче истинското присъствие на Духа, поражда и мярката.
Далеч не всеки, който разполага с мярката, има Духа; но който има Духа, непременно стига и до мярката.
Разбира се, нещата не трябва да бъдат обърквани: ако някому липсва каквато и да е мярка, това не е белег за присъствие на Духа, както и усета за мярка също не гарантира присъствие на Духа. Знанието с положителност не е признак за мъдрост, но не по-малко вярно е, че същото се отнася и незнанието. И така, навсякъде ни се показва, че Христос апелира към освобождаването на самостоятелния Аз във всяка човешка душа. Тук под “мярка” следва да се разбира “мярка в сричките”, която е в основата на художествено построената човешка реч. А предхождащото изречение гласи буквално: “Този, който обхваща Бога в “Аз-съм”, дори и в сричането свидетелствува за божествената или Божия реч и намира пътя към Бога.”
към текста >>
Разбира се, нещата не трябва да бъдат обърквани: ако някому липсва каквато и да е мярка, това не е белег за присъствие на
Дух
а, както и усета за мярка също не гарантира присъствие на
Дух
а.
Защото Духът, който е сега тук, не се нуждае от никаква метрика, а може да изрази себе си дори с помощта на най-простото сричане. Подобен начин на изразяване лесно може да се приеме като отсъствие на мъдрост. Обаче всеки, който отхвърля мъдростта само защото - според неговото лично мнение - най-висшите тайни трябва да бъдат изразявани в най-простата форма, върши това, често пъти несъзнавано, единствено поради склонност към душевно удобство. Когато четем: “Бог дава Духа не според мярката”, това означава, че мярката не подпомага Духа, обаче истинското присъствие на Духа, поражда и мярката. Далеч не всеки, който разполага с мярката, има Духа; но който има Духа, непременно стига и до мярката.
Разбира се, нещата не трябва да бъдат обърквани: ако някому липсва каквато и да е мярка, това не е белег за присъствие на Духа, както и усета за мярка също не гарантира присъствие на Духа.
Знанието с положителност не е признак за мъдрост, но не по-малко вярно е, че същото се отнася и незнанието. И така, навсякъде ни се показва, че Христос апелира към освобождаването на самостоятелния Аз във всяка човешка душа. Тук под “мярка” следва да се разбира “мярка в сричките”, която е в основата на художествено построената човешка реч. А предхождащото изречение гласи буквално: “Този, който обхваща Бога в “Аз-съм”, дори и в сричането свидетелствува за божествената или Божия реч и намира пътя към Бога.”
към текста >>
32.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
В хода на нашите лекции Вие видяхте, до какво отношение стигаме към този религиозен документ, наречен Евангелието на Йоан, когато се опираме на
Дух
овната наука, на антропософията.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ Хамбург, 29 май 1908
В хода на нашите лекции Вие видяхте, до какво отношение стигаме към този религиозен документ, наречен Евангелието на Йоан, когато се опираме на Духовната наука, на антропософията.
Вие видяхте, че не става дума да извлечем от този документ някакви истини за духовните светове, а да посочим как, независимо от всякакви човешки и други документи, съществува възможност за проникване в духовния свят, също както и днес, изучавайки математиката, правим това независимо от историческите произведения, които в хода на човешката еволюция са разработили за пръв път една или друга част от математиката. Какво знаят за геометрията на Евклид например онези, които в училище започват да изучават елементарна геометрия? Какво знаят те за онзи първоначален исторически документ, за онази Евклидова книга, която за пръв път предоставя на човечеството основните геометрични истини? Едва когато хората - изхождайки от самите себе си - напреднат в геометрията, те вече могат да оценят Евклидовите произведения според тяхното достойнство и значение. Следователно, ние можем да постигнем от самия духовен живот онези истини, за които става дума в него.
към текста >>
Вие видяхте, че не става дума да извлечем от този документ някакви истини за
дух
овните светове, а да посочим как, независимо от всякакви човешки и други документи, съществува възможност за проникване в
дух
овния свят, също както и днес, изучавайки математиката, правим това независимо от историческите произведения, които в хода на човешката еволюция са разработили за пръв път една или друга част от математиката.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ Хамбург, 29 май 1908 В хода на нашите лекции Вие видяхте, до какво отношение стигаме към този религиозен документ, наречен Евангелието на Йоан, когато се опираме на Духовната наука, на антропософията.
Вие видяхте, че не става дума да извлечем от този документ някакви истини за духовните светове, а да посочим как, независимо от всякакви човешки и други документи, съществува възможност за проникване в духовния свят, също както и днес, изучавайки математиката, правим това независимо от историческите произведения, които в хода на човешката еволюция са разработили за пръв път една или друга част от математиката.
Какво знаят за геометрията на Евклид например онези, които в училище започват да изучават елементарна геометрия? Какво знаят те за онзи първоначален исторически документ, за онази Евклидова книга, която за пръв път предоставя на човечеството основните геометрични истини? Едва когато хората - изхождайки от самите себе си - напреднат в геометрията, те вече могат да оценят Евклидовите произведения според тяхното достойнство и значение. Следователно, ние можем да постигнем от самия духовен живот онези истини, за които става дума в него. И когато сме ги открили и после отново се обръщаме към историческите документи, ние отново откриваме това, което, така да се каже, вече знаем.
към текста >>
Следователно, ние можем да постигнем от самия
дух
овен живот онези истини, за които става дума в него.
В хода на нашите лекции Вие видяхте, до какво отношение стигаме към този религиозен документ, наречен Евангелието на Йоан, когато се опираме на Духовната наука, на антропософията. Вие видяхте, че не става дума да извлечем от този документ някакви истини за духовните светове, а да посочим как, независимо от всякакви човешки и други документи, съществува възможност за проникване в духовния свят, също както и днес, изучавайки математиката, правим това независимо от историческите произведения, които в хода на човешката еволюция са разработили за пръв път една или друга част от математиката. Какво знаят за геометрията на Евклид например онези, които в училище започват да изучават елементарна геометрия? Какво знаят те за онзи първоначален исторически документ, за онази Евклидова книга, която за пръв път предоставя на човечеството основните геометрични истини? Едва когато хората - изхождайки от самите себе си - напреднат в геометрията, те вече могат да оценят Евклидовите произведения според тяхното достойнство и значение.
Следователно, ние можем да постигнем от самия духовен живот онези истини, за които става дума в него.
И когато сме ги открили и после отново се обръщаме към историческите документи, ние отново откриваме това, което, така да се каже, вече знаем. Едва по този начин ние стигаме до едно истинско и достойно оценяване на съответните исторически документи. В хода на лекциите вече се убедихме, че от всичко това Евангелието на Йоан не губи нищо от своята стойност; ние се убедихме, че за този, който се опира на антропософията, преклонението пред такива религиозни източници далеч не е по-малко от преклонението на хора, - които се опират само на съответните религиозни източници. Да, ние видяхме, че дори най-дълбоките истини относно християнството, които бихме могли да наречем също и всеобщи истини на мъдростта, отново се изправят пред нас в Евангелието на Йоан. Ние видяхме още, че едва когато вникнем в този дълбок смисъл на християнското учение, разбираме защо Христос се появи в точно определено време от еволюцията на човечеството, а именно в началото на нашето летоброене.
към текста >>
Спомените се състояха в това, че бяха останали живи предания за една от епохите преди атлантския Потоп, през която всички човеци притежаваха едно сумрачно ясновидство, позволяващо им да виждат в
дух
овния свят, така че той им беше познат от техните собствени изживявания, както за днешните хора са очевидни четирите царства на природата: минералното, растителното и т.н.
Ние видяхме още, че едва когато вникнем в този дълбок смисъл на християнското учение, разбираме защо Христос се появи в точно определено време от еволюцията на човечеството, а именно в началото на нашето летоброене. Вече стана дума за възходящата посока, в която започна да се развива следатлантското човечество. Посочихме също, как след атлантския Потоп възникна първата велика следатлантска културна епоха, древноиндийската култура. Показахме, че характерната особеност на тази древноиндийска култура се свеждаше до това, че човешките души бяха заливани от копнежи и спомени. Разказахме и за това, по какво копнеят те, какво искат да си спомнят.
Спомените се състояха в това, че бяха останали живи предания за една от епохите преди атлантския Потоп, през която всички човеци притежаваха едно сумрачно ясновидство, позволяващо им да виждат в духовния свят, така че той им беше познат от техните собствени изживявания, както за днешните хора са очевидни четирите царства на природата: минералното, растителното и т.н.
Видяхме, че преди атлантската катастрофа все още нямаше рязка граница между ясното дневно съзнание и нощното съзнание на човека. Когато тогавашният човек заспиваше, неговите вътрешни изживявания не бяха така несъзнателни и тъмни, както днес; когато образите от дневния живот изчезваха, възникваха образите от духовния живот, и тогава той навлизаше всред процесите и Съществата на духовния свят. А когато сутрин отново се прибираше в своето физическо тяло, духовните изживявания и истини потъваха в мрак и около него се появяваше днешната действителност на минералите, растенията, животните и т.н. Рязката граница между нощното безсъзнание и дневната будност се очертава едва след атлантския Потоп, в нашата следатлантска епоха. Човекът все повече се откъсваше от духовната действителност - що се отнася до непосредствените му възприятия - и все повече навлизаше в чисто физическата действителност.
към текста >>
Когато тогавашният човек заспиваше, неговите вътрешни изживявания не бяха така несъзнателни и тъмни, както днес; когато образите от дневния живот изчезваха, възникваха образите от
дух
овния живот, и тогава той навлизаше всред процесите и Съществата на
дух
овния свят.
Посочихме също, как след атлантския Потоп възникна първата велика следатлантска културна епоха, древноиндийската култура. Показахме, че характерната особеност на тази древноиндийска култура се свеждаше до това, че човешките души бяха заливани от копнежи и спомени. Разказахме и за това, по какво копнеят те, какво искат да си спомнят. Спомените се състояха в това, че бяха останали живи предания за една от епохите преди атлантския Потоп, през която всички човеци притежаваха едно сумрачно ясновидство, позволяващо им да виждат в духовния свят, така че той им беше познат от техните собствени изживявания, както за днешните хора са очевидни четирите царства на природата: минералното, растителното и т.н. Видяхме, че преди атлантската катастрофа все още нямаше рязка граница между ясното дневно съзнание и нощното съзнание на човека.
Когато тогавашният човек заспиваше, неговите вътрешни изживявания не бяха така несъзнателни и тъмни, както днес; когато образите от дневния живот изчезваха, възникваха образите от духовния живот, и тогава той навлизаше всред процесите и Съществата на духовния свят.
А когато сутрин отново се прибираше в своето физическо тяло, духовните изживявания и истини потъваха в мрак и около него се появяваше днешната действителност на минералите, растенията, животните и т.н. Рязката граница между нощното безсъзнание и дневната будност се очертава едва след атлантския Потоп, в нашата следатлантска епоха. Човекът все повече се откъсваше от духовната действителност - що се отнася до непосредствените му възприятия - и все повече навлизаше в чисто физическата действителност. Оставаше само споменът, че има и друго царство, едно царство на духовни процеси и Същества, и точно по тези спомени се разгаряше копнежът на душите, чрез някакви изключителни състояния отново да се издигнат до сферите, където човекът пребиваваше преди вплитането си във физическия свят. Тези изключителни състояния бяха достъпни само на малцина избраници, на посветените, чиито вътрешни сетива бяха “отваряни” в мистерийните центрове, така че те можеха да виждат в духовния свят.
към текста >>
А когато сутрин отново се прибираше в своето физическо тяло,
дух
овните изживявания и истини потъваха в мрак и около него се появяваше днешната действителност на минералите, растенията, животните и т.н.
Показахме, че характерната особеност на тази древноиндийска култура се свеждаше до това, че човешките души бяха заливани от копнежи и спомени. Разказахме и за това, по какво копнеят те, какво искат да си спомнят. Спомените се състояха в това, че бяха останали живи предания за една от епохите преди атлантския Потоп, през която всички човеци притежаваха едно сумрачно ясновидство, позволяващо им да виждат в духовния свят, така че той им беше познат от техните собствени изживявания, както за днешните хора са очевидни четирите царства на природата: минералното, растителното и т.н. Видяхме, че преди атлантската катастрофа все още нямаше рязка граница между ясното дневно съзнание и нощното съзнание на човека. Когато тогавашният човек заспиваше, неговите вътрешни изживявания не бяха така несъзнателни и тъмни, както днес; когато образите от дневния живот изчезваха, възникваха образите от духовния живот, и тогава той навлизаше всред процесите и Съществата на духовния свят.
А когато сутрин отново се прибираше в своето физическо тяло, духовните изживявания и истини потъваха в мрак и около него се появяваше днешната действителност на минералите, растенията, животните и т.н.
Рязката граница между нощното безсъзнание и дневната будност се очертава едва след атлантския Потоп, в нашата следатлантска епоха. Човекът все повече се откъсваше от духовната действителност - що се отнася до непосредствените му възприятия - и все повече навлизаше в чисто физическата действителност. Оставаше само споменът, че има и друго царство, едно царство на духовни процеси и Същества, и точно по тези спомени се разгаряше копнежът на душите, чрез някакви изключителни състояния отново да се издигнат до сферите, където човекът пребиваваше преди вплитането си във физическия свят. Тези изключителни състояния бяха достъпни само на малцина избраници, на посветените, чиито вътрешни сетива бяха “отваряни” в мистерийните центрове, така че те можеха да виждат в духовния свят. Посветените предлагаха на другите хора, на които липсваха тези способности, потвърждение за реалността на духовните светове.
към текста >>
Човекът все повече се откъсваше от
дух
овната действителност - що се отнася до непосредствените му възприятия - и все повече навлизаше в чисто физическата действителност.
Спомените се състояха в това, че бяха останали живи предания за една от епохите преди атлантския Потоп, през която всички човеци притежаваха едно сумрачно ясновидство, позволяващо им да виждат в духовния свят, така че той им беше познат от техните собствени изживявания, както за днешните хора са очевидни четирите царства на природата: минералното, растителното и т.н. Видяхме, че преди атлантската катастрофа все още нямаше рязка граница между ясното дневно съзнание и нощното съзнание на човека. Когато тогавашният човек заспиваше, неговите вътрешни изживявания не бяха така несъзнателни и тъмни, както днес; когато образите от дневния живот изчезваха, възникваха образите от духовния живот, и тогава той навлизаше всред процесите и Съществата на духовния свят. А когато сутрин отново се прибираше в своето физическо тяло, духовните изживявания и истини потъваха в мрак и около него се появяваше днешната действителност на минералите, растенията, животните и т.н. Рязката граница между нощното безсъзнание и дневната будност се очертава едва след атлантския Потоп, в нашата следатлантска епоха.
Човекът все повече се откъсваше от духовната действителност - що се отнася до непосредствените му възприятия - и все повече навлизаше в чисто физическата действителност.
Оставаше само споменът, че има и друго царство, едно царство на духовни процеси и Същества, и точно по тези спомени се разгаряше копнежът на душите, чрез някакви изключителни състояния отново да се издигнат до сферите, където човекът пребиваваше преди вплитането си във физическия свят. Тези изключителни състояния бяха достъпни само на малцина избраници, на посветените, чиито вътрешни сетива бяха “отваряни” в мистерийните центрове, така че те можеха да виждат в духовния свят. Посветените предлагаха на другите хора, на които липсваха тези способности, потвърждение за реалността на духовните светове. През древно-индийската култура, Йога беше онзи специфичен процес, с чиято помощ човекът се пренасяше в старото сумрачно ясновидство. А онези, които бяха посвещавани, по силата на самия този факт, и като свидетели на духовния свят, ставаха предводители на човечеството.
към текста >>
Оставаше само споменът, че има и друго царство, едно царство на
дух
овни процеси и Същества, и точно по тези спомени се разгаряше копнежът на душите, чрез някакви изключителни състояния отново да се издигнат до сферите, където човекът пребиваваше преди вплитането си във физическия свят.
Видяхме, че преди атлантската катастрофа все още нямаше рязка граница между ясното дневно съзнание и нощното съзнание на човека. Когато тогавашният човек заспиваше, неговите вътрешни изживявания не бяха така несъзнателни и тъмни, както днес; когато образите от дневния живот изчезваха, възникваха образите от духовния живот, и тогава той навлизаше всред процесите и Съществата на духовния свят. А когато сутрин отново се прибираше в своето физическо тяло, духовните изживявания и истини потъваха в мрак и около него се появяваше днешната действителност на минералите, растенията, животните и т.н. Рязката граница между нощното безсъзнание и дневната будност се очертава едва след атлантския Потоп, в нашата следатлантска епоха. Човекът все повече се откъсваше от духовната действителност - що се отнася до непосредствените му възприятия - и все повече навлизаше в чисто физическата действителност.
Оставаше само споменът, че има и друго царство, едно царство на духовни процеси и Същества, и точно по тези спомени се разгаряше копнежът на душите, чрез някакви изключителни състояния отново да се издигнат до сферите, където човекът пребиваваше преди вплитането си във физическия свят.
Тези изключителни състояния бяха достъпни само на малцина избраници, на посветените, чиито вътрешни сетива бяха “отваряни” в мистерийните центрове, така че те можеха да виждат в духовния свят. Посветените предлагаха на другите хора, на които липсваха тези способности, потвърждение за реалността на духовните светове. През древно-индийската култура, Йога беше онзи специфичен процес, с чиято помощ човекът се пренасяше в старото сумрачно ясновидство. А онези, които бяха посвещавани, по силата на самия този факт, и като свидетели на духовния свят, ставаха предводители на човечеството. Този копнеж за връщане в духовния свят пораждаше всред древноиндийската култура преди всичко онова настроение, което караше хората да разглеждат външната действителност като илюзия, като Майя.
към текста >>
Тези изключителни състояния бяха достъпни само на малцина избраници, на посветените, чиито вътрешни сетива бяха “отваряни” в мистерийните центрове, така че те можеха да виждат в
дух
овния свят.
Когато тогавашният човек заспиваше, неговите вътрешни изживявания не бяха така несъзнателни и тъмни, както днес; когато образите от дневния живот изчезваха, възникваха образите от духовния живот, и тогава той навлизаше всред процесите и Съществата на духовния свят. А когато сутрин отново се прибираше в своето физическо тяло, духовните изживявания и истини потъваха в мрак и около него се появяваше днешната действителност на минералите, растенията, животните и т.н. Рязката граница между нощното безсъзнание и дневната будност се очертава едва след атлантския Потоп, в нашата следатлантска епоха. Човекът все повече се откъсваше от духовната действителност - що се отнася до непосредствените му възприятия - и все повече навлизаше в чисто физическата действителност. Оставаше само споменът, че има и друго царство, едно царство на духовни процеси и Същества, и точно по тези спомени се разгаряше копнежът на душите, чрез някакви изключителни състояния отново да се издигнат до сферите, където човекът пребиваваше преди вплитането си във физическия свят.
Тези изключителни състояния бяха достъпни само на малцина избраници, на посветените, чиито вътрешни сетива бяха “отваряни” в мистерийните центрове, така че те можеха да виждат в духовния свят.
Посветените предлагаха на другите хора, на които липсваха тези способности, потвърждение за реалността на духовните светове. През древно-индийската култура, Йога беше онзи специфичен процес, с чиято помощ човекът се пренасяше в старото сумрачно ясновидство. А онези, които бяха посвещавани, по силата на самия този факт, и като свидетели на духовния свят, ставаха предводители на човечеството. Този копнеж за връщане в духовния свят пораждаше всред древноиндийската култура преди всичко онова настроение, което караше хората да разглеждат външната действителност като илюзия, като Майя. Те си казваха: Истинската действителност е само в духовния свят, където можем да се връщаме с помощта на Йога.
към текста >>
Посветените предлагаха на другите хора, на които липсваха тези способности, потвърждение за реалността на
дух
овните светове.
А когато сутрин отново се прибираше в своето физическо тяло, духовните изживявания и истини потъваха в мрак и около него се появяваше днешната действителност на минералите, растенията, животните и т.н. Рязката граница между нощното безсъзнание и дневната будност се очертава едва след атлантския Потоп, в нашата следатлантска епоха. Човекът все повече се откъсваше от духовната действителност - що се отнася до непосредствените му възприятия - и все повече навлизаше в чисто физическата действителност. Оставаше само споменът, че има и друго царство, едно царство на духовни процеси и Същества, и точно по тези спомени се разгаряше копнежът на душите, чрез някакви изключителни състояния отново да се издигнат до сферите, където човекът пребиваваше преди вплитането си във физическия свят. Тези изключителни състояния бяха достъпни само на малцина избраници, на посветените, чиито вътрешни сетива бяха “отваряни” в мистерийните центрове, така че те можеха да виждат в духовния свят.
Посветените предлагаха на другите хора, на които липсваха тези способности, потвърждение за реалността на духовните светове.
През древно-индийската култура, Йога беше онзи специфичен процес, с чиято помощ човекът се пренасяше в старото сумрачно ясновидство. А онези, които бяха посвещавани, по силата на самия този факт, и като свидетели на духовния свят, ставаха предводители на човечеството. Този копнеж за връщане в духовния свят пораждаше всред древноиндийската култура преди всичко онова настроение, което караше хората да разглеждат външната действителност като илюзия, като Майя. Те си казваха: Истинската действителност е само в духовния свят, където можем да се връщаме с помощта на Йога. Тъкмо този свят, изпълнен с духовни процеси и Същества, е истински, докато материалният свят е недействителен, той е илюзия, Майя!
към текста >>
А онези, които бяха посвещавани, по силата на самия този факт, и като свидетели на
дух
овния свят, ставаха предводители на човечеството.
Човекът все повече се откъсваше от духовната действителност - що се отнася до непосредствените му възприятия - и все повече навлизаше в чисто физическата действителност. Оставаше само споменът, че има и друго царство, едно царство на духовни процеси и Същества, и точно по тези спомени се разгаряше копнежът на душите, чрез някакви изключителни състояния отново да се издигнат до сферите, където човекът пребиваваше преди вплитането си във физическия свят. Тези изключителни състояния бяха достъпни само на малцина избраници, на посветените, чиито вътрешни сетива бяха “отваряни” в мистерийните центрове, така че те можеха да виждат в духовния свят. Посветените предлагаха на другите хора, на които липсваха тези способности, потвърждение за реалността на духовните светове. През древно-индийската култура, Йога беше онзи специфичен процес, с чиято помощ човекът се пренасяше в старото сумрачно ясновидство.
А онези, които бяха посвещавани, по силата на самия този факт, и като свидетели на духовния свят, ставаха предводители на човечеството.
Този копнеж за връщане в духовния свят пораждаше всред древноиндийската култура преди всичко онова настроение, което караше хората да разглеждат външната действителност като илюзия, като Майя. Те си казваха: Истинската действителност е само в духовния свят, където можем да се връщаме с помощта на Йога. Тъкмо този свят, изпълнен с духовни процеси и Същества, е истински, докато материалният свят е недействителен, той е илюзия, Майя! До това се свеждаше първото и основно религиозно светоусещане след атлантската катастрофа и Йога беше първата форма на посвещение в началото на следатлантската епоха. Първоначално тук няма и следа от разбиране за истинската мисия на следатлантската епоха.
към текста >>
Този копнеж за връщане в
дух
овния свят пораждаше всред древноиндийската култура преди всичко онова настроение, което караше хората да разглеждат външната действителност като илюзия, като Майя.
Оставаше само споменът, че има и друго царство, едно царство на духовни процеси и Същества, и точно по тези спомени се разгаряше копнежът на душите, чрез някакви изключителни състояния отново да се издигнат до сферите, където човекът пребиваваше преди вплитането си във физическия свят. Тези изключителни състояния бяха достъпни само на малцина избраници, на посветените, чиито вътрешни сетива бяха “отваряни” в мистерийните центрове, така че те можеха да виждат в духовния свят. Посветените предлагаха на другите хора, на които липсваха тези способности, потвърждение за реалността на духовните светове. През древно-индийската култура, Йога беше онзи специфичен процес, с чиято помощ човекът се пренасяше в старото сумрачно ясновидство. А онези, които бяха посвещавани, по силата на самия този факт, и като свидетели на духовния свят, ставаха предводители на човечеството.
Този копнеж за връщане в духовния свят пораждаше всред древноиндийската култура преди всичко онова настроение, което караше хората да разглеждат външната действителност като илюзия, като Майя.
Те си казваха: Истинската действителност е само в духовния свят, където можем да се връщаме с помощта на Йога. Тъкмо този свят, изпълнен с духовни процеси и Същества, е истински, докато материалният свят е недействителен, той е илюзия, Майя! До това се свеждаше първото и основно религиозно светоусещане след атлантската катастрофа и Йога беше първата форма на посвещение в началото на следатлантската епоха. Първоначално тук няма и следа от разбиране за истинската мисия на следатлантската епоха. Защото мисията на човечеството не се изразяваше в това, да приема сетивния свят като илюзия, като Майя, да се отдръпва и бяга от този свят; следатлантското човечество имаше друга мисия: все повече и повече да завладее физическия свят, да стане господар над физическите явления и процеси.
към текста >>
Те си казваха: Истинската действителност е само в
дух
овния свят, където можем да се връщаме с помощта на Йога.
Тези изключителни състояния бяха достъпни само на малцина избраници, на посветените, чиито вътрешни сетива бяха “отваряни” в мистерийните центрове, така че те можеха да виждат в духовния свят. Посветените предлагаха на другите хора, на които липсваха тези способности, потвърждение за реалността на духовните светове. През древно-индийската култура, Йога беше онзи специфичен процес, с чиято помощ човекът се пренасяше в старото сумрачно ясновидство. А онези, които бяха посвещавани, по силата на самия този факт, и като свидетели на духовния свят, ставаха предводители на човечеството. Този копнеж за връщане в духовния свят пораждаше всред древноиндийската култура преди всичко онова настроение, което караше хората да разглеждат външната действителност като илюзия, като Майя.
Те си казваха: Истинската действителност е само в духовния свят, където можем да се връщаме с помощта на Йога.
Тъкмо този свят, изпълнен с духовни процеси и Същества, е истински, докато материалният свят е недействителен, той е илюзия, Майя! До това се свеждаше първото и основно религиозно светоусещане след атлантската катастрофа и Йога беше първата форма на посвещение в началото на следатлантската епоха. Първоначално тук няма и следа от разбиране за истинската мисия на следатлантската епоха. Защото мисията на човечеството не се изразяваше в това, да приема сетивния свят като илюзия, като Майя, да се отдръпва и бяга от този свят; следатлантското човечество имаше друга мисия: все повече и повече да завладее физическия свят, да стане господар над физическите явления и процеси. Напълно понятно е, че човечеството, което постепенно навлизаше във физическите измерения на нещата, отначало ги приемаше като илюзия или Майя, понеже досега те бяха едва загатнати всред духовната действителност.
към текста >>
Тъкмо този свят, изпълнен с
дух
овни процеси и Същества, е истински, докато материалният свят е недействителен, той е илюзия, Майя!
Посветените предлагаха на другите хора, на които липсваха тези способности, потвърждение за реалността на духовните светове. През древно-индийската култура, Йога беше онзи специфичен процес, с чиято помощ човекът се пренасяше в старото сумрачно ясновидство. А онези, които бяха посвещавани, по силата на самия този факт, и като свидетели на духовния свят, ставаха предводители на човечеството. Този копнеж за връщане в духовния свят пораждаше всред древноиндийската култура преди всичко онова настроение, което караше хората да разглеждат външната действителност като илюзия, като Майя. Те си казваха: Истинската действителност е само в духовния свят, където можем да се връщаме с помощта на Йога.
Тъкмо този свят, изпълнен с духовни процеси и Същества, е истински, докато материалният свят е недействителен, той е илюзия, Майя!
До това се свеждаше първото и основно религиозно светоусещане след атлантската катастрофа и Йога беше първата форма на посвещение в началото на следатлантската епоха. Първоначално тук няма и следа от разбиране за истинската мисия на следатлантската епоха. Защото мисията на човечеството не се изразяваше в това, да приема сетивния свят като илюзия, като Майя, да се отдръпва и бяга от този свят; следатлантското човечество имаше друга мисия: все повече и повече да завладее физическия свят, да стане господар над физическите явления и процеси. Напълно понятно е, че човечеството, което постепенно навлизаше във физическите измерения на нещата, отначало ги приемаше като илюзия или Майя, понеже досега те бяха едва загатнати всред духовната действителност. Това настроение не можеше да остане в своя първоначален вид.
към текста >>
Напълно понятно е, че човечеството, което постепенно навлизаше във физическите измерения на нещата, отначало ги приемаше като илюзия или Майя, понеже досега те бяха едва загатнати всред
дух
овната действителност.
Те си казваха: Истинската действителност е само в духовния свят, където можем да се връщаме с помощта на Йога. Тъкмо този свят, изпълнен с духовни процеси и Същества, е истински, докато материалният свят е недействителен, той е илюзия, Майя! До това се свеждаше първото и основно религиозно светоусещане след атлантската катастрофа и Йога беше първата форма на посвещение в началото на следатлантската епоха. Първоначално тук няма и следа от разбиране за истинската мисия на следатлантската епоха. Защото мисията на човечеството не се изразяваше в това, да приема сетивния свят като илюзия, като Майя, да се отдръпва и бяга от този свят; следатлантското човечество имаше друга мисия: все повече и повече да завладее физическия свят, да стане господар над физическите явления и процеси.
Напълно понятно е, че човечеството, което постепенно навлизаше във физическите измерения на нещата, отначало ги приемаше като илюзия или Майя, понеже досега те бяха едва загатнати всред духовната действителност.
Това настроение не можеше да остане в своя първоначален вид. Следатлантската епоха не можеше да се отнася към физическата действителност като към една илюзия. И ние виждаме как стъпка по стъпка, следатлантското човечество съумя през различните културни епохи да укрепи връзката си с физическата действителност. В онази култура, която определяме като древно-персийска - защото историческите сведения за персийската или Заратустровата култура са само последен отзвук на това, за което става дума тук, в тази втора културна епоха ние виждаме как хората предприемат първата стъпка, за да надраснат древноиндийския принцип и за да завладеят физическата действителност. Но все още няма и следа от едно сърдечно проникване в материята, няма и никакво сериозно изследване на физическите закономерности.
към текста >>
Там цялата мъдрост беше насочена извън физическия свят и гледаше нагоре към
дух
овните светове като към скъп и свят спомен, докато изследването и култивирането на физическата действителност изглеждаше лишено от всякакъв смисъл.
В онази култура, която определяме като древно-персийска - защото историческите сведения за персийската или Заратустровата култура са само последен отзвук на това, за което става дума тук, в тази втора културна епоха ние виждаме как хората предприемат първата стъпка, за да надраснат древноиндийския принцип и за да завладеят физическата действителност. Но все още няма и следа от едно сърдечно проникване в материята, няма и никакво сериозно изследване на физическите закономерности. Древноиндийската култура не отстъпва така бързо. Дори нейните далечни останки от по-късните времена, показват ехото от онова настроение, което третира физическата действителност като илюзия. Ето защо нашата съвременна култура никога не би могла да произлезе непосредствено от древноиндийската култура.
Там цялата мъдрост беше насочена извън физическия свят и гледаше нагоре към духовните светове като към скъп и свят спомен, докато изследването и култивирането на физическата действителност изглеждаше лишено от всякакъв смисъл.
Сам по себе си, древноиндийският принцип никога не би могъл да вдъхнови една наука, която да служи на нашия земен свят; този принцип никога не би позволил онова сериозно проучване на природните закони, което е в основата на нашата съвременна култура. Всичко това никога не би могло да произлезе от древноиндийската същност. Защото, нима е необходимо да се вниква в силите на един свят, който се гради върху илюзия! Ако по-късно нещата се променят и в самата индийска култура, причината е не в нея, а в по-късни чужди влияния. За древноперсийската култура, видимата физическа действителност представлява поле за работа.
към текста >>
Макар и все още да е считана за израз на враждебните Богове, проблясва надеждата, че с помощта на Боговете на светлината, физическата действителност може да бъде изцяло проникната от
дух
овните сили и от добрите Богове.
Сам по себе си, древноиндийският принцип никога не би могъл да вдъхнови една наука, която да служи на нашия земен свят; този принцип никога не би позволил онова сериозно проучване на природните закони, което е в основата на нашата съвременна култура. Всичко това никога не би могло да произлезе от древноиндийската същност. Защото, нима е необходимо да се вниква в силите на един свят, който се гради върху илюзия! Ако по-късно нещата се променят и в самата индийска култура, причината е не в нея, а в по-късни чужди влияния. За древноперсийската култура, видимата физическа действителност представлява поле за работа.
Макар и все още да е считана за израз на враждебните Богове, проблясва надеждата, че с помощта на Боговете на светлината, физическата действителност може да бъде изцяло проникната от духовните сили и от добрите Богове.
Представителят на персийската култура постепенно се пробужда за реалността на физическия свят. Макар и да го разглежда като област от Бога на тъмнината, той все пак храни надеждата, че може да вложи там силите на добрите Богове. По-нататък човечеството навлиза в културната епоха, която има своя исторически израз във вавилоно-асирийско-халдео-египетската култура. Звездното небе престава да бъде за човека една илюзия, а нещо, в чиито писмени знаци той вече може да чете. В това, което за индиеца беше все още Майя, в блясъка и орбитите на звездите, представителят на третата културна епоха вижда израз на решенията и намеренията от страна на божествено-духовни Същества.
към текста >>
В това, което за индиеца беше все още Майя, в блясъка и орбитите на звездите, представителят на третата културна епоха вижда израз на решенията и намеренията от страна на божествено-
дух
овни Същества.
Макар и все още да е считана за израз на враждебните Богове, проблясва надеждата, че с помощта на Боговете на светлината, физическата действителност може да бъде изцяло проникната от духовните сили и от добрите Богове. Представителят на персийската култура постепенно се пробужда за реалността на физическия свят. Макар и да го разглежда като област от Бога на тъмнината, той все пак храни надеждата, че може да вложи там силите на добрите Богове. По-нататък човечеството навлиза в културната епоха, която има своя исторически израз във вавилоно-асирийско-халдео-египетската култура. Звездното небе престава да бъде за човека една илюзия, а нещо, в чиито писмени знаци той вече може да чете.
В това, което за индиеца беше все още Майя, в блясъка и орбитите на звездите, представителят на третата културна епоха вижда израз на решенията и намеренията от страна на божествено-духовни Същества.
Постепенно хората се изпълват с усещането, че външната действителност е не илюзия, а едно откровение, едно проявление на божествено-духовни Същества. През египетската култура хората започнаха да прилагат това, което може да се извлече от звездната писменост, в картографирането на Земната повърхност. Защо египтяните станаха първите геометри? Защото вярваха, че чрез мислите, които разпределят и подреждат Земята, може да се овладее, да се преобрази и самата материя. Ето как по-късното човечество постепенно завладява материалния свят, първоначално смятан за една илюзия, и прави това чрез Духа, който все повече и повече набира сили в дълбоката вътрешна същност на човека.
към текста >>
Постепенно хората се изпълват с усещането, че външната действителност е не илюзия, а едно откровение, едно проявление на божествено-
дух
овни Същества.
Представителят на персийската култура постепенно се пробужда за реалността на физическия свят. Макар и да го разглежда като област от Бога на тъмнината, той все пак храни надеждата, че може да вложи там силите на добрите Богове. По-нататък човечеството навлиза в културната епоха, която има своя исторически израз във вавилоно-асирийско-халдео-египетската култура. Звездното небе престава да бъде за човека една илюзия, а нещо, в чиито писмени знаци той вече може да чете. В това, което за индиеца беше все още Майя, в блясъка и орбитите на звездите, представителят на третата културна епоха вижда израз на решенията и намеренията от страна на божествено-духовни Същества.
Постепенно хората се изпълват с усещането, че външната действителност е не илюзия, а едно откровение, едно проявление на божествено-духовни Същества.
През египетската култура хората започнаха да прилагат това, което може да се извлече от звездната писменост, в картографирането на Земната повърхност. Защо египтяните станаха първите геометри? Защото вярваха, че чрез мислите, които разпределят и подреждат Земята, може да се овладее, да се преобрази и самата материя. Ето как по-късното човечество постепенно завладява материалния свят, първоначално смятан за една илюзия, и прави това чрез Духа, който все повече и повече набира сили в дълбоката вътрешна същност на човека. Вече споменахме, че хората стигнаха до изживяването на Аза или “Аз-съм” едва през по-късните атлантски периоди.
към текста >>
Ето как по-късното човечество постепенно завладява материалния свят, първоначално смятан за една илюзия, и прави това чрез
Дух
а, който все повече и повече набира сили в дълбоката вътрешна същност на човека.
В това, което за индиеца беше все още Майя, в блясъка и орбитите на звездите, представителят на третата културна епоха вижда израз на решенията и намеренията от страна на божествено-духовни Същества. Постепенно хората се изпълват с усещането, че външната действителност е не илюзия, а едно откровение, едно проявление на божествено-духовни Същества. През египетската култура хората започнаха да прилагат това, което може да се извлече от звездната писменост, в картографирането на Земната повърхност. Защо египтяните станаха първите геометри? Защото вярваха, че чрез мислите, които разпределят и подреждат Земята, може да се овладее, да се преобрази и самата материя.
Ето как по-късното човечество постепенно завладява материалния свят, първоначално смятан за една илюзия, и прави това чрез Духа, който все повече и повече набира сили в дълбоката вътрешна същност на човека.
Вече споменахме, че хората стигнаха до изживяването на Аза или “Аз-съм” едва през по-късните атлантски периоди. Защото докато виждаха образите в духовния свят, те му принадлежаха, самите те бяха като един образ всред много други образи. Сега обаче, Духът трябваше да бъде обхванат в самата вътрешна същност на човека. Нека сега към това, което повторихме днес, да прибавим и някои подробности, свързани с развитието на вътрешната човешка същност. Доколкото през Атлантската епоха човекът поглеждаше навън с един вид сънищно, ясновиждащо съзнание, той всъщност не обръщаше внимание на своите вътрешни процеси.
към текста >>
Защото докато виждаха образите в
дух
овния свят, те му принадлежаха, самите те бяха като един образ всред много други образи.
През египетската култура хората започнаха да прилагат това, което може да се извлече от звездната писменост, в картографирането на Земната повърхност. Защо египтяните станаха първите геометри? Защото вярваха, че чрез мислите, които разпределят и подреждат Земята, може да се овладее, да се преобрази и самата материя. Ето как по-късното човечество постепенно завладява материалния свят, първоначално смятан за една илюзия, и прави това чрез Духа, който все повече и повече набира сили в дълбоката вътрешна същност на човека. Вече споменахме, че хората стигнаха до изживяването на Аза или “Аз-съм” едва през по-късните атлантски периоди.
Защото докато виждаха образите в духовния свят, те му принадлежаха, самите те бяха като един образ всред много други образи.
Сега обаче, Духът трябваше да бъде обхванат в самата вътрешна същност на човека. Нека сега към това, което повторихме днес, да прибавим и някои подробности, свързани с развитието на вътрешната човешка същност. Доколкото през Атлантската епоха човекът поглеждаше навън с един вид сънищно, ясновиждащо съзнание, той всъщност не обръщаше внимание на своите вътрешни процеси. Вътрешният свят, който по-късно щеше да бъде обхванат от Аза или “Аз-съм”, все още имаше твърде неясни контури. Наред с изчезването на духовния свят, човекът осъзна и своя собствен духовен свят.
към текста >>
Сега обаче,
Дух
ът трябваше да бъде обхванат в самата вътрешна същност на човека.
Защо египтяните станаха първите геометри? Защото вярваха, че чрез мислите, които разпределят и подреждат Земята, може да се овладее, да се преобрази и самата материя. Ето как по-късното човечество постепенно завладява материалния свят, първоначално смятан за една илюзия, и прави това чрез Духа, който все повече и повече набира сили в дълбоката вътрешна същност на човека. Вече споменахме, че хората стигнаха до изживяването на Аза или “Аз-съм” едва през по-късните атлантски периоди. Защото докато виждаха образите в духовния свят, те му принадлежаха, самите те бяха като един образ всред много други образи.
Сега обаче, Духът трябваше да бъде обхванат в самата вътрешна същност на човека.
Нека сега към това, което повторихме днес, да прибавим и някои подробности, свързани с развитието на вътрешната човешка същност. Доколкото през Атлантската епоха човекът поглеждаше навън с един вид сънищно, ясновиждащо съзнание, той всъщност не обръщаше внимание на своите вътрешни процеси. Вътрешният свят, който по-късно щеше да бъде обхванат от Аза или “Аз-съм”, все още имаше твърде неясни контури. Наред с изчезването на духовния свят, човекът осъзна и своя собствен духовен свят. През древноиндийската култура този собствен духовен свят беше обгърнат от едно странно настроение.
към текста >>
Наред с изчезването на
дух
овния свят, човекът осъзна и своя собствен
дух
овен свят.
Защото докато виждаха образите в духовния свят, те му принадлежаха, самите те бяха като един образ всред много други образи. Сега обаче, Духът трябваше да бъде обхванат в самата вътрешна същност на човека. Нека сега към това, което повторихме днес, да прибавим и някои подробности, свързани с развитието на вътрешната човешка същност. Доколкото през Атлантската епоха човекът поглеждаше навън с един вид сънищно, ясновиждащо съзнание, той всъщност не обръщаше внимание на своите вътрешни процеси. Вътрешният свят, който по-късно щеше да бъде обхванат от Аза или “Аз-съм”, все още имаше твърде неясни контури.
Наред с изчезването на духовния свят, човекът осъзна и своя собствен духовен свят.
През древноиндийската култура този собствен духовен свят беше обгърнат от едно странно настроение. Хората смятаха, че ако искат да проникнат в духовния свят и да се издигнат над илюзиите, те трябва да се откажат от “Аз-съм” и да се потопят във Всемирния Дух, в Брахман. Ето защо старите методи на посвещение са свързани със загуба на личното съзнание. Най-древните форми на посвещение се отличават преди всичко с едно безлично навлизане в духовния свят. През третата културна епоха нещата се променят.
към текста >>
През древноиндийската култура този собствен
дух
овен свят беше обгърнат от едно странно настроение.
Сега обаче, Духът трябваше да бъде обхванат в самата вътрешна същност на човека. Нека сега към това, което повторихме днес, да прибавим и някои подробности, свързани с развитието на вътрешната човешка същност. Доколкото през Атлантската епоха човекът поглеждаше навън с един вид сънищно, ясновиждащо съзнание, той всъщност не обръщаше внимание на своите вътрешни процеси. Вътрешният свят, който по-късно щеше да бъде обхванат от Аза или “Аз-съм”, все още имаше твърде неясни контури. Наред с изчезването на духовния свят, човекът осъзна и своя собствен духовен свят.
През древноиндийската култура този собствен духовен свят беше обгърнат от едно странно настроение.
Хората смятаха, че ако искат да проникнат в духовния свят и да се издигнат над илюзиите, те трябва да се откажат от “Аз-съм” и да се потопят във Всемирния Дух, в Брахман. Ето защо старите методи на посвещение са свързани със загуба на личното съзнание. Най-древните форми на посвещение се отличават преди всичко с едно безлично навлизане в духовния свят. През третата културна епоха нещата се променят. Себесъзнанието започва да се развива все по-силно.
към текста >>
Хората смятаха, че ако искат да проникнат в
дух
овния свят и да се издигнат над илюзиите, те трябва да се откажат от “Аз-съм” и да се потопят във Всемирния
Дух
, в Брахман.
Нека сега към това, което повторихме днес, да прибавим и някои подробности, свързани с развитието на вътрешната човешка същност. Доколкото през Атлантската епоха човекът поглеждаше навън с един вид сънищно, ясновиждащо съзнание, той всъщност не обръщаше внимание на своите вътрешни процеси. Вътрешният свят, който по-късно щеше да бъде обхванат от Аза или “Аз-съм”, все още имаше твърде неясни контури. Наред с изчезването на духовния свят, човекът осъзна и своя собствен духовен свят. През древноиндийската култура този собствен духовен свят беше обгърнат от едно странно настроение.
Хората смятаха, че ако искат да проникнат в духовния свят и да се издигнат над илюзиите, те трябва да се откажат от “Аз-съм” и да се потопят във Всемирния Дух, в Брахман.
Ето защо старите методи на посвещение са свързани със загуба на личното съзнание. Най-древните форми на посвещение се отличават преди всичко с едно безлично навлизане в духовния свят. През третата културна епоха нещата се променят. Себесъзнанието започва да се развива все по-силно. Човекът все повече напредва към своята вътрешна Азова същност.
към текста >>
Най-древните форми на посвещение се отличават преди всичко с едно безлично навлизане в
дух
овния свят.
Вътрешният свят, който по-късно щеше да бъде обхванат от Аза или “Аз-съм”, все още имаше твърде неясни контури. Наред с изчезването на духовния свят, човекът осъзна и своя собствен духовен свят. През древноиндийската култура този собствен духовен свят беше обгърнат от едно странно настроение. Хората смятаха, че ако искат да проникнат в духовния свят и да се издигнат над илюзиите, те трябва да се откажат от “Аз-съм” и да се потопят във Всемирния Дух, в Брахман. Ето защо старите методи на посвещение са свързани със загуба на личното съзнание.
Най-древните форми на посвещение се отличават преди всичко с едно безлично навлизане в духовния свят.
През третата културна епоха нещата се променят. Себесъзнанието започва да се развива все по-силно. Човекът все повече напредва към своята вътрешна Азова същност. Привързвайки се към материята и прониквайки в нея чрез законите, дефинирани от неговия Дух без намесата на старото ясновидство, човекът все повече се приближава до своя Аз, като в древен Египет това личностово съзнание достига една върхова точка. Обаче в личностовото съзнание имаше и още нещо, което не му позволяваше да поддържа връзката с всичко онова, от което то беше произлязло.
към текста >>
Привързвайки се към материята и прониквайки в нея чрез законите, дефинирани от неговия
Дух
без намесата на старото ясновидство, човекът все повече се приближава до своя Аз, като в древен Египет това личностово съзнание достига една върхова точка.
Ето защо старите методи на посвещение са свързани със загуба на личното съзнание. Най-древните форми на посвещение се отличават преди всичко с едно безлично навлизане в духовния свят. През третата културна епоха нещата се променят. Себесъзнанието започва да се развива все по-силно. Човекът все повече напредва към своята вътрешна Азова същност.
Привързвайки се към материята и прониквайки в нея чрез законите, дефинирани от неговия Дух без намесата на старото ясновидство, човекът все повече се приближава до своя Аз, като в древен Египет това личностово съзнание достига една върхова точка.
Обаче в личностовото съзнание имаше и още нещо, което не му позволяваше да поддържа връзката с всичко онова, от което то беше произлязло. Ако искаме да вникнем в истинския произход на нещата, трябва да се спрем върху два основни момента от еволюцията на човечеството. Нека да припомним как през Атлантската и древноиндийската епоха хората се стремяха да заличат личността. За атлантците това беше нещо естествено, понеже всяка нощ те “премахваха” личността и подновяваха живота си в духовния свят. За индийците - също, защото чрез Йога тяхното посвещение ги приближаваше до едно безлично състояние.
към текста >>
За атлантците това беше нещо естествено, понеже всяка нощ те “премахваха” личността и подновяваха живота си в
дух
овния свят.
Човекът все повече напредва към своята вътрешна Азова същност. Привързвайки се към материята и прониквайки в нея чрез законите, дефинирани от неговия Дух без намесата на старото ясновидство, човекът все повече се приближава до своя Аз, като в древен Египет това личностово съзнание достига една върхова точка. Обаче в личностовото съзнание имаше и още нещо, което не му позволяваше да поддържа връзката с всичко онова, от което то беше произлязло. Ако искаме да вникнем в истинския произход на нещата, трябва да се спрем върху два основни момента от еволюцията на човечеството. Нека да припомним как през Атлантската и древноиндийската епоха хората се стремяха да заличат личността.
За атлантците това беше нещо естествено, понеже всяка нощ те “премахваха” личността и подновяваха живота си в духовния свят.
За индийците - също, защото чрез Йога тяхното посвещение ги приближаваше до едно безлично състояние. Крайната цел беше съвършеният покой във Всемира. Този покой откриваме в съзнанието на тогавашното човечество, а именно в съзнанието, че индивидът е само едно звено във веригата на поколенията, и че чрез своята кръв е свързан с поколенията, включително до най-далечните си предшественици. Този е основният момент, за който става дума. Той идва в резултат на онази древна традиция, при която човек се усещаше като подслонен в лоното на божествено-духовния свят.
към текста >>
Той идва в резултат на онази древна традиция, при която човек се усещаше като подслонен в лоното на божествено-
дух
овния свят.
За атлантците това беше нещо естествено, понеже всяка нощ те “премахваха” личността и подновяваха живота си в духовния свят. За индийците - също, защото чрез Йога тяхното посвещение ги приближаваше до едно безлично състояние. Крайната цел беше съвършеният покой във Всемира. Този покой откриваме в съзнанието на тогавашното човечество, а именно в съзнанието, че индивидът е само едно звено във веригата на поколенията, и че чрез своята кръв е свързан с поколенията, включително до най-далечните си предшественици. Този е основният момент, за който става дума.
Той идва в резултат на онази древна традиция, при която човек се усещаше като подслонен в лоното на божествено-духовния свят.
Стана така, че хората, преминали през едно нормално развитие, сега, през третата културна епоха, започнаха да се чувствуват като отделни човеци, но в същото време не забравяха, че са подслонени в лоното на божествено-духовния свят, и че по силата на кръвното родство са включени в цялата верига на поколенията. За тях Богът живееше в течащата през поколенията кръв. Посочихме още, че всред представителите на старозаветния народ, това настроение стигна до определена степен на съвършенство. “Аз и Отец Авраам сме едно”, с други думи, индивидът усещаше себе си като подслонен в родословната верига, стигаща чак до Отец Авраам. В общи линии, това беше основното настроение всред всички нормално развити народи на третата културна епоха.
към текста >>
Стана така, че хората, преминали през едно нормално развитие, сега, през третата културна епоха, започнаха да се чувствуват като отделни човеци, но в същото време не забравяха, че са подслонени в лоното на божествено-
дух
овния свят, и че по силата на кръвното родство са включени в цялата верига на поколенията.
За индийците - също, защото чрез Йога тяхното посвещение ги приближаваше до едно безлично състояние. Крайната цел беше съвършеният покой във Всемира. Този покой откриваме в съзнанието на тогавашното човечество, а именно в съзнанието, че индивидът е само едно звено във веригата на поколенията, и че чрез своята кръв е свързан с поколенията, включително до най-далечните си предшественици. Този е основният момент, за който става дума. Той идва в резултат на онази древна традиция, при която човек се усещаше като подслонен в лоното на божествено-духовния свят.
Стана така, че хората, преминали през едно нормално развитие, сега, през третата културна епоха, започнаха да се чувствуват като отделни човеци, но в същото време не забравяха, че са подслонени в лоното на божествено-духовния свят, и че по силата на кръвното родство са включени в цялата верига на поколенията.
За тях Богът живееше в течащата през поколенията кръв. Посочихме още, че всред представителите на старозаветния народ, това настроение стигна до определена степен на съвършенство. “Аз и Отец Авраам сме едно”, с други думи, индивидът усещаше себе си като подслонен в родословната верига, стигаща чак до Отец Авраам. В общи линии, това беше основното настроение всред всички нормално развити народи на третата културна епоха. Обаче само представителите на Стария Завет бяха пророчески предупредени: в духовен смисъл, съществува нещо много по-дълбоко от бащинството, което тече в кръвта на поколенията.
към текста >>
Обаче само представителите на Стария Завет бяха пророчески предупредени: в
дух
овен смисъл, съществува нещо много по-дълбоко от бащинството, което тече в кръвта на поколенията.
Стана така, че хората, преминали през едно нормално развитие, сега, през третата културна епоха, започнаха да се чувствуват като отделни човеци, но в същото време не забравяха, че са подслонени в лоното на божествено-духовния свят, и че по силата на кръвното родство са включени в цялата верига на поколенията. За тях Богът живееше в течащата през поколенията кръв. Посочихме още, че всред представителите на старозаветния народ, това настроение стигна до определена степен на съвършенство. “Аз и Отец Авраам сме едно”, с други думи, индивидът усещаше себе си като подслонен в родословната верига, стигаща чак до Отец Авраам. В общи линии, това беше основното настроение всред всички нормално развити народи на третата културна епоха.
Обаче само представителите на Стария Завет бяха пророчески предупредени: в духовен смисъл, съществува нещо много по-дълбоко от бащинството, което тече в кръвта на поколенията.
Ние посочихме и великия момент от еволюцията на човечеството, когато всичко това беше пророчески предизвестено. Мойсей чу зова: “Кажи им, когато съобщаваш Моето име, че “Аз-съм” каза това! ” и точно тогава за пръв път прозвуча възвестяването и откровението на Логоса, на Христос. За тези, които изобщо бяха в състояние да разберат, за пръв път пророчески отекна вестта, че в Бога живее не само това, което е заложено в кръвното родство, а и един чисто духовен елемент. Това е едно от големите пророчества на Стария Завет.
към текста >>
За тези, които изобщо бяха в състояние да разберат, за пръв път пророчески отекна вестта, че в Бога живее не само това, което е заложено в кръвното родство, а и един чисто
дух
овен елемент.
В общи линии, това беше основното настроение всред всички нормално развити народи на третата културна епоха. Обаче само представителите на Стария Завет бяха пророчески предупредени: в духовен смисъл, съществува нещо много по-дълбоко от бащинството, което тече в кръвта на поколенията. Ние посочихме и великия момент от еволюцията на човечеството, когато всичко това беше пророчески предизвестено. Мойсей чу зова: “Кажи им, когато съобщаваш Моето име, че “Аз-съм” каза това! ” и точно тогава за пръв път прозвуча възвестяването и откровението на Логоса, на Христос.
За тези, които изобщо бяха в състояние да разберат, за пръв път пророчески отекна вестта, че в Бога живее не само това, което е заложено в кръвното родство, а и един чисто духовен елемент.
Това е едно от големите пророчества на Стария Завет. Впрочем кой беше този - ето въпросът, на който бихме искали да се спрем - кой беше този, който тогава възвести пред Мойсей за пръв път своето име по един пророчески начин? Тук отново се натъкваме на едно място, към което тълкувателите на Йоановото Евангелие се отнасят напълно повърхностно и не искат да признаят, че този религиозен документ трябва да се разглежда много по-дълбоко. Кой беше този, който пророчески възвести своето име; този, комуто трябва да се даде името “Аз-съм”? Кой беше той?
към текста >>
В
дух
овния свят Христос винаги е можел да бъде виждан и Вие ще се съгласите с Тайната наука, когато тя твърди, че онзи, когото Мойсей видя и от когото чу името “Аз-съм”, е Съществото, което по-късно се яви на Земята като
С кого говори Исай? Тук ние сме отпратени към едно място от Стария Завет, където се казва: „В годината, когато умря цар Озия, видях Господа седнал на висок и издигнат престол и полите му изпълваха храма.“ (Исаия 6, 1) Какво вижда Исай? Евангелието на Йоан отговаря ясно: Той вижда Христос!
В духовния свят Христос винаги е можел да бъде виждан и Вие ще се съгласите с Тайната наука, когато тя твърди, че онзи, когото Мойсей видя и от когото чу името “Аз-съм”, е Съществото, което по-късно се яви на Земята като
Христос. Истинският “Дух Божи” на древността е не друг, а Христос, както разбираме в едно от онези места на религиозните документи, които е изключително трудно да бъдат обяснени без правилен и дълбок поглед върху нещата. Ето защо думите “Отец”, “Син” и “Светият Дух” често се разменят по най-странен начин. Външно, в екзотеричния живот, тези думи винаги се употребяват така, че да не се прояви техният истински езотеричен смисъл. Ако в духа на древното юдейство се говори за “Отец”, става дума преди всичко за онзи Отец, който материално пулсира в кръвта на поколенията. Но когато се говори така, както тук Исай говори за “Господа”, за този, който се изявява духовно, в този случай се говори за Логоса по същия начин, както и в Евангелието на Йоан.
към текста >>
Христос. Истинският “
Дух
Божи” на древността е не друг, а Христос, както разбираме в едно от онези места на религиозните документи, които е изключително трудно да бъдат обяснени без правилен и дълбок поглед върху нещата.
Тук ние сме отпратени към едно място от Стария Завет, където се казва: „В годината, когато умря цар Озия, видях Господа седнал на висок и издигнат престол и полите му изпълваха храма.“ (Исаия 6, 1) Какво вижда Исай? Евангелието на Йоан отговаря ясно: Той вижда Христос! В духовния свят Христос винаги е можел да бъде виждан и Вие ще се съгласите с Тайната наука, когато тя твърди, че онзи, когото Мойсей видя и от когото чу името “Аз-съм”, е Съществото, което по-късно се яви на Земята като
Христос. Истинският “Дух Божи” на древността е не друг, а Христос, както разбираме в едно от онези места на религиозните документи, които е изключително трудно да бъдат обяснени без правилен и дълбок поглед върху нещата.
Ето защо думите “Отец”, “Син” и “Светият Дух” често се разменят по най-странен начин. Външно, в екзотеричния живот, тези думи винаги се употребяват така, че да не се прояви техният истински езотеричен смисъл. Ако в духа на древното юдейство се говори за “Отец”, става дума преди всичко за онзи Отец, който материално пулсира в кръвта на поколенията. Но когато се говори така, както тук Исай говори за “Господа”, за този, който се изявява духовно, в този случай се говори за Логоса по същия начин, както и в Евангелието на Йоан. Авторът на Йоановото Евангелие не иска да каже нищо друго, освен: Този, който винаги е можел да бъде виждан в духовния свят, стана плът и живя между нас!
към текста >>
Ето защо думите “Отец”, “Син” и “
Светия
т
Дух
” често се разменят по най-странен начин.
„В годината, когато умря цар Озия, видях Господа седнал на висок и издигнат престол и полите му изпълваха храма.“ (Исаия 6, 1) Какво вижда Исай? Евангелието на Йоан отговаря ясно: Той вижда Христос! В духовния свят Христос винаги е можел да бъде виждан и Вие ще се съгласите с Тайната наука, когато тя твърди, че онзи, когото Мойсей видя и от когото чу името “Аз-съм”, е Съществото, което по-късно се яви на Земята като Христос. Истинският “Дух Божи” на древността е не друг, а Христос, както разбираме в едно от онези места на религиозните документи, които е изключително трудно да бъдат обяснени без правилен и дълбок поглед върху нещата.
Ето защо думите “Отец”, “Син” и “Светият Дух” често се разменят по най-странен начин.
Външно, в екзотеричния живот, тези думи винаги се употребяват така, че да не се прояви техният истински езотеричен смисъл. Ако в духа на древното юдейство се говори за “Отец”, става дума преди всичко за онзи Отец, който материално пулсира в кръвта на поколенията. Но когато се говори така, както тук Исай говори за “Господа”, за този, който се изявява духовно, в този случай се говори за Логоса по същия начин, както и в Евангелието на Йоан. Авторът на Йоановото Евангелие не иска да каже нищо друго, освен: Този, който винаги е можел да бъде виждан в духовния свят, стана плът и живя между нас! Едва когато проумеем, че и в Стария Завет се говори - в известен смисъл - за Христос, ние ще разберем и по какъв начин древният юдейски народ се намесва в нашето развитие.
към текста >>
Ако в
дух
а на древното юдейство се говори за “Отец”, става дума преди всичко за онзи Отец, който материално пулсира в кръвта на поколенията.
Евангелието на Йоан отговаря ясно: Той вижда Христос! В духовния свят Христос винаги е можел да бъде виждан и Вие ще се съгласите с Тайната наука, когато тя твърди, че онзи, когото Мойсей видя и от когото чу името “Аз-съм”, е Съществото, което по-късно се яви на Земята като Христос. Истинският “Дух Божи” на древността е не друг, а Христос, както разбираме в едно от онези места на религиозните документи, които е изключително трудно да бъдат обяснени без правилен и дълбок поглед върху нещата. Ето защо думите “Отец”, “Син” и “Светият Дух” често се разменят по най-странен начин. Външно, в екзотеричния живот, тези думи винаги се употребяват така, че да не се прояви техният истински езотеричен смисъл.
Ако в духа на древното юдейство се говори за “Отец”, става дума преди всичко за онзи Отец, който материално пулсира в кръвта на поколенията.
Но когато се говори така, както тук Исай говори за “Господа”, за този, който се изявява духовно, в този случай се говори за Логоса по същия начин, както и в Евангелието на Йоан. Авторът на Йоановото Евангелие не иска да каже нищо друго, освен: Този, който винаги е можел да бъде виждан в духовния свят, стана плът и живя между нас! Едва когато проумеем, че и в Стария Завет се говори - в известен смисъл - за Христос, ние ще разберем и по какъв начин древният юдейски народ се намесва в нашето развитие. Древноеврейският принцип израства от египетската епоха. Той израства от скритите духовни сили на египетския принцип.
към текста >>
Но когато се говори така, както тук Исай говори за “Господа”, за този, който се изявява
дух
овно, в този случай се говори за Логоса по същия начин, както и в Евангелието на Йоан.
В духовния свят Христос винаги е можел да бъде виждан и Вие ще се съгласите с Тайната наука, когато тя твърди, че онзи, когото Мойсей видя и от когото чу името “Аз-съм”, е Съществото, което по-късно се яви на Земята като Христос. Истинският “Дух Божи” на древността е не друг, а Христос, както разбираме в едно от онези места на религиозните документи, които е изключително трудно да бъдат обяснени без правилен и дълбок поглед върху нещата. Ето защо думите “Отец”, “Син” и “Светият Дух” често се разменят по най-странен начин. Външно, в екзотеричния живот, тези думи винаги се употребяват така, че да не се прояви техният истински езотеричен смисъл. Ако в духа на древното юдейство се говори за “Отец”, става дума преди всичко за онзи Отец, който материално пулсира в кръвта на поколенията.
Но когато се говори така, както тук Исай говори за “Господа”, за този, който се изявява духовно, в този случай се говори за Логоса по същия начин, както и в Евангелието на Йоан.
Авторът на Йоановото Евангелие не иска да каже нищо друго, освен: Този, който винаги е можел да бъде виждан в духовния свят, стана плът и живя между нас! Едва когато проумеем, че и в Стария Завет се говори - в известен смисъл - за Христос, ние ще разберем и по какъв начин древният юдейски народ се намесва в нашето развитие. Древноеврейският принцип израства от египетската епоха. Той израства от скритите духовни сили на египетския принцип. Следователно, виждаме как постепенно напредва нормалният ход на човешката еволюция.
към текста >>
Авторът на Йоановото Евангелие не иска да каже нищо друго, освен: Този, който винаги е можел да бъде виждан в
дух
овния свят, стана плът и живя между нас!
Христос. Истинският “Дух Божи” на древността е не друг, а Христос, както разбираме в едно от онези места на религиозните документи, които е изключително трудно да бъдат обяснени без правилен и дълбок поглед върху нещата. Ето защо думите “Отец”, “Син” и “Светият Дух” често се разменят по най-странен начин. Външно, в екзотеричния живот, тези думи винаги се употребяват така, че да не се прояви техният истински езотеричен смисъл. Ако в духа на древното юдейство се говори за “Отец”, става дума преди всичко за онзи Отец, който материално пулсира в кръвта на поколенията. Но когато се говори така, както тук Исай говори за “Господа”, за този, който се изявява духовно, в този случай се говори за Логоса по същия начин, както и в Евангелието на Йоан.
Авторът на Йоановото Евангелие не иска да каже нищо друго, освен: Този, който винаги е можел да бъде виждан в духовния свят, стана плът и живя между нас!
Едва когато проумеем, че и в Стария Завет се говори - в известен смисъл - за Христос, ние ще разберем и по какъв начин древният юдейски народ се намесва в нашето развитие. Древноеврейският принцип израства от египетската епоха. Той израства от скритите духовни сили на египетския принцип. Следователно, виждаме как постепенно напредва нормалният ход на човешката еволюция. Първата следатлантска култура е древноиндийската, втората е древноперсийската, третата е вавилоно-асирийско-халдео-египетската, следва четвъртата - гръко-римската, а петата е нашата съвременна културна епоха.
към текста >>
Той израства от скритите
дух
овни сили на египетския принцип.
Ако в духа на древното юдейство се говори за “Отец”, става дума преди всичко за онзи Отец, който материално пулсира в кръвта на поколенията. Но когато се говори така, както тук Исай говори за “Господа”, за този, който се изявява духовно, в този случай се говори за Логоса по същия начин, както и в Евангелието на Йоан. Авторът на Йоановото Евангелие не иска да каже нищо друго, освен: Този, който винаги е можел да бъде виждан в духовния свят, стана плът и живя между нас! Едва когато проумеем, че и в Стария Завет се говори - в известен смисъл - за Христос, ние ще разберем и по какъв начин древният юдейски народ се намесва в нашето развитие. Древноеврейският принцип израства от египетската епоха.
Той израства от скритите духовни сили на египетския принцип.
Следователно, виждаме как постепенно напредва нормалният ход на човешката еволюция. Първата следатлантска култура е древноиндийската, втората е древноперсийската, третата е вавилоно-асирийско-халдео-египетската, следва четвъртата - гръко-римската, а петата е нашата съвременна културна епоха. Преди да започне четвъртата епоха, от третата епоха - като едно тайнствено разклонение - се отделя онзи народ, чиито традиции слагат основата на християнството. И ако обобщим всичко, казано в хода на досегашните лекции, ще намерим за напълно логично, че явяването на Христос трябваше да стане тъкмо в четвъртата културна епоха. Вече посочихме, че през четвъртата епоха човекът беше напреднал до такава степен, която му позволяваше да обективира своя собствен душевен свят, своя Аз във външния свят.
към текста >>
Ние виждаме, как човекът постепенно прониква материята със своя собствен
Дух
, със своя
дух
овен Аз.
Следователно, виждаме как постепенно напредва нормалният ход на човешката еволюция. Първата следатлантска култура е древноиндийската, втората е древноперсийската, третата е вавилоно-асирийско-халдео-египетската, следва четвъртата - гръко-римската, а петата е нашата съвременна културна епоха. Преди да започне четвъртата епоха, от третата епоха - като едно тайнствено разклонение - се отделя онзи народ, чиито традиции слагат основата на християнството. И ако обобщим всичко, казано в хода на досегашните лекции, ще намерим за напълно логично, че явяването на Христос трябваше да стане тъкмо в четвъртата културна епоха. Вече посочихме, че през четвъртата епоха човекът беше напреднал до такава степен, която му позволяваше да обективира своя собствен душевен свят, своя Аз във външния свят.
Ние виждаме, как човекът постепенно прониква материята със своя собствен Дух, със своя духовен Аз.
Ние виждаме творенията на гръцките скулптори, на гръцките драматурзи, където човекът въплъщава това, което той нарича своя душевна същност. Ние виждаме по-нататък в римския свят как това, което е човекът, стига до неговото съзнание и как той го фиксира във външния свят под формата на “Jus” (право), макар една твърде заплетена и сложна наука за правото да забулва целия този процес. За всеки истински познавач на юриспруденцията е ясно, че същинското право, разглеждащо човека като правов субект, възниква едва през четвъртата културна епоха. Човекът беше осъзнал своята собствена личност до такава степен, че усещаше себе си като поданик на държавата. В Древна Гърция отделният човек усещаше себе си като член на целия град-държава.
към текста >>
Нещата, които изнася
Дух
овната наука, съвпадат до най-малките подробности с действителните факти.
Обаче нещо съвсем различно е, когато чуваме: “Аз съм римлянин! ”, отколкото: “Аз съм атинянин”. “Аз съм римлянин” означава, че индивидът, като поданик на държавата, има определена стойност и притежава своя лична воля. Лесно би могло да се докаже, че например понятието “завещание” (Тestament) възниква едва през този период, то е типично римско понятие. Едва тогава човекът можеше да подчертае своята воля по такъв начин и толкова индивидуално, че тя да е валидна дори и след смъртта му.
Нещата, които изнася Духовната наука, съвпадат до най-малките подробности с действителните факти.
И така, виждаме как човекът все повече прониква в материята със силата на своя Дух. През следващите епохи тази тенденция се усилва. Четвъртата епоха е времето, когато човекът докрай въплъщава в материята това, което обхваща в своя Дух. В египетските пирамиди все още личи, как Духът и материята воюват помежду си, как това, което Духът обхваща, все още не намира пълен израз в материята. Докато в гръцкия храм е вложен целия обрат в развитието на следатлантската епоха.
към текста >>
И така, виждаме как човекът все повече прониква в материята със силата на своя
Дух
.
”, отколкото: “Аз съм атинянин”. “Аз съм римлянин” означава, че индивидът, като поданик на държавата, има определена стойност и притежава своя лична воля. Лесно би могло да се докаже, че например понятието “завещание” (Тestament) възниква едва през този период, то е типично римско понятие. Едва тогава човекът можеше да подчертае своята воля по такъв начин и толкова индивидуално, че тя да е валидна дори и след смъртта му. Нещата, които изнася Духовната наука, съвпадат до най-малките подробности с действителните факти.
И така, виждаме как човекът все повече прониква в материята със силата на своя Дух.
През следващите епохи тази тенденция се усилва. Четвъртата епоха е времето, когато човекът докрай въплъщава в материята това, което обхваща в своя Дух. В египетските пирамиди все още личи, как Духът и материята воюват помежду си, как това, което Духът обхваща, все още не намира пълен израз в материята. Докато в гръцкия храм е вложен целия обрат в развитието на следатлантската епоха. За всеки, който разбира тези неща, не съществува по-значителна и по-завършена архитектура от гръцката, която е най-чистия израз на вътрешните пространствени закономерности.
към текста >>
Четвъртата епоха е времето, когато човекът докрай въплъщава в материята това, което обхваща в своя
Дух
.
Лесно би могло да се докаже, че например понятието “завещание” (Тestament) възниква едва през този период, то е типично римско понятие. Едва тогава човекът можеше да подчертае своята воля по такъв начин и толкова индивидуално, че тя да е валидна дори и след смъртта му. Нещата, които изнася Духовната наука, съвпадат до най-малките подробности с действителните факти. И така, виждаме как човекът все повече прониква в материята със силата на своя Дух. През следващите епохи тази тенденция се усилва.
Четвъртата епоха е времето, когато човекът докрай въплъщава в материята това, което обхваща в своя Дух.
В египетските пирамиди все още личи, как Духът и материята воюват помежду си, как това, което Духът обхваща, все още не намира пълен израз в материята. Докато в гръцкия храм е вложен целия обрат в развитието на следатлантската епоха. За всеки, който разбира тези неща, не съществува по-значителна и по-завършена архитектура от гръцката, която е най-чистия израз на вътрешните пространствени закономерности. Колоната е замислена изцяло като носител на тежестта и това, което лежи върху нея, гърците усещат като нещо, което трябва да бъде носено и което трябва да упражнява натиск. Тук в гръцкия храм, суверенната и еманципирана пространствена идея достига своето крайно съвършенство.
към текста >>
В египетските пирамиди все още личи, как
Дух
ът и материята воюват помежду си, как това, което
Дух
ът обхваща, все още не намира пълен израз в материята.
Едва тогава човекът можеше да подчертае своята воля по такъв начин и толкова индивидуално, че тя да е валидна дори и след смъртта му. Нещата, които изнася Духовната наука, съвпадат до най-малките подробности с действителните факти. И така, виждаме как човекът все повече прониква в материята със силата на своя Дух. През следващите епохи тази тенденция се усилва. Четвъртата епоха е времето, когато човекът докрай въплъщава в материята това, което обхваща в своя Дух.
В египетските пирамиди все още личи, как Духът и материята воюват помежду си, как това, което Духът обхваща, все още не намира пълен израз в материята.
Докато в гръцкия храм е вложен целия обрат в развитието на следатлантската епоха. За всеки, който разбира тези неща, не съществува по-значителна и по-завършена архитектура от гръцката, която е най-чистия израз на вътрешните пространствени закономерности. Колоната е замислена изцяло като носител на тежестта и това, което лежи върху нея, гърците усещат като нещо, което трябва да бъде носено и което трябва да упражнява натиск. Тук в гръцкия храм, суверенната и еманципирана пространствена идея достига своето крайно съвършенство. Малцина са усетили по-късно пространствената идея така, както гърците.
към текста >>
Това вживяване в пространствените линии означава да усещаш как “живият
Дух
геометризира”.
Нека да си представим картина, на която висят три, четири или пет Ангели. Те могат да бъдат нарисувани така, че с право да създават усещането, как всеки миг биха могли да се сгромолясат. Но художник, развил в себе си действителен усет за пространството, ще ги нарисува по друг начин и никога не би ни минало през ума, че Ангелите могат да се сгромолясат, защото те се крепят взаимно. В този случай динамичните пространствени съотношения са уловени от гледна точка на живописта. Древният грък държеше тези архитектонични съотношения в ръцете си; той усещаше хоризонталата не просто като линия, а като сила, упражняваща натиск, а колоната - не като ствол, а като носеща, подемна сила.
Това вживяване в пространствените линии означава да усещаш как “живият Дух геометризира”.
Ето защо и Платон употребява странния израз: “Бог непрекъснато геометризира”. Тези линии действително съществуват в пространството и според тях гърците издигаха своите храмове. Какво представлява гръцкият храм? Той по необходимост е не друго, а едно от обиталищата на Бога. Той е нещо съвсем различно от днешната църква.
към текста >>
Тук проникването на
Дух
а в материята достига своята връхна точка.
Днешната църква е място за проповеди. А в гръцкия храм обитаваше самия Бог. Хората само случайно попадат в храма, когато искат да се доближат до Бога. Който разбира формите на гръцкия храм, неизбежно усеща една тайнствена връзка с Бога, който живее там. И тогава, в колоните и в това, което е над тях, той вижда не човешки фантазии, а нещо, което Бог сам би изградил, ако искаше да си построи свой дом.
Тук проникването на Духа в материята достига своята връхна точка.
Нека за миг да сравним гръцкия храм с една готическа църква. Тук не става дума за нещо, което е против готиката, защото от друга страна тя стои на още по-висока степен. При готическата църква Вие виждате как всичко, което е вложено в нейните форми, просто не може да бъде възприето без отдадените на молитви хора. В сводовете на готическата църква има нещо - стига човек да може да го усети - което не може да бъде изразено по друг начин, освен с думите: Ако отдадените на молитва хора не са вътре и не повдигат събраните си длани към високия свод, всичко остава непълно, незавършено. Готическата църква е не просто обиталище на Бога, а и място, където хората се събират, за да се молят на Бога.
към текста >>
В
дух
овнонаучен смисъл, ние разглеждаме четвъртата следатлантска епоха като период, през който човекът постига пълно съзвучие с околния свят.
Една колона, която не поддържа нищо и стои само като декорация, за гръцкия усет изобщо не е колона. В човешката еволюция всичко се намира в пълна и взаимна хармония. Гръцката културна епоха стои пред нас като най-прекрасен израз на сливането между пробуденото в себе си човешко съзнание и това, което навън в пространството беше усещано като естествен божествен ред. През тази културна епоха човекът постигна пълно съзвучие с физическо-сетивния свят. Истинска нелепост е, когато днес образованите хора искат да замъглят характерния усет на миналите времена.
В духовнонаучен смисъл, ние разглеждаме четвъртата следатлантска епоха като период, през който човекът постига пълно съзвучие с околния свят.
Тази епоха, когато човекът беше като слят с външната действителност, се оказа единствено подходящата за разбирането на основния факт: че Бог може да се изяви в един отделен човек. Всяка предишна епоха би разбрала всичко друго, но не и това; всяка предишна епоха би усетила, че Бог е твърде възвишен, за да се изяви в една човешка физическа форма. Божественият свят трябваше да бъде предпазван тъкмо от физическите форми. Ето защо Мойсей казва: “Не си прави никакъв кумир и никакво изображение на това, което е горе на небето! ” (2.
към текста >>
Мойсей 20, 4); да, тогава тъкмо това трябваше да бъде казано на народа, за да схване идеята за Бога в неговата чисто
дух
овна същност.
Тази епоха, когато човекът беше като слят с външната действителност, се оказа единствено подходящата за разбирането на основния факт: че Бог може да се изяви в един отделен човек. Всяка предишна епоха би разбрала всичко друго, но не и това; всяка предишна епоха би усетила, че Бог е твърде възвишен, за да се изяви в една човешка физическа форма. Божественият свят трябваше да бъде предпазван тъкмо от физическите форми. Ето защо Мойсей казва: “Не си прави никакъв кумир и никакво изображение на това, което е горе на небето! ” (2.
Мойсей 20, 4); да, тогава тъкмо това трябваше да бъде казано на народа, за да схване идеята за Бога в неговата чисто духовна същност.
Ето всред какви възгледи беше възпитаван онзи народ, от чиято утроба израсна идеята за Христос, идеята, че духовният свят трябва да се яви в плът. За тази цел беше избран юдейският народ, а Христовото Събитие трябваше да настъпи именно в четвъртата следатлантска епоха. Така за християнското съзнание, цялото развитие на човечеството се разделя на предхристиянска и следхристиянска ера. Бого-Човекът можеше да бъде разбран от хората само в рамките на точно определено време. И ние виждаме, как Евангелието на Йоан напълно съзнателно се присъединява към това, което - ако мога да си послужа с този тривиален израз - е непосредствено актуално и произтича от цялостната характеристика на епохата.
към текста >>
Ето всред какви възгледи беше възпитаван онзи народ, от чиято утроба израсна идеята за Христос, идеята, че
дух
овният свят трябва да се яви в плът.
Всяка предишна епоха би разбрала всичко друго, но не и това; всяка предишна епоха би усетила, че Бог е твърде възвишен, за да се изяви в една човешка физическа форма. Божественият свят трябваше да бъде предпазван тъкмо от физическите форми. Ето защо Мойсей казва: “Не си прави никакъв кумир и никакво изображение на това, което е горе на небето! ” (2. Мойсей 20, 4); да, тогава тъкмо това трябваше да бъде казано на народа, за да схване идеята за Бога в неговата чисто духовна същност.
Ето всред какви възгледи беше възпитаван онзи народ, от чиято утроба израсна идеята за Христос, идеята, че духовният свят трябва да се яви в плът.
За тази цел беше избран юдейският народ, а Христовото Събитие трябваше да настъпи именно в четвъртата следатлантска епоха. Така за християнското съзнание, цялото развитие на човечеството се разделя на предхристиянска и следхристиянска ера. Бого-Човекът можеше да бъде разбран от хората само в рамките на точно определено време. И ние виждаме, как Евангелието на Йоан напълно съзнателно се присъединява към това, което - ако мога да си послужа с този тривиален израз - е непосредствено актуално и произтича от цялостната характеристика на епохата. Ето защо напълно естествено е - сякаш по силата на някакво вътрешно родство - че авторът на Йоановото Евангелие избра именно гръцките мисловни форми, за да изрази мисловните образи, чрез които се постара да разбере най-великото събитие от световната история.
към текста >>
Обаче то можеше да се появи само там, където все още не беше потънало в материята и не си позволяваше да я надценява, както е характерно за нашата съвременност, а я изпълваше със силите на
Дух
а.
Бого-Човекът можеше да бъде разбран от хората само в рамките на точно определено време. И ние виждаме, как Евангелието на Йоан напълно съзнателно се присъединява към това, което - ако мога да си послужа с този тривиален израз - е непосредствено актуално и произтича от цялостната характеристика на епохата. Ето защо напълно естествено е - сякаш по силата на някакво вътрешно родство - че авторът на Йоановото Евангелие избра именно гръцките мисловни форми, за да изрази мисловните образи, чрез които се постара да разбере най-великото събитие от световната история. И постепенно цялото християнско светоусещане израстна точно в тези мисловни форми. По-късно ще видим, как в процеса на еволюцията трябваше да възникне и готиката, защото християнството е призвано отново да издигне човека над материалния свят.
Обаче то можеше да се появи само там, където все още не беше потънало в материята и не си позволяваше да я надценява, както е характерно за нашата съвременност, а я изпълваше със силите на Духа.
Според мен възникването на християнството идва като нещо напълно необходимо от целия досегашен ход на духовната еволюция. Ако сега искаме да разберем каква форма трябваше да приеме християнството, каква форма предизвести за него такава личност като автора на Йоановото Евангелие, трябва да насочим вниманието си към съществени и важни понятия, за които ще стане дума в следващата лекция. Вече посочихме, че в Евангелието на Йоан всичко трябва да се взема буквално, обаче най-напред трябва действително да разбираме отделните букви. Съвсем не е без значение, че в Евангелието на Йоан никъде не срещаме името “Йоан”, а непрекъснато се говори за ученика, “когото Господ обичаше”. Ние споменахме каква тайна се крие тук и какво дълбоко значение има тя.
към текста >>
Според мен възникването на християнството идва като нещо напълно необходимо от целия досегашен ход на
дух
овната еволюция.
И ние виждаме, как Евангелието на Йоан напълно съзнателно се присъединява към това, което - ако мога да си послужа с този тривиален израз - е непосредствено актуално и произтича от цялостната характеристика на епохата. Ето защо напълно естествено е - сякаш по силата на някакво вътрешно родство - че авторът на Йоановото Евангелие избра именно гръцките мисловни форми, за да изрази мисловните образи, чрез които се постара да разбере най-великото събитие от световната история. И постепенно цялото християнско светоусещане израстна точно в тези мисловни форми. По-късно ще видим, как в процеса на еволюцията трябваше да възникне и готиката, защото християнството е призвано отново да издигне човека над материалния свят. Обаче то можеше да се появи само там, където все още не беше потънало в материята и не си позволяваше да я надценява, както е характерно за нашата съвременност, а я изпълваше със силите на Духа.
Според мен възникването на християнството идва като нещо напълно необходимо от целия досегашен ход на духовната еволюция.
Ако сега искаме да разберем каква форма трябваше да приеме християнството, каква форма предизвести за него такава личност като автора на Йоановото Евангелие, трябва да насочим вниманието си към съществени и важни понятия, за които ще стане дума в следващата лекция. Вече посочихме, че в Евангелието на Йоан всичко трябва да се взема буквално, обаче най-напред трябва действително да разбираме отделните букви. Съвсем не е без значение, че в Евангелието на Йоан никъде не срещаме името “Йоан”, а непрекъснато се говори за ученика, “когото Господ обичаше”. Ние споменахме каква тайна се крие тук и какво дълбоко значение има тя. Нека сега да се спрем на един друг израз, на един израз, който ще ни даде непосредствена възможност да си обясним нещата с оглед на следващите периоди от развитието на християнството.
към текста >>
„
Светия
т
Дух
ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.” (Лука 1, 35)
Коя е Неговата майка? Кой е бащата? Може ли изобщо да се задава такъв въпрос? Да, не само в смисъла на Йоановото Евангелие, но и в смисъла на едно друго Евангелие, Евангелието на Лука, този въпрос може да бъде поставен. Пълна неспособност за мислене, означава да се пропуснат думите на благовестието:
„Светият Дух ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.” (Лука 1, 35)
И в самото Евангелие на Лука се посочва, че бащата на Исус е Светият Дух. Това е казано в буквален смисъл и теолози, които не го признават, просто не могат да четат Евангелието. Тук трябва да поставим и другия голям въпрос: Каква е връзката между всичко, което чухме, и думите: “Аз и Отец сме едно”, “Аз и Отец Авраам сме едно”, “Преди Авраам да бъде, беше Аз-съм”? Как да съгласуваме всичко това с неопровержимия факт, че в “Светия Дух” Евангелията виждат бащиния принцип? За да сте добре подготвени за утрешното формулиране на тези въпроси, наред с всичко казано дотук, трябва да добавим, че Евангелието на Лука дава един вид родословно дърво и посочва, че Исус бил кръстен от Йоан и че започнал да проповядва от своята тридесета година, и още, че Исус бил син на Мария и “Йосиф, който беше син на Илия” и т.н., докато се мине през цялата родословна верига.
към текста >>
И в самото Евангелие на Лука се посочва, че бащата на Исус е
Светия
т
Дух
.
Кой е бащата? Може ли изобщо да се задава такъв въпрос? Да, не само в смисъла на Йоановото Евангелие, но и в смисъла на едно друго Евангелие, Евангелието на Лука, този въпрос може да бъде поставен. Пълна неспособност за мислене, означава да се пропуснат думите на благовестието: „Светият Дух ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.” (Лука 1, 35)
И в самото Евангелие на Лука се посочва, че бащата на Исус е Светият Дух.
Това е казано в буквален смисъл и теолози, които не го признават, просто не могат да четат Евангелието. Тук трябва да поставим и другия голям въпрос: Каква е връзката между всичко, което чухме, и думите: “Аз и Отец сме едно”, “Аз и Отец Авраам сме едно”, “Преди Авраам да бъде, беше Аз-съм”? Как да съгласуваме всичко това с неопровержимия факт, че в “Светия Дух” Евангелията виждат бащиния принцип? За да сте добре подготвени за утрешното формулиране на тези въпроси, наред с всичко казано дотук, трябва да добавим, че Евангелието на Лука дава един вид родословно дърво и посочва, че Исус бил кръстен от Йоан и че започнал да проповядва от своята тридесета година, и още, че Исус бил син на Мария и “Йосиф, който беше син на Илия” и т.н., докато се мине през цялата родословна верига. Ако я проследите, ще установите, че тя стига до Адам.
към текста >>
Как да съгласуваме всичко това с неопровержимия факт, че в “
Светия
Дух
” Евангелията виждат бащиния принцип?
Пълна неспособност за мислене, означава да се пропуснат думите на благовестието: „Светият Дух ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.” (Лука 1, 35) И в самото Евангелие на Лука се посочва, че бащата на Исус е Светият Дух. Това е казано в буквален смисъл и теолози, които не го признават, просто не могат да четат Евангелието. Тук трябва да поставим и другия голям въпрос: Каква е връзката между всичко, което чухме, и думите: “Аз и Отец сме едно”, “Аз и Отец Авраам сме едно”, “Преди Авраам да бъде, беше Аз-съм”?
Как да съгласуваме всичко това с неопровержимия факт, че в “Светия Дух” Евангелията виждат бащиния принцип?
За да сте добре подготвени за утрешното формулиране на тези въпроси, наред с всичко казано дотук, трябва да добавим, че Евангелието на Лука дава един вид родословно дърво и посочва, че Исус бил кръстен от Йоан и че започнал да проповядва от своята тридесета година, и още, че Исус бил син на Мария и “Йосиф, който беше син на Илия” и т.н., докато се мине през цялата родословна верига. Ако я проследите, ще установите, че тя стига до Адам. И тогава следва нещо съвсем неочаквано, там стоят думите: “И той (Адам) беше син Божий.” (Лука 3, 23 - 38). Както се говори за сина и бащата, така и в Евангелието на Лука се говори за Адам и Бога. Такива думи трябва да се приемат напълно сериозно!
към текста >>
33.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Само тогава можем да стигнем до истинското значение на понятия като “
Светия
Дух
”, “бащата и майката на Исус”.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Хамбург, 30. Май 1908 Досега се занимавахме с еволюционните закономерности на следатлантското човечество и се опитахме да разберем защо християнството трябваше да възникне в точно определен момент от следатлантското развитие. В края на вчерашната лекция споменахме, че разбирането на някои важни въпроси от Евангелието на Йоан и на цялото християнство зависи от това, доколко разглеждаме тези еволюционни закономерности в езотерично-християнски смисъл.
Само тогава можем да стигнем до истинското значение на понятия като “Светия Дух”, “бащата и майката на Исус”.
Нека преди всичко да си припомним това, до което стигнахме през последните лекции: че следатлантското човечество, към което в тесен смисъл принадлежим и самите ние, след атлантската катастрофа се разпада на седем подразделения. Аз умишлено избягвам понятието “подраси”, защото всъщност понятието “раса” не се покрива напълно с това, за което става дума тук. Тук става дума за периоди на културно развитие и това, което разбираме днес като закон за расите, практически е само късен отзвук от атлантското развитие. Онзи еволюционен период на човечеството, който предхождаше атлантската катастрофа - и в по-голямата си част се разигра на континента, заемащ място между днешна Европа н днешна Америка, древната Атлантида - ние също разделяме на седем последователни фази. За тези седем фази е валиден изразът “расово развитие”.
към текста >>
Доколкото човечеството от петата епоха можа да го обхване, то продължава да тласка развитието напред, и ние бихме могли да предвидим - в смисъла на
Дух
овната наука - как ще се развива християнството през следващите епохи.
Естествено, терминологичната приемственост е добре да се запази и често е наложително да прибягваме до това старо понятие за расите. Обаче покрай думата “раса” лесно може да се породи една погрешна представа, защото се пренебрегва нещо съществено: че диференциращият принцип, според който човечеството се разделя на различни групи, е много по-сложен от всичко, което съдържа понятието “раса”. Относно това, което ще замени нашата култура, културата след седмото подразделение, понятието “раса” изобщо не трябва да се употребява, защото тогава човечеството ще се диференцира според съвсем други закони. От тази гледна точка трябва да приемем, че след описаните пет следатлантски епохи - първата е древно-индийската, втората е древноперсийската, третата е вавилоно-египетската, четвъртата е гръкоримската и петата е нашата съвременна културна епоха - предстои настъпването на шестата и седмата следатлантски епохи. Следователно ние се намираме в петата следатлантска културна епоха и знаем: Християнството е навлязло в еволюцията на човечеството през четвъртата епоха.
Доколкото човечеството от петата епоха можа да го обхване, то продължава да тласка развитието напред, и ние бихме могли да предвидим - в смисъла на Духовната наука - как ще се развива християнството през следващите епохи.
Още вчера споменахме, че мисията на християнството се подготвя в третата културна епоха. Египетската култура спада към третата културна епоха и от нейните дълбини израстна старозаветното юдейство, за да породи - така да се каже от утробата на третата културна епоха - и самото християнство, което навлезе в света с идването на Христос Исус през четвъртата епоха. Нека да обобщим: През третата следатлантска културна епоха, човечеството изживя едно силно духовно въздействие. Това въздействие продължи и през четвъртата епоха, съсредоточи се в Христос Исус, и се прехвърли в петата културна епоха, за да продължи и в шестата епоха, която ще смени нашата съвременна културна епоха. И ние трябва да сме напълно наясно върху естеството на тези въздействия.
към текста >>
Нека да обобщим: През третата следатлантска културна епоха, човечеството изживя едно силно
дух
овно въздействие.
От тази гледна точка трябва да приемем, че след описаните пет следатлантски епохи - първата е древно-индийската, втората е древноперсийската, третата е вавилоно-египетската, четвъртата е гръкоримската и петата е нашата съвременна културна епоха - предстои настъпването на шестата и седмата следатлантски епохи. Следователно ние се намираме в петата следатлантска културна епоха и знаем: Християнството е навлязло в еволюцията на човечеството през четвъртата епоха. Доколкото човечеството от петата епоха можа да го обхване, то продължава да тласка развитието напред, и ние бихме могли да предвидим - в смисъла на Духовната наука - как ще се развива християнството през следващите епохи. Още вчера споменахме, че мисията на християнството се подготвя в третата културна епоха. Египетската култура спада към третата културна епоха и от нейните дълбини израстна старозаветното юдейство, за да породи - така да се каже от утробата на третата културна епоха - и самото християнство, което навлезе в света с идването на Христос Исус през четвъртата епоха.
Нека да обобщим: През третата следатлантска културна епоха, човечеството изживя едно силно духовно въздействие.
Това въздействие продължи и през четвъртата епоха, съсредоточи се в Христос Исус, и се прехвърли в петата културна епоха, за да продължи и в шестата епоха, която ще смени нашата съвременна културна епоха. И ние трябва да сме напълно наясно върху естеството на тези въздействия. Нека точно да си припомним, как в хода на развитието, човек стигна до основните съставни части на своето същество. Нека да си припомним как изглеждаха нещата непосредствено преди атлантската катастрофа. Ние посочихме, че етерната глава започна да навлиза във физическото тяло и човекът получи първите предпоставки, за да се обърне към себе си с “Аз-съм”.
към текста >>
Обаче в нашата следатлантска културна епоха трябва да се появи нещо съвсем ново: в човека постепенно трябва да изгрее Манас или
Дух
ът-Себе.
Това можеше да настъпи само тогава, когато онази част на етерната глава, за която споменахме, се окаже свързана с физическата част на главата. В миналото, още преди потъването на Атлантида, човекът изгради първата предпоставка, за да стане носител на това себесъзнание: той изгради физическите наченки на мозъка и формите на самото физическо тяло. Следователно, още преди атлантската катастрофа, човешкото физическо тяло беше узряло дотам, че да стане носител и на Аза. Тук възниква въпросът: Каква беше впрочем мисията на атлантската епоха? Мисията на атлантската епоха беше да вкара “’Аза”в човешкото същество; тази мисия продължава и след атлантската катастрофа, описвана като “Потопа”, за да стигне и до нашата епоха.
Обаче в нашата следатлантска културна епоха трябва да се появи нещо съвсем ново: в човека постепенно трябва да изгрее Манас или Духът-Себе.
С нашата следатлантска епоха започва влиянието на Манас или Духът-Себе. Следователно вече знаем, че когато минаваме през нашите различни инкарнации в хода на шестата и седмата епоха, ние ще сме озарени до известна степен от Манас или Духът-Себе. Обаче, за да се превърне изобщо в подходящ инструмент за Манас или Духът-Себе, за човека е необходима една продължителна подготовка. За тази цел той трябваше първо да стане “носител на Аза” в пълния смисъл на думата, макар и за това да бяха необходими хиляди години. Той трябваше да превърне в инструмент на Азът не само своето физическо тяло, но и другите съставни части на своето същество.
към текста >>
С нашата следатлантска епоха започва влиянието на Манас или
Дух
ът-Себе.
В миналото, още преди потъването на Атлантида, човекът изгради първата предпоставка, за да стане носител на това себесъзнание: той изгради физическите наченки на мозъка и формите на самото физическо тяло. Следователно, още преди атлантската катастрофа, човешкото физическо тяло беше узряло дотам, че да стане носител и на Аза. Тук възниква въпросът: Каква беше впрочем мисията на атлантската епоха? Мисията на атлантската епоха беше да вкара “’Аза”в човешкото същество; тази мисия продължава и след атлантската катастрофа, описвана като “Потопа”, за да стигне и до нашата епоха. Обаче в нашата следатлантска културна епоха трябва да се появи нещо съвсем ново: в човека постепенно трябва да изгрее Манас или Духът-Себе.
С нашата следатлантска епоха започва влиянието на Манас или Духът-Себе.
Следователно вече знаем, че когато минаваме през нашите различни инкарнации в хода на шестата и седмата епоха, ние ще сме озарени до известна степен от Манас или Духът-Себе. Обаче, за да се превърне изобщо в подходящ инструмент за Манас или Духът-Себе, за човека е необходима една продължителна подготовка. За тази цел той трябваше първо да стане “носител на Аза” в пълния смисъл на думата, макар и за това да бяха необходими хиляди години. Той трябваше да превърне в инструмент на Азът не само своето физическо тяло, но и другите съставни части на своето същество. През първата следатлантска културна епоха човекът работи върху своето етерно тяло и го превръща в носител на Аза, както по-рано е постъпил и със своето физическо тяло.
към текста >>
Следователно вече знаем, че когато минаваме през нашите различни инкарнации в хода на шестата и седмата епоха, ние ще сме озарени до известна степен от Манас или
Дух
ът-Себе.
Следователно, още преди атлантската катастрофа, човешкото физическо тяло беше узряло дотам, че да стане носител и на Аза. Тук възниква въпросът: Каква беше впрочем мисията на атлантската епоха? Мисията на атлантската епоха беше да вкара “’Аза”в човешкото същество; тази мисия продължава и след атлантската катастрофа, описвана като “Потопа”, за да стигне и до нашата епоха. Обаче в нашата следатлантска културна епоха трябва да се появи нещо съвсем ново: в човека постепенно трябва да изгрее Манас или Духът-Себе. С нашата следатлантска епоха започва влиянието на Манас или Духът-Себе.
Следователно вече знаем, че когато минаваме през нашите различни инкарнации в хода на шестата и седмата епоха, ние ще сме озарени до известна степен от Манас или Духът-Себе.
Обаче, за да се превърне изобщо в подходящ инструмент за Манас или Духът-Себе, за човека е необходима една продължителна подготовка. За тази цел той трябваше първо да стане “носител на Аза” в пълния смисъл на думата, макар и за това да бяха необходими хиляди години. Той трябваше да превърне в инструмент на Азът не само своето физическо тяло, но и другите съставни части на своето същество. През първата следатлантска културна епоха човекът работи върху своето етерно тяло и го превръща в носител на Аза, както по-рано е постъпил и със своето физическо тяло. И така, през древноиндийската културна епоха, човекът притежава за своя Аз не само един физически инструмент, но и едно подходящо за целта етерно тяло.
към текста >>
Обаче, за да се превърне изобщо в подходящ инструмент за Манас или
Дух
ът-Себе, за човека е необходима една продължителна подготовка.
Тук възниква въпросът: Каква беше впрочем мисията на атлантската епоха? Мисията на атлантската епоха беше да вкара “’Аза”в човешкото същество; тази мисия продължава и след атлантската катастрофа, описвана като “Потопа”, за да стигне и до нашата епоха. Обаче в нашата следатлантска културна епоха трябва да се появи нещо съвсем ново: в човека постепенно трябва да изгрее Манас или Духът-Себе. С нашата следатлантска епоха започва влиянието на Манас или Духът-Себе. Следователно вече знаем, че когато минаваме през нашите различни инкарнации в хода на шестата и седмата епоха, ние ще сме озарени до известна степен от Манас или Духът-Себе.
Обаче, за да се превърне изобщо в подходящ инструмент за Манас или Духът-Себе, за човека е необходима една продължителна подготовка.
За тази цел той трябваше първо да стане “носител на Аза” в пълния смисъл на думата, макар и за това да бяха необходими хиляди години. Той трябваше да превърне в инструмент на Азът не само своето физическо тяло, но и другите съставни части на своето същество. През първата следатлантска културна епоха човекът работи върху своето етерно тяло и го превръща в носител на Аза, както по-рано е постъпил и със своето физическо тяло. И така, през древноиндийската културна епоха, човекът притежава за своя Аз не само един физически инструмент, но и едно подходящо за целта етерно тяло. Ето защо в таблицата, на древноиндийската култура съответства “етерното тяло”.
към текста >>
Вие помните, че там не става дума за едно просто разделяне на седем съставни части, а че “средната част” на човека също се разделя на Сетивно тяло, Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа, Съзнаваща Душа; а после имаме
Дух
ът-Себе,
Дух
ът-Живот и Човекът-
Дух
.
През първата следатлантска културна епоха човекът работи върху своето етерно тяло и го превръща в носител на Аза, както по-рано е постъпил и със своето физическо тяло. И така, през древноиндийската културна епоха, човекът притежава за своя Аз не само един физически инструмент, но и едно подходящо за целта етерно тяло. Ето защо в таблицата, на древноиндийската култура съответства “етерното тяло”. Ако сега искаме да проследим по-нататъшното развитие на тези културни епохи - що се отнася до човека - не е достатъчно повърхностното приемане на душевния човешки свят за “астрално тяло”, а е необходимо да поставим в основата на нещата онази точна диференциация на човешкото същество, която знаете от моята “Теософия”.
Вие помните, че там не става дума за едно просто разделяне на седем съставни части, а че “средната част” на човека също се разделя на Сетивно тяло, Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа, Съзнаваща Душа; а после имаме Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух.
Обикновено различаваме само седем съставни части; четвъртата, която обхващаме с думата “Аз”, трябва да диференцираме още по-подробно, защото тази диференциация е постигната в самия ход на човешката еволюция. През древноперсийската културна епоха се изгражда същинското астрално тяло или “сетивното тяло”;то е носител на действените човешки импулси и преходът от индийската към персийската култура се свежда до култивирането на материалния свят. Характерна за тази културна епоха е двигателната активност на ръцете и всичко, свързано с нея, с една дума - трудът. Древните индийци - и то в много по-голяма степен, отколкото предполагаме - далеч не са склонни към ръчни действия, а към съзерцателно извисяване над материята. За да си припомнят предишните състояния, те трябваше да се вглъбяват дълбоко в себе си.
към текста >>
Това, което при сетивния човек се насочва предимно навън и му позволява да възприеме господствуващия във външната природа
Дух
чрез своите очи и останалите сетива.
Ето защо, в общи линии, индийското посвещение (Йога) държи толкова много на етерното тяло и неговото развитие. Нека сега да се отправим по-нататък. През древноперсийската култура, Азът трябваше да навлезе в сетивното тяло. А културата на асирийци, вавилонци, халдеи и египтяни се състоеше в това, Азът да се издигне до Сетивната Душа. Какво представлява Сетивната Душа?
Това, което при сетивния човек се насочва предимно навън и му позволява да възприеме господствуващия във външната природа Дух чрез своите очи и останалите сетива.
През тази епоха очите се насочват към материалните предмети на външното пространство, към звездите и техния ход. Върху Сетивната Душа действува това, което е разположено в пространството. В човека на египетско-халдейската епоха има твърде малко от това, което бихме могли да наречем култура на личността, култура на разума. Съвременният човек също няма правилна представа за същността на египетската мъдрост през онази епоха. Всъщност египетската мъдрост не беше свързана с мисленето, с мисловните асоциации, както това стана по-късно; а когато човекът отправяше погледа си навън, той просто “възприемаше” законите, понеже ги разчиташе във външния свят с помощта на своите сетива.
към текста >>
Ако отправим
дух
овен поглед към още по-далечното бъдеще, ние ще видим и нещо друго.
Едва по-късно, с развитието на търговията и откритията на новото време, Азовото съзнание започва да се разширява и ние лесно ще различим в европейския свят външните и конкретни проявления на Съзнаващата Душа в устройството на градовете, техните закони и т.н. Например от хрониките на Хамбург лесно би могло да се установи, как са се развили нещата в исторически план. Това, което през Средновековието са наричали “свободен град” е външният израз на нарастващото себесъзнание. Ако отправим поглед към бъдещето, ще се убедим: Сега ние работим за изграждането на личностовото съзнание в Съзнаващата Душа. Всички изисквания на новото време не са нищо друго, освен израз на несъзнаваните от човека изисквания на Съзнаващата Душа.
Ако отправим духовен поглед към още по-далечното бъдеще, ние ще видим и нещо друго.
През следващата културна епоха човекът ще се издигне до Манас или Духът-Себе. Тогава хората ще притежават в много по-голяма степен отколкото днес, една обща мъдрост и ще бъдат, така да се каже, потопени в общата мъдрост. Хората все повече ще усещат, че тъкмо строго личните душевни трепети са в същото време и най-общовалидните процеси, засягащи цялото човечество. Това, което в днешен смисъл приемаме за индивидуално благо на човека, ще бъде издигнато на по-висока степен. Днес в повечето случаи хората спорят и имат противоположни мнения поради индивидуалността, поради човешката личност.
към текста >>
През следващата културна епоха човекът ще се издигне до Манас или
Дух
ът-Себе.
Например от хрониките на Хамбург лесно би могло да се установи, как са се развили нещата в исторически план. Това, което през Средновековието са наричали “свободен град” е външният израз на нарастващото себесъзнание. Ако отправим поглед към бъдещето, ще се убедим: Сега ние работим за изграждането на личностовото съзнание в Съзнаващата Душа. Всички изисквания на новото време не са нищо друго, освен израз на несъзнаваните от човека изисквания на Съзнаващата Душа. Ако отправим духовен поглед към още по-далечното бъдеще, ние ще видим и нещо друго.
През следващата културна епоха човекът ще се издигне до Манас или Духът-Себе.
Тогава хората ще притежават в много по-голяма степен отколкото днес, една обща мъдрост и ще бъдат, така да се каже, потопени в общата мъдрост. Хората все повече ще усещат, че тъкмо строго личните душевни трепети са в същото време и най-общовалидните процеси, засягащи цялото човечество. Това, което в днешен смисъл приемаме за индивидуално благо на човека, ще бъде издигнато на по-висока степен. Днес в повечето случаи хората спорят и имат противоположни мнения поради индивидуалността, поради човешката личност. Те смятат: “Ако моето мнение не се различава от това на другите, аз не съм самостоятелна личност.”И точно защото искат да са самостоятелни личности, те се стремят към различни мнения.
към текста >>
Докато хората не бъдат напълно осенени от
Дух
ът-Себе, те ще имат и различни мнения.
Това, което в днешен смисъл приемаме за индивидуално благо на човека, ще бъде издигнато на по-висока степен. Днес в повечето случаи хората спорят и имат противоположни мнения поради индивидуалността, поради човешката личност. Те смятат: “Ако моето мнение не се различава от това на другите, аз не съм самостоятелна личност.”И точно защото искат да са самостоятелни личности, те се стремят към различни мнения. Обаче в този възглед има нещо примитивно. Хората ще заживеят в мир и хармония най-вече тогава, когато отделният човек ще бъде индивидуализиран в най-висока степен.
Докато хората не бъдат напълно осенени от Духът-Себе, те ще имат и различни мнения.
А тези мнения изобщо не произтичат от истинските дълбини на човека. Днес само математическите и геометрични истини са като далечни предвестници за нещата, които един ден човек ще изживява в своите душевни дълбини. Тук не могат да съществуват различни мнения. Ако един милион души биха Ви казали, че 2x2=5, а вътре в себе си знаете, че точната цифра е 4, Вие знаете още, че другите са в грешка, също както ако някой би твърдял, че сборът от трите ъгъла на един триъгълник не е равен на 180 градуса. В културата на Манас, изворите на истината ще бъдат все повече усещани не другаде, а в здравата и силна личност, в нейния неповторим индивидуализъм, като в същото време на висшите истини няма да се гледа по различен начин от отделните хора, какъвто е случаят и с математическите истини.
към текста >>
И точно тук е гаранцията за истинския мир и за истинското братство, защото съществува само една истина и тази истина е свързана с
дух
овното Слънце.
А относно другите истини хората спорят не защото може да има две правилни мнения, а защото все още не са стигнали дотам, да отстранят всичко, което произтича от лични симпатии и антипатии. Ако хората биха следвали личното си мнение и при най-елементарните математически истини, тогава много домакини вероятно биха се съгласили, че 2x2=5, а не 4. За онзи, който вниква дълбоко в естеството на нещата, е просто невъзможно да спори върху тяхната по-висша природа. Има само една възможност - той сам да се издигне до тази по-висша природа. Едва тогава истината, която е покълнала в една душа, напълно ще съвпадне с истината в другата душа; всеки спор отпада.
И точно тук е гаранцията за истинския мир и за истинското братство, защото съществува само една истина и тази истина е свързана с духовното Слънце.
Помислете си колко хармонично растат отделните растения, всяко от тях се стреми към Слънцето, а то е едно за всички. И така, когато в хода на шестата културна епоха Духът-Себе ще проникне в човеците, фактически тогава ще има едно духовно Слънце, към което хората ще се стремят и в което всички ще са съгласни и единни. Тази е величествената перспектива, която застава пред нас в навечерието на шестата епоха. А през седмата епоха в нашето развитие ще проникне Духът-Живот или Буди. Така изглеждат далечните бъдещи епохи.
към текста >>
И така, когато в хода на шестата културна епоха
Дух
ът-Себе ще проникне в човеците, фактически тогава ще има едно
дух
овно Слънце, към което хората ще се стремят и в което всички ще са съгласни и единни.
За онзи, който вниква дълбоко в естеството на нещата, е просто невъзможно да спори върху тяхната по-висша природа. Има само една възможност - той сам да се издигне до тази по-висша природа. Едва тогава истината, която е покълнала в една душа, напълно ще съвпадне с истината в другата душа; всеки спор отпада. И точно тук е гаранцията за истинския мир и за истинското братство, защото съществува само една истина и тази истина е свързана с духовното Слънце. Помислете си колко хармонично растат отделните растения, всяко от тях се стреми към Слънцето, а то е едно за всички.
И така, когато в хода на шестата културна епоха Духът-Себе ще проникне в човеците, фактически тогава ще има едно духовно Слънце, към което хората ще се стремят и в което всички ще са съгласни и единни.
Тази е величествената перспектива, която застава пред нас в навечерието на шестата епоха. А през седмата епоха в нашето развитие ще проникне Духът-Живот или Буди. Така изглеждат далечните бъдещи епохи. Сега за нас е пределно ясно: Шестата културна епоха е изключително важна, защото чрез общата мъдрост, тя ще донесе мир и братство. Тя ще донесе мир и братство по силата на това, че висшият Аз - първоначално в своята по-низша форма, като Дух-Себе или Манас - ще прониква не само в определени избрани човеци, а в цялата онази част на човечеството, която се движи в рамките на нормалната еволюция.
към текста >>
А през седмата епоха в нашето развитие ще проникне
Дух
ът-Живот или Буди.
Едва тогава истината, която е покълнала в една душа, напълно ще съвпадне с истината в другата душа; всеки спор отпада. И точно тук е гаранцията за истинския мир и за истинското братство, защото съществува само една истина и тази истина е свързана с духовното Слънце. Помислете си колко хармонично растат отделните растения, всяко от тях се стреми към Слънцето, а то е едно за всички. И така, когато в хода на шестата културна епоха Духът-Себе ще проникне в човеците, фактически тогава ще има едно духовно Слънце, към което хората ще се стремят и в което всички ще са съгласни и единни. Тази е величествената перспектива, която застава пред нас в навечерието на шестата епоха.
А през седмата епоха в нашето развитие ще проникне Духът-Живот или Буди.
Така изглеждат далечните бъдещи епохи. Сега за нас е пределно ясно: Шестата културна епоха е изключително важна, защото чрез общата мъдрост, тя ще донесе мир и братство. Тя ще донесе мир и братство по силата на това, че висшият Аз - първоначално в своята по-низша форма, като Дух-Себе или Манас - ще прониква не само в определени избрани човеци, а в цялата онази част на човечеството, която се движи в рамките на нормалната еволюция. Тогава ще се осъществи връзката между човешкия Аз - такъв, какъвто се е развил досега - с висшия Аз. Този процес можем да определим като едно духовно бракосъчетание, защото християнският езотеризъм винаги е прибягвал до това име, говорейки за свързването между човешкия Аз и Манас или Духът-Себе.
към текста >>
Тя ще донесе мир и братство по силата на това, че висшият Аз - първоначално в своята по-низша форма, като
Дух
-Себе или Манас - ще прониква не само в определени избрани човеци, а в цялата онази част на човечеството, която се движи в рамките на нормалната еволюция.
И така, когато в хода на шестата културна епоха Духът-Себе ще проникне в човеците, фактически тогава ще има едно духовно Слънце, към което хората ще се стремят и в което всички ще са съгласни и единни. Тази е величествената перспектива, която застава пред нас в навечерието на шестата епоха. А през седмата епоха в нашето развитие ще проникне Духът-Живот или Буди. Така изглеждат далечните бъдещи епохи. Сега за нас е пределно ясно: Шестата културна епоха е изключително важна, защото чрез общата мъдрост, тя ще донесе мир и братство.
Тя ще донесе мир и братство по силата на това, че висшият Аз - първоначално в своята по-низша форма, като Дух-Себе или Манас - ще прониква не само в определени избрани човеци, а в цялата онази част на човечеството, която се движи в рамките на нормалната еволюция.
Тогава ще се осъществи връзката между човешкия Аз - такъв, какъвто се е развил досега - с висшия Аз. Този процес можем да определим като едно духовно бракосъчетание, защото християнският езотеризъм винаги е прибягвал до това име, говорейки за свързването между човешкия Аз и Манас или Духът-Себе. Обаче нещата в света са взаимно и дълбоко свързани, и човекът не може току-така да протегне ръка и да привлече този Манас; той трябва да се издигне на много по-висока еволюционна степен, за да си помага сам в областта на тези неща. Но за да се стигне изобщо дотук, че да бъде възможно свързването на следатлантския човек с висшия Аз, човечеството трябваше да получи известна помощ. Когато някъде трябва да се постигне нещо, винаги е необходима определена подготовка.
към текста >>
Този процес можем да определим като едно
дух
овно бракосъчетание, защото християнският езотеризъм винаги е прибягвал до това име, говорейки за свързването между човешкия Аз и Манас или
Дух
ът-Себе.
А през седмата епоха в нашето развитие ще проникне Духът-Живот или Буди. Така изглеждат далечните бъдещи епохи. Сега за нас е пределно ясно: Шестата културна епоха е изключително важна, защото чрез общата мъдрост, тя ще донесе мир и братство. Тя ще донесе мир и братство по силата на това, че висшият Аз - първоначално в своята по-низша форма, като Дух-Себе или Манас - ще прониква не само в определени избрани човеци, а в цялата онази част на човечеството, която се движи в рамките на нормалната еволюция. Тогава ще се осъществи връзката между човешкия Аз - такъв, какъвто се е развил досега - с висшия Аз.
Този процес можем да определим като едно духовно бракосъчетание, защото християнският езотеризъм винаги е прибягвал до това име, говорейки за свързването между човешкия Аз и Манас или Духът-Себе.
Обаче нещата в света са взаимно и дълбоко свързани, и човекът не може току-така да протегне ръка и да привлече този Манас; той трябва да се издигне на много по-висока еволюционна степен, за да си помага сам в областта на тези неща. Но за да се стигне изобщо дотук, че да бъде възможно свързването на следатлантския човек с висшия Аз, човечеството трябваше да получи известна помощ. Когато някъде трябва да се постигне нещо, винаги е необходима определена подготовка. Ако ще поставяме задачи пред едно 15-годишно дете, трябва да започнем от неговата шеста-седма година. Всяка видима степен от развитието се подготвя от неговите предварителни импулси.
към текста >>
Първоначалната подготовка в тази насока се свеждаше до едно чисто външно въздействие от
дух
овния свят, което още не беше слязло в света на материята.
Когато някъде трябва да се постигне нещо, винаги е необходима определена подготовка. Ако ще поставяме задачи пред едно 15-годишно дете, трябва да започнем от неговата шеста-седма година. Всяка видима степен от развитието се подготвя от неговите предварителни импулси. Това, което човечеството ще постигне в шестата културна епоха, трябва да бъде подготвено бавно и внимателно. Необходимите за тази цел сили трябваше да дойдат от вън.
Първоначалната подготовка в тази насока се свеждаше до едно чисто външно въздействие от духовния свят, което още не беше слязло в света на материята.
То се съдържа във великата мисия на еврейския народ. Когато Мойсей - като посветен в египетските Мистерии - получи от духовния свят поръчението, което вече охарактеризирахме с думите: “Когато им предаваш моите закони, кажи им, че моето име е “Аз-съм” (2. Мойсей 3, 14), всъщност той трябваше да разбере следното: Подготви ги, като им говориш за невидимия Бог, който няма форма. Посочи им, че - докато Бог Отец действува в кръвта - за онези, които са в състояние да разберат, се подготвя “Аз-съм”, който след време ще слезе в материалния свят! Всичко това стана през третата културна епоха.
към текста >>
Когато Мойсей - като посветен в египетските Мистерии - получи от
дух
овния свят поръчението, което вече охарактеризирахме с думите: “Когато им предаваш моите закони, кажи им, че моето име е “Аз-съм” (2.
Всяка видима степен от развитието се подготвя от неговите предварителни импулси. Това, което човечеството ще постигне в шестата културна епоха, трябва да бъде подготвено бавно и внимателно. Необходимите за тази цел сили трябваше да дойдат от вън. Първоначалната подготовка в тази насока се свеждаше до едно чисто външно въздействие от духовния свят, което още не беше слязло в света на материята. То се съдържа във великата мисия на еврейския народ.
Когато Мойсей - като посветен в египетските Мистерии - получи от духовния свят поръчението, което вече охарактеризирахме с думите: “Когато им предаваш моите закони, кажи им, че моето име е “Аз-съм” (2.
Мойсей 3, 14), всъщност той трябваше да разбере следното: Подготви ги, като им говориш за невидимия Бог, който няма форма. Посочи им, че - докато Бог Отец действува в кръвта - за онези, които са в състояние да разберат, се подготвя “Аз-съм”, който след време ще слезе в материалния свят! Всичко това стана през третата културна епоха. И ние виждаме как всред еврейския народ възникна мисията да посредничи между човечеството и Бога, който по-късно трябваше да слезе в материята и да се яви в плът. Първо Той беше възвестен, а после стана видим за физическите очи.
към текста >>
Нека да спрем вниманието си на този момент:
дух
овното възвестяване чрез Мойсей и края на това възвестяване, явяването на обещания Месия в лицето на Христос.
Посочи им, че - докато Бог Отец действува в кръвта - за онези, които са в състояние да разберат, се подготвя “Аз-съм”, който след време ще слезе в материалния свят! Всичко това стана през третата културна епоха. И ние виждаме как всред еврейския народ възникна мисията да посредничи между човечеството и Бога, който по-късно трябваше да слезе в материята и да се яви в плът. Първо Той беше възвестен, а после стана видим за физическите очи. Точно в това се състои подготовката на човечеството, която трябваше да извърши Мойсей.
Нека да спрем вниманието си на този момент: духовното възвестяване чрез Мойсей и края на това възвестяване, явяването на обещания Месия в лицето на Христос.
През тази епоха, която бихме определили като първия период от историята на християнството, в еволюцията на човечеството беше вложен реалният импулс за единство и братство, които ще тържествуват в шестата културна епоха. Нещата изглеждат така, сякаш в еволюцията се влива една огромна сила, която започва да работи, за да се яви накрая и плодът. Тя продължава да работи и в нашата съвременност, когато човечеството изцяло се потопи в материята с интелектуалните си и духовни възможности. Някои би могъл да попита: Защо християнството трябваше да дойде в света като непосредствен предшественик на най-мрачната материалистична епоха? Представете си, как човечеството би навлязло в тази най-мрачна материалистична епоха без християнството.
към текста >>
Тя продължава да работи и в нашата съвременност, когато човечеството изцяло се потопи в материята с интелектуалните си и
дух
овни възможности.
Първо Той беше възвестен, а после стана видим за физическите очи. Точно в това се състои подготовката на човечеството, която трябваше да извърши Мойсей. Нека да спрем вниманието си на този момент: духовното възвестяване чрез Мойсей и края на това възвестяване, явяването на обещания Месия в лицето на Христос. През тази епоха, която бихме определили като първия период от историята на християнството, в еволюцията на човечеството беше вложен реалният импулс за единство и братство, които ще тържествуват в шестата културна епоха. Нещата изглеждат така, сякаш в еволюцията се влива една огромна сила, която започва да работи, за да се яви накрая и плодът.
Тя продължава да работи и в нашата съвременност, когато човечеството изцяло се потопи в материята с интелектуалните си и духовни възможности.
Някои би могъл да попита: Защо християнството трябваше да дойде в света като непосредствен предшественик на най-мрачната материалистична епоха? Представете си, как човечеството би навлязло в тази най-мрачна материалистична епоха без християнството. Тогава за него би било изключено да намери импулса за духовния свят. Представете си, как импулсът, даден на човечеството от Христос, не е вече тук, и цялото човечество трябва да затъне в окончателен упадък и да се свърже за вечни времена с материята; как човечеството би било обхванато, според един окултен израз, от “тежестта на материята” и как би било отклонено от пътя на своята еволюция. Ние можем нагледно да си представим, как следатлантското човечество затъна в материята.
към текста >>
Тогава за него би било изключено да намери импулса за
дух
овния свят.
През тази епоха, която бихме определили като първия период от историята на християнството, в еволюцията на човечеството беше вложен реалният импулс за единство и братство, които ще тържествуват в шестата културна епоха. Нещата изглеждат така, сякаш в еволюцията се влива една огромна сила, която започва да работи, за да се яви накрая и плодът. Тя продължава да работи и в нашата съвременност, когато човечеството изцяло се потопи в материята с интелектуалните си и духовни възможности. Някои би могъл да попита: Защо християнството трябваше да дойде в света като непосредствен предшественик на най-мрачната материалистична епоха? Представете си, как човечеството би навлязло в тази най-мрачна материалистична епоха без християнството.
Тогава за него би било изключено да намери импулса за духовния свят.
Представете си, как импулсът, даден на човечеството от Христос, не е вече тук, и цялото човечество трябва да затъне в окончателен упадък и да се свърже за вечни времена с материята; как човечеството би било обхванато, според един окултен израз, от “тежестта на материята” и как би било отклонено от пътя на своята еволюция. Ние можем нагледно да си представим, как следатлантското човечество затъна в материята. Но преди да стигне най-долната мъртва точка, то усети в себе си другия импулс, който го тласна в противоположната посока. Това беше Христовият Импулс. Ако Христовият Импулс беше подействувал по-рано, човечеството изобщо нямаше да стигне до материалния момент от своето развитие.
към текста >>
Ако този импулс беше озарил древноиндийската културна епоха, човечеството щеше да се проникне от
дух
овния елемент на християнството, обаче човечеството никога нямаше да завладее материалния свят и да създаде всичко онова, което днес наричаме материална култура.
Представете си, как импулсът, даден на човечеството от Христос, не е вече тук, и цялото човечество трябва да затъне в окончателен упадък и да се свърже за вечни времена с материята; как човечеството би било обхванато, според един окултен израз, от “тежестта на материята” и как би било отклонено от пътя на своята еволюция. Ние можем нагледно да си представим, как следатлантското човечество затъна в материята. Но преди да стигне най-долната мъртва точка, то усети в себе си другия импулс, който го тласна в противоположната посока. Това беше Христовият Импулс. Ако Христовият Импулс беше подействувал по-рано, човечеството изобщо нямаше да стигне до материалния момент от своето развитие.
Ако този импулс беше озарил древноиндийската културна епоха, човечеството щеше да се проникне от духовния елемент на християнството, обаче човечеството никога нямаше да завладее материалния свят и да създаде всичко онова, което днес наричаме материална култура.
Може и да звучи странно, когато казваме, че без християнството не биха съществували влакове, параходи и т.н., но за този, който схваща връзката между нещата, това е точно така. Тези културни постижения никога не биха могли да възникнат в древноиндийската културна епоха. Дълбока, тайнствена връзка има между християнството и всичко онова, което определяме като “гордостта на човечеството”. Благодарение на факта, че християнството изчака подходящия момент, то направи възможен прехода към материалната култура; а благодарение на факта, че се намеси в еволюцията точно когато трябваше, то позволи на всички, които приемат Христовия Принцип, отново да се издигнат над материята. Но след като хората не можаха да разберат християнството, те го материализираха изключително грубо.
към текста >>
Например, вместо да бъде схваната висшата
дух
овност на Тайната вечеря, тя беше материализирана и представена като едно грубо превръщане на субстанцията от едно състояние в друго.
Благодарение на факта, че християнството изчака подходящия момент, то направи възможен прехода към материалната култура; а благодарение на факта, че се намеси в еволюцията точно когато трябваше, то позволи на всички, които приемат Христовия Принцип, отново да се издигнат над материята. Но след като хората не можаха да разберат християнството, те го материализираха изключително грубо. Днес то е толкова изопачено, че може да бъде приемано само в материален смисъл. През епохата, която току-що разгледахме, то прие наистина груб и материалистичен облик. Тази епоха можем да разглеждаме като втори период от историята на християнството.
Например, вместо да бъде схваната висшата духовност на Тайната вечеря, тя беше материализирана и представена като едно грубо превръщане на субстанцията от едно състояние в друго.
Могат да се приведат стотици примери за това, че християнството - като спиритуално явление - не беше разбрано. Днес сме стигнали приблизително до онзи момент, когато вторият исторически период на християнството привършва и човечеството по необходимост ще трябва да се свърже с духовното, спиритуалното християнство, с това, което християнството действително трябва да бъде, за да извличаме от него необходимите духовни истини. А това ще бъде постигнато чрез антропософското задълбочаване на християнството. Прилагайки антропософията към християнството, ние следваме една световноисторическа необходимост: да подготвим третата християнска епоха, която предхожда навлизането на Манас в шестата културна епоха. Това ще бъде, така да се каже, третата част.
към текста >>
Днес сме стигнали приблизително до онзи момент, когато вторият исторически период на християнството привършва и човечеството по необходимост ще трябва да се свърже с
дух
овното, спиритуалното християнство, с това, което християнството действително трябва да бъде, за да извличаме от него необходимите
дух
овни истини.
Днес то е толкова изопачено, че може да бъде приемано само в материален смисъл. През епохата, която току-що разгледахме, то прие наистина груб и материалистичен облик. Тази епоха можем да разглеждаме като втори период от историята на християнството. Например, вместо да бъде схваната висшата духовност на Тайната вечеря, тя беше материализирана и представена като едно грубо превръщане на субстанцията от едно състояние в друго. Могат да се приведат стотици примери за това, че християнството - като спиритуално явление - не беше разбрано.
Днес сме стигнали приблизително до онзи момент, когато вторият исторически период на християнството привършва и човечеството по необходимост ще трябва да се свърже с духовното, спиритуалното християнство, с това, което християнството действително трябва да бъде, за да извличаме от него необходимите духовни истини.
А това ще бъде постигнато чрез антропософското задълбочаване на християнството. Прилагайки антропософията към християнството, ние следваме една световноисторическа необходимост: да подготвим третата християнска епоха, която предхожда навлизането на Манас в шестата културна епоха. Това ще бъде, така да се каже, третата част. Първата част включва времето от предизвестяването на християнството до идването на Христос Исус и малко след него. Втората част включва потъването на човешкия Дух и материализирането на самото християнство.
към текста >>
Втората част включва потъването на човешкия
Дух
и материализирането на самото християнство.
Днес сме стигнали приблизително до онзи момент, когато вторият исторически период на християнството привършва и човечеството по необходимост ще трябва да се свърже с духовното, спиритуалното християнство, с това, което християнството действително трябва да бъде, за да извличаме от него необходимите духовни истини. А това ще бъде постигнато чрез антропософското задълбочаване на християнството. Прилагайки антропософията към християнството, ние следваме една световноисторическа необходимост: да подготвим третата християнска епоха, която предхожда навлизането на Манас в шестата културна епоха. Това ще бъде, така да се каже, третата част. Първата част включва времето от предизвестяването на християнството до идването на Христос Исус и малко след него.
Втората част включва потъването на човешкия Дух и материализирането на самото християнство.
А третата част се състои в антропософското задълбочаване на християнството. Неразбирането на такъв религиозен източник като Евангелието на Йоан, е свързано със самата същност на съвременната материалистична епоха. Една материалистична култура никога не може да разбере Евангелието на Йоан. Но спиритуалната култура, която започва с Антропософското Движение, ще разбере този религиозен документ в неговата истинска духовна форма и ще подготви това, което човечеството трябва да пренесе в шестата културна епоха. За човек, който постига християнското или розенкройцерското посвещение - а и изобщо за този, който минава през посвещението - настъпва едно твърде особено явление.
към текста >>
Но спиритуалната култура, която започва с Антропософското Движение, ще разбере този религиозен документ в неговата истинска
дух
овна форма и ще подготви това, което човечеството трябва да пренесе в шестата културна епоха.
Първата част включва времето от предизвестяването на християнството до идването на Христос Исус и малко след него. Втората част включва потъването на човешкия Дух и материализирането на самото християнство. А третата част се състои в антропософското задълбочаване на християнството. Неразбирането на такъв религиозен източник като Евангелието на Йоан, е свързано със самата същност на съвременната материалистична епоха. Една материалистична култура никога не може да разбере Евангелието на Йоан.
Но спиритуалната култура, която започва с Антропософското Движение, ще разбере този религиозен документ в неговата истинска духовна форма и ще подготви това, което човечеството трябва да пренесе в шестата културна епоха.
За човек, който постига християнското или розенкройцерското посвещение - а и изобщо за този, който минава през посвещението - настъпва едно твърде особено явление. За него нещата от живота придобиват двойнствено значение; едното се отнася до външните събития във физическия свят, а другото се отнася също до физическите събития, само доколкото те представляват отражение на всеобхватните духовни събития в свръхсетивния свят. Смятам, че ще ме разберете, ако сега се опитам поне отчасти да обрисувам впечатленията, които са вълнували автора на Йоановото Евангелие. В живота на Христос Исус има едно особено събитие, което се извършва в условията на физическия свят. Ясно е, че онзи, който описва нещата в смисъла на Йоановото Евангелие, ги описва като посветен.
към текста >>
За него нещата от живота придобиват двойнствено значение; едното се отнася до външните събития във физическия свят, а другото се отнася също до физическите събития, само доколкото те представляват отражение на всеобхватните
дух
овни събития в свръхсетивния свят.
А третата част се състои в антропософското задълбочаване на християнството. Неразбирането на такъв религиозен източник като Евангелието на Йоан, е свързано със самата същност на съвременната материалистична епоха. Една материалистична култура никога не може да разбере Евангелието на Йоан. Но спиритуалната култура, която започва с Антропософското Движение, ще разбере този религиозен документ в неговата истинска духовна форма и ще подготви това, което човечеството трябва да пренесе в шестата културна епоха. За човек, който постига християнското или розенкройцерското посвещение - а и изобщо за този, който минава през посвещението - настъпва едно твърде особено явление.
За него нещата от живота придобиват двойнствено значение; едното се отнася до външните събития във физическия свят, а другото се отнася също до физическите събития, само доколкото те представляват отражение на всеобхватните духовни събития в свръхсетивния свят.
Смятам, че ще ме разберете, ако сега се опитам поне отчасти да обрисувам впечатленията, които са вълнували автора на Йоановото Евангелие. В живота на Христос Исус има едно особено събитие, което се извършва в условията на физическия свят. Ясно е, че онзи, който описва нещата в смисъла на Йоановото Евангелие, ги описва като посветен. Ето защо за него физическото събитие представлява в същото време възприятията и изживяванията, съпровождащи акта на посвещението. Представете си заключителната фаза на посвещението.
към текста >>
Всеки ден окултният кандидат изживява нови неща, свързани с
дух
овния свят.
В живота на Христос Исус има едно особено събитие, което се извършва в условията на физическия свят. Ясно е, че онзи, който описва нещата в смисъла на Йоановото Евангелие, ги описва като посветен. Ето защо за него физическото събитие представлява в същото време възприятията и изживяванията, съпровождащи акта на посвещението. Представете си заключителната фаза на посвещението. Кандидатът за посвещение прекарва в летаргичен сън три и половина “епохи”, които в миналото имат своя израз в описаните вече три дни и половина.
Всеки ден окултният кандидат изживява нови неща, свързани с духовния свят.
Първия ден той стига до определени изживявания, които му се представят като събития от духовния свят; през втория и третия ден изживяванията са други. Пред този, за когото става дума тук, застава нещо, до което ясновидецът винаги може да се приближи: бъдещето на човечеството. Ако знаем импулсите на бъдещето, ние ще сме в състояние да ги включим в настоящата епоха и да я подготвим за бъдещето. Представете си за миг ясновидеца от миналите епохи. Той изживяваше духовното значение на първата от описаните части оттам, където чуваме призива: “Кажи на твоя народ: Аз съм “Аз-съм”, до идването на Месията.
към текста >>
Първия ден той стига до определени изживявания, които му се представят като събития от
дух
овния свят; през втория и третия ден изживяванията са други.
Ясно е, че онзи, който описва нещата в смисъла на Йоановото Евангелие, ги описва като посветен. Ето защо за него физическото събитие представлява в същото време възприятията и изживяванията, съпровождащи акта на посвещението. Представете си заключителната фаза на посвещението. Кандидатът за посвещение прекарва в летаргичен сън три и половина “епохи”, които в миналото имат своя израз в описаните вече три дни и половина. Всеки ден окултният кандидат изживява нови неща, свързани с духовния свят.
Първия ден той стига до определени изживявания, които му се представят като събития от духовния свят; през втория и третия ден изживяванията са други.
Пред този, за когото става дума тук, застава нещо, до което ясновидецът винаги може да се приближи: бъдещето на човечеството. Ако знаем импулсите на бъдещето, ние ще сме в състояние да ги включим в настоящата епоха и да я подготвим за бъдещето. Представете си за миг ясновидеца от миналите епохи. Той изживяваше духовното значение на първата от описаните части оттам, където чуваме призива: “Кажи на твоя народ: Аз съм “Аз-съм”, до идването на Месията. Като втора част, той изживяваше слизането на Христос в материята.
към текста >>
Той изживяваше
дух
овното значение на първата от описаните части оттам, където чуваме призива: “Кажи на твоя народ: Аз съм “Аз-съм”, до идването на Месията.
Всеки ден окултният кандидат изживява нови неща, свързани с духовния свят. Първия ден той стига до определени изживявания, които му се представят като събития от духовния свят; през втория и третия ден изживяванията са други. Пред този, за когото става дума тук, застава нещо, до което ясновидецът винаги може да се приближи: бъдещето на човечеството. Ако знаем импулсите на бъдещето, ние ще сме в състояние да ги включим в настоящата епоха и да я подготвим за бъдещето. Представете си за миг ясновидеца от миналите епохи.
Той изживяваше духовното значение на първата от описаните части оттам, където чуваме призива: “Кажи на твоя народ: Аз съм “Аз-съм”, до идването на Месията.
Като втора част, той изживяваше слизането на Христос в материята. И като трета част той изживяваше - под формата на астрални образи - как човечеството постепенно се подготвя, за да приеме Духът-Себе или Манас през шестата културна епоха. Той изживяваше бракосъчетанието между човечеството и Духа. Това е едно изключително изживяване, което човечеството може да изрази външно само благодарение на факта, че Христос навлезе във времето и в историята. По-рано човечеството не беше живяло в такова братство, което да блика от изгряващия в душите Дух и да поражда мир между един човек и друг.
към текста >>
И като трета част той изживяваше - под формата на астрални образи - как човечеството постепенно се подготвя, за да приеме
Дух
ът-Себе или Манас през шестата културна епоха.
Пред този, за когото става дума тук, застава нещо, до което ясновидецът винаги може да се приближи: бъдещето на човечеството. Ако знаем импулсите на бъдещето, ние ще сме в състояние да ги включим в настоящата епоха и да я подготвим за бъдещето. Представете си за миг ясновидеца от миналите епохи. Той изживяваше духовното значение на първата от описаните части оттам, където чуваме призива: “Кажи на твоя народ: Аз съм “Аз-съм”, до идването на Месията. Като втора част, той изживяваше слизането на Христос в материята.
И като трета част той изживяваше - под формата на астрални образи - как човечеството постепенно се подготвя, за да приеме Духът-Себе или Манас през шестата културна епоха.
Той изживяваше бракосъчетанието между човечеството и Духа. Това е едно изключително изживяване, което човечеството може да изрази външно само благодарение на факта, че Христос навлезе във времето и в историята. По-рано човечеството не беше живяло в такова братство, което да блика от изгряващия в душите Дух и да поражда мир между един човек и друг. По-рано съществуваше само любовта, която беше материално подсигурена чрез кръвното родство. Постепенно тази любов прераства в духовна любов, за да се спусне отново долу.
към текста >>
Той изживяваше бракосъчетанието между човечеството и
Дух
а.
Ако знаем импулсите на бъдещето, ние ще сме в състояние да ги включим в настоящата епоха и да я подготвим за бъдещето. Представете си за миг ясновидеца от миналите епохи. Той изживяваше духовното значение на първата от описаните части оттам, където чуваме призива: “Кажи на твоя народ: Аз съм “Аз-съм”, до идването на Месията. Като втора част, той изживяваше слизането на Христос в материята. И като трета част той изживяваше - под формата на астрални образи - как човечеството постепенно се подготвя, за да приеме Духът-Себе или Манас през шестата културна епоха.
Той изживяваше бракосъчетанието между човечеството и Духа.
Това е едно изключително изживяване, което човечеството може да изрази външно само благодарение на факта, че Христос навлезе във времето и в историята. По-рано човечеството не беше живяло в такова братство, което да блика от изгряващия в душите Дух и да поражда мир между един човек и друг. По-рано съществуваше само любовта, която беше материално подсигурена чрез кръвното родство. Постепенно тази любов прераства в духовна любов, за да се спусне отново долу. В заключителната фаза от третата част на посвещението става ясно: човечеството празнува своето бракосъчетание с Духът-Себе или Манас.
към текста >>
По-рано човечеството не беше живяло в такова братство, което да блика от изгряващия в душите
Дух
и да поражда мир между един човек и друг.
Той изживяваше духовното значение на първата от описаните части оттам, където чуваме призива: “Кажи на твоя народ: Аз съм “Аз-съм”, до идването на Месията. Като втора част, той изживяваше слизането на Христос в материята. И като трета част той изживяваше - под формата на астрални образи - как човечеството постепенно се подготвя, за да приеме Духът-Себе или Манас през шестата културна епоха. Той изживяваше бракосъчетанието между човечеството и Духа. Това е едно изключително изживяване, което човечеството може да изрази външно само благодарение на факта, че Христос навлезе във времето и в историята.
По-рано човечеството не беше живяло в такова братство, което да блика от изгряващия в душите Дух и да поражда мир между един човек и друг.
По-рано съществуваше само любовта, която беше материално подсигурена чрез кръвното родство. Постепенно тази любов прераства в духовна любов, за да се спусне отново долу. В заключителната фаза от третата част на посвещението става ясно: човечеството празнува своето бракосъчетание с Духът-Себе или Манас. А това може да стане само тогава, когато времето за пълното осъществяване на Христовия Импулс е вече дошло. Дотогава остават в сила отношенията, опиращи се на кръвното родство; дотогава няма и следа от спиритуално извисяване на човешката любов.
към текста >>
Постепенно тази любов прераства в
дух
овна любов, за да се спусне отново долу.
И като трета част той изживяваше - под формата на астрални образи - как човечеството постепенно се подготвя, за да приеме Духът-Себе или Манас през шестата културна епоха. Той изживяваше бракосъчетанието между човечеството и Духа. Това е едно изключително изживяване, което човечеството може да изрази външно само благодарение на факта, че Христос навлезе във времето и в историята. По-рано човечеството не беше живяло в такова братство, което да блика от изгряващия в душите Дух и да поражда мир между един човек и друг. По-рано съществуваше само любовта, която беше материално подсигурена чрез кръвното родство.
Постепенно тази любов прераства в духовна любов, за да се спусне отново долу.
В заключителната фаза от третата част на посвещението става ясно: човечеството празнува своето бракосъчетание с Духът-Себе или Манас. А това може да стане само тогава, когато времето за пълното осъществяване на Христовия Импулс е вече дошло. Дотогава остават в сила отношенията, опиращи се на кръвното родство; дотогава няма и следа от спиритуално извисяване на човешката любов. Навсякъде, където в старите религиозни документи се говори за числа, става дума и за тайната на числата. Когато четем: “На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска...” (2, 1), всеки посветен знае, че “третият ден” означава нещо особено.
към текста >>
В заключителната фаза от третата част на посвещението става ясно: човечеството празнува своето бракосъчетание с
Дух
ът-Себе или Манас.
Той изживяваше бракосъчетанието между човечеството и Духа. Това е едно изключително изживяване, което човечеството може да изрази външно само благодарение на факта, че Христос навлезе във времето и в историята. По-рано човечеството не беше живяло в такова братство, което да блика от изгряващия в душите Дух и да поражда мир между един човек и друг. По-рано съществуваше само любовта, която беше материално подсигурена чрез кръвното родство. Постепенно тази любов прераства в духовна любов, за да се спусне отново долу.
В заключителната фаза от третата част на посвещението става ясно: човечеството празнува своето бракосъчетание с Духът-Себе или Манас.
А това може да стане само тогава, когато времето за пълното осъществяване на Христовия Импулс е вече дошло. Дотогава остават в сила отношенията, опиращи се на кръвното родство; дотогава няма и следа от спиритуално извисяване на човешката любов. Навсякъде, където в старите религиозни документи се говори за числа, става дума и за тайната на числата. Когато четем: “На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска...” (2, 1), всеки посветен знае, че “третият ден” означава нещо особено. И какво по-точно?
към текста >>
И тогава ние хвърляме поглед в бездънните глъбини на
дух
овния живот и виждаме какво точно е подарил на човечеството един такъв посветен като автора на Йоановото Евангелие, и то само благодарение на факта, че Христос вече беше вложил своя Импулс в развитието на човечеството.
Тъкмо това е записано в Евангелието, а не абсурдните думи: “Жено, какво имам аз с тебе? ” Когато майката настоява Христос да извърши знамение, той казва: “Моето време още не е дошло” (2, 4), не е дошло Моето време за истинското бракосъчетание, за истинската връзка между човек и човека. Това време тепърва ще дойде. Днес все още действува и ще продължава да действува силата, идваща от кръвното родство; само в този смисъл между майката и Сина няма “нищо общо” по времето на сватбата в Кана Галилейска. Ето как трябва да се отнасяме към Евангелието на Йоан, за да разграничим видимата реалност от окултните основи на този религиозен документ.
И тогава ние хвърляме поглед в бездънните глъбини на духовния живот и виждаме какво точно е подарил на човечеството един такъв посветен като автора на Йоановото Евангелие, и то само благодарение на факта, че Христос вече беше вложил своя Импулс в развитието на човечеството.
И така, ние видяхме, че тези неща трябва да се обясняват не с помощта на празна символика или произволни алегории, а направо от астралната действителност, в която попада посветеният. Тук не може да става дума само за едно алегорично тълкуване, а за описанието на това, което посветеният изживява. И ако нещата бъдат представени по друг начин, хората, намиращи се извън нашите антропософски среди, ще са напълно прави, когато твърдят, че антропософията не предлага нищо друго, освен алегорични тълкувания! Но ако в тези случаи приложим духовнонаучното тълкуване - така, както направихме сега - тогава разбираме как в хода на трите мирови дни - от третата културна епоха в четвъртата, от четвъртата в петата и от петата в шестата - всред човечеството навлиза и работи Христовият Импулс. И в смисъла на Йоановото Евангелие, еволюцията ни се открива по такъв начин, че ние знаем: Христовият Импулс беше толкова велик, че днес човечеството е разбрало само нищожна част от него; Той ще бъде разбран едва по-късно.
към текста >>
Но ако в тези случаи приложим
дух
овнонаучното тълкуване - така, както направихме сега - тогава разбираме как в хода на трите мирови дни - от третата културна епоха в четвъртата, от четвъртата в петата и от петата в шестата - всред човечеството навлиза и работи Христовият Импулс.
Ето как трябва да се отнасяме към Евангелието на Йоан, за да разграничим видимата реалност от окултните основи на този религиозен документ. И тогава ние хвърляме поглед в бездънните глъбини на духовния живот и виждаме какво точно е подарил на човечеството един такъв посветен като автора на Йоановото Евангелие, и то само благодарение на факта, че Христос вече беше вложил своя Импулс в развитието на човечеството. И така, ние видяхме, че тези неща трябва да се обясняват не с помощта на празна символика или произволни алегории, а направо от астралната действителност, в която попада посветеният. Тук не може да става дума само за едно алегорично тълкуване, а за описанието на това, което посветеният изживява. И ако нещата бъдат представени по друг начин, хората, намиращи се извън нашите антропософски среди, ще са напълно прави, когато твърдят, че антропософията не предлага нищо друго, освен алегорични тълкувания!
Но ако в тези случаи приложим духовнонаучното тълкуване - така, както направихме сега - тогава разбираме как в хода на трите мирови дни - от третата културна епоха в четвъртата, от четвъртата в петата и от петата в шестата - всред човечеството навлиза и работи Христовият Импулс.
И в смисъла на Йоановото Евангелие, еволюцията ни се открива по такъв начин, че ние знаем: Христовият Импулс беше толкова велик, че днес човечеството е разбрало само нищожна част от него; Той ще бъде разбран едва по-късно.
към текста >>
34.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Сега ученикът можел да възприема в заобикалящия го свят не само физически-сетивните неща, но можел да си служи и със своите
дух
овни възприемателни органи, с други думи, той отправял поглед в
дух
овния свят и бил в състояние да го възприема.
В хода на тези три дни и половина настъпвало не само това, което нощем настъпва нормално при всеки човек: а именно, че астралното тяло се отделя от физическото и етерното тяло, а до известна степен се отделя и етерното тяло. Разбира се, вземали се всички мерки, физическото тяло да остане незасегнато и ученикът да не бъде застрашаван от опасността да умре. Сега етерното тяло е вече свободно от действуващите върху него сили на физическото тяло. Сега етерното тяло, така да се каже, става еластично, и когато в него се потопяват възприемателните органи, образувани в астралното тяло, тогава то, етерното тяло, запазва в себе си пълен отпечатък на цялото астрално тяло. И когато йерофантът отново пробужда ученика, когато астралното тяло и Азът отново се свържат с физическото и етерното тяло - процедура, която йерофантът добре познавал - тогава ученикът стигал не само до катарзис, но и до това, което наричаме “просветление” или “фотизмос”.
Сега ученикът можел да възприема в заобикалящия го свят не само физически-сетивните неща, но можел да си служи и със своите духовни възприемателни органи, с други думи, той отправял поглед в духовния свят и бил в състояние да го възприема.
По същество посвещението включвало в себе си тези два процеса: катарзис и просветление. Но в хода на еволюцията, за човека настъпва такъв момент, че все повече и повече става невъзможно етерното му тяло безнаказано да се отделя от физическото, защото всъщност цялото следатлантско развитие се опира на все по-нарастващо консолидиране на етерното тяло в рамките на физическото тяло. Ето защо се наложи да бъдат въведени други методи, позволяващи на астралното тяло, след като е вече достатъчно пречистено в хода на катарзиса, да внася своите нови качества в етерното тяло, при това без да е необходимо откъсване на астралното тяло от етерно-физическата организация, и от друга страна - въпреки препятствията, създавани от физическото тяло. Следователно, това, което трябваше да настъпи, предполагаше много по-могъщи сили в медитирането, които да пробудят достатъчно силни импулси в астралното тяло, годни да преодолеят съпротивата на физическото тяло. И така, идва ред на специфичното християнско посвещение, което изисква от човека да се подложи на онези процедури, чийто седем степени описахме вчера.
към текста >>
Докато по-рано беше свързан само с нещата от физическия свят, сега той е в състояние да общува с процесите и Съществата на
дух
овния свят.
Тогава то се превръща в сила, която работи за посвещението; а “измиването на нозете”, “бичуването” и други вътрешни процеси се изживяват под формата на астрални опитности, в пълно съответствие с описанията на евангелиста Йоан от 13. глава нататък. Обаче розенкройцерското посвещение, макар и да стои на християнска основа, по-скоро се опира на други символни представи, водещи до катарзис, а именно на медитативните образи. Тази модификация се налага, защото човечеството е направило крачка напред в своята еволюция и методите на посвещение следва да са адекватни спрямо новата еволюционна степен. Сега ние трябва добре да разберем, че постигайки посвещението, човек става съвършено различен от това, което е бил преди.
Докато по-рано беше свързан само с нещата от физическия свят, сега той е в състояние да общува с процесите и Съществата на духовния свят.
А това предполага, че той напредва в познанието много по-реално, в много по-конкретен смисъл, отколкото онзи абстрактен и прозаичен смисъл, в който обикновено се говори за познанието. За този, който стига до някоя от степените на духовното познание, познавателният процес е нещо коренно различно. Този познавателен процес е едно пълно осъществяване на прекрасната максима: “Познай себе си! ” Обаче най-голямата опасност в областта на познанието, е тази максима да бъде погрешно разбрана; а днес това се случва твърде често. Мнозина тълкуват тази максима така: Ние не трябва да обръщаме внимание на външния свят, а да се вглъбим навътре в себе си и там да търсим духовните истини.
към текста >>
За този, който стига до някоя от степените на
дух
овното познание, познавателният процес е нещо коренно различно.
Обаче розенкройцерското посвещение, макар и да стои на християнска основа, по-скоро се опира на други символни представи, водещи до катарзис, а именно на медитативните образи. Тази модификация се налага, защото човечеството е направило крачка напред в своята еволюция и методите на посвещение следва да са адекватни спрямо новата еволюционна степен. Сега ние трябва добре да разберем, че постигайки посвещението, човек става съвършено различен от това, което е бил преди. Докато по-рано беше свързан само с нещата от физическия свят, сега той е в състояние да общува с процесите и Съществата на духовния свят. А това предполага, че той напредва в познанието много по-реално, в много по-конкретен смисъл, отколкото онзи абстрактен и прозаичен смисъл, в който обикновено се говори за познанието.
За този, който стига до някоя от степените на духовното познание, познавателният процес е нещо коренно различно.
Този познавателен процес е едно пълно осъществяване на прекрасната максима: “Познай себе си! ” Обаче най-голямата опасност в областта на познанието, е тази максима да бъде погрешно разбрана; а днес това се случва твърде често. Мнозина тълкуват тази максима така: Ние не трябва да обръщаме внимание на външния свят, а да се вглъбим навътре в себе си и там да търсим духовните истини. Да, това е едно много погрешно схващане на максимата, защото тя означава нещо съвсем друго. Трябва да сме наясно: едно действително висше познание представлява определено развитие от една степен, която е вече постигната, до друга, която още не е постигната.
към текста >>
Мнозина тълкуват тази максима така: Ние не трябва да обръщаме внимание на външния свят, а да се вглъбим навътре в себе си и там да търсим
дух
овните истини.
Докато по-рано беше свързан само с нещата от физическия свят, сега той е в състояние да общува с процесите и Съществата на духовния свят. А това предполага, че той напредва в познанието много по-реално, в много по-конкретен смисъл, отколкото онзи абстрактен и прозаичен смисъл, в който обикновено се говори за познанието. За този, който стига до някоя от степените на духовното познание, познавателният процес е нещо коренно различно. Този познавателен процес е едно пълно осъществяване на прекрасната максима: “Познай себе си! ” Обаче най-голямата опасност в областта на познанието, е тази максима да бъде погрешно разбрана; а днес това се случва твърде често.
Мнозина тълкуват тази максима така: Ние не трябва да обръщаме внимание на външния свят, а да се вглъбим навътре в себе си и там да търсим духовните истини.
Да, това е едно много погрешно схващане на максимата, защото тя означава нещо съвсем друго. Трябва да сме наясно: едно действително висше познание представлява определено развитие от една степен, която е вече постигната, до друга, която още не е постигната. И ако човек упражнява себепознанието, в смисъл, че се стреми да рови само в себе си, той ще вижда само това, което вече е постигнал. Обаче по този начин човек не постига нищо ново, освен познание на своя собствен низш Аз. Вътрешният свят на човека е само едната част, необходима за познанието.
към текста >>
Но както окото - като външен сетивен орган - не би могло да стигне до познание за Слънцето, ако се вглежда само вътре в себе си, а трябва да се обърне именно навън към Слънцето, така и вътрешният орган на познанието трябва да се насочи навън, с други думи, към външния
дух
овен свят, за да осъществи истинското познание.
Обаче по този начин човек не постига нищо ново, освен познание на своя собствен низш Аз. Вътрешният свят на човека е само едната част, необходима за познанието. Другата част, която му принадлежи, трябва да се прибави към първата. Без двете части процесът на познанието не може да се осъществи. Благодарение на своя вътрешен свят, човек може да изгради необходимите за познавателния процес органи.
Но както окото - като външен сетивен орган - не би могло да стигне до познание за Слънцето, ако се вглежда само вътре в себе си, а трябва да се обърне именно навън към Слънцето, така и вътрешният орган на познанието трябва да се насочи навън, с други думи, към външния духовен свят, за да осъществи истинското познание.
През епохите, когато духовните неща бяха разбирани в по-дълбок и по-реален смисъл, отколкото днес, самото понятие “познание” също имаше много по-дълбок смисъл. Вземете Библията, отворете Петокнижието и ще прочетете как “Авраам позна своята жена” (1. Мойсей 4, 1), как този или онзи патриарх “позна своята жена”. Не са необходими много усилия, за да разберете, че тук става дума за оплождане. И когато гърците са произнасяли тази максима “Познай себе си”, те не са имали предвид, че човек трябва да насочи своя поглед навътре в себе си, а нещо съвсем друго: “Оплоди себе си с това, което нахлува в теб от духовния свят!
към текста >>
През епохите, когато
дух
овните неща бяха разбирани в по-дълбок и по-реален смисъл, отколкото днес, самото понятие “познание” също имаше много по-дълбок смисъл.
Вътрешният свят на човека е само едната част, необходима за познанието. Другата част, която му принадлежи, трябва да се прибави към първата. Без двете части процесът на познанието не може да се осъществи. Благодарение на своя вътрешен свят, човек може да изгради необходимите за познавателния процес органи. Но както окото - като външен сетивен орган - не би могло да стигне до познание за Слънцето, ако се вглежда само вътре в себе си, а трябва да се обърне именно навън към Слънцето, така и вътрешният орган на познанието трябва да се насочи навън, с други думи, към външния духовен свят, за да осъществи истинското познание.
През епохите, когато духовните неща бяха разбирани в по-дълбок и по-реален смисъл, отколкото днес, самото понятие “познание” също имаше много по-дълбок смисъл.
Вземете Библията, отворете Петокнижието и ще прочетете как “Авраам позна своята жена” (1. Мойсей 4, 1), как този или онзи патриарх “позна своята жена”. Не са необходими много усилия, за да разберете, че тук става дума за оплождане. И когато гърците са произнасяли тази максима “Познай себе си”, те не са имали предвид, че човек трябва да насочи своя поглед навътре в себе си, а нещо съвсем друго: “Оплоди себе си с това, което нахлува в теб от духовния свят! ”. “Познай себе си!
към текста >>
И когато гърците са произнасяли тази максима “Познай себе си”, те не са имали предвид, че човек трябва да насочи своя поглед навътре в себе си, а нещо съвсем друго: “Оплоди себе си с това, което нахлува в теб от
дух
овния свят!
Но както окото - като външен сетивен орган - не би могло да стигне до познание за Слънцето, ако се вглежда само вътре в себе си, а трябва да се обърне именно навън към Слънцето, така и вътрешният орган на познанието трябва да се насочи навън, с други думи, към външния духовен свят, за да осъществи истинското познание. През епохите, когато духовните неща бяха разбирани в по-дълбок и по-реален смисъл, отколкото днес, самото понятие “познание” също имаше много по-дълбок смисъл. Вземете Библията, отворете Петокнижието и ще прочетете как “Авраам позна своята жена” (1. Мойсей 4, 1), как този или онзи патриарх “позна своята жена”. Не са необходими много усилия, за да разберете, че тук става дума за оплождане.
И когато гърците са произнасяли тази максима “Познай себе си”, те не са имали предвид, че човек трябва да насочи своя поглед навътре в себе си, а нещо съвсем друго: “Оплоди себе си с това, което нахлува в теб от духовния свят!
”. “Познай себе си! ” означава: Оплоди себе си със съдържанието на духовния свят! За тази цел са необходими две неща: първо, човек да се подготви чрез катарзис и озарение, и второ, да открие своя вътрешен свят пред духовните сили на Космоса. В този смисъл, вътрешният свят на човека бихме могли да сравним с женското начало, а външния - с мъжкото начало. Вътрешният свят трябва да бъде направен възприемчив за висшия Аз.
към текста >>
” означава: Оплоди себе си със съдържанието на
дух
овния свят!
Вземете Библията, отворете Петокнижието и ще прочетете как “Авраам позна своята жена” (1. Мойсей 4, 1), как този или онзи патриарх “позна своята жена”. Не са необходими много усилия, за да разберете, че тук става дума за оплождане. И когато гърците са произнасяли тази максима “Познай себе си”, те не са имали предвид, че човек трябва да насочи своя поглед навътре в себе си, а нещо съвсем друго: “Оплоди себе си с това, което нахлува в теб от духовния свят! ”. “Познай себе си!
” означава: Оплоди себе си със съдържанието на духовния свят!
За тази цел са необходими две неща: първо, човек да се подготви чрез катарзис и озарение, и второ, да открие своя вътрешен свят пред духовните сили на Космоса. В този смисъл, вътрешният свят на човека бихме могли да сравним с женското начало, а външния - с мъжкото начало. Вътрешният свят трябва да бъде направен възприемчив за висшия Аз. Стане ли възприемчив, тогава висшият човешки Аз нахлува в човека от духовния свят. Защото къде се намира висшият човешки Аз?
към текста >>
За тази цел са необходими две неща: първо, човек да се подготви чрез катарзис и озарение, и второ, да открие своя вътрешен свят пред
дух
овните сили на Космоса.
Мойсей 4, 1), как този или онзи патриарх “позна своята жена”. Не са необходими много усилия, за да разберете, че тук става дума за оплождане. И когато гърците са произнасяли тази максима “Познай себе си”, те не са имали предвид, че човек трябва да насочи своя поглед навътре в себе си, а нещо съвсем друго: “Оплоди себе си с това, което нахлува в теб от духовния свят! ”. “Познай себе си! ” означава: Оплоди себе си със съдържанието на духовния свят!
За тази цел са необходими две неща: първо, човек да се подготви чрез катарзис и озарение, и второ, да открие своя вътрешен свят пред духовните сили на Космоса.
В този смисъл, вътрешният свят на човека бихме могли да сравним с женското начало, а външния - с мъжкото начало. Вътрешният свят трябва да бъде направен възприемчив за висшия Аз. Стане ли възприемчив, тогава висшият човешки Аз нахлува в човека от духовния свят. Защото къде се намира висшият човешки Аз? В отделния индивид?
към текста >>
Стане ли възприемчив, тогава висшият човешки Аз нахлува в човека от
дух
овния свят.
”. “Познай себе си! ” означава: Оплоди себе си със съдържанието на духовния свят! За тази цел са необходими две неща: първо, човек да се подготви чрез катарзис и озарение, и второ, да открие своя вътрешен свят пред духовните сили на Космоса. В този смисъл, вътрешният свят на човека бихме могли да сравним с женското начало, а външния - с мъжкото начало. Вътрешният свят трябва да бъде направен възприемчив за висшия Аз.
Стане ли възприемчив, тогава висшият човешки Аз нахлува в човека от духовния свят.
Защото къде се намира висшият човешки Аз? В отделния индивид? Не! От Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, висшият Аз беше разлят над целия Космос. Тогава Азът на Космоса беше разлят над човека и човекът трябваше да остави този Аз да действува върху него.
към текста >>
Едва тогава той може да очаква външния
дух
овен свят да се влее в него и да го озари.
Не! От Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, висшият Аз беше разлят над целия Космос. Тогава Азът на Космоса беше разлят над човека и човекът трябваше да остави този Аз да действува върху него. Той трябва да остави този Аз да действува върху неговия предварително подготвен вътрешен свят. С други думи: вътрешният душевен свят на човека, или неговото астрално тяло, трябва да бъде пречистен, облагороден и подложен на катарзис.
Едва тогава той може да очаква външния духовен свят да се влее в него и да го озари.
А това става, когато човекът е напреднал до толкова, че подлага своето астрално тяло на катарзис и по този начин изгражда своите вътрешни познавателни органи. Следователно при всички обстоятелства астралното тяло - след като е пренесло своите нови качества в етерното и физическото тяло, - постига озарението или фотизмос. Това, което сега става, е че астралното тяло “отпечатва” своите органи в етерното тяло, така че човекът започва да възприема заобикалящия го духовен свят; ето как неговият вътрешен свят, астралното тяло, приема това, което етерното тяло му предлага, това, което етерното тяло всмуква от целия Космос, от космическия Аз. Християнският езотеризъм нарича това пречистено и облагородено астрално тяло - което в мига на озарението не съдържа в себе си нито следа от нечистите впечатления, характерни за физическия свят, а само познавателните органи за духовния свят - с името “чистата, непорочна и мъдра Дева София”. Чрез всичко, което човек поема в процеса на катарзиса, той пречиства своето астрално тяло и го превръща в “Дева София”.
към текста >>
Това, което сега става, е че астралното тяло “отпечатва” своите органи в етерното тяло, така че човекът започва да възприема заобикалящия го
дух
овен свят; ето как неговият вътрешен свят, астралното тяло, приема това, което етерното тяло му предлага, това, което етерното тяло всмуква от целия Космос, от космическия Аз.
Той трябва да остави този Аз да действува върху неговия предварително подготвен вътрешен свят. С други думи: вътрешният душевен свят на човека, или неговото астрално тяло, трябва да бъде пречистен, облагороден и подложен на катарзис. Едва тогава той може да очаква външния духовен свят да се влее в него и да го озари. А това става, когато човекът е напреднал до толкова, че подлага своето астрално тяло на катарзис и по този начин изгражда своите вътрешни познавателни органи. Следователно при всички обстоятелства астралното тяло - след като е пренесло своите нови качества в етерното и физическото тяло, - постига озарението или фотизмос.
Това, което сега става, е че астралното тяло “отпечатва” своите органи в етерното тяло, така че човекът започва да възприема заобикалящия го духовен свят; ето как неговият вътрешен свят, астралното тяло, приема това, което етерното тяло му предлага, това, което етерното тяло всмуква от целия Космос, от космическия Аз.
Християнският езотеризъм нарича това пречистено и облагородено астрално тяло - което в мига на озарението не съдържа в себе си нито следа от нечистите впечатления, характерни за физическия свят, а само познавателните органи за духовния свят - с името “чистата, непорочна и мъдра Дева София”. Чрез всичко, което човек поема в процеса на катарзиса, той пречиства своето астрално тяло и го превръща в “Дева София”. А над “Дева София” слиза космическият Аз, мировият Аз, който прави озарението, следователно, създава и светлина около човека, създава духовна светлина около човека. Този втори елемент, който се прибавя към “Дева София”, християнският езотеризъм нарича - и днес също - с името “Светият Дух”. Така че в християнско-езотеричен смисъл е напълно правилно, когато се твърди: Чрез своето посвещение християнският езотерик постига пречистване на своето астрално тяло, превръща го в “Дева София” и бива озарен - или ако предпочитате, осенен - от “Светият Дух”, от космическия миров Аз.
към текста >>
Християнският езотеризъм нарича това пречистено и облагородено астрално тяло - което в мига на озарението не съдържа в себе си нито следа от нечистите впечатления, характерни за физическия свят, а само познавателните органи за
дух
овния свят - с името “чистата, непорочна и мъдра Дева София”.
С други думи: вътрешният душевен свят на човека, или неговото астрално тяло, трябва да бъде пречистен, облагороден и подложен на катарзис. Едва тогава той може да очаква външния духовен свят да се влее в него и да го озари. А това става, когато човекът е напреднал до толкова, че подлага своето астрално тяло на катарзис и по този начин изгражда своите вътрешни познавателни органи. Следователно при всички обстоятелства астралното тяло - след като е пренесло своите нови качества в етерното и физическото тяло, - постига озарението или фотизмос. Това, което сега става, е че астралното тяло “отпечатва” своите органи в етерното тяло, така че човекът започва да възприема заобикалящия го духовен свят; ето как неговият вътрешен свят, астралното тяло, приема това, което етерното тяло му предлага, това, което етерното тяло всмуква от целия Космос, от космическия Аз.
Християнският езотеризъм нарича това пречистено и облагородено астрално тяло - което в мига на озарението не съдържа в себе си нито следа от нечистите впечатления, характерни за физическия свят, а само познавателните органи за духовния свят - с името “чистата, непорочна и мъдра Дева София”.
Чрез всичко, което човек поема в процеса на катарзиса, той пречиства своето астрално тяло и го превръща в “Дева София”. А над “Дева София” слиза космическият Аз, мировият Аз, който прави озарението, следователно, създава и светлина около човека, създава духовна светлина около човека. Този втори елемент, който се прибавя към “Дева София”, християнският езотеризъм нарича - и днес също - с името “Светият Дух”. Така че в християнско-езотеричен смисъл е напълно правилно, когато се твърди: Чрез своето посвещение християнският езотерик постига пречистване на своето астрално тяло, превръща го в “Дева София” и бива озарен - или ако предпочитате, осенен - от “Светият Дух”, от космическия миров Аз. И този, който е озарен, или с други думи, е приел в себе си “Светият Дух”, започва отсега нататък да говори в друг смисъл.
към текста >>
А над “Дева София” слиза космическият Аз, мировият Аз, който прави озарението, следователно, създава и светлина около човека, създава
дух
овна светлина около човека.
А това става, когато човекът е напреднал до толкова, че подлага своето астрално тяло на катарзис и по този начин изгражда своите вътрешни познавателни органи. Следователно при всички обстоятелства астралното тяло - след като е пренесло своите нови качества в етерното и физическото тяло, - постига озарението или фотизмос. Това, което сега става, е че астралното тяло “отпечатва” своите органи в етерното тяло, така че човекът започва да възприема заобикалящия го духовен свят; ето как неговият вътрешен свят, астралното тяло, приема това, което етерното тяло му предлага, това, което етерното тяло всмуква от целия Космос, от космическия Аз. Християнският езотеризъм нарича това пречистено и облагородено астрално тяло - което в мига на озарението не съдържа в себе си нито следа от нечистите впечатления, характерни за физическия свят, а само познавателните органи за духовния свят - с името “чистата, непорочна и мъдра Дева София”. Чрез всичко, което човек поема в процеса на катарзиса, той пречиства своето астрално тяло и го превръща в “Дева София”.
А над “Дева София” слиза космическият Аз, мировият Аз, който прави озарението, следователно, създава и светлина около човека, създава духовна светлина около човека.
Този втори елемент, който се прибавя към “Дева София”, християнският езотеризъм нарича - и днес също - с името “Светият Дух”. Така че в християнско-езотеричен смисъл е напълно правилно, когато се твърди: Чрез своето посвещение християнският езотерик постига пречистване на своето астрално тяло, превръща го в “Дева София” и бива озарен - или ако предпочитате, осенен - от “Светият Дух”, от космическия миров Аз. И този, който е озарен, или с други думи, е приел в себе си “Светият Дух”, започва отсега нататък да говори в друг смисъл. Как говори сега той? Той говори така, че далеч не изразява лично мнение, когато се налага да описва Сатурн, Слънцето или Луната, различните съставни части на човешкото същество, или процесите на мировата еволюция.
към текста >>
Този втори елемент, който се прибавя към “Дева София”, християнският езотеризъм нарича - и днес също - с името “
Светия
т
Дух
”.
Следователно при всички обстоятелства астралното тяло - след като е пренесло своите нови качества в етерното и физическото тяло, - постига озарението или фотизмос. Това, което сега става, е че астралното тяло “отпечатва” своите органи в етерното тяло, така че човекът започва да възприема заобикалящия го духовен свят; ето как неговият вътрешен свят, астралното тяло, приема това, което етерното тяло му предлага, това, което етерното тяло всмуква от целия Космос, от космическия Аз. Християнският езотеризъм нарича това пречистено и облагородено астрално тяло - което в мига на озарението не съдържа в себе си нито следа от нечистите впечатления, характерни за физическия свят, а само познавателните органи за духовния свят - с името “чистата, непорочна и мъдра Дева София”. Чрез всичко, което човек поема в процеса на катарзиса, той пречиства своето астрално тяло и го превръща в “Дева София”. А над “Дева София” слиза космическият Аз, мировият Аз, който прави озарението, следователно, създава и светлина около човека, създава духовна светлина около човека.
Този втори елемент, който се прибавя към “Дева София”, християнският езотеризъм нарича - и днес също - с името “Светият Дух”.
Така че в християнско-езотеричен смисъл е напълно правилно, когато се твърди: Чрез своето посвещение християнският езотерик постига пречистване на своето астрално тяло, превръща го в “Дева София” и бива озарен - или ако предпочитате, осенен - от “Светият Дух”, от космическия миров Аз. И този, който е озарен, или с други думи, е приел в себе си “Светият Дух”, започва отсега нататък да говори в друг смисъл. Как говори сега той? Той говори така, че далеч не изразява лично мнение, когато се налага да описва Сатурн, Слънцето или Луната, различните съставни части на човешкото същество, или процесите на мировата еволюция. Тук неговите лични становища нямат никакво значение.
към текста >>
Така че в християнско-езотеричен смисъл е напълно правилно, когато се твърди: Чрез своето посвещение християнският езотерик постига пречистване на своето астрално тяло, превръща го в “Дева София” и бива озарен - или ако предпочитате, осенен - от “
Светия
т
Дух
”, от космическия миров Аз.
Това, което сега става, е че астралното тяло “отпечатва” своите органи в етерното тяло, така че човекът започва да възприема заобикалящия го духовен свят; ето как неговият вътрешен свят, астралното тяло, приема това, което етерното тяло му предлага, това, което етерното тяло всмуква от целия Космос, от космическия Аз. Християнският езотеризъм нарича това пречистено и облагородено астрално тяло - което в мига на озарението не съдържа в себе си нито следа от нечистите впечатления, характерни за физическия свят, а само познавателните органи за духовния свят - с името “чистата, непорочна и мъдра Дева София”. Чрез всичко, което човек поема в процеса на катарзиса, той пречиства своето астрално тяло и го превръща в “Дева София”. А над “Дева София” слиза космическият Аз, мировият Аз, който прави озарението, следователно, създава и светлина около човека, създава духовна светлина около човека. Този втори елемент, който се прибавя към “Дева София”, християнският езотеризъм нарича - и днес също - с името “Светият Дух”.
Така че в християнско-езотеричен смисъл е напълно правилно, когато се твърди: Чрез своето посвещение християнският езотерик постига пречистване на своето астрално тяло, превръща го в “Дева София” и бива озарен - или ако предпочитате, осенен - от “Светият Дух”, от космическия миров Аз.
И този, който е озарен, или с други думи, е приел в себе си “Светият Дух”, започва отсега нататък да говори в друг смисъл. Как говори сега той? Той говори така, че далеч не изразява лично мнение, когато се налага да описва Сатурн, Слънцето или Луната, различните съставни части на човешкото същество, или процесите на мировата еволюция. Тук неговите лични становища нямат никакво значение. Защото ако такъв човек говори за Сатурн, всъщност самият Сатурн говори от човека.
към текста >>
И този, който е озарен, или с други думи, е приел в себе си “
Светия
т
Дух
”, започва отсега нататък да говори в друг смисъл.
Християнският езотеризъм нарича това пречистено и облагородено астрално тяло - което в мига на озарението не съдържа в себе си нито следа от нечистите впечатления, характерни за физическия свят, а само познавателните органи за духовния свят - с името “чистата, непорочна и мъдра Дева София”. Чрез всичко, което човек поема в процеса на катарзиса, той пречиства своето астрално тяло и го превръща в “Дева София”. А над “Дева София” слиза космическият Аз, мировият Аз, който прави озарението, следователно, създава и светлина около човека, създава духовна светлина около човека. Този втори елемент, който се прибавя към “Дева София”, християнският езотеризъм нарича - и днес също - с името “Светият Дух”. Така че в християнско-езотеричен смисъл е напълно правилно, когато се твърди: Чрез своето посвещение християнският езотерик постига пречистване на своето астрално тяло, превръща го в “Дева София” и бива озарен - или ако предпочитате, осенен - от “Светият Дух”, от космическия миров Аз.
И този, който е озарен, или с други думи, е приел в себе си “Светият Дух”, започва отсега нататък да говори в друг смисъл.
Как говори сега той? Той говори така, че далеч не изразява лично мнение, когато се налага да описва Сатурн, Слънцето или Луната, различните съставни части на човешкото същество, или процесите на мировата еволюция. Тук неговите лични становища нямат никакво значение. Защото ако такъв човек говори за Сатурн, всъщност самият Сатурн говори от човека. Ако той говори за Слънцето, самата духовна същност на Слънцето говори от него.
към текста >>
Ако той говори за Слънцето, самата
дух
овна същност на Слънцето говори от него.
И този, който е озарен, или с други думи, е приел в себе си “Светият Дух”, започва отсега нататък да говори в друг смисъл. Как говори сега той? Той говори така, че далеч не изразява лично мнение, когато се налага да описва Сатурн, Слънцето или Луната, различните съставни части на човешкото същество, или процесите на мировата еволюция. Тук неговите лични становища нямат никакво значение. Защото ако такъв човек говори за Сатурн, всъщност самият Сатурн говори от човека.
Ако той говори за Слънцето, самата духовна същност на Слънцето говори от него.
Той превръща себе си в инструмент; неговият Аз сякаш потъва и в такива моменти остава без личност; сега космическият Аз е този, който си служи с него като със свой инструмент, за да проговори чрез него. Ето защо при истинското езотерично учение, чиито корени лежат в християнския езотеризъм, не трябва да се говори за лични мнения или възгледи. Това е неправилно в най-висшия смисъл на думата. Тук тези неща нямат място. Ако човек се произнася за света с истинско разбиране и в смисъла на християнския езотеризъм, той си казва: Съвсем не е важно, да разказвам на хората, че там навън има два коня, че единият ми харесва по-малко и според мен той е един мързелив кон.
към текста >>
Нещата се свеждат до това, че наблюденията в
дух
овния свят трябва да се предават съвсем точно, като се изключва всяко лично мнение.
Ето защо при истинското езотерично учение, чиито корени лежат в християнския езотеризъм, не трябва да се говори за лични мнения или възгледи. Това е неправилно в най-висшия смисъл на думата. Тук тези неща нямат място. Ако човек се произнася за света с истинско разбиране и в смисъла на християнския езотеризъм, той си казва: Съвсем не е важно, да разказвам на хората, че там навън има два коня, че единият ми харесва по-малко и според мен той е един мързелив кон. Важното е, че аз описвам тези коне на другите хора и че предавам фактите!
Нещата се свеждат до това, че наблюденията в духовния свят трябва да се предават съвсем точно, като се изключва всяко лично мнение.
Всяка духовно-научна система за преподаване чисто и просто трябва да описва строгата последователност на фактите; а личното мнение на този, който ги описва, няма никаква стойност. И така, първоначално ние се доближихме до две понятия и се опитахме да ги обхванем в техния духовен смисъл. Ние се доближихме до същността на “Дева София”, която е пречистеното астрално тяло, както и до същността на “Светия Дух”, онзи космически миров Аз, който “Дева София” приема, за да проговори после от съответното астрално тяло. А трябва да се постигне и нещо друго, една още по-висша степен: да насърчим всеки, който може да постигне и двете. Хората от нашата еволюционна епоха могат да приемат според описания начин както “Дева София”, пречистеното астрално тяло, така и “Светия Дух”, озарението.
към текста >>
Всяка
дух
овно-научна система за преподаване чисто и просто трябва да описва строгата последователност на фактите; а личното мнение на този, който ги описва, няма никаква стойност.
Това е неправилно в най-висшия смисъл на думата. Тук тези неща нямат място. Ако човек се произнася за света с истинско разбиране и в смисъла на християнския езотеризъм, той си казва: Съвсем не е важно, да разказвам на хората, че там навън има два коня, че единият ми харесва по-малко и според мен той е един мързелив кон. Важното е, че аз описвам тези коне на другите хора и че предавам фактите! Нещата се свеждат до това, че наблюденията в духовния свят трябва да се предават съвсем точно, като се изключва всяко лично мнение.
Всяка духовно-научна система за преподаване чисто и просто трябва да описва строгата последователност на фактите; а личното мнение на този, който ги описва, няма никаква стойност.
И така, първоначално ние се доближихме до две понятия и се опитахме да ги обхванем в техния духовен смисъл. Ние се доближихме до същността на “Дева София”, която е пречистеното астрално тяло, както и до същността на “Светия Дух”, онзи космически миров Аз, който “Дева София” приема, за да проговори после от съответното астрално тяло. А трябва да се постигне и нещо друго, една още по-висша степен: да насърчим всеки, който може да постигне и двете. Хората от нашата еволюционна епоха могат да приемат според описания начин както “Дева София”, пречистеното астрално тяло, така и “Светия Дух”, озарението. Да предостави на Земята това, което е необходимо за целта, можеше само Христос Исус.
към текста >>
И така, първоначално ние се доближихме до две понятия и се опитахме да ги обхванем в техния
дух
овен смисъл.
Тук тези неща нямат място. Ако човек се произнася за света с истинско разбиране и в смисъла на християнския езотеризъм, той си казва: Съвсем не е важно, да разказвам на хората, че там навън има два коня, че единият ми харесва по-малко и според мен той е един мързелив кон. Важното е, че аз описвам тези коне на другите хора и че предавам фактите! Нещата се свеждат до това, че наблюденията в духовния свят трябва да се предават съвсем точно, като се изключва всяко лично мнение. Всяка духовно-научна система за преподаване чисто и просто трябва да описва строгата последователност на фактите; а личното мнение на този, който ги описва, няма никаква стойност.
И така, първоначално ние се доближихме до две понятия и се опитахме да ги обхванем в техния духовен смисъл.
Ние се доближихме до същността на “Дева София”, която е пречистеното астрално тяло, както и до същността на “Светия Дух”, онзи космически миров Аз, който “Дева София” приема, за да проговори после от съответното астрално тяло. А трябва да се постигне и нещо друго, една още по-висша степен: да насърчим всеки, който може да постигне и двете. Хората от нашата еволюционна епоха могат да приемат според описания начин както “Дева София”, пречистеното астрално тяло, така и “Светия Дух”, озарението. Да предостави на Земята това, което е необходимо за целта, можеше само Христос Исус. В духовната част на Земята, Той внесе онези сили, които по начало правят възможна появата на това , което описахме като християнско посвещение.
към текста >>
Ние се доближихме до същността на “Дева София”, която е пречистеното астрално тяло, както и до същността на “
Светия
Дух
”, онзи космически миров Аз, който “Дева София” приема, за да проговори после от съответното астрално тяло.
Ако човек се произнася за света с истинско разбиране и в смисъла на християнския езотеризъм, той си казва: Съвсем не е важно, да разказвам на хората, че там навън има два коня, че единият ми харесва по-малко и според мен той е един мързелив кон. Важното е, че аз описвам тези коне на другите хора и че предавам фактите! Нещата се свеждат до това, че наблюденията в духовния свят трябва да се предават съвсем точно, като се изключва всяко лично мнение. Всяка духовно-научна система за преподаване чисто и просто трябва да описва строгата последователност на фактите; а личното мнение на този, който ги описва, няма никаква стойност. И така, първоначално ние се доближихме до две понятия и се опитахме да ги обхванем в техния духовен смисъл.
Ние се доближихме до същността на “Дева София”, която е пречистеното астрално тяло, както и до същността на “Светия Дух”, онзи космически миров Аз, който “Дева София” приема, за да проговори после от съответното астрално тяло.
А трябва да се постигне и нещо друго, една още по-висша степен: да насърчим всеки, който може да постигне и двете. Хората от нашата еволюционна епоха могат да приемат според описания начин както “Дева София”, пречистеното астрално тяло, така и “Светия Дух”, озарението. Да предостави на Земята това, което е необходимо за целта, можеше само Христос Исус. В духовната част на Земята, Той внесе онези сили, които по начало правят възможна появата на това , което описахме като християнско посвещение. Как всъщност става то?
към текста >>
Хората от нашата еволюционна епоха могат да приемат според описания начин както “Дева София”, пречистеното астрално тяло, така и “
Светия
Дух
”, озарението.
Нещата се свеждат до това, че наблюденията в духовния свят трябва да се предават съвсем точно, като се изключва всяко лично мнение. Всяка духовно-научна система за преподаване чисто и просто трябва да описва строгата последователност на фактите; а личното мнение на този, който ги описва, няма никаква стойност. И така, първоначално ние се доближихме до две понятия и се опитахме да ги обхванем в техния духовен смисъл. Ние се доближихме до същността на “Дева София”, която е пречистеното астрално тяло, както и до същността на “Светия Дух”, онзи космически миров Аз, който “Дева София” приема, за да проговори после от съответното астрално тяло. А трябва да се постигне и нещо друго, една още по-висша степен: да насърчим всеки, който може да постигне и двете.
Хората от нашата еволюционна епоха могат да приемат според описания начин както “Дева София”, пречистеното астрално тяло, така и “Светия Дух”, озарението.
Да предостави на Земята това, което е необходимо за целта, можеше само Христос Исус. В духовната част на Земята, Той внесе онези сили, които по начало правят възможна появата на това , което описахме като християнско посвещение. Как всъщност става то? За да го разберем, трябва да се спрем на две подробности. Най-напред трябва да се запознаем с един чисто исторически факт: с начина, по който са давани имената, защото по времето, когато са писани Евангелията, този начин е бил коренно различен от днешния.
към текста >>
В
дух
овната част на Земята, Той внесе онези сили, които по начало правят възможна появата на това , което описахме като християнско посвещение.
И така, първоначално ние се доближихме до две понятия и се опитахме да ги обхванем в техния духовен смисъл. Ние се доближихме до същността на “Дева София”, която е пречистеното астрално тяло, както и до същността на “Светия Дух”, онзи космически миров Аз, който “Дева София” приема, за да проговори после от съответното астрално тяло. А трябва да се постигне и нещо друго, една още по-висша степен: да насърчим всеки, който може да постигне и двете. Хората от нашата еволюционна епоха могат да приемат според описания начин както “Дева София”, пречистеното астрално тяло, така и “Светия Дух”, озарението. Да предостави на Земята това, което е необходимо за целта, можеше само Христос Исус.
В духовната част на Земята, Той внесе онези сили, които по начало правят възможна появата на това , което описахме като християнско посвещение.
Как всъщност става то? За да го разберем, трябва да се спрем на две подробности. Най-напред трябва да се запознаем с един чисто исторически факт: с начина, по който са давани имената, защото по времето, когато са писани Евангелията, този начин е бил коренно различен от днешния. Хората, които днес тълкуват Евангелията, изобщо не разбират принципа, според който са давани имената през онези времена и не обясняват нещата както трябва. Обаче ние сме в състояние да разберем този принцип, стига да отделим време и сили за едно кратко разглеждане.
към текста >>
И понеже в хода на своите минали инкарнации, тя беше стигнала до
дух
овна-та висота, на която се намираше - защото в своята видима личност тя носеше отпечатъка или откровението на това, което християнският езотеризъм нарича “Дева София” - евангелистът Йоан нарече Исусовата майка “Дева София”.
Представете си, че пред нас застава един човек и ние не се задоволяваме с неговото име, което всъщност не му принадлежи, защото е получено по твърде абстрактния начин, според който се дават имената днес. Вместо това ние се вслушваме и обръщаме внимание на неговите подчертани качества, на най-забележителните черти от неговия характер и сме в състояние ясновидски да вникнем в самата му същност, така че да определим неговото име според най-забележителните му качества. Ако бихме могли да приложим този принцип за даването на имената, ние бихме осъществили на една по-ниска и елементарна степен нещо подобно на онези душевни процеси, които са били в сила при даването на имената, както това е ставало в смисъла на Йоановото Евангелие. И ако искам точно да обясня как е постъпвал евангелистът Йоан при даването на имената, аз би трябвало да посоча следното. Авторът на Йоановото Евангелие е обобщил най-забележителните качества, характерни за майката на Исус и е стигнал до извода: Аз трябва да намеря за нея името, което напълно отговаря на нейните качества. Къде?
И понеже в хода на своите минали инкарнации, тя беше стигнала до духовна-та висота, на която се намираше - защото в своята видима личност тя носеше отпечатъка или откровението на това, което християнският езотеризъм нарича “Дева София” - евангелистът Йоан нарече Исусовата майка “Дева София”.
И в центровете на езотеричното християнство, тя винаги носи името “Дева София”. В екзотеричен смисъл, той изобщо не я назовава, за разлика от другите евангелисти, които се спират на светското име Мария. Йоан не можеше да приеме светското име. Той беше длъжен да вложи в името целия загадъчен ход на мировата еволюция. И той прави точно това, когато загатва, че тя не може да бъде наречена Мария, и поставя до нея сестра й Мария, жената на Клеоп, а самата нея нарича просто “майката Исусова”.
към текста >>
Следователно, ние се изправяме пред един високо развит човек, пред Исус от Назарет, който още в предходната си инкарнация беше напреднал твърде далеч и започна сегашната си инкарнация от една висока
дух
овна степен.
Ако сега искаме да проникнем още по-дълбоко в същността на християнството и неговия основател, трябва да разгледаме и една друга мистерия. Ние следва да сме наясно върху разликата между това, което християнският езотеризъм нарича “Исус от Назарет” и това, което наричаме “Христос Исус”, Христос в Исус от Назарет. Какво означава това? То означава следното. Най-напред в историческата личност на Исус от Назарет, ние се изправяме пред един високо развит човек, минал през много инкарнации и издигнат до много висока еволюционна степен, благодарение на което е привлечен към майка с такава душевна чистота, която авторът на Йоановото Евангелие трябваше да нарече “Дева София”.
Следователно, ние се изправяме пред един високо развит човек, пред Исус от Назарет, който още в предходната си инкарнация беше напреднал твърде далеч и започна сегашната си инкарнация от една висока духовна степен.
Тук трябва да напомним, че другите евангелисти не бяха така озарени, както авторът на Йоановото Евангелие. Пред тях е отворен в много по-голяма степен тъкмо сетивният, реалният свят, където те виждат своя Учител и Месия в лицето на Исус от Назарет. Обаче за тях остават скрити онези по-дълбоки спиритуални връзки и отношения, до които стига евангелистът Йоан. Ето защо те придават особена стойност на това, което се проявява в Исус от Назарет, което винаги пулсира в еврейството и винаги е оставало съхранено в еврейството под формата на съществуващия през всички поколения еврейски Бог, Отец. Те не могат да пренебрегнат тази особеност.
към текста >>
За Лука е важно не само да посочи, че в Исус е живял Бога на Авраам, а че - проследявайки родословието - може да стигне чак до Адам, до сина на самия божествен свят; с други думи, до представителя на онова древно човечество, което за пръв път осъществяваше прехода от
дух
овния свят към физическата материя.
Те не могат да пренебрегнат тази особеност. Те заявяват: Когато проследим произхода на Исус от Назарет, ние можем да докажем, че в него наистина тече кръвта на миналите поколения. Ето защо другите евангелисти се позовават на родословното дърво, и то в зависимост от личната си степен на развитие. За Матей преди всичко е важно следното: “В лицето на Исус от Назарет,ние сме изправени пред един човек, в който живее Отец Авраам; кръвта на Отец Авраам тече в тялото на Исус от Назарет.” Ето защо той дава родословната верига до Авраам (Матей 1, 1-17). Матей застава на много по-материалистична позиция от Лука.
За Лука е важно не само да посочи, че в Исус е живял Бога на Авраам, а че - проследявайки родословието - може да стигне чак до Адам, до сина на самия божествен свят; с други думи, до представителя на онова древно човечество, което за пръв път осъществяваше прехода от духовния свят към физическата материя.
(Лука 3, 23 - 38). Точно това е съществено за тях двамата, Матей и Лука: да посочат как този ограничен във времето Исус от Назарет е напълно потопен в силите, които принадлежат на Бог Отец. Обаче за евангелиста Йоан, който виждаше в духовния свят, горният факт съвсем не е съществен. Той не държеше да подчертае, че “Аз и Отец Авраам сме едно”, а искаше ясно да посочи: Всеки миг в човешката душа има нещо вечно, което е било там още преди Отец Авраам. И това беше Логосът, който проговаря във величествения звук на “Аз-съм”.
към текста >>
Обаче за евангелиста Йоан, който виждаше в
дух
овния свят, горният факт съвсем не е съществен.
За Матей преди всичко е важно следното: “В лицето на Исус от Назарет,ние сме изправени пред един човек, в който живее Отец Авраам; кръвта на Отец Авраам тече в тялото на Исус от Назарет.” Ето защо той дава родословната верига до Авраам (Матей 1, 1-17). Матей застава на много по-материалистична позиция от Лука. За Лука е важно не само да посочи, че в Исус е живял Бога на Авраам, а че - проследявайки родословието - може да стигне чак до Адам, до сина на самия божествен свят; с други думи, до представителя на онова древно човечество, което за пръв път осъществяваше прехода от духовния свят към физическата материя. (Лука 3, 23 - 38). Точно това е съществено за тях двамата, Матей и Лука: да посочат как този ограничен във времето Исус от Назарет е напълно потопен в силите, които принадлежат на Бог Отец.
Обаче за евангелиста Йоан, който виждаше в духовния свят, горният факт съвсем не е съществен.
Той не държеше да подчертае, че “Аз и Отец Авраам сме едно”, а искаше ясно да посочи: Всеки миг в човешката душа има нещо вечно, което е било там още преди Отец Авраам. И това беше Логосът, който проговаря във величествения звук на “Аз-съм”. Логосът беше преди всички неща и Същества; в праначалото на света беше той, Логосът. Следователно, за онези, които искаха да опишат преди всичко Исус от Назарет, а те можеха да опишат само него, беше важно да посочат как от самото начало кръвта се предаваше надолу през поколенията. За тях беше важно да посочат, че в Йосиф, бащата на Исус от Назарет, тече същата кръв, която се предава надолу през поколенията.
към текста >>
Азът преминава в
дух
овния свят, а трите тела остават на Земята.
Обаче при Събитието в Палестина, ние сме изправени не само пред тази високоразвита личност на Исус от Назарет, минала през много инкарнации и постигнала такава висока степен, че да се роди от една толкова забележителна майка, а и пред една друга мистерия. Когато Исус от Назарет е на 30 години, благодарение на всичко, което е изживял в своята тогавашна инкарнация, той стига до там, че можеше да извърши нещо, което е осъществимо само в изключителни случаи. Ние знаем, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Такъв, какъвто го виждаме всред нас, човекът е изграден от четири съставни части. Когато е издигнат на определена еволюционна степен, за него е възможно, в даден момент да отдели своя Аз от трите тела и да ги остави в напълно запазен, съвършен вид.
Азът преминава в духовния свят, а трите тела остават на Земята.
В хода на мировото развитие ние често сме изправени пред този процес. При един или друг човек, известен разтърсващ момент от живота - който при определени обстоятелства може да продължи и по-дълго време - довежда до отделянето на Аза. Азът преминава в духовния свят. Но тъкмо защото трите тела са високо развити чрез Аза, който е живял в тях, сега те се оказват подходящия инструмент за едно още по-висше Същество, което ги завладява. В тридесетата година на Исус от Назарет, неговото физическо, етерно и астрално тяло са завладени от онова Същество, което нарекохме Христос.
към текста >>
Азът преминава в
дух
овния свят.
Такъв, какъвто го виждаме всред нас, човекът е изграден от четири съставни части. Когато е издигнат на определена еволюционна степен, за него е възможно, в даден момент да отдели своя Аз от трите тела и да ги остави в напълно запазен, съвършен вид. Азът преминава в духовния свят, а трите тела остават на Земята. В хода на мировото развитие ние често сме изправени пред този процес. При един или друг човек, известен разтърсващ момент от живота - който при определени обстоятелства може да продължи и по-дълго време - довежда до отделянето на Аза.
Азът преминава в духовния свят.
Но тъкмо защото трите тела са високо развити чрез Аза, който е живял в тях, сега те се оказват подходящия инструмент за едно още по-висше Същество, което ги завладява. В тридесетата година на Исус от Назарет, неговото физическо, етерно и астрално тяло са завладени от онова Същество, което нарекохме Христос. Това Христово Същество не можеше да се инкарнира в едно обикновено детско тяло, а само в такова тяло, което беше предварително подготвено от един високо развит Аз. Защото никога досега Христовото Същество не е било инкарнирано в човешко физическо тяло. Следователно, от тридесетата година, ние сме изправени пред Христос в Исус от Назарет.
към текста >>
В действителност напуснатото от Аза тяло на Исус от Назарет, беше толкова подготвено, толкова съвършено, че в него можа да навлезе Слънчевият Логос, онези шест Елохими, които описахме като
дух
овна същност на Слънцето.
В тридесетата година на Исус от Назарет, неговото физическо, етерно и астрално тяло са завладени от онова Същество, което нарекохме Христос. Това Христово Същество не можеше да се инкарнира в едно обикновено детско тяло, а само в такова тяло, което беше предварително подготвено от един високо развит Аз. Защото никога досега Христовото Същество не е било инкарнирано в човешко физическо тяло. Следователно, от тридесетата година, ние сме изправени пред Христос в Исус от Назарет. Какво стана в действителност?
В действителност напуснатото от Аза тяло на Исус от Назарет, беше толкова подготвено, толкова съвършено, че в него можа да навлезе Слънчевият Логос, онези шест Елохими, които описахме като духовна същност на Слънцето.
Това Същество можа да се инкарнира за три години в тялото на Исус от Назарет. В това човешко тяло нахлува Слънчевият Логос, който може да просияе в човека чрез озарението, самият той, Светият Дух, мировият Аз, космическият Аз и от тогава в продължение на три години Слънчевият Логос говори от тялото на Исус. Да, Христос говори от тялото на Исус в продължение на три години. Този процес е загатнат в Евангелието на Йоан, както и в другите Евангелия в образа на слизащия гълъб, на слизащия “Свети Дух” върху Исус от Назарет. В езотеричното християнство е описано как в този момент Азът на Исус от Назарет напуска неговите тела и оттогава Христовият Дух е този, който говори от него, за да поучава и действува.
към текста >>
В това човешко тяло нахлува Слънчевият Логос, който може да просияе в човека чрез озарението, самият той,
Светия
т
Дух
, мировият Аз, космическият Аз и от тогава в продължение на три години Слънчевият Логос говори от тялото на Исус.
Защото никога досега Христовото Същество не е било инкарнирано в човешко физическо тяло. Следователно, от тридесетата година, ние сме изправени пред Христос в Исус от Назарет. Какво стана в действителност? В действителност напуснатото от Аза тяло на Исус от Назарет, беше толкова подготвено, толкова съвършено, че в него можа да навлезе Слънчевият Логос, онези шест Елохими, които описахме като духовна същност на Слънцето. Това Същество можа да се инкарнира за три години в тялото на Исус от Назарет.
В това човешко тяло нахлува Слънчевият Логос, който може да просияе в човека чрез озарението, самият той, Светият Дух, мировият Аз, космическият Аз и от тогава в продължение на три години Слънчевият Логос говори от тялото на Исус.
Да, Христос говори от тялото на Исус в продължение на три години. Този процес е загатнат в Евангелието на Йоан, както и в другите Евангелия в образа на слизащия гълъб, на слизащия “Свети Дух” върху Исус от Назарет. В езотеричното християнство е описано как в този момент Азът на Исус от Назарет напуска неговите тела и оттогава Христовият Дух е този, който говори от него, за да поучава и действува. Това е първото събитие, което става в смисъла на Йоановото Евангелие. Сега ние имаме Христос в астралното, етерното и физическото тяло на Исус от Назарет.
към текста >>
Този процес е загатнат в Евангелието на Йоан, както и в другите Евангелия в образа на слизащия гълъб, на слизащия “Свети
Дух
” върху Исус от Назарет.
Какво стана в действителност? В действителност напуснатото от Аза тяло на Исус от Назарет, беше толкова подготвено, толкова съвършено, че в него можа да навлезе Слънчевият Логос, онези шест Елохими, които описахме като духовна същност на Слънцето. Това Същество можа да се инкарнира за три години в тялото на Исус от Назарет. В това човешко тяло нахлува Слънчевият Логос, който може да просияе в човека чрез озарението, самият той, Светият Дух, мировият Аз, космическият Аз и от тогава в продължение на три години Слънчевият Логос говори от тялото на Исус. Да, Христос говори от тялото на Исус в продължение на три години.
Този процес е загатнат в Евангелието на Йоан, както и в другите Евангелия в образа на слизащия гълъб, на слизащия “Свети Дух” върху Исус от Назарет.
В езотеричното християнство е описано как в този момент Азът на Исус от Назарет напуска неговите тела и оттогава Христовият Дух е този, който говори от него, за да поучава и действува. Това е първото събитие, което става в смисъла на Йоановото Евангелие. Сега ние имаме Христос в астралното, етерното и физическото тяло на Исус от Назарет. И Христос продължава да действува в описания от нас смисъл до Мистерията на Голгота. Какво се случи на Голгота?
към текста >>
В езотеричното християнство е описано как в този момент Азът на Исус от Назарет напуска неговите тела и оттогава Христовият
Дух
е този, който говори от него, за да поучава и действува.
В действителност напуснатото от Аза тяло на Исус от Назарет, беше толкова подготвено, толкова съвършено, че в него можа да навлезе Слънчевият Логос, онези шест Елохими, които описахме като духовна същност на Слънцето. Това Същество можа да се инкарнира за три години в тялото на Исус от Назарет. В това човешко тяло нахлува Слънчевият Логос, който може да просияе в човека чрез озарението, самият той, Светият Дух, мировият Аз, космическият Аз и от тогава в продължение на три години Слънчевият Логос говори от тялото на Исус. Да, Христос говори от тялото на Исус в продължение на три години. Този процес е загатнат в Евангелието на Йоан, както и в другите Евангелия в образа на слизащия гълъб, на слизащия “Свети Дух” върху Исус от Назарет.
В езотеричното християнство е описано как в този момент Азът на Исус от Назарет напуска неговите тела и оттогава Христовият Дух е този, който говори от него, за да поучава и действува.
Това е първото събитие, което става в смисъла на Йоановото Евангелие. Сега ние имаме Христос в астралното, етерното и физическото тяло на Исус от Назарет. И Христос продължава да действува в описания от нас смисъл до Мистерията на Голгота. Какво се случи на Голгота? На Голгота се случи следното.
към текста >>
Обаче за този, който вижда с
дух
овните очи, става и нещо друго.
Представете си, че пред Вас имате съд с вода, и че в нея сте разтворили определено количество сол, така че водата остава сравнително прозрачна. После, нагрявайки водата, Вие получавате солен разтвор. Сега пристъпвате към изстудяване на водата. Солта се отлага и Вие виждате как тя пада на дъното. Така изглежда процесът за този, който наблюдава само с физическите очи.
Обаче за този, който вижда с духовните очи, става и нещо друго.
Докато солта се сгъстява долу, нагоре се устремява “Духът на солта” и изпълва водата. Солта може да се сгъсти само благодарение на това, че Духът на солта я напуска и се разпростира във водата. Който познава нещата знае, че там, където настъпва едно сгъстяване, то винаги е съпроводено и с едно одухотворяване. Следователно това, което се сгъстява в посока надолу, има своя противоположен образ в посока нагоре, към духовния свят. И сега, точно както солта се отлага долу, а Духът на солта се устремява нагоре, в мига, когато кръвта потече от раните на Спасителя, започна и един духовен процес.
към текста >>
Докато солта се сгъстява долу, нагоре се устремява “
Дух
ът на солта” и изпълва водата.
После, нагрявайки водата, Вие получавате солен разтвор. Сега пристъпвате към изстудяване на водата. Солта се отлага и Вие виждате как тя пада на дъното. Така изглежда процесът за този, който наблюдава само с физическите очи. Обаче за този, който вижда с духовните очи, става и нещо друго.
Докато солта се сгъстява долу, нагоре се устремява “Духът на солта” и изпълва водата.
Солта може да се сгъсти само благодарение на това, че Духът на солта я напуска и се разпростира във водата. Който познава нещата знае, че там, където настъпва едно сгъстяване, то винаги е съпроводено и с едно одухотворяване. Следователно това, което се сгъстява в посока надолу, има своя противоположен образ в посока нагоре, към духовния свят. И сега, точно както солта се отлага долу, а Духът на солта се устремява нагоре, в мига, когато кръвта потече от раните на Спасителя, започна и един духовен процес. И този духовен процес се състои в това, че Светият Дух, който беше приет от Исус при Кръщението в реката Йордан, се свърза със Земята; че самият Христос нахлу в живия организъм на Земята.
към текста >>
Солта може да се сгъсти само благодарение на това, че
Дух
ът на солта я напуска и се разпростира във водата.
Сега пристъпвате към изстудяване на водата. Солта се отлага и Вие виждате как тя пада на дъното. Така изглежда процесът за този, който наблюдава само с физическите очи. Обаче за този, който вижда с духовните очи, става и нещо друго. Докато солта се сгъстява долу, нагоре се устремява “Духът на солта” и изпълва водата.
Солта може да се сгъсти само благодарение на това, че Духът на солта я напуска и се разпростира във водата.
Който познава нещата знае, че там, където настъпва едно сгъстяване, то винаги е съпроводено и с едно одухотворяване. Следователно това, което се сгъстява в посока надолу, има своя противоположен образ в посока нагоре, към духовния свят. И сега, точно както солта се отлага долу, а Духът на солта се устремява нагоре, в мига, когато кръвта потече от раните на Спасителя, започна и един духовен процес. И този духовен процес се състои в това, че Светият Дух, който беше приет от Исус при Кръщението в реката Йордан, се свърза със Земята; че самият Христос нахлу в живия организъм на Земята. Отсега нататък Земята е друга, отсега нататък Земята е преобразена.
към текста >>
Който познава нещата знае, че там, където настъпва едно сгъстяване, то винаги е съпроводено и с едно о
дух
отворяване.
Солта се отлага и Вие виждате как тя пада на дъното. Така изглежда процесът за този, който наблюдава само с физическите очи. Обаче за този, който вижда с духовните очи, става и нещо друго. Докато солта се сгъстява долу, нагоре се устремява “Духът на солта” и изпълва водата. Солта може да се сгъсти само благодарение на това, че Духът на солта я напуска и се разпростира във водата.
Който познава нещата знае, че там, където настъпва едно сгъстяване, то винаги е съпроводено и с едно одухотворяване.
Следователно това, което се сгъстява в посока надолу, има своя противоположен образ в посока нагоре, към духовния свят. И сега, точно както солта се отлага долу, а Духът на солта се устремява нагоре, в мига, когато кръвта потече от раните на Спасителя, започна и един духовен процес. И този духовен процес се състои в това, че Светият Дух, който беше приет от Исус при Кръщението в реката Йордан, се свърза със Земята; че самият Христос нахлу в живия организъм на Земята. Отсега нататък Земята е друга, отсега нататък Земята е преобразена. Точно това обяснявах и в предишните си лекции: Ако бихме наблюдавали Земята от една далечна звезда, бихме установили как в мига на Голгота, се променя цялата аура на Земята.
към текста >>
Следователно това, което се сгъстява в посока надолу, има своя противоположен образ в посока нагоре, към
дух
овния свят.
Така изглежда процесът за този, който наблюдава само с физическите очи. Обаче за този, който вижда с духовните очи, става и нещо друго. Докато солта се сгъстява долу, нагоре се устремява “Духът на солта” и изпълва водата. Солта може да се сгъсти само благодарение на това, че Духът на солта я напуска и се разпростира във водата. Който познава нещата знае, че там, където настъпва едно сгъстяване, то винаги е съпроводено и с едно одухотворяване.
Следователно това, което се сгъстява в посока надолу, има своя противоположен образ в посока нагоре, към духовния свят.
И сега, точно както солта се отлага долу, а Духът на солта се устремява нагоре, в мига, когато кръвта потече от раните на Спасителя, започна и един духовен процес. И този духовен процес се състои в това, че Светият Дух, който беше приет от Исус при Кръщението в реката Йордан, се свърза със Земята; че самият Христос нахлу в живия организъм на Земята. Отсега нататък Земята е друга, отсега нататък Земята е преобразена. Точно това обяснявах и в предишните си лекции: Ако бихме наблюдавали Земята от една далечна звезда, бихме установили как в мига на Голгота, се променя цялата аура на Земята. Слънчевият Логос трябваше да навлезе в Земята, да изгради една общност със Земята, да се превърне в Дух на Земята.
към текста >>
И сега, точно както солта се отлага долу, а
Дух
ът на солта се устремява нагоре, в мига, когато кръвта потече от раните на Спасителя, започна и един
дух
овен процес.
Обаче за този, който вижда с духовните очи, става и нещо друго. Докато солта се сгъстява долу, нагоре се устремява “Духът на солта” и изпълва водата. Солта може да се сгъсти само благодарение на това, че Духът на солта я напуска и се разпростира във водата. Който познава нещата знае, че там, където настъпва едно сгъстяване, то винаги е съпроводено и с едно одухотворяване. Следователно това, което се сгъстява в посока надолу, има своя противоположен образ в посока нагоре, към духовния свят.
И сега, точно както солта се отлага долу, а Духът на солта се устремява нагоре, в мига, когато кръвта потече от раните на Спасителя, започна и един духовен процес.
И този духовен процес се състои в това, че Светият Дух, който беше приет от Исус при Кръщението в реката Йордан, се свърза със Земята; че самият Христос нахлу в живия организъм на Земята. Отсега нататък Земята е друга, отсега нататък Земята е преобразена. Точно това обяснявах и в предишните си лекции: Ако бихме наблюдавали Земята от една далечна звезда, бихме установили как в мига на Голгота, се променя цялата аура на Земята. Слънчевият Логос трябваше да навлезе в Земята, да изгради една общност със Земята, да се превърне в Дух на Земята. И пътят, по който стана това, е че в тридесетата година на Исус от Назарет, Логосът проникна в неговите три тела, работи там в продължение на три години и после остана в тялото на Земята.
към текста >>
И този
дух
овен процес се състои в това, че
Светия
т
Дух
, който беше приет от Исус при Кръщението в реката Йордан, се свърза със Земята; че самият Христос нахлу в живия организъм на Земята.
Докато солта се сгъстява долу, нагоре се устремява “Духът на солта” и изпълва водата. Солта може да се сгъсти само благодарение на това, че Духът на солта я напуска и се разпростира във водата. Който познава нещата знае, че там, където настъпва едно сгъстяване, то винаги е съпроводено и с едно одухотворяване. Следователно това, което се сгъстява в посока надолу, има своя противоположен образ в посока нагоре, към духовния свят. И сега, точно както солта се отлага долу, а Духът на солта се устремява нагоре, в мига, когато кръвта потече от раните на Спасителя, започна и един духовен процес.
И този духовен процес се състои в това, че Светият Дух, който беше приет от Исус при Кръщението в реката Йордан, се свърза със Земята; че самият Христос нахлу в живия организъм на Земята.
Отсега нататък Земята е друга, отсега нататък Земята е преобразена. Точно това обяснявах и в предишните си лекции: Ако бихме наблюдавали Земята от една далечна звезда, бихме установили как в мига на Голгота, се променя цялата аура на Земята. Слънчевият Логос трябваше да навлезе в Земята, да изгради една общност със Земята, да се превърне в Дух на Земята. И пътят, по който стана това, е че в тридесетата година на Исус от Назарет, Логосът проникна в неговите три тела, работи там в продължение на три години и после остана в тялото на Земята. За истинския християнин това събитие има голямо и трайно последствие; то го насърчава и му дава нещо, с чиято помощ той все повече и повече пречиства своето астрално тяло.За истинския християнин трябваше да има нещо, с чиято помощ той все повече и повече да превръща своето астрално тяло в подобно на “Дева София”, така че да приеме в себе си “Светия Дух”, който, макар че би могъл да изпълни Земята, далеч не би могъл да навлезе в онзи, чието астрално тяло не е подобно на “Дева София”.
към текста >>
Слънчевият Логос трябваше да навлезе в Земята, да изгради една общност със Земята, да се превърне в
Дух
на Земята.
Следователно това, което се сгъстява в посока надолу, има своя противоположен образ в посока нагоре, към духовния свят. И сега, точно както солта се отлага долу, а Духът на солта се устремява нагоре, в мига, когато кръвта потече от раните на Спасителя, започна и един духовен процес. И този духовен процес се състои в това, че Светият Дух, който беше приет от Исус при Кръщението в реката Йордан, се свърза със Земята; че самият Христос нахлу в живия организъм на Земята. Отсега нататък Земята е друга, отсега нататък Земята е преобразена. Точно това обяснявах и в предишните си лекции: Ако бихме наблюдавали Земята от една далечна звезда, бихме установили как в мига на Голгота, се променя цялата аура на Земята.
Слънчевият Логос трябваше да навлезе в Земята, да изгради една общност със Земята, да се превърне в Дух на Земята.
И пътят, по който стана това, е че в тридесетата година на Исус от Назарет, Логосът проникна в неговите три тела, работи там в продължение на три години и после остана в тялото на Земята. За истинския християнин това събитие има голямо и трайно последствие; то го насърчава и му дава нещо, с чиято помощ той все повече и повече пречиства своето астрално тяло.За истинския християнин трябваше да има нещо, с чиято помощ той все повече и повече да превръща своето астрално тяло в подобно на “Дева София”, така че да приеме в себе си “Светия Дух”, който, макар че би могъл да изпълни Земята, далеч не би могъл да навлезе в онзи, чието астрално тяло не е подобно на “Дева София”. Да, трябваше да се появи нещо, което да носи в себе си достатъчно сила, за да превърне човешкото астрално тяло в “Дева София”. И къде е скрита тази сила? Не другаде, а във факта, че Христос Исус повери на ученика, “когото Той обичаше”, т.е.
към текста >>
За истинския християнин това събитие има голямо и трайно последствие; то го насърчава и му дава нещо, с чиято помощ той все повече и повече пречиства своето астрално тяло.За истинския християнин трябваше да има нещо, с чиято помощ той все повече и повече да превръща своето астрално тяло в подобно на “Дева София”, така че да приеме в себе си “
Светия
Дух
”, който, макар че би могъл да изпълни Земята, далеч не би могъл да навлезе в онзи, чието астрално тяло не е подобно на “Дева София”.
И този духовен процес се състои в това, че Светият Дух, който беше приет от Исус при Кръщението в реката Йордан, се свърза със Земята; че самият Христос нахлу в живия организъм на Земята. Отсега нататък Земята е друга, отсега нататък Земята е преобразена. Точно това обяснявах и в предишните си лекции: Ако бихме наблюдавали Земята от една далечна звезда, бихме установили как в мига на Голгота, се променя цялата аура на Земята. Слънчевият Логос трябваше да навлезе в Земята, да изгради една общност със Земята, да се превърне в Дух на Земята. И пътят, по който стана това, е че в тридесетата година на Исус от Назарет, Логосът проникна в неговите три тела, работи там в продължение на три години и после остана в тялото на Земята.
За истинския християнин това събитие има голямо и трайно последствие; то го насърчава и му дава нещо, с чиято помощ той все повече и повече пречиства своето астрално тяло.За истинския християнин трябваше да има нещо, с чиято помощ той все повече и повече да превръща своето астрално тяло в подобно на “Дева София”, така че да приеме в себе си “Светия Дух”, който, макар че би могъл да изпълни Земята, далеч не би могъл да навлезе в онзи, чието астрално тяло не е подобно на “Дева София”.
Да, трябваше да се появи нещо, което да носи в себе си достатъчно сила, за да превърне човешкото астрално тяло в “Дева София”. И къде е скрита тази сила? Не другаде, а във факта, че Христос Исус повери на ученика, “когото Той обичаше”, т.е. на евангелиста Йоан, мисията да извлече и опише от своето озарение - вярно и точно - всички събития от Палестина, за да бъдат пренесени в душите на хората. И ако хората се оставят под въздействието на това, което е написано в Евангелието на Йоан, тогава тяхното астрално тяло вече има възможност да се превърне в “Дева София” и да се открие за “Светия Дух”.
към текста >>
И ако хората се оставят под въздействието на това, което е написано в Евангелието на Йоан, тогава тяхното астрално тяло вече има възможност да се превърне в “Дева София” и да се открие за “
Светия
Дух
”.
За истинския християнин това събитие има голямо и трайно последствие; то го насърчава и му дава нещо, с чиято помощ той все повече и повече пречиства своето астрално тяло.За истинския християнин трябваше да има нещо, с чиято помощ той все повече и повече да превръща своето астрално тяло в подобно на “Дева София”, така че да приеме в себе си “Светия Дух”, който, макар че би могъл да изпълни Земята, далеч не би могъл да навлезе в онзи, чието астрално тяло не е подобно на “Дева София”. Да, трябваше да се появи нещо, което да носи в себе си достатъчно сила, за да превърне човешкото астрално тяло в “Дева София”. И къде е скрита тази сила? Не другаде, а във факта, че Христос Исус повери на ученика, “когото Той обичаше”, т.е. на евангелиста Йоан, мисията да извлече и опише от своето озарение - вярно и точно - всички събития от Палестина, за да бъдат пренесени в душите на хората.
И ако хората се оставят под въздействието на това, което е написано в Евангелието на Йоан, тогава тяхното астрално тяло вече има възможност да се превърне в “Дева София” и да се открие за “Светия Дух”.
Чрез импулсите, които крие Евангелието на Йоан, астралното тяло става открито и възприемчиво за усещането - а по-късно и за разбирането - на духовния свят. Точно тази мисия повери Христос Исус на евангелиста Йоан. Нужно е само да прочетете Йоановото Евангелие и ще се съгласите с това. Там виждаме: Под кръста стои майката на Исус - в езотеричния християнски смисъл това е “Дева София” - а от кръста Христос казва на “ученика, когото обича”: „От сега нататък тази е твоята майка!
към текста >>
Чрез импулсите, които крие Евангелието на Йоан, астралното тяло става открито и възприемчиво за усещането - а по-късно и за разбирането - на
дух
овния свят.
Да, трябваше да се появи нещо, което да носи в себе си достатъчно сила, за да превърне човешкото астрално тяло в “Дева София”. И къде е скрита тази сила? Не другаде, а във факта, че Христос Исус повери на ученика, “когото Той обичаше”, т.е. на евангелиста Йоан, мисията да извлече и опише от своето озарение - вярно и точно - всички събития от Палестина, за да бъдат пренесени в душите на хората. И ако хората се оставят под въздействието на това, което е написано в Евангелието на Йоан, тогава тяхното астрално тяло вече има възможност да се превърне в “Дева София” и да се открие за “Светия Дух”.
Чрез импулсите, които крие Евангелието на Йоан, астралното тяло става открито и възприемчиво за усещането - а по-късно и за разбирането - на духовния свят.
Точно тази мисия повери Христос Исус на евангелиста Йоан. Нужно е само да прочетете Йоановото Евангелие и ще се съгласите с това. Там виждаме: Под кръста стои майката на Исус - в езотеричния християнски смисъл това е “Дева София” - а от кръста Христос казва на “ученика, когото обича”: „От сега нататък тази е твоята майка! И от оня час ученикът я взе при себе си” (19, 27).
към текста >>
А това означава: Онази сила, която беше в моето астрално тяло и го направи носител на
Светия
Дух
, точно тази сила поверявам сега аз на теб; ти трябва да запишеш всичко, което това астрално тяло можа да постигне в хода на своето развитие!
Точно тази мисия повери Христос Исус на евангелиста Йоан. Нужно е само да прочетете Йоановото Евангелие и ще се съгласите с това. Там виждаме: Под кръста стои майката на Исус - в езотеричния християнски смисъл това е “Дева София” - а от кръста Христос казва на “ученика, когото обича”: „От сега нататък тази е твоята майка! И от оня час ученикът я взе при себе си” (19, 27).
А това означава: Онази сила, която беше в моето астрално тяло и го направи носител на Светия Дух, точно тази сила поверявам сега аз на теб; ти трябва да запишеш всичко, което това астрално тяло можа да постигне в хода на своето развитие!
И “ученикът я взе при себе си”, с други думи, той написа Евангелието на Йоан. В Евангелието на Йоан неговият автор е вложил силата за разгръщането на “Дева София”. При кръста той получи мисията да я приеме като своя майка, да бъде истинският тълкувател на Месията. Или с други думи: Вживейте се до край в смисъла на Йоановото Евангелие, познайте го откъм неговата духовна страна; защото то притежава силата да ви издигне до християнския катарзис; то има силата да ви даде “Дева София”. И тогава съединеният със Земята “Свети Дух” ще ви възнагради с озарението или фотизмос!
към текста >>
Или с други думи: Вживейте се до край в смисъла на Йоановото Евангелие, познайте го откъм неговата
дух
овна страна; защото то притежава силата да ви издигне до християнския катарзис; то има силата да ви даде “Дева София”.
И от оня час ученикът я взе при себе си” (19, 27). А това означава: Онази сила, която беше в моето астрално тяло и го направи носител на Светия Дух, точно тази сила поверявам сега аз на теб; ти трябва да запишеш всичко, което това астрално тяло можа да постигне в хода на своето развитие! И “ученикът я взе при себе си”, с други думи, той написа Евангелието на Йоан. В Евангелието на Йоан неговият автор е вложил силата за разгръщането на “Дева София”. При кръста той получи мисията да я приеме като своя майка, да бъде истинският тълкувател на Месията.
Или с други думи: Вживейте се до край в смисъла на Йоановото Евангелие, познайте го откъм неговата духовна страна; защото то притежава силата да ви издигне до християнския катарзис; то има силата да ви даде “Дева София”.
И тогава съединеният със Земята “Свети Дух” ще ви възнагради с озарението или фотизмос! А това, което изживяха тогава най-близките Му ученици, беше толкова силно, че от тогава те извоюваха в себе си най-малкото потенциалната готовност да виждат в духовния свят. Защото виждането в духовния свят - от гледна точка на езотеричното християнство - означава следното: с помощта на Събитието от Палестина, човек така да преобрази своето астрално тяло, че да вижда неща, без те да са налице в сетивно-физическите си очертания. Сега вече човекът притежаваше и нещо друго, чрез което вижда в духовния свят. Да, така стояха нещата с най-близките Му ученици.
към текста >>
И тогава съединеният със Земята “Свети
Дух
” ще ви възнагради с озарението или фотизмос!
А това означава: Онази сила, която беше в моето астрално тяло и го направи носител на Светия Дух, точно тази сила поверявам сега аз на теб; ти трябва да запишеш всичко, което това астрално тяло можа да постигне в хода на своето развитие! И “ученикът я взе при себе си”, с други думи, той написа Евангелието на Йоан. В Евангелието на Йоан неговият автор е вложил силата за разгръщането на “Дева София”. При кръста той получи мисията да я приеме като своя майка, да бъде истинският тълкувател на Месията. Или с други думи: Вживейте се до край в смисъла на Йоановото Евангелие, познайте го откъм неговата духовна страна; защото то притежава силата да ви издигне до християнския катарзис; то има силата да ви даде “Дева София”.
И тогава съединеният със Земята “Свети Дух” ще ви възнагради с озарението или фотизмос!
А това, което изживяха тогава най-близките Му ученици, беше толкова силно, че от тогава те извоюваха в себе си най-малкото потенциалната готовност да виждат в духовния свят. Защото виждането в духовния свят - от гледна точка на езотеричното християнство - означава следното: с помощта на Събитието от Палестина, човек така да преобрази своето астрално тяло, че да вижда неща, без те да са налице в сетивно-физическите си очертания. Сега вече човекът притежаваше и нещо друго, чрез което вижда в духовния свят. Да, така стояха нещата с най-близките Му ученици. Онази, която в Бетания беше помазана с миро от Христос, получи от Събитието в Палестина могъщата сила да вижда в духовния свят и тя например е от онези, които първи разбраха: онова, което живя в Исус, е тук и сега, след смъртта; то възкръсна!
към текста >>
А това, което изживяха тогава най-близките Му ученици, беше толкова силно, че от тогава те извоюваха в себе си най-малкото потенциалната готовност да виждат в
дух
овния свят.
И “ученикът я взе при себе си”, с други думи, той написа Евангелието на Йоан. В Евангелието на Йоан неговият автор е вложил силата за разгръщането на “Дева София”. При кръста той получи мисията да я приеме като своя майка, да бъде истинският тълкувател на Месията. Или с други думи: Вживейте се до край в смисъла на Йоановото Евангелие, познайте го откъм неговата духовна страна; защото то притежава силата да ви издигне до християнския катарзис; то има силата да ви даде “Дева София”. И тогава съединеният със Земята “Свети Дух” ще ви възнагради с озарението или фотизмос!
А това, което изживяха тогава най-близките Му ученици, беше толкова силно, че от тогава те извоюваха в себе си най-малкото потенциалната готовност да виждат в духовния свят.
Защото виждането в духовния свят - от гледна точка на езотеричното християнство - означава следното: с помощта на Събитието от Палестина, човек така да преобрази своето астрално тяло, че да вижда неща, без те да са налице в сетивно-физическите си очертания. Сега вече човекът притежаваше и нещо друго, чрез което вижда в духовния свят. Да, така стояха нещата с най-близките Му ученици. Онази, която в Бетания беше помазана с миро от Христос, получи от Събитието в Палестина могъщата сила да вижда в духовния свят и тя например е от онези, които първи разбраха: онова, което живя в Исус, е тук и сега, след смъртта; то възкръсна! Да, тя притежаваше тази способност.
към текста >>
Защото виждането в
дух
овния свят - от гледна точка на езотеричното християнство - означава следното: с помощта на Събитието от Палестина, човек така да преобрази своето астрално тяло, че да вижда неща, без те да са налице в сетивно-физическите си очертания.
В Евангелието на Йоан неговият автор е вложил силата за разгръщането на “Дева София”. При кръста той получи мисията да я приеме като своя майка, да бъде истинският тълкувател на Месията. Или с други думи: Вживейте се до край в смисъла на Йоановото Евангелие, познайте го откъм неговата духовна страна; защото то притежава силата да ви издигне до християнския катарзис; то има силата да ви даде “Дева София”. И тогава съединеният със Земята “Свети Дух” ще ви възнагради с озарението или фотизмос! А това, което изживяха тогава най-близките Му ученици, беше толкова силно, че от тогава те извоюваха в себе си най-малкото потенциалната готовност да виждат в духовния свят.
Защото виждането в духовния свят - от гледна точка на езотеричното християнство - означава следното: с помощта на Събитието от Палестина, човек така да преобрази своето астрално тяло, че да вижда неща, без те да са налице в сетивно-физическите си очертания.
Сега вече човекът притежаваше и нещо друго, чрез което вижда в духовния свят. Да, така стояха нещата с най-близките Му ученици. Онази, която в Бетания беше помазана с миро от Христос, получи от Събитието в Палестина могъщата сила да вижда в духовния свят и тя например е от онези, които първи разбраха: онова, което живя в Исус, е тук и сега, след смъртта; то възкръсна! Да, тя притежаваше тази способност. Как стигна тя до нея?
към текста >>
Сега вече човекът притежаваше и нещо друго, чрез което вижда в
дух
овния свят.
При кръста той получи мисията да я приеме като своя майка, да бъде истинският тълкувател на Месията. Или с други думи: Вживейте се до край в смисъла на Йоановото Евангелие, познайте го откъм неговата духовна страна; защото то притежава силата да ви издигне до християнския катарзис; то има силата да ви даде “Дева София”. И тогава съединеният със Земята “Свети Дух” ще ви възнагради с озарението или фотизмос! А това, което изживяха тогава най-близките Му ученици, беше толкова силно, че от тогава те извоюваха в себе си най-малкото потенциалната готовност да виждат в духовния свят. Защото виждането в духовния свят - от гледна точка на езотеричното християнство - означава следното: с помощта на Събитието от Палестина, човек така да преобрази своето астрално тяло, че да вижда неща, без те да са налице в сетивно-физическите си очертания.
Сега вече човекът притежаваше и нещо друго, чрез което вижда в духовния свят.
Да, така стояха нещата с най-близките Му ученици. Онази, която в Бетания беше помазана с миро от Христос, получи от Събитието в Палестина могъщата сила да вижда в духовния свят и тя например е от онези, които първи разбраха: онова, което живя в Исус, е тук и сега, след смъртта; то възкръсна! Да, тя притежаваше тази способност. Как стигна тя до нея? Благодарение на новите вътрешни възприемателни органи.
към текста >>
Онази, която в Бетания беше помазана с миро от Христос, получи от Събитието в Палестина могъщата сила да вижда в
дух
овния свят и тя например е от онези, които първи разбраха: онова, което живя в Исус, е тук и сега, след смъртта; то възкръсна!
И тогава съединеният със Земята “Свети Дух” ще ви възнагради с озарението или фотизмос! А това, което изживяха тогава най-близките Му ученици, беше толкова силно, че от тогава те извоюваха в себе си най-малкото потенциалната готовност да виждат в духовния свят. Защото виждането в духовния свят - от гледна точка на езотеричното християнство - означава следното: с помощта на Събитието от Палестина, човек така да преобрази своето астрално тяло, че да вижда неща, без те да са налице в сетивно-физическите си очертания. Сега вече човекът притежаваше и нещо друго, чрез което вижда в духовния свят. Да, така стояха нещата с най-близките Му ученици.
Онази, която в Бетания беше помазана с миро от Христос, получи от Събитието в Палестина могъщата сила да вижда в духовния свят и тя например е от онези, които първи разбраха: онова, което живя в Исус, е тук и сега, след смъртта; то възкръсна!
Да, тя притежаваше тази способност. Как стигна тя до нея? Благодарение на новите вътрешни възприемателни органи. Говори ли се за това в Евангелието на Йоан? Да. В него се разказва, че Мария от Магдала отива на гроба, но не открива тялото на Исус, а вижда там две духовни Същества.
към текста >>
Да. В него се разказва, че Мария от Магдала отива на гроба, но не открива тялото на Исус, а вижда там две
дух
овни Същества.
Онази, която в Бетания беше помазана с миро от Христос, получи от Събитието в Палестина могъщата сила да вижда в духовния свят и тя например е от онези, които първи разбраха: онова, което живя в Исус, е тук и сега, след смъртта; то възкръсна! Да, тя притежаваше тази способност. Как стигна тя до нея? Благодарение на новите вътрешни възприемателни органи. Говори ли се за това в Евангелието на Йоан?
Да. В него се разказва, че Мария от Магдала отива на гроба, но не открива тялото на Исус, а вижда там две духовни Същества.
Тези два духовни образа, тези две духовни Същества са налице винаги, когато едно мъртво тяло е от по-дълго време в гроба. От една страна се вижда астралното тяло, а от друга - етерното тяло, което постепенно се разпада и преминава в мировия етер. Тези две духовни форми са там, напълно независимо от физическото тяло; те принадлежат към духовния свят. „Тогава учениците се Върнаха пак у тях си. А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше.
към текста >>
Тези два
дух
овни образа, тези две
дух
овни Същества са налице винаги, когато едно мъртво тяло е от по-дълго време в гроба.
Да, тя притежаваше тази способност. Как стигна тя до нея? Благодарение на новите вътрешни възприемателни органи. Говори ли се за това в Евангелието на Йоан? Да. В него се разказва, че Мария от Магдала отива на гроба, но не открива тялото на Исус, а вижда там две духовни Същества.
Тези два духовни образа, тези две духовни Същества са налице винаги, когато едно мъртво тяло е от по-дълго време в гроба.
От една страна се вижда астралното тяло, а от друга - етерното тяло, което постепенно се разпада и преминава в мировия етер. Тези две духовни форми са там, напълно независимо от физическото тяло; те принадлежат към духовния свят. „Тогава учениците се Върнаха пак у тях си. А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба.
към текста >>
Тези две
дух
овни форми са там, напълно независимо от физическото тяло; те принадлежат към
дух
овния свят.
Благодарение на новите вътрешни възприемателни органи. Говори ли се за това в Евангелието на Йоан? Да. В него се разказва, че Мария от Магдала отива на гроба, но не открива тялото на Исус, а вижда там две духовни Същества. Тези два духовни образа, тези две духовни Същества са налице винаги, когато едно мъртво тяло е от по-дълго време в гроба. От една страна се вижда астралното тяло, а от друга - етерното тяло, което постепенно се разпада и преминава в мировия етер.
Тези две духовни форми са там, напълно независимо от физическото тяло; те принадлежат към духовния свят.
„Тогава учениците се Върнаха пак у тях си. А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба. И вижда идва Ангела да стоят, облечени в бяло. " (20,10-12)
към текста >>
Онези, които бяха поели в себе си могъщата сила на Събитието от Голгота, можаха да се окажат там и да видят възкръсналия Исус в
дух
овния свят.
Кого търсиш? А тя мислеше, че е градинарят...“ (20, 14-15) И за да ни се каже това по възможно най-точния начин, ние го чуваме и втори път при следващото появяване на Възкръсналия край Генисаретското езеро. „А когато се разсъмваше, Исус застана на брега, обаче учениците не познаха, че е Исус.“ (21, 4) Обаче езотеричните ученици Го намират там!
Онези, които бяха поели в себе си могъщата сила на Събитието от Голгота, можаха да се окажат там и да видят възкръсналия Исус в духовния свят.
Въпреки, че учениците и Мария от Магдала успяха да Го видят, всред тях имаше и такива, които не бяха достатъчно надарени , за да развият ясновидски способности. Един от тях беше, например, Тома. За Тома се казва, че той не е бил там първия път, когато учениците видяха Господа; и сам той заявява, че първо трябва да постави пръст в раните Му, да се убеди в телесния допир с Възкръсналия. И какво се случва? Сега трябваше да му се помогне, за да стане виждащ в духовния свят. Как?
към текста >>
Сега трябваше да му се помогне, за да стане виждащ в
дух
овния свят. Как?
Онези, които бяха поели в себе си могъщата сила на Събитието от Голгота, можаха да се окажат там и да видят възкръсналия Исус в духовния свят. Въпреки, че учениците и Мария от Магдала успяха да Го видят, всред тях имаше и такива, които не бяха достатъчно надарени , за да развият ясновидски способности. Един от тях беше, например, Тома. За Тома се казва, че той не е бил там първия път, когато учениците видяха Господа; и сам той заявява, че първо трябва да постави пръст в раните Му, да се убеди в телесния допир с Възкръсналия. И какво се случва?
Сега трябваше да му се помогне, за да стане виждащ в духовния свят. Как?
Отговорът на този въпрос намираме в думите: ,,И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. Исус дохожда, когато вратата беше заключена, застана насред, и рече: Мир вам! Тогава каза на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, и дай ръката си и я тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ“ (20, 26-27) Ти ще виждаш нещо повече, доверявайки се не на външните сетива, а когато се проникнеш с вътрешна сила.
към текста >>
И така, ние имаме пред себе си истинската действителност на Възкресението и то може да бъде напълно разбрано само от онзи, който преди това е постигнал в себе си вътрешната сила да вижда в
дух
овния свят.
„Исус му казва: Понеже Ме видя, Тома, ти повярва. Блажени са ония, които, без да видят, са повярвали.“ (20, 29) Тази вътрешна сила, която тръгва от Събитието в Палестина, наричаме “вяра”. Това съвсем не е една обикновена сила, това е вътрешната сила на ясновидството. Извоювай в себе си тази вътрешна сила, и ти ще имаш за действителност не само външния видим физически свят; защото блажени са тези, които знаят и това, което физическите очи не виждат!
И така, ние имаме пред себе си истинската действителност на Възкресението и то може да бъде напълно разбрано само от онзи, който преди това е постигнал в себе си вътрешната сила да вижда в духовния свят.
Този факт става за нас още по-ясен в последната глава на Йоановото Евангелие, където все по-настойчиво се подчертава, че най-близките ученици на Христос Исус - благодарение на това, че Събитието от Голгота се разигра пред очите им - се издигат до “Дева София”. Но когато трябваше за пръв път да се изправят като живи свидетели на едно духовно събитие, те бяха като заслепени. Те все още не знаеха, че пред тях е Този, когото те познаваха до преди няколко дни. Тук има нещо, което трябва да обхванем с най-нежно разбиране, с най-фини понятия; защото грубо-материалистичното мислене би могло да възрази: Но в този случай не се ли разклаща цялата идея за Възкресението! Чудото на Възкресението трябва да приемем напълно буквално и в дословния смисъл на думите:
към текста >>
Но когато трябваше за пръв път да се изправят като живи свидетели на едно
дух
овно събитие, те бяха като заслепени.
Тази вътрешна сила, която тръгва от Събитието в Палестина, наричаме “вяра”. Това съвсем не е една обикновена сила, това е вътрешната сила на ясновидството. Извоювай в себе си тази вътрешна сила, и ти ще имаш за действителност не само външния видим физически свят; защото блажени са тези, които знаят и това, което физическите очи не виждат! И така, ние имаме пред себе си истинската действителност на Възкресението и то може да бъде напълно разбрано само от онзи, който преди това е постигнал в себе си вътрешната сила да вижда в духовния свят. Този факт става за нас още по-ясен в последната глава на Йоановото Евангелие, където все по-настойчиво се подчертава, че най-близките ученици на Христос Исус - благодарение на това, че Събитието от Голгота се разигра пред очите им - се издигат до “Дева София”.
Но когато трябваше за пръв път да се изправят като живи свидетели на едно духовно събитие, те бяха като заслепени.
Те все още не знаеха, че пред тях е Този, когото те познаваха до преди няколко дни. Тук има нещо, което трябва да обхванем с най-нежно разбиране, с най-фини понятия; защото грубо-материалистичното мислене би могло да възрази: Но в този случай не се ли разклаща цялата идея за Възкресението! Чудото на Възкресението трябва да приемем напълно буквално и в дословния смисъл на думите: „Ето, Аз съм с вас през всички дни до края на света, до края на мировата епоха! “ (Матей 28, 20)
към текста >>
Да, Той е тук и отново ще дойде, но не в тяло от плът, а под такава форма, че хората - които чрез Евангелието на Йоан са развили силата на ясно-виждането - ще могат да Го възприемат непосредствено, ще могат да Го виждат и няма да са вече невярващи, защото ще разполагат с
дух
овната сила да Го виждат.
Те все още не знаеха, че пред тях е Този, когото те познаваха до преди няколко дни. Тук има нещо, което трябва да обхванем с най-нежно разбиране, с най-фини понятия; защото грубо-материалистичното мислене би могло да възрази: Но в този случай не се ли разклаща цялата идея за Възкресението! Чудото на Възкресението трябва да приемем напълно буквално и в дословния смисъл на думите: „Ето, Аз съм с вас през всички дни до края на света, до края на мировата епоха! “ (Матей 28, 20)
Да, Той е тук и отново ще дойде, но не в тяло от плът, а под такава форма, че хората - които чрез Евангелието на Йоан са развили силата на ясно-виждането - ще могат да Го възприемат непосредствено, ще могат да Го виждат и няма да са вече невярващи, защото ще разполагат с духовната сила да Го виждат.
Мисията на Антропософското Движение е да подготви за новото идване на Христос онази част от човечеството, която иска да бъде подготвена. Точно тази е световноисторическата задача на антропософската Духовна наука: да подготви човечеството и да държи очите на хората широко отворени, когато през шестата културна епоха Христос отново ще се появи, за да работи между тях, така че за голяма част от човечеството ще се осъществи това, което ни беше загатнато в сватбата при Кана Галилейска. И така, антропософският светоглед изпълнява завета на християнството. За да работи в духа на истинското християнство, човекът на бъдещето трябва да приеме онова спиритуално учение, което му предлага антропософията. Вярно е, че днес много хора ще възразят: Не, антропософията е нещо, което всъщност противоречи на християнството!
към текста >>
Точно тази е световноисторическата задача на антропософската
Дух
овна наука: да подготви човечеството и да държи очите на хората широко отворени, когато през шестата културна епоха Христос отново ще се появи, за да работи между тях, така че за голяма част от човечеството ще се осъществи това, което ни беше загатнато в сватбата при Кана Галилейска.
Чудото на Възкресението трябва да приемем напълно буквално и в дословния смисъл на думите: „Ето, Аз съм с вас през всички дни до края на света, до края на мировата епоха! “ (Матей 28, 20) Да, Той е тук и отново ще дойде, но не в тяло от плът, а под такава форма, че хората - които чрез Евангелието на Йоан са развили силата на ясно-виждането - ще могат да Го възприемат непосредствено, ще могат да Го виждат и няма да са вече невярващи, защото ще разполагат с духовната сила да Го виждат. Мисията на Антропософското Движение е да подготви за новото идване на Христос онази част от човечеството, която иска да бъде подготвена.
Точно тази е световноисторическата задача на антропософската Духовна наука: да подготви човечеството и да държи очите на хората широко отворени, когато през шестата културна епоха Христос отново ще се появи, за да работи между тях, така че за голяма част от човечеството ще се осъществи това, което ни беше загатнато в сватбата при Кана Галилейска.
И така, антропософският светоглед изпълнява завета на християнството. За да работи в духа на истинското християнство, човекът на бъдещето трябва да приеме онова спиритуално учение, което му предлага антропософията. Вярно е, че днес много хора ще възразят: Не, антропософията е нещо, което всъщност противоречи на християнството! Но това са онези малки папи, които винаги се произнасят върху нещата без изобщо да ги познават, превръщайки в догма: това, което не знаем, то изобщо не съществува. Занапред тази нетолерантност ще става все по-голяма и християнството ще се изложи на най-голямата опасност тъкмо там, където хората вярват, че могат да се нарекат добри християни.
към текста >>
За да работи в
дух
а на истинското християнство, човекът на бъдещето трябва да приеме онова спиритуално учение, което му предлага антропософията.
“ (Матей 28, 20) Да, Той е тук и отново ще дойде, но не в тяло от плът, а под такава форма, че хората - които чрез Евангелието на Йоан са развили силата на ясно-виждането - ще могат да Го възприемат непосредствено, ще могат да Го виждат и няма да са вече невярващи, защото ще разполагат с духовната сила да Го виждат. Мисията на Антропософското Движение е да подготви за новото идване на Христос онази част от човечеството, която иска да бъде подготвена. Точно тази е световноисторическата задача на антропософската Духовна наука: да подготви човечеството и да държи очите на хората широко отворени, когато през шестата културна епоха Христос отново ще се появи, за да работи между тях, така че за голяма част от човечеството ще се осъществи това, което ни беше загатнато в сватбата при Кана Галилейска. И така, антропософският светоглед изпълнява завета на християнството.
За да работи в духа на истинското християнство, човекът на бъдещето трябва да приеме онова спиритуално учение, което му предлага антропософията.
Вярно е, че днес много хора ще възразят: Не, антропософията е нещо, което всъщност противоречи на християнството! Но това са онези малки папи, които винаги се произнасят върху нещата без изобщо да ги познават, превръщайки в догма: това, което не знаем, то изобщо не съществува. Занапред тази нетолерантност ще става все по-голяма и християнството ще се изложи на най-голямата опасност тъкмо там, където хората вярват, че могат да се нарекат добри християни. Поради антропософското тълкуване на някои имена, християнството също ще бъде подлагано на яростни атаки. Но ако искаме да се издигнем до истинското духовно разбиране за християнството, трябва да променим всички понятия.
към текста >>
Но ако искаме да се издигнем до истинското
дух
овно разбиране за християнството, трябва да променим всички понятия.
За да работи в духа на истинското християнство, човекът на бъдещето трябва да приеме онова спиритуално учение, което му предлага антропософията. Вярно е, че днес много хора ще възразят: Не, антропософията е нещо, което всъщност противоречи на християнството! Но това са онези малки папи, които винаги се произнасят върху нещата без изобщо да ги познават, превръщайки в догма: това, което не знаем, то изобщо не съществува. Занапред тази нетолерантност ще става все по-голяма и християнството ще се изложи на най-голямата опасност тъкмо там, където хората вярват, че могат да се нарекат добри християни. Поради антропософското тълкуване на някои имена, християнството също ще бъде подлагано на яростни атаки.
Но ако искаме да се издигнем до истинското духовно разбиране за християнството, трябва да променим всички понятия.
Преди всичко, в душите все повече трябва да оживява разбирането за Йоа-новото Евангелие и неговия завет, великата школа на “Дева София”, самото Евангелие на Йоан. Обаче по-дълбоко в Евангелието на Йоан може да ни отведе само антропософията. В хода на тези лекции трябваше да направим само една проверка на пътищата, по които антропософията може да ни въведе в Евангелието на Йоан; защото да се обясни цялото Йоаново Евангелие, е просто невъзможно. В него се казва: „Има още много други неща, които Исус извърши; но ако трябваше да ги опишем едно след друго, струва ми се, светът не би могъл да побере написаните книги.“ (21, 25)
към текста >>
Както самото Евангелие на Йоан не може да опише с подробности всички детайли, свързани със Събитието от Палестина, така и най-дългия лекционен цикъл не може да вникне в цялото
дух
овно съдържание на Йоановото Евангелие.
Преди всичко, в душите все повече трябва да оживява разбирането за Йоа-новото Евангелие и неговия завет, великата школа на “Дева София”, самото Евангелие на Йоан. Обаче по-дълбоко в Евангелието на Йоан може да ни отведе само антропософията. В хода на тези лекции трябваше да направим само една проверка на пътищата, по които антропософията може да ни въведе в Евангелието на Йоан; защото да се обясни цялото Йоаново Евангелие, е просто невъзможно. В него се казва: „Има още много други неща, които Исус извърши; но ако трябваше да ги опишем едно след друго, струва ми се, светът не би могъл да побере написаните книги.“ (21, 25)
Както самото Евангелие на Йоан не може да опише с подробности всички детайли, свързани със Събитието от Палестина, така и най-дългия лекционен цикъл не може да вникне в цялото духовно съдържание на Йоановото Евангелие.
И все пак, нека да се задоволим дори и само с това, че с помощта на такива проучвания, всъщност изпълняваме истинския завет на християнството, доколкото то е в центъра на човешката еволюция. Нека оставим всичко това да действува върху нас, така че да натрупаме вътрешна сила и да застанем здраво върху твърдата опора на Йоановото Евангелие и не се смущаваме от думите на тези, които идват и казват: Вие ни давате само трудни и сложни понятия, много понятия, в които първо трябва да вникнем, за да разберем Евангелието, но Евангелието е за простите и скромни хора, на които не са нужни сложни представи и понятия! Днес така смятат мнозина. Те може би се позовават на думите: „Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.“ (Матей 5, 3)
към текста >>
„Блажени бедните
дух
ом, защото тяхно е царството небесно.“ (Матей 5, 3)
Както самото Евангелие на Йоан не може да опише с подробности всички детайли, свързани със Събитието от Палестина, така и най-дългия лекционен цикъл не може да вникне в цялото духовно съдържание на Йоановото Евангелие. И все пак, нека да се задоволим дори и само с това, че с помощта на такива проучвания, всъщност изпълняваме истинския завет на християнството, доколкото то е в центъра на човешката еволюция. Нека оставим всичко това да действува върху нас, така че да натрупаме вътрешна сила и да застанем здраво върху твърдата опора на Йоановото Евангелие и не се смущаваме от думите на тези, които идват и казват: Вие ни давате само трудни и сложни понятия, много понятия, в които първо трябва да вникнем, за да разберем Евангелието, но Евангелието е за простите и скромни хора, на които не са нужни сложни представи и понятия! Днес така смятат мнозина. Те може би се позовават на думите:
„Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.“ (Матей 5, 3)
Обаче на този стих можем да се позовем само доколкото не го разбираме както трябва. Защото там всъщност е казано друго: „Блажени просещите Дух, защото те ще постигнат царството небесно в самите себе си.“ А това означава: онези, които просят Дух и искат да поемат все повече Дух, тъкмо те ще намерят царството небесно в себе си! Днес е твърде разпространено мнението, че религиозното светоусещане е свързано с известен примитивизъм, с известна простота и елементарност на душевния живот.
към текста >>
„Блажени просещите
Дух
, защото те ще постигнат царството небесно в самите себе си.“
Днес така смятат мнозина. Те може би се позовават на думите: „Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.“ (Матей 5, 3) Обаче на този стих можем да се позовем само доколкото не го разбираме както трябва. Защото там всъщност е казано друго:
„Блажени просещите Дух, защото те ще постигнат царството небесно в самите себе си.“
А това означава: онези, които просят Дух и искат да поемат все повече Дух, тъкмо те ще намерят царството небесно в себе си! Днес е твърде разпространено мнението, че религиозното светоусещане е свързано с известен примитивизъм, с известна простота и елементарност на душевния живот. Хората казват: За науката приемаме, че тя трябва да има много и сложни понятия; за вярата и религията обаче, това не е така. Вярата и религията - така смятат много “християни” - изискват простота и наивност! Мнозина от тях биха могли да се позоват на един възглед, който макар и да не се споменава често, обърква твърде много човешкото мислене.
към текста >>
А това означава: онези, които просят
Дух
и искат да поемат все повече
Дух
, тъкмо те ще намерят царството небесно в себе си!
Те може би се позовават на думите: „Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.“ (Матей 5, 3) Обаче на този стих можем да се позовем само доколкото не го разбираме както трябва. Защото там всъщност е казано друго: „Блажени просещите Дух, защото те ще постигнат царството небесно в самите себе си.“
А това означава: онези, които просят Дух и искат да поемат все повече Дух, тъкмо те ще намерят царството небесно в себе си!
Днес е твърде разпространено мнението, че религиозното светоусещане е свързано с известен примитивизъм, с известна простота и елементарност на душевния живот. Хората казват: За науката приемаме, че тя трябва да има много и сложни понятия; за вярата и религията обаче, това не е така. Вярата и религията - така смятат много “християни” - изискват простота и наивност! Мнозина от тях биха могли да се позоват на един възглед, който макар и да не се споменава често, обърква твърде много човешкото мислене. Волтер, един от големите вдъхновители на материализма, го формулира по следния начин: Ако човек иска да бъде пророк, трябва да намери вяра, защото това, което проповядва, се допълва от вярата; и само най-простите неща, които многократно се повтарят в един и същ вид, могат да бъдат посрещнати с вяра.
към текста >>
антропософията или
Дух
овната наука, не изисква вяра; тя води към познание.
Представителят на антропософията няма защо да се прави на такъв пророк. Той изобщо не се стреми към подобно нещо. За себе си той често чува: Добре, ти не само че не повтаряш, но и непрекъснато обясняваш нещата от различни страни, от различни гледни точки. Но това не може да се приеме за упрек. Всеки пророк изисква вяра.
антропософията или Духовната наука, не изисква вяра; тя води към познание.
Волтер може и да казва: “Вярва се само на простите неща и това е част от същността на пророка”. антропософията обаче казва: “Не простото, а сложното и многостранното застава пред нас и то трябва да стане не обект на вярата, а на познанието.” Нека все по-ясно и по-дълбоко да разберем: антропософията е не вероизповедание, а път на познание; ето защо тя може да си позволи многообразие и всестранност. Ето защо ние не се боим да добавим и други неща, за да разберем един от най-важните религиозни документи на християнството, Евангелието на Йоан. Ето защо ние се осмелихме да добавим нови подробности, само и само да разберем дълбоките истини, вложени в Евангелието на Йоан; да разберем, че рождената майка на Исус е едно проявление, един видим образ на “Дева София”; да разберем, какво означава в духовен смисъл “Дева София” за ученика на Мистериите, “когото Исус обичаше”; да разберем как за другите евангелисти - които се спират върху телесния произход на Исус и поставят ударението върху телесния Му баща - е по-важно да покажат връзката между външното понятие за Бог Отец и кръвта във веригата от поколения; да разберем какво означава за Йоан “Светият Дух”, чрез когото Христос живя в Исус цели три години, Духът чийто символен образ имаме в слизащия гълъб по време на Кръщението в реката Йордан.
към текста >>
Ето защо ние се осмелихме да добавим нови подробности, само и само да разберем дълбоките истини, вложени в Евангелието на Йоан; да разберем, че рождената майка на Исус е едно проявление, един видим образ на “Дева София”; да разберем, какво означава в
дух
овен смисъл “Дева София” за ученика на Мистериите, “когото Исус обичаше”; да разберем как за другите евангелисти - които се спират върху телесния произход на Исус и поставят ударението върху телесния Му баща - е по-важно да покажат връзката между външното понятие за Бог Отец и кръвта във веригата от поколения; да разберем какво означава за Йоан “
Светия
т
Дух
”, чрез когото Христос живя в Исус цели три години,
Дух
ът чийто символен образ имаме в слизащия гълъб по време на Кръщението в реката Йордан.
антропософията или Духовната наука, не изисква вяра; тя води към познание. Волтер може и да казва: “Вярва се само на простите неща и това е част от същността на пророка”. антропософията обаче казва: “Не простото, а сложното и многостранното застава пред нас и то трябва да стане не обект на вярата, а на познанието.” Нека все по-ясно и по-дълбоко да разберем: антропософията е не вероизповедание, а път на познание; ето защо тя може да си позволи многообразие и всестранност. Ето защо ние не се боим да добавим и други неща, за да разберем един от най-важните религиозни документи на християнството, Евангелието на Йоан.
Ето защо ние се осмелихме да добавим нови подробности, само и само да разберем дълбоките истини, вложени в Евангелието на Йоан; да разберем, че рождената майка на Исус е едно проявление, един видим образ на “Дева София”; да разберем, какво означава в духовен смисъл “Дева София” за ученика на Мистериите, “когото Исус обичаше”; да разберем как за другите евангелисти - които се спират върху телесния произход на Исус и поставят ударението върху телесния Му баща - е по-важно да покажат връзката между външното понятие за Бог Отец и кръвта във веригата от поколения; да разберем какво означава за Йоан “Светият Дух”, чрез когото Христос живя в Исус цели три години, Духът чийто символен образ имаме в слизащия гълъб по време на Кръщението в реката Йордан.
Следователно, ние трябва да наричаме “Светият Дух” баща на Христос Исус, силата, която роди Христос в телата на Исус. И ако обхванем нещата от всички страни, лесно ще установим, че онези ученици, които бяха по-малко посветени, не са в състояние да ни предложат толкова дълбок образ на Събитието от Палестина, както ученикът, когото Исус обичаше. И когато днес хората говорят повече за другите евангелисти, сякаш те са единствено меродавни, това само означава, че им липсва здравата воля да се издигнат до истините на Йоановото Евангелие. Защото “всеки сходен е с Духа, когото той приема! ”
към текста >>
Следователно, ние трябва да наричаме “
Светия
т
Дух
” баща на Христос Исус, силата, която роди Христос в телата на Исус.
Волтер може и да казва: “Вярва се само на простите неща и това е част от същността на пророка”. антропософията обаче казва: “Не простото, а сложното и многостранното застава пред нас и то трябва да стане не обект на вярата, а на познанието.” Нека все по-ясно и по-дълбоко да разберем: антропософията е не вероизповедание, а път на познание; ето защо тя може да си позволи многообразие и всестранност. Ето защо ние не се боим да добавим и други неща, за да разберем един от най-важните религиозни документи на християнството, Евангелието на Йоан. Ето защо ние се осмелихме да добавим нови подробности, само и само да разберем дълбоките истини, вложени в Евангелието на Йоан; да разберем, че рождената майка на Исус е едно проявление, един видим образ на “Дева София”; да разберем, какво означава в духовен смисъл “Дева София” за ученика на Мистериите, “когото Исус обичаше”; да разберем как за другите евангелисти - които се спират върху телесния произход на Исус и поставят ударението върху телесния Му баща - е по-важно да покажат връзката между външното понятие за Бог Отец и кръвта във веригата от поколения; да разберем какво означава за Йоан “Светият Дух”, чрез когото Христос живя в Исус цели три години, Духът чийто символен образ имаме в слизащия гълъб по време на Кръщението в реката Йордан.
Следователно, ние трябва да наричаме “Светият Дух” баща на Христос Исус, силата, която роди Христос в телата на Исус.
И ако обхванем нещата от всички страни, лесно ще установим, че онези ученици, които бяха по-малко посветени, не са в състояние да ни предложат толкова дълбок образ на Събитието от Палестина, както ученикът, когото Исус обичаше. И когато днес хората говорят повече за другите евангелисти, сякаш те са единствено меродавни, това само означава, че им липсва здравата воля да се издигнат до истините на Йоановото Евангелие. Защото “всеки сходен е с Духа, когото той приема! ” Нека опитаме и превърнем това, което ни открива антропософската Духовна наука за Евангелието на Йоан, в живо усещане и чувство.
към текста >>
Защото “всеки сходен е с
Дух
а, когото той приема!
Ето защо ние не се боим да добавим и други неща, за да разберем един от най-важните религиозни документи на християнството, Евангелието на Йоан. Ето защо ние се осмелихме да добавим нови подробности, само и само да разберем дълбоките истини, вложени в Евангелието на Йоан; да разберем, че рождената майка на Исус е едно проявление, един видим образ на “Дева София”; да разберем, какво означава в духовен смисъл “Дева София” за ученика на Мистериите, “когото Исус обичаше”; да разберем как за другите евангелисти - които се спират върху телесния произход на Исус и поставят ударението върху телесния Му баща - е по-важно да покажат връзката между външното понятие за Бог Отец и кръвта във веригата от поколения; да разберем какво означава за Йоан “Светият Дух”, чрез когото Христос живя в Исус цели три години, Духът чийто символен образ имаме в слизащия гълъб по време на Кръщението в реката Йордан. Следователно, ние трябва да наричаме “Светият Дух” баща на Христос Исус, силата, която роди Христос в телата на Исус. И ако обхванем нещата от всички страни, лесно ще установим, че онези ученици, които бяха по-малко посветени, не са в състояние да ни предложат толкова дълбок образ на Събитието от Палестина, както ученикът, когото Исус обичаше. И когато днес хората говорят повече за другите евангелисти, сякаш те са единствено меродавни, това само означава, че им липсва здравата воля да се издигнат до истините на Йоановото Евангелие.
Защото “всеки сходен е с Духа, когото той приема!
” Нека опитаме и превърнем това, което ни открива антропософската Духовна наука за Евангелието на Йоан, в живо усещане и чувство. Тогава ще проумеем, че Евангелието на Йоан е не само религиозен текст, а могъща сила, която може да действува в нашите души. Ако тези кратки лекции пробудиха у Вас усещането, че Евангелието на Йоан съдържа не само това, което беше казано тук, но и че косвено, чрез думите, притежава силата да тласка душите напред, тогава лекциите са постигнали своята цел. Защото, според своя замисъл, те са насочени не само към разума, към интелектуалните разсъдъчни способности; напротив, това, което прониква в нас по обиколен начин чрез разсъдъчните способности, трябва да се превърне в усещания и чувства; усещанията и чувствата трябва да възникнат като резултат от описанията, дадени в лекциите.
към текста >>
Нека опитаме и превърнем това, което ни открива антропософската
Дух
овна наука за Евангелието на Йоан, в живо усещане и чувство.
Следователно, ние трябва да наричаме “Светият Дух” баща на Христос Исус, силата, която роди Христос в телата на Исус. И ако обхванем нещата от всички страни, лесно ще установим, че онези ученици, които бяха по-малко посветени, не са в състояние да ни предложат толкова дълбок образ на Събитието от Палестина, както ученикът, когото Исус обичаше. И когато днес хората говорят повече за другите евангелисти, сякаш те са единствено меродавни, това само означава, че им липсва здравата воля да се издигнат до истините на Йоановото Евангелие. Защото “всеки сходен е с Духа, когото той приема! ”
Нека опитаме и превърнем това, което ни открива антропософската Духовна наука за Евангелието на Йоан, в живо усещане и чувство.
Тогава ще проумеем, че Евангелието на Йоан е не само религиозен текст, а могъща сила, която може да действува в нашите души. Ако тези кратки лекции пробудиха у Вас усещането, че Евангелието на Йоан съдържа не само това, което беше казано тук, но и че косвено, чрез думите, притежава силата да тласка душите напред, тогава лекциите са постигнали своята цел. Защото, според своя замисъл, те са насочени не само към разума, към интелектуалните разсъдъчни способности; напротив, това, което прониква в нас по обиколен начин чрез разсъдъчните способности, трябва да се превърне в усещания и чувства; усещанията и чувствата трябва да възникнат като резултат от описанията, дадени в лекциите. И когато всичко това бъде правилно разбрано, става ясно и нещо друго: че Антропософското Движение има мисията да извиси християнството до мъдростта; мисията да разбере християнството по обиколните пътища на спиритуалната мъдрост.
към текста >>
И тогава разбираме още, че християнството е едва в своето начало и че неговата истинска мисия ще бъде изпълнена само тогава, когато то бъде разбрано в своя истински, а това означава, в своя
дух
овен смисъл.
Тогава ще проумеем, че Евангелието на Йоан е не само религиозен текст, а могъща сила, която може да действува в нашите души. Ако тези кратки лекции пробудиха у Вас усещането, че Евангелието на Йоан съдържа не само това, което беше казано тук, но и че косвено, чрез думите, притежава силата да тласка душите напред, тогава лекциите са постигнали своята цел. Защото, според своя замисъл, те са насочени не само към разума, към интелектуалните разсъдъчни способности; напротив, това, което прониква в нас по обиколен начин чрез разсъдъчните способности, трябва да се превърне в усещания и чувства; усещанията и чувствата трябва да възникнат като резултат от описанията, дадени в лекциите. И когато всичко това бъде правилно разбрано, става ясно и нещо друго: че Антропософското Движение има мисията да извиси християнството до мъдростта; мисията да разбере християнството по обиколните пътища на спиритуалната мъдрост.
И тогава разбираме още, че християнството е едва в своето начало и че неговата истинска мисия ще бъде изпълнена само тогава, когато то бъде разбрано в своя истински, а това означава, в своя духовен смисъл.
И колкото повече изнесените тук лекции бъдат разбрани в този смисъл, толкова по-добре са изпълнили те своята задача.
към текста >>
35.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Но чрез всяко едно посвещение човек добива способността да обгръща с поглед, да познава това, което може да се обгърне само с
дух
овния поглед, с
дух
овните очи, което е достъпно само за
дух
овното възприятие.
Вчера в края на нашето съзерцание можахме да обърнем вниманието върху това, което специфичното християнско посвещение и което по-късното, т.е. християно-розенкройцерското посвещение дава отначало под формата на един велик и пълен със значение символ. Ние обърнахме вниманието върху значението на този символ, на този знак на посвещението, който е наречен също Син Человечески, който държи в десницата си 7-те звезди, а от устата му излиза двуострия меч. Ние видяхме, че това посвещение прави човека виждащ в определена по-висока степен в неговото астрално тяло и в неговия Аз, вън от неговото физическо и етерно тяло. За всичко това ще говорим с по-голяма точност.
Но чрез всяко едно посвещение човек добива способността да обгръща с поглед, да познава това, което може да се обгърне само с духовния поглед, с духовните очи, което е достъпно само за духовното възприятие.
Обаче едно от първите и най-важни неща, които посветеният в християнския смисъл може да познае, е развитието на човечеството през различните епоха стоящи по-близо до нас, за да може всеки да разбере до по-висока степен задачите на човека. Защото всичко, което висшето познание, висшето съвършенство може да даде на човека, е свързано с въпроса: що съм аз и за какво съм определен в нашата епоха? Отговорът на този въпрос е на първо място един от тези, които имат най-голямо значение. Всяка степен на посвещението води до едно по-високо гледище в разглеждането на човека. Още в първата сказка можахме да обърнем вниманието върху това, как човекът се издига по степени; първо той се издига в света, който наричаме имагинативен /света на астралните образи, бележка на преводача./, където в смисъла на християнството се запознава със 7-те печата; после той стига до това, което наричаме инспиративно /вдъхновено/ познание, при което чува "седемте тръби"; най-после посветеният се издига до една още по-висока степен при която може да прозре истинското значение и същност на духовните същества, степента на така нареченото интуитивно познание, при което се запознава със седемте чаши на гнева.
към текста >>
Още в първата сказка можахме да обърнем вниманието върху това, как човекът се издига по степени; първо той се издига в света, който наричаме имагинативен /света на астралните образи, бележка на преводача./, където в смисъла на християнството се запознава със 7-те печата; после той стига до това, което наричаме инспиративно /вдъхновено/ познание, при което чува "седемте тръби"; най-после посветеният се издига до една още по-висока степен при която може да прозре истинското значение и същност на
дух
овните същества, степента на така нареченото интуитивно познание, при което се запознава със седемте чаши на гнева.
Но чрез всяко едно посвещение човек добива способността да обгръща с поглед, да познава това, което може да се обгърне само с духовния поглед, с духовните очи, което е достъпно само за духовното възприятие. Обаче едно от първите и най-важни неща, които посветеният в християнския смисъл може да познае, е развитието на човечеството през различните епоха стоящи по-близо до нас, за да може всеки да разбере до по-висока степен задачите на човека. Защото всичко, което висшето познание, висшето съвършенство може да даде на човека, е свързано с въпроса: що съм аз и за какво съм определен в нашата епоха? Отговорът на този въпрос е на първо място един от тези, които имат най-голямо значение. Всяка степен на посвещението води до едно по-високо гледище в разглеждането на човека.
Още в първата сказка можахме да обърнем вниманието върху това, как човекът се издига по степени; първо той се издига в света, който наричаме имагинативен /света на астралните образи, бележка на преводача./, където в смисъла на християнството се запознава със 7-те печата; после той стига до това, което наричаме инспиративно /вдъхновено/ познание, при което чува "седемте тръби"; най-после посветеният се издига до една още по-висока степен при която може да прозре истинското значение и същност на духовните същества, степента на така нареченото интуитивно познание, при което се запознава със седемте чаши на гнева.
Но сега ние трябва да вземем под внимание една определена степен на посвещението. Да си представим човека достигнал онази степен на посвещението, при която той изпитва това, което описахме в края на последната сказка. Да си го представим стигнал точно до границата между най-тънките същества на физическия свят и следващия по-висш свят, астралния свят, където му е позволено да застане като на един връх и гледа на долу. Какво може да види човек на този първи връх на посвещението? Тук той вижда духом всичко онова, което е станало, според неговата вътрешна същност, от времето на Атланския потоп, който разруши континента Атлантида, и откакто следатлантският човек навлезе в съществуването.
към текста >>
Тук той вижда
дух
ом всичко онова, което е станало, според неговата вътрешна същност, от времето на Атланския потоп, който разруши континента Атлантида, и откакто следатлантският човек навлезе в съществуването.
Още в първата сказка можахме да обърнем вниманието върху това, как човекът се издига по степени; първо той се издига в света, който наричаме имагинативен /света на астралните образи, бележка на преводача./, където в смисъла на християнството се запознава със 7-те печата; после той стига до това, което наричаме инспиративно /вдъхновено/ познание, при което чува "седемте тръби"; най-после посветеният се издига до една още по-висока степен при която може да прозре истинското значение и същност на духовните същества, степента на така нареченото интуитивно познание, при което се запознава със седемте чаши на гнева. Но сега ние трябва да вземем под внимание една определена степен на посвещението. Да си представим човека достигнал онази степен на посвещението, при която той изпитва това, което описахме в края на последната сказка. Да си го представим стигнал точно до границата между най-тънките същества на физическия свят и следващия по-висш свят, астралния свят, където му е позволено да застане като на един връх и гледа на долу. Какво може да види човек на този първи връх на посвещението?
Тук той вижда духом всичко онова, което е станало, според неговата вътрешна същност, от времето на Атланския потоп, който разруши континента Атлантида, и откакто следатлантският човек навлезе в съществуването.
Той вижда да се редуват един след друг циклите на културите до момента, където нашата епоха също ще стигне до нейния залез, за да се роди една нова епоха. Чрез това, което наричаме война на всички против всички, чрез ужасни опустошителни морални преплитания ще намери своя край нашата Следатлантска епоха. А тази велика епоха от Атлантския потоп до ужасната война на всички против всички, нея разделяме ние отново на 7 редуващи се главни културни епохи, както това може да се види от следващата скица. На единия край трябва да си представим великия Атлански потоп, а на противоположния край великата световна война и този период разделяме на 7 под епохи или 7 културни епохи. Цялата епоха, която обгръща тези 7 под епохи, е също така една седма част от една по-дълга епоха; така щото трябва да си представите 7 такива части, 7 епохи, каквато е нашата епоха между потопа и великата война, две в бъдещето, след великата война, и 4 в миналото преди атлантския потоп.
към текста >>
Човек трябва да се издигне на един още по-висок връх на посвещението и тогава той ще обгърне с поглед тези 7 по 7 епохи; те могат да бъдат виждани на границата между астралния и
дух
овните светове, когато човек стигне до така наречения свят на Девакана.
Цялата епоха, която обгръща тези 7 под епохи, е също така една седма част от една по-дълга епоха; така щото трябва да си представите 7 такива части, 7 епохи, каквато е нашата епоха между потопа и великата война, две в бъдещето, след великата война, и 4 в миналото преди атлантския потоп. Следователно нашата епоха, Следатлантската, е петата велика епоха. /виж рис. № 2/ рис. 2
Човек трябва да се издигне на един още по-висок връх на посвещението и тогава той ще обгърне с поглед тези 7 по 7 епохи; те могат да бъдат виждани на границата между астралния и духовните светове, когато човек стигне до така наречения свят на Девакана.
И така посвещението върви все по-нагоре и по-нагоре; ние ще видим, кои са още по-високите степени. Сега трябва да запомним това, че първо може да се достигне един връх, от който можем да обгърнем с поглед 7-те културни епохи на голямата Следатлантска епоха, както от върха на една планина виждаме да се простира пред нас обширното поле. Ние всички познаваме вече тези културни епохи. Знаем, че Антлантският потоп заличи от лицето на Земята старата Атлантида, че след това се разви и разцъфтя първата, древно-индийската култура, която бе последвана от Древно-персийската. Знаем, че тази последната бе последвана от Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската култура, след нея дойде четвъртата култура, Гръцко-римската, а след тази Петата, т.е.
към текста >>
През Шестата културна епоха, която ще последва нашата, ще се развие в известно отношение плодът на това, което ние имаме да изградим като
дух
овна култура.
Сега трябва да запомним това, че първо може да се достигне един връх, от който можем да обгърнем с поглед 7-те културни епохи на голямата Следатлантска епоха, както от върха на една планина виждаме да се простира пред нас обширното поле. Ние всички познаваме вече тези културни епохи. Знаем, че Антлантският потоп заличи от лицето на Земята старата Атлантида, че след това се разви и разцъфтя първата, древно-индийската култура, която бе последвана от Древно-персийската. Знаем, че тази последната бе последвана от Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската култура, след нея дойде четвъртата култура, Гръцко-римската, а след тази Петата, т.е. епохата, в която ние сега живеем.
През Шестата културна епоха, която ще последва нашата, ще се развие в известно отношение плодът на това, което ние имаме да изградим като духовна култура.
Седмата културна епоха ще завърши с войната на всички против всички. Тогава ще дойде онова ужасно опустошение на културата и само една малка група хора, която ще е възприела духовния принцип, ще може да се спаси от всеобщата гибел чрез егоизма. Следователно ние живеем, както казахме, в Петата подепоха /или Западно-европейската културна епоха/. Както от върха на една планина се виждат градове, села и гори, така от върха на посвещението се виждат редуващите се културни епохи. Посветеният вижда тяхното значение.
към текста >>
Тогава ще дойде онова ужасно опустошение на културата и само една малка група хора, която ще е възприела
дух
овния принцип, ще може да се спаси от всеобщата гибел чрез егоизма.
Знаем, че Антлантският потоп заличи от лицето на Земята старата Атлантида, че след това се разви и разцъфтя първата, древно-индийската култура, която бе последвана от Древно-персийската. Знаем, че тази последната бе последвана от Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската култура, след нея дойде четвъртата култура, Гръцко-римската, а след тази Петата, т.е. епохата, в която ние сега живеем. През Шестата културна епоха, която ще последва нашата, ще се развие в известно отношение плодът на това, което ние имаме да изградим като духовна култура. Седмата културна епоха ще завърши с войната на всички против всички.
Тогава ще дойде онова ужасно опустошение на културата и само една малка група хора, която ще е възприела духовния принцип, ще може да се спаси от всеобщата гибел чрез егоизма.
Следователно ние живеем, както казахме, в Петата подепоха /или Западно-европейската културна епоха/. Както от върха на една планина се виждат градове, села и гори, така от върха на посвещението се виждат редуващите се културни епохи. Посветеният вижда тяхното значение. Те представляват това, което се разгръща на нашето физическо поле като човешки култури. Ето защо ние говорим за културни епохи, в противоположност на расите.
към текста >>
Хората не бяха ограничени в този физически сетивен свят; те живееха между божествено-
дух
овни същества; те виждаха около себе си тези божествено-
дух
овни същества.
Атлантида потъна постепенно; един откъс след друг бяха погълната от потопа. След това на Земята живее един човешки род, от който една част се издига до най-висока степен на развитието, която можеше да се постигне. Това беше древно-индийският народ; това беше един човешки род, който обитаваше отвъд в далечна Азия и живееше повече със спомена за старите минали времена, отколкото в настоящето. Това е величието и могъществото на онази култура, за която това, което Ведите и Бхагават Гита пишат, са вече само отзвуци, че хората живееха тогава в спомена за това, което те са изживявали през Атлантската епоха. Спомнете си първата сказка на този цикъл; там бе казано, че хората от онова време имаха до голяма степен способността да развиват и проявяват определено сумрачно ясновидство.
Хората не бяха ограничени в този физически сетивен свят; те живееха между божествено-духовни същества; те виждаха около себе си тези божествено-духовни същества.
Именно в това се състоеше преходът от Атлантската епоха към Следатлантската, че погледът на хората бе постепенно затворен за духовния свят, за астрално-етерния свят и бе ограничен само в този физически свят. Първите културни епохи бяха отбелязани с това, че хората имаха копнеж, дълбок копнеж за това, което техните прадеди от старата Атлантида са виждали, за което обаче се бе затворила вратата за тяхното виждане. Нашите прадеди са виждали със собствените си очи прадревната Мъдрост, макар и смътно. Те живееха между духове, общуваха с богове и духове. Така чувствуваха хората древната свещена Индийска култура; те копнееха със всички нишки на тяхното същество да видят отново онова, което са виждали техните прадеди, за което разказваше древната мъдрост.
към текста >>
Именно в това се състоеше преходът от Атлантската епоха към Следатлантската, че погледът на хората бе постепенно затворен за
дух
овния свят, за астрално-етерния свят и бе ограничен само в този физически свят.
След това на Земята живее един човешки род, от който една част се издига до най-висока степен на развитието, която можеше да се постигне. Това беше древно-индийският народ; това беше един човешки род, който обитаваше отвъд в далечна Азия и живееше повече със спомена за старите минали времена, отколкото в настоящето. Това е величието и могъществото на онази култура, за която това, което Ведите и Бхагават Гита пишат, са вече само отзвуци, че хората живееха тогава в спомена за това, което те са изживявали през Атлантската епоха. Спомнете си първата сказка на този цикъл; там бе казано, че хората от онова време имаха до голяма степен способността да развиват и проявяват определено сумрачно ясновидство. Хората не бяха ограничени в този физически сетивен свят; те живееха между божествено-духовни същества; те виждаха около себе си тези божествено-духовни същества.
Именно в това се състоеше преходът от Атлантската епоха към Следатлантската, че погледът на хората бе постепенно затворен за духовния свят, за астрално-етерния свят и бе ограничен само в този физически свят.
Първите културни епохи бяха отбелязани с това, че хората имаха копнеж, дълбок копнеж за това, което техните прадеди от старата Атлантида са виждали, за което обаче се бе затворила вратата за тяхното виждане. Нашите прадеди са виждали със собствените си очи прадревната Мъдрост, макар и смътно. Те живееха между духове, общуваха с богове и духове. Така чувствуваха хората древната свещена Индийска култура; те копнееха със всички нишки на тяхното същество да видят отново онова, което са виждали техните прадеди, за което разказваше древната мъдрост. И всичко материално, което току що беше изникнало пред физическите погледи на човеците, скалите на Земята, които едвам сега бяха станали видими, а по-рано бяха виждани само духовно, целият външен свят им изглеждаше много по-маловажен отколкото това, за което те можеха да си спомнят.
към текста >>
Те живееха между
дух
ове, общуваха с богове и
дух
ове.
Спомнете си първата сказка на този цикъл; там бе казано, че хората от онова време имаха до голяма степен способността да развиват и проявяват определено сумрачно ясновидство. Хората не бяха ограничени в този физически сетивен свят; те живееха между божествено-духовни същества; те виждаха около себе си тези божествено-духовни същества. Именно в това се състоеше преходът от Атлантската епоха към Следатлантската, че погледът на хората бе постепенно затворен за духовния свят, за астрално-етерния свят и бе ограничен само в този физически свят. Първите културни епохи бяха отбелязани с това, че хората имаха копнеж, дълбок копнеж за това, което техните прадеди от старата Атлантида са виждали, за което обаче се бе затворила вратата за тяхното виждане. Нашите прадеди са виждали със собствените си очи прадревната Мъдрост, макар и смътно.
Те живееха между духове, общуваха с богове и духове.
Така чувствуваха хората древната свещена Индийска култура; те копнееха със всички нишки на тяхното същество да видят отново онова, което са виждали техните прадеди, за което разказваше древната мъдрост. И всичко материално, което току що беше изникнало пред физическите погледи на човеците, скалите на Земята, които едвам сега бяха станали видими, а по-рано бяха виждани само духовно, целият външен свят им изглеждаше много по-маловажен отколкото това, за което те можеха да си спомнят. Всичко, което физическите очи можеха да виждат бе наричано Майя, великата илюзия, великата измама, от която искаха да избягат. А най-добрите от тази първа културна епоха можаха да се издигнат до състоянието и степента на техните прадеди чрез онзи метод на посвещението, известни остатъци от които се намират в Йогата. Всичко това произведе едно религиозно настроение, което може да се предаде със следните думи: "Това, което ни за обикаля като външен свят на сетивата, е измама, суетна и без стойност, истинното, действителното се намира горе в духовните светове, които сме напуснали." Духовните водачи на народа бяха онези, които можеха да се пренесат в областите, където са живели по-рано техните прадеди.
към текста >>
И всичко материално, което току що беше изникнало пред физическите погледи на човеците, скалите на Земята, които едвам сега бяха станали видими, а по-рано бяха виждани само
дух
овно, целият външен свят им изглеждаше много по-маловажен отколкото това, за което те можеха да си спомнят.
Именно в това се състоеше преходът от Атлантската епоха към Следатлантската, че погледът на хората бе постепенно затворен за духовния свят, за астрално-етерния свят и бе ограничен само в този физически свят. Първите културни епохи бяха отбелязани с това, че хората имаха копнеж, дълбок копнеж за това, което техните прадеди от старата Атлантида са виждали, за което обаче се бе затворила вратата за тяхното виждане. Нашите прадеди са виждали със собствените си очи прадревната Мъдрост, макар и смътно. Те живееха между духове, общуваха с богове и духове. Така чувствуваха хората древната свещена Индийска култура; те копнееха със всички нишки на тяхното същество да видят отново онова, което са виждали техните прадеди, за което разказваше древната мъдрост.
И всичко материално, което току що беше изникнало пред физическите погледи на човеците, скалите на Земята, които едвам сега бяха станали видими, а по-рано бяха виждани само духовно, целият външен свят им изглеждаше много по-маловажен отколкото това, за което те можеха да си спомнят.
Всичко, което физическите очи можеха да виждат бе наричано Майя, великата илюзия, великата измама, от която искаха да избягат. А най-добрите от тази първа културна епоха можаха да се издигнат до състоянието и степента на техните прадеди чрез онзи метод на посвещението, известни остатъци от които се намират в Йогата. Всичко това произведе едно религиозно настроение, което може да се предаде със следните думи: "Това, което ни за обикаля като външен свят на сетивата, е измама, суетна и без стойност, истинното, действителното се намира горе в духовните светове, които сме напуснали." Духовните водачи на народа бяха онези, които можеха да се пренесат в областите, където са живели по-рано техните прадеди. Тази беше първата епоха на Следатлантския период. А всички епохи на Следатлантския период се характеризират с това, че човекът постепенно се научи все повече и повече да разбира, да познава външната сетивна действителност: "Това, което ни е дадено тук за външните сетива не трябва да се счита само като илюзия, то е един дар на духовните същества и не напразно боговете са ни дали камъните.
към текста >>
Всичко това произведе едно религиозно настроение, което може да се предаде със следните думи: "Това, което ни за обикаля като външен свят на сетивата, е измама, суетна и без стойност, истинното, действителното се намира горе в
дух
овните светове, които сме напуснали."
Дух
овните водачи на народа бяха онези, които можеха да се пренесат в областите, където са живели по-рано техните прадеди.
Те живееха между духове, общуваха с богове и духове. Така чувствуваха хората древната свещена Индийска култура; те копнееха със всички нишки на тяхното същество да видят отново онова, което са виждали техните прадеди, за което разказваше древната мъдрост. И всичко материално, което току що беше изникнало пред физическите погледи на човеците, скалите на Земята, които едвам сега бяха станали видими, а по-рано бяха виждани само духовно, целият външен свят им изглеждаше много по-маловажен отколкото това, за което те можеха да си спомнят. Всичко, което физическите очи можеха да виждат бе наричано Майя, великата илюзия, великата измама, от която искаха да избягат. А най-добрите от тази първа културна епоха можаха да се издигнат до състоянието и степента на техните прадеди чрез онзи метод на посвещението, известни остатъци от които се намират в Йогата.
Всичко това произведе едно религиозно настроение, което може да се предаде със следните думи: "Това, което ни за обикаля като външен свят на сетивата, е измама, суетна и без стойност, истинното, действителното се намира горе в духовните светове, които сме напуснали." Духовните водачи на народа бяха онези, които можеха да се пренесат в областите, където са живели по-рано техните прадеди.
Тази беше първата епоха на Следатлантския период. А всички епохи на Следатлантския период се характеризират с това, че човекът постепенно се научи все повече и повече да разбира, да познава външната сетивна действителност: "Това, което ни е дадено тук за външните сетива не трябва да се счита само като илюзия, то е един дар на духовните същества и не напразно боговете са ни дали камъните. Това, което тук на земята основава една култура на материалния свят, трябва да бъде постепенно прозряно." Това, което древният индиец считаше още за майя, което той отбягваше и се отвръщаше от него, за хората от втората следатлантска културна епоха то стана "поле за работа", нещо, което те трябваше да обработват. Това е характерно за древната Персийска епоха, която отстои на около 5000 години назад от нас, онази културна епоха, в която почвата около хората наистина изглеждаше враждебна за тях, но тя не беше както по-рано илюзия, която трябваше да отбягват; а напротив, тя беше работно поле, в което трябваше да отпечати собствения си дух.
към текста >>
А всички епохи на Следатлантския период се характеризират с това, че човекът постепенно се научи все повече и повече да разбира, да познава външната сетивна действителност: "Това, което ни е дадено тук за външните сетива не трябва да се счита само като илюзия, то е един дар на
дух
овните същества и не напразно боговете са ни дали камъните.
И всичко материално, което току що беше изникнало пред физическите погледи на човеците, скалите на Земята, които едвам сега бяха станали видими, а по-рано бяха виждани само духовно, целият външен свят им изглеждаше много по-маловажен отколкото това, за което те можеха да си спомнят. Всичко, което физическите очи можеха да виждат бе наричано Майя, великата илюзия, великата измама, от която искаха да избягат. А най-добрите от тази първа културна епоха можаха да се издигнат до състоянието и степента на техните прадеди чрез онзи метод на посвещението, известни остатъци от които се намират в Йогата. Всичко това произведе едно религиозно настроение, което може да се предаде със следните думи: "Това, което ни за обикаля като външен свят на сетивата, е измама, суетна и без стойност, истинното, действителното се намира горе в духовните светове, които сме напуснали." Духовните водачи на народа бяха онези, които можеха да се пренесат в областите, където са живели по-рано техните прадеди. Тази беше първата епоха на Следатлантския период.
А всички епохи на Следатлантския период се характеризират с това, че човекът постепенно се научи все повече и повече да разбира, да познава външната сетивна действителност: "Това, което ни е дадено тук за външните сетива не трябва да се счита само като илюзия, то е един дар на духовните същества и не напразно боговете са ни дали камъните.
Това, което тук на земята основава една култура на материалния свят, трябва да бъде постепенно прозряно." Това, което древният индиец считаше още за майя, което той отбягваше и се отвръщаше от него, за хората от втората следатлантска културна епоха то стана "поле за работа", нещо, което те трябваше да обработват. Това е характерно за древната Персийска епоха, която отстои на около 5000 години назад от нас, онази културна епоха, в която почвата около хората наистина изглеждаше враждебна за тях, но тя не беше както по-рано илюзия, която трябваше да отбягват; а напротив, тя беше работно поле, в което трябваше да отпечати собствения си дух. Тази Земя, в нейния материален състав, е подвластна на Злото, на една Сила противна на Доброто, на бога Ариман. Той е владее, но добрият бог Ормузд помага на хората и те се стремят да му служат.
към текста >>
Това е характерно за древната Персийска епоха, която отстои на около 5000 години назад от нас, онази културна епоха, в която почвата около хората наистина изглеждаше враждебна за тях, но тя не беше както по-рано илюзия, която трябваше да отбягват; а напротив, тя беше работно поле, в което трябваше да отпечати собствения си
дух
.
Всичко това произведе едно религиозно настроение, което може да се предаде със следните думи: "Това, което ни за обикаля като външен свят на сетивата, е измама, суетна и без стойност, истинното, действителното се намира горе в духовните светове, които сме напуснали." Духовните водачи на народа бяха онези, които можеха да се пренесат в областите, където са живели по-рано техните прадеди. Тази беше първата епоха на Следатлантския период. А всички епохи на Следатлантския период се характеризират с това, че човекът постепенно се научи все повече и повече да разбира, да познава външната сетивна действителност: "Това, което ни е дадено тук за външните сетива не трябва да се счита само като илюзия, то е един дар на духовните същества и не напразно боговете са ни дали камъните. Това, което тук на земята основава една култура на материалния свят, трябва да бъде постепенно прозряно." Това, което древният индиец считаше още за майя, което той отбягваше и се отвръщаше от него, за хората от втората следатлантска културна епоха то стана "поле за работа", нещо, което те трябваше да обработват.
Това е характерно за древната Персийска епоха, която отстои на около 5000 години назад от нас, онази културна епоха, в която почвата около хората наистина изглеждаше враждебна за тях, но тя не беше както по-рано илюзия, която трябваше да отбягват; а напротив, тя беше работно поле, в което трябваше да отпечати собствения си дух.
Тази Земя, в нейния материален състав, е подвластна на Злото, на една Сила противна на Доброто, на бога Ариман. Той е владее, но добрият бог Ормузд помага на хората и те се стремят да му служат. Когато изпълняват неговата воля, тогава те превръщат този свят в една нива на висшия духовен свят, тогава те отпечатват в сетивния действителен свят това, което познават духом. За втората културна епоха сетивният действителен свят беше едно работно поле. За индиеца сетивният свят беше измама, майя; за персиеца той наистина беше под властта на зли демони, но въпреки това беше един такъв свят, от който човекът трябваше да изгони злите същества и да го насели с добрите, със служителите на бога на светлината Ормузд.
към текста >>
Когато изпълняват неговата воля, тогава те превръщат този свят в една нива на висшия
дух
овен свят, тогава те отпечатват в сетивния действителен свят това, което познават
дух
ом.
Това, което тук на земята основава една култура на материалния свят, трябва да бъде постепенно прозряно." Това, което древният индиец считаше още за майя, което той отбягваше и се отвръщаше от него, за хората от втората следатлантска културна епоха то стана "поле за работа", нещо, което те трябваше да обработват. Това е характерно за древната Персийска епоха, която отстои на около 5000 години назад от нас, онази културна епоха, в която почвата около хората наистина изглеждаше враждебна за тях, но тя не беше както по-рано илюзия, която трябваше да отбягват; а напротив, тя беше работно поле, в което трябваше да отпечати собствения си дух. Тази Земя, в нейния материален състав, е подвластна на Злото, на една Сила противна на Доброто, на бога Ариман. Той е владее, но добрият бог Ормузд помага на хората и те се стремят да му служат.
Когато изпълняват неговата воля, тогава те превръщат този свят в една нива на висшия духовен свят, тогава те отпечатват в сетивния действителен свят това, което познават духом.
За втората културна епоха сетивният действителен свят беше едно работно поле. За индиеца сетивният свят беше измама, майя; за персиеца той наистина беше под властта на зли демони, но въпреки това беше един такъв свят, от който човекът трябваше да изгони злите същества и да го насели с добрите, със служителите на бога на светлината Ормузд. А през третата следатлантска културна епоха човекът идва още по-близо до външната сетивна действителност; тук тази действителност не е вече за него само една враждебна сила, която той трябва да победи. Индиецът поглеждаше към звездите и казваше: "О, всичко, което се намира там горе, което аз мога да виждам с външните очи, е само майя, измама" Но халдейските жреци наблюдаваха движенията и положенията на звездите и казваха: "Когато наблюдавам положението на звездите и проследявам тяхното движение, това се превръща за мене в една писменост, в която аз прочитам волята на божествено-духовните същества. Аз познавам това, което боговете искат, в това, което те са направили.
към текста >>
Индиецът поглеждаше към звездите и казваше: "О, всичко, което се намира там горе, което аз мога да виждам с външните очи, е само майя, измама" Но халдейските жреци наблюдаваха движенията и положенията на звездите и казваха: "Когато наблюдавам положението на звездите и проследявам тяхното движение, това се превръща за мене в една писменост, в която аз прочитам волята на божествено-
дух
овните същества.
Той е владее, но добрият бог Ормузд помага на хората и те се стремят да му служат. Когато изпълняват неговата воля, тогава те превръщат този свят в една нива на висшия духовен свят, тогава те отпечатват в сетивния действителен свят това, което познават духом. За втората културна епоха сетивният действителен свят беше едно работно поле. За индиеца сетивният свят беше измама, майя; за персиеца той наистина беше под властта на зли демони, но въпреки това беше един такъв свят, от който човекът трябваше да изгони злите същества и да го насели с добрите, със служителите на бога на светлината Ормузд. А през третата следатлантска културна епоха човекът идва още по-близо до външната сетивна действителност; тук тази действителност не е вече за него само една враждебна сила, която той трябва да победи.
Индиецът поглеждаше към звездите и казваше: "О, всичко, което се намира там горе, което аз мога да виждам с външните очи, е само майя, измама" Но халдейските жреци наблюдаваха движенията и положенията на звездите и казваха: "Когато наблюдавам положението на звездите и проследявам тяхното движение, това се превръща за мене в една писменост, в която аз прочитам волята на божествено-духовните същества.
Аз познавам това, което боговете искат, в това, което те са направили. "За тях физическият сетивен свят не беше вече майя, но както писмеността на човека е израз на неговата воля, така и това, което се намира в звездите на небето, което живее в силите на природата, за тях то е писменост на Боговете. И те с любов започнаха да разчитат природата. Така възникна онази чудесна наука за звездите, която днешните хора едвам подозират. Защото това, което днес хората познават като Астрология, се е родило чрез едно криво разбира не на самите факти.
към текста >>
Те считаха това като откровение на нещо вътрешно, на нещо пропито от
дух
а.
"За тях физическият сетивен свят не беше вече майя, но както писмеността на човека е израз на неговата воля, така и това, което се намира в звездите на небето, което живее в силите на природата, за тях то е писменост на Боговете. И те с любов започнаха да разчитат природата. Така възникна онази чудесна наука за звездите, която днешните хора едвам подозират. Защото това, което днес хората познават като Астрология, се е родило чрез едно криво разбира не на самите факти. За халдейските жреци в звездната писменост се разкриваше една дълбока мъдрост, като Астрология, която съдържа тайните на видимия за очите свят.
Те считаха това като откровение на нещо вътрешно, на нещо пропито от духа.
А какво беше Земята за египтяните? Достатъчно е да споменем само откриването на геометрията, чрез която човекът се научи да дели Земята според законите на пространството, според правилата на геометрията. Сега се изучават законите в това, което индийците считаха за майя. През древната Персийска епоха хората обработваха Земята; през египетската епоха те се научават да я делят според законите на пространството. Тогава те започват да изучават законите, но правят и нещо повече.
към текста >>
И така през третата културна епоха хората можаха да проникнат, да пропият света на илюзията, майя, с човешкия
дух
.
А историците на 19-тото столетие още веднъж са се измамели по отношение на тези 7 римски епохи. Те са стигнали до убеждението, че тези римски царе нищо общо с действителността в лаическия материален сми съл на думата; но какво всъщност се крие зад тях, а именно, че тук в книгите на сибилите е отбелязана предварително пророчески една култура според свещеното число 7, до това те не можаха да стигнат. Не е тук мястото да се впуснем в подробности относно отделните 7 царе. Но в тези отделни царе, като Ромулус, Нума, Помпилий, Тулус, Хостилиус и т.н., вие бихте могли да видите, как те отговарят на това, което са редуващите се културни епохи според 7-те принципа, които се явяват за нас в толкова различни области.
И така през третата културна епоха хората можаха да проникнат, да пропият света на илюзията, майя, с човешкия дух.
Това бе завършено през четвъртата културна епоха. Погледнете Гръцко-римската култура, където в чудесните произведения на изкуството човекът създава във външния материален свят един съвършен образ на самия себе си, където в драмата се изобразяват неговите човешки съдбини /Есхил/. И погледнете, обратно, как в древната Египетска култура се изучава волята на Боговете. Онова завладяване на материята, каквато виждаме през време на Гръцката култура, означава една степен повече, при която човекът обиква още повече материалното съществуване; а през време на римската култура човекът слиза напълно на физическото поле. Ние живеем сега в Петата културна епоха /можем да я наречем Западно-европейска Бележка на преводача./, където културата е слязла още по-дълбоко, под равнището на човека.
към текста >>
В древна Гърция
дух
ът бе употребен за о
дух
отворяване на материята и о
дух
отворената материя застава пред нас в образите на Аполон, на Зевса, в драмите на Софокъл и т.н.
Погледнете Гръцко-римската култура, където в чудесните произведения на изкуството човекът създава във външния материален свят един съвършен образ на самия себе си, където в драмата се изобразяват неговите човешки съдбини /Есхил/. И погледнете, обратно, как в древната Египетска култура се изучава волята на Боговете. Онова завладяване на материята, каквато виждаме през време на Гръцката култура, означава една степен повече, при която човекът обиква още повече материалното съществуване; а през време на римската култура човекът слиза напълно на физическото поле. Ние живеем сега в Петата културна епоха /можем да я наречем Западно-европейска Бележка на преводача./, където културата е слязла още по-дълбоко, под равнището на човека. Ние живеем в епохата, когато човекът е станал роб на външните отношения, на външната среда.
В древна Гърция духът бе употребен за одухотворяване на материята и одухотворената материя застава пред нас в образите на Аполон, на Зевса, в драмите на Софокъл и т.н.
Там човекът беше слязъл до физическото поле, но не беше слязъл под равнището на човека. Същото имаме и през Римската епоха. Най-дълбоко слизане под сферата на човека става сега в нашата епоха. В нашата епоха духът стана роб на материята. Безкрайно много дух е употребен в нашата епоха, за да се проникне в природните сили на външния свят, за да се превърне този външен свят в едно място колкото е възможно по-удобно за човека.
към текста >>
В нашата епоха
дух
ът стана роб на материята.
Ние живеем в епохата, когато човекът е станал роб на външните отношения, на външната среда. В древна Гърция духът бе употребен за одухотворяване на материята и одухотворената материя застава пред нас в образите на Аполон, на Зевса, в драмите на Софокъл и т.н. Там човекът беше слязъл до физическото поле, но не беше слязъл под равнището на човека. Същото имаме и през Римската епоха. Най-дълбоко слизане под сферата на човека става сега в нашата епоха.
В нашата епоха духът стана роб на материята.
Безкрайно много дух е употребен в нашата епоха, за да се проникне в природните сили на външния свят, за да се превърне този външен свят в едно място колкото е възможно по-удобно за човека. Нека сравним древните времена с нашето време. В тези древни времена човекът виждаше великата звездна писменост на боговете; но с първобитни средства се изграждаха тогава постиженията на културата, пирамидите, сфинксовете! Как се е хранел тогава човек! А вижте какви огромни външни културни средства е добил той до днешен ден!
към текста >>
Безкрайно много
дух
е употребен в нашата епоха, за да се проникне в природните сили на външния свят, за да се превърне този външен свят в едно място колкото е възможно по-удобно за човека.
В древна Гърция духът бе употребен за одухотворяване на материята и одухотворената материя застава пред нас в образите на Аполон, на Зевса, в драмите на Софокъл и т.н. Там човекът беше слязъл до физическото поле, но не беше слязъл под равнището на човека. Същото имаме и през Римската епоха. Най-дълбоко слизане под сферата на човека става сега в нашата епоха. В нашата епоха духът стана роб на материята.
Безкрайно много дух е употребен в нашата епоха, за да се проникне в природните сили на външния свят, за да се превърне този външен свят в едно място колкото е възможно по-удобно за човека.
Нека сравним древните времена с нашето време. В тези древни времена човекът виждаше великата звездна писменост на боговете; но с първобитни средства се изграждаха тогава постиженията на културата, пирамидите, сфинксовете! Как се е хранел тогава човек! А вижте какви огромни външни културни средства е добил той до днешен ден! Каква сила на духа беше необходима, за да бъде изобретена парната машина и да бъде тя построена, за да бъдат измислени железопътните линия, телефонът и т.н.
към текста >>
Каква сила на
дух
а беше необходима, за да бъде изобретена парната машина и да бъде тя построена, за да бъдат измислени железопътните линия, телефонът и т.н.
Безкрайно много дух е употребен в нашата епоха, за да се проникне в природните сили на външния свят, за да се превърне този външен свят в едно място колкото е възможно по-удобно за човека. Нека сравним древните времена с нашето време. В тези древни времена човекът виждаше великата звездна писменост на боговете; но с първобитни средства се изграждаха тогава постиженията на културата, пирамидите, сфинксовете! Как се е хранел тогава човек! А вижте какви огромни външни културни средства е добил той до днешен ден!
Каква сила на духа беше необходима, за да бъде изобретена парната машина и да бъде тя построена, за да бъдат измислени железопътните линия, телефонът и т.н.
Необходимо беше да се употребят неимоверни сили на духовния живот, за да се открият и построят тези чисто материални културни средства. И за какво бяха те употребени? Има ли за духовния живот някаква разлика, дали през някоя от древните култури човекът е смилал житото между два камъка, за което естествено се изразходваше много малко духовна сила, или дали днес сме в състояние да телеграфираме до Америка, за да получим от там големи количества пшеница и да ги превърнем в брашно чрез чудесно устроени мелници? Целият този апарат е поставен в движение единствено заради стомаха. Нека си дадем сметка, какви огромни жизнени сили са вложени в чисто материалната култура.
към текста >>
Необходимо беше да се употребят неимоверни сили на
дух
овния живот, за да се открият и построят тези чисто материални културни средства.
Нека сравним древните времена с нашето време. В тези древни времена човекът виждаше великата звездна писменост на боговете; но с първобитни средства се изграждаха тогава постиженията на културата, пирамидите, сфинксовете! Как се е хранел тогава човек! А вижте какви огромни външни културни средства е добил той до днешен ден! Каква сила на духа беше необходима, за да бъде изобретена парната машина и да бъде тя построена, за да бъдат измислени железопътните линия, телефонът и т.н.
Необходимо беше да се употребят неимоверни сили на духовния живот, за да се открият и построят тези чисто материални културни средства.
И за какво бяха те употребени? Има ли за духовния живот някаква разлика, дали през някоя от древните култури човекът е смилал житото между два камъка, за което естествено се изразходваше много малко духовна сила, или дали днес сме в състояние да телеграфираме до Америка, за да получим от там големи количества пшеница и да ги превърнем в брашно чрез чудесно устроени мелници? Целият този апарат е поставен в движение единствено заради стомаха. Нека си дадем сметка, какви огромни жизнени сили са вложени в чисто материалната култура. Тези външни културни средства допринасят твърде малко за истинската духовна култура.
към текста >>
Има ли за
дух
овния живот някаква разлика, дали през някоя от древните култури човекът е смилал житото между два камъка, за което естествено се изразходваше много малко
дух
овна сила, или дали днес сме в състояние да телеграфираме до Америка, за да получим от там големи количества пшеница и да ги превърнем в брашно чрез чудесно устроени мелници?
Как се е хранел тогава човек! А вижте какви огромни външни културни средства е добил той до днешен ден! Каква сила на духа беше необходима, за да бъде изобретена парната машина и да бъде тя построена, за да бъдат измислени железопътните линия, телефонът и т.н. Необходимо беше да се употребят неимоверни сили на духовния живот, за да се открият и построят тези чисто материални културни средства. И за какво бяха те употребени?
Има ли за духовния живот някаква разлика, дали през някоя от древните култури човекът е смилал житото между два камъка, за което естествено се изразходваше много малко духовна сила, или дали днес сме в състояние да телеграфираме до Америка, за да получим от там големи количества пшеница и да ги превърнем в брашно чрез чудесно устроени мелници?
Целият този апарат е поставен в движение единствено заради стомаха. Нека си дадем сметка, какви огромни жизнени сили са вложени в чисто материалната култура. Тези външни културни средства допринасят твърде малко за истинската духовна култура. Телеграфът да речем се употребява твърде малко за антропософските въпроси. Ако бихте направили едно статистическо сравнение между това, което се употребява за материалната култура, и това, което допринася за духовния живот, тогава бихте разбрали, че духът е потънал под човешкото, че той е станал роб на материалния живот.
към текста >>
Тези външни културни средства допринасят твърде малко за истинската
дух
овна култура.
Необходимо беше да се употребят неимоверни сили на духовния живот, за да се открият и построят тези чисто материални културни средства. И за какво бяха те употребени? Има ли за духовния живот някаква разлика, дали през някоя от древните култури човекът е смилал житото между два камъка, за което естествено се изразходваше много малко духовна сила, или дали днес сме в състояние да телеграфираме до Америка, за да получим от там големи количества пшеница и да ги превърнем в брашно чрез чудесно устроени мелници? Целият този апарат е поставен в движение единствено заради стомаха. Нека си дадем сметка, какви огромни жизнени сили са вложени в чисто материалната култура.
Тези външни културни средства допринасят твърде малко за истинската духовна култура.
Телеграфът да речем се употребява твърде малко за антропософските въпроси. Ако бихте направили едно статистическо сравнение между това, което се употребява за материалната култура, и това, което допринася за духовния живот, тогава бихте разбрали, че духът е потънал под човешкото, че той е станал роб на материалния живот. По този начин ние решително имаме един слизащ надолу път на културата до нашата епоха, до Петата културна епоха. И този път би отишъл все по-надолу и по-надолу. Ето защо човечеството трябваше да бъде предпазено от едно пълно потъване в материята чрез един нов импулс.
към текста >>
Ако бихте направили едно статистическо сравнение между това, което се употребява за материалната култура, и това, което допринася за
дух
овния живот, тогава бихте разбрали, че
дух
ът е потънал под човешкото, че той е станал роб на материалния живот.
Има ли за духовния живот някаква разлика, дали през някоя от древните култури човекът е смилал житото между два камъка, за което естествено се изразходваше много малко духовна сила, или дали днес сме в състояние да телеграфираме до Америка, за да получим от там големи количества пшеница и да ги превърнем в брашно чрез чудесно устроени мелници? Целият този апарат е поставен в движение единствено заради стомаха. Нека си дадем сметка, какви огромни жизнени сили са вложени в чисто материалната култура. Тези външни културни средства допринасят твърде малко за истинската духовна култура. Телеграфът да речем се употребява твърде малко за антропософските въпроси.
Ако бихте направили едно статистическо сравнение между това, което се употребява за материалната култура, и това, което допринася за духовния живот, тогава бихте разбрали, че духът е потънал под човешкото, че той е станал роб на материалния живот.
По този начин ние решително имаме един слизащ надолу път на културата до нашата епоха, до Петата културна епоха. И този път би отишъл все по-надолу и по-надолу. Ето защо човечеството трябваше да бъде предпазено от едно пълно потъване в материята чрез един нов импулс. Никога по-рано земното човечество не беше слязло толкова дълбоко в материята. Трябваше да дойде един мощен, най-мощният от земните импулси.
към текста >>
Това беше идването на Христа Исуса, което даде подтика към един нов
дух
овен живот.
По този начин ние решително имаме един слизащ надолу път на културата до нашата епоха, до Петата културна епоха. И този път би отишъл все по-надолу и по-надолу. Ето защо човечеството трябваше да бъде предпазено от едно пълно потъване в материята чрез един нов импулс. Никога по-рано земното човечество не беше слязло толкова дълбоко в материята. Трябваше да дойде един мощен, най-мощният от земните импулси.
Това беше идването на Христа Исуса, което даде подтика към един нов духовен живот.
Това, което ние притежаваме като тласкащи нагоре сили в духовния свят през време на слизането, ние го дължим на онзи мощен импулс, който дойде чрез Христа Исуса. При това слизане в материята винаги е имало духовни импулси. Така се разви първо бавно, после все повече и повече християнският живот, който днес се намира едвам в своето начало, но който в бъдеще ще се издигне до нечувана слава, защото човечеството ще разбере Евангелията едвам в бъдеще. Но когато хората ще ги разберат напълно, тогава те ще видят, какъв неизмерим духовен живот се намира в тези Евангелия. Колкото повече Евангелието се разпространи в неговата истинска форма, толкова повече човечеството ще има отново възможност, въпреки материалната култура, да развие един духовен живот, да възлезе отново в духовните светове.
към текста >>
Това, което ние притежаваме като тласкащи нагоре сили в
дух
овния свят през време на слизането, ние го дължим на онзи мощен импулс, който дойде чрез Христа Исуса.
И този път би отишъл все по-надолу и по-надолу. Ето защо човечеството трябваше да бъде предпазено от едно пълно потъване в материята чрез един нов импулс. Никога по-рано земното човечество не беше слязло толкова дълбоко в материята. Трябваше да дойде един мощен, най-мощният от земните импулси. Това беше идването на Христа Исуса, което даде подтика към един нов духовен живот.
Това, което ние притежаваме като тласкащи нагоре сили в духовния свят през време на слизането, ние го дължим на онзи мощен импулс, който дойде чрез Христа Исуса.
При това слизане в материята винаги е имало духовни импулси. Така се разви първо бавно, после все повече и повече християнският живот, който днес се намира едвам в своето начало, но който в бъдеще ще се издигне до нечувана слава, защото човечеството ще разбере Евангелията едвам в бъдеще. Но когато хората ще ги разберат напълно, тогава те ще видят, какъв неизмерим духовен живот се намира в тези Евангелия. Колкото повече Евангелието се разпространи в неговата истинска форма, толкова повече човечеството ще има отново възможност, въпреки материалната култура, да развие един духовен живот, да възлезе отново в духовните светове. Следователно това, което се развива от епоха на епоха в следатланските култури, авторът на Откровението си го представя изразено в по-малки общности.
към текста >>
При това слизане в материята винаги е имало
дух
овни импулси.
Ето защо човечеството трябваше да бъде предпазено от едно пълно потъване в материята чрез един нов импулс. Никога по-рано земното човечество не беше слязло толкова дълбоко в материята. Трябваше да дойде един мощен, най-мощният от земните импулси. Това беше идването на Христа Исуса, което даде подтика към един нов духовен живот. Това, което ние притежаваме като тласкащи нагоре сили в духовния свят през време на слизането, ние го дължим на онзи мощен импулс, който дойде чрез Христа Исуса.
При това слизане в материята винаги е имало духовни импулси.
Така се разви първо бавно, после все повече и повече християнският живот, който днес се намира едвам в своето начало, но който в бъдеще ще се издигне до нечувана слава, защото човечеството ще разбере Евангелията едвам в бъдеще. Но когато хората ще ги разберат напълно, тогава те ще видят, какъв неизмерим духовен живот се намира в тези Евангелия. Колкото повече Евангелието се разпространи в неговата истинска форма, толкова повече човечеството ще има отново възможност, въпреки материалната култура, да развие един духовен живот, да възлезе отново в духовните светове. Следователно това, което се развива от епоха на епоха в следатланските култури, авторът на Откровението си го представя изразено в по-малки общности. Така тези по-малки общности, които са разпределени в пространството върху нашата Земя, стават представители на тези културни епохи.
към текста >>
Но когато хората ще ги разберат напълно, тогава те ще видят, какъв неизмерим
дух
овен живот се намира в тези Евангелия.
Трябваше да дойде един мощен, най-мощният от земните импулси. Това беше идването на Христа Исуса, което даде подтика към един нов духовен живот. Това, което ние притежаваме като тласкащи нагоре сили в духовния свят през време на слизането, ние го дължим на онзи мощен импулс, който дойде чрез Христа Исуса. При това слизане в материята винаги е имало духовни импулси. Така се разви първо бавно, после все повече и повече християнският живот, който днес се намира едвам в своето начало, но който в бъдеще ще се издигне до нечувана слава, защото човечеството ще разбере Евангелията едвам в бъдеще.
Но когато хората ще ги разберат напълно, тогава те ще видят, какъв неизмерим духовен живот се намира в тези Евангелия.
Колкото повече Евангелието се разпространи в неговата истинска форма, толкова повече човечеството ще има отново възможност, въпреки материалната култура, да развие един духовен живот, да възлезе отново в духовните светове. Следователно това, което се развива от епоха на епоха в следатланските култури, авторът на Откровението си го представя изразено в по-малки общности. Така тези по-малки общности, които са разпределени в пространството върху нашата Земя, стават представители на тези културни епохи. Когато говори за общността или църквата от Ефес, той разбира: "аз приемам че в Ефес живееше една общност, която в известно отношение наистина беше приела християнството; но понеже всичко се развива постепенно, то от всяка културна епоха остава да съществува по нещо в следващите епохи. В Ефес ние наистина имаме една школа на посвещението, обаче там християнското учение е така оцветено, че навсякъде все още можем да познаем чертите на древната Индийска култура.
към текста >>
Колкото повече Евангелието се разпространи в неговата истинска форма, толкова повече човечеството ще има отново възможност, въпреки материалната култура, да развие един
дух
овен живот, да възлезе отново в
дух
овните светове.
Това беше идването на Христа Исуса, което даде подтика към един нов духовен живот. Това, което ние притежаваме като тласкащи нагоре сили в духовния свят през време на слизането, ние го дължим на онзи мощен импулс, който дойде чрез Христа Исуса. При това слизане в материята винаги е имало духовни импулси. Така се разви първо бавно, после все повече и повече християнският живот, който днес се намира едвам в своето начало, но който в бъдеще ще се издигне до нечувана слава, защото човечеството ще разбере Евангелията едвам в бъдеще. Но когато хората ще ги разберат напълно, тогава те ще видят, какъв неизмерим духовен живот се намира в тези Евангелия.
Колкото повече Евангелието се разпространи в неговата истинска форма, толкова повече човечеството ще има отново възможност, въпреки материалната култура, да развие един духовен живот, да възлезе отново в духовните светове.
Следователно това, което се развива от епоха на епоха в следатланските култури, авторът на Откровението си го представя изразено в по-малки общности. Така тези по-малки общности, които са разпределени в пространството върху нашата Земя, стават представители на тези културни епохи. Когато говори за общността или църквата от Ефес, той разбира: "аз приемам че в Ефес живееше една общност, която в известно отношение наистина беше приела християнството; но понеже всичко се развива постепенно, то от всяка културна епоха остава да съществува по нещо в следващите епохи. В Ефес ние наистина имаме една школа на посвещението, обаче там християнското учение е така оцветено, че навсякъде все още можем да познаем чертите на древната Индийска култура. "той иска да ни покаже с това първата епоха на следатлантското време.
към текста >>
Че се е отвърнала от боготворението на всичко, което е плътско, че се е обърнала към
дух
овния живот /така говори този, който отправя послания до църквите/, това той цени у нея.
Тази или онази страна на вашето същество отговаря на това, което е правено в смисъла на християнството; обаче другото трябва да се промени." Така говори авторът на Откровението на всяка една културна епоха, като казва, кое трябва да остане и кое не отговаря вече и трябва да бъде изменено. Нека проверим сега, дали действително в редуващите се 7 послания се съдържа нещо от характера на 7-те редуващи се следатлантски културни епохи. Да се постараем да разберем, какво обръщение трябваше да имат тези послания, ако те трябваше да отговарят на това, което току-що казахме. Авторът на Откровението си представя: в Ефес има една общност, една църква; тя е приела християнството, но показва това християнство в една особена отсенка в една такава отсенка, каквато е имала първата следатлантска културна епоха, а именно чужда на външния живот, без да бъде изпълнена с любов към това, което е било задачата на следатлантския човек /Завладяването на външния свят. Бележка на преводача/.
Че се е отвърнала от боготворението на всичко, което е плътско, че се е обърнала към духовния живот /така говори този, който отправя послания до църквите/, това той цени у нея.
Ние разбираме, какво е искал да каже авторът на Откровението с тези думи, като вземем предвид, че Ефес беше мястото, където се служеше в мистериите на целомъдрената Диана; той там отвръщането от материята се намираше в особен разцвет, отвръщането от сетивния свят и обръщането към духовното. Но "имам нещо против тебе, че си изоставила първата любов", любовта, която първата следатлантска култура трябваше да има и която се изразява в това, да счита Земята като работно поле, в което трябва да се посее божественото семе. Как характеризира себе си този, който диктува това послание? Той характеризира себе си като предтеча на Христа Исуса, един вид като водач на тази първа културна епоха. Чрез този ръководител или учител на първата културна епоха като че говори Христос Исус на онази епоха, в която посветеният проникваше със своя поглед в отвъдните светове.
към текста >>
Ние разбираме, какво е искал да каже авторът на Откровението с тези думи, като вземем предвид, че Ефес беше мястото, където се служеше в мистериите на целомъдрената Диана; той там отвръщането от материята се намираше в особен разцвет, отвръщането от сетивния свят и обръщането към
дух
овното.
Нека проверим сега, дали действително в редуващите се 7 послания се съдържа нещо от характера на 7-те редуващи се следатлантски културни епохи. Да се постараем да разберем, какво обръщение трябваше да имат тези послания, ако те трябваше да отговарят на това, което току-що казахме. Авторът на Откровението си представя: в Ефес има една общност, една църква; тя е приела християнството, но показва това християнство в една особена отсенка в една такава отсенка, каквато е имала първата следатлантска културна епоха, а именно чужда на външния живот, без да бъде изпълнена с любов към това, което е било задачата на следатлантския човек /Завладяването на външния свят. Бележка на преводача/. Че се е отвърнала от боготворението на всичко, което е плътско, че се е обърнала към духовния живот /така говори този, който отправя послания до църквите/, това той цени у нея.
Ние разбираме, какво е искал да каже авторът на Откровението с тези думи, като вземем предвид, че Ефес беше мястото, където се служеше в мистериите на целомъдрената Диана; той там отвръщането от материята се намираше в особен разцвет, отвръщането от сетивния свят и обръщането към духовното.
Но "имам нещо против тебе, че си изоставила първата любов", любовта, която първата следатлантска култура трябваше да има и която се изразява в това, да счита Земята като работно поле, в което трябва да се посее божественото семе. Как характеризира себе си този, който диктува това послание? Той характеризира себе си като предтеча на Христа Исуса, един вид като водач на тази първа културна епоха. Чрез този ръководител или учител на първата културна епоха като че говори Христос Исус на онази епоха, в която посветеният проникваше със своя поглед в отвъдните светове. Той казва за себе си, че държи в десницата си 7-те звезди и 7-те златни светилника.
към текста >>
7-те звезди не са нищо друго освен символи на 7-те висши
дух
овни Същества, които са ръководители на великите културни епохи.
Но "имам нещо против тебе, че си изоставила първата любов", любовта, която първата следатлантска култура трябваше да има и която се изразява в това, да счита Земята като работно поле, в което трябва да се посее божественото семе. Как характеризира себе си този, който диктува това послание? Той характеризира себе си като предтеча на Христа Исуса, един вид като водач на тази първа културна епоха. Чрез този ръководител или учител на първата културна епоха като че говори Христос Исус на онази епоха, в която посветеният проникваше със своя поглед в отвъдните светове. Той казва за себе си, че държи в десницата си 7-те звезди и 7-те златни светилника.
7-те звезди не са нищо друго освен символи на 7-те висши духовни Същества, които са ръководители на великите културни епохи.
А за 7-те светилника се казва изрично, че те са духовни същества, които не могат да бъдат виждани в сетивния свят. За тях се загатва и в посвещението Йога, но се загатва също и за това, че никога човек не действува в смисъла на развитието, ако той мрази външните дела, ако изгубва любовта си за външните дела. Църквата от Ефес е изоставила любовта си към външните дела. В Откровението на Йоана се казва съвършено правилно: "Ти мразиш делата на николаитите" "Николаитите" не са нищо друго освен онези хора, за които животът се изразява само в почитането на сетивния свят. През времето, за което говори посланието, съществуваше една секта на Николаитите, които считаха, че всичко ценно за човека се изразява, се свежда само до външния, до сетивен живот, до живота на плътта.
към текста >>
А за 7-те светилника се казва изрично, че те са
дух
овни същества, които не могат да бъдат виждани в сетивния свят.
Как характеризира себе си този, който диктува това послание? Той характеризира себе си като предтеча на Христа Исуса, един вид като водач на тази първа културна епоха. Чрез този ръководител или учител на първата културна епоха като че говори Христос Исус на онази епоха, в която посветеният проникваше със своя поглед в отвъдните светове. Той казва за себе си, че държи в десницата си 7-те звезди и 7-те златни светилника. 7-те звезди не са нищо друго освен символи на 7-те висши духовни Същества, които са ръководители на великите културни епохи.
А за 7-те светилника се казва изрично, че те са духовни същества, които не могат да бъдат виждани в сетивния свят.
За тях се загатва и в посвещението Йога, но се загатва също и за това, че никога човек не действува в смисъла на развитието, ако той мрази външните дела, ако изгубва любовта си за външните дела. Църквата от Ефес е изоставила любовта си към външните дела. В Откровението на Йоана се казва съвършено правилно: "Ти мразиш делата на николаитите" "Николаитите" не са нищо друго освен онези хора, за които животът се изразява само в почитането на сетивния свят. През времето, за което говори посланието, съществуваше една секта на Николаитите, които считаха, че всичко ценно за човека се изразява, се свежда само до външния, до сетивен живот, до живота на плътта. "Ти не трябва да вършиш това", казва този, който вдъхновява първото послание.
към текста >>
"Но ти не трябва да изоставаш от първата любов", казва той също; "защото имайки любов за този външен свят, с това ти го оживотваряващ, повдигаш го в
дух
овния живот!
За тях се загатва и в посвещението Йога, но се загатва също и за това, че никога човек не действува в смисъла на развитието, ако той мрази външните дела, ако изгубва любовта си за външните дела. Църквата от Ефес е изоставила любовта си към външните дела. В Откровението на Йоана се казва съвършено правилно: "Ти мразиш делата на николаитите" "Николаитите" не са нищо друго освен онези хора, за които животът се изразява само в почитането на сетивния свят. През времето, за което говори посланието, съществуваше една секта на Николаитите, които считаха, че всичко ценно за човека се изразява, се свежда само до външния, до сетивен живот, до живота на плътта. "Ти не трябва да вършиш това", казва този, който вдъхновява първото послание.
"Но ти не трябва да изоставаш от първата любов", казва той също; "защото имайки любов за този външен свят, с това ти го оживотваряващ, повдигаш го в духовния живот!
" "Който има уши, нека слуша: Нему аз ще дам да яде не само от предходното дърво, а от дървото на живота", т.е. той ще бъде в състояние да одухотвори това, което се намира тук в сетивния свят, за да го възнесе на олтара на духовния живот. Представител на втората културна епоха е общността или църквата от Смирна. На нея ръководителят на човечеството говори обръщайки се към своя втори предтеча, вдъхновител или учител на древната Персийска култура. Схващането на древната Персийска култура е това: Някога бе богът на светлината, той имаше един враг, външната материя, тъмният Ариман.
към текста >>
той ще бъде в състояние да о
дух
отвори това, което се намира тук в сетивния свят, за да го възнесе на олтара на
дух
овния живот.
В Откровението на Йоана се казва съвършено правилно: "Ти мразиш делата на николаитите" "Николаитите" не са нищо друго освен онези хора, за които животът се изразява само в почитането на сетивния свят. През времето, за което говори посланието, съществуваше една секта на Николаитите, които считаха, че всичко ценно за човека се изразява, се свежда само до външния, до сетивен живот, до живота на плътта. "Ти не трябва да вършиш това", казва този, който вдъхновява първото послание. "Но ти не трябва да изоставаш от първата любов", казва той също; "защото имайки любов за този външен свят, с това ти го оживотваряващ, повдигаш го в духовния живот! " "Който има уши, нека слуша: Нему аз ще дам да яде не само от предходното дърво, а от дървото на живота", т.е.
той ще бъде в състояние да одухотвори това, което се намира тук в сетивния свят, за да го възнесе на олтара на духовния живот.
Представител на втората културна епоха е общността или църквата от Смирна. На нея ръководителят на човечеството говори обръщайки се към своя втори предтеча, вдъхновител или учител на древната Персийска култура. Схващането на древната Персийска култура е това: Някога бе богът на светлината, той имаше един враг, външната материя, тъмният Ариман. Първо аз бях свързан с Духа на Светлината, с първия, който беше. След това слязох в света на материята, в която се вмъкна изостаналото в своето развитие враждебно същество Ариман.
към текста >>
Първо аз бях свързан с
Дух
а на Светлината, с първия, който беше.
" "Който има уши, нека слуша: Нему аз ще дам да яде не само от предходното дърво, а от дървото на живота", т.е. той ще бъде в състояние да одухотвори това, което се намира тук в сетивния свят, за да го възнесе на олтара на духовния живот. Представител на втората културна епоха е общността или църквата от Смирна. На нея ръководителят на човечеството говори обръщайки се към своя втори предтеча, вдъхновител или учител на древната Персийска култура. Схващането на древната Персийска култура е това: Някога бе богът на светлината, той имаше един враг, външната материя, тъмният Ариман.
Първо аз бях свързан с Духа на Светлината, с първия, който беше.
След това слязох в света на материята, в която се вмъкна изостаналото в своето развитие враждебно същество Ариман. И сега заедно с Духа на Светлината аз ще обработвам материята и ще внеса в нея духа; после, след побеждаването на злия бог, отново ще се яви добрият, богът на светлината. "аз съм този, който е първият и последният, който умира в материалния живот и отново оживява в духовното възкресение." Така във второто послание ние четем: "Аз съм първият и последният, който бе, който е и който ще дойде, който отново оживя. "/Откров., I, 8/. Бихме отишли твърде далече, ако бихме разгледали всеки стих по този начин, но трябва да се спрем по-точно върху онзи стих, който ни характеризира точно, как се отнася човек като член на Смирненската църква, когато тя следва християнския принцип.
към текста >>
И сега заедно с
Дух
а на Светлината аз ще обработвам материята и ще внеса в нея
дух
а; после, след побеждаването на злия бог, отново ще се яви добрият, богът на светлината.
Представител на втората културна епоха е общността или църквата от Смирна. На нея ръководителят на човечеството говори обръщайки се към своя втори предтеча, вдъхновител или учител на древната Персийска култура. Схващането на древната Персийска култура е това: Някога бе богът на светлината, той имаше един враг, външната материя, тъмният Ариман. Първо аз бях свързан с Духа на Светлината, с първия, който беше. След това слязох в света на материята, в която се вмъкна изостаналото в своето развитие враждебно същество Ариман.
И сега заедно с Духа на Светлината аз ще обработвам материята и ще внеса в нея духа; после, след побеждаването на злия бог, отново ще се яви добрият, богът на светлината.
"аз съм този, който е първият и последният, който умира в материалния живот и отново оживява в духовното възкресение." Така във второто послание ние четем: "Аз съм първият и последният, който бе, който е и който ще дойде, който отново оживя. "/Откров., I, 8/. Бихме отишли твърде далече, ако бихме разгледали всеки стих по този начин, но трябва да се спрем по-точно върху онзи стих, който ни характеризира точно, как се отнася човек като член на Смирненската църква, когато тя следва християнския принцип. Там се казва, че на смъртта се дава живот, че смъртта бива одухотворена. Човек не попада под властта на смъртта.
към текста >>
"аз съм този, който е първият и последният, който умира в материалния живот и отново оживява в
дух
овното възкресение." Така във второто послание ние четем: "Аз съм първият и последният, който бе, който е и който ще дойде, който отново оживя.
На нея ръководителят на човечеството говори обръщайки се към своя втори предтеча, вдъхновител или учител на древната Персийска култура. Схващането на древната Персийска култура е това: Някога бе богът на светлината, той имаше един враг, външната материя, тъмният Ариман. Първо аз бях свързан с Духа на Светлината, с първия, който беше. След това слязох в света на материята, в която се вмъкна изостаналото в своето развитие враждебно същество Ариман. И сега заедно с Духа на Светлината аз ще обработвам материята и ще внеса в нея духа; после, след побеждаването на злия бог, отново ще се яви добрият, богът на светлината.
"аз съм този, който е първият и последният, който умира в материалния живот и отново оживява в духовното възкресение." Така във второто послание ние четем: "Аз съм първият и последният, който бе, който е и който ще дойде, който отново оживя.
"/Откров., I, 8/. Бихме отишли твърде далече, ако бихме разгледали всеки стих по този начин, но трябва да се спрем по-точно върху онзи стих, който ни характеризира точно, как се отнася човек като член на Смирненската църква, когато тя следва християнския принцип. Там се казва, че на смъртта се дава живот, че смъртта бива одухотворена. Човек не попада под властта на смъртта. Ако той загине в смъртта, тогава смъртта би била за човека едно събитие, което го води до един духовен живот, в който не биха се намерили плодовете на този земен живот.
към текста >>
Там се казва, че на смъртта се дава живот, че смъртта бива о
дух
отворена.
След това слязох в света на материята, в която се вмъкна изостаналото в своето развитие враждебно същество Ариман. И сега заедно с Духа на Светлината аз ще обработвам материята и ще внеса в нея духа; после, след побеждаването на злия бог, отново ще се яви добрият, богът на светлината. "аз съм този, който е първият и последният, който умира в материалния живот и отново оживява в духовното възкресение." Така във второто послание ние четем: "Аз съм първият и последният, който бе, който е и който ще дойде, който отново оживя. "/Откров., I, 8/. Бихме отишли твърде далече, ако бихме разгледали всеки стих по този начин, но трябва да се спрем по-точно върху онзи стих, който ни характеризира точно, как се отнася човек като член на Смирненската църква, когато тя следва християнския принцип.
Там се казва, че на смъртта се дава живот, че смъртта бива одухотворена.
Човек не попада под властта на смъртта. Ако той загине в смъртта, тогава смъртта би била за човека едно събитие, което го води до един духовен живот, в който не биха се намерили плодовете на този земен живот. Да вземем един човек, който не живее така, че да извлече от своя живот истинските плодове. Той не взема със себе си никакви плодове в духовния живот. Но в духовното съществуване той може да живее само от тези плодове.
към текста >>
Ако той загине в смъртта, тогава смъртта би била за човека едно събитие, което го води до един
дух
овен живот, в който не биха се намерили плодовете на този земен живот.
"аз съм този, който е първият и последният, който умира в материалния живот и отново оживява в духовното възкресение." Така във второто послание ние четем: "Аз съм първият и последният, който бе, който е и който ще дойде, който отново оживя. "/Откров., I, 8/. Бихме отишли твърде далече, ако бихме разгледали всеки стих по този начин, но трябва да се спрем по-точно върху онзи стих, който ни характеризира точно, как се отнася човек като член на Смирненската църква, когато тя следва християнския принцип. Там се казва, че на смъртта се дава живот, че смъртта бива одухотворена. Човек не попада под властта на смъртта.
Ако той загине в смъртта, тогава смъртта би била за човека едно събитие, което го води до един духовен живот, в който не биха се намерили плодовете на този земен живот.
Да вземем един човек, който не живее така, че да извлече от своя живот истинските плодове. Той не взема със себе си никакви плодове в духовния живот. Но в духовното съществуване той може да живее само от тези плодове. Следователно, ако не донесе там със себе си никакви плодове, той ще изпита "втората смърт". Обработвайки това земно поле, чрез това той се спасява от "втората смърт".
към текста >>
Той не взема със себе си никакви плодове в
дух
овния живот.
Бихме отишли твърде далече, ако бихме разгледали всеки стих по този начин, но трябва да се спрем по-точно върху онзи стих, който ни характеризира точно, как се отнася човек като член на Смирненската църква, когато тя следва християнския принцип. Там се казва, че на смъртта се дава живот, че смъртта бива одухотворена. Човек не попада под властта на смъртта. Ако той загине в смъртта, тогава смъртта би била за човека едно събитие, което го води до един духовен живот, в който не биха се намерили плодовете на този земен живот. Да вземем един човек, който не живее така, че да извлече от своя живот истинските плодове.
Той не взема със себе си никакви плодове в духовния живот.
Но в духовното съществуване той може да живее само от тези плодове. Следователно, ако не донесе там със себе си никакви плодове, той ще изпита "втората смърт". Обработвайки това земно поле, чрез това той се спасява от "втората смърт". "който има уши да слуша, нека слуша, що говори духът на църквите. който победи, той няма да бъде повреден от втората смърт.
към текста >>
Но в
дух
овното съществуване той може да живее само от тези плодове.
Там се казва, че на смъртта се дава живот, че смъртта бива одухотворена. Човек не попада под властта на смъртта. Ако той загине в смъртта, тогава смъртта би била за човека едно събитие, което го води до един духовен живот, в който не биха се намерили плодовете на този земен живот. Да вземем един човек, който не живее така, че да извлече от своя живот истинските плодове. Той не взема със себе си никакви плодове в духовния живот.
Но в духовното съществуване той може да живее само от тези плодове.
Следователно, ако не донесе там със себе си никакви плодове, той ще изпита "втората смърт". Обработвайки това земно поле, чрез това той се спасява от "втората смърт". "който има уши да слуша, нека слуша, що говори духът на църквите. който победи, той няма да бъде повреден от втората смърт. "/Откров., 2, 11/.
към текста >>
"който има уши да слуша, нека слуша, що говори
дух
ът на църквите.
Да вземем един човек, който не живее така, че да извлече от своя живот истинските плодове. Той не взема със себе си никакви плодове в духовния живот. Но в духовното съществуване той може да живее само от тези плодове. Следователно, ако не донесе там със себе си никакви плодове, той ще изпита "втората смърт". Обработвайки това земно поле, чрез това той се спасява от "втората смърт".
"който има уши да слуша, нека слуша, що говори духът на църквите.
който победи, той няма да бъде повреден от втората смърт. "/Откров., 2, 11/. Сега да отидем по-нататък, да преминем църквата от Пергам. Тя е представител на онази епоха на човечеството, когато това човечество все повече излиза на физическото поле, където човекът вижда в писмеността на звездите това, което неговият дух можеше да получи. Това е дадено на човека през третата културна епоха.
към текста >>
Тя е представител на онази епоха на човечеството, когато това човечество все повече излиза на физическото поле, където човекът вижда в писмеността на звездите това, което неговият
дух
можеше да получи.
Обработвайки това земно поле, чрез това той се спасява от "втората смърт". "който има уши да слуша, нека слуша, що говори духът на църквите. който победи, той няма да бъде повреден от втората смърт. "/Откров., 2, 11/. Сега да отидем по-нататък, да преминем църквата от Пергам.
Тя е представител на онази епоха на човечеството, когато това човечество все повече излиза на физическото поле, където човекът вижда в писмеността на звездите това, което неговият дух можеше да получи.
Това е дадено на човека през третата културна епоха. Човекът действува чрез това, което се намира в неговата вътрешност. Чрез това, че има една вътрешна същност, той може да изследва външното. Само поради това, че беше надарен с душа, той можеше да изследва движението на звездите, да изнамери геометрията. Това се е наричало изследване чрез словото, което в Откровението на Йоана е изразено с "меча излизащ от устата".
към текста >>
Всички символи тук показват, че човекът пречиства своята душа, за да стане чист носител, чист съсъд на Манас (висшия Аз,
Дух
овно-Себе).
Защото това е учението, което разлага народите. Разложителните, рушителите на народите са черните магьосници, които работят само в услуга на своята личност и затова разрушават всяко общество, затова те поглъщат всичко, което живее в народа. Но доброто в тази култура се състои в това, че именно там човекът може да започне да пречиства и прояснява, да просветлява своето астрално тяло. Това се нарича "скритата манна". Това, което е само за света, превърнато в божествена храна, което е само за егоистичния човек, превърнато в нещо божествено, това се нарича "скритата манна".
Всички символи тук показват, че човекът пречиства своята душа, за да стане чист носител, чист съсъд на Манас (висшия Аз, Духовно-Себе).
Без съмнение, за това е още необходимо човекът да мине през четвъртата културна епоха. Там се явява самият Спасител, Христос Исус, Църквата от Тиатира! Там той възвестява себе си като "Син Божи", който има очи като пламък, а нозете му са като разтопен месинг. Сега той се провъзгласява като "Син Божи", сега Той е ръководител на четвъртата културна епоха, където човекът е слязъл до физическото поле, където той е създал своя образ във външните културни средства. Сега е настъпила епохата, когато Божественото, самият Бог става човек, става плът, става човешка личност; епохата, в която човекът е слязъл до степента на личността, където в творбите на гръцките склуптори индивидуализираното божество се явява като личност, където в римския гражданин личността се явява на световното поле.
към текста >>
За тези, които биха само злоупотребили с
Дух
овната Наука, и биха злоупотребили особено в миналите времена, в Окултизма съществува това, което бихме могли да наречем една маска.
Ето защо вместо Земята /4-то състояние/ се поставят само Марс и Меркурий. Казва се, че в своето развитие Земята минава през състоянията Сатурн, Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера и Вулкан. И така Меркурий е звездата, която всъщност дава тон, която владее като сила втората половина на Земното състояние. Меркурий е звездата, която представлява направляваща сила, която посочва пътя нагоре, път, по който трябва да върви човекът. Тук ние стигаме до едно място, където трябва да открием една малка тайна, която фактически трябва да бъде открита само на това място.
За тези, които биха само злоупотребили с Духовната Наука, и биха злоупотребили особено в миналите времена, в Окултизма съществува това, което бихме могли да наречем една маска.
Истинските окултисти не се изразяваха направо, но така, че да скрият истинското състояние на нещата. Средновековният езотеризъм не е могъл да си помогне по друг начин, освен прибягвайки до едно грубо средство. Той разместил имената на планетите, като назовал Меркурий "Венера", а Венера "Меркурий". В действителност, когато искаме да говорим в смисъла на езотеризма, както прави това авторът на Откровението, ние трябва да наричаме Зорницата Меркурий. За него Зорницата е Меркурий.
към текста >>
" Ако то би се изпълнело, тогава на нас би трябвало да ни говори Онзи, който е говорил през четирите предидущи епохи, и ние би трябвало да се научим да разбираме неговия глас, би трябвало да се ориентираме в това, което е нашата задача за
дух
овния живот.
За него Зорницата е Меркурий. "аз дадох на твоя аз насоката нагоре, насоката на зорницата, на Меркурий". Вие можете да видите в някои книги на Средновековието, които изразяват истинското положение на нещата, че външните планети на нашата планетарна система са изброени така: Сатурн, Юпитер, Марс, Земя, а след това идват, не както сега, Венера, Меркурий, а обратно Меркурий, Венера. Ето защо в Откровението е казано: "Както аз приех от моя Отец; и ще му дам зорницата. " А сега би трябвало да дойдем до нашата епоха, на която ние принадлежим, и би трябвало да си зададем въпроса: "Изпълнява ли се това откровение на евангелиста Йоан и за нашата епоха, вътре в нашата епоха?
" Ако то би се изпълнело, тогава на нас би трябвало да ни говори Онзи, който е говорил през четирите предидущи епохи, и ние би трябвало да се научим да разбираме неговия глас, би трябвало да се ориентираме в това, което е нашата задача за духовния живот.
Ако трябва да има едно духовно течение, и ако това духовно течение трябва да разбира от световната мистика, тогава това духовно течение, доколкото то трябва да бъде в съгласие с Откровението на Йоана, това духовно течение би трябвало да изпълва това, което великият Говорител, великият Вдъхновител изисква от тази епоха. Какво изисква Той и кой е Той? Можем ли ние да го познаем? Нека да се постараем. В глава 3, ст.
към текста >>
Ако трябва да има едно
дух
овно течение, и ако това
дух
овно течение трябва да разбира от световната мистика, тогава това
дух
овно течение, доколкото то трябва да бъде в съгласие с Откровението на Йоана, това
дух
овно течение би трябвало да изпълва това, което великият Говорител, великият Вдъхновител изисква от тази епоха.
"аз дадох на твоя аз насоката нагоре, насоката на зорницата, на Меркурий". Вие можете да видите в някои книги на Средновековието, които изразяват истинското положение на нещата, че външните планети на нашата планетарна система са изброени така: Сатурн, Юпитер, Марс, Земя, а след това идват, не както сега, Венера, Меркурий, а обратно Меркурий, Венера. Ето защо в Откровението е казано: "Както аз приех от моя Отец; и ще му дам зорницата. " А сега би трябвало да дойдем до нашата епоха, на която ние принадлежим, и би трябвало да си зададем въпроса: "Изпълнява ли се това откровение на евангелиста Йоан и за нашата епоха, вътре в нашата епоха? " Ако то би се изпълнело, тогава на нас би трябвало да ни говори Онзи, който е говорил през четирите предидущи епохи, и ние би трябвало да се научим да разбираме неговия глас, би трябвало да се ориентираме в това, което е нашата задача за духовния живот.
Ако трябва да има едно духовно течение, и ако това духовно течение трябва да разбира от световната мистика, тогава това духовно течение, доколкото то трябва да бъде в съгласие с Откровението на Йоана, това духовно течение би трябвало да изпълва това, което великият Говорител, великият Вдъхновител изисква от тази епоха.
Какво изисква Той и кой е Той? Можем ли ние да го познаем? Нека да се постараем. В глава 3, ст. 1 е казано: "На ангела на сардийската църква пише": (тук трябва да разбираме, че се говори за самите нас), "Така казва той, който има седемте духове божии и седемте звезди." Що означават тук седемте духове и седемте звезди?
към текста >>
1 е казано: "На ангела на сардийската църква пише": (тук трябва да разбираме, че се говори за самите нас), "Така казва той, който има седемте
дух
ове божии и седемте звезди." Що означават тук седемте
дух
ове и седемте звезди?
Ако трябва да има едно духовно течение, и ако това духовно течение трябва да разбира от световната мистика, тогава това духовно течение, доколкото то трябва да бъде в съгласие с Откровението на Йоана, това духовно течение би трябвало да изпълва това, което великият Говорител, великият Вдъхновител изисква от тази епоха. Какво изисква Той и кой е Той? Можем ли ние да го познаем? Нека да се постараем. В глава 3, ст.
1 е казано: "На ангела на сардийската църква пише": (тук трябва да разбираме, че се говори за самите нас), "Така казва той, който има седемте духове божии и седемте звезди." Що означават тук седемте духове и седемте звезди?
В смисъла на автора на Откровението човекът, така както ни се явява тук, е външен израз на 7 човешки принципа, които ние изброихме. Принципът на физическото тяло, чийто израз е външното физическо тяло, принципът на етерното или жизнено тяло, чийто израз е етерното тяло, принципът на астралното тяло, което преобразено дава Манас или Духовно-Себе, след това Буди /Дух на Живота/ или преобразеното етерно тяло, Атма /Човекът Дух/ или преобразеното физическо тяло и посред тях принципът на Аза. Това са 7-те духовни начала, в които божествената същност на човека е разчленена като в членовете на един ръководител. Съгласно един технически израз на Окултизма тези 7 принципа се наричат "7-те духове божии в човека". А 7-те звезди, това са звездите, по които ние разбираме, що е човекът днес и какво трябва да стане той в бъдеще.
към текста >>
Принципът на физическото тяло, чийто израз е външното физическо тяло, принципът на етерното или жизнено тяло, чийто израз е етерното тяло, принципът на астралното тяло, което преобразено дава Манас или
Дух
овно-Себе, след това Буди /
Дух
на Живота/ или преобразеното етерно тяло, Атма /Човекът
Дух
/ или преобразеното физическо тяло и посред тях принципът на Аза.
Можем ли ние да го познаем? Нека да се постараем. В глава 3, ст. 1 е казано: "На ангела на сардийската църква пише": (тук трябва да разбираме, че се говори за самите нас), "Така казва той, който има седемте духове божии и седемте звезди." Що означават тук седемте духове и седемте звезди? В смисъла на автора на Откровението човекът, така както ни се явява тук, е външен израз на 7 човешки принципа, които ние изброихме.
Принципът на физическото тяло, чийто израз е външното физическо тяло, принципът на етерното или жизнено тяло, чийто израз е етерното тяло, принципът на астралното тяло, което преобразено дава Манас или Духовно-Себе, след това Буди /Дух на Живота/ или преобразеното етерно тяло, Атма /Човекът Дух/ или преобразеното физическо тяло и посред тях принципът на Аза.
Това са 7-те духовни начала, в които божествената същност на човека е разчленена като в членовете на един ръководител. Съгласно един технически израз на Окултизма тези 7 принципа се наричат "7-те духове божии в човека". А 7-те звезди, това са звездите, по които ние разбираме, що е човекът днес и какво трябва да стане той в бъдеще. Изброявайки тези следващи една след друга звезди на Земното въплъщение, Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан, това са 7-те звезди, които ни правят разбираемо развитието на човека. Сатурн е дал на човека зачатъците на неговото физическо тяло, Слънцето тези на неговото етерно тяло, Луната за астралното тяло и Земята му е дала Аза.
към текста >>
Това са 7-те
дух
овни начала, в които божествената същност на човека е разчленена като в членовете на един ръководител.
Нека да се постараем. В глава 3, ст. 1 е казано: "На ангела на сардийската църква пише": (тук трябва да разбираме, че се говори за самите нас), "Така казва той, който има седемте духове божии и седемте звезди." Що означават тук седемте духове и седемте звезди? В смисъла на автора на Откровението човекът, така както ни се явява тук, е външен израз на 7 човешки принципа, които ние изброихме. Принципът на физическото тяло, чийто израз е външното физическо тяло, принципът на етерното или жизнено тяло, чийто израз е етерното тяло, принципът на астралното тяло, което преобразено дава Манас или Духовно-Себе, след това Буди /Дух на Живота/ или преобразеното етерно тяло, Атма /Човекът Дух/ или преобразеното физическо тяло и посред тях принципът на Аза.
Това са 7-те духовни начала, в които божествената същност на човека е разчленена като в членовете на един ръководител.
Съгласно един технически израз на Окултизма тези 7 принципа се наричат "7-те духове божии в човека". А 7-те звезди, това са звездите, по които ние разбираме, що е човекът днес и какво трябва да стане той в бъдеще. Изброявайки тези следващи една след друга звезди на Земното въплъщение, Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан, това са 7-те звезди, които ни правят разбираемо развитието на човека. Сатурн е дал на човека зачатъците на неговото физическо тяло, Слънцето тези на неговото етерно тяло, Луната за астралното тяло и Земята му е дала Аза. Следващите три: Юпитер, Венера и Вулкан ще образуват духовните същности на човека.
към текста >>
Съгласно един технически израз на Окултизма тези 7 принципа се наричат "7-те
дух
ове божии в човека".
В глава 3, ст. 1 е казано: "На ангела на сардийската църква пише": (тук трябва да разбираме, че се говори за самите нас), "Така казва той, който има седемте духове божии и седемте звезди." Що означават тук седемте духове и седемте звезди? В смисъла на автора на Откровението човекът, така както ни се явява тук, е външен израз на 7 човешки принципа, които ние изброихме. Принципът на физическото тяло, чийто израз е външното физическо тяло, принципът на етерното или жизнено тяло, чийто израз е етерното тяло, принципът на астралното тяло, което преобразено дава Манас или Духовно-Себе, след това Буди /Дух на Живота/ или преобразеното етерно тяло, Атма /Човекът Дух/ или преобразеното физическо тяло и посред тях принципът на Аза. Това са 7-те духовни начала, в които божествената същност на човека е разчленена като в членовете на един ръководител.
Съгласно един технически израз на Окултизма тези 7 принципа се наричат "7-те духове божии в човека".
А 7-те звезди, това са звездите, по които ние разбираме, що е човекът днес и какво трябва да стане той в бъдеще. Изброявайки тези следващи една след друга звезди на Земното въплъщение, Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан, това са 7-те звезди, които ни правят разбираемо развитието на човека. Сатурн е дал на човека зачатъците на неговото физическо тяло, Слънцето тези на неговото етерно тяло, Луната за астралното тяло и Земята му е дала Аза. Следващите три: Юпитер, Венера и Вулкан ще образуват духовните същности на човека. Когато разбираме зова на Духа, който държи в ръката си тези 7 духове Божии, седмочленната природа на човешкото същество, тогава в смисъла на автора на Откровението ние развиваме Антропософия.
към текста >>
Следващите три: Юпитер, Венера и Вулкан ще образуват
дух
овните същности на човека.
Това са 7-те духовни начала, в които божествената същност на човека е разчленена като в членовете на един ръководител. Съгласно един технически израз на Окултизма тези 7 принципа се наричат "7-те духове божии в човека". А 7-те звезди, това са звездите, по които ние разбираме, що е човекът днес и какво трябва да стане той в бъдеще. Изброявайки тези следващи една след друга звезди на Земното въплъщение, Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан, това са 7-те звезди, които ни правят разбираемо развитието на човека. Сатурн е дал на човека зачатъците на неговото физическо тяло, Слънцето тези на неговото етерно тяло, Луната за астралното тяло и Земята му е дала Аза.
Следващите три: Юпитер, Венера и Вулкан ще образуват духовните същности на човека.
Когато разбираме зова на Духа, който държи в ръката си тези 7 духове Божии, седмочленната природа на човешкото същество, тогава в смисъла на автора на Откровението ние развиваме Антропософия. Да се занимава човек с Антропософия, да развива Антропософия не значи нищо друго освен да знае, че тук се говори за Петата човешка епоха на развитие в следатлантското време; това означава човек да знае, че в нашето време, когато човечеството е слязло най-дълбоко в материята, ние трябва отново да се издигнем в духовния живот, следвайки великата индивидуалност, която ни дава като ръководител 7-те духове божии и 7-те звезди, за да можем да се оправим в пътя. И когато вървим по този път, ние ще внесем в Шестата епоха истинския духовен живот на мъдростта и любовта. Тогава това, което ние изработваме като антропософска Мъдрост, става импулс на Любовта за Шестата епоха, представена чрез общността или църквата, самото име на която я показваме като представител на тази Шеста епоха: църквата на братската любов, Филаделфия. Всички тези имена не са случайно избрани.
към текста >>
Когато разбираме зова на
Дух
а, който държи в ръката си тези 7
дух
ове Божии, седмочленната природа на човешкото същество, тогава в смисъла на автора на Откровението ние развиваме Антропософия.
Съгласно един технически израз на Окултизма тези 7 принципа се наричат "7-те духове божии в човека". А 7-те звезди, това са звездите, по които ние разбираме, що е човекът днес и какво трябва да стане той в бъдеще. Изброявайки тези следващи една след друга звезди на Земното въплъщение, Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан, това са 7-те звезди, които ни правят разбираемо развитието на човека. Сатурн е дал на човека зачатъците на неговото физическо тяло, Слънцето тези на неговото етерно тяло, Луната за астралното тяло и Земята му е дала Аза. Следващите три: Юпитер, Венера и Вулкан ще образуват духовните същности на човека.
Когато разбираме зова на Духа, който държи в ръката си тези 7 духове Божии, седмочленната природа на човешкото същество, тогава в смисъла на автора на Откровението ние развиваме Антропософия.
Да се занимава човек с Антропософия, да развива Антропософия не значи нищо друго освен да знае, че тук се говори за Петата човешка епоха на развитие в следатлантското време; това означава човек да знае, че в нашето време, когато човечеството е слязло най-дълбоко в материята, ние трябва отново да се издигнем в духовния живот, следвайки великата индивидуалност, която ни дава като ръководител 7-те духове божии и 7-те звезди, за да можем да се оправим в пътя. И когато вървим по този път, ние ще внесем в Шестата епоха истинския духовен живот на мъдростта и любовта. Тогава това, което ние изработваме като антропософска Мъдрост, става импулс на Любовта за Шестата епоха, представена чрез общността или църквата, самото име на която я показваме като представител на тази Шеста епоха: църквата на братската любов, Филаделфия. Всички тези имена не са случайно избрани. Човекът ще развие своя Аз до необходимата висота, така че той ще стане самостоятелен и през Шестата епоха ще прояви в свобода любовта към всяко друго същество, в тази Шеста епоха, която е представена чрез църквата на Филаделфия.
към текста >>
Да се занимава човек с Антропософия, да развива Антропософия не значи нищо друго освен да знае, че тук се говори за Петата човешка епоха на развитие в следатлантското време; това означава човек да знае, че в нашето време, когато човечеството е слязло най-дълбоко в материята, ние трябва отново да се издигнем в
дух
овния живот, следвайки великата индивидуалност, която ни дава като ръководител 7-те
дух
ове божии и 7-те звезди, за да можем да се оправим в пътя.
А 7-те звезди, това са звездите, по които ние разбираме, що е човекът днес и какво трябва да стане той в бъдеще. Изброявайки тези следващи една след друга звезди на Земното въплъщение, Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан, това са 7-те звезди, които ни правят разбираемо развитието на човека. Сатурн е дал на човека зачатъците на неговото физическо тяло, Слънцето тези на неговото етерно тяло, Луната за астралното тяло и Земята му е дала Аза. Следващите три: Юпитер, Венера и Вулкан ще образуват духовните същности на човека. Когато разбираме зова на Духа, който държи в ръката си тези 7 духове Божии, седмочленната природа на човешкото същество, тогава в смисъла на автора на Откровението ние развиваме Антропософия.
Да се занимава човек с Антропософия, да развива Антропософия не значи нищо друго освен да знае, че тук се говори за Петата човешка епоха на развитие в следатлантското време; това означава човек да знае, че в нашето време, когато човечеството е слязло най-дълбоко в материята, ние трябва отново да се издигнем в духовния живот, следвайки великата индивидуалност, която ни дава като ръководител 7-те духове божии и 7-те звезди, за да можем да се оправим в пътя.
И когато вървим по този път, ние ще внесем в Шестата епоха истинския духовен живот на мъдростта и любовта. Тогава това, което ние изработваме като антропософска Мъдрост, става импулс на Любовта за Шестата епоха, представена чрез общността или църквата, самото име на която я показваме като представител на тази Шеста епоха: църквата на братската любов, Филаделфия. Всички тези имена не са случайно избрани. Човекът ще развие своя Аз до необходимата висота, така че той ще стане самостоятелен и през Шестата епоха ще прояви в свобода любовта към всяко друго същество, в тази Шеста епоха, която е представена чрез църквата на Филаделфия. Това трябва да бъде подготвено като духовен живот на Шестата епоха.
към текста >>
И когато вървим по този път, ние ще внесем в Шестата епоха истинския
дух
овен живот на мъдростта и любовта.
Изброявайки тези следващи една след друга звезди на Земното въплъщение, Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан, това са 7-те звезди, които ни правят разбираемо развитието на човека. Сатурн е дал на човека зачатъците на неговото физическо тяло, Слънцето тези на неговото етерно тяло, Луната за астралното тяло и Земята му е дала Аза. Следващите три: Юпитер, Венера и Вулкан ще образуват духовните същности на човека. Когато разбираме зова на Духа, който държи в ръката си тези 7 духове Божии, седмочленната природа на човешкото същество, тогава в смисъла на автора на Откровението ние развиваме Антропософия. Да се занимава човек с Антропософия, да развива Антропософия не значи нищо друго освен да знае, че тук се говори за Петата човешка епоха на развитие в следатлантското време; това означава човек да знае, че в нашето време, когато човечеството е слязло най-дълбоко в материята, ние трябва отново да се издигнем в духовния живот, следвайки великата индивидуалност, която ни дава като ръководител 7-те духове божии и 7-те звезди, за да можем да се оправим в пътя.
И когато вървим по този път, ние ще внесем в Шестата епоха истинския духовен живот на мъдростта и любовта.
Тогава това, което ние изработваме като антропософска Мъдрост, става импулс на Любовта за Шестата епоха, представена чрез общността или църквата, самото име на която я показваме като представител на тази Шеста епоха: църквата на братската любов, Филаделфия. Всички тези имена не са случайно избрани. Човекът ще развие своя Аз до необходимата висота, така че той ще стане самостоятелен и през Шестата епоха ще прояви в свобода любовта към всяко друго същество, в тази Шеста епоха, която е представена чрез църквата на Филаделфия. Това трябва да бъде подготвено като духовен живот на Шестата епоха. Тогава ние сме намерили в нас индивидуалния Аз до най-висока степен, така щото никакви външна сила не ще може да действува в нас, ако ние искаме това; така щото ние ще можем да затваряме и никой не ще може да отвори без нашата воля, а когато отваряме, никоя противоположна сили не ще може да затвори без нашата воля.
към текста >>
Това трябва да бъде подготвено като
дух
овен живот на Шестата епоха.
Да се занимава човек с Антропософия, да развива Антропософия не значи нищо друго освен да знае, че тук се говори за Петата човешка епоха на развитие в следатлантското време; това означава човек да знае, че в нашето време, когато човечеството е слязло най-дълбоко в материята, ние трябва отново да се издигнем в духовния живот, следвайки великата индивидуалност, която ни дава като ръководител 7-те духове божии и 7-те звезди, за да можем да се оправим в пътя. И когато вървим по този път, ние ще внесем в Шестата епоха истинския духовен живот на мъдростта и любовта. Тогава това, което ние изработваме като антропософска Мъдрост, става импулс на Любовта за Шестата епоха, представена чрез общността или църквата, самото име на която я показваме като представител на тази Шеста епоха: църквата на братската любов, Филаделфия. Всички тези имена не са случайно избрани. Човекът ще развие своя Аз до необходимата висота, така че той ще стане самостоятелен и през Шестата епоха ще прояви в свобода любовта към всяко друго същество, в тази Шеста епоха, която е представена чрез църквата на Филаделфия.
Това трябва да бъде подготвено като духовен живот на Шестата епоха.
Тогава ние сме намерили в нас индивидуалния Аз до най-висока степен, така щото никакви външна сила не ще може да действува в нас, ако ние искаме това; така щото ние ще можем да затваряме и никой не ще може да отвори без нашата воля, а когато отваряме, никоя противоположна сили не ще може да затвори без нашата воля. Това са ключовите Давидови. В гл.3., ст.7. се казва: "А на ангела на Филаделфийската църква пиши: Това казва светия и истинният, който има ключовете Давидови, който отваря и никой не затваря, който затваря и никой не отваря." "Ето поставих пред тебе врата отворена, и никой не може да я затвори." "Азът", който е намерил себе си в самия себе си. А седмата епоха ще събере тези, които са намерили този духовен живот, около великия Водач: Тя ще ги събере около този велик водач.
към текста >>
се казва: "А на ангела на Филаделфийската църква пиши: Това казва
светия
и истинният, който има ключовете Давидови, който отваря и никой не затваря, който затваря и никой не отваря." "Ето поставих пред тебе врата отворена, и никой не може да я затвори." "Азът", който е намерил себе си в самия себе си.
Човекът ще развие своя Аз до необходимата висота, така че той ще стане самостоятелен и през Шестата епоха ще прояви в свобода любовта към всяко друго същество, в тази Шеста епоха, която е представена чрез църквата на Филаделфия. Това трябва да бъде подготвено като духовен живот на Шестата епоха. Тогава ние сме намерили в нас индивидуалния Аз до най-висока степен, така щото никакви външна сила не ще може да действува в нас, ако ние искаме това; така щото ние ще можем да затваряме и никой не ще може да отвори без нашата воля, а когато отваряме, никоя противоположна сили не ще може да затвори без нашата воля. Това са ключовите Давидови. В гл.3., ст.7.
се казва: "А на ангела на Филаделфийската църква пиши: Това казва светия и истинният, който има ключовете Давидови, който отваря и никой не затваря, който затваря и никой не отваря." "Ето поставих пред тебе врата отворена, и никой не може да я затвори." "Азът", който е намерил себе си в самия себе си.
А седмата епоха ще събере тези, които са намерили този духовен живот, около великия Водач: Тя ще ги събере около този велик водач. Те ще принадлежат вече до такава степен на този духовен живот, че ще се различават от онези, които са отпаднали, които са хладки, "нито студени, нито топли". Групата, която е намерила духовното, ще разбере Този, който изявявайки се ще каже: "аз съм този който съдържа в себе си истинския завършек, към който всичко се стреми. "Защото този завършек, него Откровението нарича с думата Амен. Ето защо в гл.3., ст.14.
към текста >>
А седмата епоха ще събере тези, които са намерили този
дух
овен живот, около великия Водач: Тя ще ги събере около този велик водач.
Това трябва да бъде подготвено като духовен живот на Шестата епоха. Тогава ние сме намерили в нас индивидуалния Аз до най-висока степен, така щото никакви външна сила не ще може да действува в нас, ако ние искаме това; така щото ние ще можем да затваряме и никой не ще може да отвори без нашата воля, а когато отваряме, никоя противоположна сили не ще може да затвори без нашата воля. Това са ключовите Давидови. В гл.3., ст.7. се казва: "А на ангела на Филаделфийската църква пиши: Това казва светия и истинният, който има ключовете Давидови, който отваря и никой не затваря, който затваря и никой не отваря." "Ето поставих пред тебе врата отворена, и никой не може да я затвори." "Азът", който е намерил себе си в самия себе си.
А седмата епоха ще събере тези, които са намерили този духовен живот, около великия Водач: Тя ще ги събере около този велик водач.
Те ще принадлежат вече до такава степен на този духовен живот, че ще се различават от онези, които са отпаднали, които са хладки, "нито студени, нито топли". Групата, която е намерила духовното, ще разбере Този, който изявявайки се ще каже: "аз съм този който съдържа в себе си истинския завършек, към който всичко се стреми. "Защото този завършек, него Откровението нарича с думата Амен. Ето защо в гл.3., ст.14. се казва: "А на ангела на Лаодикейската църква пиши: това казва "Амен", този, който в своята същност съдържа същността на завършека.
към текста >>
Те ще принадлежат вече до такава степен на този
дух
овен живот, че ще се различават от онези, които са отпаднали, които са хладки, "нито студени, нито топли".
Тогава ние сме намерили в нас индивидуалния Аз до най-висока степен, така щото никакви външна сила не ще може да действува в нас, ако ние искаме това; така щото ние ще можем да затваряме и никой не ще може да отвори без нашата воля, а когато отваряме, никоя противоположна сили не ще може да затвори без нашата воля. Това са ключовите Давидови. В гл.3., ст.7. се казва: "А на ангела на Филаделфийската църква пиши: Това казва светия и истинният, който има ключовете Давидови, който отваря и никой не затваря, който затваря и никой не отваря." "Ето поставих пред тебе врата отворена, и никой не може да я затвори." "Азът", който е намерил себе си в самия себе си. А седмата епоха ще събере тези, които са намерили този духовен живот, около великия Водач: Тя ще ги събере около този велик водач.
Те ще принадлежат вече до такава степен на този духовен живот, че ще се различават от онези, които са отпаднали, които са хладки, "нито студени, нито топли".
Групата, която е намерила духовното, ще разбере Този, който изявявайки се ще каже: "аз съм този който съдържа в себе си истинския завършек, към който всичко се стреми. "Защото този завършек, него Откровението нарича с думата Амен. Ето защо в гл.3., ст.14. се казва: "А на ангела на Лаодикейската църква пиши: това казва "Амен", този, който в своята същност съдържа същността на завършека. Така ние виждаме, как в Откровението на Йоана е дадено съдържанието на едно посвещение.
към текста >>
Групата, която е намерила
дух
овното, ще разбере Този, който изявявайки се ще каже: "аз съм този който съдържа в себе си истинския завършек, към който всичко се стреми.
Това са ключовите Давидови. В гл.3., ст.7. се казва: "А на ангела на Филаделфийската църква пиши: Това казва светия и истинният, който има ключовете Давидови, който отваря и никой не затваря, който затваря и никой не отваря." "Ето поставих пред тебе врата отворена, и никой не може да я затвори." "Азът", който е намерил себе си в самия себе си. А седмата епоха ще събере тези, които са намерили този духовен живот, около великия Водач: Тя ще ги събере около този велик водач. Те ще принадлежат вече до такава степен на този духовен живот, че ще се различават от онези, които са отпаднали, които са хладки, "нито студени, нито топли".
Групата, която е намерила духовното, ще разбере Този, който изявявайки се ще каже: "аз съм този който съдържа в себе си истинския завършек, към който всичко се стреми.
"Защото този завършек, него Откровението нарича с думата Амен. Ето защо в гл.3., ст.14. се казва: "А на ангела на Лаодикейската църква пиши: това казва "Амен", този, който в своята същност съдържа същността на завършека. Така ние виждаме, как в Откровението на Йоана е дадено съдържанието на едно посвещение. И още първата степен на това посвещение, в която виждаме вътрешния напредък на 7-те следатлантски епохи, където виждаме духа работещ на физическото поле, ни показва, че имаме работа с едно посвещение на "волята".
към текста >>
И още първата степен на това посвещение, в която виждаме вътрешния напредък на 7-те следатлантски епохи, където виждаме
дух
а работещ на физическото поле, ни показва, че имаме работа с едно посвещение на "волята".
Групата, която е намерила духовното, ще разбере Този, който изявявайки се ще каже: "аз съм този който съдържа в себе си истинския завършек, към който всичко се стреми. "Защото този завършек, него Откровението нарича с думата Амен. Ето защо в гл.3., ст.14. се казва: "А на ангела на Лаодикейската църква пиши: това казва "Амен", този, който в своята същност съдържа същността на завършека. Така ние виждаме, как в Откровението на Йоана е дадено съдържанието на едно посвещение.
И още първата степен на това посвещение, в която виждаме вътрешния напредък на 7-те следатлантски епохи, където виждаме духа работещ на физическото поле, ни показва, че имаме работа с едно посвещение на "волята".
Защото това съдържание може да действува възпламеняващо върху нашата воля чак до нашата епоха, когато познаваме, че трябва да слушаме Вдъхновителите, които ни учат, когато се научим да разбираме, какво означават 7-те звезди и 7-те духове Божии, когато се научим да разбираме, че трябва да носим духовното познание в бъдещето.
към текста >>
Защото това съдържание може да действува възпламеняващо върху нашата воля чак до нашата епоха, когато познаваме, че трябва да слушаме Вдъхновителите, които ни учат, когато се научим да разбираме, какво означават 7-те звезди и 7-те
дух
ове Божии, когато се научим да разбираме, че трябва да носим
дух
овното познание в бъдещето.
"Защото този завършек, него Откровението нарича с думата Амен. Ето защо в гл.3., ст.14. се казва: "А на ангела на Лаодикейската църква пиши: това казва "Амен", този, който в своята същност съдържа същността на завършека. Така ние виждаме, как в Откровението на Йоана е дадено съдържанието на едно посвещение. И още първата степен на това посвещение, в която виждаме вътрешния напредък на 7-те следатлантски епохи, където виждаме духа работещ на физическото поле, ни показва, че имаме работа с едно посвещение на "волята".
Защото това съдържание може да действува възпламеняващо върху нашата воля чак до нашата епоха, когато познаваме, че трябва да слушаме Вдъхновителите, които ни учат, когато се научим да разбираме, какво означават 7-те звезди и 7-те духове Божии, когато се научим да разбираме, че трябва да носим духовното познание в бъдещето.
към текста >>
36.
Предговор от Мария Щайнер
GA_106 Египетски митове и мистерии
С помощта на интелекта неговото слово се обръща направо към
Дух
а, където то тепърва намира истински отзвук и ни омагьосва с художествените си достойнства.
И ако понякога ни се струва, че едно или друго изречение, стремящо се да приближи неизразимото до нашето разбиране, е почти фамилиарно и натуралистично, зад него винаги стои вътрешното изискване да се даде нагледен образ на невидимото, да се говори според необходимостта, според законите на художественото творчество. С оглед на областите, през които словото трябва да навлезе, слизайки от своите висини, то превръща етерната прозрачност в могъща непосредственост, придавайки свежи цветове на онези части от описанието, които наистина изискват това. Днес хората не обичат да четат между редовете. Те бързо преминават покрай думите и се задоволяват със светкавичния и измамен критерий на интелекта. Рудолф Щайнер трябва да бъде четен по друг начин.
С помощта на интелекта неговото слово се обръща направо към Духа, където то тепърва намира истински отзвук и ни омагьосва с художествените си достойнства.
Остротата на неговия интелект е като светкавица, която пробива границите на ума и отвежда към Духа. И макар за няколко мига душата да се чувства смазана от удара на тази светкавица, тя веднага се изправя отново; сякаш й се позволява кратка почивка, по време на която тя може да се вглъби в себе си, за да се съвземе отново, пробудена за нов живот. Ето в какво се състои магическата сила на истинното слово. Ето този ключ към „майките” - и към Боговете - поставя Рудолф Щайнер в нашите ръце. И ако го оставим да работи с присъщата му сила, нашият живот се разширява до пределите на мировия живот.
към текста >>
Остротата на неговия интелект е като светкавица, която пробива границите на ума и отвежда към
Дух
а.
С оглед на областите, през които словото трябва да навлезе, слизайки от своите висини, то превръща етерната прозрачност в могъща непосредственост, придавайки свежи цветове на онези части от описанието, които наистина изискват това. Днес хората не обичат да четат между редовете. Те бързо преминават покрай думите и се задоволяват със светкавичния и измамен критерий на интелекта. Рудолф Щайнер трябва да бъде четен по друг начин. С помощта на интелекта неговото слово се обръща направо към Духа, където то тепърва намира истински отзвук и ни омагьосва с художествените си достойнства.
Остротата на неговия интелект е като светкавица, която пробива границите на ума и отвежда към Духа.
И макар за няколко мига душата да се чувства смазана от удара на тази светкавица, тя веднага се изправя отново; сякаш й се позволява кратка почивка, по време на която тя може да се вглъби в себе си, за да се съвземе отново, пробудена за нов живот. Ето в какво се състои магическата сила на истинното слово. Ето този ключ към „майките” - и към Боговете - поставя Рудолф Щайнер в нашите ръце. И ако го оставим да работи с присъщата му сила, нашият живот се разширява до пределите на мировия живот. Нека да го опазим в неговата чистота, нека да не го захвърляме в пещта на нашите непречистени желания, разпалвайки в душата стихиен и мътен огън: иначе, похитената по този начин пробуждаща сила, протъкана от светлина, ще се превърне в своята противоположност.
към текста >>
Легендите и митовете, които са художественият израз на
дух
овни процеси и събития, макар и да живеят само като сънища в нашите души, поддържат връзката ни със свръхсетивния свят.
Ето този ключ към „майките” - и към Боговете - поставя Рудолф Щайнер в нашите ръце. И ако го оставим да работи с присъщата му сила, нашият живот се разширява до пределите на мировия живот. Нека да го опазим в неговата чистота, нека да не го захвърляме в пещта на нашите непречистени желания, разпалвайки в душата стихиен и мътен огън: иначе, похитената по този начин пробуждаща сила, протъкана от светлина, ще се превърне в своята противоположност. Ще настъпи нещо като умъртвяване. Умъртвяващите елементи в тази област, това са бруталният интелектуализъм и липсващият художествен усет.
Легендите и митовете, които са художественият израз на духовни процеси и събития, макар и да живеят само като сънища в нашите души, поддържат връзката ни със свръхсетивния свят.
Това, което митовете пробуждат в душите ни, лесно може да бъде разрушено от едно интелектуалистично тълкуване, от произволни и тенденциозни разяснения на текстовете, от излишни коментарии. Защото в този случай държим в ръцете си само отломки, а духовната връзка за съжаление се оказва прекъсната. И ако тази тенденция би си пробила път в създаденото от Рудолф Щайнер духовно-научно Движение, това фактически ще бъде унищожаване на неговото духовно завещание. Дори разсъдъчното тълкуване на приказките беше неприемливо за Рудолф Щайнер. Обаче свещените символи - в чиято основа винаги лежат най-висши духовни процеси - които са били пресъздадени и съхранени в толкова прекрасни картини на изобразителното изкуство, те не бива да служат като играчка на хипотетични тълкувания, нито да бъдат безразборно подмятани в ежедневието.
към текста >>
Защото в този случай държим в ръцете си само отломки, а
дух
овната връзка за съжаление се оказва прекъсната.
Нека да го опазим в неговата чистота, нека да не го захвърляме в пещта на нашите непречистени желания, разпалвайки в душата стихиен и мътен огън: иначе, похитената по този начин пробуждаща сила, протъкана от светлина, ще се превърне в своята противоположност. Ще настъпи нещо като умъртвяване. Умъртвяващите елементи в тази област, това са бруталният интелектуализъм и липсващият художествен усет. Легендите и митовете, които са художественият израз на духовни процеси и събития, макар и да живеят само като сънища в нашите души, поддържат връзката ни със свръхсетивния свят. Това, което митовете пробуждат в душите ни, лесно може да бъде разрушено от едно интелектуалистично тълкуване, от произволни и тенденциозни разяснения на текстовете, от излишни коментарии.
Защото в този случай държим в ръцете си само отломки, а духовната връзка за съжаление се оказва прекъсната.
И ако тази тенденция би си пробила път в създаденото от Рудолф Щайнер духовно-научно Движение, това фактически ще бъде унищожаване на неговото духовно завещание. Дори разсъдъчното тълкуване на приказките беше неприемливо за Рудолф Щайнер. Обаче свещените символи - в чиято основа винаги лежат най-висши духовни процеси - които са били пресъздадени и съхранени в толкова прекрасни картини на изобразителното изкуство, те не бива да служат като играчка на хипотетични тълкувания, нито да бъдат безразборно подмятани в ежедневието. Когато например едно величествено събитие се превръща в могъщ символ, какъвто е образът на Светия Граал, тогава неговите сили трябва да бъдат опазени в присъщата им чистота, без тяхната стойност да се губи в събирането на малко или много меродавни документи или в изгражданите върху тях въздушни кули. В чие съзнание, освен в съзнанието на ученическия кръг около Рудолф Щайнер би могло да проникне по-дълбоко представеното в образи свръхсетивно съдържание на редица митове и легенди, за да оказва там своите непосредствени и чисти етерно-душевни въздействия?
към текста >>
И ако тази тенденция би си пробила път в създаденото от Рудолф Щайнер
дух
овно-научно Движение, това фактически ще бъде унищожаване на неговото
дух
овно завещание.
Ще настъпи нещо като умъртвяване. Умъртвяващите елементи в тази област, това са бруталният интелектуализъм и липсващият художествен усет. Легендите и митовете, които са художественият израз на духовни процеси и събития, макар и да живеят само като сънища в нашите души, поддържат връзката ни със свръхсетивния свят. Това, което митовете пробуждат в душите ни, лесно може да бъде разрушено от едно интелектуалистично тълкуване, от произволни и тенденциозни разяснения на текстовете, от излишни коментарии. Защото в този случай държим в ръцете си само отломки, а духовната връзка за съжаление се оказва прекъсната.
И ако тази тенденция би си пробила път в създаденото от Рудолф Щайнер духовно-научно Движение, това фактически ще бъде унищожаване на неговото духовно завещание.
Дори разсъдъчното тълкуване на приказките беше неприемливо за Рудолф Щайнер. Обаче свещените символи - в чиято основа винаги лежат най-висши духовни процеси - които са били пресъздадени и съхранени в толкова прекрасни картини на изобразителното изкуство, те не бива да служат като играчка на хипотетични тълкувания, нито да бъдат безразборно подмятани в ежедневието. Когато например едно величествено събитие се превръща в могъщ символ, какъвто е образът на Светия Граал, тогава неговите сили трябва да бъдат опазени в присъщата им чистота, без тяхната стойност да се губи в събирането на малко или много меродавни документи или в изгражданите върху тях въздушни кули. В чие съзнание, освен в съзнанието на ученическия кръг около Рудолф Щайнер би могло да проникне по-дълбоко представеното в образи свръхсетивно съдържание на редица митове и легенди, за да оказва там своите непосредствени и чисти етерно-душевни въздействия? Защо трябва да сме принудени да си изграждаме точни физиологични представи за една рана, която и досега инспирира поетичното и музикалното изкуство, и служи по най-красив начин за катарзиса на човешките души?
към текста >>
Обаче свещените символи - в чиято основа винаги лежат най-висши
дух
овни процеси - които са били пресъздадени и съхранени в толкова прекрасни картини на изобразителното изкуство, те не бива да служат като играчка на хипотетични тълкувания, нито да бъдат безразборно подмятани в ежедневието.
Легендите и митовете, които са художественият израз на духовни процеси и събития, макар и да живеят само като сънища в нашите души, поддържат връзката ни със свръхсетивния свят. Това, което митовете пробуждат в душите ни, лесно може да бъде разрушено от едно интелектуалистично тълкуване, от произволни и тенденциозни разяснения на текстовете, от излишни коментарии. Защото в този случай държим в ръцете си само отломки, а духовната връзка за съжаление се оказва прекъсната. И ако тази тенденция би си пробила път в създаденото от Рудолф Щайнер духовно-научно Движение, това фактически ще бъде унищожаване на неговото духовно завещание. Дори разсъдъчното тълкуване на приказките беше неприемливо за Рудолф Щайнер.
Обаче свещените символи - в чиято основа винаги лежат най-висши духовни процеси - които са били пресъздадени и съхранени в толкова прекрасни картини на изобразителното изкуство, те не бива да служат като играчка на хипотетични тълкувания, нито да бъдат безразборно подмятани в ежедневието.
Когато например едно величествено събитие се превръща в могъщ символ, какъвто е образът на Светия Граал, тогава неговите сили трябва да бъдат опазени в присъщата им чистота, без тяхната стойност да се губи в събирането на малко или много меродавни документи или в изгражданите върху тях въздушни кули. В чие съзнание, освен в съзнанието на ученическия кръг около Рудолф Щайнер би могло да проникне по-дълбоко представеното в образи свръхсетивно съдържание на редица митове и легенди, за да оказва там своите непосредствени и чисти етерно-душевни въздействия? Защо трябва да сме принудени да си изграждаме точни физиологични представи за една рана, която и досега инспирира поетичното и музикалното изкуство, и служи по най-красив начин за катарзиса на човешките души? Не бихме ли могли да я защитим от празното любопитство? И нима е нужно да принизяваме до ежедневния бит и до анатомическите представи онова недосегаемо и безкрайно нежно мислене, което струи към нас от образа на Изис-Мария, както това се случи в едно младежко антропософско списание?
към текста >>
Когато например едно величествено събитие се превръща в могъщ символ, какъвто е образът на
Светия
Граал, тогава неговите сили трябва да бъдат опазени в присъщата им чистота, без тяхната стойност да се губи в събирането на малко или много меродавни документи или в изгражданите върху тях въздушни кули.
Това, което митовете пробуждат в душите ни, лесно може да бъде разрушено от едно интелектуалистично тълкуване, от произволни и тенденциозни разяснения на текстовете, от излишни коментарии. Защото в този случай държим в ръцете си само отломки, а духовната връзка за съжаление се оказва прекъсната. И ако тази тенденция би си пробила път в създаденото от Рудолф Щайнер духовно-научно Движение, това фактически ще бъде унищожаване на неговото духовно завещание. Дори разсъдъчното тълкуване на приказките беше неприемливо за Рудолф Щайнер. Обаче свещените символи - в чиято основа винаги лежат най-висши духовни процеси - които са били пресъздадени и съхранени в толкова прекрасни картини на изобразителното изкуство, те не бива да служат като играчка на хипотетични тълкувания, нито да бъдат безразборно подмятани в ежедневието.
Когато например едно величествено събитие се превръща в могъщ символ, какъвто е образът на Светия Граал, тогава неговите сили трябва да бъдат опазени в присъщата им чистота, без тяхната стойност да се губи в събирането на малко или много меродавни документи или в изгражданите върху тях въздушни кули.
В чие съзнание, освен в съзнанието на ученическия кръг около Рудолф Щайнер би могло да проникне по-дълбоко представеното в образи свръхсетивно съдържание на редица митове и легенди, за да оказва там своите непосредствени и чисти етерно-душевни въздействия? Защо трябва да сме принудени да си изграждаме точни физиологични представи за една рана, която и досега инспирира поетичното и музикалното изкуство, и служи по най-красив начин за катарзиса на човешките души? Не бихме ли могли да я защитим от празното любопитство? И нима е нужно да принизяваме до ежедневния бит и до анатомическите представи онова недосегаемо и безкрайно нежно мислене, което струи към нас от образа на Изис-Мария, както това се случи в едно младежко антропософско списание? Живото общуване с духовното съдържание на този образ е завещанието, което Рудолф Щайнер даде на бъдещите майки, за да ги свърже с невидимия свят, за да може после образът на Изис-Мария, поставен над детското легло, да насочва майчините мисли и детските души към чистите проявления на духовния свят.
към текста >>
Живото общуване с
дух
овното съдържание на този образ е завещанието, което Рудолф Щайнер даде на бъдещите майки, за да ги свърже с невидимия свят, за да може после образът на Изис-Мария, поставен над детското легло, да насочва майчините мисли и детските души към чистите проявления на
дух
овния свят.
Когато например едно величествено събитие се превръща в могъщ символ, какъвто е образът на Светия Граал, тогава неговите сили трябва да бъдат опазени в присъщата им чистота, без тяхната стойност да се губи в събирането на малко или много меродавни документи или в изгражданите върху тях въздушни кули. В чие съзнание, освен в съзнанието на ученическия кръг около Рудолф Щайнер би могло да проникне по-дълбоко представеното в образи свръхсетивно съдържание на редица митове и легенди, за да оказва там своите непосредствени и чисти етерно-душевни въздействия? Защо трябва да сме принудени да си изграждаме точни физиологични представи за една рана, която и досега инспирира поетичното и музикалното изкуство, и служи по най-красив начин за катарзиса на човешките души? Не бихме ли могли да я защитим от празното любопитство? И нима е нужно да принизяваме до ежедневния бит и до анатомическите представи онова недосегаемо и безкрайно нежно мислене, което струи към нас от образа на Изис-Мария, както това се случи в едно младежко антропософско списание?
Живото общуване с духовното съдържание на този образ е завещанието, което Рудолф Щайнер даде на бъдещите майки, за да ги свърже с невидимия свят, за да може после образът на Изис-Мария, поставен над детското легло, да насочва майчините мисли и детските души към чистите проявления на духовния свят.
Какво поиска да ни каже той в своите „Египетски митове и Мистерии”? „Всички ние познаваме една забележителна картина, която поне веднъж сме виждали в живота си, онази знаменита картина на Рафаел, която по стечение на ред обстоятелства се намира именно тук, в средна Германия: имам предвид Сикстинската Мадона. От тази картина, която може да бъде видяна в безброй репродукции, ни облъхва една неземна чистота: съзираме я в лицето на майката, в свободното разположение на фигурите, в дълбокия поглед на детските очи. А когато после се вгледаме в облакоподобните очертания, всред които личат безброй ангелски лица, ние се изпълваме с едно по-дълбоко чувство, с едно чувство, което ни позволява да разберем още по-добре цялата картина. И ако мога да се осмеля, аз бих добавил: Ако някой гледа внимателно и сериозно това дете, обгърнато от майчините ръце, а зад него облакоподобните форми, всред които се очертават безброй ангелски лица, тогава той има усещането: Това дете не е родено по естествен път, то е едно от тези, които се носят там всред облаците.
към текста >>
Накратко, в тази картина ние виждаме дълбоките връзки между човешките души и
дух
овните сили.
Самото това детенце Исус е като разновидност на една от облакоподобните форми, само че малко по-сгъстена, сякаш един такъв небесен ангел е прелетял от облаците и се е разположил в ръцете на Мадоната. Едно истинско усещане на нещата би ни говорило тъкмо по този начин. И ако усилим това усещане в себе си, тогава нашият поглед се разширява, освобождава се от някои ограничени схващания относно природните връзки на съществуванието. Тъкмо една такава картина може да разшири тесния поглед до там, че да разберем: Онова, което става според днешните закони, би могло да има и съвсем друго обяснение. Ние ще видим, че някога е съществувало съвсем друг вид зачатие, различно от половото.
Накратко, в тази картина ние виждаме дълбоките връзки между човешките души и духовните сили.
Ето какво се съдържа в тази картина.” Колко жалко е, че веднага след смъртта на Рудолф Щайнер се пробудиха за живот толкова противоположни представи. Вярно е, че те са по вкуса на днешното човечество и напълно импонират на младежта; хората дори биват считани за излишно скромни, ако те не споделят подобни възгледи. На отделни места се препоръчва лекциите да не бъдат четени. Ето как духовно-пробуждащото слово на Рудолф Щайнер бива заглушавано.
към текста >>
Ето как
дух
овно-пробуждащото слово на Рудолф Щайнер бива заглушавано.
Накратко, в тази картина ние виждаме дълбоките връзки между човешките души и духовните сили. Ето какво се съдържа в тази картина.” Колко жалко е, че веднага след смъртта на Рудолф Щайнер се пробудиха за живот толкова противоположни представи. Вярно е, че те са по вкуса на днешното човечество и напълно импонират на младежта; хората дори биват считани за излишно скромни, ако те не споделят подобни възгледи. На отделни места се препоръчва лекциите да не бъдат четени.
Ето как духовно-пробуждащото слово на Рудолф Щайнер бива заглушавано.
Нека да проследим описанията на Рудолф Щайнер. „Ако се пренесем от Мадоната в Египетската епоха, ние ще се натъкнем на нещо напълно сходно, на един друг, но също толкова възвишен образ. Египтянинът имаше своята Изис, с която той свързваше думите: Аз съм, това което бе, което е, и което ще бъде. Никой смъртен не е повдигнал моето було. Този образ на Изида, на прелестната божествена духовност, която в духовното съзнание на египтянина стоеше там, прегърнала детето Хорус, също както нашата Мадона с детето Исус, ни открива една дълбока тайна.
към текста >>
Този образ на Изида, на прелестната божествена
дух
овност, която в
дух
овното съзнание на египтянина стоеше там, прегърнала детето Хорус, също както нашата Мадона с детето Исус, ни открива една дълбока тайна.
Ето как духовно-пробуждащото слово на Рудолф Щайнер бива заглушавано. Нека да проследим описанията на Рудолф Щайнер. „Ако се пренесем от Мадоната в Египетската епоха, ние ще се натъкнем на нещо напълно сходно, на един друг, но също толкова възвишен образ. Египтянинът имаше своята Изис, с която той свързваше думите: Аз съм, това което бе, което е, и което ще бъде. Никой смъртен не е повдигнал моето було.
Този образ на Изида, на прелестната божествена духовност, която в духовното съзнание на египтянина стоеше там, прегърнала детето Хорус, също както нашата Мадона с детето Исус, ни открива една дълбока тайна.
Фактът, че тази Изис е представена като нещо, което носи вечното в себе си, отново ни припомня за усещането, което имаме, когато гледаме нашата Мадона. В образа на Изис ние трябва да виждаме онези дълбоки тайни, които имат своите корени в духовния свят. Мадоната е едно ново напомняне за Изис; Изис отново се появява в Мадоната. Ето каква е връзката между тях. И ние сме длъжни да вникнем в дълбоките невидими тайни, които свързват египетската и днешната култура.
към текста >>
В образа на Изис ние трябва да виждаме онези дълбоки тайни, които имат своите корени в
дух
овния свят.
„Ако се пренесем от Мадоната в Египетската епоха, ние ще се натъкнем на нещо напълно сходно, на един друг, но също толкова възвишен образ. Египтянинът имаше своята Изис, с която той свързваше думите: Аз съм, това което бе, което е, и което ще бъде. Никой смъртен не е повдигнал моето було. Този образ на Изида, на прелестната божествена духовност, която в духовното съзнание на египтянина стоеше там, прегърнала детето Хорус, също както нашата Мадона с детето Исус, ни открива една дълбока тайна. Фактът, че тази Изис е представена като нещо, което носи вечното в себе си, отново ни припомня за усещането, което имаме, когато гледаме нашата Мадона.
В образа на Изис ние трябва да виждаме онези дълбоки тайни, които имат своите корени в духовния свят.
Мадоната е едно ново напомняне за Изис; Изис отново се появява в Мадоната. Ето каква е връзката между тях. И ние сме длъжни да вникнем в дълбоките невидими тайни, които свързват египетската и днешната култура. А налице е също и една друга връзка между тях.” „Прелестната божествена духовност” е тази, която трябва да изпълва нашите представи при съзерцаването на този образ, а не някаква алегорична анатомия.
към текста >>
„Прелестната божествена
дух
овност” е тази, която трябва да изпълва нашите представи при съзерцаването на този образ, а не някаква алегорична анатомия.
В образа на Изис ние трябва да виждаме онези дълбоки тайни, които имат своите корени в духовния свят. Мадоната е едно ново напомняне за Изис; Изис отново се появява в Мадоната. Ето каква е връзката между тях. И ние сме длъжни да вникнем в дълбоките невидими тайни, които свързват египетската и днешната култура. А налице е също и една друга връзка между тях.”
„Прелестната божествена духовност” е тази, която трябва да изпълва нашите представи при съзерцаването на този образ, а не някаква алегорична анатомия.
Нима не е ставало така, че в безкрайно много случаи ние потъваме в анатомическите подробности на редица физиологически процеси, без ни най-малко да сме се приближили до царството на чистата духовност и чистата естетика? Нека да се предпазваме от произволните алегории. Какво ни разкрива Рудолф Щайнер в цикъла „Египетски митове и мистерии” относно символа на рибата в катакомбите: „Колко далеч е един толкова важен знак, разглеждан от нас като символ на една цяла епоха от космическата еволюция, колко далеч е той от онези повърхностни тълкувания, които често чуваме тук или там. Истинските символи бяха такива, че те непосредствено се отнасяха до духовните факти.
към текста >>
Нима не е ставало така, че в безкрайно много случаи ние потъваме в анатомическите подробности на редица физиологически процеси, без ни най-малко да сме се приближили до царството на чистата
дух
овност и чистата естетика?
Мадоната е едно ново напомняне за Изис; Изис отново се появява в Мадоната. Ето каква е връзката между тях. И ние сме длъжни да вникнем в дълбоките невидими тайни, които свързват египетската и днешната култура. А налице е също и една друга връзка между тях.” „Прелестната божествена духовност” е тази, която трябва да изпълва нашите представи при съзерцаването на този образ, а не някаква алегорична анатомия.
Нима не е ставало така, че в безкрайно много случаи ние потъваме в анатомическите подробности на редица физиологически процеси, без ни най-малко да сме се приближили до царството на чистата духовност и чистата естетика?
Нека да се предпазваме от произволните алегории. Какво ни разкрива Рудолф Щайнер в цикъла „Египетски митове и мистерии” относно символа на рибата в катакомбите: „Колко далеч е един толкова важен знак, разглеждан от нас като символ на една цяла епоха от космическата еволюция, колко далеч е той от онези повърхностни тълкувания, които често чуваме тук или там. Истинските символи бяха такива, че те непосредствено се отнасяха до духовните факти. За първите християни те не само „означаваха” нещо.
към текста >>
Истинските символи бяха такива, че те непосредствено се отнасяха до
дух
овните факти.
„Прелестната божествена духовност” е тази, която трябва да изпълва нашите представи при съзерцаването на този образ, а не някаква алегорична анатомия. Нима не е ставало така, че в безкрайно много случаи ние потъваме в анатомическите подробности на редица физиологически процеси, без ни най-малко да сме се приближили до царството на чистата духовност и чистата естетика? Нека да се предпазваме от произволните алегории. Какво ни разкрива Рудолф Щайнер в цикъла „Египетски митове и мистерии” относно символа на рибата в катакомбите: „Колко далеч е един толкова важен знак, разглеждан от нас като символ на една цяла епоха от космическата еволюция, колко далеч е той от онези повърхностни тълкувания, които често чуваме тук или там.
Истинските символи бяха такива, че те непосредствено се отнасяха до духовните факти.
За първите християни те не само „означаваха” нещо. Един такъв символ е „един образ” на нещо, което действително може да бъде видяно в духовния свят и нито един символ не може да бъде правилно тълкуван, ако не се види и посочи ясно неговото съответствие в духовния свят. Всяка спекулация има най-много някаква подготвителна цел; изразът „означава” не е сполучлив; ние действително вникваме в символа едва тогава, когато установим, че в него е вложен точно определен духовен смисъл.” Както и по-нататък: „Ние вече казахме: Такива образи не са алегории; по своето съдържание те стоят в непосредствена връзка с действителни факти.
към текста >>
Един такъв символ е „един образ” на нещо, което действително може да бъде видяно в
дух
овния свят и нито един символ не може да бъде правилно тълкуван, ако не се види и посочи ясно неговото съответствие в
дух
овния свят.
Нека да се предпазваме от произволните алегории. Какво ни разкрива Рудолф Щайнер в цикъла „Египетски митове и мистерии” относно символа на рибата в катакомбите: „Колко далеч е един толкова важен знак, разглеждан от нас като символ на една цяла епоха от космическата еволюция, колко далеч е той от онези повърхностни тълкувания, които често чуваме тук или там. Истинските символи бяха такива, че те непосредствено се отнасяха до духовните факти. За първите християни те не само „означаваха” нещо.
Един такъв символ е „един образ” на нещо, което действително може да бъде видяно в духовния свят и нито един символ не може да бъде правилно тълкуван, ако не се види и посочи ясно неговото съответствие в духовния свят.
Всяка спекулация има най-много някаква подготвителна цел; изразът „означава” не е сполучлив; ние действително вникваме в символа едва тогава, когато установим, че в него е вложен точно определен духовен смисъл.” Както и по-нататък: „Ние вече казахме: Такива образи не са алегории; по своето съдържание те стоят в непосредствена връзка с действителни факти. Такива образи се откриват пред човека като сънищни образи, като съновидения. Първоначално легендата за Озирис също беше сънувана, още преди ученикът на Мистериите да беше съзрял действителните факти от еволюцията на човечеството.
към текста >>
Всяка спекулация има най-много някаква подготвителна цел; изразът „означава” не е сполучлив; ние действително вникваме в символа едва тогава, когато установим, че в него е вложен точно определен
дух
овен смисъл.”
Какво ни разкрива Рудолф Щайнер в цикъла „Египетски митове и мистерии” относно символа на рибата в катакомбите: „Колко далеч е един толкова важен знак, разглеждан от нас като символ на една цяла епоха от космическата еволюция, колко далеч е той от онези повърхностни тълкувания, които често чуваме тук или там. Истинските символи бяха такива, че те непосредствено се отнасяха до духовните факти. За първите християни те не само „означаваха” нещо. Един такъв символ е „един образ” на нещо, което действително може да бъде видяно в духовния свят и нито един символ не може да бъде правилно тълкуван, ако не се види и посочи ясно неговото съответствие в духовния свят.
Всяка спекулация има най-много някаква подготвителна цел; изразът „означава” не е сполучлив; ние действително вникваме в символа едва тогава, когато установим, че в него е вложен точно определен духовен смисъл.”
Както и по-нататък: „Ние вече казахме: Такива образи не са алегории; по своето съдържание те стоят в непосредствена връзка с действителни факти. Такива образи се откриват пред човека като сънищни образи, като съновидения. Първоначално легендата за Озирис също беше сънувана, още преди ученикът на Мистериите да беше съзрял действителните факти от еволюцията на човечеството. В окултен смисъл, само онова представлява един символ, което подготвя човека за едно действително виждане.
към текста >>
Съществува например и тази опасност: Да бъде отклонено в сферата на целесъобразността всичко онова, което Рудолф Щайнер ни остави като чисто
дух
овно изкуство.
Такива образи се откриват пред човека като сънищни образи, като съновидения. Първоначално легендата за Озирис също беше сънувана, още преди ученикът на Мистериите да беше съзрял действителните факти от еволюцията на човечеството. В окултен смисъл, само онова представлява един символ, което подготвя човека за едно действително виждане. Символът е едно образно описание на реални процеси и събития.” Обаче тук ние сме изправени и пред други опасности.
Съществува например и тази опасност: Да бъде отклонено в сферата на целесъобразността всичко онова, което Рудолф Щайнер ни остави като чисто духовно изкуство.
Рудолф Щайнер ни даде евритмията, за да може нашата душа - улавяйки в свръхсетивните области телесните движения, които произлизат от етерните потоци - съзнателно да обхване това, което всъщност принадлежи на по-висшите светове. По този начин връзките в нашето тяло постепенно се „разхлабват” и то започва да усеща себе си в елементите „въздух” и „етер”; то започва да се вслушва, да напипва вътрешно това, което става във въздуха чрез тоновете и звуците, и да го свързва с действащия там поток на съзнание, използувайки видимото проявление на същите жестове, които действуват и в невидимия свят. Това изкуство - евритмията - не е някакво отражение на човешките физически качества, какъвто е случаят с изобразителните изкуства, нито отражение на определени душевни изживявания, какъвто е танцът, каквато е дори космически инспирираната музика, потъваща после в дебрите на душата; то не обхваща също и протичащия във времето интимен живот на поезията. Евритмията е непосредствен израз на духовния свят: на говора - това божествено завещание, което ни дава възможност да протъчем материалния свят със силата на Духа, а занапред то ще ни позволи постепенно да се доверим и на по-фините елементи: въздухът, светлината и етерът. Тоновете и жестовете на отделните звуци са пътищата към тези цели.
към текста >>
По този начин връзките в нашето тяло постепенно се „разхлабват” и то започва да усеща себе си в елементите „въз
дух
” и „етер”; то започва да се вслушва, да напипва вътрешно това, което става във въз
дух
а чрез тоновете и звуците, и да го свързва с действащия там поток на съзнание, използувайки видимото проявление на същите жестове, които действуват и в невидимия свят.
В окултен смисъл, само онова представлява един символ, което подготвя човека за едно действително виждане. Символът е едно образно описание на реални процеси и събития.” Обаче тук ние сме изправени и пред други опасности. Съществува например и тази опасност: Да бъде отклонено в сферата на целесъобразността всичко онова, което Рудолф Щайнер ни остави като чисто духовно изкуство. Рудолф Щайнер ни даде евритмията, за да може нашата душа - улавяйки в свръхсетивните области телесните движения, които произлизат от етерните потоци - съзнателно да обхване това, което всъщност принадлежи на по-висшите светове.
По този начин връзките в нашето тяло постепенно се „разхлабват” и то започва да усеща себе си в елементите „въздух” и „етер”; то започва да се вслушва, да напипва вътрешно това, което става във въздуха чрез тоновете и звуците, и да го свързва с действащия там поток на съзнание, използувайки видимото проявление на същите жестове, които действуват и в невидимия свят.
Това изкуство - евритмията - не е някакво отражение на човешките физически качества, какъвто е случаят с изобразителните изкуства, нито отражение на определени душевни изживявания, какъвто е танцът, каквато е дори космически инспирираната музика, потъваща после в дебрите на душата; то не обхваща също и протичащия във времето интимен живот на поезията. Евритмията е непосредствен израз на духовния свят: на говора - това божествено завещание, което ни дава възможност да протъчем материалния свят със силата на Духа, а занапред то ще ни позволи постепенно да се доверим и на по-фините елементи: въздухът, светлината и етерът. Тоновете и жестовете на отделните звуци са пътищата към тези цели. Когато те се вмъкнат в звуците, възниква художественият говор. Обаче той може да си създаде едно отражение и във физическото тяло: и тогава това, което пронизва въздушния полъх като градивна, формообразуваща етерна сила, като оформяне на звуковата вълна, се превръща във формиране на физическия жест.
към текста >>
Евритмията е непосредствен израз на
дух
овния свят: на говора - това божествено завещание, което ни дава възможност да протъчем материалния свят със силата на
Дух
а, а занапред то ще ни позволи постепенно да се доверим и на по-фините елементи: въз
дух
ът, светлината и етерът.
Обаче тук ние сме изправени и пред други опасности. Съществува например и тази опасност: Да бъде отклонено в сферата на целесъобразността всичко онова, което Рудолф Щайнер ни остави като чисто духовно изкуство. Рудолф Щайнер ни даде евритмията, за да може нашата душа - улавяйки в свръхсетивните области телесните движения, които произлизат от етерните потоци - съзнателно да обхване това, което всъщност принадлежи на по-висшите светове. По този начин връзките в нашето тяло постепенно се „разхлабват” и то започва да усеща себе си в елементите „въздух” и „етер”; то започва да се вслушва, да напипва вътрешно това, което става във въздуха чрез тоновете и звуците, и да го свързва с действащия там поток на съзнание, използувайки видимото проявление на същите жестове, които действуват и в невидимия свят. Това изкуство - евритмията - не е някакво отражение на човешките физически качества, какъвто е случаят с изобразителните изкуства, нито отражение на определени душевни изживявания, какъвто е танцът, каквато е дори космически инспирираната музика, потъваща после в дебрите на душата; то не обхваща също и протичащия във времето интимен живот на поезията.
Евритмията е непосредствен израз на духовния свят: на говора - това божествено завещание, което ни дава възможност да протъчем материалния свят със силата на Духа, а занапред то ще ни позволи постепенно да се доверим и на по-фините елементи: въздухът, светлината и етерът.
Тоновете и жестовете на отделните звуци са пътищата към тези цели. Когато те се вмъкнат в звуците, възниква художественият говор. Обаче той може да си създаде едно отражение и във физическото тяло: и тогава това, което пронизва въздушния полъх като градивна, формообразуваща етерна сила, като оформяне на звуковата вълна, се превръща във формиране на физическия жест. И преди всичко ръцете - докосвайки не земята, а направо съдбата - са тези, които са в състояние да следват тези форми на въздушния полъх. В тяхната подвижност е скрита възможността да възпроизвеждат огромното богатство на говора и по този начин все повече и повече да одухотворяват тялото.
към текста >>
В тяхната подвижност е скрита възможността да възпроизвеждат огромното богатство на говора и по този начин все повече и повече да о
дух
отворяват тялото.
Евритмията е непосредствен израз на духовния свят: на говора - това божествено завещание, което ни дава възможност да протъчем материалния свят със силата на Духа, а занапред то ще ни позволи постепенно да се доверим и на по-фините елементи: въздухът, светлината и етерът. Тоновете и жестовете на отделните звуци са пътищата към тези цели. Когато те се вмъкнат в звуците, възниква художественият говор. Обаче той може да си създаде едно отражение и във физическото тяло: и тогава това, което пронизва въздушния полъх като градивна, формообразуваща етерна сила, като оформяне на звуковата вълна, се превръща във формиране на физическия жест. И преди всичко ръцете - докосвайки не земята, а направо съдбата - са тези, които са в състояние да следват тези форми на въздушния полъх.
В тяхната подвижност е скрита възможността да възпроизвеждат огромното богатство на говора и по този начин все повече и повече да одухотворяват тялото.
Така възникващото физическо движение подсказва какво се разиграва същевременно в етерния свят, какво се видоизменя стократно, обхващайки в себе си онова богатство, което представлява човешкия говор. Колко бедни в сравнение с това са личните изживявания! Само по себе си това освобождаващо Духа изкуство е вече лечебно. То полага основите за изграждането на една особена терапевтика. Но тук изглежда е скрита тази опасност, че може да възникне мнението, според което изживяването на звуците трябва да бъде особено силно развито, включително и до органите на тялото.
към текста >>
Само по себе си това освобождаващо
Дух
а изкуство е вече лечебно.
Обаче той може да си създаде едно отражение и във физическото тяло: и тогава това, което пронизва въздушния полъх като градивна, формообразуваща етерна сила, като оформяне на звуковата вълна, се превръща във формиране на физическия жест. И преди всичко ръцете - докосвайки не земята, а направо съдбата - са тези, които са в състояние да следват тези форми на въздушния полъх. В тяхната подвижност е скрита възможността да възпроизвеждат огромното богатство на говора и по този начин все повече и повече да одухотворяват тялото. Така възникващото физическо движение подсказва какво се разиграва същевременно в етерния свят, какво се видоизменя стократно, обхващайки в себе си онова богатство, което представлява човешкия говор. Колко бедни в сравнение с това са личните изживявания!
Само по себе си това освобождаващо Духа изкуство е вече лечебно.
То полага основите за изграждането на една особена терапевтика. Но тук изглежда е скрита тази опасност, че може да възникне мнението, според което изживяването на звуците трябва да бъде особено силно развито, включително и до органите на тялото. Това би означавало смърт на изкуството. То трябва да дава израз на свръхсетивното, което е скрито зад сетивното; жестът трябва да остане само едно загатване и преобразяване, един подвижен живот, една носеща подемна сила; обаче този жест следва да е непрекъснато движение, поверявайки го на пространството, на въздуха, без да е свързан с органите и без да има изходната си точка в нещо телесно. Ако всичко това би се превърнало в една тенденция, която вероятно би засегнала и общуването ни с говора, тогава за щастие ние отново бихме стигнали там, където с помощта на Рудолф Щайнер можахме да избегнем умъртвяването на изкуството.
към текста >>
То трябва да дава израз на свръхсетивното, което е скрито зад сетивното; жестът трябва да остане само едно загатване и преобразяване, един подвижен живот, една носеща подемна сила; обаче този жест следва да е непрекъснато движение, поверявайки го на пространството, на въз
дух
а, без да е свързан с органите и без да има изходната си точка в нещо телесно.
Колко бедни в сравнение с това са личните изживявания! Само по себе си това освобождаващо Духа изкуство е вече лечебно. То полага основите за изграждането на една особена терапевтика. Но тук изглежда е скрита тази опасност, че може да възникне мнението, според което изживяването на звуците трябва да бъде особено силно развито, включително и до органите на тялото. Това би означавало смърт на изкуството.
То трябва да дава израз на свръхсетивното, което е скрито зад сетивното; жестът трябва да остане само едно загатване и преобразяване, един подвижен живот, една носеща подемна сила; обаче този жест следва да е непрекъснато движение, поверявайки го на пространството, на въздуха, без да е свързан с органите и без да има изходната си точка в нещо телесно.
Ако всичко това би се превърнало в една тенденция, която вероятно би засегнала и общуването ни с говора, тогава за щастие ние отново бихме стигнали там, където с помощта на Рудолф Щайнер можахме да избегнем умъртвяването на изкуството. В противен случай неговите усилия, положени за нас, биха останали напразни. Ние просто бихме отхвърлили онзи мост, който е в състояние да ни отведе до другия свят. Вместо да насочим нашето съзнание към това, което живее в и извън тялото като въздушно трептене, с чиято помощ вече можем да обхванем светлината, вместо да почувстваме всеобхватния етер, изпълващ с огън и сила също и нашите мускули, ние отново бихме били приковани към скалата на тялото. Египтяните трябваше да се научат да гледат в посока надолу; водени от познанието си за духовния свят, който участвуваше също и в изграждането на органите, постепенно те трябваше да завладеят физическия свят, като за тази цел навлизаха все по-дълбоко в материята.
към текста >>
Египтяните трябваше да се научат да гледат в посока надолу; водени от познанието си за
дух
овния свят, който участвуваше също и в изграждането на органите, постепенно те трябваше да завладеят физическия свят, като за тази цел навлизаха все по-дълбоко в материята.
То трябва да дава израз на свръхсетивното, което е скрито зад сетивното; жестът трябва да остане само едно загатване и преобразяване, един подвижен живот, една носеща подемна сила; обаче този жест следва да е непрекъснато движение, поверявайки го на пространството, на въздуха, без да е свързан с органите и без да има изходната си точка в нещо телесно. Ако всичко това би се превърнало в една тенденция, която вероятно би засегнала и общуването ни с говора, тогава за щастие ние отново бихме стигнали там, където с помощта на Рудолф Щайнер можахме да избегнем умъртвяването на изкуството. В противен случай неговите усилия, положени за нас, биха останали напразни. Ние просто бихме отхвърлили онзи мост, който е в състояние да ни отведе до другия свят. Вместо да насочим нашето съзнание към това, което живее в и извън тялото като въздушно трептене, с чиято помощ вече можем да обхванем светлината, вместо да почувстваме всеобхватния етер, изпълващ с огън и сила също и нашите мускули, ние отново бихме били приковани към скалата на тялото.
Египтяните трябваше да се научат да гледат в посока надолу; водени от познанието си за духовния свят, който участвуваше също и в изграждането на органите, постепенно те трябваше да завладеят физическия свят, като за тази цел навлизаха все по-дълбоко в материята.
Труповете бяха мумифицирани, за да се избегне настъпващото при смъртта „разхлабване” на връзките между тялото и душата; на мъртвия се поднасяше храна като символ на неговата свързаност със Земята. Обаче ние съзнателно трябваше да поемем по другия път, да извършим обратното действие, да се демумифицираме! От това далеч не следва, че ние презираме физическия организъм. Напротив. Когато органите се превърнат в един вид говор, изразяващ космическите процеси и разкриващ делата на Боговете, тогава ние изживяваме нещо велико. Обаче ние искаме да изживеем в присъщото им величие също и нашите художествени произведения, нашите свещени писания, а не да ги възприемаме като алегории на едни или други органически процеси.
към текста >>
Но за тази цел ние трябва да оставим евритмията, това изкуство, което Рудолф Щайнер извлече за нас непосредствено от
Дух
а, в неговия елемент, а не излишно да го въвличаме във физическите органи.
От това далеч не следва, че ние презираме физическия организъм. Напротив. Когато органите се превърнат в един вид говор, изразяващ космическите процеси и разкриващ делата на Боговете, тогава ние изживяваме нещо велико. Обаче ние искаме да изживеем в присъщото им величие също и нашите художествени произведения, нашите свещени писания, а не да ги възприемаме като алегории на едни или други органически процеси. В изображенията върху двата купола на изгорелия Гьотеанум Рудолф Щайнер ни показа как космическите процеси могат да намерят своя видим израз в изкуството. А в говорното изкуство той ни показа как потъналият в дълбок мрак човешки род може да почерпи от жизнените сили на етера една нова виталност.
Но за тази цел ние трябва да оставим евритмията, това изкуство, което Рудолф Щайнер извлече за нас непосредствено от Духа, в неговия елемент, а не излишно да го въвличаме във физическите органи.
Защото по този начин ние бихме го опошлили. Евритмията би се отклонила от своето развитие. Нека да наблюдаваме, нека да усетим как тялото откликва на говора, на мелодичния звук, а после чрез жестовете да пренесем това, в което сме се вслушали, в медиумното обкръжение на елементите, пронизващи нашите физически тела, да го изживеем в цветовете, в светлината, в хармониите, в самия поток на живота... Едва тогава ще отговорим на онзи вик за спасение, който издават всички твари на Земята. В едно такова Движение, каквото е антропософското, са ни дадени възможно най-големите блага, но същевременно ни дебнат и възможно най-големите опасности. Не само онези опасности, които напират от вътрешния свят на духовно устремените човешки души, за които Рудолф Щайнер толкова често ни предупреждаваше, че при едностранчивия стремеж към духовни опитности и без необходимата морална дисциплина, те вероятно биха останали непроявени, но и опасностите, идващи от такива духовни Същества, които искат да ни въвлекат още по-дълбоко в материализма, превръщайки градивните сили в разрушителни.
към текста >>
Не само онези опасности, които напират от вътрешния свят на
дух
овно устремените човешки души, за които Рудолф Щайнер толкова често ни предупреждаваше, че при едностранчивия стремеж към
дух
овни опитности и без необходимата морална дисциплина, те вероятно биха останали непроявени, но и опасностите, идващи от такива
дух
овни Същества, които искат да ни въвлекат още по-дълбоко в материализма, превръщайки градивните сили в разрушителни.
Но за тази цел ние трябва да оставим евритмията, това изкуство, което Рудолф Щайнер извлече за нас непосредствено от Духа, в неговия елемент, а не излишно да го въвличаме във физическите органи. Защото по този начин ние бихме го опошлили. Евритмията би се отклонила от своето развитие. Нека да наблюдаваме, нека да усетим как тялото откликва на говора, на мелодичния звук, а после чрез жестовете да пренесем това, в което сме се вслушали, в медиумното обкръжение на елементите, пронизващи нашите физически тела, да го изживеем в цветовете, в светлината, в хармониите, в самия поток на живота... Едва тогава ще отговорим на онзи вик за спасение, който издават всички твари на Земята. В едно такова Движение, каквото е антропософското, са ни дадени възможно най-големите блага, но същевременно ни дебнат и възможно най-големите опасности.
Не само онези опасности, които напират от вътрешния свят на духовно устремените човешки души, за които Рудолф Щайнер толкова често ни предупреждаваше, че при едностранчивия стремеж към духовни опитности и без необходимата морална дисциплина, те вероятно биха останали непроявени, но и опасностите, идващи от такива духовни Същества, които искат да ни въвлекат още по-дълбоко в материализма, превръщайки градивните сили в разрушителни.
Тези Същества не спират да работят, и онези дарове от Рудолф Щайнер, до които те се домогват, за да постигнат своите цели, несъмнено ще бъдат използвани с най-голяма хитрост и съблазън. Ще възникнат тенденции, импониращи на вкуса на времето, и мнозина ще позволят върху главите им да бъде хвърлена мрежата на заблуждението. Нека да не пропускаме и привидно най-незначителните симптоми. Те могат да са от голямо значение и да са породени от една целенасочена воля, която използва нашата слепота. Нека да призовем в паметта си предупреждаващите думи на нашия учител, който непрекъснато ни напомняше за тези неща.
към текста >>
Един такъв образ оказваше формиращо въздействие върху неговия
Дух
.
„Такива легенди и митове ние не бива да докосваме с груби ръце. Не бива да лишаваме една пеперуда от цветния прашец на нейните криле. Такива образи не бива да бъдат изкривявани и измъчвани. Ние не бива да заявяваме: Прометей означава това или онова; ние трябва да изнесем действителните окултни факти и с оглед на тях да се опитаме да разберем образите, които са възникнали именно от окултните факти, за да преминат после в съзнанието на хората.” „Египетският посветен довеждаше своя ученик до онази степен, при която той можеше да разбере Азовото развитие на човека.
Един такъв образ оказваше формиращо въздействие върху неговия Дух.
Обаче окултният ученик не биваше да докосва фактите с груби ръце; образът трябваше да стои пред него светъл и жив, и египетският посветен не искаше да „пресова” истините в банални и сухи понятия, а да ги предаде под формата на образи. Поезията е украсила мита за Прометей с много подробности, обаче ние не бива да прибавяме към него повече от това, което дават самите окултни факти, а само да оставим художествения образ под въздействието на собствените му градивни сили.” Нека да не позволяваме да ни бъде отнето това, което чрез просветлената мъдрост на Рудолф Щайнер се стремеше да формира нашето духовно израстване. Мария Щайнер
към текста >>
Нека да не позволяваме да ни бъде отнето това, което чрез просветлената мъдрост на Рудолф Щайнер се стремеше да формира нашето
дух
овно израстване.
Ние не бива да заявяваме: Прометей означава това или онова; ние трябва да изнесем действителните окултни факти и с оглед на тях да се опитаме да разберем образите, които са възникнали именно от окултните факти, за да преминат после в съзнанието на хората.” „Египетският посветен довеждаше своя ученик до онази степен, при която той можеше да разбере Азовото развитие на човека. Един такъв образ оказваше формиращо въздействие върху неговия Дух. Обаче окултният ученик не биваше да докосва фактите с груби ръце; образът трябваше да стои пред него светъл и жив, и египетският посветен не искаше да „пресова” истините в банални и сухи понятия, а да ги предаде под формата на образи. Поезията е украсила мита за Прометей с много подробности, обаче ние не бива да прибавяме към него повече от това, което дават самите окултни факти, а само да оставим художествения образ под въздействието на собствените му градивни сили.”
Нека да не позволяваме да ни бъде отнето това, което чрез просветлената мъдрост на Рудолф Щайнер се стремеше да формира нашето духовно израстване.
Мария Щайнер
към текста >>
37.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
С това стана ясно, че такива събития не са произволни, но че този който проглежда в целия смисъл и в целия
дух
на историята на човечеството, знае, как такива събития трябва да дойдат и как той сам трябва да работи, за да подготви тяхното идване.
Денят на Йоана ни напомня за това, че тази най-велика индивидуалност, която е взела участие в развитието на човечеството /Христос Исус/, е била предшествувана от един предтеча. С това ние засягаме една важна точка, която ще поставим като един вид "предтеча" в началото на следващите лекции. В течение на развитието на човечеството настъпват винаги отново и отново събития с дълбоко значение, които разпръскват много по-силна светлина отколкото другите събития. Ние виждаме как от епоха на епоха могат да се набележат в историята такива събития. И винаги отново това ни се предсказва от хора, които в известно отношение знаят от напред и могат да предскажат такива събития.
С това стана ясно, че такива събития не са произволни, но че този който проглежда в целия смисъл и в целия дух на историята на човечеството, знае, как такива събития трябва да дойдат и как той сам трябва да работи, за да подготви тяхното идване.
През следващите дни ние ще имаме още често пъти случай да говорим за предтечата на Христа Исус. Днес искаме само да покажем, че той е бил един от онези, които благодарение на особени духовни дарби могат да прозрат дълбоко в отношенията на човешкото развитие и чрез това да знаят, че има отличителни моменти в това развитие на човечеството. Ето защо той е бил подходящ да изравни пътищата на Христа Исуса. Но когато погледнем към Христа Исуса за да дойдем, така да се каже, веднага до главния предмет на нашето разглеждане -, ние трябва да си изясним, че не напразно една голяма част от човечеството разделя летоброенето на една епоха до идването на Христа Исуса и на една епоха след това идване. С това тази част от човечеството показва, че има чувство за решаващото значение на Христовата тайна.
към текста >>
Днес искаме само да покажем, че той е бил един от онези, които благодарение на особени
дух
овни дарби могат да прозрат дълбоко в отношенията на човешкото развитие и чрез това да знаят, че има отличителни моменти в това развитие на човечеството.
В течение на развитието на човечеството настъпват винаги отново и отново събития с дълбоко значение, които разпръскват много по-силна светлина отколкото другите събития. Ние виждаме как от епоха на епоха могат да се набележат в историята такива събития. И винаги отново това ни се предсказва от хора, които в известно отношение знаят от напред и могат да предскажат такива събития. С това стана ясно, че такива събития не са произволни, но че този който проглежда в целия смисъл и в целия дух на историята на човечеството, знае, как такива събития трябва да дойдат и как той сам трябва да работи, за да подготви тяхното идване. През следващите дни ние ще имаме още често пъти случай да говорим за предтечата на Христа Исус.
Днес искаме само да покажем, че той е бил един от онези, които благодарение на особени духовни дарби могат да прозрат дълбоко в отношенията на човешкото развитие и чрез това да знаят, че има отличителни моменти в това развитие на човечеството.
Ето защо той е бил подходящ да изравни пътищата на Христа Исуса. Но когато погледнем към Христа Исуса за да дойдем, така да се каже, веднага до главния предмет на нашето разглеждане -, ние трябва да си изясним, че не напразно една голяма част от човечеството разделя летоброенето на една епоха до идването на Христа Исуса и на една епоха след това идване. С това тази част от човечеството показва, че има чувство за решаващото значение на Христовата тайна. Но това, което е истинно, което е действително, трябва винаги да бъде отново и отново възвестено на човечеството в нови форми и по нов начин. Защото нуждите на човечеството се изменят от епоха на епоха.
към текста >>
Защото това, което ще изкажем през следващите дни тук, е било познато в тесни кръгове даже и сред нашата култура и нашия
дух
овен живот.
Защото нуждите на човечеството се изменят от епоха на епоха. Нашата епоха се нуждае в известно отношение от едно ново възвестяване на това най-велико от всички събития на земното развитие на човечеството. Това благовестие е именно Антропософията. Това възвестяване на Христовата тайна чрез Антропософията не е нещо ново, що се отнася до съдържанието; то не е ново и за нас. Обаче то е нещо ново по отношение на формата.
Защото това, което ще изкажем през следващите дни тук, е било познато в тесни кръгове даже и сред нашата култура и нашия духовен живот.
То е било познато от столетия насам. Само едно нещо отличава днешното възвестяване от всяко предшествуващо: именно това, че то иска да говори към един по-широк кръг от хора. Онези по-тесни кръгове, в които се е предавало това учение от векове насам сред нашия европейски духовен живот, са имали като символ същия този знак, който виждате тук /в салона/, кръстът с розите. Също и сега, когато това учение се изнася пред по-широка публика, като негов символ трябва да важи пак кръстът на розите. Позволете ми да охарактеризирам първо символично, в какво се състои това розенкройцерско учение за Христа Исуса.
към текста >>
Онези по-тесни кръгове, в които се е предавало това учение от векове насам сред нашия европейски
дух
овен живот, са имали като символ същия този знак, който виждате тук /в салона/, кръстът с розите.
Това възвестяване на Христовата тайна чрез Антропософията не е нещо ново, що се отнася до съдържанието; то не е ново и за нас. Обаче то е нещо ново по отношение на формата. Защото това, което ще изкажем през следващите дни тук, е било познато в тесни кръгове даже и сред нашата култура и нашия духовен живот. То е било познато от столетия насам. Само едно нещо отличава днешното възвестяване от всяко предшествуващо: именно това, че то иска да говори към един по-широк кръг от хора.
Онези по-тесни кръгове, в които се е предавало това учение от векове насам сред нашия европейски духовен живот, са имали като символ същия този знак, който виждате тук /в салона/, кръстът с розите.
Също и сега, когато това учение се изнася пред по-широка публика, като негов символ трябва да важи пак кръстът на розите. Позволете ми да охарактеризирам първо символично, в какво се състои това розенкройцерско учение за Христа Исуса. "Розенкройцерите" са едно общество, които още в 14-тия век насам култивират сред европейския духовен живот едно духовно, едно истински духовно Християнство. Това Розенкройцерско общество, което, не зависимо от всички външни исторически форми, се е стремяло да предаде на своите последователи най-дълбоките истини относно Християнството, това общество е наричало своите последователи винаги "йоанови християни". Когато разберем израза "йоанови християни", ние ще можем да обхванем, ако не с нашия ум, то поне с нашето предчувствие целия дух и смисъл на следващите сказки.
към текста >>
"Розенкройцерите" са едно общество, които още в 14-тия век насам култивират сред европейския
дух
овен живот едно
дух
овно, едно истински
дух
овно Християнство.
То е било познато от столетия насам. Само едно нещо отличава днешното възвестяване от всяко предшествуващо: именно това, че то иска да говори към един по-широк кръг от хора. Онези по-тесни кръгове, в които се е предавало това учение от векове насам сред нашия европейски духовен живот, са имали като символ същия този знак, който виждате тук /в салона/, кръстът с розите. Също и сега, когато това учение се изнася пред по-широка публика, като негов символ трябва да важи пак кръстът на розите. Позволете ми да охарактеризирам първо символично, в какво се състои това розенкройцерско учение за Христа Исуса.
"Розенкройцерите" са едно общество, които още в 14-тия век насам култивират сред европейския духовен живот едно духовно, едно истински духовно Християнство.
Това Розенкройцерско общество, което, не зависимо от всички външни исторически форми, се е стремяло да предаде на своите последователи най-дълбоките истини относно Християнството, това общество е наричало своите последователи винаги "йоанови християни". Когато разберем израза "йоанови християни", ние ще можем да обхванем, ако не с нашия ум, то поне с нашето предчувствие целия дух и смисъл на следващите сказки. Вие знаете, че Евангелието на Йоана, този знаменит документ, даден на човешкия род, започва с думите: "В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога".
към текста >>
Когато разберем израза "йоанови християни", ние ще можем да обхванем, ако не с нашия ум, то поне с нашето предчувствие целия
дух
и смисъл на следващите сказки.
Онези по-тесни кръгове, в които се е предавало това учение от векове насам сред нашия европейски духовен живот, са имали като символ същия този знак, който виждате тук /в салона/, кръстът с розите. Също и сега, когато това учение се изнася пред по-широка публика, като негов символ трябва да важи пак кръстът на розите. Позволете ми да охарактеризирам първо символично, в какво се състои това розенкройцерско учение за Христа Исуса. "Розенкройцерите" са едно общество, които още в 14-тия век насам култивират сред европейския духовен живот едно духовно, едно истински духовно Християнство. Това Розенкройцерско общество, което, не зависимо от всички външни исторически форми, се е стремяло да предаде на своите последователи най-дълбоките истини относно Християнството, това общество е наричало своите последователи винаги "йоанови християни".
Когато разберем израза "йоанови християни", ние ще можем да обхванем, ако не с нашия ум, то поне с нашето предчувствие целия дух и смисъл на следващите сказки.
Вие знаете, че Евангелието на Йоана, този знаменит документ, даден на човешкия род, започва с думите: "В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога". Следователно Словото или Логосът е било в начало у Бога. За него се казва по-нататък, че Светлината свети в тъмнината и че отначало тъмнината не обзе /не обхвана, не разбра/ Светлината; че тази светлина беше в света, че тя беше между човеците, но че малцина на брой измежду тези човеци можаха да разберат и приемат светлината.
към текста >>
Те се стараят да изяснят, как авторът на Евангелието на Йоана показва направо, че най-дълбоката Същност, която е живяла в Исуса от Назарет, не е била нищо друго освен това, от което всички други същества са произлезли, всичко същества, които ни заобикалят, че това е Живият
Дух
, Живото Слово, самият Логос.
То в начало бе у Бога". Следователно Словото или Логосът е било в начало у Бога. За него се казва по-нататък, че Светлината свети в тъмнината и че отначало тъмнината не обзе /не обхвана, не разбра/ Светлината; че тази светлина беше в света, че тя беше между човеците, но че малцина на брой измежду тези човеци можаха да разберат и приемат светлината. После Словото се яви като човек в плът, то се яви в един човек, чийто предтеча бе Йоан Кръстител. И ние виждаме сега, как онези, които бяха разбрали нещо от значението на това явяване на Христа на Земята, се стараят да изяснят, какво всъщност е Христос.
Те се стараят да изяснят, как авторът на Евангелието на Йоана показва направо, че най-дълбоката Същност, която е живяла в Исуса от Назарет, не е била нищо друго освен това, от което всички други същества са произлезли, всичко същества, които ни заобикалят, че това е Живият Дух, Живото Слово, самият Логос.
Но и другите евангелисти са се постарали всеки един по свой начин да опишат какво всъщност се е по явило в Исуса от Назарет. Така например, ние виждаме, че евангелистът Лука се старае да покаже, че се е явило нещо твърде особено, когато при кръщението на Исуса от Йоан Кръстителя Духът се е съединил с тялото на Исуса от Назарет е потомък на предци, които се простират далече в миналото. Той казва, че родословието на Исуса от Назарет се простира до Давида до Аврама до Адама и най-после до Бога. Нека изрично да отбележим, че навсякъде в Евангелието на Лука се посочва: Исус от Назарет беше син на Йосифа; Йосиф бе син на Илия;...после тоя бе син адамов, а Адам беше син Божи! Това показва, че авторът на Евангелието на Лука влага голяма стойност в това, че от този Исус от Назарет, с който се бе съединил Духът при кръщението от Йоана, се простира една права родословна линия до този, който той нарича отец Аврамов, т.е. Бог.
към текста >>
Така например, ние виждаме, че евангелистът Лука се старае да покаже, че се е явило нещо твърде особено, когато при кръщението на Исуса от Йоан Кръстителя
Дух
ът се е съединил с тялото на Исуса от Назарет е потомък на предци, които се простират далече в миналото.
За него се казва по-нататък, че Светлината свети в тъмнината и че отначало тъмнината не обзе /не обхвана, не разбра/ Светлината; че тази светлина беше в света, че тя беше между човеците, но че малцина на брой измежду тези човеци можаха да разберат и приемат светлината. После Словото се яви като човек в плът, то се яви в един човек, чийто предтеча бе Йоан Кръстител. И ние виждаме сега, как онези, които бяха разбрали нещо от значението на това явяване на Христа на Земята, се стараят да изяснят, какво всъщност е Христос. Те се стараят да изяснят, как авторът на Евангелието на Йоана показва направо, че най-дълбоката Същност, която е живяла в Исуса от Назарет, не е била нищо друго освен това, от което всички други същества са произлезли, всичко същества, които ни заобикалят, че това е Живият Дух, Живото Слово, самият Логос. Но и другите евангелисти са се постарали всеки един по свой начин да опишат какво всъщност се е по явило в Исуса от Назарет.
Така например, ние виждаме, че евангелистът Лука се старае да покаже, че се е явило нещо твърде особено, когато при кръщението на Исуса от Йоан Кръстителя Духът се е съединил с тялото на Исуса от Назарет е потомък на предци, които се простират далече в миналото.
Той казва, че родословието на Исуса от Назарет се простира до Давида до Аврама до Адама и най-после до Бога. Нека изрично да отбележим, че навсякъде в Евангелието на Лука се посочва: Исус от Назарет беше син на Йосифа; Йосиф бе син на Илия;...после тоя бе син адамов, а Адам беше син Божи! Това показва, че авторът на Евангелието на Лука влага голяма стойност в това, че от този Исус от Назарет, с който се бе съединил Духът при кръщението от Йоана, се простира една права родословна линия до този, който той нарича отец Аврамов, т.е. Бог. Такива думи трябва да се вземат буквално. Евангелистът Матей, също се старае да проследи родословието на Исуса от Назарет до Аврама, на когото се изявил Бог.
към текста >>
Това показва, че авторът на Евангелието на Лука влага голяма стойност в това, че от този Исус от Назарет, с който се бе съединил
Дух
ът при кръщението от Йоана, се простира една права родословна линия до този, който той нарича отец Аврамов, т.е. Бог.
Те се стараят да изяснят, как авторът на Евангелието на Йоана показва направо, че най-дълбоката Същност, която е живяла в Исуса от Назарет, не е била нищо друго освен това, от което всички други същества са произлезли, всичко същества, които ни заобикалят, че това е Живият Дух, Живото Слово, самият Логос. Но и другите евангелисти са се постарали всеки един по свой начин да опишат какво всъщност се е по явило в Исуса от Назарет. Така например, ние виждаме, че евангелистът Лука се старае да покаже, че се е явило нещо твърде особено, когато при кръщението на Исуса от Йоан Кръстителя Духът се е съединил с тялото на Исуса от Назарет е потомък на предци, които се простират далече в миналото. Той казва, че родословието на Исуса от Назарет се простира до Давида до Аврама до Адама и най-после до Бога. Нека изрично да отбележим, че навсякъде в Евангелието на Лука се посочва: Исус от Назарет беше син на Йосифа; Йосиф бе син на Илия;...после тоя бе син адамов, а Адам беше син Божи!
Това показва, че авторът на Евангелието на Лука влага голяма стойност в това, че от този Исус от Назарет, с който се бе съединил Духът при кръщението от Йоана, се простира една права родословна линия до този, който той нарича отец Аврамов, т.е. Бог.
Такива думи трябва да се вземат буквално. Евангелистът Матей, също се старае да проследи родословието на Исуса от Назарет до Аврама, на когото се изявил Бог. Чрез това и чрез някои други неща, чрез много думи, които намираме в Евангелията, индивидуалността, коя то е носител на Христа, а и цялото Христово явление е представено като нещо, което трябва да се счита не само като едно от най-великите, но най-великото от всички явления в развитието на човечеството. С тези думи е изразено безусловно това, което с прости думи може да се изкаже по следния начин: ако онези които предчувствуват величието на Христа Исуса, го считат за най-великото явление в развитието на човечеството на Земята, тогава този Христос трябва да има връзка с най-важното и най-свещеното у човека. Следователно в човека трябва да има нещо, което трябва да бъде свързано непосредствено с Христовото събитие.
към текста >>
Обаче онези, които знаят, как се достига в
дух
овния свят, те знаят също, че в този
дух
овен свят човек не прониква чрез своите очи и уши или чрез другите сетива, но той може да стигне там по пътя на пробуждането, на новораждането, на посвещението.
Нека видим какво се разбира под тези думи? Когато насочваме погледа си към различните неща около нас, неща, които нашите очи виждат, нашите ръце напипват, ние виждаме как тези неща се раждат и умират. Ние виждаме как цветето се ражда и умира, как годишната растителност възниква и отново изчезва. И ако и да има в света неща, каквито са планините, ска лите, които устояват с векове, то самата поговорка "капка по капка пробива камък" ни показва, че душата на човека има предчувствието: и самите величествени скали и планини са подчинени на законите на преходността. И човек знае: ражда се и умира това, което е изградено и от самите елементи; ражда се и умира не само това, което човек нарича свое тяло, но и това, което той нарича своето "преходно Аз".
Обаче онези, които знаят, как се достига в духовния свят, те знаят също, че в този духовен свят човек не прониква чрез своите очи и уши или чрез другите сетива, но той може да стигне там по пътя на пробуждането, на новораждането, на посвещението.
А що е това, което се новоражда? Човек, който се вглежда вътре в себе си, стига най-после до там да си каже: това, което се изправя пред мене в моята вътрешност, то е това, което назовавам "Аз". Чрез самото име този Аз се отличава от всички други неща на външния свят. Един предмет от външния свят ние можем да го назовем с име от вън: всеки може да нарече масата "маса", часовника "часовник". Но никога името "Аз" не може да прозвучи за нашето ухо отвън, когато трябва да означава самите нас.
към текста >>
Но сега се прибавя и това, което
дух
овните изследователи на всички времена са подчертавали, като са изхождали от своята собствена личност: че вътре в този Аз се ражда друг, по-висш Аз, ражда се както дете се ражда от майка.
Един предмет от външния свят ние можем да го назовем с име от вън: всеки може да нарече масата "маса", часовника "часовник". Но никога името "Аз" не може да прозвучи за нашето ухо отвън, когато трябва да означава самите нас. Защото думата "Аз" трябва да бъде изговорена отвътре. За всеки друг ние сме едно "Ти". Чрез това човек вече намира, как същността на "Аза" се различава от това, което се намира в него или вън от него.
Но сега се прибавя и това, което духовните изследователи на всички времена са подчертавали, като са изхождали от своята собствена личност: че вътре в този Аз се ражда друг, по-висш Аз, ражда се както дете се ражда от майка.
Разглеждайки човека в живота, можем да кажем: първо ние го виждаме като дете, както несръчно се отнася към външните неща, как после постепенно се научава да разбира нещата, развива постепенно своя ум, своя интелект и своята воля; ние виждаме как човекът придобива сила и енергия, как те растат в него. Обаче има хора, които растат не само по този начин. Винаги е имало такива хора, които са се издигали до едно по-високо развитие отколкото обикновеното. Тези хора развиват в себе си един "втори Аз", който може да казва на обикновения Аз "Ти", също както обикновеният Аз казва "Ти" на външния свят и на своето тяло. Този втори Аз гледа на първия един вид от горе.
към текста >>
Това стои като един идеал пред човешката душа и този идеал става действителност за онези, които следват наставленията на
дух
овните изследователи.
Разглеждайки човека в живота, можем да кажем: първо ние го виждаме като дете, както несръчно се отнася към външните неща, как после постепенно се научава да разбира нещата, развива постепенно своя ум, своя интелект и своята воля; ние виждаме как човекът придобива сила и енергия, как те растат в него. Обаче има хора, които растат не само по този начин. Винаги е имало такива хора, които са се издигали до едно по-високо развитие отколкото обикновеното. Тези хора развиват в себе си един "втори Аз", който може да казва на обикновения Аз "Ти", също както обикновеният Аз казва "Ти" на външния свят и на своето тяло. Този втори Аз гледа на първия един вид от горе.
Това стои като един идеал пред човешката душа и този идеал става действителност за онези, които следват наставленията на духовните изследователи.
Те стигат до там да си кажат: Азът, за който знаех до сега, участвува в целия външен свят. Той е преходен, както е преходен и външният свят. Но в мене дреме един втори Аз, за който хората нямат никакво съзнание, обаче могат да го осъзнаят. Този втори Аз е свързан с непреходното, с Вечното, също както обикновеният Аз е свързан с преходното и с временното. Чрез новораждането този висш Аз може да прогледне в един духовен свят, също както нисшият Аз може да има възприятия в сетивния свят чрез своите сетива очи, уши и т.н.
към текста >>
Чрез новораждането този висш Аз може да прогледне в един
дух
овен свят, също както нисшият Аз може да има възприятия в сетивния свят чрез своите сетива очи, уши и т.н.
Това стои като един идеал пред човешката душа и този идеал става действителност за онези, които следват наставленията на духовните изследователи. Те стигат до там да си кажат: Азът, за който знаех до сега, участвува в целия външен свят. Той е преходен, както е преходен и външният свят. Но в мене дреме един втори Аз, за който хората нямат никакво съзнание, обаче могат да го осъзнаят. Този втори Аз е свързан с непреходното, с Вечното, също както обикновеният Аз е свързан с преходното и с временното.
Чрез новораждането този висш Аз може да прогледне в един духовен свят, също както нисшият Аз може да има възприятия в сетивния свят чрез своите сетива очи, уши и т.н.
Това, което се нарича по този начин "пробуждане", "новораждане", посвещение", се счита за най-великото събитие на човешката душа и от страна на онези, които се наричали последователи на Розенкройцерството. Те са знаели, че това събитие на новораждането на висшия Аз, трябва да има връзка със събитието на Христа Исуса. Те са казвали: както в развитието на отделния човек може да има едно новораждане, така и за цялото човечество е настъпило едно новораждане с Христа Исуса. Това, което за отделния човек е едно вътрешно, мистично-духовно събитие, което той може да изживее като раждане на своя висш Аз, същото е настъпило за цялото човечество във външния свят, в историята чрез събитието от Палестина, чрез Христа Исуса Как се е представяло това събитие на един човек, например, като този, който е написал Евангелието на Лука? Той е могъл да си каже: родословието на Исуса от Назарет води нагоре до Адама и до самия Бог.
към текста >>
Това, което за отделния човек е едно вътрешно, мистично-
дух
овно събитие, което той може да изживее като раждане на своя висш Аз, същото е настъпило за цялото човечество във външния свят, в историята чрез събитието от Палестина, чрез Христа Исуса Как се е представяло това събитие на един човек, например, като този, който е написал Евангелието на Лука?
Този втори Аз е свързан с непреходното, с Вечното, също както обикновеният Аз е свързан с преходното и с временното. Чрез новораждането този висш Аз може да прогледне в един духовен свят, също както нисшият Аз може да има възприятия в сетивния свят чрез своите сетива очи, уши и т.н. Това, което се нарича по този начин "пробуждане", "новораждане", посвещение", се счита за най-великото събитие на човешката душа и от страна на онези, които се наричали последователи на Розенкройцерството. Те са знаели, че това събитие на новораждането на висшия Аз, трябва да има връзка със събитието на Христа Исуса. Те са казвали: както в развитието на отделния човек може да има едно новораждане, така и за цялото човечество е настъпило едно новораждане с Христа Исуса.
Това, което за отделния човек е едно вътрешно, мистично-духовно събитие, което той може да изживее като раждане на своя висш Аз, същото е настъпило за цялото човечество във външния свят, в историята чрез събитието от Палестина, чрез Христа Исуса Как се е представяло това събитие на един човек, например, като този, който е написал Евангелието на Лука?
Той е могъл да си каже: родословието на Исуса от Назарет води нагоре до Адама и до самия Бог. Това, което днес е човечеството, което днес живее във физическото тяло на човека, то е слязло някога от божествено-духовните висини, родило се е от духа. Някога то е било у Бога Адам е бил този, който е бил изпратен от духовните висини долу в материята. В този смисъл той е син на Бога. Следователно някога е имало едно божествено-духовно царство /си казвал авторът на Евангелието на Лука/.
към текста >>
Това, което днес е човечеството, което днес живее във физическото тяло на човека, то е слязло някога от божествено-
дух
овните висини, родило се е от
дух
а.
Това, което се нарича по този начин "пробуждане", "новораждане", посвещение", се счита за най-великото събитие на човешката душа и от страна на онези, които се наричали последователи на Розенкройцерството. Те са знаели, че това събитие на новораждането на висшия Аз, трябва да има връзка със събитието на Христа Исуса. Те са казвали: както в развитието на отделния човек може да има едно новораждане, така и за цялото човечество е настъпило едно новораждане с Христа Исуса. Това, което за отделния човек е едно вътрешно, мистично-духовно събитие, което той може да изживее като раждане на своя висш Аз, същото е настъпило за цялото човечество във външния свят, в историята чрез събитието от Палестина, чрез Христа Исуса Как се е представяло това събитие на един човек, например, като този, който е написал Евангелието на Лука? Той е могъл да си каже: родословието на Исуса от Назарет води нагоре до Адама и до самия Бог.
Това, което днес е човечеството, което днес живее във физическото тяло на човека, то е слязло някога от божествено-духовните висини, родило се е от духа.
Някога то е било у Бога Адам е бил този, който е бил изпратен от духовните висини долу в материята. В този смисъл той е син на Бога. Следователно някога е имало едно божествено-духовно царство /си казвал авторът на Евангелието на Лука/. Това царство се е сгъстило и се е превърнало в преходното земно царство: родил се Адам. Адам е бил един земен образ на Сина Божи.
към текста >>
Някога то е било у Бога Адам е бил този, който е бил изпратен от
дух
овните висини долу в материята.
Те са знаели, че това събитие на новораждането на висшия Аз, трябва да има връзка със събитието на Христа Исуса. Те са казвали: както в развитието на отделния човек може да има едно новораждане, така и за цялото човечество е настъпило едно новораждане с Христа Исуса. Това, което за отделния човек е едно вътрешно, мистично-духовно събитие, което той може да изживее като раждане на своя висш Аз, същото е настъпило за цялото човечество във външния свят, в историята чрез събитието от Палестина, чрез Христа Исуса Как се е представяло това събитие на един човек, например, като този, който е написал Евангелието на Лука? Той е могъл да си каже: родословието на Исуса от Назарет води нагоре до Адама и до самия Бог. Това, което днес е човечеството, което днес живее във физическото тяло на човека, то е слязло някога от божествено-духовните висини, родило се е от духа.
Някога то е било у Бога Адам е бил този, който е бил изпратен от духовните висини долу в материята.
В този смисъл той е син на Бога. Следователно някога е имало едно божествено-духовно царство /си казвал авторът на Евангелието на Лука/. Това царство се е сгъстило и се е превърнало в преходното земно царство: родил се Адам. Адам е бил един земен образ на Сина Божи. От Адам произхождат човеците, които живеят във физическо тяло.
към текста >>
Следователно някога е имало едно божествено-
дух
овно царство /си казвал авторът на Евангелието на Лука/.
Това, което за отделния човек е едно вътрешно, мистично-духовно събитие, което той може да изживее като раждане на своя висш Аз, същото е настъпило за цялото човечество във външния свят, в историята чрез събитието от Палестина, чрез Христа Исуса Как се е представяло това събитие на един човек, например, като този, който е написал Евангелието на Лука? Той е могъл да си каже: родословието на Исуса от Назарет води нагоре до Адама и до самия Бог. Това, което днес е човечеството, което днес живее във физическото тяло на човека, то е слязло някога от божествено-духовните висини, родило се е от духа. Някога то е било у Бога Адам е бил този, който е бил изпратен от духовните висини долу в материята. В този смисъл той е син на Бога.
Следователно някога е имало едно божествено-духовно царство /си казвал авторът на Евангелието на Лука/.
Това царство се е сгъстило и се е превърнало в преходното земно царство: родил се Адам. Адам е бил един земен образ на Сина Божи. От Адам произхождат човеците, които живеят във физическо тяло. А в Исуса от Назарет е живяло не само това, което живее във всеки човек и което иначе се намира у човека. В него е живяло нещо, което човек може да намери в своята същност, когато осъзнае, че истинската същност на човека произхожда от Божественото.
към текста >>
Той би описал това физическо съществувание в смисъла даден от
Дух
овната наука.
Да си представим, че имаме пред себе си един 70 годишен човек, обаче един вече пробуден човек, който е придобил своя висш Аз. Да се представим, че новораждането или пробуждането на неговия висш Аз е станало в 40-та му година. Ако тогава някой би го познавал и би искал да опише неговия живот, той би могъл да си каже: тук аз имам пред себе си един човек, в който току що се е родил висшият Аз. Това е същият човек, когото преди 5 години аз познавах в еди кое си положение, а преди 10 години в друго положение! И ако този писател би искал да опише тъждествеността, самоличността на този човек, ако той би искал да покаже, че още при раждането си този човек е имал нещо особено в своя произход, тогава той би проследил годините му начиная от 40-та назад, що се касае за неговото физическо съществувание.
Той би описал това физическо съществувание в смисъла даден от Духовната наука.
Обаче в 40-та година в човека се ражда висшият Аз. От сега нататък висшият Аз озарява всички отношения на живота. Сега пред нас стои един нов човек. Сега за нас не е вече важно това, което е било по-рано. Сега се касае преди всичко да познаем, как висшият Аз расте от година на година и как той се развива по-нататък.
към текста >>
И за нас ще бъде важно, че това, което той ни предлага в своята 70-та година, е неговият истински
дух
овен Аз, ако вземем предвид това, което се е родило в неговата душа преди 30 години.
От сега нататък висшият Аз озарява всички отношения на живота. Сега пред нас стои един нов човек. Сега за нас не е вече важно това, което е било по-рано. Сега се касае преди всичко да познаем, как висшият Аз расте от година на година и как той се развива по-нататък. И когато въпросният човек е станал на 70 години, ние бихме се осведомили, какъв път е изминал Висшият Аз от 40-та до 70-та година.
И за нас ще бъде важно, че това, което той ни предлага в своята 70-та година, е неговият истински духовен Аз, ако вземем предвид това, което се е родило в неговата душа преди 30 години.
Така са постъпили Евангелистите и така са постъпвали и Йоановите християни по същия повод по отношение на онова същество, което ние наричаме Христос Исус. Евангелистите са поставили задачата да покажат първо, че Христос Исус произхожда от първичния миров Дух, от самия Бог. Бог, който е живял под скрита форма в цялото човечество, се изявява в Христа Исуса. Това е същият Бог, за който Евангелието на Йоана казва, че той е бил в самото начало. Целта, която са преследвали Евангелистите, е била да покажат, че именно този Бог е бил в Исус от Назарет.
към текста >>
Евангелистите са поставили задачата да покажат първо, че Христос Исус произхожда от първичния миров
Дух
, от самия Бог.
Сега за нас не е вече важно това, което е било по-рано. Сега се касае преди всичко да познаем, как висшият Аз расте от година на година и как той се развива по-нататък. И когато въпросният човек е станал на 70 години, ние бихме се осведомили, какъв път е изминал Висшият Аз от 40-та до 70-та година. И за нас ще бъде важно, че това, което той ни предлага в своята 70-та година, е неговият истински духовен Аз, ако вземем предвид това, което се е родило в неговата душа преди 30 години. Така са постъпили Евангелистите и така са постъпвали и Йоановите християни по същия повод по отношение на онова същество, което ние наричаме Христос Исус.
Евангелистите са поставили задачата да покажат първо, че Христос Исус произхожда от първичния миров Дух, от самия Бог.
Бог, който е живял под скрита форма в цялото човечество, се изявява в Христа Исуса. Това е същият Бог, за който Евангелието на Йоана казва, че той е бил в самото начало. Целта, която са преследвали Евангелистите, е била да покажат, че именно този Бог е бил в Исус от Назарет. Обаче онези, които имали задачата да продължат до наши дни правечната Мъдрост, искали да покажат, как висшият Аз на човеците, как божественият Дух на човечеството, който се бе родил в Исуса от Назарет чрез събитието от Палестина. Как този дух беше останал същият, и се е запазил у всички онези, които имали правилно разбиране за това събитие.
към текста >>
Обаче онези, които имали задачата да продължат до наши дни правечната Мъдрост, искали да покажат, как висшият Аз на човеците, как божественият
Дух
на човечеството, който се бе родил в Исуса от Назарет чрез събитието от Палестина.
Така са постъпили Евангелистите и така са постъпвали и Йоановите християни по същия повод по отношение на онова същество, което ние наричаме Христос Исус. Евангелистите са поставили задачата да покажат първо, че Христос Исус произхожда от първичния миров Дух, от самия Бог. Бог, който е живял под скрита форма в цялото човечество, се изявява в Христа Исуса. Това е същият Бог, за който Евангелието на Йоана казва, че той е бил в самото начало. Целта, която са преследвали Евангелистите, е била да покажат, че именно този Бог е бил в Исус от Назарет.
Обаче онези, които имали задачата да продължат до наши дни правечната Мъдрост, искали да покажат, как висшият Аз на човеците, как божественият Дух на човечеството, който се бе родил в Исуса от Назарет чрез събитието от Палестина.
Как този дух беше останал същият, и се е запазил у всички онези, които имали правилно разбиране за това събитие. Както у човека, който взехме за сравнение, се е родил висшия Аз в 40-та година, така и Евангелистите са описали Бога в човека до събитието в Палестина: как Бог е минал през процеса на ставането, как той се е родил отново и т.н. Обаче онези, които са предназначени да бъдат продължители на Евангелистите, трябвало да посочат, че това е било времето на новораждането на Висшия Аз, където имаме работа с духовната част, която сега озарява всичко. Онези, които се наричали Йоанови християни и имали като символ кръста с розата, казвали: именно това, което се е новородило за човечеството и съставлява тайната на Висшия Аз на човечеството, то се е запазило. То е било запазено от онова малко общество, което води своето начало от Розенкройцерството.
към текста >>
Как този
дух
беше останал същият, и се е запазил у всички онези, които имали правилно разбиране за това събитие.
Евангелистите са поставили задачата да покажат първо, че Христос Исус произхожда от първичния миров Дух, от самия Бог. Бог, който е живял под скрита форма в цялото човечество, се изявява в Христа Исуса. Това е същият Бог, за който Евангелието на Йоана казва, че той е бил в самото начало. Целта, която са преследвали Евангелистите, е била да покажат, че именно този Бог е бил в Исус от Назарет. Обаче онези, които имали задачата да продължат до наши дни правечната Мъдрост, искали да покажат, как висшият Аз на човеците, как божественият Дух на човечеството, който се бе родил в Исуса от Назарет чрез събитието от Палестина.
Как този дух беше останал същият, и се е запазил у всички онези, които имали правилно разбиране за това събитие.
Както у човека, който взехме за сравнение, се е родил висшия Аз в 40-та година, така и Евангелистите са описали Бога в човека до събитието в Палестина: как Бог е минал през процеса на ставането, как той се е родил отново и т.н. Обаче онези, които са предназначени да бъдат продължители на Евангелистите, трябвало да посочат, че това е било времето на новораждането на Висшия Аз, където имаме работа с духовната част, която сега озарява всичко. Онези, които се наричали Йоанови християни и имали като символ кръста с розата, казвали: именно това, което се е новородило за човечеството и съставлява тайната на Висшия Аз на човечеството, то се е запазило. То е било запазено от онова малко общество, което води своето начало от Розенкройцерството. Това продължение е означавало символично: светата чаша, от която е пил Христос Исус с учениците си, която се нарича "Свещеният Граал" и в която Йосиф от Ариматея бе събрал кръвта изтичаща от раните на Христа Исуса, е била донесена както се разказва от ангели в Европа.
към текста >>
Обаче онези, които са предназначени да бъдат продължители на Евангелистите, трябвало да посочат, че това е било времето на новораждането на Висшия Аз, където имаме работа с
дух
овната част, която сега озарява всичко.
Това е същият Бог, за който Евангелието на Йоана казва, че той е бил в самото начало. Целта, която са преследвали Евангелистите, е била да покажат, че именно този Бог е бил в Исус от Назарет. Обаче онези, които имали задачата да продължат до наши дни правечната Мъдрост, искали да покажат, как висшият Аз на човеците, как божественият Дух на човечеството, който се бе родил в Исуса от Назарет чрез събитието от Палестина. Как този дух беше останал същият, и се е запазил у всички онези, които имали правилно разбиране за това събитие. Както у човека, който взехме за сравнение, се е родил висшия Аз в 40-та година, така и Евангелистите са описали Бога в човека до събитието в Палестина: как Бог е минал през процеса на ставането, как той се е родил отново и т.н.
Обаче онези, които са предназначени да бъдат продължители на Евангелистите, трябвало да посочат, че това е било времето на новораждането на Висшия Аз, където имаме работа с духовната част, която сега озарява всичко.
Онези, които се наричали Йоанови християни и имали като символ кръста с розата, казвали: именно това, което се е новородило за човечеството и съставлява тайната на Висшия Аз на човечеството, то се е запазило. То е било запазено от онова малко общество, което води своето начало от Розенкройцерството. Това продължение е означавало символично: светата чаша, от която е пил Христос Исус с учениците си, която се нарича "Свещеният Граал" и в която Йосиф от Ариматея бе събрал кръвта изтичаща от раните на Христа Исуса, е била донесена както се разказва от ангели в Европа. За нея е бил построен един храм и розенкройцерите са станали пазители на това, което е съдържала чашата: т.е. На това, което е съставлявало същността на новородения Бог.
към текста >>
А който познава тайната на
светия
Грал, той знае, че от дървото на кръста излиза живо бликащият живот, безсмъртният Аз, символизиран с розите на дървения кръст.
Това, което в начало беше у Бога, се роди отново в този, кого то видяхме да страда и да умира на Голгота и който възкръсна. Тази непреривност на Божествения Принцип през всички времена и новораждането на този Божествен Принцип, него е искал да опише авторът на Евангелието на Йоана. Обаче всички, които са искали да опишат подобни неща, са знаели: това, което бе в началото, то се е запазило. В начало бе тайната на висшия човешки Аз; тя е била за пазена в Граала; тя е останала свързана с Граала. А в Граала живее Азът, който е свързан с вечното и безсмъртното, както нисшият Аз е свързан с преходното, смъртното.
А който познава тайната на светия Грал, той знае, че от дървото на кръста излиза живо бликащият живот, безсмъртният Аз, символизиран с розите на дървения кръст.
Така тайната на кръста с розите е нещо, което може да се счита за едно продължение на Евангелието на Йоана и на това, което е негово продължение, ние можем да кажем следните думи: "В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез него стана, и което е станало, нищо без него не стана. В него бе животът, и животът бе виделина на човеците.
към текста >>
Но сега бихме могли да кажем напълно в
дух
а на Евангелието на Йоана: "а това, което живееше като Христос в Исуса от Назарет, беше висшият Аз на цялото човечество, новороденият Бог, който предаде своя образ на земния Адам.
Всичко чрез него стана, и което е станало, нищо без него не стана. В него бе животът, и животът бе виделина на човеците. И светлината светеше в тъмнината, но тъмнината я не обзе /я не разбра/". Само отделни човеци, които са притежавали нещо от това, което не е родено от плът, те са разбирали Светлината, която светеше в тъмнината. Но Светлината стана плът и живя между човеците в образа на Исус от Назарет.
Но сега бихме могли да кажем напълно в духа на Евангелието на Йоана: "а това, което живееше като Христос в Исуса от Назарет, беше висшият Аз на цялото човечество, новороденият Бог, който предаде своя образ на земния Адам.
Този новороден Аз е продължил да живее като една свещена тайна, той се е запазил в символа на кръста с розите и днес се проповядва като тайна на светия Граал". Това, което може да се роди във всяка душа като висш Аз, ни посочва новораждането на божествения Аз в развитието на цялото човечество чрез събитието на Палестина. Както във всеки отделен човек се ражда висшият Аз, така и в Палестина се родил Висшият Аз, Божественият Аз на цялото човечество; и той се запазва и развива по-нататък в това, което се крие зад знака на кръста с розите. Обаче, когато разглеждаме развитието на човека, ние не се натъкваме само на това велико събитие, новораждането на висшия Аз, но освен това велико събитие има още редица по-малки събития. Преди човек да може да роди своя висш Аз, преди да може да настъпи това велико, обхватно и проникващо цялата душа събитие новораждането на безсмъртния Аз вътре в смъртното трябва да бъдат преминати големи предхождащи степени.
към текста >>
Този новороден Аз е продължил да живее като една свещена тайна, той се е запазил в символа на кръста с розите и днес се проповядва като тайна на
светия
Граал".
В него бе животът, и животът бе виделина на човеците. И светлината светеше в тъмнината, но тъмнината я не обзе /я не разбра/". Само отделни човеци, които са притежавали нещо от това, което не е родено от плът, те са разбирали Светлината, която светеше в тъмнината. Но Светлината стана плът и живя между човеците в образа на Исус от Назарет. Но сега бихме могли да кажем напълно в духа на Евангелието на Йоана: "а това, което живееше като Христос в Исуса от Назарет, беше висшият Аз на цялото човечество, новороденият Бог, който предаде своя образ на земния Адам.
Този новороден Аз е продължил да живее като една свещена тайна, той се е запазил в символа на кръста с розите и днес се проповядва като тайна на светия Граал".
Това, което може да се роди във всяка душа като висш Аз, ни посочва новораждането на божествения Аз в развитието на цялото човечество чрез събитието на Палестина. Както във всеки отделен човек се ражда висшият Аз, така и в Палестина се родил Висшият Аз, Божественият Аз на цялото човечество; и той се запазва и развива по-нататък в това, което се крие зад знака на кръста с розите. Обаче, когато разглеждаме развитието на човека, ние не се натъкваме само на това велико събитие, новораждането на висшия Аз, но освен това велико събитие има още редица по-малки събития. Преди човек да може да роди своя висш Аз, преди да може да настъпи това велико, обхватно и проникващо цялата душа събитие новораждането на безсмъртния Аз вътре в смъртното трябва да бъдат преминати големи предхождащи степени. Човек трябва да се подготви по най-разнообразен начин.
към текста >>
Тук ние виждаме велики явления в развитието на човечеството, виждаме как постепенно идва това явление на Христа, както казва Евангелистът Лука: първоначално беше Бог; едно Същество-
Дух
в
дух
овните висини.
Сега аз се издигнах в онези области, където съм съединен с божествените същества..., когато човек е достигнал тази опитност, идват после и други степени, които той трябва да премине. Тези степени са от различно естество в сравнение с предишните, предварителните, ...но и те трябва за бъдат преминати. Така във всеки индивидуален човек имаме това велико, решаващо събитие, раждането на висшия Аз. Но и за цялото човечество имаме едно такова раждане: новораждането на Божествения Аз. За това има подготвителни степени и степени, които са предхождали Христовото събитие.
Тук ние виждаме велики явления в развитието на човечеството, виждаме как постепенно идва това явление на Христа, както казва Евангелистът Лука: първоначално беше Бог; едно Същество-Дух в духовните висини.
Това божествено Същество слезе в материалния свят и стана човек, стана човечество. В човека, така както той се развива, можеше да се види, че в неговата основа стои Бог, че неговата основа е Бог. Обаче Бог не можеше да бъде виждан, когато развитието на човечеството се разглеждаше само с външните физически очи. Бог беше, така да се каже, зад земния физически свят и там са го виждали онези, които са знаели, къде се намира той, онези, които можеха да виждат в неговото царство. Да се върнем назад до първата култура, последвало онази велика катастрофа, да се върнем до древноиндийската култура.
към текста >>
"Седемте свещени Риши са виждали много неща: но отвъд тяхната сфера на виждане се намира това висше същество, което изпълваше
дух
овния свят, но то се намираше отвъд пределите, до което се простираше зрението на ясновидеца в тези времена.
Обаче Бог не можеше да бъде виждан, когато развитието на човечеството се разглеждаше само с външните физически очи. Бог беше, така да се каже, зад земния физически свят и там са го виждали онези, които са знаели, къде се намира той, онези, които можеха да виждат в неговото царство. Да се върнем назад до първата култура, последвало онази велика катастрофа, да се върнем до древноиндийската култура. Там ние виждаме седем свещени учители, наречени свещените Риши. Те говорят на хората за едно висше Същество, за което казват: нашата мъдрост може да предчувствува това висше същество, но тя не може да го вижда!
"Седемте свещени Риши са виждали много неща: но отвъд тяхната сфера на виждане се намира това висше същество, което изпълваше духовния свят, но то се намираше отвъд пределите, до което се простираше зрението на ясновидеца в тези времена.
След това идва културата, назована по името на нейния велик основател и ръководител културата на Заратустра /древно-персийската култура/. Заратустра казвал на своите ученици: "Когато окото на ясновидеца се насочва към нещата в света, към минералите, растенията, животните и човека, то вижда зад тези неща най-различни същества. Обаче онова духовно същество, на което човек дължи своето съществувание, което някога ще трябва да живее в глъбините на човешкия аз, него не можем да видим, когато гледаме земните неща, нито с духовните очи, нито с тези на ясновидеца! " Но когато Заратустра насочвал своя ясновиждащ поглед към слънцето, тогава казва той ние виждаме не само Слънцето. Но както около човека се вижда една обкръжаваща го аура, така у Слънцето се вижда "Великата Слънчева Аура", "Аура Маздао".
към текста >>
Обаче онова
дух
овно същество, на което човек дължи своето съществувание, което някога ще трябва да живее в глъбините на човешкия аз, него не можем да видим, когато гледаме земните неща, нито с
дух
овните очи, нито с тези на ясновидеца!
Там ние виждаме седем свещени учители, наречени свещените Риши. Те говорят на хората за едно висше Същество, за което казват: нашата мъдрост може да предчувствува това висше същество, но тя не може да го вижда! "Седемте свещени Риши са виждали много неща: но отвъд тяхната сфера на виждане се намира това висше същество, което изпълваше духовния свят, но то се намираше отвъд пределите, до което се простираше зрението на ясновидеца в тези времена. След това идва културата, назована по името на нейния велик основател и ръководител културата на Заратустра /древно-персийската култура/. Заратустра казвал на своите ученици: "Когато окото на ясновидеца се насочва към нещата в света, към минералите, растенията, животните и човека, то вижда зад тези неща най-различни същества.
Обаче онова духовно същество, на което човек дължи своето съществувание, което някога ще трябва да живее в глъбините на човешкия аз, него не можем да видим, когато гледаме земните неща, нито с духовните очи, нито с тези на ясновидеца!
" Но когато Заратустра насочвал своя ясновиждащ поглед към слънцето, тогава казва той ние виждаме не само Слънцето. Но както около човека се вижда една обкръжаваща го аура, така у Слънцето се вижда "Великата Слънчева Аура", "Аура Маздао". Тази велика Слънчева Аура е създала човека по начин, който ще опишем по-късно. Човекът е образ на Слънчевия Дух, на Ахура или Аура Маздао. Но Ахура Маздао не живееше на Земята.
към текста >>
Човекът е образ на Слънчевия
Дух
, на Ахура или Аура Маздао.
Заратустра казвал на своите ученици: "Когато окото на ясновидеца се насочва към нещата в света, към минералите, растенията, животните и човека, то вижда зад тези неща най-различни същества. Обаче онова духовно същество, на което човек дължи своето съществувание, което някога ще трябва да живее в глъбините на човешкия аз, него не можем да видим, когато гледаме земните неща, нито с духовните очи, нито с тези на ясновидеца! " Но когато Заратустра насочвал своя ясновиждащ поглед към слънцето, тогава казва той ние виждаме не само Слънцето. Но както около човека се вижда една обкръжаваща го аура, така у Слънцето се вижда "Великата Слънчева Аура", "Аура Маздао". Тази велика Слънчева Аура е създала човека по начин, който ще опишем по-късно.
Човекът е образ на Слънчевия Дух, на Ахура или Аура Маздао.
Но Ахура Маздао не живееше на Земята. После идва времето, когато ясновидецът може да вижда Ахура Маздао в това, което го обикаля на Земята. Настъпва великият момент, когато можеше да стане това, което не беше възможно през времето на Заратустра. Когато ясновиждащият поглед на Заратустра се е насочвал към светкавицата и гръмотевицата на Земята, той не е виждал в тях Ахура Маздао, Великия Слънчев Дух. Но когато се обръщал към Слънцето, там той виждал Ахура Маздао.
към текста >>
Когато ясновиждащият поглед на Заратустра се е насочвал към светкавицата и гръмотевицата на Земята, той не е виждал в тях Ахура Маздао, Великия Слънчев
Дух
.
Тази велика Слънчева Аура е създала човека по начин, който ще опишем по-късно. Човекът е образ на Слънчевия Дух, на Ахура или Аура Маздао. Но Ахура Маздао не живееше на Земята. После идва времето, когато ясновидецът може да вижда Ахура Маздао в това, което го обикаля на Земята. Настъпва великият момент, когато можеше да стане това, което не беше възможно през времето на Заратустра.
Когато ясновиждащият поглед на Заратустра се е насочвал към светкавицата и гръмотевицата на Земята, той не е виждал в тях Ахура Маздао, Великия Слънчев Дух.
Но когато се обръщал към Слънцето, там той виждал Ахура Маздао. Когато се явява Мойсей, който е бил един приемник на Заратустра, ясновиждащото око на Мойсей се отваря и той можеше да вижда в горящата къпина и в огъня на Синай онзи Дух, който му се изявява под името "ехиех ашер ехиех/, което значи: "Аз съм Този, който Бе, който Е и който Ще Бъде", Яхве или Йехова. Какво се беше случило? От онова време, от явяването на Заратустра, преди идването на Мойсея на Земята, Духът, който по-рано обитаваше на Слънцето, беше се придвижил надолу към Земята: той сияеше в горящата къпина, сияеше в огъня на Синай. Той се намираше сега в елементите на Земята.
към текста >>
Когато се явява Мойсей, който е бил един приемник на Заратустра, ясновиждащото око на Мойсей се отваря и той можеше да вижда в горящата къпина и в огъня на Синай онзи
Дух
, който му се изявява под името "ехиех ашер ехиех/, което значи: "Аз съм Този, който Бе, който Е и който Ще Бъде", Яхве или Йехова.
Но Ахура Маздао не живееше на Земята. После идва времето, когато ясновидецът може да вижда Ахура Маздао в това, което го обикаля на Земята. Настъпва великият момент, когато можеше да стане това, което не беше възможно през времето на Заратустра. Когато ясновиждащият поглед на Заратустра се е насочвал към светкавицата и гръмотевицата на Земята, той не е виждал в тях Ахура Маздао, Великия Слънчев Дух. Но когато се обръщал към Слънцето, там той виждал Ахура Маздао.
Когато се явява Мойсей, който е бил един приемник на Заратустра, ясновиждащото око на Мойсей се отваря и той можеше да вижда в горящата къпина и в огъня на Синай онзи Дух, който му се изявява под името "ехиех ашер ехиех/, което значи: "Аз съм Този, който Бе, който Е и който Ще Бъде", Яхве или Йехова.
Какво се беше случило? От онова време, от явяването на Заратустра, преди идването на Мойсея на Земята, Духът, който по-рано обитаваше на Слънцето, беше се придвижил надолу към Земята: той сияеше в горящата къпина, сияеше в огъня на Синай. Той се намираше сега в елементите на Земята. И още малко време след това.... и Духът, който великите Риши са предчувствували, но за който те трябваше да кажат: нашата ясновиждаща способност не може да го достигне, ние не можем още да го видим. Духът, който Заратустра трябваше да търси на Слънцето, който се изяви на Мойсей в светкавицата и гръмотевицата,... този Дух се яви в един човек: в Исуса от Назарет.
към текста >>
От онова време, от явяването на Заратустра, преди идването на Мойсея на Земята,
Дух
ът, който по-рано обитаваше на Слънцето, беше се придвижил надолу към Земята: той сияеше в горящата къпина, сияеше в огъня на Синай.
Настъпва великият момент, когато можеше да стане това, което не беше възможно през времето на Заратустра. Когато ясновиждащият поглед на Заратустра се е насочвал към светкавицата и гръмотевицата на Земята, той не е виждал в тях Ахура Маздао, Великия Слънчев Дух. Но когато се обръщал към Слънцето, там той виждал Ахура Маздао. Когато се явява Мойсей, който е бил един приемник на Заратустра, ясновиждащото око на Мойсей се отваря и той можеше да вижда в горящата къпина и в огъня на Синай онзи Дух, който му се изявява под името "ехиех ашер ехиех/, което значи: "Аз съм Този, който Бе, който Е и който Ще Бъде", Яхве или Йехова. Какво се беше случило?
От онова време, от явяването на Заратустра, преди идването на Мойсея на Земята, Духът, който по-рано обитаваше на Слънцето, беше се придвижил надолу към Земята: той сияеше в горящата къпина, сияеше в огъня на Синай.
Той се намираше сега в елементите на Земята. И още малко време след това.... и Духът, който великите Риши са предчувствували, но за който те трябваше да кажат: нашата ясновиждаща способност не може да го достигне, ние не можем още да го видим. Духът, който Заратустра трябваше да търси на Слънцето, който се изяви на Мойсей в светкавицата и гръмотевицата,... този Дух се яви в един човек: в Исуса от Назарет. Такова беше развитието: от висините на всемира духът беше слязъл първо до физическите елементи и след това в едно човешко тяло. Едва тук Божественият Аз, от който произхождаше човека и с който авторът на Евангелието на Лука свързва родословието на Исуса от Назарет, едва тук този Божествен Дух се ражда отново.
към текста >>
И още малко време след това.... и
Дух
ът, който великите Риши са предчувствували, но за който те трябваше да кажат: нашата ясновиждаща способност не може да го достигне, ние не можем още да го видим.
Но когато се обръщал към Слънцето, там той виждал Ахура Маздао. Когато се явява Мойсей, който е бил един приемник на Заратустра, ясновиждащото око на Мойсей се отваря и той можеше да вижда в горящата къпина и в огъня на Синай онзи Дух, който му се изявява под името "ехиех ашер ехиех/, което значи: "Аз съм Този, който Бе, който Е и който Ще Бъде", Яхве или Йехова. Какво се беше случило? От онова време, от явяването на Заратустра, преди идването на Мойсея на Земята, Духът, който по-рано обитаваше на Слънцето, беше се придвижил надолу към Земята: той сияеше в горящата къпина, сияеше в огъня на Синай. Той се намираше сега в елементите на Земята.
И още малко време след това.... и Духът, който великите Риши са предчувствували, но за който те трябваше да кажат: нашата ясновиждаща способност не може да го достигне, ние не можем още да го видим.
Духът, който Заратустра трябваше да търси на Слънцето, който се изяви на Мойсей в светкавицата и гръмотевицата,... този Дух се яви в един човек: в Исуса от Назарет. Такова беше развитието: от висините на всемира духът беше слязъл първо до физическите елементи и след това в едно човешко тяло. Едва тук Божественият Аз, от който произхождаше човека и с който авторът на Евангелието на Лука свързва родословието на Исуса от Назарет, едва тук този Божествен Дух се ражда отново. Тук имаме великото събитие на новораждането на бога в човека. Тук ние виждаме подготвителните степени.
към текста >>
Дух
ът, който Заратустра трябваше да търси на Слънцето, който се изяви на Мойсей в светкавицата и гръмотевицата,... този
Дух
се яви в един човек: в Исуса от Назарет.
Когато се явява Мойсей, който е бил един приемник на Заратустра, ясновиждащото око на Мойсей се отваря и той можеше да вижда в горящата къпина и в огъня на Синай онзи Дух, който му се изявява под името "ехиех ашер ехиех/, което значи: "Аз съм Този, който Бе, който Е и който Ще Бъде", Яхве или Йехова. Какво се беше случило? От онова време, от явяването на Заратустра, преди идването на Мойсея на Земята, Духът, който по-рано обитаваше на Слънцето, беше се придвижил надолу към Земята: той сияеше в горящата къпина, сияеше в огъня на Синай. Той се намираше сега в елементите на Земята. И още малко време след това.... и Духът, който великите Риши са предчувствували, но за който те трябваше да кажат: нашата ясновиждаща способност не може да го достигне, ние не можем още да го видим.
Духът, който Заратустра трябваше да търси на Слънцето, който се изяви на Мойсей в светкавицата и гръмотевицата,... този Дух се яви в един човек: в Исуса от Назарет.
Такова беше развитието: от висините на всемира духът беше слязъл първо до физическите елементи и след това в едно човешко тяло. Едва тук Божественият Аз, от който произхождаше човека и с който авторът на Евангелието на Лука свързва родословието на Исуса от Назарет, едва тук този Божествен Дух се ражда отново. Тук имаме великото събитие на новораждането на бога в човека. Тук ние виждаме подготвителните степени. Такива подготвителни степени е изминало и самото човечество.
към текста >>
Такова беше развитието: от висините на всемира
дух
ът беше слязъл първо до физическите елементи и след това в едно човешко тяло.
Какво се беше случило? От онова време, от явяването на Заратустра, преди идването на Мойсея на Земята, Духът, който по-рано обитаваше на Слънцето, беше се придвижил надолу към Земята: той сияеше в горящата къпина, сияеше в огъня на Синай. Той се намираше сега в елементите на Земята. И още малко време след това.... и Духът, който великите Риши са предчувствували, но за който те трябваше да кажат: нашата ясновиждаща способност не може да го достигне, ние не можем още да го видим. Духът, който Заратустра трябваше да търси на Слънцето, който се изяви на Мойсей в светкавицата и гръмотевицата,... този Дух се яви в един човек: в Исуса от Назарет.
Такова беше развитието: от висините на всемира духът беше слязъл първо до физическите елементи и след това в едно човешко тяло.
Едва тук Божественият Аз, от който произхождаше човека и с който авторът на Евангелието на Лука свързва родословието на Исуса от Назарет, едва тук този Божествен Дух се ражда отново. Тук имаме великото събитие на новораждането на бога в човека. Тук ние виждаме подготвителните степени. Такива подготвителни степени е изминало и самото човечество. И онези, които са ръководили развитието на човечеството напред, ръководителите на човечеството също е трябвало да изминат тези подготвителни степени, докато един от тях беше вече толкова напреднал в своето развитие, щото можа да стане носител на Христа.
към текста >>
Едва тук Божественият Аз, от който произхождаше човека и с който авторът на Евангелието на Лука свързва родословието на Исуса от Назарет, едва тук този Божествен
Дух
се ражда отново.
От онова време, от явяването на Заратустра, преди идването на Мойсея на Земята, Духът, който по-рано обитаваше на Слънцето, беше се придвижил надолу към Земята: той сияеше в горящата къпина, сияеше в огъня на Синай. Той се намираше сега в елементите на Земята. И още малко време след това.... и Духът, който великите Риши са предчувствували, но за който те трябваше да кажат: нашата ясновиждаща способност не може да го достигне, ние не можем още да го видим. Духът, който Заратустра трябваше да търси на Слънцето, който се изяви на Мойсей в светкавицата и гръмотевицата,... този Дух се яви в един човек: в Исуса от Назарет. Такова беше развитието: от висините на всемира духът беше слязъл първо до физическите елементи и след това в едно човешко тяло.
Едва тук Божественият Аз, от който произхождаше човека и с който авторът на Евангелието на Лука свързва родословието на Исуса от Назарет, едва тук този Божествен Дух се ражда отново.
Тук имаме великото събитие на новораждането на бога в човека. Тук ние виждаме подготвителните степени. Такива подготвителни степени е изминало и самото човечество. И онези, които са ръководили развитието на човечеството напред, ръководителите на човечеството също е трябвало да изминат тези подготвителни степени, докато един от тях беше вече толкова напреднал в своето развитие, щото можа да стане носител на Христа. Ето така се представя развитието на човечеството, разгледано в светлината на духовното изследване.
към текста >>
Ето така се представя развитието на човечеството, разгледано в светлината на
дух
овното изследване.
Едва тук Божественият Аз, от който произхождаше човека и с който авторът на Евангелието на Лука свързва родословието на Исуса от Назарет, едва тук този Божествен Дух се ражда отново. Тук имаме великото събитие на новораждането на бога в човека. Тук ние виждаме подготвителните степени. Такива подготвителни степени е изминало и самото човечество. И онези, които са ръководили развитието на човечеството напред, ръководителите на човечеството също е трябвало да изминат тези подготвителни степени, докато един от тях беше вече толкова напреднал в своето развитие, щото можа да стане носител на Христа.
Ето така се представя развитието на човечеството, разгледано в светлината на духовното изследване.
Но има още и нещо друго. Това, което свещените Риши са обожавали като Вишва Карман, което Заратустра е наричал Ахура Маздао, което Мойсей е почитал като "ехиех ашер ехиех", то трябваше да се яви в един отделен човек, в Исуса от Назарет, в земно ограниченото човечество. Толкова далече трябваше да стигне то. Но за да може това Същество да живее в едни такъв човек, какъвто беше Исус от Назарет, необходими бяха много неща. За това беше необходимо самият Исус от Назарет да се намира на една висока степен на развитие.
към текста >>
Ние, които сме запознати с
Дух
овната наука, знаем, че има прераждане.
Това, което свещените Риши са обожавали като Вишва Карман, което Заратустра е наричал Ахура Маздао, което Мойсей е почитал като "ехиех ашер ехиех", то трябваше да се яви в един отделен човек, в Исуса от Назарет, в земно ограниченото човечество. Толкова далече трябваше да стигне то. Но за да може това Същество да живее в едни такъв човек, какъвто беше Исус от Назарет, необходими бяха много неща. За това беше необходимо самият Исус от Назарет да се намира на една висока степен на развитие. Не всеки човек можеше да стане носител на такова Същество, което идва в света по описания начин.
Ние, които сме запознати с Духовната наука, знаем, че има прераждане.
Ето защо трябва да си кажем, че Исус от Назарет но не и Христос е имал зад себе си множество прераждания и че той беше преминал множество степени в своите минали прераждания, преди да може да стане Исус от Назарет. А това не значи нищо друго освен, че самият Исус от Назарет трябваше да стане един велик посветен, преди да стане носител на Христа. Но когато един велик посветен се ражда, как едно такова раждане и следващият живот се различават от раждането и живота на един обикновен човек? Общо взето може да се приеме, че, когато се ражда, човекът изработва своята форма според това, което той носи от едно предидущо прераждане, въпреки че това трябва да се разбира само приблизително. Обаче не е така с един посветен.
към текста >>
Но в начало тялото не може да побере това, което иска да се въплъти в него като
дух
овна природа.
Когато се ражда един посветен, в неговото тяло трябва да се влее една високо развита душа, която още в миналите времена е имала големи и мощни опитности в света. Ето защо за всички такива посветени се казва, че тяхното раждане става по различен начин в сравнение с раждането на другите хора. Защо и как? Ние вече засегнахме въпроса "защо"? Защото един обхватен Аз, който е изпитал в миналото забележителни неща, се свързва с тялото.
Но в начало тялото не може да побере това, което иска да се въплъти в него като духовна природа.
Ето защо при въплъщението на едно същество, което идва като велик посветен в тяло то на един смъртен човек, е необходимо превъплъщаващият се Аз предварително да витае около физическата форма много повече отколкото това става при раждането на обикновения човек. Докато при обикновения човек физическата форма наскоро след раждането е вече подобна и приспособена към духовната форма или човешката аура, аурата на един посветен, който се превъплътява, е светеща. Това е духовната част, която показва, че тук има нещо повече отколкото може да се види в обикновения смисъл. Какво показва тази духовна част? Тя показва, че не само на физическият свят се е родило едно дете, но че и в духовния свят е станало нещо!
към текста >>
Докато при обикновения човек физическата форма наскоро след раждането е вече подобна и приспособена към
дух
овната форма или човешката аура, аурата на един посветен, който се превъплътява, е светеща.
Защо и как? Ние вече засегнахме въпроса "защо"? Защото един обхватен Аз, който е изпитал в миналото забележителни неща, се свързва с тялото. Но в начало тялото не може да побере това, което иска да се въплъти в него като духовна природа. Ето защо при въплъщението на едно същество, което идва като велик посветен в тяло то на един смъртен човек, е необходимо превъплъщаващият се Аз предварително да витае около физическата форма много повече отколкото това става при раждането на обикновения човек.
Докато при обикновения човек физическата форма наскоро след раждането е вече подобна и приспособена към духовната форма или човешката аура, аурата на един посветен, който се превъплътява, е светеща.
Това е духовната част, която показва, че тук има нещо повече отколкото може да се види в обикновения смисъл. Какво показва тази духовна част? Тя показва, че не само на физическият свят се е родило едно дете, но че и в духовния свят е станало нещо! Това искат да кажат разказите, които са свързани с всички прераждащи се посветени. "Не се ражда само едно дете, но в духовния свят се ражда нещо, което не може да бъде обгърнато от това, което се ражда долу на Земята!
към текста >>
Това е
дух
овната част, която показва, че тук има нещо повече отколкото може да се види в обикновения смисъл.
Ние вече засегнахме въпроса "защо"? Защото един обхватен Аз, който е изпитал в миналото забележителни неща, се свързва с тялото. Но в начало тялото не може да побере това, което иска да се въплъти в него като духовна природа. Ето защо при въплъщението на едно същество, което идва като велик посветен в тяло то на един смъртен човек, е необходимо превъплъщаващият се Аз предварително да витае около физическата форма много повече отколкото това става при раждането на обикновения човек. Докато при обикновения човек физическата форма наскоро след раждането е вече подобна и приспособена към духовната форма или човешката аура, аурата на един посветен, който се превъплътява, е светеща.
Това е духовната част, която показва, че тук има нещо повече отколкото може да се види в обикновения смисъл.
Какво показва тази духовна част? Тя показва, че не само на физическият свят се е родило едно дете, но че и в духовния свят е станало нещо! Това искат да кажат разказите, които са свързани с всички прераждащи се посветени. "Не се ражда само едно дете, но в духовния свят се ражда нещо, което не може да бъде обгърнато от това, което се ражда долу на Земята! " Но кой познава това?
към текста >>
Какво показва тази
дух
овна част?
Защото един обхватен Аз, който е изпитал в миналото забележителни неща, се свързва с тялото. Но в начало тялото не може да побере това, което иска да се въплъти в него като духовна природа. Ето защо при въплъщението на едно същество, което идва като велик посветен в тяло то на един смъртен човек, е необходимо превъплъщаващият се Аз предварително да витае около физическата форма много повече отколкото това става при раждането на обикновения човек. Докато при обикновения човек физическата форма наскоро след раждането е вече подобна и приспособена към духовната форма или човешката аура, аурата на един посветен, който се превъплътява, е светеща. Това е духовната част, която показва, че тук има нещо повече отколкото може да се види в обикновения смисъл.
Какво показва тази духовна част?
Тя показва, че не само на физическият свят се е родило едно дете, но че и в духовния свят е станало нещо! Това искат да кажат разказите, които са свързани с всички прераждащи се посветени. "Не се ражда само едно дете, но в духовния свят се ражда нещо, което не може да бъде обгърнато от това, което се ражда долу на Земята! " Но кой познава това? Познава го само онзи , който сам притежава ясновиждащо око за духовния свят.
към текста >>
Тя показва, че не само на физическият свят се е родило едно дете, но че и в
дух
овния свят е станало нещо!
Но в начало тялото не може да побере това, което иска да се въплъти в него като духовна природа. Ето защо при въплъщението на едно същество, което идва като велик посветен в тяло то на един смъртен човек, е необходимо превъплъщаващият се Аз предварително да витае около физическата форма много повече отколкото това става при раждането на обикновения човек. Докато при обикновения човек физическата форма наскоро след раждането е вече подобна и приспособена към духовната форма или човешката аура, аурата на един посветен, който се превъплътява, е светеща. Това е духовната част, която показва, че тук има нещо повече отколкото може да се види в обикновения смисъл. Какво показва тази духовна част?
Тя показва, че не само на физическият свят се е родило едно дете, но че и в духовния свят е станало нещо!
Това искат да кажат разказите, които са свързани с всички прераждащи се посветени. "Не се ражда само едно дете, но в духовния свят се ражда нещо, което не може да бъде обгърнато от това, което се ражда долу на Земята! " Но кой познава това? Познава го само онзи , който сам притежава ясновиждащо око за духовния свят. Ето защо се разказва, че при раждането на Буда един посветен е познал, че тук се е случило нещо различаващо се от това, което става при раждането на един обикновен човек.
към текста >>
"Не се ражда само едно дете, но в
дух
овния свят се ражда нещо, което не може да бъде обгърнато от това, което се ражда долу на Земята!
Докато при обикновения човек физическата форма наскоро след раждането е вече подобна и приспособена към духовната форма или човешката аура, аурата на един посветен, който се превъплътява, е светеща. Това е духовната част, която показва, че тук има нещо повече отколкото може да се види в обикновения смисъл. Какво показва тази духовна част? Тя показва, че не само на физическият свят се е родило едно дете, но че и в духовния свят е станало нещо! Това искат да кажат разказите, които са свързани с всички прераждащи се посветени.
"Не се ражда само едно дете, но в духовния свят се ражда нещо, което не може да бъде обгърнато от това, което се ражда долу на Земята!
" Но кой познава това? Познава го само онзи , който сам притежава ясновиждащо око за духовния свят. Ето защо се разказва, че при раждането на Буда един посветен е познал, че тук се е случило нещо различаващо се от това, което става при раждането на един обикновен човек. Ето защо и за Исуса от Назарет се разказва, че първо той трябваше да бъде възвестен от Йоан Кръстител. Който има поглед в духовните светове, знае, че посветеният трябва да дойде и да се прероди.
към текста >>
Познава го само онзи , който сам притежава ясновиждащо око за
дух
овния свят.
Какво показва тази духовна част? Тя показва, че не само на физическият свят се е родило едно дете, но че и в духовния свят е станало нещо! Това искат да кажат разказите, които са свързани с всички прераждащи се посветени. "Не се ражда само едно дете, но в духовния свят се ражда нещо, което не може да бъде обгърнато от това, което се ражда долу на Земята! " Но кой познава това?
Познава го само онзи , който сам притежава ясновиждащо око за духовния свят.
Ето защо се разказва, че при раждането на Буда един посветен е познал, че тук се е случило нещо различаващо се от това, което става при раждането на един обикновен човек. Ето защо и за Исуса от Назарет се разказва, че първо той трябваше да бъде възвестен от Йоан Кръстител. Който има поглед в духовните светове, знае, че посветеният трябва да дойде и да се прероди. И той знае, че това е едно събитие в духовния свят. Но това са знаели и тримата влъхви от изток, които са дошли да принесат жертва при раждането на Исуса от Назарет.
към текста >>
Който има поглед в
дух
овните светове, знае, че посветеният трябва да дойде и да се прероди.
"Не се ражда само едно дете, но в духовния свят се ражда нещо, което не може да бъде обгърнато от това, което се ражда долу на Земята! " Но кой познава това? Познава го само онзи , който сам притежава ясновиждащо око за духовния свят. Ето защо се разказва, че при раждането на Буда един посветен е познал, че тук се е случило нещо различаващо се от това, което става при раждането на един обикновен човек. Ето защо и за Исуса от Назарет се разказва, че първо той трябваше да бъде възвестен от Йоан Кръстител.
Който има поглед в духовните светове, знае, че посветеният трябва да дойде и да се прероди.
И той знае, че това е едно събитие в духовния свят. Но това са знаели и тримата влъхви от изток, които са дошли да принесат жертва при раждането на Исуса от Назарет. Същото нещо не се показва и с по светения свещеник от храма, който виждайки детето Исус казва: "сега вече мога да умра, след като очите ми видяха този, който ще бъде спасител на човечеството! " Ето Вие виждате, как трябва точно да разграничаваме нещата.
към текста >>
И той знае, че това е едно събитие в
дух
овния свят.
" Но кой познава това? Познава го само онзи , който сам притежава ясновиждащо око за духовния свят. Ето защо се разказва, че при раждането на Буда един посветен е познал, че тук се е случило нещо различаващо се от това, което става при раждането на един обикновен човек. Ето защо и за Исуса от Назарет се разказва, че първо той трябваше да бъде възвестен от Йоан Кръстител. Който има поглед в духовните светове, знае, че посветеният трябва да дойде и да се прероди.
И той знае, че това е едно събитие в духовния свят.
Но това са знаели и тримата влъхви от изток, които са дошли да принесат жертва при раждането на Исуса от Назарет. Същото нещо не се показва и с по светения свещеник от храма, който виждайки детето Исус казва: "сега вече мога да умра, след като очите ми видяха този, който ще бъде спасител на човечеството! " Ето Вие виждате, как трябва точно да разграничаваме нещата. Ние имаме един велик посветен, който се преражда като Исус от Назарет, за чието раждане трябва да се каже: ражда се едно дете.
към текста >>
И заедно с раждането на Исуса от Назарет ни се дава нещо, което има значение за
дух
овния свят, което постепенно ще развие и повдигне това тяло до такава степен, когато то ще бъде годно за този
дух
.
Същото нещо не се показва и с по светения свещеник от храма, който виждайки детето Исус казва: "сега вече мога да умра, след като очите ми видяха този, който ще бъде спасител на човечеството! " Ето Вие виждате, как трябва точно да разграничаваме нещата. Ние имаме един велик посветен, който се преражда като Исус от Назарет, за чието раждане трябва да се каже: ражда се едно дете. Но с това дете се явява нещо, което не ще бъде обгърнато от физическото тяло на детето!
И заедно с раждането на Исуса от Назарет ни се дава нещо, което има значение за духовния свят, което постепенно ще развие и повдигне това тяло до такава степен, когато то ще бъде годно за този дух.
Обаче, когато това тяло беше вече узряло за този Дух, тогава също се случи нещо особено: Йоан Кръстител извършва кръщението над Исуса от Назарет и един по-висш дух слиза и се съединява с Исуса от Назарет: Христос влиза в Исуса от Назарет. Но тук Йоан Кръстител, който беше предтеча на Христа Исуса, може да каже: "Аз се явих на света. Аз бях този, който подготвих пътя на един по-високо стоящ от мене. С моята външна уста аз възвестих, че царството божие, царството небесно е близо, че хората трябва да изменят своите разбирания. Аз се явих между хората и можах да говоря за това, че в човечеството ще дойде един особен импулс.
към текста >>
Обаче, когато това тяло беше вече узряло за този
Дух
, тогава също се случи нещо особено: Йоан Кръстител извършва кръщението над Исуса от Назарет и един по-висш
дух
слиза и се съединява с Исуса от Назарет: Христос влиза в Исуса от Назарет.
" Ето Вие виждате, как трябва точно да разграничаваме нещата. Ние имаме един велик посветен, който се преражда като Исус от Назарет, за чието раждане трябва да се каже: ражда се едно дете. Но с това дете се явява нещо, което не ще бъде обгърнато от физическото тяло на детето! И заедно с раждането на Исуса от Назарет ни се дава нещо, което има значение за духовния свят, което постепенно ще развие и повдигне това тяло до такава степен, когато то ще бъде годно за този дух.
Обаче, когато това тяло беше вече узряло за този Дух, тогава също се случи нещо особено: Йоан Кръстител извършва кръщението над Исуса от Назарет и един по-висш дух слиза и се съединява с Исуса от Назарет: Христос влиза в Исуса от Назарет.
Но тук Йоан Кръстител, който беше предтеча на Христа Исуса, може да каже: "Аз се явих на света. Аз бях този, който подготвих пътя на един по-високо стоящ от мене. С моята външна уста аз възвестих, че царството божие, царството небесно е близо, че хората трябва да изменят своите разбирания. Аз се явих между хората и можах да говоря за това, че в човечеството ще дойде един особен импулс. Както през пролетта слънцето се издига по-високо, за да възвести, че нещо ново се разпуква и расте, така и аз се явих, за да възвестя това, което покълнува и се развива в човечеството Новороденият Аз на човечеството!
към текста >>
Когато човешкото в Исус от Назарет се беше издигнало най-високо, така щото тялото на Исуса от Назарет беше станало израз на
дух
а на Исуса от Назарет, тогава то беше вече узряло, за да приеме при кръщението, извършено от Йоана, Христовия
Дух
.
Аз бях този, който подготвих пътя на един по-високо стоящ от мене. С моята външна уста аз възвестих, че царството божие, царството небесно е близо, че хората трябва да изменят своите разбирания. Аз се явих между хората и можах да говоря за това, че в човечеството ще дойде един особен импулс. Както през пролетта слънцето се издига по-високо, за да възвести, че нещо ново се разпуква и расте, така и аз се явих, за да възвестя това, което покълнува и се развива в човечеството Новороденият Аз на човечеството! "
Когато човешкото в Исус от Назарет се беше издигнало най-високо, така щото тялото на Исуса от Назарет беше станало израз на духа на Исуса от Назарет, тогава то беше вече узряло, за да приеме при кръщението, извършено от Йоана, Христовия Дух.
Тялото на Исуса от Назарет се беше развило както ясното слънце в деня на Йоана Кръстител през м. юни. Тогава из тъмнината трябваше да се роди Духът, както на Йоанов-ден /юни месец/Слънцето все повече расте в сила и след това започва да намалява своята сила. Така е било това, което Йоан Кръстител имаше да възвести. Той имаше да възвести, как Слънцето се издига нагоре и става все по-светещо, докато стигне точката, когато той може да каже: "онзи, когото пророците обещаха, който от духовните царства бе наречен син на духовните царства, той се яви! ". До този момент е действувал Йоан Кръстител.
към текста >>
Тогава из тъмнината трябваше да се роди
Дух
ът, както на Йоанов-ден /юни месец/Слънцето все повече расте в сила и след това започва да намалява своята сила.
Аз се явих между хората и можах да говоря за това, че в човечеството ще дойде един особен импулс. Както през пролетта слънцето се издига по-високо, за да възвести, че нещо ново се разпуква и расте, така и аз се явих, за да възвестя това, което покълнува и се развива в човечеството Новороденият Аз на човечеството! " Когато човешкото в Исус от Назарет се беше издигнало най-високо, така щото тялото на Исуса от Назарет беше станало израз на духа на Исуса от Назарет, тогава то беше вече узряло, за да приеме при кръщението, извършено от Йоана, Христовия Дух. Тялото на Исуса от Назарет се беше развило както ясното слънце в деня на Йоана Кръстител през м. юни.
Тогава из тъмнината трябваше да се роди Духът, както на Йоанов-ден /юни месец/Слънцето все повече расте в сила и след това започва да намалява своята сила.
Така е било това, което Йоан Кръстител имаше да възвести. Той имаше да възвести, как Слънцето се издига нагоре и става все по-светещо, докато стигне точката, когато той може да каже: "онзи, когото пророците обещаха, който от духовните царства бе наречен син на духовните царства, той се яви! ". До този момент е действувал Йоан Кръстител. Но после, когато дните стават по-къси, когато тъмнината отново взема надмощие, тогава чрез извършените подготовления трябва да просияе вътрешната духовна светлина, трябва да стане все по-светло и по-светло, както Христос просиява в Исус от Назарет. Така Йоан вижда да идва към него Исус от Назарет.
към текста >>
Той имаше да възвести, как Слънцето се издига нагоре и става все по-светещо, докато стигне точката, когато той може да каже: "онзи, когото пророците обещаха, който от
дух
овните царства бе наречен син на
дух
овните царства, той се яви!
" Когато човешкото в Исус от Назарет се беше издигнало най-високо, така щото тялото на Исуса от Назарет беше станало израз на духа на Исуса от Назарет, тогава то беше вече узряло, за да приеме при кръщението, извършено от Йоана, Христовия Дух. Тялото на Исуса от Назарет се беше развило както ясното слънце в деня на Йоана Кръстител през м. юни. Тогава из тъмнината трябваше да се роди Духът, както на Йоанов-ден /юни месец/Слънцето все повече расте в сила и след това започва да намалява своята сила. Така е било това, което Йоан Кръстител имаше да възвести.
Той имаше да възвести, как Слънцето се издига нагоре и става все по-светещо, докато стигне точката, когато той може да каже: "онзи, когото пророците обещаха, който от духовните царства бе наречен син на духовните царства, той се яви!
". До този момент е действувал Йоан Кръстител. Но после, когато дните стават по-къси, когато тъмнината отново взема надмощие, тогава чрез извършените подготовления трябва да просияе вътрешната духовна светлина, трябва да стане все по-светло и по-светло, както Христос просиява в Исус от Назарет. Така Йоан вижда да идва към него Исус от Назарет. И той чувствува растенето на Исуса от Назарет като свое собствено смаляване и както растенето на Слънцето. "от сега нататък Аз ще се смалявам", /казва той/, "както слънцето намалява своята сила от Йоанов-ден нататък.
към текста >>
Но после, когато дните стават по-къси, когато тъмнината отново взема надмощие, тогава чрез извършените подготовления трябва да просияе вътрешната
дух
овна светлина, трябва да стане все по-светло и по-светло, както Христос просиява в Исус от Назарет.
Тялото на Исуса от Назарет се беше развило както ясното слънце в деня на Йоана Кръстител през м. юни. Тогава из тъмнината трябваше да се роди Духът, както на Йоанов-ден /юни месец/Слънцето все повече расте в сила и след това започва да намалява своята сила. Така е било това, което Йоан Кръстител имаше да възвести. Той имаше да възвести, как Слънцето се издига нагоре и става все по-светещо, докато стигне точката, когато той може да каже: "онзи, когото пророците обещаха, който от духовните царства бе наречен син на духовните царства, той се яви! ". До този момент е действувал Йоан Кръстител.
Но после, когато дните стават по-къси, когато тъмнината отново взема надмощие, тогава чрез извършените подготовления трябва да просияе вътрешната духовна светлина, трябва да стане все по-светло и по-светло, както Христос просиява в Исус от Назарет.
Така Йоан вижда да идва към него Исус от Назарет. И той чувствува растенето на Исуса от Назарет като свое собствено смаляване и както растенето на Слънцето. "от сега нататък Аз ще се смалявам", /казва той/, "както слънцето намалява своята сила от Йоанов-ден нататък. Но той ще расте, той, духовното слънце, и ще свети от тъмнината! " Така говореше за себе си Йоан Кръстител.
към текста >>
Но той ще расте, той,
дух
овното слънце, и ще свети от тъмнината!
". До този момент е действувал Йоан Кръстител. Но после, когато дните стават по-къси, когато тъмнината отново взема надмощие, тогава чрез извършените подготовления трябва да просияе вътрешната духовна светлина, трябва да стане все по-светло и по-светло, както Христос просиява в Исус от Назарет. Така Йоан вижда да идва към него Исус от Назарет. И той чувствува растенето на Исуса от Назарет като свое собствено смаляване и както растенето на Слънцето. "от сега нататък Аз ще се смалявам", /казва той/, "както слънцето намалява своята сила от Йоанов-ден нататък.
Но той ще расте, той, духовното слънце, и ще свети от тъмнината!
" Така говореше за себе си Йоан Кръстител. Така започна новораждането на Аза на човечеството, от което зависи новораждането на всеки индивидуален висш човешки Аз. С това ние охарактеризирахме най-важното събитие в развитието на отделния човек: новораждането на това, което е безсмъртното в обикновения Аз. То е свързано с най-великото събитие, на което ще посветим следващите часове.
към текста >>
38.
7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Царството на луциферическите и ариманическите
дух
ове и царството на божествените
дух
овни същества.
СКАЗКА ПЕТА Развитието на човека в течение на въплъщенията на земята.
Царството на луциферическите и ариманическите духове и царството на божествените духовни същества.
За съзнанието на ясновидеца, който вижда днешния човек съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, е явен един важен факт: етерното тяло и физическото тяло почти съвпадат по форма и размери /поне що се отнася до тяхната горна част/; например физическата глава е напълно приспособена към етерната част на главата, като тази последната много малко прелива над първата. Но не е така и за животните. У висшите животни съществува вече голяма разлика по форма и размети между физическата глава и съответната етерна част. Да разгледаме например с ясновиждащите очи на един кон; ще видим, че етерната глава далече прелива над физическата част и нейната форма е твърде различна. Ако бих Ви описал образа на етерната форма, коя то се издига над хобота и главата на слона, бихте се удивили твърде много на природата на това животно.
към текста >>
Човекът се беше появил съдържайки в себе си в потенциална форма физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло; периодът, който човекът и самата планета преминаваха тогава, беше този, който
Дух
овната Наука нарича обикновено "Полярна епоха"; да обясняваме защо носи това наименование, това би довело твърде далече от нашата тема.
А напредъкът на човешкото същество състои именно в това, че етерното тяло се прибира все повече във физическото и с времето двете тела достигат почти пълно съвпадане. Важно е да се разбере, че моментът, когато те са се проникнали взаимно, трябвало да съвпадне с една добре определена точка на развитието. Ако етерното тяло се беше прибрало преждевременно във физическото, човекът би достигнал не навреме определена степен на развитието и би спрял там. Той е могъл да продължи своето развитие затова, че това прибиране е станало точно в подходящ момент. Нека да припомним още веднъж, че в началото на Земното развитие нашето земно кълбо съставляваше едно тяло заедно със Слънцето и Луната.
Човекът се беше появил съдържайки в себе си в потенциална форма физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло; периодът, който човекът и самата планета преминаваха тогава, беше този, който Духовната Наука нарича обикновено "Полярна епоха"; да обясняваме защо носи това наименование, това би довело твърде далече от нашата тема.
После идва епохата, когато Слънцето се подготвя да напусне Земята заедно със Съществата, които не можеха да продължат да живеят съединени с втвърдяващите се вещества на Земята. Тази епоха се нарича "Хиперборейска", после дойде времето на постепенното замиране на земния живот; човешките души напускат тази планета и оставят да живеят на нея само замиращи форми. Това е Лемурийската епоха. Тогава става отделянето на Луната от Земята, последвано от един период на възобновяване за всички земни царства. Минералното царство се нуждаеше повече от него, животинското още повече, и най-после за възобновяването на човешкото царство бяха необходими най-мощни сили, за да го направят да продължи своето развитие.
към текста >>
Въз
дух
ът беше още наситен с гъсти пари, съдържащи тела в суспензия.
Минералното царство се нуждаеше повече от него, животинското още повече, и най-после за възобновяването на човешкото царство бяха необходими най-мощни сили, за да го направят да продължи своето развитие. Отначало съществуват само малък брой човеци и те са съставени от трите елемента получени от миналото, към които на Земята се прибавя зародишът на Аза. Но в епоха та, когато Луната се отделя, човекът нямаше още този състав от твърда плът, която виждаме да се явява по-късно. Той е изграден от тънки вещества. Защото през Лемурийската епоха по-голяма част от минералните елементи, които днес намираме, не съществуваха още освен в състояние на разтвор сред други елементи, които днес намираме отделени едни от други, както например водата е отделена от твърдата почва.
Въздухът беше още наситен с гъсти пари, съдържащи тела в суспензия.
Чистата вода, чистият въздух, такива каквито ние ги познаваме днес, не съществуваха още освен като редки изключения. Следователно човешкото тяло беше съставено от тази тънка материя. Ако материята би била по-гъста, формата на тялото би имала в тези времена ясни очертания. Но такива очертания биха предали на тази форма нещо съвършено, което би се предало но потомците и човешкият род би останал на тази степен на развитието. Човекът не трябваше да замрази своята форма в материята, за да има възможност да моделира и оформя материята на своето тяло според подтиците на своята душа.
към текста >>
Чистата вода, чистият въз
дух
, такива каквито ние ги познаваме днес, не съществуваха още освен като редки изключения.
Отначало съществуват само малък брой човеци и те са съставени от трите елемента получени от миналото, към които на Земята се прибавя зародишът на Аза. Но в епоха та, когато Луната се отделя, човекът нямаше още този състав от твърда плът, която виждаме да се явява по-късно. Той е изграден от тънки вещества. Защото през Лемурийската епоха по-голяма част от минералните елементи, които днес намираме, не съществуваха още освен в състояние на разтвор сред други елементи, които днес намираме отделени едни от други, както например водата е отделена от твърдата почва. Въздухът беше още наситен с гъсти пари, съдържащи тела в суспензия.
Чистата вода, чистият въздух, такива каквито ние ги познаваме днес, не съществуваха още освен като редки изключения.
Следователно човешкото тяло беше съставено от тази тънка материя. Ако материята би била по-гъста, формата на тялото би имала в тези времена ясни очертания. Но такива очертания биха предали на тази форма нещо съвършено, което би се предало но потомците и човешкият род би останал на тази степен на развитието. Човекът не трябваше да замрази своята форма в материята, за да има възможност да моделира и оформя материята на своето тяло според подтиците на своята душа. През тези далечни минали времена неговото тяло беше така гъвкаво, че то се подчиняваше на най-малките импулси на волята, като се деформираше на всички страни.
към текста >>
Водата бе освободена, въз
дух
ът се отдели от материята: водата и въз
дух
ът бяха образувани.
Но през онези далечни времена не беше така. Човекът можеше да измени своята форма по воля, да си създаде онази форма, която отговаряше на неговата душа. Това беше едно от необходимите условия на развитието, след отделянето на Луната човешките души да се въплъщават в гъвкави тела, способни да се подчиняват на най-малките вътрешни подтици. Епохата която последва, е тази, когато някои части на материята, необходими за нашия живот, каквато е водата, се отделя от по-гъстите части, които съдържат. Също както в топлата вода се намират разтворени веществата, които се отлагат, когато тази вода изстива, така и разтворената материя се отлага върху земната почва.
Водата бе освободена, въздухът се отдели от материята: водата и въздухът бяха образувани.
Човекът може да използува тогава тези тънки материали, за да изгради своето тяло. Тогава хората преминаха от 3-та епоха в тази, която наричаме Атлантска епоха, защото през това време по-голямата част от човешкия род живееше върху онази част на земното кълбо, която днес е по тънала и която се намираше между днешна Европа, Америка и Африка, на мястото на днешния Атлантически океан. Там се случи това, за което ще Ви говоря сега и което отчасти Ви описах в миналата сказка. В момента, когато Луната напусна Земята, тази последната носеше само ограничен брой души, които се прераждат по-късно; защото човешките души бяха отлетели на различните небесни тела. През последните времена на Лемурия и първите времена на Атлантида стана сливането на човешките души.
към текста >>
Той имаше възможност да проникне със своя поглед в
дух
овните светове, но не можеше още да каже на себе си: Аз, нито да се различава ясно от своята среда.
Преди това време, човешката душа въплъщаваща се в тялото го е поддържала в пластично състояние и е бдяла, щото етерното тяло да не съвпадне още с физическото. Само през Атлантската епоха човешкото тяло прие една завършена форма и започна да се втвърдява. Ако през този период на Атлантската епоха не би се случило нищо друго, развитието би приело съвършено друга насока. Човекът би преминал от едно старо състояние на съзнанието към едно нова с достатъчно голяма бързина. Защото преди физическото естество на човека да се е съединило с неговото вътрешно същество, той притежаваше ясновидство, но едно смътно, неясно ясновидство.
Той имаше възможност да проникне със своя поглед в духовните светове, но не можеше още да каже на себе си: Аз, нито да се различава ясно от своята среда.
Липсваше му себесъзнанието. Той получи това себесъзнание тогава, когато етерното тяло се съедини с физическото така, че двете тела почти съвпадат напълно, и ако не би се случило нещо друго, ето какво би станало: Когато човекът имаше още съзнание за духовния свят, той не виждаше още ясно животните, растенията, но виждаше тяхната духовна аура; той не би могъл да различи ясно формата на един слон, но добре различаваше етерната форма, която преливаше над физическата. Това ясновиждащо съзнание постепенно изчезна, чрез съвпадането на физическото и етерното тела Азът се пробуди и човекът видя как пред неговия поглед се разкри един съвършено нов свят физическият. Ако нещо не би се случило, от този момент нататък той би възприемал един външен свят, но същевременно би възприемал и духовните същества и сили, които участвуват в този външен свят.
към текста >>
Когато човекът имаше още съзнание за
дух
овния свят, той не виждаше още ясно животните, растенията, но виждаше тяхната
дух
овна аура; той не би могъл да различи ясно формата на един слон, но добре различаваше етерната форма, която преливаше над физическата.
Човекът би преминал от едно старо състояние на съзнанието към едно нова с достатъчно голяма бързина. Защото преди физическото естество на човека да се е съединило с неговото вътрешно същество, той притежаваше ясновидство, но едно смътно, неясно ясновидство. Той имаше възможност да проникне със своя поглед в духовните светове, но не можеше още да каже на себе си: Аз, нито да се различава ясно от своята среда. Липсваше му себесъзнанието. Той получи това себесъзнание тогава, когато етерното тяло се съедини с физическото така, че двете тела почти съвпадат напълно, и ако не би се случило нещо друго, ето какво би станало:
Когато човекът имаше още съзнание за духовния свят, той не виждаше още ясно животните, растенията, но виждаше тяхната духовна аура; той не би могъл да различи ясно формата на един слон, но добре различаваше етерната форма, която преливаше над физическата.
Това ясновиждащо съзнание постепенно изчезна, чрез съвпадането на физическото и етерното тела Азът се пробуди и човекът видя как пред неговия поглед се разкри един съвършено нов свят физическият. Ако нещо не би се случило, от този момент нататък той би възприемал един външен свят, но същевременно би възприемал и духовните същества и сили, които участвуват в този външен свят. Той би виждал физическата форма на едно растение, както ние вършим това днес, но същевременно би виждал и духовното естество на растението. Как стана, че в течение на развитието смътното ясновидство не можа да бъде заменено с едно ясно съзнание за нещата, без за това човек да изгуби своето духовно зрение? Причината за това е, че през време на лунната криза, когато човекът започва да възобновява своя земен живот, над него добиха влияние определени същества, които трябва да причислим към изостаналите назад, въпреки че те стоят по-високо от човека.
към текста >>
Ако нещо не би се случило, от този момент нататък той би възприемал един външен свят, но същевременно би възприемал и
дух
овните същества и сили, които участвуват в този външен свят.
Той имаше възможност да проникне със своя поглед в духовните светове, но не можеше още да каже на себе си: Аз, нито да се различава ясно от своята среда. Липсваше му себесъзнанието. Той получи това себесъзнание тогава, когато етерното тяло се съедини с физическото така, че двете тела почти съвпадат напълно, и ако не би се случило нещо друго, ето какво би станало: Когато човекът имаше още съзнание за духовния свят, той не виждаше още ясно животните, растенията, но виждаше тяхната духовна аура; той не би могъл да различи ясно формата на един слон, но добре различаваше етерната форма, която преливаше над физическата. Това ясновиждащо съзнание постепенно изчезна, чрез съвпадането на физическото и етерното тела Азът се пробуди и човекът видя как пред неговия поглед се разкри един съвършено нов свят физическият.
Ако нещо не би се случило, от този момент нататък той би възприемал един външен свят, но същевременно би възприемал и духовните същества и сили, които участвуват в този външен свят.
Той би виждал физическата форма на едно растение, както ние вършим това днес, но същевременно би виждал и духовното естество на растението. Как стана, че в течение на развитието смътното ясновидство не можа да бъде заменено с едно ясно съзнание за нещата, без за това човек да изгуби своето духовно зрение? Причината за това е, че през време на лунната криза, когато човекът започва да възобновява своя земен живот, над него добиха влияние определени същества, които трябва да причислим към изостаналите назад, въпреки че те стоят по-високо от човека. Ние вече говорихме за тези същества; знаем, че някои от тях се бяха отправили към Слънцето, други бяха емигрирали на планетите. Но имаше някои от тези същества, които не бяха достигнали целта на своето развитие, което трябваше да достигнат върху старата Луна.
към текста >>
Той би виждал физическата форма на едно растение, както ние вършим това днес, но същевременно би виждал и
дух
овното естество на растението.
Липсваше му себесъзнанието. Той получи това себесъзнание тогава, когато етерното тяло се съедини с физическото така, че двете тела почти съвпадат напълно, и ако не би се случило нещо друго, ето какво би станало: Когато човекът имаше още съзнание за духовния свят, той не виждаше още ясно животните, растенията, но виждаше тяхната духовна аура; той не би могъл да различи ясно формата на един слон, но добре различаваше етерната форма, която преливаше над физическата. Това ясновиждащо съзнание постепенно изчезна, чрез съвпадането на физическото и етерното тела Азът се пробуди и човекът видя как пред неговия поглед се разкри един съвършено нов свят физическият. Ако нещо не би се случило, от този момент нататък той би възприемал един външен свят, но същевременно би възприемал и духовните същества и сили, които участвуват в този външен свят.
Той би виждал физическата форма на едно растение, както ние вършим това днес, но същевременно би виждал и духовното естество на растението.
Как стана, че в течение на развитието смътното ясновидство не можа да бъде заменено с едно ясно съзнание за нещата, без за това човек да изгуби своето духовно зрение? Причината за това е, че през време на лунната криза, когато човекът започва да възобновява своя земен живот, над него добиха влияние определени същества, които трябва да причислим към изостаналите назад, въпреки че те стоят по-високо от човека. Ние вече говорихме за тези същества; знаем, че някои от тях се бяха отправили към Слънцето, други бяха емигрирали на планетите. Но имаше някои от тези същества, които не бяха достигнали целта на своето развитие, което трябваше да достигнат върху старата Луна. По-ниско стоящи от боговете, но по-високо стоящи от човека, това са съществата, които наричаме луциферически, според името на техния водач Луцифер.
към текста >>
Как стана, че в течение на развитието смътното ясновидство не можа да бъде заменено с едно ясно съзнание за нещата, без за това човек да изгуби своето
дух
овно зрение?
Той получи това себесъзнание тогава, когато етерното тяло се съедини с физическото така, че двете тела почти съвпадат напълно, и ако не би се случило нещо друго, ето какво би станало: Когато човекът имаше още съзнание за духовния свят, той не виждаше още ясно животните, растенията, но виждаше тяхната духовна аура; той не би могъл да различи ясно формата на един слон, но добре различаваше етерната форма, която преливаше над физическата. Това ясновиждащо съзнание постепенно изчезна, чрез съвпадането на физическото и етерното тела Азът се пробуди и човекът видя как пред неговия поглед се разкри един съвършено нов свят физическият. Ако нещо не би се случило, от този момент нататък той би възприемал един външен свят, но същевременно би възприемал и духовните същества и сили, които участвуват в този външен свят. Той би виждал физическата форма на едно растение, както ние вършим това днес, но същевременно би виждал и духовното естество на растението.
Как стана, че в течение на развитието смътното ясновидство не можа да бъде заменено с едно ясно съзнание за нещата, без за това човек да изгуби своето духовно зрение?
Причината за това е, че през време на лунната криза, когато човекът започва да възобновява своя земен живот, над него добиха влияние определени същества, които трябва да причислим към изостаналите назад, въпреки че те стоят по-високо от човека. Ние вече говорихме за тези същества; знаем, че някои от тях се бяха отправили към Слънцето, други бяха емигрирали на планетите. Но имаше някои от тези същества, които не бяха достигнали целта на своето развитие, което трябваше да достигнат върху старата Луна. По-ниско стоящи от боговете, но по-високо стоящи от човека, това са съществата, които наричаме луциферически, според името на техния водач Луцифер. През време на лунната криза човекът притежаваше вече физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
към текста >>
Той дължеше този Аз на действието на
Дух
овете на Формата, астралното тяло дължеше на
Дух
овете на Движението, етерното тяло на
Дух
овете на Мъдростта, а физическото тяло на Престолите.
Причината за това е, че през време на лунната криза, когато човекът започва да възобновява своя земен живот, над него добиха влияние определени същества, които трябва да причислим към изостаналите назад, въпреки че те стоят по-високо от човека. Ние вече говорихме за тези същества; знаем, че някои от тях се бяха отправили към Слънцето, други бяха емигрирали на планетите. Но имаше някои от тези същества, които не бяха достигнали целта на своето развитие, което трябваше да достигнат върху старата Луна. По-ниско стоящи от боговете, но по-високо стоящи от човека, това са съществата, които наричаме луциферически, според името на техния водач Луцифер. През време на лунната криза човекът притежаваше вече физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
Той дължеше този Аз на действието на Духовете на Формата, астралното тяло дължеше на Духовете на Движението, етерното тяло на Духовете на Мъдростта, а физическото тяло на Престолите.
Ако човекът би получил само даровете наедно нормално развитие и ако всички същества, които го заобикалят, биха изпълнили поставените им задачи, всичко би преминало редовно, като всяка една от йерархиите би действувала върху отговарящия и човешки елемент. Но закъснелите същества, изостанали на степента на старата Луна, луциферическите същества, също упражниха своето действие. Ако това тяхно действие би могло да бъде упражнено правилно, то би се отразило върху Аза; но тъй като тези същества бяха изостанали на степента на старата Луна, където те можаха да действуват върху астралното тяло на човека, последствието сега беше съвършено друго. Без тези луциферически същества човекът би получил зародиша на Аза и би го развил така, че през последната третина на Атлантската епоха сумрачното ясновидство би било заменено с едно обективно съзнание за света. Но последствията от действието на луциферическите същества проникнаха в астралното тяло на човека като силови лъчи и произведоха там това, което ще разгледаме сега.
към текста >>
Устройството на това астрално тяло би било съвършено различно, ако луциферическите
дух
ове не биха проникнали със своето действие в него.
Но закъснелите същества, изостанали на степента на старата Луна, луциферическите същества, също упражниха своето действие. Ако това тяхно действие би могло да бъде упражнено правилно, то би се отразило върху Аза; но тъй като тези същества бяха изостанали на степента на старата Луна, където те можаха да действуват върху астралното тяло на човека, последствието сега беше съвършено друго. Без тези луциферически същества човекът би получил зародиша на Аза и би го развил така, че през последната третина на Атлантската епоха сумрачното ясновидство би било заменено с едно обективно съзнание за света. Но последствията от действието на луциферическите същества проникнаха в астралното тяло на човека като силови лъчи и произведоха там това, което ще разгледаме сега. Днес астралното тяло е носител на инстинктите, желанията, страстите.
Устройството на това астрално тяло би било съвършено различно, ако луциферическите духове не биха проникнали със своето действие в него.
То би притежавало безпогрешни инстинкти, които биха го насочвали правилно в живота. Духовете бяха го научили да вижда вселената и духовните същества, които се изявяват в нея. Но на него биха му липсвали свободата, ентусиазмът, чувството на независимост, вътрешният жар за всичко, което е възвишено. Човекът би изгубил първичното ясновидство, но той би съзерцавал величието на вселената така, както това би сто рил един бог, защото той би станал част от Божеството. И този начин на виждане на вселената би намерил едно съвършено отражение в неговия ум.
към текста >>
Дух
овете бяха го научили да вижда вселената и
дух
овните същества, които се изявяват в нея.
Без тези луциферически същества човекът би получил зародиша на Аза и би го развил така, че през последната третина на Атлантската епоха сумрачното ясновидство би било заменено с едно обективно съзнание за света. Но последствията от действието на луциферическите същества проникнаха в астралното тяло на човека като силови лъчи и произведоха там това, което ще разгледаме сега. Днес астралното тяло е носител на инстинктите, желанията, страстите. Устройството на това астрално тяло би било съвършено различно, ако луциферическите духове не биха проникнали със своето действие в него. То би притежавало безпогрешни инстинкти, които биха го насочвали правилно в живота.
Духовете бяха го научили да вижда вселената и духовните същества, които се изявяват в нея.
Но на него биха му липсвали свободата, ентусиазмът, чувството на независимост, вътрешният жар за всичко, което е възвишено. Човекът би изгубил първичното ясновидство, но той би съзерцавал величието на вселената така, както това би сто рил един бог, защото той би станал част от Божеството. И този начин на виждане на вселената би намерил едно съвършено отражение в неговия ум. Но с цялото свое възприемане той би бил само едно огледало на вселената. А ето че луциферическите духове вливат в неговото астрално тяло страсти, инстинкти, желания, които се съединяват от сега нататък с всичко, което човек добива в течение на неговото развитие и тази е причината, поради която той вече не само може да съзерцава звездите, но също и да се запали за тяхната красота, да прелее от ентусиазъм и страст, да не се ограничава само да следва заложения в астралното тяло божествен инстинкт, но да развие лични инстинкти, родени свободно от желанието.
към текста >>
А ето че луциферическите
дух
ове вливат в неговото астрално тяло страсти, инстинкти, желания, които се съединяват от сега нататък с всичко, което човек добива в течение на неговото развитие и тази е причината, поради която той вече не само може да съзерцава звездите, но също и да се запали за тяхната красота, да прелее от ентусиазъм и страст, да не се ограничава само да следва заложения в астралното тяло божествен инстинкт, но да развие лични инстинкти, родени свободно от желанието.
Духовете бяха го научили да вижда вселената и духовните същества, които се изявяват в нея. Но на него биха му липсвали свободата, ентусиазмът, чувството на независимост, вътрешният жар за всичко, което е възвишено. Човекът би изгубил първичното ясновидство, но той би съзерцавал величието на вселената така, както това би сто рил един бог, защото той би станал част от Божеството. И този начин на виждане на вселената би намерил едно съвършено отражение в неговия ум. Но с цялото свое възприемане той би бил само едно огледало на вселената.
А ето че луциферическите духове вливат в неговото астрално тяло страсти, инстинкти, желания, които се съединяват от сега нататък с всичко, което човек добива в течение на неговото развитие и тази е причината, поради която той вече не само може да съзерцава звездите, но също и да се запали за тяхната красота, да прелее от ентусиазъм и страст, да не се ограничава само да следва заложения в астралното тяло божествен инстинкт, но да развие лични инстинкти, родени свободно от желанието.
Това са влели луциферическите същества в астралното тяло. Но с това те му дават същевременно и нещо друго: възможността да върши зло, да греши. Той не би познал тази възможност, ако би следвал стъпка по стъпка пътя на висшите богове. Луциферическите духове са направили човека свободен, влели са в него ентусиазъм, но същевременно са му донесли семето на нисшите желания. При едно нормално развитие човекът би изпитвал само нормални чувства спрямо всичко, което го заобикаля; сега сетивните неща можеха да го привличат повече отколкото трябваше и той може да се запали от страст за тях.
към текста >>
Луциферическите
дух
ове са направили човека свободен, влели са в него ентусиазъм, но същевременно са му донесли семето на нисшите желания.
Но с цялото свое възприемане той би бил само едно огледало на вселената. А ето че луциферическите духове вливат в неговото астрално тяло страсти, инстинкти, желания, които се съединяват от сега нататък с всичко, което човек добива в течение на неговото развитие и тази е причината, поради която той вече не само може да съзерцава звездите, но също и да се запали за тяхната красота, да прелее от ентусиазъм и страст, да не се ограничава само да следва заложения в астралното тяло божествен инстинкт, но да развие лични инстинкти, родени свободно от желанието. Това са влели луциферическите същества в астралното тяло. Но с това те му дават същевременно и нещо друго: възможността да върши зло, да греши. Той не би познал тази възможност, ако би следвал стъпка по стъпка пътя на висшите богове.
Луциферическите духове са направили човека свободен, влели са в него ентусиазъм, но същевременно са му донесли семето на нисшите желания.
При едно нормално развитие човекът би изпитвал само нормални чувства спрямо всичко, което го заобикаля; сега сетивните неща можеха да го привличат повече отколкото трябваше и той може да се запали от страст за тях. Последствието от това бе, че той стигна до физическото втвърдяване но своето тяло по-рано отколкото трябваше. Неговата форма се втвърди по-рано отколкото бяха решили божествените същества. Преминаването от газообразната към твърдата форма трябваше да стане през последната третина на Атлантската епоха. Но това втвърдяване стана преждевременно и именно него описва Библията като първичен грях.
към текста >>
През епохите, с които се занимавахме, се срещат също и възвишени
дух
овни същества, които действуват върху Аза на човека, а именно онези Същества, които са го надарили с този Аз.
При едно нормално развитие човекът би изпитвал само нормални чувства спрямо всичко, което го заобикаля; сега сетивните неща можеха да го привличат повече отколкото трябваше и той може да се запали от страст за тях. Последствието от това бе, че той стигна до физическото втвърдяване но своето тяло по-рано отколкото трябваше. Неговата форма се втвърди по-рано отколкото бяха решили божествените същества. Преминаването от газообразната към твърдата форма трябваше да стане през последната третина на Атлантската епоха. Но това втвърдяване стана преждевременно и именно него описва Библията като първичен грях.
През епохите, с които се занимавахме, се срещат също и възвишени духовни същества, които действуват върху Аза на човека, а именно онези Същества, които са го надарили с този Аз.
Те вливат силите, които помагат на човека да напредва постепенно със слизането на душите от планетите. Тези Духове простират над него своята закриляща ръка. Срещу тях застават онези духове, които не са се развили достатъчно, за да могат да действуват върху Аза на човека и се стараят да развият в астралното тяло специални инстинкти. Наблюдавайки физическия живот на човека през тази епоха, ние виждаме в него отражението на тези две категории същества, които се противопоставят: божествените същества, които действуват върху Аза, и луциферическите същества. За да можем да следим по-добре някои духовни аспекти на това състояние на нещата, нека припомним, че човешките души са били на планетите принадлежащи на нашата слънчева система през периода, когато Земята опустяваше и че те отново слизат на Земята, когато намират отговарящи за тях тела.
към текста >>
Тези
Дух
ове простират над него своята закриляща ръка.
Неговата форма се втвърди по-рано отколкото бяха решили божествените същества. Преминаването от газообразната към твърдата форма трябваше да стане през последната третина на Атлантската епоха. Но това втвърдяване стана преждевременно и именно него описва Библията като първичен грях. През епохите, с които се занимавахме, се срещат също и възвишени духовни същества, които действуват върху Аза на човека, а именно онези Същества, които са го надарили с този Аз. Те вливат силите, които помагат на човека да напредва постепенно със слизането на душите от планетите.
Тези Духове простират над него своята закриляща ръка.
Срещу тях застават онези духове, които не са се развили достатъчно, за да могат да действуват върху Аза на човека и се стараят да развият в астралното тяло специални инстинкти. Наблюдавайки физическия живот на човека през тази епоха, ние виждаме в него отражението на тези две категории същества, които се противопоставят: божествените същества, които действуват върху Аза, и луциферическите същества. За да можем да следим по-добре някои духовни аспекти на това състояние на нещата, нека припомним, че човешките души са били на планетите принадлежащи на нашата слънчева система през периода, когато Земята опустяваше и че те отново слизат на Земята, когато намират отговарящи за тях тела. Това е периодът, когато Земята е най-малко населена; но постепенно хората се размножават и все повече растящ брой души идват да се въплътят в тези тела. Още дълго време само онези, които са могли да издържат на Земята лунната криза, могат да се възпроизвеждат.
към текста >>
Срещу тях застават онези
дух
ове, които не са се развили достатъчно, за да могат да действуват върху Аза на човека и се стараят да развият в астралното тяло специални инстинкти.
Преминаването от газообразната към твърдата форма трябваше да стане през последната третина на Атлантската епоха. Но това втвърдяване стана преждевременно и именно него описва Библията като първичен грях. През епохите, с които се занимавахме, се срещат също и възвишени духовни същества, които действуват върху Аза на човека, а именно онези Същества, които са го надарили с този Аз. Те вливат силите, които помагат на човека да напредва постепенно със слизането на душите от планетите. Тези Духове простират над него своята закриляща ръка.
Срещу тях застават онези духове, които не са се развили достатъчно, за да могат да действуват върху Аза на човека и се стараят да развият в астралното тяло специални инстинкти.
Наблюдавайки физическия живот на човека през тази епоха, ние виждаме в него отражението на тези две категории същества, които се противопоставят: божествените същества, които действуват върху Аза, и луциферическите същества. За да можем да следим по-добре някои духовни аспекти на това състояние на нещата, нека припомним, че човешките души са били на планетите принадлежащи на нашата слънчева система през периода, когато Земята опустяваше и че те отново слизат на Земята, когато намират отговарящи за тях тела. Това е периодът, когато Земята е най-малко населена; но постепенно хората се размножават и все повече растящ брой души идват да се въплътят в тези тела. Още дълго време само онези, които са могли да издържат на Земята лунната криза, могат да се възпроизвеждат. Върху тези човеци действуват слънчевите сили; защото те са запазили достатъчно устойчивост, за да предложат на Слънцето едно поле на действие даже и през време на кризата.
към текста >>
За да можем да следим по-добре някои
дух
овни аспекти на това състояние на нещата, нека припомним, че човешките души са били на планетите принадлежащи на нашата слънчева система през периода, когато Земята опустяваше и че те отново слизат на Земята, когато намират отговарящи за тях тела.
През епохите, с които се занимавахме, се срещат също и възвишени духовни същества, които действуват върху Аза на човека, а именно онези Същества, които са го надарили с този Аз. Те вливат силите, които помагат на човека да напредва постепенно със слизането на душите от планетите. Тези Духове простират над него своята закриляща ръка. Срещу тях застават онези духове, които не са се развили достатъчно, за да могат да действуват върху Аза на човека и се стараят да развият в астралното тяло специални инстинкти. Наблюдавайки физическия живот на човека през тази епоха, ние виждаме в него отражението на тези две категории същества, които се противопоставят: божествените същества, които действуват върху Аза, и луциферическите същества.
За да можем да следим по-добре някои духовни аспекти на това състояние на нещата, нека припомним, че човешките души са били на планетите принадлежащи на нашата слънчева система през периода, когато Земята опустяваше и че те отново слизат на Земята, когато намират отговарящи за тях тела.
Това е периодът, когато Земята е най-малко населена; но постепенно хората се размножават и все повече растящ брой души идват да се въплътят в тези тела. Още дълго време само онези, които са могли да издържат на Земята лунната криза, могат да се възпроизвеждат. Върху тези човеци действуват слънчевите сили; защото те са запазили достатъчно устойчивост, за да предложат на Слънцето едно поле на действие даже и през време на кризата. Тези човеци, както и тяхното потомство, са имали съзнанието, че са "слънчеви човеци". За да опростим нещата, представете си, че през цялата тази криза е могла да издържи и оцелее само една човешка двойка /не искам да твърдя тук, че това действително е било така/.
към текста >>
Тук ние отново намираме действието на луциферическите
дух
ове, които действуват върху астралното тяло и противопоставят своето влияние на това на Съществата, които бяха надарили човека с Аз.
Причината за това беше, че слънчевите сили простираха своето действие през всички, които бяха свързани с родство на кръвта и чийто произход достигаше до човеци те, които бяха способни да понесат лунната криза. Тези сили бяха създали у тях едно себесъзнание, което обхващаше цялото поколение. После човешкият род се намножи и душите се върнаха отново на Земята; но онези, които притежаваха достатъчно големи слънчеви сили, въпреки че бяха слезли на Земята и се бяха съединили със сферите различни от тези на Слънцето, чувствуваха още да действува в тях слънчевото влияние. После дойде времето, когато тези души, живеещи в едно отдалечено потомство, изгубиха чувството на тази връзка, а с това и паметта простираща се върху прадедите. Колкото повече се намножаваха човешкия род, толкова повече се изгубваше и живото чувство свързано с наследствеността.
Тук ние отново намираме действието на луциферическите духове, които действуват върху астралното тяло и противопоставят своето влияние на това на Съществата, които бяха надарили човека с Аз.
Луциферическите същества действуваха против всичко, което можеше да свърже хората помежду им. Те искаха да научат човечеството на свобода, на независимост. Хората, които бяха надживели лунната криза, наричаха "Аз" не само това, което обединяваше техните опитности, но и тези на техните прадеди и чувствуваха да действува в тяхната кръв слънчевата природа. Това чувство беше вече угаснало, когато душите, които слизаха от планетата Марс, например, още чувствуваха закрилящата сила излъчваща се от Духа на Марс; те се обединяваха в духа на Марс. Именно това групово чувство, което същата любов поддържаше, атакуваха луциферическите духове.
към текста >>
Това чувство беше вече угаснало, когато душите, които слизаха от планетата Марс, например, още чувствуваха закрилящата сила излъчваща се от
Дух
а на Марс; те се обединяваха в
дух
а на Марс.
Колкото повече се намножаваха човешкия род, толкова повече се изгубваше и живото чувство свързано с наследствеността. Тук ние отново намираме действието на луциферическите духове, които действуват върху астралното тяло и противопоставят своето влияние на това на Съществата, които бяха надарили човека с Аз. Луциферическите същества действуваха против всичко, което можеше да свърже хората помежду им. Те искаха да научат човечеството на свобода, на независимост. Хората, които бяха надживели лунната криза, наричаха "Аз" не само това, което обединяваше техните опитности, но и тези на техните прадеди и чувствуваха да действува в тяхната кръв слънчевата природа.
Това чувство беше вече угаснало, когато душите, които слизаха от планетата Марс, например, още чувствуваха закрилящата сила излъчваща се от Духа на Марс; те се обединяваха в духа на Марс.
Именно това групово чувство, което същата любов поддържаше, атакуваха луциферическите духове. Те развиха индивидуалния Аз на човека, за да го противопоставят на колективния Аз, който се изразяваше в тези групи. Колкото повече се издигаме в миналото чрез ясновиждането, толкова повече намираме колективното съзнание свързано с кръвното родство. А колкото идваме повече към близкото минало, толкова повече това съзнание изчезва, за да отстъпи място на не зависимостта на човека, който развива своето индивидуално себе, своя индивидуален Аз, противопоставяйки го на груповия Аз. Следователно в човека се намират в борба две царства: божествените същества, които свързват хората помежду им, но чрез кръвните връзки; луциферическите същества, които полагат усилия да отделят човека от човека.
към текста >>
Именно това групово чувство, което същата любов поддържаше, атакуваха луциферическите
дух
ове.
Тук ние отново намираме действието на луциферическите духове, които действуват върху астралното тяло и противопоставят своето влияние на това на Съществата, които бяха надарили човека с Аз. Луциферическите същества действуваха против всичко, което можеше да свърже хората помежду им. Те искаха да научат човечеството на свобода, на независимост. Хората, които бяха надживели лунната криза, наричаха "Аз" не само това, което обединяваше техните опитности, но и тези на техните прадеди и чувствуваха да действува в тяхната кръв слънчевата природа. Това чувство беше вече угаснало, когато душите, които слизаха от планетата Марс, например, още чувствуваха закрилящата сила излъчваща се от Духа на Марс; те се обединяваха в духа на Марс.
Именно това групово чувство, което същата любов поддържаше, атакуваха луциферическите духове.
Те развиха индивидуалния Аз на човека, за да го противопоставят на колективния Аз, който се изразяваше в тези групи. Колкото повече се издигаме в миналото чрез ясновиждането, толкова повече намираме колективното съзнание свързано с кръвното родство. А колкото идваме повече към близкото минало, толкова повече това съзнание изчезва, за да отстъпи място на не зависимостта на човека, който развива своето индивидуално себе, своя индивидуален Аз, противопоставяйки го на груповия Аз. Следователно в човека се намират в борба две царства: божествените същества, които свързват хората помежду им, но чрез кръвните връзки; луциферическите същества, които полагат усилия да отделят човека от човека. Тези две сили са действували през цяла та Атлантска епоха, а даже и по-късно, когато континентът Атлантида загина във великата катастрофа, коя то е предшествувала настоящето състояние на Земята, и потъвайки създаде един нов океан между Европа и Африка от една страна, и Америка от друга страна.
към текста >>
Ние видяхме, как луциферическите
дух
ове се намесиха, за да се противопоставят на божествените Същества, и трябва да признаем, че всичко би протекло съвършено различно, ако те не бяха действували така.
А колкото идваме повече към близкото минало, толкова повече това съзнание изчезва, за да отстъпи място на не зависимостта на човека, който развива своето индивидуално себе, своя индивидуален Аз, противопоставяйки го на груповия Аз. Следователно в човека се намират в борба две царства: божествените същества, които свързват хората помежду им, но чрез кръвните връзки; луциферическите същества, които полагат усилия да отделят човека от човека. Тези две сили са действували през цяла та Атлантска епоха, а даже и по-късно, когато континентът Атлантида загина във великата катастрофа, коя то е предшествувала настоящето състояние на Земята, и потъвайки създаде един нов океан между Европа и Африка от една страна, и Америка от друга страна. Те продължават да действуват и в наши дни. Следователно ние описахме пет епохи на развитието: Полярната епоха, когато Земята беше съединена със Слънцето; Хиперборейската епоха, когато Луната още беше съединена със Земята; Лемурийската епоха, Атлантската епоха и най-после Следатлантската епоха, която е нашата.
Ние видяхме, как луциферическите духове се намесиха, за да се противопоставят на божествените Същества, и трябва да признаем, че всичко би протекло съвършено различно, ако те не бяха действували така.
Старото ясновидство би било заменено чрез едно двойно обективно съзнание, което би възприемало както физическия свят, така и духовните сили и същества, които проникват физическия свят. Влиянието на луциферическите същества застави човека да сгъсти преждевременно своето физическо тяло и да се отвори за физическото възприятие. Човекът навлезе в последната третина на Атлантската епоха при условия съвършено различни от тези, които биха съществували, ако биха го ръководили само божествените Същества. Чрез тези последните човекът би виждал една вселена пропита от духа, докато сега виждаше само един физически свят, от който бе се оттеглило духовното. Луциферическите същества бяха проникнали в неговото астрално тяло.
към текста >>
Старото ясновидство би било заменено чрез едно двойно обективно съзнание, което би възприемало както физическия свят, така и
дух
овните сили и същества, които проникват физическия свят.
Следователно в човека се намират в борба две царства: божествените същества, които свързват хората помежду им, но чрез кръвните връзки; луциферическите същества, които полагат усилия да отделят човека от човека. Тези две сили са действували през цяла та Атлантска епоха, а даже и по-късно, когато континентът Атлантида загина във великата катастрофа, коя то е предшествувала настоящето състояние на Земята, и потъвайки създаде един нов океан между Европа и Африка от една страна, и Америка от друга страна. Те продължават да действуват и в наши дни. Следователно ние описахме пет епохи на развитието: Полярната епоха, когато Земята беше съединена със Слънцето; Хиперборейската епоха, когато Луната още беше съединена със Земята; Лемурийската епоха, Атлантската епоха и най-после Следатлантската епоха, която е нашата. Ние видяхме, как луциферическите духове се намесиха, за да се противопоставят на божествените Същества, и трябва да признаем, че всичко би протекло съвършено различно, ако те не бяха действували така.
Старото ясновидство би било заменено чрез едно двойно обективно съзнание, което би възприемало както физическия свят, така и духовните сили и същества, които проникват физическия свят.
Влиянието на луциферическите същества застави човека да сгъсти преждевременно своето физическо тяло и да се отвори за физическото възприятие. Човекът навлезе в последната третина на Атлантската епоха при условия съвършено различни от тези, които биха съществували, ако биха го ръководили само божествените Същества. Чрез тези последните човекът би виждал една вселена пропита от духа, докато сега виждаше само един физически свят, от който бе се оттеглило духовното. Луциферическите същества бяха проникнали в неговото астрално тяло. След това във външното възприятие, в отношението на Аза с вселената, в различието между Аза и вселената се вмъкнаха онези същества, които намираме Ариманическите духове, както ги е наричал Заратустра или Мефистофелически духове.
към текста >>
Чрез тези последните човекът би виждал една вселена пропита от
дух
а, докато сега виждаше само един физически свят, от който бе се оттеглило
дух
овното.
Следователно ние описахме пет епохи на развитието: Полярната епоха, когато Земята беше съединена със Слънцето; Хиперборейската епоха, когато Луната още беше съединена със Земята; Лемурийската епоха, Атлантската епоха и най-после Следатлантската епоха, която е нашата. Ние видяхме, как луциферическите духове се намесиха, за да се противопоставят на божествените Същества, и трябва да признаем, че всичко би протекло съвършено различно, ако те не бяха действували така. Старото ясновидство би било заменено чрез едно двойно обективно съзнание, което би възприемало както физическия свят, така и духовните сили и същества, които проникват физическия свят. Влиянието на луциферическите същества застави човека да сгъсти преждевременно своето физическо тяло и да се отвори за физическото възприятие. Човекът навлезе в последната третина на Атлантската епоха при условия съвършено различни от тези, които биха съществували, ако биха го ръководили само божествените Същества.
Чрез тези последните човекът би виждал една вселена пропита от духа, докато сега виждаше само един физически свят, от който бе се оттеглило духовното.
Луциферическите същества бяха проникнали в неговото астрално тяло. След това във външното възприятие, в отношението на Аза с вселената, в различието между Аза и вселената се вмъкнаха онези същества, които намираме Ариманическите духове, както ги е наричал Заратустра или Мефистофелически духове. Те можеха да завладеят човека, защото той се беше свързал много силно със сетивния свят и неговите физическо, етерно и астрално тела не бяха вече това, което биха били, ако само божествените същества биха действували. Съществата, които наричаме луциферически, бяха проникнали в неговото астрално тяло и го бяха изтласкали от Рая преди да е настъпило времето да излезе от там; а като последствие на луциферическото влияние имаме това, че в човешката душа се вмъкват ариманическите, мефистолическите духове, които показват на човека външния свят само в неговата сетивна форма, е не какъвто той е в действителност. Ето защо евреите наричат тези духове "Мефиз-Тофел", от "Мефиз", което значи "покваряващ", и "Тофел", което значи "лъжец".
към текста >>
След това във външното възприятие, в отношението на Аза с вселената, в различието между Аза и вселената се вмъкнаха онези същества, които намираме Ариманическите
дух
ове, както ги е наричал Заратустра или Мефистофелически
дух
ове.
Старото ясновидство би било заменено чрез едно двойно обективно съзнание, което би възприемало както физическия свят, така и духовните сили и същества, които проникват физическия свят. Влиянието на луциферическите същества застави човека да сгъсти преждевременно своето физическо тяло и да се отвори за физическото възприятие. Човекът навлезе в последната третина на Атлантската епоха при условия съвършено различни от тези, които биха съществували, ако биха го ръководили само божествените Същества. Чрез тези последните човекът би виждал една вселена пропита от духа, докато сега виждаше само един физически свят, от който бе се оттеглило духовното. Луциферическите същества бяха проникнали в неговото астрално тяло.
След това във външното възприятие, в отношението на Аза с вселената, в различието между Аза и вселената се вмъкнаха онези същества, които намираме Ариманическите духове, както ги е наричал Заратустра или Мефистофелически духове.
Те можеха да завладеят човека, защото той се беше свързал много силно със сетивния свят и неговите физическо, етерно и астрално тела не бяха вече това, което биха били, ако само божествените същества биха действували. Съществата, които наричаме луциферически, бяха проникнали в неговото астрално тяло и го бяха изтласкали от Рая преди да е настъпило времето да излезе от там; а като последствие на луциферическото влияние имаме това, че в човешката душа се вмъкват ариманическите, мефистолическите духове, които показват на човека външния свят само в неговата сетивна форма, е не какъвто той е в действителност. Ето защо евреите наричат тези духове "Мефиз-Тофел", от "Мефиз", което значи "покваряващ", и "Тофел", което значи "лъжец". От тук се е получила думата Мефистофел, който е същият с Ариман. Какво ни е дал Ариман, противоположното на Луцифер?
към текста >>
Съществата, които наричаме луциферически, бяха проникнали в неговото астрално тяло и го бяха изтласкали от Рая преди да е настъпило времето да излезе от там; а като последствие на луциферическото влияние имаме това, че в човешката душа се вмъкват ариманическите, мефистолическите
дух
ове, които показват на човека външния свят само в неговата сетивна форма, е не какъвто той е в действителност.
Човекът навлезе в последната третина на Атлантската епоха при условия съвършено различни от тези, които биха съществували, ако биха го ръководили само божествените Същества. Чрез тези последните човекът би виждал една вселена пропита от духа, докато сега виждаше само един физически свят, от който бе се оттеглило духовното. Луциферическите същества бяха проникнали в неговото астрално тяло. След това във външното възприятие, в отношението на Аза с вселената, в различието между Аза и вселената се вмъкнаха онези същества, които намираме Ариманическите духове, както ги е наричал Заратустра или Мефистофелически духове. Те можеха да завладеят човека, защото той се беше свързал много силно със сетивния свят и неговите физическо, етерно и астрално тела не бяха вече това, което биха били, ако само божествените същества биха действували.
Съществата, които наричаме луциферически, бяха проникнали в неговото астрално тяло и го бяха изтласкали от Рая преди да е настъпило времето да излезе от там; а като последствие на луциферическото влияние имаме това, че в човешката душа се вмъкват ариманическите, мефистолическите духове, които показват на човека външния свят само в неговата сетивна форма, е не какъвто той е в действителност.
Ето защо евреите наричат тези духове "Мефиз-Тофел", от "Мефиз", което значи "покваряващ", и "Тофел", което значи "лъжец". От тук се е получила думата Мефистофел, който е същият с Ариман. Какво ни е дал Ариман, противоположното на Луцифер? Чрез влиянието на Луцифер силите на астралното тяло са станали по-лоши отколкото биха били, и човекът преждевременно е втвърдил своето физическо тяло. В замяна на това той получи свободата.
към текста >>
Ето защо евреите наричат тези
дух
ове "Мефиз-Тофел", от "Мефиз", което значи "покваряващ", и "Тофел", което значи "лъжец".
Чрез тези последните човекът би виждал една вселена пропита от духа, докато сега виждаше само един физически свят, от който бе се оттеглило духовното. Луциферическите същества бяха проникнали в неговото астрално тяло. След това във външното възприятие, в отношението на Аза с вселената, в различието между Аза и вселената се вмъкнаха онези същества, които намираме Ариманическите духове, както ги е наричал Заратустра или Мефистофелически духове. Те можеха да завладеят човека, защото той се беше свързал много силно със сетивния свят и неговите физическо, етерно и астрално тела не бяха вече това, което биха били, ако само божествените същества биха действували. Съществата, които наричаме луциферически, бяха проникнали в неговото астрално тяло и го бяха изтласкали от Рая преди да е настъпило времето да излезе от там; а като последствие на луциферическото влияние имаме това, че в човешката душа се вмъкват ариманическите, мефистолическите духове, които показват на човека външния свят само в неговата сетивна форма, е не какъвто той е в действителност.
Ето защо евреите наричат тези духове "Мефиз-Тофел", от "Мефиз", което значи "покваряващ", и "Тофел", което значи "лъжец".
От тук се е получила думата Мефистофел, който е същият с Ариман. Какво ни е дал Ариман, противоположното на Луцифер? Чрез влиянието на Луцифер силите на астралното тяло са станали по-лоши отколкото биха били, и човекът преждевременно е втвърдил своето физическо тяло. В замяна на това той получи свободата. Влиянието на Ариман има като последствие това, че човекът не може вече да вижда духовното основа на света, а е измамен чрез една илюзия на своето възприятие.
към текста >>
Влиянието на Ариман има като последствие това, че човекът не може вече да вижда
дух
овното основа на света, а е измамен чрез една илюзия на своето възприятие.
Ето защо евреите наричат тези духове "Мефиз-Тофел", от "Мефиз", което значи "покваряващ", и "Тофел", което значи "лъжец". От тук се е получила думата Мефистофел, който е същият с Ариман. Какво ни е дал Ариман, противоположното на Луцифер? Чрез влиянието на Луцифер силите на астралното тяло са станали по-лоши отколкото биха били, и човекът преждевременно е втвърдил своето физическо тяло. В замяна на това той получи свободата.
Влиянието на Ариман има като последствие това, че човекът не може вече да вижда духовното основа на света, а е измамен чрез една илюзия на своето възприятие.
Мефистофел е втълпил на човека идеята, че външния свят има само материално съществувание и че в него не се крие нищо духовно. Сцената, която Гьоте чудесно описва в своя "Фауст", се е разиграла за цялото човечество. Фауст търси достъпа до духовния свят; Мефистофел се старае да го убеди, че духовният свят е нещо празно, че той е нищо, защото има интерес да го накара да счита сетивния свят за всичко. Фауст му отговаря това, което всеки духовен изследовател би му отговорил в този случай: "в твоето нищо аз се надявам да намеря всичко! "За да си съставим една наистина правилна идея за външния свят, трябва първо да сме познали, че и в най-малката част на този свят се намира духът, трябва да знаем, че представата за материята е вече по себе си една измама и че Мефистофел е духът, който изопачава всички наши идеи и представи.
към текста >>
Мефистофел е втълпил на човека идеята, че външния свят има само материално съществувание и че в него не се крие нищо
дух
овно.
От тук се е получила думата Мефистофел, който е същият с Ариман. Какво ни е дал Ариман, противоположното на Луцифер? Чрез влиянието на Луцифер силите на астралното тяло са станали по-лоши отколкото биха били, и човекът преждевременно е втвърдил своето физическо тяло. В замяна на това той получи свободата. Влиянието на Ариман има като последствие това, че човекът не може вече да вижда духовното основа на света, а е измамен чрез една илюзия на своето възприятие.
Мефистофел е втълпил на човека идеята, че външния свят има само материално съществувание и че в него не се крие нищо духовно.
Сцената, която Гьоте чудесно описва в своя "Фауст", се е разиграла за цялото човечество. Фауст търси достъпа до духовния свят; Мефистофел се старае да го убеди, че духовният свят е нещо празно, че той е нищо, защото има интерес да го накара да счита сетивния свят за всичко. Фауст му отговаря това, което всеки духовен изследовател би му отговорил в този случай: "в твоето нищо аз се надявам да намеря всичко! "За да си съставим една наистина правилна идея за външния свят, трябва първо да сме познали, че и в най-малката част на този свят се намира духът, трябва да знаем, че представата за материята е вече по себе си една измама и че Мефистофел е духът, който изопачава всички наши идеи и представи. Кое беше необходимото лечебно средство, за да не потъне човекът в бездната разтворена от Луцифер и Ариман?
към текста >>
Фауст търси достъпа до
дух
овния свят; Мефистофел се старае да го убеди, че
дух
овният свят е нещо празно, че той е нищо, защото има интерес да го накара да счита сетивния свят за всичко.
Чрез влиянието на Луцифер силите на астралното тяло са станали по-лоши отколкото биха били, и човекът преждевременно е втвърдил своето физическо тяло. В замяна на това той получи свободата. Влиянието на Ариман има като последствие това, че човекът не може вече да вижда духовното основа на света, а е измамен чрез една илюзия на своето възприятие. Мефистофел е втълпил на човека идеята, че външния свят има само материално съществувание и че в него не се крие нищо духовно. Сцената, която Гьоте чудесно описва в своя "Фауст", се е разиграла за цялото човечество.
Фауст търси достъпа до духовния свят; Мефистофел се старае да го убеди, че духовният свят е нещо празно, че той е нищо, защото има интерес да го накара да счита сетивния свят за всичко.
Фауст му отговаря това, което всеки духовен изследовател би му отговорил в този случай: "в твоето нищо аз се надявам да намеря всичко! "За да си съставим една наистина правилна идея за външния свят, трябва първо да сме познали, че и в най-малката част на този свят се намира духът, трябва да знаем, че представата за материята е вече по себе си една измама и че Мефистофел е духът, който изопачава всички наши идеи и представи. Кое беше необходимото лечебно средство, за да не потъне човекът в бездната разтворена от Луцифер и Ариман? Още през Атлантската епоха се наложи едно действие противоположно на това на луциферическите същества, за да се възстанови равновесието. Още през онези времена е имало хора, които бяха работили над себе си, за да попречат на влиянието на Луцифер да вземе надмощие в тяхното астрално тяло, които бяха почувствували, че страстите, инстинктите, желанията на техните души идват от Луцифер.
към текста >>
Фауст му отговаря това, което всеки
дух
овен изследовател би му отговорил в този случай: "в твоето нищо аз се надявам да намеря всичко!
В замяна на това той получи свободата. Влиянието на Ариман има като последствие това, че човекът не може вече да вижда духовното основа на света, а е измамен чрез една илюзия на своето възприятие. Мефистофел е втълпил на човека идеята, че външния свят има само материално съществувание и че в него не се крие нищо духовно. Сцената, която Гьоте чудесно описва в своя "Фауст", се е разиграла за цялото човечество. Фауст търси достъпа до духовния свят; Мефистофел се старае да го убеди, че духовният свят е нещо празно, че той е нищо, защото има интерес да го накара да счита сетивния свят за всичко.
Фауст му отговаря това, което всеки духовен изследовател би му отговорил в този случай: "в твоето нищо аз се надявам да намеря всичко!
"За да си съставим една наистина правилна идея за външния свят, трябва първо да сме познали, че и в най-малката част на този свят се намира духът, трябва да знаем, че представата за материята е вече по себе си една измама и че Мефистофел е духът, който изопачава всички наши идеи и представи. Кое беше необходимото лечебно средство, за да не потъне човекът в бездната разтворена от Луцифер и Ариман? Още през Атлантската епоха се наложи едно действие противоположно на това на луциферическите същества, за да се възстанови равновесието. Още през онези времена е имало хора, които бяха работили над себе си, за да попречат на влиянието на Луцифер да вземе надмощие в тяхното астрално тяло, които бяха почувствували, че страстите, инстинктите, желанията на техните души идват от Луцифер. Когато успяха да ги изкоренят, те отново добиха възможността да съзерцават това, което човек би могъл да вижда, ако не беше претърпял влиянието на Луцифер и Ариман.
към текста >>
"За да си съставим една наистина правилна идея за външния свят, трябва първо да сме познали, че и в най-малката част на този свят се намира
дух
ът, трябва да знаем, че представата за материята е вече по себе си една измама и че Мефистофел е
дух
ът, който изопачава всички наши идеи и представи.
Влиянието на Ариман има като последствие това, че човекът не може вече да вижда духовното основа на света, а е измамен чрез една илюзия на своето възприятие. Мефистофел е втълпил на човека идеята, че външния свят има само материално съществувание и че в него не се крие нищо духовно. Сцената, която Гьоте чудесно описва в своя "Фауст", се е разиграла за цялото човечество. Фауст търси достъпа до духовния свят; Мефистофел се старае да го убеди, че духовният свят е нещо празно, че той е нищо, защото има интерес да го накара да счита сетивния свят за всичко. Фауст му отговаря това, което всеки духовен изследовател би му отговорил в този случай: "в твоето нищо аз се надявам да намеря всичко!
"За да си съставим една наистина правилна идея за външния свят, трябва първо да сме познали, че и в най-малката част на този свят се намира духът, трябва да знаем, че представата за материята е вече по себе си една измама и че Мефистофел е духът, който изопачава всички наши идеи и представи.
Кое беше необходимото лечебно средство, за да не потъне човекът в бездната разтворена от Луцифер и Ариман? Още през Атлантската епоха се наложи едно действие противоположно на това на луциферическите същества, за да се възстанови равновесието. Още през онези времена е имало хора, които бяха работили над себе си, за да попречат на влиянието на Луцифер да вземе надмощие в тяхното астрално тяло, които бяха почувствували, че страстите, инстинктите, желанията на техните души идват от Луцифер. Когато успяха да ги изкоренят, те отново добиха възможността да съзерцават това, което човек би могъл да вижда, ако не беше претърпял влиянието на Луцифер и Ариман. Чрез един чист живот и едно основно познание на самите себе си, някои от жителите на Атлантида отхвърлиха от себе си влиянието на Луцифер.
към текста >>
Тогава те бяха способни, в тази епоха, когато още съществуваха остатъци от първичното ясновидство, да потопят своя поглед в
дух
овния свят, да виждат по-високо отколкото онези, в които влиянието на Луцифер беше причинило нарастване на властта на материята.
Кое беше необходимото лечебно средство, за да не потъне човекът в бездната разтворена от Луцифер и Ариман? Още през Атлантската епоха се наложи едно действие противоположно на това на луциферическите същества, за да се възстанови равновесието. Още през онези времена е имало хора, които бяха работили над себе си, за да попречат на влиянието на Луцифер да вземе надмощие в тяхното астрално тяло, които бяха почувствували, че страстите, инстинктите, желанията на техните души идват от Луцифер. Когато успяха да ги изкоренят, те отново добиха възможността да съзерцават това, което човек би могъл да вижда, ако не беше претърпял влиянието на Луцифер и Ариман. Чрез един чист живот и едно основно познание на самите себе си, някои от жителите на Атлантида отхвърлиха от себе си влиянието на Луцифер.
Тогава те бяха способни, в тази епоха, когато още съществуваха остатъци от първичното ясновидство, да потопят своя поглед в духовния свят, да виждат по-високо отколкото онези, в които влиянието на Луцифер беше причинило нарастване на властта на материята.
Тези хора станаха ръководители на Атлантската епоха или посветени на Атлантида. Луцифер беше насочил своите удари предимно срещу това, което при любовта е свързано с кръвните връзки. Тези хора се научиха да противостоят на неговите нападения. Те имаха духовното прозрение, че силата, която ще направи хората да прогресират, не стои в разделянето, а в това, която съединява хората. Те се опитаха да възродят първичното състояние, когато Луцифер не беше още затъмнил духовния свят.
към текста >>
Те имаха
дух
овното прозрение, че силата, която ще направи хората да прогресират, не стои в разделянето, а в това, която съединява хората.
Чрез един чист живот и едно основно познание на самите себе си, някои от жителите на Атлантида отхвърлиха от себе си влиянието на Луцифер. Тогава те бяха способни, в тази епоха, когато още съществуваха остатъци от първичното ясновидство, да потопят своя поглед в духовния свят, да виждат по-високо отколкото онези, в които влиянието на Луцифер беше причинило нарастване на властта на материята. Тези хора станаха ръководители на Атлантската епоха или посветени на Атлантида. Луцифер беше насочил своите удари предимно срещу това, което при любовта е свързано с кръвните връзки. Тези хора се научиха да противостоят на неговите нападения.
Те имаха духовното прозрение, че силата, която ще направи хората да прогресират, не стои в разделянето, а в това, която съединява хората.
Те се опитаха да възродят първичното състояние, когато Луцифер не беше още затъмнил духовния свят. Те положиха усилия да заличат личния елемент: "Убийте в себе си личния Аз! Повдигнете погледа си към времената, когато кръвните връзки бяха още живи, когато съзнанието за Аза се простираше до първите прадеди и когато отдавна заминалият прадед беше тачен като светия". През цялото развитие винаги е имало такива ръководители на човечеството, които отново се появяваха, за да кажат: "стремете се да не паднете под влиянието, което иска да ви подчини на вашия личен Аз; старайте се да познаете това, което е обединило хората в старите време на и вие ще намерите пътя към Божествения Дух". Най-чистата форма на това схващане ние намираме у древния еврейски народ когато се опитаме да разберем неговите ръководители.
към текста >>
Те се опитаха да възродят първичното състояние, когато Луцифер не беше още затъмнил
дух
овния свят.
Тогава те бяха способни, в тази епоха, когато още съществуваха остатъци от първичното ясновидство, да потопят своя поглед в духовния свят, да виждат по-високо отколкото онези, в които влиянието на Луцифер беше причинило нарастване на властта на материята. Тези хора станаха ръководители на Атлантската епоха или посветени на Атлантида. Луцифер беше насочил своите удари предимно срещу това, което при любовта е свързано с кръвните връзки. Тези хора се научиха да противостоят на неговите нападения. Те имаха духовното прозрение, че силата, която ще направи хората да прогресират, не стои в разделянето, а в това, която съединява хората.
Те се опитаха да възродят първичното състояние, когато Луцифер не беше още затъмнил духовния свят.
Те положиха усилия да заличат личния елемент: "Убийте в себе си личния Аз! Повдигнете погледа си към времената, когато кръвните връзки бяха още живи, когато съзнанието за Аза се простираше до първите прадеди и когато отдавна заминалият прадед беше тачен като светия". През цялото развитие винаги е имало такива ръководители на човечеството, които отново се появяваха, за да кажат: "стремете се да не паднете под влиянието, което иска да ви подчини на вашия личен Аз; старайте се да познаете това, което е обединило хората в старите време на и вие ще намерите пътя към Божествения Дух". Най-чистата форма на това схващане ние намираме у древния еврейски народ когато се опитаме да разберем неговите ръководители. Те казваха на своя народ: "Вие сте стигнали до там, че всеки иска не зависимост на своя собствен Аз, на своя личен Аз, всеки търси своята същност вътре в самия себе си.
към текста >>
Повдигнете погледа си към времената, когато кръвните връзки бяха още живи, когато съзнанието за Аза се простираше до първите прадеди и когато отдавна заминалият прадед беше тачен като
светия
".
Луцифер беше насочил своите удари предимно срещу това, което при любовта е свързано с кръвните връзки. Тези хора се научиха да противостоят на неговите нападения. Те имаха духовното прозрение, че силата, която ще направи хората да прогресират, не стои в разделянето, а в това, която съединява хората. Те се опитаха да възродят първичното състояние, когато Луцифер не беше още затъмнил духовния свят. Те положиха усилия да заличат личния елемент: "Убийте в себе си личния Аз!
Повдигнете погледа си към времената, когато кръвните връзки бяха още живи, когато съзнанието за Аза се простираше до първите прадеди и когато отдавна заминалият прадед беше тачен като светия".
През цялото развитие винаги е имало такива ръководители на човечеството, които отново се появяваха, за да кажат: "стремете се да не паднете под влиянието, което иска да ви подчини на вашия личен Аз; старайте се да познаете това, което е обединило хората в старите време на и вие ще намерите пътя към Божествения Дух". Най-чистата форма на това схващане ние намираме у древния еврейски народ когато се опитаме да разберем неговите ръководители. Те казваха на своя народ: "Вие сте стигнали до там, че всеки иска не зависимост на своя собствен Аз, на своя личен Аз, всеки търси своята същност вътре в самия себе си. Но вие ще работите в съгласие с развитието, ако убиете вашия личен Аз и съсредоточите всичката си сила в съзнанието, че сте части от един велик организъм, който се простира до Авраама. Когато ви се казва: Аз и Отец Авраам сме едно, и вие приемете това като отстраните всичко, което е лично, вие сте в правия път, който ви води до божественото, защото пътят към божественото минава през прадеда!
към текста >>
През цялото развитие винаги е имало такива ръководители на човечеството, които отново се появяваха, за да кажат: "стремете се да не паднете под влиянието, което иска да ви подчини на вашия личен Аз; старайте се да познаете това, което е обединило хората в старите време на и вие ще намерите пътя към Божествения
Дух
".
Тези хора се научиха да противостоят на неговите нападения. Те имаха духовното прозрение, че силата, която ще направи хората да прогресират, не стои в разделянето, а в това, която съединява хората. Те се опитаха да възродят първичното състояние, когато Луцифер не беше още затъмнил духовния свят. Те положиха усилия да заличат личния елемент: "Убийте в себе си личния Аз! Повдигнете погледа си към времената, когато кръвните връзки бяха още живи, когато съзнанието за Аза се простираше до първите прадеди и когато отдавна заминалият прадед беше тачен като светия".
През цялото развитие винаги е имало такива ръководители на човечеството, които отново се появяваха, за да кажат: "стремете се да не паднете под влиянието, което иска да ви подчини на вашия личен Аз; старайте се да познаете това, което е обединило хората в старите време на и вие ще намерите пътя към Божествения Дух".
Най-чистата форма на това схващане ние намираме у древния еврейски народ когато се опитаме да разберем неговите ръководители. Те казваха на своя народ: "Вие сте стигнали до там, че всеки иска не зависимост на своя собствен Аз, на своя личен Аз, всеки търси своята същност вътре в самия себе си. Но вие ще работите в съгласие с развитието, ако убиете вашия личен Аз и съсредоточите всичката си сила в съзнанието, че сте части от един велик организъм, който се простира до Авраама. Когато ви се казва: Аз и Отец Авраам сме едно, и вие приемете това като отстраните всичко, което е лично, вие сте в правия път, който ви води до божественото, защото пътят към божественото минава през прадеда! " Благодарение на своите ръководители еврейският народ запази най-дълго време енергията да противостои на луциферическото влияние.
към текста >>
" В Христовия импулс действува силата, която позволява когато човек се съединява с нея да се образува една връзка на
дух
овно братство между хората, без да се убива индивидуалността на Аза.
Но мисията на човечеството беше не да убие този Аз, а да го развие. Древните по светени не можеха да сторят нищо против този личен Аз, те успяваха само да покажат на хората, че пътят към първопричината на света минава през прадедите. Когато на Земята слезе великият Христов Импулс, за първи път прозвучаха думи съвършено различни. И именно еврейският народ можеше най-ясно да разбере тези думи, защото този народ беше запазил до една късна епоха ехото на древните атлантски посветени. Христос изменя учението на древните посветени като казва: "Има една възможност човек да развива своята собствена личност, за да не се подчинява просто на физическите връзки на кръвното родство, но, поглеждайки вътре в своя Аз, да търси там божественото и да го намери!
" В Христовия импулс действува силата, която позволява когато човек се съединява с нея да се образува една връзка на духовно братство между хората, без да се убива индивидуалността на Аза.
Христовата сила е от естество различно от това на средата, в която той е слязъл. Докато в тази среда учеха: "Аз и Отец Авраам сме едно и това аз трябва да зная, за да намеря отново пътя към божественото", Христос казва: "има един друг отец, през който азът може да мине, за да намери божественото; защото Азът, Аз Съм, е едно с божественото! Има нещо вечно, което ти можеш да намериш оставяйки в самия себе си". И Христос говори за тази сила, която той е искал да предаде на хората, когато в Евангелието на Йоана казва/гл. 8, ст.
към текста >>
И когато човек събуди в себе си това съзнание, което му позволява да каже: "в мене живее нещо, което е съществувало преди Авраама да бъде; не е необходимо да се издигаме до Авраама, аз мога да намеря в мене самия Божествен
Дух
на Отца", тогава той е в състояние да преобрази това, което Луцифер е предал на човешкия Аз и което е станало една пречка за напредъка на човечеството; той може да го превърне в добро.
Има нещо вечно, което ти можеш да намериш оставяйки в самия себе си". И Христос говори за тази сила, която той е искал да предаде на хората, когато в Евангелието на Йоана казва/гл. 8, ст. 50/: "преди Авраам да бъде, беше Аз Съм! " И това "Аз Съм" не е нищо друго освен името, което Христос сам дава на себе си, с което той сам се назовава.
И когато човек събуди в себе си това съзнание, което му позволява да каже: "в мене живее нещо, което е съществувало преди Авраама да бъде; не е необходимо да се издигаме до Авраама, аз мога да намеря в мене самия Божествен Дух на Отца", тогава той е в състояние да преобрази това, което Луцифер е предал на човешкия Аз и което е станало една пречка за напредъка на човечеството; той може да го превърне в добро.
Христовото събитие се състои именно в това, че то превърна в добро влиянието на Луцифер. Да предположим, че само онези висши духовни Същества биха действували, които бяха свързали любовта единствено с кръвните връзки и които насочваха човека да се издигне назад през редицата поколения на своите прадеди, за да намери достъп до Божественото; хората биха били доведени до едно общуване напълно несъзнателно, защото те никога не биха добили онова съзнание, което свободата и независимостта дават. А стремежът към свобода и независимост бе вложен в нашето астрално тяло от Луцифер още преди идването на Христа. Чрез това всеки човек може да се чувствува независим по отношение на другите. Но крайностите, които бяха се породили по необходимост от влиянието на Луцифер, бяха превърнати в добро от Христа.
към текста >>
Да предположим, че само онези висши
дух
овни Същества биха действували, които бяха свързали любовта единствено с кръвните връзки и които насочваха човека да се издигне назад през редицата поколения на своите прадеди, за да намери достъп до Божественото; хората биха били доведени до едно общуване напълно несъзнателно, защото те никога не биха добили онова съзнание, което свободата и независимостта дават.
8, ст. 50/: "преди Авраам да бъде, беше Аз Съм! " И това "Аз Съм" не е нищо друго освен името, което Христос сам дава на себе си, с което той сам се назовава. И когато човек събуди в себе си това съзнание, което му позволява да каже: "в мене живее нещо, което е съществувало преди Авраама да бъде; не е необходимо да се издигаме до Авраама, аз мога да намеря в мене самия Божествен Дух на Отца", тогава той е в състояние да преобрази това, което Луцифер е предал на човешкия Аз и което е станало една пречка за напредъка на човечеството; той може да го превърне в добро. Христовото събитие се състои именно в това, че то превърна в добро влиянието на Луцифер.
Да предположим, че само онези висши духовни Същества биха действували, които бяха свързали любовта единствено с кръвните връзки и които насочваха човека да се издигне назад през редицата поколения на своите прадеди, за да намери достъп до Божественото; хората биха били доведени до едно общуване напълно несъзнателно, защото те никога не биха добили онова съзнание, което свободата и независимостта дават.
А стремежът към свобода и независимост бе вложен в нашето астрално тяло от Луцифер още преди идването на Христа. Чрез това всеки човек може да се чувствува независим по отношение на другите. Но крайностите, които бяха се породили по необходимост от влиянието на Луцифер, бяха превърнати в добро от Христа. Луцифер донесе на хората свободата, независимостта; Христос превърна тази свобода в Любов. Връзката, която Христос създава, води хората към Духовната Любов.
към текста >>
Връзката, която Христос създава, води хората към
Дух
овната Любов.
Да предположим, че само онези висши духовни Същества биха действували, които бяха свързали любовта единствено с кръвните връзки и които насочваха човека да се издигне назад през редицата поколения на своите прадеди, за да намери достъп до Божественото; хората биха били доведени до едно общуване напълно несъзнателно, защото те никога не биха добили онова съзнание, което свободата и независимостта дават. А стремежът към свобода и независимост бе вложен в нашето астрално тяло от Луцифер още преди идването на Христа. Чрез това всеки човек може да се чувствува независим по отношение на другите. Но крайностите, които бяха се породили по необходимост от влиянието на Луцифер, бяха превърнати в добро от Христа. Луцифер донесе на хората свободата, независимостта; Христос превърна тази свобода в Любов.
Връзката, която Христос създава, води хората към Духовната Любов.
В тази светлина луциферическите духове получават съвършено нов смисъл. Трябва ли да таксуваме за "небрежност" това, което накара тези духове да останат назад в своето развитие? Не; защото те са изостанали назад, за да изпълнят една специална мисия в лоното на развитието: именно мисията да попречат на хората да бъдат споени едни с други чрез кръвните връзки. С това те са подготвили пътищата на Христа. На старата Луна те бяха се отказали да достигнат целта на развитие то, която им беше предопределена, за да могат да служат на напредъка върху Земята.
към текста >>
В тази светлина луциферическите
дух
ове получават съвършено нов смисъл.
А стремежът към свобода и независимост бе вложен в нашето астрално тяло от Луцифер още преди идването на Христа. Чрез това всеки човек може да се чувствува независим по отношение на другите. Но крайностите, които бяха се породили по необходимост от влиянието на Луцифер, бяха превърнати в добро от Христа. Луцифер донесе на хората свободата, независимостта; Христос превърна тази свобода в Любов. Връзката, която Христос създава, води хората към Духовната Любов.
В тази светлина луциферическите духове получават съвършено нов смисъл.
Трябва ли да таксуваме за "небрежност" това, което накара тези духове да останат назад в своето развитие? Не; защото те са изостанали назад, за да изпълнят една специална мисия в лоното на развитието: именно мисията да попречат на хората да бъдат споени едни с други чрез кръвните връзки. С това те са подготвили пътищата на Христа. На старата Луна те бяха се отказали да достигнат целта на развитие то, която им беше предопределена, за да могат да служат на напредъка върху Земята. Това ни показва, как привидното зло, привидната грешка, може да се превърне в добро в сложната същност на вселената.
към текста >>
Трябва ли да таксуваме за "небрежност" това, което накара тези
дух
ове да останат назад в своето развитие?
Чрез това всеки човек може да се чувствува независим по отношение на другите. Но крайностите, които бяха се породили по необходимост от влиянието на Луцифер, бяха превърнати в добро от Христа. Луцифер донесе на хората свободата, независимостта; Христос превърна тази свобода в Любов. Връзката, която Христос създава, води хората към Духовната Любов. В тази светлина луциферическите духове получават съвършено нов смисъл.
Трябва ли да таксуваме за "небрежност" това, което накара тези духове да останат назад в своето развитие?
Не; защото те са изостанали назад, за да изпълнят една специална мисия в лоното на развитието: именно мисията да попречат на хората да бъдат споени едни с други чрез кръвните връзки. С това те са подготвили пътищата на Христа. На старата Луна те бяха се отказали да достигнат целта на развитие то, която им беше предопределена, за да могат да служат на напредъка върху Земята. Това ни показва, как привидното зло, привидната грешка, може да се превърне в добро в сложната същност на вселената. За да може Христос да се намеси на Земята в необходимия момент, трябваше определени духове на старата Луна да пожертвуват своята лунна мисия и да подготвят по този начин идването на Христа.
към текста >>
За да може Христос да се намеси на Земята в необходимия момент, трябваше определени
дух
ове на старата Луна да пожертвуват своята лунна мисия и да подготвят по този начин идването на Христа.
Трябва ли да таксуваме за "небрежност" това, което накара тези духове да останат назад в своето развитие? Не; защото те са изостанали назад, за да изпълнят една специална мисия в лоното на развитието: именно мисията да попречат на хората да бъдат споени едни с други чрез кръвните връзки. С това те са подготвили пътищата на Христа. На старата Луна те бяха се отказали да достигнат целта на развитие то, която им беше предопределена, за да могат да служат на напредъка върху Земята. Това ни показва, как привидното зло, привидната грешка, може да се превърне в добро в сложната същност на вселената.
За да може Христос да се намеси на Земята в необходимия момент, трябваше определени духове на старата Луна да пожертвуват своята лунна мисия и да подготвят по този начин идването на Христа.
Това изоставяне на Луцифер може да се счита също и като една жертва. Ние все повече се приближаваме до тази истина, която човек трябва да издълбае в своята душа като една възвишена морална истина: "когато виждаш злото в този свят, не си казвай: ето нещо несъвършено, лошо, но се запитай: как мога аз да добия познанието, което ще ми покаже, че от гледището на висшата всемирна мъдрост това зло може да бъде превърнато в добро? Как да стигна до там да си кажа: когато ти виждаш тук едно несъвършенство, това показва, че не си още достатъчно напреднал, за да доловиш съвършеното в това несъвършенство". Там, където човек вижда злото, той трябва да погледне в своята собствена душа и да се запита: От къде идва, че тук, където срещам злото, аз не съм достатъчно напреднал, за да видя доброто в това зло?
към текста >>
39.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
На Земята все още не съществуваше такова човешко тяло, чието устройство дори с помощта на всички
дух
овни сили би позволило някому да открие чрез самостоятелни усилия т.н.
Те можеха да сторят това, само защото тези принципи им се предаваха по определен начин, само защото посветените и ясновидците черпейки от окултните школи -, така да се каже, вливаха тези принципи в техните души. А този, който осъществяваше обучението всред Мистериите и всред окултните школи, беше именно Бодисатва, и тук окултните ученици съумяваха да се издигнат до висшите светове, да приемат това, до което обикновеният човешки разум и обикновената човешка душа все още нямат достъп. Обаче през тези древни епохи, хората, които бяха удостоени с милостта да имат непосредствена връзка с учителите от окултните школи, трябваше непрекъснато да вливат полученото познание в душите на останалите. Животът на обикновените хора трябваше да бъде така подреждан, че да протича според окултните принципи, макар и те да оставаха недостижими за човечеството. Следователно, хората които живееха извън Мистериите, следваха в известен смисъл несъзнателно това, което им беше давано сякаш несъзнателно от представителите на окултните школи.
На Земята все още не съществуваше такова човешко тяло, чието устройство дори с помощта на всички духовни сили би позволило някому да открие чрез самостоятелни усилия т.н.
осемстепенен път. Той трябваше да бъде като едно откровение от горе. Следователно, преди епохата на Буда, едно такова същество като Бодисатва, просто не беше в състояние да се възползва напълно от някакво човешко тяло. На Земята той не можеше да намери човешко тяло, в което, би могъл да въплъти онези свои способности, чрез които съумяваше да влияе на хората. Такова човешко тяло не съществуваше.
към текста >>
Той изобщо не въплъщаваше напълно това, което представляваше като
дух
овно същество.
Следователно, преди епохата на Буда, едно такова същество като Бодисатва, просто не беше в състояние да се възползва напълно от някакво човешко тяло. На Земята той не можеше да намери човешко тяло, в което, би могъл да въплъти онези свои способности, чрез които съумяваше да влияе на хората. Такова човешко тяло не съществуваше. И сега идва ред на въпроса: какво беше необходимо за тази цел? Как можеше да се въплъти един такъв Бодисатва?
Той изобщо не въплъщаваше напълно това, което представляваше като духовно същество.
Ако бихме погледнали подобно човешко тяло одушевено от един Бодисатва с погледа на ясновидеца, щяхме да установим, че то включва в себе си само една малка част от съществото Бодисатва, чието етерно тяло далеч надхвърля очертанията на човешкото физическо тяло, като по този начин остава свързан с духовния свят, който Бодисатва никога не е напускал изцяло. Да, Бодисатва никога не напускаше духовния свят изцяло. Той обитаваше по едно и също време както духовното тяло, така и съответното физическо тяло. Преминаването от Бодисатва в Буда се състоеше в следното: Сега за пръв път беше налице такова тяло, в което, така да се каже, Бодисатва можеше да влезе напълно и да развие там своите способности. Така той постигна онази човешка форма, към която хората трябва да се стремят като към образец, за да намерят в самите себе си осемстепенния път, както Бодисатва беше сторил това под дървото Боди.
към текста >>
Ако бихме погледнали подобно човешко тяло одушевено от един Бодисатва с погледа на ясновидеца, щяхме да установим, че то включва в себе си само една малка част от съществото Бодисатва, чието етерно тяло далеч надхвърля очертанията на човешкото физическо тяло, като по този начин остава свързан с
дух
овния свят, който Бодисатва никога не е напускал изцяло.
На Земята той не можеше да намери човешко тяло, в което, би могъл да въплъти онези свои способности, чрез които съумяваше да влияе на хората. Такова човешко тяло не съществуваше. И сега идва ред на въпроса: какво беше необходимо за тази цел? Как можеше да се въплъти един такъв Бодисатва? Той изобщо не въплъщаваше напълно това, което представляваше като духовно същество.
Ако бихме погледнали подобно човешко тяло одушевено от един Бодисатва с погледа на ясновидеца, щяхме да установим, че то включва в себе си само една малка част от съществото Бодисатва, чието етерно тяло далеч надхвърля очертанията на човешкото физическо тяло, като по този начин остава свързан с духовния свят, който Бодисатва никога не е напускал изцяло.
Да, Бодисатва никога не напускаше духовния свят изцяло. Той обитаваше по едно и също време както духовното тяло, така и съответното физическо тяло. Преминаването от Бодисатва в Буда се състоеше в следното: Сега за пръв път беше налице такова тяло, в което, така да се каже, Бодисатва можеше да влезе напълно и да развие там своите способности. Така той постигна онази човешка форма, към която хората трябва да се стремят като към образец, за да намерят в самите себе си осемстепенния път, както Бодисатва беше сторил това под дървото Боди. Следователно, ако бихме проучили онова същество, което беше въплътено в Буда, щяхме да заявим относно неговите предишни инкарнации следното: То беше такова, че една част от него трябваше да остане в духовния свят, а друга част да се въплъти в съответното физическо тяло.
към текста >>
Да, Бодисатва никога не напускаше
дух
овния свят изцяло.
Такова човешко тяло не съществуваше. И сега идва ред на въпроса: какво беше необходимо за тази цел? Как можеше да се въплъти един такъв Бодисатва? Той изобщо не въплъщаваше напълно това, което представляваше като духовно същество. Ако бихме погледнали подобно човешко тяло одушевено от един Бодисатва с погледа на ясновидеца, щяхме да установим, че то включва в себе си само една малка част от съществото Бодисатва, чието етерно тяло далеч надхвърля очертанията на човешкото физическо тяло, като по този начин остава свързан с духовния свят, който Бодисатва никога не е напускал изцяло.
Да, Бодисатва никога не напускаше духовния свят изцяло.
Той обитаваше по едно и също време както духовното тяло, така и съответното физическо тяло. Преминаването от Бодисатва в Буда се състоеше в следното: Сега за пръв път беше налице такова тяло, в което, така да се каже, Бодисатва можеше да влезе напълно и да развие там своите способности. Така той постигна онази човешка форма, към която хората трябва да се стремят като към образец, за да намерят в самите себе си осемстепенния път, както Бодисатва беше сторил това под дървото Боди. Следователно, ако бихме проучили онова същество, което беше въплътено в Буда, щяхме да заявим относно неговите предишни инкарнации следното: То беше такова, че една част от него трябваше да остане в духовния свят, а друга част да се въплъти в съответното физическо тяло. Едва сега, през петото до шесто столетие преди нашето летоброене, се появи първият човешки организъм, в който Бодисатва можа да се инкарнира напълно, след което стана възможно хората сами да намерят осемстепенния път с помощта на личните си морални убеждения.
към текста >>
Той обитаваше по едно и също време както
дух
овното тяло, така и съответното физическо тяло.
И сега идва ред на въпроса: какво беше необходимо за тази цел? Как можеше да се въплъти един такъв Бодисатва? Той изобщо не въплъщаваше напълно това, което представляваше като духовно същество. Ако бихме погледнали подобно човешко тяло одушевено от един Бодисатва с погледа на ясновидеца, щяхме да установим, че то включва в себе си само една малка част от съществото Бодисатва, чието етерно тяло далеч надхвърля очертанията на човешкото физическо тяло, като по този начин остава свързан с духовния свят, който Бодисатва никога не е напускал изцяло. Да, Бодисатва никога не напускаше духовния свят изцяло.
Той обитаваше по едно и също време както духовното тяло, така и съответното физическо тяло.
Преминаването от Бодисатва в Буда се състоеше в следното: Сега за пръв път беше налице такова тяло, в което, така да се каже, Бодисатва можеше да влезе напълно и да развие там своите способности. Така той постигна онази човешка форма, към която хората трябва да се стремят като към образец, за да намерят в самите себе си осемстепенния път, както Бодисатва беше сторил това под дървото Боди. Следователно, ако бихме проучили онова същество, което беше въплътено в Буда, щяхме да заявим относно неговите предишни инкарнации следното: То беше такова, че една част от него трябваше да остане в духовния свят, а друга част да се въплъти в съответното физическо тяло. Едва сега, през петото до шесто столетие преди нашето летоброене, се появи първият човешки организъм, в който Бодисатва можа да се инкарнира напълно, след което стана възможно хората сами да намерят осемстепенния път с помощта на личните си морални убеждения. Обстоятелството, че има човешки същества, които с част от своята същност се намират в духовния свят, е било добре познато на всички световни религии.
към текста >>
Следователно, ако бихме проучили онова същество, което беше въплътено в Буда, щяхме да заявим относно неговите предишни инкарнации следното: То беше такова, че една част от него трябваше да остане в
дух
овния свят, а друга част да се въплъти в съответното физическо тяло.
Ако бихме погледнали подобно човешко тяло одушевено от един Бодисатва с погледа на ясновидеца, щяхме да установим, че то включва в себе си само една малка част от съществото Бодисатва, чието етерно тяло далеч надхвърля очертанията на човешкото физическо тяло, като по този начин остава свързан с духовния свят, който Бодисатва никога не е напускал изцяло. Да, Бодисатва никога не напускаше духовния свят изцяло. Той обитаваше по едно и също време както духовното тяло, така и съответното физическо тяло. Преминаването от Бодисатва в Буда се състоеше в следното: Сега за пръв път беше налице такова тяло, в което, така да се каже, Бодисатва можеше да влезе напълно и да развие там своите способности. Така той постигна онази човешка форма, към която хората трябва да се стремят като към образец, за да намерят в самите себе си осемстепенния път, както Бодисатва беше сторил това под дървото Боди.
Следователно, ако бихме проучили онова същество, което беше въплътено в Буда, щяхме да заявим относно неговите предишни инкарнации следното: То беше такова, че една част от него трябваше да остане в духовния свят, а друга част да се въплъти в съответното физическо тяло.
Едва сега, през петото до шесто столетие преди нашето летоброене, се появи първият човешки организъм, в който Бодисатва можа да се инкарнира напълно, след което стана възможно хората сами да намерят осемстепенния път с помощта на личните си морални убеждения. Обстоятелството, че има човешки същества, които с част от своята същност се намират в духовния свят, е било добре познато на всички световни религии. Те знаеха, че има такива Същества, за които човешкото тяло е твърде тясно, за да ги побере в себе си. Предноазиатските светогледи обозначаваха този начин на свързване между висшите Същества и човешкото физическо тяло като „изпълненост със Светия Дух". Да, това е един ако мога така да се изразя строго определен технически израз.
към текста >>
Обстоятелството, че има човешки същества, които с част от своята същност се намират в
дух
овния свят, е било добре познато на всички световни религии.
Той обитаваше по едно и също време както духовното тяло, така и съответното физическо тяло. Преминаването от Бодисатва в Буда се състоеше в следното: Сега за пръв път беше налице такова тяло, в което, така да се каже, Бодисатва можеше да влезе напълно и да развие там своите способности. Така той постигна онази човешка форма, към която хората трябва да се стремят като към образец, за да намерят в самите себе си осемстепенния път, както Бодисатва беше сторил това под дървото Боди. Следователно, ако бихме проучили онова същество, което беше въплътено в Буда, щяхме да заявим относно неговите предишни инкарнации следното: То беше такова, че една част от него трябваше да остане в духовния свят, а друга част да се въплъти в съответното физическо тяло. Едва сега, през петото до шесто столетие преди нашето летоброене, се появи първият човешки организъм, в който Бодисатва можа да се инкарнира напълно, след което стана възможно хората сами да намерят осемстепенния път с помощта на личните си морални убеждения.
Обстоятелството, че има човешки същества, които с част от своята същност се намират в духовния свят, е било добре познато на всички световни религии.
Те знаеха, че има такива Същества, за които човешкото тяло е твърде тясно, за да ги побере в себе си. Предноазиатските светогледи обозначаваха този начин на свързване между висшите Същества и човешкото физическо тяло като „изпълненост със Светия Дух". Да, това е един ако мога така да се изразя строго определен технически израз. И Предноазиатските езикови форми наистина прибягваха до този израз, когато ставаше дума за съответната инкарнация на Бодисатва, т.е. те имаха предвид, че силите, изграждащи това Същество не се намират изцяло в него, а трябва да се проявят като един вид външни въздействия.
към текста >>
Предноазиатските светогледи обозначаваха този начин на свързване между висшите Същества и човешкото физическо тяло като „изпълненост със
Светия
Дух
".
Така той постигна онази човешка форма, към която хората трябва да се стремят като към образец, за да намерят в самите себе си осемстепенния път, както Бодисатва беше сторил това под дървото Боди. Следователно, ако бихме проучили онова същество, което беше въплътено в Буда, щяхме да заявим относно неговите предишни инкарнации следното: То беше такова, че една част от него трябваше да остане в духовния свят, а друга част да се въплъти в съответното физическо тяло. Едва сега, през петото до шесто столетие преди нашето летоброене, се появи първият човешки организъм, в който Бодисатва можа да се инкарнира напълно, след което стана възможно хората сами да намерят осемстепенния път с помощта на личните си морални убеждения. Обстоятелството, че има човешки същества, които с част от своята същност се намират в духовния свят, е било добре познато на всички световни религии. Те знаеха, че има такива Същества, за които човешкото тяло е твърде тясно, за да ги побере в себе си.
Предноазиатските светогледи обозначаваха този начин на свързване между висшите Същества и човешкото физическо тяло като „изпълненост със Светия Дух".
Да, това е един ако мога така да се изразя строго определен технически израз. И Предноазиатските езикови форми наистина прибягваха до този израз, когато ставаше дума за съответната инкарнация на Бодисатва, т.е. те имаха предвид, че силите, изграждащи това Същество не се намират изцяло в него, а трябва да се проявят като един вид външни въздействия. Следователно, бихме могли да обобщим: в предишните си инкарнации Буда също е бил изпълнен със Светия Дух. Разберем ли това, ще проумеем и думите в началото на Евангелието от Лука, за които вчера само загатнахме.
към текста >>
Следователно, бихме могли да обобщим: в предишните си инкарнации Буда също е бил изпълнен със
Светия
Дух
.
Те знаеха, че има такива Същества, за които човешкото тяло е твърде тясно, за да ги побере в себе си. Предноазиатските светогледи обозначаваха този начин на свързване между висшите Същества и човешкото физическо тяло като „изпълненост със Светия Дух". Да, това е един ако мога така да се изразя строго определен технически израз. И Предноазиатските езикови форми наистина прибягваха до този израз, когато ставаше дума за съответната инкарнация на Бодисатва, т.е. те имаха предвид, че силите, изграждащи това Същество не се намират изцяло в него, а трябва да се проявят като един вид външни въздействия.
Следователно, бихме могли да обобщим: в предишните си инкарнации Буда също е бил изпълнен със Светия Дух.
Разберем ли това, ще проумеем и думите в началото на Евангелието от Лука, за които вчера само загатнахме. Вече знаем, че в етерното тяло на едното дете Исус, произхождащо физически от Натановата линия на Давидовия род, живееше незасегнатата до този момент част от онова етерно тяло, която беше отнета от човечеството по време на събитието, известно под името „грехопадение", така че етерната субстанция, отнета от Адам преди грехопадението, беше запазена и по-късно вложена точно в това дете. И така трябваше да стане, за да се изправим сега пред едно толкова невинно и неопетнено същество, недокоснато от каквито и да е сътресения, свързани с еволюцията на Земята; едно същество, можещо да приеме в себе си всичко, което беше необходимо. Или с други думи: Би ли могъл един обикновен човек, който след Лемурийската епоха е навлязъл в поредицата на своите инкарнации, да бъде озарен от Буда и неговата Нирманакайя? Не, никога!
към текста >>
Обаче различните
дух
овни направления никога не протичат праволинейно; те винаги се кръстосват и взаимно оплождат.
Все някога ние трябва да си изясним природата на онова свръхсетивно същество, с което се срещаме в лицето на Йоан Кръстител. А това ще постигнем, само ако вникнем в разликата между онова благовестие, което Буда донесе на Индия впрочем за нашата цел ние го описахме достатъчно подробно и благовестието, с което беше удостоен еврейският народ чрез Мойсей и древноеврейските пророци. Чрез Буда човешката душа можа да открие своите собствени закономерности, позволяващи и да се пречиства и да постига твърде висока степен в своето развитие. Чрез Буда беше възвестен Законът на душата, Дхарма, и то така, че човешката душа сама да утвърждава себе си и сама да се бори за най-висшите степени на своето морално развитие. И Буда беше първият, който постигна това.
Обаче различните духовни направления никога не протичат праволинейно; те винаги се кръстосват и взаимно оплождат.
Това, което по-късно се разигра в Предна Азия като Христово Събитие, изискваше в известен смисъл следното: Предно-азиатското направление трябваше да изостане след индийското, за да може след време да поеме в себе си и то много по-жадно и непосредствено онези импулси, които бяха дадени на Индия, макар и по друг начин. С други думи, в Предна Азия трябваше да бъде създаден един народ, носещ в себе си съвършено различни еволюционни принципи, един народ, готов да изостане от другите източни народи. И ако следвайки мировата мъдрост, източните народи напреднаха до такава степен, че можеха да наблюдават превръщането на Бодисатва в Буда, то всред народите на Предна Азия и по-специално всред древноеврейския народ хората трябваше да изостанат на една по-ниска, на една детинска степен. Ето какво беше необходимо! Защото погледнато в голям мащаб с развитието на човечеството трябваше да се случи същото, което в умален мащаб бихме наблюдавали, когато един човек развива определена зрялост до към своята тридесета година; да, той развива определени способности, обаче в известен смисъл тези способности се превръщат в пречки,в препятствия.
към текста >>
В развитието на човечеството,
дух
овните направления трябва да протичат едно до друго.
И само сега това културно направление се оказва неспособно да се издигне до следващата степен чрез самото себе си. Ето защо трябва да се търси онзи баланс, при който в същото време е налице и друго културно направление. В известен смисъл второто направление изглежда изоставащо и в никакъв случай не достига равнището на първото. То продължава напред и поема от първото онези негови качества, с които самото то не е така дълбоко свързано, но понеже междувременно е съхранило младенческите си сили, изведнъж става така, че изпреварва първото. Ето как едното направление опложда другото.
В развитието на човечеството, духовните направления трябва да протичат едно до друго.
И духовното ръководство на света има грижата това да става точно така. Но как духовното ръководство на света трябваше да се погрижи за това, че наред с направлението, което намери своя израз в лицето на великия Буда, да възникне и едно друго направление, което едва по-късно прие в себе си всичко онова, което будизмът даде на човечеството? Това стана реалност само благодарение на факта, че всред направлението, което наричаме древноеврейско, хората бяха лишени от възможността да развият Дхарма по собствен път, опирайки се на личните си морални убеждения, или с други думи, да поемат по осемстепенния път. Древноеврейското направление не биваше да има своя Буда". Всичко, което Буда постигна като вътрешна убеденост всред своите последователи, за евреите трябваше да дойде от вън.
към текста >>
И
дух
овното ръководство на света има грижата това да става точно така.
Ето защо трябва да се търси онзи баланс, при който в същото време е налице и друго културно направление. В известен смисъл второто направление изглежда изоставащо и в никакъв случай не достига равнището на първото. То продължава напред и поема от първото онези негови качества, с които самото то не е така дълбоко свързано, но понеже междувременно е съхранило младенческите си сили, изведнъж става така, че изпреварва първото. Ето как едното направление опложда другото. В развитието на човечеството, духовните направления трябва да протичат едно до друго.
И духовното ръководство на света има грижата това да става точно така.
Но как духовното ръководство на света трябваше да се погрижи за това, че наред с направлението, което намери своя израз в лицето на великия Буда, да възникне и едно друго направление, което едва по-късно прие в себе си всичко онова, което будизмът даде на човечеството? Това стана реалност само благодарение на факта, че всред направлението, което наричаме древноеврейско, хората бяха лишени от възможността да развият Дхарма по собствен път, опирайки се на личните си морални убеждения, или с други думи, да поемат по осемстепенния път. Древноеврейското направление не биваше да има своя Буда". Всичко, което Буда постигна като вътрешна убеденост всред своите последователи, за евреите трябваше да дойде от вън. Ето защо мъдрото ръководство на света направи така, че дълго време преди появата на Буда, този по едноазиатски народ получи „Законите" не под формата на вътрешна душевна опитност, а външно, чрез откровенията в Декалога, в десетте Божии заповеди (2.Мойсей 20 2-17).
към текста >>
Но как
дух
овното ръководство на света трябваше да се погрижи за това, че наред с направлението, което намери своя израз в лицето на великия Буда, да възникне и едно друго направление, което едва по-късно прие в себе си всичко онова, което будизмът даде на човечеството?
В известен смисъл второто направление изглежда изоставащо и в никакъв случай не достига равнището на първото. То продължава напред и поема от първото онези негови качества, с които самото то не е така дълбоко свързано, но понеже междувременно е съхранило младенческите си сили, изведнъж става така, че изпреварва първото. Ето как едното направление опложда другото. В развитието на човечеството, духовните направления трябва да протичат едно до друго. И духовното ръководство на света има грижата това да става точно така.
Но как духовното ръководство на света трябваше да се погрижи за това, че наред с направлението, което намери своя израз в лицето на великия Буда, да възникне и едно друго направление, което едва по-късно прие в себе си всичко онова, което будизмът даде на човечеството?
Това стана реалност само благодарение на факта, че всред направлението, което наричаме древноеврейско, хората бяха лишени от възможността да развият Дхарма по собствен път, опирайки се на личните си морални убеждения, или с други думи, да поемат по осемстепенния път. Древноеврейското направление не биваше да има своя Буда". Всичко, което Буда постигна като вътрешна убеденост всред своите последователи, за евреите трябваше да дойде от вън. Ето защо мъдрото ръководство на света направи така, че дълго време преди появата на Буда, този по едноазиатски народ получи „Законите" не под формата на вътрешна душевна опитност, а външно, чрез откровенията в Декалога, в десетте Божии заповеди (2.Мойсей 20 2-17). Това, което за едни стана вътрешно убеждение на душата, за евреите се яви външно под формата на Закон" и неговите десет заповеди.
към текста >>
Ако погледът на Буда беше обърнат навътре, представителят на Заратустровия народ беше отправен към външния свят, за да го обхване и изпълни със своите собствени
дух
овни сили.
Ето защо, поради детската си еволюционна степен, представителят на древноеврейския народ възприема заповедите като нещо, което му се дава от небето. Индийският народ беше убеден: хората изграждат своята Дхарма или закона на душата, благодарение на своите собствени сили; древноеврейският народ беше възпитан в послушание пред закона! Но по този начин еврейският народ постигна едно чудесно допълнение към онова, което Заратустра вече беше извършил не само в името на своята културна епоха, но и в името на следващите култури. Още веднъж трябва ясно да посочим, че Заратустра отправи своя поглед към външния свят. Докато при Буда срещаме едно дълбоко и покъртващо учение за облагородяване на човешката природа, при Заратустра откриваме великото и могъщо учение за Космоса, изобщо всичко за света, от чието лоно сме израснали самите ние.
Ако погледът на Буда беше обърнат навътре, представителят на Заратустровия народ беше отправен към външния свят, за да го обхване и изпълни със своите собствени духовни сили.
Нека да се задълбочим в това, което Заратустра даде още при първото си появяване в света, възвестявайки Аура Маздао, до следващата му инкарнация като Назаратос. Той винаги предлагаше внушителните учения за великите духовни закони и за Съществата на Космоса. Това, което Заратустра даде на персийската култура относно Духа на Слънцето, беше само едно загатване; но после той го разгърна до внушителните размери на онези чудни и толкова слабо разбирани днес халдейски учения за Космоса и духовните причини за нашето съществувание. Ако внимателно изпитаме тези учения за Космоса, ще установим нещо извънредно забележително. Още когато Заратустра говореше на древноперсийския народ за духовните причини на сетивния свят, той посочваше на хората двете големи сили, Ормузд и Ариман или Анграмайнци, чийто стълкновения изпълват целия Космос.
към текста >>
Той винаги предлагаше внушителните учения за великите
дух
овни закони и за Съществата на Космоса.
Но по този начин еврейският народ постигна едно чудесно допълнение към онова, което Заратустра вече беше извършил не само в името на своята културна епоха, но и в името на следващите култури. Още веднъж трябва ясно да посочим, че Заратустра отправи своя поглед към външния свят. Докато при Буда срещаме едно дълбоко и покъртващо учение за облагородяване на човешката природа, при Заратустра откриваме великото и могъщо учение за Космоса, изобщо всичко за света, от чието лоно сме израснали самите ние. Ако погледът на Буда беше обърнат навътре, представителят на Заратустровия народ беше отправен към външния свят, за да го обхване и изпълни със своите собствени духовни сили. Нека да се задълбочим в това, което Заратустра даде още при първото си появяване в света, възвестявайки Аура Маздао, до следващата му инкарнация като Назаратос.
Той винаги предлагаше внушителните учения за великите духовни закони и за Съществата на Космоса.
Това, което Заратустра даде на персийската култура относно Духа на Слънцето, беше само едно загатване; но после той го разгърна до внушителните размери на онези чудни и толкова слабо разбирани днес халдейски учения за Космоса и духовните причини за нашето съществувание. Ако внимателно изпитаме тези учения за Космоса, ще установим нещо извънредно забележително. Още когато Заратустра говореше на древноперсийския народ за духовните причини на сетивния свят, той посочваше на хората двете големи сили, Ормузд и Ариман или Анграмайнци, чийто стълкновения изпълват целия Космос. Но има нещо, което Вие не бихте открили в това учение: проникващата в душата морална топлина. Според древноперсийския светоглед, човекът е просто вплетен в целия космически процес.
към текста >>
Това, което Заратустра даде на персийската култура относно
Дух
а на Слънцето, беше само едно загатване; но после той го разгърна до внушителните размери на онези чудни и толкова слабо разбирани днес халдейски учения за Космоса и
дух
овните причини за нашето съществувание.
Още веднъж трябва ясно да посочим, че Заратустра отправи своя поглед към външния свят. Докато при Буда срещаме едно дълбоко и покъртващо учение за облагородяване на човешката природа, при Заратустра откриваме великото и могъщо учение за Космоса, изобщо всичко за света, от чието лоно сме израснали самите ние. Ако погледът на Буда беше обърнат навътре, представителят на Заратустровия народ беше отправен към външния свят, за да го обхване и изпълни със своите собствени духовни сили. Нека да се задълбочим в това, което Заратустра даде още при първото си появяване в света, възвестявайки Аура Маздао, до следващата му инкарнация като Назаратос. Той винаги предлагаше внушителните учения за великите духовни закони и за Съществата на Космоса.
Това, което Заратустра даде на персийската култура относно Духа на Слънцето, беше само едно загатване; но после той го разгърна до внушителните размери на онези чудни и толкова слабо разбирани днес халдейски учения за Космоса и духовните причини за нашето съществувание.
Ако внимателно изпитаме тези учения за Космоса, ще установим нещо извънредно забележително. Още когато Заратустра говореше на древноперсийския народ за духовните причини на сетивния свят, той посочваше на хората двете големи сили, Ормузд и Ариман или Анграмайнци, чийто стълкновения изпълват целия Космос. Но има нещо, което Вие не бихте открили в това учение: проникващата в душата морална топлина. Според древноперсийския светоглед, човекът е просто вплетен в целия космически процес. Намеренията на Ормузд и Ариман са насочени към това, което ще произлезе от човешката душа в резултат на тяхното непрекъснато противоборство.
към текста >>
Още когато Заратустра говореше на древноперсийския народ за
дух
овните причини на сетивния свят, той посочваше на хората двете големи сили, Ормузд и Ариман или Анграмайнци, чийто стълкновения изпълват целия Космос.
Ако погледът на Буда беше обърнат навътре, представителят на Заратустровия народ беше отправен към външния свят, за да го обхване и изпълни със своите собствени духовни сили. Нека да се задълбочим в това, което Заратустра даде още при първото си появяване в света, възвестявайки Аура Маздао, до следващата му инкарнация като Назаратос. Той винаги предлагаше внушителните учения за великите духовни закони и за Съществата на Космоса. Това, което Заратустра даде на персийската култура относно Духа на Слънцето, беше само едно загатване; но после той го разгърна до внушителните размери на онези чудни и толкова слабо разбирани днес халдейски учения за Космоса и духовните причини за нашето съществувание. Ако внимателно изпитаме тези учения за Космоса, ще установим нещо извънредно забележително.
Още когато Заратустра говореше на древноперсийския народ за духовните причини на сетивния свят, той посочваше на хората двете големи сили, Ормузд и Ариман или Анграмайнци, чийто стълкновения изпълват целия Космос.
Но има нещо, което Вие не бихте открили в това учение: проникващата в душата морална топлина. Според древноперсийския светоглед, човекът е просто вплетен в целия космически процес. Намеренията на Ормузд и Ариман са насочени към това, което ще произлезе от човешката душа в резултат на тяхното непрекъснато противоборство. И понеже те са в непрекъсната борба, човешките души са арена на ужасяващи страсти. Интимната и дълбока страна на човешкия душевен живот, тук е нещо напълно непознато.
към текста >>
Ето забележителната особеност на това учение, чийто поглед, макар и
дух
овно ориентиран, беше отправен към външния свят.
То изучаваше всички Същества, които властвуваха над сетивния свят, всички добри и светли, всички зловещи и мрачни сили, всред които се носеше крехката фигура на човешкото същество. Моралните принципи, които човек изгражда в своята душа, тук бяха нещо непознато; те се появиха по-късно. Когато например пред някого заставаше един „лош" човек, той усещаше как през този човек се разливат силите на злите Същества, той го усещаше като „обсебен" от злите Същества. В този случай не можеше да се говори за „вина". Човекът беше усещан като вплетен в една мирова система, все още непроникната от морални свойства.
Ето забележителната особеност на това учение, чийто поглед, макар и духовно ориентиран, беше отправен към външния свят.
Тъкмо поради тази причина еврейското учение дойде като едно чудно допълнение към Заратустровата космология, понеже към външното откровението прибавя моралния елемент, даващ възможност да се изпълват с конкретно съдържание понятия като „вина", „грях" и т.н. Преди появата на еврейския елемент, за един лош човек можеше само да се каже, че той е обсебен от злите сили. Възвестяването на Десетте заповеди наложи необходимостта да се прави разграничение между хората, които спазваха Закона и тези, които не го спазваха. Ето как в определен миг от историята на човечеството изгря понятието за вина, за прегрешение. А как точно си проби то своя път в историята, лесно ще разбере този, който се замисли, в каква неяснота относно понятията „вина" и „грях" живееха тогавашните хора и колко трагична е всъщност тази неяснота.
към текста >>
Ето защо този древноеврейски народ култивира в себе си това, което можем да наречем послушание, подчинение пред Закона, докато в
дух
овното направление на Буда се запази копнежът по осемстепенния път.
А как точно си проби то своя път в историята, лесно ще разбере този, който се замисли, в каква неяснота относно понятията „вина" и „грях" живееха тогавашните хора и колко трагична е всъщност тази неяснота. Вземете книгата на Йов и веднага ще забележите дълбоката неяснота относно понятието „вина", пълното незнание за драмата, която сполетява човека при едно или друго нещастие, и тогава Вие ще доловите първия изгрев на новото понятие за „вината" и „греха". Да, ето как моралният закон беше даден на древно-еврейския народ от вън, сякаш е част от откровенията на самите природни царства. А това стана възможно само поради факта за който вече стана дума -, че Заратустра се беше погрижил за продължението на своето дело, предоставяйки етерното си тяло на Мойсей и астралното си тяло на Хермес. Така Мойсей вече можеше да възприема външния свят по същия начин, както и Заратустра, но не само неговите безлични, неутрални сили, а това, което ръководи света в чисто морален смисъл.
Ето защо този древноеврейски народ култивира в себе си това, което можем да наречем послушание, подчинение пред Закона, докато в духовното направление на Буда се запази копнежът по осемстепенния път.
Обаче древноеврейският народ трябваше да бъде запазен до решителния момент, който ни предстои да опишем: появата на Христовия Принцип. Този народ трябваше ако мога така да се изразя да остане недокоснат и спасен от откровенията на Буда и да се задържи в едно незряло културно състояние. Ето защо всред древно-еврейския народ трябваше да се намерят личности, които да не са в състояние да приемат цялата същност на една индивидуалност, която би била олицетворение на „Закона". Всред древноеврейския народ не беше възможно да се появи една личност като Буда. Но беше възможно друго: до Закона да се стига по външен път, чрез озарението отвън, и то благодарение на факта, че Мойсей вече притежаваше етерното тяло на Заратустра и можеше да възприема това, което не възниква в собствената душа.
към текста >>
Трябваше да се появят такива индивидуалности, които не проникват изцяло в човешката личност, понеже една част от тяхната същност оставаше в
дух
овния свят.
А един от най-забележителните ясновидци беше този, когото познаваме под името Илия. Как да си представим една такава личност? Всред еврейския народ Илия трябваше да бъде един от застъпниците на това, което беше въведено от Мойсей. Обаче от същинската субстанция на народа не можеха да се родят такива хора, които да са напълно вплетени в съдържанието на Мойсеевия закон, понеже той можеше да се получи само като откровение от горе. Това, което описахме като необходимост за индийския народ, а също и за истинската природа на Бодисатва, трябваше да се утвърди и като качество на еврейския народ.
Трябваше да се появят такива индивидуалности, които не проникват изцяло в човешката личност, понеже една част от тяхната същност оставаше в духовния свят.
Едно такова същество беше Илия. Това, което в условията на физическия свят откриваме в личността на Илия, е само част от съществото на Илия. Азът на Илия не може да навлезе изцяло в тялото на Илия. Трябва да приемем тази личност като „изпълнена от Духа". Едно такова явление като „Илия", не може да настъпи, ако са налице само нормалните човешки сили.
към текста >>
Трябва да приемем тази личност като „изпълнена от
Дух
а".
Това, което описахме като необходимост за индийския народ, а също и за истинската природа на Бодисатва, трябваше да се утвърди и като качество на еврейския народ. Трябваше да се появят такива индивидуалности, които не проникват изцяло в човешката личност, понеже една част от тяхната същност оставаше в духовния свят. Едно такова същество беше Илия. Това, което в условията на физическия свят откриваме в личността на Илия, е само част от съществото на Илия. Азът на Илия не може да навлезе изцяло в тялото на Илия.
Трябва да приемем тази личност като „изпълнена от Духа".
Едно такова явление като „Илия", не може да настъпи, ако са налице само нормалните човешки сили. Когато един човек се ражда при нормални условия, човешката индивидуалност израства от физическите процеси в майчиното тяло така, че в определен момент Азът, който е бил инкарниран по-рано, просто се свързва с физическото тяло. При обикновения човек всичко върви, така да се каже, праволинейно и без намесата на особени сили. Но при индивидуалности като Илия, това е невъзможно. В този случай трябваше да се привлекат и други сили, ангажирани с онези части от неговата индивидуалност, която се намира в духовния свят.
към текста >>
В този случай трябваше да се привлекат и други сили, ангажирани с онези части от неговата индивидуалност, която се намира в
дух
овния свят.
Трябва да приемем тази личност като „изпълнена от Духа". Едно такова явление като „Илия", не може да настъпи, ако са налице само нормалните човешки сили. Когато един човек се ражда при нормални условия, човешката индивидуалност израства от физическите процеси в майчиното тяло така, че в определен момент Азът, който е бил инкарниран по-рано, просто се свързва с физическото тяло. При обикновения човек всичко върви, така да се каже, праволинейно и без намесата на особени сили. Но при индивидуалности като Илия, това е невъзможно.
В този случай трябваше да се привлекат и други сили, ангажирани с онези части от неговата индивидуалност, която се намира в духовния свят.
Да, в този случай върху човека трябваше да се въздействува от вън. Ето защо, когато в света се инкарнират такива индивидуалности, те са фактически „инспирирани" или „движени от Духа". Те изглеждат като екстатични личности, далеч надхвърлящи това, което могат да изкажат с техния обикновен разум. Така изглеждат всички старозаветни пророци. Духът е този, който ги движи; Азът не винаги може да си даде сметка за това, което върши.
към текста >>
Ето защо, когато в света се инкарнират такива индивидуалности, те са фактически „инспирирани" или „движени от
Дух
а".
Когато един човек се ражда при нормални условия, човешката индивидуалност израства от физическите процеси в майчиното тяло така, че в определен момент Азът, който е бил инкарниран по-рано, просто се свързва с физическото тяло. При обикновения човек всичко върви, така да се каже, праволинейно и без намесата на особени сили. Но при индивидуалности като Илия, това е невъзможно. В този случай трябваше да се привлекат и други сили, ангажирани с онези части от неговата индивидуалност, която се намира в духовния свят. Да, в този случай върху човека трябваше да се въздействува от вън.
Ето защо, когато в света се инкарнират такива индивидуалности, те са фактически „инспирирани" или „движени от Духа".
Те изглеждат като екстатични личности, далеч надхвърлящи това, което могат да изкажат с техния обикновен разум. Така изглеждат всички старозаветни пророци. Духът е този, който ги движи; Азът не винаги може да си даде сметка за това, което върши. Духът живее в личността, но истинските му източници се намират във външния свят. Обикновено такива личности се оттеглят за определено време в пълно усамотение; обаче това означава „отдръпване" на онази част от Аза, която е нужна на личността, за да заговори Духът от вън.
към текста >>
Дух
ът е този, който ги движи; Азът не винаги може да си даде сметка за това, което върши.
В този случай трябваше да се привлекат и други сили, ангажирани с онези части от неговата индивидуалност, която се намира в духовния свят. Да, в този случай върху човека трябваше да се въздействува от вън. Ето защо, когато в света се инкарнират такива индивидуалности, те са фактически „инспирирани" или „движени от Духа". Те изглеждат като екстатични личности, далеч надхвърлящи това, което могат да изкажат с техния обикновен разум. Така изглеждат всички старозаветни пророци.
Духът е този, който ги движи; Азът не винаги може да си даде сметка за това, което върши.
Духът живее в личността, но истинските му източници се намират във външния свят. Обикновено такива личности се оттеглят за определено време в пълно усамотение; обаче това означава „отдръпване" на онази част от Аза, която е нужна на личността, за да заговори Духът от вън. В подобни екстатични, несъзнателни състояния, човекът се вслушва в това, което му се внушава отгоре. Така беше и с Илия. Това, което през живота му съществуваше като „Илия", това, което произнасяше устата му, това, което вършеха ръцете му, не идваше само от онази част, която живееше в него; зад всичко това стояха откровенията на определени божественодуховни Същества.
към текста >>
Дух
ът живее в личността, но истинските му източници се намират във външния свят.
Да, в този случай върху човека трябваше да се въздействува от вън. Ето защо, когато в света се инкарнират такива индивидуалности, те са фактически „инспирирани" или „движени от Духа". Те изглеждат като екстатични личности, далеч надхвърлящи това, което могат да изкажат с техния обикновен разум. Така изглеждат всички старозаветни пророци. Духът е този, който ги движи; Азът не винаги може да си даде сметка за това, което върши.
Духът живее в личността, но истинските му източници се намират във външния свят.
Обикновено такива личности се оттеглят за определено време в пълно усамотение; обаче това означава „отдръпване" на онази част от Аза, която е нужна на личността, за да заговори Духът от вън. В подобни екстатични, несъзнателни състояния, човекът се вслушва в това, което му се внушава отгоре. Така беше и с Илия. Това, което през живота му съществуваше като „Илия", това, което произнасяше устата му, това, което вършеха ръцете му, не идваше само от онази част, която живееше в него; зад всичко това стояха откровенията на определени божественодуховни Същества. Когато това същество се прероди, то трябваше да се свърже с тялото на детето, което се роди на Захария и Елисавета.
към текста >>
Обикновено такива личности се оттеглят за определено време в пълно усамотение; обаче това означава „отдръпване" на онази част от Аза, която е нужна на личността, за да заговори
Дух
ът от вън.
Ето защо, когато в света се инкарнират такива индивидуалности, те са фактически „инспирирани" или „движени от Духа". Те изглеждат като екстатични личности, далеч надхвърлящи това, което могат да изкажат с техния обикновен разум. Така изглеждат всички старозаветни пророци. Духът е този, който ги движи; Азът не винаги може да си даде сметка за това, което върши. Духът живее в личността, но истинските му източници се намират във външния свят.
Обикновено такива личности се оттеглят за определено време в пълно усамотение; обаче това означава „отдръпване" на онази част от Аза, която е нужна на личността, за да заговори Духът от вън.
В подобни екстатични, несъзнателни състояния, човекът се вслушва в това, което му се внушава отгоре. Така беше и с Илия. Това, което през живота му съществуваше като „Илия", това, което произнасяше устата му, това, което вършеха ръцете му, не идваше само от онази част, която живееше в него; зад всичко това стояха откровенията на определени божественодуховни Същества. Когато това същество се прероди, то трябваше да се свърже с тялото на детето, което се роди на Захария и Елисавета. От самото Евангелие знаем, че можем да приемем Йоан Кръстител като преродения Илия (Матей 17, 10-13).
към текста >>
Това, което през живота му съществуваше като „Илия", това, което произнасяше устата му, това, което вършеха ръцете му, не идваше само от онази част, която живееше в него; зад всичко това стояха откровенията на определени божествено
дух
овни Същества.
Духът е този, който ги движи; Азът не винаги може да си даде сметка за това, което върши. Духът живее в личността, но истинските му източници се намират във външния свят. Обикновено такива личности се оттеглят за определено време в пълно усамотение; обаче това означава „отдръпване" на онази част от Аза, която е нужна на личността, за да заговори Духът от вън. В подобни екстатични, несъзнателни състояния, човекът се вслушва в това, което му се внушава отгоре. Така беше и с Илия.
Това, което през живота му съществуваше като „Илия", това, което произнасяше устата му, това, което вършеха ръцете му, не идваше само от онази част, която живееше в него; зад всичко това стояха откровенията на определени божественодуховни Същества.
Когато това същество се прероди, то трябваше да се свърже с тялото на детето, което се роди на Захария и Елисавета. От самото Евангелие знаем, че можем да приемем Йоан Кръстител като преродения Илия (Матей 17, 10-13). Обаче тук ние сме изправени пред една индивидуалност, която в предишните си инкарнации не беше свикнала да развива своите заложби чрез нормалните сили на живота. При нормални условия, докато човешкото физическо тяло израства в майчиния организъм, се пробужда вътрешната сила на Аза. Но в предишните си инкарнации индивидуалността на Илия не беше навлизала до такава степен във физическото тяло.
към текста >>
Нирманакайя на Буда беше тази, която пробуди Азовата сила на Йоан Кръстител по такъв начин, както по-рано
дух
овните сили упражняваха своите въздействия върху Илия.
Сега Азът на това същество е по-близо до Земята, сега той е свързан в много по-голяма степен със Земята, отколкото съществата, ръководещи Илия в миналото. Сега трябваше да се осъществи преходът и връзката между двете направления тези на Буда и на Заратустра. Всичко трябваше да бъде подмладено. Сега от вън трябваше да действува тъкмо онова същество, което в лицето на Буда се беше свързало със Земята и нейната мисия, а сега като Нирманакайя на Буда се свърза с Натановия Исус. Тъкмо онова същество, което от една страна беше свързано със Земята, а от друга страна беше извън нея, понеже действуваше само в Нирманакайя, тъкмо онова същество, живеещо „отвъд" Земята понеже отново се беше отделило от нея и витаеше над главата на Натановия Исус, тъкмо то трябваше сега да се прояви външно и да пробуди Азовата сила на Йоан Кръстител.
Нирманакайя на Буда беше тази, която пробуди Азовата сила на Йоан Кръстител по такъв начин, както по-рано духовните сили упражняваха своите въздействия върху Илия.
В миналото съществото Илия изпадаше в екстатични състояния; тогава говореше Бог и изпълваше неговия Аз с .една реална сила, която можеше да бъде пренасяна също и във външния свят. Сега налице отново беше едно духовно същество, което витаеше над Натановия Исус като Нирманакайя на Буда; и сега тъкмо то раздвижи утробата на Елисавета, която трябваше да роди Йоан, раздвижи самия зародиш на Йоан, намираш се в шестия месец от бременността и пробуди неговия Аз. И сега тази сила, понеже се намираше по-близо до Земята, предизвика не само една инспирация, а едно истинско формиране на Йоановия Аз. Под влиянието на тази, която тук е наречена Мария, Азът на Йоан Кръстител се пробуди. Ето как Нирманакайя на Буда действува пробуждащо и освобождаващо дори до равнището на физическата субстанция върху Аза на някогашния Илия, върху сегашния Аз на Йоан Кръстител.
към текста >>
Сега налице отново беше едно
дух
овно същество, което витаеше над Натановия Исус като Нирманакайя на Буда; и сега тъкмо то раздвижи утробата на Елисавета, която трябваше да роди Йоан, раздвижи самия зародиш на Йоан, намираш се в шестия месец от бременността и пробуди неговия Аз.
Всичко трябваше да бъде подмладено. Сега от вън трябваше да действува тъкмо онова същество, което в лицето на Буда се беше свързало със Земята и нейната мисия, а сега като Нирманакайя на Буда се свърза с Натановия Исус. Тъкмо онова същество, което от една страна беше свързано със Земята, а от друга страна беше извън нея, понеже действуваше само в Нирманакайя, тъкмо онова същество, живеещо „отвъд" Земята понеже отново се беше отделило от нея и витаеше над главата на Натановия Исус, тъкмо то трябваше сега да се прояви външно и да пробуди Азовата сила на Йоан Кръстител. Нирманакайя на Буда беше тази, която пробуди Азовата сила на Йоан Кръстител по такъв начин, както по-рано духовните сили упражняваха своите въздействия върху Илия. В миналото съществото Илия изпадаше в екстатични състояния; тогава говореше Бог и изпълваше неговия Аз с .една реална сила, която можеше да бъде пренасяна също и във външния свят.
Сега налице отново беше едно духовно същество, което витаеше над Натановия Исус като Нирманакайя на Буда; и сега тъкмо то раздвижи утробата на Елисавета, която трябваше да роди Йоан, раздвижи самия зародиш на Йоан, намираш се в шестия месец от бременността и пробуди неговия Аз.
И сега тази сила, понеже се намираше по-близо до Земята, предизвика не само една инспирация, а едно истинско формиране на Йоановия Аз. Под влиянието на тази, която тук е наречена Мария, Азът на Йоан Кръстител се пробуди. Ето как Нирманакайя на Буда действува пробуждащо и освобождаващо дори до равнището на физическата субстанция върху Аза на някогашния Илия, върху сегашния Аз на Йоан Кръстител. И какво можем да очакваме ние сега? Както някога през деветото столетие преди нашето летоброене Илия „извика" своите могъщи слова, които всъщност бяха Божии слова, и както с ръцете си извърши онези дела, които всъщност бяха Божии дела, така и сега при Йоан Кръстител трябваше да се случи нещо подобно, и да се прояви отново онова, което в миналото принадлежеше на Илия.
към текста >>
Защото, ето как говори Йоан: „Вие, които толкова много разчитате на вашите предшественици и на тези, които в служенето си на
дух
овните сили бяха наречени „деца на змията" и се позовавате на „мъдростта на змията", кой ви доведе до тук?
Той е достоен за великата мъдрост на света с това, което прави от себе си като индивидуален човек." Тъкмо поради тази причина Буда възбуди гнева на браманите, понеже той апелираше към индивидуалните качества и заявяваше: „Истина ви казвам, някой може да се нарича браман колкото си иска, обаче това няма никакво значение; важното е да пречистите себе си с вашите лични усилия." Този беше макар и не буквално смисълът на много от речите на Буда. После той продължи да убеждава, че след като разбере света на страданието, всеки човек може да изпита състрадание, да се превърне в утешител на другите и да се намеси в тяхната съдба, понеже сега той знае, че е обречен да изпитва същите страдания, същите болки. Да, сега намирайки се в своята Нирманакайя Буда просто заливаше с лъчите си Натановото дете Исус и всъщност продължаваше своята проповед, произнасяйки думите чрез устата на Йоан Кръстител. Това, което устата на Йоан говореше, се дължеше на Буда и неговата инспирация. И често пъти, когато Йоан казва нещо, то ни звучи като продължение от проповедите на Буда.
Защото, ето как говори Йоан: „Вие, които толкова много разчитате на вашите предшественици и на тези, които в служенето си на духовните сили бяха наречени „деца на змията" и се позовавате на „мъдростта на змията", кой ви доведе до тук?
И само така ли вярвате, че ще родите плодове, достойни за покаяние, като казвате: Наш отец е Авраам." Но сега Йоан продължава проповедта на Буда: „И не казвайте, че ваш отец е Авраам, а станете истински човеци там, където сте поставени в света. Защото на мястото на камъка, където стоите, може да бъде пробуден един истински човек. Наистина, Бог може да пробуди чада на Авраам дори и от камъните." (Лука 3, 7-8). А после, продължавайки проповедта на Буда, казва: „Който има две дрехи, нека да ги раздели с онзи, който няма" /Лука 3, 11/. Хората идват и питат: „Учителю, какво трябва да сторим?
към текста >>
Ето как в поврата на времето тези Същества се появяват във физическия свят и ни дават възможност да вникнем в единството на всички религии и
дух
овни направления.
Наистина, Бог може да пробуди чада на Авраам дори и от камъните." (Лука 3, 7-8). А после, продължавайки проповедта на Буда, казва: „Който има две дрехи, нека да ги раздели с онзи, който няма" /Лука 3, 11/. Хората идват и питат: „Учителю, какво трябва да сторим? " (Лука 3,12), точно както и монасите някога отидоха при Буда и попитаха: „Какво трябва да сторим? " Всички тези думи изглеждат като продължение на това, което проповядваше Буда.
Ето как в поврата на времето тези Същества се появяват във физическия свят и ни дават възможност да вникнем в единството на всички религии и духовни направления.
Ние се доближаваме до Буда не като се придържаме към традицията, а като се вслушваме в неговите думи. Буда изложи своето учение пет, шест столетия преди нашето летоброене. Обаче неговият глас не е заглъхнал. Той говори също и там, където не е инкарниран: В случаите, когато той инспирира други хора чрез своята Нирманакайя. И от устата на Йоан Кръстител ние чуваме това, което Буда имаше да каже шест столетия по-рано, след като вече беше живял в едно физическо тяло.
към текста >>
Тя може да се види само в
дух
овния свят.
Въвеждайки ни в своето Евангелие, Лука заявява, че иска да преразкаже описанията на т.н. „самовидци" (Лука 1,2). Обаче тъкмо тези самовидци виждаха истинските отношения между нещата; те забелязваха не само това, което ставаше в условията на физическия свят. Единствено те биха могли да знаят, че пет или шест столетия преди, нашето летоброене в Индия е живял синът на цар Судодана, наричан още Буда, и как по-късно се ражда самият Йоан Кръстител. Обаче те не намират свързващата нишка между единия и другия.
Тя може да се види само в духовния свят.
Ето защо Лука казва, че ще ни запознае с разказите на онези, които са „видели", или с други думи, „ясновидците". Защото съвсем не е достатъчно да цитираме текстовете и думите от религиозните източници; необходимо е да вникваме в правилния смисъл на тези думи. А за тази цел пред нас нагледно трябва да застанат онези индивидуалности, за които се говори в Евангелията. Обаче това е осъществимо, само ако знаем какво точно се влива в тях от духовния свят. Казва се и друго: „Каквато и индивидуалност да слиза на Земята, тя винаги се разгръща с оглед способностите на тялото, в което се инкарнира.
към текста >>
Обаче това е осъществимо, само ако знаем какво точно се влива в тях от
дух
овния свят.
Обаче те не намират свързващата нишка между единия и другия. Тя може да се види само в духовния свят. Ето защо Лука казва, че ще ни запознае с разказите на онези, които са „видели", или с други думи, „ясновидците". Защото съвсем не е достатъчно да цитираме текстовете и думите от религиозните източници; необходимо е да вникваме в правилния смисъл на тези думи. А за тази цел пред нас нагледно трябва да застанат онези индивидуалности, за които се говори в Евангелията.
Обаче това е осъществимо, само ако знаем какво точно се влива в тях от духовния свят.
Казва се и друго: „Каквато и индивидуалност да слиза на Земята, тя винаги се разгръща с оглед способностите на тялото, в което се инкарнира. Ето защо всяка индивидуалност е длъжна да се съобразява с тях. Да предположим, че днес едно висше Същество иска да слезе на Земята; то на всяка цена би следвало да се съобрази с особеностите на човешкото физическо тяло. И само ясновидецът може да идентифицира съответната индивидуалност, понеже той съзира интимните нишки, вплетени в нейната вътрешна същност. Но едно такова Същество, разполагащо с голяма мъдрост, трябва да подготви своето тяло още от детството, за да може в подходящия момент там да се прояви онова, което въпросното Същество е било през миналите си инкарнации.
към текста >>
В
дух
овните светове нещата не изглеждат така, както във физическия свят.
Ето защо всяка индивидуалност е длъжна да се съобразява с тях. Да предположим, че днес едно висше Същество иска да слезе на Земята; то на всяка цена би следвало да се съобрази с особеностите на човешкото физическо тяло. И само ясновидецът може да идентифицира съответната индивидуалност, понеже той съзира интимните нишки, вплетени в нейната вътрешна същност. Но едно такова Същество, разполагащо с голяма мъдрост, трябва да подготви своето тяло още от детството, за да може в подходящия момент там да се прояви онова, което въпросното Същество е било през миналите си инкарнации. За да пробуди особени усещания в човека, едно такова Същество с оглед земната си инкарнация е длъжно да предвиди, че и самото физическо тяло трябва да понесе целия товар на неговата мисия.
В духовните светове нещата не изглеждат така, както във физическия свят.
Иска ли едно Същество да изцели болката и да премахне страданието, тогава то трябва да се потопи в най-дълбокото страдание, да изпита най-тежката мъка, за да стигне до точните думи, с които да се обърне към хората. Това, което имаше да каже по-късно Съществото, инкарнирано в тялото на Натановия Исус, представляваше едно благовестие за цялото човечество. То беше нещо, което трябваше да издигне човечеството над всяко кръвно родство. То трябваше да се опира не на кръвното родство, не на това, което свързва баща и син, брат и сестра, а към обичта, произтичаща от кръвното родство, то трябваше да прибави онази всеобща човешка любов, която напира от една душа към друга душа и която стои над всяка кръвна връзка. Точно това трябваше да донесе Съществото, което по-късно се прояви в Натановия Исус.
към текста >>
Ние знаем: Това е Съществото, което живя в тялото на Соломоновия Исус до към неговата дванадесета година; това е той,
Дух
ът на Заратустра, живеещ в Соломоновия Исус, чиито родители произлизаха от Соломоновата родословна линия.
Чак тогава то можеше да усети в чист вид това, което наистина свързва две човешки души. Чак тогава то усети себе си свободно от всякакви кръвни връзки, дори от теоретичната възможност за кръвни връзки. Индивидуалността на Натановия Исус трябваше да за стане пред света не само като един „безотечествен" човек, като Буда, който напусна родината си и отиде в чужди земи, а като личност, откъсната от всякакви семейни връзки, изобщо от всичко, имащо нещо общо с кръвното родство. Тя можа, тя трябваше да изпита цялата мъка, която връхлита човека, когато се разделя е това, което иначе стои най-близо до него; индивидуалността, обитаваща тялото на Натановия Исус трябваше да познае пълната самотност, пълната изоставеност. И кое беше това Същество?
Ние знаем: Това е Съществото, което живя в тялото на Соломоновия Исус до към неговата дванадесета година; това е той, Духът на Заратустра, живеещ в Соломоновия Исус, чиито родители произлизаха от Соломоновата родословна линия.
Бащата умря рано; по бащина линия детето осиротя. Освен него, в това семейство имаше и други братя и сестри. Той беше тук в това семейство докато той, Заратустра, живееше в тялото на Соломоновия Исус. После, дванадесет годишен, той напусна това семейство, изостави майка си, братята и сестрите си, за да премине в тялото на Натановия Исус. Но сега умря също и тя, Натановата майка, а по-късно, и той, Натановият баща.
към текста >>
И с колкото по-
дух
овно разбиране вникнем в нея, толкова по-добре ще я опознаем и толкова по-ведри ще се отворят за нея нашите сърца и души.
И обръщайки се към онези, които се стремяха към една душевна общност с него, движени от своята свободна воля, той каза: „Моя майка и Мои братя са тези, които слушат словото Божие и го изпълняват" (Лука 8, 20-21). Ето колко дословно трябва да се разбират текстовете на религиозните документи. За да можеше някой да възвести всеобщата човешка любов, той трябваше наистина да се инкарнира в такова тяло, което би му позволило да изпита, какво означава да бъдеш изоставен от всичко, което служи за утвърждаване на кръвните връзки. Да, към тази човешка фигура се насочват сега нашите чувства, долавяйки в нея истинска човешка близост; към тази човешка индивидуалност, слизаща от висшите светове, за да понесе всички земни страдания и мъки. За нея бият сега сърцата ни.
И с колкото по-духовно разбиране вникнем в нея, толкова по-добре ще я опознаем и толкова по-ведри ще се отворят за нея нашите сърца и души.
към текста >>
40.
7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство.
GA_121 Отделните души на народите
Ако следвате
дух
овната нишка на нашите разсъждения през последните дни, Вие ще установите, че от една страна Съществата и силите на различните Йерархии направляват и ръководят процесите върху нашата Земя и преди всичко човешкото развитие, но и че от друга страна самите Същества от тези Йерархии претърпяват един вид развитие, един вид еволюция.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ Кристияния, 12 Юни 1910, вечер
Ако следвате духовната нишка на нашите разсъждения през последните дни, Вие ще установите, че от една страна Съществата и силите на различните Йерархии направляват и ръководят процесите върху нашата Земя и преди всичко човешкото развитие, но и че от друга страна самите Същества от тези Йерархии претърпяват един вид развитие, един вид еволюция.
В последните лекции ние описахме как Съществата от тази или онази Йерархия се намесват в общочовешката еволюция и как, примерно, като нормални или абнормни Духове на Формата, участвуват във възникването на расите. А сега нека да се запитаме: Всъщност напредват ли и по-нататък в своето развитие тези духовни Същества, с които ние сме толкова здраво свързани? Тъкмо през нашата епоха, по отношение на определени духовни Същества, ние можем да наблюдаваме забележителното зрелище, как те напредват с една степен по-нагоре в своето собствено развитие, в своята собствена еволюция. След Атлантската катастрофа ние живеем в една епоха, когато определени архангелски Същества, определени Същества от Йерархията на Архангелои се издигат до Йерархията на Архаите, или Духовете на Времето. Извънредно интересно е да наблюдаваме това зрелище, понеже едва тогава, виждайки как Духовете на Народите, Душите на Народите, които наричаме Архангели, се издигат до една по-висша степен, ние получаваме вярна представа за нещата в заобикалящия ни свят.
към текста >>
В последните лекции ние описахме как Съществата от тази или онази Йерархия се намесват в общочовешката еволюция и как, примерно, като нормални или абнормни
Дух
ове на Формата, участвуват във възникването на расите.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ Кристияния, 12 Юни 1910, вечер Ако следвате духовната нишка на нашите разсъждения през последните дни, Вие ще установите, че от една страна Съществата и силите на различните Йерархии направляват и ръководят процесите върху нашата Земя и преди всичко човешкото развитие, но и че от друга страна самите Същества от тези Йерархии претърпяват един вид развитие, един вид еволюция.
В последните лекции ние описахме как Съществата от тази или онази Йерархия се намесват в общочовешката еволюция и как, примерно, като нормални или абнормни Духове на Формата, участвуват във възникването на расите.
А сега нека да се запитаме: Всъщност напредват ли и по-нататък в своето развитие тези духовни Същества, с които ние сме толкова здраво свързани? Тъкмо през нашата епоха, по отношение на определени духовни Същества, ние можем да наблюдаваме забележителното зрелище, как те напредват с една степен по-нагоре в своето собствено развитие, в своята собствена еволюция. След Атлантската катастрофа ние живеем в една епоха, когато определени архангелски Същества, определени Същества от Йерархията на Архангелои се издигат до Йерархията на Архаите, или Духовете на Времето. Извънредно интересно е да наблюдаваме това зрелище, понеже едва тогава, виждайки как Духовете на Народите, Душите на Народите, които наричаме Архангели, се издигат до една по-висша степен, ние получаваме вярна представа за нещата в заобикалящия ни свят. Това издигане е свързано с обстоятелството, че в онова разсейване на човечеството по лицето на Земята, респективно в обособяването на отделните раси, през следатлантския период беше включено и един вид второ течение на народите, един вид второ течение на човечеството.
към текста >>
А сега нека да се запитаме: Всъщност напредват ли и по-нататък в своето развитие тези
дух
овни Същества, с които ние сме толкова здраво свързани?
СЕДМА ЛЕКЦИЯ Кристияния, 12 Юни 1910, вечер Ако следвате духовната нишка на нашите разсъждения през последните дни, Вие ще установите, че от една страна Съществата и силите на различните Йерархии направляват и ръководят процесите върху нашата Земя и преди всичко човешкото развитие, но и че от друга страна самите Същества от тези Йерархии претърпяват един вид развитие, един вид еволюция. В последните лекции ние описахме как Съществата от тази или онази Йерархия се намесват в общочовешката еволюция и как, примерно, като нормални или абнормни Духове на Формата, участвуват във възникването на расите.
А сега нека да се запитаме: Всъщност напредват ли и по-нататък в своето развитие тези духовни Същества, с които ние сме толкова здраво свързани?
Тъкмо през нашата епоха, по отношение на определени духовни Същества, ние можем да наблюдаваме забележителното зрелище, как те напредват с една степен по-нагоре в своето собствено развитие, в своята собствена еволюция. След Атлантската катастрофа ние живеем в една епоха, когато определени архангелски Същества, определени Същества от Йерархията на Архангелои се издигат до Йерархията на Архаите, или Духовете на Времето. Извънредно интересно е да наблюдаваме това зрелище, понеже едва тогава, виждайки как Духовете на Народите, Душите на Народите, които наричаме Архангели, се издигат до една по-висша степен, ние получаваме вярна представа за нещата в заобикалящия ни свят. Това издигане е свързано с обстоятелството, че в онова разсейване на човечеството по лицето на Земята, респективно в обособяването на отделните раси, през следатлантския период беше включено и един вид второ течение на народите, един вид второ течение на човечеството. Би трябвало да се върнем доста назад, чак до началото на Атлантската епоха, когато започна обособяването на петте главни раси, и да поставим въпроса: Кога впрочем дойдоха в съответното място на Африка онези хора, които после образуваха черната или етиопска раса, кога дойдоха в Южна Азия онези народи, от които произлезе малайската раса?
към текста >>
Тъкмо през нашата епоха, по отношение на определени
дух
овни Същества, ние можем да наблюдаваме забележителното зрелище, как те напредват с една степен по-нагоре в своето собствено развитие, в своята собствена еволюция.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ Кристияния, 12 Юни 1910, вечер Ако следвате духовната нишка на нашите разсъждения през последните дни, Вие ще установите, че от една страна Съществата и силите на различните Йерархии направляват и ръководят процесите върху нашата Земя и преди всичко човешкото развитие, но и че от друга страна самите Същества от тези Йерархии претърпяват един вид развитие, един вид еволюция. В последните лекции ние описахме как Съществата от тази или онази Йерархия се намесват в общочовешката еволюция и как, примерно, като нормални или абнормни Духове на Формата, участвуват във възникването на расите. А сега нека да се запитаме: Всъщност напредват ли и по-нататък в своето развитие тези духовни Същества, с които ние сме толкова здраво свързани?
Тъкмо през нашата епоха, по отношение на определени духовни Същества, ние можем да наблюдаваме забележителното зрелище, как те напредват с една степен по-нагоре в своето собствено развитие, в своята собствена еволюция.
След Атлантската катастрофа ние живеем в една епоха, когато определени архангелски Същества, определени Същества от Йерархията на Архангелои се издигат до Йерархията на Архаите, или Духовете на Времето. Извънредно интересно е да наблюдаваме това зрелище, понеже едва тогава, виждайки как Духовете на Народите, Душите на Народите, които наричаме Архангели, се издигат до една по-висша степен, ние получаваме вярна представа за нещата в заобикалящия ни свят. Това издигане е свързано с обстоятелството, че в онова разсейване на човечеството по лицето на Земята, респективно в обособяването на отделните раси, през следатлантския период беше включено и един вид второ течение на народите, един вид второ течение на човечеството. Би трябвало да се върнем доста назад, чак до началото на Атлантската епоха, когато започна обособяването на петте главни раси, и да поставим въпроса: Кога впрочем дойдоха в съответното място на Африка онези хора, които после образуваха черната или етиопска раса, кога дойдоха в Южна Азия онези народи, от които произлезе малайската раса? За да отговорим на този въпрос, наистина се налага да се върнем чак до началото на Атлантската епоха.
към текста >>
След Атлантската катастрофа ние живеем в една епоха, когато определени архангелски Същества, определени Същества от Йерархията на Архангелои се издигат до Йерархията на Архаите, или
Дух
овете на Времето.
Кристияния, 12 Юни 1910, вечер Ако следвате духовната нишка на нашите разсъждения през последните дни, Вие ще установите, че от една страна Съществата и силите на различните Йерархии направляват и ръководят процесите върху нашата Земя и преди всичко човешкото развитие, но и че от друга страна самите Същества от тези Йерархии претърпяват един вид развитие, един вид еволюция. В последните лекции ние описахме как Съществата от тази или онази Йерархия се намесват в общочовешката еволюция и как, примерно, като нормални или абнормни Духове на Формата, участвуват във възникването на расите. А сега нека да се запитаме: Всъщност напредват ли и по-нататък в своето развитие тези духовни Същества, с които ние сме толкова здраво свързани? Тъкмо през нашата епоха, по отношение на определени духовни Същества, ние можем да наблюдаваме забележителното зрелище, как те напредват с една степен по-нагоре в своето собствено развитие, в своята собствена еволюция.
След Атлантската катастрофа ние живеем в една епоха, когато определени архангелски Същества, определени Същества от Йерархията на Архангелои се издигат до Йерархията на Архаите, или Духовете на Времето.
Извънредно интересно е да наблюдаваме това зрелище, понеже едва тогава, виждайки как Духовете на Народите, Душите на Народите, които наричаме Архангели, се издигат до една по-висша степен, ние получаваме вярна представа за нещата в заобикалящия ни свят. Това издигане е свързано с обстоятелството, че в онова разсейване на човечеството по лицето на Земята, респективно в обособяването на отделните раси, през следатлантския период беше включено и един вид второ течение на народите, един вид второ течение на човечеството. Би трябвало да се върнем доста назад, чак до началото на Атлантската епоха, когато започна обособяването на петте главни раси, и да поставим въпроса: Кога впрочем дойдоха в съответното място на Африка онези хора, които после образуваха черната или етиопска раса, кога дойдоха в Южна Азия онези народи, от които произлезе малайската раса? За да отговорим на този въпрос, наистина се налага да се върнем чак до началото на Атлантската епоха. Обаче към тези първи разклонения от общата човешка маса, по-късно бяха прибавени и други.
към текста >>
Извънредно интересно е да наблюдаваме това зрелище, понеже едва тогава, виждайки как
Дух
овете на Народите, Душите на Народите, които наричаме Архангели, се издигат до една по-висша степен, ние получаваме вярна представа за нещата в заобикалящия ни свят.
Ако следвате духовната нишка на нашите разсъждения през последните дни, Вие ще установите, че от една страна Съществата и силите на различните Йерархии направляват и ръководят процесите върху нашата Земя и преди всичко човешкото развитие, но и че от друга страна самите Същества от тези Йерархии претърпяват един вид развитие, един вид еволюция. В последните лекции ние описахме как Съществата от тази или онази Йерархия се намесват в общочовешката еволюция и как, примерно, като нормални или абнормни Духове на Формата, участвуват във възникването на расите. А сега нека да се запитаме: Всъщност напредват ли и по-нататък в своето развитие тези духовни Същества, с които ние сме толкова здраво свързани? Тъкмо през нашата епоха, по отношение на определени духовни Същества, ние можем да наблюдаваме забележителното зрелище, как те напредват с една степен по-нагоре в своето собствено развитие, в своята собствена еволюция. След Атлантската катастрофа ние живеем в една епоха, когато определени архангелски Същества, определени Същества от Йерархията на Архангелои се издигат до Йерархията на Архаите, или Духовете на Времето.
Извънредно интересно е да наблюдаваме това зрелище, понеже едва тогава, виждайки как Духовете на Народите, Душите на Народите, които наричаме Архангели, се издигат до една по-висша степен, ние получаваме вярна представа за нещата в заобикалящия ни свят.
Това издигане е свързано с обстоятелството, че в онова разсейване на човечеството по лицето на Земята, респективно в обособяването на отделните раси, през следатлантския период беше включено и един вид второ течение на народите, един вид второ течение на човечеството. Би трябвало да се върнем доста назад, чак до началото на Атлантската епоха, когато започна обособяването на петте главни раси, и да поставим въпроса: Кога впрочем дойдоха в съответното място на Африка онези хора, които после образуваха черната или етиопска раса, кога дойдоха в Южна Азия онези народи, от които произлезе малайската раса? За да отговорим на този въпрос, наистина се налага да се върнем чак до началото на Атлантската епоха. Обаче към тези първи разклонения от общата човешка маса, по-късно бяха прибавени и други. Следователно, когато Земята вече беше населена с представителите на тези раси, в обитаваните от тях територии бяха изпратени и други човешки маси.
към текста >>
Обаче тези Архангели, които предвождаха племената от втория поток, бяха малко или много развити до такава степен, че се намираха близо до Йерархията, която наричаме
Дух
ове на Времето.
Следователно, когато Земята вече беше населена с представителите на тези раси, в обитаваните от тях територии бяха изпратени и други човешки маси. Тук ние сме изправени пред едно по-късно течение, пред едно течение, свързано с последните периоди на Атлантската епоха. Ако искаме да разберем възникването на расите и тяхното придвижване към Европа, Африка и Америка докато впрочем Атлантида бавно се рушеше както и това, което към края на Атлантската епоха беше присъединено към расите и отчасти включено в действие още през първите периоди на следатлантското развитие, ние трябва да сме наясно: тук сме изправени пред един мощен общочовешки поток, който нахлу навътре в Азия, чак до индийските земи и освен това както често пъти съм напомнял в различните територии се заселиха голям брой хора, от които по-късно възникнаха отделните народи на Азия, Африка и Европа. Следователно, ние сме изправени пред едно първоначално обособяване на расите и пред едно по-късно присъединяване на човешки маси, пред един втори човешки поток. Този втори поток имаше за цел да насочи в посока от Запад към Изток такива човешки общности, които се намираха под водачеството на всеки един от Архангелите.
Обаче тези Архангели, които предвождаха племената от втория поток, бяха малко или много развити до такава степен, че се намираха близо до Йерархията, която наричаме Духове на Времето.
Онзи поток от човешки маси, чиито Архангел пръв се издигна до степента Дух на Времето, ние следва да търсим в просторите на далечния изток. И това беше онзи поток от народи, който се сля с първичното население на Индия, с господствуващия народ на Индия, положил основите за Първата следатлантска култура, след като Архангелът на въпросната човешка общност се беше издигнал до степента Дух на Времето, до първия Дух на Времето, или Архай на следатлантския културен период. Впрочем този Дух на Времето ръководеше цялата древна свещенна култура на Индия, превръщайки я в образец за първия следатлантски период. Докато другите народи, които постепенно възникнаха в Азия, в продължение на дълго време се намираха под ръководството на съответните Архангели. Също и европейските народи, установени тук или там в хода на преселението от Запад на Изток, за дълго време живяха под ръководството на съответните Архангели, докато Архангелът на Индия вече се беше издигнал до степента Архай и вдъхновяваше великите Учители на Индия, свещените Риши, които чрез посредничеството на този толкова напреднал Дух можаха да изпълнят своята висша мисия по описания начин.
към текста >>
Онзи поток от човешки маси, чиито Архангел пръв се издигна до степента
Дух
на Времето, ние следва да търсим в просторите на далечния изток.
Тук ние сме изправени пред едно по-късно течение, пред едно течение, свързано с последните периоди на Атлантската епоха. Ако искаме да разберем възникването на расите и тяхното придвижване към Европа, Африка и Америка докато впрочем Атлантида бавно се рушеше както и това, което към края на Атлантската епоха беше присъединено към расите и отчасти включено в действие още през първите периоди на следатлантското развитие, ние трябва да сме наясно: тук сме изправени пред един мощен общочовешки поток, който нахлу навътре в Азия, чак до индийските земи и освен това както често пъти съм напомнял в различните територии се заселиха голям брой хора, от които по-късно възникнаха отделните народи на Азия, Африка и Европа. Следователно, ние сме изправени пред едно първоначално обособяване на расите и пред едно по-късно присъединяване на човешки маси, пред един втори човешки поток. Този втори поток имаше за цел да насочи в посока от Запад към Изток такива човешки общности, които се намираха под водачеството на всеки един от Архангелите. Обаче тези Архангели, които предвождаха племената от втория поток, бяха малко или много развити до такава степен, че се намираха близо до Йерархията, която наричаме Духове на Времето.
Онзи поток от човешки маси, чиито Архангел пръв се издигна до степента Дух на Времето, ние следва да търсим в просторите на далечния изток.
И това беше онзи поток от народи, който се сля с първичното население на Индия, с господствуващия народ на Индия, положил основите за Първата следатлантска култура, след като Архангелът на въпросната човешка общност се беше издигнал до степента Дух на Времето, до първия Дух на Времето, или Архай на следатлантския културен период. Впрочем този Дух на Времето ръководеше цялата древна свещенна култура на Индия, превръщайки я в образец за първия следатлантски период. Докато другите народи, които постепенно възникнаха в Азия, в продължение на дълго време се намираха под ръководството на съответните Архангели. Също и европейските народи, установени тук или там в хода на преселението от Запад на Изток, за дълго време живяха под ръководството на съответните Архангели, докато Архангелът на Индия вече се беше издигнал до степента Архай и вдъхновяваше великите Учители на Индия, свещените Риши, които чрез посредничеството на този толкова напреднал Дух можаха да изпълнят своята висша мисия по описания начин. И докато народът, разположен северно от древна Индия се намираше под ръководството на своя Архангел, този Дух на Времето продължаваше да се справя със своите задачи.
към текста >>
И това беше онзи поток от народи, който се сля с първичното население на Индия, с господствуващия народ на Индия, положил основите за Първата следатлантска култура, след като Архангелът на въпросната човешка общност се беше издигнал до степента
Дух
на Времето, до първия
Дух
на Времето, или Архай на следатлантския културен период.
Ако искаме да разберем възникването на расите и тяхното придвижване към Европа, Африка и Америка докато впрочем Атлантида бавно се рушеше както и това, което към края на Атлантската епоха беше присъединено към расите и отчасти включено в действие още през първите периоди на следатлантското развитие, ние трябва да сме наясно: тук сме изправени пред един мощен общочовешки поток, който нахлу навътре в Азия, чак до индийските земи и освен това както често пъти съм напомнял в различните територии се заселиха голям брой хора, от които по-късно възникнаха отделните народи на Азия, Африка и Европа. Следователно, ние сме изправени пред едно първоначално обособяване на расите и пред едно по-късно присъединяване на човешки маси, пред един втори човешки поток. Този втори поток имаше за цел да насочи в посока от Запад към Изток такива човешки общности, които се намираха под водачеството на всеки един от Архангелите. Обаче тези Архангели, които предвождаха племената от втория поток, бяха малко или много развити до такава степен, че се намираха близо до Йерархията, която наричаме Духове на Времето. Онзи поток от човешки маси, чиито Архангел пръв се издигна до степента Дух на Времето, ние следва да търсим в просторите на далечния изток.
И това беше онзи поток от народи, който се сля с първичното население на Индия, с господствуващия народ на Индия, положил основите за Първата следатлантска култура, след като Архангелът на въпросната човешка общност се беше издигнал до степента Дух на Времето, до първия Дух на Времето, или Архай на следатлантския културен период.
Впрочем този Дух на Времето ръководеше цялата древна свещенна култура на Индия, превръщайки я в образец за първия следатлантски период. Докато другите народи, които постепенно възникнаха в Азия, в продължение на дълго време се намираха под ръководството на съответните Архангели. Също и европейските народи, установени тук или там в хода на преселението от Запад на Изток, за дълго време живяха под ръководството на съответните Архангели, докато Архангелът на Индия вече се беше издигнал до степента Архай и вдъхновяваше великите Учители на Индия, свещените Риши, които чрез посредничеството на този толкова напреднал Дух можаха да изпълнят своята висша мисия по описания начин. И докато народът, разположен северно от древна Индия се намираше под ръководството на своя Архангел, този Дух на Времето продължаваше да се справя със своите задачи. А след като Духът на Времето, отговарящ за Индия, приключи своята мисия, той беше издигнат дотам, че да ръководи цялата еволюция на следатлантското човечество.
към текста >>
Впрочем този
Дух
на Времето ръководеше цялата древна свещенна култура на Индия, превръщайки я в образец за първия следатлантски период.
Следователно, ние сме изправени пред едно първоначално обособяване на расите и пред едно по-късно присъединяване на човешки маси, пред един втори човешки поток. Този втори поток имаше за цел да насочи в посока от Запад към Изток такива човешки общности, които се намираха под водачеството на всеки един от Архангелите. Обаче тези Архангели, които предвождаха племената от втория поток, бяха малко или много развити до такава степен, че се намираха близо до Йерархията, която наричаме Духове на Времето. Онзи поток от човешки маси, чиито Архангел пръв се издигна до степента Дух на Времето, ние следва да търсим в просторите на далечния изток. И това беше онзи поток от народи, който се сля с първичното население на Индия, с господствуващия народ на Индия, положил основите за Първата следатлантска култура, след като Архангелът на въпросната човешка общност се беше издигнал до степента Дух на Времето, до първия Дух на Времето, или Архай на следатлантския културен период.
Впрочем този Дух на Времето ръководеше цялата древна свещенна култура на Индия, превръщайки я в образец за първия следатлантски период.
Докато другите народи, които постепенно възникнаха в Азия, в продължение на дълго време се намираха под ръководството на съответните Архангели. Също и европейските народи, установени тук или там в хода на преселението от Запад на Изток, за дълго време живяха под ръководството на съответните Архангели, докато Архангелът на Индия вече се беше издигнал до степента Архай и вдъхновяваше великите Учители на Индия, свещените Риши, които чрез посредничеството на този толкова напреднал Дух можаха да изпълнят своята висша мисия по описания начин. И докато народът, разположен северно от древна Индия се намираше под ръководството на своя Архангел, този Дух на Времето продължаваше да се справя със своите задачи. А след като Духът на Времето, отговарящ за Индия, приключи своята мисия, той беше издигнат дотам, че да ръководи цялата еволюция на следатлантското човечество. После през Древно-персийската епоха ние имаме Духа на Личността, Духа на Времето, който беше вдъхновител на великия Заратустра, или Зороастър, Тук отново имаме един случай, когато даден Архангел, или Душата на Народа се издига до степента Дух на Времето.
към текста >>
Също и европейските народи, установени тук или там в хода на преселението от Запад на Изток, за дълго време живяха под ръководството на съответните Архангели, докато Архангелът на Индия вече се беше издигнал до степента Архай и вдъхновяваше великите Учители на Индия, свещените Риши, които чрез посредничеството на този толкова напреднал
Дух
можаха да изпълнят своята висша мисия по описания начин.
Обаче тези Архангели, които предвождаха племената от втория поток, бяха малко или много развити до такава степен, че се намираха близо до Йерархията, която наричаме Духове на Времето. Онзи поток от човешки маси, чиито Архангел пръв се издигна до степента Дух на Времето, ние следва да търсим в просторите на далечния изток. И това беше онзи поток от народи, който се сля с първичното население на Индия, с господствуващия народ на Индия, положил основите за Първата следатлантска култура, след като Архангелът на въпросната човешка общност се беше издигнал до степента Дух на Времето, до първия Дух на Времето, или Архай на следатлантския културен период. Впрочем този Дух на Времето ръководеше цялата древна свещенна култура на Индия, превръщайки я в образец за първия следатлантски период. Докато другите народи, които постепенно възникнаха в Азия, в продължение на дълго време се намираха под ръководството на съответните Архангели.
Също и европейските народи, установени тук или там в хода на преселението от Запад на Изток, за дълго време живяха под ръководството на съответните Архангели, докато Архангелът на Индия вече се беше издигнал до степента Архай и вдъхновяваше великите Учители на Индия, свещените Риши, които чрез посредничеството на този толкова напреднал Дух можаха да изпълнят своята висша мисия по описания начин.
И докато народът, разположен северно от древна Индия се намираше под ръководството на своя Архангел, този Дух на Времето продължаваше да се справя със своите задачи. А след като Духът на Времето, отговарящ за Индия, приключи своята мисия, той беше издигнат дотам, че да ръководи цялата еволюция на следатлантското човечество. После през Древно-персийската епоха ние имаме Духа на Личността, Духа на Времето, който беше вдъхновител на великия Заратустра, или Зороастър, Тук отново имаме един случай, когато даден Архангел, или Душата на Народа се издига до степента Дух на Времето. Тъкмо това е зрелището, което, както казахме в началото на днешната лекция, ние непосредствено изживяваме в нашата съвременна епоха, а именно как чрез мисията, която изпълняват, Архангелите се издигат до степента Духове на Времето. Следващият подобен случай на издигане в по-горна степен имаме при Архангела на египетския народ и при Архангела на халдейския народ.
към текста >>
И докато народът, разположен северно от древна Индия се намираше под ръководството на своя Архангел, този
Дух
на Времето продължаваше да се справя със своите задачи.
Онзи поток от човешки маси, чиито Архангел пръв се издигна до степента Дух на Времето, ние следва да търсим в просторите на далечния изток. И това беше онзи поток от народи, който се сля с първичното население на Индия, с господствуващия народ на Индия, положил основите за Първата следатлантска култура, след като Архангелът на въпросната човешка общност се беше издигнал до степента Дух на Времето, до първия Дух на Времето, или Архай на следатлантския културен период. Впрочем този Дух на Времето ръководеше цялата древна свещенна култура на Индия, превръщайки я в образец за първия следатлантски период. Докато другите народи, които постепенно възникнаха в Азия, в продължение на дълго време се намираха под ръководството на съответните Архангели. Също и европейските народи, установени тук или там в хода на преселението от Запад на Изток, за дълго време живяха под ръководството на съответните Архангели, докато Архангелът на Индия вече се беше издигнал до степента Архай и вдъхновяваше великите Учители на Индия, свещените Риши, които чрез посредничеството на този толкова напреднал Дух можаха да изпълнят своята висша мисия по описания начин.
И докато народът, разположен северно от древна Индия се намираше под ръководството на своя Архангел, този Дух на Времето продължаваше да се справя със своите задачи.
А след като Духът на Времето, отговарящ за Индия, приключи своята мисия, той беше издигнат дотам, че да ръководи цялата еволюция на следатлантското човечество. После през Древно-персийската епоха ние имаме Духа на Личността, Духа на Времето, който беше вдъхновител на великия Заратустра, или Зороастър, Тук отново имаме един случай, когато даден Архангел, или Душата на Народа се издига до степента Дух на Времето. Тъкмо това е зрелището, което, както казахме в началото на днешната лекция, ние непосредствено изживяваме в нашата съвременна епоха, а именно как чрез мисията, която изпълняват, Архангелите се издигат до степента Духове на Времето. Следващият подобен случай на издигане в по-горна степен имаме при Архангела на египетския народ и при Архангела на халдейския народ. Тогава Архангелът на египетския народ се издигна до степента Дух на Времето и, така да се каже, пое ръководството, което до този момент се осъществяваше от халдейския Архангел, превръщайки се от египетски Архангел в един могъщ Дух на Времето, вдъхновител на цялата Египетко-халдейска културна епоха.
към текста >>
А след като
Дух
ът на Времето, отговарящ за Индия, приключи своята мисия, той беше издигнат дотам, че да ръководи цялата еволюция на следатлантското човечество.
И това беше онзи поток от народи, който се сля с първичното население на Индия, с господствуващия народ на Индия, положил основите за Първата следатлантска култура, след като Архангелът на въпросната човешка общност се беше издигнал до степента Дух на Времето, до първия Дух на Времето, или Архай на следатлантския културен период. Впрочем този Дух на Времето ръководеше цялата древна свещенна култура на Индия, превръщайки я в образец за първия следатлантски период. Докато другите народи, които постепенно възникнаха в Азия, в продължение на дълго време се намираха под ръководството на съответните Архангели. Също и европейските народи, установени тук или там в хода на преселението от Запад на Изток, за дълго време живяха под ръководството на съответните Архангели, докато Архангелът на Индия вече се беше издигнал до степента Архай и вдъхновяваше великите Учители на Индия, свещените Риши, които чрез посредничеството на този толкова напреднал Дух можаха да изпълнят своята висша мисия по описания начин. И докато народът, разположен северно от древна Индия се намираше под ръководството на своя Архангел, този Дух на Времето продължаваше да се справя със своите задачи.
А след като Духът на Времето, отговарящ за Индия, приключи своята мисия, той беше издигнат дотам, че да ръководи цялата еволюция на следатлантското човечество.
После през Древно-персийската епоха ние имаме Духа на Личността, Духа на Времето, който беше вдъхновител на великия Заратустра, или Зороастър, Тук отново имаме един случай, когато даден Архангел, или Душата на Народа се издига до степента Дух на Времето. Тъкмо това е зрелището, което, както казахме в началото на днешната лекция, ние непосредствено изживяваме в нашата съвременна епоха, а именно как чрез мисията, която изпълняват, Архангелите се издигат до степента Духове на Времето. Следващият подобен случай на издигане в по-горна степен имаме при Архангела на египетския народ и при Архангела на халдейския народ. Тогава Архангелът на египетския народ се издигна до степента Дух на Времето и, така да се каже, пое ръководството, което до този момент се осъществяваше от халдейския Архангел, превръщайки се от египетски Архангел в един могъщ Дух на Времето, вдъхновител на цялата Египетко-халдейска културна епоха. Обаче през същия период настъпи и едно друго важно събитие, което протече успоредно с египетско-халдейската култура, за която стана дума в последната лекция.
към текста >>
После през Древно-персийската епоха ние имаме
Дух
а на Личността,
Дух
а на Времето, който беше вдъхновител на великия Заратустра, или Зороастър, Тук отново имаме един случай, когато даден Архангел, или Душата на Народа се издига до степента
Дух
на Времето.
Впрочем този Дух на Времето ръководеше цялата древна свещенна култура на Индия, превръщайки я в образец за първия следатлантски период. Докато другите народи, които постепенно възникнаха в Азия, в продължение на дълго време се намираха под ръководството на съответните Архангели. Също и европейските народи, установени тук или там в хода на преселението от Запад на Изток, за дълго време живяха под ръководството на съответните Архангели, докато Архангелът на Индия вече се беше издигнал до степента Архай и вдъхновяваше великите Учители на Индия, свещените Риши, които чрез посредничеството на този толкова напреднал Дух можаха да изпълнят своята висша мисия по описания начин. И докато народът, разположен северно от древна Индия се намираше под ръководството на своя Архангел, този Дух на Времето продължаваше да се справя със своите задачи. А след като Духът на Времето, отговарящ за Индия, приключи своята мисия, той беше издигнат дотам, че да ръководи цялата еволюция на следатлантското човечество.
После през Древно-персийската епоха ние имаме Духа на Личността, Духа на Времето, който беше вдъхновител на великия Заратустра, или Зороастър, Тук отново имаме един случай, когато даден Архангел, или Душата на Народа се издига до степента Дух на Времето.
Тъкмо това е зрелището, което, както казахме в началото на днешната лекция, ние непосредствено изживяваме в нашата съвременна епоха, а именно как чрез мисията, която изпълняват, Архангелите се издигат до степента Духове на Времето. Следващият подобен случай на издигане в по-горна степен имаме при Архангела на египетския народ и при Архангела на халдейския народ. Тогава Архангелът на египетския народ се издигна до степента Дух на Времето и, така да се каже, пое ръководството, което до този момент се осъществяваше от халдейския Архангел, превръщайки се от египетски Архангел в един могъщ Дух на Времето, вдъхновител на цялата Египетко-халдейска културна епоха. Обаче през същия период настъпи и едно друго важно събитие, което протече успоредно с египетско-халдейската култура, за която стана дума в последната лекция. Ние можахме да се убедим в особеното значение на всичко, което е свързано със семитските племена, и видях ме как Яхве, или Йехова, посочи своя избран народ тъкмо от представителите на тази раса.
към текста >>
Тъкмо това е зрелището, което, както казахме в началото на днешната лекция, ние непосредствено изживяваме в нашата съвременна епоха, а именно как чрез мисията, която изпълняват, Архангелите се издигат до степента
Дух
ове на Времето.
Докато другите народи, които постепенно възникнаха в Азия, в продължение на дълго време се намираха под ръководството на съответните Архангели. Също и европейските народи, установени тук или там в хода на преселението от Запад на Изток, за дълго време живяха под ръководството на съответните Архангели, докато Архангелът на Индия вече се беше издигнал до степента Архай и вдъхновяваше великите Учители на Индия, свещените Риши, които чрез посредничеството на този толкова напреднал Дух можаха да изпълнят своята висша мисия по описания начин. И докато народът, разположен северно от древна Индия се намираше под ръководството на своя Архангел, този Дух на Времето продължаваше да се справя със своите задачи. А след като Духът на Времето, отговарящ за Индия, приключи своята мисия, той беше издигнат дотам, че да ръководи цялата еволюция на следатлантското човечество. После през Древно-персийската епоха ние имаме Духа на Личността, Духа на Времето, който беше вдъхновител на великия Заратустра, или Зороастър, Тук отново имаме един случай, когато даден Архангел, или Душата на Народа се издига до степента Дух на Времето.
Тъкмо това е зрелището, което, както казахме в началото на днешната лекция, ние непосредствено изживяваме в нашата съвременна епоха, а именно как чрез мисията, която изпълняват, Архангелите се издигат до степента Духове на Времето.
Следващият подобен случай на издигане в по-горна степен имаме при Архангела на египетския народ и при Архангела на халдейския народ. Тогава Архангелът на египетския народ се издигна до степента Дух на Времето и, така да се каже, пое ръководството, което до този момент се осъществяваше от халдейския Архангел, превръщайки се от египетски Архангел в един могъщ Дух на Времето, вдъхновител на цялата Египетко-халдейска културна епоха. Обаче през същия период настъпи и едно друго важно събитие, което протече успоредно с египетско-халдейската култура, за която стана дума в последната лекция. Ние можахме да се убедим в особеното значение на всичко, което е свързано със семитските племена, и видях ме как Яхве, или Йехова, посочи своя избран народ тъкмо от представителите на тази раса. Избирайки една отделна раса за свой народ, той се нуждаеше докато тази раса непрекъснато израстваше от свой представител в лицето на един вид Архангел, така че в израстващия семитски народ ние имаме един Архангел, намиращ се под непрекъснатата инспирация на Яхве, или Йехова, който по-късно сам се издигна до степента Дух на Времето.
към текста >>
Тогава Архангелът на египетския народ се издигна до степента
Дух
на Времето и, така да се каже, пое ръководството, което до този момент се осъществяваше от халдейския Архангел, превръщайки се от египетски Архангел в един могъщ
Дух
на Времето, вдъхновител на цялата Египетко-халдейска културна епоха.
И докато народът, разположен северно от древна Индия се намираше под ръководството на своя Архангел, този Дух на Времето продължаваше да се справя със своите задачи. А след като Духът на Времето, отговарящ за Индия, приключи своята мисия, той беше издигнат дотам, че да ръководи цялата еволюция на следатлантското човечество. После през Древно-персийската епоха ние имаме Духа на Личността, Духа на Времето, който беше вдъхновител на великия Заратустра, или Зороастър, Тук отново имаме един случай, когато даден Архангел, или Душата на Народа се издига до степента Дух на Времето. Тъкмо това е зрелището, което, както казахме в началото на днешната лекция, ние непосредствено изживяваме в нашата съвременна епоха, а именно как чрез мисията, която изпълняват, Архангелите се издигат до степента Духове на Времето. Следващият подобен случай на издигане в по-горна степен имаме при Архангела на египетския народ и при Архангела на халдейския народ.
Тогава Архангелът на египетския народ се издигна до степента Дух на Времето и, така да се каже, пое ръководството, което до този момент се осъществяваше от халдейския Архангел, превръщайки се от египетски Архангел в един могъщ Дух на Времето, вдъхновител на цялата Египетко-халдейска културна епоха.
Обаче през същия период настъпи и едно друго важно събитие, което протече успоредно с египетско-халдейската култура, за която стана дума в последната лекция. Ние можахме да се убедим в особеното значение на всичко, което е свързано със семитските племена, и видях ме как Яхве, или Йехова, посочи своя избран народ тъкмо от представителите на тази раса. Избирайки една отделна раса за свой народ, той се нуждаеше докато тази раса непрекъснато израстваше от свой представител в лицето на един вид Архангел, така че в израстващия семитски народ ние имаме един Архангел, намиращ се под непрекъснатата инспирация на Яхве, или Йехова, който по-късно сам се издигна до степента Дух на Времето. И така, освен обикновените, напредващи Духове на Времето, в древния индийски, в древния персийски и в древния халдейски народ, ние имаме още един Дух на Времето, който упражнявайки властта си всред един единствен народ изпълнява важна роля и по отношение на самия себе си. Следователно, тук ние сме изправени пред един Дух на Времето, който в известен смисъл поема мисията, характерна за един Дух на Народа; ние сме изправени пред един Дух на Времето, който трябва да наречем семитски Дух на Народа.
към текста >>
Избирайки една отделна раса за свой народ, той се нуждаеше докато тази раса непрекъснато израстваше от свой представител в лицето на един вид Архангел, така че в израстващия семитски народ ние имаме един Архангел, намиращ се под непрекъснатата инспирация на Яхве, или Йехова, който по-късно сам се издигна до степента
Дух
на Времето.
Тъкмо това е зрелището, което, както казахме в началото на днешната лекция, ние непосредствено изживяваме в нашата съвременна епоха, а именно как чрез мисията, която изпълняват, Архангелите се издигат до степента Духове на Времето. Следващият подобен случай на издигане в по-горна степен имаме при Архангела на египетския народ и при Архангела на халдейския народ. Тогава Архангелът на египетския народ се издигна до степента Дух на Времето и, така да се каже, пое ръководството, което до този момент се осъществяваше от халдейския Архангел, превръщайки се от египетски Архангел в един могъщ Дух на Времето, вдъхновител на цялата Египетко-халдейска културна епоха. Обаче през същия период настъпи и едно друго важно събитие, което протече успоредно с египетско-халдейската култура, за която стана дума в последната лекция. Ние можахме да се убедим в особеното значение на всичко, което е свързано със семитските племена, и видях ме как Яхве, или Йехова, посочи своя избран народ тъкмо от представителите на тази раса.
Избирайки една отделна раса за свой народ, той се нуждаеше докато тази раса непрекъснато израстваше от свой представител в лицето на един вид Архангел, така че в израстващия семитски народ ние имаме един Архангел, намиращ се под непрекъснатата инспирация на Яхве, или Йехова, който по-късно сам се издигна до степента Дух на Времето.
И така, освен обикновените, напредващи Духове на Времето, в древния индийски, в древния персийски и в древния халдейски народ, ние имаме още един Дух на Времето, който упражнявайки властта си всред един единствен народ изпълнява важна роля и по отношение на самия себе си. Следователно, тук ние сме изправени пред един Дух на Времето, който в известен смисъл поема мисията, характерна за един Дух на Народа; ние сме изправени пред един Дух на Времето, който трябва да наречем семитски Дух на Народа. Той имаше една твърде особена задача. И вие ще вникнете в нея, ако вземете предвид, че всъщност именно този народ беше изтеглен над нормалния ход на еволюцията и остана под едно специално ръководство, чиито особени изисквания бяха строго спазвани, така че като последица от всичко това този народ беше натоварен с една мисия, която беше от изключителна важност за Следатлантската епоха и рязко се различаваше от мисиите на всички останали племена и народи. Мисията на семитството можем да разберем най-добре, ако я съпоставим с мисиите, които имаха другите народи през Следатлантската епоха.
към текста >>
И така, освен обикновените, напредващи
Дух
ове на Времето, в древния индийски, в древния персийски и в древния халдейски народ, ние имаме още един
Дух
на Времето, който упражнявайки властта си всред един единствен народ изпълнява важна роля и по отношение на самия себе си.
Следващият подобен случай на издигане в по-горна степен имаме при Архангела на египетския народ и при Архангела на халдейския народ. Тогава Архангелът на египетския народ се издигна до степента Дух на Времето и, така да се каже, пое ръководството, което до този момент се осъществяваше от халдейския Архангел, превръщайки се от египетски Архангел в един могъщ Дух на Времето, вдъхновител на цялата Египетко-халдейска културна епоха. Обаче през същия период настъпи и едно друго важно събитие, което протече успоредно с египетско-халдейската култура, за която стана дума в последната лекция. Ние можахме да се убедим в особеното значение на всичко, което е свързано със семитските племена, и видях ме как Яхве, или Йехова, посочи своя избран народ тъкмо от представителите на тази раса. Избирайки една отделна раса за свой народ, той се нуждаеше докато тази раса непрекъснато израстваше от свой представител в лицето на един вид Архангел, така че в израстващия семитски народ ние имаме един Архангел, намиращ се под непрекъснатата инспирация на Яхве, или Йехова, който по-късно сам се издигна до степента Дух на Времето.
И така, освен обикновените, напредващи Духове на Времето, в древния индийски, в древния персийски и в древния халдейски народ, ние имаме още един Дух на Времето, който упражнявайки властта си всред един единствен народ изпълнява важна роля и по отношение на самия себе си.
Следователно, тук ние сме изправени пред един Дух на Времето, който в известен смисъл поема мисията, характерна за един Дух на Народа; ние сме изправени пред един Дух на Времето, който трябва да наречем семитски Дух на Народа. Той имаше една твърде особена задача. И вие ще вникнете в нея, ако вземете предвид, че всъщност именно този народ беше изтеглен над нормалния ход на еволюцията и остана под едно специално ръководство, чиито особени изисквания бяха строго спазвани, така че като последица от всичко това този народ беше натоварен с една мисия, която беше от изключителна важност за Следатлантската епоха и рязко се различаваше от мисиите на всички останали племена и народи. Мисията на семитството можем да разберем най-добре, ако я съпоставим с мисиите, които имаха другите народи през Следатлантската епоха. За човечеството са присъщи две духовни течения.
към текста >>
Следователно, тук ние сме изправени пред един
Дух
на Времето, който в известен смисъл поема мисията, характерна за един
Дух
на Народа; ние сме изправени пред един
Дух
на Времето, който трябва да наречем семитски
Дух
на Народа.
Тогава Архангелът на египетския народ се издигна до степента Дух на Времето и, така да се каже, пое ръководството, което до този момент се осъществяваше от халдейския Архангел, превръщайки се от египетски Архангел в един могъщ Дух на Времето, вдъхновител на цялата Египетко-халдейска културна епоха. Обаче през същия период настъпи и едно друго важно събитие, което протече успоредно с египетско-халдейската култура, за която стана дума в последната лекция. Ние можахме да се убедим в особеното значение на всичко, което е свързано със семитските племена, и видях ме как Яхве, или Йехова, посочи своя избран народ тъкмо от представителите на тази раса. Избирайки една отделна раса за свой народ, той се нуждаеше докато тази раса непрекъснато израстваше от свой представител в лицето на един вид Архангел, така че в израстващия семитски народ ние имаме един Архангел, намиращ се под непрекъснатата инспирация на Яхве, или Йехова, който по-късно сам се издигна до степента Дух на Времето. И така, освен обикновените, напредващи Духове на Времето, в древния индийски, в древния персийски и в древния халдейски народ, ние имаме още един Дух на Времето, който упражнявайки властта си всред един единствен народ изпълнява важна роля и по отношение на самия себе си.
Следователно, тук ние сме изправени пред един Дух на Времето, който в известен смисъл поема мисията, характерна за един Дух на Народа; ние сме изправени пред един Дух на Времето, който трябва да наречем семитски Дух на Народа.
Той имаше една твърде особена задача. И вие ще вникнете в нея, ако вземете предвид, че всъщност именно този народ беше изтеглен над нормалния ход на еволюцията и остана под едно специално ръководство, чиито особени изисквания бяха строго спазвани, така че като последица от всичко това този народ беше натоварен с една мисия, която беше от изключителна важност за Следатлантската епоха и рязко се различаваше от мисиите на всички останали племена и народи. Мисията на семитството можем да разберем най-добре, ако я съпоставим с мисиите, които имаха другите народи през Следатлантската епоха. За човечеството са присъщи две духовни течения. Едното духовно течение, ако искаме правилно да го обозначим, трябва да разглеждаме като течение, което води началото си от плурализма, или с други думи, от монадологията и което, следователно, вижда произхода на съществуванието в едно множество от различни сили и Същества.
към текста >>
За човечеството са присъщи две
дух
овни течения.
И така, освен обикновените, напредващи Духове на Времето, в древния индийски, в древния персийски и в древния халдейски народ, ние имаме още един Дух на Времето, който упражнявайки властта си всред един единствен народ изпълнява важна роля и по отношение на самия себе си. Следователно, тук ние сме изправени пред един Дух на Времето, който в известен смисъл поема мисията, характерна за един Дух на Народа; ние сме изправени пред един Дух на Времето, който трябва да наречем семитски Дух на Народа. Той имаше една твърде особена задача. И вие ще вникнете в нея, ако вземете предвид, че всъщност именно този народ беше изтеглен над нормалния ход на еволюцията и остана под едно специално ръководство, чиито особени изисквания бяха строго спазвани, така че като последица от всичко това този народ беше натоварен с една мисия, която беше от изключителна важност за Следатлантската епоха и рязко се различаваше от мисиите на всички останали племена и народи. Мисията на семитството можем да разберем най-добре, ако я съпоставим с мисиите, които имаха другите народи през Следатлантската епоха.
За човечеството са присъщи две духовни течения.
Едното духовно течение, ако искаме правилно да го обозначим, трябва да разглеждаме като течение, което води началото си от плурализма, или с други думи, от монадологията и което, следователно, вижда произхода на съществуванието в едно множество от различни сили и Същества. Накъдето и да отправите поглед, вие ще установите, че народите от Следатлантската епоха се опират на многобожието. Вземете троичното духовно начало на древна Индия, което впоследствие прие облика на Брама, Шива и Вишну. Вижте германската митология и трите божества Один, Хьонир и Льодур. Навсякъде Вие ще откриете една първоначална троица, която после допълнително се разклонява в различни посоки.
към текста >>
Едното
дух
овно течение, ако искаме правилно да го обозначим, трябва да разглеждаме като течение, което води началото си от плурализма, или с други думи, от монадологията и което, следователно, вижда произхода на съществуванието в едно множество от различни сили и Същества.
Следователно, тук ние сме изправени пред един Дух на Времето, който в известен смисъл поема мисията, характерна за един Дух на Народа; ние сме изправени пред един Дух на Времето, който трябва да наречем семитски Дух на Народа. Той имаше една твърде особена задача. И вие ще вникнете в нея, ако вземете предвид, че всъщност именно този народ беше изтеглен над нормалния ход на еволюцията и остана под едно специално ръководство, чиито особени изисквания бяха строго спазвани, така че като последица от всичко това този народ беше натоварен с една мисия, която беше от изключителна важност за Следатлантската епоха и рязко се различаваше от мисиите на всички останали племена и народи. Мисията на семитството можем да разберем най-добре, ако я съпоставим с мисиите, които имаха другите народи през Следатлантската епоха. За човечеството са присъщи две духовни течения.
Едното духовно течение, ако искаме правилно да го обозначим, трябва да разглеждаме като течение, което води началото си от плурализма, или с други думи, от монадологията и което, следователно, вижда произхода на съществуванието в едно множество от различни сили и Същества.
Накъдето и да отправите поглед, вие ще установите, че народите от Следатлантската епоха се опират на многобожието. Вземете троичното духовно начало на древна Индия, което впоследствие прие облика на Брама, Шива и Вишну. Вижте германската митология и трите божества Один, Хьонир и Льодур. Навсякъде Вие ще откриете една първоначална троица, която после допълнително се разклонява в различни посоки. И Вие ще откриете тази особеност не само в митовете и ученията за Боговете, но също и в различните философски системи, които водят началото си от монадологията.
към текста >>
Вземете троичното
дух
овно начало на древна Индия, което впоследствие прие облика на Брама, Шива и Вишну.
И вие ще вникнете в нея, ако вземете предвид, че всъщност именно този народ беше изтеглен над нормалния ход на еволюцията и остана под едно специално ръководство, чиито особени изисквания бяха строго спазвани, така че като последица от всичко това този народ беше натоварен с една мисия, която беше от изключителна важност за Следатлантската епоха и рязко се различаваше от мисиите на всички останали племена и народи. Мисията на семитството можем да разберем най-добре, ако я съпоставим с мисиите, които имаха другите народи през Следатлантската епоха. За човечеството са присъщи две духовни течения. Едното духовно течение, ако искаме правилно да го обозначим, трябва да разглеждаме като течение, което води началото си от плурализма, или с други думи, от монадологията и което, следователно, вижда произхода на съществуванието в едно множество от различни сили и Същества. Накъдето и да отправите поглед, вие ще установите, че народите от Следатлантската епоха се опират на многобожието.
Вземете троичното духовно начало на древна Индия, което впоследствие прие облика на Брама, Шива и Вишну.
Вижте германската митология и трите божества Один, Хьонир и Льодур. Навсякъде Вие ще откриете една първоначална троица, която после допълнително се разклонява в различни посоки. И Вие ще откриете тази особеност не само в митовете и ученията за Боговете, но също и в различните философски системи, които водят началото си от монадологията. Това е едното течение и понеже води началото си от едно или друго множество, присъщо за него е изключително голямото многообразие. Бихме могли да кажем: През Следатлантската епоха, започвайки от най-далечния изток в Индия, минавайки през Азия и достигайки Европа, този култ към множеството намиращ израз и в нашия духовно-научен светоглед, понеже ние също говорим за сбор от най-различни Същества и за най-различни Йерархии беше застъпен под най-различни форми.
към текста >>
Бихме могли да кажем: През Следатлантската епоха, започвайки от най-далечния изток в Индия, минавайки през Азия и достигайки Европа, този култ към множеството намиращ израз и в нашия
дух
овно-научен светоглед, понеже ние също говорим за сбор от най-различни Същества и за най-различни Йерархии беше застъпен под най-различни форми.
Вземете троичното духовно начало на древна Индия, което впоследствие прие облика на Брама, Шива и Вишну. Вижте германската митология и трите божества Один, Хьонир и Льодур. Навсякъде Вие ще откриете една първоначална троица, която после допълнително се разклонява в различни посоки. И Вие ще откриете тази особеност не само в митовете и ученията за Боговете, но също и в различните философски системи, които водят началото си от монадологията. Това е едното течение и понеже води началото си от едно или друго множество, присъщо за него е изключително голямото многообразие.
Бихме могли да кажем: През Следатлантската епоха, започвайки от най-далечния изток в Индия, минавайки през Азия и достигайки Европа, този култ към множеството намиращ израз и в нашия духовно-научен светоглед, понеже ние също говорим за сбор от най-различни Същества и за най-различни Йерархии беше застъпен под най-различни форми.
И сега, на този култ към множеството трябваше да бъде противопоставено едно синтетично, едно всеобхватно движение, едно движение, чието начало следва да търсим единствено в монизма. А същинските инспиратори на всеки монотеизъм, на всеки монизъм, на всяко единобожие, това са семитските народи. Изобщо тези качества лежат в самата им природа, и ако си припомните казаното тази сутрин просто е заложено в кръвта им да утвърждават единния Бог. Ако обаче човекът се стреми да обхване великия Космос, той не би стигнал далеч с убеждението: В основата на света лежи единството! Взети сами за себе си, монизмът или монотеизмът представляват само един краен идеал.
към текста >>
Напротив, всички други нации, народи и
Дух
ове на Времето имаха, една аналитична задача, задачата да провъзгласят мировите принципи като нещо разнородно и подчинено на различни Същества, както например в древна Индия абстрактното божествено единство скоро се разпадна на три отделни части, а по-късно християните започнаха да говорят за трите лица на единосъщния Бог.
Монистичният импулс винаги идва от страна на семитите. За другите народи са присъщи предимно плуралистичните импулси. Извънредно важно е да не пропускаме този факт. И онзи, който внимателно следи продължението на древноеврейските импулси, вижда с очите си дори и днес как именно монотеизмът, и то в неговата екстремна разновидност, напира от учените равини и изобщо от равинството. Задачата на семитския народ е да провъзгласи и утвърди тезата, че в основата на мировите принципи лежи нещо единно и цялостно.
Напротив, всички други нации, народи и Духове на Времето имаха, една аналитична задача, задачата да провъзгласят мировите принципи като нещо разнородно и подчинено на различни Същества, както например в древна Индия абстрактното божествено единство скоро се разпадна на три отделни части, а по-късно християните започнаха да говорят за трите лица на единосъщния Бог.
Накратко: Всички други народи имат задачата да анализират основите на света и да ги изпълват с максимално съдържание, да насищат своето собствено съзнание с богат представен материал и да обхващат световните явления с топлота и сърдечност. Семитският народ има задачата да се абстрахира от всяко множество и да посвети своите синтетични усилия на единството; ето откъде после идва безграничната сила на спекулативното мислене, безграничната сила на синтетичното мислене, която прозира дори и в кабалистиката. Това, което в хода на хилядолетията може да бъде извлечено от единството чрез синтетичната, обобщаваща сила на Аза, беше дело на семитския дух. Тази е величествената противоположност между плурализма и монизма и в това се заключава световното значение на семитския импулс. Монизмът не е възможен без плурализма, нито плурализмът е възможен без монизма.
към текста >>
Това, което в хода на хилядолетията може да бъде извлечено от единството чрез синтетичната, обобщаваща сила на Аза, беше дело на семитския
дух
.
И онзи, който внимателно следи продължението на древноеврейските импулси, вижда с очите си дори и днес как именно монотеизмът, и то в неговата екстремна разновидност, напира от учените равини и изобщо от равинството. Задачата на семитския народ е да провъзгласи и утвърди тезата, че в основата на мировите принципи лежи нещо единно и цялостно. Напротив, всички други нации, народи и Духове на Времето имаха, една аналитична задача, задачата да провъзгласят мировите принципи като нещо разнородно и подчинено на различни Същества, както например в древна Индия абстрактното божествено единство скоро се разпадна на три отделни части, а по-късно християните започнаха да говорят за трите лица на единосъщния Бог. Накратко: Всички други народи имат задачата да анализират основите на света и да ги изпълват с максимално съдържание, да насищат своето собствено съзнание с богат представен материал и да обхващат световните явления с топлота и сърдечност. Семитският народ има задачата да се абстрахира от всяко множество и да посвети своите синтетични усилия на единството; ето откъде после идва безграничната сила на спекулативното мислене, безграничната сила на синтетичното мислене, която прозира дори и в кабалистиката.
Това, което в хода на хилядолетията може да бъде извлечено от единството чрез синтетичната, обобщаваща сила на Аза, беше дело на семитския дух.
Тази е величествената противоположност между плурализма и монизма и в това се заключава световното значение на семитския импулс. Монизмът не е възможен без плурализма, нито плурализмът е възможен без монизма. Ето защо ние трябва да признаем необходимостта и на двата им пулса. Обективният език на фактите често пъти води до съвсем други изводи, отколкото ако се осланяме на различни симпатии или антипатии. Ето защо ние трябва да проучваме отделните Духове на Народите с голяма задълбоченост и внимание.
към текста >>
Ето защо ние трябва да проучваме отделните
Дух
ове на Народите с голяма задълбоченост и внимание.
Това, което в хода на хилядолетията може да бъде извлечено от единството чрез синтетичната, обобщаваща сила на Аза, беше дело на семитския дух. Тази е величествената противоположност между плурализма и монизма и в това се заключава световното значение на семитския импулс. Монизмът не е възможен без плурализма, нито плурализмът е възможен без монизма. Ето защо ние трябва да признаем необходимостта и на двата им пулса. Обективният език на фактите често пъти води до съвсем други изводи, отколкото ако се осланяме на различни симпатии или антипатии.
Ето защо ние трябва да проучваме отделните Духове на Народите с голяма задълбоченост и внимание.
Докато предводителите на отделните народи отвъд в Азия и Африка отдавна се бяха издигнали до степента Духове на Времето или Духове на Личността и дори очакваха, макар и частично, да се издигнат до следващата по-висша степен, а именно Духовете на формата както например онзи Дух на Времето, който ръководеше в древна Индия направи опит и в известно отношение се издигна до степента Дух на Формата -, отделните европейски народи още дълго време останаха под ръководството на своите Архангели. Едва през Четвъртата следатлантска епоха, от различните европейски народи, които бяха под ръководството на своите Архангели, един от тях, а именно Архангелът на гръцкия народ, се издигна до водещата позиция, превръщайки се в меродавен Дух на Времето за цялата тази епоха от следатлантското развитие на човечеството, така че тук ние виждаме как Архангелът на елинството се издига до степента на един Архай или Дух на Времето. Архангелът на елинството имаше строго определена мисия и след като той се превърна в Дух на Времето тази мисия се очерта особено ясно, включително и по отношение на Азия, Африка и Европа и неин център, естествено, стана гръцкият народ. Но докато Архангелът на гръцкия народ се издигна до степента Архай, Духовете на Времето, предвождайки египетския и персийския народ, се бяха издигнали до един вид Духове на Формата. И това, до което сега стигаме в хода на следатлантското развитие, е изключително интересно.
към текста >>
Докато предводителите на отделните народи отвъд в Азия и Африка отдавна се бяха издигнали до степента
Дух
ове на Времето или
Дух
ове на Личността и дори очакваха, макар и частично, да се издигнат до следващата по-висша степен, а именно
Дух
овете на формата както например онзи
Дух
на Времето, който ръководеше в древна Индия направи опит и в известно отношение се издигна до степента
Дух
на Формата -, отделните европейски народи още дълго време останаха под ръководството на своите Архангели.
Тази е величествената противоположност между плурализма и монизма и в това се заключава световното значение на семитския импулс. Монизмът не е възможен без плурализма, нито плурализмът е възможен без монизма. Ето защо ние трябва да признаем необходимостта и на двата им пулса. Обективният език на фактите често пъти води до съвсем други изводи, отколкото ако се осланяме на различни симпатии или антипатии. Ето защо ние трябва да проучваме отделните Духове на Народите с голяма задълбоченост и внимание.
Докато предводителите на отделните народи отвъд в Азия и Африка отдавна се бяха издигнали до степента Духове на Времето или Духове на Личността и дори очакваха, макар и частично, да се издигнат до следващата по-висша степен, а именно Духовете на формата както например онзи Дух на Времето, който ръководеше в древна Индия направи опит и в известно отношение се издигна до степента Дух на Формата -, отделните европейски народи още дълго време останаха под ръководството на своите Архангели.
Едва през Четвъртата следатлантска епоха, от различните европейски народи, които бяха под ръководството на своите Архангели, един от тях, а именно Архангелът на гръцкия народ, се издигна до водещата позиция, превръщайки се в меродавен Дух на Времето за цялата тази епоха от следатлантското развитие на човечеството, така че тук ние виждаме как Архангелът на елинството се издига до степента на един Архай или Дух на Времето. Архангелът на елинството имаше строго определена мисия и след като той се превърна в Дух на Времето тази мисия се очерта особено ясно, включително и по отношение на Азия, Африка и Европа и неин център, естествено, стана гръцкият народ. Но докато Архангелът на гръцкия народ се издигна до степента Архай, Духовете на Времето, предвождайки египетския и персийския народ, се бяха издигнали до един вид Духове на Формата. И това, до което сега стигаме в хода на следатлантското развитие, е изключително интересно. Благодарение на цялата си досегашна еволюция, Архангелът на елинството можа, и то сравнително бързо, да напредне още повече и да заеме водещата позиция като Дух на Времето.
към текста >>
Едва през Четвъртата следатлантска епоха, от различните европейски народи, които бяха под ръководството на своите Архангели, един от тях, а именно Архангелът на гръцкия народ, се издигна до водещата позиция, превръщайки се в меродавен
Дух
на Времето за цялата тази епоха от следатлантското развитие на човечеството, така че тук ние виждаме как Архангелът на елинството се издига до степента на един Архай или
Дух
на Времето.
Монизмът не е възможен без плурализма, нито плурализмът е възможен без монизма. Ето защо ние трябва да признаем необходимостта и на двата им пулса. Обективният език на фактите често пъти води до съвсем други изводи, отколкото ако се осланяме на различни симпатии или антипатии. Ето защо ние трябва да проучваме отделните Духове на Народите с голяма задълбоченост и внимание. Докато предводителите на отделните народи отвъд в Азия и Африка отдавна се бяха издигнали до степента Духове на Времето или Духове на Личността и дори очакваха, макар и частично, да се издигнат до следващата по-висша степен, а именно Духовете на формата както например онзи Дух на Времето, който ръководеше в древна Индия направи опит и в известно отношение се издигна до степента Дух на Формата -, отделните европейски народи още дълго време останаха под ръководството на своите Архангели.
Едва през Четвъртата следатлантска епоха, от различните европейски народи, които бяха под ръководството на своите Архангели, един от тях, а именно Архангелът на гръцкия народ, се издигна до водещата позиция, превръщайки се в меродавен Дух на Времето за цялата тази епоха от следатлантското развитие на човечеството, така че тук ние виждаме как Архангелът на елинството се издига до степента на един Архай или Дух на Времето.
Архангелът на елинството имаше строго определена мисия и след като той се превърна в Дух на Времето тази мисия се очерта особено ясно, включително и по отношение на Азия, Африка и Европа и неин център, естествено, стана гръцкият народ. Но докато Архангелът на гръцкия народ се издигна до степента Архай, Духовете на Времето, предвождайки египетския и персийския народ, се бяха издигнали до един вид Духове на Формата. И това, до което сега стигаме в хода на следатлантското развитие, е изключително интересно. Благодарение на цялата си досегашна еволюция, Архангелът на елинството можа, и то сравнително бързо, да напредне още повече и да заеме водещата позиция като Дух на Времето. Но ето че сега в Четвъртата епоха се случи нещо извънредно важно.
към текста >>
Архангелът на елинството имаше строго определена мисия и след като той се превърна в
Дух
на Времето тази мисия се очерта особено ясно, включително и по отношение на Азия, Африка и Европа и неин център, естествено, стана гръцкият народ.
Ето защо ние трябва да признаем необходимостта и на двата им пулса. Обективният език на фактите често пъти води до съвсем други изводи, отколкото ако се осланяме на различни симпатии или антипатии. Ето защо ние трябва да проучваме отделните Духове на Народите с голяма задълбоченост и внимание. Докато предводителите на отделните народи отвъд в Азия и Африка отдавна се бяха издигнали до степента Духове на Времето или Духове на Личността и дори очакваха, макар и частично, да се издигнат до следващата по-висша степен, а именно Духовете на формата както например онзи Дух на Времето, който ръководеше в древна Индия направи опит и в известно отношение се издигна до степента Дух на Формата -, отделните европейски народи още дълго време останаха под ръководството на своите Архангели. Едва през Четвъртата следатлантска епоха, от различните европейски народи, които бяха под ръководството на своите Архангели, един от тях, а именно Архангелът на гръцкия народ, се издигна до водещата позиция, превръщайки се в меродавен Дух на Времето за цялата тази епоха от следатлантското развитие на човечеството, така че тук ние виждаме как Архангелът на елинството се издига до степента на един Архай или Дух на Времето.
Архангелът на елинството имаше строго определена мисия и след като той се превърна в Дух на Времето тази мисия се очерта особено ясно, включително и по отношение на Азия, Африка и Европа и неин център, естествено, стана гръцкият народ.
Но докато Архангелът на гръцкия народ се издигна до степента Архай, Духовете на Времето, предвождайки египетския и персийския народ, се бяха издигнали до един вид Духове на Формата. И това, до което сега стигаме в хода на следатлантското развитие, е изключително интересно. Благодарение на цялата си досегашна еволюция, Архангелът на елинството можа, и то сравнително бързо, да напредне още повече и да заеме водещата позиция като Дух на Времето. Но ето че сега в Четвъртата епоха се случи нещо извънредно важно. Ние знаем, че тогава настъпи онова събитие, което фактически означава, че човечеството можа да приеме Христовия Импулс.
към текста >>
Но докато Архангелът на гръцкия народ се издигна до степента Архай,
Дух
овете на Времето, предвождайки египетския и персийския народ, се бяха издигнали до един вид
Дух
ове на Формата.
Обективният език на фактите често пъти води до съвсем други изводи, отколкото ако се осланяме на различни симпатии или антипатии. Ето защо ние трябва да проучваме отделните Духове на Народите с голяма задълбоченост и внимание. Докато предводителите на отделните народи отвъд в Азия и Африка отдавна се бяха издигнали до степента Духове на Времето или Духове на Личността и дори очакваха, макар и частично, да се издигнат до следващата по-висша степен, а именно Духовете на формата както например онзи Дух на Времето, който ръководеше в древна Индия направи опит и в известно отношение се издигна до степента Дух на Формата -, отделните европейски народи още дълго време останаха под ръководството на своите Архангели. Едва през Четвъртата следатлантска епоха, от различните европейски народи, които бяха под ръководството на своите Архангели, един от тях, а именно Архангелът на гръцкия народ, се издигна до водещата позиция, превръщайки се в меродавен Дух на Времето за цялата тази епоха от следатлантското развитие на човечеството, така че тук ние виждаме как Архангелът на елинството се издига до степента на един Архай или Дух на Времето. Архангелът на елинството имаше строго определена мисия и след като той се превърна в Дух на Времето тази мисия се очерта особено ясно, включително и по отношение на Азия, Африка и Европа и неин център, естествено, стана гръцкият народ.
Но докато Архангелът на гръцкия народ се издигна до степента Архай, Духовете на Времето, предвождайки египетския и персийския народ, се бяха издигнали до един вид Духове на Формата.
И това, до което сега стигаме в хода на следатлантското развитие, е изключително интересно. Благодарение на цялата си досегашна еволюция, Архангелът на елинството можа, и то сравнително бързо, да напредне още повече и да заеме водещата позиция като Дух на Времето. Но ето че сега в Четвъртата епоха се случи нещо извънредно важно. Ние знаем, че тогава настъпи онова събитие, което фактически означава, че човечеството можа да приеме Христовия Импулс. Да, след Мистерията на Голгота, човечеството можа да приеме Христовия Импулс.
към текста >>
Благодарение на цялата си досегашна еволюция, Архангелът на елинството можа, и то сравнително бързо, да напредне още повече и да заеме водещата позиция като
Дух
на Времето.
Докато предводителите на отделните народи отвъд в Азия и Африка отдавна се бяха издигнали до степента Духове на Времето или Духове на Личността и дори очакваха, макар и частично, да се издигнат до следващата по-висша степен, а именно Духовете на формата както например онзи Дух на Времето, който ръководеше в древна Индия направи опит и в известно отношение се издигна до степента Дух на Формата -, отделните европейски народи още дълго време останаха под ръководството на своите Архангели. Едва през Четвъртата следатлантска епоха, от различните европейски народи, които бяха под ръководството на своите Архангели, един от тях, а именно Архангелът на гръцкия народ, се издигна до водещата позиция, превръщайки се в меродавен Дух на Времето за цялата тази епоха от следатлантското развитие на човечеството, така че тук ние виждаме как Архангелът на елинството се издига до степента на един Архай или Дух на Времето. Архангелът на елинството имаше строго определена мисия и след като той се превърна в Дух на Времето тази мисия се очерта особено ясно, включително и по отношение на Азия, Африка и Европа и неин център, естествено, стана гръцкият народ. Но докато Архангелът на гръцкия народ се издигна до степента Архай, Духовете на Времето, предвождайки египетския и персийския народ, се бяха издигнали до един вид Духове на Формата. И това, до което сега стигаме в хода на следатлантското развитие, е изключително интересно.
Благодарение на цялата си досегашна еволюция, Архангелът на елинството можа, и то сравнително бързо, да напредне още повече и да заеме водещата позиция като Дух на Времето.
Но ето че сега в Четвъртата епоха се случи нещо извънредно важно. Ние знаем, че тогава настъпи онова събитие, което фактически означава, че човечеството можа да приеме Христовия Импулс. Да, след Мистерията на Голгота, човечеството можа да приеме Христовия Импулс. Импулсът, както беше даден тогава, трябваше да се разпространи през следващите столетия и хилядолетия по лицето на цялата Земя. Но за тази цел, освен неоспоримия факт на Христовото Събитие, беше необходима и помощта на определени Същества от света на Йерархиите.
към текста >>
И сега настъпи другото забележително събитие, а именно че
Дух
ът на Времето, отговарящ за елинството, в определен момент, съвпадащ приблизително с идването на Христовия Импулс, се отказа от предоставената му възможност да се издигне до по-висшата Йерархия, която наричаме
Дух
ове на Формата и остана водещ
Дух
на Времето, чиито действия вече се простираха извън времената.
Но ето че сега в Четвъртата епоха се случи нещо извънредно важно. Ние знаем, че тогава настъпи онова събитие, което фактически означава, че човечеството можа да приеме Христовия Импулс. Да, след Мистерията на Голгота, човечеството можа да приеме Христовия Импулс. Импулсът, както беше даден тогава, трябваше да се разпространи през следващите столетия и хилядолетия по лицето на цялата Земя. Но за тази цел, освен неоспоримия факт на Христовото Събитие, беше необходима и помощта на определени Същества от света на Йерархиите.
И сега настъпи другото забележително събитие, а именно че Духът на Времето, отговарящ за елинството, в определен момент, съвпадащ приблизително с идването на Христовия Импулс, се отказа от предоставената му възможност да се издигне до по-висшата Йерархия, която наричаме Духове на Формата и остана водещ Дух на Времето, чиито действия вече се простираха извън времената.
Той се превърна в представителен, водещ Дух на екзотеричното християнство, така че начело Христовия Импулс застана Архаят, водещият Дух на елинството. Ето защо, още преди пълното утвърждаване на християнството, елинството се разпадна толкова бързо: защото то преотстъпи своя Архай, който стана предводител на екзотеричното християнство. Духът на Времето, отговарящ за древното елинство, стана мисионерът, инспираторът или по-добре казано, интуиторът на утвърждаващото се екзотерично християнство. Тук ние сме изправени пред конкретния случай на една резигнация от страна на висшите Същества, за която често сме говорили. Понеже Духът на Времето, отговарящ за елинството, изпълни своята мисия толкова успешно, през Четвъртата следатлантска културна епоха той можеше да се издигне в една по-висша област, обаче се отказа от предоставената възможност и така се превърна в духовен предводител на екзотеричното християнство и като такъв упражняваше своите действия и всред останалите народи.
към текста >>
Той се превърна в представителен, водещ
Дух
на екзотеричното християнство, така че начело Христовия Импулс застана Архаят, водещият
Дух
на елинството.
Ние знаем, че тогава настъпи онова събитие, което фактически означава, че човечеството можа да приеме Христовия Импулс. Да, след Мистерията на Голгота, човечеството можа да приеме Христовия Импулс. Импулсът, както беше даден тогава, трябваше да се разпространи през следващите столетия и хилядолетия по лицето на цялата Земя. Но за тази цел, освен неоспоримия факт на Христовото Събитие, беше необходима и помощта на определени Същества от света на Йерархиите. И сега настъпи другото забележително събитие, а именно че Духът на Времето, отговарящ за елинството, в определен момент, съвпадащ приблизително с идването на Христовия Импулс, се отказа от предоставената му възможност да се издигне до по-висшата Йерархия, която наричаме Духове на Формата и остана водещ Дух на Времето, чиито действия вече се простираха извън времената.
Той се превърна в представителен, водещ Дух на екзотеричното християнство, така че начело Христовия Импулс застана Архаят, водещият Дух на елинството.
Ето защо, още преди пълното утвърждаване на християнството, елинството се разпадна толкова бързо: защото то преотстъпи своя Архай, който стана предводител на екзотеричното християнство. Духът на Времето, отговарящ за древното елинство, стана мисионерът, инспираторът или по-добре казано, интуиторът на утвърждаващото се екзотерично християнство. Тук ние сме изправени пред конкретния случай на една резигнация от страна на висшите Същества, за която често сме говорили. Понеже Духът на Времето, отговарящ за елинството, изпълни своята мисия толкова успешно, през Четвъртата следатлантска културна епоха той можеше да се издигне в една по-висша област, обаче се отказа от предоставената възможност и така се превърна в духовен предводител на екзотеричното християнство и като такъв упражняваше своите действия и всред останалите народи. Друга такава резигнация, друг такъв отказ от лично облагодетелствуване, ние срещаме още веднъж, и той представлява особен интерес тъкмо за онези, които наричат себе си ученици на духовното познание.
към текста >>
Дух
ът на Времето, отговарящ за древното елинство, стана мисионерът, инспираторът или по-добре казано, интуиторът на утвърждаващото се екзотерично християнство.
Импулсът, както беше даден тогава, трябваше да се разпространи през следващите столетия и хилядолетия по лицето на цялата Земя. Но за тази цел, освен неоспоримия факт на Христовото Събитие, беше необходима и помощта на определени Същества от света на Йерархиите. И сега настъпи другото забележително събитие, а именно че Духът на Времето, отговарящ за елинството, в определен момент, съвпадащ приблизително с идването на Христовия Импулс, се отказа от предоставената му възможност да се издигне до по-висшата Йерархия, която наричаме Духове на Формата и остана водещ Дух на Времето, чиито действия вече се простираха извън времената. Той се превърна в представителен, водещ Дух на екзотеричното християнство, така че начело Христовия Импулс застана Архаят, водещият Дух на елинството. Ето защо, още преди пълното утвърждаване на християнството, елинството се разпадна толкова бързо: защото то преотстъпи своя Архай, който стана предводител на екзотеричното християнство.
Духът на Времето, отговарящ за древното елинство, стана мисионерът, инспираторът или по-добре казано, интуиторът на утвърждаващото се екзотерично християнство.
Тук ние сме изправени пред конкретния случай на една резигнация от страна на висшите Същества, за която често сме говорили. Понеже Духът на Времето, отговарящ за елинството, изпълни своята мисия толкова успешно, през Четвъртата следатлантска културна епоха той можеше да се издигне в една по-висша област, обаче се отказа от предоставената възможност и така се превърна в духовен предводител на екзотеричното християнство и като такъв упражняваше своите действия и всред останалите народи. Друга такава резигнация, друг такъв отказ от лично облагодетелствуване, ние срещаме още веднъж, и той представлява особен интерес тъкмо за онези, които наричат себе си ученици на духовното познание. Докато отвъд в Азия, но също в Египет и в Гърция, отделните Архангели израстват до степента Духове на Времето, в Европа живеят отделни народи и племена, които са под предводителството на своите различни Архангели. И така, докато съответните Архангели, които преди време бяха изпратени от Запад на Изток, израстваха до степента Духове на Времето, в Европа все още имаше един Архангел, който действуваше в германските и преди всичко в келтските народи, в народите, които по време на възникващото християнство бяха населили голяма част от Запад на Европа, включително днешна Унгария, Южна Германия и Алпите.
към текста >>
Понеже
Дух
ът на Времето, отговарящ за елинството, изпълни своята мисия толкова успешно, през Четвъртата следатлантска културна епоха той можеше да се издигне в една по-висша област, обаче се отказа от предоставената възможност и така се превърна в
дух
овен предводител на екзотеричното християнство и като такъв упражняваше своите действия и всред останалите народи.
И сега настъпи другото забележително събитие, а именно че Духът на Времето, отговарящ за елинството, в определен момент, съвпадащ приблизително с идването на Христовия Импулс, се отказа от предоставената му възможност да се издигне до по-висшата Йерархия, която наричаме Духове на Формата и остана водещ Дух на Времето, чиито действия вече се простираха извън времената. Той се превърна в представителен, водещ Дух на екзотеричното християнство, така че начело Христовия Импулс застана Архаят, водещият Дух на елинството. Ето защо, още преди пълното утвърждаване на християнството, елинството се разпадна толкова бързо: защото то преотстъпи своя Архай, който стана предводител на екзотеричното християнство. Духът на Времето, отговарящ за древното елинство, стана мисионерът, инспираторът или по-добре казано, интуиторът на утвърждаващото се екзотерично християнство. Тук ние сме изправени пред конкретния случай на една резигнация от страна на висшите Същества, за която често сме говорили.
Понеже Духът на Времето, отговарящ за елинството, изпълни своята мисия толкова успешно, през Четвъртата следатлантска културна епоха той можеше да се издигне в една по-висша област, обаче се отказа от предоставената възможност и така се превърна в духовен предводител на екзотеричното християнство и като такъв упражняваше своите действия и всред останалите народи.
Друга такава резигнация, друг такъв отказ от лично облагодетелствуване, ние срещаме още веднъж, и той представлява особен интерес тъкмо за онези, които наричат себе си ученици на духовното познание. Докато отвъд в Азия, но също в Египет и в Гърция, отделните Архангели израстват до степента Духове на Времето, в Европа живеят отделни народи и племена, които са под предводителството на своите различни Архангели. И така, докато съответните Архангели, които преди време бяха изпратени от Запад на Изток, израстваха до степента Духове на Времето, в Европа все още имаше един Архангел, който действуваше в германските и преди всичко в келтските народи, в народите, които по време на възникващото християнство бяха населили голяма част от Запад на Европа, включително днешна Унгария, Южна Германия и Алпите. Тези народи имаха за свой Архангел не друг, а келтския Дух на народа. Народите, предвождани от келтския Дух, заемаха също и големи части от северо-източна Европа.
към текста >>
Друга такава резигнация, друг такъв отказ от лично облагодетелствуване, ние срещаме още веднъж, и той представлява особен интерес тъкмо за онези, които наричат себе си ученици на
дух
овното познание.
Той се превърна в представителен, водещ Дух на екзотеричното християнство, така че начело Христовия Импулс застана Архаят, водещият Дух на елинството. Ето защо, още преди пълното утвърждаване на християнството, елинството се разпадна толкова бързо: защото то преотстъпи своя Архай, който стана предводител на екзотеричното християнство. Духът на Времето, отговарящ за древното елинство, стана мисионерът, инспираторът или по-добре казано, интуиторът на утвърждаващото се екзотерично християнство. Тук ние сме изправени пред конкретния случай на една резигнация от страна на висшите Същества, за която често сме говорили. Понеже Духът на Времето, отговарящ за елинството, изпълни своята мисия толкова успешно, през Четвъртата следатлантска културна епоха той можеше да се издигне в една по-висша област, обаче се отказа от предоставената възможност и така се превърна в духовен предводител на екзотеричното християнство и като такъв упражняваше своите действия и всред останалите народи.
Друга такава резигнация, друг такъв отказ от лично облагодетелствуване, ние срещаме още веднъж, и той представлява особен интерес тъкмо за онези, които наричат себе си ученици на духовното познание.
Докато отвъд в Азия, но също в Египет и в Гърция, отделните Архангели израстват до степента Духове на Времето, в Европа живеят отделни народи и племена, които са под предводителството на своите различни Архангели. И така, докато съответните Архангели, които преди време бяха изпратени от Запад на Изток, израстваха до степента Духове на Времето, в Европа все още имаше един Архангел, който действуваше в германските и преди всичко в келтските народи, в народите, които по време на възникващото християнство бяха населили голяма част от Запад на Европа, включително днешна Унгария, Южна Германия и Алпите. Тези народи имаха за свой Архангел не друг, а келтския Дух на народа. Народите, предвождани от келтския Дух, заемаха също и големи части от северо-източна Европа. Те бяха предвождани от един забележителен Архангел, който скоро след като човечеството прие християнския Импулс се отказа да стане Архай, или Дух на Личността, и взе решение за остане на до тогавашната архангелска степен и занапред да се подчинява на найразличните Духове на Времето, които биха могли да се появят, примерно, в земите на Европа.
към текста >>
Докато отвъд в Азия, но също в Египет и в Гърция, отделните Архангели израстват до степента
Дух
ове на Времето, в Европа живеят отделни народи и племена, които са под предводителството на своите различни Архангели.
Ето защо, още преди пълното утвърждаване на християнството, елинството се разпадна толкова бързо: защото то преотстъпи своя Архай, който стана предводител на екзотеричното християнство. Духът на Времето, отговарящ за древното елинство, стана мисионерът, инспираторът или по-добре казано, интуиторът на утвърждаващото се екзотерично християнство. Тук ние сме изправени пред конкретния случай на една резигнация от страна на висшите Същества, за която често сме говорили. Понеже Духът на Времето, отговарящ за елинството, изпълни своята мисия толкова успешно, през Четвъртата следатлантска културна епоха той можеше да се издигне в една по-висша област, обаче се отказа от предоставената възможност и така се превърна в духовен предводител на екзотеричното християнство и като такъв упражняваше своите действия и всред останалите народи. Друга такава резигнация, друг такъв отказ от лично облагодетелствуване, ние срещаме още веднъж, и той представлява особен интерес тъкмо за онези, които наричат себе си ученици на духовното познание.
Докато отвъд в Азия, но също в Египет и в Гърция, отделните Архангели израстват до степента Духове на Времето, в Европа живеят отделни народи и племена, които са под предводителството на своите различни Архангели.
И така, докато съответните Архангели, които преди време бяха изпратени от Запад на Изток, израстваха до степента Духове на Времето, в Европа все още имаше един Архангел, който действуваше в германските и преди всичко в келтските народи, в народите, които по време на възникващото християнство бяха населили голяма част от Запад на Европа, включително днешна Унгария, Южна Германия и Алпите. Тези народи имаха за свой Архангел не друг, а келтския Дух на народа. Народите, предвождани от келтския Дух, заемаха също и големи части от северо-източна Европа. Те бяха предвождани от един забележителен Архангел, който скоро след като човечеството прие християнския Импулс се отказа да стане Архай, или Дух на Личността, и взе решение за остане на до тогавашната архангелска степен и занапред да се подчинява на найразличните Духове на Времето, които биха могли да се появят, примерно, в земите на Европа. Ето защо също и семитските народи, като една затворена народностна общност, бързо изчезнаха от лицето на Земята: просто защото техният Архангел избра отказа, резигнацията, а заедно с нея и една особена мисия.
към текста >>
И така, докато съответните Архангели, които преди време бяха изпратени от Запад на Изток, израстваха до степента
Дух
ове на Времето, в Европа все още имаше един Архангел, който действуваше в германските и преди всичко в келтските народи, в народите, които по време на възникващото християнство бяха населили голяма част от Запад на Европа, включително днешна Унгария, Южна Германия и Алпите.
Духът на Времето, отговарящ за древното елинство, стана мисионерът, инспираторът или по-добре казано, интуиторът на утвърждаващото се екзотерично християнство. Тук ние сме изправени пред конкретния случай на една резигнация от страна на висшите Същества, за която често сме говорили. Понеже Духът на Времето, отговарящ за елинството, изпълни своята мисия толкова успешно, през Четвъртата следатлантска културна епоха той можеше да се издигне в една по-висша област, обаче се отказа от предоставената възможност и така се превърна в духовен предводител на екзотеричното християнство и като такъв упражняваше своите действия и всред останалите народи. Друга такава резигнация, друг такъв отказ от лично облагодетелствуване, ние срещаме още веднъж, и той представлява особен интерес тъкмо за онези, които наричат себе си ученици на духовното познание. Докато отвъд в Азия, но също в Египет и в Гърция, отделните Архангели израстват до степента Духове на Времето, в Европа живеят отделни народи и племена, които са под предводителството на своите различни Архангели.
И така, докато съответните Архангели, които преди време бяха изпратени от Запад на Изток, израстваха до степента Духове на Времето, в Европа все още имаше един Архангел, който действуваше в германските и преди всичко в келтските народи, в народите, които по време на възникващото християнство бяха населили голяма част от Запад на Европа, включително днешна Унгария, Южна Германия и Алпите.
Тези народи имаха за свой Архангел не друг, а келтския Дух на народа. Народите, предвождани от келтския Дух, заемаха също и големи части от северо-източна Европа. Те бяха предвождани от един забележителен Архангел, който скоро след като човечеството прие християнския Импулс се отказа да стане Архай, или Дух на Личността, и взе решение за остане на до тогавашната архангелска степен и занапред да се подчинява на найразличните Духове на Времето, които биха могли да се появят, примерно, в земите на Европа. Ето защо също и семитските народи, като една затворена народностна общност, бързо изчезнаха от лицето на Земята: просто защото техният Архангел избра отказа, резигнацията, а заедно с нея и една особена мисия. Тук ние имаме един типичен пример за това, как в един такъв случай резигнацията, отказът, допринасят за изпълняването на една или друга важна мисия.
към текста >>
Тези народи имаха за свой Архангел не друг, а келтския
Дух
на народа.
Тук ние сме изправени пред конкретния случай на една резигнация от страна на висшите Същества, за която често сме говорили. Понеже Духът на Времето, отговарящ за елинството, изпълни своята мисия толкова успешно, през Четвъртата следатлантска културна епоха той можеше да се издигне в една по-висша област, обаче се отказа от предоставената възможност и така се превърна в духовен предводител на екзотеричното християнство и като такъв упражняваше своите действия и всред останалите народи. Друга такава резигнация, друг такъв отказ от лично облагодетелствуване, ние срещаме още веднъж, и той представлява особен интерес тъкмо за онези, които наричат себе си ученици на духовното познание. Докато отвъд в Азия, но също в Египет и в Гърция, отделните Архангели израстват до степента Духове на Времето, в Европа живеят отделни народи и племена, които са под предводителството на своите различни Архангели. И така, докато съответните Архангели, които преди време бяха изпратени от Запад на Изток, израстваха до степента Духове на Времето, в Европа все още имаше един Архангел, който действуваше в германските и преди всичко в келтските народи, в народите, които по време на възникващото християнство бяха населили голяма част от Запад на Европа, включително днешна Унгария, Южна Германия и Алпите.
Тези народи имаха за свой Архангел не друг, а келтския Дух на народа.
Народите, предвождани от келтския Дух, заемаха също и големи части от северо-източна Европа. Те бяха предвождани от един забележителен Архангел, който скоро след като човечеството прие християнския Импулс се отказа да стане Архай, или Дух на Личността, и взе решение за остане на до тогавашната архангелска степен и занапред да се подчинява на найразличните Духове на Времето, които биха могли да се появят, примерно, в земите на Европа. Ето защо също и семитските народи, като една затворена народностна общност, бързо изчезнаха от лицето на Земята: просто защото техният Архангел избра отказа, резигнацията, а заедно с нея и една особена мисия. Тук ние имаме един типичен пример за това, как в един такъв случай резигнацията, отказът, допринасят за изпълняването на една или друга важна мисия. Но какво става сега с този Архангел на келтските народи, след като той не пожела да стане Дух на Личността?
към текста >>
Народите, предвождани от келтския
Дух
, заемаха също и големи части от северо-източна Европа.
Понеже Духът на Времето, отговарящ за елинството, изпълни своята мисия толкова успешно, през Четвъртата следатлантска културна епоха той можеше да се издигне в една по-висша област, обаче се отказа от предоставената възможност и така се превърна в духовен предводител на екзотеричното християнство и като такъв упражняваше своите действия и всред останалите народи. Друга такава резигнация, друг такъв отказ от лично облагодетелствуване, ние срещаме още веднъж, и той представлява особен интерес тъкмо за онези, които наричат себе си ученици на духовното познание. Докато отвъд в Азия, но също в Египет и в Гърция, отделните Архангели израстват до степента Духове на Времето, в Европа живеят отделни народи и племена, които са под предводителството на своите различни Архангели. И така, докато съответните Архангели, които преди време бяха изпратени от Запад на Изток, израстваха до степента Духове на Времето, в Европа все още имаше един Архангел, който действуваше в германските и преди всичко в келтските народи, в народите, които по време на възникващото християнство бяха населили голяма част от Запад на Европа, включително днешна Унгария, Южна Германия и Алпите. Тези народи имаха за свой Архангел не друг, а келтския Дух на народа.
Народите, предвождани от келтския Дух, заемаха също и големи части от северо-източна Европа.
Те бяха предвождани от един забележителен Архангел, който скоро след като човечеството прие християнския Импулс се отказа да стане Архай, или Дух на Личността, и взе решение за остане на до тогавашната архангелска степен и занапред да се подчинява на найразличните Духове на Времето, които биха могли да се появят, примерно, в земите на Европа. Ето защо също и семитските народи, като една затворена народностна общност, бързо изчезнаха от лицето на Земята: просто защото техният Архангел избра отказа, резигнацията, а заедно с нея и една особена мисия. Тук ние имаме един типичен пример за това, как в един такъв случай резигнацията, отказът, допринасят за изпълняването на една или друга важна мисия. Но какво става сега с този Архангел на келтските народи, след като той не пожела да стане Дух на Личността? Работата е там, че той се превърна в инспириращия Дух на езотеричното християнство и тъкмо от неговите инспирации се раждат онези учения и импулси, които стоят в основата на езотеричното християнство, на истинското езотерично християнство.
към текста >>
Те бяха предвождани от един забележителен Архангел, който скоро след като човечеството прие християнския Импулс се отказа да стане Архай, или
Дух
на Личността, и взе решение за остане на до тогавашната архангелска степен и занапред да се подчинява на найразличните
Дух
ове на Времето, които биха могли да се появят, примерно, в земите на Европа.
Друга такава резигнация, друг такъв отказ от лично облагодетелствуване, ние срещаме още веднъж, и той представлява особен интерес тъкмо за онези, които наричат себе си ученици на духовното познание. Докато отвъд в Азия, но също в Египет и в Гърция, отделните Архангели израстват до степента Духове на Времето, в Европа живеят отделни народи и племена, които са под предводителството на своите различни Архангели. И така, докато съответните Архангели, които преди време бяха изпратени от Запад на Изток, израстваха до степента Духове на Времето, в Европа все още имаше един Архангел, който действуваше в германските и преди всичко в келтските народи, в народите, които по време на възникващото християнство бяха населили голяма част от Запад на Европа, включително днешна Унгария, Южна Германия и Алпите. Тези народи имаха за свой Архангел не друг, а келтския Дух на народа. Народите, предвождани от келтския Дух, заемаха също и големи части от северо-източна Европа.
Те бяха предвождани от един забележителен Архангел, който скоро след като човечеството прие християнския Импулс се отказа да стане Архай, или Дух на Личността, и взе решение за остане на до тогавашната архангелска степен и занапред да се подчинява на найразличните Духове на Времето, които биха могли да се появят, примерно, в земите на Европа.
Ето защо също и семитските народи, като една затворена народностна общност, бързо изчезнаха от лицето на Земята: просто защото техният Архангел избра отказа, резигнацията, а заедно с нея и една особена мисия. Тук ние имаме един типичен пример за това, как в един такъв случай резигнацията, отказът, допринасят за изпълняването на една или друга важна мисия. Но какво става сега с този Архангел на келтските народи, след като той не пожела да стане Дух на Личността? Работата е там, че той се превърна в инспириращия Дух на езотеричното християнство и тъкмо от неговите инспирации се раждат онези учения и импулси, които стоят в основата на езотеричното християнство, на истинското езотерично християнство. Тайнствените центрове за посвещение на онези, които бяха въвеждани в тези тайни, се намираха в Западна Европа и там получаваше своите инспирации този водещ Дух, който първоначално извървя забележителния си път като Архангел на келтските народи, а после отказа да се издигне до по-висша степен и пое върху себе си една друга мисия: Да бъде инспиратор на езотеричното християнство, което трябваше да напредва в света чрез тайните на светия Граал, да се утвърждава в света чрез розенкройцерството.
към текста >>
Но какво става сега с този Архангел на келтските народи, след като той не пожела да стане
Дух
на Личността?
Тези народи имаха за свой Архангел не друг, а келтския Дух на народа. Народите, предвождани от келтския Дух, заемаха също и големи части от северо-източна Европа. Те бяха предвождани от един забележителен Архангел, който скоро след като човечеството прие християнския Импулс се отказа да стане Архай, или Дух на Личността, и взе решение за остане на до тогавашната архангелска степен и занапред да се подчинява на найразличните Духове на Времето, които биха могли да се появят, примерно, в земите на Европа. Ето защо също и семитските народи, като една затворена народностна общност, бързо изчезнаха от лицето на Земята: просто защото техният Архангел избра отказа, резигнацията, а заедно с нея и една особена мисия. Тук ние имаме един типичен пример за това, как в един такъв случай резигнацията, отказът, допринасят за изпълняването на една или друга важна мисия.
Но какво става сега с този Архангел на келтските народи, след като той не пожела да стане Дух на Личността?
Работата е там, че той се превърна в инспириращия Дух на езотеричното християнство и тъкмо от неговите инспирации се раждат онези учения и импулси, които стоят в основата на езотеричното християнство, на истинското езотерично християнство. Тайнствените центрове за посвещение на онези, които бяха въвеждани в тези тайни, се намираха в Западна Европа и там получаваше своите инспирации този водещ Дух, който първоначално извървя забележителния си път като Архангел на келтските народи, а после отказа да се издигне до по-висша степен и пое върху себе си една друга мисия: Да бъде инспиратор на езотеричното християнство, което трябваше да напредва в света чрез тайните на светия Граал, да се утвърждава в света чрез розенкройцерството. Да, тук ние сме изправени пред един величествен отказ, пред едно изоставане на определени Същества от висшите Йерархии и в същото време можем конкретно да посочим неговото огромно историческо значение. Въпреки че този Архангел би могъл да се издигне до степента Архай, той остана на степента Архангел и като такъв оглави това важно течение на езотеричното християнство, което занапред трябваше да си пробива път с помощта на различни Духове на Времето. Обаче независимо от техните действия, това езотерично християнство ще се превърне в един жив извор за всички онези сили, които могат да се възродят, да метаморфозират под въздействията, идващи от различните Духове на Времето.
към текста >>
Работата е там, че той се превърна в инспириращия
Дух
на езотеричното християнство и тъкмо от неговите инспирации се раждат онези учения и импулси, които стоят в основата на езотеричното християнство, на истинското езотерично християнство.
Народите, предвождани от келтския Дух, заемаха също и големи части от северо-източна Европа. Те бяха предвождани от един забележителен Архангел, който скоро след като човечеството прие християнския Импулс се отказа да стане Архай, или Дух на Личността, и взе решение за остане на до тогавашната архангелска степен и занапред да се подчинява на найразличните Духове на Времето, които биха могли да се появят, примерно, в земите на Европа. Ето защо също и семитските народи, като една затворена народностна общност, бързо изчезнаха от лицето на Земята: просто защото техният Архангел избра отказа, резигнацията, а заедно с нея и една особена мисия. Тук ние имаме един типичен пример за това, как в един такъв случай резигнацията, отказът, допринасят за изпълняването на една или друга важна мисия. Но какво става сега с този Архангел на келтските народи, след като той не пожела да стане Дух на Личността?
Работата е там, че той се превърна в инспириращия Дух на езотеричното християнство и тъкмо от неговите инспирации се раждат онези учения и импулси, които стоят в основата на езотеричното християнство, на истинското езотерично християнство.
Тайнствените центрове за посвещение на онези, които бяха въвеждани в тези тайни, се намираха в Западна Европа и там получаваше своите инспирации този водещ Дух, който първоначално извървя забележителния си път като Архангел на келтските народи, а после отказа да се издигне до по-висша степен и пое върху себе си една друга мисия: Да бъде инспиратор на езотеричното християнство, което трябваше да напредва в света чрез тайните на светия Граал, да се утвърждава в света чрез розенкройцерството. Да, тук ние сме изправени пред един величествен отказ, пред едно изоставане на определени Същества от висшите Йерархии и в същото време можем конкретно да посочим неговото огромно историческо значение. Въпреки че този Архангел би могъл да се издигне до степента Архай, той остана на степента Архангел и като такъв оглави това важно течение на езотеричното християнство, което занапред трябваше да си пробива път с помощта на различни Духове на Времето. Обаче независимо от техните действия, това езотерично християнство ще се превърне в един жив извор за всички онези сили, които могат да се възродят, да метаморфозират под въздействията, идващи от различните Духове на Времето. Следователно, тук ние отново имаме един пример за това, как протича една такава резигнация, докато в същото време сме свидетели и изживяваме величественото зрелище, при което, именно в нашата епоха, Духовете на Народите се издигат до степента Духове на Времето.
към текста >>
Тайнствените центрове за посвещение на онези, които бяха въвеждани в тези тайни, се намираха в Западна Европа и там получаваше своите инспирации този водещ
Дух
, който първоначално извървя забележителния си път като Архангел на келтските народи, а после отказа да се издигне до по-висша степен и пое върху себе си една друга мисия: Да бъде инспиратор на езотеричното християнство, което трябваше да напредва в света чрез тайните на
светия
Граал, да се утвърждава в света чрез розенкройцерството.
Те бяха предвождани от един забележителен Архангел, който скоро след като човечеството прие християнския Импулс се отказа да стане Архай, или Дух на Личността, и взе решение за остане на до тогавашната архангелска степен и занапред да се подчинява на найразличните Духове на Времето, които биха могли да се появят, примерно, в земите на Европа. Ето защо също и семитските народи, като една затворена народностна общност, бързо изчезнаха от лицето на Земята: просто защото техният Архангел избра отказа, резигнацията, а заедно с нея и една особена мисия. Тук ние имаме един типичен пример за това, как в един такъв случай резигнацията, отказът, допринасят за изпълняването на една или друга важна мисия. Но какво става сега с този Архангел на келтските народи, след като той не пожела да стане Дух на Личността? Работата е там, че той се превърна в инспириращия Дух на езотеричното християнство и тъкмо от неговите инспирации се раждат онези учения и импулси, които стоят в основата на езотеричното християнство, на истинското езотерично християнство.
Тайнствените центрове за посвещение на онези, които бяха въвеждани в тези тайни, се намираха в Западна Европа и там получаваше своите инспирации този водещ Дух, който първоначално извървя забележителния си път като Архангел на келтските народи, а после отказа да се издигне до по-висша степен и пое върху себе си една друга мисия: Да бъде инспиратор на езотеричното християнство, което трябваше да напредва в света чрез тайните на светия Граал, да се утвърждава в света чрез розенкройцерството.
Да, тук ние сме изправени пред един величествен отказ, пред едно изоставане на определени Същества от висшите Йерархии и в същото време можем конкретно да посочим неговото огромно историческо значение. Въпреки че този Архангел би могъл да се издигне до степента Архай, той остана на степента Архангел и като такъв оглави това важно течение на езотеричното християнство, което занапред трябваше да си пробива път с помощта на различни Духове на Времето. Обаче независимо от техните действия, това езотерично християнство ще се превърне в един жив извор за всички онези сили, които могат да се възродят, да метаморфозират под въздействията, идващи от различните Духове на Времето. Следователно, тук ние отново имаме един пример за това, как протича една такава резигнация, докато в същото време сме свидетели и изживяваме величественото зрелище, при което, именно в нашата епоха, Духовете на Народите се издигат до степента Духове на Времето. Обаче в европейските земи ние срещаме различни германски народи.
към текста >>
Въпреки че този Архангел би могъл да се издигне до степента Архай, той остана на степента Архангел и като такъв оглави това важно течение на езотеричното християнство, което занапред трябваше да си пробива път с помощта на различни
Дух
ове на Времето.
Тук ние имаме един типичен пример за това, как в един такъв случай резигнацията, отказът, допринасят за изпълняването на една или друга важна мисия. Но какво става сега с този Архангел на келтските народи, след като той не пожела да стане Дух на Личността? Работата е там, че той се превърна в инспириращия Дух на езотеричното християнство и тъкмо от неговите инспирации се раждат онези учения и импулси, които стоят в основата на езотеричното християнство, на истинското езотерично християнство. Тайнствените центрове за посвещение на онези, които бяха въвеждани в тези тайни, се намираха в Западна Европа и там получаваше своите инспирации този водещ Дух, който първоначално извървя забележителния си път като Архангел на келтските народи, а после отказа да се издигне до по-висша степен и пое върху себе си една друга мисия: Да бъде инспиратор на езотеричното християнство, което трябваше да напредва в света чрез тайните на светия Граал, да се утвърждава в света чрез розенкройцерството. Да, тук ние сме изправени пред един величествен отказ, пред едно изоставане на определени Същества от висшите Йерархии и в същото време можем конкретно да посочим неговото огромно историческо значение.
Въпреки че този Архангел би могъл да се издигне до степента Архай, той остана на степента Архангел и като такъв оглави това важно течение на езотеричното християнство, което занапред трябваше да си пробива път с помощта на различни Духове на Времето.
Обаче независимо от техните действия, това езотерично християнство ще се превърне в един жив извор за всички онези сили, които могат да се възродят, да метаморфозират под въздействията, идващи от различните Духове на Времето. Следователно, тук ние отново имаме един пример за това, как протича една такава резигнация, докато в същото време сме свидетели и изживяваме величественото зрелище, при което, именно в нашата епоха, Духовете на Народите се издигат до степента Духове на Времето. Обаче в европейските земи ние срещаме различни германски народи. Тези различни германски народи на Европа, които първоначално бяха предвождани от едно архангелско Същество, имаха следното призвание: Постепенно да стигнат до предводителството на най-различни Архангели и да формират по най-различен начин отделните народностни индивидуалности. Естествено, изключително трудно е главно поради това, че в известно отношение е твърде лесно да се пробудят елементи на страст и ревност -, ако решим да говорим по тези въпроси на пълно безпристрастно.
към текста >>
Обаче независимо от техните действия, това езотерично християнство ще се превърне в един жив извор за всички онези сили, които могат да се възродят, да метаморфозират под въздействията, идващи от различните
Дух
ове на Времето.
Но какво става сега с този Архангел на келтските народи, след като той не пожела да стане Дух на Личността? Работата е там, че той се превърна в инспириращия Дух на езотеричното християнство и тъкмо от неговите инспирации се раждат онези учения и импулси, които стоят в основата на езотеричното християнство, на истинското езотерично християнство. Тайнствените центрове за посвещение на онези, които бяха въвеждани в тези тайни, се намираха в Западна Европа и там получаваше своите инспирации този водещ Дух, който първоначално извървя забележителния си път като Архангел на келтските народи, а после отказа да се издигне до по-висша степен и пое върху себе си една друга мисия: Да бъде инспиратор на езотеричното християнство, което трябваше да напредва в света чрез тайните на светия Граал, да се утвърждава в света чрез розенкройцерството. Да, тук ние сме изправени пред един величествен отказ, пред едно изоставане на определени Същества от висшите Йерархии и в същото време можем конкретно да посочим неговото огромно историческо значение. Въпреки че този Архангел би могъл да се издигне до степента Архай, той остана на степента Архангел и като такъв оглави това важно течение на езотеричното християнство, което занапред трябваше да си пробива път с помощта на различни Духове на Времето.
Обаче независимо от техните действия, това езотерично християнство ще се превърне в един жив извор за всички онези сили, които могат да се възродят, да метаморфозират под въздействията, идващи от различните Духове на Времето.
Следователно, тук ние отново имаме един пример за това, как протича една такава резигнация, докато в същото време сме свидетели и изживяваме величественото зрелище, при което, именно в нашата епоха, Духовете на Народите се издигат до степента Духове на Времето. Обаче в европейските земи ние срещаме различни германски народи. Тези различни германски народи на Европа, които първоначално бяха предвождани от едно архангелско Същество, имаха следното призвание: Постепенно да стигнат до предводителството на най-различни Архангели и да формират по най-различен начин отделните народностни индивидуалности. Естествено, изключително трудно е главно поради това, че в известно отношение е твърде лесно да се пробудят елементи на страст и ревност -, ако решим да говорим по тези въпроси на пълно безпристрастно. Ето защо само ще загатнем някои неща относно тази еволюция в духовния свят.
към текста >>
Следователно, тук ние отново имаме един пример за това, как протича една такава резигнация, докато в същото време сме свидетели и изживяваме величественото зрелище, при което, именно в нашата епоха,
Дух
овете на Народите се издигат до степента
Дух
ове на Времето.
Работата е там, че той се превърна в инспириращия Дух на езотеричното християнство и тъкмо от неговите инспирации се раждат онези учения и импулси, които стоят в основата на езотеричното християнство, на истинското езотерично християнство. Тайнствените центрове за посвещение на онези, които бяха въвеждани в тези тайни, се намираха в Западна Европа и там получаваше своите инспирации този водещ Дух, който първоначално извървя забележителния си път като Архангел на келтските народи, а после отказа да се издигне до по-висша степен и пое върху себе си една друга мисия: Да бъде инспиратор на езотеричното християнство, което трябваше да напредва в света чрез тайните на светия Граал, да се утвърждава в света чрез розенкройцерството. Да, тук ние сме изправени пред един величествен отказ, пред едно изоставане на определени Същества от висшите Йерархии и в същото време можем конкретно да посочим неговото огромно историческо значение. Въпреки че този Архангел би могъл да се издигне до степента Архай, той остана на степента Архангел и като такъв оглави това важно течение на езотеричното християнство, което занапред трябваше да си пробива път с помощта на различни Духове на Времето. Обаче независимо от техните действия, това езотерично християнство ще се превърне в един жив извор за всички онези сили, които могат да се възродят, да метаморфозират под въздействията, идващи от различните Духове на Времето.
Следователно, тук ние отново имаме един пример за това, как протича една такава резигнация, докато в същото време сме свидетели и изживяваме величественото зрелище, при което, именно в нашата епоха, Духовете на Народите се издигат до степента Духове на Времето.
Обаче в европейските земи ние срещаме различни германски народи. Тези различни германски народи на Европа, които първоначално бяха предвождани от едно архангелско Същество, имаха следното призвание: Постепенно да стигнат до предводителството на най-различни Архангели и да формират по най-различен начин отделните народностни индивидуалности. Естествено, изключително трудно е главно поради това, че в известно отношение е твърде лесно да се пробудят елементи на страст и ревност -, ако решим да говорим по тези въпроси на пълно безпристрастно. Ето защо само ще загатнем някои неща относно тази еволюция в духовния свят. От общността на онези Архангели, за които стана дума, произлезе Архаят, водещият Дух на Времето за нашата Пета следатлантска културна епоха.
към текста >>
Ето защо само ще загатнем някои неща относно тази еволюция в
дух
овния свят.
Обаче независимо от техните действия, това езотерично християнство ще се превърне в един жив извор за всички онези сили, които могат да се възродят, да метаморфозират под въздействията, идващи от различните Духове на Времето. Следователно, тук ние отново имаме един пример за това, как протича една такава резигнация, докато в същото време сме свидетели и изживяваме величественото зрелище, при което, именно в нашата епоха, Духовете на Народите се издигат до степента Духове на Времето. Обаче в европейските земи ние срещаме различни германски народи. Тези различни германски народи на Европа, които първоначално бяха предвождани от едно архангелско Същество, имаха следното призвание: Постепенно да стигнат до предводителството на най-различни Архангели и да формират по най-различен начин отделните народностни индивидуалности. Естествено, изключително трудно е главно поради това, че в известно отношение е твърде лесно да се пробудят елементи на страст и ревност -, ако решим да говорим по тези въпроси на пълно безпристрастно.
Ето защо само ще загатнем някои неща относно тази еволюция в духовния свят.
От общността на онези Архангели, за които стана дума, произлезе Архаят, водещият Дух на Времето за нашата Пета следатлантска културна епоха. Той възникна след като дълго, дълго време един от Архангелите на германски те народи успя да премине през известно обучение. Онзи Дух на Времето, който беше предводител на Гръцко-латинската епоха, се превърна в Дух на Времето, който, както вече знаете, по-късно се зае със задачата да разпространява екзотеричното християнство. По-късната римска история също беше предвождала от един вид Дух на Времето, който пpoизлезе от Архангела на римляните и свърза своите намерения с тези на християнския Дух на Времето, постигайки едно пълно взаимодействие. Тези двамата бяха възпитатели на онзи Архангел, който предвождаше германските народи и принадлежеше към техните водещи Архангели, за да се издигне по-късно до Дух на Времето за цялата Пета следатлантска културна епоха.
към текста >>
От общността на онези Архангели, за които стана дума, произлезе Архаят, водещият
Дух
на Времето за нашата Пета следатлантска културна епоха.
Следователно, тук ние отново имаме един пример за това, как протича една такава резигнация, докато в същото време сме свидетели и изживяваме величественото зрелище, при което, именно в нашата епоха, Духовете на Народите се издигат до степента Духове на Времето. Обаче в европейските земи ние срещаме различни германски народи. Тези различни германски народи на Европа, които първоначално бяха предвождани от едно архангелско Същество, имаха следното призвание: Постепенно да стигнат до предводителството на най-различни Архангели и да формират по най-различен начин отделните народностни индивидуалности. Естествено, изключително трудно е главно поради това, че в известно отношение е твърде лесно да се пробудят елементи на страст и ревност -, ако решим да говорим по тези въпроси на пълно безпристрастно. Ето защо само ще загатнем някои неща относно тази еволюция в духовния свят.
От общността на онези Архангели, за които стана дума, произлезе Архаят, водещият Дух на Времето за нашата Пета следатлантска културна епоха.
Той възникна след като дълго, дълго време един от Архангелите на германски те народи успя да премине през известно обучение. Онзи Дух на Времето, който беше предводител на Гръцко-латинската епоха, се превърна в Дух на Времето, който, както вече знаете, по-късно се зае със задачата да разпространява екзотеричното християнство. По-късната римска история също беше предвождала от един вид Дух на Времето, който пpoизлезе от Архангела на римляните и свърза своите намерения с тези на християнския Дух на Времето, постигайки едно пълно взаимодействие. Тези двамата бяха възпитатели на онзи Архангел, който предвождаше германските народи и принадлежеше към техните водещи Архангели, за да се издигне по-късно до Дух на Времето за цялата Пета следатлантска културна епоха. За тази цел бяха необходими много неща, но преди всичко, необходимо беше да настъпи едно подчертано индивидуализиране и смесване на различните народностни елементи в Европа.
към текста >>
Онзи
Дух
на Времето, който беше предводител на Гръцко-латинската епоха, се превърна в
Дух
на Времето, който, както вече знаете, по-късно се зае със задачата да разпространява екзотеричното християнство.
Тези различни германски народи на Европа, които първоначално бяха предвождани от едно архангелско Същество, имаха следното призвание: Постепенно да стигнат до предводителството на най-различни Архангели и да формират по най-различен начин отделните народностни индивидуалности. Естествено, изключително трудно е главно поради това, че в известно отношение е твърде лесно да се пробудят елементи на страст и ревност -, ако решим да говорим по тези въпроси на пълно безпристрастно. Ето защо само ще загатнем някои неща относно тази еволюция в духовния свят. От общността на онези Архангели, за които стана дума, произлезе Архаят, водещият Дух на Времето за нашата Пета следатлантска културна епоха. Той възникна след като дълго, дълго време един от Архангелите на германски те народи успя да премине през известно обучение.
Онзи Дух на Времето, който беше предводител на Гръцко-латинската епоха, се превърна в Дух на Времето, който, както вече знаете, по-късно се зае със задачата да разпространява екзотеричното християнство.
По-късната римска история също беше предвождала от един вид Дух на Времето, който пpoизлезе от Архангела на римляните и свърза своите намерения с тези на християнския Дух на Времето, постигайки едно пълно взаимодействие. Тези двамата бяха възпитатели на онзи Архангел, който предвождаше германските народи и принадлежеше към техните водещи Архангели, за да се издигне по-късно до Дух на Времето за цялата Пета следатлантска културна епоха. За тази цел бяха необходими много неща, но преди всичко, необходимо беше да настъпи едно подчертано индивидуализиране и смесване на различните народностни елементи в Европа. А това беше възможно само поради факта, че докато там в Азия и Африка Архангелите отдавна се бяха издигнали до степента Духове на Времето, в Европа водачеството все още се изпълняваше от самите Архангели, така че отделните народностни общности ги следваха и изцяло се подчиняваха на техните импулси, без да се интересуват от Духовете на Времето. И така, докато Христовият Импулс все повече и повече обхващаше човечеството, Европа беше проникната от действията на отделни и свободомислящи Архангели, всеки от които следваше своя собствен път и това, общо взето, силно затрудняваше възникването на един общ Дух на Времето, който да поведе отделните Архангели през Петата следатлантска културна епоха.
към текста >>
По-късната римска история също беше предвождала от един вид
Дух
на Времето, който пpoизлезе от Архангела на римляните и свърза своите намерения с тези на християнския
Дух
на Времето, постигайки едно пълно взаимодействие.
Естествено, изключително трудно е главно поради това, че в известно отношение е твърде лесно да се пробудят елементи на страст и ревност -, ако решим да говорим по тези въпроси на пълно безпристрастно. Ето защо само ще загатнем някои неща относно тази еволюция в духовния свят. От общността на онези Архангели, за които стана дума, произлезе Архаят, водещият Дух на Времето за нашата Пета следатлантска културна епоха. Той възникна след като дълго, дълго време един от Архангелите на германски те народи успя да премине през известно обучение. Онзи Дух на Времето, който беше предводител на Гръцко-латинската епоха, се превърна в Дух на Времето, който, както вече знаете, по-късно се зае със задачата да разпространява екзотеричното християнство.
По-късната римска история също беше предвождала от един вид Дух на Времето, който пpoизлезе от Архангела на римляните и свърза своите намерения с тези на християнския Дух на Времето, постигайки едно пълно взаимодействие.
Тези двамата бяха възпитатели на онзи Архангел, който предвождаше германските народи и принадлежеше към техните водещи Архангели, за да се издигне по-късно до Дух на Времето за цялата Пета следатлантска културна епоха. За тази цел бяха необходими много неща, но преди всичко, необходимо беше да настъпи едно подчертано индивидуализиране и смесване на различните народностни елементи в Европа. А това беше възможно само поради факта, че докато там в Азия и Африка Архангелите отдавна се бяха издигнали до степента Духове на Времето, в Европа водачеството все още се изпълняваше от самите Архангели, така че отделните народностни общности ги следваха и изцяло се подчиняваха на техните импулси, без да се интересуват от Духовете на Времето. И така, докато Христовият Импулс все повече и повече обхващаше човечеството, Европа беше проникната от действията на отделни и свободомислящи Архангели, всеки от които следваше своя собствен път и това, общо взето, силно затрудняваше възникването на един общ Дух на Времето, който да поведе отделните Архангели през Петата следатлантска културна епоха. И за да стане възможно, например, формирането на онзи народ, който населява територията на Франция, трябваше да се смесят романски, келтски и франкски народностни елементи.
към текста >>
Тези двамата бяха възпитатели на онзи Архангел, който предвождаше германските народи и принадлежеше към техните водещи Архангели, за да се издигне по-късно до
Дух
на Времето за цялата Пета следатлантска културна епоха.
Ето защо само ще загатнем някои неща относно тази еволюция в духовния свят. От общността на онези Архангели, за които стана дума, произлезе Архаят, водещият Дух на Времето за нашата Пета следатлантска културна епоха. Той възникна след като дълго, дълго време един от Архангелите на германски те народи успя да премине през известно обучение. Онзи Дух на Времето, който беше предводител на Гръцко-латинската епоха, се превърна в Дух на Времето, който, както вече знаете, по-късно се зае със задачата да разпространява екзотеричното християнство. По-късната римска история също беше предвождала от един вид Дух на Времето, който пpoизлезе от Архангела на римляните и свърза своите намерения с тези на християнския Дух на Времето, постигайки едно пълно взаимодействие.
Тези двамата бяха възпитатели на онзи Архангел, който предвождаше германските народи и принадлежеше към техните водещи Архангели, за да се издигне по-късно до Дух на Времето за цялата Пета следатлантска културна епоха.
За тази цел бяха необходими много неща, но преди всичко, необходимо беше да настъпи едно подчертано индивидуализиране и смесване на различните народностни елементи в Европа. А това беше възможно само поради факта, че докато там в Азия и Африка Архангелите отдавна се бяха издигнали до степента Духове на Времето, в Европа водачеството все още се изпълняваше от самите Архангели, така че отделните народностни общности ги следваха и изцяло се подчиняваха на техните импулси, без да се интересуват от Духовете на Времето. И така, докато Христовият Импулс все повече и повече обхващаше човечеството, Европа беше проникната от действията на отделни и свободомислящи Архангели, всеки от които следваше своя собствен път и това, общо взето, силно затрудняваше възникването на един общ Дух на Времето, който да поведе отделните Архангели през Петата следатлантска културна епоха. И за да стане възможно, например, формирането на онзи народ, който населява територията на Франция, трябваше да се смесят романски, келтски и франкски народностни елементи. Естествено, чрез това смесване цялото ръководство на нещата прие една строго определена форма.
към текста >>
А това беше възможно само поради факта, че докато там в Азия и Африка Архангелите отдавна се бяха издигнали до степента
Дух
ове на Времето, в Европа водачеството все още се изпълняваше от самите Архангели, така че отделните народностни общности ги следваха и изцяло се подчиняваха на техните импулси, без да се интересуват от
Дух
овете на Времето.
Той възникна след като дълго, дълго време един от Архангелите на германски те народи успя да премине през известно обучение. Онзи Дух на Времето, който беше предводител на Гръцко-латинската епоха, се превърна в Дух на Времето, който, както вече знаете, по-късно се зае със задачата да разпространява екзотеричното християнство. По-късната римска история също беше предвождала от един вид Дух на Времето, който пpoизлезе от Архангела на римляните и свърза своите намерения с тези на християнския Дух на Времето, постигайки едно пълно взаимодействие. Тези двамата бяха възпитатели на онзи Архангел, който предвождаше германските народи и принадлежеше към техните водещи Архангели, за да се издигне по-късно до Дух на Времето за цялата Пета следатлантска културна епоха. За тази цел бяха необходими много неща, но преди всичко, необходимо беше да настъпи едно подчертано индивидуализиране и смесване на различните народностни елементи в Европа.
А това беше възможно само поради факта, че докато там в Азия и Африка Архангелите отдавна се бяха издигнали до степента Духове на Времето, в Европа водачеството все още се изпълняваше от самите Архангели, така че отделните народностни общности ги следваха и изцяло се подчиняваха на техните импулси, без да се интересуват от Духовете на Времето.
И така, докато Христовият Импулс все повече и повече обхващаше човечеството, Европа беше проникната от действията на отделни и свободомислящи Архангели, всеки от които следваше своя собствен път и това, общо взето, силно затрудняваше възникването на един общ Дух на Времето, който да поведе отделните Архангели през Петата следатлантска културна епоха. И за да стане възможно, например, формирането на онзи народ, който населява територията на Франция, трябваше да се смесят романски, келтски и франкски народностни елементи. Естествено, чрез това смесване цялото ръководство на нещата прие една строго определена форма. Тя се определяше от водещите Архангели, които след като получаваха нови задачи прехвърляха задълженията си на други Архангели. Ние вече посочихме каква мисия имаше да изпълнява водещият Дух на келтите.
към текста >>
И така, докато Христовият Импулс все повече и повече обхващаше човечеството, Европа беше проникната от действията на отделни и свободомислящи Архангели, всеки от които следваше своя собствен път и това, общо взето, силно затрудняваше възникването на един общ
Дух
на Времето, който да поведе отделните Архангели през Петата следатлантска културна епоха.
Онзи Дух на Времето, който беше предводител на Гръцко-латинската епоха, се превърна в Дух на Времето, който, както вече знаете, по-късно се зае със задачата да разпространява екзотеричното християнство. По-късната римска история също беше предвождала от един вид Дух на Времето, който пpoизлезе от Архангела на римляните и свърза своите намерения с тези на християнския Дух на Времето, постигайки едно пълно взаимодействие. Тези двамата бяха възпитатели на онзи Архангел, който предвождаше германските народи и принадлежеше към техните водещи Архангели, за да се издигне по-късно до Дух на Времето за цялата Пета следатлантска културна епоха. За тази цел бяха необходими много неща, но преди всичко, необходимо беше да настъпи едно подчертано индивидуализиране и смесване на различните народностни елементи в Европа. А това беше възможно само поради факта, че докато там в Азия и Африка Архангелите отдавна се бяха издигнали до степента Духове на Времето, в Европа водачеството все още се изпълняваше от самите Архангели, така че отделните народностни общности ги следваха и изцяло се подчиняваха на техните импулси, без да се интересуват от Духовете на Времето.
И така, докато Христовият Импулс все повече и повече обхващаше човечеството, Европа беше проникната от действията на отделни и свободомислящи Архангели, всеки от които следваше своя собствен път и това, общо взето, силно затрудняваше възникването на един общ Дух на Времето, който да поведе отделните Архангели през Петата следатлантска културна епоха.
И за да стане възможно, например, формирането на онзи народ, който населява територията на Франция, трябваше да се смесят романски, келтски и франкски народностни елементи. Естествено, чрез това смесване цялото ръководство на нещата прие една строго определена форма. Тя се определяше от водещите Архангели, които след като получаваха нови задачи прехвърляха задълженията си на други Архангели. Ние вече посочихме каква мисия имаше да изпълнява водещият Дух на келтите. Същото бихме могли да кажем и за Архангелите на другите народи.
към текста >>
Ние вече посочихме каква мисия имаше да изпълнява водещият
Дух
на келтите.
А това беше възможно само поради факта, че докато там в Азия и Африка Архангелите отдавна се бяха издигнали до степента Духове на Времето, в Европа водачеството все още се изпълняваше от самите Архангели, така че отделните народностни общности ги следваха и изцяло се подчиняваха на техните импулси, без да се интересуват от Духовете на Времето. И така, докато Христовият Импулс все повече и повече обхващаше човечеството, Европа беше проникната от действията на отделни и свободомислящи Архангели, всеки от които следваше своя собствен път и това, общо взето, силно затрудняваше възникването на един общ Дух на Времето, който да поведе отделните Архангели през Петата следатлантска културна епоха. И за да стане възможно, например, формирането на онзи народ, който населява територията на Франция, трябваше да се смесят романски, келтски и франкски народностни елементи. Естествено, чрез това смесване цялото ръководство на нещата прие една строго определена форма. Тя се определяше от водещите Архангели, които след като получаваха нови задачи прехвърляха задълженията си на други Архангели.
Ние вече посочихме каква мисия имаше да изпълнява водещият Дух на келтите.
Същото бихме могли да кажем и за Архангелите на другите народи. А после при тези народи, които възникнаха в резултат на смесване, дойдоха други Архангели, които проявиха своята власт едва след въпросното смесване на различни народностни елементи. И така, за доста продължителен период чак до Средновековието в Средна и Северна Европа ръководната роля се намираше главно в ръцете на Архангелите, които постепенно попаднаха под влиянието, идващо от общия Дух на Времето, който проправяше пътя на Христовия Импулс. В Европа отделните Духове на Народите, станаха до голяма степен служители на Христовия Дух на Времето. Докато Архангелите на Европа се поставяха в служба пред този общ Христов Дух на Времето, отделните народи не бяха в състояние да позволят на някой от Архангелите да се издигне до степента Дух на Времето.
към текста >>
И така, за доста продължителен период чак до Средновековието в Средна и Северна Европа ръководната роля се намираше главно в ръцете на Архангелите, които постепенно попаднаха под влиянието, идващо от общия
Дух
на Времето, който проправяше пътя на Христовия Импулс.
Естествено, чрез това смесване цялото ръководство на нещата прие една строго определена форма. Тя се определяше от водещите Архангели, които след като получаваха нови задачи прехвърляха задълженията си на други Архангели. Ние вече посочихме каква мисия имаше да изпълнява водещият Дух на келтите. Същото бихме могли да кажем и за Архангелите на другите народи. А после при тези народи, които възникнаха в резултат на смесване, дойдоха други Архангели, които проявиха своята власт едва след въпросното смесване на различни народностни елементи.
И така, за доста продължителен период чак до Средновековието в Средна и Северна Европа ръководната роля се намираше главно в ръцете на Архангелите, които постепенно попаднаха под влиянието, идващо от общия Дух на Времето, който проправяше пътя на Христовия Импулс.
В Европа отделните Духове на Народите, станаха до голяма степен служители на Христовия Дух на Времето. Докато Архангелите на Европа се поставяха в служба пред този общ Христов Дух на Времето, отделните народи не бяха в състояние да позволят на някой от Архангелите да се издигне до степента Дух на Времето. Едва през шестнадесети и седемнадесети век започвайки приблизително от дванадесети век бяха създадени предварителните условия за въздигането на водещия Дух на Времето, под чието влияние се намираме днес и който отговаря за Петата следатлантска културна епоха. Той също принадлежи към великите Духове на Времето, каквито бяха и онези Духове на Времето, които отговаряха за Египетско-халдейско-вавилонската, Древноперсийската и Древно-индийската епоха. Обаче този Дух на Времето, който отговаря за нашата Пета следатлантска културна епоха, действуваше по един твърде своеобразен начин.
към текста >>
В Европа отделните
Дух
ове на Народите, станаха до голяма степен служители на Христовия
Дух
на Времето.
Тя се определяше от водещите Архангели, които след като получаваха нови задачи прехвърляха задълженията си на други Архангели. Ние вече посочихме каква мисия имаше да изпълнява водещият Дух на келтите. Същото бихме могли да кажем и за Архангелите на другите народи. А после при тези народи, които възникнаха в резултат на смесване, дойдоха други Архангели, които проявиха своята власт едва след въпросното смесване на различни народностни елементи. И така, за доста продължителен период чак до Средновековието в Средна и Северна Европа ръководната роля се намираше главно в ръцете на Архангелите, които постепенно попаднаха под влиянието, идващо от общия Дух на Времето, който проправяше пътя на Христовия Импулс.
В Европа отделните Духове на Народите, станаха до голяма степен служители на Христовия Дух на Времето.
Докато Архангелите на Европа се поставяха в служба пред този общ Христов Дух на Времето, отделните народи не бяха в състояние да позволят на някой от Архангелите да се издигне до степента Дух на Времето. Едва през шестнадесети и седемнадесети век започвайки приблизително от дванадесети век бяха създадени предварителните условия за въздигането на водещия Дух на Времето, под чието влияние се намираме днес и който отговаря за Петата следатлантска културна епоха. Той също принадлежи към великите Духове на Времето, каквито бяха и онези Духове на Времето, които отговаряха за Египетско-халдейско-вавилонската, Древноперсийската и Древно-индийската епоха. Обаче този Дух на Времето, който отговаря за нашата Пета следатлантска културна епоха, действуваше по един твърде своеобразен начин. Той трябваше да прибегне до един вид компромис с един от древните Духове на Времето, които бяха в сила още преди християнския Импулс, а именно с египетския Дух на Времето; който, както чухме, в известно отношение се беше издигнал до степента Дух на Формата.
към текста >>
Докато Архангелите на Европа се поставяха в служба пред този общ Христов
Дух
на Времето, отделните народи не бяха в състояние да позволят на някой от Архангелите да се издигне до степента
Дух
на Времето.
Ние вече посочихме каква мисия имаше да изпълнява водещият Дух на келтите. Същото бихме могли да кажем и за Архангелите на другите народи. А после при тези народи, които възникнаха в резултат на смесване, дойдоха други Архангели, които проявиха своята власт едва след въпросното смесване на различни народностни елементи. И така, за доста продължителен период чак до Средновековието в Средна и Северна Европа ръководната роля се намираше главно в ръцете на Архангелите, които постепенно попаднаха под влиянието, идващо от общия Дух на Времето, който проправяше пътя на Христовия Импулс. В Европа отделните Духове на Народите, станаха до голяма степен служители на Христовия Дух на Времето.
Докато Архангелите на Европа се поставяха в служба пред този общ Христов Дух на Времето, отделните народи не бяха в състояние да позволят на някой от Архангелите да се издигне до степента Дух на Времето.
Едва през шестнадесети и седемнадесети век започвайки приблизително от дванадесети век бяха създадени предварителните условия за въздигането на водещия Дух на Времето, под чието влияние се намираме днес и който отговаря за Петата следатлантска културна епоха. Той също принадлежи към великите Духове на Времето, каквито бяха и онези Духове на Времето, които отговаряха за Египетско-халдейско-вавилонската, Древноперсийската и Древно-индийската епоха. Обаче този Дух на Времето, който отговаря за нашата Пета следатлантска културна епоха, действуваше по един твърде своеобразен начин. Той трябваше да прибегне до един вид компромис с един от древните Духове на Времето, които бяха в сила още преди християнския Импулс, а именно с египетския Дух на Времето; който, както чухме, в известно отношение се беше издигнал до степента Дух на Формата. Стана така, че всъщност нашата Пета следатлантска културна епоха, в която се намираме сега, е под властта на един Дух на Времето, който до голяма степен се оказа под влиянието и импулсите, идващи от Духа на Времето, отговарящ за древната египетска култура, който на свой ред, така да се каже, е в самото начало на своето издигане до степента Дух на Формата.
към текста >>
Едва през шестнадесети и седемнадесети век започвайки приблизително от дванадесети век бяха създадени предварителните условия за въздигането на водещия
Дух
на Времето, под чието влияние се намираме днес и който отговаря за Петата следатлантска културна епоха.
Същото бихме могли да кажем и за Архангелите на другите народи. А после при тези народи, които възникнаха в резултат на смесване, дойдоха други Архангели, които проявиха своята власт едва след въпросното смесване на различни народностни елементи. И така, за доста продължителен период чак до Средновековието в Средна и Северна Европа ръководната роля се намираше главно в ръцете на Архангелите, които постепенно попаднаха под влиянието, идващо от общия Дух на Времето, който проправяше пътя на Христовия Импулс. В Европа отделните Духове на Народите, станаха до голяма степен служители на Христовия Дух на Времето. Докато Архангелите на Европа се поставяха в служба пред този общ Христов Дух на Времето, отделните народи не бяха в състояние да позволят на някой от Архангелите да се издигне до степента Дух на Времето.
Едва през шестнадесети и седемнадесети век започвайки приблизително от дванадесети век бяха създадени предварителните условия за въздигането на водещия Дух на Времето, под чието влияние се намираме днес и който отговаря за Петата следатлантска културна епоха.
Той също принадлежи към великите Духове на Времето, каквито бяха и онези Духове на Времето, които отговаряха за Египетско-халдейско-вавилонската, Древноперсийската и Древно-индийската епоха. Обаче този Дух на Времето, който отговаря за нашата Пета следатлантска културна епоха, действуваше по един твърде своеобразен начин. Той трябваше да прибегне до един вид компромис с един от древните Духове на Времето, които бяха в сила още преди християнския Импулс, а именно с египетския Дух на Времето; който, както чухме, в известно отношение се беше издигнал до степента Дух на Формата. Стана така, че всъщност нашата Пета следатлантска културна епоха, в която се намираме сега, е под властта на един Дух на Времето, който до голяма степен се оказа под влиянието и импулсите, идващи от Духа на Времето, отговарящ за древната египетска култура, който на свой ред, така да се каже, е в самото начало на своето издигане до степента Дух на Формата. Всичко това предизвика много раздори и разцепление в нашата епоха.
към текста >>
Той също принадлежи към великите
Дух
ове на Времето, каквито бяха и онези
Дух
ове на Времето, които отговаряха за Египетско-халдейско-вавилонската, Древноперсийската и Древно-индийската епоха.
А после при тези народи, които възникнаха в резултат на смесване, дойдоха други Архангели, които проявиха своята власт едва след въпросното смесване на различни народностни елементи. И така, за доста продължителен период чак до Средновековието в Средна и Северна Европа ръководната роля се намираше главно в ръцете на Архангелите, които постепенно попаднаха под влиянието, идващо от общия Дух на Времето, който проправяше пътя на Христовия Импулс. В Европа отделните Духове на Народите, станаха до голяма степен служители на Христовия Дух на Времето. Докато Архангелите на Европа се поставяха в служба пред този общ Христов Дух на Времето, отделните народи не бяха в състояние да позволят на някой от Архангелите да се издигне до степента Дух на Времето. Едва през шестнадесети и седемнадесети век започвайки приблизително от дванадесети век бяха създадени предварителните условия за въздигането на водещия Дух на Времето, под чието влияние се намираме днес и който отговаря за Петата следатлантска културна епоха.
Той също принадлежи към великите Духове на Времето, каквито бяха и онези Духове на Времето, които отговаряха за Египетско-халдейско-вавилонската, Древноперсийската и Древно-индийската епоха.
Обаче този Дух на Времето, който отговаря за нашата Пета следатлантска културна епоха, действуваше по един твърде своеобразен начин. Той трябваше да прибегне до един вид компромис с един от древните Духове на Времето, които бяха в сила още преди християнския Импулс, а именно с египетския Дух на Времето; който, както чухме, в известно отношение се беше издигнал до степента Дух на Формата. Стана така, че всъщност нашата Пета следатлантска културна епоха, в която се намираме сега, е под властта на един Дух на Времето, който до голяма степен се оказа под влиянието и импулсите, идващи от Духа на Времето, отговарящ за древната египетска култура, който на свой ред, така да се каже, е в самото начало на своето издигане до степента Дух на Формата. Всичко това предизвика много раздори и разцепление в нашата епоха. Нашият Дух на Времето в Петата следатлантска културна епоха, освен че се стреми към издигане до по-висока степен в духовния свят, иска да стори същото и с Четвъртата следатлантска културна епоха.
към текста >>
Обаче този
Дух
на Времето, който отговаря за нашата Пета следатлантска културна епоха, действуваше по един твърде своеобразен начин.
И така, за доста продължителен период чак до Средновековието в Средна и Северна Европа ръководната роля се намираше главно в ръцете на Архангелите, които постепенно попаднаха под влиянието, идващо от общия Дух на Времето, който проправяше пътя на Христовия Импулс. В Европа отделните Духове на Народите, станаха до голяма степен служители на Христовия Дух на Времето. Докато Архангелите на Европа се поставяха в служба пред този общ Христов Дух на Времето, отделните народи не бяха в състояние да позволят на някой от Архангелите да се издигне до степента Дух на Времето. Едва през шестнадесети и седемнадесети век започвайки приблизително от дванадесети век бяха създадени предварителните условия за въздигането на водещия Дух на Времето, под чието влияние се намираме днес и който отговаря за Петата следатлантска културна епоха. Той също принадлежи към великите Духове на Времето, каквито бяха и онези Духове на Времето, които отговаряха за Египетско-халдейско-вавилонската, Древноперсийската и Древно-индийската епоха.
Обаче този Дух на Времето, който отговаря за нашата Пета следатлантска културна епоха, действуваше по един твърде своеобразен начин.
Той трябваше да прибегне до един вид компромис с един от древните Духове на Времето, които бяха в сила още преди християнския Импулс, а именно с египетския Дух на Времето; който, както чухме, в известно отношение се беше издигнал до степента Дух на Формата. Стана така, че всъщност нашата Пета следатлантска културна епоха, в която се намираме сега, е под властта на един Дух на Времето, който до голяма степен се оказа под влиянието и импулсите, идващи от Духа на Времето, отговарящ за древната египетска култура, който на свой ред, така да се каже, е в самото начало на своето издигане до степента Дух на Формата. Всичко това предизвика много раздори и разцепление в нашата епоха. Нашият Дух на Времето в Петата следатлантска културна епоха, освен че се стреми към издигане до по-висока степен в духовния свят, иска да стори същото и с Четвъртата следатлантска културна епоха. Обаче тук на преден план излизат материалистичните тенденции, материалистичните стремежи и според това, доколко различните архангелски Същества, различните Души на Народите се оказват податливи на тази материалистична тенденция, под ръководството на Духа на Времето, отговарящ за Петата следатлантска културна епоха, попада един повече или по-малко материалистичен на род, който придава, бих казал, известен материалистичен нюанс на Духа на Времето.
към текста >>
Той трябваше да прибегне до един вид компромис с един от древните
Дух
ове на Времето, които бяха в сила още преди християнския Импулс, а именно с египетския
Дух
на Времето; който, както чухме, в известно отношение се беше издигнал до степента
Дух
на Формата.
В Европа отделните Духове на Народите, станаха до голяма степен служители на Христовия Дух на Времето. Докато Архангелите на Европа се поставяха в служба пред този общ Христов Дух на Времето, отделните народи не бяха в състояние да позволят на някой от Архангелите да се издигне до степента Дух на Времето. Едва през шестнадесети и седемнадесети век започвайки приблизително от дванадесети век бяха създадени предварителните условия за въздигането на водещия Дух на Времето, под чието влияние се намираме днес и който отговаря за Петата следатлантска културна епоха. Той също принадлежи към великите Духове на Времето, каквито бяха и онези Духове на Времето, които отговаряха за Египетско-халдейско-вавилонската, Древноперсийската и Древно-индийската епоха. Обаче този Дух на Времето, който отговаря за нашата Пета следатлантска културна епоха, действуваше по един твърде своеобразен начин.
Той трябваше да прибегне до един вид компромис с един от древните Духове на Времето, които бяха в сила още преди християнския Импулс, а именно с египетския Дух на Времето; който, както чухме, в известно отношение се беше издигнал до степента Дух на Формата.
Стана така, че всъщност нашата Пета следатлантска културна епоха, в която се намираме сега, е под властта на един Дух на Времето, който до голяма степен се оказа под влиянието и импулсите, идващи от Духа на Времето, отговарящ за древната египетска култура, който на свой ред, така да се каже, е в самото начало на своето издигане до степента Дух на Формата. Всичко това предизвика много раздори и разцепление в нашата епоха. Нашият Дух на Времето в Петата следатлантска културна епоха, освен че се стреми към издигане до по-висока степен в духовния свят, иска да стори същото и с Четвъртата следатлантска културна епоха. Обаче тук на преден план излизат материалистичните тенденции, материалистичните стремежи и според това, доколко различните архангелски Същества, различните Души на Народите се оказват податливи на тази материалистична тенденция, под ръководството на Духа на Времето, отговарящ за Петата следатлантска културна епоха, попада един повече или по-малко материалистичен на род, който придава, бих казал, известен материалистичен нюанс на Духа на Времето. Напротив, един идеалистичен народ обогатява Духа на Времето с идеалистичен нюанс.
към текста >>
Стана така, че всъщност нашата Пета следатлантска културна епоха, в която се намираме сега, е под властта на един
Дух
на Времето, който до голяма степен се оказа под влиянието и импулсите, идващи от
Дух
а на Времето, отговарящ за древната египетска култура, който на свой ред, така да се каже, е в самото начало на своето издигане до степента
Дух
на Формата.
Докато Архангелите на Европа се поставяха в служба пред този общ Христов Дух на Времето, отделните народи не бяха в състояние да позволят на някой от Архангелите да се издигне до степента Дух на Времето. Едва през шестнадесети и седемнадесети век започвайки приблизително от дванадесети век бяха създадени предварителните условия за въздигането на водещия Дух на Времето, под чието влияние се намираме днес и който отговаря за Петата следатлантска културна епоха. Той също принадлежи към великите Духове на Времето, каквито бяха и онези Духове на Времето, които отговаряха за Египетско-халдейско-вавилонската, Древноперсийската и Древно-индийската епоха. Обаче този Дух на Времето, който отговаря за нашата Пета следатлантска културна епоха, действуваше по един твърде своеобразен начин. Той трябваше да прибегне до един вид компромис с един от древните Духове на Времето, които бяха в сила още преди християнския Импулс, а именно с египетския Дух на Времето; който, както чухме, в известно отношение се беше издигнал до степента Дух на Формата.
Стана така, че всъщност нашата Пета следатлантска културна епоха, в която се намираме сега, е под властта на един Дух на Времето, който до голяма степен се оказа под влиянието и импулсите, идващи от Духа на Времето, отговарящ за древната египетска култура, който на свой ред, така да се каже, е в самото начало на своето издигане до степента Дух на Формата.
Всичко това предизвика много раздори и разцепление в нашата епоха. Нашият Дух на Времето в Петата следатлантска културна епоха, освен че се стреми към издигане до по-висока степен в духовния свят, иска да стори същото и с Четвъртата следатлантска културна епоха. Обаче тук на преден план излизат материалистичните тенденции, материалистичните стремежи и според това, доколко различните архангелски Същества, различните Души на Народите се оказват податливи на тази материалистична тенденция, под ръководството на Духа на Времето, отговарящ за Петата следатлантска културна епоха, попада един повече или по-малко материалистичен на род, който придава, бих казал, известен материалистичен нюанс на Духа на Времето. Напротив, един идеалистичен народ обогатява Духа на Времето с идеалистичен нюанс. И така, между дванадесети и шестнадесети век фактически възникна нещо, което в известен смисъл действуваше успоредно с християнския Дух на Времето който е продължител на гръцкия Дух на Времето -, и по този забележителен начин в нашата култура навлезе онова, което наричаме християнски Дух на Времето, свързан обаче със същинския Дух на Времето, отговарящ за Петата следатлантска културна епоха, като в същото време отново се намеси и древното египетство, чийто Дух на Времето се беше издигнал до степента Дух на Формата.
към текста >>
Нашият
Дух
на Времето в Петата следатлантска културна епоха, освен че се стреми към издигане до по-висока степен в
дух
овния свят, иска да стори същото и с Четвъртата следатлантска културна епоха.
Той също принадлежи към великите Духове на Времето, каквито бяха и онези Духове на Времето, които отговаряха за Египетско-халдейско-вавилонската, Древноперсийската и Древно-индийската епоха. Обаче този Дух на Времето, който отговаря за нашата Пета следатлантска културна епоха, действуваше по един твърде своеобразен начин. Той трябваше да прибегне до един вид компромис с един от древните Духове на Времето, които бяха в сила още преди християнския Импулс, а именно с египетския Дух на Времето; който, както чухме, в известно отношение се беше издигнал до степента Дух на Формата. Стана така, че всъщност нашата Пета следатлантска културна епоха, в която се намираме сега, е под властта на един Дух на Времето, който до голяма степен се оказа под влиянието и импулсите, идващи от Духа на Времето, отговарящ за древната египетска култура, който на свой ред, така да се каже, е в самото начало на своето издигане до степента Дух на Формата. Всичко това предизвика много раздори и разцепление в нашата епоха.
Нашият Дух на Времето в Петата следатлантска културна епоха, освен че се стреми към издигане до по-висока степен в духовния свят, иска да стори същото и с Четвъртата следатлантска културна епоха.
Обаче тук на преден план излизат материалистичните тенденции, материалистичните стремежи и според това, доколко различните архангелски Същества, различните Души на Народите се оказват податливи на тази материалистична тенденция, под ръководството на Духа на Времето, отговарящ за Петата следатлантска културна епоха, попада един повече или по-малко материалистичен на род, който придава, бих казал, известен материалистичен нюанс на Духа на Времето. Напротив, един идеалистичен народ обогатява Духа на Времето с идеалистичен нюанс. И така, между дванадесети и шестнадесети век фактически възникна нещо, което в известен смисъл действуваше успоредно с християнския Дух на Времето който е продължител на гръцкия Дух на Времето -, и по този забележителен начин в нашата култура навлезе онова, което наричаме християнски Дух на Времето, свързан обаче със същинския Дух на Времето, отговарящ за Петата следатлантска културна епоха, като в същото време отново се намеси и древното египетство, чийто Дух на Времето се беше издигнал до степента Дух на Формата. Но тъкмо поради обстоятелството, че цялата ни култура се оказа белязана от такова духовно тривластие, стана възможно това, в Петата културна епоха да се появят извънредно много течения, включващи в себе си различни култури и различни Архангели. Да, по този начин Духът на Времето беше обогатен с най-различни цветове и нюанси.
към текста >>
Обаче тук на преден план излизат материалистичните тенденции, материалистичните стремежи и според това, доколко различните архангелски Същества, различните Души на Народите се оказват податливи на тази материалистична тенденция, под ръководството на
Дух
а на Времето, отговарящ за Петата следатлантска културна епоха, попада един повече или по-малко материалистичен на род, който придава, бих казал, известен материалистичен нюанс на
Дух
а на Времето.
Обаче този Дух на Времето, който отговаря за нашата Пета следатлантска културна епоха, действуваше по един твърде своеобразен начин. Той трябваше да прибегне до един вид компромис с един от древните Духове на Времето, които бяха в сила още преди християнския Импулс, а именно с египетския Дух на Времето; който, както чухме, в известно отношение се беше издигнал до степента Дух на Формата. Стана така, че всъщност нашата Пета следатлантска културна епоха, в която се намираме сега, е под властта на един Дух на Времето, който до голяма степен се оказа под влиянието и импулсите, идващи от Духа на Времето, отговарящ за древната египетска култура, който на свой ред, така да се каже, е в самото начало на своето издигане до степента Дух на Формата. Всичко това предизвика много раздори и разцепление в нашата епоха. Нашият Дух на Времето в Петата следатлантска културна епоха, освен че се стреми към издигане до по-висока степен в духовния свят, иска да стори същото и с Четвъртата следатлантска културна епоха.
Обаче тук на преден план излизат материалистичните тенденции, материалистичните стремежи и според това, доколко различните архангелски Същества, различните Души на Народите се оказват податливи на тази материалистична тенденция, под ръководството на Духа на Времето, отговарящ за Петата следатлантска културна епоха, попада един повече или по-малко материалистичен на род, който придава, бих казал, известен материалистичен нюанс на Духа на Времето.
Напротив, един идеалистичен народ обогатява Духа на Времето с идеалистичен нюанс. И така, между дванадесети и шестнадесети век фактически възникна нещо, което в известен смисъл действуваше успоредно с християнския Дух на Времето който е продължител на гръцкия Дух на Времето -, и по този забележителен начин в нашата култура навлезе онова, което наричаме християнски Дух на Времето, свързан обаче със същинския Дух на Времето, отговарящ за Петата следатлантска културна епоха, като в същото време отново се намеси и древното египетство, чийто Дух на Времето се беше издигнал до степента Дух на Формата. Но тъкмо поради обстоятелството, че цялата ни култура се оказа белязана от такова духовно тривластие, стана възможно това, в Петата културна епоха да се появят извънредно много течения, включващи в себе си различни култури и различни Архангели. Да, по този начин Духът на Времето беше обогатен с най-различни цветове и нюанси. Естествено, също и Архангелите, които получаваха своите заповеди от Духа на Времето, действуваха по най-различни начини.
към текста >>
Напротив, един идеалистичен народ обогатява
Дух
а на Времето с идеалистичен нюанс.
Той трябваше да прибегне до един вид компромис с един от древните Духове на Времето, които бяха в сила още преди християнския Импулс, а именно с египетския Дух на Времето; който, както чухме, в известно отношение се беше издигнал до степента Дух на Формата. Стана така, че всъщност нашата Пета следатлантска културна епоха, в която се намираме сега, е под властта на един Дух на Времето, който до голяма степен се оказа под влиянието и импулсите, идващи от Духа на Времето, отговарящ за древната египетска култура, който на свой ред, така да се каже, е в самото начало на своето издигане до степента Дух на Формата. Всичко това предизвика много раздори и разцепление в нашата епоха. Нашият Дух на Времето в Петата следатлантска културна епоха, освен че се стреми към издигане до по-висока степен в духовния свят, иска да стори същото и с Четвъртата следатлантска културна епоха. Обаче тук на преден план излизат материалистичните тенденции, материалистичните стремежи и според това, доколко различните архангелски Същества, различните Души на Народите се оказват податливи на тази материалистична тенденция, под ръководството на Духа на Времето, отговарящ за Петата следатлантска културна епоха, попада един повече или по-малко материалистичен на род, който придава, бих казал, известен материалистичен нюанс на Духа на Времето.
Напротив, един идеалистичен народ обогатява Духа на Времето с идеалистичен нюанс.
И така, между дванадесети и шестнадесети век фактически възникна нещо, което в известен смисъл действуваше успоредно с християнския Дух на Времето който е продължител на гръцкия Дух на Времето -, и по този забележителен начин в нашата култура навлезе онова, което наричаме християнски Дух на Времето, свързан обаче със същинския Дух на Времето, отговарящ за Петата следатлантска културна епоха, като в същото време отново се намеси и древното египетство, чийто Дух на Времето се беше издигнал до степента Дух на Формата. Но тъкмо поради обстоятелството, че цялата ни култура се оказа белязана от такова духовно тривластие, стана възможно това, в Петата културна епоха да се появят извънредно много течения, включващи в себе си различни култури и различни Архангели. Да, по този начин Духът на Времето беше обогатен с най-различни цветове и нюанси. Естествено, също и Архангелите, които получаваха своите заповеди от Духа на Времето, действуваха по най-различни начини. Онези от Вас, които живеят на Север, вероятно ще бъдат заинтригувани от една тема, която подробно ще обсъдим в следващите лекции, но така или иначе, те още сега би трябвало да поставят въпроса: Добре, но как всъщност действуваше онзи Архангел, който на времето беше изпратен в тази област заедно със северните народи, със скандинавските народи и от когото различните Архангели на Европа и по-точно Архангелите на Западна, Средна и Северна Европа получаваха своите инспирации?
към текста >>
И така, между дванадесети и шестнадесети век фактически възникна нещо, което в известен смисъл действуваше успоредно с християнския
Дух
на Времето който е продължител на гръцкия
Дух
на Времето -, и по този забележителен начин в нашата култура навлезе онова, което наричаме християнски
Дух
на Времето, свързан обаче със същинския
Дух
на Времето, отговарящ за Петата следатлантска културна епоха, като в същото време отново се намеси и древното египетство, чийто
Дух
на Времето се беше издигнал до степента
Дух
на Формата.
Стана така, че всъщност нашата Пета следатлантска културна епоха, в която се намираме сега, е под властта на един Дух на Времето, който до голяма степен се оказа под влиянието и импулсите, идващи от Духа на Времето, отговарящ за древната египетска култура, който на свой ред, така да се каже, е в самото начало на своето издигане до степента Дух на Формата. Всичко това предизвика много раздори и разцепление в нашата епоха. Нашият Дух на Времето в Петата следатлантска културна епоха, освен че се стреми към издигане до по-висока степен в духовния свят, иска да стори същото и с Четвъртата следатлантска културна епоха. Обаче тук на преден план излизат материалистичните тенденции, материалистичните стремежи и според това, доколко различните архангелски Същества, различните Души на Народите се оказват податливи на тази материалистична тенденция, под ръководството на Духа на Времето, отговарящ за Петата следатлантска културна епоха, попада един повече или по-малко материалистичен на род, който придава, бих казал, известен материалистичен нюанс на Духа на Времето. Напротив, един идеалистичен народ обогатява Духа на Времето с идеалистичен нюанс.
И така, между дванадесети и шестнадесети век фактически възникна нещо, което в известен смисъл действуваше успоредно с християнския Дух на Времето който е продължител на гръцкия Дух на Времето -, и по този забележителен начин в нашата култура навлезе онова, което наричаме християнски Дух на Времето, свързан обаче със същинския Дух на Времето, отговарящ за Петата следатлантска културна епоха, като в същото време отново се намеси и древното египетство, чийто Дух на Времето се беше издигнал до степента Дух на Формата.
Но тъкмо поради обстоятелството, че цялата ни култура се оказа белязана от такова духовно тривластие, стана възможно това, в Петата културна епоха да се появят извънредно много течения, включващи в себе си различни култури и различни Архангели. Да, по този начин Духът на Времето беше обогатен с най-различни цветове и нюанси. Естествено, също и Архангелите, които получаваха своите заповеди от Духа на Времето, действуваха по най-различни начини. Онези от Вас, които живеят на Север, вероятно ще бъдат заинтригувани от една тема, която подробно ще обсъдим в следващите лекции, но така или иначе, те още сега би трябвало да поставят въпроса: Добре, но как всъщност действуваше онзи Архангел, който на времето беше изпратен в тази област заедно със северните народи, със скандинавските народи и от когото различните Архангели на Европа и по-точно Архангелите на Западна, Средна и Северна Европа получаваха своите инспирации? Несъмнено, за външния свят ще изглежда като пълна глупост, ако сега насоча Вашето внимание към една точка от европейския континент, от която някога са били разпръсквани по всички посоки най-великите импулси, към онази точка, която беше сборното място за редица духовни Същества, още преди келтският Дух на Народа, респективно келтският Архангел да превърне замъка на Граал в нов мистериен център.
към текста >>
Но тъкмо поради обстоятелството, че цялата ни култура се оказа белязана от такова
дух
овно тривластие, стана възможно това, в Петата културна епоха да се появят извънредно много течения, включващи в себе си различни култури и различни Архангели.
Всичко това предизвика много раздори и разцепление в нашата епоха. Нашият Дух на Времето в Петата следатлантска културна епоха, освен че се стреми към издигане до по-висока степен в духовния свят, иска да стори същото и с Четвъртата следатлантска културна епоха. Обаче тук на преден план излизат материалистичните тенденции, материалистичните стремежи и според това, доколко различните архангелски Същества, различните Души на Народите се оказват податливи на тази материалистична тенденция, под ръководството на Духа на Времето, отговарящ за Петата следатлантска културна епоха, попада един повече или по-малко материалистичен на род, който придава, бих казал, известен материалистичен нюанс на Духа на Времето. Напротив, един идеалистичен народ обогатява Духа на Времето с идеалистичен нюанс. И така, между дванадесети и шестнадесети век фактически възникна нещо, което в известен смисъл действуваше успоредно с християнския Дух на Времето който е продължител на гръцкия Дух на Времето -, и по този забележителен начин в нашата култура навлезе онова, което наричаме християнски Дух на Времето, свързан обаче със същинския Дух на Времето, отговарящ за Петата следатлантска културна епоха, като в същото време отново се намеси и древното египетство, чийто Дух на Времето се беше издигнал до степента Дух на Формата.
Но тъкмо поради обстоятелството, че цялата ни култура се оказа белязана от такова духовно тривластие, стана възможно това, в Петата културна епоха да се появят извънредно много течения, включващи в себе си различни култури и различни Архангели.
Да, по този начин Духът на Времето беше обогатен с най-различни цветове и нюанси. Естествено, също и Архангелите, които получаваха своите заповеди от Духа на Времето, действуваха по най-различни начини. Онези от Вас, които живеят на Север, вероятно ще бъдат заинтригувани от една тема, която подробно ще обсъдим в следващите лекции, но така или иначе, те още сега би трябвало да поставят въпроса: Добре, но как всъщност действуваше онзи Архангел, който на времето беше изпратен в тази област заедно със северните народи, със скандинавските народи и от когото различните Архангели на Европа и по-точно Архангелите на Западна, Средна и Северна Европа получаваха своите инспирации? Несъмнено, за външния свят ще изглежда като пълна глупост, ако сега насоча Вашето внимание към една точка от европейския континент, от която някога са били разпръсквани по всички посоки най-великите импулси, към онази точка, която беше сборното място за редица духовни Същества, още преди келтският Дух на Народа, респективно келтският Архангел да превърне замъка на Граал в нов мистериен център. От същата точка, от която през древността бликаха духовните сили на Европа, възникна също и това, което северният Дух на Народа получи като своя мисия.
към текста >>
Да, по този начин
Дух
ът на Времето беше обогатен с най-различни цветове и нюанси.
Нашият Дух на Времето в Петата следатлантска културна епоха, освен че се стреми към издигане до по-висока степен в духовния свят, иска да стори същото и с Четвъртата следатлантска културна епоха. Обаче тук на преден план излизат материалистичните тенденции, материалистичните стремежи и според това, доколко различните архангелски Същества, различните Души на Народите се оказват податливи на тази материалистична тенденция, под ръководството на Духа на Времето, отговарящ за Петата следатлантска културна епоха, попада един повече или по-малко материалистичен на род, който придава, бих казал, известен материалистичен нюанс на Духа на Времето. Напротив, един идеалистичен народ обогатява Духа на Времето с идеалистичен нюанс. И така, между дванадесети и шестнадесети век фактически възникна нещо, което в известен смисъл действуваше успоредно с християнския Дух на Времето който е продължител на гръцкия Дух на Времето -, и по този забележителен начин в нашата култура навлезе онова, което наричаме християнски Дух на Времето, свързан обаче със същинския Дух на Времето, отговарящ за Петата следатлантска културна епоха, като в същото време отново се намеси и древното египетство, чийто Дух на Времето се беше издигнал до степента Дух на Формата. Но тъкмо поради обстоятелството, че цялата ни култура се оказа белязана от такова духовно тривластие, стана възможно това, в Петата културна епоха да се появят извънредно много течения, включващи в себе си различни култури и различни Архангели.
Да, по този начин Духът на Времето беше обогатен с най-различни цветове и нюанси.
Естествено, също и Архангелите, които получаваха своите заповеди от Духа на Времето, действуваха по най-различни начини. Онези от Вас, които живеят на Север, вероятно ще бъдат заинтригувани от една тема, която подробно ще обсъдим в следващите лекции, но така или иначе, те още сега би трябвало да поставят въпроса: Добре, но как всъщност действуваше онзи Архангел, който на времето беше изпратен в тази област заедно със северните народи, със скандинавските народи и от когото различните Архангели на Европа и по-точно Архангелите на Западна, Средна и Северна Европа получаваха своите инспирации? Несъмнено, за външния свят ще изглежда като пълна глупост, ако сега насоча Вашето внимание към една точка от европейския континент, от която някога са били разпръсквани по всички посоки най-великите импулси, към онази точка, която беше сборното място за редица духовни Същества, още преди келтският Дух на Народа, респективно келтският Архангел да превърне замъка на Граал в нов мистериен център. От същата точка, от която през древността бликаха духовните сили на Европа, възникна също и това, което северният Дух на Народа получи като своя мисия. Както казах, за външния свят може да изглежда като пълна глупост, ако сега ние решим да разглеждаме онази точка, от която се излъчват духовни въздействия към различните германски племена, и която днес се намира над Средна Германия, макар че фактически тя е разположена над Земята.
към текста >>
Естествено, също и Архангелите, които получаваха своите заповеди от
Дух
а на Времето, действуваха по най-различни начини.
Обаче тук на преден план излизат материалистичните тенденции, материалистичните стремежи и според това, доколко различните архангелски Същества, различните Души на Народите се оказват податливи на тази материалистична тенденция, под ръководството на Духа на Времето, отговарящ за Петата следатлантска културна епоха, попада един повече или по-малко материалистичен на род, който придава, бих казал, известен материалистичен нюанс на Духа на Времето. Напротив, един идеалистичен народ обогатява Духа на Времето с идеалистичен нюанс. И така, между дванадесети и шестнадесети век фактически възникна нещо, което в известен смисъл действуваше успоредно с християнския Дух на Времето който е продължител на гръцкия Дух на Времето -, и по този забележителен начин в нашата култура навлезе онова, което наричаме християнски Дух на Времето, свързан обаче със същинския Дух на Времето, отговарящ за Петата следатлантска културна епоха, като в същото време отново се намеси и древното египетство, чийто Дух на Времето се беше издигнал до степента Дух на Формата. Но тъкмо поради обстоятелството, че цялата ни култура се оказа белязана от такова духовно тривластие, стана възможно това, в Петата културна епоха да се появят извънредно много течения, включващи в себе си различни култури и различни Архангели. Да, по този начин Духът на Времето беше обогатен с най-различни цветове и нюанси.
Естествено, също и Архангелите, които получаваха своите заповеди от Духа на Времето, действуваха по най-различни начини.
Онези от Вас, които живеят на Север, вероятно ще бъдат заинтригувани от една тема, която подробно ще обсъдим в следващите лекции, но така или иначе, те още сега би трябвало да поставят въпроса: Добре, но как всъщност действуваше онзи Архангел, който на времето беше изпратен в тази област заедно със северните народи, със скандинавските народи и от когото различните Архангели на Европа и по-точно Архангелите на Западна, Средна и Северна Европа получаваха своите инспирации? Несъмнено, за външния свят ще изглежда като пълна глупост, ако сега насоча Вашето внимание към една точка от европейския континент, от която някога са били разпръсквани по всички посоки най-великите импулси, към онази точка, която беше сборното място за редица духовни Същества, още преди келтският Дух на Народа, респективно келтският Архангел да превърне замъка на Граал в нов мистериен център. От същата точка, от която през древността бликаха духовните сили на Европа, възникна също и това, което северният Дух на Народа получи като своя мисия. Както казах, за външния свят може да изглежда като пълна глупост, ако сега ние решим да разглеждаме онази точка, от която се излъчват духовни въздействия към различните германски племена, и която днес се намира над Средна Германия, макар че фактически тя е разположена над Земята. Ако опишете един кръг, обхващащ градовете Детмолд и Падерборн, Вие ще очертаете онази област, от която тръгваха импулсите, които впоследствие определени йерархически Същества превръщаха в своя мисия именно там, в земите на Северна и Западна Европа.
към текста >>
Несъмнено, за външния свят ще изглежда като пълна глупост, ако сега насоча Вашето внимание към една точка от европейския континент, от която някога са били разпръсквани по всички посоки най-великите импулси, към онази точка, която беше сборното място за редица
дух
овни Същества, още преди келтският
Дух
на Народа, респективно келтският Архангел да превърне замъка на Граал в нов мистериен център.
И така, между дванадесети и шестнадесети век фактически възникна нещо, което в известен смисъл действуваше успоредно с християнския Дух на Времето който е продължител на гръцкия Дух на Времето -, и по този забележителен начин в нашата култура навлезе онова, което наричаме християнски Дух на Времето, свързан обаче със същинския Дух на Времето, отговарящ за Петата следатлантска културна епоха, като в същото време отново се намеси и древното египетство, чийто Дух на Времето се беше издигнал до степента Дух на Формата. Но тъкмо поради обстоятелството, че цялата ни култура се оказа белязана от такова духовно тривластие, стана възможно това, в Петата културна епоха да се появят извънредно много течения, включващи в себе си различни култури и различни Архангели. Да, по този начин Духът на Времето беше обогатен с най-различни цветове и нюанси. Естествено, също и Архангелите, които получаваха своите заповеди от Духа на Времето, действуваха по най-различни начини. Онези от Вас, които живеят на Север, вероятно ще бъдат заинтригувани от една тема, която подробно ще обсъдим в следващите лекции, но така или иначе, те още сега би трябвало да поставят въпроса: Добре, но как всъщност действуваше онзи Архангел, който на времето беше изпратен в тази област заедно със северните народи, със скандинавските народи и от когото различните Архангели на Европа и по-точно Архангелите на Западна, Средна и Северна Европа получаваха своите инспирации?
Несъмнено, за външния свят ще изглежда като пълна глупост, ако сега насоча Вашето внимание към една точка от европейския континент, от която някога са били разпръсквани по всички посоки най-великите импулси, към онази точка, която беше сборното място за редица духовни Същества, още преди келтският Дух на Народа, респективно келтският Архангел да превърне замъка на Граал в нов мистериен център.
От същата точка, от която през древността бликаха духовните сили на Европа, възникна също и това, което северният Дух на Народа получи като своя мисия. Както казах, за външния свят може да изглежда като пълна глупост, ако сега ние решим да разглеждаме онази точка, от която се излъчват духовни въздействия към различните германски племена, и която днес се намира над Средна Германия, макар че фактически тя е разположена над Земята. Ако опишете един кръг, обхващащ градовете Детмолд и Падерборн, Вие ще очертаете онази област, от която тръгваха импулсите, които впоследствие определени йерархически Същества превръщаха в своя мисия именно там, в земите на Северна и Западна Европа. И понеже там се Намираше един от големите центрове за получаване на инспирации, по-късно възникна преданието, че Асгард е бил разположен именно в тази точка на Земята, фактически там, още в древността, се е намирал онзи велик инспиративен център, който по-късно прехвърли своята дейност, образно казано, в ръцете на светия Граал. И ето че по това време скандинавските народи, предвождани от своите първи Архангели, получиха съвършено различни заложби, заложби, които фактически днес можем да открием единствено в особения характер на северната митология.
към текста >>
От същата точка, от която през древността бликаха
дух
овните сили на Европа, възникна също и това, което северният
Дух
на Народа получи като своя мисия.
Но тъкмо поради обстоятелството, че цялата ни култура се оказа белязана от такова духовно тривластие, стана възможно това, в Петата културна епоха да се появят извънредно много течения, включващи в себе си различни култури и различни Архангели. Да, по този начин Духът на Времето беше обогатен с най-различни цветове и нюанси. Естествено, също и Архангелите, които получаваха своите заповеди от Духа на Времето, действуваха по най-различни начини. Онези от Вас, които живеят на Север, вероятно ще бъдат заинтригувани от една тема, която подробно ще обсъдим в следващите лекции, но така или иначе, те още сега би трябвало да поставят въпроса: Добре, но как всъщност действуваше онзи Архангел, който на времето беше изпратен в тази област заедно със северните народи, със скандинавските народи и от когото различните Архангели на Европа и по-точно Архангелите на Западна, Средна и Северна Европа получаваха своите инспирации? Несъмнено, за външния свят ще изглежда като пълна глупост, ако сега насоча Вашето внимание към една точка от европейския континент, от която някога са били разпръсквани по всички посоки най-великите импулси, към онази точка, която беше сборното място за редица духовни Същества, още преди келтският Дух на Народа, респективно келтският Архангел да превърне замъка на Граал в нов мистериен център.
От същата точка, от която през древността бликаха духовните сили на Европа, възникна също и това, което северният Дух на Народа получи като своя мисия.
Както казах, за външния свят може да изглежда като пълна глупост, ако сега ние решим да разглеждаме онази точка, от която се излъчват духовни въздействия към различните германски племена, и която днес се намира над Средна Германия, макар че фактически тя е разположена над Земята. Ако опишете един кръг, обхващащ градовете Детмолд и Падерборн, Вие ще очертаете онази област, от която тръгваха импулсите, които впоследствие определени йерархически Същества превръщаха в своя мисия именно там, в земите на Северна и Западна Европа. И понеже там се Намираше един от големите центрове за получаване на инспирации, по-късно възникна преданието, че Асгард е бил разположен именно в тази точка на Земята, фактически там, още в древността, се е намирал онзи велик инспиративен център, който по-късно прехвърли своята дейност, образно казано, в ръцете на светия Граал. И ето че по това време скандинавските народи, предвождани от своите първи Архангели, получиха съвършено различни заложби, заложби, които фактически днес можем да открием единствено в особения характер на северната митология. Онзи, който сравнява в окултен смисъл северната митология с другите митологии, които съществуват тук или там по света, ще установи, че тази северна митология просто олицетворяваше първоначалните качества, първоначалните заложби на Архангела, които бяха изтласкани тук на Север, първоначалните заложби, които останаха в своя непроменен вид, също както например при едно дете бихме могли да наблюдаваме определени таланти, скрита гениалност или нещо подобно, намиращи се именно във фазата на детството.
към текста >>
Както казах, за външния свят може да изглежда като пълна глупост, ако сега ние решим да разглеждаме онази точка, от която се излъчват
дух
овни въздействия към различните германски племена, и която днес се намира над Средна Германия, макар че фактически тя е разположена над Земята.
Да, по този начин Духът на Времето беше обогатен с най-различни цветове и нюанси. Естествено, също и Архангелите, които получаваха своите заповеди от Духа на Времето, действуваха по най-различни начини. Онези от Вас, които живеят на Север, вероятно ще бъдат заинтригувани от една тема, която подробно ще обсъдим в следващите лекции, но така или иначе, те още сега би трябвало да поставят въпроса: Добре, но как всъщност действуваше онзи Архангел, който на времето беше изпратен в тази област заедно със северните народи, със скандинавските народи и от когото различните Архангели на Европа и по-точно Архангелите на Западна, Средна и Северна Европа получаваха своите инспирации? Несъмнено, за външния свят ще изглежда като пълна глупост, ако сега насоча Вашето внимание към една точка от европейския континент, от която някога са били разпръсквани по всички посоки най-великите импулси, към онази точка, която беше сборното място за редица духовни Същества, още преди келтският Дух на Народа, респективно келтският Архангел да превърне замъка на Граал в нов мистериен център. От същата точка, от която през древността бликаха духовните сили на Европа, възникна също и това, което северният Дух на Народа получи като своя мисия.
Както казах, за външния свят може да изглежда като пълна глупост, ако сега ние решим да разглеждаме онази точка, от която се излъчват духовни въздействия към различните германски племена, и която днес се намира над Средна Германия, макар че фактически тя е разположена над Земята.
Ако опишете един кръг, обхващащ градовете Детмолд и Падерборн, Вие ще очертаете онази област, от която тръгваха импулсите, които впоследствие определени йерархически Същества превръщаха в своя мисия именно там, в земите на Северна и Западна Европа. И понеже там се Намираше един от големите центрове за получаване на инспирации, по-късно възникна преданието, че Асгард е бил разположен именно в тази точка на Земята, фактически там, още в древността, се е намирал онзи велик инспиративен център, който по-късно прехвърли своята дейност, образно казано, в ръцете на светия Граал. И ето че по това време скандинавските народи, предвождани от своите първи Архангели, получиха съвършено различни заложби, заложби, които фактически днес можем да открием единствено в особения характер на северната митология. Онзи, който сравнява в окултен смисъл северната митология с другите митологии, които съществуват тук или там по света, ще установи, че тази северна митология просто олицетворяваше първоначалните качества, първоначалните заложби на Архангела, които бяха изтласкани тук на Север, първоначалните заложби, които останаха в своя непроменен вид, също както например при едно дете бихме могли да наблюдаваме определени таланти, скрита гениалност или нещо подобно, намиращи се именно във фазата на детството. При Архангела, който беше изпратен на Север към Скандинавия, ние имаме същите онези заложби, които после се проявиха в особения характер на северната митология.
към текста >>
И понеже там се Намираше един от големите центрове за получаване на инспирации, по-късно възникна преданието, че Асгард е бил разположен именно в тази точка на Земята, фактически там, още в древността, се е намирал онзи велик инспиративен център, който по-късно прехвърли своята дейност, образно казано, в ръцете на
светия
Граал.
Онези от Вас, които живеят на Север, вероятно ще бъдат заинтригувани от една тема, която подробно ще обсъдим в следващите лекции, но така или иначе, те още сега би трябвало да поставят въпроса: Добре, но как всъщност действуваше онзи Архангел, който на времето беше изпратен в тази област заедно със северните народи, със скандинавските народи и от когото различните Архангели на Европа и по-точно Архангелите на Западна, Средна и Северна Европа получаваха своите инспирации? Несъмнено, за външния свят ще изглежда като пълна глупост, ако сега насоча Вашето внимание към една точка от европейския континент, от която някога са били разпръсквани по всички посоки най-великите импулси, към онази точка, която беше сборното място за редица духовни Същества, още преди келтският Дух на Народа, респективно келтският Архангел да превърне замъка на Граал в нов мистериен център. От същата точка, от която през древността бликаха духовните сили на Европа, възникна също и това, което северният Дух на Народа получи като своя мисия. Както казах, за външния свят може да изглежда като пълна глупост, ако сега ние решим да разглеждаме онази точка, от която се излъчват духовни въздействия към различните германски племена, и която днес се намира над Средна Германия, макар че фактически тя е разположена над Земята. Ако опишете един кръг, обхващащ градовете Детмолд и Падерборн, Вие ще очертаете онази област, от която тръгваха импулсите, които впоследствие определени йерархически Същества превръщаха в своя мисия именно там, в земите на Северна и Западна Европа.
И понеже там се Намираше един от големите центрове за получаване на инспирации, по-късно възникна преданието, че Асгард е бил разположен именно в тази точка на Земята, фактически там, още в древността, се е намирал онзи велик инспиративен център, който по-късно прехвърли своята дейност, образно казано, в ръцете на светия Граал.
И ето че по това време скандинавските народи, предвождани от своите първи Архангели, получиха съвършено различни заложби, заложби, които фактически днес можем да открием единствено в особения характер на северната митология. Онзи, който сравнява в окултен смисъл северната митология с другите митологии, които съществуват тук или там по света, ще установи, че тази северна митология просто олицетворяваше първоначалните качества, първоначалните заложби на Архангела, които бяха изтласкани тук на Север, първоначалните заложби, които останаха в своя непроменен вид, също както например при едно дете бихме могли да наблюдаваме определени таланти, скрита гениалност или нещо подобно, намиращи се именно във фазата на детството. При Архангела, който беше изпратен на Север към Скандинавия, ние имаме същите онези заложби, които после се проявиха в особения характер на северната митология. От тук идва и голямото значение на северната митология за правилното разбиране на истинската, вътрешна същност, която се крие в скандинавската Душа на Народа. Обаче от тук идва също и голямото значение, което правилно разбраната митология има за по-нататъшното развитие на този Архангел, който впрочем носи в себе си заложбите за издигане по определен начин до степента Архай.
към текста >>
Необходимо е по един строго определен начин да бъдат разгърнати също и онези заложби, които днес в известен смисъл са останали зад заглушаваното, затъмняващото влияние, идващо от
Дух
а на Времето, който предвожда християнския Импулс.
Онзи, който сравнява в окултен смисъл северната митология с другите митологии, които съществуват тук или там по света, ще установи, че тази северна митология просто олицетворяваше първоначалните качества, първоначалните заложби на Архангела, които бяха изтласкани тук на Север, първоначалните заложби, които останаха в своя непроменен вид, също както например при едно дете бихме могли да наблюдаваме определени таланти, скрита гениалност или нещо подобно, намиращи се именно във фазата на детството. При Архангела, който беше изпратен на Север към Скандинавия, ние имаме същите онези заложби, които после се проявиха в особения характер на северната митология. От тук идва и голямото значение на северната митология за правилното разбиране на истинската, вътрешна същност, която се крие в скандинавската Душа на Народа. Обаче от тук идва също и голямото значение, което правилно разбраната митология има за по-нататъшното развитие на този Архангел, който впрочем носи в себе си заложбите за издигане по определен начин до степента Архай. Но за тази цел е необходимо и още нещо.
Необходимо е по един строго определен начин да бъдат разгърнати също и онези заложби, които днес в известен смисъл са останали зад заглушаваното, затъмняващото влияние, идващо от Духа на Времето, който предвожда християнския Импулс.
Колкото и близки да са някои подробности от северно-германската митология с описанията на гръцката митология, все пак трябва да изтъкнем, че на Земята няма друга митология, която в своята забележителна структура, в своето забележително проследяване на митологични те събития и факти, да предлага по-ясен и по-величествен образ на мировата еволюция, както тази северна митология, така че нейният образ с право може да бъде разглеждан като една предварителна степен в изграждането на самия духовно-научен светоглед. Според начина, по който израстват от заложбите на Архангела, образите на германската митология са удивително близки с това, което духовно-научният светоглед бавно и постепенно се стреми да пробуди у цялото човечество. Занапред нещата ще се свеждат до това, как да бъдат разгърнати онези заложби, който някога един Архангел е донесъл със себе си на Земята, как да бъдат разгърнати те, след като този Архангел е получил възпитанието си от Христовия Дух на Времето. Тези заложби ще могат да бъдат превърнати във важна съставна част на бъдещия Дух на Времето, само ако в по-късните етапи от развитието на съответния народ хората наистина разберат, че трябва да бъдат разгръщани и онези заложби, които народът е получил в предишните епохи. Тук ние само загатваме за един важен проблем, за една важна еволюция на един европейски Архангел; ние загатнахме също и това, доколко той притежава заложбите за издигане в степента Дух на Времето.
към текста >>
Колкото и близки да са някои подробности от северно-германската митология с описанията на гръцката митология, все пак трябва да изтъкнем, че на Земята няма друга митология, която в своята забележителна структура, в своето забележително проследяване на митологични те събития и факти, да предлага по-ясен и по-величествен образ на мировата еволюция, както тази северна митология, така че нейният образ с право може да бъде разглеждан като една предварителна степен в изграждането на самия
дух
овно-научен светоглед.
При Архангела, който беше изпратен на Север към Скандинавия, ние имаме същите онези заложби, които после се проявиха в особения характер на северната митология. От тук идва и голямото значение на северната митология за правилното разбиране на истинската, вътрешна същност, която се крие в скандинавската Душа на Народа. Обаче от тук идва също и голямото значение, което правилно разбраната митология има за по-нататъшното развитие на този Архангел, който впрочем носи в себе си заложбите за издигане по определен начин до степента Архай. Но за тази цел е необходимо и още нещо. Необходимо е по един строго определен начин да бъдат разгърнати също и онези заложби, които днес в известен смисъл са останали зад заглушаваното, затъмняващото влияние, идващо от Духа на Времето, който предвожда християнския Импулс.
Колкото и близки да са някои подробности от северно-германската митология с описанията на гръцката митология, все пак трябва да изтъкнем, че на Земята няма друга митология, която в своята забележителна структура, в своето забележително проследяване на митологични те събития и факти, да предлага по-ясен и по-величествен образ на мировата еволюция, както тази северна митология, така че нейният образ с право може да бъде разглеждан като една предварителна степен в изграждането на самия духовно-научен светоглед.
Според начина, по който израстват от заложбите на Архангела, образите на германската митология са удивително близки с това, което духовно-научният светоглед бавно и постепенно се стреми да пробуди у цялото човечество. Занапред нещата ще се свеждат до това, как да бъдат разгърнати онези заложби, който някога един Архангел е донесъл със себе си на Земята, как да бъдат разгърнати те, след като този Архангел е получил възпитанието си от Христовия Дух на Времето. Тези заложби ще могат да бъдат превърнати във важна съставна част на бъдещия Дух на Времето, само ако в по-късните етапи от развитието на съответния народ хората наистина разберат, че трябва да бъдат разгръщани и онези заложби, които народът е получил в предишните епохи. Тук ние само загатваме за един важен проблем, за една важна еволюция на един европейски Архангел; ние загатнахме също и това, доколко той притежава заложбите за издигане в степента Дух на Времето. На това място бихме искали да спрем за момент, за да продължим после нашите размишления, като се опитаме, тръгвайки от конфигурацията, която има Душата на Народа, да навлезем в едно езотерично разглеждане на митологията.
към текста >>
Според начина, по който израстват от заложбите на Архангела, образите на германската митология са удивително близки с това, което
дух
овно-научният светоглед бавно и постепенно се стреми да пробуди у цялото човечество.
От тук идва и голямото значение на северната митология за правилното разбиране на истинската, вътрешна същност, която се крие в скандинавската Душа на Народа. Обаче от тук идва също и голямото значение, което правилно разбраната митология има за по-нататъшното развитие на този Архангел, който впрочем носи в себе си заложбите за издигане по определен начин до степента Архай. Но за тази цел е необходимо и още нещо. Необходимо е по един строго определен начин да бъдат разгърнати също и онези заложби, които днес в известен смисъл са останали зад заглушаваното, затъмняващото влияние, идващо от Духа на Времето, който предвожда християнския Импулс. Колкото и близки да са някои подробности от северно-германската митология с описанията на гръцката митология, все пак трябва да изтъкнем, че на Земята няма друга митология, която в своята забележителна структура, в своето забележително проследяване на митологични те събития и факти, да предлага по-ясен и по-величествен образ на мировата еволюция, както тази северна митология, така че нейният образ с право може да бъде разглеждан като една предварителна степен в изграждането на самия духовно-научен светоглед.
Според начина, по който израстват от заложбите на Архангела, образите на германската митология са удивително близки с това, което духовно-научният светоглед бавно и постепенно се стреми да пробуди у цялото човечество.
Занапред нещата ще се свеждат до това, как да бъдат разгърнати онези заложби, който някога един Архангел е донесъл със себе си на Земята, как да бъдат разгърнати те, след като този Архангел е получил възпитанието си от Христовия Дух на Времето. Тези заложби ще могат да бъдат превърнати във важна съставна част на бъдещия Дух на Времето, само ако в по-късните етапи от развитието на съответния народ хората наистина разберат, че трябва да бъдат разгръщани и онези заложби, които народът е получил в предишните епохи. Тук ние само загатваме за един важен проблем, за една важна еволюция на един европейски Архангел; ние загатнахме също и това, доколко той притежава заложбите за издигане в степента Дух на Времето. На това място бихме искали да спрем за момент, за да продължим после нашите размишления, като се опитаме, тръгвайки от конфигурацията, която има Душата на Народа, да навлезем в едно езотерично разглеждане на митологията. Така пред душата ни ще застанат както очертанията, така и загадъчното своебразие на германската, респективно на северната митология.
към текста >>
Занапред нещата ще се свеждат до това, как да бъдат разгърнати онези заложби, който някога един Архангел е донесъл със себе си на Земята, как да бъдат разгърнати те, след като този Архангел е получил възпитанието си от Христовия
Дух
на Времето.
Обаче от тук идва също и голямото значение, което правилно разбраната митология има за по-нататъшното развитие на този Архангел, който впрочем носи в себе си заложбите за издигане по определен начин до степента Архай. Но за тази цел е необходимо и още нещо. Необходимо е по един строго определен начин да бъдат разгърнати също и онези заложби, които днес в известен смисъл са останали зад заглушаваното, затъмняващото влияние, идващо от Духа на Времето, който предвожда християнския Импулс. Колкото и близки да са някои подробности от северно-германската митология с описанията на гръцката митология, все пак трябва да изтъкнем, че на Земята няма друга митология, която в своята забележителна структура, в своето забележително проследяване на митологични те събития и факти, да предлага по-ясен и по-величествен образ на мировата еволюция, както тази северна митология, така че нейният образ с право може да бъде разглеждан като една предварителна степен в изграждането на самия духовно-научен светоглед. Според начина, по който израстват от заложбите на Архангела, образите на германската митология са удивително близки с това, което духовно-научният светоглед бавно и постепенно се стреми да пробуди у цялото човечество.
Занапред нещата ще се свеждат до това, как да бъдат разгърнати онези заложби, който някога един Архангел е донесъл със себе си на Земята, как да бъдат разгърнати те, след като този Архангел е получил възпитанието си от Христовия Дух на Времето.
Тези заложби ще могат да бъдат превърнати във важна съставна част на бъдещия Дух на Времето, само ако в по-късните етапи от развитието на съответния народ хората наистина разберат, че трябва да бъдат разгръщани и онези заложби, които народът е получил в предишните епохи. Тук ние само загатваме за един важен проблем, за една важна еволюция на един европейски Архангел; ние загатнахме също и това, доколко той притежава заложбите за издигане в степента Дух на Времето. На това място бихме искали да спрем за момент, за да продължим после нашите размишления, като се опитаме, тръгвайки от конфигурацията, която има Душата на Народа, да навлезем в едно езотерично разглеждане на митологията. Така пред душата ни ще застанат както очертанията, така и загадъчното своебразие на германската, респективно на северната митология.
към текста >>
Тези заложби ще могат да бъдат превърнати във важна съставна част на бъдещия
Дух
на Времето, само ако в по-късните етапи от развитието на съответния народ хората наистина разберат, че трябва да бъдат разгръщани и онези заложби, които народът е получил в предишните епохи.
Но за тази цел е необходимо и още нещо. Необходимо е по един строго определен начин да бъдат разгърнати също и онези заложби, които днес в известен смисъл са останали зад заглушаваното, затъмняващото влияние, идващо от Духа на Времето, който предвожда християнския Импулс. Колкото и близки да са някои подробности от северно-германската митология с описанията на гръцката митология, все пак трябва да изтъкнем, че на Земята няма друга митология, която в своята забележителна структура, в своето забележително проследяване на митологични те събития и факти, да предлага по-ясен и по-величествен образ на мировата еволюция, както тази северна митология, така че нейният образ с право може да бъде разглеждан като една предварителна степен в изграждането на самия духовно-научен светоглед. Според начина, по който израстват от заложбите на Архангела, образите на германската митология са удивително близки с това, което духовно-научният светоглед бавно и постепенно се стреми да пробуди у цялото човечество. Занапред нещата ще се свеждат до това, как да бъдат разгърнати онези заложби, който някога един Архангел е донесъл със себе си на Земята, как да бъдат разгърнати те, след като този Архангел е получил възпитанието си от Христовия Дух на Времето.
Тези заложби ще могат да бъдат превърнати във важна съставна част на бъдещия Дух на Времето, само ако в по-късните етапи от развитието на съответния народ хората наистина разберат, че трябва да бъдат разгръщани и онези заложби, които народът е получил в предишните епохи.
Тук ние само загатваме за един важен проблем, за една важна еволюция на един европейски Архангел; ние загатнахме също и това, доколко той притежава заложбите за издигане в степента Дух на Времето. На това място бихме искали да спрем за момент, за да продължим после нашите размишления, като се опитаме, тръгвайки от конфигурацията, която има Душата на Народа, да навлезем в едно езотерично разглеждане на митологията. Така пред душата ни ще застанат както очертанията, така и загадъчното своебразие на германската, респективно на северната митология.
към текста >>
Тук ние само загатваме за един важен проблем, за една важна еволюция на един европейски Архангел; ние загатнахме също и това, доколко той притежава заложбите за издигане в степента
Дух
на Времето.
Необходимо е по един строго определен начин да бъдат разгърнати също и онези заложби, които днес в известен смисъл са останали зад заглушаваното, затъмняващото влияние, идващо от Духа на Времето, който предвожда християнския Импулс. Колкото и близки да са някои подробности от северно-германската митология с описанията на гръцката митология, все пак трябва да изтъкнем, че на Земята няма друга митология, която в своята забележителна структура, в своето забележително проследяване на митологични те събития и факти, да предлага по-ясен и по-величествен образ на мировата еволюция, както тази северна митология, така че нейният образ с право може да бъде разглеждан като една предварителна степен в изграждането на самия духовно-научен светоглед. Според начина, по който израстват от заложбите на Архангела, образите на германската митология са удивително близки с това, което духовно-научният светоглед бавно и постепенно се стреми да пробуди у цялото човечество. Занапред нещата ще се свеждат до това, как да бъдат разгърнати онези заложби, който някога един Архангел е донесъл със себе си на Земята, как да бъдат разгърнати те, след като този Архангел е получил възпитанието си от Христовия Дух на Времето. Тези заложби ще могат да бъдат превърнати във важна съставна част на бъдещия Дух на Времето, само ако в по-късните етапи от развитието на съответния народ хората наистина разберат, че трябва да бъдат разгръщани и онези заложби, които народът е получил в предишните епохи.
Тук ние само загатваме за един важен проблем, за една важна еволюция на един европейски Архангел; ние загатнахме също и това, доколко той притежава заложбите за издигане в степента Дух на Времето.
На това място бихме искали да спрем за момент, за да продължим после нашите размишления, като се опитаме, тръгвайки от конфигурацията, която има Душата на Народа, да навлезем в едно езотерично разглеждане на митологията. Така пред душата ни ще застанат както очертанията, така и загадъчното своебразие на германската, респективно на северната митология.
към текста >>
41.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
От всичко онова, за което стана дума вчера, ясно се вижда, че съществува многозначителна, огромна разлика между познанието за
дух
овния свят през всички предходни епохи, и онзи вид познание за божествено-
дух
овния свят, към който се стремеше еврейския народ, с оглед на своите особени качества, с оглед на особената си вътрешна организация.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Берн, 4 Септември 1910
От всичко онова, за което стана дума вчера, ясно се вижда, че съществува многозначителна, огромна разлика между познанието за духовния свят през всички предходни епохи, и онзи вид познание за божествено-духовния свят, към който се стремеше еврейския народ, с оглед на своите особени качества, с оглед на особената си вътрешна организация.
Вече обърнахме внимание на факта, че в лицето на своя родоначалник Авраам еврейският народ получи една особена нагласа, една особена вътрешна организация, изразяваща се в това, че в човешкия организъм беше вложен един физически инструмент, един физически орган, с чиято помощ човек можеше доколкото му се удаваше да се издигне не до някакво предчувствие, а до определено познание за божествено-духовния свят, и то именно чрез сетивното познание. Винаги и навсякъде е съществувало познание за божествено-духовния свят. Обаче това, бих казал, вечно познание се постигаше по пътя на мистерийното посвещение. Ние трябва да разграничаваме това познание, което беше възможно по силата на известни особености в човешкото развитие и с цената на, бих казал, на някои изкуствени мерки, от онова познание за духовния свят, което за определена епоха се явява като нещо нормално, макар и в началото да изглежда като особена мисия на един или друг народ. За старата Атлантска епоха нормално беше тъкмо астрално-ясновиждащото възприемане на божествено-духовния свят; обаче за епохата, през която се издигна еврейският народ, нормално, т.е.
към текста >>
Вече обърнахме внимание на факта, че в лицето на своя родоначалник Авраам еврейският народ получи една особена нагласа, една особена вътрешна организация, изразяваща се в това, че в човешкия организъм беше вложен един физически инструмент, един физически орган, с чиято помощ човек можеше доколкото му се удаваше да се издигне не до някакво предчувствие, а до определено познание за божествено-
дух
овния свят, и то именно чрез сетивното познание.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Берн, 4 Септември 1910 От всичко онова, за което стана дума вчера, ясно се вижда, че съществува многозначителна, огромна разлика между познанието за духовния свят през всички предходни епохи, и онзи вид познание за божествено-духовния свят, към който се стремеше еврейския народ, с оглед на своите особени качества, с оглед на особената си вътрешна организация.
Вече обърнахме внимание на факта, че в лицето на своя родоначалник Авраам еврейският народ получи една особена нагласа, една особена вътрешна организация, изразяваща се в това, че в човешкия организъм беше вложен един физически инструмент, един физически орган, с чиято помощ човек можеше доколкото му се удаваше да се издигне не до някакво предчувствие, а до определено познание за божествено-духовния свят, и то именно чрез сетивното познание.
Винаги и навсякъде е съществувало познание за божествено-духовния свят. Обаче това, бих казал, вечно познание се постигаше по пътя на мистерийното посвещение. Ние трябва да разграничаваме това познание, което беше възможно по силата на известни особености в човешкото развитие и с цената на, бих казал, на някои изкуствени мерки, от онова познание за духовния свят, което за определена епоха се явява като нещо нормално, макар и в началото да изглежда като особена мисия на един или друг народ. За старата Атлантска епоха нормално беше тъкмо астрално-ясновиждащото възприемане на божествено-духовния свят; обаче за епохата, през която се издигна еврейският народ, нормално, т.е. „външно" или „екзотерично" е онова духовно познание, което се осъществява с помощта на един особен физически орган и чрез онази познавателна способност, която е свързана с него.
към текста >>
Винаги и навсякъде е съществувало познание за божествено-
дух
овния свят.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Берн, 4 Септември 1910 От всичко онова, за което стана дума вчера, ясно се вижда, че съществува многозначителна, огромна разлика между познанието за духовния свят през всички предходни епохи, и онзи вид познание за божествено-духовния свят, към който се стремеше еврейския народ, с оглед на своите особени качества, с оглед на особената си вътрешна организация. Вече обърнахме внимание на факта, че в лицето на своя родоначалник Авраам еврейският народ получи една особена нагласа, една особена вътрешна организация, изразяваща се в това, че в човешкия организъм беше вложен един физически инструмент, един физически орган, с чиято помощ човек можеше доколкото му се удаваше да се издигне не до някакво предчувствие, а до определено познание за божествено-духовния свят, и то именно чрез сетивното познание.
Винаги и навсякъде е съществувало познание за божествено-духовния свят.
Обаче това, бих казал, вечно познание се постигаше по пътя на мистерийното посвещение. Ние трябва да разграничаваме това познание, което беше възможно по силата на известни особености в човешкото развитие и с цената на, бих казал, на някои изкуствени мерки, от онова познание за духовния свят, което за определена епоха се явява като нещо нормално, макар и в началото да изглежда като особена мисия на един или друг народ. За старата Атлантска епоха нормално беше тъкмо астрално-ясновиждащото възприемане на божествено-духовния свят; обаче за епохата, през която се издигна еврейският народ, нормално, т.е. „външно" или „екзотерично" е онова духовно познание, което се осъществява с помощта на един особен физически орган и чрез онази познавателна способност, която е свързана с него. Ние вече посочихме: народът на Авраам стигна до това познание по такъв начин, сякаш чувстваше божественото битие като напълно слято със своята вътрешна същност.
към текста >>
Ние трябва да разграничаваме това познание, което беше възможно по силата на известни особености в човешкото развитие и с цената на, бих казал, на някои изкуствени мерки, от онова познание за
дух
овния свят, което за определена епоха се явява като нещо нормално, макар и в началото да изглежда като особена мисия на един или друг народ.
Берн, 4 Септември 1910 От всичко онова, за което стана дума вчера, ясно се вижда, че съществува многозначителна, огромна разлика между познанието за духовния свят през всички предходни епохи, и онзи вид познание за божествено-духовния свят, към който се стремеше еврейския народ, с оглед на своите особени качества, с оглед на особената си вътрешна организация. Вече обърнахме внимание на факта, че в лицето на своя родоначалник Авраам еврейският народ получи една особена нагласа, една особена вътрешна организация, изразяваща се в това, че в човешкия организъм беше вложен един физически инструмент, един физически орган, с чиято помощ човек можеше доколкото му се удаваше да се издигне не до някакво предчувствие, а до определено познание за божествено-духовния свят, и то именно чрез сетивното познание. Винаги и навсякъде е съществувало познание за божествено-духовния свят. Обаче това, бих казал, вечно познание се постигаше по пътя на мистерийното посвещение.
Ние трябва да разграничаваме това познание, което беше възможно по силата на известни особености в човешкото развитие и с цената на, бих казал, на някои изкуствени мерки, от онова познание за духовния свят, което за определена епоха се явява като нещо нормално, макар и в началото да изглежда като особена мисия на един или друг народ.
За старата Атлантска епоха нормално беше тъкмо астрално-ясновиждащото възприемане на божествено-духовния свят; обаче за епохата, през която се издигна еврейският народ, нормално, т.е. „външно" или „екзотерично" е онова духовно познание, което се осъществява с помощта на един особен физически орган и чрез онази познавателна способност, която е свързана с него. Ние вече посочихме: народът на Авраам стигна до това познание по такъв начин, сякаш чувстваше божественото битие като напълно слято със своята вътрешна същност. Следователно, благодарение на този орган стана възможно едно вътрешно познание, едно цялостно обхващане на божествения свят там, вътре в очертанията на собственото тяло. Обаче това цялостно обхващане на божествено-духовния свят далеч не настъпи веднага, така че отделният човек не би могъл да каже: Ето сега аз се потопявам в моята вътрешна същност; стремя се да я обхвана до краен предел, след което откривам една частица от божествено-духовното битие, и тя ми дава представа за качествата на всичко онова, което живее и пулсира в духовния свят.
към текста >>
За старата Атлантска епоха нормално беше тъкмо астрално-ясновиждащото възприемане на божествено-
дух
овния свят; обаче за епохата, през която се издигна еврейският народ, нормално, т.е.
От всичко онова, за което стана дума вчера, ясно се вижда, че съществува многозначителна, огромна разлика между познанието за духовния свят през всички предходни епохи, и онзи вид познание за божествено-духовния свят, към който се стремеше еврейския народ, с оглед на своите особени качества, с оглед на особената си вътрешна организация. Вече обърнахме внимание на факта, че в лицето на своя родоначалник Авраам еврейският народ получи една особена нагласа, една особена вътрешна организация, изразяваща се в това, че в човешкия организъм беше вложен един физически инструмент, един физически орган, с чиято помощ човек можеше доколкото му се удаваше да се издигне не до някакво предчувствие, а до определено познание за божествено-духовния свят, и то именно чрез сетивното познание. Винаги и навсякъде е съществувало познание за божествено-духовния свят. Обаче това, бих казал, вечно познание се постигаше по пътя на мистерийното посвещение. Ние трябва да разграничаваме това познание, което беше възможно по силата на известни особености в човешкото развитие и с цената на, бих казал, на някои изкуствени мерки, от онова познание за духовния свят, което за определена епоха се явява като нещо нормално, макар и в началото да изглежда като особена мисия на един или друг народ.
За старата Атлантска епоха нормално беше тъкмо астрално-ясновиждащото възприемане на божествено-духовния свят; обаче за епохата, през която се издигна еврейският народ, нормално, т.е.
„външно" или „екзотерично" е онова духовно познание, което се осъществява с помощта на един особен физически орган и чрез онази познавателна способност, която е свързана с него. Ние вече посочихме: народът на Авраам стигна до това познание по такъв начин, сякаш чувстваше божественото битие като напълно слято със своята вътрешна същност. Следователно, благодарение на този орган стана възможно едно вътрешно познание, едно цялостно обхващане на божествения свят там, вътре в очертанията на собственото тяло. Обаче това цялостно обхващане на божествено-духовния свят далеч не настъпи веднага, така че отделният човек не би могъл да каже: Ето сега аз се потопявам в моята вътрешна същност; стремя се да я обхвана до краен предел, след което откривам една частица от божествено-духовното битие, и тя ми дава представа за качествата на всичко онова, което живее и пулсира в духовния свят. Нещата съвсем не изглеждаха така.
към текста >>
„външно" или „екзотерично" е онова
дух
овно познание, което се осъществява с помощта на един особен физически орган и чрез онази познавателна способност, която е свързана с него.
Вече обърнахме внимание на факта, че в лицето на своя родоначалник Авраам еврейският народ получи една особена нагласа, една особена вътрешна организация, изразяваща се в това, че в човешкия организъм беше вложен един физически инструмент, един физически орган, с чиято помощ човек можеше доколкото му се удаваше да се издигне не до някакво предчувствие, а до определено познание за божествено-духовния свят, и то именно чрез сетивното познание. Винаги и навсякъде е съществувало познание за божествено-духовния свят. Обаче това, бих казал, вечно познание се постигаше по пътя на мистерийното посвещение. Ние трябва да разграничаваме това познание, което беше възможно по силата на известни особености в човешкото развитие и с цената на, бих казал, на някои изкуствени мерки, от онова познание за духовния свят, което за определена епоха се явява като нещо нормално, макар и в началото да изглежда като особена мисия на един или друг народ. За старата Атлантска епоха нормално беше тъкмо астрално-ясновиждащото възприемане на божествено-духовния свят; обаче за епохата, през която се издигна еврейският народ, нормално, т.е.
„външно" или „екзотерично" е онова духовно познание, което се осъществява с помощта на един особен физически орган и чрез онази познавателна способност, която е свързана с него.
Ние вече посочихме: народът на Авраам стигна до това познание по такъв начин, сякаш чувстваше божественото битие като напълно слято със своята вътрешна същност. Следователно, благодарение на този орган стана възможно едно вътрешно познание, едно цялостно обхващане на божествения свят там, вътре в очертанията на собственото тяло. Обаче това цялостно обхващане на божествено-духовния свят далеч не настъпи веднага, така че отделният човек не би могъл да каже: Ето сега аз се потопявам в моята вътрешна същност; стремя се да я обхвана до краен предел, след което откривам една частица от божествено-духовното битие, и тя ми дава представа за качествата на всичко онова, което живее и пулсира в духовния свят. Нещата съвсем не изглеждаха така. Всичко това беше постигнато едва след идването на Христос.
към текста >>
Обаче това цялостно обхващане на божествено-
дух
овния свят далеч не настъпи веднага, така че отделният човек не би могъл да каже: Ето сега аз се потопявам в моята вътрешна същност; стремя се да я обхвана до краен предел, след което откривам една частица от божествено-
дух
овното битие, и тя ми дава представа за качествата на всичко онова, което живее и пулсира в
дух
овния свят.
Ние трябва да разграничаваме това познание, което беше възможно по силата на известни особености в човешкото развитие и с цената на, бих казал, на някои изкуствени мерки, от онова познание за духовния свят, което за определена епоха се явява като нещо нормално, макар и в началото да изглежда като особена мисия на един или друг народ. За старата Атлантска епоха нормално беше тъкмо астрално-ясновиждащото възприемане на божествено-духовния свят; обаче за епохата, през която се издигна еврейският народ, нормално, т.е. „външно" или „екзотерично" е онова духовно познание, което се осъществява с помощта на един особен физически орган и чрез онази познавателна способност, която е свързана с него. Ние вече посочихме: народът на Авраам стигна до това познание по такъв начин, сякаш чувстваше божественото битие като напълно слято със своята вътрешна същност. Следователно, благодарение на този орган стана възможно едно вътрешно познание, едно цялостно обхващане на божествения свят там, вътре в очертанията на собственото тяло.
Обаче това цялостно обхващане на божествено-духовния свят далеч не настъпи веднага, така че отделният човек не би могъл да каже: Ето сега аз се потопявам в моята вътрешна същност; стремя се да я обхвана до краен предел, след което откривам една частица от божествено-духовното битие, и тя ми дава представа за качествата на всичко онова, което живее и пулсира в духовния свят.
Нещата съвсем не изглеждаха така. Всичко това беше постигнато едва след идването на Христос. Първоначално на еврейския народ беше дадена възможността да изживява божествения свят в своя народностен Дух, та ка че човек се усещаше като член от целия народ, а не като отделна индивидуалност. Усещайки, че с кръвта си принадлежи на цялата верига от поколения, той чувствуваше как в сетивното съзнание на народа и в неговата собствена кръв живее не друго, а съзнанието за Бога или Яхве-съзнанието. Ето защо, ако търсим подходящ духовно-научен израз, ние не би трябвало да обозначаваме Бога Яхве като „Бог на Авраам".
към текста >>
Първоначално на еврейския народ беше дадена възможността да изживява божествения свят в своя народностен
Дух
, та ка че човек се усещаше като член от целия народ, а не като отделна индивидуалност.
Ние вече посочихме: народът на Авраам стигна до това познание по такъв начин, сякаш чувстваше божественото битие като напълно слято със своята вътрешна същност. Следователно, благодарение на този орган стана възможно едно вътрешно познание, едно цялостно обхващане на божествения свят там, вътре в очертанията на собственото тяло. Обаче това цялостно обхващане на божествено-духовния свят далеч не настъпи веднага, така че отделният човек не би могъл да каже: Ето сега аз се потопявам в моята вътрешна същност; стремя се да я обхвана до краен предел, след което откривам една частица от божествено-духовното битие, и тя ми дава представа за качествата на всичко онова, което живее и пулсира в духовния свят. Нещата съвсем не изглеждаха така. Всичко това беше постигнато едва след идването на Христос.
Първоначално на еврейския народ беше дадена възможността да изживява божествения свят в своя народностен Дух, та ка че човек се усещаше като член от целия народ, а не като отделна индивидуалност.
Усещайки, че с кръвта си принадлежи на цялата верига от поколения, той чувствуваше как в сетивното съзнание на народа и в неговата собствена кръв живее не друго, а съзнанието за Бога или Яхве-съзнанието. Ето защо, ако търсим подходящ духовно-научен израз, ние не би трябвало да обозначаваме Бога Яхве като „Бог на Авраам". Така бих ме допуснали една неточност, ние сме длъжни да кажем, че Той е Бог на Авраам, Исаак и Яков; Той е онова Същество, което тече от едно поколение в друго и чрез отделния човек намира израз в народностното съзнание. Ето големият напредък, ето голямата разлика между това познание на Авраам, Исаак и Яков, и християнско то познание: А именно, че при втория случай отделната човешка индивидуалност се издига до същото познание, което древното еврейство постигаше единствено чрез потъването в народностния Дух, в Духа, който тече през поколенията. Така Авраам можа да каже: Доколкото ми е обещано да стана родоначалник на един народ, който ще се умножи в произлизащите от мен поколения и в нашата кръв, там, в общата кръв ще живее и онзи Бог, когото признаваме за най-висш, и Той ще се изявява в съзнанието на нашия народ.
към текста >>
Ето защо, ако търсим подходящ
дух
овно-научен израз, ние не би трябвало да обозначаваме Бога Яхве като „Бог на Авраам".
Обаче това цялостно обхващане на божествено-духовния свят далеч не настъпи веднага, така че отделният човек не би могъл да каже: Ето сега аз се потопявам в моята вътрешна същност; стремя се да я обхвана до краен предел, след което откривам една частица от божествено-духовното битие, и тя ми дава представа за качествата на всичко онова, което живее и пулсира в духовния свят. Нещата съвсем не изглеждаха така. Всичко това беше постигнато едва след идването на Христос. Първоначално на еврейския народ беше дадена възможността да изживява божествения свят в своя народностен Дух, та ка че човек се усещаше като член от целия народ, а не като отделна индивидуалност. Усещайки, че с кръвта си принадлежи на цялата верига от поколения, той чувствуваше как в сетивното съзнание на народа и в неговата собствена кръв живее не друго, а съзнанието за Бога или Яхве-съзнанието.
Ето защо, ако търсим подходящ духовно-научен израз, ние не би трябвало да обозначаваме Бога Яхве като „Бог на Авраам".
Така бих ме допуснали една неточност, ние сме длъжни да кажем, че Той е Бог на Авраам, Исаак и Яков; Той е онова Същество, което тече от едно поколение в друго и чрез отделния човек намира израз в народностното съзнание. Ето големият напредък, ето голямата разлика между това познание на Авраам, Исаак и Яков, и християнско то познание: А именно, че при втория случай отделната човешка индивидуалност се издига до същото познание, което древното еврейство постигаше единствено чрез потъването в народностния Дух, в Духа, който тече през поколенията. Така Авраам можа да каже: Доколкото ми е обещано да стана родоначалник на един народ, който ще се умножи в произлизащите от мен поколения и в нашата кръв, там, в общата кръв ще живее и онзи Бог, когото признаваме за най-висш, и Той ще се изявява в съзнанието на нашия народ. За онази епоха, това се превърна в нещо нормално. Но в хода на общочовешката еволюция винаги е съществувало и едно по-висше познание за божествено-духовния свят, мистерийното познание.
към текста >>
Ето големият напредък, ето голямата разлика между това познание на Авраам, Исаак и Яков, и християнско то познание: А именно, че при втория случай отделната човешка индивидуалност се издига до същото познание, което древното еврейство постигаше единствено чрез потъването в народностния
Дух
, в
Дух
а, който тече през поколенията.
Всичко това беше постигнато едва след идването на Христос. Първоначално на еврейския народ беше дадена възможността да изживява божествения свят в своя народностен Дух, та ка че човек се усещаше като член от целия народ, а не като отделна индивидуалност. Усещайки, че с кръвта си принадлежи на цялата верига от поколения, той чувствуваше как в сетивното съзнание на народа и в неговата собствена кръв живее не друго, а съзнанието за Бога или Яхве-съзнанието. Ето защо, ако търсим подходящ духовно-научен израз, ние не би трябвало да обозначаваме Бога Яхве като „Бог на Авраам". Така бих ме допуснали една неточност, ние сме длъжни да кажем, че Той е Бог на Авраам, Исаак и Яков; Той е онова Същество, което тече от едно поколение в друго и чрез отделния човек намира израз в народностното съзнание.
Ето големият напредък, ето голямата разлика между това познание на Авраам, Исаак и Яков, и християнско то познание: А именно, че при втория случай отделната човешка индивидуалност се издига до същото познание, което древното еврейство постигаше единствено чрез потъването в народностния Дух, в Духа, който тече през поколенията.
Така Авраам можа да каже: Доколкото ми е обещано да стана родоначалник на един народ, който ще се умножи в произлизащите от мен поколения и в нашата кръв, там, в общата кръв ще живее и онзи Бог, когото признаваме за най-висш, и Той ще се изявява в съзнанието на нашия народ. За онази епоха, това се превърна в нещо нормално. Но в хода на общочовешката еволюция винаги е съществувало и едно по-висше познание за божествено-духовния свят, мистерийното познание. То е независимо от другите, така да се каже, „частни" форми на познание. Както казах, през древната Атлантска епоха божествено-духовния свят можеше да бъде възприеман с помощта на астрално-етерното ясновидство; обаче отделни хора можеха да развиват своите душевни сили и да се издигат до мистерийното познание, до оракулите.
към текста >>
Но в хода на общочовешката еволюция винаги е съществувало и едно по-висше познание за божествено-
дух
овния свят, мистерийното познание.
Ето защо, ако търсим подходящ духовно-научен израз, ние не би трябвало да обозначаваме Бога Яхве като „Бог на Авраам". Така бих ме допуснали една неточност, ние сме длъжни да кажем, че Той е Бог на Авраам, Исаак и Яков; Той е онова Същество, което тече от едно поколение в друго и чрез отделния човек намира израз в народностното съзнание. Ето големият напредък, ето голямата разлика между това познание на Авраам, Исаак и Яков, и християнско то познание: А именно, че при втория случай отделната човешка индивидуалност се издига до същото познание, което древното еврейство постигаше единствено чрез потъването в народностния Дух, в Духа, който тече през поколенията. Така Авраам можа да каже: Доколкото ми е обещано да стана родоначалник на един народ, който ще се умножи в произлизащите от мен поколения и в нашата кръв, там, в общата кръв ще живее и онзи Бог, когото признаваме за най-висш, и Той ще се изявява в съзнанието на нашия народ. За онази епоха, това се превърна в нещо нормално.
Но в хода на общочовешката еволюция винаги е съществувало и едно по-висше познание за божествено-духовния свят, мистерийното познание.
То е независимо от другите, така да се каже, „частни" форми на познание. Както казах, през древната Атлантска епоха божествено-духовния свят можеше да бъде възприеман с помощта на астрално-етерното ясновидство; обаче отделни хора можеха да развиват своите душевни сили и да се издигат до мистерийното познание, до оракулите. През епохата, когато древно-еврейското познание се утвърди като нещо „нормално", също имаше окултни центрове, където духовното познание се осъществяваше не в тялото какъвто беше случаят с потомците на Авраам а извън тялото. В тези центрове духовното познание се осъществяваше от гледна точка на вечността; там окултните ученици издигаха своята вечна същност до непосредственото виждане в божествено-духовния свят. Лесно е да си представите, че за Авраам беше необходимо още нещо.
към текста >>
Както казах, през древната Атлантска епоха божествено-
дух
овния свят можеше да бъде възприеман с помощта на астрално-етерното ясновидство; обаче отделни хора можеха да развиват своите душевни сили и да се издигат до мистерийното познание, до оракулите.
Ето големият напредък, ето голямата разлика между това познание на Авраам, Исаак и Яков, и християнско то познание: А именно, че при втория случай отделната човешка индивидуалност се издига до същото познание, което древното еврейство постигаше единствено чрез потъването в народностния Дух, в Духа, който тече през поколенията. Така Авраам можа да каже: Доколкото ми е обещано да стана родоначалник на един народ, който ще се умножи в произлизащите от мен поколения и в нашата кръв, там, в общата кръв ще живее и онзи Бог, когото признаваме за най-висш, и Той ще се изявява в съзнанието на нашия народ. За онази епоха, това се превърна в нещо нормално. Но в хода на общочовешката еволюция винаги е съществувало и едно по-висше познание за божествено-духовния свят, мистерийното познание. То е независимо от другите, така да се каже, „частни" форми на познание.
Както казах, през древната Атлантска епоха божествено-духовния свят можеше да бъде възприеман с помощта на астрално-етерното ясновидство; обаче отделни хора можеха да развиват своите душевни сили и да се издигат до мистерийното познание, до оракулите.
През епохата, когато древно-еврейското познание се утвърди като нещо „нормално", също имаше окултни центрове, където духовното познание се осъществяваше не в тялото какъвто беше случаят с потомците на Авраам а извън тялото. В тези центрове духовното познание се осъществяваше от гледна точка на вечността; там окултните ученици издигаха своята вечна същност до непосредственото виждане в божествено-духовния свят. Лесно е да си представите, че за Авраам беше необходимо още нещо. Той се научи да вниква в божествено-духовния свит по един твърде специфичен начин: чрез един физически орган, чрез физическото познание. По този начин той се научи да познава ръководещия миров Бог.
към текста >>
През епохата, когато древно-еврейското познание се утвърди като нещо „нормално", също имаше окултни центрове, където
дух
овното познание се осъществяваше не в тялото какъвто беше случаят с потомците на Авраам а извън тялото.
Така Авраам можа да каже: Доколкото ми е обещано да стана родоначалник на един народ, който ще се умножи в произлизащите от мен поколения и в нашата кръв, там, в общата кръв ще живее и онзи Бог, когото признаваме за най-висш, и Той ще се изявява в съзнанието на нашия народ. За онази епоха, това се превърна в нещо нормално. Но в хода на общочовешката еволюция винаги е съществувало и едно по-висше познание за божествено-духовния свят, мистерийното познание. То е независимо от другите, така да се каже, „частни" форми на познание. Както казах, през древната Атлантска епоха божествено-духовния свят можеше да бъде възприеман с помощта на астрално-етерното ясновидство; обаче отделни хора можеха да развиват своите душевни сили и да се издигат до мистерийното познание, до оракулите.
През епохата, когато древно-еврейското познание се утвърди като нещо „нормално", също имаше окултни центрове, където духовното познание се осъществяваше не в тялото какъвто беше случаят с потомците на Авраам а извън тялото.
В тези центрове духовното познание се осъществяваше от гледна точка на вечността; там окултните ученици издигаха своята вечна същност до непосредственото виждане в божествено-духовния свят. Лесно е да си представите, че за Авраам беше необходимо още нещо. Той се научи да вниква в божествено-духовния свит по един твърде специфичен начин: чрез един физически орган, чрез физическото познание. По този начин той се научи да познава ръководещия миров Бог. Поставяйки се в центъра на общочовешката еволюция, за него беше извънредно важно да установи, че Богът, който се изявява в колективното съзнание на народа, е същият, който Мистериите през всички времена са признавали като Бог-творец и създател.
към текста >>
В тези центрове
дух
овното познание се осъществяваше от гледна точка на вечността; там окултните ученици издигаха своята вечна същност до непосредственото виждане в божествено-
дух
овния свят.
За онази епоха, това се превърна в нещо нормално. Но в хода на общочовешката еволюция винаги е съществувало и едно по-висше познание за божествено-духовния свят, мистерийното познание. То е независимо от другите, така да се каже, „частни" форми на познание. Както казах, през древната Атлантска епоха божествено-духовния свят можеше да бъде възприеман с помощта на астрално-етерното ясновидство; обаче отделни хора можеха да развиват своите душевни сили и да се издигат до мистерийното познание, до оракулите. През епохата, когато древно-еврейското познание се утвърди като нещо „нормално", също имаше окултни центрове, където духовното познание се осъществяваше не в тялото какъвто беше случаят с потомците на Авраам а извън тялото.
В тези центрове духовното познание се осъществяваше от гледна точка на вечността; там окултните ученици издигаха своята вечна същност до непосредственото виждане в божествено-духовния свят.
Лесно е да си представите, че за Авраам беше необходимо още нещо. Той се научи да вниква в божествено-духовния свит по един твърде специфичен начин: чрез един физически орган, чрез физическото познание. По този начин той се научи да познава ръководещия миров Бог. Поставяйки се в центъра на общочовешката еволюция, за него беше извънредно важно да установи, че Богът, който се изявява в колективното съзнание на народа, е същият, който Мистериите през всички времена са признавали като Бог-творец и създател. Следователно, Авраам трябваше да отъждестви своя Бог с Бога на Мистериите, а това беше възможно само при едно точно определено условие.
към текста >>
Той се научи да вниква в божествено-
дух
овния свит по един твърде специфичен начин: чрез един физически орган, чрез физическото познание.
То е независимо от другите, така да се каже, „частни" форми на познание. Както казах, през древната Атлантска епоха божествено-духовния свят можеше да бъде възприеман с помощта на астрално-етерното ясновидство; обаче отделни хора можеха да развиват своите душевни сили и да се издигат до мистерийното познание, до оракулите. През епохата, когато древно-еврейското познание се утвърди като нещо „нормално", също имаше окултни центрове, където духовното познание се осъществяваше не в тялото какъвто беше случаят с потомците на Авраам а извън тялото. В тези центрове духовното познание се осъществяваше от гледна точка на вечността; там окултните ученици издигаха своята вечна същност до непосредственото виждане в божествено-духовния свят. Лесно е да си представите, че за Авраам беше необходимо още нещо.
Той се научи да вниква в божествено-духовния свит по един твърде специфичен начин: чрез един физически орган, чрез физическото познание.
По този начин той се научи да познава ръководещия миров Бог. Поставяйки се в центъра на общочовешката еволюция, за него беше извънредно важно да установи, че Богът, който се изявява в колективното съзнание на народа, е същият, който Мистериите през всички времена са признавали като Бог-творец и създател. Следователно, Авраам трябваше да отъждестви своя Бог с Бога на Мистериите, а това беше възможно само при едно точно определено условие. Да, при едно точно определено условие, той трябваше да е напълно уверен, че същите сили, които говорят в колективното съзнание на народа, са идентични с онези сили, които се проявяват и в Мистериите, макар и в една по-висша форма. Искаме ли да вникнем в тази увереност, налага се да разгледаме един важен факт от еволюцията на човечеството.
към текста >>
Ришите казваха: За да стигнем до най-висшия божествено-
дух
овен свят, трябва да считаме целия видим свят, какъвто се представя той на нашите външни сетива, за Майя или илюзия; ние трябва да се отвърнем от него и изцяло да насочим погледа си навътре и тогава в душата ни възниква един съвършено различен свят от този, който сме свикнали да виждаме пред себе си.
Всеки един от седемте Риши разполагаше със своя определена област. Както мистерийните центрове, така и всеки от седемте Риши имаше своя специфична задача. И когато някой от седемте Риши се произнасяше за първичната мъдрост на света, всъщност говореше един цял „колегиум". Всички те бяха получили тази мъдрост от великия Слънчев посветен, който пренесе древната атлантска мъдрост от запад на изток, за да я предаде по един специален начин на онези, които трябваше да основат следатлантската култура. Заратустра получи тази мъдрост по друг начин, което му позволи да се изяви по начина, посочен от мен.
Ришите казваха: За да стигнем до най-висшия божествено-духовен свят, трябва да считаме целия видим свят, какъвто се представя той на нашите външни сетива, за Майя или илюзия; ние трябва да се отвърнем от него и изцяло да насочим погледа си навътре и тогава в душата ни възниква един съвършено различен свят от този, който сме свикнали да виждаме пред себе си.
Следователно, учението на древните индийски Риши се свеждаше до това, че с отхвърлянето на илюзорния сетивен свят и с нарастването на вътрешните си душевни сили, човекът може да се издигне в божествено-духовните сфери. При Заратустра нещата не стояха така. Той не отхвърляше външните проявления на сетивния свят. Той не казваше: Външният свят е само илюзия, Майя! Напротив, той казваше: Тази Майя или илюзия е всъщност откровението, истинската дреха на божествено-духовното съществувание; ние не бива да се отвръщаме от нея, а напротив: Трябва да я изследваме; в светлинното тяло на Слънцето, ние трябва да виждаме външната тъкан, протъкана от живота на Аура Маздао.
към текста >>
Следователно, учението на древните индийски Риши се свеждаше до това, че с отхвърлянето на илюзорния сетивен свят и с нарастването на вътрешните си душевни сили, човекът може да се издигне в божествено-
дух
овните сфери.
Както мистерийните центрове, така и всеки от седемте Риши имаше своя специфична задача. И когато някой от седемте Риши се произнасяше за първичната мъдрост на света, всъщност говореше един цял „колегиум". Всички те бяха получили тази мъдрост от великия Слънчев посветен, който пренесе древната атлантска мъдрост от запад на изток, за да я предаде по един специален начин на онези, които трябваше да основат следатлантската култура. Заратустра получи тази мъдрост по друг начин, което му позволи да се изяви по начина, посочен от мен. Ришите казваха: За да стигнем до най-висшия божествено-духовен свят, трябва да считаме целия видим свят, какъвто се представя той на нашите външни сетива, за Майя или илюзия; ние трябва да се отвърнем от него и изцяло да насочим погледа си навътре и тогава в душата ни възниква един съвършено различен свят от този, който сме свикнали да виждаме пред себе си.
Следователно, учението на древните индийски Риши се свеждаше до това, че с отхвърлянето на илюзорния сетивен свят и с нарастването на вътрешните си душевни сили, човекът може да се издигне в божествено-духовните сфери.
При Заратустра нещата не стояха така. Той не отхвърляше външните проявления на сетивния свят. Той не казваше: Външният свят е само илюзия, Майя! Напротив, той казваше: Тази Майя или илюзия е всъщност откровението, истинската дреха на божествено-духовното съществувание; ние не бива да се отвръщаме от нея, а напротив: Трябва да я изследваме; в светлинното тяло на Слънцето, ние трябва да виждаме външната тъкан, протъкана от живота на Аура Маздао. И така, в известен смисъл, възгледите на Заратустра бяха напълно противоположни спрямо тези на древните Риши.
към текста >>
Напротив, той казваше: Тази Майя или илюзия е всъщност откровението, истинската дреха на божествено-
дух
овното съществувание; ние не бива да се отвръщаме от нея, а напротив: Трябва да я изследваме; в светлинното тяло на Слънцето, ние трябва да виждаме външната тъкан, протъкана от живота на Аура Маздао.
Ришите казваха: За да стигнем до най-висшия божествено-духовен свят, трябва да считаме целия видим свят, какъвто се представя той на нашите външни сетива, за Майя или илюзия; ние трябва да се отвърнем от него и изцяло да насочим погледа си навътре и тогава в душата ни възниква един съвършено различен свят от този, който сме свикнали да виждаме пред себе си. Следователно, учението на древните индийски Риши се свеждаше до това, че с отхвърлянето на илюзорния сетивен свят и с нарастването на вътрешните си душевни сили, човекът може да се издигне в божествено-духовните сфери. При Заратустра нещата не стояха така. Той не отхвърляше външните проявления на сетивния свят. Той не казваше: Външният свят е само илюзия, Майя!
Напротив, той казваше: Тази Майя или илюзия е всъщност откровението, истинската дреха на божествено-духовното съществувание; ние не бива да се отвръщаме от нея, а напротив: Трябва да я изследваме; в светлинното тяло на Слънцето, ние трябва да виждаме външната тъкан, протъкана от живота на Аура Маздао.
И така, в известен смисъл, възгледите на Заратустра бяха напълно противоположни спрямо тези на древните Риши. Културата, която възникна след индийската, стана забележителна с това, че тя се стремеше да отпечата във външния свят всичко онова, което човекът съумяваше да постигне чрез своите духовни усилия. И ние видяхме също, как Заратустра успя да предаде на Хермес и Мойсей най-доброто, с което разполагаше. За да може Мойсеевата мъдрост да даде своите плодове, нейните семена трябваше да бъдат посети в онзи на род, чийто родоначалник беше Авраам. Защото Авраам беше първият, у когото бяха вложени физическите заложби за извоюване на Яхве-съзнанието; обаче той трябваше да се увери, че Богът, който чрез физическите познавателни сили се изявяваше вътре в него, говори със същия глас, с който говори и вечният, всепроникващ Бог на Мистериите, само че по един стеснен начин, именно за да бъде разбиран от него, от Авраам.
към текста >>
Културата, която възникна след индийската, стана забележителна с това, че тя се стремеше да отпечата във външния свят всичко онова, което човекът съумяваше да постигне чрез своите
дух
овни усилия.
При Заратустра нещата не стояха така. Той не отхвърляше външните проявления на сетивния свят. Той не казваше: Външният свят е само илюзия, Майя! Напротив, той казваше: Тази Майя или илюзия е всъщност откровението, истинската дреха на божествено-духовното съществувание; ние не бива да се отвръщаме от нея, а напротив: Трябва да я изследваме; в светлинното тяло на Слънцето, ние трябва да виждаме външната тъкан, протъкана от живота на Аура Маздао. И така, в известен смисъл, възгледите на Заратустра бяха напълно противоположни спрямо тези на древните Риши.
Културата, която възникна след индийската, стана забележителна с това, че тя се стремеше да отпечата във външния свят всичко онова, което човекът съумяваше да постигне чрез своите духовни усилия.
И ние видяхме също, как Заратустра успя да предаде на Хермес и Мойсей най-доброто, с което разполагаше. За да може Мойсеевата мъдрост да даде своите плодове, нейните семена трябваше да бъдат посети в онзи на род, чийто родоначалник беше Авраам. Защото Авраам беше първият, у когото бяха вложени физическите заложби за извоюване на Яхве-съзнанието; обаче той трябваше да се увери, че Богът, който чрез физическите познавателни сили се изявяваше вътре в него, говори със същия глас, с който говори и вечният, всепроникващ Бог на Мистериите, само че по един стеснен начин, именно за да бъде разбиран от него, от Авраам. Една толкова издигната индивидуалност, каквато беше атлантският Слънчев посветен, не можеше да се обръща на разбираем език към всички онези, които в съответната епоха имаха да изпълняват своята неповторима мисия. Подобна висша индивидуалност като тази на Слънчевия посветен, носеща в себе си вечното съществувание, и за която с право се твърдеше именно за да бъде загатнат нейния вечен характер -, че няма нито име и възраст, нито баща и майка, понеже един такъв предводител на човечеството може да се покаже само като си послужи с някаква форма, която да подсказва известно родство спрямо онези, на които трябва да се изяви.
към текста >>
Нека да си представим как Заратустра се обръщаше към своите най-напреднали ученици, за да им посочи
дух
овната Аура Маздао, скрита зад светлинното тяло на Слънцето, казвайки: Ето вижте, там зад видимата светлина на Слънцето съществува нещо, което днес все още не е свързано със Земята; обаче един ден, в хода на Земната еволюция, то ще слезе на Земята.
Тази среща между Авраам и великият посветен от Слънчевите Мистерии е описана в Стария Завет като срещата между Авраам и царя-свещеник на Всевишния Бог, Мелхиседек или Малек-Задик, както обикновено го наричат*17. Тук ние сме изправени пред една среща от огромно, универсално значение; срещата между Авраам и великия Слънчев посветен, която нека това да не прозвучи смайващо се разигра в етерното тяло на Сим или Сем, родоначалник на семитския клон. И сега Библията ни показва нещо изключително, което за съжаление хората не разбират, а именно откъде се появи това, което Мелхиседек можа да даде на Авраам. Какво всъщност връчи Мелхиседек на Авраам? Не друго, а тайната на Слънцето, тайната на Слънчевото съществувание, която естествено Авраам успя да разбере само по своя ограничен начин: същата, която стои зад пророческите откровения на Заратустра.
Нека да си представим как Заратустра се обръщаше към своите най-напреднали ученици, за да им посочи духовната Аура Маздао, скрита зад светлинното тяло на Слънцето, казвайки: Ето вижте, там зад видимата светлина на Слънцето съществува нещо, което днес все още не е свързано със Земята; обаче един ден, в хода на Земната еволюция, то ще слезе на Земята.
Да, Заратустра още тогава можеше да предизвести идването на Слънчевия Дух, Христос: Той ще дойде в едно човешко тяло! Сега следва да сме наясно, че на онзи човек, който трябваше да подготви, а по-късно и да осъществи инкарнацията на Христос, беше необходимо да бъдат поверени част от още по-дълбоките тайни, свързани със Слънцето. Това беше постигнато благодарение на факта, че при споменатата среща, самият Учител на Заратустра упражни върху Авраам едно въздействие, чиито източници, така да се каже, по-късно се оказаха същите, от които дойдоха въздействията на Христос. Библията символично потвърждава този факт, когато ни разказва, че при срещата си с Авраам, Мелхиседек, този Салимски цар и свещеник на най-висшия от Боговете, му поднася хляб и вино. По-късно хляб й вино ще бъдат поднесени още веднъж.
към текста >>
Да, Заратустра още тогава можеше да предизвести идването на Слънчевия
Дух
, Христос: Той ще дойде в едно човешко тяло!
Тук ние сме изправени пред една среща от огромно, универсално значение; срещата между Авраам и великия Слънчев посветен, която нека това да не прозвучи смайващо се разигра в етерното тяло на Сим или Сем, родоначалник на семитския клон. И сега Библията ни показва нещо изключително, което за съжаление хората не разбират, а именно откъде се появи това, което Мелхиседек можа да даде на Авраам. Какво всъщност връчи Мелхиседек на Авраам? Не друго, а тайната на Слънцето, тайната на Слънчевото съществувание, която естествено Авраам успя да разбере само по своя ограничен начин: същата, която стои зад пророческите откровения на Заратустра. Нека да си представим как Заратустра се обръщаше към своите най-напреднали ученици, за да им посочи духовната Аура Маздао, скрита зад светлинното тяло на Слънцето, казвайки: Ето вижте, там зад видимата светлина на Слънцето съществува нещо, което днес все още не е свързано със Земята; обаче един ден, в хода на Земната еволюция, то ще слезе на Земята.
Да, Заратустра още тогава можеше да предизвести идването на Слънчевия Дух, Христос: Той ще дойде в едно човешко тяло!
Сега следва да сме наясно, че на онзи човек, който трябваше да подготви, а по-късно и да осъществи инкарнацията на Христос, беше необходимо да бъдат поверени част от още по-дълбоките тайни, свързани със Слънцето. Това беше постигнато благодарение на факта, че при споменатата среща, самият Учител на Заратустра упражни върху Авраам едно въздействие, чиито източници, така да се каже, по-късно се оказаха същите, от които дойдоха въздействията на Христос. Библията символично потвърждава този факт, когато ни разказва, че при срещата си с Авраам, Мелхиседек, този Салимски цар и свещеник на най-висшия от Боговете, му поднася хляб и вино. По-късно хляб й вино ще бъдат поднесени още веднъж. Когато Христовата тайна трябва да бъде показана на учениците по време на Тайната вечеря, това става чрез хляба и виното.
към текста >>
От звездните орбити и констелации посветените извличаха образи, чрез които изразяваха
дух
овните опитности на онзи човек, който се издигаше в божествено-
дух
овния свят.
В резултат на срещата си с Мелхиседек, Авраам долови: всичко онова, което той назовава с името Яхве или Йехова като нещо най-висше, всичко онова, което той може да обхване с мисълта си, идва от същия източник, от който води началото си съзнанието на посветения: От всесилния и всепроникващ Бог. Ето с какво съзнание трябваше да живее отсега нататък Авраам. Обаче в не го се пробуди и един друг вид съзнание, а именно, че сега фактически с кръвта на поколенията течаща в неговия народ, трябва да бъде дадено нещо, което всъщност ако ясновиждащият поглед се отправи навън към тайните на света и разбира езика на Космоса може да се сравни единствено със съдържанието на Мистериите. Аз вече посочих, как космическите тайни бяха изразявани в Мистериите чрез езика на звездите и как самите космически тайни бяха използвани като изразно средство. Имаше времена когато тези изразни средства се свеждаха до едни или други звездни констелации.
От звездните орбити и констелации посветените извличаха образи, чрез които изразяваха духовните опитности на онзи човек, който се издигаше в божествено-духовния свят.
И какво прочиташе мистерийната мъдрост в тази звездна писменост? Тайните на вездесъщия и всепроникващ Бог! Звездните констелации бяха видимият израз на Бога. Посветеният отправяше поглед към Космоса и казваше: Там, в констелациите и хармониите на звездите, се изявява вездесъщият Бог. Да, посветените извличаха своите възгледи за вездесъщия Бог от констелациите на звездите.
към текста >>
Още в кръвта на Матеевия Исус от Назарет, те усещаха едно отражение на целия Космос, едно отражение на онзи
Дух
, който цари в целия Космос.
Ето как Заратустра стигна до онази кръв, която беше отражение на целия Космос! Тази кръв, формирана в хода на поколенията, беше съставена по такъв начин, че отразяваше звездния порядък в Космоса. И всичко това лежи в основата на онзи забележителен документ, чийто текст, а именно Евангелието на Матей, стои сега пред нас, ако мога така да се изразя, в една суха и сбита форма. Развитието на един народ като израз на космическото развитие ето какво лежи в основата на това Евангелие. Да, така усещаха нещата онези, които имаха известни познания за великата Мистерия на Христос.
Още в кръвта на Матеевия Исус от Назарет, те усещаха едно отражение на целия Космос, едно отражение на онзи Дух, който цари в целия Космос.
Тъкмо тази тайна изразяваха те, когато казваха: В кръвта, в която влезе онзи Аз, който после се изяви като Исус от Назарет, живееше Духът на целия Космос. Следователно, още с раждането си това физическо тяло трябваше да бъде отражение на всепроникващия космически Дух. Тук беше валидна следната формула: Първоначалната сила, довела до споменатия състав на кръвта, течаща в тялото на Заратустра или Исус от Назарет, беше идентична с Духа на целия наш Космос, с онзи Дух, който още от самото начало, след отделянето на Слънцето от нашата Земя, изпълваше със съзидателната си мощ всички процеси на мировата еволюция. От споменатите вече мюнхенски лекции*18 знаем: Ако превеждаме началото на Битието „Берешит бара Елохим ет хашамаийм в 'ет х'аретш" не със случайните думи на нашите съвременници, които вече не се покриват с древния смисъл на Библията, а искаме да се доберем до неговото истинско значение, ние трябва да преведем: „В това, което дойде от Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние, Елохимите устремени в космическата си дейност жадуваха за всичко онова, което се проявява външно, и за всичко онова, което напира във вътрешността. И над онова, което напира във вътрешността, цареше мракът; обаче там, вътре, се разрастваше и обгръщаше всичко с топлина както квачката своите пилци съзидателният Дух на Елохимите, Руах." Съзидателният Дух, който подготвяше историята на нещата, е абсолютно същият, който после изработи порядъка на звездните констелации.
към текста >>
Тъкмо тази тайна изразяваха те, когато казваха: В кръвта, в която влезе онзи Аз, който после се изяви като Исус от Назарет, живееше
Дух
ът на целия Космос.
Тази кръв, формирана в хода на поколенията, беше съставена по такъв начин, че отразяваше звездния порядък в Космоса. И всичко това лежи в основата на онзи забележителен документ, чийто текст, а именно Евангелието на Матей, стои сега пред нас, ако мога така да се изразя, в една суха и сбита форма. Развитието на един народ като израз на космическото развитие ето какво лежи в основата на това Евангелие. Да, така усещаха нещата онези, които имаха известни познания за великата Мистерия на Христос. Още в кръвта на Матеевия Исус от Назарет, те усещаха едно отражение на целия Космос, едно отражение на онзи Дух, който цари в целия Космос.
Тъкмо тази тайна изразяваха те, когато казваха: В кръвта, в която влезе онзи Аз, който после се изяви като Исус от Назарет, живееше Духът на целия Космос.
Следователно, още с раждането си това физическо тяло трябваше да бъде отражение на всепроникващия космически Дух. Тук беше валидна следната формула: Първоначалната сила, довела до споменатия състав на кръвта, течаща в тялото на Заратустра или Исус от Назарет, беше идентична с Духа на целия наш Космос, с онзи Дух, който още от самото начало, след отделянето на Слънцето от нашата Земя, изпълваше със съзидателната си мощ всички процеси на мировата еволюция. От споменатите вече мюнхенски лекции*18 знаем: Ако превеждаме началото на Битието „Берешит бара Елохим ет хашамаийм в 'ет х'аретш" не със случайните думи на нашите съвременници, които вече не се покриват с древния смисъл на Библията, а искаме да се доберем до неговото истинско значение, ние трябва да преведем: „В това, което дойде от Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние, Елохимите устремени в космическата си дейност жадуваха за всичко онова, което се проявява външно, и за всичко онова, което напира във вътрешността. И над онова, което напира във вътрешността, цареше мракът; обаче там, вътре, се разрастваше и обгръщаше всичко с топлина както квачката своите пилци съзидателният Дух на Елохимите, Руах." Съзидателният Дух, който подготвяше историята на нещата, е абсолютно същият, който после изработи порядъка на звездните констелации. Ето какво усещаха първите посветени в Христовата Мистерия: Кръвта на Исус от Назарет беше не друго, а отражение на онова, което „Руах-Елохим" предизвикваше в мировата еволюция.
към текста >>
Следователно, още с раждането си това физическо тяло трябваше да бъде отражение на всепроникващия космически
Дух
.
И всичко това лежи в основата на онзи забележителен документ, чийто текст, а именно Евангелието на Матей, стои сега пред нас, ако мога така да се изразя, в една суха и сбита форма. Развитието на един народ като израз на космическото развитие ето какво лежи в основата на това Евангелие. Да, така усещаха нещата онези, които имаха известни познания за великата Мистерия на Христос. Още в кръвта на Матеевия Исус от Назарет, те усещаха едно отражение на целия Космос, едно отражение на онзи Дух, който цари в целия Космос. Тъкмо тази тайна изразяваха те, когато казваха: В кръвта, в която влезе онзи Аз, който после се изяви като Исус от Назарет, живееше Духът на целия Космос.
Следователно, още с раждането си това физическо тяло трябваше да бъде отражение на всепроникващия космически Дух.
Тук беше валидна следната формула: Първоначалната сила, довела до споменатия състав на кръвта, течаща в тялото на Заратустра или Исус от Назарет, беше идентична с Духа на целия наш Космос, с онзи Дух, който още от самото начало, след отделянето на Слънцето от нашата Земя, изпълваше със съзидателната си мощ всички процеси на мировата еволюция. От споменатите вече мюнхенски лекции*18 знаем: Ако превеждаме началото на Битието „Берешит бара Елохим ет хашамаийм в 'ет х'аретш" не със случайните думи на нашите съвременници, които вече не се покриват с древния смисъл на Библията, а искаме да се доберем до неговото истинско значение, ние трябва да преведем: „В това, което дойде от Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние, Елохимите устремени в космическата си дейност жадуваха за всичко онова, което се проявява външно, и за всичко онова, което напира във вътрешността. И над онова, което напира във вътрешността, цареше мракът; обаче там, вътре, се разрастваше и обгръщаше всичко с топлина както квачката своите пилци съзидателният Дух на Елохимите, Руах." Съзидателният Дух, който подготвяше историята на нещата, е абсолютно същият, който после изработи порядъка на звездните констелации. Ето какво усещаха първите посветени в Христовата Мистерия: Кръвта на Исус от Назарет беше не друго, а отражение на онова, което „Руах-Елохим" предизвикваше в мировата еволюция. И те обозначиха кръвта, подготвена по този начин за великото събитие като „създадена чрез Духа на мировото съществувание", чрез същия Дух, който в забележителното описание на Битието, в „Бере шит бара...", е наречен Pyax.
към текста >>
Тук беше валидна следната формула: Първоначалната сила, довела до споменатия състав на кръвта, течаща в тялото на Заратустра или Исус от Назарет, беше идентична с
Дух
а на целия наш Космос, с онзи
Дух
, който още от самото начало, след отделянето на Слънцето от нашата Земя, изпълваше със съзидателната си мощ всички процеси на мировата еволюция.
Развитието на един народ като израз на космическото развитие ето какво лежи в основата на това Евангелие. Да, така усещаха нещата онези, които имаха известни познания за великата Мистерия на Христос. Още в кръвта на Матеевия Исус от Назарет, те усещаха едно отражение на целия Космос, едно отражение на онзи Дух, който цари в целия Космос. Тъкмо тази тайна изразяваха те, когато казваха: В кръвта, в която влезе онзи Аз, който после се изяви като Исус от Назарет, живееше Духът на целия Космос. Следователно, още с раждането си това физическо тяло трябваше да бъде отражение на всепроникващия космически Дух.
Тук беше валидна следната формула: Първоначалната сила, довела до споменатия състав на кръвта, течаща в тялото на Заратустра или Исус от Назарет, беше идентична с Духа на целия наш Космос, с онзи Дух, който още от самото начало, след отделянето на Слънцето от нашата Земя, изпълваше със съзидателната си мощ всички процеси на мировата еволюция.
От споменатите вече мюнхенски лекции*18 знаем: Ако превеждаме началото на Битието „Берешит бара Елохим ет хашамаийм в 'ет х'аретш" не със случайните думи на нашите съвременници, които вече не се покриват с древния смисъл на Библията, а искаме да се доберем до неговото истинско значение, ние трябва да преведем: „В това, което дойде от Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние, Елохимите устремени в космическата си дейност жадуваха за всичко онова, което се проявява външно, и за всичко онова, което напира във вътрешността. И над онова, което напира във вътрешността, цареше мракът; обаче там, вътре, се разрастваше и обгръщаше всичко с топлина както квачката своите пилци съзидателният Дух на Елохимите, Руах." Съзидателният Дух, който подготвяше историята на нещата, е абсолютно същият, който после изработи порядъка на звездните констелации. Ето какво усещаха първите посветени в Христовата Мистерия: Кръвта на Исус от Назарет беше не друго, а отражение на онова, което „Руах-Елохим" предизвикваше в мировата еволюция. И те обозначиха кръвта, подготвена по този начин за великото събитие като „създадена чрез Духа на мировото съществувание", чрез същия Дух, който в забележителното описание на Битието, в „Бере шит бара...", е наречен Pyax. Ето свещеният смисъл, който е по-величествен от всякакви днешни тълкувания и тъкмо той стои в основата на това, което наричаме „зачатие от Светия Дух на Вселената", а също и в основата на думите за Мария, която „се намери непразна от Светия Дух" (Матей 1, 18).
към текста >>
И над онова, което напира във вътрешността, цареше мракът; обаче там, вътре, се разрастваше и обгръщаше всичко с топлина както квачката своите пилци съзидателният
Дух
на Елохимите, Руах." Съзидателният
Дух
, който подготвяше историята на нещата, е абсолютно същият, който после изработи порядъка на звездните констелации.
Още в кръвта на Матеевия Исус от Назарет, те усещаха едно отражение на целия Космос, едно отражение на онзи Дух, който цари в целия Космос. Тъкмо тази тайна изразяваха те, когато казваха: В кръвта, в която влезе онзи Аз, който после се изяви като Исус от Назарет, живееше Духът на целия Космос. Следователно, още с раждането си това физическо тяло трябваше да бъде отражение на всепроникващия космически Дух. Тук беше валидна следната формула: Първоначалната сила, довела до споменатия състав на кръвта, течаща в тялото на Заратустра или Исус от Назарет, беше идентична с Духа на целия наш Космос, с онзи Дух, който още от самото начало, след отделянето на Слънцето от нашата Земя, изпълваше със съзидателната си мощ всички процеси на мировата еволюция. От споменатите вече мюнхенски лекции*18 знаем: Ако превеждаме началото на Битието „Берешит бара Елохим ет хашамаийм в 'ет х'аретш" не със случайните думи на нашите съвременници, които вече не се покриват с древния смисъл на Библията, а искаме да се доберем до неговото истинско значение, ние трябва да преведем: „В това, което дойде от Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние, Елохимите устремени в космическата си дейност жадуваха за всичко онова, което се проявява външно, и за всичко онова, което напира във вътрешността.
И над онова, което напира във вътрешността, цареше мракът; обаче там, вътре, се разрастваше и обгръщаше всичко с топлина както квачката своите пилци съзидателният Дух на Елохимите, Руах." Съзидателният Дух, който подготвяше историята на нещата, е абсолютно същият, който после изработи порядъка на звездните констелации.
Ето какво усещаха първите посветени в Христовата Мистерия: Кръвта на Исус от Назарет беше не друго, а отражение на онова, което „Руах-Елохим" предизвикваше в мировата еволюция. И те обозначиха кръвта, подготвена по този начин за великото събитие като „създадена чрез Духа на мировото съществувание", чрез същия Дух, който в забележителното описание на Битието, в „Бере шит бара...", е наречен Pyax. Ето свещеният смисъл, който е по-величествен от всякакви днешни тълкувания и тъкмо той стои в основата на това, което наричаме „зачатие от Светия Дух на Вселената", а също и в основата на думите за Мария, която „се намери непразна от Светия Дух" (Матей 1, 18). Сега ние трябва да усетим цялото величие на една такава тайна и лесно ще установим, че да се представят нещата по този начин е много по-възвишено, отколкото екзотеричната теза за „conceptio Immaculata" или т.нар. „непорочно зачатие".
към текста >>
И те обозначиха кръвта, подготвена по този начин за великото събитие като „създадена чрез
Дух
а на мировото съществувание", чрез същия
Дух
, който в забележителното описание на Битието, в „Бере шит бара...", е наречен Pyax.
Следователно, още с раждането си това физическо тяло трябваше да бъде отражение на всепроникващия космически Дух. Тук беше валидна следната формула: Първоначалната сила, довела до споменатия състав на кръвта, течаща в тялото на Заратустра или Исус от Назарет, беше идентична с Духа на целия наш Космос, с онзи Дух, който още от самото начало, след отделянето на Слънцето от нашата Земя, изпълваше със съзидателната си мощ всички процеси на мировата еволюция. От споменатите вече мюнхенски лекции*18 знаем: Ако превеждаме началото на Битието „Берешит бара Елохим ет хашамаийм в 'ет х'аретш" не със случайните думи на нашите съвременници, които вече не се покриват с древния смисъл на Библията, а искаме да се доберем до неговото истинско значение, ние трябва да преведем: „В това, което дойде от Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние, Елохимите устремени в космическата си дейност жадуваха за всичко онова, което се проявява външно, и за всичко онова, което напира във вътрешността. И над онова, което напира във вътрешността, цареше мракът; обаче там, вътре, се разрастваше и обгръщаше всичко с топлина както квачката своите пилци съзидателният Дух на Елохимите, Руах." Съзидателният Дух, който подготвяше историята на нещата, е абсолютно същият, който после изработи порядъка на звездните констелации. Ето какво усещаха първите посветени в Христовата Мистерия: Кръвта на Исус от Назарет беше не друго, а отражение на онова, което „Руах-Елохим" предизвикваше в мировата еволюция.
И те обозначиха кръвта, подготвена по този начин за великото събитие като „създадена чрез Духа на мировото съществувание", чрез същия Дух, който в забележителното описание на Битието, в „Бере шит бара...", е наречен Pyax.
Ето свещеният смисъл, който е по-величествен от всякакви днешни тълкувания и тъкмо той стои в основата на това, което наричаме „зачатие от Светия Дух на Вселената", а също и в основата на думите за Мария, която „се намери непразна от Светия Дух" (Матей 1, 18). Сега ние трябва да усетим цялото величие на една такава тайна и лесно ще установим, че да се представят нещата по този начин е много по-възвишено, отколкото екзотеричната теза за „conceptio Immaculata" или т.нар. „непорочно зачатие". За да избегнем повърхностното тълкуване на т.нар. непорочно зачатие и за да се приближим до неговия истински смисъл, необходимо е да съпоставим само два факта от Библията.
към текста >>
Ето свещеният смисъл, който е по-величествен от всякакви днешни тълкувания и тъкмо той стои в основата на това, което наричаме „зачатие от
Светия
Дух
на Вселената", а също и в основата на думите за Мария, която „се намери непразна от
Светия
Дух
" (Матей 1, 18).
Тук беше валидна следната формула: Първоначалната сила, довела до споменатия състав на кръвта, течаща в тялото на Заратустра или Исус от Назарет, беше идентична с Духа на целия наш Космос, с онзи Дух, който още от самото начало, след отделянето на Слънцето от нашата Земя, изпълваше със съзидателната си мощ всички процеси на мировата еволюция. От споменатите вече мюнхенски лекции*18 знаем: Ако превеждаме началото на Битието „Берешит бара Елохим ет хашамаийм в 'ет х'аретш" не със случайните думи на нашите съвременници, които вече не се покриват с древния смисъл на Библията, а искаме да се доберем до неговото истинско значение, ние трябва да преведем: „В това, което дойде от Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние, Елохимите устремени в космическата си дейност жадуваха за всичко онова, което се проявява външно, и за всичко онова, което напира във вътрешността. И над онова, което напира във вътрешността, цареше мракът; обаче там, вътре, се разрастваше и обгръщаше всичко с топлина както квачката своите пилци съзидателният Дух на Елохимите, Руах." Съзидателният Дух, който подготвяше историята на нещата, е абсолютно същият, който после изработи порядъка на звездните констелации. Ето какво усещаха първите посветени в Христовата Мистерия: Кръвта на Исус от Назарет беше не друго, а отражение на онова, което „Руах-Елохим" предизвикваше в мировата еволюция. И те обозначиха кръвта, подготвена по този начин за великото събитие като „създадена чрез Духа на мировото съществувание", чрез същия Дух, който в забележителното описание на Битието, в „Бере шит бара...", е наречен Pyax.
Ето свещеният смисъл, който е по-величествен от всякакви днешни тълкувания и тъкмо той стои в основата на това, което наричаме „зачатие от Светия Дух на Вселената", а също и в основата на думите за Мария, която „се намери непразна от Светия Дух" (Матей 1, 18).
Сега ние трябва да усетим цялото величие на една такава тайна и лесно ще установим, че да се представят нещата по този начин е много по-възвишено, отколкото екзотеричната теза за „conceptio Immaculata" или т.нар. „непорочно зачатие". За да избегнем повърхностното тълкуване на т.нар. непорочно зачатие и за да се приближим до неговия истински смисъл, необходимо е да съпоставим само два факта от Библията. Първият факт: Защо евангелистът Матей би трябвало да проследи цялата родословна верига от Авраам до Йосиф, ако накрая е искал да каже, че раждането на Исус от Назарет няма нищо общо с цялата тази родословна верига?
към текста >>
Другият факт, който следва да се вземе под внимание: „Руах-Елохим", наречен в Библията „
Светия
т
Дух
", на еврейски език е от женски род.
„непорочно зачатие". За да избегнем повърхностното тълкуване на т.нар. непорочно зачатие и за да се приближим до неговия истински смисъл, необходимо е да съпоставим само два факта от Библията. Първият факт: Защо евангелистът Матей би трябвало да проследи цялата родословна верига от Авраам до Йосиф, ако накрая е искал да каже, че раждането на Исус от Назарет няма нищо общо с цялата тази родословна верига? Нима той се опитва да проследи как тази кръв тече надолу през поколенията, от Авраам до Йосиф, за да заключи, че в действителност тази кръв няма нищо общо с кръвта на Исус от Назарет?
Другият факт, който следва да се вземе под внимание: „Руах-Елохим", наречен в Библията „Светият Дух", на еврейски език е от женски род.
За тези неща ние ще говорим и по-нататък. Сега бих искал да пробудя само едно предчувствие за величието на идеята, която стои в основата на тази Мистерия. Това, което се разигра в началото на нашето летоброене и беше известно само на истинските посветени, първоначално намери видим израз в поредица от текстове на арамейски език, залегнали по-късно в основата на Матеевото Евангелие. И не само чрез окултизма, но и с помощта на чисто филологическото изследване е възможно да се докаже, че тези текстове, лежащи в осно вата на Евангелието на Матей, са съществували още през 71 година. Истинското възникване на Евангелията е представено в моята книга „Християнството като мистичен факт".
към текста >>
Но понеже тук застъпвам не филологически, а
дух
овно-научни факти, аз посочвам само една подробност от литературата на Талмуда, която е напълно запазена от еврейските учени.
Това, което се разигра в началото на нашето летоброене и беше известно само на истинските посветени, първоначално намери видим израз в поредица от текстове на арамейски език, залегнали по-късно в основата на Матеевото Евангелие. И не само чрез окултизма, но и с помощта на чисто филологическото изследване е възможно да се докаже, че тези текстове, лежащи в осно вата на Евангелието на Матей, са съществували още през 71 година. Истинското възникване на Евангелията е представено в моята книга „Християнството като мистичен факт". А за да сме по-точни, може да докажем и по чисто филологически път, че всичко, което навежда мисълта към едно по-късно датиране на Евангелието от Матей, е неправдоподобно, понеже може да се установи: още през 71 година т.е. сравнително скоро след Събитието от Палестина са били налице първоначалните арамейски текстове, лежащи в основата на Евангелието от Матей.
Но понеже тук застъпвам не филологически, а духовно-научни факти, аз посочвам само една подробност от литературата на Талмуда, която е напълно запазена от еврейските учени.
От тази литература научаваме как Рави Гамалиел П. се заплел в тежък наследствен спор със сестра си, възникнал поради това, че през 70 година баща им загинал при една битка с римляните. И разказва се, как тогава Рави Гамалиел П. бил изправен пред един съдия, който според талмудистката литература бил полухристиянин, или един от т.нар. юдео-християни. Римските съдилища, които се занимавали с делата на евреите, често били представлявани от такива юдео-християни.
към текста >>
С други думи, ние виждаме как в общочовешката еволюция се стига до определени процеси, инспирирани от
дух
овния Космос, които имат за цел да подготвят от филтрираната кръв на еврейския народ която но си в себе си звездния порядък на Вселената едно тяло, в което отново да се инкарнира великият посветен Заратустра.
Сега се наложи да прибегнем до този пример, за да сме наясно: дори когато си служим с помощта на официалната наука, ние не бива да допускаме онова, което нашите съвременници толкова често правят, а именно да се затрупват с всевъзможна литература, без да вземат под внимание онези текстове, които са близки до Талмуда, и които могат да бъдат от извънредно голямо значение за екзотеричното познание на тези неща. Следователно, убеждаваме се, че дори и външно погледнато, ние стоим на една здрава почва, когато датираме Евангелието от Матей в сравнително по-ранен период, отколкото обикновено се приема. И дори само благодарение на този факт, ние разполагаме, до известна степен, и с едно външно доказателство, че хората, взели участие в замисъла на Матеевото Евангелие, не са много отдалечени по време от Събитието от Палестина, така че дори и в екзотеричен смисъл е ясно: не е било възможно хората да бъдат просто лъгани в очите и да им се казва, че в началото на нашето летоброене не е живял никакъв Христос Исус. Защото не е бил изтекъл дори и половин век, така че е можело да бъдат намерени свидетели, на които е било изключено да се разказват неща, които не са ставали. В екзотеричен смисъл, тези подробности са важни и ние ги посочваме само в подкрепа на външната, екзотерична страна на разглежданите събития.
С други думи, ние виждаме как в общочовешката еволюция се стига до определени процеси, инспирирани от духовния Космос, които имат за цел да подготвят от филтрираната кръв на еврейския народ която но си в себе си звездния порядък на Вселената едно тяло, в което отново да се инкарнира великият посветен Заратустра.
Защото Евангелието на Матей говори именно за индивидуалността на Заратустра, да, това Евангелие ни описва не друга индивидуалност, а тази на Заратустра. Обаче ние не трябва да си представяме, че всичко това, което изнасяме тук от дълбоките тайни на мировата еволюция, се е разиграло пред очите на всички. Дори и за самите съвременници на Христос Исус тези дълбоки тайни бяха скрити и само малка част от посветените имаха достъп до тях. Ето защо е напълно понятно, че върху най-великото събитие от общочовешката еволюция беше надвиснало едно дълбоко, непроницаемо мълчание. И когато днес историците се позовават на своите източници и твърдят, че тези източници не съдържат данни за въпросното събитие, това не бива да ни учудва, понеже е нещо напълно естествено.
към текста >>
Сега, след като описахме как това най-велико Събитие, свързано с нашата еволюция, беше подготвено от страна на Заратустра, налага се да разгледаме и някои други, така да се каже помощни
дух
овни направления.
Защото Евангелието на Матей говори именно за индивидуалността на Заратустра, да, това Евангелие ни описва не друга индивидуалност, а тази на Заратустра. Обаче ние не трябва да си представяме, че всичко това, което изнасяме тук от дълбоките тайни на мировата еволюция, се е разиграло пред очите на всички. Дори и за самите съвременници на Христос Исус тези дълбоки тайни бяха скрити и само малка част от посветените имаха достъп до тях. Ето защо е напълно понятно, че върху най-великото събитие от общочовешката еволюция беше надвиснало едно дълбоко, непроницаемо мълчание. И когато днес историците се позовават на своите източници и твърдят, че тези източници не съдържат данни за въпросното събитие, това не бива да ни учудва, понеже е нещо напълно естествено.
Сега, след като описахме как това най-велико Събитие, свързано с нашата еволюция, беше подготвено от страна на Заратустра, налага се да разгледаме и някои други, така да се каже помощни духовни направления.
Да, в общочовешката еволюция се разиграха много, извънредно много драматични процеси непосредствено преди и непосредствено след Христовото Събитие. За нас трябва да е напълно ясно: Христовото Събитие беше грижливо подготвено, в рамките на продължителен период от време. Както беше налице външна та подготовка, изразяваща се в мисиите, които Заратустра възложи на Мойсей и Хермес, а също и забележителната среща между Мелхиседек и Авраам, осъществена в самите Слънчеви Мистерии, където бяха подготвени външните обвивки на Исус от Назарет, така се наложи, от друга страна, формирането на един вид „допълнително" духовно направление, което обаче, макар и второстепенно, все пак имаше нещо общо с основното направление, идващо от Заратустра. Това допълнително духовно течение се подготвя неусетно всред онези места, които са посочени дори от външната история: тя описва определени секти, чиито членове били устремени към особен вид душевно развитие; това са т.нар. от Филон „секти на терапевтите".
към текста >>
Както беше налице външна та подготовка, изразяваща се в мисиите, които Заратустра възложи на Мойсей и Хермес, а също и забележителната среща между Мелхиседек и Авраам, осъществена в самите Слънчеви Мистерии, където бяха подготвени външните обвивки на Исус от Назарет, така се наложи, от друга страна, формирането на един вид „допълнително"
дух
овно направление, което обаче, макар и второстепенно, все пак имаше нещо общо с основното направление, идващо от Заратустра.
Ето защо е напълно понятно, че върху най-великото събитие от общочовешката еволюция беше надвиснало едно дълбоко, непроницаемо мълчание. И когато днес историците се позовават на своите източници и твърдят, че тези източници не съдържат данни за въпросното събитие, това не бива да ни учудва, понеже е нещо напълно естествено. Сега, след като описахме как това най-велико Събитие, свързано с нашата еволюция, беше подготвено от страна на Заратустра, налага се да разгледаме и някои други, така да се каже помощни духовни направления. Да, в общочовешката еволюция се разиграха много, извънредно много драматични процеси непосредствено преди и непосредствено след Христовото Събитие. За нас трябва да е напълно ясно: Христовото Събитие беше грижливо подготвено, в рамките на продължителен период от време.
Както беше налице външна та подготовка, изразяваща се в мисиите, които Заратустра възложи на Мойсей и Хермес, а също и забележителната среща между Мелхиседек и Авраам, осъществена в самите Слънчеви Мистерии, където бяха подготвени външните обвивки на Исус от Назарет, така се наложи, от друга страна, формирането на един вид „допълнително" духовно направление, което обаче, макар и второстепенно, все пак имаше нещо общо с основното направление, идващо от Заратустра.
Това допълнително духовно течение се подготвя неусетно всред онези места, които са посочени дори от външната история: тя описва определени секти, чиито членове били устремени към особен вид душевно развитие; това са т.нар. от Филон „секти на терапевтите". Терапевтите бяха последователи на една тайнствена секта и се стремяха да пречистят душите си по вътрешен път, да ги пречистят от всичко онова, което външният свят и външното познание са натрупали у тях, издигайки се по този начин в чисто духовните сфери. Едно разклонение от тази секта на терапевтите, в чиито среди се подготвяше споменатото духовно направление, бяха живеещите в Азия есеи. Всички те кратко описание на тези личности ще откриете в моята книга „Християнството като мистичен факт" обединени в тези секти, имаха, така да се каже, едно общо духовно ръководство.
към текста >>
Това допълнително
дух
овно течение се подготвя неусетно всред онези места, които са посочени дори от външната история: тя описва определени секти, чиито членове били устремени към особен вид душевно развитие; това са т.нар.
И когато днес историците се позовават на своите източници и твърдят, че тези източници не съдържат данни за въпросното събитие, това не бива да ни учудва, понеже е нещо напълно естествено. Сега, след като описахме как това най-велико Събитие, свързано с нашата еволюция, беше подготвено от страна на Заратустра, налага се да разгледаме и някои други, така да се каже помощни духовни направления. Да, в общочовешката еволюция се разиграха много, извънредно много драматични процеси непосредствено преди и непосредствено след Христовото Събитие. За нас трябва да е напълно ясно: Христовото Събитие беше грижливо подготвено, в рамките на продължителен период от време. Както беше налице външна та подготовка, изразяваща се в мисиите, които Заратустра възложи на Мойсей и Хермес, а също и забележителната среща между Мелхиседек и Авраам, осъществена в самите Слънчеви Мистерии, където бяха подготвени външните обвивки на Исус от Назарет, така се наложи, от друга страна, формирането на един вид „допълнително" духовно направление, което обаче, макар и второстепенно, все пак имаше нещо общо с основното направление, идващо от Заратустра.
Това допълнително духовно течение се подготвя неусетно всред онези места, които са посочени дори от външната история: тя описва определени секти, чиито членове били устремени към особен вид душевно развитие; това са т.нар.
от Филон „секти на терапевтите". Терапевтите бяха последователи на една тайнствена секта и се стремяха да пречистят душите си по вътрешен път, да ги пречистят от всичко онова, което външният свят и външното познание са натрупали у тях, издигайки се по този начин в чисто духовните сфери. Едно разклонение от тази секта на терапевтите, в чиито среди се подготвяше споменатото духовно направление, бяха живеещите в Азия есеи. Всички те кратко описание на тези личности ще откриете в моята книга „Християнството като мистичен факт" обединени в тези секти, имаха, така да се каже, едно общо духовно ръководство. Духовно ръководство имаше както при терапевтите, така и при есеите.
към текста >>
Терапевтите бяха последователи на една тайнствена секта и се стремяха да пречистят душите си по вътрешен път, да ги пречистят от всичко онова, което външният свят и външното познание са натрупали у тях, издигайки се по този начин в чисто
дух
овните сфери.
Да, в общочовешката еволюция се разиграха много, извънредно много драматични процеси непосредствено преди и непосредствено след Христовото Събитие. За нас трябва да е напълно ясно: Христовото Събитие беше грижливо подготвено, в рамките на продължителен период от време. Както беше налице външна та подготовка, изразяваща се в мисиите, които Заратустра възложи на Мойсей и Хермес, а също и забележителната среща между Мелхиседек и Авраам, осъществена в самите Слънчеви Мистерии, където бяха подготвени външните обвивки на Исус от Назарет, така се наложи, от друга страна, формирането на един вид „допълнително" духовно направление, което обаче, макар и второстепенно, все пак имаше нещо общо с основното направление, идващо от Заратустра. Това допълнително духовно течение се подготвя неусетно всред онези места, които са посочени дори от външната история: тя описва определени секти, чиито членове били устремени към особен вид душевно развитие; това са т.нар. от Филон „секти на терапевтите".
Терапевтите бяха последователи на една тайнствена секта и се стремяха да пречистят душите си по вътрешен път, да ги пречистят от всичко онова, което външният свят и външното познание са натрупали у тях, издигайки се по този начин в чисто духовните сфери.
Едно разклонение от тази секта на терапевтите, в чиито среди се подготвяше споменатото духовно направление, бяха живеещите в Азия есеи. Всички те кратко описание на тези личности ще откриете в моята книга „Християнството като мистичен факт" обединени в тези секти, имаха, така да се каже, едно общо духовно ръководство. Духовно ръководство имаше както при терапевтите, така и при есеите. И ако искаме да обхванем, макар и само в екзотеричен смисъл, характера на това духовно ръководство, ние трябва да си припомним какво беше казано преди година в лекциите върху Евангелието на Лука*19. Там ние споменахме за тайната на Гаутама Буда, както тя е представена и в някои източни екзотерични текстове; там посочихме, че онзи, който в хода на своята еволюция иска да стане един „Буда", първоначално трябва да стане един „Бодисатва".
към текста >>
Едно разклонение от тази секта на терапевтите, в чиито среди се подготвяше споменатото
дух
овно направление, бяха живеещите в Азия есеи.
За нас трябва да е напълно ясно: Христовото Събитие беше грижливо подготвено, в рамките на продължителен период от време. Както беше налице външна та подготовка, изразяваща се в мисиите, които Заратустра възложи на Мойсей и Хермес, а също и забележителната среща между Мелхиседек и Авраам, осъществена в самите Слънчеви Мистерии, където бяха подготвени външните обвивки на Исус от Назарет, така се наложи, от друга страна, формирането на един вид „допълнително" духовно направление, което обаче, макар и второстепенно, все пак имаше нещо общо с основното направление, идващо от Заратустра. Това допълнително духовно течение се подготвя неусетно всред онези места, които са посочени дори от външната история: тя описва определени секти, чиито членове били устремени към особен вид душевно развитие; това са т.нар. от Филон „секти на терапевтите". Терапевтите бяха последователи на една тайнствена секта и се стремяха да пречистят душите си по вътрешен път, да ги пречистят от всичко онова, което външният свят и външното познание са натрупали у тях, издигайки се по този начин в чисто духовните сфери.
Едно разклонение от тази секта на терапевтите, в чиито среди се подготвяше споменатото духовно направление, бяха живеещите в Азия есеи.
Всички те кратко описание на тези личности ще откриете в моята книга „Християнството като мистичен факт" обединени в тези секти, имаха, така да се каже, едно общо духовно ръководство. Духовно ръководство имаше както при терапевтите, така и при есеите. И ако искаме да обхванем, макар и само в екзотеричен смисъл, характера на това духовно ръководство, ние трябва да си припомним какво беше казано преди година в лекциите върху Евангелието на Лука*19. Там ние споменахме за тайната на Гаутама Буда, както тя е представена и в някои източни екзотерични текстове; там посочихме, че онзи, който в хода на своята еволюция иска да стане един „Буда", първоначално трябва да стане един „Бодисатва". В тези лекции аз напомних, че онзи, който в историята е известен под името „Буда", първоначално е преминал през степента „Бодисатва".
към текста >>
Всички те кратко описание на тези личности ще откриете в моята книга „Християнството като мистичен факт" обединени в тези секти, имаха, така да се каже, едно общо
дух
овно ръководство.
Както беше налице външна та подготовка, изразяваща се в мисиите, които Заратустра възложи на Мойсей и Хермес, а също и забележителната среща между Мелхиседек и Авраам, осъществена в самите Слънчеви Мистерии, където бяха подготвени външните обвивки на Исус от Назарет, така се наложи, от друга страна, формирането на един вид „допълнително" духовно направление, което обаче, макар и второстепенно, все пак имаше нещо общо с основното направление, идващо от Заратустра. Това допълнително духовно течение се подготвя неусетно всред онези места, които са посочени дори от външната история: тя описва определени секти, чиито членове били устремени към особен вид душевно развитие; това са т.нар. от Филон „секти на терапевтите". Терапевтите бяха последователи на една тайнствена секта и се стремяха да пречистят душите си по вътрешен път, да ги пречистят от всичко онова, което външният свят и външното познание са натрупали у тях, издигайки се по този начин в чисто духовните сфери. Едно разклонение от тази секта на терапевтите, в чиито среди се подготвяше споменатото духовно направление, бяха живеещите в Азия есеи.
Всички те кратко описание на тези личности ще откриете в моята книга „Християнството като мистичен факт" обединени в тези секти, имаха, така да се каже, едно общо духовно ръководство.
Духовно ръководство имаше както при терапевтите, така и при есеите. И ако искаме да обхванем, макар и само в екзотеричен смисъл, характера на това духовно ръководство, ние трябва да си припомним какво беше казано преди година в лекциите върху Евангелието на Лука*19. Там ние споменахме за тайната на Гаутама Буда, както тя е представена и в някои източни екзотерични текстове; там посочихме, че онзи, който в хода на своята еволюция иска да стане един „Буда", първоначално трябва да стане един „Бодисатва". В тези лекции аз напомних, че онзи, който в историята е известен под името „Буда", първоначално е преминал през степента „Бодисатва". До 29-ата година на своето физическо съществувание, като син на цар Судодана, той все още беше Бодисатва и едва след 29-ата си година, благодарение на своето вътрешно развитие, от Бодисатва стана Буда.
към текста >>
Дух
овно ръководство имаше както при терапевтите, така и при есеите.
Това допълнително духовно течение се подготвя неусетно всред онези места, които са посочени дори от външната история: тя описва определени секти, чиито членове били устремени към особен вид душевно развитие; това са т.нар. от Филон „секти на терапевтите". Терапевтите бяха последователи на една тайнствена секта и се стремяха да пречистят душите си по вътрешен път, да ги пречистят от всичко онова, което външният свят и външното познание са натрупали у тях, издигайки се по този начин в чисто духовните сфери. Едно разклонение от тази секта на терапевтите, в чиито среди се подготвяше споменатото духовно направление, бяха живеещите в Азия есеи. Всички те кратко описание на тези личности ще откриете в моята книга „Християнството като мистичен факт" обединени в тези секти, имаха, така да се каже, едно общо духовно ръководство.
Духовно ръководство имаше както при терапевтите, така и при есеите.
И ако искаме да обхванем, макар и само в екзотеричен смисъл, характера на това духовно ръководство, ние трябва да си припомним какво беше казано преди година в лекциите върху Евангелието на Лука*19. Там ние споменахме за тайната на Гаутама Буда, както тя е представена и в някои източни екзотерични текстове; там посочихме, че онзи, който в хода на своята еволюция иска да стане един „Буда", първоначално трябва да стане един „Бодисатва". В тези лекции аз напомних, че онзи, който в историята е известен под името „Буда", първоначално е преминал през степента „Бодисатва". До 29-ата година на своето физическо съществувание, като син на цар Судодана, той все още беше Бодисатва и едва след 29-ата си година, благодарение на своето вътрешно развитие, от Бодисатва стана Буда. В хода на общочовешката еволюция съществува цяла поредица от Бодисатви; и онзи Бодисатва, който шест столетия преди нашето летоброене стана Буда, е само един от Бодисатвите, които направляват развитието на човечеството.
към текста >>
И ако искаме да обхванем, макар и само в екзотеричен смисъл, характера на това
дух
овно ръководство, ние трябва да си припомним какво беше казано преди година в лекциите върху Евангелието на Лука*19.
от Филон „секти на терапевтите". Терапевтите бяха последователи на една тайнствена секта и се стремяха да пречистят душите си по вътрешен път, да ги пречистят от всичко онова, което външният свят и външното познание са натрупали у тях, издигайки се по този начин в чисто духовните сфери. Едно разклонение от тази секта на терапевтите, в чиито среди се подготвяше споменатото духовно направление, бяха живеещите в Азия есеи. Всички те кратко описание на тези личности ще откриете в моята книга „Християнството като мистичен факт" обединени в тези секти, имаха, така да се каже, едно общо духовно ръководство. Духовно ръководство имаше както при терапевтите, така и при есеите.
И ако искаме да обхванем, макар и само в екзотеричен смисъл, характера на това духовно ръководство, ние трябва да си припомним какво беше казано преди година в лекциите върху Евангелието на Лука*19.
Там ние споменахме за тайната на Гаутама Буда, както тя е представена и в някои източни екзотерични текстове; там посочихме, че онзи, който в хода на своята еволюция иска да стане един „Буда", първоначално трябва да стане един „Бодисатва". В тези лекции аз напомних, че онзи, който в историята е известен под името „Буда", първоначално е преминал през степента „Бодисатва". До 29-ата година на своето физическо съществувание, като син на цар Судодана, той все още беше Бодисатва и едва след 29-ата си година, благодарение на своето вътрешно развитие, от Бодисатва стана Буда. В хода на общочовешката еволюция съществува цяла поредица от Бодисатви; и онзи Бодисатва, който шест столетия преди нашето летоброене стана Буда, е само един от Бодисатвите, които направляват развитието на човечеството. Една такава индивидуалност, която от степента Бодисатва се издига до степента Буда, по-късно изобщо не се инкарнира вече в едно или друго физическо тяло.
към текста >>
Същото ни разказва и древната индийска легенда, когато описва, че онзи Бодисатва, който слезе, за да се издигне по-късно, като син на цар Судодана, до степента Буда, още преди своето последно слизане предаде короната на Бодисатва в ръцете на своя приемник в
дух
овните светове.
Една такава индивидуалност, която от степента Бодисатва се издига до степента Буда, по-късно изобщо не се инкарнира вече в едно или друго физическо тяло. После ние видяхме, как Буда се изяви при раждането на Исус, описано в Евангелието на Лука, при което той свърза своето етерно тяло с онзи Натанов Исус, за когото вече говорихме. И ние видяхме, че този Исус е различен от онзи, за когото говорим, разглеждайки Евангелието на Матей. В това издигане на царския син, синът на цар Судодана, до степента Буда, ние сме изправени пред завършека на една голяма фаза от развитието, фактически развитието, което стига до своя завършек с издигането на споменатия Бодисатва до степента Буда, принадлежи към същото направление, към което принадлежат и свещените Риши, въпреки че с издигането до степента Буда въпросното направление стигна до определен завършек. И така, когато един Бодисатва се издига до степента Буда, мястото му се заема от неговия приемник.
Същото ни разказва и древната индийска легенда, когато описва, че онзи Бодисатва, който слезе, за да се издигне по-късно, като син на цар Судодана, до степента Буда, още преди своето последно слизане предаде короната на Бодисатва в ръцете на своя приемник в духовните светове.
Следователно, от онези времена съществуваше един приемник на онзи Бодисатва, който тогава стана Буда. И този нов Бодисатва, който сега продължи да действува именно като Бодисатва, имаше една специална задача, свързана с еволюцията на човечеството. На този Бодисатва се падна задачата да оглави духовното ръководство на онова движение, което намери своя израз в лицето на терапевтите и есеите, така че в онзи Бодисатва, който стана приемник на Буда, ние следва да виждаме духовния предводител на терапевтите и есеите. Той упражняваше своето въздействие именно всред техните общности. Този Бодисатва, така да се каже, изпрати като предводител на есеите това става около 127-177 година преди нашето летоброене, по време на цар Александър Янай една твърде особена индивидуалност.
към текста >>
На този Бодисатва се падна задачата да оглави
дух
овното ръководство на онова движение, което намери своя израз в лицето на терапевтите и есеите, така че в онзи Бодисатва, който стана приемник на Буда, ние следва да виждаме
дух
овния предводител на терапевтите и есеите.
В това издигане на царския син, синът на цар Судодана, до степента Буда, ние сме изправени пред завършека на една голяма фаза от развитието, фактически развитието, което стига до своя завършек с издигането на споменатия Бодисатва до степента Буда, принадлежи към същото направление, към което принадлежат и свещените Риши, въпреки че с издигането до степента Буда въпросното направление стигна до определен завършек. И така, когато един Бодисатва се издига до степента Буда, мястото му се заема от неговия приемник. Същото ни разказва и древната индийска легенда, когато описва, че онзи Бодисатва, който слезе, за да се издигне по-късно, като син на цар Судодана, до степента Буда, още преди своето последно слизане предаде короната на Бодисатва в ръцете на своя приемник в духовните светове. Следователно, от онези времена съществуваше един приемник на онзи Бодисатва, който тогава стана Буда. И този нов Бодисатва, който сега продължи да действува именно като Бодисатва, имаше една специална задача, свързана с еволюцията на човечеството.
На този Бодисатва се падна задачата да оглави духовното ръководство на онова движение, което намери своя израз в лицето на терапевтите и есеите, така че в онзи Бодисатва, който стана приемник на Буда, ние следва да виждаме духовния предводител на терапевтите и есеите.
Той упражняваше своето въздействие именно всред техните общности. Този Бодисатва, така да се каже, изпрати като предводител на есеите това става около 127-177 година преди нашето летоброене, по време на цар Александър Янай една твърде особена индивидуалност. Тази особена индивидуалност ръководеше есейските общности приблизително едно столетие преди идването на Христос Исус. Тази личност е добре известна не само на окултизма, но и на екзотеричната талмудска литература. Следователно, едно столетие преди нашето летоброене, едно столетие преди Христовото идване на Земята, съществуваше една индивидуалност, която няма нищо общо както с Исус от Евангелието на Лука, така и с Исус от Евангелието на Матей, една личност, която беше предводител на есейските общности.
към текста >>
В онова
дух
овно направление, което е в зависимост от приемника на Буда, т.е.
Ние просто посочваме този есейски предтеча на християнството в лицето на Исус, син на Пандира. И ние добре знаем, че онези, които на времето считаха учението на есеите за богохулство, го обвиниха в ерес; после те го убиха с камъни, и го окачиха на едно дърво, за да се прибави към наказанието и позорът. Това също е един окултен факт, макар и да е известен в талмудистката литература. В лицето на този Йешуа бен Пандира ние имаме една личност, която стои под закрилата на Бодисатва приемник на онзи Бодисатва, живял на времето като син на цар Судодана, за да се издигне по-късно до степента Буда. Така нещата стават ясни.
В онова духовно направление, което е в зависимост от приемника на Буда, т.е.
от настоящия Бодисатва, който по-късно ще се превърне в Майтрейя Буда, ние имаме един вид подготовка, едно допълнително духовно направление в сянката на основното християнско направление; и така, споменатият Бодисатва изпрати своите мисионери всред еврейските общности, а самият той предизвика в есейските общности онези събития, за които ще стане дума в следващите лекции. С други думи, ние следва да търсим името Исус у индивидуалността, за която се говори в Евангелието на Матей и в Евангелието на Лука; обаче сме длъжни да търсим името Исус и едно столетие преди началото на нашето летоброене именно там, всред есеите и по-точно в лицето на онази благородна личност, относно която всичко, изнесено в общоизвестната талмудска литература е чисто и просто клевета; вече казахме тя беше обвинена в богохулство и ерес, умъртвена с камъни и после повесена на едно дърво.
към текста >>
от настоящия Бодисатва, който по-късно ще се превърне в Майтрейя Буда, ние имаме един вид подготовка, едно допълнително
дух
овно направление в сянката на основното християнско направление; и така, споменатият Бодисатва изпрати своите мисионери всред еврейските общности, а самият той предизвика в есейските общности онези събития, за които ще стане дума в следващите лекции.
И ние добре знаем, че онези, които на времето считаха учението на есеите за богохулство, го обвиниха в ерес; после те го убиха с камъни, и го окачиха на едно дърво, за да се прибави към наказанието и позорът. Това също е един окултен факт, макар и да е известен в талмудистката литература. В лицето на този Йешуа бен Пандира ние имаме една личност, която стои под закрилата на Бодисатва приемник на онзи Бодисатва, живял на времето като син на цар Судодана, за да се издигне по-късно до степента Буда. Така нещата стават ясни. В онова духовно направление, което е в зависимост от приемника на Буда, т.е.
от настоящия Бодисатва, който по-късно ще се превърне в Майтрейя Буда, ние имаме един вид подготовка, едно допълнително духовно направление в сянката на основното християнско направление; и така, споменатият Бодисатва изпрати своите мисионери всред еврейските общности, а самият той предизвика в есейските общности онези събития, за които ще стане дума в следващите лекции.
С други думи, ние следва да търсим името Исус у индивидуалността, за която се говори в Евангелието на Матей и в Евангелието на Лука; обаче сме длъжни да търсим името Исус и едно столетие преди началото на нашето летоброене именно там, всред есеите и по-точно в лицето на онази благородна личност, относно която всичко, изнесено в общоизвестната талмудска литература е чисто и просто клевета; вече казахме тя беше обвинена в богохулство и ерес, умъртвена с камъни и после повесена на едно дърво.
към текста >>
42.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Обхванем ли с поглед еволюцията на човечеството, такава, каквато е тя според нашата антропософска
Дух
овна Наука, за нас като най-забележителна и важна особеност ще изпъкне това, че човекът в хода на своите последователни реинкарнации през отделните епохи непрекъснато се издига и овладява все по-висши форми на съвършенство, като накрая довежда дълбоката си вътрешна същност до съответствие с онези цели, които отговарят на отделните степени от планетарната еволюция на Земята.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Берн, 12 Септември 1910
Обхванем ли с поглед еволюцията на човечеството, такава, каквато е тя според нашата антропософска Духовна Наука, за нас като най-забележителна и важна особеност ще изпъкне това, че човекът в хода на своите последователни реинкарнации през отделните епохи непрекъснато се издига и овладява все по-висши форми на съвършенство, като накрая довежда дълбоката си вътрешна същност до съответствие с онези цели, които отговарят на отделните степени от планетарната еволюция на Земята.
И така, от една страна виждаме как издигащият се човек е свързан с Божията цел и не я изпуска от своя поглед. Обаче той никога не би я достигнал, ако на помощ, така да се каже, не му се притичваха определени свръхсетивни Същества, които имаха твърде различен път на развитие, отколкото този на човека. От време на време ако бих могъл така да се изразя в планетарната еволюция на нашата Земя се намесват Същества от други сфери, за да се свържат с общочовешката еволюция, така че човекът да се издигне до онези висини, към които той всъщност принадлежи. По отношение на предишните планетарни въплъщения на нашата Земя, ние бихме могли да обобщим нещата по следния начин: Още на Стария Сатурн онези висши Същества, които наричаме Престоли, бяха пожертвували своята воля, своята волева субстанция, за да възникнат първите заложби на човешкото физическо тяло. Това е само един пример в най-общи линии.
към текста >>
Но практически става така, че определени Същества, които в своето развитие са изпреварили човека, непрекъснато слизат от
дух
овния свят, за да се на месят в еволюцията на човека, при което те уместно е да си позволим този израз временно се настаняват в една или друга човешка душа, приемайки, така да се каже, човешки облик, или, казано по-просто, се проявяват като една душевна сила, която пронизва и инспирира съответния човек; или с други думи, това човешко същество, инспирирано от божествените сили, вече може да постигне много повече в рамките на човешката еволюция, отколкото един обикновен човек.
И така, от една страна виждаме как издигащият се човек е свързан с Божията цел и не я изпуска от своя поглед. Обаче той никога не би я достигнал, ако на помощ, така да се каже, не му се притичваха определени свръхсетивни Същества, които имаха твърде различен път на развитие, отколкото този на човека. От време на време ако бих могъл така да се изразя в планетарната еволюция на нашата Земя се намесват Същества от други сфери, за да се свържат с общочовешката еволюция, така че човекът да се издигне до онези висини, към които той всъщност принадлежи. По отношение на предишните планетарни въплъщения на нашата Земя, ние бихме могли да обобщим нещата по следния начин: Още на Стария Сатурн онези висши Същества, които наричаме Престоли, бяха пожертвували своята воля, своята волева субстанция, за да възникнат първите заложби на човешкото физическо тяло. Това е само един пример в най-общи линии.
Но практически става така, че определени Същества, които в своето развитие са изпреварили човека, непрекъснато слизат от духовния свят, за да се на месят в еволюцията на човека, при което те уместно е да си позволим този израз временно се настаняват в една или друга човешка душа, приемайки, така да се каже, човешки облик, или, казано по-просто, се проявяват като една душевна сила, която пронизва и инспирира съответния човек; или с други думи, това човешко същество, инспирирано от божествените сили, вече може да постигне много повече в рамките на човешката еволюция, отколкото един обикновен човек.
Обаче нашата съвременна епоха е силно повлияна от своите нивелиращи, материалистични представи и не желае да слуша подобни неща. И все пак тя е запазила един последен остатък от тези възгледи, за които току-що стана дума. Нашите съвременници биха сметнали за ужасяващо суеверие, ако някой би се осмелил да твърди, че някои невидими Същества слизат от висшите светове, настаняват се в хората и започват да им говорят. Но както казах, един остатък от всичко това продължава да е налице в нашата материалистическа епоха, въпреки че тя го свежда до несъзнателна вяра в чудеса: искам да кажа, че въпреки всичко, хората продължават да вярват в появата на гениалните личности, на гениите. Огромни маси от хора таят в себе си едно живо усещане, едно живо съзнание за гениите и хората са убедени, че в душите на гениалните личности са заложени други способности, съвсем различни от тези на нормалните човешки индивиди.
към текста >>
Естествено, има и кръгове, които ги отричат, но това е така, понеже материалистическият начин на мислене просто не разполага с усет за процесите, разиграващи се в
дух
овния свят.
И все пак тя е запазила един последен остатък от тези възгледи, за които току-що стана дума. Нашите съвременници биха сметнали за ужасяващо суеверие, ако някой би се осмелил да твърди, че някои невидими Същества слизат от висшите светове, настаняват се в хората и започват да им говорят. Но както казах, един остатък от всичко това продължава да е налице в нашата материалистическа епоха, въпреки че тя го свежда до несъзнателна вяра в чудеса: искам да кажа, че въпреки всичко, хората продължават да вярват в появата на гениалните личности, на гениите. Огромни маси от хора таят в себе си едно живо усещане, едно живо съзнание за гениите и хората са убедени, че в душите на гениалните личности са заложени други способности, съвсем различни от тези на нормалните човешки индивиди. Да, нашата епоха все пак е съхранила вярата си в гениите.
Естествено, има и кръгове, които ги отричат, но това е така, понеже материалистическият начин на мислене просто не разполага с усет за процесите, разиграващи се в духовния свят.
Обаче повечето хора са запазили вярата си в гениите. И ако не искаме да останем само с една празна вяра, трябва да добавим: Чрез онзи гений, който тласка човечеството напред в неговото развитие, говори една съвсем различна сила,която по нищо не прилича на нормалните човешки способности. Вслушаме ли се в ученията, които са наясно с тези неща, лесно бихме разбрали, че когато се появява един такъв човек, който внезапно е обхванат от някакъв изключително могъщ и нравствен импулс, всъщност се проявява една духовна сила и тя подготвя мястото, където съответните Същества ще разгърнат своята дейност, а именно дълбоката вътрешна природа на човешката душа. За хората, които мислят антропософски, би трябвало предварително да е ясно, че са налице и двете възможности: както издигането на човека към божествения свят, така и слизането на различни божествено-духовни Същества в човешките тела и в човешките души. На определено място в моите Мистерийни драми е посочено, че когато в еволюцията на човечеството трябва да се намеси някакво решително събитие, тогава някое от духовните Същества просто се свързва с една човешка душа и я пронизва от край до край.
към текста >>
Вслушаме ли се в ученията, които са наясно с тези неща, лесно бихме разбрали, че когато се появява един такъв човек, който внезапно е обхванат от някакъв изключително могъщ и нравствен импулс, всъщност се проявява една
дух
овна сила и тя подготвя мястото, където съответните Същества ще разгърнат своята дейност, а именно дълбоката вътрешна природа на човешката душа.
Огромни маси от хора таят в себе си едно живо усещане, едно живо съзнание за гениите и хората са убедени, че в душите на гениалните личности са заложени други способности, съвсем различни от тези на нормалните човешки индивиди. Да, нашата епоха все пак е съхранила вярата си в гениите. Естествено, има и кръгове, които ги отричат, но това е така, понеже материалистическият начин на мислене просто не разполага с усет за процесите, разиграващи се в духовния свят. Обаче повечето хора са запазили вярата си в гениите. И ако не искаме да останем само с една празна вяра, трябва да добавим: Чрез онзи гений, който тласка човечеството напред в неговото развитие, говори една съвсем различна сила,която по нищо не прилича на нормалните човешки способности.
Вслушаме ли се в ученията, които са наясно с тези неща, лесно бихме разбрали, че когато се появява един такъв човек, който внезапно е обхванат от някакъв изключително могъщ и нравствен импулс, всъщност се проявява една духовна сила и тя подготвя мястото, където съответните Същества ще разгърнат своята дейност, а именно дълбоката вътрешна природа на човешката душа.
За хората, които мислят антропософски, би трябвало предварително да е ясно, че са налице и двете възможности: както издигането на човека към божествения свят, така и слизането на различни божествено-духовни Същества в човешките тела и в човешките души. На определено място в моите Мистерийни драми е посочено, че когато в еволюцията на човечеството трябва да се намеси някакво решително събитие, тогава някое от духовните Същества просто се свързва с една човешка душа и я пронизва от край до край. И сега, за да разберем нашето духовно развитие в рамките на четвъртото планетарно въплъщение, наречено „Земя", нека да си припомним, че преди време Земята беше все още свързана със Слънцето, което днес съществува като едно самостоятелно небесно тяло. Естествено, антропософът знае, че в случая не става дума за едно чисто материално разделяне между Земята и Слънчевата субстанция, а става дума за разграничаването на определени божествено-духовни Същества, оставащи свързани със Слънцето, от други свръхсетивни Същества, оставащи свързани с другите планети. След отделянето на Земята от Слънцето, с нея останаха определени духовни Същества, докато със Слънцето останаха други духовни Същества, и понеже бяха надраснали Земните условия, те трябваше да продължат своята космическа еволюция другаде.
към текста >>
За хората, които мислят антропософски, би трябвало предварително да е ясно, че са налице и двете възможности: както издигането на човека към божествения свят, така и слизането на различни божествено-
дух
овни Същества в човешките тела и в човешките души.
Да, нашата епоха все пак е съхранила вярата си в гениите. Естествено, има и кръгове, които ги отричат, но това е така, понеже материалистическият начин на мислене просто не разполага с усет за процесите, разиграващи се в духовния свят. Обаче повечето хора са запазили вярата си в гениите. И ако не искаме да останем само с една празна вяра, трябва да добавим: Чрез онзи гений, който тласка човечеството напред в неговото развитие, говори една съвсем различна сила,която по нищо не прилича на нормалните човешки способности. Вслушаме ли се в ученията, които са наясно с тези неща, лесно бихме разбрали, че когато се появява един такъв човек, който внезапно е обхванат от някакъв изключително могъщ и нравствен импулс, всъщност се проявява една духовна сила и тя подготвя мястото, където съответните Същества ще разгърнат своята дейност, а именно дълбоката вътрешна природа на човешката душа.
За хората, които мислят антропософски, би трябвало предварително да е ясно, че са налице и двете възможности: както издигането на човека към божествения свят, така и слизането на различни божествено-духовни Същества в човешките тела и в човешките души.
На определено място в моите Мистерийни драми е посочено, че когато в еволюцията на човечеството трябва да се намеси някакво решително събитие, тогава някое от духовните Същества просто се свързва с една човешка душа и я пронизва от край до край. И сега, за да разберем нашето духовно развитие в рамките на четвъртото планетарно въплъщение, наречено „Земя", нека да си припомним, че преди време Земята беше все още свързана със Слънцето, което днес съществува като едно самостоятелно небесно тяло. Естествено, антропософът знае, че в случая не става дума за едно чисто материално разделяне между Земята и Слънчевата субстанция, а става дума за разграничаването на определени божествено-духовни Същества, оставащи свързани със Слънцето, от други свръхсетивни Същества, оставащи свързани с другите планети. След отделянето на Земята от Слънцето, с нея останаха определени духовни Същества, докато със Слънцето останаха други духовни Същества, и понеже бяха надраснали Земните условия, те трябваше да продължат своята космическа еволюция другаде. И така, ние сме изправени пред факта, че една част от духовните Същества останаха по-тясно свързани със Земята, докато друга част от духовните Същества започнаха да упражняват своите въздействия в планетарните очертания на Земята, макар че самите те се намираха на Слънцето.
към текста >>
На определено място в моите Мистерийни драми е посочено, че когато в еволюцията на човечеството трябва да се намеси някакво решително събитие, тогава някое от
дух
овните Същества просто се свързва с една човешка душа и я пронизва от край до край.
Естествено, има и кръгове, които ги отричат, но това е така, понеже материалистическият начин на мислене просто не разполага с усет за процесите, разиграващи се в духовния свят. Обаче повечето хора са запазили вярата си в гениите. И ако не искаме да останем само с една празна вяра, трябва да добавим: Чрез онзи гений, който тласка човечеството напред в неговото развитие, говори една съвсем различна сила,която по нищо не прилича на нормалните човешки способности. Вслушаме ли се в ученията, които са наясно с тези неща, лесно бихме разбрали, че когато се появява един такъв човек, който внезапно е обхванат от някакъв изключително могъщ и нравствен импулс, всъщност се проявява една духовна сила и тя подготвя мястото, където съответните Същества ще разгърнат своята дейност, а именно дълбоката вътрешна природа на човешката душа. За хората, които мислят антропософски, би трябвало предварително да е ясно, че са налице и двете възможности: както издигането на човека към божествения свят, така и слизането на различни божествено-духовни Същества в човешките тела и в човешките души.
На определено място в моите Мистерийни драми е посочено, че когато в еволюцията на човечеството трябва да се намеси някакво решително събитие, тогава някое от духовните Същества просто се свързва с една човешка душа и я пронизва от край до край.
И сега, за да разберем нашето духовно развитие в рамките на четвъртото планетарно въплъщение, наречено „Земя", нека да си припомним, че преди време Земята беше все още свързана със Слънцето, което днес съществува като едно самостоятелно небесно тяло. Естествено, антропософът знае, че в случая не става дума за едно чисто материално разделяне между Земята и Слънчевата субстанция, а става дума за разграничаването на определени божествено-духовни Същества, оставащи свързани със Слънцето, от други свръхсетивни Същества, оставащи свързани с другите планети. След отделянето на Земята от Слънцето, с нея останаха определени духовни Същества, докато със Слънцето останаха други духовни Същества, и понеже бяха надраснали Земните условия, те трябваше да продължат своята космическа еволюция другаде. И така, ние сме изправени пред факта, че една част от духовните Същества останаха по-тясно свързани със Земята, докато друга част от духовните Същества започнаха да упражняват своите въздействия в планетарните очертания на Земята, макар че самите те се намираха на Слънцето. Или с други думи, след отделянето на Слънце то ние имаме, така да се каже, две арени на действие: Земната арена и Слънчевата арена, като на всяка от тях са присъщи точно определени духовни Същества.
към текста >>
И сега, за да разберем нашето
дух
овно развитие в рамките на четвъртото планетарно въплъщение, наречено „Земя", нека да си припомним, че преди време Земята беше все още свързана със Слънцето, което днес съществува като едно самостоятелно небесно тяло.
Обаче повечето хора са запазили вярата си в гениите. И ако не искаме да останем само с една празна вяра, трябва да добавим: Чрез онзи гений, който тласка човечеството напред в неговото развитие, говори една съвсем различна сила,която по нищо не прилича на нормалните човешки способности. Вслушаме ли се в ученията, които са наясно с тези неща, лесно бихме разбрали, че когато се появява един такъв човек, който внезапно е обхванат от някакъв изключително могъщ и нравствен импулс, всъщност се проявява една духовна сила и тя подготвя мястото, където съответните Същества ще разгърнат своята дейност, а именно дълбоката вътрешна природа на човешката душа. За хората, които мислят антропософски, би трябвало предварително да е ясно, че са налице и двете възможности: както издигането на човека към божествения свят, така и слизането на различни божествено-духовни Същества в човешките тела и в човешките души. На определено място в моите Мистерийни драми е посочено, че когато в еволюцията на човечеството трябва да се намеси някакво решително събитие, тогава някое от духовните Същества просто се свързва с една човешка душа и я пронизва от край до край.
И сега, за да разберем нашето духовно развитие в рамките на четвъртото планетарно въплъщение, наречено „Земя", нека да си припомним, че преди време Земята беше все още свързана със Слънцето, което днес съществува като едно самостоятелно небесно тяло.
Естествено, антропософът знае, че в случая не става дума за едно чисто материално разделяне между Земята и Слънчевата субстанция, а става дума за разграничаването на определени божествено-духовни Същества, оставащи свързани със Слънцето, от други свръхсетивни Същества, оставащи свързани с другите планети. След отделянето на Земята от Слънцето, с нея останаха определени духовни Същества, докато със Слънцето останаха други духовни Същества, и понеже бяха надраснали Земните условия, те трябваше да продължат своята космическа еволюция другаде. И така, ние сме изправени пред факта, че една част от духовните Същества останаха по-тясно свързани със Земята, докато друга част от духовните Същества започнаха да упражняват своите въздействия в планетарните очертания на Земята, макар че самите те се намираха на Слънцето. Или с други думи, след отделянето на Слънце то ние имаме, така да се каже, две арени на действие: Земната арена и Слънчевата арена, като на всяка от тях са присъщи точно определени духовни Същества. Духовните Същества, които продължаваха да служат на човека, макар и от една по-висша сфера, са именно тези, които изместиха своята арена на действие, разполагайки се на Слънцето.
към текста >>
Естествено, антропософът знае, че в случая не става дума за едно чисто материално разделяне между Земята и Слънчевата субстанция, а става дума за разграничаването на определени божествено-
дух
овни Същества, оставащи свързани със Слънцето, от други свръхсетивни Същества, оставащи свързани с другите планети.
И ако не искаме да останем само с една празна вяра, трябва да добавим: Чрез онзи гений, който тласка човечеството напред в неговото развитие, говори една съвсем различна сила,която по нищо не прилича на нормалните човешки способности. Вслушаме ли се в ученията, които са наясно с тези неща, лесно бихме разбрали, че когато се появява един такъв човек, който внезапно е обхванат от някакъв изключително могъщ и нравствен импулс, всъщност се проявява една духовна сила и тя подготвя мястото, където съответните Същества ще разгърнат своята дейност, а именно дълбоката вътрешна природа на човешката душа. За хората, които мислят антропософски, би трябвало предварително да е ясно, че са налице и двете възможности: както издигането на човека към божествения свят, така и слизането на различни божествено-духовни Същества в човешките тела и в човешките души. На определено място в моите Мистерийни драми е посочено, че когато в еволюцията на човечеството трябва да се намеси някакво решително събитие, тогава някое от духовните Същества просто се свързва с една човешка душа и я пронизва от край до край. И сега, за да разберем нашето духовно развитие в рамките на четвъртото планетарно въплъщение, наречено „Земя", нека да си припомним, че преди време Земята беше все още свързана със Слънцето, което днес съществува като едно самостоятелно небесно тяло.
Естествено, антропософът знае, че в случая не става дума за едно чисто материално разделяне между Земята и Слънчевата субстанция, а става дума за разграничаването на определени божествено-духовни Същества, оставащи свързани със Слънцето, от други свръхсетивни Същества, оставащи свързани с другите планети.
След отделянето на Земята от Слънцето, с нея останаха определени духовни Същества, докато със Слънцето останаха други духовни Същества, и понеже бяха надраснали Земните условия, те трябваше да продължат своята космическа еволюция другаде. И така, ние сме изправени пред факта, че една част от духовните Същества останаха по-тясно свързани със Земята, докато друга част от духовните Същества започнаха да упражняват своите въздействия в планетарните очертания на Земята, макар че самите те се намираха на Слънцето. Или с други думи, след отделянето на Слънце то ние имаме, така да се каже, две арени на действие: Земната арена и Слънчевата арена, като на всяка от тях са присъщи точно определени духовни Същества. Духовните Същества, които продължаваха да служат на човека, макар и от една по-висша сфера, са именно тези, които изместиха своята арена на действие, разполагайки се на Слънцето. И тъкмо от Слънчевата арена идват онези Същества, които периодически се свързват със земното човечество, за да ускорят неговата еволюция, както и планетарната еволюция на самата Земя.
към текста >>
След отделянето на Земята от Слънцето, с нея останаха определени
дух
овни Същества, докато със Слънцето останаха други
дух
овни Същества, и понеже бяха надраснали Земните условия, те трябваше да продължат своята космическа еволюция другаде.
Вслушаме ли се в ученията, които са наясно с тези неща, лесно бихме разбрали, че когато се появява един такъв човек, който внезапно е обхванат от някакъв изключително могъщ и нравствен импулс, всъщност се проявява една духовна сила и тя подготвя мястото, където съответните Същества ще разгърнат своята дейност, а именно дълбоката вътрешна природа на човешката душа. За хората, които мислят антропософски, би трябвало предварително да е ясно, че са налице и двете възможности: както издигането на човека към божествения свят, така и слизането на различни божествено-духовни Същества в човешките тела и в човешките души. На определено място в моите Мистерийни драми е посочено, че когато в еволюцията на човечеството трябва да се намеси някакво решително събитие, тогава някое от духовните Същества просто се свързва с една човешка душа и я пронизва от край до край. И сега, за да разберем нашето духовно развитие в рамките на четвъртото планетарно въплъщение, наречено „Земя", нека да си припомним, че преди време Земята беше все още свързана със Слънцето, което днес съществува като едно самостоятелно небесно тяло. Естествено, антропософът знае, че в случая не става дума за едно чисто материално разделяне между Земята и Слънчевата субстанция, а става дума за разграничаването на определени божествено-духовни Същества, оставащи свързани със Слънцето, от други свръхсетивни Същества, оставащи свързани с другите планети.
След отделянето на Земята от Слънцето, с нея останаха определени духовни Същества, докато със Слънцето останаха други духовни Същества, и понеже бяха надраснали Земните условия, те трябваше да продължат своята космическа еволюция другаде.
И така, ние сме изправени пред факта, че една част от духовните Същества останаха по-тясно свързани със Земята, докато друга част от духовните Същества започнаха да упражняват своите въздействия в планетарните очертания на Земята, макар че самите те се намираха на Слънцето. Или с други думи, след отделянето на Слънце то ние имаме, така да се каже, две арени на действие: Земната арена и Слънчевата арена, като на всяка от тях са присъщи точно определени духовни Същества. Духовните Същества, които продължаваха да служат на човека, макар и от една по-висша сфера, са именно тези, които изместиха своята арена на действие, разполагайки се на Слънцето. И тъкмо от Слънчевата арена идват онези Същества, които периодически се свързват със земното човечество, за да ускорят неговата еволюция, както и планетарната еволюция на самата Земя. В митологията на различните народи ние винаги бихме могли да открием такива „Слънчеви герои", такива Същества, чиито действия от духовните светове ускоряват еволюцията на цялото човечество.
към текста >>
И така, ние сме изправени пред факта, че една част от
дух
овните Същества останаха по-тясно свързани със Земята, докато друга част от
дух
овните Същества започнаха да упражняват своите въздействия в планетарните очертания на Земята, макар че самите те се намираха на Слънцето.
За хората, които мислят антропософски, би трябвало предварително да е ясно, че са налице и двете възможности: както издигането на човека към божествения свят, така и слизането на различни божествено-духовни Същества в човешките тела и в човешките души. На определено място в моите Мистерийни драми е посочено, че когато в еволюцията на човечеството трябва да се намеси някакво решително събитие, тогава някое от духовните Същества просто се свързва с една човешка душа и я пронизва от край до край. И сега, за да разберем нашето духовно развитие в рамките на четвъртото планетарно въплъщение, наречено „Земя", нека да си припомним, че преди време Земята беше все още свързана със Слънцето, което днес съществува като едно самостоятелно небесно тяло. Естествено, антропософът знае, че в случая не става дума за едно чисто материално разделяне между Земята и Слънчевата субстанция, а става дума за разграничаването на определени божествено-духовни Същества, оставащи свързани със Слънцето, от други свръхсетивни Същества, оставащи свързани с другите планети. След отделянето на Земята от Слънцето, с нея останаха определени духовни Същества, докато със Слънцето останаха други духовни Същества, и понеже бяха надраснали Земните условия, те трябваше да продължат своята космическа еволюция другаде.
И така, ние сме изправени пред факта, че една част от духовните Същества останаха по-тясно свързани със Земята, докато друга част от духовните Същества започнаха да упражняват своите въздействия в планетарните очертания на Земята, макар че самите те се намираха на Слънцето.
Или с други думи, след отделянето на Слънце то ние имаме, така да се каже, две арени на действие: Земната арена и Слънчевата арена, като на всяка от тях са присъщи точно определени духовни Същества. Духовните Същества, които продължаваха да служат на човека, макар и от една по-висша сфера, са именно тези, които изместиха своята арена на действие, разполагайки се на Слънцето. И тъкмо от Слънчевата арена идват онези Същества, които периодически се свързват със земното човечество, за да ускорят неговата еволюция, както и планетарната еволюция на самата Земя. В митологията на различните народи ние винаги бихме могли да открием такива „Слънчеви герои", такива Същества, чиито действия от духовните светове ускоряват еволюцията на цялото човечество. И ако даден човек е вътрешно проникнат от такова Същество, пред нас той застава като една личност, която представлява нещо много повече, отколкото показва външният и вид.
към текста >>
Или с други думи, след отделянето на Слънце то ние имаме, така да се каже, две арени на действие: Земната арена и Слънчевата арена, като на всяка от тях са присъщи точно определени
дух
овни Същества.
На определено място в моите Мистерийни драми е посочено, че когато в еволюцията на човечеството трябва да се намеси някакво решително събитие, тогава някое от духовните Същества просто се свързва с една човешка душа и я пронизва от край до край. И сега, за да разберем нашето духовно развитие в рамките на четвъртото планетарно въплъщение, наречено „Земя", нека да си припомним, че преди време Земята беше все още свързана със Слънцето, което днес съществува като едно самостоятелно небесно тяло. Естествено, антропософът знае, че в случая не става дума за едно чисто материално разделяне между Земята и Слънчевата субстанция, а става дума за разграничаването на определени божествено-духовни Същества, оставащи свързани със Слънцето, от други свръхсетивни Същества, оставащи свързани с другите планети. След отделянето на Земята от Слънцето, с нея останаха определени духовни Същества, докато със Слънцето останаха други духовни Същества, и понеже бяха надраснали Земните условия, те трябваше да продължат своята космическа еволюция другаде. И така, ние сме изправени пред факта, че една част от духовните Същества останаха по-тясно свързани със Земята, докато друга част от духовните Същества започнаха да упражняват своите въздействия в планетарните очертания на Земята, макар че самите те се намираха на Слънцето.
Или с други думи, след отделянето на Слънце то ние имаме, така да се каже, две арени на действие: Земната арена и Слънчевата арена, като на всяка от тях са присъщи точно определени духовни Същества.
Духовните Същества, които продължаваха да служат на човека, макар и от една по-висша сфера, са именно тези, които изместиха своята арена на действие, разполагайки се на Слънцето. И тъкмо от Слънчевата арена идват онези Същества, които периодически се свързват със земното човечество, за да ускорят неговата еволюция, както и планетарната еволюция на самата Земя. В митологията на различните народи ние винаги бихме могли да открием такива „Слънчеви герои", такива Същества, чиито действия от духовните светове ускоряват еволюцията на цялото човечество. И ако даден човек е вътрешно проникнат от такова Същество, пред нас той застава като една личност, която представлява нещо много повече, отколкото показва външният и вид. Външният вид е само една измама, една Майя, зад която е скрита истинската природа на гения.
към текста >>
Дух
овните Същества, които продължаваха да служат на човека, макар и от една по-висша сфера, са именно тези, които изместиха своята арена на действие, разполагайки се на Слънцето.
И сега, за да разберем нашето духовно развитие в рамките на четвъртото планетарно въплъщение, наречено „Земя", нека да си припомним, че преди време Земята беше все още свързана със Слънцето, което днес съществува като едно самостоятелно небесно тяло. Естествено, антропософът знае, че в случая не става дума за едно чисто материално разделяне между Земята и Слънчевата субстанция, а става дума за разграничаването на определени божествено-духовни Същества, оставащи свързани със Слънцето, от други свръхсетивни Същества, оставащи свързани с другите планети. След отделянето на Земята от Слънцето, с нея останаха определени духовни Същества, докато със Слънцето останаха други духовни Същества, и понеже бяха надраснали Земните условия, те трябваше да продължат своята космическа еволюция другаде. И така, ние сме изправени пред факта, че една част от духовните Същества останаха по-тясно свързани със Земята, докато друга част от духовните Същества започнаха да упражняват своите въздействия в планетарните очертания на Земята, макар че самите те се намираха на Слънцето. Или с други думи, след отделянето на Слънце то ние имаме, така да се каже, две арени на действие: Земната арена и Слънчевата арена, като на всяка от тях са присъщи точно определени духовни Същества.
Духовните Същества, които продължаваха да служат на човека, макар и от една по-висша сфера, са именно тези, които изместиха своята арена на действие, разполагайки се на Слънцето.
И тъкмо от Слънчевата арена идват онези Същества, които периодически се свързват със земното човечество, за да ускорят неговата еволюция, както и планетарната еволюция на самата Земя. В митологията на различните народи ние винаги бихме могли да открием такива „Слънчеви герои", такива Същества, чиито действия от духовните светове ускоряват еволюцията на цялото човечество. И ако даден човек е вътрешно проникнат от такова Същество, пред нас той застава като една личност, която представлява нещо много повече, отколкото показва външният и вид. Външният вид е само една измама, една Майя, зад която е скрита истинската природа на гения. В Мистериите винаги са знаели и знаят за този двойствен факт, свързан с еволюционния ход на човечеството.
към текста >>
В митологията на различните народи ние винаги бихме могли да открием такива „Слънчеви герои", такива Същества, чиито действия от
дух
овните светове ускоряват еволюцията на цялото човечество.
След отделянето на Земята от Слънцето, с нея останаха определени духовни Същества, докато със Слънцето останаха други духовни Същества, и понеже бяха надраснали Земните условия, те трябваше да продължат своята космическа еволюция другаде. И така, ние сме изправени пред факта, че една част от духовните Същества останаха по-тясно свързани със Земята, докато друга част от духовните Същества започнаха да упражняват своите въздействия в планетарните очертания на Земята, макар че самите те се намираха на Слънцето. Или с други думи, след отделянето на Слънце то ние имаме, така да се каже, две арени на действие: Земната арена и Слънчевата арена, като на всяка от тях са присъщи точно определени духовни Същества. Духовните Същества, които продължаваха да служат на човека, макар и от една по-висша сфера, са именно тези, които изместиха своята арена на действие, разполагайки се на Слънцето. И тъкмо от Слънчевата арена идват онези Същества, които периодически се свързват със земното човечество, за да ускорят неговата еволюция, както и планетарната еволюция на самата Земя.
В митологията на различните народи ние винаги бихме могли да открием такива „Слънчеви герои", такива Същества, чиито действия от духовните светове ускоряват еволюцията на цялото човечество.
И ако даден човек е вътрешно проникнат от такова Същество, пред нас той застава като една личност, която представлява нещо много повече, отколкото показва външният и вид. Външният вид е само една измама, една Майя, зад която е скрита истинската природа на гения. В Мистериите винаги са знаели и знаят за този двойствен факт, свързан с еволюционния ход на човечеството. В миналото, както и днес, посветените ясно биха могли да различат духовните Същества, слизащи от висшите сфери, и човешките души, издигащи се от Земята и устремени към посвещение в духовните тайни. Но за какво Същество става дума, когато говорим за Христос?
към текста >>
В миналото, както и днес, посветените ясно биха могли да различат
дух
овните Същества, слизащи от висшите сфери, и човешките души, издигащи се от Земята и устремени към посвещение в
дух
овните тайни.
И тъкмо от Слънчевата арена идват онези Същества, които периодически се свързват със земното човечество, за да ускорят неговата еволюция, както и планетарната еволюция на самата Земя. В митологията на различните народи ние винаги бихме могли да открием такива „Слънчеви герои", такива Същества, чиито действия от духовните светове ускоряват еволюцията на цялото човечество. И ако даден човек е вътрешно проникнат от такова Същество, пред нас той застава като една личност, която представлява нещо много повече, отколкото показва външният и вид. Външният вид е само една измама, една Майя, зад която е скрита истинската природа на гения. В Мистериите винаги са знаели и знаят за този двойствен факт, свързан с еволюционния ход на човечеството.
В миналото, както и днес, посветените ясно биха могли да различат духовните Същества, слизащи от висшите сфери, и човешките души, издигащи се от Земята и устремени към посвещение в духовните тайни.
Но за какво Същество става дума, когато говорим за Христос? Вчера видяхме, че според наименованието „Христос, Синът на живия Бог", той спада към „слизащите" Същества. Ако искаме да го назовем с едно определение от източната философия, би трябвало да кажем, че той е едно „аватарно" Същество, един слизащ от небето Бог. Обаче ние имаме работа с едно такова слизащо Същество само за определен период от време. А как трябва да застане пред нас подобно Същество, това научаваме от евангелистите Матей, Марко, Лука и Йоан.
към текста >>
Ето мигът, когато Заратустра е развил астралното тяло и носителя на Аза до такава степен, че сега вече може да пожертвува всичко, за да могат напуснатите от него тела да бъдат завладени от Слънчевия
Дух
, слизащ от
дух
овните сфери.
Ако искаме да проследим Целия ход на събитията в смисъла на Евангелието от Матей, би трябвало да добавим, че първоначално евангелистът Матей насочва своя поглед към следното: Какво трябваше да представлява онова физическо тяло и онова етерно тяло, които можеха да позволят на Христовото Същество да ходи по Земята? И според своите лични опитности, на този въпрос той отговаря така: Съответното физическо и етерно тяло можаха да получат необходимата подготовка, благодарение на обстоятелството, че първоначално вложените в Авраам заложби се развиха през споменатите четиридесет и две поколения по един образцов начин, така че наследявайки се в рамките на еврейския народ, накрая те осигуриха градивните елементи за въпросното физическо и етерно тяло. По-нататък той разширява своя отговор и допълва: Подобно физическо и етерно тяло биха могли да се превърнат в инструмент за великата цел, само дотолкова, доколкото те можеха да послужат на онази Заратустрова индивидуалност, която подготви човечеството за приемането и разбирането на Христос. Тя можа да ги използува, доколкото този инструмент предлагаше една уникална възможност за развитие, само до дванадесетата година; след това тя трябваше да напусне тялото на Матеевия Исус и да премине в тялото на другия Исус, който е описан в Евангелието на Лука. Сега евангелистът Матей премества своя поглед от първоначално разглежданите събития и го отправя към другия Исус, който е представен в Евангелието на Лука, за да проследи живота на Заратустра до неговата тридесета година.
Ето мигът, когато Заратустра е развил астралното тяло и носителя на Аза до такава степен, че сега вече може да пожертвува всичко, за да могат напуснатите от него тела да бъдат завладени от Слънчевия Дух, слизащ от духовните сфери.
Точно това става по време на Кръщението в реката Йордан. Ако още веднъж си припомним отделянето на Земята от Слънцето, както и обстоятелството, че от Земята се оттеглиха и онези Същества, чийто върховен предводител е Христос, ние трябва да допълним: Има и такива Същества, които едва занапред ще разпростират своите въздействия върху Земята, както стана и в случая с Христос. Обаче с отделянето на Слънцето беше свързано и нещо друго. Сега трябва да си припомним една важна подробност, за която често е ставало дума, а именно, че по отношение на субстанциалността, Старият Сатурн беше устроен сравнително просто. Сатурновото състояние протичаше в огън или в топлина.
към текста >>
На Стария Сатурн не съществуваше нито въз
дух
, нито вода, нито пък светлинен етер.
Точно това става по време на Кръщението в реката Йордан. Ако още веднъж си припомним отделянето на Земята от Слънцето, както и обстоятелството, че от Земята се оттеглиха и онези Същества, чийто върховен предводител е Христос, ние трябва да допълним: Има и такива Същества, които едва занапред ще разпростират своите въздействия върху Земята, както стана и в случая с Христос. Обаче с отделянето на Слънцето беше свързано и нещо друго. Сега трябва да си припомним една важна подробност, за която често е ставало дума, а именно, че по отношение на субстанциалността, Старият Сатурн беше устроен сравнително просто. Сатурновото състояние протичаше в огън или в топлина.
На Стария Сатурн не съществуваше нито въздух, нито вода, нито пък светлинен етер.
Част от тези неща се появиха едва по времето на Старото Слънце. После, в условията на Старата Луна, „сгъстяването" на материята продължи: появи се водният елемент, а от друга страна, т.е. откъм „разреждането" на материята, възникна звуковият етер. Още по-нататък, по време на Земното съществувание, в резултат на „сгъстяването" се появи твърдият или земен елемент, а в посока на „разреждането" възникна това, което ние наричаме жизнен етер. И така, в условията на Земята от една страна ние имаме топлинно, въздушно или газообразно, водно или течно, и твърдо или земно състояние, а в посока на „разреждането" светлинен етер, тонов или звуков етер и жизнен етер, най-финото етерно състояние, което ние познаваме.
към текста >>
Обаче с отделянето на Слънцето, от Земята се отделят не само материалните Слънчеви субстанции, но и определени
дух
овни Същества.
Част от тези неща се появиха едва по времето на Старото Слънце. После, в условията на Старата Луна, „сгъстяването" на материята продължи: появи се водният елемент, а от друга страна, т.е. откъм „разреждането" на материята, възникна звуковият етер. Още по-нататък, по време на Земното съществувание, в резултат на „сгъстяването" се появи твърдият или земен елемент, а в посока на „разреждането" възникна това, което ние наричаме жизнен етер. И така, в условията на Земята от една страна ние имаме топлинно, въздушно или газообразно, водно или течно, и твърдо или земно състояние, а в посока на „разреждането" светлинен етер, тонов или звуков етер и жизнен етер, най-финото етерно състояние, което ние познаваме.
Обаче с отделянето на Слънцето, от Земята се отделят не само материалните Слънчеви субстанции, но и определени духовни Същества.
Техните въздействия продължават да заливат Земята, макар и по един не толкова всеобхватен начин. Аз се спрях на тези неща още в Мюнхен, по време на моя лекционен цикъл върху Библейската история за Сътворението; ето защо сега ще допълня само следното. От висшите или етерни състояния, земният човек възприема само топлината, топлинния етер, както и светлината. А това, което той въз приемаше като звуци, е само едно далечно отражение, едно материализиране на истинските звуци, които се носят из етерния свят. Когато говорим за „звуков етер" ние имаме предвид „носителя" на всичко онова, което е известно като „хармония на сферите" и може да бъде доловено само чрез ясновиждането или по-точно, чрез ясночуването.
към текста >>
Обаче човекът стига до тези опитности само ако е напреднал в посвещението, или ако едно Слънчево Същество слезе от
дух
овните светове, с намерението да предизвика въпросните опитности у един или друг човек, който е вече избран да послужи като един вид инструмент за еволюцията на другите хора.
Пей Слънцето старинна песен в надпревара с братски светове, и с гръм завършва път небесен, предначертай от векове. Тук е загатнато не друго, а именно „хармонията на сферите" и изобщо това, което живее в звуковия етер.
Обаче човекът стига до тези опитности само ако е напреднал в посвещението, или ако едно Слънчево Същество слезе от духовните светове, с намерението да предизвика въпросните опитности у един или друг човек, който е вече избран да послужи като един вид инструмент за еволюцията на другите хора.
И за един такъв човек Слънцето наистина започва да звучи, да пее, или с други думи, хармонията на сферите вече става достъпна за човешкото ухо, за човешкия слух. А над звуковия етер се простира и жизненият етер. И както в основата на чистия звук, като едно по-висше, душевно съдържание лежи „смисълът", така и с жизнения етер е свързано „Словото", т.е. същото, което на по-късния персийски език е обозначено като „Хоновер" и което евангелистът Йоан нарича „Логос", преизпълнения с вътрешен смисъл звук, присъщ на Слънцето. През ранните епохи от нашето следатлантско развитие, към онези избрани личности, които не заставаха, така да се каже, слепи и глухи спрямо това звучащо, говорещо Слънце и спрямо обитаващите го Същества, принадлежеше и Заратустра.
към текста >>
И Заратустра можа да възвести учението си за Аура Маздао, само защото Слънчевата аура сама се откри пред неговия поглед, само защото гласът на
дух
овното Същество, наречено Аура Маздао, прозвуча в него, само защото чрез него проговори Слънчевото Слово, великата аура, мировата светлина.
И какво всъщност представляваше онова величествено, завладяващо учение, което старият Заратустра проповядваше пред своите ученици? Общо взето, то се свеждаше до следното: Заратустра наистина се оказа един съвършен инструмент, чрез който прозвуча съзидателният тон на самото Слънчево Слово. Ето защо персийската легенда говори за „Слънчевото Слово", което се възвестява от устата на Заратустра, за тайнственото Слънчево Слово, което стои в основата на Слънчевия Живот. М когато тази легенда говори за астралното тяло на Слънцето, тя го нарича Аура Маздао, макар че на определени места си служи с името „Слънчево Слово" термин, който в гръцките преводи е наречен „Логос". Когато обръщаме поглед към Заратустра, ние откриваме, че през онези времена дори една толкова напреднала личност като него, все още не беше достатъчно посветена, за да обхване в ясно съзнание всичко онова, което трябваше да бъде открито на човека, и че за тази цел въпросната личност беше завладяна от една по-висша душевна сила.
И Заратустра можа да възвести учението си за Аура Маздао, само защото Слънчевата аура сама се откри пред неговия поглед, само защото гласът на духовното Същество, наречено Аура Маздао, прозвуча в него, само защото чрез него проговори Слънчевото Слово, великата аура, мировата светлина.
Тук ние сме изправени, така да се каже, пред външната, телесна фигура на Слънчевия Бог, който упражняваше своите въздействия върху човека, преди още сам да беше слязъл на Земята. През тези времена Слънчевото Слово все още беше нещо вътрешно, нещо душевно. Ето защо, в смисъла на Заратустра, бихме могли да предположим, че той се обръщаше към своите ученици по следния начин. Вие трябва да сте наясно, че зад физическата Слънчева светлина има една духовна светлина. Както зад физическия човек свети неговото астрално тяло, неговата аура, така и зад физическото Слънце свети неговата Аура Маздао.
към текста >>
Вие трябва да сте наясно, че зад физическата Слънчева светлина има една
дух
овна светлина.
Когато обръщаме поглед към Заратустра, ние откриваме, че през онези времена дори една толкова напреднала личност като него, все още не беше достатъчно посветена, за да обхване в ясно съзнание всичко онова, което трябваше да бъде открито на човека, и че за тази цел въпросната личност беше завладяна от една по-висша душевна сила. И Заратустра можа да възвести учението си за Аура Маздао, само защото Слънчевата аура сама се откри пред неговия поглед, само защото гласът на духовното Същество, наречено Аура Маздао, прозвуча в него, само защото чрез него проговори Слънчевото Слово, великата аура, мировата светлина. Тук ние сме изправени, така да се каже, пред външната, телесна фигура на Слънчевия Бог, който упражняваше своите въздействия върху човека, преди още сам да беше слязъл на Земята. През тези времена Слънчевото Слово все още беше нещо вътрешно, нещо душевно. Ето защо, в смисъла на Заратустра, бихме могли да предположим, че той се обръщаше към своите ученици по следния начин.
Вие трябва да сте наясно, че зад физическата Слънчева светлина има една духовна светлина.
Както зад физическия човек свети неговото астрално тяло, неговата аура, така и зад физическото Слънце свети неговата Аура Маздао. Обаче това (физическо Слънце е един вид светлинно тяло на онова Същество, което някога ще слезе на Земята. С помощта на ясновидството вие се доближавате до това външно, физическо „тяло" и откривате в него нещо душевно. Както звукът е израз на един или друг душевен процес, така и Слънчевата аура е израз на Слънчевото Слово, на Слънчевия Логос. Ето какво можа да обещае Заратустра на човечеството: Един ден от божествено-духовните сфери ще слезе Великата Аура, Съществото-Светлина, и неговата душа ще бъде Слънчевото Слово.
към текста >>
Ето какво можа да обещае Заратустра на човечеството: Един ден от божествено-
дух
овните сфери ще слезе Великата Аура, Съществото-Светлина, и неговата душа ще бъде Слънчевото Слово.
Вие трябва да сте наясно, че зад физическата Слънчева светлина има една духовна светлина. Както зад физическия човек свети неговото астрално тяло, неговата аура, така и зад физическото Слънце свети неговата Аура Маздао. Обаче това (физическо Слънце е един вид светлинно тяло на онова Същество, което някога ще слезе на Земята. С помощта на ясновидството вие се доближавате до това външно, физическо „тяло" и откривате в него нещо душевно. Както звукът е израз на един или друг душевен процес, така и Слънчевата аура е израз на Слънчевото Слово, на Слънчевия Логос.
Ето какво можа да обещае Заратустра на човечеството: Един ден от божествено-духовните сфери ще слезе Великата Аура, Съществото-Светлина, и неговата душа ще бъде Слънчевото Слово.
Всичко това е нещо, чиито извори ние можем да открием в лицето на стария Заратустра, чиято пророческа мъдрост предизвести идването на Слънчевата Аура, на Слънчевото Слово. От тогава, епоха след епоха, Мистериите непрекъснато предупреждаваха човечеството, че предстои идването на Слънчевия Логос, на Слънчевото Слово. И винаги, оттогава насам, това предстоящо идване беше най-голямата утеха и надежда на онези хора, които копнееха за духовния свят. На свой ред по-малките Слънчеви Духове, които също се свързваха със Земята и които всъщност бяха пратеници на Слънчевото Слово, на Слънчевата Аура, обогатяваха хората с все по-точни учения за свръхсетивните светове. Така изглеждаше едната страна на мистерийната традиция.
към текста >>
И винаги, оттогава насам, това предстоящо идване беше най-голямата утеха и надежда на онези хора, които копнееха за
дух
овния свят.
С помощта на ясновидството вие се доближавате до това външно, физическо „тяло" и откривате в него нещо душевно. Както звукът е израз на един или друг душевен процес, така и Слънчевата аура е израз на Слънчевото Слово, на Слънчевия Логос. Ето какво можа да обещае Заратустра на човечеството: Един ден от божествено-духовните сфери ще слезе Великата Аура, Съществото-Светлина, и неговата душа ще бъде Слънчевото Слово. Всичко това е нещо, чиито извори ние можем да открием в лицето на стария Заратустра, чиято пророческа мъдрост предизвести идването на Слънчевата Аура, на Слънчевото Слово. От тогава, епоха след епоха, Мистериите непрекъснато предупреждаваха човечеството, че предстои идването на Слънчевия Логос, на Слънчевото Слово.
И винаги, оттогава насам, това предстоящо идване беше най-голямата утеха и надежда на онези хора, които копнееха за духовния свят.
На свой ред по-малките Слънчеви Духове, които също се свързваха със Земята и които всъщност бяха пратеници на Слънчевото Слово, на Слънчевата Аура, обогатяваха хората с все по-точни учения за свръхсетивните светове. Така изглеждаше едната страна на мистерийната традиция. Другата страна се свеждаше до следното: Хората трябваше да се подготвят както в познавателен, така и в чисто практически смисъл за това, което слизаше към Земята. Обаче в прехристиянските времена съвсем не би могла да се породи вярата, че отделният и разполагащ с ограничени сили човек може току-така да се издигне и да посрещне великото Слънчево Същество, предводителя на Слънчевите Духове, Христос. За отделния човек това беше една неизпълнима задача, дори и чрез посвещението.
към текста >>
На свой ред по-малките Слънчеви
Дух
ове, които също се свързваха със Земята и които всъщност бяха пратеници на Слънчевото Слово, на Слънчевата Аура, обогатяваха хората с все по-точни учения за свръхсетивните светове.
Както звукът е израз на един или друг душевен процес, така и Слънчевата аура е израз на Слънчевото Слово, на Слънчевия Логос. Ето какво можа да обещае Заратустра на човечеството: Един ден от божествено-духовните сфери ще слезе Великата Аура, Съществото-Светлина, и неговата душа ще бъде Слънчевото Слово. Всичко това е нещо, чиито извори ние можем да открием в лицето на стария Заратустра, чиято пророческа мъдрост предизвести идването на Слънчевата Аура, на Слънчевото Слово. От тогава, епоха след епоха, Мистериите непрекъснато предупреждаваха човечеството, че предстои идването на Слънчевия Логос, на Слънчевото Слово. И винаги, оттогава насам, това предстоящо идване беше най-голямата утеха и надежда на онези хора, които копнееха за духовния свят.
На свой ред по-малките Слънчеви Духове, които също се свързваха със Земята и които всъщност бяха пратеници на Слънчевото Слово, на Слънчевата Аура, обогатяваха хората с все по-точни учения за свръхсетивните светове.
Така изглеждаше едната страна на мистерийната традиция. Другата страна се свеждаше до следното: Хората трябваше да се подготвят както в познавателен, така и в чисто практически смисъл за това, което слизаше към Земята. Обаче в прехристиянските времена съвсем не би могла да се породи вярата, че отделният и разполагащ с ограничени сили човек може току-така да се издигне и да посрещне великото Слънчево Същество, предводителя на Слънчевите Духове, Христос. За отделния човек това беше една неизпълнима задача, дори и чрез посвещението. Ето защо Евангелието на Матей описва как биват ангажирани всички жизнени сокове на целия еврейски народ, за да се стигне до появата на един такъв специално подготвен човек.
към текста >>
Обаче в прехристиянските времена съвсем не би могла да се породи вярата, че отделният и разполагащ с ограничени сили човек може току-така да се издигне и да посрещне великото Слънчево Същество, предводителя на Слънчевите
Дух
ове, Христос.
От тогава, епоха след епоха, Мистериите непрекъснато предупреждаваха човечеството, че предстои идването на Слънчевия Логос, на Слънчевото Слово. И винаги, оттогава насам, това предстоящо идване беше най-голямата утеха и надежда на онези хора, които копнееха за духовния свят. На свой ред по-малките Слънчеви Духове, които също се свързваха със Земята и които всъщност бяха пратеници на Слънчевото Слово, на Слънчевата Аура, обогатяваха хората с все по-точни учения за свръхсетивните светове. Така изглеждаше едната страна на мистерийната традиция. Другата страна се свеждаше до следното: Хората трябваше да се подготвят както в познавателен, така и в чисто практически смисъл за това, което слизаше към Земята.
Обаче в прехристиянските времена съвсем не би могла да се породи вярата, че отделният и разполагащ с ограничени сили човек може току-така да се издигне и да посрещне великото Слънчево Същество, предводителя на Слънчевите Духове, Христос.
За отделния човек това беше една неизпълнима задача, дори и чрез посвещението. Ето защо Евангелието на Матей описва как биват ангажирани всички жизнени сокове на целия еврейски народ, за да се стигне до появата на един такъв специално подготвен човек. От друга страна Евангелието на Лука посочва как в продължение на седемдесет и седем поколения еволюцията филтрира човешките качества, за да стигне до възможно най-доброто съчетание, до онзи образцов земен човек, чието тяло можеше да приеме в себе си слизащият на Земята Слънчев Дух. Впрочем в Мистериите нещата бяха замислени така, че всред окултните кандидати, естествено, се намираха и хора със средно развити способности, които далеч не биха могли да обхванат целия смисъл на предстоящите исторически събития, ни то пък промените, настъпващи в хода на индивидуалното човешко развитие. Ето защо онези, които трябваше да бъдат посветени в древните мистерийни тайни, бяха разпределяни в определени класове, така че подхождаха към овладяването на тайните по съвършено различни пътища.
към текста >>
От друга страна Евангелието на Лука посочва как в продължение на седемдесет и седем поколения еволюцията филтрира човешките качества, за да стигне до възможно най-доброто съчетание, до онзи образцов земен човек, чието тяло можеше да приеме в себе си слизащият на Земята Слънчев
Дух
.
Така изглеждаше едната страна на мистерийната традиция. Другата страна се свеждаше до следното: Хората трябваше да се подготвят както в познавателен, така и в чисто практически смисъл за това, което слизаше към Земята. Обаче в прехристиянските времена съвсем не би могла да се породи вярата, че отделният и разполагащ с ограничени сили човек може току-така да се издигне и да посрещне великото Слънчево Същество, предводителя на Слънчевите Духове, Христос. За отделния човек това беше една неизпълнима задача, дори и чрез посвещението. Ето защо Евангелието на Матей описва как биват ангажирани всички жизнени сокове на целия еврейски народ, за да се стигне до появата на един такъв специално подготвен човек.
От друга страна Евангелието на Лука посочва как в продължение на седемдесет и седем поколения еволюцията филтрира човешките качества, за да стигне до възможно най-доброто съчетание, до онзи образцов земен човек, чието тяло можеше да приеме в себе си слизащият на Земята Слънчев Дух.
Впрочем в Мистериите нещата бяха замислени така, че всред окултните кандидати, естествено, се намираха и хора със средно развити способности, които далеч не биха могли да обхванат целия смисъл на предстоящите исторически събития, ни то пък промените, настъпващи в хода на индивидуалното човешко развитие. Ето защо онези, които трябваше да бъдат посветени в древните мистерийни тайни, бяха разпределяни в определени класове, така че подхождаха към овладяването на тайните по съвършено различни пътища. Имаше например окултни ученици, които бяха насочвани главно към външните условия на живот, или, така да се каже, към непосредствените задачи на външния човек и тяхното правилно решаване, което би го превърнало в един подходящ инструмент, в един истински храм, готов да приема слизащия Слънчев Дух. Обаче имаше и такива окултни ученици, чието внимание трябваше да бъде насочено главно към интимното и тихо пробуждане на душата,което би им позволило да стигнат до усещането, до истинското разбиране и изживяване на Слънчевия Дух. Представете си нещата съвсем нагледно: Още от най-ранното им детство, окултните ученици получаваха задачата така да подредят външния си живот, и тялото им да претърпи такова развитие, че те да се превърнат в храм, готов да приеме слизащия Слънчев Дух.
към текста >>
Имаше например окултни ученици, които бяха насочвани главно към външните условия на живот, или, така да се каже, към непосредствените задачи на външния човек и тяхното правилно решаване, което би го превърнало в един подходящ инструмент, в един истински храм, готов да приема слизащия Слънчев
Дух
.
За отделния човек това беше една неизпълнима задача, дори и чрез посвещението. Ето защо Евангелието на Матей описва как биват ангажирани всички жизнени сокове на целия еврейски народ, за да се стигне до появата на един такъв специално подготвен човек. От друга страна Евангелието на Лука посочва как в продължение на седемдесет и седем поколения еволюцията филтрира човешките качества, за да стигне до възможно най-доброто съчетание, до онзи образцов земен човек, чието тяло можеше да приеме в себе си слизащият на Земята Слънчев Дух. Впрочем в Мистериите нещата бяха замислени така, че всред окултните кандидати, естествено, се намираха и хора със средно развити способности, които далеч не биха могли да обхванат целия смисъл на предстоящите исторически събития, ни то пък промените, настъпващи в хода на индивидуалното човешко развитие. Ето защо онези, които трябваше да бъдат посветени в древните мистерийни тайни, бяха разпределяни в определени класове, така че подхождаха към овладяването на тайните по съвършено различни пътища.
Имаше например окултни ученици, които бяха насочвани главно към външните условия на живот, или, така да се каже, към непосредствените задачи на външния човек и тяхното правилно решаване, което би го превърнало в един подходящ инструмент, в един истински храм, готов да приема слизащия Слънчев Дух.
Обаче имаше и такива окултни ученици, чието внимание трябваше да бъде насочено главно към интимното и тихо пробуждане на душата,което би им позволило да стигнат до усещането, до истинското разбиране и изживяване на Слънчевия Дух. Представете си нещата съвсем нагледно: Още от най-ранното им детство, окултните ученици получаваха задачата така да подредят външния си живот, и тялото им да претърпи такова развитие, че те да се превърнат в храм, готов да приеме слизащия Слънчев Дух. Ето каква беше обстановката в древните Мистерии. А общо взето, така стоят нещата и в по-новите времена, само че материалистичното светоусещане на повечето хора им пречи да ги видят ясно. Да предположим, че наближава, уреченото време, когато едно висше Същество трябва да слезе от духовните сфери, за да даде определен тласък в еволюцията на човечеството.
към текста >>
Обаче имаше и такива окултни ученици, чието внимание трябваше да бъде насочено главно към интимното и тихо пробуждане на душата,което би им позволило да стигнат до усещането, до истинското разбиране и изживяване на Слънчевия
Дух
.
Ето защо Евангелието на Матей описва как биват ангажирани всички жизнени сокове на целия еврейски народ, за да се стигне до появата на един такъв специално подготвен човек. От друга страна Евангелието на Лука посочва как в продължение на седемдесет и седем поколения еволюцията филтрира човешките качества, за да стигне до възможно най-доброто съчетание, до онзи образцов земен човек, чието тяло можеше да приеме в себе си слизащият на Земята Слънчев Дух. Впрочем в Мистериите нещата бяха замислени така, че всред окултните кандидати, естествено, се намираха и хора със средно развити способности, които далеч не биха могли да обхванат целия смисъл на предстоящите исторически събития, ни то пък промените, настъпващи в хода на индивидуалното човешко развитие. Ето защо онези, които трябваше да бъдат посветени в древните мистерийни тайни, бяха разпределяни в определени класове, така че подхождаха към овладяването на тайните по съвършено различни пътища. Имаше например окултни ученици, които бяха насочвани главно към външните условия на живот, или, така да се каже, към непосредствените задачи на външния човек и тяхното правилно решаване, което би го превърнало в един подходящ инструмент, в един истински храм, готов да приема слизащия Слънчев Дух.
Обаче имаше и такива окултни ученици, чието внимание трябваше да бъде насочено главно към интимното и тихо пробуждане на душата,което би им позволило да стигнат до усещането, до истинското разбиране и изживяване на Слънчевия Дух.
Представете си нещата съвсем нагледно: Още от най-ранното им детство, окултните ученици получаваха задачата така да подредят външния си живот, и тялото им да претърпи такова развитие, че те да се превърнат в храм, готов да приеме слизащия Слънчев Дух. Ето каква беше обстановката в древните Мистерии. А общо взето, така стоят нещата и в по-новите времена, само че материалистичното светоусещане на повечето хора им пречи да ги видят ясно. Да предположим, че наближава, уреченото време, когато едно висше Същество трябва да слезе от духовните сфери, за да даде определен тласък в еволюцията на човечеството. Окултните ученици в древните Мистерии знаят това и очакват кога ще настъпи решителният момент.
към текста >>
Представете си нещата съвсем нагледно: Още от най-ранното им детство, окултните ученици получаваха задачата така да подредят външния си живот, и тялото им да претърпи такова развитие, че те да се превърнат в храм, готов да приеме слизащия Слънчев
Дух
.
От друга страна Евангелието на Лука посочва как в продължение на седемдесет и седем поколения еволюцията филтрира човешките качества, за да стигне до възможно най-доброто съчетание, до онзи образцов земен човек, чието тяло можеше да приеме в себе си слизащият на Земята Слънчев Дух. Впрочем в Мистериите нещата бяха замислени така, че всред окултните кандидати, естествено, се намираха и хора със средно развити способности, които далеч не биха могли да обхванат целия смисъл на предстоящите исторически събития, ни то пък промените, настъпващи в хода на индивидуалното човешко развитие. Ето защо онези, които трябваше да бъдат посветени в древните мистерийни тайни, бяха разпределяни в определени класове, така че подхождаха към овладяването на тайните по съвършено различни пътища. Имаше например окултни ученици, които бяха насочвани главно към външните условия на живот, или, така да се каже, към непосредствените задачи на външния човек и тяхното правилно решаване, което би го превърнало в един подходящ инструмент, в един истински храм, готов да приема слизащия Слънчев Дух. Обаче имаше и такива окултни ученици, чието внимание трябваше да бъде насочено главно към интимното и тихо пробуждане на душата,което би им позволило да стигнат до усещането, до истинското разбиране и изживяване на Слънчевия Дух.
Представете си нещата съвсем нагледно: Още от най-ранното им детство, окултните ученици получаваха задачата така да подредят външния си живот, и тялото им да претърпи такова развитие, че те да се превърнат в храм, готов да приеме слизащия Слънчев Дух.
Ето каква беше обстановката в древните Мистерии. А общо взето, така стоят нещата и в по-новите времена, само че материалистичното светоусещане на повечето хора им пречи да ги видят ясно. Да предположим, че наближава, уреченото време, когато едно висше Същество трябва да слезе от духовните сфери, за да даде определен тласък в еволюцията на човечеството. Окултните ученици в древните Мистерии знаят това и очакват кога ще настъпи решителният момент. Те имат задачата да тълкуват знаменията на времето.
към текста >>
Да предположим, че наближава, уреченото време, когато едно висше Същество трябва да слезе от
дух
овните сфери, за да даде определен тласък в еволюцията на човечеството.
Имаше например окултни ученици, които бяха насочвани главно към външните условия на живот, или, така да се каже, към непосредствените задачи на външния човек и тяхното правилно решаване, което би го превърнало в един подходящ инструмент, в един истински храм, готов да приема слизащия Слънчев Дух. Обаче имаше и такива окултни ученици, чието внимание трябваше да бъде насочено главно към интимното и тихо пробуждане на душата,което би им позволило да стигнат до усещането, до истинското разбиране и изживяване на Слънчевия Дух. Представете си нещата съвсем нагледно: Още от най-ранното им детство, окултните ученици получаваха задачата така да подредят външния си живот, и тялото им да претърпи такова развитие, че те да се превърнат в храм, готов да приеме слизащия Слънчев Дух. Ето каква беше обстановката в древните Мистерии. А общо взето, така стоят нещата и в по-новите времена, само че материалистичното светоусещане на повечето хора им пречи да ги видят ясно.
Да предположим, че наближава, уреченото време, когато едно висше Същество трябва да слезе от духовните сфери, за да даде определен тласък в еволюцията на човечеството.
Окултните ученици в древните Мистерии знаят това и очакват кога ще настъпи решителният момент. Те имат задачата да тълкуват знаменията на времето. В усамотение и пълно спокойствие, без много шум, те очакват момента, когато един Бог ще слезе от небесните висини, за да ускори хода на общочовешката еволюция. Но те имат също и една друга задача: да наблюдават външното човечество и евентуално появата на онази личност, която може да бъде насочвана по такъв начин, че да приеме в себе си слизащия от небето Бог. И когато слизащото от небето духовно Същество е от особено висш порядък, тогава съответната личност трябва да бъде подхваната и ръководена още от най-ранното й детство, за да се превърне един ден в негов подобаващ храм.
към текста >>
И когато слизащото от небето
дух
овно Същество е от особено висш порядък, тогава съответната личност трябва да бъде подхваната и ръководена още от най-ранното й детство, за да се превърне един ден в негов подобаващ храм.
Да предположим, че наближава, уреченото време, когато едно висше Същество трябва да слезе от духовните сфери, за да даде определен тласък в еволюцията на човечеството. Окултните ученици в древните Мистерии знаят това и очакват кога ще настъпи решителният момент. Те имат задачата да тълкуват знаменията на времето. В усамотение и пълно спокойствие, без много шум, те очакват момента, когато един Бог ще слезе от небесните висини, за да ускори хода на общочовешката еволюция. Но те имат също и една друга задача: да наблюдават външното човечество и евентуално появата на онази личност, която може да бъде насочвана по такъв начин, че да приеме в себе си слизащия от небето Бог.
И когато слизащото от небето духовно Същество е от особено висш порядък, тогава съответната личност трябва да бъде подхваната и ръководена още от най-ранното й детство, за да се превърне един ден в негов подобаващ храм.
Да, тези неща са напълно възможни, само че хората не ги забелязват. Едва след време, когато някой започне да описва живота на такива хора, излизат наяве известни закономерности, които са останали скрити до този момент. И когато бъдат съпоставени, дори откъм външната им страна, те показват голяма близост. Ето защо спокойно можем да обобщим: отправим ли поглед към миналите епохи от еволюцията на човечеството, ние откриваме тук или там определени личности, чиито външни биографии показват значително сходство. Това никой не може да отрече.
към текста >>
Такива указания съществуваха и в есейските общности по отношение на Христос Исус; а именно, какви трябваше да бъдат онези човешки същества, които в лицето на Соломоновия и Натановия Исус бяха предопределени да посрещнат великия Слънчев
Дух
, Христос.
Обаче работата не се свежда до това, как изглеждат техните доспехи, а кой е облечен в тях! Важното е не как протича външният живот на Зигфрид, а за коя индивидуалност става дума в конкретния случай. Но тези неща могат да бъдат установени само в хода на окултното изследване. Следователно, тук трябва да изтъкнем следното: За хората, които трябва да се превърнат в храм за едно или друго божествено Същество, имащо задачата да ускори еволюцията на цялото човечество, са необходими специални грижи и в известен смисъл техните биографии си приличат доста. Ето защо в древните Мистерии винаги са съществували точни указания за външните събития в живота на тези хора.
Такива указания съществуваха и в есейските общности по отношение на Христос Исус; а именно, какви трябваше да бъдат онези човешки същества, които в лицето на Соломоновия и Натановия Исус бяха предопределени да посрещнат великия Слънчев Дух, Христос.
Обаче далеч не всички окултни ученици бяха посветени в основните тайни. Съществуваха различни степени на посвещение. Имаше например посветени, на които беше добре известно през какви изпитания трябва да мине едно човешко същество, за да се извиси до Бога и да го приеме по достоен начин в себе си; имаше и такива, които знаеха как би се проявил Богът в един или друг човек, показващ белезите на гениалност. Защото нашите съвременници не виждат дори и това, че проявите на гениалността са извънредно сходни у различните хора. Естествено, днешните биографи не черпят от духовните източници на познание.
към текста >>
Естествено, днешните биографи не черпят от
дух
овните източници на познание.
Такива указания съществуваха и в есейските общности по отношение на Христос Исус; а именно, какви трябваше да бъдат онези човешки същества, които в лицето на Соломоновия и Натановия Исус бяха предопределени да посрещнат великия Слънчев Дух, Христос. Обаче далеч не всички окултни ученици бяха посветени в основните тайни. Съществуваха различни степени на посвещение. Имаше например посветени, на които беше добре известно през какви изпитания трябва да мине едно човешко същество, за да се извиси до Бога и да го приеме по достоен начин в себе си; имаше и такива, които знаеха как би се проявил Богът в един или друг човек, показващ белезите на гениалност. Защото нашите съвременници не виждат дори и това, че проявите на гениалността са извънредно сходни у различните хора.
Естествено, днешните биографи не черпят от духовните източници на познание.
Защото ако геният на Гьоте би бил описан от духовна гледна точка, щяха да изпъкнат забележителни прилики с гения на Данте, Омир или Есхил. Обаче днес биографите не разполагат с духовната гледна точка, а си служат с купища от бележки и справки, засягащи само най-външните подробности от живота на подобни личности. Жалко, но хората днес се интересуват тъкмо от тези неща. Например относно Гьотевия живот днес разполагаме с огромна справочна литература, но не и с едно действително описание на това, което Гьоте всъщност представляваше. Да, в известен смисъл днешното човечество се признава за неспособно и то с нескривано високомерие да проследи еволюцията на гения в човешката личност.
към текста >>
Защото ако геният на Гьоте би бил описан от
дух
овна гледна точка, щяха да изпъкнат забележителни прилики с гения на Данте, Омир или Есхил.
Обаче далеч не всички окултни ученици бяха посветени в основните тайни. Съществуваха различни степени на посвещение. Имаше например посветени, на които беше добре известно през какви изпитания трябва да мине едно човешко същество, за да се извиси до Бога и да го приеме по достоен начин в себе си; имаше и такива, които знаеха как би се проявил Богът в един или друг човек, показващ белезите на гениалност. Защото нашите съвременници не виждат дори и това, че проявите на гениалността са извънредно сходни у различните хора. Естествено, днешните биографи не черпят от духовните източници на познание.
Защото ако геният на Гьоте би бил описан от духовна гледна точка, щяха да изпъкнат забележителни прилики с гения на Данте, Омир или Есхил.
Обаче днес биографите не разполагат с духовната гледна точка, а си служат с купища от бележки и справки, засягащи само най-външните подробности от живота на подобни личности. Жалко, но хората днес се интересуват тъкмо от тези неща. Например относно Гьотевия живот днес разполагаме с огромна справочна литература, но не и с едно действително описание на това, което Гьоте всъщност представляваше. Да, в известен смисъл днешното човечество се признава за неспособно и то с нескривано високомерие да проследи еволюцията на гения в човешката личност. Днешните критици се стремят така да разнищят младежките творби на нашите големи поети, така да ги възвеличат, че в по-късна възраст младенческата свежест и художествената продуктивност започват да им изглеждат безвъзвратно изгубени.
към текста >>
Обаче днес биографите не разполагат с
дух
овната гледна точка, а си служат с купища от бележки и справки, засягащи само най-външните подробности от живота на подобни личности.
Съществуваха различни степени на посвещение. Имаше например посветени, на които беше добре известно през какви изпитания трябва да мине едно човешко същество, за да се извиси до Бога и да го приеме по достоен начин в себе си; имаше и такива, които знаеха как би се проявил Богът в един или друг човек, показващ белезите на гениалност. Защото нашите съвременници не виждат дори и това, че проявите на гениалността са извънредно сходни у различните хора. Естествено, днешните биографи не черпят от духовните източници на познание. Защото ако геният на Гьоте би бил описан от духовна гледна точка, щяха да изпъкнат забележителни прилики с гения на Данте, Омир или Есхил.
Обаче днес биографите не разполагат с духовната гледна точка, а си служат с купища от бележки и справки, засягащи само най-външните подробности от живота на подобни личности.
Жалко, но хората днес се интересуват тъкмо от тези неща. Например относно Гьотевия живот днес разполагаме с огромна справочна литература, но не и с едно действително описание на това, което Гьоте всъщност представляваше. Да, в известен смисъл днешното човечество се признава за неспособно и то с нескривано високомерие да проследи еволюцията на гения в човешката личност. Днешните критици се стремят така да разнищят младежките творби на нашите големи поети, така да ги възвеличат, че в по-късна възраст младенческата свежест и художествената продуктивност започват да им изглеждат безвъзвратно изгубени. Обаче истината е съвсем друга: в своето високомерие хората разбират само младите поети и не искат да вървят в крак с метаморфозите, които те са претърпели.
към текста >>
И така, в случая с Христовото Събитие ние сме изправени пред един вид „слизане" от
дух
овния свят, и то осъществено по възможно най-сложен начин.
Хората на всяка цена държат да останат при „младите"; те презират „старите" и изобщо не предполагат, че не старите са остарели, а самите те са останали деца и не са мръднали нито крачка напред. Тази злина е широко разпространена. И ние не бива да се учудваме, че тя е дълбоко вкоренена в човешката душа, след като не съществува почти никакво разбиране за основното: често пъти едно божествено Същество слиза и завладява дадена човешка личност, обаче през различните епохи проявленията на божествените Същества в отделните човешки личности си приличат твърде много. Понеже се изисква твърде много за разбирането на тези области от човешкото познание, те са били разделяни на отделни категории. И не бива да се учудваме, че в някои разновидности на Мистериите окултните кандидати са били запознавани с подготовката на онези избрани личности, които е трябвало да приемат в себе си слизащите божествени Същества, докато други разновидности на Мистериите са показвали например как в аурата на Слънчевото Същество израства Словото, Логосът.
И така, в случая с Христовото Събитие ние сме изправени пред един вид „слизане" от духовния свят, и то осъществено по възможно най-сложен начин.
И ние съвсем не трябва да се учудваме, че за разбирането на това велико макрокосмическо събитие бяха необходими не само четирима евангелисти, но и много от апостолите. Обаче четиримата евангелисти се постараха да разберат нещата в по-голяма степен, като евангелистите Матей и Лука се опитаха да покажат каква беше онази човешка личност, която трябваше да бъде подготвена да посрещне и приеме слизащия Слънчев Дух: Матей по отношение на нейното физическо и етерно тяло, а Лука по отношение на нейното астрално тяло и Азова организация. Напротив, Марко не се интересува в такава степен от земната човешка личност, на която предстои да посрещне Слънчевия Дух. Той описва Слънчевата аура, светлинното тяло, духовната светлина, която идва от мировите пространства и изгражда тялото на Христос Исус. Ето защо той започва направо с Кръщението в реката Йордан, когато Слънчевият Дух, Христос, слиза от небето.
към текста >>
Обаче четиримата евангелисти се постараха да разберат нещата в по-голяма степен, като евангелистите Матей и Лука се опитаха да покажат каква беше онази човешка личност, която трябваше да бъде подготвена да посрещне и приеме слизащия Слънчев
Дух
: Матей по отношение на нейното физическо и етерно тяло, а Лука по отношение на нейното астрално тяло и Азова организация.
И ние не бива да се учудваме, че тя е дълбоко вкоренена в човешката душа, след като не съществува почти никакво разбиране за основното: често пъти едно божествено Същество слиза и завладява дадена човешка личност, обаче през различните епохи проявленията на божествените Същества в отделните човешки личности си приличат твърде много. Понеже се изисква твърде много за разбирането на тези области от човешкото познание, те са били разделяни на отделни категории. И не бива да се учудваме, че в някои разновидности на Мистериите окултните кандидати са били запознавани с подготовката на онези избрани личности, които е трябвало да приемат в себе си слизащите божествени Същества, докато други разновидности на Мистериите са показвали например как в аурата на Слънчевото Същество израства Словото, Логосът. И така, в случая с Христовото Събитие ние сме изправени пред един вид „слизане" от духовния свят, и то осъществено по възможно най-сложен начин. И ние съвсем не трябва да се учудваме, че за разбирането на това велико макрокосмическо събитие бяха необходими не само четирима евангелисти, но и много от апостолите.
Обаче четиримата евангелисти се постараха да разберат нещата в по-голяма степен, като евангелистите Матей и Лука се опитаха да покажат каква беше онази човешка личност, която трябваше да бъде подготвена да посрещне и приеме слизащия Слънчев Дух: Матей по отношение на нейното физическо и етерно тяло, а Лука по отношение на нейното астрално тяло и Азова организация.
Напротив, Марко не се интересува в такава степен от земната човешка личност, на която предстои да посрещне Слънчевия Дух. Той описва Слънчевата аура, светлинното тяло, духовната светлина, която идва от мировите пространства и изгражда тялото на Христос Исус. Ето защо той започва направо с Кръщението в реката Йордан, когато Слънчевият Дух, Христос, слиза от небето. А на свой ред евангелистът Йоан ни описва душевните особености на този Слънчев Дух, на Логоса, на Слънчевото Слово. Ето защо Евангелието на Йоан е най-интимното, най-съкровеното от четирите Евангелия.
към текста >>
Напротив, Марко не се интересува в такава степен от земната човешка личност, на която предстои да посрещне Слънчевия
Дух
.
Понеже се изисква твърде много за разбирането на тези области от човешкото познание, те са били разделяни на отделни категории. И не бива да се учудваме, че в някои разновидности на Мистериите окултните кандидати са били запознавани с подготовката на онези избрани личности, които е трябвало да приемат в себе си слизащите божествени Същества, докато други разновидности на Мистериите са показвали например как в аурата на Слънчевото Същество израства Словото, Логосът. И така, в случая с Христовото Събитие ние сме изправени пред един вид „слизане" от духовния свят, и то осъществено по възможно най-сложен начин. И ние съвсем не трябва да се учудваме, че за разбирането на това велико макрокосмическо събитие бяха необходими не само четирима евангелисти, но и много от апостолите. Обаче четиримата евангелисти се постараха да разберат нещата в по-голяма степен, като евангелистите Матей и Лука се опитаха да покажат каква беше онази човешка личност, която трябваше да бъде подготвена да посрещне и приеме слизащия Слънчев Дух: Матей по отношение на нейното физическо и етерно тяло, а Лука по отношение на нейното астрално тяло и Азова организация.
Напротив, Марко не се интересува в такава степен от земната човешка личност, на която предстои да посрещне Слънчевия Дух.
Той описва Слънчевата аура, светлинното тяло, духовната светлина, която идва от мировите пространства и изгражда тялото на Христос Исус. Ето защо той започва направо с Кръщението в реката Йордан, когато Слънчевият Дух, Христос, слиза от небето. А на свой ред евангелистът Йоан ни описва душевните особености на този Слънчев Дух, на Логоса, на Слънчевото Слово. Ето защо Евангелието на Йоан е най-интимното, най-съкровеното от четирите Евангелия. И така, комплицираната същност на Христос Исус е разгледана от четири различни страни.
към текста >>
Той описва Слънчевата аура, светлинното тяло,
дух
овната светлина, която идва от мировите пространства и изгражда тялото на Христос Исус.
И не бива да се учудваме, че в някои разновидности на Мистериите окултните кандидати са били запознавани с подготовката на онези избрани личности, които е трябвало да приемат в себе си слизащите божествени Същества, докато други разновидности на Мистериите са показвали например как в аурата на Слънчевото Същество израства Словото, Логосът. И така, в случая с Христовото Събитие ние сме изправени пред един вид „слизане" от духовния свят, и то осъществено по възможно най-сложен начин. И ние съвсем не трябва да се учудваме, че за разбирането на това велико макрокосмическо събитие бяха необходими не само четирима евангелисти, но и много от апостолите. Обаче четиримата евангелисти се постараха да разберат нещата в по-голяма степен, като евангелистите Матей и Лука се опитаха да покажат каква беше онази човешка личност, която трябваше да бъде подготвена да посрещне и приеме слизащия Слънчев Дух: Матей по отношение на нейното физическо и етерно тяло, а Лука по отношение на нейното астрално тяло и Азова организация. Напротив, Марко не се интересува в такава степен от земната човешка личност, на която предстои да посрещне Слънчевия Дух.
Той описва Слънчевата аура, светлинното тяло, духовната светлина, която идва от мировите пространства и изгражда тялото на Христос Исус.
Ето защо той започва направо с Кръщението в реката Йордан, когато Слънчевият Дух, Христос, слиза от небето. А на свой ред евангелистът Йоан ни описва душевните особености на този Слънчев Дух, на Логоса, на Слънчевото Слово. Ето защо Евангелието на Йоан е най-интимното, най-съкровеното от четирите Евангелия. И така, комплицираната същност на Христос Исус е разгледана от четири различни страни. Слизането на Христос в Исус от Назарет е описано и от четиримата евангелисти.
към текста >>
Ето защо той започва направо с Кръщението в реката Йордан, когато Слънчевият
Дух
, Христос, слиза от небето.
И така, в случая с Христовото Събитие ние сме изправени пред един вид „слизане" от духовния свят, и то осъществено по възможно най-сложен начин. И ние съвсем не трябва да се учудваме, че за разбирането на това велико макрокосмическо събитие бяха необходими не само четирима евангелисти, но и много от апостолите. Обаче четиримата евангелисти се постараха да разберат нещата в по-голяма степен, като евангелистите Матей и Лука се опитаха да покажат каква беше онази човешка личност, която трябваше да бъде подготвена да посрещне и приеме слизащия Слънчев Дух: Матей по отношение на нейното физическо и етерно тяло, а Лука по отношение на нейното астрално тяло и Азова организация. Напротив, Марко не се интересува в такава степен от земната човешка личност, на която предстои да посрещне Слънчевия Дух. Той описва Слънчевата аура, светлинното тяло, духовната светлина, която идва от мировите пространства и изгражда тялото на Христос Исус.
Ето защо той започва направо с Кръщението в реката Йордан, когато Слънчевият Дух, Христос, слиза от небето.
А на свой ред евангелистът Йоан ни описва душевните особености на този Слънчев Дух, на Логоса, на Слънчевото Слово. Ето защо Евангелието на Йоан е най-интимното, най-съкровеното от четирите Евангелия. И така, комплицираната същност на Христос Исус е разгледана от четири различни страни. Слизането на Христос в Исус от Назарет е описано и от четиримата евангелисти. Обаче всеки от тях, така да се каже, е принуден да се придържа към своята гледна точка; понеже тъкмо благодарение на нея той е постигнал онзи ясно-виждащ поглед, който по начало му позволява да се произнесе за сложната същност на Христовото Събитие.
към текста >>
А на свой ред евангелистът Йоан ни описва душевните особености на този Слънчев
Дух
, на Логоса, на Слънчевото Слово.
И ние съвсем не трябва да се учудваме, че за разбирането на това велико макрокосмическо събитие бяха необходими не само четирима евангелисти, но и много от апостолите. Обаче четиримата евангелисти се постараха да разберат нещата в по-голяма степен, като евангелистите Матей и Лука се опитаха да покажат каква беше онази човешка личност, която трябваше да бъде подготвена да посрещне и приеме слизащия Слънчев Дух: Матей по отношение на нейното физическо и етерно тяло, а Лука по отношение на нейното астрално тяло и Азова организация. Напротив, Марко не се интересува в такава степен от земната човешка личност, на която предстои да посрещне Слънчевия Дух. Той описва Слънчевата аура, светлинното тяло, духовната светлина, която идва от мировите пространства и изгражда тялото на Христос Исус. Ето защо той започва направо с Кръщението в реката Йордан, когато Слънчевият Дух, Христос, слиза от небето.
А на свой ред евангелистът Йоан ни описва душевните особености на този Слънчев Дух, на Логоса, на Слънчевото Слово.
Ето защо Евангелието на Йоан е най-интимното, най-съкровеното от четирите Евангелия. И така, комплицираната същност на Христос Исус е разгледана от четири различни страни. Слизането на Христос в Исус от Назарет е описано и от четиримата евангелисти. Обаче всеки от тях, така да се каже, е принуден да се придържа към своята гледна точка; понеже тъкмо благодарение на нея той е постигнал онзи ясно-виждащ поглед, който по начало му позволява да се произнесе за сложната същност на Христовото Събитие. Нека още веднъж да спрем вниманието си върху тези важни подробности.
към текста >>
И дори когато описва Слънчевия
Дух
, който слиза от небето, той има предвид главно това, което Исус извоюва като способности единствено поради факта, че те бяха изградени чрез физическо-етерната организация на Соломоновия Исус.
Нека още веднъж да спрем вниманието си върху тези важни подробности. Матей е принуден да насочи своя поглед върху раждането на Соломоновия Исус и да проследи подготовката на онези сили, които са присъщи за физическото и етерното тяло, и как после тези обвивки ще бъдат отхвърлени от Заратустра, така че извоюваните от него качества във физическото и етерното тяло ще бъдат пренесени в Натановия Исус, описан в Евангелието на Лука. После авторът на Матеевото Евангелие трябва да проследи нещо, което той първоначално не беше описал. Обаче той проследява главно това, на което се беше спрял в началото: съдбините на всичко онова, което под формата на заложби и качества беше преминало от Соломоновия Исус в Натановия Исус. Той се интересува много по-малко от елементарните свойства на астралното тяло и от Азовия носител на Натановия Исус, а главно от това, което се намира в неговия, в Соломоновия Исус, за да премине после в Натановия Исус.
И дори когато описва Слънчевия Дух, който слиза от небето, той има предвид главно това, което Исус извоюва като способности единствено поради факта, че те бяха изградени чрез физическо-етерната организация на Соломоновия Исус.
Естествено, всичко това проличава по-късно, в действията на Христос; но като даденост, тези способности бяха вече налице. Евангелистът Матей проследява с особена точност тъкмо тази част от Христовото Събитие, понеже за него тя беше по-важна от всичко друго. От своя страна евангелистът Марко веднага насочва погледа си към слизащия от небето Слънчев Дух. Той не се интересува от земната човешка личност; за него всичко онова, което имаше формата на човешко физическо тяло, представлява само едно средство, за да бъдат описани величествените действия на Слънчевия Дух. Ето защо той насочва своето внимание главно към онези факти, по които можем да съдим за макрокосмическите сили на Слънчевия Дух.
към текста >>
От своя страна евангелистът Марко веднага насочва погледа си към слизащия от небето Слънчев
Дух
.
Обаче той проследява главно това, на което се беше спрял в началото: съдбините на всичко онова, което под формата на заложби и качества беше преминало от Соломоновия Исус в Натановия Исус. Той се интересува много по-малко от елементарните свойства на астралното тяло и от Азовия носител на Натановия Исус, а главно от това, което се намира в неговия, в Соломоновия Исус, за да премине после в Натановия Исус. И дори когато описва Слънчевия Дух, който слиза от небето, той има предвид главно това, което Исус извоюва като способности единствено поради факта, че те бяха изградени чрез физическо-етерната организация на Соломоновия Исус. Естествено, всичко това проличава по-късно, в действията на Христос; но като даденост, тези способности бяха вече налице. Евангелистът Матей проследява с особена точност тъкмо тази част от Христовото Събитие, понеже за него тя беше по-важна от всичко друго.
От своя страна евангелистът Марко веднага насочва погледа си към слизащия от небето Слънчев Дух.
Той не се интересува от земната човешка личност; за него всичко онова, което имаше формата на човешко физическо тяло, представлява само едно средство, за да бъдат описани величествените действия на Слънчевия Дух. Ето защо той насочва своето внимание главно към онези факти, по които можем да съдим за макрокосмическите сили на Слънчевия Дух. Макар и на пръв поглед описанията на Матей и Марко да си приличат, техните гледни точки са съвсем различни. Единият описва предимно „обвивките" и насочва вниманието си главно към развитието на онези качества, които бяха формирани още в първите години от живота на Соломоновия Исус; и той ги описва така, че да проличат техните последици, техните по-късни въздействия. Напротив, другият евангелист, Марко, ако мога така да се изразя, прибягва само формално до видимия, физически Исус, главно за да покаже в какво се изразяват действията на Слънчевия Дух, упражнявани върху нашата Земя.
към текста >>
Той не се интересува от земната човешка личност; за него всичко онова, което имаше формата на човешко физическо тяло, представлява само едно средство, за да бъдат описани величествените действия на Слънчевия
Дух
.
Той се интересува много по-малко от елементарните свойства на астралното тяло и от Азовия носител на Натановия Исус, а главно от това, което се намира в неговия, в Соломоновия Исус, за да премине после в Натановия Исус. И дори когато описва Слънчевия Дух, който слиза от небето, той има предвид главно това, което Исус извоюва като способности единствено поради факта, че те бяха изградени чрез физическо-етерната организация на Соломоновия Исус. Естествено, всичко това проличава по-късно, в действията на Христос; но като даденост, тези способности бяха вече налице. Евангелистът Матей проследява с особена точност тъкмо тази част от Христовото Събитие, понеже за него тя беше по-важна от всичко друго. От своя страна евангелистът Марко веднага насочва погледа си към слизащия от небето Слънчев Дух.
Той не се интересува от земната човешка личност; за него всичко онова, което имаше формата на човешко физическо тяло, представлява само едно средство, за да бъдат описани величествените действия на Слънчевия Дух.
Ето защо той насочва своето внимание главно към онези факти, по които можем да съдим за макрокосмическите сили на Слънчевия Дух. Макар и на пръв поглед описанията на Матей и Марко да си приличат, техните гледни точки са съвсем различни. Единият описва предимно „обвивките" и насочва вниманието си главно към развитието на онези качества, които бяха формирани още в първите години от живота на Соломоновия Исус; и той ги описва така, че да проличат техните последици, техните по-късни въздействия. Напротив, другият евангелист, Марко, ако мога така да се изразя, прибягва само формално до видимия, физически Исус, главно за да покаже в какво се изразяват действията на Слънчевия Дух, упражнявани върху нашата Земя. И двамата евангелисти описват събитията до най-малките подробности.
към текста >>
Ето защо той насочва своето внимание главно към онези факти, по които можем да съдим за макрокосмическите сили на Слънчевия
Дух
.
И дори когато описва Слънчевия Дух, който слиза от небето, той има предвид главно това, което Исус извоюва като способности единствено поради факта, че те бяха изградени чрез физическо-етерната организация на Соломоновия Исус. Естествено, всичко това проличава по-късно, в действията на Христос; но като даденост, тези способности бяха вече налице. Евангелистът Матей проследява с особена точност тъкмо тази част от Христовото Събитие, понеже за него тя беше по-важна от всичко друго. От своя страна евангелистът Марко веднага насочва погледа си към слизащия от небето Слънчев Дух. Той не се интересува от земната човешка личност; за него всичко онова, което имаше формата на човешко физическо тяло, представлява само едно средство, за да бъдат описани величествените действия на Слънчевия Дух.
Ето защо той насочва своето внимание главно към онези факти, по които можем да съдим за макрокосмическите сили на Слънчевия Дух.
Макар и на пръв поглед описанията на Матей и Марко да си приличат, техните гледни точки са съвсем различни. Единият описва предимно „обвивките" и насочва вниманието си главно към развитието на онези качества, които бяха формирани още в първите години от живота на Соломоновия Исус; и той ги описва така, че да проличат техните последици, техните по-късни въздействия. Напротив, другият евангелист, Марко, ако мога така да се изразя, прибягва само формално до видимия, физически Исус, главно за да покаже в какво се изразяват действията на Слънчевия Дух, упражнявани върху нашата Земя. И двамата евангелисти описват събитията до най-малките подробности. Да, ако искате действително да вникнете до най-малките подробности на четирите Евангелия, не забравяйте, че всеки евангелист непрекъснато насочва своя поглед към една основна тема, която се съдържа още в самото начало на неговото Евангелие.
към текста >>
Напротив, другият евангелист, Марко, ако мога така да се изразя, прибягва само формално до видимия, физически Исус, главно за да покаже в какво се изразяват действията на Слънчевия
Дух
, упражнявани върху нашата Земя.
От своя страна евангелистът Марко веднага насочва погледа си към слизащия от небето Слънчев Дух. Той не се интересува от земната човешка личност; за него всичко онова, което имаше формата на човешко физическо тяло, представлява само едно средство, за да бъдат описани величествените действия на Слънчевия Дух. Ето защо той насочва своето внимание главно към онези факти, по които можем да съдим за макрокосмическите сили на Слънчевия Дух. Макар и на пръв поглед описанията на Матей и Марко да си приличат, техните гледни точки са съвсем различни. Единият описва предимно „обвивките" и насочва вниманието си главно към развитието на онези качества, които бяха формирани още в първите години от живота на Соломоновия Исус; и той ги описва така, че да проличат техните последици, техните по-късни въздействия.
Напротив, другият евангелист, Марко, ако мога така да се изразя, прибягва само формално до видимия, физически Исус, главно за да покаже в какво се изразяват действията на Слънчевия Дух, упражнявани върху нашата Земя.
И двамата евангелисти описват събитията до най-малките подробности. Да, ако искате действително да вникнете до най-малките подробности на четирите Евангелия, не забравяйте, че всеки евангелист непрекъснато насочва своя поглед към една основна тема, която се съдържа още в самото начало на неговото Евангелие. От гледна точка на евангелиста Лука, най-важното е да проследи развитието на астралното тяло и Аза, или по-точно: носителя на Аза; с други думи, най-вече изживяванията на астралното тяло, носителя на усещанията и чувствата. Обаче астралното тяло е също и източник на творческите способности; от него бликат всяко състрадание, всяка милост. И Христос Исус можа да се прояви като едно състрадателно същество, именно защото притежаваше астралното тяло на Натановия Исус.
към текста >>
А накрая евангелистът Йоан отправя своя поглед към факта, че чрез Исус, на Земята слиза най-висшата макрокосмическа сила: самият Слънчев
Дух
.
Да, ако искате действително да вникнете до най-малките подробности на четирите Евангелия, не забравяйте, че всеки евангелист непрекъснато насочва своя поглед към една основна тема, която се съдържа още в самото начало на неговото Евангелие. От гледна точка на евангелиста Лука, най-важното е да проследи развитието на астралното тяло и Аза, или по-точно: носителя на Аза; с други думи, най-вече изживяванията на астралното тяло, носителя на усещанията и чувствата. Обаче астралното тяло е също и източник на творческите способности; от него бликат всяко състрадание, всяка милост. И Христос Исус можа да се прояви като едно състрадателно същество, именно защото притежаваше астралното тяло на Натановия Исус. Ето защо от самото начало Лука отправя своя поглед към състрадателната душа на Христос Исус, понеже той носеше в себе си тъкмо това астрално тяло.
А накрая евангелистът Йоан отправя своя поглед към факта, че чрез Исус, на Земята слиза най-висшата макрокосмическа сила: самият Слънчев Дух.
Йоан се интересува не толкова от физическото тяло; той отправя поглед към най-висшата макрокосмическа сила, към чистия Слънчев Логос. За него физическият Исус е само едно средство, чрез което той проследява как Слънчевият Логос навлиза в човечеството. И посоката, към която първоначално е насочен неговият поглед, остава неизменна. Нека още веднъж да повторим: В спящо състояние, ние обгръщаме с поглед нашите външни обвивки, нашето физическо и етерно тяло. В тези две съставни части живеят всички онези сили, които идват от божествено-духовните същества, чиято задача от милиони години е да изградят храма на физическото тяло.
към текста >>
В тези две съставни части живеят всички онези сили, които идват от божествено-
дух
овните същества, чиято задача от милиони години е да изградят храма на физическото тяло.
А накрая евангелистът Йоан отправя своя поглед към факта, че чрез Исус, на Земята слиза най-висшата макрокосмическа сила: самият Слънчев Дух. Йоан се интересува не толкова от физическото тяло; той отправя поглед към най-висшата макрокосмическа сила, към чистия Слънчев Логос. За него физическият Исус е само едно средство, чрез което той проследява как Слънчевият Логос навлиза в човечеството. И посоката, към която първоначално е насочен неговият поглед, остава неизменна. Нека още веднъж да повторим: В спящо състояние, ние обгръщаме с поглед нашите външни обвивки, нашето физическо и етерно тяло.
В тези две съставни части живеят всички онези сили, които идват от божествено-духовните същества, чиято задача от милиони години е да изградят храма на физическото тяло.
Ние живеем в този храм от началото на Лемурийската епоха и оттогава насам непрекъснато го рушим, непрекъснато го разваляме. Обаче в неговия чист и първичен вид, ние имаме този храм благодарение на грандиозните космически процеси, разиграли се последователно на Стария Сатурн, на Старото Слънце и на Старата Луна. А тези космически процеси са само външният израз на безкрайно сложните взаимодействия, в които влизат цяла плеяда от божествени Същества, така че когато отправим поглед към нашето физическо тяло, ние трябва да заявим: Да, това тяло е наистина един храм, подготвен за нас от Боговете, от онези Богове, които са по стигнали власт над твърдата физическа материя. А в етерното тяло ние имаме пред себе си един жив организъм, изграден от най-фините субстанции на човешкото същество; само че то остава невидимо за човека, понеже неговият поглед е вече помрачен от намесата на Луцифер и Ариман. Обаче в етерното тяло живее нещо, което по начало принадлежи на Слънцето.
към текста >>
Когато ги напускаме по време на съня, те продължават да живеят, защото остават свързани с висшите
дух
овни Същества.
А в етерното тяло ние имаме пред себе си един жив организъм, изграден от най-фините субстанции на човешкото същество; само че то остава невидимо за човека, понеже неговият поглед е вече помрачен от намесата на Луцифер и Ариман. Обаче в етерното тяло живее нещо, което по начало принадлежи на Слънцето. Там, в етерното тяло, продължава да звучи всичко онова, което пулсираше като хармония на сферите, всичко онова, което ясновидецът възприема от Боговете, независимо от преградата на физическия свят. Ето защо, относно етерното тяло, ние бихме допълнили: Там, в етерното тяло, живеят висшите Богове и по-точно онези, които са сродни със Слънчевите Богове. И така, физическото и етерното тяло се явяват за нас като най-съвършени съставни части на човешкото същество.
Когато ги напускаме по време на съня, те продължават да живеят, защото остават свързани с висшите духовни Същества.
Авторът на Матеевото Евангелие трябваше да поддържа основната насока, избрана още от самото начало, а именно физическото тяло на Христос Исус. Обаче материалното физическо тяло вече просто не съществуваше, понеже в дванадесетата година на Соломоновия Исус то беше напуснато от индивидуалността на Заратустра. Обаче божествените сили на Заратустра бяха пренесени във физическото тяло на Натановия Исус. Ето защо това физическо тяло на Исус от Назарет беше толкова съвършено:защото той протъка своето ново тяло със силите, които сам донесе от тялото на Соломоновия Исус. А сега нека да си припомним как евангелистът Матей обгръща със своя поглед умиращия на кръста Исус.
към текста >>
Ето, сега
дух
овните сили напускат физическото тяло, а заедно с него и всичко онова, което беше вложено там като една по-висша, божествена природа.
Обаче материалното физическо тяло вече просто не съществуваше, понеже в дванадесетата година на Соломоновия Исус то беше напуснато от индивидуалността на Заратустра. Обаче божествените сили на Заратустра бяха пренесени във физическото тяло на Натановия Исус. Ето защо това физическо тяло на Исус от Назарет беше толкова съвършено:защото той протъка своето ново тяло със силите, които сам донесе от тялото на Соломоновия Исус. А сега нека да си припомним как евангелистът Матей обгръща със своя поглед умиращия на кръста Исус. Той непрекъснато отправя поглед към това, което представлява особен интерес за него, към това, което от самото начало е взел за своя отправна точка.
Ето, сега духовните сили напускат физическото тяло, а заедно с него и всичко онова, което беше вложено там като една по-висша, божествена природа.
Евангелистът Матей насочва своя поглед точно върху този момент, когато божествените сили на Христос Исус напускат неговата физическа природа. В древните Мистерии имаше обръщения, които прозвучаваха винаги, когато духовната природа на човека напускаше физическото тяло, изоставяше го, за да прогледне в духовния свят: „Боже мой, Боже мой, как ти ме прослави! " но сега той ги променя и поглеждайки физическото тяло, казва: „Боже мой, Боже мой, защо ме изостави? " (Матей 27, 46). Ти ме напусна: ето какво означава този момент.
към текста >>
В древните Мистерии имаше обръщения, които прозвучаваха винаги, когато
дух
овната природа на човека напускаше физическото тяло, изоставяше го, за да прогледне в
дух
овния свят: „Боже мой, Боже мой, как ти ме прослави!
Ето защо това физическо тяло на Исус от Назарет беше толкова съвършено:защото той протъка своето ново тяло със силите, които сам донесе от тялото на Соломоновия Исус. А сега нека да си припомним как евангелистът Матей обгръща със своя поглед умиращия на кръста Исус. Той непрекъснато отправя поглед към това, което представлява особен интерес за него, към това, което от самото начало е взел за своя отправна точка. Ето, сега духовните сили напускат физическото тяло, а заедно с него и всичко онова, което беше вложено там като една по-висша, божествена природа. Евангелистът Матей насочва своя поглед точно върху този момент, когато божествените сили на Христос Исус напускат неговата физическа природа.
В древните Мистерии имаше обръщения, които прозвучаваха винаги, когато духовната природа на човека напускаше физическото тяло, изоставяше го, за да прогледне в духовния свят: „Боже мой, Боже мой, как ти ме прослави!
" но сега той ги променя и поглеждайки физическото тяло, казва: „Боже мой, Боже мой, защо ме изостави? " (Матей 27, 46). Ти ме напусна: ето какво означава този момент. И точно върху този момент, върху това „изоставяне" евангелистът Матей насочва своя поглед непрекъснато. От своя страна евангелистът Марко описва как макрокосмическите сили на Слънчевата аура обхващат Земята и как „тялото" на Слънчевия Дух се свързва с етерното тяло на Исус.
към текста >>
От своя страна евангелистът Марко описва как макрокосмическите сили на Слънчевата аура обхващат Земята и как „тялото" на Слънчевия
Дух
се свързва с етерното тяло на Исус.
В древните Мистерии имаше обръщения, които прозвучаваха винаги, когато духовната природа на човека напускаше физическото тяло, изоставяше го, за да прогледне в духовния свят: „Боже мой, Боже мой, как ти ме прослави! " но сега той ги променя и поглеждайки физическото тяло, казва: „Боже мой, Боже мой, защо ме изостави? " (Матей 27, 46). Ти ме напусна: ето какво означава този момент. И точно върху този момент, върху това „изоставяне" евангелистът Матей насочва своя поглед непрекъснато.
От своя страна евангелистът Марко описва как макрокосмическите сили на Слънчевата аура обхващат Земята и как „тялото" на Слънчевия Дух се свързва с етерното тяло на Исус.
В този момент етерното тяло е в същото положение, в което се намира нашето етерно тяло по време на съня. Както тогава макрокосмическите сили се отделят от нас и ни напускат, същото става и когато настъпва физическата смърт на Исус. Ето защо в Евангелието на Марко ние откриваме същите думи (Марко 15, 34). Описвайки смъртта на Христос Исус, евангелистът Лука отново проследява това, което от самото начало е взел за своя отправна точка: астралното тяло и носителя на Аза. Ето защо той не се обръща към нас със същите думи.
към текста >>
Ето защо и последните му думи са: „Отче, в твоите ръце предавам
дух
а си" (Лука 23, 46).
Ето защо той не се обръща към нас със същите думи. Той насочва своето внимание главно към онези факти, които имат връзка с астралното тяло, а в този миг то е обзето от най-висш порив на любов и състрадание. И той прошепва: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят" (Лука 23, 34). Ето как звучат човешките думи, преизпълнени с една небесна любов; те идват не от другаде, а единствено от астралното тяло, което Лука проследява още от самото начало на своето Евангелие. Смирение и преданост и то в най-висшата им форма: ето какво бликва от това астрално тяло, което Лука следи от началото до края.
Ето защо и последните му думи са: „Отче, в твоите ръце предавам духа си" (Лука 23, 46).
А Йоан описва това, което макар и да е вложено в Земята, трябва да бъде осъществено именно от човека: Земният порядък, който се намира в Слънчевото Слово. Ето защо той насочва своето внимание главно върху това, което се извършва от кръста на Голгота като една сила, внасяща ред. Той ни описва как в този момент Христос основава едно по-висше братство, отколкото е това, което се опира на кръвното родство. Предишните форми на братство се изграждаха според кръвното родство. Мария е майката, и детето е нейна кръвна рожба.
към текста >>
На ученика, когото Той „любеше", Христос посочва не кръвната майка, а в един изцяло
дух
овен смисъл той му посочва своята собствена майка.
Ето защо той насочва своето внимание главно върху това, което се извършва от кръста на Голгота като една сила, внасяща ред. Той ни описва как в този момент Христос основава едно по-висше братство, отколкото е това, което се опира на кръвното родство. Предишните форми на братство се изграждаха според кръвното родство. Мария е майката, и детето е нейна кръвна рожба. Обаче това, което чрез любовта може да свърже една душа с друга, то ще тържествува единствено поради саможертвата на Христос Исус.
На ученика, когото Той „любеше", Христос посочва не кръвната майка, а в един изцяло духовен смисъл той му посочва своята собствена майка.
Ето колко обновяващо прозвучава от кръста това, което човечеството отдавна беше изгубило: „Жено, ето сина ти" и „Ето майка ти" (Йоан 19, 26-27). Да, организиращият принцип на новите общности вече под формата на онзи жизнен етер, който внася порядък в живота се влива в тялото на Земята чрез Христовото дело. И така, ние сме изправени пред един факт, пред т.нар. от нас Христово Събитие, което е в основата на четирите Евангелия. Обаче всеки евангелист говори от онази гледна точка, която е възприел от самото начало, понеже всеки от тях счита за правилно да насочи своя ясновиждащ поглед към онова, за което беше подготвен; останалото може да бъде пропуснато.
към текста >>
Всичко това е една твърде
дух
овита сатира на онези „символични" тълкувания, , които са широко разпространени днес.
Припомнете си какво ли не измисля откривателя на несъществуващия Исус, немският професор по философия Дрюс, коментирайки приликата на такива имена като Исус, Йозес, Язон и т.н. Като много близко звучащи могат да бъдат посочени имената Петиция, майката на Наполеон, и Лето майката на Аполон. А продължим ли още по-нататък, лесно е да припомним: Аполон, Слънцето има около себе си 12 съзвездия; Наполеон имаше около себе си 12 маршали, които не са нищо друго, освен символичен израз на разположените около Слънцето зодиакални знаци. Не случайно героят от Наполеоновия мит има шест братя и сестри, така че общият им брой е общо седем, колкото са и планетите в Слънчевата система. Следователно, Наполеон не е съществувал!
Всичко това е една твърде духовита сатира на онези „символични" тълкувания, , които са широко разпространени днес.
Но хората не проникват в дълбочината на нещата; в такъв случай те би трябвало да знаят, че според прилаганите днес методи, отдавна трябваше да бъде доказано, че примерно Наполеон никога не е живял на този свят. Да, човечеството не иска да научи истината; защото именно с помощта на същите методи, днес всеки може да докаже, че Исус никога не е живял на Земята. И така, тези подробности показват, че към най-великото планетарно събитие, за което ни разказват Евангелията, ние трябва да пристъпваме едва след продължителна, включително и вътрешна, подготовка. Ние трябва да сме наясно: тук са застрашени от объркване тъкмо антропософите. Като цяло Антропософското Движение също не беше пощадено от словесната игра с всевъзможни символи, взети от звездните светове.
към текста >>
И ако проследим съвсем точно евангелските текстове, изключено е да пропуснем очевидното: В хода на събитията от Палестина и Голготската Мистерия, очите на учениците се отвориха и те можаха да видят и познаят Христос под формата на онзи
Дух
, който пронизва Макрокосмоса от всички страни, изобщо под формата на онова макрокосмическо Същество, което след като предостави физическото си тяло на Земята продължи да се бори, както и докато беше във физическо тяло, но сега вече изцяло свързано със Земята.
И така, той видя Христос по същия начин, както ги видяха и другите след Възкресението. В Евангелието е показано достатъчно ясно: Мария от Магдала, която беше видяла Христос преди няколко дни, го вижда и след Възкресението, но го взема за „градинаря", понеже не открива никаква прилика с него (Йоан 20, 10-18). Ако той действително би изглеждал така, както преди няколко дни, това би било изключено; в противен случай щяхме да сме изправени пред един абнормен факт. Защото Вие не бихте повярвали никому, ако той твърди, че не е познал даден човек, когото е срещнал само преди няколко дни. Ето защо за нас следва да бъде напълно ясно, че тук е настъпила една голяма промяна.
И ако проследим съвсем точно евангелските текстове, изключено е да пропуснем очевидното: В хода на събитията от Палестина и Голготската Мистерия, очите на учениците се отвориха и те можаха да видят и познаят Христос под формата на онзи Дух, който пронизва Макрокосмоса от всички страни, изобщо под формата на онова макрокосмическо Същество, което след като предостави физическото си тяло на Земята продължи да се бори, както и докато беше във физическо тяло, но сега вече изцяло свързано със Земята.
Евангелието на Матей ни показва всичко това достатъчно ясно, и то с най-забележителните думи, които изобщо бихме могли да открием в един религиозен първоизточник. То ни показва съвсем ясно кое е важното за нас в този случай: Веднъж Христос беше вече тук в едно човешко физическо тяло; обаче само по себе си това събитие представлява нещо много повече; фактически то е една причина, един импулс, от който произлиза по редица от действия. Слънчевото Слово, Слънчевата аура, за които навремето Заратустра говореше като за нещо, намиращо се извън Земята, сега благодарение на Христос Исус и неговия живот се превръща в нова, могъща сила, чиято брачна свързаност със Земята все повече нараства. По-рано със Земята далеч не беше свързано това, което се оказа свързано с нея след Мистерията на Голгота. Нека да вникнем в този факт така, както подобава на нас, антропософите.
към текста >>
И ето защо ние сме длъжни да разберем, че възкръсналият Христос беше не друг, а този, който като
Дух
се откри и направи себе си разбираем за ясновиждащия поглед на учениците, за да им покаже, че сега
дух
овните му действия пронизват от край докрай цялата наша планета: „Идете и научете всички народи, кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и
Светия
Дух
; като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал.
Евангелието на Матей ни показва всичко това достатъчно ясно, и то с най-забележителните думи, които изобщо бихме могли да открием в един религиозен първоизточник. То ни показва съвсем ясно кое е важното за нас в този случай: Веднъж Христос беше вече тук в едно човешко физическо тяло; обаче само по себе си това събитие представлява нещо много повече; фактически то е една причина, един импулс, от който произлиза по редица от действия. Слънчевото Слово, Слънчевата аура, за които навремето Заратустра говореше като за нещо, намиращо се извън Земята, сега благодарение на Христос Исус и неговия живот се превръща в нова, могъща сила, чиято брачна свързаност със Земята все повече нараства. По-рано със Земята далеч не беше свързано това, което се оказа свързано с нея след Мистерията на Голгота. Нека да вникнем в този факт така, както подобава на нас, антропософите.
И ето защо ние сме длъжни да разберем, че възкръсналият Христос беше не друг, а този, който като Дух се откри и направи себе си разбираем за ясновиждащия поглед на учениците, за да им покаже, че сега духовните му действия пронизват от край докрай цялата наша планета: „Идете и научете всички народи, кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Светия Дух; като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал.
И ето, аз съм с вас през всичките дни до края на Земната епоха" (Матей 28, 19-20). Антропософията ни дава истинското разбиране за това, което започна тогава, а именно, че Слънчевата аура се свърза със Земната аура; че тази връзка е видима за хората с отворено духовно око и че тази Слънчева аура вътре в Земната аура, която Павел видя, може да бъде също и чута, ако хората отворят своето вътрешно ухо, и тогава те ще чуват Слънчевото Слово, както го чуваше и Лазар, ученикът, посветен от самия Христос Исус. Ето защо Антропософията трябва да е тук за да ни подготви за времето, когато всичко това ще стане един неоспорим факт. Антропософията е един вид интерпретаторка на всичко онова, което се е случило в духовното развитие на света. И доколкото това е така, в действителност тя ще основе същото братство, което особено в смисъла на Евангелието от Матей искаше да основе и самият Христос Исус.
към текста >>
Антропософията ни дава истинското разбиране за това, което започна тогава, а именно, че Слънчевата аура се свърза със Земната аура; че тази връзка е видима за хората с отворено
дух
овно око и че тази Слънчева аура вътре в Земната аура, която Павел видя, може да бъде също и чута, ако хората отворят своето вътрешно ухо, и тогава те ще чуват Слънчевото Слово, както го чуваше и Лазар, ученикът, посветен от самия Христос Исус.
Слънчевото Слово, Слънчевата аура, за които навремето Заратустра говореше като за нещо, намиращо се извън Земята, сега благодарение на Христос Исус и неговия живот се превръща в нова, могъща сила, чиято брачна свързаност със Земята все повече нараства. По-рано със Земята далеч не беше свързано това, което се оказа свързано с нея след Мистерията на Голгота. Нека да вникнем в този факт така, както подобава на нас, антропософите. И ето защо ние сме длъжни да разберем, че възкръсналият Христос беше не друг, а този, който като Дух се откри и направи себе си разбираем за ясновиждащия поглед на учениците, за да им покаже, че сега духовните му действия пронизват от край докрай цялата наша планета: „Идете и научете всички народи, кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Светия Дух; като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И ето, аз съм с вас през всичките дни до края на Земната епоха" (Матей 28, 19-20).
Антропософията ни дава истинското разбиране за това, което започна тогава, а именно, че Слънчевата аура се свърза със Земната аура; че тази връзка е видима за хората с отворено духовно око и че тази Слънчева аура вътре в Земната аура, която Павел видя, може да бъде също и чута, ако хората отворят своето вътрешно ухо, и тогава те ще чуват Слънчевото Слово, както го чуваше и Лазар, ученикът, посветен от самия Христос Исус.
Ето защо Антропософията трябва да е тук за да ни подготви за времето, когато всичко това ще стане един неоспорим факт. Антропософията е един вид интерпретаторка на всичко онова, което се е случило в духовното развитие на света. И доколкото това е така, в действителност тя ще основе същото братство, което особено в смисъла на Евангелието от Матей искаше да основе и самият Христос Исус. Обикновено един израз в Евангелието на Матей бива превеждан напълно погрешно и това са прекрасните думи: „Не съм слязъл на Земята, за да премахна от нея мира, а за да премахна меча". За съжаление тези най-прекрасни думи, възхваляващи мира, постепенно са превърнати в тяхната противоположност.
към текста >>
Антропософията е един вид интерпретаторка на всичко онова, което се е случило в
дух
овното развитие на света.
Нека да вникнем в този факт така, както подобава на нас, антропософите. И ето защо ние сме длъжни да разберем, че възкръсналият Христос беше не друг, а този, който като Дух се откри и направи себе си разбираем за ясновиждащия поглед на учениците, за да им покаже, че сега духовните му действия пронизват от край докрай цялата наша планета: „Идете и научете всички народи, кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Светия Дух; като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И ето, аз съм с вас през всичките дни до края на Земната епоха" (Матей 28, 19-20). Антропософията ни дава истинското разбиране за това, което започна тогава, а именно, че Слънчевата аура се свърза със Земната аура; че тази връзка е видима за хората с отворено духовно око и че тази Слънчева аура вътре в Земната аура, която Павел видя, може да бъде също и чута, ако хората отворят своето вътрешно ухо, и тогава те ще чуват Слънчевото Слово, както го чуваше и Лазар, ученикът, посветен от самия Христос Исус. Ето защо Антропософията трябва да е тук за да ни подготви за времето, когато всичко това ще стане един неоспорим факт.
Антропософията е един вид интерпретаторка на всичко онова, което се е случило в духовното развитие на света.
И доколкото това е така, в действителност тя ще основе същото братство, което особено в смисъла на Евангелието от Матей искаше да основе и самият Христос Исус. Обикновено един израз в Евангелието на Матей бива превеждан напълно погрешно и това са прекрасните думи: „Не съм слязъл на Земята, за да премахна от нея мира, а за да премахна меча". За съжаление тези най-прекрасни думи, възхваляващи мира, постепенно са превърнати в тяхната противоположност. Христос навлезе в духовното съществувание на Земята именно за да освободи човечеството от онова, което поражда омраза и дисхармонии. И Антропософията ще утвърди мира само тогава, когато успее да обедини всички религии и в един нов смисъл стане действително християнска.
към текста >>
Христос навлезе в
дух
овното съществувание на Земята именно за да освободи човечеството от онова, което поражда омраза и дисхармонии.
Ето защо Антропософията трябва да е тук за да ни подготви за времето, когато всичко това ще стане един неоспорим факт. Антропософията е един вид интерпретаторка на всичко онова, което се е случило в духовното развитие на света. И доколкото това е така, в действителност тя ще основе същото братство, което особено в смисъла на Евангелието от Матей искаше да основе и самият Христос Исус. Обикновено един израз в Евангелието на Матей бива превеждан напълно погрешно и това са прекрасните думи: „Не съм слязъл на Земята, за да премахна от нея мира, а за да премахна меча". За съжаление тези най-прекрасни думи, възхваляващи мира, постепенно са превърнати в тяхната противоположност.
Христос навлезе в духовното съществувание на Земята именно за да освободи човечеството от онова, което поражда омраза и дисхармонии.
И Антропософията ще утвърди мира само тогава, когато успее да обедини всички религии и в един нов смисъл стане действително християнска. Да, когато вникне в делото на най-великия миротворец, тя ще сближи не само духовните течения от съседните области, а ще утвърди мира из цялата Земя. Несъмнено, когато религиозни фанатици отиват от единия край на света в другия, за да натрапят своето Христово учение на един по-различен народ, който не разполага с предварителните условия, за да го приеме в проповядваната от тях форма, тогава всичко това ги отдалечава от великия миротворец. Голяма грешка е, когато днес от Изтока се пренася Христовото учение в неговите затвърдени тук или там разновидности. За щото, като антропософи, ние често сме напомняли: Христос не принадлежи само на „християните"; фактически той е същото онова Същество, което имаше предвид Заратустра, когато говореше за Аура Маздао; него имаха предвид и седемте Риши, когато говореха за Вишва Карман.
към текста >>
Да, когато вникне в делото на най-великия миротворец, тя ще сближи не само
дух
овните течения от съседните области, а ще утвърди мира из цялата Земя.
И доколкото това е така, в действителност тя ще основе същото братство, което особено в смисъла на Евангелието от Матей искаше да основе и самият Христос Исус. Обикновено един израз в Евангелието на Матей бива превеждан напълно погрешно и това са прекрасните думи: „Не съм слязъл на Земята, за да премахна от нея мира, а за да премахна меча". За съжаление тези най-прекрасни думи, възхваляващи мира, постепенно са превърнати в тяхната противоположност. Христос навлезе в духовното съществувание на Земята именно за да освободи човечеството от онова, което поражда омраза и дисхармонии. И Антропософията ще утвърди мира само тогава, когато успее да обедини всички религии и в един нов смисъл стане действително християнска.
Да, когато вникне в делото на най-великия миротворец, тя ще сближи не само духовните течения от съседните области, а ще утвърди мира из цялата Земя.
Несъмнено, когато религиозни фанатици отиват от единия край на света в другия, за да натрапят своето Христово учение на един по-различен народ, който не разполага с предварителните условия, за да го приеме в проповядваната от тях форма, тогава всичко това ги отдалечава от великия миротворец. Голяма грешка е, когато днес от Изтока се пренася Христовото учение в неговите затвърдени тук или там разновидности. За щото, като антропософи, ние често сме напомняли: Христос не принадлежи само на „християните"; фактически той е същото онова Същество, което имаше предвид Заратустра, когато говореше за Аура Маздао; него имаха предвид и седемте Риши, когато говореха за Вишва Карман. Намирайки се в Европа, ние знаем, че когато на Изток става дума за Христос, хората си служат със съвсем други думи. Обаче ние искаме да разберем Христос по такъв начин, че да съединим нашето разбиране как то с досегашната, така и с бъдещата еволюция на човечеството.
към текста >>
Разбира се, в
дух
овните висини, където са се разигравали действията на
дух
овните Същества, нещата не изглеждат по същия начин, както тук на Земята, където се намират техните последователи.
Едва сега ние имаме пред себе си истинския Буда и едва сега ние се опитваме да го проследим в неговото сложно развитие. И чак сега ние откриваме, че в името на общочовешката еволюция всъщност религиите не си противоречат, а непрекъснато се допълват, непрекъснато си взаимодействуват. Нещата не опират до това да проповядваме антропософски принципи, а да ги превърнем в едно живо чувство, така че не само да говорим за толерантност, а да си оставаме нетолерантни, понеже вече имаме предпочитания към една или друга религия. Ние сме толерантни само тогава, когато измерваме всяко нещо с неговата собствена мярка и успяваме да го разберем единствено чрез закономерностите, които са вложени в самото него. Естествено, ние нямаме никаква вина за това, че различните религиозни системи явно са си взаимодействува ли за утвърждаването на християнството.
Разбира се, в духовните висини, където са се разигравали действията на духовните Същества, нещата не изглеждат по същия начин, както тук на Земята, където се намират техните последователи.
Тези последователи свикват например един събор в Тибет, за да свържат с името на Буда едно ортодоксално учение в епохата, когато действителният Буда беше слязъл, за да инспирира астралното тяло на Натановия Исус, описан в Евангелието на Лука. И всъщност винаги е така: Земните последователи се кълнат само в това, чиито действия се разиграват на Земята едва по-късно; обаче междувременно божествените Същества продължават своята мисия в името на човечеството и неговия напредък. Но човечеството напредва най-добре, когато хората се опитват да разберат своите Богове, когато те се опитват да постигнат същия напредък, както и този на Боговете, докато те, ако мога така да се изразя, гледат надолу към тях. И всичко това следва да поражда у нас едно живо усещане, едно живо разбиране за основните моменти, на които се спряхме при обсъждането на различните Евангелие. Вие се уверихте, че всяко едно от Евангелията съдържа нещо различно.
към текста >>
Защото колкото и по-ниско да стои нашата човешка природа от природата на Исус от Назарет, все пак трябва да заявим: Ние носим тази човешка природа в себе си и тъкмо тя е в състояние да приеме Божия Син, Сина на живия Бог, в резултат на което идва обещанието: Отсега нататък Божият Син може да остане свързан с
дух
овното съществуване на Земята, и ако един ден Земята достигне крайната си цел, всички хора доколкото самите те го желаят ще бъдат проникнати от Христос.
И все пак най-добрата последица от така изложените факти е, че ние сме в състояние да ги възприемаме не само с нашия разум, с нашия интелект, но и с цялата си душа, с цялото си сърце, така че вложените в тях жизнени сили да нараснат още повече. Защото всяка от думите на Евангелията стига да я приемем в сърцето си с истинско разбиране се превръща в една могъща жизнена сила, която занапред ние ще извличаме и прилагаме навън, във видимия физически свят. А сега, когато се налага да кажа няколко заключителни думи относно Евангелието на Матей, бих искал специално да подчертая това, с което обикновено привършвам летните лекционни цикли, но и да прибавя още нещо към този толкова човешки и толкова прекрасен религиозен източник, какъвто е Евангелието на Матей. Какво застава пред нас, когато вземем Евангелието на Матей и се изправим пред човешките измерения на Христос Исус? Колкото и голяма да изглежда разликата между обикновения земен човек и онзи човек, кой то приема Христос в себе си, разлистим ли Евангелието на Матей с необходимото смирение, пред нас застава не друго, а самата стойност на човека, както и отговорът на големия въпрос: В какво точно се състои достойнството на човека?
Защото колкото и по-ниско да стои нашата човешка природа от природата на Исус от Назарет, все пак трябва да заявим: Ние носим тази човешка природа в себе си и тъкмо тя е в състояние да приеме Божия Син, Сина на живия Бог, в резултат на което идва обещанието: Отсега нататък Божият Син може да остане свързан с духовното съществуване на Земята, и ако един ден Земята достигне крайната си цел, всички хора доколкото самите те го желаят ще бъдат проникнати от Христос.
Но за да се борим за този идеал, ние имаме нужда от смирение. Липсва ли смирението, този идеал ще ни прави горди и високомерни, а тогава ние ще разсъждаваме само върху това, което бихме могли да постигнем като човешки същества, без да оценяваме колко малък е бил всъщност личния ни принос в нашата досегашна еволюция. Да, всички тези неща ние трябва да изживеем в пълно смирение. Изградим ли за тях необходимото разбиране, те ни се откриват в такова величие и в такъв блясък, че смирението е неизбежно. Само че това смирение няма да ни подтиска, понеже ние вече сме съзрели цялата истинност, цялото величие на този идеал.
към текста >>
43.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
" И в сърцата си те могат да признаят: Точно чрез
Дух
овната Наука на човечеството ще бъде дадено нещо, което ще донесе отново, в пълния смисъл на думата, онази дълбочина и величие, които днес вече ги няма.
Той едва е способен да усеща смътно предишното му величие. Вече неговите навици му пречат да възприема това величие, величие с което човечеството беше свикнало в течение на столетията. Би било изцяло погрешно ако погледнем с песимизъм на факта, че времената са се променили, и че в модерните ни градове е станало невъзможно да развием онова настроение на дълбока интимност, което преобладаваше в по-ранните времена по отношение на този празник. Не би било правилно да позволим да възникне такова песимистично настроение, защото в същото време ние можем да получим усещане - в нашите кръгове това чувство трябва да присъства - че човечеството може още веднъж да стигне до изживяване на пълната дълбочина и величие на импулса, принадлежащ на този празник. Търсещите души имат всякакви причини да се запитат: “Какво може да означава за мен този Христов празник?
" И в сърцата си те могат да признаят: Точно чрез Духовната Наука на човечеството ще бъде дадено нещо, което ще донесе отново, в пълния смисъл на думата, онази дълбочина и величие, които днес вече ги няма.
Ако не отстъпваме пред илюзията и фантазията трябва да признаем, че те повече не могат да съществуват в настоящето. За онова, което отскоро е станало обикновен празник за подаръци не може да се каже, че има същият смисъл като онова, което Коледният празник означаваше за хората векове наред в миналото. В честването на този празник душите разцъфтяваха с изпълнена от надежда радост, с родена от надеждата увереност, и със съзнание за принадлежност към едно духовно Същество, към Онзи, Който слезе от духовните висоти и обедини Себе Си със Земята, така че всяка човешка душа с добра воля да може да сподели Неговите сили. Наистина, много векове честването на този празник пробуждаше в душите на хората съзнанието, че отделната човешка душа може да се почувства съпътствана от току-що описаните духовни сили, и че всички хора с добра воля могат да открият себе си събрани заедно в служба на тази духовна сила. Посредством това те можеха също и да намерят правилните начини за живот на Земята, така че да могат да се отнасят колкото се може по-човешки един към друг, така че да могат да се обичат колкото е възможно повече един друг като човешки същества на Земята.
към текста >>
В честването на този празник душите разцъфтяваха с изпълнена от надежда радост, с родена от надеждата увереност, и със съзнание за принадлежност към едно
дух
овно Същество, към Онзи, Който слезе от
дух
овните висоти и обедини Себе Си със Земята, така че всяка човешка душа с добра воля да може да сподели Неговите сили.
Не би било правилно да позволим да възникне такова песимистично настроение, защото в същото време ние можем да получим усещане - в нашите кръгове това чувство трябва да присъства - че човечеството може още веднъж да стигне до изживяване на пълната дълбочина и величие на импулса, принадлежащ на този празник. Търсещите души имат всякакви причини да се запитат: “Какво може да означава за мен този Христов празник? " И в сърцата си те могат да признаят: Точно чрез Духовната Наука на човечеството ще бъде дадено нещо, което ще донесе отново, в пълния смисъл на думата, онази дълбочина и величие, които днес вече ги няма. Ако не отстъпваме пред илюзията и фантазията трябва да признаем, че те повече не могат да съществуват в настоящето. За онова, което отскоро е станало обикновен празник за подаръци не може да се каже, че има същият смисъл като онова, което Коледният празник означаваше за хората векове наред в миналото.
В честването на този празник душите разцъфтяваха с изпълнена от надежда радост, с родена от надеждата увереност, и със съзнание за принадлежност към едно духовно Същество, към Онзи, Който слезе от духовните висоти и обедини Себе Си със Земята, така че всяка човешка душа с добра воля да може да сподели Неговите сили.
Наистина, много векове честването на този празник пробуждаше в душите на хората съзнанието, че отделната човешка душа може да се почувства съпътствана от току-що описаните духовни сили, и че всички хора с добра воля могат да открият себе си събрани заедно в служба на тази духовна сила. Посредством това те можеха също и да намерят правилните начини за живот на Земята, така че да могат да се отнасят колкото се може по-човешки един към друг, така че да могат да се обичат колкото е възможно повече един друг като човешки същества на Земята. Предположете, че намираме за подходящо да оставим следното сравнение да работи върху душите ни: Какво е бил Коледният празник в течение на вековете, и в какво ще се превърне той в бъдещето? За тази цел нека сравним, от една страна, настроението, което общественият навик създава в наши дни в определени части на света около нас, с настроението, което някога проникваше Коледния празник. От друга страна, нека сравним това настроение на настоящото време с онова, което може да възникне в душата като възобновяване на този празник, направен така да се каже извън-временен чрез Духовната Наука.
към текста >>
Наистина, много векове честването на този празник пробуждаше в душите на хората съзнанието, че отделната човешка душа може да се почувства съпътствана от току-що описаните
дух
овни сили, и че всички хора с добра воля могат да открият себе си събрани заедно в служба на тази
дух
овна сила.
Търсещите души имат всякакви причини да се запитат: “Какво може да означава за мен този Христов празник? " И в сърцата си те могат да признаят: Точно чрез Духовната Наука на човечеството ще бъде дадено нещо, което ще донесе отново, в пълния смисъл на думата, онази дълбочина и величие, които днес вече ги няма. Ако не отстъпваме пред илюзията и фантазията трябва да признаем, че те повече не могат да съществуват в настоящето. За онова, което отскоро е станало обикновен празник за подаръци не може да се каже, че има същият смисъл като онова, което Коледният празник означаваше за хората векове наред в миналото. В честването на този празник душите разцъфтяваха с изпълнена от надежда радост, с родена от надеждата увереност, и със съзнание за принадлежност към едно духовно Същество, към Онзи, Който слезе от духовните висоти и обедини Себе Си със Земята, така че всяка човешка душа с добра воля да може да сподели Неговите сили.
Наистина, много векове честването на този празник пробуждаше в душите на хората съзнанието, че отделната човешка душа може да се почувства съпътствана от току-що описаните духовни сили, и че всички хора с добра воля могат да открият себе си събрани заедно в служба на тази духовна сила.
Посредством това те можеха също и да намерят правилните начини за живот на Земята, така че да могат да се отнасят колкото се може по-човешки един към друг, така че да могат да се обичат колкото е възможно повече един друг като човешки същества на Земята. Предположете, че намираме за подходящо да оставим следното сравнение да работи върху душите ни: Какво е бил Коледният празник в течение на вековете, и в какво ще се превърне той в бъдещето? За тази цел нека сравним, от една страна, настроението, което общественият навик създава в наши дни в определени части на света около нас, с настроението, което някога проникваше Коледния празник. От друга страна, нека сравним това настроение на настоящото време с онова, което може да възникне в душата като възобновяване на този празник, направен така да се каже извън-временен чрез Духовната Наука. За съвременния градски обитател трудно е възможно да оцени цялата дълбочина на онова, което е свързано с големите годишни празници.
към текста >>
От друга страна, нека сравним това настроение на настоящото време с онова, което може да възникне в душата като възобновяване на този празник, направен така да се каже извън-временен чрез
Дух
овната Наука.
В честването на този празник душите разцъфтяваха с изпълнена от надежда радост, с родена от надеждата увереност, и със съзнание за принадлежност към едно духовно Същество, към Онзи, Който слезе от духовните висоти и обедини Себе Си със Земята, така че всяка човешка душа с добра воля да може да сподели Неговите сили. Наистина, много векове честването на този празник пробуждаше в душите на хората съзнанието, че отделната човешка душа може да се почувства съпътствана от току-що описаните духовни сили, и че всички хора с добра воля могат да открият себе си събрани заедно в служба на тази духовна сила. Посредством това те можеха също и да намерят правилните начини за живот на Земята, така че да могат да се отнасят колкото се може по-човешки един към друг, така че да могат да се обичат колкото е възможно повече един друг като човешки същества на Земята. Предположете, че намираме за подходящо да оставим следното сравнение да работи върху душите ни: Какво е бил Коледният празник в течение на вековете, и в какво ще се превърне той в бъдещето? За тази цел нека сравним, от една страна, настроението, което общественият навик създава в наши дни в определени части на света около нас, с настроението, което някога проникваше Коледния празник.
От друга страна, нека сравним това настроение на настоящото време с онова, което може да възникне в душата като възобновяване на този празник, направен така да се каже извън-временен чрез Духовната Наука.
За съвременния градски обитател трудно е възможно да оцени цялата дълбочина на онова, което е свързано с големите годишни празници. Едва ли е възможно да се изживее онази магия, която като нежен бриз проникваше душевното настроение на онези, които вярваха, че по време на големите чествания около Коледа или Великден раждаха Христос в своите сърца. Днес е станало наистина много трудно, особено за гражданина, да усети нещо от тази магия, която проникваше човечеството като нежен духовен бриз през онези сезони. За онези, имали възможността да изживеят поне малко от този магичен вятър, който проникваше душевното настроението в онези времена, това със сигурност ще бъде чудесен, величествен спомен. Като малко дете аз можах да видя последните останки на такъв магичен вятър, както той прониква душите, настроението на селските хора в определени отдалечени германски села.
към текста >>
Днес е станало наистина много трудно, особено за гражданина, да усети нещо от тази магия, която проникваше човечеството като нежен
дух
овен бриз през онези сезони.
Предположете, че намираме за подходящо да оставим следното сравнение да работи върху душите ни: Какво е бил Коледният празник в течение на вековете, и в какво ще се превърне той в бъдещето? За тази цел нека сравним, от една страна, настроението, което общественият навик създава в наши дни в определени части на света около нас, с настроението, което някога проникваше Коледния празник. От друга страна, нека сравним това настроение на настоящото време с онова, което може да възникне в душата като възобновяване на този празник, направен така да се каже извън-временен чрез Духовната Наука. За съвременния градски обитател трудно е възможно да оцени цялата дълбочина на онова, което е свързано с големите годишни празници. Едва ли е възможно да се изживее онази магия, която като нежен бриз проникваше душевното настроение на онези, които вярваха, че по време на големите чествания около Коледа или Великден раждаха Христос в своите сърца.
Днес е станало наистина много трудно, особено за гражданина, да усети нещо от тази магия, която проникваше човечеството като нежен духовен бриз през онези сезони.
За онези, имали възможността да изживеят поне малко от този магичен вятър, който проникваше душевното настроението в онези времена, това със сигурност ще бъде чудесен, величествен спомен. Като малко дете аз можах да видя последните останки на такъв магичен вятър, както той прониква душите, настроението на селските хора в определени отдалечени германски села. Когато наближаваше Коледните празници, аз можех да видя как нещо възникваше в най-дълбокия, вътрешен душевен живот на млади и стари, нещо което се различаваше съществено от чувствата и усещанията, преобладаващи през останалата част от годината. Когато наближаваше Коледа, това можеше да бъде усетено съвсем ясно в определени земеделски села допреди няколко десетилетия. Тогава душите имаха естествен начин да правят себе си вътрешно красиви.
към текста >>
Като търсачи на
дух
овно познание ние сме способни да го направим, защото през нашите години на съзерцателна работа върху това велико събитие ние можахме да развием отново чувство за истинската сила, която по този начин бе дадена за цялото човечество и за цялата еволюция на Земята.
Цялото село участваше в тези неща. Когато бяха рецитирани определени стихове, звездата бе протягана надалеч. Тази Коледна звезда, на Тримата Царе, беше израз на съзвучието между времето, празненството, и човешките сърца. Това беше нещо велико, което векове наред се разпръскваше като магически порив на вятъра над обширни части от Земята и в най-простите сърца и умове. Трябва да се опитаме да поставим нещо подобно пред своите души.
Като търсачи на духовно познание ние сме способни да го направим, защото през нашите години на съзерцателна работа върху това велико събитие ние можахме да развием отново чувство за истинската сила, която по този начин бе дадена за цялото човечество и за цялата еволюция на Земята.
И това е събитието, към което трябва да бъдат отправени нашите мисли в това празнично време. Така че можем да очакваме, че ще придобием някакво разбиране за това как в минали времена целите Коледните празници бяха потопени в едно празнично настроение, особено сред хората в Германия и Западна Европа, и как това празнично настроение се постигаше с най-прости средства. Но може би само онзи, който търси духовното, може да разбере днес онова, което беше съществено в онези древни Коледни пиеси. Онова, което ви представих току-що като “Звездната Песен", всъщност е само последен остатък, последен отглас. Ако се върнехме назад няколко столетия, ние бихме открили обширни райони, където Коледните пиеси се изпълняваха, когато това време наближеше, в представянето на които вземаха участие цели села.
към текста >>
Но може би само онзи, който търси
дух
овното, може да разбере днес онова, което беше съществено в онези древни Коледни пиеси.
Това беше нещо велико, което векове наред се разпръскваше като магически порив на вятъра над обширни части от Земята и в най-простите сърца и умове. Трябва да се опитаме да поставим нещо подобно пред своите души. Като търсачи на духовно познание ние сме способни да го направим, защото през нашите години на съзерцателна работа върху това велико събитие ние можахме да развием отново чувство за истинската сила, която по този начин бе дадена за цялото човечество и за цялата еволюция на Земята. И това е събитието, към което трябва да бъдат отправени нашите мисли в това празнично време. Така че можем да очакваме, че ще придобием някакво разбиране за това как в минали времена целите Коледните празници бяха потопени в едно празнично настроение, особено сред хората в Германия и Западна Европа, и как това празнично настроение се постигаше с най-прости средства.
Но може би само онзи, който търси духовното, може да разбере днес онова, което беше съществено в онези древни Коледни пиеси.
Онова, което ви представих току-що като “Звездната Песен", всъщност е само последен остатък, последен отглас. Ако се върнехме назад няколко столетия, ние бихме открили обширни райони, където Коледните пиеси се изпълняваха, когато това време наближеше, в представянето на които вземаха участие цели села. По отношение на нашето знание за тези Коледни пиеси ние бихме могли да кажем, че бяхме в положение само да събираме нещо, което бързо изчезваше. Аз самият имах щастието да имам един стар приятел, който беше такъв колекционер. От него чух много истории за онова, на което той се беше натъкнал като училищен колекционер на Коледни пиеси, особено в немско-унгарските области.
към текста >>
Така в най-примитивните райони, където такива пиеси били изпълнявани, хората можеха да придобият непосредствен усет за връзката между слизането на човека от
дух
овните висоти към физическия свят - и онoва внезапно обръщане, дадено на човека чрез Христовия импулс, отново нагоре към
дух
овните светове.
Тези Коледни пиеси, за които сега ви разказвам, и които Шрьоер и други можеха още да наблюдават и събират, бяха последните остатъци на още по-древни пиеси, наистина само последните останки. Но чрез тези пиеси ние можем да погледнем назад към по-ранни времена, в XVI , XV, XIV век и дори по-назад, когато отношенията между селата и градовете бяха съвсем различни. Наистина, в Коледните празници душите на селските хора се потапяха в съвсем различно настоение посредством това, което тези пиеси можеха да им предложат, представяйки с най-прости, най-примитивни средства светата легенда: раждането на Христос с всичко, което принадлежи към него според Библията. И точно както Коледният ден, 25-ти Декември, се предхождаше в църковния календар от “Денят на Адам и Ева", така и онова, което се считаше за същинската Коледна пиеса се предхождаше от т.нар. Райска Пиеса, пиесата за Адам и Ева в Рая, където те станали жертва на дявола, на змията.
Така в най-примитивните райони, където такива пиеси били изпълнявани, хората можеха да придобият непосредствен усет за връзката между слизането на човека от духовните висоти към физическия свят - и онoва внезапно обръщане, дадено на човека чрез Христовия импулс, отново нагоре към духовните светове.
Предположете, че когато четете Посланията на апостол Павел почувствате величието на Павловото схващане за човека, слязъл като Адам от духовните светове до света на сетивата, и след това, за “Новия Адам" и Христос, в който човекът може да се издигне отново от света на сетивата в света на Духа. Това може да бъде усетено и почувствано у Павел по грандиозен начин. Най-простите хора, дори и децата, можеха да усетят това по интимен, любящ, изпълващ начин в дълбините на сърцата и душите си, когато през това време на годината гледаха последователно първо падението на човека в Райската пиеса на Адам и Ева, и след това откровението на Христос в Коледната пиеса. И те чувстваха дълбоко могъщата повратна точка, получила се в еволюцията на човечеството чрез Христовото Събитие. Едно преобръщане в еволюционния път, това беше начинът, по който бе изживявано Христовото Събитие!
към текста >>
Предположете, че когато четете Посланията на апостол Павел почувствате величието на Павловото схващане за човека, слязъл като Адам от
дух
овните светове до света на сетивата, и след това, за “Новия Адам" и Христос, в който човекът може да се издигне отново от света на сетивата в света на
Дух
а.
Но чрез тези пиеси ние можем да погледнем назад към по-ранни времена, в XVI , XV, XIV век и дори по-назад, когато отношенията между селата и градовете бяха съвсем различни. Наистина, в Коледните празници душите на селските хора се потапяха в съвсем различно настоение посредством това, което тези пиеси можеха да им предложат, представяйки с най-прости, най-примитивни средства светата легенда: раждането на Христос с всичко, което принадлежи към него според Библията. И точно както Коледният ден, 25-ти Декември, се предхождаше в църковния календар от “Денят на Адам и Ева", така и онова, което се считаше за същинската Коледна пиеса се предхождаше от т.нар. Райска Пиеса, пиесата за Адам и Ева в Рая, където те станали жертва на дявола, на змията. Така в най-примитивните райони, където такива пиеси били изпълнявани, хората можеха да придобият непосредствен усет за връзката между слизането на човека от духовните висоти към физическия свят - и онoва внезапно обръщане, дадено на човека чрез Христовия импулс, отново нагоре към духовните светове.
Предположете, че когато четете Посланията на апостол Павел почувствате величието на Павловото схващане за човека, слязъл като Адам от духовните светове до света на сетивата, и след това, за “Новия Адам" и Христос, в който човекът може да се издигне отново от света на сетивата в света на Духа.
Това може да бъде усетено и почувствано у Павел по грандиозен начин. Най-простите хора, дори и децата, можеха да усетят това по интимен, любящ, изпълващ начин в дълбините на сърцата и душите си, когато през това време на годината гледаха последователно първо падението на човека в Райската пиеса на Адам и Ева, и след това откровението на Христос в Коледната пиеса. И те чувстваха дълбоко могъщата повратна точка, получила се в еволюцията на човечеството чрез Христовото Събитие. Едно преобръщане в еволюционния път, това беше начинът, по който бе изживявано Христовото Събитие! Пътят от Адам до Христос бе един път, водещ така да се каже от Небето към Земята; друг път, водещ от Земята към Небето, е пътят от Христос до края на земното време.
към текста >>
Тогава тези хора можеха наистина да изживеят пълното обновление на човешкия
дух
в самата му същност чрез Христовия импулс.
Най-простите хора, дори и децата, можеха да усетят това по интимен, любящ, изпълващ начин в дълбините на сърцата и душите си, когато през това време на годината гледаха последователно първо падението на човека в Райската пиеса на Адам и Ева, и след това откровението на Христос в Коледната пиеса. И те чувстваха дълбоко могъщата повратна точка, получила се в еволюцията на човечеството чрез Христовото Събитие. Едно преобръщане в еволюционния път, това беше начинът, по който бе изживявано Христовото Събитие! Пътят от Адам до Христос бе един път, водещ така да се каже от Небето към Земята; друг път, водещ от Земята към Небето, е пътят от Христос до края на земното време. Ето какво хиляди хора чувстваха по най-интимен начин, когато тези две пиеси, които току-що ви описах, бяха така примитивно изпълнявани пред техните очи.
Тогава тези хора можеха наистина да изживеят пълното обновление на човешкия дух в самата му същност чрез Христовия импулс.
Може би вие ще усетите във всичко това един вид ехо от нещо, което някога беше усещано по отношение на това обръщане на целия ход на човечеството чрез определени думи, дошли до нас от много древни времена, от първите християнски столетия. Тези думи често се казваха, дори в VIII, IX и X век в онези области на Европа, където беше разпространено Християнството. Там хората чувстваха нещо значително, когато бяха изричани думи като следните: Ave maris Stella Dei mater alma
към текста >>
В онези времена
дух
овният свят се приемаше като самопонятен.
И в обръщането на думата Ева в Аве хората чувстваха по един фин начин същата истина, която можем да научим по грандиозен начин от Посланията на Павел, когато четем думите му за Адам, “стария" Адам, и Христос, “новия" Адам. Това беше настроението в дните на Коледния празник, когато тези пиеси бяха изпълнявани една след друга по този примитивен начин: “Райската Пиеса", която ни показва Падението на човека, и “Коледната Пиеса", която пробужда надежда за бъдещето, което всяка отделна човешка душа може да сподели поемайки силите, лежащи в Христовия импулс. Но трябва да бъде изключително ясно, че за да се почувства това се изискваше едно настроение, една вътрешна настройка, която просто не може да съществува днес по този начин. Времената са се променили. Защото онази в основата си материалистична черта, проникваща днес умовете както на най-простите, така и на най-умните хора, тогава не съществуваше.
В онези времена духовният свят се приемаше като самопонятен.
Присъстваше също и определено разбиране на този духовен свят и как той се различава от света на сетивата. Днес хората трудно могат да схванат как някой е могъл да чувства духовно до XV или XVI век, и как практически навсякъде присъстваше една будност за духовността. Ние възнамеряваме да представим такава Коледна пиеса в нашия център за изкуства. Тя е от района, познат като Оберфалц ( Oberpfalz ). Ако успеем може отново да бъде пробудено разбиране, също и във външния свят, за духовното настроение, което живее в такива пиеси.
към текста >>
Присъстваше също и определено разбиране на този
дух
овен свят и как той се различава от света на сетивата.
Това беше настроението в дните на Коледния празник, когато тези пиеси бяха изпълнявани една след друга по този примитивен начин: “Райската Пиеса", която ни показва Падението на човека, и “Коледната Пиеса", която пробужда надежда за бъдещето, което всяка отделна човешка душа може да сподели поемайки силите, лежащи в Христовия импулс. Но трябва да бъде изключително ясно, че за да се почувства това се изискваше едно настроение, една вътрешна настройка, която просто не може да съществува днес по този начин. Времената са се променили. Защото онази в основата си материалистична черта, проникваща днес умовете както на най-простите, така и на най-умните хора, тогава не съществуваше. В онези времена духовният свят се приемаше като самопонятен.
Присъстваше също и определено разбиране на този духовен свят и как той се различава от света на сетивата.
Днес хората трудно могат да схванат как някой е могъл да чувства духовно до XV или XVI век, и как практически навсякъде присъстваше една будност за духовността. Ние възнамеряваме да представим такава Коледна пиеса в нашия център за изкуства. Тя е от района, познат като Оберфалц ( Oberpfalz ). Ако успеем може отново да бъде пробудено разбиране, също и във външния свят, за духовното настроение, което живее в такива пиеси. За нас определени стихове в такава Коледна пиеса трябва да станат показатели, така да се каже, чрез които разпознаваме духовната чувствителност на хората, искащи да разберат Коледната пиеса в празничния сезон.
към текста >>
Днес хората трудно могат да схванат как някой е могъл да чувства
дух
овно до XV или XVI век, и как практически навсякъде присъстваше една будност за
дух
овността.
Но трябва да бъде изключително ясно, че за да се почувства това се изискваше едно настроение, една вътрешна настройка, която просто не може да съществува днес по този начин. Времената са се променили. Защото онази в основата си материалистична черта, проникваща днес умовете както на най-простите, така и на най-умните хора, тогава не съществуваше. В онези времена духовният свят се приемаше като самопонятен. Присъстваше също и определено разбиране на този духовен свят и как той се различава от света на сетивата.
Днес хората трудно могат да схванат как някой е могъл да чувства духовно до XV или XVI век, и как практически навсякъде присъстваше една будност за духовността.
Ние възнамеряваме да представим такава Коледна пиеса в нашия център за изкуства. Тя е от района, познат като Оберфалц ( Oberpfalz ). Ако успеем може отново да бъде пробудено разбиране, също и във външния свят, за духовното настроение, което живее в такива пиеси. За нас определени стихове в такава Коледна пиеса трябва да станат показатели, така да се каже, чрез които разпознаваме духовната чувствителност на хората, искащи да разберат Коледната пиеса в празничния сезон. Например, ако в една или друга Коледна пиеса Мария, очакваща детето Исус, казва:
към текста >>
Ако успеем може отново да бъде пробудено разбиране, също и във външния свят, за
дух
овното настроение, което живее в такива пиеси.
В онези времена духовният свят се приемаше като самопонятен. Присъстваше също и определено разбиране на този духовен свят и как той се различава от света на сетивата. Днес хората трудно могат да схванат как някой е могъл да чувства духовно до XV или XVI век, и как практически навсякъде присъстваше една будност за духовността. Ние възнамеряваме да представим такава Коледна пиеса в нашия център за изкуства. Тя е от района, познат като Оберфалц ( Oberpfalz ).
Ако успеем може отново да бъде пробудено разбиране, също и във външния свят, за духовното настроение, което живее в такива пиеси.
За нас определени стихове в такава Коледна пиеса трябва да станат показатели, така да се каже, чрез които разпознаваме духовната чувствителност на хората, искащи да разберат Коледната пиеса в празничния сезон. Например, ако в една или друга Коледна пиеса Мария, очакваща детето Исус, казва: “Времето дойде - аз виждам малкото дете", това означава, че тя ясновидски съзира детето във видение през дните, предшестващи раждането. Това е така в много Коледни пиеси.
към текста >>
За нас определени стихове в такава Коледна пиеса трябва да станат показатели, така да се каже, чрез които разпознаваме
дух
овната чувствителност на хората, искащи да разберат Коледната пиеса в празничния сезон.
Присъстваше също и определено разбиране на този духовен свят и как той се различава от света на сетивата. Днес хората трудно могат да схванат как някой е могъл да чувства духовно до XV или XVI век, и как практически навсякъде присъстваше една будност за духовността. Ние възнамеряваме да представим такава Коледна пиеса в нашия център за изкуства. Тя е от района, познат като Оберфалц ( Oberpfalz ). Ако успеем може отново да бъде пробудено разбиране, също и във външния свят, за духовното настроение, което живее в такива пиеси.
За нас определени стихове в такава Коледна пиеса трябва да станат показатели, така да се каже, чрез които разпознаваме духовната чувствителност на хората, искащи да разберат Коледната пиеса в празничния сезон.
Например, ако в една или друга Коледна пиеса Мария, очакваща детето Исус, казва: “Времето дойде - аз виждам малкото дете", това означава, че тя ясновидски съзира детето във видение през дните, предшестващи раждането. Това е така в много Коледни пиеси. И аз се чудя къде днес бихте намерили подобен разказ по този повод.
към текста >>
Времето, когато имаше съзнателна връзка с
дух
овния свят, е отминало.
Например, ако в една или друга Коледна пиеса Мария, очакваща детето Исус, казва: “Времето дойде - аз виждам малкото дете", това означава, че тя ясновидски съзира детето във видение през дните, предшестващи раждането. Това е така в много Коледни пиеси. И аз се чудя къде днес бихте намерили подобен разказ по този повод.
Времето, когато имаше съзнателна връзка с духовния свят, е отминало.
Вие не трябва да оценявате този факт нито с песимистични, нито с оптимистични чувства. В наши дни вие би трябвало да отиде много далеч в провинцията, до най-отдалечените и изостанали селски райони, за да намерите примери за виждане на детето, което ще се роди в близките дни. Но това все още се случва! Онова, което хората носеха на Коледния празник чрез тези примитивни спомени и мисли за най-великото събитие на човешката еволюция, това можеше да бъде донесено само в едно настроение като описаното. Следователно, трябва да намерим за напълно разбираемо, че на мястото на тази предишна поезия, това просто и примитивно изкуство, днес ние имаме прозата на електрическите влакове и на автомобилите, бързащи така гротескно между редиците Коледни дървета.
към текста >>
Когато се върнем до XIV и XIII век ние откриваме, че хората знаеха достатъчно добре, че се има предвид нещо
дух
овно, когато се споменава такова нещо, каквото е дървото на познанието.
Но за естетичното и чувствително око въпреки това то си остава нещо възможно. Дори и така да е, ние искаме да бъдем приятели на нашата цивилизация, а не врагове. Ние искаме да разберем, че това е естествено и трябва да бъде така. Но ние искаме също и да разберем доколко това е свързано с материалистичната черта, проникнала не само в онези, живеещи в града, но също и в онези, живеещи в провинцията. О, слушайте внимателно, ние действително можем да засечем как това материалистично настроение е завладяло човешките умове.
Когато се върнем до XIV и XIII век ние откриваме, че хората знаеха достатъчно добре, че се има предвид нещо духовно, когато се споменава такова нещо, каквото е дървото на познанието.
Те разбираха правилно онова, което беше представено в Райската пиеса. Когато им беше показвано дървото на познанието или дървото на живота, те знаеха към какво се отнася духовно това. Защото в онези дни суеверията за тези неща още не бяха разпространени до степента, до която станаха по-късно, през XV, XVI и XVII век. Фактически може да бъде исторически документирано, че през XV век в околностите на град Бамберг хората в Коледната нощ вече излизаха в ябълковите овощни градини, защото очакваха да видят физически, материално, че специално избрано ябълково дърво ще разцъфти в тази нощ. Така умовете на хората станаха материалистични, в периода започващ от XIII и XIV век и простиращ се до XVI и XVII век.
към текста >>
Когато им беше показвано дървото на познанието или дървото на живота, те знаеха към какво се отнася
дух
овно това.
Ние искаме да разберем, че това е естествено и трябва да бъде така. Но ние искаме също и да разберем доколко това е свързано с материалистичната черта, проникнала не само в онези, живеещи в града, но също и в онези, живеещи в провинцията. О, слушайте внимателно, ние действително можем да засечем как това материалистично настроение е завладяло човешките умове. Когато се върнем до XIV и XIII век ние откриваме, че хората знаеха достатъчно добре, че се има предвид нещо духовно, когато се споменава такова нещо, каквото е дървото на познанието. Те разбираха правилно онова, което беше представено в Райската пиеса.
Когато им беше показвано дървото на познанието или дървото на живота, те знаеха към какво се отнася духовно това.
Защото в онези дни суеверията за тези неща още не бяха разпространени до степента, до която станаха по-късно, през XV, XVI и XVII век. Фактически може да бъде исторически документирано, че през XV век в околностите на град Бамберг хората в Коледната нощ вече излизаха в ябълковите овощни градини, защото очакваха да видят физически, материално, че специално избрано ябълково дърво ще разцъфти в тази нощ. Така умовете на хората станаха материалистични, в периода започващ от XIII и XIV век и простиращ се до XVI и XVII век. Това се случваше не само в градовете, а също и в душите на простия селски народ. Защо това е така?
към текста >>
Така че, ако приемем символът на Коледното дърво също и в нашите собствени празнични събирания, ние го правим точно защото свързваме с
Дух
овната Наука мисълта за едно ново Коледно настроение на човечеството, на прогресивно развиващото се човечество.
Защото в хода на времето човечеството трябва да се развива, защото онова, което е съкровено, което е най-велико и най-значимо в един момент, не може да остане по същия начин за всички времена. Само един враг на еволюцията би искал да наложи онова, което е било велико в едно време върху другите времена. Всеки период от време има своята специална мисия. Във всеки период ние трябва да се научим как да съживяваме по винаги нови начини онова, което трябва да влезе в душата и сърцето на човека. Нашето време може само да оцени онова истинско Коледно настроение, което скицирах тук в един кратък очерк, ако на това настроение се гледа като на историческа памет, като на нещо от миналото.
Така че, ако приемем символът на Коледното дърво също и в нашите собствени празнични събирания, ние го правим точно защото свързваме с Духовната Наука мисълта за едно ново Коледно настроение на човечеството, на прогресивно развиващото се човечество.
Защото Духовната Наука се стреми да представи тайните на Христос в сърцата и душите на хората по начин, подходящ за нашето време. Дори и модерните превозни средства да се движат покрай нас когато излезем навън, или те може би дори ще летят с нас през въздуха - и скоро тези неща ще пробудят човечеството много по-различно от най-сериозната и ужасяваща проза - въпреки всичко днешните хора трябва да получат шанс да намерят отново божествено-духовния свят, точно чрез едно още по-силно и изпълнено със смисъл задълбочаване на душата. Това е същият божествено-духовен свят, който в отминали времена се появяваше пред очите на онези примитивни умове, когато в Коледното време виждаха Младенеца в яслите. Днес се нуждаем от други средства за да пробудим в душата това настроение. Определено може да ни харесва да се потопяваме в онова, което миналите времена притежаваха като начини да намират Христовото Събитие, но ние трябва също и да преминем отвъд онова, което зависи от времето.
към текста >>
Защото
Дух
овната Наука се стреми да представи тайните на Христос в сърцата и душите на хората по начин, подходящ за нашето време.
Само един враг на еволюцията би искал да наложи онова, което е било велико в едно време върху другите времена. Всеки период от време има своята специална мисия. Във всеки период ние трябва да се научим как да съживяваме по винаги нови начини онова, което трябва да влезе в душата и сърцето на човека. Нашето време може само да оцени онова истинско Коледно настроение, което скицирах тук в един кратък очерк, ако на това настроение се гледа като на историческа памет, като на нещо от миналото. Така че, ако приемем символът на Коледното дърво също и в нашите собствени празнични събирания, ние го правим точно защото свързваме с Духовната Наука мисълта за едно ново Коледно настроение на човечеството, на прогресивно развиващото се човечество.
Защото Духовната Наука се стреми да представи тайните на Христос в сърцата и душите на хората по начин, подходящ за нашето време.
Дори и модерните превозни средства да се движат покрай нас когато излезем навън, или те може би дори ще летят с нас през въздуха - и скоро тези неща ще пробудят човечеството много по-различно от най-сериозната и ужасяваща проза - въпреки всичко днешните хора трябва да получат шанс да намерят отново божествено-духовния свят, точно чрез едно още по-силно и изпълнено със смисъл задълбочаване на душата. Това е същият божествено-духовен свят, който в отминали времена се появяваше пред очите на онези примитивни умове, когато в Коледното време виждаха Младенеца в яслите. Днес се нуждаем от други средства за да пробудим в душата това настроение. Определено може да ни харесва да се потопяваме в онова, което миналите времена притежаваха като начини да намират Христовото Събитие, но ние трябва също и да преминем отвъд онова, което зависи от времето. Древните хора се приближаваха към тайните на Природата, сливайки се с нея чрез чувствата.
към текста >>
Дори и модерните превозни средства да се движат покрай нас когато излезем навън, или те може би дори ще летят с нас през въз
дух
а - и скоро тези неща ще пробудят човечеството много по-различно от най-сериозната и ужасяваща проза - въпреки всичко днешните хора трябва да получат шанс да намерят отново божествено-
дух
овния свят, точно чрез едно още по-силно и изпълнено със смисъл задълбочаване на душата.
Всеки период от време има своята специална мисия. Във всеки период ние трябва да се научим как да съживяваме по винаги нови начини онова, което трябва да влезе в душата и сърцето на човека. Нашето време може само да оцени онова истинско Коледно настроение, което скицирах тук в един кратък очерк, ако на това настроение се гледа като на историческа памет, като на нещо от миналото. Така че, ако приемем символът на Коледното дърво също и в нашите собствени празнични събирания, ние го правим точно защото свързваме с Духовната Наука мисълта за едно ново Коледно настроение на човечеството, на прогресивно развиващото се човечество. Защото Духовната Наука се стреми да представи тайните на Христос в сърцата и душите на хората по начин, подходящ за нашето време.
Дори и модерните превозни средства да се движат покрай нас когато излезем навън, или те може би дори ще летят с нас през въздуха - и скоро тези неща ще пробудят човечеството много по-различно от най-сериозната и ужасяваща проза - въпреки всичко днешните хора трябва да получат шанс да намерят отново божествено-духовния свят, точно чрез едно още по-силно и изпълнено със смисъл задълбочаване на душата.
Това е същият божествено-духовен свят, който в отминали времена се появяваше пред очите на онези примитивни умове, когато в Коледното време виждаха Младенеца в яслите. Днес се нуждаем от други средства за да пробудим в душата това настроение. Определено може да ни харесва да се потопяваме в онова, което миналите времена притежаваха като начини да намират Христовото Събитие, но ние трябва също и да преминем отвъд онова, което зависи от времето. Древните хора се приближаваха към тайните на Природата, сливайки се с нея чрез чувствата. Това беше възможно само в едно примитивно време.
към текста >>
Това е същият божествено-
дух
овен свят, който в отминали времена се появяваше пред очите на онези примитивни умове, когато в Коледното време виждаха Младенеца в яслите.
Във всеки период ние трябва да се научим как да съживяваме по винаги нови начини онова, което трябва да влезе в душата и сърцето на човека. Нашето време може само да оцени онова истинско Коледно настроение, което скицирах тук в един кратък очерк, ако на това настроение се гледа като на историческа памет, като на нещо от миналото. Така че, ако приемем символът на Коледното дърво също и в нашите собствени празнични събирания, ние го правим точно защото свързваме с Духовната Наука мисълта за едно ново Коледно настроение на човечеството, на прогресивно развиващото се човечество. Защото Духовната Наука се стреми да представи тайните на Христос в сърцата и душите на хората по начин, подходящ за нашето време. Дори и модерните превозни средства да се движат покрай нас когато излезем навън, или те може би дори ще летят с нас през въздуха - и скоро тези неща ще пробудят човечеството много по-различно от най-сериозната и ужасяваща проза - въпреки всичко днешните хора трябва да получат шанс да намерят отново божествено-духовния свят, точно чрез едно още по-силно и изпълнено със смисъл задълбочаване на душата.
Това е същият божествено-духовен свят, който в отминали времена се появяваше пред очите на онези примитивни умове, когато в Коледното време виждаха Младенеца в яслите.
Днес се нуждаем от други средства за да пробудим в душата това настроение. Определено може да ни харесва да се потопяваме в онова, което миналите времена притежаваха като начини да намират Христовото Събитие, но ние трябва също и да преминем отвъд онова, което зависи от времето. Древните хора се приближаваха към тайните на Природата, сливайки се с нея чрез чувствата. Това беше възможно само в едно примитивно време. Днес ние се нуждаем от други средства.
към текста >>
Нека също поздравим и
Светия
Дух
във рима
и с песните си туй място огласете. Певци любими мои, тъй силни и добри Да започнем ние искаме със поздравите три: Нека Бог-Отец на Неговия трон висок да поздравим и нека пред единствения Негов Син се преклоним.
Нека също поздравим и Светия Дух във рима
и после заедно да поздравим отново всички Трима. На сцената влизат Йосиф и Мария. Да приветстваме Йосиф и благата Мария а също и Детето, с което Господ надари я. Да поздравим магарето и вола, тези двама -
към текста >>
и
светия
т дъжд, изливащ се в гората.
стоящи вън до яслите с трева и слама. Да ги поздравим със светлината и на Слънцето, и на Луната, която свети над морето и земята, да ги поздравим с тревата и листата,
и светият дъжд, изливащ се в гората.
Да поздравиме императора и короната му златна - нея я направи майстор със съдба превратна. Да поздр a вим скуайъра, сър Палфи по име и всичките му офицери с него ний да поздравиме. И църковните отци, макар че строги те са -
към текста >>
- Така ние трябва да разпознаваме, че хората в онези дни бяха свързани с всичко свято, с всичко велико и
дух
овно чак до тревата и до корените на дърветата.
с Божията помощ как всичко туй да се получи. Певци любими мои, не забравяйте в нощта - за тях всички до един ние пяхме досега. А сега ви моля, забележете какво означава това: да призоваваш Природата по такъв начин , че един поздравява всички, които иска да поздрави с определено настроение в сърцето си, настроение което извира от: “корените, големи и мънички заровени в земята, много и даже всички." Това е съпричастност на собственото настроение на Природата.
- Така ние трябва да разпознаваме, че хората в онези дни бяха свързани с всичко свято, с всичко велико и духовно чак до тревата и до корените на дърветата.
Ако можете да навлезете в такова чувство, тогава чрез един такъв стих като онзи, който току-що ви цитирах, вие ще усетите нещо грандиозно в тайните на човешката еволюция. Отминали са времената, когато тези чувства присъстваха по естествен начин, когато бяха нещо нормално. Днес се нуждаем от това да използваме други средства. Ние имаме нужда от други пътища, които да ни отведат до извора в човешката природа, който лежи по-дълбоко, до извора на човешката природа който, в определен смисъл, е независим от външното време. Защото ходът на съвременната цивилизация прави невъзможно за нас да бъдем свързани със сезоните.
към текста >>
Следователно, ако истински разбирате настроението, което беше усещано в стари времена като Христовото настроение на святата Коледна нощ, вие ще бъдете способни да разберете също и нашите намерения, когато се опитваме да задълбочим артистично онова, което можем да добием от
Дух
овната Наука.
Ако можете да навлезете в такова чувство, тогава чрез един такъв стих като онзи, който току-що ви цитирах, вие ще усетите нещо грандиозно в тайните на човешката еволюция. Отминали са времената, когато тези чувства присъстваха по естествен начин, когато бяха нещо нормално. Днес се нуждаем от това да използваме други средства. Ние имаме нужда от други пътища, които да ни отведат до извора в човешката природа, който лежи по-дълбоко, до извора на човешката природа който, в определен смисъл, е независим от външното време. Защото ходът на съвременната цивилизация прави невъзможно за нас да бъдем свързани със сезоните.
Следователно, ако истински разбирате настроението, което беше усещано в стари времена като Христовото настроение на святата Коледна нощ, вие ще бъдете способни да разберете също и нашите намерения, когато се опитваме да задълбочим артистично онова, което можем да добием от Духовната Наука.
Ние се стремим да съживим онзи извор в човешкото съзнание, който може да приеме Христовия импулс. Вече не можем да събуждаме този велик импулс непосредствено в душите си през Коледните празници, дори и ако щяхме да сме щастливи, ако можехме. Но ние постоянно го търсим. Ако можем да видим “Христов празник на напредъка на човечеството" в онова, което Духовната Наука е предназначена на бъде за човечеството, и ако сравним това с онова, което простите хора можеха да почувстват, когато беше показвано Детето в яслите в Святата Коледна Нощ, тогава трябва да си кажем: Такива настроения и чувства могат да се пробудят и в нас, ако разгледаме онова, което може да бъде родено в собствената ни душа когато нашият вътрешен извор е така добре настроен към онова, което е свещено, така пречистен чрез духовното познание, че този извор да може да приеме святата мистерия на Христовия импулс. От тази гледна точка ние също се опитваме да откриваме истинското изкуство, което извира от Духа.
към текста >>
Ако можем да видим “Христов празник на напредъка на човечеството" в онова, което
Дух
овната Наука е предназначена на бъде за човечеството, и ако сравним това с онова, което простите хора можеха да почувстват, когато беше показвано Детето в яслите в Святата Коледна Нощ, тогава трябва да си кажем: Такива настроения и чувства могат да се пробудят и в нас, ако разгледаме онова, което може да бъде родено в собствената ни душа когато нашият вътрешен извор е така добре настроен към онова, което е свещено, така пречистен чрез
дух
овното познание, че този извор да може да приеме святата мистерия на Христовия импулс.
Защото ходът на съвременната цивилизация прави невъзможно за нас да бъдем свързани със сезоните. Следователно, ако истински разбирате настроението, което беше усещано в стари времена като Христовото настроение на святата Коледна нощ, вие ще бъдете способни да разберете също и нашите намерения, когато се опитваме да задълбочим артистично онова, което можем да добием от Духовната Наука. Ние се стремим да съживим онзи извор в човешкото съзнание, който може да приеме Христовия импулс. Вече не можем да събуждаме този велик импулс непосредствено в душите си през Коледните празници, дори и ако щяхме да сме щастливи, ако можехме. Но ние постоянно го търсим.
Ако можем да видим “Христов празник на напредъка на човечеството" в онова, което Духовната Наука е предназначена на бъде за човечеството, и ако сравним това с онова, което простите хора можеха да почувстват, когато беше показвано Детето в яслите в Святата Коледна Нощ, тогава трябва да си кажем: Такива настроения и чувства могат да се пробудят и в нас, ако разгледаме онова, което може да бъде родено в собствената ни душа когато нашият вътрешен извор е така добре настроен към онова, което е свещено, така пречистен чрез духовното познание, че този извор да може да приеме святата мистерия на Христовия импулс.
От тази гледна точка ние също се опитваме да откриваме истинското изкуство, което извира от Духа. Това изкуство може да бъде дете само на истинско отдаване, дете на най-святи чувства, когато чувстваме в това съдържание вечния, нерушим “Христов празник на човечеството": Как Христовият импулс може да бъде роден в човешката душа, в човешкото сърце и съзнание. Когато чрез Духовната Наука отново се учим да изживяваме, че този Христов импулс е реалност, нещо което може действително да се влее в нашите души и сърца като жива сила, тогава Христовият импулс няма да остане нещо абстрактно или догматично. По-скоро този Христов импулс, който идва от нашето духовно движение, ще стане нещо, което е способно да ни дава утеха и успокоение и в най-тъмните часове на живота ни, способно също да ни дава радост в надеждата, че когато Христос бъде роден в нашите души при “Коледните празници на нашата душа", тогава ние можем да погледнем напред към Великденските празници, към възкресението на духа в собствения ни вътрешен живот. По този начин ние трябва да напреднем от едно материално отношение, навлязло и завладяло всички умове и сърца, към едно духовно отношение.
към текста >>
От тази гледна точка ние също се опитваме да откриваме истинското изкуство, което извира от
Дух
а.
Следователно, ако истински разбирате настроението, което беше усещано в стари времена като Христовото настроение на святата Коледна нощ, вие ще бъдете способни да разберете също и нашите намерения, когато се опитваме да задълбочим артистично онова, което можем да добием от Духовната Наука. Ние се стремим да съживим онзи извор в човешкото съзнание, който може да приеме Христовия импулс. Вече не можем да събуждаме този велик импулс непосредствено в душите си през Коледните празници, дори и ако щяхме да сме щастливи, ако можехме. Но ние постоянно го търсим. Ако можем да видим “Христов празник на напредъка на човечеството" в онова, което Духовната Наука е предназначена на бъде за човечеството, и ако сравним това с онова, което простите хора можеха да почувстват, когато беше показвано Детето в яслите в Святата Коледна Нощ, тогава трябва да си кажем: Такива настроения и чувства могат да се пробудят и в нас, ако разгледаме онова, което може да бъде родено в собствената ни душа когато нашият вътрешен извор е така добре настроен към онова, което е свещено, така пречистен чрез духовното познание, че този извор да може да приеме святата мистерия на Христовия импулс.
От тази гледна точка ние също се опитваме да откриваме истинското изкуство, което извира от Духа.
Това изкуство може да бъде дете само на истинско отдаване, дете на най-святи чувства, когато чувстваме в това съдържание вечния, нерушим “Христов празник на човечеството": Как Христовият импулс може да бъде роден в човешката душа, в човешкото сърце и съзнание. Когато чрез Духовната Наука отново се учим да изживяваме, че този Христов импулс е реалност, нещо което може действително да се влее в нашите души и сърца като жива сила, тогава Христовият импулс няма да остане нещо абстрактно или догматично. По-скоро този Христов импулс, който идва от нашето духовно движение, ще стане нещо, което е способно да ни дава утеха и успокоение и в най-тъмните часове на живота ни, способно също да ни дава радост в надеждата, че когато Христос бъде роден в нашите души при “Коледните празници на нашата душа", тогава ние можем да погледнем напред към Великденските празници, към възкресението на духа в собствения ни вътрешен живот. По този начин ние трябва да напреднем от едно материално отношение, навлязло и завладяло всички умове и сърца, към едно духовно отношение. Защото онова обновление, необходимо за да балансира днешните прозаични начини на живот, може да бъде родено само от Духа.
към текста >>
Когато чрез
Дух
овната Наука отново се учим да изживяваме, че този Христов импулс е реалност, нещо което може действително да се влее в нашите души и сърца като жива сила, тогава Христовият импулс няма да остане нещо абстрактно или догматично.
Вече не можем да събуждаме този велик импулс непосредствено в душите си през Коледните празници, дори и ако щяхме да сме щастливи, ако можехме. Но ние постоянно го търсим. Ако можем да видим “Христов празник на напредъка на човечеството" в онова, което Духовната Наука е предназначена на бъде за човечеството, и ако сравним това с онова, което простите хора можеха да почувстват, когато беше показвано Детето в яслите в Святата Коледна Нощ, тогава трябва да си кажем: Такива настроения и чувства могат да се пробудят и в нас, ако разгледаме онова, което може да бъде родено в собствената ни душа когато нашият вътрешен извор е така добре настроен към онова, което е свещено, така пречистен чрез духовното познание, че този извор да може да приеме святата мистерия на Христовия импулс. От тази гледна точка ние също се опитваме да откриваме истинското изкуство, което извира от Духа. Това изкуство може да бъде дете само на истинско отдаване, дете на най-святи чувства, когато чувстваме в това съдържание вечния, нерушим “Христов празник на човечеството": Как Христовият импулс може да бъде роден в човешката душа, в човешкото сърце и съзнание.
Когато чрез Духовната Наука отново се учим да изживяваме, че този Христов импулс е реалност, нещо което може действително да се влее в нашите души и сърца като жива сила, тогава Христовият импулс няма да остане нещо абстрактно или догматично.
По-скоро този Христов импулс, който идва от нашето духовно движение, ще стане нещо, което е способно да ни дава утеха и успокоение и в най-тъмните часове на живота ни, способно също да ни дава радост в надеждата, че когато Христос бъде роден в нашите души при “Коледните празници на нашата душа", тогава ние можем да погледнем напред към Великденските празници, към възкресението на духа в собствения ни вътрешен живот. По този начин ние трябва да напреднем от едно материално отношение, навлязло и завладяло всички умове и сърца, към едно духовно отношение. Защото онова обновление, необходимо за да балансира днешните прозаични начини на живот, може да бъде родено само от Духа. Отвън може да преминава автомобилният трафик, може да бързат електрични влакове, може би дори и балони ще летят в небето. Въпреки това, в зали като тази, ще бъде възможно да живее и израства нещо от едно свято настроение.
към текста >>
По-скоро този Христов импулс, който идва от нашето
дух
овно движение, ще стане нещо, което е способно да ни дава утеха и успокоение и в най-тъмните часове на живота ни, способно също да ни дава радост в надеждата, че когато Христос бъде роден в нашите души при “Коледните празници на нашата душа", тогава ние можем да погледнем напред към Великденските празници, към възкресението на
дух
а в собствения ни вътрешен живот.
Но ние постоянно го търсим. Ако можем да видим “Христов празник на напредъка на човечеството" в онова, което Духовната Наука е предназначена на бъде за човечеството, и ако сравним това с онова, което простите хора можеха да почувстват, когато беше показвано Детето в яслите в Святата Коледна Нощ, тогава трябва да си кажем: Такива настроения и чувства могат да се пробудят и в нас, ако разгледаме онова, което може да бъде родено в собствената ни душа когато нашият вътрешен извор е така добре настроен към онова, което е свещено, така пречистен чрез духовното познание, че този извор да може да приеме святата мистерия на Христовия импулс. От тази гледна точка ние също се опитваме да откриваме истинското изкуство, което извира от Духа. Това изкуство може да бъде дете само на истинско отдаване, дете на най-святи чувства, когато чувстваме в това съдържание вечния, нерушим “Христов празник на човечеството": Как Христовият импулс може да бъде роден в човешката душа, в човешкото сърце и съзнание. Когато чрез Духовната Наука отново се учим да изживяваме, че този Христов импулс е реалност, нещо което може действително да се влее в нашите души и сърца като жива сила, тогава Христовият импулс няма да остане нещо абстрактно или догматично.
По-скоро този Христов импулс, който идва от нашето духовно движение, ще стане нещо, което е способно да ни дава утеха и успокоение и в най-тъмните часове на живота ни, способно също да ни дава радост в надеждата, че когато Христос бъде роден в нашите души при “Коледните празници на нашата душа", тогава ние можем да погледнем напред към Великденските празници, към възкресението на духа в собствения ни вътрешен живот.
По този начин ние трябва да напреднем от едно материално отношение, навлязло и завладяло всички умове и сърца, към едно духовно отношение. Защото онова обновление, необходимо за да балансира днешните прозаични начини на живот, може да бъде родено само от Духа. Отвън може да преминава автомобилният трафик, може да бързат електрични влакове, може би дори и балони ще летят в небето. Въпреки това, в зали като тази, ще бъде възможно да живее и израства нещо от едно свято настроение. Това обаче може да се случи само в резултат на онова, което се е вляло в нас от духовното познание през цялата година.
към текста >>
По този начин ние трябва да напреднем от едно материално отношение, навлязло и завладяло всички умове и сърца, към едно
дух
овно отношение.
Ако можем да видим “Христов празник на напредъка на човечеството" в онова, което Духовната Наука е предназначена на бъде за човечеството, и ако сравним това с онова, което простите хора можеха да почувстват, когато беше показвано Детето в яслите в Святата Коледна Нощ, тогава трябва да си кажем: Такива настроения и чувства могат да се пробудят и в нас, ако разгледаме онова, което може да бъде родено в собствената ни душа когато нашият вътрешен извор е така добре настроен към онова, което е свещено, така пречистен чрез духовното познание, че този извор да може да приеме святата мистерия на Христовия импулс. От тази гледна точка ние също се опитваме да откриваме истинското изкуство, което извира от Духа. Това изкуство може да бъде дете само на истинско отдаване, дете на най-святи чувства, когато чувстваме в това съдържание вечния, нерушим “Христов празник на човечеството": Как Христовият импулс може да бъде роден в човешката душа, в човешкото сърце и съзнание. Когато чрез Духовната Наука отново се учим да изживяваме, че този Христов импулс е реалност, нещо което може действително да се влее в нашите души и сърца като жива сила, тогава Христовият импулс няма да остане нещо абстрактно или догматично. По-скоро този Христов импулс, който идва от нашето духовно движение, ще стане нещо, което е способно да ни дава утеха и успокоение и в най-тъмните часове на живота ни, способно също да ни дава радост в надеждата, че когато Христос бъде роден в нашите души при “Коледните празници на нашата душа", тогава ние можем да погледнем напред към Великденските празници, към възкресението на духа в собствения ни вътрешен живот.
По този начин ние трябва да напреднем от едно материално отношение, навлязло и завладяло всички умове и сърца, към едно духовно отношение.
Защото онова обновление, необходимо за да балансира днешните прозаични начини на живот, може да бъде родено само от Духа. Отвън може да преминава автомобилният трафик, може да бързат електрични влакове, може би дори и балони ще летят в небето. Въпреки това, в зали като тази, ще бъде възможно да живее и израства нещо от едно свято настроение. Това обаче може да се случи само в резултат на онова, което се е вляло в нас от духовното познание през цялата година. Когато този плод на цялата година доведе Христос по-близо до нас, както можеше да се случи в предишни времена в много по-детско настроение, тогава ние можем правилно да се надяваме, че в определен смисъл тези зали ще бъдат “ясли".
към текста >>
Защото онова обновление, необходимо за да балансира днешните прозаични начини на живот, може да бъде родено само от
Дух
а.
От тази гледна точка ние също се опитваме да откриваме истинското изкуство, което извира от Духа. Това изкуство може да бъде дете само на истинско отдаване, дете на най-святи чувства, когато чувстваме в това съдържание вечния, нерушим “Христов празник на човечеството": Как Христовият импулс може да бъде роден в човешката душа, в човешкото сърце и съзнание. Когато чрез Духовната Наука отново се учим да изживяваме, че този Христов импулс е реалност, нещо което може действително да се влее в нашите души и сърца като жива сила, тогава Христовият импулс няма да остане нещо абстрактно или догматично. По-скоро този Христов импулс, който идва от нашето духовно движение, ще стане нещо, което е способно да ни дава утеха и успокоение и в най-тъмните часове на живота ни, способно също да ни дава радост в надеждата, че когато Христос бъде роден в нашите души при “Коледните празници на нашата душа", тогава ние можем да погледнем напред към Великденските празници, към възкресението на духа в собствения ни вътрешен живот. По този начин ние трябва да напреднем от едно материално отношение, навлязло и завладяло всички умове и сърца, към едно духовно отношение.
Защото онова обновление, необходимо за да балансира днешните прозаични начини на живот, може да бъде родено само от Духа.
Отвън може да преминава автомобилният трафик, може да бързат електрични влакове, може би дори и балони ще летят в небето. Въпреки това, в зали като тази, ще бъде възможно да живее и израства нещо от едно свято настроение. Това обаче може да се случи само в резултат на онова, което се е вляло в нас от духовното познание през цялата година. Когато този плод на цялата година доведе Христос по-близо до нас, както можеше да се случи в предишни времена в много по-детско настроение, тогава ние можем правилно да се надяваме, че в определен смисъл тези зали ще бъдат “ясли". Тогава ние можем да погледнем тези зали по начин, подобен на онзи, по който децата и подрастващите гледаха на Бъдни вечер люлката, поставена за тях вкъщи, или в още по-ранни времена, в църквата.
към текста >>
Това обаче може да се случи само в резултат на онова, което се е вляло в нас от
дух
овното познание през цялата година.
По-скоро този Христов импулс, който идва от нашето духовно движение, ще стане нещо, което е способно да ни дава утеха и успокоение и в най-тъмните часове на живота ни, способно също да ни дава радост в надеждата, че когато Христос бъде роден в нашите души при “Коледните празници на нашата душа", тогава ние можем да погледнем напред към Великденските празници, към възкресението на духа в собствения ни вътрешен живот. По този начин ние трябва да напреднем от едно материално отношение, навлязло и завладяло всички умове и сърца, към едно духовно отношение. Защото онова обновление, необходимо за да балансира днешните прозаични начини на живот, може да бъде родено само от Духа. Отвън може да преминава автомобилният трафик, може да бързат електрични влакове, може би дори и балони ще летят в небето. Въпреки това, в зали като тази, ще бъде възможно да живее и израства нещо от едно свято настроение.
Това обаче може да се случи само в резултат на онова, което се е вляло в нас от духовното познание през цялата година.
Когато този плод на цялата година доведе Христос по-близо до нас, както можеше да се случи в предишни времена в много по-детско настроение, тогава ние можем правилно да се надяваме, че в определен смисъл тези зали ще бъдат “ясли". Тогава ние можем да погледнем тези зали по начин, подобен на онзи, по който децата и подрастващите гледаха на Бъдни вечер люлката, поставена за тях вкъщи, или в още по-ранни времена, в църквата. Те гледаха малкото Дете, овчарите пред Него, и “магарето и вола, тези двама - стоящи вън до яслите с трева и слама." Те чувстваха, че от този символ в техните сърца се влива сила, за всяка надежда, за всяка човешка любов, за всичко, което е велико в човечеството, и за всички цели на Земята. Ако на този ден, който ще бъде посветен и отдаден на спомнянето за Христовия импулс, ние можем да почувстваме, че нашият искрен духовно-научен стремеж през цялата година е запалил нещо в сърцата ни, тогава на този ден те ще почувстват: “Тези наши зали за срещи са истински люлки!
към текста >>
Ако на този ден, който ще бъде посветен и отдаден на спомнянето за Христовия импулс, ние можем да почувстваме, че нашият искрен
дух
овно-научен стремеж през цялата година е запалил нещо в сърцата ни, тогава на този ден те ще почувстват: “Тези наши зали за срещи са истински люлки!
Това обаче може да се случи само в резултат на онова, което се е вляло в нас от духовното познание през цялата година. Когато този плод на цялата година доведе Христос по-близо до нас, както можеше да се случи в предишни времена в много по-детско настроение, тогава ние можем правилно да се надяваме, че в определен смисъл тези зали ще бъдат “ясли". Тогава ние можем да погледнем тези зали по начин, подобен на онзи, по който децата и подрастващите гледаха на Бъдни вечер люлката, поставена за тях вкъщи, или в още по-ранни времена, в църквата. Те гледаха малкото Дете, овчарите пред Него, и “магарето и вола, тези двама - стоящи вън до яслите с трева и слама." Те чувстваха, че от този символ в техните сърца се влива сила, за всяка надежда, за всяка човешка любов, за всичко, което е велико в човечеството, и за всички цели на Земята.
Ако на този ден, който ще бъде посветен и отдаден на спомнянето за Христовия импулс, ние можем да почувстваме, че нашият искрен духовно-научен стремеж през цялата година е запалил нещо в сърцата ни, тогава на този ден те ще почувстват: “Тези наши зали за срещи са истински люлки!
" И тези свещи са символи! И точно както Коледа е подготовка за Великден, така и тези люлки, благодарение на святото настроение което ги изпълва, и тези свещи, чрез символизма на светлината им, имат смисъл на подготовка на една велика ера за човечеството, ерата на възкресението на Най-Святия Дух, на истинския духовен живот! " Така че нека се опитаме да почувстваме, че в тези Коледни празници нашите зали за събирания са люлки, места в които, скришно от външния свят, се подготвя нещо велико. Нека се научим да чувстваме, че ако учим прилежно през цялата година, нашата проницателност, нашата мъдрост може на Бъдни вечер да бъде събрана в топли чувства, които греят като огън, запален от онова, което сме придобили през цялата година, потапяйки се във великите учения.
към текста >>
И точно както Коледа е подготовка за Великден, така и тези люлки, благодарение на святото настроение което ги изпълва, и тези свещи, чрез символизма на светлината им, имат смисъл на подготовка на една велика ера за човечеството, ерата на възкресението на Най-Святия
Дух
, на истинския
дух
овен живот!
Тогава ние можем да погледнем тези зали по начин, подобен на онзи, по който децата и подрастващите гледаха на Бъдни вечер люлката, поставена за тях вкъщи, или в още по-ранни времена, в църквата. Те гледаха малкото Дете, овчарите пред Него, и “магарето и вола, тези двама - стоящи вън до яслите с трева и слама." Те чувстваха, че от този символ в техните сърца се влива сила, за всяка надежда, за всяка човешка любов, за всичко, което е велико в човечеството, и за всички цели на Земята. Ако на този ден, който ще бъде посветен и отдаден на спомнянето за Христовия импулс, ние можем да почувстваме, че нашият искрен духовно-научен стремеж през цялата година е запалил нещо в сърцата ни, тогава на този ден те ще почувстват: “Тези наши зали за срещи са истински люлки! " И тези свещи са символи!
И точно както Коледа е подготовка за Великден, така и тези люлки, благодарение на святото настроение което ги изпълва, и тези свещи, чрез символизма на светлината им, имат смисъл на подготовка на една велика ера за човечеството, ерата на възкресението на Най-Святия Дух, на истинския духовен живот!
" Така че нека се опитаме да почувстваме, че в тези Коледни празници нашите зали за събирания са люлки, места в които, скришно от външния свят, се подготвя нещо велико. Нека се научим да чувстваме, че ако учим прилежно през цялата година, нашата проницателност, нашата мъдрост може на Бъдни вечер да бъде събрана в топли чувства, които греят като огън, запален от онова, което сме придобили през цялата година, потапяйки се във великите учения. И нека почувстваме, че по този начин ние подхранваме спомена си за най-великия импулс на човешката еволюция. Нека също почувстваме, че в тези зали ние можем да имаме вярата, че онова, което сега започва да гори вътре в такава ограничена люлка като свят огън, и като светлина, изпълнена с увереността на надеждата, някога в бъдещето ще намери своя път към цялото човечество.
към текста >>
Така ние можем да почувстваме тук Коледното настроение като настроение на надежда в очакване на онова световно Великденско настроение, което изразява живеещия
дух
, нужен за обновлението на човечеството.
Така че нека се опитаме да почувстваме, че в тези Коледни празници нашите зали за събирания са люлки, места в които, скришно от външния свят, се подготвя нещо велико. Нека се научим да чувстваме, че ако учим прилежно през цялата година, нашата проницателност, нашата мъдрост може на Бъдни вечер да бъде събрана в топли чувства, които греят като огън, запален от онова, което сме придобили през цялата година, потапяйки се във великите учения. И нека почувстваме, че по този начин ние подхранваме спомена си за най-великия импулс на човешката еволюция. Нека също почувстваме, че в тези зали ние можем да имаме вярата, че онова, което сега започва да гори вътре в такава ограничена люлка като свят огън, и като светлина, изпълнена с увереността на надеждата, някога в бъдещето ще намери своя път към цялото човечество. Тогава този огън и тази светлина ще бъдат достатъчно силни да разпрострат своята сила дори до най-тежката, най-слязла до земята проза на живота, да я проникнат, да я запалят, да я стоплят, да я осветят!
Така ние можем да почувстваме тук Коледното настроение като настроение на надежда в очакване на онова световно Великденско настроение, което изразява живеещия дух, нужен за обновлението на човечеството.
Ние празнуваме Коледа най-добре, когато в идните дни изпълваме душите си с настроението: В своята Коледа ние духовно подготвяме “Великденския Празник на човечеството", възкресението на духовния живот. Да, нашите работни места наистина ще станат люлки в Коледното време! Ще бъде родено детето на светлината, което сме отглеждали през цялата година, потапяйки си в съкровищата от мъдрост на Духовната Наука. В нашите работни места ще бъде роден Христос в човешката душа, за да бъде възкресен духовният живот на великите Великденски празници на човечестовото. В самата си същност човечеството трябва да стигне до там да чувства духовността като възкресение, благодарение на онова, което струи като Коледно настроение от нашите зали в цялото човечество, както в настоящето, така и в бъдещето.
към текста >>
Ние празнуваме Коледа най-добре, когато в идните дни изпълваме душите си с настроението: В своята Коледа ние
дух
овно подготвяме “Великденския Празник на човечеството", възкресението на
дух
овния живот.
Нека се научим да чувстваме, че ако учим прилежно през цялата година, нашата проницателност, нашата мъдрост може на Бъдни вечер да бъде събрана в топли чувства, които греят като огън, запален от онова, което сме придобили през цялата година, потапяйки се във великите учения. И нека почувстваме, че по този начин ние подхранваме спомена си за най-великия импулс на човешката еволюция. Нека също почувстваме, че в тези зали ние можем да имаме вярата, че онова, което сега започва да гори вътре в такава ограничена люлка като свят огън, и като светлина, изпълнена с увереността на надеждата, някога в бъдещето ще намери своя път към цялото човечество. Тогава този огън и тази светлина ще бъдат достатъчно силни да разпрострат своята сила дори до най-тежката, най-слязла до земята проза на живота, да я проникнат, да я запалят, да я стоплят, да я осветят! Така ние можем да почувстваме тук Коледното настроение като настроение на надежда в очакване на онова световно Великденско настроение, което изразява живеещия дух, нужен за обновлението на човечеството.
Ние празнуваме Коледа най-добре, когато в идните дни изпълваме душите си с настроението: В своята Коледа ние духовно подготвяме “Великденския Празник на човечеството", възкресението на духовния живот.
Да, нашите работни места наистина ще станат люлки в Коледното време! Ще бъде родено детето на светлината, което сме отглеждали през цялата година, потапяйки си в съкровищата от мъдрост на Духовната Наука. В нашите работни места ще бъде роден Христос в човешката душа, за да бъде възкресен духовният живот на великите Великденски празници на човечестовото. В самата си същност човечеството трябва да стигне до там да чувства духовността като възкресение, благодарение на онова, което струи като Коледно настроение от нашите зали в цялото човечество, както в настоящето, така и в бъдещето.
към текста >>
Ще бъде родено детето на светлината, което сме отглеждали през цялата година, потапяйки си в съкровищата от мъдрост на
Дух
овната Наука.
Нека също почувстваме, че в тези зали ние можем да имаме вярата, че онова, което сега започва да гори вътре в такава ограничена люлка като свят огън, и като светлина, изпълнена с увереността на надеждата, някога в бъдещето ще намери своя път към цялото човечество. Тогава този огън и тази светлина ще бъдат достатъчно силни да разпрострат своята сила дори до най-тежката, най-слязла до земята проза на живота, да я проникнат, да я запалят, да я стоплят, да я осветят! Така ние можем да почувстваме тук Коледното настроение като настроение на надежда в очакване на онова световно Великденско настроение, което изразява живеещия дух, нужен за обновлението на човечеството. Ние празнуваме Коледа най-добре, когато в идните дни изпълваме душите си с настроението: В своята Коледа ние духовно подготвяме “Великденския Празник на човечеството", възкресението на духовния живот. Да, нашите работни места наистина ще станат люлки в Коледното време!
Ще бъде родено детето на светлината, което сме отглеждали през цялата година, потапяйки си в съкровищата от мъдрост на Духовната Наука.
В нашите работни места ще бъде роден Христос в човешката душа, за да бъде възкресен духовният живот на великите Великденски празници на човечестовото. В самата си същност човечеството трябва да стигне до там да чувства духовността като възкресение, благодарение на онова, което струи като Коледно настроение от нашите зали в цялото човечество, както в настоящето, така и в бъдещето.
към текста >>
В нашите работни места ще бъде роден Христос в човешката душа, за да бъде възкресен
дух
овният живот на великите Великденски празници на човечестовото.
Тогава този огън и тази светлина ще бъдат достатъчно силни да разпрострат своята сила дори до най-тежката, най-слязла до земята проза на живота, да я проникнат, да я запалят, да я стоплят, да я осветят! Така ние можем да почувстваме тук Коледното настроение като настроение на надежда в очакване на онова световно Великденско настроение, което изразява живеещия дух, нужен за обновлението на човечеството. Ние празнуваме Коледа най-добре, когато в идните дни изпълваме душите си с настроението: В своята Коледа ние духовно подготвяме “Великденския Празник на човечеството", възкресението на духовния живот. Да, нашите работни места наистина ще станат люлки в Коледното време! Ще бъде родено детето на светлината, което сме отглеждали през цялата година, потапяйки си в съкровищата от мъдрост на Духовната Наука.
В нашите работни места ще бъде роден Христос в човешката душа, за да бъде възкресен духовният живот на великите Великденски празници на човечестовото.
В самата си същност човечеството трябва да стигне до там да чувства духовността като възкресение, благодарение на онова, което струи като Коледно настроение от нашите зали в цялото човечество, както в настоящето, така и в бъдещето.
към текста >>
В самата си същност човечеството трябва да стигне до там да чувства
дух
овността като възкресение, благодарение на онова, което струи като Коледно настроение от нашите зали в цялото човечество, както в настоящето, така и в бъдещето.
Така ние можем да почувстваме тук Коледното настроение като настроение на надежда в очакване на онова световно Великденско настроение, което изразява живеещия дух, нужен за обновлението на човечеството. Ние празнуваме Коледа най-добре, когато в идните дни изпълваме душите си с настроението: В своята Коледа ние духовно подготвяме “Великденския Празник на човечеството", възкресението на духовния живот. Да, нашите работни места наистина ще станат люлки в Коледното време! Ще бъде родено детето на светлината, което сме отглеждали през цялата година, потапяйки си в съкровищата от мъдрост на Духовната Наука. В нашите работни места ще бъде роден Христос в човешката душа, за да бъде възкресен духовният живот на великите Великденски празници на човечестовото.
В самата си същност човечеството трябва да стигне до там да чувства духовността като възкресение, благодарение на онова, което струи като Коледно настроение от нашите зали в цялото човечество, както в настоящето, така и в бъдещето.
към текста >>
44.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
В
дух
овната наука истина и познание се постигат толкова по-трудно, колкото по-дълбоко ние проникваме от общото към отделните конкретни неща.
ЛЕКЦИЯ ПЪРВА Рудолф Щайнер Скъпи приятели!
В духовната наука истина и познание се постигат толкова по-трудно, колкото по-дълбоко ние проникваме от общото към отделните конкретни неща.
Вие вече можахте да забележите това, когато в отделните работни групи се правят опити да се говори за историята по-подробно, например за превъплъщенията на великия водач на персийската религия Заратустра, когато се е говорило за връзката на Заратустра с Мойсей, с Хермес, а също с Иисус от Назарет. Също така и по други поводи са засягани конкретни исторически въпроси. Когато от великите истини за духовната същност на света, от великите световни закони стигаш до духовната природа на отделната индивидуалност, на отделната личност, то от нещата, необичайността на които все още сравнително лесно се приема от човешкото сърце, преминаваш в области, изпълнени с това необичайно. И пред тази пропаст - между частните и общи истини - недостатъчно подготвения човек го настига обикновено недоверие. Така че, в тези лекции, посветени на окултната история, където ще става дума за исторически факти и исторически личности в светлината на духовната наука, в лекциите, към които днешната лекция трябва да служи като своего рода въведение, аз съм длъжен да ви кажа много необичайни неща.
към текста >>
Когато от великите истини за
дух
овната същност на света, от великите световни закони стигаш до
дух
овната природа на отделната индивидуалност, на отделната личност, то от нещата, необичайността на които все още сравнително лесно се приема от човешкото сърце, преминаваш в области, изпълнени с това необичайно.
Рудолф Щайнер Скъпи приятели! В духовната наука истина и познание се постигат толкова по-трудно, колкото по-дълбоко ние проникваме от общото към отделните конкретни неща. Вие вече можахте да забележите това, когато в отделните работни групи се правят опити да се говори за историята по-подробно, например за превъплъщенията на великия водач на персийската религия Заратустра, когато се е говорило за връзката на Заратустра с Мойсей, с Хермес, а също с Иисус от Назарет. Също така и по други поводи са засягани конкретни исторически въпроси.
Когато от великите истини за духовната същност на света, от великите световни закони стигаш до духовната природа на отделната индивидуалност, на отделната личност, то от нещата, необичайността на които все още сравнително лесно се приема от човешкото сърце, преминаваш в области, изпълнени с това необичайно.
И пред тази пропаст - между частните и общи истини - недостатъчно подготвения човек го настига обикновено недоверие. Така че, в тези лекции, посветени на окултната история, където ще става дума за исторически факти и исторически личности в светлината на духовната наука, в лекциите, към които днешната лекция трябва да служи като своего рода въведение, аз съм длъжен да ви кажа много необичайни неща. Вие ще чуете много своеобразни неща, така че ще се наложи да разчитате на вашата добра воля, тази добра воля, която е изработена от всички тези духовнонаучни познания, които през годините са преминали през вашите души. Понеже нали това е най-прекрасният, най-значителният плод на духовния светоглед, защото колкото и сложно, колкото и детайлно да е разработено знанието, което придобиваме, в края на краищата ние все пак имаме пред себе си не сбор от догми, но в нас самите, в нашите сърца, в нашите души ние придобиваме чрез този духовнонаучен подход това, което ни повдига над тази гледна точка, която ние можем да придобием при каквото и да е друго разглеждане на света. Не догми, не наставления, не голо знание получаваме ние, а чрез нашето познание ставаме други хора.
към текста >>
Така че, в тези лекции, посветени на окултната история, където ще става дума за исторически факти и исторически личности в светлината на
дух
овната наука, в лекциите, към които днешната лекция трябва да служи като своего рода въведение, аз съм длъжен да ви кажа много необичайни неща.
В духовната наука истина и познание се постигат толкова по-трудно, колкото по-дълбоко ние проникваме от общото към отделните конкретни неща. Вие вече можахте да забележите това, когато в отделните работни групи се правят опити да се говори за историята по-подробно, например за превъплъщенията на великия водач на персийската религия Заратустра, когато се е говорило за връзката на Заратустра с Мойсей, с Хермес, а също с Иисус от Назарет. Също така и по други поводи са засягани конкретни исторически въпроси. Когато от великите истини за духовната същност на света, от великите световни закони стигаш до духовната природа на отделната индивидуалност, на отделната личност, то от нещата, необичайността на които все още сравнително лесно се приема от човешкото сърце, преминаваш в области, изпълнени с това необичайно. И пред тази пропаст - между частните и общи истини - недостатъчно подготвения човек го настига обикновено недоверие.
Така че, в тези лекции, посветени на окултната история, където ще става дума за исторически факти и исторически личности в светлината на духовната наука, в лекциите, към които днешната лекция трябва да служи като своего рода въведение, аз съм длъжен да ви кажа много необичайни неща.
Вие ще чуете много своеобразни неща, така че ще се наложи да разчитате на вашата добра воля, тази добра воля, която е изработена от всички тези духовнонаучни познания, които през годините са преминали през вашите души. Понеже нали това е най-прекрасният, най-значителният плод на духовния светоглед, защото колкото и сложно, колкото и детайлно да е разработено знанието, което придобиваме, в края на краищата ние все пак имаме пред себе си не сбор от догми, но в нас самите, в нашите сърца, в нашите души ние придобиваме чрез този духовнонаучен подход това, което ни повдига над тази гледна точка, която ние можем да придобием при каквото и да е друго разглеждане на света. Не догми, не наставления, не голо знание получаваме ние, а чрез нашето познание ставаме други хора. В известно отношение, за такива раздели на духовната наука, като тези, които ще разглеждаме, е нужно душевно разбиране, не интелектуално, а душевно разбиране, което, вероятно, на много места е длъжно да бъде склонно да изслушва и приема намеци, които биха станали твърде груби, ако ги очертаем с по-резки контури. Аз искам да извикам у вас, скъпи мои приятели, представата, че в целия исторически процес на развитие на човечеството, в продължение на всички хилядолетия чак до наши дни, зад цялото човешко развитие и човешка деятелност стоят в качеството на ръководители, в качеството на водачи духовни същества, духовни индивидуалности и че по отношение на най-великите, най-важните факти на историческия процес този или онзи човек с цялата негова душа, с цялото му същество се явява като инструмент на стоящите зад него планомерно действащи индивидуалности.
към текста >>
Вие ще чуете много своеобразни неща, така че ще се наложи да разчитате на вашата добра воля, тази добра воля, която е изработена от всички тези
дух
овнонаучни познания, които през годините са преминали през вашите души.
Вие вече можахте да забележите това, когато в отделните работни групи се правят опити да се говори за историята по-подробно, например за превъплъщенията на великия водач на персийската религия Заратустра, когато се е говорило за връзката на Заратустра с Мойсей, с Хермес, а също с Иисус от Назарет. Също така и по други поводи са засягани конкретни исторически въпроси. Когато от великите истини за духовната същност на света, от великите световни закони стигаш до духовната природа на отделната индивидуалност, на отделната личност, то от нещата, необичайността на които все още сравнително лесно се приема от човешкото сърце, преминаваш в области, изпълнени с това необичайно. И пред тази пропаст - между частните и общи истини - недостатъчно подготвения човек го настига обикновено недоверие. Така че, в тези лекции, посветени на окултната история, където ще става дума за исторически факти и исторически личности в светлината на духовната наука, в лекциите, към които днешната лекция трябва да служи като своего рода въведение, аз съм длъжен да ви кажа много необичайни неща.
Вие ще чуете много своеобразни неща, така че ще се наложи да разчитате на вашата добра воля, тази добра воля, която е изработена от всички тези духовнонаучни познания, които през годините са преминали през вашите души.
Понеже нали това е най-прекрасният, най-значителният плод на духовния светоглед, защото колкото и сложно, колкото и детайлно да е разработено знанието, което придобиваме, в края на краищата ние все пак имаме пред себе си не сбор от догми, но в нас самите, в нашите сърца, в нашите души ние придобиваме чрез този духовнонаучен подход това, което ни повдига над тази гледна точка, която ние можем да придобием при каквото и да е друго разглеждане на света. Не догми, не наставления, не голо знание получаваме ние, а чрез нашето познание ставаме други хора. В известно отношение, за такива раздели на духовната наука, като тези, които ще разглеждаме, е нужно душевно разбиране, не интелектуално, а душевно разбиране, което, вероятно, на много места е длъжно да бъде склонно да изслушва и приема намеци, които биха станали твърде груби, ако ги очертаем с по-резки контури. Аз искам да извикам у вас, скъпи мои приятели, представата, че в целия исторически процес на развитие на човечеството, в продължение на всички хилядолетия чак до наши дни, зад цялото човешко развитие и човешка деятелност стоят в качеството на ръководители, в качеството на водачи духовни същества, духовни индивидуалности и че по отношение на най-великите, най-важните факти на историческия процес този или онзи човек с цялата негова душа, с цялото му същество се явява като инструмент на стоящите зад него планомерно действащи индивидуалности. Но ако ние искаме да разберем удивителните и тайнствени връзки между по-ранното и по-късното в историческото развитие, ние трябва да усвоим цял куп понятия, които ги няма в ежедневния живот.
към текста >>
Понеже нали това е най-прекрасният, най-значителният плод на
дух
овния светоглед, защото колкото и сложно, колкото и детайлно да е разработено знанието, което придобиваме, в края на краищата ние все пак имаме пред себе си не сбор от догми, но в нас самите, в нашите сърца, в нашите души ние придобиваме чрез този
дух
овнонаучен подход това, което ни повдига над тази гледна точка, която ние можем да придобием при каквото и да е друго разглеждане на света.
Също така и по други поводи са засягани конкретни исторически въпроси. Когато от великите истини за духовната същност на света, от великите световни закони стигаш до духовната природа на отделната индивидуалност, на отделната личност, то от нещата, необичайността на които все още сравнително лесно се приема от човешкото сърце, преминаваш в области, изпълнени с това необичайно. И пред тази пропаст - между частните и общи истини - недостатъчно подготвения човек го настига обикновено недоверие. Така че, в тези лекции, посветени на окултната история, където ще става дума за исторически факти и исторически личности в светлината на духовната наука, в лекциите, към които днешната лекция трябва да служи като своего рода въведение, аз съм длъжен да ви кажа много необичайни неща. Вие ще чуете много своеобразни неща, така че ще се наложи да разчитате на вашата добра воля, тази добра воля, която е изработена от всички тези духовнонаучни познания, които през годините са преминали през вашите души.
Понеже нали това е най-прекрасният, най-значителният плод на духовния светоглед, защото колкото и сложно, колкото и детайлно да е разработено знанието, което придобиваме, в края на краищата ние все пак имаме пред себе си не сбор от догми, но в нас самите, в нашите сърца, в нашите души ние придобиваме чрез този духовнонаучен подход това, което ни повдига над тази гледна точка, която ние можем да придобием при каквото и да е друго разглеждане на света.
Не догми, не наставления, не голо знание получаваме ние, а чрез нашето познание ставаме други хора. В известно отношение, за такива раздели на духовната наука, като тези, които ще разглеждаме, е нужно душевно разбиране, не интелектуално, а душевно разбиране, което, вероятно, на много места е длъжно да бъде склонно да изслушва и приема намеци, които биха станали твърде груби, ако ги очертаем с по-резки контури. Аз искам да извикам у вас, скъпи мои приятели, представата, че в целия исторически процес на развитие на човечеството, в продължение на всички хилядолетия чак до наши дни, зад цялото човешко развитие и човешка деятелност стоят в качеството на ръководители, в качеството на водачи духовни същества, духовни индивидуалности и че по отношение на най-великите, най-важните факти на историческия процес този или онзи човек с цялата негова душа, с цялото му същество се явява като инструмент на стоящите зад него планомерно действащи индивидуалности. Но ако ние искаме да разберем удивителните и тайнствени връзки между по-ранното и по-късното в историческото развитие, ние трябва да усвоим цял куп понятия, които ги няма в ежедневния живот. Ако вие си спомните за многото неща, които са се говорили през тези години, то във вашата душа може да възникне представа, че в древни времена и даже още във времената на следатлантското културно развитие - ако се върнем няколко хилядолетия назад във времената, предшестващи нашето, наричано обикновено историческо време, хората са имали повече или по-малко анормални ясновидски състояния; че между това, което ние днес наричаме трезво, ограничено само във физическия свят бодърстване, и безсъзнателното състояние на сън с неговото съмнително царство на сънищата, се е намирала област на съзнанието, чрез която човек се е потапял в духовната, спиритуална реалност.
към текста >>
В известно отношение, за такива раздели на
дух
овната наука, като тези, които ще разглеждаме, е нужно душевно разбиране, не интелектуално, а душевно разбиране, което, вероятно, на много места е длъжно да бъде склонно да изслушва и приема намеци, които биха станали твърде груби, ако ги очертаем с по-резки контури.
И пред тази пропаст - между частните и общи истини - недостатъчно подготвения човек го настига обикновено недоверие. Така че, в тези лекции, посветени на окултната история, където ще става дума за исторически факти и исторически личности в светлината на духовната наука, в лекциите, към които днешната лекция трябва да служи като своего рода въведение, аз съм длъжен да ви кажа много необичайни неща. Вие ще чуете много своеобразни неща, така че ще се наложи да разчитате на вашата добра воля, тази добра воля, която е изработена от всички тези духовнонаучни познания, които през годините са преминали през вашите души. Понеже нали това е най-прекрасният, най-значителният плод на духовния светоглед, защото колкото и сложно, колкото и детайлно да е разработено знанието, което придобиваме, в края на краищата ние все пак имаме пред себе си не сбор от догми, но в нас самите, в нашите сърца, в нашите души ние придобиваме чрез този духовнонаучен подход това, което ни повдига над тази гледна точка, която ние можем да придобием при каквото и да е друго разглеждане на света. Не догми, не наставления, не голо знание получаваме ние, а чрез нашето познание ставаме други хора.
В известно отношение, за такива раздели на духовната наука, като тези, които ще разглеждаме, е нужно душевно разбиране, не интелектуално, а душевно разбиране, което, вероятно, на много места е длъжно да бъде склонно да изслушва и приема намеци, които биха станали твърде груби, ако ги очертаем с по-резки контури.
Аз искам да извикам у вас, скъпи мои приятели, представата, че в целия исторически процес на развитие на човечеството, в продължение на всички хилядолетия чак до наши дни, зад цялото човешко развитие и човешка деятелност стоят в качеството на ръководители, в качеството на водачи духовни същества, духовни индивидуалности и че по отношение на най-великите, най-важните факти на историческия процес този или онзи човек с цялата негова душа, с цялото му същество се явява като инструмент на стоящите зад него планомерно действащи индивидуалности. Но ако ние искаме да разберем удивителните и тайнствени връзки между по-ранното и по-късното в историческото развитие, ние трябва да усвоим цял куп понятия, които ги няма в ежедневния живот. Ако вие си спомните за многото неща, които са се говорили през тези години, то във вашата душа може да възникне представа, че в древни времена и даже още във времената на следатлантското културно развитие - ако се върнем няколко хилядолетия назад във времената, предшестващи нашето, наричано обикновено историческо време, хората са имали повече или по-малко анормални ясновидски състояния; че между това, което ние днес наричаме трезво, ограничено само във физическия свят бодърстване, и безсъзнателното състояние на сън с неговото съмнително царство на сънищата, се е намирала област на съзнанието, чрез която човек се е потапял в духовната, спиритуална реалност. И това, което учените господа, които измислят толкова митове и легенди в науката, изобразяват като народна поетическа фантазия, в действителност, ние знаем, се свежда до древното ясновидство, до ясновидските състояния на човешката душа, която в онези времена е виждала ставащото зад физическото битие и е изразявала видяното в образите от митовете, а също от приказките и легендите. Така че, когато имаме пред себе си древни, при това наистина древни митове, приказки и предания, ние можем да намерим в тях повече знания, мъдрост и истина, отколкото в нашата сегашна абстрактна ученост и наука.
към текста >>
Аз искам да извикам у вас, скъпи мои приятели, представата, че в целия исторически процес на развитие на човечеството, в продължение на всички хилядолетия чак до наши дни, зад цялото човешко развитие и човешка деятелност стоят в качеството на ръководители, в качеството на водачи
дух
овни същества,
дух
овни индивидуалности и че по отношение на най-великите, най-важните факти на историческия процес този или онзи човек с цялата негова душа, с цялото му същество се явява като инструмент на стоящите зад него планомерно действащи индивидуалности.
Така че, в тези лекции, посветени на окултната история, където ще става дума за исторически факти и исторически личности в светлината на духовната наука, в лекциите, към които днешната лекция трябва да служи като своего рода въведение, аз съм длъжен да ви кажа много необичайни неща. Вие ще чуете много своеобразни неща, така че ще се наложи да разчитате на вашата добра воля, тази добра воля, която е изработена от всички тези духовнонаучни познания, които през годините са преминали през вашите души. Понеже нали това е най-прекрасният, най-значителният плод на духовния светоглед, защото колкото и сложно, колкото и детайлно да е разработено знанието, което придобиваме, в края на краищата ние все пак имаме пред себе си не сбор от догми, но в нас самите, в нашите сърца, в нашите души ние придобиваме чрез този духовнонаучен подход това, което ни повдига над тази гледна точка, която ние можем да придобием при каквото и да е друго разглеждане на света. Не догми, не наставления, не голо знание получаваме ние, а чрез нашето познание ставаме други хора. В известно отношение, за такива раздели на духовната наука, като тези, които ще разглеждаме, е нужно душевно разбиране, не интелектуално, а душевно разбиране, което, вероятно, на много места е длъжно да бъде склонно да изслушва и приема намеци, които биха станали твърде груби, ако ги очертаем с по-резки контури.
Аз искам да извикам у вас, скъпи мои приятели, представата, че в целия исторически процес на развитие на човечеството, в продължение на всички хилядолетия чак до наши дни, зад цялото човешко развитие и човешка деятелност стоят в качеството на ръководители, в качеството на водачи духовни същества, духовни индивидуалности и че по отношение на най-великите, най-важните факти на историческия процес този или онзи човек с цялата негова душа, с цялото му същество се явява като инструмент на стоящите зад него планомерно действащи индивидуалности.
Но ако ние искаме да разберем удивителните и тайнствени връзки между по-ранното и по-късното в историческото развитие, ние трябва да усвоим цял куп понятия, които ги няма в ежедневния живот. Ако вие си спомните за многото неща, които са се говорили през тези години, то във вашата душа може да възникне представа, че в древни времена и даже още във времената на следатлантското културно развитие - ако се върнем няколко хилядолетия назад във времената, предшестващи нашето, наричано обикновено историческо време, хората са имали повече или по-малко анормални ясновидски състояния; че между това, което ние днес наричаме трезво, ограничено само във физическия свят бодърстване, и безсъзнателното състояние на сън с неговото съмнително царство на сънищата, се е намирала област на съзнанието, чрез която човек се е потапял в духовната, спиритуална реалност. И това, което учените господа, които измислят толкова митове и легенди в науката, изобразяват като народна поетическа фантазия, в действителност, ние знаем, се свежда до древното ясновидство, до ясновидските състояния на човешката душа, която в онези времена е виждала ставащото зад физическото битие и е изразявала видяното в образите от митовете, а също от приказките и легендите. Така че, когато имаме пред себе си древни, при това наистина древни митове, приказки и предания, ние можем да намерим в тях повече знания, мъдрост и истина, отколкото в нашата сегашна абстрактна ученост и наука. По такъв начин, когато ние обръщаме нашия поглед към много древни времена, ние го обръщаме, така да се каже, към ясновиждащия човек.
към текста >>
Ако вие си спомните за многото неща, които са се говорили през тези години, то във вашата душа може да възникне представа, че в древни времена и даже още във времената на следатлантското културно развитие - ако се върнем няколко хилядолетия назад във времената, предшестващи нашето, наричано обикновено историческо време, хората са имали повече или по-малко анормални ясновидски състояния; че между това, което ние днес наричаме трезво, ограничено само във физическия свят бодърстване, и безсъзнателното състояние на сън с неговото съмнително царство на сънищата, се е намирала област на съзнанието, чрез която човек се е потапял в
дух
овната, спиритуална реалност.
Понеже нали това е най-прекрасният, най-значителният плод на духовния светоглед, защото колкото и сложно, колкото и детайлно да е разработено знанието, което придобиваме, в края на краищата ние все пак имаме пред себе си не сбор от догми, но в нас самите, в нашите сърца, в нашите души ние придобиваме чрез този духовнонаучен подход това, което ни повдига над тази гледна точка, която ние можем да придобием при каквото и да е друго разглеждане на света. Не догми, не наставления, не голо знание получаваме ние, а чрез нашето познание ставаме други хора. В известно отношение, за такива раздели на духовната наука, като тези, които ще разглеждаме, е нужно душевно разбиране, не интелектуално, а душевно разбиране, което, вероятно, на много места е длъжно да бъде склонно да изслушва и приема намеци, които биха станали твърде груби, ако ги очертаем с по-резки контури. Аз искам да извикам у вас, скъпи мои приятели, представата, че в целия исторически процес на развитие на човечеството, в продължение на всички хилядолетия чак до наши дни, зад цялото човешко развитие и човешка деятелност стоят в качеството на ръководители, в качеството на водачи духовни същества, духовни индивидуалности и че по отношение на най-великите, най-важните факти на историческия процес този или онзи човек с цялата негова душа, с цялото му същество се явява като инструмент на стоящите зад него планомерно действащи индивидуалности. Но ако ние искаме да разберем удивителните и тайнствени връзки между по-ранното и по-късното в историческото развитие, ние трябва да усвоим цял куп понятия, които ги няма в ежедневния живот.
Ако вие си спомните за многото неща, които са се говорили през тези години, то във вашата душа може да възникне представа, че в древни времена и даже още във времената на следатлантското културно развитие - ако се върнем няколко хилядолетия назад във времената, предшестващи нашето, наричано обикновено историческо време, хората са имали повече или по-малко анормални ясновидски състояния; че между това, което ние днес наричаме трезво, ограничено само във физическия свят бодърстване, и безсъзнателното състояние на сън с неговото съмнително царство на сънищата, се е намирала област на съзнанието, чрез която човек се е потапял в духовната, спиритуална реалност.
И това, което учените господа, които измислят толкова митове и легенди в науката, изобразяват като народна поетическа фантазия, в действителност, ние знаем, се свежда до древното ясновидство, до ясновидските състояния на човешката душа, която в онези времена е виждала ставащото зад физическото битие и е изразявала видяното в образите от митовете, а също от приказките и легендите. Така че, когато имаме пред себе си древни, при това наистина древни митове, приказки и предания, ние можем да намерим в тях повече знания, мъдрост и истина, отколкото в нашата сегашна абстрактна ученост и наука. По такъв начин, когато ние обръщаме нашия поглед към много древни времена, ние го обръщаме, така да се каже, към ясновиждащия човек. И ние знаем, как това ясновидство намалява все повече и повече в различните народи през различните времена. Днес, в лекцията по случай Рождество1, аз даже обърнах внимание на това, че в Европа сравнително до много късно са съществували остатъци от древното ясновидство.Угасването на ясновидството и появяването на съзнанието, ограничено само от физическия план, се извършва при различните народи по различно време.
към текста >>
Вие можете сега да си представите, че в културните епохи, последвали след великата атлантска катастрофа - в древно-индийската, древно-персийската, египетско-халдейската, гръко-римската и в нашата културна епоха, хората по най-различен начин са били принудени да действат на арената на световната история, защото те по различен начин са били свързани с
дух
овния свят.
И това, което учените господа, които измислят толкова митове и легенди в науката, изобразяват като народна поетическа фантазия, в действителност, ние знаем, се свежда до древното ясновидство, до ясновидските състояния на човешката душа, която в онези времена е виждала ставащото зад физическото битие и е изразявала видяното в образите от митовете, а също от приказките и легендите. Така че, когато имаме пред себе си древни, при това наистина древни митове, приказки и предания, ние можем да намерим в тях повече знания, мъдрост и истина, отколкото в нашата сегашна абстрактна ученост и наука. По такъв начин, когато ние обръщаме нашия поглед към много древни времена, ние го обръщаме, така да се каже, към ясновиждащия човек. И ние знаем, как това ясновидство намалява все повече и повече в различните народи през различните времена. Днес, в лекцията по случай Рождество1, аз даже обърнах внимание на това, че в Европа сравнително до много късно са съществували остатъци от древното ясновидство.Угасването на ясновидството и появяването на съзнанието, ограничено само от физическия план, се извършва при различните народи по различно време.
Вие можете сега да си представите, че в културните епохи, последвали след великата атлантска катастрофа - в древно-индийската, древно-персийската, египетско-халдейската, гръко-римската и в нашата културна епоха, хората по най-различен начин са били принудени да действат на арената на световната история, защото те по различен начин са били свързани с духовния свят.
Когато ние се връщаме към персийската, и даже към египетско-халдейската епоха, тогава това, което човек е чувствал, преживявал в своята душа, е достигало, така да се каже, духовните светове и духовните сили са работили в неговата душа. Това, което е било тогава живата връзка на човешката душа с духовните светове, се прекратява по същество чак в четвъртата, гръко-римска епоха, и съвсем пропада само в нашето време. За външната история в нашето време то съществува само там, където чрез средствата днес, достъпни за човека, съзнателно пак се търси връзка между това, което живее в човешката душа, и духовните, спиритуални светове. И така, в древни времена, когато човек се е взирал в своята душа, тази душа е таила в себе си не само това, на което се е научила от физическия свят, което е премислила по повод на нещата от физическия свят, но в нея непосредствено е живяло това, което ние сме описвали например, като издигащите се в духовните светове над човека духовни йерархии. Това е действало чрез инструмента на човешката душа долу на физически план, и хората са знаели, че са свързани с индивидуалностите от тези висши йерархии.
към текста >>
Когато ние се връщаме към персийската, и даже към египетско-халдейската епоха, тогава това, което човек е чувствал, преживявал в своята душа, е достигало, така да се каже,
дух
овните светове и
дух
овните сили са работили в неговата душа.
Така че, когато имаме пред себе си древни, при това наистина древни митове, приказки и предания, ние можем да намерим в тях повече знания, мъдрост и истина, отколкото в нашата сегашна абстрактна ученост и наука. По такъв начин, когато ние обръщаме нашия поглед към много древни времена, ние го обръщаме, така да се каже, към ясновиждащия човек. И ние знаем, как това ясновидство намалява все повече и повече в различните народи през различните времена. Днес, в лекцията по случай Рождество1, аз даже обърнах внимание на това, че в Европа сравнително до много късно са съществували остатъци от древното ясновидство.Угасването на ясновидството и появяването на съзнанието, ограничено само от физическия план, се извършва при различните народи по различно време. Вие можете сега да си представите, че в културните епохи, последвали след великата атлантска катастрофа - в древно-индийската, древно-персийската, египетско-халдейската, гръко-римската и в нашата културна епоха, хората по най-различен начин са били принудени да действат на арената на световната история, защото те по различен начин са били свързани с духовния свят.
Когато ние се връщаме към персийската, и даже към египетско-халдейската епоха, тогава това, което човек е чувствал, преживявал в своята душа, е достигало, така да се каже, духовните светове и духовните сили са работили в неговата душа.
Това, което е било тогава живата връзка на човешката душа с духовните светове, се прекратява по същество чак в четвъртата, гръко-римска епоха, и съвсем пропада само в нашето време. За външната история в нашето време то съществува само там, където чрез средствата днес, достъпни за човека, съзнателно пак се търси връзка между това, което живее в човешката душа, и духовните, спиритуални светове. И така, в древни времена, когато човек се е взирал в своята душа, тази душа е таила в себе си не само това, на което се е научила от физическия свят, което е премислила по повод на нещата от физическия свят, но в нея непосредствено е живяло това, което ние сме описвали например, като издигащите се в духовните светове над човека духовни йерархии. Това е действало чрез инструмента на човешката душа долу на физически план, и хората са знаели, че са свързани с индивидуалностите от тези висши йерархии. Когато се обръщаме назад, дори към египетско-халдейската епоха, разбира се, ние трябва да визираме тук по-древни епохи, то ние виждаме там хора, представляващи исторически личности, но ние не можем да ги разберем, ако ги приемаме за исторически личности в съвременния смисъл на думата.
към текста >>
Това, което е било тогава живата връзка на човешката душа с
дух
овните светове, се прекратява по същество чак в четвъртата, гръко-римска епоха, и съвсем пропада само в нашето време.
По такъв начин, когато ние обръщаме нашия поглед към много древни времена, ние го обръщаме, така да се каже, към ясновиждащия човек. И ние знаем, как това ясновидство намалява все повече и повече в различните народи през различните времена. Днес, в лекцията по случай Рождество1, аз даже обърнах внимание на това, че в Европа сравнително до много късно са съществували остатъци от древното ясновидство.Угасването на ясновидството и появяването на съзнанието, ограничено само от физическия план, се извършва при различните народи по различно време. Вие можете сега да си представите, че в културните епохи, последвали след великата атлантска катастрофа - в древно-индийската, древно-персийската, египетско-халдейската, гръко-римската и в нашата културна епоха, хората по най-различен начин са били принудени да действат на арената на световната история, защото те по различен начин са били свързани с духовния свят. Когато ние се връщаме към персийската, и даже към египетско-халдейската епоха, тогава това, което човек е чувствал, преживявал в своята душа, е достигало, така да се каже, духовните светове и духовните сили са работили в неговата душа.
Това, което е било тогава живата връзка на човешката душа с духовните светове, се прекратява по същество чак в четвъртата, гръко-римска епоха, и съвсем пропада само в нашето време.
За външната история в нашето време то съществува само там, където чрез средствата днес, достъпни за човека, съзнателно пак се търси връзка между това, което живее в човешката душа, и духовните, спиритуални светове. И така, в древни времена, когато човек се е взирал в своята душа, тази душа е таила в себе си не само това, на което се е научила от физическия свят, което е премислила по повод на нещата от физическия свят, но в нея непосредствено е живяло това, което ние сме описвали например, като издигащите се в духовните светове над човека духовни йерархии. Това е действало чрез инструмента на човешката душа долу на физически план, и хората са знаели, че са свързани с индивидуалностите от тези висши йерархии. Когато се обръщаме назад, дори към египетско-халдейската епоха, разбира се, ние трябва да визираме тук по-древни епохи, то ние виждаме там хора, представляващи исторически личности, но ние не можем да ги разберем, ако ги приемаме за исторически личности в съвременния смисъл на думата. Когато говорим днес за исторически лица, ние, като хора от материалистическата епоха, сме убедени в това, че в хода на историята действат само импулси и намерения на дадените лица.
към текста >>
За външната история в нашето време то съществува само там, където чрез средствата днес, достъпни за човека, съзнателно пак се търси връзка между това, което живее в човешката душа, и
дух
овните, спиритуални светове.
И ние знаем, как това ясновидство намалява все повече и повече в различните народи през различните времена. Днес, в лекцията по случай Рождество1, аз даже обърнах внимание на това, че в Европа сравнително до много късно са съществували остатъци от древното ясновидство.Угасването на ясновидството и появяването на съзнанието, ограничено само от физическия план, се извършва при различните народи по различно време. Вие можете сега да си представите, че в културните епохи, последвали след великата атлантска катастрофа - в древно-индийската, древно-персийската, египетско-халдейската, гръко-римската и в нашата културна епоха, хората по най-различен начин са били принудени да действат на арената на световната история, защото те по различен начин са били свързани с духовния свят. Когато ние се връщаме към персийската, и даже към египетско-халдейската епоха, тогава това, което човек е чувствал, преживявал в своята душа, е достигало, така да се каже, духовните светове и духовните сили са работили в неговата душа. Това, което е било тогава живата връзка на човешката душа с духовните светове, се прекратява по същество чак в четвъртата, гръко-римска епоха, и съвсем пропада само в нашето време.
За външната история в нашето време то съществува само там, където чрез средствата днес, достъпни за човека, съзнателно пак се търси връзка между това, което живее в човешката душа, и духовните, спиритуални светове.
И така, в древни времена, когато човек се е взирал в своята душа, тази душа е таила в себе си не само това, на което се е научила от физическия свят, което е премислила по повод на нещата от физическия свят, но в нея непосредствено е живяло това, което ние сме описвали например, като издигащите се в духовните светове над човека духовни йерархии. Това е действало чрез инструмента на човешката душа долу на физически план, и хората са знаели, че са свързани с индивидуалностите от тези висши йерархии. Когато се обръщаме назад, дори към египетско-халдейската епоха, разбира се, ние трябва да визираме тук по-древни епохи, то ние виждаме там хора, представляващи исторически личности, но ние не можем да ги разберем, ако ги приемаме за исторически личности в съвременния смисъл на думата. Когато говорим днес за исторически лица, ние, като хора от материалистическата епоха, сме убедени в това, че в хода на историята действат само импулси и намерения на дадените лица. Всъщност така можем да разбираме хората само от трите последни хилядолетия, тоест, хората от това хилядолетие, което завършва с рождението на Христос Исус, и след това хората от първото и второ християнско хилядолетие, в което ние самите се намираме.
към текста >>
И така, в древни времена, когато човек се е взирал в своята душа, тази душа е таила в себе си не само това, на което се е научила от физическия свят, което е премислила по повод на нещата от физическия свят, но в нея непосредствено е живяло това, което ние сме описвали например, като издигащите се в
дух
овните светове над човека
дух
овни йерархии.
Днес, в лекцията по случай Рождество1, аз даже обърнах внимание на това, че в Европа сравнително до много късно са съществували остатъци от древното ясновидство.Угасването на ясновидството и появяването на съзнанието, ограничено само от физическия план, се извършва при различните народи по различно време. Вие можете сега да си представите, че в културните епохи, последвали след великата атлантска катастрофа - в древно-индийската, древно-персийската, египетско-халдейската, гръко-римската и в нашата културна епоха, хората по най-различен начин са били принудени да действат на арената на световната история, защото те по различен начин са били свързани с духовния свят. Когато ние се връщаме към персийската, и даже към египетско-халдейската епоха, тогава това, което човек е чувствал, преживявал в своята душа, е достигало, така да се каже, духовните светове и духовните сили са работили в неговата душа. Това, което е било тогава живата връзка на човешката душа с духовните светове, се прекратява по същество чак в четвъртата, гръко-римска епоха, и съвсем пропада само в нашето време. За външната история в нашето време то съществува само там, където чрез средствата днес, достъпни за човека, съзнателно пак се търси връзка между това, което живее в човешката душа, и духовните, спиритуални светове.
И така, в древни времена, когато човек се е взирал в своята душа, тази душа е таила в себе си не само това, на което се е научила от физическия свят, което е премислила по повод на нещата от физическия свят, но в нея непосредствено е живяло това, което ние сме описвали например, като издигащите се в духовните светове над човека духовни йерархии.
Това е действало чрез инструмента на човешката душа долу на физически план, и хората са знаели, че са свързани с индивидуалностите от тези висши йерархии. Когато се обръщаме назад, дори към египетско-халдейската епоха, разбира се, ние трябва да визираме тук по-древни епохи, то ние виждаме там хора, представляващи исторически личности, но ние не можем да ги разберем, ако ги приемаме за исторически личности в съвременния смисъл на думата. Когато говорим днес за исторически лица, ние, като хора от материалистическата епоха, сме убедени в това, че в хода на историята действат само импулси и намерения на дадените лица. Всъщност така можем да разбираме хората само от трите последни хилядолетия, тоест, хората от това хилядолетие, което завършва с рождението на Христос Исус, и след това хората от първото и второ християнско хилядолетие, в което ние самите се намираме. Платон2, Сократ3, може би също и Талес4 и Перикъл5 - това са хора, които можем още да разбираме като приличащи на нас.
към текста >>
Отивайки назад, от характера на гръко-римската епоха към египетската, трябва да изменим подхода към историята, така че, вместо чисто човешкия подход, който, все още, може да ни служи по отношение на фигурите от гръцкия свят чак до героическата епоха6, ние сме длъжни да приемем друг мащаб; зад отделните личности започваме да търсим
дух
овни сили, които представят чрез себе си свръхличното и които действат чрез личностите на хората като чрез свои инструменти.
Така не можем да разбираме вече, да кажем, египетския Хермес, великия учител на египетската култура, не можем да разбираме Заратустра и още повече - Мойсей. Когато излизаме извън пределите на хилядолетието, предшестващо християнското летоброене, то сме длъжни вече да се съобразяваме с това, че навсякъде, където имаме работа с исторически личности, зад тях стоят по-високи индивидуалности, по-високи йерархии; човешките личности са като обсебени от тях, разбира се, в добрия смисъл на думата. И тука се открива своеобразно явление, без познаването на което не можем да разберем хода на историческото развитие. Различаваме до нашето време пет епохи. Имаме индийската - първата следатлантска културна епоха, простираща се далеко назад в хилядолетията; имаме втората - древноперсийска, третата - египетско-халдейска, четвъртата - гръко-римска, и петата - нашата собствена епоха.
Отивайки назад, от характера на гръко-римската епоха към египетската, трябва да изменим подхода към историята, така че, вместо чисто човешкия подход, който, все още, може да ни служи по отношение на фигурите от гръцкия свят чак до героическата епоха6, ние сме длъжни да приемем друг мащаб; зад отделните личности започваме да търсим духовни сили, които представят чрез себе си свръхличното и които действат чрез личностите на хората като чрез свои инструменти.
Върху тези духовни индивидуалности трябва да отправим погледа на нашата душа, така че наистина можем да видим човека, който стои на физически план, а зад него действа същество от висшите йерархии, което като че ли отзад държи този човек и го поставя на мястото, на което той трябва да стои в развитието на човечеството. От тази гледна точка вече е достатъчно интересно да се изяснят съотношенията между действително важните събития, исторически определящите събития на египетско-халдейската и гръко-римската епоха. Тези две културни епохи следват една след друга, и ние ще тръгнем отначало, да кажем, от 2800, 3200, 3500 години до нашето летоброене, което сравнително съвсем не е толкова далеко. Още повече, това открива вече и старата история, ние не разбираме какво е ставало тогава; ние ще разберем това само ако видим зад историческите лица по-високите индивидуалности. Но после се оказва, че в четвъртия, в гръко-римския период, ние имаме като че ли повторение на всички важни неща, които са се случили в третия период.
към текста >>
Върху тези
дух
овни индивидуалности трябва да отправим погледа на нашата душа, така че наистина можем да видим човека, който стои на физически план, а зад него действа същество от висшите йерархии, което като че ли отзад държи този човек и го поставя на мястото, на което той трябва да стои в развитието на човечеството.
Когато излизаме извън пределите на хилядолетието, предшестващо християнското летоброене, то сме длъжни вече да се съобразяваме с това, че навсякъде, където имаме работа с исторически личности, зад тях стоят по-високи индивидуалности, по-високи йерархии; човешките личности са като обсебени от тях, разбира се, в добрия смисъл на думата. И тука се открива своеобразно явление, без познаването на което не можем да разберем хода на историческото развитие. Различаваме до нашето време пет епохи. Имаме индийската - първата следатлантска културна епоха, простираща се далеко назад в хилядолетията; имаме втората - древноперсийска, третата - египетско-халдейска, четвъртата - гръко-римска, и петата - нашата собствена епоха. Отивайки назад, от характера на гръко-римската епоха към египетската, трябва да изменим подхода към историята, така че, вместо чисто човешкия подход, който, все още, може да ни служи по отношение на фигурите от гръцкия свят чак до героическата епоха6, ние сме длъжни да приемем друг мащаб; зад отделните личности започваме да търсим духовни сили, които представят чрез себе си свръхличното и които действат чрез личностите на хората като чрез свои инструменти.
Върху тези духовни индивидуалности трябва да отправим погледа на нашата душа, така че наистина можем да видим човека, който стои на физически план, а зад него действа същество от висшите йерархии, което като че ли отзад държи този човек и го поставя на мястото, на което той трябва да стои в развитието на човечеството.
От тази гледна точка вече е достатъчно интересно да се изяснят съотношенията между действително важните събития, исторически определящите събития на египетско-халдейската и гръко-римската епоха. Тези две културни епохи следват една след друга, и ние ще тръгнем отначало, да кажем, от 2800, 3200, 3500 години до нашето летоброене, което сравнително съвсем не е толкова далеко. Още повече, това открива вече и старата история, ние не разбираме какво е ставало тогава; ние ще разберем това само ако видим зад историческите лица по-високите индивидуалности. Но после се оказва, че в четвъртия, в гръко-римския период, ние имаме като че ли повторение на всички важни неща, които са се случили в третия период. Това е подобно на онова, или ако това, което е обяснимо чрез висшите закони за предшестващия период, става обяснение чрез законите на физическия свят за следващия; как, като че ли то се е спуснало с една степен, по-долу е огрубяло, станало е по-физическо - пред нас намираме ред отражения във физическия свят на великите събития от предшестващите периоди.
към текста >>
Аз искам да съпоставя два паралелни факта, които принадлежат един на друг в окултно отношение; единият от тях е с половин степен по-високо, другият стои напълно на физическата земя, но като че ли е станал физическа сянка на
дух
овното събитие от по-ранната епоха.
Тези две културни епохи следват една след друга, и ние ще тръгнем отначало, да кажем, от 2800, 3200, 3500 години до нашето летоброене, което сравнително съвсем не е толкова далеко. Още повече, това открива вече и старата история, ние не разбираме какво е ставало тогава; ние ще разберем това само ако видим зад историческите лица по-високите индивидуалности. Но после се оказва, че в четвъртия, в гръко-римския период, ние имаме като че ли повторение на всички важни неща, които са се случили в третия период. Това е подобно на онова, или ако това, което е обяснимо чрез висшите закони за предшестващия период, става обяснение чрез законите на физическия свят за следващия; как, като че ли то се е спуснало с една степен, по-долу е огрубяло, станало е по-физическо - пред нас намираме ред отражения във физическия свят на великите събития от предшестващите периоди. Аз искам да дам днес въведение и затова ще покажа как в един значителен мит ни е даден един от най-важните факти на египетско-халдейската епоха и как после това събитие се отразява в гръко-римската епоха, но на една степен по-ниско.
Аз искам да съпоставя два паралелни факта, които принадлежат един на друг в окултно отношение; единият от тях е с половин степен по-високо, другият стои напълно на физическата земя, но като че ли е станал физическа сянка на духовното събитие от по-ранната епоха.
Такива събития, зад които стоят сили от висшите йерархии, човечеството външно е могло да изрази само посредством митове. Но ние виждаме какво именно се намира зад мита, който ни описва като най-важно събитие това, което излиза от халдейската епоха. Да се спрем само на главните черти на мита. Този мит гласи следното. Някога е имало велик цар на име Гилгамеш.
към текста >>
Вече този, който може да съди за такива неща, по името ще разбере7, че ние имаме работа не просто с цар на физически план, но със стоящо зад него божество, със стояща зад него
дух
овна индивидуалност, от която е бил обсебен царят на град Урук8 и която е действала чрез него.
Такива събития, зад които стоят сили от висшите йерархии, човечеството външно е могло да изрази само посредством митове. Но ние виждаме какво именно се намира зад мита, който ни описва като най-важно събитие това, което излиза от халдейската епоха. Да се спрем само на главните черти на мита. Този мит гласи следното. Някога е имало велик цар на име Гилгамеш.
Вече този, който може да съди за такива неща, по името ще разбере7, че ние имаме работа не просто с цар на физически план, но със стоящо зад него божество, със стояща зад него духовна индивидуалност, от която е бил обсебен царят на град Урук8 и която е действала чрез него.
Така че ние имаме работа с това, което в реален смисъл трябва да наречем бого-човек. На нас ни се разказва, че той тормози град Урук. Град Урук се обръща към своята богиня Аруру и тази богиня създава помощник. От земята израства този герой. Такива са образите от този мит; ние виждаме какви дълбини на историческите събития се намират зад този мит.
към текста >>
Много интересно е това, че той трябва да премине врати, които се охраняват от грамадни скорпиони, че
дух
ът го въвежда в царството на смъртта, че той влиза в царството на Ксисуфр и в това царство на Ксисуфр той узнава, че всички хора трябва все повече да се проникват от съзнанието за своята смъртност в следатлантската епоха.
И тук той чува за единствения земен човек, който е останал безсмъртен, тогава, когато всички останали хора от следатлантската епоха са достигнали до съзнанието за своята смъртност. Той чува за безсмъртния Ксисуфр10, който живее далеч на Запад. И ето, за да проникне в загадката на живота и смъртта, той хваща трудния път на Запад. Вече мога да кажа, че този път на Запад е не нещо друго, а странстване в търсене на тайните на древната Атлантида, в търсене на тези събития, които са до великата атлантска катастрофа. Натам тръгва Гилгамеш.
Много интересно е това, че той трябва да премине врати, които се охраняват от грамадни скорпиони, че духът го въвежда в царството на смъртта, че той влиза в царството на Ксисуфр и в това царство на Ксисуфр той узнава, че всички хора трябва все повече да се проникват от съзнанието за своята смъртност в следатлантската епоха.
Тогава той пита Ксисуфр откъде той има знание за своята вечна основа, защо е проникнат от съзнанието за своето безсмъртие? Тогава Ксисуфр му отговаря: "Ти можеш също да станеш такъв, но тогава ще трябва да преживееш след мен всичко, което аз преживях по пътя на преодоляване на страха, ужаса и самотата, през които трябваше да премина. Когато бог Еа реши да даде да загине, в това, което ние наричаме атлантска катастрофа, всичко това в човечеството, което не трябваше да живее по-нататък, той ми заповяда да се отделя на нещо като кораб. Със себе си трябваше да взема животни, които трябваше да останат, и тези индивидуалности, които наистина се наричат Учители. На този кораб преживях великата катастрофа".
към текста >>
Змия отмъква силата на еликсира на живота и той без този еликсир идва в своята страна, но все пак със съзнанието, че съществува безсмъртие, и изпълнен с мъка, вижда все пак
дух
а на Енкиду.
Но да достигнеш съзнанието за безсмъртието с това, ти ще можеш, ако не спиш седем нощи и шест дни". Гилгамеш иска да се подложи на това изпитание, но заспива много скоро. Тогава жената на Ксисуфр пече седем мистически хляба, които чрез приемането им трябвало да заменят това, което е трябвало да се завоюва в седемте нощи и шестте дни. И ето, с тези своеобразни еликсири на живота Гилгамеш се отправя по-нататък. Той преминава през нещо като потапяне в кладенец на младостта и пак достига до бреговете на своята родина, която се простира около Тигър и Ефрат.
Змия отмъква силата на еликсира на живота и той без този еликсир идва в своята страна, но все пак със съзнанието, че съществува безсмъртие, и изпълнен с мъка, вижда все пак духа на Енкиду.
Той действително му се явява и от разговора, който тогава протича, ние узнаваме по какъв начин е могло да възникне съзнание, свързано с духовния свят, за културата на египетско-халдейската епоха. Много важни са тези отношения на Гилгамеш и Енкиду. И така, аз поставих пред вас образите от мита, значителния мит за Гилгамеш, мит, който, както ние виждаме, ще ни поведе в духовните дълбини, които се намират преди халдейско-вавилонския културен период. Аз исках да извикам пред вас тези образи, които ще покажат, че тук имаме две индивидуалности: една индивидуалност, в която се изявява божествено-духовна същност - това е Гилгамеш; другата - повече човек, но при това такава, че бихме я нарекли млада душа, която е преминала още малко инкарнации и затова все още носи древното ясновидство в по-късно време - това е Енкиду. Външно Енкиду е изобразен облечен в животинска кожа.
към текста >>
Той действително му се явява и от разговора, който тогава протича, ние узнаваме по какъв начин е могло да възникне съзнание, свързано с
дух
овния свят, за културата на египетско-халдейската епоха.
Гилгамеш иска да се подложи на това изпитание, но заспива много скоро. Тогава жената на Ксисуфр пече седем мистически хляба, които чрез приемането им трябвало да заменят това, което е трябвало да се завоюва в седемте нощи и шестте дни. И ето, с тези своеобразни еликсири на живота Гилгамеш се отправя по-нататък. Той преминава през нещо като потапяне в кладенец на младостта и пак достига до бреговете на своята родина, която се простира около Тигър и Ефрат. Змия отмъква силата на еликсира на живота и той без този еликсир идва в своята страна, но все пак със съзнанието, че съществува безсмъртие, и изпълнен с мъка, вижда все пак духа на Енкиду.
Той действително му се явява и от разговора, който тогава протича, ние узнаваме по какъв начин е могло да възникне съзнание, свързано с духовния свят, за културата на египетско-халдейската епоха.
Много важни са тези отношения на Гилгамеш и Енкиду. И така, аз поставих пред вас образите от мита, значителния мит за Гилгамеш, мит, който, както ние виждаме, ще ни поведе в духовните дълбини, които се намират преди халдейско-вавилонския културен период. Аз исках да извикам пред вас тези образи, които ще покажат, че тук имаме две индивидуалности: една индивидуалност, в която се изявява божествено-духовна същност - това е Гилгамеш; другата - повече човек, но при това такава, че бихме я нарекли млада душа, която е преминала още малко инкарнации и затова все още носи древното ясновидство в по-късно време - това е Енкиду. Външно Енкиду е изобразен облечен в животинска кожа. С това ни се показва неговата дивост, но пък благодарение на тази дивост той, от една страна, е надарен още с древното ясновидство, а от друга страна, той е млада душа, която е преминала много по-малко инкарнации от другите, стоящи на върха на развитието души.
към текста >>
И така, аз поставих пред вас образите от мита, значителния мит за Гилгамеш, мит, който, както ние виждаме, ще ни поведе в
дух
овните дълбини, които се намират преди халдейско-вавилонския културен период.
И ето, с тези своеобразни еликсири на живота Гилгамеш се отправя по-нататък. Той преминава през нещо като потапяне в кладенец на младостта и пак достига до бреговете на своята родина, която се простира около Тигър и Ефрат. Змия отмъква силата на еликсира на живота и той без този еликсир идва в своята страна, но все пак със съзнанието, че съществува безсмъртие, и изпълнен с мъка, вижда все пак духа на Енкиду. Той действително му се явява и от разговора, който тогава протича, ние узнаваме по какъв начин е могло да възникне съзнание, свързано с духовния свят, за културата на египетско-халдейската епоха. Много важни са тези отношения на Гилгамеш и Енкиду.
И така, аз поставих пред вас образите от мита, значителния мит за Гилгамеш, мит, който, както ние виждаме, ще ни поведе в духовните дълбини, които се намират преди халдейско-вавилонския културен период.
Аз исках да извикам пред вас тези образи, които ще покажат, че тук имаме две индивидуалности: една индивидуалност, в която се изявява божествено-духовна същност - това е Гилгамеш; другата - повече човек, но при това такава, че бихме я нарекли млада душа, която е преминала още малко инкарнации и затова все още носи древното ясновидство в по-късно време - това е Енкиду. Външно Енкиду е изобразен облечен в животинска кожа. С това ни се показва неговата дивост, но пък благодарение на тази дивост той, от една страна, е надарен още с древното ясновидство, а от друга страна, той е млада душа, която е преминала много по-малко инкарнации от другите, стоящи на върха на развитието души. По такъв начин Гилгамеш ни представя същност, която е узряла за посвещение, но не е могла да достигне това посвещение, защото пътят на Запад е път към посвещение, който не е бил изминат до края. Ние виждаме, от една страна, в Гилгамеш, истинския основател на халдейско-вавилонската култура и действащата зад него божествено-духовна същност, разновидност на дух на Огъня, и след това редом с него друга индивидуалност, млада душа, Енкиду, индивидуалност, която чак по-късно се е спуснала в земно въплъщение.
към текста >>
Аз исках да извикам пред вас тези образи, които ще покажат, че тук имаме две индивидуалности: една индивидуалност, в която се изявява божествено-
дух
овна същност - това е Гилгамеш; другата - повече човек, но при това такава, че бихме я нарекли млада душа, която е преминала още малко инкарнации и затова все още носи древното ясновидство в по-късно време - това е Енкиду.
Той преминава през нещо като потапяне в кладенец на младостта и пак достига до бреговете на своята родина, която се простира около Тигър и Ефрат. Змия отмъква силата на еликсира на живота и той без този еликсир идва в своята страна, но все пак със съзнанието, че съществува безсмъртие, и изпълнен с мъка, вижда все пак духа на Енкиду. Той действително му се явява и от разговора, който тогава протича, ние узнаваме по какъв начин е могло да възникне съзнание, свързано с духовния свят, за културата на египетско-халдейската епоха. Много важни са тези отношения на Гилгамеш и Енкиду. И така, аз поставих пред вас образите от мита, значителния мит за Гилгамеш, мит, който, както ние виждаме, ще ни поведе в духовните дълбини, които се намират преди халдейско-вавилонския културен период.
Аз исках да извикам пред вас тези образи, които ще покажат, че тук имаме две индивидуалности: една индивидуалност, в която се изявява божествено-духовна същност - това е Гилгамеш; другата - повече човек, но при това такава, че бихме я нарекли млада душа, която е преминала още малко инкарнации и затова все още носи древното ясновидство в по-късно време - това е Енкиду.
Външно Енкиду е изобразен облечен в животинска кожа. С това ни се показва неговата дивост, но пък благодарение на тази дивост той, от една страна, е надарен още с древното ясновидство, а от друга страна, той е млада душа, която е преминала много по-малко инкарнации от другите, стоящи на върха на развитието души. По такъв начин Гилгамеш ни представя същност, която е узряла за посвещение, но не е могла да достигне това посвещение, защото пътят на Запад е път към посвещение, който не е бил изминат до края. Ние виждаме, от една страна, в Гилгамеш, истинския основател на халдейско-вавилонската култура и действащата зад него божествено-духовна същност, разновидност на дух на Огъня, и след това редом с него друга индивидуалност, млада душа, Енкиду, индивидуалност, която чак по-късно се е спуснала в земно въплъщение. (Ако вие погледнете във "Въведение в тайната наука", ще видите, че индивидуалностите постепенно са се спуснали от планетите.)
към текста >>
Ние виждаме, от една страна, в Гилгамеш, истинския основател на халдейско-вавилонската култура и действащата зад него божествено-
дух
овна същност, разновидност на
дух
на Огъня, и след това редом с него друга индивидуалност, млада душа, Енкиду, индивидуалност, която чак по-късно се е спуснала в земно въплъщение.
И така, аз поставих пред вас образите от мита, значителния мит за Гилгамеш, мит, който, както ние виждаме, ще ни поведе в духовните дълбини, които се намират преди халдейско-вавилонския културен период. Аз исках да извикам пред вас тези образи, които ще покажат, че тук имаме две индивидуалности: една индивидуалност, в която се изявява божествено-духовна същност - това е Гилгамеш; другата - повече човек, но при това такава, че бихме я нарекли млада душа, която е преминала още малко инкарнации и затова все още носи древното ясновидство в по-късно време - това е Енкиду. Външно Енкиду е изобразен облечен в животинска кожа. С това ни се показва неговата дивост, но пък благодарение на тази дивост той, от една страна, е надарен още с древното ясновидство, а от друга страна, той е млада душа, която е преминала много по-малко инкарнации от другите, стоящи на върха на развитието души. По такъв начин Гилгамеш ни представя същност, която е узряла за посвещение, но не е могла да достигне това посвещение, защото пътят на Запад е път към посвещение, който не е бил изминат до края.
Ние виждаме, от една страна, в Гилгамеш, истинския основател на халдейско-вавилонската култура и действащата зад него божествено-духовна същност, разновидност на дух на Огъня, и след това редом с него друга индивидуалност, млада душа, Енкиду, индивидуалност, която чак по-късно се е спуснала в земно въплъщение.
(Ако вие погледнете във "Въведение в тайната наука", ще видите, че индивидуалностите постепенно са се спуснали от планетите.) От обмяната на това, което знаят тези двамата, зависи вавилонско-халдейската култура и ние виждаме, че цялата вавилонско-халдейска култура е производна на това, което идва от Гилгамеш и Енкиду. В халдейско-вавилонската култура се включват ясновиждането на бого-човека Гилгамеш и ясновиждането на младата душа Енкиду. Този процес, в който двамата са необходими един на друг и действат заедно, се отразява в по-късния, четвърти културен период, в гръко-римския, при това на физически план. Пълното разбиране на такова отражение ние достигаме наистина само постепенно.
към текста >>
По такъв начин по-
дух
овният процес се отразява на физически план, когато човечеството се спусна много дълбоко надолу, когато то вече не чувства съпринадлежността на човешката личност и
дух
овно-божествения свят.
(Ако вие погледнете във "Въведение в тайната наука", ще видите, че индивидуалностите постепенно са се спуснали от планетите.) От обмяната на това, което знаят тези двамата, зависи вавилонско-халдейската култура и ние виждаме, че цялата вавилонско-халдейска култура е производна на това, което идва от Гилгамеш и Енкиду. В халдейско-вавилонската култура се включват ясновиждането на бого-човека Гилгамеш и ясновиждането на младата душа Енкиду. Този процес, в който двамата са необходими един на друг и действат заедно, се отразява в по-късния, четвърти културен период, в гръко-римския, при това на физически план. Пълното разбиране на такова отражение ние достигаме наистина само постепенно.
По такъв начин по-духовният процес се отразява на физически план, когато човечеството се спусна много дълбоко надолу, когато то вече не чувства съпринадлежността на човешката личност и духовно-божествения свят.
Тези тайни на божествено-духовния свят са се охранявали в мистерийните центрове. Така например, много от древните свещени тайни, които са възвестявали за връзката на човешката душа с божествено-духовните светове, са се пазили в мистериите на Диана от Ефес и в ефеския храм. Там е имало много от това, което е било вече неразбираемо за епохата, която се обърнала към човешката личност. И като знамение за неразбирането от чисто външната личност на всичко това, което си оставало духовно, стои пред нас наполовина митическата фигура на Херострат, който вижда само най-външното в личността; Херострат, който хвърля в храма на ефеското светилище запален факел. Сблъсъкът на личността с това, което е останало от древните духовни времена, ни показва тази постъпка.
към текста >>
Тези тайни на божествено-
дух
овния свят са се охранявали в мистерийните центрове.
От обмяната на това, което знаят тези двамата, зависи вавилонско-халдейската култура и ние виждаме, че цялата вавилонско-халдейска култура е производна на това, което идва от Гилгамеш и Енкиду. В халдейско-вавилонската култура се включват ясновиждането на бого-човека Гилгамеш и ясновиждането на младата душа Енкиду. Този процес, в който двамата са необходими един на друг и действат заедно, се отразява в по-късния, четвърти културен период, в гръко-римския, при това на физически план. Пълното разбиране на такова отражение ние достигаме наистина само постепенно. По такъв начин по-духовният процес се отразява на физически план, когато човечеството се спусна много дълбоко надолу, когато то вече не чувства съпринадлежността на човешката личност и духовно-божествения свят.
Тези тайни на божествено-духовния свят са се охранявали в мистерийните центрове.
Така например, много от древните свещени тайни, които са възвестявали за връзката на човешката душа с божествено-духовните светове, са се пазили в мистериите на Диана от Ефес и в ефеския храм. Там е имало много от това, което е било вече неразбираемо за епохата, която се обърнала към човешката личност. И като знамение за неразбирането от чисто външната личност на всичко това, което си оставало духовно, стои пред нас наполовина митическата фигура на Херострат, който вижда само най-външното в личността; Херострат, който хвърля в храма на ефеското светилище запален факел. Сблъсъкът на личността с това, което е останало от древните духовни времена, ни показва тази постъпка. И в същия този ден, когато човек само за това, да се запомни името му от потомците, хвърля факел в храма на светилището, в същия този ден се ражда човек, който на същата тази земя, на която трябва да бъде преодоляна чисто личностната култура, е направил най-много за културата, основана на личността.
към текста >>
Така например, много от древните свещени тайни, които са възвестявали за връзката на човешката душа с божествено-
дух
овните светове, са се пазили в мистериите на Диана от Ефес и в ефеския храм.
В халдейско-вавилонската култура се включват ясновиждането на бого-човека Гилгамеш и ясновиждането на младата душа Енкиду. Този процес, в който двамата са необходими един на друг и действат заедно, се отразява в по-късния, четвърти културен период, в гръко-римския, при това на физически план. Пълното разбиране на такова отражение ние достигаме наистина само постепенно. По такъв начин по-духовният процес се отразява на физически план, когато човечеството се спусна много дълбоко надолу, когато то вече не чувства съпринадлежността на човешката личност и духовно-божествения свят. Тези тайни на божествено-духовния свят са се охранявали в мистерийните центрове.
Така например, много от древните свещени тайни, които са възвестявали за връзката на човешката душа с божествено-духовните светове, са се пазили в мистериите на Диана от Ефес и в ефеския храм.
Там е имало много от това, което е било вече неразбираемо за епохата, която се обърнала към човешката личност. И като знамение за неразбирането от чисто външната личност на всичко това, което си оставало духовно, стои пред нас наполовина митическата фигура на Херострат, който вижда само най-външното в личността; Херострат, който хвърля в храма на ефеското светилище запален факел. Сблъсъкът на личността с това, което е останало от древните духовни времена, ни показва тази постъпка. И в същия този ден, когато човек само за това, да се запомни името му от потомците, хвърля факел в храма на светилището, в същия този ден се ражда човек, който на същата тази земя, на която трябва да бъде преодоляна чисто личностната култура, е направил най-много за културата, основана на личността. Херострат хвърля факел в същия ден, когато се ражда Александър Велики11, човек, който е целият личност12.
към текста >>
И като знамение за неразбирането от чисто външната личност на всичко това, което си оставало
дух
овно, стои пред нас наполовина митическата фигура на Херострат, който вижда само най-външното в личността; Херострат, който хвърля в храма на ефеското светилище запален факел.
Пълното разбиране на такова отражение ние достигаме наистина само постепенно. По такъв начин по-духовният процес се отразява на физически план, когато човечеството се спусна много дълбоко надолу, когато то вече не чувства съпринадлежността на човешката личност и духовно-божествения свят. Тези тайни на божествено-духовния свят са се охранявали в мистерийните центрове. Така например, много от древните свещени тайни, които са възвестявали за връзката на човешката душа с божествено-духовните светове, са се пазили в мистериите на Диана от Ефес и в ефеския храм. Там е имало много от това, което е било вече неразбираемо за епохата, която се обърнала към човешката личност.
И като знамение за неразбирането от чисто външната личност на всичко това, което си оставало духовно, стои пред нас наполовина митическата фигура на Херострат, който вижда само най-външното в личността; Херострат, който хвърля в храма на ефеското светилище запален факел.
Сблъсъкът на личността с това, което е останало от древните духовни времена, ни показва тази постъпка. И в същия този ден, когато човек само за това, да се запомни името му от потомците, хвърля факел в храма на светилището, в същия този ден се ражда човек, който на същата тази земя, на която трябва да бъде преодоляна чисто личностната култура, е направил най-много за културата, основана на личността. Херострат хвърля факел в същия ден, когато се ражда Александър Велики11, човек, който е целият личност12. Така застава пред нас Александър Велики като сянка на Гилгамеш. Зад това се крие дълбока истина.
към текста >>
Сблъсъкът на личността с това, което е останало от древните
дух
овни времена, ни показва тази постъпка.
По такъв начин по-духовният процес се отразява на физически план, когато човечеството се спусна много дълбоко надолу, когато то вече не чувства съпринадлежността на човешката личност и духовно-божествения свят. Тези тайни на божествено-духовния свят са се охранявали в мистерийните центрове. Така например, много от древните свещени тайни, които са възвестявали за връзката на човешката душа с божествено-духовните светове, са се пазили в мистериите на Диана от Ефес и в ефеския храм. Там е имало много от това, което е било вече неразбираемо за епохата, която се обърнала към човешката личност. И като знамение за неразбирането от чисто външната личност на всичко това, което си оставало духовно, стои пред нас наполовина митическата фигура на Херострат, който вижда само най-външното в личността; Херострат, който хвърля в храма на ефеското светилище запален факел.
Сблъсъкът на личността с това, което е останало от древните духовни времена, ни показва тази постъпка.
И в същия този ден, когато човек само за това, да се запомни името му от потомците, хвърля факел в храма на светилището, в същия този ден се ражда човек, който на същата тази земя, на която трябва да бъде преодоляна чисто личностната култура, е направил най-много за културата, основана на личността. Херострат хвърля факел в същия ден, когато се ражда Александър Велики11, човек, който е целият личност12. Така застава пред нас Александър Велики като сянка на Гилгамеш. Зад това се крие дълбока истина. Като сянка на Гилгамеш стои Александър Велики в четвъртия, гръко-римски период, като проекция на духовното на физически план.
към текста >>
Като сянка на Гилгамеш стои Александър Велики в четвъртия, гръко-римски период, като проекция на
дух
овното на физически план.
Сблъсъкът на личността с това, което е останало от древните духовни времена, ни показва тази постъпка. И в същия този ден, когато човек само за това, да се запомни името му от потомците, хвърля факел в храма на светилището, в същия този ден се ражда човек, който на същата тази земя, на която трябва да бъде преодоляна чисто личностната култура, е направил най-много за културата, основана на личността. Херострат хвърля факел в същия ден, когато се ражда Александър Велики11, човек, който е целият личност12. Така застава пред нас Александър Велики като сянка на Гилгамеш. Зад това се крие дълбока истина.
Като сянка на Гилгамеш стои Александър Велики в четвъртия, гръко-римски период, като проекция на духовното на физически план.
И Енкиду, проектиран на физически план - това е Аристотел13, учителят на Александър Велики! Колкото и да е учудващо, Александър и Аристотел стоят един до друг подобно на Гилгамеш и Енкиду. И ние виждаме, как Александър Велики пренася това, което е било дадено от Гилгамеш на халдейско-вавилонската култура, в първата третина от четвъртия следатлантски период, но преведено на законите на физическия план. Като последствие от действията на Александър Велики, това по чудесен начин се изразява във факта, че на това място, където се е намирала арената на египетско-халдейската култура, се основава Александрия14, за да бъде разположена като в центъра, точно там, където така мощно е бил представен третият, египетско-вавилонско-халдейски период. И всичко е трябвало да се срещне в този Александрийски център на културата.
към текста >>
Защото чрез Александрия, чрез този културен център всичко това, което по-рано е било свръхлично, което по-рано се е издигало от човешката личност към висшите
дух
овни светове, приело личен характер.
Александрия преживяла възникването на християнството. Да, и най-важните за четвъртия културен период неща се развили в Александрия чак тогава, когато християнството вече го е имало. Там действали велики учени, там се сливали преди всичко трите най-съществени културни течения: древно езическо-гръцкото, християнското и мойсеево-еврейското. Те били в Александрия заедно, те действали там едно в друго. И би било немислимо, ако културата на Александрия, построена изцяло на личността, би могла да бъде приведена в действие по друг начин, освен чрез същество, обхванато от личностното начало, какъвто е бил Александър Велики.
Защото чрез Александрия, чрез този културен център всичко това, което по-рано е било свръхлично, което по-рано се е издигало от човешката личност към висшите духовни светове, приело личен характер.
Личностите, които се намират тук пред нас, имат, така да се каже, всичко в себе си; отсега нататък ние вече много малко виждаме силите, които от висшите йерархии ги направляват и ги поставят на тяхното място. Всички различни мъдреци и философи, действащи в Александрия, представят древната мъдрост, изцяло пренесена в човешки-личното; от тях навсякъде звучи личното. В това е особеното: всичко, което в древното езичество е било обяснявано благодарение на това, че винаги се е казвало как боговете се спускали долу и се съединявали с човешките дъщери, за да произлязат героите, в Александрия се пренася в личната активност на човека. Какви форми е приело в Александрия юдейството, културата на Мойсей, ние можем да видим от това, което ни показва епохата, когато християнството вече е съществувало. Няма вече нищо от тези дълбоки постижения на връзките на света на хората с духовния свят, както това все пак е било във времената на пророците, както това още може да се намери даже в последните две столетия до началото на нашето летоброене.
към текста >>
Няма вече нищо от тези дълбоки постижения на връзките на света на хората с
дух
овния свят, както това все пак е било във времената на пророците, както това още може да се намери даже в последните две столетия до началото на нашето летоброене.
Защото чрез Александрия, чрез този културен център всичко това, което по-рано е било свръхлично, което по-рано се е издигало от човешката личност към висшите духовни светове, приело личен характер. Личностите, които се намират тук пред нас, имат, така да се каже, всичко в себе си; отсега нататък ние вече много малко виждаме силите, които от висшите йерархии ги направляват и ги поставят на тяхното място. Всички различни мъдреци и философи, действащи в Александрия, представят древната мъдрост, изцяло пренесена в човешки-личното; от тях навсякъде звучи личното. В това е особеното: всичко, което в древното езичество е било обяснявано благодарение на това, че винаги се е казвало как боговете се спускали долу и се съединявали с човешките дъщери, за да произлязат героите, в Александрия се пренася в личната активност на човека. Какви форми е приело в Александрия юдейството, културата на Мойсей, ние можем да видим от това, което ни показва епохата, когато християнството вече е съществувало.
Няма вече нищо от тези дълбоки постижения на връзките на света на хората с духовния свят, както това все пак е било във времената на пророците, както това още може да се намери даже в последните две столетия до началото на нашето летоброене.
В юдейството всичко също станало лично. Това са все същите разумни хора с необикновена сила за проникване в тайните на древните мистерии, но - всичко е станало лично, в Александрия действат личности. И християнството се появява в Александрия отначало, може да се каже, като че ли в изкривена, детска степен. Християнството, призовано да води личното в човека, все по-високо към свръхличното, се появява особено силно в Александрия. Именно християните са действали така, че у нас често възниква впечатление: в техните постъпки ние имаме предвестник на по-късните епископи и архиепископи, действащи чисто лично.
към текста >>
Така е действал в четвъртото столетие архиепископ Теофил15, така е действал неговият приемник и родственик,
светия
т Кирил16.
В юдейството всичко също станало лично. Това са все същите разумни хора с необикновена сила за проникване в тайните на древните мистерии, но - всичко е станало лично, в Александрия действат личности. И християнството се появява в Александрия отначало, може да се каже, като че ли в изкривена, детска степен. Християнството, призовано да води личното в човека, все по-високо към свръхличното, се появява особено силно в Александрия. Именно християните са действали така, че у нас често възниква впечатление: в техните постъпки ние имаме предвестник на по-късните епископи и архиепископи, действащи чисто лично.
Така е действал в четвъртото столетие архиепископ Теофил15, така е действал неговият приемник и родственик, светият Кирил16.
Ние можем да съдим за тях, така да се каже, само по техните човешки слабости. Християнството, което трябва да даде на човечеството най-великото, проявява себе си първо чрез своите най-големи слабости и чрез своята личностна страна. А в Александрия е трябвало да бъде дадено знамение за цялото развитие на човечеството. Тук ние имаме пак такава проекция на външен физически план на нещо предишно, по-духовно. В древните орфически мистерии17 е имало една удивителна личност, преминала през тайните на тези мистерии; тя принадлежала към най-привлекателните, най-интересните ученици на древните гръцки орфически мистерии.
към текста >>
Тук ние имаме пак такава проекция на външен физически план на нещо предишно, по-
дух
овно.
Именно християните са действали така, че у нас често възниква впечатление: в техните постъпки ние имаме предвестник на по-късните епископи и архиепископи, действащи чисто лично. Така е действал в четвъртото столетие архиепископ Теофил15, така е действал неговият приемник и родственик, светият Кирил16. Ние можем да съдим за тях, така да се каже, само по техните човешки слабости. Християнството, което трябва да даде на човечеството най-великото, проявява себе си първо чрез своите най-големи слабости и чрез своята личностна страна. А в Александрия е трябвало да бъде дадено знамение за цялото развитие на човечеството.
Тук ние имаме пак такава проекция на външен физически план на нещо предишно, по-духовно.
В древните орфически мистерии17 е имало една удивителна личност, преминала през тайните на тези мистерии; тя принадлежала към най-привлекателните, най-интересните ученици на древните гръцки орфически мистерии. Тя е била добре подготвена благодарение на определено келтско тайно обучение, преминато от нея в по-ранни въплъщения. С дълбока последователност е търсила тази индивидуалност тайните на орфическите мистерии. Учениците в орфическите тайни чрез собствената си душа е трябвало да преживеят това, което се съдържа в мита за Дионис Загрей, който бил разкъсан на части от титаните, но чието тяло Зевс издигнал към висшия живот. Като индивидуално човешко изживяване е трябвало да бъде преживяно от орфиците това, как човек, преминавайки определен мистериен път, така да се каже, преодолява себе си във външния свят, с цялото си същество се разкъсва на части, престава да намира в себе си самия себе си.
към текста >>
В същото време, когато обичайното познание за животни, растения и минерали е само отвлечено познание, тъй като ние оставаме вън от тях, този, който иска да достигне действително познание в окултен смисъл, трябва да се упражнява в това, като че ли се намира вътре в животните, растенията, минералите, въз
дух
а и водата, изворите и горите, камъните и звездите, другите хора, като че ли е едно цяло с тях.
В древните орфически мистерии17 е имало една удивителна личност, преминала през тайните на тези мистерии; тя принадлежала към най-привлекателните, най-интересните ученици на древните гръцки орфически мистерии. Тя е била добре подготвена благодарение на определено келтско тайно обучение, преминато от нея в по-ранни въплъщения. С дълбока последователност е търсила тази индивидуалност тайните на орфическите мистерии. Учениците в орфическите тайни чрез собствената си душа е трябвало да преживеят това, което се съдържа в мита за Дионис Загрей, който бил разкъсан на части от титаните, но чието тяло Зевс издигнал към висшия живот. Като индивидуално човешко изживяване е трябвало да бъде преживяно от орфиците това, как човек, преминавайки определен мистериен път, така да се каже, преодолява себе си във външния свят, с цялото си същество се разкъсва на части, престава да намира в себе си самия себе си.
В същото време, когато обичайното познание за животни, растения и минерали е само отвлечено познание, тъй като ние оставаме вън от тях, този, който иска да достигне действително познание в окултен смисъл, трябва да се упражнява в това, като че ли се намира вътре в животните, растенията, минералите, въздуха и водата, изворите и горите, камъните и звездите, другите хора, като че ли е едно цяло с тях.
И въпреки това той като орфик трябва да развие в себе си силна вътрешна душевна сила, че бидейки възстановен като събрана в себе си индивидуалност, да тържествува над раздробеността на външния свят. Ако това, върху което току-що ви обърнах внимание, е ставало човешко преживяване, то се отнасяло по определен начин към най-висшето, което може да се преживее като тайна на посвещението. И много ученици в орфическите мистерии преминали през такива изживявания, преживели по такъв начин своето разкъсване в света и с това преминали през най-висшето, което в дохристиянските времена е могло да бъде постигнато като своего рода подготовка за християнството. Към учениците на орфическите мистерии принадлежи и тази привлекателна личност, чието външно име не е достигнало до потомците, но която изпъква в качеството си на ученик в орфическите мистерии и върху която аз сега ви обръщам внимание. Вече юноша а след това много години поред тази личност е била тясно свързана с всички гръцки орфически умове; тя действала във времето, предшестващо възникването на гръцката философия, и което вече не се отбелязва в книгите по история на философията.
към текста >>
Така се взираме ние назад към тези времена, когато човек още е бил свързан с
дух
овните светове, както е било с този орфик, така виждаме ние неговия сянков образ сред тези, които са учили в Александрия на границата между четвърти и пети век.
Забележително е как всичко това при новата инкарнация е било преведено в личните преживявания. Ние виждаме тази индивидуалност, родила се отново в края на четвъртото столетие на християнската ера като дъщеря на великия математик Теон. Ние виждаме, как в нейната душа оживява всичко това, което е могло да бъде преживяно в орфическите мистерии при съзерцанието на великите математически, ясни мирови съотношения. Сега всичко това е личен талант, лична способност. Сега даже тази индивидуалност се е нуждаела от баща-математик, за да има нещо унаследено; толкова лични е трябвало да бъдат тези способности.
Така се взираме ние назад към тези времена, когато човек още е бил свързан с духовните светове, както е било с този орфик, така виждаме ние неговия сянков образ сред тези, които са учили в Александрия на границата между четвърти и пети век.
Тази индивидуалност не е възприела още нищо от това, което, може да се каже, е позволявало на хората да не забелязват сенчестите страни в началото на християнството; понеже твърде ярко е било в тази душа всичко това, което е било отзвук от орфическите мистерии, твърде ярко, за да би могла тя да бъде озарена от различната светлина, която произлиза от Христовото събитие. Това, което е излизало наоколо като християнство, например чрез Теофил или Кирил, е било такова, че тази индивидуалност на орфик, която е приела сега личен характер, е могла да каже и даде неща по-велики и по-мъдри от тези, които са представлявали християнството в Александрия в това време. С най-дълбока ненавист са били изпълнени както Теофил, така и Кирил срещу всичко, което не било църковно-християнско в тесния смисъл, което не било в разбиранията на тези двама архиепископи. Християнството приело съвсем личен характер, такъв личен характер, че тези двама архиепископи наели лични наемници. Навсякъде се наемали хора, които трябвало да бъдат, така да се каже, охрана на архиепископите.
към текста >>
Ние засягаме едно от тези събития, които само външно се проявяват като мъченическа смърт; те представляват символ, в който се изразяват
дух
овни сили и значения.
Тя сваляла в краката й не само стари езичници, но и такива проникновени, дълбоки християни като Синезий20. Тя имала голямо влияние в Александрия, и в Хипатия е могло да бъде преживяно пренесеното в личността възраждане на древната езическа мъдрост на Орфей. И наистина, символично е действала мировата карма. Това, което е представлявало тайната на нейното посвещение, е било действително проектирано като сянка на физически план. С това ние засягаме събитие, което е действало символично и е било важно за много от това, което се извършва в историческите времена.
Ние засягаме едно от тези събития, които само външно се проявяват като мъченическа смърт; те представляват символ, в който се изразяват духовни сили и значения.
Яростта на тези, които обкръжавали архиепископа на Александрия, се стоварила върху Хипатия в мартенските дни на 415 година. Решили да се избавят от нейната власт, от нейната духовна власт. Най-невежите, диви орди от околностите на Александрия, били надъхани и чрез лъжа заловили тази мъдра девойка. Тя седнала в каруца и по даден знак настървените хора се нахвърлили върху нея, смъкнали от нея дрехите, повлекли я в църквата и буквално одрали месото от костите й. Те я разкъсали и съвършено лишената от човешки облик кръвожадна тълпа помъкнала през града части от тялото й.
към текста >>
Решили да се избавят от нейната власт, от нейната
дух
овна власт.
И наистина, символично е действала мировата карма. Това, което е представлявало тайната на нейното посвещение, е било действително проектирано като сянка на физически план. С това ние засягаме събитие, което е действало символично и е било важно за много от това, което се извършва в историческите времена. Ние засягаме едно от тези събития, които само външно се проявяват като мъченическа смърт; те представляват символ, в който се изразяват духовни сили и значения. Яростта на тези, които обкръжавали архиепископа на Александрия, се стоварила върху Хипатия в мартенските дни на 415 година.
Решили да се избавят от нейната власт, от нейната духовна власт.
Най-невежите, диви орди от околностите на Александрия, били надъхани и чрез лъжа заловили тази мъдра девойка. Тя седнала в каруца и по даден знак настървените хора се нахвърлили върху нея, смъкнали от нея дрехите, повлекли я в църквата и буквално одрали месото от костите й. Те я разкъсали и съвършено лишената от човешки облик кръвожадна тълпа помъкнала през града части от тялото й. Такава е съдбата на великия философ Хипатия. С това, може да се каже, символично е показано нещо, дълбоко свързано с основаването на Александрия от Александър Велики, макар че е станало много време след това.
към текста >>
45.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Първото, за което искаме да говорим, е нещо, което в настоящото време е извънредно важно за онези, които се занимават с
Дух
овна наука и които насочват своя копнеж към нея.
БОЖЕСТВЕН ИМПУЛС „ПЕТ ВЕЛИКДЕНА” ОТ АНАСТАСИУС ГРЮН Дюселдорф, 5. Май 1912 Днес моята задача ще бъде да споделя с Вас подробности, които ще бъдат обект и на публичната лекция, за които обаче не може да се говори в една публична лекция така, както това е възможно пред хора, които са подготвени да приемат тези неща чрез едно продължително изучаване в една работна група.
Първото, за което искаме да говорим, е нещо, което в настоящото време е извънредно важно за онези, които се занимават с Духовна наука и които насочват своя копнеж към нея.
Вярно е, че въпросът, който ще бъде засегнат тук, е бил често пъти разглеждан, обаче за духовно-научните възгледи трябва да се говори колкото е възможно по-често, възгледи, които трябва да образуват сили и импулси за хората от настоящето и близкото бъдеще. Днес ще изтъкна една страна на това, което Духовната наука трябва да означава за света, а това е, че в нашето настоящо време имаме извънредно голяма нужда да дадем един вид душа на това, което можем да наречем нашето мирово тяло, нашата Земя. Мирово небе сно тяло! Действително, така както днес можем да говорим за едно небесно тяло, не можеше да се говори до преди много отдавна в развитието на човечеството. Нужно е само да хвърлим бегъл поглед назад в историческото развитие на човечеството, за да открием, че до неотдавна на хората изобщо не би им хрумвала мисълта да говорят за едно небесно тяло, обитавано от човечеството.
към текста >>
Вярно е, че въпросът, който ще бъде засегнат тук, е бил често пъти разглеждан, обаче за
дух
овно-научните възгледи трябва да се говори колкото е възможно по-често, възгледи, които трябва да образуват сили и импулси за хората от настоящето и близкото бъдеще.
„ПЕТ ВЕЛИКДЕНА” ОТ АНАСТАСИУС ГРЮН Дюселдорф, 5. Май 1912 Днес моята задача ще бъде да споделя с Вас подробности, които ще бъдат обект и на публичната лекция, за които обаче не може да се говори в една публична лекция така, както това е възможно пред хора, които са подготвени да приемат тези неща чрез едно продължително изучаване в една работна група. Първото, за което искаме да говорим, е нещо, което в настоящото време е извънредно важно за онези, които се занимават с Духовна наука и които насочват своя копнеж към нея.
Вярно е, че въпросът, който ще бъде засегнат тук, е бил често пъти разглеждан, обаче за духовно-научните възгледи трябва да се говори колкото е възможно по-често, възгледи, които трябва да образуват сили и импулси за хората от настоящето и близкото бъдеще.
Днес ще изтъкна една страна на това, което Духовната наука трябва да означава за света, а това е, че в нашето настоящо време имаме извънредно голяма нужда да дадем един вид душа на това, което можем да наречем нашето мирово тяло, нашата Земя. Мирово небе сно тяло! Действително, така както днес можем да говорим за едно небесно тяло, не можеше да се говори до преди много отдавна в развитието на човечеството. Нужно е само да хвърлим бегъл поглед назад в историческото развитие на човечеството, за да открием, че до неотдавна на хората изобщо не би им хрумвала мисълта да говорят за едно небесно тяло, обитавано от човечеството. В миналото ние откриваме култури, които съставляваха едно цяло и които се развиваха в тесни граници.
към текста >>
Днес ще изтъкна една страна на това, което
Дух
овната наука трябва да означава за света, а това е, че в нашето настоящо време имаме извънредно голяма нужда да дадем един вид душа на това, което можем да наречем нашето мирово тяло, нашата Земя.
Дюселдорф, 5. Май 1912 Днес моята задача ще бъде да споделя с Вас подробности, които ще бъдат обект и на публичната лекция, за които обаче не може да се говори в една публична лекция така, както това е възможно пред хора, които са подготвени да приемат тези неща чрез едно продължително изучаване в една работна група. Първото, за което искаме да говорим, е нещо, което в настоящото време е извънредно важно за онези, които се занимават с Духовна наука и които насочват своя копнеж към нея. Вярно е, че въпросът, който ще бъде засегнат тук, е бил често пъти разглеждан, обаче за духовно-научните възгледи трябва да се говори колкото е възможно по-често, възгледи, които трябва да образуват сили и импулси за хората от настоящето и близкото бъдеще.
Днес ще изтъкна една страна на това, което Духовната наука трябва да означава за света, а това е, че в нашето настоящо време имаме извънредно голяма нужда да дадем един вид душа на това, което можем да наречем нашето мирово тяло, нашата Земя.
Мирово небе сно тяло! Действително, така както днес можем да говорим за едно небесно тяло, не можеше да се говори до преди много отдавна в развитието на човечеството. Нужно е само да хвърлим бегъл поглед назад в историческото развитие на човечеството, за да открием, че до неотдавна на хората изобщо не би им хрумвала мисълта да говорят за едно небесно тяло, обитавано от човечеството. В миналото ние откриваме култури, които съставляваха едно цяло и които се развиваха в тесни граници. Индийската култура, персийската и така нататък, бяха ръководени от Духовете на народите на съответната култура; те се развиха при отделни народи, които бяха разделени от планини, морета и реки, и водеха един напълно затворен живот.
към текста >>
Индийската култура, персийската и така нататък, бяха ръководени от
Дух
овете на народите на съответната култура; те се развиха при отделни народи, които бяха разделени от планини, морета и реки, и водеха един напълно затворен живот.
Днес ще изтъкна една страна на това, което Духовната наука трябва да означава за света, а това е, че в нашето настоящо време имаме извънредно голяма нужда да дадем един вид душа на това, което можем да наречем нашето мирово тяло, нашата Земя. Мирово небе сно тяло! Действително, така както днес можем да говорим за едно небесно тяло, не можеше да се говори до преди много отдавна в развитието на човечеството. Нужно е само да хвърлим бегъл поглед назад в историческото развитие на човечеството, за да открием, че до неотдавна на хората изобщо не би им хрумвала мисълта да говорят за едно небесно тяло, обитавано от човечеството. В миналото ние откриваме култури, които съставляваха едно цяло и които се развиваха в тесни граници.
Индийската култура, персийската и така нататък, бяха ръководени от Духовете на народите на съответната култура; те се развиха при отделни народи, които бяха разделени от планини, морета и реки, и водеха един напълно затворен живот.
Вярно е, че такива култури все още има и ние с право говорим за италианска, руска, френска, испанска, германска култура. Обаче наред с всичко това днес забелязваме, когато оставим погледа си до броди навред по Земното кълбо, че върху цялата Земя се шири нещо единно, нещо общо, което свързва народите на Земното кълбо в едно единство и което се предава до най-отдалечените народи.. Достатъчно е само да помислим за индустриализма, за железопътните линии, за телеграфа, за изобретенията на новото време. По същия начин се издават и инкасират чекове, строят се железопътни линии и телеграфи върху цялото Земно кълбо; същото се отнася и за предстоящите открития. Нека да се запитаме сега: Какво е особеното на всичко това, което се простира по един и същ начин върху цялото Земно кълбо, така че то е еднакво в Токио, Рим, Берлин, Лондон? Всичко това снабдява човечеството с хляб, облекло, както и с все по-нарастващите потребности от лукса.
към текста >>
Онези хора, които разбират необходимостта от
дух
овно-научното движение, ще развиват все повече разбирането, че едно тяло никога не може да съществува без душа.
Всичко това снабдява човечеството с хляб, облекло, както и с все по-нарастващите потребности от лукса. Върху цялото Земно кълбо се разпростира една материална култура, без разлика между отделните нации и раси. И тази материална култура се разви върху една малка област на Земята и извън тази област не се знаеше почти нищо за нея. Днес съобщенията обикалят Земното кълбо за няколко часа и кой би искал да се съмнява, че тази култура би могла да се нарече една земна култура! И тази култура ще става все по-материална, нашето Земно кълбо ще бъде все повече поглъщано от тази култура.
Онези хора, които разбират необходимостта от духовно-научното движение, ще развиват все повече разбирането, че едно тяло никога не може да съществува без душа.
Както една материална култура обхваща цялото Земно кълбо, така и духовното познание трябва да бъде душата, която се простира върху цялата Земя, без разлика на нация, цвят, раса, народ. И както методите за построяването на железопътните линии и на телеграфите се прилагат по един и същи начин върху цялата Земя, така и хората на Земята в кратко време трябва да се разберат по въпросите, които засягат душите на човечеството. Онова, което все повече и повече ще се ражда в тези души като копнеж и въпроси, изисква отговор на въпросите. И от това възниква необходимостта от едно духовно движение. Тогава ще настъпи нещо в огромни мащаби, подобно на съобщителните връзки между отделните народи.
към текста >>
Както една материална култура обхваща цялото Земно кълбо, така и
дух
овното познание трябва да бъде душата, която се простира върху цялата Земя, без разлика на нация, цвят, раса, народ.
Върху цялото Земно кълбо се разпростира една материална култура, без разлика между отделните нации и раси. И тази материална култура се разви върху една малка област на Земята и извън тази област не се знаеше почти нищо за нея. Днес съобщенията обикалят Земното кълбо за няколко часа и кой би искал да се съмнява, че тази култура би могла да се нарече една земна култура! И тази култура ще става все по-материална, нашето Земно кълбо ще бъде все повече поглъщано от тази култура. Онези хора, които разбират необходимостта от духовно-научното движение, ще развиват все повече разбирането, че едно тяло никога не може да съществува без душа.
Както една материална култура обхваща цялото Земно кълбо, така и духовното познание трябва да бъде душата, която се простира върху цялата Земя, без разлика на нация, цвят, раса, народ.
И както методите за построяването на железопътните линии и на телеграфите се прилагат по един и същи начин върху цялата Земя, така и хората на Земята в кратко време трябва да се разберат по въпросите, които засягат душите на човечеството. Онова, което все повече и повече ще се ражда в тези души като копнеж и въпроси, изисква отговор на въпросите. И от това възниква необходимостта от едно духовно движение. Тогава ще настъпи нещо в огромни мащаби, подобно на съобщителните връзки между отделните народи. Една съобщителна мрежа между душа и душа ще бъде изтъкана над цялото Земно кълбо.
към текста >>
И от това възниква необходимостта от едно
дух
овно движение.
И тази култура ще става все по-материална, нашето Земно кълбо ще бъде все повече поглъщано от тази култура. Онези хора, които разбират необходимостта от духовно-научното движение, ще развиват все повече разбирането, че едно тяло никога не може да съществува без душа. Както една материална култура обхваща цялото Земно кълбо, така и духовното познание трябва да бъде душата, която се простира върху цялата Земя, без разлика на нация, цвят, раса, народ. И както методите за построяването на железопътните линии и на телеграфите се прилагат по един и същи начин върху цялата Земя, така и хората на Земята в кратко време трябва да се разберат по въпросите, които засягат душите на човечеството. Онова, което все повече и повече ще се ражда в тези души като копнеж и въпроси, изисква отговор на въпросите.
И от това възниква необходимостта от едно духовно движение.
Тогава ще настъпи нещо в огромни мащаби, подобно на съобщителните връзки между отделните народи. Една съобщителна мрежа между душа и душа ще бъде изтъкана над цялото Земно кълбо. И това, което ще се изтъче между душа и душа, можем да го наречем едно вътрешно разбирателство относно всичко онова, което е свещено за отделните души по цялото Земно кълбо: а именно, как те се отнасят към духовния свят. Не след дълго време върху цялото Земно кълбо ще съществува едно интимно разбиране относно онова, което във времената на миналото беше донесло най-острите борби, най-страшните дисхармонии на човечеството, докато то все още беше разпокъсано в отделните културни области, които не знаеха нищо едни за други. Това, което ще се развие върху цялата Земя като едно обхващащо цялото земно човечество духовно движение, трябва да се развие обаче и в най-малък мащаб от душа към душа.
към текста >>
И това, което ще се изтъче между душа и душа, можем да го наречем едно вътрешно разбирателство относно всичко онова, което е свещено за отделните души по цялото Земно кълбо: а именно, как те се отнасят към
дух
овния свят.
И както методите за построяването на железопътните линии и на телеграфите се прилагат по един и същи начин върху цялата Земя, така и хората на Земята в кратко време трябва да се разберат по въпросите, които засягат душите на човечеството. Онова, което все повече и повече ще се ражда в тези души като копнеж и въпроси, изисква отговор на въпросите. И от това възниква необходимостта от едно духовно движение. Тогава ще настъпи нещо в огромни мащаби, подобно на съобщителните връзки между отделните народи. Една съобщителна мрежа между душа и душа ще бъде изтъкана над цялото Земно кълбо.
И това, което ще се изтъче между душа и душа, можем да го наречем едно вътрешно разбирателство относно всичко онова, което е свещено за отделните души по цялото Земно кълбо: а именно, как те се отнасят към духовния свят.
Не след дълго време върху цялото Земно кълбо ще съществува едно интимно разбиране относно онова, което във времената на миналото беше донесло най-острите борби, най-страшните дисхармонии на човечеството, докато то все още беше разпокъсано в отделните културни области, които не знаеха нищо едни за други. Това, което ще се развие върху цялата Земя като едно обхващащо цялото земно човечество духовно движение, трябва да се развие обаче и в най-малък мащаб от душа към душа. Колко много са отдалечени едни от други днес будистите и християните, колко малко се разбират те, колко много те взаимно се отричат, когато защитават единствено своите вероизповедания! Но ще дойде време, когато ще има все повече будисти, които изхождайки от будизма, ще станат последователи на Духовната наука и все повече християни, които са вдъхновявани от християнството, ще станат последователи на Духовната наука. И те ще проявяват най-пълно, най-дълбоко разбиране едни спрямо други.
към текста >>
Това, което ще се развие върху цялата Земя като едно обхващащо цялото земно човечество
дух
овно движение, трябва да се развие обаче и в най-малък мащаб от душа към душа.
И от това възниква необходимостта от едно духовно движение. Тогава ще настъпи нещо в огромни мащаби, подобно на съобщителните връзки между отделните народи. Една съобщителна мрежа между душа и душа ще бъде изтъкана над цялото Земно кълбо. И това, което ще се изтъче между душа и душа, можем да го наречем едно вътрешно разбирателство относно всичко онова, което е свещено за отделните души по цялото Земно кълбо: а именно, как те се отнасят към духовния свят. Не след дълго време върху цялото Земно кълбо ще съществува едно интимно разбиране относно онова, което във времената на миналото беше донесло най-острите борби, най-страшните дисхармонии на човечеството, докато то все още беше разпокъсано в отделните културни области, които не знаеха нищо едни за други.
Това, което ще се развие върху цялата Земя като едно обхващащо цялото земно човечество духовно движение, трябва да се развие обаче и в най-малък мащаб от душа към душа.
Колко много са отдалечени едни от други днес будистите и християните, колко малко се разбират те, колко много те взаимно се отричат, когато защитават единствено своите вероизповедания! Но ще дойде време, когато ще има все повече будисти, които изхождайки от будизма, ще станат последователи на Духовната наука и все повече християни, които са вдъхновявани от християнството, ще станат последователи на Духовната наука. И те ще проявяват най-пълно, най-дълбоко разбиране едни спрямо други. Че човечеството се стреми към едно такова интимно разбиране, към едно такова разбирателство, ние виждаме днес от това, че дори и във външната наука се проявява един стремеж, който намира израз в онази научна дисциплина, която сравнява различните религии. Не бива да омаловажаваме заслугите на тази научна дисциплина: тя действително е постигнала твърде много.
към текста >>
Но ще дойде време, когато ще има все повече будисти, които изхождайки от будизма, ще станат последователи на
Дух
овната наука и все повече християни, които са вдъхновявани от християнството, ще станат последователи на
Дух
овната наука.
Една съобщителна мрежа между душа и душа ще бъде изтъкана над цялото Земно кълбо. И това, което ще се изтъче между душа и душа, можем да го наречем едно вътрешно разбирателство относно всичко онова, което е свещено за отделните души по цялото Земно кълбо: а именно, как те се отнасят към духовния свят. Не след дълго време върху цялото Земно кълбо ще съществува едно интимно разбиране относно онова, което във времената на миналото беше донесло най-острите борби, най-страшните дисхармонии на човечеството, докато то все още беше разпокъсано в отделните културни области, които не знаеха нищо едни за други. Това, което ще се развие върху цялата Земя като едно обхващащо цялото земно човечество духовно движение, трябва да се развие обаче и в най-малък мащаб от душа към душа. Колко много са отдалечени едни от други днес будистите и християните, колко малко се разбират те, колко много те взаимно се отричат, когато защитават единствено своите вероизповедания!
Но ще дойде време, когато ще има все повече будисти, които изхождайки от будизма, ще станат последователи на Духовната наука и все повече християни, които са вдъхновявани от християнството, ще станат последователи на Духовната наука.
И те ще проявяват най-пълно, най-дълбоко разбиране едни спрямо други. Че човечеството се стреми към едно такова интимно разбиране, към едно такова разбирателство, ние виждаме днес от това, че дори и във външната наука се проявява един стремеж, който намира израз в онази научна дисциплина, която сравнява различните религии. Не бива да омаловажаваме заслугите на тази научна дисциплина: тя действително е постигнала твърде много. Но какво изнася тя на бял свят, когато описва ученията на различните религии? Макар и да не се казва направо, но зад всичко, което тази сравнителна наука изнася на бял свят, се крие само това, което в религиите не е нищо друго, освен едно детинско вярване; онези, които са схванали същинското ядро на религиите, не могат да се задоволят с нейните обяснения.
към текста >>
Но към какво се стреми
Дух
овната наука по отношение на религиите?
И те ще проявяват най-пълно, най-дълбоко разбиране едни спрямо други. Че човечеството се стреми към едно такова интимно разбиране, към едно такова разбирателство, ние виждаме днес от това, че дори и във външната наука се проявява един стремеж, който намира израз в онази научна дисциплина, която сравнява различните религии. Не бива да омаловажаваме заслугите на тази научна дисциплина: тя действително е постигнала твърде много. Но какво изнася тя на бял свят, когато описва ученията на различните религии? Макар и да не се казва направо, но зад всичко, което тази сравнителна наука изнася на бял свят, се крие само това, което в религиите не е нищо друго, освен едно детинско вярване; онези, които са схванали същинското ядро на религиите, не могат да се задоволят с нейните обяснения.
Но към какво се стреми Духовната наука по отношение на религиите?
Тя иска да познае именно онова, което научните изследователи на религиите не могат да разберат – най-ценното благо на мъдростта в отделните религии. От какво изхожда Духовната наука? От това, че човечеството води своя произход от един общ Бог и че първичната мъдрост на цялото човечество, която произхожда от общия Бог, е разпределена само временно в определен брой лъчи, озаряващи различните народи и човешки групи. Тази първична мъдрост и първична истина, неразмътена от едно или друго вероизповедание – тъкмо нея Духовната наука се стреми да намери отново и да я възвърне на хората; това е нейният идеал! Ето защо тя може да се впусне в разглеждането на отделните религии.
към текста >>
От какво изхожда
Дух
овната наука?
Не бива да омаловажаваме заслугите на тази научна дисциплина: тя действително е постигнала твърде много. Но какво изнася тя на бял свят, когато описва ученията на различните религии? Макар и да не се казва направо, но зад всичко, което тази сравнителна наука изнася на бял свят, се крие само това, което в религиите не е нищо друго, освен едно детинско вярване; онези, които са схванали същинското ядро на религиите, не могат да се задоволят с нейните обяснения. Но към какво се стреми Духовната наука по отношение на религиите? Тя иска да познае именно онова, което научните изследователи на религиите не могат да разберат – най-ценното благо на мъдростта в отделните религии.
От какво изхожда Духовната наука?
От това, че човечеството води своя произход от един общ Бог и че първичната мъдрост на цялото човечество, която произхожда от общия Бог, е разпределена само временно в определен брой лъчи, озаряващи различните народи и човешки групи. Тази първична мъдрост и първична истина, неразмътена от едно или друго вероизповедание – тъкмо нея Духовната наука се стреми да намери отново и да я възвърне на хората; това е нейният идеал! Ето защо тя може да се впусне в разглеждането на отделните религии. Обаче тя не спира погледа си върху външните обреди и церемонии, а върху това как в тази или онази религия се съдържа прадревният извор на мъдростта. За нея религиите са като един вид канали, през които се разлива в отделни потоци онова, което някога беше разлято равномерно върху цялото човечество.
към текста >>
Тази първична мъдрост и първична истина, неразмътена от едно или друго вероизповедание – тъкмо нея
Дух
овната наука се стреми да намери отново и да я възвърне на хората; това е нейният идеал!
Макар и да не се казва направо, но зад всичко, което тази сравнителна наука изнася на бял свят, се крие само това, което в религиите не е нищо друго, освен едно детинско вярване; онези, които са схванали същинското ядро на религиите, не могат да се задоволят с нейните обяснения. Но към какво се стреми Духовната наука по отношение на религиите? Тя иска да познае именно онова, което научните изследователи на религиите не могат да разберат – най-ценното благо на мъдростта в отделните религии. От какво изхожда Духовната наука? От това, че човечеството води своя произход от един общ Бог и че първичната мъдрост на цялото човечество, която произхожда от общия Бог, е разпределена само временно в определен брой лъчи, озаряващи различните народи и човешки групи.
Тази първична мъдрост и първична истина, неразмътена от едно или друго вероизповедание – тъкмо нея Духовната наука се стреми да намери отново и да я възвърне на хората; това е нейният идеал!
Ето защо тя може да се впусне в разглеждането на отделните религии. Обаче тя не спира погледа си върху външните обреди и церемонии, а върху това как в тази или онази религия се съдържа прадревният извор на мъдростта. За нея религиите са като един вид канали, през които се разлива в отделни потоци онова, което някога беше разлято равномерно върху цялото човечество. Докато християнинът на външното вероизповедание, който не знае нищо друго, освен това, което външното вероизповедание е възпитало в човешките сърца в течение на столетията, казва на будиста: Ако искаш да дойдеш до истината, ти трябва да вярваш в това, в което аз вярвам – и срещу тези думи будистът противопоставя това, което е свещено за него и така не може да се стигне до никакво разбирателство между християнин и будист, Духовната наука се отнася по коренно различен начин към тези неща. Който с помощта на новите ясновидски методи прониква в ядрото на будизма, както и на християнството, той се запознава с онова, което е главният нерв на будизма: Той се научава да познава онези висши Същества, които са произлезли от царството на човеците и които се наричат Бодисатви.
към текста >>
Докато християнинът на външното вероизповедание, който не знае нищо друго, освен това, което външното вероизповедание е възпитало в човешките сърца в течение на столетията, казва на будиста: Ако искаш да дойдеш до истината, ти трябва да вярваш в това, в което аз вярвам – и срещу тези думи будистът противопоставя това, което е свещено за него и така не може да се стигне до никакво разбирателство между християнин и будист,
Дух
овната наука се отнася по коренно различен начин към тези неща.
От това, че човечеството води своя произход от един общ Бог и че първичната мъдрост на цялото човечество, която произхожда от общия Бог, е разпределена само временно в определен брой лъчи, озаряващи различните народи и човешки групи. Тази първична мъдрост и първична истина, неразмътена от едно или друго вероизповедание – тъкмо нея Духовната наука се стреми да намери отново и да я възвърне на хората; това е нейният идеал! Ето защо тя може да се впусне в разглеждането на отделните религии. Обаче тя не спира погледа си върху външните обреди и церемонии, а върху това как в тази или онази религия се съдържа прадревният извор на мъдростта. За нея религиите са като един вид канали, през които се разлива в отделни потоци онова, което някога беше разлято равномерно върху цялото човечество.
Докато християнинът на външното вероизповедание, който не знае нищо друго, освен това, което външното вероизповедание е възпитало в човешките сърца в течение на столетията, казва на будиста: Ако искаш да дойдеш до истината, ти трябва да вярваш в това, в което аз вярвам – и срещу тези думи будистът противопоставя това, което е свещено за него и така не може да се стигне до никакво разбирателство между християнин и будист, Духовната наука се отнася по коренно различен начин към тези неща.
Който с помощта на новите ясновидски методи прониква в ядрото на будизма, както и на християнството, той се запознава с онова, което е главният нерв на будизма: Той се научава да познава онези висши Същества, които са произлезли от царството на човеците и които се наричат Бодисатви. Също и християнинът чува тук или там как един Бодисатва е произлязъл от човечеството и се научава да познава как един такъв Бодистава действува и работи всред човечеството. Той научава, че между тези Бодистави е имало един, който се е родил около шестстотин години преди нашата ера като Сидхарта, като син на цар Судходана, че в своята двадесет и девета година се е издигнал до ранг Буда и този антропософски християнин научава, че едно такова Същество, което се е издигнало от Бодистава до ранг Буда, не трябва да идва вече на Земята в едно тяло от плът. Изследователите на религии не могат да правят никакви проучвания за такива Същества, каквито са например Бодистава или Буда. Те не могат да се издигнат с техния поглед до това, какво представлява вътрешната същност на едно такова Същество, не могат да прозрат как едно такова Същество, макар и то да не живее в едно тяло от плът, все пак направлява и ръководи човечеството от духовните светове.
към текста >>
Те не могат да се издигнат с техния поглед до това, какво представлява вътрешната същност на едно такова Същество, не могат да прозрат как едно такова Същество, макар и то да не живее в едно тяло от плът, все пак направлява и ръководи човечеството от
дух
овните светове.
Докато християнинът на външното вероизповедание, който не знае нищо друго, освен това, което външното вероизповедание е възпитало в човешките сърца в течение на столетията, казва на будиста: Ако искаш да дойдеш до истината, ти трябва да вярваш в това, в което аз вярвам – и срещу тези думи будистът противопоставя това, което е свещено за него и така не може да се стигне до никакво разбирателство между християнин и будист, Духовната наука се отнася по коренно различен начин към тези неща. Който с помощта на новите ясновидски методи прониква в ядрото на будизма, както и на християнството, той се запознава с онова, което е главният нерв на будизма: Той се научава да познава онези висши Същества, които са произлезли от царството на човеците и които се наричат Бодисатви. Също и християнинът чува тук или там как един Бодисатва е произлязъл от човечеството и се научава да познава как един такъв Бодистава действува и работи всред човечеството. Той научава, че между тези Бодистави е имало един, който се е родил около шестстотин години преди нашата ера като Сидхарта, като син на цар Судходана, че в своята двадесет и девета година се е издигнал до ранг Буда и този антропософски християнин научава, че едно такова Същество, което се е издигнало от Бодистава до ранг Буда, не трябва да идва вече на Земята в едно тяло от плът. Изследователите на религии не могат да правят никакви проучвания за такива Същества, каквито са например Бодистава или Буда.
Те не могат да се издигнат с техния поглед до това, какво представлява вътрешната същност на едно такова Същество, не могат да прозрат как едно такова Същество, макар и то да не живее в едно тяло от плът, все пак направлява и ръководи човечеството от духовните светове.
Обаче ние, като антропософски християни можем да бъдем вярващи по отношение на този Бодистава, също както и един будист. Ние разбираме това чрез нашето духовно-научно развитие. И ние казваме точно същото, което един будист казва относно своя Буда. Антропософският християнин казва на будиста: Аз разбирам и вярвам в същото, в което ти вярваш и разбираш. – И никой, който в областта на християнството се е издигнал до Духовната наука, не би се осмелил като християнин да каже: Все пак Буда отново ще се върне на Земята в плът.
към текста >>
Ние разбираме това чрез нашето
дух
овно-научно развитие.
Също и християнинът чува тук или там как един Бодисатва е произлязъл от човечеството и се научава да познава как един такъв Бодистава действува и работи всред човечеството. Той научава, че между тези Бодистави е имало един, който се е родил около шестстотин години преди нашата ера като Сидхарта, като син на цар Судходана, че в своята двадесет и девета година се е издигнал до ранг Буда и този антропософски християнин научава, че едно такова Същество, което се е издигнало от Бодистава до ранг Буда, не трябва да идва вече на Земята в едно тяло от плът. Изследователите на религии не могат да правят никакви проучвания за такива Същества, каквито са например Бодистава или Буда. Те не могат да се издигнат с техния поглед до това, какво представлява вътрешната същност на едно такова Същество, не могат да прозрат как едно такова Същество, макар и то да не живее в едно тяло от плът, все пак направлява и ръководи човечеството от духовните светове. Обаче ние, като антропософски християни можем да бъдем вярващи по отношение на този Бодистава, също както и един будист.
Ние разбираме това чрез нашето духовно-научно развитие.
И ние казваме точно същото, което един будист казва относно своя Буда. Антропософският християнин казва на будиста: Аз разбирам и вярвам в същото, в което ти вярваш и разбираш. – И никой, който в областта на християнството се е издигнал до Духовната наука, не би се осмелил като християнин да каже: Все пак Буда отново ще се върне на Земята в плът. – Той би трябвало да знае, че това ще нарани най-интимните чувства на будиста и чрез едно такова изказване той изобщо не се приближава до истинския характер на онова Същество, което се е издигнало от Бодисатва до Буда. Той се е научил да познава и разбира тези Същества от своето християнство.
към текста >>
– И никой, който в областта на християнството се е издигнал до
Дух
овната наука, не би се осмелил като християнин да каже: Все пак Буда отново ще се върне на Земята в плът.
Те не могат да се издигнат с техния поглед до това, какво представлява вътрешната същност на едно такова Същество, не могат да прозрат как едно такова Същество, макар и то да не живее в едно тяло от плът, все пак направлява и ръководи човечеството от духовните светове. Обаче ние, като антропософски християни можем да бъдем вярващи по отношение на този Бодистава, също както и един будист. Ние разбираме това чрез нашето духовно-научно развитие. И ние казваме точно същото, което един будист казва относно своя Буда. Антропософският християнин казва на будиста: Аз разбирам и вярвам в същото, в което ти вярваш и разбираш.
– И никой, който в областта на християнството се е издигнал до Духовната наука, не би се осмелил като християнин да каже: Все пак Буда отново ще се върне на Земята в плът.
– Той би трябвало да знае, че това ще нарани най-интимните чувства на будиста и чрез едно такова изказване той изобщо не се приближава до истинския характер на онова Същество, което се е издигнало от Бодисатва до Буда. Той се е научил да познава и разбира тези Същества от своето християнство. И как ще се отнесе към тези неща будистът, който е станал антропософ? Той ще научи, че християнството трябва да бъде охарактеризирано по един особен начин чрез това, което лежи в неговата основа. Той би казал: Вярно е, че християнството също има един такъв основател на религията, както и всички други религии по света, обаче с него се свързва и едно друго Същество... Основателят е Исус от Назарет.
към текста >>
Обаче с това име не може да бъде обхванат божественият
Дух
, който наричаме Христос, който познаваме в Христос.
Не става дума за едно свързване на християнството с Исус от Назарет, за едно позоваване на един велик Учител. Произходът на християнството сочи към един факт. То изхожда от един неличен факт: Мистерията на Голгота. Чрез какво е могло да стане това? Чрез това, че в течение на три години в Исус от Назарет присъствуваше едно Същество, наричано Христос, ако искаме да изберем за Него едно име.
Обаче с това име не може да бъде обхванат божественият Дух, който наричаме Христос, който познаваме в Христос.
Нещо божествено не може да бъде обхванато с едно човешко име, с една човешка дума. А при Христос имаме работа с един велик, разливащ се над света божествен Импулс: С Христовия Импулс, който проникна, навлезе в Исус от Назарет при Кръщението в реката Йордан. Ето кое е съществено за християнството – именно този Христов Импулс, който дойде на Земята чрез една физическа личност, който навлезе във физическата личност на Исус от Назарет; Исус от Назарет беше този, който приюти Христос в своите обвивки. Христос навлезе в тази физическа обвивка, защото развитието на света върви по такава линия, че първоначално то върви надолу, а после отново се отправя нагоре. Мистерията на Голгота се разигра в най-долната точка.
към текста >>
И това беше необходимо, защото само от нея можеше да избликне силата, която е в състояние да издигне човечеството в
дух
овния свят.
Нещо божествено не може да бъде обхванато с едно човешко име, с една човешка дума. А при Христос имаме работа с един велик, разливащ се над света божествен Импулс: С Христовия Импулс, който проникна, навлезе в Исус от Назарет при Кръщението в реката Йордан. Ето кое е съществено за християнството – именно този Христов Импулс, който дойде на Земята чрез една физическа личност, който навлезе във физическата личност на Исус от Назарет; Исус от Назарет беше този, който приюти Христос в своите обвивки. Христос навлезе в тази физическа обвивка, защото развитието на света върви по такава линия, че първоначално то върви надолу, а после отново се отправя нагоре. Мистерията на Голгота се разигра в най-долната точка.
И това беше необходимо, защото само от нея можеше да избликне силата, която е в състояние да издигне човечеството в духовния свят.
След Атлантската катастрофа ние имаме Древно-индийската епоха, чиято духовност не беше постигната през следващите епохи, а ще бъде постигната едва през Седмата епоха. Индийската епоха бе последвана от Персийската, след която дойде Египетско-халдейската епоха. Дори когато проследяваме развитието на човечеството само външно, става ясно, че духовността постоянно намалява. След това стигаме до културата, която стоеше изцяло върху почвата на земното: До гръцко-латинската култура. Тук, в гръцките произведения на изкуството, ние виждаме величествената среща между духовното съдържание и формата.
към текста >>
След Атлантската катастрофа ние имаме Древно-индийската епоха, чиято
дух
овност не беше постигната през следващите епохи, а ще бъде постигната едва през Седмата епоха.
А при Христос имаме работа с един велик, разливащ се над света божествен Импулс: С Христовия Импулс, който проникна, навлезе в Исус от Назарет при Кръщението в реката Йордан. Ето кое е съществено за християнството – именно този Христов Импулс, който дойде на Земята чрез една физическа личност, който навлезе във физическата личност на Исус от Назарет; Исус от Назарет беше този, който приюти Христос в своите обвивки. Христос навлезе в тази физическа обвивка, защото развитието на света върви по такава линия, че първоначално то върви надолу, а после отново се отправя нагоре. Мистерията на Голгота се разигра в най-долната точка. И това беше необходимо, защото само от нея можеше да избликне силата, която е в състояние да издигне човечеството в духовния свят.
След Атлантската катастрофа ние имаме Древно-индийската епоха, чиято духовност не беше постигната през следващите епохи, а ще бъде постигната едва през Седмата епоха.
Индийската епоха бе последвана от Персийската, след която дойде Египетско-халдейската епоха. Дори когато проследяваме развитието на човечеството само външно, става ясно, че духовността постоянно намалява. След това стигаме до културата, която стоеше изцяло върху почвата на земното: До гръцко-латинската култура. Тук, в гръцките произведения на изкуството, ние виждаме величествената среща между духовното съдържание и формата. А в римската култура, в юрисдикцията на Рим, човекът стана пълен господар във физическата област.
към текста >>
Дори когато проследяваме развитието на човечеството само външно, става ясно, че
дух
овността постоянно намалява.
Христос навлезе в тази физическа обвивка, защото развитието на света върви по такава линия, че първоначално то върви надолу, а после отново се отправя нагоре. Мистерията на Голгота се разигра в най-долната точка. И това беше необходимо, защото само от нея можеше да избликне силата, която е в състояние да издигне човечеството в духовния свят. След Атлантската катастрофа ние имаме Древно-индийската епоха, чиято духовност не беше постигната през следващите епохи, а ще бъде постигната едва през Седмата епоха. Индийската епоха бе последвана от Персийската, след която дойде Египетско-халдейската епоха.
Дори когато проследяваме развитието на човечеството само външно, става ясно, че духовността постоянно намалява.
След това стигаме до културата, която стоеше изцяло върху почвата на земното: До гръцко-латинската култура. Тук, в гръцките произведения на изкуството, ние виждаме величествената среща между духовното съдържание и формата. А в римската култура, в юрисдикцията на Рим, човекът стана пълен господар във физическата област. Духовният смисъл на гръцката култура има своя израз в думите: По-добре просяк в горния, физическия свят, отколкото цар в царството на сенките. В това се изразява целият ужас пред света, който стои зад физическото поле, ужасът пред света, в който човекът навлиза след смъртта.
към текста >>
Тук, в гръцките произведения на изкуството, ние виждаме величествената среща между
дух
овното съдържание и формата.
И това беше необходимо, защото само от нея можеше да избликне силата, която е в състояние да издигне човечеството в духовния свят. След Атлантската катастрофа ние имаме Древно-индийската епоха, чиято духовност не беше постигната през следващите епохи, а ще бъде постигната едва през Седмата епоха. Индийската епоха бе последвана от Персийската, след която дойде Египетско-халдейската епоха. Дори когато проследяваме развитието на човечеството само външно, става ясно, че духовността постоянно намалява. След това стигаме до културата, която стоеше изцяло върху почвата на земното: До гръцко-латинската култура.
Тук, в гръцките произведения на изкуството, ние виждаме величествената среща между духовното съдържание и формата.
А в римската култура, в юрисдикцията на Рим, човекът стана пълен господар във физическата област. Духовният смисъл на гръцката култура има своя израз в думите: По-добре просяк в горния, физическия свят, отколкото цар в царството на сенките. В това се изразява целият ужас пред света, който стои зад физическото поле, ужасът пред света, в който човекът навлиза след смъртта. Тук духовността е слязла до най-дълбоката си точка. Оттук нататък обаче човечеството се нуждаеше от един Импулс за обръщане към духовните светове и този Импулс му беше даден в Четвъртата следатлантска културна епоха чрез това, че в тази епоха се разигра нещо, което фактически се изплъзна от законите на физическия свят.
към текста >>
Дух
овният смисъл на гръцката култура има своя израз в думите: По-добре просяк в горния, физическия свят, отколкото цар в царството на сенките.
Индийската епоха бе последвана от Персийската, след която дойде Египетско-халдейската епоха. Дори когато проследяваме развитието на човечеството само външно, става ясно, че духовността постоянно намалява. След това стигаме до културата, която стоеше изцяло върху почвата на земното: До гръцко-латинската култура. Тук, в гръцките произведения на изкуството, ние виждаме величествената среща между духовното съдържание и формата. А в римската култура, в юрисдикцията на Рим, човекът стана пълен господар във физическата област.
Духовният смисъл на гръцката култура има своя израз в думите: По-добре просяк в горния, физическия свят, отколкото цар в царството на сенките.
В това се изразява целият ужас пред света, който стои зад физическото поле, ужасът пред света, в който човекът навлиза след смъртта. Тук духовността е слязла до най-дълбоката си точка. Оттук нататък обаче човечеството се нуждаеше от един Импулс за обръщане към духовните светове и този Импулс му беше даден в Четвъртата следатлантска културна епоха чрез това, че в тази епоха се разигра нещо, което фактически се изплъзна от законите на физическия свят. Как се разигра Мистерията на Голгота в отдалеченото кътче земя на Палестина? Тя се разигра така, че можем да кажем: Тя се разигра интернационално, интерконфесионално.
към текста >>
Тук
дух
овността е слязла до най-дълбоката си точка.
След това стигаме до културата, която стоеше изцяло върху почвата на земното: До гръцко-латинската култура. Тук, в гръцките произведения на изкуството, ние виждаме величествената среща между духовното съдържание и формата. А в римската култура, в юрисдикцията на Рим, човекът стана пълен господар във физическата област. Духовният смисъл на гръцката култура има своя израз в думите: По-добре просяк в горния, физическия свят, отколкото цар в царството на сенките. В това се изразява целият ужас пред света, който стои зад физическото поле, ужасът пред света, в който човекът навлиза след смъртта.
Тук духовността е слязла до най-дълбоката си точка.
Оттук нататък обаче човечеството се нуждаеше от един Импулс за обръщане към духовните светове и този Импулс му беше даден в Четвъртата следатлантска културна епоха чрез това, че в тази епоха се разигра нещо, което фактически се изплъзна от законите на физическия свят. Как се разигра Мистерията на Голгота в отдалеченото кътче земя на Палестина? Тя се разигра така, че можем да кажем: Тя се разигра интернационално, интерконфесионално. Тази Мистерия на Голгота се прояви изолирано, скрито. Външната култура не знаеше нищо за нея, не знаеха за нея нищо римляните, които бяха господари на това кътче земя.
към текста >>
Оттук нататък обаче човечеството се нуждаеше от един Импулс за обръщане към
дух
овните светове и този Импулс му беше даден в Четвъртата следатлантска културна епоха чрез това, че в тази епоха се разигра нещо, което фактически се изплъзна от законите на физическия свят.
Тук, в гръцките произведения на изкуството, ние виждаме величествената среща между духовното съдържание и формата. А в римската култура, в юрисдикцията на Рим, човекът стана пълен господар във физическата област. Духовният смисъл на гръцката култура има своя израз в думите: По-добре просяк в горния, физическия свят, отколкото цар в царството на сенките. В това се изразява целият ужас пред света, който стои зад физическото поле, ужасът пред света, в който човекът навлиза след смъртта. Тук духовността е слязла до най-дълбоката си точка.
Оттук нататък обаче човечеството се нуждаеше от един Импулс за обръщане към духовните светове и този Импулс му беше даден в Четвъртата следатлантска културна епоха чрез това, че в тази епоха се разигра нещо, което фактически се изплъзна от законите на физическия свят.
Как се разигра Мистерията на Голгота в отдалеченото кътче земя на Палестина? Тя се разигра така, че можем да кажем: Тя се разигра интернационално, интерконфесионално. Тази Мистерия на Голгота се прояви изолирано, скрито. Външната култура не знаеше нищо за нея, не знаеха за нея нищо римляните, които бяха господари на това кътче земя. И наистина те не бяха никакви последователи на Христос, а още по-малко бяха такива юдеите.
към текста >>
И онзи, който след Мистерията на Голгота направи най-много за разпространението на християнството, Го разбра едва тогава, когато Той му се яви
дух
ом.
Не! Те се разпръснаха, разотидоха се, когато Онзи, който дотогава бяха следвали, пое своя страдалчески път. Те станаха Негови Апостоли едва чрез това, че Той – минавайки през смъртта – им даде сигурността, че съществува. Едва тогава те станаха Негови истински апостоли и разнесоха Неговата сила между народите на Земята. Преди това обаче те изобщо не бяха Го разбрали.
И онзи, който след Мистерията на Голгота направи най-много за разпространението на християнството, Го разбра едва тогава, когато Той му се яви духом.
Така ние виждаме: По същество християнството се състои не в това, какъвто е случаят при другите религии и техните основатели, че един Учител събира около себе си ученици и тези ученици разпространяват по-нататък неговите учения, а в това, че един Божествен Импулс слезе на Земята, премина през смъртта и се яви като причина за възхода на човечеството. Едва когато след смъртта личният елемент изчезна, едва тогава се прояви онази сила, която дойде на Земята чрез Христос. Сега продължи да действува не едно учение, а фактът, че Христос беше в Исус, че Той премина през Мистерията на Голгота, от която се разля силата, с чиято помощ общочовешката еволюция можеше да поеме отново нагоре. Тази е разликата между това, което християнството поставя в изходната точка на своето развитие и това, което други религии поставят като своя изходна точка. Когато обгръщаме с поглед изходната точка на християнството, следва да обясним това, което стана при Мистерията на Голгота.
към текста >>
Това беше нещо, което Боговете трябваше да разрешат помежду си горе в
дух
овните светове, обаче чрез спора на Боговете човекът беше въвлечен в света на материята по-дълбоко, отколкото беше предвидено.
С отклонението на човечеството в низходящата посока и със завръщането му във възходящия път, с луциферическото влияние върху хората! Луцифер с всичко онова, което му принадлежи, не е никакъв човек, Луцифер и неговите сподвижници, това са свръхчовешки Същества. И Луцифер никога не е имал тенденцията и копнежа да поведе чрез своите дела човечеството по наклонения път. Той искаше да срази своите врагове, а не да вкара човеците по наклонения път. Прогресивните, горните Богове воюваха срещу Луцифер и долните, регресивните Богове, и още от началото на Земното развитие човекът беше въвлечен в този спор между Боговете.
Това беше нещо, което Боговете трябваше да разрешат помежду си горе в духовните светове, обаче чрез спора на Боговете човекът беше въвлечен в света на материята по-дълбоко, отколкото беше предвидено.
Ето защо Боговете трябваше отново да създадат изправлението за това. Хората трябваше да бъдат отново изведени нагоре, влиянието на Луцифер трябваше да бъде премахнато. А това не можеше да стане чрез един човек. Това можеше да бъде осъществено само чрез едно действие на Боговете. Това дело на Боговете трябва да бъде охарактеризирано като такова, каквото то е в действителност.
към текста >>
Будистът сочи към великия Учител, на когото приписва своята религия, обаче християнинът сочи към един факт на
дух
овните светове, който се е разиграл самотно на Земното кълбо, той сочи към нещо, което е изцяло безлично, което няма нищо общо с едно вероизповедание.
Но плодовете от това дело на Боговете, което трябваше да се разиграе тук, на нашата Земя, се паднаха на човечеството и християнското посвещение дава на хората силата да разберат това дело на Боговете. И също както произходът на човечеството, неговото произлизане от лоното на Бога можеше да стане само веднъж, така и преодоляването на това, което проникна в човешката душа при този произход, можеше да стане само веднъж. Когато християнинът, който е станал антропософ, представя на будиста, който също е станал антропософ, това Христово Същество, тогава будистът би казал: Следователно, аз бих те разбрал погрешно, ако повярвам, че това, което ти наричаш Христос, подлежи на реинкарнация. Не, то никога не подлежи на реинкарнация, също както ти не можеш да кажеш, че Буда би могъл отново да се въплъти на Земята! – Въпреки това съществува една голяма разлика.
Будистът сочи към великия Учител, на когото приписва своята религия, обаче християнинът сочи към един факт на духовните светове, който се е разиграл самотно на Земното кълбо, той сочи към нещо, което е изцяло безлично, което няма нищо общо с едно вероизповедание.
Отначало никой не беше последовател на този факт, не го признаваше, той нямаше нищо общо с някаква определена област на Земята; силата на Боговете се разля в една величествена самотност и този факт се включи в цялото следващо развитие на човечеството. Да търси истината в различните религии, тази е задачата на един духовно-научен светоглед и ако действително търсим ядрото на истината във всички религии, това означава мир всред човечеството на Земята. Когато даден последовател на една религия я разбира в светлината на Духовната наука, тази религия никога не налага някакъв свой отпечатък върху истината. Както християнинът антропософ не може да каже, че Буда отново ще се прероди на Земята, защото тогава той не ще е разбрал Буда, така и будистът антропософ не би твърдял, че Христос отново ще се прероди, защото това би означавало, че той изобщо не разбира Христос. Обаче истината относно Буда и истината относно Христос никога не означава – ако не намесваме личните си предразсъдъци – спорове и сектантство, а хармония и мир.
към текста >>
Да търси истината в различните религии, тази е задачата на един
дух
овно-научен светоглед и ако действително търсим ядрото на истината във всички религии, това означава мир всред човечеството на Земята.
Когато християнинът, който е станал антропософ, представя на будиста, който също е станал антропософ, това Христово Същество, тогава будистът би казал: Следователно, аз бих те разбрал погрешно, ако повярвам, че това, което ти наричаш Христос, подлежи на реинкарнация. Не, то никога не подлежи на реинкарнация, също както ти не можеш да кажеш, че Буда би могъл отново да се въплъти на Земята! – Въпреки това съществува една голяма разлика. Будистът сочи към великия Учител, на когото приписва своята религия, обаче християнинът сочи към един факт на духовните светове, който се е разиграл самотно на Земното кълбо, той сочи към нещо, което е изцяло безлично, което няма нищо общо с едно вероизповедание. Отначало никой не беше последовател на този факт, не го признаваше, той нямаше нищо общо с някаква определена област на Земята; силата на Боговете се разля в една величествена самотност и този факт се включи в цялото следващо развитие на човечеството.
Да търси истината в различните религии, тази е задачата на един духовно-научен светоглед и ако действително търсим ядрото на истината във всички религии, това означава мир всред човечеството на Земята.
Когато даден последовател на една религия я разбира в светлината на Духовната наука, тази религия никога не налага някакъв свой отпечатък върху истината. Както християнинът антропософ не може да каже, че Буда отново ще се прероди на Земята, защото тогава той не ще е разбрал Буда, така и будистът антропософ не би твърдял, че Христос отново ще се прероди, защото това би означавало, че той изобщо не разбира Христос. Обаче истината относно Буда и истината относно Христос никога не означава – ако не намесваме личните си предразсъдъци – спорове и сектантство, а хармония и мир. Ето какво произтича от истината, тя означава и поражда мир в света. Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат на Буда, великия Учител, проповядващ най-висшата мъдрост.
към текста >>
Когато даден последовател на една религия я разбира в светлината на
Дух
овната наука, тази религия никога не налага някакъв свой отпечатък върху истината.
Не, то никога не подлежи на реинкарнация, също както ти не можеш да кажеш, че Буда би могъл отново да се въплъти на Земята! – Въпреки това съществува една голяма разлика. Будистът сочи към великия Учител, на когото приписва своята религия, обаче християнинът сочи към един факт на духовните светове, който се е разиграл самотно на Земното кълбо, той сочи към нещо, което е изцяло безлично, което няма нищо общо с едно вероизповедание. Отначало никой не беше последовател на този факт, не го признаваше, той нямаше нищо общо с някаква определена област на Земята; силата на Боговете се разля в една величествена самотност и този факт се включи в цялото следващо развитие на човечеството. Да търси истината в различните религии, тази е задачата на един духовно-научен светоглед и ако действително търсим ядрото на истината във всички религии, това означава мир всред човечеството на Земята.
Когато даден последовател на една религия я разбира в светлината на Духовната наука, тази религия никога не налага някакъв свой отпечатък върху истината.
Както християнинът антропософ не може да каже, че Буда отново ще се прероди на Земята, защото тогава той не ще е разбрал Буда, така и будистът антропософ не би твърдял, че Христос отново ще се прероди, защото това би означавало, че той изобщо не разбира Христос. Обаче истината относно Буда и истината относно Христос никога не означава – ако не намесваме личните си предразсъдъци – спорове и сектантство, а хармония и мир. Ето какво произтича от истината, тя означава и поражда мир в света. Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат на Буда, великия Учител, проповядващ най-висшата мъдрост. Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат също и на Христос, на божествената сила в най-висшата истина.
към текста >>
Антропософията води тъкмо към тази душа, която като
Дух
овна наука, принадлежаща на всички хора, трябва да определя всяка земна култура по лицето на цялата Земя.
Ето какво произтича от истината, тя означава и поражда мир в света. Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат на Буда, великия Учител, проповядващ най-висшата мъдрост. Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат също и на Христос, на божествената сила в най-висшата истина. И взаимното разбирателство означава мир в целия свят. И този мир е душата на новия свят.
Антропософията води тъкмо към тази душа, която като Духовна наука, принадлежаща на всички хора, трябва да определя всяка земна култура по лицето на цялата Земя.
Такива познания бяха култивирани в розенкройцерските школи на миналите столетия от тринадесетото, четиринадесетото насам. Те знаеха, че с такива познания в човешките души се влива мир. И те знаеха, че дори някой, който не може да изпита този мир на Земята, той ще го почувствува след смъртта като изпълнение на неговите най-скъпи идеали, когато погледне надолу към Земята и види как мирът се ражда между народите в същия размер, в който те се отварят за такива познания. Така както аз говорих днес тук, така говореха през последните столетия в тесен, малък кръг принадлежащите на кръга на розенкройцерите. Днес това може да се говори пред по-големи кръгове от хора.
към текста >>
Онези, чиято мисия е да действуват импулсирани от
дух
овно-научното движение, като изпълняващи завета на онова, което се влива в човечеството от Мистерията на Голгота, знаят много добре: Исус, който беше приютил в себе си Христос, всяка година по времето на Великден навестява мястото, където се разигра Мистерията на Голгота.
Такива познания бяха култивирани в розенкройцерските школи на миналите столетия от тринадесетото, четиринадесетото насам. Те знаеха, че с такива познания в човешките души се влива мир. И те знаеха, че дори някой, който не може да изпита този мир на Земята, той ще го почувствува след смъртта като изпълнение на неговите най-скъпи идеали, когато погледне надолу към Земята и види как мирът се ражда между народите в същия размер, в който те се отварят за такива познания. Така както аз говорих днес тук, така говореха през последните столетия в тесен, малък кръг принадлежащите на кръга на розенкройцерите. Днес това може да се говори пред по-големи кръгове от хора.
Онези, чиято мисия е да действуват импулсирани от духовно-научното движение, като изпълняващи завета на онова, което се влива в човечеството от Мистерията на Голгота, знаят много добре: Исус, който беше приютил в себе си Христос, всяка година по времето на Великден навестява мястото, където се разигра Мистерията на Голгота.
Независимо дали Исус е въплътен или не, всяка година той посещава това място и там учениците, които са достатъчно напреднали, могат да се свързват с него. Ето какво усещаше един поет – Анастасиус Грюн – а именно: как една индивидуалност слиза и всяка година посещава мястото, на което се разигра Мистерията на Голгота: Това става всяка година през първия ден на Великдена. Той описва такива срещи на Учителя с неговите ученици. Първата среща, която става след разрушението на Йерусалим; втората – след завладяването на Йерусалим от кръстоносците; третата – когато Ахасфер минава покрай Голгота; четвъртата – когато един монах се моли за спасението на Йерасулим от завоевателите; тогава различните секти, разпръснати по лицето на Земята спореха помежду си, докато Онзи, който донесе на Земята благовестието и завета на мира, обръщаше с поглед мястото на своето действие. Това са четирите картини, свързани с предишните посещения на Исус.
към текста >>
Светия
т кръст Христов да се издига виждам аз
Как те внезапно там смирено коленичат, Дочувайки звука на органа тържествен! Навеждат се главите, коравите ръце омекват, Железният юмрук разкаян до сърцето се опира. – – –
Светият кръст Христов да се издига виждам аз
Високо над храмовия свод, тъй светъл и свободен, Мъжете всички също него носят на гърдите: Храм на Бога искат да са те! – – – Кръстът, във всички цветове обагрен,
към текста >>
И под самите нас жаравата раз
дух
ваха.
Нашите старци, жени и деца заклаха! – – – Християните в лудост голяма Нашите тела в огън горяха, Домовете и хижите наши опожариха,
И под самите нас жаравата раздухваха.
– – – Защо гневят се те? Че някога осъдихме по право Грешник ний един, което и те също вършат! Ако той учеше това, що вършат те,
към текста >>
Трепет празничен само въз
дух
а раздвижва.
4. – – – И Господ от Маслиновия хълм отново Зърна как Великденското утро долината озари! Ни песни, ни камбани го приветстват.
Трепет празничен само въздуха раздвижва.
– – – Все още полумесецът от всички кули свети, Непреклонен, победоносен, ясен; Но и кръстът върху гроба не е заличен, Монасите са още тук.
към текста >>
И чува, как криле орлови във въз
дух
а свистят,
” – – – Говори тъй монахът. И чува, хълмове далечни Смътно проехтяват, войските знатни приближават;
И чува, как криле орлови във въздуха свистят,
Ехо от далечен водопад и боен вик. – – – Да, негови са тез войски! В стегнат ход И в победен блясък отминават те!
към текста >>
46.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
С тази основна те ма са свързани и още редица важни въпроси от
дух
овния живот, така че с подбирането на точно тази тема, ние ще сме в състояние да хвърлим обширен поглед както в областта на Антропософията*1, така и в нейната далечна мисия.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Карлсруе, 5 Октомври 1911 Тези лекции са предвидени да създадат известна представа за Христовото Събитие, доколкото то е свързано с конкретния исторически факт: Появата на Христос в личността на Исус от Назарет.
С тази основна те ма са свързани и още редица важни въпроси от духовния живот, така че с подбирането на точно тази тема, ние ще сме в състояние да хвърлим обширен поглед както в областта на Антропософията*1, така и в нейната далечна мисия.
Ние ще се опитаме да изясним също и значението на Антропософията за съвременния живот именно с помощта на тази тема. От друга страна ще имаме възможност да се запознаем от близо със самото съдържание на религията, което по своята същност е предназначено за цялото човечество, да вникнем в съотношенията между това съдържание и всичко онова, което окултните извори, изворите на Духовната наука могат да ни открият за естеството на религиозните и светогледни стремежи на хората. Възможно е някои от подробностите, върху които ще спрем нашето внимание, да ни се сторят наглед твърде отдалечени от главната тема; но рано или късно ще се убедим, че те действително са свързани с нея. Обаче, това, което току що загатнах, може още от самото начало да бъде обяснено по един по-точен начин, когато за да разберем съвременния религиозен живот от една страна и антропософското му задълбочава не от друга страна хвърлим поглед към самия произход както на религиозния, така и на окултния, духовен живот през последните столетия. Защото именно през последните столетия от развитието на европейския духовен живот се очертаха две екстремни течения, две екстремни направления: От една страна прекомерното усилване на Исусовия принцип, а от друга страна едно, не бих казал „усилване“, а по-скоро грижливо и добросъвестно спазване на Христовия принцип.
към текста >>
От друга страна ще имаме възможност да се запознаем от близо със самото съдържание на религията, което по своята същност е предназначено за цялото човечество, да вникнем в съотношенията между това съдържание и всичко онова, което окултните извори, изворите на
Дух
овната наука могат да ни открият за естеството на религиозните и светогледни стремежи на хората.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Карлсруе, 5 Октомври 1911 Тези лекции са предвидени да създадат известна представа за Христовото Събитие, доколкото то е свързано с конкретния исторически факт: Появата на Христос в личността на Исус от Назарет. С тази основна те ма са свързани и още редица важни въпроси от духовния живот, така че с подбирането на точно тази тема, ние ще сме в състояние да хвърлим обширен поглед както в областта на Антропософията*1, така и в нейната далечна мисия. Ние ще се опитаме да изясним също и значението на Антропософията за съвременния живот именно с помощта на тази тема.
От друга страна ще имаме възможност да се запознаем от близо със самото съдържание на религията, което по своята същност е предназначено за цялото човечество, да вникнем в съотношенията между това съдържание и всичко онова, което окултните извори, изворите на Духовната наука могат да ни открият за естеството на религиозните и светогледни стремежи на хората.
Възможно е някои от подробностите, върху които ще спрем нашето внимание, да ни се сторят наглед твърде отдалечени от главната тема; но рано или късно ще се убедим, че те действително са свързани с нея. Обаче, това, което току що загатнах, може още от самото начало да бъде обяснено по един по-точен начин, когато за да разберем съвременния религиозен живот от една страна и антропософското му задълбочава не от друга страна хвърлим поглед към самия произход както на религиозния, така и на окултния, духовен живот през последните столетия. Защото именно през последните столетия от развитието на европейския духовен живот се очертаха две екстремни течения, две екстремни направления: От една страна прекомерното усилване на Исусовия принцип, а от друга страна едно, не бих казал „усилване“, а по-скоро грижливо и добросъвестно спазване на Христовия принцип. Когато се изправим пред тези две течения от последните столетия, в прекаленото усилване на Исусовия принцип ние откриваме едно огромно заблуждение, едно опасно заблуждение, което силно застрашава духовния живот на човека, а от друга страна ние откриваме едно духовно движение с дълбок смисъл, стремящо се да търси правилните пътища и грижливо да избягва всякакви грешки и заблуждения. Следователно, още в предварителната преценка на тези две твърде различни духовни движения, ние виждаме, че едното води до тежки заблуждения, а другото показва един непрекъснат и сериозен стремеж към истината.
към текста >>
Обаче, това, което току що загатнах, може още от самото начало да бъде обяснено по един по-точен начин, когато за да разберем съвременния религиозен живот от една страна и антропософското му задълбочава не от друга страна хвърлим поглед към самия произход както на религиозния, така и на окултния,
дух
овен живот през последните столетия.
Тези лекции са предвидени да създадат известна представа за Христовото Събитие, доколкото то е свързано с конкретния исторически факт: Появата на Христос в личността на Исус от Назарет. С тази основна те ма са свързани и още редица важни въпроси от духовния живот, така че с подбирането на точно тази тема, ние ще сме в състояние да хвърлим обширен поглед както в областта на Антропософията*1, така и в нейната далечна мисия. Ние ще се опитаме да изясним също и значението на Антропософията за съвременния живот именно с помощта на тази тема. От друга страна ще имаме възможност да се запознаем от близо със самото съдържание на религията, което по своята същност е предназначено за цялото човечество, да вникнем в съотношенията между това съдържание и всичко онова, което окултните извори, изворите на Духовната наука могат да ни открият за естеството на религиозните и светогледни стремежи на хората. Възможно е някои от подробностите, върху които ще спрем нашето внимание, да ни се сторят наглед твърде отдалечени от главната тема; но рано или късно ще се убедим, че те действително са свързани с нея.
Обаче, това, което току що загатнах, може още от самото начало да бъде обяснено по един по-точен начин, когато за да разберем съвременния религиозен живот от една страна и антропософското му задълбочава не от друга страна хвърлим поглед към самия произход както на религиозния, така и на окултния, духовен живот през последните столетия.
Защото именно през последните столетия от развитието на европейския духовен живот се очертаха две екстремни течения, две екстремни направления: От една страна прекомерното усилване на Исусовия принцип, а от друга страна едно, не бих казал „усилване“, а по-скоро грижливо и добросъвестно спазване на Христовия принцип. Когато се изправим пред тези две течения от последните столетия, в прекаленото усилване на Исусовия принцип ние откриваме едно огромно заблуждение, едно опасно заблуждение, което силно застрашава духовния живот на човека, а от друга страна ние откриваме едно духовно движение с дълбок смисъл, стремящо се да търси правилните пътища и грижливо да избягва всякакви грешки и заблуждения. Следователно, още в предварителната преценка на тези две твърде различни духовни движения, ние виждаме, че едното води до тежки заблуждения, а другото показва един непрекъснат и сериозен стремеж към истината. Едното движение, което следва да ни интересува и във връзка с антропософското разглеждане на религията, и което в известен смисъл можем да окачествим като едно извънредно опасно заблуждение, в екзотеричния живот ние наричаме йезуитизъм. Да, в лицето на йезуитизма ние имаме едно прекомерно усилване на Исусовия принцип.
към текста >>
Защото именно през последните столетия от развитието на европейския
дух
овен живот се очертаха две екстремни течения, две екстремни направления: От една страна прекомерното усилване на Исусовия принцип, а от друга страна едно, не бих казал „усилване“, а по-скоро грижливо и добросъвестно спазване на Христовия принцип.
С тази основна те ма са свързани и още редица важни въпроси от духовния живот, така че с подбирането на точно тази тема, ние ще сме в състояние да хвърлим обширен поглед както в областта на Антропософията*1, така и в нейната далечна мисия. Ние ще се опитаме да изясним също и значението на Антропософията за съвременния живот именно с помощта на тази тема. От друга страна ще имаме възможност да се запознаем от близо със самото съдържание на религията, което по своята същност е предназначено за цялото човечество, да вникнем в съотношенията между това съдържание и всичко онова, което окултните извори, изворите на Духовната наука могат да ни открият за естеството на религиозните и светогледни стремежи на хората. Възможно е някои от подробностите, върху които ще спрем нашето внимание, да ни се сторят наглед твърде отдалечени от главната тема; но рано или късно ще се убедим, че те действително са свързани с нея. Обаче, това, което току що загатнах, може още от самото начало да бъде обяснено по един по-точен начин, когато за да разберем съвременния религиозен живот от една страна и антропософското му задълбочава не от друга страна хвърлим поглед към самия произход както на религиозния, така и на окултния, духовен живот през последните столетия.
Защото именно през последните столетия от развитието на европейския духовен живот се очертаха две екстремни течения, две екстремни направления: От една страна прекомерното усилване на Исусовия принцип, а от друга страна едно, не бих казал „усилване“, а по-скоро грижливо и добросъвестно спазване на Христовия принцип.
Когато се изправим пред тези две течения от последните столетия, в прекаленото усилване на Исусовия принцип ние откриваме едно огромно заблуждение, едно опасно заблуждение, което силно застрашава духовния живот на човека, а от друга страна ние откриваме едно духовно движение с дълбок смисъл, стремящо се да търси правилните пътища и грижливо да избягва всякакви грешки и заблуждения. Следователно, още в предварителната преценка на тези две твърде различни духовни движения, ние виждаме, че едното води до тежки заблуждения, а другото показва един непрекъснат и сериозен стремеж към истината. Едното движение, което следва да ни интересува и във връзка с антропософското разглеждане на религията, и което в известен смисъл можем да окачествим като едно извънредно опасно заблуждение, в екзотеричния живот ние наричаме йезуитизъм. Да, в лицето на йезуитизма ние имаме едно прекомерно усилване на Исусовия принцип. А в лицето на това, което столетия наред съществува в Европа като розенкройцерство, ние имаме едно Христово движение; едно интимно Христово движение, което навсякъде грижливо търси пътищата към истината.
към текста >>
Когато се изправим пред тези две течения от последните столетия, в прекаленото усилване на Исусовия принцип ние откриваме едно огромно заблуждение, едно опасно заблуждение, което силно застрашава
дух
овния живот на човека, а от друга страна ние откриваме едно
дух
овно движение с дълбок смисъл, стремящо се да търси правилните пътища и грижливо да избягва всякакви грешки и заблуждения.
Ние ще се опитаме да изясним също и значението на Антропософията за съвременния живот именно с помощта на тази тема. От друга страна ще имаме възможност да се запознаем от близо със самото съдържание на религията, което по своята същност е предназначено за цялото човечество, да вникнем в съотношенията между това съдържание и всичко онова, което окултните извори, изворите на Духовната наука могат да ни открият за естеството на религиозните и светогледни стремежи на хората. Възможно е някои от подробностите, върху които ще спрем нашето внимание, да ни се сторят наглед твърде отдалечени от главната тема; но рано или късно ще се убедим, че те действително са свързани с нея. Обаче, това, което току що загатнах, може още от самото начало да бъде обяснено по един по-точен начин, когато за да разберем съвременния религиозен живот от една страна и антропософското му задълбочава не от друга страна хвърлим поглед към самия произход както на религиозния, така и на окултния, духовен живот през последните столетия. Защото именно през последните столетия от развитието на европейския духовен живот се очертаха две екстремни течения, две екстремни направления: От една страна прекомерното усилване на Исусовия принцип, а от друга страна едно, не бих казал „усилване“, а по-скоро грижливо и добросъвестно спазване на Христовия принцип.
Когато се изправим пред тези две течения от последните столетия, в прекаленото усилване на Исусовия принцип ние откриваме едно огромно заблуждение, едно опасно заблуждение, което силно застрашава духовния живот на човека, а от друга страна ние откриваме едно духовно движение с дълбок смисъл, стремящо се да търси правилните пътища и грижливо да избягва всякакви грешки и заблуждения.
Следователно, още в предварителната преценка на тези две твърде различни духовни движения, ние виждаме, че едното води до тежки заблуждения, а другото показва един непрекъснат и сериозен стремеж към истината. Едното движение, което следва да ни интересува и във връзка с антропософското разглеждане на религията, и което в известен смисъл можем да окачествим като едно извънредно опасно заблуждение, в екзотеричния живот ние наричаме йезуитизъм. Да, в лицето на йезуитизма ние имаме едно прекомерно усилване на Исусовия принцип. А в лицето на това, което столетия наред съществува в Европа като розенкройцерство, ние имаме едно Христово движение; едно интимно Христово движение, което навсякъде грижливо търси пътищата към истината. Откакто в Европа съществува йезуитското течение, то никога не е убягвало от вниманието на външния свят.
към текста >>
Следователно, още в предварителната преценка на тези две твърде различни
дух
овни движения, ние виждаме, че едното води до тежки заблуждения, а другото показва един непрекъснат и сериозен стремеж към истината.
От друга страна ще имаме възможност да се запознаем от близо със самото съдържание на религията, което по своята същност е предназначено за цялото човечество, да вникнем в съотношенията между това съдържание и всичко онова, което окултните извори, изворите на Духовната наука могат да ни открият за естеството на религиозните и светогледни стремежи на хората. Възможно е някои от подробностите, върху които ще спрем нашето внимание, да ни се сторят наглед твърде отдалечени от главната тема; но рано или късно ще се убедим, че те действително са свързани с нея. Обаче, това, което току що загатнах, може още от самото начало да бъде обяснено по един по-точен начин, когато за да разберем съвременния религиозен живот от една страна и антропософското му задълбочава не от друга страна хвърлим поглед към самия произход както на религиозния, така и на окултния, духовен живот през последните столетия. Защото именно през последните столетия от развитието на европейския духовен живот се очертаха две екстремни течения, две екстремни направления: От една страна прекомерното усилване на Исусовия принцип, а от друга страна едно, не бих казал „усилване“, а по-скоро грижливо и добросъвестно спазване на Христовия принцип. Когато се изправим пред тези две течения от последните столетия, в прекаленото усилване на Исусовия принцип ние откриваме едно огромно заблуждение, едно опасно заблуждение, което силно застрашава духовния живот на човека, а от друга страна ние откриваме едно духовно движение с дълбок смисъл, стремящо се да търси правилните пътища и грижливо да избягва всякакви грешки и заблуждения.
Следователно, още в предварителната преценка на тези две твърде различни духовни движения, ние виждаме, че едното води до тежки заблуждения, а другото показва един непрекъснат и сериозен стремеж към истината.
Едното движение, което следва да ни интересува и във връзка с антропософското разглеждане на религията, и което в известен смисъл можем да окачествим като едно извънредно опасно заблуждение, в екзотеричния живот ние наричаме йезуитизъм. Да, в лицето на йезуитизма ние имаме едно прекомерно усилване на Исусовия принцип. А в лицето на това, което столетия наред съществува в Европа като розенкройцерство, ние имаме едно Христово движение; едно интимно Христово движение, което навсякъде грижливо търси пътищата към истината. Откакто в Европа съществува йезуитското течение, то никога не е убягвало от вниманието на външния свят. Ето защо онзи, който иска да проучи по-дълбоките източници на духовния живот, следва да се замисли, доколко йезуитизмът представлява едно прекомерно усилване на Исусовия принцип.
към текста >>
Ето защо онзи, който иска да проучи по-дълбоките източници на
дух
овния живот, следва да се замисли, доколко йезуитизмът представлява едно прекомерно усилване на Исусовия принцип.
Следователно, още в предварителната преценка на тези две твърде различни духовни движения, ние виждаме, че едното води до тежки заблуждения, а другото показва един непрекъснат и сериозен стремеж към истината. Едното движение, което следва да ни интересува и във връзка с антропософското разглеждане на религията, и което в известен смисъл можем да окачествим като едно извънредно опасно заблуждение, в екзотеричния живот ние наричаме йезуитизъм. Да, в лицето на йезуитизма ние имаме едно прекомерно усилване на Исусовия принцип. А в лицето на това, което столетия наред съществува в Европа като розенкройцерство, ние имаме едно Христово движение; едно интимно Христово движение, което навсякъде грижливо търси пътищата към истината. Откакто в Европа съществува йезуитското течение, то никога не е убягвало от вниманието на външния свят.
Ето защо онзи, който иска да проучи по-дълбоките източници на духовния живот, следва да се замисли, доколко йезуитизмът представлява едно прекомерно усилване на Исусовия принцип.
Искаме ли да стигнем до една правдоподобна характеристика на йезуитизма, ние на всяка цена трябва да се запознаем с това, как трите основни принципа на всяко мирово развитие, които са загатнати по най-различен начин в отделните светогледи, се проявяват в нашия живот от чисто екзотерична гледна точка. Нека на първо време да се абстрахираме от по-дълбокото значение и от по-дълбоката характеристика на трите основни течения, валидни за всяка от разновидностите на живота и за всяко от равнищата на еволюцията, и да ги разгледаме според техните външни проявления. Тук от една страна пред нас застава онова, което наричаме душевен живот, доколкото той е една разновидност на познавателния живот. И каквото и да възразява срещу абстрактната отвлеченост на едно подобно едностранчиво познание, на един подобен едностранчив интерес към истината, каквото и да възразява срещу отчуждените от живота научни, философски и теософски стремежи онзи, който в душата си е напълно наясно върху това, което той иска и което може да си позволи, ще потвърди, че това, което обхващаме с думата „познание“, принадлежи към най-дълбоките стремежи на нашия душевен живот. Защото независимо дали търсим познание чрез мисленето или чувствата познанието винаги означава една обща ориентация върху всичко онова, което ни заобикаля в света, една общо ориентация и върху самите нас.
към текста >>
Накратко, това, което осъзнаваме най-напред, е следното: Светът, независимо дали става дума за света на илюзията, на Майя, или за действителния свят, светът в който водим нашия съзнателен живот, всичко, за което имаме съзнание, може да бъде обхванато с израза „познавателен живот в
дух
овната област“.
Ние следва да причислим към областта на познанието както всяко сетивно възприятие, а и самия сетивен живот*2 като цяло, така и най-висшите абстракции, съставени от различни понятия и идеи. Но към познанието следва да причислим също и всичко онова, което бих казал насърчава душата да прави разликата между красивото и грозното. Защото макар и в известен смисъл да е вярно, че за вкусовете не може да се спори, все пак израз на известно познание е, когато сме стигнали до някаква преценка за вкуса и можем да се произнасяме за това, кое е грозно, и кое красиво. Също и нашите морални подтици, това, което ни тласка да вършим доброто и да се въздържаме от злото, следва да усещаме като морални идеи, като познание или като емоционален подтик да вършим едното и да се въздържаме от другото. Дори и това, което наричаме „съвест“, макар и тя да идва в резултат от твърде неясни импулси, също спада към областта на човешкото познание.
Накратко, това, което осъзнаваме най-напред, е следното: Светът, независимо дали става дума за света на илюзията, на Майя, или за действителния свят, светът в който водим нашия съзнателен живот, всичко, за което имаме съзнание, може да бъде обхванато с израза „познавателен живот в духовната област“.
Обаче всеки човек трябва да допусне, че под повърхността на този духовен живот, който ние обгръщаме с познанието, се крие и нещо друго; че нашият душевен живот показва едно такова многообразие, което изобщо не принадлежи на нашия съзнателен живот. Нека тук на първо място да посочим, как всяка сутрин ние се пробуждаме с един укрепнал и освежен от нашия сън душевен живот; как ние явно сме получили нещо именно спейки, т.е. в състояние на безсъзнание -, което никога не бихме могли да получим в нашето будно дневно съзнание. Също и по отношение на духовния дневен живот трябва да се съгласим, че сме тласкани от сили, нагони и инстинкти, които макар и да се проявяват в полето на човешкото съзнание, фактически работят долу, в подсъзнанието. Ние забелязваме, че те работят под съзнанието, едва когато те излязат над повърхността, която разделя нашия съзнателен живот от подсъзнателния.
към текста >>
Обаче всеки човек трябва да допусне, че под повърхността на този
дух
овен живот, който ние обгръщаме с познанието, се крие и нещо друго; че нашият душевен живот показва едно такова многообразие, което изобщо не принадлежи на нашия съзнателен живот.
Но към познанието следва да причислим също и всичко онова, което бих казал насърчава душата да прави разликата между красивото и грозното. Защото макар и в известен смисъл да е вярно, че за вкусовете не може да се спори, все пак израз на известно познание е, когато сме стигнали до някаква преценка за вкуса и можем да се произнасяме за това, кое е грозно, и кое красиво. Също и нашите морални подтици, това, което ни тласка да вършим доброто и да се въздържаме от злото, следва да усещаме като морални идеи, като познание или като емоционален подтик да вършим едното и да се въздържаме от другото. Дори и това, което наричаме „съвест“, макар и тя да идва в резултат от твърде неясни импулси, също спада към областта на човешкото познание. Накратко, това, което осъзнаваме най-напред, е следното: Светът, независимо дали става дума за света на илюзията, на Майя, или за действителния свят, светът в който водим нашия съзнателен живот, всичко, за което имаме съзнание, може да бъде обхванато с израза „познавателен живот в духовната област“.
Обаче всеки човек трябва да допусне, че под повърхността на този духовен живот, който ние обгръщаме с познанието, се крие и нещо друго; че нашият душевен живот показва едно такова многообразие, което изобщо не принадлежи на нашия съзнателен живот.
Нека тук на първо място да посочим, как всяка сутрин ние се пробуждаме с един укрепнал и освежен от нашия сън душевен живот; как ние явно сме получили нещо именно спейки, т.е. в състояние на безсъзнание -, което никога не бихме могли да получим в нашето будно дневно съзнание. Също и по отношение на духовния дневен живот трябва да се съгласим, че сме тласкани от сили, нагони и инстинкти, които макар и да се проявяват в полето на човешкото съзнание, фактически работят долу, в подсъзнанието. Ние забелязваме, че те работят под съзнанието, едва когато те излязат над повърхността, която разделя нашия съзнателен живот от подсъзнателния. Общо взето, дори и нашите морални преценки, също произтичат от подсъзнателния душевен живот.
към текста >>
Също и по отношение на
дух
овния дневен живот трябва да се съгласим, че сме тласкани от сили, нагони и инстинкти, които макар и да се проявяват в полето на човешкото съзнание, фактически работят долу, в подсъзнанието.
Дори и това, което наричаме „съвест“, макар и тя да идва в резултат от твърде неясни импулси, също спада към областта на човешкото познание. Накратко, това, което осъзнаваме най-напред, е следното: Светът, независимо дали става дума за света на илюзията, на Майя, или за действителния свят, светът в който водим нашия съзнателен живот, всичко, за което имаме съзнание, може да бъде обхванато с израза „познавателен живот в духовната област“. Обаче всеки човек трябва да допусне, че под повърхността на този духовен живот, който ние обгръщаме с познанието, се крие и нещо друго; че нашият душевен живот показва едно такова многообразие, което изобщо не принадлежи на нашия съзнателен живот. Нека тук на първо място да посочим, как всяка сутрин ние се пробуждаме с един укрепнал и освежен от нашия сън душевен живот; как ние явно сме получили нещо именно спейки, т.е. в състояние на безсъзнание -, което никога не бихме могли да получим в нашето будно дневно съзнание.
Също и по отношение на духовния дневен живот трябва да се съгласим, че сме тласкани от сили, нагони и инстинкти, които макар и да се проявяват в полето на човешкото съзнание, фактически работят долу, в подсъзнанието.
Ние забелязваме, че те работят под съзнанието, едва когато те излязат над повърхността, която разделя нашия съзнателен живот от подсъзнателния. Общо взето, дори и нашите морални преценки, също произтичат от подсъзнателния душевен живот. Ако вече сме стигнали до известна степен на себепознание, редно е да си признаем: Да, моралните преценки и идеали наистина възникват в нашия душевен живот, обаче ние далеч не винаги знаем, каква е тяхната връзка с основните въпроси на съществуването, или да речем, каква е тяхната връзка с Божията воля, където в крайна сметка се намират техните корени. Нещата стоят така, че целият ни душевен живот би могъл да бъде сравнен с това, което става в дълбините на едно море. Душевният живот напира от тези морски дълбини, които сякаш изхвърлят своите вълни горе, на повърхността и едва това, което е изхвърлено горе, във въздушното пространство и което можем да сравним с нормалния душевен живот, става по-късно обект на съзнанието, на познанието.
към текста >>
Защото какво друго означават постиженията в
дух
овния живот, освен това, че от подсъзнанието на душевния живот бликва над повърхността всичко онова, което отдавна живее долу, за да приеме една или друга форма едва тогава, когато е изхвърлено над повърхността.
Ако вече сме стигнали до известна степен на себепознание, редно е да си признаем: Да, моралните преценки и идеали наистина възникват в нашия душевен живот, обаче ние далеч не винаги знаем, каква е тяхната връзка с основните въпроси на съществуването, или да речем, каква е тяхната връзка с Божията воля, където в крайна сметка се намират техните корени. Нещата стоят така, че целият ни душевен живот би могъл да бъде сравнен с това, което става в дълбините на едно море. Душевният живот напира от тези морски дълбини, които сякаш изхвърлят своите вълни горе, на повърхността и едва това, което е изхвърлено горе, във въздушното пространство и което можем да сравним с нормалния душевен живот, става по-късно обект на съзнанието, на познанието. Обаче по начало целият съзнателен живот се корени долу, в подсъзнателния душевен живот. Фактически цялото развитие на човечеството може да бъде разбрано само ако допуснем наличието на един такъв подсъзнателен душевен живот.
Защото какво друго означават постиженията в духовния живот, освен това, че от подсъзнанието на душевния живот бликва над повърхността всичко онова, което отдавна живее долу, за да приеме една или друга форма едва тогава, когато е изхвърлено над повърхността.
Следователно, наред със съзнателния живот, като втори елемент от нашия душевен живот ние трябва да приемем и подсъзнателния душевен живот. Но ако пренесем този подсъзнателен душевен живот в областта на непознатото именно непознатото, а не непознаваемото -, ние трябва да му противопоставим и един трети елемент. Този трети елемент ние и без друго можем да установим в областта на външното, екзотерично наблюдение, когато си кажем: Насочвайки навън погледа на сетивата, на разума или на останалия духовен живот, ние стигаме до различни видове познание. Обаче при едно по-внимателно обмисляне на резултатите от познанието, ние все пак трябва да допуснем, че зад видимия свят се крие и нещо друго, което без да е непознаваемо по принцип във всеки момент от времето следва да отнасяме към „все-още-непознатото“. Тази област на „все-още-непознатото“, която лежи под повърхностния пласт на „познатото“ както в минералното, така и в растителното, и в животинското царство -, принадлежи както на външната природа, така и на самите нас.
към текста >>
Този трети елемент ние и без друго можем да установим в областта на външното, екзотерично наблюдение, когато си кажем: Насочвайки навън погледа на сетивата, на разума или на останалия
дух
овен живот, ние стигаме до различни видове познание.
Обаче по начало целият съзнателен живот се корени долу, в подсъзнателния душевен живот. Фактически цялото развитие на човечеството може да бъде разбрано само ако допуснем наличието на един такъв подсъзнателен душевен живот. Защото какво друго означават постиженията в духовния живот, освен това, че от подсъзнанието на душевния живот бликва над повърхността всичко онова, което отдавна живее долу, за да приеме една или друга форма едва тогава, когато е изхвърлено над повърхността. Следователно, наред със съзнателния живот, като втори елемент от нашия душевен живот ние трябва да приемем и подсъзнателния душевен живот. Но ако пренесем този подсъзнателен душевен живот в областта на непознатото именно непознатото, а не непознаваемото -, ние трябва да му противопоставим и един трети елемент.
Този трети елемент ние и без друго можем да установим в областта на външното, екзотерично наблюдение, когато си кажем: Насочвайки навън погледа на сетивата, на разума или на останалия духовен живот, ние стигаме до различни видове познание.
Обаче при едно по-внимателно обмисляне на резултатите от познанието, ние все пак трябва да допуснем, че зад видимия свят се крие и нещо друго, което без да е непознаваемо по принцип във всеки момент от времето следва да отнасяме към „все-още-непознатото“. Тази област на „все-още-непознатото“, която лежи под повърхностния пласт на „познатото“ както в минералното, така и в растителното, и в животинското царство -, принадлежи както на външната природа, така и на самите нас. Тя ни принадлежи, доколкото в нашия физически организъм ние приемаме и преработваме веществата и силите на външния свят; и доколкото имаме в себе си една част от природата, дотолкова имаме в себе си и една част от „все-още-непознатото“. Ето защо в света, в който живеем, ние трябва да различаваме следните три неща: нашия съзнателен духовен живот, т.е. това, което влиза в сферата на съзнанието; после това, което се намира под прага на съзнанието като подсъзнателен душевен живот, и накрая онази част от непознатата външна природа, която присъствува в нас под формата на непознат човешки живот.
към текста >>
Ето защо в света, в който живеем, ние трябва да различаваме следните три неща: нашия съзнателен
дух
овен живот, т.е.
Но ако пренесем този подсъзнателен душевен живот в областта на непознатото именно непознатото, а не непознаваемото -, ние трябва да му противопоставим и един трети елемент. Този трети елемент ние и без друго можем да установим в областта на външното, екзотерично наблюдение, когато си кажем: Насочвайки навън погледа на сетивата, на разума или на останалия духовен живот, ние стигаме до различни видове познание. Обаче при едно по-внимателно обмисляне на резултатите от познанието, ние все пак трябва да допуснем, че зад видимия свят се крие и нещо друго, което без да е непознаваемо по принцип във всеки момент от времето следва да отнасяме към „все-още-непознатото“. Тази област на „все-още-непознатото“, която лежи под повърхностния пласт на „познатото“ както в минералното, така и в растителното, и в животинското царство -, принадлежи както на външната природа, така и на самите нас. Тя ни принадлежи, доколкото в нашия физически организъм ние приемаме и преработваме веществата и силите на външния свят; и доколкото имаме в себе си една част от природата, дотолкова имаме в себе си и една част от „все-още-непознатото“.
Ето защо в света, в който живеем, ние трябва да различаваме следните три неща: нашия съзнателен духовен живот, т.е.
това, което влиза в сферата на съзнанието; после това, което се намира под прага на съзнанието като подсъзнателен душевен живот, и накрая онази част от непознатата външна природа, която присъствува в нас под формата на непознат човешки живот. Тази троичност се проявява при всяко смислено наблюдение на света. И ако се абстрахираме от всички догматични определения, от всички философски или теософски твърдения, доколкото те са облечени в дефиниции от понятия или схеми; ако запитаме: „Как човешкият дух е изразявал винаги това, че току-що описаната троичност съществува не само в заобикалящия ни свят, а в целия свят, към който принадлежи и самият той...? , тогава трябва да отговорим: Човекът е изразявал това, което е можел да опознае в светлината на своето съзнание с думата „Дух“; а това, което действува в подсъзнателния душевен живот, изхвърляйки към повърхността само своите вълни, той е наричал „Син“, или „Логос“. И накрая това, което принадлежи към непознатия природен свят и на онази част от нашата същност, която е тъждествена с природата, човекът винаги е наричал принцип на „Отца“, понеже усещал, че по този начин той допълва двата елемента с един трети елемент.
към текста >>
И ако се абстрахираме от всички догматични определения, от всички философски или теософски твърдения, доколкото те са облечени в дефиниции от понятия или схеми; ако запитаме: „Как човешкият
дух
е изразявал винаги това, че току-що описаната троичност съществува не само в заобикалящия ни свят, а в целия свят, към който принадлежи и самият той...?
Тази област на „все-още-непознатото“, която лежи под повърхностния пласт на „познатото“ както в минералното, така и в растителното, и в животинското царство -, принадлежи както на външната природа, така и на самите нас. Тя ни принадлежи, доколкото в нашия физически организъм ние приемаме и преработваме веществата и силите на външния свят; и доколкото имаме в себе си една част от природата, дотолкова имаме в себе си и една част от „все-още-непознатото“. Ето защо в света, в който живеем, ние трябва да различаваме следните три неща: нашия съзнателен духовен живот, т.е. това, което влиза в сферата на съзнанието; после това, което се намира под прага на съзнанието като подсъзнателен душевен живот, и накрая онази част от непознатата външна природа, която присъствува в нас под формата на непознат човешки живот. Тази троичност се проявява при всяко смислено наблюдение на света.
И ако се абстрахираме от всички догматични определения, от всички философски или теософски твърдения, доколкото те са облечени в дефиниции от понятия или схеми; ако запитаме: „Как човешкият дух е изразявал винаги това, че току-що описаната троичност съществува не само в заобикалящия ни свят, а в целия свят, към който принадлежи и самият той...?
, тогава трябва да отговорим: Човекът е изразявал това, което е можел да опознае в светлината на своето съзнание с думата „Дух“; а това, което действува в подсъзнателния душевен живот, изхвърляйки към повърхността само своите вълни, той е наричал „Син“, или „Логос“. И накрая това, което принадлежи към непознатия природен свят и на онази част от нашата същност, която е тъждествена с природата, човекът винаги е наричал принцип на „Отца“, понеже усещал, че по този начин той допълва двата елемента с един трети елемент. Наред с определенията, дадени току-що за принципите на Духа, Сина и Отца, важат, естествено, и другите характеристики, които различните светогледи са давали за тях. И все пак едно от най-достъпните определения на тези понятия е това, което направихме току-що. Нека сега да поставим въпроса: Как най-добре бихме могли да охарактеризираме прехода от това, което принадлежи на Духа, т.е.
към текста >>
, тогава трябва да отговорим: Човекът е изразявал това, което е можел да опознае в светлината на своето съзнание с думата „
Дух
“; а това, което действува в подсъзнателния душевен живот, изхвърляйки към повърхността само своите вълни, той е наричал „Син“, или „Логос“.
Тя ни принадлежи, доколкото в нашия физически организъм ние приемаме и преработваме веществата и силите на външния свят; и доколкото имаме в себе си една част от природата, дотолкова имаме в себе си и една част от „все-още-непознатото“. Ето защо в света, в който живеем, ние трябва да различаваме следните три неща: нашия съзнателен духовен живот, т.е. това, което влиза в сферата на съзнанието; после това, което се намира под прага на съзнанието като подсъзнателен душевен живот, и накрая онази част от непознатата външна природа, която присъствува в нас под формата на непознат човешки живот. Тази троичност се проявява при всяко смислено наблюдение на света. И ако се абстрахираме от всички догматични определения, от всички философски или теософски твърдения, доколкото те са облечени в дефиниции от понятия или схеми; ако запитаме: „Как човешкият дух е изразявал винаги това, че току-що описаната троичност съществува не само в заобикалящия ни свят, а в целия свят, към който принадлежи и самият той...?
, тогава трябва да отговорим: Човекът е изразявал това, което е можел да опознае в светлината на своето съзнание с думата „Дух“; а това, което действува в подсъзнателния душевен живот, изхвърляйки към повърхността само своите вълни, той е наричал „Син“, или „Логос“.
И накрая това, което принадлежи към непознатия природен свят и на онази част от нашата същност, която е тъждествена с природата, човекът винаги е наричал принцип на „Отца“, понеже усещал, че по този начин той допълва двата елемента с един трети елемент. Наред с определенията, дадени току-що за принципите на Духа, Сина и Отца, важат, естествено, и другите характеристики, които различните светогледи са давали за тях. И все пак едно от най-достъпните определения на тези понятия е това, което направихме току-що. Нека сега да поставим въпроса: Как най-добре бихме могли да охарактеризираме прехода от това, което принадлежи на Духа, т.е. което непосредствено се разиграва в съзнателния душевен живот, към подсъзнателния душевен живот, който принадлежи на принципите на Сина?
към текста >>
Наред с определенията, дадени току-що за принципите на
Дух
а, Сина и Отца, важат, естествено, и другите характеристики, които различните светогледи са давали за тях.
това, което влиза в сферата на съзнанието; после това, което се намира под прага на съзнанието като подсъзнателен душевен живот, и накрая онази част от непознатата външна природа, която присъствува в нас под формата на непознат човешки живот. Тази троичност се проявява при всяко смислено наблюдение на света. И ако се абстрахираме от всички догматични определения, от всички философски или теософски твърдения, доколкото те са облечени в дефиниции от понятия или схеми; ако запитаме: „Как човешкият дух е изразявал винаги това, че току-що описаната троичност съществува не само в заобикалящия ни свят, а в целия свят, към който принадлежи и самият той...? , тогава трябва да отговорим: Човекът е изразявал това, което е можел да опознае в светлината на своето съзнание с думата „Дух“; а това, което действува в подсъзнателния душевен живот, изхвърляйки към повърхността само своите вълни, той е наричал „Син“, или „Логос“. И накрая това, което принадлежи към непознатия природен свят и на онази част от нашата същност, която е тъждествена с природата, човекът винаги е наричал принцип на „Отца“, понеже усещал, че по този начин той допълва двата елемента с един трети елемент.
Наред с определенията, дадени току-що за принципите на Духа, Сина и Отца, важат, естествено, и другите характеристики, които различните светогледи са давали за тях.
И все пак едно от най-достъпните определения на тези понятия е това, което направихме току-що. Нека сега да поставим въпроса: Как най-добре бихме могли да охарактеризираме прехода от това, което принадлежи на Духа, т.е. което непосредствено се разиграва в съзнателния душевен живот, към подсъзнателния душевен живот, който принадлежи на принципите на Сина? Ние ще обхванем този преход най-добре, ако отсега сме наясно, че в обикновения духовен живот на човека, в съзнанието, нахлуват от подсъзнанието, съвсем явно и недвусмислено, онези елементи, които за разлика от елементите на мисленето и чувствата трябва да наречем елементи на волята. Достатъчно е само да изтълкуваме по един правилен начин думите на Новия Завет: „Духът е бодър“, понеже това означава, че към областта на Духа спада всичко, което човекът обхваща със своето съзнание“ но тялото е немощно*3, с което се подразбира всичко онова, което принадлежи най-вече към подсъзнанието.
към текста >>
Нека сега да поставим въпроса: Как най-добре бихме могли да охарактеризираме прехода от това, което принадлежи на
Дух
а, т.е.
И ако се абстрахираме от всички догматични определения, от всички философски или теософски твърдения, доколкото те са облечени в дефиниции от понятия или схеми; ако запитаме: „Как човешкият дух е изразявал винаги това, че току-що описаната троичност съществува не само в заобикалящия ни свят, а в целия свят, към който принадлежи и самият той...? , тогава трябва да отговорим: Човекът е изразявал това, което е можел да опознае в светлината на своето съзнание с думата „Дух“; а това, което действува в подсъзнателния душевен живот, изхвърляйки към повърхността само своите вълни, той е наричал „Син“, или „Логос“. И накрая това, което принадлежи към непознатия природен свят и на онази част от нашата същност, която е тъждествена с природата, човекът винаги е наричал принцип на „Отца“, понеже усещал, че по този начин той допълва двата елемента с един трети елемент. Наред с определенията, дадени току-що за принципите на Духа, Сина и Отца, важат, естествено, и другите характеристики, които различните светогледи са давали за тях. И все пак едно от най-достъпните определения на тези понятия е това, което направихме току-що.
Нека сега да поставим въпроса: Как най-добре бихме могли да охарактеризираме прехода от това, което принадлежи на Духа, т.е.
което непосредствено се разиграва в съзнателния душевен живот, към подсъзнателния душевен живот, който принадлежи на принципите на Сина? Ние ще обхванем този преход най-добре, ако отсега сме наясно, че в обикновения духовен живот на човека, в съзнанието, нахлуват от подсъзнанието, съвсем явно и недвусмислено, онези елементи, които за разлика от елементите на мисленето и чувствата трябва да наречем елементи на волята. Достатъчно е само да изтълкуваме по един правилен начин думите на Новия Завет: „Духът е бодър“, понеже това означава, че към областта на Духа спада всичко, което човекът обхваща със своето съзнание“ но тялото е немощно*3, с което се подразбира всичко онова, което принадлежи най-вече към подсъзнанието. А относно природата на волята, достатъчно е само да се замислим как всъщност ние изграждаме понятията си за това, което по един или друг начин избликва от дълбоките пластове на подсъзнанието, за да се прояви после в областта на съзнателния душевен живот. Едва след като сме превърнали в понятия и идеи това, което се корени като смътни, неясни сили в елементите на душевния живот, то става съдържание на Духа; в противен случай то остава в областта на Сина.
към текста >>
Ние ще обхванем този преход най-добре, ако отсега сме наясно, че в обикновения
дух
овен живот на човека, в съзнанието, нахлуват от подсъзнанието, съвсем явно и недвусмислено, онези елементи, които за разлика от елементите на мисленето и чувствата трябва да наречем елементи на волята.
И накрая това, което принадлежи към непознатия природен свят и на онази част от нашата същност, която е тъждествена с природата, човекът винаги е наричал принцип на „Отца“, понеже усещал, че по този начин той допълва двата елемента с един трети елемент. Наред с определенията, дадени току-що за принципите на Духа, Сина и Отца, важат, естествено, и другите характеристики, които различните светогледи са давали за тях. И все пак едно от най-достъпните определения на тези понятия е това, което направихме току-що. Нека сега да поставим въпроса: Как най-добре бихме могли да охарактеризираме прехода от това, което принадлежи на Духа, т.е. което непосредствено се разиграва в съзнателния душевен живот, към подсъзнателния душевен живот, който принадлежи на принципите на Сина?
Ние ще обхванем този преход най-добре, ако отсега сме наясно, че в обикновения духовен живот на човека, в съзнанието, нахлуват от подсъзнанието, съвсем явно и недвусмислено, онези елементи, които за разлика от елементите на мисленето и чувствата трябва да наречем елементи на волята.
Достатъчно е само да изтълкуваме по един правилен начин думите на Новия Завет: „Духът е бодър“, понеже това означава, че към областта на Духа спада всичко, което човекът обхваща със своето съзнание“ но тялото е немощно*3, с което се подразбира всичко онова, което принадлежи най-вече към подсъзнанието. А относно природата на волята, достатъчно е само да се замислим как всъщност ние изграждаме понятията си за това, което по един или друг начин избликва от дълбоките пластове на подсъзнанието, за да се прояви после в областта на съзнателния душевен живот. Едва след като сме превърнали в понятия и идеи това, което се корени като смътни, неясни сили в елементите на душевния живот, то става съдържание на Духа; в противен случай то остава в областта на Сина. И когато чрез чувствата, волята се проявява в представния живот, ние виждаме съвсем ясно как вълните идват от морето на подсъзнанието и се издигат над онази повърхност, която наричаме „съзнание“. Ето защо можем да кажем: В троичността*4 на душевния живот, под формата на двата елемента „мислене“ и „чувства“, ние имаме нещо, което принадлежи към съзнателния душевен живот; обаче чувствата слизат още по-надолу в областта на волята; и колкото повече се приближаваме до волевите импулси, до волевия живот, толкова по-надолу слизаме в подсъзнанието, в онези тъмни области, в които потъваме, когато „губим“ съзнанието и изпадаме в дълбок сън, лишен от всякакви съновидения, с една дума когато заспиваме.
към текста >>
Достатъчно е само да изтълкуваме по един правилен начин думите на Новия Завет: „
Дух
ът е бодър“, понеже това означава, че към областта на
Дух
а спада всичко, което човекът обхваща със своето съзнание“ но тялото е немощно*3, с което се подразбира всичко онова, което принадлежи най-вече към подсъзнанието.
Наред с определенията, дадени току-що за принципите на Духа, Сина и Отца, важат, естествено, и другите характеристики, които различните светогледи са давали за тях. И все пак едно от най-достъпните определения на тези понятия е това, което направихме току-що. Нека сега да поставим въпроса: Как най-добре бихме могли да охарактеризираме прехода от това, което принадлежи на Духа, т.е. което непосредствено се разиграва в съзнателния душевен живот, към подсъзнателния душевен живот, който принадлежи на принципите на Сина? Ние ще обхванем този преход най-добре, ако отсега сме наясно, че в обикновения духовен живот на човека, в съзнанието, нахлуват от подсъзнанието, съвсем явно и недвусмислено, онези елементи, които за разлика от елементите на мисленето и чувствата трябва да наречем елементи на волята.
Достатъчно е само да изтълкуваме по един правилен начин думите на Новия Завет: „Духът е бодър“, понеже това означава, че към областта на Духа спада всичко, което човекът обхваща със своето съзнание“ но тялото е немощно*3, с което се подразбира всичко онова, което принадлежи най-вече към подсъзнанието.
А относно природата на волята, достатъчно е само да се замислим как всъщност ние изграждаме понятията си за това, което по един или друг начин избликва от дълбоките пластове на подсъзнанието, за да се прояви после в областта на съзнателния душевен живот. Едва след като сме превърнали в понятия и идеи това, което се корени като смътни, неясни сили в елементите на душевния живот, то става съдържание на Духа; в противен случай то остава в областта на Сина. И когато чрез чувствата, волята се проявява в представния живот, ние виждаме съвсем ясно как вълните идват от морето на подсъзнанието и се издигат над онази повърхност, която наричаме „съзнание“. Ето защо можем да кажем: В троичността*4 на душевния живот, под формата на двата елемента „мислене“ и „чувства“, ние имаме нещо, което принадлежи към съзнателния душевен живот; обаче чувствата слизат още по-надолу в областта на волята; и колкото повече се приближаваме до волевите импулси, до волевия живот, толкова по-надолу слизаме в подсъзнанието, в онези тъмни области, в които потъваме, когато „губим“ съзнанието и изпадаме в дълбок сън, лишен от всякакви съновидения, с една дума когато заспиваме. Езиковият гений често стига по-далеч от съзнателния човешки дух и назовава много по-точно нещата, които вероятно биха били неточно назовани, ако човекът съзнателно би управлявал говора.
към текста >>
Едва след като сме превърнали в понятия и идеи това, което се корени като смътни, неясни сили в елементите на душевния живот, то става съдържание на
Дух
а; в противен случай то остава в областта на Сина.
Нека сега да поставим въпроса: Как най-добре бихме могли да охарактеризираме прехода от това, което принадлежи на Духа, т.е. което непосредствено се разиграва в съзнателния душевен живот, към подсъзнателния душевен живот, който принадлежи на принципите на Сина? Ние ще обхванем този преход най-добре, ако отсега сме наясно, че в обикновения духовен живот на човека, в съзнанието, нахлуват от подсъзнанието, съвсем явно и недвусмислено, онези елементи, които за разлика от елементите на мисленето и чувствата трябва да наречем елементи на волята. Достатъчно е само да изтълкуваме по един правилен начин думите на Новия Завет: „Духът е бодър“, понеже това означава, че към областта на Духа спада всичко, което човекът обхваща със своето съзнание“ но тялото е немощно*3, с което се подразбира всичко онова, което принадлежи най-вече към подсъзнанието. А относно природата на волята, достатъчно е само да се замислим как всъщност ние изграждаме понятията си за това, което по един или друг начин избликва от дълбоките пластове на подсъзнанието, за да се прояви после в областта на съзнателния душевен живот.
Едва след като сме превърнали в понятия и идеи това, което се корени като смътни, неясни сили в елементите на душевния живот, то става съдържание на Духа; в противен случай то остава в областта на Сина.
И когато чрез чувствата, волята се проявява в представния живот, ние виждаме съвсем ясно как вълните идват от морето на подсъзнанието и се издигат над онази повърхност, която наричаме „съзнание“. Ето защо можем да кажем: В троичността*4 на душевния живот, под формата на двата елемента „мислене“ и „чувства“, ние имаме нещо, което принадлежи към съзнателния душевен живот; обаче чувствата слизат още по-надолу в областта на волята; и колкото повече се приближаваме до волевите импулси, до волевия живот, толкова по-надолу слизаме в подсъзнанието, в онези тъмни области, в които потъваме, когато „губим“ съзнанието и изпадаме в дълбок сън, лишен от всякакви съновидения, с една дума когато заспиваме. Езиковият гений често стига по-далеч от съзнателния човешки дух и назовава много по-точно нещата, които вероятно биха били неточно назовани, ако човекът съзнателно би управлявал говора. Например някои чувства са така назовани в нашия говор, че самата дума вече изразява известно родство между чувствата и волята; съответната дума не изразява някакъв волев импулс, а само едно чувствено съдържание, и въпреки това в говора се употребява думата „воля“; но също и в областта на по-дълбоко лежащите чувства, за които обикновено не си даваме точна сметка, често си служим с думата „воля“. Такъв е случаят, когато например говорим за „Widerwille“ (отвращение).
към текста >>
Езиковият гений често стига по-далеч от съзнателния човешки
дух
и назовава много по-точно нещата, които вероятно биха били неточно назовани, ако човекът съзнателно би управлявал говора.
Достатъчно е само да изтълкуваме по един правилен начин думите на Новия Завет: „Духът е бодър“, понеже това означава, че към областта на Духа спада всичко, което човекът обхваща със своето съзнание“ но тялото е немощно*3, с което се подразбира всичко онова, което принадлежи най-вече към подсъзнанието. А относно природата на волята, достатъчно е само да се замислим как всъщност ние изграждаме понятията си за това, което по един или друг начин избликва от дълбоките пластове на подсъзнанието, за да се прояви после в областта на съзнателния душевен живот. Едва след като сме превърнали в понятия и идеи това, което се корени като смътни, неясни сили в елементите на душевния живот, то става съдържание на Духа; в противен случай то остава в областта на Сина. И когато чрез чувствата, волята се проявява в представния живот, ние виждаме съвсем ясно как вълните идват от морето на подсъзнанието и се издигат над онази повърхност, която наричаме „съзнание“. Ето защо можем да кажем: В троичността*4 на душевния живот, под формата на двата елемента „мислене“ и „чувства“, ние имаме нещо, което принадлежи към съзнателния душевен живот; обаче чувствата слизат още по-надолу в областта на волята; и колкото повече се приближаваме до волевите импулси, до волевия живот, толкова по-надолу слизаме в подсъзнанието, в онези тъмни области, в които потъваме, когато „губим“ съзнанието и изпадаме в дълбок сън, лишен от всякакви съновидения, с една дума когато заспиваме.
Езиковият гений често стига по-далеч от съзнателния човешки дух и назовава много по-точно нещата, които вероятно биха били неточно назовани, ако човекът съзнателно би управлявал говора.
Например някои чувства са така назовани в нашия говор, че самата дума вече изразява известно родство между чувствата и волята; съответната дума не изразява някакъв волев импулс, а само едно чувствено съдържание, и въпреки това в говора се употребява думата „воля“; но също и в областта на по-дълбоко лежащите чувства, за които обикновено не си даваме точна сметка, често си служим с думата „воля“. Такъв е случаят, когато например говорим за „Widerwille“ (отвращение). Тук не става дума за някакъв импулс, за това да се извърши едно или друго действие; тук съвсем не е нужно да се включва „Wille“ (волята). Но този случай ясно показва родството на по-дълбоките чувства, за които вече не си даваме сметка, с областта на волята в подсъзнателния душевен живот. И понеже това е така, понеже волевият елемент слиза в областта на под съзнателния душевен живот, ние трябва да разберем, че тази област на волята влиза в съвсем други отношения с човека и с неговата индивидуалност, с неговата личност, в сравнение с областта на познанието, с Духа.
към текста >>
И понеже това е така, понеже волевият елемент слиза в областта на под съзнателния душевен живот, ние трябва да разберем, че тази област на волята влиза в съвсем други отношения с човека и с неговата индивидуалност, с неговата личност, в сравнение с областта на познанието, с
Дух
а.
Езиковият гений често стига по-далеч от съзнателния човешки дух и назовава много по-точно нещата, които вероятно биха били неточно назовани, ако човекът съзнателно би управлявал говора. Например някои чувства са така назовани в нашия говор, че самата дума вече изразява известно родство между чувствата и волята; съответната дума не изразява някакъв волев импулс, а само едно чувствено съдържание, и въпреки това в говора се употребява думата „воля“; но също и в областта на по-дълбоко лежащите чувства, за които обикновено не си даваме точна сметка, често си служим с думата „воля“. Такъв е случаят, когато например говорим за „Widerwille“ (отвращение). Тук не става дума за някакъв импулс, за това да се извърши едно или друго действие; тук съвсем не е нужно да се включва „Wille“ (волята). Но този случай ясно показва родството на по-дълбоките чувства, за които вече не си даваме сметка, с областта на волята в подсъзнателния душевен живот.
И понеже това е така, понеже волевият елемент слиза в областта на под съзнателния душевен живот, ние трябва да разберем, че тази област на волята влиза в съвсем други отношения с човека и с неговата индивидуалност, с неговата личност, в сравнение с областта на познанието, с Духа.
И когато после се опитваме с едни или други думи да изразим различията между Духа и Сина, трябва да сме наясно: Да, занапред ние сме длъжни да пробудим у себе си предчувствието, че човекът не бива да има еднакво отношение към Духа и към Сина! Какво означава това? Тези неща могат да бъдат лесно разбрани дори и в екзотеричния живот. Несъмнено, в областта на познанието се водят всевъзможни спорове, но все пак трябва да кажем, че когато хората се разберат относно понятията и идеите, които те формират в областта на познанието, ще изчезнат и самите спорове. Аз често съм изтъквал, че ние вече не спорим върху въпросите на математиката, именно защото изцяло сме ги издигнали в областта на съзнанието, а спорим само върху онези въпроси, които не сме издигнали достатъчно в нашето съзнание, и позволяваме в тях да се намесват нашите подсъзнателни влечения, инстинкти и страсти.
към текста >>
И когато после се опитваме с едни или други думи да изразим различията между
Дух
а и Сина, трябва да сме наясно: Да, занапред ние сме длъжни да пробудим у себе си предчувствието, че човекът не бива да има еднакво отношение към
Дух
а и към Сина!
Например някои чувства са така назовани в нашия говор, че самата дума вече изразява известно родство между чувствата и волята; съответната дума не изразява някакъв волев импулс, а само едно чувствено съдържание, и въпреки това в говора се употребява думата „воля“; но също и в областта на по-дълбоко лежащите чувства, за които обикновено не си даваме точна сметка, често си служим с думата „воля“. Такъв е случаят, когато например говорим за „Widerwille“ (отвращение). Тук не става дума за някакъв импулс, за това да се извърши едно или друго действие; тук съвсем не е нужно да се включва „Wille“ (волята). Но този случай ясно показва родството на по-дълбоките чувства, за които вече не си даваме сметка, с областта на волята в подсъзнателния душевен живот. И понеже това е така, понеже волевият елемент слиза в областта на под съзнателния душевен живот, ние трябва да разберем, че тази област на волята влиза в съвсем други отношения с човека и с неговата индивидуалност, с неговата личност, в сравнение с областта на познанието, с Духа.
И когато после се опитваме с едни или други думи да изразим различията между Духа и Сина, трябва да сме наясно: Да, занапред ние сме длъжни да пробудим у себе си предчувствието, че човекът не бива да има еднакво отношение към Духа и към Сина!
Какво означава това? Тези неща могат да бъдат лесно разбрани дори и в екзотеричния живот. Несъмнено, в областта на познанието се водят всевъзможни спорове, но все пак трябва да кажем, че когато хората се разберат относно понятията и идеите, които те формират в областта на познанието, ще изчезнат и самите спорове. Аз често съм изтъквал, че ние вече не спорим върху въпросите на математиката, именно защото изцяло сме ги издигнали в областта на съзнанието, а спорим само върху онези въпроси, които не сме издигнали достатъчно в нашето съзнание, и позволяваме в тях да се намесват нашите подсъзнателни влечения, инстинкти и страсти. От това ясно следва, че в областта на познанието ни е дадено нещо много по-универсално и общочовешко, отколкото в областта на подсъзнанието.
към текста >>
Когато застанем пред един друг човек и започнем да градим безкрайно сложните си взаимоотношения, ние трябва да помним: Областта на съзнателния
дух
овен живот е нещо, при което следва да има пълно разбирателство между един човек и друг човек.
Какво означава това? Тези неща могат да бъдат лесно разбрани дори и в екзотеричния живот. Несъмнено, в областта на познанието се водят всевъзможни спорове, но все пак трябва да кажем, че когато хората се разберат относно понятията и идеите, които те формират в областта на познанието, ще изчезнат и самите спорове. Аз често съм изтъквал, че ние вече не спорим върху въпросите на математиката, именно защото изцяло сме ги издигнали в областта на съзнанието, а спорим само върху онези въпроси, които не сме издигнали достатъчно в нашето съзнание, и позволяваме в тях да се намесват нашите подсъзнателни влечения, инстинкти и страсти. От това ясно следва, че в областта на познанието ни е дадено нещо много по-универсално и общочовешко, отколкото в областта на подсъзнанието.
Когато застанем пред един друг човек и започнем да градим безкрайно сложните си взаимоотношения, ние трябва да помним: Областта на съзнателния духовен живот е нещо, при което следва да има пълно разбирателство между един човек и друг човек.
Здравият душевен живот се изразява именно в това: Той носи в себе си копнежа, надеждата, че действително можем да постигнем разбирателство с другите хора по основните въпроси на духовния живот. И колко нездравословен е онзи душевен живот, при който някой изгубва надеждата, че би могъл да се разбере с другите хора по въпросите на познанието, по въпросите на съзнателния духовен живот. Напротив, ние опознаваме волевия елемент и всичко, което лежи в подсъзнанието като нещо, в което ако го срещнем при една или друга личност изобщо не бива да се намесваме, а да се отнасяме към него като към най-съкровеното и свято убежище на другия човек. Нека само да помислим какво неприятно чувство изпитваме, когато в услови ята на нормалния и здрав душевен живот волята на другия човек бива потъпквана. Ясно е, че пред нас се открива не само една неестетична гледка, но и една морално недопустима гледка, когато чрез хипноза*5 у някого се постига насилствено заличаване на съзнателния душевен живот; когато чрез волята на една личност се упражнява директно въздействие върху волята на друга личност.
към текста >>
Здравият душевен живот се изразява именно в това: Той носи в себе си копнежа, надеждата, че действително можем да постигнем разбирателство с другите хора по основните въпроси на
дух
овния живот.
Тези неща могат да бъдат лесно разбрани дори и в екзотеричния живот. Несъмнено, в областта на познанието се водят всевъзможни спорове, но все пак трябва да кажем, че когато хората се разберат относно понятията и идеите, които те формират в областта на познанието, ще изчезнат и самите спорове. Аз често съм изтъквал, че ние вече не спорим върху въпросите на математиката, именно защото изцяло сме ги издигнали в областта на съзнанието, а спорим само върху онези въпроси, които не сме издигнали достатъчно в нашето съзнание, и позволяваме в тях да се намесват нашите подсъзнателни влечения, инстинкти и страсти. От това ясно следва, че в областта на познанието ни е дадено нещо много по-универсално и общочовешко, отколкото в областта на подсъзнанието. Когато застанем пред един друг човек и започнем да градим безкрайно сложните си взаимоотношения, ние трябва да помним: Областта на съзнателния духовен живот е нещо, при което следва да има пълно разбирателство между един човек и друг човек.
Здравият душевен живот се изразява именно в това: Той носи в себе си копнежа, надеждата, че действително можем да постигнем разбирателство с другите хора по основните въпроси на духовния живот.
И колко нездравословен е онзи душевен живот, при който някой изгубва надеждата, че би могъл да се разбере с другите хора по въпросите на познанието, по въпросите на съзнателния духовен живот. Напротив, ние опознаваме волевия елемент и всичко, което лежи в подсъзнанието като нещо, в което ако го срещнем при една или друга личност изобщо не бива да се намесваме, а да се отнасяме към него като към най-съкровеното и свято убежище на другия човек. Нека само да помислим какво неприятно чувство изпитваме, когато в услови ята на нормалния и здрав душевен живот волята на другия човек бива потъпквана. Ясно е, че пред нас се открива не само една неестетична гледка, но и една морално недопустима гледка, когато чрез хипноза*5 у някого се постига насилствено заличаване на съзнателния душевен живот; когато чрез волята на една личност се упражнява директно въздействие върху волята на друга личност. Единственото здравословно положение е, когато всяко въздействие върху волята на другия човек се осъществява само по пътя на познанието.
към текста >>
И колко нездравословен е онзи душевен живот, при който някой изгубва надеждата, че би могъл да се разбере с другите хора по въпросите на познанието, по въпросите на съзнателния
дух
овен живот.
Несъмнено, в областта на познанието се водят всевъзможни спорове, но все пак трябва да кажем, че когато хората се разберат относно понятията и идеите, които те формират в областта на познанието, ще изчезнат и самите спорове. Аз често съм изтъквал, че ние вече не спорим върху въпросите на математиката, именно защото изцяло сме ги издигнали в областта на съзнанието, а спорим само върху онези въпроси, които не сме издигнали достатъчно в нашето съзнание, и позволяваме в тях да се намесват нашите подсъзнателни влечения, инстинкти и страсти. От това ясно следва, че в областта на познанието ни е дадено нещо много по-универсално и общочовешко, отколкото в областта на подсъзнанието. Когато застанем пред един друг човек и започнем да градим безкрайно сложните си взаимоотношения, ние трябва да помним: Областта на съзнателния духовен живот е нещо, при което следва да има пълно разбирателство между един човек и друг човек. Здравият душевен живот се изразява именно в това: Той носи в себе си копнежа, надеждата, че действително можем да постигнем разбирателство с другите хора по основните въпроси на духовния живот.
И колко нездравословен е онзи душевен живот, при който някой изгубва надеждата, че би могъл да се разбере с другите хора по въпросите на познанието, по въпросите на съзнателния духовен живот.
Напротив, ние опознаваме волевия елемент и всичко, което лежи в подсъзнанието като нещо, в което ако го срещнем при една или друга личност изобщо не бива да се намесваме, а да се отнасяме към него като към най-съкровеното и свято убежище на другия човек. Нека само да помислим какво неприятно чувство изпитваме, когато в услови ята на нормалния и здрав душевен живот волята на другия човек бива потъпквана. Ясно е, че пред нас се открива не само една неестетична гледка, но и една морално недопустима гледка, когато чрез хипноза*5 у някого се постига насилствено заличаване на съзнателния душевен живот; когато чрез волята на една личност се упражнява директно въздействие върху волята на друга личност. Единственото здравословно положение е, когато всяко въздействие върху волята на другия човек се осъществява само по пътя на познанието. Познанието означава нещо, чрез което една душа може да се разбира с друга душа.
към текста >>
Или с други думи: Доколкото е здрава, човешката природа се стреми да развие живота на общността именно в сферата на
Дух
а, а сферата на подсъзнанието, доколкото то присъствува в човешкия организъм, тя се стреми да цени и зачита като една неприкосновената светиня, която трябва да има своето сигурно място в личността, в индивидуалността на всеки човек, до която ние не бива да се доближаваме по друг начин, освен по пътя на съзнателното познание.
Ясно е, че пред нас се открива не само една неестетична гледка, но и една морално недопустима гледка, когато чрез хипноза*5 у някого се постига насилствено заличаване на съзнателния душевен живот; когато чрез волята на една личност се упражнява директно въздействие върху волята на друга личност. Единственото здравословно положение е, когато всяко въздействие върху волята на другия човек се осъществява само по пътя на познанието. Познанието означава нещо, чрез което една душа може да се разбира с друга душа. Това, което едната душа иска, трябва най-напред да бъде пренесено в областта на познанието, и едва тогава чрез обиколния път на познанието да се намеси във волята на другата душа. Ето до какво се свежда здравият душевен живот, и всяко насилствено въздействие на една воля върху друга оставя крайно неприятно впечатление у всеки човек.
Или с други думи: Доколкото е здрава, човешката природа се стреми да развие живота на общността именно в сферата на Духа, а сферата на подсъзнанието, доколкото то присъствува в човешкия организъм, тя се стреми да цени и зачита като една неприкосновената светиня, която трябва да има своето сигурно място в личността, в индивидуалността на всеки човек, до която ние не бива да се доближаваме по друг начин, освен по пътя на съзнателното познание.
Поне така би трябвало да се произнася здравото светоусещане на нашата съвременна епоха. В хода на следващите лекции ние ще видим, дали това е било валидно за предишните епохи от еволюцията на човечеството. Но тази оценка за нещата може да бъде отнесена както за събитията от околния свят, така и за процесите, които се разиграват вътре в самите нас. Всичко това е свързано с обстоятелството, че общо взето, сферата на Сина или всичко онова, което наричаме „Син“ или „Логос“ трябва да бъде пробудена у всеки един от нас като нещо строго интимно и лично; и че общата сфера на съвместната човешка дейност, е именно сферата на Духа. Ние виждаме, че това, което току-що казахме, е изразено по един неповторим и величествен начин във всички разкази, които се съдържат в Новия Завет относно образа на Христос Исус, на неговите първи ученици и последователи.
към текста >>
Всичко това е свързано с обстоятелството, че общо взето, сферата на Сина или всичко онова, което наричаме „Син“ или „Логос“ трябва да бъде пробудена у всеки един от нас като нещо строго интимно и лично; и че общата сфера на съвместната човешка дейност, е именно сферата на
Дух
а.
Ето до какво се свежда здравият душевен живот, и всяко насилствено въздействие на една воля върху друга оставя крайно неприятно впечатление у всеки човек. Или с други думи: Доколкото е здрава, човешката природа се стреми да развие живота на общността именно в сферата на Духа, а сферата на подсъзнанието, доколкото то присъствува в човешкия организъм, тя се стреми да цени и зачита като една неприкосновената светиня, която трябва да има своето сигурно място в личността, в индивидуалността на всеки човек, до която ние не бива да се доближаваме по друг начин, освен по пътя на съзнателното познание. Поне така би трябвало да се произнася здравото светоусещане на нашата съвременна епоха. В хода на следващите лекции ние ще видим, дали това е било валидно за предишните епохи от еволюцията на човечеството. Но тази оценка за нещата може да бъде отнесена както за събитията от околния свят, така и за процесите, които се разиграват вътре в самите нас.
Всичко това е свързано с обстоятелството, че общо взето, сферата на Сина или всичко онова, което наричаме „Син“ или „Логос“ трябва да бъде пробудена у всеки един от нас като нещо строго интимно и лично; и че общата сфера на съвместната човешка дейност, е именно сферата на Духа.
Ние виждаме, че това, което току-що казахме, е изразено по един неповторим и величествен начин във всички разкази, които се съдържат в Новия Завет относно образа на Христос Исус, на неговите първи ученици и последователи. Ние виждаме и това се потвърждава от абсолютно всичко, което бихме могли да кажем за Христовото Събитие как след смъртта на Кръста, всички Христови последователи, които се бяха събрали около Него, докато беше жив, изпаднаха в една дълбока заблуда; да, това стана веднага след онази смърт, която в страната, където се разигра Христовото Събитие, беше смятана като единствено справедливото възмездие за най-големите престъпления в човешкия живот. И макар тази смърт да не подействува върху всички така, както тя подействува върху Савел, който после стана Павел, и който като Савел стигна до извода: Не може да бъде Месия или Христос този, който умира от такава смърт! макар и върху другите ученици смъртта на Кръста да направи едно, бих казал, по-меко впечатление едно нещо е пределно ясно: Авторите на Евангелията искаха да предизвикат тъкмо това усещане,че в известен смисъл Христос Исус изгуби всяко въздействие върху сърцата на заобикалящите го хора именно поради факта, че трябваше да понесе позорната смърт на Кръста. Но с тази подробност е свързано и нещо друго, а именно че въздействията, които Христос Исус изгуби през следващите лекции ще се спрем още по-внимателно на този въпрос -, след Възкресението отново излязоха на преден план.
към текста >>
Обект на тази възприемчивост можеше да бъде не само това, което принадлежи към областта на
Дух
а; обект на тази възприемчивост стана и то не по друг начин, а като непосредствено виждане самото съществуване на Христовото Същество.
Но с тази подробност е свързано и нещо друго, а именно че въздействията, които Христос Исус изгуби през следващите лекции ще се спрем още по-внимателно на този въпрос -, след Възкресението отново излязоха на преден план. Днес можем да разсъждаваме върху Възкресението както си искаме, но през следващите дни ние ще го разгледаме в смисъла на Тайната наука и тогава ако се придържаме към евангелските разкази ще ни стане пределно ясно: На онези, за които се разказва, че Христос им се явява след Възкресението, Той се показва по един съвършено различен начин, отколкото преди това. Още в лекциите си върху Евангелието на Йоан*6 аз посочих: невъзможно би било след три дни една позната на Исус от Назарет да не го разпознае и да Го сбърка с друга личност, ако Той не би застанал пред нея в съвършено друг облик, в друга форма. Точно това впечатление искат да пробудят у нас Евангелията: След Възкресението, Христос се появява в друга форма. Но Евангелията загатват и нещо друго: че в дълбините на човешките души вече трябваше да съществува някаква предразположба, която да позволи на преобразения Христос да се добере до тези човешки души, а именно определена възприемчивост.
Обект на тази възприемчивост можеше да бъде не само това, което принадлежи към областта на Духа; обект на тази възприемчивост стана и то не по друг начин, а като непосредствено виждане самото съществуване на Христовото Същество.
Ако се запитаме, за какво става дума тук, трябва да напомним следното: Когато пред нас застане един човек, тогава това, което действува върху нас, е нещо много повече, от онова, което ние регистрираме в нашето съзнание. Във всеки момент, когато върху нас действува даден човек или друго същество, върху нашия душевен живот действуват такива подсъзнателни елементи, които другото същество поражда по страничния път на съзнанието и които могат да възникнат само благодарение на това, че въпросното същество е не въображаемо, а напълно реално. Това, което първоначално Христос предизвика в душите на учениците след т.н. Възкресение, възникна именно в техните подсъзнателни сили: едно запознаване със Сина. Ето откъде идват и разликите в описанието на възкръсналия Христос, различните характеристики, според които Христос се явява на всеки един от учениците според съответните им душевни особености.
към текста >>
Да, след като Христос трябваше да донесе нещо общо за всички хора, от този Христос трябваше да идват не само индивидуалните въздействия, характерни за Сина; Христос трябваше да обнови самия елемент на
Дух
а, защото общности между хората може да създава само
Дух
а.
Във всеки момент, когато върху нас действува даден човек или друго същество, върху нашия душевен живот действуват такива подсъзнателни елементи, които другото същество поражда по страничния път на съзнанието и които могат да възникнат само благодарение на това, че въпросното същество е не въображаемо, а напълно реално. Това, което първоначално Христос предизвика в душите на учениците след т.н. Възкресение, възникна именно в техните подсъзнателни сили: едно запознаване със Сина. Ето откъде идват и разликите в описанието на възкръсналия Христос, различните характеристики, според които Христос се явява на всеки един от учениците според съответните им душевни особености. Действията на Христовото Същество са насочени към подсъзнанието на Неговите ученици; ето защо тези действия са нещо строго лично, строго индивидуално и не бива да се подвеждаме от наглед противоречивите описания на Евангелията.
Да, след като Христос трябваше да донесе нещо общо за всички хора, от този Христос трябваше да идват не само индивидуалните въздействия, характерни за Сина; Христос трябваше да обнови самия елемент на Духа, защото общности между хората може да създава само Духа.
На тази мисъл ни навежда фактът, че след като упражни въздействията си върху Логосовата природа на човека, Христос изпрати Духа под формата на обновения или „светия“ Дух. Така е създаден и елементът на общността, понеже после от Евангелията научаваме, че след като приеха Духа, учениците започнаха да говорят на най-различни езици С това е загатнат именно общият елемент, който се крие в изливането на Светия Дух. Обаче Евангелията загатват и нещо друго: Колко много се различава този елемент от чистото послание за силата на Сина; защото Деянията на апостолите разказват, как някои хора, при които апостолите отиваха, вече имаха кръщението според Исус и въпреки това, както Деянията символично загатват, говорейки за „възлагане на ръце“ те тепърва трябваше да приемат Духа. Нека да обобщим: Именно при описанието на Христовото Събитие, Евангелията изрично подчертават голямата разлика между същинското действие на Христос, упражнявано върху подсъзнателните пластове на душевния живот, поради което то трябваше да остане нещо лично, нещо интимно, и елементите на Духа, които са истинската предпоставка за изграждането на човешките общности. Точно този момент от християнското развитие искаха и то най-добросъвестно да спазват онези, които се бяха кръстили с името розенкройцери*7; да, те искаха да го спазват, доколкото това е възможно при човешкото несъвършенство.
към текста >>
На тази мисъл ни навежда фактът, че след като упражни въздействията си върху Логосовата природа на човека, Христос изпрати
Дух
а под формата на обновения или „
светия
“
Дух
.
Това, което първоначално Христос предизвика в душите на учениците след т.н. Възкресение, възникна именно в техните подсъзнателни сили: едно запознаване със Сина. Ето откъде идват и разликите в описанието на възкръсналия Христос, различните характеристики, според които Христос се явява на всеки един от учениците според съответните им душевни особености. Действията на Христовото Същество са насочени към подсъзнанието на Неговите ученици; ето защо тези действия са нещо строго лично, строго индивидуално и не бива да се подвеждаме от наглед противоречивите описания на Евангелията. Да, след като Христос трябваше да донесе нещо общо за всички хора, от този Христос трябваше да идват не само индивидуалните въздействия, характерни за Сина; Христос трябваше да обнови самия елемент на Духа, защото общности между хората може да създава само Духа.
На тази мисъл ни навежда фактът, че след като упражни въздействията си върху Логосовата природа на човека, Христос изпрати Духа под формата на обновения или „светия“ Дух.
Така е създаден и елементът на общността, понеже после от Евангелията научаваме, че след като приеха Духа, учениците започнаха да говорят на най-различни езици С това е загатнат именно общият елемент, който се крие в изливането на Светия Дух. Обаче Евангелията загатват и нещо друго: Колко много се различава този елемент от чистото послание за силата на Сина; защото Деянията на апостолите разказват, как някои хора, при които апостолите отиваха, вече имаха кръщението според Исус и въпреки това, както Деянията символично загатват, говорейки за „възлагане на ръце“ те тепърва трябваше да приемат Духа. Нека да обобщим: Именно при описанието на Христовото Събитие, Евангелията изрично подчертават голямата разлика между същинското действие на Христос, упражнявано върху подсъзнателните пластове на душевния живот, поради което то трябваше да остане нещо лично, нещо интимно, и елементите на Духа, които са истинската предпоставка за изграждането на човешките общности. Точно този момент от християнското развитие искаха и то най-добросъвестно да спазват онези, които се бяха кръстили с името розенкройцери*7; да, те искаха да го спазват, доколкото това е възможно при човешкото несъвършенство. И тяхната добросъвестност ги задължаваше да го спазват по такъв начин, че дори и всред най-висшите области на Посвещението да не се допускат въздействия върху нищо друго, освен върху това, с което хората разполагат като с нещо общо: върху Духа!
към текста >>
Така е създаден и елементът на общността, понеже после от Евангелията научаваме, че след като приеха
Дух
а, учениците започнаха да говорят на най-различни езици С това е загатнат именно общият елемент, който се крие в изливането на
Светия
Дух
.
Възкресение, възникна именно в техните подсъзнателни сили: едно запознаване със Сина. Ето откъде идват и разликите в описанието на възкръсналия Христос, различните характеристики, според които Христос се явява на всеки един от учениците според съответните им душевни особености. Действията на Христовото Същество са насочени към подсъзнанието на Неговите ученици; ето защо тези действия са нещо строго лично, строго индивидуално и не бива да се подвеждаме от наглед противоречивите описания на Евангелията. Да, след като Христос трябваше да донесе нещо общо за всички хора, от този Христос трябваше да идват не само индивидуалните въздействия, характерни за Сина; Христос трябваше да обнови самия елемент на Духа, защото общности между хората може да създава само Духа. На тази мисъл ни навежда фактът, че след като упражни въздействията си върху Логосовата природа на човека, Христос изпрати Духа под формата на обновения или „светия“ Дух.
Така е създаден и елементът на общността, понеже после от Евангелията научаваме, че след като приеха Духа, учениците започнаха да говорят на най-различни езици С това е загатнат именно общият елемент, който се крие в изливането на Светия Дух.
Обаче Евангелията загатват и нещо друго: Колко много се различава този елемент от чистото послание за силата на Сина; защото Деянията на апостолите разказват, как някои хора, при които апостолите отиваха, вече имаха кръщението според Исус и въпреки това, както Деянията символично загатват, говорейки за „възлагане на ръце“ те тепърва трябваше да приемат Духа. Нека да обобщим: Именно при описанието на Христовото Събитие, Евангелията изрично подчертават голямата разлика между същинското действие на Христос, упражнявано върху подсъзнателните пластове на душевния живот, поради което то трябваше да остане нещо лично, нещо интимно, и елементите на Духа, които са истинската предпоставка за изграждането на човешките общности. Точно този момент от християнското развитие искаха и то най-добросъвестно да спазват онези, които се бяха кръстили с името розенкройцери*7; да, те искаха да го спазват, доколкото това е възможно при човешкото несъвършенство. И тяхната добросъвестност ги задължаваше да го спазват по такъв начин, че дори и всред най-висшите области на Посвещението да не се допускат въздействия върху нищо друго, освен върху това, с което хората разполагат като с нещо общо: върху Духа! Посвещението на розенкройцерите беше едно посвещение на Духа.
към текста >>
Обаче Евангелията загатват и нещо друго: Колко много се различава този елемент от чистото послание за силата на Сина; защото Деянията на апостолите разказват, как някои хора, при които апостолите отиваха, вече имаха кръщението според Исус и въпреки това, както Деянията символично загатват, говорейки за „възлагане на ръце“ те тепърва трябваше да приемат
Дух
а.
Ето откъде идват и разликите в описанието на възкръсналия Христос, различните характеристики, според които Христос се явява на всеки един от учениците според съответните им душевни особености. Действията на Христовото Същество са насочени към подсъзнанието на Неговите ученици; ето защо тези действия са нещо строго лично, строго индивидуално и не бива да се подвеждаме от наглед противоречивите описания на Евангелията. Да, след като Христос трябваше да донесе нещо общо за всички хора, от този Христос трябваше да идват не само индивидуалните въздействия, характерни за Сина; Христос трябваше да обнови самия елемент на Духа, защото общности между хората може да създава само Духа. На тази мисъл ни навежда фактът, че след като упражни въздействията си върху Логосовата природа на човека, Христос изпрати Духа под формата на обновения или „светия“ Дух. Така е създаден и елементът на общността, понеже после от Евангелията научаваме, че след като приеха Духа, учениците започнаха да говорят на най-различни езици С това е загатнат именно общият елемент, който се крие в изливането на Светия Дух.
Обаче Евангелията загатват и нещо друго: Колко много се различава този елемент от чистото послание за силата на Сина; защото Деянията на апостолите разказват, как някои хора, при които апостолите отиваха, вече имаха кръщението според Исус и въпреки това, както Деянията символично загатват, говорейки за „възлагане на ръце“ те тепърва трябваше да приемат Духа.
Нека да обобщим: Именно при описанието на Христовото Събитие, Евангелията изрично подчертават голямата разлика между същинското действие на Христос, упражнявано върху подсъзнателните пластове на душевния живот, поради което то трябваше да остане нещо лично, нещо интимно, и елементите на Духа, които са истинската предпоставка за изграждането на човешките общности. Точно този момент от християнското развитие искаха и то най-добросъвестно да спазват онези, които се бяха кръстили с името розенкройцери*7; да, те искаха да го спазват, доколкото това е възможно при човешкото несъвършенство. И тяхната добросъвестност ги задължаваше да го спазват по такъв начин, че дори и всред най-висшите области на Посвещението да не се допускат въздействия върху нищо друго, освен върху това, с което хората разполагат като с нещо общо: върху Духа! Посвещението на розенкройцерите беше едно посвещение на Духа. Ето защото никога не успя да се превърне в едно посвещение на Волята; защото човешката воля трябваше да бъде зачитана като нещо дълбоко интимно и свято.
към текста >>
Нека да обобщим: Именно при описанието на Христовото Събитие, Евангелията изрично подчертават голямата разлика между същинското действие на Христос, упражнявано върху подсъзнателните пластове на душевния живот, поради което то трябваше да остане нещо лично, нещо интимно, и елементите на
Дух
а, които са истинската предпоставка за изграждането на човешките общности.
Действията на Христовото Същество са насочени към подсъзнанието на Неговите ученици; ето защо тези действия са нещо строго лично, строго индивидуално и не бива да се подвеждаме от наглед противоречивите описания на Евангелията. Да, след като Христос трябваше да донесе нещо общо за всички хора, от този Христос трябваше да идват не само индивидуалните въздействия, характерни за Сина; Христос трябваше да обнови самия елемент на Духа, защото общности между хората може да създава само Духа. На тази мисъл ни навежда фактът, че след като упражни въздействията си върху Логосовата природа на човека, Христос изпрати Духа под формата на обновения или „светия“ Дух. Така е създаден и елементът на общността, понеже после от Евангелията научаваме, че след като приеха Духа, учениците започнаха да говорят на най-различни езици С това е загатнат именно общият елемент, който се крие в изливането на Светия Дух. Обаче Евангелията загатват и нещо друго: Колко много се различава този елемент от чистото послание за силата на Сина; защото Деянията на апостолите разказват, как някои хора, при които апостолите отиваха, вече имаха кръщението според Исус и въпреки това, както Деянията символично загатват, говорейки за „възлагане на ръце“ те тепърва трябваше да приемат Духа.
Нека да обобщим: Именно при описанието на Христовото Събитие, Евангелията изрично подчертават голямата разлика между същинското действие на Христос, упражнявано върху подсъзнателните пластове на душевния живот, поради което то трябваше да остане нещо лично, нещо интимно, и елементите на Духа, които са истинската предпоставка за изграждането на човешките общности.
Точно този момент от християнското развитие искаха и то най-добросъвестно да спазват онези, които се бяха кръстили с името розенкройцери*7; да, те искаха да го спазват, доколкото това е възможно при човешкото несъвършенство. И тяхната добросъвестност ги задължаваше да го спазват по такъв начин, че дори и всред най-висшите области на Посвещението да не се допускат въздействия върху нищо друго, освен върху това, с което хората разполагат като с нещо общо: върху Духа! Посвещението на розенкройцерите беше едно посвещение на Духа. Ето защото никога не успя да се превърне в едно посвещение на Волята; защото човешката воля трябваше да бъде зачитана като нещо дълбоко интимно и свято. Тъкмо поради тази причина човекът беше изведен нагоре до онези посвещения, които трябваше да го поставят над степента на имагинацията, инспирацията и интуицията*8 обаче само дотолкова, че той да познае в себе си онова, което трябваше да бъде пробудено чрез елемента на Духа.
към текста >>
И тяхната добросъвестност ги задължаваше да го спазват по такъв начин, че дори и всред най-висшите области на Посвещението да не се допускат въздействия върху нищо друго, освен върху това, с което хората разполагат като с нещо общо: върху
Дух
а!
На тази мисъл ни навежда фактът, че след като упражни въздействията си върху Логосовата природа на човека, Христос изпрати Духа под формата на обновения или „светия“ Дух. Така е създаден и елементът на общността, понеже после от Евангелията научаваме, че след като приеха Духа, учениците започнаха да говорят на най-различни езици С това е загатнат именно общият елемент, който се крие в изливането на Светия Дух. Обаче Евангелията загатват и нещо друго: Колко много се различава този елемент от чистото послание за силата на Сина; защото Деянията на апостолите разказват, как някои хора, при които апостолите отиваха, вече имаха кръщението според Исус и въпреки това, както Деянията символично загатват, говорейки за „възлагане на ръце“ те тепърва трябваше да приемат Духа. Нека да обобщим: Именно при описанието на Христовото Събитие, Евангелията изрично подчертават голямата разлика между същинското действие на Христос, упражнявано върху подсъзнателните пластове на душевния живот, поради което то трябваше да остане нещо лично, нещо интимно, и елементите на Духа, които са истинската предпоставка за изграждането на човешките общности. Точно този момент от християнското развитие искаха и то най-добросъвестно да спазват онези, които се бяха кръстили с името розенкройцери*7; да, те искаха да го спазват, доколкото това е възможно при човешкото несъвършенство.
И тяхната добросъвестност ги задължаваше да го спазват по такъв начин, че дори и всред най-висшите области на Посвещението да не се допускат въздействия върху нищо друго, освен върху това, с което хората разполагат като с нещо общо: върху Духа!
Посвещението на розенкройцерите беше едно посвещение на Духа. Ето защото никога не успя да се превърне в едно посвещение на Волята; защото човешката воля трябваше да бъде зачитана като нещо дълбоко интимно и свято. Тъкмо поради тази причина човекът беше изведен нагоре до онези посвещения, които трябваше да го поставят над степента на имагинацията, инспирацията и интуицията*8 обаче само дотолкова, че той да познае в себе си онова, което трябваше да бъде пробудено чрез елемента на Духа. Върху волевия елемент не биваше да се допускат никакви въздействия. Нека да не смятаме това за известно равнодушие спрямо волята.
към текста >>
Посвещението на розенкройцерите беше едно посвещение на
Дух
а.
Така е създаден и елементът на общността, понеже после от Евангелията научаваме, че след като приеха Духа, учениците започнаха да говорят на най-различни езици С това е загатнат именно общият елемент, който се крие в изливането на Светия Дух. Обаче Евангелията загатват и нещо друго: Колко много се различава този елемент от чистото послание за силата на Сина; защото Деянията на апостолите разказват, как някои хора, при които апостолите отиваха, вече имаха кръщението според Исус и въпреки това, както Деянията символично загатват, говорейки за „възлагане на ръце“ те тепърва трябваше да приемат Духа. Нека да обобщим: Именно при описанието на Христовото Събитие, Евангелията изрично подчертават голямата разлика между същинското действие на Христос, упражнявано върху подсъзнателните пластове на душевния живот, поради което то трябваше да остане нещо лично, нещо интимно, и елементите на Духа, които са истинската предпоставка за изграждането на човешките общности. Точно този момент от християнското развитие искаха и то най-добросъвестно да спазват онези, които се бяха кръстили с името розенкройцери*7; да, те искаха да го спазват, доколкото това е възможно при човешкото несъвършенство. И тяхната добросъвестност ги задължаваше да го спазват по такъв начин, че дори и всред най-висшите области на Посвещението да не се допускат въздействия върху нищо друго, освен върху това, с което хората разполагат като с нещо общо: върху Духа!
Посвещението на розенкройцерите беше едно посвещение на Духа.
Ето защото никога не успя да се превърне в едно посвещение на Волята; защото човешката воля трябваше да бъде зачитана като нещо дълбоко интимно и свято. Тъкмо поради тази причина човекът беше изведен нагоре до онези посвещения, които трябваше да го поставят над степента на имагинацията, инспирацията и интуицията*8 обаче само дотолкова, че той да познае в себе си онова, което трябваше да бъде пробудено чрез елемента на Духа. Върху волевия елемент не биваше да се допускат никакви въздействия. Нека да не смятаме това за известно равнодушие спрямо волята. Ставаше дума за друго: Чрез изключване на непосредственото действие върху волята да се получи най-чистото духовно действие по околния път чрез Духа.
към текста >>
Тъкмо поради тази причина човекът беше изведен нагоре до онези посвещения, които трябваше да го поставят над степента на имагинацията, инспирацията и интуицията*8 обаче само дотолкова, че той да познае в себе си онова, което трябваше да бъде пробудено чрез елемента на
Дух
а.
Нека да обобщим: Именно при описанието на Христовото Събитие, Евангелията изрично подчертават голямата разлика между същинското действие на Христос, упражнявано върху подсъзнателните пластове на душевния живот, поради което то трябваше да остане нещо лично, нещо интимно, и елементите на Духа, които са истинската предпоставка за изграждането на човешките общности. Точно този момент от християнското развитие искаха и то най-добросъвестно да спазват онези, които се бяха кръстили с името розенкройцери*7; да, те искаха да го спазват, доколкото това е възможно при човешкото несъвършенство. И тяхната добросъвестност ги задължаваше да го спазват по такъв начин, че дори и всред най-висшите области на Посвещението да не се допускат въздействия върху нищо друго, освен върху това, с което хората разполагат като с нещо общо: върху Духа! Посвещението на розенкройцерите беше едно посвещение на Духа. Ето защото никога не успя да се превърне в едно посвещение на Волята; защото човешката воля трябваше да бъде зачитана като нещо дълбоко интимно и свято.
Тъкмо поради тази причина човекът беше изведен нагоре до онези посвещения, които трябваше да го поставят над степента на имагинацията, инспирацията и интуицията*8 обаче само дотолкова, че той да познае в себе си онова, което трябваше да бъде пробудено чрез елемента на Духа.
Върху волевия елемент не биваше да се допускат никакви въздействия. Нека да не смятаме това за известно равнодушие спрямо волята. Ставаше дума за друго: Чрез изключване на непосредственото действие върху волята да се получи най-чистото духовно действие по околния път чрез Духа. Когато постигаме съгласие с другия човек относно познавателния път на Духа, от този път бликват светлина и топлина, които могат да възпламенят и волята: Но винаги по околния път чрез Духа, а не по друг начин. Ето защо в розенкройцерството този момент от християнската същност е съблюдаван в най-висша степен главно в две направления: От една страна в елемента на Сина, в действието на Христос, което прониква дълбоко в човешкото подсъзнание; и от друга страна, в действието на Духа, което се разпростира върху всичко, което попада в хоризонта на нашето съзнание.
към текста >>
Ставаше дума за друго: Чрез изключване на непосредственото действие върху волята да се получи най-чистото
дух
овно действие по околния път чрез
Дух
а.
Посвещението на розенкройцерите беше едно посвещение на Духа. Ето защото никога не успя да се превърне в едно посвещение на Волята; защото човешката воля трябваше да бъде зачитана като нещо дълбоко интимно и свято. Тъкмо поради тази причина човекът беше изведен нагоре до онези посвещения, които трябваше да го поставят над степента на имагинацията, инспирацията и интуицията*8 обаче само дотолкова, че той да познае в себе си онова, което трябваше да бъде пробудено чрез елемента на Духа. Върху волевия елемент не биваше да се допускат никакви въздействия. Нека да не смятаме това за известно равнодушие спрямо волята.
Ставаше дума за друго: Чрез изключване на непосредственото действие върху волята да се получи най-чистото духовно действие по околния път чрез Духа.
Когато постигаме съгласие с другия човек относно познавателния път на Духа, от този път бликват светлина и топлина, които могат да възпламенят и волята: Но винаги по околния път чрез Духа, а не по друг начин. Ето защо в розенкройцерството този момент от християнската същност е съблюдаван в най-висша степен главно в две направления: От една страна в елемента на Сина, в действието на Христос, което прониква дълбоко в човешкото подсъзнание; и от друга страна, в действието на Духа, което се разпростира върху всичко, което попада в хоризонта на нашето съзнание. Несъмнено, ние трябва да носим Христос в нашата воля; обаче начинът, по който хората могат да постигат взаимно разбирателство относно Христос, трябва в смисъла на розенкройцерството да се свежда до един съзнателен душевен живот, който все повече и повече прониква в свръхсетивния свят. Тъкмо по противоположния път като една реакция спрямо други духовни течения в Европа поеха онези, които обикновено наричаме с името „йезуити“. Ето коренната, основната разлика между правилния християнски духовен път и йезуитския духовен път, който се състои в едно прекомерно усилване на Исусовия принцип: Йезуитският път непрекъснато се стреми към непосредствена намеса във волята, към директни действия в областта на волята.
към текста >>
Когато постигаме съгласие с другия човек относно познавателния път на
Дух
а, от този път бликват светлина и топлина, които могат да възпламенят и волята: Но винаги по околния път чрез
Дух
а, а не по друг начин.
Ето защото никога не успя да се превърне в едно посвещение на Волята; защото човешката воля трябваше да бъде зачитана като нещо дълбоко интимно и свято. Тъкмо поради тази причина човекът беше изведен нагоре до онези посвещения, които трябваше да го поставят над степента на имагинацията, инспирацията и интуицията*8 обаче само дотолкова, че той да познае в себе си онова, което трябваше да бъде пробудено чрез елемента на Духа. Върху волевия елемент не биваше да се допускат никакви въздействия. Нека да не смятаме това за известно равнодушие спрямо волята. Ставаше дума за друго: Чрез изключване на непосредственото действие върху волята да се получи най-чистото духовно действие по околния път чрез Духа.
Когато постигаме съгласие с другия човек относно познавателния път на Духа, от този път бликват светлина и топлина, които могат да възпламенят и волята: Но винаги по околния път чрез Духа, а не по друг начин.
Ето защо в розенкройцерството този момент от християнската същност е съблюдаван в най-висша степен главно в две направления: От една страна в елемента на Сина, в действието на Христос, което прониква дълбоко в човешкото подсъзнание; и от друга страна, в действието на Духа, което се разпростира върху всичко, което попада в хоризонта на нашето съзнание. Несъмнено, ние трябва да носим Христос в нашата воля; обаче начинът, по който хората могат да постигат взаимно разбирателство относно Христос, трябва в смисъла на розенкройцерството да се свежда до един съзнателен душевен живот, който все повече и повече прониква в свръхсетивния свят. Тъкмо по противоположния път като една реакция спрямо други духовни течения в Европа поеха онези, които обикновено наричаме с името „йезуити“. Ето коренната, основната разлика между правилния християнски духовен път и йезуитския духовен път, който се състои в едно прекомерно усилване на Исусовия принцип: Йезуитският път непрекъснато се стреми към непосредствена намеса във волята, към директни действия в областта на волята. Това ясно личи от методите на йезуитското обучение.
към текста >>
Ето защо в розенкройцерството този момент от християнската същност е съблюдаван в най-висша степен главно в две направления: От една страна в елемента на Сина, в действието на Христос, което прониква дълбоко в човешкото подсъзнание; и от друга страна, в действието на
Дух
а, което се разпростира върху всичко, което попада в хоризонта на нашето съзнание.
Тъкмо поради тази причина човекът беше изведен нагоре до онези посвещения, които трябваше да го поставят над степента на имагинацията, инспирацията и интуицията*8 обаче само дотолкова, че той да познае в себе си онова, което трябваше да бъде пробудено чрез елемента на Духа. Върху волевия елемент не биваше да се допускат никакви въздействия. Нека да не смятаме това за известно равнодушие спрямо волята. Ставаше дума за друго: Чрез изключване на непосредственото действие върху волята да се получи най-чистото духовно действие по околния път чрез Духа. Когато постигаме съгласие с другия човек относно познавателния път на Духа, от този път бликват светлина и топлина, които могат да възпламенят и волята: Но винаги по околния път чрез Духа, а не по друг начин.
Ето защо в розенкройцерството този момент от християнската същност е съблюдаван в най-висша степен главно в две направления: От една страна в елемента на Сина, в действието на Христос, което прониква дълбоко в човешкото подсъзнание; и от друга страна, в действието на Духа, което се разпростира върху всичко, което попада в хоризонта на нашето съзнание.
Несъмнено, ние трябва да носим Христос в нашата воля; обаче начинът, по който хората могат да постигат взаимно разбирателство относно Христос, трябва в смисъла на розенкройцерството да се свежда до един съзнателен душевен живот, който все повече и повече прониква в свръхсетивния свят. Тъкмо по противоположния път като една реакция спрямо други духовни течения в Европа поеха онези, които обикновено наричаме с името „йезуити“. Ето коренната, основната разлика между правилния християнски духовен път и йезуитския духовен път, който се състои в едно прекомерно усилване на Исусовия принцип: Йезуитският път непрекъснато се стреми към непосредствена намеса във волята, към директни действия в областта на волята. Това ясно личи от методите на йезуитското обучение. За йезуитизма не бива да се съди лекомислено нито в екзотеричен, нито в езотеричен смисъл понеже неговите корени са в свръхсетивния свят.
към текста >>
Тъкмо по противоположния път като една реакция спрямо други
дух
овни течения в Европа поеха онези, които обикновено наричаме с името „йезуити“.
Нека да не смятаме това за известно равнодушие спрямо волята. Ставаше дума за друго: Чрез изключване на непосредственото действие върху волята да се получи най-чистото духовно действие по околния път чрез Духа. Когато постигаме съгласие с другия човек относно познавателния път на Духа, от този път бликват светлина и топлина, които могат да възпламенят и волята: Но винаги по околния път чрез Духа, а не по друг начин. Ето защо в розенкройцерството този момент от християнската същност е съблюдаван в най-висша степен главно в две направления: От една страна в елемента на Сина, в действието на Христос, което прониква дълбоко в човешкото подсъзнание; и от друга страна, в действието на Духа, което се разпростира върху всичко, което попада в хоризонта на нашето съзнание. Несъмнено, ние трябва да носим Христос в нашата воля; обаче начинът, по който хората могат да постигат взаимно разбирателство относно Христос, трябва в смисъла на розенкройцерството да се свежда до един съзнателен душевен живот, който все повече и повече прониква в свръхсетивния свят.
Тъкмо по противоположния път като една реакция спрямо други духовни течения в Европа поеха онези, които обикновено наричаме с името „йезуити“.
Ето коренната, основната разлика между правилния християнски духовен път и йезуитския духовен път, който се състои в едно прекомерно усилване на Исусовия принцип: Йезуитският път непрекъснато се стреми към непосредствена намеса във волята, към директни действия в областта на волята. Това ясно личи от методите на йезуитското обучение. За йезуитизма не бива да се съди лекомислено нито в екзотеричен, нито в езотеричен смисъл понеже неговите корени са в свръхсетивния свят. Той далеч не прилича на онзи духовен живот, чиито символ ние имаме в лицето на Петдесятницата, а иска да има своите корени направо в Исусовия елемент на Сина, или с други думи във волята, като по този начин той внася огромно напрежение в Исусовия елемент на волята. Тези мои думи се потвърждават от това, което можем да наречем езотеризъм в йезуитизма: Различните духовни упражнения.
към текста >>
Ето коренната, основната разлика между правилния християнски
дух
овен път и йезуитския
дух
овен път, който се състои в едно прекомерно усилване на Исусовия принцип: Йезуитският път непрекъснато се стреми към непосредствена намеса във волята, към директни действия в областта на волята.
Ставаше дума за друго: Чрез изключване на непосредственото действие върху волята да се получи най-чистото духовно действие по околния път чрез Духа. Когато постигаме съгласие с другия човек относно познавателния път на Духа, от този път бликват светлина и топлина, които могат да възпламенят и волята: Но винаги по околния път чрез Духа, а не по друг начин. Ето защо в розенкройцерството този момент от християнската същност е съблюдаван в най-висша степен главно в две направления: От една страна в елемента на Сина, в действието на Христос, което прониква дълбоко в човешкото подсъзнание; и от друга страна, в действието на Духа, което се разпростира върху всичко, което попада в хоризонта на нашето съзнание. Несъмнено, ние трябва да носим Христос в нашата воля; обаче начинът, по който хората могат да постигат взаимно разбирателство относно Христос, трябва в смисъла на розенкройцерството да се свежда до един съзнателен душевен живот, който все повече и повече прониква в свръхсетивния свят. Тъкмо по противоположния път като една реакция спрямо други духовни течения в Европа поеха онези, които обикновено наричаме с името „йезуити“.
Ето коренната, основната разлика между правилния християнски духовен път и йезуитския духовен път, който се състои в едно прекомерно усилване на Исусовия принцип: Йезуитският път непрекъснато се стреми към непосредствена намеса във волята, към директни действия в областта на волята.
Това ясно личи от методите на йезуитското обучение. За йезуитизма не бива да се съди лекомислено нито в екзотеричен, нито в езотеричен смисъл понеже неговите корени са в свръхсетивния свят. Той далеч не прилича на онзи духовен живот, чиито символ ние имаме в лицето на Петдесятницата, а иска да има своите корени направо в Исусовия елемент на Сина, или с други думи във волята, като по този начин той внася огромно напрежение в Исусовия елемент на волята. Тези мои думи се потвърждават от това, което можем да наречем езотеризъм в йезуитизма: Различните духовни упражнения. Как са замислени тези упражнения?
към текста >>
Той далеч не прилича на онзи
дух
овен живот, чиито символ ние имаме в лицето на Петдесятницата, а иска да има своите корени направо в Исусовия елемент на Сина, или с други думи във волята, като по този начин той внася огромно напрежение в Исусовия елемент на волята.
Несъмнено, ние трябва да носим Христос в нашата воля; обаче начинът, по който хората могат да постигат взаимно разбирателство относно Христос, трябва в смисъла на розенкройцерството да се свежда до един съзнателен душевен живот, който все повече и повече прониква в свръхсетивния свят. Тъкмо по противоположния път като една реакция спрямо други духовни течения в Европа поеха онези, които обикновено наричаме с името „йезуити“. Ето коренната, основната разлика между правилния християнски духовен път и йезуитския духовен път, който се състои в едно прекомерно усилване на Исусовия принцип: Йезуитският път непрекъснато се стреми към непосредствена намеса във волята, към директни действия в областта на волята. Това ясно личи от методите на йезуитското обучение. За йезуитизма не бива да се съди лекомислено нито в екзотеричен, нито в езотеричен смисъл понеже неговите корени са в свръхсетивния свят.
Той далеч не прилича на онзи духовен живот, чиито символ ние имаме в лицето на Петдесятницата, а иска да има своите корени направо в Исусовия елемент на Сина, или с други думи във волята, като по този начин той внася огромно напрежение в Исусовия елемент на волята.
Тези мои думи се потвърждават от това, което можем да наречем езотеризъм в йезуитизма: Различните духовни упражнения. Как са замислени тези упражнения? Важно е най-вече следното: Всеки йезуитски възпитаник се занимава с продължителни упражнения, които го въвеждат в окултния свят, въвеждат го направо във волята, осъществявайки едно изключително строго възпитание, една, бих казал, дресировка. А другата съществена особеност е тази, че в случая дресировката на волята фактически се извършва не в повърхностните пластове на живота, а много по-дълбоко, защото тя тласка йезуитския възпитаник в окултния свят, но единствено в посоченото от мен направление. А сега да се абстрахираме от предварителните молитвени упражнения, които стоят в началото на йезуитското обучение и да разгледаме самите окултни упражнения.
към текста >>
Тези мои думи се потвърждават от това, което можем да наречем езотеризъм в йезуитизма: Различните
дух
овни упражнения.
Тъкмо по противоположния път като една реакция спрямо други духовни течения в Европа поеха онези, които обикновено наричаме с името „йезуити“. Ето коренната, основната разлика между правилния християнски духовен път и йезуитския духовен път, който се състои в едно прекомерно усилване на Исусовия принцип: Йезуитският път непрекъснато се стреми към непосредствена намеса във волята, към директни действия в областта на волята. Това ясно личи от методите на йезуитското обучение. За йезуитизма не бива да се съди лекомислено нито в екзотеричен, нито в езотеричен смисъл понеже неговите корени са в свръхсетивния свят. Той далеч не прилича на онзи духовен живот, чиито символ ние имаме в лицето на Петдесятницата, а иска да има своите корени направо в Исусовия елемент на Сина, или с други думи във волята, като по този начин той внася огромно напрежение в Исусовия елемент на волята.
Тези мои думи се потвърждават от това, което можем да наречем езотеризъм в йезуитизма: Различните духовни упражнения.
Как са замислени тези упражнения? Важно е най-вече следното: Всеки йезуитски възпитаник се занимава с продължителни упражнения, които го въвеждат в окултния свят, въвеждат го направо във волята, осъществявайки едно изключително строго възпитание, една, бих казал, дресировка. А другата съществена особеност е тази, че в случая дресировката на волята фактически се извършва не в повърхностните пластове на живота, а много по-дълбоко, защото тя тласка йезуитския възпитаник в окултния свят, но единствено в посоченото от мен направление. А сега да се абстрахираме от предварителните молитвени упражнения, които стоят в началото на йезуитското обучение и да разгледаме самите окултни упражнения. Най-напред ученикът трябваше да породи в себе си един жив образ, една жива имагинация за Христос Исус като Цар на света добре забележете: една имагинация!
към текста >>
Защото поради факта, че Христос трябваше да се инкарнира в едно човешко тяло,
дух
овният свят също се присъедини към физическия свят; обаче в отговор на това присъединяване към физическия свят, отекват монументалните, величествени думи: „Моето Царство не е от този свят?
А именно понеже такива имагинации са крайно едностранчиви, и са насочени преди всичко към грешния човек, и едва после към всемилостивия Бог, като се съсредоточават единствено върху образите на Новия Завет, според закона на противоположността, те пораждат една подчертано засилена воля. Накратко: понеже размишлението върху тези образи е строго забранено, чрез тях може да се действува директно и много целенасочено. Необходимо е само ученикът да не занемарява имагинациите. Сега ние сме изправени пред следните последици: В по-нататъшните строги упражнения йезуитският послушник започва да си представя Христос Исус и то най-вече Исус, а не Христос като всеобщ Цар на световете и по този начин прекалено рязко усилва Исусовия елемент. Но Исус е само един елемент от този свят.
Защото поради факта, че Христос трябваше да се инкарнира в едно човешко тяло, духовният свят също се присъедини към физическия свят; обаче в отговор на това присъединяване към физическия свят, отекват монументалните, величествени думи: „Моето Царство не е от този свят?
“*9 Да, когато хората превръщат Исус в Цар на този свят, когато Го превръщат в нещо, което Той би станал, ако не беше устоял на Изкусителя, който Му предлагаше „всички царства на света“, тогава Исусовият елемент действително показва признаци на хипертрофия. В този случай Исус от Назарет би трябвало да стане един цар, който, за разлика от другите царе, които владеят само част от територията на Земята, би господствувал над цялата Земя. Как да си представим, следователно, този цар, чиято царствена власт се разпростира върху цялата Земя? Да, сега ние фактически бихме стигнали до онзи имагинативен образ, който бъдещият йезуит се стреми да постигне в хода на предварителните упражнения, след като е укрепил достатъчно своята воля.
към текста >>
И така, през последните столетия ние виждаме, наред с много други, две основни направления в европейския
дух
овен живот: Едното води до хипертрофия на Исусовия елемент и смята Царя Исус за единствения идеал на християнството; другото се съсредоточава единствено върху Христовия елемент и внимателно следи за всичко, което би могло да произлезе от него; то често е било оклеветявано, понеже посочва съвсем ясно: Христос е изпратил
Дух
а, за да може Той, по околния път на
Дух
а, да проникне в сърцата и душите на хората.
Засегнат е онзи елемент, който следва да бъде считан за недосегаемото светилище на всеки човек: елементът на волята! Понеже при обучението в йезуитизъм се посяга на волята като Исус бива търсен именно там, във волята -, Исусовият принцип хипертрофира по един изключително опасен начин, защото благодарение на тези окултни техники човекът може да се намесва директно във волята на другите. Да, когато волята укрепне чрез имагинациите, т.е. чрез окултни средства, тя вече става способна за директна намеса в чуждата воля. Същото се отнася и за другите окултни пътища, по които реши да се отправи една такава воля.
И така, през последните столетия ние виждаме, наред с много други, две основни направления в европейския духовен живот: Едното води до хипертрофия на Исусовия елемент и смята Царя Исус за единствения идеал на християнството; другото се съсредоточава единствено върху Христовия елемент и внимателно следи за всичко, което би могло да произлезе от него; то често е било оклеветявано, понеже посочва съвсем ясно: Христос е изпратил Духа, за да може Той, по околния път на Духа, да проникне в сърцата и душите на хората.
Едва ли има по-голяма противоположност в културното развитие през последните столетия от тази между йезуитизма и розенкройцерството, защото йезуитизмът не съдържа нищо от това, което розенкройцерството смята за най-висше измерение на човешкото достойнство, и защото розенкройцерството винаги се е предпазвало от всякакъв досег с елементи, които биха могли да имат макар и далечна прилика с йезуитиските елементи. С това аз исках да посоча как дори един толкова висш елемент, какъвто е елементът на Исус, може да хипертрофира и да стане опасен; исках да посоча колко необходимо е човекът да се потопи именно в дълбините на Христовото Същество, ако иска да разбере: Силата на християнството трябва да се състои тъкмо в това, че то в най-голяма степен зачита човешкото достойнство, и че никога не потъпква с груби стъпки това, което човекът трябва да разглежда като своя неприкосновена същност, като своя светиня. Йезуитският елемент се стреми да разруши християнската мистика и най-вече розенкройцерството, защото йезуитите усещат: Има хора, които копнеят за истинското християнство, при което Царят Исус вече не играе никаква роля. Обаче в хода на посочените имагинации волята се усилва до такава степен, че тя може да се противопостави дори и на онези импулси, които идват от самия Дух.
към текста >>
Обаче в хода на посочените имагинации волята се усилва до такава степен, че тя може да се противопостави дори и на онези импулси, които идват от самия
Дух
.
Същото се отнася и за другите окултни пътища, по които реши да се отправи една такава воля. И така, през последните столетия ние виждаме, наред с много други, две основни направления в европейския духовен живот: Едното води до хипертрофия на Исусовия елемент и смята Царя Исус за единствения идеал на християнството; другото се съсредоточава единствено върху Христовия елемент и внимателно следи за всичко, което би могло да произлезе от него; то често е било оклеветявано, понеже посочва съвсем ясно: Христос е изпратил Духа, за да може Той, по околния път на Духа, да проникне в сърцата и душите на хората. Едва ли има по-голяма противоположност в културното развитие през последните столетия от тази между йезуитизма и розенкройцерството, защото йезуитизмът не съдържа нищо от това, което розенкройцерството смята за най-висше измерение на човешкото достойнство, и защото розенкройцерството винаги се е предпазвало от всякакъв досег с елементи, които биха могли да имат макар и далечна прилика с йезуитиските елементи. С това аз исках да посоча как дори един толкова висш елемент, какъвто е елементът на Исус, може да хипертрофира и да стане опасен; исках да посоча колко необходимо е човекът да се потопи именно в дълбините на Христовото Същество, ако иска да разбере: Силата на християнството трябва да се състои тъкмо в това, че то в най-голяма степен зачита човешкото достойнство, и че никога не потъпква с груби стъпки това, което човекът трябва да разглежда като своя неприкосновена същност, като своя светиня. Йезуитският елемент се стреми да разруши християнската мистика и най-вече розенкройцерството, защото йезуитите усещат: Има хора, които копнеят за истинското християнство, при което Царят Исус вече не играе никаква роля.
Обаче в хода на посочените имагинации волята се усилва до такава степен, че тя може да се противопостави дори и на онези импулси, които идват от самия Дух.
към текста >>
47.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Ние знаем: Това, което вече веднъж се е случвало в хода на мировото развитие, може отново да бъде „разчетено", сякаш е един вид „вписано" в една фина
дух
овна субстанция, а именно в Хрониката Акаша, в субстанцията на Акаша.
Защото както нашата планета Земя предлага безкрайно богатство от явления и факти, напълно естествено е същото да се отнася и за безкрайното богатство от явления и факти, които са присъщи за Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, така че подобни описания винаги се свеждат до някаква схема. Обаче за нас една цялостна характеристика на еволюцията е необходима и от друга гледна точка. Ако бъдем запитани: Добре, но откъде идват всички ваши описания? ние веднага отговаряме, че те идват от т.н. „записи" в Хрониката Акаша4.
Ние знаем: Това, което вече веднъж се е случвало в хода на мировото развитие, може отново да бъде „разчетено", сякаш е един вид „вписано" в една фина духовна субстанция, а именно в Хрониката Акаша, в субстанцията на Акаша.
Всички събития и процеси, които някога са се разиграли в хода на еволюцията, са оставяли своите „следи" в Хрониката Акаша. Естествено, ние можем да предположим: както за обикновения поглед, който обгръща нашия физически свят, разположените наблизо неща са малко или много добре очертани и ясни, докато разположените надалеч стават все по-неясни и смътни, така и събитията, които по отношение на времето не са толкова отдалечени от нас и са се разиграли, примерно, на нашата Земя или на Старата Луна, могат да бъдат „разчетени" сравнително добре; но колкото по-отдалечени във времето са, толкова по-неясни очертания добиват те за погледа на ясновидеца, особено ако става дума за Старото Слънце или за Стария Сатурн. Но защо изобщо ние придаваме такава стойност на събития, които са толкова отдалечени от нас? Някой би могъл да запита: Защо антропософите се занимават с тези безкрайно отдалечени от нас явления и факти? Днес всички ние имаме достатъчно грижи, за да обръщаме внимание на подобни неща.
към текста >>
Ако бихме могли да обхванем Аза в неговата истинска същност и да го разгледаме, както правим това с външното физическо тяло на човека, ако се замислим, че Азът зависи от своето
дух
овно обкръжение, също както физическото тяло зависи от физическото обкръжение на целия природен свят, от облаците, планините и т.н., ако приемем, че Азът е зависим от своето
дух
овно обкръжение в същата степен, в която физическото тяло е зависимо от хранителните средства, тогава бихме стигнали до една мирова характеристика, до мирова панорама от образи, според която нашето сегашно обкръжение е сякаш втъкано, импрегнирано, макар и по един невидим начин, в мировата характеристика на Стария Сатурн.
" То представлява едно обширно описание на душевните способности, без да се търси центърът, който ги обединява. А това е най-голямото безсмислие, което можа да се промъкне в днешните „теории за душата"; по-голямо безсмислие едва ли можем да си представим; и въпреки всичко днешната психология се намира изцяло под неговото влияние. Да, това „душевно учение без душа" днес е признато в целия свят. И бъдещите историци ще срещнат големи трудности, когато трябва да обяснят на своите съвременници и то достатъчно убедително, как така през 19 и началото на 20 век подобни възгледи са били приемани за нещо прогресивно в областта на психологията. Казвам това, само за да загатна до каква степен официалната психология се разминава с Аза, със средищната точка на човешкото същество.
Ако бихме могли да обхванем Аза в неговата истинска същност и да го разгледаме, както правим това с външното физическо тяло на човека, ако се замислим, че Азът зависи от своето духовно обкръжение, също както физическото тяло зависи от физическото обкръжение на целия природен свят, от облаците, планините и т.н., ако приемем, че Азът е зависим от своето духовно обкръжение в същата степен, в която физическото тяло е зависимо от хранителните средства, тогава бихме стигнали до една мирова характеристика, до мирова панорама от образи, според която нашето сегашно обкръжение е сякаш втъкано, импрегнирано, макар и по един невидим начин, в мировата характеристика на Стария Сатурн.
Или с други думи: Който иска да изучи Аза в неговото първично обкръжение, в неговата първична среда, той трябва да извика пред своя духовен поглед не друго, а света на Стария Сатурн. За днешния човек този свят не съществува, или по-скоро вече се е превърнал в нещо твърде далечно, нещо скрито, в нещо свръхсетивно. В сегашната си еволюционна степен човекът просто не е в състояние да понесе този свят. Между света на Стария Сатурн и човека застава Пазачът на прага7 и засега този свят остава дълбоко скрит за човека; а за да издържим пред изгледа на този свят, се изисква една висока степен на духовно развитие. Практически става дума за един изглед, с който така или иначе трябва да свикнем.
към текста >>
Или с други думи: Който иска да изучи Аза в неговото първично обкръжение, в неговата първична среда, той трябва да извика пред своя
дух
овен поглед не друго, а света на Стария Сатурн.
А това е най-голямото безсмислие, което можа да се промъкне в днешните „теории за душата"; по-голямо безсмислие едва ли можем да си представим; и въпреки всичко днешната психология се намира изцяло под неговото влияние. Да, това „душевно учение без душа" днес е признато в целия свят. И бъдещите историци ще срещнат големи трудности, когато трябва да обяснят на своите съвременници и то достатъчно убедително, как така през 19 и началото на 20 век подобни възгледи са били приемани за нещо прогресивно в областта на психологията. Казвам това, само за да загатна до каква степен официалната психология се разминава с Аза, със средищната точка на човешкото същество. Ако бихме могли да обхванем Аза в неговата истинска същност и да го разгледаме, както правим това с външното физическо тяло на човека, ако се замислим, че Азът зависи от своето духовно обкръжение, също както физическото тяло зависи от физическото обкръжение на целия природен свят, от облаците, планините и т.н., ако приемем, че Азът е зависим от своето духовно обкръжение в същата степен, в която физическото тяло е зависимо от хранителните средства, тогава бихме стигнали до една мирова характеристика, до мирова панорама от образи, според която нашето сегашно обкръжение е сякаш втъкано, импрегнирано, макар и по един невидим начин, в мировата характеристика на Стария Сатурн.
Или с други думи: Който иска да изучи Аза в неговото първично обкръжение, в неговата първична среда, той трябва да извика пред своя духовен поглед не друго, а света на Стария Сатурн.
За днешния човек този свят не съществува, или по-скоро вече се е превърнал в нещо твърде далечно, нещо скрито, в нещо свръхсетивно. В сегашната си еволюционна степен човекът просто не е в състояние да понесе този свят. Между света на Стария Сатурн и човека застава Пазачът на прага7 и засега този свят остава дълбоко скрит за човека; а за да издържим пред изгледа на този свят, се изисква една висока степен на духовно развитие. Практически става дума за един изглед, с който така или иначе трябва да свикнем. Преди всичко, Вие трябва да стигнете до убеждението, колко необходимо е за нас да възприемаме една такава мирова панорама от образи като нещо напълно действително.
към текста >>
Между света на Стария Сатурн и човека застава Пазачът на прага7 и засега този свят остава дълбоко скрит за човека; а за да издържим пред изгледа на този свят, се изисква една висока степен на
дух
овно развитие.
Казвам това, само за да загатна до каква степен официалната психология се разминава с Аза, със средищната точка на човешкото същество. Ако бихме могли да обхванем Аза в неговата истинска същност и да го разгледаме, както правим това с външното физическо тяло на човека, ако се замислим, че Азът зависи от своето духовно обкръжение, също както физическото тяло зависи от физическото обкръжение на целия природен свят, от облаците, планините и т.н., ако приемем, че Азът е зависим от своето духовно обкръжение в същата степен, в която физическото тяло е зависимо от хранителните средства, тогава бихме стигнали до една мирова характеристика, до мирова панорама от образи, според която нашето сегашно обкръжение е сякаш втъкано, импрегнирано, макар и по един невидим начин, в мировата характеристика на Стария Сатурн. Или с други думи: Който иска да изучи Аза в неговото първично обкръжение, в неговата първична среда, той трябва да извика пред своя духовен поглед не друго, а света на Стария Сатурн. За днешния човек този свят не съществува, или по-скоро вече се е превърнал в нещо твърде далечно, нещо скрито, в нещо свръхсетивно. В сегашната си еволюционна степен човекът просто не е в състояние да понесе този свят.
Между света на Стария Сатурн и човека застава Пазачът на прага7 и засега този свят остава дълбоко скрит за човека; а за да издържим пред изгледа на този свят, се изисква една висока степен на духовно развитие.
Практически става дума за един изглед, с който така или иначе трябва да свикнем. Преди всичко, Вие трябва да стигнете до убеждението, колко необходимо е за нас да възприемаме една такава мирова панорама от образи като нещо напълно действително. За тази цел се налага Вие да се абстрахирате от всякакви сетивни възприятия, и ако мога така да се изразя да разширите Вашия вътрешен свят, доколкото той е съставен от нормалните душевни качества; да се абстрахирате както от външния физически свят, така и от обективните човешки представи. Следователно, Вие трябва да изключите всички сетивни възприятия за външния свят, както и всички представи, всички душевни изживявания, идващи от вътрешния свят. Укрепвайки в една такава душевна нагласа, Вие стигате до следния извод: Дори и всичко това да бъде премахнато, човекът все пак ще съществува!
към текста >>
Другия път имаме тогава, когато проникваме в
дух
овните светове без помощта на Евангелията, когато проникваме в
дух
овните светове единствено чрез антропософията.
Да, човекът трябва да бъде подготвен, защото в противен случай той изпада в пълна безпомощност. За днешния човек съществуват две възможности. Една сигурна възможност се свежда до правилното разбиране на Евангелията, до правилното вникване в Мистерията на Голгота10. Ако човекът действително вникне в тяхната дълбочина естествено не по примера на съвременните теолози, а следвайки своите вътрешни опитности -, тогава той просто внася в пустотата нещо важно, нещо подобно на смелост и тази смелост идва от съединяването му с онова Същество, което беше разпънато на Кръста върху Голгота. Този е единият път.
Другия път имаме тогава, когато проникваме в духовните светове без помощта на Евангелията, когато проникваме в духовните светове единствено чрез антропософията.
Вие знаете, че аз често повтарям: Когато разглеждаме Мистерията на Голгота, ние не изхождаме от Евангелията, а я разглеждаме така, сякаш не съществуват никакви Евангелия. Естествено, преди Мистерията на Голгота това не би могло да се случи; обаче днес положението е друго: чрез Мистерията на Голгота в света настъпиха такива промени, които ни позволяват да имаме непосредствени възприятия в духовния свят. Тук ние опираме не до друго, а до навлизането на Светия Дух в нашия свят, до навлизането на мировите мисли в нашия свят. И така, заставайки пред ужасяващата пустота, ние все пак бихме могли да не се заблудим и, бих казал, да не се сгромолясаме в бездната, ако внесем там определено съдържание, определена сила. Когато се приближаваме до тази ужасяваща пустота след известна подготовка, каквато например предлага моята книга „Как се постигат познания за висшите светове?
към текста >>
Естествено, преди Мистерията на Голгота това не би могло да се случи; обаче днес положението е друго: чрез Мистерията на Голгота в света настъпиха такива промени, които ни позволяват да имаме непосредствени възприятия в
дух
овния свят.
Една сигурна възможност се свежда до правилното разбиране на Евангелията, до правилното вникване в Мистерията на Голгота10. Ако човекът действително вникне в тяхната дълбочина естествено не по примера на съвременните теолози, а следвайки своите вътрешни опитности -, тогава той просто внася в пустотата нещо важно, нещо подобно на смелост и тази смелост идва от съединяването му с онова Същество, което беше разпънато на Кръста върху Голгота. Този е единият път. Другия път имаме тогава, когато проникваме в духовните светове без помощта на Евангелията, когато проникваме в духовните светове единствено чрез антропософията. Вие знаете, че аз често повтарям: Когато разглеждаме Мистерията на Голгота, ние не изхождаме от Евангелията, а я разглеждаме така, сякаш не съществуват никакви Евангелия.
Естествено, преди Мистерията на Голгота това не би могло да се случи; обаче днес положението е друго: чрез Мистерията на Голгота в света настъпиха такива промени, които ни позволяват да имаме непосредствени възприятия в духовния свят.
Тук ние опираме не до друго, а до навлизането на Светия Дух в нашия свят, до навлизането на мировите мисли в нашия свят. И така, заставайки пред ужасяващата пустота, ние все пак бихме могли да не се заблудим и, бих казал, да не се сгромолясаме в бездната, ако внесем там определено съдържание, определена сила. Когато се приближаваме до тази ужасяваща пустота след известна подготовка, каквато например предлага моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? ", или чрез други самостоятелни упражнения, и навлезем в един свят, който е опразнен от всичко, което бихме могли да си представим, когато заживеем в този свят, тогава ние, бих казал, просто „влизаме" в Стария Сатурн и най-напред срещаме там определени свръхсетивни Същества, само че те по нищо не приличат на процесите и съществата, които ние виждаме в животинското, растителното и минералното царство; те обитават един съвсем друг свят, лишен от облаци, лишен от светлина, лишен от звуци, и според нашата терминология, това са Духовете на Волята или Престолите11. Тези Духове на Волята застават пред нас като една почти осезаема реалност и за тях бихме могли да кажем: Те са като един бушуващ океан от смелост!
към текста >>
Тук ние опираме не до друго, а до навлизането на
Светия
Дух
в нашия свят, до навлизането на мировите мисли в нашия свят.
Ако човекът действително вникне в тяхната дълбочина естествено не по примера на съвременните теолози, а следвайки своите вътрешни опитности -, тогава той просто внася в пустотата нещо важно, нещо подобно на смелост и тази смелост идва от съединяването му с онова Същество, което беше разпънато на Кръста върху Голгота. Този е единият път. Другия път имаме тогава, когато проникваме в духовните светове без помощта на Евангелията, когато проникваме в духовните светове единствено чрез антропософията. Вие знаете, че аз често повтарям: Когато разглеждаме Мистерията на Голгота, ние не изхождаме от Евангелията, а я разглеждаме така, сякаш не съществуват никакви Евангелия. Естествено, преди Мистерията на Голгота това не би могло да се случи; обаче днес положението е друго: чрез Мистерията на Голгота в света настъпиха такива промени, които ни позволяват да имаме непосредствени възприятия в духовния свят.
Тук ние опираме не до друго, а до навлизането на Светия Дух в нашия свят, до навлизането на мировите мисли в нашия свят.
И така, заставайки пред ужасяващата пустота, ние все пак бихме могли да не се заблудим и, бих казал, да не се сгромолясаме в бездната, ако внесем там определено съдържание, определена сила. Когато се приближаваме до тази ужасяваща пустота след известна подготовка, каквато например предлага моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? ", или чрез други самостоятелни упражнения, и навлезем в един свят, който е опразнен от всичко, което бихме могли да си представим, когато заживеем в този свят, тогава ние, бих казал, просто „влизаме" в Стария Сатурн и най-напред срещаме там определени свръхсетивни Същества, само че те по нищо не приличат на процесите и съществата, които ние виждаме в животинското, растителното и минералното царство; те обитават един съвсем друг свят, лишен от облаци, лишен от светлина, лишен от звуци, и според нашата терминология, това са Духовете на Волята или Престолите11. Тези Духове на Волята застават пред нас като една почти осезаема реалност и за тях бихме могли да кажем: Те са като един бушуващ океан от смелост! Това, което човек първоначално може само да си представи, за ясновидеца се превръща в реалност.
към текста >>
", или чрез други самостоятелни упражнения, и навлезем в един свят, който е опразнен от всичко, което бихме могли да си представим, когато заживеем в този свят, тогава ние, бих казал, просто „влизаме" в Стария Сатурн и най-напред срещаме там определени свръхсетивни Същества, само че те по нищо не приличат на процесите и съществата, които ние виждаме в животинското, растителното и минералното царство; те обитават един съвсем друг свят, лишен от облаци, лишен от светлина, лишен от звуци, и според нашата терминология, това са
Дух
овете на Волята или Престолите11.
Вие знаете, че аз често повтарям: Когато разглеждаме Мистерията на Голгота, ние не изхождаме от Евангелията, а я разглеждаме така, сякаш не съществуват никакви Евангелия. Естествено, преди Мистерията на Голгота това не би могло да се случи; обаче днес положението е друго: чрез Мистерията на Голгота в света настъпиха такива промени, които ни позволяват да имаме непосредствени възприятия в духовния свят. Тук ние опираме не до друго, а до навлизането на Светия Дух в нашия свят, до навлизането на мировите мисли в нашия свят. И така, заставайки пред ужасяващата пустота, ние все пак бихме могли да не се заблудим и, бих казал, да не се сгромолясаме в бездната, ако внесем там определено съдържание, определена сила. Когато се приближаваме до тази ужасяваща пустота след известна подготовка, каквато например предлага моята книга „Как се постигат познания за висшите светове?
", или чрез други самостоятелни упражнения, и навлезем в един свят, който е опразнен от всичко, което бихме могли да си представим, когато заживеем в този свят, тогава ние, бих казал, просто „влизаме" в Стария Сатурн и най-напред срещаме там определени свръхсетивни Същества, само че те по нищо не приличат на процесите и съществата, които ние виждаме в животинското, растителното и минералното царство; те обитават един съвсем друг свят, лишен от облаци, лишен от светлина, лишен от звуци, и според нашата терминология, това са Духовете на Волята или Престолите11.
Тези Духове на Волята застават пред нас като една почти осезаема реалност и за тях бихме могли да кажем: Те са като един бушуващ океан от смелост! Това, което човек първоначално може само да си представи, за ясновидеца се превръща в реалност. Представете си, че сте потопени в този океан, че сте потопени в него като едно духовно същество, което се чувствува съединено с Христовото Същество, носено от Христовото Същество, обаче не върху водни маси, а всред безкраен океан колко трудно се намират подходящи думи за тези неща от клокочеща енергия, от клокочеща смелост! Това не е някакъв недиференциран, равнодушен океан, а концентриран израз на всевъзможните качества и особености на всичко онова, което ние обозначаваме като чувство за смелост. Ние се научаваме да разпознаваме Същества, които са изтъкани от смелост, но макар и да са изтъкани само от смелост, те са твърде различни.
към текста >>
Тези
Дух
ове на Волята застават пред нас като една почти осезаема реалност и за тях бихме могли да кажем: Те са като един бушуващ океан от смелост!
Естествено, преди Мистерията на Голгота това не би могло да се случи; обаче днес положението е друго: чрез Мистерията на Голгота в света настъпиха такива промени, които ни позволяват да имаме непосредствени възприятия в духовния свят. Тук ние опираме не до друго, а до навлизането на Светия Дух в нашия свят, до навлизането на мировите мисли в нашия свят. И така, заставайки пред ужасяващата пустота, ние все пак бихме могли да не се заблудим и, бих казал, да не се сгромолясаме в бездната, ако внесем там определено съдържание, определена сила. Когато се приближаваме до тази ужасяваща пустота след известна подготовка, каквато например предлага моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? ", или чрез други самостоятелни упражнения, и навлезем в един свят, който е опразнен от всичко, което бихме могли да си представим, когато заживеем в този свят, тогава ние, бих казал, просто „влизаме" в Стария Сатурн и най-напред срещаме там определени свръхсетивни Същества, само че те по нищо не приличат на процесите и съществата, които ние виждаме в животинското, растителното и минералното царство; те обитават един съвсем друг свят, лишен от облаци, лишен от светлина, лишен от звуци, и според нашата терминология, това са Духовете на Волята или Престолите11.
Тези Духове на Волята застават пред нас като една почти осезаема реалност и за тях бихме могли да кажем: Те са като един бушуващ океан от смелост!
Това, което човек първоначално може само да си представи, за ясновидеца се превръща в реалност. Представете си, че сте потопени в този океан, че сте потопени в него като едно духовно същество, което се чувствува съединено с Христовото Същество, носено от Христовото Същество, обаче не върху водни маси, а всред безкраен океан колко трудно се намират подходящи думи за тези неща от клокочеща енергия, от клокочеща смелост! Това не е някакъв недиференциран, равнодушен океан, а концентриран израз на всевъзможните качества и особености на всичко онова, което ние обозначаваме като чувство за смелост. Ние се научаваме да разпознаваме Същества, които са изтъкани от смелост, но макар и да са изтъкани само от смелост, те са твърде различни. Естествено, звучи доста странно, когато някой заявява, че среща Същества, които са също толкова реални, колкото и човекът от плът и кръв, макар и те да са съставени не от плът и кръв, а от смелост.
към текста >>
Представете си, че сте потопени в този океан, че сте потопени в него като едно
дух
овно същество, което се чувствува съединено с Христовото Същество, носено от Христовото Същество, обаче не върху водни маси, а всред безкраен океан колко трудно се намират подходящи думи за тези неща от клокочеща енергия, от клокочеща смелост!
И така, заставайки пред ужасяващата пустота, ние все пак бихме могли да не се заблудим и, бих казал, да не се сгромолясаме в бездната, ако внесем там определено съдържание, определена сила. Когато се приближаваме до тази ужасяваща пустота след известна подготовка, каквато например предлага моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? ", или чрез други самостоятелни упражнения, и навлезем в един свят, който е опразнен от всичко, което бихме могли да си представим, когато заживеем в този свят, тогава ние, бих казал, просто „влизаме" в Стария Сатурн и най-напред срещаме там определени свръхсетивни Същества, само че те по нищо не приличат на процесите и съществата, които ние виждаме в животинското, растителното и минералното царство; те обитават един съвсем друг свят, лишен от облаци, лишен от светлина, лишен от звуци, и според нашата терминология, това са Духовете на Волята или Престолите11. Тези Духове на Волята застават пред нас като една почти осезаема реалност и за тях бихме могли да кажем: Те са като един бушуващ океан от смелост! Това, което човек първоначално може само да си представи, за ясновидеца се превръща в реалност.
Представете си, че сте потопени в този океан, че сте потопени в него като едно духовно същество, което се чувствува съединено с Христовото Същество, носено от Христовото Същество, обаче не върху водни маси, а всред безкраен океан колко трудно се намират подходящи думи за тези неща от клокочеща енергия, от клокочеща смелост!
Това не е някакъв недиференциран, равнодушен океан, а концентриран израз на всевъзможните качества и особености на всичко онова, което ние обозначаваме като чувство за смелост. Ние се научаваме да разпознаваме Същества, които са изтъкани от смелост, но макар и да са изтъкани само от смелост, те са твърде различни. Естествено, звучи доста странно, когато някой заявява, че среща Същества, които са също толкова реални, колкото и човекът от плът и кръв, макар и те да са съставени не от плът и кръв, а от смелост. Обаче нещата стоят точно така. Да, ние срещаме тези Духове на Волята и първоначално свързваме именно тях и само тях с естеството на Сатурновото съществувание.
към текста >>
Да, ние срещаме тези
Дух
ове на Волята и първоначално свързваме именно тях и само тях с естеството на Сатурновото съществувание.
Представете си, че сте потопени в този океан, че сте потопени в него като едно духовно същество, което се чувствува съединено с Христовото Същество, носено от Христовото Същество, обаче не върху водни маси, а всред безкраен океан колко трудно се намират подходящи думи за тези неща от клокочеща енергия, от клокочеща смелост! Това не е някакъв недиференциран, равнодушен океан, а концентриран израз на всевъзможните качества и особености на всичко онова, което ние обозначаваме като чувство за смелост. Ние се научаваме да разпознаваме Същества, които са изтъкани от смелост, но макар и да са изтъкани само от смелост, те са твърде различни. Естествено, звучи доста странно, когато някой заявява, че среща Същества, които са също толкова реални, колкото и човекът от плът и кръв, макар и те да са съставени не от плът и кръв, а от смелост. Обаче нещата стоят точно така.
Да, ние срещаме тези Духове на Волята и първоначално свързваме именно тях и само тях с естеството на Сатурновото съществувание.
На първо време нека да ограничим Стария Сатурн единствено с Духовете на Волята. За Стария Сатурн ние не можем да твърдим, че представлява един свят, съставен от сферични, шестоъгълни или четириъгълни форми. Тук тези пространственни съотношения не са валидни, понеже на Стария Сатурн няма каквато и да е възможност да бъде открит някакъв край, някакъв завършек. Ако искаме още веднъж да си послужим с образа на океана, трябва да подчертаем: Този океан не разполага с никаква повърхност, но в същото време Духовете на Смелостта, или Духовете на Волята са навсякъде. В следващите си лекции аз ще посоча, че до тези подробности не се стига веднага; сега бих искал само да се придържам именно към тази последователност: Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, понеже тя е за предпочитане пред обратната последователност, започваща от Земята и завършваща със Стария Сатурн, както и всъщност се представят тези факти пред погледа на ясновидеца.
към текста >>
На първо време нека да ограничим Стария Сатурн единствено с
Дух
овете на Волята.
Това не е някакъв недиференциран, равнодушен океан, а концентриран израз на всевъзможните качества и особености на всичко онова, което ние обозначаваме като чувство за смелост. Ние се научаваме да разпознаваме Същества, които са изтъкани от смелост, но макар и да са изтъкани само от смелост, те са твърде различни. Естествено, звучи доста странно, когато някой заявява, че среща Същества, които са също толкова реални, колкото и човекът от плът и кръв, макар и те да са съставени не от плът и кръв, а от смелост. Обаче нещата стоят точно така. Да, ние срещаме тези Духове на Волята и първоначално свързваме именно тях и само тях с естеството на Сатурновото съществувание.
На първо време нека да ограничим Стария Сатурн единствено с Духовете на Волята.
За Стария Сатурн ние не можем да твърдим, че представлява един свят, съставен от сферични, шестоъгълни или четириъгълни форми. Тук тези пространственни съотношения не са валидни, понеже на Стария Сатурн няма каквато и да е възможност да бъде открит някакъв край, някакъв завършек. Ако искаме още веднъж да си послужим с образа на океана, трябва да подчертаем: Този океан не разполага с никаква повърхност, но в същото време Духовете на Смелостта, или Духовете на Волята са навсякъде. В следващите си лекции аз ще посоча, че до тези подробности не се стига веднага; сега бих искал само да се придържам именно към тази последователност: Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, понеже тя е за предпочитане пред обратната последователност, започваща от Земята и завършваща със Стария Сатурн, както и всъщност се представят тези факти пред погледа на ясновидеца. Сега аз описвам нещата в обратен ред, но това не променя нищо.
към текста >>
Ако искаме още веднъж да си послужим с образа на океана, трябва да подчертаем: Този океан не разполага с никаква повърхност, но в същото време
Дух
овете на Смелостта, или
Дух
овете на Волята са навсякъде.
Обаче нещата стоят точно така. Да, ние срещаме тези Духове на Волята и първоначално свързваме именно тях и само тях с естеството на Сатурновото съществувание. На първо време нека да ограничим Стария Сатурн единствено с Духовете на Волята. За Стария Сатурн ние не можем да твърдим, че представлява един свят, съставен от сферични, шестоъгълни или четириъгълни форми. Тук тези пространственни съотношения не са валидни, понеже на Стария Сатурн няма каквато и да е възможност да бъде открит някакъв край, някакъв завършек.
Ако искаме още веднъж да си послужим с образа на океана, трябва да подчертаем: Този океан не разполага с никаква повърхност, но в същото време Духовете на Смелостта, или Духовете на Волята са навсякъде.
В следващите си лекции аз ще посоча, че до тези подробности не се стига веднага; сега бих искал само да се придържам именно към тази последователност: Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, понеже тя е за предпочитане пред обратната последователност, започваща от Земята и завършваща със Стария Сатурн, както и всъщност се представят тези факти пред погледа на ясновидеца. Сега аз описвам нещата в обратен ред, но това не променя нищо. Своеобразното тук се свежда до следното: когато човек се издига до подобен род наблюдения, е извънредно трудно да бъдат намерени нужните понятия, особено ако липсва една продължителна и добросъвестна подготовка. Защото тук спира да съществува нещо, което е здраво свързано с обикновените човешки представи и понятия: тук спира да съществува самото пространство. Сега вече няма никакъв смисъл да казваме, че нещо се носи нагоре или надолу, напред или назад, вляво или вдясно; пространствените съотношения вече не са валидни; пространството не съществува!
към текста >>
Сега се оказва, че въпреки цялата застиналост, въпреки безвремието, в този безкраен океан от смелост, ведно с неговите Същества, които нарекохме
Дух
ове на Волята, нахлуват Същества от други Йерархии.
Образ но казано, нещата на Стария Сатурн изглеждат така, сякаш светът е окован от всички страни и мислите не помръдват. Същото се отнася и за ясновидството! Мислите са замрели, а образно казано, мозъкът е замръзнал. И доколкото възприемате тази пълна застиналост на мислите и представите, Вие стигате до осъзнаването на факта, че сега във времето не протича абсолютно нищо, че времето е престанало да съществува. А след като вече сме стигнали до тук, настъпва една цялостна промяна в мировите съотношения.
Сега се оказва, че въпреки цялата застиналост, въпреки безвремието, в този безкраен океан от смелост, ведно с неговите Същества, които нарекохме Духове на Волята, нахлуват Същества от други Йерархии.
Човек забелязва Съществата от другите Йерархии едва в момента, когато е усетил спирането на времето. Той няма никакво точно определено изживяване, а само констатира, че изживяването е налице, че то е тук, всред безкрайния океан от смелост. Първоначално настъпва едно леко просветление, едно проблясване, сякаш нещо тлее и припламва в далечината. Тази е първата диференциация. И все пак човек няма усещането за някаква нарастваща светлина.
към текста >>
Ако обедините всички тези образи в едно цяло, Вие стигате до представата за това, как в Йерархията, съставена от
Дух
овете на Волята, сега нахлуват други свръхсетивни Същества, които са изтъкани само от мъдрост, и то не от обикновена мъдрост, а от лъчезаряща мъдрост.
За да вникнете в моето описание, моля Ви да си представите следното: Ето, Вие срещате един човек, който се обръща към Вас с някакви думи и Вие веднага имате усещането: Колко умен е този човек! и продължавайки да го слушате, усещането Ви непрекъснато се засилва. Да, казвате си Вие, този човек е мъдър, безкрайно мъдър. И в следващия момент Вие долавяте един нежен, вълшебен полъх, който струи към Вас от този човек. Представете си този вълшебен полъх, само че усилен до безкрайност; представете си как той прониква в океана от смелост като носени от вятъра облаци, които тлеят и припламват в неговата прегръдка.
Ако обедините всички тези образи в едно цяло, Вие стигате до представата за това, как в Йерархията, съставена от Духовете на Волята, сега нахлуват други свръхсетивни Същества, които са изтъкани само от мъдрост, и то не от обикновена мъдрост, а от лъчезаряща мъдрост.
Накратко, сега Вие получавате една бегла представа за онези възприятия на ясновидеца, които той има, когато се изправя пред това, което са Херувимите. Ето че се появяват и Херувимите. А сега Ви моля да се абстрахирате от току-що казаното. Аз посочих: Човек няма някакво конкретно изживяване, а само констатира, че изживяването е налице. Замислете се върху тези думи.
към текста >>
Едва сега ние получаваме едно усещане за съотношенията между
Дух
овете на Волята и Херувимите.
Ето че се появяват и Херувимите. А сега Ви моля да се абстрахирате от току-що казаното. Аз посочих: Човек няма някакво конкретно изживяване, а само констатира, че изживяването е налице. Замислете се върху тези думи. Представата за нарастваща светлина не е съвсем точна; ето защо аз казах, че тук става дума не за някакви светкавици, а за нещо, което тлее в далечината.Тук всичко протича едновременно и не бихме могли да кажем, че нещо възниква и после замира.
Едва сега ние получаваме едно усещане за съотношенията между Духовете на Волята и Херувимите.
Съзнанието за това усещане може да бъде постигнато! Да, сега човек стига до съзнанието, че Духовете на Волята или Престолите жертват своята собствена същност в името на Херувимите. И тази е последната представа, до която изобщо стига ясновидецът, чийто ретроспективен поглед иска да обхване отношенията на Стария Сатурн: Духовете на Волята жертват себе си и тяхната жертва е в името на Херувимите; по-назад във времето не може да се отиде, там вече светът, образно казано, е като закован с дъски. И докато изживяваме тази жертва от Духовете на Волята, докато Херувимите приемат тази жертва, от нашата собствена същност се освобождава нещо важно. Можем да си послужим със следните думи: Благодарение на жертвата, която Духовете на Волята извършват в името на Херувимите се ражда времето.
към текста >>
Да, сега човек стига до съзнанието, че
Дух
овете на Волята или Престолите жертват своята собствена същност в името на Херувимите.
Аз посочих: Човек няма някакво конкретно изживяване, а само констатира, че изживяването е налице. Замислете се върху тези думи. Представата за нарастваща светлина не е съвсем точна; ето защо аз казах, че тук става дума не за някакви светкавици, а за нещо, което тлее в далечината.Тук всичко протича едновременно и не бихме могли да кажем, че нещо възниква и после замира. Едва сега ние получаваме едно усещане за съотношенията между Духовете на Волята и Херувимите. Съзнанието за това усещане може да бъде постигнато!
Да, сега човек стига до съзнанието, че Духовете на Волята или Престолите жертват своята собствена същност в името на Херувимите.
И тази е последната представа, до която изобщо стига ясновидецът, чийто ретроспективен поглед иска да обхване отношенията на Стария Сатурн: Духовете на Волята жертват себе си и тяхната жертва е в името на Херувимите; по-назад във времето не може да се отиде, там вече светът, образно казано, е като закован с дъски. И докато изживяваме тази жертва от Духовете на Волята, докато Херувимите приемат тази жертва, от нашата собствена същност се освобождава нещо важно. Можем да си послужим със следните думи: Благодарение на жертвата, която Духовете на Волята извършват в името на Херувимите се ражда времето. Сега вече времето не е онова абстрактно понятие, с което обикновено си служим, сега то е една самостоятелна същност, едно самостоятелно Същество. Едва сега ние имаме право да употребим думата „започва".
към текста >>
И тази е последната представа, до която изобщо стига ясновидецът, чийто ретроспективен поглед иска да обхване отношенията на Стария Сатурн:
Дух
овете на Волята жертват себе си и тяхната жертва е в името на Херувимите; по-назад във времето не може да се отиде, там вече светът, образно казано, е като закован с дъски.
Замислете се върху тези думи. Представата за нарастваща светлина не е съвсем точна; ето защо аз казах, че тук става дума не за някакви светкавици, а за нещо, което тлее в далечината.Тук всичко протича едновременно и не бихме могли да кажем, че нещо възниква и после замира. Едва сега ние получаваме едно усещане за съотношенията между Духовете на Волята и Херувимите. Съзнанието за това усещане може да бъде постигнато! Да, сега човек стига до съзнанието, че Духовете на Волята или Престолите жертват своята собствена същност в името на Херувимите.
И тази е последната представа, до която изобщо стига ясновидецът, чийто ретроспективен поглед иска да обхване отношенията на Стария Сатурн: Духовете на Волята жертват себе си и тяхната жертва е в името на Херувимите; по-назад във времето не може да се отиде, там вече светът, образно казано, е като закован с дъски.
И докато изживяваме тази жертва от Духовете на Волята, докато Херувимите приемат тази жертва, от нашата собствена същност се освобождава нещо важно. Можем да си послужим със следните думи: Благодарение на жертвата, която Духовете на Волята извършват в името на Херувимите се ражда времето. Сега вече времето не е онова абстрактно понятие, с което обикновено си служим, сега то е една самостоятелна същност, едно самостоятелно Същество. Едва сега ние имаме право да употребим думата „започва". Времето започва да „тече" с раждането на Съществата на времето.
към текста >>
И докато изживяваме тази жертва от
Дух
овете на Волята, докато Херувимите приемат тази жертва, от нашата собствена същност се освобождава нещо важно.
Представата за нарастваща светлина не е съвсем точна; ето защо аз казах, че тук става дума не за някакви светкавици, а за нещо, което тлее в далечината.Тук всичко протича едновременно и не бихме могли да кажем, че нещо възниква и после замира. Едва сега ние получаваме едно усещане за съотношенията между Духовете на Волята и Херувимите. Съзнанието за това усещане може да бъде постигнато! Да, сега човек стига до съзнанието, че Духовете на Волята или Престолите жертват своята собствена същност в името на Херувимите. И тази е последната представа, до която изобщо стига ясновидецът, чийто ретроспективен поглед иска да обхване отношенията на Стария Сатурн: Духовете на Волята жертват себе си и тяхната жертва е в името на Херувимите; по-назад във времето не може да се отиде, там вече светът, образно казано, е като закован с дъски.
И докато изживяваме тази жертва от Духовете на Волята, докато Херувимите приемат тази жертва, от нашата собствена същност се освобождава нещо важно.
Можем да си послужим със следните думи: Благодарение на жертвата, която Духовете на Волята извършват в името на Херувимите се ражда времето. Сега вече времето не е онова абстрактно понятие, с което обикновено си служим, сега то е една самостоятелна същност, едно самостоятелно Същество. Едва сега ние имаме право да употребим думата „започва". Времето започва да „тече" с раждането на Съществата на времето. Раждат се Същества, които са изтъкани само от време; и това са Духовете на Личността или Архаите.
към текста >>
Можем да си послужим със следните думи: Благодарение на жертвата, която
Дух
овете на Волята извършват в името на Херувимите се ражда времето.
Едва сега ние получаваме едно усещане за съотношенията между Духовете на Волята и Херувимите. Съзнанието за това усещане може да бъде постигнато! Да, сега човек стига до съзнанието, че Духовете на Волята или Престолите жертват своята собствена същност в името на Херувимите. И тази е последната представа, до която изобщо стига ясновидецът, чийто ретроспективен поглед иска да обхване отношенията на Стария Сатурн: Духовете на Волята жертват себе си и тяхната жертва е в името на Херувимите; по-назад във времето не може да се отиде, там вече светът, образно казано, е като закован с дъски. И докато изживяваме тази жертва от Духовете на Волята, докато Херувимите приемат тази жертва, от нашата собствена същност се освобождава нещо важно.
Можем да си послужим със следните думи: Благодарение на жертвата, която Духовете на Волята извършват в името на Херувимите се ражда времето.
Сега вече времето не е онова абстрактно понятие, с което обикновено си служим, сега то е една самостоятелна същност, едно самостоятелно Същество. Едва сега ние имаме право да употребим думата „започва". Времето започва да „тече" с раждането на Съществата на времето. Раждат се Същества, които са изтъкани само от време; и това са Духовете на Личността или Архаите. В рамките на Стария Сатурн те са изтъкани само от време.
към текста >>
Раждат се Същества, които са изтъкани само от време; и това са
Дух
овете на Личността или Архаите.
И докато изживяваме тази жертва от Духовете на Волята, докато Херувимите приемат тази жертва, от нашата собствена същност се освобождава нещо важно. Можем да си послужим със следните думи: Благодарение на жертвата, която Духовете на Волята извършват в името на Херувимите се ражда времето. Сега вече времето не е онова абстрактно понятие, с което обикновено си служим, сега то е една самостоятелна същност, едно самостоятелно Същество. Едва сега ние имаме право да употребим думата „започва". Времето започва да „тече" с раждането на Съществата на времето.
Раждат се Същества, които са изтъкани само от време; и това са Духовете на Личността или Архаите.
В рамките на Стария Сатурн те са изтъкани само от време. Днес ние ги описваме като Духове на Времето, като Духове, които управляват времето. Обаче на Стария Сатурн те действително са Същества, които са изтъкани само от време. Тук ние се докосваме до нещо изключително важно: Човешкото съучастие в тази жертва от страна на Духовете на Волята, човешкото съучастие в раждането на Духовете на Времето. Защото едва сега, след появата на времето, настъпва нещо, което ни позволява да говорим за Стария Сатурн, изхождайки от известни прилики с днешния физически свят.
към текста >>
Днес ние ги описваме като
Дух
ове на Времето, като
Дух
ове, които управляват времето.
Сега вече времето не е онова абстрактно понятие, с което обикновено си служим, сега то е една самостоятелна същност, едно самостоятелно Същество. Едва сега ние имаме право да употребим думата „започва". Времето започва да „тече" с раждането на Съществата на времето. Раждат се Същества, които са изтъкани само от време; и това са Духовете на Личността или Архаите. В рамките на Стария Сатурн те са изтъкани само от време.
Днес ние ги описваме като Духове на Времето, като Духове, които управляват времето.
Обаче на Стария Сатурн те действително са Същества, които са изтъкани само от време. Тук ние се докосваме до нещо изключително важно: Човешкото съучастие в тази жертва от страна на Духовете на Волята, човешкото съучастие в раждането на Духовете на Времето. Защото едва сега, след появата на времето, настъпва нещо, което ни позволява да говорим за Стария Сатурн, изхождайки от известни прилики с днешния физически свят. Сякаш жертвеният дим на Престолите, от които възниква времето, поражда и това, което наричаме и топлината на Стария Сатурн. Ето защо аз винаги съм напомнял, че основната характеристика на Стария Сатурн се свежда до топлината.
към текста >>
Тук ние се докосваме до нещо изключително важно: Човешкото съучастие в тази жертва от страна на
Дух
овете на Волята, човешкото съучастие в раждането на
Дух
овете на Времето.
Времето започва да „тече" с раждането на Съществата на времето. Раждат се Същества, които са изтъкани само от време; и това са Духовете на Личността или Архаите. В рамките на Стария Сатурн те са изтъкани само от време. Днес ние ги описваме като Духове на Времето, като Духове, които управляват времето. Обаче на Стария Сатурн те действително са Същества, които са изтъкани само от време.
Тук ние се докосваме до нещо изключително важно: Човешкото съучастие в тази жертва от страна на Духовете на Волята, човешкото съучастие в раждането на Духовете на Времето.
Защото едва сега, след появата на времето, настъпва нещо, което ни позволява да говорим за Стария Сатурн, изхождайки от известни прилики с днешния физически свят. Сякаш жертвеният дим на Престолите, от които възниква времето, поражда и това, което наричаме и топлината на Стария Сатурн. Ето защо аз винаги съм напомнял, че основната характеристика на Стария Сатурн се свежда до топлината. Ако искаме да опишем Стария Сатурн изхождайки от елементите на сегашния физически свят, ние можем да си послужим само с топлината, с огъня. Обаче на Стария Сатурн тази топлина не е физическа; там тя възниква като една жертвена топлина, която Духовете на Волята принасят на Херувимите.
към текста >>
Обаче на Стария Сатурн тази топлина не е физическа; там тя възниква като една жертвена топлина, която
Дух
овете на Волята принасят на Херувимите.
Тук ние се докосваме до нещо изключително важно: Човешкото съучастие в тази жертва от страна на Духовете на Волята, човешкото съучастие в раждането на Духовете на Времето. Защото едва сега, след появата на времето, настъпва нещо, което ни позволява да говорим за Стария Сатурн, изхождайки от известни прилики с днешния физически свят. Сякаш жертвеният дим на Престолите, от които възниква времето, поражда и това, което наричаме и топлината на Стария Сатурн. Ето защо аз винаги съм напомнял, че основната характеристика на Стария Сатурн се свежда до топлината. Ако искаме да опишем Стария Сатурн изхождайки от елементите на сегашния физически свят, ние можем да си послужим само с топлината, с огъня.
Обаче на Стария Сатурн тази топлина не е физическа; там тя възниква като една жертвена топлина, която Духовете на Волята принасят на Херувимите.
Всичко това на свой ред е и едно важно указание, как всъщност трябва да говорим за огъня винаги и навсякъде, където ние виждаме огън. Винаги и навсякъде, където усещаме топлина, ние трябва решително да отхвърляме материалистичното обяснение на днешните хора; усетим ли някъде топлина дори и днес тя остава невидима в нашия физически свят ние трябва да потърсим с поглед не друго, а духовната жертва, която Духовете на Волята извършиха в името на Херувимите. Ето един пример за обяснение на нещата с оглед на истината: зад всеки топлинен процес е скрита една жертва. За да не обремени прекалено много човешката глава, моята „Тайна наука" описва преди всичко външните условия на Стария Сатурн. И все пак, за хора, които са свикнали да разсъждават единствено според законите на днешното естествено-научно мислене, тази книга е истинско безумие.
към текста >>
Винаги и навсякъде, където усещаме топлина, ние трябва решително да отхвърляме материалистичното обяснение на днешните хора; усетим ли някъде топлина дори и днес тя остава невидима в нашия физически свят ние трябва да потърсим с поглед не друго, а
дух
овната жертва, която
Дух
овете на Волята извършиха в името на Херувимите.
Сякаш жертвеният дим на Престолите, от които възниква времето, поражда и това, което наричаме и топлината на Стария Сатурн. Ето защо аз винаги съм напомнял, че основната характеристика на Стария Сатурн се свежда до топлината. Ако искаме да опишем Стария Сатурн изхождайки от елементите на сегашния физически свят, ние можем да си послужим само с топлината, с огъня. Обаче на Стария Сатурн тази топлина не е физическа; там тя възниква като една жертвена топлина, която Духовете на Волята принасят на Херувимите. Всичко това на свой ред е и едно важно указание, как всъщност трябва да говорим за огъня винаги и навсякъде, където ние виждаме огън.
Винаги и навсякъде, където усещаме топлина, ние трябва решително да отхвърляме материалистичното обяснение на днешните хора; усетим ли някъде топлина дори и днес тя остава невидима в нашия физически свят ние трябва да потърсим с поглед не друго, а духовната жертва, която Духовете на Волята извършиха в името на Херувимите.
Ето един пример за обяснение на нещата с оглед на истината: зад всеки топлинен процес е скрита една жертва. За да не обремени прекалено много човешката глава, моята „Тайна наука" описва преди всичко външните условия на Стария Сатурн. И все пак, за хора, които са свикнали да разсъждават единствено според законите на днешното естествено-научно мислене, тази книга е истинско безумие. Но припомнете си какво казвам там аз: Главното, което става на Стария Сатурн, е че определени свръхсетивни Същества, принадлежащи към Духовете на Волята, извършват своята жертва в името на Херувимите; че от дима на жертвата възниква времето, че после идват Архаите или Духовете на Времето, и че топлината е само външният отблясък на тази жертва, или с други думи нейната Майя. И всичко това отговаря на истината: Външната топлина е само илюзия, Майя, и ако трябва да говорим в духа на истината, следва отново да напомним: Навсякъде, където съществува един или друг вид топлина, зад нея е в действителност скрита една голяма жертва жертвата на Престолите.
към текста >>
Но припомнете си какво казвам там аз: Главното, което става на Стария Сатурн, е че определени свръхсетивни Същества, принадлежащи към
Дух
овете на Волята, извършват своята жертва в името на Херувимите; че от дима на жертвата възниква времето, че после идват Архаите или
Дух
овете на Времето, и че топлината е само външният отблясък на тази жертва, или с други думи нейната Майя.
Всичко това на свой ред е и едно важно указание, как всъщност трябва да говорим за огъня винаги и навсякъде, където ние виждаме огън. Винаги и навсякъде, където усещаме топлина, ние трябва решително да отхвърляме материалистичното обяснение на днешните хора; усетим ли някъде топлина дори и днес тя остава невидима в нашия физически свят ние трябва да потърсим с поглед не друго, а духовната жертва, която Духовете на Волята извършиха в името на Херувимите. Ето един пример за обяснение на нещата с оглед на истината: зад всеки топлинен процес е скрита една жертва. За да не обремени прекалено много човешката глава, моята „Тайна наука" описва преди всичко външните условия на Стария Сатурн. И все пак, за хора, които са свикнали да разсъждават единствено според законите на днешното естествено-научно мислене, тази книга е истинско безумие.
Но припомнете си какво казвам там аз: Главното, което става на Стария Сатурн, е че определени свръхсетивни Същества, принадлежащи към Духовете на Волята, извършват своята жертва в името на Херувимите; че от дима на жертвата възниква времето, че после идват Архаите или Духовете на Времето, и че топлината е само външният отблясък на тази жертва, или с други думи нейната Майя.
И всичко това отговаря на истината: Външната топлина е само илюзия, Майя, и ако трябва да говорим в духа на истината, следва отново да напомним: Навсякъде, където съществува един или друг вид топлина, зад нея е в действителност скрита една голяма жертва жертвата на Престолите. В „Как се постигат познания за висшите светове? " често се споменава, както впрочем и в голяма част от моите лекции, че изграждането на имагинации12 е втората степен от розенкройцерското посвещение. До тези имагинации антропософът трябва да стигне като изхожда от напълно верни представи за физическия свят. Той може да издигне своето мислене на по-високо равнище и да го разгърне в една имагинация, за която са нужни силите на здравата човешка фантазия: Престолите, Духовете на Волята, смирено коленичат пред Херувимите, но в тяхното смирение има и много смелост, тяхното смирение не произтича от усещането за незначителност, а от съзнанието, че притежават нещо, което могат да принесат в жертва.
към текста >>
И всичко това отговаря на истината: Външната топлина е само илюзия, Майя, и ако трябва да говорим в
дух
а на истината, следва отново да напомним: Навсякъде, където съществува един или друг вид топлина, зад нея е в действителност скрита една голяма жертва жертвата на Престолите.
Винаги и навсякъде, където усещаме топлина, ние трябва решително да отхвърляме материалистичното обяснение на днешните хора; усетим ли някъде топлина дори и днес тя остава невидима в нашия физически свят ние трябва да потърсим с поглед не друго, а духовната жертва, която Духовете на Волята извършиха в името на Херувимите. Ето един пример за обяснение на нещата с оглед на истината: зад всеки топлинен процес е скрита една жертва. За да не обремени прекалено много човешката глава, моята „Тайна наука" описва преди всичко външните условия на Стария Сатурн. И все пак, за хора, които са свикнали да разсъждават единствено според законите на днешното естествено-научно мислене, тази книга е истинско безумие. Но припомнете си какво казвам там аз: Главното, което става на Стария Сатурн, е че определени свръхсетивни Същества, принадлежащи към Духовете на Волята, извършват своята жертва в името на Херувимите; че от дима на жертвата възниква времето, че после идват Архаите или Духовете на Времето, и че топлината е само външният отблясък на тази жертва, или с други думи нейната Майя.
И всичко това отговаря на истината: Външната топлина е само илюзия, Майя, и ако трябва да говорим в духа на истината, следва отново да напомним: Навсякъде, където съществува един или друг вид топлина, зад нея е в действителност скрита една голяма жертва жертвата на Престолите.
В „Как се постигат познания за висшите светове? " често се споменава, както впрочем и в голяма част от моите лекции, че изграждането на имагинации12 е втората степен от розенкройцерското посвещение. До тези имагинации антропософът трябва да стигне като изхожда от напълно верни представи за физическия свят. Той може да издигне своето мислене на по-високо равнище и да го разгърне в една имагинация, за която са нужни силите на здравата човешка фантазия: Престолите, Духовете на Волята, смирено коленичат пред Херувимите, но в тяхното смирение има и много смелост, тяхното смирение не произтича от усещането за незначителност, а от съзнанието, че притежават нещо, което могат да принесат в жертва. Ето, преливащи от сила и жертвоготовност, те коленичат пред Херувимите и издигат нагоре своята жертва като един вид жива, пулсираща топлина, така че димът от жертвата се понася нагоре към летящите Херувими!
към текста >>
Той може да издигне своето мислене на по-високо равнище и да го разгърне в една имагинация, за която са нужни силите на здравата човешка фантазия: Престолите,
Дух
овете на Волята, смирено коленичат пред Херувимите, но в тяхното смирение има и много смелост, тяхното смирение не произтича от усещането за незначителност, а от съзнанието, че притежават нещо, което могат да принесат в жертва.
Но припомнете си какво казвам там аз: Главното, което става на Стария Сатурн, е че определени свръхсетивни Същества, принадлежащи към Духовете на Волята, извършват своята жертва в името на Херувимите; че от дима на жертвата възниква времето, че после идват Архаите или Духовете на Времето, и че топлината е само външният отблясък на тази жертва, или с други думи нейната Майя. И всичко това отговаря на истината: Външната топлина е само илюзия, Майя, и ако трябва да говорим в духа на истината, следва отново да напомним: Навсякъде, където съществува един или друг вид топлина, зад нея е в действителност скрита една голяма жертва жертвата на Престолите. В „Как се постигат познания за висшите светове? " често се споменава, както впрочем и в голяма част от моите лекции, че изграждането на имагинации12 е втората степен от розенкройцерското посвещение. До тези имагинации антропософът трябва да стигне като изхожда от напълно верни представи за физическия свят.
Той може да издигне своето мислене на по-високо равнище и да го разгърне в една имагинация, за която са нужни силите на здравата човешка фантазия: Престолите, Духовете на Волята, смирено коленичат пред Херувимите, но в тяхното смирение има и много смелост, тяхното смирение не произтича от усещането за незначителност, а от съзнанието, че притежават нещо, което могат да принесат в жертва.
Ето, преливащи от сила и жертвоготовност, те коленичат пред Херувимите и издигат нагоре своята жертва като един вид жива, пулсираща топлина, така че димът от жертвата се понася нагоре към летящите Херувими! Точно така би могъл да изглежда този образ. И сега от тази жертва представете си за миг, че изговаряме една дума и тя политва във въздуха, за да се превърне във „време", в Съществото „време" сега от целия този процес възникват Духовете на Времето, Архаите. Тази драматична поява на Архаите поражда у нас един изключително богат, грандиозен образ. Този образ, заставащ после пред нашата душа, действува извънредно стимулиращо върху определени имагинации, към които ние винаги трябва да се стремим в областта на окултното познание.
към текста >>
И сега от тази жертва представете си за миг, че изговаряме една дума и тя политва във въз
дух
а, за да се превърне във „време", в Съществото „време" сега от целия този процес възникват
Дух
овете на Времето, Архаите.
" често се споменава, както впрочем и в голяма част от моите лекции, че изграждането на имагинации12 е втората степен от розенкройцерското посвещение. До тези имагинации антропософът трябва да стигне като изхожда от напълно верни представи за физическия свят. Той може да издигне своето мислене на по-високо равнище и да го разгърне в една имагинация, за която са нужни силите на здравата човешка фантазия: Престолите, Духовете на Волята, смирено коленичат пред Херувимите, но в тяхното смирение има и много смелост, тяхното смирение не произтича от усещането за незначителност, а от съзнанието, че притежават нещо, което могат да принесат в жертва. Ето, преливащи от сила и жертвоготовност, те коленичат пред Херувимите и издигат нагоре своята жертва като един вид жива, пулсираща топлина, така че димът от жертвата се понася нагоре към летящите Херувими! Точно така би могъл да изглежда този образ.
И сега от тази жертва представете си за миг, че изговаряме една дума и тя политва във въздуха, за да се превърне във „време", в Съществото „време" сега от целия този процес възникват Духовете на Времето, Архаите.
Тази драматична поява на Архаите поражда у нас един изключително богат, грандиозен образ. Този образ, заставащ после пред нашата душа, действува извънредно стимулиращо върху определени имагинации, към които ние винаги трябва да се стремим в областта на окултното познание. Ето кое е същественото: Да преобразяваме представите си в имагинации, в образи. И ако образите са, бих казал, несръчно изградени от нас, ако образите останат антропоморфични и наподобяват някакви крилати човешки същества, тогава не се получава нищо. От образите трябва да отпадне всичко, което не е вътрешно свързано с тях.
към текста >>
Тук става дума за една история на философията, написана изцяло в
дух
а на Хегел.
Логическите понятия идват много по-късно и те не ни улесняват в разбирането на свръхсетивните Същества. Вие трябва да сте наясно: Когато ясновидецът се при ближи до някои от свръхсетивните Същества, и започне да ги описва, неговите описания ще бъдат съвсем различни от тези на логично мислещите хора. И в този случай логично мислещите хора никога не успяват да стигнат до правилно разбиране за свръхсетивните Същества. Позволете ми да си послужа със следния пример: Припомнете си поредицата от Reclam Universal Bibliothek и по-точно „стария Швеглер"13, както го наричахме преди години. Тогавашните студенти с удоволствие се подготвяха за изпити именно от неговата „История на философията", но сега, след като Швеглер вече не е тук, учебникът му веднага стана неизползваем, особено след пакостното подобрение, извършено от един негов сътрудник.
Тук става дума за една история на философията, написана изцяло в духа на Хегел.
И така, ако разгърнете тази „История на философията" от стария Швеглер, Вие ще добиете извънредно добра представа за всичко онова, с което се занимава класическата философия; разделът за философията на Хегел е написан превъзходно. Ако обаче разгледате кратката глава, посветена на Якоб Бьоме14, Вие веднага ще усетите, колко безпомощен е Швеглер, този логично мислещ човек, в своите опити да представи Бьоме! Слава Богу, той изобщо е пропуснал Парцелз15, за когото несъмнено, също би написал куп празни приказки. Но прочетете сами какво казва Швеглер за Якоб Бьоме. В съответната глава на своя труд, Швеглер е принуден да спомене за едно духовно Същество става дума не за Сатурновия образ, а за неговото повторно появяване в един от ранните периоди на нашата Земя но, естествено, с помощта на думи и логически понятия тук не може да се получи абсолютно нищо.
към текста >>
В съответната глава на своя труд, Швеглер е принуден да спомене за едно
дух
овно Същество става дума не за Сатурновия образ, а за неговото повторно появяване в един от ранните периоди на нашата Земя но, естествено, с помощта на думи и логически понятия тук не може да се получи абсолютно нищо.
Тук става дума за една история на философията, написана изцяло в духа на Хегел. И така, ако разгърнете тази „История на философията" от стария Швеглер, Вие ще добиете извънредно добра представа за всичко онова, с което се занимава класическата философия; разделът за философията на Хегел е написан превъзходно. Ако обаче разгледате кратката глава, посветена на Якоб Бьоме14, Вие веднага ще усетите, колко безпомощен е Швеглер, този логично мислещ човек, в своите опити да представи Бьоме! Слава Богу, той изобщо е пропуснал Парцелз15, за когото несъмнено, също би написал куп празни приказки. Но прочетете сами какво казва Швеглер за Якоб Бьоме.
В съответната глава на своя труд, Швеглер е принуден да спомене за едно духовно Същество става дума не за Сатурновия образ, а за неговото повторно появяване в един от ранните периоди на нашата Земя но, естествено, с помощта на думи и логически понятия тук не може да се получи абсолютно нищо.
Тук логично мислещите хора изпадат в пълна безпомощност. Не искам да кажа, че те изобщо не могат да разберат тези неща; тяхното неразбиране продължава дотогава, докато те остават в плен на своите студени, логически понятия. Вие виждате, че основното, към което се стремим, не може да бъде постигнато с помощта на обикновения интелект. Дори една превъзходна книга, като „История на философията" от Швеглер аз умишлено я нарекох „превъзходна" показва съвсем ясно, че логично мислещите философи винаги ще се препъват в опитите си да разберат една такава личност, каквато е Якоб Бьоме. И така, разглеждайки условията на Стария Сатурн, днес ние се опитахме, и то по-скоро във вътрешен, душевен смисъл, да проникнем в това древно планетарно въплъщение на нашата Земя.
към текста >>
Същото ще се опитаме да направим и по отношение на Старото Слънце и Старата Луна, за да стигнем до такива понятия, които едва ли ще са по-малко грандиозни от тези, с чиято помощ описахме коленичилите
Дух
ове на Волята, тяхната жертва в името на Херувимите и възникващите от тази жертва Архаи или
Дух
ове на Времето.
Тук логично мислещите хора изпадат в пълна безпомощност. Не искам да кажа, че те изобщо не могат да разберат тези неща; тяхното неразбиране продължава дотогава, докато те остават в плен на своите студени, логически понятия. Вие виждате, че основното, към което се стремим, не може да бъде постигнато с помощта на обикновения интелект. Дори една превъзходна книга, като „История на философията" от Швеглер аз умишлено я нарекох „превъзходна" показва съвсем ясно, че логично мислещите философи винаги ще се препъват в опитите си да разберат една такава личност, каквато е Якоб Бьоме. И така, разглеждайки условията на Стария Сатурн, днес ние се опитахме, и то по-скоро във вътрешен, душевен смисъл, да проникнем в това древно планетарно въплъщение на нашата Земя.
Същото ще се опитаме да направим и по отношение на Старото Слънце и Старата Луна, за да стигнем до такива понятия, които едва ли ще са по-малко грандиозни от тези, с чиято помощ описахме коленичилите Духове на Волята, тяхната жертва в името на Херувимите и възникващите от тази жертва Архаи или Духове на Времето.
Защото всъщност времето е последица от жертвата, още в самото начало то възниква като нещо живо, като създание на жертвата. А по-нататък ние ще видим, как през следващите планетарни въплъщения на Стария Сатурн, а именно в епохите на Старото Слънце и Старата Луна, всички тези процеси напредват в своето развитие, като включват в себе си и други грандиозни събития.
към текста >>
48.
7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
С днешният ден кръжокът от Берна празнува своята първа петгодишнина и същевременно ние сме в състояние да се съберем днес за първи път в това помещение, което чрез неговата форма трябва да бъде по достоен начин една сграда за нашите
дух
овни стремежи и нашата
дух
овна работа на това място.
СЕДМА СКАЗКА Берна, 15 декември 1912 г. Някои неща върху техниката на кармата в живота след смъртта.
С днешният ден кръжокът от Берна празнува своята първа петгодишнина и същевременно ние сме в състояние да се съберем днес за първи път в това помещение, което чрез неговата форма трябва да бъде по достоен начин една сграда за нашите духовни стремежи и нашата духовна работа на това място.
Когато се търсят такива сгради и когато сме в състояние да провеждаме все повече и повече нашите събрания в такива сгради, това винаги означава нещо в нашите духовни стремежи. Ние знаем, че сега вече на много места нашите съмишленици се стремят да имат такива помещения и те са вече създадени. И на днешния ден, които както току що охарактеризирахме е за нас едно двойно тържество, можем да кажем встъпително няколко думи също и за значението на едно такова помещение. При нашите стремежи ние постоянно се връщаме и връщаме постоянно и постоянно към числото три, към свещеното число три, както се казва. И в душевният живот на човека, ние срещаме това число три изразено в мисленето, чувствуването и във волята.
към текста >>
Когато се търсят такива сгради и когато сме в състояние да провеждаме все повече и повече нашите събрания в такива сгради, това винаги означава нещо в нашите
дух
овни стремежи.
СЕДМА СКАЗКА Берна, 15 декември 1912 г. Някои неща върху техниката на кармата в живота след смъртта. С днешният ден кръжокът от Берна празнува своята първа петгодишнина и същевременно ние сме в състояние да се съберем днес за първи път в това помещение, което чрез неговата форма трябва да бъде по достоен начин една сграда за нашите духовни стремежи и нашата духовна работа на това място.
Когато се търсят такива сгради и когато сме в състояние да провеждаме все повече и повече нашите събрания в такива сгради, това винаги означава нещо в нашите духовни стремежи.
Ние знаем, че сега вече на много места нашите съмишленици се стремят да имат такива помещения и те са вече създадени. И на днешния ден, които както току що охарактеризирахме е за нас едно двойно тържество, можем да кажем встъпително няколко думи също и за значението на едно такова помещение. При нашите стремежи ние постоянно се връщаме и връщаме постоянно и постоянно към числото три, към свещеното число три, както се казва. И в душевният живот на човека, ние срещаме това число три изразено в мисленето, чувствуването и във волята. Когато размислим върху мисленето, ние ще си кажем: В нашето мислене ние трябва да се насочваме според обективните необходимости.
към текста >>
В чувствуването можем да изживеем свободно това, което ни говори душата: защото окултно погледнато, чувствуването е едно отражение на онова, което без съмнение не влиза в нашето съзнание, което обаче се намира вън от нашето съзнание и е нещо непосредствено божествено-
дух
овно.
При волението също така чувствуваме, че зависи от нещо, обаче при чувствуването ние сме напълно в самите нас. Тук ние живеем изцяло в нашата душа. Това е така, защото нашето чувство е в крайна сметка един огледален образ, едно отражение на една сила намираща се твърде, твърде много отвън нашето съзнание. Ние трябва да разгледаме мислите така, че те са копие на това което представляват. Волението трябва да разбираме така, че то да изразява това, което е наше задължение.
В чувствуването можем да изживеем свободно това, което ни говори душата: защото окултно погледнато, чувствуването е едно отражение на онова, което без съмнение не влиза в нашето съзнание, което обаче се намира вън от нашето съзнание и е нещо непосредствено божествено-духовно.
Можем да кажем: Чрез мисленето и чрез волението Боговете се стараят да възпитават човека. В чувствуването Боговете ни оставят, макар и по един тайнствен начин, да участвуваме в тяхното собствено действуване, в тяхното собствено творчество. В чувствуването е също така, че имаме в нашата собствена душа присъствуващо нещо, при което самите Богове изпитват удоволствие. А сега, чрез една така сграда, каквато е създадена тук ние можем да придружаваме всичко онова, което разглеждаме непрестанно с едно чувство, което ни свързва все по-вътрешно с духовните светове. И тази вътрешна връзка с духовните светове, трябва да получим от всичко това, което иначе разглеждаме.
към текста >>
А сега, чрез една така сграда, каквато е създадена тук ние можем да придружаваме всичко онова, което разглеждаме непрестанно с едно чувство, което ни свързва все по-вътрешно с
дух
овните светове.
Волението трябва да разбираме така, че то да изразява това, което е наше задължение. В чувствуването можем да изживеем свободно това, което ни говори душата: защото окултно погледнато, чувствуването е едно отражение на онова, което без съмнение не влиза в нашето съзнание, което обаче се намира вън от нашето съзнание и е нещо непосредствено божествено-духовно. Можем да кажем: Чрез мисленето и чрез волението Боговете се стараят да възпитават човека. В чувствуването Боговете ни оставят, макар и по един тайнствен начин, да участвуваме в тяхното собствено действуване, в тяхното собствено творчество. В чувствуването е също така, че имаме в нашата собствена душа присъствуващо нещо, при което самите Богове изпитват удоволствие.
А сега, чрез една така сграда, каквато е създадена тук ние можем да придружаваме всичко онова, което разглеждаме непрестанно с едно чувство, което ни свързва все по-вътрешно с духовните светове.
И тази вътрешна връзка с духовните светове, трябва да получим от всичко това, което иначе разглеждаме. Ето защо трябва да припишем определена стойност на една такава сграда, трябва все повече да се вживяваме в това, което може да бъде за нас една такава сграда. Ние поглеждаме навсякъде, на всички страни и чувствуваме, силата на светлината и на цветовете, които стават за нас откровение за онези, които се намират в духовния свят. Без съмнение това което имаме да кажем, може да бъде произнесено също в едно тривиално, едно ужасно помещение, каквито има сега навсякъде, обаче нашата душа може да се стопли, действително да се стоп ли при духовните разглеждания само тогава, когато имаме такива помещения. Трябва да отбележим това, като една добра Карма, която придружава и благослави нашата работа.
към текста >>
И тази вътрешна връзка с
дух
овните светове, трябва да получим от всичко това, което иначе разглеждаме.
В чувствуването можем да изживеем свободно това, което ни говори душата: защото окултно погледнато, чувствуването е едно отражение на онова, което без съмнение не влиза в нашето съзнание, което обаче се намира вън от нашето съзнание и е нещо непосредствено божествено-духовно. Можем да кажем: Чрез мисленето и чрез волението Боговете се стараят да възпитават човека. В чувствуването Боговете ни оставят, макар и по един тайнствен начин, да участвуваме в тяхното собствено действуване, в тяхното собствено творчество. В чувствуването е също така, че имаме в нашата собствена душа присъствуващо нещо, при което самите Богове изпитват удоволствие. А сега, чрез една така сграда, каквато е създадена тук ние можем да придружаваме всичко онова, което разглеждаме непрестанно с едно чувство, което ни свързва все по-вътрешно с духовните светове.
И тази вътрешна връзка с духовните светове, трябва да получим от всичко това, което иначе разглеждаме.
Ето защо трябва да припишем определена стойност на една такава сграда, трябва все повече да се вживяваме в това, което може да бъде за нас една такава сграда. Ние поглеждаме навсякъде, на всички страни и чувствуваме, силата на светлината и на цветовете, които стават за нас откровение за онези, които се намират в духовния свят. Без съмнение това което имаме да кажем, може да бъде произнесено също в едно тривиално, едно ужасно помещение, каквито има сега навсякъде, обаче нашата душа може да се стопли, действително да се стоп ли при духовните разглеждания само тогава, когато имаме такива помещения. Трябва да отбележим това, като една добра Карма, която придружава и благослави нашата работа. И при всеки такъв случай, какъвто е този двоен празник, ние трябва да си спомняме за значението на това, което може и трябва да бъде Духовната наука духовното познание на човека на новото време.
към текста >>
Ние поглеждаме навсякъде, на всички страни и чувствуваме, силата на светлината и на цветовете, които стават за нас откровение за онези, които се намират в
дух
овния свят.
В чувствуването Боговете ни оставят, макар и по един тайнствен начин, да участвуваме в тяхното собствено действуване, в тяхното собствено творчество. В чувствуването е също така, че имаме в нашата собствена душа присъствуващо нещо, при което самите Богове изпитват удоволствие. А сега, чрез една така сграда, каквато е създадена тук ние можем да придружаваме всичко онова, което разглеждаме непрестанно с едно чувство, което ни свързва все по-вътрешно с духовните светове. И тази вътрешна връзка с духовните светове, трябва да получим от всичко това, което иначе разглеждаме. Ето защо трябва да припишем определена стойност на една такава сграда, трябва все повече да се вживяваме в това, което може да бъде за нас една такава сграда.
Ние поглеждаме навсякъде, на всички страни и чувствуваме, силата на светлината и на цветовете, които стават за нас откровение за онези, които се намират в духовния свят.
Без съмнение това което имаме да кажем, може да бъде произнесено също в едно тривиално, едно ужасно помещение, каквито има сега навсякъде, обаче нашата душа може да се стопли, действително да се стоп ли при духовните разглеждания само тогава, когато имаме такива помещения. Трябва да отбележим това, като една добра Карма, която придружава и благослави нашата работа. И при всеки такъв случай, какъвто е този двоен празник, ние трябва да си спомняме за значението на това, което може и трябва да бъде Духовната наука духовното познание на човека на новото време. А сега, онова което всъщност искаме да разгледаме днес: Ще се отнася за някои неща за които вече сме говорили, обаче ние искаме да говорим за нещо познато от една нова гледна точка. Защото духовните светове могат да станат напълно разбираеми за нас, когато ги разглеждаме действително от различни страни.
към текста >>
Без съмнение това което имаме да кажем, може да бъде произнесено също в едно тривиално, едно ужасно помещение, каквито има сега навсякъде, обаче нашата душа може да се стопли, действително да се стоп ли при
дух
овните разглеждания само тогава, когато имаме такива помещения.
В чувствуването е също така, че имаме в нашата собствена душа присъствуващо нещо, при което самите Богове изпитват удоволствие. А сега, чрез една така сграда, каквато е създадена тук ние можем да придружаваме всичко онова, което разглеждаме непрестанно с едно чувство, което ни свързва все по-вътрешно с духовните светове. И тази вътрешна връзка с духовните светове, трябва да получим от всичко това, което иначе разглеждаме. Ето защо трябва да припишем определена стойност на една такава сграда, трябва все повече да се вживяваме в това, което може да бъде за нас една такава сграда. Ние поглеждаме навсякъде, на всички страни и чувствуваме, силата на светлината и на цветовете, които стават за нас откровение за онези, които се намират в духовния свят.
Без съмнение това което имаме да кажем, може да бъде произнесено също в едно тривиално, едно ужасно помещение, каквито има сега навсякъде, обаче нашата душа може да се стопли, действително да се стоп ли при духовните разглеждания само тогава, когато имаме такива помещения.
Трябва да отбележим това, като една добра Карма, която придружава и благослави нашата работа. И при всеки такъв случай, какъвто е този двоен празник, ние трябва да си спомняме за значението на това, което може и трябва да бъде Духовната наука духовното познание на човека на новото време. А сега, онова което всъщност искаме да разгледаме днес: Ще се отнася за някои неща за които вече сме говорили, обаче ние искаме да говорим за нещо познато от една нова гледна точка. Защото духовните светове могат да станат напълно разбираеми за нас, когато ги разглеждаме действително от различни страни. Животът между смъртта и едно ново раждане бе описан по най-разнообразен начин.
към текста >>
И при всеки такъв случай, какъвто е този двоен празник, ние трябва да си спомняме за значението на това, което може и трябва да бъде
Дух
овната наука
дух
овното познание на човека на новото време.
И тази вътрешна връзка с духовните светове, трябва да получим от всичко това, което иначе разглеждаме. Ето защо трябва да припишем определена стойност на една такава сграда, трябва все повече да се вживяваме в това, което може да бъде за нас една такава сграда. Ние поглеждаме навсякъде, на всички страни и чувствуваме, силата на светлината и на цветовете, които стават за нас откровение за онези, които се намират в духовния свят. Без съмнение това което имаме да кажем, може да бъде произнесено също в едно тривиално, едно ужасно помещение, каквито има сега навсякъде, обаче нашата душа може да се стопли, действително да се стоп ли при духовните разглеждания само тогава, когато имаме такива помещения. Трябва да отбележим това, като една добра Карма, която придружава и благослави нашата работа.
И при всеки такъв случай, какъвто е този двоен празник, ние трябва да си спомняме за значението на това, което може и трябва да бъде Духовната наука духовното познание на човека на новото време.
А сега, онова което всъщност искаме да разгледаме днес: Ще се отнася за някои неща за които вече сме говорили, обаче ние искаме да говорим за нещо познато от една нова гледна точка. Защото духовните светове могат да станат напълно разбираеми за нас, когато ги разглеждаме действително от различни страни. Животът между смъртта и едно ново раждане бе описан по най-разнообразен начин. Днес искаме да го разгледаме така, че да можем да вземем под внимание някои неща от това, с което през последните месеци аз отново трябваше да се занимавам в областта на духовното /познание/ изследване. Знаем, че непосредственото след като сме минали през вратата на смъртта ние минаваме през така наречената Камалока, т.е.
към текста >>
Защото
дух
овните светове могат да станат напълно разбираеми за нас, когато ги разглеждаме действително от различни страни.
Ние поглеждаме навсякъде, на всички страни и чувствуваме, силата на светлината и на цветовете, които стават за нас откровение за онези, които се намират в духовния свят. Без съмнение това което имаме да кажем, може да бъде произнесено също в едно тривиално, едно ужасно помещение, каквито има сега навсякъде, обаче нашата душа може да се стопли, действително да се стоп ли при духовните разглеждания само тогава, когато имаме такива помещения. Трябва да отбележим това, като една добра Карма, която придружава и благослави нашата работа. И при всеки такъв случай, какъвто е този двоен празник, ние трябва да си спомняме за значението на това, което може и трябва да бъде Духовната наука духовното познание на човека на новото време. А сега, онова което всъщност искаме да разгледаме днес: Ще се отнася за някои неща за които вече сме говорили, обаче ние искаме да говорим за нещо познато от една нова гледна точка.
Защото духовните светове могат да станат напълно разбираеми за нас, когато ги разглеждаме действително от различни страни.
Животът между смъртта и едно ново раждане бе описан по най-разнообразен начин. Днес искаме да го разгледаме така, че да можем да вземем под внимание някои неща от това, с което през последните месеци аз отново трябваше да се занимавам в областта на духовното /познание/ изследване. Знаем, че непосредственото след като сме минали през вратата на смъртта ние минаваме през така наречената Камалока, т.е. изминаваме онова време, в което сме все още тясно свързани с нашето чувствуване, чрез нашите афекти, чрез целия наш душевен живот в нашето последно земно въплъщение. Ние постепенно се освобождаваме от тази връзка.
към текста >>
Днес искаме да го разгледаме така, че да можем да вземем под внимание някои неща от това, с което през последните месеци аз отново трябваше да се занимавам в областта на
дух
овното /познание/ изследване.
Трябва да отбележим това, като една добра Карма, която придружава и благослави нашата работа. И при всеки такъв случай, какъвто е този двоен празник, ние трябва да си спомняме за значението на това, което може и трябва да бъде Духовната наука духовното познание на човека на новото време. А сега, онова което всъщност искаме да разгледаме днес: Ще се отнася за някои неща за които вече сме говорили, обаче ние искаме да говорим за нещо познато от една нова гледна точка. Защото духовните светове могат да станат напълно разбираеми за нас, когато ги разглеждаме действително от различни страни. Животът между смъртта и едно ново раждане бе описан по най-разнообразен начин.
Днес искаме да го разгледаме така, че да можем да вземем под внимание някои неща от това, с което през последните месеци аз отново трябваше да се занимавам в областта на духовното /познание/ изследване.
Знаем, че непосредственото след като сме минали през вратата на смъртта ние минаваме през така наречената Камалока, т.е. изминаваме онова време, в което сме все още тясно свързани с нашето чувствуване, чрез нашите афекти, чрез целия наш душевен живот в нашето последно земно въплъщение. Ние постепенно се освобождаваме от тази връзка. Без съмнение след като сме минали през вратата на смъртта, ние не притежаваме нашето физическо тяло. Обаче макар и да сме положили нашето физическо и етерно тяло, нашето астрално тяло притежава още всички особености, които то е имало тук на Земята и тези особености, които това астрално тяло има, поради това че то е действувало в едно физическо тяло, то трябва да се освободи от тях, за целта то се нуждае от определено време и това е времето прекарано в Камалока.
към текста >>
След това време прекарано в Камалока то живее онова, което ние нарекохме
дух
овен свят, или Девакан.
Знаем, че непосредственото след като сме минали през вратата на смъртта ние минаваме през така наречената Камалока, т.е. изминаваме онова време, в което сме все още тясно свързани с нашето чувствуване, чрез нашите афекти, чрез целия наш душевен живот в нашето последно земно въплъщение. Ние постепенно се освобождаваме от тази връзка. Без съмнение след като сме минали през вратата на смъртта, ние не притежаваме нашето физическо тяло. Обаче макар и да сме положили нашето физическо и етерно тяло, нашето астрално тяло притежава още всички особености, които то е имало тук на Земята и тези особености, които това астрално тяло има, поради това че то е действувало в едно физическо тяло, то трябва да се освободи от тях, за целта то се нуждае от определено време и това е времето прекарано в Камалока.
След това време прекарано в Камалока то живее онова, което ние нарекохме духовен свят, или Девакан.
В написаните от мене книги аз охарактеризирах този духовен свят повече според това, което човекът изживява чрез различните елементи, които се разпространяват около него. Сега искаме да разгледаме времето между смъртта и едно ново раждане от една друга страна. А именно искаме да охарактеризираме това в общи черти. Когато човекът е минал през вратата на смъртта, той изживява следното: Докато сме тук на Земята, можем да кажем, че ние сме ограничени в определено място, затворени сме в нашата кожа и вън от нас е пространството е другите неща и същества. Обаче след смъртта не е така: а след смъртта е така, че ние се разширяваме първо с цялото наше същество, ставаме все по-големи и по-големи в нашето чувствуване.
към текста >>
В написаните от мене книги аз охарактеризирах този
дух
овен свят повече според това, което човекът изживява чрез различните елементи, които се разпространяват около него.
изминаваме онова време, в което сме все още тясно свързани с нашето чувствуване, чрез нашите афекти, чрез целия наш душевен живот в нашето последно земно въплъщение. Ние постепенно се освобождаваме от тази връзка. Без съмнение след като сме минали през вратата на смъртта, ние не притежаваме нашето физическо тяло. Обаче макар и да сме положили нашето физическо и етерно тяло, нашето астрално тяло притежава още всички особености, които то е имало тук на Земята и тези особености, които това астрално тяло има, поради това че то е действувало в едно физическо тяло, то трябва да се освободи от тях, за целта то се нуждае от определено време и това е времето прекарано в Камалока. След това време прекарано в Камалока то живее онова, което ние нарекохме духовен свят, или Девакан.
В написаните от мене книги аз охарактеризирах този духовен свят повече според това, което човекът изживява чрез различните елементи, които се разпространяват около него.
Сега искаме да разгледаме времето между смъртта и едно ново раждане от една друга страна. А именно искаме да охарактеризираме това в общи черти. Когато човекът е минал през вратата на смъртта, той изживява следното: Докато сме тук на Земята, можем да кажем, че ние сме ограничени в определено място, затворени сме в нашата кожа и вън от нас е пространството е другите неща и същества. Обаче след смъртта не е така: а след смъртта е така, че ние се разширяваме първо с цялото наше същество, ставаме все по-големи и по-големи в нашето чувствуване. Това чувство Аз съм в моята кожа и вън от мене е пространството и нещата то е една опитност, която ние нямаме след смъртта.
към текста >>
Някой човек това може да бъде точно изследвано със средствата на
Дух
овната наука който е настроен неморално, или има нисък морал, се изживява в сферата на Меркурий по напълно различен начин от човека който е настроен морално.
След това ние се разширяваме по-нататък. Разширявайки се по-нататък ние стигаме в една втора област която Окултизмът нарича сфера на Меркурий. Тук не е възможно да се впуснем по-подробно и по-точно в описанието на нещата, да ги нарисуваме, обаче искаме да разгледаме първо тези неща без рисунки. Сферата на Меркурий е една сфера, която е по-голяма от сферата на Луната. Когато се вживяваме в тази сфера, когато искаме да се вживеем в нея след смъртта, ние вършим това като човеци по най-различен начин.
Някой човек това може да бъде точно изследвано със средствата на Духовната наука който е настроен неморално, или има нисък морал, се изживява в сферата на Меркурий по напълно различен начин от човека който е настроен морално.
В сферата на Меркурий, т.е. във времето което следва след пребиваването в Камалока, първият не може както вече описахме това, да намери онези човеци, които са напуснали физическото поле преди него, или след него или се намират също в духовният свят. Следователно той се вживява в духовният свят, така че не може да намери онези, които са му били любими, с които би искал да бъде заедно. Той става един самотник, един отшелник в духовният свят в сферата на Меркурий, един такъв човек, който на Земята е живял неморално. Обаче морално настроения човек става тук това, което можем да наречем едно общително, едно дружелюбно същество.
към текста >>
във времето което следва след пребиваването в Камалока, първият не може както вече описахме това, да намери онези човеци, които са напуснали физическото поле преди него, или след него или се намират също в
дух
овният свят.
Тук не е възможно да се впуснем по-подробно и по-точно в описанието на нещата, да ги нарисуваме, обаче искаме да разгледаме първо тези неща без рисунки. Сферата на Меркурий е една сфера, която е по-голяма от сферата на Луната. Когато се вживяваме в тази сфера, когато искаме да се вживеем в нея след смъртта, ние вършим това като човеци по най-различен начин. Някой човек това може да бъде точно изследвано със средствата на Духовната наука който е настроен неморално, или има нисък морал, се изживява в сферата на Меркурий по напълно различен начин от човека който е настроен морално. В сферата на Меркурий, т.е.
във времето което следва след пребиваването в Камалока, първият не може както вече описахме това, да намери онези човеци, които са напуснали физическото поле преди него, или след него или се намират също в духовният свят.
Следователно той се вживява в духовният свят, така че не може да намери онези, които са му били любими, с които би искал да бъде заедно. Той става един самотник, един отшелник в духовният свят в сферата на Меркурий, един такъв човек, който на Земята е живял неморално. Обаче морално настроения човек става тук това, което можем да наречем едно общително, едно дружелюбно същество. Той намира там преди всичко онези хора, които на Земята са му били близки като душевни същество. От това зависи, дали можем да бъдем заедно, то не зависи от пространствените отношения, защото всички ние изпълваме това пространство, а от това как ние сме настроени.
към текста >>
Следователно той се вживява в
дух
овният свят, така че не може да намери онези, които са му били любими, с които би искал да бъде заедно.
Сферата на Меркурий е една сфера, която е по-голяма от сферата на Луната. Когато се вживяваме в тази сфера, когато искаме да се вживеем в нея след смъртта, ние вършим това като човеци по най-различен начин. Някой човек това може да бъде точно изследвано със средствата на Духовната наука който е настроен неморално, или има нисък морал, се изживява в сферата на Меркурий по напълно различен начин от човека който е настроен морално. В сферата на Меркурий, т.е. във времето което следва след пребиваването в Камалока, първият не може както вече описахме това, да намери онези човеци, които са напуснали физическото поле преди него, или след него или се намират също в духовният свят.
Следователно той се вживява в духовният свят, така че не може да намери онези, които са му били любими, с които би искал да бъде заедно.
Той става един самотник, един отшелник в духовният свят в сферата на Меркурий, един такъв човек, който на Земята е живял неморално. Обаче морално настроения човек става тук това, което можем да наречем едно общително, едно дружелюбно същество. Той намира там преди всичко онези хора, които на Земята са му били близки като душевни същество. От това зависи, дали можем да бъдем заедно, то не зависи от пространствените отношения, защото всички ние изпълваме това пространство, а от това как ние сме настроени. Ние ставаме самотници, въпреки че изпълваме същото пространство както и другите и оставаме самотници, защото не намираме пътя на другите, въпреки че се намираме в същото пространство.
към текста >>
Той става един самотник, един отшелник в
дух
овният свят в сферата на Меркурий, един такъв човек, който на Земята е живял неморално.
Когато се вживяваме в тази сфера, когато искаме да се вживеем в нея след смъртта, ние вършим това като човеци по най-различен начин. Някой човек това може да бъде точно изследвано със средствата на Духовната наука който е настроен неморално, или има нисък морал, се изживява в сферата на Меркурий по напълно различен начин от човека който е настроен морално. В сферата на Меркурий, т.е. във времето което следва след пребиваването в Камалока, първият не може както вече описахме това, да намери онези човеци, които са напуснали физическото поле преди него, или след него или се намират също в духовният свят. Следователно той се вживява в духовният свят, така че не може да намери онези, които са му били любими, с които би искал да бъде заедно.
Той става един самотник, един отшелник в духовният свят в сферата на Меркурий, един такъв човек, който на Земята е живял неморално.
Обаче морално настроения човек става тук това, което можем да наречем едно общително, едно дружелюбно същество. Той намира там преди всичко онези хора, които на Земята са му били близки като душевни същество. От това зависи, дали можем да бъдем заедно, то не зависи от пространствените отношения, защото всички ние изпълваме това пространство, а от това как ние сме настроени. Ние ставаме самотници, въпреки че изпълваме същото пространство както и другите и оставаме самотници, защото не намираме пътя на другите, въпреки че се намираме в същото пространство. Ние ставаме самотници, когато влизаме в тази сфера с неморално настроение, с неморално устройство на душата и ставаме общителни, дружелюбни същества, когато проникваме там с морално настроение.
към текста >>
Преди всичко трябва да ни бъде ясно едно нещо: Във времената след смъртта, следователно във времето на пребиваването в сферата на Луната и в сферата на Меркурий, а също и в следващото време, което също ще охарактеризираме, ние живеем в
дух
овният свят така, че нашият живот зависи от начина по който сме живели на Земята, във физическия свят, обаче значение има не само нашето съзнание, но и нашето подсъзнание.
Това е именно особеното, че отношенията на живота имат определена непроменливост. Чрез това, че те остават нещо непроменено, в нашата душа се развива силата, която урежда нашата Карма. Когато следователно в течение на 15 години сме обичали много малко един човек, ние разбираме това и преживявайки това ние развиваме силата, когато отново се въплътим на Земята, да променим това отношение. Чрез това развиваме силата и волята за кармическото изправяне. Тази е техниката на Кармата.
Преди всичко трябва да ни бъде ясно едно нещо: Във времената след смъртта, следователно във времето на пребиваването в сферата на Луната и в сферата на Меркурий, а също и в следващото време, което също ще охарактеризираме, ние живеем в духовният свят така, че нашият живот зависи от начина по който сме живели на Земята, във физическия свят, обаче значение има не само нашето съзнание, но и нашето подсъзнание.
Така както живеем нормално на Земята, в будното състояние ние живеем в нашият Аз. Под нашето азово съзнание е астралното съзнание, или подсъзнанието. И понякога това подсъзнание действува напълно различно от горното съзнание, от азовото съзнание, без човекът да знае това. Да вземем най-близкият пример. Двама човеци живеят в най-добри приятелски отношения.
към текста >>
Често пъти се случва единият да възприема
Дух
овната наука, да я цени, а другият който живее с него, е проявил преди това безразличие към тази наука, а сега започва да я мрази силно.
Така както живеем нормално на Земята, в будното състояние ние живеем в нашият Аз. Под нашето азово съзнание е астралното съзнание, или подсъзнанието. И понякога това подсъзнание действува напълно различно от горното съзнание, от азовото съзнание, без човекът да знае това. Да вземем най-близкият пример. Двама човеци живеят в най-добри приятелски отношения.
Често пъти се случва единият да възприема Духовната наука, да я цени, а другият който живее с него, е проявил преди това безразличие към тази наука, а сега започва да я мрази силно.
Обаче може да се случи така, че тази омраза да не изпълва цялата негова душа, тя може да живее само в азовото съзнание, обаче не и в астралното съзнание. В своето горно съзнание изпада в яростна омраза към Духовната наука, а може всъщност да я обича в своето астрално съзнание, в своето подсъзнание и да я желае без да осъзнава това. Това е напълно възможно. Такива противоречия съществуват в човешката природа. Ако изследваме астралното съзнание на един такъв човек, подсъзнанието, можем да констатираме, че там живее една скрита за него симпатия към Духовната наука, която той мрази в своето горно съзнание.
към текста >>
В своето горно съзнание изпада в яростна омраза към
Дух
овната наука, а може всъщност да я обича в своето астрално съзнание, в своето подсъзнание и да я желае без да осъзнава това.
И понякога това подсъзнание действува напълно различно от горното съзнание, от азовото съзнание, без човекът да знае това. Да вземем най-близкият пример. Двама човеци живеят в най-добри приятелски отношения. Често пъти се случва единият да възприема Духовната наука, да я цени, а другият който живее с него, е проявил преди това безразличие към тази наука, а сега започва да я мрази силно. Обаче може да се случи така, че тази омраза да не изпълва цялата негова душа, тя може да живее само в азовото съзнание, обаче не и в астралното съзнание.
В своето горно съзнание изпада в яростна омраза към Духовната наука, а може всъщност да я обича в своето астрално съзнание, в своето подсъзнание и да я желае без да осъзнава това.
Това е напълно възможно. Такива противоречия съществуват в човешката природа. Ако изследваме астралното съзнание на един такъв човек, подсъзнанието, можем да констатираме, че там живее една скрита за него симпатия към Духовната наука, която той мрази в своето горно съзнание. След смъртта това се оказва от голямо значение, защото след смъртта човекът става истинен в това отношение. Някой, който така на Земята се е заклел, да мрази силно Духовната наука обаче в своето подсъзнание я обича и който през време на земния си живот, я е отричал и отхвърлял, след смъртта изпитва често пъти една изгаряща любов към нея.
към текста >>
Ако изследваме астралното съзнание на един такъв човек, подсъзнанието, можем да констатираме, че там живее една скрита за него симпатия към
Дух
овната наука, която той мрази в своето горно съзнание.
Често пъти се случва единият да възприема Духовната наука, да я цени, а другият който живее с него, е проявил преди това безразличие към тази наука, а сега започва да я мрази силно. Обаче може да се случи така, че тази омраза да не изпълва цялата негова душа, тя може да живее само в азовото съзнание, обаче не и в астралното съзнание. В своето горно съзнание изпада в яростна омраза към Духовната наука, а може всъщност да я обича в своето астрално съзнание, в своето подсъзнание и да я желае без да осъзнава това. Това е напълно възможно. Такива противоречия съществуват в човешката природа.
Ако изследваме астралното съзнание на един такъв човек, подсъзнанието, можем да констатираме, че там живее една скрита за него симпатия към Духовната наука, която той мрази в своето горно съзнание.
След смъртта това се оказва от голямо значение, защото след смъртта човекът става истинен в това отношение. Някой, който така на Земята се е заклел, да мрази силно Духовната наука обаче в своето подсъзнание я обича и който през време на земния си живот, я е отричал и отхвърлял, след смъртта изпитва често пъти една изгаряща любов към нея. Това може да означава за него едно дълбоко страдание през време на живота му в Камалока, а именно, че не знае нищо за тази наука и няма свой спомен, няма никакъв спомен за нея. Защото в първото време след смъртта, човекът живее предимно от спомена. Така че след смъртта, човекът зависи не само от това, което го измъчва, или също от това което му донася радост, но и от това което на Земята е живяло в неговото подсъзнание.
към текста >>
Някой, който така на Земята се е заклел, да мрази силно
Дух
овната наука обаче в своето подсъзнание я обича и който през време на земния си живот, я е отричал и отхвърлял, след смъртта изпитва често пъти една изгаряща любов към нея.
В своето горно съзнание изпада в яростна омраза към Духовната наука, а може всъщност да я обича в своето астрално съзнание, в своето подсъзнание и да я желае без да осъзнава това. Това е напълно възможно. Такива противоречия съществуват в човешката природа. Ако изследваме астралното съзнание на един такъв човек, подсъзнанието, можем да констатираме, че там живее една скрита за него симпатия към Духовната наука, която той мрази в своето горно съзнание. След смъртта това се оказва от голямо значение, защото след смъртта човекът става истинен в това отношение.
Някой, който така на Земята се е заклел, да мрази силно Духовната наука обаче в своето подсъзнание я обича и който през време на земния си живот, я е отричал и отхвърлял, след смъртта изпитва често пъти една изгаряща любов към нея.
Това може да означава за него едно дълбоко страдание през време на живота му в Камалока, а именно, че не знае нищо за тази наука и няма свой спомен, няма никакъв спомен за нея. Защото в първото време след смъртта, човекът живее предимно от спомена. Така че след смъртта, човекът зависи не само от това, което го измъчва, или също от това което му донася радост, но и от това което на Земята е живяло в неговото подсъзнание. Тогава човекът става напълно истинен в това отношение. Тук имаме една от точките, където можем да видим, как Духовната наука е действително призвана, когато е правилно разбрана, да действува плодотворно в целият човешки живот.
към текста >>
Тук имаме една от точките, където можем да видим, как
Дух
овната наука е действително призвана, когато е правилно разбрана, да действува плодотворно в целият човешки живот.
Някой, който така на Земята се е заклел, да мрази силно Духовната наука обаче в своето подсъзнание я обича и който през време на земния си живот, я е отричал и отхвърлял, след смъртта изпитва често пъти една изгаряща любов към нея. Това може да означава за него едно дълбоко страдание през време на живота му в Камалока, а именно, че не знае нищо за тази наука и няма свой спомен, няма никакъв спомен за нея. Защото в първото време след смъртта, човекът живее предимно от спомена. Така че след смъртта, човекът зависи не само от това, което го измъчва, или също от това което му донася радост, но и от това което на Земята е живяло в неговото подсъзнание. Тогава човекът става напълно истинен в това отношение.
Тук имаме една от точките, където можем да видим, как Духовната наука е действително призвана, когато е правилно разбрана, да действува плодотворно в целият човешки живот.
Човекът, който е минал през вратата на смъртта, не може да промени нищо в неговите отношения към съществата, които са около него, а и другите които са около него също не могат. След смъртта настъпва непроменяемост на отношенията. Обаче там, където все още може да настъпи променяемост, това е областта на отношенията между умерилите и живите. Живите, които са още тук на физическото поле, когато са били свързани по някакъв начин със заминалите на другия свят, са единствените, които могат да смекчат страданието, които могат да утолят мъката на онези, които са минали през вратата на смъртта. И в много случаи плодотворно се е оказвало това, което можем да наречем именно за този случай: живите да четат на мъртвите нещо от Духовната наука.
към текста >>
И в много случаи плодотворно се е оказвало това, което можем да наречем именно за този случай: живите да четат на мъртвите нещо от
Дух
овната наука.
Тук имаме една от точките, където можем да видим, как Духовната наука е действително призвана, когато е правилно разбрана, да действува плодотворно в целият човешки живот. Човекът, който е минал през вратата на смъртта, не може да промени нищо в неговите отношения към съществата, които са около него, а и другите които са около него също не могат. След смъртта настъпва непроменяемост на отношенията. Обаче там, където все още може да настъпи променяемост, това е областта на отношенията между умерилите и живите. Живите, които са още тук на физическото поле, когато са били свързани по някакъв начин със заминалите на другия свят, са единствените, които могат да смекчат страданието, които могат да утолят мъката на онези, които са минали през вратата на смъртта.
И в много случаи плодотворно се е оказвало това, което можем да наречем именно за този случай: живите да четат на мъртвите нещо от Духовната наука.
Това наистина е било установено като нещо твърде плодотворно: Някой е умрял тук на Земята, поради някаква причина дадена в горния пример, или поради други причини той не се е занимавал с Духовна наука. Онзи, който е останал на Земята, може да знае от Духовната наука, че умрелият може да проявява един изгарящ интерес за Духовната наука. Ако останалия на Земята се свърже мислено с него така, като че той стои пред него, като му предава мислите които е получил от Духовната наука, то това е едно голямо благоденствие за мъртвият. Ние можем фактически да четем на мъртвият. Това прехвърля пропастта, която съществува между живите и мъртвите.
към текста >>
Това наистина е било установено като нещо твърде плодотворно: Някой е умрял тук на Земята, поради някаква причина дадена в горния пример, или поради други причини той не се е занимавал с
Дух
овна наука.
Човекът, който е минал през вратата на смъртта, не може да промени нищо в неговите отношения към съществата, които са около него, а и другите които са около него също не могат. След смъртта настъпва непроменяемост на отношенията. Обаче там, където все още може да настъпи променяемост, това е областта на отношенията между умерилите и живите. Живите, които са още тук на физическото поле, когато са били свързани по някакъв начин със заминалите на другия свят, са единствените, които могат да смекчат страданието, които могат да утолят мъката на онези, които са минали през вратата на смъртта. И в много случаи плодотворно се е оказвало това, което можем да наречем именно за този случай: живите да четат на мъртвите нещо от Духовната наука.
Това наистина е било установено като нещо твърде плодотворно: Някой е умрял тук на Земята, поради някаква причина дадена в горния пример, или поради други причини той не се е занимавал с Духовна наука.
Онзи, който е останал на Земята, може да знае от Духовната наука, че умрелият може да проявява един изгарящ интерес за Духовната наука. Ако останалия на Земята се свърже мислено с него така, като че той стои пред него, като му предава мислите които е получил от Духовната наука, то това е едно голямо благоденствие за мъртвият. Ние можем фактически да четем на мъртвият. Това прехвърля пропастта, която съществува между живите и мъртвите. Помислете само, когато двата свята, които са разделени чрез материалистичното убеждение на хората светът на физическото поле и духовният свят, в който човекът живее между смъртта и едно ново раждане помислете само как това ще действува непосредствено в живота, когато тези два свята бъдат свързани по този начин.
към текста >>
Онзи, който е останал на Земята, може да знае от
Дух
овната наука, че умрелият може да проявява един изгарящ интерес за
Дух
овната наука.
След смъртта настъпва непроменяемост на отношенията. Обаче там, където все още може да настъпи променяемост, това е областта на отношенията между умерилите и живите. Живите, които са още тук на физическото поле, когато са били свързани по някакъв начин със заминалите на другия свят, са единствените, които могат да смекчат страданието, които могат да утолят мъката на онези, които са минали през вратата на смъртта. И в много случаи плодотворно се е оказвало това, което можем да наречем именно за този случай: живите да четат на мъртвите нещо от Духовната наука. Това наистина е било установено като нещо твърде плодотворно: Някой е умрял тук на Земята, поради някаква причина дадена в горния пример, или поради други причини той не се е занимавал с Духовна наука.
Онзи, който е останал на Земята, може да знае от Духовната наука, че умрелият може да проявява един изгарящ интерес за Духовната наука.
Ако останалия на Земята се свърже мислено с него така, като че той стои пред него, като му предава мислите които е получил от Духовната наука, то това е едно голямо благоденствие за мъртвият. Ние можем фактически да четем на мъртвият. Това прехвърля пропастта, която съществува между живите и мъртвите. Помислете само, когато двата свята, които са разделени чрез материалистичното убеждение на хората светът на физическото поле и духовният свят, в който човекът живее между смъртта и едно ново раждане помислете само как това ще действува непосредствено в живота, когато тези два свята бъдат свързани по този начин. Ако Духовната наука не остане само една теория, а стане непосредствен импулс на живота, следователно, ако тя стане това, което трябва да стане, тогава не ще стане никакво разделяне, а непосредствено съобщение.
към текста >>
Ако останалия на Земята се свърже мислено с него така, като че той стои пред него, като му предава мислите които е получил от
Дух
овната наука, то това е едно голямо благоденствие за мъртвият.
Обаче там, където все още може да настъпи променяемост, това е областта на отношенията между умерилите и живите. Живите, които са още тук на физическото поле, когато са били свързани по някакъв начин със заминалите на другия свят, са единствените, които могат да смекчат страданието, които могат да утолят мъката на онези, които са минали през вратата на смъртта. И в много случаи плодотворно се е оказвало това, което можем да наречем именно за този случай: живите да четат на мъртвите нещо от Духовната наука. Това наистина е било установено като нещо твърде плодотворно: Някой е умрял тук на Земята, поради някаква причина дадена в горния пример, или поради други причини той не се е занимавал с Духовна наука. Онзи, който е останал на Земята, може да знае от Духовната наука, че умрелият може да проявява един изгарящ интерес за Духовната наука.
Ако останалия на Земята се свърже мислено с него така, като че той стои пред него, като му предава мислите които е получил от Духовната наука, то това е едно голямо благоденствие за мъртвият.
Ние можем фактически да четем на мъртвият. Това прехвърля пропастта, която съществува между живите и мъртвите. Помислете само, когато двата свята, които са разделени чрез материалистичното убеждение на хората светът на физическото поле и духовният свят, в който човекът живее между смъртта и едно ново раждане помислете само как това ще действува непосредствено в живота, когато тези два свята бъдат свързани по този начин. Ако Духовната наука не остане само една теория, а стане непосредствен импулс на живота, следователно, ако тя стане това, което трябва да стане, тогава не ще стане никакво разделяне, а непосредствено съобщение. Четенето на мъртвите е един от случаите, в които ние можем да влезем в непосредствена връзка с мъртвите, в които можем да има помогнем.
към текста >>
Помислете само, когато двата свята, които са разделени чрез материалистичното убеждение на хората светът на физическото поле и
дух
овният свят, в който човекът живее между смъртта и едно ново раждане помислете само как това ще действува непосредствено в живота, когато тези два свята бъдат свързани по този начин.
Това наистина е било установено като нещо твърде плодотворно: Някой е умрял тук на Земята, поради някаква причина дадена в горния пример, или поради други причини той не се е занимавал с Духовна наука. Онзи, който е останал на Земята, може да знае от Духовната наука, че умрелият може да проявява един изгарящ интерес за Духовната наука. Ако останалия на Земята се свърже мислено с него така, като че той стои пред него, като му предава мислите които е получил от Духовната наука, то това е едно голямо благоденствие за мъртвият. Ние можем фактически да четем на мъртвият. Това прехвърля пропастта, която съществува между живите и мъртвите.
Помислете само, когато двата свята, които са разделени чрез материалистичното убеждение на хората светът на физическото поле и духовният свят, в който човекът живее между смъртта и едно ново раждане помислете само как това ще действува непосредствено в живота, когато тези два свята бъдат свързани по този начин.
Ако Духовната наука не остане само една теория, а стане непосредствен импулс на живота, следователно, ако тя стане това, което трябва да стане, тогава не ще стане никакво разделяне, а непосредствено съобщение. Четенето на мъртвите е един от случаите, в които ние можем да влезем в непосредствена връзка с мъртвите, в които можем да има помогнем. Онзи, който е пренебрегнал Духовната наука, остава винаги в мъчението да проявява желание за нея, ако ние тук на Земята не му помогнем. Обаче ние можем да му помогнем от тук, ако той въобще има едно такова желание. Така живият може да помогне на умрелият.
към текста >>
Ако
Дух
овната наука не остане само една теория, а стане непосредствен импулс на живота, следователно, ако тя стане това, което трябва да стане, тогава не ще стане никакво разделяне, а непосредствено съобщение.
Онзи, който е останал на Земята, може да знае от Духовната наука, че умрелият може да проявява един изгарящ интерес за Духовната наука. Ако останалия на Земята се свърже мислено с него така, като че той стои пред него, като му предава мислите които е получил от Духовната наука, то това е едно голямо благоденствие за мъртвият. Ние можем фактически да четем на мъртвият. Това прехвърля пропастта, която съществува между живите и мъртвите. Помислете само, когато двата свята, които са разделени чрез материалистичното убеждение на хората светът на физическото поле и духовният свят, в който човекът живее между смъртта и едно ново раждане помислете само как това ще действува непосредствено в живота, когато тези два свята бъдат свързани по този начин.
Ако Духовната наука не остане само една теория, а стане непосредствен импулс на живота, следователно, ако тя стане това, което трябва да стане, тогава не ще стане никакво разделяне, а непосредствено съобщение.
Четенето на мъртвите е един от случаите, в които ние можем да влезем в непосредствена връзка с мъртвите, в които можем да има помогнем. Онзи, който е пренебрегнал Духовната наука, остава винаги в мъчението да проявява желание за нея, ако ние тук на Земята не му помогнем. Обаче ние можем да му помогнем от тук, ако той въобще има едно такова желание. Така живият може да помогне на умрелият. По този начин е отново също възможно, мъртвият да бъде чут от живите въпреки че днес живите правят малко нещо, за да се свържат с мъртвите.
към текста >>
Онзи, който е пренебрегнал
Дух
овната наука, остава винаги в мъчението да проявява желание за нея, ако ние тук на Земята не му помогнем.
Ние можем фактически да четем на мъртвият. Това прехвърля пропастта, която съществува между живите и мъртвите. Помислете само, когато двата свята, които са разделени чрез материалистичното убеждение на хората светът на физическото поле и духовният свят, в който човекът живее между смъртта и едно ново раждане помислете само как това ще действува непосредствено в живота, когато тези два свята бъдат свързани по този начин. Ако Духовната наука не остане само една теория, а стане непосредствен импулс на живота, следователно, ако тя стане това, което трябва да стане, тогава не ще стане никакво разделяне, а непосредствено съобщение. Четенето на мъртвите е един от случаите, в които ние можем да влезем в непосредствена връзка с мъртвите, в които можем да има помогнем.
Онзи, който е пренебрегнал Духовната наука, остава винаги в мъчението да проявява желание за нея, ако ние тук на Земята не му помогнем.
Обаче ние можем да му помогнем от тук, ако той въобще има едно такова желание. Така живият може да помогне на умрелият. По този начин е отново също възможно, мъртвият да бъде чут от живите въпреки че днес живите правят малко нещо, за да се свържат с мъртвите. Обаче тук Духовната наука ще се намеси непосредствено в човешкият живот, ще стане един действителен елексир на живота. Ако искаме да разберем как мъртвите действуват върху живите, трябва да изходим, може би от следното разглеждане.
към текста >>
Обаче тук
Дух
овната наука ще се намеси непосредствено в човешкият живот, ще стане един действителен елексир на живота.
Четенето на мъртвите е един от случаите, в които ние можем да влезем в непосредствена връзка с мъртвите, в които можем да има помогнем. Онзи, който е пренебрегнал Духовната наука, остава винаги в мъчението да проявява желание за нея, ако ние тук на Земята не му помогнем. Обаче ние можем да му помогнем от тук, ако той въобще има едно такова желание. Така живият може да помогне на умрелият. По този начин е отново също възможно, мъртвият да бъде чут от живите въпреки че днес живите правят малко нещо, за да се свържат с мъртвите.
Обаче тук Духовната наука ще се намеси непосредствено в човешкият живот, ще стане един действителен елексир на живота.
Ако искаме да разберем как мъртвите действуват върху живите, трябва да изходим, може би от следното разглеждане. Какво знае въобще човекът за света? Ние знаем извънредно малко, когато тук на физическото поле разглеждаме нещата само в будно състояние. Човекът знае онова, което става пред неговите сетива и което може да изведе от ставащото чрез своя ум. Всичко останало той не знае.
към текста >>
В това отношение усвояването на
Дух
овната наука създава финност на чувствата и усещанията.
И онези моменти, в които с нас стават особено важни неща в света на възможното, това са благоприятните моменти, в които мъртвите могат да се приближат към нас. Да предположим, че някой излиза с пет минути по-рано от обикновено, благодарение на това е бил запазен от загиване, или би му се случило нещо неприятно. В такъв един момент, може да пролъхне в живота, като един сънищен образ, онова, което самите мъртви ни съобщават. Но човекът живее грубо. Той се интересува само от грубото, а не от финността на живота, които действуват и стават в този живот.
В това отношение усвояването на Духовната наука създава финност на чувствата и усещанията.
Тогава човекът ще почувствува как онези, които са заминали за другия свят, проникват в земния живот и ще има връзка с тях. Над пропастта, която разделя живите от мъртвите, ще бъде хвърлен мост, чрез Духовната наука, която ще стане действително един елексир на живота. Следващата сфера, следователно следващото време след смъртта е така наречената сфера на Венера. Ние ставаме самотници в тази сфера на Венера, когато на Земята сме били нерелигиозно настроени. Напротив ставаме общителни, дружелюбни същества, когато донасяме от Земята със себе си, в душата си едно религиозно настроение.
към текста >>
Над пропастта, която разделя живите от мъртвите, ще бъде хвърлен мост, чрез
Дух
овната наука, която ще стане действително един елексир на живота.
В такъв един момент, може да пролъхне в живота, като един сънищен образ, онова, което самите мъртви ни съобщават. Но човекът живее грубо. Той се интересува само от грубото, а не от финността на живота, които действуват и стават в този живот. В това отношение усвояването на Духовната наука създава финност на чувствата и усещанията. Тогава човекът ще почувствува как онези, които са заминали за другия свят, проникват в земния живот и ще има връзка с тях.
Над пропастта, която разделя живите от мъртвите, ще бъде хвърлен мост, чрез Духовната наука, която ще стане действително един елексир на живота.
Следващата сфера, следователно следващото време след смъртта е така наречената сфера на Венера. Ние ставаме самотници в тази сфера на Венера, когато на Земята сме били нерелигиозно настроени. Напротив ставаме общителни, дружелюбни същества, когато донасяме от Земята със себе си, в душата си едно религиозно настроение. Според това, дали тук на Земята сме били в състояние да чувствуваме нашата преданост към светия Дух, ние намираме в тази сфера всички онези, които са имали същото настроение по отношение на божествено духовното. В тази сфера на Венера хората са групирани според религиозният стремеж така и религиозното изживяване са решаващи.
към текста >>
Според това, дали тук на Земята сме били в състояние да чувствуваме нашата преданост към
светия
Дух
, ние намираме в тази сфера всички онези, които са имали същото настроение по отношение на божествено
дух
овното.
Тогава човекът ще почувствува как онези, които са заминали за другия свят, проникват в земния живот и ще има връзка с тях. Над пропастта, която разделя живите от мъртвите, ще бъде хвърлен мост, чрез Духовната наука, която ще стане действително един елексир на живота. Следващата сфера, следователно следващото време след смъртта е така наречената сфера на Венера. Ние ставаме самотници в тази сфера на Венера, когато на Земята сме били нерелигиозно настроени. Напротив ставаме общителни, дружелюбни същества, когато донасяме от Земята със себе си, в душата си едно религиозно настроение.
Според това, дали тук на Земята сме били в състояние да чувствуваме нашата преданост към светия Дух, ние намираме в тази сфера всички онези, които са имали същото настроение по отношение на божествено духовното.
В тази сфера на Венера хората са групирани според религиозният стремеж така и религиозното изживяване са решаващи. В сферата на Венера групирането става сама според религиозните вероизповедания и светогледните убеждения. Онези, които имат един и същ светоглед, са съединени в сферата на Венера в големи, мощни общности. Те не са самотници. Самотници са онези, които не могат да развият някакви религиозни чувства и импулси.
към текста >>
Обаче преди да бъдат повикани другите, Бог повикал първо естонците и ги научил да говорят божествено-
дух
овният език, следователно, един по-висш език.
Тогава можем да констатираме, че някой който принадлежи на индуската религия, говори наистина за общата съществена ядка на всички религии, обаче той раз бира за обща, съществена ядка само това, което се съдържа в индуската, будистката религия. Последователите на тези религии говорят, проявявайки особени егоизма и когато говорят за това, те са обхванати от един групов егоизъм. Тук бихме могли да прибавим една хубава легенда за груповия егоизъм, която се намира при естонците: Бог искал да предаде на хората говора, чрез огъня. Трябвало да бъде направен един голям огън и чрез особеното звучене на огъня, което хората трябвало да слушат, чрез това което те биха чували като звуци на огъня, трябвало да се получи езикът, говорът. Така Бог събрал народите съществуващи по лицето на Земята, за да могат народите да научат техните езици.
Обаче преди да бъдат повикани другите, Бог повикал първо естонците и ги научил да говорят божествено-духовният език, следователно, един по-висш език.
Едвам след това дошли другите народи и те трябвало да слушат звуците, издавайки огъня и слушайки как огънят гори, научили се да разбират звуците. Отделните народи, които обичали особено естонците дошли първи, когато огънят горял достатъчно силно. Когато огънят прегорял, пристигнали германците, защото естонците не обичат особено германците. И от прегарящият огън можало само да се чуват: "дайч, лайч, дайч, пайч". След това дошли лапландците, които естонците никак не обичат и тогава от огъня се чувало само "лапен, лачен".
към текста >>
Ние се врастваме в божествено-
дух
овните светове и през време на нашето врастване в тези божествено-
дух
овни светове, трябва да държим в паметта си онова, което сме донесли със себе си от Христовия Импулс.
Така след смъртта ние минаваме през една сфера на Луната, на Меркурий, на Венера и на Слънцето и живеем последователно в тези сфери. В сферата на Меркурий ни постига всичко, което имаме като морални не съвършенства, в сферата на Венера това, което имаме като религиозни несъвършенства, в сферата на Слънцето онова, което ни разделя от всичко, което се нарича "човешко". Следователно сега ние преминаваме в други сфери, които окултистът познава, като сфери на Марс, на Юпитер и на Сатурн. Тук вече наш ръководител е Луцифер, ние навлизаме в един свят, който ни оплодява с нови сили. Както тук имаме под нас Земя то, така там имаме Космоса и Слънцето под нас.
Ние се врастваме в божествено-духовните светове и през време на нашето врастване в тези божествено-духовни светове, трябва да държим в паметта си онова, което сме донесли със себе си от Христовия Импулс.
Този Импулс ние трябва да добием само на Земята и колко то по-силно сме го добили, толкова по-далече можем да го отнесем в Космоса. Тогава при нас идва Луцифер. Той ни води в света, в който трябва да влезем, за да бъдем подготвени за едно ново въплъщение. И онова от което не можем да се лишим, за да не стане Луцифер опасен за нас, това е отношението на Христовия Импулс, онова, което сме слушали за Христа през време на земния живот. Тогава ние се врастваме в другите сфери, които се намират вън от Слънцето.
към текста >>
Тук ние израстваме в мировото пространство, превръщайки се като
дух
овно същество в един вид огромна сфера.
Ние стигаме до една граница и след това отново започваме да се смаляваме, да се свиваме и влизаме отново и онова, през което сме минали преди това. Ние се връщаме и минаваме отново през сферата на Слънцето, Венера, Меркурий и Луната и се приближаваме отново до Земята, докато онова което е било изнесено в мировото пространство се свива отново до един зародиш, който се превръща в един нов човек, в една човешка майко. Това става отново тогава, когато човекът се е разширил в мировото пространство и е приел там космическите сили. Тази е тайната на човешкото битие след смъртта, между смъртта и едно ново раждане. След като човекът е минал през вратата на смъртта, излизайки от малкото пространство на Земята, той става все по-голям и по-голям, израства до размерите на сферата на Луната, на Меркурий, на Слънцето, на Марс, на Юпитер, на Сатурн.
Тук ние израстваме в мировото пространство, превръщайки се като духовно същество в един вид огромна сфера.
После след като сме приели отново силите на Вселената в себе си, ние отново се смаляваме, свиваме се и носим в нас силите на звездният /път/ свят. Тук имаме едно обяснение на духовното изследване за това, че в тази сбита маса на нашият физически мозък, можем да намерим един израз на звездното небе. Фактически нашият мозък крие една пълна със значение тайна. И още една тайна се крие тук: човекът се е смалил, свил се е следователно, въплътил се е в едно физическо тяло, в което е дошъл чрез една родителска двойка. До тук е стигнал човекът, защото през време, когато се е разширил в мировото пространство, той е записал в него всичко онова, което са били неговите качества.
към текста >>
Тук имаме едно обяснение на
дух
овното изследване за това, че в тази сбита маса на нашият физически мозък, можем да намерим един израз на звездното небе.
Това става отново тогава, когато човекът се е разширил в мировото пространство и е приел там космическите сили. Тази е тайната на човешкото битие след смъртта, между смъртта и едно ново раждане. След като човекът е минал през вратата на смъртта, излизайки от малкото пространство на Земята, той става все по-голям и по-голям, израства до размерите на сферата на Луната, на Меркурий, на Слънцето, на Марс, на Юпитер, на Сатурн. Тук ние израстваме в мировото пространство, превръщайки се като духовно същество в един вид огромна сфера. После след като сме приели отново силите на Вселената в себе си, ние отново се смаляваме, свиваме се и носим в нас силите на звездният /път/ свят.
Тук имаме едно обяснение на духовното изследване за това, че в тази сбита маса на нашият физически мозък, можем да намерим един израз на звездното небе.
Фактически нашият мозък крие една пълна със значение тайна. И още една тайна се крие тук: човекът се е смалил, свил се е следователно, въплътил се е в едно физическо тяло, в което е дошъл чрез една родителска двойка. До тук е стигнал човекът, защото през време, когато се е разширил в мировото пространство, той е записал в него всичко онова, което са били неговите качества. Когато стоим на Земята и гледаме навън в звездното небе, там се намират не само звезди, но там се намират и нашите качества от минали въплъщения. Ако например в миналите въплъщения сме били честолюбиви, това честолюбие стои записано в звездния свят.
към текста >>
Навсякъде действува
дух
овното, както в развитието на човечеството, така също и в изкуството и т.н.
Когато астралното тяло е дейно за себе си, без да бъде зависимо от физическото тяло, етерното тяло и Азът, тогава се получава жестът изобразен във фигурата "Утро", а за физическото тяло, което развива своята дейност не зависимо от другите три члена на човешкото същество се получава жестът "Вечерен здрач". Аз дълго време се възпротивявах на това познание, считах го отначало за нещо глупаво, обаче колкото повече се задълбочава човек в разглеждането на тези фигури, толкова повече той е принуден да признае, че това което вижда е писменост излята в мрамора, представлява именно тази истина. Ние трябва да мислим, че самият Микеланджело е съзнавал това, обаче то е проникнало в неговото интуитивно творчество. Тук разбираме също, какво означава легендата, според която, когато Микеланджело се намирал в своята работилница, фигурата на "Нощта" получавала живот, така че ходела из работилницата. Това е именно една особена илюстрация на факта, че имаме работа с етерното тяло.
Навсякъде действува духовното, както в развитието на човечеството, така също и в изкуството и т.н.
Ние се научаваме да разбираме сетивното едвам тогава, когато разберем начина, по който духовното действува в сетивната действителност. Съществува едно изказване на Кант, което е много хубаво. Кант казва: Има две неща, които са ми направили особено впечатление: звездното небе над мен и моралният закон вътре в мене. Прави особено впечатление, когато човек, че и двете са едно и също нещо. Защото между смъртта и едно ново раждане, ние сме разлети в звездното пространство и приемаме неговите сили в нас, а когато сме във физическото тяло тези сили, които сме приели действуват в нас, като наши морални импулси.
към текста >>
Ние се научаваме да разбираме сетивното едвам тогава, когато разберем начина, по който
дух
овното действува в сетивната действителност.
Аз дълго време се възпротивявах на това познание, считах го отначало за нещо глупаво, обаче колкото повече се задълбочава човек в разглеждането на тези фигури, толкова повече той е принуден да признае, че това което вижда е писменост излята в мрамора, представлява именно тази истина. Ние трябва да мислим, че самият Микеланджело е съзнавал това, обаче то е проникнало в неговото интуитивно творчество. Тук разбираме също, какво означава легендата, според която, когато Микеланджело се намирал в своята работилница, фигурата на "Нощта" получавала живот, така че ходела из работилницата. Това е именно една особена илюстрация на факта, че имаме работа с етерното тяло. Навсякъде действува духовното, както в развитието на човечеството, така също и в изкуството и т.н.
Ние се научаваме да разбираме сетивното едвам тогава, когато разберем начина, по който духовното действува в сетивната действителност.
Съществува едно изказване на Кант, което е много хубаво. Кант казва: Има две неща, които са ми направили особено впечатление: звездното небе над мен и моралният закон вътре в мене. Прави особено впечатление, когато човек, че и двете са едно и също нещо. Защото между смъртта и едно ново раждане, ние сме разлети в звездното пространство и приемаме неговите сили в нас, а когато сме във физическото тяло тези сили, които сме приели действуват в нас, като наши морални импулси. Когато стоим така и наблюдаваме звездното небе, ние можем да кажем: Това, което живее навън като сили и тъче в мировото пространство, в него ние живеем и тъчем във времето между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Когато разберем това, тогава
Дух
овната наука се превръща в едно благоговение, като в една мощна молитва, защото каквото друго е една молитва освен онова, което протъкава света, свързва нашата душа с божествено-
дух
овното, което прониква сетивният свят.
Защото между смъртта и едно ново раждане, ние сме разлети в звездното пространство и приемаме неговите сили в нас, а когато сме във физическото тяло тези сили, които сме приели действуват в нас, като наши морални импулси. Когато стоим така и наблюдаваме звездното небе, ние можем да кажем: Това, което живее навън като сили и тъче в мировото пространство, в него ние живеем и тъчем във времето между смъртта и едно ново раждане. И това е сега законът, който дава насока на нашият морален живот. Така звездното небе навън и моралния закон вътре в нас са една и съща действителност, те са само двете стани на тази действителност. Ние живеем в звездното небе между смъртта и едно ново раждане, а моралният закон преживяване между раждането и смъртта.
Когато разберем това, тогава Духовната наука се превръща в едно благоговение, като в една мощна молитва, защото каквото друго е една молитва освен онова, което протъкава света, свързва нашата душа с божествено-духовното, което прониква сетивният свят.
Тази молитва е това, което може да бъде днес една молитва. Ние трябва да я завоюваме, като живеем в сетивният свят. Когато се стремим съзнателно към това, тогава това което можем да знаем, се превръща съвсем самостоятелно в една молитва. Тогава духовното познание се превръща непосредствено в изживяване, в чувство, в усещане. И това трябва да стане то, тогава то може да работи колкото си иска с понятия и идеи.
към текста >>
Тогава
дух
овното познание се превръща непосредствено в изживяване, в чувство, в усещане.
Ние живеем в звездното небе между смъртта и едно ново раждане, а моралният закон преживяване между раждането и смъртта. Когато разберем това, тогава Духовната наука се превръща в едно благоговение, като в една мощна молитва, защото каквото друго е една молитва освен онова, което протъкава света, свързва нашата душа с божествено-духовното, което прониква сетивният свят. Тази молитва е това, което може да бъде днес една молитва. Ние трябва да я завоюваме, като живеем в сетивният свят. Когато се стремим съзнателно към това, тогава това което можем да знаем, се превръща съвсем самостоятелно в една молитва.
Тогава духовното познание се превръща непосредствено в изживяване, в чувство, в усещане.
И това трябва да стане то, тогава то може да работи колкото си иска с понятия и идеи. Идеите и понятията се превръщат накрая в молитвени чисти усещания и чувства. От това именно се нуждае нашето време. Нашето време се нуждае от непосредствено, живо преминаване от разглеждането, от наблюдението към изживяването на Космоса, там където наблюдението, разглеждането става, като една молитва. Докато разглежда нето на външният физически свят става все по-сухо, по-учено, все по-абстрактно, разглеждането на духовният свят става все повече сърдечно настроено, все по-дълбоко и все по-молитвено.
към текста >>
Докато разглежда нето на външният физически свят става все по-сухо, по-учено, все по-абстрактно, разглеждането на
дух
овният свят става все повече сърдечно настроено, все по-дълбоко и все по-молитвено.
Тогава духовното познание се превръща непосредствено в изживяване, в чувство, в усещане. И това трябва да стане то, тогава то може да работи колкото си иска с понятия и идеи. Идеите и понятията се превръщат накрая в молитвени чисти усещания и чувства. От това именно се нуждае нашето време. Нашето време се нуждае от непосредствено, живо преминаване от разглеждането, от наблюдението към изживяването на Космоса, там където наблюдението, разглеждането става, като една молитва.
Докато разглежда нето на външният физически свят става все по-сухо, по-учено, все по-абстрактно, разглеждането на духовният свят става все повече сърдечно настроено, все по-дълбоко и все по-молитвено.
И това става не чрез една сантименталност, чрез една едностранчива сантименталност, а чрез неговата собствена природа. Тогава човекът не знае само от абстрактните идеи, че носи в себе си божественото, което пулсира в мировото пространство той ще знае, като напредва по-нататък в познанието, че действително е изживял това в живо то между последната смърт и неговото раждане. Той ще знае: това, което е изживял, той го има сега в себе си като богатство на своя живот. Това са такива разглеждания, които са свързани именно с новите изследвания в духовния свят, които обаче могат да направят разбираема нашето собствено развитие. Тогава Духовната наука ще може да се превърне някога в един действително духовен сок на живота.
към текста >>
Това са такива разглеждания, които са свързани именно с новите изследвания в
дух
овния свят, които обаче могат да направят разбираема нашето собствено развитие.
Нашето време се нуждае от непосредствено, живо преминаване от разглеждането, от наблюдението към изживяването на Космоса, там където наблюдението, разглеждането става, като една молитва. Докато разглежда нето на външният физически свят става все по-сухо, по-учено, все по-абстрактно, разглеждането на духовният свят става все повече сърдечно настроено, все по-дълбоко и все по-молитвено. И това става не чрез една сантименталност, чрез една едностранчива сантименталност, а чрез неговата собствена природа. Тогава човекът не знае само от абстрактните идеи, че носи в себе си божественото, което пулсира в мировото пространство той ще знае, като напредва по-нататък в познанието, че действително е изживял това в живо то между последната смърт и неговото раждане. Той ще знае: това, което е изживял, той го има сега в себе си като богатство на своя живот.
Това са такива разглеждания, които са свързани именно с новите изследвания в духовния свят, които обаче могат да направят разбираема нашето собствено развитие.
Тогава Духовната наука ще може да се превърне някога в един действително духовен сок на живота. За тези неща ще говорим в бъдеще.
към текста >>
Тогава
Дух
овната наука ще може да се превърне някога в един действително
дух
овен сок на живота.
Докато разглежда нето на външният физически свят става все по-сухо, по-учено, все по-абстрактно, разглеждането на духовният свят става все повече сърдечно настроено, все по-дълбоко и все по-молитвено. И това става не чрез една сантименталност, чрез една едностранчива сантименталност, а чрез неговата собствена природа. Тогава човекът не знае само от абстрактните идеи, че носи в себе си божественото, което пулсира в мировото пространство той ще знае, като напредва по-нататък в познанието, че действително е изживял това в живо то между последната смърт и неговото раждане. Той ще знае: това, което е изживял, той го има сега в себе си като богатство на своя живот. Това са такива разглеждания, които са свързани именно с новите изследвания в духовния свят, които обаче могат да направят разбираема нашето собствено развитие.
Тогава Духовната наука ще може да се превърне някога в един действително духовен сок на живота.
За тези неща ще говорим в бъдеще.
към текста >>
49.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Ние живеем в една епоха, когато
дух
овният живот, малко или много, става открит и публичен.
Макар и днес тези наставления да са общо достъпни, именно защото се намират в Бхагавад Гита, навремето това не е било така. Тогава те съвсем не достигаха до всички уши, понеже бяха предавани устно. В онези древни времена учителите бяха принудени да се съобразяват със зрелостта на учениците. За тази зрелост винаги се е държало строга сметка. В на ши дни, когато по един или друг начин всички учения могат да бъдат публикувани, зрелостта на ученика вече не влиза в съображение.
Ние живеем в една епоха, когато духовният живот, малко или много, става открит и публичен.
Не че в наши дни не съществува тайна наука, обаче тя далеч не е тайна наука просто поради обстоятелството, че нейните истини не могат да бъдат отпечатани и разпространявани. Да, в наши дни тайната наука съществува в достатъчно голям размер. Вземете например Фихте: неговата „Теория на науката", въпреки че всеки може да притежава въпросното издание, си остава всъщност едно тайно учение, една тайна теория; в крайна сметка дори и философията на Хегел представлява тайно учение, понеже е познато на съвсем тесен кръг хора, а и притежава достатъчно качества, за да си остане именно тайно учение. Всичко това се отнася с пълна сила и за много други факти от нашата съвременност. „Теорията на науката" от Фихте и философията на Хегел разполагат с твърде простото средство, за да останат тайни учения, понеже те са така написани, че повечето хора изобщо не ги разбират и заспиват още на първата страница.
към текста >>
Апостол Павел казва на коринтяните: Един от вас притежава тази дарба, друг онази, и когато всичките те са в хармония, както отделни съставни части на човешкото тяло, тогава се постига едно цяло също и в
дух
овен смисъл, едно цяло, което може да бъде напълно проникнато от Христос.
Като господар на Йога, той му дава съвсем ясни наставления относно бавното и постепенно душевно усъвършенствуване, което накрая ще го издигне до самия Кришна. И нека в същото време да си припомним едно характерно място от Посланията на апостол Павел, където цялата общност, цялата църква се обръща към Павел и пита, дали тези или онези неща са верни, дали те могат да служат като сигурни ориентири относно всичко онова, което хората научават от апостол Павел. И сега, в наставленията на Павел ние се натъкваме на едно място, което несъмнено бихме могли да сравним с цялото стилистично и художествено величие на Бхагавад Гита; но в същото време тук ние долавяме един съвършено друг тон, тук ние чуваме думи, които бликат от едно съвършено друго душевно състояние. Става дума за мястото, където Павел се обръща към коринтяните, и по-точно как различните човешки дарби, които се срещат всред група хора, трябва да съществуват заедно. Кришна казва на Арджуна: Ти трябва да постъпиш така или иначе, да на правиш това или онова, и чак тогава ще се издигнеш до следващата степен от твоето душевно развитие.
Апостол Павел казва на коринтяните: Един от вас притежава тази дарба, друг онази, и когато всичките те са в хармония, както отделни съставни части на човешкото тяло, тогава се постига едно цяло също и в духовен смисъл, едно цяло, което може да бъде напълно проникнато от Христос.
Следователно, Павел се обръща към хората, изхождайки от техните обикновени качества, обръща се към тези, които действуват заедно, с други думи, обръща се към една човешка общност. И тогава, когато става дума за едно важно събитие, каквото е така нареченото говорене на езици, Павел също се обръща не към отделния човек, а към човешката общност. Но какво представлява това говорене на езици, което ние откриваме в Посланията на апостол Павел? То не представлява нищо друго, освен един остатък от съвсем стари духовни дарби, които сега отново се проявяват, макар и по нови начин, а именно в условията на пълно и ясно съзнание. Защото когато в нашите духовно-научни методи става дума за инспирация, ние имаме предвид следното: Когато в наши дни един човек стига до инспирация, той прави това в условията на ясно и пълно съзнание, каквото е характерно също и за ежедневната му дейност в сетивния физически свят.
към текста >>
То не представлява нищо друго, освен един остатък от съвсем стари
дух
овни дарби, които сега отново се проявяват, макар и по нови начин, а именно в условията на пълно и ясно съзнание.
Кришна казва на Арджуна: Ти трябва да постъпиш така или иначе, да на правиш това или онова, и чак тогава ще се издигнеш до следващата степен от твоето душевно развитие. Апостол Павел казва на коринтяните: Един от вас притежава тази дарба, друг онази, и когато всичките те са в хармония, както отделни съставни части на човешкото тяло, тогава се постига едно цяло също и в духовен смисъл, едно цяло, което може да бъде напълно проникнато от Христос. Следователно, Павел се обръща към хората, изхождайки от техните обикновени качества, обръща се към тези, които действуват заедно, с други думи, обръща се към една човешка общност. И тогава, когато става дума за едно важно събитие, каквото е така нареченото говорене на езици, Павел също се обръща не към отделния човек, а към човешката общност. Но какво представлява това говорене на езици, което ние откриваме в Посланията на апостол Павел?
То не представлява нищо друго, освен един остатък от съвсем стари духовни дарби, които сега отново се проявяват, макар и по нови начин, а именно в условията на пълно и ясно съзнание.
Защото когато в нашите духовно-научни методи става дума за инспирация, ние имаме предвид следното: Когато в наши дни един човек стига до инспирация, той прави това в условията на ясно и пълно съзнание, каквото е характерно също и за ежедневната му дейност в сетивния физически свят. Обаче в древността нещата не бяха поставени по този начин; тогава съответният човек говореше, сякаш беше инструмент на по-висши духовни Същества, които просто си служеха с неговите органи, с неговия говорен апарат, за да изразят някои от по-висшите истини. Ето защо, в тези случаи отделният човек можеше да изговори неща, без да има каквато и да е представа за тях. Именно в Коринт често ставаше така, че говорният апарат, или езикът на съответния човек далеч не разбираше духовните истини, които бяха произнасяни чрез него. И така, в Коринт се появиха хора, които притежаваха дарбата, изразяваща се в говорене на езици.
към текста >>
Защото когато в нашите
дух
овно-научни методи става дума за инспирация, ние имаме предвид следното: Когато в наши дни един човек стига до инспирация, той прави това в условията на ясно и пълно съзнание, каквото е характерно също и за ежедневната му дейност в сетивния физически свят.
Апостол Павел казва на коринтяните: Един от вас притежава тази дарба, друг онази, и когато всичките те са в хармония, както отделни съставни части на човешкото тяло, тогава се постига едно цяло също и в духовен смисъл, едно цяло, което може да бъде напълно проникнато от Христос. Следователно, Павел се обръща към хората, изхождайки от техните обикновени качества, обръща се към тези, които действуват заедно, с други думи, обръща се към една човешка общност. И тогава, когато става дума за едно важно събитие, каквото е така нареченото говорене на езици, Павел също се обръща не към отделния човек, а към човешката общност. Но какво представлява това говорене на езици, което ние откриваме в Посланията на апостол Павел? То не представлява нищо друго, освен един остатък от съвсем стари духовни дарби, които сега отново се проявяват, макар и по нови начин, а именно в условията на пълно и ясно съзнание.
Защото когато в нашите духовно-научни методи става дума за инспирация, ние имаме предвид следното: Когато в наши дни един човек стига до инспирация, той прави това в условията на ясно и пълно съзнание, каквото е характерно също и за ежедневната му дейност в сетивния физически свят.
Обаче в древността нещата не бяха поставени по този начин; тогава съответният човек говореше, сякаш беше инструмент на по-висши духовни Същества, които просто си служеха с неговите органи, с неговия говорен апарат, за да изразят някои от по-висшите истини. Ето защо, в тези случаи отделният човек можеше да изговори неща, без да има каквато и да е представа за тях. Именно в Коринт често ставаше така, че говорният апарат, или езикът на съответния човек далеч не разбираше духовните истини, които бяха произнасяни чрез него. И така, в Коринт се появиха хора, които притежаваха дарбата, изразяваща се в говорене на езици. Тези хора можеха да произнасят едни или други истини от духовните светове.
към текста >>
Обаче в древността нещата не бяха поставени по този начин; тогава съответният човек говореше, сякаш беше инструмент на по-висши
дух
овни Същества, които просто си служеха с неговите органи, с неговия говорен апарат, за да изразят някои от по-висшите истини.
Следователно, Павел се обръща към хората, изхождайки от техните обикновени качества, обръща се към тези, които действуват заедно, с други думи, обръща се към една човешка общност. И тогава, когато става дума за едно важно събитие, каквото е така нареченото говорене на езици, Павел също се обръща не към отделния човек, а към човешката общност. Но какво представлява това говорене на езици, което ние откриваме в Посланията на апостол Павел? То не представлява нищо друго, освен един остатък от съвсем стари духовни дарби, които сега отново се проявяват, макар и по нови начин, а именно в условията на пълно и ясно съзнание. Защото когато в нашите духовно-научни методи става дума за инспирация, ние имаме предвид следното: Когато в наши дни един човек стига до инспирация, той прави това в условията на ясно и пълно съзнание, каквото е характерно също и за ежедневната му дейност в сетивния физически свят.
Обаче в древността нещата не бяха поставени по този начин; тогава съответният човек говореше, сякаш беше инструмент на по-висши духовни Същества, които просто си служеха с неговите органи, с неговия говорен апарат, за да изразят някои от по-висшите истини.
Ето защо, в тези случаи отделният човек можеше да изговори неща, без да има каквато и да е представа за тях. Именно в Коринт често ставаше така, че говорният апарат, или езикът на съответния човек далеч не разбираше духовните истини, които бяха произнасяни чрез него. И така, в Коринт се появиха хора, които притежаваха дарбата, изразяваща се в говорене на езици. Тези хора можеха да произнасят едни или други истини от духовните светове. Обаче с подобна дарба се стига дотам, че ако човек наистина я притежава, това, което той дава като откровение, при всички обстоятелства идва от духовния свят, обаче въпреки всичко, често се случва така, че един казва едно, а друг казва друго, понеже духовните факти са много разнородни.
към текста >>
Именно в Коринт често ставаше така, че говорният апарат, или езикът на съответния човек далеч не разбираше
дух
овните истини, които бяха произнасяни чрез него.
Но какво представлява това говорене на езици, което ние откриваме в Посланията на апостол Павел? То не представлява нищо друго, освен един остатък от съвсем стари духовни дарби, които сега отново се проявяват, макар и по нови начин, а именно в условията на пълно и ясно съзнание. Защото когато в нашите духовно-научни методи става дума за инспирация, ние имаме предвид следното: Когато в наши дни един човек стига до инспирация, той прави това в условията на ясно и пълно съзнание, каквото е характерно също и за ежедневната му дейност в сетивния физически свят. Обаче в древността нещата не бяха поставени по този начин; тогава съответният човек говореше, сякаш беше инструмент на по-висши духовни Същества, които просто си служеха с неговите органи, с неговия говорен апарат, за да изразят някои от по-висшите истини. Ето защо, в тези случаи отделният човек можеше да изговори неща, без да има каквато и да е представа за тях.
Именно в Коринт често ставаше така, че говорният апарат, или езикът на съответния човек далеч не разбираше духовните истини, които бяха произнасяни чрез него.
И така, в Коринт се появиха хора, които притежаваха дарбата, изразяваща се в говорене на езици. Тези хора можеха да произнасят едни или други истини от духовните светове. Обаче с подобна дарба се стига дотам, че ако човек наистина я притежава, това, което той дава като откровение, при всички обстоятелства идва от духовния свят, обаче въпреки всичко, често се случва така, че един казва едно, а друг казва друго, понеже духовните факти са много разнородни. Един човек може да бъде инспириран от една област на духовния свят, друг човек от друга, така че накрая откровенията им могат изобщо да не съвпаднат. Откровенията могат да съвпаднат само тогава, когато хората навлизат в духовните светове с ясно и пълно съзнание.
към текста >>
Тези хора можеха да произнасят едни или други истини от
дух
овните светове.
Защото когато в нашите духовно-научни методи става дума за инспирация, ние имаме предвид следното: Когато в наши дни един човек стига до инспирация, той прави това в условията на ясно и пълно съзнание, каквото е характерно също и за ежедневната му дейност в сетивния физически свят. Обаче в древността нещата не бяха поставени по този начин; тогава съответният човек говореше, сякаш беше инструмент на по-висши духовни Същества, които просто си служеха с неговите органи, с неговия говорен апарат, за да изразят някои от по-висшите истини. Ето защо, в тези случаи отделният човек можеше да изговори неща, без да има каквато и да е представа за тях. Именно в Коринт често ставаше така, че говорният апарат, или езикът на съответния човек далеч не разбираше духовните истини, които бяха произнасяни чрез него. И така, в Коринт се появиха хора, които притежаваха дарбата, изразяваща се в говорене на езици.
Тези хора можеха да произнасят едни или други истини от духовните светове.
Обаче с подобна дарба се стига дотам, че ако човек наистина я притежава, това, което той дава като откровение, при всички обстоятелства идва от духовния свят, обаче въпреки всичко, често се случва така, че един казва едно, а друг казва друго, понеже духовните факти са много разнородни. Един човек може да бъде инспириран от една област на духовния свят, друг човек от друга, така че накрая откровенията им могат изобщо да не съвпаднат. Откровенията могат да съвпаднат само тогава, когато хората навлизат в духовните светове с ясно и пълно съзнание. Ето защо Павел предупреждава: „... на един се дава чрез Духа да бърши велики дела, а на друг да пророкува..., на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици..." И тези дарби трябва да действуват задружно и в пълна хармония, както дясната и лявата ръка на човека, и не бива да се вслушваме само в онзи, който говори езици, но и в онзи, който може би не притежава тази дарба, но е в състояние да тълкува, да разбира онова, което другите съобщават за една или друга духовна област. Да, Павел винаги насърчава съвместната работа, която може да бъде постигната в една човешка общност.
към текста >>
Обаче с подобна дарба се стига дотам, че ако човек наистина я притежава, това, което той дава като откровение, при всички обстоятелства идва от
дух
овния свят, обаче въпреки всичко, често се случва така, че един казва едно, а друг казва друго, понеже
дух
овните факти са много разнородни.
Обаче в древността нещата не бяха поставени по този начин; тогава съответният човек говореше, сякаш беше инструмент на по-висши духовни Същества, които просто си служеха с неговите органи, с неговия говорен апарат, за да изразят някои от по-висшите истини. Ето защо, в тези случаи отделният човек можеше да изговори неща, без да има каквато и да е представа за тях. Именно в Коринт често ставаше така, че говорният апарат, или езикът на съответния човек далеч не разбираше духовните истини, които бяха произнасяни чрез него. И така, в Коринт се появиха хора, които притежаваха дарбата, изразяваща се в говорене на езици. Тези хора можеха да произнасят едни или други истини от духовните светове.
Обаче с подобна дарба се стига дотам, че ако човек наистина я притежава, това, което той дава като откровение, при всички обстоятелства идва от духовния свят, обаче въпреки всичко, често се случва така, че един казва едно, а друг казва друго, понеже духовните факти са много разнородни.
Един човек може да бъде инспириран от една област на духовния свят, друг човек от друга, така че накрая откровенията им могат изобщо да не съвпаднат. Откровенията могат да съвпаднат само тогава, когато хората навлизат в духовните светове с ясно и пълно съзнание. Ето защо Павел предупреждава: „... на един се дава чрез Духа да бърши велики дела, а на друг да пророкува..., на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици..." И тези дарби трябва да действуват задружно и в пълна хармония, както дясната и лявата ръка на човека, и не бива да се вслушваме само в онзи, който говори езици, но и в онзи, който може би не притежава тази дарба, но е в състояние да тълкува, да разбира онова, което другите съобщават за една или друга духовна област. Да, Павел винаги насърчава съвместната работа, която може да бъде постигната в една човешка общност. И тъкмо с оглед „говоренето на езици" Павел дава онова обяснение, което както вече казахме е толкова превъзходно в някои отношения, че то по своята сила може да бъде сравнено с всичко онова, което, макар и по друг повод, вчера посочихме като характерно за Бхагавад Гита.
към текста >>
Един човек може да бъде инспириран от една област на
дух
овния свят, друг човек от друга, така че накрая откровенията им могат изобщо да не съвпаднат.
Ето защо, в тези случаи отделният човек можеше да изговори неща, без да има каквато и да е представа за тях. Именно в Коринт често ставаше така, че говорният апарат, или езикът на съответния човек далеч не разбираше духовните истини, които бяха произнасяни чрез него. И така, в Коринт се появиха хора, които притежаваха дарбата, изразяваща се в говорене на езици. Тези хора можеха да произнасят едни или други истини от духовните светове. Обаче с подобна дарба се стига дотам, че ако човек наистина я притежава, това, което той дава като откровение, при всички обстоятелства идва от духовния свят, обаче въпреки всичко, често се случва така, че един казва едно, а друг казва друго, понеже духовните факти са много разнородни.
Един човек може да бъде инспириран от една област на духовния свят, друг човек от друга, така че накрая откровенията им могат изобщо да не съвпаднат.
Откровенията могат да съвпаднат само тогава, когато хората навлизат в духовните светове с ясно и пълно съзнание. Ето защо Павел предупреждава: „... на един се дава чрез Духа да бърши велики дела, а на друг да пророкува..., на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици..." И тези дарби трябва да действуват задружно и в пълна хармония, както дясната и лявата ръка на човека, и не бива да се вслушваме само в онзи, който говори езици, но и в онзи, който може би не притежава тази дарба, но е в състояние да тълкува, да разбира онова, което другите съобщават за една или друга духовна област. Да, Павел винаги насърчава съвместната работа, която може да бъде постигната в една човешка общност. И тъкмо с оглед „говоренето на езици" Павел дава онова обяснение, което както вече казахме е толкова превъзходно в някои отношения, че то по своята сила може да бъде сравнено с всичко онова, което, макар и по друг повод, вчера посочихме като характерно за Бхагавад Гита. Апостол Павел казва: „При това, бра тя, желая да имате разбиране и за духовните дарби.
към текста >>
Откровенията могат да съвпаднат само тогава, когато хората навлизат в
дух
овните светове с ясно и пълно съзнание.
Именно в Коринт често ставаше така, че говорният апарат, или езикът на съответния човек далеч не разбираше духовните истини, които бяха произнасяни чрез него. И така, в Коринт се появиха хора, които притежаваха дарбата, изразяваща се в говорене на езици. Тези хора можеха да произнасят едни или други истини от духовните светове. Обаче с подобна дарба се стига дотам, че ако човек наистина я притежава, това, което той дава като откровение, при всички обстоятелства идва от духовния свят, обаче въпреки всичко, често се случва така, че един казва едно, а друг казва друго, понеже духовните факти са много разнородни. Един човек може да бъде инспириран от една област на духовния свят, друг човек от друга, така че накрая откровенията им могат изобщо да не съвпаднат.
Откровенията могат да съвпаднат само тогава, когато хората навлизат в духовните светове с ясно и пълно съзнание.
Ето защо Павел предупреждава: „... на един се дава чрез Духа да бърши велики дела, а на друг да пророкува..., на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици..." И тези дарби трябва да действуват задружно и в пълна хармония, както дясната и лявата ръка на човека, и не бива да се вслушваме само в онзи, който говори езици, но и в онзи, който може би не притежава тази дарба, но е в състояние да тълкува, да разбира онова, което другите съобщават за една или друга духовна област. Да, Павел винаги насърчава съвместната работа, която може да бъде постигната в една човешка общност. И тъкмо с оглед „говоренето на езици" Павел дава онова обяснение, което както вече казахме е толкова превъзходно в някои отношения, че то по своята сила може да бъде сравнено с всичко онова, което, макар и по друг повод, вчера посочихме като характерно за Бхагавад Гита. Апостол Павел казва: „При това, бра тя, желая да имате разбиране и за духовните дарби. Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се към немите идоли, както и да би водеха.
към текста >>
Ето защо Павел предупреждава: „... на един се дава чрез
Дух
а да бърши велики дела, а на друг да пророкува..., на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици..." И тези дарби трябва да действуват задружно и в пълна хармония, както дясната и лявата ръка на човека, и не бива да се вслушваме само в онзи, който говори езици, но и в онзи, който може би не притежава тази дарба, но е в състояние да тълкува, да разбира онова, което другите съобщават за една или друга
дух
овна област.
И така, в Коринт се появиха хора, които притежаваха дарбата, изразяваща се в говорене на езици. Тези хора можеха да произнасят едни или други истини от духовните светове. Обаче с подобна дарба се стига дотам, че ако човек наистина я притежава, това, което той дава като откровение, при всички обстоятелства идва от духовния свят, обаче въпреки всичко, често се случва така, че един казва едно, а друг казва друго, понеже духовните факти са много разнородни. Един човек може да бъде инспириран от една област на духовния свят, друг човек от друга, така че накрая откровенията им могат изобщо да не съвпаднат. Откровенията могат да съвпаднат само тогава, когато хората навлизат в духовните светове с ясно и пълно съзнание.
Ето защо Павел предупреждава: „... на един се дава чрез Духа да бърши велики дела, а на друг да пророкува..., на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици..." И тези дарби трябва да действуват задружно и в пълна хармония, както дясната и лявата ръка на човека, и не бива да се вслушваме само в онзи, който говори езици, но и в онзи, който може би не притежава тази дарба, но е в състояние да тълкува, да разбира онова, което другите съобщават за една или друга духовна област.
Да, Павел винаги насърчава съвместната работа, която може да бъде постигната в една човешка общност. И тъкмо с оглед „говоренето на езици" Павел дава онова обяснение, което както вече казахме е толкова превъзходно в някои отношения, че то по своята сила може да бъде сравнено с всичко онова, което, макар и по друг повод, вчера посочихме като характерно за Бхагавад Гита. Апостол Павел казва: „При това, бра тя, желая да имате разбиране и за духовните дарби. Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се към немите идоли, както и да би водеха. За това би уведомявам, че никой, който говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус!
към текста >>
Апостол Павел казва: „При това, бра тя, желая да имате разбиране и за
дух
овните дарби.
Един човек може да бъде инспириран от една област на духовния свят, друг човек от друга, така че накрая откровенията им могат изобщо да не съвпаднат. Откровенията могат да съвпаднат само тогава, когато хората навлизат в духовните светове с ясно и пълно съзнание. Ето защо Павел предупреждава: „... на един се дава чрез Духа да бърши велики дела, а на друг да пророкува..., на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици..." И тези дарби трябва да действуват задружно и в пълна хармония, както дясната и лявата ръка на човека, и не бива да се вслушваме само в онзи, който говори езици, но и в онзи, който може би не притежава тази дарба, но е в състояние да тълкува, да разбира онова, което другите съобщават за една или друга духовна област. Да, Павел винаги насърчава съвместната работа, която може да бъде постигната в една човешка общност. И тъкмо с оглед „говоренето на езици" Павел дава онова обяснение, което както вече казахме е толкова превъзходно в някои отношения, че то по своята сила може да бъде сравнено с всичко онова, което, макар и по друг повод, вчера посочихме като характерно за Бхагавад Гита.
Апостол Павел казва: „При това, бра тя, желая да имате разбиране и за духовните дарби.
Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се към немите идоли, както и да би водеха. За това би уведомявам, че никой, който говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! И никой не може да го нарече Господ, освен в Светия Дух. Дарбите са различни, но Духът е един. Службите са различни, обаче Господ е един.
към текста >>
За това би уведомявам, че никой, който говори с Божия
Дух
, не казва: Да бъде проклет Исус!
Ето защо Павел предупреждава: „... на един се дава чрез Духа да бърши велики дела, а на друг да пророкува..., на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици..." И тези дарби трябва да действуват задружно и в пълна хармония, както дясната и лявата ръка на човека, и не бива да се вслушваме само в онзи, който говори езици, но и в онзи, който може би не притежава тази дарба, но е в състояние да тълкува, да разбира онова, което другите съобщават за една или друга духовна област. Да, Павел винаги насърчава съвместната работа, която може да бъде постигната в една човешка общност. И тъкмо с оглед „говоренето на езици" Павел дава онова обяснение, което както вече казахме е толкова превъзходно в някои отношения, че то по своята сила може да бъде сравнено с всичко онова, което, макар и по друг повод, вчера посочихме като характерно за Бхагавад Гита. Апостол Павел казва: „При това, бра тя, желая да имате разбиране и за духовните дарби. Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се към немите идоли, както и да би водеха.
За това би уведомявам, че никой, който говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус!
И никой не може да го нарече Господ, освен в Светия Дух. Дарбите са различни, но Духът е един. Службите са различни, обаче Господ е един. Различни са и действията, но Бог е един и Той действува във всички човеци. А на всеки проявяването на Духа се дава за обща полза.
към текста >>
И никой не може да го нарече Господ, освен в
Светия
Дух
.
Да, Павел винаги насърчава съвместната работа, която може да бъде постигната в една човешка общност. И тъкмо с оглед „говоренето на езици" Павел дава онова обяснение, което както вече казахме е толкова превъзходно в някои отношения, че то по своята сила може да бъде сравнено с всичко онова, което, макар и по друг повод, вчера посочихме като характерно за Бхагавад Гита. Апостол Павел казва: „При това, бра тя, желая да имате разбиране и за духовните дарби. Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се към немите идоли, както и да би водеха. За това би уведомявам, че никой, който говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус!
И никой не може да го нарече Господ, освен в Светия Дух.
Дарбите са различни, но Духът е един. Службите са различни, обаче Господ е един. Различни са и действията, но Бог е един и Той действува във всички човеци. А на всеки проявяването на Духа се дава за обща полза. Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух; на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия Дух, на друг да върши велики дела, на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици.
към текста >>
Дарбите са различни, но
Дух
ът е един.
И тъкмо с оглед „говоренето на езици" Павел дава онова обяснение, което както вече казахме е толкова превъзходно в някои отношения, че то по своята сила може да бъде сравнено с всичко онова, което, макар и по друг повод, вчера посочихме като характерно за Бхагавад Гита. Апостол Павел казва: „При това, бра тя, желая да имате разбиране и за духовните дарби. Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се към немите идоли, както и да би водеха. За това би уведомявам, че никой, който говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! И никой не може да го нарече Господ, освен в Светия Дух.
Дарбите са различни, но Духът е един.
Службите са различни, обаче Господ е един. Различни са и действията, но Бог е един и Той действува във всички човеци. А на всеки проявяването на Духа се дава за обща полза. Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух; на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия Дух, на друг да върши велики дела, на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици. И всичко това се бърши от един и същ Дух, който разпределя дарбите, както Му е угодно.
към текста >>
А на всеки проявяването на
Дух
а се дава за обща полза.
За това би уведомявам, че никой, който говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! И никой не може да го нарече Господ, освен в Светия Дух. Дарбите са различни, но Духът е един. Службите са различни, обаче Господ е един. Различни са и действията, но Бог е един и Той действува във всички човеци.
А на всеки проявяването на Духа се дава за обща полза.
Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух; на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия Дух, на друг да върши велики дела, на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици. И всичко това се бърши от един и същ Дух, който разпределя дарбите, както Му е угодно. Защото както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос. Защото всички ние, било юдеи или гърци, било роби или свободни, сме напоени с един Дух и представляваме едно тяло. Защото тялото не се състои от една част, а от много.
към текста >>
Защото на един се дава чрез
Дух
а да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия
Дух
; на друг вяра чрез същия
Дух
, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия
Дух
, на друг да върши велики дела, на друг да пророкува; на друг да разпознава
дух
овете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици.
И никой не може да го нарече Господ, освен в Светия Дух. Дарбите са различни, но Духът е един. Службите са различни, обаче Господ е един. Различни са и действията, но Бог е един и Той действува във всички човеци. А на всеки проявяването на Духа се дава за обща полза.
Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух; на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия Дух, на друг да върши велики дела, на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици.
И всичко това се бърши от един и същ Дух, който разпределя дарбите, както Му е угодно. Защото както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос. Защото всички ние, било юдеи или гърци, било роби или свободни, сме напоени с един Дух и представляваме едно тяло. Защото тялото не се състои от една част, а от много. Ако кракът би казал: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.
към текста >>
И всичко това се бърши от един и същ
Дух
, който разпределя дарбите, както Му е угодно.
Дарбите са различни, но Духът е един. Службите са различни, обаче Господ е един. Различни са и действията, но Бог е един и Той действува във всички човеци. А на всеки проявяването на Духа се дава за обща полза. Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух; на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия Дух, на друг да върши велики дела, на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици.
И всичко това се бърши от един и същ Дух, който разпределя дарбите, както Му е угодно.
Защото както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос. Защото всички ние, било юдеи или гърци, било роби или свободни, сме напоени с един Дух и представляваме едно тяло. Защото тялото не се състои от една част, а от много. Ако кракът би казал: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото. И ако ухото би казало: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.
към текста >>
Защото всички ние, било юдеи или гърци, било роби или свободни, сме напоени с един
Дух
и представляваме едно тяло.
Различни са и действията, но Бог е един и Той действува във всички човеци. А на всеки проявяването на Духа се дава за обща полза. Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух; на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия Дух, на друг да върши велики дела, на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици. И всичко това се бърши от един и същ Дух, който разпределя дарбите, както Му е угодно. Защото както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.
Защото всички ние, било юдеи или гърци, било роби или свободни, сме напоени с един Дух и представляваме едно тяло.
Защото тялото не се състои от една част, а от много. Ако кракът би казал: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото. И ако ухото би казало: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото. Ако цяло то тяло беше око, къде щеше да остане слухът? Ако цялото тяло беше слух, къде щеше да остане обонянието?
към текста >>
Следвайте любовта, но копнейте за
дух
овните дарби, а особено за дарбата да пророкувате.
Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се преврати. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като де те разсъждавах, но откакто станах мъж, аз напуснах детския свят. Сега ние виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице, сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, кой съм самият аз. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда, любов; но най-голяма от тях е любовта.
Следвайте любовта, но копнейте за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате.
Защото, който говори на непознат език, не говори на човеци, а на Бога, защото никой не го разбира, понеже с духа си той говори духовни тайни." Ето колко дълбоко е вникнал Павел в природата на това, което нарече „говорене на езици". Той смята, че „говорещият езици" пребивава в духовните светове и всъщност разговаря с Боговете. „Който пророкува, говори с хората за назидание, за предупреждение, за утеха. Който говори на непознат език, задоволява себе си; а който пророкува, назидава общността.
към текста >>
Защото, който говори на непознат език, не говори на човеци, а на Бога, защото никой не го разбира, понеже с
дух
а си той говори
дух
овни тайни."
Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като де те разсъждавах, но откакто станах мъж, аз напуснах детския свят. Сега ние виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице, сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, кой съм самият аз. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда, любов; но най-голяма от тях е любовта. Следвайте любовта, но копнейте за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате.
Защото, който говори на непознат език, не говори на човеци, а на Бога, защото никой не го разбира, понеже с духа си той говори духовни тайни."
Ето колко дълбоко е вникнал Павел в природата на това, което нарече „говорене на езици". Той смята, че „говорещият езици" пребивава в духовните светове и всъщност разговаря с Боговете. „Който пророкува, говори с хората за назидание, за предупреждение, за утеха. Който говори на непознат език, задоволява себе си; а който пророкува, назидава общността. Желал бих вие всички да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува е по-горен от тогава, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да го разбира и общността.
към текста >>
Той смята, че „говорещият езици" пребивава в
дух
овните светове и всъщност разговаря с Боговете.
Сега ние виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице, сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, кой съм самият аз. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда, любов; но най-голяма от тях е любовта. Следвайте любовта, но копнейте за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате. Защото, който говори на непознат език, не говори на човеци, а на Бога, защото никой не го разбира, понеже с духа си той говори духовни тайни." Ето колко дълбоко е вникнал Павел в природата на това, което нарече „говорене на езици".
Той смята, че „говорещият езици" пребивава в духовните светове и всъщност разговаря с Боговете.
„Който пророкува, говори с хората за назидание, за предупреждение, за утеха. Който говори на непознат език, задоволява себе си; а който пророкува, назидава общността. Желал бих вие всички да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува е по-горен от тогава, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да го разбира и общността. Да предположим, братя мои, че идвам при вас и говоря непознати езици, какво ще би ползувам, ако не ви съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество! Дори бездушните неща, като свирка или китара, когато издават глас, ако не издадат отличителни звуци, как ще се познае това, което те свирят.
към текста >>
Всичко това ни показва, че различните
дух
овни дарби трябва да бъдат разпределени между членовете на общността и че от друга страна членовете на общността трябва да действуват като индивидуалности.
Желал бих вие всички да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува е по-горен от тогава, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да го разбира и общността. Да предположим, братя мои, че идвам при вас и говоря непознати езици, какво ще би ползувам, ако не ви съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество! Дори бездушните неща, като свирка или китара, когато издават глас, ако не издадат отличителни звуци, как ще се познае това, което те свирят. Защото ако тръбата издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой. Също и бие, ако не говорите с езика си думи с някакво значение, как ще се знае какво говорите, защото ще говорите на вятъра."
Всичко това ни показва, че различните духовни дарби трябва да бъдат разпределени между членовете на общността и че от друга страна членовете на общността трябва да действуват като индивидуалности.
И тук ние стигаме до точката, при която откровението на апостол Павел именно поради новата еволюционна степен на човечеството се различава коренно от откровенията на Кришна. Откровенията на Кришна са насочени към отделните хора, обаче в основата си те са насочени към всеки човек, който е узрял да поеме по възходящия път на душата, какъвто го знаем от господаря на Йога. Тук ние все повече и повече се приближаваме до прадревните времена от еволюцията на човечеството, към които можем отново да се върнем, следвайки учението на Кришна. Тогава човешките същества все още не бяха толкова индивидуализирани, колкото днес, и би могло да се предположи, че за всеки отделен човек е било валидно едно и също предписание, едно и също учение. Павел се изправи пред едно друго човечество, съставено от диференцирани личности, които действително трябваше да задълбочават своите различия и всеки от тях да изпъква със своите специални дарби.
към текста >>
И за да онагледим това, нека да си представим, примерно, как изглеждат в
дух
овния свят известен брой от учениците на Кришна, и как изглеждат там известен брой от онези хора, които са докоснати от Христовия Импулс в най-дълбоките пластове на своите души.
Тогава човешките същества все още не бяха толкова индивидуализирани, колкото днес, и би могло да се предположи, че за всеки отделен човек е било валидно едно и също предписание, едно и също учение. Павел се изправи пред едно друго човечество, съставено от диференцирани личности, които действително трябваше да задълбочават своите различия и всеки от тях да изпъква със своите специални дарби. Сега вече не можеше да се разчита, че една и съща дарба ще се излее във всяка една човешка душа; сега вече трябваше да се обърне внимание, че има нещо, което остава невидимо и се издига над всички неща. И точно това, което не се намира в нито един човек като отделна човешка същност, обаче все пак може да присъствува във всеки човешки индивид, точно то е Христовият Импулс. Христовият Импулс отново идва като една нова Групова Душа*23 на цялото човечество, обаче такава, която вече ще бъде търсена от него по един напълно съзнателен начин.
И за да онагледим това, нека да си представим, примерно, как изглеждат в духовния свят известен брой от учениците на Кришна, и как изглеждат там известен брой от онези хора, които са докоснати от Христовия Импулс в най-дълбоките пластове на своите души.
Всеки един от учениците на Кришна е възпламенил в себе си един и същ импулс, който му е даден от господаря на Йога. В духовния свят всеки един от тях прилича на другия. Едно и също наставление е дадено както на единия, така и на другия. Онези, които са докоснати от Христовия Импулс, са един вид лишени от плът; в духовния свят те са екскарнирани и всеки от тях присъствува там като една неповторима индивидуалност; всеки от тях разполага с различни, диференцирани духовни сили. Ето защо също и в духовния свят всеки от тях е длъжен да работи в едно или друго направление.
към текста >>
В
дух
овния свят всеки един от тях прилича на другия.
Сега вече не можеше да се разчита, че една и съща дарба ще се излее във всяка една човешка душа; сега вече трябваше да се обърне внимание, че има нещо, което остава невидимо и се издига над всички неща. И точно това, което не се намира в нито един човек като отделна човешка същност, обаче все пак може да присъствува във всеки човешки индивид, точно то е Христовият Импулс. Христовият Импулс отново идва като една нова Групова Душа*23 на цялото човечество, обаче такава, която вече ще бъде търсена от него по един напълно съзнателен начин. И за да онагледим това, нека да си представим, примерно, как изглеждат в духовния свят известен брой от учениците на Кришна, и как изглеждат там известен брой от онези хора, които са докоснати от Христовия Импулс в най-дълбоките пластове на своите души. Всеки един от учениците на Кришна е възпламенил в себе си един и същ импулс, който му е даден от господаря на Йога.
В духовния свят всеки един от тях прилича на другия.
Едно и също наставление е дадено както на единия, така и на другия. Онези, които са докоснати от Христовия Импулс, са един вид лишени от плът; в духовния свят те са екскарнирани и всеки от тях присъствува там като една неповторима индивидуалност; всеки от тях разполага с различни, диференцирани духовни сили. Ето защо също и в духовния свят всеки от тях е длъжен да работи в едно или друго направление. А предводителят, онзи, който излива себе си в душата на всеки един, колкото и различен да е той, това е Христос; едновременно Христос е както в душата на всеки един, така и над цялата общност. Следователно, тук ние имаме една диференцирана общност, и тя остава диференцирана, дори когато душите са екскарнирани, докато душите на учениците, които следват Кришна, остават едно цяло, понеже те са получили едно и също наставление от господаря на Йога.
към текста >>
Онези, които са докоснати от Христовия Импулс, са един вид лишени от плът; в
дух
овния свят те са екскарнирани и всеки от тях присъствува там като една неповторима индивидуалност; всеки от тях разполага с различни, диференцирани
дух
овни сили.
Христовият Импулс отново идва като една нова Групова Душа*23 на цялото човечество, обаче такава, която вече ще бъде търсена от него по един напълно съзнателен начин. И за да онагледим това, нека да си представим, примерно, как изглеждат в духовния свят известен брой от учениците на Кришна, и как изглеждат там известен брой от онези хора, които са докоснати от Христовия Импулс в най-дълбоките пластове на своите души. Всеки един от учениците на Кришна е възпламенил в себе си един и същ импулс, който му е даден от господаря на Йога. В духовния свят всеки един от тях прилича на другия. Едно и също наставление е дадено както на единия, така и на другия.
Онези, които са докоснати от Христовия Импулс, са един вид лишени от плът; в духовния свят те са екскарнирани и всеки от тях присъствува там като една неповторима индивидуалност; всеки от тях разполага с различни, диференцирани духовни сили.
Ето защо също и в духовния свят всеки от тях е длъжен да работи в едно или друго направление. А предводителят, онзи, който излива себе си в душата на всеки един, колкото и различен да е той, това е Христос; едновременно Христос е както в душата на всеки един, така и над цялата общност. Следователно, тук ние имаме една диференцирана общност, и тя остава диференцирана, дори когато душите са екскарнирани, докато душите на учениците, които следват Кришна, остават едно цяло, понеже те са получили едно и също наставление от господаря на Йога. Обаче смисълът на общочовешката еволюция е тъкмо този: душите да стават все повече и повече диференцирани. Ето защо, в условията на една по-ранна еволюция, Кришна трябваше да говори по съвсем друг начин така, както знаем това от Бхагавад Гита.
към текста >>
Ето защо също и в
дух
овния свят всеки от тях е длъжен да работи в едно или друго направление.
И за да онагледим това, нека да си представим, примерно, как изглеждат в духовния свят известен брой от учениците на Кришна, и как изглеждат там известен брой от онези хора, които са докоснати от Христовия Импулс в най-дълбоките пластове на своите души. Всеки един от учениците на Кришна е възпламенил в себе си един и същ импулс, който му е даден от господаря на Йога. В духовния свят всеки един от тях прилича на другия. Едно и също наставление е дадено както на единия, така и на другия. Онези, които са докоснати от Христовия Импулс, са един вид лишени от плът; в духовния свят те са екскарнирани и всеки от тях присъствува там като една неповторима индивидуалност; всеки от тях разполага с различни, диференцирани духовни сили.
Ето защо също и в духовния свят всеки от тях е длъжен да работи в едно или друго направление.
А предводителят, онзи, който излива себе си в душата на всеки един, колкото и различен да е той, това е Христос; едновременно Христос е както в душата на всеки един, така и над цялата общност. Следователно, тук ние имаме една диференцирана общност, и тя остава диференцирана, дори когато душите са екскарнирани, докато душите на учениците, които следват Кришна, остават едно цяло, понеже те са получили едно и също наставление от господаря на Йога. Обаче смисълът на общочовешката еволюция е тъкмо този: душите да стават все повече и повече диференцирани. Ето защо, в условията на една по-ранна еволюция, Кришна трябваше да говори по съвсем друг начин така, както знаем това от Бхагавад Гита. Обаче Павел трябва да смени тона.
към текста >>
По
дух
овния път към Кришна може да тръгне само онзи, който следва указанията на Кришна; по
дух
овния път към Христос може да тръгне всеки, защото Христос е минал през Мистерията на Голгота Заради всички, които са въобще човеци и като такива могат да имат някакво отношение към Мистерията на Голгота.
Ето защо, в условията на една по-ранна еволюция, Кришна трябваше да говори по съвсем друг начин така, както знаем това от Бхагавад Гита. Обаче Павел трябва да смени тона. Фактически Павел се обръща към всеки отделен човек и въпрос на индивидуално развитие е, дали според своята зрялост индивидът спира на тази или онази степен на сегашната си инкарнация, задоволявайки се с екзотермичното, или пък е в състояние да навлезе в езотеричните области, включително и до езотеричното християнство. Защото в областта на християнството човек трябва да се издига все по-нагоре и по-нагоре до неговите езотерични истини; обаче в случая той тръгва от една изходна точка, която е съвсем различна от тази, която е характерна за учението на Кришна. В учението на Кришна човек тръгва от своето индивидуално равнище и, като индивид, се стреми да издигне душата си все повече и повече; в християнството се тръгва от там, че още преди да е направил своите крачки по пътя човекът близа в отношение с Христовия Импулс, понеже Христовият Импулс предхожда всичко останало.
По духовния път към Кришна може да тръгне само онзи, който следва указанията на Кришна; по духовния път към Христос може да тръгне всеки, защото Христос е минал през Мистерията на Голгота Заради всички, които са въобще човеци и като такива могат да имат някакво отношение към Мистерията на Голгота.
И докато тя е нещо външно и е осъществена в условията на физическия свят, първата крачка е такава, че тя също трябва да стане в условията на физическия свят: ето същественото! Вникнем ли в световно-историческото значение на Христовия Импулс, за нас действително не е нужно да тръгваме от това или онова вероизповедание; дори и това е в сила особено в наши дни човекът може да тръгне от едно становище, което е явно враждебно към Христос, или равнодушно към Христос. Ако обаче човекът се задълбочи в това, което нашето съвремие действително може да му предложи като духовен живот, когато вникне в недомислията и противоречията на материализма, тогава може би той се доближава най-силно до Христос, и прави това именно защото не се съобразява с никакво религиозно вероизповедание. Ето защо, когато извън нашите антропософски среди се казва, че ние проповядваме някакво особено християнско вероизповедание, това звучи като истинска клевета; защото тук нещата се свеждат не до изходната точка на едно или друго вероизповедание, а до особеностите на самия духовен живот, и че всеки, независимо дали е мохамеданин, или будист, евреин или индуист, а дори и християнин, действително може да разбере Христовия Импулс и цялото му значение за еволюцията на човечеството. В същото време тук ние сме изправени пред нещо, което прониква много дълбоко в светоусещане то и в учението на Павел, и в това отношение Павел наистина е основната личност, която за пръв път разгласява Христовия Импулс по целия свят.
към текста >>
Ако обаче човекът се задълбочи в това, което нашето съвремие действително може да му предложи като
дух
овен живот, когато вникне в недомислията и противоречията на материализма, тогава може би той се доближава най-силно до Христос, и прави това именно защото не се съобразява с никакво религиозно вероизповедание.
Защото в областта на християнството човек трябва да се издига все по-нагоре и по-нагоре до неговите езотерични истини; обаче в случая той тръгва от една изходна точка, която е съвсем различна от тази, която е характерна за учението на Кришна. В учението на Кришна човек тръгва от своето индивидуално равнище и, като индивид, се стреми да издигне душата си все повече и повече; в християнството се тръгва от там, че още преди да е направил своите крачки по пътя човекът близа в отношение с Христовия Импулс, понеже Христовият Импулс предхожда всичко останало. По духовния път към Кришна може да тръгне само онзи, който следва указанията на Кришна; по духовния път към Христос може да тръгне всеки, защото Христос е минал през Мистерията на Голгота Заради всички, които са въобще човеци и като такива могат да имат някакво отношение към Мистерията на Голгота. И докато тя е нещо външно и е осъществена в условията на физическия свят, първата крачка е такава, че тя също трябва да стане в условията на физическия свят: ето същественото! Вникнем ли в световно-историческото значение на Христовия Импулс, за нас действително не е нужно да тръгваме от това или онова вероизповедание; дори и това е в сила особено в наши дни човекът може да тръгне от едно становище, което е явно враждебно към Христос, или равнодушно към Христос.
Ако обаче човекът се задълбочи в това, което нашето съвремие действително може да му предложи като духовен живот, когато вникне в недомислията и противоречията на материализма, тогава може би той се доближава най-силно до Христос, и прави това именно защото не се съобразява с никакво религиозно вероизповедание.
Ето защо, когато извън нашите антропософски среди се казва, че ние проповядваме някакво особено християнско вероизповедание, това звучи като истинска клевета; защото тук нещата се свеждат не до изходната точка на едно или друго вероизповедание, а до особеностите на самия духовен живот, и че всеки, независимо дали е мохамеданин, или будист, евреин или индуист, а дори и християнин, действително може да разбере Христовия Импулс и цялото му значение за еволюцията на човечеството. В същото време тук ние сме изправени пред нещо, което прониква много дълбоко в светоусещане то и в учението на Павел, и в това отношение Павел наистина е основната личност, която за пръв път разгласява Христовия Импулс по целия свят. След като описахме как философията Санкхия се занимава с изменението на формите, с онова, което се отнася до Пракрити, ние бихме могли да добавим: Когато Павел се обръща към римляни, коринтяни и т.н., когато им отправя своите вълнуващи Послания, той всъщност апелира към Пуруша, към душевното. При Павел ние откриваме съвсем точни и забележителни обяснения относно същността и по-нататъшната съдба на душевния елемент, относно неговото бурно и сложно развитие в хода на общочовешката еволюция. Съществува една огромна разлика между постиженията на източното мислене и това, на Което ние веднага се натъкваме в чудесните и ясни Послания на Павел.
към текста >>
Ето защо, когато извън нашите антропософски среди се казва, че ние проповядваме някакво особено християнско вероизповедание, това звучи като истинска клевета; защото тук нещата се свеждат не до изходната точка на едно или друго вероизповедание, а до особеностите на самия
дух
овен живот, и че всеки, независимо дали е мохамеданин, или будист, евреин или индуист, а дори и християнин, действително може да разбере Христовия Импулс и цялото му значение за еволюцията на човечеството.
В учението на Кришна човек тръгва от своето индивидуално равнище и, като индивид, се стреми да издигне душата си все повече и повече; в християнството се тръгва от там, че още преди да е направил своите крачки по пътя човекът близа в отношение с Христовия Импулс, понеже Христовият Импулс предхожда всичко останало. По духовния път към Кришна може да тръгне само онзи, който следва указанията на Кришна; по духовния път към Христос може да тръгне всеки, защото Христос е минал през Мистерията на Голгота Заради всички, които са въобще човеци и като такива могат да имат някакво отношение към Мистерията на Голгота. И докато тя е нещо външно и е осъществена в условията на физическия свят, първата крачка е такава, че тя също трябва да стане в условията на физическия свят: ето същественото! Вникнем ли в световно-историческото значение на Христовия Импулс, за нас действително не е нужно да тръгваме от това или онова вероизповедание; дори и това е в сила особено в наши дни човекът може да тръгне от едно становище, което е явно враждебно към Христос, или равнодушно към Христос. Ако обаче човекът се задълбочи в това, което нашето съвремие действително може да му предложи като духовен живот, когато вникне в недомислията и противоречията на материализма, тогава може би той се доближава най-силно до Христос, и прави това именно защото не се съобразява с никакво религиозно вероизповедание.
Ето защо, когато извън нашите антропософски среди се казва, че ние проповядваме някакво особено християнско вероизповедание, това звучи като истинска клевета; защото тук нещата се свеждат не до изходната точка на едно или друго вероизповедание, а до особеностите на самия духовен живот, и че всеки, независимо дали е мохамеданин, или будист, евреин или индуист, а дори и християнин, действително може да разбере Христовия Импулс и цялото му значение за еволюцията на човечеството.
В същото време тук ние сме изправени пред нещо, което прониква много дълбоко в светоусещане то и в учението на Павел, и в това отношение Павел наистина е основната личност, която за пръв път разгласява Христовия Импулс по целия свят. След като описахме как философията Санкхия се занимава с изменението на формите, с онова, което се отнася до Пракрити, ние бихме могли да добавим: Когато Павел се обръща към римляни, коринтяни и т.н., когато им отправя своите вълнуващи Послания, той всъщност апелира към Пуруша, към душевното. При Павел ние откриваме съвсем точни и забележителни обяснения относно същността и по-нататъшната съдба на душевния елемент, относно неговото бурно и сложно развитие в хода на общочовешката еволюция. Съществува една огромна разлика между постиженията на източното мислене и това, на Което ние веднага се натъкваме в чудесните и ясни Послания на Павел. Още вчера ние посочихме, че при Кришна основното се свежда до това, човекът да намери пътя, тръгвайки от изменението на формите.
към текста >>
И всъщност пред всеки, който иска да се развива според учението на Кришна, се издига тъкмо този идеал: някога той да стане като един Парамахамза, или с други думи, да стане като онзи посветен, който е оставил зад себе си цялото материално съществувание и триумфира над своите собствени дела в сетивния свят, който живее в един чисто
дух
овен свят и е преодолял сетивната реалност до такава степен, че не изпитва вече никаква жажда за прераждане, и не желае да има нищо общо с досегашния си живот в сетивния свят.
Като нещо чуждо на душата. В условията на източното развитие, на източното посвещение, целият стремеж се свежда до следното: Човекът трябва да се освободи от материалното съществувание, от всичко онова, което се разпростира във външната природа, защото това, което се разпростира там, във външния природен свят, според философията на Ведите, представлява не друго, а Майя! Всичко навън е само една илюзия, Майя; и човекът може да се освободи от Майя само с помощта на Йога. Нека да припомним още, как тъкмо Бхагавад Гита иска от човека да се освободи от всичко, което той желае, мисли и върши, от всяко удоволствие, от всяка наслада, и накрая като душа да тържествува над целия външен свят. Делата, в които човекът е така или иначе въвлечен, трябва да отпаднат от него и, почиваш в себе си, той трябва да стане напълно независим от външния свят.
И всъщност пред всеки, който иска да се развива според учението на Кришна, се издига тъкмо този идеал: някога той да стане като един Парамахамза, или с други думи, да стане като онзи посветен, който е оставил зад себе си цялото материално съществувание и триумфира над своите собствени дела в сетивния свят, който живее в един чисто духовен свят и е преодолял сетивната реалност до такава степен, че не изпитва вече никаква жажда за прераждане, и не желае да има нищо общо с досегашния си живот в сетивния свят.
Ето как Бхагавад Гита ни представя освобождаването от Майя, преодоляването на Майя. Колко различно е настроението в Посланията на апостол Павел! Ако Павел би се изправил пред това източно учение, тогава от най-дълбоките пластове на неговата душа щяха да бликнат приблизително следните думи: Добре, ти искаш да се освободиш от всичко, което те обкръжава във външния свят, от всичко, което си постигнал там. Ти искаш да оставиш всичко това далеч зад себе си! Обаче не представлява ли то нещо друго, освен самото Божие дело?
към текста >>
И нима това, което искаш да оставиш далеч зад себе си, не е нещо божествено, създадено от
Дух
а?
Ето как Бхагавад Гита ни представя освобождаването от Майя, преодоляването на Майя. Колко различно е настроението в Посланията на апостол Павел! Ако Павел би се изправил пред това източно учение, тогава от най-дълбоките пластове на неговата душа щяха да бликнат приблизително следните думи: Добре, ти искаш да се освободиш от всичко, което те обкръжава във външния свят, от всичко, което си постигнал там. Ти искаш да оставиш всичко това далеч зад себе си! Обаче не представлява ли то нещо друго, освен самото Божие дело?
И нима това, което искаш да оставиш далеч зад себе си, не е нещо божествено, създадено от Духа?
И когато го презираш, не презираш ли Божието дело? Нима там не живеят Божиите откровения, откровенията на божествения Дух? Няма ли да потърсиш най-напред Бога там, в твоите собствени дела, увенчани с любов, вяра и упование, или ще поискаш да триумфираш над Божието дело? Добре би било, ако вложим в душата си тези неизречени от Павел думи, но несъмнено пулсиращи дълбоко в неговата природа; защото в тях протича същинският нерв на всичко онова, което ние познаваме като откровение на западното мислене. В Павлов смисъл ние също говорим за Майя: Да, отвсякъде сме обградени от Майя!
към текста >>
Нима там не живеят Божиите откровения, откровенията на божествения
Дух
?
Ако Павел би се изправил пред това източно учение, тогава от най-дълбоките пластове на неговата душа щяха да бликнат приблизително следните думи: Добре, ти искаш да се освободиш от всичко, което те обкръжава във външния свят, от всичко, което си постигнал там. Ти искаш да оставиш всичко това далеч зад себе си! Обаче не представлява ли то нещо друго, освен самото Божие дело? И нима това, което искаш да оставиш далеч зад себе си, не е нещо божествено, създадено от Духа? И когато го презираш, не презираш ли Божието дело?
Нима там не живеят Божиите откровения, откровенията на божествения Дух?
Няма ли да потърсиш най-напред Бога там, в твоите собствени дела, увенчани с любов, вяра и упование, или ще поискаш да триумфираш над Божието дело? Добре би било, ако вложим в душата си тези неизречени от Павел думи, но несъмнено пулсиращи дълбоко в неговата природа; защото в тях протича същинският нерв на всичко онова, което ние познаваме като откровение на западното мислене. В Павлов смисъл ние също говорим за Майя: Да, отвсякъде сме обградени от Майя! Обаче ние поставяме следващия въпрос: Нима в лицето на тази Майя пред нас не застават откровенията на Духа? И не е ли престъпление да не разбираме, че в лицето на Майя, ние сме изправени пред божествено-духовното дело?
към текста >>
Обаче ние поставяме следващия въпрос: Нима в лицето на тази Майя пред нас не застават откровенията на
Дух
а?
И когато го презираш, не презираш ли Божието дело? Нима там не живеят Божиите откровения, откровенията на божествения Дух? Няма ли да потърсиш най-напред Бога там, в твоите собствени дела, увенчани с любов, вяра и упование, или ще поискаш да триумфираш над Божието дело? Добре би било, ако вложим в душата си тези неизречени от Павел думи, но несъмнено пулсиращи дълбоко в неговата природа; защото в тях протича същинският нерв на всичко онова, което ние познаваме като откровение на западното мислене. В Павлов смисъл ние също говорим за Майя: Да, отвсякъде сме обградени от Майя!
Обаче ние поставяме следващия въпрос: Нима в лицето на тази Майя пред нас не застават откровенията на Духа?
И не е ли престъпление да не разбираме, че в лицето на Майя, ние сме изправени пред божествено-духовното дело? Сега идва ред на още един въпрос: Защо всичко това е Майя? Западът не се задоволява с въпроса, дали всичко това е Майя; той пита защо всичко това е Майя! И сега тук се появява един отговор, който ни въвежда в самия душевен елемент, в Пуруша: Понеже някога душата се е поддала на влиянието, идващо от Луцифер, сега тя вижда всичко през булото на Майя, и като душа простира булото на Майя върху целия свят. Следователно, виновен ли е обективният свят, че ние навсякъде виждаме само Майя?
към текста >>
И не е ли престъпление да не разбираме, че в лицето на Майя, ние сме изправени пред божествено-
дух
овното дело?
Нима там не живеят Божиите откровения, откровенията на божествения Дух? Няма ли да потърсиш най-напред Бога там, в твоите собствени дела, увенчани с любов, вяра и упование, или ще поискаш да триумфираш над Божието дело? Добре би било, ако вложим в душата си тези неизречени от Павел думи, но несъмнено пулсиращи дълбоко в неговата природа; защото в тях протича същинският нерв на всичко онова, което ние познаваме като откровение на западното мислене. В Павлов смисъл ние също говорим за Майя: Да, отвсякъде сме обградени от Майя! Обаче ние поставяме следващия въпрос: Нима в лицето на тази Майя пред нас не застават откровенията на Духа?
И не е ли престъпление да не разбираме, че в лицето на Майя, ние сме изправени пред божествено-духовното дело?
Сега идва ред на още един въпрос: Защо всичко това е Майя? Западът не се задоволява с въпроса, дали всичко това е Майя; той пита защо всичко това е Майя! И сега тук се появява един отговор, който ни въвежда в самия душевен елемент, в Пуруша: Понеже някога душата се е поддала на влиянието, идващо от Луцифер, сега тя вижда всичко през булото на Майя, и като душа простира булото на Майя върху целия свят. Следователно, виновен ли е обективният свят, че ние навсякъде виждаме само Майя? Не!
към текста >>
И не бива да се учудваме, че ако правилно вникнем в източното светоусещане, ще открием там не друго, а един подчертан материализъм, защото то не стига до
дух
овните първоизточници на Майя, а чисто и просто се стреми да избяга от материалния свят.
Фактът, че душата е попаднала под властта на Луцифер, не е по вина на Боговете, а е по вина на нашата собствена душа. Душата е превърнала за теб обективния свят в Майя, понеже ти си по паднал под властта на Луцифер. Една пряка линия свързва този антропософски възглед с известните думи на Гьоте: „Сетивата не лъжат, лъже съждението." Въпреки огромната омраза на филистерите и религиозните фанатици към Гьоте, към Гьотевото християнство, той се осмели да каже забележителните думи, че е един от най-християнските човеци, понеже в дълбините на душата си той мислеше християнски, включително и в максимата: Сетивата не лъжат, лъже съждението! Именно душата е виновна, че вижда света не в неговата истинност, а през булото на Майя. Ето как всичко онова, което в източното светоусещане представлява дело на Боговете, сега се измества в дълбините на човешката душа, където бушува великата битка срещу Луцифер.
И не бива да се учудваме, че ако правилно вникнем в източното светоусещане, ще открием там не друго, а един подчертан материализъм, защото то не стига до духовните първоизточници на Майя, а чисто и просто се стреми да избяга от материалния свят.
А това, което пулсира в Посланията на Павел и което занапред ще се разпростре под видима форма из цялата Земя, представлява едно истинско душевно учение, макар и в зародишен вид; впрочем тази е и една от причините, то да бъде погрешно разбирано в нашата епоха Тамас. Най-напред трябва да бъде проумяна сложната природа на Майя и едва тогава ще бъде възможно истинското разбиране на всичко онова, което е свързано с еволюцията на човечеството. Едва тогава ще разберем и думите на Павел за „първия Адам", който се противопоставя на Луцифер и който поради тази причина все повече и повече потъва в материята; а това не означава нищо друго, освен че той изживява материалния свят по напълно погрешен начин. Защото материята във външния свят, като Божие творение, е нещо добро. Всичко, което става там, е нещо добро, обаче онова, което душата изживяваше в хода на еволюцията, ставаше все по-лошо и по-лошо, понеже от самото начало тя попадна под властта на Луцифер.
към текста >>
За другата душа, за душата сестра, беше взето друго решение: мъдрото ръководство на света предвиди, че за нея няма да е добре, ако тя се въплъти; така че тя беше задържана в
дух
овния свят; Следователно, тя не беше включена във веригата от прераждания.
В детето Исус от Евангелието на Лука всъщност живее нещо, което до този момент не е участвувало в еволюцията на Земното човечество. Доста трудно е да стигнем до точни представи при разглеждането на този факт; и нека все пак да си представим, как така да се каже душата, която беше въплътена в Адам, или с други думи, в този, който може да бъде наречен Адам в смисъла на моята „Тайна наука", как тази душа е била подложена на изкушението на Луцифер, което Библията символично описва в разказа за Грехопадението. Нека да си припомним това описание, но нека си представим и още нещо: Как наред с онази човешка душа, която се инкарнира в тялото на Адам, остана една част от душата на човечеството, която не се инкарнира, не се въплъти в едно или друго човешко физическо тяло, и запази своята чисто душевна, нематериална природа. Представете си нагледно, че още преди възникването на физическия човек в хода на еволюцията, ние срещаме една душа, която се раздели на две части. Едната част от общата душа се въплъти в Адам и по този начин тя се включи във веригата от прераждания, като остана податлива на изкушения, идващи от Луцифер.
За другата душа, за душата сестра, беше взето друго решение: мъдрото ръководство на света предвиди, че за нея няма да е добре, ако тя се въплъти; така че тя беше задържана в духовния свят; Следователно, тя не беше включена във веригата от прераждания.
С нея поддържат връзки само посветените в Мистериите. Следователно, преди Мистерията на Голгота, тази душа остана незапозната с Азовите опитности, понеже те могат да бъдат изживени едва чрез въплъщението в човешкото тяло. От друга страна обаче, тази душа успя да съхрани цялата мъдрост, която можеше да бъде изживяна през епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна; тази душа успя да съхрани цялата любов, на която изобщо е способна една човешка душа. И така, тази неинкарнирана душа остана недокосната от изкушенията на Луцифер, остана невинна по отношение на онази огромна вина, с която човечеството обремени света в хода на реинкарнациите. Следователно, тази душа не можеше да бъде срещната тук или там по света под формата на човешко същество; тя можеше да бъде разпозната само от дребните ясновидци; тя загатваше за себе си само в условията на древните Мистерии.
към текста >>
Или с други думи, тук ние описваме една душа, която бих казал съществува както всред човечеството, така и над него; една душа, която първоначално можеше да бъде възприемана само по
дух
овен път един истински предшественик на човека, един истински свръхчовек!
С нея поддържат връзки само посветените в Мистериите. Следователно, преди Мистерията на Голгота, тази душа остана незапозната с Азовите опитности, понеже те могат да бъдат изживени едва чрез въплъщението в човешкото тяло. От друга страна обаче, тази душа успя да съхрани цялата мъдрост, която можеше да бъде изживяна през епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна; тази душа успя да съхрани цялата любов, на която изобщо е способна една човешка душа. И така, тази неинкарнирана душа остана недокосната от изкушенията на Луцифер, остана невинна по отношение на онази огромна вина, с която човечеството обремени света в хода на реинкарнациите. Следователно, тази душа не можеше да бъде срещната тук или там по света под формата на човешко същество; тя можеше да бъде разпозната само от дребните ясновидци; тя загатваше за себе си само в условията на древните Мистерии.
Или с други думи, тук ние описваме една душа, която бих казал съществува както всред човечеството, така и над него; една душа, която първоначално можеше да бъде възприемана само по духовен път един истински предшественик на човека, един истински свръхчовек!
Точно тази душа реши да се инкарнира вместо един Аз в онова дете Исус, за което ни разказва Евангелието на Лука. Вие си спомняте за моите лекции, изнесени в Базел; те съдържат доста подробности по този въпрос. И така, тук ние сме изправени пред една душа, която само наподобява качествата, характерни за Аза; естествено, след като навлиза в тялото на Исус, тя действува като един Аз, обаче все пак, всичките и прояви са съвсем различни от проявите на един нормален човешки Аз. Аз вече споменах: Веднага след своето раждане детето Исус от Евангелието на Лука проговори на един език, който неговата майка разбираше без усилие; случиха се и други подобни неща. Ние знаем още, че в детето Исус, за което ни говори Евангелието на Матей, живееше Азът на Заратустра, и това дете Исус израсна до своята 12 година, редом с него израсна и детето Исус от Евангелието на Лука, което не се отличаваше с особен стремеж към познание, а носеше в себе си божествена мъдрост и божествена жертвоготовност.
към текста >>
Ние знаем, че с появата на момчето Исус от Евангелието на Лука, прозвучава новото благовестие на мира и любовта: това става поради факта, че в астралното тяло на Исус от Евангелието на Лука се вляха силите на Буда, който в миналото беше вече въплътен в едно човешко същество, което на свой ред изживя своята последна инкарнация като Гоатама Буда и се издигна напълно в
дух
овния свят; така че в астралното тяло на момче то Исус от Евангелието на Лука се изяви самият Буда, и то не иначе, а според равнището на своята еволюция до преди Мистерията на Голгота.
Тези хора упрекват нашето антропософско учение, че описва Христос Исус като един сборен продукт от силите на всички мирови области. Подобни упреци възникват само поради стремежа към удобство, на който мнозина подчиняват своето човешко познание, само поради едно такова светоусещане, което не желае да се издигне до истинските стойности на нещата. Най-великите Събития трябва да бъдат разбирани включително и по такъв начин, че душата ни да се пробуди до най-висша степен, да се издигне до онази вътрешна интензивност на чувствата, която действително е необходима за постигането на подобна цел. Обаче ние знаем и още нещо. Ние знаем как трябва да бъдат тълкувани думите от Евангелието: „Божиите сили се изявяват във висините и мир се възцарява всред хората, които имат добра воля."
Ние знаем, че с появата на момчето Исус от Евангелието на Лука, прозвучава новото благовестие на мира и любовта: това става поради факта, че в астралното тяло на Исус от Евангелието на Лука се вляха силите на Буда, който в миналото беше вече въплътен в едно човешко същество, което на свой ред изживя своята последна инкарнация като Гоатама Буда и се издигна напълно в духовния свят; така че в астралното тяло на момче то Исус от Евангелието на Лука се изяви самият Буда, и то не иначе, а според равнището на своята еволюция до преди Мистерията на Голгота.
И така, едва днес, черпейки от източниците на Тайната наука, ние се докосваме до същността на Христос Исус. Макар и посветен, Павел трябваше да се обръща към тогавашното човечество с лесно разбираеми понятия; и ако мога така да се изразя, той далеч не „разполагаше" с такова човечество, което би могло да си служи с такива понятия, които днес ние предлагаме на човешките сърца. Обаче това, което представляваше неговата инспирация, беше предизвикано чрез едно посвещение, дадено по Божията милост. И понеже той не беше стигнал до това посвещение чрез съответните процедури в древните Мистерии, а по Божията милост, докато вървеше към Дамаск, където му се яви възкръсналият Христос, аз разглеждам този вид посвещение като нещо, което е свързано именно с Божията милост, с благодатта. Благодарение на въпросното Събитие от Дамаск, той знаеше: Да, след Мистерията на Голгота, в самата планетарна сфера на Земята вече живеят всички онези сили, които възкръснаха при Мистерията на Голгота.
към текста >>
До този момент въпросната душа-сестра пребиваваше само в
дух
овния свят.
Какъв беше онзи светлинен ореол, в който Христос се откри на Павел пред Дамаск? Какво представляваше всичко това? Как възникна то? Ако искаме да си отговорим на този въпрос, налага се да допълним още нещо към описанията, които на правих преди малко. Аз посочих: в определен момент от развитието една „сестра" на Адамовата душа, една душа-сестра най-после се включи във веригата на човешките поколения.
До този момент въпросната душа-сестра пребиваваше само в духовния свят.
Точно тази душа-сестра успя да се инкарнира в момчето Исус от Евангелието на Лука. Обаче, в строгия смисъл на думата, това не беше нейната първа инкарнация в едно човешко тяло, понеже тя, ако мога така да се изразя вече беше пророчески инкарнирана, така че още много по-рано тази душа се прояви като един вид предшественик на Мистериите. Аз и по-рано съм споделял с Вас: тази душа се подвизаваше в Мистериите, тя беше, така да се каже, отгледана в Мистериите и беше изпращана там, където човечеството имаше нужда от нея; обаче нейните свойства, нейните въздействия можеха да се проявят само в етерното тяло и, строго погледнато, те можеха да бъдат възприемани само дотогава, докато съществуваше древното ясновидство. Следователно, тази древна душа-сестра на Адам нямаше нужда да се въплъщава във физическо тяло, за да може да бъде виждана. Тя действително се появяваше тук или там, насочвана от Мистериите, с оглед на най-важните и решителни събития, засягащи еволюцията на Земята и човечеството, обаче тя далеч нямаше нужда от въплъщения, защото древното ясновидство все още не беше угаснало.
към текста >>
Ето къде са корените на онова съвършенство, което се проявява, когато най-висшите светогледи на Азия биват пренесени в дванадесетгодишното момче Исус; когато Азът на Заратустра се свързва с
Дух
а на Кришна.
И сега, след като ясновидството постепенно угасна, за да не изчезне от обсега на човешките възприятия, тази душа прибягна до един вид заместителна инкарнация. Тази сестра-душа на Адам беше инкарнирана в Кришна така да се каже единствения път, когато трябваше да се прояви по видим, физически начин, и чак после тя отново беше инкарнирана в тялото на момчето Исус от Евангелието на Лука. Едва сега ние разбираме защо Кришна се изразява по толкова свръхчовешки начин, защо той изпъква като най-добрия учител за човешкия Аз, защо той представлява, така да се каже, едно преодоляване на човешкия Аз, защо разполага с толкова огромно душевно величие. Всичко това е така, защото в онзи забележителен момент, за който стана дума преди няколко дни, той застава пред нас като едно човешко същество, което все още не е включено във веригата на човешките инкарнации. След известно време тази душа отново се въплъщава в тялото на момчето Исус от Евангелието на Лука.
Ето къде са корените на онова съвършенство, което се проявява, когато най-висшите светогледи на Азия биват пренесени в дванадесетгодишното момче Исус; когато Азът на Заратустра се свързва с Духа на Кришна.
Сега към „учителите в храма" се обръща не само Заратустра който говори като Аз -, сега момчето Исус се обръща към тях с помощта на онези средства, с които някога самият Кришна проповядваше учени ето Йога; момчето Исус отново прибягва до учението Йога, само че сега това учение е издигнато с една степен по-нагоре; сега Исус се свързва със силата на Кришна, със самия Кришна, за да извърви пътя до своята 30 година. Едва сега ние добиваме представа за съвършенството на онова единствено физическо тяло, което можеше да послужи за инкарнацията на Христовото Същество. Ето как духовните направления на човечеството се сливат в едно цяло. И когато настъпва Мистерията на Голгота, ние действително сме изправени пред задружните усилия на онези, които наричаме предводители на човечеството, ние действително сме изправени пред един пълен синтез на духовния живот. Когато Павел беше разтърсен от своето видение пред Дамаск, той не се усъмни нито за миг: пред него се намираше не друг, а Христос.
към текста >>
Ето как
дух
овните направления на човечеството се сливат в едно цяло.
Всичко това е така, защото в онзи забележителен момент, за който стана дума преди няколко дни, той застава пред нас като едно човешко същество, което все още не е включено във веригата на човешките инкарнации. След известно време тази душа отново се въплъщава в тялото на момчето Исус от Евангелието на Лука. Ето къде са корените на онова съвършенство, което се проявява, когато най-висшите светогледи на Азия биват пренесени в дванадесетгодишното момче Исус; когато Азът на Заратустра се свързва с Духа на Кришна. Сега към „учителите в храма" се обръща не само Заратустра който говори като Аз -, сега момчето Исус се обръща към тях с помощта на онези средства, с които някога самият Кришна проповядваше учени ето Йога; момчето Исус отново прибягва до учението Йога, само че сега това учение е издигнато с една степен по-нагоре; сега Исус се свързва със силата на Кришна, със самия Кришна, за да извърви пътя до своята 30 година. Едва сега ние добиваме представа за съвършенството на онова единствено физическо тяло, което можеше да послужи за инкарнацията на Христовото Същество.
Ето как духовните направления на човечеството се сливат в едно цяло.
И когато настъпва Мистерията на Голгота, ние действително сме изправени пред задружните усилия на онези, които наричаме предводители на човечеството, ние действително сме изправени пред един пълен синтез на духовния живот. Когато Павел беше разтърсен от своето видение пред Дамаск, той не се усъмни нито за миг: пред него се намираше не друг, а Христос. Обаче светлинният ореол, който обгръщаше Христос, светлинните одежди, с които си послужи Христос, бяха тези на Кришна. Христос си послужи с Кришна, и формира чрез него своите собствени душевни обвивки, за да продължи могъщите си действия вече в сферата на светлината -, в Христос се съдържа също и всичко онова, което някога представляваше същността на величествената Бхагавад Гита. В новозаветните откровения, макар и в твърде разпръснат, фрагментарен вид, ние откриваме много подробности от древното учение на Кришна.
към текста >>
И когато настъпва Мистерията на Голгота, ние действително сме изправени пред задружните усилия на онези, които наричаме предводители на човечеството, ние действително сме изправени пред един пълен синтез на
дух
овния живот.
След известно време тази душа отново се въплъщава в тялото на момчето Исус от Евангелието на Лука. Ето къде са корените на онова съвършенство, което се проявява, когато най-висшите светогледи на Азия биват пренесени в дванадесетгодишното момче Исус; когато Азът на Заратустра се свързва с Духа на Кришна. Сега към „учителите в храма" се обръща не само Заратустра който говори като Аз -, сега момчето Исус се обръща към тях с помощта на онези средства, с които някога самият Кришна проповядваше учени ето Йога; момчето Исус отново прибягва до учението Йога, само че сега това учение е издигнато с една степен по-нагоре; сега Исус се свързва със силата на Кришна, със самия Кришна, за да извърви пътя до своята 30 година. Едва сега ние добиваме представа за съвършенството на онова единствено физическо тяло, което можеше да послужи за инкарнацията на Христовото Същество. Ето как духовните направления на човечеството се сливат в едно цяло.
И когато настъпва Мистерията на Голгота, ние действително сме изправени пред задружните усилия на онези, които наричаме предводители на човечеството, ние действително сме изправени пред един пълен синтез на духовния живот.
Когато Павел беше разтърсен от своето видение пред Дамаск, той не се усъмни нито за миг: пред него се намираше не друг, а Христос. Обаче светлинният ореол, който обгръщаше Христос, светлинните одежди, с които си послужи Христос, бяха тези на Кришна. Христос си послужи с Кришна, и формира чрез него своите собствени душевни обвивки, за да продължи могъщите си действия вече в сферата на светлината -, в Христос се съдържа също и всичко онова, което някога представляваше същността на величествената Бхагавад Гита. В новозаветните откровения, макар и в твърде разпръснат, фрагментарен вид, ние откриваме много подробности от древното учение на Кришна. Обаче това древно учение на Кришна се превърна в дело на цялото човечество, защото Христос, като такъв, беше не един човешки Аз, който принадлежи на човечеството, а един Аз, който принадлежи на висшите Йерархии.
към текста >>
Ако обърнем поглед назад и обхванем най-ранните етапи от еволюцията, ние ще установим, че през онези далечни времена все още не съществуваше никакво строго разграничение между
дух
овното и материално то, и че тогава материалните процеси все още имаха своите
дух
овни измерения, а
дух
овните процеси ако бих могъл така да се изразя все още се откриваха на човека под една външна форма.
Обаче светлинният ореол, който обгръщаше Христос, светлинните одежди, с които си послужи Христос, бяха тези на Кришна. Христос си послужи с Кришна, и формира чрез него своите собствени душевни обвивки, за да продължи могъщите си действия вече в сферата на светлината -, в Христос се съдържа също и всичко онова, което някога представляваше същността на величествената Бхагавад Гита. В новозаветните откровения, макар и в твърде разпръснат, фрагментарен вид, ние откриваме много подробности от древното учение на Кришна. Обаче това древно учение на Кришна се превърна в дело на цялото човечество, защото Христос, като такъв, беше не един човешки Аз, който принадлежи на човечеството, а един Аз, който принадлежи на висшите Йерархии. Но наред с това Христос принадлежи също и на онези далечни времена, през които човекът все още не беше отделен от онова, което днес го обгръща като материален свят и което благодарение на неговото луциферическо изкушение се превръща в илюзия, в Майя.
Ако обърнем поглед назад и обхванем най-ранните етапи от еволюцията, ние ще установим, че през онези далечни времена все още не съществуваше никакво строго разграничение между духовното и материално то, и че тогава материалните процеси все още имаха своите духовни измерения, а духовните процеси ако бих могъл така да се изразя все още се откриваха на човека под една външна форма.
Благодарение на това, че Христовият Импулс озарява човечеството като нещо което напълно изключва подобно строго разграничение каквото например философията Санкия ни показва в лицето на Пуруша и Пракрити -, Христос се превръща не само в предводител на хората, извличащ, еволюционните импулси от самия себе си, но и в творение на Бога. Трябва ли тогава да заявяваме, че ние на всяка цена сме длъжни да напуснем Майя, след като сме разбрали, че материалният свят, като такъв, застава пред нас като илюзия, като Майя, само поради нашата собствена вина? Съвсем не, защото това би означавало поругаване на Духа и неговите проявления в света; това би означавало да припишем на материята такива качества, каквито всъщност и възлагаме само поради нашите собствени недостатъци, които не ни позволяват да виждаме в материята нищо друго освен булото на Майя. Напротив, ние все повече трябва да се надяваме, че един ден, когато преодолеем в себе си онова, което превръща материята в Майя, ние отново ще се помирим с целия свят. Защото нима не звучи от всички страни и нима ушите ни не долавят, че целият видим свят около нас е едно творение на Елохимите, и че в последния ден на сътворението тези Елохими казаха: Ето вижте, всичко това се оказа нещо добро?
към текста >>
Съвсем не, защото това би означавало поругаване на
Дух
а и неговите проявления в света; това би означавало да припишем на материята такива качества, каквито всъщност и възлагаме само поради нашите собствени недостатъци, които не ни позволяват да виждаме в материята нищо друго освен булото на Майя.
Обаче това древно учение на Кришна се превърна в дело на цялото човечество, защото Христос, като такъв, беше не един човешки Аз, който принадлежи на човечеството, а един Аз, който принадлежи на висшите Йерархии. Но наред с това Христос принадлежи също и на онези далечни времена, през които човекът все още не беше отделен от онова, което днес го обгръща като материален свят и което благодарение на неговото луциферическо изкушение се превръща в илюзия, в Майя. Ако обърнем поглед назад и обхванем най-ранните етапи от еволюцията, ние ще установим, че през онези далечни времена все още не съществуваше никакво строго разграничение между духовното и материално то, и че тогава материалните процеси все още имаха своите духовни измерения, а духовните процеси ако бих могъл така да се изразя все още се откриваха на човека под една външна форма. Благодарение на това, че Христовият Импулс озарява човечеството като нещо което напълно изключва подобно строго разграничение каквото например философията Санкия ни показва в лицето на Пуруша и Пракрити -, Христос се превръща не само в предводител на хората, извличащ, еволюционните импулси от самия себе си, но и в творение на Бога. Трябва ли тогава да заявяваме, че ние на всяка цена сме длъжни да напуснем Майя, след като сме разбрали, че материалният свят, като такъв, застава пред нас като илюзия, като Майя, само поради нашата собствена вина?
Съвсем не, защото това би означавало поругаване на Духа и неговите проявления в света; това би означавало да припишем на материята такива качества, каквито всъщност и възлагаме само поради нашите собствени недостатъци, които не ни позволяват да виждаме в материята нищо друго освен булото на Майя.
Напротив, ние все повече трябва да се надяваме, че един ден, когато преодолеем в себе си онова, което превръща материята в Майя, ние отново ще се помирим с целия свят. Защото нима не звучи от всички страни и нима ушите ни не долавят, че целият видим свят около нас е едно творение на Елохимите, и че в последния ден на сътворението тези Елохими казаха: Ето вижте, всичко това се оказа нещо добро? Тъкмо тази би била Кармата, която би се изпълнила, ако съществуваше само едно единствено учение на Кришна, защото в света не се случва нещо, без неговата Карма*26 да бъде изпълнена докрай. Ако за цялата вечност би съществувало само едно единствено учение на Кришна, тогава по отношение на материалния свят и по отношение на Божието откровение за което в изходната точка от Земното развитие Елохимите казаха: „Ето, всичко това се оказа нещо добро" -, тогава по отношение на тях би могло да прозвучи следното човешко възражение: Този свят съвсем не е добър и аз трябва да го на пусна! Човешкото съждение би се оказало поставено над Божието съждение!
към текста >>
И в същото време ние започваме да разбираме защо беше необходимо Христовият Импулс да си по служи с онези висши
дух
овни качества, които бяха характерни за Кришна.
Ето как би трябвало да се изпълни Кармата! И тъкмо за да не се случи това: ето защо Христос слезе на Земята; ето защо той поиска да ни помири със света, научавайки ни да се справяме с изкушението на Луцифер, така че да проникваме зад булото на Майя и да виждаме Божиите дела в техния истински облик; ето как ние откриваме Христос като помирител, който ни въвежда в истинските форми, в истинските образи на Божиите дела и откровения. Едва чрез Него ние се научаваме да разбираме прадревните думи: „Ето, всичко това се оказа нещо добро." За да се научим да приписваме именно на себе си това, което никога не бива да приписваме на света ето защо ние се нуждаем от Христос. Всички други грехове биха могли да бъдат снети от нас; обаче от този грях може да ни избави само Христос. Ако успеем да превърнем всичко това в едно морално чувство, Христовият Импулс грейва в една нова светлина.
И в същото време ние започваме да разбираме защо беше необходимо Христовият Импулс да си по служи с онези висши духовни качества, които бяха характерни за Кришна.
Скъпи мои приятели, замисълът на този лекционен цикъл далеч не се свежда да представи основната тема под формата на някаква теория, или като сбор от сложни идеи и понятия, които трябва да бъдат приети; този лекционен цикъл идва като един вид новогодишен дар, като един дар, който ще продължи да упражнява своите въздействия през цялата следваща година, подпомагайки ни в истинското разбиране на Христовия Импулс, в истинското разбиране на Елохимите и техните думи, прозвучали в изходната точка на Сътворението. И в същото време, моля Ви да свържете първоначалния замисъл на тези лекции и с нещо друго, а именно с изходната точка на нашето антропософско духовно учение. То наистина следва да бъде наречено „антропософско", защото чрез него човекът все повече и повече ще напредва в своето себепознание. Човекът все още не може да стигне до пълно себепознание, понеже той не се отнася сериозно нито към това, което се разиграва в неговата собствена душа, нито към нейните взаимодействия с външната природа. Обстоятелството, че ние виждаме света потопен в Майя, не е някаква приумица на Боговете, а дело на нашата собствена душа, едно дело, свързано с по-висшите степени на себепознание, една съществена подробност, в която всеки трябва да вникне със своите лични познавателни сили, това обстоятелство е пряко свързано и със самата антропософия, защото едва чрез нея ние стигаме до предчувствието за всичко онова, което теософията може да означава за човека.
към текста >>
И в същото време, моля Ви да свържете първоначалния замисъл на тези лекции и с нещо друго, а именно с изходната точка на нашето антропософско
дух
овно учение.
Едва чрез Него ние се научаваме да разбираме прадревните думи: „Ето, всичко това се оказа нещо добро." За да се научим да приписваме именно на себе си това, което никога не бива да приписваме на света ето защо ние се нуждаем от Христос. Всички други грехове биха могли да бъдат снети от нас; обаче от този грях може да ни избави само Христос. Ако успеем да превърнем всичко това в едно морално чувство, Христовият Импулс грейва в една нова светлина. И в същото време ние започваме да разбираме защо беше необходимо Христовият Импулс да си по служи с онези висши духовни качества, които бяха характерни за Кришна. Скъпи мои приятели, замисълът на този лекционен цикъл далеч не се свежда да представи основната тема под формата на някаква теория, или като сбор от сложни идеи и понятия, които трябва да бъдат приети; този лекционен цикъл идва като един вид новогодишен дар, като един дар, който ще продължи да упражнява своите въздействия през цялата следваща година, подпомагайки ни в истинското разбиране на Христовия Импулс, в истинското разбиране на Елохимите и техните думи, прозвучали в изходната точка на Сътворението.
И в същото време, моля Ви да свържете първоначалния замисъл на тези лекции и с нещо друго, а именно с изходната точка на нашето антропософско духовно учение.
То наистина следва да бъде наречено „антропософско", защото чрез него човекът все повече и повече ще напредва в своето себепознание. Човекът все още не може да стигне до пълно себепознание, понеже той не се отнася сериозно нито към това, което се разиграва в неговата собствена душа, нито към нейните взаимодействия с външната природа. Обстоятелството, че ние виждаме света потопен в Майя, не е някаква приумица на Боговете, а дело на нашата собствена душа, едно дело, свързано с по-висшите степени на себепознание, една съществена подробност, в която всеки трябва да вникне със своите лични познавателни сили, това обстоятелство е пряко свързано и със самата антропософия, защото едва чрез нея ние стигаме до предчувствието за всичко онова, което теософията може да означава за човека. Когато някой вземе решение за влизане в Антропософското Движение, той трябва да усети импулсиращата му сила не като друго, а като една скромност от най-висш порядък; една скромност, чийто тих глас казва: Ако искам да прескоча тази съществена подробност на човешката душа и веднага предприема шеметния скок в божествения свят, тогава много лесно смирението може да ме напусне и много лесно вместо от смирение аз мога да бъда обхванат от гордост и суета. Дано Антропософското Общество намери своята изходна точка в една по-висша морална област; дано то избегне преди всичко онова, което се промъкна толкова лесно в теософското движение като гордост, суета, честолюбие и несериозност пред лицето на най-висшите истини; дано Антропософското Общество избегне тази опасност благодарение на факта, че още в самото си начало, то разглежда външния свят на Майя като нещо, което е неразделно свързано със самата човешка душа.
към текста >>
Този лекционен цикъл беше замислен да прозвучи именно в изходната точка на Атропософското Движение и той би трябвало да ни представи неоспоримото доказателство: тук не става дума за някакво тесногръдо учение; напротив, тъкмо чрез нашето Антропософско Движение ние можем да разширим
дух
овния си хоризонт, като включим в него също и далечните области на източното мислене.
Откъде идва цялата суета, цялата неистинност? Те идват от липсата на себепознание. От какво покълва истината, от какво покълва молитвеният трепет пред света и мъдростта на Боговете? Те покълват единствено в атмосферата на истинско себепознание, самовъзпитание и самодисциплина. Нека за тази висша цел да послужи и всичко онова, което пулсира в нашето Антропософско Движение.
Този лекционен цикъл беше замислен да прозвучи именно в изходната точка на Атропософското Движение и той би трябвало да ни представи неоспоримото доказателство: тук не става дума за някакво тесногръдо учение; напротив, тъкмо чрез нашето Антропософско Движение ние можем да разширим духовния си хоризонт, като включим в него също и далечните области на източното мислене.
Нека да се замислим върху тези неща с подобаващо смирение, нека да ги приемем с антропософската нагласа за самовъзпитание и самодисциплина. И ако антропософията, скъпи мои приятели, бъде приета от Вас по този начин, тя ще тръгне по добър път и ще постигне една цел, която ще означава истинско благо както за отделния индивид, така и за всяко човешко общество. Нека тези бъдат и последните думи от лекционния цикъл върху Бхагавад Гита и Посланията на Павел, макар че мнозина от Вас вероятно ще отнесат в душите си нещо от казаното, което след време ще се окаже плодотворно в рамките на нашето Атропософско Движение. Защото Вие, скъпи мои приятели, бяхте събрани тук, така да се каже, за пръв път тъкмо в името на Антропософското Движение. Нека и занапред да се срещаме под знака на антропософията така, че с пълно право да се позоваваме на онези думи, които сега бихме искали да повторим в самия край на този лекционен цикъл, думите „скромност" и „себепознание", за да ги издигнем в този миг като един истински идеал пред нашата душа.
към текста >>
50.
Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Поредицата от лекции, които ще имаме днес и утре, може би е възможно да се използва, за да се разгледат неща, които си приличат: само че единият път се излагат пред приятели, които известно време са се занимавали в някое дружество да поставят гледните точки, от които ще изходим, в основата на своя мироглед, докато утре, при откритата лекция11, ще се разгледат подобни неща и подобни изходни точки, но така, както това е по-подходящо за онези хора, които идват от външния живот и се запознават с това движение, без да познават
дух
овната наука.
ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С МОРАЛНАТА ПРИРОДА НА ЧОВЕКА Цюрих, 15 Януари 1912
Поредицата от лекции, които ще имаме днес и утре, може би е възможно да се използва, за да се разгледат неща, които си приличат: само че единият път се излагат пред приятели, които известно време са се занимавали в някое дружество да поставят гледните точки, от които ще изходим, в основата на своя мироглед, докато утре, при откритата лекция11, ще се разгледат подобни неща и подобни изходни точки, но така, както това е по-подходящо за онези хора, които идват от външния живот и се запознават с това движение, без да познават духовната наука.
Днес същевременно би трябвало да се започне от това, което е много познато и е поощрение за всички, които искат да напреднат не само в духовната наука, а може би също и в развитието на своето собствено вътрешно същество. Постоянно бива подчертавано, че за вътрешното развитие на един човек за да се достигне може би до там, той сам да има изживявания в духовния свят от особено значение са чистотата и любвеобилността на целите и намеренията. Ние бихме могли макар и в дадено отношение едностранно, но всичко, което се казва винаги е едностранно да кажем: Един духовен изследовател, или изобщо някой, който иска да проникне в духовните светове и някак си сам да открие нещо от тези духовни светове, преди всичко трябва да има една душевна способност. Тази способност на душата трябва да се състои в това, той да симпатизира на доброто, на благородното, на красивото и да изпитва отвращение спрямо злото, спрямо грозното. Чистотата на моралната душевна природа се изисква и поощрява винаги, когато става въпрос за пътя в духовните светове и ние бихме могли да кажем: За едно истинско проникване в духовните светове, в смисъла на нашето съвремие, е необходимо цялостно изпълване на душата с истинските морални намерения и цели.
към текста >>
Днес същевременно би трябвало да се започне от това, което е много познато и е поощрение за всички, които искат да напреднат не само в
дух
овната наука, а може би също и в развитието на своето собствено вътрешно същество.
ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С МОРАЛНАТА ПРИРОДА НА ЧОВЕКА Цюрих, 15 Януари 1912 Поредицата от лекции, които ще имаме днес и утре, може би е възможно да се използва, за да се разгледат неща, които си приличат: само че единият път се излагат пред приятели, които известно време са се занимавали в някое дружество да поставят гледните точки, от които ще изходим, в основата на своя мироглед, докато утре, при откритата лекция11, ще се разгледат подобни неща и подобни изходни точки, но така, както това е по-подходящо за онези хора, които идват от външния живот и се запознават с това движение, без да познават духовната наука.
Днес същевременно би трябвало да се започне от това, което е много познато и е поощрение за всички, които искат да напреднат не само в духовната наука, а може би също и в развитието на своето собствено вътрешно същество.
Постоянно бива подчертавано, че за вътрешното развитие на един човек за да се достигне може би до там, той сам да има изживявания в духовния свят от особено значение са чистотата и любвеобилността на целите и намеренията. Ние бихме могли макар и в дадено отношение едностранно, но всичко, което се казва винаги е едностранно да кажем: Един духовен изследовател, или изобщо някой, който иска да проникне в духовните светове и някак си сам да открие нещо от тези духовни светове, преди всичко трябва да има една душевна способност. Тази способност на душата трябва да се състои в това, той да симпатизира на доброто, на благородното, на красивото и да изпитва отвращение спрямо злото, спрямо грозното. Чистотата на моралната душевна природа се изисква и поощрява винаги, когато става въпрос за пътя в духовните светове и ние бихме могли да кажем: За едно истинско проникване в духовните светове, в смисъла на нашето съвремие, е необходимо цялостно изпълване на душата с истинските морални намерения и цели. По-късно ще чуем, че е възможно да се достигне до ясновидски способности също и без тези основни изисквания; но да се постигнат ясновидски способности, без споменатите горе основни изисквания, винаги е нещо съмнително.
към текста >>
Постоянно бива подчертавано, че за вътрешното развитие на един човек за да се достигне може би до там, той сам да има изживявания в
дух
овния свят от особено значение са чистотата и любвеобилността на целите и намеренията.
ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С МОРАЛНАТА ПРИРОДА НА ЧОВЕКА Цюрих, 15 Януари 1912 Поредицата от лекции, които ще имаме днес и утре, може би е възможно да се използва, за да се разгледат неща, които си приличат: само че единият път се излагат пред приятели, които известно време са се занимавали в някое дружество да поставят гледните точки, от които ще изходим, в основата на своя мироглед, докато утре, при откритата лекция11, ще се разгледат подобни неща и подобни изходни точки, но така, както това е по-подходящо за онези хора, които идват от външния живот и се запознават с това движение, без да познават духовната наука. Днес същевременно би трябвало да се започне от това, което е много познато и е поощрение за всички, които искат да напреднат не само в духовната наука, а може би също и в развитието на своето собствено вътрешно същество.
Постоянно бива подчертавано, че за вътрешното развитие на един човек за да се достигне може би до там, той сам да има изживявания в духовния свят от особено значение са чистотата и любвеобилността на целите и намеренията.
Ние бихме могли макар и в дадено отношение едностранно, но всичко, което се казва винаги е едностранно да кажем: Един духовен изследовател, или изобщо някой, който иска да проникне в духовните светове и някак си сам да открие нещо от тези духовни светове, преди всичко трябва да има една душевна способност. Тази способност на душата трябва да се състои в това, той да симпатизира на доброто, на благородното, на красивото и да изпитва отвращение спрямо злото, спрямо грозното. Чистотата на моралната душевна природа се изисква и поощрява винаги, когато става въпрос за пътя в духовните светове и ние бихме могли да кажем: За едно истинско проникване в духовните светове, в смисъла на нашето съвремие, е необходимо цялостно изпълване на душата с истинските морални намерения и цели. По-късно ще чуем, че е възможно да се достигне до ясновидски способности също и без тези основни изисквания; но да се постигнат ясновидски способности, без споменатите горе основни изисквания, винаги е нещо съмнително. За да разберем това, нека сега си изясним какво всъщност можем да разбираме под морална природа на човека.
към текста >>
Ние бихме могли макар и в дадено отношение едностранно, но всичко, което се казва винаги е едностранно да кажем: Един
дух
овен изследовател, или изобщо някой, който иска да проникне в
дух
овните светове и някак си сам да открие нещо от тези
дух
овни светове, преди всичко трябва да има една душевна способност.
С МОРАЛНАТА ПРИРОДА НА ЧОВЕКА Цюрих, 15 Януари 1912 Поредицата от лекции, които ще имаме днес и утре, може би е възможно да се използва, за да се разгледат неща, които си приличат: само че единият път се излагат пред приятели, които известно време са се занимавали в някое дружество да поставят гледните точки, от които ще изходим, в основата на своя мироглед, докато утре, при откритата лекция11, ще се разгледат подобни неща и подобни изходни точки, но така, както това е по-подходящо за онези хора, които идват от външния живот и се запознават с това движение, без да познават духовната наука. Днес същевременно би трябвало да се започне от това, което е много познато и е поощрение за всички, които искат да напреднат не само в духовната наука, а може би също и в развитието на своето собствено вътрешно същество. Постоянно бива подчертавано, че за вътрешното развитие на един човек за да се достигне може би до там, той сам да има изживявания в духовния свят от особено значение са чистотата и любвеобилността на целите и намеренията.
Ние бихме могли макар и в дадено отношение едностранно, но всичко, което се казва винаги е едностранно да кажем: Един духовен изследовател, или изобщо някой, който иска да проникне в духовните светове и някак си сам да открие нещо от тези духовни светове, преди всичко трябва да има една душевна способност.
Тази способност на душата трябва да се състои в това, той да симпатизира на доброто, на благородното, на красивото и да изпитва отвращение спрямо злото, спрямо грозното. Чистотата на моралната душевна природа се изисква и поощрява винаги, когато става въпрос за пътя в духовните светове и ние бихме могли да кажем: За едно истинско проникване в духовните светове, в смисъла на нашето съвремие, е необходимо цялостно изпълване на душата с истинските морални намерения и цели. По-късно ще чуем, че е възможно да се достигне до ясновидски способности също и без тези основни изисквания; но да се постигнат ясновидски способности, без споменатите горе основни изисквания, винаги е нещо съмнително. За да разберем това, нека сега си изясним какво всъщност можем да разбираме под морална природа на човека. Ние сме принудени да говорим за моралната природа на човека, когато от една страна вземем под внимание подтиците за действие, стремежите и желанията, които идват от външния свят.
към текста >>
Чистотата на моралната душевна природа се изисква и поощрява винаги, когато става въпрос за пътя в
дух
овните светове и ние бихме могли да кажем: За едно истинско проникване в
дух
овните светове, в смисъла на нашето съвремие, е необходимо цялостно изпълване на душата с истинските морални намерения и цели.
Поредицата от лекции, които ще имаме днес и утре, може би е възможно да се използва, за да се разгледат неща, които си приличат: само че единият път се излагат пред приятели, които известно време са се занимавали в някое дружество да поставят гледните точки, от които ще изходим, в основата на своя мироглед, докато утре, при откритата лекция11, ще се разгледат подобни неща и подобни изходни точки, но така, както това е по-подходящо за онези хора, които идват от външния живот и се запознават с това движение, без да познават духовната наука. Днес същевременно би трябвало да се започне от това, което е много познато и е поощрение за всички, които искат да напреднат не само в духовната наука, а може би също и в развитието на своето собствено вътрешно същество. Постоянно бива подчертавано, че за вътрешното развитие на един човек за да се достигне може би до там, той сам да има изживявания в духовния свят от особено значение са чистотата и любвеобилността на целите и намеренията. Ние бихме могли макар и в дадено отношение едностранно, но всичко, което се казва винаги е едностранно да кажем: Един духовен изследовател, или изобщо някой, който иска да проникне в духовните светове и някак си сам да открие нещо от тези духовни светове, преди всичко трябва да има една душевна способност. Тази способност на душата трябва да се състои в това, той да симпатизира на доброто, на благородното, на красивото и да изпитва отвращение спрямо злото, спрямо грозното.
Чистотата на моралната душевна природа се изисква и поощрява винаги, когато става въпрос за пътя в духовните светове и ние бихме могли да кажем: За едно истинско проникване в духовните светове, в смисъла на нашето съвремие, е необходимо цялостно изпълване на душата с истинските морални намерения и цели.
По-късно ще чуем, че е възможно да се достигне до ясновидски способности също и без тези основни изисквания; но да се постигнат ясновидски способности, без споменатите горе основни изисквания, винаги е нещо съмнително. За да разберем това, нека сега си изясним какво всъщност можем да разбираме под морална природа на човека. Ние сме принудени да говорим за моралната природа на човека, когато от една страна вземем под внимание подтиците за действие, стремежите и желанията, които идват от външния свят. Когато човек е принуден да действа от нещо, което се числи към неговите естествени потребности като глад или жажда, или просто го желае, обикновено не казваме, че такова желаене или искане е морално действие. Естествено е, че поради това не е нужно те да бъдат неморални.
към текста >>
От нашата
дух
овно-научна работа ние всички познаваме луциферическите сили.
Ако например кажем: Човек така се настройва, че относно яденето и пиенето следва не само глад и жажда, но също и принципа, че е необходимо да се грижи за своя организъм, за да може да устои на външния свят, като следва външните изисквания на живота като определящи импулси, това би било една илюзия. Само ако към външните можем да прибавим вътрешните импулси: Че е правилно и добре човекът да бъде на Земята и то не само заради външните му задачи, а и заради вътрешната чисто човешка задача, която може да следва от това, само тогава е налице моралността; иначе тя е само привидна моралност. Отличителният белег за това, какво е морално, е, че импулсът не е породен от външния свят, а изцяло произтича от силите на нашата душа. Някой естествено би могъл да каже: В душата ни също има и зли гласове; често следваме импулси, които ясно усещаме като вътрешни импулси, а те изобщо не са такива, че да можем да ги означим като морални. Тогава можем да кажем макар че точно днес не можем изчерпателно да обсъдим тази тема, понеже имаме друга задача, когато човек следва такива привидно вътрешни импулси, които са лоши, зли, то в действителност не следва самия себе си, а следва импулси, чийто произход не познава и ги взима за такива, които идват отвътре.
От нашата духовно-научна работа ние всички познаваме луциферическите сили.
Те не идват отвътре, а всъщност отвън поради това, че луциферическите същества са се загнездили в нашето астрално тяло, а не в нашия Аз, така че ние, когато така дефинираме моралното, изпадаме в многобройни противоречия. Когато искаме да се задълбочим, ще видим, че характерното на моралността е, че всички морални импулси трябва да произлизат от най-дълбоката сърцевина на нашето същество. Тогава това, което морално ни харесва, което предизвиква нашето морално одобрение, което може да ни изпълни с възхищение и ентусиазъм, можем да поставим пред нас същевременно като идеал, като при това човекът е изцяло при самия себе си, съвсем в своята вътрешна същност. И щом в обикновения живот е изключително полезно и необходимо човек да е наясно, че само при моралните решения, в преценките си той се намира изцяло при самия себе си, или при решения, които се взимат по подобен начин, то това е едно основно изискване за практическия окултизъм. Това трябва да се приеме като основен принцип на окултистите.
към текста >>
От това виждаме, че по отношение на същинските
дух
овни работи на душата, законите са в позитивна форма; а всички закони, които се отнасят до собственото морално поведение във външния свят, са дадени под формата „Ти не бива...“.
Ние бихме могли и да кажем: Моралността, общо взето, трябва така да действа в човешката натура, че тя да е в състояние да каже: Ти не би трябвало нещо да правиш. Това съотношение седем към три в десетте Божии заповеди можем да разгледаме по-отблизо. Когато разгледаме седемте, които гласят: Не върши... всички те се отнасят за неща от външния свят, за това, което не бива да се прави във външния свят; противно на това трите закона, които съдържат повелителната форма „Ти трябва... „, се отнасят за това, което надхвърля физическия свят. Там се казва: Ти трябва да вярваш в единствения Бог! Ти трябва да не спекулираш с името на този Бог и така нататък.
От това виждаме, че по отношение на същинските духовни работи на душата, законите са в позитивна форма; а всички закони, които се отнасят до собственото морално поведение във външния свят, са дадени под формата „Ти не бива...“.
Ако ни се струва, че четвъртият закон „Ти трябва да уважаваш баща си и майка си, за да живееш дълго на Земята“ е в позитивна форма, то чувстваме, че всъщност той има силно негативен характер, също както другите шест закона. Той е един вид преходен закон, който се отнася към физическия свят, но същевременно от този физически свят вече ни извежда в духовния свят. И това можем да докажем до детайли, защото в религиите на всички стари народи е лежал култът към прадедите, а в предшествениците, в праотците същевременно е било дадено нещо божествено. В това отношение почитането на прадедите, от които непосредствените предшественици са само един специален случай, е вид преход от сетивния свят към висшия свят. Но специално този четвърти закон е бил отнесен към непосредствения физически свят, към отношенията на децата към родителите.
към текста >>
Той е един вид преходен закон, който се отнася към физическия свят, но същевременно от този физически свят вече ни извежда в
дух
овния свят.
Когато разгледаме седемте, които гласят: Не върши... всички те се отнасят за неща от външния свят, за това, което не бива да се прави във външния свят; противно на това трите закона, които съдържат повелителната форма „Ти трябва... „, се отнасят за това, което надхвърля физическия свят. Там се казва: Ти трябва да вярваш в единствения Бог! Ти трябва да не спекулираш с името на този Бог и така нататък. От това виждаме, че по отношение на същинските духовни работи на душата, законите са в позитивна форма; а всички закони, които се отнасят до собственото морално поведение във външния свят, са дадени под формата „Ти не бива...“. Ако ни се струва, че четвъртият закон „Ти трябва да уважаваш баща си и майка си, за да живееш дълго на Земята“ е в позитивна форма, то чувстваме, че всъщност той има силно негативен характер, също както другите шест закона.
Той е един вид преходен закон, който се отнася към физическия свят, но същевременно от този физически свят вече ни извежда в духовния свят.
И това можем да докажем до детайли, защото в религиите на всички стари народи е лежал култът към прадедите, а в предшествениците, в праотците същевременно е било дадено нещо божествено. В това отношение почитането на прадедите, от които непосредствените предшественици са само един специален случай, е вид преход от сетивния свят към висшия свят. Но специално този четвърти закон е бил отнесен към непосредствения физически свят, към отношенията на децата към родителите. По отношение на родителите бихме могли да изпълним този закон, ние можем да почувстваме, че този четвърти закон първоначално е бил даден в позитивна форма, че е даден на хората, за да предотврати да не се случи нещо. При първите заповеди предметът, към който изобщо са насочени, още не се намира във физическия свят.
към текста >>
Ние трябва да сме наясно, че в нас имаме
дух
овно-душевното ядро на съществото ни, което можем да обхванем в неговия център, когато кажем „Аз“, или „Аз съм“.
Ясновиждането не е така опасно както ясночуването. Как да се разбира това, като се има предвид казаното по-горе? Може би си спомняте, че в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове“ навсякъде на важните места съм посочил, че пътят към познаването на висшите светове трябва да се постига по начина, който днес характеризирах. Но без съмнение има и други пътища. Този път трябва само да се изучи по правилния начин, тогава скоро ще се разбере защо могат да се проявят черти на характера, каквито току що бяха описани.
Ние трябва да сме наясно, че в нас имаме духовно-душевното ядро на съществото ни, което можем да обхванем в неговия център, когато кажем „Аз“, или „Аз съм“.
Тази духовно-душевна централна същност е положена в астралното, етерното и физическото тяло. Така, както човек сега живее в света, ние живеем всъщност, когато вътрешно живеем, в нашия Аз; понеже всички душевни дейности при будния човек по някакъв начин са свързани с Аза, всички се появяват едновременно на фона на Аза. Често съм давал един преживян от мен пример с мой училищен другар13, който още като млад ученик беше изцяло материалистически мислител и казваше: „Когато мислим и чувстваме, имаме само процеси в мозъка; благодарение на движенията на нашия мозък ние мислим и чувстваме. Той още тогава развиваше изцяло материалистически теории. Как да говорим за Аз, за същност?
към текста >>
Тази
дух
овно-душевна централна същност е положена в астралното, етерното и физическото тяло.
Как да се разбира това, като се има предвид казаното по-горе? Може би си спомняте, че в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове“ навсякъде на важните места съм посочил, че пътят към познаването на висшите светове трябва да се постига по начина, който днес характеризирах. Но без съмнение има и други пътища. Този път трябва само да се изучи по правилния начин, тогава скоро ще се разбере защо могат да се проявят черти на характера, каквито току що бяха описани. Ние трябва да сме наясно, че в нас имаме духовно-душевното ядро на съществото ни, което можем да обхванем в неговия център, когато кажем „Аз“, или „Аз съм“.
Тази духовно-душевна централна същност е положена в астралното, етерното и физическото тяло.
Така, както човек сега живее в света, ние живеем всъщност, когато вътрешно живеем, в нашия Аз; понеже всички душевни дейности при будния човек по някакъв начин са свързани с Аза, всички се появяват едновременно на фона на Аза. Често съм давал един преживян от мен пример с мой училищен другар13, който още като млад ученик беше изцяло материалистически мислител и казваше: „Когато мислим и чувстваме, имаме само процеси в мозъка; благодарение на движенията на нашия мозък ние мислим и чувстваме. Той още тогава развиваше изцяло материалистически теории. Как да говорим за Аз, за същност? Мозъкът е този, който мисли, чувства и иска!
към текста >>
Ние сме положени в това, което са организирали за нас
дух
овно-душевните сили, които познаваме като Йерархиите.
Друго дете не би се трогнало от това, но това дете извършва самоубийство! Който разгледа живота на това дете само външно, ще говори всевъзможни неща за причините, довели до самоубийството. Само който наблюдава живота в неговите дълбочини, там където той се вълнува и напира в астралното тяло, само този човек ще знае, че изживяването на несправедливостта през седмата година принадлежи към най-важните причини. Това е останало да живее скрито и чрез събитията в училище е било извлечено нагоре; ако то не би било там, не би се случило самоубийството. Ние нямаме понятие за това, което се разиграва непосредствено под прага на съзнанието, когато астралното тяло има изживявания от непосредственото настояще, а още по-малко за това как е изградено астралното тяло в своята структура, в своята формация, от какво се състои, какви са неговите елементи, неговите същности.
Ние сме положени в това, което са организирали за нас духовно-душевните сили, които познаваме като Йерархиите.
Там долу в астралното тяло има много сили, също както и в дълбините на морето, които не могат да се видят, когато се наблюдава вълнението на повърхността. И както вълнението на повърхността се отнася към това, което е долу в морето, така се отнася съзнателният Аз към това, което се разиграва долу в астралното тяло. Там трябва да се появи гмурецът, който да се потопи в този свят на астралното тяло и този гмурец е точно само ясновидецът. В още по-голяма степен същото важи за етерното тяло. Там имаме още по-скрити дълбини.
към текста >>
Не бива да се избира обиколния път през трите тела, а един път, който непосредствено ни поставя във взаимна връзка с
дух
овните светове, със съществата на Йерархиите, така че тези сили да протекат в нас непосредствено от висшия свят.
Невъзможно е те да произлязат от самите нас, защото това, което идва от там, би трябвало да дойде от съзнателния ни Аз. Но освен моралните импулси, при човека могат да изплуват от съзнателния Аз най-много естетически съждения, които имат отношение към красивото, както и в известен смисъл математически съждения. Нещата обаче не бива да се изпомпват от астралното тяло; откъде тогава те могат да дойдат? От свръхсетивния свят, в който сме поставени и който всъщност е създал нашите три тела. Но тези сили не трябва да дойдат от самите тела.
Не бива да се избира обиколния път през трите тела, а един път, който непосредствено ни поставя във взаимна връзка с духовните светове, със съществата на Йерархиите, така че тези сили да протекат в нас непосредствено от висшия свят.
Ние трябва да имаме допир до тези светове, чрез които в нашите души да могат да протекат висшите сили. За това е необходимо висшето познание да влезе във връзка с нещо, по-различно от обикновеното познание. С обикновеното познание не се влиза във висшите светове. За да се влезе във висшите светове, е необходима съвсем определена, основна, душевна нагласа. Това е първото, което още старите гръцки философи са подчертавали: Някой, който може само добре да мисли, който иска да обхване нещата само интелектуално, чрез обикновеното мислене и философстване не може да навлезе в духовните светове.
към текста >>
Това е първото, което още старите гръцки философи са подчертавали: Някой, който може само добре да мисли, който иска да обхване нещата само интелектуално, чрез обикновеното мислене и философстване не може да навлезе в
дух
овните светове.
Не бива да се избира обиколния път през трите тела, а един път, който непосредствено ни поставя във взаимна връзка с духовните светове, със съществата на Йерархиите, така че тези сили да протекат в нас непосредствено от висшия свят. Ние трябва да имаме допир до тези светове, чрез които в нашите души да могат да протекат висшите сили. За това е необходимо висшето познание да влезе във връзка с нещо, по-различно от обикновеното познание. С обикновеното познание не се влиза във висшите светове. За да се влезе във висшите светове, е необходима съвсем определена, основна, душевна нагласа.
Това е първото, което още старите гръцки философи са подчертавали: Някой, който може само добре да мисли, който иска да обхване нещата само интелектуално, чрез обикновеното мислене и философстване не може да навлезе в духовните светове.
Трябва да се тръгне от нещо друго. Преди да се застане пред едно нещо с познавателни намерения, към него трябва да се подходи по друг начин. Всяко познание започва с удивлението и само който започне с удивлението, с учудването, той е на пътя към правилното познание14. Всичко, пред което не застанем първо с удивление, с учудване, не може да ни поведе по пътя на познанието. Оставете цялата педагогика да декламира, че трябва да се изходи от наблюдението; ако там първо не е удивлението, учудването, остава се само при обикновеното интелектуално опознаване.
към текста >>
Второто, което ни позволява да пристъпим в
дух
овния свят, е да се научим да уважаваме, да почитаме това, което действа в предмета.
Преди да се застане пред едно нещо с познавателни намерения, към него трябва да се подходи по друг начин. Всяко познание започва с удивлението и само който започне с удивлението, с учудването, той е на пътя към правилното познание14. Всичко, пред което не застанем първо с удивление, с учудване, не може да ни поведе по пътя на познанието. Оставете цялата педагогика да декламира, че трябва да се изходи от наблюдението; ако там първо не е удивлението, учудването, остава се само при обикновеното интелектуално опознаване. Удивлението е първото, което човек трябва да има.
Второто, което ни позволява да пристъпим в духовния свят, е да се научим да уважаваме, да почитаме това, което действа в предмета.
Познание, което не е свързано с душата така, че душата да пристъпи по пътя на познанието, без първо да изпита удивление и почитание към това, което се проявява чрез предмета на наблюдението, не може да надхвърли едно интелектуално опознаване. Третото е: Да се чувстваме в хармония с това, което се случва в света. За тази цел духовно-научното учение дава много средства, особено чрез това, че с всичката сериозност на живота ние приемаме идеята за кармата. От убеждението, че кармата се проявява в човешкия живот, до това тя да се превърне в истинска жизнена сериозност, лежи дълъг път. Ако ние наистина сме убедени и вярваме в кармата, когато някой ни удари плесница не бива да казваме: неприятно ми е, че ми удари тази плесница, а би трябвало да кажем: Кой всъщност ми удари тази плесница?
към текста >>
За тази цел
дух
овно-научното учение дава много средства, особено чрез това, че с всичката сериозност на живота ние приемаме идеята за кармата.
Оставете цялата педагогика да декламира, че трябва да се изходи от наблюдението; ако там първо не е удивлението, учудването, остава се само при обикновеното интелектуално опознаване. Удивлението е първото, което човек трябва да има. Второто, което ни позволява да пристъпим в духовния свят, е да се научим да уважаваме, да почитаме това, което действа в предмета. Познание, което не е свързано с душата така, че душата да пристъпи по пътя на познанието, без първо да изпита удивление и почитание към това, което се проявява чрез предмета на наблюдението, не може да надхвърли едно интелектуално опознаване. Третото е: Да се чувстваме в хармония с това, което се случва в света.
За тази цел духовно-научното учение дава много средства, особено чрез това, че с всичката сериозност на живота ние приемаме идеята за кармата.
От убеждението, че кармата се проявява в човешкия живот, до това тя да се превърне в истинска жизнена сериозност, лежи дълъг път. Ако ние наистина сме убедени и вярваме в кармата, когато някой ни удари плесница не бива да казваме: неприятно ми е, че ми удари тази плесница, а би трябвало да кажем: Кой всъщност ми удари тази плесница? Аз сам, понеже в предишен живот съм направил нещо на някого, което е причина да получа тази плесница сега и нямам и най-малкото основание да му кажа, че той ми причинява несправедливост, а в известна степен аз съм си поставил един автомат. Да се намираме не в противоречие, а в съзвучие със световните процеси. Самото Евангелие дава едно съответно поучение15.
към текста >>
Когато развием тези свойства, ние отваряме душата си, за да навлязат в нея онези сили, които същевременно, като девствени сили, изтичат от
дух
овния свят, сили, които вдишваме като свежия планински въз
дух
, след като преди това сме дишали някакъв издишан от други организми и замърсен въз
дух
.
Ако някой те удари по дясната страна, подложи му и лявата. Когато се знае, че чрез кармата човек трябва да търси причината в себе си, когато се разбере, как се проявява това, което е причинено чрез собствената воля, чрез собствената вина, тогава се идва до там, че човек се чувства в съзвучие със световния процес. Това е третото. И четвъртото е: Пълна отдаденост на световния процес; така да се гледа на себе си, като че ли сам човекът е само един член, една частица от него. Така че можем да изброим четири свойства, с които трябва да можем да застанем пред външния свят, пред външната страна на живота: Първо да се удивляваме, учудваме, второ, да почитаме, трето да се чувстваме в съзвучие със световния процес, четвърто напълно да се отдадем на този световен процес.
Когато развием тези свойства, ние отваряме душата си, за да навлязат в нея онези сили, които същевременно, като девствени сили, изтичат от духовния свят, сили, които вдишваме като свежия планински въздух, след като преди това сме дишали някакъв издишан от други организми и замърсен въздух.
Така виждаме каква голяма е разликата между това, което така да се каже по милост може да се даде от висшите Йерархии и това, което така усвояваме, че изпомпваме от нашата организация сили, които Йерархиите вече са вложили в нея*. Чрез такова разглеждане наистина се учим да различаваме два пътя, които водят до истинско ясновидство. Но единият път води към ясновидство чрез това, че човекът непосредствено се изправя пред съществата от висшите Йерархии. /*Такова изпомпване на силите от нашата организация се извършва и с консумирането на дрогите, на различните опиати Бел. пр./ Човекът не винаги е бил морално същество.
към текста >>
Тази е задачата, свързана с изграждането на такива сили, които водят в
дух
овния свят: Човекът трябва да се издигне в развитието си над това, което вече е придобил в течение на сатурновото, слънчевото и лунното развитие.
Човекът не винаги е бил морално същество. Докато той е изграждал астралното, етерното и физическото тяло, не е можело да се говори за морални импулси. Ние говорим за старите слънчеви човеци, които са приели етерното тяло и за лунните човеци, които са получили астралното тяло. Но никъде през тези периоди на развитие няма едно царство на моралността. Това е Земната мисия, че към това, което човек изобщо може да изживее, се прибавя и моралността.
Тази е задачата, свързана с изграждането на такива сили, които водят в духовния свят: Човекът трябва да се издигне в развитието си над това, което вече е придобил в течение на сатурновото, слънчевото и лунното развитие.
Ясно е следователно понеже може да бъде непосредствено доказано от разума, че не бива да се твърди: Да, човекът може безкритично да се довери на всеки познавателен път, на черната магия по същия начин, както на моралните импулси. Той би трябвало само да си даде труда да проверява чрез разума. Нека, опирайки се на днешното описание, всеки се опита истински да размисли и тогава ще види, че казаното ще се окаже истина, и когато той приложи такива мащаби към описваните различни познавателни пътища, действително без проблем ще може да ги различава. И много е важно, човек да се научи да си казва: За мен описанието на познавателния път, при който не всичко следва образеца на моралните импулси, Поначало е подозрително. Човекът, който не приема за подозрителен един път, стоящ в противоречие с това, което действително се чувства като морални импулси, който не чувства необходимостта от моралните импулси, би трябвало тогава, когато изпадне в опасност, да припише вината на самия себе си.
към текста >>
Затова изобщо не беше без значение между разглежданията на различните теми да се вмъкне и това разглеждане, защото е напълно правилно и добре, когато този, който днес се интересува от
дух
овната наука, приеме не само нещата, които са изследвани, но се запознае в известна степен и с това как те са открити.
Ясно е следователно понеже може да бъде непосредствено доказано от разума, че не бива да се твърди: Да, човекът може безкритично да се довери на всеки познавателен път, на черната магия по същия начин, както на моралните импулси. Той би трябвало само да си даде труда да проверява чрез разума. Нека, опирайки се на днешното описание, всеки се опита истински да размисли и тогава ще види, че казаното ще се окаже истина, и когато той приложи такива мащаби към описваните различни познавателни пътища, действително без проблем ще може да ги различава. И много е важно, човек да се научи да си казва: За мен описанието на познавателния път, при който не всичко следва образеца на моралните импулси, Поначало е подозрително. Човекът, който не приема за подозрителен един път, стоящ в противоречие с това, което действително се чувства като морални импулси, който не чувства необходимостта от моралните импулси, би трябвало тогава, когато изпадне в опасност, да припише вината на самия себе си.
Затова изобщо не беше без значение между разглежданията на различните теми да се вмъкне и това разглеждане, защото е напълно правилно и добре, когато този, който днес се интересува от духовната наука, приеме не само нещата, които са изследвани, но се запознае в известна степен и с това как те са открити.
Да приемем, че някой иска да усвои духовната наука, но през тази инкарнация не иска да пристъпи по самия път на познанието. Също и за него е полезно да си създаде представа как са получени познанията. Той може да изгради едно разбиране на нещата, също както химикът, който приема за вярна една истина, когато му се опише експеримента, чрез който са получени съответните резултати, дори и когато сам не е извършил експеримента. В нашето време за този, който иска да тръгне по пътя към висшето познание, е особено необходимо да наблюдава нещата, които бяха характеризирани днес; понеже ние живеем във време, когато човекът ще бъде призван от по-висшите сили да става все по-самостоятелен. Във времената, които са изминали до Мистерията на Голгота, беше така, че към човека прииждаха по известен начин ясновидски сили дори и без негова намеса; това беше един вид наследство от човешките правремена.
към текста >>
Да приемем, че някой иска да усвои
дух
овната наука, но през тази инкарнация не иска да пристъпи по самия път на познанието.
Той би трябвало само да си даде труда да проверява чрез разума. Нека, опирайки се на днешното описание, всеки се опита истински да размисли и тогава ще види, че казаното ще се окаже истина, и когато той приложи такива мащаби към описваните различни познавателни пътища, действително без проблем ще може да ги различава. И много е важно, човек да се научи да си казва: За мен описанието на познавателния път, при който не всичко следва образеца на моралните импулси, Поначало е подозрително. Човекът, който не приема за подозрителен един път, стоящ в противоречие с това, което действително се чувства като морални импулси, който не чувства необходимостта от моралните импулси, би трябвало тогава, когато изпадне в опасност, да припише вината на самия себе си. Затова изобщо не беше без значение между разглежданията на различните теми да се вмъкне и това разглеждане, защото е напълно правилно и добре, когато този, който днес се интересува от духовната наука, приеме не само нещата, които са изследвани, но се запознае в известна степен и с това как те са открити.
Да приемем, че някой иска да усвои духовната наука, но през тази инкарнация не иска да пристъпи по самия път на познанието.
Също и за него е полезно да си създаде представа как са получени познанията. Той може да изгради едно разбиране на нещата, също както химикът, който приема за вярна една истина, когато му се опише експеримента, чрез който са получени съответните резултати, дори и когато сам не е извършил експеримента. В нашето време за този, който иска да тръгне по пътя към висшето познание, е особено необходимо да наблюдава нещата, които бяха характеризирани днес; понеже ние живеем във време, когато човекът ще бъде призван от по-висшите сили да става все по-самостоятелен. Във времената, които са изминали до Мистерията на Голгота, беше така, че към човека прииждаха по известен начин ясновидски сили дори и без негова намеса; това беше един вид наследство от човешките правремена. Но от Мистерията на Голгота насам човекът живее така, че трябва да стане съзнателен за нещата.
към текста >>
Когато отново и отново се отдадем на мислите, че ние така, както сме поставени в света, както сме вплетени в света на майа, на голямата илюзия, с тази майа, с тази илюзия, която има своя произход винаги в
дух
овния свят, сме произлезли от божествените сили.
В нашето време за този, който иска да тръгне по пътя към висшето познание, е особено необходимо да наблюдава нещата, които бяха характеризирани днес; понеже ние живеем във време, когато човекът ще бъде призван от по-висшите сили да става все по-самостоятелен. Във времената, които са изминали до Мистерията на Голгота, беше така, че към човека прииждаха по известен начин ясновидски сили дори и без негова намеса; това беше един вид наследство от човешките правремена. Но от Мистерията на Голгота насам човекът живее така, че трябва да стане съзнателен за нещата. Затова е необходимо той да се научи да придобие точно онова настроение, което се постига чрез четирите добродетели, чрез четирите сили: Удивление или учудване, почитане, чувство на хармония със световния процес и себеотдаване на световния процес, и точно чрез развиването на тези добродетели свободно да се отвори за онези влияния, които могат да се насочат към него от висшите Йерархии. Има една възможност чрез най-фундаменталните душевни импулси човек да се постави в такова настроение спрямо света както при тези четири качества.
Когато отново и отново се отдадем на мислите, че ние така, както сме поставени в света, както сме вплетени в света на майа, на голямата илюзия, с тази майа, с тази илюзия, която има своя произход винаги в духовния свят, сме произлезли от божествените сили.
Че живеем в света на майа, на илюзията, това не ни пречи в този свят на майа, на илюзията, да се отдадем на духовните сили, от които сме произлезли. Майа се намира на повърхността, в играта на морските вълни, но е произлязла от морето, изхвърлена е нагоре и е създадена от субстанцията на морето. Така както играта на вълните наистина произлиза от света на морето, както пяната е една формация от субстанцията на морето, така от духовните недра се издига и светът на майа и ние можем да кажем: Ако и да сме вплетени в този свят на илюзиите, въпреки това сме произлезли от божественото. Това западната езотерика изразява с думите: От Бога сме родени Ех Dео nascimur. И второто е фундаменталното усещане, че не трябва да изпомпваме тези сили, които божествените същества са вложили в нашето астрално, етерно и физическо тяло, а непосредствено да се отдадем на духовния свят, да се стремим към него.
към текста >>
Че живеем в света на майа, на илюзията, това не ни пречи в този свят на майа, на илюзията, да се отдадем на
дух
овните сили, от които сме произлезли.
Във времената, които са изминали до Мистерията на Голгота, беше така, че към човека прииждаха по известен начин ясновидски сили дори и без негова намеса; това беше един вид наследство от човешките правремена. Но от Мистерията на Голгота насам човекът живее така, че трябва да стане съзнателен за нещата. Затова е необходимо той да се научи да придобие точно онова настроение, което се постига чрез четирите добродетели, чрез четирите сили: Удивление или учудване, почитане, чувство на хармония със световния процес и себеотдаване на световния процес, и точно чрез развиването на тези добродетели свободно да се отвори за онези влияния, които могат да се насочат към него от висшите Йерархии. Има една възможност чрез най-фундаменталните душевни импулси човек да се постави в такова настроение спрямо света както при тези четири качества. Когато отново и отново се отдадем на мислите, че ние така, както сме поставени в света, както сме вплетени в света на майа, на голямата илюзия, с тази майа, с тази илюзия, която има своя произход винаги в духовния свят, сме произлезли от божествените сили.
Че живеем в света на майа, на илюзията, това не ни пречи в този свят на майа, на илюзията, да се отдадем на духовните сили, от които сме произлезли.
Майа се намира на повърхността, в играта на морските вълни, но е произлязла от морето, изхвърлена е нагоре и е създадена от субстанцията на морето. Така както играта на вълните наистина произлиза от света на морето, както пяната е една формация от субстанцията на морето, така от духовните недра се издига и светът на майа и ние можем да кажем: Ако и да сме вплетени в този свят на илюзиите, въпреки това сме произлезли от божественото. Това западната езотерика изразява с думите: От Бога сме родени Ех Dео nascimur. И второто е фундаменталното усещане, че не трябва да изпомпваме тези сили, които божествените същества са вложили в нашето астрално, етерно и физическо тяло, а непосредствено да се отдадем на духовния свят, да се стремим към него. Това правим чрез четирите добродетели: удивление и учудване, почитане, хармония и себеотдаване на световния процес.
към текста >>
Така както играта на вълните наистина произлиза от света на морето, както пяната е една формация от субстанцията на морето, така от
дух
овните недра се издига и светът на майа и ние можем да кажем: Ако и да сме вплетени в този свят на илюзиите, въпреки това сме произлезли от божественото.
Затова е необходимо той да се научи да придобие точно онова настроение, което се постига чрез четирите добродетели, чрез четирите сили: Удивление или учудване, почитане, чувство на хармония със световния процес и себеотдаване на световния процес, и точно чрез развиването на тези добродетели свободно да се отвори за онези влияния, които могат да се насочат към него от висшите Йерархии. Има една възможност чрез най-фундаменталните душевни импулси човек да се постави в такова настроение спрямо света както при тези четири качества. Когато отново и отново се отдадем на мислите, че ние така, както сме поставени в света, както сме вплетени в света на майа, на голямата илюзия, с тази майа, с тази илюзия, която има своя произход винаги в духовния свят, сме произлезли от божествените сили. Че живеем в света на майа, на илюзията, това не ни пречи в този свят на майа, на илюзията, да се отдадем на духовните сили, от които сме произлезли. Майа се намира на повърхността, в играта на морските вълни, но е произлязла от морето, изхвърлена е нагоре и е създадена от субстанцията на морето.
Така както играта на вълните наистина произлиза от света на морето, както пяната е една формация от субстанцията на морето, така от духовните недра се издига и светът на майа и ние можем да кажем: Ако и да сме вплетени в този свят на илюзиите, въпреки това сме произлезли от божественото.
Това западната езотерика изразява с думите: От Бога сме родени Ех Dео nascimur. И второто е фундаменталното усещане, че не трябва да изпомпваме тези сили, които божествените същества са вложили в нашето астрално, етерно и физическо тяло, а непосредствено да се отдадем на духовния свят, да се стремим към него. Това правим чрез четирите добродетели: удивление и учудване, почитане, хармония и себеотдаване на световния процес. Това са точно нещата, които все по-дълбоко ни довеждат до настроението, което западноевропейската езотерика изразява с думите: В Христос умираме In Christo morimur. Тогава в нас изгрява надеждата, че вървим към събуждането ни в духовния свят, че към нас прииждат сили, с които отново ни даряват, както някога сме били дарени с астралното тяло.
към текста >>
И второто е фундаменталното усещане, че не трябва да изпомпваме тези сили, които божествените същества са вложили в нашето астрално, етерно и физическо тяло, а непосредствено да се отдадем на
дух
овния свят, да се стремим към него.
Когато отново и отново се отдадем на мислите, че ние така, както сме поставени в света, както сме вплетени в света на майа, на голямата илюзия, с тази майа, с тази илюзия, която има своя произход винаги в духовния свят, сме произлезли от божествените сили. Че живеем в света на майа, на илюзията, това не ни пречи в този свят на майа, на илюзията, да се отдадем на духовните сили, от които сме произлезли. Майа се намира на повърхността, в играта на морските вълни, но е произлязла от морето, изхвърлена е нагоре и е създадена от субстанцията на морето. Така както играта на вълните наистина произлиза от света на морето, както пяната е една формация от субстанцията на морето, така от духовните недра се издига и светът на майа и ние можем да кажем: Ако и да сме вплетени в този свят на илюзиите, въпреки това сме произлезли от божественото. Това западната езотерика изразява с думите: От Бога сме родени Ех Dео nascimur.
И второто е фундаменталното усещане, че не трябва да изпомпваме тези сили, които божествените същества са вложили в нашето астрално, етерно и физическо тяло, а непосредствено да се отдадем на духовния свят, да се стремим към него.
Това правим чрез четирите добродетели: удивление и учудване, почитане, хармония и себеотдаване на световния процес. Това са точно нещата, които все по-дълбоко ни довеждат до настроението, което западноевропейската езотерика изразява с думите: В Христос умираме In Christo morimur. Тогава в нас изгрява надеждата, че вървим към събуждането ни в духовния свят, че към нас прииждат сили, с които отново ни даряват, както някога сме били дарени с астралното тяло. Чрез Светия Дух отново ще бъдем събудени, отново ще бъдем допуснати до духовния свят, така че човек отново ще може да влезе във висшия свят: Per spiritum sanctum reviviscimus. Ние би трябвало да знаем, че всяка съответстваща на днешното време правилна езотерика трябва да прогони всички методи, които изтеглят от низшите тела и изпращат в Аза силите, които довеждат до висшето познание; понеже ние сме здрави, само защото тези сили остават долу на мястото си.
към текста >>
Тогава в нас изгрява надеждата, че вървим към събуждането ни в
дух
овния свят, че към нас прииждат сили, с които отново ни даряват, както някога сме били дарени с астралното тяло.
Така както играта на вълните наистина произлиза от света на морето, както пяната е една формация от субстанцията на морето, така от духовните недра се издига и светът на майа и ние можем да кажем: Ако и да сме вплетени в този свят на илюзиите, въпреки това сме произлезли от божественото. Това западната езотерика изразява с думите: От Бога сме родени Ех Dео nascimur. И второто е фундаменталното усещане, че не трябва да изпомпваме тези сили, които божествените същества са вложили в нашето астрално, етерно и физическо тяло, а непосредствено да се отдадем на духовния свят, да се стремим към него. Това правим чрез четирите добродетели: удивление и учудване, почитане, хармония и себеотдаване на световния процес. Това са точно нещата, които все по-дълбоко ни довеждат до настроението, което западноевропейската езотерика изразява с думите: В Христос умираме In Christo morimur.
Тогава в нас изгрява надеждата, че вървим към събуждането ни в духовния свят, че към нас прииждат сили, с които отново ни даряват, както някога сме били дарени с астралното тяло.
Чрез Светия Дух отново ще бъдем събудени, отново ще бъдем допуснати до духовния свят, така че човек отново ще може да влезе във висшия свят: Per spiritum sanctum reviviscimus. Ние би трябвало да знаем, че всяка съответстваща на днешното време правилна езотерика трябва да прогони всички методи, които изтеглят от низшите тела и изпращат в Аза силите, които довеждат до висшето познание; понеже ние сме здрави, само защото тези сили остават долу на мястото си. Един неправилен езотеричен път е този, при който по един или друг начин замъгляваме нашето съзнание и тогава вземаме за истина някои неща, просто защото сме изтеглили нагоре онези сили, които ако биха останали на тяхното място, не биха позволили да приемаме тези неща за правилни. Това са сериозни въпроси, които водят до там, правилно да се разбере защо в книгата „Как се постигат познания за висшите светове“ е описано, че силите за развитието на ясновидските способности са локализирани непосредствено в областта на нашия ларинкс. Това са в най-висш смисъл морални способности, които също и в учението на Буда са представени като осмочленния път.
към текста >>
Чрез
Светия
Дух
отново ще бъдем събудени, отново ще бъдем допуснати до
дух
овния свят, така че човек отново ще може да влезе във висшия свят: Per spiritum sanctum reviviscimus.
Това западната езотерика изразява с думите: От Бога сме родени Ех Dео nascimur. И второто е фундаменталното усещане, че не трябва да изпомпваме тези сили, които божествените същества са вложили в нашето астрално, етерно и физическо тяло, а непосредствено да се отдадем на духовния свят, да се стремим към него. Това правим чрез четирите добродетели: удивление и учудване, почитане, хармония и себеотдаване на световния процес. Това са точно нещата, които все по-дълбоко ни довеждат до настроението, което западноевропейската езотерика изразява с думите: В Христос умираме In Christo morimur. Тогава в нас изгрява надеждата, че вървим към събуждането ни в духовния свят, че към нас прииждат сили, с които отново ни даряват, както някога сме били дарени с астралното тяло.
Чрез Светия Дух отново ще бъдем събудени, отново ще бъдем допуснати до духовния свят, така че човек отново ще може да влезе във висшия свят: Per spiritum sanctum reviviscimus.
Ние би трябвало да знаем, че всяка съответстваща на днешното време правилна езотерика трябва да прогони всички методи, които изтеглят от низшите тела и изпращат в Аза силите, които довеждат до висшето познание; понеже ние сме здрави, само защото тези сили остават долу на мястото си. Един неправилен езотеричен път е този, при който по един или друг начин замъгляваме нашето съзнание и тогава вземаме за истина някои неща, просто защото сме изтеглили нагоре онези сили, които ако биха останали на тяхното място, не биха позволили да приемаме тези неща за правилни. Това са сериозни въпроси, които водят до там, правилно да се разбере защо в книгата „Как се постигат познания за висшите светове“ е описано, че силите за развитието на ясновидските способности са локализирани непосредствено в областта на нашия ларинкс. Това са в най-висш смисъл морални способности, които също и в учението на Буда са представени като осмочленния път. До една известна степен те са морални; в широк смисъл извеждат човека нагоре към проникнато с моралност познание, към импрегниране на познанието с това, което иначе се намира само в нашия морал.
към текста >>
51.
Любовта и нейното значение за света
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Дух
овната наука първоначално може да стане дори изкусителка, щом човекът узнае, че следващият живот е зависим от постигането на знание и мъдрост през този живот.
Една особеност на нашия физически и душевен живот е, че това, което носим в душата като жизнени опитности, като знание за живота, става все по-значително, колкото повече се приближаваме към смъртта, но също и че колкото повече се приближаваме към смъртта, все повече и повече известни качества, свойства се изгубват и се появяват други, които индивидуално са напълно различни. През младостта събираме познания, опитности, лелеем надежди, които най-често можем да осъществим едва по-късно. Колкото повече наближава старостта, толкова повече започваме да обичаме житейската мъдрост. Обичта към мъдростта не е егоистична, понеже тази обич става толкова по-голяма, колкото повече се приближаваме към смъртта; тя расте в такава степен, в каквато изгледът да спечелим нещо от нашата мъдрост става все по-малък. Ние все повече обикваме това душевно съдържание.
Духовната наука първоначално може да стане дори изкусителка, щом човекът узнае, че следващият живот е зависим от постигането на знание и мъдрост през този живот.
От духовната наука може да се породи егоизъм, който се простира извън границите на този живот и в това лежи една опасност. Може да се случи така, че неправилно разбраната от душата духовна наука да стане изкусителка; това е едно примамване от страна на духовната наука. То се намира в нейната същност. Може да се наблюдава, че обичта към жизнената мъдрост идва, както разцъфтяването при растението, когато то е узряло за това. Така че ние можем да забележим, че обичта пристъпва към нещо, което е в самите нас.
към текста >>
От
дух
овната наука може да се породи егоизъм, който се простира извън границите на този живот и в това лежи една опасност.
През младостта събираме познания, опитности, лелеем надежди, които най-често можем да осъществим едва по-късно. Колкото повече наближава старостта, толкова повече започваме да обичаме житейската мъдрост. Обичта към мъдростта не е егоистична, понеже тази обич става толкова по-голяма, колкото повече се приближаваме към смъртта; тя расте в такава степен, в каквато изгледът да спечелим нещо от нашата мъдрост става все по-малък. Ние все повече обикваме това душевно съдържание. Духовната наука първоначално може да стане дори изкусителка, щом човекът узнае, че следващият живот е зависим от постигането на знание и мъдрост през този живот.
От духовната наука може да се породи егоизъм, който се простира извън границите на този живот и в това лежи една опасност.
Може да се случи така, че неправилно разбраната от душата духовна наука да стане изкусителка; това е едно примамване от страна на духовната наука. То се намира в нейната същност. Може да се наблюдава, че обичта към жизнената мъдрост идва, както разцъфтяването при растението, когато то е узряло за това. Така че ние можем да забележим, че обичта пристъпва към нещо, което е в самите нас. Човекът многократно се е опитвал да преодолее импулсът на обич към нещо, което лежи в самия него, в един висш смисъл да го преодолее.
към текста >>
Може да се случи така, че неправилно разбраната от душата
дух
овна наука да стане изкусителка; това е едно примамване от страна на
дух
овната наука.
Колкото повече наближава старостта, толкова повече започваме да обичаме житейската мъдрост. Обичта към мъдростта не е егоистична, понеже тази обич става толкова по-голяма, колкото повече се приближаваме към смъртта; тя расте в такава степен, в каквато изгледът да спечелим нещо от нашата мъдрост става все по-малък. Ние все повече обикваме това душевно съдържание. Духовната наука първоначално може да стане дори изкусителка, щом човекът узнае, че следващият живот е зависим от постигането на знание и мъдрост през този живот. От духовната наука може да се породи егоизъм, който се простира извън границите на този живот и в това лежи една опасност.
Може да се случи така, че неправилно разбраната от душата духовна наука да стане изкусителка; това е едно примамване от страна на духовната наука.
То се намира в нейната същност. Може да се наблюдава, че обичта към жизнената мъдрост идва, както разцъфтяването при растението, когато то е узряло за това. Така че ние можем да забележим, че обичта пристъпва към нещо, което е в самите нас. Човекът многократно се е опитвал да преодолее импулсът на обич към нещо, което лежи в самия него, в един висш смисъл да го преодолее. Ние виждаме например при мистиците стремеж да развият нагона на самолюбието в смисъл на обич към познанието и да оставят тази обич да просветне в прекрасна светлина.
към текста >>
Както от растението остава семето, така остава и жизнената опитност, жизнената мъдрост; човекът преминава през портата на смъртта и това, което е узряло като
дух
овно ядро на мъдростта, това е семето за следващия живот.
Човекът многократно се е опитвал да преодолее импулсът на обич към нещо, което лежи в самия него, в един висш смисъл да го преодолее. Ние виждаме например при мистиците стремеж да развият нагона на самолюбието в смисъл на обич към познанието и да оставят тази обич да просветне в прекрасна светлина. Чрез задълбочаване в собствения си душевен живот те се опитват да намерят в себе си божествената искра, да почувстват тяхното висше себе като тази божествена искра. Всъщност като жизнена мъдрост, човек изгражда само зародиша на своя следващ живот. Това е също както при семето, след като растението е расло през цялата година.
Както от растението остава семето, така остава и жизнената опитност, жизнената мъдрост; човекът преминава през портата на смъртта и това, което е узряло като духовно ядро на мъдростта, това е семето за следващия живот.
Човекът усеща това, той може да стане мистик и да вземе за божествената искра, за нещо абсолютно това, което е само семе за следващия живот. И той често го интерпретира така, понеже се срамува да си признае, че това духовно семе е само самият той. Майстор Екхарт и Йоханес Таулер51 се обръщат към него като към Бога в самите нас, понеже не знаят нищо за реинкарнацията. Обхванем ли, разберем ли закона на прераждането, ще опознаем значението на любовта в света както в детайлите, така и в цялото. Под карма разбираме това, което в един живот е причина и което има своите последици в следващия живот.
към текста >>
И той често го интерпретира така, понеже се срамува да си признае, че това
дух
овно семе е само самият той.
Чрез задълбочаване в собствения си душевен живот те се опитват да намерят в себе си божествената искра, да почувстват тяхното висше себе като тази божествена искра. Всъщност като жизнена мъдрост, човек изгражда само зародиша на своя следващ живот. Това е също както при семето, след като растението е расло през цялата година. Както от растението остава семето, така остава и жизнената опитност, жизнената мъдрост; човекът преминава през портата на смъртта и това, което е узряло като духовно ядро на мъдростта, това е семето за следващия живот. Човекът усеща това, той може да стане мистик и да вземе за божествената искра, за нещо абсолютно това, което е само семе за следващия живот.
И той често го интерпретира така, понеже се срамува да си признае, че това духовно семе е само самият той.
Майстор Екхарт и Йоханес Таулер51 се обръщат към него като към Бога в самите нас, понеже не знаят нищо за реинкарнацията. Обхванем ли, разберем ли закона на прераждането, ще опознаем значението на любовта в света както в детайлите, така и в цялото. Под карма разбираме това, което в един живот е причина и което има своите последици в следващия живот. В смисъла на редуване на причина и следствие, като хора не можем особено да говорим за любов, не можем да говорим в смисъла на постъпка от любов и компенсацията за това. Там, в кармата, се касае до едно действие и неговото изравняване, но това няма нищо общо с любовта; делата на любовта са такива, че първоначално те не търсят своето изравняване в следващия живот.
към текста >>
Какво ни дава
дух
овната наука?
Любовта е моралното слънце на света. Не би ли било абсурд за човека, който се радва на цветята на една ливада, ако би пожелал Слънцето да изчезне от света? Пренесено в сферата на моралното, това означава: Човек трябва да е заинтересуван в човешките взаимоотношения да се достигне до правилно развитие. Мъдро е, когато ние посеем колкото се може повече любов по Земята. Единствено мъдрото е, когато поощряваме любовта по Земята.
Какво ни дава духовната наука?
Човек узнава фактите на земната еволюция, чува за духа на Земята, за нейната повърхност и измененията й, за създаването на човешкото тяло и така нататък, учи се точно да познае това, което живее и твори в развитието. Какво означава това? Какво означава, когато хората нищо не искат да знаят за духовната наука? Те нямат интерес към това, което се намира тук. Защото, който не познава Сатурн, който не познава същността на Слънцето и не иска да опознае Старата Луна, той не познава и Земята.
към текста >>
Човек узнава фактите на земната еволюция, чува за
дух
а на Земята, за нейната повърхност и измененията й, за създаването на човешкото тяло и така нататък, учи се точно да познае това, което живее и твори в развитието.
Не би ли било абсурд за човека, който се радва на цветята на една ливада, ако би пожелал Слънцето да изчезне от света? Пренесено в сферата на моралното, това означава: Човек трябва да е заинтересуван в човешките взаимоотношения да се достигне до правилно развитие. Мъдро е, когато ние посеем колкото се може повече любов по Земята. Единствено мъдрото е, когато поощряваме любовта по Земята. Какво ни дава духовната наука?
Човек узнава фактите на земната еволюция, чува за духа на Земята, за нейната повърхност и измененията й, за създаването на човешкото тяло и така нататък, учи се точно да познае това, което живее и твори в развитието.
Какво означава това? Какво означава, когато хората нищо не искат да знаят за духовната наука? Те нямат интерес към това, което се намира тук. Защото, който не познава Сатурн, който не познава същността на Слънцето и не иска да опознае Старата Луна, той не познава и Земята. Незаинтересуваност, краен егоизъм е тогава, когато хората нямат интерес към света.
към текста >>
Какво означава, когато хората нищо не искат да знаят за
дух
овната наука?
Мъдро е, когато ние посеем колкото се може повече любов по Земята. Единствено мъдрото е, когато поощряваме любовта по Земята. Какво ни дава духовната наука? Човек узнава фактите на земната еволюция, чува за духа на Земята, за нейната повърхност и измененията й, за създаването на човешкото тяло и така нататък, учи се точно да познае това, което живее и твори в развитието. Какво означава това?
Какво означава, когато хората нищо не искат да знаят за духовната наука?
Те нямат интерес към това, което се намира тук. Защото, който не познава Сатурн, който не познава същността на Слънцето и не иска да опознае Старата Луна, той не познава и Земята. Незаинтересуваност, краен егоизъм е тогава, когато хората нямат интерес към света. Интерес към всичко съществуващо това е човешко задължение. И така, нека обичаме Слънцето с неговата творческа сила, с неговата любов към растежа и благополучието на Земята и на човешките души.
към текста >>
Тогава изучаването на развитието на Земята ще бъде
дух
овният посев на любовта в света, защото
дух
овна наука без обич би била опасност за човечеството.
Те нямат интерес към това, което се намира тук. Защото, който не познава Сатурн, който не познава същността на Слънцето и не иска да опознае Старата Луна, той не познава и Земята. Незаинтересуваност, краен егоизъм е тогава, когато хората нямат интерес към света. Интерес към всичко съществуващо това е човешко задължение. И така, нека обичаме Слънцето с неговата творческа сила, с неговата любов към растежа и благополучието на Земята и на човешките души.
Тогава изучаването на развитието на Земята ще бъде духовният посев на любовта в света, защото духовна наука без обич би била опасност за човечеството.
Но ние не бива да проповядваме любовта, а тя ще може да дойде и тогава ще дойде тази любов в света, когато ние разпространим познанието за действителните духовни неща. Духовната наука и истинските действия от любов трябва да станат едно цяло. Сетивната любов е изворът на творческото, на възникващото. Без сетивната любов в света не би имало нищо сетивно; без духовната любов в развитието не се поражда нищо духовно. Когато упражняваме любовта, грижим се за любовта, в света се изливат творчески съзидателни сили.
към текста >>
Но ние не бива да проповядваме любовта, а тя ще може да дойде и тогава ще дойде тази любов в света, когато ние разпространим познанието за действителните
дух
овни неща.
Защото, който не познава Сатурн, който не познава същността на Слънцето и не иска да опознае Старата Луна, той не познава и Земята. Незаинтересуваност, краен егоизъм е тогава, когато хората нямат интерес към света. Интерес към всичко съществуващо това е човешко задължение. И така, нека обичаме Слънцето с неговата творческа сила, с неговата любов към растежа и благополучието на Земята и на човешките души. Тогава изучаването на развитието на Земята ще бъде духовният посев на любовта в света, защото духовна наука без обич би била опасност за човечеството.
Но ние не бива да проповядваме любовта, а тя ще може да дойде и тогава ще дойде тази любов в света, когато ние разпространим познанието за действителните духовни неща.
Духовната наука и истинските действия от любов трябва да станат едно цяло. Сетивната любов е изворът на творческото, на възникващото. Без сетивната любов в света не би имало нищо сетивно; без духовната любов в развитието не се поражда нищо духовно. Когато упражняваме любовта, грижим се за любовта, в света се изливат творчески съзидателни сили. Трябва ли да обосновем това с разума?
към текста >>
Дух
овната наука и истинските действия от любов трябва да станат едно цяло.
Незаинтересуваност, краен егоизъм е тогава, когато хората нямат интерес към света. Интерес към всичко съществуващо това е човешко задължение. И така, нека обичаме Слънцето с неговата творческа сила, с неговата любов към растежа и благополучието на Земята и на човешките души. Тогава изучаването на развитието на Земята ще бъде духовният посев на любовта в света, защото духовна наука без обич би била опасност за човечеството. Но ние не бива да проповядваме любовта, а тя ще може да дойде и тогава ще дойде тази любов в света, когато ние разпространим познанието за действителните духовни неща.
Духовната наука и истинските действия от любов трябва да станат едно цяло.
Сетивната любов е изворът на творческото, на възникващото. Без сетивната любов в света не би имало нищо сетивно; без духовната любов в развитието не се поражда нищо духовно. Когато упражняваме любовта, грижим се за любовта, в света се изливат творчески съзидателни сили. Трябва ли да обосновем това с разума? Творческите сили още преди нас и без нашия разум трябваше да се излеят в света.
към текста >>
Без сетивната любов в света не би имало нищо сетивно; без
дух
овната любов в развитието не се поражда нищо
дух
овно.
И така, нека обичаме Слънцето с неговата творческа сила, с неговата любов към растежа и благополучието на Земята и на човешките души. Тогава изучаването на развитието на Земята ще бъде духовният посев на любовта в света, защото духовна наука без обич би била опасност за човечеството. Но ние не бива да проповядваме любовта, а тя ще може да дойде и тогава ще дойде тази любов в света, когато ние разпространим познанието за действителните духовни неща. Духовната наука и истинските действия от любов трябва да станат едно цяло. Сетивната любов е изворът на творческото, на възникващото.
Без сетивната любов в света не би имало нищо сетивно; без духовната любов в развитието не се поражда нищо духовно.
Когато упражняваме любовта, грижим се за любовта, в света се изливат творчески съзидателни сили. Трябва ли да обосновем това с разума? Творческите сили още преди нас и без нашия разум трябваше да се излеят в света. Разбира се, като егоисти, ние бихме могли да отнемем творческите сили на бъдещето; но любовните дела и творческите сили на миналото не можем да премахнем. На постъпките от любов през миналото ние дължим нашето съществуване.
към текста >>
Ние трябва да предоставим на света нашите любовни дела, там обаче те са записани в
дух
овния световен процес.
Колкото по-силни сме станали чрез това, толкова повече сме задължени на миналото и каквото можем да извършим от любов когато и да е, представлява изплащане на дълговете за нашето съществуване. Оттук ще разберем и делата на един високо развит човек, защото един високо развит човек има по-големи дългове към миналото. Мъдро е да се изплатят неговите дългове чрез дела, изпълнени с любов. Импулсът на любовта расте с издигането на човека; само мъдростта не е достатъчна. Значението на любовта в света можем да представим пред душата по следния начин: Любов е това, което ни насочва към жизнените задължения спрямо миналото и понеже от заплащането на дълговете не ни остава нищо за в бъдеще, самите ние нямаме полза от нашите любовни дела.
Ние трябва да предоставим на света нашите любовни дела, там обаче те са записани в духовния световен процес.
Ние не се усъвършенстваме чрез нашите любовни дела, а само чрез друг вид действия, но чрез нашите любовни дела светът става по-богат. Защото творческото в света е любов. Редом с любовта има още две мощни сили в света. Как могат те да се сравнят с любовта? Едната сила е мощта, втората е знанието.
към текста >>
Човекът някога е имал известни
дух
овни сили; тогава Луцифер се приближил до него и с това се е стигнало до онзи момент, когато можем да кажем: те, прогресивните Богове отстъпват на Луцифер своето всемогъщество, за да може човекът да стане свободен.
Ние знаем, че Исус от Назарет е бил роден, израснал е по този начин, както разказват Евангелията, че се е извършило Кръщението в реката Йордан през тридесетата му година, че Христос след това три години е живял в тялото на Исус от Назарет и че е извършил Мистерията на Голгота. Много хора вярват, че трябва да представят тази Мистерия на Голгота колкото се може по-човешки, че това е било събитие, което се е извършило на Земята, че е едно земно събитие. Това обаче не е така. Как Мистерията на Голгота се е изпълнила на Земята, може да се види само когато тази мистерия се разглежда от висшите светове. Нека отново да си представим началото на земното развитие и началото на човека.
Човекът някога е имал известни духовни сили; тогава Луцифер се приближил до него и с това се е стигнало до онзи момент, когато можем да кажем: те, прогресивните Богове отстъпват на Луцифер своето всемогъщество, за да може човекът да стане свободен.
Но човекът потъва в материята по-дълбоко от предвиденото, той се изплъзва от прогресивните Богове, той слиза по-надолу, отколкото е било желано. Как прогресивните Богове отново биха могли да изтеглят човека към себе си? За да разберем това, трябва да погледнем към съвета на Боговете, не на Земята. Христос извършва делото за Боговете, за да възвърне хората на Боговете. Делото на Луцифер, значи, е едно дело в свръхсетивния свят; делото на Христос се извършва в свръхсетивния, но също и в сетивния свят един човек не може да го извърши.
към текста >>
Събитието на Мистерията на Голгота от една известна гледна точка принадлежи към най-висшите опитности в
дух
овния свят.
Портата на небето се отваря и отвътре просиява божието дело. Единственото дело на Земята, което е изцяло надсетивно, затова не е чудно, че тези, които не вярват в свръхсетивното, съвсем не вярват и в делото на Христос. Божие дело е делото на Христос, делото, което Боговете са извършили за себе си. Ето откъде Мистерията на Голгота получава своята светлина и изключителното си значение, а хората са поканени да станат свидетели на това дело. Затова не може да се намери исторически документ, защото хората са видели само външната страна; Евангелията обаче са написани от виждането на свръхсетивното, затова лесно могат да се отрекат от хора, на които липсва отношение към свръхсетивното.
Събитието на Мистерията на Голгота от една известна гледна точка принадлежи към най-висшите опитности в духовния свят.
Делото на Луцифер се извършва през време, когато човекът е бил още участник в свръхсетивния свят, делото на Христос се извършва в средата на материалния живот; то е физически-духовно дело. Дейността на Луцифер можем да разберем, когато с мъдрост изследваме света. За да разберем“ същността на Мистерията на Голгота, не е достатъчна само мъдрост. Можем да притежаваме цялата мъдрост на този свят, но да не разберем направеното от Христос. Защото за разбирането на Мистерията на Голгота е необходима любов.
към текста >>
Делото на Луцифер се извършва през време, когато човекът е бил още участник в свръхсетивния свят, делото на Христос се извършва в средата на материалния живот; то е физически-
дух
овно дело.
Единственото дело на Земята, което е изцяло надсетивно, затова не е чудно, че тези, които не вярват в свръхсетивното, съвсем не вярват и в делото на Христос. Божие дело е делото на Христос, делото, което Боговете са извършили за себе си. Ето откъде Мистерията на Голгота получава своята светлина и изключителното си значение, а хората са поканени да станат свидетели на това дело. Затова не може да се намери исторически документ, защото хората са видели само външната страна; Евангелията обаче са написани от виждането на свръхсетивното, затова лесно могат да се отрекат от хора, на които липсва отношение към свръхсетивното. Събитието на Мистерията на Голгота от една известна гледна точка принадлежи към най-висшите опитности в духовния свят.
Делото на Луцифер се извършва през време, когато човекът е бил още участник в свръхсетивния свят, делото на Христос се извършва в средата на материалния живот; то е физически-духовно дело.
Дейността на Луцифер можем да разберем, когато с мъдрост изследваме света. За да разберем“ същността на Мистерията на Голгота, не е достатъчна само мъдрост. Можем да притежаваме цялата мъдрост на този свят, но да не разберем направеното от Христос. Защото за разбирането на Мистерията на Голгота е необходима любов. Чак когато любовта се влее в мъдростта и обратното, тогава ще стане възможно да се разбере Мистерията на Голгота, чак тогава, когато пред лицето на смъртта човекът изгради любовта към мъдростта.
към текста >>
Христос напусна
дух
овните светове и свърза мъдростта с любовта; така тя ще преодолее егоизма, това е нейната цел.
Чрез Христовия импулс е дошла тя в света. Ние трябва да приложим импулса на любовта спрямо самата мъдрост. Старата мъдрост, която ясновидецът получаваше чрез откровение, е изразена във величествените думи от прамолитвата на човечеството. Ех Deo nascimur, „От Бог сме родени“. Това е стара мъдрост.
Христос напусна духовните светове и свърза мъдростта с любовта; така тя ще преодолее егоизма, това е нейната цел.
Но тя трябва самостоятелно, свободно да бъде поднасяна от едно същество на друго същество: Затова ерата на любовта започна едновременно с тази на егоизма. Изходната точка на Космоса е любовта; от нея е израснал егоизмът изцяло от само себе си. Но Христовият импулс, импулсът на любовта, с течение на времето ще преодолее всички разделящи сили, които са дошли в света и човекът постепенно ще може да усвои тази сила на любовта. В своеобразните монументални думи ние чувстваме как любовта се излива в човешките сърца, в думите на Христос: „Където двама са събрани в мое име, там аз съм между тях.“52 Така звучи старият розенкройцерски стих на свързаната с мъдростта любов: „In Christo morimur“, „В Христос умираме“. Чрез Йехова човекът беше предопределен към груповата душевност, към постепенното проникване с обич чрез кръвното роднинство; като личност той живее чрез Луцифер.
към текста >>
“53. Това божествено, изпълнено с любов дело, изляло се върху земния свят постепенно ще проникне човешкото развитие и въпреки умиращите физически сили, ще го оживи отново в
дух
а, понеже то не е извършено от егоизъм, а само от
дух
а на любовта: Per spiritum sanctum reviviscimus, „Чрез
Светия
Дух
ще възкръснем“.
Това трябваше да се случи, понеже доброто не можеше да се приеме без злото. Чрез победите на човека над самия себе си се появява възможността за разгръщането на любовта. Христос донесе на потъналия в егоизъм човек тласъка към себепреодоляване и силата, чрез това да победи злото. И сега, чрез делата на Христос, ще бъдат поведени да се съединят тези, които бяха разделени чрез самолюбието. Така в най-дълбок смисъл ще станат истина думите на Христос, които той изговаря, когато ни казва: „Каквото вие правите на един от най-незначителните ми братя, това го правите на мен!
“53. Това божествено, изпълнено с любов дело, изляло се върху земния свят постепенно ще проникне човешкото развитие и въпреки умиращите физически сили, ще го оживи отново в духа, понеже то не е извършено от егоизъм, а само от духа на любовта: Per spiritum sanctum reviviscimus, „Чрез Светия Дух ще възкръснем“.
Човешкото бъдеще ще се състои обаче и от още нещо друго, освен от любов. Духовното усъвършенстване ще бъде целта, към която ще иска да се стреми земното човечество. Това ще намерите описано в началото на моята мистерийна драма „Изпитанието на душата“54 но никой, който разбира делата на любовта, не ще може да види в собствения стремеж за усъвършенстване нещо, за което може да каже: този стремеж е безкористен. Усъвършенстването е нещо, чрез което искаме да засилим и поощрим нашето същество, нашата личност. Обаче нашата стойност за света трябва да виждаме именно в делата, изпълнени с любов, а не в делата за самоусъвършенстване.
към текста >>
Дух
овното усъвършенстване ще бъде целта, към която ще иска да се стреми земното човечество.
Христос донесе на потъналия в егоизъм човек тласъка към себепреодоляване и силата, чрез това да победи злото. И сега, чрез делата на Христос, ще бъдат поведени да се съединят тези, които бяха разделени чрез самолюбието. Така в най-дълбок смисъл ще станат истина думите на Христос, които той изговаря, когато ни казва: „Каквото вие правите на един от най-незначителните ми братя, това го правите на мен! “53. Това божествено, изпълнено с любов дело, изляло се върху земния свят постепенно ще проникне човешкото развитие и въпреки умиращите физически сили, ще го оживи отново в духа, понеже то не е извършено от егоизъм, а само от духа на любовта: Per spiritum sanctum reviviscimus, „Чрез Светия Дух ще възкръснем“. Човешкото бъдеще ще се състои обаче и от още нещо друго, освен от любов.
Духовното усъвършенстване ще бъде целта, към която ще иска да се стреми земното човечество.
Това ще намерите описано в началото на моята мистерийна драма „Изпитанието на душата“54 но никой, който разбира делата на любовта, не ще може да види в собствения стремеж за усъвършенстване нещо, за което може да каже: този стремеж е безкористен. Усъвършенстването е нещо, чрез което искаме да засилим и поощрим нашето същество, нашата личност. Обаче нашата стойност за света трябва да виждаме именно в делата, изпълнени с любов, а не в делата за самоусъвършенстване. Относно това не бива да изпадаме в заблуждение. Търси ли някой да последва Христос по пътя на любовта към мъдростта, то от тази мъдрост, която той поставя в служба на света, е валидна само онази част, която е проникната от любов.
към текста >>
Дух
овната наука осветява и най-малкия фин детайл в човешкото сърце.
По-късно ние ще сме длъжни да му кажем истината. По-късно ние отново ще трябва да компенсираме чрез една неприятна истина, която ще трябва да му кажем като фактор на развитието. Добре е, че това е така, понеже когато сме притиснати да изречем една необходима лъжа, това вече е кармично, значи егоистично, понеже една лъжа по необходимост също е едно егоистично дело, тя няма нищо общо с едно дело, породено от истинска любов. Защото малко хитрост винаги принадлежи към лъжата по необходимост. Тя не се казва само от обич.
Духовната наука осветява и най-малкия фин детайл в човешкото сърце.
към текста >>
52.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Дали това, което се обозначава като Свети
Дух
, изхожда само от Отца, както твърди Изтокът, или също и от Сина, както казва Западът?
В наше време е важно да се оставят такива неща да въздействат на душата, в такова време, в което пред очите ни в самата Европа се разиграват събития, в които действително проникват силите на народностните души, действащи под повърхността и не можещи да бъдат разбрани, без да отправим душевния си взор към тези народностни души. Извършващото се във външния живот е всъщност различно от това, което – сякаш кармически натрапващо се в този външен живот – е било обхванало душите на народите в нашия европейски Изток и Югоизток преди много столетия. Би могло да се каже: недоловимо за външния свят се случват кармични явления, които са във взаимовръзка с това, което се изразява само симптоматично на физическия план, всъщност се изразява на физическия план само с четири срички. Това, което сега получава кармично изражение, се е подготвяло, когато в европейските народностни души е проникнало прочутото и пораждащо много спорове „филиокве“1, разделило и разцепило ги на Изток и Запад. Всъщност какво касае съвременната ни душа с нейното разбиране това, заради което някога са се разцепили Западът и Изтокът?
Дали това, което се обозначава като Свети Дух, изхожда само от Отца, както твърди Изтокът, или също и от Сина, както казва Западът?
Има своето основание фактът, че по онова време Западът е прибавил „филиокве“ към изхождането на Светия Дух от Отца, защото всички сили, развили се в европейския Запад и дали импулсите за културата на Европа, са свързани с това. Тук не ни касаят всички богословски спорове на различните вероизповедания, възникнали около този символ. Но за нас е важно, че душевните събития някога са се изразили в това, че единното вероизповедание се е разцепило на такова, което казва, че Духът изхожда от Отца и от Сина, докато другото вярва, че Духът изхожда само от Отца. В този факт се изразява това, което оказва въздействие чак до наше време, което се вълнува и удря в глъбините и което може да бъде разбрано само ако вникнем поне малко в тайнственото господство на окултните основи в душите на народите. Когато мечът на каролингите утвърждава от Запад на Изток – защото не Папската църква е тази, която го прави, а мечът на каролингите – вероизповеданието, че Духът изхожда от Отца и Сина, в европейската култура се залага основата на това, което днес отново виждаме да пулсира възходящо в мощни и разтърсващи бурни вълнения.
към текста >>
Има своето основание фактът, че по онова време Западът е прибавил „филиокве“ към изхождането на
Светия
Дух
от Отца, защото всички сили, развили се в европейския Запад и дали импулсите за културата на Европа, са свързани с това.
Извършващото се във външния живот е всъщност различно от това, което – сякаш кармически натрапващо се в този външен живот – е било обхванало душите на народите в нашия европейски Изток и Югоизток преди много столетия. Би могло да се каже: недоловимо за външния свят се случват кармични явления, които са във взаимовръзка с това, което се изразява само симптоматично на физическия план, всъщност се изразява на физическия план само с четири срички. Това, което сега получава кармично изражение, се е подготвяло, когато в европейските народностни души е проникнало прочутото и пораждащо много спорове „филиокве“1, разделило и разцепило ги на Изток и Запад. Всъщност какво касае съвременната ни душа с нейното разбиране това, заради което някога са се разцепили Западът и Изтокът? Дали това, което се обозначава като Свети Дух, изхожда само от Отца, както твърди Изтокът, или също и от Сина, както казва Западът?
Има своето основание фактът, че по онова време Западът е прибавил „филиокве“ към изхождането на Светия Дух от Отца, защото всички сили, развили се в европейския Запад и дали импулсите за културата на Европа, са свързани с това.
Тук не ни касаят всички богословски спорове на различните вероизповедания, възникнали около този символ. Но за нас е важно, че душевните събития някога са се изразили в това, че единното вероизповедание се е разцепило на такова, което казва, че Духът изхожда от Отца и от Сина, докато другото вярва, че Духът изхожда само от Отца. В този факт се изразява това, което оказва въздействие чак до наше време, което се вълнува и удря в глъбините и което може да бъде разбрано само ако вникнем поне малко в тайнственото господство на окултните основи в душите на народите. Когато мечът на каролингите утвърждава от Запад на Изток – защото не Папската църква е тази, която го прави, а мечът на каролингите – вероизповеданието, че Духът изхожда от Отца и Сина, в европейската култура се залага основата на това, което днес отново виждаме да пулсира възходящо в мощни и разтърсващи бурни вълнения. Така едно вглъбяване в тази драма би могло да хвърли лъч светлина върху събитията от настоящето.
към текста >>
Но за нас е важно, че душевните събития някога са се изразили в това, че единното вероизповедание се е разцепило на такова, което казва, че
Дух
ът изхожда от Отца и от Сина, докато другото вярва, че
Дух
ът изхожда само от Отца.
Това, което сега получава кармично изражение, се е подготвяло, когато в европейските народностни души е проникнало прочутото и пораждащо много спорове „филиокве“1, разделило и разцепило ги на Изток и Запад. Всъщност какво касае съвременната ни душа с нейното разбиране това, заради което някога са се разцепили Западът и Изтокът? Дали това, което се обозначава като Свети Дух, изхожда само от Отца, както твърди Изтокът, или също и от Сина, както казва Западът? Има своето основание фактът, че по онова време Западът е прибавил „филиокве“ към изхождането на Светия Дух от Отца, защото всички сили, развили се в европейския Запад и дали импулсите за културата на Европа, са свързани с това. Тук не ни касаят всички богословски спорове на различните вероизповедания, възникнали около този символ.
Но за нас е важно, че душевните събития някога са се изразили в това, че единното вероизповедание се е разцепило на такова, което казва, че Духът изхожда от Отца и от Сина, докато другото вярва, че Духът изхожда само от Отца.
В този факт се изразява това, което оказва въздействие чак до наше време, което се вълнува и удря в глъбините и което може да бъде разбрано само ако вникнем поне малко в тайнственото господство на окултните основи в душите на народите. Когато мечът на каролингите утвърждава от Запад на Изток – защото не Папската църква е тази, която го прави, а мечът на каролингите – вероизповеданието, че Духът изхожда от Отца и Сина, в европейската култура се залага основата на това, което днес отново виждаме да пулсира възходящо в мощни и разтърсващи бурни вълнения. Така едно вглъбяване в тази драма би могло да хвърли лъч светлина върху събитията от настоящето. За отлагането на това представление решаващо значение имаше обстоятелството, което, от друга страна, е истински радващо, че имаше толкова много желаещи да присъстват на нашите представления, така че ако искахме да изпълним първоначалната си програма, щеше да се наложи да лишим мнозина от нашите приятели от възможността да присъстват на драмите „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“, както днес е заглавието на последната ни драма. Ако не съществуваше това обстоятелство, може би все пак щяхме да успеем да проведем първоначалната програма.
към текста >>
Когато мечът на каролингите утвърждава от Запад на Изток – защото не Папската църква е тази, която го прави, а мечът на каролингите – вероизповеданието, че
Дух
ът изхожда от Отца и Сина, в европейската култура се залага основата на това, което днес отново виждаме да пулсира възходящо в мощни и разтърсващи бурни вълнения.
Дали това, което се обозначава като Свети Дух, изхожда само от Отца, както твърди Изтокът, или също и от Сина, както казва Западът? Има своето основание фактът, че по онова време Западът е прибавил „филиокве“ към изхождането на Светия Дух от Отца, защото всички сили, развили се в европейския Запад и дали импулсите за културата на Европа, са свързани с това. Тук не ни касаят всички богословски спорове на различните вероизповедания, възникнали около този символ. Но за нас е важно, че душевните събития някога са се изразили в това, че единното вероизповедание се е разцепило на такова, което казва, че Духът изхожда от Отца и от Сина, докато другото вярва, че Духът изхожда само от Отца. В този факт се изразява това, което оказва въздействие чак до наше време, което се вълнува и удря в глъбините и което може да бъде разбрано само ако вникнем поне малко в тайнственото господство на окултните основи в душите на народите.
Когато мечът на каролингите утвърждава от Запад на Изток – защото не Папската църква е тази, която го прави, а мечът на каролингите – вероизповеданието, че Духът изхожда от Отца и Сина, в европейската култура се залага основата на това, което днес отново виждаме да пулсира възходящо в мощни и разтърсващи бурни вълнения.
Така едно вглъбяване в тази драма би могло да хвърли лъч светлина върху събитията от настоящето. За отлагането на това представление решаващо значение имаше обстоятелството, което, от друга страна, е истински радващо, че имаше толкова много желаещи да присъстват на нашите представления, така че ако искахме да изпълним първоначалната си програма, щеше да се наложи да лишим мнозина от нашите приятели от възможността да присъстват на драмите „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“, както днес е заглавието на последната ни драма. Ако не съществуваше това обстоятелство, може би все пак щяхме да успеем да проведем първоначалната програма. Всичко вече беше приготвено до такава степен, че например всички декорации са напълно готови, а също и всички костюми. И ако, както вече казах, не съществуваше гореспоменатото обстоятелство, можехме да мислим за поставяне и на тази трета драма.
към текста >>
Неохотно ми е със задна дата да коментирам разсъдъчно това, което наистина няма теоретичен, разсъдъчен произход, това, което стои пред нас в своите образи като вдъхновение от
дух
овния свят и за което така и не мога да говоря разсъдъчно другояче, освен по начина, по който може да говори и някой друг, който е вникнал в нещата.
Част от нашите приятели имаха достатъчно възможност и още ще я имат да се запознаят с това, което се разкри тук като евритмия. По време на някое от нашите събрания ще имаме възможност да представим нещо от този клон от нашата дейност пред уважаемите ни приятели. Това, скъпи мои приятели, е в основни линии, което исках, така да се каже, да предпоставя като нещо лично на настоящия ни цикъл лекции. Ако си спомняте за случилото се на сцената през последните дни, ще видите, че то предлага много неща, които могат да се свържат с обсъжданията от този лекционен цикъл. Смея да кажа, че след различни запитвания всяка година правех опит не само с перо, но до известна степен разработих и нещо като обяснение, като своего рода коментар към нашите Мистерийни драми, но все отново отлагах тази работа поради основанията, които отчасти очертах в предварителните бележки към „Пробуждането на душите“.
Неохотно ми е със задна дата да коментирам разсъдъчно това, което наистина няма теоретичен, разсъдъчен произход, това, което стои пред нас в своите образи като вдъхновение от духовния свят и за което така и не мога да говоря разсъдъчно другояче, освен по начина, по който може да говори и някой друг, който е вникнал в нещата.
Съществува известна потребност нещата, дадени по този начин, да се оставят да говорят сами за себе си и да не ги нагласяме, така да се каже, към разводнени представи, които никога не могат да бъдат нещо друго освен разсъдъчно мислене и теоретизиране. Все пак в този цикъл лекции може би е възможно да се опрем на някои неща. И днес бих искал преди всичко да насоча вашето внимание към това, което ви беше представено в Девета, Десета и Тринадесета картина от „Пробуждането на душите“. Именно в тези картини имаме пред себе си нещо, което би могло да се нарече прости образни впечатления, докато вероятно мнозина биха могли да очакват, че след сценичните действия, отнасящи се до духовната област и египетското посвещение, пред душевния взор ще бъде представено нещо по-бурно, по-трагично, би могло да се каже нещо по-гръмогласно, а не протичащо в тишината на душата. И въпреки това всичко, което би могло да бъде различно в Девета, Десета и Тринадесета картина, щеше да изглежда невярно за окултния поглед.
към текста >>
Именно в тези картини имаме пред себе си нещо, което би могло да се нарече прости образни впечатления, докато вероятно мнозина биха могли да очакват, че след сценичните действия, отнасящи се до
дух
овната област и египетското посвещение, пред душевния взор ще бъде представено нещо по-бурно, по-трагично, би могло да се каже нещо по-гръмогласно, а не протичащо в тишината на душата.
Смея да кажа, че след различни запитвания всяка година правех опит не само с перо, но до известна степен разработих и нещо като обяснение, като своего рода коментар към нашите Мистерийни драми, но все отново отлагах тази работа поради основанията, които отчасти очертах в предварителните бележки към „Пробуждането на душите“. Неохотно ми е със задна дата да коментирам разсъдъчно това, което наистина няма теоретичен, разсъдъчен произход, това, което стои пред нас в своите образи като вдъхновение от духовния свят и за което така и не мога да говоря разсъдъчно другояче, освен по начина, по който може да говори и някой друг, който е вникнал в нещата. Съществува известна потребност нещата, дадени по този начин, да се оставят да говорят сами за себе си и да не ги нагласяме, така да се каже, към разводнени представи, които никога не могат да бъдат нещо друго освен разсъдъчно мислене и теоретизиране. Все пак в този цикъл лекции може би е възможно да се опрем на някои неща. И днес бих искал преди всичко да насоча вашето внимание към това, което ви беше представено в Девета, Десета и Тринадесета картина от „Пробуждането на душите“.
Именно в тези картини имаме пред себе си нещо, което би могло да се нарече прости образни впечатления, докато вероятно мнозина биха могли да очакват, че след сценичните действия, отнасящи се до духовната област и египетското посвещение, пред душевния взор ще бъде представено нещо по-бурно, по-трагично, би могло да се каже нещо по-гръмогласно, а не протичащо в тишината на душата.
И въпреки това всичко, което би могло да бъде различно в Девета, Десета и Тринадесета картина, щеше да изглежда невярно за окултния поглед. Пред нас е развитието на душите. Тук е необходимо веднага да кажем, че макар и с теоретични представяния, каквито се дават и на нас за развитието на душите нагоре към висшите светове, на всяка душа се дават опорни точки във връзка с пътя към духовните светове, обаче това душевно развитие трябва да е различно за всяка душа в зависимост от нейните специфични качества, характер, темперамент и други условия. Затова можем да придобием по-дълбоко разбиране за окултното развитие на душите само ако ги разглеждаме в тяхното разнообразие, в това колко различно протича то при Мария, различно при Йохан Томасий и различно при останалите действащи лица в нашата драма. Девета картина е посветена главно на онзи душевен момент в Мария, когато в душата ѝ навлиза съзнание за това, което тази душа, така да се каже, още не е преживяла напълно съзнателно в своите глъбини в предшестващия деваканически период, и за това, през което е преминала тя в далечното минало, в периода, който се отнася до египетското посвещение.
към текста >>
Тук е необходимо веднага да кажем, че макар и с теоретични представяния, каквито се дават и на нас за развитието на душите нагоре към висшите светове, на всяка душа се дават опорни точки във връзка с пътя към
дух
овните светове, обаче това душевно развитие трябва да е различно за всяка душа в зависимост от нейните специфични качества, характер, темперамент и други условия.
Все пак в този цикъл лекции може би е възможно да се опрем на някои неща. И днес бих искал преди всичко да насоча вашето внимание към това, което ви беше представено в Девета, Десета и Тринадесета картина от „Пробуждането на душите“. Именно в тези картини имаме пред себе си нещо, което би могло да се нарече прости образни впечатления, докато вероятно мнозина биха могли да очакват, че след сценичните действия, отнасящи се до духовната област и египетското посвещение, пред душевния взор ще бъде представено нещо по-бурно, по-трагично, би могло да се каже нещо по-гръмогласно, а не протичащо в тишината на душата. И въпреки това всичко, което би могло да бъде различно в Девета, Десета и Тринадесета картина, щеше да изглежда невярно за окултния поглед. Пред нас е развитието на душите.
Тук е необходимо веднага да кажем, че макар и с теоретични представяния, каквито се дават и на нас за развитието на душите нагоре към висшите светове, на всяка душа се дават опорни точки във връзка с пътя към духовните светове, обаче това душевно развитие трябва да е различно за всяка душа в зависимост от нейните специфични качества, характер, темперамент и други условия.
Затова можем да придобием по-дълбоко разбиране за окултното развитие на душите само ако ги разглеждаме в тяхното разнообразие, в това колко различно протича то при Мария, различно при Йохан Томасий и различно при останалите действащи лица в нашата драма. Девета картина е посветена главно на онзи душевен момент в Мария, когато в душата ѝ навлиза съзнание за това, което тази душа, така да се каже, още не е преживяла напълно съзнателно в своите глъбини в предшестващия деваканически период, и за това, през което е преминала тя в далечното минало, в периода, който се отнася до египетското посвещение. В това, което този път е представено в духовната област, имаме работа с преживяванията на душата между смъртта, настъпила след една средновековна инкарнация, и раждането във времето, в което се развива действието в „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“, „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“. Всички тези преживявания, с изключение на епизода в „Изпитанието на душата“, който представя съдържанието на духовната ретроспекция на Капезий в неговия предишен живот, се случват в настоящето – в това настояще, което се свързва с духовното минало, протекло деваканически между смъртта на съответните персонажи след средновековното превъплъщение, представляващо съдържанието на дадения епизод, и настоящия живот. Това, което изживяват душите по време на своя деваканически период, е различно в зависимост от това дали душите са преминали през една или друга подготовка на земята.
към текста >>
В това, което този път е представено в
дух
овната област, имаме работа с преживяванията на душата между смъртта, настъпила след една средновековна инкарнация, и раждането във времето, в което се развива действието в „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“, „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“.
И въпреки това всичко, което би могло да бъде различно в Девета, Десета и Тринадесета картина, щеше да изглежда невярно за окултния поглед. Пред нас е развитието на душите. Тук е необходимо веднага да кажем, че макар и с теоретични представяния, каквито се дават и на нас за развитието на душите нагоре към висшите светове, на всяка душа се дават опорни точки във връзка с пътя към духовните светове, обаче това душевно развитие трябва да е различно за всяка душа в зависимост от нейните специфични качества, характер, темперамент и други условия. Затова можем да придобием по-дълбоко разбиране за окултното развитие на душите само ако ги разглеждаме в тяхното разнообразие, в това колко различно протича то при Мария, различно при Йохан Томасий и различно при останалите действащи лица в нашата драма. Девета картина е посветена главно на онзи душевен момент в Мария, когато в душата ѝ навлиза съзнание за това, което тази душа, така да се каже, още не е преживяла напълно съзнателно в своите глъбини в предшестващия деваканически период, и за това, през което е преминала тя в далечното минало, в периода, който се отнася до египетското посвещение.
В това, което този път е представено в духовната област, имаме работа с преживяванията на душата между смъртта, настъпила след една средновековна инкарнация, и раждането във времето, в което се развива действието в „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“, „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“.
Всички тези преживявания, с изключение на епизода в „Изпитанието на душата“, който представя съдържанието на духовната ретроспекция на Капезий в неговия предишен живот, се случват в настоящето – в това настояще, което се свързва с духовното минало, протекло деваканически между смъртта на съответните персонажи след средновековното превъплъщение, представляващо съдържанието на дадения епизод, и настоящия живот. Това, което изживяват душите по време на своя деваканически период, е различно в зависимост от това дали душите са преминали през една или друга подготовка на земята. Смята се за значително душевно преживяване, когато през деваканическия период душата премине със съзнание през това, което се нарича мирова среднощ. Душите, които не са подготвени за това, изживяват тази мирова среднощ така, че сякаш спят по времето, което може да се обозначи като Сатурнов период на Девакана. Защото всички следващи един след друг периоди, през които преминават душите между смъртта и ново раждане, могат да се обозначат във връзка с отделните планети като Слънчев, Марсов, Меркуриев и т.н. период.
към текста >>
Всички тези преживявания, с изключение на епизода в „Изпитанието на душата“, който представя съдържанието на
дух
овната ретроспекция на Капезий в неговия предишен живот, се случват в настоящето – в това настояще, което се свързва с
дух
овното минало, протекло деваканически между смъртта на съответните персонажи след средновековното превъплъщение, представляващо съдържанието на дадения епизод, и настоящия живот.
Пред нас е развитието на душите. Тук е необходимо веднага да кажем, че макар и с теоретични представяния, каквито се дават и на нас за развитието на душите нагоре към висшите светове, на всяка душа се дават опорни точки във връзка с пътя към духовните светове, обаче това душевно развитие трябва да е различно за всяка душа в зависимост от нейните специфични качества, характер, темперамент и други условия. Затова можем да придобием по-дълбоко разбиране за окултното развитие на душите само ако ги разглеждаме в тяхното разнообразие, в това колко различно протича то при Мария, различно при Йохан Томасий и различно при останалите действащи лица в нашата драма. Девета картина е посветена главно на онзи душевен момент в Мария, когато в душата ѝ навлиза съзнание за това, което тази душа, така да се каже, още не е преживяла напълно съзнателно в своите глъбини в предшестващия деваканически период, и за това, през което е преминала тя в далечното минало, в периода, който се отнася до египетското посвещение. В това, което този път е представено в духовната област, имаме работа с преживяванията на душата между смъртта, настъпила след една средновековна инкарнация, и раждането във времето, в което се развива действието в „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“, „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“.
Всички тези преживявания, с изключение на епизода в „Изпитанието на душата“, който представя съдържанието на духовната ретроспекция на Капезий в неговия предишен живот, се случват в настоящето – в това настояще, което се свързва с духовното минало, протекло деваканически между смъртта на съответните персонажи след средновековното превъплъщение, представляващо съдържанието на дадения епизод, и настоящия живот.
Това, което изживяват душите по време на своя деваканически период, е различно в зависимост от това дали душите са преминали през една или друга подготовка на земята. Смята се за значително душевно преживяване, когато през деваканическия период душата премине със съзнание през това, което се нарича мирова среднощ. Душите, които не са подготвени за това, изживяват тази мирова среднощ така, че сякаш спят по времето, което може да се обозначи като Сатурнов период на Девакана. Защото всички следващи един след друг периоди, през които преминават душите между смъртта и ново раждане, могат да се обозначат във връзка с отделните планети като Слънчев, Марсов, Меркуриев и т.н. период. Някои души проспиват, така да се каже, тази мирова среднощ.
към текста >>
Подготвените души будуват по време на този период от
дух
овния им живот в тази мирова среднощ.
Това, което изживяват душите по време на своя деваканически период, е различно в зависимост от това дали душите са преминали през една или друга подготовка на земята. Смята се за значително душевно преживяване, когато през деваканическия период душата премине със съзнание през това, което се нарича мирова среднощ. Душите, които не са подготвени за това, изживяват тази мирова среднощ така, че сякаш спят по времето, което може да се обозначи като Сатурнов период на Девакана. Защото всички следващи един след друг периоди, през които преминават душите между смъртта и ново раждане, могат да се обозначат във връзка с отделните планети като Слънчев, Марсов, Меркуриев и т.н. период. Някои души проспиват, така да се каже, тази мирова среднощ.
Подготвените души будуват по време на този период от духовния им живот в тази мирова среднощ.
Този факт обаче все още не обуславя това, такива души, които, благодарение на съответната си подготовка, прекарват съзнателно времето между смъртта и ново раждане, т.е. изживяват в будност мировата среднощ, да внесат в земния си живот също и съзнание за преживяването, когато встъпват във физическо битие. При Мария, при Йохан Томасий това става така, че те са съответно подготвени да изживеят мировата среднощ по време на своя духовен период между смъртта и ново раждане, но така, че в началото на този земен живот и в продължение на дълго време от същия над преживяването на мировата среднощ се разстила нещо като душевно помрачение и че то изплува на един по-късен етап от настоящия им земен живот. То обаче изплува едва тогава, когато е настъпил известен вътрешен покой и затвореност на душата. Значителни и дълбоки са събитията, случващи се с душата, когато тя изживява мировата среднощ в будност.
към текста >>
При Мария, при Йохан Томасий това става така, че те са съответно подготвени да изживеят мировата среднощ по време на своя
дух
овен период между смъртта и ново раждане, но така, че в началото на този земен живот и в продължение на дълго време от същия над преживяването на мировата среднощ се разстила нещо като душевно помрачение и че то изплува на един по-късен етап от настоящия им земен живот.
Защото всички следващи един след друг периоди, през които преминават душите между смъртта и ново раждане, могат да се обозначат във връзка с отделните планети като Слънчев, Марсов, Меркуриев и т.н. период. Някои души проспиват, така да се каже, тази мирова среднощ. Подготвените души будуват по време на този период от духовния им живот в тази мирова среднощ. Този факт обаче все още не обуславя това, такива души, които, благодарение на съответната си подготовка, прекарват съзнателно времето между смъртта и ново раждане, т.е. изживяват в будност мировата среднощ, да внесат в земния си живот също и съзнание за преживяването, когато встъпват във физическо битие.
При Мария, при Йохан Томасий това става така, че те са съответно подготвени да изживеят мировата среднощ по време на своя духовен период между смъртта и ново раждане, но така, че в началото на този земен живот и в продължение на дълго време от същия над преживяването на мировата среднощ се разстила нещо като душевно помрачение и че то изплува на един по-късен етап от настоящия им земен живот.
То обаче изплува едва тогава, когато е настъпил известен вътрешен покой и затвореност на душата. Значителни и дълбоки са събитията, случващи се с душата, когато тя изживява мировата среднощ в будност. Спокойно вътрешно изживяване, просветлено вътрешно изживяване трябва да бъде земният спомен за мировата среднощ. Защото въздействието на това преживяване на мирова среднощ е такова, че това, което обикновено е само субективно, което иначе действа като душевни сили вътре, застава пред душата като нещо реално. Пред Мария то застава така, както е представено в Девета картина на „Пробуждането на душите“ в образите на Астрид и Луна, така че последните стават живи същества.
към текста >>
При Йохан Томасий другата Филия става живо същество от
дух
овния свят, а при Капезий – Филия, както е представена като живо същество от
дух
овния свят в Тринадесета картина.
То обаче изплува едва тогава, когато е настъпил известен вътрешен покой и затвореност на душата. Значителни и дълбоки са събитията, случващи се с душата, когато тя изживява мировата среднощ в будност. Спокойно вътрешно изживяване, просветлено вътрешно изживяване трябва да бъде земният спомен за мировата среднощ. Защото въздействието на това преживяване на мирова среднощ е такова, че това, което обикновено е само субективно, което иначе действа като душевни сили вътре, застава пред душата като нещо реално. Пред Мария то застава така, както е представено в Девета картина на „Пробуждането на душите“ в образите на Астрид и Луна, така че последните стават живи същества.
При Йохан Томасий другата Филия става живо същество от духовния свят, а при Капезий – Филия, както е представена като живо същество от духовния свят в Тринадесета картина.
Душите трябваше да се научат да почувстват и изживеят себе си така, че това, което преди са били само абстрактни сили в тях, да застане пред тях като нещо духовно осезаемо. И това, което застава пред душата духовно осезаемо като истинско себепознание, трябва да може да настъпи при пълен душевен покой като резултат от медитацията. Това е, за което става дума, за да може такива събития да се изживеят в истинския, в същинския смисъл на думата за действителното усилване и укрепване на душата. Ако човек иска да изживее спомена за мировата среднощ или за такова събитие, каквото е представено в сцената на египетското посвещение, в бурен трагизъм, а не в просветлена медитация, той изобщо няма да може да го преживее. Тогава духовното събитие, разиграващо се в душата, би застанало затъмняващо пред душата, така че впечатленията биха се изплъзнали от душевното наблюдение.
към текста >>
Душите трябваше да се научат да почувстват и изживеят себе си така, че това, което преди са били само абстрактни сили в тях, да застане пред тях като нещо
дух
овно осезаемо.
Значителни и дълбоки са събитията, случващи се с душата, когато тя изживява мировата среднощ в будност. Спокойно вътрешно изживяване, просветлено вътрешно изживяване трябва да бъде земният спомен за мировата среднощ. Защото въздействието на това преживяване на мирова среднощ е такова, че това, което обикновено е само субективно, което иначе действа като душевни сили вътре, застава пред душата като нещо реално. Пред Мария то застава така, както е представено в Девета картина на „Пробуждането на душите“ в образите на Астрид и Луна, така че последните стават живи същества. При Йохан Томасий другата Филия става живо същество от духовния свят, а при Капезий – Филия, както е представена като живо същество от духовния свят в Тринадесета картина.
Душите трябваше да се научат да почувстват и изживеят себе си така, че това, което преди са били само абстрактни сили в тях, да застане пред тях като нещо духовно осезаемо.
И това, което застава пред душата духовно осезаемо като истинско себепознание, трябва да може да настъпи при пълен душевен покой като резултат от медитацията. Това е, за което става дума, за да може такива събития да се изживеят в истинския, в същинския смисъл на думата за действителното усилване и укрепване на душата. Ако човек иска да изживее спомена за мировата среднощ или за такова събитие, каквото е представено в сцената на египетското посвещение, в бурен трагизъм, а не в просветлена медитация, той изобщо няма да може да го преживее. Тогава духовното събитие, разиграващо се в душата, би застанало затъмняващо пред душата, така че впечатленията биха се изплъзнали от душевното наблюдение. Една душа, която е изживяла мировата среднощ и в чиито глъбини това изживяване е направило значително впечатление, както е представено в Седма и Осма картина на „Пробуждането на душите“, може да си спомни за това, през което е преминала, само когато душата в пълен и просветлен покой усети приближаването на мислите за изживяното преди в духовното или в предишния земен живот така, както е изразено с думи в началото на Девета картина:
към текста >>
И това, което застава пред душата
дух
овно осезаемо като истинско себепознание, трябва да може да настъпи при пълен душевен покой като резултат от медитацията.
Спокойно вътрешно изживяване, просветлено вътрешно изживяване трябва да бъде земният спомен за мировата среднощ. Защото въздействието на това преживяване на мирова среднощ е такова, че това, което обикновено е само субективно, което иначе действа като душевни сили вътре, застава пред душата като нещо реално. Пред Мария то застава така, както е представено в Девета картина на „Пробуждането на душите“ в образите на Астрид и Луна, така че последните стават живи същества. При Йохан Томасий другата Филия става живо същество от духовния свят, а при Капезий – Филия, както е представена като живо същество от духовния свят в Тринадесета картина. Душите трябваше да се научат да почувстват и изживеят себе си така, че това, което преди са били само абстрактни сили в тях, да застане пред тях като нещо духовно осезаемо.
И това, което застава пред душата духовно осезаемо като истинско себепознание, трябва да може да настъпи при пълен душевен покой като резултат от медитацията.
Това е, за което става дума, за да може такива събития да се изживеят в истинския, в същинския смисъл на думата за действителното усилване и укрепване на душата. Ако човек иска да изживее спомена за мировата среднощ или за такова събитие, каквото е представено в сцената на египетското посвещение, в бурен трагизъм, а не в просветлена медитация, той изобщо няма да може да го преживее. Тогава духовното събитие, разиграващо се в душата, би застанало затъмняващо пред душата, така че впечатленията биха се изплъзнали от душевното наблюдение. Една душа, която е изживяла мировата среднощ и в чиито глъбини това изживяване е направило значително впечатление, както е представено в Седма и Осма картина на „Пробуждането на душите“, може да си спомни за това, през което е преминала, само когато душата в пълен и просветлен покой усети приближаването на мислите за изживяното преди в духовното или в предишния земен живот така, както е изразено с думи в началото на Девета картина: Звезда-душа там, на брега духовен,
към текста >>
Тогава
дух
овното събитие, разиграващо се в душата, би застанало затъмняващо пред душата, така че впечатленията биха се изплъзнали от душевното наблюдение.
При Йохан Томасий другата Филия става живо същество от духовния свят, а при Капезий – Филия, както е представена като живо същество от духовния свят в Тринадесета картина. Душите трябваше да се научат да почувстват и изживеят себе си така, че това, което преди са били само абстрактни сили в тях, да застане пред тях като нещо духовно осезаемо. И това, което застава пред душата духовно осезаемо като истинско себепознание, трябва да може да настъпи при пълен душевен покой като резултат от медитацията. Това е, за което става дума, за да може такива събития да се изживеят в истинския, в същинския смисъл на думата за действителното усилване и укрепване на душата. Ако човек иска да изживее спомена за мировата среднощ или за такова събитие, каквото е представено в сцената на египетското посвещение, в бурен трагизъм, а не в просветлена медитация, той изобщо няма да може да го преживее.
Тогава духовното събитие, разиграващо се в душата, би застанало затъмняващо пред душата, така че впечатленията биха се изплъзнали от душевното наблюдение.
Една душа, която е изживяла мировата среднощ и в чиито глъбини това изживяване е направило значително впечатление, както е представено в Седма и Осма картина на „Пробуждането на душите“, може да си спомни за това, през което е преминала, само когато душата в пълен и просветлен покой усети приближаването на мислите за изживяното преди в духовното или в предишния земен живот така, както е изразено с думи в началото на Девета картина: Звезда-душа там, на брега духовен, в духовна яснота се приближава към същността ми и така добива покой и сила светлината нейна.
към текста >>
Една душа, която е изживяла мировата среднощ и в чиито глъбини това изживяване е направило значително впечатление, както е представено в Седма и Осма картина на „Пробуждането на душите“, може да си спомни за това, през което е преминала, само когато душата в пълен и просветлен покой усети приближаването на мислите за изживяното преди в
дух
овното или в предишния земен живот така, както е изразено с думи в началото на Девета картина:
Душите трябваше да се научат да почувстват и изживеят себе си така, че това, което преди са били само абстрактни сили в тях, да застане пред тях като нещо духовно осезаемо. И това, което застава пред душата духовно осезаемо като истинско себепознание, трябва да може да настъпи при пълен душевен покой като резултат от медитацията. Това е, за което става дума, за да може такива събития да се изживеят в истинския, в същинския смисъл на думата за действителното усилване и укрепване на душата. Ако човек иска да изживее спомена за мировата среднощ или за такова събитие, каквото е представено в сцената на египетското посвещение, в бурен трагизъм, а не в просветлена медитация, той изобщо няма да може да го преживее. Тогава духовното събитие, разиграващо се в душата, би застанало затъмняващо пред душата, така че впечатленията биха се изплъзнали от душевното наблюдение.
Една душа, която е изживяла мировата среднощ и в чиито глъбини това изживяване е направило значително впечатление, както е представено в Седма и Осма картина на „Пробуждането на душите“, може да си спомни за това, през което е преминала, само когато душата в пълен и просветлен покой усети приближаването на мислите за изживяното преди в духовното или в предишния земен живот така, както е изразено с думи в началото на Девета картина:
Звезда-душа там, на брега духовен, в духовна яснота се приближава към същността ми и така добива покой и сила светлината нейна. Какво, звезда в духовната ми сфера,
към текста >>
Звезда-душа там, на брега
дух
овен,
И това, което застава пред душата духовно осезаемо като истинско себепознание, трябва да може да настъпи при пълен душевен покой като резултат от медитацията. Това е, за което става дума, за да може такива събития да се изживеят в истинския, в същинския смисъл на думата за действителното усилване и укрепване на душата. Ако човек иска да изживее спомена за мировата среднощ или за такова събитие, каквото е представено в сцената на египетското посвещение, в бурен трагизъм, а не в просветлена медитация, той изобщо няма да може да го преживее. Тогава духовното събитие, разиграващо се в душата, би застанало затъмняващо пред душата, така че впечатленията биха се изплъзнали от душевното наблюдение. Една душа, която е изживяла мировата среднощ и в чиито глъбини това изживяване е направило значително впечатление, както е представено в Седма и Осма картина на „Пробуждането на душите“, може да си спомни за това, през което е преминала, само когато душата в пълен и просветлен покой усети приближаването на мислите за изживяното преди в духовното или в предишния земен живот така, както е изразено с думи в началото на Девета картина:
Звезда-душа там, на брега духовен,
в духовна яснота се приближава към същността ми и така добива покой и сила светлината нейна. Какво, звезда в духовната ми сфера, за моя взор излъчва близостта ти?
към текста >>
в
дух
овна яснота се приближава
Това е, за което става дума, за да може такива събития да се изживеят в истинския, в същинския смисъл на думата за действителното усилване и укрепване на душата. Ако човек иска да изживее спомена за мировата среднощ или за такова събитие, каквото е представено в сцената на египетското посвещение, в бурен трагизъм, а не в просветлена медитация, той изобщо няма да може да го преживее. Тогава духовното събитие, разиграващо се в душата, би застанало затъмняващо пред душата, така че впечатленията биха се изплъзнали от душевното наблюдение. Една душа, която е изживяла мировата среднощ и в чиито глъбини това изживяване е направило значително впечатление, както е представено в Седма и Осма картина на „Пробуждането на душите“, може да си спомни за това, през което е преминала, само когато душата в пълен и просветлен покой усети приближаването на мислите за изживяното преди в духовното или в предишния земен живот така, както е изразено с думи в началото на Девета картина: Звезда-душа там, на брега духовен,
в духовна яснота се приближава
към същността ми и така добива покой и сила светлината нейна. Какво, звезда в духовната ми сфера, за моя взор излъчва близостта ти? 3
към текста >>
Какво, звезда в
дух
овната ми сфера,
Една душа, която е изживяла мировата среднощ и в чиито глъбини това изживяване е направило значително впечатление, както е представено в Седма и Осма картина на „Пробуждането на душите“, може да си спомни за това, през което е преминала, само когато душата в пълен и просветлен покой усети приближаването на мислите за изживяното преди в духовното или в предишния земен живот така, както е изразено с думи в началото на Девета картина: Звезда-душа там, на брега духовен, в духовна яснота се приближава към същността ми и така добива покой и сила светлината нейна.
Какво, звезда в духовната ми сфера,
за моя взор излъчва близостта ти? 3 Да се усети истинно в окултен смисъл настъпването на спомена за мировата среднощ и преживяването на предишната инкарнация може само тогава, когато душата се намира в това спокойно състояние, така че споменът да не се приближава към душата с бурен трагизъм. Когато това бъде преживяно, когато се премине през мировата среднощ, се изживява нещо действително значимо за душевния живот на човека. Тогава се изживява това, което не може да се изрази по друг начин, освен с думите: в тази мирова среднощ се преживяват неща, скрити дълбоко, дълбоко под повърхността не само на сетивния свят, но и под повърхността на някои светове, в които води началното ясновидство.
към текста >>
Тогава може да се каже, че за такъв ясновиждащ поглед, който първо трябва да възникне по времето между смърт и ново раждане, действително може да се каже, че сякаш цялото полезрение на душата е пронизано от мълнии, които в ужасяващия си блясък осветляват мировите необходимости, но същевременно са толкова ослепително ярки, че от яркото сияние угасва познаващият взор и от угасващия познаващ взор се образуват формообрази, които след това се вплитат в мировата тъкан, от която възникват съдбите на
дух
овните същества.
3 Да се усети истинно в окултен смисъл настъпването на спомена за мировата среднощ и преживяването на предишната инкарнация може само тогава, когато душата се намира в това спокойно състояние, така че споменът да не се приближава към душата с бурен трагизъм. Когато това бъде преживяно, когато се премине през мировата среднощ, се изживява нещо действително значимо за душевния живот на човека. Тогава се изживява това, което не може да се изрази по друг начин, освен с думите: в тази мирова среднощ се преживяват неща, скрити дълбоко, дълбоко под повърхността не само на сетивния свят, но и под повърхността на някои светове, в които води началното ясновидство. На сетивния свят, а понякога също и на ясновиждащия поглед, който прониква през някои слоеве под сетивния свят, се изплъзва това – ние ще говорим още за него, – което може да се нарече необходимостите в мировите събития, тези необходимости, които се коренят в основите на нещата, в които се коренят също и най-дълбоките основи на човешката душа, които обаче се изплъзват на сетивното, а също и на първоначалния ясновиждащ поглед и се разкриват пред последния едва когато се изживява нещо, подобно на описаното образно през Сатурновия период.
Тогава може да се каже, че за такъв ясновиждащ поглед, който първо трябва да възникне по времето между смърт и ново раждане, действително може да се каже, че сякаш цялото полезрение на душата е пронизано от мълнии, които в ужасяващия си блясък осветляват мировите необходимости, но същевременно са толкова ослепително ярки, че от яркото сияние угасва познаващият взор и от угасващия познаващ взор се образуват формообрази, които след това се вплитат в мировата тъкан, от която възникват съдбите на духовните същества.
Основите на съдбините на хората и на други мирови същества могат да се прозрат в глъбините на необходимостите само когато се гледа с такъв познаващ взор, който угасва в познанието от блестящите мълнии и се преобразува като че ли във форми, които са умрели, но които после продължават да живеят като съдбовни импулси в живота. И всичко това, което намира в себе си истинно себепознание – не това самопознание, за което толкова много се приказва в теософските кръгове, а онова действително сериозно себепознание, което се придобива в течение на окултния живот, – всичко, което душата вижда в самата себе си с всички несъвършенства, които душата си приписва, това се чува в мировата среднощ като вплетено в тътнещия мирови грохот, гърмящ в дълбините на битието. Всичко това могат да са преживявания, които протичат с велик трагизъм и свещена сериозност като пробуждането за мировата среднощ между смърт и ново раждане. Ако душата е узряла да остави във физическия сетивен свят да навлезе съзнание за това, то трябва да стане в онази просветленост на медитативното настроение, указана с думите на Мария в началото на Девета картина. Но тогава душата трябва предварително да е преживяла в духовния живот това, което като нещо от самата нея – нещо, което вътрешно ѝ принадлежи, което не винаги е живяло в това, което се нарича свой „Аз“, – се е било приближило към нея от мировите далнини.
към текста >>
Но тогава душата трябва предварително да е преживяла в
дух
овния живот това, което като нещо от самата нея – нещо, което вътрешно ѝ принадлежи, което не винаги е живяло в това, което се нарича свой „Аз“, – се е било приближило към нея от мировите далнини.
Тогава може да се каже, че за такъв ясновиждащ поглед, който първо трябва да възникне по времето между смърт и ново раждане, действително може да се каже, че сякаш цялото полезрение на душата е пронизано от мълнии, които в ужасяващия си блясък осветляват мировите необходимости, но същевременно са толкова ослепително ярки, че от яркото сияние угасва познаващият взор и от угасващия познаващ взор се образуват формообрази, които след това се вплитат в мировата тъкан, от която възникват съдбите на духовните същества. Основите на съдбините на хората и на други мирови същества могат да се прозрат в глъбините на необходимостите само когато се гледа с такъв познаващ взор, който угасва в познанието от блестящите мълнии и се преобразува като че ли във форми, които са умрели, но които после продължават да живеят като съдбовни импулси в живота. И всичко това, което намира в себе си истинно себепознание – не това самопознание, за което толкова много се приказва в теософските кръгове, а онова действително сериозно себепознание, което се придобива в течение на окултния живот, – всичко, което душата вижда в самата себе си с всички несъвършенства, които душата си приписва, това се чува в мировата среднощ като вплетено в тътнещия мирови грохот, гърмящ в дълбините на битието. Всичко това могат да са преживявания, които протичат с велик трагизъм и свещена сериозност като пробуждането за мировата среднощ между смърт и ново раждане. Ако душата е узряла да остави във физическия сетивен свят да навлезе съзнание за това, то трябва да стане в онази просветленост на медитативното настроение, указана с думите на Мария в началото на Девета картина.
Но тогава душата трябва предварително да е преживяла в духовния живот това, което като нещо от самата нея – нещо, което вътрешно ѝ принадлежи, което не винаги е живяло в това, което се нарича свой „Аз“, – се е било приближило към нея от мировите далнини.
Настроението, в което се приближава нещо като част от собствения Аз в духовния свят, но приближаващо се сякаш от далнините, сме се постарали да предадем в думите, които изрича Мария в духовната област: От моя мирови душевен бряг се приближават пламъци насам, те с мисленето мое приближават. Една гореща битка се задава.
към текста >>
Настроението, в което се приближава нещо като част от собствения Аз в
дух
овния свят, но приближаващо се сякаш от далнините, сме се постарали да предадем в думите, които изрича Мария в
дух
овната област:
Основите на съдбините на хората и на други мирови същества могат да се прозрат в глъбините на необходимостите само когато се гледа с такъв познаващ взор, който угасва в познанието от блестящите мълнии и се преобразува като че ли във форми, които са умрели, но които после продължават да живеят като съдбовни импулси в живота. И всичко това, което намира в себе си истинно себепознание – не това самопознание, за което толкова много се приказва в теософските кръгове, а онова действително сериозно себепознание, което се придобива в течение на окултния живот, – всичко, което душата вижда в самата себе си с всички несъвършенства, които душата си приписва, това се чува в мировата среднощ като вплетено в тътнещия мирови грохот, гърмящ в дълбините на битието. Всичко това могат да са преживявания, които протичат с велик трагизъм и свещена сериозност като пробуждането за мировата среднощ между смърт и ново раждане. Ако душата е узряла да остави във физическия сетивен свят да навлезе съзнание за това, то трябва да стане в онази просветленост на медитативното настроение, указана с думите на Мария в началото на Девета картина. Но тогава душата трябва предварително да е преживяла в духовния живот това, което като нещо от самата нея – нещо, което вътрешно ѝ принадлежи, което не винаги е живяло в това, което се нарича свой „Аз“, – се е било приближило към нея от мировите далнини.
Настроението, в което се приближава нещо като част от собствения Аз в духовния свят, но приближаващо се сякаш от далнините, сме се постарали да предадем в думите, които изрича Мария в духовната област:
От моя мирови душевен бряг се приближават пламъци насам, те с мисленето мое приближават. Една гореща битка се задава. Воюва мисълта ми с мисълта
към текста >>
със ледена
дух
овна светлина...
Побягват пламъците... те се пръскат със мисленето ми… А там, далеч, далеч на мировия бряг душевен, се води тежка битка – мисълта ми воюва – там, на нищото в потока, –
със ледена духовна светлина...
Отстъпва мисленето ми сега. Студена светлина... Избликва мощно гореща тъмнина от мисълта ми... Какво от мрачната горещина сега изплува?...
към текста >>
В такава взаимозависимост се намират нещата и, намирайки се в такава взаимозависимост, те укрепват вътрешните душевни способности по такъв начин, че това, което по-рано е било само абстрактна душевна сила, застава
дух
овно реално пред душата така, че е едновременно особено същество и в същото време то принадлежи на собствения Аз, както Астрид и Луна се явяват на Мария.
сега изплува?... В пламъци червени щурмува моят аз – към светлината – щурмува той в студена светлина – на мировите ледени полета...
В такава взаимозависимост се намират нещата и, намирайки се в такава взаимозависимост, те укрепват вътрешните душевни способности по такъв начин, че това, което по-рано е било само абстрактна душевна сила, застава духовно реално пред душата така, че е едновременно особено същество и в същото време то принадлежи на собствения Аз, както Астрид и Луна се явяват на Мария.
И тогава тези същества, които са реални същества, и които същевременно се изживяват като душевни сили, се явяват така, че могат да се появят в съюз с Пазача на прага и с Бенедикт, както е представено в Девета картина. Но най-същественото е да се усети настроението на тази картина, в която по съвсем различен, индивидуален начин, така че вътрешната душевна сила, която съответства на другата Филия, става реална, се случва пробуждането, у Йохан Томасий идва споменът за мировата среднощ и за дълбоката египетска древност. За така настроената душа, каквато живее в Йохан Томасий, значение имат думите на другата Филия: Магичното творене на собствената същност.
към текста >>
Вследствие на факта, че това е така, се явяват
Дух
ът на младостта на Йохан, Бенедикт и Луцифер точно по начина, по който е представено към края на Десета картина.
Но най-същественото е да се усети настроението на тази картина, в която по съвсем различен, индивидуален начин, така че вътрешната душевна сила, която съответства на другата Филия, става реална, се случва пробуждането, у Йохан Томасий идва споменът за мировата среднощ и за дълбоката египетска древност. За така настроената душа, каквато живее в Йохан Томасий, значение имат думите на другата Филия: Магичното творене на собствената същност. а също и всичко, свързано с това в хода на Мистерийната драма.
Вследствие на факта, че това е така, се явяват Духът на младостта на Йохан, Бенедикт и Луцифер точно по начина, по който е представено към края на Десета картина.
Важно е, че именно в тази картина душевният взор е отправен към това как Луцифер се приближава към Йохан Томасий и как биват произнесени същите думи като в края на Трета картина от „Пазачът на прага“. В тези думи е показано как през всички светове и през живота на човечеството преминава борбата на Луцифер, но също и настроението, звучащо от думите на Бенедикт в отговор на Луцифер. Опитайте се да почувствате какво е заложено в тези думи, звучащи от Луцифер както в края на Трета картина от „Пазачът на прага“, така и в края на Десета картина от „Пробуждането на душите“: Аз ще се боря. БЕНЕДИКТ:
към текста >>
Аз ще се опитам да изложа също и неща, които касаят създаването на образите на Ариман и на Луцифер и на много друго, в отделно съчинение, което ще можете да получите още по време на този цикъл лекции, може би до средата на седмицата, което ще се казва „Прагът на
дух
овния свят“, тъй като ми се струва особено нужно в това време на нашите приятели да им се изяснят някои области.
Нашата съвременна култура е такава, че хората смятат, че щом има думи, от тези думи, доколкото са запечатани на физическия план, би трябвало винаги да следва едно и също. Тук имаме същевременно мястото, на което Ариман най-интензивно диша във врата на хората от съвременността, където им пречи да разберат, че думите оживяват с цялата си дълбока същност едва когато бъдат видени във взаимовръзката, в която се намират. Нищо, което стига отвъд физическия план, не може да бъде разбрано, ако не се обърне внимание на този окултен факт. Особено важно за нашето време е, че такъв окултен факт може да въздейства на душата, на сърцето в противовес на външната разсъдъчна култура, обхванала всички хора. Вземете под внимание, скъпи мои приятели, сред многото, което се разкрива за тези Мистерийни драми, как своеобразната фигура на Ариман се прокрадва тихо най-напред в „Пробуждането на душите“, как, така да се каже, се промъква сред действащите лица, придобивайки все по-голямо значение към края на „Пробуждането на душите“.
Аз ще се опитам да изложа също и неща, които касаят създаването на образите на Ариман и на Луцифер и на много друго, в отделно съчинение, което ще можете да получите още по време на този цикъл лекции, може би до средата на седмицата, което ще се казва „Прагът на духовния свят“, тъй като ми се струва особено нужно в това време на нашите приятели да им се изяснят някои области.
Не е толкова лесно човек да си изясни образи, подобни на Луцифер и Ариман. За някои вероятно може да се окаже особено полезно да обърнат известно внимание именно в „Пробуждането на душите“ върху това, че този, който не е съвсем ненаясно с ариманическия елемент в света, може да си мисли някои неща, които може би си мисли и някой друг, изхождайки от несъзнателни ариманически импулси, но го мисли в друго настроение. Вероятно, скъпи мои приятели, сред вас има много души, които могат да почувстват всички отношения, вливащи се в такива думи, които произнася Ариман, докато, така да се каже, все още се промъква сред персонажите: Не се оставяй да те заблуди напълно. Все пак вярно пази прага,
към текста >>
които първо ти във твоя
дух
За някои вероятно може да се окаже особено полезно да обърнат известно внимание именно в „Пробуждането на душите“ върху това, че този, който не е съвсем ненаясно с ариманическия елемент в света, може да си мисли някои неща, които може би си мисли и някой друг, изхождайки от несъзнателни ариманически импулси, но го мисли в друго настроение. Вероятно, скъпи мои приятели, сред вас има много души, които могат да почувстват всички отношения, вливащи се в такива думи, които произнася Ариман, докато, така да се каже, все още се промъква сред персонажите: Не се оставяй да те заблуди напълно. Все пак вярно пази прага, макар и да си служи с други дрехи,
които първо ти във твоя дух
от стари късове на страх си скърпил. Ала не трябва ти като творец в лош драматичен стил да го оформяш. По-късно по-добре ще го направиш. Ала карикатурата все още
към текста >>
При Мария то става благодарение на факта, че вследствие на особените условия пред душата на Мария застават онези душевни сили, които намират своя осезаемо
дух
овен израз в Луна и Астрид.
не виждат дяволския лик! “ Но тези противници на антропософията могат отчасти да бъдат съдени на основание на думите, които казва Ариман, докато се прокрадва. След това обаче Ариман се явява пред нас в най-сериозния си облик там, където смъртта на Щрадер малко по малко се вплита в действието, представено в Мистерийната драма, вплита се така, че в силите, изхождащи от тази смърт, душевният поглед трябва да търси източника на всичко, което изобщо се случва в „Пробуждането на душите“. И все отново и отново е необходимо да се повтаря, че това пробуждане става по различен начин.
При Мария то става благодарение на факта, че вследствие на особените условия пред душата на Мария застават онези душевни сили, които намират своя осезаемо духовен израз в Луна и Астрид.
При Йохан Томасий то се случва благодарение на факта, че в него става изживяване на „магичното творене на собствената същност“ по начина, по който то застава осезаемо духовно – ако мога да употребя този абсурден израз – пред него в образа на другата Филия; и пак по друг начин при Капезий, благодарение на Филия. Но и в съвършено различни форми постепенно може да зазори пробуждането в душите. Така в Девета картина виждаме как то се заражда в душата на Щрадер. Тук нямаме – както вече беше казано – осезаемо духовните душевни сили Луна, Филия, Астрид и другата Филия, а все още имагинативните образи, които излъчват духовните събития във физическото съзнание. Тази степен на пробуждането на душата, която може да се прояви у Щрадер по такъв начин, може да се представи само по пътя на изобразяването на такова имагинативно познание като образа на кораба в Единадесета картина.
към текста >>
При Йохан Томасий то се случва благодарение на факта, че в него става изживяване на „магичното творене на собствената същност“ по начина, по който то застава осезаемо
дух
овно – ако мога да употребя този абсурден израз – пред него в образа на другата Филия; и пак по друг начин при Капезий, благодарение на Филия.
“ Но тези противници на антропософията могат отчасти да бъдат съдени на основание на думите, които казва Ариман, докато се прокрадва. След това обаче Ариман се явява пред нас в най-сериозния си облик там, където смъртта на Щрадер малко по малко се вплита в действието, представено в Мистерийната драма, вплита се така, че в силите, изхождащи от тази смърт, душевният поглед трябва да търси източника на всичко, което изобщо се случва в „Пробуждането на душите“. И все отново и отново е необходимо да се повтаря, че това пробуждане става по различен начин. При Мария то става благодарение на факта, че вследствие на особените условия пред душата на Мария застават онези душевни сили, които намират своя осезаемо духовен израз в Луна и Астрид.
При Йохан Томасий то се случва благодарение на факта, че в него става изживяване на „магичното творене на собствената същност“ по начина, по който то застава осезаемо духовно – ако мога да употребя този абсурден израз – пред него в образа на другата Филия; и пак по друг начин при Капезий, благодарение на Филия.
Но и в съвършено различни форми постепенно може да зазори пробуждането в душите. Така в Девета картина виждаме как то се заражда в душата на Щрадер. Тук нямаме – както вече беше казано – осезаемо духовните душевни сили Луна, Филия, Астрид и другата Филия, а все още имагинативните образи, които излъчват духовните събития във физическото съзнание. Тази степен на пробуждането на душата, която може да се прояви у Щрадер по такъв начин, може да се представи само по пътя на изобразяването на такова имагинативно познание като образа на кораба в Единадесета картина. И под друга форма може постепенно да се подготви пробуждането на душата.
към текста >>
Тук нямаме – както вече беше казано – осезаемо
дух
овните душевни сили Луна, Филия, Астрид и другата Филия, а все още имагинативните образи, които излъчват
дух
овните събития във физическото съзнание.
И все отново и отново е необходимо да се повтаря, че това пробуждане става по различен начин. При Мария то става благодарение на факта, че вследствие на особените условия пред душата на Мария застават онези душевни сили, които намират своя осезаемо духовен израз в Луна и Астрид. При Йохан Томасий то се случва благодарение на факта, че в него става изживяване на „магичното творене на собствената същност“ по начина, по който то застава осезаемо духовно – ако мога да употребя този абсурден израз – пред него в образа на другата Филия; и пак по друг начин при Капезий, благодарение на Филия. Но и в съвършено различни форми постепенно може да зазори пробуждането в душите. Така в Девета картина виждаме как то се заражда в душата на Щрадер.
Тук нямаме – както вече беше казано – осезаемо духовните душевни сили Луна, Филия, Астрид и другата Филия, а все още имагинативните образи, които излъчват духовните събития във физическото съзнание.
Тази степен на пробуждането на душата, която може да се прояви у Щрадер по такъв начин, може да се представи само по пътя на изобразяването на такова имагинативно познание като образа на кораба в Единадесета картина. И под друга форма може постепенно да се подготви пробуждането на душата. Отново ще намерите това – и сега, добре обмислено, след като Ариман е показан в най-дълбокото му значение в Дванадесета картина, – загатнато в Тринадесета картина в разговора между Хиларий и Романий. Тук е нужно да насочим душевния си взор към случилото се в душата на Хиларий от събитията в „Пазачът на прага“ до тези в „Пробуждането на душите“, изразено в следните думи на Хиларий: Приятелю, благодаря ви
към текста >>
да чакам, докато
дух
ът посочи,
ала почувствах тайната, която съдържат те. Единствено със труд световните пътеки се изследват. Приятелю, на мене подобава
да чакам, докато духът посочи,
поиска ли, посоката, която за виждането ми е подходяща. Що за думи казва Романий? Той казва думите, които Хиларий отново и отново е можел да чуе от мястото в храма, на което стои Романий, думите, които Романий често е произнасял на това място, но които до това изживяване са минавали покрай душевния взор на Хиларий без онова по-дълбоко разбиране, което може да се нарече разбиране на живота. Вече е частично пробуждане на душата, когато човек е достигнал до разбиране на това, което е възприел под формата на мисли, разбрал го е наистина добре, и може би дори ще съумее да изнася лекции за него, но когато все пак за него то не се е превърнало в живо разбиране на живота.
към текста >>
53.
1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Ако обаче се абстрахираме от тази възможност и погледнем
дух
овното развитие през изтеклите столетия, тогава ние ще се изправим пред една подробна, дълбоко обоснована наука, която беше предназначена тъкмо за правилното разбиране на Христовото Събитие.
Нима тук не сме изправени пред едно пълно противоречие? Сега нека да се приближим до тази мисъл от една друга страна. Тук, в този град, аз и преди съм имал възможност да говоря върху значението и съдържанието на представата за Христос. В много от книгите и лекционните цикли, които са вече издадени, Вие ще намерите подробни описания на тайните, свързани с Христовото Същество и с представата за Христос; естествено, тези описания идват от дълбините на антропософската нашите лекции, цикли и с антропософската литература въобще, стига до заключението, че ако искаме да се издигнем до пълното разбиране на Христовото Същество и на напредващия през вековете Христов Импулс, ще ни бъдат нужни огромни, велики сили. И вероятно, ако не възникнат някакви възражения, бихме стигнали до идеята, че за да си изградим вярна представа за Христос, първо трябва да сме запознати с цялата теософия, с цялата антропософия.
Ако обаче се абстрахираме от тази възможност и погледнем духовното развитие през изтеклите столетия, тогава ние ще се изправим пред една подробна, дълбоко обоснована наука, която беше предназначена тъкмо за правилното разбиране на Христовото Събитие.
Столетия наред хората са прибягвали до своите най-висши и значителни идеи, за да разберат Христос. Следователно, би могло да се предположи, че за да бъде разбран Христос, са достатъчни преди всичко интелектуалните усилия на човека. Едно просто доказателство, ще ни убеди, че това не е така. Нека да поставим върху един вид духовна везна всичко онова, което досега е спомагало за правилното разбиране на Христос: цялата ученост, цялата наука, дори и антропософския светоглед. Нека да поставим всичко това върху едното блюдо на духовната везна, а върху другото блюдо да поставим всички онези дълбоки чувства, всички душевни трепети и вълнения, отправяни столетия наред към онова Същество, което наричаме Христос, и ние веднага ще видим, че ще натежат именно душевните трепети и вълнения, а цялата ученост, цялата наука, цялата антропософия ще се окажат „леки" и без каквато и да е стойност.
към текста >>
Нека да поставим върху един вид
дух
овна везна всичко онова, което досега е спомагало за правилното разбиране на Христос: цялата ученост, цялата наука, дори и антропософския светоглед.
И вероятно, ако не възникнат някакви възражения, бихме стигнали до идеята, че за да си изградим вярна представа за Христос, първо трябва да сме запознати с цялата теософия, с цялата антропософия. Ако обаче се абстрахираме от тази възможност и погледнем духовното развитие през изтеклите столетия, тогава ние ще се изправим пред една подробна, дълбоко обоснована наука, която беше предназначена тъкмо за правилното разбиране на Христовото Събитие. Столетия наред хората са прибягвали до своите най-висши и значителни идеи, за да разберат Христос. Следователно, би могло да се предположи, че за да бъде разбран Христос, са достатъчни преди всичко интелектуалните усилия на човека. Едно просто доказателство, ще ни убеди, че това не е така.
Нека да поставим върху един вид духовна везна всичко онова, което досега е спомагало за правилното разбиране на Христос: цялата ученост, цялата наука, дори и антропософския светоглед.
Нека да поставим всичко това върху едното блюдо на духовната везна, а върху другото блюдо да поставим всички онези дълбоки чувства, всички душевни трепети и вълнения, отправяни столетия наред към онова Същество, което наричаме Христос, и ние веднага ще видим, че ще натежат именно душевните трепети и вълнения, а цялата ученост, цялата наука, цялата антропософия ще се окажат „леки" и без каквато и да е стойност. Далеч не е достатъчно, когато се твърди, че от самия Христос са бликнали такива сили, които все пак са допринесли нещо за правилното разбиране на Христос. Но би се оказало твърде зле за християнството, ако за да се придържат към Христос на хората биха били нужни всичките мъдрости на Средновековието, на схоластиката и на църковните отци, или ако хората биха се стремили към антропософската идея за Христос в нейния абстрактен вид. С тези средства не би могло да се постигне много. Аз не вярвам, че някой, който проследява обективно християнството и неговия ход през вековете, би могъл да отправи сериозни възражения срещу подобна теза.
към текста >>
Нека да поставим всичко това върху едното блюдо на
дух
овната везна, а върху другото блюдо да поставим всички онези дълбоки чувства, всички душевни трепети и вълнения, отправяни столетия наред към онова Същество, което наричаме Христос, и ние веднага ще видим, че ще натежат именно душевните трепети и вълнения, а цялата ученост, цялата наука, цялата антропософия ще се окажат „леки" и без каквато и да е стойност.
Ако обаче се абстрахираме от тази възможност и погледнем духовното развитие през изтеклите столетия, тогава ние ще се изправим пред една подробна, дълбоко обоснована наука, която беше предназначена тъкмо за правилното разбиране на Христовото Събитие. Столетия наред хората са прибягвали до своите най-висши и значителни идеи, за да разберат Христос. Следователно, би могло да се предположи, че за да бъде разбран Христос, са достатъчни преди всичко интелектуалните усилия на човека. Едно просто доказателство, ще ни убеди, че това не е така. Нека да поставим върху един вид духовна везна всичко онова, което досега е спомагало за правилното разбиране на Христос: цялата ученост, цялата наука, дори и антропософския светоглед.
Нека да поставим всичко това върху едното блюдо на духовната везна, а върху другото блюдо да поставим всички онези дълбоки чувства, всички душевни трепети и вълнения, отправяни столетия наред към онова Същество, което наричаме Христос, и ние веднага ще видим, че ще натежат именно душевните трепети и вълнения, а цялата ученост, цялата наука, цялата антропософия ще се окажат „леки" и без каквато и да е стойност.
Далеч не е достатъчно, когато се твърди, че от самия Христос са бликнали такива сили, които все пак са допринесли нещо за правилното разбиране на Христос. Но би се оказало твърде зле за християнството, ако за да се придържат към Христос на хората биха били нужни всичките мъдрости на Средновековието, на схоластиката и на църковните отци, или ако хората биха се стремили към антропософската идея за Христос в нейния абстрактен вид. С тези средства не би могло да се постигне много. Аз не вярвам, че някой, който проследява обективно християнството и неговия ход през вековете, би могъл да отправи сериозни възражения срещу подобна теза. Нека да прибавя и още една важна подробност.
към текста >>
Достатъчно е само да припомня, как Омир насити своята най-важна творба с непосредственото присъствие на
дух
овния свят, достатъчно е да припомня великите образи на Сократ, Платон, Аристотел*1.
Аз не вярвам, че някой, който проследява обективно християнството и неговия ход през вековете, би могъл да отправи сериозни възражения срещу подобна теза. Нека да прибавя и още една важна подробност. Нека да се пренесем назад във времената, когато не е съществувало никакво християнство. Достатъчно е само да припомня нещо, което е добре известно на повечето от Вас. Достатъчно е само да припомня, как в древна Гърция трагедията, особено в нейната първоначална форма, представяше воюващия Бог или воюващия човек, в чиято душа спореха Боговете, като един вид непосредствено сценично присъствие.
Достатъчно е само да припомня, как Омир насити своята най-важна творба с непосредственото присъствие на духовния свят, достатъчно е да припомня великите образи на Сократ, Платон, Аристотел*1.
С тези имена пред нашите души се изправя един духовен живот от най-висш порядък. Ако сега се абстрахираме от всичко останало и спрем поглед само върху образа на Аристотел, който живя няколко века преди основаването на християнството, пред нас застава нещо, което в известен смисъл не е направило нито крачка напред и не е претърпяло никакво развитие. Мисленето и логиката на Аристотел са толкова съвършени, че дори и днес бихме могли да заявим: в областта на човешкото мислене е постигната една върхова точка и досега тя остава ненадмината. А сега нека за момент да формулираме една странна хипотеза, която ще ни бъде необходима през следващите дни. Нека да си представим, че не съществуват никакви Евангелия, от които бихме могли да научим нещо за образа на Христос.
към текста >>
С тези имена пред нашите души се изправя един
дух
овен живот от най-висш порядък.
Нека да прибавя и още една важна подробност. Нека да се пренесем назад във времената, когато не е съществувало никакво християнство. Достатъчно е само да припомня нещо, което е добре известно на повечето от Вас. Достатъчно е само да припомня, как в древна Гърция трагедията, особено в нейната първоначална форма, представяше воюващия Бог или воюващия човек, в чиято душа спореха Боговете, като един вид непосредствено сценично присъствие. Достатъчно е само да припомня, как Омир насити своята най-важна творба с непосредственото присъствие на духовния свят, достатъчно е да припомня великите образи на Сократ, Платон, Аристотел*1.
С тези имена пред нашите души се изправя един духовен живот от най-висш порядък.
Ако сега се абстрахираме от всичко останало и спрем поглед само върху образа на Аристотел, който живя няколко века преди основаването на християнството, пред нас застава нещо, което в известен смисъл не е направило нито крачка напред и не е претърпяло никакво развитие. Мисленето и логиката на Аристотел са толкова съвършени, че дори и днес бихме могли да заявим: в областта на човешкото мислене е постигната една върхова точка и досега тя остава ненадмината. А сега нека за момент да формулираме една странна хипотеза, която ще ни бъде необходима през следващите дни. Нека да си представим, че не съществуват никакви Евангелия, от които бихме могли да научим нещо за образа на Христос. Да, нека да приемем, че онези първоизточници, които днес човек държи в ръцете си като Новия Завет, чисто и просто не съществуват, нека да си представим, че не съществуват никакви Евангелия.
към текста >>
Ако най-напред отправим поглед към Южна Европа, тогава в определен момент ние ставаме свидетели на един най-висш
дух
овен напредък, какъвто през миналите столетия имахме в лицето на Аристотел.
Нека да си представим, че не съществуват никакви Евангелия, от които бихме могли да научим нещо за образа на Христос. Да, нека да приемем, че онези първоизточници, които днес човек държи в ръцете си като Новия Завет, чисто и просто не съществуват, нека да си представим, че не съществуват никакви Евангелия. Ние искаме, тъй да се каже, абстрахирайки се от всичко това, което е казано върху християнството, да проследим неговото развитие като един обективен исторически факт; ние искаме, с други думи, да установим какво е станало всред хората през следващите християнски столетия; следователно, искаме да разгледаме действителните процеси, само че без Евангелията, Деянията на апостолите, Посланията на апостол Павел и т.н. Естествено, това е само една хипотеза, обаче тя ще ни помогне доста през следващите дни. Какво впрочем е станало с човечеството след основаването на християнството?
Ако най-напред отправим поглед към Южна Европа, тогава в определен момент ние ставаме свидетели на един най-висш духовен напредък, какъвто през миналите столетия имахме в лицето на Аристотел.
Обаче през следващите столетия този високоразвит духовен живот претърпя едно особено развитие. Да, по времето, когато християнството започна да си пробива път в света, в Южна Европа живееха много хора, които бяха приели традициите на гръцкия духовен живот. Ако проследим развитието на християнството назад до онази личност, която беше яростен противник на християнството, Целзий*2, в гръцките и християнски земи ще срещнем много личности с изтънчено духовно образование, или с други думи, личности, които бяха възприели висшите идеи на Платон; да, техният остър ум идва като един вид продължение на всичко онова, което знаем от Аристотел; те бяха изтънчени и властни личности с гръцко светоусещане, римляни с гръцко светоусещане, които към фината духовност на елинството успяха да прибавят агресивния, личен характер на римлянството. Ето в какъв свят навлезе християнският импулс. Тогава християнският импулс съществуваше по такъв начин, че бихме могли да заявим: По отношение на интелекта и на външната наука, по отношение на това, което повечето римско-гръцки образовани личности носеха в себе си, представителите на този християнски импулс действително се явяват като съвсем необразовани хора.
към текста >>
Обаче през следващите столетия този високоразвит
дух
овен живот претърпя едно особено развитие.
Да, нека да приемем, че онези първоизточници, които днес човек държи в ръцете си като Новия Завет, чисто и просто не съществуват, нека да си представим, че не съществуват никакви Евангелия. Ние искаме, тъй да се каже, абстрахирайки се от всичко това, което е казано върху християнството, да проследим неговото развитие като един обективен исторически факт; ние искаме, с други думи, да установим какво е станало всред хората през следващите християнски столетия; следователно, искаме да разгледаме действителните процеси, само че без Евангелията, Деянията на апостолите, Посланията на апостол Павел и т.н. Естествено, това е само една хипотеза, обаче тя ще ни помогне доста през следващите дни. Какво впрочем е станало с човечеството след основаването на християнството? Ако най-напред отправим поглед към Южна Европа, тогава в определен момент ние ставаме свидетели на един най-висш духовен напредък, какъвто през миналите столетия имахме в лицето на Аристотел.
Обаче през следващите столетия този високоразвит духовен живот претърпя едно особено развитие.
Да, по времето, когато християнството започна да си пробива път в света, в Южна Европа живееха много хора, които бяха приели традициите на гръцкия духовен живот. Ако проследим развитието на християнството назад до онази личност, която беше яростен противник на християнството, Целзий*2, в гръцките и християнски земи ще срещнем много личности с изтънчено духовно образование, или с други думи, личности, които бяха възприели висшите идеи на Платон; да, техният остър ум идва като един вид продължение на всичко онова, което знаем от Аристотел; те бяха изтънчени и властни личности с гръцко светоусещане, римляни с гръцко светоусещане, които към фината духовност на елинството успяха да прибавят агресивния, личен характер на римлянството. Ето в какъв свят навлезе християнският импулс. Тогава християнският импулс съществуваше по такъв начин, че бихме могли да заявим: По отношение на интелекта и на външната наука, по отношение на това, което повечето римско-гръцки образовани личности носеха в себе си, представителите на този християнски импулс действително се явяват като съвсем необразовани хора. И така, всред един свят на напреднала и зряла интелектуалност се промъкват хора без образование.
към текста >>
Да, по времето, когато християнството започна да си пробива път в света, в Южна Европа живееха много хора, които бяха приели традициите на гръцкия
дух
овен живот.
Ние искаме, тъй да се каже, абстрахирайки се от всичко това, което е казано върху християнството, да проследим неговото развитие като един обективен исторически факт; ние искаме, с други думи, да установим какво е станало всред хората през следващите християнски столетия; следователно, искаме да разгледаме действителните процеси, само че без Евангелията, Деянията на апостолите, Посланията на апостол Павел и т.н. Естествено, това е само една хипотеза, обаче тя ще ни помогне доста през следващите дни. Какво впрочем е станало с човечеството след основаването на християнството? Ако най-напред отправим поглед към Южна Европа, тогава в определен момент ние ставаме свидетели на един най-висш духовен напредък, какъвто през миналите столетия имахме в лицето на Аристотел. Обаче през следващите столетия този високоразвит духовен живот претърпя едно особено развитие.
Да, по времето, когато християнството започна да си пробива път в света, в Южна Европа живееха много хора, които бяха приели традициите на гръцкия духовен живот.
Ако проследим развитието на християнството назад до онази личност, която беше яростен противник на християнството, Целзий*2, в гръцките и християнски земи ще срещнем много личности с изтънчено духовно образование, или с други думи, личности, които бяха възприели висшите идеи на Платон; да, техният остър ум идва като един вид продължение на всичко онова, което знаем от Аристотел; те бяха изтънчени и властни личности с гръцко светоусещане, римляни с гръцко светоусещане, които към фината духовност на елинството успяха да прибавят агресивния, личен характер на римлянството. Ето в какъв свят навлезе християнският импулс. Тогава християнският импулс съществуваше по такъв начин, че бихме могли да заявим: По отношение на интелекта и на външната наука, по отношение на това, което повечето римско-гръцки образовани личности носеха в себе си, представителите на този християнски импулс действително се явяват като съвсем необразовани хора. И така, всред един свят на напреднала и зряла интелектуалност се промъкват хора без образование. Сега ние ставаме свидетели на една забележителна драма: Тези прости, примитивни натури, носители на първичното християнство, го разпространяват из Южна Европа с една относително голяма бързина.
към текста >>
Ако проследим развитието на християнството назад до онази личност, която беше яростен противник на християнството, Целзий*2, в гръцките и християнски земи ще срещнем много личности с изтънчено
дух
овно образование, или с други думи, личности, които бяха възприели висшите идеи на Платон; да, техният остър ум идва като един вид продължение на всичко онова, което знаем от Аристотел; те бяха изтънчени и властни личности с гръцко светоусещане, римляни с гръцко светоусещане, които към фината
дух
овност на елинството успяха да прибавят агресивния, личен характер на римлянството.
Естествено, това е само една хипотеза, обаче тя ще ни помогне доста през следващите дни. Какво впрочем е станало с човечеството след основаването на християнството? Ако най-напред отправим поглед към Южна Европа, тогава в определен момент ние ставаме свидетели на един най-висш духовен напредък, какъвто през миналите столетия имахме в лицето на Аристотел. Обаче през следващите столетия този високоразвит духовен живот претърпя едно особено развитие. Да, по времето, когато християнството започна да си пробива път в света, в Южна Европа живееха много хора, които бяха приели традициите на гръцкия духовен живот.
Ако проследим развитието на християнството назад до онази личност, която беше яростен противник на християнството, Целзий*2, в гръцките и християнски земи ще срещнем много личности с изтънчено духовно образование, или с други думи, личности, които бяха възприели висшите идеи на Платон; да, техният остър ум идва като един вид продължение на всичко онова, което знаем от Аристотел; те бяха изтънчени и властни личности с гръцко светоусещане, римляни с гръцко светоусещане, които към фината духовност на елинството успяха да прибавят агресивния, личен характер на римлянството.
Ето в какъв свят навлезе християнският импулс. Тогава християнският импулс съществуваше по такъв начин, че бихме могли да заявим: По отношение на интелекта и на външната наука, по отношение на това, което повечето римско-гръцки образовани личности носеха в себе си, представителите на този християнски импулс действително се явяват като съвсем необразовани хора. И така, всред един свят на напреднала и зряла интелектуалност се промъкват хора без образование. Сега ние ставаме свидетели на една забележителна драма: Тези прости, примитивни натури, носители на първичното християнство, го разпространяват из Южна Европа с една относително голяма бързина. И ако днес, с помощта на антропософското разбиране, се обърнем към тези прости, примитивни натури, към тези първи разпространители на християнството, ние трябва да допълним: Тези първични натури, тогавашните носители на християнския импулс, навлизайки във високоразвитата гръцка култура, не разбраха нищо от същността на Христос и тук не става дума за сложните космически идеи, които днес антропософията изкарва на бял свят.
към текста >>
Наистина, образованите теософи от онова време, гностиците, бяха стигнали до някои забележителни идеи относно Христос, обаче тяхното място е върху лекото блюдо на споменатата
дух
овна везна.
И така, всред един свят на напреднала и зряла интелектуалност се промъкват хора без образование. Сега ние ставаме свидетели на една забележителна драма: Тези прости, примитивни натури, носители на първичното християнство, го разпространяват из Южна Европа с една относително голяма бързина. И ако днес, с помощта на антропософското разбиране, се обърнем към тези прости, примитивни натури, към тези първи разпространители на християнството, ние трябва да допълним: Тези първични натури, тогавашните носители на християнския импулс, навлизайки във високоразвитата гръцка култура, не разбраха нищо от същността на Христос и тук не става дума за сложните космически идеи, които днес антропософията изкарва на бял свят. В пъстрата арена на гръцко-римския свят те не можеха да покажат друго, освен личната си привързаност, личното си отношение към „възлюбения Христос", когото те разглеждаха като един от членовете на едно голямо семейство. Онези, които първи внесоха християнството в тогавашния гръцки и римски свят, не бяха образовани теолози или теософи; като цяло, те бяха хора без никакво образование.
Наистина, образованите теософи от онова време, гностиците, бяха стигнали до някои забележителни идеи относно Христос, обаче тяхното място е върху лекото блюдо на споменатата духовна везна.
Ако беше останало до гностиците, християнството никога не би си пробило път в света. Онази интелектуалност, която нахлу от Изток и за сравнително кратко време подкопа гръцкия и римски свят, сама по себе си, беше крайно ограничена. Така стоят нещата, разгледани от едната страна. Но ако ги разглеждаме от другата страна, ние ще се натъкнем на интелектуално напреднали личности, на пр. Целзий, противникът на християнството, който навремето изрече основните философски аргументи срещу християнството, валидни и днес, и стигнем до Марк Аврелий*3, стоящ на самия философски трон.
към текста >>
Нека да се обърнем и към всичко онова, което тези
дух
ове изнесоха против християнството, нека да си припомним логичните аргументи на тези високо интелектуални гръцки и римски възпитаници, отправени против християнството от гледна точка на гръцката философия.
Онази интелектуалност, която нахлу от Изток и за сравнително кратко време подкопа гръцкия и римски свят, сама по себе си, беше крайно ограничена. Така стоят нещата, разгледани от едната страна. Но ако ги разглеждаме от другата страна, ние ще се натъкнем на интелектуално напреднали личности, на пр. Целзий, противникът на християнството, който навремето изрече основните философски аргументи срещу християнството, валидни и днес, и стигнем до Марк Аврелий*3, стоящ на самия философски трон. Нека да се обърнем към онези неоплатоници с изтънчено образование, които по онова време стигнаха до такива идеи, спрямо които днешната философия е една детска игра и които далеч надминаваха нашите съвременни идеи, както по проницателност, така и по широта на кръгозора.
Нека да се обърнем и към всичко онова, което тези духове изнесоха против християнството, нека да си припомним логичните аргументи на тези високо интелектуални гръцки и римски възпитаници, отправени против християнството от гледна точка на гръцката философия.
И тогава ние ясно ще усетим: Всички тези хора изобщо не са разбрали Христовия Импулс. Да, ние виждаме как християнството се разпространява от личности, които не разбират нищо от неговата същност; срещу християнството се бори една напреднала култура, която също не може да разбере смисъла на Христовия Импулс. Странно: християнството навлиза в света по такъв начин, че неговият истински дух е неразбираем както за последователите, така и за противниците му. И въпреки това: много хора носеха в душите си онази сила, с чиято помощ този Христов Импулс пое своя победоносен ход из света. Нека обаче сега да насочим поглед и към онези личности, които се застъпват за християнството, и то с несъмнено величие.
към текста >>
Странно: християнството навлиза в света по такъв начин, че неговият истински
дух
е неразбираем както за последователите, така и за противниците му.
Целзий, противникът на християнството, който навремето изрече основните философски аргументи срещу християнството, валидни и днес, и стигнем до Марк Аврелий*3, стоящ на самия философски трон. Нека да се обърнем към онези неоплатоници с изтънчено образование, които по онова време стигнаха до такива идеи, спрямо които днешната философия е една детска игра и които далеч надминаваха нашите съвременни идеи, както по проницателност, така и по широта на кръгозора. Нека да се обърнем и към всичко онова, което тези духове изнесоха против християнството, нека да си припомним логичните аргументи на тези високо интелектуални гръцки и римски възпитаници, отправени против християнството от гледна точка на гръцката философия. И тогава ние ясно ще усетим: Всички тези хора изобщо не са разбрали Христовия Импулс. Да, ние виждаме как християнството се разпространява от личности, които не разбират нищо от неговата същност; срещу християнството се бори една напреднала култура, която също не може да разбере смисъла на Христовия Импулс.
Странно: християнството навлиза в света по такъв начин, че неговият истински дух е неразбираем както за последователите, така и за противниците му.
И въпреки това: много хора носеха в душите си онази сила, с чиято помощ този Христов Импулс пое своя победоносен ход из света. Нека обаче сега да насочим поглед и към онези личности, които се застъпват за християнството, и то с несъмнено величие. Нека да си припомним известния държавен отец Тертулиян*4. В негово лице виждаме един римлянин, и ако вземе предвид неговия език, той е почти новосъздател на римския език, понеже имаше здрав езиков усет и изкова много нови думи. Именно този факт го превърна в една забележителна личност.
към текста >>
И ние установяваме, че всъщност неговата интелектуалност, неговата
дух
овна висота са твърде скромни.
Нека да си припомним известния държавен отец Тертулиян*4. В негово лице виждаме един римлянин, и ако вземе предвид неговия език, той е почти новосъздател на римския език, понеже имаше здрав езиков усет и изкова много нови думи. Именно този факт го превърна в една забележителна личност. Но ако се запитаме: А как стои при него въпросът с идеята за Христос? тогава нещата стават съвсем други.
И ние установяваме, че всъщност неговата интелектуалност, неговата духовна висота са твърде скромни.
Но и защитниците на християнството не се отличават с нещо особено. Но въпреки това, като личности, те са извънредно активни, дори и духове като Тертулиян, който за образованите гърци не представляваше кой знае какво. И все пак, той действува увличащо; но чрез какво точно? Ето какво е важното! Усещате ли, че сега в душите ни се пробужда един плах въпрос?
към текста >>
Но въпреки това, като личности, те са извънредно активни, дори и
дух
ове като Тертулиян, който за образованите гърци не представляваше кой знае какво.
Именно този факт го превърна в една забележителна личност. Но ако се запитаме: А как стои при него въпросът с идеята за Христос? тогава нещата стават съвсем други. И ние установяваме, че всъщност неговата интелектуалност, неговата духовна висота са твърде скромни. Но и защитниците на християнството не се отличават с нещо особено.
Но въпреки това, като личности, те са извънредно активни, дори и духове като Тертулиян, който за образованите гърци не представляваше кой знае какво.
И все пак, той действува увличащо; но чрез какво точно? Ето какво е важното! Усещате ли, че сега в душите ни се пробужда един плах въпрос? Чрез какво действуват носителите на Христовия Импулс, след като самите те изобщо не го разбираха? Чрез какво действуват отците на Църквата, включително и Ориген, след като тяхното неразбиране на Христовия Импулс е съвсем явно?
към текста >>
На пръв поглед би могло да изглежда така, сякаш естествените науки и всичко онова, което се прояви в западноевропейския
дух
овен живот след Коперник, действува срещу християнството.
Ние съвсем не подценяваме тази философия, обаче днес искаме да насочим поглед към онзи забележителен факт, че до Средновековието християнството си пробива път всред народи, които до този момент са носили съвършено други представи в душите си, и въпреки това, те го приемат като нещо родно и близко. В недалечно бъдеще, когато се говори за разпространението на християнството, ще се изтъкват и други важни подробности. Говорим ли за християнския импулс, лесно ще бъдем разбрани, ако обърнем внимание на следното: В определен момент плодовете от напредващото християнство се проявиха по такъв начин, че стана ясно разрастването на Христовия Импулс започна да поражда истинско въодушевление. Но колкото се приближаваме до по-новите времена, толкова по-ясно установяваме, че разрастването на християнството все повече и повече замира. Нека да разгледаме епохата на Коперник*5, в която възникнаха естествените науки на новото време.
На пръв поглед би могло да изглежда така, сякаш естествените науки и всичко онова, което се прояви в западноевропейския духовен живот след Коперник, действува срещу християнството.
Външните факти като че ли потвърждават това. Католическата Църква например държеше Коперник в т.нар. „индекс" чак до 20-те годи ни на 19 век и го разглеждаше като свой враг. Но това не пречеше на Коперник да бъде председател на епархиален съвет, т.е. каноник. И макар че Католическата Църква изгори Джордано Бруно*6 на кладата, това не му попречи той да умре като един доминиканец.
към текста >>
И за онзи, който гледа не повърхностно, а в глъбините на
дух
овния живот, се получава нещо, което, изказано гласно, изглежда парадоксално, но въпреки всичко, то е вярно.
Те разработиха своите идеи, опирайки се на християнския импулс. И зле разбира нещата онзи, който опирайки се на Църквата би искал да вярва, че тези идеи не са плодове на християнството. Да, самата Църква не успя да разпознае плодовете на християнството, и тя трябваше да изчака 19 век, за да от мени забраната, тегнеща върху Коперник. Но който умее да вижда по-дълбоко в нещата, ще признае, че големите постижения на европейските народи, включително и до наши дни, са резултат от християнството и чрез християнството погледът на хората се насочи от Земята към Небето, какъвто беше случаят и със законите на Коперник и Джордано Бруно. Те станаха възможни само в условията на християнската култура и само благодарение на християнския импулс.
И за онзи, който гледа не повърхностно, а в глъбините на духовния живот, се получава нещо, което, изказано гласно, изглежда парадоксално, но въпреки всичко, то е вярно.
За едно такова по-дълбоко разглеждане на нещата, е невъзможно да се появи един Хекел*7, с цялата си враждебност към християнството, без самият той да е вдъхновен от християнството. Да, Ернст Хекел е немислим без наличието на християнската култура. И цялото по-късно развитие на естествените науки колкото и да се бори срещу християнството е всъщност рожба на християнството, едно пряко продължение на християнския импулс. Когато човечеството се освободи от детските болести на по-новите естествени науки, то ще разбере какво означава, че тяхната изходна точка, проследена логически, действително се намира в разкритията на антропософската Духовна Наука, и че съществува една пряка връзка между Хекел и антропософията. Когато тези неща бъдат проумяни както трябва, хората ще са наясно: Хекел е един напълно християнски мислител, макар и той да няма никаква представа за това.
към текста >>
Когато човечеството се освободи от детските болести на по-новите естествени науки, то ще разбере какво означава, че тяхната изходна точка, проследена логически, действително се намира в разкритията на антропософската
Дух
овна Наука, и че съществува една пряка връзка между Хекел и антропософията.
Те станаха възможни само в условията на християнската култура и само благодарение на християнския импулс. И за онзи, който гледа не повърхностно, а в глъбините на духовния живот, се получава нещо, което, изказано гласно, изглежда парадоксално, но въпреки всичко, то е вярно. За едно такова по-дълбоко разглеждане на нещата, е невъзможно да се появи един Хекел*7, с цялата си враждебност към християнството, без самият той да е вдъхновен от християнството. Да, Ернст Хекел е немислим без наличието на християнската култура. И цялото по-късно развитие на естествените науки колкото и да се бори срещу християнството е всъщност рожба на християнството, едно пряко продължение на християнския импулс.
Когато човечеството се освободи от детските болести на по-новите естествени науки, то ще разбере какво означава, че тяхната изходна точка, проследена логически, действително се намира в разкритията на антропософската Духовна Наука, и че съществува една пряка връзка между Хекел и антропософията.
Когато тези неща бъдат проумяни както трябва, хората ще са наясно: Хекел е един напълно християнски мислител, макар и той да няма никаква представа за това. Християнските импулси породиха не само това, което се нарича и се наричаше „християнско", но и всичко онова, което се отнася враждебно към християнството. Нещата следва да се проучват не според понятия, с които са формулирани, а според тяхната реалност. Както виждате от моята малка книжка „Реинкарнация и Карма"*8, има пряка връзка между Дарвиновото учение за еволюцията и повтарящите се земни животи. Но за да изградим вярно отношение към тези въпроси, необходим е точен и безпристрастен поглед върху действието на християнските импулси.
към текста >>
Но ако някой прибегне до известни ясновидски способности, той ще стигне по напълно логически път не до животинския, а до
дух
овния произход на човешкия род.
Християнските импулси породиха не само това, което се нарича и се наричаше „християнско", но и всичко онова, което се отнася враждебно към християнството. Нещата следва да се проучват не според понятия, с които са формулирани, а според тяхната реалност. Както виждате от моята малка книжка „Реинкарнация и Карма"*8, има пряка връзка между Дарвиновото учение за еволюцията и повтарящите се земни животи. Но за да изградим вярно отношение към тези въпроси, необходим е точен и безпристрастен поглед върху действието на християнските импулси. И онзи, който разбира ученията на Дарвин и Хекел, и е поне малко на ясно с това, за което Хекел нямаше никаква представа обаче Дарвин*9 знаеше някои неща, а именно че тези две учения са възможни единствено в условията на християнството, стига по напълно логически път до идеята за реинкарнациите.
Но ако някой прибегне до известни ясновидски способности, той ще стигне по напълно логически път не до животинския, а до духовния произход на човешкия род.
Макар и в известна степен заобиколен път, след като в съображение идва ясновидството*10, този път от хекелианството към духовния произход на Земята е напълно закономерен. Тук съществува и друга възможност: съвременният дарвинизъм да бъде възприет по такъв начин, че съответният човек да остане недокоснат от жизнените принципи на самия дарвинизъм; с други думи дарвинизмът се възприема като един импулс и съвсем не допринася за едно по-дълбоко разбиране на християнството, което така или иначе има място в дарвинизма, и в тези случки стигаме до нещо твърде особено. Накратко, стига се дотам, че човек с подобна душевна нагласа, еднакво се отдалечава както от християнството, така и от дарвинизма. Да, човек може да бъде напуснат както от добрия дух на християнството, така и от добрия дух на дарвинизма. Но ако човек е осенен от добрия дух на дарвинизма, колкото и голям материалист да е, проследявайки досегашната история на Земята, той стига до една точка, където разбира, че човечеството произлиза от духовния свят, а не от низши животински форми.
към текста >>
Макар и в известна степен заобиколен път, след като в съображение идва ясновидството*10, този път от хекелианството към
дух
овния произход на Земята е напълно закономерен.
Нещата следва да се проучват не според понятия, с които са формулирани, а според тяхната реалност. Както виждате от моята малка книжка „Реинкарнация и Карма"*8, има пряка връзка между Дарвиновото учение за еволюцията и повтарящите се земни животи. Но за да изградим вярно отношение към тези въпроси, необходим е точен и безпристрастен поглед върху действието на християнските импулси. И онзи, който разбира ученията на Дарвин и Хекел, и е поне малко на ясно с това, за което Хекел нямаше никаква представа обаче Дарвин*9 знаеше някои неща, а именно че тези две учения са възможни единствено в условията на християнството, стига по напълно логически път до идеята за реинкарнациите. Но ако някой прибегне до известни ясновидски способности, той ще стигне по напълно логически път не до животинския, а до духовния произход на човешкия род.
Макар и в известна степен заобиколен път, след като в съображение идва ясновидството*10, този път от хекелианството към духовния произход на Земята е напълно закономерен.
Тук съществува и друга възможност: съвременният дарвинизъм да бъде възприет по такъв начин, че съответният човек да остане недокоснат от жизнените принципи на самия дарвинизъм; с други думи дарвинизмът се възприема като един импулс и съвсем не допринася за едно по-дълбоко разбиране на християнството, което така или иначе има място в дарвинизма, и в тези случки стигаме до нещо твърде особено. Накратко, стига се дотам, че човек с подобна душевна нагласа, еднакво се отдалечава както от християнството, така и от дарвинизма. Да, човек може да бъде напуснат както от добрия дух на християнството, така и от добрия дух на дарвинизма. Но ако човек е осенен от добрия дух на дарвинизма, колкото и голям материалист да е, проследявайки досегашната история на Земята, той стига до една точка, където разбира, че човечеството произлиза от духовния свят, а не от низши животински форми. Да, той стига до онази точка, където вижда ако мога така да се изразя как човекът плува като едно духовно същество над земния свят.
към текста >>
Да, човек може да бъде напуснат както от добрия
дух
на християнството, така и от добрия
дух
на дарвинизма.
И онзи, който разбира ученията на Дарвин и Хекел, и е поне малко на ясно с това, за което Хекел нямаше никаква представа обаче Дарвин*9 знаеше някои неща, а именно че тези две учения са възможни единствено в условията на християнството, стига по напълно логически път до идеята за реинкарнациите. Но ако някой прибегне до известни ясновидски способности, той ще стигне по напълно логически път не до животинския, а до духовния произход на човешкия род. Макар и в известна степен заобиколен път, след като в съображение идва ясновидството*10, този път от хекелианството към духовния произход на Земята е напълно закономерен. Тук съществува и друга възможност: съвременният дарвинизъм да бъде възприет по такъв начин, че съответният човек да остане недокоснат от жизнените принципи на самия дарвинизъм; с други думи дарвинизмът се възприема като един импулс и съвсем не допринася за едно по-дълбоко разбиране на християнството, което така или иначе има място в дарвинизма, и в тези случки стигаме до нещо твърде особено. Накратко, стига се дотам, че човек с подобна душевна нагласа, еднакво се отдалечава както от християнството, така и от дарвинизма.
Да, човек може да бъде напуснат както от добрия дух на християнството, така и от добрия дух на дарвинизма.
Но ако човек е осенен от добрия дух на дарвинизма, колкото и голям материалист да е, проследявайки досегашната история на Земята, той стига до една точка, където разбира, че човечеството произлиза от духовния свят, а не от низши животински форми. Да, той стига до онази точка, където вижда ако мога така да се изразя как човекът плува като едно духовно същество над земния свят. Ето докъде ще доведе логичният дарвинизъм. А когато е напуснат от добрия дух на дарвинизма, човек може искрено да вярва, че е привърженик на идеята за реинкарнациите, но отивайки на зад във времето, да си помисли, че в едно от своите прераждания, е бил, примерно, маймуна. Ако човек е в състояние да повярва подобно нещо, той е напуснат както от добрия дух на дарвинизма, така и от този на християнството.
към текста >>
Но ако човек е осенен от добрия
дух
на дарвинизма, колкото и голям материалист да е, проследявайки досегашната история на Земята, той стига до една точка, където разбира, че човечеството произлиза от
дух
овния свят, а не от низши животински форми.
Но ако някой прибегне до известни ясновидски способности, той ще стигне по напълно логически път не до животинския, а до духовния произход на човешкия род. Макар и в известна степен заобиколен път, след като в съображение идва ясновидството*10, този път от хекелианството към духовния произход на Земята е напълно закономерен. Тук съществува и друга възможност: съвременният дарвинизъм да бъде възприет по такъв начин, че съответният човек да остане недокоснат от жизнените принципи на самия дарвинизъм; с други думи дарвинизмът се възприема като един импулс и съвсем не допринася за едно по-дълбоко разбиране на християнството, което така или иначе има място в дарвинизма, и в тези случки стигаме до нещо твърде особено. Накратко, стига се дотам, че човек с подобна душевна нагласа, еднакво се отдалечава както от християнството, така и от дарвинизма. Да, човек може да бъде напуснат както от добрия дух на християнството, така и от добрия дух на дарвинизма.
Но ако човек е осенен от добрия дух на дарвинизма, колкото и голям материалист да е, проследявайки досегашната история на Земята, той стига до една точка, където разбира, че човечеството произлиза от духовния свят, а не от низши животински форми.
Да, той стига до онази точка, където вижда ако мога така да се изразя как човекът плува като едно духовно същество над земния свят. Ето докъде ще доведе логичният дарвинизъм. А когато е напуснат от добрия дух на дарвинизма, човек може искрено да вярва, че е привърженик на идеята за реинкарнациите, но отивайки на зад във времето, да си помисли, че в едно от своите прераждания, е бил, примерно, маймуна. Ако човек е в състояние да повярва подобно нещо, той е напуснат както от добрия дух на дарвинизма, така и от този на християнството. Защото логичният дарвинизъм никога не би повярвал в подобна възможност.
към текста >>
Да, той стига до онази точка, където вижда ако мога така да се изразя как човекът плува като едно
дух
овно същество над земния свят.
Макар и в известна степен заобиколен път, след като в съображение идва ясновидството*10, този път от хекелианството към духовния произход на Земята е напълно закономерен. Тук съществува и друга възможност: съвременният дарвинизъм да бъде възприет по такъв начин, че съответният човек да остане недокоснат от жизнените принципи на самия дарвинизъм; с други думи дарвинизмът се възприема като един импулс и съвсем не допринася за едно по-дълбоко разбиране на християнството, което така или иначе има място в дарвинизма, и в тези случки стигаме до нещо твърде особено. Накратко, стига се дотам, че човек с подобна душевна нагласа, еднакво се отдалечава както от християнството, така и от дарвинизма. Да, човек може да бъде напуснат както от добрия дух на християнството, така и от добрия дух на дарвинизма. Но ако човек е осенен от добрия дух на дарвинизма, колкото и голям материалист да е, проследявайки досегашната история на Земята, той стига до една точка, където разбира, че човечеството произлиза от духовния свят, а не от низши животински форми.
Да, той стига до онази точка, където вижда ако мога така да се изразя как човекът плува като едно духовно същество над земния свят.
Ето докъде ще доведе логичният дарвинизъм. А когато е напуснат от добрия дух на дарвинизма, човек може искрено да вярва, че е привърженик на идеята за реинкарнациите, но отивайки на зад във времето, да си помисли, че в едно от своите прераждания, е бил, примерно, маймуна. Ако човек е в състояние да повярва подобно нещо, той е напуснат както от добрия дух на дарвинизма, така и от този на християнството. Защото логичният дарвинизъм никога не би повярвал в подобна възможност. С други думи, идеята за реинкарнациите е била пренесена в тази материалистична култура по един съвсем повърхностен начин.
към текста >>
А когато е напуснат от добрия
дух
на дарвинизма, човек може искрено да вярва, че е привърженик на идеята за реинкарнациите, но отивайки на зад във времето, да си помисли, че в едно от своите прераждания, е бил, примерно, маймуна.
Накратко, стига се дотам, че човек с подобна душевна нагласа, еднакво се отдалечава както от християнството, така и от дарвинизма. Да, човек може да бъде напуснат както от добрия дух на християнството, така и от добрия дух на дарвинизма. Но ако човек е осенен от добрия дух на дарвинизма, колкото и голям материалист да е, проследявайки досегашната история на Земята, той стига до една точка, където разбира, че човечеството произлиза от духовния свят, а не от низши животински форми. Да, той стига до онази точка, където вижда ако мога така да се изразя как човекът плува като едно духовно същество над земния свят. Ето докъде ще доведе логичният дарвинизъм.
А когато е напуснат от добрия дух на дарвинизма, човек може искрено да вярва, че е привърженик на идеята за реинкарнациите, но отивайки на зад във времето, да си помисли, че в едно от своите прераждания, е бил, примерно, маймуна.
Ако човек е в състояние да повярва подобно нещо, той е напуснат както от добрия дух на дарвинизма, така и от този на християнството. Защото логичният дарвинизъм никога не би повярвал в подобна възможност. С други думи, идеята за реинкарнациите е била пренесена в тази материалистична култура по един съвсем повърхностен начин. Защото модерният дарвинизъм може да бъде опроверган от неговите собствени християнски елементи. Но ако това бъде постигнато, ще се установи, включително и до наши дни, че Дарвиновите идеи всъщност са родени от Христовия Импулс, че християнските импулси действуват дори и там, където са отричани.
към текста >>
Ако човек е в състояние да повярва подобно нещо, той е напуснат както от добрия
дух
на дарвинизма, така и от този на християнството.
Да, човек може да бъде напуснат както от добрия дух на християнството, така и от добрия дух на дарвинизма. Но ако човек е осенен от добрия дух на дарвинизма, колкото и голям материалист да е, проследявайки досегашната история на Земята, той стига до една точка, където разбира, че човечеството произлиза от духовния свят, а не от низши животински форми. Да, той стига до онази точка, където вижда ако мога така да се изразя как човекът плува като едно духовно същество над земния свят. Ето докъде ще доведе логичният дарвинизъм. А когато е напуснат от добрия дух на дарвинизма, човек може искрено да вярва, че е привърженик на идеята за реинкарнациите, но отивайки на зад във времето, да си помисли, че в едно от своите прераждания, е бил, примерно, маймуна.
Ако човек е в състояние да повярва подобно нещо, той е напуснат както от добрия дух на дарвинизма, така и от този на християнството.
Защото логичният дарвинизъм никога не би повярвал в подобна възможност. С други думи, идеята за реинкарнациите е била пренесена в тази материалистична култура по един съвсем повърхностен начин. Защото модерният дарвинизъм може да бъде опроверган от неговите собствени християнски елементи. Но ако това бъде постигнато, ще се установи, включително и до наши дни, че Дарвиновите идеи всъщност са родени от Христовия Импулс, че християнските импулси действуват дори и там, където са отричани. Така ние се изправяме не само пред факта, че през първите столетия на нашето летоброене християнството се разпространява независимо от своите привърженици, а през Средновековието дори схоластиците и църковните отци не допринасят почти нищо за неговото разрастване; ние се изправяме пред парадоксалния факт, че християнството сякаш в своя противоположен материалистичен образ се проявява в нашите естествени науки; така че цялото им величие, цялата им енергия бликат именно от християнските импулси.
към текста >>
Нека да отправим този въпрос към антропософската
Дух
овна Наука, с други думи към ясновиждащото съзнание!
Разпространява се не друго, а моралното чувство, което съпровожда християнството. Ако насочим поглед към морала през онази епоха, ще видим, че той оправдава най-вече, ако може така да се изразя, яростта на християните срещу действителните или мними противници на християнството. И моралът на все още интелектуално необразованите човешки души, особено когато се проявява под формата на християнско мислене, този морал далеч не може да ни импонира. Но какво всъщност се разпространява тогава? Каква е тази странна, загадъчна сила?
Нека да отправим този въпрос към антропософската Духовна Наука, с други думи към ясновиждащото съзнание!
Какво пулсира в онези необразовани човешки души, които нахлуха от Изток във високообразования гръцки и римски свят? Какво пулсира в онези хора, които пренесоха християнството в напълно чуждия, в германския свят? Какво пулсира зад съвременното естествознание, където науката, бих казал, все още прикрива своя истински лик? Какво пулсира във всички тези души, след като то явно не се свежда нито до интелектуално, нито до морално израстване? Какво е то?
към текста >>
Самият Христос е този, който крачи редом с онези
дух
овни учители, които по-късно пренесоха християнството всред германските народи.
Какво пулсира във всички тези души, след като то явно не се свежда нито до интелектуално, нито до морално израстване? Какво е то? Това е самият Христос, който преминава от едно човешко сърце в друго, от една човешка душа в друга; онзи Христос, който можа да премине през целия свят, независимо дали душите Го разбират или не! Сега ние сме принудени да се абстрахираме от нашите понятия, от цялата наша наука и да посочим обективната истина: а именно, как самият Христос живее в хиляди и хиляди импулси, приемайки всевъзможни образи и форми. Самият Христос е този, който, в душите на примитивните, необразовани хора напредва през гръцкия и римски свят, запленявайки все повече човешки души в пределите на Запада и Севера.
Самият Христос е този, който крачи редом с онези духовни учители, които по-късно пренесоха християнството всред германските народи.
Самият Христос е този, който покорява Земята, преминавайки от едно място в друго и от една човешка душа в друга, напълно независимо от това, какво мислят хората за Него. Позволете ми да си послужа с едно тривиално сравнение: Колко много са хората, които нямат никаква представа за химическия състав на хранителните средства, и въпреки това се хранят по всички правила на изкуството! И наистина хората биха умрели от глад, ако би трябвало да изучат хранителните средства, а чак после да ги приемат в стомасите си. Способността да се нахраниш няма нищо общо с изучаването и разбирането на хранителните средства! Разпространението на християнството по Земята няма нищо общо с разбирането, което хората проявяваха към него.
към текста >>
Всичко това беше възможно благодарение на едно изключително събитие, към което ни насочва ясновиждащото познание: Петдесятницата, Слизането на
Светия
Дух
.
Ето същественото, ето особеното! Тук ни очаква една тайна, която може да бъде разгадана само ако отговорим на въпроса: По какъв начин живее Христос в човешките души? И когато антропософията, или ясновиждащото познание си постави този въпрос, на преден план застава едно важно събитие, което може да бъде обяснено само от антропософска гледна точка, понеже то е в пълно съзвучие с всичко, което споделих с Вас днес. В едно ще се убедим: Безвъзвратно е отминало времето, когато Христос действуваше по току-що описания от мен начин; дошло е времето, когато хората трябва да разберат, да познаят Христос. Ето защо се налага и да отговорим на въпроса: Защо нашата епоха беше предхождана от онази, когато Христовият Импулс можа да се разпространи, без да е необходимо човешкото разбиране, човешкото съзнание?
Всичко това беше възможно благодарение на едно изключително събитие, към което ни насочва ясновиждащото познание: Петдесятницата, Слизането на Светия Дух.
В антропософския смисъл на думата, тъкмо Христовият Импулс беше този, който пробуди ясновиждащото познание и го насочи към Петдесятницата, към Слизането на Светия Дух. От гледна точка на ясновидството, окултното изследване започва най-напред именно от Петдесятницата. Но какво точно се случи в онзи момент от планетарното развитие на Земята който засега остава до голяма степен трудно разбираем за нас, когато Светият Дух се спусна към главите на апостолите? Ясновиждащият поглед дава точно определен духовно-научен отговор на този въпрос. Прости и необразовани хора, каквито бяха апостолите, внезапно започнаха да говорят на различни езици това, което те можеха да изнесат от глъбините на духовния живот без това да се очаква, без това да се изисква от тях.
към текста >>
В антропософския смисъл на думата, тъкмо Христовият Импулс беше този, който пробуди ясновиждащото познание и го насочи към Петдесятницата, към Слизането на
Светия
Дух
.
Тук ни очаква една тайна, която може да бъде разгадана само ако отговорим на въпроса: По какъв начин живее Христос в човешките души? И когато антропософията, или ясновиждащото познание си постави този въпрос, на преден план застава едно важно събитие, което може да бъде обяснено само от антропософска гледна точка, понеже то е в пълно съзвучие с всичко, което споделих с Вас днес. В едно ще се убедим: Безвъзвратно е отминало времето, когато Христос действуваше по току-що описания от мен начин; дошло е времето, когато хората трябва да разберат, да познаят Христос. Ето защо се налага и да отговорим на въпроса: Защо нашата епоха беше предхождана от онази, когато Христовият Импулс можа да се разпространи, без да е необходимо човешкото разбиране, човешкото съзнание? Всичко това беше възможно благодарение на едно изключително събитие, към което ни насочва ясновиждащото познание: Петдесятницата, Слизането на Светия Дух.
В антропософския смисъл на думата, тъкмо Христовият Импулс беше този, който пробуди ясновиждащото познание и го насочи към Петдесятницата, към Слизането на Светия Дух.
От гледна точка на ясновидството, окултното изследване започва най-напред именно от Петдесятницата. Но какво точно се случи в онзи момент от планетарното развитие на Земята който засега остава до голяма степен трудно разбираем за нас, когато Светият Дух се спусна към главите на апостолите? Ясновиждащият поглед дава точно определен духовно-научен отговор на този въпрос. Прости и необразовани хора, каквито бяха апостолите, внезапно започнаха да говорят на различни езици това, което те можеха да изнесат от глъбините на духовния живот без това да се очаква, без това да се изисква от тях. Да, точно тогава християнството, християнските импулси започнаха да се разпростират из света, и то по такъв начин, че те станаха независими от разбирането на хората.
към текста >>
Но какво точно се случи в онзи момент от планетарното развитие на Земята който засега остава до голяма степен трудно разбираем за нас, когато
Светия
т
Дух
се спусна към главите на апостолите?
В едно ще се убедим: Безвъзвратно е отминало времето, когато Христос действуваше по току-що описания от мен начин; дошло е времето, когато хората трябва да разберат, да познаят Христос. Ето защо се налага и да отговорим на въпроса: Защо нашата епоха беше предхождана от онази, когато Христовият Импулс можа да се разпространи, без да е необходимо човешкото разбиране, човешкото съзнание? Всичко това беше възможно благодарение на едно изключително събитие, към което ни насочва ясновиждащото познание: Петдесятницата, Слизането на Светия Дух. В антропософския смисъл на думата, тъкмо Христовият Импулс беше този, който пробуди ясновиждащото познание и го насочи към Петдесятницата, към Слизането на Светия Дух. От гледна точка на ясновидството, окултното изследване започва най-напред именно от Петдесятницата.
Но какво точно се случи в онзи момент от планетарното развитие на Земята който засега остава до голяма степен трудно разбираем за нас, когато Светият Дух се спусна към главите на апостолите?
Ясновиждащият поглед дава точно определен духовно-научен отговор на този въпрос. Прости и необразовани хора, каквито бяха апостолите, внезапно започнаха да говорят на различни езици това, което те можеха да изнесат от глъбините на духовния живот без това да се очаква, без това да се изисква от тях. Да, точно тогава християнството, християнските импулси започнаха да се разпростират из света, и то по такъв начин, че те станаха независими от разбирането на хората. Да, потоците на Христовата сила, за които стана дума днес, тръгват именно от Събитието на Петдесятницата. Какво представлява впрочем Петдесятницата?
към текста >>
Ясновиждащият поглед дава точно определен
дух
овно-научен отговор на този въпрос.
Ето защо се налага и да отговорим на въпроса: Защо нашата епоха беше предхождана от онази, когато Христовият Импулс можа да се разпространи, без да е необходимо човешкото разбиране, човешкото съзнание? Всичко това беше възможно благодарение на едно изключително събитие, към което ни насочва ясновиждащото познание: Петдесятницата, Слизането на Светия Дух. В антропософския смисъл на думата, тъкмо Христовият Импулс беше този, който пробуди ясновиждащото познание и го насочи към Петдесятницата, към Слизането на Светия Дух. От гледна точка на ясновидството, окултното изследване започва най-напред именно от Петдесятницата. Но какво точно се случи в онзи момент от планетарното развитие на Земята който засега остава до голяма степен трудно разбираем за нас, когато Светият Дух се спусна към главите на апостолите?
Ясновиждащият поглед дава точно определен духовно-научен отговор на този въпрос.
Прости и необразовани хора, каквито бяха апостолите, внезапно започнаха да говорят на различни езици това, което те можеха да изнесат от глъбините на духовния живот без това да се очаква, без това да се изисква от тях. Да, точно тогава християнството, християнските импулси започнаха да се разпростират из света, и то по такъв начин, че те станаха независими от разбирането на хората. Да, потоците на Христовата сила, за които стана дума днес, тръгват именно от Събитието на Петдесятницата. Какво представлява впрочем Петдесятницата? Този въпрос застава пред Духовната Наука и с неговия отговор, с духовно-научния отговор на този въпрос какво представлява Петдесятницата?
към текста >>
Прости и необразовани хора, каквито бяха апостолите, внезапно започнаха да говорят на различни езици това, което те можеха да изнесат от глъбините на
дух
овния живот без това да се очаква, без това да се изисква от тях.
Всичко това беше възможно благодарение на едно изключително събитие, към което ни насочва ясновиждащото познание: Петдесятницата, Слизането на Светия Дух. В антропософския смисъл на думата, тъкмо Христовият Импулс беше този, който пробуди ясновиждащото познание и го насочи към Петдесятницата, към Слизането на Светия Дух. От гледна точка на ясновидството, окултното изследване започва най-напред именно от Петдесятницата. Но какво точно се случи в онзи момент от планетарното развитие на Земята който засега остава до голяма степен трудно разбираем за нас, когато Светият Дух се спусна към главите на апостолите? Ясновиждащият поглед дава точно определен духовно-научен отговор на този въпрос.
Прости и необразовани хора, каквито бяха апостолите, внезапно започнаха да говорят на различни езици това, което те можеха да изнесат от глъбините на духовния живот без това да се очаква, без това да се изисква от тях.
Да, точно тогава християнството, християнските импулси започнаха да се разпростират из света, и то по такъв начин, че те станаха независими от разбирането на хората. Да, потоците на Христовата сила, за които стана дума днес, тръгват именно от Събитието на Петдесятницата. Какво представлява впрочем Петдесятницата? Този въпрос застава пред Духовната Наука и с неговия отговор, с духовно-научния отговор на този въпрос какво представлява Петдесятницата? започва Петото Евангелие, за което ще продължим да говорим утре.
към текста >>
Този въпрос застава пред
Дух
овната Наука и с неговия отговор, с
дух
овно-научния отговор на този въпрос какво представлява Петдесятницата?
Ясновиждащият поглед дава точно определен духовно-научен отговор на този въпрос. Прости и необразовани хора, каквито бяха апостолите, внезапно започнаха да говорят на различни езици това, което те можеха да изнесат от глъбините на духовния живот без това да се очаква, без това да се изисква от тях. Да, точно тогава християнството, християнските импулси започнаха да се разпростират из света, и то по такъв начин, че те станаха независими от разбирането на хората. Да, потоците на Христовата сила, за които стана дума днес, тръгват именно от Събитието на Петдесятницата. Какво представлява впрочем Петдесятницата?
Този въпрос застава пред Духовната Наука и с неговия отговор, с духовно-научния отговор на този въпрос какво представлява Петдесятницата?
започва Петото Евангелие, за което ще продължим да говорим утре.
към текста >>
54.
2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Но самите тези, които го изпитаха, и бяха пробудени от космическия
Дух
на Любовта, те усетиха сега в себе си едно ново разбиране, едно разбиране за онова, което се разиграваше в най-интимните им душевни връзки, нещо, което до този момент те не можеха да проумеят.
Защото другите хора добре знаеха, че досега Христовите ученици не се отличаваха по нищо и живееха един прост, затворен живот, докато през последните дни те изглеждаха като объркани, като унесени. С други думи, те изглеждаха като напълно преобразени като хора с нова душевна нагласа, като хора, извисени над всяка житейска ограниченост, извисени над всеки егоизъм, като хора с нова, безкрайна широта на сърцето, с неизчерпаема търпимост и с дълбоко, сърдечно разбиране за човешката природа. Те се изразяваха по такъв начин, че всеки от околните ги разбираше без никакво усилие. Страничните хора веднага усетиха, че апостолите вникват в сърцата и душите на всеки един човек, и разкривайки най-дълбоките душевни тайни, те могат да утешат всеки, като се обръщат към него, тъкмо с думите, от които той има нужда. Естествено, страничните наблюдатели се учудваха, че подобно преобразяване може да промени някои хора до такава степен.
Но самите тези, които го изпитаха, и бяха пробудени от космическия Дух на Любовта, те усетиха сега в себе си едно ново разбиране, едно разбиране за онова, което се разиграваше в най-интимните им душевни връзки, нещо, което до този момент те не можеха да проумеят.
Едва сега, облъхнати от космическия Дух на Любовта, душевните им очи прозряха това, което всъщност се случи на Голгота. И ако се вгледаме в душата на един от апостолите, когото другите Евангелия наричат обикновено Петър, тогава за ретроспективния поглед на ясновидеца, вътрешният духовен свят на този апостол изглежда така, сякаш в онзи момент неговото нормално земно съзнание е напълно разкъсано, и то от момента, който другите Евангелия описват като отричането на Петър. Сега, на Петдесятницата, Петър отново видя тази сцена на отричането, видя как го питаха дали няма нещо общо с Галилееца, и сега той разбра, че се беше отрекъл от Спасителя, защото неговото нормално съзнание беше започнало да се разпада, защото беше изпаднал в едно абнормно състояние, в едно съноподобно състояние, представляващо пренасяне в един съвършено друг свят. Така става например и с един човек, който се пробужда сутринта и си спомня последните събития от предишната вечер; така и Петър си спомни последните събития, преди да изпадне в това абнормно състояние, което обикновено наричаме „отричане", преди петелът да беше пропял два пъти. И тогава той си спомни, че душата му потъна в едно състояние, също както и нощта поглъща спящия човек.
към текста >>
Едва сега, облъхнати от космическия
Дух
на Любовта, душевните им очи прозряха това, което всъщност се случи на Голгота.
С други думи, те изглеждаха като напълно преобразени като хора с нова душевна нагласа, като хора, извисени над всяка житейска ограниченост, извисени над всеки егоизъм, като хора с нова, безкрайна широта на сърцето, с неизчерпаема търпимост и с дълбоко, сърдечно разбиране за човешката природа. Те се изразяваха по такъв начин, че всеки от околните ги разбираше без никакво усилие. Страничните хора веднага усетиха, че апостолите вникват в сърцата и душите на всеки един човек, и разкривайки най-дълбоките душевни тайни, те могат да утешат всеки, като се обръщат към него, тъкмо с думите, от които той има нужда. Естествено, страничните наблюдатели се учудваха, че подобно преобразяване може да промени някои хора до такава степен. Но самите тези, които го изпитаха, и бяха пробудени от космическия Дух на Любовта, те усетиха сега в себе си едно ново разбиране, едно разбиране за онова, което се разиграваше в най-интимните им душевни връзки, нещо, което до този момент те не можеха да проумеят.
Едва сега, облъхнати от космическия Дух на Любовта, душевните им очи прозряха това, което всъщност се случи на Голгота.
И ако се вгледаме в душата на един от апостолите, когото другите Евангелия наричат обикновено Петър, тогава за ретроспективния поглед на ясновидеца, вътрешният духовен свят на този апостол изглежда така, сякаш в онзи момент неговото нормално земно съзнание е напълно разкъсано, и то от момента, който другите Евангелия описват като отричането на Петър. Сега, на Петдесятницата, Петър отново видя тази сцена на отричането, видя как го питаха дали няма нещо общо с Галилееца, и сега той разбра, че се беше отрекъл от Спасителя, защото неговото нормално съзнание беше започнало да се разпада, защото беше изпаднал в едно абнормно състояние, в едно съноподобно състояние, представляващо пренасяне в един съвършено друг свят. Така става например и с един човек, който се пробужда сутринта и си спомня последните събития от предишната вечер; така и Петър си спомни последните събития, преди да изпадне в това абнормно състояние, което обикновено наричаме „отричане", преди петелът да беше пропял два пъти. И тогава той си спомни, че душата му потъна в едно състояние, също както и нощта поглъща спящия човек. Обаче той си спомни и друго: въпросното междинно състояние се изпълни не с обикновени съновидения, а с подвижни образи, представляващи, така да се каже, един вид по-висше съзнание, един вид съизживяване на чисто духовни процеси и събития.
към текста >>
И ако се вгледаме в душата на един от апостолите, когото другите Евангелия наричат обикновено Петър, тогава за ретроспективния поглед на ясновидеца, вътрешният
дух
овен свят на този апостол изглежда така, сякаш в онзи момент неговото нормално земно съзнание е напълно разкъсано, и то от момента, който другите Евангелия описват като отричането на Петър.
Те се изразяваха по такъв начин, че всеки от околните ги разбираше без никакво усилие. Страничните хора веднага усетиха, че апостолите вникват в сърцата и душите на всеки един човек, и разкривайки най-дълбоките душевни тайни, те могат да утешат всеки, като се обръщат към него, тъкмо с думите, от които той има нужда. Естествено, страничните наблюдатели се учудваха, че подобно преобразяване може да промени някои хора до такава степен. Но самите тези, които го изпитаха, и бяха пробудени от космическия Дух на Любовта, те усетиха сега в себе си едно ново разбиране, едно разбиране за онова, което се разиграваше в най-интимните им душевни връзки, нещо, което до този момент те не можеха да проумеят. Едва сега, облъхнати от космическия Дух на Любовта, душевните им очи прозряха това, което всъщност се случи на Голгота.
И ако се вгледаме в душата на един от апостолите, когото другите Евангелия наричат обикновено Петър, тогава за ретроспективния поглед на ясновидеца, вътрешният духовен свят на този апостол изглежда така, сякаш в онзи момент неговото нормално земно съзнание е напълно разкъсано, и то от момента, който другите Евангелия описват като отричането на Петър.
Сега, на Петдесятницата, Петър отново видя тази сцена на отричането, видя как го питаха дали няма нещо общо с Галилееца, и сега той разбра, че се беше отрекъл от Спасителя, защото неговото нормално съзнание беше започнало да се разпада, защото беше изпаднал в едно абнормно състояние, в едно съноподобно състояние, представляващо пренасяне в един съвършено друг свят. Така става например и с един човек, който се пробужда сутринта и си спомня последните събития от предишната вечер; така и Петър си спомни последните събития, преди да изпадне в това абнормно състояние, което обикновено наричаме „отричане", преди петелът да беше пропял два пъти. И тогава той си спомни, че душата му потъна в едно състояние, също както и нощта поглъща спящия човек. Обаче той си спомни и друго: въпросното междинно състояние се изпълни не с обикновени съновидения, а с подвижни образи, представляващи, така да се каже, един вид по-висше съзнание, един вид съизживяване на чисто духовни процеси и събития. И всичко, което беше станало и което Петър беше проспал, сега отново застана пред душата му.
към текста >>
Обаче той си спомни и друго: въпросното междинно състояние се изпълни не с обикновени съновидения, а с подвижни образи, представляващи, така да се каже, един вид по-висше съзнание, един вид съизживяване на чисто
дух
овни процеси и събития.
Едва сега, облъхнати от космическия Дух на Любовта, душевните им очи прозряха това, което всъщност се случи на Голгота. И ако се вгледаме в душата на един от апостолите, когото другите Евангелия наричат обикновено Петър, тогава за ретроспективния поглед на ясновидеца, вътрешният духовен свят на този апостол изглежда така, сякаш в онзи момент неговото нормално земно съзнание е напълно разкъсано, и то от момента, който другите Евангелия описват като отричането на Петър. Сега, на Петдесятницата, Петър отново видя тази сцена на отричането, видя как го питаха дали няма нещо общо с Галилееца, и сега той разбра, че се беше отрекъл от Спасителя, защото неговото нормално съзнание беше започнало да се разпада, защото беше изпаднал в едно абнормно състояние, в едно съноподобно състояние, представляващо пренасяне в един съвършено друг свят. Така става например и с един човек, който се пробужда сутринта и си спомня последните събития от предишната вечер; така и Петър си спомни последните събития, преди да изпадне в това абнормно състояние, което обикновено наричаме „отричане", преди петелът да беше пропял два пъти. И тогава той си спомни, че душата му потъна в едно състояние, също както и нощта поглъща спящия човек.
Обаче той си спомни и друго: въпросното междинно състояние се изпълни не с обикновени съновидения, а с подвижни образи, представляващи, така да се каже, един вид по-висше съзнание, един вид съизживяване на чисто духовни процеси и събития.
И всичко, което беше станало и което Петър беше проспал, сега отново застана пред душата му. Преди всичко, той се научи да вниква в онова събитие, за което наистина може да се каже, че беше проспано от него, понеже тук пълното разбиране не беше по силите на разума; тук беше необходимо нещо съвсем друго: а именно оплодяването с всепобеждаващата Любов. Сега пред очите му се появиха образите от Мистерията на Голгота. И те се появиха пред очите му по същия начин, по който ние можем да ги изживеем отново, стига да ги пробудим с ретроспективното ясновиждащо съзнание след като сме създали необходимите за целта условия. Открито ще призная: Човек трудно се решава да предаде с думи всичко онова, което ясновиждащото съзнание открива в душите на Петър и на другите Христови ученици.
към текста >>
Човек получава впечатлението, което обученият
дух
овнонаучен поглед и днес отново може да провери, когато на Земята настъпва поредното Слънчево затъмнение.
Въпреки това, принуден съм, доколкото е възможно, да облека в думи всичко онова, до което се докосва погледът на ясновидеца. От друга страна, не мога да сторя нищо, ако всичко, което съм длъжен да изнеса през този лекционен цикъл, би достигнало и до недостатъчно подготвени човешки души, така че не бих преувеличил нещата до степен те да не издържат пред общовалидните днес научни възгледи. Първоначално ясновиждащият поглед попада на един образ, който представлява една действителност, загатната също и в другите Евангелия, макар и в случая рязко да се отличава от онова образно богатство, на което се натъква ретроспективният поглед на ясновидеца. Сега ясновиждащият поглед действително попада в един вид затъмнение на Земята. Сега човек усеща едно повторение на онзи многозначителен момент, когато часове наред физическото Слънце сякаш угасна и затъмнението обхвана цялата Палестина.
Човек получава впечатлението, което обученият духовнонаучен поглед и днес отново може да провери, когато на Земята настъпва поредното Слънчево затъмнение.
Тогава, в условията на едно силно или слабо изразено Слънчево затъмнение, целият заобикалящ свят се представя на душевния поглед по съвършено различен начин. Тук бих желал да се абстрахирам от онези възгледи за Слънчевото затъмнение, които са породени от съвременната техника. За да понесе онези демонични сили, които се надигат в хода на едно Слънчево затъмнение и с помощта на външната техника, лишена от каквото и да е изкуство, човекът се нуждае от изключителна сила на характера. Сега аз не бих искал да се впускам в подробни описания, а само да обърна внимание на следното: в хода на такова затъмнение изгрява в пълна светлина онова, което иначе може да се постигне единствено чрез продължителни и трудни медитации. Сега целият растителен и животински свят изглежда по друг начин всяка птица, всяка пеперуда изглежда различно.
към текста >>
Изправени сме пред нещо, което може да пробуди у нас категоричното убеждение, колко интимно е свързан онзи
дух
овен живот, който принадлежи на Слънцето и има така да се каже своето физическо тяло във видимото Слънце, колко интимно е свързан този живот с живота на Земята.
Тук бих желал да се абстрахирам от онези възгледи за Слънчевото затъмнение, които са породени от съвременната техника. За да понесе онези демонични сили, които се надигат в хода на едно Слънчево затъмнение и с помощта на външната техника, лишена от каквото и да е изкуство, човекът се нуждае от изключителна сила на характера. Сега аз не бих искал да се впускам в подробни описания, а само да обърна внимание на следното: в хода на такова затъмнение изгрява в пълна светлина онова, което иначе може да се постигне единствено чрез продължителни и трудни медитации. Сега целият растителен и животински свят изглежда по друг начин всяка птица, всяка пеперуда изглежда различно. Сега човек е обзет от един вид „понижение" на жизненото чувство.
Изправени сме пред нещо, което може да пробуди у нас категоричното убеждение, колко интимно е свързан онзи духовен живот, който принадлежи на Слънцето и има така да се каже своето физическо тяло във видимото Слънце, колко интимно е свързан този живот с живота на Земята.
Сега има ме ясното усещане, че когато физическата светлина на Слънцето е силно затъмнена от изпречващата се Луна, положението е съвсем различно от това, когато през нощта Слънцето изобщо не свети. Да, цялата Земя изглежда по съвършено различен начин в хода на едно Слънчево затъмнение и в нощните часове. В хода на Слънчевото затъмнение човек усеща как груповите души*11 на растенията и на животните се уголемяват, докато физическите тела на растенията и животните се смаляват. Настъпва един вид проясняване на всичко онова, което е от духовно естество, на всичко онова, което е свързано с груповите души. Всичко това изпъква на преден план, когато ретроспективният ясновиждащ поглед попадне на онзи момент от планетарната еволюция на Земята, който ние наричаме Мистерията на Голгота.
към текста >>
Настъпва един вид проясняване на всичко онова, което е от
дух
овно естество, на всичко онова, което е свързано с груповите души.
Сега човек е обзет от един вид „понижение" на жизненото чувство. Изправени сме пред нещо, което може да пробуди у нас категоричното убеждение, колко интимно е свързан онзи духовен живот, който принадлежи на Слънцето и има така да се каже своето физическо тяло във видимото Слънце, колко интимно е свързан този живот с живота на Земята. Сега има ме ясното усещане, че когато физическата светлина на Слънцето е силно затъмнена от изпречващата се Луна, положението е съвсем различно от това, когато през нощта Слънцето изобщо не свети. Да, цялата Земя изглежда по съвършено различен начин в хода на едно Слънчево затъмнение и в нощните часове. В хода на Слънчевото затъмнение човек усеща как груповите души*11 на растенията и на животните се уголемяват, докато физическите тела на растенията и животните се смаляват.
Настъпва един вид проясняване на всичко онова, което е от духовно естество, на всичко онова, което е свързано с груповите души.
Всичко това изпъква на преден план, когато ретроспективният ясновиждащ поглед попадне на онзи момент от планетарната еволюция на Земята, който ние наричаме Мистерията на Голгота. Сега човек получава една нова душевна способност: той се научава да разбира, буквално да чете, какво всъщност означава този забележителен природен катаклизъм, това внезапно Слънчево затъмнение, което ретроспективният ясновиждащ поглед открива в Космоса. Аз не мога да избягам от моето задължение в разрез с цялото днешно материалистическо съзнание да предложа моя окултен прочит на едно чисто природно явление, каквото, естествено, е ставало както преди, така и след Мистерията на Голгота. Също както разтваряме една книга и прочитаме текста така се чувствува и човек, когато застава пред това събитие: той прочита това, което е написано с писмените знаци. Ясновидецът е изправен пред следната необходимост: той е длъжен да прочете нещо, с което човечеството трябва да се запознае.
към текста >>
Цялото познание на онези времена се проявява като нещо затъмняващо, а не осветяващо, то само задълбочава мировите загадки и ясновидецът усеща как древното познание застава пред висшите
дух
овни области на света както примерно Луната застава пред Слънцето при едно Слънчево затъмнение.
В много отношения знанието, постигнато от Платон и Аристотел, не можа да бъде надминато в по-късните епохи, понеже в известен смисъл то представляваше нещо недостижимо. Човек може да разбере доста неща, ако вникне в този прост факт. И когато ясновидецът наблюдава събитията, разиграли се в Палестина, и разглежда това интелектуално знание, чиято популярност по времето на Голготската Мистерия изведнъж нарасна в земите на гръцкия и италианския полуостров благодарение на странствуващи проповедници, когато се замисли, как това знание беше разпространено по начин, който днес е невъзможно да си представим, тогава душата на ясновидеца по степенно започва да възприема знаците на космическата писменост. След като веднъж е стигнал до ясновиждащото съзнание, човек си казва: За символ на цялото знание, натрупано от предхристиянското човечество, може да послужи Луната, която от човешка гледна точка просто се движи из Космоса; да, тъкмо Луната, понеже с оглед на едно по-висше познание, цялото това знание, натрупано от предхристиянското човечество, не осветлява, а затъмнява нещата, също както и при едно Слънчево затъмнение Луната е тази, която закрива Слънцето. Ето какво открива човек в окултната космическа писменост на Слънцето, която досега е била затъмнена от Луната.
Цялото познание на онези времена се проявява като нещо затъмняващо, а не осветяващо, то само задълбочава мировите загадки и ясновидецът усеща как древното познание застава пред висшите духовни области на света както примерно Луната застава пред Слънцето при едно Слънчево затъмнение.
Външното природно събитие се превръща в израз на това, че човечеството е израснало до една степен, при която извличаното от самото него познание застава пред висшето познание също както Луната застава пред Слънцето по време на Слънчевото затъмнение. Душевното затъмнение, което обхвана човечеството по времето на Мистерията на Голгота, съвпада с описаното в Евангелията*13 и е записано в окултната космическа писменост с един огромен знак. Както споменах, съвременната наука възприема всичко това като един вид оскърбление, понеже тя е вече напълно лишена от каквото и да е разбиране за духовния произход на човечеството и на Космоса. Тук аз не искам да говоря за чудеса в обикновения смисъл на думата, за едно нарушаване на природните закони и не мога да Ви съобщя друго, освен как може да бъде разчетено въпросното затъмнение на Слънцето човек не може да направи нищо друго, освен да изправи душата си пред това затъмнение на Слънцето и да прочете основния факт, записан в окултната космическа писменост. С Лунното знание настъпи един вид затъмнение на по-висшето Слънчево послание.
към текста >>
Както споменах, съвременната наука възприема всичко това като един вид оскърбление, понеже тя е вече напълно лишена от каквото и да е разбиране за
дух
овния произход на човечеството и на Космоса.
След като веднъж е стигнал до ясновиждащото съзнание, човек си казва: За символ на цялото знание, натрупано от предхристиянското човечество, може да послужи Луната, която от човешка гледна точка просто се движи из Космоса; да, тъкмо Луната, понеже с оглед на едно по-висше познание, цялото това знание, натрупано от предхристиянското човечество, не осветлява, а затъмнява нещата, също както и при едно Слънчево затъмнение Луната е тази, която закрива Слънцето. Ето какво открива човек в окултната космическа писменост на Слънцето, която досега е била затъмнена от Луната. Цялото познание на онези времена се проявява като нещо затъмняващо, а не осветяващо, то само задълбочава мировите загадки и ясновидецът усеща как древното познание застава пред висшите духовни области на света както примерно Луната застава пред Слънцето при едно Слънчево затъмнение. Външното природно събитие се превръща в израз на това, че човечеството е израснало до една степен, при която извличаното от самото него познание застава пред висшето познание също както Луната застава пред Слънцето по време на Слънчевото затъмнение. Душевното затъмнение, което обхвана човечеството по времето на Мистерията на Голгота, съвпада с описаното в Евангелията*13 и е записано в окултната космическа писменост с един огромен знак.
Както споменах, съвременната наука възприема всичко това като един вид оскърбление, понеже тя е вече напълно лишена от каквото и да е разбиране за духовния произход на човечеството и на Космоса.
Тук аз не искам да говоря за чудеса в обикновения смисъл на думата, за едно нарушаване на природните закони и не мога да Ви съобщя друго, освен как може да бъде разчетено въпросното затъмнение на Слънцето човек не може да направи нищо друго, освен да изправи душата си пред това затъмнение на Слънцето и да прочете основния факт, записан в окултната космическа писменост. С Лунното знание настъпи един вид затъмнение на по-висшето Слънчево послание. И тогава след като окултният текст е прочетен пред ясновиждащото съзнание фактически застава не друго, а образът на Кръста, издигнат на Голгота, с разпънатото на него тяло на Исус между двамата разбойници. После пред ясновиждащия поглед застава друг образ: как тялото на Исус е снето от Кръста и как е положено в гроба тук само ще добавя, че колкото повече се противопоставяме на този образ, толкова по-силно изпъква той пред нас. А сега идва ред на един втори знак, чрез който в Космоса отново е записано нещо, което трябва да бъде прочетено, за да бъде ясно разбрано като символ на всичко онова, което настъпи в еволюцията на човечеството: Ясновидецът проследява снетия от Кръста Исус, който е положен в гроба, и насочвайки погледа си към тези образи, в душата си той бива разтърсен сякаш от същото земетресение, което сполетя „цялата Земя".
към текста >>
Сега той знаеше, че Исус беше умрял на Кръста и че всъщност това умиране беше едно раждане, раждането на онзи
Дух
, който през Петдесятницата се изля в апостолските души като една всепобеждаваща Любов.
вложен там, в окултната космическа писменост; да, космическият текст трябва да бъде просто прочетен ето какво трябва да заяви с цялата си решителност онзи, който е създал в себе си необходимите за това душевни предпоставки. Защото това, което сега описвам, в съзнанието на Петър беше нещо, което, един вид, се сгъсти и кристализира в полето на неговия продължителен сън. В съзнанието на Петър преминаваха различни образи: Кръстът, издигнат върху Голгота, затъмнението и земетресението. За Петър това бяха първите плодове, породени от всепобеждаващата космическа Любов при събитието на Петдесятница. И сега той знаеше нещо, което по-рано оставаше скрито за неговото нормално съзнание: а именно, че Събитието на Голгота беше факт и че висящото на Кръста тяло беше едно и също с тялото на Онзи, Когото той често придружаваше тук и там.
Сега той знаеше, че Исус беше умрял на Кръста и че всъщност това умиране беше едно раждане, раждането на онзи Дух, който през Петдесятницата се изля в апостолските души като една всепобеждаваща Любов.
Петър усети това като един лъч от правечната, неунищожима сила на Любовта, и в душата си той го почувствува като нещо, което се ражда тъкмо когато Исус издъхна на Кръста. Една могъща истина озари душата на Петър: На Кръста не беше на стъпвала никаква смърт! В действителност тази смърт, предхождана от безкрайни страдания, беше раждането на онова, което сега прониза душата му, както и цялата Земя, като светъл лъч. Със смъртта на Исус, за Земята се роди онова, което по-рано беше навсякъде около нея в духовния Космос: неунищожимата, всепобеждаваща Любов. Такива думи лесно биха могли да прозвучат като нещо абстрактно, обаче нека за миг да се пренесем в душата на Петър и да си представим неговото изумление: Ето как на Земята се роди нещо, което по-рано съществуваше само в Космоса, и то се роди в мига, когато Исус издъхна на Кръста.
към текста >>
Със смъртта на Исус, за Земята се роди онова, което по-рано беше навсякъде около нея в
дух
овния Космос: неунищожимата, всепобеждаваща Любов.
И сега той знаеше нещо, което по-рано оставаше скрито за неговото нормално съзнание: а именно, че Събитието на Голгота беше факт и че висящото на Кръста тяло беше едно и също с тялото на Онзи, Когото той често придружаваше тук и там. Сега той знаеше, че Исус беше умрял на Кръста и че всъщност това умиране беше едно раждане, раждането на онзи Дух, който през Петдесятницата се изля в апостолските души като една всепобеждаваща Любов. Петър усети това като един лъч от правечната, неунищожима сила на Любовта, и в душата си той го почувствува като нещо, което се ражда тъкмо когато Исус издъхна на Кръста. Една могъща истина озари душата на Петър: На Кръста не беше на стъпвала никаква смърт! В действителност тази смърт, предхождана от безкрайни страдания, беше раждането на онова, което сега прониза душата му, както и цялата Земя, като светъл лъч.
Със смъртта на Исус, за Земята се роди онова, което по-рано беше навсякъде около нея в духовния Космос: неунищожимата, всепобеждаваща Любов.
Такива думи лесно биха могли да прозвучат като нещо абстрактно, обаче нека за миг да се пренесем в душата на Петър и да си представим неговото изумление: Ето как на Земята се роди нещо, което по-рано съществуваше само в Космоса, и то се роди в мига, когато Исус издъхна на Кръста. Смъртта на Исус от Назарет се превърна в раждането на космическата Любов тук долу, в сферата на Земята, в тялото на Земята. Това е, така да се каже, първото познание, което ние извличаме от онова, което наричаме Пето Евангелие. Слизането, разливането на Светия Дух, каквото го знаем от Новия Завет, означава тъкмо това, което описах сега. В тогавашната си душевна конфигурация апостолите не можеха да понесат Събитието на Голгота, и най-вече кръстната смърт по друг начин, освен в едно абнормно състояние на съзнанието.
към текста >>
Слизането, разливането на
Светия
Дух
, каквото го знаем от Новия Завет, означава тъкмо това, което описах сега.
В действителност тази смърт, предхождана от безкрайни страдания, беше раждането на онова, което сега прониза душата му, както и цялата Земя, като светъл лъч. Със смъртта на Исус, за Земята се роди онова, което по-рано беше навсякъде около нея в духовния Космос: неунищожимата, всепобеждаваща Любов. Такива думи лесно биха могли да прозвучат като нещо абстрактно, обаче нека за миг да се пренесем в душата на Петър и да си представим неговото изумление: Ето как на Земята се роди нещо, което по-рано съществуваше само в Космоса, и то се роди в мига, когато Исус издъхна на Кръста. Смъртта на Исус от Назарет се превърна в раждането на космическата Любов тук долу, в сферата на Земята, в тялото на Земята. Това е, така да се каже, първото познание, което ние извличаме от онова, което наричаме Пето Евангелие.
Слизането, разливането на Светия Дух, каквото го знаем от Новия Завет, означава тъкмо това, което описах сега.
В тогавашната си душевна конфигурация апостолите не можеха да понесат Събитието на Голгота, и най-вече кръстната смърт по друг начин, освен в едно абнормно състояние на съзнанието. Петър, а също Йоан и Яков, трябваше да си припомнят и един друг момент, който е описан също и в другите Евангелия, но който може да бъде разбран в пълното си величие само чрез Петото Евангелие. Онзи, с когото те бяха ходили по Земята, ги беше отвел в Маслиновата планина, в Гетсимания, и им беше казал: Бдете и се молете! Обаче те не издържаха, потънаха в сън и сега вече знаеха: В онзи миг настъпи едно особено състояние, което все повече и повече обгърна техните души. Нормално съзнание не издържа, те потънаха в сън, който продължи през цялото Събитие на Голгота и тъкмо от този сън просветна всичко онова, което аз се опитах да опиша пред Вас.
към текста >>
Те смътно усещаха, че са изправени пред един
дух
овен образ; те предполагаха, че вероятно са Го придружавали тук или там в тяхното съноподобно състояние, обаче в този образ, в който им се явяваше Той след оплодяването от всепобеждаващата Любов, те не успяваха да Го разпознаят.
Да, в душите им се появяваха образ след образ и тези образи сякаш казваха: Ето, ти наистина беше свидетел на всичко, което се случи с Този, който умря и се роди на Кръста! Както сутрин човек се пробужда и си спомня, как насън е бил с този или онзи така и най-различни спомени започнаха да нахлуват в апостолските души. Отделните събития нахлуваха в апостолските души по един твърде странен начин. Те винаги трябваше да се питат: Но кой е Този, с когото ние сме там заедно? И те непрекъснато се изправяха пред Него, без да го разпознават.
Те смътно усещаха, че са изправени пред един духовен образ; те предполагаха, че вероятно са Го придружавали тук или там в тяхното съноподобно състояние, обаче в този образ, в който им се явяваше Той след оплодяването от всепобеждаващата Любов, те не успяваха да Го разпознаят.
Сега, след Мистерията на Голгота, те се виждаха рамо до рамо с Онзи, когото наричаме Христос. Но в същото време те виждаха и как Той им дава учението за Царството на Духа, виждаха как Той ги поучава. И те се научиха да разбират как четиридесет дни бяха прекарали заедно с това Същество, което се роди на Кръста, как това Същество видим израз на всепобеждаващата космическа Любов се превърна в техен Учител, макар и те да не бяха достатъчно узрели, за да вникнат в поученията Му със своето нормално съзнание, как бяха приемали всичко това с подсъзнателните си душевни сили, как бяха вървели до Христос като сомнамбули, без да проумеят напълно това, което Той можеше да им даде. През тези четиридесет дни те Го възприемаха с едно приглушено съзнание; те разбраха това едва след Петдесятницата. Те бяха слушали думите Му като сомнамбули.
към текста >>
Но в същото време те виждаха и как Той им дава учението за Царството на
Дух
а, виждаха как Той ги поучава.
Отделните събития нахлуваха в апостолските души по един твърде странен начин. Те винаги трябваше да се питат: Но кой е Този, с когото ние сме там заедно? И те непрекъснато се изправяха пред Него, без да го разпознават. Те смътно усещаха, че са изправени пред един духовен образ; те предполагаха, че вероятно са Го придружавали тук или там в тяхното съноподобно състояние, обаче в този образ, в който им се явяваше Той след оплодяването от всепобеждаващата Любов, те не успяваха да Го разпознаят. Сега, след Мистерията на Голгота, те се виждаха рамо до рамо с Онзи, когото наричаме Христос.
Но в същото време те виждаха и как Той им дава учението за Царството на Духа, виждаха как Той ги поучава.
И те се научиха да разбират как четиридесет дни бяха прекарали заедно с това Същество, което се роди на Кръста, как това Същество видим израз на всепобеждаващата космическа Любов се превърна в техен Учител, макар и те да не бяха достатъчно узрели, за да вникнат в поученията Му със своето нормално съзнание, как бяха приемали всичко това с подсъзнателните си душевни сили, как бяха вървели до Христос като сомнамбули, без да проумеят напълно това, което Той можеше да им даде. През тези четиридесет дни те Го възприемаха с едно приглушено съзнание; те разбраха това едва след Петдесятницата. Те бяха слушали думите Му като сомнамбули. Той им се беше явил като духовен Учител и ги беше поучавал в тайните, които те съумяваха да разберат само след като Той ги пренасяше в едно съвършено друго състояние на съзнанието. Едва сега те ясно видяха: Те бяха стояли редом с Христос, редом с възкръсналия Христос.
към текста >>
Той им се беше явил като
дух
овен Учител и ги беше поучавал в тайните, които те съумяваха да разберат само след като Той ги пренасяше в едно съвършено друго състояние на съзнанието.
Сега, след Мистерията на Голгота, те се виждаха рамо до рамо с Онзи, когото наричаме Христос. Но в същото време те виждаха и как Той им дава учението за Царството на Духа, виждаха как Той ги поучава. И те се научиха да разбират как четиридесет дни бяха прекарали заедно с това Същество, което се роди на Кръста, как това Същество видим израз на всепобеждаващата космическа Любов се превърна в техен Учител, макар и те да не бяха достатъчно узрели, за да вникнат в поученията Му със своето нормално съзнание, как бяха приемали всичко това с подсъзнателните си душевни сили, как бяха вървели до Христос като сомнамбули, без да проумеят напълно това, което Той можеше да им даде. През тези четиридесет дни те Го възприемаха с едно приглушено съзнание; те разбраха това едва след Петдесятницата. Те бяха слушали думите Му като сомнамбули.
Той им се беше явил като духовен Учител и ги беше поучавал в тайните, които те съумяваха да разберат само след като Той ги пренасяше в едно съвършено друго състояние на съзнанието.
Едва сега те ясно видяха: Те бяха стояли редом с Христос, редом с възкръсналия Христос. Но едва сега те проумяха и друго: Какво точно беше станало с тях самите! И по какво познаха, че това беше действително Онзи, с Когото те бяха общували преди Мистерията на Голгота? Това стана по следния начин. Да приемем, че пред душата на апостолите се явява подобен образ след празника Петдесятница.
към текста >>
Наистина, той виждаше едно
дух
овно Същество, обаче не съумяваше да разпознае Христос в него.
И по какво познаха, че това беше действително Онзи, с Когото те бяха общували преди Мистерията на Голгота? Това стана по следния начин. Да приемем, че пред душата на апостолите се явява подобен образ след празника Петдесятница. Той виждаше, как в миналото е прекарал известно време с Възкръсналия и как е бил поучавай от Него. Обаче той не съумяваше да Го разпознае.
Наистина, той виждаше едно духовно Същество, обаче не съумяваше да разпознае Христос в него.
Сега тук се намесваше един друг образ. Към чисто духовния образ, представляващ едно или друго изживяване на апостолите, се намесваше и друг образ на някакво събитие, в което те действително бяха участвували заедно с Христос още преди Мистерията на Голгота. Често възникваше например една сцена, при която те усещаха, че са поучавани за тайните на Духа, за Христос Исус. Но те не Го разпознаваха. Те се виждаха изправени пред това духовно Същество, което ги поучаваше, и за да Го познаят, този образ освен че се запазваше се превръщаше в образа на Тайната Вечеря, в която те бяха участвували заедно с Христос Исус.
към текста >>
Към чисто
дух
овния образ, представляващ едно или друго изживяване на апостолите, се намесваше и друг образ на някакво събитие, в което те действително бяха участвували заедно с Христос още преди Мистерията на Голгота.
Да приемем, че пред душата на апостолите се явява подобен образ след празника Петдесятница. Той виждаше, как в миналото е прекарал известно време с Възкръсналия и как е бил поучавай от Него. Обаче той не съумяваше да Го разпознае. Наистина, той виждаше едно духовно Същество, обаче не съумяваше да разпознае Христос в него. Сега тук се намесваше един друг образ.
Към чисто духовния образ, представляващ едно или друго изживяване на апостолите, се намесваше и друг образ на някакво събитие, в което те действително бяха участвували заедно с Христос още преди Мистерията на Голгота.
Често възникваше например една сцена, при която те усещаха, че са поучавани за тайните на Духа, за Христос Исус. Но те не Го разпознаваха. Те се виждаха изправени пред това духовно Същество, което ги поучаваше, и за да Го познаят, този образ освен че се запазваше се превръщаше в образа на Тайната Вечеря, в която те бяха участвували заедно с Христос Исус. И наистина, представете си как един от апостолите е изправен пред това свръхсетивно изживяване с Възкръсналия, и как на заден план се появява образът на Тайната Вечеря. И едва сега те разбираха: Това е същият онзи Исус, Когото бяха придружавали някога, а сега, след Мистерията на Голгота, Той е приел съвсем друг образ и продължава да ги поучава.
към текста >>
Често възникваше например една сцена, при която те усещаха, че са поучавани за тайните на
Дух
а, за Христос Исус.
Той виждаше, как в миналото е прекарал известно време с Възкръсналия и как е бил поучавай от Него. Обаче той не съумяваше да Го разпознае. Наистина, той виждаше едно духовно Същество, обаче не съумяваше да разпознае Христос в него. Сега тук се намесваше един друг образ. Към чисто духовния образ, представляващ едно или друго изживяване на апостолите, се намесваше и друг образ на някакво събитие, в което те действително бяха участвували заедно с Христос още преди Мистерията на Голгота.
Често възникваше например една сцена, при която те усещаха, че са поучавани за тайните на Духа, за Христос Исус.
Но те не Го разпознаваха. Те се виждаха изправени пред това духовно Същество, което ги поучаваше, и за да Го познаят, този образ освен че се запазваше се превръщаше в образа на Тайната Вечеря, в която те бяха участвували заедно с Христос Исус. И наистина, представете си как един от апостолите е изправен пред това свръхсетивно изживяване с Възкръсналия, и как на заден план се появява образът на Тайната Вечеря. И едва сега те разбираха: Това е същият онзи Исус, Когото бяха придружавали някога, а сега, след Мистерията на Голгота, Той е приел съвсем друг образ и продължава да ги поучава. Имаше едно пълно съвпадане между спомените, извлечени от тяхното съноподобно състояние от една страна, и образите на спомените от преди Мистерията на Голгота от друга страна.
към текста >>
Те се виждаха изправени пред това
дух
овно Същество, което ги поучаваше, и за да Го познаят, този образ освен че се запазваше се превръщаше в образа на Тайната Вечеря, в която те бяха участвували заедно с Христос Исус.
Наистина, той виждаше едно духовно Същество, обаче не съумяваше да разпознае Христос в него. Сега тук се намесваше един друг образ. Към чисто духовния образ, представляващ едно или друго изживяване на апостолите, се намесваше и друг образ на някакво събитие, в което те действително бяха участвували заедно с Христос още преди Мистерията на Голгота. Често възникваше например една сцена, при която те усещаха, че са поучавани за тайните на Духа, за Христос Исус. Но те не Го разпознаваха.
Те се виждаха изправени пред това духовно Същество, което ги поучаваше, и за да Го познаят, този образ освен че се запазваше се превръщаше в образа на Тайната Вечеря, в която те бяха участвували заедно с Христос Исус.
И наистина, представете си как един от апостолите е изправен пред това свръхсетивно изживяване с Възкръсналия, и как на заден план се появява образът на Тайната Вечеря. И едва сега те разбираха: Това е същият онзи Исус, Когото бяха придружавали някога, а сега, след Мистерията на Голгота, Той е приел съвсем друг образ и продължава да ги поучава. Имаше едно пълно съвпадане между спомените, извлечени от тяхното съноподобно състояние от една страна, и образите на спомените от преди Мистерията на Голгота от друга страна. Те изживяха това като два образа, които се покриват напълно: Един образ от изживяванията след Мистерията на Голгота, и един образ преди нея, който сякаш просветваше още от времето преди замъгляването на тяхното съзнание. И така, те разбраха, че тези две Същества си принадлежат взаимно: Възкръсналият и Онзи, с Когото те бяха заедно до сравнително неотдавна.
към текста >>
В близкото бъдеще ще може да се говори по-точно и по-прецизно и може би част от нещата, за които днес само загатваме, ще бъдат проучени много, много по-точно в
дух
овната хроника на мирозданието.
Днес аз представих накратко първите впечатления, които човек може да получи от така нареченото Пето Евангелие и в края на тази моя лекция бих искал да прибавя още една подробност от личен характер, която може да изглежда доста встрани от основната ни тема. Ако мога така да се изразя, аз се чувствувам окултно задължен да говоря за тези неща тъкмо сега! Обаче онова, което бих искал да кажа, е следното: Аз добре зная, че днес живеем в такова време, през което се подготвят важни събития, засягащи както планетарното бъдеще на Земята, така и цялото човечество, и че всред нашето Антропософско Общество*14 ние трябва да се усещаме като хора, в чиито души гори предчувствието: Ето, в човешките души вече се изготвят следващите степени от бъдещата еволюция на света. Ще настъпи време, когато върху всички тези неща ще може да се говори по съвсем различен начин, отколкото позволява нашата съвременна епоха. Защото всички ние сме деца на епохата.
В близкото бъдеще ще може да се говори по-точно и по-прецизно и може би част от нещата, за които днес само загатваме, ще бъдат проучени много, много по-точно в духовната хроника на мирозданието.
Такива времена ще дойдат, въпреки че за днешното човечество това изглежда невероятно. Именно тази е една от причините да изпълня моето окултно задължение и да говоря, макар и само въвеждащо, за всички тези неща. Да говоря тъкмо върху тази тема ми коства доста усилия, но въпреки това, надделя задължението спрямо всичко онова, което трябва да се подготви в нашето съвремие. Ето как се стигна дотам, да говоря за пръв път върху тази тема пред Вас. Когато споменавам за тази вътрешна борба, моля думите ми да бъдат схващани точно в смисъла, в който са казани.
към текста >>
За мен е напълно ясно, че за
дух
овното изследване, на което съм се посветил, първоначално някои неща се извличат от
дух
овния свят с цената на тежки и продължителни усилия; особено подробности от този вид!
Да говоря тъкмо върху тази тема ми коства доста усилия, но въпреки това, надделя задължението спрямо всичко онова, което трябва да се подготви в нашето съвремие. Ето как се стигна дотам, да говоря за пръв път върху тази тема пред Вас. Когато споменавам за тази вътрешна борба, моля думите ми да бъдат схващани точно в смисъла, в който са казани. Настоятелно моля, всичко казано по този повод, да се възприема най-вече като един първоначален импулс, като загатване за нещо, което занапред несъмнено ще бъде обсъждано много по-точно и по-прецизно. Вие ще вникнете много по-добре в характера на моите усилия, ако ми позволите да споделя още една лична забележка.
За мен е напълно ясно, че за духовното изследване, на което съм се посветил, първоначално някои неща се извличат от духовния свят с цената на тежки и продължителни усилия; особено подробности от този вид!
И никак не бих се учудил, ако думата „загатване", която употребих, занапред се изпълни с много по-дълбоко и застрашително значение, отколкото тя има днес. Съвсем не твърдя, че още днес съм в състояние да извлека по най-прецизен начин това, което се съдържа в текстовете на Хрониката Акаша. Да, за мен са необходими тежки и продължителни усилия, особено когато трябва да извлека от Хрониката Акаша не друго, а образи и факти, свързани с тайните на християнството. Аз изпитвам определена трудност, когато трябва да доведа тези образи до тяхното „сгъстяване", обаче считам като задължение, произтичащо от моята Карма, да кажа именно това, което е предмет на този лекционен цикъл. Несъмнено, бих изпитал много по-леки затруднения, ако в моята ранна младост бях получил едно действително християнско възпитание, какъвто е случаят с много от нашите съвременници.
към текста >>
Но аз не го получих; аз израснах в
дух
на свободомислие, а това наложи отпечатък и върху моето по-нататъшно обучение.
И никак не бих се учудил, ако думата „загатване", която употребих, занапред се изпълни с много по-дълбоко и застрашително значение, отколкото тя има днес. Съвсем не твърдя, че още днес съм в състояние да извлека по най-прецизен начин това, което се съдържа в текстовете на Хрониката Акаша. Да, за мен са необходими тежки и продължителни усилия, особено когато трябва да извлека от Хрониката Акаша не друго, а образи и факти, свързани с тайните на християнството. Аз изпитвам определена трудност, когато трябва да доведа тези образи до тяхното „сгъстяване", обаче считам като задължение, произтичащо от моята Карма, да кажа именно това, което е предмет на този лекционен цикъл. Несъмнено, бих изпитал много по-леки затруднения, ако в моята ранна младост бях получил едно действително християнско възпитание, какъвто е случаят с много от нашите съвременници.
Но аз не го получих; аз израснах в дух на свободомислие, а това наложи отпечатък и върху моето по-нататъшно обучение.
Мое то цялостно образование беше оформено по-скоро от научни, отколкото от религиозни принципи. Ето откъде идват и моите затруднения, когато трябва да обсъждам с Вас подобна тема. Имам поне две основания за вмъкването на тази лична забележка: От една страна, повечето от Вас знаят, че определени хора, лишени от каквато и да е съвест, отдавна разпространяват детинската и нелепа версия, че съм бил свързан с известни католически среди. От всички тези твърдения няма вярна нито дума! И докъде стига това, което днес се нарича теософия, можем да преценим от обстоятелството, че подобни безсъвестни твърдения и слухове тръгват именно от теософските среди.
към текста >>
От друга страна, след като на младини бях далеч от християнството, аз се чувствувам толкова по-безпристрастен към него и вярвам, че бях доведен до християнството и до Христос непосредствено чрез силите на
Дух
а, така че тъкмо в тази област аз смятам, че имам известно право да говоря за нещата обективно и без никакви предразсъдъци.
Ето откъде идват и моите затруднения, когато трябва да обсъждам с Вас подобна тема. Имам поне две основания за вмъкването на тази лична забележка: От една страна, повечето от Вас знаят, че определени хора, лишени от каквато и да е съвест, отдавна разпространяват детинската и нелепа версия, че съм бил свързан с известни католически среди. От всички тези твърдения няма вярна нито дума! И докъде стига това, което днес се нарича теософия, можем да преценим от обстоятелството, че подобни безсъвестни твърдения и слухове тръгват именно от теософските среди. И понеже тук се налага не едно снизходително подминаване, опиращо се само на фрази, а конкретен и точен отговор, аз си позволих да направя тази точна забележка.
От друга страна, след като на младини бях далеч от християнството, аз се чувствувам толкова по-безпристрастен към него и вярвам, че бях доведен до християнството и до Христос непосредствено чрез силите на Духа, така че тъкмо в тази област аз смятам, че имам известно право да говоря за нещата обективно и без никакви предразсъдъци.
Може би в този момент от историческото развитие по-голяма тежест ще имат думите на един човек с научно образование, чиято младост, в известна степен, е протекла встрани от християнството, отколкото думите на друг, който от детските си години е бил здраво свързан с християнството. Аз действително не вярвам, че християнството би могло да загуби нещо, ако в най-дълбоките си елементи то допусне намесата на едно човешко съзнание, което е насочвано от самия Дух. Вникнете ли сериозно в тези думи, Вие ще доловите какво се пробужда у мен, когато сега се опитвам да говоря за тайните на така нареченото Пето Евангелие.
към текста >>
Аз действително не вярвам, че християнството би могло да загуби нещо, ако в най-дълбоките си елементи то допусне намесата на едно човешко съзнание, което е насочвано от самия
Дух
.
От всички тези твърдения няма вярна нито дума! И докъде стига това, което днес се нарича теософия, можем да преценим от обстоятелството, че подобни безсъвестни твърдения и слухове тръгват именно от теософските среди. И понеже тук се налага не едно снизходително подминаване, опиращо се само на фрази, а конкретен и точен отговор, аз си позволих да направя тази точна забележка. От друга страна, след като на младини бях далеч от християнството, аз се чувствувам толкова по-безпристрастен към него и вярвам, че бях доведен до християнството и до Христос непосредствено чрез силите на Духа, така че тъкмо в тази област аз смятам, че имам известно право да говоря за нещата обективно и без никакви предразсъдъци. Може би в този момент от историческото развитие по-голяма тежест ще имат думите на един човек с научно образование, чиято младост, в известна степен, е протекла встрани от християнството, отколкото думите на друг, който от детските си години е бил здраво свързан с християнството.
Аз действително не вярвам, че християнството би могло да загуби нещо, ако в най-дълбоките си елементи то допусне намесата на едно човешко съзнание, което е насочвано от самия Дух.
Вникнете ли сериозно в тези думи, Вие ще доловите какво се пробужда у мен, когато сега се опитвам да говоря за тайните на така нареченото Пето Евангелие.
към текста >>
55.
Бележки
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема
дух
овният свят под формата на образи.
Привърженик на Дарвин. *8. Включена по-късно в Събр. Съч. №34, но често издавана и като отделна книга. *9. Чарлз Дарвин, 1809-1882, създател на учението за естествения подбор. *10. Немислимо е, ако човек започне макар и едно бегло изучаване на антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството!
Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовният свят под формата на образи.
През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора. Дори и днес в изолирани случай то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в от делни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят. Това естествено, или природно, ясновидство се осъществява в областта на имагинативните възприятия и не трябва да се смесва със съответстващата им степен на Посвещение. Наред с имагинативното познание, съвременното Посвещение изисква да бъдат развити и следващите две степени на свръхсетивното познание: инспиративното и интуитивното познание. В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението.
към текста >>
С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в
дух
овния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство.
През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора. Дори и днес в изолирани случай то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в от делни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят. Това естествено, или природно, ясновидство се осъществява в областта на имагинативните възприятия и не трябва да се смесва със съответстващата им степен на Посвещение. Наред с имагинативното познание, съвременното Посвещение изисква да бъдат развити и следващите две степени на свръхсетивното познание: инспиративното и интуитивното познание. В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението.
С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство.
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание. Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция. От „биологична" гледна точка, ясновидството е свързано със световноисторическата тенденция на човешкото етерно тяло да се „разширява"; то вече не се покрива с очертанията на физическото тяло и се стреми да води свой собствен живот, независимо от законите на физическото тяло. Ето защо все повече хора ще имат опитности „вън" от своето физическо тяло. Този прост факт е в основата на опасно и епидемично нарастващите „екстрасензорни" феномени, които днес биват обяснявани по съвсем произволен, високомерен и дилетантски начин.
към текста >>
То позволява на ученика да има възприятия в
дух
овните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса", характерен за старото Посвещение.
Ето защо все повече хора ще имат опитности „вън" от своето физическо тяло. Този прост факт е в основата на опасно и епидемично нарастващите „екстрасензорни" феномени, които днес биват обяснявани по съвсем произволен, високомерен и дилетантски начин. Тяхното истинско обяснение може да бъде обект единствено на свръхсетивното познание. На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне т.нар. „екзактно ясновидство" или „изследователско ясновидство".
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса", характерен за старото Посвещение.
*11. Според Р. Щайнер животните, растенията и минералите също имат свой „Аз" или „групова душа", но тя не се намира във физическия свят. Груповите души на животните са разположени в „астралния свят" (наричан още „душевен" или „елементарен"), груповите души на растенията една степен по-високо, в т.нар. „низш духовен свят", а груповите души на минералите още една степен по-високо, в т.нар. „висш духовен свят".
към текста >>
„низш
дух
овен свят", а груповите души на минералите още една степен по-високо, в т.нар.
„екзактно ясновидство" или „изследователско ясновидство". То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса", характерен за старото Посвещение. *11. Според Р. Щайнер животните, растенията и минералите също имат свой „Аз" или „групова душа", но тя не се намира във физическия свят. Груповите души на животните са разположени в „астралния свят" (наричан още „душевен" или „елементарен"), груповите души на растенията една степен по-високо, в т.нар.
„низш духовен свят", а груповите души на минералите още една степен по-високо, в т.нар.
„висш духовен свят". *12. Много често, за да обозначи онази духовна космическа писменост, от която извлича най-важните описания и факти в своите лекции и книги, Р. Щайнер си служи с древноиндийския израз „Акаша". Нередактираният превод на "Хрониката Акаша" (Събр. Съч. №11) от Димо Р.
към текста >>
„висш
дух
овен свят".
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса", характерен за старото Посвещение. *11. Според Р. Щайнер животните, растенията и минералите също имат свой „Аз" или „групова душа", но тя не се намира във физическия свят. Груповите души на животните са разположени в „астралния свят" (наричан още „душевен" или „елементарен"), груповите души на растенията една степен по-високо, в т.нар. „низш духовен свят", а груповите души на минералите още една степен по-високо, в т.нар.
„висш духовен свят".
*12. Много често, за да обозначи онази духовна космическа писменост, от която извлича най-важните описания и факти в своите лекции и книги, Р. Щайнер си служи с древноиндийския израз „Акаша". Нередактираният превод на "Хрониката Акаша" (Събр. Съч. №11) от Димо Р. Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските дружества.
към текста >>
*12. Много често, за да обозначи онази
дух
овна космическа писменост, от която извлича най-важните описания и факти в своите лекции и книги, Р.
*11. Според Р. Щайнер животните, растенията и минералите също имат свой „Аз" или „групова душа", но тя не се намира във физическия свят. Груповите души на животните са разположени в „астралния свят" (наричан още „душевен" или „елементарен"), груповите души на растенията една степен по-високо, в т.нар. „низш духовен свят", а груповите души на минералите още една степен по-високо, в т.нар. „висш духовен свят".
*12. Много често, за да обозначи онази духовна космическа писменост, от която извлича най-важните описания и факти в своите лекции и книги, Р.
Щайнер си служи с древноиндийския израз „Акаша". Нередактираният превод на "Хрониката Акаша" (Събр. Съч. №11) от Димо Р. Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските дружества. *13. Мат.
към текста >>
*14. Антропософското Движение има своите първоизточници в
дух
овния свят, а своите проявления тук на Земята.
Нередактираният превод на "Хрониката Акаша" (Събр. Съч. №11) от Димо Р. Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските дружества. *13. Мат. 27, 45
*14. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята.
Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р. Щайнер нарича „антропософски импулс". Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първо то му Общо Събрание. По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Ваксмут. От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло.
към текста >>
Както е записано в „Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за
дух
овния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р. Щайнер нарича „антропософски импулс". Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първо то му Общо Събрание. По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Ваксмут. От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло.
Както е записано в „Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество". „Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички. Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо. Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство. Политиката не влиза в кръга на неговите задачи."
към текста >>
Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за
Дух
а и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния
дух
овен живот на човешкото същество".
Щайнер нарича „антропософски импулс". Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първо то му Общо Събрание. По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Ваксмут. От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло. Както е записано в „Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество".
„Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички. Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо. Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство. Политиката не влиза в кръга на неговите задачи." Членовете на Антропософското Общество могат да се обединяват в малки или големи групи (Дружества), като условия за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество.
към текста >>
Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за
Дух
овна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо.
По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Ваксмут. От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло. Както е записано в „Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука. Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество". „Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички.
Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо.
Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство. Политиката не влиза в кръга на неговите задачи." Членовете на Антропософското Общество могат да се обединяват в малки или големи групи (Дружества), като условия за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество. Названието „антропософско" изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени на право към Гьотеанума в Дорнах.
към текста >>
„Царството на
Дух
овете", стр.115.
№235-№240), чиито български преводи дело на Димо Р. Даскалов се съхраняват и са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества. *15. Девакан: индийски израз, равнозначен на „небесното царство" в християнската терминология. *16. Виж Р. Щайнер „Теософия", Гл.
„Царството на Духовете", стр.115.
*17. Рудолф Щайнер „Народностните души и тяхната мисия във връзка със северногерманската митология", Кристияния (Осло) 1910, Събр. Съч. №121. Нередактираният български превод на Димо Р. Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества. *18. В своята „Тайна Наука" (Събр. Съч.
към текста >>
1. Серафими
Дух
ове на Любовта
Съч. №121. Нередактираният български превод на Димо Р. Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества. *18. В своята „Тайна Наука" (Събр. Съч. №13) Рудолф Щайнер обозначава висшите Йерархии, към които принадлежат Архангелите, по следния начин (вдясно са имената им според езотеричното християнство):
1. Серафими Духове на Любовта
2. Херувими Духове на Хармонията 3. Престоли Духове на Волята 4. Господства (Кириотетес) Духове на Мъдростта 5. Сили (Динамис) Духове на Движението 6. Власти (Ексузиаи, евр.: Елохими) Духове на Формата
към текста >>
2. Херувими
Дух
ове на Хармонията
Нередактираният български превод на Димо Р. Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества. *18. В своята „Тайна Наука" (Събр. Съч. №13) Рудолф Щайнер обозначава висшите Йерархии, към които принадлежат Архангелите, по следния начин (вдясно са имената им според езотеричното християнство): 1. Серафими Духове на Любовта
2. Херувими Духове на Хармонията
3. Престоли Духове на Волята 4. Господства (Кириотетес) Духове на Мъдростта 5. Сили (Динамис) Духове на Движението 6. Власти (Ексузиаи, евр.: Елохими) Духове на Формата 7. Архаи Духове на Личността
към текста >>
3. Престоли
Дух
ове на Волята
Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества. *18. В своята „Тайна Наука" (Събр. Съч. №13) Рудолф Щайнер обозначава висшите Йерархии, към които принадлежат Архангелите, по следния начин (вдясно са имената им според езотеричното християнство): 1. Серафими Духове на Любовта 2. Херувими Духове на Хармонията
3. Престоли Духове на Волята
4. Господства (Кириотетес) Духове на Мъдростта 5. Сили (Динамис) Духове на Движението 6. Власти (Ексузиаи, евр.: Елохими) Духове на Формата 7. Архаи Духове на Личността 8. Архангели Духове на Огъня
към текста >>
4. Господства (Кириотетес)
Дух
ове на Мъдростта
*18. В своята „Тайна Наука" (Събр. Съч. №13) Рудолф Щайнер обозначава висшите Йерархии, към които принадлежат Архангелите, по следния начин (вдясно са имената им според езотеричното християнство): 1. Серафими Духове на Любовта 2. Херувими Духове на Хармонията 3. Престоли Духове на Волята
4. Господства (Кириотетес) Духове на Мъдростта
5. Сили (Динамис) Духове на Движението 6. Власти (Ексузиаи, евр.: Елохими) Духове на Формата 7. Архаи Духове на Личността 8. Архангели Духове на Огъня 9. Ангели Духове на Здрача (Синове на Живота)
към текста >>
5. Сили (Динамис)
Дух
ове на Движението
№13) Рудолф Щайнер обозначава висшите Йерархии, към които принадлежат Архангелите, по следния начин (вдясно са имената им според езотеричното християнство): 1. Серафими Духове на Любовта 2. Херувими Духове на Хармонията 3. Престоли Духове на Волята 4. Господства (Кириотетес) Духове на Мъдростта
5. Сили (Динамис) Духове на Движението
6. Власти (Ексузиаи, евр.: Елохими) Духове на Формата 7. Архаи Духове на Личността 8. Архангели Духове на Огъня 9. Ангели Духове на Здрача (Синове на Живота) Рудолф Щайнер често говори за тези Същества, като ги групира в:
към текста >>
6. Власти (Ексузиаи, евр.: Елохими)
Дух
ове на Формата
1. Серафими Духове на Любовта 2. Херувими Духове на Хармонията 3. Престоли Духове на Волята 4. Господства (Кириотетес) Духове на Мъдростта 5. Сили (Динамис) Духове на Движението
6. Власти (Ексузиаи, евр.: Елохими) Духове на Формата
7. Архаи Духове на Личността 8. Архангели Духове на Огъня 9. Ангели Духове на Здрача (Синове на Живота) Рудолф Щайнер често говори за тези Същества, като ги групира в: Първа Йерархия: Серафими, Херувими, Престоли
към текста >>
7. Архаи
Дух
ове на Личността
2. Херувими Духове на Хармонията 3. Престоли Духове на Волята 4. Господства (Кириотетес) Духове на Мъдростта 5. Сили (Динамис) Духове на Движението 6. Власти (Ексузиаи, евр.: Елохими) Духове на Формата
7. Архаи Духове на Личността
8. Архангели Духове на Огъня 9. Ангели Духове на Здрача (Синове на Живота) Рудолф Щайнер често говори за тези Същества, като ги групира в: Първа Йерархия: Серафими, Херувими, Престоли Втора Йерархия: Господства, Сили, Власти
към текста >>
8. Архангели
Дух
ове на Огъня
3. Престоли Духове на Волята 4. Господства (Кириотетес) Духове на Мъдростта 5. Сили (Динамис) Духове на Движението 6. Власти (Ексузиаи, евр.: Елохими) Духове на Формата 7. Архаи Духове на Личността
8. Архангели Духове на Огъня
9. Ангели Духове на Здрача (Синове на Живота) Рудолф Щайнер често говори за тези Същества, като ги групира в: Първа Йерархия: Серафими, Херувими, Престоли Втора Йерархия: Господства, Сили, Власти Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели
към текста >>
9. Ангели
Дух
ове на Здрача (Синове на Живота)
4. Господства (Кириотетес) Духове на Мъдростта 5. Сили (Динамис) Духове на Движението 6. Власти (Ексузиаи, евр.: Елохими) Духове на Формата 7. Архаи Духове на Личността 8. Архангели Духове на Огъня
9. Ангели Духове на Здрача (Синове на Живота)
Рудолф Щайнер често говори за тези Същества, като ги групира в: Първа Йерархия: Серафими, Херувими, Престоли Втора Йерархия: Господства, Сили, Власти Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели Йерархията на Архангелите включва:
към текста >>
*19. В антропософската терминология
Дух
овете на Времето са синоним на Архаите или на
Дух
овете на Личността (Виж Бел.
3. Захарил 500 до 850 4. Рафаил 850 до 1190 5. Самаил 1190 до 1510 6. Гавраил 1510 до 1879 7. Михаил 1879 до 2300
*19. В антропософската терминология Духовете на Времето са синоним на Архаите или на Духовете на Личността (Виж Бел.
№18); те ръководят развитието на отделната културна епоха. *20. Морис Метерлинк, 1862-1949, Нобелов лауреат, белгийски поет, драматург и есеист, „La mort", 1913. *21. Емил Бок „Трите години", Verlag Urauchhaus, където авторът проследява Христовия живот в тялото на Исус от Назарет, изхождайки от собствени духовно-научни прозрения, както и от указания, получени лично от Рудолф Щайнер. Нередактираният български превод на Димитър Димчев е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества. *22. Виж Рудолф Щайнер Евангелието на Лука" (Събр. Съч.
към текста >>
*21. Емил Бок „Трите години", Verlag Urauchhaus, където авторът проследява Христовия живот в тялото на Исус от Назарет, изхождайки от собствени
дух
овно-научни прозрения, както и от указания, получени лично от Рудолф Щайнер.
6. Гавраил 1510 до 1879 7. Михаил 1879 до 2300 *19. В антропософската терминология Духовете на Времето са синоним на Архаите или на Духовете на Личността (Виж Бел. №18); те ръководят развитието на отделната културна епоха. *20. Морис Метерлинк, 1862-1949, Нобелов лауреат, белгийски поет, драматург и есеист, „La mort", 1913.
*21. Емил Бок „Трите години", Verlag Urauchhaus, където авторът проследява Христовия живот в тялото на Исус от Назарет, изхождайки от собствени духовно-научни прозрения, както и от указания, получени лично от Рудолф Щайнер.
Нередактираният български превод на Димитър Димчев е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества. *22. Виж Рудолф Щайнер Евангелието на Лука" (Събр. Съч. №114) и по-специално лекциите от 18 и 19 Септември 1909. *23. Според духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер, детето Исус, описано в Евангелието на Матей, идва от родословната (царствена) линия на Соломон, а детето Исус, описано в Евангелието на Лука, идва от родословната (свещеническа) линия на Натан. Двете различни родословни линии откриваме в Евангелието на Матей, 1, 1-16 и в Евангелието на Лука, 3, 23-38.
към текста >>
*23. Според
дух
овно-научните изследвания на Рудолф Щайнер, детето Исус, описано в Евангелието на Матей, идва от родословната (царствена) линия на Соломон, а детето Исус, описано в Евангелието на Лука, идва от родословната (свещеническа) линия на Натан.
*20. Морис Метерлинк, 1862-1949, Нобелов лауреат, белгийски поет, драматург и есеист, „La mort", 1913. *21. Емил Бок „Трите години", Verlag Urauchhaus, където авторът проследява Христовия живот в тялото на Исус от Назарет, изхождайки от собствени духовно-научни прозрения, както и от указания, получени лично от Рудолф Щайнер. Нередактираният български превод на Димитър Димчев е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества. *22. Виж Рудолф Щайнер Евангелието на Лука" (Събр. Съч. №114) и по-специално лекциите от 18 и 19 Септември 1909.
*23. Според духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер, детето Исус, описано в Евангелието на Матей, идва от родословната (царствена) линия на Соломон, а детето Исус, описано в Евангелието на Лука, идва от родословната (свещеническа) линия на Натан.
Двете различни родословни линии откриваме в Евангелието на Матей, 1, 1-16 и в Евангелието на Лука, 3, 23-38. *24. Батх = дъщеря, Кол = глас. *25. Ceratonia Siliqua. *26. Основният камък на Първия Гьотеанум в Дорнах е тържествено поставен на 20 Септември 1913. Изграден изцяло от дърво, той е унищожен от пожар на 31 Декември 1922.
към текста >>
№9), Di.IV „Тялото, душата и
Дух
ът".
*30. Макс Хайндел, 1865-1919, който през 1907-1908 под името Грасхоф посещава многобройни лекции на Рудолф Щайнер в Берлин и по-късно издава записките си от свое име в списанието „Rosicrucian Cosmo-Conception". *31. Рудолф Ойкен, 1846-1926, носител на Нобелова награда за литература през 1908. *32. Има се предвид ежегодното представяне на Мистерийните драми и „Тайните на прага", 8 лекции от 24 до 31 Август 1913 (Събр. Съч. №147). *33. Съдържанието на тези термини е подробно обяснено в „Теософия" (Събр. Съч.
№9), Di.IV „Тялото, душата и Духът".
*34. Според антропософската Наука за Духа, сегашната планета Земя е минала през три планетарни състояния, на всяко от които се развива и съответна степен на човешко съзнание: 1. Старият Сатурн (трансово съзнание) 2. Старото Слънце (спящо съзнание) 3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание) 4. Земя (будно или предметно съзнание)
към текста >>
*34. Според антропософската Наука за
Дух
а, сегашната планета Земя е минала през три планетарни състояния, на всяко от които се развива и съответна степен на човешко съзнание:
*31. Рудолф Ойкен, 1846-1926, носител на Нобелова награда за литература през 1908. *32. Има се предвид ежегодното представяне на Мистерийните драми и „Тайните на прага", 8 лекции от 24 до 31 Август 1913 (Събр. Съч. №147). *33. Съдържанието на тези термини е подробно обяснено в „Теософия" (Събр. Съч. №9), Di.IV „Тялото, душата и Духът".
*34. Според антропософската Наука за Духа, сегашната планета Земя е минала през три планетарни състояния, на всяко от които се развива и съответна степен на човешко съзнание:
1. Старият Сатурн (трансово съзнание) 2. Старото Слънце (спящо съзнание) 3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание) 4. Земя (будно или предметно съзнание) 5. Бъдещият Юпитер (имагинативно съзнание)
към текста >>
*42. Рудолф Щайнер Христос и
дух
овният свят.
Статията „Die Erneuerung der Philosophie" от Jakob Fromer. *38. Барух Спиноза, 1632-1677. *39. Адолф фон Харнак, 1851-1930, немски теолог. *40. Виж Бел. 32 *41. От гръцки: eion = безкрайно дълги периоди от време, вечност.
*42. Рудолф Щайнер Христос и духовният свят.
В търсене на Светия Граал". 6 лекции в Лайпциг от 28 Декември 1913 до 2 Януари 1914, Събр. Съч. №149. *43. Крестиен дьо Тройя, 1143-1190, един от основателите на рицарската поезия през Средновековието. *44. Волфрам фон Ешенбах, 1170-1220, главен представител на рицарската поезия в германските земи, автор на „Парсифал".
към текста >>
В търсене на
Светия
Граал".
*38. Барух Спиноза, 1632-1677. *39. Адолф фон Харнак, 1851-1930, немски теолог. *40. Виж Бел. 32 *41. От гръцки: eion = безкрайно дълги периоди от време, вечност. *42. Рудолф Щайнер Христос и духовният свят.
В търсене на Светия Граал".
6 лекции в Лайпциг от 28 Декември 1913 до 2 Януари 1914, Събр. Съч. №149. *43. Крестиен дьо Тройя, 1143-1190, един от основателите на рицарската поезия през Средновековието. *44. Волфрам фон Ешенбах, 1170-1220, главен представител на рицарската поезия в германските земи, автор на „Парсифал". *45. Възкресението на момчето от Наин (което е и младежът от Саис) символизира пробуждането на древната египетска мъдрост чрез Христос.
към текста >>
Навлизането на етерния Христос в еволюцията на Земята" 1 лекция, Базел, 1 Октомври 1911, включена по-късно в Езотepичнoтo християнство и
дух
овното ръководство на човечеството" 23 лекции в различни градове, 1911 и 1912 (Събр.
Щайнер Антропософията като космософия", II част (Събр. Съч. №208), лекция от 29.10.1921. *55. Виж Бел. №34: Бъдещият Юпитер. *56. Виж Рудолф Щайнер „Етеризацията на кръвта.
Навлизането на етерния Христос в еволюцията на Земята" 1 лекция, Базел, 1 Октомври 1911, включена по-късно в Езотepичнoтo християнство и духовното ръководство на човечеството" 23 лекции в различни градове, 1911 и 1912 (Събр.
Съч. №130. Българският превод на Димо Р. Даскалов се съхранява в библиотеките на Антропософските Дружества. *57. Виж Бел. №50.
към текста >>
56.
1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
За много души, които са склонни да приемат в нашата епоха това, което антропософски ориентираната
Дух
овна Наука има да каже, е необходимо да бъдат отстранени от тези души някои противоречия, които възникват в тях.
ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ Трудности за разбиране съществото на Христа – Исуса.
За много души, които са склонни да приемат в нашата епоха това, което антропософски ориентираната Духовна Наука има да каже, е необходимо да бъдат отстранени от тези души някои противоречия, които възникват в тях.
Душата може да бъде насочена особено към едно противоречие, когато тя може да вземе сериозно спомените на едно такова празнично време, каквото е онова, което съществува около Коледа и начало то на Новата Година. Че с това, което се стараем да добием като познания, искаме да проникнем също в хода на развитието на човечеството, за да разберем добре нашето собствено духовно развитие, това ни става ясно особен чрез сериозното зачитане на такива празнични спомени. Достатъчно е да нахвърлим само една мисъл и тя веднага бива осветлена бихме могли да кажем от едната страна, а от друга страна ще обърне обезспокояващо вниманието върху това, как пред душата трябва да се натрупат противоречия, трудности, когато тази душа иска да приеме в истинския смисъл нашите антропософски познания върху човека и мировото развитие. Между различните познания, които искаме да добием чрез нашето антропософско задълбочаване, е също познанието на Христовото Същество, познанието на основно важния Импулс, който е започнал в началото на развитието на нашето време, който ние нарекохме Христовия Импулс. Ние без съмнение ще се запитаме често пъти: Как става, че нашето време трябва да храни надеждата, да проникне по-добре, по-интензивно в хода на мировото развитие със задълбочените антропософски познания, за да разбере Христовия Импулс, отколкото е успяло да проникне времето, в което са живели съвременниците на Тайната на Голгота?
към текста >>
Че с това, което се стараем да добием като познания, искаме да проникнем също в хода на развитието на човечеството, за да разберем добре нашето собствено
дух
овно развитие, това ни става ясно особен чрез сериозното зачитане на такива празнични спомени.
ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ Трудности за разбиране съществото на Христа – Исуса. За много души, които са склонни да приемат в нашата епоха това, което антропософски ориентираната Духовна Наука има да каже, е необходимо да бъдат отстранени от тези души някои противоречия, които възникват в тях. Душата може да бъде насочена особено към едно противоречие, когато тя може да вземе сериозно спомените на едно такова празнично време, каквото е онова, което съществува около Коледа и начало то на Новата Година.
Че с това, което се стараем да добием като познания, искаме да проникнем също в хода на развитието на човечеството, за да разберем добре нашето собствено духовно развитие, това ни става ясно особен чрез сериозното зачитане на такива празнични спомени.
Достатъчно е да нахвърлим само една мисъл и тя веднага бива осветлена бихме могли да кажем от едната страна, а от друга страна ще обърне обезспокояващо вниманието върху това, как пред душата трябва да се натрупат противоречия, трудности, когато тази душа иска да приеме в истинския смисъл нашите антропософски познания върху човека и мировото развитие. Между различните познания, които искаме да добием чрез нашето антропософско задълбочаване, е също познанието на Христовото Същество, познанието на основно важния Импулс, който е започнал в началото на развитието на нашето време, който ние нарекохме Христовия Импулс. Ние без съмнение ще се запитаме често пъти: Как става, че нашето време трябва да храни надеждата, да проникне по-добре, по-интензивно в хода на мировото развитие със задълбочените антропософски познания, за да разбере Христовия Импулс, отколкото е успяло да проникне времето, в което са живели съвременниците на Тайната на Голгота? Бихме могли да зададем въпроса: Не беше ли по-лесно за тези съвременници на Тайната на Голгота да проникнат в тайната, която е свързано с Голготската Тайна специално за развитието на човечеството? Не беше ли това по-лесно за тях да проникнат в тази Тайна, отколкото за нашето време, което е така отдалечено от Тайната на Голгота?
към текста >>
Едно разрешение на това противоречие се получава за нас само тогава, когато извикаме пред нашата душа цялото
дух
овно положение, в което човечеството се намираше в онова време, от което ние започваме нашето летоброене.
Ние без съмнение ще се запитаме често пъти: Как става, че нашето време трябва да храни надеждата, да проникне по-добре, по-интензивно в хода на мировото развитие със задълбочените антропософски познания, за да разбере Христовия Импулс, отколкото е успяло да проникне времето, в което са живели съвременниците на Тайната на Голгота? Бихме могли да зададем въпроса: Не беше ли по-лесно за тези съвременници на Тайната на Голгота да проникнат в тайната, която е свързано с Голготската Тайна специално за развитието на човечеството? Не беше ли това по-лесно за тях да проникнат в тази Тайна, отколкото за нашето време, което е така отдалечено от Тайната на Голгота? Това може да стане един подтискващ въпрос за душите на настоящото време, които искат да следват антропософски разбирането на Христовото Същество. Този въпрос може да се превърне в едно от онези противоречия, които трябва да действуват подтискващо именно тогава, когато вземем напълно сериозно по-дълбоките принципи на нашето антропософско познание.
Едно разрешение на това противоречие се получава за нас само тогава, когато извикаме пред нашата душа цялото духовно положение, в което човечеството се намираше в онова време, от което ние започваме нашето летоброене.
Който се постарае да проникне без някакви религиозни или други подобни чувства в духовното устройство на хората от началото на нашето летоброене, ще направи едно твърде своебразно откритие. Можем да се опитаме да направим първо това проникване по следния начин. Можем да си кажем: Нека се придържаме към това, което идушите отдадени на най-външните неща не могат да отрекат, да се придържаме към старото предание, както то е получено в историята; но да се опитаме да проникнем в онази част, която обхваща духовния живот в неговата чистота. Защото можем да се надяваме, че чрез едно такова проникване ще доловим някои неща от истинските импулси на развитието на човечеството. Нека се придържаме към мислителния живот на времето, което се намира в началото на нашето летоброене.
към текста >>
Който се постарае да проникне без някакви религиозни или други подобни чувства в
дух
овното устройство на хората от началото на нашето летоброене, ще направи едно твърде своебразно откритие.
Бихме могли да зададем въпроса: Не беше ли по-лесно за тези съвременници на Тайната на Голгота да проникнат в тайната, която е свързано с Голготската Тайна специално за развитието на човечеството? Не беше ли това по-лесно за тях да проникнат в тази Тайна, отколкото за нашето време, което е така отдалечено от Тайната на Голгота? Това може да стане един подтискващ въпрос за душите на настоящото време, които искат да следват антропософски разбирането на Христовото Същество. Този въпрос може да се превърне в едно от онези противоречия, които трябва да действуват подтискващо именно тогава, когато вземем напълно сериозно по-дълбоките принципи на нашето антропософско познание. Едно разрешение на това противоречие се получава за нас само тогава, когато извикаме пред нашата душа цялото духовно положение, в което човечеството се намираше в онова време, от което ние започваме нашето летоброене.
Който се постарае да проникне без някакви религиозни или други подобни чувства в духовното устройство на хората от началото на нашето летоброене, ще направи едно твърде своебразно откритие.
Можем да се опитаме да направим първо това проникване по следния начин. Можем да си кажем: Нека се придържаме към това, което идушите отдадени на най-външните неща не могат да отрекат, да се придържаме към старото предание, както то е получено в историята; но да се опитаме да проникнем в онази част, която обхваща духовния живот в неговата чистота. Защото можем да се надяваме, че чрез едно такова проникване ще доловим някои неща от истинските импулси на развитието на човечеството. Нека се придържаме към мислителния живот на времето, което се намира в началото на нашето летоброене. Нека се постараем да проникнем, чието исторически, в това, което хората са произвели като задълбочение на мислите ако щете 200 години преди Тайната на Голгота и още толкова години след тази Тайна, за да проникнат в тайните на света, в загадките на света.
към текста >>
Можем да си кажем: Нека се придържаме към това, което идушите отдадени на най-външните неща не могат да отрекат, да се придържаме към старото предание, както то е получено в историята; но да се опитаме да проникнем в онази част, която обхваща
дух
овния живот в неговата чистота.
Това може да стане един подтискващ въпрос за душите на настоящото време, които искат да следват антропософски разбирането на Христовото Същество. Този въпрос може да се превърне в едно от онези противоречия, които трябва да действуват подтискващо именно тогава, когато вземем напълно сериозно по-дълбоките принципи на нашето антропософско познание. Едно разрешение на това противоречие се получава за нас само тогава, когато извикаме пред нашата душа цялото духовно положение, в което човечеството се намираше в онова време, от което ние започваме нашето летоброене. Който се постарае да проникне без някакви религиозни или други подобни чувства в духовното устройство на хората от началото на нашето летоброене, ще направи едно твърде своебразно откритие. Можем да се опитаме да направим първо това проникване по следния начин.
Можем да си кажем: Нека се придържаме към това, което идушите отдадени на най-външните неща не могат да отрекат, да се придържаме към старото предание, както то е получено в историята; но да се опитаме да проникнем в онази част, която обхваща духовния живот в неговата чистота.
Защото можем да се надяваме, че чрез едно такова проникване ще доловим някои неща от истинските импулси на развитието на човечеството. Нека се придържаме към мислителния живот на времето, което се намира в началото на нашето летоброене. Нека се постараем да проникнем, чието исторически, в това, което хората са произвели като задълбочение на мислите ако щете 200 години преди Тайната на Голгота и още толкова години след тази Тайна, за да проникнат в тайните на света, в загадките на света. Тогава ще открием, че в столетията преди и след Тайната на Голгота е станала една безкрайно пълна със значение промяна в душевното устройство на човечеството относно мисловния живот. Ще забележим, че по определен начин върху голяма част от разглеждания от нас културен свят е преминало нещо, преминало е онова, което гръцката философия и някои други мислителни задълбочения бяха донесли вече от няколко столетия на човечеството.
към текста >>
Това, което бихме могли да наречем така едно мислително схващане на света, едно живеене в идеи, беше стигнало до определена височина, до един връх и беше обхванало не само отделни
дух
ове както известно време преди това учениците на Сократа; но беше станало по определен начин популярно, беше се разпространило над южна Европа и други области на света.
Тогава ще открием, че в столетията преди и след Тайната на Голгота е станала една безкрайно пълна със значение промяна в душевното устройство на човечеството относно мисловния живот. Ще забележим, че по определен начин върху голяма част от разглеждания от нас културен свят е преминало нещо, преминало е онова, което гръцката философия и някои други мислителни задълбочения бяха донесли вече от няколко столетия на човечеството. Когато разгледаме до какво е стигнало човечеството в онова време чисто от само себе си, без размисъл върху някой импулс идващ отвън, до какво са стигнали онези, които са били наречени със стоическия израз "мъдреци", до какво са стигнали множество личности на римската история, трябва да кажем: Относно завладяването на мисли, относно завладяването на идеи западният живот, настъпил след това време, не ни е донесъл всъщност нещо извънредно повече. Този западен живот ни е донесъл безкрайно много относно проникването във фактите на природата; донесъл ни е безкрайни революции на мисленето върху външния свят. Обаче мислите, самите идеи, с които бяха направени тези постижения, с които човечеството се беше опитало да проникне във външните пространствени тайни на съществуванието, те са били в същност малко доразвити и задълбочени от онова време насам; всички тези мисли и идеи, даже и тези за развитието, живееха всички в душите на тогавашното време.
Това, което бихме могли да наречем така едно мислително схващане на света, едно живеене в идеи, беше стигнало до определена височина, до един връх и беше обхванало не само отделни духове както известно време преди това учениците на Сократа; но беше станало по определен начин популярно, беше се разпространило над южна Европа и други области на света.
Човек се удивлява на това задълбочаване на мисълта. Ако бихме искали да вземем под внимание безпристрастно една история на философията, ние бихме спрели нашето внимание именно върху тази победа на мисълта. Ако вземем сега от една страна тази победа на мисълта, това безкрайно пълно със значение разработване на света на идеите, а от друга страна в смисъла, в който днес се опитваме да проникнем поставим пред душата си нещо такова като тайните, които се групират около Голгота, ние ще залежим обаче още и нещо друго. Тогава ще забележим, че когато в онова време се разпространи вестта за Тайната на Голгота, се получи една извънредно голяма борба на мисълта с тази Тайна. Ние виждаме, как философиите в онова време, особено така много задълбочената философия на Гнозиса, и се стараеха да насочат към тази единствена цел всички идеи, които бяха добити.
към текста >>
Като че Тайната на Голгота е отделена на едно далечно разстояние чрез
дух
овните светове, като че идва така при човечеството и не иска да се разкрие.
Ако вземем сега от една страна тази победа на мисълта, това безкрайно пълно със значение разработване на света на идеите, а от друга страна в смисъла, в който днес се опитваме да проникнем поставим пред душата си нещо такова като тайните, които се групират около Голгота, ние ще залежим обаче още и нещо друго. Тогава ще забележим, че когато в онова време се разпространи вестта за Тайната на Голгота, се получи една извънредно голяма борба на мисълта с тази Тайна. Ние виждаме, как философиите в онова време, особено така много задълбочената философия на Гнозиса, и се стараеха да насочат към тази единствена цел всички идеи, които бяха добити. И от голямо значение е, човек да остави да действува върху него тази борба на мисълта с Тайната на Голгота. Защото това, което може да се констатира, е, че тази борба е била всъщност едно напразно усилие; че това мощно задълбочаване на мисълта, което развитието на човечеството беше достигнало, наистина съществува, че се полагат всички усилия, за да бъде разбрана Тайната на Голгота, обаче всички тези усилия се оказват недостатъчни.
Като че Тайната на Голгота е отделена на едно далечно разстояние чрез духовните светове, като че идва така при човечеството и не иска да се разкрие.
Сега бих искал, обични приятели, предварително да обърна вниманието Ви върху това, че когато говоря за Тайната на Голгота, не бих искал да внеса при тези сказки в този израз абсолютно нищо от това, което би съществувало в този израз от някакви религиозни предания или убеждения; в тези сказки бих искал да взема относно този израз /Тайната на Голгота/ чисто обективния свят на фактите, който стои на основата на развитието на човечеството, това, което се предлага на физическото и духовно наблюдение. Бих искал да направя за нас едно разглеждане, което се абстрахира от всичко онова, което е било добито относно Тайната на Голгота, което съществува в отделните религиозни вероизповедания, и бих искал да насоча погледа само върху това, което е станало в развитието на човечеството. Сега предварително ще кажа някои неща, които ще мога да кажа ясно и убедително едвам в следващите дни. Първото нещо, което бие на очи при едно такова съпоставяне на Тайната на Голгота и на извънредно задълбоченото развитие на мисълта в онова време, това е, че човек получава едно впечатление, което аз изразих така: Същността на тази Тайна стои далече, далече от това, което развитието на мисълта може да постигне. И колкото човек прониква по-точно в това, което горното съпоставяне може да предложи, толкова повече той трябва да признае: От една страна можем да задълбочим нашата душа напълно в световете на мислите, които характеризират началото на нашето летоброене; можем да се стремим да направим да оживее в душата ни, какво е било душевното устройство, това, което хората в Римската империя и в тогавашна Гърция са мислили; можем така да се каже да извикаме отново пред душата си тези идеи, които хората са мислили, и тогава ще добием чувството: Да, това е времето, когато мисълта е изпитала едно задълбочаване както никога преди това; с мисълта става нещо; тази мисъл идва в човешката душа както никога преди това.
към текста >>
Сега бих искал, обични приятели, предварително да обърна вниманието Ви върху това, че когато говоря за Тайната на Голгота, не бих искал да внеса при тези сказки в този израз абсолютно нищо от това, което би съществувало в този израз от някакви религиозни предания или убеждения; в тези сказки бих искал да взема относно този израз /Тайната на Голгота/ чисто обективния свят на фактите, който стои на основата на развитието на човечеството, това, което се предлага на физическото и
дух
овно наблюдение.
Тогава ще забележим, че когато в онова време се разпространи вестта за Тайната на Голгота, се получи една извънредно голяма борба на мисълта с тази Тайна. Ние виждаме, как философиите в онова време, особено така много задълбочената философия на Гнозиса, и се стараеха да насочат към тази единствена цел всички идеи, които бяха добити. И от голямо значение е, човек да остави да действува върху него тази борба на мисълта с Тайната на Голгота. Защото това, което може да се констатира, е, че тази борба е била всъщност едно напразно усилие; че това мощно задълбочаване на мисълта, което развитието на човечеството беше достигнало, наистина съществува, че се полагат всички усилия, за да бъде разбрана Тайната на Голгота, обаче всички тези усилия се оказват недостатъчни. Като че Тайната на Голгота е отделена на едно далечно разстояние чрез духовните светове, като че идва така при човечеството и не иска да се разкрие.
Сега бих искал, обични приятели, предварително да обърна вниманието Ви върху това, че когато говоря за Тайната на Голгота, не бих искал да внеса при тези сказки в този израз абсолютно нищо от това, което би съществувало в този израз от някакви религиозни предания или убеждения; в тези сказки бих искал да взема относно този израз /Тайната на Голгота/ чисто обективния свят на фактите, който стои на основата на развитието на човечеството, това, което се предлага на физическото и духовно наблюдение.
Бих искал да направя за нас едно разглеждане, което се абстрахира от всичко онова, което е било добито относно Тайната на Голгота, което съществува в отделните религиозни вероизповедания, и бих искал да насоча погледа само върху това, което е станало в развитието на човечеството. Сега предварително ще кажа някои неща, които ще мога да кажа ясно и убедително едвам в следващите дни. Първото нещо, което бие на очи при едно такова съпоставяне на Тайната на Голгота и на извънредно задълбоченото развитие на мисълта в онова време, това е, че човек получава едно впечатление, което аз изразих така: Същността на тази Тайна стои далече, далече от това, което развитието на мисълта може да постигне. И колкото човек прониква по-точно в това, което горното съпоставяне може да предложи, толкова повече той трябва да признае: От една страна можем да задълбочим нашата душа напълно в световете на мислите, които характеризират началото на нашето летоброене; можем да се стремим да направим да оживее в душата ни, какво е било душевното устройство, това, което хората в Римската империя и в тогавашна Гърция са мислили; можем така да се каже да извикаме отново пред душата си тези идеи, които хората са мислили, и тогава ще добием чувството: Да, това е времето, когато мисълта е изпитала едно задълбочаване както никога преди това; с мисълта става нещо; тази мисъл идва в човешката душа както никога преди това. Обаче когато след това с помощта на онази душевна способност, която можем да наречем ясновиждаща, искаме да направим да оживее в нас това, което можеше да бъде поставено пред душата относно задълбочеността на мисълта и оживлението на мисловните светове от онова време, когато следователно носим това в нашата душа, но сега оставим да действува в душата онова, което ясновидската способност на душата може да даде, тогава внезапно се явява нещо изненадващо; тогава чувствуваме: Далече, далече в духовните светове става всъщност това, което произведе въпросното задълбочаване на мисълта.
към текста >>
Обаче когато след това с помощта на онази душевна способност, която можем да наречем ясновиждаща, искаме да направим да оживее в нас това, което можеше да бъде поставено пред душата относно задълбочеността на мисълта и оживлението на мисловните светове от онова време, когато следователно носим това в нашата душа, но сега оставим да действува в душата онова, което ясновидската способност на душата може да даде, тогава внезапно се явява нещо изненадващо; тогава чувствуваме: Далече, далече в
дух
овните светове става всъщност това, което произведе въпросното задълбочаване на мисълта.
Сега бих искал, обични приятели, предварително да обърна вниманието Ви върху това, че когато говоря за Тайната на Голгота, не бих искал да внеса при тези сказки в този израз абсолютно нищо от това, което би съществувало в този израз от някакви религиозни предания или убеждения; в тези сказки бих искал да взема относно този израз /Тайната на Голгота/ чисто обективния свят на фактите, който стои на основата на развитието на човечеството, това, което се предлага на физическото и духовно наблюдение. Бих искал да направя за нас едно разглеждане, което се абстрахира от всичко онова, което е било добито относно Тайната на Голгота, което съществува в отделните религиозни вероизповедания, и бих искал да насоча погледа само върху това, което е станало в развитието на човечеството. Сега предварително ще кажа някои неща, които ще мога да кажа ясно и убедително едвам в следващите дни. Първото нещо, което бие на очи при едно такова съпоставяне на Тайната на Голгота и на извънредно задълбоченото развитие на мисълта в онова време, това е, че човек получава едно впечатление, което аз изразих така: Същността на тази Тайна стои далече, далече от това, което развитието на мисълта може да постигне. И колкото човек прониква по-точно в това, което горното съпоставяне може да предложи, толкова повече той трябва да признае: От една страна можем да задълбочим нашата душа напълно в световете на мислите, които характеризират началото на нашето летоброене; можем да се стремим да направим да оживее в душата ни, какво е било душевното устройство, това, което хората в Римската империя и в тогавашна Гърция са мислили; можем така да се каже да извикаме отново пред душата си тези идеи, които хората са мислили, и тогава ще добием чувството: Да, това е времето, когато мисълта е изпитала едно задълбочаване както никога преди това; с мисълта става нещо; тази мисъл идва в човешката душа както никога преди това.
Обаче когато след това с помощта на онази душевна способност, която можем да наречем ясновиждаща, искаме да направим да оживее в нас това, което можеше да бъде поставено пред душата относно задълбочеността на мисълта и оживлението на мисловните светове от онова време, когато следователно носим това в нашата душа, но сега оставим да действува в душата онова, което ясновидската способност на душата може да даде, тогава внезапно се явява нещо изненадващо; тогава чувствуваме: Далече, далече в духовните светове става всъщност това, което произведе въпросното задълбочаване на мисълта.
Ние вече обърнахме вниманието върху това, че зад нашия свят се намират други светове. Нека употребим обикновените изрази: астралният свят, нисшият свят на Девакана /нисшият духовен свят/, висшият свят на Девакана. Нека си припомним, че тези три свята стоят зад нашия физически свят. Когато след това поставим в действие тази ясновидска способност на душата, ние имаме впечатлението: даже когато се издигнем в следващия, в астралния свят, и там не би ни станало ясно, какъв е всъщност произхода на това, което се изразява в мислителния живот на тогавашното време. Даже когато насочим погледа в нисшия свят на Девакана, още не би ни станало ясно, какво всъщност е станало.
към текста >>
Нека употребим обикновените изрази: астралният свят, нисшият свят на Девакана /нисшият
дух
овен свят/, висшият свят на Девакана.
Сега предварително ще кажа някои неща, които ще мога да кажа ясно и убедително едвам в следващите дни. Първото нещо, което бие на очи при едно такова съпоставяне на Тайната на Голгота и на извънредно задълбоченото развитие на мисълта в онова време, това е, че човек получава едно впечатление, което аз изразих така: Същността на тази Тайна стои далече, далече от това, което развитието на мисълта може да постигне. И колкото човек прониква по-точно в това, което горното съпоставяне може да предложи, толкова повече той трябва да признае: От една страна можем да задълбочим нашата душа напълно в световете на мислите, които характеризират началото на нашето летоброене; можем да се стремим да направим да оживее в душата ни, какво е било душевното устройство, това, което хората в Римската империя и в тогавашна Гърция са мислили; можем така да се каже да извикаме отново пред душата си тези идеи, които хората са мислили, и тогава ще добием чувството: Да, това е времето, когато мисълта е изпитала едно задълбочаване както никога преди това; с мисълта става нещо; тази мисъл идва в човешката душа както никога преди това. Обаче когато след това с помощта на онази душевна способност, която можем да наречем ясновиждаща, искаме да направим да оживее в нас това, което можеше да бъде поставено пред душата относно задълбочеността на мисълта и оживлението на мисловните светове от онова време, когато следователно носим това в нашата душа, но сега оставим да действува в душата онова, което ясновидската способност на душата може да даде, тогава внезапно се явява нещо изненадващо; тогава чувствуваме: Далече, далече в духовните светове става всъщност това, което произведе въпросното задълбочаване на мисълта. Ние вече обърнахме вниманието върху това, че зад нашия свят се намират други светове.
Нека употребим обикновените изрази: астралният свят, нисшият свят на Девакана /нисшият духовен свят/, висшият свят на Девакана.
Нека си припомним, че тези три свята стоят зад нашия физически свят. Когато след това поставим в действие тази ясновидска способност на душата, ние имаме впечатлението: даже когато се издигнем в следващия, в астралния свят, и там не би ни станало ясно, какъв е всъщност произхода на това, което се изразява в мислителния живот на тогавашното време. Даже когато насочим погледа в нисшия свят на Девакана, още не би ни станало ясно, какво всъщност е станало. И едвам когато можем да се пренесем с душата си в света на висшия Девакан, така казва ясновидската способност на душата -, тогава бихме могли да изживеем това, което пронизва със своите лъчи другите два свята и стига долу до нашия физически свят. Можем да се чувствуваме поставени вън във физическото поле и неговото разглеждане; когато се задълбочаваме в идеите, в света на идеите на тогавашното време, не е нужно да спираме вниманието си върху това, което се съобщава върху Тайната на Голгота; можем отначало да я оставим напълно настрана, можем да се запитаме: Безразлично, какво е станало отатък в Палестина, какво ни показва външната история?
към текста >>
Така щото тя може да каже: Каквото и да можеш да обхванеш във външния свят и в
дух
овния свят, то те прави зависима от тези светове; в мисълта ти обхващаш нещо, което живее вътре в тебе, което можеш да проникнеш напълно.
Нека оградим така да се каже като един остров на нашата душа, на нашето душевно изживяване този свят на мислите на Рим и Гърция, да си го представим изключен от всичко това, което е станало външно, да си представим, че в този свят не е проникнало още нищо от вестта за Тайната на Голгота: когато след това насочим погледа на нашата душа върху този свят, ние не намираме без съмнение нищо, което днес узнаваме за Тайната на Голгота; обаче намираме онова безкрайно задълбочаване на мислителния живот, както ни показва: Тук е станало нещо в течение на развитието на човечеството, което е обхванало най-вътрешната същина на душата във физическото поле. Каквото и да можем първо да вярваме, мисълта никога не е съществувала така, както в онова време, при никой народ и в никоя епоха. Колкото и невярващ да бъде някой или да не иска да знае нищо за Тайната на Голгота, все пак той трябва да допусне едно нещо: че в света на идеите, който сега оградихме, живее едно задълбочаване на мисълта, което никога по-рано не е съществувало. Сега обаче, когато се пренесем в този свят на мислите и си послужим с ясновидската способност на душата, ние се чувствуваме истински поставени в особеността на мисълта. Сега ние си казваме: Така, както се е разцъфтяла тази мисъл, като идея при Платон или други, както тя е преминала в света, който се опитахме да разграничим, тази мисъл е нещо, което прави душата свободна, което обхваща душата и я довежда така да се каже до един възвишен възглед върху самата нея.
Така щото тя може да каже: Каквото и да можеш да обхванеш във външния свят и в духовния свят, то те прави зависима от тези светове; в мисълта ти обхващаш нещо, което живее вътре в тебе, което можеш да проникнеш напълно.
Ти можеш да се оттеглиш от външния физически свят, можеш да станеш един невярващ по отношение на духовния свят, можеш да не искаш да знаеш нищо за ясновидски впечатления, можеш да искаш да не оставиш да проникне в тебе нищо от физическите впечатления: с мисълта можеш да живееш вътре в тебе; ти обхващаш така да се каже в твоята мисъл твоето собствено същество! Това може да се разбере. Тогава обаче възниква и това съвсем не може да бъде иначе, когато човек се потопява с ясновидската способност в това, бих могъл да кажа, море на мисълта -, тогава възниква чувството за изолираността на мисълта; чувството, че мисълта е все пак именно само мисъл; чувството, че мисълта живее първо само в душата и в нея не може да бъде намерена силата, човек да излезе навън в един свят, в който можем да намерим също това, което иначе сме самите ние в нашата първична основа. Именно когато доловим най-висшето величие на мисълта, ние долавяме също така да се каже нейната нереална същност. Тогава можем също да доловим, как всъщност наоколо в света, който стои пред ясновидския поглед, с който сме се запознали преди ясновидския поглед, няма нищо, което всъщност би могло да носи тази мисъл.
към текста >>
Ти можеш да се оттеглиш от външния физически свят, можеш да станеш един невярващ по отношение на
дух
овния свят, можеш да не искаш да знаеш нищо за ясновидски впечатления, можеш да искаш да не оставиш да проникне в тебе нищо от физическите впечатления: с мисълта можеш да живееш вътре в тебе; ти обхващаш така да се каже в твоята мисъл твоето собствено същество!
Каквото и да можем първо да вярваме, мисълта никога не е съществувала така, както в онова време, при никой народ и в никоя епоха. Колкото и невярващ да бъде някой или да не иска да знае нищо за Тайната на Голгота, все пак той трябва да допусне едно нещо: че в света на идеите, който сега оградихме, живее едно задълбочаване на мисълта, което никога по-рано не е съществувало. Сега обаче, когато се пренесем в този свят на мислите и си послужим с ясновидската способност на душата, ние се чувствуваме истински поставени в особеността на мисълта. Сега ние си казваме: Така, както се е разцъфтяла тази мисъл, като идея при Платон или други, както тя е преминала в света, който се опитахме да разграничим, тази мисъл е нещо, което прави душата свободна, което обхваща душата и я довежда така да се каже до един възвишен възглед върху самата нея. Така щото тя може да каже: Каквото и да можеш да обхванеш във външния свят и в духовния свят, то те прави зависима от тези светове; в мисълта ти обхващаш нещо, което живее вътре в тебе, което можеш да проникнеш напълно.
Ти можеш да се оттеглиш от външния физически свят, можеш да станеш един невярващ по отношение на духовния свят, можеш да не искаш да знаеш нищо за ясновидски впечатления, можеш да искаш да не оставиш да проникне в тебе нищо от физическите впечатления: с мисълта можеш да живееш вътре в тебе; ти обхващаш така да се каже в твоята мисъл твоето собствено същество!
Това може да се разбере. Тогава обаче възниква и това съвсем не може да бъде иначе, когато човек се потопява с ясновидската способност в това, бих могъл да кажа, море на мисълта -, тогава възниква чувството за изолираността на мисълта; чувството, че мисълта е все пак именно само мисъл; чувството, че мисълта живее първо само в душата и в нея не може да бъде намерена силата, човек да излезе навън в един свят, в който можем да намерим също това, което иначе сме самите ние в нашата първична основа. Именно когато доловим най-висшето величие на мисълта, ние долавяме също така да се каже нейната нереална същност. Тогава можем също да доловим, как всъщност наоколо в света, който стои пред ясновидския поглед, с който сме се запознали преди ясновидския поглед, няма нищо, което всъщност би могло да носи тази мисъл. Защото, защо трябва да съществува тя общо взето, тази мисъл?
към текста >>
Това съществува обаче, това идва при него, макар и да идва като нещо, което се намира на голямо
дух
овно разстояние: отделени чрез три свята, в един трети свят се намира истинският произход така си казва раз вилата ясновидство душа истинският произход също на това, което се намира в живота на мислите.
Онези, които искат да бъдат чисти материалисти, които не могат да припишат на мисълта никаква първична същина, те би трябвало всъщност да забранят мисълта. Защото ако материалният свят е единствено действителният, мисълта може само да го изопачи, да даде един неверен образ за него. Само поради това, че материалистите са логически непоследователни, те не стигат до единствено възможната теория на познанието при материализма, при монизма: въздържането от мисленето, непристъпването към никакво мислене. Обаче пред този, който се задълбочава с ясновидската способност на душата в живота на мислите, пред него стои, бихме могли да кажем, нещо застрашаващо душата относно тази изолираност на мисълта, относно това усамотение с мисълта. И тогава за него съществува само едно нещо.
Това съществува обаче, това идва при него, макар и да идва като нещо, което се намира на голямо духовно разстояние: отделени чрез три свята, в един трети свят се намира истинският произход така си казва раз вилата ясновидство душа истинският произход също на това, което се намира в живота на мислите.
За ясновидски виждащата душа в нашето време това би могло да бъде едно много силно впечатление, когато тя се пренесе със своето мислене изолирано във времето, в което мисълта е изпитала своето задълбочаване, а именно да се абстрахира от всичко, което съществува наоколо, следователно също от Тайната на Голгота, и да размишлява само върху това, как в гръцко-римския свят възниква това, изгрява това, от мисловното съдържание на което ние и сега още черпим храна. И след това човек би трябвало да насочи своя поглед към други светове и едвам над света на Девакана да почувствува как изгрява в един висш духовен свят звездата, от която се излъчва силата, която се проявява също и в мисловния свят на гръцко-римската древност. Тогава човек се чувствува тук на Земята: той се чувствува първо откъснат от Земята и пренесен в настоящия свят в гръцко-римския свят с неговите излъчвания в останалите области на Земята от онова време, до преди Тайната на Голгота. Обаче щом оставим да действува върху нас впечатлението на духовния свят, тогава звездата аз казвам символично звездата духовното същество се явява поставено над Девакана, звездата, за която си казваме: Да, това, което ти изживяваш в изолираността на мисълта и възможността, че мисълта е получила едно такова задълбочаване както във времето от началото на нашето летоброене, това също е едно последствие на лъчите, които излизат от звездата във висшия духовен свят. И сега се получава едно чувство, което отначало не иска да знае нищо за това, което е историческо предание за Тайната на Голгота, а едно чувство, което може да бъде изразено така: Да, ти стоиш тук с гръцко-римския идеен свят, с това, което Платон и което другите можаха да дадат на всеобщото образование на човечеството, което те внесоха в душите -, с това стоиш ти тук и се чувствуваш живо вътре в него.
към текста >>
И след това човек би трябвало да насочи своя поглед към други светове и едвам над света на Девакана да почувствува как изгрява в един висш
дух
овен свят звездата, от която се излъчва силата, която се проявява също и в мисловния свят на гръцко-римската древност.
Само поради това, че материалистите са логически непоследователни, те не стигат до единствено възможната теория на познанието при материализма, при монизма: въздържането от мисленето, непристъпването към никакво мислене. Обаче пред този, който се задълбочава с ясновидската способност на душата в живота на мислите, пред него стои, бихме могли да кажем, нещо застрашаващо душата относно тази изолираност на мисълта, относно това усамотение с мисълта. И тогава за него съществува само едно нещо. Това съществува обаче, това идва при него, макар и да идва като нещо, което се намира на голямо духовно разстояние: отделени чрез три свята, в един трети свят се намира истинският произход така си казва раз вилата ясновидство душа истинският произход също на това, което се намира в живота на мислите. За ясновидски виждащата душа в нашето време това би могло да бъде едно много силно впечатление, когато тя се пренесе със своето мислене изолирано във времето, в което мисълта е изпитала своето задълбочаване, а именно да се абстрахира от всичко, което съществува наоколо, следователно също от Тайната на Голгота, и да размишлява само върху това, как в гръцко-римския свят възниква това, изгрява това, от мисловното съдържание на което ние и сега още черпим храна.
И след това човек би трябвало да насочи своя поглед към други светове и едвам над света на Девакана да почувствува как изгрява в един висш духовен свят звездата, от която се излъчва силата, която се проявява също и в мисловния свят на гръцко-римската древност.
Тогава човек се чувствува тук на Земята: той се чувствува първо откъснат от Земята и пренесен в настоящия свят в гръцко-римския свят с неговите излъчвания в останалите области на Земята от онова време, до преди Тайната на Голгота. Обаче щом оставим да действува върху нас впечатлението на духовния свят, тогава звездата аз казвам символично звездата духовното същество се явява поставено над Девакана, звездата, за която си казваме: Да, това, което ти изживяваш в изолираността на мисълта и възможността, че мисълта е получила едно такова задълбочаване както във времето от началото на нашето летоброене, това също е едно последствие на лъчите, които излизат от звездата във висшия духовен свят. И сега се получава едно чувство, което отначало не иска да знае нищо за това, което е историческо предание за Тайната на Голгота, а едно чувство, което може да бъде изразено така: Да, ти стоиш тук с гръцко-римския идеен свят, с това, което Платон и което другите можаха да дадат на всеобщото образование на човечеството, което те внесоха в душите -, с това стоиш ти тук и се чувствуваш живо вътре в него. След това чакаш... Наистина твоето чакане не е напразно: защото тогава изплува дълбоко, дълбоко в задните основи на духовния живот звездата, която изпраща своите силови лъчи и за която можеш да кажеш: Това, което ти току-що изживя, е едно действие на тези силови лъчи. Този опит може да има човек.
към текста >>
Обаче щом оставим да действува върху нас впечатлението на
дух
овния свят, тогава звездата аз казвам символично звездата
дух
овното същество се явява поставено над Девакана, звездата, за която си казваме: Да, това, което ти изживяваш в изолираността на мисълта и възможността, че мисълта е получила едно такова задълбочаване както във времето от началото на нашето летоброене, това също е едно последствие на лъчите, които излизат от звездата във висшия
дух
овен свят.
И тогава за него съществува само едно нещо. Това съществува обаче, това идва при него, макар и да идва като нещо, което се намира на голямо духовно разстояние: отделени чрез три свята, в един трети свят се намира истинският произход така си казва раз вилата ясновидство душа истинският произход също на това, което се намира в живота на мислите. За ясновидски виждащата душа в нашето време това би могло да бъде едно много силно впечатление, когато тя се пренесе със своето мислене изолирано във времето, в което мисълта е изпитала своето задълбочаване, а именно да се абстрахира от всичко, което съществува наоколо, следователно също от Тайната на Голгота, и да размишлява само върху това, как в гръцко-римския свят възниква това, изгрява това, от мисловното съдържание на което ние и сега още черпим храна. И след това човек би трябвало да насочи своя поглед към други светове и едвам над света на Девакана да почувствува как изгрява в един висш духовен свят звездата, от която се излъчва силата, която се проявява също и в мисловния свят на гръцко-римската древност. Тогава човек се чувствува тук на Земята: той се чувствува първо откъснат от Земята и пренесен в настоящия свят в гръцко-римския свят с неговите излъчвания в останалите области на Земята от онова време, до преди Тайната на Голгота.
Обаче щом оставим да действува върху нас впечатлението на духовния свят, тогава звездата аз казвам символично звездата духовното същество се явява поставено над Девакана, звездата, за която си казваме: Да, това, което ти изживяваш в изолираността на мисълта и възможността, че мисълта е получила едно такова задълбочаване както във времето от началото на нашето летоброене, това също е едно последствие на лъчите, които излизат от звездата във висшия духовен свят.
И сега се получава едно чувство, което отначало не иска да знае нищо за това, което е историческо предание за Тайната на Голгота, а едно чувство, което може да бъде изразено така: Да, ти стоиш тук с гръцко-римския идеен свят, с това, което Платон и което другите можаха да дадат на всеобщото образование на човечеството, което те внесоха в душите -, с това стоиш ти тук и се чувствуваш живо вътре в него. След това чакаш... Наистина твоето чакане не е напразно: защото тогава изплува дълбоко, дълбоко в задните основи на духовния живот звездата, която изпраща своите силови лъчи и за която можеш да кажеш: Това, което ти току-що изживя, е едно действие на тези силови лъчи. Този опит може да има човек. Когато има този опит, той не е държал пред себе си нищо от някакво предание, а е търсил само причините за това, което е станало в гръцко-римския свят. Но той има също опитността, че е разделен чрез три свята от разбирането на истинската причина на тогавашния свят.
към текста >>
След това чакаш... Наистина твоето чакане не е напразно: защото тогава изплува дълбоко, дълбоко в задните основи на
дух
овния живот звездата, която изпраща своите силови лъчи и за която можеш да кажеш: Това, което ти току-що изживя, е едно действие на тези силови лъчи.
За ясновидски виждащата душа в нашето време това би могло да бъде едно много силно впечатление, когато тя се пренесе със своето мислене изолирано във времето, в което мисълта е изпитала своето задълбочаване, а именно да се абстрахира от всичко, което съществува наоколо, следователно също от Тайната на Голгота, и да размишлява само върху това, как в гръцко-римския свят възниква това, изгрява това, от мисловното съдържание на което ние и сега още черпим храна. И след това човек би трябвало да насочи своя поглед към други светове и едвам над света на Девакана да почувствува как изгрява в един висш духовен свят звездата, от която се излъчва силата, която се проявява също и в мисловния свят на гръцко-римската древност. Тогава човек се чувствува тук на Земята: той се чувствува първо откъснат от Земята и пренесен в настоящия свят в гръцко-римския свят с неговите излъчвания в останалите области на Земята от онова време, до преди Тайната на Голгота. Обаче щом оставим да действува върху нас впечатлението на духовния свят, тогава звездата аз казвам символично звездата духовното същество се явява поставено над Девакана, звездата, за която си казваме: Да, това, което ти изживяваш в изолираността на мисълта и възможността, че мисълта е получила едно такова задълбочаване както във времето от началото на нашето летоброене, това също е едно последствие на лъчите, които излизат от звездата във висшия духовен свят. И сега се получава едно чувство, което отначало не иска да знае нищо за това, което е историческо предание за Тайната на Голгота, а едно чувство, което може да бъде изразено така: Да, ти стоиш тук с гръцко-римския идеен свят, с това, което Платон и което другите можаха да дадат на всеобщото образование на човечеството, което те внесоха в душите -, с това стоиш ти тук и се чувствуваш живо вътре в него.
След това чакаш... Наистина твоето чакане не е напразно: защото тогава изплува дълбоко, дълбоко в задните основи на духовния живот звездата, която изпраща своите силови лъчи и за която можеш да кажеш: Това, което ти току-що изживя, е едно действие на тези силови лъчи.
Този опит може да има човек. Когато има този опит, той не е държал пред себе си нищо от някакво предание, а е търсил само причините за това, което е станало в гръцко-римския свят. Но той има също опитността, че е разделен чрез три свята от разбирането на истинската причина на тогавашния свят. И тогава човек насочва може би поглед върху онези духове, които в онова време са се опитали да разберат този прелом по свой начин. Той се натъква в самата външна наука на настоящето на това, че в това време на прехода, от което започваме нашето летоброене, са живели така да се каже религиозно-философски гении.
към текста >>
И тогава човек насочва може би поглед върху онези
дух
ове, които в онова време са се опитали да разберат този прелом по свой начин.
И сега се получава едно чувство, което отначало не иска да знае нищо за това, което е историческо предание за Тайната на Голгота, а едно чувство, което може да бъде изразено така: Да, ти стоиш тук с гръцко-римския идеен свят, с това, което Платон и което другите можаха да дадат на всеобщото образование на човечеството, което те внесоха в душите -, с това стоиш ти тук и се чувствуваш живо вътре в него. След това чакаш... Наистина твоето чакане не е напразно: защото тогава изплува дълбоко, дълбоко в задните основи на духовния живот звездата, която изпраща своите силови лъчи и за която можеш да кажеш: Това, което ти току-що изживя, е едно действие на тези силови лъчи. Този опит може да има човек. Когато има този опит, той не е държал пред себе си нищо от някакво предание, а е търсил само причините за това, което е станало в гръцко-римския свят. Но той има също опитността, че е разделен чрез три свята от разбирането на истинската причина на тогавашния свят.
И тогава човек насочва може би поглед върху онези духове, които в онова време са се опитали да разберат този прелом по свой начин.
Той се натъква в самата външна наука на настоящето на това, че в това време на прехода, от което започваме нашето летоброене, са живели така да се каже религиозно-философски гении. И ние ще открием най-добре тези религиозно-философски гении, когато насочим поглед върху това, което се проявява в Гнозиса. Този Гнозис е познат по най-разнообразен начин. Но външно хората го познават извънредно малко; обаче и по външните документи можем да добием едно чувство за безкрайната дълбочина на този Гнозис. Ние искаме да говорим за него само до толкова, доколкото той представлява значение за нашето разглеждане на човечеството.
към текста >>
И даже онези, които се стремят към един повече
дух
овен светоглед, те мислят, когато насочват поглед назад в най-древните времена, за тази мирова мъглявина или за нещо подобно, и днешните хора се чувствуват добре, даже и най-
дух
овните, когато им се отнема грижата да търсят и намерят
дух
овното също в древните времена на мировото развитие на Космоса.
Тук можем да кажем преди всичко: Гностиците са имали едно чувство за това, което току що бе казано: че трябва да търсим в безкрайно далече намиращи се светове причините за това, което е станало в онова време във външния свят. И това съзнание се е предало на други и ние още го виждаме да проблясва, стига само да искаме, когато не разглеждаме нещата повърхностно, виждаме го да проблясва в онова, което можем да наречем богословие на апостол Павла. Но можем да го констатираме също и в други явления... Който днес се задълбочава в Гнозиса на онова време, ще срещне големи трудности за неговото разбиране. Нашите души са твърде много афектирани и също заразени от това, което материалистичното развитие на последните столетия е произвело в тях. Когато хората проследяват обратно развитието на света, те мислят твърде много за Кант-Лапласовата мирова мъглявина, за нещо чисто материално.
И даже онези, които се стремят към един повече духовен светоглед, те мислят, когато насочват поглед назад в най-древните времена, за тази мирова мъглявина или за нещо подобно, и днешните хора се чувствуват добре, даже и най-духовните, когато им се отнема грижата да търсят и намерят духовното също в древните времена на мировото развитие на Космоса.
Тези души на настоящето се чувствуват улеснени, когато изследвайки първичните основи на света могат да си кажат: В миналото е съществувало това или онова тънко вещество и от него се е развило всичко духовно наред с всичко физическо. И така ние намираме понякога души, които се чувствуват истински утешени, когато могат да поставят материалистичните изследвания в началото на Космоса, когато могат да поставят така да се каже в началото на нашия Космос най-абстрактните понятия за някаква газообразна формация. Ето защо за хората е така трудно да се пренесат в мислите на Гнозиса. Защото Гнозисът поставя първо в изходната точка на разглеждането на света наистина всичко, което никак не напомня по някакъв начин за материалното. Може би даже един дух, който живее здраво в настоящото образование, не ще може да се въздържи от една лека усмивка, кога то в смисъла на Гнозиса се изисква от него да мисли, че светът, в който той се намира, който така величествено красиво обяснява с неговия дарвинизъм, че този свят съвсем няма нещо общо с това, което действително представлява първичните основи на нашия свят.
към текста >>
Тези души на настоящето се чувствуват улеснени, когато изследвайки първичните основи на света могат да си кажат: В миналото е съществувало това или онова тънко вещество и от него се е развило всичко
дух
овно наред с всичко физическо.
И това съзнание се е предало на други и ние още го виждаме да проблясва, стига само да искаме, когато не разглеждаме нещата повърхностно, виждаме го да проблясва в онова, което можем да наречем богословие на апостол Павла. Но можем да го констатираме също и в други явления... Който днес се задълбочава в Гнозиса на онова време, ще срещне големи трудности за неговото разбиране. Нашите души са твърде много афектирани и също заразени от това, което материалистичното развитие на последните столетия е произвело в тях. Когато хората проследяват обратно развитието на света, те мислят твърде много за Кант-Лапласовата мирова мъглявина, за нещо чисто материално. И даже онези, които се стремят към един повече духовен светоглед, те мислят, когато насочват поглед назад в най-древните времена, за тази мирова мъглявина или за нещо подобно, и днешните хора се чувствуват добре, даже и най-духовните, когато им се отнема грижата да търсят и намерят духовното също в древните времена на мировото развитие на Космоса.
Тези души на настоящето се чувствуват улеснени, когато изследвайки първичните основи на света могат да си кажат: В миналото е съществувало това или онова тънко вещество и от него се е развило всичко духовно наред с всичко физическо.
И така ние намираме понякога души, които се чувствуват истински утешени, когато могат да поставят материалистичните изследвания в началото на Космоса, когато могат да поставят така да се каже в началото на нашия Космос най-абстрактните понятия за някаква газообразна формация. Ето защо за хората е така трудно да се пренесат в мислите на Гнозиса. Защото Гнозисът поставя първо в изходната точка на разглеждането на света наистина всичко, което никак не напомня по някакъв начин за материалното. Може би даже един дух, който живее здраво в настоящото образование, не ще може да се въздържи от една лека усмивка, кога то в смисъла на Гнозиса се изисква от него да мисли, че светът, в който той се намира, който така величествено красиво обяснява с неговия дарвинизъм, че този свят съвсем няма нещо общо с това, което действително представлява първичните основи на нашия свят. Наистина днешният човек, който живее в настоящото образование, не ще може да се въздържи от една лека усмивка, когато от него се иска да мисли: Първичните основи на света се намират при онези мирови Същества, до които нашите обикновени понятия въобще не могат да стигнат, до които не може да стигне това, което днес се използува за разбирането на света.
към текста >>
Може би даже един
дух
, който живее здраво в настоящото образование, не ще може да се въздържи от една лека усмивка, кога то в смисъла на Гнозиса се изисква от него да мисли, че светът, в който той се намира, който така величествено красиво обяснява с неговия дарвинизъм, че този свят съвсем няма нещо общо с това, което действително представлява първичните основи на нашия свят.
И даже онези, които се стремят към един повече духовен светоглед, те мислят, когато насочват поглед назад в най-древните времена, за тази мирова мъглявина или за нещо подобно, и днешните хора се чувствуват добре, даже и най-духовните, когато им се отнема грижата да търсят и намерят духовното също в древните времена на мировото развитие на Космоса. Тези души на настоящето се чувствуват улеснени, когато изследвайки първичните основи на света могат да си кажат: В миналото е съществувало това или онова тънко вещество и от него се е развило всичко духовно наред с всичко физическо. И така ние намираме понякога души, които се чувствуват истински утешени, когато могат да поставят материалистичните изследвания в началото на Космоса, когато могат да поставят така да се каже в началото на нашия Космос най-абстрактните понятия за някаква газообразна формация. Ето защо за хората е така трудно да се пренесат в мислите на Гнозиса. Защото Гнозисът поставя първо в изходната точка на разглеждането на света наистина всичко, което никак не напомня по някакъв начин за материалното.
Може би даже един дух, който живее здраво в настоящото образование, не ще може да се въздържи от една лека усмивка, кога то в смисъла на Гнозиса се изисква от него да мисли, че светът, в който той се намира, който така величествено красиво обяснява с неговия дарвинизъм, че този свят съвсем няма нещо общо с това, което действително представлява първичните основи на нашия свят.
Наистина днешният човек, който живее в настоящото образование, не ще може да се въздържи от една лека усмивка, когато от него се иска да мисли: Първичните основи на света се намират при онези мирови Същества, до които нашите обикновени понятия въобще не могат да стигнат, до които не може да стигне това, което днес се използува за разбирането на света. В божествения праотец се намира това, което можем да наречем мировата основа; и един вид излизащо от Него, до Него е първо това, до което може да проникне душата, когато тя търси най-дълбока същина отвъд всички материалистични представи: мълчание, безкрайното мълчание, в което няма още време и пространство, а само мълчание. До двойката на праотеца на света и на мълчанието насочваше своя поглед гностикът, там, където няма още нито пространство нито време; и след това според него от съединяването, от свързването на Праотца с Мълчанието произлязоха други бихме могли да ги наречем също така добре светове както и същества. И от тези отново други и отново други и така през 30 степени нататък. И на тридесетата степен стои едвам това, което стои пред нашето настоящо разбиране и което е така величествено обяснено с дарвинизма според това настоящо разбиране.
към текста >>
Ще бъде още лесно човек да се помири с един
дух
овен светоглед, когато се казва: ето на, външният свят е без съмнения една майа, една илюзия, обаче чрез нашето мислене ние проникваме в
дух
овния свят, и когато след това той има надеждата, че това мислене действително може да се издигне в
дух
овните светове.
И от тези отново други и отново други и така през 30 степени нататък. И на тридесетата степен стои едвам това, което стои пред нашето настоящо разбиране и което е така величествено обяснено с дарвинизма според това настоящо разбиране. Едвам на тридесетата степен, всъщност на тридесет и първата степен се намира това, което съставлява нашия свят; защото тридесет такива Същества които можем да наречем също така добре Светове както и Същества, предхождат този свят. Еон е изразът, който обикновено се приема за тези тридесет предхождащи нашия свят Същества или Светове. Ние получаваме една представа за това, което се разбира с този свят на еоните едвам тогава, когато си кажем ясно и отчетливо: Не само това, което сетивата възприемат, което ти наричаш твоя свят около тебе, принадлежи към тридесет и първия свят; а също и това, което ти произвеждаш като физически човек с твоите мисли като обяснения на този свят, принадлежи на тази тридесет и първа степен.
Ще бъде още лесно човек да се помири с един духовен светоглед, когато се казва: ето на, външният свят е без съмнения една майа, една илюзия, обаче чрез нашето мислене ние проникваме в духовния свят, и когато след това той има надеждата, че това мислене действително може да се издигне в духовните светове.
Обаче според гностиците не беше така. Това мислене принадлежи към тридесет и първия еон, към физическия свят, така казваха гностиците. Така щото първо не само сетивно възприемащият, а също и мислещият човек беше поставен вън от тридесетте Еона, които могат да бъдат виждани степенувано нагоре чрез духовното развитие и които се представят във все по-голямо и по-голямо съвършенство. Действително достатъчно е само да се пренесем в усмивката, която се явява на устата на един днешен, стоящ на висотата на своето време монист, когато от него се иска да вярва, че нашият свят се предхожда от тридесет светове, в които се намира нещо съвършено различно от това, което той самият може да мисли. Обаче този беше възгледът на гностиците.
към текста >>
Така щото първо не само сетивно възприемащият, а също и мислещият човек беше поставен вън от тридесетте Еона, които могат да бъдат виждани степенувано нагоре чрез
дух
овното развитие и които се представят във все по-голямо и по-голямо съвършенство.
Еон е изразът, който обикновено се приема за тези тридесет предхождащи нашия свят Същества или Светове. Ние получаваме една представа за това, което се разбира с този свят на еоните едвам тогава, когато си кажем ясно и отчетливо: Не само това, което сетивата възприемат, което ти наричаш твоя свят около тебе, принадлежи към тридесет и първия свят; а също и това, което ти произвеждаш като физически човек с твоите мисли като обяснения на този свят, принадлежи на тази тридесет и първа степен. Ще бъде още лесно човек да се помири с един духовен светоглед, когато се казва: ето на, външният свят е без съмнения една майа, една илюзия, обаче чрез нашето мислене ние проникваме в духовния свят, и когато след това той има надеждата, че това мислене действително може да се издигне в духовните светове. Обаче според гностиците не беше така. Това мислене принадлежи към тридесет и първия еон, към физическия свят, така казваха гностиците.
Така щото първо не само сетивно възприемащият, а също и мислещият човек беше поставен вън от тридесетте Еона, които могат да бъдат виждани степенувано нагоре чрез духовното развитие и които се представят във все по-голямо и по-голямо съвършенство.
Действително достатъчно е само да се пренесем в усмивката, която се явява на устата на един днешен, стоящ на висотата на своето време монист, когато от него се иска да вярва, че нашият свят се предхожда от тридесет светове, в които се намира нещо съвършено различно от това, което той самият може да мисли. Обаче този беше възгледът на гностиците. И след това те си казваха: "Какво е всъщност положението в този свят ? " Искаме за момент да се абстрахираме от това, което ние самите казахме върху този свят в смисъла на началото на 20-то столетие.
към текста >>
Тогава си казваше гностикът, човек трябва да насочи поглед върху най-долния, обаче още не чисто
дух
овен Еон.
" Искаме за момент да се абстрахираме от това, което ние самите казахме върху този свят в смисъла на началото на 20-то столетие. Това, което сега казвам, не трябва да бъде представено за нас като един убеждаващ свят на идеите. В Антропософията на 20-то столетие Гнозисът трябва да бъде самопонятно победен -, но сега искаме да се пренесем в този Гнозис. Заобикалящият ни свят, също и това, което човек може да мисли върху него, защо този свят е изключен от тридесетте Еона?
Тогава си казваше гностикът, човек трябва да насочи поглед върху най-долния, обаче още не чисто духовен Еон.
Какво съществува там? Там съществува божествената София, божествената Мъдрост. Произхождаща по духовен начин през 29-те степени, тя гледаше нагоре до най-висшия Еон в духовния свят, до тази редица от духовни Същества или Светове. Обаче един ден, един миров ден, на нея и стана ясно, че трябва да отдели от себе си нещо, ако искаше да получи ясен поглед в духовния свят на Еоните. И тя отдели от себе си онова, което съществуваше в нея като горещо желание.
към текста >>
Произхождаща по
дух
овен начин през 29-те степени, тя гледаше нагоре до най-висшия Еон в
дух
овния свят, до тази редица от
дух
овни Същества или Светове.
В Антропософията на 20-то столетие Гнозисът трябва да бъде самопонятно победен -, но сега искаме да се пренесем в този Гнозис. Заобикалящият ни свят, също и това, което човек може да мисли върху него, защо този свят е изключен от тридесетте Еона? Тогава си казваше гностикът, човек трябва да насочи поглед върху най-долния, обаче още не чисто духовен Еон. Какво съществува там? Там съществува божествената София, божествената Мъдрост.
Произхождаща по духовен начин през 29-те степени, тя гледаше нагоре до най-висшия Еон в духовния свят, до тази редица от духовни Същества или Светове.
Обаче един ден, един миров ден, на нея и стана ясно, че трябва да отдели от себе си нещо, ако искаше да получи ясен поглед в духовния свят на Еоните. И тя отдели от себе си онова, което съществуваше в нея като горещо желание. И това, което от сега нататък не се намира в нея, в тази божествена София, в тази божествена Мъдрост, то скита и блуждае сега вече в света на пространството, прониква всяко ставане, всяко развитие в света на пространството. То не живее само в сетивното възприятие, то живее също в човешкото мислене, живее с копнежа да се върне обратно в духовния свят, живее обаче изхвърлено в човешките души. Един вид като другата страна, като образ и подобие, обаче като захвърлен във външния свят образ и подобие на божествената София живее горещото желание, което е захвърлено във всичко, прониквайки света: Ахамод... Когато гледаше твоя свят, без да се издигнеш в духовните светове, ти гледаш в изпълнения с горещо желание свят, в света изпълнен с Ахамод.
към текста >>
Обаче един ден, един миров ден, на нея и стана ясно, че трябва да отдели от себе си нещо, ако искаше да получи ясен поглед в
дух
овния свят на Еоните.
Заобикалящият ни свят, също и това, което човек може да мисли върху него, защо този свят е изключен от тридесетте Еона? Тогава си казваше гностикът, човек трябва да насочи поглед върху най-долния, обаче още не чисто духовен Еон. Какво съществува там? Там съществува божествената София, божествената Мъдрост. Произхождаща по духовен начин през 29-те степени, тя гледаше нагоре до най-висшия Еон в духовния свят, до тази редица от духовни Същества или Светове.
Обаче един ден, един миров ден, на нея и стана ясно, че трябва да отдели от себе си нещо, ако искаше да получи ясен поглед в духовния свят на Еоните.
И тя отдели от себе си онова, което съществуваше в нея като горещо желание. И това, което от сега нататък не се намира в нея, в тази божествена София, в тази божествена Мъдрост, то скита и блуждае сега вече в света на пространството, прониква всяко ставане, всяко развитие в света на пространството. То не живее само в сетивното възприятие, то живее също в човешкото мислене, живее с копнежа да се върне обратно в духовния свят, живее обаче изхвърлено в човешките души. Един вид като другата страна, като образ и подобие, обаче като захвърлен във външния свят образ и подобие на божествената София живее горещото желание, което е захвърлено във всичко, прониквайки света: Ахамод... Когато гледаше твоя свят, без да се издигнеш в духовните светове, ти гледаш в изпълнения с горещо желание свят, в света изпълнен с Ахамод. Понеже този свят е един свят изпълнен с горещи желания, затова отначало в него не може да се представи нищо, което се получава като изглед в света на Еоните.
към текста >>
То не живее само в сетивното възприятие, то живее също в човешкото мислене, живее с копнежа да се върне обратно в
дух
овния свят, живее обаче изхвърлено в човешките души.
Там съществува божествената София, божествената Мъдрост. Произхождаща по духовен начин през 29-те степени, тя гледаше нагоре до най-висшия Еон в духовния свят, до тази редица от духовни Същества или Светове. Обаче един ден, един миров ден, на нея и стана ясно, че трябва да отдели от себе си нещо, ако искаше да получи ясен поглед в духовния свят на Еоните. И тя отдели от себе си онова, което съществуваше в нея като горещо желание. И това, което от сега нататък не се намира в нея, в тази божествена София, в тази божествена Мъдрост, то скита и блуждае сега вече в света на пространството, прониква всяко ставане, всяко развитие в света на пространството.
То не живее само в сетивното възприятие, то живее също в човешкото мислене, живее с копнежа да се върне обратно в духовния свят, живее обаче изхвърлено в човешките души.
Един вид като другата страна, като образ и подобие, обаче като захвърлен във външния свят образ и подобие на божествената София живее горещото желание, което е захвърлено във всичко, прониквайки света: Ахамод... Когато гледаше твоя свят, без да се издигнеш в духовните светове, ти гледаш в изпълнения с горещо желание свят, в света изпълнен с Ахамод. Понеже този свят е един свят изпълнен с горещи желания, затова отначало в него не може да се представи нищо, което се получава като изглед в света на Еоните. Далече, далече намиращо се в света на Еоните си представяше Гнозисът, създадено от чистата духовност на Еоните това, което гностиците наричаха Синът на Праотеца, а също и това, което те наричаха чистият Дух Святи. Така щото ние имаме в тях една друга редица на поколенията, една друга редица на развитието отколкото тази която след това доведе до божествената София. Както във физическия живот в течението на размножението се отделят поколенията, така веднъж в течението на Еоните се отдели на една висока степен на духовния свят едно друго течение, течението на произхождащите от Праотца духовен Син и Дух Святи.
към текста >>
Един вид като другата страна, като образ и подобие, обаче като захвърлен във външния свят образ и подобие на божествената София живее горещото желание, което е захвърлено във всичко, прониквайки света: Ахамод... Когато гледаше твоя свят, без да се издигнеш в
дух
овните светове, ти гледаш в изпълнения с горещо желание свят, в света изпълнен с Ахамод.
Произхождаща по духовен начин през 29-те степени, тя гледаше нагоре до най-висшия Еон в духовния свят, до тази редица от духовни Същества или Светове. Обаче един ден, един миров ден, на нея и стана ясно, че трябва да отдели от себе си нещо, ако искаше да получи ясен поглед в духовния свят на Еоните. И тя отдели от себе си онова, което съществуваше в нея като горещо желание. И това, което от сега нататък не се намира в нея, в тази божествена София, в тази божествена Мъдрост, то скита и блуждае сега вече в света на пространството, прониква всяко ставане, всяко развитие в света на пространството. То не живее само в сетивното възприятие, то живее също в човешкото мислене, живее с копнежа да се върне обратно в духовния свят, живее обаче изхвърлено в човешките души.
Един вид като другата страна, като образ и подобие, обаче като захвърлен във външния свят образ и подобие на божествената София живее горещото желание, което е захвърлено във всичко, прониквайки света: Ахамод... Когато гледаше твоя свят, без да се издигнеш в духовните светове, ти гледаш в изпълнения с горещо желание свят, в света изпълнен с Ахамод.
Понеже този свят е един свят изпълнен с горещи желания, затова отначало в него не може да се представи нищо, което се получава като изглед в света на Еоните. Далече, далече намиращо се в света на Еоните си представяше Гнозисът, създадено от чистата духовност на Еоните това, което гностиците наричаха Синът на Праотеца, а също и това, което те наричаха чистият Дух Святи. Така щото ние имаме в тях една друга редица на поколенията, една друга редица на развитието отколкото тази която след това доведе до божествената София. Както във физическия живот в течението на размножението се отделят поколенията, така веднъж в течението на Еоните се отдели на една висока степен на духовния свят едно друго течение, течението на произхождащите от Праотца духовен Син и Дух Святи. Така щото ние имаме течение в света на Еоните това, което от една страна доведе до божествената София, а от друга страна до духовния Син и до Святия Дух.
към текста >>
Далече, далече намиращо се в света на Еоните си представяше Гнозисът, създадено от чистата
дух
овност на Еоните това, което гностиците наричаха Синът на Праотеца, а също и това, което те наричаха чистият
Дух
Святи.
И тя отдели от себе си онова, което съществуваше в нея като горещо желание. И това, което от сега нататък не се намира в нея, в тази божествена София, в тази божествена Мъдрост, то скита и блуждае сега вече в света на пространството, прониква всяко ставане, всяко развитие в света на пространството. То не живее само в сетивното възприятие, то живее също в човешкото мислене, живее с копнежа да се върне обратно в духовния свят, живее обаче изхвърлено в човешките души. Един вид като другата страна, като образ и подобие, обаче като захвърлен във външния свят образ и подобие на божествената София живее горещото желание, което е захвърлено във всичко, прониквайки света: Ахамод... Когато гледаше твоя свят, без да се издигнеш в духовните светове, ти гледаш в изпълнения с горещо желание свят, в света изпълнен с Ахамод. Понеже този свят е един свят изпълнен с горещи желания, затова отначало в него не може да се представи нищо, което се получава като изглед в света на Еоните.
Далече, далече намиращо се в света на Еоните си представяше Гнозисът, създадено от чистата духовност на Еоните това, което гностиците наричаха Синът на Праотеца, а също и това, което те наричаха чистият Дух Святи.
Така щото ние имаме в тях една друга редица на поколенията, една друга редица на развитието отколкото тази която след това доведе до божествената София. Както във физическия живот в течението на размножението се отделят поколенията, така веднъж в течението на Еоните се отдели на една висока степен на духовния свят едно друго течение, течението на произхождащите от Праотца духовен Син и Дух Святи. Така щото ние имаме течение в света на Еоните това, което от една страна доведе до божествената София, а от друга страна до духовния Син и до Святия Дух. Когато човек се издигне нагоре през Еоните, той среща веднъж един Еон, от който от една страна произхожда редицата синове, която след това доведе до божествената Мъдрост, както от другата страна редицата синове, от която произхождат Синът Божи и Светият Дух. След това стигаме нагоре до Бога Отца и до Мълчанието.
към текста >>
Както във физическия живот в течението на размножението се отделят поколенията, така веднъж в течението на Еоните се отдели на една висока степен на
дух
овния свят едно друго течение, течението на произхождащите от Праотца
дух
овен Син и
Дух
Святи.
То не живее само в сетивното възприятие, то живее също в човешкото мислене, живее с копнежа да се върне обратно в духовния свят, живее обаче изхвърлено в човешките души. Един вид като другата страна, като образ и подобие, обаче като захвърлен във външния свят образ и подобие на божествената София живее горещото желание, което е захвърлено във всичко, прониквайки света: Ахамод... Когато гледаше твоя свят, без да се издигнеш в духовните светове, ти гледаш в изпълнения с горещо желание свят, в света изпълнен с Ахамод. Понеже този свят е един свят изпълнен с горещи желания, затова отначало в него не може да се представи нищо, което се получава като изглед в света на Еоните. Далече, далече намиращо се в света на Еоните си представяше Гнозисът, създадено от чистата духовност на Еоните това, което гностиците наричаха Синът на Праотеца, а също и това, което те наричаха чистият Дух Святи. Така щото ние имаме в тях една друга редица на поколенията, една друга редица на развитието отколкото тази която след това доведе до божествената София.
Както във физическия живот в течението на размножението се отделят поколенията, така веднъж в течението на Еоните се отдели на една висока степен на духовния свят едно друго течение, течението на произхождащите от Праотца духовен Син и Дух Святи.
Така щото ние имаме течение в света на Еоните това, което от една страна доведе до божествената София, а от друга страна до духовния Син и до Святия Дух. Когато човек се издигне нагоре през Еоните, той среща веднъж един Еон, от който от една страна произхожда редицата синове, която след това доведе до божествената Мъдрост, както от другата страна редицата синове, от която произхождат Синът Божи и Светият Дух. След това стигаме нагоре до Бога Отца и до Мълчанието. Но чрез това, че човешката душа е поставена заедно с Ахамод в материалния свят, чрез това в нея живее в смисъла на Гнозиса копнежът за духовния свят, в нея живее преди всичко копнежът за божествената София, за божествената Мъдрост, от която обаче е отделена поради това, че е изпълнена с Ахамод. Това чувство на отделеност от божествения свят на Еоните, това чувство на душата да не бъде тя в божествено-духовното, това според гностиците се чувствува като материалния свят.
към текста >>
Така щото ние имаме течение в света на Еоните това, което от една страна доведе до божествената София, а от друга страна до
дух
овния Син и до Святия
Дух
.
Един вид като другата страна, като образ и подобие, обаче като захвърлен във външния свят образ и подобие на божествената София живее горещото желание, което е захвърлено във всичко, прониквайки света: Ахамод... Когато гледаше твоя свят, без да се издигнеш в духовните светове, ти гледаш в изпълнения с горещо желание свят, в света изпълнен с Ахамод. Понеже този свят е един свят изпълнен с горещи желания, затова отначало в него не може да се представи нищо, което се получава като изглед в света на Еоните. Далече, далече намиращо се в света на Еоните си представяше Гнозисът, създадено от чистата духовност на Еоните това, което гностиците наричаха Синът на Праотеца, а също и това, което те наричаха чистият Дух Святи. Така щото ние имаме в тях една друга редица на поколенията, една друга редица на развитието отколкото тази която след това доведе до божествената София. Както във физическия живот в течението на размножението се отделят поколенията, така веднъж в течението на Еоните се отдели на една висока степен на духовния свят едно друго течение, течението на произхождащите от Праотца духовен Син и Дух Святи.
Така щото ние имаме течение в света на Еоните това, което от една страна доведе до божествената София, а от друга страна до духовния Син и до Святия Дух.
Когато човек се издигне нагоре през Еоните, той среща веднъж един Еон, от който от една страна произхожда редицата синове, която след това доведе до божествената Мъдрост, както от другата страна редицата синове, от която произхождат Синът Божи и Светият Дух. След това стигаме нагоре до Бога Отца и до Мълчанието. Но чрез това, че човешката душа е поставена заедно с Ахамод в материалния свят, чрез това в нея живее в смисъла на Гнозиса копнежът за духовния свят, в нея живее преди всичко копнежът за божествената София, за божествената Мъдрост, от която обаче е отделена поради това, че е изпълнена с Ахамод. Това чувство на отделеност от божествения свят на Еоните, това чувство на душата да не бъде тя в божествено-духовното, това според гностиците се чувствува като материалния свят. И произхождащо от божествено-духовния свят, обаче свързано с Ахамод, се явява за Гнозиса това, което бихме могли да наречем, позовавайки се на гръцкия език, строител на световете, Демиургосът.
към текста >>
Когато човек се издигне нагоре през Еоните, той среща веднъж един Еон, от който от една страна произхожда редицата синове, която след това доведе до божествената Мъдрост, както от другата страна редицата синове, от която произхождат Синът Божи и
Светия
т
Дух
.
Понеже този свят е един свят изпълнен с горещи желания, затова отначало в него не може да се представи нищо, което се получава като изглед в света на Еоните. Далече, далече намиращо се в света на Еоните си представяше Гнозисът, създадено от чистата духовност на Еоните това, което гностиците наричаха Синът на Праотеца, а също и това, което те наричаха чистият Дух Святи. Така щото ние имаме в тях една друга редица на поколенията, една друга редица на развитието отколкото тази която след това доведе до божествената София. Както във физическия живот в течението на размножението се отделят поколенията, така веднъж в течението на Еоните се отдели на една висока степен на духовния свят едно друго течение, течението на произхождащите от Праотца духовен Син и Дух Святи. Така щото ние имаме течение в света на Еоните това, което от една страна доведе до божествената София, а от друга страна до духовния Син и до Святия Дух.
Когато човек се издигне нагоре през Еоните, той среща веднъж един Еон, от който от една страна произхожда редицата синове, която след това доведе до божествената Мъдрост, както от другата страна редицата синове, от която произхождат Синът Божи и Светият Дух.
След това стигаме нагоре до Бога Отца и до Мълчанието. Но чрез това, че човешката душа е поставена заедно с Ахамод в материалния свят, чрез това в нея живее в смисъла на Гнозиса копнежът за духовния свят, в нея живее преди всичко копнежът за божествената София, за божествената Мъдрост, от която обаче е отделена поради това, че е изпълнена с Ахамод. Това чувство на отделеност от божествения свят на Еоните, това чувство на душата да не бъде тя в божествено-духовното, това според гностиците се чувствува като материалния свят. И произхождащо от божествено-духовния свят, обаче свързано с Ахамод, се явява за Гнозиса това, което бихме могли да наречем, позовавайки се на гръцкия език, строител на световете, Демиургосът. Този Демиургос, този Строител на Световете е същинският Творец и подържател на това, което е проникнато от Ахамод и от материалното естество.
към текста >>
Но чрез това, че човешката душа е поставена заедно с Ахамод в материалния свят, чрез това в нея живее в смисъла на Гнозиса копнежът за
дух
овния свят, в нея живее преди всичко копнежът за божествената София, за божествената Мъдрост, от която обаче е отделена поради това, че е изпълнена с Ахамод.
Така щото ние имаме в тях една друга редица на поколенията, една друга редица на развитието отколкото тази която след това доведе до божествената София. Както във физическия живот в течението на размножението се отделят поколенията, така веднъж в течението на Еоните се отдели на една висока степен на духовния свят едно друго течение, течението на произхождащите от Праотца духовен Син и Дух Святи. Така щото ние имаме течение в света на Еоните това, което от една страна доведе до божествената София, а от друга страна до духовния Син и до Святия Дух. Когато човек се издигне нагоре през Еоните, той среща веднъж един Еон, от който от една страна произхожда редицата синове, която след това доведе до божествената Мъдрост, както от другата страна редицата синове, от която произхождат Синът Божи и Светият Дух. След това стигаме нагоре до Бога Отца и до Мълчанието.
Но чрез това, че човешката душа е поставена заедно с Ахамод в материалния свят, чрез това в нея живее в смисъла на Гнозиса копнежът за духовния свят, в нея живее преди всичко копнежът за божествената София, за божествената Мъдрост, от която обаче е отделена поради това, че е изпълнена с Ахамод.
Това чувство на отделеност от божествения свят на Еоните, това чувство на душата да не бъде тя в божествено-духовното, това според гностиците се чувствува като материалния свят. И произхождащо от божествено-духовния свят, обаче свързано с Ахамод, се явява за Гнозиса това, което бихме могли да наречем, позовавайки се на гръцкия език, строител на световете, Демиургосът. Този Демиургос, този Строител на Световете е същинският Творец и подържател на това, което е проникнато от Ахамод и от материалното естество. В неговия свят са заплетени човешките души. Човешките души са заплетени първо с техния копнеж за божествената София, и в света на Еоните се явява чисто божествено-духовно, като в далечината Синът Божи и Духът Свети, обаче само за този, който в смисъла на Гнозиса се издига над всичко това, в което е въплътен Ахамод, блуждаещото в пространството горещо желание.
към текста >>
Това чувство на отделеност от божествения свят на Еоните, това чувство на душата да не бъде тя в божествено-
дух
овното, това според гностиците се чувствува като материалния свят.
Както във физическия живот в течението на размножението се отделят поколенията, така веднъж в течението на Еоните се отдели на една висока степен на духовния свят едно друго течение, течението на произхождащите от Праотца духовен Син и Дух Святи. Така щото ние имаме течение в света на Еоните това, което от една страна доведе до божествената София, а от друга страна до духовния Син и до Святия Дух. Когато човек се издигне нагоре през Еоните, той среща веднъж един Еон, от който от една страна произхожда редицата синове, която след това доведе до божествената Мъдрост, както от другата страна редицата синове, от която произхождат Синът Божи и Светият Дух. След това стигаме нагоре до Бога Отца и до Мълчанието. Но чрез това, че човешката душа е поставена заедно с Ахамод в материалния свят, чрез това в нея живее в смисъла на Гнозиса копнежът за духовния свят, в нея живее преди всичко копнежът за божествената София, за божествената Мъдрост, от която обаче е отделена поради това, че е изпълнена с Ахамод.
Това чувство на отделеност от божествения свят на Еоните, това чувство на душата да не бъде тя в божествено-духовното, това според гностиците се чувствува като материалния свят.
И произхождащо от божествено-духовния свят, обаче свързано с Ахамод, се явява за Гнозиса това, което бихме могли да наречем, позовавайки се на гръцкия език, строител на световете, Демиургосът. Този Демиургос, този Строител на Световете е същинският Творец и подържател на това, което е проникнато от Ахамод и от материалното естество. В неговия свят са заплетени човешките души. Човешките души са заплетени първо с техния копнеж за божествената София, и в света на Еоните се явява чисто божествено-духовно, като в далечината Синът Божи и Духът Свети, обаче само за този, който в смисъла на Гнозиса се издига над всичко това, в което е въплътен Ахамод, блуждаещото в пространството горещо желание. Защо в душите, които са поставени в света на Ахамод, живее копнежът?
към текста >>
И произхождащо от божествено-
дух
овния свят, обаче свързано с Ахамод, се явява за Гнозиса това, което бихме могли да наречем, позовавайки се на гръцкия език, строител на световете, Демиургосът.
Така щото ние имаме течение в света на Еоните това, което от една страна доведе до божествената София, а от друга страна до духовния Син и до Святия Дух. Когато човек се издигне нагоре през Еоните, той среща веднъж един Еон, от който от една страна произхожда редицата синове, която след това доведе до божествената Мъдрост, както от другата страна редицата синове, от която произхождат Синът Божи и Светият Дух. След това стигаме нагоре до Бога Отца и до Мълчанието. Но чрез това, че човешката душа е поставена заедно с Ахамод в материалния свят, чрез това в нея живее в смисъла на Гнозиса копнежът за духовния свят, в нея живее преди всичко копнежът за божествената София, за божествената Мъдрост, от която обаче е отделена поради това, че е изпълнена с Ахамод. Това чувство на отделеност от божествения свят на Еоните, това чувство на душата да не бъде тя в божествено-духовното, това според гностиците се чувствува като материалния свят.
И произхождащо от божествено-духовния свят, обаче свързано с Ахамод, се явява за Гнозиса това, което бихме могли да наречем, позовавайки се на гръцкия език, строител на световете, Демиургосът.
Този Демиургос, този Строител на Световете е същинският Творец и подържател на това, което е проникнато от Ахамод и от материалното естество. В неговия свят са заплетени човешките души. Човешките души са заплетени първо с техния копнеж за божествената София, и в света на Еоните се явява чисто божествено-духовно, като в далечината Синът Божи и Духът Свети, обаче само за този, който в смисъла на Гнозиса се издига над всичко това, в което е въплътен Ахамод, блуждаещото в пространството горещо желание. Защо в душите, които са поставени в света на Ахамод, живее копнежът? Защо след отделянето от божествено-духовния свят те изпитват копнежа за божествено-духовния свят?
към текста >>
Човешките души са заплетени първо с техния копнеж за божествената София, и в света на Еоните се явява чисто божествено-
дух
овно, като в далечината Синът Божи и
Дух
ът Свети, обаче само за този, който в смисъла на Гнозиса се издига над всичко това, в което е въплътен Ахамод, блуждаещото в пространството горещо желание.
Но чрез това, че човешката душа е поставена заедно с Ахамод в материалния свят, чрез това в нея живее в смисъла на Гнозиса копнежът за духовния свят, в нея живее преди всичко копнежът за божествената София, за божествената Мъдрост, от която обаче е отделена поради това, че е изпълнена с Ахамод. Това чувство на отделеност от божествения свят на Еоните, това чувство на душата да не бъде тя в божествено-духовното, това според гностиците се чувствува като материалния свят. И произхождащо от божествено-духовния свят, обаче свързано с Ахамод, се явява за Гнозиса това, което бихме могли да наречем, позовавайки се на гръцкия език, строител на световете, Демиургосът. Този Демиургос, този Строител на Световете е същинският Творец и подържател на това, което е проникнато от Ахамод и от материалното естество. В неговия свят са заплетени човешките души.
Човешките души са заплетени първо с техния копнеж за божествената София, и в света на Еоните се явява чисто божествено-духовно, като в далечината Синът Божи и Духът Свети, обаче само за този, който в смисъла на Гнозиса се издига над всичко това, в което е въплътен Ахамод, блуждаещото в пространството горещо желание.
Защо в душите, които са поставени в света на Ахамод, живее копнежът? Защо след отделянето от божествено-духовния свят те изпитват копнежа за божествено-духовния свят? Гнизисът си поставяше също и този въпрос и казваше: Ахамод е изхвърлен от божествената Мъдрост, от божествената София, обаче преди да стане напълно този материален свят, в който човекът живее сега, той получи като едно последно озарение една светлина от Сина Божи, която скоро отново изчезна. Това е едно важно понятие на гностиците, че Ахамод, както той живее в човешките души, видя в далечното минало Божията Светлина, която скоро отново изчезна за него. Обаче споменът живее сега в човешките души, колкото и много да са заплетените в материалния свят.. "В света на Ахамод живея аз", така би могла да каже една такава душа в материалния свят.
към текста >>
Защо след отделянето от божествено-
дух
овния свят те изпитват копнежа за божествено-
дух
овния свят?
И произхождащо от божествено-духовния свят, обаче свързано с Ахамод, се явява за Гнозиса това, което бихме могли да наречем, позовавайки се на гръцкия език, строител на световете, Демиургосът. Този Демиургос, този Строител на Световете е същинският Творец и подържател на това, което е проникнато от Ахамод и от материалното естество. В неговия свят са заплетени човешките души. Човешките души са заплетени първо с техния копнеж за божествената София, и в света на Еоните се явява чисто божествено-духовно, като в далечината Синът Божи и Духът Свети, обаче само за този, който в смисъла на Гнозиса се издига над всичко това, в което е въплътен Ахамод, блуждаещото в пространството горещо желание. Защо в душите, които са поставени в света на Ахамод, живее копнежът?
Защо след отделянето от божествено-духовния свят те изпитват копнежа за божествено-духовния свят?
Гнизисът си поставяше също и този въпрос и казваше: Ахамод е изхвърлен от божествената Мъдрост, от божествената София, обаче преди да стане напълно този материален свят, в който човекът живее сега, той получи като едно последно озарение една светлина от Сина Божи, която скоро отново изчезна. Това е едно важно понятие на гностиците, че Ахамод, както той живее в човешките души, видя в далечното минало Божията Светлина, която скоро отново изчезна за него. Обаче споменът живее сега в човешките души, колкото и много да са заплетените в материалния свят.. "В света на Ахамод живея аз", така би могла да каже една такава душа в материалния свят. Аз съм облечен в едно тяло, което е взето от този материален свят; обаче когато се вглъбя вътре в себе си, в мене оживява един спомен. Това, което ме държи обвързана в материалния свят, копнее за божествената София, за божествената Мъдрост, защото съществото Ахамод, което живее в мене, е било някога озарено от Сина Божи, който живее в света на Еоните." Нека си изясним това настроение на една душа, която е била така да се каже една душа на ученик на гностиците.
към текста >>
Ние трябваше да чуем, че даже богословието на апостол Павла се чувствува от днешните хора като едно равинистично умуване, като нещо, което е много щекотливо и затова то не заслужава с него да се занимава един монист, който така гордо гледа в света и обгръща този свят с простото понятие на развитието или с още по-простото понятие на енергията, като казва: Сега ние най-после сме станали мъже, добили сме понятията, с помощта на които построяваме един енергетичен светоглед и гледаме назад към тези деца, които преди столетия са построили от тяхната детинщина техния Гнозис измислили са всякакъв вид
дух
ове, тридесет Еона.
Това, което ме държи обвързана в материалния свят, копнее за божествената София, за божествената Мъдрост, защото съществото Ахамод, което живее в мене, е било някога озарено от Сина Божи, който живее в света на Еоните." Нека си изясним това настроение на една душа, която е била така да се каже една душа на ученик на гностиците. Такива души са живели; те не са едно хипотетично построение, а са живели. И изследователите на историята, които гледат нещата с разбиране, ще се убедят чрез външните документи, че множество такива души са живели в онова време, за което именно говорим. Не е безполезно да си изясним веднъж, защо хората на настоящото време са така много противни на това, което току що казах. Какво ще има да каже един много умен човек на настоящето върху Гнозиса?
Ние трябваше да чуем, че даже богословието на апостол Павла се чувствува от днешните хора като едно равинистично умуване, като нещо, което е много щекотливо и затова то не заслужава с него да се занимава един монист, който така гордо гледа в света и обгръща този свят с простото понятие на развитието или с още по-простото понятие на енергията, като казва: Сега ние най-после сме станали мъже, добили сме понятията, с помощта на които построяваме един енергетичен светоглед и гледаме назад към тези деца, които преди столетия са построили от тяхната детинщина техния Гнозис измислили са всякакъв вид духове, тридесет Еона.
Така постъпва играещата детска душа на човечеството. Възмъжалата днес душа е далече над една такава игра с нейния велик монизъм на настоящото. Ние гледаме снизходително към тези гностически, на истина очарователни детски души! Такова е именно днес настроението и това настроение не ще може да бъде лесно поучено. Бихме могли без съмнение да му кажем: Да, един гностик, който би стоял днес пред тебе с неговата родена от Гнозиса душа, би си позволил също да ти каже своя възглед и тогава той би говорил така: Аз разбирам много добре, че ти си станал така горделив, така високомерен с твоята мисъл за развитието, за енергията; но това иде от там, че твоят мисловен живот е станал много груб, много прост, много първобитен, че ти се задоволяваш от твоята мъгла с най-абстрактните мисли.
към текста >>
Ти не можеш да вникнеш с твоя поглед в онзи тънък
дух
овен живот, който прониква до това, което се издига в тридесет степени над това, което ти имаш.
Възмъжалата днес душа е далече над една такава игра с нейния велик монизъм на настоящото. Ние гледаме снизходително към тези гностически, на истина очарователни детски души! Такова е именно днес настроението и това настроение не ще може да бъде лесно поучено. Бихме могли без съмнение да му кажем: Да, един гностик, който би стоял днес пред тебе с неговата родена от Гнозиса душа, би си позволил също да ти каже своя възглед и тогава той би говорил така: Аз разбирам много добре, че ти си станал така горделив, така високомерен с твоята мисъл за развитието, за енергията; но това иде от там, че твоят мисловен живот е станал много груб, много прост, много първобитен, че ти се задоволяваш от твоята мъгла с най-абстрактните мисли. Ти изговаряш думите развитие и енергия и вярваш, че притежаваш нещо.
Ти не можеш да вникнеш с твоя поглед в онзи тънък духовен живот, който прониква до това, което се издига в тридесет степени над това, което ти имаш.
За нас обаче, обични приятели, противоположността, контрастът, който поставих пред Вас в началото на днешното разглеждане, става чрез това още по-рязък. От една страна виждаме нашето време с неговите много груби примитивни понятия, а от друга страна виждаме този Гнозис. И ние току що обяснихме, какви безкрайно сложни понятия използува този Гнозис тридесет Еона -, за да намери в течението на тяхното развитие Сина Божи и Светия Дух и да намери в душата копнежа за божествената София, за Сина Божи и за Святия Дух. Тогава ние се запитваме: Да, от това, което е станало в гръцко-римското време като задълбочаване на мисълта, не е ли произлязло онова, което ние днес имаме, с което сме стигнали така блестящо далече в нашите мисли за развитието и за енергията? И не поглеждаме ли ние като към нещо фактически чуждо, към този Гнозис с неговите сложни понятия, които са така несимпатични на съвременните хора?
към текста >>
И ние току що обяснихме, какви безкрайно сложни понятия използува този Гнозис тридесет Еона -, за да намери в течението на тяхното развитие Сина Божи и
Светия
Дух
и да намери в душата копнежа за божествената София, за Сина Божи и за Святия
Дух
.
Бихме могли без съмнение да му кажем: Да, един гностик, който би стоял днес пред тебе с неговата родена от Гнозиса душа, би си позволил също да ти каже своя възглед и тогава той би говорил така: Аз разбирам много добре, че ти си станал така горделив, така високомерен с твоята мисъл за развитието, за енергията; но това иде от там, че твоят мисловен живот е станал много груб, много прост, много първобитен, че ти се задоволяваш от твоята мъгла с най-абстрактните мисли. Ти изговаряш думите развитие и енергия и вярваш, че притежаваш нещо. Ти не можеш да вникнеш с твоя поглед в онзи тънък духовен живот, който прониква до това, което се издига в тридесет степени над това, което ти имаш. За нас обаче, обични приятели, противоположността, контрастът, който поставих пред Вас в началото на днешното разглеждане, става чрез това още по-рязък. От една страна виждаме нашето време с неговите много груби примитивни понятия, а от друга страна виждаме този Гнозис.
И ние току що обяснихме, какви безкрайно сложни понятия използува този Гнозис тридесет Еона -, за да намери в течението на тяхното развитие Сина Божи и Светия Дух и да намери в душата копнежа за божествената София, за Сина Божи и за Святия Дух.
Тогава ние се запитваме: Да, от това, което е станало в гръцко-римското време като задълбочаване на мисълта, не е ли произлязло онова, което ние днес имаме, с което сме стигнали така блестящо далече в нашите мисли за развитието и за енергията? И не поглеждаме ли ние като към нещо фактически чуждо, към този Гнозис с неговите сложни понятия, които са така несимпатични на съвременните хора? Не са ли това огромни противоречия? Да, това са действително такива огромни противоречия. И противоречието, което идва от тук и заляга така подтикващо върху нашите души, става все по-голямо, когато сега отново размисли обратно върху това, което казахме върху ясновидски настроената душа: че тя може да се пренесе в мисловния свят на гърците и римляните и вижда тогава света със звездата, за която говорихме.
към текста >>
57.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
В общи линии заниманията с
дух
овната наука изискват допълнително практически усилия в
дух
овното изследване.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ Берлин, 21. Януари 1914 г.
В общи линии заниманията с духовната наука изискват допълнително практически усилия в духовното изследване.
Всъщност, за някои неща, които бяха обсъдени вчера, е невъзможно да бъде постигната пълна яснота, ако не бъде направен опита да се справим с тях, чрез един вид оживяване на усилията, свързани с духовния живот, и по-точно с мисловния живот. Защо, например, в духовния живот възниква такава голяма неяснота, относно общите понятия, относно триъгълника като цяло, относно съотношенията между отделните триъгълници, и то тъкмо всред хората, които чисто професионално се занимават с тези въпроси? Защо въпроси като този от вчерашната лекция, третиращ прословутите сто възможни и сто истински талера на Кант, занимават хората цяло столетие? Защо не се утвърждават най-простите и здрави възгледи, които биха били необходими, за да се убедим, колко несъстоятелно е едно прагматично описание на историята, според което всяко събитие произтича от предхождащото го събитие? Защо не се утвърждават тези здрави възгледи, които биха озадачили мнозина от хората, що се отнася до това, че всред широките кръгове се разпространява едно абсурдно обяснение на човешката история?
към текста >>
Всъщност, за някои неща, които бяха обсъдени вчера, е невъзможно да бъде постигната пълна яснота, ако не бъде направен опита да се справим с тях, чрез един вид оживяване на усилията, свързани с
дух
овния живот, и по-точно с мисловния живот.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ Берлин, 21. Януари 1914 г. В общи линии заниманията с духовната наука изискват допълнително практически усилия в духовното изследване.
Всъщност, за някои неща, които бяха обсъдени вчера, е невъзможно да бъде постигната пълна яснота, ако не бъде направен опита да се справим с тях, чрез един вид оживяване на усилията, свързани с духовния живот, и по-точно с мисловния живот.
Защо, например, в духовния живот възниква такава голяма неяснота, относно общите понятия, относно триъгълника като цяло, относно съотношенията между отделните триъгълници, и то тъкмо всред хората, които чисто професионално се занимават с тези въпроси? Защо въпроси като този от вчерашната лекция, третиращ прословутите сто възможни и сто истински талера на Кант, занимават хората цяло столетие? Защо не се утвърждават най-простите и здрави възгледи, които биха били необходими, за да се убедим, колко несъстоятелно е едно прагматично описание на историята, според което всяко събитие произтича от предхождащото го събитие? Защо не се утвърждават тези здрави възгледи, които биха озадачили мнозина от хората, що се отнася до това, че всред широките кръгове се разпространява едно абсурдно обяснение на човешката история? Откъде идват всички тези неща?
към текста >>
Защо, например, в
дух
овния живот възниква такава голяма неяснота, относно общите понятия, относно триъгълника като цяло, относно съотношенията между отделните триъгълници, и то тъкмо всред хората, които чисто професионално се занимават с тези въпроси?
ВТОРА ЛЕКЦИЯ Берлин, 21. Януари 1914 г. В общи линии заниманията с духовната наука изискват допълнително практически усилия в духовното изследване. Всъщност, за някои неща, които бяха обсъдени вчера, е невъзможно да бъде постигната пълна яснота, ако не бъде направен опита да се справим с тях, чрез един вид оживяване на усилията, свързани с духовния живот, и по-точно с мисловния живот.
Защо, например, в духовния живот възниква такава голяма неяснота, относно общите понятия, относно триъгълника като цяло, относно съотношенията между отделните триъгълници, и то тъкмо всред хората, които чисто професионално се занимават с тези въпроси?
Защо въпроси като този от вчерашната лекция, третиращ прословутите сто възможни и сто истински талера на Кант, занимават хората цяло столетие? Защо не се утвърждават най-простите и здрави възгледи, които биха били необходими, за да се убедим, колко несъстоятелно е едно прагматично описание на историята, според което всяко събитие произтича от предхождащото го събитие? Защо не се утвърждават тези здрави възгледи, които биха озадачили мнозина от хората, що се отнася до това, че всред широките кръгове се разпространява едно абсурдно обяснение на човешката история? Откъде идват всички тези неща? Те идват поради това, че дори и там, където е задължително, се употребяват твърде малко усилия и не се постига никаква прецизност в духовните занимания.
към текста >>
Те идват поради това, че дори и там, където е задължително, се употребяват твърде малко усилия и не се постига никаква прецизност в
дух
овните занимания.
Защо, например, в духовния живот възниква такава голяма неяснота, относно общите понятия, относно триъгълника като цяло, относно съотношенията между отделните триъгълници, и то тъкмо всред хората, които чисто професионално се занимават с тези въпроси? Защо въпроси като този от вчерашната лекция, третиращ прословутите сто възможни и сто истински талера на Кант, занимават хората цяло столетие? Защо не се утвърждават най-простите и здрави възгледи, които биха били необходими, за да се убедим, колко несъстоятелно е едно прагматично описание на историята, според което всяко събитие произтича от предхождащото го събитие? Защо не се утвърждават тези здрави възгледи, които биха озадачили мнозина от хората, що се отнася до това, че всред широките кръгове се разпространява едно абсурдно обяснение на човешката история? Откъде идват всички тези неща?
Те идват поради това, че дори и там, където е задължително, се употребяват твърде малко усилия и не се постига никаква прецизност в духовните занимания.
В наши дни е напълно основателно всеки да претендира поне за следното. Той става и казва: - Мислене, но разбира се, това е възможно! Следователно, той започва да мисли. На света има най-различни мирогледи. Живеят много, много философи.
към текста >>
И това е нещо, което може да ни насочи към заниманията с
дух
овната наука и с практическото изучаване на мисленето, все неща, които ни подтикват да разберем как трябва да мислим, особено в онези области на живота, които са недостъпни за обикновеното съзнание.
Обаче според истинската логика, по принцип това е същото, което човек прави, когато си обяснява мирозданието чрез законите на химията, физиката, биологията, физологията и т.н. Принципът е абсолютно един и същ! Едно ужасно възгордяване от страна на физиците, химиците, физиолозите, биолозите, които не искат да бъдат нищо друго, освен физици, химици, физиолози, биолози и въпреки това претендират, че могат да обяснят целия свят. Тук става дума да вникваме в основата на нещата, като същевременно ги осветляваме чрез вглеждане в това, което все още не е напълно ясно. Следователно, ако обхванем този проблем методически и логически, не бива да се учудваме, че повечето съвременни мирогледи не са нищо друго, освен опити да се конструира Вселената според „мировия обущарски калъп”.
И това е нещо, което може да ни насочи към заниманията с духовната наука и с практическото изучаване на мисленето, все неща, които ни подтикват да разберем как трябва да мислим, особено в онези области на живота, които са недостъпни за обикновеното съзнание.
Аз бих искал да спомена и нещо друго, за да посоча къде лежат корените на безбройните недоразумения, свързани с различните мирогледи. Не го ли сторим, разглеждайки мирогледите, винаги стигаме до една и съща констатация: Тук един вярва едно, там друг вярва друго; единият защитава с добри основания – защото добри основания се намират за всичко на този свят – едната теза, другият защитава с не по-малко добри основания другата теза. Привържениците на едната или другата теза нарастват не защото единият или другият са ги убедили в правилността на това, за което става дума. Припомнете си само пътищата, които последователите на големите учители е трябвало да извървят, за да стигнат до тях и вие ще се убедите, че според нас важното в този случай се отнася до кармата, а по отношение на възгледите, които съществуват във външния свят, трябва да кажем: - Дали един човек е последовател на Бергсон или Хекел, на този или на онзи, това наистина зависи от други неща – а и както знаем, днешните мирогледи не признават кармата – но не и от дълбокото убеждение в правотата на онзи ум, към когото пътят ни отвежда според едни или други обстоятелства. Ето защо вчера аз казах: - Номиналистите са такива хора, които твърдят, че общите понятия нямат никакво реално покритие, че те са само думи.
към текста >>
столетие, това беше едно от най-важните неща за християнска Европа – въпросът за „трите лица”, Отец, Син и
Светия
Дух
, образуващи едно божествено същество, което обаче включваше в себе си тези три лица.
И в тогавашната епоха – защото тогава името имаше по-друго значение, различно от днес – противниците на номиналистите бяха наричани реалисти. Те твърдяха: - Общите понятия не са само думи, те се отнасят за една точно определена реалност. През Средновековието въпросът „реализъм или номинализъм” стана твърде болезнен за теолозите и той засягаше една област, която почти не вълнува днешните мислители. Защото по времето, когато възникна въпросът „реализъм или номинализъм”, между 11. и 13.
столетие, това беше едно от най-важните неща за християнска Европа – въпросът за „трите лица”, Отец, Син и Светия Дух, образуващи едно божествено същество, което обаче включваше в себе си тези три лица.
И номиналистите твърдяха: - Тези три божествени лица съществуват само изолирани едно от друго, „Отецът” сам за себе си, „Синът” сам за себе си, „Духът” сам за себе си; и когато говорим за един общ Бог, който включва в себе си „трите лица”, това е само едно име за тях трите. – Така номинализмът отхвърляше единството на Троицата, и номиналистите, за разлика от реалистите, намираше единството на Троицата не само за логически абсурдно, но и за езическо, докато реалистите настояваха, че „трите лица” са свързани в едно реално, а не въображаемо единство. Следователно, номинализмът и реализмът бяха две големи противоположности. И наистина, ако някой се задълбочи в литературата, възникнала от средите на номинализма и реализма през съответните столетия, ще се убеди в това, което може да постигне човешкото остроумие, защото както номинализмът, така и реализмът прибягваха до възможно най-остроумните доводи в защита на своите твърдения. Защото през онези времена, когато книгопечатането все още не съществуваше, за хората беше много по-трудно да култивират в себе си едно такова мислене, беше им много трудно да участват в такива отвлечени спорове, каквито водеха номиналистите и реалистите; така че този, който тогава се намесваше в подобен спор, трябваше да бъде много по-добре подготвен, отколкото са подготвени днешните хора, които евентуално биха влезли в същия спор.
към текста >>
И номиналистите твърдяха: - Тези три божествени лица съществуват само изолирани едно от друго, „Отецът” сам за себе си, „Синът” сам за себе си, „
Дух
ът” сам за себе си; и когато говорим за един общ Бог, който включва в себе си „трите лица”, това е само едно име за тях трите.
Те твърдяха: - Общите понятия не са само думи, те се отнасят за една точно определена реалност. През Средновековието въпросът „реализъм или номинализъм” стана твърде болезнен за теолозите и той засягаше една област, която почти не вълнува днешните мислители. Защото по времето, когато възникна въпросът „реализъм или номинализъм”, между 11. и 13. столетие, това беше едно от най-важните неща за християнска Европа – въпросът за „трите лица”, Отец, Син и Светия Дух, образуващи едно божествено същество, което обаче включваше в себе си тези три лица.
И номиналистите твърдяха: - Тези три божествени лица съществуват само изолирани едно от друго, „Отецът” сам за себе си, „Синът” сам за себе си, „Духът” сам за себе си; и когато говорим за един общ Бог, който включва в себе си „трите лица”, това е само едно име за тях трите.
– Така номинализмът отхвърляше единството на Троицата, и номиналистите, за разлика от реалистите, намираше единството на Троицата не само за логически абсурдно, но и за езическо, докато реалистите настояваха, че „трите лица” са свързани в едно реално, а не въображаемо единство. Следователно, номинализмът и реализмът бяха две големи противоположности. И наистина, ако някой се задълбочи в литературата, възникнала от средите на номинализма и реализма през съответните столетия, ще се убеди в това, което може да постигне човешкото остроумие, защото както номинализмът, така и реализмът прибягваха до възможно най-остроумните доводи в защита на своите твърдения. Защото през онези времена, когато книгопечатането все още не съществуваше, за хората беше много по-трудно да култивират в себе си едно такова мислене, беше им много трудно да участват в такива отвлечени спорове, каквито водеха номиналистите и реалистите; така че този, който тогава се намесваше в подобен спор, трябваше да бъде много по-добре подготвен, отколкото са подготвени днешните хора, които евентуално биха влезли в същия спор. Издигани бяха камари от остроумия, за да бъде защитен реализма, други камари от остроумия бяха издигани в подкрепа на номинализма.
към текста >>
Има хора, които са така устроени, че за определени периоди от време им е невъзможно да намерят пътя към
Дух
а.
Когато доказваш това или онова, колкото и добре да го правиш, не е възможно този начин на доказване да се приложи в една такава област, където той е неизползваем. Ето защо за този, който сериозно иска да изследва пътищата, водещи към един или друг мироглед, е необходимо преди всичко да разбере, че едностранчивостта е възможно най-големият враг на всички мирогледи и че едностранчивостта трябва да се избягва на всяка цена. Ние сме длъжни да стоим далеч от всяка едностранчивост. Ето на какво исках да обърна внимание особено днес: Длъжни сме да избягваме всяка едностранчивост. Нека днес да отправим само един общ поглед и към нещо, чиито подробности ще изясним в следващите лекции.
Има хора, които са така устроени, че за определени периоди от време им е невъзможно да намерят пътя към Духа.
Много трудно е на такива хора да бъде доказвано съществуванието на духовния свят. Те остават при това, за което вече знаят нещо, при това, за което са предразположени да имат някакво познание. Те остават при това, което упражнява върху тях непосредствено и най-грубо въздействие; накратко, те остават при материалните неща. Такива хора стават материалисти, и техният мироглед е материализмът. Не е необходимо да смятаме всички доводи, които материалистите изтъкват в защита на материализма за нещо глупаво; невъобразимо много и остроумни страници са изписани в защита на материализма.
към текста >>
Много трудно е на такива хора да бъде доказвано съществуванието на
дух
овния свят.
Ето защо за този, който сериозно иска да изследва пътищата, водещи към един или друг мироглед, е необходимо преди всичко да разбере, че едностранчивостта е възможно най-големият враг на всички мирогледи и че едностранчивостта трябва да се избягва на всяка цена. Ние сме длъжни да стоим далеч от всяка едностранчивост. Ето на какво исках да обърна внимание особено днес: Длъжни сме да избягваме всяка едностранчивост. Нека днес да отправим само един общ поглед и към нещо, чиито подробности ще изясним в следващите лекции. Има хора, които са така устроени, че за определени периоди от време им е невъзможно да намерят пътя към Духа.
Много трудно е на такива хора да бъде доказвано съществуванието на духовния свят.
Те остават при това, за което вече знаят нещо, при това, за което са предразположени да имат някакво познание. Те остават при това, което упражнява върху тях непосредствено и най-грубо въздействие; накратко, те остават при материалните неща. Такива хора стават материалисти, и техният мироглед е материализмът. Не е необходимо да смятаме всички доводи, които материалистите изтъкват в защита на материализма за нещо глупаво; невъобразимо много и остроумни страници са изписани в защита на материализма. Това, което е написано, има стойност за материалната област на живота, има стойност за материалния свят и неговите закони.
към текста >>
Има и друг вид хора, които по ред вътрешни причини предварително са така устроени, така предразположени, че във всички материални неща виждат не друго, а проявления на
дух
овния свят.
Те остават при това, за което вече знаят нещо, при това, за което са предразположени да имат някакво познание. Те остават при това, което упражнява върху тях непосредствено и най-грубо въздействие; накратко, те остават при материалните неща. Такива хора стават материалисти, и техният мироглед е материализмът. Не е необходимо да смятаме всички доводи, които материалистите изтъкват в защита на материализма за нещо глупаво; невъобразимо много и остроумни страници са изписани в защита на материализма. Това, което е написано, има стойност за материалната област на живота, има стойност за материалния свят и неговите закони.
Има и друг вид хора, които по ред вътрешни причини предварително са така устроени, така предразположени, че във всички материални неща виждат не друго, а проявления на духовния свят.
Естествено, те знаят не по-зле от материалистите, че външният материален свят си е на мястото тук, на Земята; обаче те казват: - Материалното е само едно откровение на духовното! Такива хора може би изобщо не се интересуват за материалния свят и неговите закони. Раздвижвайки в себе си всичко, което би искало да обогати представите им за духовния свят, вероятно те живеят със съзнанието: И все пак само Духът е истинното и висшето, това което е действително реално; а материята е само една измама, само една фантасмагория. Разбира се, това би бил един краен възглед, но той може да съществува, и логично ще води до едно пълно отричане на материалния живот. За такива хора ние би трябвало да кажем: - Да, те признават Духа като най-реалното нещо; обаче те са едностранчиви, те отричат значението на материята и нейните закони.
към текста >>
Естествено, те знаят не по-зле от материалистите, че външният материален свят си е на мястото тук, на Земята; обаче те казват: - Материалното е само едно откровение на
дух
овното!
Те остават при това, което упражнява върху тях непосредствено и най-грубо въздействие; накратко, те остават при материалните неща. Такива хора стават материалисти, и техният мироглед е материализмът. Не е необходимо да смятаме всички доводи, които материалистите изтъкват в защита на материализма за нещо глупаво; невъобразимо много и остроумни страници са изписани в защита на материализма. Това, което е написано, има стойност за материалната област на живота, има стойност за материалния свят и неговите закони. Има и друг вид хора, които по ред вътрешни причини предварително са така устроени, така предразположени, че във всички материални неща виждат не друго, а проявления на духовния свят.
Естествено, те знаят не по-зле от материалистите, че външният материален свят си е на мястото тук, на Земята; обаче те казват: - Материалното е само едно откровение на духовното!
Такива хора може би изобщо не се интересуват за материалния свят и неговите закони. Раздвижвайки в себе си всичко, което би искало да обогати представите им за духовния свят, вероятно те живеят със съзнанието: И все пак само Духът е истинното и висшето, това което е действително реално; а материята е само една измама, само една фантасмагория. Разбира се, това би бил един краен възглед, но той може да съществува, и логично ще води до едно пълно отричане на материалния живот. За такива хора ние би трябвало да кажем: - Да, те признават Духа като най-реалното нещо; обаче те са едностранчиви, те отричат значението на материята и нейните закони. Много остроумие е било изразходвано в подкрепа на този мироглед.
към текста >>
Раздвижвайки в себе си всичко, което би искало да обогати представите им за
дух
овния свят, вероятно те живеят със съзнанието: И все пак само
Дух
ът е истинното и висшето, това което е действително реално; а материята е само една измама, само една фантасмагория.
Не е необходимо да смятаме всички доводи, които материалистите изтъкват в защита на материализма за нещо глупаво; невъобразимо много и остроумни страници са изписани в защита на материализма. Това, което е написано, има стойност за материалната област на живота, има стойност за материалния свят и неговите закони. Има и друг вид хора, които по ред вътрешни причини предварително са така устроени, така предразположени, че във всички материални неща виждат не друго, а проявления на духовния свят. Естествено, те знаят не по-зле от материалистите, че външният материален свят си е на мястото тук, на Земята; обаче те казват: - Материалното е само едно откровение на духовното! Такива хора може би изобщо не се интересуват за материалния свят и неговите закони.
Раздвижвайки в себе си всичко, което би искало да обогати представите им за духовния свят, вероятно те живеят със съзнанието: И все пак само Духът е истинното и висшето, това което е действително реално; а материята е само една измама, само една фантасмагория.
Разбира се, това би бил един краен възглед, но той може да съществува, и логично ще води до едно пълно отричане на материалния живот. За такива хора ние би трябвало да кажем: - Да, те признават Духа като най-реалното нещо; обаче те са едностранчиви, те отричат значението на материята и нейните закони. Много остроумие е било изразходвано в подкрепа на този мироглед. Ние наричаме мирогледа на такива хора спиритуализъм. Бихме ли искали да твърдим, че спиритуалистите са прави?
към текста >>
За такива хора ние би трябвало да кажем: - Да, те признават
Дух
а като най-реалното нещо; обаче те са едностранчиви, те отричат значението на материята и нейните закони.
Има и друг вид хора, които по ред вътрешни причини предварително са така устроени, така предразположени, че във всички материални неща виждат не друго, а проявления на духовния свят. Естествено, те знаят не по-зле от материалистите, че външният материален свят си е на мястото тук, на Земята; обаче те казват: - Материалното е само едно откровение на духовното! Такива хора може би изобщо не се интересуват за материалния свят и неговите закони. Раздвижвайки в себе си всичко, което би искало да обогати представите им за духовния свят, вероятно те живеят със съзнанието: И все пак само Духът е истинното и висшето, това което е действително реално; а материята е само една измама, само една фантасмагория. Разбира се, това би бил един краен възглед, но той може да съществува, и логично ще води до едно пълно отричане на материалния живот.
За такива хора ние би трябвало да кажем: - Да, те признават Духа като най-реалното нещо; обаче те са едностранчиви, те отричат значението на материята и нейните закони.
Много остроумие е било изразходвано в подкрепа на този мироглед. Ние наричаме мирогледа на такива хора спиритуализъм. Бихме ли искали да твърдим, че спиритуалистите са прави? По отношение на Духа техните твърдения са изключително точни и правилни, но по отношение на материята и нейните закони тези твърдения нямат голямо значение. Да смятаме ли, че материалистите са прави с техните твърдения?
към текста >>
По отношение на
Дух
а техните твърдения са изключително точни и правилни, но по отношение на материята и нейните закони тези твърдения нямат голямо значение.
Разбира се, това би бил един краен възглед, но той може да съществува, и логично ще води до едно пълно отричане на материалния живот. За такива хора ние би трябвало да кажем: - Да, те признават Духа като най-реалното нещо; обаче те са едностранчиви, те отричат значението на материята и нейните закони. Много остроумие е било изразходвано в подкрепа на този мироглед. Ние наричаме мирогледа на такива хора спиритуализъм. Бихме ли искали да твърдим, че спиритуалистите са прави?
По отношение на Духа техните твърдения са изключително точни и правилни, но по отношение на материята и нейните закони тези твърдения нямат голямо значение.
Да смятаме ли, че материалистите са прави с техните твърдения? Да, по отношение на материята и нейните закони те вероятно са обогатили света с извънредно полезни и ценни неща; но когато заговорят за Духа, от устата им вероятно излизат само глупости. Следователно, трябва да заявим: - За всяка от съответните области на живота последователите и на двата мирогледа са еднакво прави. Има и трети вид хора, които на свой ред казват: - Да, дали в света на истината има само материя или само Дух, това аз не мога да зная; човешката познавателна способност изобщо няма отношение към този въпрос. Несъмнено е само едно: около нас е разположен един свят!
към текста >>
Да, по отношение на материята и нейните закони те вероятно са обогатили света с извънредно полезни и ценни неща; но когато заговорят за
Дух
а, от устата им вероятно излизат само глупости.
Много остроумие е било изразходвано в подкрепа на този мироглед. Ние наричаме мирогледа на такива хора спиритуализъм. Бихме ли искали да твърдим, че спиритуалистите са прави? По отношение на Духа техните твърдения са изключително точни и правилни, но по отношение на материята и нейните закони тези твърдения нямат голямо значение. Да смятаме ли, че материалистите са прави с техните твърдения?
Да, по отношение на материята и нейните закони те вероятно са обогатили света с извънредно полезни и ценни неща; но когато заговорят за Духа, от устата им вероятно излизат само глупости.
Следователно, трябва да заявим: - За всяка от съответните области на живота последователите и на двата мирогледа са еднакво прави. Има и трети вид хора, които на свой ред казват: - Да, дали в света на истината има само материя или само Дух, това аз не мога да зная; човешката познавателна способност изобщо няма отношение към този въпрос. Несъмнено е само едно: около нас е разположен един свят! Дали в основата му лежи това, което химиците и физиците, ставайки материалисти, наричат атоми, това аз не зная. Аз признавам само света, който се разпростира около мен; него виждам аз, върху него мога да мисля аз!
към текста >>
Има и трети вид хора, които на свой ред казват: - Да, дали в света на истината има само материя или само
Дух
, това аз не мога да зная; човешката познавателна способност изобщо няма отношение към този въпрос.
Бихме ли искали да твърдим, че спиритуалистите са прави? По отношение на Духа техните твърдения са изключително точни и правилни, но по отношение на материята и нейните закони тези твърдения нямат голямо значение. Да смятаме ли, че материалистите са прави с техните твърдения? Да, по отношение на материята и нейните закони те вероятно са обогатили света с извънредно полезни и ценни неща; но когато заговорят за Духа, от устата им вероятно излизат само глупости. Следователно, трябва да заявим: - За всяка от съответните области на живота последователите и на двата мирогледа са еднакво прави.
Има и трети вид хора, които на свой ред казват: - Да, дали в света на истината има само материя или само Дух, това аз не мога да зная; човешката познавателна способност изобщо няма отношение към този въпрос.
Несъмнено е само едно: около нас е разположен един свят! Дали в основата му лежи това, което химиците и физиците, ставайки материалисти, наричат атоми, това аз не зная. Аз признавам само света, който се разпростира около мен; него виждам аз, върху него мога да мисля аз! Дали в основата му лежи някакъв дух или не, това не ме интересува особено много. аз се опирам на това, което се разпростира около мен.
към текста >>
Дали в основата му лежи някакъв
дух
или не, това не ме интересува особено много.
Следователно, трябва да заявим: - За всяка от съответните области на живота последователите и на двата мирогледа са еднакво прави. Има и трети вид хора, които на свой ред казват: - Да, дали в света на истината има само материя или само Дух, това аз не мога да зная; човешката познавателна способност изобщо няма отношение към този въпрос. Несъмнено е само едно: около нас е разположен един свят! Дали в основата му лежи това, което химиците и физиците, ставайки материалисти, наричат атоми, това аз не зная. Аз признавам само света, който се разпростира около мен; него виждам аз, върху него мога да мисля аз!
Дали в основата му лежи някакъв дух или не, това не ме интересува особено много.
аз се опирам на това, което се разпростира около мен. – Такива хора следва да наречем реалисти, а техният мироглед – реализъм, въпреки че в случая – за разлика отпреди малко – аз влагам по-друго значение в тази дума. Както е възможно да се изразходва неимоверно много остроумие в защита на материализма, да се говори много остроумно в защита на материализма и много глупаво в защита на спиритуализма, по същия начин е възможно да се изтъкват остроумни доводи в защита на реализма, който не е нито спиритуализъм, нито материализъм. Обаче има и друг вид хора, които разсъждават по следния начин. Около нас е разположен светът на материята, на материалните процеси и явления.
към текста >>
Идеите не могат просто да увиснат във въз
дух
а.
Обаче идеализмът на свой ред може да бъде подсилен от човека. В наши дни има такива хора, които се опитват да подсилят идеализма. Така или иначе, те срещат различни идеи по света. И когато срещнат някакви идеи, те трябва да потърсят такива условия, всред които идеите биха искали да живеят. Защото идеите не могат да живеят току така всред външните неща.
Идеите не могат просто да увиснат във въздуха.
Наистина дори и през 19. век вярващите смятаха, че идеите определят и насочват историята. Но това представляваше само една липса на яснота, защото идеите, като такива, не притежават непосредствената сила, за да упражняват едно или друго действие. Ето защо не можем да говорим за идеи в областта на историята. Който смята, че идеите – ако те изобщо са налице – всъщност са свързани с определено същество, което разполага с идеите, той вече не е идеалист, а приема възгледа, че идеите са свързани, прикрепени към съществото.
към текста >>
Или с други думи, такъв човек се издига от степента, при която той приема одушевения свят, към степента, при която той приема присъствието на
Дух
а или
Дух
овете в света.
6) си намират последователи и в повечето случаи тези последователи са твърдоглавци, които трайно възприемат този или онзи мироглед чрез едни или други условия, които те носят в себе си. Всичко, което лежи под линията, също има своите последователи и те са по-склонни да приемат, че отделните мирогледи винаги разглеждат нещата от една строго определена гледна точка, но това впрочем не им пречи лесно да преминават от един мироглед към друг мироглед. Ако един психист, като човек на познанието, разглежда света по съзерцателен начин, той стига до извода: - Психичното е предпоставка за развитието на света. Обаче в мига, в който той престава да е само човек на познанието, и бъде обзет от симпатия към активното, действено начало, от симпатия към волевата природа на човека, той си казва: - Съвсем не е достатъчно тук да има същества и те да разполагат с някакви идеи; тези същества трябва да са и активни, да са в състояние да действат. Обаче не е възможно да продължим тази логика, без да сме направили извода: - Тези същества трябва да са индивидуални същества.
Или с други думи, такъв човек се издига от степента, при която той приема одушевения свят, към степента, при която той приема присъствието на Духа или Духовете в света.
Все още не му е ясно, дали той трябва да приеме едно или повече духовни същества; важното е друго: Той се издига от психизма към пневматизма, към учението за Духа. Когато някой действително става пневматист, може да се получи така, че относно това, което споменах днес за числата, той да изпита известно съмнение, ако трябва да говори за някакво единство. Тогава той стига дотам, че казва: - Следователно, когато говорим за един всеобщ Дух, за една всеобща „пневма”, се получава нещо объркано. И постепенно той стига до извода, че трябва да си изгради една представа за Духовете на различните йерархии. И тогава той става спиритуалист в истинския смисъл на тази дума, така че от тази страна имаме един непосредствен преход от пневматизъм в спиритуализъм.
към текста >>
Все още не му е ясно, дали той трябва да приеме едно или повече
дух
овни същества; важното е друго: Той се издига от психизма към пневматизма, към учението за
Дух
а.
Всичко, което лежи под линията, също има своите последователи и те са по-склонни да приемат, че отделните мирогледи винаги разглеждат нещата от една строго определена гледна точка, но това впрочем не им пречи лесно да преминават от един мироглед към друг мироглед. Ако един психист, като човек на познанието, разглежда света по съзерцателен начин, той стига до извода: - Психичното е предпоставка за развитието на света. Обаче в мига, в който той престава да е само човек на познанието, и бъде обзет от симпатия към активното, действено начало, от симпатия към волевата природа на човека, той си казва: - Съвсем не е достатъчно тук да има същества и те да разполагат с някакви идеи; тези същества трябва да са и активни, да са в състояние да действат. Обаче не е възможно да продължим тази логика, без да сме направили извода: - Тези същества трябва да са индивидуални същества. Или с други думи, такъв човек се издига от степента, при която той приема одушевения свят, към степента, при която той приема присъствието на Духа или Духовете в света.
Все още не му е ясно, дали той трябва да приеме едно или повече духовни същества; важното е друго: Той се издига от психизма към пневматизма, към учението за Духа.
Когато някой действително става пневматист, може да се получи така, че относно това, което споменах днес за числата, той да изпита известно съмнение, ако трябва да говори за някакво единство. Тогава той стига дотам, че казва: - Следователно, когато говорим за един всеобщ Дух, за една всеобща „пневма”, се получава нещо объркано. И постепенно той стига до извода, че трябва да си изгради една представа за Духовете на различните йерархии. И тогава той става спиритуалист в истинския смисъл на тази дума, така че от тази страна имаме един непосредствен преход от пневматизъм в спиритуализъм. Всички мирогледи, които обозначавам на черната дъска, са напълно оправдани за съответствуващите им области.
към текста >>
Тогава той стига дотам, че казва: - Следователно, когато говорим за един всеобщ
Дух
, за една всеобща „пневма”, се получава нещо объркано.
Обаче в мига, в който той престава да е само човек на познанието, и бъде обзет от симпатия към активното, действено начало, от симпатия към волевата природа на човека, той си казва: - Съвсем не е достатъчно тук да има същества и те да разполагат с някакви идеи; тези същества трябва да са и активни, да са в състояние да действат. Обаче не е възможно да продължим тази логика, без да сме направили извода: - Тези същества трябва да са индивидуални същества. Или с други думи, такъв човек се издига от степента, при която той приема одушевения свят, към степента, при която той приема присъствието на Духа или Духовете в света. Все още не му е ясно, дали той трябва да приеме едно или повече духовни същества; важното е друго: Той се издига от психизма към пневматизма, към учението за Духа. Когато някой действително става пневматист, може да се получи така, че относно това, което споменах днес за числата, той да изпита известно съмнение, ако трябва да говори за някакво единство.
Тогава той стига дотам, че казва: - Следователно, когато говорим за един всеобщ Дух, за една всеобща „пневма”, се получава нещо объркано.
И постепенно той стига до извода, че трябва да си изгради една представа за Духовете на различните йерархии. И тогава той става спиритуалист в истинския смисъл на тази дума, така че от тази страна имаме един непосредствен преход от пневматизъм в спиритуализъм. Всички мирогледи, които обозначавам на черната дъска, са напълно оправдани за съответствуващите им области. Защото има области, чиито обяснение ни се дава от психизма, има други области, чиито обяснения ни се дава от пневматизма и т.н. Ако търсим цялостно обяснение на света, към каквото се стремим, ние трябва да се обърнем към спиритуализма и да приемем, че Духовете на йерархиите наистина съществуват.
към текста >>
И постепенно той стига до извода, че трябва да си изгради една представа за
Дух
овете на различните йерархии.
Обаче не е възможно да продължим тази логика, без да сме направили извода: - Тези същества трябва да са индивидуални същества. Или с други думи, такъв човек се издига от степента, при която той приема одушевения свят, към степента, при която той приема присъствието на Духа или Духовете в света. Все още не му е ясно, дали той трябва да приеме едно или повече духовни същества; важното е друго: Той се издига от психизма към пневматизма, към учението за Духа. Когато някой действително става пневматист, може да се получи така, че относно това, което споменах днес за числата, той да изпита известно съмнение, ако трябва да говори за някакво единство. Тогава той стига дотам, че казва: - Следователно, когато говорим за един всеобщ Дух, за една всеобща „пневма”, се получава нещо объркано.
И постепенно той стига до извода, че трябва да си изгради една представа за Духовете на различните йерархии.
И тогава той става спиритуалист в истинския смисъл на тази дума, така че от тази страна имаме един непосредствен преход от пневматизъм в спиритуализъм. Всички мирогледи, които обозначавам на черната дъска, са напълно оправдани за съответствуващите им области. Защото има области, чиито обяснение ни се дава от психизма, има други области, чиито обяснения ни се дава от пневматизма и т.н. Ако търсим цялостно обяснение на света, към каквото се стремим, ние трябва да се обърнем към спиритуализма и да приемем, че Духовете на йерархиите наистина съществуват. Сега човекът не може да остане при пневматизма, защото да остане при пневматизма, това в този случай би означавало следното.
към текста >>
Ако търсим цялостно обяснение на света, към каквото се стремим, ние трябва да се обърнем към спиритуализма и да приемем, че
Дух
овете на йерархиите наистина съществуват.
Тогава той стига дотам, че казва: - Следователно, когато говорим за един всеобщ Дух, за една всеобща „пневма”, се получава нещо объркано. И постепенно той стига до извода, че трябва да си изгради една представа за Духовете на различните йерархии. И тогава той става спиритуалист в истинския смисъл на тази дума, така че от тази страна имаме един непосредствен преход от пневматизъм в спиритуализъм. Всички мирогледи, които обозначавам на черната дъска, са напълно оправдани за съответствуващите им области. Защото има области, чиито обяснение ни се дава от психизма, има други области, чиито обяснения ни се дава от пневматизма и т.н.
Ако търсим цялостно обяснение на света, към каквото се стремим, ние трябва да се обърнем към спиритуализма и да приемем, че Духовете на йерархиите наистина съществуват.
Сега човекът не може да остане при пневматизма, защото да остане при пневматизма, това в този случай би означавало следното. Ако сме спиритуалисти, възможно е да срещнем хора, които казват: Защо са необходими толкова много Духове? Защо прибягваме до употреба на числата? Нима не съществува един единствен всеобщ Дух? – Но който навлиза по-навътре в нещата, той знае, че това възражение наподобява ситуацията, при която някой казва: - Ти твърдиш, че тук има двеста комара.
към текста >>
Ако сме спиритуалисти, възможно е да срещнем хора, които казват: Защо са необходими толкова много
Дух
ове?
И тогава той става спиритуалист в истинския смисъл на тази дума, така че от тази страна имаме един непосредствен преход от пневматизъм в спиритуализъм. Всички мирогледи, които обозначавам на черната дъска, са напълно оправдани за съответствуващите им области. Защото има области, чиито обяснение ни се дава от психизма, има други области, чиито обяснения ни се дава от пневматизма и т.н. Ако търсим цялостно обяснение на света, към каквото се стремим, ние трябва да се обърнем към спиритуализма и да приемем, че Духовете на йерархиите наистина съществуват. Сега човекът не може да остане при пневматизма, защото да остане при пневматизма, това в този случай би означавало следното.
Ако сме спиритуалисти, възможно е да срещнем хора, които казват: Защо са необходими толкова много Духове?
Защо прибягваме до употреба на числата? Нима не съществува един единствен всеобщ Дух? – Но който навлиза по-навътре в нещата, той знае, че това възражение наподобява ситуацията, при която някой казва: - Ти твърдиш, че тук има двеста комара. Обаче аз не виждам никакви двеста комара, аз виждам само един единствен рояк от комари. – Точно по същия начин се отнася последователят на пневматизма, на пантеизма и т.н.
към текста >>
Нима не съществува един единствен всеобщ
Дух
?
Защото има области, чиито обяснение ни се дава от психизма, има други области, чиито обяснения ни се дава от пневматизма и т.н. Ако търсим цялостно обяснение на света, към каквото се стремим, ние трябва да се обърнем към спиритуализма и да приемем, че Духовете на йерархиите наистина съществуват. Сега човекът не може да остане при пневматизма, защото да остане при пневматизма, това в този случай би означавало следното. Ако сме спиритуалисти, възможно е да срещнем хора, които казват: Защо са необходими толкова много Духове? Защо прибягваме до употреба на числата?
Нима не съществува един единствен всеобщ Дух?
– Но който навлиза по-навътре в нещата, той знае, че това възражение наподобява ситуацията, при която някой казва: - Ти твърдиш, че тук има двеста комара. Обаче аз не виждам никакви двеста комара, аз виждам само един единствен рояк от комари. – Точно по същия начин се отнася последователят на пневматизма, на пантеизма и т.н. спрямо спиритуалиста. Спиритуалистът вижда света изпълнен с Духовете на йерархиите; пантеистът вижда само един рояк, вижда само един единствен всеобщ Дух.
към текста >>
Спиритуалистът вижда света изпълнен с
Дух
овете на йерархиите; пантеистът вижда само един рояк, вижда само един единствен всеобщ
Дух
.
Нима не съществува един единствен всеобщ Дух? – Но който навлиза по-навътре в нещата, той знае, че това възражение наподобява ситуацията, при която някой казва: - Ти твърдиш, че тук има двеста комара. Обаче аз не виждам никакви двеста комара, аз виждам само един единствен рояк от комари. – Точно по същия начин се отнася последователят на пневматизма, на пантеизма и т.н. спрямо спиритуалиста.
Спиритуалистът вижда света изпълнен с Духовете на йерархиите; пантеистът вижда само един рояк, вижда само един единствен всеобщ Дух.
Обаче всичко това се дължи на една неточност от страна на втория. Обаче има и една друга възможност: Тази, когато някой без да тръгва по пътя, по който ние се опитваме да вървим, откривайки въздействията на определени духовни същества, все пак приема съществуването на една основна духовна същност в света. Един такъв човек беше например Лайбниц, известният немски философ. Лайбниц беше далеч от предразсъдъка, че на света би искало да съществува нещо чисто материално. Той търсеше реалното.
към текста >>
Обаче има и една друга възможност: Тази, когато някой без да тръгва по пътя, по който ние се опитваме да вървим, откривайки въздействията на определени
дух
овни същества, все пак приема съществуването на една основна
дух
овна същност в света.
Обаче аз не виждам никакви двеста комара, аз виждам само един единствен рояк от комари. – Точно по същия начин се отнася последователят на пневматизма, на пантеизма и т.н. спрямо спиритуалиста. Спиритуалистът вижда света изпълнен с Духовете на йерархиите; пантеистът вижда само един рояк, вижда само един единствен всеобщ Дух. Обаче всичко това се дължи на една неточност от страна на втория.
Обаче има и една друга възможност: Тази, когато някой без да тръгва по пътя, по който ние се опитваме да вървим, откривайки въздействията на определени духовни същества, все пак приема съществуването на една основна духовна същност в света.
Един такъв човек беше например Лайбниц, известният немски философ. Лайбниц беше далеч от предразсъдъка, че на света би искало да съществува нещо чисто материално. Той търсеше реалното. Аз представих неговата система в моята книга „Философия на свободата”. Той смяташе, че на света има една същност, която може да изгражда екзистенцията в себе си; такъв е случаят с човешката душа.
към текста >>
– Един такъв човек не стига дотам, че конкретно да си представя
дух
овните същества, както прави това спиритуалистът, обаче размишленията му все пак го насочват към
дух
овната страна на света, въпреки че за него тя остава твърде смътна и неопределена.
За Лайбниц това беше монадата. И той си казваше: Сигурно има много монади и тези монади са с най-различна яснота. Ако аз имам тук един глобус, вътре в него се намират много монади, както например в рояка от комари има много отделни комари, обаче тези монади остават почти несънателни. Част от тях развиват в себе си неясни, съвсем тъмни представи. Има други монади, които сънуват; има монади, които развиват в себе си будни представи; накратко, има монади, намиращи се на най-различна степен.
– Един такъв човек не стига дотам, че конкретно да си представя духовните същества, както прави това спиритуалистът, обаче размишленията му все пак го насочват към духовната страна на света, въпреки че за него тя остава твърде смътна и неопределена.
Той я нарича монада, което означава, че той е загрижен само за нейния представен характер. Добре, в света има Дух, има Духове, обаче аз ги описвам само дотолкова, доколкото ги приемам като една същност, която си представяме по различен начин. От тях аз извличам едно или друго абстрактно качество. аз си изграждам този едностранчив мироглед, за който толкова много се застъпваше духовно надареният Лайбниц. Така аз стигам до монадизма – Монадизмът е един абстрактен спиритуализъм.
към текста >>
Добре, в света има
Дух
, има
Дух
ове, обаче аз ги описвам само дотолкова, доколкото ги приемам като една същност, която си представяме по различен начин.
Ако аз имам тук един глобус, вътре в него се намират много монади, както например в рояка от комари има много отделни комари, обаче тези монади остават почти несънателни. Част от тях развиват в себе си неясни, съвсем тъмни представи. Има други монади, които сънуват; има монади, които развиват в себе си будни представи; накратко, има монади, намиращи се на най-различна степен. – Един такъв човек не стига дотам, че конкретно да си представя духовните същества, както прави това спиритуалистът, обаче размишленията му все пак го насочват към духовната страна на света, въпреки че за него тя остава твърде смътна и неопределена. Той я нарича монада, което означава, че той е загрижен само за нейния представен характер.
Добре, в света има Дух, има Духове, обаче аз ги описвам само дотолкова, доколкото ги приемам като една същност, която си представяме по различен начин.
От тях аз извличам едно или друго абстрактно качество. аз си изграждам този едностранчив мироглед, за който толкова много се застъпваше духовно надареният Лайбниц. Така аз стигам до монадизма – Монадизмът е един абстрактен спиритуализъм. Възможно е обаче да има и такива хора, които не се издигат до монадата, които не могат да признаят, че това, което съществува, са различните степени на представните възможности, но от друга страна, те не са доволни от обстоятелството, че признават единствено това, което се разпростира във външната реалност и което е пронизано от най-различни сили. Когато например един камък пада на земята, те казват: - Това е силата на гравитацията.
към текста >>
аз си изграждам този едностранчив мироглед, за който толкова много се застъпваше
дух
овно надареният Лайбниц.
Има други монади, които сънуват; има монади, които развиват в себе си будни представи; накратко, има монади, намиращи се на най-различна степен. – Един такъв човек не стига дотам, че конкретно да си представя духовните същества, както прави това спиритуалистът, обаче размишленията му все пак го насочват към духовната страна на света, въпреки че за него тя остава твърде смътна и неопределена. Той я нарича монада, което означава, че той е загрижен само за нейния представен характер. Добре, в света има Дух, има Духове, обаче аз ги описвам само дотолкова, доколкото ги приемам като една същност, която си представяме по различен начин. От тях аз извличам едно или друго абстрактно качество.
аз си изграждам този едностранчив мироглед, за който толкова много се застъпваше духовно надареният Лайбниц.
Така аз стигам до монадизма – Монадизмът е един абстрактен спиритуализъм. Възможно е обаче да има и такива хора, които не се издигат до монадата, които не могат да признаят, че това, което съществува, са различните степени на представните възможности, но от друга страна, те не са доволни от обстоятелството, че признават единствено това, което се разпростира във външната реалност и което е пронизано от най-различни сили. Когато например един камък пада на земята, те казват: - Това е силата на гравитацията. Когато един магнит привлича железните стърготини, те казват: - Това е магнитната сила. Те не се задоволяват просто с твърдението: - Тук е магнитът!
към текста >>
58.
Бележки .
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
в „
Дух
овните тайни причини за Първата световна война“, Събр. съч.
23, стих 9). 3. Миналата година почина едно малко момче: Става въпрос за Теодор Файс, син на живеещия в Дорнах член на Антропософското общество Алберт Файс. Срв. изказването от 10 октомври 1914 г. в „Нашите мъртви“, Събр. съч. 261, и лекциите от 14 февруари 1915 г.
в „Духовните тайни причини за Първата световна война“, Събр. съч.
174 b, и от 22 февруари 1915 г. в „Човешките съдби и народните съдби“, Събр. съч. 157. 4. Майстер Бертрам, 1345-1415, немски художник и резбар. „Грехопадение“, част от олтара Грабовер от 1397 г.
към текста >>
в „Историята на изкуството като отражение на вътрешни
дух
овни импулси“, Събр.
съч. 157. 4. Майстер Бертрам, 1345-1415, немски художник и резбар. „Грехопадение“, част от олтара Грабовер от 1397 г. Подобен мотив от Хуго ван дер Гоес („Грехопадение“, в Музей за изкуствата, Виена). Срв. с лекцията от 13 декември 1916 г.
в „Историята на изкуството като отражение на вътрешни духовни импулси“, Събр.
съч. 292. 5. Теодор Циен, 1862-1950, професор по психиатрия в Берлин. „Ръководство по физиологична психология, Йена, 1893. Най-много да говорят за нюанси на чувството: В беседа 9 на това „Ръководство“: „По-старата психология разглежда почти без изключения афектите като манифестиране на една особена, независима душевна сила... Напротив, нашите досегашни изследвания показват, че чувствата на желание и нежелание самостоятелно изобщо не съществуват, че те много повече се показват само като особености и белези на усещания и представи, като така наречени нюанси на чувството.“
към текста >>
(„Дарвин и свръхсетивното изследване“) в „Човешката история в светлината на
дух
овната наука“, Събр. съч.
47 и 48 събрание на немските естествоизпитатели; във „Виенска медицинска преса“, Виена, 1875, стр. 26.); „Анатомични студии за криминални мозъци“, 1878. – Срв. с лекциите на Р. Щайнер от 28 март 1912 г.
(„Дарвин и свръхсетивното изследване“) в „Човешката история в светлината на духовната наука“, Събр. съч.
61, от 24 ноември 1915 в „Духовните причини за Първата световна война“, Събр. съч. 174 b. 16 „Как се постигат познания за висшите светове? “ (1904/05), Събр. съч. 10.
към текста >>
61, от 24 ноември 1915 в „
Дух
овните причини за Първата световна война“, Събр. съч.
26.); „Анатомични студии за криминални мозъци“, 1878. – Срв. с лекциите на Р. Щайнер от 28 март 1912 г. („Дарвин и свръхсетивното изследване“) в „Човешката история в светлината на духовната наука“, Събр. съч.
61, от 24 ноември 1915 в „Духовните причини за Първата световна война“, Събр. съч.
174 b. 16 „Как се постигат познания за висшите светове? “ (1904/05), Събр. съч. 10. 17. Завчера разказах на нашите скъпи приятели: срв.
към текста >>
в първото от трите главни изречения се казва: „В обществото могат братски да работят заедно всички хора, които като основа на една изпълнена с любов взаимна дейност приемат една всеобща
дух
овност във всички човешки души, както и че същите тези души могат да са различни по отношение на вяра, народност, пол и т.н.“
18. Вашите очи ще се отворят: срв. с 1 Мойсей. 3,5. 19. Майстер Бертрам: срв. с бел. 4. 20. което трябва да очертае нашия път с едно основно изречение: Търсене на общото във всички човешки души: В „Проект на основните изречения на едно антропософско общество“ от 1912 г.
в първото от трите главни изречения се казва: „В обществото могат братски да работят заедно всички хора, които като основа на една изпълнена с любов взаимна дейност приемат една всеобща духовност във всички човешки души, както и че същите тези души могат да са различни по отношение на вяра, народност, пол и т.н.“
21. Каквото се пише за нас в последно време от страна на така наречените английски теософи: клеветите за Р. Щайнер, че е йезуит и т.н., в „Теософ“, февруари 1913 г. и декември 1914 г. 22. обща представа за цялостния човек: За съставните части на човека вж. преди всичко гл.
към текста >>
„Едно забравено направление в немския
дух
овен живот“ в Щайнеровия труд „Върху загадките на човешкото същество“ (1916), Събр.
съч. 9. 23. Имануел Херман Фихте, 1796-1879, професор по философия в Тюбинген (1842-1863); основава заедно с Кр. Х. Вайс и др. „Списание за философия и спекулативна теология“. Вж. гл.
„Едно забравено направление в немския духовен живот“ в Щайнеровия труд „Върху загадките на човешкото същество“ (1916), Събр.
съч. 20. 24. Йохан Готлиб Фихте, 1762-1814. 25. Игнац Паул Виталис Трокслер, 1780-1866, лекар и философ, преподавал в Луцерн, Базел, Берн. Срв. гл. „Едно забравено направление в немския духовен живот“ в Щайнеровия труд „Върху загадките на човешкото същество“ (1916), Събр. съч.
към текста >>
„Едно забравено направление в немския
дух
овен живот“ в Щайнеровия труд „Върху загадките на човешкото същество“ (1916), Събр. съч.
„Едно забравено направление в немския духовен живот“ в Щайнеровия труд „Върху загадките на човешкото същество“ (1916), Събр. съч. 20. 24. Йохан Готлиб Фихте, 1762-1814. 25. Игнац Паул Виталис Трокслер, 1780-1866, лекар и философ, преподавал в Луцерн, Базел, Берн. Срв. гл.
„Едно забравено направление в немския духовен живот“ в Щайнеровия труд „Върху загадките на човешкото същество“ (1916), Събр. съч.
20, както и лекциите от 29 и 30 октомври 1916 г. във „Вътрешни импулси за развитие на човечеството. Гьоте и кризата на деветнадесетото столетие“, Събр. съч. 171. 26. Сатурн, Слънце и Луна: За по-ранното планетарно развитие на нашата Земя вж. гл.
към текста >>
Същност и значение на Средна Европа и европейските народни
дух
ове“, Събр.
29. че в Библията Луцифер се представя символично като змия: 1. Мойсей, 3. 30. Майстер Бертрам: вж. бел. 4. 31. При нашата последна среща: Лайпциг, 7 март 1915; лекция: „Интимният елемент на средноевропейската култура и средноевропейския стремеж“ в „Тайната на смъртта.
Същност и значение на Средна Европа и европейските народни духове“, Събр.
съч. 159/160. 32. [тук, на Земята]: добавено от издателя за изясняване на смисъла. 33. „Не аз, а Христос в мен“: Ап. Павел в писмо до Галатяни (Гал. 2, 20).
към текста >>
38. в откритата лекция: „Човешката душа и човешкото тяло от гледна точка на
дух
овното изследване (Антропософия)“, Цюрих, 23 октомври 1916 г.
д-р Фридрих Малинг, Агентур дес Рауен Хаусес, Хамбург, 1914. 35. „Забележително е... от житейската радост“: в същата книга, стр. 35. 36. До мистиката стои теософията: пак там, стр. 42. 37. Преди две седмици: лекция от 10 октомври 1916 г. в Цюрих.
38. в откритата лекция: „Човешката душа и човешкото тяло от гледна точка на духовното изследване (Антропософия)“, Цюрих, 23 октомври 1916 г.
(предвидена за Събр. съч. 71). 39. В лекции, които вече са отпечатани: например в цикъла „Животът между смърт и ново раждане във връзка с космическите факти“ (Берлин, от 5 ноември 1912 г. до 1 април 1913 г.), Събр. съч. 141, „Вътрешната същност на човека и животът между смъртта и ново то раждане“ (Виена, 6 – 14 април 1914 г.), Събр.
към текста >>
Щайнер „Христос и
дух
овният свят.
76. „Съдържанието на тази книжка...“: пак там, стр. 5. 77. Градът, който не искам да назова: срв. с бел. 57. 78. гностицизмът: срв. с лекцията на Р.
Щайнер „Христос и духовният свят.
За търсенето на светия Граал“, Събр. съч. 149, особено с лекцията от 29 декември 1913 г. 79. че успяхме отново да се срещнем и тук, в Санкт Гален: Последната лекция в Санкт Гален преди отпечатаната тук Рудолф Щайнер изнася на 19 декември 1912 г. (отпечатана в „Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството“, Събр. съч. 130).
към текста >>
За търсенето на
светия
Граал“, Събр. съч.
77. Градът, който не искам да назова: срв. с бел. 57. 78. гностицизмът: срв. с лекцията на Р. Щайнер „Христос и духовният свят.
За търсенето на светия Граал“, Събр. съч.
149, особено с лекцията от 29 декември 1913 г. 79. че успяхме отново да се срещнем и тук, в Санкт Гален: Последната лекция в Санкт Гален преди отпечатаната тук Рудолф Щайнер изнася на 19 декември 1912 г. (отпечатана в „Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството“, Събр. съч. 130). 80. Hic Rhodus, hic salta!
към текста >>
(отпечатана в „Езотеричното християнство и
дух
овното ръководство на човечеството“, Събр.
с лекцията на Р. Щайнер „Христос и духовният свят. За търсенето на светия Граал“, Събр. съч. 149, особено с лекцията от 29 декември 1913 г. 79. че успяхме отново да се срещнем и тук, в Санкт Гален: Последната лекция в Санкт Гален преди отпечатаната тук Рудолф Щайнер изнася на 19 декември 1912 г.
(отпечатана в „Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството“, Събр.
съч. 130). 80. Hic Rhodus, hic salta! : срв. с бел. 67. 81. Павел казва: Рим.
към текста >>
в „Индивидуални
дух
овни същества и тяхното въздействие в душата на човека“, Събр. съч.
81. Павел казва: Рим. 7,7 и 8: „Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона... Защото грехът без закона е мъртъв.“ 82. психоанализа: Вж. също лекциите от Р. Щайнер от 10 и 11 ноември 1917 г.
в „Индивидуални духовни същества и тяхното въздействие в душата на човека“, Събр. съч.
178, и от 22 януари и 12 март 1918 г. в „Умирането на земята и животът на света. Антропософски житейски задачи. Съзнателни необходимости за настоящето и бъдещето“, Събр. съч. 181.
към текста >>
Но, за съжаление, и още много повече: остатъците и отпадъците на нашата минала личност, отхвърлените и изтласкани скици на нашите житейски планове, първичната тиня на нашата животинска същност, колективният
дух
на народа, расата, човечеството и неговата история, онази биологична и космическа мнема и преди всичко и злото, демоните, които не пристъпват към човека с моралния дълг, а с мощта на изкушението и адската необходимост на една сляпа съдба.“
Ако представляват физическите основи за християнския теизъм и морал, тези чисто динамични тенденции формират душевните несъзнателни корени за пантеизма и за всички форми на гностицизма, чиито примитивни прасили са отново много активни във всевъзможни фантастични сектантски организации в настоящето.“ 84. „животинската първична тиня“ на душата: Този термин, който се среща често при Рудолф Щайнер, произхожда от току-що споменатата статия на Адолф Келер (вж. предишната бел.). В нея се казва (стр. 113): „Практиката ще се сблъска в несъзнаваното с онова чувство на абсолютен дълг, от което се оформят нормите на живот.
Но, за съжаление, и още много повече: остатъците и отпадъците на нашата минала личност, отхвърлените и изтласкани скици на нашите житейски планове, първичната тиня на нашата животинска същност, колективният дух на народа, расата, човечеството и неговата история, онази биологична и космическа мнема и преди всичко и злото, демоните, които не пристъпват към човека с моралния дълг, а с мощта на изкушението и адската необходимост на една сляпа съдба.“
85. За един ден човек прави приблизително толкова вдишвания и издишвания: Срв. с лекциите на Рудолф Щайнер от 13 февруари 1917 г. в „Градивни камъни за едно познание на Мистерията на Голгота“, Събр. съч. 175, и от 22 август 1919 г. в „Педагогическо изкуство“, Събр.
към текста >>
59.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Когато речем от наше гледище да разсъдим върху неща като обсъжданите сега, ние никога не бива да изпускаме от внимание какво място въобще заема
дух
овно-научното разглеждане със своето значение за развитието на човечеството през Петия следатлантски период и при подготовката на Шестия.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 10 Декември 1916
Когато речем от наше гледище да разсъдим върху неща като обсъжданите сега, ние никога не бива да изпускаме от внимание какво място въобще заема духовно-научното разглеждане със своето значение за развитието на човечеството през Петия следатлантски период и при подготовката на Шестия.
Защото, ако не следим внимателно какви пропуски прави днешното материалистическо човечество по отношение на духовно-научното наблюдаване на света, ние не ще се доберем до онова, което лежи в основата на съвременните събития. За да се сдобием с определена изходна точка за по-нататъшни разсъждения, бих искал да посоча как отделни хора като че ли се виждат принудени да се взират нагоре към световете, към които има отношение нашата Духовна Наука. Много важно е да се осъзнае, че за сега това принудително ориентиране на подобни хора към определено светоусещане е съвсем спорадично; ала тъкмо от спорадичното му появяване проличава нещо извънредно характерно. Неотдавна пред Вас споменах факта, че от някой си Херман Бар*47 е излязла драма "Гласът", в която макар и по католицизиращ начин се прави опит обкръжаващият ни физическо-сетивен свят да бъде опрян на духовни събития и на духовни процеси. Преди не много време Херман Бар написа романа Възнесение*48, който действително представлява в известен смисъл документ на съвременността.
към текста >>
Защото, ако не следим внимателно какви пропуски прави днешното материалистическо човечество по отношение на
дух
овно-научното наблюдаване на света, ние не ще се доберем до онова, което лежи в основата на съвременните събития.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 10 Декември 1916 Когато речем от наше гледище да разсъдим върху неща като обсъжданите сега, ние никога не бива да изпускаме от внимание какво място въобще заема духовно-научното разглеждане със своето значение за развитието на човечеството през Петия следатлантски период и при подготовката на Шестия.
Защото, ако не следим внимателно какви пропуски прави днешното материалистическо човечество по отношение на духовно-научното наблюдаване на света, ние не ще се доберем до онова, което лежи в основата на съвременните събития.
За да се сдобием с определена изходна точка за по-нататъшни разсъждения, бих искал да посоча как отделни хора като че ли се виждат принудени да се взират нагоре към световете, към които има отношение нашата Духовна Наука. Много важно е да се осъзнае, че за сега това принудително ориентиране на подобни хора към определено светоусещане е съвсем спорадично; ала тъкмо от спорадичното му появяване проличава нещо извънредно характерно. Неотдавна пред Вас споменах факта, че от някой си Херман Бар*47 е излязла драма "Гласът", в която макар и по католицизиращ начин се прави опит обкръжаващият ни физическо-сетивен свят да бъде опрян на духовни събития и на духовни процеси. Преди не много време Херман Бар написа романа Възнесение*48, който действително представлява в известен смисъл документ на съвременността. Не искам да преувеличавам художествената и литературната му стойност, но това е документ за съвременността.
към текста >>
За да се сдобием с определена изходна точка за по-нататъшни разсъждения, бих искал да посоча как отделни хора като че ли се виждат принудени да се взират нагоре към световете, към които има отношение нашата
Дух
овна Наука.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 10 Декември 1916 Когато речем от наше гледище да разсъдим върху неща като обсъжданите сега, ние никога не бива да изпускаме от внимание какво място въобще заема духовно-научното разглеждане със своето значение за развитието на човечеството през Петия следатлантски период и при подготовката на Шестия. Защото, ако не следим внимателно какви пропуски прави днешното материалистическо човечество по отношение на духовно-научното наблюдаване на света, ние не ще се доберем до онова, което лежи в основата на съвременните събития.
За да се сдобием с определена изходна точка за по-нататъшни разсъждения, бих искал да посоча как отделни хора като че ли се виждат принудени да се взират нагоре към световете, към които има отношение нашата Духовна Наука.
Много важно е да се осъзнае, че за сега това принудително ориентиране на подобни хора към определено светоусещане е съвсем спорадично; ала тъкмо от спорадичното му появяване проличава нещо извънредно характерно. Неотдавна пред Вас споменах факта, че от някой си Херман Бар*47 е излязла драма "Гласът", в която макар и по католицизиращ начин се прави опит обкръжаващият ни физическо-сетивен свят да бъде опрян на духовни събития и на духовни процеси. Преди не много време Херман Бар написа романа Възнесение*48, който действително представлява в известен смисъл документ на съвременността. Не искам да преувеличавам художествената и литературната му стойност, но това е документ за съвременността. И както си е по Кармата точно този Херман Бар аз го познавам от много отдавна, още от времето, когато беше млад студент.
към текста >>
Неотдавна пред Вас споменах факта, че от някой си Херман Бар*47 е излязла драма "Гласът", в която макар и по католицизиращ начин се прави опит обкръжаващият ни физическо-сетивен свят да бъде опрян на
дух
овни събития и на
дух
овни процеси.
Дорнах, 10 Декември 1916 Когато речем от наше гледище да разсъдим върху неща като обсъжданите сега, ние никога не бива да изпускаме от внимание какво място въобще заема духовно-научното разглеждане със своето значение за развитието на човечеството през Петия следатлантски период и при подготовката на Шестия. Защото, ако не следим внимателно какви пропуски прави днешното материалистическо човечество по отношение на духовно-научното наблюдаване на света, ние не ще се доберем до онова, което лежи в основата на съвременните събития. За да се сдобием с определена изходна точка за по-нататъшни разсъждения, бих искал да посоча как отделни хора като че ли се виждат принудени да се взират нагоре към световете, към които има отношение нашата Духовна Наука. Много важно е да се осъзнае, че за сега това принудително ориентиране на подобни хора към определено светоусещане е съвсем спорадично; ала тъкмо от спорадичното му появяване проличава нещо извънредно характерно.
Неотдавна пред Вас споменах факта, че от някой си Херман Бар*47 е излязла драма "Гласът", в която макар и по католицизиращ начин се прави опит обкръжаващият ни физическо-сетивен свят да бъде опрян на духовни събития и на духовни процеси.
Преди не много време Херман Бар написа романа Възнесение*48, който действително представлява в известен смисъл документ на съвременността. Не искам да преувеличавам художествената и литературната му стойност, но това е документ за съвременността. И както си е по Кармата точно този Херман Бар аз го познавам от много отдавна, още от времето, когато беше млад студент. Та в романа "Възнесение" той рисува, както се казва в естетиката, един литературен герой на име Франц, който ми изглежда своеобразно копие не себеописание, а своеобразно копие на самия Херман Бар. В романа се случват всякакви интересни неща.
към текста >>
А сега нека си представим, че героят на романа е своеобразно копие на един живеещ в наши дни човек, по настоящем вече на петдесет и две или петдесет и три години, преживял събитията на съвременността и от рано започнал много интензивно да общува с всякакви днешни течения, заради това общуване с различните днешни течения той като студент бил изключван от два университета и винаги се стремял най-вече ду шевно да се свърже с всевъзможните, включително с художествените
дух
овни течения.
Не искам да преувеличавам художествената и литературната му стойност, но това е документ за съвременността. И както си е по Кармата точно този Херман Бар аз го познавам от много отдавна, още от времето, когато беше млад студент. Та в романа "Възнесение" той рисува, както се казва в естетиката, един литературен герой на име Франц, който ми изглежда своеобразно копие не себеописание, а своеобразно копие на самия Херман Бар. В романа се случват всякакви интересни неща. Написан е по време на войната и в него австриецът Херман Бар очевидно прави разбор на настоящите събития.
А сега нека си представим, че героят на романа е своеобразно копие на един живеещ в наши дни човек, по настоящем вече на петдесет и две или петдесет и три години, преживял събитията на съвременността и от рано започнал много интензивно да общува с всякакви днешни течения, заради това общуване с различните днешни течения той като студент бил изключван от два университета и винаги се стремял най-вече ду шевно да се свърже с всевъзможните, включително с художествените духовни течения.
Това не е себеописание, тук не се открива нищо от биографията на Херман Бар и въпреки това в героя Франц има нещо, по което се разпознава Бар. В този герой от романа виждаме обрисуван един човек, опитващ се да вникне във всичко, което в момента може явно да се срещне по света във вид на духовни стремления, за да получи яснота относно взаимовръзките в света. И още в самото начало ни се описва как Франц се подвизавал къде ли не, за да му се избистри обстановката в света. Първо като ботаник при Визнер*49 прочут ботаник, преподавал във Виенския университет. Сетне като химик при Оствалд*50, който след Хекел става председател на Съюза на монистите; подир туй в семинара на Шмолер*51, в клиниката на Рише*52, при Фройд*53 във Виена.
към текста >>
В този герой от романа виждаме обрисуван един човек, опитващ се да вникне във всичко, което в момента може явно да се срещне по света във вид на
дух
овни стремления, за да получи яснота относно взаимовръзките в света.
Та в романа "Възнесение" той рисува, както се казва в естетиката, един литературен герой на име Франц, който ми изглежда своеобразно копие не себеописание, а своеобразно копие на самия Херман Бар. В романа се случват всякакви интересни неща. Написан е по време на войната и в него австриецът Херман Бар очевидно прави разбор на настоящите събития. А сега нека си представим, че героят на романа е своеобразно копие на един живеещ в наши дни човек, по настоящем вече на петдесет и две или петдесет и три години, преживял събитията на съвременността и от рано започнал много интензивно да общува с всякакви днешни течения, заради това общуване с различните днешни течения той като студент бил изключван от два университета и винаги се стремял най-вече ду шевно да се свърже с всевъзможните, включително с художествените духовни течения. Това не е себеописание, тук не се открива нищо от биографията на Херман Бар и въпреки това в героя Франц има нещо, по което се разпознава Бар.
В този герой от романа виждаме обрисуван един човек, опитващ се да вникне във всичко, което в момента може явно да се срещне по света във вид на духовни стремления, за да получи яснота относно взаимовръзките в света.
И още в самото начало ни се описва как Франц се подвизавал къде ли не, за да му се избистри обстановката в света. Първо като ботаник при Визнер*49 прочут ботаник, преподавал във Виенския университет. Сетне като химик при Оствалд*50, който след Хекел става председател на Съюза на монистите; подир туй в семинара на Шмолер*51, в клиниката на Рише*52, при Фройд*53 във Виена. От само себе си се разбира, че щом някой искал да навлезе в съвременните духовни течения, той трябвало да се запознае и с психоанализата. Бил също така при теософите в Лондон и се срещал с художници, гравьори, тенисисти и т.н.
към текста >>
От само себе си се разбира, че щом някой искал да навлезе в съвременните
дух
овни течения, той трябвало да се запознае и с психоанализата.
Това не е себеописание, тук не се открива нищо от биографията на Херман Бар и въпреки това в героя Франц има нещо, по което се разпознава Бар. В този герой от романа виждаме обрисуван един човек, опитващ се да вникне във всичко, което в момента може явно да се срещне по света във вид на духовни стремления, за да получи яснота относно взаимовръзките в света. И още в самото начало ни се описва как Франц се подвизавал къде ли не, за да му се избистри обстановката в света. Първо като ботаник при Визнер*49 прочут ботаник, преподавал във Виенския университет. Сетне като химик при Оствалд*50, който след Хекел става председател на Съюза на монистите; подир туй в семинара на Шмолер*51, в клиниката на Рише*52, при Фройд*53 във Виена.
От само себе си се разбира, че щом някой искал да навлезе в съвременните духовни течения, той трябвало да се запознае и с психоанализата.
Бил също така при теософите в Лондон и се срещал с художници, гравьори, тенисисти и т.н. Ще рече, че не е бил едностранчив пребивавал както в лабораторията на Рише, така и при теософите в Лондон. Стараел се вредом да се оправи. После неговата орис, неговата Карма го повела по други пътища из света, разказва се как на едно или друго място забелязва, че в еволюцията на човечеството има определени скрити подбуди и че на тези скрити подбуди е редно да се обръща внимание. Вчера Ви запознах с една такава скрита подбуда, а сега ще Ви посоча как едно друго лице е било принудено да признае наличието на подобни скрити подбуди.
към текста >>
Набожните мъже в случая са католически
дух
овници, при които той най-напред изпробва дали посредством онова, което те откриват, което те знаят, човек може да се оправи във всемирната взаимовръзка.
Франц се запознава с някаква извънредно набожна дама, макар набожността на Клара да е доста своеобразна, но не за това смитам да говоря сега, а само намеквам, че за него това е важен подтик. "Сега обаче за него по-важното беше дали и какво точно да и отговори. Дали учтиво да и благодари и сетне спокойно да изчака, докато случаят му я предостави? Или може би, вслушвайки се в съвета и, да се обърне към някой от набожните мъже и после да използва това като повод отново да и пише по този въпрос? *54
Набожните мъже в случая са католически духовници, при които той най-напред изпробва дали посредством онова, което те откриват, което те знаят, човек може да се оправи във всемирната взаимовръзка.
По-нататък четем: "Ала преди всичко трябваше все пак да си изясни какво собствено искаше той самият. Дали беше просто влюбен и дали склонността му към набожност не беше само прикрито желание да и допадне? Със сигурност не беше лъгал съзнателно, но съществуваше възможност всепревъзнасящото му чувство към нея да кара всяко нейно качество, всяка нейна привичка да му се струват желани. На човек неволно му се приисква да прилича на любимото същество и влюбеният обиква и цени същото, което то обича и цени.
към текста >>
Вече бе загубил състоянието си на
дух
овна невинност.
Охотно му се щеше да бъде набожен, но въпросът естествено беше дали можеше. Набожен като онези просяци, на които толкова завиждаше заради безмълвното щастие на тяхното смирено благоговение? Едва ли. Прекалено много вече беше вкусил от дървото на познанието. Набожен като Клара?
Вече бе загубил състоянието си на духовна невинност.
А може би пък съществуваше някакъв вид втора невинност, възстановена невинност? Дали нямаше някаква набожност на смирения разум, опознаващ своите граници, някаква вяра на знаещите, някаква надежда от отчаяние? Нима през всички времена не са живели самотни, потайни, мъдри мъже,обърнали гръб на света,общуващи помежду си с тайнствени знаци, чудотворстващи незабележимо с почти магическа сила в една по-висша сфера над народите, над вероизповеданията, в безграничното, в просторите на една по-чиста, по-близка до Бога човечност? Нямаше ли и днес все още едно рицарство на Свещения Граал, разпиляно и спотаено навред по света? Нямаше ли следовници на една може би невидима, недостъпна, само усещана, ала повсеместно действаща, всевластна, определяща съдбините бяла ложа?
към текста >>
"И изведнъж му хрумна: да не би пък каноникът да беше един от тези истински учители, от неведомите
дух
овни властници над света, от тайните пазители на Граала?
Нямаше ли и днес все още едно рицарство на Свещения Граал, разпиляно и спотаено навред по света? Нямаше ли следовници на една може би невидима, недостъпна, само усещана, ала повсеместно действаща, всевластна, определяща съдбините бяла ложа? Нямаше ли открай време на земята една, тъй да се каже, анонимна общност от светци, които не се познават помежду си, не знаят нищо един за друг и въпреки това си въздействат, по-точно взаимодействат един с друг единствено чрез лъчите на своите молитви? Такива мисли широко го занимаваха още в теософския му период, той обаче явно се запознаваше все с лъжливи теософи или пък истинските не можеха да бъдат опознати." Запознава се по-точно с един каноник, представил му се като човек, който до голяма степен е свободен от предубеждения.
"И изведнъж му хрумна: да не би пък каноникът да беше един от тези истински учители, от неведомите духовни властници над света, от тайните пазители на Граала?
Едва сега той си даде сметка как каноникът винаги го бе привличал като че ли е някакво обещание за велики откровения, сякаш в тях би трябвало да са скрити думите на живота. Уважението, на което се радваше този духовник, страхопочитанието и дори страхът, с които говореха за него, покорството, проявявано към него даже от непреклонните, заобикалящата го дълбока самота, загадъчната му способност да помага на приятели и да наврежда на врагове, която му приписваха, когато той усмихвайки се изразяваше съжаление, че не бил заслужил нито благодарността на приятелите, нито гнева на враговете всичко това далеч превишаваше авторитета, влиятелността, достойнството на неговата служба, на външното му положение и когато едните си го обясняваха с "добрите връзки, с които просто разполагал", а другите с мълвата за потеклото му от някакъв високопоставен господар, необяснима все пак оставаше магическата сила на неговия поглед, на неговото присъствие, дори само на неговото име. В града имаше дузина каноници, но каноникът беше той. Който говореше за каноника, имаше предвид него. Който питаше за негово Превъзходителство, не биваше разбиран на часа.
към текста >>
Уважението, на което се радваше този
дух
овник, страхопочитанието и дори страхът, с които говореха за него, покорството, проявявано към него даже от непреклонните, заобикалящата го дълбока самота, загадъчната му способност да помага на приятели и да наврежда на врагове, която му приписваха, когато той усмихвайки се изразяваше съжаление, че не бил заслужил нито благодарността на приятелите, нито гнева на враговете всичко това далеч превишаваше авторитета, влиятелността, достойнството на неговата служба, на външното му положение и когато едните си го обясняваха с "добрите връзки, с които просто разполагал", а другите с мълвата за потеклото му от някакъв високопоставен господар, необяснима все пак оставаше магическата сила на неговия поглед, на неговото присъствие, дори само на неговото име.
Нямаше ли открай време на земята една, тъй да се каже, анонимна общност от светци, които не се познават помежду си, не знаят нищо един за друг и въпреки това си въздействат, по-точно взаимодействат един с друг единствено чрез лъчите на своите молитви? Такива мисли широко го занимаваха още в теософския му период, той обаче явно се запознаваше все с лъжливи теософи или пък истинските не можеха да бъдат опознати." Запознава се по-точно с един каноник, представил му се като човек, който до голяма степен е свободен от предубеждения. "И изведнъж му хрумна: да не би пък каноникът да беше един от тези истински учители, от неведомите духовни властници над света, от тайните пазители на Граала? Едва сега той си даде сметка как каноникът винаги го бе привличал като че ли е някакво обещание за велики откровения, сякаш в тях би трябвало да са скрити думите на живота.
Уважението, на което се радваше този духовник, страхопочитанието и дори страхът, с които говореха за него, покорството, проявявано към него даже от непреклонните, заобикалящата го дълбока самота, загадъчната му способност да помага на приятели и да наврежда на врагове, която му приписваха, когато той усмихвайки се изразяваше съжаление, че не бил заслужил нито благодарността на приятелите, нито гнева на враговете всичко това далеч превишаваше авторитета, влиятелността, достойнството на неговата служба, на външното му положение и когато едните си го обясняваха с "добрите връзки, с които просто разполагал", а другите с мълвата за потеклото му от някакъв високопоставен господар, необяснима все пак оставаше магическата сила на неговия поглед, на неговото присъствие, дори само на неговото име.
В града имаше дузина каноници, но каноникът беше той. Който говореше за каноника, имаше предвид него. Който питаше за негово Превъзходителство, не биваше разбиран на часа. Все още не можеха да свикнат да го наричат така за тях си оставаше каноникът. В шествието скромно крачеше зад бляскавия в червените си одежди кардинал, всички обаче гледаха само в него."
към текста >>
Тези божии лещи, събиращи творческия
дух
и пръскащи го по света, тези тайни уредници, тези скрити царе биха били онова, чрез което в края на краищата всяко безумие бива вразумявано, страстта бива укротявана, случайността става необходимост, хаосът придобива образ, мракът просветва; а кой не е срещал в живота си хора, които действително притежават невероятна извисеност и дистанцираност, известни са с това, че само с поглед могат да сеят прокоба или щастие, и колкото и да са кротки, явно умеят да влияят отдалече?
И макар това да не е автобиография, можете да бъдете напълно уверени, че Херман Бар е познавал този англичанин! Всичко това е взето от живота. "Още по онова време Франц понякога се питаше дали пък не би било възможно в щуротиите на англичани на да се крие някаква истина. Животът било на индивидите, било на народите, на пръв поглед толкова безсмислен, от непосредствена близост нищо друго освен низ от случайности се оказва, погледнат от известно разстояние и от високо, все пак винаги добре планиран и твърдо направляван. Ако не желаем да приемем, че Бог се намесва пряко, та със собствена ръка да нагажда към своите цели безсмислието, лудостта на човешкото своеволие, ние сме принудени да си представим някакво междинно царство, опосредстващо неговата воля, някакъв кръг от тихо властващи хора, чрез който той въздейства на света, нещо като станции на божествената сила и мъдрост, от които техните лъчи достигат мрачното човечество и в крайна сметка вее пак оправят всичко.
Тези божии лещи, събиращи творческия дух и пръскащи го по света, тези тайни уредници, тези скрити царе биха били онова, чрез което в края на краищата всяко безумие бива вразумявано, страстта бива укротявана, случайността става необходимост, хаосът придобива образ, мракът просветва; а кой не е срещал в живота си хора, които действително притежават невероятна извисеност и дистанцираност, известни са с това, че само с поглед могат да сеят прокоба или щастие, и колкото и да са кротки, явно умеят да влияят отдалече?
Обикновено това са съвсем непретенциозно живеещи хора пастири, селски лекари и свещеници, место пъти старици или пък преждевременно развити деца, които скоро умират, и у всички тях има нещо, което ги прави зловещи за другите и което им дава огромна сила да въздействат върху хората и животните, та дори както непрекъснато се чуват твърдения върху цялата природа, върху извори, руди, време, пек и дъжд, град и суша. Ако пътищата ни се кръстосат, още в същия миг, ала понякога чак след години ние долавяме ясното чувство, че от това е произтекло нещо съдбовно за живота ни. Самите те като че ли усещат силата си по-скоро като бреме, може би почти като проклятие, но при всички случаи като задължение. Живеят усамотено и са доволни, ако бъдат пощадени. Напълно мислимо е, че всички те поддържат взаимна връзка по широкия свят, подават си сигнали или пък може би препредават сигналите на още по-могъщи тайнствени князе, при това навярно съвсем несъзнателно или най-много полусъзнателно, по-скоро следвайки някакви вътрешни поръчения и подчинявайки се инстинктивно, отколкото вземайки самостоятелни решения, точно както те изобщо не владеят собствената си сила, ами сами биват надмогвани от нея; всички тези способности се проявяват почти винаги при замъглено или може би изключено съзнание.
към текста >>
Следователно Франц, както виждате, не пожелал да си има работа с теософските упражнения не по този начин му се искало да открие подстъпите към опознаване на
дух
овните светове.
Напълно мислимо е, че всички те поддържат взаимна връзка по широкия свят, подават си сигнали или пък може би препредават сигналите на още по-могъщи тайнствени князе, при това навярно съвсем несъзнателно или най-много полусъзнателно, по-скоро следвайки някакви вътрешни поръчения и подчинявайки се инстинктивно, отколкото вземайки самостоятелни решения, точно както те изобщо не владеят собствената си сила, ами сами биват надмогвани от нея; всички тези способности се проявяват почти винаги при замъглено или може би изключено съзнание. Франц още на млади години бе познавал такива хора, които съвсем не са рядкост в планините. За тях го накараха да си спомни чудатите приумици на англичанина. И едва много по-късно му хрумна мисълта дали някой, комуто подобни способности не са вродени, не би могъл да ги придобие,дали човек не би бил в състояние да развие такива сили, да ги усвои чрез трениране.Но теософските упражнения скоро го бяха разочаровали и едва видът на екстатичните богомолци в тъмните църкви му бе припомнил това. Чрез упражняване тези хора се бяха научили да изпадат в състояние, при което страданието, нуждата, завистта заглъхваше; те се връщаха от молитва облекчени, утешени и окуражени."
Следователно Франц, както виждате, не пожелал да си има работа с теософските упражнения не по този начин му се искало да открие подстъпите към опознаване на духовните светове.
И все пак тук се прокрадват някои от нещата, за които се наложи да говорим вчера. Отделни лица биват подтикнати да признаят как тъй да се каже се движат конците и започват да обръщат внимание, че определени хора дърпат такива конци. Желателно би било впрочем личности като Херман Бар да пристъпват към въпроса с далеч по-голяма сериозност, отколкото досега. Дори срещнатият от Франц каноник го е сторил с по-голяма сериозност. Веднъж Франц бива поканен у въпросния каноник заедно с една странна компания, която авторът е описал.
към текста >>
Неговото доверие към
Светия
дух
, когото той, разбира се, предпочита да нарича гений,"
Но в природонаучните съчинения всяка страница издава какъв католик е бил Гьоте," нека му простим на каноника "може би без да го знае и при всяко положение без необходимата смелост за това. На читателя му се струва как някой незапознат с католическите истини като че ли неочаквано ги открива на своя глава, от самия себе си, което естествено не минава без известни насилия и чудатости, но в общи линии не липсва нищо решаващо, необходимо и съществено, дори зрънцето суеверие, магия или както и другояче да го наричат, което за истинските, за родените протестанти винаги остава подозрително в нашето свято учение дори това не липсва! Често пъти едва съм вярвал на собствените си очи! Но долови ли се веднъж у Гьоте следата на тайнобрачния католик, скоро човек го вижда навред.
Неговото доверие към Светия дух, когото той, разбира се, предпочита да нарича гений,"
Гьоте естествено с пълно основание! "дълбокото му чувство за тайнствата, които все са му прекалено малко, неговият усет за интуитивното, неговата предразположеност към страхопочитанието, особено пък това, че той съвсем не по протестантски – никога не се задоволява с вярата, ами навред настоява за почтителност към Бога чрез живото дело, чрез благочестивата постъпка, а и това толкова рядко, върховно, най-трудно прозрение, че човек не може да бъде призван от Бога, ако сам не се призове при Бога, прозирането на тази страшна човешка свобода да трябва сам да избираш и да можеш да приемеш, но и да откажеш предлаганата милост, чрез която свобода единствено божията милост се превръща за човека, който се спира на нея и я приема, в негова собствена заслуга всичко това звучи дори в неговите преувеличения и дори в неговите деформации до такава степен определено католически, че аз, както виждаш,"каноникът говори на Франц на ти" доста често можех да нанасям по поетата местата от "Тридентското вероизповедание", където понякога с почти същите думи е написано същото. И ако Цахариас Вернер е заявил, че едно изречение в "Родства по избор" го е направило католик, аз приемам това изявление буквално. С което естествено не искам да от река, че освен туй е имало също един езически, един протестантски, та дори и един кажи-речи еврейски Гьоте, и съвсем не желая да му правя реклама на образцов католик, какъвто той впрочем все пак е бил в по-голяма степен, отколкото доволстващия монистичен всезнайко, представян от новонемските гимназиални учители под неговото име.*55
към текста >>
Както проличава, дори в тези кръгове се търси някакъв друг Гьоте, който може да поеме по пътя към
дух
овния свят, при всяко положение обаче един по-друг Гьоте в сравнение с "доволстващия монистичен всезнайко", описан от биографите на Гьоте и поднасян днес на света.
Гьоте естествено с пълно основание! "дълбокото му чувство за тайнствата, които все са му прекалено малко, неговият усет за интуитивното, неговата предразположеност към страхопочитанието, особено пък това, че той съвсем не по протестантски – никога не се задоволява с вярата, ами навред настоява за почтителност към Бога чрез живото дело, чрез благочестивата постъпка, а и това толкова рядко, върховно, най-трудно прозрение, че човек не може да бъде призван от Бога, ако сам не се призове при Бога, прозирането на тази страшна човешка свобода да трябва сам да избираш и да можеш да приемеш, но и да откажеш предлаганата милост, чрез която свобода единствено божията милост се превръща за човека, който се спира на нея и я приема, в негова собствена заслуга всичко това звучи дори в неговите преувеличения и дори в неговите деформации до такава степен определено католически, че аз, както виждаш,"каноникът говори на Франц на ти" доста често можех да нанасям по поетата местата от "Тридентското вероизповедание", където понякога с почти същите думи е написано същото. И ако Цахариас Вернер е заявил, че едно изречение в "Родства по избор" го е направило католик, аз приемам това изявление буквално. С което естествено не искам да от река, че освен туй е имало също един езически, един протестантски, та дори и един кажи-речи еврейски Гьоте, и съвсем не желая да му правя реклама на образцов католик, какъвто той впрочем все пак е бил в по-голяма степен, отколкото доволстващия монистичен всезнайко, представян от новонемските гимназиални учители под неговото име.*55
Както проличава, дори в тези кръгове се търси някакъв друг Гьоте, който може да поеме по пътя към духовния свят, при всяко положение обаче един по-друг Гьоте в сравнение с "доволстващия монистичен всезнайко", описан от биографите на Гьоте и поднасян днес на света.
Виждате, че изминаваните от Франц пътища не са чак толкова различни от онези, които Вие откривате втъкани в това, което наричаме наша Духовна Наука, и установявате, че тук сигурно ще да е налице някаква необходимост. Сега Ви моля да си припомните, че както често съм споменавал към загадъчните събития на нашата съвременност, абстрахирайки се от всичко случило се във външен план, спада смъртта на австрийския ерц херцог Франц Фердинанд*56. Специално съм подчертавал, че съвместим ли физическия и духовния свят преди и след убийството на Франц Фердинанд, налице е било нещо различно за света като цяло. В такива случаи никой не се интересува как изглеждат външните неща в Майя. Важно е вътрешното протичане на нещата.
към текста >>
Виждате, че изминаваните от Франц пътища не са чак толкова различни от онези, които Вие откривате втъкани в това, което наричаме наша
Дух
овна Наука, и установявате, че тук сигурно ще да е налице някаква необходимост.
"дълбокото му чувство за тайнствата, които все са му прекалено малко, неговият усет за интуитивното, неговата предразположеност към страхопочитанието, особено пък това, че той съвсем не по протестантски – никога не се задоволява с вярата, ами навред настоява за почтителност към Бога чрез живото дело, чрез благочестивата постъпка, а и това толкова рядко, върховно, най-трудно прозрение, че човек не може да бъде призван от Бога, ако сам не се призове при Бога, прозирането на тази страшна човешка свобода да трябва сам да избираш и да можеш да приемеш, но и да откажеш предлаганата милост, чрез която свобода единствено божията милост се превръща за човека, който се спира на нея и я приема, в негова собствена заслуга всичко това звучи дори в неговите преувеличения и дори в неговите деформации до такава степен определено католически, че аз, както виждаш,"каноникът говори на Франц на ти" доста често можех да нанасям по поетата местата от "Тридентското вероизповедание", където понякога с почти същите думи е написано същото. И ако Цахариас Вернер е заявил, че едно изречение в "Родства по избор" го е направило католик, аз приемам това изявление буквално. С което естествено не искам да от река, че освен туй е имало също един езически, един протестантски, та дори и един кажи-речи еврейски Гьоте, и съвсем не желая да му правя реклама на образцов католик, какъвто той впрочем все пак е бил в по-голяма степен, отколкото доволстващия монистичен всезнайко, представян от новонемските гимназиални учители под неговото име.*55 Както проличава, дори в тези кръгове се търси някакъв друг Гьоте, който може да поеме по пътя към духовния свят, при всяко положение обаче един по-друг Гьоте в сравнение с "доволстващия монистичен всезнайко", описан от биографите на Гьоте и поднасян днес на света.
Виждате, че изминаваните от Франц пътища не са чак толкова различни от онези, които Вие откривате втъкани в това, което наричаме наша Духовна Наука, и установявате, че тук сигурно ще да е налице някаква необходимост.
Сега Ви моля да си припомните, че както често съм споменавал към загадъчните събития на нашата съвременност, абстрахирайки се от всичко случило се във външен план, спада смъртта на австрийския ерц херцог Франц Фердинанд*56. Специално съм подчертавал, че съвместим ли физическия и духовния свят преди и след убийството на Франц Фердинанд, налице е било нещо различно за света като цяло. В такива случаи никой не се интересува как изглеждат външните неща в Майя. Важно е вътрешното протичане на нещата. И подир туй съм казвал: Възнеслото се в духовните светове като душа на този Франц Фердинанд се е превърнало в център на извънредно силни, мощни въздействия и голяма част от случващото се по настоящем е свързано именно с това, че тогава се е извършил своеобразен преход от живота към така наречената смърт, че тази душа е станала нещо съвършено друго в сравнение с други души.
към текста >>
Специално съм подчертавал, че съвместим ли физическия и
дух
овния свят преди и след убийството на Франц Фердинанд, налице е било нещо различно за света като цяло.
И ако Цахариас Вернер е заявил, че едно изречение в "Родства по избор" го е направило католик, аз приемам това изявление буквално. С което естествено не искам да от река, че освен туй е имало също един езически, един протестантски, та дори и един кажи-речи еврейски Гьоте, и съвсем не желая да му правя реклама на образцов католик, какъвто той впрочем все пак е бил в по-голяма степен, отколкото доволстващия монистичен всезнайко, представян от новонемските гимназиални учители под неговото име.*55 Както проличава, дори в тези кръгове се търси някакъв друг Гьоте, който може да поеме по пътя към духовния свят, при всяко положение обаче един по-друг Гьоте в сравнение с "доволстващия монистичен всезнайко", описан от биографите на Гьоте и поднасян днес на света. Виждате, че изминаваните от Франц пътища не са чак толкова различни от онези, които Вие откривате втъкани в това, което наричаме наша Духовна Наука, и установявате, че тук сигурно ще да е налице някаква необходимост. Сега Ви моля да си припомните, че както често съм споменавал към загадъчните събития на нашата съвременност, абстрахирайки се от всичко случило се във външен план, спада смъртта на австрийския ерц херцог Франц Фердинанд*56.
Специално съм подчертавал, че съвместим ли физическия и духовния свят преди и след убийството на Франц Фердинанд, налице е било нещо различно за света като цяло.
В такива случаи никой не се интересува как изглеждат външните неща в Майя. Важно е вътрешното протичане на нещата. И подир туй съм казвал: Възнеслото се в духовните светове като душа на този Франц Фердинанд се е превърнало в център на извънредно силни, мощни въздействия и голяма част от случващото се по настоящем е свързано именно с това, че тогава се е извършил своеобразен преход от живота към така наречената смърт, че тази душа е станала нещо съвършено друго в сравнение с други души. Казвал съм, че за човек, прекарал последните десетилетия в духовна будност, главната причина за сегашните болезнени събития се крие в пронизващия целия свят страх, който отделните хора са изпитвали един от друг, макар и да не са го осъзнавали, но който преди всичко са изпитвали отделните нации една от друга. И ако човек със зрящи очи можеше да проследи причината за този страх, той нямаше да изприказва толкова много безсмислици относно причините за войната, каквито се чуват днес.
към текста >>
И подир туй съм казвал: Възнеслото се в
дух
овните светове като душа на този Франц Фердинанд се е превърнало в център на извънредно силни, мощни въздействия и голяма част от случващото се по настоящем е свързано именно с това, че тогава се е извършил своеобразен преход от живота към така наречената смърт, че тази душа е станала нещо съвършено друго в сравнение с други души.
Виждате, че изминаваните от Франц пътища не са чак толкова различни от онези, които Вие откривате втъкани в това, което наричаме наша Духовна Наука, и установявате, че тук сигурно ще да е налице някаква необходимост. Сега Ви моля да си припомните, че както често съм споменавал към загадъчните събития на нашата съвременност, абстрахирайки се от всичко случило се във външен план, спада смъртта на австрийския ерц херцог Франц Фердинанд*56. Специално съм подчертавал, че съвместим ли физическия и духовния свят преди и след убийството на Франц Фердинанд, налице е било нещо различно за света като цяло. В такива случаи никой не се интересува как изглеждат външните неща в Майя. Важно е вътрешното протичане на нещата.
И подир туй съм казвал: Възнеслото се в духовните светове като душа на този Франц Фердинанд се е превърнало в център на извънредно силни, мощни въздействия и голяма част от случващото се по настоящем е свързано именно с това, че тогава се е извършил своеобразен преход от живота към така наречената смърт, че тази душа е станала нещо съвършено друго в сравнение с други души.
Казвал съм, че за човек, прекарал последните десетилетия в духовна будност, главната причина за сегашните болезнени събития се крие в пронизващия целия свят страх, който отделните хора са изпитвали един от друг, макар и да не са го осъзнавали, но който преди всичко са изпитвали отделните нации една от друга. И ако човек със зрящи очи можеше да проследи причината за този страх, той нямаше да изприказва толкова много безсмислици относно причините за войната, каквито се чуват днес. Този страх можа да придобие подобни размери поради вплитането му като емоционално състояние в онова, което вчера Ви описах с помощта на примери. Разглеждайте го като своеобразна схема. Сега обаче през всичко това преминава аурата на страха.
към текста >>
Казвал съм, че за човек, прекарал последните десетилетия в
дух
овна будност, главната причина за сегашните болезнени събития се крие в пронизващия целия свят страх, който отделните хора са изпитвали един от друг, макар и да не са го осъзнавали, но който преди всичко са изпитвали отделните нации една от друга.
Сега Ви моля да си припомните, че както често съм споменавал към загадъчните събития на нашата съвременност, абстрахирайки се от всичко случило се във външен план, спада смъртта на австрийския ерц херцог Франц Фердинанд*56. Специално съм подчертавал, че съвместим ли физическия и духовния свят преди и след убийството на Франц Фердинанд, налице е било нещо различно за света като цяло. В такива случаи никой не се интересува как изглеждат външните неща в Майя. Важно е вътрешното протичане на нещата. И подир туй съм казвал: Възнеслото се в духовните светове като душа на този Франц Фердинанд се е превърнало в център на извънредно силни, мощни въздействия и голяма част от случващото се по настоящем е свързано именно с това, че тогава се е извършил своеобразен преход от живота към така наречената смърт, че тази душа е станала нещо съвършено друго в сравнение с други души.
Казвал съм, че за човек, прекарал последните десетилетия в духовна будност, главната причина за сегашните болезнени събития се крие в пронизващия целия свят страх, който отделните хора са изпитвали един от друг, макар и да не са го осъзнавали, но който преди всичко са изпитвали отделните нации една от друга.
И ако човек със зрящи очи можеше да проследи причината за този страх, той нямаше да изприказва толкова много безсмислици относно причините за войната, каквито се чуват днес. Този страх можа да придобие подобни размери поради вплитането му като емоционално състояние в онова, което вчера Ви описах с помощта на примери. Разглеждайте го като своеобразна схема. Сега обаче през всичко това преминава аурата на страха. С аурата на страха по съвсем определен начин е била свързана тази душа.
към текста >>
Независимо от това в нея откривам следния пасаж и аз Ви моля да държите сметка за факта, че в средите на нашата антропософски ориентирана
Дух
овна Наука се посочва едно такова спиритуално знаменателно събитие, а в един написан подир туй роман четем пък следното: Появява се някакъв мъж, който създава впечатление на напълно скудоумен.
Казвал съм го, защото беше мое наблюдение, защото за мен то беше особено важно събитие, свързано с много от нещата, които стават понастоящем. Не зная, но не искам да смятам, че работи, които безусловно би трябвало да си остават между нас, се разказват вредом извън нашия кръг. Факт е обаче, че от самото начало на войната аз съм излагал въпроса в най-различни антропософски групи*57. Имам свидетели за това. Книгата на Херман Бар излезе много по-късно, фактически едва неотдавна.
Независимо от това в нея откривам следния пасаж и аз Ви моля да държите сметка за факта, че в средите на нашата антропософски ориентирана Духовна Наука се посочва едно такова спиритуално знаменателно събитие, а в един написан подир туй роман четем пък следното: Появява се някакъв мъж, който създава впечатление на напълно скудоумен.
Макар да е своего рода предрешен принц, той се държи като съвсем скудоумен човек, който приема нисши служби. Едва след като от една обява нали бил на село узнава, че над ерцхерцог Франц Фердинанд е извършено покушение, той прави някакво изявление, заради което без малко не го линчуват, но го затварят; защото всяка полиция естествено не би се усъмнила, че щом някой непосредствено след дадено покушение прави подобно изявление, той явно е участник в заговора. Дори двете събития да отстоят на много мили едното е станало в Сараево, а другото се разиграва в Залцбург мъжът според полицейската логика безспорно е замесен в заговора. При това излиза наяве, че човекът е предрешен принц, притежаващ някакъв особено важен, мистериозен дневник. Установява се обаче и защо собствено е направил въпросното изявление.
към текста >>
"Той отдавна бе прекрачил границите на земната деятелност и с единия крак вече стоеше в пространството на чисто
дух
овната дейност.
Не съм могъл да зная, че ще ви създам неприятности. Безкрайно много съжалявам. Това естествено беше ужасно глупаво недоразумение. Без, разбира се, да съм срещал престолонаследника, аз го познавах отлично, ценях го много, ние поддържахме контакт, макар и не по тукашния начин." С "по тукашния начин" се има предвид физическия план поддържахме контакт, макар и не във физическия план.
"Той отдавна бе прекрачил границите на земната деятелност и с единия крак вече стоеше в пространството на чисто духовната дейност.
Сега вече трябваше изцяло да мине отвъд, знаех го: за да се осъществи, той повече не можеше да остане. Оттам тепърва ще се изпълняват делата му. Учудва ме само дето съдбата го забави толкова дълго. И когато онази неделя на излизане от църквата, където чрез молитва току-що отново бях придобил увереност, съзрях покрусената тълпа, начаса се досетих, че той най-сетне е бил освободен. Каквото има да става чрез него, занапред той ще го извършва от отвъдното.
към текста >>
Когато се запознах с него, тъкмо бе написал драмата си "Новите хора*59, заради която сега се срамува много; тя бе издържана в строго социалдемократически
дух
, а по онова време нямаше позапален социалдемократ от Херман Бар.
Смятам за напълно оправдано човек донякъде да се учудва, че в момента подобни неща се появяват в романи, защото това е свързано с вътрешната структура на нашето време. Отпърво, разбира се, биват заинтригувани само хора като Херман Бар или лица със сходни преживявания като него, който крачка по крачка е минал през всичко възможно. Сега, в дните на неговата старост, след като дълго време е изповядвал импресионистични убеждения, той все още се опитва да проумее експресионизма и други подобни неща. Той е един човек, който наистина е в състояние с душата си да се свърже външно и вътрешно с различните течения, който лично е общувал с оствалдианците, с Рише и с теософите в Лондон и се е опитал да ги опознае, ала накрая, когато вече му е липсвала издръжливост, стигнал до каноника Цингерл, когото понастоящем смята за най-вещ. Да, той действително е минал през вътрешни и външни течения.
Когато се запознах с него, тъкмо бе написал драмата си "Новите хора*59, заради която сега се срамува много; тя бе издържана в строго социалдемократически дух, а по онова време нямаше позапален социалдемократ от Херман Бар.
После създаде една малка едноактна пиеса*60, която има по-малка стойност. След туй обаче се присъедини към Немсконационалното движение*61, от чието гледище написа "Големият грях"*63. И отново нямаше друг по-радикален немсконационалист от Херман Бар. Междувременно беше станал на деветнайсет години и трябваше да се яви пред наборна комисия; стана доброволец за една годи на и ето че нямаше друг толкова крайно милитаристично настроен човек като Херман Бар, който сега вече беше изцяло проникнат от воински дух. Виждате, че той умееше да свързва душата си с външните течения, ала никога не пропускаше да се запознае съвсем сериозно и с вътрешните течения.
към текста >>
Междувременно беше станал на деветнайсет години и трябваше да се яви пред наборна комисия; стана доброволец за една годи на и ето че нямаше друг толкова крайно милитаристично настроен човек като Херман Бар, който сега вече беше изцяло проникнат от воински
дух
.
Да, той действително е минал през вътрешни и външни течения. Когато се запознах с него, тъкмо бе написал драмата си "Новите хора*59, заради която сега се срамува много; тя бе издържана в строго социалдемократически дух, а по онова време нямаше позапален социалдемократ от Херман Бар. После създаде една малка едноактна пиеса*60, която има по-малка стойност. След туй обаче се присъедини към Немсконационалното движение*61, от чието гледище написа "Големият грях"*63. И отново нямаше друг по-радикален немсконационалист от Херман Бар.
Междувременно беше станал на деветнайсет години и трябваше да се яви пред наборна комисия; стана доброволец за една годи на и ето че нямаше друг толкова крайно милитаристично настроен човек като Херман Бар, който сега вече беше изцяло проникнат от воински дух.
Виждате, че той умееше да свързва душата си с външните течения, ала никога не пропускаше да се запознае съвсем сериозно и с вътрешните течения. След приключва не на военната си служба отиде за кратко време в Берлин, където редактираше модерния седмичник "Свободна сцена" Той наистина бе способен да се превръща във всичко, но не и в берлинчанин! Оттам замина за Париж. Едва-що пристигнал, още неумеещ да образува един възвратен глагол с tre, ами всичко все с avoir, той вече пишеше възторжени писма за човека слънце Буланже*63, който щял да покаже на Европа какво значи истинска, неподправена култура. Сетне продължи за Испания, стана върл противник на султана на Мароко, срещу когото пишеше статии на испански език.
към текста >>
В най-новия му роман също сте видели, че тъкмо чрез светското, което му е присъщо, чрез копнежа именно по свой начин да опознава всичко, той е усетил необходимостта в днешно време да вникне в такова нещо, каквото е извисяването на човека в
дух
овния свят, и да установи, че между хората съществуват връзки от по-друг вид в сравнение с онези, осъществявани единствено чрез обичайните физически средства; иначе казано, това са връзки като разгледаните от нас вчера.
Съвсем мимоходом ще отбележа, че в последната си книга за експресионизма той посочва на данцигчаните всичко красиво, с което, разбира се, иска да представи във вярна светлина техните големи предимства спрямо берлинчаните. Напоследък разправят, че Херман Бар се бил покатоличил. Е, изцяло католик едва ли е станал. Станал е вероятно в същата степен, в каквато беше буланжист. Ала той е човек!
В най-новия му роман също сте видели, че тъкмо чрез светското, което му е присъщо, чрез копнежа именно по свой начин да опознава всичко, той е усетил необходимостта в днешно време да вникне в такова нещо, каквото е извисяването на човека в духовния свят, и да установи, че между хората съществуват връзки от по-друг вид в сравнение с онези, осъществявани единствено чрез обичайните физически средства; иначе казано, това са връзки като разгледаните от нас вчера.
И все пак Вие ще проявите разбиране, ако на мен ми се струва донякъде немаловажно, че в един такъв роман има не просто смътни намеци, ами нещата са доведени до една толкова конкретна точка, каквато е смъртта на ерцхерцог Франц Фердинанд. Оттук проличава, че към нещата е рядко да се пристъпва много по-конкретно, отколкото обикновено се смята. Тъкмо това трябва да ни навежда на мисълта, че извършва щото се във физическия план до голяма степен е само нещо като символ на онова, което реално протича, така да се каже, "зад кулисите на битието". Защото, ако прочетете какво се е случило във връзка с това събитие, с това покушение, но пропуснете да се призовете духовното, Вие не ще бъдете в състояние да си представите, че по този начин човек бива накарван да отдаде такова значение на случая. Днес обаче все още не е възможно да се говори съвсем непредубедено за тези неща и да се изразява всичко, стоящо във връзка с тях.
към текста >>
Защото, ако прочетете какво се е случило във връзка с това събитие, с това покушение, но пропуснете да се призовете
дух
овното, Вие не ще бъдете в състояние да си представите, че по този начин човек бива накарван да отдаде такова значение на случая.
Ала той е човек! В най-новия му роман също сте видели, че тъкмо чрез светското, което му е присъщо, чрез копнежа именно по свой начин да опознава всичко, той е усетил необходимостта в днешно време да вникне в такова нещо, каквото е извисяването на човека в духовния свят, и да установи, че между хората съществуват връзки от по-друг вид в сравнение с онези, осъществявани единствено чрез обичайните физически средства; иначе казано, това са връзки като разгледаните от нас вчера. И все пак Вие ще проявите разбиране, ако на мен ми се струва донякъде немаловажно, че в един такъв роман има не просто смътни намеци, ами нещата са доведени до една толкова конкретна точка, каквато е смъртта на ерцхерцог Франц Фердинанд. Оттук проличава, че към нещата е рядко да се пристъпва много по-конкретно, отколкото обикновено се смята. Тъкмо това трябва да ни навежда на мисълта, че извършва щото се във физическия план до голяма степен е само нещо като символ на онова, което реално протича, така да се каже, "зад кулисите на битието".
Защото, ако прочетете какво се е случило във връзка с това събитие, с това покушение, но пропуснете да се призовете духовното, Вие не ще бъдете в състояние да си представите, че по този начин човек бива накарван да отдаде такова значение на случая.
Днес обаче все още не е възможно да се говори съвсем непредубедено за тези неща и да се изразява всичко, стоящо във връзка с тях. Допустимо е може би да се посочват само някои, на първо място повече външни моменти. Нека си припомним казаното вчера за славянския свят, за славянската душа. Чрез завещанието на Петър Beлики, което се появява приблизително в 1813 г., а може би и малко по-рано и умишлено се разгласява като водещо началото си от самия Петър Велики, се подема донякъде едно природосъобразно течение, каквото е славянското душевно течение, за да бъде сугестивно насочвано и направлявано. Направлявано накъде?
към текста >>
Бидейки така, редно е непременно да се прави разлика между
дух
овното у славянството, между това, което съществува като течение на старото славянство, и онова, което желае, приемайки формата на външна черупка, да обгърне цялото това славянство, ще рече русизмът, русщината.
Допустимо е може би да се посочват само някои, на първо място повече външни моменти. Нека си припомним казаното вчера за славянския свят, за славянската душа. Чрез завещанието на Петър Beлики, което се появява приблизително в 1813 г., а може би и малко по-рано и умишлено се разгласява като водещо началото си от самия Петър Велики, се подема донякъде едно природосъобразно течение, каквото е славянското душевно течение, за да бъде сугестивно насочвано и направлявано. Направлявано накъде? В руслото на русизма, така че старото славянство да стане нещо като носител на руската идея за държавност!
Бидейки така, редно е непременно да се прави разлика между духовното у славянството, между това, което съществува като течение на старото славянство, и онова, което желае, приемайки формата на външна черупка, да обгърне цялото това славянство, ще рече русизмът, русщината.
По-нататък не бива да се забравя, че в рамките на Австро-унгарската монархия живеят голям брой славянски народности или поне народностни съставки. В своите граници Австро-унгарската монархия се населява позволете ми при изброяването да си послужи с пръсти от германци, чехи, славонци, словаци, сърбохървати, хървати, поляци, румънци, украинци, унгарци, италианци и сърби*71. Виждате, много повече народности, отколкото в Швейцария. Обитателите може да познава само онзи, който пребивавайки по-продължително време сред народностите действително е съпреживявал събитията и е разбрал различните течения, изявили се в общността, наричана Австро-Унгария. Що се отнася до славянския елемент, през последните десетилетия на XIX век като всепронизващ стремеж се е откроявало намирането на възможност за съвместен живот на различните славянски народности в мир и свобода.
към текста >>
Вчера вече споменах за съществуващия извън тях и най-напреднал в
дух
овния живот народ на полските славяни.
Цялостната история на Австро-Унгария през последните десетилетия с всичките и остри схватки може да се разбере само ако се схване като опит да се осъществи принципът за индивидуализиране на отделните народности. То естествено не става лесно, понеже хората не живеят удобно разположени едни до други, ами са доста размесени. Сред австрийските германци има твърде много, които виждат благото и на самите германците във възможното индивидуализиране на отделните славянски народности в Австрия, тоест в намирането на форма те да могат самостоятелно и свободно да се развиват индивидуално. От само себе си се разбира, че такива неща не се откриват бързо нужно е време; и все пак едно такова движение несъмнено е налице. Освен тези обединени в рамките на Австро-Унгария славянски народности имаме също така балканските славяни, прекарали дълго време под турско владичество, от което обаче те се отърсиха през последните десетилетия, за да основат отделни държави България, Сърбия, Черна гора и т.н.
Вчера вече споменах за съществуващия извън тях и най-напреднал в духовния живот народ на полските славяни.
Сега искам да насоча вниманието Ви върху най-важните подразделения, защото тези неща мога да ги развия само едно по едно. Във всички споменати славянски народи и народности живее онова, което вчера означих като единен основен народностен елемент и което именно е подготовка за бъдещето. Защо погледнато най-напред външно на въпросния Франц Фердинанд се е отдавало някакво значение? Затуй, защото със своето същество, с всичките си наклонности той е бил външният израз на определени течения, като външното обаче ще трябва да схващате символично за нещо, което е стаено вътрешно. В неговото същество е живеело нещо, което стига да можело веднъж да се освободи изцяло е било изключително благосклонно разположено към индивидуалното развитие на славянството.
към текста >>
В рамките на нашата антропософски ориентирана
Дух
овна Наука ние наричаме християнство онова, което е почерпано от значението на Мистерията на Голгота, което е почерпано от това, че Христос е бил осъден, умрял е, погреба ли са го, но също така в реален, истински смисъл е възкръснал и продължава да живее като възкръснал.
Защо е възможно човек да проявява такива склонности? Просто затуй, защото той много лесно се натъква на странни противоречия, когато се помъчи да разбере действителността. А натъкне ли се на противоречия, той гледа да ги превъзмогне, приемайки едното от две противоречащи си неща и отхвърляйки другото. Това обаче често означава нежелание изобщо да бъде разбрана действителността. Искам да Ви дам един пример как човек може да се заплете в някое сериозно противоречие, когато не разбира жизнената взаимовръзка между противоречивото и цялостната действителност.
В рамките на нашата антропософски ориентирана Духовна Наука ние наричаме християнство онова, което е почерпано от значението на Мистерията на Голгота, което е почерпано от това, че Христос е бил осъден, умрял е, погреба ли са го, но също така в реален, истински смисъл е възкръснал и продължава да живее като възкръснал.
За нас това е Мистерията на Голгота и ако някой не го признава, ние не можем да зачетем правото му да се нарича християнин. А какво е било необходимо, та заради човешкото развитие Христос да изстрада току-що описаното от мен? Било е необходимо Юда да го предаде и Христос да бъде разпънат на кръста; ако обаче разпъналите го на кръста не бяха сторили това, тогава Мистерията на Голгота нямаше да се изпълни за спасението на човечеството. Ето Ви едно страхотно, реално, едно бих казал доведено до крайност, до абсурд противоречие! Мисли моли е някой да твърди: вие, християните, дължите на Юда факта, че вашата Мистерия на Голгота изобщо се е изпълнила!
към текста >>
60.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Гнозисът бил остатък от прамъдрост, запазен посредством атавистични знания за
дух
овните светове през древните дни на човечеството.
Има ли някоя друга, която да е направила впечатление и да е трудно разбираема? Струва ми се, че няма. Повечето от Вас присъстваха миналия четвъртък на нашите разсъждения в Базел*179. Тъй като според мен не е маловажно изложените там мисли да ни станат известни, днес бих искал да представя съвсем накратко какво бе казано миналия четвъртък по една точка. Аз обясних, че на юг Христовата мъдрост била изкоренена от догматиката, онази Христова мъдрост, постигната от гнозиса, който на свой ред бил изкоренен; защото, каквото е останало от гнозиса, представлява всъщност незначителен сбор от фрагменти.
Гнозисът бил остатък от прамъдрост, запазен посредством атавистични знания за духовните светове през древните дни на човечеството.
И тази съществувала още по време на Мистерията на Голгота и характерна за гностиците прамъдрост, която макар и с други имена правела преглед на онова, което като Йерархии лежи в основата на мировото сътворение, тази именно прамъдрост била в състояние да си създаде представа, идея за значението на Христос. С гнозиса изчезнала и възможността за разбиране на Христовата същност като космическа същност. На нейно място дошла догматиката, разпространила някои неразбираеми понятия кредо и други подобни за Христовото Същество. Важно през изтеклите столетия било не знанието за Христос, а фактът, че Христос се обърнал към земята и извършил Мистерията на Голгота. Едно истинско разбиране на Христовото Същество ще трябва тепърва да бъде постигнато чрез по-новия гнозис, различаващ се изцяло от някогашния гнозис, чрез антропософски систематизираната, ориентираната Духовна Наука.
към текста >>
Едно истинско разбиране на Христовото Същество ще трябва тепърва да бъде постигнато чрез по-новия гнозис, различаващ се изцяло от някогашния гнозис, чрез антропософски систематизираната, ориентираната
Дух
овна Наука.
Гнозисът бил остатък от прамъдрост, запазен посредством атавистични знания за духовните светове през древните дни на човечеството. И тази съществувала още по време на Мистерията на Голгота и характерна за гностиците прамъдрост, която макар и с други имена правела преглед на онова, което като Йерархии лежи в основата на мировото сътворение, тази именно прамъдрост била в състояние да си създаде представа, идея за значението на Христос. С гнозиса изчезнала и възможността за разбиране на Христовата същност като космическа същност. На нейно място дошла догматиката, разпространила някои неразбираеми понятия кредо и други подобни за Христовото Същество. Важно през изтеклите столетия било не знанието за Христос, а фактът, че Христос се обърнал към земята и извършил Мистерията на Голгота.
Едно истинско разбиране на Христовото Същество ще трябва тепърва да бъде постигнато чрез по-новия гнозис, различаващ се изцяло от някогашния гнозис, чрез антропософски систематизираната, ориентираната Духовна Наука.
За нас днес по-важно като изходна точка трябва да бъде другото, изложено от мен миналия четвъртък, а именно, че на север в много ранно, предхристиянско време тогава аз казах през третото хилядолетие преди нашето летоброене у едно племе, наричано от Тацит ингевони съществувала известна традиция, според която мистерийните жреци управлявали от едно мистерийно светилище, чийто център се намирал в Ютландия, в днешна Дания. По онова време мистерията можела да действа именно в тези области, тъй като всички климатични условия а пък всичко материално си има своите духовни първопричини в тези по-студени региони били по-други в сравнение с топлите южни региони. Докато топлите региони били по -подходящи за разгръщане тайните на Христовото Същество в гнозиса, то чрез наличието на представи за някогашни традиции, северните области подхождали повече за формирането на усещания, отнасящи се именно за Исус. Получило се така, че на юг гнозисът вникнал по-добре, бих казал, във великденското тайнство, в Христовата мистерия. Само че, както вече посочих, представата за нея била изличена от догматиката.
към текста >>
По онова време мистерията можела да действа именно в тези области, тъй като всички климатични условия а пък всичко материално си има своите
дух
овни първопричини в тези по-студени региони били по-други в сравнение с топлите южни региони.
С гнозиса изчезнала и възможността за разбиране на Христовата същност като космическа същност. На нейно място дошла догматиката, разпространила някои неразбираеми понятия кредо и други подобни за Христовото Същество. Важно през изтеклите столетия било не знанието за Христос, а фактът, че Христос се обърнал към земята и извършил Мистерията на Голгота. Едно истинско разбиране на Христовото Същество ще трябва тепърва да бъде постигнато чрез по-новия гнозис, различаващ се изцяло от някогашния гнозис, чрез антропософски систематизираната, ориентираната Духовна Наука. За нас днес по-важно като изходна точка трябва да бъде другото, изложено от мен миналия четвъртък, а именно, че на север в много ранно, предхристиянско време тогава аз казах през третото хилядолетие преди нашето летоброене у едно племе, наричано от Тацит ингевони съществувала известна традиция, според която мистерийните жреци управлявали от едно мистерийно светилище, чийто център се намирал в Ютландия, в днешна Дания.
По онова време мистерията можела да действа именно в тези области, тъй като всички климатични условия а пък всичко материално си има своите духовни първопричини в тези по-студени региони били по-други в сравнение с топлите южни региони.
Докато топлите региони били по -подходящи за разгръщане тайните на Христовото Същество в гнозиса, то чрез наличието на представи за някогашни традиции, северните области подхождали повече за формирането на усещания, отнасящи се именно за Исус. Получило се така, че на юг гнозисът вникнал по-добре, бих казал, във великденското тайнство, в Христовата мистерия. Само че, както вече посочих, представата за нея била изличена от догматиката. На север пък хората, макар и не с представите, които вече не били живи, а с усещанията, които надживели представите, вникнали по-добре в Исусовата мистерия, в усещането за младенеца, навлизай в света заради спасението на човечеството. И това могло да се постигне именно защото усетът за старите традиции продължавал да действа.
към текста >>
Това се отразявало върху цялостното разположение на
дух
а, върху душевното състояние на хората.
Това било приблизително времето, което ние сега наричаме великденско. В останалото време размножаването не било позволено и в известен смисъл за не съвсем почтен бил смятан човек, родил се по време, доказващо, че зачеването му не е могло да стане през посочения период. По такъв начин всички раждания на редовно заченатите хора ставали зимно време, след сегашната наша Коледа, така че навремето, за да бъдел считан за пълноценен сред ингевоните, наложително било човек да се роди в този период. Следователно ражданията ставали през тъмните зимни дни, когато вън снегът покривал дървесата, а хората си били по домовете, в примитивните си обиталища. И ако речем да го изразим по днешному, всяко дете в известен смисъл било коледна рожба, рожба на зимното слънцестоение.
Това се отразявало върху цялостното разположение на духа, върху душевното състояние на хората.
Поради това, че през останалото време на годината продължаването на рода отстъпвало на заден план, могло да се запази старото сумрачно ясновидство. А щом наближало времето за зачеване, сиреч въпросните дни през пролетта, тогава настъпвали състоянията на несъзнателност. Зачеването бивало осъществявано изцяло в състояние на несъзнателност, в небудно състояние. По този начин обаче, зачеващата жена реално осъзнавала явяването, видението на един слизащ от духовните светове духовен образ, който възвестявал бъдната рожба. При жената дори се получавало така, че тя навярно е виждала лицето на бъдната си рожба.
към текста >>
По този начин обаче, зачеващата жена реално осъзнавала явяването, видението на един слизащ от
дух
овните светове
дух
овен образ, който възвестявал бъдната рожба.
И ако речем да го изразим по днешному, всяко дете в известен смисъл било коледна рожба, рожба на зимното слънцестоение. Това се отразявало върху цялостното разположение на духа, върху душевното състояние на хората. Поради това, че през останалото време на годината продължаването на рода отстъпвало на заден план, могло да се запази старото сумрачно ясновидство. А щом наближало времето за зачеване, сиреч въпросните дни през пролетта, тогава настъпвали състоянията на несъзнателност. Зачеването бивало осъществявано изцяло в състояние на несъзнателност, в небудно състояние.
По този начин обаче, зачеващата жена реално осъзнавала явяването, видението на един слизащ от духовните светове духовен образ, който възвестявал бъдната рожба.
При жената дори се получавало така, че тя навярно е виждала лицето на бъдната си рожба. А по време на Евангелието от Лука това възвестяване, както видяхме, намира отражение в благовещението към Мария, отправено от архангел Гавраил. Ние видяхме, че дори в една англосаксонска песен за руните съществува фрагмент за онова, което било налице в старото съзнание, че тези традиции наистина са съществували на Ютландския полуостров и че са се пренесли на изток. Но човечеството, естествено, се намира в развой. Развоят е заложен в човечеството.
към текста >>
През първите тридесет години от живота му, неговата душа бивала насочвана по съвсем специален начин към преживявания, които да го накарат днес някой едва ли би могъл да го проумее, ако черепът, пардон, ако главата му е пълна с материалистически представи, та тези процедури трябвало да го накарат през тридесетата година на своя живот вътрешно да вникне във взаимовръзката между човека и
дух
овния свят.
Ето защо Вие ще установите, че в тези северни области към Евангелието от Лука се проявявал нужният усет и по-добро разбиране, че там Коледното тайнство било по-действено от Великденското, което впрочем било включено в църковните тайнства, докато Коледното станало всеобщо. Още миналия четвъртък споменах, а тези дни вероятно ще мога да се спра по-подробно на това, че на всеки три години се отделяло специално внимание кой се е родил първи след дванайсетия час на вечерта, наричана днес от нас Бъдни вечер, кой, така да се каже, бил първородният на всяка четвърта година, първо родният след трите изтекли години. Този първороден бивал определян за известни процедури, на които го подлагали, докато навърши тридесет години. До тридесетата си годишнина той бивал възпитаван отчасти доста уединено от мистерийните жреци. На душата му се придавала точно определена насока.
През първите тридесет години от живота му, неговата душа бивала насочвана по съвсем специален начин към преживявания, които да го накарат днес някой едва ли би могъл да го проумее, ако черепът, пардон, ако главата му е пълна с материалистически представи, та тези процедури трябвало да го накарат през тридесетата година на своя живот вътрешно да вникне във взаимовръзката между човека и духовния свят.
До това състояние той трябвало, стъпка по стъпка, да бъде доведен с помощта на точно определени вътрешни преживявания. Още като невръстно дете този първороден трябвало най-напред да схване как чрез своя Ангел човекът е свързан с духовното и по такъв начин изолиран от останалия свят, непокварен, така да се каже, от представите, които иначе нахлуват от външния живот в душите на децата да бъде сближен с духовните дейности и с духовните процеси и преди всичко да развие дълбоко съзнание за своята връзка с ръководещото го ангелско същество с вестителя. Ето как именно у това дете бивала изграждана душа, приучвана към не що особено по причини, с които може би ще се занимаем през следващите дни. Особеното у това дете се подчертавало, като се казвало, че такова дете ставало „гарван". Това била своеобразна степен на посвещаване, която била популярна в широки региони, която се съдържала по-специално в персийското посвещаване на Митра и за която отчасти съм Ви разказвал още преди години.
към текста >>
Още като невръстно дете този първороден трябвало най-напред да схване как чрез своя Ангел човекът е свързан с
дух
овното и по такъв начин изолиран от останалия свят, непокварен, така да се каже, от представите, които иначе нахлуват от външния живот в душите на децата да бъде сближен с
дух
овните дейности и с
дух
овните процеси и преди всичко да развие дълбоко съзнание за своята връзка с ръководещото го ангелско същество с вестителя.
Този първороден бивал определян за известни процедури, на които го подлагали, докато навърши тридесет години. До тридесетата си годишнина той бивал възпитаван отчасти доста уединено от мистерийните жреци. На душата му се придавала точно определена насока. През първите тридесет години от живота му, неговата душа бивала насочвана по съвсем специален начин към преживявания, които да го накарат днес някой едва ли би могъл да го проумее, ако черепът, пардон, ако главата му е пълна с материалистически представи, та тези процедури трябвало да го накарат през тридесетата година на своя живот вътрешно да вникне във взаимовръзката между човека и духовния свят. До това състояние той трябвало, стъпка по стъпка, да бъде доведен с помощта на точно определени вътрешни преживявания.
Още като невръстно дете този първороден трябвало най-напред да схване как чрез своя Ангел човекът е свързан с духовното и по такъв начин изолиран от останалия свят, непокварен, така да се каже, от представите, които иначе нахлуват от външния живот в душите на децата да бъде сближен с духовните дейности и с духовните процеси и преди всичко да развие дълбоко съзнание за своята връзка с ръководещото го ангелско същество с вестителя.
Ето как именно у това дете бивала изграждана душа, приучвана към не що особено по причини, с които може би ще се занимаем през следващите дни. Особеното у това дете се подчертавало, като се казвало, че такова дете ставало „гарван". Това била своеобразна степен на посвещаване, която била популярна в широки региони, която се съдържала по-специално в персийското посвещаване на Митра и за която отчасти съм Ви разказвал още преди години. В крайна сметка тази душа трябвало да се издигне до по-интензивното усещане на връзката с духовните светове, тайните на духовните светове трябвало да могат да се преживяват в душата. Днес подобни неща не биха били възможни, понеже нашето съзнание се развива в други условия; но в онези стари времена, когато можело да се развие сънищно съзнание, те били напълно възможни.
към текста >>
В крайна сметка тази душа трябвало да се издигне до по-интензивното усещане на връзката с
дух
овните светове, тайните на
дух
овните светове трябвало да могат да се преживяват в душата.
До това състояние той трябвало, стъпка по стъпка, да бъде доведен с помощта на точно определени вътрешни преживявания. Още като невръстно дете този първороден трябвало най-напред да схване как чрез своя Ангел човекът е свързан с духовното и по такъв начин изолиран от останалия свят, непокварен, така да се каже, от представите, които иначе нахлуват от външния живот в душите на децата да бъде сближен с духовните дейности и с духовните процеси и преди всичко да развие дълбоко съзнание за своята връзка с ръководещото го ангелско същество с вестителя. Ето как именно у това дете бивала изграждана душа, приучвана към не що особено по причини, с които може би ще се занимаем през следващите дни. Особеното у това дете се подчертавало, като се казвало, че такова дете ставало „гарван". Това била своеобразна степен на посвещаване, която била популярна в широки региони, която се съдържала по-специално в персийското посвещаване на Митра и за която отчасти съм Ви разказвал още преди години.
В крайна сметка тази душа трябвало да се издигне до по-интензивното усещане на връзката с духовните светове, тайните на духовните светове трябвало да могат да се преживяват в душата.
Днес подобни неща не биха били възможни, понеже нашето съзнание се развива в други условия; но в онези стари времена, когато можело да се развие сънищно съзнание, те били напълно възможни. Когато детето пораснело и станело юноша при всички случаи ставало дума за момче, а не за момиче -, можело да му се възложи водачеството на отделни краища, на малки племенни групи, а накрая трябвало да съдейства за уреждане на административните, на управленските дела на неголеми общности. Важно е обаче да се изтъкне, че тези управленски дела бивали от такова естество, че възпитаваният по посочения начин винаги да бъдел предпазван от външни влияния, в частност да бъдел грижливо предпазван от въздействието на егоистичните постъпки, от влиянията, които се формирали въз основа на външни преживявания. Резултатът от това бил, че в края на въпросните тридесет години той в известна степен можел да се явява представител на цялото племе. А навършел ли тридесет години, той достигал зрелост, за да възприеме със съзнанието си съпринадлежността с целия Космос.
към текста >>
Старите, сънищни прозрения в
дух
овния свят са изчезнали.
Иначе чрез съпоставката на онази стара уредба с Мистерията на Голгота щяло да се знае, че доколкото тя е Коледно тайнство чрез нея в съвременността не е привнесено старото, сиреч природосъобразното, но че в известна степен е създаден негов заместител с един слой на съзнанието по-високо в съпричастността към Коледното тайнство. Това обаче не бивало да се осъзнава. Налагало се то да бъде изтласка но в подсъзнателното, защото определени сили непрестанно трябва да разчитат на несъзнателното. А голя ма част от историческия процес се състои в това, че съзнателното и несъзнателното биват съчетавани от умеещите да съчетават тези неща. Вярно, ние с право казваме: При прехода от Четвъртата към Петата следатлантска епоха, но дори още от Третата към Четвъртата, съзнанието на човека все повече се превръщало в съзнание на Аза, в дневно съзнание.
Старите, сънищни прозрения в духовния свят са изчезнали.
По северния начин на изразяване казва ли, че на мястото на ваните, чието име се свързва с глагола wahnen 'въобразявам си', с даденото от видението, дошли азите, които вече са богове за развитото дневно съзнание. През Четвъртия следатлантски период на север продължавали да се изразяват по този начин, докато всички подобни спомени не били изкоренени от свещениците. През Петия следатлантски период, когато се появил материализмът, респ. "християнизмът", тези неща вече били изчезнали. И докато на юг гърците имали своите богове Зевс, Аполон и т.н., хората от Севера си имали азите, чието име се свързва с глаголите esse, sein*180 'съм', а пък esse с gesehen werden, mit dein Auge gesehen werden 'бивам виждан, виждат ме с очите си.
към текста >>
Балдур вече е божество от азите, ще рече, че като властваща
дух
овна сила той спада към епохата, през която хората вече са се пробудили за индивидуално съзнание.
Ние правим разлика между култовия мит и мита като такъв. Култовият мит е митът, където чрез външния обичай, чрез външната уредба донякъде в едно "сънищно представление" продължава да се представя онова, което напомня за старите ясновидски прозрения. Така по времето, когато изложеното от мен тук вече не било в сила, в тъй наречения Балдуров мит, в мита за бога Балдур, представян у различните племена като мистерийна сценка, се наблюдава смътен спомен за въпросното ставане на цар. Някога то е съществувало реално, сетне го представяли като мистерийна сценка и накрая се превърнал в разказван мит. И тогава монасите и свещениците го изкоренили.
Балдур вече е божество от азите, ще рече, че като властваща духовна сила той спада към епохата, през която хората вече са се пробудили за индивидуално съзнание.
Божествата ванове вече били угаснали, но Балдур едновременно е представител на съществото, което трябвало да стане цар, на онова първородно същество, идващо всяка трета година на бял свят. Доколкото се разказва, че през определен период на живота си Балдур имал сънища, възвестили му смъртта, и доколкото впоследствие се изпълнили, то това не означава единствено, че той почувствал наближава нето на физическата си смърт, а означава, че в продължение на три години Балдур бил изпълнявал длъжността цар и след изтичането им, от собственото си съзнание, той се бил издигнал към едно по-високо съзна ние. Дотогава бил предпазван да не бъде докосван от външния материалистически свят. Редно било естествено такъв цар да живее сред свещеничеството, та всички егоистични помисли да изчезнат от душата му и да не могат да проникнат в него. Повече от три години той не бивало да царува.
към текста >>
Преди туй имал задачата да управлява, управлението обаче трябвало да става единствено в съгласие с намере-нията на
дух
овния свят.
Дотогава бил предпазван да не бъде докосван от външния материалистически свят. Редно било естествено такъв цар да живее сред свещеничеството, та всички егоистични помисли да изчезнат от душата му и да не могат да проникнат в него. Повече от три години той не бивало да царува. След три години Балдур почувствал как наближава краят на царския му сан. Но тогава според тези стари възгледи той вече бил зрял да влезе в допир с външния свят.
Преди туй имал задачата да управлява, управлението обаче трябвало да става единствено в съгласие с намере-нията на духовния свят.
А после той трябвало да стане нещо друго трябвало да се озове сред външния свят. За оногова, който дотогава не се бил докосвал до него, това наистина била своеобразна смърт, намерила израз в неговите сънища. По-нататък нещата се обрисуват така, че боговете уж били чули за тези сънища и се разтревожили. Разказва се, че когато след приключване на царстването си Балдур тук ние винаги можем да се сещаме за взаимовръзката между човешкото и божественото, както е било в древните Мистерии почувствал наближаването на това време и боговете, сиреч мистерийните жреци, се разтревожили, те на карали всички твари да положат клетва, че няма да наранят Балдур. Накарали всички твари и всички земни неща, но бил забравен един единствен дребен храст имелът, коледното растение.
към текста >>
Така Хьодур бил онзи, който се явява представител на външния материален свят, доколкото този материален свят не се схваща в неговата взаимовръзка с
дух
овното, ами живее като паразит на земята.
Но Локи, дето бил издирил имела, го донесъл сред компанията на боговете, сиреч сред компанията на жреците, и го подал на слепия бог Хьодур или Хьод. Хьодур или Хьод рекъл: Какво да сторя с имела? Аз съм сляп, не виждам къде е Балдур и не мога да го замерям като другите богове. Локи обаче му показал посоката и той запокитил имеловата клонка към Балдур. Балдур бил наранен и умрял.
Така Хьодур бил онзи, който се явява представител на външния материален свят, доколкото този материален свят не се схваща в неговата взаимовръзка с духовното, ами живее като паразит на земята.
Същевременно името Hod е идентично със старата дума за борба, война, докато Baldur, в каквото звучене се пази до днес, възлиза към други означения, най-доброто от които още е съхранено в англосаксонския. С оглед на изложеното от мен през последните дни думата за „ден" (нем. Tag) ведно със самия език и звукоизместването е налице и в по-ранни степени: всъщност Bai day е възможно макар и в англосаксонски като име и в превод би означавало „сияйният ден" или „денят на светлината", с което се изразява връзката на Балдур с дневното съзнание, сиреч със съзнанието, възсияло над човечеството едва през Четвъртия следатлантски период. Хьодур е представителят на материалното, на мрака и в същото време на борбата, на схватката. Балдур е представителят на разбирането, на познанието, на светлината, и то на онази светлина, която свети на човешката душа в съзнаващото състояние, развило се от Четвъртия следатлантски период насам.
към текста >>
През Четвъртия след атлантски период просто все още е било възможно човекът от определен момент нататък да бъде въведен по стария начин в
дух
овния свят, както е ставало и в тези нордски мистерии.
Така с мита за Балдур пред нас се разкрива един особен вид Коледно тайнство. Нали и съзнанието за взаимовръзката на мита за Балдур с Коледното тайнство също е изкоренено от монасите и свещениците. За щото Балдур притежава нещо от добрите качества на Луцифер, а Хьодур -нещо от добрите качества на по-късния Мефистофел-Ариман. При това с добри имам предвид не нравствено добри, а необходими за развитието качества. Такива неща обаче отново стоят във връзка с цялостната еволюция.
През Четвъртия след атлантски период просто все още е било възможно човекът от определен момент нататък да бъде въведен по стария начин в духовния свят, както е ставало и в тези нордски мистерии.
Ала за бъдните времена това трябвало да се промени, тъй като атавистичният начин на старото ясновидство не можел да устои на по-грубо проявяващите се изисквания на материалистическата епоха. В митовете тъкмо това отношение на старото ясновидство от Четвъртия следатлантски период към по-късния е намерило израз в противоположността между Балдур и Хьодур. Какво собствено си взаимодейства, кое лежи в основата на това, че Балдур представителят на човешкото съзнание, което може да бъде просветлено от божествената същност, че Балдур може под влияние на злата сила Локи да бъде погубен от Хьодур бога на борбата, на войната, на тъмнината? В основата му лежи, че както отдавна съществува за нашата епоха и ще се задържи още за известно време между светлината и тъмнината винаги трябва да протича взаимодействие. Всъщност чист религиозен егоизъм е човекът да бъде каран да вярва, че нещо във физическия свят, в света на Майя може да бъде изцяло добро.
към текста >>
Нееднократно съм Ви споменавал, че ако
Дух
овната Наука навлезе по-широко сред хората, тя ще обхване например и медицината, лечението.
Всъщност чист религиозен егоизъм е човекът да бъде каран да вярва, че нещо във физическия свят, в света на Майя може да бъде изцяло добро. Всяка светлина има своя сянка и тъкмо действителното вникване в това познание, че всяка светлина има своя сянка, е извънредно важно и значимо. Нека вземем един определен случай. Именно под въздействие на Коледното тайнство ще можем да задълбочим някои положения, която обсъждахме напоследък. Да вземем един определен случай.
Нееднократно съм Ви споменавал, че ако Духовната Наука навлезе по-широко сред хората, тя ще обхване например и медицината, лечението.
Ще бъдат изнамерени някои по-физически лечебни методи за душевни заболявания, по-духовни лечебни методи за телесни страдания. А съм Ви и казвал защо това днес не е възможно по простата причина, че грехът иде от закона, не законът от греха*181. Докато действат закони, според които материалистическата медицина е законосъобразната а днес е именно така -, дотогава индивидът колкото и проникновени виждания да има не може, пък и не трябва да предприема нищо. Но ще настъпи време и то едва ли толкова далече, когато Кармата на човечеството ще има готовност медицината, лечението да приема импулси, идващи от духовното познание. Отбелязвам го само мимоходом, защото онова, на което държа да наблегна в момента е нещо друго.
към текста >>
Ще бъдат изнамерени някои по-физически лечебни методи за душевни заболявания, по-
дух
овни лечебни методи за телесни страдания.
Всяка светлина има своя сянка и тъкмо действителното вникване в това познание, че всяка светлина има своя сянка, е извънредно важно и значимо. Нека вземем един определен случай. Именно под въздействие на Коледното тайнство ще можем да задълбочим някои положения, която обсъждахме напоследък. Да вземем един определен случай. Нееднократно съм Ви споменавал, че ако Духовната Наука навлезе по-широко сред хората, тя ще обхване например и медицината, лечението.
Ще бъдат изнамерени някои по-физически лечебни методи за душевни заболявания, по-духовни лечебни методи за телесни страдания.
А съм Ви и казвал защо това днес не е възможно по простата причина, че грехът иде от закона, не законът от греха*181. Докато действат закони, според които материалистическата медицина е законосъобразната а днес е именно така -, дотогава индивидът колкото и проникновени виждания да има не може, пък и не трябва да предприема нищо. Но ще настъпи време и то едва ли толкова далече, когато Кармата на човечеството ще има готовност медицината, лечението да приема импулси, идващи от духовното познание. Отбелязвам го само мимоходом, защото онова, на което държа да наблегна в момента е нещо друго. Знанията за лечебните сили са неотделими от знанията за болестотворните сили, едните не могат да се преподават без другите.
към текста >>
Но ще настъпи време и то едва ли толкова далече, когато Кармата на човечеството ще има готовност медицината, лечението да приема импулси, идващи от
дух
овното познание.
Да вземем един определен случай. Нееднократно съм Ви споменавал, че ако Духовната Наука навлезе по-широко сред хората, тя ще обхване например и медицината, лечението. Ще бъдат изнамерени някои по-физически лечебни методи за душевни заболявания, по-духовни лечебни методи за телесни страдания. А съм Ви и казвал защо това днес не е възможно по простата причина, че грехът иде от закона, не законът от греха*181. Докато действат закони, според които материалистическата медицина е законосъобразната а днес е именно така -, дотогава индивидът колкото и проникновени виждания да има не може, пък и не трябва да предприема нищо.
Но ще настъпи време и то едва ли толкова далече, когато Кармата на човечеството ще има готовност медицината, лечението да приема импулси, идващи от духовното познание.
Отбелязвам го само мимоходом, защото онова, на което държа да наблегна в момента е нещо друго. Знанията за лечебните сили са неотделими от знанията за болестотворните сили, едните не могат да се преподават без другите. Никой на света не може да опознае лечебните сили, без да е получил знания за болестотворните. По тази причина Вие разбирате каква роля играе нравственото проникване на човека там, където става въпрос за нещо сериозно. Понеже, който може да излекува един човек духовно, той може и да го разболее духовно, и то със същия успех.
към текста >>
Понеже, който може да излекува един човек
дух
овно, той може и да го разболее
дух
овно, и то със същия успех.
Но ще настъпи време и то едва ли толкова далече, когато Кармата на човечеството ще има готовност медицината, лечението да приема импулси, идващи от духовното познание. Отбелязвам го само мимоходом, защото онова, на което държа да наблегна в момента е нещо друго. Знанията за лечебните сили са неотделими от знанията за болестотворните сили, едните не могат да се преподават без другите. Никой на света не може да опознае лечебните сили, без да е получил знания за болестотворните. По тази причина Вие разбирате каква роля играе нравственото проникване на човека там, където става въпрос за нещо сериозно.
Понеже, който може да излекува един човек духовно, той може и да го разболее духовно, и то със същия успех.
Ето защо такива истини за боговете могат, разбира се, да се предоставят на хората едва тогава, когато бъде постигната такава степен на нравственост, че лечебното средство да не се превръща в отрова. Така обаче стоят нещата не само в рамките на този пример, където става дума за отклонения във физическото и душевното състояние на човека, но и по отношение на извършващото се в социалния живот. Защо то от последните разсъждения сигурно изцяло сте се убедили, че и в социалната област действат импулси добри и лоши, направлявани от онези, които разбират нещо от направляването, и често пъти направлява ни по забележителен начин. Вие навярно си мислите, че това става просто по необходимост, та човечеството чрез себе си да се научи как се стига до доброто. Добре ми е известно как дори в нашите редове се гледа недостатъчно сериозно на тези неща и как точно спрямо тези неща се отправят какви ли не филистерски упреци; ала в наше време явно не може да бъде другояче.
към текста >>
Дори ако някои днес не знае нищо за
Дух
овната Наука, но има неопределено съзнание за пребиваването си в Петия следатлантски период, той ще зачита вътрешното свободолюбие на хората и ще говори така, че да не надхитрява, така да се каже, чувствата и да не замайва душата.
За отделния човек, представляващ в нашия физически свят по-силна същност в сравнение с една човешка маса, е необходимо и едно по-силно заглушаване на съзнанието, ако ще трябва да се действа в друго състояние на съзнанието. За една човешка общност, за една човешка група дори не е нужно да се отбелязва заглушаването на съзнанието, защото то може да настъпи много по-неусетно. При все това някои неща биха останали непостижими, ако човек винаги говореше така, както например си говорим ние. Ето защо аз непрекъснато подчертавам: Никога няма да си позволя да говоря другояче, освен с донякъде трудни, апелиращи към интелекта понятия, така че всеки да бъде принуден да се присъедини към мисленето, да участва с понятия в онова, за което става въпрос. И дума не може да става за смайване или за въздействие върху нещо друго освен върху интелекта, когато се гледа напълно сериозно на Петия следатлантски период и на неговите изисквания.
Дори ако някои днес не знае нищо за Духовната Наука, но има неопределено съзнание за пребиваването си в Петия следатлантски период, той ще зачита вътрешното свободолюбие на хората и ще говори така, че да не надхитрява, така да се каже, чувствата и да не замайва душата.
Нещо друго би било, ако някой желае да постигне въздействия, които се различават от току-що описаните, а именно, ако някой пожелае да се възползва от заглушеното съзнание, което при едно множество от хора може да се създаде много по-лесно, отколкото при индивида; защото тогава не е нужно да се прибягва до хипноза. Вие знаете как едно множество, как една група може да бъде обзета от известно опиянение, стига само да се извърши по правилен начин. И по други поводи съм казвал, че съм се запознавал с оратори пред широка публика, които, ръководени от определени инстинкти, много добре владееха изкуството да се обръщат не към чистата интелектуалност, а по някакъв начин с лозунги, с изключителна образност да говорят на едно объркано, отчасти делириумно съзнание. Както споменах, при индивида заглушаването би трябвало да е по-силно, докато при множеството това съвсем не е нужно. Приведох и съответни примери;
към текста >>
Защото тази тълпа вярвала, че Кола ди Риенци е довел
Светия
дух
, и макар за съвсем кратко време, чрез използване на съответното положение на звездите било възможно да се постигне онова, което Кола ди Риенци желаел да постигне.
По този начин би била налице тъкмо специалната възможност за въздействие върху делириумното съзнание. Винаги би могло да се намери група от хора, представляващи своего рода Балдур през Петия следатлантски период, щом някой реши да играе ролята на Локи със слепия Хьодур или чрез слепия Хьодур, като при специалните космически условия поражда делириумното съзнание. Да вземем един конкретен случай: На 20 Май 1347 г., ще рече в стари времена, било именно Петдесетница. На определен ден по онова време сред една тълпа, която впрочем имала друго отношение към тайнството на Петдесетница в сравнение със съвременността, глашатаите шествали в Рим под звуците на тръби пред Кола ди Риенци*193, оповестил от престижно място в Рим при звездната констелация на Петдесетница, която тогава се падала именно на 20 Май, онова, което щяло да го направи трибун на града. Впечатлението било такова, каквото се полагало да бъде за делириумно съзнание на една група, на една тълпа.
Защото тази тълпа вярвала, че Кола ди Риенци е довел Светия дух, и макар за съвсем кратко време, чрез използване на съответното положение на звездите било възможно да се постигне онова, което Кола ди Риенци желаел да постигне.
При същата констелация се получило забележително копие, когато през 1915 г. не Кола ди Риенци, разбира се, а синьор Д,Анунцио*184 по съвсем аналогичен начин призовал една група на същото място! И отново на делириумното съзнание било въздействало с представи, със символи, които чрез своята образност били изключително подходящи да заговорят на това делириумно съзнание. Не желая да обвинявам ничие съзнание, а искам само да разкажа факти, такива факти, които са изтласкани възможно по-дълбоки в подсъзнанието. Това обаче не променя нищо в тяхната действеност.
към текста >>
„Не към мен, не към мен е отправен този поздрав, изпълнен с дружелюбна топлина и великодушна признателност; аз знам, че не мен, възвръщенеца, приветствате вие, а
дух
а, който ме води, любовта, която ме о
дух
отворява, идеята, на която служа.
Същият човек, когото в родната му страна наричат певеца на всички срамни човешки извращения и който не се е посвенил да напише роман, където по безкрайно непристоен начин е разтръбил пред света връзката си с една прочута жена този човек изнамери във втората си дълга реч, държана в театър "Констанци", цяла поредица други ефектни сравнения. Споменатото от мен образно сравнение с артилериста е, общо взето, дреболия. Невъзможно ми е да Ви прочета цялата реч, защото ще отнеме много време, а само един откъс може би от началото и после края. Началото: „Римляни, италианци, братя по вяра и копнеж, мои нови приятели и мои сподвижници от по-преди! " особено пък с това „по-преди"!
„Не към мен, не към мен е отправен този поздрав, изпълнен с дружелюбна топлина и великодушна признателност; аз знам, че не мен, възвръщенеца, приветствате вие, а духа, който ме води, любовта, която ме одухотворява, идеята, на която служа.
Вашите акламации се издигат над и извън мен и са насочени по-високо. Нося ви посланието на Кварто, което е просто едно римско послание до Рим на Вила Спада и на Вашело. Тази вечер дневната светлина не си отиде от аврелианските стени, тя не си отива: заревото се задържа върху Сан Панкрацио. Сега се навършват 66 години ако на малодушието тази вечер противопоставим героизма, тази вечер се навършват 66 години, откакто предводителят на маните върна от Палестина в Рим своя легион, предназначен още за юнските чудеса; тази вечер и дори точно в този час ако на срама тази вечер противопоставим славата, точно сега преди 55 години хилядата се отморявали по време на прехода си от Марсала за Салеми, преглъщали своя хляб край подпрените си пушки и кротко заспали. В сърцето си имали звездите и словото на предводителя, което и днес още ни звучи живо и повелително: „Ако сме единни, задачата ни ще бъде лека.
към текста >>
В този
дух
нещата продължават нататък.
По-нататък същият призив от Марсала казвал със сурова закана: „Който не се въоръжи, той или е страхливец, или е предател! " Ако Той, Освободителят, можеше да слезе от Яникулум в низината, нямаше ли да обозначи с единия или с другия печат и да обвини в позор всички ония, които тайно или явно се стараят да обезоръжат Италия, да посрамят отечеството, да го тласнат обратно в условията на робство, отново да го приковат към кръста му или да го оставят в агония в леглото му, което понякога ни е приличало на открит гроб? Едному са нужни 50 години, за да почине в леглото си, другиму са нужни 50 години, за да приключи своята деградация в леглото си. Възможно ли е да оставим чужденците във и извън страната, враговете, живеещи или нахлули в дома ни, да наложат този вид смърт на един народ, който вчера с властнически трепет издигна край морето си изображението на своя върховен мит, паметника на своята истинска воля, която е римска воля, о граждани? От три дни започва да ни задушава някаква неопределима миризма на предателство."
В този дух нещата продължават нататък.
А най-накрая намираме поднесено по друг начин онова, което ни е добре известно от Евангелието. Не кой да е, а Д'Анунцио се осмелява да изговори следните думи*190: „Блажени онези, които имат повече, защото толкова по-много ще могат да дадат, толкова по-пламенни ще могат да бъдат! Блажени онези, които двайсет години имат чист дух, закалено тяло, смела майка! Блажени онези, които очаквайки и вярвайки не прахосаха своята сила, ами я опазиха с воинско благонравие! Блажени онези, които пренебрегнаха безплодните флиртувания, за да бъдат целомъдрени за тази първа и последна любов!
към текста >>
Блажени онези, които двайсет години имат чист
дух
, закалено тяло, смела майка!
Възможно ли е да оставим чужденците във и извън страната, враговете, живеещи или нахлули в дома ни, да наложат този вид смърт на един народ, който вчера с властнически трепет издигна край морето си изображението на своя върховен мит, паметника на своята истинска воля, която е римска воля, о граждани? От три дни започва да ни задушава някаква неопределима миризма на предателство." В този дух нещата продължават нататък. А най-накрая намираме поднесено по друг начин онова, което ни е добре известно от Евангелието. Не кой да е, а Д'Анунцио се осмелява да изговори следните думи*190: „Блажени онези, които имат повече, защото толкова по-много ще могат да дадат, толкова по-пламенни ще могат да бъдат!
Блажени онези, които двайсет години имат чист дух, закалено тяло, смела майка!
Блажени онези, които очаквайки и вярвайки не прахосаха своята сила, ами я опазиха с воинско благонравие! Блажени онези, които пренебрегнаха безплодните флиртувания, за да бъдат целомъдрени за тази първа и последна любов! " точно пък Д'Анунцио: „Блажени онези, които пренебрегнаха безплодните флиртувания, за да бъдат целомъдрени за тази първа и последна любов! "
към текста >>
Защото не всеки постъпва в
дух
а на онзи, чието раждане се отбелязва в святата нощ, щом по такъв на чин разгласява шумни облажавания по света.
Блажени онези, които до вчера все още се опълчваха срещу събитието, сега обаче мълчаливо ще приемат дълбоката необходимост и оттук нататък ще желаят да бъдат не последни, а първи! Блажени милосърдните, защото те ще трябва да избърсват бляскава кръв и да превързват лъчезарна болка! Блажени имащите чисти сърца, блажени завръщащите се победоносно; защото те ще видят новото лице на Рим, обкиченото с нов венец чело на Данте,триумфиращата хубост на Италия." Понякога и така се говори в наше време! И вече е важно, скъпи мои приятели, тези неща да не се подминават.
Защото не всеки постъпва в духа на онзи, чието раждане се отбелязва в святата нощ, щом по такъв на чин разгласява шумни облажавания по света.
Ала не принадлежността към мрака, а към светлината, дошла на света, се числи към усещанията, с които човек трябва да се проникне именно на Коледния празник, сгодяването, така да се каже, със светлината, а не с онази невнимателност, която ни носи мракът. В наше то сериозно време това също може да бъде нещо, което на Бъдни вечер сигурно заслужава да отбележим в душите си.
към текста >>
61.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Днес бих искал да говоря по-конкретно за различни неща, свързани с начина на изживяване на Мистерията на Христос, който трябва да се подготви чрез такива
дух
овни идеали, каквито напоследък описах, като направя връзка с разглежданията – с които се занимахме предишната седмица – за участието в
дух
овния свят, към което човешката душа трябва да се стреми в бъдеще.
КАК ДА НАМЕРЯ ХРИСТОС? Цюрих, 16 октомври 1918 г.
Днес бих искал да говоря по-конкретно за различни неща, свързани с начина на изживяване на Мистерията на Христос, който трябва да се подготви чрез такива духовни идеали, каквито напоследък описах, като направя връзка с разглежданията – с които се занимахме предишната седмица – за участието в духовния свят, към което човешката душа трябва да се стреми в бъдеще.
Когато разглеждаме човека духовнонаучно, това първоначално е информация, която в по-нататъшното разглеждане днес ще се изясни още повече. Ако наблюдаваме духовнонаучно душевния живот на човека, както ни е възможно със средствата на днешната духовна наука, можем да кажем, че в този душевен живот, доколкото, от една страна, е свързан с телесния живот, а от друга – с духовния, протича една троичност, троен стремеж към свръхсетивния свят. Този троен стремеж към свръхсетивния свят всъщност трябва да бъде отречен, ако човек изобщо не пожелае да узнае за него. Човекът има стремеж да опознае това, което най-общо се нарича божествено. Той проявява и втори стремеж – естествено ние говорим за човека в настоящия му период на развитие – да опознае Христос.
към текста >>
Когато разглеждаме човека
дух
овнонаучно, това първоначално е информация, която в по-нататъшното разглеждане днес ще се изясни още повече.
КАК ДА НАМЕРЯ ХРИСТОС? Цюрих, 16 октомври 1918 г. Днес бих искал да говоря по-конкретно за различни неща, свързани с начина на изживяване на Мистерията на Христос, който трябва да се подготви чрез такива духовни идеали, каквито напоследък описах, като направя връзка с разглежданията – с които се занимахме предишната седмица – за участието в духовния свят, към което човешката душа трябва да се стреми в бъдеще.
Когато разглеждаме човека духовнонаучно, това първоначално е информация, която в по-нататъшното разглеждане днес ще се изясни още повече.
Ако наблюдаваме духовнонаучно душевния живот на човека, както ни е възможно със средствата на днешната духовна наука, можем да кажем, че в този душевен живот, доколкото, от една страна, е свързан с телесния живот, а от друга – с духовния, протича една троичност, троен стремеж към свръхсетивния свят. Този троен стремеж към свръхсетивния свят всъщност трябва да бъде отречен, ако човек изобщо не пожелае да узнае за него. Човекът има стремеж да опознае това, което най-общо се нарича божествено. Той проявява и втори стремеж – естествено ние говорим за човека в настоящия му период на развитие – да опознае Христос. И третият стремеж е да опознае това, което обикновено се нарича дух или Светият дух.
към текста >>
Ако наблюдаваме
дух
овнонаучно душевния живот на човека, както ни е възможно със средствата на днешната
дух
овна наука, можем да кажем, че в този душевен живот, доколкото, от една страна, е свързан с телесния живот, а от друга – с
дух
овния, протича една троичност, троен стремеж към свръхсетивния свят.
КАК ДА НАМЕРЯ ХРИСТОС? Цюрих, 16 октомври 1918 г. Днес бих искал да говоря по-конкретно за различни неща, свързани с начина на изживяване на Мистерията на Христос, който трябва да се подготви чрез такива духовни идеали, каквито напоследък описах, като направя връзка с разглежданията – с които се занимахме предишната седмица – за участието в духовния свят, към което човешката душа трябва да се стреми в бъдеще. Когато разглеждаме човека духовнонаучно, това първоначално е информация, която в по-нататъшното разглеждане днес ще се изясни още повече.
Ако наблюдаваме духовнонаучно душевния живот на човека, както ни е възможно със средствата на днешната духовна наука, можем да кажем, че в този душевен живот, доколкото, от една страна, е свързан с телесния живот, а от друга – с духовния, протича една троичност, троен стремеж към свръхсетивния свят.
Този троен стремеж към свръхсетивния свят всъщност трябва да бъде отречен, ако човек изобщо не пожелае да узнае за него. Човекът има стремеж да опознае това, което най-общо се нарича божествено. Той проявява и втори стремеж – естествено ние говорим за човека в настоящия му период на развитие – да опознае Христос. И третият стремеж е да опознае това, което обикновено се нарича дух или Светият дух. Знаете, че има хора, които отричат тези стремежи.
към текста >>
И третият стремеж е да опознае това, което обикновено се нарича
дух
или
Светия
т
дух
.
Когато разглеждаме човека духовнонаучно, това първоначално е информация, която в по-нататъшното разглеждане днес ще се изясни още повече. Ако наблюдаваме духовнонаучно душевния живот на човека, както ни е възможно със средствата на днешната духовна наука, можем да кажем, че в този душевен живот, доколкото, от една страна, е свързан с телесния живот, а от друга – с духовния, протича една троичност, троен стремеж към свръхсетивния свят. Този троен стремеж към свръхсетивния свят всъщност трябва да бъде отречен, ако човек изобщо не пожелае да узнае за него. Човекът има стремеж да опознае това, което най-общо се нарича божествено. Той проявява и втори стремеж – естествено ние говорим за човека в настоящия му период на развитие – да опознае Христос.
И третият стремеж е да опознае това, което обикновено се нарича дух или Светият дух.
Знаете, че има хора, които отричат тези стремежи. Известно е, че именно през 19-то столетие, когато нещата поне в европейската култура достигнаха своята кулминация, хората изобщо отрекоха божественото в света. Понеже в духовната наука не можем да се съмняваме в божественото, което, ако бива така да кажем, живее в свръхсетивното, можем да запитаме духовнонаучно: Кое води човека до отричане на божественото, на това, което в троичността се нарича Бог Отец? Духовната наука ни показва, че когато някой човек отрича Бог Отец, тоест изобщо божественото в света, онова божествено, което например се признава и в юдаизма, в тялото му се получава истински, реален физически дефект, физическо заболяване, физически недостатък. Да бъде човек атеист, за духовнонаучния възглед означава, че в някакво отношение той е болен.
към текста >>
Понеже в
дух
овната наука не можем да се съмняваме в божественото, което, ако бива така да кажем, живее в свръхсетивното, можем да запитаме
дух
овнонаучно: Кое води човека до отричане на божественото, на това, което в троичността се нарича Бог Отец?
Човекът има стремеж да опознае това, което най-общо се нарича божествено. Той проявява и втори стремеж – естествено ние говорим за човека в настоящия му период на развитие – да опознае Христос. И третият стремеж е да опознае това, което обикновено се нарича дух или Светият дух. Знаете, че има хора, които отричат тези стремежи. Известно е, че именно през 19-то столетие, когато нещата поне в европейската култура достигнаха своята кулминация, хората изобщо отрекоха божественото в света.
Понеже в духовната наука не можем да се съмняваме в божественото, което, ако бива така да кажем, живее в свръхсетивното, можем да запитаме духовнонаучно: Кое води човека до отричане на божественото, на това, което в троичността се нарича Бог Отец?
Духовната наука ни показва, че когато някой човек отрича Бог Отец, тоест изобщо божественото в света, онова божествено, което например се признава и в юдаизма, в тялото му се получава истински, реален физически дефект, физическо заболяване, физически недостатък. Да бъде човек атеист, за духовнонаучния възглед означава, че в някакво отношение той е болен. Разбира се, това е болест, която лекарите не лекуват, те самите често страдат от нея, болест, която не се признава като такава от днешната медицина. Но тя е болест, която духовната наука открива в човека, когато той отрича това, което би трябвало да чувства не чрез душевната си конституция, а чрез телесната. Ако отрича, че божественост прониква света, което му показва здравословното чувство на тялото, според духовнонаучните разбирания той е болен, телесно болен.
към текста >>
Дух
овната наука ни показва, че когато някой човек отрича Бог Отец, тоест изобщо божественото в света, онова божествено, което например се признава и в юдаизма, в тялото му се получава истински, реален физически дефект, физическо заболяване, физически недостатък.
Той проявява и втори стремеж – естествено ние говорим за човека в настоящия му период на развитие – да опознае Христос. И третият стремеж е да опознае това, което обикновено се нарича дух или Светият дух. Знаете, че има хора, които отричат тези стремежи. Известно е, че именно през 19-то столетие, когато нещата поне в европейската култура достигнаха своята кулминация, хората изобщо отрекоха божественото в света. Понеже в духовната наука не можем да се съмняваме в божественото, което, ако бива така да кажем, живее в свръхсетивното, можем да запитаме духовнонаучно: Кое води човека до отричане на божественото, на това, което в троичността се нарича Бог Отец?
Духовната наука ни показва, че когато някой човек отрича Бог Отец, тоест изобщо божественото в света, онова божествено, което например се признава и в юдаизма, в тялото му се получава истински, реален физически дефект, физическо заболяване, физически недостатък.
Да бъде човек атеист, за духовнонаучния възглед означава, че в някакво отношение той е болен. Разбира се, това е болест, която лекарите не лекуват, те самите често страдат от нея, болест, която не се признава като такава от днешната медицина. Но тя е болест, която духовната наука открива в човека, когато той отрича това, което би трябвало да чувства не чрез душевната си конституция, а чрез телесната. Ако отрича, че божественост прониква света, което му показва здравословното чувство на тялото, според духовнонаучните разбирания той е болен, телесно болен. Срещат се много хора, които отричат Христос.
към текста >>
Да бъде човек атеист, за
дух
овнонаучния възглед означава, че в някакво отношение той е болен.
И третият стремеж е да опознае това, което обикновено се нарича дух или Светият дух. Знаете, че има хора, които отричат тези стремежи. Известно е, че именно през 19-то столетие, когато нещата поне в европейската култура достигнаха своята кулминация, хората изобщо отрекоха божественото в света. Понеже в духовната наука не можем да се съмняваме в божественото, което, ако бива така да кажем, живее в свръхсетивното, можем да запитаме духовнонаучно: Кое води човека до отричане на божественото, на това, което в троичността се нарича Бог Отец? Духовната наука ни показва, че когато някой човек отрича Бог Отец, тоест изобщо божественото в света, онова божествено, което например се признава и в юдаизма, в тялото му се получава истински, реален физически дефект, физическо заболяване, физически недостатък.
Да бъде човек атеист, за духовнонаучния възглед означава, че в някакво отношение той е болен.
Разбира се, това е болест, която лекарите не лекуват, те самите често страдат от нея, болест, която не се признава като такава от днешната медицина. Но тя е болест, която духовната наука открива в човека, когато той отрича това, което би трябвало да чувства не чрез душевната си конституция, а чрез телесната. Ако отрича, че божественост прониква света, което му показва здравословното чувство на тялото, според духовнонаучните разбирания той е болен, телесно болен. Срещат се много хора, които отричат Христос. Отричането на Христос се тълкува от духовната наука като нещо, което е въпрос на съдбата и засяга човешкия душевен живот.
към текста >>
Но тя е болест, която
дух
овната наука открива в човека, когато той отрича това, което би трябвало да чувства не чрез душевната си конституция, а чрез телесната.
Известно е, че именно през 19-то столетие, когато нещата поне в европейската култура достигнаха своята кулминация, хората изобщо отрекоха божественото в света. Понеже в духовната наука не можем да се съмняваме в божественото, което, ако бива така да кажем, живее в свръхсетивното, можем да запитаме духовнонаучно: Кое води човека до отричане на божественото, на това, което в троичността се нарича Бог Отец? Духовната наука ни показва, че когато някой човек отрича Бог Отец, тоест изобщо божественото в света, онова божествено, което например се признава и в юдаизма, в тялото му се получава истински, реален физически дефект, физическо заболяване, физически недостатък. Да бъде човек атеист, за духовнонаучния възглед означава, че в някакво отношение той е болен. Разбира се, това е болест, която лекарите не лекуват, те самите често страдат от нея, болест, която не се признава като такава от днешната медицина.
Но тя е болест, която духовната наука открива в човека, когато той отрича това, което би трябвало да чувства не чрез душевната си конституция, а чрез телесната.
Ако отрича, че божественост прониква света, което му показва здравословното чувство на тялото, според духовнонаучните разбирания той е болен, телесно болен. Срещат се много хора, които отричат Христос. Отричането на Христос се тълкува от духовната наука като нещо, което е въпрос на съдбата и засяга човешкия душевен живот. Да се отрича Христос трябва да бъде наречено нещастие от духовната наука. Да се отрича Бог Отец е болест, да се отрича Христос е нещастие.
към текста >>
Ако отрича, че божественост прониква света, което му показва здравословното чувство на тялото, според
дух
овнонаучните разбирания той е болен, телесно болен.
Понеже в духовната наука не можем да се съмняваме в божественото, което, ако бива така да кажем, живее в свръхсетивното, можем да запитаме духовнонаучно: Кое води човека до отричане на божественото, на това, което в троичността се нарича Бог Отец? Духовната наука ни показва, че когато някой човек отрича Бог Отец, тоест изобщо божественото в света, онова божествено, което например се признава и в юдаизма, в тялото му се получава истински, реален физически дефект, физическо заболяване, физически недостатък. Да бъде човек атеист, за духовнонаучния възглед означава, че в някакво отношение той е болен. Разбира се, това е болест, която лекарите не лекуват, те самите често страдат от нея, болест, която не се признава като такава от днешната медицина. Но тя е болест, която духовната наука открива в човека, когато той отрича това, което би трябвало да чувства не чрез душевната си конституция, а чрез телесната.
Ако отрича, че божественост прониква света, което му показва здравословното чувство на тялото, според духовнонаучните разбирания той е болен, телесно болен.
Срещат се много хора, които отричат Христос. Отричането на Христос се тълкува от духовната наука като нещо, което е въпрос на съдбата и засяга човешкия душевен живот. Да се отрича Христос трябва да бъде наречено нещастие от духовната наука. Да се отрича Бог Отец е болест, да се отрича Христос е нещастие. Да се намери Христос принадлежи към съдбата и това в известен смисъл е нещо, което трябва да се намира в кармата.
към текста >>
Отричането на Христос се тълкува от
дух
овната наука като нещо, което е въпрос на съдбата и засяга човешкия душевен живот.
Да бъде човек атеист, за духовнонаучния възглед означава, че в някакво отношение той е болен. Разбира се, това е болест, която лекарите не лекуват, те самите често страдат от нея, болест, която не се признава като такава от днешната медицина. Но тя е болест, която духовната наука открива в човека, когато той отрича това, което би трябвало да чувства не чрез душевната си конституция, а чрез телесната. Ако отрича, че божественост прониква света, което му показва здравословното чувство на тялото, според духовнонаучните разбирания той е болен, телесно болен. Срещат се много хора, които отричат Христос.
Отричането на Христос се тълкува от духовната наука като нещо, което е въпрос на съдбата и засяга човешкия душевен живот.
Да се отрича Христос трябва да бъде наречено нещастие от духовната наука. Да се отрича Бог Отец е болест, да се отрича Христос е нещастие. Да се намери Христос принадлежи към съдбата и това в известен смисъл е нещо, което трябва да се намира в кармата. Да нямаме никакво отношение към Христос е нещастие. Да отричаме духа или Светия дух означава затъпялост на собствения ни дух.
към текста >>
Да се отрича Христос трябва да бъде наречено нещастие от
дух
овната наука.
Разбира се, това е болест, която лекарите не лекуват, те самите често страдат от нея, болест, която не се признава като такава от днешната медицина. Но тя е болест, която духовната наука открива в човека, когато той отрича това, което би трябвало да чувства не чрез душевната си конституция, а чрез телесната. Ако отрича, че божественост прониква света, което му показва здравословното чувство на тялото, според духовнонаучните разбирания той е болен, телесно болен. Срещат се много хора, които отричат Христос. Отричането на Христос се тълкува от духовната наука като нещо, което е въпрос на съдбата и засяга човешкия душевен живот.
Да се отрича Христос трябва да бъде наречено нещастие от духовната наука.
Да се отрича Бог Отец е болест, да се отрича Христос е нещастие. Да се намери Христос принадлежи към съдбата и това в известен смисъл е нещо, което трябва да се намира в кармата. Да нямаме никакво отношение към Христос е нещастие. Да отричаме духа или Светия дух означава затъпялост на собствения ни дух. Човекът се състои от тяло, душа и дух.
към текста >>
Да отричаме
дух
а или
Светия
дух
означава затъпялост на собствения ни
дух
.
Отричането на Христос се тълкува от духовната наука като нещо, което е въпрос на съдбата и засяга човешкия душевен живот. Да се отрича Христос трябва да бъде наречено нещастие от духовната наука. Да се отрича Бог Отец е болест, да се отрича Христос е нещастие. Да се намери Христос принадлежи към съдбата и това в известен смисъл е нещо, което трябва да се намира в кармата. Да нямаме никакво отношение към Христос е нещастие.
Да отричаме духа или Светия дух означава затъпялост на собствения ни дух.
Човекът се състои от тяло, душа и дух. Той може да има в себе си дефект по отношение на всяка от трите същности. При атеизма съществува истински физически болестен дефект във връзка с божественото. Да не намериш в живота онази връзка със света, която довежда до познаването на Христос, е по-скоро нещастие. Да не можеш да намериш духа в собствената си душа, е затъпялост, в известен смисъл идиотизъм, дори фин и непризнат идиотизъм.
към текста >>
Човекът се състои от тяло, душа и
дух
.
Да се отрича Христос трябва да бъде наречено нещастие от духовната наука. Да се отрича Бог Отец е болест, да се отрича Христос е нещастие. Да се намери Христос принадлежи към съдбата и това в известен смисъл е нещо, което трябва да се намира в кармата. Да нямаме никакво отношение към Христос е нещастие. Да отричаме духа или Светия дух означава затъпялост на собствения ни дух.
Човекът се състои от тяло, душа и дух.
Той може да има в себе си дефект по отношение на всяка от трите същности. При атеизма съществува истински физически болестен дефект във връзка с божественото. Да не намериш в живота онази връзка със света, която довежда до познаването на Христос, е по-скоро нещастие. Да не можеш да намериш духа в собствената си душа, е затъпялост, в известен смисъл идиотизъм, дори фин и непризнат идиотизъм. Но става дума да се постави въпросът: Как човекът да намери Христос?
към текста >>
Да не можеш да намериш
дух
а в собствената си душа, е затъпялост, в известен смисъл идиотизъм, дори фин и непризнат идиотизъм.
Да отричаме духа или Светия дух означава затъпялост на собствения ни дух. Човекът се състои от тяло, душа и дух. Той може да има в себе си дефект по отношение на всяка от трите същности. При атеизма съществува истински физически болестен дефект във връзка с божественото. Да не намериш в живота онази връзка със света, която довежда до познаването на Христос, е по-скоро нещастие.
Да не можеш да намериш духа в собствената си душа, е затъпялост, в известен смисъл идиотизъм, дори фин и непризнат идиотизъм.
Но става дума да се постави въпросът: Как човекът да намери Христос? Днес искаме да говорим за това намиране на Христос, което в хода на живота може да се постигне в собствената човешка душа. Често от действително сериозно търсещи души се чува въпросът: Как да намеря Христос? Да се занимаем с този въпрос и да намерим разумен отговор изобщо е възможно само ако го разгледаме в известна историческа връзка. Нека поставим пред душата си исторически взаимовръзки, които в края на днешното обсъждане да ни доведат до отговора на въпроса: Как да намеря Христос?
към текста >>
Знаем, че, разгледано
дух
овнонаучно, нашата историческа епоха започва през 15 век.
Но става дума да се постави въпросът: Как човекът да намери Христос? Днес искаме да говорим за това намиране на Христос, което в хода на живота може да се постигне в собствената човешка душа. Често от действително сериозно търсещи души се чува въпросът: Как да намеря Христос? Да се занимаем с този въпрос и да намерим разумен отговор изобщо е възможно само ако го разгледаме в известна историческа връзка. Нека поставим пред душата си исторически взаимовръзки, които в края на днешното обсъждане да ни доведат до отговора на въпроса: Как да намеря Христос?
Знаем, че, разгледано духовнонаучно, нашата историческа епоха започва през 15 век.
Ако искаме да определим приблизително време, можем да посочим 1413 година. Но ако не желаем да фиксираме такива дати, можем да кажем, че през 15 век душевният живот на човечеството стана такъв, какъвто е днес. Ако това не се признава в поновата история, причината е, че по-новата история разглежда единствено външните факти и няма никакво понятие в своята същност на fable convenue, че до преди 15 век хората са мислели съвсем различно, чувствали са различно, действали са различно съгласно вътрешните си импулси, били са коренно различни в душевния си живот, по-различни от душевния живот на настоящия човек. Периодът, приключил през 1413 година, е започнал през 747 година преди Христос, тоест през 8 век преди новата ера, така че това, което духовнонаучно наричаме гръцко-латински културен период, се простира между 747 г. пр. Хр.
към текста >>
Периодът, приключил през 1413 година, е започнал през 747 година преди Христос, тоест през 8 век преди новата ера, така че това, което
дух
овнонаучно наричаме гръцко-латински културен период, се простира между 747 г.
Нека поставим пред душата си исторически взаимовръзки, които в края на днешното обсъждане да ни доведат до отговора на въпроса: Как да намеря Христос? Знаем, че, разгледано духовнонаучно, нашата историческа епоха започва през 15 век. Ако искаме да определим приблизително време, можем да посочим 1413 година. Но ако не желаем да фиксираме такива дати, можем да кажем, че през 15 век душевният живот на човечеството стана такъв, какъвто е днес. Ако това не се признава в поновата история, причината е, че по-новата история разглежда единствено външните факти и няма никакво понятие в своята същност на fable convenue, че до преди 15 век хората са мислели съвсем различно, чувствали са различно, действали са различно съгласно вътрешните си импулси, били са коренно различни в душевния си живот, по-различни от душевния живот на настоящия човек.
Периодът, приключил през 1413 година, е започнал през 747 година преди Христос, тоест през 8 век преди новата ера, така че това, което духовнонаучно наричаме гръцко-латински културен период, се простира между 747 г.
пр. Хр. и 1413 година. През този културен период, по точно през първата третина от него, се извършва Мистерията на Голгота. Както знаете, в течение на столетията за много хора Мистерията на Голгота е средищната точка на цялото им чувстване, на цялото им мислене. По времето, предхождащо новата културна епоха, тоест от 15-то, 16-то столетие нататък Мистерията на Голгота бива разбирана от душата по-скоро по чувство.
към текста >>
Значимото на новата
дух
овна наука ще бъде, че когато цялата външна наука, всички опиращи се само на сетивното науки ще трябва да си признаят, че нямат вече достъп до Мистерията на Голгота, когато дори и теологията, доколкото е критична, ще започне да се държи нехристиянски,
дух
овната наука ще доведе хората до Мистерията на Голгота, но по свръхсетивен път, който често сме описвали.
Този, който иска да намери някакво външно материалистическо доказателство, няма да го намери, а ще констатира, че няма такова. Човечеството трябва да бъде изправено пред решението да поеме задължението тъкмо по отношение на Мистерията на Голгота. Трябва да се обърнем към свръхсетивното или изобщо няма да можем да разберем нещо като Мистерията на Голгота. В известен смисъл Мистерията на Голгота трябва да принуди човешката душа да намери пътя от всички сетивни доказателства до свръхсетивното. Фактът, че Мистерията на Голгота не може да се докаже нито естественонаучно, нито исторически, има своите добри основания.
Значимото на новата духовна наука ще бъде, че когато цялата външна наука, всички опиращи се само на сетивното науки ще трябва да си признаят, че нямат вече достъп до Мистерията на Голгота, когато дори и теологията, доколкото е критична, ще започне да се държи нехристиянски, духовната наука ще доведе хората до Мистерията на Голгота, но по свръхсетивен път, който често сме описвали.
Можем да се запитаме каква е била ситуацията на човечеството, когато през четвъртата следатлантска, гръцколатинска културна епоха се е състояла Мистерията на Голгота. Знаете какво означава тази епоха. С течение на времето човечеството се развива така, че в известна степен развива и различните съставни части от човешката природа. Знаете, че през египетско-халдейската епоха, която предхожда 747 година пр. Хр., в своето развитие човекът е бил въведен в това, което се нарича сетивна душа, в гръцко-латинската културна епоха – в разсъдъчната душа, а от 1413 година насам в нашата пета следатлантска епоха – в така наречената съзнателна душа.
към текста >>
Следователно онези, които са живели с Христос като негови ученици и апостоли, умират и след смъртта силите им нарастват в
дух
овния свят.
Те са писали тези могъщи Евангелия, изхождайки от старите атавистични ясновидски сили, а не от природните човешки сили, от силите, които са се развили по естествен начин. Но човешката душа продължава да се развива и след като е преминала през портата на смъртта. Тази човешка душа, която продължава да се развива, след като е преминала през портата на смъртта, израства в своите разсъдъчни сили и след смъртта. Тя все повече и повече се учи да разбира. Интересно е, че съвременниците на Христос, които чрез своята любов към него са били подготвени за живот в Христос след смъртта си, всъщност едва през 3-то столетие след Мистерията на Голгота най-после напълно разбират Мистерията на Голгота, изхождайки от човешките си сили.
Следователно онези, които са живели с Христос като негови ученици и апостоли, умират и след смъртта силите им нарастват в духовния свят.
Но до смъртта си те не постигат такова разбиране, каквото имат две столетия след нея. Едва във 2-то срещу 3-то столетие съвременниците на Исус Христос в духовния свят, в който човекът живее между смъртта и ново раждане, стигат дотам, да разберат чрез собствените си сили какво са преживели тук, на Земята, преди две-три столетия. И тогава от духовния свят те инспирират хората, намиращи се долу на Земята. Прочетете от тази гледна точка това, което се разкрива като инспирации в правилния смисъл и което през 2-то и 3-то столетие е написано за Исус Христос от така наречените църковни отци, и ще узнаете как да се разбира написаното от тях. Каквото е било инспирирано от мъртвите съвременници на Исус Христос, е написано през 3-то столетие.
към текста >>
Едва във 2-то срещу 3-то столетие съвременниците на Исус Христос в
дух
овния свят, в който човекът живее между смъртта и ново раждане, стигат дотам, да разберат чрез собствените си сили какво са преживели тук, на Земята, преди две-три столетия.
Тази човешка душа, която продължава да се развива, след като е преминала през портата на смъртта, израства в своите разсъдъчни сили и след смъртта. Тя все повече и повече се учи да разбира. Интересно е, че съвременниците на Христос, които чрез своята любов към него са били подготвени за живот в Христос след смъртта си, всъщност едва през 3-то столетие след Мистерията на Голгота най-после напълно разбират Мистерията на Голгота, изхождайки от човешките си сили. Следователно онези, които са живели с Христос като негови ученици и апостоли, умират и след смъртта силите им нарастват в духовния свят. Но до смъртта си те не постигат такова разбиране, каквото имат две столетия след нея.
Едва във 2-то срещу 3-то столетие съвременниците на Исус Христос в духовния свят, в който човекът живее между смъртта и ново раждане, стигат дотам, да разберат чрез собствените си сили какво са преживели тук, на Земята, преди две-три столетия.
И тогава от духовния свят те инспирират хората, намиращи се долу на Земята. Прочетете от тази гледна точка това, което се разкрива като инспирации в правилния смисъл и което през 2-то и 3-то столетие е написано за Исус Христос от така наречените църковни отци, и ще узнаете как да се разбира написаното от тях. Каквото е било инспирирано от мъртвите съвременници на Исус Христос, е написано през 3-то столетие. Тези хора на 3-то столетие пишат за Исус Христос на особен език, който отчасти е неразбираем за днешните хора – за днешните хора ще говорим по-нататък. Искам да спомена един човек, бих могъл да взема също и друг за пример, но сега искам да ви представя един човек, когото съвременната материалистическа култура презира, за когото тази материалистическа култура казва, че е изрекъл едно ужасно изречение: Credo quia absurdum est* – вярвам в това, което е глупаво, а не в онова, което е разумно.
към текста >>
И тогава от
дух
овния свят те инспирират хората, намиращи се долу на Земята.
Тя все повече и повече се учи да разбира. Интересно е, че съвременниците на Христос, които чрез своята любов към него са били подготвени за живот в Христос след смъртта си, всъщност едва през 3-то столетие след Мистерията на Голгота най-после напълно разбират Мистерията на Голгота, изхождайки от човешките си сили. Следователно онези, които са живели с Христос като негови ученици и апостоли, умират и след смъртта силите им нарастват в духовния свят. Но до смъртта си те не постигат такова разбиране, каквото имат две столетия след нея. Едва във 2-то срещу 3-то столетие съвременниците на Исус Христос в духовния свят, в който човекът живее между смъртта и ново раждане, стигат дотам, да разберат чрез собствените си сили какво са преживели тук, на Земята, преди две-три столетия.
И тогава от духовния свят те инспирират хората, намиращи се долу на Земята.
Прочетете от тази гледна точка това, което се разкрива като инспирации в правилния смисъл и което през 2-то и 3-то столетие е написано за Исус Христос от така наречените църковни отци, и ще узнаете как да се разбира написаното от тях. Каквото е било инспирирано от мъртвите съвременници на Исус Христос, е написано през 3-то столетие. Тези хора на 3-то столетие пишат за Исус Христос на особен език, който отчасти е неразбираем за днешните хора – за днешните хора ще говорим по-нататък. Искам да спомена един човек, бих могъл да взема също и друг за пример, но сега искам да ви представя един човек, когото съвременната материалистическа култура презира, за когото тази материалистическа култура казва, че е изрекъл едно ужасно изречение: Credo quia absurdum est* – вярвам в това, което е глупаво, а не в онова, което е разумно. Искам да ви представя Тертулиан.
към текста >>
Точно толкова години, с колкото Мистерията на Голгота предхожда средата на този период – 333 години, точно толкова години след тази среда известни
дух
овни сили са възнамерявали да отклонят земното развитие в съвсем друга посока от тази, в която е било насочено, понеже се е извършила Мистерията на Голгота.
Христос наистина е възкръснал, ние трябва да вярваме, защото е невъзможно“. Нека само си представим какво би могъл да разбере един истински съвременен монист от такива изречения. Какво обаче има предвид Тертулиан? Точно чрез своите инспирации той е станал истински познавач на човека и познава какво представлява човешката природа по тогавашното време. Хората навлизат в четвъртата следатлантска, гръцко-латинската културна епоха.
Точно толкова години, с колкото Мистерията на Голгота предхожда средата на този период – 333 години, точно толкова години след тази среда известни духовни сили са възнамерявали да отклонят земното развитие в съвсем друга посока от тази, в която е било насочено, понеже се е извършила Мистерията на Голгота.
Триста тридесет и три години след 333 г. е 666 г., тази година, за която авторът на Апокалипсиса говори с голяма вътрешна жар. Прочетете въпросните места, където авторът на Апокалипсиса говори за отнасящото се до 666! Съгласно намеренията на някои духовни същества с човечеството е трябвало и е щяло да се случи нещо, ако не е била извършена Мистерията на Голгота. Низходящият път, отреден на човечеството от 333 година, тоест от кулминацията на културата на разсъдъчната душа нататък, е щял да се използва, за да се измести развитието на човечеството в съвсем различна посока от тази, която е трябвало да поеме в развитието си съгласно намеренията на онези божествени същества, свързани с него от началото на сатурновата епоха.
към текста >>
Съгласно намеренията на някои
дух
овни същества с човечеството е трябвало и е щяло да се случи нещо, ако не е била извършена Мистерията на Голгота.
Хората навлизат в четвъртата следатлантска, гръцко-латинската културна епоха. Точно толкова години, с колкото Мистерията на Голгота предхожда средата на този период – 333 години, точно толкова години след тази среда известни духовни сили са възнамерявали да отклонят земното развитие в съвсем друга посока от тази, в която е било насочено, понеже се е извършила Мистерията на Голгота. Триста тридесет и три години след 333 г. е 666 г., тази година, за която авторът на Апокалипсиса говори с голяма вътрешна жар. Прочетете въпросните места, където авторът на Апокалипсиса говори за отнасящото се до 666!
Съгласно намеренията на някои духовни същества с човечеството е трябвало и е щяло да се случи нещо, ако не е била извършена Мистерията на Голгота.
Низходящият път, отреден на човечеството от 333 година, тоест от кулминацията на културата на разсъдъчната душа нататък, е щял да се използва, за да се измести развитието на човечеството в съвсем различна посока от тази, която е трябвало да поеме в развитието си съгласно намеренията на онези божествени същества, свързани с него от началото на сатурновата епоха. Това е щяло да стане поради факта, че се е възнамерявало чрез един вид откровение още през 666 година да се даде на човечеството нещо, което едва по-късно е трябвало да се появи в него, тоест съзнателната душа. Ако това би станало, ако наистина се бяха изпълнили намеренията на определени същества, противодействащи на човешкото развитие и искащи да го завладеят, през 666 година човечеството щеше да бъде изненадано, като му бъде дарена съзнателната душа, каквато следва да бъде едва много покъсно след нашата епоха. На тази основа почива това, което тези враждебни на човеколюбивите богове същества винаги правят, а именно, че искат да изместят в един ранен момент от човешкото развитие, когато човечеството още не е узряло, това, което добре настроените към човека духовни същества искат да направят за него на по-късен етап. А именно това, което би трябвало да се случи едва в средата на нашата епоха,
към текста >>
На тази основа почива това, което тези враждебни на човеколюбивите богове същества винаги правят, а именно, че искат да изместят в един ранен момент от човешкото развитие, когато човечеството още не е узряло, това, което добре настроените към човека
дух
овни същества искат да направят за него на по-късен етап.
Прочетете въпросните места, където авторът на Апокалипсиса говори за отнасящото се до 666! Съгласно намеренията на някои духовни същества с човечеството е трябвало и е щяло да се случи нещо, ако не е била извършена Мистерията на Голгота. Низходящият път, отреден на човечеството от 333 година, тоест от кулминацията на културата на разсъдъчната душа нататък, е щял да се използва, за да се измести развитието на човечеството в съвсем различна посока от тази, която е трябвало да поеме в развитието си съгласно намеренията на онези божествени същества, свързани с него от началото на сатурновата епоха. Това е щяло да стане поради факта, че се е възнамерявало чрез един вид откровение още през 666 година да се даде на човечеството нещо, което едва по-късно е трябвало да се появи в него, тоест съзнателната душа. Ако това би станало, ако наистина се бяха изпълнили намеренията на определени същества, противодействащи на човешкото развитие и искащи да го завладеят, през 666 година човечеството щеше да бъде изненадано, като му бъде дарена съзнателната душа, каквато следва да бъде едва много покъсно след нашата епоха.
На тази основа почива това, което тези враждебни на човеколюбивите богове същества винаги правят, а именно, че искат да изместят в един ранен момент от човешкото развитие, когато човечеството още не е узряло, това, което добре настроените към човека духовни същества искат да направят за него на по-късен етап.
А именно това, което би трябвало да се случи едва в средата на нашата епоха, 1080 години след 1413 година, тоест чак през 2493 година – тогава човекът би трябвало да е напреднал в съзнателното разбиране на собствената си личност, – да се инжектира в човека чрез ариманическо-луциферическите сили още през 666 година. Какво се е целяло да бъде постигнато от страна на тези същества? Чрез това те са искали да дадат на човека съзнателната душа, но като му внедрят една природа, която да направи невъзможно той да намери своя по-нататъшен път към Духа-себе, Духа-живот и Човека-дух. Целяло се е да се отреже бъдещото му развитие и човекът да поеме съвсем различен път на развитие.
към текста >>
Чрез това те са искали да дадат на човека съзнателната душа, но като му внедрят една природа, която да направи невъзможно той да намери своя по-нататъшен път към
Дух
а-себе,
Дух
а-живот и Човека-
дух
.
Ако това би станало, ако наистина се бяха изпълнили намеренията на определени същества, противодействащи на човешкото развитие и искащи да го завладеят, през 666 година човечеството щеше да бъде изненадано, като му бъде дарена съзнателната душа, каквато следва да бъде едва много покъсно след нашата епоха. На тази основа почива това, което тези враждебни на човеколюбивите богове същества винаги правят, а именно, че искат да изместят в един ранен момент от човешкото развитие, когато човечеството още не е узряло, това, което добре настроените към човека духовни същества искат да направят за него на по-късен етап. А именно това, което би трябвало да се случи едва в средата на нашата епоха, 1080 години след 1413 година, тоест чак през 2493 година – тогава човекът би трябвало да е напреднал в съзнателното разбиране на собствената си личност, – да се инжектира в човека чрез ариманическо-луциферическите сили още през 666 година. Какво се е целяло да бъде постигнато от страна на тези същества?
Чрез това те са искали да дадат на човека съзнателната душа, но като му внедрят една природа, която да направи невъзможно той да намери своя по-нататъшен път към Духа-себе, Духа-живот и Човека-дух.
Целяло се е да се отреже бъдещото му развитие и човекът да поеме съвсем различен път на развитие. Историята не се развива така, както е било предвидено в тази особена форма, в тази феноменална, величествена, ала дяволска форма, но въпреки това следите от нея са дали отражение в нея. Те са могли да окажат въздействие чрез това, че са се случили неща, за които може само да бъде казано: Хората ги правят на Земята, но всъщност винаги ги вършат като посредници, като дясната ръка на определени духовни същества, които искат да ги направят чрез хората. Такъв е император Юстиниан – посредник, проводник на определени същества. Като враг на всичко, наследено от висшата мъдрост на гръцката култура, през 529 година той затваря философските школи в Атина и мъдреците, притежаващи последните остатъци от гръцката ученост с висшето аристотелско-платоническо знание, са изгонени и бягат в Персия.
към текста >>
Те са могли да окажат въздействие чрез това, че са се случили неща, за които може само да бъде казано: Хората ги правят на Земята, но всъщност винаги ги вършат като посредници, като дясната ръка на определени
дух
овни същества, които искат да ги направят чрез хората.
1080 години след 1413 година, тоест чак през 2493 година – тогава човекът би трябвало да е напреднал в съзнателното разбиране на собствената си личност, – да се инжектира в човека чрез ариманическо-луциферическите сили още през 666 година. Какво се е целяло да бъде постигнато от страна на тези същества? Чрез това те са искали да дадат на човека съзнателната душа, но като му внедрят една природа, която да направи невъзможно той да намери своя по-нататъшен път към Духа-себе, Духа-живот и Човека-дух. Целяло се е да се отреже бъдещото му развитие и човекът да поеме съвсем различен път на развитие. Историята не се развива така, както е било предвидено в тази особена форма, в тази феноменална, величествена, ала дяволска форма, но въпреки това следите от нея са дали отражение в нея.
Те са могли да окажат въздействие чрез това, че са се случили неща, за които може само да бъде казано: Хората ги правят на Земята, но всъщност винаги ги вършат като посредници, като дясната ръка на определени духовни същества, които искат да ги направят чрез хората.
Такъв е император Юстиниан – посредник, проводник на определени същества. Като враг на всичко, наследено от висшата мъдрост на гръцката култура, през 529 година той затваря философските школи в Атина и мъдреците, притежаващи последните остатъци от гръцката ученост с висшето аристотелско-платоническо знание, са изгонени и бягат в Персия. В Нисибис са избягали сирийските мъдреци, още когато Зено Исаурик през 5-то столетие също гони такива гръцки мъдреци от Едеса. Така, когато наближава 666 година, в персийската академия на Гондишапур се събира целият учен свят, дошъл от старата гръцка култура, нямаща никакво отношение към Мистерията на Голгота. В Гондишапурската академия са обучавали онези, които са били инспирирани от луциферически-ариманическите сили.
към текста >>
И вместо да се роди една мъдрост, в сравнение с която всичко, което днес знаем във външния свят, би било дреболия, вместо по
дух
овен начин да се появи мъдрост чрез откровение, която далеч да надвишава всичко, което постепенно трябва да се овладее чрез експериментиране и чрез естествената наука до 2493 година, вместо произлязлото от една блестяща величествена ученост са останали само остатъци в донесеното от арабски учени в Испания.
Тогава през 7-то столетие съгласно намеренията на Академията на Гондишапур навсякъде са щели да се появят високообразовани и чрез своята висока образованост изключително гениални хора, които да странстват през Западна Азия, Северна Африка, Южна Европа, изобщо през Европа и навсякъде щяха да разпространяват културата от 666 година, която е била възнамерявана от Академията на Гондишапур. Тази култура е щяла да му донесе съзнателната душа и да направи така, че човекът изцяло да разчита на собствената си личност. Това не успява да стане. Светът приема форма, различна от онази, която е щял да приеме, ако това е можело да се случи. Оттам целият натиск, който е щял да бъде упражнен върху западната култура от страна на Академията на Гондишапур, се притъпява.
И вместо да се роди една мъдрост, в сравнение с която всичко, което днес знаем във външния свят, би било дреболия, вместо по духовен начин да се появи мъдрост чрез откровение, която далеч да надвишава всичко, което постепенно трябва да се овладее чрез експериментиране и чрез естествената наука до 2493 година, вместо произлязлото от една блестяща величествена ученост са останали само остатъци в донесеното от арабски учени в Испания.
Но то вече е било притъпено. На негово място е останало мохамеданството, останал е Мохамед с неговото учение и само ислямът е дошъл на мястото на това, което би се появило от Академията на Гондишапур. Чрез Мистерията на Голгота светът бива отклонен от тази гибелна за него насока. Той е бил отклонен чрез това, че вече се е извършила не само Мистерията на Голгота, но тази Мистерия на Голгота се е извършила като събитие, което не може да бъде разбрано от обикновените човешки сили в живота до смъртта, поради което сред европейското човечество се появява точно това, което вече описах. Извършва се инспириране от страна на мъртвите, както виждаме при Тертулиан и при много други.
към текста >>
Мъдреците от Гондишапур още тогава са искали – в наше време отново го искат някои тайни общества, но в по-дилетантска форма – да направят хората велики, много мъдри за Земята, но с внедряването на тази мъдрост да принудят душата на човека да вземе участие в смъртта, така че тя да изгуби склонността си да участва в
дух
овния живот и в следващите инкарнации, когато премине през портата на смъртта.
Тази природа в известен смисъл се е минерализирала, застинала е в развитието си, така че всички ние носим в себе си болестта, отричаща Бог. Чрез тази отричаща Бог болест в човека стават някои неща. Чрез тази отричаща Бог болест се създава по-силна притегателна връзка между душата на човека и неговото тяло, отколкото по-рано и отколкото всъщност е заложено в самата човешка природа. Душата е окована за тялото в по-голяма степен. И докато от собствената ѝ природа душата не е определена да взима участие в съдбата на тялото, тя стига до положението да взима все повече участие в съдбата на тялото и все повече да се обвързва с раждането, наследствеността и смъртта.
Мъдреците от Гондишапур още тогава са искали – в наше време отново го искат някои тайни общества, но в по-дилетантска форма – да направят хората велики, много мъдри за Земята, но с внедряването на тази мъдрост да принудят душата на човека да вземе участие в смъртта, така че тя да изгуби склонността си да участва в духовния живот и в следващите инкарнации, когато премине през портата на смъртта.
Те са искали да отрежат по-нататъшното развитие на човека. Искали са да го спечелят за себе си, за съвсем друг свят, да го консервират през земния му живот, да го отклонят от задачата му на Земята, да го отклонят от това, което следва да учи в бавно постепенно развитие и чрез което да достигне до Духа-себе, Духа-живот и Човека-дух. Човешката душа е щяла да се свърже със Земята повече, отколкото ѝ е било предопределено. Смъртта, предопределена само за тялото, в известен смисъл е щяла да стане съдба също и на душата. Срещу това се е въздействало чрез Мистерията на Голгота.
към текста >>
Искали са да го спечелят за себе си, за съвсем друг свят, да го консервират през земния му живот, да го отклонят от задачата му на Земята, да го отклонят от това, което следва да учи в бавно постепенно развитие и чрез което да достигне до
Дух
а-себе,
Дух
а-живот и Човека-
дух
.
Чрез тази отричаща Бог болест се създава по-силна притегателна връзка между душата на човека и неговото тяло, отколкото по-рано и отколкото всъщност е заложено в самата човешка природа. Душата е окована за тялото в по-голяма степен. И докато от собствената ѝ природа душата не е определена да взима участие в съдбата на тялото, тя стига до положението да взима все повече участие в съдбата на тялото и все повече да се обвързва с раждането, наследствеността и смъртта. Мъдреците от Гондишапур още тогава са искали – в наше време отново го искат някои тайни общества, но в по-дилетантска форма – да направят хората велики, много мъдри за Земята, но с внедряването на тази мъдрост да принудят душата на човека да вземе участие в смъртта, така че тя да изгуби склонността си да участва в духовния живот и в следващите инкарнации, когато премине през портата на смъртта. Те са искали да отрежат по-нататъшното развитие на човека.
Искали са да го спечелят за себе си, за съвсем друг свят, да го консервират през земния му живот, да го отклонят от задачата му на Земята, да го отклонят от това, което следва да учи в бавно постепенно развитие и чрез което да достигне до Духа-себе, Духа-живот и Човека-дух.
Човешката душа е щяла да се свърже със Земята повече, отколкото ѝ е било предопределено. Смъртта, предопределена само за тялото, в известен смисъл е щяла да стане съдба също и на душата. Срещу това се е въздействало чрез Мистерията на Голгота. Човекът би станал сродèн със смъртта, но чрез Мистерията на Голгота бива предпазен от това сродство със смъртта. Ако определено течение в световното развитие, от една страна, предизвика по-силно сродство на душата с човешкото тяло, отколкото е било предопределено на човека, то Христос, за да въведе равновесие, свързва душата с духа повече, отколкото ѝ е било предопределено.
към текста >>
Ако определено течение в световното развитие, от една страна, предизвика по-силно сродство на душата с човешкото тяло, отколкото е било предопределено на човека, то Христос, за да въведе равновесие, свързва душата с
дух
а повече, отколкото ѝ е било предопределено.
Искали са да го спечелят за себе си, за съвсем друг свят, да го консервират през земния му живот, да го отклонят от задачата му на Земята, да го отклонят от това, което следва да учи в бавно постепенно развитие и чрез което да достигне до Духа-себе, Духа-живот и Човека-дух. Човешката душа е щяла да се свърже със Земята повече, отколкото ѝ е било предопределено. Смъртта, предопределена само за тялото, в известен смисъл е щяла да стане съдба също и на душата. Срещу това се е въздействало чрез Мистерията на Голгота. Човекът би станал сродèн със смъртта, но чрез Мистерията на Голгота бива предпазен от това сродство със смъртта.
Ако определено течение в световното развитие, от една страна, предизвика по-силно сродство на душата с човешкото тяло, отколкото е било предопределено на човека, то Христос, за да въведе равновесие, свързва душата с духа повече, отколкото ѝ е било предопределено.
Така чрез Мистерията на Голгота човешката душа е доближена до духа повече, отколкото ѝ е било предопределено. Това ни прави способни правилно да разглеждаме в каква връзка се намира Мистерията на Голгота с найвътрешните сили на човешката природа през хилядолетията. Трябва да можем да сравним отношението между тялото и душата, определено за човека от Ариман и Луцифер, с отношението между душата и духа, ако искаме да подходим към Мистерията на Голгота исторически правилно. Католическата църква, която се е намирала много силно под въздействието на остатъка от импулса на Академията на Гондишапур, на Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 година догматично определя, че няма да се вярва в духа, понеже тя не иска да разясни Мистерията на Голгота, а да разпростре мрак върху нея. Духът е премахнат от католическата църква през 869 година.
към текста >>
Така чрез Мистерията на Голгота човешката душа е доближена до
дух
а повече, отколкото ѝ е било предопределено.
Човешката душа е щяла да се свърже със Земята повече, отколкото ѝ е било предопределено. Смъртта, предопределена само за тялото, в известен смисъл е щяла да стане съдба също и на душата. Срещу това се е въздействало чрез Мистерията на Голгота. Човекът би станал сродèн със смъртта, но чрез Мистерията на Голгота бива предпазен от това сродство със смъртта. Ако определено течение в световното развитие, от една страна, предизвика по-силно сродство на душата с човешкото тяло, отколкото е било предопределено на човека, то Христос, за да въведе равновесие, свързва душата с духа повече, отколкото ѝ е било предопределено.
Така чрез Мистерията на Голгота човешката душа е доближена до духа повече, отколкото ѝ е било предопределено.
Това ни прави способни правилно да разглеждаме в каква връзка се намира Мистерията на Голгота с найвътрешните сили на човешката природа през хилядолетията. Трябва да можем да сравним отношението между тялото и душата, определено за човека от Ариман и Луцифер, с отношението между душата и духа, ако искаме да подходим към Мистерията на Голгота исторически правилно. Католическата църква, която се е намирала много силно под въздействието на остатъка от импулса на Академията на Гондишапур, на Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 година догматично определя, че няма да се вярва в духа, понеже тя не иска да разясни Мистерията на Голгота, а да разпростре мрак върху нея. Духът е премахнат от католическата църква през 869 година. Догмата, приета тогава, гласи, че няма да се вярва в духа, а само в тялото и душата, и че душата има нещо сходно с духа.
към текста >>
Трябва да можем да сравним отношението между тялото и душата, определено за човека от Ариман и Луцифер, с отношението между душата и
дух
а, ако искаме да подходим към Мистерията на Голгота исторически правилно.
Срещу това се е въздействало чрез Мистерията на Голгота. Човекът би станал сродèн със смъртта, но чрез Мистерията на Голгота бива предпазен от това сродство със смъртта. Ако определено течение в световното развитие, от една страна, предизвика по-силно сродство на душата с човешкото тяло, отколкото е било предопределено на човека, то Христос, за да въведе равновесие, свързва душата с духа повече, отколкото ѝ е било предопределено. Така чрез Мистерията на Голгота човешката душа е доближена до духа повече, отколкото ѝ е било предопределено. Това ни прави способни правилно да разглеждаме в каква връзка се намира Мистерията на Голгота с найвътрешните сили на човешката природа през хилядолетията.
Трябва да можем да сравним отношението между тялото и душата, определено за човека от Ариман и Луцифер, с отношението между душата и духа, ако искаме да подходим към Мистерията на Голгота исторически правилно.
Католическата църква, която се е намирала много силно под въздействието на остатъка от импулса на Академията на Гондишапур, на Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 година догматично определя, че няма да се вярва в духа, понеже тя не иска да разясни Мистерията на Голгота, а да разпростре мрак върху нея. Духът е премахнат от католическата църква през 869 година. Догмата, приета тогава, гласи, че няма да се вярва в духа, а само в тялото и душата, и че душата има нещо сходно с духа. Но че човекът наистина се състои от тяло, душа и дух, това е отречено от католическата църква. Това отричане в католическата църква се извършва директно под влиянието на импулса от Гондишапур.
към текста >>
Католическата църква, която се е намирала много силно под въздействието на остатъка от импулса на Академията на Гондишапур, на Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 година догматично определя, че няма да се вярва в
дух
а, понеже тя не иска да разясни Мистерията на Голгота, а да разпростре мрак върху нея.
Човекът би станал сродèн със смъртта, но чрез Мистерията на Голгота бива предпазен от това сродство със смъртта. Ако определено течение в световното развитие, от една страна, предизвика по-силно сродство на душата с човешкото тяло, отколкото е било предопределено на човека, то Христос, за да въведе равновесие, свързва душата с духа повече, отколкото ѝ е било предопределено. Така чрез Мистерията на Голгота човешката душа е доближена до духа повече, отколкото ѝ е било предопределено. Това ни прави способни правилно да разглеждаме в каква връзка се намира Мистерията на Голгота с найвътрешните сили на човешката природа през хилядолетията. Трябва да можем да сравним отношението между тялото и душата, определено за човека от Ариман и Луцифер, с отношението между душата и духа, ако искаме да подходим към Мистерията на Голгота исторически правилно.
Католическата църква, която се е намирала много силно под въздействието на остатъка от импулса на Академията на Гондишапур, на Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 година догматично определя, че няма да се вярва в духа, понеже тя не иска да разясни Мистерията на Голгота, а да разпростре мрак върху нея.
Духът е премахнат от католическата църква през 869 година. Догмата, приета тогава, гласи, че няма да се вярва в духа, а само в тялото и душата, и че душата има нещо сходно с духа. Но че човекът наистина се състои от тяло, душа и дух, това е отречено от католическата църква. Това отричане в католическата църква се извършва директно под влиянието на импулса от Гондишапур. Историята наистина доста се различава от начина, по който я представят от една или друга страна за домашна употреба на хората, които някой иска да управлява.
към текста >>
Дух
ът е премахнат от католическата църква през 869 година.
Ако определено течение в световното развитие, от една страна, предизвика по-силно сродство на душата с човешкото тяло, отколкото е било предопределено на човека, то Христос, за да въведе равновесие, свързва душата с духа повече, отколкото ѝ е било предопределено. Така чрез Мистерията на Голгота човешката душа е доближена до духа повече, отколкото ѝ е било предопределено. Това ни прави способни правилно да разглеждаме в каква връзка се намира Мистерията на Голгота с найвътрешните сили на човешката природа през хилядолетията. Трябва да можем да сравним отношението между тялото и душата, определено за човека от Ариман и Луцифер, с отношението между душата и духа, ако искаме да подходим към Мистерията на Голгота исторически правилно. Католическата църква, която се е намирала много силно под въздействието на остатъка от импулса на Академията на Гондишапур, на Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 година догматично определя, че няма да се вярва в духа, понеже тя не иска да разясни Мистерията на Голгота, а да разпростре мрак върху нея.
Духът е премахнат от католическата църква през 869 година.
Догмата, приета тогава, гласи, че няма да се вярва в духа, а само в тялото и душата, и че душата има нещо сходно с духа. Но че човекът наистина се състои от тяло, душа и дух, това е отречено от католическата църква. Това отричане в католическата църква се извършва директно под влиянието на импулса от Гондишапур. Историята наистина доста се различава от начина, по който я представят от една или друга страна за домашна употреба на хората, които някой иска да управлява. Човекът бива сродèн с духа чрез Мистерията на Голгота.
към текста >>
Догмата, приета тогава, гласи, че няма да се вярва в
дух
а, а само в тялото и душата, и че душата има нещо сходно с
дух
а.
Така чрез Мистерията на Голгота човешката душа е доближена до духа повече, отколкото ѝ е било предопределено. Това ни прави способни правилно да разглеждаме в каква връзка се намира Мистерията на Голгота с найвътрешните сили на човешката природа през хилядолетията. Трябва да можем да сравним отношението между тялото и душата, определено за човека от Ариман и Луцифер, с отношението между душата и духа, ако искаме да подходим към Мистерията на Голгота исторически правилно. Католическата църква, която се е намирала много силно под въздействието на остатъка от импулса на Академията на Гондишапур, на Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 година догматично определя, че няма да се вярва в духа, понеже тя не иска да разясни Мистерията на Голгота, а да разпростре мрак върху нея. Духът е премахнат от католическата църква през 869 година.
Догмата, приета тогава, гласи, че няма да се вярва в духа, а само в тялото и душата, и че душата има нещо сходно с духа.
Но че човекът наистина се състои от тяло, душа и дух, това е отречено от католическата църква. Това отричане в католическата църква се извършва директно под влиянието на импулса от Гондишапур. Историята наистина доста се различава от начина, по който я представят от една или друга страна за домашна употреба на хората, които някой иска да управлява. Човекът бива сродèн с духа чрез Мистерията на Голгота. Сега в него се намират две сили – силата, която го прави душевно подобен на смъртта и силата, която отново го освобождава от смъртта, вътрешно го извежда към духа.
към текста >>
Но че човекът наистина се състои от тяло, душа и
дух
, това е отречено от католическата църква.
Това ни прави способни правилно да разглеждаме в каква връзка се намира Мистерията на Голгота с найвътрешните сили на човешката природа през хилядолетията. Трябва да можем да сравним отношението между тялото и душата, определено за човека от Ариман и Луцифер, с отношението между душата и духа, ако искаме да подходим към Мистерията на Голгота исторически правилно. Католическата църква, която се е намирала много силно под въздействието на остатъка от импулса на Академията на Гондишапур, на Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 година догматично определя, че няма да се вярва в духа, понеже тя не иска да разясни Мистерията на Голгота, а да разпростре мрак върху нея. Духът е премахнат от католическата църква през 869 година. Догмата, приета тогава, гласи, че няма да се вярва в духа, а само в тялото и душата, и че душата има нещо сходно с духа.
Но че човекът наистина се състои от тяло, душа и дух, това е отречено от католическата църква.
Това отричане в католическата църква се извършва директно под влиянието на импулса от Гондишапур. Историята наистина доста се различава от начина, по който я представят от една или друга страна за домашна употреба на хората, които някой иска да управлява. Човекът бива сродèн с духа чрез Мистерията на Голгота. Сега в него се намират две сили – силата, която го прави душевно подобен на смъртта и силата, която отново го освобождава от смъртта, вътрешно го извежда към духа. Що за сили са това?
към текста >>
Човекът бива сродèн с
дух
а чрез Мистерията на Голгота.
Духът е премахнат от католическата църква през 869 година. Догмата, приета тогава, гласи, че няма да се вярва в духа, а само в тялото и душата, и че душата има нещо сходно с духа. Но че човекът наистина се състои от тяло, душа и дух, това е отречено от католическата църква. Това отричане в католическата църква се извършва директно под влиянието на импулса от Гондишапур. Историята наистина доста се различава от начина, по който я представят от една или друга страна за домашна употреба на хората, които някой иска да управлява.
Човекът бива сродèн с духа чрез Мистерията на Голгота.
Сега в него се намират две сили – силата, която го прави душевно подобен на смъртта и силата, която отново го освобождава от смъртта, вътрешно го извежда към духа. Що за сили са това? Казах, че отричащото Бога в човека е вид болест. Предразположението е вид болест, която всички ние в цивилизованото човечество носим в нас и я дължим на нашето тяло. Да се отрече Бог е болест, казва духовната наука, но тази болест я имаме в себе си.
към текста >>
Сега в него се намират две сили – силата, която го прави душевно подобен на смъртта и силата, която отново го освобождава от смъртта, вътрешно го извежда към
дух
а.
Догмата, приета тогава, гласи, че няма да се вярва в духа, а само в тялото и душата, и че душата има нещо сходно с духа. Но че човекът наистина се състои от тяло, душа и дух, това е отречено от католическата църква. Това отричане в католическата църква се извършва директно под влиянието на импулса от Гондишапур. Историята наистина доста се различава от начина, по който я представят от една или друга страна за домашна употреба на хората, които някой иска да управлява. Човекът бива сродèн с духа чрез Мистерията на Голгота.
Сега в него се намират две сили – силата, която го прави душевно подобен на смъртта и силата, която отново го освобождава от смъртта, вътрешно го извежда към духа.
Що за сили са това? Казах, че отричащото Бога в човека е вид болест. Предразположението е вид болест, която всички ние в цивилизованото човечество носим в нас и я дължим на нашето тяло. Да се отрече Бог е болест, казва духовната наука, но тази болест я имаме в себе си. И разбирайки себе си правилно, ние не отричаме Бог само тогава, когато отново го намерим чрез Христос.
към текста >>
Да се отрече Бог е болест, казва
дух
овната наука, но тази болест я имаме в себе си.
Човекът бива сродèн с духа чрез Мистерията на Голгота. Сега в него се намират две сили – силата, която го прави душевно подобен на смъртта и силата, която отново го освобождава от смъртта, вътрешно го извежда към духа. Що за сили са това? Казах, че отричащото Бога в човека е вид болест. Предразположението е вид болест, която всички ние в цивилизованото човечество носим в нас и я дължим на нашето тяло.
Да се отрече Бог е болест, казва духовната наука, но тази болест я имаме в себе си.
И разбирайки себе си правилно, ние не отричаме Бог само тогава, когато отново го намерим чрез Христос. Нашето тяло е болно, когато отрича Бог, но имайки Христовата сила в себе си като следствие от Мистерията на Голгота, ние имаме оздравителна, лечебна сила. Христос в най-дълбокия истински смисъл на думата е спасителят за всички нас, лечителят на болестта, която кара човека да отрича Бог. Христос е лекар. Той е лекар на скритата болест, която сега ви охарактеризирах.
към текста >>
От това следва, че когато се раждаме и като душа встъпим от свръхсетивния свят в сетивния, няколко столетия преди това изживяваме нещо в
дух
овния свят.
Дори съвременниците ѝ, апостолите са могли да разберат Мистерията на Голгота със свои собствени сили едва през 3-то столетие, следователно дълго след смъртта им. Но всички тези неща се развиват, чрез всички тези неща се разиграва нещо. Извършено е следното: Днес се намираме в съвсем различно положение от съвременниците на Христос или от живеещите в следващите столетия до 7-то столетие. Ние живеем в петата следатлантска културна епоха и сме навлезли далеч навътре, живеем през 20-то столетие.
От това следва, че когато се раждаме и като душа встъпим от свръхсетивния свят в сетивния, няколко столетия преди това изживяваме нещо в духовния свят.
Както съвременниците на Мистерията на Голгота столетия след това достигат до пълно разбиране на Мистерията на Голгота, така преди да бъдем родени и то столетия преди да бъдем родени, ние изживяваме един вид огледална картина. Но това важи само за днешните хора. Когато днешните хора се раждат във физическия свят, всички носят със себе си нещо като отблясък от Мистерията на Голгота, като огледален образ на това, което човек е изживял в духовния свят столетия след Мистерията на Голгота. Този, който не може да вижда свръхсетивно, естествено не може непосредствено да види този импулс, но всички могат да изживеят въздействието му в себе си. И когато го изживеят, намират отговор на въпроса: Как да намеря Христос?
към текста >>
Когато днешните хора се раждат във физическия свят, всички носят със себе си нещо като отблясък от Мистерията на Голгота, като огледален образ на това, което човек е изживял в
дух
овния свят столетия след Мистерията на Голгота.
7-то столетие. Ние живеем в петата следатлантска културна епоха и сме навлезли далеч навътре, живеем през 20-то столетие. От това следва, че когато се раждаме и като душа встъпим от свръхсетивния свят в сетивния, няколко столетия преди това изживяваме нещо в духовния свят. Както съвременниците на Мистерията на Голгота столетия след това достигат до пълно разбиране на Мистерията на Голгота, така преди да бъдем родени и то столетия преди да бъдем родени, ние изживяваме един вид огледална картина. Но това важи само за днешните хора.
Когато днешните хора се раждат във физическия свят, всички носят със себе си нещо като отблясък от Мистерията на Голгота, като огледален образ на това, което човек е изживял в духовния свят столетия след Мистерията на Голгота.
Този, който не може да вижда свръхсетивно, естествено не може непосредствено да види този импулс, но всички могат да изживеят въздействието му в себе си. И когато го изживеят, намират отговор на въпроса: Как да намеря Христос? Затова е необходимо следното: Човек намира Христос, когато има следното изживяване. Първо, изживяването, при което си казва: Искам да постигна такова самопознание, каквото ми е възможно съгласно цялата ми индивидуална човешка личност. Никой, който честно се стреми към това самопознание като човек, днес няма да си каже нещо различно от: „Не мога да схвана това, към което се стремя.
към текста >>
Тогава идва другото изживяване, което ни казва: Ако не се отдадем на това, което сме в състояние да постигнем само чрез нашите телесни сили, а на това, което ни дава
дух
ът, можем да преодолеем вътрешната душевна смърт.
Това изживяване би трябвало да има всеки, който честно се съветва със самия себе си – то е известно чувство на безсилие. Това чувство на безсилие е здравословно, понеже не е нищо друго освен усещането на болестта, а човек е истински болен, ако има някаква болест, но не я усеща. След като е изпитал безсилие да се издигне до божественото, в някой момент от живота си човек чувства в себе си болестта, за която говорих, която ни е внедрена. И когато почувства тази болест, той усеща, че чрез тялото, както е устроено днес, душата всъщност е осъдена да умре с него. Когато достатъчно силно се почувства това безсилие, идва обратът.
Тогава идва другото изживяване, което ни казва: Ако не се отдадем на това, което сме в състояние да постигнем само чрез нашите телесни сили, а на това, което ни дава духът, можем да преодолеем вътрешната душевна смърт.
Ние можем да получим възможност отново да намерим нашата душа и да я свържем с духа. Когато надделеем следите на безсилието, можем от самите себе си да почувстваме, от една страна, нищожността на битието, а от друга – превъзходството на битието. Можем да почувстваме болестта в нашето безсилие, но също и спасителя, когато вече сме изживели безсилието и сме станали сродни със смъртта в душата си, можем да почувстваме лечебната му сила. Когато чувстваме спасителя, ние чувстваме, че носим нещо в душата си, което всеки миг може да възкръсне от смъртта в нашето собствено вътрешно изживяване. Търсейки тези две изживявания, ще намерим Христос в нашата собствена душа.
към текста >>
Ние можем да получим възможност отново да намерим нашата душа и да я свържем с
дух
а.
Това чувство на безсилие е здравословно, понеже не е нищо друго освен усещането на болестта, а човек е истински болен, ако има някаква болест, но не я усеща. След като е изпитал безсилие да се издигне до божественото, в някой момент от живота си човек чувства в себе си болестта, за която говорих, която ни е внедрена. И когато почувства тази болест, той усеща, че чрез тялото, както е устроено днес, душата всъщност е осъдена да умре с него. Когато достатъчно силно се почувства това безсилие, идва обратът. Тогава идва другото изживяване, което ни казва: Ако не се отдадем на това, което сме в състояние да постигнем само чрез нашите телесни сили, а на това, което ни дава духът, можем да преодолеем вътрешната душевна смърт.
Ние можем да получим възможност отново да намерим нашата душа и да я свържем с духа.
Когато надделеем следите на безсилието, можем от самите себе си да почувстваме, от една страна, нищожността на битието, а от друга – превъзходството на битието. Можем да почувстваме болестта в нашето безсилие, но също и спасителя, когато вече сме изживели безсилието и сме станали сродни със смъртта в душата си, можем да почувстваме лечебната му сила. Когато чувстваме спасителя, ние чувстваме, че носим нещо в душата си, което всеки миг може да възкръсне от смъртта в нашето собствено вътрешно изживяване. Търсейки тези две изживявания, ще намерим Христос в нашата собствена душа. Това е изживяване, което предстои на човечеството.
към текста >>
Той може да бъде издигнат в човека, чувстващ двата полюса: безсилието чрез тялото си и възкресението – чрез своята
дух
овност.
Можем да почувстваме болестта в нашето безсилие, но също и спасителя, когато вече сме изживели безсилието и сме станали сродни със смъртта в душата си, можем да почувстваме лечебната му сила. Когато чувстваме спасителя, ние чувстваме, че носим нещо в душата си, което всеки миг може да възкръсне от смъртта в нашето собствено вътрешно изживяване. Търсейки тези две изживявания, ще намерим Христос в нашата собствена душа. Това е изживяване, което предстои на човечеството. Ангелус Силезиус го казва, когато произнася многозначителните думи: „Кръстът от Голгота не може да те спаси от злото, ако не бъде издигнат също и в теб.“
Той може да бъде издигнат в човека, чувстващ двата полюса: безсилието чрез тялото си и възкресението – чрез своята духовност.
Вътрешното изживяване, състоящо се от тези две части, е това, което наистина насочва към Мистерията на Голгота. То е събитието, за което човек не може да се извини като каже, че няма развити свръхсетивни способности. Те не са необходими за това. Необходимо е човек наистина да се упражнява в самопознание и да има волята за самонаблюдение, волята и за преборване на онова високомерие, което днес се среща навсякъде и не оставя човека да забележи, че осланяйки се единствено на собствените си сили, той става много самонадеян. Ако поради високомерието си човек не може да почувства, че чрез собствените си сили стига до безсилие, не може да почувства нито смъртта, нито възкресението, тогава никога не може да осъзнае думите на Ангелус Силезиус: „Кръстът от Голгота не може да те спаси от злото, ако не бъде издигнат също и в теб.“
към текста >>
Защото това изживяване е повторение на онова, което столетия преди това сме изживели в
дух
овния свят.
То е събитието, за което човек не може да се извини като каже, че няма развити свръхсетивни способности. Те не са необходими за това. Необходимо е човек наистина да се упражнява в самопознание и да има волята за самонаблюдение, волята и за преборване на онова високомерие, което днес се среща навсякъде и не оставя човека да забележи, че осланяйки се единствено на собствените си сили, той става много самонадеян. Ако поради високомерието си човек не може да почувства, че чрез собствените си сили стига до безсилие, не може да почувства нито смъртта, нито възкресението, тогава никога не може да осъзнае думите на Ангелус Силезиус: „Кръстът от Голгота не може да те спаси от злото, ако не бъде издигнат също и в теб.“ Но ако можем да изпитаме безсилие и преодолеем безсилието, ще имаме щастието да влезем в истински реални отношения с Христос Исус.
Защото това изживяване е повторение на онова, което столетия преди това сме изживели в духовния свят.
Ние трябва да го търсим като огледален образ в душата си на физическия план. Търсете в себе си и ще откриете безсилието. Търсете и след като сте намерили безсилието, ще откриете освобождаването от безсилието, възкресението на душата в духа. Но не се оставяйте да бъдете заблуждавани в това търсене чрез някои неща, които днес се проповядват като мистика или като някои позитивни вероизповедания. Когато например Харнак говори за Христос, това, което казва, не е истина по простата причина, че казаното за Христос – прочетете го сами – общо взето се казва за Бог.
към текста >>
Търсете и след като сте намерили безсилието, ще откриете освобождаването от безсилието, възкресението на душата в
дух
а.
Ако поради високомерието си човек не може да почувства, че чрез собствените си сили стига до безсилие, не може да почувства нито смъртта, нито възкресението, тогава никога не може да осъзнае думите на Ангелус Силезиус: „Кръстът от Голгота не може да те спаси от злото, ако не бъде издигнат също и в теб.“ Но ако можем да изпитаме безсилие и преодолеем безсилието, ще имаме щастието да влезем в истински реални отношения с Христос Исус. Защото това изживяване е повторение на онова, което столетия преди това сме изживели в духовния свят. Ние трябва да го търсим като огледален образ в душата си на физическия план. Търсете в себе си и ще откриете безсилието.
Търсете и след като сте намерили безсилието, ще откриете освобождаването от безсилието, възкресението на душата в духа.
Но не се оставяйте да бъдете заблуждавани в това търсене чрез някои неща, които днес се проповядват като мистика или като някои позитивни вероизповедания. Когато например Харнак говори за Христос, това, което казва, не е истина по простата причина, че казаното за Христос – прочетете го сами – общо взето се казва за Бог. Това може да се каже също така за еврейския бог, за бога на мохамеданите и за всички други. И много от искащите днес да бъдат така наречените „пробудени“ казват: „Аз изживявам Бог в мен.“ Но те изживяват само Бог Отец и то в притъпен образ, понеже в действителност не забелязват, че са болни и говорят само по традиция. Нещо подобно например прави Йоханес Мюлер.
към текста >>
Но всички тези хора нямат Христос, защото изживяването на Христос не се състои в изживяване на Бога в човешката душа, а от две неща – изживяването на смъртта в душата чрез тялото и възкръсването на душата чрез
дух
а.
Но не се оставяйте да бъдете заблуждавани в това търсене чрез някои неща, които днес се проповядват като мистика или като някои позитивни вероизповедания. Когато например Харнак говори за Христос, това, което казва, не е истина по простата причина, че казаното за Христос – прочетете го сами – общо взето се казва за Бог. Това може да се каже също така за еврейския бог, за бога на мохамеданите и за всички други. И много от искащите днес да бъдат така наречените „пробудени“ казват: „Аз изживявам Бог в мен.“ Но те изживяват само Бог Отец и то в притъпен образ, понеже в действителност не забелязват, че са болни и говорят само по традиция. Нещо подобно например прави Йоханес Мюлер.
Но всички тези хора нямат Христос, защото изживяването на Христос не се състои в изживяване на Бога в човешката душа, а от две неща – изживяването на смъртта в душата чрез тялото и възкръсването на душата чрез духа.
И онзи, който казва на човечеството, че не само чувства Бог в себе си – както твърдят и чисто реторичните теософи, – а може да говори за двете събития, за безсилието и възкръсването от безсилието, той говори за истинското изживяване на Христос. Човекът обаче го намира, когато тръгне по свръхсетивен път към Мистерията на Голгота. Той сам намира силите, които подбуждат определени свръхсетивни сили и те го довеждат до Мистерията на Голгота. Днес човек наистина на бива да се отчайва, че не може да открие Христос в непосредственото си изживяване, защото той ще го намери, когато намери сам себе си, но изхождайки от безсилието. Христовият импулс трябва да бъде предшестван от изживяването на цялото чувство на нищожност, което ни обхваща, когато без високомерие разгледаме собствените си сили.
към текста >>
Дух
овнонаучно ние се опитваме да възкръснем от признанието, че с всяко твърдение се казва неистина, като го правим по определен начин, който често съм характеризирал.
Поетът го е почувствал, като е казал: „Заговори ли душата, ах, душата вече не говори.“ По пътя, по който се превръща в говор това, което изживяваме като истина вътрешно в душата, то веднага заглъхва. То още не се умъртвява напълно в говора, но веднага заглъхва. И този, който познава говора, знае, че нищо не е правилното означение на някаква истина, освен собствените имена, които винаги назовават само едно нещо. Щом употребим общи, генерализирани имена, било съществителни, глаголи или прилагателни, ние вече не изговаряме истината напълно. Истината се състои в това да осъзнаем, че с всяко изречение всъщност се отклоняваме от нея.
Духовнонаучно ние се опитваме да възкръснем от признанието, че с всяко твърдение се казва неистина, като го правим по определен начин, който често съм характеризирал.
Казвал съм, че в духовната наука често не е важно какво се казва – защото то също така ще попадне под преценката на това безсилие, – а как се казва. Опитайте се да проследите – можете да го направите и в моите книги – как всяко отделно нещо се характеризира от различни гледни точки, как винаги се прави опит едно нещо да се характеризира първо от една страна, а след това – от друга. Само тогава можем да се доближим до нещата. Този, който вярва, че самите думи са нещо по-различно от евритмия, сериозно се заблуждава. Думите са само извършена от ларинкса и предизвикана във въздуха евритмия.
към текста >>
Казвал съм, че в
дух
овната наука често не е важно какво се казва – защото то също така ще попадне под преценката на това безсилие, – а как се казва.
То още не се умъртвява напълно в говора, но веднага заглъхва. И този, който познава говора, знае, че нищо не е правилното означение на някаква истина, освен собствените имена, които винаги назовават само едно нещо. Щом употребим общи, генерализирани имена, било съществителни, глаголи или прилагателни, ние вече не изговаряме истината напълно. Истината се състои в това да осъзнаем, че с всяко изречение всъщност се отклоняваме от нея. Духовнонаучно ние се опитваме да възкръснем от признанието, че с всяко твърдение се казва неистина, като го правим по определен начин, който често съм характеризирал.
Казвал съм, че в духовната наука често не е важно какво се казва – защото то също така ще попадне под преценката на това безсилие, – а как се казва.
Опитайте се да проследите – можете да го направите и в моите книги – как всяко отделно нещо се характеризира от различни гледни точки, как винаги се прави опит едно нещо да се характеризира първо от една страна, а след това – от друга. Само тогава можем да се доближим до нещата. Този, който вярва, че самите думи са нещо по-различно от евритмия, сериозно се заблуждава. Думите са само извършена от ларинкса и предизвикана във въздуха евритмия. Те са само жестове, само че не се правят с ръце и с крака, а с ларинкса.
към текста >>
Думите са само извършена от ларинкса и предизвикана във въз
дух
а евритмия.
Духовнонаучно ние се опитваме да възкръснем от признанието, че с всяко твърдение се казва неистина, като го правим по определен начин, който често съм характеризирал. Казвал съм, че в духовната наука често не е важно какво се казва – защото то също така ще попадне под преценката на това безсилие, – а как се казва. Опитайте се да проследите – можете да го направите и в моите книги – как всяко отделно нещо се характеризира от различни гледни точки, как винаги се прави опит едно нещо да се характеризира първо от една страна, а след това – от друга. Само тогава можем да се доближим до нещата. Този, който вярва, че самите думи са нещо по-различно от евритмия, сериозно се заблуждава.
Думите са само извършена от ларинкса и предизвикана във въздуха евритмия.
Те са само жестове, само че не се правят с ръце и с крака, а с ларинкса. Трябва да осъзнаем, че с думите само насочваме към нещо и че спечелваме правдиво отношение към истината само когато виждаме в думите насоки към това, което искаме да изразим и че като хора живеем с другите така, че осъзнаваме как в думите се намират само указания. С това между другото искам също да посоча и евритмията, която превръща целия човек в ларинкс. Това означава, че чрез целия човек тя изразява това, което иначе изразява само ларинксът, за да почувстват хората, че правят само жестове също и когато изговарят звуците. Аз казвам „татко“, казвам „мама“.
към текста >>
Това, което е станало от словата, от логоса в течение на развитието, се разбира само когато словото отново се свърже с Христос, когато осъзнаем, че доколкото нашето тяло става инструмент на изговарянето, то притиска истината да слезе надолу, така че тя частично умира върху устните ни и ние я оживяваме отново в Христос, когато осъзнаем, че трябва да я о
дух
отворим.
С това между другото искам също да посоча и евритмията, която превръща целия човек в ларинкс. Това означава, че чрез целия човек тя изразява това, което иначе изразява само ларинксът, за да почувстват хората, че правят само жестове също и когато изговарят звуците. Аз казвам „татко“, казвам „мама“. Когато обобщавам всичко, мога да се изразя правдиво само когато другият се вживее в тези неща заедно с мен, когато разбира жестовете, движенията. Само тогава ще възкръснем от безсилието, което изпитваме и по отношение на говора и ще празнуваме възкръсването, когато разберем, че още отваряйки уста, трябва вече да станем християни.
Това, което е станало от словата, от логоса в течение на развитието, се разбира само когато словото отново се свърже с Христос, когато осъзнаем, че доколкото нашето тяло става инструмент на изговарянето, то притиска истината да слезе надолу, така че тя частично умира върху устните ни и ние я оживяваме отново в Христос, когато осъзнаем, че трябва да я одухотворим.
Това означава да мислим едновременно и за духа. Не само да възприемаме говора като такъв, а мисловно да внесем вътре и духа. Това трябва да го учим, скъпи приятели. Не знам дали утре времето ще позволи да обърна внимание на тези неща също и в откритите лекции. Бих го направил, но първо искам да го кажа тук.
към текста >>
Това означава да мислим едновременно и за
дух
а.
Това означава, че чрез целия човек тя изразява това, което иначе изразява само ларинксът, за да почувстват хората, че правят само жестове също и когато изговарят звуците. Аз казвам „татко“, казвам „мама“. Когато обобщавам всичко, мога да се изразя правдиво само когато другият се вживее в тези неща заедно с мен, когато разбира жестовете, движенията. Само тогава ще възкръснем от безсилието, което изпитваме и по отношение на говора и ще празнуваме възкръсването, когато разберем, че още отваряйки уста, трябва вече да станем християни. Това, което е станало от словата, от логоса в течение на развитието, се разбира само когато словото отново се свърже с Христос, когато осъзнаем, че доколкото нашето тяло става инструмент на изговарянето, то притиска истината да слезе надолу, така че тя частично умира върху устните ни и ние я оживяваме отново в Христос, когато осъзнаем, че трябва да я одухотворим.
Това означава да мислим едновременно и за духа.
Не само да възприемаме говора като такъв, а мисловно да внесем вътре и духа. Това трябва да го учим, скъпи приятели. Не знам дали утре времето ще позволи да обърна внимание на тези неща също и в откритите лекции. Бих го направил, но първо искам да го кажа тук. Ако утре още веднъж го повторя, моля да не се учудвате.
към текста >>
Не само да възприемаме говора като такъв, а мисловно да внесем вътре и
дух
а.
Аз казвам „татко“, казвам „мама“. Когато обобщавам всичко, мога да се изразя правдиво само когато другият се вживее в тези неща заедно с мен, когато разбира жестовете, движенията. Само тогава ще възкръснем от безсилието, което изпитваме и по отношение на говора и ще празнуваме възкръсването, когато разберем, че още отваряйки уста, трябва вече да станем християни. Това, което е станало от словата, от логоса в течение на развитието, се разбира само когато словото отново се свърже с Христос, когато осъзнаем, че доколкото нашето тяло става инструмент на изговарянето, то притиска истината да слезе надолу, така че тя частично умира върху устните ни и ние я оживяваме отново в Христос, когато осъзнаем, че трябва да я одухотворим. Това означава да мислим едновременно и за духа.
Не само да възприемаме говора като такъв, а мисловно да внесем вътре и духа.
Това трябва да го учим, скъпи приятели. Не знам дали утре времето ще позволи да обърна внимание на тези неща също и в откритите лекции. Бих го направил, но първо искам да го кажа тук. Ако утре още веднъж го повторя, моля да не се учудвате. Искам да кажа това, което съм казвал на различни места.
към текста >>
Но наближава времето, когато ще се гледа не само голото дословно съдържание на това, което се намира пред душата, а ще трябва да се виждат преди всичко тези, които казват едно или друго; не външната физическа личност, а цялата човешко-
дух
овна цялост.
Човекът трябва да се опознае по това, което казва, понеже думите са само жестове, но трябва да се опознае кой прави тези жестове. Това е нещото, в което човечеството днес трябва да се вживее. Тук се намира една страшно голяма мистерия на обикновения живот, скъпи приятели. Има голяма разлика дали всяко изречение е извоювано чрез личния аз или се дава по някакъв начин отдолу, отгоре или отстрани. Даването действа дори по-сугестивно, понеже по отношение на извоюваното, човек отново трябва да си извоюва всяко изречение.
Но наближава времето, когато ще се гледа не само голото дословно съдържание на това, което се намира пред душата, а ще трябва да се виждат преди всичко тези, които казват едно или друго; не външната физическа личност, а цялата човешко-духовна цялост.
Когато хората днес питат „Как да намеря Христос? “, трябва да се даде такъв отговор, защото Христос не може да бъде достигнат чрез някакво си философстване или чрез удобна мистичност. Той може да бъде достигнат само когато човек има смелостта да се постави непосредствено в живота. И в такъв случай също и по отношение на говора трябва да чувствате безсилие, в което ви поставя тялото поради факта, че е носител на говора и след това да почувствате възкресението на духа в словото. Това е.
към текста >>
И в такъв случай също и по отношение на говора трябва да чувствате безсилие, в което ви поставя тялото поради факта, че е носител на говора и след това да почувствате възкресението на
дух
а в словото.
Даването действа дори по-сугестивно, понеже по отношение на извоюваното, човек отново трябва да си извоюва всяко изречение. Но наближава времето, когато ще се гледа не само голото дословно съдържание на това, което се намира пред душата, а ще трябва да се виждат преди всичко тези, които казват едно или друго; не външната физическа личност, а цялата човешко-духовна цялост. Когато хората днес питат „Как да намеря Христос? “, трябва да се даде такъв отговор, защото Христос не може да бъде достигнат чрез някакво си философстване или чрез удобна мистичност. Той може да бъде достигнат само когато човек има смелостта да се постави непосредствено в живота.
И в такъв случай също и по отношение на говора трябва да чувствате безсилие, в което ви поставя тялото поради факта, че е носител на говора и след това да почувствате възкресението на духа в словото.
Това е. Не само „буквата убива, духът животвори“, който израз често се разбира погрешно, а още звукът убива и духът трябва първо отново да се оживи, като в отделното изживяване конкретно се направи връзка с Христос и с Мистерията на Голгота. Христос се намира в тази първа стъпка. Не само да се търси там, където се намират красиви думи и да се поглежда тяхното съдържание – днес хората са свикнали с това, – а да се търси в човешката цялост, да се търси как са произлезли думите от мястото, откъдето биват изговаряни. Това ще става все по-важно и по-важно.
към текста >>
Не само „буквата убива,
дух
ът животвори“, който израз често се разбира погрешно, а още звукът убива и
дух
ът трябва първо отново да се оживи, като в отделното изживяване конкретно се направи връзка с Христос и с Мистерията на Голгота.
Когато хората днес питат „Как да намеря Христос? “, трябва да се даде такъв отговор, защото Христос не може да бъде достигнат чрез някакво си философстване или чрез удобна мистичност. Той може да бъде достигнат само когато човек има смелостта да се постави непосредствено в живота. И в такъв случай също и по отношение на говора трябва да чувствате безсилие, в което ви поставя тялото поради факта, че е носител на говора и след това да почувствате възкресението на духа в словото. Това е.
Не само „буквата убива, духът животвори“, който израз често се разбира погрешно, а още звукът убива и духът трябва първо отново да се оживи, като в отделното изживяване конкретно се направи връзка с Христос и с Мистерията на Голгота.
Христос се намира в тази първа стъпка. Не само да се търси там, където се намират красиви думи и да се поглежда тяхното съдържание – днес хората са свикнали с това, – а да се търси в човешката цялост, да се търси как са произлезли думите от мястото, откъдето биват изговаряни. Това ще става все по-важно и по-важно. Ако някои между нас го обмислят, няма да чуваме вече така често хората да казват: Този говори напълно по антропософски или по теософски, трябва непременно да се прочете! Не става въпрос какви думи се намират там, а от кой дух произлизат.
към текста >>
Не става въпрос какви думи се намират там, а от кой
дух
произлизат.
Не само „буквата убива, духът животвори“, който израз често се разбира погрешно, а още звукът убива и духът трябва първо отново да се оживи, като в отделното изживяване конкретно се направи връзка с Христос и с Мистерията на Голгота. Христос се намира в тази първа стъпка. Не само да се търси там, където се намират красиви думи и да се поглежда тяхното съдържание – днес хората са свикнали с това, – а да се търси в човешката цялост, да се търси как са произлезли думите от мястото, откъдето биват изговаряни. Това ще става все по-важно и по-важно. Ако някои между нас го обмислят, няма да чуваме вече така често хората да казват: Този говори напълно по антропософски или по теософски, трябва непременно да се прочете!
Не става въпрос какви думи се намират там, а от кой дух произлизат.
Не думи искаме да разпространяваме чрез антропософията, а нов дух, духа, който трябва да бъде всъщност духът на християнството от 20-то столетие нататък. Това исках да прибавя, мои скъпи приятели. Щастлив съм, че успях да го свържа с изложеното тук преди осем дни и че отново можах да ви говоря за тези неща, отнасящи се до всички нас, и се надявам, че след кратко време отново ще можем да продължим разглежданията тук, в Цюрих. В този смисъл, когато пространствено сме разделени едни от други, нека не забравяме, че като антропософи оставаме и искаме да останем душевно свързани, верни на духа на човечеството, който действа и ни изпълва. -----------------------
към текста >>
Не думи искаме да разпространяваме чрез антропософията, а нов
дух
,
дух
а, който трябва да бъде всъщност
дух
ът на християнството от 20-то столетие нататък.
Христос се намира в тази първа стъпка. Не само да се търси там, където се намират красиви думи и да се поглежда тяхното съдържание – днес хората са свикнали с това, – а да се търси в човешката цялост, да се търси как са произлезли думите от мястото, откъдето биват изговаряни. Това ще става все по-важно и по-важно. Ако някои между нас го обмислят, няма да чуваме вече така често хората да казват: Този говори напълно по антропософски или по теософски, трябва непременно да се прочете! Не става въпрос какви думи се намират там, а от кой дух произлизат.
Не думи искаме да разпространяваме чрез антропософията, а нов дух, духа, който трябва да бъде всъщност духът на християнството от 20-то столетие нататък.
Това исках да прибавя, мои скъпи приятели. Щастлив съм, че успях да го свържа с изложеното тук преди осем дни и че отново можах да ви говоря за тези неща, отнасящи се до всички нас, и се надявам, че след кратко време отново ще можем да продължим разглежданията тук, в Цюрих. В този смисъл, когато пространствено сме разделени едни от други, нека не забравяме, че като антропософи оставаме и искаме да останем душевно свързани, верни на духа на човечеството, който действа и ни изпълва. ----------------------- * от лат.
към текста >>
В този смисъл, когато пространствено сме разделени едни от други, нека не забравяме, че като антропософи оставаме и искаме да останем душевно свързани, верни на
дух
а на човечеството, който действа и ни изпълва.
Ако някои между нас го обмислят, няма да чуваме вече така често хората да казват: Този говори напълно по антропософски или по теософски, трябва непременно да се прочете! Не става въпрос какви думи се намират там, а от кой дух произлизат. Не думи искаме да разпространяваме чрез антропософията, а нов дух, духа, който трябва да бъде всъщност духът на християнството от 20-то столетие нататък. Това исках да прибавя, мои скъпи приятели. Щастлив съм, че успях да го свържа с изложеното тук преди осем дни и че отново можах да ви говоря за тези неща, отнасящи се до всички нас, и се надявам, че след кратко време отново ще можем да продължим разглежданията тук, в Цюрих.
В този смисъл, когато пространствено сме разделени едни от други, нека не забравяме, че като антропософи оставаме и искаме да останем душевно свързани, верни на духа на човечеството, който действа и ни изпълва.
----------------------- * от лат. буквално: Вярвам, защото е абсурдно – бел. пр. ** За плътта Христова – бел. пр.
към текста >>
62.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Още щом съвременният човек се опита да прекара такъв мост, още щом се опита да си изясни, например, моралните идеи, – ако от цялата съвкупност от идеи отделим една група, желаейки да изработим не външно, а вътрешно-реално отношение към възгледите, към понятията, подминавайки течението на причинния природен ред, – той изпада в своеобразен мирогледен дуализъм, ако се изразим в смисъла на
дух
овната наука.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 13 септември 1918 г. Ще продължа в по-афористична форма да ви излагам темата, с която се занимаваме в последната седмица, и която обозначих за вас, казвайки, че най-големите трудности по въпросите за мирогледа стоят сега – винаги подчертавам това „сега“ – в това, че, изхождайки от съвременните възгледи, човек е трудно да прехвърли мост между това, което наричат идеализъм, и това, което може да се обозначи като възглед за природния ред на нещата.
Още щом съвременният човек се опита да прекара такъв мост, още щом се опита да си изясни, например, моралните идеи, – ако от цялата съвкупност от идеи отделим една група, желаейки да изработим не външно, а вътрешно-реално отношение към възгледите, към понятията, подминавайки течението на причинния природен ред, – той изпада в своеобразен мирогледен дуализъм, ако се изразим в смисъла на духовната наука.
Това винаги сме го подчертавали. Човек се опитва да построи такъв мост, но това не му се отдава. Ще ни бъде по-лесно да разгледаме това, което тук се има предвид, ако сравним този дуализъм на новото време с нещо подобно, съществувало в древния свят – имам предвид дохристиянския период, доколкото ние говорим за дохристиянската епоха. Днешният ни дуализъм прилича на това, което за древното човечеството може да бъде наречено фатализъм. Чак до II, III век преди P.
към текста >>
Душевното устройство на древните хора е било такова, че пред тях природата никога не се е представяла във вида, в който се представя пред днешните хора, и, напротив,
дух
овното също не се е представяло в тази понятийна форма, във формата на представи, в която то се представя пред съвременния човек.
В ново време всякакъв фатализъм станал анахронизъм, тоест той вече не е присъщ на съвременността. И ако древните хора, може да се каже, се съблазнявали от фатализма, хората от новото време, особено съвременните хора, се съблазняват от дуализма. Нека си изясним, каква е основата за това, че древните хора така лесно изпадали във фатализъм. Знаем, че душевното устройство на хората радикално се е изменило в хода на развитие, и ще е предразсъдък, ако разглеждаме само постепенното развитие, както това прави общоприетият дарвинизъм. С душевното устройство на хората са станали радикални промени, и в това отношение историята е в най-голяма степен Fable convenue.
Душевното устройство на древните хора е било такова, че пред тях природата никога не се е представяла във вида, в който се представя пред днешните хора, и, напротив, духовното също не се е представяло в тази понятийна форма, във формата на представи, в която то се представя пред съвременния човек.
Всички представи за природата в древния човек бяха такива, че той си представял природата свързана с духа, и самото духовно той си представял така, че за тези представи вземал образи от природата. Ако се вземе древното учение за боговете, под формата на митовете то е изцяло пропито от представи, взети от сетивната природа. Когато са говорели за природата, са говорели за нея не така сухо и абстрактно, както ние днес говорим, а са говорили за елементарната духовност, за съществата, които действат в природните явления. Това се е основавало не на детския начин за изразяване, а е било основано на действителен възглед, на действително душевно устройство. Древният човек не е виждал природата така, както ние я виждаме под влияние на днешната наука, без да сме учени; той не е виждал своята духовност така абстрактно, просто във вид на сбор от представи, както днес я виждаме ние.
към текста >>
Всички представи за природата в древния човек бяха такива, че той си представял природата свързана с
дух
а, и самото
дух
овно той си представял така, че за тези представи вземал образи от природата.
И ако древните хора, може да се каже, се съблазнявали от фатализма, хората от новото време, особено съвременните хора, се съблазняват от дуализма. Нека си изясним, каква е основата за това, че древните хора така лесно изпадали във фатализъм. Знаем, че душевното устройство на хората радикално се е изменило в хода на развитие, и ще е предразсъдък, ако разглеждаме само постепенното развитие, както това прави общоприетият дарвинизъм. С душевното устройство на хората са станали радикални промени, и в това отношение историята е в най-голяма степен Fable convenue. Душевното устройство на древните хора е било такова, че пред тях природата никога не се е представяла във вида, в който се представя пред днешните хора, и, напротив, духовното също не се е представяло в тази понятийна форма, във формата на представи, в която то се представя пред съвременния човек.
Всички представи за природата в древния човек бяха такива, че той си представял природата свързана с духа, и самото духовно той си представял така, че за тези представи вземал образи от природата.
Ако се вземе древното учение за боговете, под формата на митовете то е изцяло пропито от представи, взети от сетивната природа. Когато са говорели за природата, са говорели за нея не така сухо и абстрактно, както ние днес говорим, а са говорили за елементарната духовност, за съществата, които действат в природните явления. Това се е основавало не на детския начин за изразяване, а е било основано на действителен възглед, на действително душевно устройство. Древният човек не е виждал природата така, както ние я виждаме под влияние на днешната наука, без да сме учени; той не е виждал своята духовност така абстрактно, просто във вид на сбор от представи, както днес я виждаме ние. Вследствие на това сливане на природа и дух, самият човек изпадал във фатализъм; защото доколкото природните явления за човека са били пропити, както ви казах, от дейността на духовете, от самосебе си се разбира, че целият живот е бил предопределен по външен начин, точно както и човешките действия също са били предопределени.
към текста >>
Когато са говорели за природата, са говорели за нея не така сухо и абстрактно, както ние днес говорим, а са говорили за елементарната
дух
овност, за съществата, които действат в природните явления.
Знаем, че душевното устройство на хората радикално се е изменило в хода на развитие, и ще е предразсъдък, ако разглеждаме само постепенното развитие, както това прави общоприетият дарвинизъм. С душевното устройство на хората са станали радикални промени, и в това отношение историята е в най-голяма степен Fable convenue. Душевното устройство на древните хора е било такова, че пред тях природата никога не се е представяла във вида, в който се представя пред днешните хора, и, напротив, духовното също не се е представяло в тази понятийна форма, във формата на представи, в която то се представя пред съвременния човек. Всички представи за природата в древния човек бяха такива, че той си представял природата свързана с духа, и самото духовно той си представял така, че за тези представи вземал образи от природата. Ако се вземе древното учение за боговете, под формата на митовете то е изцяло пропито от представи, взети от сетивната природа.
Когато са говорели за природата, са говорели за нея не така сухо и абстрактно, както ние днес говорим, а са говорили за елементарната духовност, за съществата, които действат в природните явления.
Това се е основавало не на детския начин за изразяване, а е било основано на действителен възглед, на действително душевно устройство. Древният човек не е виждал природата така, както ние я виждаме под влияние на днешната наука, без да сме учени; той не е виждал своята духовност така абстрактно, просто във вид на сбор от представи, както днес я виждаме ние. Вследствие на това сливане на природа и дух, самият човек изпадал във фатализъм; защото доколкото природните явления за човека са били пропити, както ви казах, от дейността на духовете, от самосебе си се разбира, че целият живот е бил предопределен по външен начин, точно както и човешките действия също са били предопределени. Това наистина е бил само образ, но древният човек не е имал друг образ; той по необходимост е водел до заблудата на фатализма. С течение на времето се е появило друго душевно устройство.
към текста >>
Древният човек не е виждал природата така, както ние я виждаме под влияние на днешната наука, без да сме учени; той не е виждал своята
дух
овност така абстрактно, просто във вид на сбор от представи, както днес я виждаме ние.
Душевното устройство на древните хора е било такова, че пред тях природата никога не се е представяла във вида, в който се представя пред днешните хора, и, напротив, духовното също не се е представяло в тази понятийна форма, във формата на представи, в която то се представя пред съвременния човек. Всички представи за природата в древния човек бяха такива, че той си представял природата свързана с духа, и самото духовно той си представял така, че за тези представи вземал образи от природата. Ако се вземе древното учение за боговете, под формата на митовете то е изцяло пропито от представи, взети от сетивната природа. Когато са говорели за природата, са говорели за нея не така сухо и абстрактно, както ние днес говорим, а са говорили за елементарната духовност, за съществата, които действат в природните явления. Това се е основавало не на детския начин за изразяване, а е било основано на действителен възглед, на действително душевно устройство.
Древният човек не е виждал природата така, както ние я виждаме под влияние на днешната наука, без да сме учени; той не е виждал своята духовност така абстрактно, просто във вид на сбор от представи, както днес я виждаме ние.
Вследствие на това сливане на природа и дух, самият човек изпадал във фатализъм; защото доколкото природните явления за човека са били пропити, както ви казах, от дейността на духовете, от самосебе си се разбира, че целият живот е бил предопределен по външен начин, точно както и човешките действия също са били предопределени. Това наистина е бил само образ, но древният човек не е имал друг образ; той по необходимост е водел до заблудата на фатализма. С течение на времето се е появило друго душевно устройство. Тези изменения на душевното устройство вече сме ги характеризирали от най-различни гледни точки; нека днес да го разгледаме от съвсем особена гледна точка. Нека днес поставим въпрос, на който ще можем да отговорим само на основата на всичко това, което прекарахме пред душите си в течение на последните лекции: какво, собствено, е същественото от това, което човек вижда, когато наблюдава природния ред, и какво е същественото от това, което човек вътрешно обмисля, когато днес говори за духа?
към текста >>
Вследствие на това сливане на природа и
дух
, самият човек изпадал във фатализъм; защото доколкото природните явления за човека са били пропити, както ви казах, от дейността на
дух
овете, от самосебе си се разбира, че целият живот е бил предопределен по външен начин, точно както и човешките действия също са били предопределени.
Всички представи за природата в древния човек бяха такива, че той си представял природата свързана с духа, и самото духовно той си представял така, че за тези представи вземал образи от природата. Ако се вземе древното учение за боговете, под формата на митовете то е изцяло пропито от представи, взети от сетивната природа. Когато са говорели за природата, са говорели за нея не така сухо и абстрактно, както ние днес говорим, а са говорили за елементарната духовност, за съществата, които действат в природните явления. Това се е основавало не на детския начин за изразяване, а е било основано на действителен възглед, на действително душевно устройство. Древният човек не е виждал природата така, както ние я виждаме под влияние на днешната наука, без да сме учени; той не е виждал своята духовност така абстрактно, просто във вид на сбор от представи, както днес я виждаме ние.
Вследствие на това сливане на природа и дух, самият човек изпадал във фатализъм; защото доколкото природните явления за човека са били пропити, както ви казах, от дейността на духовете, от самосебе си се разбира, че целият живот е бил предопределен по външен начин, точно както и човешките действия също са били предопределени.
Това наистина е бил само образ, но древният човек не е имал друг образ; той по необходимост е водел до заблудата на фатализма. С течение на времето се е появило друго душевно устройство. Тези изменения на душевното устройство вече сме ги характеризирали от най-различни гледни точки; нека днес да го разгледаме от съвсем особена гледна точка. Нека днес поставим въпрос, на който ще можем да отговорим само на основата на всичко това, което прекарахме пред душите си в течение на последните лекции: какво, собствено, е същественото от това, което човек вижда, когато наблюдава природния ред, и какво е същественото от това, което човек вътрешно обмисля, когато днес говори за духа? Знаете, че човек, дори и ако не е теоретик – за теоретиците няма да говорим, – чисто инстинктивно, ако днес наблюдава природния ред, стига до действието на веществата и силите.
към текста >>
Нека днес поставим въпрос, на който ще можем да отговорим само на основата на всичко това, което прекарахме пред душите си в течение на последните лекции: какво, собствено, е същественото от това, което човек вижда, когато наблюдава природния ред, и какво е същественото от това, което човек вътрешно обмисля, когато днес говори за
дух
а?
Древният човек не е виждал природата така, както ние я виждаме под влияние на днешната наука, без да сме учени; той не е виждал своята духовност така абстрактно, просто във вид на сбор от представи, както днес я виждаме ние. Вследствие на това сливане на природа и дух, самият човек изпадал във фатализъм; защото доколкото природните явления за човека са били пропити, както ви казах, от дейността на духовете, от самосебе си се разбира, че целият живот е бил предопределен по външен начин, точно както и човешките действия също са били предопределени. Това наистина е бил само образ, но древният човек не е имал друг образ; той по необходимост е водел до заблудата на фатализма. С течение на времето се е появило друго душевно устройство. Тези изменения на душевното устройство вече сме ги характеризирали от най-различни гледни точки; нека днес да го разгледаме от съвсем особена гледна точка.
Нека днес поставим въпрос, на който ще можем да отговорим само на основата на всичко това, което прекарахме пред душите си в течение на последните лекции: какво, собствено, е същественото от това, което човек вижда, когато наблюдава природния ред, и какво е същественото от това, което човек вътрешно обмисля, когато днес говори за духа?
Знаете, че човек, дори и ако не е теоретик – за теоретиците няма да говорим, – чисто инстинктивно, ако днес наблюдава природния ред, стига до действието на веществата и силите. Сега говоря не за естественонаучните теории относно веществата и силите, а за това, как днес обикновеният, средностатистически човек си представя природата, когато в своите представи за нея стига дотам, че по отношение на природните явления в основата на своя възглед съвсем инстинктивно поставя веществените и силови процеси. Тогава човек стига – ако се изследват тези неща, ако обективно се изследват, ще се съгласим с това – до илюзии. Защото, собствено, всичко, което може да бъде казано в тази връзка за веществото и силата, всичко това е илюзия. То е основано не само на погрешен ход на мислите, а е основано просто на днешната душевна конституция, на днешното душевно устройство.
към текста >>
Другата е такава: как стои работата с днешния
дух
овен възглед?
Защото, собствено, всичко, което може да бъде казано в тази връзка за веществото и силата, всичко това е илюзия. То е основано не само на погрешен ход на мислите, а е основано просто на днешната душевна конституция, на днешното душевно устройство. Ние вече не говорим, както индийския мироглед, за майя и илюзия, доколкото не наблюдаваме това обстоятелство в обичайния живот. Ние не наблюдаваме това обстоятелство, и затова, когато си представяме природата, винаги живеем в илюзия. Това е едната страна.
Другата е такава: как стои работата с днешния духовен възглед?
Този днешен възглед се рее в абстракциите. Най-добре можете да проследите това, ако вземете една или друга философия. В дадения случай е съвсем безразлично, каква философия ще вземете. Можете да вземете полуобърканата, вихреща се в играта на думи философия на Ойкен, можете да вземете опиращата се на по-солидна основа философия на Либман[ii], можете да вземете философията на Шопенхауер[iii], насочена повече към по-популярното съзнание, и т.н.: навсякъде във философиите и мирогледите се говори за духа; ако тази философия не е чисто позитивистка, както при Конт, с която неотдавна се запознахме, ако не е материалистична, философите навсякъде говорят за дух. Но що за нещо е това, за което говорят философиите, и какво, основавайки се на днешна душевна конституция, се разбира под дух?
към текста >>
Можете да вземете полуобърканата, вихреща се в играта на думи философия на Ойкен, можете да вземете опиращата се на по-солидна основа философия на Либман[ii], можете да вземете философията на Шопенхауер[iii], насочена повече към по-популярното съзнание, и т.н.: навсякъде във философиите и мирогледите се говори за
дух
а; ако тази философия не е чисто позитивистка, както при Конт, с която неотдавна се запознахме, ако не е материалистична, философите навсякъде говорят за
дух
.
Това е едната страна. Другата е такава: как стои работата с днешния духовен възглед? Този днешен възглед се рее в абстракциите. Най-добре можете да проследите това, ако вземете една или друга философия. В дадения случай е съвсем безразлично, каква философия ще вземете.
Можете да вземете полуобърканата, вихреща се в играта на думи философия на Ойкен, можете да вземете опиращата се на по-солидна основа философия на Либман[ii], можете да вземете философията на Шопенхауер[iii], насочена повече към по-популярното съзнание, и т.н.: навсякъде във философиите и мирогледите се говори за духа; ако тази философия не е чисто позитивистка, както при Конт, с която неотдавна се запознахме, ако не е материалистична, философите навсякъде говорят за дух.
Но що за нещо е това, за което говорят философиите, и какво, основавайки се на днешна душевна конституция, се разбира под дух? Също както човек сякаш протяга мрежа през природните явления, когато приема веществения и силов порядък, превръщайки възгледа за природата в илюзия, така и всичко това, което днес се говори в общоприетите възгледи за духа, по принцип, представлява халюцинация, и общоприетите философии са, собствено, само сбор от такива незабележими халюцинации. По принцип, човек днес е така конституиран, че със своята душа, когато наблюдава природата, се рее между илюзиите, а когато съзерцава духа, се рее между халюцинации. Това, което философите бълнуват за духа, доколкото чисто от понятия искат да конструират своите възгледи за духа, е, всъщност, само съвкупност от фини халюцинации, макар и фини, но все пак халюцинации. Това са образувания, които изплуват от вътрешността на човека по причини, за които днес няма да говорим, и които като такива нямат никакво непосредствено отношение към действителността.
към текста >>
Но що за нещо е това, за което говорят философиите, и какво, основавайки се на днешна душевна конституция, се разбира под
дух
?
Другата е такава: как стои работата с днешния духовен възглед? Този днешен възглед се рее в абстракциите. Най-добре можете да проследите това, ако вземете една или друга философия. В дадения случай е съвсем безразлично, каква философия ще вземете. Можете да вземете полуобърканата, вихреща се в играта на думи философия на Ойкен, можете да вземете опиращата се на по-солидна основа философия на Либман[ii], можете да вземете философията на Шопенхауер[iii], насочена повече към по-популярното съзнание, и т.н.: навсякъде във философиите и мирогледите се говори за духа; ако тази философия не е чисто позитивистка, както при Конт, с която неотдавна се запознахме, ако не е материалистична, философите навсякъде говорят за дух.
Но що за нещо е това, за което говорят философиите, и какво, основавайки се на днешна душевна конституция, се разбира под дух?
Също както човек сякаш протяга мрежа през природните явления, когато приема веществения и силов порядък, превръщайки възгледа за природата в илюзия, така и всичко това, което днес се говори в общоприетите възгледи за духа, по принцип, представлява халюцинация, и общоприетите философии са, собствено, само сбор от такива незабележими халюцинации. По принцип, човек днес е така конституиран, че със своята душа, когато наблюдава природата, се рее между илюзиите, а когато съзерцава духа, се рее между халюцинации. Това, което философите бълнуват за духа, доколкото чисто от понятия искат да конструират своите възгледи за духа, е, всъщност, само съвкупност от фини халюцинации, макар и фини, но все пак халюцинации. Това са образувания, които изплуват от вътрешността на човека по причини, за които днес няма да говорим, и които като такива нямат никакво непосредствено отношение към действителността. Често съм насочвал вниманието ви към такива явления в света на фактите, които ясно показват, че всичко това, което човек може да си представи, няма обезателно много общо с действителността.
към текста >>
Също както човек сякаш протяга мрежа през природните явления, когато приема веществения и силов порядък, превръщайки възгледа за природата в илюзия, така и всичко това, което днес се говори в общоприетите възгледи за
дух
а, по принцип, представлява халюцинация, и общоприетите философии са, собствено, само сбор от такива незабележими халюцинации.
Този днешен възглед се рее в абстракциите. Най-добре можете да проследите това, ако вземете една или друга философия. В дадения случай е съвсем безразлично, каква философия ще вземете. Можете да вземете полуобърканата, вихреща се в играта на думи философия на Ойкен, можете да вземете опиращата се на по-солидна основа философия на Либман[ii], можете да вземете философията на Шопенхауер[iii], насочена повече към по-популярното съзнание, и т.н.: навсякъде във философиите и мирогледите се говори за духа; ако тази философия не е чисто позитивистка, както при Конт, с която неотдавна се запознахме, ако не е материалистична, философите навсякъде говорят за дух. Но що за нещо е това, за което говорят философиите, и какво, основавайки се на днешна душевна конституция, се разбира под дух?
Също както човек сякаш протяга мрежа през природните явления, когато приема веществения и силов порядък, превръщайки възгледа за природата в илюзия, така и всичко това, което днес се говори в общоприетите възгледи за духа, по принцип, представлява халюцинация, и общоприетите философии са, собствено, само сбор от такива незабележими халюцинации.
По принцип, човек днес е така конституиран, че със своята душа, когато наблюдава природата, се рее между илюзиите, а когато съзерцава духа, се рее между халюцинации. Това, което философите бълнуват за духа, доколкото чисто от понятия искат да конструират своите възгледи за духа, е, всъщност, само съвкупност от фини халюцинации, макар и фини, но все пак халюцинации. Това са образувания, които изплуват от вътрешността на човека по причини, за които днес няма да говорим, и които като такива нямат никакво непосредствено отношение към действителността. Често съм насочвал вниманието ви към такива явления в света на фактите, които ясно показват, че всичко това, което човек може да си представи, няма обезателно много общо с действителността. За да подкрепя това, съм посочвал, че, например, някои философи в своята наивност казват, че на човека трябва да се гледа като състоящ се от тяло и душа, и се придържат към мнението, че говорят непредубедено.
към текста >>
По принцип, човек днес е така конституиран, че със своята душа, когато наблюдава природата, се рее между илюзиите, а когато съзерцава
дух
а, се рее между халюцинации.
Най-добре можете да проследите това, ако вземете една или друга философия. В дадения случай е съвсем безразлично, каква философия ще вземете. Можете да вземете полуобърканата, вихреща се в играта на думи философия на Ойкен, можете да вземете опиращата се на по-солидна основа философия на Либман[ii], можете да вземете философията на Шопенхауер[iii], насочена повече към по-популярното съзнание, и т.н.: навсякъде във философиите и мирогледите се говори за духа; ако тази философия не е чисто позитивистка, както при Конт, с която неотдавна се запознахме, ако не е материалистична, философите навсякъде говорят за дух. Но що за нещо е това, за което говорят философиите, и какво, основавайки се на днешна душевна конституция, се разбира под дух? Също както човек сякаш протяга мрежа през природните явления, когато приема веществения и силов порядък, превръщайки възгледа за природата в илюзия, така и всичко това, което днес се говори в общоприетите възгледи за духа, по принцип, представлява халюцинация, и общоприетите философии са, собствено, само сбор от такива незабележими халюцинации.
По принцип, човек днес е така конституиран, че със своята душа, когато наблюдава природата, се рее между илюзиите, а когато съзерцава духа, се рее между халюцинации.
Това, което философите бълнуват за духа, доколкото чисто от понятия искат да конструират своите възгледи за духа, е, всъщност, само съвкупност от фини халюцинации, макар и фини, но все пак халюцинации. Това са образувания, които изплуват от вътрешността на човека по причини, за които днес няма да говорим, и които като такива нямат никакво непосредствено отношение към действителността. Често съм насочвал вниманието ви към такива явления в света на фактите, които ясно показват, че всичко това, което човек може да си представи, няма обезателно много общо с действителността. За да подкрепя това, съм посочвал, че, например, някои философи в своята наивност казват, че на човека трябва да се гледа като състоящ се от тяло и душа, и се придържат към мнението, че говорят непредубедено. Но в действителност – вече съм ви обръщал внимание на това – какво представлява цялата философия на Вунд[iv] или подобна на нея философия?
към текста >>
Това, което философите бълнуват за
дух
а, доколкото чисто от понятия искат да конструират своите възгледи за
дух
а, е, всъщност, само съвкупност от фини халюцинации, макар и фини, но все пак халюцинации.
В дадения случай е съвсем безразлично, каква философия ще вземете. Можете да вземете полуобърканата, вихреща се в играта на думи философия на Ойкен, можете да вземете опиращата се на по-солидна основа философия на Либман[ii], можете да вземете философията на Шопенхауер[iii], насочена повече към по-популярното съзнание, и т.н.: навсякъде във философиите и мирогледите се говори за духа; ако тази философия не е чисто позитивистка, както при Конт, с която неотдавна се запознахме, ако не е материалистична, философите навсякъде говорят за дух. Но що за нещо е това, за което говорят философиите, и какво, основавайки се на днешна душевна конституция, се разбира под дух? Също както човек сякаш протяга мрежа през природните явления, когато приема веществения и силов порядък, превръщайки възгледа за природата в илюзия, така и всичко това, което днес се говори в общоприетите възгледи за духа, по принцип, представлява халюцинация, и общоприетите философии са, собствено, само сбор от такива незабележими халюцинации. По принцип, човек днес е така конституиран, че със своята душа, когато наблюдава природата, се рее между илюзиите, а когато съзерцава духа, се рее между халюцинации.
Това, което философите бълнуват за духа, доколкото чисто от понятия искат да конструират своите възгледи за духа, е, всъщност, само съвкупност от фини халюцинации, макар и фини, но все пак халюцинации.
Това са образувания, които изплуват от вътрешността на човека по причини, за които днес няма да говорим, и които като такива нямат никакво непосредствено отношение към действителността. Често съм насочвал вниманието ви към такива явления в света на фактите, които ясно показват, че всичко това, което човек може да си представи, няма обезателно много общо с действителността. За да подкрепя това, съм посочвал, че, например, някои философи в своята наивност казват, че на човека трябва да се гледа като състоящ се от тяло и душа, и се придържат към мнението, че говорят непредубедено. Но в действителност – вече съм ви обръщал внимание на това – какво представлява цялата философия на Вунд[iv] или подобна на нея философия? Това е само последователен извод от решенията на Вселенския събор в Константинопол през 869 г.: че не трябва да се говори – примерно така е звучало тогава решението на Събора, – ако става дума за човек, за тяло, душа и дух, а че духовното представлява само свойство на душевното, и че може да се говори само за тяло и душа.
към текста >>
Това е само последователен извод от решенията на Вселенския събор в Константинопол през 869 г.: че не трябва да се говори – примерно така е звучало тогава решението на Събора, – ако става дума за човек, за тяло, душа и
дух
, а че
дух
овното представлява само свойство на душевното, и че може да се говори само за тяло и душа.
Това, което философите бълнуват за духа, доколкото чисто от понятия искат да конструират своите възгледи за духа, е, всъщност, само съвкупност от фини халюцинации, макар и фини, но все пак халюцинации. Това са образувания, които изплуват от вътрешността на човека по причини, за които днес няма да говорим, и които като такива нямат никакво непосредствено отношение към действителността. Често съм насочвал вниманието ви към такива явления в света на фактите, които ясно показват, че всичко това, което човек може да си представи, няма обезателно много общо с действителността. За да подкрепя това, съм посочвал, че, например, някои философи в своята наивност казват, че на човека трябва да се гледа като състоящ се от тяло и душа, и се придържат към мнението, че говорят непредубедено. Но в действителност – вече съм ви обръщал внимание на това – какво представлява цялата философия на Вунд[iv] или подобна на нея философия?
Това е само последователен извод от решенията на Вселенския събор в Константинопол през 869 г.: че не трябва да се говори – примерно така е звучало тогава решението на Събора, – ако става дума за човек, за тяло, душа и дух, а че духовното представлява само свойство на душевното, и че може да се говори само за тяло и душа.
И трихотомията тяло, душа и дух в продължение на цялото Средновековие се е оценявала като еретичен възглед. Богословските философи са изтръпвали, когато следвайки действителността, са били принудени да говорят за тяло, душа и дух само с намеци, защото това също е бил еретичен възглед. Този възглед изповядват философите и днес. Те излагат само това, което е предписал този Събор в Константинопол, и мислят, че говорят непредубедено, мислят, че излагат това, което следва чисто от техните възгледи, излагат резултати от собствените си изследвания, докато, всъщност, те са само проводници на решенията на Събора. Нещата трябва да се разглеждат без илюзии; трябва да се гледа реалността.
към текста >>
И трихотомията тяло, душа и
дух
в продължение на цялото Средновековие се е оценявала като еретичен възглед.
Това са образувания, които изплуват от вътрешността на човека по причини, за които днес няма да говорим, и които като такива нямат никакво непосредствено отношение към действителността. Често съм насочвал вниманието ви към такива явления в света на фактите, които ясно показват, че всичко това, което човек може да си представи, няма обезателно много общо с действителността. За да подкрепя това, съм посочвал, че, например, някои философи в своята наивност казват, че на човека трябва да се гледа като състоящ се от тяло и душа, и се придържат към мнението, че говорят непредубедено. Но в действителност – вече съм ви обръщал внимание на това – какво представлява цялата философия на Вунд[iv] или подобна на нея философия? Това е само последователен извод от решенията на Вселенския събор в Константинопол през 869 г.: че не трябва да се говори – примерно така е звучало тогава решението на Събора, – ако става дума за човек, за тяло, душа и дух, а че духовното представлява само свойство на душевното, и че може да се говори само за тяло и душа.
И трихотомията тяло, душа и дух в продължение на цялото Средновековие се е оценявала като еретичен възглед.
Богословските философи са изтръпвали, когато следвайки действителността, са били принудени да говорят за тяло, душа и дух само с намеци, защото това също е бил еретичен възглед. Този възглед изповядват философите и днес. Те излагат само това, което е предписал този Събор в Константинопол, и мислят, че говорят непредубедено, мислят, че излагат това, което следва чисто от техните възгледи, излагат резултати от собствените си изследвания, докато, всъщност, те са само проводници на решенията на Събора. Нещата трябва да се разглеждат без илюзии; трябва да се гледа реалността. Нашите млади студенти навсякъде във философиите изучават това, което е решил Събора в Константинопол през 869 г..
към текста >>
Богословските философи са изтръпвали, когато следвайки действителността, са били принудени да говорят за тяло, душа и
дух
само с намеци, защото това също е бил еретичен възглед.
Често съм насочвал вниманието ви към такива явления в света на фактите, които ясно показват, че всичко това, което човек може да си представи, няма обезателно много общо с действителността. За да подкрепя това, съм посочвал, че, например, някои философи в своята наивност казват, че на човека трябва да се гледа като състоящ се от тяло и душа, и се придържат към мнението, че говорят непредубедено. Но в действителност – вече съм ви обръщал внимание на това – какво представлява цялата философия на Вунд[iv] или подобна на нея философия? Това е само последователен извод от решенията на Вселенския събор в Константинопол през 869 г.: че не трябва да се говори – примерно така е звучало тогава решението на Събора, – ако става дума за човек, за тяло, душа и дух, а че духовното представлява само свойство на душевното, и че може да се говори само за тяло и душа. И трихотомията тяло, душа и дух в продължение на цялото Средновековие се е оценявала като еретичен възглед.
Богословските философи са изтръпвали, когато следвайки действителността, са били принудени да говорят за тяло, душа и дух само с намеци, защото това също е бил еретичен възглед.
Този възглед изповядват философите и днес. Те излагат само това, което е предписал този Събор в Константинопол, и мислят, че говорят непредубедено, мислят, че излагат това, което следва чисто от техните възгледи, излагат резултати от собствените си изследвания, докато, всъщност, те са само проводници на решенията на Събора. Нещата трябва да се разглеждат без илюзии; трябва да се гледа реалността. Нашите млади студенти навсякъде във философиите изучават това, което е решил Събора в Константинопол през 869 г.. Съвсем нямам намерение да доказвам, че това, което се изучава днес, е пряко следствие и действие на решенията на Събора; но това, което тогава е било изведено в догма на Осмия събор в Константинопол, е било мисловно следствие от дълбоки явления, които бяха скрити зад повърхността на нещата, и които днес още продължават да действат.
към текста >>
Но именно по отношение на
дух
овните неща не е така лесно да се възпита това чувство за действителност, защото именно по отношение на
дух
овните неща се изпада повече, отколкото сами можем да забележим, в гола игра с понятията, в гола диалектика.
На това, разбира се, можете да възразите: днешният човек при своето чувство за реалност съвсем не е предразположен към гола игра с понятията. Но много се заблуждавате в това отношение! Бъдещата епоха, която по-обективно ще оценява нашата, ще отбележи, че никога човечеството не е било толкова склонно към теоретизиране, към гола игра с понятията, както в наше време. Но ако се загърби действителността и се започне манипулиране на понятията, тяхното разделяне и свързването им в момента, когато се отклоняваме от действителността, в този момент възниква опасност да се изпадне или във фатализъм, или в дуализъм. Но най-важното, което особено трябва да се внуши на съвременния човек, е разглежданото тук от различни гледни точки чувство за действителност.
Но именно по отношение на духовните неща не е така лесно да се възпита това чувство за действителност, защото именно по отношение на духовните неща се изпада повече, отколкото сами можем да забележим, в гола игра с понятията, в гола диалектика.
И това, което се проявява като външна илюзия, още щом се пренесе в морално-духовния живот на човека, още повече способства за създаването на илюзии. По отношение на определени неща човек винаги се опитва да теоретизира. Той се опитва да теоретизира относно добро и зло, свобода или необходимост; може да се каже, че за най-важните въпроси от живота, човек е много склонен да теоретизира, тоест охотно се отдава на голата игра с понятията. И това, което днес тук или там срещаме в дискусиите на мирогледни теми, като правило, става, собствено, само в рамките на диалектиката на понятията. Хората се самозаблуждават даже в това, че им се струва, че те манипулират понятията, но в действителност те имат не понятия, а наред с понятията те имат още симпатии и антипатии за определените понятия, и съобразно своите симпатии и антипатии хората образуват едни или други взаимосвързани понятия и т.н., а тук бих искал за малко да се спра.
към текста >>
И това, което се проявява като външна илюзия, още щом се пренесе в морално-
дух
овния живот на човека, още повече способства за създаването на илюзии.
Но много се заблуждавате в това отношение! Бъдещата епоха, която по-обективно ще оценява нашата, ще отбележи, че никога човечеството не е било толкова склонно към теоретизиране, към гола игра с понятията, както в наше време. Но ако се загърби действителността и се започне манипулиране на понятията, тяхното разделяне и свързването им в момента, когато се отклоняваме от действителността, в този момент възниква опасност да се изпадне или във фатализъм, или в дуализъм. Но най-важното, което особено трябва да се внуши на съвременния човек, е разглежданото тук от различни гледни точки чувство за действителност. Но именно по отношение на духовните неща не е така лесно да се възпита това чувство за действителност, защото именно по отношение на духовните неща се изпада повече, отколкото сами можем да забележим, в гола игра с понятията, в гола диалектика.
И това, което се проявява като външна илюзия, още щом се пренесе в морално-духовния живот на човека, още повече способства за създаването на илюзии.
По отношение на определени неща човек винаги се опитва да теоретизира. Той се опитва да теоретизира относно добро и зло, свобода или необходимост; може да се каже, че за най-важните въпроси от живота, човек е много склонен да теоретизира, тоест охотно се отдава на голата игра с понятията. И това, което днес тук или там срещаме в дискусиите на мирогледни теми, като правило, става, собствено, само в рамките на диалектиката на понятията. Хората се самозаблуждават даже в това, че им се струва, че те манипулират понятията, но в действителност те имат не понятия, а наред с понятията те имат още симпатии и антипатии за определените понятия, и съобразно своите симпатии и антипатии хората образуват едни или други взаимосвързани понятия и т.н., а тук бих искал за малко да се спра. В повечето дискусии, засягащи мирогледи, които са само игри с понятията, съвсем се откъсват от действителността.
към текста >>
Ако в света на действителността тя представлява нещо различно, отколкото проявата и в човешката душа, скоро ще видим, колко далеч сме от
дух
овния възглед, ако просто разбираме омразата в човешката душа.
Омразата се проявява като душевно явление, като психологическа реалност. Но който се задълбочи в тези неща, много скоро ще открие, че всички нюанси на явлението омраза, собствено, не се покриват от понятията, с които се опитват да я обяснят. Такива неща като омразата могат да се разберат, само ако се опитаме да преминем от света на илюзиите към света на истинската действителност. Омразата е нещо, което се разиграва в човешката душа, и има дълбоки основи в света на действителността. Възниква въпросът: в света на действителността омразата същото ли е, каквото е нейното проявление в човешката душа?
Ако в света на действителността тя представлява нещо различно, отколкото проявата и в човешката душа, скоро ще видим, колко далеч сме от духовния възглед, ако просто разбираме омразата в човешката душа.
Ако използвайки духовнонаучните методи, потърсим омразата в Космоса, – сега тази омраза не се разиграва в душата на отделен човек, – ако я намерим в Космоса, това ще бъде нещо съвсем различно. Това, което в човешката душа се проявява като омраза, го намираме също и в Космоса. Трябва само да не се опитваме зад него да търсим такива природни сили, каквито търси днешната научна илюзия, а трябва в действителността да гледаме какво стои зад природата, тогава и в Космоса ще намерим това, което съответства на омразата. Но в Космоса тази омраза по същество е нещо съвсем друго, отколкото в човешката душа. В Космоса омразата представлява сила, без която никога не би могла да се осъществи индивидуализацията.
към текста >>
Ако използвайки
дух
овнонаучните методи, потърсим омразата в Космоса, – сега тази омраза не се разиграва в душата на отделен човек, – ако я намерим в Космоса, това ще бъде нещо съвсем различно.
Но който се задълбочи в тези неща, много скоро ще открие, че всички нюанси на явлението омраза, собствено, не се покриват от понятията, с които се опитват да я обяснят. Такива неща като омразата могат да се разберат, само ако се опитаме да преминем от света на илюзиите към света на истинската действителност. Омразата е нещо, което се разиграва в човешката душа, и има дълбоки основи в света на действителността. Възниква въпросът: в света на действителността омразата същото ли е, каквото е нейното проявление в човешката душа? Ако в света на действителността тя представлява нещо различно, отколкото проявата и в човешката душа, скоро ще видим, колко далеч сме от духовния възглед, ако просто разбираме омразата в човешката душа.
Ако използвайки духовнонаучните методи, потърсим омразата в Космоса, – сега тази омраза не се разиграва в душата на отделен човек, – ако я намерим в Космоса, това ще бъде нещо съвсем различно.
Това, което в човешката душа се проявява като омраза, го намираме също и в Космоса. Трябва само да не се опитваме зад него да търсим такива природни сили, каквито търси днешната научна илюзия, а трябва в действителността да гледаме какво стои зад природата, тогава и в Космоса ще намерим това, което съответства на омразата. Но в Космоса тази омраза по същество е нещо съвсем друго, отколкото в човешката душа. В Космоса омразата представлява сила, без която никога не би могла да се осъществи индивидуализацията. Никога не биха могли да се появят отделни същества, не биха могли също да възникнат отделни човешки същества, ако в Космоса ги нямаше силите на омразата.
към текста >>
И знаете, че в
дух
овната област, както и в природната област, можем да говорим за определен род полярности.
Така той се е влял в развитието на човечеството. Човекът в древните времена не е бил такова диво същество, каквото си го представят антрополозите, създавайки за него илюзорна представа, а той е бил член на цялостен организъм – естествено, говорим за това образно – и само постепенно се е индивидуализирал. Той е бил член и в голяма степен е изразявал още космическия разум, или, може да се каже, в него в по-голяма степен е изразявал себе си космическият разум. Тук виждате действителна насока за това, как космическото се разиграва в човешката душа. И сега можете да пренесете всичко казано към такова специално явление, като космическата омраза, която откриваме и в човешката душа.
И знаете, че в духовната област, както и в природната област, можем да говорим за определен род полярности.
Как е станало, че космическият разум се е влял в езика? Днес човешката душа не е способна вече за езиково творчество, но тя е била способна за него; това, което днес се проявява в езика, е само остатък. Как в човешките души е проникнал този космически разум, как е станал индивидуален? Ако търсим отговор на този въпрос, ще стигнем до всичко това, което наричаме ариманическо. И как от космичното е влязло в човешката душа това, което наричаме омраза?
към текста >>
Ако си изясним, какво означава фактът, че действителни
дух
овни същности се изявяват, от една страна, както луциферическите в такова явление като омразата, или както ариманическите в такива неща като езика или мисленето, трябва също, от друга страна, да си изясним, доколко тези неща са важни в общите мирови взаимовръзки и какво място заемат в тях.
Ако търсим отговор на този въпрос, ще стигнем до всичко това, което наричаме ариманическо. И как от космичното е влязло в човешката душа това, което наричаме омраза? Тук стигаме до луциферическото, полярно противоположното на ариманическото. Днешният човек се свени да говори за Ариман и Луцифер, но той не се свени да говори за положително и отрицателно електричество, или за положителен и отрицателен магнетизъм. Но това, от което се свени, е основано само на съвременни предразсъдъци.
Ако си изясним, какво означава фактът, че действителни духовни същности се изявяват, от една страна, както луциферическите в такова явление като омразата, или както ариманическите в такива неща като езика или мисленето, трябва също, от друга страна, да си изясним, доколко тези неща са важни в общите мирови взаимовръзки и какво място заемат в тях.
Ако разглеждам омразата така, че казвам, че на нея са базирани великите начални събития, това, че можем да се индивидуализираме, да се обособим, че не всичко се слива в една обща първобитна мъгла, с това соча към феномена, към факта на омразата от далечното минало, в това минало, когато човек още не се е отделил в своята сегашна форма; аз соча към много, много отдалеченото минало. Тоест давам ви представа за омразата, която съответства на далечното, далечното минало, когато човек още не се е отделил от общия миров ред. Можем да говорим за различните природни царства, които познаваме – достатъчно е само да прочетете моята книга „Въведение в тайната наука“, – как те са се образували: минерално, растително, животинско и човешко царство. Ние можем да говорим за тези природни царства. Когато говорим за тях не от гледна точка на илюзията, а от гледна точка на тяхната действителност, във всички тях вътре живее силата на омразата, но тази омраза, която ви описах като космическа омраза.
към текста >>
Ние знаем: това, което днес е
дух
овно видимо присъстващо, е зародиш за вещественото бъдеще (червеното).
Можем да говорим за различните природни царства, които познаваме – достатъчно е само да прочетете моята книга „Въведение в тайната наука“, – как те са се образували: минерално, растително, животинско и човешко царство. Ние можем да говорим за тези природни царства. Когато говорим за тях не от гледна точка на илюзията, а от гледна точка на тяхната действителност, във всички тях вътре живее силата на омразата, но тази омраза, която ви описах като космическа омраза. Сега достигнахме в еволюцията до тази точка, когато в човешката душа се разиграва това, което изобщо представлява космически факт; то се разиграва в душата благодарение на действието на луциферическите и ариманически сили: сега това се намира вътре в човешката душа, то е взето от космическото, взето във вида, в който това космическо се е образувало от миналото до наше време. И така, ние знаем, – ако схематично изобразим космическото минало до днешния момент от времето (виолетовото) (след като толкова много говорихме за така наречения закон за запазване на силата или веществото, който не съществува!), в известен смисъл това, което от гледна точка на природата е реално в настояще време, прекратява съществуването си чак до ниво вещество.
Ние знаем: това, което днес е духовно видимо присъстващо, е зародиш за вещественото бъдеще (червеното).
Наблюдавайки духовно тези неща, можем да кажем: всичко това, което в дадения момент принадлежи на миналото, произтича от духовното. То е стигнало до завършек. Бъдещето също произтича от духовното. Но то никога не би се фиксирало в природния ред, ако действаше законът за запазване на силата и веществото. Тази представа, че съществува закон за запазване на веществото и енергията е от най-силните от всички предразсъдъци, съществували някога.
към текста >>
Наблюдавайки
дух
овно тези неща, можем да кажем: всичко това, което в дадения момент принадлежи на миналото, произтича от
дух
овното.
Ние можем да говорим за тези природни царства. Когато говорим за тях не от гледна точка на илюзията, а от гледна точка на тяхната действителност, във всички тях вътре живее силата на омразата, но тази омраза, която ви описах като космическа омраза. Сега достигнахме в еволюцията до тази точка, когато в човешката душа се разиграва това, което изобщо представлява космически факт; то се разиграва в душата благодарение на действието на луциферическите и ариманически сили: сега това се намира вътре в човешката душа, то е взето от космическото, взето във вида, в който това космическо се е образувало от миналото до наше време. И така, ние знаем, – ако схематично изобразим космическото минало до днешния момент от времето (виолетовото) (след като толкова много говорихме за така наречения закон за запазване на силата или веществото, който не съществува!), в известен смисъл това, което от гледна точка на природата е реално в настояще време, прекратява съществуването си чак до ниво вещество. Ние знаем: това, което днес е духовно видимо присъстващо, е зародиш за вещественото бъдеще (червеното).
Наблюдавайки духовно тези неща, можем да кажем: всичко това, което в дадения момент принадлежи на миналото, произтича от духовното.
То е стигнало до завършек. Бъдещето също произтича от духовното. Но то никога не би се фиксирало в природния ред, ако действаше законът за запазване на силата и веществото. Тази представа, че съществува закон за запазване на веществото и енергията е от най-силните от всички предразсъдъци, съществували някога. Духовното, което заявява за себе си днес в голото мислене, също е зародиш на бъдещия природен ред, както малкото семенце на растението, образувало се през тази година, е зародиш на растението през идната година.
към текста >>
Бъдещето също произтича от
дух
овното.
Сега достигнахме в еволюцията до тази точка, когато в човешката душа се разиграва това, което изобщо представлява космически факт; то се разиграва в душата благодарение на действието на луциферическите и ариманически сили: сега това се намира вътре в човешката душа, то е взето от космическото, взето във вида, в който това космическо се е образувало от миналото до наше време. И така, ние знаем, – ако схематично изобразим космическото минало до днешния момент от времето (виолетовото) (след като толкова много говорихме за така наречения закон за запазване на силата или веществото, който не съществува!), в известен смисъл това, което от гледна точка на природата е реално в настояще време, прекратява съществуването си чак до ниво вещество. Ние знаем: това, което днес е духовно видимо присъстващо, е зародиш за вещественото бъдеще (червеното). Наблюдавайки духовно тези неща, можем да кажем: всичко това, което в дадения момент принадлежи на миналото, произтича от духовното. То е стигнало до завършек.
Бъдещето също произтича от духовното.
Но то никога не би се фиксирало в природния ред, ако действаше законът за запазване на силата и веществото. Тази представа, че съществува закон за запазване на веществото и енергията е от най-силните от всички предразсъдъци, съществували някога. Духовното, което заявява за себе си днес в голото мислене, също е зародиш на бъдещия природен ред, както малкото семенце на растението, образувало се през тази година, е зародиш на растението през идната година. Затова и самият човек по двойствен начин стои в мировия ред. И трябва да се посочи тази двойственост на човека, ако искаме да разберем взаимовръзките в цялост, ако искаме да намерим прехода от космическата омраза към индивидуално-душевната омраза, която се проявява в природата на човека.
към текста >>
Дух
овното, което заявява за себе си днес в голото мислене, също е зародиш на бъдещия природен ред, както малкото семенце на растението, образувало се през тази година, е зародиш на растението през идната година.
Наблюдавайки духовно тези неща, можем да кажем: всичко това, което в дадения момент принадлежи на миналото, произтича от духовното. То е стигнало до завършек. Бъдещето също произтича от духовното. Но то никога не би се фиксирало в природния ред, ако действаше законът за запазване на силата и веществото. Тази представа, че съществува закон за запазване на веществото и енергията е от най-силните от всички предразсъдъци, съществували някога.
Духовното, което заявява за себе си днес в голото мислене, също е зародиш на бъдещия природен ред, както малкото семенце на растението, образувало се през тази година, е зародиш на растението през идната година.
Затова и самият човек по двойствен начин стои в мировия ред. И трябва да се посочи тази двойственост на човека, ако искаме да разберем взаимовръзките в цялост, ако искаме да намерим прехода от космическата омраза към индивидуално-душевната омраза, която се проявява в природата на човека. Знаете, че ако разглеждаме човека така, както днес стои пред нас, можем да кажем: неговото същество представляват представите, чувствата и волята. Той се разделя на мислещо, чувстващо и волящо същество, които образуват единство. Но всички прекрасни изказвания на философията ще останат безплодни, ако, от друга страна, не се научим строго да различаваме определени неща.
към текста >>
Ако, използвайки методите на
дух
овната наука, се премине от голите представи към волята, изхождайки от фактите, обаче от
дух
овните факти, се научаваме да разбираме, как е станало така, че човек спи по отношение на своята воля.
Волята, по същество, в будния живот на човека също спи. Може да се каже също, че човек със своята душа не се спуска в областта на волята. Човек мисли – показах това с конкретни факти при обсъждането на Августин, – че той се намира вътре в своето същество, когато образува представите; но той не може да каже това по отношение на волята. Как някое волево намерение се свързва със сложния механизъм на движение на ръцете или движението на краката при ходене, за това в будния живот човек знае толкова малко, както в съня за тялото си или за обкръжаващия свят. По отношение на волята съвременният човек, собствено, спи.
Ако, използвайки методите на духовната наука, се премине от голите представи към волята, изхождайки от фактите, обаче от духовните факти, се научаваме да разбираме, как е станало така, че човек спи по отношение на своята воля.
Работата с нашето мислене, с нашия човешки интелект би стояла съвсем лошо, ако не бяха другите обстоятелства, които вече споменах, и за които и по-нататък ще говоря. Работата с нашето мислене би стояла съвсем лошо, защото то винаги остава по отношение на нашето човешко същество в детско състояние. Нашето мислене в течение на живота ни между раждането и смъртта придобива някои знания относно настоящето; за миналото и бъдещето на света то не знае нищо или гради някои хипотези, които тутакси се разпадат, ако само ги разгледаш по-сериозно. Но това мислене е също зародиш на бъдещето. И както семето на растението днес не е нещо, което има значение за реалността на растителния свят, а в най-добрия случай ще се развие чак на следващата година, така и днешното мислене няма ценност за действителността.
към текста >>
Но ако използвайки методите на
дух
овната наука се потопим във волята и се опитаме да разберем субекта на нашата собствена воля, – волята е само дейност, – тогава волята ще се окаже нещо, което носи в себе си съзнанието за далечното минало, космическото минало.
Но това мислене е също зародиш на бъдещето. И както семето на растението днес не е нещо, което има значение за реалността на растителния свят, а в най-добрия случай ще се развие чак на следващата година, така и днешното мислене няма ценност за действителността. То се намира в такова отношение към имащото действителна ценност, както малкото дете по отношение на възрастния човек. Мисленето, собствено, изцяло е предназначено за бъдещето; и то в бъдеще ще добие реално значение, както от семето впоследствие се развива цялостно растение. Действителното съдържание, субстанцията на мисленето има днес ценност само като зародиш.
Но ако използвайки методите на духовната наука се потопим във волята и се опитаме да разберем субекта на нашата собствена воля, – волята е само дейност, – тогава волята ще се окаже нещо, което носи в себе си съзнанието за далечното минало, космическото минало.
Никога няма да успеете чрез интелекта да разберете нещо в еволюционния свят, ако посредством имагинация, инспирация и интуиция не се потопите във волята; защото само в човешката воля, която в същото време гради целия човешки организъм, е заключен субектът, който както вие имате памет по отношение на обичайния си живот, има памет за космическото минало. В това се състои разликата между човешкия интелект и човешката воля, че човешкият интелект развива памет само за персоналния, индивидуален живот, а волята, до която човек няма достъп посредством своя интелект, има памет за космическото минало. Човек носи в себе си паметта за космическото минало, но без духовнонаучното изследване интелектът няма достъп до това. И така, може да се каже: от едната страна стои човекът като волящо същество, носещо в себе си, ако можем да наречем това памет, – говорим само образно, – памет за космическото минало. И като интелектуално същество той носи в себе си само настоящето, доколкото интелектът е само зародиш на бъдещето, но още не е нещо настоящо.
към текста >>
Човек носи в себе си паметта за космическото минало, но без
дух
овнонаучното изследване интелектът няма достъп до това.
Мисленето, собствено, изцяло е предназначено за бъдещето; и то в бъдеще ще добие реално значение, както от семето впоследствие се развива цялостно растение. Действителното съдържание, субстанцията на мисленето има днес ценност само като зародиш. Но ако използвайки методите на духовната наука се потопим във волята и се опитаме да разберем субекта на нашата собствена воля, – волята е само дейност, – тогава волята ще се окаже нещо, което носи в себе си съзнанието за далечното минало, космическото минало. Никога няма да успеете чрез интелекта да разберете нещо в еволюционния свят, ако посредством имагинация, инспирация и интуиция не се потопите във волята; защото само в човешката воля, която в същото време гради целия човешки организъм, е заключен субектът, който както вие имате памет по отношение на обичайния си живот, има памет за космическото минало. В това се състои разликата между човешкия интелект и човешката воля, че човешкият интелект развива памет само за персоналния, индивидуален живот, а волята, до която човек няма достъп посредством своя интелект, има памет за космическото минало.
Човек носи в себе си паметта за космическото минало, но без духовнонаучното изследване интелектът няма достъп до това.
И така, може да се каже: от едната страна стои човекът като волящо същество, носещо в себе си, ако можем да наречем това памет, – говорим само образно, – памет за космическото минало. И като интелектуално същество той носи в себе си само настоящето, доколкото интелектът е само зародиш на бъдещето, но още не е нещо настоящо. Както семето на растението – трябва да повторя това – още не носи в себе си нищо настояще, а нещо бъдещо, по същия начин интелектът така се отнася към волята, както малкото семенце на растението към цялото растение. Но доколкото сме волящо същество, ние стоим, като космически човек, благодарение на индивидуализацията изцяло на почвата на миналото; доколкото сме индивидуалности, ние се намираме в настоящето и се готвим да израснем в бъдещето. И така, собствено, волята спрямо интелекта може да се сравни със старец спрямо дете.
към текста >>
От самосебе си се разбира, че ако сме
дух
овнонаучни изследователи, ние не се придържаме към гледната точка, че не трябва да ползваме интелекта, доколкото той е ариманически; необходимо е само, нещата да се разглеждат като се освободим от илюзиите, необходимо е само ясно да се осъзнава, че човешкият интелект е светлина, която свети по-ярко, отколкото би светила светлината, която интелектът би изливал днес от човешката природа.
В нашата воля действа луциферическото. Пронизващото ни ариманическо, доколкото интелектът на съвременната степен на еволюция е още много слаб и е още дете, го издига на значителна висота. Но това има и обратна страна: ние имаме интелект, който, собствено, не израства от нас; ние имаме примерно такъв интелект, който може да се сравни не с растение, което израства от почвата и след това развива семе, а с такова растение, което расте на друго растение, което произвежда не семе, а друго растение, именно, твърде съвършено растение. Нашият интелект е ариманически организиран, ариманически структуриран. Затова интелектът ни представлява за хората нещо заслепяващо.
От самосебе си се разбира, че ако сме духовнонаучни изследователи, ние не се придържаме към гледната точка, че не трябва да ползваме интелекта, доколкото той е ариманически; необходимо е само, нещата да се разглеждат като се освободим от илюзиите, необходимо е само ясно да се осъзнава, че човешкият интелект е светлина, която свети по-ярко, отколкото би светила светлината, която интелектът би изливал днес от човешката природа.
Интелектуалният принцип представлява за човешката природа нещо заслепяващо, изместващо за него нещата в такава сфера, в която той ослепява. И както пада върху нещата силната заслепяваща светлина, така стои работата и когато човек със своя интелект осветява нещата. Вследствие от това, той, собствено, ги прави илюзорни. И както в нашия интелект се намесва ариманическото, така в нашата воля, доколкото тя спи, се разиграва луциферическото. Както нашият зародишен интелект се просветлява от ариманическия принцип, така луциферическото приспива волевия субект, който, собствено, носи в себе си цялото минало, така че човек нищо вече не знае за това минало.
към текста >>
Това малко по-дълбоко засяга основата на дуализма в човека, на този дуализъм, който трябва да бъде преодолян, но който не може да бъде преодолян, ако не се обърнем към самите факти, към фактите от
дух
овния живот, ако не се знае, че с интелекта ни работата в света стои по-различно, отколкото с нашата воля.
Интелектуалният принцип представлява за човешката природа нещо заслепяващо, изместващо за него нещата в такава сфера, в която той ослепява. И както пада върху нещата силната заслепяваща светлина, така стои работата и когато човек със своя интелект осветява нещата. Вследствие от това, той, собствено, ги прави илюзорни. И както в нашия интелект се намесва ариманическото, така в нашата воля, доколкото тя спи, се разиграва луциферическото. Както нашият зародишен интелект се просветлява от ариманическия принцип, така луциферическото приспива волевия субект, който, собствено, носи в себе си цялото минало, така че човек нищо вече не знае за това минало.
Това малко по-дълбоко засяга основата на дуализма в човека, на този дуализъм, който трябва да бъде преодолян, но който не може да бъде преодолян, ако не се обърнем към самите факти, към фактите от духовния живот, ако не се знае, че с интелекта ни работата в света стои по-различно, отколкото с нашата воля.
С нашия интелект и нашата воля работата стои така, както ако дете се постави до старец и изкуствено се заблуждаваме, абстрактно представяйки си човек, все едно той е гола абстракция, и кажем: детето е човек, старецът – също е човек. Такива понятия са свойствени на днешните хора, доколкото те вечно бъркат едното с другото. Така днес се представят всевъзможни доказателства за единството на душата и се мисли, че душата като такава се намира в еднакви отношения както към интелектуалното мислене, така и към волята, докато, ако се отчете казаното от мен, ако искаме действително, фактически да разберем човека, е нужно да се прави разлика. Това, което посредством голия интелект си представяме като мироглед, никога не може да се доближи до действителността, и винаги си остава халюцинация, доколкото изхожда от нашия интелект, пронизан от духовно същество, което не принадлежи на този свят: ариманическо същество, което не принадлежи на този свят, който виждаме с очите си. Същото се отнася, от друга страна, до волята, която е пронизана от луциферическо същество.
към текста >>
Това, което посредством голия интелект си представяме като мироглед, никога не може да се доближи до действителността, и винаги си остава халюцинация, доколкото изхожда от нашия интелект, пронизан от
дух
овно същество, което не принадлежи на този свят: ариманическо същество, което не принадлежи на този свят, който виждаме с очите си.
Както нашият зародишен интелект се просветлява от ариманическия принцип, така луциферическото приспива волевия субект, който, собствено, носи в себе си цялото минало, така че човек нищо вече не знае за това минало. Това малко по-дълбоко засяга основата на дуализма в човека, на този дуализъм, който трябва да бъде преодолян, но който не може да бъде преодолян, ако не се обърнем към самите факти, към фактите от духовния живот, ако не се знае, че с интелекта ни работата в света стои по-различно, отколкото с нашата воля. С нашия интелект и нашата воля работата стои така, както ако дете се постави до старец и изкуствено се заблуждаваме, абстрактно представяйки си човек, все едно той е гола абстракция, и кажем: детето е човек, старецът – също е човек. Такива понятия са свойствени на днешните хора, доколкото те вечно бъркат едното с другото. Така днес се представят всевъзможни доказателства за единството на душата и се мисли, че душата като такава се намира в еднакви отношения както към интелектуалното мислене, така и към волята, докато, ако се отчете казаното от мен, ако искаме действително, фактически да разберем човека, е нужно да се прави разлика.
Това, което посредством голия интелект си представяме като мироглед, никога не може да се доближи до действителността, и винаги си остава халюцинация, доколкото изхожда от нашия интелект, пронизан от духовно същество, което не принадлежи на този свят: ариманическо същество, което не принадлежи на този свят, който виждаме с очите си.
Същото се отнася, от друга страна, до волята, която е пронизана от луциферическо същество. Хората винаги са чувствали тези неща и в една или друга форма са ги изразявали. Например, малко се обръща внимание, че още в Стария Завет се съдържа най-малкото намек за тази полярна противоположност между ариманическо и луциферическо. Казах, че на това малко се обръща внимание, доколкото хората при четене на Библията прекрасно четат главите една след друга и не различават такива противоположности, както между книгите на Мойсей и книгата на Йов. Но в тази противоположност на книгите Мойсееви и книгата на Йов вече стои усещане за полярната противоположност между ариманическо и луциферическо.
към текста >>
Първо, тук вече виждаме не змия, а чисто
дух
овно същество, ариманическо същество, което се приближава до самото божествено същество.
И той представя грандиозната картина на грехопадението. Ние знаем, че зад това грехопадение се крие това, което наричаме навлизане на луциферическото в човешката природа. По-късно с това са свързани определени последствия и от възгледите на Мойсей следва, че, собствено, от човешкото грехопадение – дочовешкото грехопадение, ако повече ви харесва така – са произлезли всички беди, а също и смъртта. Така че съгласно възгледа на Мойсей: нещастието и смъртта са следствия от грехопадението. Радикално противоположният възглед намираме в книгата на Йов.
Първо, тук вече виждаме не змия, а чисто духовно същество, ариманическо същество, което се приближава до самото божествено същество.
И тук става дума не за такъв човек, като Адам, който е изпаднал в грях, а за Йов, който е бил „праведен“. И по какъв начин това същество, което се приближава до Бога, иска да постигне изпадането в грях на Йов? То иска да го постигне с това, че му донася нещастие! Това е точно противоположното: това същество иска да донесе нещастие на Йов, за да изпадне той в грях. Нещастието вече го има и от нещастието трябва да произлезе грехът.
към текста >>
Той поставя, може да се каже, сърцето редом до черния дроб и ги различава помежду им чисто външно, без оглед на времевата перспектива, за която неотдавна говорих; докато, всъщност, може да се направи правилно заключение за природата на сърцето и природата на черния дроб само ако се отчита времевата перспектива; ако, например, се изработи такъв
дух
овнонаучен подход към ембриологията, за да се научим да правим разлика във времевото зараждане на ембрионалните органи, в зараждането на сърцето и така нататък, за да не си представяме всичко като равномерно изградено от клетки, което, от една страна, е вярно, но от друга страна, е пълна глупост.
И доколкото ние действително искаме да преодолеем съвременния дуализъм, нека още един път да погледнем преди всичко, от една страна, халюцинаторната дейност на интелекта, а от друга страна, илюзията на природните явления; и едното, и другото са свързани с това, което описах по-горе. Като следствие с човека е станало в известен смисъл разцепление в душевния му живот. В него действат, бих казал, два потока, докато той трябва да се стреми, потокът да е един. Единият от потоците действа днес особено съблазнително: това е потокът, който изхожда от отношенията, в които душата се намира към природния ред. Днешният човек, който вижда в него равностойна действителност за всички неща, – анатомът, за да не отиваме далеч за примери, или физиологът, – взема днес човешкото тяло и различава чисто външно, не вътрешно, отделните членове на това тяло.
Той поставя, може да се каже, сърцето редом до черния дроб и ги различава помежду им чисто външно, без оглед на времевата перспектива, за която неотдавна говорих; докато, всъщност, може да се направи правилно заключение за природата на сърцето и природата на черния дроб само ако се отчита времевата перспектива; ако, например, се изработи такъв духовнонаучен подход към ембриологията, за да се научим да правим разлика във времевото зараждане на ембрионалните органи, в зараждането на сърцето и така нататък, за да не си представяме всичко като равномерно изградено от клетки, което, от една страна, е вярно, но от друга страна, е пълна глупост.
Защото, както знаете, нещо едновременно може да бъде и правилно, и глупост. Но така, както днешните научни направления се опитват да обяснят природния ред, те не отчитат това, което е разделено във времето, те поставят тези неща едно до друго и така стигат до абстракции. Особено голяма е съблазънта просто да се съпоставя едното с другото: причина – следствие, причина – следствие, причина – следствие – абстрактно илюзорно причинно-следствено подреждане! Знаем от обясненията, които ви дадох миналата година, а също и през тази година, че не може така да се разглежда природата, че природата може само тогава да се обясни, ако на първо място, в нея се вижда отражение на духа. Тогава ще стигнем до истинското учение за метаморфозата, до истинския гьотеанизъм.
към текста >>
Знаем от обясненията, които ви дадох миналата година, а също и през тази година, че не може така да се разглежда природата, че природата може само тогава да се обясни, ако на първо място, в нея се вижда отражение на
дух
а.
Днешният човек, който вижда в него равностойна действителност за всички неща, – анатомът, за да не отиваме далеч за примери, или физиологът, – взема днес човешкото тяло и различава чисто външно, не вътрешно, отделните членове на това тяло. Той поставя, може да се каже, сърцето редом до черния дроб и ги различава помежду им чисто външно, без оглед на времевата перспектива, за която неотдавна говорих; докато, всъщност, може да се направи правилно заключение за природата на сърцето и природата на черния дроб само ако се отчита времевата перспектива; ако, например, се изработи такъв духовнонаучен подход към ембриологията, за да се научим да правим разлика във времевото зараждане на ембрионалните органи, в зараждането на сърцето и така нататък, за да не си представяме всичко като равномерно изградено от клетки, което, от една страна, е вярно, но от друга страна, е пълна глупост. Защото, както знаете, нещо едновременно може да бъде и правилно, и глупост. Но така, както днешните научни направления се опитват да обяснят природния ред, те не отчитат това, което е разделено във времето, те поставят тези неща едно до друго и така стигат до абстракции. Особено голяма е съблазънта просто да се съпоставя едното с другото: причина – следствие, причина – следствие, причина – следствие – абстрактно илюзорно причинно-следствено подреждане!
Знаем от обясненията, които ви дадох миналата година, а също и през тази година, че не може така да се разглежда природата, че природата може само тогава да се обясни, ако на първо място, в нея се вижда отражение на духа.
Тогава ще стигнем до истинското учение за метаморфозата, до истинския гьотеанизъм. Тогава главата на човека ще се представи на наблюдателя като образувание, в което се отразява далечното минало; тогава на наблюдателя ще се представи системата на крайниците като нещо, сочещо в далечното бъдеще. Но това, което тук е представено във вид на отделни явления, не само е свързано помежду си като причина и следствие, но представлява имагинация, израз на това, което стои зад него. Ние никога няма да разберем човешката глава, ако я виждаме само като израстваща от целия останал организъм, докато, всъщност, тя се е образувала от целия Космос и се е образувала от Космоса по различен начин, отколкото, например, крайниците. Физикът би се изсмял, ако някой започне да твърди, че магнитната стрелка затова показва север, защото вътре в себе си тя има силата да показва на север; обяснението е, че Космосът, тоест земният магнетизъм, дава направлението на магнитната стрелка.
към текста >>
Този, който така говори за природата, отново би бил фантазьор, ако просто така възприема природата, и ако, от друга страна, не се опитва да обясни: това, което новата философия противопоставя на природата като
дух
, е халюцинация, при нея също не трябва да се остава.
Той е космически ориентиран във времето. И това би било създаване на учението за метаморфозата, това е истинският гьотеанизъм: издигането от голия илюзорен каузален ред към разбирането на природата посредством имагинацията. Когато това, което се намира пред нас, го разбираме като образ на нещо друго, тогава се издигаме над голата илюзия. Но не следва да оставаме при голата природа. Нужен е корелат, нужно е допълнение.
Този, който така говори за природата, отново би бил фантазьор, ако просто така възприема природата, и ако, от друга страна, не се опитва да обясни: това, което новата философия противопоставя на природата като дух, е халюцинация, при нея също не трябва да се остава.
Доколкото това, което живее днес, постепенно се е развивало, човечеството е преминало различни стадии, упражнявайки се последователно, да се придвижва към това, човешката душа да заеме определена позиция в разбирането на духа. И тук трябва да се различават три степени. Както може да се каже, че разбирането на природата днес представлява още нещо доста сбъркано, и трябва да се стремим към степените на познание, които са описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове“ като имагинация, инспирация и интуиция, така може да се каже, че душевното на човека интелектуално се образува на три степени за действителна позиция в духа, за действително разбиране в духа. Трите степени са: смътно предчувствие, преживяване на духа, което, естествено, има известен халюцинаторен характер, доколкото духът възприема в настоящето и не съзнава, че той е зародиш на бъдещето; това е мечтателно-предчувстващото преживяване на духа. Втората степен – това е пророческото видение, когато, например, в смисъла на древните юдейски пророци действително се види бъдещето, тоест когато се изпита нещо от това, което в духа носи зародиш за бъдещето.
към текста >>
Доколкото това, което живее днес, постепенно се е развивало, човечеството е преминало различни стадии, упражнявайки се последователно, да се придвижва към това, човешката душа да заеме определена позиция в разбирането на
дух
а.
И това би било създаване на учението за метаморфозата, това е истинският гьотеанизъм: издигането от голия илюзорен каузален ред към разбирането на природата посредством имагинацията. Когато това, което се намира пред нас, го разбираме като образ на нещо друго, тогава се издигаме над голата илюзия. Но не следва да оставаме при голата природа. Нужен е корелат, нужно е допълнение. Този, който така говори за природата, отново би бил фантазьор, ако просто така възприема природата, и ако, от друга страна, не се опитва да обясни: това, което новата философия противопоставя на природата като дух, е халюцинация, при нея също не трябва да се остава.
Доколкото това, което живее днес, постепенно се е развивало, човечеството е преминало различни стадии, упражнявайки се последователно, да се придвижва към това, човешката душа да заеме определена позиция в разбирането на духа.
И тук трябва да се различават три степени. Както може да се каже, че разбирането на природата днес представлява още нещо доста сбъркано, и трябва да се стремим към степените на познание, които са описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове“ като имагинация, инспирация и интуиция, така може да се каже, че душевното на човека интелектуално се образува на три степени за действителна позиция в духа, за действително разбиране в духа. Трите степени са: смътно предчувствие, преживяване на духа, което, естествено, има известен халюцинаторен характер, доколкото духът възприема в настоящето и не съзнава, че той е зародиш на бъдещето; това е мечтателно-предчувстващото преживяване на духа. Втората степен – това е пророческото видение, когато, например, в смисъла на древните юдейски пророци действително се види бъдещето, тоест когато се изпита нещо от това, което в духа носи зародиш за бъдещето. И третата степен, която е още по-малко разбираема, но която носи в себе си нещо по-дълбоко, това е апокалиптичното виждане на света.
към текста >>
Както може да се каже, че разбирането на природата днес представлява още нещо доста сбъркано, и трябва да се стремим към степените на познание, които са описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове“ като имагинация, инспирация и интуиция, така може да се каже, че душевното на човека интелектуално се образува на три степени за действителна позиция в
дух
а, за действително разбиране в
дух
а.
Но не следва да оставаме при голата природа. Нужен е корелат, нужно е допълнение. Този, който така говори за природата, отново би бил фантазьор, ако просто така възприема природата, и ако, от друга страна, не се опитва да обясни: това, което новата философия противопоставя на природата като дух, е халюцинация, при нея също не трябва да се остава. Доколкото това, което живее днес, постепенно се е развивало, човечеството е преминало различни стадии, упражнявайки се последователно, да се придвижва към това, човешката душа да заеме определена позиция в разбирането на духа. И тук трябва да се различават три степени.
Както може да се каже, че разбирането на природата днес представлява още нещо доста сбъркано, и трябва да се стремим към степените на познание, които са описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове“ като имагинация, инспирация и интуиция, така може да се каже, че душевното на човека интелектуално се образува на три степени за действителна позиция в духа, за действително разбиране в духа.
Трите степени са: смътно предчувствие, преживяване на духа, което, естествено, има известен халюцинаторен характер, доколкото духът възприема в настоящето и не съзнава, че той е зародиш на бъдещето; това е мечтателно-предчувстващото преживяване на духа. Втората степен – това е пророческото видение, когато, например, в смисъла на древните юдейски пророци действително се види бъдещето, тоест когато се изпита нещо от това, което в духа носи зародиш за бъдещето. И третата степен, която е още по-малко разбираема, но която носи в себе си нещо по-дълбоко, това е апокалиптичното виждане на света. Но всички те представляват предварителни степени за духовнонаучното виждане, което, от друга страна, трябва да е свързано – доколкото иначе, образно казано, то би хвърчало във въздуха – с образното виждане на природата. Образното виждане на природата ни издига над илюзиите на естествознанието.
към текста >>
Трите степени са: смътно предчувствие, преживяване на
дух
а, което, естествено, има известен халюцинаторен характер, доколкото
дух
ът възприема в настоящето и не съзнава, че той е зародиш на бъдещето; това е мечтателно-предчувстващото преживяване на
дух
а.
Нужен е корелат, нужно е допълнение. Този, който така говори за природата, отново би бил фантазьор, ако просто така възприема природата, и ако, от друга страна, не се опитва да обясни: това, което новата философия противопоставя на природата като дух, е халюцинация, при нея също не трябва да се остава. Доколкото това, което живее днес, постепенно се е развивало, човечеството е преминало различни стадии, упражнявайки се последователно, да се придвижва към това, човешката душа да заеме определена позиция в разбирането на духа. И тук трябва да се различават три степени. Както може да се каже, че разбирането на природата днес представлява още нещо доста сбъркано, и трябва да се стремим към степените на познание, които са описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове“ като имагинация, инспирация и интуиция, така може да се каже, че душевното на човека интелектуално се образува на три степени за действителна позиция в духа, за действително разбиране в духа.
Трите степени са: смътно предчувствие, преживяване на духа, което, естествено, има известен халюцинаторен характер, доколкото духът възприема в настоящето и не съзнава, че той е зародиш на бъдещето; това е мечтателно-предчувстващото преживяване на духа.
Втората степен – това е пророческото видение, когато, например, в смисъла на древните юдейски пророци действително се види бъдещето, тоест когато се изпита нещо от това, което в духа носи зародиш за бъдещето. И третата степен, която е още по-малко разбираема, но която носи в себе си нещо по-дълбоко, това е апокалиптичното виждане на света. Но всички те представляват предварителни степени за духовнонаучното виждане, което, от друга страна, трябва да е свързано – доколкото иначе, образно казано, то би хвърчало във въздуха – с образното виждане на природата. Образното виждане на природата ни издига над илюзиите на естествознанието. Реалното отношение към това, което получаваме посредством смътното предчувствие на бъдещето, посредством пророческото виждане и апокалиптичното виждане, ни извежда от халюцинаторното съзерцание на духовния живот.
към текста >>
Втората степен – това е пророческото видение, когато, например, в смисъла на древните юдейски пророци действително се види бъдещето, тоест когато се изпита нещо от това, което в
дух
а носи зародиш за бъдещето.
Този, който така говори за природата, отново би бил фантазьор, ако просто така възприема природата, и ако, от друга страна, не се опитва да обясни: това, което новата философия противопоставя на природата като дух, е халюцинация, при нея също не трябва да се остава. Доколкото това, което живее днес, постепенно се е развивало, човечеството е преминало различни стадии, упражнявайки се последователно, да се придвижва към това, човешката душа да заеме определена позиция в разбирането на духа. И тук трябва да се различават три степени. Както може да се каже, че разбирането на природата днес представлява още нещо доста сбъркано, и трябва да се стремим към степените на познание, които са описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове“ като имагинация, инспирация и интуиция, така може да се каже, че душевното на човека интелектуално се образува на три степени за действителна позиция в духа, за действително разбиране в духа. Трите степени са: смътно предчувствие, преживяване на духа, което, естествено, има известен халюцинаторен характер, доколкото духът възприема в настоящето и не съзнава, че той е зародиш на бъдещето; това е мечтателно-предчувстващото преживяване на духа.
Втората степен – това е пророческото видение, когато, например, в смисъла на древните юдейски пророци действително се види бъдещето, тоест когато се изпита нещо от това, което в духа носи зародиш за бъдещето.
И третата степен, която е още по-малко разбираема, но която носи в себе си нещо по-дълбоко, това е апокалиптичното виждане на света. Но всички те представляват предварителни степени за духовнонаучното виждане, което, от друга страна, трябва да е свързано – доколкото иначе, образно казано, то би хвърчало във въздуха – с образното виждане на природата. Образното виждане на природата ни издига над илюзиите на естествознанието. Реалното отношение към това, което получаваме посредством смътното предчувствие на бъдещето, посредством пророческото виждане и апокалиптичното виждане, ни извежда от халюцинаторното съзерцание на духовния живот. Ние безусловно не трябва – това е задачата на хората днес – да възприемаме духа така, както го възприемат новите философии.
към текста >>
Но всички те представляват предварителни степени за
дух
овнонаучното виждане, което, от друга страна, трябва да е свързано – доколкото иначе, образно казано, то би хвърчало във въз
дух
а – с образното виждане на природата.
И тук трябва да се различават три степени. Както може да се каже, че разбирането на природата днес представлява още нещо доста сбъркано, и трябва да се стремим към степените на познание, които са описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове“ като имагинация, инспирация и интуиция, така може да се каже, че душевното на човека интелектуално се образува на три степени за действителна позиция в духа, за действително разбиране в духа. Трите степени са: смътно предчувствие, преживяване на духа, което, естествено, има известен халюцинаторен характер, доколкото духът възприема в настоящето и не съзнава, че той е зародиш на бъдещето; това е мечтателно-предчувстващото преживяване на духа. Втората степен – това е пророческото видение, когато, например, в смисъла на древните юдейски пророци действително се види бъдещето, тоест когато се изпита нещо от това, което в духа носи зародиш за бъдещето. И третата степен, която е още по-малко разбираема, но която носи в себе си нещо по-дълбоко, това е апокалиптичното виждане на света.
Но всички те представляват предварителни степени за духовнонаучното виждане, което, от друга страна, трябва да е свързано – доколкото иначе, образно казано, то би хвърчало във въздуха – с образното виждане на природата.
Образното виждане на природата ни издига над илюзиите на естествознанието. Реалното отношение към това, което получаваме посредством смътното предчувствие на бъдещето, посредством пророческото виждане и апокалиптичното виждане, ни извежда от халюцинаторното съзерцание на духовния живот. Ние безусловно не трябва – това е задачата на хората днес – да възприемаме духа така, както го възприемат новите философии. Ние не трябва да възприемаме природата така, както я възприема наивното естествознание или съвременното теоретично естествознание. Ние трябва да се освободим от заслепяването, когато гледаме природата, и да осъзнаваме, че природата е просто образ на нещо друго, и трябва да осъзнаваме, че духът, както днес си го представят философите, е просто сянков образ.
към текста >>
Реалното отношение към това, което получаваме посредством смътното предчувствие на бъдещето, посредством пророческото виждане и апокалиптичното виждане, ни извежда от халюцинаторното съзерцание на
дух
овния живот.
Трите степени са: смътно предчувствие, преживяване на духа, което, естествено, има известен халюцинаторен характер, доколкото духът възприема в настоящето и не съзнава, че той е зародиш на бъдещето; това е мечтателно-предчувстващото преживяване на духа. Втората степен – това е пророческото видение, когато, например, в смисъла на древните юдейски пророци действително се види бъдещето, тоест когато се изпита нещо от това, което в духа носи зародиш за бъдещето. И третата степен, която е още по-малко разбираема, но която носи в себе си нещо по-дълбоко, това е апокалиптичното виждане на света. Но всички те представляват предварителни степени за духовнонаучното виждане, което, от друга страна, трябва да е свързано – доколкото иначе, образно казано, то би хвърчало във въздуха – с образното виждане на природата. Образното виждане на природата ни издига над илюзиите на естествознанието.
Реалното отношение към това, което получаваме посредством смътното предчувствие на бъдещето, посредством пророческото виждане и апокалиптичното виждане, ни извежда от халюцинаторното съзерцание на духовния живот.
Ние безусловно не трябва – това е задачата на хората днес – да възприемаме духа така, както го възприемат новите философии. Ние не трябва да възприемаме природата така, както я възприема наивното естествознание или съвременното теоретично естествознание. Ние трябва да се освободим от заслепяването, когато гледаме природата, и да осъзнаваме, че природата е просто образ на нещо друго, и трябва да осъзнаваме, че духът, както днес си го представят философите, е просто сянков образ. Тогава може би ще бъде прехвърлен мост между обичайното възприемане на духа и обичайното възприемане на природата. Необходимо е да се отчете и нещо трето.
към текста >>
Ние безусловно не трябва – това е задачата на хората днес – да възприемаме
дух
а така, както го възприемат новите философии.
Втората степен – това е пророческото видение, когато, например, в смисъла на древните юдейски пророци действително се види бъдещето, тоест когато се изпита нещо от това, което в духа носи зародиш за бъдещето. И третата степен, която е още по-малко разбираема, но която носи в себе си нещо по-дълбоко, това е апокалиптичното виждане на света. Но всички те представляват предварителни степени за духовнонаучното виждане, което, от друга страна, трябва да е свързано – доколкото иначе, образно казано, то би хвърчало във въздуха – с образното виждане на природата. Образното виждане на природата ни издига над илюзиите на естествознанието. Реалното отношение към това, което получаваме посредством смътното предчувствие на бъдещето, посредством пророческото виждане и апокалиптичното виждане, ни извежда от халюцинаторното съзерцание на духовния живот.
Ние безусловно не трябва – това е задачата на хората днес – да възприемаме духа така, както го възприемат новите философии.
Ние не трябва да възприемаме природата така, както я възприема наивното естествознание или съвременното теоретично естествознание. Ние трябва да се освободим от заслепяването, когато гледаме природата, и да осъзнаваме, че природата е просто образ на нещо друго, и трябва да осъзнаваме, че духът, както днес си го представят философите, е просто сянков образ. Тогава може би ще бъде прехвърлен мост между обичайното възприемане на духа и обичайното възприемане на природата. Необходимо е да се отчете и нещо трето. Невъзможно е посредством голи дискусии да се преодолее нещо подобно на дуализма, а това може да се направи, само ако се обърне внимание на фактите, на цялата съвкупност от факти, и към двойствеността да се добави и нещо трето.
към текста >>
Ние трябва да се освободим от заслепяването, когато гледаме природата, и да осъзнаваме, че природата е просто образ на нещо друго, и трябва да осъзнаваме, че
дух
ът, както днес си го представят философите, е просто сянков образ.
Но всички те представляват предварителни степени за духовнонаучното виждане, което, от друга страна, трябва да е свързано – доколкото иначе, образно казано, то би хвърчало във въздуха – с образното виждане на природата. Образното виждане на природата ни издига над илюзиите на естествознанието. Реалното отношение към това, което получаваме посредством смътното предчувствие на бъдещето, посредством пророческото виждане и апокалиптичното виждане, ни извежда от халюцинаторното съзерцание на духовния живот. Ние безусловно не трябва – това е задачата на хората днес – да възприемаме духа така, както го възприемат новите философии. Ние не трябва да възприемаме природата така, както я възприема наивното естествознание или съвременното теоретично естествознание.
Ние трябва да се освободим от заслепяването, когато гледаме природата, и да осъзнаваме, че природата е просто образ на нещо друго, и трябва да осъзнаваме, че духът, както днес си го представят философите, е просто сянков образ.
Тогава може би ще бъде прехвърлен мост между обичайното възприемане на духа и обичайното възприемане на природата. Необходимо е да се отчете и нещо трето. Невъзможно е посредством голи дискусии да се преодолее нещо подобно на дуализма, а това може да се направи, само ако се обърне внимание на фактите, на цялата съвкупност от факти, и към двойствеността да се добави и нещо трето. Затова символът, изразяващ това, трябва да бъде Троицата. Естествено, днес ни е ясно, че понятията изразяват нещо, реещо се там горе.
към текста >>
Тогава може би ще бъде прехвърлен мост между обичайното възприемане на
дух
а и обичайното възприемане на природата.
Образното виждане на природата ни издига над илюзиите на естествознанието. Реалното отношение към това, което получаваме посредством смътното предчувствие на бъдещето, посредством пророческото виждане и апокалиптичното виждане, ни извежда от халюцинаторното съзерцание на духовния живот. Ние безусловно не трябва – това е задачата на хората днес – да възприемаме духа така, както го възприемат новите философии. Ние не трябва да възприемаме природата така, както я възприема наивното естествознание или съвременното теоретично естествознание. Ние трябва да се освободим от заслепяването, когато гледаме природата, и да осъзнаваме, че природата е просто образ на нещо друго, и трябва да осъзнаваме, че духът, както днес си го представят философите, е просто сянков образ.
Тогава може би ще бъде прехвърлен мост между обичайното възприемане на духа и обичайното възприемане на природата.
Необходимо е да се отчете и нещо трето. Невъзможно е посредством голи дискусии да се преодолее нещо подобно на дуализма, а това може да се направи, само ако се обърне внимание на фактите, на цялата съвкупност от факти, и към двойствеността да се добави и нещо трето. Затова символът, изразяващ това, трябва да бъде Троицата. Естествено, днес ни е ясно, че понятията изразяват нещо, реещо се там горе. Но понятия трябва да има; не следва да ги надценяваме и тогава те няма да донесат никаква вреда.
към текста >>
Антропософски ориентираната
дух
овна наука трябва да съдържа в себе си тази истинска троичност, обединяваща
дух
овния възглед и природния възглед, и която благодарение на това действително преодолява дуализма.
Затова символът, изразяващ това, трябва да бъде Троицата. Естествено, днес ни е ясно, че понятията изразяват нещо, реещо се там горе. Но понятия трябва да има; не следва да ги надценяваме и тогава те няма да донесат никаква вреда. Ние говорим тук за нормално човешкото, за луциферическото и за ариманическото и представяме това така: то трябва да се намира в центъра на нашата сграда. Един от възгледите, който е построен върху троичността, това са смътните усещания на Огюст Конт, който е провъзгласил троичност, за която неотдавна ви говорих.
Антропософски ориентираната духовна наука трябва да съдържа в себе си тази истинска троичност, обединяваща духовния възглед и природния възглед, и която благодарение на това действително преодолява дуализма.
Затова е невъзможно да се стигне до истински антропософска духовна наука без сериозен подход към всички светли и сенчести страни на днешното естествознание и днешното духовно изследване. Към тези неща трябва да се отнасяме сериозно. Голото обединяване на всичко в един кюп и теоретизирането над този кюп е несъвместимо със сериозността на нашето време. Животът не е аморфна маса, а той протича диференцирано и индивидуализирано. Това, което е насочено към бъдещето, трябва да бъде предварително диференцирано.
към текста >>
Затова е невъзможно да се стигне до истински антропософска
дух
овна наука без сериозен подход към всички светли и сенчести страни на днешното естествознание и днешното
дух
овно изследване.
Естествено, днес ни е ясно, че понятията изразяват нещо, реещо се там горе. Но понятия трябва да има; не следва да ги надценяваме и тогава те няма да донесат никаква вреда. Ние говорим тук за нормално човешкото, за луциферическото и за ариманическото и представяме това така: то трябва да се намира в центъра на нашата сграда. Един от възгледите, който е построен върху троичността, това са смътните усещания на Огюст Конт, който е провъзгласил троичност, за която неотдавна ви говорих. Антропософски ориентираната духовна наука трябва да съдържа в себе си тази истинска троичност, обединяваща духовния възглед и природния възглед, и която благодарение на това действително преодолява дуализма.
Затова е невъзможно да се стигне до истински антропософска духовна наука без сериозен подход към всички светли и сенчести страни на днешното естествознание и днешното духовно изследване.
Към тези неща трябва да се отнасяме сериозно. Голото обединяване на всичко в един кюп и теоретизирането над този кюп е несъвместимо със сериозността на нашето време. Животът не е аморфна маса, а той протича диференцирано и индивидуализирано. Това, което е насочено към бъдещето, трябва да бъде предварително диференцирано. Днес все още битува нездравата практика, – ще си позволя да се изразя тривиално – всичко да се поставя под общ знаменател.
към текста >>
Бъдещето се стреми не към аморфното състояние на живота, а към силна диференциация: на
дух
овен живот – като наука, известен вътрешен живот, за който днес още малцина имат представа, и който, съгласно древния обичай, може да се нарече религиозен, – и на политически живот.
Ако някой днес има политическа теория, всичко останало той си го наглася според тази политическа теория, мироглед и всичко останало. Ако някой има философски мироглед, той го използва също като политика и т.н., всичко поставя под общ знаменател. Така стоят нещата в наше време. Животът протича диференцирано. Свободен от илюзии може да бъде само този човек, който знае, как диференцирано протича животът.
Бъдещето се стреми не към аморфното състояние на живота, а към силна диференциация: на духовен живот – като наука, известен вътрешен живот, за който днес още малцина имат представа, и който, съгласно древния обичай, може да се нарече религиозен, – и на политически живот.
Ако се смесват помежду си всички тези неща, опитвайки се да се регулира едното по правилата на другото, се правят грешки, които описах тук миналата година, или преди две години[v]. Защото тези неща се развиват в отделни потоци: от една страна, социалният живот в направление на социализма; от друга страна, религиозният живот в направление на свободата на мислене; и научният живот в насока пневматология (учение за Светия Дух и действието му в света и човека, от гръцки, pneuma – дух –бел.на прев.), в насока на духовното познание. Само в живото взаимодействие на трите потока бъдещето може да внесе в човешкото развитие целебни сили, не рай на Земята, а целебни сили. Но би било лошо, ако ние, например, си представяме външния живот пневматологически, желаейки да основаваме религиозни секти, желаейки да го изпълним с пневматологичен живот, тоест да провеждаме политиката от позицията на пневматологията. Това нищо не би дало.
към текста >>
Защото тези неща се развиват в отделни потоци: от една страна, социалният живот в направление на социализма; от друга страна, религиозният живот в направление на свободата на мислене; и научният живот в насока пневматология (учение за
Светия
Дух
и действието му в света и човека, от гръцки, pneuma –
дух
–бел.на прев.), в насока на
дух
овното познание.
Така стоят нещата в наше време. Животът протича диференцирано. Свободен от илюзии може да бъде само този човек, който знае, как диференцирано протича животът. Бъдещето се стреми не към аморфното състояние на живота, а към силна диференциация: на духовен живот – като наука, известен вътрешен живот, за който днес още малцина имат представа, и който, съгласно древния обичай, може да се нарече религиозен, – и на политически живот. Ако се смесват помежду си всички тези неща, опитвайки се да се регулира едното по правилата на другото, се правят грешки, които описах тук миналата година, или преди две години[v].
Защото тези неща се развиват в отделни потоци: от една страна, социалният живот в направление на социализма; от друга страна, религиозният живот в направление на свободата на мислене; и научният живот в насока пневматология (учение за Светия Дух и действието му в света и човека, от гръцки, pneuma – дух –бел.на прев.), в насока на духовното познание.
Само в живото взаимодействие на трите потока бъдещето може да внесе в човешкото развитие целебни сили, не рай на Земята, а целебни сили. Но би било лошо, ако ние, например, си представяме външния живот пневматологически, желаейки да основаваме религиозни секти, желаейки да го изпълним с пневматологичен живот, тоест да провеждаме политиката от позицията на пневматологията. Това нищо не би дало. Също така нищо не би дало, ако в предишния смисъл осъществяваме политиката в религиозни съобщества. Както ръцете не могат да изпълняват това, което трябва да прави главата, не могат да го изпълняват и краката, така и пневматологията не може да осъществява това, което трябва да прави социализмът, или религията не може да осъществи това, което трябва да прави социализмът или пневматологията.
към текста >>
Вие знаете, – или поне тези, които действително малко разбират, трябва да знаят това, – че аз нямам нито наченки на параноя, нито някакви илюзии за живота, защото всичко това се изкоренява от
дух
овната наука.
Основни трудове: „Лекции за човешката и животинската душа“ (1863), „Принципи на физиологичната психология“ (1873-4). Вижте GA 18 „Загадките на философията“ [v] миналата година, или преди две години – виж GA 171“Вътрешните импулси за развитие на човечеството. Гьоте и кризата на 19 век“, лекциите от октомври 1916 г. [vi] Като допълнение и само като допълнение искам да кажа нещо: не се поддавам на никакви илюзии.
Вие знаете, – или поне тези, които действително малко разбират, трябва да знаят това, – че аз нямам нито наченки на параноя, нито някакви илюзии за живота, защото всичко това се изкоренява от духовната наука.
Но понякога трябва да правя едни или други забележки. За да не заспят напълно членовете на Обществото, което се нарича антропософско, трябва понякога да правя едни или други забележки, и не бих искал , да се отдават на илюзии. Но, поглеждайки това, което стана тези дни, бих искал да кажа следното: всъщност, движението, което наричам антропософско, в последно време беше подложено на нападки от различни страни, и особено от страна, която сега вече ясно е видна. Отделни нападки почти не заслужават внимание, защото те идват от страна на хора, които в по-голямата си част се проявяват като дилетанти. Но има факти за сериозни нападки, особено от страна на църквата.
към текста >>
63.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Ако сега си представим, какво следва не от подробностите, а от общия
дух
на изнесените тук лекции, например, от вчерашната, можем да кажем: това, което изисква културата, призвана в бъдеще да смени нашата, е хората по-дълбоко да се вглеждат в истинската действителност, и преди всичко, такива лозунги, такива теории като монизъм, идеализъм, реализъм и т. н.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 22 септември 1918 г.
Ако сега си представим, какво следва не от подробностите, а от общия дух на изнесените тук лекции, например, от вчерашната, можем да кажем: това, което изисква културата, призвана в бъдеще да смени нашата, е хората по-дълбоко да се вглеждат в истинската действителност, и преди всичко, такива лозунги, такива теории като монизъм, идеализъм, реализъм и т. н.
да престанат да се употребяват и човек да види, че майята, действителността на външните явления, която ни обкръжава, представлява сливане на действителността на два свята, и можем да кажем, два свята, които се намират в борба помежду си. Да гледаш действителността означава нещо съвсем друго, отколкото само теоретически, както това го прави, например, днешното естествознание, да проследява това, което ни обкръжава в света на явленията, в света на феномените. За да обсъдим практически това положение, нека сега разгледаме конкретен пример. Никой не се съмнява, че материалистическият мироглед, този материалистически мироглед, който особено от шестесетте-седемдесетте години на миналия век се разпространи сред цивилизованите народи, а също и материалистичният начин на живот, произтичащ от представите на материалистическия мироглед, въздействайки върху хората, ги направи материалисти, нали така? Естествено, мнозина мислят, ако разглеждат света съответно на явленията, че става това, което изглежда като външно осъществяване на идеи, които се намират в главата на човека.
към текста >>
Този носител на съзнателен живот отначало не оказва дълбоко влияние върху човешкия живот, както му приписва това повърхностният поглед; действието става в несъзнателното, така че схематично това можете да си го представите така: в съзнателната главова природа на човека живее материализъм, и подсъзнателното – това е тази природа, която претърпява метаморфоза, когато преминем през портата на смъртта и преминаваме в следващата земна инкарнация, която, обаче, носим сега в себе си, като незавършено образувание, – тази, да кажем, долна природа на човека, е носител на безсъзнателен душевен живот, и този безсъзнателен душевен живот по забележителен начин под влиянието на материализма става все по и по-
дух
овен.
Че това не се съгласува с действителността, се разбира едва тогава, когато се види, че човекът, както го показахме, има двойствена природа, и че в него по наистина характерен начин постоянно се преплитат ариманическото и луциферическото. И само защото това е така, е възможно следното конкретно явление. Представете си, че достатъчно дълго време някоя епоха се отдава на материалистичните представи, както това го наблюдаваме в наше време. Под въздействието на тези представи в съзнателната воля също се развива материалистичен начин на живот. Но като следствие от това не се проявява тази част от човешката природа, която е носител на съзнателния живот.
Този носител на съзнателен живот отначало не оказва дълбоко влияние върху човешкия живот, както му приписва това повърхностният поглед; действието става в несъзнателното, така че схематично това можете да си го представите така: в съзнателната главова природа на човека живее материализъм, и подсъзнателното – това е тази природа, която претърпява метаморфоза, когато преминем през портата на смъртта и преминаваме в следващата земна инкарнация, която, обаче, носим сега в себе си, като незавършено образувание, – тази, да кажем, долна природа на човека, е носител на безсъзнателен душевен живот, и този безсъзнателен душевен живот по забележителен начин под влиянието на материализма става все по и по-духовен.
Така че можете да си представите следното. Ако твърде се задълбочавате в силовите и веществените представи, и мислите само за тях, и ако градите своя живот така, че можете да кажете: ние ядем и пием и след това със смъртта се превръщаме в нищо – и всички отделни действия изпълнявате в този стил, материализмът действително преминава във ваш начин на живот, и вашата долна природа тогава става все по и по-духовна. Но тази долна природа, която става все по и по-духовна, изисква нещо да ѝ въздейства; тя не може да преминава своя път в мировото развитие в самота. И като следствие от това е, че доколкото в главата, в горната природа на човека, се съдържат само материалистични представи и материалистични симпатии, тази горна природа не може да въздейства върху долната природа на човека, и затова долната природа на човека, поради слабостта на горната природа, е подложена на друго въздействие: тя е подложена на въздействието на луциферическия принцип. Луциферическият принцип, както казах вчера, не се изживява в сетивната действителност; луциферическите същества са духовни същества.
към текста >>
Ако твърде се задълбочавате в силовите и веществените представи, и мислите само за тях, и ако градите своя живот така, че можете да кажете: ние ядем и пием и след това със смъртта се превръщаме в нищо – и всички отделни действия изпълнявате в този стил, материализмът действително преминава във ваш начин на живот, и вашата долна природа тогава става все по и по-
дух
овна.
Представете си, че достатъчно дълго време някоя епоха се отдава на материалистичните представи, както това го наблюдаваме в наше време. Под въздействието на тези представи в съзнателната воля също се развива материалистичен начин на живот. Но като следствие от това не се проявява тази част от човешката природа, която е носител на съзнателния живот. Този носител на съзнателен живот отначало не оказва дълбоко влияние върху човешкия живот, както му приписва това повърхностният поглед; действието става в несъзнателното, така че схематично това можете да си го представите така: в съзнателната главова природа на човека живее материализъм, и подсъзнателното – това е тази природа, която претърпява метаморфоза, когато преминем през портата на смъртта и преминаваме в следващата земна инкарнация, която, обаче, носим сега в себе си, като незавършено образувание, – тази, да кажем, долна природа на човека, е носител на безсъзнателен душевен живот, и този безсъзнателен душевен живот по забележителен начин под влиянието на материализма става все по и по-духовен. Така че можете да си представите следното.
Ако твърде се задълбочавате в силовите и веществените представи, и мислите само за тях, и ако градите своя живот така, че можете да кажете: ние ядем и пием и след това със смъртта се превръщаме в нищо – и всички отделни действия изпълнявате в този стил, материализмът действително преминава във ваш начин на живот, и вашата долна природа тогава става все по и по-духовна.
Но тази долна природа, която става все по и по-духовна, изисква нещо да ѝ въздейства; тя не може да преминава своя път в мировото развитие в самота. И като следствие от това е, че доколкото в главата, в горната природа на човека, се съдържат само материалистични представи и материалистични симпатии, тази горна природа не може да въздейства върху долната природа на човека, и затова долната природа на човека, поради слабостта на горната природа, е подложена на друго въздействие: тя е подложена на въздействието на луциферическия принцип. Луциферическият принцип, както казах вчера, не се изживява в сетивната действителност; луциферическите същества са духовни същества. Те навлизат в долната природа на човека, ако тя под влиянието на материализма става все по-духовна, и също вследствие на материализма човек не оказва никакво влияние върху долната природа. И пред нашата душа се изправя парадоксалната истина, че материалистичната епоха в действителност подготвя идването на духовната, но луциферизирана култура.
към текста >>
Но тази долна природа, която става все по и по-
дух
овна, изисква нещо да ѝ въздейства; тя не може да преминава своя път в мировото развитие в самота.
Под въздействието на тези представи в съзнателната воля също се развива материалистичен начин на живот. Но като следствие от това не се проявява тази част от човешката природа, която е носител на съзнателния живот. Този носител на съзнателен живот отначало не оказва дълбоко влияние върху човешкия живот, както му приписва това повърхностният поглед; действието става в несъзнателното, така че схематично това можете да си го представите така: в съзнателната главова природа на човека живее материализъм, и подсъзнателното – това е тази природа, която претърпява метаморфоза, когато преминем през портата на смъртта и преминаваме в следващата земна инкарнация, която, обаче, носим сега в себе си, като незавършено образувание, – тази, да кажем, долна природа на човека, е носител на безсъзнателен душевен живот, и този безсъзнателен душевен живот по забележителен начин под влиянието на материализма става все по и по-духовен. Така че можете да си представите следното. Ако твърде се задълбочавате в силовите и веществените представи, и мислите само за тях, и ако градите своя живот така, че можете да кажете: ние ядем и пием и след това със смъртта се превръщаме в нищо – и всички отделни действия изпълнявате в този стил, материализмът действително преминава във ваш начин на живот, и вашата долна природа тогава става все по и по-духовна.
Но тази долна природа, която става все по и по-духовна, изисква нещо да ѝ въздейства; тя не може да преминава своя път в мировото развитие в самота.
И като следствие от това е, че доколкото в главата, в горната природа на човека, се съдържат само материалистични представи и материалистични симпатии, тази горна природа не може да въздейства върху долната природа на човека, и затова долната природа на човека, поради слабостта на горната природа, е подложена на друго въздействие: тя е подложена на въздействието на луциферическия принцип. Луциферическият принцип, както казах вчера, не се изживява в сетивната действителност; луциферическите същества са духовни същества. Те навлизат в долната природа на човека, ако тя под влиянието на материализма става все по-духовна, и също вследствие на материализма човек не оказва никакво влияние върху долната природа. И пред нашата душа се изправя парадоксалната истина, че материалистичната епоха в действителност подготвя идването на духовната, но луциферизирана култура. Да разгледаме също обратния случай, да си представим, че човек е обхванат не от пронизаната с духовност, а от чисто придържащата се към традицията църковна истина.
към текста >>
Луциферическият принцип, както казах вчера, не се изживява в сетивната действителност; луциферическите същества са
дух
овни същества.
Този носител на съзнателен живот отначало не оказва дълбоко влияние върху човешкия живот, както му приписва това повърхностният поглед; действието става в несъзнателното, така че схематично това можете да си го представите така: в съзнателната главова природа на човека живее материализъм, и подсъзнателното – това е тази природа, която претърпява метаморфоза, когато преминем през портата на смъртта и преминаваме в следващата земна инкарнация, която, обаче, носим сега в себе си, като незавършено образувание, – тази, да кажем, долна природа на човека, е носител на безсъзнателен душевен живот, и този безсъзнателен душевен живот по забележителен начин под влиянието на материализма става все по и по-духовен. Така че можете да си представите следното. Ако твърде се задълбочавате в силовите и веществените представи, и мислите само за тях, и ако градите своя живот така, че можете да кажете: ние ядем и пием и след това със смъртта се превръщаме в нищо – и всички отделни действия изпълнявате в този стил, материализмът действително преминава във ваш начин на живот, и вашата долна природа тогава става все по и по-духовна. Но тази долна природа, която става все по и по-духовна, изисква нещо да ѝ въздейства; тя не може да преминава своя път в мировото развитие в самота. И като следствие от това е, че доколкото в главата, в горната природа на човека, се съдържат само материалистични представи и материалистични симпатии, тази горна природа не може да въздейства върху долната природа на човека, и затова долната природа на човека, поради слабостта на горната природа, е подложена на друго въздействие: тя е подложена на въздействието на луциферическия принцип.
Луциферическият принцип, както казах вчера, не се изживява в сетивната действителност; луциферическите същества са духовни същества.
Те навлизат в долната природа на човека, ако тя под влиянието на материализма става все по-духовна, и също вследствие на материализма човек не оказва никакво влияние върху долната природа. И пред нашата душа се изправя парадоксалната истина, че материалистичната епоха в действителност подготвя идването на духовната, но луциферизирана култура. Да разгледаме също обратния случай, да си представим, че човек е обхванат не от пронизаната с духовност, а от чисто придържащата се към традицията църковна истина. Родствен на такава църковна истина е абстрактният идеализъм, който особено в морален план издига само абстрактни идеали, но няма понятие за това, как тези идеали се формират; защото колкото и прекрасни да са тези идеали, те за нищо не стават ако не знаем, по какъв път тези идеали могат да станат сили. Като последствие от чисто религиозните и чисто идеалистическите представи може да бъде това, че долната природа на човека ще бъде все по и по-материална.
към текста >>
Те навлизат в долната природа на човека, ако тя под влиянието на материализма става все по-
дух
овна, и също вследствие на материализма човек не оказва никакво влияние върху долната природа.
Така че можете да си представите следното. Ако твърде се задълбочавате в силовите и веществените представи, и мислите само за тях, и ако градите своя живот така, че можете да кажете: ние ядем и пием и след това със смъртта се превръщаме в нищо – и всички отделни действия изпълнявате в този стил, материализмът действително преминава във ваш начин на живот, и вашата долна природа тогава става все по и по-духовна. Но тази долна природа, която става все по и по-духовна, изисква нещо да ѝ въздейства; тя не може да преминава своя път в мировото развитие в самота. И като следствие от това е, че доколкото в главата, в горната природа на човека, се съдържат само материалистични представи и материалистични симпатии, тази горна природа не може да въздейства върху долната природа на човека, и затова долната природа на човека, поради слабостта на горната природа, е подложена на друго въздействие: тя е подложена на въздействието на луциферическия принцип. Луциферическият принцип, както казах вчера, не се изживява в сетивната действителност; луциферическите същества са духовни същества.
Те навлизат в долната природа на човека, ако тя под влиянието на материализма става все по-духовна, и също вследствие на материализма човек не оказва никакво влияние върху долната природа.
И пред нашата душа се изправя парадоксалната истина, че материалистичната епоха в действителност подготвя идването на духовната, но луциферизирана култура. Да разгледаме също обратния случай, да си представим, че човек е обхванат не от пронизаната с духовност, а от чисто придържащата се към традицията църковна истина. Родствен на такава църковна истина е абстрактният идеализъм, който особено в морален план издига само абстрактни идеали, но няма понятие за това, как тези идеали се формират; защото колкото и прекрасни да са тези идеали, те за нищо не стават ако не знаем, по какъв път тези идеали могат да станат сили. Като последствие от чисто религиозните и чисто идеалистическите представи може да бъде това, че долната природа на човека ще бъде все по и по-материална. Ако материалистическите представи способстват спиритуализма в долната природа на човека, то чисто църковният, без духовно влияние, традиционно изграден възглед или абстрактен идеализъм, прави долната природа на човека все по и по-материална.
към текста >>
И пред нашата душа се изправя парадоксалната истина, че материалистичната епоха в действителност подготвя идването на
дух
овната, но луциферизирана култура.
Ако твърде се задълбочавате в силовите и веществените представи, и мислите само за тях, и ако градите своя живот така, че можете да кажете: ние ядем и пием и след това със смъртта се превръщаме в нищо – и всички отделни действия изпълнявате в този стил, материализмът действително преминава във ваш начин на живот, и вашата долна природа тогава става все по и по-духовна. Но тази долна природа, която става все по и по-духовна, изисква нещо да ѝ въздейства; тя не може да преминава своя път в мировото развитие в самота. И като следствие от това е, че доколкото в главата, в горната природа на човека, се съдържат само материалистични представи и материалистични симпатии, тази горна природа не може да въздейства върху долната природа на човека, и затова долната природа на човека, поради слабостта на горната природа, е подложена на друго въздействие: тя е подложена на въздействието на луциферическия принцип. Луциферическият принцип, както казах вчера, не се изживява в сетивната действителност; луциферическите същества са духовни същества. Те навлизат в долната природа на човека, ако тя под влиянието на материализма става все по-духовна, и също вследствие на материализма човек не оказва никакво влияние върху долната природа.
И пред нашата душа се изправя парадоксалната истина, че материалистичната епоха в действителност подготвя идването на духовната, но луциферизирана култура.
Да разгледаме също обратния случай, да си представим, че човек е обхванат не от пронизаната с духовност, а от чисто придържащата се към традицията църковна истина. Родствен на такава църковна истина е абстрактният идеализъм, който особено в морален план издига само абстрактни идеали, но няма понятие за това, как тези идеали се формират; защото колкото и прекрасни да са тези идеали, те за нищо не стават ако не знаем, по какъв път тези идеали могат да станат сили. Като последствие от чисто религиозните и чисто идеалистическите представи може да бъде това, че долната природа на човека ще бъде все по и по-материална. Ако материалистическите представи способстват спиритуализма в долната природа на човека, то чисто църковният, без духовно влияние, традиционно изграден възглед или абстрактен идеализъм, прави долната природа на човека все по и по-материална. Може да се каже, че типичен за това материализиране на долната природа на човека посредством традиционно-църковното, абстрактно–църковното, простете, че употребявам толкова грубо сравнение, е образът на дебелия поп, който се придържа именно към традиционно-църковните представи и при това все повече и повече охранва своето коремче.
към текста >>
Да разгледаме също обратния случай, да си представим, че човек е обхванат не от пронизаната с
дух
овност, а от чисто придържащата се към традицията църковна истина.
Но тази долна природа, която става все по и по-духовна, изисква нещо да ѝ въздейства; тя не може да преминава своя път в мировото развитие в самота. И като следствие от това е, че доколкото в главата, в горната природа на човека, се съдържат само материалистични представи и материалистични симпатии, тази горна природа не може да въздейства върху долната природа на човека, и затова долната природа на човека, поради слабостта на горната природа, е подложена на друго въздействие: тя е подложена на въздействието на луциферическия принцип. Луциферическият принцип, както казах вчера, не се изживява в сетивната действителност; луциферическите същества са духовни същества. Те навлизат в долната природа на човека, ако тя под влиянието на материализма става все по-духовна, и също вследствие на материализма човек не оказва никакво влияние върху долната природа. И пред нашата душа се изправя парадоксалната истина, че материалистичната епоха в действителност подготвя идването на духовната, но луциферизирана култура.
Да разгледаме също обратния случай, да си представим, че човек е обхванат не от пронизаната с духовност, а от чисто придържащата се към традицията църковна истина.
Родствен на такава църковна истина е абстрактният идеализъм, който особено в морален план издига само абстрактни идеали, но няма понятие за това, как тези идеали се формират; защото колкото и прекрасни да са тези идеали, те за нищо не стават ако не знаем, по какъв път тези идеали могат да станат сили. Като последствие от чисто религиозните и чисто идеалистическите представи може да бъде това, че долната природа на човека ще бъде все по и по-материална. Ако материалистическите представи способстват спиритуализма в долната природа на човека, то чисто църковният, без духовно влияние, традиционно изграден възглед или абстрактен идеализъм, прави долната природа на човека все по и по-материална. Може да се каже, че типичен за това материализиране на долната природа на човека посредством традиционно-църковното, абстрактно–църковното, простете, че употребявам толкова грубо сравнение, е образът на дебелия поп, който се придържа именно към традиционно-църковните представи и при това все повече и повече охранва своето коремче. Това е само сравнение, а не факт или закон, който имам предвид; искам само да го направя по-нагледно, но това съответства на действителността, стояща в основата на нещата.
към текста >>
Ако материалистическите представи способстват спиритуализма в долната природа на човека, то чисто църковният, без
дух
овно влияние, традиционно изграден възглед или абстрактен идеализъм, прави долната природа на човека все по и по-материална.
Те навлизат в долната природа на човека, ако тя под влиянието на материализма става все по-духовна, и също вследствие на материализма човек не оказва никакво влияние върху долната природа. И пред нашата душа се изправя парадоксалната истина, че материалистичната епоха в действителност подготвя идването на духовната, но луциферизирана култура. Да разгледаме също обратния случай, да си представим, че човек е обхванат не от пронизаната с духовност, а от чисто придържащата се към традицията църковна истина. Родствен на такава църковна истина е абстрактният идеализъм, който особено в морален план издига само абстрактни идеали, но няма понятие за това, как тези идеали се формират; защото колкото и прекрасни да са тези идеали, те за нищо не стават ако не знаем, по какъв път тези идеали могат да станат сили. Като последствие от чисто религиозните и чисто идеалистическите представи може да бъде това, че долната природа на човека ще бъде все по и по-материална.
Ако материалистическите представи способстват спиритуализма в долната природа на човека, то чисто църковният, без духовно влияние, традиционно изграден възглед или абстрактен идеализъм, прави долната природа на човека все по и по-материална.
Може да се каже, че типичен за това материализиране на долната природа на човека посредством традиционно-църковното, абстрактно–църковното, простете, че употребявам толкова грубо сравнение, е образът на дебелия поп, който се придържа именно към традиционно-църковните представи и при това все повече и повече охранва своето коремче. Това е само сравнение, а не факт или закон, който имам предвид; искам само да го направя по-нагледно, но това съответства на действителността, стояща в основата на нещата. И тук отново това материалистично развитие на долната човешка природа не намира храна за себе си, ако главата е заета само с традиционни или абстрактно-идеалистични представи. Затова човечеството, което развива такава култура, попада предимно под влияние не на своята собствена главова природа, а под ариманическо влияние. Така че трябва да кажем: абстрактно-религиозното, абстрактно-идеалистичното всъщност води до материализъм, докато, обратно, материалистичните представи водят до спиритуализъм, а именно, към луциферически ориентиран спиритуализъм.
към текста >>
Но тук е необходимо да се посочи, че е необходимо да се разбира истинската действителност, нейната същина, съобразно нейните закономерности и особено социалната наука, науката за съвместния живот на хората и за историческия живот на човечеството винаги трябва да бъде пронизана от такава
дух
овна наука, която, както беше показано от мен в тези лекции, действително гради мост между природния и
дух
овен ред, реален, а не абстрактен мост, какъвто гради монизмът.
Това е само сравнение, а не факт или закон, който имам предвид; искам само да го направя по-нагледно, но това съответства на действителността, стояща в основата на нещата. И тук отново това материалистично развитие на долната човешка природа не намира храна за себе си, ако главата е заета само с традиционни или абстрактно-идеалистични представи. Затова човечеството, което развива такава култура, попада предимно под влияние не на своята собствена главова природа, а под ариманическо влияние. Така че трябва да кажем: абстрактно-религиозното, абстрактно-идеалистичното всъщност води до материализъм, докато, обратно, материалистичните представи водят до спиритуализъм, а именно, към луциферически ориентиран спиритуализъм. Всички тези неща са основани, по принцип, на това, че истинската действителност е устроена съвсем различно, отколкото външната привидна действителност.
Но тук е необходимо да се посочи, че е необходимо да се разбира истинската действителност, нейната същина, съобразно нейните закономерности и особено социалната наука, науката за съвместния живот на хората и за историческия живот на човечеството винаги трябва да бъде пронизана от такава духовна наука, която, както беше показано от мен в тези лекции, действително гради мост между природния и духовен ред, реален, а не абстрактен мост, какъвто гради монизмът.
Но за това е необходимо, определени закони, които от страна на посветените (но неправилно мислещите за съвременните условия посветени) се прикриват от общото съзнание на човечеството, тези закони за истинската действителност да стават все по-известни. Един от тези закони можете да поставите пред душата по следния начин. Ако сте проследили истинския смисъл на книгата ми „Въведение в тайната наука“, знаете, кога собствено, в земен смисъл се е появило на Земята това, което наричаме съвременно човечество. Това човечество, както казах вчера, има космическа предистория, историята на Сатурн, Слънце и Луна, но земната история е била отначало повторение и земното човечество се е появило едва в точно определено време. И ако препрочетете „Въведение в тайната наука“, ще намерите, че човечеството се е появило по времето, когато на Земята ясно и отчетливо е станало образуването на минералното царство.
към текста >>
И всеки труп, който ние в някаква форма оставяме на земната планета, посредством погребение или изгаряйки го, или отнасяйки се с него по друг начин, всеки труп,в който човешката форма още действа като гола минерална форма, всеки труп, който е оставен от своето душевно-
дух
овно същество, действа противоположно на минералната тенденция към кристализация, подобно на това, както отрицателното електричество противодейства на положителното електричество, както тъмнината противодейства на светлината.
Също така в Космоса трябва да бъде разтворена тенденцията на Земята към минерална кристализация. Това означава, че трябва да я има противоположната тенденция, полярно противоположната тенденция, която, когато е нужно, трябва да разтвори тенденцията към кристализиране, да я отстрани и унищожи, за да може Земята да достигне целите на своето развитие, за да може да премине в следващата форма, формата на Юпитер. Юпитер не трябва повече да има склонност да кристализира минералните субстанции. Тази тенденция към кристализация трябва да се запазва само за особени земни тела, и тази тенденция към кристализация трябва да бъде отстранена, щом Земята достигне целите на своето земно развитие. И така, полярна противоположност на тенденцията за кристализация е другата тенденция, която е присъща на човешката форма, но не и на животинската форма.
И всеки труп, който ние в някаква форма оставяме на земната планета, посредством погребение или изгаряйки го, или отнасяйки се с него по друг начин, всеки труп,в който човешката форма още действа като гола минерална форма, всеки труп, който е оставен от своето душевно-духовно същество, действа противоположно на минералната тенденция към кристализация, подобно на това, както отрицателното електричество противодейства на положителното електричество, както тъмнината противодейства на светлината.
И в края на земното развитие всички тези предадени в хода на това развитие на Земята човешки форми, – казвам човешки форми, защото във формата на човека е заложена силова тенденция, и ние я имаме във вид на сила, а не на субстанция, – тези човешки форми трябва космически да разтворят тенденцията към минерализация, минералната тенденция към кристализация. Виждате, че отново тук стигнахме до точката, където е нужно да прекараме мост между двата мирови потока, който не може да бъде построен със средствата на естествената наука. Защото естествознанието изследва това, което става след смъртта с човешката форма, чисто минералогично; то използва само законите на минералогията, то търси само това, което стои в тенденцията към кристализация на Земята, и също разглежда труповете. Вследствие от това то никога няма да може да разбере, каква роля в общото стопанство на Земята играят труповете на хората, мъртвите човешки тела, тяхната форма. Земята вече съществено се е изменила от лемурийските времена и това го дължим на разтворилите се форми на човешки тела.
към текста >>
Затова то трябва да бъде допълнено от
дух
овната наука.
В първия случай, събитието на човешката смърт се разглежда като чисто физическо явление в общото стопанство на мировия ред. Във втория се прехвърля мост между явленията, които, както явлението на смъртта, биха били съвсем непонятни в общото мирово стопанство, и тези явления, които описва днес естествознанието. И е много важно, все повече и повече да се формират също и такива възгледи, които могат да бъдат намерени, изхождайки от днешното естествознание. Но има един факт, към който естествознанието с неговите днешни методи не може да се доближи. Естествознанието с неговите днешни методи по необходимия начин трябва да остава непълно, и затова не може да разбере цялата съвкупност от жизнени явления.
Затова то трябва да бъде допълнено от духовната наука.
И ако се разберат такива всеобщи закони, като, например, следния: посредством предаването на Земята на човешките форми се разтваря тенденцията към кристализация на Земята, – ако се разбират такива закони, тези закони подготвят човешкия дух за по-дълбоко проникване в действителността относно духовното развитие. Този, който мисли и изследва само в смисъла на днешната естествена наука, няма да успее да прехвърли мост между естествознанието и социалните и политически науки. Но този, който познава великите, получени посредством духовната наука закони, които така се отнасят към величието на природата, както показах тук, ще намери възможност да премине през моста, който води от естествената наука към науките за човека, преди всичко отнасящи се за историческия и политическия живот на човечеството. Естествоизпитателят днес съвсем не се стеснява да говори за полярностите в природата. Той различава два вида магнетизъм, северен и южен магнетизъм; той различава две електричества, положително и отрицателно електричество.
към текста >>
И ако се разберат такива всеобщи закони, като, например, следния: посредством предаването на Земята на човешките форми се разтваря тенденцията към кристализация на Земята, – ако се разбират такива закони, тези закони подготвят човешкия
дух
за по-дълбоко проникване в действителността относно
дух
овното развитие.
Във втория се прехвърля мост между явленията, които, както явлението на смъртта, биха били съвсем непонятни в общото мирово стопанство, и тези явления, които описва днес естествознанието. И е много важно, все повече и повече да се формират също и такива възгледи, които могат да бъдат намерени, изхождайки от днешното естествознание. Но има един факт, към който естествознанието с неговите днешни методи не може да се доближи. Естествознанието с неговите днешни методи по необходимия начин трябва да остава непълно, и затова не може да разбере цялата съвкупност от жизнени явления. Затова то трябва да бъде допълнено от духовната наука.
И ако се разберат такива всеобщи закони, като, например, следния: посредством предаването на Земята на човешките форми се разтваря тенденцията към кристализация на Земята, – ако се разбират такива закони, тези закони подготвят човешкия дух за по-дълбоко проникване в действителността относно духовното развитие.
Този, който мисли и изследва само в смисъла на днешната естествена наука, няма да успее да прехвърли мост между естествознанието и социалните и политически науки. Но този, който познава великите, получени посредством духовната наука закони, които така се отнасят към величието на природата, както показах тук, ще намери възможност да премине през моста, който води от естествената наука към науките за човека, преди всичко отнасящи се за историческия и политическия живот на човечеството. Естествоизпитателят днес съвсем не се стеснява да говори за полярностите в природата. Той различава два вида магнетизъм, северен и южен магнетизъм; той различава две електричества, положително и отрицателно електричество. И ако естествознанието се ръководеше повече от правилния път, прокаран от Гьотевия мироглед, тогава то би съдържало в себе си повече гьотеанизъм, отколкото днес, когато то почти съвсем го няма.
към текста >>
Но този, който познава великите, получени посредством
дух
овната наука закони, които така се отнасят към величието на природата, както показах тук, ще намери възможност да премине през моста, който води от естествената наука към науките за човека, преди всичко отнасящи се за историческия и политическия живот на човечеството.
Но има един факт, към който естествознанието с неговите днешни методи не може да се доближи. Естествознанието с неговите днешни методи по необходимия начин трябва да остава непълно, и затова не може да разбере цялата съвкупност от жизнени явления. Затова то трябва да бъде допълнено от духовната наука. И ако се разберат такива всеобщи закони, като, например, следния: посредством предаването на Земята на човешките форми се разтваря тенденцията към кристализация на Земята, – ако се разбират такива закони, тези закони подготвят човешкия дух за по-дълбоко проникване в действителността относно духовното развитие. Този, който мисли и изследва само в смисъла на днешната естествена наука, няма да успее да прехвърли мост между естествознанието и социалните и политически науки.
Но този, който познава великите, получени посредством духовната наука закони, които така се отнасят към величието на природата, както показах тук, ще намери възможност да премине през моста, който води от естествената наука към науките за човека, преди всичко отнасящи се за историческия и политическия живот на човечеството.
Естествоизпитателят днес съвсем не се стеснява да говори за полярностите в природата. Той различава два вида магнетизъм, северен и южен магнетизъм; той различава две електричества, положително и отрицателно електричество. И ако естествознанието се ръководеше повече от правилния път, прокаран от Гьотевия мироглед, тогава то би съдържало в себе си повече гьотеанизъм, отколкото днес, когато то почти съвсем го няма. Тогава законът за полярността в цялата природа би се разбирал като основен закон, както, по принцип, вече е фигурирал в древните мистерии и в атавистичните изследвания. В древните мистерии всичко се е градило върху полярността на света.
към текста >>
в познанието на природния ред, изследователите не се притесняват днес да признават полярността; но в човешкия ред, в
дух
овния ред те не искат да признават полярността.
Той различава два вида магнетизъм, северен и южен магнетизъм; той различава две електричества, положително и отрицателно електричество. И ако естествознанието се ръководеше повече от правилния път, прокаран от Гьотевия мироглед, тогава то би съдържало в себе си повече гьотеанизъм, отколкото днес, когато то почти съвсем го няма. Тогава законът за полярността в цялата природа би се разбирал като основен закон, както, по принцип, вече е фигурирал в древните мистерии и в атавистичните изследвания. В древните мистерии всичко се е градило върху полярността на света. В самото естествознание, т.е.
в познанието на природния ред, изследователите не се притесняват днес да признават полярността; но в човешкия ред, в духовния ред те не искат да признават полярността.
И всичко това, което наричаме луциферическо и ариманическо по отношение на духовния ред, в който е включен също и човекът, напълно съответства на това, което в естествознанието наричат, например, северен и южен магнетизъм или положително и отрицателно електричество. Никога няма да успеят правилно да съгласуват дух и природа, ако в духовния ред не разглеждат конкретната полярност между ариманическо и луциферическо. Защото истинската действителност не може да бъде намерена в абстрактните понятия, които просто се пренасят от природата към духовното, а благодарение на задълбочаването в самия дух, където се намира съответстващата на духа полярност. Така трябва да се отнасяме и към другите природни факти. Не може просто да се изучат природните факти и след това да се каже: тези природни факти ще положим в основата на духовния ред, на духовния мироглед.
към текста >>
И всичко това, което наричаме луциферическо и ариманическо по отношение на
дух
овния ред, в който е включен също и човекът, напълно съответства на това, което в естествознанието наричат, например, северен и южен магнетизъм или положително и отрицателно електричество.
И ако естествознанието се ръководеше повече от правилния път, прокаран от Гьотевия мироглед, тогава то би съдържало в себе си повече гьотеанизъм, отколкото днес, когато то почти съвсем го няма. Тогава законът за полярността в цялата природа би се разбирал като основен закон, както, по принцип, вече е фигурирал в древните мистерии и в атавистичните изследвания. В древните мистерии всичко се е градило върху полярността на света. В самото естествознание, т.е. в познанието на природния ред, изследователите не се притесняват днес да признават полярността; но в човешкия ред, в духовния ред те не искат да признават полярността.
И всичко това, което наричаме луциферическо и ариманическо по отношение на духовния ред, в който е включен също и човекът, напълно съответства на това, което в естествознанието наричат, например, северен и южен магнетизъм или положително и отрицателно електричество.
Никога няма да успеят правилно да съгласуват дух и природа, ако в духовния ред не разглеждат конкретната полярност между ариманическо и луциферическо. Защото истинската действителност не може да бъде намерена в абстрактните понятия, които просто се пренасят от природата към духовното, а благодарение на задълбочаването в самия дух, където се намира съответстващата на духа полярност. Така трябва да се отнасяме и към другите природни факти. Не може просто да се изучат природните факти и след това да се каже: тези природни факти ще положим в основата на духовния ред, на духовния мироглед. От това нищо няма да излезе.
към текста >>
Никога няма да успеят правилно да съгласуват
дух
и природа, ако в
дух
овния ред не разглеждат конкретната полярност между ариманическо и луциферическо.
Тогава законът за полярността в цялата природа би се разбирал като основен закон, както, по принцип, вече е фигурирал в древните мистерии и в атавистичните изследвания. В древните мистерии всичко се е градило върху полярността на света. В самото естествознание, т.е. в познанието на природния ред, изследователите не се притесняват днес да признават полярността; но в човешкия ред, в духовния ред те не искат да признават полярността. И всичко това, което наричаме луциферическо и ариманическо по отношение на духовния ред, в който е включен също и човекът, напълно съответства на това, което в естествознанието наричат, например, северен и южен магнетизъм или положително и отрицателно електричество.
Никога няма да успеят правилно да съгласуват дух и природа, ако в духовния ред не разглеждат конкретната полярност между ариманическо и луциферическо.
Защото истинската действителност не може да бъде намерена в абстрактните понятия, които просто се пренасят от природата към духовното, а благодарение на задълбочаването в самия дух, където се намира съответстващата на духа полярност. Така трябва да се отнасяме и към другите природни факти. Не може просто да се изучат природните факти и след това да се каже: тези природни факти ще положим в основата на духовния ред, на духовния мироглед. От това нищо няма да излезе. Ако искаме да изучаваме духовния живот в неговата реалност, ако искаме да разбираме явленията в живота, в които действа духът, понякога трябва да се решаваме да изучаваме самия духовен ред.
към текста >>
Защото истинската действителност не може да бъде намерена в абстрактните понятия, които просто се пренасят от природата към
дух
овното, а благодарение на задълбочаването в самия
дух
, където се намира съответстващата на
дух
а полярност.
В древните мистерии всичко се е градило върху полярността на света. В самото естествознание, т.е. в познанието на природния ред, изследователите не се притесняват днес да признават полярността; но в човешкия ред, в духовния ред те не искат да признават полярността. И всичко това, което наричаме луциферическо и ариманическо по отношение на духовния ред, в който е включен също и човекът, напълно съответства на това, което в естествознанието наричат, например, северен и южен магнетизъм или положително и отрицателно електричество. Никога няма да успеят правилно да съгласуват дух и природа, ако в духовния ред не разглеждат конкретната полярност между ариманическо и луциферическо.
Защото истинската действителност не може да бъде намерена в абстрактните понятия, които просто се пренасят от природата към духовното, а благодарение на задълбочаването в самия дух, където се намира съответстващата на духа полярност.
Така трябва да се отнасяме и към другите природни факти. Не може просто да се изучат природните факти и след това да се каже: тези природни факти ще положим в основата на духовния ред, на духовния мироглед. От това нищо няма да излезе. Ако искаме да изучаваме духовния живот в неговата реалност, ако искаме да разбираме явленията в живота, в които действа духът, понякога трябва да се решаваме да изучаваме самия духовен ред. Както и това, което в някаква епоха се разиграва в човешките души и човешките действия, е невъзможно да се обясни по естественонаучен начин, но може да се разбере в действителност, ако се обясни от духовнонаучна гледна точка.
към текста >>
Не може просто да се изучат природните факти и след това да се каже: тези природни факти ще положим в основата на
дух
овния ред, на
дух
овния мироглед.
в познанието на природния ред, изследователите не се притесняват днес да признават полярността; но в човешкия ред, в духовния ред те не искат да признават полярността. И всичко това, което наричаме луциферическо и ариманическо по отношение на духовния ред, в който е включен също и човекът, напълно съответства на това, което в естествознанието наричат, например, северен и южен магнетизъм или положително и отрицателно електричество. Никога няма да успеят правилно да съгласуват дух и природа, ако в духовния ред не разглеждат конкретната полярност между ариманическо и луциферическо. Защото истинската действителност не може да бъде намерена в абстрактните понятия, които просто се пренасят от природата към духовното, а благодарение на задълбочаването в самия дух, където се намира съответстващата на духа полярност. Така трябва да се отнасяме и към другите природни факти.
Не може просто да се изучат природните факти и след това да се каже: тези природни факти ще положим в основата на духовния ред, на духовния мироглед.
От това нищо няма да излезе. Ако искаме да изучаваме духовния живот в неговата реалност, ако искаме да разбираме явленията в живота, в които действа духът, понякога трябва да се решаваме да изучаваме самия духовен ред. Както и това, което в някаква епоха се разиграва в човешките души и човешките действия, е невъзможно да се обясни по естественонаучен начин, но може да се разбере в действителност, ако се обясни от духовнонаучна гледна точка. Ако искаме да разгледаме, например, определени явления на съвременната култура, трябва да направим това така, че да определим, в каква степен в тази съвременна култура действа луциферическото и в каква ариманическото. Този опит направих през 1914 г., преди началото на катастрофата, в лекциите „Вътрешното същество на човека и живота между смъртта и новото раждане“, в един от циклите, който изнесох във Виена преди началото на войната.
към текста >>
Ако искаме да изучаваме
дух
овния живот в неговата реалност, ако искаме да разбираме явленията в живота, в които действа
дух
ът, понякога трябва да се решаваме да изучаваме самия
дух
овен ред.
Никога няма да успеят правилно да съгласуват дух и природа, ако в духовния ред не разглеждат конкретната полярност между ариманическо и луциферическо. Защото истинската действителност не може да бъде намерена в абстрактните понятия, които просто се пренасят от природата към духовното, а благодарение на задълбочаването в самия дух, където се намира съответстващата на духа полярност. Така трябва да се отнасяме и към другите природни факти. Не може просто да се изучат природните факти и след това да се каже: тези природни факти ще положим в основата на духовния ред, на духовния мироглед. От това нищо няма да излезе.
Ако искаме да изучаваме духовния живот в неговата реалност, ако искаме да разбираме явленията в живота, в които действа духът, понякога трябва да се решаваме да изучаваме самия духовен ред.
Както и това, което в някаква епоха се разиграва в човешките души и човешките действия, е невъзможно да се обясни по естественонаучен начин, но може да се разбере в действителност, ако се обясни от духовнонаучна гледна точка. Ако искаме да разгледаме, например, определени явления на съвременната култура, трябва да направим това така, че да определим, в каква степен в тази съвременна култура действа луциферическото и в каква ариманическото. Този опит направих през 1914 г., преди началото на катастрофата, в лекциите „Вътрешното същество на човека и живота между смъртта и новото раждане“, в един от циклите, който изнесох във Виена преди началото на войната. И бих искал да посоча най-важните места, в които се излага най-същественото от това, което се разиграва в наше време. Там казах: духовната наука затова навлиза сега в света, защото човешкото развитие прави това необходимо, защото проникването в духовните светове и техните условия на живот в човешката душа все повече и повече се преживяват, отначало инстинктивно, след това съзнателно.
към текста >>
Както и това, което в някаква епоха се разиграва в човешките души и човешките действия, е невъзможно да се обясни по естественонаучен начин, но може да се разбере в действителност, ако се обясни от
дух
овнонаучна гледна точка.
Защото истинската действителност не може да бъде намерена в абстрактните понятия, които просто се пренасят от природата към духовното, а благодарение на задълбочаването в самия дух, където се намира съответстващата на духа полярност. Така трябва да се отнасяме и към другите природни факти. Не може просто да се изучат природните факти и след това да се каже: тези природни факти ще положим в основата на духовния ред, на духовния мироглед. От това нищо няма да излезе. Ако искаме да изучаваме духовния живот в неговата реалност, ако искаме да разбираме явленията в живота, в които действа духът, понякога трябва да се решаваме да изучаваме самия духовен ред.
Както и това, което в някаква епоха се разиграва в човешките души и човешките действия, е невъзможно да се обясни по естественонаучен начин, но може да се разбере в действителност, ако се обясни от духовнонаучна гледна точка.
Ако искаме да разгледаме, например, определени явления на съвременната култура, трябва да направим това така, че да определим, в каква степен в тази съвременна култура действа луциферическото и в каква ариманическото. Този опит направих през 1914 г., преди началото на катастрофата, в лекциите „Вътрешното същество на човека и живота между смъртта и новото раждане“, в един от циклите, който изнесох във Виена преди началото на войната. И бих искал да посоча най-важните места, в които се излага най-същественото от това, което се разиграва в наше време. Там казах: духовната наука затова навлиза сега в света, защото човешкото развитие прави това необходимо, защото проникването в духовните светове и техните условия на живот в човешката душа все повече и повече се преживяват, отначало инстинктивно, след това съзнателно. Искам да ви съобщя само чисто външните факти, за да видите, че все повече и повече стигаме до там, че животът на физически план може да бъде разбран в своя истински вид само благодарение на това, че разбираме законите на духовното битие, чисто външните факти, но които са извънредно важни.
към текста >>
Там казах:
дух
овната наука затова навлиза сега в света, защото човешкото развитие прави това необходимо, защото проникването в
дух
овните светове и техните условия на живот в човешката душа все повече и повече се преживяват, отначало инстинктивно, след това съзнателно.
Ако искаме да изучаваме духовния живот в неговата реалност, ако искаме да разбираме явленията в живота, в които действа духът, понякога трябва да се решаваме да изучаваме самия духовен ред. Както и това, което в някаква епоха се разиграва в човешките души и човешките действия, е невъзможно да се обясни по естественонаучен начин, но може да се разбере в действителност, ако се обясни от духовнонаучна гледна точка. Ако искаме да разгледаме, например, определени явления на съвременната култура, трябва да направим това така, че да определим, в каква степен в тази съвременна култура действа луциферическото и в каква ариманическото. Този опит направих през 1914 г., преди началото на катастрофата, в лекциите „Вътрешното същество на човека и живота между смъртта и новото раждане“, в един от циклите, който изнесох във Виена преди началото на войната. И бих искал да посоча най-важните места, в които се излага най-същественото от това, което се разиграва в наше време.
Там казах: духовната наука затова навлиза сега в света, защото човешкото развитие прави това необходимо, защото проникването в духовните светове и техните условия на живот в човешката душа все повече и повече се преживяват, отначало инстинктивно, след това съзнателно.
Искам да ви съобщя само чисто външните факти, за да видите, че все повече и повече стигаме до там, че животът на физически план може да бъде разбран в своя истински вид само благодарение на това, че разбираме законите на духовното битие, чисто външните факти, но които са извънредно важни. Ако погледнем в природата, ще видим забележителната картина, че винаги се използват само малка част от семената, за да се възпроизведе подобния живот, а огромното количество семена загиват. Виждаме в морето огромната маса рибен хайвер. Само малка част от него се превръща в рибки, другите загиват. Виждаме в полето огромното количество семена на зърнените култури.
към текста >>
Искам да ви съобщя само чисто външните факти, за да видите, че все повече и повече стигаме до там, че животът на физически план може да бъде разбран в своя истински вид само благодарение на това, че разбираме законите на
дух
овното битие, чисто външните факти, но които са извънредно важни.
Както и това, което в някаква епоха се разиграва в човешките души и човешките действия, е невъзможно да се обясни по естественонаучен начин, но може да се разбере в действителност, ако се обясни от духовнонаучна гледна точка. Ако искаме да разгледаме, например, определени явления на съвременната култура, трябва да направим това така, че да определим, в каква степен в тази съвременна култура действа луциферическото и в каква ариманическото. Този опит направих през 1914 г., преди началото на катастрофата, в лекциите „Вътрешното същество на човека и живота между смъртта и новото раждане“, в един от циклите, който изнесох във Виена преди началото на войната. И бих искал да посоча най-важните места, в които се излага най-същественото от това, което се разиграва в наше време. Там казах: духовната наука затова навлиза сега в света, защото човешкото развитие прави това необходимо, защото проникването в духовните светове и техните условия на живот в човешката душа все повече и повече се преживяват, отначало инстинктивно, след това съзнателно.
Искам да ви съобщя само чисто външните факти, за да видите, че все повече и повече стигаме до там, че животът на физически план може да бъде разбран в своя истински вид само благодарение на това, че разбираме законите на духовното битие, чисто външните факти, но които са извънредно важни.
Ако погледнем в природата, ще видим забележителната картина, че винаги се използват само малка част от семената, за да се възпроизведе подобния живот, а огромното количество семена загиват. Виждаме в морето огромната маса рибен хайвер. Само малка част от него се превръща в рибки, другите загиват. Виждаме в полето огромното количество семена на зърнените култури. Само някои се превръщат в класове, другите загиват като зърно, когато се използват за храна на хората и за други цели.
към текста >>
В природата господства
дух
ът, и това, което ни се струва, че се губи за непрекъснатия поток на развитието, намира своята обосновка в мъдростта на
дух
а.
В природата трябва да бъде произведено доста повече, отколкото се изисква, за да може в равномерно протичащия поток на битието това да може да стане действителен плод и отново да израсте. Това е добре уредено в природата, защото във външната природа господстват редът и необходимостта, и това, което се отклонява от своя, принадлежащ на него самия, основан на самия себе си поток на битието и плододаването, обслужва друг поток на битието. Съществата не биха могли да живеят, ако плодоносеха всички семена и всяко би завършвало своето развитие. Трябва да има семена, които се използват за това, че, така да се каже, да се създаде почва, от която да могат да израстват същества. Създава се илюзията на майя, че нещо се губи, но в действителност в природата нищо не се губи.
В природата господства духът, и това, което ни се струва, че се губи за непрекъснатия поток на развитието, намира своята обосновка в мъдростта на духа.
Това е духовен закон и този въпрос трябва да се разглежда от гледна точка на духа. След това ще стигнем дотам, доколко добре обосновано е това, което ни се струва, че отпада от непрекъснатия поток на мировите явления. Има духовна обосновка; затова, доколкото ние водим духовен живот, това може да има значение също и на физически план. Скъпи мои приятели, вземете един пряко касаещ ни конкретен случай: необходимо е да се изнасят публични лекции за духовната наука. Ние трябва да ги изнасяме пред публика, която се е събрала просто по обява.
към текста >>
Това е
дух
овен закон и този въпрос трябва да се разглежда от гледна точка на
дух
а.
Това е добре уредено в природата, защото във външната природа господстват редът и необходимостта, и това, което се отклонява от своя, принадлежащ на него самия, основан на самия себе си поток на битието и плододаването, обслужва друг поток на битието. Съществата не биха могли да живеят, ако плодоносеха всички семена и всяко би завършвало своето развитие. Трябва да има семена, които се използват за това, че, така да се каже, да се създаде почва, от която да могат да израстват същества. Създава се илюзията на майя, че нещо се губи, но в действителност в природата нищо не се губи. В природата господства духът, и това, което ни се струва, че се губи за непрекъснатия поток на развитието, намира своята обосновка в мъдростта на духа.
Това е духовен закон и този въпрос трябва да се разглежда от гледна точка на духа.
След това ще стигнем дотам, доколко добре обосновано е това, което ни се струва, че отпада от непрекъснатия поток на мировите явления. Има духовна обосновка; затова, доколкото ние водим духовен живот, това може да има значение също и на физически план. Скъпи мои приятели, вземете един пряко касаещ ни конкретен случай: необходимо е да се изнасят публични лекции за духовната наука. Ние трябва да ги изнасяме пред публика, която се е събрала просто по обява. Тук става нещо подобно на това, което става със зърното на зърнените култури, които частично се включват в непрекъснатия поток на битието.
към текста >>
Има
дух
овна обосновка; затова, доколкото ние водим
дух
овен живот, това може да има значение също и на физически план.
Трябва да има семена, които се използват за това, че, така да се каже, да се създаде почва, от която да могат да израстват същества. Създава се илюзията на майя, че нещо се губи, но в действителност в природата нищо не се губи. В природата господства духът, и това, което ни се струва, че се губи за непрекъснатия поток на развитието, намира своята обосновка в мъдростта на духа. Това е духовен закон и този въпрос трябва да се разглежда от гледна точка на духа. След това ще стигнем дотам, доколко добре обосновано е това, което ни се струва, че отпада от непрекъснатия поток на мировите явления.
Има духовна обосновка; затова, доколкото ние водим духовен живот, това може да има значение също и на физически план.
Скъпи мои приятели, вземете един пряко касаещ ни конкретен случай: необходимо е да се изнасят публични лекции за духовната наука. Ние трябва да ги изнасяме пред публика, която се е събрала просто по обява. Тук става нещо подобно на това, което става със зърното на зърнените култури, които частично се включват в непрекъснатия поток на битието. Не следва да се плашим от това, че отначало ни се струва, че много хора трябва да навлязат в потока на духовния живот, а малцина от тях се отделят и действително встъпват в духовния живот, стават антропософи и се движат по-нататък в този непрекъснат поток. В тази област работата стои така, че разпръснатите семена проникват в мнозина, които, например, си тръгват след тази лекция с думите: „Що за глупости дрънка този човек!
към текста >>
Скъпи мои приятели, вземете един пряко касаещ ни конкретен случай: необходимо е да се изнасят публични лекции за
дух
овната наука.
Създава се илюзията на майя, че нещо се губи, но в действителност в природата нищо не се губи. В природата господства духът, и това, което ни се струва, че се губи за непрекъснатия поток на развитието, намира своята обосновка в мъдростта на духа. Това е духовен закон и този въпрос трябва да се разглежда от гледна точка на духа. След това ще стигнем дотам, доколко добре обосновано е това, което ни се струва, че отпада от непрекъснатия поток на мировите явления. Има духовна обосновка; затова, доколкото ние водим духовен живот, това може да има значение също и на физически план.
Скъпи мои приятели, вземете един пряко касаещ ни конкретен случай: необходимо е да се изнасят публични лекции за духовната наука.
Ние трябва да ги изнасяме пред публика, която се е събрала просто по обява. Тук става нещо подобно на това, което става със зърното на зърнените култури, които частично се включват в непрекъснатия поток на битието. Не следва да се плашим от това, че отначало ни се струва, че много хора трябва да навлязат в потока на духовния живот, а малцина от тях се отделят и действително встъпват в духовния живот, стават антропософи и се движат по-нататък в този непрекъснат поток. В тази област работата стои така, че разпръснатите семена проникват в мнозина, които, например, си тръгват след тази лекция с думите: „Що за глупости дрънка този човек! “. При непосредствено наблюдение на външния живот това изглежда, да кажем, подобно на хайверчетата, губещи се в морето; но дълбокото изследване показва, че това не е така.
към текста >>
Не следва да се плашим от това, че отначало ни се струва, че много хора трябва да навлязат в потока на
дух
овния живот, а малцина от тях се отделят и действително встъпват в
дух
овния живот, стават антропософи и се движат по-нататък в този непрекъснат поток.
След това ще стигнем дотам, доколко добре обосновано е това, което ни се струва, че отпада от непрекъснатия поток на мировите явления. Има духовна обосновка; затова, доколкото ние водим духовен живот, това може да има значение също и на физически план. Скъпи мои приятели, вземете един пряко касаещ ни конкретен случай: необходимо е да се изнасят публични лекции за духовната наука. Ние трябва да ги изнасяме пред публика, която се е събрала просто по обява. Тук става нещо подобно на това, което става със зърното на зърнените култури, които частично се включват в непрекъснатия поток на битието.
Не следва да се плашим от това, че отначало ни се струва, че много хора трябва да навлязат в потока на духовния живот, а малцина от тях се отделят и действително встъпват в духовния живот, стават антропософи и се движат по-нататък в този непрекъснат поток.
В тази област работата стои така, че разпръснатите семена проникват в мнозина, които, например, си тръгват след тази лекция с думите: „Що за глупости дрънка този човек! “. При непосредствено наблюдение на външния живот това изглежда, да кажем, подобно на хайверчетата, губещи се в морето; но дълбокото изследване показва, че това не е така. Душите, които е довела тук кармата, които си тръгват с думите: „Що за глупости дрънка този човек! “, – те още не са узрели да възприемат истината на духа, но в душите в сегашната инкарнация има това, което им позволява да почувстват силата, заложена в духовната наука. И това остава в техните души, те могат още да го ругаят, но това остава в техните души за следващата инкарнация, и тогава семената се оказват не изгубени, а намират своя път.
към текста >>
“, – те още не са узрели да възприемат истината на
дух
а, но в душите в сегашната инкарнация има това, което им позволява да почувстват силата, заложена в
дух
овната наука.
Тук става нещо подобно на това, което става със зърното на зърнените култури, които частично се включват в непрекъснатия поток на битието. Не следва да се плашим от това, че отначало ни се струва, че много хора трябва да навлязат в потока на духовния живот, а малцина от тях се отделят и действително встъпват в духовния живот, стават антропософи и се движат по-нататък в този непрекъснат поток. В тази област работата стои така, че разпръснатите семена проникват в мнозина, които, например, си тръгват след тази лекция с думите: „Що за глупости дрънка този човек! “. При непосредствено наблюдение на външния живот това изглежда, да кажем, подобно на хайверчетата, губещи се в морето; но дълбокото изследване показва, че това не е така. Душите, които е довела тук кармата, които си тръгват с думите: „Що за глупости дрънка този човек!
“, – те още не са узрели да възприемат истината на духа, но в душите в сегашната инкарнация има това, което им позволява да почувстват силата, заложена в духовната наука.
И това остава в техните души, те могат още да го ругаят, но това остава в техните души за следващата инкарнация, и тогава семената се оказват не изгубени, а намират своя път. Битието по отношение на духовното се подчинява на едни и същи закони, когато проследяваме това духовно в природата или в случай, подобен на по-горе приведения. Но да си представим сега, че искаме да пренесем това към външния материален живот и искаме да кажем: във външния живот работата стои така. Да, скъпи мои приятели, става това, което описах, и ние се вживяваме в бъдещето, където това все повече и повече ще се проявява! Производството непрекъснато се увеличава, откриват се фабрики без да се пита: колко е необходимо?
към текста >>
Битието по отношение на
дух
овното се подчинява на едни и същи закони, когато проследяваме това
дух
овно в природата или в случай, подобен на по-горе приведения.
В тази област работата стои така, че разпръснатите семена проникват в мнозина, които, например, си тръгват след тази лекция с думите: „Що за глупости дрънка този човек! “. При непосредствено наблюдение на външния живот това изглежда, да кажем, подобно на хайверчетата, губещи се в морето; но дълбокото изследване показва, че това не е така. Душите, които е довела тук кармата, които си тръгват с думите: „Що за глупости дрънка този човек! “, – те още не са узрели да възприемат истината на духа, но в душите в сегашната инкарнация има това, което им позволява да почувстват силата, заложена в духовната наука. И това остава в техните души, те могат още да го ругаят, но това остава в техните души за следващата инкарнация, и тогава семената се оказват не изгубени, а намират своя път.
Битието по отношение на духовното се подчинява на едни и същи закони, когато проследяваме това духовно в природата или в случай, подобен на по-горе приведения.
Но да си представим сега, че искаме да пренесем това към външния материален живот и искаме да кажем: във външния живот работата стои така. Да, скъпи мои приятели, става това, което описах, и ние се вживяваме в бъдещето, където това все повече и повече ще се проявява! Производството непрекъснато се увеличава, откриват се фабрики без да се пита: колко е необходимо? – както това беше някога, когато селският шивач шиеше костюм само тогава, когато му го поръчат. Имаше го потребителят, който определяше, колко трябва да се произведе, сега се произвежда за пазара, произвеждат се стоки колкото се може повече.
към текста >>
Във външния живот
дух
овният закон, доколкото той е справедлив за
дух
овния свят, не намира приложение и става нещо забележително.
Имаше го потребителят, който определяше, колко трябва да се произведе, сега се произвежда за пазара, произвеждат се стоки колкото се може повече. Производството изцяло работи на принципа, по който твори природата. Природата сякаш намира продължение в социалния ред. И тук все повече се наблюдава свръхпроизводство. Но тук навлизаме в областта на материалното.
Във външния живот духовният закон, доколкото той е справедлив за духовния свят, не намира приложение и става нещо забележително.
Доколкото се намираме сред свои, можем да говорим такива неща. Светът, естествено, няма да ни разбере. И така, днес производството работи за пазара, без да се съобразява с потребителя, не в смисъла на това, което казах в моята статия „Духовната наука и социалния въпрос“[ii], а продукцията се трупа в складовете и се чака, колко ще бъде купено. Тази тенденция все повече ще нараства, докато накрая – по-нататък ще разберете защо – не се самоунищожи. В това изречение се съдържа най-важната от съвременните, така наречени, причини за войната; но причината произхожда от духовния живот.
към текста >>
И така, днес производството работи за пазара, без да се съобразява с потребителя, не в смисъла на това, което казах в моята статия „
Дух
овната наука и социалния въпрос“[ii], а продукцията се трупа в складовете и се чака, колко ще бъде купено.
И тук все повече се наблюдава свръхпроизводство. Но тук навлизаме в областта на материалното. Във външния живот духовният закон, доколкото той е справедлив за духовния свят, не намира приложение и става нещо забележително. Доколкото се намираме сред свои, можем да говорим такива неща. Светът, естествено, няма да ни разбере.
И така, днес производството работи за пазара, без да се съобразява с потребителя, не в смисъла на това, което казах в моята статия „Духовната наука и социалния въпрос“[ii], а продукцията се трупа в складовете и се чака, колко ще бъде купено.
Тази тенденция все повече ще нараства, докато накрая – по-нататък ще разберете защо – не се самоунищожи. В това изречение се съдържа най-важната от съвременните, така наречени, причини за войната; но причината произхожда от духовния живот. „Тя възниква поради това, че такъв вид производство в социалния живот, в социалните взаимоотношения на хората на Земята представлява същото, което възниква в организма, когато в него се образува рак. По съвсем подобен начин се появяват раковите образувания, раковите култури! Тези, които духовно наблюдават социалния живот, виждат тези ракови образувания, те виждат, как навсякъде прорастват тези ужасни социални ракови образувания.
към текста >>
В това изречение се съдържа най-важната от съвременните, така наречени, причини за войната; но причината произхожда от
дух
овния живот.
Във външния живот духовният закон, доколкото той е справедлив за духовния свят, не намира приложение и става нещо забележително. Доколкото се намираме сред свои, можем да говорим такива неща. Светът, естествено, няма да ни разбере. И така, днес производството работи за пазара, без да се съобразява с потребителя, не в смисъла на това, което казах в моята статия „Духовната наука и социалния въпрос“[ii], а продукцията се трупа в складовете и се чака, колко ще бъде купено. Тази тенденция все повече ще нараства, докато накрая – по-нататък ще разберете защо – не се самоунищожи.
В това изречение се съдържа най-важната от съвременните, така наречени, причини за войната; но причината произхожда от духовния живот.
„Тя възниква поради това, че такъв вид производство в социалния живот, в социалните взаимоотношения на хората на Земята представлява същото, което възниква в организма, когато в него се образува рак. По съвсем подобен начин се появяват раковите образувания, раковите култури! Тези, които духовно наблюдават социалния живот, виждат тези ракови образувания, те виждат, как навсякъде прорастват тези ужасни социални ракови образувания. Това предизвиква голямо безпокойство у тези, които наблюдават живота в областта на културата. Това ужасно зрелище потиска, и даже тогава, когато то действа така, че може да потисне всеки ентусиазъм по отношение на духовната наука, ако това може да се потисне, ни заставя да търсим лечебни средства за това, което с такава скорост се приближава, и което вътрешно става все по-силно и по-силно.
към текста >>
Тези, които
дух
овно наблюдават социалния живот, виждат тези ракови образувания, те виждат, как навсякъде прорастват тези ужасни социални ракови образувания.
И така, днес производството работи за пазара, без да се съобразява с потребителя, не в смисъла на това, което казах в моята статия „Духовната наука и социалния въпрос“[ii], а продукцията се трупа в складовете и се чака, колко ще бъде купено. Тази тенденция все повече ще нараства, докато накрая – по-нататък ще разберете защо – не се самоунищожи. В това изречение се съдържа най-важната от съвременните, така наречени, причини за войната; но причината произхожда от духовния живот. „Тя възниква поради това, че такъв вид производство в социалния живот, в социалните взаимоотношения на хората на Земята представлява същото, което възниква в организма, когато в него се образува рак. По съвсем подобен начин се появяват раковите образувания, раковите култури!
Тези, които духовно наблюдават социалния живот, виждат тези ракови образувания, те виждат, как навсякъде прорастват тези ужасни социални ракови образувания.
Това предизвиква голямо безпокойство у тези, които наблюдават живота в областта на културата. Това ужасно зрелище потиска, и даже тогава, когато то действа така, че може да потисне всеки ентусиазъм по отношение на духовната наука, ако това може да се потисне, ни заставя да търсим лечебни средства за това, което с такава скорост се приближава, и което вътрешно става все по-силно и по-силно. Това, което в своята област трябва да служи на разпространението на духовната истина в сферата, която твори като природата, се превръща в раково образувание когато по описания начин встъпва в областта на културата.“ По преди ще намерите в тази лекция обсъждане на това, което засяга луциферическото и ариманическото. Но от тази лекция можете да видите, че към познанието на действителността по отношение на социалните ракови образувания ще стигнем само в случай, ако не просто сравняваме социалния живот с природните факти, но ако изхождайки от ариманическото и луциферическото, успеем да намерим тенденцията, която действа в съвременния социален ред, да я намерим в съответствие с действителността.
към текста >>
Това ужасно зрелище потиска, и даже тогава, когато то действа така, че може да потисне всеки ентусиазъм по отношение на
дух
овната наука, ако това може да се потисне, ни заставя да търсим лечебни средства за това, което с такава скорост се приближава, и което вътрешно става все по-силно и по-силно.
В това изречение се съдържа най-важната от съвременните, така наречени, причини за войната; но причината произхожда от духовния живот. „Тя възниква поради това, че такъв вид производство в социалния живот, в социалните взаимоотношения на хората на Земята представлява същото, което възниква в организма, когато в него се образува рак. По съвсем подобен начин се появяват раковите образувания, раковите култури! Тези, които духовно наблюдават социалния живот, виждат тези ракови образувания, те виждат, как навсякъде прорастват тези ужасни социални ракови образувания. Това предизвиква голямо безпокойство у тези, които наблюдават живота в областта на културата.
Това ужасно зрелище потиска, и даже тогава, когато то действа така, че може да потисне всеки ентусиазъм по отношение на духовната наука, ако това може да се потисне, ни заставя да търсим лечебни средства за това, което с такава скорост се приближава, и което вътрешно става все по-силно и по-силно.
Това, което в своята област трябва да служи на разпространението на духовната истина в сферата, която твори като природата, се превръща в раково образувание когато по описания начин встъпва в областта на културата.“ По преди ще намерите в тази лекция обсъждане на това, което засяга луциферическото и ариманическото. Но от тази лекция можете да видите, че към познанието на действителността по отношение на социалните ракови образувания ще стигнем само в случай, ако не просто сравняваме социалния живот с природните факти, но ако изхождайки от ариманическото и луциферическото, успеем да намерим тенденцията, която действа в съвременния социален ред, да я намерим в съответствие с действителността. Това, което става в социалното образувание, следва да го търсим по духовен път. Ако това го търсим по материалистичен път, е невъзможно да стигнем до нещо друго, освен до аналогии, до сравняване на социалните явления с абстрактни природни факти.
към текста >>
Това, което в своята област трябва да служи на разпространението на
дух
овната истина в сферата, която твори като природата, се превръща в раково образувание когато по описания начин встъпва в областта на културата.“
„Тя възниква поради това, че такъв вид производство в социалния живот, в социалните взаимоотношения на хората на Земята представлява същото, което възниква в организма, когато в него се образува рак. По съвсем подобен начин се появяват раковите образувания, раковите култури! Тези, които духовно наблюдават социалния живот, виждат тези ракови образувания, те виждат, как навсякъде прорастват тези ужасни социални ракови образувания. Това предизвиква голямо безпокойство у тези, които наблюдават живота в областта на културата. Това ужасно зрелище потиска, и даже тогава, когато то действа така, че може да потисне всеки ентусиазъм по отношение на духовната наука, ако това може да се потисне, ни заставя да търсим лечебни средства за това, което с такава скорост се приближава, и което вътрешно става все по-силно и по-силно.
Това, което в своята област трябва да служи на разпространението на духовната истина в сферата, която твори като природата, се превръща в раково образувание когато по описания начин встъпва в областта на културата.“
По преди ще намерите в тази лекция обсъждане на това, което засяга луциферическото и ариманическото. Но от тази лекция можете да видите, че към познанието на действителността по отношение на социалните ракови образувания ще стигнем само в случай, ако не просто сравняваме социалния живот с природните факти, но ако изхождайки от ариманическото и луциферическото, успеем да намерим тенденцията, която действа в съвременния социален ред, да я намерим в съответствие с действителността. Това, което става в социалното образувание, следва да го търсим по духовен път. Ако това го търсим по материалистичен път, е невъзможно да стигнем до нещо друго, освен до аналогии, до сравняване на социалните явления с абстрактни природни факти. Тогава казах, че в съвременното обществено устройство съществуват известно количество тумори, – изнесох лекции за това от 9 до 14 април 1914 г.(виж бележка 48-бел.на прев.) , – това беше сякаш обобщение на всичко, което по принцип се е излагало от мен в хода на нашето антропософско развитие в различни форми, за да се подготви човечеството за момента, когато за социалното раково образувание ще настъпи особено критичния момент, – 1914 г.!
към текста >>
Това, което става в социалното образувание, следва да го търсим по
дух
овен път.
Това предизвиква голямо безпокойство у тези, които наблюдават живота в областта на културата. Това ужасно зрелище потиска, и даже тогава, когато то действа така, че може да потисне всеки ентусиазъм по отношение на духовната наука, ако това може да се потисне, ни заставя да търсим лечебни средства за това, което с такава скорост се приближава, и което вътрешно става все по-силно и по-силно. Това, което в своята област трябва да служи на разпространението на духовната истина в сферата, която твори като природата, се превръща в раково образувание когато по описания начин встъпва в областта на културата.“ По преди ще намерите в тази лекция обсъждане на това, което засяга луциферическото и ариманическото. Но от тази лекция можете да видите, че към познанието на действителността по отношение на социалните ракови образувания ще стигнем само в случай, ако не просто сравняваме социалния живот с природните факти, но ако изхождайки от ариманическото и луциферическото, успеем да намерим тенденцията, която действа в съвременния социален ред, да я намерим в съответствие с действителността.
Това, което става в социалното образувание, следва да го търсим по духовен път.
Ако това го търсим по материалистичен път, е невъзможно да стигнем до нещо друго, освен до аналогии, до сравняване на социалните явления с абстрактни природни факти. Тогава казах, че в съвременното обществено устройство съществуват известно количество тумори, – изнесох лекции за това от 9 до 14 април 1914 г.(виж бележка 48-бел.на прев.) , – това беше сякаш обобщение на всичко, което по принцип се е излагало от мен в хода на нашето антропософско развитие в различни форми, за да се подготви човечеството за момента, когато за социалното раково образувание ще настъпи особено критичния момент, – 1914 г.! Но сега се появи книга, сама по себе си безполезна, глупава книга, която излезе през 1918 година в издателството на Макс Рашер в Цюрих: името на книгата е „Weltmutation“, неин автор е С. Х. Мерай[iii]. Ще ви прочета някои места от тази книга, – авторът изцяло е съсредоточил своя интелект в голото разглеждане на икономически факти, – която поради това, за разлика от тези лекции за вътрешното същество на човека, помагащи да се разбере действителността, отклонява от истинската действителност и насочва мисленето по лъжлив път.
към текста >>
той разглежда природните факти, а не действителните
дух
овни факти.
Там е показано, как постепенно в западния културен живот още от античните времена е било посято семето на разпада, което вътрешно разединява цивилизацията. И това apercu се е изразило в следните думи: „Тези болезнени изменения започнали в първоначално процъфтяващите градове от епохата на Ренесанса, в още чисто производствените градове–републики на раждащата се буржоазия, когато гигантските им клетки бяха поразени от рак и те трябваше да станат апарат за хранене на раковите клетки ... Формирането на тази организация от структурите на съвременния град е вървяло едновременно с преобразуването на производствената тъкан, която изобщо не трябва да се разглежда като принадлежаща на своя собствен живот.“ Той нарича цивилизацията производствена тъкан, т.е.
той разглежда природните факти, а не действителните духовни факти.
„Тъй като при нормални условия образувалите се в тялото чужди елементи не могат да дойдат в съприкосновение един с друг без да предизвикат възпаление, – точно както в началото такова възпаление става от сблъсъка на войниците на феодала с гражданите (да си спомним звъна на камбаната, който събира гражданите на събрание!) – нормално би било пълното изхвърляне на отровния елемент. Но в момента, когато двата елемента, раковата клетка и работещата тъкан вече могат да се понасят една друга без възпаление, възниква нещо абнормно, абнормност, която може да съществува само при патологични условия. Такива аномалии възникват навсякъде в организма, където тумори, язви, абсцеси, накратко – чужди елементи, така се вплитат в организма, че не възниква никакво възпаление. Тъканите, които се образуват тук, са деформации, които след лечението, за нищо не стават в организма. Обаче по време на болестта те служат за защита на организма, представляват устройство, което обезврежда за тялото болестните отрови, макар образуванието хипертрофично да се разраства и само по себе си може да стане сериозно заболяване.
към текста >>
Акции, натрупване на капитал и неговата противоположност, кредитирането, тази безлична и антилична същност, представлява това, което като ариманическо противодействие на
Дух
а-Себе трябва да се развие за бъдещето на социалния порядък.
„Ако по-рано имуществото още не се е използвало за да функционира като капитал, а е служило само за жизнен резерв и е осигурявало благополучието, сега ролята му се е изменила: имуществото започна да се свързва с производствения процес“. На това място ви моля да си спомните, че в 1908 година във вече излезлите от печат лекции в Нюрнберг[iv], обърнах внимание върху това, как в съвременния стопански живота постепенно угасва непосредственото персонално влияние и започват да работят парите, т.е. капиталът като такъв. Казах, че все повече и повече в съвременния социален организъм под ариманическото влияние работата върви така, че скоро едни се оказват долу, а други на върха. От личността нищо вече не зависи, парите като такива са важните и човек ту се издига, ту се срива.
Акции, натрупване на капитал и неговата противоположност, кредитирането, тази безлична и антилична същност, представлява това, което като ариманическо противодействие на Духа-Себе трябва да се развие за бъдещето на социалния порядък.
Всичко, което се съдържа в тази книга, е казано по чисто ариманически начин. Но понеже на всяка страница се дават пространни цитати от естествената наука, има опасност всичко това да предизвика огромно уважение. Години след като действителността беше показана чрез средствата на духовнонаучните изследвания, се появява този ариманически карикатурен образ на духовната наука, използващ същите думи по отношение на същите явления. Това ще импонира на хората, въпреки че той ги съблазнява и изкушава, доколкото никога не може да се стигне до разбиране на действителността, ако не се прехвърли мост между чисто външните, естественонаучни факти, за които тук става дума, и чисто духовнонаучните процеси, които могат да бъдат намерени само със средствата на духовната наука. Но навярно ще стане така, че това и много друго, за което говорих в докладите, ще бъде възприето като истинска наука, докато научността на духовната наука, несъмнено, в близко време ще се оспорва толкова енергично, колкото, вероятно, не можете и да си представите.
към текста >>
Години след като действителността беше показана чрез средствата на
дух
овнонаучните изследвания, се появява този ариманически карикатурен образ на
дух
овната наука, използващ същите думи по отношение на същите явления.
Казах, че все повече и повече в съвременния социален организъм под ариманическото влияние работата върви така, че скоро едни се оказват долу, а други на върха. От личността нищо вече не зависи, парите като такива са важните и човек ту се издига, ту се срива. Акции, натрупване на капитал и неговата противоположност, кредитирането, тази безлична и антилична същност, представлява това, което като ариманическо противодействие на Духа-Себе трябва да се развие за бъдещето на социалния порядък. Всичко, което се съдържа в тази книга, е казано по чисто ариманически начин. Но понеже на всяка страница се дават пространни цитати от естествената наука, има опасност всичко това да предизвика огромно уважение.
Години след като действителността беше показана чрез средствата на духовнонаучните изследвания, се появява този ариманически карикатурен образ на духовната наука, използващ същите думи по отношение на същите явления.
Това ще импонира на хората, въпреки че той ги съблазнява и изкушава, доколкото никога не може да се стигне до разбиране на действителността, ако не се прехвърли мост между чисто външните, естественонаучни факти, за които тук става дума, и чисто духовнонаучните процеси, които могат да бъдат намерени само със средствата на духовната наука. Но навярно ще стане така, че това и много друго, за което говорих в докладите, ще бъде възприето като истинска наука, докато научността на духовната наука, несъмнено, в близко време ще се оспорва толкова енергично, колкото, вероятно, не можете и да си представите. Тези неща трябва внимателно да се разгледат. Толкова по-внимателно трябва да се разгледат те, защото се намират именно в полето на привидната външна реалност. За разбирането на тези факти се изисква добра воля – действително да се провеждат духовнонаучните изследвания разумно, без да се губи здравия човешки разсъдък.
към текста >>
Това ще импонира на хората, въпреки че той ги съблазнява и изкушава, доколкото никога не може да се стигне до разбиране на действителността, ако не се прехвърли мост между чисто външните, естественонаучни факти, за които тук става дума, и чисто
дух
овнонаучните процеси, които могат да бъдат намерени само със средствата на
дух
овната наука.
От личността нищо вече не зависи, парите като такива са важните и човек ту се издига, ту се срива. Акции, натрупване на капитал и неговата противоположност, кредитирането, тази безлична и антилична същност, представлява това, което като ариманическо противодействие на Духа-Себе трябва да се развие за бъдещето на социалния порядък. Всичко, което се съдържа в тази книга, е казано по чисто ариманически начин. Но понеже на всяка страница се дават пространни цитати от естествената наука, има опасност всичко това да предизвика огромно уважение. Години след като действителността беше показана чрез средствата на духовнонаучните изследвания, се появява този ариманически карикатурен образ на духовната наука, използващ същите думи по отношение на същите явления.
Това ще импонира на хората, въпреки че той ги съблазнява и изкушава, доколкото никога не може да се стигне до разбиране на действителността, ако не се прехвърли мост между чисто външните, естественонаучни факти, за които тук става дума, и чисто духовнонаучните процеси, които могат да бъдат намерени само със средствата на духовната наука.
Но навярно ще стане така, че това и много друго, за което говорих в докладите, ще бъде възприето като истинска наука, докато научността на духовната наука, несъмнено, в близко време ще се оспорва толкова енергично, колкото, вероятно, не можете и да си представите. Тези неща трябва внимателно да се разгледат. Толкова по-внимателно трябва да се разгледат те, защото се намират именно в полето на привидната външна реалност. За разбирането на тези факти се изисква добра воля – действително да се провеждат духовнонаучните изследвания разумно, без да се губи здравия човешки разсъдък. Противоположните потоци, полярностите трябва да се удържат в равновесие.
към текста >>
Но навярно ще стане така, че това и много друго, за което говорих в докладите, ще бъде възприето като истинска наука, докато научността на
дух
овната наука, несъмнено, в близко време ще се оспорва толкова енергично, колкото, вероятно, не можете и да си представите.
Акции, натрупване на капитал и неговата противоположност, кредитирането, тази безлична и антилична същност, представлява това, което като ариманическо противодействие на Духа-Себе трябва да се развие за бъдещето на социалния порядък. Всичко, което се съдържа в тази книга, е казано по чисто ариманически начин. Но понеже на всяка страница се дават пространни цитати от естествената наука, има опасност всичко това да предизвика огромно уважение. Години след като действителността беше показана чрез средствата на духовнонаучните изследвания, се появява този ариманически карикатурен образ на духовната наука, използващ същите думи по отношение на същите явления. Това ще импонира на хората, въпреки че той ги съблазнява и изкушава, доколкото никога не може да се стигне до разбиране на действителността, ако не се прехвърли мост между чисто външните, естественонаучни факти, за които тук става дума, и чисто духовнонаучните процеси, които могат да бъдат намерени само със средствата на духовната наука.
Но навярно ще стане така, че това и много друго, за което говорих в докладите, ще бъде възприето като истинска наука, докато научността на духовната наука, несъмнено, в близко време ще се оспорва толкова енергично, колкото, вероятно, не можете и да си представите.
Тези неща трябва внимателно да се разгледат. Толкова по-внимателно трябва да се разгледат те, защото се намират именно в полето на привидната външна реалност. За разбирането на тези факти се изисква добра воля – действително да се провеждат духовнонаучните изследвания разумно, без да се губи здравия човешки разсъдък. Противоположните потоци, полярностите трябва да се удържат в равновесие. Но това може да се постигне само, ако в земните явления постоянно се втичат нови потоци, изхождащи непосредствено от духовния свят, т.е.
към текста >>
За разбирането на тези факти се изисква добра воля – действително да се провеждат
дух
овнонаучните изследвания разумно, без да се губи здравия човешки разсъдък.
Години след като действителността беше показана чрез средствата на духовнонаучните изследвания, се появява този ариманически карикатурен образ на духовната наука, използващ същите думи по отношение на същите явления. Това ще импонира на хората, въпреки че той ги съблазнява и изкушава, доколкото никога не може да се стигне до разбиране на действителността, ако не се прехвърли мост между чисто външните, естественонаучни факти, за които тук става дума, и чисто духовнонаучните процеси, които могат да бъдат намерени само със средствата на духовната наука. Но навярно ще стане така, че това и много друго, за което говорих в докладите, ще бъде възприето като истинска наука, докато научността на духовната наука, несъмнено, в близко време ще се оспорва толкова енергично, колкото, вероятно, не можете и да си представите. Тези неща трябва внимателно да се разгледат. Толкова по-внимателно трябва да се разгледат те, защото се намират именно в полето на привидната външна реалност.
За разбирането на тези факти се изисква добра воля – действително да се провеждат духовнонаучните изследвания разумно, без да се губи здравия човешки разсъдък.
Противоположните потоци, полярностите трябва да се удържат в равновесие. Но това може да се постигне само, ако в земните явления постоянно се втичат нови потоци, изхождащи непосредствено от духовния свят, т.е. ако все нови и нови мирови факти се откриват от духа. Веднъж в Рим при мен дойде един йезуит и ми се наложи да водя с него беседа на тази тема, макар да знаех, че това е безполезно и е само загуба на време, но имаше причини за това; тук също трябва да се гледа действителността, а не външно видимото. Опитах се да обясня на йезуита, че той, първо, сам трябва да признае откровението от свръхсетивното в хода на Мистерията на Голгота и това, което после е станало, чрез инспирираните евангелисти, и че католическата църква, към която той принадлежи като йезуит, има предвид непрекъснатото развитие на спиритуалния живот чрез своите светии.
към текста >>
Но това може да се постигне само, ако в земните явления постоянно се втичат нови потоци, изхождащи непосредствено от
дух
овния свят, т.е.
Но навярно ще стане така, че това и много друго, за което говорих в докладите, ще бъде възприето като истинска наука, докато научността на духовната наука, несъмнено, в близко време ще се оспорва толкова енергично, колкото, вероятно, не можете и да си представите. Тези неща трябва внимателно да се разгледат. Толкова по-внимателно трябва да се разгледат те, защото се намират именно в полето на привидната външна реалност. За разбирането на тези факти се изисква добра воля – действително да се провеждат духовнонаучните изследвания разумно, без да се губи здравия човешки разсъдък. Противоположните потоци, полярностите трябва да се удържат в равновесие.
Но това може да се постигне само, ако в земните явления постоянно се втичат нови потоци, изхождащи непосредствено от духовния свят, т.е.
ако все нови и нови мирови факти се откриват от духа. Веднъж в Рим при мен дойде един йезуит и ми се наложи да водя с него беседа на тази тема, макар да знаех, че това е безполезно и е само загуба на време, но имаше причини за това; тук също трябва да се гледа действителността, а не външно видимото. Опитах се да обясня на йезуита, че той, първо, сам трябва да признае откровението от свръхсетивното в хода на Мистерията на Голгота и това, което после е станало, чрез инспирираните евангелисти, и че католическата църква, към която той принадлежи като йезуит, има предвид непрекъснатото развитие на спиритуалния живот чрез своите светии. Както и трябваше да се очаква, той ми възрази, че всичко това е истина, но е в миналото и не трябва да се предоставя на произвола. Когато днес се иска приобщаване към духовния живот, това са машинации на дявола; трябва да се изучава Мистерията на Голгота, Евангелията, житията на светиите, но не бива, ако не искаш да попаднеш под властта на демоничните сили, да се стремиш някак да влезеш в непосредствени отношения с духовния свят.
към текста >>
ако все нови и нови мирови факти се откриват от
дух
а.
Тези неща трябва внимателно да се разгледат. Толкова по-внимателно трябва да се разгледат те, защото се намират именно в полето на привидната външна реалност. За разбирането на тези факти се изисква добра воля – действително да се провеждат духовнонаучните изследвания разумно, без да се губи здравия човешки разсъдък. Противоположните потоци, полярностите трябва да се удържат в равновесие. Но това може да се постигне само, ако в земните явления постоянно се втичат нови потоци, изхождащи непосредствено от духовния свят, т.е.
ако все нови и нови мирови факти се откриват от духа.
Веднъж в Рим при мен дойде един йезуит и ми се наложи да водя с него беседа на тази тема, макар да знаех, че това е безполезно и е само загуба на време, но имаше причини за това; тук също трябва да се гледа действителността, а не външно видимото. Опитах се да обясня на йезуита, че той, първо, сам трябва да признае откровението от свръхсетивното в хода на Мистерията на Голгота и това, което после е станало, чрез инспирираните евангелисти, и че католическата църква, към която той принадлежи като йезуит, има предвид непрекъснатото развитие на спиритуалния живот чрез своите светии. Както и трябваше да се очаква, той ми възрази, че всичко това е истина, но е в миналото и не трябва да се предоставя на произвола. Когато днес се иска приобщаване към духовния живот, това са машинации на дявола; трябва да се изучава Мистерията на Голгота, Евангелията, житията на светиите, но не бива, ако не искаш да попаднеш под властта на демоничните сили, да се стремиш някак да влезеш в непосредствени отношения с духовния свят. От самосебе си се разбира, какво може да бъде казано от тази страна и мога да ви дам много примери за това.
към текста >>
Когато днес се иска приобщаване към
дух
овния живот, това са машинации на дявола; трябва да се изучава Мистерията на Голгота, Евангелията, житията на светиите, но не бива, ако не искаш да попаднеш под властта на демоничните сили, да се стремиш някак да влезеш в непосредствени отношения с
дух
овния свят.
Но това може да се постигне само, ако в земните явления постоянно се втичат нови потоци, изхождащи непосредствено от духовния свят, т.е. ако все нови и нови мирови факти се откриват от духа. Веднъж в Рим при мен дойде един йезуит и ми се наложи да водя с него беседа на тази тема, макар да знаех, че това е безполезно и е само загуба на време, но имаше причини за това; тук също трябва да се гледа действителността, а не външно видимото. Опитах се да обясня на йезуита, че той, първо, сам трябва да признае откровението от свръхсетивното в хода на Мистерията на Голгота и това, което после е станало, чрез инспирираните евангелисти, и че католическата църква, към която той принадлежи като йезуит, има предвид непрекъснатото развитие на спиритуалния живот чрез своите светии. Както и трябваше да се очаква, той ми възрази, че всичко това е истина, но е в миналото и не трябва да се предоставя на произвола.
Когато днес се иска приобщаване към духовния живот, това са машинации на дявола; трябва да се изучава Мистерията на Голгота, Евангелията, житията на светиите, но не бива, ако не искаш да попаднеш под властта на демоничните сили, да се стремиш някак да влезеш в непосредствени отношения с духовния свят.
От самосебе си се разбира, какво може да бъде казано от тази страна и мога да ви дам много примери за това. От една страна, тук има място ожесточената борба срещу вливането на все нови и нови духовни истини. Например, католическата църква ужасно се плаши от и за нас несимпатичния спиритизъм, защото тя живее в страх, че чрез някой медиум ще получим от духовния свят нещо, с което църквата няма да може да се съгласи, доколкото тя просто иска да си остане в своите стари традиции. И тя се бои от спиритизма, защото той има материалистическа основа, защото лесно – както се вярва в последните десетилетия – печели привърженици и защото по обиколен път може да внесе в света нещо от духовния свят, за властта над който претендира също и римокатолическата църква. Знаете, че в седемдесетте години, в 1879 г.
към текста >>
От една страна, тук има място ожесточената борба срещу вливането на все нови и нови
дух
овни истини.
Веднъж в Рим при мен дойде един йезуит и ми се наложи да водя с него беседа на тази тема, макар да знаех, че това е безполезно и е само загуба на време, но имаше причини за това; тук също трябва да се гледа действителността, а не външно видимото. Опитах се да обясня на йезуита, че той, първо, сам трябва да признае откровението от свръхсетивното в хода на Мистерията на Голгота и това, което после е станало, чрез инспирираните евангелисти, и че католическата църква, към която той принадлежи като йезуит, има предвид непрекъснатото развитие на спиритуалния живот чрез своите светии. Както и трябваше да се очаква, той ми възрази, че всичко това е истина, но е в миналото и не трябва да се предоставя на произвола. Когато днес се иска приобщаване към духовния живот, това са машинации на дявола; трябва да се изучава Мистерията на Голгота, Евангелията, житията на светиите, но не бива, ако не искаш да попаднеш под властта на демоничните сили, да се стремиш някак да влезеш в непосредствени отношения с духовния свят. От самосебе си се разбира, какво може да бъде казано от тази страна и мога да ви дам много примери за това.
От една страна, тук има място ожесточената борба срещу вливането на все нови и нови духовни истини.
Например, католическата църква ужасно се плаши от и за нас несимпатичния спиритизъм, защото тя живее в страх, че чрез някой медиум ще получим от духовния свят нещо, с което църквата няма да може да се съгласи, доколкото тя просто иска да си остане в своите стари традиции. И тя се бои от спиритизма, защото той има материалистическа основа, защото лесно – както се вярва в последните десетилетия – печели привърженици и защото по обиколен път може да внесе в света нещо от духовния свят, за властта над който претендира също и римокатолическата църква. Знаете, че в седемдесетте години, в 1879 г. се появи възможност за мощно, дълбоко влияние от страна на духовния свят. Често съм казвал[v], че духовната борба, която се разгърна в духовния свят, се вля в земния порядък, в михаелически порядък.
към текста >>
Например, католическата църква ужасно се плаши от и за нас несимпатичния спиритизъм, защото тя живее в страх, че чрез някой медиум ще получим от
дух
овния свят нещо, с което църквата няма да може да се съгласи, доколкото тя просто иска да си остане в своите стари традиции.
Опитах се да обясня на йезуита, че той, първо, сам трябва да признае откровението от свръхсетивното в хода на Мистерията на Голгота и това, което после е станало, чрез инспирираните евангелисти, и че католическата църква, към която той принадлежи като йезуит, има предвид непрекъснатото развитие на спиритуалния живот чрез своите светии. Както и трябваше да се очаква, той ми възрази, че всичко това е истина, но е в миналото и не трябва да се предоставя на произвола. Когато днес се иска приобщаване към духовния живот, това са машинации на дявола; трябва да се изучава Мистерията на Голгота, Евангелията, житията на светиите, но не бива, ако не искаш да попаднеш под властта на демоничните сили, да се стремиш някак да влезеш в непосредствени отношения с духовния свят. От самосебе си се разбира, какво може да бъде казано от тази страна и мога да ви дам много примери за това. От една страна, тук има място ожесточената борба срещу вливането на все нови и нови духовни истини.
Например, католическата църква ужасно се плаши от и за нас несимпатичния спиритизъм, защото тя живее в страх, че чрез някой медиум ще получим от духовния свят нещо, с което църквата няма да може да се съгласи, доколкото тя просто иска да си остане в своите стари традиции.
И тя се бои от спиритизма, защото той има материалистическа основа, защото лесно – както се вярва в последните десетилетия – печели привърженици и защото по обиколен път може да внесе в света нещо от духовния свят, за властта над който претендира също и римокатолическата църква. Знаете, че в седемдесетте години, в 1879 г. се появи възможност за мощно, дълбоко влияние от страна на духовния свят. Често съм казвал[v], че духовната борба, която се разгърна в духовния свят, се вля в земния порядък, в михаелически порядък. От това време се създадоха особени условия, при които хората, ако искат това, могат да възприемат духовното.
към текста >>
И тя се бои от спиритизма, защото той има материалистическа основа, защото лесно – както се вярва в последните десетилетия – печели привърженици и защото по обиколен път може да внесе в света нещо от
дух
овния свят, за властта над който претендира също и римокатолическата църква.
Както и трябваше да се очаква, той ми възрази, че всичко това е истина, но е в миналото и не трябва да се предоставя на произвола. Когато днес се иска приобщаване към духовния живот, това са машинации на дявола; трябва да се изучава Мистерията на Голгота, Евангелията, житията на светиите, но не бива, ако не искаш да попаднеш под властта на демоничните сили, да се стремиш някак да влезеш в непосредствени отношения с духовния свят. От самосебе си се разбира, какво може да бъде казано от тази страна и мога да ви дам много примери за това. От една страна, тук има място ожесточената борба срещу вливането на все нови и нови духовни истини. Например, католическата църква ужасно се плаши от и за нас несимпатичния спиритизъм, защото тя живее в страх, че чрез някой медиум ще получим от духовния свят нещо, с което църквата няма да може да се съгласи, доколкото тя просто иска да си остане в своите стари традиции.
И тя се бои от спиритизма, защото той има материалистическа основа, защото лесно – както се вярва в последните десетилетия – печели привърженици и защото по обиколен път може да внесе в света нещо от духовния свят, за властта над който претендира също и римокатолическата църква.
Знаете, че в седемдесетте години, в 1879 г. се появи възможност за мощно, дълбоко влияние от страна на духовния свят. Често съм казвал[v], че духовната борба, която се разгърна в духовния свят, се вля в земния порядък, в михаелически порядък. От това време се създадоха особени условия, при които хората, ако искат това, могат да възприемат духовното. He мислете, че посветените от римокатолическата църква не знаят това!
към текста >>
се появи възможност за мощно, дълбоко влияние от страна на
дух
овния свят.
От самосебе си се разбира, какво може да бъде казано от тази страна и мога да ви дам много примери за това. От една страна, тук има място ожесточената борба срещу вливането на все нови и нови духовни истини. Например, католическата църква ужасно се плаши от и за нас несимпатичния спиритизъм, защото тя живее в страх, че чрез някой медиум ще получим от духовния свят нещо, с което църквата няма да може да се съгласи, доколкото тя просто иска да си остане в своите стари традиции. И тя се бои от спиритизма, защото той има материалистическа основа, защото лесно – както се вярва в последните десетилетия – печели привърженици и защото по обиколен път може да внесе в света нещо от духовния свят, за властта над който претендира също и римокатолическата църква. Знаете, че в седемдесетте години, в 1879 г.
се появи възможност за мощно, дълбоко влияние от страна на духовния свят.
Често съм казвал[v], че духовната борба, която се разгърна в духовния свят, се вля в земния порядък, в михаелически порядък. От това време се създадоха особени условия, при които хората, ако искат това, могат да възприемат духовното. He мислете, че посветените от римокатолическата църква не знаят това! Естествено, че знаят, но те издигат стени по този път. И във връзка с факта, че започвайки от 1879 г.
към текста >>
Често съм казвал[v], че
дух
овната борба, която се разгърна в
дух
овния свят, се вля в земния порядък, в михаелически порядък.
От една страна, тук има място ожесточената борба срещу вливането на все нови и нови духовни истини. Например, католическата църква ужасно се плаши от и за нас несимпатичния спиритизъм, защото тя живее в страх, че чрез някой медиум ще получим от духовния свят нещо, с което църквата няма да може да се съгласи, доколкото тя просто иска да си остане в своите стари традиции. И тя се бои от спиритизма, защото той има материалистическа основа, защото лесно – както се вярва в последните десетилетия – печели привърженици и защото по обиколен път може да внесе в света нещо от духовния свят, за властта над който претендира също и римокатолическата църква. Знаете, че в седемдесетте години, в 1879 г. се появи възможност за мощно, дълбоко влияние от страна на духовния свят.
Често съм казвал[v], че духовната борба, която се разгърна в духовния свят, се вля в земния порядък, в михаелически порядък.
От това време се създадоха особени условия, при които хората, ако искат това, могат да възприемат духовното. He мислете, че посветените от римокатолическата църква не знаят това! Естествено, че знаят, но те издигат стени по този път. И във връзка с факта, че започвайки от 1879 г. духовният живот особено се стимулира от духовния свят, римокатолическата църква предвидливо издигна догмата за непогрешимост на папата[vi], за да издигне чрез тази догма бент срещу възможното влияние на някакви нови духовни истини.
към текста >>
От това време се създадоха особени условия, при които хората, ако искат това, могат да възприемат
дух
овното.
Например, католическата църква ужасно се плаши от и за нас несимпатичния спиритизъм, защото тя живее в страх, че чрез някой медиум ще получим от духовния свят нещо, с което църквата няма да може да се съгласи, доколкото тя просто иска да си остане в своите стари традиции. И тя се бои от спиритизма, защото той има материалистическа основа, защото лесно – както се вярва в последните десетилетия – печели привърженици и защото по обиколен път може да внесе в света нещо от духовния свят, за властта над който претендира също и римокатолическата църква. Знаете, че в седемдесетте години, в 1879 г. се появи възможност за мощно, дълбоко влияние от страна на духовния свят. Често съм казвал[v], че духовната борба, която се разгърна в духовния свят, се вля в земния порядък, в михаелически порядък.
От това време се създадоха особени условия, при които хората, ако искат това, могат да възприемат духовното.
He мислете, че посветените от римокатолическата църква не знаят това! Естествено, че знаят, но те издигат стени по този път. И във връзка с факта, че започвайки от 1879 г. духовният живот особено се стимулира от духовния свят, римокатолическата църква предвидливо издигна догмата за непогрешимост на папата[vi], за да издигне чрез тази догма бент срещу възможното влияние на някакви нови духовни истини. От самосебе си се разбира, че ако по отношение на своя мироглед хората трябва да отработват в себе си само това, което се възвестява от катедрата в Рим в светлината на догмата за непогрешимост, по този начин се издига мощна преграда срещу влиянията на каквито и да е духовни истини, които изхождат от самия духовен свят.
към текста >>
дух
овният живот особено се стимулира от
дух
овния свят, римокатолическата църква предвидливо издигна догмата за непогрешимост на папата[vi], за да издигне чрез тази догма бент срещу възможното влияние на някакви нови
дух
овни истини.
Често съм казвал[v], че духовната борба, която се разгърна в духовния свят, се вля в земния порядък, в михаелически порядък. От това време се създадоха особени условия, при които хората, ако искат това, могат да възприемат духовното. He мислете, че посветените от римокатолическата църква не знаят това! Естествено, че знаят, но те издигат стени по този път. И във връзка с факта, че започвайки от 1879 г.
духовният живот особено се стимулира от духовния свят, римокатолическата църква предвидливо издигна догмата за непогрешимост на папата[vi], за да издигне чрез тази догма бент срещу възможното влияние на някакви нови духовни истини.
От самосебе си се разбира, че ако по отношение на своя мироглед хората трябва да отработват в себе си само това, което се възвестява от катедрата в Рим в светлината на догмата за непогрешимост, по този начин се издига мощна преграда срещу влиянията на каквито и да е духовни истини, които изхождат от самия духовен свят. Това е един римски елемент, който в предишните времена е имал своята природна обосновка и тази природна обосновка от предишните времена, е довела до закостенялата традиция, която пречи на това, което като духовна субстанционалност би могло да се влее в душите на хората от духовните светове. Друг поток трябва да търсим в този център, който в голяма степен – приблизително по същото време, когато от Рим започна да се разпространява догмата за непогрешимост – се вкорени в английския и американския, т.е. в англоезичните народи. По различни поводи съм говорил вече за този окултен център.
към текста >>
От самосебе си се разбира, че ако по отношение на своя мироглед хората трябва да отработват в себе си само това, което се възвестява от катедрата в Рим в светлината на догмата за непогрешимост, по този начин се издига мощна преграда срещу влиянията на каквито и да е
дух
овни истини, които изхождат от самия
дух
овен свят.
От това време се създадоха особени условия, при които хората, ако искат това, могат да възприемат духовното. He мислете, че посветените от римокатолическата църква не знаят това! Естествено, че знаят, но те издигат стени по този път. И във връзка с факта, че започвайки от 1879 г. духовният живот особено се стимулира от духовния свят, римокатолическата църква предвидливо издигна догмата за непогрешимост на папата[vi], за да издигне чрез тази догма бент срещу възможното влияние на някакви нови духовни истини.
От самосебе си се разбира, че ако по отношение на своя мироглед хората трябва да отработват в себе си само това, което се възвестява от катедрата в Рим в светлината на догмата за непогрешимост, по този начин се издига мощна преграда срещу влиянията на каквито и да е духовни истини, които изхождат от самия духовен свят.
Това е един римски елемент, който в предишните времена е имал своята природна обосновка и тази природна обосновка от предишните времена, е довела до закостенялата традиция, която пречи на това, което като духовна субстанционалност би могло да се влее в душите на хората от духовните светове. Друг поток трябва да търсим в този център, който в голяма степен – приблизително по същото време, когато от Рим започна да се разпространява догмата за непогрешимост – се вкорени в английския и американския, т.е. в англоезичните народи. По различни поводи съм говорил вече за този окултен център. Точно както традиционното и лъжливо идеалистическото действат в главата, освобождавайки място за ариманическото в долния човек, както видяхте, също и материализмът способства развитието на духовното в долния човек.
към текста >>
Това е един римски елемент, който в предишните времена е имал своята природна обосновка и тази природна обосновка от предишните времена, е довела до закостенялата традиция, която пречи на това, което като
дух
овна субстанционалност би могло да се влее в душите на хората от
дух
овните светове.
He мислете, че посветените от римокатолическата църква не знаят това! Естествено, че знаят, но те издигат стени по този път. И във връзка с факта, че започвайки от 1879 г. духовният живот особено се стимулира от духовния свят, римокатолическата църква предвидливо издигна догмата за непогрешимост на папата[vi], за да издигне чрез тази догма бент срещу възможното влияние на някакви нови духовни истини. От самосебе си се разбира, че ако по отношение на своя мироглед хората трябва да отработват в себе си само това, което се възвестява от катедрата в Рим в светлината на догмата за непогрешимост, по този начин се издига мощна преграда срещу влиянията на каквито и да е духовни истини, които изхождат от самия духовен свят.
Това е един римски елемент, който в предишните времена е имал своята природна обосновка и тази природна обосновка от предишните времена, е довела до закостенялата традиция, която пречи на това, което като духовна субстанционалност би могло да се влее в душите на хората от духовните светове.
Друг поток трябва да търсим в този център, който в голяма степен – приблизително по същото време, когато от Рим започна да се разпространява догмата за непогрешимост – се вкорени в английския и американския, т.е. в англоезичните народи. По различни поводи съм говорил вече за този окултен център. Точно както традиционното и лъжливо идеалистическото действат в главата, освобождавайки място за ариманическото в долния човек, както видяхте, също и материализмът способства развитието на духовното в долния човек. От самосебе си се разбира, че ако главата на човека се храни не с новите духовни истини, които от време на време се откриват в света, тя се оказва завладяна от луциферическите сили, от луциферическите принципи.
към текста >>
Точно както традиционното и лъжливо идеалистическото действат в главата, освобождавайки място за ариманическото в долния човек, както видяхте, също и материализмът способства развитието на
дух
овното в долния човек.
От самосебе си се разбира, че ако по отношение на своя мироглед хората трябва да отработват в себе си само това, което се възвестява от катедрата в Рим в светлината на догмата за непогрешимост, по този начин се издига мощна преграда срещу влиянията на каквито и да е духовни истини, които изхождат от самия духовен свят. Това е един римски елемент, който в предишните времена е имал своята природна обосновка и тази природна обосновка от предишните времена, е довела до закостенялата традиция, която пречи на това, което като духовна субстанционалност би могло да се влее в душите на хората от духовните светове. Друг поток трябва да търсим в този център, който в голяма степен – приблизително по същото време, когато от Рим започна да се разпространява догмата за непогрешимост – се вкорени в английския и американския, т.е. в англоезичните народи. По различни поводи съм говорил вече за този окултен център.
Точно както традиционното и лъжливо идеалистическото действат в главата, освобождавайки място за ариманическото в долния човек, както видяхте, също и материализмът способства развитието на духовното в долния човек.
От самосебе си се разбира, че ако главата на човека се храни не с новите духовни истини, които от време на време се откриват в света, тя се оказва завладяна от луциферическите сили, от луциферическите принципи. Центърът, който оказва огромно влияние на англо-американските народи, – това е най-добрият израз, – се стреми да се съобразява с другия полюс. Окултната масонска дейност, която се е закотвила в този център и от него оказва голямо влияние на целия ход на външната култура на цивилизования свят, също способства за разпространението на материализма, както това прави Рим посредством непогрешимостта на папата. Чрез догмата за непогрешимост Рим иска да издигне преграда по пътя на притока на духовните истини от духовните светове; същият център съзнателно способства за разпространението в културния свят на материалистически представи и повече или по-малко материалистическия начин на живот. Своеобразието на това явление се състои в това, че, като правило, когато англо-американските посветени говорят за Рим, те говорят верни неща; когато те бранят Рим, те говорят също правилни неща.
към текста >>
От самосебе си се разбира, че ако главата на човека се храни не с новите
дух
овни истини, които от време на време се откриват в света, тя се оказва завладяна от луциферическите сили, от луциферическите принципи.
Това е един римски елемент, който в предишните времена е имал своята природна обосновка и тази природна обосновка от предишните времена, е довела до закостенялата традиция, която пречи на това, което като духовна субстанционалност би могло да се влее в душите на хората от духовните светове. Друг поток трябва да търсим в този център, който в голяма степен – приблизително по същото време, когато от Рим започна да се разпространява догмата за непогрешимост – се вкорени в английския и американския, т.е. в англоезичните народи. По различни поводи съм говорил вече за този окултен център. Точно както традиционното и лъжливо идеалистическото действат в главата, освобождавайки място за ариманическото в долния човек, както видяхте, също и материализмът способства развитието на духовното в долния човек.
От самосебе си се разбира, че ако главата на човека се храни не с новите духовни истини, които от време на време се откриват в света, тя се оказва завладяна от луциферическите сили, от луциферическите принципи.
Центърът, който оказва огромно влияние на англо-американските народи, – това е най-добрият израз, – се стреми да се съобразява с другия полюс. Окултната масонска дейност, която се е закотвила в този център и от него оказва голямо влияние на целия ход на външната култура на цивилизования свят, също способства за разпространението на материализма, както това прави Рим посредством непогрешимостта на папата. Чрез догмата за непогрешимост Рим иска да издигне преграда по пътя на притока на духовните истини от духовните светове; същият център съзнателно способства за разпространението в културния свят на материалистически представи и повече или по-малко материалистическия начин на живот. Своеобразието на това явление се състои в това, че, като правило, когато англо-американските посветени говорят за Рим, те говорят верни неща; когато те бранят Рим, те говорят също правилни неща. Те знаят също, че има духовен живот и възможност за неговото непрекъснато влияние, но те държат това в тайна и позволяват то да се влива в цивилизацията само чрез неизвестни канали.
към текста >>
Чрез догмата за непогрешимост Рим иска да издигне преграда по пътя на притока на
дух
овните истини от
дух
овните светове; същият център съзнателно способства за разпространението в културния свят на материалистически представи и повече или по-малко материалистическия начин на живот.
По различни поводи съм говорил вече за този окултен център. Точно както традиционното и лъжливо идеалистическото действат в главата, освобождавайки място за ариманическото в долния човек, както видяхте, също и материализмът способства развитието на духовното в долния човек. От самосебе си се разбира, че ако главата на човека се храни не с новите духовни истини, които от време на време се откриват в света, тя се оказва завладяна от луциферическите сили, от луциферическите принципи. Центърът, който оказва огромно влияние на англо-американските народи, – това е най-добрият израз, – се стреми да се съобразява с другия полюс. Окултната масонска дейност, която се е закотвила в този център и от него оказва голямо влияние на целия ход на външната култура на цивилизования свят, също способства за разпространението на материализма, както това прави Рим посредством непогрешимостта на папата.
Чрез догмата за непогрешимост Рим иска да издигне преграда по пътя на притока на духовните истини от духовните светове; същият център съзнателно способства за разпространението в културния свят на материалистически представи и повече или по-малко материалистическия начин на живот.
Своеобразието на това явление се състои в това, че, като правило, когато англо-американските посветени говорят за Рим, те говорят верни неща; когато те бранят Рим, те говорят също правилни неща. Те знаят също, че има духовен живот и възможност за неговото непрекъснато влияние, но те държат това в тайна и позволяват то да се влива в цивилизацията само чрез неизвестни канали. И неанглоезичните народи от цивилизования свят в последните десетилетия, – може да се каже, в последните петдесет години – в значителна степен възприеха в себе си това, което се влива в тях от този център. Защото другите култури в съвременната им структура в никакъв случай не са самобитни култури, а в голямата си част се захранват от материалистичната тенденция, която изхожда от този център. И отново, когато Рим говори за този център, за окултния орден на франкмасоните, той казва правилните неща.
към текста >>
Те знаят също, че има
дух
овен живот и възможност за неговото непрекъснато влияние, но те държат това в тайна и позволяват то да се влива в цивилизацията само чрез неизвестни канали.
От самосебе си се разбира, че ако главата на човека се храни не с новите духовни истини, които от време на време се откриват в света, тя се оказва завладяна от луциферическите сили, от луциферическите принципи. Центърът, който оказва огромно влияние на англо-американските народи, – това е най-добрият израз, – се стреми да се съобразява с другия полюс. Окултната масонска дейност, която се е закотвила в този център и от него оказва голямо влияние на целия ход на външната култура на цивилизования свят, също способства за разпространението на материализма, както това прави Рим посредством непогрешимостта на папата. Чрез догмата за непогрешимост Рим иска да издигне преграда по пътя на притока на духовните истини от духовните светове; същият център съзнателно способства за разпространението в културния свят на материалистически представи и повече или по-малко материалистическия начин на живот. Своеобразието на това явление се състои в това, че, като правило, когато англо-американските посветени говорят за Рим, те говорят верни неща; когато те бранят Рим, те говорят също правилни неща.
Те знаят също, че има духовен живот и възможност за неговото непрекъснато влияние, но те държат това в тайна и позволяват то да се влива в цивилизацията само чрез неизвестни канали.
И неанглоезичните народи от цивилизования свят в последните десетилетия, – може да се каже, в последните петдесет години – в значителна степен възприеха в себе си това, което се влива в тях от този център. Защото другите култури в съвременната им структура в никакъв случай не са самобитни култури, а в голямата си част се захранват от материалистичната тенденция, която изхожда от този център. И отново, когато Рим говори за този център, за окултния орден на франкмасоните, той казва правилните неща. Така че може да се каже: за Рим са казани правилните неща, за окултните франкмасони от западните страни също са казани правилните неща. Но именно в това е трудността, защото тези неща всъщност привличат човешкото същество или към луциферическата страна, или към ариманическата страна, и е трудно да бъдат уличени в това, което говорят, защото те говорят правилните неща.
към текста >>
Не е толкова важно съдържанието на думите на една или друга пропаганда, а работата е в това, че посредством внедряването на материализма в света на представите се опитват да направят материалистична също и долната природа на човека; но тя именно благодарение на това се о
дух
отворява.
Така че може да се каже: за Рим са казани правилните неща, за окултните франкмасони от западните страни също са казани правилните неща. Но именно в това е трудността, защото тези неща всъщност привличат човешкото същество или към луциферическата страна, или към ариманическата страна, и е трудно да бъдат уличени в това, което говорят, защото те говорят правилните неща. Когато говорят за другите, те говорят правилните неща! Това е факт, който вътре в съвременната тенденция не трябва да се изпуска от внимание. Защото съвременното човечество също е склонно да гледа не това, което следва от същността на нещата, а се ориентира според пропагандното говорене.
Не е толкова важно съдържанието на думите на една или друга пропаганда, а работата е в това, че посредством внедряването на материализма в света на представите се опитват да направят материалистична също и долната природа на човека; но тя именно благодарение на това се одухотворява.
Опитват се посредством абстрактния идеализъм в дискусиите, посредством всевъзможни прекрасни идеали да направят човека по-морален; но го правят, – моля за извинение, в преносен смисъл, – затлъстял, материалистичен в по-ниската му природа; правят го затъпял и сънлив. Докато от една страна се наблюдава силна тенденция ариманически да се склерозира човека и това е йезуитската тенденция, от друга страна преобладава решителната тенденция да се поставят луциферическите същества в служба на материалистичния световен ред, за да се достигне чрез материализма одухотворяване, което, обаче, носи луциферически характер. Също така не е достатъчно, ако само се има предвид това, което се разиграва на повърхността в буквалния му смисъл. Трябва да се пристъпи към истинската действителност, която, – както показаха сегашните случаи, изглеждащи толкова парадоксално, – често води до противоположен на очаквания, базиран на повърхностно-лъжливия възглед, резултат. Сега нещата стоят така, че от различни страни се влияе върху света, опирайки се на принципите на окултния орден, но тези неща се държат в тайна.
към текста >>
Докато от една страна се наблюдава силна тенденция ариманически да се склерозира човека и това е йезуитската тенденция, от друга страна преобладава решителната тенденция да се поставят луциферическите същества в служба на материалистичния световен ред, за да се достигне чрез материализма о
дух
отворяване, което, обаче, носи луциферически характер.
Когато говорят за другите, те говорят правилните неща! Това е факт, който вътре в съвременната тенденция не трябва да се изпуска от внимание. Защото съвременното човечество също е склонно да гледа не това, което следва от същността на нещата, а се ориентира според пропагандното говорене. Не е толкова важно съдържанието на думите на една или друга пропаганда, а работата е в това, че посредством внедряването на материализма в света на представите се опитват да направят материалистична също и долната природа на човека; но тя именно благодарение на това се одухотворява. Опитват се посредством абстрактния идеализъм в дискусиите, посредством всевъзможни прекрасни идеали да направят човека по-морален; но го правят, – моля за извинение, в преносен смисъл, – затлъстял, материалистичен в по-ниската му природа; правят го затъпял и сънлив.
Докато от една страна се наблюдава силна тенденция ариманически да се склерозира човека и това е йезуитската тенденция, от друга страна преобладава решителната тенденция да се поставят луциферическите същества в служба на материалистичния световен ред, за да се достигне чрез материализма одухотворяване, което, обаче, носи луциферически характер.
Също така не е достатъчно, ако само се има предвид това, което се разиграва на повърхността в буквалния му смисъл. Трябва да се пристъпи към истинската действителност, която, – както показаха сегашните случаи, изглеждащи толкова парадоксално, – често води до противоположен на очаквания, базиран на повърхностно-лъжливия възглед, резултат. Сега нещата стоят така, че от различни страни се влияе върху света, опирайки се на принципите на окултния орден, но тези неща се държат в тайна. Както Рим, така и другият център работят съгласно окултните правила. Но принципът на властта се състои именно в това, хората да се държат в неведение и да не им се казва, какво собствено става.
към текста >>
Особено вредна е наивността, на която се отдават някои хора, наивността, която отново и отново вярва, че нещо може да се постигне по отношение на споменатите потоци, ако им се каже: от нашата
дух
овна науки се постига прекрасно разбиране за Исус Христос, – или се покаже, какви дълбоки
дух
овнонаучни истини се съдържат в истинското християнство.
Трябва да се пристъпи към истинската действителност, която, – както показаха сегашните случаи, изглеждащи толкова парадоксално, – често води до противоположен на очаквания, базиран на повърхностно-лъжливия възглед, резултат. Сега нещата стоят така, че от различни страни се влияе върху света, опирайки се на принципите на окултния орден, но тези неща се държат в тайна. Както Рим, така и другият център работят съгласно окултните правила. Но принципът на властта се състои именно в това, хората да се държат в неведение и да не им се казва, какво собствено става. Затова двете страни се отнасят враждебно към тези, които казват на хората, какво става.
Особено вредна е наивността, на която се отдават някои хора, наивността, която отново и отново вярва, че нещо може да се постигне по отношение на споменатите потоци, ако им се каже: от нашата духовна науки се постига прекрасно разбиране за Исус Христос, – или се покаже, какви дълбоки духовнонаучни истини се съдържат в истинското християнство.
Наивно е да се мисли, че могат да се привлекат определени кръгове, ако се покаже, че ние говорим истини, които следват от предпоставки на същите тези кръгове и затова те трябва да ги признаят. Това просто предизвиква противодействие! Колкото повече показваме в определени кръгове, че имаме истината, толкова по-ожесточено ще бъде противодействието, и колкото повече тази истина доказва своята реалност, толкова по-интензивно ще бъде това противодействие. В последно време се очакваше, дали не е настанал моментът, когато антропософските книги ще започнат да излизат в големи тиражи, а хиляди и хиляди хора ще чуят антропософията, за да ѝ се опълчат от определена страна, и то не защото мислят, че антропософията говори лъжи, а защото се страхуват, че тя казва истината. Това е, което трябва да се има предвид.
към текста >>
Много бих искал от тази лекция да останете с едно усещане; затова още един път ще повторя това, което казах във встъплението към днешната лекция: работата не е в изключенията, а в това, да запазим общото усещане за това, което изразява общия
дух
на тези лекции, и да ставаме все по-способни да заемем в съвременната култура на съвременния живот такава позиция, каквато трябва да заема наистина будният човек.
Това просто предизвиква противодействие! Колкото повече показваме в определени кръгове, че имаме истината, толкова по-ожесточено ще бъде противодействието, и колкото повече тази истина доказва своята реалност, толкова по-интензивно ще бъде това противодействие. В последно време се очакваше, дали не е настанал моментът, когато антропософските книги ще започнат да излизат в големи тиражи, а хиляди и хиляди хора ще чуят антропософията, за да ѝ се опълчат от определена страна, и то не защото мислят, че антропософията говори лъжи, а защото се страхуват, че тя казва истината. Това е, което трябва да се има предвид. Особено при нас не трябва да има никаква наивност, а проникновено познание, непредвзето, свободно от предразсъдъци наблюдение на това, което става.
Много бих искал от тази лекция да останете с едно усещане; затова още един път ще повторя това, което казах във встъплението към днешната лекция: работата не е в изключенията, а в това, да запазим общото усещане за това, което изразява общия дух на тези лекции, и да ставаме все по-способни да заемем в съвременната култура на съвременния живот такава позиция, каквато трябва да заема наистина будният човек.
Утре ще продължим тези обсъждания. „Вътрешното същество на човека и живота между смъртта и новото раждане“ – GA 153, лекция 6 [ii] „Духовната наука и социалният въпрос“ – (1905-1906г.) в „Луцифер – Гносис“, GA 34 „Избрани статии от списание „Луцифер“ и „Луцифер – Гносис“ [iii] С.Х.Мерай, „Weltmutation. Законите за създаване на войната и мира и раждането на една нова цивилизация“, Цюрих, 1918г.
към текста >>
[ii] „
Дух
овната наука и социалният въпрос“ – (1905-1906г.) в „Луцифер – Гносис“, GA 34 „Избрани статии от списание „Луцифер“ и „Луцифер – Гносис“
Това е, което трябва да се има предвид. Особено при нас не трябва да има никаква наивност, а проникновено познание, непредвзето, свободно от предразсъдъци наблюдение на това, което става. Много бих искал от тази лекция да останете с едно усещане; затова още един път ще повторя това, което казах във встъплението към днешната лекция: работата не е в изключенията, а в това, да запазим общото усещане за това, което изразява общия дух на тези лекции, и да ставаме все по-способни да заемем в съвременната култура на съвременния живот такава позиция, каквато трябва да заема наистина будният човек. Утре ще продължим тези обсъждания. „Вътрешното същество на човека и живота между смъртта и новото раждане“ – GA 153, лекция 6
[ii] „Духовната наука и социалният въпрос“ – (1905-1906г.) в „Луцифер – Гносис“, GA 34 „Избрани статии от списание „Луцифер“ и „Луцифер – Гносис“
[iii] С.Х.Мерай, „Weltmutation. Законите за създаване на войната и мира и раждането на една нова цивилизация“, Цюрих, 1918г. [iv] вече излезлите от печат лекции в Нюрнберг - GA 104 “Апокалипсисът на Йоан“, лекция 7, 24.06.1908 [v] Често съм казвал – напр. в GA 177 „Скритите духовни основи на външния свят.Духовете на мрака и тяхното сваляне“ – лекции от 9-10.2017 изнесени в Дорнах
към текста >>
в GA 177 „Скритите
дух
овни основи на външния свят.
Дух
овете на мрака и тяхното сваляне“ – лекции от 9-10.2017 изнесени в Дорнах
[ii] „Духовната наука и социалният въпрос“ – (1905-1906г.) в „Луцифер – Гносис“, GA 34 „Избрани статии от списание „Луцифер“ и „Луцифер – Гносис“ [iii] С.Х.Мерай, „Weltmutation. Законите за създаване на войната и мира и раждането на една нова цивилизация“, Цюрих, 1918г. [iv] вече излезлите от печат лекции в Нюрнберг - GA 104 “Апокалипсисът на Йоан“, лекция 7, 24.06.1908 [v] Често съм казвал – напр.
в GA 177 „Скритите духовни основи на външния свят.Духовете на мрака и тяхното сваляне“ – лекции от 9-10.2017 изнесени в Дорнах
[vi] Догмата за непогрешимост на папата от 1870 г., приета на Първия Ватикански събор: "Папата е божествен човек и човешки Бог. Затова никой не може да го съди. Той притежава неограничена божествена власт. За него на земята е възможно всичко, което е възможно за Бога на небето.
към текста >>
Папата е опасан с два меча – той властва над
дух
овното и светското: над патриарси и епископи, над императори и крале.
Властта на папата е по-висша от всяка друга власт, защото тя, един вид, се разпростира над Небето, земята и преизподнята, и словата на Писанието, "всичко се покорява под неговите нозе", се отнасят единствено за римския първосвещеник. Всичко е във властта и по волята на папата и никой и нищо не може да му се противопостави. Ако той повлече със себе си в ада милиони хора, то никой няма правото да го запита: "Свети отче, защо правиш това? ". Папата е непогрешим като Бог и може да прави всичко, което прави и сам Бог.
Папата е опасан с два меча – той властва над духовното и светското: над патриарси и епископи, над императори и крале.
Всички хора на земята са негови поданици. Той е всичко, над всичко и съдържа в себе си всичко. Което той хвали или порицава, всички са длъжни да хвалят или порицават. Папата може да изменя природата на нещата, от нищо да прави всичко. Той има властта от неправдата да сътвори правда и обратното.
към текста >>
Който отрича властта на папата, той греши против
Светия
Дух
, разделя Христа и е еретик.
Той е владика на Вселената. Той може всичко, понякога дори и без да го осъзнава. Да се съмняваш в неговото могъщество е светотатство. Властта му е по-обширна и по-висша от тази на ангелите и светиите. Никой няма право, дори мислено, да протестира на неговите заповеди или съд.
Който отрича властта на папата, той греши против Светия Дух, разделя Христа и е еретик.
Само на папата е дадена властта да отнема от някого нещо и да го дава на друг. Той може да отнема и раздава кралства, империи, княжества и всякакво имущество. Властта си той получава направо от Бога, а императорите и кралете своята - от папата. Папата е Божий наместник, и който отрича това е лъжец. Наместо Бога той управлява добрите и лошите ангели.
към текста >>
Никой не може да съди папата, защото е казано: "
Дух
овният пък изследва всичко, а него никой не изследва" (1 Кор. 2:15).
Той може да отнема и раздава кралства, империи, княжества и всякакво имущество. Властта си той получава направо от Бога, а императорите и кралете своята - от папата. Папата е Божий наместник, и който отрича това е лъжец. Наместо Бога той управлява добрите и лошите ангели. Който не се подчинява на папата, не се подчинява на Бога.
Никой не може да съди папата, защото е казано: "Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва" (1 Кор. 2:15).
Той е подобие на Христа, в неговото тяло живее Светият Дух. Папата е господар на всички, цар и причина на всички причини, жених и глава на Църквата, той не може да се заблуждава, защото е всемогъщ, в него е превъплътена властта в цялата ѝ пълнота. Той е по-висш от ап. Павел, защото по своето призвание стои наравно с ап. Петър. Поради тази причина, папата може да оспорва посланията на св.ап.
към текста >>
Той е подобие на Христа, в неговото тяло живее
Светия
т
Дух
.
Властта си той получава направо от Бога, а императорите и кралете своята - от папата. Папата е Божий наместник, и който отрича това е лъжец. Наместо Бога той управлява добрите и лошите ангели. Който не се подчинява на папата, не се подчинява на Бога. Никой не може да съди папата, защото е казано: "Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва" (1 Кор. 2:15).
Той е подобие на Христа, в неговото тяло живее Светият Дух.
Папата е господар на всички, цар и причина на всички причини, жених и глава на Църквата, той не може да се заблуждава, защото е всемогъщ, в него е превъплътена властта в цялата ѝ пълнота. Той е по-висш от ап. Павел, защото по своето призвание стои наравно с ап. Петър. Поради тази причина, папата може да оспорва посланията на св.ап. Павел и да дава наставления, противоположни на тези послания.
към текста >>
Да обвиняваш папата е все едно да хулиш
Светия
Дух
, а това не се прощава нито на този, нито на онзи свят.
Папата е господар на всички, цар и причина на всички причини, жених и глава на Църквата, той не може да се заблуждава, защото е всемогъщ, в него е превъплътена властта в цялата ѝ пълнота. Той е по-висш от ап. Павел, защото по своето призвание стои наравно с ап. Петър. Поради тази причина, папата може да оспорва посланията на св.ап. Павел и да дава наставления, противоположни на тези послания.
Да обвиняваш папата е все едно да хулиш Светия Дух, а това не се прощава нито на този, нито на онзи свят.
Тройната папска корона е символ на троичната му власт - над ангелите на небето, над хората на земята и над бесовете в ада. Ако папата изрече присъда срещу Божия съд, то съдът Божий трябва да бъде поправен и изменен. Папата е светлината на вярата и отражение на истината. Той е над всички и може всичко…".
към текста >>
64.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Вчера Ви говорих за отношенията на антропософски ориентираната
Дух
овна Наука с формите на нашата сграда.
СКАЗКА ДЕСЕТА Дорнах, 13 декември 1919 г.
Вчера Ви говорих за отношенията на антропософски ориентираната Духовна Наука с формите на нашата сграда.
Исках да обърна вниманието особено върху това, че отношенията на тази сграда към нашата Духовна Наука не са външни, а, така да се каже, духът, който царува в нашата Духовна Наука, се е влял в тези форми. И особена стойност трябва да се отдаде на това, че, така да се каже, може да се твърди, едно действително, доловено с чувствата разбиране на тези форми означава едно протичане на външния смисъл, който съществува в нашето Движение. Днес бих искал да се спра още на някои неща свързани с нашата сграда, за да мога после утре или в други ден да Ви изложа във връзка с това някои важни неща от Антропософията. Вие ще видите, когато разглеждате сградата, че нейният план са два пресичащи се един друг кръга, един по-малък и един по-голям кръг, така че бих могъл да нарисувам схематично хоризонталната проекция на този план както следва: /Виж рис. № 9/.
към текста >>
Исках да обърна вниманието особено върху това, че отношенията на тази сграда към нашата
Дух
овна Наука не са външни, а, така да се каже,
дух
ът, който царува в нашата
Дух
овна Наука, се е влял в тези форми.
СКАЗКА ДЕСЕТА Дорнах, 13 декември 1919 г. Вчера Ви говорих за отношенията на антропософски ориентираната Духовна Наука с формите на нашата сграда.
Исках да обърна вниманието особено върху това, че отношенията на тази сграда към нашата Духовна Наука не са външни, а, така да се каже, духът, който царува в нашата Духовна Наука, се е влял в тези форми.
И особена стойност трябва да се отдаде на това, че, така да се каже, може да се твърди, едно действително, доловено с чувствата разбиране на тези форми означава едно протичане на външния смисъл, който съществува в нашето Движение. Днес бих искал да се спра още на някои неща свързани с нашата сграда, за да мога после утре или в други ден да Ви изложа във връзка с това някои важни неща от Антропософията. Вие ще видите, когато разглеждате сградата, че нейният план са два пресичащи се един друг кръга, един по-малък и един по-голям кръг, така че бих могъл да нарисувам схематично хоризонталната проекция на този план както следва: /Виж рис. № 9/. Цялата сграда е ориентирана от изток на запад.
към текста >>
Готическият храм е завършен само тогава, когато молещите се хора се намират вътре в него, когато е изпълнен с хора, и всъщност само тогава, когато е изпълнен с хора и се говори на хората, така че
дух
ът на словото царува над събралите се в него хора, над сърцата на тези хора.
Всички форми на гръцкия храм биха били една невъзможност, една глупост, ако не бихме схващали този храм като обиталище на бога или на богинята, кои то би трябвало да стоят вътре. Ако преминем по-нататък от формите на гръцкия храм към следващите, също така знаменателни форми на архитектурата, стигаме до готическия храм. Който влиза в един готически храм и има чувството, че с готическия храм има пред себе си нещо завършено, цяло, той не разбира формите на готическата сграда, той ги разбира също така малко, колкото разбира формите на гръцкия храм онзи, който може да гледа този храм също така, че в него не се намира никакъв образ на един бог. Един гръцки храм без образа на определен бог достатъчно е само да си го представим вътре, но за да го разберем по неговата форма, трябва да си представим този образ вътре един гръцки храм без образа на определен бог вътре в него е нещо невъзможно за чувствуващото разбиране. Един готически храм, който е празен, е също една невъзможност за човека, който действително чувствува нещо подобно.
Готическият храм е завършен само тогава, когато молещите се хора се намират вътре в него, когато е изпълнен с хора, и всъщност само тогава, когато е изпълнен с хора и се говори на хората, така че духът на словото царува над събралите се в него хора, над сърцата на тези хора.
Тогава готическият храм е завършен. Но общността принадлежи към него, иначе неговите форми не са разбираеми. Следователно, каква еволюция имаме всъщност пред нас от гръцкия храм до готическия храм? Другото са общо взето междинни форми, каквото и да може да каже, погрешно, историческото тълкуване. Следователно, каква еволюция имаме тук пред нас?
към текста >>
Когато насочим поглед върху гръцката култура, този цвят на Четвъртата Следатлантска епоха, ние трябва да кажем: в гръцкото съзнание още живееше нещо от пребиваването на божествено-
дух
овни същества между хората, само че хората бяха подбуждани да строят жилища на своите богове, които можеха да си представят само образи.
Тогава готическият храм е завършен. Но общността принадлежи към него, иначе неговите форми не са разбираеми. Следователно, каква еволюция имаме всъщност пред нас от гръцкия храм до готическия храм? Другото са общо взето междинни форми, каквото и да може да каже, погрешно, историческото тълкуване. Следователно, каква еволюция имаме тук пред нас?
Когато насочим поглед върху гръцката култура, този цвят на Четвъртата Следатлантска епоха, ние трябва да кажем: в гръцкото съзнание още живееше нещо от пребиваването на божествено-духовни същества между хората, само че хората бяха подбуждани да строят жилища на своите богове, които можеха да си представят само образи.
Гръцкият храм беше обиталище на бога или богинята, за които тогавашните хора имаха съзнанието: боговете ходят между хората. Без това съзнание за присъствието на божествено-духовни Същества е немислимо поставянето на гръцкия храм в гръцката култура. Да преминем сега по-нататък от цвета на гръцката култура към края на тази култура, към края на Четвъртата Следатлантска културна епоха, следователно към времената на 8-то, 9-то, 10-то следхристиянско столетие. Ние стигаме тогава до формите на готическата архитектура, на готическия дом, който изисква молещите се хора да се намират вътре в него. Всичко отговаря на чувствения живот на хората от онова време.
към текста >>
Без това съзнание за присъствието на божествено-
дух
овни Същества е немислимо поставянето на гръцкия храм в гръцката култура.
Следователно, каква еволюция имаме всъщност пред нас от гръцкия храм до готическия храм? Другото са общо взето междинни форми, каквото и да може да каже, погрешно, историческото тълкуване. Следователно, каква еволюция имаме тук пред нас? Когато насочим поглед върху гръцката култура, този цвят на Четвъртата Следатлантска епоха, ние трябва да кажем: в гръцкото съзнание още живееше нещо от пребиваването на божествено-духовни същества между хората, само че хората бяха подбуждани да строят жилища на своите богове, които можеха да си представят само образи. Гръцкият храм беше обиталище на бога или богинята, за които тогавашните хора имаха съзнанието: боговете ходят между хората.
Без това съзнание за присъствието на божествено-духовни Същества е немислимо поставянето на гръцкия храм в гръцката култура.
Да преминем сега по-нататък от цвета на гръцката култура към края на тази култура, към края на Четвъртата Следатлантска културна епоха, следователно към времената на 8-то, 9-то, 10-то следхристиянско столетие. Ние стигаме тогава до формите на готическата архитектура, на готическия дом, който изисква молещите се хора да се намират вътре в него. Всичко отговаря на чувствения живот на хората от онова време. През това време хората бяха вече естествено различни в тяхното душевно настроение в сравнение с тази от цъфтящата гръцка мисъл. Сега не съществуваше вече съзнание за непосредственото присъствие на божествено-духовните Същества, божествено-духовните Същества са пренесени някъде като царство отпаднало от божествено-духовните Същества.
към текста >>
Сега не съществуваше вече съзнание за непосредственото присъствие на божествено-
дух
овните Същества, божествено-
дух
овните Същества са пренесени някъде като царство отпаднало от божествено-
дух
овните Същества.
Без това съзнание за присъствието на божествено-духовни Същества е немислимо поставянето на гръцкия храм в гръцката култура. Да преминем сега по-нататък от цвета на гръцката култура към края на тази култура, към края на Четвъртата Следатлантска културна епоха, следователно към времената на 8-то, 9-то, 10-то следхристиянско столетие. Ние стигаме тогава до формите на готическата архитектура, на готическия дом, който изисква молещите се хора да се намират вътре в него. Всичко отговаря на чувствения живот на хората от онова време. През това време хората бяха вече естествено различни в тяхното душевно настроение в сравнение с тази от цъфтящата гръцка мисъл.
Сега не съществуваше вече съзнание за непосредственото присъствие на божествено-духовните Същества, божествено-духовните Същества са пренесени някъде като царство отпаднало от божествено-духовните Същества.
Материалното се счита като нещо, което трябва да бъде отбягвано, от което трябва да се отвръща погледът, който напротив трябва да бъде насочен към духовните Същества. И отделният човек търси да се свърже с другите от общността търсейки така да се каже груповия дух на човечеството за да намери заедно с другите царуването на духовното, което с това приема също характера на нещо абстрактно. Ето защо формите на готиката правят впечатлението на нещо абстрактно-математическо в сравнение с действуващите повече динамично форми на гръцката архитектура, която има нещо от жилищното обхващане на бога или на богинята. В готическите форми всичко се стреми нагоре, всичко сочи към това, че трябва да бъде търсено в духовните далечини онова, за което жадува душата. За гръка беше налице един бог или богиня.
към текста >>
Материалното се счита като нещо, което трябва да бъде отбягвано, от което трябва да се отвръща погледът, който напротив трябва да бъде насочен към
дух
овните Същества.
Да преминем сега по-нататък от цвета на гръцката култура към края на тази култура, към края на Четвъртата Следатлантска културна епоха, следователно към времената на 8-то, 9-то, 10-то следхристиянско столетие. Ние стигаме тогава до формите на готическата архитектура, на готическия дом, който изисква молещите се хора да се намират вътре в него. Всичко отговаря на чувствения живот на хората от онова време. През това време хората бяха вече естествено различни в тяхното душевно настроение в сравнение с тази от цъфтящата гръцка мисъл. Сега не съществуваше вече съзнание за непосредственото присъствие на божествено-духовните Същества, божествено-духовните Същества са пренесени някъде като царство отпаднало от божествено-духовните Същества.
Материалното се счита като нещо, което трябва да бъде отбягвано, от което трябва да се отвръща погледът, който напротив трябва да бъде насочен към духовните Същества.
И отделният човек търси да се свърже с другите от общността търсейки така да се каже груповия дух на човечеството за да намери заедно с другите царуването на духовното, което с това приема също характера на нещо абстрактно. Ето защо формите на готиката правят впечатлението на нещо абстрактно-математическо в сравнение с действуващите повече динамично форми на гръцката архитектура, която има нещо от жилищното обхващане на бога или на богинята. В готическите форми всичко се стреми нагоре, всичко сочи към това, че трябва да бъде търсено в духовните далечини онова, за което жадува душата. За гръка беше налице един бог или богиня. Той един вид чуваше със своето духовно ухо техния шепот.
към текста >>
И отделният човек търси да се свърже с другите от общността търсейки така да се каже груповия
дух
на човечеството за да намери заедно с другите царуването на
дух
овното, което с това приема също характера на нещо абстрактно.
Ние стигаме тогава до формите на готическата архитектура, на готическия дом, който изисква молещите се хора да се намират вътре в него. Всичко отговаря на чувствения живот на хората от онова време. През това време хората бяха вече естествено различни в тяхното душевно настроение в сравнение с тази от цъфтящата гръцка мисъл. Сега не съществуваше вече съзнание за непосредственото присъствие на божествено-духовните Същества, божествено-духовните Същества са пренесени някъде като царство отпаднало от божествено-духовните Същества. Материалното се счита като нещо, което трябва да бъде отбягвано, от което трябва да се отвръща погледът, който напротив трябва да бъде насочен към духовните Същества.
И отделният човек търси да се свърже с другите от общността търсейки така да се каже груповия дух на човечеството за да намери заедно с другите царуването на духовното, което с това приема също характера на нещо абстрактно.
Ето защо формите на готиката правят впечатлението на нещо абстрактно-математическо в сравнение с действуващите повече динамично форми на гръцката архитектура, която има нещо от жилищното обхващане на бога или на богинята. В готическите форми всичко се стреми нагоре, всичко сочи към това, че трябва да бъде търсено в духовните далечини онова, за което жадува душата. За гръка беше налице един бог или богиня. Той един вид чуваше със своето духовно ухо техния шепот. Във времето на готиката копнеещата душа можеше да предчувствува божественото само във форми, които се стремяха нагоре.
към текста >>
В готическите форми всичко се стреми нагоре, всичко сочи към това, че трябва да бъде търсено в
дух
овните далечини онова, за което жадува душата.
През това време хората бяха вече естествено различни в тяхното душевно настроение в сравнение с тази от цъфтящата гръцка мисъл. Сега не съществуваше вече съзнание за непосредственото присъствие на божествено-духовните Същества, божествено-духовните Същества са пренесени някъде като царство отпаднало от божествено-духовните Същества. Материалното се счита като нещо, което трябва да бъде отбягвано, от което трябва да се отвръща погледът, който напротив трябва да бъде насочен към духовните Същества. И отделният човек търси да се свърже с другите от общността търсейки така да се каже груповия дух на човечеството за да намери заедно с другите царуването на духовното, което с това приема също характера на нещо абстрактно. Ето защо формите на готиката правят впечатлението на нещо абстрактно-математическо в сравнение с действуващите повече динамично форми на гръцката архитектура, която има нещо от жилищното обхващане на бога или на богинята.
В готическите форми всичко се стреми нагоре, всичко сочи към това, че трябва да бъде търсено в духовните далечини онова, за което жадува душата.
За гръка беше налице един бог или богиня. Той един вид чуваше със своето духовно ухо техния шепот. Във времето на готиката копнеещата душа можеше да предчувствува божественото само във форми, които се стремяха нагоре. Така по отношение на душевното настроение човечеството беше станало така да се каже копнеещо, строеше върху копнежи, строеше на основата на търсенето, вярваше, че в това търсене може да бъде по-щастливо чрез включването на общността, но беше винаги убедено, че онова, което трябва да бъде признато като Божествено-духовно, не е нещо, което царува непосредствено между хората, а което се крие в пълни с тайнственост основи. Когато сега хората искаха да изразят онова, към което се стремяха с копнеж, което търсеха с копнеж, те можеха да го изразят само така, като го свързват по някакъв начин с нещо пълно с тайнствено ст.
към текста >>
Той един вид чуваше със своето
дух
овно ухо техния шепот.
Материалното се счита като нещо, което трябва да бъде отбягвано, от което трябва да се отвръща погледът, който напротив трябва да бъде насочен към духовните Същества. И отделният човек търси да се свърже с другите от общността търсейки така да се каже груповия дух на човечеството за да намери заедно с другите царуването на духовното, което с това приема също характера на нещо абстрактно. Ето защо формите на готиката правят впечатлението на нещо абстрактно-математическо в сравнение с действуващите повече динамично форми на гръцката архитектура, която има нещо от жилищното обхващане на бога или на богинята. В готическите форми всичко се стреми нагоре, всичко сочи към това, че трябва да бъде търсено в духовните далечини онова, за което жадува душата. За гръка беше налице един бог или богиня.
Той един вид чуваше със своето духовно ухо техния шепот.
Във времето на готиката копнеещата душа можеше да предчувствува божественото само във форми, които се стремяха нагоре. Така по отношение на душевното настроение човечеството беше станало така да се каже копнеещо, строеше върху копнежи, строеше на основата на търсенето, вярваше, че в това търсене може да бъде по-щастливо чрез включването на общността, но беше винаги убедено, че онова, което трябва да бъде признато като Божествено-духовно, не е нещо, което царува непосредствено между хората, а което се крие в пълни с тайнственост основи. Когато сега хората искаха да изразят онова, към което се стремяха с копнеж, което търсеха с копнеж, те можеха да го изразят само така, като го свързват по някакъв начин с нещо пълно с тайнствено ст. Епохалният израз за цялото това душевно настроение на хората е храмът или катедралата, бихме могли да кажем, която в нейната същинска, типична форма е готическата катедрала. Обаче когато отново това, към което хората се стремяха с копнеж като към най-висшето и пълно с тайнственост, биваше обгърнато с духовен поглед, именно във времето, когато искаха да се издигнат от земното в свръхземното, те трябваше да преминат от чисто готическия стил към нещо друго, което, бихме могли да кажем, сега не съединяваше физическата общност, а целия съвместно стремящия се дух на човечеството или на съвместно стремящите се души и духове на човечеството към един център, към един пълен с тайнственост център.
към текста >>
Така по отношение на душевното настроение човечеството беше станало така да се каже копнеещо, строеше върху копнежи, строеше на основата на търсенето, вярваше, че в това търсене може да бъде по-щастливо чрез включването на общността, но беше винаги убедено, че онова, което трябва да бъде признато като Божествено-
дух
овно, не е нещо, което царува непосредствено между хората, а което се крие в пълни с тайнственост основи.
Ето защо формите на готиката правят впечатлението на нещо абстрактно-математическо в сравнение с действуващите повече динамично форми на гръцката архитектура, която има нещо от жилищното обхващане на бога или на богинята. В готическите форми всичко се стреми нагоре, всичко сочи към това, че трябва да бъде търсено в духовните далечини онова, за което жадува душата. За гръка беше налице един бог или богиня. Той един вид чуваше със своето духовно ухо техния шепот. Във времето на готиката копнеещата душа можеше да предчувствува божественото само във форми, които се стремяха нагоре.
Така по отношение на душевното настроение човечеството беше станало така да се каже копнеещо, строеше върху копнежи, строеше на основата на търсенето, вярваше, че в това търсене може да бъде по-щастливо чрез включването на общността, но беше винаги убедено, че онова, което трябва да бъде признато като Божествено-духовно, не е нещо, което царува непосредствено между хората, а което се крие в пълни с тайнственост основи.
Когато сега хората искаха да изразят онова, към което се стремяха с копнеж, което търсеха с копнеж, те можеха да го изразят само така, като го свързват по някакъв начин с нещо пълно с тайнствено ст. Епохалният израз за цялото това душевно настроение на хората е храмът или катедралата, бихме могли да кажем, която в нейната същинска, типична форма е готическата катедрала. Обаче когато отново това, към което хората се стремяха с копнеж като към най-висшето и пълно с тайнственост, биваше обгърнато с духовен поглед, именно във времето, когато искаха да се издигнат от земното в свръхземното, те трябваше да преминат от чисто готическия стил към нещо друго, което, бихме могли да кажем, сега не съединяваше физическата общност, а целия съвместно стремящия се дух на човечеството или на съвместно стремящите се души и духове на човечеството към един център, към един пълен с тайнственост център. Ако си представите например целокупността на човешките души като съвместно стремящи се към всички земни небесни посоки, ще имате така да се каже човечеството на цялата Земя съединено на тази Земя като в един голям храм, който сега те не си представят готически, въпреки че би трябвало да има същия смисъл както готическия храм. В Средновековието такива неща бяха свързани с библейското съдържание.
към текста >>
Обаче когато отново това, към което хората се стремяха с копнеж като към най-висшето и пълно с тайнственост, биваше обгърнато с
дух
овен поглед, именно във времето, когато искаха да се издигнат от земното в свръхземното, те трябваше да преминат от чисто готическия стил към нещо друго, което, бихме могли да кажем, сега не съединяваше физическата общност, а целия съвместно стремящия се
дух
на човечеството или на съвместно стремящите се души и
дух
ове на човечеството към един център, към един пълен с тайнственост център.
Той един вид чуваше със своето духовно ухо техния шепот. Във времето на готиката копнеещата душа можеше да предчувствува божественото само във форми, които се стремяха нагоре. Така по отношение на душевното настроение човечеството беше станало така да се каже копнеещо, строеше върху копнежи, строеше на основата на търсенето, вярваше, че в това търсене може да бъде по-щастливо чрез включването на общността, но беше винаги убедено, че онова, което трябва да бъде признато като Божествено-духовно, не е нещо, което царува непосредствено между хората, а което се крие в пълни с тайнственост основи. Когато сега хората искаха да изразят онова, към което се стремяха с копнеж, което търсеха с копнеж, те можеха да го изразят само така, като го свързват по някакъв начин с нещо пълно с тайнствено ст. Епохалният израз за цялото това душевно настроение на хората е храмът или катедралата, бихме могли да кажем, която в нейната същинска, типична форма е готическата катедрала.
Обаче когато отново това, към което хората се стремяха с копнеж като към най-висшето и пълно с тайнственост, биваше обгърнато с духовен поглед, именно във времето, когато искаха да се издигнат от земното в свръхземното, те трябваше да преминат от чисто готическия стил към нещо друго, което, бихме могли да кажем, сега не съединяваше физическата общност, а целия съвместно стремящия се дух на човечеството или на съвместно стремящите се души и духове на човечеството към един център, към един пълен с тайнственост център.
Ако си представите например целокупността на човешките души като съвместно стремящи се към всички земни небесни посоки, ще имате така да се каже човечеството на цялата Земя съединено на тази Земя като в един голям храм, който сега те не си представят готически, въпреки че би трябвало да има същия смисъл както готическия храм. В Средновековието такива неща бяха свързани с библейското съдържание. И когато хората си представят например, че 72-та ученици не трябва да насочваме мисълта си към физическата история, а към духовното, което в това време протъкаваше напълно физическия възглед на света ако си представите следователно, как хората мислят според духа на времето, че 72-та Христови ученици, се разпръснаха по всички небесни посоки и посаждаха в душите духа, който трябваше да се стреми съвместно в Тайната Христова: тогава във всичко това, което отново се отразяваше от онези, в душите на които учениците са внесли Христовия Дух, ще имате в лъчите, които идват от тези души от всички посоки на небето, онова, което човекът от ранното средновековие мислеше по един всеобхватен, универсален начин като стремящото се към тайната. Може би не е нужно да нарисувам всичките 72, но мога да загатна това/Виж рис. № 10/.
към текста >>
И когато хората си представят например, че 72-та ученици не трябва да насочваме мисълта си към физическата история, а към
дух
овното, което в това време протъкаваше напълно физическия възглед на света ако си представите следователно, как хората мислят според
дух
а на времето, че 72-та Христови ученици, се разпръснаха по всички небесни посоки и посаждаха в душите
дух
а, който трябваше да се стреми съвместно в Тайната Христова: тогава във всичко това, което отново се отразяваше от онези, в душите на които учениците са внесли Христовия
Дух
, ще имате в лъчите, които идват от тези души от всички посоки на небето, онова, което човекът от ранното средновековие мислеше по един всеобхватен, универсален начин като стремящото се към тайната.
Когато сега хората искаха да изразят онова, към което се стремяха с копнеж, което търсеха с копнеж, те можеха да го изразят само така, като го свързват по някакъв начин с нещо пълно с тайнствено ст. Епохалният израз за цялото това душевно настроение на хората е храмът или катедралата, бихме могли да кажем, която в нейната същинска, типична форма е готическата катедрала. Обаче когато отново това, към което хората се стремяха с копнеж като към най-висшето и пълно с тайнственост, биваше обгърнато с духовен поглед, именно във времето, когато искаха да се издигнат от земното в свръхземното, те трябваше да преминат от чисто готическия стил към нещо друго, което, бихме могли да кажем, сега не съединяваше физическата общност, а целия съвместно стремящия се дух на човечеството или на съвместно стремящите се души и духове на човечеството към един център, към един пълен с тайнственост център. Ако си представите например целокупността на човешките души като съвместно стремящи се към всички земни небесни посоки, ще имате така да се каже човечеството на цялата Земя съединено на тази Земя като в един голям храм, който сега те не си представят готически, въпреки че би трябвало да има същия смисъл както готическия храм. В Средновековието такива неща бяха свързани с библейското съдържание.
И когато хората си представят например, че 72-та ученици не трябва да насочваме мисълта си към физическата история, а към духовното, което в това време протъкаваше напълно физическия възглед на света ако си представите следователно, как хората мислят според духа на времето, че 72-та Христови ученици, се разпръснаха по всички небесни посоки и посаждаха в душите духа, който трябваше да се стреми съвместно в Тайната Христова: тогава във всичко това, което отново се отразяваше от онези, в душите на които учениците са внесли Христовия Дух, ще имате в лъчите, които идват от тези души от всички посоки на небето, онова, което човекът от ранното средновековие мислеше по един всеобхватен, универсален начин като стремящото се към тайната.
Може би не е нужно да нарисувам всичките 72, но мога да загатна това/Виж рис. № 10/. Аз само загатвам това, но представете си, че това биха били 72 колони, 72 стълба. От тези 72 стълба биха идвали следователно лъчите, които от цялото човечество се стремят към Тайната Христова. Обкръжете, затворете цялото с някаква зидова форма тогава той не би бил готически, но аз вече казах също, защо хората не се задържа ха строго при готическото затворете всичко това с една зидария, чиято хоризонтална проекция би била един кръг, и представете си тук 72 стълба, тогава ще имате храма, който обхваща така да се каже цялото човечество.
към текста >>
На нашия модерен, станал абстрактен език бихме казали: тук би стояла
Светия
-Светих, обаче във формата на цялото.
Така си е представял без съмне ние средновековният човек своя идеален храм. Ако тук е изтокът и тук е западът, тогава тук ще имаме северът и югът /Виж рис. № 10/. И тогава на север, юг и запад ще има три врати, а тук на изток ще има един главен страничен олтар и при всеки стълб би имало един вид олтар. Обаче там, където линиите на кръста се пресичат, би трябвало да стои храмът на храма, катедралата на катедралата: там ще бъде така да се каже обединението на всичко, едно повторение в малък мащаб на онова, което е цялото.
На нашия модерен, станал абстрактен език бихме казали: тук би стояла Светия-Светих, обаче във формата на цялото.
Представете си сега това, което Ви нарисувах, построено в един стил, в един архитектурен стил, който се приближава първо до готическия, до същинския готически стил, който включва още в себе си всякакви романски форми, който обаче има напълно ориентацията, която Ви посочих, тогава аз съм Ви нарисувал скицата на храма на Граала, както си го е представял средновековния човек, онзи храм на Граала, който беше така да се каже идеалът на строителството във времето, което се приближаваше до изхода на Четвъртата Следатлантска епоха: един храм, в които се вливаха копнежите на цялото насочено към Христос човечество, така както в отделния храм се вливаха копнежите на членовете на общността, и така, както хората се чувствуваха съединени в гръцкия храм, макар и да не са се намирали вътре защото гръцкият храм изисква само вътре да бъде богът или богинята, а не другите хора следователно така, както се чувствуваха съединени хората на една територия от гръцката цивилизация, както тези гръцки хора се чувствуваха съединени чрез техния храм с техния бог или с тяхната богиня. Ако искаме да говорим обективно, можем да кажем: когато гъркът говореше за своето отношение към храма, той описваше нещата приблизително по следния начин: както казваше за някой човек на Земята, да речем за Перикла: Перикъл живее в този дом тогава това изречение не изразява, че самият човек, който казва това, има някакво собственическо или друго отношение към дома, но чувствува начина, по който е свързан с Перикла, като казва: Перикъл живее в този дом точно със същия нюанс на чувството гъркът би изразил своето отношение към това, което може да се прочете в архитектурния стил, изразявайки с това: Атина живее в този дом, това е жилището на богинята, или: Аполон живее в този дом! Това не можеше да каже средновековната общност, която имаше храма. Защото това не беше домът, в който живееше божествено-духовното Същество, а беше домът, кой то във всяка отделна форма изразяваше мястото за събиране, в което човек нагласяваше душата към пълното с тайнственост Божествено Същество. Ето защо бих могъл да кажа, че в първичния храм от изтичането на Четвъртата Следатлантска епоха в средата се намираше храмът на храма, домът на дома.
към текста >>
Защото това не беше домът, в който живееше божествено-
дух
овното Същество, а беше домът, кой то във всяка отделна форма изразяваше мястото за събиране, в което човек нагласяваше душата към пълното с тайнственост Божествено Същество.
Обаче там, където линиите на кръста се пресичат, би трябвало да стои храмът на храма, катедралата на катедралата: там ще бъде така да се каже обединението на всичко, едно повторение в малък мащаб на онова, което е цялото. На нашия модерен, станал абстрактен език бихме казали: тук би стояла Светия-Светих, обаче във формата на цялото. Представете си сега това, което Ви нарисувах, построено в един стил, в един архитектурен стил, който се приближава първо до готическия, до същинския готически стил, който включва още в себе си всякакви романски форми, който обаче има напълно ориентацията, която Ви посочих, тогава аз съм Ви нарисувал скицата на храма на Граала, както си го е представял средновековния човек, онзи храм на Граала, който беше така да се каже идеалът на строителството във времето, което се приближаваше до изхода на Четвъртата Следатлантска епоха: един храм, в които се вливаха копнежите на цялото насочено към Христос човечество, така както в отделния храм се вливаха копнежите на членовете на общността, и така, както хората се чувствуваха съединени в гръцкия храм, макар и да не са се намирали вътре защото гръцкият храм изисква само вътре да бъде богът или богинята, а не другите хора следователно така, както се чувствуваха съединени хората на една територия от гръцката цивилизация, както тези гръцки хора се чувствуваха съединени чрез техния храм с техния бог или с тяхната богиня. Ако искаме да говорим обективно, можем да кажем: когато гъркът говореше за своето отношение към храма, той описваше нещата приблизително по следния начин: както казваше за някой човек на Земята, да речем за Перикла: Перикъл живее в този дом тогава това изречение не изразява, че самият човек, който казва това, има някакво собственическо или друго отношение към дома, но чувствува начина, по който е свързан с Перикла, като казва: Перикъл живее в този дом точно със същия нюанс на чувството гъркът би изразил своето отношение към това, което може да се прочете в архитектурния стил, изразявайки с това: Атина живее в този дом, това е жилището на богинята, или: Аполон живее в този дом! Това не можеше да каже средновековната общност, която имаше храма.
Защото това не беше домът, в който живееше божествено-духовното Същество, а беше домът, кой то във всяка отделна форма изразяваше мястото за събиране, в което човек нагласяваше душата към пълното с тайнственост Божествено Същество.
Ето защо бих могъл да кажа, че в първичния храм от изтичането на Четвъртата Следатлантска епоха в средата се намираше храмът на храма, домът на дома. А за цялото бихме могли да кажем: когато човек влезе тук, той може да се извиси тук вътре до тайните на вселената! Трябваше да се влезе в храма. За гръцкия храм беше нужно само да се каже: това е домът на Аполон, това е домът на Атина. И центърът на онзи първичен храм, където се пресичат линиите на кръста, този център съдържаше в себе си свещения Грал, там беше той съхраняван.
към текста >>
Също така ние не разбираме онова, което се надига в най-различните социални изисквания на нашето време, ако не познаваме това царуване на ндивидуалния
дух
във всеки отделен човек, тази воля, която всеки човек проявява да стои на основата на своето собствено същество.
Средновековния човек имаше храма, който не служеше за жилище на Бога, който обаче трябваше да бъде така да се каже входната врата за пътя, който води към Божественото. Хората се събираха в храма и търсеха така да се каже от груповата душа на човечеството. Това е характерното, че цялото средновековно човечество имаше нещо, което може да бъде разбрано само от груповодушеното. До средата на 15-то столетие отделният човек не се вземаше под внимание така, както от онова време насам. От посоченото време насам онова, което е най-същественото в човека, е стремежът човекът да бъде индивидуалност, стремежът, да обхваща сили на личността, да намери така да се каже един център в себе си.
Също така ние не разбираме онова, което се надига в най-различните социални изисквания на нашето време, ако не познаваме това царуване на ндивидуалния дух във всеки отделен човек, тази воля, която всеки човек проявява да стои на основата на своето собствено същество.
Чрез това обаче за човека ще бъде особено важно в това време нещо, което е започнало от средата на 15-то столетие и ще завърши едвам към 4-то хилядолетие. С това се явява нещо, което има особено голямо значение за това време. Защото, видите ли, ние изразяваме нещо неопределено, когато трябва да кажем: всеки човек се стреми към своята особена индивидуалност. Груповият дух, даже когато той обхваща само по-малки групи, е нещо много по-обхватно отколкото това, към което всеки отделен човек се стреми от първичния извор на своята индивидуалност. Ето защо налага се като особено важно за този човек на новото време той да познае това, което можем да наречем: да търси равновесието между срещуположните полюси.
към текста >>
Груповият
дух
, даже когато той обхваща само по-малки групи, е нещо много по-обхватно отколкото това, към което всеки отделен човек се стреми от първичния извор на своята индивидуалност.
От посоченото време насам онова, което е най-същественото в човека, е стремежът човекът да бъде индивидуалност, стремежът, да обхваща сили на личността, да намери така да се каже един център в себе си. Също така ние не разбираме онова, което се надига в най-различните социални изисквания на нашето време, ако не познаваме това царуване на ндивидуалния дух във всеки отделен човек, тази воля, която всеки човек проявява да стои на основата на своето собствено същество. Чрез това обаче за човека ще бъде особено важно в това време нещо, което е започнало от средата на 15-то столетие и ще завърши едвам към 4-то хилядолетие. С това се явява нещо, което има особено голямо значение за това време. Защото, видите ли, ние изразяваме нещо неопределено, когато трябва да кажем: всеки човек се стреми към своята особена индивидуалност.
Груповият дух, даже когато той обхваща само по-малки групи, е нещо много по-обхватно отколкото това, към което всеки отделен човек се стреми от първичния извор на своята индивидуалност.
Ето защо налага се като особено важно за този човек на новото време той да познае това, което можем да наречем: да търси равновесието между срещуположните полюси. Единият полюс иска да полети така да се каже над главата. Всичко, което довежда човека до там, да бъде мечтател, фантазьор, бленуващ, което го изпълва с неопределени мистични подбуди към някакво неопределено безкрайно, даже, което го изпълва самия него, когато е пантеист или теист или нещо подобно, каквито са днес често хората, това е единият полюс. Другият полюс е еснафството, сухотата, казано тривиално, обаче не изразяващо нещо невярно: полюсът на филистерството, полюсът на еснафщината, полюсът, който ни увлича надолу към земята в материализма. Тези два силови полюса се намират в човека и между тях стои човешкото същество, което трябва да търси равновесието между тях.
към текста >>
Колкото беше важно за гърка да чувствува: в колектива, на който аз принадлежа, царува Атина Палада, царува Аполон, това е домът на Атина Палада, това е домът на Аполон, колкото беше важно за средновековния човек да знае: съществува едно място за събиране, което съдържа нещо било мощите на един
светия
, било самия свещен Граал съществува едно място за събиране, където, когато се съберем там, копнежите на душата могат да се разливат, да текат към неопределено пълно с тайнственост същество, също така важно е за модерния човек да развие едно чувство за това, що е той като индивидуален човек: че като индивидуален човек той е един търсител на равновесието между две противоположни, две полярни сили.
Можете да търсите равновесието по безброй начини. Това отговаря на безкрайно многото начини да бъдем индивидуален човек. Ето защо за съвременния човек е толкова важно да разбере, че неговото същество се състои в стремежа да търси равновесието между противоположните полюси. И неопределеността в търсенето и равновесието е именно онази неопределеност, за която Ви говорих преди малко. Ето защо съвременният човек може да се справи със своето търсене само тогава, когато в това търсене се опира на стремежа към равновесие.
Колкото беше важно за гърка да чувствува: в колектива, на който аз принадлежа, царува Атина Палада, царува Аполон, това е домът на Атина Палада, това е домът на Аполон, колкото беше важно за средновековния човек да знае: съществува едно място за събиране, което съдържа нещо било мощите на един светия, било самия свещен Граал съществува едно място за събиране, където, когато се съберем там, копнежите на душата могат да се разливат, да текат към неопределено пълно с тайнственост същество, също така важно е за модерния човек да развие едно чувство за това, що е той като индивидуален човек: че като индивидуален човек той е един търсител на равновесието между две противоположни, две полярни сили.
Можем да изразим това душевно, като кажем: от едната страна царува това, чрез което човекът иска да полети така да се каже над главата си, мечтателското, фантастичното, онова, което иска да развие удоволствието, което не иска да знае за действителните условия на живота. Както можем да наречем едната крайност като душевна, така можем да наречем другата крайност като увличаща към Земята, към еснафството, сухостта, като суха интелектуална и т.н. Физиологично изразено можем да кажем също: единият полюс е всичко онова, при което кръвта ври, и ври много силно, става трескаво. Физиологично изразено другият полюс е онова, което е свързано с вкостеняването, с вкаменяването на човека, което, когато стигне до физиологична крайност, би довело до склероза в най-различни форми. И между склерозата и треската като коренни крайни полюси човекът трябва да запази също физиологично своето равновесие.
към текста >>
Но тогава ще имате също начина, по който това, което иска да бъде антропософски ориентирана
Дух
ов на Наука, е свързано с вътрешния
дух
на еволюцията на човечеството.
Всичко е замислено художествено и това, което се изразява художествено във формите, то е най-важното. То трябва да действува именно на чувството, с изключение на всичко интелектуално, което трябва да бъде само ръководител към чувството, трябва да внушава на човека да поглед не към изток и да може да каже: "Това си ти", но сега не една абстрактна дефениция на човека, защото равновесието може да бъде постигнато по безкрайно много начини. Нашата сграда не съдържа в себе си един образ на богове защото за християните също е от значение, да не си правят никакъв образ на боговете, а съдържа онова, което от групово-душевното състояние на човека се е развило до силата на индивидуалното същество на всеки отделен човек. И в тези форми се държи сметка за действието и тъкането на индивидуалния импулс. Ако не мислете с ума това, което казах сега днес това е една любима форма на схващане нещата а го проникнете с чувството и си представите, че тук нямате нищо символично или умствено измислено, а преди всичко е направен най-малко опит то да се влее в художествените форми, тогава ще имате основния принцип, който трябва да бъде изразен в тази сграда на Гьотеанума.
Но тогава ще имате също начина, по който това, което иска да бъде антропософски ориентирана Духов на Наука, е свързано с вътрешния дух на еволюцията на човечеството.
В нашето време не може да се стигне до тази антропософски ориентирана Духовна Наука, ако пътят към нея не се търси изхождайки от великите изисквания на новото време на човешкото настояще и на близкото човешко бъдеще. Ние трябва действително да се научим да говорим по друг начин върху онова, което всъщност води хората към бъдещето. Сега съществуват гордеещи със себе си окултни дружества, които обаче повече или по-малко не са нищо друго освен носители на това, което още прониква в нашата епоха от времето на големия поврат от 15-то столетие. Това се изразява също често пъти много външно. Ние също можахме да изпитаме често, че в нашите редове прониква такъв един стремеж.
към текста >>
В нашето време не може да се стигне до тази антропософски ориентирана
Дух
овна Наука, ако пътят към нея не се търси изхождайки от великите изисквания на новото време на човешкото настояще и на близкото човешко бъдеще.
То трябва да действува именно на чувството, с изключение на всичко интелектуално, което трябва да бъде само ръководител към чувството, трябва да внушава на човека да поглед не към изток и да може да каже: "Това си ти", но сега не една абстрактна дефениция на човека, защото равновесието може да бъде постигнато по безкрайно много начини. Нашата сграда не съдържа в себе си един образ на богове защото за християните също е от значение, да не си правят никакъв образ на боговете, а съдържа онова, което от групово-душевното състояние на човека се е развило до силата на индивидуалното същество на всеки отделен човек. И в тези форми се държи сметка за действието и тъкането на индивидуалния импулс. Ако не мислете с ума това, което казах сега днес това е една любима форма на схващане нещата а го проникнете с чувството и си представите, че тук нямате нищо символично или умствено измислено, а преди всичко е направен най-малко опит то да се влее в художествените форми, тогава ще имате основния принцип, който трябва да бъде изразен в тази сграда на Гьотеанума. Но тогава ще имате също начина, по който това, което иска да бъде антропософски ориентирана Духов на Наука, е свързано с вътрешния дух на еволюцията на човечеството.
В нашето време не може да се стигне до тази антропософски ориентирана Духовна Наука, ако пътят към нея не се търси изхождайки от великите изисквания на новото време на човешкото настояще и на близкото човешко бъдеще.
Ние трябва действително да се научим да говорим по друг начин върху онова, което всъщност води хората към бъдещето. Сега съществуват гордеещи със себе си окултни дружества, които обаче повече или по-малко не са нищо друго освен носители на това, което още прониква в нашата епоха от времето на големия поврат от 15-то столетие. Това се изразява също често пъти много външно. Ние също можахме да изпитаме често, че в нашите редове прониква такъв един стремеж. Колко често и често, когато искаме да изразим особено ценна та страна на един окултен стремеж, е било обръщано вниманието върху това, колко стари са тези неща.
към текста >>
По-голяма част от нашите приятели знаят, че ние постоянно сме подчертавали: нашата антропософски ориентирана
Дух
овна наука няма нищо общо с този стремеж към старото.
На пример веднъж между нас се намираше един мъж, който искаше да се представи нещо като розенкройцер. И общо взето, когато казваше нещо, което не беше друго освен негово най-висше, тривиално частно мнение, той не пропускаше да каже: както са казвали "старите" розенкройцери. Но той никога не е изоставил старото. И когато разгледаме някои от съвременните окултни общества, ще видим навсякъде стойността на нещата, които се застъпват, в това, че можем да ги отнесем към най-далечното минало. Някои от тях произхождат от розенкройцерството в тяхната форма, разбира се други естествено произхождат от по-далечни минали времена, особено от древния Египет, и ако някой може да "продаде" египетска храмова мъдрост, тогава голяма част от човечество то се задоволява само с нейното обявяване.
По-голяма част от нашите приятели знаят, че ние постоянно сме подчертавали: нашата антропософски ориентирана Духовна наука няма нищо общо с този стремеж към старото.
Тя се стреми към това, което сега непосредствено се разкрива от духовния свят за този физически свят. Ето защо тя трябва да говори по различен начин върху много неща, а не както говорят макар и сериозно, обаче градящи върху остарялото окултни общества, които и днес още играят голяма роля в събитията на човечеството Когато слушате такива хора да говорят днес устата се отварят понякога от собствената им воля които са посветени в определени тайни на съвременните окултни общества, Вие ще чуете, как те говорят главно за три неща. Първо за онова изживяване, което има действителният търсач на духовния свят, когато той преминава прага на духовния свят, което изживяване се състои в това, че щом премине прага на духовния свят, той не може да избегне да се срещне със същества, които са действителните врагове на човечеството, които са истинските, действителни, главни врагове на живеещите на Земята физически хора такъв, какъвто божествените Същества се стремят да бъде този физически човек. Това значи: тези хора знаят, че онова, което се скрива пред обикновеното човешко съзнание, е протъкано от онези същества, които с определено право трябва да бъдат наречени истинските причинители на болестта и смъртта, с които обаче е свързано също всичко онова, което има отношение с човешкото раждане. И тогава можете да чуете от тези хора, които знаят нещо за тези неща, че върху такива неща трябва да се пази мълчание казвам това в подчинително наклонение защото на непосветеното човечество така казват те, и с това разбират незрелите души, които не са достатъчно силни, а към тях принадлежи голяма част от човечеството защото на непосветеното човечество не трябвало да се разкрие това, което се намира отвъд нормалното съзнание.
към текста >>
Тя се стреми към това, което сега непосредствено се разкрива от
дух
овния свят за този физически свят.
И общо взето, когато казваше нещо, което не беше друго освен негово най-висше, тривиално частно мнение, той не пропускаше да каже: както са казвали "старите" розенкройцери. Но той никога не е изоставил старото. И когато разгледаме някои от съвременните окултни общества, ще видим навсякъде стойността на нещата, които се застъпват, в това, че можем да ги отнесем към най-далечното минало. Някои от тях произхождат от розенкройцерството в тяхната форма, разбира се други естествено произхождат от по-далечни минали времена, особено от древния Египет, и ако някой може да "продаде" египетска храмова мъдрост, тогава голяма част от човечество то се задоволява само с нейното обявяване. По-голяма част от нашите приятели знаят, че ние постоянно сме подчертавали: нашата антропософски ориентирана Духовна наука няма нищо общо с този стремеж към старото.
Тя се стреми към това, което сега непосредствено се разкрива от духовния свят за този физически свят.
Ето защо тя трябва да говори по различен начин върху много неща, а не както говорят макар и сериозно, обаче градящи върху остарялото окултни общества, които и днес още играят голяма роля в събитията на човечеството Когато слушате такива хора да говорят днес устата се отварят понякога от собствената им воля които са посветени в определени тайни на съвременните окултни общества, Вие ще чуете, как те говорят главно за три неща. Първо за онова изживяване, което има действителният търсач на духовния свят, когато той преминава прага на духовния свят, което изживяване се състои в това, че щом премине прага на духовния свят, той не може да избегне да се срещне със същества, които са действителните врагове на човечеството, които са истинските, действителни, главни врагове на живеещите на Земята физически хора такъв, какъвто божествените Същества се стремят да бъде този физически човек. Това значи: тези хора знаят, че онова, което се скрива пред обикновеното човешко съзнание, е протъкано от онези същества, които с определено право трябва да бъдат наречени истинските причинители на болестта и смъртта, с които обаче е свързано също всичко онова, което има отношение с човешкото раждане. И тогава можете да чуете от тези хора, които знаят нещо за тези неща, че върху такива неща трябва да се пази мълчание казвам това в подчинително наклонение защото на непосветеното човечество така казват те, и с това разбират незрелите души, които не са достатъчно силни, а към тях принадлежи голяма част от човечеството защото на непосветеното човечество не трябвало да се разкрие това, което се намира отвъд нормалното съзнание. Второто изживяване е това, че в момента, когато човекът се научава да познава истината а истината може да бъде позната само когато човек се запознае с тайните на свръхсетивния свят той се научава също да познава, доколко всичко онова, което може да се познае чрез сетивно наблюдение на външния свят, е илюзия, измама; когато това бъде изследвано колкото и да е възможно точно, то е това измама.
към текста >>
Първо за онова изживяване, което има действителният търсач на
дух
овния свят, когато той преминава прага на
дух
овния свят, което изживяване се състои в това, че щом премине прага на
дух
овния свят, той не може да избегне да се срещне със същества, които са действителните врагове на човечеството, които са истинските, действителни, главни врагове на живеещите на Земята физически хора такъв, какъвто божествените Същества се стремят да бъде този физически човек.
И когато разгледаме някои от съвременните окултни общества, ще видим навсякъде стойността на нещата, които се застъпват, в това, че можем да ги отнесем към най-далечното минало. Някои от тях произхождат от розенкройцерството в тяхната форма, разбира се други естествено произхождат от по-далечни минали времена, особено от древния Египет, и ако някой може да "продаде" египетска храмова мъдрост, тогава голяма част от човечество то се задоволява само с нейното обявяване. По-голяма част от нашите приятели знаят, че ние постоянно сме подчертавали: нашата антропософски ориентирана Духовна наука няма нищо общо с този стремеж към старото. Тя се стреми към това, което сега непосредствено се разкрива от духовния свят за този физически свят. Ето защо тя трябва да говори по различен начин върху много неща, а не както говорят макар и сериозно, обаче градящи върху остарялото окултни общества, които и днес още играят голяма роля в събитията на човечеството Когато слушате такива хора да говорят днес устата се отварят понякога от собствената им воля които са посветени в определени тайни на съвременните окултни общества, Вие ще чуете, как те говорят главно за три неща.
Първо за онова изживяване, което има действителният търсач на духовния свят, когато той преминава прага на духовния свят, което изживяване се състои в това, че щом премине прага на духовния свят, той не може да избегне да се срещне със същества, които са действителните врагове на човечеството, които са истинските, действителни, главни врагове на живеещите на Земята физически хора такъв, какъвто божествените Същества се стремят да бъде този физически човек.
Това значи: тези хора знаят, че онова, което се скрива пред обикновеното човешко съзнание, е протъкано от онези същества, които с определено право трябва да бъдат наречени истинските причинители на болестта и смъртта, с които обаче е свързано също всичко онова, което има отношение с човешкото раждане. И тогава можете да чуете от тези хора, които знаят нещо за тези неща, че върху такива неща трябва да се пази мълчание казвам това в подчинително наклонение защото на непосветеното човечество така казват те, и с това разбират незрелите души, които не са достатъчно силни, а към тях принадлежи голяма част от човечеството защото на непосветеното човечество не трябвало да се разкрие това, което се намира отвъд нормалното съзнание. Второто изживяване е това, че в момента, когато човекът се научава да познава истината а истината може да бъде позната само когато човек се запознае с тайните на свръхсетивния свят той се научава също да познава, доколко всичко онова, което може да се познае чрез сетивно наблюдение на външния свят, е илюзия, измама; когато това бъде изследвано колкото и да е възможно точно, то е това измама. Това изгубване на почвата под нозете, от което се нуждае особено днешния човек, изгубването на здравата почва, така че той може да каже: това е един факт, защото аз го видях това престава след прекрачването на прага. Третото нещо е, че в момента, когато започваме да вършим човешка работа било, че работим с инструменти или обработваме земята, въобще извършваме работа, човешка работа, именно обаче тогава, когато вършим човешка работа, като я втъкаваме в тъканта на социалния организъм ние вършим тогава нещо, което не засяга само нас като човеци, а правим нещо, което принадлежи на цялата Вселена.
към текста >>
65.
Съдържание
GA_214 Тайната на троицата
Гледните точки на
Дух
овната наука върху еволюцията на теологията: погребването на
дух
овния живот на първите четири християнски века.
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е ОРИЕНТИРИ /Женевиев и Пол-Хенри Бидо ЧАСТ ПЪРВА МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
Гледните точки на Духовната наука върху еволюцията на теологията: погребването на духовния живот на първите четири християнски века.
Денис Ареопага, св. Августин, схоластика. Дейността на един италиански колеж за изкореняването на принципа на посвещението. Приливът на северните народи към юга и тяхното отношение с духовното, най-вече с мъртвите. Мъртви, избрани да бъдат пазители на Светия Граал, действащ чрез рицарите от Ордена на Лебеда.
към текста >>
Приливът на северните народи към юга и тяхното отношение с
дух
овното, най-вече с мъртвите.
1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г. Гледните точки на Духовната наука върху еволюцията на теологията: погребването на духовния живот на първите четири християнски века. Денис Ареопага, св. Августин, схоластика. Дейността на един италиански колеж за изкореняването на принципа на посвещението.
Приливът на северните народи към юга и тяхното отношение с духовното, най-вече с мъртвите.
Мъртви, избрани да бъдат пазители на Светия Граал, действащ чрез рицарите от Ордена на Лебеда. Легендата за Лоенгрин. Теология на Средновековието. Мартианус Капела. Седемте свободни изкуства.
към текста >>
Мъртви, избрани да бъдат пазители на
Светия
Граал, действащ чрез рицарите от Ордена на Лебеда.
Гледните точки на Духовната наука върху еволюцията на теологията: погребването на духовния живот на първите четири християнски века. Денис Ареопага, св. Августин, схоластика. Дейността на един италиански колеж за изкореняването на принципа на посвещението. Приливът на северните народи към юга и тяхното отношение с духовното, най-вече с мъртвите.
Мъртви, избрани да бъдат пазители на Светия Граал, действащ чрез рицарите от Ордена на Лебеда.
Легендата за Лоенгрин. Теология на Средновековието. Мартианус Капела. Седемте свободни изкуства. Модерната теология.
към текста >>
За човешките форми: сфинксът,
Светия
т
Дух
под формата на гълъб, Христос, под формата на божествения Агнец, са имагинации, инспирации от атавистично то ясновидство.
Грегор Мандел. 2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г. Виждането на Гьоте за природните царства с подвижни понятия, изходна точка на имагинативен поглед, чрез опозицията на Линей. Възприемането на растителните форми чрез инспирация, на човешкия Аз чрез интуицията. Външното и вътрешно изразяване на различните съставни части на човека /физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз/ в човешката форма.
За човешките форми: сфинксът, Светият Дух под формата на гълъб, Христос, под формата на божествения Агнец, са имагинации, инспирации от атавистично то ясновидство.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г. Религиозните борби на Средновековието са основа за модерното духовно ориентиране. Жан Скотус Ериген и монахът Готшалк. Спорът върху предопределението и вероизповеданието. Продължения на схоластичното противопоставяне между познанието чрез разума и познанието чрез откровение до модерната епоха, например, в противопоставянето между Шилер и Гьоте.
към текста >>
Религиозните борби на Средновековието са основа за модерното
дух
овно ориентиране.
Виждането на Гьоте за природните царства с подвижни понятия, изходна точка на имагинативен поглед, чрез опозицията на Линей. Възприемането на растителните форми чрез инспирация, на човешкия Аз чрез интуицията. Външното и вътрешно изразяване на различните съставни части на човека /физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз/ в човешката форма. За човешките форми: сфинксът, Светият Дух под формата на гълъб, Христос, под формата на божествения Агнец, са имагинации, инспирации от атавистично то ясновидство. 3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
Религиозните борби на Средновековието са основа за модерното духовно ориентиране.
Жан Скотус Ериген и монахът Готшалк. Спорът върху предопределението и вероизповеданието. Продължения на схоластичното противопоставяне между познанието чрез разума и познанието чрез откровение до модерната епоха, например, в противопоставянето между Шилер и Гьоте. 4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г. Човешкият Аз, напълно съзнателен за самия себе си и Мистерията на Троицата.
към текста >>
Светия
т
Дух
, изпратен от Христос.Възможността, която човек има, да разбере свръхсетивното чрез
дух
а, който живее в него.
Продължения на схоластичното противопоставяне между познанието чрез разума и познанието чрез откровение до модерната епоха, например, в противопоставянето между Шилер и Гьоте. 4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г. Човешкият Аз, напълно съзнателен за самия себе си и Мистерията на Троицата. Живият принцип на космичния Отец. Лечителският принцип на човешкото тяло, което се разрушава и Възнесението на Сина.
Светият Дух, изпратен от Христос.Възможността, която човек има, да разбере свръхсетивното чрез духа, който живее в него.
Невъзможността да разбере истински Христос без Троицата. ЧАСТ ВТОРА ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА И НЕГОВОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ДУХОВНИЯ СВЯТ В ХОДА НА ВРЕМЕНАТА. 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г.
към текста >>
КЪМ
ДУХ
ОВНИЯ СВЯТ В ХОДА НА ВРЕМЕНАТА.
Лечителският принцип на човешкото тяло, което се разрушава и Възнесението на Сина. Светият Дух, изпратен от Христос.Възможността, която човек има, да разбере свръхсетивното чрез духа, който живее в него. Невъзможността да разбере истински Христос без Троицата. ЧАСТ ВТОРА ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА И НЕГОВОТО ОТНОШЕНИЕ
КЪМ ДУХОВНИЯ СВЯТ В ХОДА НА ВРЕМЕНАТА.
5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г. Последователни образи, мисловни образи и спомени. Модификацията на отношението между Аза, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло през епохите. Във връзка с това изменение, модификацията на спомена. Възприемането чрез главата през интелектуалната епоха, познанието за боговете в древните времена и новата опитност на Христос.
към текста >>
Активността на определени елементарни
дух
ове.
Значението на механичния живот за световната еволюция. Необходимостта от пробуждане в имагинативното мислене. 7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г. Ново развитие по повод на "Упадъка на западния свят" на Освалд Шпинглер и неговото пълно незачитане на истинския ход на човешката еволюция. Еволюцията на човечеството в областта на мислите е едно възпитаване в свобода.
Активността на определени елементарни духове.
От началото на ХVІ век и нейната връзка със социалния живот. Прощални слова преди отпътуването за Англия. ЧАСТ ТРЕТА МИСИЯТА НА ДУХА 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
към текста >>
МИСИЯТА НА
ДУХ
А
Еволюцията на човечеството в областта на мислите е едно възпитаване в свобода. Активността на определени елементарни духове. От началото на ХVІ век и нейната връзка със социалния живот. Прощални слова преди отпътуването за Англия. ЧАСТ ТРЕТА
МИСИЯТА НА ДУХА
8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. Методът на духовното търсене. Обектът на познанието чрез посвещението: самият познаващ човек. Дисциплината на мисловния живот.Природа и образуване на медитацията за постигане на Имагинация, Инспирация и Интуиция. Упражнение за ретроспекция.
към текста >>
Методът на
дух
овното търсене.
От началото на ХVІ век и нейната връзка със социалния живот. Прощални слова преди отпътуването за Англия. ЧАСТ ТРЕТА МИСИЯТА НА ДУХА 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
Методът на духовното търсене.
Обектът на познанието чрез посвещението: самият познаващ човек. Дисциплината на мисловния живот.Природа и образуване на медитацията за постигане на Имагинация, Инспирация и Интуиция. Упражнение за ретроспекция. Етерното тяло е едно тяло на времето. Трансформация на паметта.
към текста >>
Бъдеща трансформация на двете очи в едно единствено
дух
овно око.
Изграждането на човешката форма, изхождайки от констелации и движение на звездите. Произход на очите, на сърцето. Изкореняване на древната наука за посвещението от ІV век. Знание за вяра /догми/. Представа за Аза и симетричния човек.
Бъдеща трансформация на двете очи в едно единствено духовно око.
Необходимостта да се разберат процесите на връщане. 10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г. Мистерията на Голгота е смисълът на цялото земно съществуване. "Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи е илюстрация за това. Разположението на човешката душа пред Христос.
към текста >>
Нашите днешни мисли са мъртви: те възкръсват чрез живия, лечителски
дух
,
Светия
Дух
.
Принципът на Отца. Понятия за грях и болест. Лечители. Мистерийни учения за Христос, съобщението за неговата бъдеща поява. Свързването на учениците с Христос след неговата смърт. Неговото учение за безсмъртието на душата.
Нашите днешни мисли са мъртви: те възкръсват чрез живия, лечителски дух, Светия Дух.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г. Отразена опитност на движенията на планетите и на констелациите на неподвижните звезди по време на съня. Етерното възприемане на сърцето. Окото на Слънцето, окото на човека. Христос е водачът през смътните събития от сферата на Зодиака.
към текста >>
66.
ОРИЕНТИРИ / Женевиев и Пол-Хенри Бидо
GA_214 Тайната на троицата
Какво представлява Отца, Синът и най-вече
Светия
т
Дух
?
Ето защо можем да говорим за едно обновление на религиозното съзнание чрез антропософията, точно така, както бе говорено през изтеклите дни за обновление на философията, която става тогава едно живо философско знание и както бе говорено за задълбочаване на космологията, до която се достига, правейки място на това което може да бъде възприето във висшите светове само в интуиция и инспирация Полза за цялото човечество може също да се роди от това задълбочаване в обновлението на религиозното съзнание, което само тогава става едно напълно осъзнато християнско съзнание. Антропософията иска, да допринесе за продължаването на правилното по-нататъшно развитие на християнството, в такъв смисъл, че тя не иска да стане нова религия, а да помогне на християнската религия, дошла в света чрез мистерията на голгота, да разгърне своята форма. Тази религия носи в себе си силата да продължава да еволюира: антропософията иска да се разбере това по правилен начин и да бъде за продължаването на тази еволюция". Конференциите върху Троицата са поставени под знака на същата всеобщност. В действителност, само Антропософията позволява да се разбере тази "Мистерия на Троицата".
Какво представлява Отца, Синът и най-вече Светият Дух?
Дали това са понятия, собствени на установените религии или най-съществени реалности за света и за човека? Еволюцията на човечеството до нашата епоха, чиято кулминация е в това, което Щайнер нарича "спинглеризъм" не прави място на божественото вече под никаква форма. Щайнер посочва, че човекът прогресивно е загубил своята първоначална връзка със свръх сетивната действителност. Но тази загуба беше необходима, за да може той да постигне свободата. Несъзнателната връзка на човека с духа в космоса, сега е отново съзнателно спечелена.
към текста >>
Несъзнателната връзка на човека с
дух
а в космоса, сега е отново съзнателно спечелена.
Какво представлява Отца, Синът и най-вече Светият Дух? Дали това са понятия, собствени на установените религии или най-съществени реалности за света и за човека? Еволюцията на човечеството до нашата епоха, чиято кулминация е в това, което Щайнер нарича "спинглеризъм" не прави място на божественото вече под никаква форма. Щайнер посочва, че човекът прогресивно е загубил своята първоначална връзка със свръх сетивната действителност. Но тази загуба беше необходима, за да може той да постигне свободата.
Несъзнателната връзка на човека с духа в космоса, сега е отново съзнателно спечелена.
Щайнер излага метода, позволяващ да се развият душевните сили, благодарение на които човекът не умира когато умира: In Christo morinur. Накрая се явява грандиозното понятие за "Мисията на Светия Дух": ако се оставим да бъдем водени от великия Лечител Христос, духът може да се роди отново от всичко, ще е живо: "ако вървим до Христос, ако внесем нашите мъртви мисли, придружени от Христос, в света на слънцето, на луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги внесем в целостта на физическия човешки свят, всичко става живо в погледа, който отправяме към природата. И той се ражда от всички същества, като от гроб, живият дух. Духът, който ни лекува, духът, който ни пробужда от смъртта, светият дух. И съпроводени от Христос, се чувствуваме изпълнени отново с живот, с това, което сме изпитали в смъртта.
към текста >>
Накрая се явява грандиозното понятие за "Мисията на
Светия
Дух
": ако се оставим да бъдем водени от великия Лечител Христос,
дух
ът може да се роди отново от всичко, ще е живо: "ако вървим до Христос, ако внесем нашите мъртви мисли, придружени от Христос, в света на слънцето, на луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги внесем в целостта на физическия човешки свят, всичко става живо в погледа, който отправяме към природата.
Еволюцията на човечеството до нашата епоха, чиято кулминация е в това, което Щайнер нарича "спинглеризъм" не прави място на божественото вече под никаква форма. Щайнер посочва, че човекът прогресивно е загубил своята първоначална връзка със свръх сетивната действителност. Но тази загуба беше необходима, за да може той да постигне свободата. Несъзнателната връзка на човека с духа в космоса, сега е отново съзнателно спечелена. Щайнер излага метода, позволяващ да се развият душевните сили, благодарение на които човекът не умира когато умира: In Christo morinur.
Накрая се явява грандиозното понятие за "Мисията на Светия Дух": ако се оставим да бъдем водени от великия Лечител Христос, духът може да се роди отново от всичко, ще е живо: "ако вървим до Христос, ако внесем нашите мъртви мисли, придружени от Христос, в света на слънцето, на луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги внесем в целостта на физическия човешки свят, всичко става живо в погледа, който отправяме към природата.
И той се ражда от всички същества, като от гроб, живият дух. Духът, който ни лекува, духът, който ни пробужда от смъртта, светият дух. И съпроводени от Христос, се чувствуваме изпълнени отново с живот, с това, което сме изпитали в смъртта. Ние чувстваме, че живият дух, духът, който лекува, ни говори от всички същества на този свят" /Х конференция/. Задачата на човека се показва тук ясно: оживявайки своята мисъл, той дава отново живот на този интелект, който води към социалната ситуация, отпушваща се единствено в един "Упадък на Западния свят".
към текста >>
И той се ражда от всички същества, като от гроб, живият
дух
.
Щайнер посочва, че човекът прогресивно е загубил своята първоначална връзка със свръх сетивната действителност. Но тази загуба беше необходима, за да може той да постигне свободата. Несъзнателната връзка на човека с духа в космоса, сега е отново съзнателно спечелена. Щайнер излага метода, позволяващ да се развият душевните сили, благодарение на които човекът не умира когато умира: In Christo morinur. Накрая се явява грандиозното понятие за "Мисията на Светия Дух": ако се оставим да бъдем водени от великия Лечител Христос, духът може да се роди отново от всичко, ще е живо: "ако вървим до Христос, ако внесем нашите мъртви мисли, придружени от Христос, в света на слънцето, на луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги внесем в целостта на физическия човешки свят, всичко става живо в погледа, който отправяме към природата.
И той се ражда от всички същества, като от гроб, живият дух.
Духът, който ни лекува, духът, който ни пробужда от смъртта, светият дух. И съпроводени от Христос, се чувствуваме изпълнени отново с живот, с това, което сме изпитали в смъртта. Ние чувстваме, че живият дух, духът, който лекува, ни говори от всички същества на този свят" /Х конференция/. Задачата на човека се показва тук ясно: оживявайки своята мисъл, той дава отново живот на този интелект, който води към социалната ситуация, отпушваща се единствено в един "Упадък на Западния свят". Но ако разбираме тези три същества на Троицата, ще постигнем намирането на точното място на човека в хода на бъдещето.
към текста >>
Дух
ът, който ни лекува,
дух
ът, който ни пробужда от смъртта,
светия
т
дух
.
Но тази загуба беше необходима, за да може той да постигне свободата. Несъзнателната връзка на човека с духа в космоса, сега е отново съзнателно спечелена. Щайнер излага метода, позволяващ да се развият душевните сили, благодарение на които човекът не умира когато умира: In Christo morinur. Накрая се явява грандиозното понятие за "Мисията на Светия Дух": ако се оставим да бъдем водени от великия Лечител Христос, духът може да се роди отново от всичко, ще е живо: "ако вървим до Христос, ако внесем нашите мъртви мисли, придружени от Христос, в света на слънцето, на луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги внесем в целостта на физическия човешки свят, всичко става живо в погледа, който отправяме към природата. И той се ражда от всички същества, като от гроб, живият дух.
Духът, който ни лекува, духът, който ни пробужда от смъртта, светият дух.
И съпроводени от Христос, се чувствуваме изпълнени отново с живот, с това, което сме изпитали в смъртта. Ние чувстваме, че живият дух, духът, който лекува, ни говори от всички същества на този свят" /Х конференция/. Задачата на човека се показва тук ясно: оживявайки своята мисъл, той дава отново живот на този интелект, който води към социалната ситуация, отпушваща се единствено в един "Упадък на Западния свят". Но ако разбираме тези три същества на Троицата, ще постигнем намирането на точното място на човека в хода на бъдещето. Оживотворявайки мъртвите мисли, ще разберем природата и ще възродим човека: "Това не е една обикновена формула, изнамерена от всички части, троицата от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо, а не мъртво познание, когато съживим в нас самите един възкръснал, когато съживим Христос, този, който донася светия дух.
към текста >>
Ние чувстваме, че живият
дух
,
дух
ът, който лекува, ни говори от всички същества на този свят" /Х конференция/.
Щайнер излага метода, позволяващ да се развият душевните сили, благодарение на които човекът не умира когато умира: In Christo morinur. Накрая се явява грандиозното понятие за "Мисията на Светия Дух": ако се оставим да бъдем водени от великия Лечител Христос, духът може да се роди отново от всичко, ще е живо: "ако вървим до Христос, ако внесем нашите мъртви мисли, придружени от Христос, в света на слънцето, на луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги внесем в целостта на физическия човешки свят, всичко става живо в погледа, който отправяме към природата. И той се ражда от всички същества, като от гроб, живият дух. Духът, който ни лекува, духът, който ни пробужда от смъртта, светият дух. И съпроводени от Христос, се чувствуваме изпълнени отново с живот, с това, което сме изпитали в смъртта.
Ние чувстваме, че живият дух, духът, който лекува, ни говори от всички същества на този свят" /Х конференция/.
Задачата на човека се показва тук ясно: оживявайки своята мисъл, той дава отново живот на този интелект, който води към социалната ситуация, отпушваща се единствено в един "Упадък на Западния свят". Но ако разбираме тези три същества на Троицата, ще постигнем намирането на точното място на човека в хода на бъдещето. Оживотворявайки мъртвите мисли, ще разберем природата и ще възродим човека: "Това не е една обикновена формула, изнамерена от всички части, троицата от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо, а не мъртво познание, когато съживим в нас самите един възкръснал, когато съживим Христос, този, който донася светия дух. Тогава ние разбираме, че ако не можем да виждаме божествеността, от която сме родени, то това би било нещо, подобно на болест. За да е атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае.
към текста >>
Оживотворявайки мъртвите мисли, ще разберем природата и ще възродим човека: "Това не е една обикновена формула, изнамерена от всички части, троицата от Бог Отец, Бог Син и Бог
Дух
; това е нещо дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо, а не мъртво познание, когато съживим в нас самите един възкръснал, когато съживим Христос, този, който донася
светия
дух
.
Духът, който ни лекува, духът, който ни пробужда от смъртта, светият дух. И съпроводени от Христос, се чувствуваме изпълнени отново с живот, с това, което сме изпитали в смъртта. Ние чувстваме, че живият дух, духът, който лекува, ни говори от всички същества на този свят" /Х конференция/. Задачата на човека се показва тук ясно: оживявайки своята мисъл, той дава отново живот на този интелект, който води към социалната ситуация, отпушваща се единствено в един "Упадък на Западния свят". Но ако разбираме тези три същества на Троицата, ще постигнем намирането на точното място на човека в хода на бъдещето.
Оживотворявайки мъртвите мисли, ще разберем природата и ще възродим човека: "Това не е една обикновена формула, изнамерена от всички части, троицата от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо, а не мъртво познание, когато съживим в нас самите един възкръснал, когато съживим Христос, този, който донася светия дух.
Тогава ние разбираме, че ако не можем да виждаме божествеността, от която сме родени, то това би било нещо, подобно на болест. За да е атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве само тогава, когато неговата физическа природа, в своята цялост, е такава, че той може да усети отвътре това "от бога съм роден", квинтесенция на неговото собствено същество. Удар на съдбата е, ако човек не намери в своя земен живот Христос, който може да го води, който, накрая на земния живот може да бъде водачът, който ще му помогне да премине смъртта, който може, преминавайки през смъртта, да го поведе към познанието. Защото ако ние усещаме така, "in Christo morimur", ние усещаме също това, което иска да се роди в нас чрез съпровода на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ние усещаме, че от всичко това възкръсва духа, възкръсва даже в този земен живот.
към текста >>
Защото ако ние усещаме така, "in Christo morimur", ние усещаме също това, което иска да се роди в нас чрез съпровода на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ние усещаме, че от всичко това възкръсва
дух
а, възкръсва даже в този земен живот.
Оживотворявайки мъртвите мисли, ще разберем природата и ще възродим човека: "Това не е една обикновена формула, изнамерена от всички части, троицата от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо, а не мъртво познание, когато съживим в нас самите един възкръснал, когато съживим Христос, този, който донася светия дух. Тогава ние разбираме, че ако не можем да виждаме божествеността, от която сме родени, то това би било нещо, подобно на болест. За да е атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве само тогава, когато неговата физическа природа, в своята цялост, е такава, че той може да усети отвътре това "от бога съм роден", квинтесенция на неговото собствено същество. Удар на съдбата е, ако човек не намери в своя земен живот Христос, който може да го води, който, накрая на земния живот може да бъде водачът, който ще му помогне да премине смъртта, който може, преминавайки през смъртта, да го поведе към познанието.
Защото ако ние усещаме така, "in Christo morimur", ние усещаме също това, което иска да се роди в нас чрез съпровода на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ние усещаме, че от всичко това възкръсва духа, възкръсва даже в този земен живот.
Ние се чувстваме отново живи в този земен живот, ние гледаме надалече, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ние наблюдаваме този живот, който е отвъд смъртта и сега знаем защо Христос бе изпратил духа, светия дух: защото ние можем да се свържем още в този живот със светия дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава, с право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта. Това, с което направихме опит тук в природата чрез нашето познание има вече в аванс значение за бъдещето. Защото това, което иначе е една мъртва наука, бива пробуден от живия Дух. Ако ние сме разбрали добре: "От Отца сме родени, в Христос ще умрем" можем да кажем с пълно право, когато, на мястото на смъртта на знанието, се яви неочаквано истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки чрез погледа вратата на смъртта : В Светия Дух живеем новото пробуждане Per Spiritum sanctum reviviscimus /Х конференция/.
към текста >>
Ние се чувстваме отново живи в този земен живот, ние гледаме надалече, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ние наблюдаваме този живот, който е отвъд смъртта и сега знаем защо Христос бе изпратил
дух
а,
светия
дух
: защото ние можем да се свържем още в този живот със
светия
дух
, ако се доверим на водачеството на Христос.
Тогава ние разбираме, че ако не можем да виждаме божествеността, от която сме родени, то това би било нещо, подобно на болест. За да е атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве само тогава, когато неговата физическа природа, в своята цялост, е такава, че той може да усети отвътре това "от бога съм роден", квинтесенция на неговото собствено същество. Удар на съдбата е, ако човек не намери в своя земен живот Христос, който може да го води, който, накрая на земния живот може да бъде водачът, който ще му помогне да премине смъртта, който може, преминавайки през смъртта, да го поведе към познанието. Защото ако ние усещаме така, "in Christo morimur", ние усещаме също това, което иска да се роди в нас чрез съпровода на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ние усещаме, че от всичко това възкръсва духа, възкръсва даже в този земен живот.
Ние се чувстваме отново живи в този земен живот, ние гледаме надалече, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ние наблюдаваме този живот, който е отвъд смъртта и сега знаем защо Христос бе изпратил духа, светия дух: защото ние можем да се свържем още в този живот със светия дух, ако се доверим на водачеството на Христос.
Можем тогава, с право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта. Това, с което направихме опит тук в природата чрез нашето познание има вече в аванс значение за бъдещето. Защото това, което иначе е една мъртва наука, бива пробуден от живия Дух. Ако ние сме разбрали добре: "От Отца сме родени, в Христос ще умрем" можем да кажем с пълно право, когато, на мястото на смъртта на знанието, се яви неочаквано истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки чрез погледа вратата на смъртта : В Светия Дух живеем новото пробуждане Per Spiritum sanctum reviviscimus /Х конференция/. Да се разбере тройната връзка на човека с духа е ключът, който позволява едно оздравително действие в социалния организъм.
към текста >>
Защото това, което иначе е една мъртва наука, бива пробуден от живия
Дух
.
Удар на съдбата е, ако човек не намери в своя земен живот Христос, който може да го води, който, накрая на земния живот може да бъде водачът, който ще му помогне да премине смъртта, който може, преминавайки през смъртта, да го поведе към познанието. Защото ако ние усещаме така, "in Christo morimur", ние усещаме също това, което иска да се роди в нас чрез съпровода на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ние усещаме, че от всичко това възкръсва духа, възкръсва даже в този земен живот. Ние се чувстваме отново живи в този земен живот, ние гледаме надалече, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ние наблюдаваме този живот, който е отвъд смъртта и сега знаем защо Христос бе изпратил духа, светия дух: защото ние можем да се свържем още в този живот със светия дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава, с право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта. Това, с което направихме опит тук в природата чрез нашето познание има вече в аванс значение за бъдещето.
Защото това, което иначе е една мъртва наука, бива пробуден от живия Дух.
Ако ние сме разбрали добре: "От Отца сме родени, в Христос ще умрем" можем да кажем с пълно право, когато, на мястото на смъртта на знанието, се яви неочаквано истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки чрез погледа вратата на смъртта : В Светия Дух живеем новото пробуждане Per Spiritum sanctum reviviscimus /Х конференция/. Да се разбере тройната връзка на човека с духа е ключът, който позволява едно оздравително действие в социалния организъм. Женевиев и Пол Хенри Бидо 1. Конференция от 28. VІІІ. 1922 г.
към текста >>
Ако ние сме разбрали добре: "От Отца сме родени, в Христос ще умрем" можем да кажем с пълно право, когато, на мястото на смъртта на знанието, се яви неочаквано истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки чрез погледа вратата на смъртта : В
Светия
Дух
живеем новото пробуждане Per Spiritum sanctum reviviscimus /Х конференция/.
Защото ако ние усещаме така, "in Christo morimur", ние усещаме също това, което иска да се роди в нас чрез съпровода на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ние усещаме, че от всичко това възкръсва духа, възкръсва даже в този земен живот. Ние се чувстваме отново живи в този земен живот, ние гледаме надалече, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ние наблюдаваме този живот, който е отвъд смъртта и сега знаем защо Христос бе изпратил духа, светия дух: защото ние можем да се свържем още в този живот със светия дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава, с право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта. Това, с което направихме опит тук в природата чрез нашето познание има вече в аванс значение за бъдещето. Защото това, което иначе е една мъртва наука, бива пробуден от живия Дух.
Ако ние сме разбрали добре: "От Отца сме родени, в Христос ще умрем" можем да кажем с пълно право, когато, на мястото на смъртта на знанието, се яви неочаквано истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки чрез погледа вратата на смъртта : В Светия Дух живеем новото пробуждане Per Spiritum sanctum reviviscimus /Х конференция/.
Да се разбере тройната връзка на човека с духа е ключът, който позволява едно оздравително действие в социалния организъм. Женевиев и Пол Хенри Бидо 1. Конференция от 28. VІІІ. 1922 г. "Човешкото същество в социалния ред".
към текста >>
Да се разбере тройната връзка на човека с
дух
а е ключът, който позволява едно оздравително действие в социалния организъм.
Ние се чувстваме отново живи в този земен живот, ние гледаме надалече, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ние наблюдаваме този живот, който е отвъд смъртта и сега знаем защо Христос бе изпратил духа, светия дух: защото ние можем да се свържем още в този живот със светия дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава, с право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта. Това, с което направихме опит тук в природата чрез нашето познание има вече в аванс значение за бъдещето. Защото това, което иначе е една мъртва наука, бива пробуден от живия Дух. Ако ние сме разбрали добре: "От Отца сме родени, в Христос ще умрем" можем да кажем с пълно право, когато, на мястото на смъртта на знанието, се яви неочаквано истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки чрез погледа вратата на смъртта : В Светия Дух живеем новото пробуждане Per Spiritum sanctum reviviscimus /Х конференция/.
Да се разбере тройната връзка на човека с духа е ключът, който позволява едно оздравително действие в социалния организъм.
Женевиев и Пол Хенри Бидо 1. Конференция от 28. VІІІ. 1922 г. "Човешкото същество в социалния ред". 2. Р.
към текста >>
67.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Вече отбелязах, че
дух
овният живот на първите четири века на християнската ера е в основата си тотално заровен в забвение; че всичко, което се отнася до вижданията за света и познанията на хората, живели в епохата на Мистерията на Голгота и още през четирите следващи века е достигнало, в основата си до поколенията само чрез писмените документи на техните противници; така, че ретроспективния поглед на
дух
овния изследовател е всъщност необходим, за да се състави една по-прецизна таблица за това, което се е случило по време на тези четири първи века на християнската ера.
Ч А С Т П Ъ Р В А МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ Дорнах, 23 юли 1922 г.
Вече отбелязах, че духовният живот на първите четири века на християнската ера е в основата си тотално заровен в забвение; че всичко, което се отнася до вижданията за света и познанията на хората, живели в епохата на Мистерията на Голгота и още през четирите следващи века е достигнало, в основата си до поколенията само чрез писмените документи на техните противници; така, че ретроспективния поглед на духовния изследовател е всъщност необходим, за да се състави една по-прецизна таблица за това, което се е случило по време на тези четири първи века на християнската ера.
Аз също опитах, вие знаете това, през тези последни години да нарисувам в няколко черти портрета на Жюлиен л'Апоста. Ние не можем, обаче, да кажем, че чрез обикновените исторически представи, следващите векове се явяват на днешните хора по един по-ясен начин. От V, почти до ХІІ, ХІІІ, ХІV век, това, което би могло да се нарече "душевен живот" на европейските народи, се явява абсолютно неясно, щом се придържаме към обикновените исторически представи. Какво има в основата на тези обикновени исторически представи? Какво има в творбите даже на претендиращите драматурзи или поети с гъвкаво перо, например, от рода на господин ван Вилденбрух*/* Ернст ван Вилденбрух /1845-1909/ минава най-напред за драматурга на вилхелмската епоха.
към текста >>
Искам най-напред да взема като изходна точка нещо, което за много от вас ще бъде, разбира се, малко далеч но, на което може даже днес, да бъде разглеждано по точен начин само в светлината на
дух
овната наука и което, на това основание е на свой ред тук
От V, почти до ХІІ, ХІІІ, ХІV век, това, което би могло да се нарече "душевен живот" на европейските народи, се явява абсолютно неясно, щом се придържаме към обикновените исторически представи. Какво има в основата на тези обикновени исторически представи? Какво има в творбите даже на претендиращите драматурзи или поети с гъвкаво перо, например, от рода на господин ван Вилденбрух*/* Ернст ван Вилденбрух /1845-1909/ минава най-напред за драматурга на вилхелмската епоха. Неговата известност избледнява бързо пред успеха но натурализма/, които са се задоволявали най-вече да изопачават в своите творби, във външни чудовища, различните дела на семейството на Луис льо Пию или други подобни персонажи, представени после под историческо име? При това от изключителна важност е да проникнем с поглед в истината за европейския живот, в това, което обхваща времето, от което произлизат, знаем го добре, толкова много неща от днешната епоха и че трябва да се разбере основно, особено по отношение на душевния живот на европейското население, ако искаме просто да разберем, ако и това да са дълбоки културни течения даже и от следващата епоха.
Искам най-напред да взема като изходна точка нещо, което за много от вас ще бъде, разбира се, малко далеч но, на което може даже днес, да бъде разглеждано по точен начин само в светлината на духовната наука и което, на това основание е на свой ред тук
Вие знаете, разбира се, че сега съществува нещо, наречено "Теология". Тази теология, такава, каквато я разглеждаме до наши дни, в основата си цялата днешна теология на европейския свят, е в действителност извлечение, в своята главна структура, в своето вътрешно естество, от епохата на ІV, V век; тя премина следващите доста смътни времена до ХІІ и ХІІІ век, където намери тогава, по един сигурен начин, завършване в схоластиката. Да разгледаме тогава тази теология, която се оформи малко по малко в своята истинска същност, едва в по-късния период на св. Августин не може да бъде разбран с помощта на тази теология, или поне не може да бъде разбран точно, докато всичко което предшества, също, всичко, което не може повече да бъде разбрано чрез тази теология. Ако разгледаме същността на тази теология, която се ражда точно в най-смътните времена на Средновековието смътни за нашето познание, за нашето външно познание, трябва преди всичко друго да видим достатъчно ясно, че тази теология е нещо съвсем различно от това, което беше преди теологията или това, което би могло да се нарече, всъщност така.
към текста >>
Ако искаме да характеризираме в едри щрихи целия контраст между това, което ще наречем тук "древната теология", теология такава, каквато се изявява даже в това, което бихме предпочели да наречем една късна продукция, тази на Денис Ареопага и модерната по-сетнешна теология, би трябвало да кажем това: древната теология гледа всичко, що се отнася до
дух
овния свят, така да се каже, отвътре, с един директен поглед, така да се каже, върху това, което става в
дух
овните светове.
Това, кое то някога беше теология, е в действителност само едно наследство, така да се каже, което има корен в епохата, в която тогава е родена теологията такава, каквато току-що я характеризирах. Вие можете да си изградите представа за появата, която имаше някога това, което после е станало теология, четейки краткото есе на Денис Ареопага, което ще намерите под номер в Гьотеанума от тази седмица*/* Гютнер Вахсмут. "Денис Ареопага учението за йерархиите" неприведена в Гьотеанума № 50, 51, 52 от 23 и 30 юли 1922г./. Ще намерите също и останалата част от есето в продължението му в един от следващите номера. Там ще намерите също съвсем точно изложен начина да са поставени по отношение на света в първите векове на християнската ера: те бяха съвсем различни от тези на ІХ, Х и следващи векове.
Ако искаме да характеризираме в едри щрихи целия контраст между това, което ще наречем тук "древната теология", теология такава, каквато се изявява даже в това, което бихме предпочели да наречем една късна продукция, тази на Денис Ареопага и модерната по-сетнешна теология, би трябвало да кажем това: древната теология гледа всичко, що се отнася до духовния свят, така да се каже, отвътре, с един директен поглед, така да се каже, върху това, което става в духовните светове.
Ако искаме да имаме представа за на чина, по който тази древна теология мислеше, по който тя съзерцаваше чрез вътрешния поглед на душата, можем тук още да го търсим само чрез методите на духовната наука на днешната антропософия. Тогава можем да стигнем до това, което следва. Вчера вече характеризирах, от друга гледна точка, подобни неща*/* Виж: Рудолф Щайнер конференция от 16 юли 1922 г. в "Човешки въпроси, космични отговори". Женева, EAR, 1988/.
към текста >>
Ако искаме да имаме представа за на чина, по който тази древна теология мислеше, по който тя съзерцаваше чрез вътрешния поглед на душата, можем тук още да го търсим само чрез методите на
дух
овната наука на днешната антропософия.
Вие можете да си изградите представа за появата, която имаше някога това, което после е станало теология, четейки краткото есе на Денис Ареопага, което ще намерите под номер в Гьотеанума от тази седмица*/* Гютнер Вахсмут. "Денис Ареопага учението за йерархиите" неприведена в Гьотеанума № 50, 51, 52 от 23 и 30 юли 1922г./. Ще намерите също и останалата част от есето в продължението му в един от следващите номера. Там ще намерите също съвсем точно изложен начина да са поставени по отношение на света в първите векове на християнската ера: те бяха съвсем различни от тези на ІХ, Х и следващи векове. Ако искаме да характеризираме в едри щрихи целия контраст между това, което ще наречем тук "древната теология", теология такава, каквато се изявява даже в това, което бихме предпочели да наречем една късна продукция, тази на Денис Ареопага и модерната по-сетнешна теология, би трябвало да кажем това: древната теология гледа всичко, що се отнася до духовния свят, така да се каже, отвътре, с един директен поглед, така да се каже, върху това, което става в духовните светове.
Ако искаме да имаме представа за на чина, по който тази древна теология мислеше, по който тя съзерцаваше чрез вътрешния поглед на душата, можем тук още да го търсим само чрез методите на духовната наука на днешната антропософия.
Тогава можем да стигнем до това, което следва. Вчера вече характеризирах, от друга гледна точка, подобни неща*/* Виж: Рудолф Щайнер конференция от 16 юли 1922 г. в "Човешки въпроси, космични отговори". Женева, EAR, 1988/. Когато се издигнем до имагинативното познание, забелязваме все повече и повече и чрез целия този процес на издигне към имагинативното познание сме отнесени в недрата на духовни процеси.
към текста >>
Когато се издигнем до имагинативното познание, забелязваме все повече и повече и чрез целия този процес на издигне към имагинативното познание сме отнесени в недрата на
дух
овни процеси.
Ако искаме да имаме представа за на чина, по който тази древна теология мислеше, по който тя съзерцаваше чрез вътрешния поглед на душата, можем тук още да го търсим само чрез методите на духовната наука на днешната антропософия. Тогава можем да стигнем до това, което следва. Вчера вече характеризирах, от друга гледна точка, подобни неща*/* Виж: Рудолф Щайнер конференция от 16 юли 1922 г. в "Човешки въпроси, космични отговори". Женева, EAR, 1988/.
Когато се издигнем до имагинативното познание, забелязваме все повече и повече и чрез целия този процес на издигне към имагинативното познание сме отнесени в недрата на духовни процеси.
Че целият душевен живот така бива носен в недрата на тези процеси, докато ние се издигаме до имагинативното познание, се представя пред нас така, сякаш сме влезли във връзка със същности, които не живеят на физически план. Виждането чрез органите на сетивност представя и тогава имаме опитност с изчезването, така да се каже, на всичко, що е сетивно виждане. Но целият процес се представя пред вас така сякаш същности от висш свят ви помагат; даваме си сметка, че трябва да схващаме тези същности като същите тези, които са разглеждани в древната теология като Ангелои, Архангелои и Архаи. Тогава бих могъл да кажа, че тези същности ви помагат да се издигнете до имагинативното познание. После, така, както се отварят облаците, светът на сетивата се отваря и погледът прониква зад света на сетивата.
към текста >>
Това са възможностите да се постигне директно, отново, чрез
дух
овно развитие, онова, което чувахме, в действителност да се изразява в древните теологии чрез наименованията на Първата, Втората, Третата йерархия.
Тогава бих могъл да кажа, че тези същности ви помагат да се издигнете до имагинативното познание. После, така, както се отварят облаците, светът на сетивата се отваря и погледът прониква зад света на сетивата. А зад света на сетивата, се отваря тогава това, което можем да наречем инспирация, зад този свят на сетивата се открива тогава втората йерархия, йерархията се открива на Екскузиаи, на Динамис, на Кариотетес. Тези творчески същности, които подреждат света, се представят на познанието, инспирирано от душата. И когато после, възнесението продължава до интуицията, тогава се появява първата йерархия Тронове, Херувими, Серафими.
Това са възможностите да се постигне директно, отново, чрез духовно развитие, онова, което чувахме, в действителност да се изразява в древните теологии чрез наименованията на Първата, Втората, Третата йерархия.
И точно когато разглеждаме още теологията на първите векове на християнската ера, която знаем беше в голямата си част изкоренена, забелязваме, че тя представя още нещата по такъв начин, че за нея, в действителност, човешкото същество, когато направлява своите сетива към външния свят, такъв, какъвто той им е обикновено достъпен, вижда, разбира се, нещата и трябва да вярва в това, но няма познание за тях. В тази древна теология е представено едно изцяло своеобразно съзнание: съзнанието, което трябва най-напред да е изживяло нещо в духовния свят, и че единствено с това, което е изживяно в духовния свят се дават понятията, с които можем тогава да се приближи сетивния свят и да се освети, така да се каже, сетивния свят чрез тези идеи, извлечени от духовния свят. Тогава само, сетивният свят се организира в реалност. Това съответства, впрочем, в определен смисъл на онова, което се даваше на едно сънищно ясновидство, каквото беше някогашното атавистично ясновидство. Хората бяха тогава в действителност, най-напред по топили своите погледи в един духовен свят, даже и да имаха само сънищни представи и после те приложиха към виждането за сетивния свят това, което бяха изживели вътре, в духовния свят.
към текста >>
В тази древна теология е представено едно изцяло своеобразно съзнание: съзнанието, което трябва най-напред да е изживяло нещо в
дух
овния свят, и че единствено с това, което е изживяно в
дух
овния свят се дават понятията, с които можем тогава да се приближи сетивния свят и да се освети, така да се каже, сетивния свят чрез тези идеи, извлечени от
дух
овния свят.
А зад света на сетивата, се отваря тогава това, което можем да наречем инспирация, зад този свят на сетивата се открива тогава втората йерархия, йерархията се открива на Екскузиаи, на Динамис, на Кариотетес. Тези творчески същности, които подреждат света, се представят на познанието, инспирирано от душата. И когато после, възнесението продължава до интуицията, тогава се появява първата йерархия Тронове, Херувими, Серафими. Това са възможностите да се постигне директно, отново, чрез духовно развитие, онова, което чувахме, в действителност да се изразява в древните теологии чрез наименованията на Първата, Втората, Третата йерархия. И точно когато разглеждаме още теологията на първите векове на християнската ера, която знаем беше в голямата си част изкоренена, забелязваме, че тя представя още нещата по такъв начин, че за нея, в действителност, човешкото същество, когато направлява своите сетива към външния свят, такъв, какъвто той им е обикновено достъпен, вижда, разбира се, нещата и трябва да вярва в това, но няма познание за тях.
В тази древна теология е представено едно изцяло своеобразно съзнание: съзнанието, което трябва най-напред да е изживяло нещо в духовния свят, и че единствено с това, което е изживяно в духовния свят се дават понятията, с които можем тогава да се приближи сетивния свят и да се освети, така да се каже, сетивния свят чрез тези идеи, извлечени от духовния свят.
Тогава само, сетивният свят се организира в реалност. Това съответства, впрочем, в определен смисъл на онова, което се даваше на едно сънищно ясновидство, каквото беше някогашното атавистично ясновидство. Хората бяха тогава в действителност, най-напред по топили своите погледи в един духовен свят, даже и да имаха само сънищни представи и после те приложиха към виждането за сетивния свят това, което бяха изживели вътре, в духовния свят. Ако тези хора на свое разположение само виждането за сетивното, те биха си се явявали на самите тях като някой, който се намира в тъмна стая и няма светлина. Но щом имаха своето виждане за духа, резултатът от чистото потапяне на техния поглед в света на духа, и което те приложиха към сетивния свят те видяха, например, най -напред нещо от творческите сили на света на животните и ги приложиха после към животните на външния свят имаха впечатлението, че са влезли с лампа в тъмна стая.
към текста >>
Хората бяха тогава в действителност, най-напред по топили своите погледи в един
дух
овен свят, даже и да имаха само сънищни представи и после те приложиха към виждането за сетивния свят това, което бяха изживели вътре, в
дух
овния свят.
Това са възможностите да се постигне директно, отново, чрез духовно развитие, онова, което чувахме, в действителност да се изразява в древните теологии чрез наименованията на Първата, Втората, Третата йерархия. И точно когато разглеждаме още теологията на първите векове на християнската ера, която знаем беше в голямата си част изкоренена, забелязваме, че тя представя още нещата по такъв начин, че за нея, в действителност, човешкото същество, когато направлява своите сетива към външния свят, такъв, какъвто той им е обикновено достъпен, вижда, разбира се, нещата и трябва да вярва в това, но няма познание за тях. В тази древна теология е представено едно изцяло своеобразно съзнание: съзнанието, което трябва най-напред да е изживяло нещо в духовния свят, и че единствено с това, което е изживяно в духовния свят се дават понятията, с които можем тогава да се приближи сетивния свят и да се освети, така да се каже, сетивния свят чрез тези идеи, извлечени от духовния свят. Тогава само, сетивният свят се организира в реалност. Това съответства, впрочем, в определен смисъл на онова, което се даваше на едно сънищно ясновидство, каквото беше някогашното атавистично ясновидство.
Хората бяха тогава в действителност, най-напред по топили своите погледи в един духовен свят, даже и да имаха само сънищни представи и после те приложиха към виждането за сетивния свят това, което бяха изживели вътре, в духовния свят.
Ако тези хора на свое разположение само виждането за сетивното, те биха си се явявали на самите тях като някой, който се намира в тъмна стая и няма светлина. Но щом имаха своето виждане за духа, резултатът от чистото потапяне на техния поглед в света на духа, и което те приложиха към сетивния свят те видяха, например, най -напред нещо от творческите сили на света на животните и ги приложиха после към животните на външния свят имаха впечатлението, че са влезли с лампа в тъмна стая. Така те имаха впечатлението, че са дошли с тяхното духовно виждане към виждането за сетивното, да го осветят. Само така то се позна. Това беше абсолютно, съзнанието на тези древни теолози.
към текста >>
Но щом имаха своето виждане за
дух
а, резултатът от чистото потапяне на техния поглед в света на
дух
а, и което те приложиха към сетивния свят те видяха, например, най -напред нещо от творческите сили на света на животните и ги приложиха после към животните на външния свят имаха впечатлението, че са влезли с лампа в тъмна стая.
В тази древна теология е представено едно изцяло своеобразно съзнание: съзнанието, което трябва най-напред да е изживяло нещо в духовния свят, и че единствено с това, което е изживяно в духовния свят се дават понятията, с които можем тогава да се приближи сетивния свят и да се освети, така да се каже, сетивния свят чрез тези идеи, извлечени от духовния свят. Тогава само, сетивният свят се организира в реалност. Това съответства, впрочем, в определен смисъл на онова, което се даваше на едно сънищно ясновидство, каквото беше някогашното атавистично ясновидство. Хората бяха тогава в действителност, най-напред по топили своите погледи в един духовен свят, даже и да имаха само сънищни представи и после те приложиха към виждането за сетивния свят това, което бяха изживели вътре, в духовния свят. Ако тези хора на свое разположение само виждането за сетивното, те биха си се явявали на самите тях като някой, който се намира в тъмна стая и няма светлина.
Но щом имаха своето виждане за духа, резултатът от чистото потапяне на техния поглед в света на духа, и което те приложиха към сетивния свят те видяха, например, най -напред нещо от творческите сили на света на животните и ги приложиха после към животните на външния свят имаха впечатлението, че са влезли с лампа в тъмна стая.
Така те имаха впечатлението, че са дошли с тяхното духовно виждане към виждането за сетивното, да го осветят. Само така то се позна. Това беше абсолютно, съзнанието на тези древни теолози. От този факт, цялата христология беше винаги познава на отвътре, по време на първите векове от християнската ера. Не беше видян отвън процеса, който се разви, слизането на Христос в земния свят, той се видя отвътре, изхождайки от духовната страна.
към текста >>
Така те имаха впечатлението, че са дошли с тяхното
дух
овно виждане към виждането за сетивното, да го осветят.
Тогава само, сетивният свят се организира в реалност. Това съответства, впрочем, в определен смисъл на онова, което се даваше на едно сънищно ясновидство, каквото беше някогашното атавистично ясновидство. Хората бяха тогава в действителност, най-напред по топили своите погледи в един духовен свят, даже и да имаха само сънищни представи и после те приложиха към виждането за сетивния свят това, което бяха изживели вътре, в духовния свят. Ако тези хора на свое разположение само виждането за сетивното, те биха си се явявали на самите тях като някой, който се намира в тъмна стая и няма светлина. Но щом имаха своето виждане за духа, резултатът от чистото потапяне на техния поглед в света на духа, и което те приложиха към сетивния свят те видяха, например, най -напред нещо от творческите сили на света на животните и ги приложиха после към животните на външния свят имаха впечатлението, че са влезли с лампа в тъмна стая.
Така те имаха впечатлението, че са дошли с тяхното духовно виждане към виждането за сетивното, да го осветят.
Само така то се позна. Това беше абсолютно, съзнанието на тези древни теолози. От този факт, цялата христология беше винаги познава на отвътре, по време на първите векове от християнската ера. Не беше видян отвън процеса, който се разви, слизането на Христос в земния свят, той се видя отвътре, изхождайки от духовната страна. Христос бе потърсен най-напред в духовните светове и бе проследено неговото слизане във физически-сетивния свят.
към текста >>
Не беше видян отвън процеса, който се разви, слизането на Христос в земния свят, той се видя отвътре, изхождайки от
дух
овната страна.
Но щом имаха своето виждане за духа, резултатът от чистото потапяне на техния поглед в света на духа, и което те приложиха към сетивния свят те видяха, например, най -напред нещо от творческите сили на света на животните и ги приложиха после към животните на външния свят имаха впечатлението, че са влезли с лампа в тъмна стая. Така те имаха впечатлението, че са дошли с тяхното духовно виждане към виждането за сетивното, да го осветят. Само така то се позна. Това беше абсолютно, съзнанието на тези древни теолози. От този факт, цялата христология беше винаги познава на отвътре, по време на първите векове от християнската ера.
Не беше видян отвън процеса, който се разви, слизането на Христос в земния свят, той се видя отвътре, изхождайки от духовната страна.
Христос бе потърсен най-напред в духовните светове и бе проследено неговото слизане във физически-сетивния свят. Такова беше съзнанието на теологията на древните времена. Случи се, обаче, следното събитие: римският свят, който формираше най-западната част, където се изнесе Христовия импулс, беше от гледна точка на своята концепция за духа, целият импрегниран от тенденцията, от склонността към абстракцията и от превеждането в абстрактни концепции на това, което беше виждане за света. Но в действителност в момента, в който християнството напредваше малко по малко към Запад, римският свят падаше в руини, в разрушение. И, дошли от Източна Европа, северните народи проникнаха и навлязоха към Запада и Юга.
към текста >>
Христос бе потърсен най-напред в
дух
овните светове и бе проследено неговото слизане във физически-сетивния свят.
Така те имаха впечатлението, че са дошли с тяхното духовно виждане към виждането за сетивното, да го осветят. Само така то се позна. Това беше абсолютно, съзнанието на тези древни теолози. От този факт, цялата христология беше винаги познава на отвътре, по време на първите векове от християнската ера. Не беше видян отвън процеса, който се разви, слизането на Христос в земния свят, той се видя отвътре, изхождайки от духовната страна.
Христос бе потърсен най-напред в духовните светове и бе проследено неговото слизане във физически-сетивния свят.
Такова беше съзнанието на теологията на древните времена. Случи се, обаче, следното събитие: римският свят, който формираше най-западната част, където се изнесе Христовия импулс, беше от гледна точка на своята концепция за духа, целият импрегниран от тенденцията, от склонността към абстракцията и от превеждането в абстрактни концепции на това, което беше виждане за света. Но в действителност в момента, в който християнството напредваше малко по малко към Запад, римският свят падаше в руини, в разрушение. И, дошли от Източна Европа, северните народи проникнаха и навлязоха към Запада и Юга. Изключителен факт е, обаче това, че докато, от една страна римският свят се разделяше, и че дошли от Север, младите народи навлизаха, се оформи на италианския полуостров този колеж, за който вече говорих тук в последно време* /*Виж Р.Щайнер, конференция от 16 юли 1922 г.
към текста >>
Случи се, обаче, следното събитие: римският свят, който формираше най-западната част, където се изнесе Христовия импулс, беше от гледна точка на своята концепция за
дух
а, целият импрегниран от тенденцията, от склонността към абстракцията и от превеждането в абстрактни концепции на това, което беше виждане за света.
Това беше абсолютно, съзнанието на тези древни теолози. От този факт, цялата христология беше винаги познава на отвътре, по време на първите векове от християнската ера. Не беше видян отвън процеса, който се разви, слизането на Христос в земния свят, той се видя отвътре, изхождайки от духовната страна. Христос бе потърсен най-напред в духовните светове и бе проследено неговото слизане във физически-сетивния свят. Такова беше съзнанието на теологията на древните времена.
Случи се, обаче, следното събитие: римският свят, който формираше най-западната част, където се изнесе Христовия импулс, беше от гледна точка на своята концепция за духа, целият импрегниран от тенденцията, от склонността към абстракцията и от превеждането в абстрактни концепции на това, което беше виждане за света.
Но в действителност в момента, в който християнството напредваше малко по малко към Запад, римският свят падаше в руини, в разрушение. И, дошли от Източна Европа, северните народи проникнаха и навлязоха към Запада и Юга. Изключителен факт е, обаче това, че докато, от една страна римският свят се разделяше, и че дошли от Север, младите народи навлизаха, се оформи на италианския полуостров този колеж, за който вече говорих тук в последно време* /*Виж Р.Щайнер, конференция от 16 юли 1922 г. в "Човешки въпроси, космични отговори" Женева, EAR,1988/ като си даде задача, в действителност, да използва всички събития, за да премахне до корен древните виждания за света и да бъдат оставени да стигнат до потомството само тези писмени документи, които се приемат благосклонно в този колеж. Историята, разбира се, не предава по никакъв начин този факт и при все това, той е реален.
към текста >>
"Трябва също, възможно най-дълго да няма никакво виждане за каквато и да е новост в
дух
овния свят", казваше този колеж.
в "Човешки въпроси, космични отговори" Женева, EAR,1988/ като си даде задача, в действителност, да използва всички събития, за да премахне до корен древните виждания за света и да бъдат оставени да стигнат до потомството само тези писмени документи, които се приемат благосклонно в този колеж. Историята, разбира се, не предава по никакъв начин този факт и при все това, той е реален. Ако съществуваше някакво негово историческо представяне, би се споменал, само този колеж, намиращ се в Италия като наследство на епископския римски Колеж, който елиминира коренно всичко онова, което не му харесваше, измени останалото и го предаде на потомството. В Рим, бе създаден документ за процесите на икономическата политика, така бе възможно да се приемат склонности, които преминават волята на индивида. По същия начин, в този колеж се прояви тенденцията да се увековечи римлянина под формата на чист наследник, по-точно, чист сбор от догми: така той щеше да премине през много поколения, в следващите епохи на историческото развитие.
"Трябва също, възможно най-дълго да няма никакво виждане за каквато и да е новост в духовния свят", казваше този колеж.
Принципът на посвещение трябваше да бъде тотално изкоренен. Това ние променяме сега, и то трябва да бъде предадено в писмена форма на потомството. Ако си представяха нещата в цялата тяхна сухота, би трябвало да бъдат представени с тази обективност. И християнството щеше да познава всякакви други премеждия, щеше да се вкамени тотално, ако северни те народи именно не бяха дошли и не се бяха влели повече в Изтока, отколкото в Юга. Защото тези народи бяха надарени с една определена естествена дарба, съвсем различна от тази на южните народи, гърци и римляни.
към текста >>
Собствената природа на южните народи ги поставяше при това по-малко при римляните, но по-силно при гърците най-малко в древните времена, в постоянно отделяне на индивиди от народната цялост; те преминаваха степените на посвещение и можеха да потапят своите погледи в
дух
овния свят.
Принципът на посвещение трябваше да бъде тотално изкоренен. Това ние променяме сега, и то трябва да бъде предадено в писмена форма на потомството. Ако си представяха нещата в цялата тяхна сухота, би трябвало да бъдат представени с тази обективност. И християнството щеше да познава всякакви други премеждия, щеше да се вкамени тотално, ако северни те народи именно не бяха дошли и не се бяха влели повече в Изтока, отколкото в Юга. Защото тези народи бяха надарени с една определена естествена дарба, съвсем различна от тази на южните народи, гърци и римляни.
Собствената природа на южните народи ги поставяше при това по-малко при римляните, но по-силно при гърците най-малко в древните времена, в постоянно отделяне на индивиди от народната цялост; те преминаваха степените на посвещение и можеха да потапят своите погледи в духовния свят.
Така можеха да се родят теологии, които бяха едно директно виждане на духовния свят, такова, каквото бе запазено под своята последна форма в теологията на Денис Ареопага. Но народите, които слизаха от Север нямаха, най-напред нищо от тази тенденция, която, както казахме, беше много силна при гърците. Тези северни народи имаха при това, нещо друго. Но за да се разбере добре това, което е навлязло в следващите епохи в европейската еволюция именно чрез тези северни народи, чрез готи, германски народи, англосаксонци, франки и т.н., трябва да положите пред своята душа следното нещо: Разбира се, нямаме исторически документи за това тук, но чрез духовната наука, може да се намери нещо от този род. Да вземем един някогашен теолог, малко след времето на Мистерията на Голгота, от І, ІІ век, например, един от тези теолози, които още са черпели в древната наука за посвещението.
към текста >>
Така можеха да се родят теологии, които бяха едно директно виждане на
дух
овния свят, такова, каквото бе запазено под своята последна форма в теологията на Денис Ареопага.
Това ние променяме сега, и то трябва да бъде предадено в писмена форма на потомството. Ако си представяха нещата в цялата тяхна сухота, би трябвало да бъдат представени с тази обективност. И християнството щеше да познава всякакви други премеждия, щеше да се вкамени тотално, ако северни те народи именно не бяха дошли и не се бяха влели повече в Изтока, отколкото в Юга. Защото тези народи бяха надарени с една определена естествена дарба, съвсем различна от тази на южните народи, гърци и римляни. Собствената природа на южните народи ги поставяше при това по-малко при римляните, но по-силно при гърците най-малко в древните времена, в постоянно отделяне на индивиди от народната цялост; те преминаваха степените на посвещение и можеха да потапят своите погледи в духовния свят.
Така можеха да се родят теологии, които бяха едно директно виждане на духовния свят, такова, каквото бе запазено под своята последна форма в теологията на Денис Ареопага.
Но народите, които слизаха от Север нямаха, най-напред нищо от тази тенденция, която, както казахме, беше много силна при гърците. Тези северни народи имаха при това, нещо друго. Но за да се разбере добре това, което е навлязло в следващите епохи в европейската еволюция именно чрез тези северни народи, чрез готи, германски народи, англосаксонци, франки и т.н., трябва да положите пред своята душа следното нещо: Разбира се, нямаме исторически документи за това тук, но чрез духовната наука, може да се намери нещо от този род. Да вземем един някогашен теолог, малко след времето на Мистерията на Голгота, от І, ІІ век, например, един от тези теолози, които още са черпели в древната наука за посвещението. Ако той е искал да изложи нерва, принципите, би могло да се каже, на своята теология, той би казал: за да имаш даже една каквато и да е връзка с духовния свят, най-напред трябва да се сдобиеш с познание за духовния свят, директно, чрез своето собствено посвещение, или като ученик на посветен.
към текста >>
Но за да се разбере добре това, което е навлязло в следващите епохи в европейската еволюция именно чрез тези северни народи, чрез готи, германски народи, англосаксонци, франки и т.н., трябва да положите пред своята душа следното нещо: Разбира се, нямаме исторически документи за това тук, но чрез
дух
овната наука, може да се намери нещо от този род.
Защото тези народи бяха надарени с една определена естествена дарба, съвсем различна от тази на южните народи, гърци и римляни. Собствената природа на южните народи ги поставяше при това по-малко при римляните, но по-силно при гърците най-малко в древните времена, в постоянно отделяне на индивиди от народната цялост; те преминаваха степените на посвещение и можеха да потапят своите погледи в духовния свят. Така можеха да се родят теологии, които бяха едно директно виждане на духовния свят, такова, каквото бе запазено под своята последна форма в теологията на Денис Ареопага. Но народите, които слизаха от Север нямаха, най-напред нищо от тази тенденция, която, както казахме, беше много силна при гърците. Тези северни народи имаха при това, нещо друго.
Но за да се разбере добре това, което е навлязло в следващите епохи в европейската еволюция именно чрез тези северни народи, чрез готи, германски народи, англосаксонци, франки и т.н., трябва да положите пред своята душа следното нещо: Разбира се, нямаме исторически документи за това тук, но чрез духовната наука, може да се намери нещо от този род.
Да вземем един някогашен теолог, малко след времето на Мистерията на Голгота, от І, ІІ век, например, един от тези теолози, които още са черпели в древната наука за посвещението. Ако той е искал да изложи нерва, принципите, би могло да се каже, на своята теология, той би казал: за да имаш даже една каквато и да е връзка с духовния свят, най-напред трябва да се сдобиеш с познание за духовния свят, директно, чрез своето собствено посвещение, или като ученик на посветен. После, когато си стигнал в духовния свят до понятията и идеите, можеш да прилагаш тези понятия и идеи в сетивния свят. Моля ви, запомнете добре това. Тази някогашна теология най-напред търсеше понятията и идеите, прониквайки директно в духовния свят.
към текста >>
Ако той е искал да изложи нерва, принципите, би могло да се каже, на своята теология, той би казал: за да имаш даже една каквато и да е връзка с
дух
овния свят, най-напред трябва да се сдобиеш с познание за
дух
овния свят, директно, чрез своето собствено посвещение, или като ученик на посветен.
Така можеха да се родят теологии, които бяха едно директно виждане на духовния свят, такова, каквото бе запазено под своята последна форма в теологията на Денис Ареопага. Но народите, които слизаха от Север нямаха, най-напред нищо от тази тенденция, която, както казахме, беше много силна при гърците. Тези северни народи имаха при това, нещо друго. Но за да се разбере добре това, което е навлязло в следващите епохи в европейската еволюция именно чрез тези северни народи, чрез готи, германски народи, англосаксонци, франки и т.н., трябва да положите пред своята душа следното нещо: Разбира се, нямаме исторически документи за това тук, но чрез духовната наука, може да се намери нещо от този род. Да вземем един някогашен теолог, малко след времето на Мистерията на Голгота, от І, ІІ век, например, един от тези теолози, които още са черпели в древната наука за посвещението.
Ако той е искал да изложи нерва, принципите, би могло да се каже, на своята теология, той би казал: за да имаш даже една каквато и да е връзка с духовния свят, най-напред трябва да се сдобиеш с познание за духовния свят, директно, чрез своето собствено посвещение, или като ученик на посветен.
После, когато си стигнал в духовния свят до понятията и идеите, можеш да прилагаш тези понятия и идеи в сетивния свят. Моля ви, запомнете добре това. Тази някогашна теология най-напред търсеше понятията и идеите, прониквайки директно в духовния свят. После, преценяваше тя, може ли да се прилагат в сетивния свят понятията и идеите, почерпени от духовния свят. Такива бяха приблизително, абстрактните принципи на една древна теология от този род.
към текста >>
После, когато си стигнал в
дух
овния свят до понятията и идеите, можеш да прилагаш тези понятия и идеи в сетивния свят.
Но народите, които слизаха от Север нямаха, най-напред нищо от тази тенденция, която, както казахме, беше много силна при гърците. Тези северни народи имаха при това, нещо друго. Но за да се разбере добре това, което е навлязло в следващите епохи в европейската еволюция именно чрез тези северни народи, чрез готи, германски народи, англосаксонци, франки и т.н., трябва да положите пред своята душа следното нещо: Разбира се, нямаме исторически документи за това тук, но чрез духовната наука, може да се намери нещо от този род. Да вземем един някогашен теолог, малко след времето на Мистерията на Голгота, от І, ІІ век, например, един от тези теолози, които още са черпели в древната наука за посвещението. Ако той е искал да изложи нерва, принципите, би могло да се каже, на своята теология, той би казал: за да имаш даже една каквато и да е връзка с духовния свят, най-напред трябва да се сдобиеш с познание за духовния свят, директно, чрез своето собствено посвещение, или като ученик на посветен.
После, когато си стигнал в духовния свят до понятията и идеите, можеш да прилагаш тези понятия и идеи в сетивния свят.
Моля ви, запомнете добре това. Тази някогашна теология най-напред търсеше понятията и идеите, прониквайки директно в духовния свят. После, преценяваше тя, може ли да се прилагат в сетивния свят понятията и идеите, почерпени от духовния свят. Такива бяха приблизително, абстрактните принципи на една древна теология от този род. Естествените дарби, обаче, на готическите народи, на германските народи не бяха такива, каквито една теологическа ориентация от този род можеше да наложи, защото тази теологическа ориентация беше, разбира се, изцяло отправена според своята собствена природа към това да се видят отвътре явленията, можещи да се видят в света, да се види най-напред именно духовното и да се признае, че сетивното може да се види само ако се изхожда от духовното.
към текста >>
Тази някогашна теология най-напред търсеше понятията и идеите, прониквайки директно в
дух
овния свят.
Но за да се разбере добре това, което е навлязло в следващите епохи в европейската еволюция именно чрез тези северни народи, чрез готи, германски народи, англосаксонци, франки и т.н., трябва да положите пред своята душа следното нещо: Разбира се, нямаме исторически документи за това тук, но чрез духовната наука, може да се намери нещо от този род. Да вземем един някогашен теолог, малко след времето на Мистерията на Голгота, от І, ІІ век, например, един от тези теолози, които още са черпели в древната наука за посвещението. Ако той е искал да изложи нерва, принципите, би могло да се каже, на своята теология, той би казал: за да имаш даже една каквато и да е връзка с духовния свят, най-напред трябва да се сдобиеш с познание за духовния свят, директно, чрез своето собствено посвещение, или като ученик на посветен. После, когато си стигнал в духовния свят до понятията и идеите, можеш да прилагаш тези понятия и идеи в сетивния свят. Моля ви, запомнете добре това.
Тази някогашна теология най-напред търсеше понятията и идеите, прониквайки директно в духовния свят.
После, преценяваше тя, може ли да се прилагат в сетивния свят понятията и идеите, почерпени от духовния свят. Такива бяха приблизително, абстрактните принципи на една древна теология от този род. Естествените дарби, обаче, на готическите народи, на германските народи не бяха такива, каквито една теологическа ориентация от този род можеше да наложи, защото тази теологическа ориентация беше, разбира се, изцяло отправена според своята собствена природа към това да се видят отвътре явленията, можещи да се видят в света, да се види най-напред именно духовното и да се признае, че сетивното може да се види само ако се изхожда от духовното. Теология от този род можеше да се роди само от древното атавистично ясновидство, чийто най-зрял продукт тя беше, защото атавистичното ясновидство беше също, това се знае, едно вътрешно виждане, даже ако става въпрос за имагинациите, които имаха сънищен характер. Бидейки им дадени всички естествени дарби, от тези нашественически народи, дошли от Север, не можеха да се родят в недрата им посветени от този род, които потапят директно своя поглед в духовния свят, за да видят в неговата цялостност, изхождайки от там, сетивния свят.
към текста >>
После, преценяваше тя, може ли да се прилагат в сетивния свят понятията и идеите, почерпени от
дух
овния свят.
Да вземем един някогашен теолог, малко след времето на Мистерията на Голгота, от І, ІІ век, например, един от тези теолози, които още са черпели в древната наука за посвещението. Ако той е искал да изложи нерва, принципите, би могло да се каже, на своята теология, той би казал: за да имаш даже една каквато и да е връзка с духовния свят, най-напред трябва да се сдобиеш с познание за духовния свят, директно, чрез своето собствено посвещение, или като ученик на посветен. После, когато си стигнал в духовния свят до понятията и идеите, можеш да прилагаш тези понятия и идеи в сетивния свят. Моля ви, запомнете добре това. Тази някогашна теология най-напред търсеше понятията и идеите, прониквайки директно в духовния свят.
После, преценяваше тя, може ли да се прилагат в сетивния свят понятията и идеите, почерпени от духовния свят.
Такива бяха приблизително, абстрактните принципи на една древна теология от този род. Естествените дарби, обаче, на готическите народи, на германските народи не бяха такива, каквито една теологическа ориентация от този род можеше да наложи, защото тази теологическа ориентация беше, разбира се, изцяло отправена според своята собствена природа към това да се видят отвътре явленията, можещи да се видят в света, да се види най-напред именно духовното и да се признае, че сетивното може да се види само ако се изхожда от духовното. Теология от този род можеше да се роди само от древното атавистично ясновидство, чийто най-зрял продукт тя беше, защото атавистичното ясновидство беше също, това се знае, едно вътрешно виждане, даже ако става въпрос за имагинациите, които имаха сънищен характер. Бидейки им дадени всички естествени дарби, от тези нашественически народи, дошли от Север, не можеха да се родят в недрата им посветени от този род, които потапят директно своя поглед в духовния свят, за да видят в неговата цялостност, изхождайки от там, сетивния свят. Тези народи също имаха още малко от атавистичното ясновидство; в действителност, те бяха още в един по-раншен, по-примитивен стадий от човешката еволюция.
към текста >>
Естествените дарби, обаче, на готическите народи, на германските народи не бяха такива, каквито една теологическа ориентация от този род можеше да наложи, защото тази теологическа ориентация беше, разбира се, изцяло отправена според своята собствена природа към това да се видят отвътре явленията, можещи да се видят в света, да се види най-напред именно
дух
овното и да се признае, че сетивното може да се види само ако се изхожда от
дух
овното.
После, когато си стигнал в духовния свят до понятията и идеите, можеш да прилагаш тези понятия и идеи в сетивния свят. Моля ви, запомнете добре това. Тази някогашна теология най-напред търсеше понятията и идеите, прониквайки директно в духовния свят. После, преценяваше тя, може ли да се прилагат в сетивния свят понятията и идеите, почерпени от духовния свят. Такива бяха приблизително, абстрактните принципи на една древна теология от този род.
Естествените дарби, обаче, на готическите народи, на германските народи не бяха такива, каквито една теологическа ориентация от този род можеше да наложи, защото тази теологическа ориентация беше, разбира се, изцяло отправена според своята собствена природа към това да се видят отвътре явленията, можещи да се видят в света, да се види най-напред именно духовното и да се признае, че сетивното може да се види само ако се изхожда от духовното.
Теология от този род можеше да се роди само от древното атавистично ясновидство, чийто най-зрял продукт тя беше, защото атавистичното ясновидство беше също, това се знае, едно вътрешно виждане, даже ако става въпрос за имагинациите, които имаха сънищен характер. Бидейки им дадени всички естествени дарби, от тези нашественически народи, дошли от Север, не можеха да се родят в недрата им посветени от този род, които потапят директно своя поглед в духовния свят, за да видят в неговата цялостност, изхождайки от там, сетивния свят. Тези народи също имаха още малко от атавистичното ясновидство; в действителност, те бяха още в един по-раншен, по-примитивен стадий от човешката еволюция. Тези готи или тези ламбарди и т.н., пазеха още нещо от древното ясновидство. Това древно ясновидство, обаче, не се отнасяше изобщо до едно вътрешно виждане, а до духовен поглед, разбира се, който, обаче, се обръщаше повече към външната страна.
към текста >>
Бидейки им дадени всички естествени дарби, от тези нашественически народи, дошли от Север, не можеха да се родят в недрата им посветени от този род, които потапят директно своя поглед в
дух
овния свят, за да видят в неговата цялостност, изхождайки от там, сетивния свят.
Тази някогашна теология най-напред търсеше понятията и идеите, прониквайки директно в духовния свят. После, преценяваше тя, може ли да се прилагат в сетивния свят понятията и идеите, почерпени от духовния свят. Такива бяха приблизително, абстрактните принципи на една древна теология от този род. Естествените дарби, обаче, на готическите народи, на германските народи не бяха такива, каквито една теологическа ориентация от този род можеше да наложи, защото тази теологическа ориентация беше, разбира се, изцяло отправена според своята собствена природа към това да се видят отвътре явленията, можещи да се видят в света, да се види най-напред именно духовното и да се признае, че сетивното може да се види само ако се изхожда от духовното. Теология от този род можеше да се роди само от древното атавистично ясновидство, чийто най-зрял продукт тя беше, защото атавистичното ясновидство беше също, това се знае, едно вътрешно виждане, даже ако става въпрос за имагинациите, които имаха сънищен характер.
Бидейки им дадени всички естествени дарби, от тези нашественически народи, дошли от Север, не можеха да се родят в недрата им посветени от този род, които потапят директно своя поглед в духовния свят, за да видят в неговата цялостност, изхождайки от там, сетивния свят.
Тези народи също имаха още малко от атавистичното ясновидство; в действителност, те бяха още в един по-раншен, по-примитивен стадий от човешката еволюция. Тези готи или тези ламбарди и т.н., пазеха още нещо от древното ясновидство. Това древно ясновидство, обаче, не се отнасяше изобщо до едно вътрешно виждане, а до духовен поглед, разбира се, който, обаче, се обръщаше повече към външната страна. Те гледаха, така да се каже, духовния свят отвън, докато южните народи имаха естествени способности да гледат духовния свят отвътре. Какво означава този израз: "тези народи гледаха духовния свят отвън?
към текста >>
Това древно ясновидство, обаче, не се отнасяше изобщо до едно вътрешно виждане, а до
дух
овен поглед, разбира се, който, обаче, се обръщаше повече към външната страна.
Естествените дарби, обаче, на готическите народи, на германските народи не бяха такива, каквито една теологическа ориентация от този род можеше да наложи, защото тази теологическа ориентация беше, разбира се, изцяло отправена според своята собствена природа към това да се видят отвътре явленията, можещи да се видят в света, да се види най-напред именно духовното и да се признае, че сетивното може да се види само ако се изхожда от духовното. Теология от този род можеше да се роди само от древното атавистично ясновидство, чийто най-зрял продукт тя беше, защото атавистичното ясновидство беше също, това се знае, едно вътрешно виждане, даже ако става въпрос за имагинациите, които имаха сънищен характер. Бидейки им дадени всички естествени дарби, от тези нашественически народи, дошли от Север, не можеха да се родят в недрата им посветени от този род, които потапят директно своя поглед в духовния свят, за да видят в неговата цялостност, изхождайки от там, сетивния свят. Тези народи също имаха още малко от атавистичното ясновидство; в действителност, те бяха още в един по-раншен, по-примитивен стадий от човешката еволюция. Тези готи или тези ламбарди и т.н., пазеха още нещо от древното ясновидство.
Това древно ясновидство, обаче, не се отнасяше изобщо до едно вътрешно виждане, а до духовен поглед, разбира се, който, обаче, се обръщаше повече към външната страна.
Те гледаха, така да се каже, духовния свят отвън, докато южните народи имаха естествени способности да гледат духовния свят отвътре. Какво означава този израз: "тези народи гледаха духовния свят отвън? " това означава, че те виждаха, например, това: един мъж е смел в битка, умира в битка. Животът на този мъж, чийто външен аспект те гледаха, не беше приключил, те проследяваха с поглед начина, по който той започваше да живее в духовния свят. Но те не проследяваха само начина, по който този мъж започваше да живее в духовния свят, а също и начина, по който той продължаваше още да действа за земните хора.
към текста >>
Те гледаха, така да се каже,
дух
овния свят отвън, докато южните народи имаха естествени способности да гледат
дух
овния свят отвътре.
Теология от този род можеше да се роди само от древното атавистично ясновидство, чийто най-зрял продукт тя беше, защото атавистичното ясновидство беше също, това се знае, едно вътрешно виждане, даже ако става въпрос за имагинациите, които имаха сънищен характер. Бидейки им дадени всички естествени дарби, от тези нашественически народи, дошли от Север, не можеха да се родят в недрата им посветени от този род, които потапят директно своя поглед в духовния свят, за да видят в неговата цялостност, изхождайки от там, сетивния свят. Тези народи също имаха още малко от атавистичното ясновидство; в действителност, те бяха още в един по-раншен, по-примитивен стадий от човешката еволюция. Тези готи или тези ламбарди и т.н., пазеха още нещо от древното ясновидство. Това древно ясновидство, обаче, не се отнасяше изобщо до едно вътрешно виждане, а до духовен поглед, разбира се, който, обаче, се обръщаше повече към външната страна.
Те гледаха, така да се каже, духовния свят отвън, докато южните народи имаха естествени способности да гледат духовния свят отвътре.
Какво означава този израз: "тези народи гледаха духовния свят отвън? " това означава, че те виждаха, например, това: един мъж е смел в битка, умира в битка. Животът на този мъж, чийто външен аспект те гледаха, не беше приключил, те проследяваха с поглед начина, по който той започваше да живее в духовния свят. Но те не проследяваха само начина, по който този мъж започваше да живее в духовния свят, а също и начина, по който той продължаваше още да действа за земните хора. И така тези северни народи могат да кажат: ето един човек, който е мъртъв, това се е случило след такова или такова важно действие, след като е бил водач на народ или на племе.
към текста >>
Какво означава този израз: "тези народи гледаха
дух
овния свят отвън?
Бидейки им дадени всички естествени дарби, от тези нашественически народи, дошли от Север, не можеха да се родят в недрата им посветени от този род, които потапят директно своя поглед в духовния свят, за да видят в неговата цялостност, изхождайки от там, сетивния свят. Тези народи също имаха още малко от атавистичното ясновидство; в действителност, те бяха още в един по-раншен, по-примитивен стадий от човешката еволюция. Тези готи или тези ламбарди и т.н., пазеха още нещо от древното ясновидство. Това древно ясновидство, обаче, не се отнасяше изобщо до едно вътрешно виждане, а до духовен поглед, разбира се, който, обаче, се обръщаше повече към външната страна. Те гледаха, така да се каже, духовния свят отвън, докато южните народи имаха естествени способности да гледат духовния свят отвътре.
Какво означава този израз: "тези народи гледаха духовния свят отвън?
" това означава, че те виждаха, например, това: един мъж е смел в битка, умира в битка. Животът на този мъж, чийто външен аспект те гледаха, не беше приключил, те проследяваха с поглед начина, по който той започваше да живее в духовния свят. Но те не проследяваха само начина, по който този мъж започваше да живее в духовния свят, а също и начина, по който той продължаваше още да действа за земните хора. И така тези северни народи могат да кажат: ето един човек, който е мъртъв, това се е случило след такова или такова важно действие, след като е бил водач на народ или на племе. Ние виждаме неговата душа и начина, по който тя продължава да живее, която ако, е била, например, на войник е посрещната от Einherier * /*В древна Исландия /ІХ-ХV век/ думата изразява "тези, които воюват сами"/, където живее по един друг начин.
към текста >>
Животът на този мъж, чийто външен аспект те гледаха, не беше приключил, те проследяваха с поглед начина, по който той започваше да живее в
дух
овния свят.
Тези готи или тези ламбарди и т.н., пазеха още нещо от древното ясновидство. Това древно ясновидство, обаче, не се отнасяше изобщо до едно вътрешно виждане, а до духовен поглед, разбира се, който, обаче, се обръщаше повече към външната страна. Те гледаха, така да се каже, духовния свят отвън, докато южните народи имаха естествени способности да гледат духовния свят отвътре. Какво означава този израз: "тези народи гледаха духовния свят отвън? " това означава, че те виждаха, например, това: един мъж е смел в битка, умира в битка.
Животът на този мъж, чийто външен аспект те гледаха, не беше приключил, те проследяваха с поглед начина, по който той започваше да живее в духовния свят.
Но те не проследяваха само начина, по който този мъж започваше да живее в духовния свят, а също и начина, по който той продължаваше още да действа за земните хора. И така тези северни народи могат да кажат: ето един човек, който е мъртъв, това се е случило след такова или такова важно действие, след като е бил водач на народ или на племе. Ние виждаме неговата душа и начина, по който тя продължава да живее, която ако, е била, например, на войник е посрещната от Einherier * /*В древна Исландия /ІХ-ХV век/ думата изразява "тези, които воюват сами"/, където живее по един друг начин. Но в действителност, тази душа, този мъж е още тук. Той е тук, той продължава да живее.
към текста >>
Но те не проследяваха само начина, по който този мъж започваше да живее в
дух
овния свят, а също и начина, по който той продължаваше още да действа за земните хора.
Това древно ясновидство, обаче, не се отнасяше изобщо до едно вътрешно виждане, а до духовен поглед, разбира се, който, обаче, се обръщаше повече към външната страна. Те гледаха, така да се каже, духовния свят отвън, докато южните народи имаха естествени способности да гледат духовния свят отвътре. Какво означава този израз: "тези народи гледаха духовния свят отвън? " това означава, че те виждаха, например, това: един мъж е смел в битка, умира в битка. Животът на този мъж, чийто външен аспект те гледаха, не беше приключил, те проследяваха с поглед начина, по който той започваше да живее в духовния свят.
Но те не проследяваха само начина, по който този мъж започваше да живее в духовния свят, а също и начина, по който той продължаваше още да действа за земните хора.
И така тези северни народи могат да кажат: ето един човек, който е мъртъв, това се е случило след такова или такова важно действие, след като е бил водач на народ или на племе. Ние виждаме неговата душа и начина, по който тя продължава да живее, която ако, е била, например, на войник е посрещната от Einherier * /*В древна Исландия /ІХ-ХV век/ думата изразява "тези, които воюват сами"/, където живее по един друг начин. Но в действителност, тази душа, този мъж е още тук. Той е тук, той продължава да живее. Смъртта не е нищо друго, освен събитие, което протича само тук на земята.
към текста >>
Хората си представяха, че тези души още присъстват, че не са изчезнали за земните хора; те продължават, така да се каже, да поемат върху себе си функциите от своя земен живот със силите, които им дава
дух
овния свят.
Ние виждаме неговата душа и начина, по който тя продължава да живее, която ако, е била, например, на войник е посрещната от Einherier * /*В древна Исландия /ІХ-ХV век/ думата изразява "тези, които воюват сами"/, където живее по един друг начин. Но в действителност, тази душа, този мъж е още тук. Той е тук, той продължава да живее. Смъртта не е нищо друго, освен събитие, което протича само тук на земята. И това, което бе наистина погребано в забрава за времето от ІV, V до ХІІ и ХІІІ век, това е нещото, което винаги е съществувало, това виждане на нещата: душите на хората, които са се радвали на една дълбока почит, продължават да съществуват, присъстват за земните хора; те са даже над тях, когато водят битки.
Хората си представяха, че тези души още присъстват, че не са изчезнали за земните хора; те продължават, така да се каже, да поемат върху себе си функциите от своя земен живот със силите, които им дава духовния свят.
Атавистичното ясновидство на тези северни народи беше такова, че те виждаха, така да се каже, тук, на земята активността на тези хора, но имаха, веднага отгоре, нещо от света на сенките. В този свят на сенките се намираха покойниците. Достатъчно е да гледаш всъщност, тези, които бяха от предишното поколение,продължават да живеят, те са тук, ние имаме обща връзка с тях; достатъчно е да бъдеш внимателен за това, което става във висините и те са тук. Това чувство, че мъртвите са там присъстваше с изключителна сила през епохата след ІV век, когато северна та култура се смеси с римската. Виждате ли, с такова виждане северните народи направиха място на Христос.
към текста >>
След известно време,когато
дух
ът на интелектуализма стана толкова силен, че този живот на сенките спря, го поставиха в Унтерсберг, или поставиха Фредерик Барбарос в Kyffhauser* /* в Тюрингия/.
Той е описан, така сякаш е бил там. И когато идва времето на кръстоносните походи, за които не знаете, че се състояха много по-късно, бяха съставени поеми, които описват Карл Велики приготвящ се да тръгне с кръстоносците на кръстоносен поход против невярващите* /*т.е. на Спасителя, епопея от ІХ век, в стихове/. Същността на всичко това може да се разбере само ако се знае точно, че по времето на тези привидно мрачни векове на Средновековието, чиято истинска история беше тотално заличена, съществуваше това съзнание на живота пълна от мъртви,която живее под формата на сенки. Едва по-късно хората поставиха Карл Велики в Унтерсберг* /* Във варовитите Алпи на областта на Залцбург/.
След известно време,когато духът на интелектуализма стана толкова силен, че този живот на сенките спря, го поставиха в Унтерсберг, или поставиха Фредерик Барбарос в Kyffhauser* /* в Тюрингия/.
До тогава, те го държаха в съзнанията си така, сякаш той живееше между тях. Но къде търсиха своето християнство, своята христология, своето христово виждане, тези хора, които бяха видели между тях самите един жив свят, благодарение на своите атавистични дарби? Те ги търсеха, отправяйки своя поглед върху това, което се получаваше, когато живият мъртъв, почитан в живота, се явяваше на душата им с всичко, което е било и с неговото продължение. И така, дълго време, Карл Велики бе виждан да предприема, в Испания, първия кръстоносен поход против неверниците. Но такъв, какъвто бе видян, целият този кръстоносен поход беше в действителност, преместен в царството на сенките.
към текста >>
Така ние виждаме, че ясновидският поглед беше отправен върху външния аспект на
дух
овния свят а не, както някога, върху вътрешния, следователно, сега обратното, върху външния аспект, върху това, което се получава, когато се гледат
дух
овете отвън, което се правеше някога отвътре.
И така, дълго време, Карл Велики бе виждан да предприема, в Испания, първия кръстоносен поход против неверниците. Но такъв, какъвто бе видян, целият този кръстоносен поход беше в действителност, преместен в царството на сенките. Той бе видян в царството на сенките, този кръстоносен поход, след като беше предприет на физическия свят, беше му направено продължение в царството на сенките, но това беше отражение на Христос действащ в света. Ето защо се описва Христос, който, заобиколен от дванадесет рицари, между които се намира един Юда, слязъл на кон до Испания и се описва как този последният предава тогава цялото дело.
Така ние виждаме, че ясновидският поглед беше отправен върху външния аспект на духовния свят а не, както някога, върху вътрешния, следователно, сега обратното, върху външния аспект, върху това, което се получава, когато се гледат духовете отвън, което се правеше някога отвътре.
Сега, всичко, което се развиваше в царството на сенките се извършваше, за най-важните неща, като отражение на Христовото събитие. И така, от ІV до ХІІ,ХІV век живееше в действителност, в Европа представата, че хората, които са мъртви, след като са извършили важни неща, заемат според своите действия, след смъртта място, което кара другите да ги смятат за отражение, за образ на Христовото събитие ако мога да се изразя така под формата на сянка във въздуха. Ако хората бяха изразявали това, което усещаха, щяха да кажат: над нас още витае течението на Христос; Карл Велики предприе поместването си в това течение на Христос и заедно със своите рицари създаде образ, възпроизвеждайки този на Христос със своите 12 апостола, той продължи в духовния реален свят делата на Христос. Така, в този привидно тъмен период на Средновековието, тези хора са си представяли нещата. Светът на духа тогава беше виждан отвън, бих предпочел да кажа, като формиран според света на сетивата, като сенки от света на сетивата, докато някога в епохата, в която древната теология беше отражението, той беше виждан именно отвътре.
към текста >>
И така, от ІV до ХІІ,ХІV век живееше в действителност, в Европа представата, че хората, които са мъртви, след като са извършили важни неща, заемат според своите действия, след смъртта място, което кара другите да ги смятат за отражение, за образ на Христовото събитие ако мога да се изразя така под формата на сянка във въз
дух
а.
Той бе видян в царството на сенките, този кръстоносен поход, след като беше предприет на физическия свят, беше му направено продължение в царството на сенките, но това беше отражение на Христос действащ в света. Ето защо се описва Христос, който, заобиколен от дванадесет рицари, между които се намира един Юда, слязъл на кон до Испания и се описва как този последният предава тогава цялото дело. Така ние виждаме, че ясновидският поглед беше отправен върху външния аспект на духовния свят а не, както някога, върху вътрешния, следователно, сега обратното, върху външния аспект, върху това, което се получава, когато се гледат духовете отвън, което се правеше някога отвътре. Сега, всичко, което се развиваше в царството на сенките се извършваше, за най-важните неща, като отражение на Христовото събитие.
И така, от ІV до ХІІ,ХІV век живееше в действителност, в Европа представата, че хората, които са мъртви, след като са извършили важни неща, заемат според своите действия, след смъртта място, което кара другите да ги смятат за отражение, за образ на Христовото събитие ако мога да се изразя така под формата на сянка във въздуха.
Ако хората бяха изразявали това, което усещаха, щяха да кажат: над нас още витае течението на Христос; Карл Велики предприе поместването си в това течение на Христос и заедно със своите рицари създаде образ, възпроизвеждайки този на Христос със своите 12 апостола, той продължи в духовния реален свят делата на Христос. Така, в този привидно тъмен период на Средновековието, тези хора са си представяли нещата. Светът на духа тогава беше виждан отвън, бих предпочел да кажа, като формиран според света на сетивата, като сенки от света на сетивата, докато някога в епохата, в която древната теология беше отражението, той беше виждан именно отвътре. Накратко, за чисто интелектуалните хора, разликата между този физически свят и духовния свят е в това, че съществува бездна между двата. В първите векове на Средновековието, тази разлика, не съществуваше за хората от тази привидно тъмна епоха.
към текста >>
Ако хората бяха изразявали това, което усещаха, щяха да кажат: над нас още витае течението на Христос; Карл Велики предприе поместването си в това течение на Христос и заедно със своите рицари създаде образ, възпроизвеждайки този на Христос със своите 12 апостола, той продължи в
дух
овния реален свят делата на Христос.
Ето защо се описва Христос, който, заобиколен от дванадесет рицари, между които се намира един Юда, слязъл на кон до Испания и се описва как този последният предава тогава цялото дело. Така ние виждаме, че ясновидският поглед беше отправен върху външния аспект на духовния свят а не, както някога, върху вътрешния, следователно, сега обратното, върху външния аспект, върху това, което се получава, когато се гледат духовете отвън, което се правеше някога отвътре. Сега, всичко, което се развиваше в царството на сенките се извършваше, за най-важните неща, като отражение на Христовото събитие. И така, от ІV до ХІІ,ХІV век живееше в действителност, в Европа представата, че хората, които са мъртви, след като са извършили важни неща, заемат според своите действия, след смъртта място, което кара другите да ги смятат за отражение, за образ на Христовото събитие ако мога да се изразя така под формата на сянка във въздуха.
Ако хората бяха изразявали това, което усещаха, щяха да кажат: над нас още витае течението на Христос; Карл Велики предприе поместването си в това течение на Христос и заедно със своите рицари създаде образ, възпроизвеждайки този на Христос със своите 12 апостола, той продължи в духовния реален свят делата на Христос.
Така, в този привидно тъмен период на Средновековието, тези хора са си представяли нещата. Светът на духа тогава беше виждан отвън, бих предпочел да кажа, като формиран според света на сетивата, като сенки от света на сетивата, докато някога в епохата, в която древната теология беше отражението, той беше виждан именно отвътре. Накратко, за чисто интелектуалните хора, разликата между този физически свят и духовния свят е в това, че съществува бездна между двата. В първите векове на Средновековието, тази разлика, не съществуваше за хората от тази привидно тъмна епоха. Бих искал да кажа, че мъртвите останаха близо до живите и че особено почитаните хора, провеждаха, по време на първия период следващ смъртта, следователно, в първия период след раждането си в духовния свят, така да се каже, своето ученичество, преди да станат свети.
към текста >>
Светът на
дух
а тогава беше виждан отвън, бих предпочел да кажа, като формиран според света на сетивата, като сенки от света на сетивата, докато някога в епохата, в която древната теология беше отражението, той беше виждан именно отвътре.
Така ние виждаме, че ясновидският поглед беше отправен върху външния аспект на духовния свят а не, както някога, върху вътрешния, следователно, сега обратното, върху външния аспект, върху това, което се получава, когато се гледат духовете отвън, което се правеше някога отвътре. Сега, всичко, което се развиваше в царството на сенките се извършваше, за най-важните неща, като отражение на Христовото събитие. И така, от ІV до ХІІ,ХІV век живееше в действителност, в Европа представата, че хората, които са мъртви, след като са извършили важни неща, заемат според своите действия, след смъртта място, което кара другите да ги смятат за отражение, за образ на Христовото събитие ако мога да се изразя така под формата на сянка във въздуха. Ако хората бяха изразявали това, което усещаха, щяха да кажат: над нас още витае течението на Христос; Карл Велики предприе поместването си в това течение на Христос и заедно със своите рицари създаде образ, възпроизвеждайки този на Христос със своите 12 апостола, той продължи в духовния реален свят делата на Христос. Така, в този привидно тъмен период на Средновековието, тези хора са си представяли нещата.
Светът на духа тогава беше виждан отвън, бих предпочел да кажа, като формиран според света на сетивата, като сенки от света на сетивата, докато някога в епохата, в която древната теология беше отражението, той беше виждан именно отвътре.
Накратко, за чисто интелектуалните хора, разликата между този физически свят и духовния свят е в това, че съществува бездна между двата. В първите векове на Средновековието, тази разлика, не съществуваше за хората от тази привидно тъмна епоха. Бих искал да кажа, че мъртвите останаха близо до живите и че особено почитаните хора, провеждаха, по време на първия период следващ смъртта, следователно, в първия период след раждането си в духовния свят, така да се каже, своето ученичество, преди да станат свети. За хората от тази някогашна епоха, нямаше нищо чудно в това, че се говори за тези мъртви живи като за реални същества, веднъж щом са родени в духовния свят. И ето, виждате ли, определен брой от тези мъртви живи хора бяха ангажирани да бъдат пазители на Светия Граал, когато бяха специално избрани.
към текста >>
Накратко, за чисто интелектуалните хора, разликата между този физически свят и
дух
овния свят е в това, че съществува бездна между двата.
Сега, всичко, което се развиваше в царството на сенките се извършваше, за най-важните неща, като отражение на Христовото събитие. И така, от ІV до ХІІ,ХІV век живееше в действителност, в Европа представата, че хората, които са мъртви, след като са извършили важни неща, заемат според своите действия, след смъртта място, което кара другите да ги смятат за отражение, за образ на Христовото събитие ако мога да се изразя така под формата на сянка във въздуха. Ако хората бяха изразявали това, което усещаха, щяха да кажат: над нас още витае течението на Христос; Карл Велики предприе поместването си в това течение на Христос и заедно със своите рицари създаде образ, възпроизвеждайки този на Христос със своите 12 апостола, той продължи в духовния реален свят делата на Христос. Така, в този привидно тъмен период на Средновековието, тези хора са си представяли нещата. Светът на духа тогава беше виждан отвън, бих предпочел да кажа, като формиран според света на сетивата, като сенки от света на сетивата, докато някога в епохата, в която древната теология беше отражението, той беше виждан именно отвътре.
Накратко, за чисто интелектуалните хора, разликата между този физически свят и духовния свят е в това, че съществува бездна между двата.
В първите векове на Средновековието, тази разлика, не съществуваше за хората от тази привидно тъмна епоха. Бих искал да кажа, че мъртвите останаха близо до живите и че особено почитаните хора, провеждаха, по време на първия период следващ смъртта, следователно, в първия период след раждането си в духовния свят, така да се каже, своето ученичество, преди да станат свети. За хората от тази някогашна епоха, нямаше нищо чудно в това, че се говори за тези мъртви живи като за реални същества, веднъж щом са родени в духовния свят. И ето, виждате ли, определен брой от тези мъртви живи хора бяха ангажирани да бъдат пазители на Светия Граал, когато бяха специално избрани. Мъртвите живи, специално избрани бяха ангажирани да бъдат пазители на Светия Граал.
към текста >>
Бих искал да кажа, че мъртвите останаха близо до живите и че особено почитаните хора, провеждаха, по време на първия период следващ смъртта, следователно, в първия период след раждането си в
дух
овния свят, така да се каже, своето ученичество, преди да станат свети.
Ако хората бяха изразявали това, което усещаха, щяха да кажат: над нас още витае течението на Христос; Карл Велики предприе поместването си в това течение на Христос и заедно със своите рицари създаде образ, възпроизвеждайки този на Христос със своите 12 апостола, той продължи в духовния реален свят делата на Христос. Така, в този привидно тъмен период на Средновековието, тези хора са си представяли нещата. Светът на духа тогава беше виждан отвън, бих предпочел да кажа, като формиран според света на сетивата, като сенки от света на сетивата, докато някога в епохата, в която древната теология беше отражението, той беше виждан именно отвътре. Накратко, за чисто интелектуалните хора, разликата между този физически свят и духовния свят е в това, че съществува бездна между двата. В първите векове на Средновековието, тази разлика, не съществуваше за хората от тази привидно тъмна епоха.
Бих искал да кажа, че мъртвите останаха близо до живите и че особено почитаните хора, провеждаха, по време на първия период следващ смъртта, следователно, в първия период след раждането си в духовния свят, така да се каже, своето ученичество, преди да станат свети.
За хората от тази някогашна епоха, нямаше нищо чудно в това, че се говори за тези мъртви живи като за реални същества, веднъж щом са родени в духовния свят. И ето, виждате ли, определен брой от тези мъртви живи хора бяха ангажирани да бъдат пазители на Светия Граал, когато бяха специално избрани. Мъртвите живи, специално избрани бяха ангажирани да бъдат пазители на Светия Граал. Легендата за Граала няма да бъде никога изцяло разбрана, ако не се знае кои бяха в действителност, пазителите на Граала. Да се каже например: тогава пазителите на Граала не бяха, всъщност реално съществуващи хора би изглеждало в най-висока степен смехотворно за хората от днешната епоха.
към текста >>
За хората от тази някогашна епоха, нямаше нищо чудно в това, че се говори за тези мъртви живи като за реални същества, веднъж щом са родени в
дух
овния свят.
Така, в този привидно тъмен период на Средновековието, тези хора са си представяли нещата. Светът на духа тогава беше виждан отвън, бих предпочел да кажа, като формиран според света на сетивата, като сенки от света на сетивата, докато някога в епохата, в която древната теология беше отражението, той беше виждан именно отвътре. Накратко, за чисто интелектуалните хора, разликата между този физически свят и духовния свят е в това, че съществува бездна между двата. В първите векове на Средновековието, тази разлика, не съществуваше за хората от тази привидно тъмна епоха. Бих искал да кажа, че мъртвите останаха близо до живите и че особено почитаните хора, провеждаха, по време на първия период следващ смъртта, следователно, в първия период след раждането си в духовния свят, така да се каже, своето ученичество, преди да станат свети.
За хората от тази някогашна епоха, нямаше нищо чудно в това, че се говори за тези мъртви живи като за реални същества, веднъж щом са родени в духовния свят.
И ето, виждате ли, определен брой от тези мъртви живи хора бяха ангажирани да бъдат пазители на Светия Граал, когато бяха специално избрани. Мъртвите живи, специално избрани бяха ангажирани да бъдат пазители на Светия Граал. Легендата за Граала няма да бъде никога изцяло разбрана, ако не се знае кои бяха в действителност, пазителите на Граала. Да се каже например: тогава пазителите на Граала не бяха, всъщност реално съществуващи хора би изглеждало в най-висока степен смехотворно за хората от днешната епоха. Защото ще им бъде казано: вярвате ли, че сенчести фигури бродят по земята, че вие сте повече от тези, които са мъртви и сега се събират около Граала?
към текста >>
И ето, виждате ли, определен брой от тези мъртви живи хора бяха ангажирани да бъдат пазители на
Светия
Граал, когато бяха специално избрани.
Светът на духа тогава беше виждан отвън, бих предпочел да кажа, като формиран според света на сетивата, като сенки от света на сетивата, докато някога в епохата, в която древната теология беше отражението, той беше виждан именно отвътре. Накратко, за чисто интелектуалните хора, разликата между този физически свят и духовния свят е в това, че съществува бездна между двата. В първите векове на Средновековието, тази разлика, не съществуваше за хората от тази привидно тъмна епоха. Бих искал да кажа, че мъртвите останаха близо до живите и че особено почитаните хора, провеждаха, по време на първия период следващ смъртта, следователно, в първия период след раждането си в духовния свят, така да се каже, своето ученичество, преди да станат свети. За хората от тази някогашна епоха, нямаше нищо чудно в това, че се говори за тези мъртви живи като за реални същества, веднъж щом са родени в духовния свят.
И ето, виждате ли, определен брой от тези мъртви живи хора бяха ангажирани да бъдат пазители на Светия Граал, когато бяха специално избрани.
Мъртвите живи, специално избрани бяха ангажирани да бъдат пазители на Светия Граал. Легендата за Граала няма да бъде никога изцяло разбрана, ако не се знае кои бяха в действителност, пазителите на Граала. Да се каже например: тогава пазителите на Граала не бяха, всъщност реално съществуващи хора би изглеждало в най-висока степен смехотворно за хората от днешната епоха. Защото ще им бъде казано: вярвате ли, че сенчести фигури бродят по земята, че вие сте повече от тези, които са мъртви и сега се събират около Граала? Би изглеждало напълно смехотворно за тези, които живееха в тези времена, че тези фигури тук на земята се смятат за по-реални от мъртвите живи.
към текста >>
Мъртвите живи, специално избрани бяха ангажирани да бъдат пазители на
Светия
Граал.
Накратко, за чисто интелектуалните хора, разликата между този физически свят и духовния свят е в това, че съществува бездна между двата. В първите векове на Средновековието, тази разлика, не съществуваше за хората от тази привидно тъмна епоха. Бих искал да кажа, че мъртвите останаха близо до живите и че особено почитаните хора, провеждаха, по време на първия период следващ смъртта, следователно, в първия период след раждането си в духовния свят, така да се каже, своето ученичество, преди да станат свети. За хората от тази някогашна епоха, нямаше нищо чудно в това, че се говори за тези мъртви живи като за реални същества, веднъж щом са родени в духовния свят. И ето, виждате ли, определен брой от тези мъртви живи хора бяха ангажирани да бъдат пазители на Светия Граал, когато бяха специално избрани.
Мъртвите живи, специално избрани бяха ангажирани да бъдат пазители на Светия Граал.
Легендата за Граала няма да бъде никога изцяло разбрана, ако не се знае кои бяха в действителност, пазителите на Граала. Да се каже например: тогава пазителите на Граала не бяха, всъщност реално съществуващи хора би изглеждало в най-висока степен смехотворно за хората от днешната епоха. Защото ще им бъде казано: вярвате ли, че сенчести фигури бродят по земята, че вие сте повече от тези, които са мъртви и сега се събират около Граала? Би изглеждало напълно смехотворно за тези, които живееха в тези времена, че тези фигури тук на земята се смятат за по-реални от мъртвите живи. Трябва напълно да се влезе чрез усещане, в душите на тази епоха: нещата бяха такива за тези души.
към текста >>
И всичко, което можеше да съществува за света от факта, че човек имаше съзнанието за една връзка от този род с
дух
овния свят протичаше така в тези души.
Легендата за Граала няма да бъде никога изцяло разбрана, ако не се знае кои бяха в действителност, пазителите на Граала. Да се каже например: тогава пазителите на Граала не бяха, всъщност реално съществуващи хора би изглеждало в най-висока степен смехотворно за хората от днешната епоха. Защото ще им бъде казано: вярвате ли, че сенчести фигури бродят по земята, че вие сте повече от тези, които са мъртви и сега се събират около Граала? Би изглеждало напълно смехотворно за тези, които живееха в тези времена, че тези фигури тук на земята се смятат за по-реални от мъртвите живи. Трябва напълно да се влезе чрез усещане, в душите на тази епоха: нещата бяха такива за тези души.
И всичко, което можеше да съществува за света от факта, че човек имаше съзнанието за една връзка от този род с духовния свят протичаше така в тези души.
Ето защо човек си казваше: разбира се, хората, които са тук на Земята, са най-напред формирани от това, което им е най-близко. Но един днешен човек може да стане добър само ако приема в себе си това, което може да му даде един мъртъв жив. И в определен смисъл, хората на Земята се гледаше така, сякаш те бяха в действителност само обвивката, която мъртвите живи използваха за тяхното външно действие. Такава беше характеристиката на тези векове, която се изказваше така: когато тези мъртви живи искат да извършат тук, на земята нещо, за което се изискват ръце, те влизат в жив човек от физическия свят и извършват нещото чрез посредничеството на този човек. Но това не е всичко.
към текста >>
членът на ордена на Рицарите на Лебеда, лебедът, който е приел в себе си един от участниците в кръга на
светия
Граал; не беше позволено да бъде питан за тайната на неговата собствена същност.
Тези, които искаха рицарите на Граала да могат да действуват чрез тяхното посредничество тук долу във физическия свят, се бяха посветили на ордена на Лебеда. И човек от този род, чрез чието посредничество действаше един рицар на Граала тук долу, във физическия свят, се наричаше "лебед". А сега, мислете върху легендата на Лоенгрин. Помислете върху това, което се разказва в тази легенда: когато Елза фон Брабант е в дълбока скръб, идва лебедът. И ето, че се появи лебедът, т.е.
членът на ордена на Рицарите на Лебеда, лебедът, който е приел в себе си един от участниците в кръга на светия Граал; не беше позволено да бъде питан за тайната на неговата собствена същност.
Тези, които се чувстваха най-щастливи в този век, например, но още и в следващите векове, бяха принцове като Хенри дьо Сакс, който можа да има в своята войска, по време на кампанията си за Унгария, този рицар на лебеда, този Лоенгрин. Но имаше много от тези рицари, които бяха считани основно само като външна обвивка на тези, които воюваха още във войските от отвъд смъртта. Хората искаха да бъдат свързани с тях. В очите на живите имаше такава важност за реалността на тази легенда, станала изцяло абстрактна днес, която може да се измери само ако се проникне в склонността на душата от това някогашно време. Съществуваше, значи, тази концепция, която зачиташе най-напред изключително физическия свят и търсеше да види издигането на духовния човек от физическия, който после става част от мъртвите живи.
към текста >>
Съществуваше, значи, тази концепция, която зачиташе най-напред изключително физическия свят и търсеше да види издигането на
дух
овния човек от физическия, който после става част от мъртвите живи.
членът на ордена на Рицарите на Лебеда, лебедът, който е приел в себе си един от участниците в кръга на светия Граал; не беше позволено да бъде питан за тайната на неговата собствена същност. Тези, които се чувстваха най-щастливи в този век, например, но още и в следващите векове, бяха принцове като Хенри дьо Сакс, който можа да има в своята войска, по време на кампанията си за Унгария, този рицар на лебеда, този Лоенгрин. Но имаше много от тези рицари, които бяха считани основно само като външна обвивка на тези, които воюваха още във войските от отвъд смъртта. Хората искаха да бъдат свързани с тях. В очите на живите имаше такава важност за реалността на тази легенда, станала изцяло абстрактна днес, която може да се измери само ако се проникне в склонността на душата от това някогашно време.
Съществуваше, значи, тази концепция, която зачиташе най-напред изключително физическия свят и търсеше да види издигането на духовния човек от физическия, който после става част от мъртвите живи.
Тази концепция доминираше над духовете от тази епоха, тя беше същественото от това, което живееше в душата: трябва най-напред да сме опознали човека на земята и после може да стане издигането до неговия дух. По отношение на едно по-древно виждане, нещата бяха обратни, даже във външния общ живот. В древни времена, хората най-напред потапяха поглед в духовния свят. Имаше стремеж да се види човека колкото е възможно, едно духовно същество преди неговото слизане на земята "и тогава" се казваше, "може да се разбере това, което е на земята". После, веднъж щом тези северни племена се смесиха с римляните, се формира това виждане на нещата: духовното се разбира след като е било проследено най-напред във физическия свят и е било видя но да се издига от физическия свят под духовна форма.
към текста >>
Тази концепция доминираше над
дух
овете от тази епоха, тя беше същественото от това, което живееше в душата: трябва най-напред да сме опознали човека на земята и после може да стане издигането до неговия
дух
.
Тези, които се чувстваха най-щастливи в този век, например, но още и в следващите векове, бяха принцове като Хенри дьо Сакс, който можа да има в своята войска, по време на кампанията си за Унгария, този рицар на лебеда, този Лоенгрин. Но имаше много от тези рицари, които бяха считани основно само като външна обвивка на тези, които воюваха още във войските от отвъд смъртта. Хората искаха да бъдат свързани с тях. В очите на живите имаше такава важност за реалността на тази легенда, станала изцяло абстрактна днес, която може да се измери само ако се проникне в склонността на душата от това някогашно време. Съществуваше, значи, тази концепция, която зачиташе най-напред изключително физическия свят и търсеше да види издигането на духовния човек от физическия, който после става част от мъртвите живи.
Тази концепция доминираше над духовете от тази епоха, тя беше същественото от това, което живееше в душата: трябва най-напред да сме опознали човека на земята и после може да стане издигането до неговия дух.
По отношение на едно по-древно виждане, нещата бяха обратни, даже във външния общ живот. В древни времена, хората най-напред потапяха поглед в духовния свят. Имаше стремеж да се види човека колкото е възможно, едно духовно същество преди неговото слизане на земята "и тогава" се казваше, "може да се разбере това, което е на земята". После, веднъж щом тези северни племена се смесиха с римляните, се формира това виждане на нещата: духовното се разбира след като е било проследено най-напред във физическия свят и е било видя но да се издига от физическия свят под духовна форма. Това беше обратното на съществуващото преди.
към текста >>
В древни времена, хората най-напред потапяха поглед в
дух
овния свят.
Хората искаха да бъдат свързани с тях. В очите на живите имаше такава важност за реалността на тази легенда, станала изцяло абстрактна днес, която може да се измери само ако се проникне в склонността на душата от това някогашно време. Съществуваше, значи, тази концепция, която зачиташе най-напред изключително физическия свят и търсеше да види издигането на духовния човек от физическия, който после става част от мъртвите живи. Тази концепция доминираше над духовете от тази епоха, тя беше същественото от това, което живееше в душата: трябва най-напред да сме опознали човека на земята и после може да стане издигането до неговия дух. По отношение на едно по-древно виждане, нещата бяха обратни, даже във външния общ живот.
В древни времена, хората най-напред потапяха поглед в духовния свят.
Имаше стремеж да се види човека колкото е възможно, едно духовно същество преди неговото слизане на земята "и тогава" се казваше, "може да се разбере това, което е на земята". После, веднъж щом тези северни племена се смесиха с римляните, се формира това виждане на нещата: духовното се разбира след като е било проследено най-напред във физическия свят и е било видя но да се издига от физическия свят под духовна форма. Това беше обратното на съществуващото преди. Отражението на това виждане е това, което става теологията на Средновековието. Древните теолози казваха: най-напред трябва да има идеи, трябва най-напред да се познава духовното.
към текста >>
Имаше стремеж да се види човека колкото е възможно, едно
дух
овно същество преди неговото слизане на земята "и тогава" се казваше, "може да се разбере това, което е на земята".
В очите на живите имаше такава важност за реалността на тази легенда, станала изцяло абстрактна днес, която може да се измери само ако се проникне в склонността на душата от това някогашно време. Съществуваше, значи, тази концепция, която зачиташе най-напред изключително физическия свят и търсеше да види издигането на духовния човек от физическия, който после става част от мъртвите живи. Тази концепция доминираше над духовете от тази епоха, тя беше същественото от това, което живееше в душата: трябва най-напред да сме опознали човека на земята и после може да стане издигането до неговия дух. По отношение на едно по-древно виждане, нещата бяха обратни, даже във външния общ живот. В древни времена, хората най-напред потапяха поглед в духовния свят.
Имаше стремеж да се види човека колкото е възможно, едно духовно същество преди неговото слизане на земята "и тогава" се казваше, "може да се разбере това, което е на земята".
После, веднъж щом тези северни племена се смесиха с римляните, се формира това виждане на нещата: духовното се разбира след като е било проследено най-напред във физическия свят и е било видя но да се издига от физическия свят под духовна форма. Това беше обратното на съществуващото преди. Отражението на това виждане е това, което става теологията на Средновековието. Древните теолози казваха: най-напред трябва да има идеи, трябва най-напред да се познава духовното. За тези древни времена, концепцията за вярата би била нещо абсолютно абсурдно, защото хората познаваха на първо място духовното, преди даже да са можели да си помислят за познаване на физическото.
към текста >>
После, веднъж щом тези северни племена се смесиха с римляните, се формира това виждане на нещата:
дух
овното се разбира след като е било проследено най-напред във физическия свят и е било видя но да се издига от физическия свят под
дух
овна форма.
Съществуваше, значи, тази концепция, която зачиташе най-напред изключително физическия свят и търсеше да види издигането на духовния човек от физическия, който после става част от мъртвите живи. Тази концепция доминираше над духовете от тази епоха, тя беше същественото от това, което живееше в душата: трябва най-напред да сме опознали човека на земята и после може да стане издигането до неговия дух. По отношение на едно по-древно виждане, нещата бяха обратни, даже във външния общ живот. В древни времена, хората най-напред потапяха поглед в духовния свят. Имаше стремеж да се види човека колкото е възможно, едно духовно същество преди неговото слизане на земята "и тогава" се казваше, "може да се разбере това, което е на земята".
После, веднъж щом тези северни племена се смесиха с римляните, се формира това виждане на нещата: духовното се разбира след като е било проследено най-напред във физическия свят и е било видя но да се издига от физическия свят под духовна форма.
Това беше обратното на съществуващото преди. Отражението на това виждане е това, което става теологията на Средновековието. Древните теолози казваха: най-напред трябва да има идеи, трябва най-напред да се познава духовното. За тези древни времена, концепцията за вярата би била нещо абсолютно абсурдно, защото хората познаваха на първо място духовното, преди даже да са можели да си помислят за познаване на физическото. Трябваше, разбира се, то да бъде осветено с помощта на духовното.
към текста >>
Древните теолози казваха: най-напред трябва да има идеи, трябва най-напред да се познава
дух
овното.
В древни времена, хората най-напред потапяха поглед в духовния свят. Имаше стремеж да се види човека колкото е възможно, едно духовно същество преди неговото слизане на земята "и тогава" се казваше, "може да се разбере това, което е на земята". После, веднъж щом тези северни племена се смесиха с римляните, се формира това виждане на нещата: духовното се разбира след като е било проследено най-напред във физическия свят и е било видя но да се издига от физическия свят под духовна форма. Това беше обратното на съществуващото преди. Отражението на това виждане е това, което става теологията на Средновековието.
Древните теолози казваха: най-напред трябва да има идеи, трябва най-напред да се познава духовното.
За тези древни времена, концепцията за вярата би била нещо абсолютно абсурдно, защото хората познаваха на първо място духовното, преди даже да са можели да си помислят за познаване на физическото. Трябваше, разбира се, то да бъде осветено с помощта на духовното. Но сега след като, тръгвайки от най-обширния свят, хората са дошли до това да познават най-напред физическото, се е стигнало до мислене в теологията по следния начин: в познанието, трябва да се изхожда от сетивния свят и после да се извличат от сетивните неща понятията; не да се донасят от духовния свят понятията за сетивните неща, а да се извличат от сетивните неща понятия. А сега си представете римския свят в неговия упадък и после, това, което присъстваше още в този свят под формата на борба, произлизаща от древните времена: хората изживяваха още понятията в духовния свят и ги прибавяха към сетивните обекти. Това изпитваха хора като, да речем, Матианус Капела, който написа през V век своя трактат "De nuptiis Philologiae et Mercurii"* /* т.е.
към текста >>
За тези древни времена, концепцията за вярата би била нещо абсолютно абсурдно, защото хората познаваха на първо място
дух
овното, преди даже да са можели да си помислят за познаване на физическото.
Имаше стремеж да се види човека колкото е възможно, едно духовно същество преди неговото слизане на земята "и тогава" се казваше, "може да се разбере това, което е на земята". После, веднъж щом тези северни племена се смесиха с римляните, се формира това виждане на нещата: духовното се разбира след като е било проследено най-напред във физическия свят и е било видя но да се издига от физическия свят под духовна форма. Това беше обратното на съществуващото преди. Отражението на това виждане е това, което става теологията на Средновековието. Древните теолози казваха: най-напред трябва да има идеи, трябва най-напред да се познава духовното.
За тези древни времена, концепцията за вярата би била нещо абсолютно абсурдно, защото хората познаваха на първо място духовното, преди даже да са можели да си помислят за познаване на физическото.
Трябваше, разбира се, то да бъде осветено с помощта на духовното. Но сега след като, тръгвайки от най-обширния свят, хората са дошли до това да познават най-напред физическото, се е стигнало до мислене в теологията по следния начин: в познанието, трябва да се изхожда от сетивния свят и после да се извличат от сетивните неща понятията; не да се донасят от духовния свят понятията за сетивните неща, а да се извличат от сетивните неща понятия. А сега си представете римския свят в неговия упадък и после, това, което присъстваше още в този свят под формата на борба, произлизаща от древните времена: хората изживяваха още понятията в духовния свят и ги прибавяха към сетивните обекти. Това изпитваха хора като, да речем, Матианус Капела, който написа през V век своя трактат "De nuptiis Philologiae et Mercurii"* /* т.е. "Женитбата на Философията и Меркурий", трактат върху седемте свободни изкуства /V век/, където той се бори за да търси, въпреки всичко, в духовния свят това, което е на път да стане все повече и повече абстрактно в идеите.
към текста >>
Трябваше, разбира се, то да бъде осветено с помощта на
дух
овното.
После, веднъж щом тези северни племена се смесиха с римляните, се формира това виждане на нещата: духовното се разбира след като е било проследено най-напред във физическия свят и е било видя но да се издига от физическия свят под духовна форма. Това беше обратното на съществуващото преди. Отражението на това виждане е това, което става теологията на Средновековието. Древните теолози казваха: най-напред трябва да има идеи, трябва най-напред да се познава духовното. За тези древни времена, концепцията за вярата би била нещо абсолютно абсурдно, защото хората познаваха на първо място духовното, преди даже да са можели да си помислят за познаване на физическото.
Трябваше, разбира се, то да бъде осветено с помощта на духовното.
Но сега след като, тръгвайки от най-обширния свят, хората са дошли до това да познават най-напред физическото, се е стигнало до мислене в теологията по следния начин: в познанието, трябва да се изхожда от сетивния свят и после да се извличат от сетивните неща понятията; не да се донасят от духовния свят понятията за сетивните неща, а да се извличат от сетивните неща понятия. А сега си представете римския свят в неговия упадък и после, това, което присъстваше още в този свят под формата на борба, произлизаща от древните времена: хората изживяваха още понятията в духовния свят и ги прибавяха към сетивните обекти. Това изпитваха хора като, да речем, Матианус Капела, който написа през V век своя трактат "De nuptiis Philologiae et Mercurii"* /* т.е. "Женитбата на Философията и Меркурий", трактат върху седемте свободни изкуства /V век/, където той се бори за да търси, въпреки всичко, в духовния свят това, което е на път да стане все повече и повече абстрактно в идеите. Но това древно виждане угасва, защото това римско съзаклятие против духа в съдружието, за което ви говорих, изкореняваше именно, всичко, що е непосредствена връзка на човека с духа.
към текста >>
Но сега след като, тръгвайки от най-обширния свят, хората са дошли до това да познават най-напред физическото, се е стигнало до мислене в теологията по следния начин: в познанието, трябва да се изхожда от сетивния свят и после да се извличат от сетивните неща понятията; не да се донасят от
дух
овния свят понятията за сетивните неща, а да се извличат от сетивните неща понятия.
Това беше обратното на съществуващото преди. Отражението на това виждане е това, което става теологията на Средновековието. Древните теолози казваха: най-напред трябва да има идеи, трябва най-напред да се познава духовното. За тези древни времена, концепцията за вярата би била нещо абсолютно абсурдно, защото хората познаваха на първо място духовното, преди даже да са можели да си помислят за познаване на физическото. Трябваше, разбира се, то да бъде осветено с помощта на духовното.
Но сега след като, тръгвайки от най-обширния свят, хората са дошли до това да познават най-напред физическото, се е стигнало до мислене в теологията по следния начин: в познанието, трябва да се изхожда от сетивния свят и после да се извличат от сетивните неща понятията; не да се донасят от духовния свят понятията за сетивните неща, а да се извличат от сетивните неща понятия.
А сега си представете римския свят в неговия упадък и после, това, което присъстваше още в този свят под формата на борба, произлизаща от древните времена: хората изживяваха още понятията в духовния свят и ги прибавяха към сетивните обекти. Това изпитваха хора като, да речем, Матианус Капела, който написа през V век своя трактат "De nuptiis Philologiae et Mercurii"* /* т.е. "Женитбата на Философията и Меркурий", трактат върху седемте свободни изкуства /V век/, където той се бори за да търси, въпреки всичко, в духовния свят това, което е на път да стане все повече и повече абстрактно в идеите. Но това древно виждане угасва, защото това римско съзаклятие против духа в съдружието, за което ви говорих, изкореняваше именно, всичко, що е непосредствена връзка на човека с духа. Ние виждаме всичко това да се замъглява малко по малко, древното виждане се прекратява.
към текста >>
А сега си представете римския свят в неговия упадък и после, това, което присъстваше още в този свят под формата на борба, произлизаща от древните времена: хората изживяваха още понятията в
дух
овния свят и ги прибавяха към сетивните обекти.
Отражението на това виждане е това, което става теологията на Средновековието. Древните теолози казваха: най-напред трябва да има идеи, трябва най-напред да се познава духовното. За тези древни времена, концепцията за вярата би била нещо абсолютно абсурдно, защото хората познаваха на първо място духовното, преди даже да са можели да си помислят за познаване на физическото. Трябваше, разбира се, то да бъде осветено с помощта на духовното. Но сега след като, тръгвайки от най-обширния свят, хората са дошли до това да познават най-напред физическото, се е стигнало до мислене в теологията по следния начин: в познанието, трябва да се изхожда от сетивния свят и после да се извличат от сетивните неща понятията; не да се донасят от духовния свят понятията за сетивните неща, а да се извличат от сетивните неща понятия.
А сега си представете римския свят в неговия упадък и после, това, което присъстваше още в този свят под формата на борба, произлизаща от древните времена: хората изживяваха още понятията в духовния свят и ги прибавяха към сетивните обекти.
Това изпитваха хора като, да речем, Матианус Капела, който написа през V век своя трактат "De nuptiis Philologiae et Mercurii"* /* т.е. "Женитбата на Философията и Меркурий", трактат върху седемте свободни изкуства /V век/, където той се бори за да търси, въпреки всичко, в духовния свят това, което е на път да стане все повече и повече абстрактно в идеите. Но това древно виждане угасва, защото това римско съзаклятие против духа в съдружието, за което ви говорих, изкореняваше именно, всичко, що е непосредствена връзка на човека с духа. Ние виждаме всичко това да се замъглява малко по малко, древното виждане се прекратява. Това древно виждане още знаеше: ако аз прониквам в духовния свят, ангелите ме придружават.
към текста >>
"Женитбата на Философията и Меркурий", трактат върху седемте свободни изкуства /V век/, където той се бори за да търси, въпреки всичко, в
дух
овния свят това, което е на път да стане все повече и повече абстрактно в идеите.
За тези древни времена, концепцията за вярата би била нещо абсолютно абсурдно, защото хората познаваха на първо място духовното, преди даже да са можели да си помислят за познаване на физическото. Трябваше, разбира се, то да бъде осветено с помощта на духовното. Но сега след като, тръгвайки от най-обширния свят, хората са дошли до това да познават най-напред физическото, се е стигнало до мислене в теологията по следния начин: в познанието, трябва да се изхожда от сетивния свят и после да се извличат от сетивните неща понятията; не да се донасят от духовния свят понятията за сетивните неща, а да се извличат от сетивните неща понятия. А сега си представете римския свят в неговия упадък и после, това, което присъстваше още в този свят под формата на борба, произлизаща от древните времена: хората изживяваха още понятията в духовния свят и ги прибавяха към сетивните обекти. Това изпитваха хора като, да речем, Матианус Капела, който написа през V век своя трактат "De nuptiis Philologiae et Mercurii"* /* т.е.
"Женитбата на Философията и Меркурий", трактат върху седемте свободни изкуства /V век/, където той се бори за да търси, въпреки всичко, в духовния свят това, което е на път да стане все повече и повече абстрактно в идеите.
Но това древно виждане угасва, защото това римско съзаклятие против духа в съдружието, за което ви говорих, изкореняваше именно, всичко, що е непосредствена връзка на човека с духа. Ние виждаме всичко това да се замъглява малко по малко, древното виждане се прекратява. Това древно виждане още знаеше: ако аз прониквам в духовния свят, ангелите ме придружават. Или, ако това бяха гърци, те ги наричаха "пазители". Човек, който се беше ангажирал така по пътя на духа, си знаеше, че е при дружен от пазител.
към текста >>
Но това древно виждане угасва, защото това римско съзаклятие против
дух
а в съдружието, за което ви говорих, изкореняваше именно, всичко, що е непосредствена връзка на човека с
дух
а.
Трябваше, разбира се, то да бъде осветено с помощта на духовното. Но сега след като, тръгвайки от най-обширния свят, хората са дошли до това да познават най-напред физическото, се е стигнало до мислене в теологията по следния начин: в познанието, трябва да се изхожда от сетивния свят и после да се извличат от сетивните неща понятията; не да се донасят от духовния свят понятията за сетивните неща, а да се извличат от сетивните неща понятия. А сега си представете римския свят в неговия упадък и после, това, което присъстваше още в този свят под формата на борба, произлизаща от древните времена: хората изживяваха още понятията в духовния свят и ги прибавяха към сетивните обекти. Това изпитваха хора като, да речем, Матианус Капела, който написа през V век своя трактат "De nuptiis Philologiae et Mercurii"* /* т.е. "Женитбата на Философията и Меркурий", трактат върху седемте свободни изкуства /V век/, където той се бори за да търси, въпреки всичко, в духовния свят това, което е на път да стане все повече и повече абстрактно в идеите.
Но това древно виждане угасва, защото това римско съзаклятие против духа в съдружието, за което ви говорих, изкореняваше именно, всичко, що е непосредствена връзка на човека с духа.
Ние виждаме всичко това да се замъглява малко по малко, древното виждане се прекратява. Това древно виждане още знаеше: ако аз прониквам в духовния свят, ангелите ме придружават. Или, ако това бяха гърци, те ги наричаха "пазители". Човек, който се беше ангажирал така по пътя на духа, си знаеше, че е при дружен от пазител. Това, което в древните времена беше една духовна реална същност, пазител, това вече през времето, в което пишеше Капела, беше граматиката, първата степен на това, което се нарича седемте свободни изкуства.
към текста >>
Това древно виждане още знаеше: ако аз прониквам в
дух
овния свят, ангелите ме придружават.
А сега си представете римския свят в неговия упадък и после, това, което присъстваше още в този свят под формата на борба, произлизаща от древните времена: хората изживяваха още понятията в духовния свят и ги прибавяха към сетивните обекти. Това изпитваха хора като, да речем, Матианус Капела, който написа през V век своя трактат "De nuptiis Philologiae et Mercurii"* /* т.е. "Женитбата на Философията и Меркурий", трактат върху седемте свободни изкуства /V век/, където той се бори за да търси, въпреки всичко, в духовния свят това, което е на път да стане все повече и повече абстрактно в идеите. Но това древно виждане угасва, защото това римско съзаклятие против духа в съдружието, за което ви говорих, изкореняваше именно, всичко, що е непосредствена връзка на човека с духа. Ние виждаме всичко това да се замъглява малко по малко, древното виждане се прекратява.
Това древно виждане още знаеше: ако аз прониквам в духовния свят, ангелите ме придружават.
Или, ако това бяха гърци, те ги наричаха "пазители". Човек, който се беше ангажирал така по пътя на духа, си знаеше, че е при дружен от пазител. Това, което в древните времена беше една духовна реална същност, пазител, това вече през времето, в което пишеше Капела, беше граматиката, първата степен на това, което се нарича седемте свободни изкуства. В древните времена, се знаеше, че това, което живее в граматиката, това, което живее в душите и отношенията между думите е нещо, което води към висшата степен на имагинацията. Знаеше се, че в отношенията между думите работи ангел, пазител.
към текста >>
Човек, който се беше ангажирал така по пътя на
дух
а, си знаеше, че е при дружен от пазител.
"Женитбата на Философията и Меркурий", трактат върху седемте свободни изкуства /V век/, където той се бори за да търси, въпреки всичко, в духовния свят това, което е на път да стане все повече и повече абстрактно в идеите. Но това древно виждане угасва, защото това римско съзаклятие против духа в съдружието, за което ви говорих, изкореняваше именно, всичко, що е непосредствена връзка на човека с духа. Ние виждаме всичко това да се замъглява малко по малко, древното виждане се прекратява. Това древно виждане още знаеше: ако аз прониквам в духовния свят, ангелите ме придружават. Или, ако това бяха гърци, те ги наричаха "пазители".
Човек, който се беше ангажирал така по пътя на духа, си знаеше, че е при дружен от пазител.
Това, което в древните времена беше една духовна реална същност, пазител, това вече през времето, в което пишеше Капела, беше граматиката, първата степен на това, което се нарича седемте свободни изкуства. В древните времена, се знаеше, че това, което живее в граматиката, това, което живее в душите и отношенията между думите е нещо, което води към висшата степен на имагинацията. Знаеше се, че в отношенията между думите работи ангел, пазител. Ако потърсим из представените неща в древните времена, никъде няма да открием сухи дефиниции. Интересно е, че Капела не описва, например, граматиката както по-късно, Ренесанса; не, граматиката при не го е още едно истинско същество и риториката, втората степен, е също едно същество.
към текста >>
Това, което в древните времена беше една
дух
овна реална същност, пазител, това вече през времето, в което пишеше Капела, беше граматиката, първата степен на това, което се нарича седемте свободни изкуства.
Но това древно виждане угасва, защото това римско съзаклятие против духа в съдружието, за което ви говорих, изкореняваше именно, всичко, що е непосредствена връзка на човека с духа. Ние виждаме всичко това да се замъглява малко по малко, древното виждане се прекратява. Това древно виждане още знаеше: ако аз прониквам в духовния свят, ангелите ме придружават. Или, ако това бяха гърци, те ги наричаха "пазители". Човек, който се беше ангажирал така по пътя на духа, си знаеше, че е при дружен от пазител.
Това, което в древните времена беше една духовна реална същност, пазител, това вече през времето, в което пишеше Капела, беше граматиката, първата степен на това, което се нарича седемте свободни изкуства.
В древните времена, се знаеше, че това, което живее в граматиката, това, което живее в душите и отношенията между думите е нещо, което води към висшата степен на имагинацията. Знаеше се, че в отношенията между думите работи ангел, пазител. Ако потърсим из представените неща в древните времена, никъде няма да открием сухи дефиниции. Интересно е, че Капела не описва, например, граматиката както по-късно, Ренесанса; не, граматиката при не го е още едно истинско същество и риториката, втората степен, е също едно същество. През Ренесанса, идват вече сухите алегории, преди това, бяха духовните виждания, които не се задоволяват да поучават нещо както при Капела, например, който поучаваше, напротив, това бяха творчески същности и достъпът до духа беше усещан като достъп до творчески същности.
към текста >>
През Ренесанса, идват вече сухите алегории, преди това, бяха
дух
овните виждания, които не се задоволяват да поучават нещо както при Капела, например, който поучаваше, напротив, това бяха творчески същности и достъпът до
дух
а беше усещан като достъп до творчески същности.
Това, което в древните времена беше една духовна реална същност, пазител, това вече през времето, в което пишеше Капела, беше граматиката, първата степен на това, което се нарича седемте свободни изкуства. В древните времена, се знаеше, че това, което живее в граматиката, това, което живее в душите и отношенията между думите е нещо, което води към висшата степен на имагинацията. Знаеше се, че в отношенията между думите работи ангел, пазител. Ако потърсим из представените неща в древните времена, никъде няма да открием сухи дефиниции. Интересно е, че Капела не описва, например, граматиката както по-късно, Ренесанса; не, граматиката при не го е още едно истинско същество и риториката, втората степен, е също едно същество.
През Ренесанса, идват вече сухите алегории, преди това, бяха духовните виждания, които не се задоволяват да поучават нещо както при Капела, например, който поучаваше, напротив, това бяха творчески същности и достъпът до духа беше усещан като достъп до творчески същности.
Сега, те бяха станали алегории, но все пак, това бяха още алегории. Което значи, че даже и да не са вече твърде богати, даже и да са станали вече доста слаби, все пак, са царици, тази граматика, тази реторика, тази диалектика. Те са, разбира се, твърде слаби и в действителност имат само, да речем кожа от понятия върху костите от интелектуално усилие; но това са, все пак, внушителни царици, които отвеждат в духовния свят този Капела, най-древния писател, говорил за седемте свободни изкуства. Той се запознава, така да се каже, малко по малко с тези седем царици най-напред с царица Граматика, после с царица Риторика, с царица Геометрия, с царица Музика и накрая с Небесната царица Астрология, която доминира над всички. Защото това абсолютно са царици.
към текста >>
Те са, разбира се, твърде слаби и в действителност имат само, да речем кожа от понятия върху костите от интелектуално усилие; но това са, все пак, внушителни царици, които отвеждат в
дух
овния свят този Капела, най-древния писател, говорил за седемте свободни изкуства.
Ако потърсим из представените неща в древните времена, никъде няма да открием сухи дефиниции. Интересно е, че Капела не описва, например, граматиката както по-късно, Ренесанса; не, граматиката при не го е още едно истинско същество и риториката, втората степен, е също едно същество. През Ренесанса, идват вече сухите алегории, преди това, бяха духовните виждания, които не се задоволяват да поучават нещо както при Капела, например, който поучаваше, напротив, това бяха творчески същности и достъпът до духа беше усещан като достъп до творчески същности. Сега, те бяха станали алегории, но все пак, това бяха още алегории. Което значи, че даже и да не са вече твърде богати, даже и да са станали вече доста слаби, все пак, са царици, тази граматика, тази реторика, тази диалектика.
Те са, разбира се, твърде слаби и в действителност имат само, да речем кожа от понятия върху костите от интелектуално усилие; но това са, все пак, внушителни царици, които отвеждат в духовния свят този Капела, най-древния писател, говорил за седемте свободни изкуства.
Той се запознава, така да се каже, малко по малко с тези седем царици най-напред с царица Граматика, после с царица Риторика, с царица Геометрия, с царица Музика и накрая с Небесната царица Астрология, която доминира над всички. Защото това абсолютно са царици. Както казахме, те са 7 на брой. Женската седемкратност ни влече към висините, така би могъл да заключи Капела, когато описва своя път към мъдростта. Но помислете какво е останало от това!
към текста >>
Пътят е дълъг от тази същност с природата на муза и която подейства още и на търсещия, в древни времена, пътя минаващ от изречената дума от човек с космично слово, за да може той да го премине и да трябва да каже: "Пей ми, о, Музо, гневът на Peleden Ахилeос,…* /* Първият стих от "Илиада"/, пътят е дълъг от тази среща с музата, която въвежда човешкото същество в света на
дух
а, макар че вече не той, а музата пее за тази степен до онази, в която говореше после самата реторика в римлянина и по-късно, в това, което бе произлязло от смесицата със съществото, дошло от север, там, всичко става абстрактно, там, всичко става понятийно, там, всичко става интелектуално.
Женската седемкратност ни влече към висините, така би могъл да заключи Капела, когато описва своя път към мъдростта. Но помислете какво е останало от това! Помислете за манастирските училища от Средновековието, по-късно. Там, когато граматиката и реториката бяха издялани, вече не се изпитваше привличането към висините от женската безкрайност. Стана така: от живото излезе най-напред алегорията, после интелектът.
Пътят е дълъг от тази същност с природата на муза и която подейства още и на търсещия, в древни времена, пътя минаващ от изречената дума от човек с космично слово, за да може той да го премине и да трябва да каже: "Пей ми, о, Музо, гневът на Peleden Ахилeос,…* /* Първият стих от "Илиада"/, пътят е дълъг от тази среща с музата, която въвежда човешкото същество в света на духа, макар че вече не той, а музата пее за тази степен до онази, в която говореше после самата реторика в римлянина и по-късно, в това, което бе произлязло от смесицата със съществото, дошло от север, там, всичко става абстрактно, там, всичко става понятийно, там, всичко става интелектуално.
Но колкото се приближаваме до изтока и след древните времена, толкова повече откриваме всички неща в конкретния живот на духа. Някогашния теолог отиваше да търси своите понятия съвсем близо до духовните същности, това е абсолютно вярно. После, той ги прилагаше към света тук долу. Но теологът, преминал вече онова, което раждаше сливането между северните народи и римляните, казваше това: тук, в сетивния свят трябва да се търси познанието, тогава се получават понятията. Но там не можеше да стане издигане до един духовен свят.
към текста >>
Но колкото се приближаваме до изтока и след древните времена, толкова повече откриваме всички неща в конкретния живот на
дух
а.
Но помислете какво е останало от това! Помислете за манастирските училища от Средновековието, по-късно. Там, когато граматиката и реториката бяха издялани, вече не се изпитваше привличането към висините от женската безкрайност. Стана така: от живото излезе най-напред алегорията, после интелектът. Пътят е дълъг от тази същност с природата на муза и която подейства още и на търсещия, в древни времена, пътя минаващ от изречената дума от човек с космично слово, за да може той да го премине и да трябва да каже: "Пей ми, о, Музо, гневът на Peleden Ахилeос,…* /* Първият стих от "Илиада"/, пътят е дълъг от тази среща с музата, която въвежда човешкото същество в света на духа, макар че вече не той, а музата пее за тази степен до онази, в която говореше после самата реторика в римлянина и по-късно, в това, което бе произлязло от смесицата със съществото, дошло от север, там, всичко става абстрактно, там, всичко става понятийно, там, всичко става интелектуално.
Но колкото се приближаваме до изтока и след древните времена, толкова повече откриваме всички неща в конкретния живот на духа.
Някогашния теолог отиваше да търси своите понятия съвсем близо до духовните същности, това е абсолютно вярно. После, той ги прилагаше към света тук долу. Но теологът, преминал вече онова, което раждаше сливането между северните народи и римляните, казваше това: тук, в сетивния свят трябва да се търси познанието, тогава се получават понятията. Но там не можеше да стане издигане до един духовен свят. Докато сега, римския колеж беше строго бдял за това, което хората имаха да почерпят, разбира се, тук долу, в сетивния свят.
към текста >>
Някогашния теолог отиваше да търси своите понятия съвсем близо до
дух
овните същности, това е абсолютно вярно.
Помислете за манастирските училища от Средновековието, по-късно. Там, когато граматиката и реториката бяха издялани, вече не се изпитваше привличането към висините от женската безкрайност. Стана така: от живото излезе най-напред алегорията, после интелектът. Пътят е дълъг от тази същност с природата на муза и която подейства още и на търсещия, в древни времена, пътя минаващ от изречената дума от човек с космично слово, за да може той да го премине и да трябва да каже: "Пей ми, о, Музо, гневът на Peleden Ахилeос,…* /* Първият стих от "Илиада"/, пътят е дълъг от тази среща с музата, която въвежда човешкото същество в света на духа, макар че вече не той, а музата пее за тази степен до онази, в която говореше после самата реторика в римлянина и по-късно, в това, което бе произлязло от смесицата със съществото, дошло от север, там, всичко става абстрактно, там, всичко става понятийно, там, всичко става интелектуално. Но колкото се приближаваме до изтока и след древните времена, толкова повече откриваме всички неща в конкретния живот на духа.
Някогашния теолог отиваше да търси своите понятия съвсем близо до духовните същности, това е абсолютно вярно.
После, той ги прилагаше към света тук долу. Но теологът, преминал вече онова, което раждаше сливането между северните народи и римляните, казваше това: тук, в сетивния свят трябва да се търси познанието, тогава се получават понятията. Но там не можеше да стане издигане до един духовен свят. Докато сега, римския колеж беше строго бдял за това, което хората имаха да почерпят, разбира се, тук долу, в сетивния свят. Докато някога, те имаха, разбира се също този сетивен свят, но търсеха понятията и идеите там, горе /рисува/, в духовния свят и осветяваха после физическия свят, сега те приемаха понятия та от физическия свят.
към текста >>
Но там не можеше да стане издигане до един
дух
овен свят.
Пътят е дълъг от тази същност с природата на муза и която подейства още и на търсещия, в древни времена, пътя минаващ от изречената дума от човек с космично слово, за да може той да го премине и да трябва да каже: "Пей ми, о, Музо, гневът на Peleden Ахилeос,…* /* Първият стих от "Илиада"/, пътят е дълъг от тази среща с музата, която въвежда човешкото същество в света на духа, макар че вече не той, а музата пее за тази степен до онази, в която говореше после самата реторика в римлянина и по-късно, в това, което бе произлязло от смесицата със съществото, дошло от север, там, всичко става абстрактно, там, всичко става понятийно, там, всичко става интелектуално. Но колкото се приближаваме до изтока и след древните времена, толкова повече откриваме всички неща в конкретния живот на духа. Някогашния теолог отиваше да търси своите понятия съвсем близо до духовните същности, това е абсолютно вярно. После, той ги прилагаше към света тук долу. Но теологът, преминал вече онова, което раждаше сливането между северните народи и римляните, казваше това: тук, в сетивния свят трябва да се търси познанието, тогава се получават понятията.
Но там не можеше да стане издигане до един духовен свят.
Докато сега, римския колеж беше строго бдял за това, което хората имаха да почерпят, разбира се, тук долу, в сетивния свят. Докато някога, те имаха, разбира се също този сетивен свят, но търсеха понятията и идеите там, горе /рисува/, в духовния свят и осветяваха после физическия свят, сега те приемаха понятия та от физическия свят. Те не се издигаха много, стигаха само до интерпретация на физическия свят. Но, както се знае, наследството беше тук. Чрез своя собствен път на познание, човек не би прогресирал повече, но наследството беше още там, както се знае.
към текста >>
Докато някога, те имаха, разбира се също този сетивен свят, но търсеха понятията и идеите там, горе /рисува/, в
дух
овния свят и осветяваха после физическия свят, сега те приемаха понятия та от физическия свят.
Някогашния теолог отиваше да търси своите понятия съвсем близо до духовните същности, това е абсолютно вярно. После, той ги прилагаше към света тук долу. Но теологът, преминал вече онова, което раждаше сливането между северните народи и римляните, казваше това: тук, в сетивния свят трябва да се търси познанието, тогава се получават понятията. Но там не можеше да стане издигане до един духовен свят. Докато сега, римския колеж беше строго бдял за това, което хората имаха да почерпят, разбира се, тук долу, в сетивния свят.
Докато някога, те имаха, разбира се също този сетивен свят, но търсеха понятията и идеите там, горе /рисува/, в духовния свят и осветяваха после физическия свят, сега те приемаха понятия та от физическия свят.
Те не се издигаха много, стигаха само до интерпретация на физическия свят. Но, както се знае, наследството беше тук. Чрез своя собствен път на познание, човек не би прогресирал повече, но наследството беше още там, както се знае. Записано беше в писмени документи или поддържано от традицията, но под формата на догми и сковано. Намираше се, значи, там горе / в рисунката/ и неговото запазване става тогава религиозната изповед.
към текста >>
Там се съдържаше това, което можеше да се каже за
дух
овната реалност.
Те не се издигаха много, стигаха само до интерпретация на физическия свят. Но, както се знае, наследството беше тук. Чрез своя собствен път на познание, човек не би прогресирал повече, но наследството беше още там, както се знае. Записано беше в писмени документи или поддържано от традицията, но под формата на догми и сковано. Намираше се, значи, там горе / в рисунката/ и неговото запазване става тогава религиозната изповед.
Там се съдържаше това, което можеше да се каже за духовната реалност.
Там беше. И човек стигаше все повече и повече до съзнанието за това: не трябва да се опира до това, което беше казано за там горе чрез незнайно какви откровения, които не могат да бъдат вече проверени. Но познанието трябва да оставя долу: там трябва да се търси всичко що е понятийно. Така се роди също, малко по малко наследството на онова, което съществуваше още в първите мрачни векове на Средновековието. Виждате ли, това беше още една друга епоха, щом съществуваше в Европа атавистичното ясновидство от Средновековието, където например, този /духовен/ саксонски селянин нарича се "селянин", но това беше при всички случаи един духовник, произлязъл от класата на селяните, самият "Хелианд" го показва гледаше именно простичко хората от своето обкръжение: имаше способността да вижда, че при смъртта духовно-душевният елемент се отделя и става едно човешко мъртво живо същество.
към текста >>
Виждате ли, това беше още една друга епоха, щом съществуваше в Европа атавистичното ясновидство от Средновековието, където например, този /
дух
овен/ саксонски селянин нарича се "селянин", но това беше при всички случаи един
дух
овник, произлязъл от класата на селяните, самият "Хелианд" го показва гледаше именно простичко хората от своето обкръжение: имаше способността да вижда, че при смъртта
дух
овно-душевният елемент се отделя и става едно човешко мъртво живо същество.
Там се съдържаше това, което можеше да се каже за духовната реалност. Там беше. И човек стигаше все повече и повече до съзнанието за това: не трябва да се опира до това, което беше казано за там горе чрез незнайно какви откровения, които не могат да бъдат вече проверени. Но познанието трябва да оставя долу: там трябва да се търси всичко що е понятийно. Така се роди също, малко по малко наследството на онова, което съществуваше още в първите мрачни векове на Средновековието.
Виждате ли, това беше още една друга епоха, щом съществуваше в Европа атавистичното ясновидство от Средновековието, където например, този /духовен/ саксонски селянин нарича се "селянин", но това беше при всички случаи един духовник, произлязъл от класата на селяните, самият "Хелианд" го показва гледаше именно простичко хората от своето обкръжение: имаше способността да вижда, че при смъртта духовно-душевният елемент се отделя и става едно човешко мъртво живо същество.
И така, той описа в големия облак, носещ се над земното как вижда Христовото събитие в "Хелианд"* /* Виж: Р.Щайнер, конференция от 16 юли 1922 г. в "Човешки въпроси, космични отговори". Женева, EAR, 1988/. А това, което живее тук на земята стана все повече и повече, би могло да се каже, привличано надолу към това, което е само неживо. Атавистичните способности се прекъснаха и понятията се търсеха само в сетивното.
към текста >>
Един
дух
, който беше изцяло още потопен в този свят на видения, който, бих искал да кажа, бе продължил този начин на отклоняване на вниманието от сетивния свят, както го правеше
дух
овният саксонски селянин, който написа "Хелианд" през ХІХ век, и това беше Грегор Мендел.
Произтече следното виждане: ние нямаме особена нужда да се грижим за свръхсетивното в познанието. Това се съдържа всъщност в писмените документи и в традиции те, достатъчно ни е да отворим древните книги, да потърсим в древните традиции. По повод свръхсетивното, там се съдържа всичко, което се предполага, че се знае. Сега ние не сме дезориентирани, щом за познанието, вземаме под внимание, в кръга на сетивния свят именно, само самите понятия, намиращи се, в самия сетивен свят. Така става все по-живо и по-живо съзнанието, че свръхсетивното оставя нещо, което се опазва, ако човек иска да прави изследвания, трябва да се опира на сетивния свят.
Един дух, който беше изцяло още потопен в този свят на видения, който, бих искал да кажа, бе продължил този начин на отклоняване на вниманието от сетивния свят, както го правеше духовният саксонски селянин, който написа "Хелианд" през ХІХ век, и това беше Грегор Мендел.
За какво се грижеше още малката част от наследствения свят под формата в която се правеха изследвания в древни времена? Това се намира, знае се, в Стария Завет. Достатъчно е да сведем своя поглед към сетивния свят и да се види кръстосването на грах с червени цветове, с грах с бели цветове, което дава грах с червени и бели цветове, и двуцветен, и т.н. Можеш да бъдеш именит естественик и да не изразяваш нищо, което да е по някакъв начин в противоречие с това, което трябва да се каже за свръхсетивното, защото той абсолютно не се засяга. Следователно, именно тази модерна теология, произлязла от древната теология и модифицирана до степен да стане такава, каквато вече ви характеризирах подтикна хората да изучават природата по начин, по който Грегор Мендел, един истински католически проповедник, какъвто беше той, изучаваше природата.
към текста >>
Учените, които имаха една наука без предварителни предположения, след като са разглеждали веднъж Грегор Мендел с презрение, го наричат, много късно честно казано, това не са думите на тези хора, но ние можем, при все това, да го изразим с този израз "
светия
", по техен начин, в степента, в която те наричат един голям учен, във всички университети.
Това се намира, знае се, в Стария Завет. Достатъчно е да сведем своя поглед към сетивния свят и да се види кръстосването на грах с червени цветове, с грах с бели цветове, което дава грах с червени и бели цветове, и двуцветен, и т.н. Можеш да бъдеш именит естественик и да не изразяваш нищо, което да е по някакъв начин в противоречие с това, което трябва да се каже за свръхсетивното, защото той абсолютно не се засяга. Следователно, именно тази модерна теология, произлязла от древната теология и модифицирана до степен да стане такава, каквато вече ви характеризирах подтикна хората да изучават природата по начин, по който Грегор Мендел, един истински католически проповедник, какъвто беше той, изучаваше природата. И какво се получи?
Учените, които имаха една наука без предварителни предположения, след като са разглеждали веднъж Грегор Мендел с презрение, го наричат, много късно честно казано, това не са думите на тези хора, но ние можем, при все това, да го изразим с този израз "светия", по техен начин, в степента, в която те наричат един голям учен, във всички университети.
Нещата имат напълно своята вътрешна свързаност. Днешната наука е възможно само ако тя се прави по такъв начин, че счита за авторитетен учен именно този, който приема без резерви гледната точка на теологията от Средновековието. Днешната наука е абсолютно продължение на най-интимния нерв на схоластичната теология; останалото е само нещо, дошло после, но това е продължението до нашата епоха, от схоластичната епоха. Затова е съвсем в реда на нещата, че Йохан Грегор Мендел бе признат много късно като велик учен: впрочем, той е такъв, но обагрен в католически смисъл. За него, това имаше смисъл само да гледа кръстосването на малките грахови зърна, защото това е един католически принцип, защото, всичко що е свръхестествено, съвсем точно се съдържа в традицията и в книгите; за учените, това няма значение, няма ни най-малко значение, или още повече, ако се стигне до ignorabinus* /* т.е.: "Не зачитаме".
към текста >>
Антропософската наука за
дух
а трябва да проектира своята светлина в развиващите се човешки души.
Тези марионетки на историята, представени в обикновените учебниците по история не предават това, което реално е станало в еволюцията на човечеството. Но ние днес сме дошли до точката, в която съществува настоятелна необходимост хората да знаят да разпознават какво е истинско историческо развиване. Не е достатъчно да бъдат записани в историята, както се прави днес, всички легенди за Атила, за Карл Велики и за Люисльо Пиьо там, историята започва вече съвсем да става измислица. Пренебрегва се най-важното. Това, което, в действителност, позволява да се разбере днешното време, това, от което имаме нужда, е историята на душите.
Антропософската наука за духа трябва да проектира своята светлина в развиващите се човешки души.
От факта, че сме се отучили да гледаме в посока, на духовното, ние вече нямаме история. И за всеки чувствителен човек, може да се каже: да, разбира се, при Мартианус Капела древните водачи и пазители, които въвеждаха в духовния свят, са станали вече доста слаби, хилави царици; но това, което в крайна сметка се знае днес, под името на Хенри І, на Ото І, Ото ІІ, на Хенри ІІ* /* Щайнер изброява тук някои от немските императори от Х и ХІ век./, и т.н., така, както е записано в историята, това са, основно, марионетки на историята, формирани по същия модел като този, по който са развити, под формата на хилави царици Граматика, Реторика, Диалектика, и т.н. Защото, в основата си, те не са вече силни, тези персонажи, представени една след друга и които съставят историята. Нещата трябва да се виждат такива, каквито са. В действителност, хората от днешното време би трябвало да бъдат ненаситни да гледат нещата такива, каквито в действителност са.
към текста >>
От факта, че сме се отучили да гледаме в посока, на
дух
овното, ние вече нямаме история.
Но ние днес сме дошли до точката, в която съществува настоятелна необходимост хората да знаят да разпознават какво е истинско историческо развиване. Не е достатъчно да бъдат записани в историята, както се прави днес, всички легенди за Атила, за Карл Велики и за Люисльо Пиьо там, историята започва вече съвсем да става измислица. Пренебрегва се най-важното. Това, което, в действителност, позволява да се разбере днешното време, това, от което имаме нужда, е историята на душите. Антропософската наука за духа трябва да проектира своята светлина в развиващите се човешки души.
От факта, че сме се отучили да гледаме в посока, на духовното, ние вече нямаме история.
И за всеки чувствителен човек, може да се каже: да, разбира се, при Мартианус Капела древните водачи и пазители, които въвеждаха в духовния свят, са станали вече доста слаби, хилави царици; но това, което в крайна сметка се знае днес, под името на Хенри І, на Ото І, Ото ІІ, на Хенри ІІ* /* Щайнер изброява тук някои от немските императори от Х и ХІ век./, и т.н., така, както е записано в историята, това са, основно, марионетки на историята, формирани по същия модел като този, по който са развити, под формата на хилави царици Граматика, Реторика, Диалектика, и т.н. Защото, в основата си, те не са вече силни, тези персонажи, представени една след друга и които съставят историята. Нещата трябва да се виждат такива, каквито са. В действителност, хората от днешното време би трябвало да бъдат ненаситни да гледат нещата такива, каквито в действителност са. Ето защо, това е едно задължение да се представят тези неща, когато е възможно и това може да стане днес в Антропософското Общество.
към текста >>
И за всеки чувствителен човек, може да се каже: да, разбира се, при Мартианус Капела древните водачи и пазители, които въвеждаха в
дух
овния свят, са станали вече доста слаби, хилави царици; но това, което в крайна сметка се знае днес, под името на Хенри І, на Ото І, Ото ІІ, на Хенри ІІ* /* Щайнер изброява тук някои от немските императори от Х и ХІ век./, и т.н., така, както е записано в историята, това са, основно, марионетки на историята, формирани по същия модел като този, по който са развити, под формата на хилави царици Граматика, Реторика, Диалектика, и т.н.
Не е достатъчно да бъдат записани в историята, както се прави днес, всички легенди за Атила, за Карл Велики и за Люисльо Пиьо там, историята започва вече съвсем да става измислица. Пренебрегва се най-важното. Това, което, в действителност, позволява да се разбере днешното време, това, от което имаме нужда, е историята на душите. Антропософската наука за духа трябва да проектира своята светлина в развиващите се човешки души. От факта, че сме се отучили да гледаме в посока, на духовното, ние вече нямаме история.
И за всеки чувствителен човек, може да се каже: да, разбира се, при Мартианус Капела древните водачи и пазители, които въвеждаха в духовния свят, са станали вече доста слаби, хилави царици; но това, което в крайна сметка се знае днес, под името на Хенри І, на Ото І, Ото ІІ, на Хенри ІІ* /* Щайнер изброява тук някои от немските императори от Х и ХІ век./, и т.н., така, както е записано в историята, това са, основно, марионетки на историята, формирани по същия модел като този, по който са развити, под формата на хилави царици Граматика, Реторика, Диалектика, и т.н.
Защото, в основата си, те не са вече силни, тези персонажи, представени една след друга и които съставят историята. Нещата трябва да се виждат такива, каквито са. В действителност, хората от днешното време би трябвало да бъдат ненаситни да гледат нещата такива, каквито в действителност са. Ето защо, това е едно задължение да се представят тези неща, когато е възможно и това може да стане днес в Антропософското Общество. Да, надявам се, че най-малкото то ще се пробуди един ден, в едно бъдеще време.
към текста >>
68.
2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Можем да изучим минералното царство в широк смисъл, включвайки в него, естествено, също водата и въз
дух
а, топлинните явления, явленията на топлинния етер; ние можем да изучим в недрата на това минерално царство силите, същността на физическия свят.
Дорнах, 28 юли 1922 г. Видяхме вече, под форма, което беше чрез много аспекти, усложнена, че човекът, в действителност, може да бъде разбран само изхождайки от целия свят, от космоса. Днес ние ще поставим пред нашата душа тази, връзка на човека с космоса под една по-проста форма, за да накараме накрая нещата да стигнат кулминация; тези следващи дни, в една определена посока. Нужно ни е да определим като най-близко обкръжение на космоса, това, което ни се явява под формата на физическия свят. Но в действителност, ние присъстваме във физическия свят само там, където е цар минералът; най-малко, само там той ни се представя под своята собствена първоначална форма.
Можем да изучим минералното царство в широк смисъл, включвайки в него, естествено, също водата и въздуха, топлинните явления, явленията на топлинния етер; ние можем да изучим в недрата на това минерално царство силите, същността на физическия свят.
Този физически свят проявява, например своите действия в притегателна сила, в явленията, да речем, на своето химическо, магнетично поведение и т.н. Но в действителност, ние можем да изучим, въпреки всичко, физическия свят само в недрата на минералния свят; още щом се издигнем към растителното царство, не можем повече да работим с идеите на понятията, които извличаме от физическия свят. В модерната епоха, никой, в действителност, не е усетил това така интензивно, както Гьоте. Гьоте, който беше относително млад, когато стана близък, от научна гледна точка, със света на растенията, усети непосредствено също и това, че трябва света на растенията да се възприема чрез един начин на виждане различен от начина, по който гледаме физическия свят. Той се противопостави на науката за растенията, под формата, която беше изработил Линей* /* Виж Гьоте, "История на моите ботанически проучвания" в Гьоте, "Метаморфозата на растенията", Париж, триади, ІІ издание 1992/.
към текста >>
Така че, в действителност, етерната форма на растението е един имагинативен пример, но на една имагинация, която е не е непосредствено видима в
дух
овния свят, която е, напротив, видима чрез физически включвания.
Физическото е невидимо. Следователно, физическото става видимо за нас в минералната природа. В растителната природа, физическото става вече невидимо за нас, защото всичко, което виждаме е именно само етерното, станало видимо чрез физическото. Ние, естествено, не бихме видели растенията с обикновени очи, ако невидимото етерно тяло не носеше, казано грубо, малки физически зрънца. Чрез физическото, етерната форма става видима за нас; но това, което ние в действителност виждаме, е етерната форма, физическото е само, така да се каже, средство, чрез което виждаме етерното.
Така че, в действителност, етерната форма на растението е един имагинативен пример, но на една имагинация, която е не е непосредствено видима в духовния свят, която е, напротив, видима чрез физически включвания.
Тогава, скъпи мои приятели, ако попитате: "какво са имагинациите? " може да ви се отговори, че всичките растения са имагинации. Естествено, според тяхната имагинативна природа, те са видими само за имагинативното съзнание. Че растенията са видими също и за физическото око, произлиза от това, че те са изпълнени от физически частици; от този факт, етерното става видимо за физическото око по един физически начин. Но ако искаме да назовем нещата такива, каквито са, ние даже нямаме право, да казваме, че виждаме в растението една физическа реалност.
към текста >>
Така както по време на вдишване /инспирация/, поемаме въз
дух
отвън в нас докато, в остатъка на нашата органична активност, която е на обратната страна на дишането /респирацията/, ние оставаме в активност в самите себе си нужно ни е да имаме, ако искаме да разберем животното, не само подвижни понятия, но и да накараме да влезе отвън нещо повече в тези подвижни понятия.
Трябва идеята ви да бъде подвижна. Но за да се възприеме астралното, тази единствена подвижност не е достатъчна. Там, във вашите понятия, трябва да влезе ясно още нещо друго. Ако искате да видите ясно до каква степен понятийната активност трябва да бъде за животното различна от тази за растението, ви е нужно не само да имате едно подвижно понятие, което може да приеме различни форми, но понятието трябва да приема навътре нещо, което то няма в самото себе си. Това се нарича испирация в образуването на понятия.
Така както по време на вдишване /инспирация/, поемаме въздух отвън в нас докато, в остатъка на нашата органична активност, която е на обратната страна на дишането /респирацията/, ние оставаме в активност в самите себе си нужно ни е да имаме, ако искаме да разберем животното, не само подвижни понятия, но и да накараме да влезе отвън нещо повече в тези подвижни понятия.
Ако искам да се изразя по друг начин, бих казал това: ние можем да останем неподвижни, когато искаме да разберем точно растението, можем също да се наблюдаваме мислено като едно неподвижно същество. Е даже да останем неподвижни в продължение на целия си живот, ще можем, при това, да направим нашите понятия достатъчно подвижни, за да обхванат най-различните растителни форми; но не бихме никога формирали идеята, понятието на животното, ако не можем, самите трябва да можем да сновем насам и на там, ако искаме да образуваме понятие за животното. Защо? Да речем, че имате това понятие за растение /виж рис.1/ и го трансформирайте в това второ понятие, тогава самите вие трансформирахте това понятие. Но ако бягате, вашето понятие става друго, от факта, че бягате. Трябва вие самите да въведете живот в понятието.
към текста >>
Но инспирациите, съществуващи чисто, в
дух
овния свят могат също да ни се представят под форми подобни на животни.
Човешката воля ето кое поставя човека, под една съвсем проста форма в унисон с космоса. И така вие виждате, ако потърсим къде се намира инспирацията в това, което ни заобикаля, тя ни е дадена във формата на животните. Разнообразността на животинските форми действа върху нас за нашите възприятия в инспирацията. Можете да разберете чрез това, че всъщност, когато виждаме инспирациите в чисто състояние, без да бъдат изпълнени от човешката телесност, могат да представят нещо извънредно по-извисено от животните. Те действително го могат.
Но инспирациите, съществуващи чисто, в духовния свят могат също да ни се представят под форми подобни на животни.
През епохата на древното атавистично ясновидство, хората се опитаха да представят по духовен начин под животинските форми, инспирациите, които имаха; например, сфинксът извлича своята форма от факта, че в действителност се счита, че имитира нещо, видяно в състояние на инспирация. Значи, когато говорим за животински форми в чисто духовен свят, имаме вече работа със същности, които са повече от човешки. През епохата на атавистичното ясновидство, такова, каквото то съществуваше още през четирите първи века от християнската ера, значи, при всички случи, още в епохата на Мистерията на Голгота, не един външен, сух и абстрактен символизъм, а едно наистина вътрешно знание, изразяваха в животински форми, висшите духовни същности, станали достъпни за инспирацията. В пълно съответствие на това е, че Светият Дух беше призован под формата на гълъб, от тези, които привличаха вниманието върху инспирацията. Когато днес се говори за Светия Дух под формата на гълъб, как трябва да се разбира това?
към текста >>
През епохата на древното атавистично ясновидство, хората се опитаха да представят по
дух
овен начин под животинските форми, инспирациите, които имаха; например, сфинксът извлича своята форма от факта, че в действителност се счита, че имитира нещо, видяно в състояние на инспирация.
И така вие виждате, ако потърсим къде се намира инспирацията в това, което ни заобикаля, тя ни е дадена във формата на животните. Разнообразността на животинските форми действа върху нас за нашите възприятия в инспирацията. Можете да разберете чрез това, че всъщност, когато виждаме инспирациите в чисто състояние, без да бъдат изпълнени от човешката телесност, могат да представят нещо извънредно по-извисено от животните. Те действително го могат. Но инспирациите, съществуващи чисто, в духовния свят могат също да ни се представят под форми подобни на животни.
През епохата на древното атавистично ясновидство, хората се опитаха да представят по духовен начин под животинските форми, инспирациите, които имаха; например, сфинксът извлича своята форма от факта, че в действителност се счита, че имитира нещо, видяно в състояние на инспирация.
Значи, когато говорим за животински форми в чисто духовен свят, имаме вече работа със същности, които са повече от човешки. През епохата на атавистичното ясновидство, такова, каквото то съществуваше още през четирите първи века от християнската ера, значи, при всички случи, още в епохата на Мистерията на Голгота, не един външен, сух и абстрактен символизъм, а едно наистина вътрешно знание, изразяваха в животински форми, висшите духовни същности, станали достъпни за инспирацията. В пълно съответствие на това е, че Светият Дух беше призован под формата на гълъб, от тези, които привличаха вниманието върху инспирацията. Когато днес се говори за Светия Дух под формата на гълъб, как трябва да се разбира това? Трябва да се разбира така, като кажем: тези, които говореха така, бяха хора инспирирани в смисъла на атавизма от миналото.
към текста >>
Значи, когато говорим за животински форми в чисто
дух
овен свят, имаме вече работа със същности, които са повече от човешки.
Разнообразността на животинските форми действа върху нас за нашите възприятия в инспирацията. Можете да разберете чрез това, че всъщност, когато виждаме инспирациите в чисто състояние, без да бъдат изпълнени от човешката телесност, могат да представят нещо извънредно по-извисено от животните. Те действително го могат. Но инспирациите, съществуващи чисто, в духовния свят могат също да ни се представят под форми подобни на животни. През епохата на древното атавистично ясновидство, хората се опитаха да представят по духовен начин под животинските форми, инспирациите, които имаха; например, сфинксът извлича своята форма от факта, че в действителност се счита, че имитира нещо, видяно в състояние на инспирация.
Значи, когато говорим за животински форми в чисто духовен свят, имаме вече работа със същности, които са повече от човешки.
През епохата на атавистичното ясновидство, такова, каквото то съществуваше още през четирите първи века от християнската ера, значи, при всички случи, още в епохата на Мистерията на Голгота, не един външен, сух и абстрактен символизъм, а едно наистина вътрешно знание, изразяваха в животински форми, висшите духовни същности, станали достъпни за инспирацията. В пълно съответствие на това е, че Светият Дух беше призован под формата на гълъб, от тези, които привличаха вниманието върху инспирацията. Когато днес се говори за Светия Дух под формата на гълъб, как трябва да се разбира това? Трябва да се разбира така, като кажем: тези, които говореха така, бяха хора инспирирани в смисъла на атавизма от миналото. В района, в който Светият Дух им се показваше в едно чисто духовно съществувание, те го виждаха под тави форма, чрез инспирацията.
към текста >>
През епохата на атавистичното ясновидство, такова, каквото то съществуваше още през четирите първи века от християнската ера, значи, при всички случи, още в епохата на Мистерията на Голгота, не един външен, сух и абстрактен символизъм, а едно наистина вътрешно знание, изразяваха в животински форми, висшите
дух
овни същности, станали достъпни за инспирацията.
Можете да разберете чрез това, че всъщност, когато виждаме инспирациите в чисто състояние, без да бъдат изпълнени от човешката телесност, могат да представят нещо извънредно по-извисено от животните. Те действително го могат. Но инспирациите, съществуващи чисто, в духовния свят могат също да ни се представят под форми подобни на животни. През епохата на древното атавистично ясновидство, хората се опитаха да представят по духовен начин под животинските форми, инспирациите, които имаха; например, сфинксът извлича своята форма от факта, че в действителност се счита, че имитира нещо, видяно в състояние на инспирация. Значи, когато говорим за животински форми в чисто духовен свят, имаме вече работа със същности, които са повече от човешки.
През епохата на атавистичното ясновидство, такова, каквото то съществуваше още през четирите първи века от християнската ера, значи, при всички случи, още в епохата на Мистерията на Голгота, не един външен, сух и абстрактен символизъм, а едно наистина вътрешно знание, изразяваха в животински форми, висшите духовни същности, станали достъпни за инспирацията.
В пълно съответствие на това е, че Светият Дух беше призован под формата на гълъб, от тези, които привличаха вниманието върху инспирацията. Когато днес се говори за Светия Дух под формата на гълъб, как трябва да се разбира това? Трябва да се разбира така, като кажем: тези, които говореха така, бяха хора инспирирани в смисъла на атавизма от миналото. В района, в който Светият Дух им се показваше в едно чисто духовно съществувание, те го виждаха под тави форма, чрез инспирацията. И как тези съвременници на Мистерията на Голгота, надарени с една атавистична инспирация, биха характеризирали Христос?
към текста >>
В пълно съответствие на това е, че
Светия
т
Дух
беше призован под формата на гълъб, от тези, които привличаха вниманието върху инспирацията.
Те действително го могат. Но инспирациите, съществуващи чисто, в духовния свят могат също да ни се представят под форми подобни на животни. През епохата на древното атавистично ясновидство, хората се опитаха да представят по духовен начин под животинските форми, инспирациите, които имаха; например, сфинксът извлича своята форма от факта, че в действителност се счита, че имитира нещо, видяно в състояние на инспирация. Значи, когато говорим за животински форми в чисто духовен свят, имаме вече работа със същности, които са повече от човешки. През епохата на атавистичното ясновидство, такова, каквото то съществуваше още през четирите първи века от християнската ера, значи, при всички случи, още в епохата на Мистерията на Голгота, не един външен, сух и абстрактен символизъм, а едно наистина вътрешно знание, изразяваха в животински форми, висшите духовни същности, станали достъпни за инспирацията.
В пълно съответствие на това е, че Светият Дух беше призован под формата на гълъб, от тези, които привличаха вниманието върху инспирацията.
Когато днес се говори за Светия Дух под формата на гълъб, как трябва да се разбира това? Трябва да се разбира така, като кажем: тези, които говореха така, бяха хора инспирирани в смисъла на атавизма от миналото. В района, в който Светият Дух им се показваше в едно чисто духовно съществувание, те го виждаха под тави форма, чрез инспирацията. И как тези съвременници на Мистерията на Голгота, надарени с една атавистична инспирация, биха характеризирали Христос? Те го бяха видели външно, може би, тогава го бяха видели като човек.
към текста >>
Когато днес се говори за
Светия
Дух
под формата на гълъб, как трябва да се разбира това?
Но инспирациите, съществуващи чисто, в духовния свят могат също да ни се представят под форми подобни на животни. През епохата на древното атавистично ясновидство, хората се опитаха да представят по духовен начин под животинските форми, инспирациите, които имаха; например, сфинксът извлича своята форма от факта, че в действителност се счита, че имитира нещо, видяно в състояние на инспирация. Значи, когато говорим за животински форми в чисто духовен свят, имаме вече работа със същности, които са повече от човешки. През епохата на атавистичното ясновидство, такова, каквото то съществуваше още през четирите първи века от християнската ера, значи, при всички случи, още в епохата на Мистерията на Голгота, не един външен, сух и абстрактен символизъм, а едно наистина вътрешно знание, изразяваха в животински форми, висшите духовни същности, станали достъпни за инспирацията. В пълно съответствие на това е, че Светият Дух беше призован под формата на гълъб, от тези, които привличаха вниманието върху инспирацията.
Когато днес се говори за Светия Дух под формата на гълъб, как трябва да се разбира това?
Трябва да се разбира така, като кажем: тези, които говореха така, бяха хора инспирирани в смисъла на атавизма от миналото. В района, в който Светият Дух им се показваше в едно чисто духовно съществувание, те го виждаха под тави форма, чрез инспирацията. И как тези съвременници на Мистерията на Голгота, надарени с една атавистична инспирация, биха характеризирали Христос? Те го бяха видели външно, може би, тогава го бяха видели като човек. За да се види в духовния свят като човек, трябваше те да имат интуиция.
към текста >>
В района, в който
Светия
т
Дух
им се показваше в едно чисто
дух
овно съществувание, те го виждаха под тави форма, чрез инспирацията.
Значи, когато говорим за животински форми в чисто духовен свят, имаме вече работа със същности, които са повече от човешки. През епохата на атавистичното ясновидство, такова, каквото то съществуваше още през четирите първи века от християнската ера, значи, при всички случи, още в епохата на Мистерията на Голгота, не един външен, сух и абстрактен символизъм, а едно наистина вътрешно знание, изразяваха в животински форми, висшите духовни същности, станали достъпни за инспирацията. В пълно съответствие на това е, че Светият Дух беше призован под формата на гълъб, от тези, които привличаха вниманието върху инспирацията. Когато днес се говори за Светия Дух под формата на гълъб, как трябва да се разбира това? Трябва да се разбира така, като кажем: тези, които говореха така, бяха хора инспирирани в смисъла на атавизма от миналото.
В района, в който Светият Дух им се показваше в едно чисто духовно съществувание, те го виждаха под тави форма, чрез инспирацията.
И как тези съвременници на Мистерията на Голгота, надарени с една атавистична инспирация, биха характеризирали Христос? Те го бяха видели външно, може би, тогава го бяха видели като човек. За да се види в духовния свят като човек, трябваше те да имат интуиция. Но даже в епохата на Мистерията на Голгота, нямаше хора, които могат да го видят като Аз в света на интуицията; те не бяха способни на това. Но те можеха още да го видят в една атавистична инспирация.
към текста >>
За да се види в
дух
овния свят като човек, трябваше те да имат интуиция.
Когато днес се говори за Светия Дух под формата на гълъб, как трябва да се разбира това? Трябва да се разбира така, като кажем: тези, които говореха така, бяха хора инспирирани в смисъла на атавизма от миналото. В района, в който Светият Дух им се показваше в едно чисто духовно съществувание, те го виждаха под тави форма, чрез инспирацията. И как тези съвременници на Мистерията на Голгота, надарени с една атавистична инспирация, биха характеризирали Христос? Те го бяха видели външно, може би, тогава го бяха видели като човек.
За да се види в духовния свят като човек, трябваше те да имат интуиция.
Но даже в епохата на Мистерията на Голгота, нямаше хора, които могат да го видят като Аз в света на интуицията; те не бяха способни на това. Но те можеха още да го видят в една атавистична инспирация. Те щяха да използват тогава, също животински форми, за да изразят даже това, което беше Христос."Ето Божият Агнец", това е точният език за тази епоха, един език, с който ние трябва да свикнем, когато отидем отново до това, което е инспирацията или по-скоро до начина, по който става виждането чрез инспирацията на това, което може да се появи в духовния свят: "Ето Божият Агнец! ". Важно е да се научим отново да познаваме това, което е от характера на имагинацията, на инспирацията, на интуицията и да се научим от този факт да се потапяме отново в начина на говорене, който резонира към нас от древните времена. Този начин за говорене представя реалности по отношение на древните форми на виждане; но най-напред ни е нужно да свикнем да изразяваме тези реалности така, както бяха изразявани, например, още в епохата на Мистерията на Голгота и да ги изпитаме като очевидци.
към текста >>
Те щяха да използват тогава, също животински форми, за да изразят даже това, което беше Христос."Ето Божият Агнец", това е точният език за тази епоха, един език, с който ние трябва да свикнем, когато отидем отново до това, което е инспирацията или по-скоро до начина, по който става виждането чрез инспирацията на това, което може да се появи в
дух
овния свят: "Ето Божият Агнец!
И как тези съвременници на Мистерията на Голгота, надарени с една атавистична инспирация, биха характеризирали Христос? Те го бяха видели външно, може би, тогава го бяха видели като човек. За да се види в духовния свят като човек, трябваше те да имат интуиция. Но даже в епохата на Мистерията на Голгота, нямаше хора, които могат да го видят като Аз в света на интуицията; те не бяха способни на това. Но те можеха още да го видят в една атавистична инспирация.
Те щяха да използват тогава, също животински форми, за да изразят даже това, което беше Христос."Ето Божият Агнец", това е точният език за тази епоха, един език, с който ние трябва да свикнем, когато отидем отново до това, което е инспирацията или по-скоро до начина, по който става виждането чрез инспирацията на това, което може да се появи в духовния свят: "Ето Божият Агнец!
". Важно е да се научим отново да познаваме това, което е от характера на имагинацията, на инспирацията, на интуицията и да се научим от този факт да се потапяме отново в начина на говорене, който резонира към нас от древните времена. Този начин за говорене представя реалности по отношение на древните форми на виждане; но най-напред ни е нужно да свикнем да изразяваме тези реалности така, както бяха изразявани, например, още в епохата на Мистерията на Голгота и да ги изпитаме като очевидци. Само така ще можем да напредваме малко по малко в разбирането за това, което беше представено, например, много отдавна там долу, в Азия, в летящите Херувими, в Египет в Сфинкса, това, което ни е представено в Светия Дух, под формата на гълъб и което ни е представено даже в Христос, под формата на Агнец, което беше, в действителност, инспирация или по-добре казано, една инспирирана имагинация чрез която Христос беше постоянно представян в най-древните времена.
към текста >>
Само така ще можем да напредваме малко по малко в разбирането за това, което беше представено, например, много отдавна там долу, в Азия, в летящите Херувими, в Египет в Сфинкса, това, което ни е представено в
Светия
Дух
, под формата на гълъб и което ни е представено даже в Христос, под формата на Агнец, което беше, в действителност, инспирация или по-добре казано, една инспирирана имагинация чрез която Христос беше постоянно представян в най-древните времена.
Но даже в епохата на Мистерията на Голгота, нямаше хора, които могат да го видят като Аз в света на интуицията; те не бяха способни на това. Но те можеха още да го видят в една атавистична инспирация. Те щяха да използват тогава, също животински форми, за да изразят даже това, което беше Христос."Ето Божият Агнец", това е точният език за тази епоха, един език, с който ние трябва да свикнем, когато отидем отново до това, което е инспирацията или по-скоро до начина, по който става виждането чрез инспирацията на това, което може да се появи в духовния свят: "Ето Божият Агнец! ". Важно е да се научим отново да познаваме това, което е от характера на имагинацията, на инспирацията, на интуицията и да се научим от този факт да се потапяме отново в начина на говорене, който резонира към нас от древните времена. Този начин за говорене представя реалности по отношение на древните форми на виждане; но най-напред ни е нужно да свикнем да изразяваме тези реалности така, както бяха изразявани, например, още в епохата на Мистерията на Голгота и да ги изпитаме като очевидци.
Само така ще можем да напредваме малко по малко в разбирането за това, което беше представено, например, много отдавна там долу, в Азия, в летящите Херувими, в Египет в Сфинкса, това, което ни е представено в Светия Дух, под формата на гълъб и което ни е представено даже в Христос, под формата на Агнец, което беше, в действителност, инспирация или по-добре казано, една инспирирана имагинация чрез която Христос беше постоянно представян в най-древните времена.
към текста >>
69.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Вчера опитах да ви покажа, че може да се намери лесен път, за да си представим в своята душа връзките на човека според тялото, душата и
дух
а с цялостността на космоса.
ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ Дорнах, 29 юли 1922 г.
Вчера опитах да ви покажа, че може да се намери лесен път, за да си представим в своята душа връзките на човека според тялото, душата и духа с цялостността на космоса.
Чрез начина, по който стигнах до кулминацията на вчерашната конференция чрез няколко образа, извлечени от имагинацията, исках да привлека вниманието ви върху няколко точки. Исках да ви покажа, че в някои образи, като този на Христос, пред ставен като Божия Агнец, има инспирирани имагинации, изразен по един точен начин; исках да ви покажа, че в епохата, в която бяха създадени тези образи и още даже в тази, в която се говореше за тях, обхващайки ги изцяло и в която те се проявиха в живото на човешката душа, имаше едно истинско съзнание за факта, че човекът се издига от опитността на душата, които той прави в обикновеното съзнание до опитности на душата на едно съзнание, което го поставя във връзка с духовния свят. Привлякох вниманието върху факта, че в първите четири века на християнската ера, това, което можем да наречем християнска доктрина, беше още от едно такова естество, което се основаваше навсякъде върху едно такова виждане за духовното, че самите християнски мистерии бяха представени във формата, под която те можеха да бъдат видени от тези, които бяха издигнали живота на своята душа до едно духовно виждане. След ІV век, се изгубва все повече и повече от общото съзнание на хората, способността да се разбира непосредствения израз на духовното. И ние виждаме, че по време на свързването на германо-северния свят и гръко-латинския свят нарастват все повече и повече трудностите, дошли тогава в еволюцията на западна та цивилизация.
към текста >>
Исках да ви покажа, че в някои образи, като този на Христос, пред ставен като Божия Агнец, има инспирирани имагинации, изразен по един точен начин; исках да ви покажа, че в епохата, в която бяха създадени тези образи и още даже в тази, в която се говореше за тях, обхващайки ги изцяло и в която те се проявиха в живото на човешката душа, имаше едно истинско съзнание за факта, че човекът се издига от опитността на душата, които той прави в обикновеното съзнание до опитности на душата на едно съзнание, което го поставя във връзка с
дух
овния свят.
ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ Дорнах, 29 юли 1922 г. Вчера опитах да ви покажа, че може да се намери лесен път, за да си представим в своята душа връзките на човека според тялото, душата и духа с цялостността на космоса. Чрез начина, по който стигнах до кулминацията на вчерашната конференция чрез няколко образа, извлечени от имагинацията, исках да привлека вниманието ви върху няколко точки.
Исках да ви покажа, че в някои образи, като този на Христос, пред ставен като Божия Агнец, има инспирирани имагинации, изразен по един точен начин; исках да ви покажа, че в епохата, в която бяха създадени тези образи и още даже в тази, в която се говореше за тях, обхващайки ги изцяло и в която те се проявиха в живото на човешката душа, имаше едно истинско съзнание за факта, че човекът се издига от опитността на душата, които той прави в обикновеното съзнание до опитности на душата на едно съзнание, което го поставя във връзка с духовния свят.
Привлякох вниманието върху факта, че в първите четири века на християнската ера, това, което можем да наречем християнска доктрина, беше още от едно такова естество, което се основаваше навсякъде върху едно такова виждане за духовното, че самите християнски мистерии бяха представени във формата, под която те можеха да бъдат видени от тези, които бяха издигнали живота на своята душа до едно духовно виждане. След ІV век, се изгубва все повече и повече от общото съзнание на хората, способността да се разбира непосредствения израз на духовното. И ние виждаме, че по време на свързването на германо-северния свят и гръко-латинския свят нарастват все повече и повече трудностите, дошли тогава в еволюцията на западна та цивилизация. Трябва да се види абсолютно ясно, че непосредствено след ІV век, още се зачиташе с определено благоговение, представата за християнското виждане, която продължаваше да живее в древните времена под формата на инспирирани имагинации. Хората дълбоко почитаха традицията.
към текста >>
Привлякох вниманието върху факта, че в първите четири века на християнската ера, това, което можем да наречем християнска доктрина, беше още от едно такова естество, което се основаваше навсякъде върху едно такова виждане за
дух
овното, че самите християнски мистерии бяха представени във формата, под която те можеха да бъдат видени от тези, които бяха издигнали живота на своята душа до едно
дух
овно виждане.
ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ Дорнах, 29 юли 1922 г. Вчера опитах да ви покажа, че може да се намери лесен път, за да си представим в своята душа връзките на човека според тялото, душата и духа с цялостността на космоса. Чрез начина, по който стигнах до кулминацията на вчерашната конференция чрез няколко образа, извлечени от имагинацията, исках да привлека вниманието ви върху няколко точки. Исках да ви покажа, че в някои образи, като този на Христос, пред ставен като Божия Агнец, има инспирирани имагинации, изразен по един точен начин; исках да ви покажа, че в епохата, в която бяха създадени тези образи и още даже в тази, в която се говореше за тях, обхващайки ги изцяло и в която те се проявиха в живото на човешката душа, имаше едно истинско съзнание за факта, че човекът се издига от опитността на душата, които той прави в обикновеното съзнание до опитности на душата на едно съзнание, което го поставя във връзка с духовния свят.
Привлякох вниманието върху факта, че в първите четири века на християнската ера, това, което можем да наречем християнска доктрина, беше още от едно такова естество, което се основаваше навсякъде върху едно такова виждане за духовното, че самите християнски мистерии бяха представени във формата, под която те можеха да бъдат видени от тези, които бяха издигнали живота на своята душа до едно духовно виждане.
След ІV век, се изгубва все повече и повече от общото съзнание на хората, способността да се разбира непосредствения израз на духовното. И ние виждаме, че по време на свързването на германо-северния свят и гръко-латинския свят нарастват все повече и повече трудностите, дошли тогава в еволюцията на западна та цивилизация. Трябва да се види абсолютно ясно, че непосредствено след ІV век, още се зачиташе с определено благоговение, представата за християнското виждане, която продължаваше да живее в древните времена под формата на инспирирани имагинации. Хората дълбоко почитаха традицията. Хората почитаха образите от този род, дошли от потомството чрез традицията.
към текста >>
След ІV век, се изгубва все повече и повече от общото съзнание на хората, способността да се разбира непосредствения израз на
дух
овното.
Дорнах, 29 юли 1922 г. Вчера опитах да ви покажа, че може да се намери лесен път, за да си представим в своята душа връзките на човека според тялото, душата и духа с цялостността на космоса. Чрез начина, по който стигнах до кулминацията на вчерашната конференция чрез няколко образа, извлечени от имагинацията, исках да привлека вниманието ви върху няколко точки. Исках да ви покажа, че в някои образи, като този на Христос, пред ставен като Божия Агнец, има инспирирани имагинации, изразен по един точен начин; исках да ви покажа, че в епохата, в която бяха създадени тези образи и още даже в тази, в която се говореше за тях, обхващайки ги изцяло и в която те се проявиха в живото на човешката душа, имаше едно истинско съзнание за факта, че човекът се издига от опитността на душата, които той прави в обикновеното съзнание до опитности на душата на едно съзнание, което го поставя във връзка с духовния свят. Привлякох вниманието върху факта, че в първите четири века на християнската ера, това, което можем да наречем християнска доктрина, беше още от едно такова естество, което се основаваше навсякъде върху едно такова виждане за духовното, че самите християнски мистерии бяха представени във формата, под която те можеха да бъдат видени от тези, които бяха издигнали живота на своята душа до едно духовно виждане.
След ІV век, се изгубва все повече и повече от общото съзнание на хората, способността да се разбира непосредствения израз на духовното.
И ние виждаме, че по време на свързването на германо-северния свят и гръко-латинския свят нарастват все повече и повече трудностите, дошли тогава в еволюцията на западна та цивилизация. Трябва да се види абсолютно ясно, че непосредствено след ІV век, още се зачиташе с определено благоговение, представата за християнското виждане, която продължаваше да живее в древните времена под формата на инспирирани имагинации. Хората дълбоко почитаха традицията. Хората почитаха образите от този род, дошли от потомството чрез традицията. Единствено, човешкия дух приемаше, прогресирайки малко по малко, форми, водещи го да се така да се каже: разбира се, ние имаме неща, предадени ни от традицията, като например, образа на гълъба за Светия Дух, като образа на Божествения Агнец, за самия Христос.
към текста >>
Единствено, човешкия
дух
приемаше, прогресирайки малко по малко, форми, водещи го да се така да се каже: разбира се, ние имаме неща, предадени ни от традицията, като например, образа на гълъба за
Светия
Дух
, като образа на Божествения Агнец, за самия Христос.
След ІV век, се изгубва все повече и повече от общото съзнание на хората, способността да се разбира непосредствения израз на духовното. И ние виждаме, че по време на свързването на германо-северния свят и гръко-латинския свят нарастват все повече и повече трудностите, дошли тогава в еволюцията на западна та цивилизация. Трябва да се види абсолютно ясно, че непосредствено след ІV век, още се зачиташе с определено благоговение, представата за християнското виждане, която продължаваше да живее в древните времена под формата на инспирирани имагинации. Хората дълбоко почитаха традицията. Хората почитаха образите от този род, дошли от потомството чрез традицията.
Единствено, човешкия дух приемаше, прогресирайки малко по малко, форми, водещи го да се така да се каже: разбира се, ние имаме неща, предадени ни от традицията, като например, образа на гълъба за Светия Дух, като образа на Божествения Агнец, за самия Христос.
Но как трябва да разбираме това? Как да постигнем разбирането на това? И имен но от тази невъзможност или по-скоро, от това вярване в невъзможността човешкият дух да се издигне чрез самия себе си, в своето усилие до виждането на духовните светове, се роди, в действителност, схоластичната доктрина; тя учеше, че човешкият дух стига чрез своята собствена сила до познанието за сетивното и даже още, до заключения, които изтичат директно от понятието за сетивното, но трябва да се допусне, че елементи на свръхсетивното могат да се изявят в човека, като неразбрано откровение. Но не без трудности се разви това, което бих искал да нарека "втори вид вярване в живота на човешката душа": вярване в ограниченото, земно знание, от една страна и в познанието за свръхсетивното, постижимо единствено във вярата, от друга страна. Разбира се, хората усещаха, макар и малко или много неясно, че не можеха вече да имат, по отношение на свръхсетивните познания, същото поведение, като някога, в миналото.
към текста >>
И имен но от тази невъзможност или по-скоро, от това вярване в невъзможността човешкият
дух
да се издигне чрез самия себе си, в своето усилие до виждането на
дух
овните светове, се роди, в действителност, схоластичната доктрина; тя учеше, че човешкият
дух
стига чрез своята собствена сила до познанието за сетивното и даже още, до заключения, които изтичат директно от понятието за сетивното, но трябва да се допусне, че елементи на свръхсетивното могат да се изявят в човека, като неразбрано откровение.
Хората дълбоко почитаха традицията. Хората почитаха образите от този род, дошли от потомството чрез традицията. Единствено, човешкия дух приемаше, прогресирайки малко по малко, форми, водещи го да се така да се каже: разбира се, ние имаме неща, предадени ни от традицията, като например, образа на гълъба за Светия Дух, като образа на Божествения Агнец, за самия Христос. Но как трябва да разбираме това? Как да постигнем разбирането на това?
И имен но от тази невъзможност или по-скоро, от това вярване в невъзможността човешкият дух да се издигне чрез самия себе си, в своето усилие до виждането на духовните светове, се роди, в действителност, схоластичната доктрина; тя учеше, че човешкият дух стига чрез своята собствена сила до познанието за сетивното и даже още, до заключения, които изтичат директно от понятието за сетивното, но трябва да се допусне, че елементи на свръхсетивното могат да се изявят в човека, като неразбрано откровение.
Но не без трудности се разви това, което бих искал да нарека "втори вид вярване в живота на човешката душа": вярване в ограниченото, земно знание, от една страна и в познанието за свръхсетивното, постижимо единствено във вярата, от друга страна. Разбира се, хората усещаха, макар и малко или много неясно, че не можеха вече да имат, по отношение на свръхсетивните познания, същото поведение, като някога, в миналото. В началото, след ІV век, хората си казваха, в своите усещания: все пак може да се постигне, в определен смисъл, този свръхсетивен свят чрез живота на човешката душа; но не на всеки е дадено да води душевен живот до такива висоти; трябва да се задоволяваме, да допущаме много от нещата, зависещи от тези откровения от миналото време. Както казахме, почитането на тези някогашни откровения беше много голямо, за да искаха хората да прилагат еталона на едно човешко познание, което не стигаше вече до тези откровения или, най-малко, за което се мислеше, че по никакъв начин няма да се стигне до тях. И суровата схоластика на разделянето на човешкото познание, все пак, беше допусната в действителност, но малко по малко.
към текста >>
Защото в древните времена, би се мислело това: това, което може да бъде наблюдавано в сетивния свят е илюзорна форма, то не е действителността, действителността се намира отзад, в
дух
овния свят.
Но в тези първи векове на християнската ера той не би казал без нещо повече: значи, аз трябва да разисквам, за да зная да ли Бог предвижда осъждането или блаженството на един човек. Напротив, той щеше да си каже: Че Бог, макар че човекът може да извършва или да не извършва грях, знае, при все това, кой ще бъде осъден и кой ще бъде щастлив, аз бих могъл да го разбера, ако бях посветен. Ето какво щеше да си каже човек от първите векове на християнската ера. Така, ако някой би му казал, че чрез тайнството на причастието, чрез причестяването, чрез жертвеността на богослужението, хлябът и виното се превръщат в тялото и кръвта на Христос, той би отговорил: аз не разбирам това, но ако бях посветен, бих могъл да го разбера. Ето това щеше да каже един човек от миналите времена.
Защото в древните времена, би се мислело това: това, което може да бъде наблюдавано в сетивния свят е илюзорна форма, то не е действителността, действителността се намира отзад, в духовния свят.
Колкото и дълго да се намира човек в сетивния свят, в този свят на илюзии, противоречиво е това, че някой може да извършва или да не извършва грях, и че, при все това, всезнаещият Бог, знае дали някой човек ще бъде осъден или щастлив. Но още щом се влезе в духовния свят, това вече не е противоречиво: там човек научава, как е възможно Бог да вижда това предварително. Така, би се казало: във физическия сетивен свят е противоречиво това, че нещо, което остава, всъщност, същото от гледна точка на външното проявление хлябът и виното, да бъде смятано за тялото и за кръвта на Христос след тайнството на причастието; но когато човек е посветен, би могъл да разбере това, защото човек се намира тогава в своя душевен живот в недрата на духовния свят. Ето това щеше да каже човек в древните времена. И тогава дойдоха, вътрешните борби в човешките души.
към текста >>
Но още щом се влезе в
дух
овния свят, това вече не е противоречиво: там човек научава, как е възможно Бог да вижда това предварително.
Ето какво щеше да си каже човек от първите векове на християнската ера. Така, ако някой би му казал, че чрез тайнството на причастието, чрез причестяването, чрез жертвеността на богослужението, хлябът и виното се превръщат в тялото и кръвта на Христос, той би отговорил: аз не разбирам това, но ако бях посветен, бих могъл да го разбера. Ето това щеше да каже един човек от миналите времена. Защото в древните времена, би се мислело това: това, което може да бъде наблюдавано в сетивния свят е илюзорна форма, то не е действителността, действителността се намира отзад, в духовния свят. Колкото и дълго да се намира човек в сетивния свят, в този свят на илюзии, противоречиво е това, че някой може да извършва или да не извършва грях, и че, при все това, всезнаещият Бог, знае дали някой човек ще бъде осъден или щастлив.
Но още щом се влезе в духовния свят, това вече не е противоречиво: там човек научава, как е възможно Бог да вижда това предварително.
Така, би се казало: във физическия сетивен свят е противоречиво това, че нещо, което остава, всъщност, същото от гледна точка на външното проявление хлябът и виното, да бъде смятано за тялото и за кръвта на Христос след тайнството на причастието; но когато човек е посветен, би могъл да разбере това, защото човек се намира тогава в своя душевен живот в недрата на духовния свят. Ето това щеше да каже човек в древните времена. И тогава дойдоха, вътрешните борби в човешките души. От една страна, тези човешки души се виждаха все повече и повече откъснати от духовния свят. Цялата цивилизация клонеше към това да зачита като духовно в човека само усета, който от тогава нататък се проникваше, обаче, в духовния свят.
към текста >>
Така, би се казало: във физическия сетивен свят е противоречиво това, че нещо, което остава, всъщност, същото от гледна точка на външното проявление хлябът и виното, да бъде смятано за тялото и за кръвта на Христос след тайнството на причастието; но когато човек е посветен, би могъл да разбере това, защото човек се намира тогава в своя душевен живот в недрата на
дух
овния свят.
Така, ако някой би му казал, че чрез тайнството на причастието, чрез причестяването, чрез жертвеността на богослужението, хлябът и виното се превръщат в тялото и кръвта на Христос, той би отговорил: аз не разбирам това, но ако бях посветен, бих могъл да го разбера. Ето това щеше да каже един човек от миналите времена. Защото в древните времена, би се мислело това: това, което може да бъде наблюдавано в сетивния свят е илюзорна форма, то не е действителността, действителността се намира отзад, в духовния свят. Колкото и дълго да се намира човек в сетивния свят, в този свят на илюзии, противоречиво е това, че някой може да извършва или да не извършва грях, и че, при все това, всезнаещият Бог, знае дали някой човек ще бъде осъден или щастлив. Но още щом се влезе в духовния свят, това вече не е противоречиво: там човек научава, как е възможно Бог да вижда това предварително.
Така, би се казало: във физическия сетивен свят е противоречиво това, че нещо, което остава, всъщност, същото от гледна точка на външното проявление хлябът и виното, да бъде смятано за тялото и за кръвта на Христос след тайнството на причастието; но когато човек е посветен, би могъл да разбере това, защото човек се намира тогава в своя душевен живот в недрата на духовния свят.
Ето това щеше да каже човек в древните времена. И тогава дойдоха, вътрешните борби в човешките души. От една страна, тези човешки души се виждаха все повече и повече откъснати от духовния свят. Цялата цивилизация клонеше към това да зачита като духовно в човека само усета, който от тогава нататък се проникваше, обаче, в духовния свят. И от тази борба произлязоха всички несигурности по отношение на свръхсетивните светове.
към текста >>
От една страна, тези човешки души се виждаха все повече и повече откъснати от
дух
овния свят.
Колкото и дълго да се намира човек в сетивния свят, в този свят на илюзии, противоречиво е това, че някой може да извършва или да не извършва грях, и че, при все това, всезнаещият Бог, знае дали някой човек ще бъде осъден или щастлив. Но още щом се влезе в духовния свят, това вече не е противоречиво: там човек научава, как е възможно Бог да вижда това предварително. Така, би се казало: във физическия сетивен свят е противоречиво това, че нещо, което остава, всъщност, същото от гледна точка на външното проявление хлябът и виното, да бъде смятано за тялото и за кръвта на Христос след тайнството на причастието; но когато човек е посветен, би могъл да разбере това, защото човек се намира тогава в своя душевен живот в недрата на духовния свят. Ето това щеше да каже човек в древните времена. И тогава дойдоха, вътрешните борби в човешките души.
От една страна, тези човешки души се виждаха все повече и повече откъснати от духовния свят.
Цялата цивилизация клонеше към това да зачита като духовно в човека само усета, който от тогава нататък се проникваше, обаче, в духовния свят. И от тази борба произлязоха всички несигурности по отношение на свръхсетивните светове. Ако искаме да изучим историята от гледна точка на симптоматиката, можем да изберем моментите, в които виждаме, че този род несигурност се появява в света с особена острота. В конференции като тази, често привличах вниманието ви върху този шотландски монах, Скотус Ериген, живял през ІХ век в страната на франките, в двореца на Шарл льо Шов и който там беше почитан истински като чудо на мъдростта. Шарл льо Шов, при всички случаи, и всички, които бяха на негово мнение, се обръщаха при всички религиозни и даже научни въпроси към Скотус Ериген, когато искаха да вземат решение в някаква област.
към текста >>
Цялата цивилизация клонеше към това да зачита като
дух
овно в човека само усета, който от тогава нататък се проникваше, обаче, в
дух
овния свят.
Но още щом се влезе в духовния свят, това вече не е противоречиво: там човек научава, как е възможно Бог да вижда това предварително. Така, би се казало: във физическия сетивен свят е противоречиво това, че нещо, което остава, всъщност, същото от гледна точка на външното проявление хлябът и виното, да бъде смятано за тялото и за кръвта на Христос след тайнството на причастието; но когато човек е посветен, би могъл да разбере това, защото човек се намира тогава в своя душевен живот в недрата на духовния свят. Ето това щеше да каже човек в древните времена. И тогава дойдоха, вътрешните борби в човешките души. От една страна, тези човешки души се виждаха все повече и повече откъснати от духовния свят.
Цялата цивилизация клонеше към това да зачита като духовно в човека само усета, който от тогава нататък се проникваше, обаче, в духовния свят.
И от тази борба произлязоха всички несигурности по отношение на свръхсетивните светове. Ако искаме да изучим историята от гледна точка на симптоматиката, можем да изберем моментите, в които виждаме, че този род несигурност се появява в света с особена острота. В конференции като тази, често привличах вниманието ви върху този шотландски монах, Скотус Ериген, живял през ІХ век в страната на франките, в двореца на Шарл льо Шов и който там беше почитан истински като чудо на мъдростта. Шарл льо Шов, при всички случаи, и всички, които бяха на негово мнение, се обръщаха при всички религиозни и даже научни въпроси към Скотус Ериген, когато искаха да вземат решение в някаква област. Но именно в начина, по който Скотус Ериген е поставен с лице към другите монаси на своето време, виждаме, че борбата върлуваше тогава, бих казал, между разума, който се чувствуваше ограничен до единствения свят на сетивата и до няколко заключения по повод на този свят, от една страна и това, което беше предадено от свръхсетивните светове под формата на догми, от друга страна.
към текста >>
Накратко, точно в този ІХ век се разпали, най-вече, борбата по повод отношението на човешката душа към свръхсетивния свят и за сериозните
дух
ове на епохата, беше изключително трудно да се ориентират.
Един друг теолог писа по повод тялото и кръвта на Христос "De Corpore et Sanguine Domini". Той изрази също в този труд това, което беше за един посветен от миналото една доктрина, която той разбираше: че хлябът и виното могат действително да се превърнат в реалното тяло и реалната кръв на Христос. Този труд беше, на свой ред, представен на Шарл льо Шов. Скотус Ериген не написа опровержение, но имаме в неговите писмени трудове всички видове указания за начина, по който той е участвал; намираме тук как тази доктрина, която е, знаем, тази на католическата правоверност, а именно, че хлябът и виното са реално превърнати в тялото и кръвта на Христос, че тази доктрина, значи, трябва да бъде променена, защото не може да бъде разбрана. Ето така се изрази Скотус Ериген още от тази епоха.
Накратко, точно в този ІХ век се разпали, най-вече, борбата по повод отношението на човешката душа към свръхсетивния свят и за сериозните духове на епохата, беше изключително трудно да се ориентират.
Защото навсякъде в християнските догми имаше елементи, които произлизаха от древните истини на посвещението; но хората бяха безсилни да разберат. Ето с какво разполагаха външно хората в Словото най-напред трябваше още да се разбере Словото според еволюцията на душите в направление на духовния свят то се изследваше с критерии, за които хората имаха съзнание в стадий на развитие, достигнато от човешкия дух на епохата. И от тези изследвания се родиха действително, в християнския живот на Европа, най-тежките борби. Към какво клоняха, следователно, тези опитности на душата? Те клоняха към образуване в човешкото същество на два вида неща, които, разбира се, абсолютно не съществуваха преди това.
към текста >>
Ето с какво разполагаха външно хората в Словото най-напред трябваше още да се разбере Словото според еволюцията на душите в направление на
дух
овния свят то се изследваше с критерии, за които хората имаха съзнание в стадий на развитие, достигнато от човешкия
дух
на епохата.
Този труд беше, на свой ред, представен на Шарл льо Шов. Скотус Ериген не написа опровержение, но имаме в неговите писмени трудове всички видове указания за начина, по който той е участвал; намираме тук как тази доктрина, която е, знаем, тази на католическата правоверност, а именно, че хлябът и виното са реално превърнати в тялото и кръвта на Христос, че тази доктрина, значи, трябва да бъде променена, защото не може да бъде разбрана. Ето така се изрази Скотус Ериген още от тази епоха. Накратко, точно в този ІХ век се разпали, най-вече, борбата по повод отношението на човешката душа към свръхсетивния свят и за сериозните духове на епохата, беше изключително трудно да се ориентират. Защото навсякъде в християнските догми имаше елементи, които произлизаха от древните истини на посвещението; но хората бяха безсилни да разберат.
Ето с какво разполагаха външно хората в Словото най-напред трябваше още да се разбере Словото според еволюцията на душите в направление на духовния свят то се изследваше с критерии, за които хората имаха съзнание в стадий на развитие, достигнато от човешкия дух на епохата.
И от тези изследвания се родиха действително, в християнския живот на Европа, най-тежките борби. Към какво клоняха, следователно, тези опитности на душата? Те клоняха към образуване в човешкото същество на два вида неща, които, разбира се, абсолютно не съществуваха преди това. Някога, човешкото същество потапяше погледа си в сетивния свят, имаше, в същото време, благодарение на своите способности, виждането за свръхсетивното, което прозираше в явленията на сетивата: с явленията на сетивата, то виждаше духовното. Такова, каквото беше вече възприемането на хората от ІХ век, човекът от миналото със сигурност не виждаше хляба и виното, защото би било, всъщност, един материален начин на виждане.
към текста >>
Някога, човешкото същество потапяше погледа си в сетивния свят, имаше, в същото време, благодарение на своите способности, виждането за свръхсетивното, което прозираше в явленията на сетивата: с явленията на сетивата, то виждаше
дух
овното.
Защото навсякъде в християнските догми имаше елементи, които произлизаха от древните истини на посвещението; но хората бяха безсилни да разберат. Ето с какво разполагаха външно хората в Словото най-напред трябваше още да се разбере Словото според еволюцията на душите в направление на духовния свят то се изследваше с критерии, за които хората имаха съзнание в стадий на развитие, достигнато от човешкия дух на епохата. И от тези изследвания се родиха действително, в християнския живот на Европа, най-тежките борби. Към какво клоняха, следователно, тези опитности на душата? Те клоняха към образуване в човешкото същество на два вида неща, които, разбира се, абсолютно не съществуваха преди това.
Някога, човешкото същество потапяше погледа си в сетивния свят, имаше, в същото време, благодарение на своите способности, виждането за свръхсетивното, което прозираше в явленията на сетивата: с явленията на сетивата, то виждаше духовното.
Такова, каквото беше вече възприемането на хората от ІХ век, човекът от миналото със сигурност не виждаше хляба и виното, защото би било, всъщност, един материален начин на виждане. Но човекът имаше в същото време материален и духовен поглед. Човекът от тези минали времена имаше също по-малко интелектуални понятия и идеи, отколкото човека от ІХ век. Понятията и идеите не бяха още дошли до тази степен на сухота и абстракция. Това, от което човек извършваше опитност под формата на понятия и идеи имаше още характер на обект, на същност.
към текста >>
Но човекът имаше в същото време материален и
дух
овен поглед.
И от тези изследвания се родиха действително, в християнския живот на Европа, най-тежките борби. Към какво клоняха, следователно, тези опитности на душата? Те клоняха към образуване в човешкото същество на два вида неща, които, разбира се, абсолютно не съществуваха преди това. Някога, човешкото същество потапяше погледа си в сетивния свят, имаше, в същото време, благодарение на своите способности, виждането за свръхсетивното, което прозираше в явленията на сетивата: с явленията на сетивата, то виждаше духовното. Такова, каквото беше вече възприемането на хората от ІХ век, човекът от миналото със сигурност не виждаше хляба и виното, защото би било, всъщност, един материален начин на виждане.
Но човекът имаше в същото време материален и духовен поглед.
Човекът от тези минали времена имаше също по-малко интелектуални понятия и идеи, отколкото човека от ІХ век. Понятията и идеите не бяха още дошли до тази степен на сухота и абстракция. Това, от което човек извършваше опитност под формата на понятия и идеи имаше още характер на обект, на същност. Подтикнах ви да отбележите, и, малко по малко реалности, като граматика, реторика, диалектика, аритметика, геометрия, музика, астрология бяха станали тотално абстрактни. В древните времена, хората считаха, че да се проникне в живата област на тези науки, това значеше да се влезе във връзка така както го казах тогава с абсолютно реални същности.
към текста >>
Не възприема също в абстрактни понятия и
дух
овната реалност, намираща се над растението.
И към това, което е животно и дарено с чувствителност. Той стига до имагинацията. Той вижда външните обекти. За минералите, нямаше подбуди да отива напред, до имагинацията, но за растенията го направи. Той не отива по-далеч; абстрактните понятия не са негова работа.
Не възприема също в абстрактни понятия и духовната реалност, намираща се над растението.
От този факт, неговите философски разсъждения в основата си не бяха такива като философските разсъждения от неговото време. Шилер е философ. Той научава даже от Кант философското разсъждение до степента, в която кантовият начин става непоносим за него и той го изоставя. Но Шилер не избягва във философията абстракцията на понятията, които по пътя на следствието не могат да доведат до същността. И когато сме изправени пред Гьоте и Шилер, усещаме, че това именно е противопоставянето между двамата, което, всъщност, никога не бе преодоляно, което беше само уравновесено чрез величието на човешкото качество, живеещо във всеки от тях.
към текста >>
Ако човек е в активността на
дух
а си, трябва да следва логическата необходимост, ако не иска да стане неверен на човешкото.
По един определен начин, човекът трябва да гледа на самата природа така, сякаш тя има разум. Тогава от разума изчезва строгата му необходимост, твърдата логика. От една страна, когато човек се изразява в образи, той създава форми, вместо да анализира и да синтезира логически; и докато създава форми, човек повдига в природата нейната чисто сетивна необходимост. Но той може да изрази всичко това, казва Шилер, само в артистичното творчество и естетична та радост. Ако човек е с лице само към природата, по един или друг начин е подчинен на инстинктите, на подтиците на природната необходимост.
Ако човек е в активността на духа си, трябва да следва логическата необходимост, ако не иска да стане неверен на човешкото.
Когато ги обедини двете, необходимостта на разума се снишава и изоставя нещо от своята необходимост на сетивния свят; сетивното изоставя нещо от своята инстинктивна природа. Ние представяме човека, например, в скулптурите, така,сякаш самият дух вече се съдържаше в сетивното. Ние сваляме духа в областта на сетивата, докато издигаме областта на сетивата до духа, и така се ражда творческата активност, красотата. Само когато човек създава красота, или се радва на красотата, живее в свобода. Помислете как, съставяйки своите "Естетически бележки" Шилер се е стремял с цялата вътрешна сила на своята душа да намери нещо за човека, например, кога този човек може да бъде свободен.
към текста >>
Ние представяме човека, например, в скулптурите, така,сякаш самият
дух
вече се съдържаше в сетивното.
От една страна, когато човек се изразява в образи, той създава форми, вместо да анализира и да синтезира логически; и докато създава форми, човек повдига в природата нейната чисто сетивна необходимост. Но той може да изрази всичко това, казва Шилер, само в артистичното творчество и естетична та радост. Ако човек е с лице само към природата, по един или друг начин е подчинен на инстинктите, на подтиците на природната необходимост. Ако човек е в активността на духа си, трябва да следва логическата необходимост, ако не иска да стане неверен на човешкото. Когато ги обедини двете, необходимостта на разума се снишава и изоставя нещо от своята необходимост на сетивния свят; сетивното изоставя нещо от своята инстинктивна природа.
Ние представяме човека, например, в скулптурите, така,сякаш самият дух вече се съдържаше в сетивното.
Ние сваляме духа в областта на сетивата, докато издигаме областта на сетивата до духа, и така се ражда творческата активност, красотата. Само когато човек създава красота, или се радва на красотата, живее в свобода. Помислете как, съставяйки своите "Естетически бележки" Шилер се е стремял с цялата вътрешна сила на своята душа да намери нещо за човека, например, кога този човек може да бъде свободен. И той намира като единствена възможността да се реализира човешката свобода в живота в недрата на проявлението на красотата. Човекът трябва да отбягва грубата действителност казва вече Шилер, дори и да не се изразява така ясно ако иска да стане свободен, значи, да завоюва едно съществуване, достойно за човешкото същество.
към текста >>
Ние сваляме
дух
а в областта на сетивата, докато издигаме областта на сетивата до
дух
а, и така се ражда творческата активност, красотата.
Но той може да изрази всичко това, казва Шилер, само в артистичното творчество и естетична та радост. Ако човек е с лице само към природата, по един или друг начин е подчинен на инстинктите, на подтиците на природната необходимост. Ако човек е в активността на духа си, трябва да следва логическата необходимост, ако не иска да стане неверен на човешкото. Когато ги обедини двете, необходимостта на разума се снишава и изоставя нещо от своята необходимост на сетивния свят; сетивното изоставя нещо от своята инстинктивна природа. Ние представяме човека, например, в скулптурите, така,сякаш самият дух вече се съдържаше в сетивното.
Ние сваляме духа в областта на сетивата, докато издигаме областта на сетивата до духа, и така се ражда творческата активност, красотата.
Само когато човек създава красота, или се радва на красотата, живее в свобода. Помислете как, съставяйки своите "Естетически бележки" Шилер се е стремял с цялата вътрешна сила на своята душа да намери нещо за човека, например, кога този човек може да бъде свободен. И той намира като единствена възможността да се реализира човешката свобода в живота в недрата на проявлението на красотата. Човекът трябва да отбягва грубата действителност казва вече Шилер, дори и да не се изразява така ясно ако иска да стане свободен, значи, да завоюва едно съществуване, достойно за човешкото същество. Само външно, всъщност, може да се постигне свободата.
към текста >>
Ницше, който беше още импрегниран от всички тези неща, но не можеше, при това, да постигне едно истинско виждане на нещата, състави, знаем, своята първа книга "Раждането на трагедията, изхождайки от
дух
а на музиката": тук той искаше да покаже, че гърците са измислили изкуството, за да имат средство да се издигнат в свободни хора, пазейки своето човешко достойнство над действителността на външните сетива, в които не можеш никога да постигнеш своето човешко достойнство, според него, те биха се поместили над реалността на нещата, за да завоюват във вътрешността, в артистичната външност, възможността за свободата.
Само когато човек създава красота, или се радва на красотата, живее в свобода. Помислете как, съставяйки своите "Естетически бележки" Шилер се е стремял с цялата вътрешна сила на своята душа да намери нещо за човека, например, кога този човек може да бъде свободен. И той намира като единствена възможността да се реализира човешката свобода в живота в недрата на проявлението на красотата. Човекът трябва да отбягва грубата действителност казва вече Шилер, дори и да не се изразява така ясно ако иска да стане свободен, значи, да завоюва едно съществуване, достойно за човешкото същество. Само външно, всъщност, може да се постигне свободата.
Ницше, който беше още импрегниран от всички тези неща, но не можеше, при това, да постигне едно истинско виждане на нещата, състави, знаем, своята първа книга "Раждането на трагедията, изхождайки от духа на музиката": тук той искаше да покаже, че гърците са измислили изкуството, за да имат средство да се издигнат в свободни хора, пазейки своето човешко достойнство над действителността на външните сетива, в които не можеш никога да постигнеш своето човешко достойнство, според него, те биха се поместили над реалността на нещата, за да завоюват във вътрешността, в артистичната външност, възможността за свободата.
Това е интерпретацията, която Ницше даде на елинизма. В това отношение, Ницше само изразяваше по радикален начин това, което се намира вече в "Бележки върху естетическото възпитание на човека" на Шилер. Така че, може да се каже, че Шилер живееше в една абстрактна духовност, но в него живееше в същото време импулсът да даде на човека неговото достойнство. Погледнете грандиозния, величествения, удивителния характер на тези естетически бележки. От гледна точка на поезията и на човешката сила, на душата, това е най-доброто от всички други трудове на Шилер.
към текста >>
Така че, може да се каже, че Шилер живееше в една абстрактна
дух
овност, но в него живееше в същото време импулсът да даде на човека неговото достойнство.
Човекът трябва да отбягва грубата действителност казва вече Шилер, дори и да не се изразява така ясно ако иска да стане свободен, значи, да завоюва едно съществуване, достойно за човешкото същество. Само външно, всъщност, може да се постигне свободата. Ницше, който беше още импрегниран от всички тези неща, но не можеше, при това, да постигне едно истинско виждане на нещата, състави, знаем, своята първа книга "Раждането на трагедията, изхождайки от духа на музиката": тук той искаше да покаже, че гърците са измислили изкуството, за да имат средство да се издигнат в свободни хора, пазейки своето човешко достойнство над действителността на външните сетива, в които не можеш никога да постигнеш своето човешко достойнство, според него, те биха се поместили над реалността на нещата, за да завоюват във вътрешността, в артистичната външност, възможността за свободата. Това е интерпретацията, която Ницше даде на елинизма. В това отношение, Ницше само изразяваше по радикален начин това, което се намира вече в "Бележки върху естетическото възпитание на човека" на Шилер.
Така че, може да се каже, че Шилер живееше в една абстрактна духовност, но в него живееше в същото време импулсът да даде на човека неговото достойнство.
Погледнете грандиозния, величествения, удивителния характер на тези естетически бележки. От гледна точка на поезията и на човешката сила, на душата, това е най-доброто от всички други трудове на Шилер. Те са, в действителност, най-великото от произведенията на Шилер, ако разгледаме цялостността на неговото творчество. Но Шилер се бори тук, изхождайки от своята абстрактна гледна точка, която го беше повела към интелектуализма, в посока на западния духовен живот. Да премине от тази гледна точка, която беше негова, към истинската реалност, беше вън от неговата достъпност.
към текста >>
Но Шилер се бори тук, изхождайки от своята абстрактна гледна точка, която го беше повела към интелектуализма, в посока на западния
дух
овен живот.
В това отношение, Ницше само изразяваше по радикален начин това, което се намира вече в "Бележки върху естетическото възпитание на човека" на Шилер. Така че, може да се каже, че Шилер живееше в една абстрактна духовност, но в него живееше в същото време импулсът да даде на човека неговото достойнство. Погледнете грандиозния, величествения, удивителния характер на тези естетически бележки. От гледна точка на поезията и на човешката сила, на душата, това е най-доброто от всички други трудове на Шилер. Те са, в действителност, най-великото от произведенията на Шилер, ако разгледаме цялостността на неговото творчество.
Но Шилер се бори тук, изхождайки от своята абстрактна гледна точка, която го беше повела към интелектуализма, в посока на западния духовен живот.
Да премине от тази гледна точка, която беше негова, към истинската реалност, беше вън от неговата достъпност. Той не можеше да достигне друго, освен чистата външност на красотата. Когато тези "Бележки върху естетическото възпитание на човека" попаднаха в ръцете на Гьоте, той беше малко объркан. Абстрактният ход на човешкия разум не му беше свойствен. Но начинът, по който човешкото същество завоюва своето човешко достойнство, за което е нужно духовните същности да сътрудничат, за да дадат на човешкото същество неговото човешко достойнство по такъв начин, че то да се пробуди за духовния свят, да проникне и да живее в духовния свят, беше за него също проблем.
към текста >>
Но начинът, по който човешкото същество завоюва своето човешко достойнство, за което е нужно
дух
овните същности да сътрудничат, за да дадат на човешкото същество неговото човешко достойнство по такъв начин, че то да се пробуди за
дух
овния свят, да проникне и да живее в
дух
овния свят, беше за него също проблем.
Но Шилер се бори тук, изхождайки от своята абстрактна гледна точка, която го беше повела към интелектуализма, в посока на западния духовен живот. Да премине от тази гледна точка, която беше негова, към истинската реалност, беше вън от неговата достъпност. Той не можеше да достигне друго, освен чистата външност на красотата. Когато тези "Бележки върху естетическото възпитание на човека" попаднаха в ръцете на Гьоте, той беше малко объркан. Абстрактният ход на човешкия разум не му беше свойствен.
Но начинът, по който човешкото същество завоюва своето човешко достойнство, за което е нужно духовните същности да сътрудничат, за да дадат на човешкото същество неговото човешко достойнство по такъв начин, че то да се пробуди за духовния свят, да проникне и да живее в духовния свят, беше за него също проблем.
Шилер не можеше да излезе от понятието, за да отиде към действителността. Що се отнася до Гьоте, той искаше да изрази също, по свой начин, това, което Шилер беше изразил в "Естетични бележки". Той го изрази по свой начин, под формата на образи, в "Приказка за Зелената змия и Красивата лилия". Нужно ни е, всъщност, да виждаме във всички персонажи душевните сили, които работят заедно, за да дадат на човешкото същество неговото достойнство на свободен човек, неговото достойнство но човек, живеещ в свободата. Но Гьоте не можа да намери пътя, водещ от това, което той можеше само да изрази в имагинации, до висотата на духовната реалност.
към текста >>
Но Гьоте не можа да намери пътя, водещ от това, което той можеше само да изрази в имагинации, до висотата на
дух
овната реалност.
Но начинът, по който човешкото същество завоюва своето човешко достойнство, за което е нужно духовните същности да сътрудничат, за да дадат на човешкото същество неговото човешко достойнство по такъв начин, че то да се пробуди за духовния свят, да проникне и да живее в духовния свят, беше за него също проблем. Шилер не можеше да излезе от понятието, за да отиде към действителността. Що се отнася до Гьоте, той искаше да изрази също, по свой начин, това, което Шилер беше изразил в "Естетични бележки". Той го изрази по свой начин, под формата на образи, в "Приказка за Зелената змия и Красивата лилия". Нужно ни е, всъщност, да виждаме във всички персонажи душевните сили, които работят заедно, за да дадат на човешкото същество неговото достойнство на свободен човек, неговото достойнство но човек, живеещ в свободата.
Но Гьоте не можа да намери пътя, водещ от това, което той можеше само да изрази в имагинации, до висотата на духовната реалност.
Ето защо Гьоте се спира, стигайки до приказката, до образа, до един вид висш символизъм един символизъм, който е, разбира се, изключително жив, но който, въпреки всичко, е само един вид символизъм. Шилер изкова абстрактни понятия, не можа да намери достъп до една реалност, спря, стигайки до външното. Гьоте, искайки да разбере човека в неговата свобода, създаде многобройни образи, които говореха на погледа, бяха видими чрез сетивата, но които не даваха достъп до реалността. Той остана свързан с описанието на сетивното. Поглед до каква степен е удивително това описание на сетивното в "Приказката за Зелената змия и Красивата лилия",но всъщност, освобождаването на принца, засегнат от парализа, не говори на погледа, то е изразително само по символичен начин.
към текста >>
Тези две противоположни течения, които ви характеризирах, никое от които, всъщност не постигна влизането в
дух
овния свят, се изразяват тук, в тези две личности.
Ето защо Гьоте се спира, стигайки до приказката, до образа, до един вид висш символизъм един символизъм, който е, разбира се, изключително жив, но който, въпреки всичко, е само един вид символизъм. Шилер изкова абстрактни понятия, не можа да намери достъп до една реалност, спря, стигайки до външното. Гьоте, искайки да разбере човека в неговата свобода, създаде многобройни образи, които говореха на погледа, бяха видими чрез сетивата, но които не даваха достъп до реалността. Той остана свързан с описанието на сетивното. Поглед до каква степен е удивително това описание на сетивното в "Приказката за Зелената змия и Красивата лилия",но всъщност, освобождаването на принца, засегнат от парализа, не говори на погледа, то е изразително само по символичен начин.
Тези две противоположни течения, които ви характеризирах, никое от които, всъщност не постигна влизането в духовния свят, се изразяват тук, в тези две личности.
Както Шилер, така и Гьоте се стремяха основно да влязат в духовния свят, изхождайки от противоположни страни, но не можаха да проникнат там. За какво ставаше въпрос, всъщност? Ще ви се стори чудно това, което ще ви кажа и при това, този, който гледа тези неща с една душа, лишена от предразсъдъци, може само да ги види така, както сега ще ги опиша. Вземете двете течения представени в схоластиката. От една страна, знанието на разума, който черпи своите качества в сетивната действителност, но не прониква до реалността.
към текста >>
Както Шилер, така и Гьоте се стремяха основно да влязат в
дух
овния свят, изхождайки от противоположни страни, но не можаха да проникнат там.
Шилер изкова абстрактни понятия, не можа да намери достъп до една реалност, спря, стигайки до външното. Гьоте, искайки да разбере човека в неговата свобода, създаде многобройни образи, които говореха на погледа, бяха видими чрез сетивата, но които не даваха достъп до реалността. Той остана свързан с описанието на сетивното. Поглед до каква степен е удивително това описание на сетивното в "Приказката за Зелената змия и Красивата лилия",но всъщност, освобождаването на принца, засегнат от парализа, не говори на погледа, то е изразително само по символичен начин. Тези две противоположни течения, които ви характеризирах, никое от които, всъщност не постигна влизането в духовния свят, се изразяват тук, в тези две личности.
Както Шилер, така и Гьоте се стремяха основно да влязат в духовния свят, изхождайки от противоположни страни, но не можаха да проникнат там.
За какво ставаше въпрос, всъщност? Ще ви се стори чудно това, което ще ви кажа и при това, този, който гледа тези неща с една душа, лишена от предразсъдъци, може само да ги види така, както сега ще ги опиша. Вземете двете течения представени в схоластиката. От една страна, знанието на разума, който черпи своите качества в сетивната действителност, но не прониква до реалността. Под най-различни форми, това течение продължава своя път минавайки от една личност към друга и завършва до Шилер.
към текста >>
Така че, щом неговия поглед се привличаше от растителния свят, той проследяваше с поглед
дух
овния елемент и сетивния елемент един до друг, както това се правеше също в древните мистерии на посвещението; но той оста на в растителния свят.
Той искаше да види. И той беше вече на пътя, който се издига от неговите имагинации до инспирациите и интуициите. Това не би му позволило, естествено да стане средновековен теолог, но би могъл да стане един от тези хора, които, в миналото, виждаха Бога и виждаха, свръхсетивните светове. Той беше вече на пътя, водещ до тях, но не можа да се издигне до там. Постигна само виждането на свръхсетивното в света на растенията.
Така че, щом неговия поглед се привличаше от растителния свят, той проследяваше с поглед духовния елемент и сетивния елемент един до друг, както това се правеше също в древните мистерии на посвещението; но той оста на в растителния свят.
Какво можеше той да направи в този случай? Не можеше той да направи нищо друго, освен да използва цялостта на свръхсетивния свят, имагинативния, символичен, представния начин, който беше научил с растенията. И така, той постигна в крайна сметка, само една имагинативна представа за света, когато говореше за реалността на душата в своята "Приказка за Зелената змия и Красивата лилия". Размислете върху този факт: там, където "Приказка за Зелената змия и Красивата лилия" напомня растителния елемент, това, което се постига чрез имагинации, като тези, които Гьоте бе развил при контакта с растителния свят, там, Приказката има една изключителна красота. Опитайте да се оставите да действа върху вас всичко, което в тази Приказка, пази стила на растителната имагинация, там, всичко е така прекрасно.
към текста >>
Защото би трябвало нещо друго да влезе тогава чрез инспирацията в Златния цар, Сребърния цар, Бронзовия цар, за да бъдат смятани, че живеят действително в
дух
овния свят.
Женският персонаж, който, внася изключително много, той нарича Лилия. Не и дава един истински, силен живот; той я улавя под една такава форма, каквато има съществуване на растението. Ако наблюдавате всички персонажи, появяващи се в Приказката, те водят основно, всъщност, едно съществуване на растение; но там, където трябва да бъдат отведени на една висша степен, този висш елемент има само символичен характер, и там, в тази висоти, те водят, всъщност, едно чисто външно съществуване. Царете, фигуриращи тук, също не са действително истински. Те също постигат само едно съществуване на растения, те казват само, че имат едно друго съществуване.
Защото би трябвало нещо друго да влезе тогава чрез инспирацията в Златния цар, Сребърния цар, Бронзовия цар, за да бъдат смятани, че живеят действително в духовния свят.
Следователно, би се казало, че Гьоте представя един живот в познание чрез откровението, в свръхсетивното познание, което той овладява само до определена степен. Шилер представя едно знание чрез разума, другият начин, който беше изработила схоластиката, но което той не може да понесе, защото иска да го отведе до превръщането му в реалност, докато самото то стига само до реалността на външността в красотата. Може да се каже, че безкрайната вътрешна истина в тези две личности, им дава една такава автентичност, че никой от двамата не каза, че не може повече. Ето защо Гьоте представя душевния елемент така, сякаш той беше растителен и Шилер представя свободния човек така, сякаш този свободен човек абсолютно не можеше да живее по друг начин, освен естетичния. Естетичното общество, ето какво представя Шилер на края, в своите "Естетични бележки" като "социално изискване", така да се каже: станете такива, че обществото да се представи под една красива форма, казва Шилер, ако искате да стане свободен човекът.
към текста >>
Ако потопите погледа си в душата на всеки от двамата, пред вас ще се яви необходимост да кажете: всеки имаше способността да проникне в един
дух
овен свят.
Ето защо Гьоте представя душевния елемент така, сякаш той беше растителен и Шилер представя свободния човек така, сякаш този свободен човек абсолютно не можеше да живее по друг начин, освен естетичния. Естетичното общество, ето какво представя Шилер на края, в своите "Естетични бележки" като "социално изискване", така да се каже: станете такива, че обществото да се представи под една красива форма, казва Шилер, ако искате да стане свободен човекът. В отношението между Гьоте и Шилер, се вижда, че тези течения продължават да живеят до сега. Това, от което те имаха нужда, при Гьоте, беше това да се издигне от имагинацията до инспирацията, при Шилер да оживи абстрактните понятия чрез имагинативния свят. Само тогава те биха могли напълно да се срещнат.
Ако потопите погледа си в душата на всеки от двамата, пред вас ще се яви необходимост да кажете: всеки имаше способността да проникне в един духовен свят.
Как се бори Гьоте с това, което наричаше "да си набожен"! Колко забележителни можем да намерим тези думи на Шилер: "Коя от съществуващите религии изповядваш? Никоя, казва той. Защо? Заради религията! Виждаме религиозният смисъл върви заедно, най-вече за просветените духове с развиването на свръхсетивното, изхождайки от това, за което човек може да се направи опит в познанието.
към текста >>
Виждаме религиозният смисъл върви заедно, най-вече за просветените
дух
ове с развиването на свръхсетивното, изхождайки от това, за което човек може да се направи опит в познанието.
Ако потопите погледа си в душата на всеки от двамата, пред вас ще се яви необходимост да кажете: всеки имаше способността да проникне в един духовен свят. Как се бори Гьоте с това, което наричаше "да си набожен"! Колко забележителни можем да намерим тези думи на Шилер: "Коя от съществуващите религии изповядваш? Никоя, казва той. Защо? Заради религията!
Виждаме религиозният смисъл върви заедно, най-вече за просветените духове с развиването на свръхсетивното, изхождайки от това, за което човек може да се направи опит в познанието.
Следователно, ще трябва да се открие религиозния елемент, трансформирайки днешното чисто интелектуалното знание в духовно познание.
към текста >>
Следователно, ще трябва да се открие религиозния елемент, трансформирайки днешното чисто интелектуалното знание в
дух
овно познание.
Как се бори Гьоте с това, което наричаше "да си набожен"! Колко забележителни можем да намерим тези думи на Шилер: "Коя от съществуващите религии изповядваш? Никоя, казва той. Защо? Заради религията! Виждаме религиозният смисъл върви заедно, най-вече за просветените духове с развиването на свръхсетивното, изхождайки от това, за което човек може да се направи опит в познанието.
Следователно, ще трябва да се открие религиозния елемент, трансформирайки днешното чисто интелектуалното знание в духовно познание.
към текста >>
70.
4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
И това преминаване към пълното съзнание за Аза, всъщност не се получи по един така бърз начин, то се получи по време на предшестващите и следващите векове на Мистерията на Голгота, но е ясно разкри то за историческото изучаване, което практикува
дух
овната наука.
Така че, може да се каже това: разбира се, даже в епохите преди Мистерията на Голгота, човешката същност беше съставена от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, но съзнателната част на човека нямаше в себе си тази същност на Аза. Същността на Аза беше малко или много несъзнателна. Основно, в тези минали епохи по земята бродеха хора, които не живее ха в пълно съзнание за своя Аз. Но в действителност е възможно, Азът да упражнява напълно своето действие в недрата на човешката същност само ако човекът вече не е в цялостта, не е вече, бих предпочел да кажа, в пълния разцвет на своето физическо тяло. Хората, които бяха още несъзнателни за своя Аз, живя ха в един по-голям разцвет на своето физическо тяло отколкото тези, които влязоха в пълно съзнание за Аза.
И това преминаване към пълното съзнание за Аза, всъщност не се получи по един така бърз начин, то се получи по време на предшестващите и следващите векове на Мистерията на Голгота, но е ясно разкри то за историческото изучаване, което практикува духовната наука.
Нужно ни е да кажем това: частта от неговото астрално тяло, а също от неговото етерно и неговото астрално тяло, което човешкото същество може да поддържа в пълния си разцвет, е възможна в действителност, само ако се влива в човешката същност нещо от божествено-духовната природа. Доколкото хората имаха едно атавистично ясновидство при отсъствие на съзнание за Аза, тази божествено-духовна реалност се вливаше от космоса в хората. Хората никога не биха могли да станат свободни същества, ако азът не се беше появил от факта, че тази божествено-духовна реалност не се вливаше вече в тях, както в миналото. Хората станаха свободни само защото влязоха в притежание на своя Аз, даже в своето съзнание. Но това беше възможно само ако хората еволюираха малко по малко, влизайки в това, което са абстрактните идеи.
към текста >>
Нужно ни е да кажем това: частта от неговото астрално тяло, а също от неговото етерно и неговото астрално тяло, което човешкото същество може да поддържа в пълния си разцвет, е възможна в действителност, само ако се влива в човешката същност нещо от божествено-
дух
овната природа.
Същността на Аза беше малко или много несъзнателна. Основно, в тези минали епохи по земята бродеха хора, които не живее ха в пълно съзнание за своя Аз. Но в действителност е възможно, Азът да упражнява напълно своето действие в недрата на човешката същност само ако човекът вече не е в цялостта, не е вече, бих предпочел да кажа, в пълния разцвет на своето физическо тяло. Хората, които бяха още несъзнателни за своя Аз, живя ха в един по-голям разцвет на своето физическо тяло отколкото тези, които влязоха в пълно съзнание за Аза. И това преминаване към пълното съзнание за Аза, всъщност не се получи по един така бърз начин, то се получи по време на предшестващите и следващите векове на Мистерията на Голгота, но е ясно разкри то за историческото изучаване, което практикува духовната наука.
Нужно ни е да кажем това: частта от неговото астрално тяло, а също от неговото етерно и неговото астрално тяло, което човешкото същество може да поддържа в пълния си разцвет, е възможна в действителност, само ако се влива в човешката същност нещо от божествено-духовната природа.
Доколкото хората имаха едно атавистично ясновидство при отсъствие на съзнание за Аза, тази божествено-духовна реалност се вливаше от космоса в хората. Хората никога не биха могли да станат свободни същества, ако азът не се беше появил от факта, че тази божествено-духовна реалност не се вливаше вече в тях, както в миналото. Хората станаха свободни само защото влязоха в притежание на своя Аз, даже в своето съзнание. Но това беше възможно само ако хората еволюираха малко по малко, влизайки в това, което са абстрактните идеи. В действителност, обаче, абстрактните идеи са трупове на духовния свят.
към текста >>
Доколкото хората имаха едно атавистично ясновидство при отсъствие на съзнание за Аза, тази божествено-
дух
овна реалност се вливаше от космоса в хората.
Основно, в тези минали епохи по земята бродеха хора, които не живее ха в пълно съзнание за своя Аз. Но в действителност е възможно, Азът да упражнява напълно своето действие в недрата на човешката същност само ако човекът вече не е в цялостта, не е вече, бих предпочел да кажа, в пълния разцвет на своето физическо тяло. Хората, които бяха още несъзнателни за своя Аз, живя ха в един по-голям разцвет на своето физическо тяло отколкото тези, които влязоха в пълно съзнание за Аза. И това преминаване към пълното съзнание за Аза, всъщност не се получи по един така бърз начин, то се получи по време на предшестващите и следващите векове на Мистерията на Голгота, но е ясно разкри то за историческото изучаване, което практикува духовната наука. Нужно ни е да кажем това: частта от неговото астрално тяло, а също от неговото етерно и неговото астрално тяло, което човешкото същество може да поддържа в пълния си разцвет, е възможна в действителност, само ако се влива в човешката същност нещо от божествено-духовната природа.
Доколкото хората имаха едно атавистично ясновидство при отсъствие на съзнание за Аза, тази божествено-духовна реалност се вливаше от космоса в хората.
Хората никога не биха могли да станат свободни същества, ако азът не се беше появил от факта, че тази божествено-духовна реалност не се вливаше вече в тях, както в миналото. Хората станаха свободни само защото влязоха в притежание на своя Аз, даже в своето съзнание. Но това беше възможно само ако хората еволюираха малко по малко, влизайки в това, което са абстрактните идеи. В действителност, обаче, абстрактните идеи са трупове на духовния свят. В тези конференции, вече привлякох, в действителност, вниманието върху това: така както трупът на нашето физическо тяло остава, когато преминаваме през земната смърт, така остава един труп също от тези духовно-душевна същност, която ние сме в духовния свят, преди да слезем във физическия свят.
към текста >>
Хората никога не биха могли да станат свободни същества, ако азът не се беше появил от факта, че тази божествено-
дух
овна реалност не се вливаше вече в тях, както в миналото.
Но в действителност е възможно, Азът да упражнява напълно своето действие в недрата на човешката същност само ако човекът вече не е в цялостта, не е вече, бих предпочел да кажа, в пълния разцвет на своето физическо тяло. Хората, които бяха още несъзнателни за своя Аз, живя ха в един по-голям разцвет на своето физическо тяло отколкото тези, които влязоха в пълно съзнание за Аза. И това преминаване към пълното съзнание за Аза, всъщност не се получи по един така бърз начин, то се получи по време на предшестващите и следващите векове на Мистерията на Голгота, но е ясно разкри то за историческото изучаване, което практикува духовната наука. Нужно ни е да кажем това: частта от неговото астрално тяло, а също от неговото етерно и неговото астрално тяло, което човешкото същество може да поддържа в пълния си разцвет, е възможна в действителност, само ако се влива в човешката същност нещо от божествено-духовната природа. Доколкото хората имаха едно атавистично ясновидство при отсъствие на съзнание за Аза, тази божествено-духовна реалност се вливаше от космоса в хората.
Хората никога не биха могли да станат свободни същества, ако азът не се беше появил от факта, че тази божествено-духовна реалност не се вливаше вече в тях, както в миналото.
Хората станаха свободни само защото влязоха в притежание на своя Аз, даже в своето съзнание. Но това беше възможно само ако хората еволюираха малко по малко, влизайки в това, което са абстрактните идеи. В действителност, обаче, абстрактните идеи са трупове на духовния свят. В тези конференции, вече привлякох, в действителност, вниманието върху това: така както трупът на нашето физическо тяло остава, когато преминаваме през земната смърт, така остава един труп също от тези духовно-душевна същност, която ние сме в духовния свят, преди да слезем във физическия свят. Но това е така едва от времето, в което човек е получил съзнанието за своя Аз.
към текста >>
В действителност, обаче, абстрактните идеи са трупове на
дух
овния свят.
Нужно ни е да кажем това: частта от неговото астрално тяло, а също от неговото етерно и неговото астрално тяло, което човешкото същество може да поддържа в пълния си разцвет, е възможна в действителност, само ако се влива в човешката същност нещо от божествено-духовната природа. Доколкото хората имаха едно атавистично ясновидство при отсъствие на съзнание за Аза, тази божествено-духовна реалност се вливаше от космоса в хората. Хората никога не биха могли да станат свободни същества, ако азът не се беше появил от факта, че тази божествено-духовна реалност не се вливаше вече в тях, както в миналото. Хората станаха свободни само защото влязоха в притежание на своя Аз, даже в своето съзнание. Но това беше възможно само ако хората еволюираха малко по малко, влизайки в това, което са абстрактните идеи.
В действителност, обаче, абстрактните идеи са трупове на духовния свят.
В тези конференции, вече привлякох, в действителност, вниманието върху това: така както трупът на нашето физическо тяло остава, когато преминаваме през земната смърт, така остава един труп също от тези духовно-душевна същност, която ние сме в духовния свят, преди да слезем във физическия свят. Но това е така едва от времето, в което човек е получил съзнанието за своя Аз. И това са мислите, абстрактните мисли, които представляват този труп. Когато станем способни да улавяме в самите нас абстрактни мисли, ще схванем трупа на нашето духовно същество, такова каквото беше преди да бяхме слезли в земния свят. Но от факта, че обхващаме трупа на нашето духовно-душевно същество, идва предположението: че влиза в нашето физическо тяло също нещо от принципа на упадъка, на парализата.
към текста >>
В тези конференции, вече привлякох, в действителност, вниманието върху това: така както трупът на нашето физическо тяло остава, когато преминаваме през земната смърт, така остава един труп също от тези
дух
овно-душевна същност, която ние сме в
дух
овния свят, преди да слезем във физическия свят.
Доколкото хората имаха едно атавистично ясновидство при отсъствие на съзнание за Аза, тази божествено-духовна реалност се вливаше от космоса в хората. Хората никога не биха могли да станат свободни същества, ако азът не се беше появил от факта, че тази божествено-духовна реалност не се вливаше вече в тях, както в миналото. Хората станаха свободни само защото влязоха в притежание на своя Аз, даже в своето съзнание. Но това беше възможно само ако хората еволюираха малко по малко, влизайки в това, което са абстрактните идеи. В действителност, обаче, абстрактните идеи са трупове на духовния свят.
В тези конференции, вече привлякох, в действителност, вниманието върху това: така както трупът на нашето физическо тяло остава, когато преминаваме през земната смърт, така остава един труп също от тези духовно-душевна същност, която ние сме в духовния свят, преди да слезем във физическия свят.
Но това е така едва от времето, в което човек е получил съзнанието за своя Аз. И това са мислите, абстрактните мисли, които представляват този труп. Когато станем способни да улавяме в самите нас абстрактни мисли, ще схванем трупа на нашето духовно същество, такова каквото беше преди да бяхме слезли в земния свят. Но от факта, че обхващаме трупа на нашето духовно-душевно същество, идва предположението: че влиза в нашето физическо тяло също нещо от принципа на упадъка, на парализата. Трябва добре да разберем,че еволюцията на човека е такава, че неговата природа се е трансформирала по време на земната еволюция.
към текста >>
Когато станем способни да улавяме в самите нас абстрактни мисли, ще схванем трупа на нашето
дух
овно същество, такова каквото беше преди да бяхме слезли в земния свят.
Но това беше възможно само ако хората еволюираха малко по малко, влизайки в това, което са абстрактните идеи. В действителност, обаче, абстрактните идеи са трупове на духовния свят. В тези конференции, вече привлякох, в действителност, вниманието върху това: така както трупът на нашето физическо тяло остава, когато преминаваме през земната смърт, така остава един труп също от тези духовно-душевна същност, която ние сме в духовния свят, преди да слезем във физическия свят. Но това е така едва от времето, в което човек е получил съзнанието за своя Аз. И това са мислите, абстрактните мисли, които представляват този труп.
Когато станем способни да улавяме в самите нас абстрактни мисли, ще схванем трупа на нашето духовно същество, такова каквото беше преди да бяхме слезли в земния свят.
Но от факта, че обхващаме трупа на нашето духовно-душевно същество, идва предположението: че влиза в нашето физическо тяло също нещо от принципа на упадъка, на парализата. Трябва добре да разберем,че еволюцията на човека е такава, че неговата природа се е трансформирала по време на земната еволюция. Някогашните тела бяха различни от днешните. Някогашните тела бяха такива, каквито, разбира се, човекът в тях не беше свободен, а се движеше в своето тяло в недрата на една автономна природа в пълния си разцвет, разгръщайки се чрез своята собствена физическа, етерна, астрална активност. Така че, може да се каже това: ние вече живеем, в недрата на цивилизования свят, в един период от еволюцията на човечеството, в който тялото започва да се освобождава.
към текста >>
Но от факта, че обхващаме трупа на нашето
дух
овно-душевно същество, идва предположението: че влиза в нашето физическо тяло също нещо от принципа на упадъка, на парализата.
В действителност, обаче, абстрактните идеи са трупове на духовния свят. В тези конференции, вече привлякох, в действителност, вниманието върху това: така както трупът на нашето физическо тяло остава, когато преминаваме през земната смърт, така остава един труп също от тези духовно-душевна същност, която ние сме в духовния свят, преди да слезем във физическия свят. Но това е така едва от времето, в което човек е получил съзнанието за своя Аз. И това са мислите, абстрактните мисли, които представляват този труп. Когато станем способни да улавяме в самите нас абстрактни мисли, ще схванем трупа на нашето духовно същество, такова каквото беше преди да бяхме слезли в земния свят.
Но от факта, че обхващаме трупа на нашето духовно-душевно същество, идва предположението: че влиза в нашето физическо тяло също нещо от принципа на упадъка, на парализата.
Трябва добре да разберем,че еволюцията на човека е такава, че неговата природа се е трансформирала по време на земната еволюция. Някогашните тела бяха различни от днешните. Някогашните тела бяха такива, каквито, разбира се, човекът в тях не беше свободен, а се движеше в своето тяло в недрата на една автономна природа в пълния си разцвет, разгръщайки се чрез своята собствена физическа, етерна, астрална активност. Така че, може да се каже това: ние вече живеем, в недрата на цивилизования свят, в един период от еволюцията на човечеството, в който тялото започва да се освобождава. И именно чрез това освобождаващо се тяло, което е основата на интелектуалните идеи, т.е.
към текста >>
Отец само дава на обикновения човек
дух
а на диханието; той му вдъхва диханието и това е живата душа.
Всъщност, ние вече изразихме много неща върху това, което се случваше на местата на някогашните Мистерии на тези, които минаваха през опитността на посвещението и се издигаха до този Аз, на пълно съзнателен за самия себе си, докато общо съдбата на обикновения човек беше да няма още един, един напълно съзнателен за самия себе си Аз. Само че, посветеният от миналото можеше да се издигне до този напълно съзнателен за самия себе си Аз само, чрез факта, че чрез свещения култ към Мистериите, влизаше в него нещо, усетено във всички древни култури и цивилизации, като вечния Отец на космоса. И когато мистикът от древните Мистерии, посветеният дойдеше до определена степен на своето посвещение, имаше тази опитност, която го подбуждаше да си каже: Отец живее в мен. Ако си представим един посветен, роден в недрата на някогашната еврейска култура, би трябвало да кажем това: този посветен характеризираше това, което посвещението беше произвело в него, по следния на чин. Той казваше това за човечеството в неговата цялост е характерно това, че, разбира се, Отец го поддържа и го носи, но Отец не влиза в съзнанието и не разпалва съзнанието, за да отива то към Аза.
Отец само дава на обикновения човек духа на диханието; той му вдъхва диханието и това е живата душа.
Но по светеният усещаше, че към това, което беше вдъхнато под формата на жива душа, се прибавяше една особена духовна реалност, живият принцип на космическия Отец, който влизаше в човека. И после, когато този божествен принцип на Отца беше влязъл в този някогашен посветен в недрата на еврейския свят и за който човек беше вече съзнателен, този човек изразяваше с пълно право това, което значеше за него "Азът": аз съм "Аз Съм". И този човек, който бродеше между народите от миналото и който, от факта, че божественият принцип на Отца беше избрал да остане в него, беше правоспособен да изразява Аза, бил, в действителност, по време на цялата Античност, неизразимото име на божествеността, на божествеността на Отца, самият този човек беше считан за представител на Отца на Земята. Тези посветени бяха наричани Отците движещи се между народите. Наричаха ги Отци, защото бяха представители на божествения принцип на Отца между другите хора.
към текста >>
Но по светеният усещаше, че към това, което беше вдъхнато под формата на жива душа, се прибавяше една особена
дух
овна реалност, живият принцип на космическия Отец, който влизаше в човека.
Само че, посветеният от миналото можеше да се издигне до този напълно съзнателен за самия себе си Аз само, чрез факта, че чрез свещения култ към Мистериите, влизаше в него нещо, усетено във всички древни култури и цивилизации, като вечния Отец на космоса. И когато мистикът от древните Мистерии, посветеният дойдеше до определена степен на своето посвещение, имаше тази опитност, която го подбуждаше да си каже: Отец живее в мен. Ако си представим един посветен, роден в недрата на някогашната еврейска култура, би трябвало да кажем това: този посветен характеризираше това, което посвещението беше произвело в него, по следния на чин. Той казваше това за човечеството в неговата цялост е характерно това, че, разбира се, Отец го поддържа и го носи, но Отец не влиза в съзнанието и не разпалва съзнанието, за да отива то към Аза. Отец само дава на обикновения човек духа на диханието; той му вдъхва диханието и това е живата душа.
Но по светеният усещаше, че към това, което беше вдъхнато под формата на жива душа, се прибавяше една особена духовна реалност, живият принцип на космическия Отец, който влизаше в човека.
И после, когато този божествен принцип на Отца беше влязъл в този някогашен посветен в недрата на еврейския свят и за който човек беше вече съзнателен, този човек изразяваше с пълно право това, което значеше за него "Азът": аз съм "Аз Съм". И този човек, който бродеше между народите от миналото и който, от факта, че божественият принцип на Отца беше избрал да остане в него, беше правоспособен да изразява Аза, бил, в действителност, по време на цялата Античност, неизразимото име на божествеността, на божествеността на Отца, самият този човек беше считан за представител на Отца на Земята. Тези посветени бяха наричани Отците движещи се между народите. Наричаха ги Отци, защото бяха представители на божествения принцип на Отца между другите хора. За тях се казваше, че в Мистериите се смятаха, освен това за място, където се разгръщаше.
към текста >>
И това постави, в тази епоха, в средата на еволюцията на Земята, еволюцията на човечеството пред голяма опасност, пред опасността да се изгубва все повече и повече връзката с
дух
овния свят но също и пред опасността физическото тяло да се разрушава все повече и повече.
Всичко това влезе в един нов стадий, щом в еволюцията на човечеството наближи събитието на Мистерия та на Голгота. Тогава ставаше въпрос за нещо различно в своята същност. За първи път, по време на тази Мистерия на Голгота, по Земята обикаляха хора, които усещаха в себе си нещо от този автономен Аз. Съзнанието за Аза беше започнало, така да се каже, да влиза в хората. Но от този факт, други неща се бяха получили, а именно човешкото физическо тяло започна, вътрешно да се разделя на части, да се разрушава.
И това постави, в тази епоха, в средата на еволюцията на Земята, еволюцията на човечеството пред голяма опасност, пред опасността да се изгубва все повече и повече връзката с духовния свят но също и пред опасността физическото тяло да се разрушава все повече и повече.
За да се предотврати това, съществото, което познаваме като Христос, реши тогава да се влее в Исус от Назарет по същия начин, по който някога божественият принцип на Отца се беше излял в посветените. Този божествен принцип на Отца, се беше излял в посветените. От този факт, с физическото тяло, с етерното тяло и астралното тяло, се свързва искрата на Аза. Само тези, в които беше влязъл Бог Отец имаха правото така, както вече казах, да произнасят думата "Аз", която беше всъщност, неизразимо име на самата божественост. Ето сега, в средата на земната еволюция, имаше хора, които започнаха да си казват "Аз" на самите тях, да издигат Аза в съзнанието.
към текста >>
Когато тези посветени, които в тези древни времена бяха водени към ясновидство, тези отци на народите в степента,в която някои оставаха имаха познание за това Христово събитие, за събитието на Голгота, което се подготвяше, те можаха да видят в Христос една същност, в която имаше нещо повече, в която не само земните същества се издигаха до човека, а човекът на свой ред, се издигаше до божествено-
дух
овното съществувание.
В момента в който Христос влезе в Исус от Назарет, унищожи чрез това влизане този път не само физическото тяло, не само етерното тяло и астралното тяло, но в същото време и Аза, в степента, в която беше раз вит в тази епоха, в Исус от Назарет. Така че, следователно, в Христос Исус живееше именно висшият принцип на Христос, който е в същото отношение с Аза, в какъвто е, обикновено, Азът на човекът с астралното тяло. Това е нещо, което беше още един съвсем точен начин да се видят някогашните посветени, или които бяха развити висши способности на ясновидство. Когато тези някогашни посветени гледаха човека такъв, какъвто беше в тяхната епоха, намираха, че той съединява в себе си всички сили на всички други същества на природата, че ги обобщаваше, така да се каже. Те видяха, че в човешкото физическо тяло може да се от крие минералното царство, в човешкото етерно тяло растителното царство, в човешкото астрално тяло животинското царство и накрая, човека, собствено казано.
Когато тези посветени, които в тези древни времена бяха водени към ясновидство, тези отци на народите в степента,в която някои оставаха имаха познание за това Христово събитие, за събитието на Голгота, което се подготвяше, те можаха да видят в Христос една същност, в която имаше нещо повече, в която не само земните същества се издигаха до човека, а човекът на свой ред, се издигаше до божествено-духовното съществувание.
Щом е представено в човека, под формата на човешко изражение нещо, за което ние съзнаваме, че това живее във външното физическо тяло на човека, разбираме, че тези посветени виждаха в Христос-Исус не що повече от човек,че виждаха да броди по земята нещо, което се издигаше над човечеството, над човешката природа. Тези посветени видяха именно Христос-Исус в един специален блясък,не само с човешкия ален цвят, а с един много специален лъчист блясък. Този блясък с много специално лъчене, някогашните посветени можеха разбира се, да го долавят върху своите съвременници: това беше силата на принципа на Отца, която живееше в посветените. Но сега те долавяха не само този божествен принцип на Отца, който живееше в древните посветени, сега те долавяха нещо, което лъчеше от Христос-Исус по един специален начин, всъщност, в него не беше унищожено само физическото, етерното, астралното тяло, а също и Аза, в степента в която, в тази епоха, той можеше да присъства в един човек. От там идва, че не само посветените, но също и други хора, специално дарени за това можеха да виждат Христос под формата на една изключително лъчиста същност.
към текста >>
Но той изпрати на хората божествената същност, тази която не изтрива съзнанието за Аза, до която хората се издигат не като я гледат, а именно в недрата на
дух
а, който не може да бъде видян.
Може да му се приложи тогава, този израз, който беше, всъщност, обичаен за този род неща в местата на древните Мистерии: когато едно същество, видимо физически, чието съществувание може да бъде проследено с поглед от тези, които виждат във физическия свят, престава да бъде видимо, се казва, че то е изпълнило своето възнесение. То е влязло именно в тези области, където физическата видимост не се провежда вече. Така, Христос след като извърши своето Възнесение, стана невидим. Защото той би останал, в определен смисъл, на пълно видим, ако беше избрал да обитава в хората и да изтрие Аза, така че те биха могли да бъдат добри само от факта, че, в действителност, Христос би действал в тях. Начинът, по който Христос беше още видим за Апостолите, за учениците, даже след неговото Възкресение, този начин изчезна: Христос извърши своето Възнесение.
Но той изпрати на хората божествената същност, тази която не изтрива съзнанието за Аза, до която хората се издигат не като я гледат, а именно в недрата на духа, който не може да бъде видян.
Той им изпрати Светия Дух. Така, Светият Дух е в действителност това, което трябваше да бъде изпратено чрез Христос, за да може човекът да запази своето съзнание за аза и Христос да може да избере да обитава в човека, без той да има съзнание за това. Така че, човек трябва да си каже, щом се представя в своята истинска природа в пълния смисъл на думата: когато отправям погледа си назад, към това, което знаеха посветените от миналото, виждам, че живее в мен принципът на Отца, който изпълва Космоса, който се из явяваше в тези посветени от миналото и развиваше в тях Аза. Това е принципът,който живееше в нас преди да слезем във физическия свят. От факта, че този принцип на Отца имаше своята обител в тях, посветените от миналото си спомняха съвсем ясно за начина по който живееха преди да слязат във физическия свят.
към текста >>
Той им изпрати
Светия
Дух
.
То е влязло именно в тези области, където физическата видимост не се провежда вече. Така, Христос след като извърши своето Възнесение, стана невидим. Защото той би останал, в определен смисъл, на пълно видим, ако беше избрал да обитава в хората и да изтрие Аза, така че те биха могли да бъдат добри само от факта, че, в действителност, Христос би действал в тях. Начинът, по който Христос беше още видим за Апостолите, за учениците, даже след неговото Възкресение, този начин изчезна: Христос извърши своето Възнесение. Но той изпрати на хората божествената същност, тази която не изтрива съзнанието за Аза, до която хората се издигат не като я гледат, а именно в недрата на духа, който не може да бъде видян.
Той им изпрати Светия Дух.
Така, Светият Дух е в действителност това, което трябваше да бъде изпратено чрез Христос, за да може човекът да запази своето съзнание за аза и Христос да може да избере да обитава в човека, без той да има съзнание за това. Така че, човек трябва да си каже, щом се представя в своята истинска природа в пълния смисъл на думата: когато отправям погледа си назад, към това, което знаеха посветените от миналото, виждам, че живее в мен принципът на Отца, който изпълва Космоса, който се из явяваше в тези посветени от миналото и развиваше в тях Аза. Това е принципът,който живееше в нас преди да слезем във физическия свят. От факта, че този принцип на Отца имаше своята обител в тях, посветените от миналото си спомняха съвсем ясно за начина по който живееха преди да слязат във физическия свят. Тогава те търсеха божественото в това, което предшестваше раждането, в предварително съществуващото:"Ex Deo nascimur".
към текста >>
Така,
Светия
т
Дух
е в действителност това, което трябваше да бъде изпратено чрез Христос, за да може човекът да запази своето съзнание за аза и Христос да може да избере да обитава в човека, без той да има съзнание за това.
Така, Христос след като извърши своето Възнесение, стана невидим. Защото той би останал, в определен смисъл, на пълно видим, ако беше избрал да обитава в хората и да изтрие Аза, така че те биха могли да бъдат добри само от факта, че, в действителност, Христос би действал в тях. Начинът, по който Христос беше още видим за Апостолите, за учениците, даже след неговото Възкресение, този начин изчезна: Христос извърши своето Възнесение. Но той изпрати на хората божествената същност, тази която не изтрива съзнанието за Аза, до която хората се издигат не като я гледат, а именно в недрата на духа, който не може да бъде видян. Той им изпрати Светия Дух.
Така, Светият Дух е в действителност това, което трябваше да бъде изпратено чрез Христос, за да може човекът да запази своето съзнание за аза и Христос да може да избере да обитава в човека, без той да има съзнание за това.
Така че, човек трябва да си каже, щом се представя в своята истинска природа в пълния смисъл на думата: когато отправям погледа си назад, към това, което знаеха посветените от миналото, виждам, че живее в мен принципът на Отца, който изпълва Космоса, който се из явяваше в тези посветени от миналото и развиваше в тях Аза. Това е принципът,който живееше в нас преди да слезем във физическия свят. От факта, че този принцип на Отца имаше своята обител в тях, посветените от миналото си спомняха съвсем ясно за начина по който живееха преди да слязат във физическия свят. Тогава те търсеха божественото в това, което предшестваше раждането, в предварително съществуващото:"Ex Deo nascimur". След Мистерията на Голгота, за човека не можеше да съществува повече "Аз виждам Христос", защо то тогава той не би могъл, най-точно казано, да стане добър чрез самия себе си, тогава само Христос би могъл да бъде добър в него.
към текста >>
Но неговата форма на съзнанието можеше да бъде пробудена от същността, която Христос му изпращаше, от същността на
светия
дух
: "per spiritum sanctum reviviscimus"
Това е принципът,който живееше в нас преди да слезем във физическия свят. От факта, че този принцип на Отца имаше своята обител в тях, посветените от миналото си спомняха съвсем ясно за начина по който живееха преди да слязат във физическия свят. Тогава те търсеха божественото в това, което предшестваше раждането, в предварително съществуващото:"Ex Deo nascimur". След Мистерията на Голгота, за човека не можеше да съществува повече "Аз виждам Христос", защо то тогава той не би могъл, най-точно казано, да стане добър чрез самия себе си, тогава само Христос би могъл да бъде добър в него. Единствено, това можеше да се случи на човека: "In Christo morimur", той можеше да умре в Христос; той можеше да свърже Христос с това, което в него е принципът на смъртта.
Но неговата форма на съзнанието можеше да бъде пробудена от същността, която Христос му изпращаше, от същността на светия дух: "per spiritum sanctum reviviscimus"
Виждате, имате тук това, което свързва трите същности в недрата на Троицата. Но то включва в същото време, че е абсолютно свойствено за християнството това, че то може да се постигне при пробуждането на духа даже без виждането на самия Христос. От факта, че Христос изпрати Светия Дух на човечеството, той му даде способността да се издигне до разбирането на духовното, изхождайки от това, което е интелектуално. Ето защо не бива да се казва, че човек не може да разбере свръхсетивното духовно чрез своя разум; човек може да оправдае това не-разбиране на свръхсетивното единствено от факта, че се отказва да допусне Бог-Христос. В Евангелието също, е ясно посочено, че за този, който иска само да види, който иска само да прочете, това Евангелие, самото то е едно откровение, че човек може да разбере свръхсетивно то чрез духа, който избра да обитава в него, стига само да се навежда към Христос.
към текста >>
Но то включва в същото време, че е абсолютно свойствено за християнството това, че то може да се постигне при пробуждането на
дух
а даже без виждането на самия Христос.
Тогава те търсеха божественото в това, което предшестваше раждането, в предварително съществуващото:"Ex Deo nascimur". След Мистерията на Голгота, за човека не можеше да съществува повече "Аз виждам Христос", защо то тогава той не би могъл, най-точно казано, да стане добър чрез самия себе си, тогава само Христос би могъл да бъде добър в него. Единствено, това можеше да се случи на човека: "In Christo morimur", той можеше да умре в Христос; той можеше да свърже Христос с това, което в него е принципът на смъртта. Но неговата форма на съзнанието можеше да бъде пробудена от същността, която Христос му изпращаше, от същността на светия дух: "per spiritum sanctum reviviscimus" Виждате, имате тук това, което свързва трите същности в недрата на Троицата.
Но то включва в същото време, че е абсолютно свойствено за християнството това, че то може да се постигне при пробуждането на духа даже без виждането на самия Христос.
От факта, че Христос изпрати Светия Дух на човечеството, той му даде способността да се издигне до разбирането на духовното, изхождайки от това, което е интелектуално. Ето защо не бива да се казва, че човек не може да разбере свръхсетивното духовно чрез своя разум; човек може да оправдае това не-разбиране на свръхсетивното единствено от факта, че се отказва да допусне Бог-Христос. В Евангелието също, е ясно посочено, че за този, който иска само да види, който иска само да прочете, това Евангелие, самото то е едно откровение, че човек може да разбере свръхсетивно то чрез духа, който избра да обитава в него, стига само да се навежда към Христос. Ето защо ни е казано, че в момента на Кръщението на Христос, Светият Дух се появява. И докато Светият Дух се явява, отиват в космоса тези думи: "Този е моят обичан син, днес аз го родих".
към текста >>
От факта, че Христос изпрати
Светия
Дух
на човечеството, той му даде способността да се издигне до разбирането на
дух
овното, изхождайки от това, което е интелектуално.
След Мистерията на Голгота, за човека не можеше да съществува повече "Аз виждам Христос", защо то тогава той не би могъл, най-точно казано, да стане добър чрез самия себе си, тогава само Христос би могъл да бъде добър в него. Единствено, това можеше да се случи на човека: "In Christo morimur", той можеше да умре в Христос; той можеше да свърже Христос с това, което в него е принципът на смъртта. Но неговата форма на съзнанието можеше да бъде пробудена от същността, която Христос му изпращаше, от същността на светия дух: "per spiritum sanctum reviviscimus" Виждате, имате тук това, което свързва трите същности в недрата на Троицата. Но то включва в същото време, че е абсолютно свойствено за християнството това, че то може да се постигне при пробуждането на духа даже без виждането на самия Христос.
От факта, че Христос изпрати Светия Дух на човечеството, той му даде способността да се издигне до разбирането на духовното, изхождайки от това, което е интелектуално.
Ето защо не бива да се казва, че човек не може да разбере свръхсетивното духовно чрез своя разум; човек може да оправдае това не-разбиране на свръхсетивното единствено от факта, че се отказва да допусне Бог-Христос. В Евангелието също, е ясно посочено, че за този, който иска само да види, който иска само да прочете, това Евангелие, самото то е едно откровение, че човек може да разбере свръхсетивно то чрез духа, който избра да обитава в него, стига само да се навежда към Христос. Ето защо ни е казано, че в момента на Кръщението на Христос, Светият Дух се появява. И докато Светият Дух се явява, отиват в космоса тези думи: "Този е моят обичан син, днес аз го родих". Отец е този, който поражда, без да е бил породен, този, който полага Сина в недрата на физическия свят.
към текста >>
Ето защо не бива да се казва, че човек не може да разбере свръхсетивното
дух
овно чрез своя разум; човек може да оправдае това не-разбиране на свръхсетивното единствено от факта, че се отказва да допусне Бог-Христос.
Единствено, това можеше да се случи на човека: "In Christo morimur", той можеше да умре в Христос; той можеше да свърже Христос с това, което в него е принципът на смъртта. Но неговата форма на съзнанието можеше да бъде пробудена от същността, която Христос му изпращаше, от същността на светия дух: "per spiritum sanctum reviviscimus" Виждате, имате тук това, което свързва трите същности в недрата на Троицата. Но то включва в същото време, че е абсолютно свойствено за християнството това, че то може да се постигне при пробуждането на духа даже без виждането на самия Христос. От факта, че Христос изпрати Светия Дух на човечеството, той му даде способността да се издигне до разбирането на духовното, изхождайки от това, което е интелектуално.
Ето защо не бива да се казва, че човек не може да разбере свръхсетивното духовно чрез своя разум; човек може да оправдае това не-разбиране на свръхсетивното единствено от факта, че се отказва да допусне Бог-Христос.
В Евангелието също, е ясно посочено, че за този, който иска само да види, който иска само да прочете, това Евангелие, самото то е едно откровение, че човек може да разбере свръхсетивно то чрез духа, който избра да обитава в него, стига само да се навежда към Христос. Ето защо ни е казано, че в момента на Кръщението на Христос, Светият Дух се появява. И докато Светият Дух се явява, отиват в космоса тези думи: "Този е моят обичан син, днес аз го родих". Отец е този, който поражда, без да е бил породен, този, който полага Сина в недрата на физическия свят. Но в същото време Отец си служи със Светия Дух за да предаде на човечеството, че свръхсетивното може да бъде възприето с духа, даже човек да няма виждане на този Дух, но че този Дух, чрез едно чисто, вътрешно усилие, издига на нивото на живото даже това, което в него е абстрактна духовност, че пробужда за живот чрез Христос, избрал да обитава в него, трупа на мислите, които държим от нашето предирождено съществувание.
към текста >>
В Евангелието също, е ясно посочено, че за този, който иска само да види, който иска само да прочете, това Евангелие, самото то е едно откровение, че човек може да разбере свръхсетивно то чрез
дух
а, който избра да обитава в него, стига само да се навежда към Христос.
Но неговата форма на съзнанието можеше да бъде пробудена от същността, която Христос му изпращаше, от същността на светия дух: "per spiritum sanctum reviviscimus" Виждате, имате тук това, което свързва трите същности в недрата на Троицата. Но то включва в същото време, че е абсолютно свойствено за християнството това, че то може да се постигне при пробуждането на духа даже без виждането на самия Христос. От факта, че Христос изпрати Светия Дух на човечеството, той му даде способността да се издигне до разбирането на духовното, изхождайки от това, което е интелектуално. Ето защо не бива да се казва, че човек не може да разбере свръхсетивното духовно чрез своя разум; човек може да оправдае това не-разбиране на свръхсетивното единствено от факта, че се отказва да допусне Бог-Христос.
В Евангелието също, е ясно посочено, че за този, който иска само да види, който иска само да прочете, това Евангелие, самото то е едно откровение, че човек може да разбере свръхсетивно то чрез духа, който избра да обитава в него, стига само да се навежда към Христос.
Ето защо ни е казано, че в момента на Кръщението на Христос, Светият Дух се появява. И докато Светият Дух се явява, отиват в космоса тези думи: "Този е моят обичан син, днес аз го родих". Отец е този, който поражда, без да е бил породен, този, който полага Сина в недрата на физическия свят. Но в същото време Отец си служи със Светия Дух за да предаде на човечеството, че свръхсетивното може да бъде възприето с духа, даже човек да няма виждане на този Дух, но че този Дух, чрез едно чисто, вътрешно усилие, издига на нивото на живото даже това, което в него е абстрактна духовност, че пробужда за живот чрез Христос, избрал да обитава в него, трупа на мислите, които държим от нашето предирождено съществувание. В онези времена, известяването на Светия Дух и появата на самия Свети Дух по време на Кръщението се осъществяваше в името на Отца.
към текста >>
Ето защо ни е казано, че в момента на Кръщението на Христос,
Светия
т
Дух
се появява.
Виждате, имате тук това, което свързва трите същности в недрата на Троицата. Но то включва в същото време, че е абсолютно свойствено за християнството това, че то може да се постигне при пробуждането на духа даже без виждането на самия Христос. От факта, че Христос изпрати Светия Дух на човечеството, той му даде способността да се издигне до разбирането на духовното, изхождайки от това, което е интелектуално. Ето защо не бива да се казва, че човек не може да разбере свръхсетивното духовно чрез своя разум; човек може да оправдае това не-разбиране на свръхсетивното единствено от факта, че се отказва да допусне Бог-Христос. В Евангелието също, е ясно посочено, че за този, който иска само да види, който иска само да прочете, това Евангелие, самото то е едно откровение, че човек може да разбере свръхсетивно то чрез духа, който избра да обитава в него, стига само да се навежда към Христос.
Ето защо ни е казано, че в момента на Кръщението на Христос, Светият Дух се появява.
И докато Светият Дух се явява, отиват в космоса тези думи: "Този е моят обичан син, днес аз го родих". Отец е този, който поражда, без да е бил породен, този, който полага Сина в недрата на физическия свят. Но в същото време Отец си служи със Светия Дух за да предаде на човечеството, че свръхсетивното може да бъде възприето с духа, даже човек да няма виждане на този Дух, но че този Дух, чрез едно чисто, вътрешно усилие, издига на нивото на живото даже това, което в него е абстрактна духовност, че пробужда за живот чрез Христос, избрал да обитава в него, трупа на мислите, които държим от нашето предирождено съществувание. В онези времена, известяването на Светия Дух и появата на самия Свети Дух по време на Кръщението се осъществяваше в името на Отца. И когато Христос изпрати на своите Светия Дух, това известяване стана в името на Христос, на Сина.
към текста >>
И докато
Светия
т
Дух
се явява, отиват в космоса тези думи: "Този е моят обичан син, днес аз го родих".
Но то включва в същото време, че е абсолютно свойствено за християнството това, че то може да се постигне при пробуждането на духа даже без виждането на самия Христос. От факта, че Христос изпрати Светия Дух на човечеството, той му даде способността да се издигне до разбирането на духовното, изхождайки от това, което е интелектуално. Ето защо не бива да се казва, че човек не може да разбере свръхсетивното духовно чрез своя разум; човек може да оправдае това не-разбиране на свръхсетивното единствено от факта, че се отказва да допусне Бог-Христос. В Евангелието също, е ясно посочено, че за този, който иска само да види, който иска само да прочете, това Евангелие, самото то е едно откровение, че човек може да разбере свръхсетивно то чрез духа, който избра да обитава в него, стига само да се навежда към Христос. Ето защо ни е казано, че в момента на Кръщението на Христос, Светият Дух се появява.
И докато Светият Дух се явява, отиват в космоса тези думи: "Този е моят обичан син, днес аз го родих".
Отец е този, който поражда, без да е бил породен, този, който полага Сина в недрата на физическия свят. Но в същото време Отец си служи със Светия Дух за да предаде на човечеството, че свръхсетивното може да бъде възприето с духа, даже човек да няма виждане на този Дух, но че този Дух, чрез едно чисто, вътрешно усилие, издига на нивото на живото даже това, което в него е абстрактна духовност, че пробужда за живот чрез Христос, избрал да обитава в него, трупа на мислите, които държим от нашето предирождено съществувание. В онези времена, известяването на Светия Дух и появата на самия Свети Дух по време на Кръщението се осъществяваше в името на Отца. И когато Христос изпрати на своите Светия Дух, това известяване стана в името на Христос, на Сина. Това, че Отец е този, който не е породен, а поражда, че Синът е този, който е породен от Отца, че Светият Дух е този, който е известен на човечеството от Отца и от Сина, също е една древна догма.
към текста >>
Но в същото време Отец си служи със
Светия
Дух
за да предаде на човечеството, че свръхсетивното може да бъде възприето с
дух
а, даже човек да няма виждане на този
Дух
, но че този
Дух
, чрез едно чисто, вътрешно усилие, издига на нивото на живото даже това, което в него е абстрактна
дух
овност, че пробужда за живот чрез Христос, избрал да обитава в него, трупа на мислите, които държим от нашето предирождено съществувание.
Ето защо не бива да се казва, че човек не може да разбере свръхсетивното духовно чрез своя разум; човек може да оправдае това не-разбиране на свръхсетивното единствено от факта, че се отказва да допусне Бог-Христос. В Евангелието също, е ясно посочено, че за този, който иска само да види, който иска само да прочете, това Евангелие, самото то е едно откровение, че човек може да разбере свръхсетивно то чрез духа, който избра да обитава в него, стига само да се навежда към Христос. Ето защо ни е казано, че в момента на Кръщението на Христос, Светият Дух се появява. И докато Светият Дух се явява, отиват в космоса тези думи: "Този е моят обичан син, днес аз го родих". Отец е този, който поражда, без да е бил породен, този, който полага Сина в недрата на физическия свят.
Но в същото време Отец си служи със Светия Дух за да предаде на човечеството, че свръхсетивното може да бъде възприето с духа, даже човек да няма виждане на този Дух, но че този Дух, чрез едно чисто, вътрешно усилие, издига на нивото на живото даже това, което в него е абстрактна духовност, че пробужда за живот чрез Христос, избрал да обитава в него, трупа на мислите, които държим от нашето предирождено съществувание.
В онези времена, известяването на Светия Дух и появата на самия Свети Дух по време на Кръщението се осъществяваше в името на Отца. И когато Христос изпрати на своите Светия Дух, това известяване стана в името на Христос, на Сина. Това, че Отец е този, който не е породен, а поражда, че Синът е този, който е породен от Отца, че Светият Дух е този, който е известен на човечеството от Отца и от Сина, също е една древна догма. Това не е само един вид догма, наложена символично и деспотично, това, напротив, е една мъдрост на посвещението от първите християнски векове и тя е била едва по-късно погребана в забрава, както и, най-общо, триразделността и троицата бяха погребани в забрава. В недрата на еволюиращото човечество, божественият принцип, действащ в смисъла на християнството, не може да бъде разбран без Троицата; и когато едно друго божествено известяване взема мястото на Троицата, тогава това съвсем не е, в основата си, християнско известяване.
към текста >>
В онези времена, известяването на
Светия
Дух
и появата на самия Свети
Дух
по време на Кръщението се осъществяваше в името на Отца.
В Евангелието също, е ясно посочено, че за този, който иска само да види, който иска само да прочете, това Евангелие, самото то е едно откровение, че човек може да разбере свръхсетивно то чрез духа, който избра да обитава в него, стига само да се навежда към Христос. Ето защо ни е казано, че в момента на Кръщението на Христос, Светият Дух се появява. И докато Светият Дух се явява, отиват в космоса тези думи: "Този е моят обичан син, днес аз го родих". Отец е този, който поражда, без да е бил породен, този, който полага Сина в недрата на физическия свят. Но в същото време Отец си служи със Светия Дух за да предаде на човечеството, че свръхсетивното може да бъде възприето с духа, даже човек да няма виждане на този Дух, но че този Дух, чрез едно чисто, вътрешно усилие, издига на нивото на живото даже това, което в него е абстрактна духовност, че пробужда за живот чрез Христос, избрал да обитава в него, трупа на мислите, които държим от нашето предирождено съществувание.
В онези времена, известяването на Светия Дух и появата на самия Свети Дух по време на Кръщението се осъществяваше в името на Отца.
И когато Христос изпрати на своите Светия Дух, това известяване стана в името на Христос, на Сина. Това, че Отец е този, който не е породен, а поражда, че Синът е този, който е породен от Отца, че Светият Дух е този, който е известен на човечеството от Отца и от Сина, също е една древна догма. Това не е само един вид догма, наложена символично и деспотично, това, напротив, е една мъдрост на посвещението от първите християнски векове и тя е била едва по-късно погребана в забрава, както и, най-общо, триразделността и троицата бяха погребани в забрава. В недрата на еволюиращото човечество, божественият принцип, действащ в смисъла на християнството, не може да бъде разбран без Троицата; и когато едно друго божествено известяване взема мястото на Троицата, тогава това съвсем не е, в основата си, християнско известяване. Трябва да се разберат Отец, Сина и Светия Дух, ако искаме конкретно да разберем по точен и правилен начин божественото известяване.
към текста >>
И когато Христос изпрати на своите
Светия
Дух
, това известяване стана в името на Христос, на Сина.
Ето защо ни е казано, че в момента на Кръщението на Христос, Светият Дух се появява. И докато Светият Дух се явява, отиват в космоса тези думи: "Този е моят обичан син, днес аз го родих". Отец е този, който поражда, без да е бил породен, този, който полага Сина в недрата на физическия свят. Но в същото време Отец си служи със Светия Дух за да предаде на човечеството, че свръхсетивното може да бъде възприето с духа, даже човек да няма виждане на този Дух, но че този Дух, чрез едно чисто, вътрешно усилие, издига на нивото на живото даже това, което в него е абстрактна духовност, че пробужда за живот чрез Христос, избрал да обитава в него, трупа на мислите, които държим от нашето предирождено съществувание. В онези времена, известяването на Светия Дух и появата на самия Свети Дух по време на Кръщението се осъществяваше в името на Отца.
И когато Христос изпрати на своите Светия Дух, това известяване стана в името на Христос, на Сина.
Това, че Отец е този, който не е породен, а поражда, че Синът е този, който е породен от Отца, че Светият Дух е този, който е известен на човечеството от Отца и от Сина, също е една древна догма. Това не е само един вид догма, наложена символично и деспотично, това, напротив, е една мъдрост на посвещението от първите християнски векове и тя е била едва по-късно погребана в забрава, както и, най-общо, триразделността и троицата бяха погребани в забрава. В недрата на еволюиращото човечество, божественият принцип, действащ в смисъла на християнството, не може да бъде разбран без Троицата; и когато едно друго божествено известяване взема мястото на Троицата, тогава това съвсем не е, в основата си, християнско известяване. Трябва да се разберат Отец, Сина и Светия Дух, ако искаме конкретно да разберем по точен и правилен начин божественото известяване. Също и самото Евангелие престана да бъде разбирано, когато в недрата на схоластиката бе поставено, че човек има откровение само във вярата, но не може да се издигне до свръхсетивното чрез познанието.
към текста >>
Това, че Отец е този, който не е породен, а поражда, че Синът е този, който е породен от Отца, че
Светия
т
Дух
е този, който е известен на човечеството от Отца и от Сина, също е една древна догма.
И докато Светият Дух се явява, отиват в космоса тези думи: "Този е моят обичан син, днес аз го родих". Отец е този, който поражда, без да е бил породен, този, който полага Сина в недрата на физическия свят. Но в същото време Отец си служи със Светия Дух за да предаде на човечеството, че свръхсетивното може да бъде възприето с духа, даже човек да няма виждане на този Дух, но че този Дух, чрез едно чисто, вътрешно усилие, издига на нивото на живото даже това, което в него е абстрактна духовност, че пробужда за живот чрез Христос, избрал да обитава в него, трупа на мислите, които държим от нашето предирождено съществувание. В онези времена, известяването на Светия Дух и появата на самия Свети Дух по време на Кръщението се осъществяваше в името на Отца. И когато Христос изпрати на своите Светия Дух, това известяване стана в името на Христос, на Сина.
Това, че Отец е този, който не е породен, а поражда, че Синът е този, който е породен от Отца, че Светият Дух е този, който е известен на човечеството от Отца и от Сина, също е една древна догма.
Това не е само един вид догма, наложена символично и деспотично, това, напротив, е една мъдрост на посвещението от първите християнски векове и тя е била едва по-късно погребана в забрава, както и, най-общо, триразделността и троицата бяха погребани в забрава. В недрата на еволюиращото човечество, божественият принцип, действащ в смисъла на християнството, не може да бъде разбран без Троицата; и когато едно друго божествено известяване взема мястото на Троицата, тогава това съвсем не е, в основата си, християнско известяване. Трябва да се разберат Отец, Сина и Светия Дух, ако искаме конкретно да разберем по точен и правилен начин божественото известяване. Също и самото Евангелие престана да бъде разбирано, когато в недрата на схоластиката бе поставено, че човек има откровение само във вярата, но не може да се издигне до свръхсетивното чрез познанието. Това постановление по повод човешкото познание, отделено от хората, беше вече грях против християнството, това беше грях против известяването на Светия Дух от Отца, по време на Кръщението на Исус и от самия Исус, по време на изпращането на Светия Дух по време на Петдесетница.
към текста >>
Трябва да се разберат Отец, Сина и
Светия
Дух
, ако искаме конкретно да разберем по точен и правилен начин божественото известяване.
В онези времена, известяването на Светия Дух и появата на самия Свети Дух по време на Кръщението се осъществяваше в името на Отца. И когато Христос изпрати на своите Светия Дух, това известяване стана в името на Христос, на Сина. Това, че Отец е този, който не е породен, а поражда, че Синът е този, който е породен от Отца, че Светият Дух е този, който е известен на човечеството от Отца и от Сина, също е една древна догма. Това не е само един вид догма, наложена символично и деспотично, това, напротив, е една мъдрост на посвещението от първите християнски векове и тя е била едва по-късно погребана в забрава, както и, най-общо, триразделността и троицата бяха погребани в забрава. В недрата на еволюиращото човечество, божественият принцип, действащ в смисъла на християнството, не може да бъде разбран без Троицата; и когато едно друго божествено известяване взема мястото на Троицата, тогава това съвсем не е, в основата си, християнско известяване.
Трябва да се разберат Отец, Сина и Светия Дух, ако искаме конкретно да разберем по точен и правилен начин божественото известяване.
Също и самото Евангелие престана да бъде разбирано, когато в недрата на схоластиката бе поставено, че човек има откровение само във вярата, но не може да се издигне до свръхсетивното чрез познанието. Това постановление по повод човешкото познание, отделено от хората, беше вече грях против християнството, това беше грях против известяването на Светия Дух от Отца, по време на Кръщението на Исус и от самия Исус, по време на изпращането на Светия Дух по време на Петдесетница. Така че, в недрата на европейската еволюция, в това, което продължаваше да се нарича християнство, бяха извършени много грехове към християнските първоначални импулси и това, което днес е истински необходимо, е човечеството да се върне отново към тези първоначални християнски импулси. В догмите, първоначалните християнски импулси са сковани по много начини. Но когато влезем в живия дух, можем да накараме да се запали отново искрата на онова, което в догмите, е истинско.
към текста >>
Това постановление по повод човешкото познание, отделено от хората, беше вече грях против християнството, това беше грях против известяването на
Светия
Дух
от Отца, по време на Кръщението на Исус и от самия Исус, по време на изпращането на
Светия
Дух
по време на Петдесетница.
Това, че Отец е този, който не е породен, а поражда, че Синът е този, който е породен от Отца, че Светият Дух е този, който е известен на човечеството от Отца и от Сина, също е една древна догма. Това не е само един вид догма, наложена символично и деспотично, това, напротив, е една мъдрост на посвещението от първите християнски векове и тя е била едва по-късно погребана в забрава, както и, най-общо, триразделността и троицата бяха погребани в забрава. В недрата на еволюиращото човечество, божественият принцип, действащ в смисъла на християнството, не може да бъде разбран без Троицата; и когато едно друго божествено известяване взема мястото на Троицата, тогава това съвсем не е, в основата си, християнско известяване. Трябва да се разберат Отец, Сина и Светия Дух, ако искаме конкретно да разберем по точен и правилен начин божественото известяване. Също и самото Евангелие престана да бъде разбирано, когато в недрата на схоластиката бе поставено, че човек има откровение само във вярата, но не може да се издигне до свръхсетивното чрез познанието.
Това постановление по повод човешкото познание, отделено от хората, беше вече грях против християнството, това беше грях против известяването на Светия Дух от Отца, по време на Кръщението на Исус и от самия Исус, по време на изпращането на Светия Дух по време на Петдесетница.
Така че, в недрата на европейската еволюция, в това, което продължаваше да се нарича християнство, бяха извършени много грехове към християнските първоначални импулси и това, което днес е истински необходимо, е човечеството да се върне отново към тези първоначални християнски импулси. В догмите, първоначалните християнски импулси са сковани по много начини. Но когато влезем в живия дух, можем да накараме да се запали отново искрата на онова, което в догмите, е истинско. Тогава догми те ще престанат да бъдат догми. Фалшивостта в църквата, това не е защото тя е увековечила догмите, а за щото е сковала догмите, кристализирала ги е, изкарала ги е от полето на човешкото познание.
към текста >>
Но когато влезем в живия
дух
, можем да накараме да се запали отново искрата на онова, което в догмите, е истинско.
Трябва да се разберат Отец, Сина и Светия Дух, ако искаме конкретно да разберем по точен и правилен начин божественото известяване. Също и самото Евангелие престана да бъде разбирано, когато в недрата на схоластиката бе поставено, че човек има откровение само във вярата, но не може да се издигне до свръхсетивното чрез познанието. Това постановление по повод човешкото познание, отделено от хората, беше вече грях против християнството, това беше грях против известяването на Светия Дух от Отца, по време на Кръщението на Исус и от самия Исус, по време на изпращането на Светия Дух по време на Петдесетница. Така че, в недрата на европейската еволюция, в това, което продължаваше да се нарича християнство, бяха извършени много грехове към християнските първоначални импулси и това, което днес е истински необходимо, е човечеството да се върне отново към тези първоначални християнски импулси. В догмите, първоначалните християнски импулси са сковани по много начини.
Но когато влезем в живия дух, можем да накараме да се запали отново искрата на онова, което в догмите, е истинско.
Тогава догми те ще престанат да бъдат догми. Фалшивостта в църквата, това не е защото тя е увековечила догмите, а за щото е сковала догмите, кристализирала ги е, изкарала ги е от полето на човешкото познание. От факта, че човешкото познание бе ограничено единствено в сетивния свят, строгите догми кристализираха, втвърдиха се, станаха неразбираеми. Защото, да може вярата да води някога към разбиране, е една, невъзможност. Това, което трябва да се откупи, в недрата на човечеството, е самото познание, трябва да накараме познанието за свръхсетивното да се възвърне.
към текста >>
И призивът да се откупи така познанието, идва, в действителност от Голгота и прониква до нас, ако ние го разбираме по правилен начин, ако знаем, че след като премина през Мистерията на Голгота, Христос, освен божествения принцип на своя Отец, изпрати
Дух
а в човечеството.
Тогава догми те ще престанат да бъдат догми. Фалшивостта в църквата, това не е защото тя е увековечила догмите, а за щото е сковала догмите, кристализирала ги е, изкарала ги е от полето на човешкото познание. От факта, че човешкото познание бе ограничено единствено в сетивния свят, строгите догми кристализираха, втвърдиха се, станаха неразбираеми. Защото, да може вярата да води някога към разбиране, е една, невъзможност. Това, което трябва да се откупи, в недрата на човечеството, е самото познание, трябва да накараме познанието за свръхсетивното да се възвърне.
И призивът да се откупи така познанието, идва, в действителност от Голгота и прониква до нас, ако ние го разбираме по правилен начин, ако знаем, че след като премина през Мистерията на Голгота, Христос, освен божествения принцип на своя Отец, изпрати Духа в човечеството.
Този, който гледа кръста на голгота, трябва да гледа, в същото време, Троицата, защото Христос, интимно свързан с цялата земна еволюция на човечеството, изявява, в действителност, Троицата. Ето какво точно исках да положа във вашите сърца днес, скъпи мои приятели, и това, което трябва да ни даде основата на размишления за следващите дни.
към текста >>
71.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Но това би било възможно за човечеството само ако то може отново да се приближи до Мистерията на Голгота от гледна точка на едно познание
дух
овното.
ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ Оксфорд, 27 август 1922 г. Трябва човечеството да може отново да постигне разбирането на Мистерията на Голгота, чрез всички сили, които живеят в човешката душа; не само да я разбере както е възможно, изхождайки от днешната цивилизация, а по един такъв начин, че човешкото същество в своята цялостност да може да се свърже с Мистерията на Голгота.
Но това би било възможно за човечеството само ако то може отново да се приближи до Мистерията на Голгота от гледна точка на едно познание духовното.
Никакво интелектуално знание не е в действителност способно да предизвика осъзнаването в света на стойността на християнството в целия му импулс, защото цялото интелектуално знание обхваща само човешката мисъл. И когато имаме едно знание, което говори само за мисълта, тогава трябва да черпим от инстинктите си нашите волеви импулси а това са най-значимите импулси в недрата на истинското християнство: ние не можем да ги изпитваме в света, в който те действително присъстват, в духовния свят. В днешната епоха, не би било възможно да се направи друго, освен да се обърнем към големия въпрос на човечеството: в каква степен Мистерията на Голгота е смисълът на цялата еволюция на Земята? Бих предпочел да изразя това под формата на образ, един може би малко парадоксален образ. Ако някакво същество дошло от друга планета слезеше на Земята, това същество би намерило вероятно всичко, което е на земята доста неразбираемо, защото то не би могло да бъде човек в земен смисъл.
към текста >>
И когато имаме едно знание, което говори само за мисълта, тогава трябва да черпим от инстинктите си нашите волеви импулси а това са най-значимите импулси в недрата на истинското християнство: ние не можем да ги изпитваме в света, в който те действително присъстват, в
дух
овния свят.
ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ Оксфорд, 27 август 1922 г. Трябва човечеството да може отново да постигне разбирането на Мистерията на Голгота, чрез всички сили, които живеят в човешката душа; не само да я разбере както е възможно, изхождайки от днешната цивилизация, а по един такъв начин, че човешкото същество в своята цялостност да може да се свърже с Мистерията на Голгота. Но това би било възможно за човечеството само ако то може отново да се приближи до Мистерията на Голгота от гледна точка на едно познание духовното. Никакво интелектуално знание не е в действителност способно да предизвика осъзнаването в света на стойността на християнството в целия му импулс, защото цялото интелектуално знание обхваща само човешката мисъл.
И когато имаме едно знание, което говори само за мисълта, тогава трябва да черпим от инстинктите си нашите волеви импулси а това са най-значимите импулси в недрата на истинското християнство: ние не можем да ги изпитваме в света, в който те действително присъстват, в духовния свят.
В днешната епоха, не би било възможно да се направи друго, освен да се обърнем към големия въпрос на човечеството: в каква степен Мистерията на Голгота е смисълът на цялата еволюция на Земята? Бих предпочел да изразя това под формата на образ, един може би малко парадоксален образ. Ако някакво същество дошло от друга планета слезеше на Земята, това същество би намерило вероятно всичко, което е на земята доста неразбираемо, защото то не би могло да бъде човек в земен смисъл. Но моето дълбоко убеждение, почерпено от познанието за земната еволюция е, че едно такова същество, даже да идва от Марс или от Юпитер, би било дълбоко разочаровано от "Тайната вечеря" но Леонардо да Винчи. Защото едно същество от този род би намерило в тази картина нещо, което му казва: един дълбок смисъл е свързан със Земята и с нейната еволюция.
към текста >>
Така както днес в обикновения живот, ние си спомняме за това, което сме изживели, да речем, от нашата трета, четвърта, пета година нататък, така човешката душа имаше някога спомен за своя живот преди раждането си, за живота си в света на душата и
дух
а.
Ние, хората от днешното време, абсолютно не знаем до каква степен сме навлезли в интелектуалната абстракция. Ето защо не можем да бъдем наясно за душите на хората живели малко преди Мистерията на Голгота. Тези човешки души бяха съвсем различни от днешните човешки души. Историята на човечеството всъщност се прави от представи, твърде подобни на процесите, които се провеждат днес. Но душите на хората преминали една еволюция имаща голям принос и във времената, предшестваща Мистерията на Голгота, те бяха такива, че всички хора даже тези, чиито души бяха останали примитивни възприемаха в самите себе си нещо, което беше една душевна същност, която може да бъде наречена спомен от времето, когато човешката душа живя преди да слезе в едно физическо тяло.
Така както днес в обикновения живот, ние си спомняме за това, което сме изживели, да речем, от нашата трета, четвърта, пета година нататък, така човешката душа имаше някога спомен за своя живот преди раждането си, за живота си в света на душата и духа.
Човекът беше в определен смисъл прозрачен за самия себе си от гледна точка на душата, той знаеше това: аз съм душа и бях душа преди да сляза на земята. Той знаеше също, особено в древните времена, определени детайли от живота на душата си и на духа си, преди да слезе на земята. Той имаше опитност със самия себе си в космични образи. Той вдигаше поглед към звездите и не виждаше звездите само в абстрактната конфигурация, в която ние ги виждаме днес, той ги виждаше в имагинации, имащи естеството на сън. Той виждаше целия свят обходен от сънищни имагинации и можеше да си каже: това е последната светлина от този духовен свят, от който съм слязъл и докато бях една слизаща от този духовен свят душа, влязох в едно човешко тяло.
към текста >>
Той знаеше също, особено в древните времена, определени детайли от живота на душата си и на
дух
а си, преди да слезе на земята.
Тези човешки души бяха съвсем различни от днешните човешки души. Историята на човечеството всъщност се прави от представи, твърде подобни на процесите, които се провеждат днес. Но душите на хората преминали една еволюция имаща голям принос и във времената, предшестваща Мистерията на Голгота, те бяха такива, че всички хора даже тези, чиито души бяха останали примитивни възприемаха в самите себе си нещо, което беше една душевна същност, която може да бъде наречена спомен от времето, когато човешката душа живя преди да слезе в едно физическо тяло. Така както днес в обикновения живот, ние си спомняме за това, което сме изживели, да речем, от нашата трета, четвърта, пета година нататък, така човешката душа имаше някога спомен за своя живот преди раждането си, за живота си в света на душата и духа. Човекът беше в определен смисъл прозрачен за самия себе си от гледна точка на душата, той знаеше това: аз съм душа и бях душа преди да сляза на земята.
Той знаеше също, особено в древните времена, определени детайли от живота на душата си и на духа си, преди да слезе на земята.
Той имаше опитност със самия себе си в космични образи. Той вдигаше поглед към звездите и не виждаше звездите само в абстрактната конфигурация, в която ние ги виждаме днес, той ги виждаше в имагинации, имащи естеството на сън. Той виждаше целия свят обходен от сънищни имагинации и можеше да си каже: това е последната светлина от този духовен свят, от който съм слязъл и докато бях една слизаща от този духовен свят душа, влязох в едно човешко тяло. И никога този човек от древните времена не се свързваше със своето човешко тяло с една интензивност, такава, с която той нямаше да може да има опитност със своето душевно същество. С какво имаше опитност този човек от древните времена?
към текста >>
Той виждаше целия свят обходен от сънищни имагинации и можеше да си каже: това е последната светлина от този
дух
овен свят, от който съм слязъл и докато бях една слизаща от този
дух
овен свят душа, влязох в едно човешко тяло.
Така както днес в обикновения живот, ние си спомняме за това, което сме изживели, да речем, от нашата трета, четвърта, пета година нататък, така човешката душа имаше някога спомен за своя живот преди раждането си, за живота си в света на душата и духа. Човекът беше в определен смисъл прозрачен за самия себе си от гледна точка на душата, той знаеше това: аз съм душа и бях душа преди да сляза на земята. Той знаеше също, особено в древните времена, определени детайли от живота на душата си и на духа си, преди да слезе на земята. Той имаше опитност със самия себе си в космични образи. Той вдигаше поглед към звездите и не виждаше звездите само в абстрактната конфигурация, в която ние ги виждаме днес, той ги виждаше в имагинации, имащи естеството на сън.
Той виждаше целия свят обходен от сънищни имагинации и можеше да си каже: това е последната светлина от този духовен свят, от който съм слязъл и докато бях една слизаща от този духовен свят душа, влязох в едно човешко тяло.
И никога този човек от древните времена не се свързваше със своето човешко тяло с една интензивност, такава, с която той нямаше да може да има опитност със своето душевно същество. С какво имаше опитност този човек от древните времена? Неговата опитност се изразяваше в това да може да си каже следното нещо: преди да сляза на земята, бях в един свят, където Слънцето ми беше звездно тяло разпръскващо светлина, където Слънцето беше мястото, където се събираха висшите духовни йерархии. Аз не живеех в едно физическо пространство, а в едно духовно пространство, в един свят, където Слънцето не разпръсква само светлина, а пръска една лъчиста мъдрост. Живеех в един свят, където звездите са същности, изявяващи своята воля.
към текста >>
Неговата опитност се изразяваше в това да може да си каже следното нещо: преди да сляза на земята, бях в един свят, където Слънцето ми беше звездно тяло разпръскващо светлина, където Слънцето беше мястото, където се събираха висшите
дух
овни йерархии.
Той имаше опитност със самия себе си в космични образи. Той вдигаше поглед към звездите и не виждаше звездите само в абстрактната конфигурация, в която ние ги виждаме днес, той ги виждаше в имагинации, имащи естеството на сън. Той виждаше целия свят обходен от сънищни имагинации и можеше да си каже: това е последната светлина от този духовен свят, от който съм слязъл и докато бях една слизаща от този духовен свят душа, влязох в едно човешко тяло. И никога този човек от древните времена не се свързваше със своето човешко тяло с една интензивност, такава, с която той нямаше да може да има опитност със своето душевно същество. С какво имаше опитност този човек от древните времена?
Неговата опитност се изразяваше в това да може да си каже следното нещо: преди да сляза на земята, бях в един свят, където Слънцето ми беше звездно тяло разпръскващо светлина, където Слънцето беше мястото, където се събираха висшите духовни йерархии.
Аз не живеех в едно физическо пространство, а в едно духовно пространство, в един свят, където Слънцето не разпръсква само светлина, а пръска една лъчиста мъдрост. Живеех в един свят, където звездите са същности, изявяващи своята воля. Ето от този свят съм излязъл. Към едно чувство от този род се свързваха, за хората от древните времена две опитности: опитността на природата и опитността на греха. Тази опитност на греха, модерния човек я няма вече, защото грехът за него живее само в света на абстрактното съществувание, защото грехът за него е само един трансфер в една друга област, нещо, които той не може, на основанието на своята морална същност, да постави в съгласие с необходимостите на природата.
към текста >>
Аз не живеех в едно физическо пространство, а в едно
дух
овно пространство, в един свят, където Слънцето не разпръсква само светлина, а пръска една лъчиста мъдрост.
Той вдигаше поглед към звездите и не виждаше звездите само в абстрактната конфигурация, в която ние ги виждаме днес, той ги виждаше в имагинации, имащи естеството на сън. Той виждаше целия свят обходен от сънищни имагинации и можеше да си каже: това е последната светлина от този духовен свят, от който съм слязъл и докато бях една слизаща от този духовен свят душа, влязох в едно човешко тяло. И никога този човек от древните времена не се свързваше със своето човешко тяло с една интензивност, такава, с която той нямаше да може да има опитност със своето душевно същество. С какво имаше опитност този човек от древните времена? Неговата опитност се изразяваше в това да може да си каже следното нещо: преди да сляза на земята, бях в един свят, където Слънцето ми беше звездно тяло разпръскващо светлина, където Слънцето беше мястото, където се събираха висшите духовни йерархии.
Аз не живеех в едно физическо пространство, а в едно духовно пространство, в един свят, където Слънцето не разпръсква само светлина, а пръска една лъчиста мъдрост.
Живеех в един свят, където звездите са същности, изявяващи своята воля. Ето от този свят съм излязъл. Към едно чувство от този род се свързваха, за хората от древните времена две опитности: опитността на природата и опитността на греха. Тази опитност на греха, модерния човек я няма вече, защото грехът за него живее само в света на абстрактното съществувание, защото грехът за него е само един трансфер в една друга област, нещо, които той не може, на основанието на своята морална същност, да постави в съгласие с необходимостите на природата. За човек от древните времена не съществуваха тези две течения в съществуването на световете: необходимостта на природата от една страна, моралната необходимост от друга.
към текста >>
Така човешкото същество можеше да си каже: аз трябваше да сляза от божествения
дух
овен свят.
Ето от този свят съм излязъл. Към едно чувство от този род се свързваха, за хората от древните времена две опитности: опитността на природата и опитността на греха. Тази опитност на греха, модерния човек я няма вече, защото грехът за него живее само в света на абстрактното съществувание, защото грехът за него е само един трансфер в една друга област, нещо, които той не може, на основанието на своята морална същност, да постави в съгласие с необходимостите на природата. За човек от древните времена не съществуваха тези две течения в съществуването на световете: необходимостта на природата от една страна, моралната необходимост от друга. Всяка морална необходимост беше за него също една природна необходимост; всяка природна необходимост беше също една морална необходимост.
Така човешкото същество можеше да си каже: аз трябваше да сляза от божествения духовен свят.
Но, поради факта че съм влязъл в едно човешко тяло, съм всъщност болен по отношение на света, от който съм слязъл. И понятията за болест и грях бяха свързани за някогашния човек. Начинът, по който човекът се усещаше тук на земята го задължаваше да намира в самия себе си победата над болестта. Ето защо, все повече и повече на тези някогашни души идваше това съзнание: за възпитанието на нас ни е нужно нещо, което да бъде едно излекуване. Възпитанието е медицина, възпитанието е лечение.
към текста >>
В Гърция също, целият
дух
овен живот се гледаше във връзка с едно лекуване на хората, защото се усещаше това: в началото на земната еволюция човекът беше по-здрав и неговата еволюция го водеше прогресивно към отдалечаването все повече и повече от божествено-
дух
овното същество.
И понятията за болест и грях бяха свързани за някогашния човек. Начинът, по който човекът се усещаше тук на земята го задължаваше да намира в самия себе си победата над болестта. Ето защо, все повече и повече на тези някогашни души идваше това съзнание: за възпитанието на нас ни е нужно нещо, което да бъде едно излекуване. Възпитанието е медицина, възпитанието е лечение. И хора, като лечители се появиха малко преди Мистерията на Голгота, като тези, които лекуваха.
В Гърция също, целият духовен живот се гледаше във връзка с едно лекуване на хората, защото се усещаше това: в началото на земната еволюция човекът беше по-здрав и неговата еволюция го водеше прогресивно към отдалечаването все повече и повече от божествено-духовното същество.
Ето какво беше понятието за болест и то беше такова после, от тогава нататък то бе забравено че тя се разпространи в света, в който тогава дойде да се помести исторически Мистерията на Голгота. Защото в тези древни времена, човек изпитваше всичко, що е духовно по отношение на миналото; той си казваше: ако искам да търся духовното, трябва да гледам това, което предшества моето раждане, изкачвайки се в миналото, там е духът. Ето от този дух аз съм роден, и него аз ще намеря отново. Но аз съм се отдалечил от този дух. И така човекът от миналото време изпитваше духа, от който се беше отдалечил под формата на Духа Отец.
към текста >>
Защото в тези древни времена, човек изпитваше всичко, що е
дух
овно по отношение на миналото; той си казваше: ако искам да търся
дух
овното, трябва да гледам това, което предшества моето раждане, изкачвайки се в миналото, там е
дух
ът.
Ето защо, все повече и повече на тези някогашни души идваше това съзнание: за възпитанието на нас ни е нужно нещо, което да бъде едно излекуване. Възпитанието е медицина, възпитанието е лечение. И хора, като лечители се появиха малко преди Мистерията на Голгота, като тези, които лекуваха. В Гърция също, целият духовен живот се гледаше във връзка с едно лекуване на хората, защото се усещаше това: в началото на земната еволюция човекът беше по-здрав и неговата еволюция го водеше прогресивно към отдалечаването все повече и повече от божествено-духовното същество. Ето какво беше понятието за болест и то беше такова после, от тогава нататък то бе забравено че тя се разпространи в света, в който тогава дойде да се помести исторически Мистерията на Голгота.
Защото в тези древни времена, човек изпитваше всичко, що е духовно по отношение на миналото; той си казваше: ако искам да търся духовното, трябва да гледам това, което предшества моето раждане, изкачвайки се в миналото, там е духът.
Ето от този дух аз съм роден, и него аз ще намеря отново. Но аз съм се отдалечил от този дух. И така човекът от миналото време изпитваше духа, от който се беше отдалечил под формата на Духа Отец. И в Мистериите, най-известният посветен беше този, който беше развил в себе си, в своето сърце, в своята душа, силите, чрез които той можеше в качеството си на човек да представи външно Отца. И кога то учениците на Мистериите преминаваха вратата на Мистериите, като влизаха в тези учреждения, които бяха едновременно институти за изкуство, за познание и за посвещенски култ и когато се намираха тогава пред най-издигнатия посветен, представителя на Бог Отец.
към текста >>
Ето от този
дух
аз съм роден, и него аз ще намеря отново.
Възпитанието е медицина, възпитанието е лечение. И хора, като лечители се появиха малко преди Мистерията на Голгота, като тези, които лекуваха. В Гърция също, целият духовен живот се гледаше във връзка с едно лекуване на хората, защото се усещаше това: в началото на земната еволюция човекът беше по-здрав и неговата еволюция го водеше прогресивно към отдалечаването все повече и повече от божествено-духовното същество. Ето какво беше понятието за болест и то беше такова после, от тогава нататък то бе забравено че тя се разпространи в света, в който тогава дойде да се помести исторически Мистерията на Голгота. Защото в тези древни времена, човек изпитваше всичко, що е духовно по отношение на миналото; той си казваше: ако искам да търся духовното, трябва да гледам това, което предшества моето раждане, изкачвайки се в миналото, там е духът.
Ето от този дух аз съм роден, и него аз ще намеря отново.
Но аз съм се отдалечил от този дух. И така човекът от миналото време изпитваше духа, от който се беше отдалечил под формата на Духа Отец. И в Мистериите, най-известният посветен беше този, който беше развил в себе си, в своето сърце, в своята душа, силите, чрез които той можеше в качеството си на човек да представи външно Отца. И кога то учениците на Мистериите преминаваха вратата на Мистериите, като влизаха в тези учреждения, които бяха едновременно институти за изкуство, за познание и за посвещенски култ и когато се намираха тогава пред най-издигнатия посветен, представителя на Бог Отец. Отците бяха по-издигнатите посветени от слънчевите герои*.
към текста >>
Но аз съм се отдалечил от този
дух
.
И хора, като лечители се появиха малко преди Мистерията на Голгота, като тези, които лекуваха. В Гърция също, целият духовен живот се гледаше във връзка с едно лекуване на хората, защото се усещаше това: в началото на земната еволюция човекът беше по-здрав и неговата еволюция го водеше прогресивно към отдалечаването все повече и повече от божествено-духовното същество. Ето какво беше понятието за болест и то беше такова после, от тогава нататък то бе забравено че тя се разпространи в света, в който тогава дойде да се помести исторически Мистерията на Голгота. Защото в тези древни времена, човек изпитваше всичко, що е духовно по отношение на миналото; той си казваше: ако искам да търся духовното, трябва да гледам това, което предшества моето раждане, изкачвайки се в миналото, там е духът. Ето от този дух аз съм роден, и него аз ще намеря отново.
Но аз съм се отдалечил от този дух.
И така човекът от миналото време изпитваше духа, от който се беше отдалечил под формата на Духа Отец. И в Мистериите, най-известният посветен беше този, който беше развил в себе си, в своето сърце, в своята душа, силите, чрез които той можеше в качеството си на човек да представи външно Отца. И кога то учениците на Мистериите преминаваха вратата на Мистериите, като влизаха в тези учреждения, които бяха едновременно институти за изкуство, за познание и за посвещенски култ и когато се намираха тогава пред най-издигнатия посветен, представителя на Бог Отец. Отците бяха по-издигнатите посветени от слънчевите герои*. Преди Мистерията на Голгота господстващ беше принципът на Отца./* Виж: "Евангелието на Матей", Париж, Триади 1981/.
към текста >>
И така човекът от миналото време изпитваше
дух
а, от който се беше отдалечил под формата на
Дух
а Отец.
В Гърция също, целият духовен живот се гледаше във връзка с едно лекуване на хората, защото се усещаше това: в началото на земната еволюция човекът беше по-здрав и неговата еволюция го водеше прогресивно към отдалечаването все повече и повече от божествено-духовното същество. Ето какво беше понятието за болест и то беше такова после, от тогава нататък то бе забравено че тя се разпространи в света, в който тогава дойде да се помести исторически Мистерията на Голгота. Защото в тези древни времена, човек изпитваше всичко, що е духовно по отношение на миналото; той си казваше: ако искам да търся духовното, трябва да гледам това, което предшества моето раждане, изкачвайки се в миналото, там е духът. Ето от този дух аз съм роден, и него аз ще намеря отново. Но аз съм се отдалечил от този дух.
И така човекът от миналото време изпитваше духа, от който се беше отдалечил под формата на Духа Отец.
И в Мистериите, най-известният посветен беше този, който беше развил в себе си, в своето сърце, в своята душа, силите, чрез които той можеше в качеството си на човек да представи външно Отца. И кога то учениците на Мистериите преминаваха вратата на Мистериите, като влизаха в тези учреждения, които бяха едновременно институти за изкуство, за познание и за посвещенски култ и когато се намираха тогава пред най-издигнатия посветен, представителя на Бог Отец. Отците бяха по-издигнатите посветени от слънчевите герои*. Преди Мистерията на Голгота господстващ беше принципът на Отца./* Виж: "Евангелието на Матей", Париж, Триади 1981/. И човечеството усещаше, че се беше все повече и повече отдалечило от Отца по отношение на който човек можеше да каже: Ex Deo nascimur и трябваше то да бъде излекувано.
към текста >>
Може да се каже това: хората все повече и повече забравяха това минало на своята душа
дух
преди раждането, техния поглед все повече и повече се обръщаше към физическия свят, който ги заобикаляше.
В същото време, живееше в човека един дълбок стремеж към този свръхсетивен свят. Но ако човечеството беше продължило така своята еволюция с единственото съзнание за Бог Отец, то никога не би постигнало пълното себесъзнание за Аза, вътрешната свобода. Защото, за да постигне човекът тази вътрешна свобода, трябваше да заеме място в човешките същества това, което беше смятано за болест по отношение на това, което ставаше някога преди. Цялото човечество усещаше в определен смисъл болестта на Лазар. Но това беше именно болестта, която не води към смъртта, която води към освобождаването и към едно ново опознаване на това, което е вечно в човека.
Може да се каже това: хората все повече и повече забравяха това минало на своята душа дух преди раждането, техния поглед все повече и повече се обръщаше към физическия свят, който ги заобикаляше.
Когато в миналото една душа гледаше посредством своето тяло физическия заобикалящ свят, тя виждаше на всякъде, именно в звездите образите от духовното, което беше напуснала идвайки на земята чрез раждането. Тя виждаше в светлината на Слънцето излъчващата се мъдрост, която беше атмосферата за живот, в която тя беше живяла, тя виждаше в самото Слънце хора на висшите йерархии, от които тя беше изпратена тук-долу на земята. Но човечеството беше забравило това. Ето това усещаха хората, когато настъпиха VІІІ, VІІ и следващите векове преди Мистерията на Голгота. Ако външната история не говори за тях, това просто е една празнота на външната история.
към текста >>
Когато в миналото една душа гледаше посредством своето тяло физическия заобикалящ свят, тя виждаше на всякъде, именно в звездите образите от
дух
овното, което беше напуснала идвайки на земята чрез раждането.
Но ако човечеството беше продължило така своята еволюция с единственото съзнание за Бог Отец, то никога не би постигнало пълното себесъзнание за Аза, вътрешната свобода. Защото, за да постигне човекът тази вътрешна свобода, трябваше да заеме място в човешките същества това, което беше смятано за болест по отношение на това, което ставаше някога преди. Цялото човечество усещаше в определен смисъл болестта на Лазар. Но това беше именно болестта, която не води към смъртта, която води към освобождаването и към едно ново опознаване на това, което е вечно в човека. Може да се каже това: хората все повече и повече забравяха това минало на своята душа дух преди раждането, техния поглед все повече и повече се обръщаше към физическия свят, който ги заобикаляше.
Когато в миналото една душа гледаше посредством своето тяло физическия заобикалящ свят, тя виждаше на всякъде, именно в звездите образите от духовното, което беше напуснала идвайки на земята чрез раждането.
Тя виждаше в светлината на Слънцето излъчващата се мъдрост, която беше атмосферата за живот, в която тя беше живяла, тя виждаше в самото Слънце хора на висшите йерархии, от които тя беше изпратена тук-долу на земята. Но човечеството беше забравило това. Ето това усещаха хората, когато настъпиха VІІІ, VІІ и следващите векове преди Мистерията на Голгота. Ако външната история не говори за тях, това просто е една празнота на външната история. Този, който се заема да следва хода на историята, вижда, че в изходната точка на еволюцията на човечеството имаше едно силно съзнание за Бог Отец и че това съзнание беше малко по малко парализирано, че човекът се считаше, че има около себе си само природата лишена от дух.
към текста >>
Този, който се заема да следва хода на историята, вижда, че в изходната точка на еволюцията на човечеството имаше едно силно съзнание за Бог Отец и че това съзнание беше малко по малко парализирано, че човекът се считаше, че има около себе си само природата лишена от
дух
.
Когато в миналото една душа гледаше посредством своето тяло физическия заобикалящ свят, тя виждаше на всякъде, именно в звездите образите от духовното, което беше напуснала идвайки на земята чрез раждането. Тя виждаше в светлината на Слънцето излъчващата се мъдрост, която беше атмосферата за живот, в която тя беше живяла, тя виждаше в самото Слънце хора на висшите йерархии, от които тя беше изпратена тук-долу на земята. Но човечеството беше забравило това. Ето това усещаха хората, когато настъпиха VІІІ, VІІ и следващите векове преди Мистерията на Голгота. Ако външната история не говори за тях, това просто е една празнота на външната история.
Този, който се заема да следва хода на историята, вижда, че в изходната точка на еволюцията на човечеството имаше едно силно съзнание за Бог Отец и че това съзнание беше малко по малко парализирано, че човекът се считаше, че има около себе си само природата лишена от дух.
Много неща останаха неизразени в тази епоха, много неща бяха в несъзнателните дълбини на човешките души. Но това, което най-силно действаше в несъзнателните сфери на човешката душа беше един въпрос хората не го предаваха с думи, те само усещаха този въпрос със сърцата си: около нас е природата; къде е духът, чиито деца сме ние? Къде да видим духа, чиито деца сме ние? Този въпрос живееше в несъзнателното на най-добрите души от ІV, ІІІ, ІІ, І век, без да бъде формулиран. Това беше епоха на въпроси, тази епоха, в която човечеството усещаше своето отдалечаване по отношение на Бог Отец, знаеше, така да се каже, в дълбините на душата си: Ex Deo nascimur не знаем ли го още ние, можем ли да го знаем?
към текста >>
Но това, което най-силно действаше в несъзнателните сфери на човешката душа беше един въпрос хората не го предаваха с думи, те само усещаха този въпрос със сърцата си: около нас е природата; къде е
дух
ът, чиито деца сме ние?
Но човечеството беше забравило това. Ето това усещаха хората, когато настъпиха VІІІ, VІІ и следващите векове преди Мистерията на Голгота. Ако външната история не говори за тях, това просто е една празнота на външната история. Този, който се заема да следва хода на историята, вижда, че в изходната точка на еволюцията на човечеството имаше едно силно съзнание за Бог Отец и че това съзнание беше малко по малко парализирано, че човекът се считаше, че има около себе си само природата лишена от дух. Много неща останаха неизразени в тази епоха, много неща бяха в несъзнателните дълбини на човешките души.
Но това, което най-силно действаше в несъзнателните сфери на човешката душа беше един въпрос хората не го предаваха с думи, те само усещаха този въпрос със сърцата си: около нас е природата; къде е духът, чиито деца сме ние?
Къде да видим духа, чиито деца сме ние? Този въпрос живееше в несъзнателното на най-добрите души от ІV, ІІІ, ІІ, І век, без да бъде формулиран. Това беше епоха на въпроси, тази епоха, в която човечеството усещаше своето отдалечаване по отношение на Бог Отец, знаеше, така да се каже, в дълбините на душата си: Ex Deo nascimur не знаем ли го още ние, можем ли да го знаем? Когато потопим още по-дълбоко нашите погледи в душите на хората, които живееха в епохата, в която Мистерията на Голгота приближаваше, ето какво ни се явяваше: имаше там по-обикновени, по-примитив ни души, които можеха да усетят само в дълбините на своята несъзнателност, че са занапред откъснати от Отца. Това бяха потомците на тези първи хора, които съвсем не бяха така близки до животните, както ние го представяме днес в науките; напротив, те имаха в своята форма, близка до животното, душа, чрез която знаеха в своето атавистично сънищно ясновидство: ние сме слезли от духовно-божествения свят, облекли сме едно човешко тяло.
към текста >>
Къде да видим
дух
а, чиито деца сме ние?
Ето това усещаха хората, когато настъпиха VІІІ, VІІ и следващите векове преди Мистерията на Голгота. Ако външната история не говори за тях, това просто е една празнота на външната история. Този, който се заема да следва хода на историята, вижда, че в изходната точка на еволюцията на човечеството имаше едно силно съзнание за Бог Отец и че това съзнание беше малко по малко парализирано, че човекът се считаше, че има около себе си само природата лишена от дух. Много неща останаха неизразени в тази епоха, много неща бяха в несъзнателните дълбини на човешките души. Но това, което най-силно действаше в несъзнателните сфери на човешката душа беше един въпрос хората не го предаваха с думи, те само усещаха този въпрос със сърцата си: около нас е природата; къде е духът, чиито деца сме ние?
Къде да видим духа, чиито деца сме ние?
Този въпрос живееше в несъзнателното на най-добрите души от ІV, ІІІ, ІІ, І век, без да бъде формулиран. Това беше епоха на въпроси, тази епоха, в която човечеството усещаше своето отдалечаване по отношение на Бог Отец, знаеше, така да се каже, в дълбините на душата си: Ex Deo nascimur не знаем ли го още ние, можем ли да го знаем? Когато потопим още по-дълбоко нашите погледи в душите на хората, които живееха в епохата, в която Мистерията на Голгота приближаваше, ето какво ни се явяваше: имаше там по-обикновени, по-примитив ни души, които можеха да усетят само в дълбините на своята несъзнателност, че са занапред откъснати от Отца. Това бяха потомците на тези първи хора, които съвсем не бяха така близки до животните, както ние го представяме днес в науките; напротив, те имаха в своята форма, близка до животното, душа, чрез която знаеха в своето атавистично сънищно ясновидство: ние сме слезли от духовно-божествения свят, облекли сме едно човешко тяло. Бог Отец ни изпрати в земния свят.
към текста >>
Това бяха потомците на тези първи хора, които съвсем не бяха така близки до животните, както ние го представяме днес в науките; напротив, те имаха в своята форма, близка до животното, душа, чрез която знаеха в своето атавистично сънищно ясновидство: ние сме слезли от
дух
овно-божествения свят, облекли сме едно човешко тяло.
Но това, което най-силно действаше в несъзнателните сфери на човешката душа беше един въпрос хората не го предаваха с думи, те само усещаха този въпрос със сърцата си: около нас е природата; къде е духът, чиито деца сме ние? Къде да видим духа, чиито деца сме ние? Този въпрос живееше в несъзнателното на най-добрите души от ІV, ІІІ, ІІ, І век, без да бъде формулиран. Това беше епоха на въпроси, тази епоха, в която човечеството усещаше своето отдалечаване по отношение на Бог Отец, знаеше, така да се каже, в дълбините на душата си: Ex Deo nascimur не знаем ли го още ние, можем ли да го знаем? Когато потопим още по-дълбоко нашите погледи в душите на хората, които живееха в епохата, в която Мистерията на Голгота приближаваше, ето какво ни се явяваше: имаше там по-обикновени, по-примитив ни души, които можеха да усетят само в дълбините на своята несъзнателност, че са занапред откъснати от Отца.
Това бяха потомците на тези първи хора, които съвсем не бяха така близки до животните, както ние го представяме днес в науките; напротив, те имаха в своята форма, близка до животното, душа, чрез която знаеха в своето атавистично сънищно ясновидство: ние сме слезли от духовно-божествения свят, облекли сме едно човешко тяло.
Бог Отец ни изпрати в земния свят. От него ние сме родени. Но най-древните души на човечеството знаеха, че са напуснали в духовните светове, от които бяха слезли нещо, което ние наричаме сега, или което е най-общо наречено по-късно "Христос". Ето защо първите християнски автори казваха, че най-древните души са били християни; впрочем, тези души действително знаеха да боготворят Христос. Но в древните светове, където те бяха преди да слязат на земята, Христос беше центърът на тяхното съзерцание, Христос беше централната същност, към която хората обръщаха погледите на душите си.
към текста >>
Но най-древните души на човечеството знаеха, че са напуснали в
дух
овните светове, от които бяха слезли нещо, което ние наричаме сега, или което е най-общо наречено по-късно "Христос".
Това беше епоха на въпроси, тази епоха, в която човечеството усещаше своето отдалечаване по отношение на Бог Отец, знаеше, така да се каже, в дълбините на душата си: Ex Deo nascimur не знаем ли го още ние, можем ли да го знаем? Когато потопим още по-дълбоко нашите погледи в душите на хората, които живееха в епохата, в която Мистерията на Голгота приближаваше, ето какво ни се явяваше: имаше там по-обикновени, по-примитив ни души, които можеха да усетят само в дълбините на своята несъзнателност, че са занапред откъснати от Отца. Това бяха потомците на тези първи хора, които съвсем не бяха така близки до животните, както ние го представяме днес в науките; напротив, те имаха в своята форма, близка до животното, душа, чрез която знаеха в своето атавистично сънищно ясновидство: ние сме слезли от духовно-божествения свят, облекли сме едно човешко тяло. Бог Отец ни изпрати в земния свят. От него ние сме родени.
Но най-древните души на човечеството знаеха, че са напуснали в духовните светове, от които бяха слезли нещо, което ние наричаме сега, или което е най-общо наречено по-късно "Христос".
Ето защо първите християнски автори казваха, че най-древните души са били християни; впрочем, тези души действително знаеха да боготворят Христос. Но в древните светове, където те бяха преди да слязат на земята, Христос беше центърът на тяхното съзерцание, Христос беше централната същност, към която хората обръщаха погледите на душите си. И хората на земята си спомняха, че са били с Христос в предиземния живот. На друго място, имаше други райони и Платон, например, говори за тях по един много специален начин където учениците бяха посветени в Мистериите, където беше будно виждането на свръхсетивните светове, където бяха освободени от човешката същност силите, чрез които можеше да се вижда в духовните светове. Тези ученици на посветените всъщност не се учеха само да виждат, изхождайки от един мрачен спомен Христос, с когото всички хора бяха живели преди да слязат на земята, който беше вече като една полу-забравена представа в човешките души тук на земята, те научаваха да познават Христос, този път в неговия истински ръст.
към текста >>
На друго място, имаше други райони и Платон, например, говори за тях по един много специален начин където учениците бяха посветени в Мистериите, където беше будно виждането на свръхсетивните светове, където бяха освободени от човешката същност силите, чрез които можеше да се вижда в
дух
овните светове.
От него ние сме родени. Но най-древните души на човечеството знаеха, че са напуснали в духовните светове, от които бяха слезли нещо, което ние наричаме сега, или което е най-общо наречено по-късно "Христос". Ето защо първите християнски автори казваха, че най-древните души са били християни; впрочем, тези души действително знаеха да боготворят Христос. Но в древните светове, където те бяха преди да слязат на земята, Христос беше центърът на тяхното съзерцание, Христос беше централната същност, към която хората обръщаха погледите на душите си. И хората на земята си спомняха, че са били с Христос в предиземния живот.
На друго място, имаше други райони и Платон, например, говори за тях по един много специален начин където учениците бяха посветени в Мистериите, където беше будно виждането на свръхсетивните светове, където бяха освободени от човешката същност силите, чрез които можеше да се вижда в духовните светове.
Тези ученици на посветените всъщност не се учеха само да виждат, изхождайки от един мрачен спомен Христос, с когото всички хора бяха живели преди да слязат на земята, който беше вече като една полу-забравена представа в човешките души тук на земята, те научаваха да познават Христос, този път в неговия истински ръст. Но те се научаваха да го разпознават като една същност, която беше, така да се каже, изгубила своята задача в свръхсетивните светове. В Мистериите на ІІ и І век преди Мистерията на Голгота, хората отправяха всъщност, един съвсем специален поглед към тази същност от свръхсетивните светове, която беше наречена по-късно Христовата същност. Този поглед беше такъв, че хората си казваха: тази същност, ние я виждаме в свръхсетивните светове, но нейната активност все повече и повече намалява. Тя със сигурност беше същността, която беше имплантирала в душите спомена за времената предшестващи раждането и която после се изяви в земното съществувание.
към текста >>
Тя ще слезе на Земята, за да събуди отново у хората свръхсетивната
дух
овност.
Този поглед беше такъв, че хората си казваха: тази същност, ние я виждаме в свръхсетивните светове, но нейната активност все повече и повече намалява. Тя със сигурност беше същността, която беше имплантирала в душите спомена за времената предшестващи раждането и която после се изяви в земното съществувание. Тази същност беше в свръхсетивните светове великият учител на това, което душата си спомняше още, след като вече е слязла на земята. Тази същност, която беше наречена по-късно същността на Христос се явяваше на посветените като една същност, която беше изгубила своята активност, защото малко по малко хората вече нямаха, не можеха да имат вече тези спомени. И така, тези посветени продължаваха да живеят, докато се изкачваше все повече и повече в тях следното съзнание: тази същност, за която човечеството на първите хора си спомняше в земното съществувание, тази същност, която ние виждаме в една активност все по-ограничена в свръхсетивните светове, тя тръгва да търси една нова житейска сфера.
Тя ще слезе на Земята, за да събуди отново у хората свръхсетивната духовност.
И започна да се говори за тази същност, която беше определена по-късно с името Христос като за този, който щеше да слезе в бъдеще на земята, щеше да облече едно човешко тяло така както и се облече после в Исус от Назарет. И това, което се казваше за Христос, а именно, че той принадлежеше на бъдещето, беше едно от основните съдържания на това, което се казваше за него в последните векове, предшестващи Мистерията на Голгота. Ние виждаме в грандиозния характер на образите на тези трима магове или на тримата източни царе, представители на тези посветени, които бяха научили това в техните места за посвещение: Христос ще дойде когато времената се изпълнят и небесните знаци го известят. Тогава ние трябва да го видим в своята скрита обител. И в Евангелието отеква навсякъде, дълбока Мистерия, това, което се открива в еволюцията на човечеството, когато се гледа тук още с духовен поглед.
към текста >>
И в Евангелието отеква навсякъде, дълбока Мистерия, това, което се открива в еволюцията на човечеството, когато се гледа тук още с
дух
овен поглед.
Тя ще слезе на Земята, за да събуди отново у хората свръхсетивната духовност. И започна да се говори за тази същност, която беше определена по-късно с името Христос като за този, който щеше да слезе в бъдеще на земята, щеше да облече едно човешко тяло така както и се облече после в Исус от Назарет. И това, което се казваше за Христос, а именно, че той принадлежеше на бъдещето, беше едно от основните съдържания на това, което се казваше за него в последните векове, предшестващи Мистерията на Голгота. Ние виждаме в грандиозния характер на образите на тези трима магове или на тримата източни царе, представители на тези посветени, които бяха научили това в техните места за посвещение: Христос ще дойде когато времената се изпълнят и небесните знаци го известят. Тогава ние трябва да го видим в своята скрита обител.
И в Евангелието отеква навсякъде, дълбока Мистерия, това, което се открива в еволюцията на човечеството, когато се гледа тук още с духовен поглед.
Така, първите хора гледаха като изгубени в търсене на свръхсетивното. Те си казваха в своята несъзнателност: ние забравихме Христос. И те виждаха природата навсякъде около тях. Този въпрос, който посочих преди това се раждаше в сърцата им: как да намерим отново духовния свят? И посветените в Мистериите знаеха това: тази същност именувана по-късно Христос, ще дойде, ще приеме човешка форма и това, кое то душите изпитваха преди в тяхното предиземно съществувание, те ще го изпитат във виждането на Мистерията на Голгота.
към текста >>
Този въпрос, който посочих преди това се раждаше в сърцата им: как да намерим отново
дух
овния свят?
Тогава ние трябва да го видим в своята скрита обител. И в Евангелието отеква навсякъде, дълбока Мистерия, това, което се открива в еволюцията на човечеството, когато се гледа тук още с духовен поглед. Така, първите хора гледаха като изгубени в търсене на свръхсетивното. Те си казваха в своята несъзнателност: ние забравихме Христос. И те виждаха природата навсякъде около тях.
Този въпрос, който посочих преди това се раждаше в сърцата им: как да намерим отново духовния свят?
И посветените в Мистериите знаеха това: тази същност именувана по-късно Христос, ще дойде, ще приеме човешка форма и това, кое то душите изпитваха преди в тяхното предиземно съществувание, те ще го изпитат във виждането на Мистерията на Голгота. Така е даден, не в интелектуална форма, а чрез най-мощния факт, който някога е ставал на земята, отговора на въпроса: как да намерим отново свръхсетивното? И хората, които бяха постигнали малко по малко смисъла на това, което ставаше, научаваха от тези, които го знаеха, че в човека Исус живееше един истински Бог, слязъл на земята, Богът, който човечеството беше забравило, защото силите на сърцето се развива ха предвид свободата. Той се появи под една нова форма, така че хората можеха да го гледат, да го виждат и историята можеше да продължи да говори за него като за едно земно същество. Богът, който хората познаваха само в отвъдното, в духовния свят, беше слязъл тук-долу, бродеше из Палестина, беше спасил Земята чрез факта, че беше влязъл, самият той в едно човешко тяло.
към текста >>
Богът, който хората познаваха само в отвъдното, в
дух
овния свят, беше слязъл тук-долу, бродеше из Палестина, беше спасил Земята чрез факта, че беше влязъл, самият той в едно човешко тяло.
Този въпрос, който посочих преди това се раждаше в сърцата им: как да намерим отново духовния свят? И посветените в Мистериите знаеха това: тази същност именувана по-късно Христос, ще дойде, ще приеме човешка форма и това, кое то душите изпитваха преди в тяхното предиземно съществувание, те ще го изпитат във виждането на Мистерията на Голгота. Така е даден, не в интелектуална форма, а чрез най-мощния факт, който някога е ставал на земята, отговора на въпроса: как да намерим отново свръхсетивното? И хората, които бяха постигнали малко по малко смисъла на това, което ставаше, научаваха от тези, които го знаеха, че в човека Исус живееше един истински Бог, слязъл на земята, Богът, който човечеството беше забравило, защото силите на сърцето се развива ха предвид свободата. Той се появи под една нова форма, така че хората можеха да го гледат, да го виждат и историята можеше да продължи да говори за него като за едно земно същество.
Богът, който хората познаваха само в отвъдното, в духовния свят, беше слязъл тук-долу, бродеше из Палестина, беше спасил Земята чрез факта, че беше влязъл, самият той в едно човешко тяло.
Така големият въпрос на този, които бяха в недрата на тази епоха от посветени хора беше този: какъв път беше поел Христос за да се свърже с Исус? Въпросът за Христос в първите времена на християнството беше един чисто духовен въпрос. Не се правеха изследвания върху Исус, правеха се изследвания върху Христос, за начина, по който той е слязъл на Земята. Хората вдигаха поглед към свръхсетивните светове, виждаха слизането на Христос на Земята и се питаха: как това свръхземно същество е станало земно? И затова обикновените хора, учениците, които бяха в обкръжението на Христос-Исус имаха възможността да му говорят дори и след смъртта под формата на дух.
към текста >>
Въпросът за Христос в първите времена на християнството беше един чисто
дух
овен въпрос.
Така е даден, не в интелектуална форма, а чрез най-мощния факт, който някога е ставал на земята, отговора на въпроса: как да намерим отново свръхсетивното? И хората, които бяха постигнали малко по малко смисъла на това, което ставаше, научаваха от тези, които го знаеха, че в човека Исус живееше един истински Бог, слязъл на земята, Богът, който човечеството беше забравило, защото силите на сърцето се развива ха предвид свободата. Той се появи под една нова форма, така че хората можеха да го гледат, да го виждат и историята можеше да продължи да говори за него като за едно земно същество. Богът, който хората познаваха само в отвъдното, в духовния свят, беше слязъл тук-долу, бродеше из Палестина, беше спасил Земята чрез факта, че беше влязъл, самият той в едно човешко тяло. Така големият въпрос на този, които бяха в недрата на тази епоха от посветени хора беше този: какъв път беше поел Христос за да се свърже с Исус?
Въпросът за Христос в първите времена на християнството беше един чисто духовен въпрос.
Не се правеха изследвания върху Исус, правеха се изследвания върху Христос, за начина, по който той е слязъл на Земята. Хората вдигаха поглед към свръхсетивните светове, виждаха слизането на Христос на Земята и се питаха: как това свръхземно същество е станало земно? И затова обикновените хора, учениците, които бяха в обкръжението на Христос-Исус имаха възможността да му говорят дори и след смъртта под формата на дух. И най-значимото от това, което той можа да каже след смъртта е запазено само в няколко отделни части. Но духовната наука, духовното познание може да изследва това, което Христос е казал на тези, които бяха най-близко до него след смъртта му, когато им се появи под духовна форма.
към текста >>
И затова обикновените хора, учениците, които бяха в обкръжението на Христос-Исус имаха възможността да му говорят дори и след смъртта под формата на
дух
.
Богът, който хората познаваха само в отвъдното, в духовния свят, беше слязъл тук-долу, бродеше из Палестина, беше спасил Земята чрез факта, че беше влязъл, самият той в едно човешко тяло. Така големият въпрос на този, които бяха в недрата на тази епоха от посветени хора беше този: какъв път беше поел Христос за да се свърже с Исус? Въпросът за Христос в първите времена на християнството беше един чисто духовен въпрос. Не се правеха изследвания върху Исус, правеха се изследвания върху Христос, за начина, по който той е слязъл на Земята. Хората вдигаха поглед към свръхсетивните светове, виждаха слизането на Христос на Земята и се питаха: как това свръхземно същество е станало земно?
И затова обикновените хора, учениците, които бяха в обкръжението на Христос-Исус имаха възможността да му говорят дори и след смъртта под формата на дух.
И най-значимото от това, което той можа да каже след смъртта е запазено само в няколко отделни части. Но духовната наука, духовното познание може да изследва това, което Христос е казал на тези, които бяха най-близко до него след смъртта му, когато им се появи под духовна форма. Той им говори тогава като великия оздравител, като лечителят, който беше еди утешител, познаващ тази тайна: хората някога имаха спомен за самия него, защото бяха с него в свръхсетивните светове в предиземното съществувание. И той можеше сега да им каже: някога аз ви дадох способността да си спомняте вашето свръхсетивно, предиземно съществувание. Сега ви давам, ако ме приемете във вашите души, ако ме приемете във вашите сърца, силата да преминавате вратата на смъртта със съзнанието за безсмъртие.
към текста >>
Но
дух
овната наука,
дух
овното познание може да изследва това, което Христос е казал на тези, които бяха най-близко до него след смъртта му, когато им се появи под
дух
овна форма.
Въпросът за Христос в първите времена на християнството беше един чисто духовен въпрос. Не се правеха изследвания върху Исус, правеха се изследвания върху Христос, за начина, по който той е слязъл на Земята. Хората вдигаха поглед към свръхсетивните светове, виждаха слизането на Христос на Земята и се питаха: как това свръхземно същество е станало земно? И затова обикновените хора, учениците, които бяха в обкръжението на Христос-Исус имаха възможността да му говорят дори и след смъртта под формата на дух. И най-значимото от това, което той можа да каже след смъртта е запазено само в няколко отделни части.
Но духовната наука, духовното познание може да изследва това, което Христос е казал на тези, които бяха най-близко до него след смъртта му, когато им се появи под духовна форма.
Той им говори тогава като великия оздравител, като лечителят, който беше еди утешител, познаващ тази тайна: хората някога имаха спомен за самия него, защото бяха с него в свръхсетивните светове в предиземното съществувание. И той можеше сега да им каже: някога аз ви дадох способността да си спомняте вашето свръхсетивно, предиземно съществувание. Сега ви давам, ако ме приемете във вашите души, ако ме приемете във вашите сърца, силата да преминавате вратата на смъртта със съзнанието за безсмъртие. И тогава вие няма да познавате само Отца Ex Deo nascimur вие ще усетите Сина, този, с когото можете да умрете и да останете при това живи In Christo morimur. Това естествено не беше изразено с думите, които тук аз произнасям, но от гледна точка на смисъла, точно това Христос предаде на тези, които бяха близко до него след смъртта на тялото.
към текста >>
Ние живеем под формата на душа и на
дух
преди да слезем на Земята.
И колкото повече модерният посветен, видял да възкръсва пред душата му светът от свръхсетивната сфера, се прониква от това, което всеки днес нарича наука, толкова повече чувате душата си да умира малко по малко. Науките за модерния посветен са гробът на душата; той се чувства свързан със смъртта по време на живота, когато вече е постигнал познания за света по начина на модерната наука. И той често усеща това умиране по един дълбок и интензивен начин. Тогава той търси, разбира се, основанието за което умира, когато познава в модерен смисъл, за което той има един вид усещане от мирис на труп именно, когато се устремява към модерните най-висши познания, които той знае наистина да оценява, които са за него едно предусеща не за смъртта. Тогава той си казва, изхождайки от своите познания за свръхсетивния свят, нещо, което предпочитам да ви изразя в образ.
Ние живеем под формата на душа и на дух преди да слезем на Земята.
Ние пазим тук, на Земята от това, което изживяваме в една пълна душевна-духовна действителност в недрата на предиземното съществувание само мисли, понятия, представи в нашата душа. Те са в душата ни. Но как те са в душа та ни? Да разгледаме човешкото същество такова, каквото е то в живота между раждането и смъртта, напълно живо, с тяло, изпълнено от плът и обходено от кръв. Ние казваме, че то е живо.
към текста >>
Ние пазим тук, на Земята от това, което изживяваме в една пълна душевна-
дух
овна действителност в недрата на предиземното съществувание само мисли, понятия, представи в нашата душа.
Науките за модерния посветен са гробът на душата; той се чувства свързан със смъртта по време на живота, когато вече е постигнал познания за света по начина на модерната наука. И той често усеща това умиране по един дълбок и интензивен начин. Тогава той търси, разбира се, основанието за което умира, когато познава в модерен смисъл, за което той има един вид усещане от мирис на труп именно, когато се устремява към модерните най-висши познания, които той знае наистина да оценява, които са за него едно предусеща не за смъртта. Тогава той си казва, изхождайки от своите познания за свръхсетивния свят, нещо, което предпочитам да ви изразя в образ. Ние живеем под формата на душа и на дух преди да слезем на Земята.
Ние пазим тук, на Земята от това, което изживяваме в една пълна душевна-духовна действителност в недрата на предиземното съществувание само мисли, понятия, представи в нашата душа.
Те са в душата ни. Но как те са в душа та ни? Да разгледаме човешкото същество такова, каквото е то в живота между раждането и смъртта, напълно живо, с тяло, изпълнено от плът и обходено от кръв. Ние казваме, че то е живо. Вратата на смъртта е премината от него.
към текста >>
В свръхсетивните
дух
овни светове се движеха между човешките души, които или вече бяха минали през смъртта и живееха тогава също в
дух
овния свят, или още не бяха слезли на Земята, същностите на висшите йерархии, които са над човешкото същество; в недрата на тази сфера се движеха също тези елементарни
дух
ове, които са основата на природата.
Но този, който преминава днес вратата на посвещението открива в своята душа тези мисли, които, единствено защото са не-живи, могат да направят възможна живата свобода. Тези мисли, които са цялата основа на човешката свобода не принуждават човека, именно защото са мъртви, а защото са живи. Човешкото същество може да стане днес едно свободно същество, защото няма работа с живи мисли, а с мъртви мисли. Мъртвите мисли могат да бъдат уловени от човека и употребени предвид свободата, но те биват изпитвани също с един дълбок смисъл за трагичното на световете като трупове на душата. Преди душата да е слязла в земния свят всичко, което днес е труп, беше напълно живо, беше в движение.
В свръхсетивните духовни светове се движеха между човешките души, които или вече бяха минали през смъртта и живееха тогава също в духовния свят, или още не бяха слезли на Земята, същностите на висшите йерархии, които са над човешкото същество; в недрата на тази сфера се движеха също тези елементарни духове, които са основата на природата.
Там всичко беше живо в душата. Тук в душата е наследството от духовните светове, мисълта е мъртва. Но ако ние като модерни посветени, можем да се проникваме от Христос такъв, какъвто той живя в Мистерията на Голгота, ако разбиваме в техния най-дълбок, най-интимен смисъл думите на Павел: "Не аз, а Христос в мен", тогава Христос ще ни води през тази смърт също; тогава ще проникваме чрез нашите мисли в природата, но Христос ще върви духовно с нас и ще накара нашите мисли да слязат в гроба на природата. Защото, когато носим от друга страна мъртвите мисли, природата става гроб. Но ако приближаваме с тези мисли минералите, животните, звездния свят, света на облаците, планините, реките, ако ги приближаваме с тези мъртви мисли но придружени с Христос, според думите "Не аз, а Христос в мен", тогава в модерното посвещение, ако влезем изцяло в кварцовия кристал ще имаме опитността, че мисълта се издига сега жива от природата, от кварцовия кристал.
към текста >>
Тук в душата е наследството от
дух
овните светове, мисълта е мъртва.
Човешкото същество може да стане днес едно свободно същество, защото няма работа с живи мисли, а с мъртви мисли. Мъртвите мисли могат да бъдат уловени от човека и употребени предвид свободата, но те биват изпитвани също с един дълбок смисъл за трагичното на световете като трупове на душата. Преди душата да е слязла в земния свят всичко, което днес е труп, беше напълно живо, беше в движение. В свръхсетивните духовни светове се движеха между човешките души, които или вече бяха минали през смъртта и живееха тогава също в духовния свят, или още не бяха слезли на Земята, същностите на висшите йерархии, които са над човешкото същество; в недрата на тази сфера се движеха също тези елементарни духове, които са основата на природата. Там всичко беше живо в душата.
Тук в душата е наследството от духовните светове, мисълта е мъртва.
Но ако ние като модерни посветени, можем да се проникваме от Христос такъв, какъвто той живя в Мистерията на Голгота, ако разбиваме в техния най-дълбок, най-интимен смисъл думите на Павел: "Не аз, а Христос в мен", тогава Христос ще ни води през тази смърт също; тогава ще проникваме чрез нашите мисли в природата, но Христос ще върви духовно с нас и ще накара нашите мисли да слязат в гроба на природата. Защото, когато носим от друга страна мъртвите мисли, природата става гроб. Но ако приближаваме с тези мисли минералите, животните, звездния свят, света на облаците, планините, реките, ако ги приближаваме с тези мъртви мисли но придружени с Христос, според думите "Не аз, а Христос в мен", тогава в модерното посвещение, ако влезем изцяло в кварцовия кристал ще имаме опитността, че мисълта се издига сега жива от природата, от кварцовия кристал. Като от минерален гроб, мисълта се издига жива. Минералния свят кара да се издигне в нас духът.
към текста >>
Но ако ние като модерни посветени, можем да се проникваме от Христос такъв, какъвто той живя в Мистерията на Голгота, ако разбиваме в техния най-дълбок, най-интимен смисъл думите на Павел: "Не аз, а Христос в мен", тогава Христос ще ни води през тази смърт също; тогава ще проникваме чрез нашите мисли в природата, но Христос ще върви
дух
овно с нас и ще накара нашите мисли да слязат в гроба на природата.
Мъртвите мисли могат да бъдат уловени от човека и употребени предвид свободата, но те биват изпитвани също с един дълбок смисъл за трагичното на световете като трупове на душата. Преди душата да е слязла в земния свят всичко, което днес е труп, беше напълно живо, беше в движение. В свръхсетивните духовни светове се движеха между човешките души, които или вече бяха минали през смъртта и живееха тогава също в духовния свят, или още не бяха слезли на Земята, същностите на висшите йерархии, които са над човешкото същество; в недрата на тази сфера се движеха също тези елементарни духове, които са основата на природата. Там всичко беше живо в душата. Тук в душата е наследството от духовните светове, мисълта е мъртва.
Но ако ние като модерни посветени, можем да се проникваме от Христос такъв, какъвто той живя в Мистерията на Голгота, ако разбиваме в техния най-дълбок, най-интимен смисъл думите на Павел: "Не аз, а Христос в мен", тогава Христос ще ни води през тази смърт също; тогава ще проникваме чрез нашите мисли в природата, но Христос ще върви духовно с нас и ще накара нашите мисли да слязат в гроба на природата.
Защото, когато носим от друга страна мъртвите мисли, природата става гроб. Но ако приближаваме с тези мисли минералите, животните, звездния свят, света на облаците, планините, реките, ако ги приближаваме с тези мъртви мисли но придружени с Христос, според думите "Не аз, а Христос в мен", тогава в модерното посвещение, ако влезем изцяло в кварцовия кристал ще имаме опитността, че мисълта се издига сега жива от природата, от кварцовия кристал. Като от минерален гроб, мисълта се издига жива. Минералния свят кара да се издигне в нас духът. И когато Христос ни води навсякъде през растителната природа и на излизане от мястото, където биха живели иначе само мъртвите мисли, тогава се раждат живите мисли.
към текста >>
Минералния свят кара да се издигне в нас
дух
ът.
Тук в душата е наследството от духовните светове, мисълта е мъртва. Но ако ние като модерни посветени, можем да се проникваме от Христос такъв, какъвто той живя в Мистерията на Голгота, ако разбиваме в техния най-дълбок, най-интимен смисъл думите на Павел: "Не аз, а Христос в мен", тогава Христос ще ни води през тази смърт също; тогава ще проникваме чрез нашите мисли в природата, но Христос ще върви духовно с нас и ще накара нашите мисли да слязат в гроба на природата. Защото, когато носим от друга страна мъртвите мисли, природата става гроб. Но ако приближаваме с тези мисли минералите, животните, звездния свят, света на облаците, планините, реките, ако ги приближаваме с тези мъртви мисли но придружени с Христос, според думите "Не аз, а Христос в мен", тогава в модерното посвещение, ако влезем изцяло в кварцовия кристал ще имаме опитността, че мисълта се издига сега жива от природата, от кварцовия кристал. Като от минерален гроб, мисълта се издига жива.
Минералния свят кара да се издигне в нас духът.
И когато Христос ни води навсякъде през растителната природа и на излизане от мястото, където биха живели иначе само мъртвите мисли, тогава се раждат живите мисли. Бихме имали впечатлението, че сме болни, ако отивахме към природата, ако гледахме света на звездите единствено с погледа на астронома, който изчислява и ако тези мъртви мисли се заравяха в света, ние бих ме се чувствали болни и тази болест щеше да води към смъртта. Но ако вървим заедно с Христос, ако въведем нашите мъртви мисли заедно с Христос в звездния свят, в света на Слънцето, на Луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги въведем в цялостността на физическия човешки свят, всичко ще стане живо в погледа, който отправяме към природата и ще се роди от всички същества, като от гроб, живият Дух, Духът, който ще ни лекува, Духът, който ни събужда от смъртта, Светият Дух. И придружени от Христос, ще се усетим отново изпълнени с живот, с това, което изпитвахме като мъртви. Ние ще усетим, че живият Дух, Духът, който лекува ни говори от всички същества на този свят.
към текста >>
Но ако вървим заедно с Христос, ако въведем нашите мъртви мисли заедно с Христос в звездния свят, в света на Слънцето, на Луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги въведем в цялостността на физическия човешки свят, всичко ще стане живо в погледа, който отправяме към природата и ще се роди от всички същества, като от гроб, живият
Дух
,
Дух
ът, който ще ни лекува,
Дух
ът, който ни събужда от смъртта,
Светия
т
Дух
.
Но ако приближаваме с тези мисли минералите, животните, звездния свят, света на облаците, планините, реките, ако ги приближаваме с тези мъртви мисли но придружени с Христос, според думите "Не аз, а Христос в мен", тогава в модерното посвещение, ако влезем изцяло в кварцовия кристал ще имаме опитността, че мисълта се издига сега жива от природата, от кварцовия кристал. Като от минерален гроб, мисълта се издига жива. Минералния свят кара да се издигне в нас духът. И когато Христос ни води навсякъде през растителната природа и на излизане от мястото, където биха живели иначе само мъртвите мисли, тогава се раждат живите мисли. Бихме имали впечатлението, че сме болни, ако отивахме към природата, ако гледахме света на звездите единствено с погледа на астронома, който изчислява и ако тези мъртви мисли се заравяха в света, ние бих ме се чувствали болни и тази болест щеше да води към смъртта.
Но ако вървим заедно с Христос, ако въведем нашите мъртви мисли заедно с Христос в звездния свят, в света на Слънцето, на Луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги въведем в цялостността на физическия човешки свят, всичко ще стане живо в погледа, който отправяме към природата и ще се роди от всички същества, като от гроб, живият Дух, Духът, който ще ни лекува, Духът, който ни събужда от смъртта, Светият Дух.
И придружени от Христос, ще се усетим отново изпълнени с живот, с това, което изпитвахме като мъртви. Ние ще усетим, че живият Дух, Духът, който лекува ни говори от всички същества на този свят. Ето какво трябва да намерим в едно духовно познание, в едно ново познание чрез посвещение. Ще възприемем тогава Мистерията на Голгота като смисълът на цялото земно съществувание, ще научим как трябва да бъдем водени в епохата, в която трябва да се развие човешката свобода чрез мъртвите мисли, в която ние трябва да бъдем водени към опознаването на природата чрез Христос. Ще научим, че Христос изложи пред очите на всички не само своята собствена съдба на Земята, в своята смърт по време на Мистерията на Голгота, а направи дар на Земята, подари и великата свобода на Петдесятницата: всъщност, той обеща на земното човечество живия Дух, който благодарение на неговата помощ може да се роди отново от всичко, което е на Земята.
към текста >>
Ние ще усетим, че живият
Дух
,
Дух
ът, който лекува ни говори от всички същества на този свят.
Минералния свят кара да се издигне в нас духът. И когато Христос ни води навсякъде през растителната природа и на излизане от мястото, където биха живели иначе само мъртвите мисли, тогава се раждат живите мисли. Бихме имали впечатлението, че сме болни, ако отивахме към природата, ако гледахме света на звездите единствено с погледа на астронома, който изчислява и ако тези мъртви мисли се заравяха в света, ние бих ме се чувствали болни и тази болест щеше да води към смъртта. Но ако вървим заедно с Христос, ако въведем нашите мъртви мисли заедно с Христос в звездния свят, в света на Слънцето, на Луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги въведем в цялостността на физическия човешки свят, всичко ще стане живо в погледа, който отправяме към природата и ще се роди от всички същества, като от гроб, живият Дух, Духът, който ще ни лекува, Духът, който ни събужда от смъртта, Светият Дух. И придружени от Христос, ще се усетим отново изпълнени с живот, с това, което изпитвахме като мъртви.
Ние ще усетим, че живият Дух, Духът, който лекува ни говори от всички същества на този свят.
Ето какво трябва да намерим в едно духовно познание, в едно ново познание чрез посвещение. Ще възприемем тогава Мистерията на Голгота като смисълът на цялото земно съществувание, ще научим как трябва да бъдем водени в епохата, в която трябва да се развие човешката свобода чрез мъртвите мисли, в която ние трябва да бъдем водени към опознаването на природата чрез Христос. Ще научим, че Христос изложи пред очите на всички не само своята собствена съдба на Земята, в своята смърт по време на Мистерията на Голгота, а направи дар на Земята, подари и великата свобода на Петдесятницата: всъщност, той обеща на земното човечество живия Дух, който благодарение на неговата помощ може да се роди отново от всичко, което е на Земята. Нашето познание ще остане едно мъртво познание, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към живота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът, живият Дух. Това не е една обикновена формула изобретена от всички части, Триединството от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо, което е дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо познание, не едно мъртво знание, когато направим жив в нас самите, такъв Възкресен, Христос, този, който донася Светия Дух.
към текста >>
Ето какво трябва да намерим в едно
дух
овно познание, в едно ново познание чрез посвещение.
И когато Христос ни води навсякъде през растителната природа и на излизане от мястото, където биха живели иначе само мъртвите мисли, тогава се раждат живите мисли. Бихме имали впечатлението, че сме болни, ако отивахме към природата, ако гледахме света на звездите единствено с погледа на астронома, който изчислява и ако тези мъртви мисли се заравяха в света, ние бих ме се чувствали болни и тази болест щеше да води към смъртта. Но ако вървим заедно с Христос, ако въведем нашите мъртви мисли заедно с Христос в звездния свят, в света на Слънцето, на Луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги въведем в цялостността на физическия човешки свят, всичко ще стане живо в погледа, който отправяме към природата и ще се роди от всички същества, като от гроб, живият Дух, Духът, който ще ни лекува, Духът, който ни събужда от смъртта, Светият Дух. И придружени от Христос, ще се усетим отново изпълнени с живот, с това, което изпитвахме като мъртви. Ние ще усетим, че живият Дух, Духът, който лекува ни говори от всички същества на този свят.
Ето какво трябва да намерим в едно духовно познание, в едно ново познание чрез посвещение.
Ще възприемем тогава Мистерията на Голгота като смисълът на цялото земно съществувание, ще научим как трябва да бъдем водени в епохата, в която трябва да се развие човешката свобода чрез мъртвите мисли, в която ние трябва да бъдем водени към опознаването на природата чрез Христос. Ще научим, че Христос изложи пред очите на всички не само своята собствена съдба на Земята, в своята смърт по време на Мистерията на Голгота, а направи дар на Земята, подари и великата свобода на Петдесятницата: всъщност, той обеща на земното човечество живия Дух, който благодарение на неговата помощ може да се роди отново от всичко, което е на Земята. Нашето познание ще остане едно мъртво познание, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към живота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът, живият Дух. Това не е една обикновена формула изобретена от всички части, Триединството от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо, което е дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо познание, не едно мъртво знание, когато направим жив в нас самите, такъв Възкресен, Христос, този, който донася Светия Дух. Ще разберем тогава, че това е било като болест, ако не можем да видим божественото, от което сме родени.
към текста >>
Ще научим, че Христос изложи пред очите на всички не само своята собствена съдба на Земята, в своята смърт по време на Мистерията на Голгота, а направи дар на Земята, подари и великата свобода на Петдесятницата: всъщност, той обеща на земното човечество живия
Дух
, който благодарение на неговата помощ може да се роди отново от всичко, което е на Земята.
Но ако вървим заедно с Христос, ако въведем нашите мъртви мисли заедно с Христос в звездния свят, в света на Слънцето, на Луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги въведем в цялостността на физическия човешки свят, всичко ще стане живо в погледа, който отправяме към природата и ще се роди от всички същества, като от гроб, живият Дух, Духът, който ще ни лекува, Духът, който ни събужда от смъртта, Светият Дух. И придружени от Христос, ще се усетим отново изпълнени с живот, с това, което изпитвахме като мъртви. Ние ще усетим, че живият Дух, Духът, който лекува ни говори от всички същества на този свят. Ето какво трябва да намерим в едно духовно познание, в едно ново познание чрез посвещение. Ще възприемем тогава Мистерията на Голгота като смисълът на цялото земно съществувание, ще научим как трябва да бъдем водени в епохата, в която трябва да се развие човешката свобода чрез мъртвите мисли, в която ние трябва да бъдем водени към опознаването на природата чрез Христос.
Ще научим, че Христос изложи пред очите на всички не само своята собствена съдба на Земята, в своята смърт по време на Мистерията на Голгота, а направи дар на Земята, подари и великата свобода на Петдесятницата: всъщност, той обеща на земното човечество живия Дух, който благодарение на неговата помощ може да се роди отново от всичко, което е на Земята.
Нашето познание ще остане едно мъртво познание, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към живота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът, живият Дух. Това не е една обикновена формула изобретена от всички части, Триединството от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо, което е дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо познание, не едно мъртво знание, когато направим жив в нас самите, такъв Възкресен, Христос, този, който донася Светия Дух. Ще разберем тогава, че това е било като болест, ако не можем да видим божественото, от което сме родени. За да бъде атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве, само когато негова та физическа природа, в своята цялостност е такава, че той може да усети отвътре това "От Бога съм роден", квинтесенцията на неговото собствено същество.
към текста >>
Нашето познание ще остане едно мъртво познание, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към живота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново
Дух
ът, живият
Дух
.
И придружени от Христос, ще се усетим отново изпълнени с живот, с това, което изпитвахме като мъртви. Ние ще усетим, че живият Дух, Духът, който лекува ни говори от всички същества на този свят. Ето какво трябва да намерим в едно духовно познание, в едно ново познание чрез посвещение. Ще възприемем тогава Мистерията на Голгота като смисълът на цялото земно съществувание, ще научим как трябва да бъдем водени в епохата, в която трябва да се развие човешката свобода чрез мъртвите мисли, в която ние трябва да бъдем водени към опознаването на природата чрез Христос. Ще научим, че Христос изложи пред очите на всички не само своята собствена съдба на Земята, в своята смърт по време на Мистерията на Голгота, а направи дар на Земята, подари и великата свобода на Петдесятницата: всъщност, той обеща на земното човечество живия Дух, който благодарение на неговата помощ може да се роди отново от всичко, което е на Земята.
Нашето познание ще остане едно мъртво познание, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към живота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът, живият Дух.
Това не е една обикновена формула изобретена от всички части, Триединството от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо, което е дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо познание, не едно мъртво знание, когато направим жив в нас самите, такъв Възкресен, Христос, този, който донася Светия Дух. Ще разберем тогава, че това е било като болест, ако не можем да видим божественото, от което сме родени. За да бъде атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве, само когато негова та физическа природа, в своята цялостност е такава, че той може да усети отвътре това "От Бога съм роден", квинтесенцията на неговото собствено същество. И удар на съдбата е, че човек не намира в своя земен живот Христос, който може да го води, който в края на земния живот може да бъде водачът, който ще го прекара през смъртта, който може през смъртта да го поведе към познанието.
към текста >>
Това не е една обикновена формула изобретена от всички части, Триединството от Бог Отец, Бог Син и Бог
Дух
; това е нещо, което е дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо познание, не едно мъртво знание, когато направим жив в нас самите, такъв Възкресен, Христос, този, който донася
Светия
Дух
.
Ние ще усетим, че живият Дух, Духът, който лекува ни говори от всички същества на този свят. Ето какво трябва да намерим в едно духовно познание, в едно ново познание чрез посвещение. Ще възприемем тогава Мистерията на Голгота като смисълът на цялото земно съществувание, ще научим как трябва да бъдем водени в епохата, в която трябва да се развие човешката свобода чрез мъртвите мисли, в която ние трябва да бъдем водени към опознаването на природата чрез Христос. Ще научим, че Христос изложи пред очите на всички не само своята собствена съдба на Земята, в своята смърт по време на Мистерията на Голгота, а направи дар на Земята, подари и великата свобода на Петдесятницата: всъщност, той обеща на земното човечество живия Дух, който благодарение на неговата помощ може да се роди отново от всичко, което е на Земята. Нашето познание ще остане едно мъртво познание, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към живота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът, живият Дух.
Това не е една обикновена формула изобретена от всички части, Триединството от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо, което е дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо познание, не едно мъртво знание, когато направим жив в нас самите, такъв Възкресен, Христос, този, който донася Светия Дух.
Ще разберем тогава, че това е било като болест, ако не можем да видим божественото, от което сме родени. За да бъде атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве, само когато негова та физическа природа, в своята цялостност е такава, че той може да усети отвътре това "От Бога съм роден", квинтесенцията на неговото собствено същество. И удар на съдбата е, че човек не намира в своя земен живот Христос, който може да го води, който в края на земния живот може да бъде водачът, който ще го прекара през смъртта, който може през смъртта да го поведе към познанието. Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще усетим също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ще усетим, че всичко това възкресява Духа, възкресява го даже в самия този земен живот.
към текста >>
Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще усетим също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ще усетим, че всичко това възкресява
Дух
а, възкресява го даже в самия този земен живот.
Това не е една обикновена формула изобретена от всички части, Триединството от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо, което е дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо познание, не едно мъртво знание, когато направим жив в нас самите, такъв Възкресен, Христос, този, който донася Светия Дух. Ще разберем тогава, че това е било като болест, ако не можем да видим божественото, от което сме родени. За да бъде атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве, само когато негова та физическа природа, в своята цялостност е такава, че той може да усети отвътре това "От Бога съм роден", квинтесенцията на неговото собствено същество. И удар на съдбата е, че човек не намира в своя земен живот Христос, който може да го води, който в края на земния живот може да бъде водачът, който ще го прекара през смъртта, който може през смъртта да го поведе към познанието.
Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще усетим също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ще усетим, че всичко това възкресява Духа, възкресява го даже в самия този земен живот.
Ще се усетим отново живи в този земен живот, ще гледаме надалеч, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ще гледаме този живот, който е отвъд смъртта и ще знаем сега защо Христос изпрати Духа, Светия Дух: защото ние можем да се свържем още този живот със Светия Дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава с пълно право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта. Това, с което имахме опитност тук в природата, чрез нашето познание, има вече в аванс едно значение за бъдещето. Защото това, което би било иначе една мъртва наука, е пробудено от живия Дух. Ако сме разбрали добре "От Бога сме родени, в Христос ще умрем" ще можем да кажем с пълно право, когато вместо смъртта на познанието, се появи истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки с поглед вратата на смъртта: в Светия Дух ние изживяваме новото пробуждане per spiritum sanctum reviviscimus.
към текста >>
Ще се усетим отново живи в този земен живот, ще гледаме надалеч, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ще гледаме този живот, който е отвъд смъртта и ще знаем сега защо Христос изпрати
Дух
а,
Светия
Дух
: защото ние можем да се свържем още този живот със
Светия
Дух
, ако се доверим на водачеството на Христос.
Ще разберем тогава, че това е било като болест, ако не можем да видим божественото, от което сме родени. За да бъде атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве, само когато негова та физическа природа, в своята цялостност е такава, че той може да усети отвътре това "От Бога съм роден", квинтесенцията на неговото собствено същество. И удар на съдбата е, че човек не намира в своя земен живот Христос, който може да го води, който в края на земния живот може да бъде водачът, който ще го прекара през смъртта, който може през смъртта да го поведе към познанието. Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще усетим също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ще усетим, че всичко това възкресява Духа, възкресява го даже в самия този земен живот.
Ще се усетим отново живи в този земен живот, ще гледаме надалеч, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ще гледаме този живот, който е отвъд смъртта и ще знаем сега защо Христос изпрати Духа, Светия Дух: защото ние можем да се свържем още този живот със Светия Дух, ако се доверим на водачеството на Христос.
Можем тогава с пълно право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта. Това, с което имахме опитност тук в природата, чрез нашето познание, има вече в аванс едно значение за бъдещето. Защото това, което би било иначе една мъртва наука, е пробудено от живия Дух. Ако сме разбрали добре "От Бога сме родени, в Христос ще умрем" ще можем да кажем с пълно право, когато вместо смъртта на познанието, се появи истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки с поглед вратата на смъртта: в Светия Дух ние изживяваме новото пробуждане per spiritum sanctum reviviscimus.
към текста >>
Защото това, което би било иначе една мъртва наука, е пробудено от живия
Дух
.
И удар на съдбата е, че човек не намира в своя земен живот Христос, който може да го води, който в края на земния живот може да бъде водачът, който ще го прекара през смъртта, който може през смъртта да го поведе към познанието. Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще усетим също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ще усетим, че всичко това възкресява Духа, възкресява го даже в самия този земен живот. Ще се усетим отново живи в този земен живот, ще гледаме надалеч, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ще гледаме този живот, който е отвъд смъртта и ще знаем сега защо Христос изпрати Духа, Светия Дух: защото ние можем да се свържем още този живот със Светия Дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава с пълно право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта. Това, с което имахме опитност тук в природата, чрез нашето познание, има вече в аванс едно значение за бъдещето.
Защото това, което би било иначе една мъртва наука, е пробудено от живия Дух.
Ако сме разбрали добре "От Бога сме родени, в Христос ще умрем" ще можем да кажем с пълно право, когато вместо смъртта на познанието, се появи истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки с поглед вратата на смъртта: в Светия Дух ние изживяваме новото пробуждане per spiritum sanctum reviviscimus.
към текста >>
Ако сме разбрали добре "От Бога сме родени, в Христос ще умрем" ще можем да кажем с пълно право, когато вместо смъртта на познанието, се появи истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки с поглед вратата на смъртта: в
Светия
Дух
ние изживяваме новото пробуждане per spiritum sanctum reviviscimus.
Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще усетим също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ще усетим, че всичко това възкресява Духа, възкресява го даже в самия този земен живот. Ще се усетим отново живи в този земен живот, ще гледаме надалеч, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ще гледаме този живот, който е отвъд смъртта и ще знаем сега защо Христос изпрати Духа, Светия Дух: защото ние можем да се свържем още този живот със Светия Дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава с пълно право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта. Това, с което имахме опитност тук в природата, чрез нашето познание, има вече в аванс едно значение за бъдещето. Защото това, което би било иначе една мъртва наука, е пробудено от живия Дух.
Ако сме разбрали добре "От Бога сме родени, в Христос ще умрем" ще можем да кажем с пълно право, когато вместо смъртта на познанието, се появи истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки с поглед вратата на смъртта: в Светия Дух ние изживяваме новото пробуждане per spiritum sanctum reviviscimus.
към текста >>
72.
7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Когато насочим
дух
овния поглед върху света на растенията, ние откриваме едно изобилие от същества, за които също са знаели хората от древните времена, когато още е съществувало старото инстинктивно ясно виждане, които обаче след това са били забравени и днес представляват само имена, които поетите употребяват, на които обаче съвременното човечество не приписва никаква действителност.
Към външния възприемаем, видим свят принадлежи невидимият, който образува заедно с него едно цяло. Първо изпъква много ясно, колко много отговаря това на истината, когато отвърнем нашия поглед от животните и го насочим към растенията. Растителното съществувание, което радва първо човека, израства и се развива от Земята и дава повод за нещо, което трябва да бъде чувствувано като пълно с тайнственост. При животното, макар и волята на животното, цялата вътрешна дейност на животното е вече нещо пълно с тайнственост, човекът все пак може да си каже: тази воля съществува и формата, външните прояви на животното са едно нейно последствие. Обаче при растението, което се явява в толкова разнообразни форми по лицето на Земята, което се развива по един толкова тайнствен начин от семето с помощта на Земята и с помощта на атмосферата, човекът трябва да чувствува, как трябва да съществува нещо друго, за да може да застане срещу него този свят на растенията именно във формата, в която той му се явява.
Когато насочим духовния поглед върху света на растенията, ние откриваме едно изобилие от същества, за които също са знаели хората от древните времена, когато още е съществувало старото инстинктивно ясно виждане, които обаче след това са били забравени и днес представляват само имена, които поетите употребяват, на които обаче съвременното човечество не приписва никаква действителност.
Но в същия размер, в който на съществата, които свистят и тъкат около растението не се приписва никаква действителност, в същия размер хората изгубват разбирането за света на растенията; това разбиране на света на растенията, което е например толкова необходимо за лечебното изкуство, е било изгубено всъщност напълно от съвременното човечество. Ние се запознахме с една много важна връзка на света на растенията със света на пеперудите; обаче тази връзка ще застане истински пред нашата душа, когато проникнем с нашия поглед по-дълбоко в тъкането и работата на растителния свят. Растението простира своите корени в почвата. Който може да проследи това, което растението простира всъщност в почвата, той ще може да проследи с духовния поглед, а един такъв поглед е необходим за правилното разбиране на растителния корен, как навсякъде корените на растението са заобиколени и протъкани от природни духове на елементите. И тези духове на елементите, които един стар възглед е наричал Гноми, които ние можем да наречем духове на корените, можем да ги проследим с имагинативното и инспиративното виждане на света действително така, както във физическия живот проследяваме живота на човека и живота на животните.
към текста >>
Който може да проследи това, което растението простира всъщност в почвата, той ще може да проследи с
дух
овния поглед, а един такъв поглед е необходим за правилното разбиране на растителния корен, как навсякъде корените на растението са заобиколени и протъкани от природни
дух
ове на елементите.
Обаче при растението, което се явява в толкова разнообразни форми по лицето на Земята, което се развива по един толкова тайнствен начин от семето с помощта на Земята и с помощта на атмосферата, човекът трябва да чувствува, как трябва да съществува нещо друго, за да може да застане срещу него този свят на растенията именно във формата, в която той му се явява. Когато насочим духовния поглед върху света на растенията, ние откриваме едно изобилие от същества, за които също са знаели хората от древните времена, когато още е съществувало старото инстинктивно ясно виждане, които обаче след това са били забравени и днес представляват само имена, които поетите употребяват, на които обаче съвременното човечество не приписва никаква действителност. Но в същия размер, в който на съществата, които свистят и тъкат около растението не се приписва никаква действителност, в същия размер хората изгубват разбирането за света на растенията; това разбиране на света на растенията, което е например толкова необходимо за лечебното изкуство, е било изгубено всъщност напълно от съвременното човечество. Ние се запознахме с една много важна връзка на света на растенията със света на пеперудите; обаче тази връзка ще застане истински пред нашата душа, когато проникнем с нашия поглед по-дълбоко в тъкането и работата на растителния свят. Растението простира своите корени в почвата.
Който може да проследи това, което растението простира всъщност в почвата, той ще може да проследи с духовния поглед, а един такъв поглед е необходим за правилното разбиране на растителния корен, как навсякъде корените на растението са заобиколени и протъкани от природни духове на елементите.
И тези духове на елементите, които един стар възглед е наричал Гноми, които ние можем да наречем духове на корените, можем да ги проследим с имагинативното и инспиративното виждане на света действително така, както във физическия живот проследяваме живота на човека и живота на животните. Ние можем да вникнем с нашия духовен поглед така да се каже в душата на тези духове на елементите, на този свят на духовете на корените. Тези духове на корените са бих могъл да кажа един твърде особен земен народ, невидими първо за външния поглед, обаче толкова по-добре видими в техните действия, защото никакъв корен не би могъл да се роди, ако между корена и земното царство не биха посредничили тези чудни духове на корените, които привеждат в течение минералите на Земята, за да ги доведат до корените на растенията. Естествено с това аз разбирам духовния процес, който стои на основата на всичко това. Тези духове на корените, които съществуват навсякъде в земното царство, които се чувствуват особено много добре в повече или по-малко прозрачните или също в станалите металично прозрачни камъни и руди, които обаче се чувствуват най-добре, понеже там е тяхното същинско място, когато се касае за това, минералните вещества да бъдат доведени до корените на растенията тези духове на корените са изцяло изпълнени от нещо вътрешно духовно, което можем да сравним само с това, което можем да схванем във вътрешното духовно естество на човешкото око, на човешкото ухо.
към текста >>
И тези
дух
ове на елементите, които един стар възглед е наричал Гноми, които ние можем да наречем
дух
ове на корените, можем да ги проследим с имагинативното и инспиративното виждане на света действително така, както във физическия живот проследяваме живота на човека и живота на животните.
Когато насочим духовния поглед върху света на растенията, ние откриваме едно изобилие от същества, за които също са знаели хората от древните времена, когато още е съществувало старото инстинктивно ясно виждане, които обаче след това са били забравени и днес представляват само имена, които поетите употребяват, на които обаче съвременното човечество не приписва никаква действителност. Но в същия размер, в който на съществата, които свистят и тъкат около растението не се приписва никаква действителност, в същия размер хората изгубват разбирането за света на растенията; това разбиране на света на растенията, което е например толкова необходимо за лечебното изкуство, е било изгубено всъщност напълно от съвременното човечество. Ние се запознахме с една много важна връзка на света на растенията със света на пеперудите; обаче тази връзка ще застане истински пред нашата душа, когато проникнем с нашия поглед по-дълбоко в тъкането и работата на растителния свят. Растението простира своите корени в почвата. Който може да проследи това, което растението простира всъщност в почвата, той ще може да проследи с духовния поглед, а един такъв поглед е необходим за правилното разбиране на растителния корен, как навсякъде корените на растението са заобиколени и протъкани от природни духове на елементите.
И тези духове на елементите, които един стар възглед е наричал Гноми, които ние можем да наречем духове на корените, можем да ги проследим с имагинативното и инспиративното виждане на света действително така, както във физическия живот проследяваме живота на човека и живота на животните.
Ние можем да вникнем с нашия духовен поглед така да се каже в душата на тези духове на елементите, на този свят на духовете на корените. Тези духове на корените са бих могъл да кажа един твърде особен земен народ, невидими първо за външния поглед, обаче толкова по-добре видими в техните действия, защото никакъв корен не би могъл да се роди, ако между корена и земното царство не биха посредничили тези чудни духове на корените, които привеждат в течение минералите на Земята, за да ги доведат до корените на растенията. Естествено с това аз разбирам духовния процес, който стои на основата на всичко това. Тези духове на корените, които съществуват навсякъде в земното царство, които се чувствуват особено много добре в повече или по-малко прозрачните или също в станалите металично прозрачни камъни и руди, които обаче се чувствуват най-добре, понеже там е тяхното същинско място, когато се касае за това, минералните вещества да бъдат доведени до корените на растенията тези духове на корените са изцяло изпълнени от нещо вътрешно духовно, което можем да сравним само с това, което можем да схванем във вътрешното духовно естество на човешкото око, на човешкото ухо. Защото тези духове на корените са в тяхната духовност изцяло сетиво.
към текста >>
Ние можем да вникнем с нашия
дух
овен поглед така да се каже в душата на тези
дух
ове на елементите, на този свят на
дух
овете на корените.
Но в същия размер, в който на съществата, които свистят и тъкат около растението не се приписва никаква действителност, в същия размер хората изгубват разбирането за света на растенията; това разбиране на света на растенията, което е например толкова необходимо за лечебното изкуство, е било изгубено всъщност напълно от съвременното човечество. Ние се запознахме с една много важна връзка на света на растенията със света на пеперудите; обаче тази връзка ще застане истински пред нашата душа, когато проникнем с нашия поглед по-дълбоко в тъкането и работата на растителния свят. Растението простира своите корени в почвата. Който може да проследи това, което растението простира всъщност в почвата, той ще може да проследи с духовния поглед, а един такъв поглед е необходим за правилното разбиране на растителния корен, как навсякъде корените на растението са заобиколени и протъкани от природни духове на елементите. И тези духове на елементите, които един стар възглед е наричал Гноми, които ние можем да наречем духове на корените, можем да ги проследим с имагинативното и инспиративното виждане на света действително така, както във физическия живот проследяваме живота на човека и живота на животните.
Ние можем да вникнем с нашия духовен поглед така да се каже в душата на тези духове на елементите, на този свят на духовете на корените.
Тези духове на корените са бих могъл да кажа един твърде особен земен народ, невидими първо за външния поглед, обаче толкова по-добре видими в техните действия, защото никакъв корен не би могъл да се роди, ако между корена и земното царство не биха посредничили тези чудни духове на корените, които привеждат в течение минералите на Земята, за да ги доведат до корените на растенията. Естествено с това аз разбирам духовния процес, който стои на основата на всичко това. Тези духове на корените, които съществуват навсякъде в земното царство, които се чувствуват особено много добре в повече или по-малко прозрачните или също в станалите металично прозрачни камъни и руди, които обаче се чувствуват най-добре, понеже там е тяхното същинско място, когато се касае за това, минералните вещества да бъдат доведени до корените на растенията тези духове на корените са изцяло изпълнени от нещо вътрешно духовно, което можем да сравним само с това, което можем да схванем във вътрешното духовно естество на човешкото око, на човешкото ухо. Защото тези духове на корените са в тяхната духовност изцяло сетиво. Те не се състоят всъщност иначе от нищо друго, освен от сетиво, те са напълно сетиво, което е същевременно ум, който не само вижда и не само чува, а същевременно във виждането и чуването разбира вижданото и чуваното, който не само получава навсякъде впечатления, а получава същевременно навсякъде идеи.
към текста >>
Тези
дух
ове на корените са бих могъл да кажа един твърде особен земен народ, невидими първо за външния поглед, обаче толкова по-добре видими в техните действия, защото никакъв корен не би могъл да се роди, ако между корена и земното царство не биха посредничили тези чудни
дух
ове на корените, които привеждат в течение минералите на Земята, за да ги доведат до корените на растенията.
Ние се запознахме с една много важна връзка на света на растенията със света на пеперудите; обаче тази връзка ще застане истински пред нашата душа, когато проникнем с нашия поглед по-дълбоко в тъкането и работата на растителния свят. Растението простира своите корени в почвата. Който може да проследи това, което растението простира всъщност в почвата, той ще може да проследи с духовния поглед, а един такъв поглед е необходим за правилното разбиране на растителния корен, как навсякъде корените на растението са заобиколени и протъкани от природни духове на елементите. И тези духове на елементите, които един стар възглед е наричал Гноми, които ние можем да наречем духове на корените, можем да ги проследим с имагинативното и инспиративното виждане на света действително така, както във физическия живот проследяваме живота на човека и живота на животните. Ние можем да вникнем с нашия духовен поглед така да се каже в душата на тези духове на елементите, на този свят на духовете на корените.
Тези духове на корените са бих могъл да кажа един твърде особен земен народ, невидими първо за външния поглед, обаче толкова по-добре видими в техните действия, защото никакъв корен не би могъл да се роди, ако между корена и земното царство не биха посредничили тези чудни духове на корените, които привеждат в течение минералите на Земята, за да ги доведат до корените на растенията.
Естествено с това аз разбирам духовния процес, който стои на основата на всичко това. Тези духове на корените, които съществуват навсякъде в земното царство, които се чувствуват особено много добре в повече или по-малко прозрачните или също в станалите металично прозрачни камъни и руди, които обаче се чувствуват най-добре, понеже там е тяхното същинско място, когато се касае за това, минералните вещества да бъдат доведени до корените на растенията тези духове на корените са изцяло изпълнени от нещо вътрешно духовно, което можем да сравним само с това, което можем да схванем във вътрешното духовно естество на човешкото око, на човешкото ухо. Защото тези духове на корените са в тяхната духовност изцяло сетиво. Те не се състоят всъщност иначе от нищо друго, освен от сетиво, те са напълно сетиво, което е същевременно ум, който не само вижда и не само чува, а същевременно във виждането и чуването разбира вижданото и чуваното, който не само получава навсякъде впечатления, а получава същевременно навсякъде идеи. Да, ние можем да посочим начина, по който духовете на корените получават техните идеи.
към текста >>
Естествено с това аз разбирам
дух
овния процес, който стои на основата на всичко това.
Растението простира своите корени в почвата. Който може да проследи това, което растението простира всъщност в почвата, той ще може да проследи с духовния поглед, а един такъв поглед е необходим за правилното разбиране на растителния корен, как навсякъде корените на растението са заобиколени и протъкани от природни духове на елементите. И тези духове на елементите, които един стар възглед е наричал Гноми, които ние можем да наречем духове на корените, можем да ги проследим с имагинативното и инспиративното виждане на света действително така, както във физическия живот проследяваме живота на човека и живота на животните. Ние можем да вникнем с нашия духовен поглед така да се каже в душата на тези духове на елементите, на този свят на духовете на корените. Тези духове на корените са бих могъл да кажа един твърде особен земен народ, невидими първо за външния поглед, обаче толкова по-добре видими в техните действия, защото никакъв корен не би могъл да се роди, ако между корена и земното царство не биха посредничили тези чудни духове на корените, които привеждат в течение минералите на Земята, за да ги доведат до корените на растенията.
Естествено с това аз разбирам духовния процес, който стои на основата на всичко това.
Тези духове на корените, които съществуват навсякъде в земното царство, които се чувствуват особено много добре в повече или по-малко прозрачните или също в станалите металично прозрачни камъни и руди, които обаче се чувствуват най-добре, понеже там е тяхното същинско място, когато се касае за това, минералните вещества да бъдат доведени до корените на растенията тези духове на корените са изцяло изпълнени от нещо вътрешно духовно, което можем да сравним само с това, което можем да схванем във вътрешното духовно естество на човешкото око, на човешкото ухо. Защото тези духове на корените са в тяхната духовност изцяло сетиво. Те не се състоят всъщност иначе от нищо друго, освен от сетиво, те са напълно сетиво, което е същевременно ум, който не само вижда и не само чува, а същевременно във виждането и чуването разбира вижданото и чуваното, който не само получава навсякъде впечатления, а получава същевременно навсякъде идеи. Да, ние можем да посочим начина, по който духовете на корените получават техните идеи. Видите ли, от почвата покарва растението.
към текста >>
Тези
дух
ове на корените, които съществуват навсякъде в земното царство, които се чувствуват особено много добре в повече или по-малко прозрачните или също в станалите металично прозрачни камъни и руди, които обаче се чувствуват най-добре, понеже там е тяхното същинско място, когато се касае за това, минералните вещества да бъдат доведени до корените на растенията тези
дух
ове на корените са изцяло изпълнени от нещо вътрешно
дух
овно, което можем да сравним само с това, което можем да схванем във вътрешното
дух
овно естество на човешкото око, на човешкото ухо.
Който може да проследи това, което растението простира всъщност в почвата, той ще може да проследи с духовния поглед, а един такъв поглед е необходим за правилното разбиране на растителния корен, как навсякъде корените на растението са заобиколени и протъкани от природни духове на елементите. И тези духове на елементите, които един стар възглед е наричал Гноми, които ние можем да наречем духове на корените, можем да ги проследим с имагинативното и инспиративното виждане на света действително така, както във физическия живот проследяваме живота на човека и живота на животните. Ние можем да вникнем с нашия духовен поглед така да се каже в душата на тези духове на елементите, на този свят на духовете на корените. Тези духове на корените са бих могъл да кажа един твърде особен земен народ, невидими първо за външния поглед, обаче толкова по-добре видими в техните действия, защото никакъв корен не би могъл да се роди, ако между корена и земното царство не биха посредничили тези чудни духове на корените, които привеждат в течение минералите на Земята, за да ги доведат до корените на растенията. Естествено с това аз разбирам духовния процес, който стои на основата на всичко това.
Тези духове на корените, които съществуват навсякъде в земното царство, които се чувствуват особено много добре в повече или по-малко прозрачните или също в станалите металично прозрачни камъни и руди, които обаче се чувствуват най-добре, понеже там е тяхното същинско място, когато се касае за това, минералните вещества да бъдат доведени до корените на растенията тези духове на корените са изцяло изпълнени от нещо вътрешно духовно, което можем да сравним само с това, което можем да схванем във вътрешното духовно естество на човешкото око, на човешкото ухо.
Защото тези духове на корените са в тяхната духовност изцяло сетиво. Те не се състоят всъщност иначе от нищо друго, освен от сетиво, те са напълно сетиво, което е същевременно ум, който не само вижда и не само чува, а същевременно във виждането и чуването разбира вижданото и чуваното, който не само получава навсякъде впечатления, а получава същевременно навсякъде идеи. Да, ние можем да посочим начина, по който духовете на корените получават техните идеи. Видите ли, от почвата покарва растението. Както ще покажа веднага по-нататък, растението идва във връзка с извънземната Вселена и в определени сезони на годината отгоре се разливат към Земята духовни течения, минават през цвета, през плода на растението и отиват до корените, като се вливат в Земята.
към текста >>
Защото тези
дух
ове на корените са в тяхната
дух
овност изцяло сетиво.
И тези духове на елементите, които един стар възглед е наричал Гноми, които ние можем да наречем духове на корените, можем да ги проследим с имагинативното и инспиративното виждане на света действително така, както във физическия живот проследяваме живота на човека и живота на животните. Ние можем да вникнем с нашия духовен поглед така да се каже в душата на тези духове на елементите, на този свят на духовете на корените. Тези духове на корените са бих могъл да кажа един твърде особен земен народ, невидими първо за външния поглед, обаче толкова по-добре видими в техните действия, защото никакъв корен не би могъл да се роди, ако между корена и земното царство не биха посредничили тези чудни духове на корените, които привеждат в течение минералите на Земята, за да ги доведат до корените на растенията. Естествено с това аз разбирам духовния процес, който стои на основата на всичко това. Тези духове на корените, които съществуват навсякъде в земното царство, които се чувствуват особено много добре в повече или по-малко прозрачните или също в станалите металично прозрачни камъни и руди, които обаче се чувствуват най-добре, понеже там е тяхното същинско място, когато се касае за това, минералните вещества да бъдат доведени до корените на растенията тези духове на корените са изцяло изпълнени от нещо вътрешно духовно, което можем да сравним само с това, което можем да схванем във вътрешното духовно естество на човешкото око, на човешкото ухо.
Защото тези духове на корените са в тяхната духовност изцяло сетиво.
Те не се състоят всъщност иначе от нищо друго, освен от сетиво, те са напълно сетиво, което е същевременно ум, който не само вижда и не само чува, а същевременно във виждането и чуването разбира вижданото и чуваното, който не само получава навсякъде впечатления, а получава същевременно навсякъде идеи. Да, ние можем да посочим начина, по който духовете на корените получават техните идеи. Видите ли, от почвата покарва растението. Както ще покажа веднага по-нататък, растението идва във връзка с извънземната Вселена и в определени сезони на годината отгоре се разливат към Земята духовни течения, минават през цвета, през плода на растението и отиват до корените, като се вливат в Земята. И както ние насочваме очите към светлината и виждаме, така духовете на корените обръщат тяхната възприемателна способност към това, което капи през растението от горе надолу и отива в Земята.
към текста >>
Да, ние можем да посочим начина, по който
дух
овете на корените получават техните идеи.
Тези духове на корените са бих могъл да кажа един твърде особен земен народ, невидими първо за външния поглед, обаче толкова по-добре видими в техните действия, защото никакъв корен не би могъл да се роди, ако между корена и земното царство не биха посредничили тези чудни духове на корените, които привеждат в течение минералите на Земята, за да ги доведат до корените на растенията. Естествено с това аз разбирам духовния процес, който стои на основата на всичко това. Тези духове на корените, които съществуват навсякъде в земното царство, които се чувствуват особено много добре в повече или по-малко прозрачните или също в станалите металично прозрачни камъни и руди, които обаче се чувствуват най-добре, понеже там е тяхното същинско място, когато се касае за това, минералните вещества да бъдат доведени до корените на растенията тези духове на корените са изцяло изпълнени от нещо вътрешно духовно, което можем да сравним само с това, което можем да схванем във вътрешното духовно естество на човешкото око, на човешкото ухо. Защото тези духове на корените са в тяхната духовност изцяло сетиво. Те не се състоят всъщност иначе от нищо друго, освен от сетиво, те са напълно сетиво, което е същевременно ум, който не само вижда и не само чува, а същевременно във виждането и чуването разбира вижданото и чуваното, който не само получава навсякъде впечатления, а получава същевременно навсякъде идеи.
Да, ние можем да посочим начина, по който духовете на корените получават техните идеи.
Видите ли, от почвата покарва растението. Както ще покажа веднага по-нататък, растението идва във връзка с извънземната Вселена и в определени сезони на годината отгоре се разливат към Земята духовни течения, минават през цвета, през плода на растението и отиват до корените, като се вливат в Земята. И както ние насочваме очите към светлината и виждаме, така духовете на корените обръщат тяхната възприемателна способност към това, което капи през растението от горе надолу и отива в Земята. И това, което капи там срещу тези духове, то е това, което светлината е изпратила в цветовете на растението, което топлината на Слънцето е изпратила в растението, което въздухът е произвел в листата, да, което звездите са произвели във формата на растението. Растението събира тайните на Вселената, потопява ги в почвата и Гномите приемат в себе си тези тайни на Вселената от това, което капи духовно от растението.
към текста >>
Както ще покажа веднага по-нататък, растението идва във връзка с извънземната Вселена и в определени сезони на годината отгоре се разливат към Земята
дух
овни течения, минават през цвета, през плода на растението и отиват до корените, като се вливат в Земята.
Тези духове на корените, които съществуват навсякъде в земното царство, които се чувствуват особено много добре в повече или по-малко прозрачните или също в станалите металично прозрачни камъни и руди, които обаче се чувствуват най-добре, понеже там е тяхното същинско място, когато се касае за това, минералните вещества да бъдат доведени до корените на растенията тези духове на корените са изцяло изпълнени от нещо вътрешно духовно, което можем да сравним само с това, което можем да схванем във вътрешното духовно естество на човешкото око, на човешкото ухо. Защото тези духове на корените са в тяхната духовност изцяло сетиво. Те не се състоят всъщност иначе от нищо друго, освен от сетиво, те са напълно сетиво, което е същевременно ум, който не само вижда и не само чува, а същевременно във виждането и чуването разбира вижданото и чуваното, който не само получава навсякъде впечатления, а получава същевременно навсякъде идеи. Да, ние можем да посочим начина, по който духовете на корените получават техните идеи. Видите ли, от почвата покарва растението.
Както ще покажа веднага по-нататък, растението идва във връзка с извънземната Вселена и в определени сезони на годината отгоре се разливат към Земята духовни течения, минават през цвета, през плода на растението и отиват до корените, като се вливат в Земята.
И както ние насочваме очите към светлината и виждаме, така духовете на корените обръщат тяхната възприемателна способност към това, което капи през растението от горе надолу и отива в Земята. И това, което капи там срещу тези духове, то е това, което светлината е изпратила в цветовете на растението, което топлината на Слънцето е изпратила в растението, което въздухът е произвел в листата, да, което звездите са произвели във формата на растението. Растението събира тайните на Вселената, потопява ги в почвата и Гномите приемат в себе си тези тайни на Вселената от това, което капи духовно от растението. И когато именно през есента и през зимата странствуват през рудите и камъните носейки това, което е капало срещу тях от растенията, те стават чрез това онези същества във вътрешността на Земята, които носят идеите на цялата Вселена преминавайки в техните странствувания през Земята.Ние насочваме поглед в далечината на света. Светът е изграден от мировия Дух, той едно въплъщение на мировите идеи, на мировия Дух.
към текста >>
И както ние насочваме очите към светлината и виждаме, така
дух
овете на корените обръщат тяхната възприемателна способност към това, което капи през растението от горе надолу и отива в Земята.
Защото тези духове на корените са в тяхната духовност изцяло сетиво. Те не се състоят всъщност иначе от нищо друго, освен от сетиво, те са напълно сетиво, което е същевременно ум, който не само вижда и не само чува, а същевременно във виждането и чуването разбира вижданото и чуваното, който не само получава навсякъде впечатления, а получава същевременно навсякъде идеи. Да, ние можем да посочим начина, по който духовете на корените получават техните идеи. Видите ли, от почвата покарва растението. Както ще покажа веднага по-нататък, растението идва във връзка с извънземната Вселена и в определени сезони на годината отгоре се разливат към Земята духовни течения, минават през цвета, през плода на растението и отиват до корените, като се вливат в Земята.
И както ние насочваме очите към светлината и виждаме, така духовете на корените обръщат тяхната възприемателна способност към това, което капи през растението от горе надолу и отива в Земята.
И това, което капи там срещу тези духове, то е това, което светлината е изпратила в цветовете на растението, което топлината на Слънцето е изпратила в растението, което въздухът е произвел в листата, да, което звездите са произвели във формата на растението. Растението събира тайните на Вселената, потопява ги в почвата и Гномите приемат в себе си тези тайни на Вселената от това, което капи духовно от растението. И когато именно през есента и през зимата странствуват през рудите и камъните носейки това, което е капало срещу тях от растенията, те стават чрез това онези същества във вътрешността на Земята, които носят идеите на цялата Вселена преминавайки в техните странствувания през Земята.Ние насочваме поглед в далечината на света. Светът е изграден от мировия Дух, той едно въплъщение на мировите идеи, на мировия Дух. Чрез растенията, които са за тях същото нещо, каквото за нас лъчите на светлината, Гномите приемат идеите на Вселената и ги пренасят в пълно съзнание във вътрешността на Земята от руда на руда, от камък на камък.
към текста >>
И това, което капи там срещу тези
дух
ове, то е това, което светлината е изпратила в цветовете на растението, което топлината на Слънцето е изпратила в растението, което въз
дух
ът е произвел в листата, да, което звездите са произвели във формата на растението.
Те не се състоят всъщност иначе от нищо друго, освен от сетиво, те са напълно сетиво, което е същевременно ум, който не само вижда и не само чува, а същевременно във виждането и чуването разбира вижданото и чуваното, който не само получава навсякъде впечатления, а получава същевременно навсякъде идеи. Да, ние можем да посочим начина, по който духовете на корените получават техните идеи. Видите ли, от почвата покарва растението. Както ще покажа веднага по-нататък, растението идва във връзка с извънземната Вселена и в определени сезони на годината отгоре се разливат към Земята духовни течения, минават през цвета, през плода на растението и отиват до корените, като се вливат в Земята. И както ние насочваме очите към светлината и виждаме, така духовете на корените обръщат тяхната възприемателна способност към това, което капи през растението от горе надолу и отива в Земята.
И това, което капи там срещу тези духове, то е това, което светлината е изпратила в цветовете на растението, което топлината на Слънцето е изпратила в растението, което въздухът е произвел в листата, да, което звездите са произвели във формата на растението.
Растението събира тайните на Вселената, потопява ги в почвата и Гномите приемат в себе си тези тайни на Вселената от това, което капи духовно от растението. И когато именно през есента и през зимата странствуват през рудите и камъните носейки това, което е капало срещу тях от растенията, те стават чрез това онези същества във вътрешността на Земята, които носят идеите на цялата Вселена преминавайки в техните странствувания през Земята.Ние насочваме поглед в далечината на света. Светът е изграден от мировия Дух, той едно въплъщение на мировите идеи, на мировия Дух. Чрез растенията, които са за тях същото нещо, каквото за нас лъчите на светлината, Гномите приемат идеите на Вселената и ги пренасят в пълно съзнание във вътрешността на Земята от руда на руда, от камък на камък. Ние насочваме поглед в дълбочините на Земята, като не търсим там абстрактни идеи за някакви само механично действуващи природни закони, а гледаме надолу в дълбочините на Земята и виждаме пътуващите и странствуващи Гноми, които са пълносветлите съхранители на мировия Ум вътре в Земята.
към текста >>
Растението събира тайните на Вселената, потопява ги в почвата и Гномите приемат в себе си тези тайни на Вселената от това, което капи
дух
овно от растението.
Да, ние можем да посочим начина, по който духовете на корените получават техните идеи. Видите ли, от почвата покарва растението. Както ще покажа веднага по-нататък, растението идва във връзка с извънземната Вселена и в определени сезони на годината отгоре се разливат към Земята духовни течения, минават през цвета, през плода на растението и отиват до корените, като се вливат в Земята. И както ние насочваме очите към светлината и виждаме, така духовете на корените обръщат тяхната възприемателна способност към това, което капи през растението от горе надолу и отива в Земята. И това, което капи там срещу тези духове, то е това, което светлината е изпратила в цветовете на растението, което топлината на Слънцето е изпратила в растението, което въздухът е произвел в листата, да, което звездите са произвели във формата на растението.
Растението събира тайните на Вселената, потопява ги в почвата и Гномите приемат в себе си тези тайни на Вселената от това, което капи духовно от растението.
И когато именно през есента и през зимата странствуват през рудите и камъните носейки това, което е капало срещу тях от растенията, те стават чрез това онези същества във вътрешността на Земята, които носят идеите на цялата Вселена преминавайки в техните странствувания през Земята.Ние насочваме поглед в далечината на света. Светът е изграден от мировия Дух, той едно въплъщение на мировите идеи, на мировия Дух. Чрез растенията, които са за тях същото нещо, каквото за нас лъчите на светлината, Гномите приемат идеите на Вселената и ги пренасят в пълно съзнание във вътрешността на Земята от руда на руда, от камък на камък. Ние насочваме поглед в дълбочините на Земята, като не търсим там абстрактни идеи за някакви само механично действуващи природни закони, а гледаме надолу в дълбочините на Земята и виждаме пътуващите и странствуващи Гноми, които са пълносветлите съхранители на мировия Ум вътре в Земята. Поради това, че Гномите същевременно знаят това, което виждат, те имат в сравнение с човека едно наистина еднакво устроено знание; те са същества на ума в превъзходния смисъл, те изцяло ум.
към текста >>
Светът е изграден от мировия
Дух
, той едно въплъщение на мировите идеи, на мировия
Дух
.
Както ще покажа веднага по-нататък, растението идва във връзка с извънземната Вселена и в определени сезони на годината отгоре се разливат към Земята духовни течения, минават през цвета, през плода на растението и отиват до корените, като се вливат в Земята. И както ние насочваме очите към светлината и виждаме, така духовете на корените обръщат тяхната възприемателна способност към това, което капи през растението от горе надолу и отива в Земята. И това, което капи там срещу тези духове, то е това, което светлината е изпратила в цветовете на растението, което топлината на Слънцето е изпратила в растението, което въздухът е произвел в листата, да, което звездите са произвели във формата на растението. Растението събира тайните на Вселената, потопява ги в почвата и Гномите приемат в себе си тези тайни на Вселената от това, което капи духовно от растението. И когато именно през есента и през зимата странствуват през рудите и камъните носейки това, което е капало срещу тях от растенията, те стават чрез това онези същества във вътрешността на Земята, които носят идеите на цялата Вселена преминавайки в техните странствувания през Земята.Ние насочваме поглед в далечината на света.
Светът е изграден от мировия Дух, той едно въплъщение на мировите идеи, на мировия Дух.
Чрез растенията, които са за тях същото нещо, каквото за нас лъчите на светлината, Гномите приемат идеите на Вселената и ги пренасят в пълно съзнание във вътрешността на Земята от руда на руда, от камък на камък. Ние насочваме поглед в дълбочините на Земята, като не търсим там абстрактни идеи за някакви само механично действуващи природни закони, а гледаме надолу в дълбочините на Земята и виждаме пътуващите и странствуващи Гноми, които са пълносветлите съхранители на мировия Ум вътре в Земята. Поради това, че Гномите същевременно знаят това, което виждат, те имат в сравнение с човека едно наистина еднакво устроено знание; те са същества на ума в превъзходния смисъл, те изцяло ум. Всичко при тях е ум, обаче един ум, който е универсален, който поради това гледа към човешкия ум надолу като към нещо несъвършено. Светът на Гномите ни се присмива всъщност заради нашия задушаващ се, воюващ ум, с който схващаме по някога това или онова, докато Гномите съвсем нямат нужда да размишляват.
към текста >>
Обаче във всичко, което сега действува в листата, действуват отново други същества, водните същества, елементалните
дух
ове на водния елемент, които едно по-старо инстин-ктивно ясновидство е наричало Ундини.
Те са всъщност в Земята онова, което представлява извънземното, защото непрестанно трябва да избягват да се сраснат със земното; иначе отделните същества биха приели формата на земноводните животни. И именно от това, бих могъл да кажа чувство на омраза, чувство на антипатия спрямо земното Гномите получават силата да изкарат растенията от Земята. Те се отблъскват непрестанно с тяхната основна сила от Земята и с това отблъскване е дадена посоката на растежа на растенията; те изтръгват със себе си растението. Природата на Гномите по отношение на земното е това, което оставя растението в земното царство само с корените, но след това го оставят да израсне, така щото следователно всъщност Гномите изтръгват растението от Земята с тяхната свойствена сила и го оставят да расте нагоре. След това, когато растението е израснало нагоре, то е изоставило царството на Гномите и е преминало в царството на влажно-земното в царството на влажно-въздушното, тогава растението развива това, което приема своята външна форма в листата.
Обаче във всичко, което сега действува в листата, действуват отново други същества, водните същества, елементалните духове на водния елемент, които едно по-старо инстин-ктивно ясновидство е наричало Ундини.
Както намираме корените на растенията просвистени и протъкани от Гномите, така в близост да почвата, наблюдавайки с удоволствие стремежа нагоре, даден от Гномите, ние виждаме тези водни същества, тези елементални духове на водата, тези Ундини. По тяхната природа тези Ундини се различават от Гномите. Те не могат да се обърнат навън към Вселената като един сетивен орган, като един духовен сетивен орган. Те могат да се отдадат всъщност само в тъкането и царуването на целия Космос във въздухообразния влажен елемент и поради това те не са такива светли духове както Гномите. Всъщност те непрестанно сънуват, тези Ундини, но техният сън е същевременно тяхната собствена форма.
към текста >>
Както намираме корените на растенията просвистени и протъкани от Гномите, така в близост да почвата, наблюдавайки с удоволствие стремежа нагоре, даден от Гномите, ние виждаме тези водни същества, тези елементални
дух
ове на водата, тези Ундини.
И именно от това, бих могъл да кажа чувство на омраза, чувство на антипатия спрямо земното Гномите получават силата да изкарат растенията от Земята. Те се отблъскват непрестанно с тяхната основна сила от Земята и с това отблъскване е дадена посоката на растежа на растенията; те изтръгват със себе си растението. Природата на Гномите по отношение на земното е това, което оставя растението в земното царство само с корените, но след това го оставят да израсне, така щото следователно всъщност Гномите изтръгват растението от Земята с тяхната свойствена сила и го оставят да расте нагоре. След това, когато растението е израснало нагоре, то е изоставило царството на Гномите и е преминало в царството на влажно-земното в царството на влажно-въздушното, тогава растението развива това, което приема своята външна форма в листата. Обаче във всичко, което сега действува в листата, действуват отново други същества, водните същества, елементалните духове на водния елемент, които едно по-старо инстин-ктивно ясновидство е наричало Ундини.
Както намираме корените на растенията просвистени и протъкани от Гномите, така в близост да почвата, наблюдавайки с удоволствие стремежа нагоре, даден от Гномите, ние виждаме тези водни същества, тези елементални духове на водата, тези Ундини.
По тяхната природа тези Ундини се различават от Гномите. Те не могат да се обърнат навън към Вселената като един сетивен орган, като един духовен сетивен орган. Те могат да се отдадат всъщност само в тъкането и царуването на целия Космос във въздухообразния влажен елемент и поради това те не са такива светли духове както Гномите. Всъщност те непрестанно сънуват, тези Ундини, но техният сън е същевременно тяхната собствена форма. Те не мразят така силно Земята, както Гномите, но са чувствителни към земното.
към текста >>
Те не могат да се обърнат навън към Вселената като един сетивен орган, като един
дух
овен сетивен орган.
Природата на Гномите по отношение на земното е това, което оставя растението в земното царство само с корените, но след това го оставят да израсне, така щото следователно всъщност Гномите изтръгват растението от Земята с тяхната свойствена сила и го оставят да расте нагоре. След това, когато растението е израснало нагоре, то е изоставило царството на Гномите и е преминало в царството на влажно-земното в царството на влажно-въздушното, тогава растението развива това, което приема своята външна форма в листата. Обаче във всичко, което сега действува в листата, действуват отново други същества, водните същества, елементалните духове на водния елемент, които едно по-старо инстин-ктивно ясновидство е наричало Ундини. Както намираме корените на растенията просвистени и протъкани от Гномите, така в близост да почвата, наблюдавайки с удоволствие стремежа нагоре, даден от Гномите, ние виждаме тези водни същества, тези елементални духове на водата, тези Ундини. По тяхната природа тези Ундини се различават от Гномите.
Те не могат да се обърнат навън към Вселената като един сетивен орган, като един духовен сетивен орган.
Те могат да се отдадат всъщност само в тъкането и царуването на целия Космос във въздухообразния влажен елемент и поради това те не са такива светли духове както Гномите. Всъщност те непрестанно сънуват, тези Ундини, но техният сън е същевременно тяхната собствена форма. Те не мразят така силно Земята, както Гномите, но са чувствителни към земното. Те живеят в етерния елемент на водата, проплуват го и го претъкават и са много чувствителни към всичко, което е риба, защото ги застрашава опасността да приемат формата на риба, която също понякога приемат, обаче веднага я напускат отново, за да преминат в една друга метаморфоза. Те сънуват своето собствено съществувание.
към текста >>
Те могат да се отдадат всъщност само в тъкането и царуването на целия Космос във въз
дух
ообразния влажен елемент и поради това те не са такива светли
дух
ове както Гномите.
След това, когато растението е израснало нагоре, то е изоставило царството на Гномите и е преминало в царството на влажно-земното в царството на влажно-въздушното, тогава растението развива това, което приема своята външна форма в листата. Обаче във всичко, което сега действува в листата, действуват отново други същества, водните същества, елементалните духове на водния елемент, които едно по-старо инстин-ктивно ясновидство е наричало Ундини. Както намираме корените на растенията просвистени и протъкани от Гномите, така в близост да почвата, наблюдавайки с удоволствие стремежа нагоре, даден от Гномите, ние виждаме тези водни същества, тези елементални духове на водата, тези Ундини. По тяхната природа тези Ундини се различават от Гномите. Те не могат да се обърнат навън към Вселената като един сетивен орган, като един духовен сетивен орган.
Те могат да се отдадат всъщност само в тъкането и царуването на целия Космос във въздухообразния влажен елемент и поради това те не са такива светли духове както Гномите.
Всъщност те непрестанно сънуват, тези Ундини, но техният сън е същевременно тяхната собствена форма. Те не мразят така силно Земята, както Гномите, но са чувствителни към земното. Те живеят в етерния елемент на водата, проплуват го и го претъкават и са много чувствителни към всичко, което е риба, защото ги застрашава опасността да приемат формата на риба, която също понякога приемат, обаче веднага я напускат отново, за да преминат в една друга метаморфоза. Те сънуват своето собствено съществувание. И в сънуването на тяхното собствено съществувание те свързват и разтварят, свързват и разделят веществата на въздуха, които внасят по един пълен с тайнственост начин в листата на растенията и ги занасят при онова, което Гномите са изтласкали нагоре.
към текста >>
И в сънуването на тяхното собствено съществувание те свързват и разтварят, свързват и разделят веществата на въз
дух
а, които внасят по един пълен с тайнственост начин в листата на растенията и ги занасят при онова, което Гномите са изтласкали нагоре.
Те могат да се отдадат всъщност само в тъкането и царуването на целия Космос във въздухообразния влажен елемент и поради това те не са такива светли духове както Гномите. Всъщност те непрестанно сънуват, тези Ундини, но техният сън е същевременно тяхната собствена форма. Те не мразят така силно Земята, както Гномите, но са чувствителни към земното. Те живеят в етерния елемент на водата, проплуват го и го претъкават и са много чувствителни към всичко, което е риба, защото ги застрашава опасността да приемат формата на риба, която също понякога приемат, обаче веднага я напускат отново, за да преминат в една друга метаморфоза. Те сънуват своето собствено съществувание.
И в сънуването на тяхното собствено съществувание те свързват и разтварят, свързват и разделят веществата на въздуха, които внасят по един пълен с тайнственост начин в листата на растенията и ги занасят при онова, което Гномите са изтласкали нагоре.
Гномите изтласкват растението нагоре. Растението би изсъхнало тук, ако ундините не би ха дошли така да се каже от всички страни и сега в това сънищноподобно съзнание, в което заобикалят свистейки растението, не биха се оказали, не можем да ги наречем другояче, като мирови химици. Ундините сънуват съединяването и разтварянето на веществата. И този сън, в който живеят растенията, в който растението се враства, когато се издига от почвата нагоре, този сън на Ундините е мировият химик, който произвежда пълното с тайнственост съединение и разтваряне, изхождайки от листата, в света на растенията. Така щото можем да кажем: Ундините са химиците на растителния живот.
към текста >>
В тях има една извънредно нежна
дух
овност, една
дух
овност, която има своя елемент там, където водата и въз
дух
ът се докосват; Ундините живеят напълно във влажния елемент, но имат своето истинско вътрешно занятие, когато дойдат на повърхнината на нещо водно, било това и само една капка.
Растението би изсъхнало тук, ако ундините не би ха дошли така да се каже от всички страни и сега в това сънищноподобно съзнание, в което заобикалят свистейки растението, не биха се оказали, не можем да ги наречем другояче, като мирови химици. Ундините сънуват съединяването и разтварянето на веществата. И този сън, в който живеят растенията, в който растението се враства, когато се издига от почвата нагоре, този сън на Ундините е мировият химик, който произвежда пълното с тайнственост съединение и разтваряне, изхождайки от листата, в света на растенията. Така щото можем да кажем: Ундините са химиците на растителния живот. Те сънуват химия.
В тях има една извънредно нежна духовност, една духовност, която има своя елемент там, където водата и въздухът се докосват; Ундините живеят напълно във влажния елемент, но имат своето истинско вътрешно занятие, когато дойдат на повърхнината на нещо водно, било това и само една капка.
Защото целият техен стремеж се състои в това, да се предпазят да не приемат една трайна форма на рибите. Те искат да останат в метаморфоза та, във вечното, постоянното преобразуване. Обаче в това преобразуване, в което те сънуват за звездите и за Слънцето, за светлината и за топлината, те стават химиците, които започвайки от листата довеждат растението по-нататък в неговата форма, растението, което е било изтикано нагоре от силата на Гномите. И така растението развива растежа на листата и пълното с тайнственост се разкрива като сън на Ундините, в кой то се враства растението. В размера, в който растението се враства в съня на Ундините, то стига обаче нагоре в една друга област, в областта на онези духове, които сега живеят също така във въздухообразния топлинен елемент, както Гномите живеят във влажно-земния и Ундините във влажно-въздухообразния елемент.
към текста >>
В размера, в който растението се враства в съня на Ундините, то стига обаче нагоре в една друга област, в областта на онези
дух
ове, които сега живеят също така във въз
дух
ообразния топлинен елемент, както Гномите живеят във влажно-земния и Ундините във влажно-въз
дух
ообразния елемент.
В тях има една извънредно нежна духовност, една духовност, която има своя елемент там, където водата и въздухът се докосват; Ундините живеят напълно във влажния елемент, но имат своето истинско вътрешно занятие, когато дойдат на повърхнината на нещо водно, било това и само една капка. Защото целият техен стремеж се състои в това, да се предпазят да не приемат една трайна форма на рибите. Те искат да останат в метаморфоза та, във вечното, постоянното преобразуване. Обаче в това преобразуване, в което те сънуват за звездите и за Слънцето, за светлината и за топлината, те стават химиците, които започвайки от листата довеждат растението по-нататък в неговата форма, растението, което е било изтикано нагоре от силата на Гномите. И така растението развива растежа на листата и пълното с тайнственост се разкрива като сън на Ундините, в кой то се враства растението.
В размера, в който растението се враства в съня на Ундините, то стига обаче нагоре в една друга област, в областта на онези духове, които сега живеят също така във въздухообразния топлинен елемент, както Гномите живеят във влажно-земния и Ундините във влажно-въздухообразния елемент.
Така във въздухообразния топлинен елемент живеят онези същества, които едно старо инстинктивно ясновидство е нарекло Силфи. Тези Силфи, които живеят във въздухообразния топлинен елемент, проникват обаче до светлината, понеже въздухът е навсякъде проникнат от светлината, стават сродни със светлината и са възприемчиви именно за онова, което са по-тънките, но по-големи движения в атмосферата. Когато през пролетта или есента виждате едно ято лястовици, които в своя летеж поставят същевременно в трептения въздуха, предизвикват едно подвижно въздушно течение, това подвижно въздушно течение, което съществува обаче при всяка птица, означава за Силфите нещо, което те чуват. От това за Силфите звучи мирова музика. Когато пътувате някъде, да речем върху кораб, и чайките прелитат над кораба, тогава в това, което е възбудено от летежа на чайките, се получава едно духовно звучене, една духовна музика, която придружава кораба.
към текста >>
Така във въз
дух
ообразния топлинен елемент живеят онези същества, които едно старо инстинктивно ясновидство е нарекло Силфи.
Защото целият техен стремеж се състои в това, да се предпазят да не приемат една трайна форма на рибите. Те искат да останат в метаморфоза та, във вечното, постоянното преобразуване. Обаче в това преобразуване, в което те сънуват за звездите и за Слънцето, за светлината и за топлината, те стават химиците, които започвайки от листата довеждат растението по-нататък в неговата форма, растението, което е било изтикано нагоре от силата на Гномите. И така растението развива растежа на листата и пълното с тайнственост се разкрива като сън на Ундините, в кой то се враства растението. В размера, в който растението се враства в съня на Ундините, то стига обаче нагоре в една друга област, в областта на онези духове, които сега живеят също така във въздухообразния топлинен елемент, както Гномите живеят във влажно-земния и Ундините във влажно-въздухообразния елемент.
Така във въздухообразния топлинен елемент живеят онези същества, които едно старо инстинктивно ясновидство е нарекло Силфи.
Тези Силфи, които живеят във въздухообразния топлинен елемент, проникват обаче до светлината, понеже въздухът е навсякъде проникнат от светлината, стават сродни със светлината и са възприемчиви именно за онова, което са по-тънките, но по-големи движения в атмосферата. Когато през пролетта или есента виждате едно ято лястовици, които в своя летеж поставят същевременно в трептения въздуха, предизвикват едно подвижно въздушно течение, това подвижно въздушно течение, което съществува обаче при всяка птица, означава за Силфите нещо, което те чуват. От това за Силфите звучи мирова музика. Когато пътувате някъде, да речем върху кораб, и чайките прелитат над кораба, тогава в това, което е възбудено от летежа на чайките, се получава едно духовно звучене, една духовна музика, която придружава кораба. Отново Силфите са тези, които се развиват вътре в това звучене и намират своето отечество в това възбудено въздушно течение.
към текста >>
Тези Силфи, които живеят във въз
дух
ообразния топлинен елемент, проникват обаче до светлината, понеже въз
дух
ът е навсякъде проникнат от светлината, стават сродни със светлината и са възприемчиви именно за онова, което са по-тънките, но по-големи движения в атмосферата.
Те искат да останат в метаморфоза та, във вечното, постоянното преобразуване. Обаче в това преобразуване, в което те сънуват за звездите и за Слънцето, за светлината и за топлината, те стават химиците, които започвайки от листата довеждат растението по-нататък в неговата форма, растението, което е било изтикано нагоре от силата на Гномите. И така растението развива растежа на листата и пълното с тайнственост се разкрива като сън на Ундините, в кой то се враства растението. В размера, в който растението се враства в съня на Ундините, то стига обаче нагоре в една друга област, в областта на онези духове, които сега живеят също така във въздухообразния топлинен елемент, както Гномите живеят във влажно-земния и Ундините във влажно-въздухообразния елемент. Така във въздухообразния топлинен елемент живеят онези същества, които едно старо инстинктивно ясновидство е нарекло Силфи.
Тези Силфи, които живеят във въздухообразния топлинен елемент, проникват обаче до светлината, понеже въздухът е навсякъде проникнат от светлината, стават сродни със светлината и са възприемчиви именно за онова, което са по-тънките, но по-големи движения в атмосферата.
Когато през пролетта или есента виждате едно ято лястовици, които в своя летеж поставят същевременно в трептения въздуха, предизвикват едно подвижно въздушно течение, това подвижно въздушно течение, което съществува обаче при всяка птица, означава за Силфите нещо, което те чуват. От това за Силфите звучи мирова музика. Когато пътувате някъде, да речем върху кораб, и чайките прелитат над кораба, тогава в това, което е възбудено от летежа на чайките, се получава едно духовно звучене, една духовна музика, която придружава кораба. Отново Силфите са тези, които се развиват вътре в това звучене и намират своето отечество в това възбудено въздушно течение. В духовно звучащия, подвижен елемент на въздуха намират те своето отечество и приемат там онова, което силата на светлината изпраща в тези трептения на въздуха.
към текста >>
Когато през пролетта или есента виждате едно ято лястовици, които в своя летеж поставят същевременно в трептения въз
дух
а, предизвикват едно подвижно въздушно течение, това подвижно въздушно течение, което съществува обаче при всяка птица, означава за Силфите нещо, което те чуват.
Обаче в това преобразуване, в което те сънуват за звездите и за Слънцето, за светлината и за топлината, те стават химиците, които започвайки от листата довеждат растението по-нататък в неговата форма, растението, което е било изтикано нагоре от силата на Гномите. И така растението развива растежа на листата и пълното с тайнственост се разкрива като сън на Ундините, в кой то се враства растението. В размера, в който растението се враства в съня на Ундините, то стига обаче нагоре в една друга област, в областта на онези духове, които сега живеят също така във въздухообразния топлинен елемент, както Гномите живеят във влажно-земния и Ундините във влажно-въздухообразния елемент. Така във въздухообразния топлинен елемент живеят онези същества, които едно старо инстинктивно ясновидство е нарекло Силфи. Тези Силфи, които живеят във въздухообразния топлинен елемент, проникват обаче до светлината, понеже въздухът е навсякъде проникнат от светлината, стават сродни със светлината и са възприемчиви именно за онова, което са по-тънките, но по-големи движения в атмосферата.
Когато през пролетта или есента виждате едно ято лястовици, които в своя летеж поставят същевременно в трептения въздуха, предизвикват едно подвижно въздушно течение, това подвижно въздушно течение, което съществува обаче при всяка птица, означава за Силфите нещо, което те чуват.
От това за Силфите звучи мирова музика. Когато пътувате някъде, да речем върху кораб, и чайките прелитат над кораба, тогава в това, което е възбудено от летежа на чайките, се получава едно духовно звучене, една духовна музика, която придружава кораба. Отново Силфите са тези, които се развиват вътре в това звучене и намират своето отечество в това възбудено въздушно течение. В духовно звучащия, подвижен елемент на въздуха намират те своето отечество и приемат там онова, което силата на светлината изпраща в тези трептения на въздуха. Но чрез това Силфите, които всъщност са за себе си повече или по-малко спящи същества, се чувствуват най у дома си там, където птиците полетяват през въздуха.
към текста >>
Когато пътувате някъде, да речем върху кораб, и чайките прелитат над кораба, тогава в това, което е възбудено от летежа на чайките, се получава едно
дух
овно звучене, една
дух
овна музика, която придружава кораба.
В размера, в който растението се враства в съня на Ундините, то стига обаче нагоре в една друга област, в областта на онези духове, които сега живеят също така във въздухообразния топлинен елемент, както Гномите живеят във влажно-земния и Ундините във влажно-въздухообразния елемент. Така във въздухообразния топлинен елемент живеят онези същества, които едно старо инстинктивно ясновидство е нарекло Силфи. Тези Силфи, които живеят във въздухообразния топлинен елемент, проникват обаче до светлината, понеже въздухът е навсякъде проникнат от светлината, стават сродни със светлината и са възприемчиви именно за онова, което са по-тънките, но по-големи движения в атмосферата. Когато през пролетта или есента виждате едно ято лястовици, които в своя летеж поставят същевременно в трептения въздуха, предизвикват едно подвижно въздушно течение, това подвижно въздушно течение, което съществува обаче при всяка птица, означава за Силфите нещо, което те чуват. От това за Силфите звучи мирова музика.
Когато пътувате някъде, да речем върху кораб, и чайките прелитат над кораба, тогава в това, което е възбудено от летежа на чайките, се получава едно духовно звучене, една духовна музика, която придружава кораба.
Отново Силфите са тези, които се развиват вътре в това звучене и намират своето отечество в това възбудено въздушно течение. В духовно звучащия, подвижен елемент на въздуха намират те своето отечество и приемат там онова, което силата на светлината изпраща в тези трептения на въздуха. Но чрез това Силфите, които всъщност са за себе си повече или по-малко спящи същества, се чувствуват най у дома си там, където птиците полетяват през въздуха. Когато една Силфа е принудена да премине свистейки през един лишен от птици въздух, тогава за нея е така, като че тя се изгубва. Когато вижда птица във въздуха, тогава върху нея идва нещо твърде особено.
към текста >>
В
дух
овно звучащия, подвижен елемент на въз
дух
а намират те своето отечество и приемат там онова, което силата на светлината изпраща в тези трептения на въз
дух
а.
Тези Силфи, които живеят във въздухообразния топлинен елемент, проникват обаче до светлината, понеже въздухът е навсякъде проникнат от светлината, стават сродни със светлината и са възприемчиви именно за онова, което са по-тънките, но по-големи движения в атмосферата. Когато през пролетта или есента виждате едно ято лястовици, които в своя летеж поставят същевременно в трептения въздуха, предизвикват едно подвижно въздушно течение, това подвижно въздушно течение, което съществува обаче при всяка птица, означава за Силфите нещо, което те чуват. От това за Силфите звучи мирова музика. Когато пътувате някъде, да речем върху кораб, и чайките прелитат над кораба, тогава в това, което е възбудено от летежа на чайките, се получава едно духовно звучене, една духовна музика, която придружава кораба. Отново Силфите са тези, които се развиват вътре в това звучене и намират своето отечество в това възбудено въздушно течение.
В духовно звучащия, подвижен елемент на въздуха намират те своето отечество и приемат там онова, което силата на светлината изпраща в тези трептения на въздуха.
Но чрез това Силфите, които всъщност са за себе си повече или по-малко спящи същества, се чувствуват най у дома си там, където птиците полетяват през въздуха. Когато една Силфа е принудена да премине свистейки през един лишен от птици въздух, тогава за нея е така, като че тя се изгубва. Когато вижда птица във въздуха, тогава върху нея идва нещо твърде особено. Аз често пъти трябваше да описвам един процес за човека, онзи процес, който довежда човешката душа до състоянието да може да каже на себе си "Аз". Аз постоянно съм обръщал вниманието върху изказването на Жан Пол, че когато човекът стига за първи път до представата на Аза той вниква със своя поглед в най-скритата светия-светих на душата.
към текста >>
Но чрез това Силфите, които всъщност са за себе си повече или по-малко спящи същества, се чувствуват най у дома си там, където птиците полетяват през въз
дух
а.
Когато през пролетта или есента виждате едно ято лястовици, които в своя летеж поставят същевременно в трептения въздуха, предизвикват едно подвижно въздушно течение, това подвижно въздушно течение, което съществува обаче при всяка птица, означава за Силфите нещо, което те чуват. От това за Силфите звучи мирова музика. Когато пътувате някъде, да речем върху кораб, и чайките прелитат над кораба, тогава в това, което е възбудено от летежа на чайките, се получава едно духовно звучене, една духовна музика, която придружава кораба. Отново Силфите са тези, които се развиват вътре в това звучене и намират своето отечество в това възбудено въздушно течение. В духовно звучащия, подвижен елемент на въздуха намират те своето отечество и приемат там онова, което силата на светлината изпраща в тези трептения на въздуха.
Но чрез това Силфите, които всъщност са за себе си повече или по-малко спящи същества, се чувствуват най у дома си там, където птиците полетяват през въздуха.
Когато една Силфа е принудена да премине свистейки през един лишен от птици въздух, тогава за нея е така, като че тя се изгубва. Когато вижда птица във въздуха, тогава върху нея идва нещо твърде особено. Аз често пъти трябваше да описвам един процес за човека, онзи процес, който довежда човешката душа до състоянието да може да каже на себе си "Аз". Аз постоянно съм обръщал вниманието върху изказването на Жан Пол, че когато човекът стига за първи път до представата на Аза той вниква със своя поглед в най-скритата светия-светих на душата. Силфата не вниква със своя поглед в една такава скрита светия-светих на собствената душа, но тя вижда птицата и я завладява чувство то, усещането на Аза.
към текста >>
Когато една Силфа е принудена да премине свистейки през един лишен от птици въз
дух
, тогава за нея е така, като че тя се изгубва.
От това за Силфите звучи мирова музика. Когато пътувате някъде, да речем върху кораб, и чайките прелитат над кораба, тогава в това, което е възбудено от летежа на чайките, се получава едно духовно звучене, една духовна музика, която придружава кораба. Отново Силфите са тези, които се развиват вътре в това звучене и намират своето отечество в това възбудено въздушно течение. В духовно звучащия, подвижен елемент на въздуха намират те своето отечество и приемат там онова, което силата на светлината изпраща в тези трептения на въздуха. Но чрез това Силфите, които всъщност са за себе си повече или по-малко спящи същества, се чувствуват най у дома си там, където птиците полетяват през въздуха.
Когато една Силфа е принудена да премине свистейки през един лишен от птици въздух, тогава за нея е така, като че тя се изгубва.
Когато вижда птица във въздуха, тогава върху нея идва нещо твърде особено. Аз често пъти трябваше да описвам един процес за човека, онзи процес, който довежда човешката душа до състоянието да може да каже на себе си "Аз". Аз постоянно съм обръщал вниманието върху изказването на Жан Пол, че когато човекът стига за първи път до представата на Аза той вниква със своя поглед в най-скритата светия-светих на душата. Силфата не вниква със своя поглед в една такава скрита светия-светих на собствената душа, но тя вижда птицата и я завладява чувство то, усещането на Аза. В това, което летящата през въздуха птица възбужда в нея, Силфата намира своя Аз.
към текста >>
Когато вижда птица във въз
дух
а, тогава върху нея идва нещо твърде особено.
Когато пътувате някъде, да речем върху кораб, и чайките прелитат над кораба, тогава в това, което е възбудено от летежа на чайките, се получава едно духовно звучене, една духовна музика, която придружава кораба. Отново Силфите са тези, които се развиват вътре в това звучене и намират своето отечество в това възбудено въздушно течение. В духовно звучащия, подвижен елемент на въздуха намират те своето отечество и приемат там онова, което силата на светлината изпраща в тези трептения на въздуха. Но чрез това Силфите, които всъщност са за себе си повече или по-малко спящи същества, се чувствуват най у дома си там, където птиците полетяват през въздуха. Когато една Силфа е принудена да премине свистейки през един лишен от птици въздух, тогава за нея е така, като че тя се изгубва.
Когато вижда птица във въздуха, тогава върху нея идва нещо твърде особено.
Аз често пъти трябваше да описвам един процес за човека, онзи процес, който довежда човешката душа до състоянието да може да каже на себе си "Аз". Аз постоянно съм обръщал вниманието върху изказването на Жан Пол, че когато човекът стига за първи път до представата на Аза той вниква със своя поглед в най-скритата светия-светих на душата. Силфата не вниква със своя поглед в една такава скрита светия-светих на собствената душа, но тя вижда птицата и я завладява чувство то, усещането на Аза. В това, което летящата през въздуха птица възбужда в нея, Силфата намира своя Аз. И понеже това е така, че тя запазва своя Аз на нещо външно, Силфата става носителка на космическата любов през въздушното пространство.
към текста >>
Аз постоянно съм обръщал вниманието върху изказването на Жан Пол, че когато човекът стига за първи път до представата на Аза той вниква със своя поглед в най-скритата
светия
-светих на душата.
В духовно звучащия, подвижен елемент на въздуха намират те своето отечество и приемат там онова, което силата на светлината изпраща в тези трептения на въздуха. Но чрез това Силфите, които всъщност са за себе си повече или по-малко спящи същества, се чувствуват най у дома си там, където птиците полетяват през въздуха. Когато една Силфа е принудена да премине свистейки през един лишен от птици въздух, тогава за нея е така, като че тя се изгубва. Когато вижда птица във въздуха, тогава върху нея идва нещо твърде особено. Аз често пъти трябваше да описвам един процес за човека, онзи процес, който довежда човешката душа до състоянието да може да каже на себе си "Аз".
Аз постоянно съм обръщал вниманието върху изказването на Жан Пол, че когато човекът стига за първи път до представата на Аза той вниква със своя поглед в най-скритата светия-светих на душата.
Силфата не вниква със своя поглед в една такава скрита светия-светих на собствената душа, но тя вижда птицата и я завладява чувство то, усещането на Аза. В това, което летящата през въздуха птица възбужда в нея, Силфата намира своя Аз. И понеже това е така, че тя запазва своя Аз на нещо външно, Силфата става носителка на космическата любов през въздушното пространство. Когато Силфата из-живява нещо подобно като човешкото желание, но няма Аза вътре в себе си, а го има в света на птиците, тя е носителка на любовното желание през Вселената. Ето защо можем да констатираме най-дълбоката симпатия на Силфата към света на птиците.
към текста >>
Силфата не вниква със своя поглед в една такава скрита
светия
-светих на собствената душа, но тя вижда птицата и я завладява чувство то, усещането на Аза.
Но чрез това Силфите, които всъщност са за себе си повече или по-малко спящи същества, се чувствуват най у дома си там, където птиците полетяват през въздуха. Когато една Силфа е принудена да премине свистейки през един лишен от птици въздух, тогава за нея е така, като че тя се изгубва. Когато вижда птица във въздуха, тогава върху нея идва нещо твърде особено. Аз често пъти трябваше да описвам един процес за човека, онзи процес, който довежда човешката душа до състоянието да може да каже на себе си "Аз". Аз постоянно съм обръщал вниманието върху изказването на Жан Пол, че когато човекът стига за първи път до представата на Аза той вниква със своя поглед в най-скритата светия-светих на душата.
Силфата не вниква със своя поглед в една такава скрита светия-светих на собствената душа, но тя вижда птицата и я завладява чувство то, усещането на Аза.
В това, което летящата през въздуха птица възбужда в нея, Силфата намира своя Аз. И понеже това е така, че тя запазва своя Аз на нещо външно, Силфата става носителка на космическата любов през въздушното пространство. Когато Силфата из-живява нещо подобно като човешкото желание, но няма Аза вътре в себе си, а го има в света на птиците, тя е носителка на любовното желание през Вселената. Ето защо можем да констатираме най-дълбоката симпатия на Силфата към света на птиците. Както Гномът мрази света на земноводните животни, както Ундината е чувствителна и не смее така да се каже да се доближи до рибата, иска да побегне от рибата, изпитва в определен смисъл страх, така Силфата иска да отиде при птицата и се чувствува добре, когато птицата предизвиква със своите крила витаещия-звучащ въздух.
към текста >>
В това, което летящата през въз
дух
а птица възбужда в нея, Силфата намира своя Аз.
Когато една Силфа е принудена да премине свистейки през един лишен от птици въздух, тогава за нея е така, като че тя се изгубва. Когато вижда птица във въздуха, тогава върху нея идва нещо твърде особено. Аз често пъти трябваше да описвам един процес за човека, онзи процес, който довежда човешката душа до състоянието да може да каже на себе си "Аз". Аз постоянно съм обръщал вниманието върху изказването на Жан Пол, че когато човекът стига за първи път до представата на Аза той вниква със своя поглед в най-скритата светия-светих на душата. Силфата не вниква със своя поглед в една такава скрита светия-светих на собствената душа, но тя вижда птицата и я завладява чувство то, усещането на Аза.
В това, което летящата през въздуха птица възбужда в нея, Силфата намира своя Аз.
И понеже това е така, че тя запазва своя Аз на нещо външно, Силфата става носителка на космическата любов през въздушното пространство. Когато Силфата из-живява нещо подобно като човешкото желание, но няма Аза вътре в себе си, а го има в света на птиците, тя е носителка на любовното желание през Вселената. Ето защо можем да констатираме най-дълбоката симпатия на Силфата към света на птиците. Както Гномът мрази света на земноводните животни, както Ундината е чувствителна и не смее така да се каже да се доближи до рибата, иска да побегне от рибата, изпитва в определен смисъл страх, така Силфата иска да отиде при птицата и се чувствува добре, когато птицата предизвиква със своите крила витаещия-звучащ въздух. И ако бихте запитали птицата, от кого научава тя да пее, тогава бихте чули от нея, че тя има своя вдъхновител в Силфата.
към текста >>
Както Гномът мрази света на земноводните животни, както Ундината е чувствителна и не смее така да се каже да се доближи до рибата, иска да побегне от рибата, изпитва в определен смисъл страх, така Силфата иска да отиде при птицата и се чувствува добре, когато птицата предизвиква със своите крила витаещия-звучащ въз
дух
.
Силфата не вниква със своя поглед в една такава скрита светия-светих на собствената душа, но тя вижда птицата и я завладява чувство то, усещането на Аза. В това, което летящата през въздуха птица възбужда в нея, Силфата намира своя Аз. И понеже това е така, че тя запазва своя Аз на нещо външно, Силфата става носителка на космическата любов през въздушното пространство. Когато Силфата из-живява нещо подобно като човешкото желание, но няма Аза вътре в себе си, а го има в света на птиците, тя е носителка на любовното желание през Вселената. Ето защо можем да констатираме най-дълбоката симпатия на Силфата към света на птиците.
Както Гномът мрази света на земноводните животни, както Ундината е чувствителна и не смее така да се каже да се доближи до рибата, иска да побегне от рибата, изпитва в определен смисъл страх, така Силфата иска да отиде при птицата и се чувствува добре, когато птицата предизвиква със своите крила витаещия-звучащ въздух.
И ако бихте запитали птицата, от кого научава тя да пее, тогава бихте чули от нея, че тя има своя вдъхновител в Силфата. Силфата изпитва удоволствие гледайки формата на птицата. Обаче космическият ред е определил тя да не се превърне в птица, защото има една друга задача. Тя има задачата да донесе любовта, светлината при растението. И както Ундината е химикът, така чрез това Силфата е за растението носи тел на светлината.
към текста >>
И когато растението увяхва към есента и всичко, което е физическа материя, се разпада, тогава тези идейни форми на растенията започват да капят надолу и Гномите ги въз приемат сега, възприемат това, което Слънцето е произвело в растението чрез Силфите, което въз
дух
ът е произвел чрез Ундините.
силата на Силфите в растението, действува върху химическите сили, които Ундините внасят в растенията. Тук се получава съвместното действие на светлината на Силфите и химията на Ундините. Това е една чудна пластична дейност. С помощта на веществата, които се струят нагоре и са преработени от Ундините, Силфите изтъкават там вътре една идейна форма на растението. Силфите изтъкават всъщност първичното растение в растението от светлината и от химическата работа на Ундините.
И когато растението увяхва към есента и всичко, което е физическа материя, се разпада, тогава тези идейни форми на растенията започват да капят надолу и Гномите ги въз приемат сега, възприемат това, което Слънцето е произвело в растението чрез Силфите, което въздухът е произвел чрез Ундините.
Това възприемат /виждат/ Гномите. Така щото през цялата зима Гномите са зае ти с това, да възприемат онова, което прокапва в земната почва от растенията. Там те хващат идеите на света във формите на растенията, които са изработени пластично с помощта на Силфите и които проникват в земната почва в тяхната идейно-духовна форма. Естествено за тази духовно-идейна форма не знаят нищо онези хора, които разглеждат растението само като нещо материално. Ето защо тук на това място за материалното разглеждане на растенията се явява нещо, което не е нищо друго освен една огромна грешка, една ужасна грешка.
към текста >>
Там те хващат идеите на света във формите на растенията, които са изработени пластично с помощта на Силфите и които проникват в земната почва в тяхната идейно-
дух
овна форма.
С помощта на веществата, които се струят нагоре и са преработени от Ундините, Силфите изтъкават там вътре една идейна форма на растението. Силфите изтъкават всъщност първичното растение в растението от светлината и от химическата работа на Ундините. И когато растението увяхва към есента и всичко, което е физическа материя, се разпада, тогава тези идейни форми на растенията започват да капят надолу и Гномите ги въз приемат сега, възприемат това, което Слънцето е произвело в растението чрез Силфите, което въздухът е произвел чрез Ундините. Това възприемат /виждат/ Гномите. Така щото през цялата зима Гномите са зае ти с това, да възприемат онова, което прокапва в земната почва от растенията.
Там те хващат идеите на света във формите на растенията, които са изработени пластично с помощта на Силфите и които проникват в земната почва в тяхната идейно-духовна форма.
Естествено за тази духовно-идейна форма не знаят нищо онези хора, които разглеждат растението само като нещо материално. Ето защо тук на това място за материалното разглеждане на растенията се явява нещо, което не е нищо друго освен една огромна грешка, една ужасна грешка. Искам да Ви скицирам тази грешка. Вие ще намерите навсякъде писано от материалистичната наука: растението се корени в почвата, отгоре то развива своите листа, накрая цвета, в цвета тичинките, след това плодното коленце и след това по правило се получава прашец от тичинките на друго растение и плодното коленце бива оплодено. Чрез това се ражда семето на новото растение.
към текста >>
Естествено за тази
дух
овно-идейна форма не знаят нищо онези хора, които разглеждат растението само като нещо материално.
Силфите изтъкават всъщност първичното растение в растението от светлината и от химическата работа на Ундините. И когато растението увяхва към есента и всичко, което е физическа материя, се разпада, тогава тези идейни форми на растенията започват да капят надолу и Гномите ги въз приемат сега, възприемат това, което Слънцето е произвело в растението чрез Силфите, което въздухът е произвел чрез Ундините. Това възприемат /виждат/ Гномите. Така щото през цялата зима Гномите са зае ти с това, да възприемат онова, което прокапва в земната почва от растенията. Там те хващат идеите на света във формите на растенията, които са изработени пластично с помощта на Силфите и които проникват в земната почва в тяхната идейно-духовна форма.
Естествено за тази духовно-идейна форма не знаят нищо онези хора, които разглеждат растението само като нещо материално.
Ето защо тук на това място за материалното разглеждане на растенията се явява нещо, което не е нищо друго освен една огромна грешка, една ужасна грешка. Искам да Ви скицирам тази грешка. Вие ще намерите навсякъде писано от материалистичната наука: растението се корени в почвата, отгоре то развива своите листа, накрая цвета, в цвета тичинките, след това плодното коленце и след това по правило се получава прашец от тичинките на друго растение и плодното коленце бива оплодено. Чрез това се ражда семето на новото растение. Така е описано това навсякъде.
към текста >>
Тук горе /виж схемата/ стига растението, след като е минало през областта на Силфите, и стига в областта на елементалните
дух
ове на огъня /Саламандрите/.
Ундините произвеждат в растенията, което Силфите произвеждат, се ражда формата на растението, идейната форма на растението, която се потопява в земната почва и бива съхраняване от Гномите. Там долу се намира тази форма на растението. И там в Земята тя е пазена от Гномите, след като те са я видели, след като са я гледали. И Земята става утроба на онова, което прокапва там долу. И тук съществува нещо съвършено различно от това, което материалистичната наука описва.
Тук горе /виж схемата/ стига растението, след като е минало през областта на Силфите, и стига в областта на елементалните духове на огъня /Саламандрите/.
И духовете на огъня са обитатели на топлинно-светлинния елемент; когато земната топлина се е повишила най-много или е станала подходяща, те събират тази топлина. Също както Силфите съби-раха светлината, така духовете на огъня /Саламандрите/ събират топлината и я пренасят в цветовете на растението. Удините пренасят действията на химическия етер в растенията, Силфите пренасят действията на светлинния етер, духовете на огъня пренасят действията на топлинния етер в цвета на растенията. И прашецът на растенията, прашецът от цвета на растенията, той представлява така да се каже малкото корабче, което служи на духовете на огъня за пренасяне на топлината в семето. Топлината бива събирана навсякъде с помощта на тичинките и от тичинките бива пренесена върху семето в плодното коленце.
към текста >>
И
дух
овете на огъня са обитатели на топлинно-светлинния елемент; когато земната топлина се е повишила най-много или е станала подходяща, те събират тази топлина.
Там долу се намира тази форма на растението. И там в Земята тя е пазена от Гномите, след като те са я видели, след като са я гледали. И Земята става утроба на онова, което прокапва там долу. И тук съществува нещо съвършено различно от това, което материалистичната наука описва. Тук горе /виж схемата/ стига растението, след като е минало през областта на Силфите, и стига в областта на елементалните духове на огъня /Саламандрите/.
И духовете на огъня са обитатели на топлинно-светлинния елемент; когато земната топлина се е повишила най-много или е станала подходяща, те събират тази топлина.
Също както Силфите съби-раха светлината, така духовете на огъня /Саламандрите/ събират топлината и я пренасят в цветовете на растението. Удините пренасят действията на химическия етер в растенията, Силфите пренасят действията на светлинния етер, духовете на огъня пренасят действията на топлинния етер в цвета на растенията. И прашецът на растенията, прашецът от цвета на растенията, той представлява така да се каже малкото корабче, което служи на духовете на огъня за пренасяне на топлината в семето. Топлината бива събирана навсякъде с помощта на тичинките и от тичинките бива пренесена върху семето в плодното коленце. И това, което се образува тук в плодното коленце, то е в цялост мъжкият принцип, който идва от Космоса.
към текста >>
Също както Силфите съби-раха светлината, така
дух
овете на огъня /Саламандрите/ събират топлината и я пренасят в цветовете на растението.
И там в Земята тя е пазена от Гномите, след като те са я видели, след като са я гледали. И Земята става утроба на онова, което прокапва там долу. И тук съществува нещо съвършено различно от това, което материалистичната наука описва. Тук горе /виж схемата/ стига растението, след като е минало през областта на Силфите, и стига в областта на елементалните духове на огъня /Саламандрите/. И духовете на огъня са обитатели на топлинно-светлинния елемент; когато земната топлина се е повишила най-много или е станала подходяща, те събират тази топлина.
Също както Силфите съби-раха светлината, така духовете на огъня /Саламандрите/ събират топлината и я пренасят в цветовете на растението.
Удините пренасят действията на химическия етер в растенията, Силфите пренасят действията на светлинния етер, духовете на огъня пренасят действията на топлинния етер в цвета на растенията. И прашецът на растенията, прашецът от цвета на растенията, той представлява така да се каже малкото корабче, което служи на духовете на огъня за пренасяне на топлината в семето. Топлината бива събирана навсякъде с помощта на тичинките и от тичинките бива пренесена върху семето в плодното коленце. И това, което се образува тук в плодното коленце, то е в цялост мъжкият принцип, който идва от Космоса. Не плодното коленце е женският орган, нито прашецът от тичинките е мъжкият орган!
към текста >>
Удините пренасят действията на химическия етер в растенията, Силфите пренасят действията на светлинния етер,
дух
овете на огъня пренасят действията на топлинния етер в цвета на растенията.
И Земята става утроба на онова, което прокапва там долу. И тук съществува нещо съвършено различно от това, което материалистичната наука описва. Тук горе /виж схемата/ стига растението, след като е минало през областта на Силфите, и стига в областта на елементалните духове на огъня /Саламандрите/. И духовете на огъня са обитатели на топлинно-светлинния елемент; когато земната топлина се е повишила най-много или е станала подходяща, те събират тази топлина. Също както Силфите съби-раха светлината, така духовете на огъня /Саламандрите/ събират топлината и я пренасят в цветовете на растението.
Удините пренасят действията на химическия етер в растенията, Силфите пренасят действията на светлинния етер, духовете на огъня пренасят действията на топлинния етер в цвета на растенията.
И прашецът на растенията, прашецът от цвета на растенията, той представлява така да се каже малкото корабче, което служи на духовете на огъня за пренасяне на топлината в семето. Топлината бива събирана навсякъде с помощта на тичинките и от тичинките бива пренесена върху семето в плодното коленце. И това, което се образува тук в плодното коленце, то е в цялост мъжкият принцип, който идва от Космоса. Не плодното коленце е женският орган, нито прашецът от тичинките е мъжкият орган! В цвета не става въобще никакво оплождане, а там се образува само мъжкото семе.
към текста >>
И прашецът на растенията, прашецът от цвета на растенията, той представлява така да се каже малкото корабче, което служи на
дух
овете на огъня за пренасяне на топлината в семето.
И тук съществува нещо съвършено различно от това, което материалистичната наука описва. Тук горе /виж схемата/ стига растението, след като е минало през областта на Силфите, и стига в областта на елементалните духове на огъня /Саламандрите/. И духовете на огъня са обитатели на топлинно-светлинния елемент; когато земната топлина се е повишила най-много или е станала подходяща, те събират тази топлина. Също както Силфите съби-раха светлината, така духовете на огъня /Саламандрите/ събират топлината и я пренасят в цветовете на растението. Удините пренасят действията на химическия етер в растенията, Силфите пренасят действията на светлинния етер, духовете на огъня пренасят действията на топлинния етер в цвета на растенията.
И прашецът на растенията, прашецът от цвета на растенията, той представлява така да се каже малкото корабче, което служи на духовете на огъня за пренасяне на топлината в семето.
Топлината бива събирана навсякъде с помощта на тичинките и от тичинките бива пренесена върху семето в плодното коленце. И това, което се образува тук в плодното коленце, то е в цялост мъжкият принцип, който идва от Космоса. Не плодното коленце е женският орган, нито прашецът от тичинките е мъжкият орган! В цвета не става въобще никакво оплождане, а там се образува само мъжкото семе. Това, което действува като оплождане, е само онова, е мировото мъжко семе, което духовете на огъня вземат от топлината на Вселената и го пренасят в цвета на растението.
към текста >>
Това, което действува като оплождане, е само онова, е мировото мъжко семе, което
дух
овете на огъня вземат от топлината на Вселената и го пренасят в цвета на растението.
И прашецът на растенията, прашецът от цвета на растенията, той представлява така да се каже малкото корабче, което служи на духовете на огъня за пренасяне на топлината в семето. Топлината бива събирана навсякъде с помощта на тичинките и от тичинките бива пренесена върху семето в плодното коленце. И това, което се образува тук в плодното коленце, то е в цялост мъжкият принцип, който идва от Космоса. Не плодното коленце е женският орган, нито прашецът от тичинките е мъжкият орган! В цвета не става въобще никакво оплождане, а там се образува само мъжкото семе.
Това, което действува като оплождане, е само онова, е мировото мъжко семе, което духовете на огъня вземат от топлината на Вселената и го пренасят в цвета на растението.
Това мъжко семе бива съединено с женския принцип, който, както вече Ви казах, като идейна форма на растението се е потопил още по-рано в земната почва и почива там. За растенията Земята е майка, небето баща. И всичко, което става вън от земната област, не е майчина утроба за растението. Огромна грешка е да се вярва, че майчиният принцип на растението се намира в плодното коленце. Там се намира именно извлеченият с помощта на духовете на огъня мъжки принцип, взет от Вселената.
към текста >>
Там се намира именно извлеченият с помощта на
дух
овете на огъня мъжки принцип, взет от Вселената.
Това, което действува като оплождане, е само онова, е мировото мъжко семе, което духовете на огъня вземат от топлината на Вселената и го пренасят в цвета на растението. Това мъжко семе бива съединено с женския принцип, който, както вече Ви казах, като идейна форма на растението се е потопил още по-рано в земната почва и почива там. За растенията Земята е майка, небето баща. И всичко, което става вън от земната област, не е майчина утроба за растението. Огромна грешка е да се вярва, че майчиният принцип на растението се намира в плодното коленце.
Там се намира именно извлеченият с помощта на духовете на огъня мъжки принцип, взет от Вселената.
Майчиният принцип се получава от камбиума на растението, който се разпространява както към кората, така и към дървесината на растението и бива пренесен надолу като идейна форма на растението. И онова, което се получава сега от съвместното действие на Гномите и на Саламандрите, това е оплождането. Всъщност Гномите са духовните акушерки на размножението на растенията. И оплождането става през време на зимата долу в Земята, когато семето е паднало в земята и намира там идейните форми на растенията, които Гномите са приели от действията на Силфите и Ундините и ги пренасят там, където тези форми могат да срещнат оплождащото се семе. Вие виждате как поради това, че хората не познават духовното, че не знаят, как тъкат и живеят съвместно с растенията Гномите, Ундините, Силфите и духовете на огъня които по-рано са били наричани Саламандри как чрез това съвременните учени са изпаднали в пълна неяснота относно процеса на оплождането на растенията.
към текста >>
Всъщност Гномите са
дух
овните акушерки на размножението на растенията.
И всичко, което става вън от земната област, не е майчина утроба за растението. Огромна грешка е да се вярва, че майчиният принцип на растението се намира в плодното коленце. Там се намира именно извлеченият с помощта на духовете на огъня мъжки принцип, взет от Вселената. Майчиният принцип се получава от камбиума на растението, който се разпространява както към кората, така и към дървесината на растението и бива пренесен надолу като идейна форма на растението. И онова, което се получава сега от съвместното действие на Гномите и на Саламандрите, това е оплождането.
Всъщност Гномите са духовните акушерки на размножението на растенията.
И оплождането става през време на зимата долу в Земята, когато семето е паднало в земята и намира там идейните форми на растенията, които Гномите са приели от действията на Силфите и Ундините и ги пренасят там, където тези форми могат да срещнат оплождащото се семе. Вие виждате как поради това, че хората не познават духовното, че не знаят, как тъкат и живеят съвместно с растенията Гномите, Ундините, Силфите и духовете на огъня които по-рано са били наричани Саламандри как чрез това съвременните учени са изпаднали в пълна неяснота относно процеса на оплождането на растенията. Там вън от Земята не става именно никакво оплождане, а Земята е майка на растителния свят, небето е баща на растителния свят. Този е случаят в пълния буквален смисъл на думата. И оплождането на растенията става чрез това, че Гномите приемат от духовете на огъня онова, което тези духове на огъня са внесли в плодното коленце върху малкото корабче на тичинковия прашец като концентрирана космическа топлина.
към текста >>
Вие виждате как поради това, че хората не познават
дух
овното, че не знаят, как тъкат и живеят съвместно с растенията Гномите, Ундините, Силфите и
дух
овете на огъня които по-рано са били наричани Саламандри как чрез това съвременните учени са изпаднали в пълна неяснота относно процеса на оплождането на растенията.
Там се намира именно извлеченият с помощта на духовете на огъня мъжки принцип, взет от Вселената. Майчиният принцип се получава от камбиума на растението, който се разпространява както към кората, така и към дървесината на растението и бива пренесен надолу като идейна форма на растението. И онова, което се получава сега от съвместното действие на Гномите и на Саламандрите, това е оплождането. Всъщност Гномите са духовните акушерки на размножението на растенията. И оплождането става през време на зимата долу в Земята, когато семето е паднало в земята и намира там идейните форми на растенията, които Гномите са приели от действията на Силфите и Ундините и ги пренасят там, където тези форми могат да срещнат оплождащото се семе.
Вие виждате как поради това, че хората не познават духовното, че не знаят, как тъкат и живеят съвместно с растенията Гномите, Ундините, Силфите и духовете на огъня които по-рано са били наричани Саламандри как чрез това съвременните учени са изпаднали в пълна неяснота относно процеса на оплождането на растенията.
Там вън от Земята не става именно никакво оплождане, а Земята е майка на растителния свят, небето е баща на растителния свят. Този е случаят в пълния буквален смисъл на думата. И оплождането на растенията става чрез това, че Гномите приемат от духовете на огъня онова, което тези духове на огъня са внесли в плодното коленце върху малкото корабче на тичинковия прашец като концентрирана космическа топлина. Така Духовете на Огъня са носители на топлината. И сега естествено Вие лесно ще разберете, как всъщност става целият растеж на растението.
към текста >>
И оплождането на растенията става чрез това, че Гномите приемат от
дух
овете на огъня онова, което тези
дух
ове на огъня са внесли в плодното коленце върху малкото корабче на тичинковия прашец като концентрирана космическа топлина.
Всъщност Гномите са духовните акушерки на размножението на растенията. И оплождането става през време на зимата долу в Земята, когато семето е паднало в земята и намира там идейните форми на растенията, които Гномите са приели от действията на Силфите и Ундините и ги пренасят там, където тези форми могат да срещнат оплождащото се семе. Вие виждате как поради това, че хората не познават духовното, че не знаят, как тъкат и живеят съвместно с растенията Гномите, Ундините, Силфите и духовете на огъня които по-рано са били наричани Саламандри как чрез това съвременните учени са изпаднали в пълна неяснота относно процеса на оплождането на растенията. Там вън от Земята не става именно никакво оплождане, а Земята е майка на растителния свят, небето е баща на растителния свят. Този е случаят в пълния буквален смисъл на думата.
И оплождането на растенията става чрез това, че Гномите приемат от духовете на огъня онова, което тези духове на огъня са внесли в плодното коленце върху малкото корабче на тичинковия прашец като концентрирана космическа топлина.
Така Духовете на Огъня са носители на топлината. И сега естествено Вие лесно ще разберете, как всъщност става целият растеж на растението. Първо Гномите оживяват долу растението с помощта на това, което са получили от духовете на огъня, и го изтласкват нагоре. Те са грешниците на живота. Те донасят жизнения етер при корена; онзи жизнен етер, в който самите те живеят, него донасят те при корена.
към текста >>
Така
Дух
овете на Огъня са носители на топлината.
И оплождането става през време на зимата долу в Земята, когато семето е паднало в земята и намира там идейните форми на растенията, които Гномите са приели от действията на Силфите и Ундините и ги пренасят там, където тези форми могат да срещнат оплождащото се семе. Вие виждате как поради това, че хората не познават духовното, че не знаят, как тъкат и живеят съвместно с растенията Гномите, Ундините, Силфите и духовете на огъня които по-рано са били наричани Саламандри как чрез това съвременните учени са изпаднали в пълна неяснота относно процеса на оплождането на растенията. Там вън от Земята не става именно никакво оплождане, а Земята е майка на растителния свят, небето е баща на растителния свят. Този е случаят в пълния буквален смисъл на думата. И оплождането на растенията става чрез това, че Гномите приемат от духовете на огъня онова, което тези духове на огъня са внесли в плодното коленце върху малкото корабче на тичинковия прашец като концентрирана космическа топлина.
Така Духовете на Огъня са носители на топлината.
И сега естествено Вие лесно ще разберете, как всъщност става целият растеж на растението. Първо Гномите оживяват долу растението с помощта на това, което са получили от духовете на огъня, и го изтласкват нагоре. Те са грешниците на живота. Те донасят жизнения етер при корена; онзи жизнен етер, в който самите те живеят, него донасят те при корена. По-нататък Ундините се грижат за химическия етер в растението, Силфите за светлинния етер, духовете на огъня за топлинния етер.
към текста >>
Първо Гномите оживяват долу растението с помощта на това, което са получили от
дух
овете на огъня, и го изтласкват нагоре.
Там вън от Земята не става именно никакво оплождане, а Земята е майка на растителния свят, небето е баща на растителния свят. Този е случаят в пълния буквален смисъл на думата. И оплождането на растенията става чрез това, че Гномите приемат от духовете на огъня онова, което тези духове на огъня са внесли в плодното коленце върху малкото корабче на тичинковия прашец като концентрирана космическа топлина. Така Духовете на Огъня са носители на топлината. И сега естествено Вие лесно ще разберете, как всъщност става целият растеж на растението.
Първо Гномите оживяват долу растението с помощта на това, което са получили от духовете на огъня, и го изтласкват нагоре.
Те са грешниците на живота. Те донасят жизнения етер при корена; онзи жизнен етер, в който самите те живеят, него донасят те при корена. По-нататък Ундините се грижат за химическия етер в растението, Силфите за светлинния етер, духовете на огъня за топлинния етер. И след това плодът на топлинния етер отново се съединява с това, което долу е живот. И така ние можем да разберем растението само тогава, когато го разглеждаме във връзка с всичко, което свисти, тъче и живее около него.
към текста >>
По-нататък Ундините се грижат за химическия етер в растението, Силфите за светлинния етер,
дух
овете на огъня за топлинния етер.
Така Духовете на Огъня са носители на топлината. И сега естествено Вие лесно ще разберете, как всъщност става целият растеж на растението. Първо Гномите оживяват долу растението с помощта на това, което са получили от духовете на огъня, и го изтласкват нагоре. Те са грешниците на живота. Те донасят жизнения етер при корена; онзи жизнен етер, в който самите те живеят, него донасят те при корена.
По-нататък Ундините се грижат за химическия етер в растението, Силфите за светлинния етер, духовете на огъня за топлинния етер.
И след това плодът на топлинния етер отново се съединява с това, което долу е живот. И така ние можем да разберем растението само тогава, когато го разглеждаме във връзка с всичко, което свисти, тъче и живее около него. И даже можем да стигнем до правилното тълкуване на найважния процес при растението само тогава, когато вникнем по духовен начин в тези неща. Когато сме познали веднъж това, интересно е да прегледаме още веднъж онази бележка на Гьоте, в която той така страшно се ядосва във връзка с един друг ботаник, че хората говорят за вечните сватби при растенията. Гьоте се дразни много силно от това, че хората виждат разпространени по ливадите само сватби.
към текста >>
И даже можем да стигнем до правилното тълкуване на найважния процес при растението само тогава, когато вникнем по
дух
овен начин в тези неща.
Те са грешниците на живота. Те донасят жизнения етер при корена; онзи жизнен етер, в който самите те живеят, него донасят те при корена. По-нататък Ундините се грижат за химическия етер в растението, Силфите за светлинния етер, духовете на огъня за топлинния етер. И след това плодът на топлинния етер отново се съединява с това, което долу е живот. И така ние можем да разберем растението само тогава, когато го разглеждаме във връзка с всичко, което свисти, тъче и живее около него.
И даже можем да стигнем до правилното тълкуване на найважния процес при растението само тогава, когато вникнем по духовен начин в тези неща.
Когато сме познали веднъж това, интересно е да прегледаме още веднъж онази бележка на Гьоте, в която той така страшно се ядосва във връзка с един друг ботаник, че хората говорят за вечните сватби при растенията. Гьоте се дразни много силно от това, че хората виждат разпространени по ливадите само сватби. Това му се виждаше като нещо неестествено. Но това беше едно много сигурно инстинктивно чувство. Гьоте не можеше още само да знае, за какво се касае тук, но неговото инстинктивно чувство беше много сигурно.
към текста >>
Видите ли, когато там горе свистят наоколо
дух
овете на огъня, а именно когато посредничат с прашеца на тичинките, тогава те имат само едно чувство.
Той не можеше да разбере от своя инстинкт, че там горе в цветовете трябваше да става оплождането. Той не знаеше още само, какво става долу под почвата, че Земята става утроба за растенията. Но че това, което става горе, не е онова, за което ботаниците го считат, то е нещо, което Гьоте чувствуваше инстинктивно. И сега Вие познавате също вътрешната връзка между растението и Земята от една страна. Но трябва да обгърнете с погледа още и нещо друго.
Видите ли, когато там горе свистят наоколо духовете на огъня, а именно когато посредничат с прашеца на тичинките, тогава те имат само едно чувство.
Това е едно повишено чувство в сравнение с чувството на Силфите. Силфите чувствуват тяхното себе, техния аз, когато виждат да летят птиците, Духовете на Огъня имат това чувство още по-завишено по отношение на света на пеперудите и въобще по отношение на целия свят на насекомите. И те са онези, тези духове на огъня, които вървят с най-голяма любов по следите на насекомите, за да произведат именно разпределението на топлината за плодното коленце. За да свържат концентрираната топлина около себе си, тази топлина която трябва да дойде в земята, с идейната форма, за да пренесат тази топлина, духовете на огъня се чувствуват вътрешно сродни със света на пеперудите и въобще с целия свят на насекомите. Те вървят навсякъде по следите на насекомите, които летят от цвят на цвят.
към текста >>
Силфите чувствуват тяхното себе, техния аз, когато виждат да летят птиците,
Дух
овете на Огъня имат това чувство още по-завишено по отношение на света на пеперудите и въобще по отношение на целия свят на насекомите.
Но че това, което става горе, не е онова, за което ботаниците го считат, то е нещо, което Гьоте чувствуваше инстинктивно. И сега Вие познавате също вътрешната връзка между растението и Земята от една страна. Но трябва да обгърнете с погледа още и нещо друго. Видите ли, когато там горе свистят наоколо духовете на огъня, а именно когато посредничат с прашеца на тичинките, тогава те имат само едно чувство. Това е едно повишено чувство в сравнение с чувството на Силфите.
Силфите чувствуват тяхното себе, техния аз, когато виждат да летят птиците, Духовете на Огъня имат това чувство още по-завишено по отношение на света на пеперудите и въобще по отношение на целия свят на насекомите.
И те са онези, тези духове на огъня, които вървят с най-голяма любов по следите на насекомите, за да произведат именно разпределението на топлината за плодното коленце. За да свържат концентрираната топлина около себе си, тази топлина която трябва да дойде в земята, с идейната форма, за да пренесат тази топлина, духовете на огъня се чувствуват вътрешно сродни със света на пеперудите и въобще с целия свят на насекомите. Те вървят навсякъде по следите на насекомите, които летят от цвят на цвят. И когато проследим този летеж на насекомите от цвят на цвят, ние имаме всъщност чувството: всяко едно такова летящо от цвят на цвят насекомо има всъщност една твърде особена аура, която не може да бъде обяснена като произхождаща от самото насекомо. Особено пчелите с тяхната ярко блестяща, чудесно светеща, проблясваща в преливащи цветове аура, които прелитат от растение на растение, трудно могат да бъдат обяснени с тази тяхна аура. Защо?
към текста >>
И те са онези, тези
дух
ове на огъня, които вървят с най-голяма любов по следите на насекомите, за да произведат именно разпределението на топлината за плодното коленце.
И сега Вие познавате също вътрешната връзка между растението и Земята от една страна. Но трябва да обгърнете с погледа още и нещо друго. Видите ли, когато там горе свистят наоколо духовете на огъня, а именно когато посредничат с прашеца на тичинките, тогава те имат само едно чувство. Това е едно повишено чувство в сравнение с чувството на Силфите. Силфите чувствуват тяхното себе, техния аз, когато виждат да летят птиците, Духовете на Огъня имат това чувство още по-завишено по отношение на света на пеперудите и въобще по отношение на целия свят на насекомите.
И те са онези, тези духове на огъня, които вървят с най-голяма любов по следите на насекомите, за да произведат именно разпределението на топлината за плодното коленце.
За да свържат концентрираната топлина около себе си, тази топлина която трябва да дойде в земята, с идейната форма, за да пренесат тази топлина, духовете на огъня се чувствуват вътрешно сродни със света на пеперудите и въобще с целия свят на насекомите. Те вървят навсякъде по следите на насекомите, които летят от цвят на цвят. И когато проследим този летеж на насекомите от цвят на цвят, ние имаме всъщност чувството: всяко едно такова летящо от цвят на цвят насекомо има всъщност една твърде особена аура, която не може да бъде обяснена като произхождаща от самото насекомо. Особено пчелите с тяхната ярко блестяща, чудесно светеща, проблясваща в преливащи цветове аура, които прелитат от растение на растение, трудно могат да бъдат обяснени с тази тяхна аура. Защо? Защото насекомото пчела е навсякъде придружено от духа на огъня, който се чувствува така сроден с него, че се свързва с пчелата и пчелата е за духовното виждане обгърната от една аура, която в същност е духът на огъня.
към текста >>
За да свържат концентрираната топлина около себе си, тази топлина която трябва да дойде в земята, с идейната форма, за да пренесат тази топлина,
дух
овете на огъня се чувствуват вътрешно сродни със света на пеперудите и въобще с целия свят на насекомите.
Но трябва да обгърнете с погледа още и нещо друго. Видите ли, когато там горе свистят наоколо духовете на огъня, а именно когато посредничат с прашеца на тичинките, тогава те имат само едно чувство. Това е едно повишено чувство в сравнение с чувството на Силфите. Силфите чувствуват тяхното себе, техния аз, когато виждат да летят птиците, Духовете на Огъня имат това чувство още по-завишено по отношение на света на пеперудите и въобще по отношение на целия свят на насекомите. И те са онези, тези духове на огъня, които вървят с най-голяма любов по следите на насекомите, за да произведат именно разпределението на топлината за плодното коленце.
За да свържат концентрираната топлина около себе си, тази топлина която трябва да дойде в земята, с идейната форма, за да пренесат тази топлина, духовете на огъня се чувствуват вътрешно сродни със света на пеперудите и въобще с целия свят на насекомите.
Те вървят навсякъде по следите на насекомите, които летят от цвят на цвят. И когато проследим този летеж на насекомите от цвят на цвят, ние имаме всъщност чувството: всяко едно такова летящо от цвят на цвят насекомо има всъщност една твърде особена аура, която не може да бъде обяснена като произхождаща от самото насекомо. Особено пчелите с тяхната ярко блестяща, чудесно светеща, проблясваща в преливащи цветове аура, които прелитат от растение на растение, трудно могат да бъдат обяснени с тази тяхна аура. Защо? Защото насекомото пчела е навсякъде придружено от духа на огъня, който се чувствува така сроден с него, че се свързва с пчелата и пчелата е за духовното виждане обгърната от една аура, която в същност е духът на огъня. Когато пчелата лети през въздуха, прелитайки от растение на растение, от дърво на дърво, тя лети с една аура, която всъщност и е дадена от духа на огъня.
към текста >>
Защото насекомото пчела е навсякъде придружено от
дух
а на огъня, който се чувствува така сроден с него, че се свързва с пчелата и пчелата е за
дух
овното виждане обгърната от една аура, която в същност е
дух
ът на огъня.
И те са онези, тези духове на огъня, които вървят с най-голяма любов по следите на насекомите, за да произведат именно разпределението на топлината за плодното коленце. За да свържат концентрираната топлина около себе си, тази топлина която трябва да дойде в земята, с идейната форма, за да пренесат тази топлина, духовете на огъня се чувствуват вътрешно сродни със света на пеперудите и въобще с целия свят на насекомите. Те вървят навсякъде по следите на насекомите, които летят от цвят на цвят. И когато проследим този летеж на насекомите от цвят на цвят, ние имаме всъщност чувството: всяко едно такова летящо от цвят на цвят насекомо има всъщност една твърде особена аура, която не може да бъде обяснена като произхождаща от самото насекомо. Особено пчелите с тяхната ярко блестяща, чудесно светеща, проблясваща в преливащи цветове аура, които прелитат от растение на растение, трудно могат да бъдат обяснени с тази тяхна аура. Защо?
Защото насекомото пчела е навсякъде придружено от духа на огъня, който се чувствува така сроден с него, че се свързва с пчелата и пчелата е за духовното виждане обгърната от една аура, която в същност е духът на огъня.
Когато пчелата лети през въздуха, прелитайки от растение на растение, от дърво на дърво, тя лети с една аура, която всъщност и е дадена от духа на огъня. Духът на огъня не само чувствува своя аз в присъствието на насекомото, а иска да бъде свързан напълно с насекомото. Чрез това обаче насекомите получават също онази сила, за която аз Ви говорих, която се показва в блещукането навън в Космоса. Насекомите получават чрез това тази сила, която им помага да одухотворят физическата материя, която съединяват със себе си, и да изпрашат на лъчи тази одухотворена физическа материя в мировото пространство. Но както при пламъка топлината е тази, която прави първо светлината да се яви и да свети, така по лицето на Земята излъчваната от насекомите одухотворена физическа материя е тази, която привлича хората, когато те трябва да слязат да се въплътят на Земята.
към текста >>
Когато пчелата лети през въз
дух
а, прелитайки от растение на растение, от дърво на дърво, тя лети с една аура, която всъщност и е дадена от
дух
а на огъня.
За да свържат концентрираната топлина около себе си, тази топлина която трябва да дойде в земята, с идейната форма, за да пренесат тази топлина, духовете на огъня се чувствуват вътрешно сродни със света на пеперудите и въобще с целия свят на насекомите. Те вървят навсякъде по следите на насекомите, които летят от цвят на цвят. И когато проследим този летеж на насекомите от цвят на цвят, ние имаме всъщност чувството: всяко едно такова летящо от цвят на цвят насекомо има всъщност една твърде особена аура, която не може да бъде обяснена като произхождаща от самото насекомо. Особено пчелите с тяхната ярко блестяща, чудесно светеща, проблясваща в преливащи цветове аура, които прелитат от растение на растение, трудно могат да бъдат обяснени с тази тяхна аура. Защо? Защото насекомото пчела е навсякъде придружено от духа на огъня, който се чувствува така сроден с него, че се свързва с пчелата и пчелата е за духовното виждане обгърната от една аура, която в същност е духът на огъня.
Когато пчелата лети през въздуха, прелитайки от растение на растение, от дърво на дърво, тя лети с една аура, която всъщност и е дадена от духа на огъня.
Духът на огъня не само чувствува своя аз в присъствието на насекомото, а иска да бъде свързан напълно с насекомото. Чрез това обаче насекомите получават също онази сила, за която аз Ви говорих, която се показва в блещукането навън в Космоса. Насекомите получават чрез това тази сила, която им помага да одухотворят физическата материя, която съединяват със себе си, и да изпрашат на лъчи тази одухотворена физическа материя в мировото пространство. Но както при пламъка топлината е тази, която прави първо светлината да се яви и да свети, така по лицето на Земята излъчваната от насекомите одухотворена физическа материя е тази, която привлича хората, когато те трябва да слязат да се въплътят на Земята. Насекомите са разпалени за това дело чрез Космоса, чрез духовете на огъня, които свистят около тях.
към текста >>
Дух
ът на огъня не само чувствува своя аз в присъствието на насекомото, а иска да бъде свързан напълно с насекомото.
Те вървят навсякъде по следите на насекомите, които летят от цвят на цвят. И когато проследим този летеж на насекомите от цвят на цвят, ние имаме всъщност чувството: всяко едно такова летящо от цвят на цвят насекомо има всъщност една твърде особена аура, която не може да бъде обяснена като произхождаща от самото насекомо. Особено пчелите с тяхната ярко блестяща, чудесно светеща, проблясваща в преливащи цветове аура, които прелитат от растение на растение, трудно могат да бъдат обяснени с тази тяхна аура. Защо? Защото насекомото пчела е навсякъде придружено от духа на огъня, който се чувствува така сроден с него, че се свързва с пчелата и пчелата е за духовното виждане обгърната от една аура, която в същност е духът на огъня. Когато пчелата лети през въздуха, прелитайки от растение на растение, от дърво на дърво, тя лети с една аура, която всъщност и е дадена от духа на огъня.
Духът на огъня не само чувствува своя аз в присъствието на насекомото, а иска да бъде свързан напълно с насекомото.
Чрез това обаче насекомите получават също онази сила, за която аз Ви говорих, която се показва в блещукането навън в Космоса. Насекомите получават чрез това тази сила, която им помага да одухотворят физическата материя, която съединяват със себе си, и да изпрашат на лъчи тази одухотворена физическа материя в мировото пространство. Но както при пламъка топлината е тази, която прави първо светлината да се яви и да свети, така по лицето на Земята излъчваната от насекомите одухотворена физическа материя е тази, която привлича хората, когато те трябва да слязат да се въплътят на Земята. Насекомите са разпалени за това дело чрез Космоса, чрез духовете на огъня, които свистят около тях. И докато от една страна духовете на огъня работят за това, да се разлива в Космоса одухотворената материя, от друга страна те действуват за това, щото във вътрешността на Земята да отиде концентрираният огнен елемент, концентрираната топлина, за да събудят с помощта на Гномите духовната форма на растенията, която Силфите и Ундините правят да прокапва вътре в Земята.
към текста >>
Насекомите получават чрез това тази сила, която им помага да о
дух
отворят физическата материя, която съединяват със себе си, и да изпрашат на лъчи тази о
дух
отворена физическа материя в мировото пространство.
Особено пчелите с тяхната ярко блестяща, чудесно светеща, проблясваща в преливащи цветове аура, които прелитат от растение на растение, трудно могат да бъдат обяснени с тази тяхна аура. Защо? Защото насекомото пчела е навсякъде придружено от духа на огъня, който се чувствува така сроден с него, че се свързва с пчелата и пчелата е за духовното виждане обгърната от една аура, която в същност е духът на огъня. Когато пчелата лети през въздуха, прелитайки от растение на растение, от дърво на дърво, тя лети с една аура, която всъщност и е дадена от духа на огъня. Духът на огъня не само чувствува своя аз в присъствието на насекомото, а иска да бъде свързан напълно с насекомото. Чрез това обаче насекомите получават също онази сила, за която аз Ви говорих, която се показва в блещукането навън в Космоса.
Насекомите получават чрез това тази сила, която им помага да одухотворят физическата материя, която съединяват със себе си, и да изпрашат на лъчи тази одухотворена физическа материя в мировото пространство.
Но както при пламъка топлината е тази, която прави първо светлината да се яви и да свети, така по лицето на Земята излъчваната от насекомите одухотворена физическа материя е тази, която привлича хората, когато те трябва да слязат да се въплътят на Земята. Насекомите са разпалени за това дело чрез Космоса, чрез духовете на огъня, които свистят около тях. И докато от една страна духовете на огъня работят за това, да се разлива в Космоса одухотворената материя, от друга страна те действуват за това, щото във вътрешността на Земята да отиде концентрираният огнен елемент, концентрираната топлина, за да събудят с помощта на Гномите духовната форма на растенията, която Силфите и Ундините правят да прокапва вътре в Земята. Видите ли, този е духовният процес на растежа на растенията. И понеже всъщност подсъзнанието на човека предчувствува, че с разцъфващото се растение става нещо особено, растението се явява като едно такова пълно с тайнственост същество.
към текста >>
Но както при пламъка топлината е тази, която прави първо светлината да се яви и да свети, така по лицето на Земята излъчваната от насекомите о
дух
отворена физическа материя е тази, която привлича хората, когато те трябва да слязат да се въплътят на Земята.
Защото насекомото пчела е навсякъде придружено от духа на огъня, който се чувствува така сроден с него, че се свързва с пчелата и пчелата е за духовното виждане обгърната от една аура, която в същност е духът на огъня. Когато пчелата лети през въздуха, прелитайки от растение на растение, от дърво на дърво, тя лети с една аура, която всъщност и е дадена от духа на огъня. Духът на огъня не само чувствува своя аз в присъствието на насекомото, а иска да бъде свързан напълно с насекомото. Чрез това обаче насекомите получават също онази сила, за която аз Ви говорих, която се показва в блещукането навън в Космоса. Насекомите получават чрез това тази сила, която им помага да одухотворят физическата материя, която съединяват със себе си, и да изпрашат на лъчи тази одухотворена физическа материя в мировото пространство.
Но както при пламъка топлината е тази, която прави първо светлината да се яви и да свети, така по лицето на Земята излъчваната от насекомите одухотворена физическа материя е тази, която привлича хората, когато те трябва да слязат да се въплътят на Земята.
Насекомите са разпалени за това дело чрез Космоса, чрез духовете на огъня, които свистят около тях. И докато от една страна духовете на огъня работят за това, да се разлива в Космоса одухотворената материя, от друга страна те действуват за това, щото във вътрешността на Земята да отиде концентрираният огнен елемент, концентрираната топлина, за да събудят с помощта на Гномите духовната форма на растенията, която Силфите и Ундините правят да прокапва вътре в Земята. Видите ли, този е духовният процес на растежа на растенията. И понеже всъщност подсъзнанието на човека предчувствува, че с разцъфващото се растение става нещо особено, растението се явява като едно такова пълно с тайнственост същество. И естествено тайната не е разкъсана, защото на чудесните мистерии не е отнет пеперуденият прашец, но, бих могъл да кажа, в една още по-чудесна светлина се явява онова, което иначе очарова човека пред растението и го възвисява, когато всъщност сега пред него не е само физическото растение, а и тази чудесна работа под Земята на тези непосредствено схващащи същества, на този образуваш изцяло от интелект свят на Гномите, които изтласкват първо нагоре силата на растението.
към текста >>
Насекомите са разпалени за това дело чрез Космоса, чрез
дух
овете на огъня, които свистят около тях.
Когато пчелата лети през въздуха, прелитайки от растение на растение, от дърво на дърво, тя лети с една аура, която всъщност и е дадена от духа на огъня. Духът на огъня не само чувствува своя аз в присъствието на насекомото, а иска да бъде свързан напълно с насекомото. Чрез това обаче насекомите получават също онази сила, за която аз Ви говорих, която се показва в блещукането навън в Космоса. Насекомите получават чрез това тази сила, която им помага да одухотворят физическата материя, която съединяват със себе си, и да изпрашат на лъчи тази одухотворена физическа материя в мировото пространство. Но както при пламъка топлината е тази, която прави първо светлината да се яви и да свети, така по лицето на Земята излъчваната от насекомите одухотворена физическа материя е тази, която привлича хората, когато те трябва да слязат да се въплътят на Земята.
Насекомите са разпалени за това дело чрез Космоса, чрез духовете на огъня, които свистят около тях.
И докато от една страна духовете на огъня работят за това, да се разлива в Космоса одухотворената материя, от друга страна те действуват за това, щото във вътрешността на Земята да отиде концентрираният огнен елемент, концентрираната топлина, за да събудят с помощта на Гномите духовната форма на растенията, която Силфите и Ундините правят да прокапва вътре в Земята. Видите ли, този е духовният процес на растежа на растенията. И понеже всъщност подсъзнанието на човека предчувствува, че с разцъфващото се растение става нещо особено, растението се явява като едно такова пълно с тайнственост същество. И естествено тайната не е разкъсана, защото на чудесните мистерии не е отнет пеперуденият прашец, но, бих могъл да кажа, в една още по-чудесна светлина се явява онова, което иначе очарова човека пред растението и го възвисява, когато всъщност сега пред него не е само физическото растение, а и тази чудесна работа под Земята на тези непосредствено схващащи същества, на този образуваш изцяло от интелект свят на Гномите, които изтласкват първо нагоре силата на растението. Така както човешкият ум не е подчинен на гравитацията, както главата е носена, без да чувствуваме нейната тежест, така Гномите побеждават с тяхната светла интелектуалност земното естество и изтласкват растението нагоре.
към текста >>
И докато от една страна
дух
овете на огъня работят за това, да се разлива в Космоса о
дух
отворената материя, от друга страна те действуват за това, щото във вътрешността на Земята да отиде концентрираният огнен елемент, концентрираната топлина, за да събудят с помощта на Гномите
дух
овната форма на растенията, която Силфите и Ундините правят да прокапва вътре в Земята.
Духът на огъня не само чувствува своя аз в присъствието на насекомото, а иска да бъде свързан напълно с насекомото. Чрез това обаче насекомите получават също онази сила, за която аз Ви говорих, която се показва в блещукането навън в Космоса. Насекомите получават чрез това тази сила, която им помага да одухотворят физическата материя, която съединяват със себе си, и да изпрашат на лъчи тази одухотворена физическа материя в мировото пространство. Но както при пламъка топлината е тази, която прави първо светлината да се яви и да свети, така по лицето на Земята излъчваната от насекомите одухотворена физическа материя е тази, която привлича хората, когато те трябва да слязат да се въплътят на Земята. Насекомите са разпалени за това дело чрез Космоса, чрез духовете на огъня, които свистят около тях.
И докато от една страна духовете на огъня работят за това, да се разлива в Космоса одухотворената материя, от друга страна те действуват за това, щото във вътрешността на Земята да отиде концентрираният огнен елемент, концентрираната топлина, за да събудят с помощта на Гномите духовната форма на растенията, която Силфите и Ундините правят да прокапва вътре в Земята.
Видите ли, този е духовният процес на растежа на растенията. И понеже всъщност подсъзнанието на човека предчувствува, че с разцъфващото се растение става нещо особено, растението се явява като едно такова пълно с тайнственост същество. И естествено тайната не е разкъсана, защото на чудесните мистерии не е отнет пеперуденият прашец, но, бих могъл да кажа, в една още по-чудесна светлина се явява онова, което иначе очарова човека пред растението и го възвисява, когато всъщност сега пред него не е само физическото растение, а и тази чудесна работа под Земята на тези непосредствено схващащи същества, на този образуваш изцяло от интелект свят на Гномите, които изтласкват първо нагоре силата на растението. Така както човешкият ум не е подчинен на гравитацията, както главата е носена, без да чувствуваме нейната тежест, така Гномите побеждават с тяхната светла интелектуалност земното естество и изтласкват растението нагоре. Те приготвят долу живота, обаче животът би загинал, ако той не би бил проникнат от химизма.
към текста >>
Видите ли, този е
дух
овният процес на растежа на растенията.
Чрез това обаче насекомите получават също онази сила, за която аз Ви говорих, която се показва в блещукането навън в Космоса. Насекомите получават чрез това тази сила, която им помага да одухотворят физическата материя, която съединяват със себе си, и да изпрашат на лъчи тази одухотворена физическа материя в мировото пространство. Но както при пламъка топлината е тази, която прави първо светлината да се яви и да свети, така по лицето на Земята излъчваната от насекомите одухотворена физическа материя е тази, която привлича хората, когато те трябва да слязат да се въплътят на Земята. Насекомите са разпалени за това дело чрез Космоса, чрез духовете на огъня, които свистят около тях. И докато от една страна духовете на огъня работят за това, да се разлива в Космоса одухотворената материя, от друга страна те действуват за това, щото във вътрешността на Земята да отиде концентрираният огнен елемент, концентрираната топлина, за да събудят с помощта на Гномите духовната форма на растенията, която Силфите и Ундините правят да прокапва вътре в Земята.
Видите ли, този е духовният процес на растежа на растенията.
И понеже всъщност подсъзнанието на човека предчувствува, че с разцъфващото се растение става нещо особено, растението се явява като едно такова пълно с тайнственост същество. И естествено тайната не е разкъсана, защото на чудесните мистерии не е отнет пеперуденият прашец, но, бих могъл да кажа, в една още по-чудесна светлина се явява онова, което иначе очарова човека пред растението и го възвисява, когато всъщност сега пред него не е само физическото растение, а и тази чудесна работа под Земята на тези непосредствено схващащи същества, на този образуваш изцяло от интелект свят на Гномите, които изтласкват първо нагоре силата на растението. Така както човешкият ум не е подчинен на гравитацията, както главата е носена, без да чувствуваме нейната тежест, така Гномите побеждават с тяхната светла интелектуалност земното естество и изтласкват растението нагоре. Те приготвят долу живота, обаче животът би загинал, ако той не би бил проникнат от химизма. Този химизъм донасят Ундините.
към текста >>
Отгоре надолу, от Силфите, пада в растението светлината, като Силфите образуват една пластична форма, която отново слиза идеализирана на долу, бива приета от лоното на Земята и след това отново бива заобиколена със свистене от
дух
овете на огъня, които концентрират мировата топлина в малката точка на семето, която след това е предадена със силата на семето на Гномите, така че там долу Гномите могат да направят да се родят растения от огън и живот.
Така както човешкият ум не е подчинен на гравитацията, както главата е носена, без да чувствуваме нейната тежест, така Гномите побеждават с тяхната светла интелектуалност земното естество и изтласкват растението нагоре. Те приготвят долу живота, обаче животът би загинал, ако той не би бил проникнат от химизма. Този химизъм донасят Ундините. И светлината трябва да проникне това. И така ние виждаме отдолу нагоре, бих могъл да кажа, в синкаво-черния цвят гравитацията, на която Гномите дават тласъка нагоре, и заобикаляйки със свистене растението, посочено в листата, силата на Ундини те, която размесва и разделя веществата, като растението расте нагоре.
Отгоре надолу, от Силфите, пада в растението светлината, като Силфите образуват една пластична форма, която отново слиза идеализирана на долу, бива приета от лоното на Земята и след това отново бива заобиколена със свистене от духовете на огъня, които концентрират мировата топлина в малката точка на семето, която след това е предадена със силата на семето на Гномите, така че там долу Гномите могат да направят да се родят растения от огън и живот.
И Вие отново виждате, как Земята дължи нейната отблъскваща сила, нейната плътност на антипатията на Гномите и на Ундините против амфибиите и рибите. Когато Земята се уплътнява, то плътността е тази антипатия, чрез която Гномите и Ундините запазват тяхната форма. Когато светлината и топлината слизат на Земята, това е същевременно израз на онази сила на симпатията, на носещата любовна сила на Силфите, коя то е носена през въздушното пространство, и на носещата жертвена сила на духовете на огъня, която носи това, което се наклонява надолу. Така щото можем да кажем: Върху Земята расте съвместно, сраства се онова, което е плътност на Земята, земен магнетизъм, земно притегляне, като се стреми нагоре, заедно със стремящата се надолу сила на любовта и жертвеността. И в това действие една в друга на любовната жертвена сила и на стремящата се нагоре плътност, гравитация и магнетична сила, в това съвместно действие се развива върху земната почва, там където и двете се срещат, растението, което е един външен израз на съвместното действие на мировата любов, мировата жертва, мировата гравитация и мировия магнетизъм.
към текста >>
Когато светлината и топлината слизат на Земята, това е същевременно израз на онази сила на симпатията, на носещата любовна сила на Силфите, коя то е носена през въздушното пространство, и на носещата жертвена сила на
дух
овете на огъня, която носи това, което се наклонява надолу.
И светлината трябва да проникне това. И така ние виждаме отдолу нагоре, бих могъл да кажа, в синкаво-черния цвят гравитацията, на която Гномите дават тласъка нагоре, и заобикаляйки със свистене растението, посочено в листата, силата на Ундини те, която размесва и разделя веществата, като растението расте нагоре. Отгоре надолу, от Силфите, пада в растението светлината, като Силфите образуват една пластична форма, която отново слиза идеализирана на долу, бива приета от лоното на Земята и след това отново бива заобиколена със свистене от духовете на огъня, които концентрират мировата топлина в малката точка на семето, която след това е предадена със силата на семето на Гномите, така че там долу Гномите могат да направят да се родят растения от огън и живот. И Вие отново виждате, как Земята дължи нейната отблъскваща сила, нейната плътност на антипатията на Гномите и на Ундините против амфибиите и рибите. Когато Земята се уплътнява, то плътността е тази антипатия, чрез която Гномите и Ундините запазват тяхната форма.
Когато светлината и топлината слизат на Земята, това е същевременно израз на онази сила на симпатията, на носещата любовна сила на Силфите, коя то е носена през въздушното пространство, и на носещата жертвена сила на духовете на огъня, която носи това, което се наклонява надолу.
Така щото можем да кажем: Върху Земята расте съвместно, сраства се онова, което е плътност на Земята, земен магнетизъм, земно притегляне, като се стреми нагоре, заедно със стремящата се надолу сила на любовта и жертвеността. И в това действие една в друга на любовната жертвена сила и на стремящата се нагоре плътност, гравитация и магнетична сила, в това съвместно действие се развива върху земната почва, там където и двете се срещат, растението, което е един външен израз на съвместното действие на мировата любов, мировата жертва, мировата гравитация и мировия магнетизъм. С това Вие видяхте, за какво се касае, когато насочваме нашия поглед върху очароващия ни, възвишаващия ни и затрогващия ни свят на растенията. Ние можем да прозрем този свят на растенията само тогава, когато сме в състояние да виждаме едновременно както сетивното така и свръхсетивното, духовното, което действува във физическото. Това дава същевременно възможност да коригираме огромната грешка на материалистичната ботаника, според която оплождането ставало там горе.
към текста >>
Ние можем да прозрем този свят на растенията само тогава, когато сме в състояние да виждаме едновременно както сетивното така и свръхсетивното,
дух
овното, което действува във физическото.
Когато Земята се уплътнява, то плътността е тази антипатия, чрез която Гномите и Ундините запазват тяхната форма. Когато светлината и топлината слизат на Земята, това е същевременно израз на онази сила на симпатията, на носещата любовна сила на Силфите, коя то е носена през въздушното пространство, и на носещата жертвена сила на духовете на огъня, която носи това, което се наклонява надолу. Така щото можем да кажем: Върху Земята расте съвместно, сраства се онова, което е плътност на Земята, земен магнетизъм, земно притегляне, като се стреми нагоре, заедно със стремящата се надолу сила на любовта и жертвеността. И в това действие една в друга на любовната жертвена сила и на стремящата се нагоре плътност, гравитация и магнетична сила, в това съвместно действие се развива върху земната почва, там където и двете се срещат, растението, което е един външен израз на съвместното действие на мировата любов, мировата жертва, мировата гравитация и мировия магнетизъм. С това Вие видяхте, за какво се касае, когато насочваме нашия поглед върху очароващия ни, възвишаващия ни и затрогващия ни свят на растенията.
Ние можем да прозрем този свят на растенията само тогава, когато сме в състояние да виждаме едновременно както сетивното така и свръхсетивното, духовното, което действува във физическото.
Това дава същевременно възможност да коригираме огромната грешка на материалистичната ботаника, според която оплождането ставало там горе. Това, което става там, не е оплождане, а приготвянето на мъжкото небесно семе на растението за онова, което се приготвя в лоното на Земята като бъдеще растение.
към текста >>
73.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Лекцията, която изнесох точно преди година в нашия стар Гьотеанум,* - тези от вас, които присъстваха там, помнят това, - изхождаше от описанието на природата, отношенията в природата, които могат да бъдат проследени на земята и излизаше от тях в
дух
овните светове и откровенията на
дух
овните светове в звездните писмена.
ЛЕКЦИЯ ОСМА Дорнах, 31 декември 1923 г. Днес сме под знака на мъчителния спомен и аз искам да вместя темата на днешната ни лекция под знака на този мъчителен спомен.
Лекцията, която изнесох точно преди година в нашия стар Гьотеанум,* - тези от вас, които присъстваха там, помнят това, - изхождаше от описанието на природата, отношенията в природата, които могат да бъдат проследени на земята и излизаше от тях в духовните светове и откровенията на духовните светове в звездните писмена.
/*31 декември 1922 г. - виж "Отношението на звездния свят към човека и отношението на човека към звездния свят. Духовното причастие на човечеството" (GA том 219/ И вие трябва да помните, как тясно свързахме след това човешкото сърце, човешката душа и дух в цялостната им природа с това, което придобиват по пътя, който води от земното в далечните звездни простори, където духовното е начертало своите космически писмена. И словата, които тогава написах на дъската за последен път в залата, която толкова скоро ни беше отнета, носеха в себе си този импулс и това предназначение: да издигнат човешката душа в духовните висини. Така в тази вечер бяхме доведени до непосредствено съприкосновение с това, на което беше посветен с целия си замисъл нашият Гьотеанум.
към текста >>
Дух
овното причастие на човечеството" (GA том 219/ И вие трябва да помните, как тясно свързахме след това човешкото сърце, човешката душа и
дух
в цялостната им природа с това, което придобиват по пътя, който води от земното в далечните звездни простори, където
дух
овното е начертало своите космически писмена.
Дорнах, 31 декември 1923 г. Днес сме под знака на мъчителния спомен и аз искам да вместя темата на днешната ни лекция под знака на този мъчителен спомен. Лекцията, която изнесох точно преди година в нашия стар Гьотеанум,* - тези от вас, които присъстваха там, помнят това, - изхождаше от описанието на природата, отношенията в природата, които могат да бъдат проследени на земята и излизаше от тях в духовните светове и откровенията на духовните светове в звездните писмена. /*31 декември 1922 г. - виж "Отношението на звездния свят към човека и отношението на човека към звездния свят.
Духовното причастие на човечеството" (GA том 219/ И вие трябва да помните, как тясно свързахме след това човешкото сърце, човешката душа и дух в цялостната им природа с това, което придобиват по пътя, който води от земното в далечните звездни простори, където духовното е начертало своите космически писмена.
И словата, които тогава написах на дъската за последен път в залата, която толкова скоро ни беше отнета, носеха в себе си този импулс и това предназначение: да издигнат човешката душа в духовните висини. Така в тази вечер бяхме доведени до непосредствено съприкосновение с това, на което беше посветен с целия си замисъл нашият Гьотеанум. Позволете ми и днес да ви поговоря за тези неща, сякаш продължавайки лекцията, изнесена тук преди година. В дните, предшестващи изгарянето на Ефес, когато са говорили за мистериите, - при условие, че са говорили сведущи хора, - са говорили по следния начин: център и обител на човешките знания, на човешката мъдрост са мистериите. А когато в онези отминали времена духовните водачи на Вселената са говорили за мистериите, когато за мистериите са се изказвали в свръхсетивните светове – позволих си да се изразя така, макар че това е само фигуративен израз, предназначен да опише, как мислите и въздействията слизат от свръхсетивния в сетивния свят, - когато, значи за мистериите се изказвали в свръхсетивните светове, то това е било примерно така: "В мистериите човек оборудва места, в които ние, боговете, можем да намерим хора, принасящи жертва и достигащи ни при жертвоприношенията".
към текста >>
И словата, които тогава написах на дъската за последен път в залата, която толкова скоро ни беше отнета, носеха в себе си този импулс и това предназначение: да издигнат човешката душа в
дух
овните висини.
Днес сме под знака на мъчителния спомен и аз искам да вместя темата на днешната ни лекция под знака на този мъчителен спомен. Лекцията, която изнесох точно преди година в нашия стар Гьотеанум,* - тези от вас, които присъстваха там, помнят това, - изхождаше от описанието на природата, отношенията в природата, които могат да бъдат проследени на земята и излизаше от тях в духовните светове и откровенията на духовните светове в звездните писмена. /*31 декември 1922 г. - виж "Отношението на звездния свят към човека и отношението на човека към звездния свят. Духовното причастие на човечеството" (GA том 219/ И вие трябва да помните, как тясно свързахме след това човешкото сърце, човешката душа и дух в цялостната им природа с това, което придобиват по пътя, който води от земното в далечните звездни простори, където духовното е начертало своите космически писмена.
И словата, които тогава написах на дъската за последен път в залата, която толкова скоро ни беше отнета, носеха в себе си този импулс и това предназначение: да издигнат човешката душа в духовните висини.
Така в тази вечер бяхме доведени до непосредствено съприкосновение с това, на което беше посветен с целия си замисъл нашият Гьотеанум. Позволете ми и днес да ви поговоря за тези неща, сякаш продължавайки лекцията, изнесена тук преди година. В дните, предшестващи изгарянето на Ефес, когато са говорили за мистериите, - при условие, че са говорили сведущи хора, - са говорили по следния начин: център и обител на човешките знания, на човешката мъдрост са мистериите. А когато в онези отминали времена духовните водачи на Вселената са говорили за мистериите, когато за мистериите са се изказвали в свръхсетивните светове – позволих си да се изразя така, макар че това е само фигуративен израз, предназначен да опише, как мислите и въздействията слизат от свръхсетивния в сетивния свят, - когато, значи за мистериите се изказвали в свръхсетивните светове, то това е било примерно така: "В мистериите човек оборудва места, в които ние, боговете, можем да намерим хора, принасящи жертва и достигащи ни при жертвоприношенията". Защото, фактически, хората от древността, сведущите хора от древността, съзнавали, че в местата на мистериите боговете се срещат с хората; те знаели, че всичко това, което носи и държи света, почива на това, което става между боговете и хората в свещените мистерии.
към текста >>
А когато в онези отминали времена
дух
овните водачи на Вселената са говорили за мистериите, когато за мистериите са се изказвали в свръхсетивните светове – позволих си да се изразя така, макар че това е само фигуративен израз, предназначен да опише, как мислите и въздействията слизат от свръхсетивния в сетивния свят, - когато, значи за мистериите се изказвали в свръхсетивните светове, то това е било примерно така: "В мистериите човек оборудва места, в които ние, боговете, можем да намерим хора, принасящи жертва и достигащи ни при жертвоприношенията".
Духовното причастие на човечеството" (GA том 219/ И вие трябва да помните, как тясно свързахме след това човешкото сърце, човешката душа и дух в цялостната им природа с това, което придобиват по пътя, който води от земното в далечните звездни простори, където духовното е начертало своите космически писмена. И словата, които тогава написах на дъската за последен път в залата, която толкова скоро ни беше отнета, носеха в себе си този импулс и това предназначение: да издигнат човешката душа в духовните висини. Така в тази вечер бяхме доведени до непосредствено съприкосновение с това, на което беше посветен с целия си замисъл нашият Гьотеанум. Позволете ми и днес да ви поговоря за тези неща, сякаш продължавайки лекцията, изнесена тук преди година. В дните, предшестващи изгарянето на Ефес, когато са говорили за мистериите, - при условие, че са говорили сведущи хора, - са говорили по следния начин: център и обител на човешките знания, на човешката мъдрост са мистериите.
А когато в онези отминали времена духовните водачи на Вселената са говорили за мистериите, когато за мистериите са се изказвали в свръхсетивните светове – позволих си да се изразя така, макар че това е само фигуративен израз, предназначен да опише, как мислите и въздействията слизат от свръхсетивния в сетивния свят, - когато, значи за мистериите се изказвали в свръхсетивните светове, то това е било примерно така: "В мистериите човек оборудва места, в които ние, боговете, можем да намерим хора, принасящи жертва и достигащи ни при жертвоприношенията".
Защото, фактически, хората от древността, сведущите хора от древността, съзнавали, че в местата на мистериите боговете се срещат с хората; те знаели, че всичко това, което носи и държи света, почива на това, което става между боговете и хората в свещените мистерии. Но има едни думи - думи, достигнали до нас от историята, които могат властно да говорят на човешкото сърце даже от външното историческо предание, но с особена сила и сериозност говорят, когато ги видим, как се проявяват от безпрецедентни събития, когато ги видим вписани със железни букви в историята на човечеството, макар и очертанието им да се появяват само за миг в духа. Казвам ви, че всеки път, когато взорът на духа се обърне към деянието на Херострат, към изгарянето на Ефес, в тези огнени езици могат да бъдат прочетени древните слова: завист на боговете. Сред множеството различни изказвания, дошли до нас от древността, сред всички слова във физическия свят именно тези слова, - и аз съм съвсем убеден в това, - са особено страшни: завист на боговете. В онези древни времена наименованието "бог" се е прилагало за всички същества със свръхсетивна природа, - всякакви същества, които не са имали нужда да се явяват на Земята във физическо тяло.
към текста >>
Но има едни думи - думи, достигнали до нас от историята, които могат властно да говорят на човешкото сърце даже от външното историческо предание, но с особена сила и сериозност говорят, когато ги видим, как се проявяват от безпрецедентни събития, когато ги видим вписани със железни букви в историята на човечеството, макар и очертанието им да се появяват само за миг в
дух
а.
Така в тази вечер бяхме доведени до непосредствено съприкосновение с това, на което беше посветен с целия си замисъл нашият Гьотеанум. Позволете ми и днес да ви поговоря за тези неща, сякаш продължавайки лекцията, изнесена тук преди година. В дните, предшестващи изгарянето на Ефес, когато са говорили за мистериите, - при условие, че са говорили сведущи хора, - са говорили по следния начин: център и обител на човешките знания, на човешката мъдрост са мистериите. А когато в онези отминали времена духовните водачи на Вселената са говорили за мистериите, когато за мистериите са се изказвали в свръхсетивните светове – позволих си да се изразя така, макар че това е само фигуративен израз, предназначен да опише, как мислите и въздействията слизат от свръхсетивния в сетивния свят, - когато, значи за мистериите се изказвали в свръхсетивните светове, то това е било примерно така: "В мистериите човек оборудва места, в които ние, боговете, можем да намерим хора, принасящи жертва и достигащи ни при жертвоприношенията". Защото, фактически, хората от древността, сведущите хора от древността, съзнавали, че в местата на мистериите боговете се срещат с хората; те знаели, че всичко това, което носи и държи света, почива на това, което става между боговете и хората в свещените мистерии.
Но има едни думи - думи, достигнали до нас от историята, които могат властно да говорят на човешкото сърце даже от външното историческо предание, но с особена сила и сериозност говорят, когато ги видим, как се проявяват от безпрецедентни събития, когато ги видим вписани със железни букви в историята на човечеството, макар и очертанието им да се появяват само за миг в духа.
Казвам ви, че всеки път, когато взорът на духа се обърне към деянието на Херострат, към изгарянето на Ефес, в тези огнени езици могат да бъдат прочетени древните слова: завист на боговете. Сред множеството различни изказвания, дошли до нас от древността, сред всички слова във физическия свят именно тези слова, - и аз съм съвсем убеден в това, - са особено страшни: завист на боговете. В онези древни времена наименованието "бог" се е прилагало за всички същества със свръхсетивна природа, - всякакви същества, които не са имали нужда да се явяват на Земята във физическо тяло. Различавали се множество разни видове богове. Божествено-духовните същества, най-тясно свързани с човека, от които човек произхожда в своята най-вътрешна природа и от които той е бил хвърлен в потока на времето, същността на същите тези същества, които виждаме във величието на природата и в най-малките и прояви и които също намираме в това, което живее в нашето най-съкровено аз, тези божествено-духовни същества, разбира се, не биха могли да бъдат завистливи.
към текста >>
Казвам ви, че всеки път, когато взорът на
дух
а се обърне към деянието на Херострат, към изгарянето на Ефес, в тези огнени езици могат да бъдат прочетени древните слова: завист на боговете.
Позволете ми и днес да ви поговоря за тези неща, сякаш продължавайки лекцията, изнесена тук преди година. В дните, предшестващи изгарянето на Ефес, когато са говорили за мистериите, - при условие, че са говорили сведущи хора, - са говорили по следния начин: център и обител на човешките знания, на човешката мъдрост са мистериите. А когато в онези отминали времена духовните водачи на Вселената са говорили за мистериите, когато за мистериите са се изказвали в свръхсетивните светове – позволих си да се изразя така, макар че това е само фигуративен израз, предназначен да опише, как мислите и въздействията слизат от свръхсетивния в сетивния свят, - когато, значи за мистериите се изказвали в свръхсетивните светове, то това е било примерно така: "В мистериите човек оборудва места, в които ние, боговете, можем да намерим хора, принасящи жертва и достигащи ни при жертвоприношенията". Защото, фактически, хората от древността, сведущите хора от древността, съзнавали, че в местата на мистериите боговете се срещат с хората; те знаели, че всичко това, което носи и държи света, почива на това, което става между боговете и хората в свещените мистерии. Но има едни думи - думи, достигнали до нас от историята, които могат властно да говорят на човешкото сърце даже от външното историческо предание, но с особена сила и сериозност говорят, когато ги видим, как се проявяват от безпрецедентни събития, когато ги видим вписани със железни букви в историята на човечеството, макар и очертанието им да се появяват само за миг в духа.
Казвам ви, че всеки път, когато взорът на духа се обърне към деянието на Херострат, към изгарянето на Ефес, в тези огнени езици могат да бъдат прочетени древните слова: завист на боговете.
Сред множеството различни изказвания, дошли до нас от древността, сред всички слова във физическия свят именно тези слова, - и аз съм съвсем убеден в това, - са особено страшни: завист на боговете. В онези древни времена наименованието "бог" се е прилагало за всички същества със свръхсетивна природа, - всякакви същества, които не са имали нужда да се явяват на Земята във физическо тяло. Различавали се множество разни видове богове. Божествено-духовните същества, най-тясно свързани с човека, от които човек произхожда в своята най-вътрешна природа и от които той е бил хвърлен в потока на времето, същността на същите тези същества, които виждаме във величието на природата и в най-малките и прояви и които също намираме в това, което живее в нашето най-съкровено аз, тези божествено-духовни същества, разбира се, не биха могли да бъдат завистливи. И все пак в онова древно време "завистта на боговете" е била нещо напълно реално за човека.
към текста >>
Божествено-
дух
овните същества, най-тясно свързани с човека, от които човек произхожда в своята най-вътрешна природа и от които той е бил хвърлен в потока на времето, същността на същите тези същества, които виждаме във величието на природата и в най-малките и прояви и които също намираме в това, което живее в нашето най-съкровено аз, тези божествено-
дух
овни същества, разбира се, не биха могли да бъдат завистливи.
Но има едни думи - думи, достигнали до нас от историята, които могат властно да говорят на човешкото сърце даже от външното историческо предание, но с особена сила и сериозност говорят, когато ги видим, как се проявяват от безпрецедентни събития, когато ги видим вписани със железни букви в историята на човечеството, макар и очертанието им да се появяват само за миг в духа. Казвам ви, че всеки път, когато взорът на духа се обърне към деянието на Херострат, към изгарянето на Ефес, в тези огнени езици могат да бъдат прочетени древните слова: завист на боговете. Сред множеството различни изказвания, дошли до нас от древността, сред всички слова във физическия свят именно тези слова, - и аз съм съвсем убеден в това, - са особено страшни: завист на боговете. В онези древни времена наименованието "бог" се е прилагало за всички същества със свръхсетивна природа, - всякакви същества, които не са имали нужда да се явяват на Земята във физическо тяло. Различавали се множество разни видове богове.
Божествено-духовните същества, най-тясно свързани с човека, от които човек произхожда в своята най-вътрешна природа и от които той е бил хвърлен в потока на времето, същността на същите тези същества, които виждаме във величието на природата и в най-малките и прояви и които също намираме в това, което живее в нашето най-съкровено аз, тези божествено-духовни същества, разбира се, не биха могли да бъдат завистливи.
И все пак в онова древно време "завистта на боговете" е била нещо напълно реално за човека. Ако обхванем периодът на човешкото развитие, довеждащ ни до времето на Ефес, ще открием, че най-развитите представители на човешкия род са възприели в своето същество много от това, което добрите богове са им предали в мистериите. Защото няма да престъпим истината, ако кажем, че е съществувала тясна взаимовръзка между добрите човешки сърца и добрите богове и тази близка взаимовръзка все по-тясно и по-тясно се е скрепявала в мистериите. Но другите известни същества с божествена природа, луциферическо-ариманическите божествени същества, разбрали, че човек все по-близко и по-близко пристъпвал към добрите богове. И сред тази част на боговете възникнала завист – завист към човека.
към текста >>
Отново и отново в човешката история ни се налага да чуваме, как човек, стремящ се към
дух
а, пада жертва на трагична съдба.
И все пак в онова древно време "завистта на боговете" е била нещо напълно реално за човека. Ако обхванем периодът на човешкото развитие, довеждащ ни до времето на Ефес, ще открием, че най-развитите представители на човешкия род са възприели в своето същество много от това, което добрите богове са им предали в мистериите. Защото няма да престъпим истината, ако кажем, че е съществувала тясна взаимовръзка между добрите човешки сърца и добрите богове и тази близка взаимовръзка все по-тясно и по-тясно се е скрепявала в мистериите. Но другите известни същества с божествена природа, луциферическо-ариманическите божествени същества, разбрали, че човек все по-близко и по-близко пристъпвал към добрите богове. И сред тази част на боговете възникнала завист – завист към човека.
Отново и отново в човешката история ни се налага да чуваме, как човек, стремящ се към духа, пада жертва на трагична съдба.
В древни времена за такова събитие се казвало, че то е предизвикано от завистта на боговете. Гърците отлично знаели, че завистта на боговете съществува; те свързвали с нея много от това, което ставало в историята на човека. С изгарянето на Ефес станало ясно, че по-нататъшното духовно развитие е възможно само, ако човек осъзнае, че боговете съществуват, - тоест свръхсетивни същества, - които завиждат на по-нататъшното развитие на човека. – Това е, което придава особен колорит на цялата история, последвала изгарянето на Ефес, - или, бих могъл да кажа, след раждането на Александър. И това е съществено за правилното разбиране на Мистерията на Голгота.
към текста >>
С изгарянето на Ефес станало ясно, че по-нататъшното
дух
овно развитие е възможно само, ако човек осъзнае, че боговете съществуват, - тоест свръхсетивни същества, - които завиждат на по-нататъшното развитие на човека.
Но другите известни същества с божествена природа, луциферическо-ариманическите божествени същества, разбрали, че човек все по-близко и по-близко пристъпвал към добрите богове. И сред тази част на боговете възникнала завист – завист към човека. Отново и отново в човешката история ни се налага да чуваме, как човек, стремящ се към духа, пада жертва на трагична съдба. В древни времена за такова събитие се казвало, че то е предизвикано от завистта на боговете. Гърците отлично знаели, че завистта на боговете съществува; те свързвали с нея много от това, което ставало в историята на човека.
С изгарянето на Ефес станало ясно, че по-нататъшното духовно развитие е възможно само, ако човек осъзнае, че боговете съществуват, - тоест свръхсетивни същества, - които завиждат на по-нататъшното развитие на човека.
– Това е, което придава особен колорит на цялата история, последвала изгарянето на Ефес, - или, бих могъл да кажа, след раждането на Александър. И това е съществено за правилното разбиране на Мистерията на Голгота. Пред нашия взор се открива свят, пълен със завист от определен вид богове. От времето, започнало скоро след персийската война, душевната атмосфера на гръцкия свят била изпълнена с прояви на завист от боговете. И в македонската епоха е трябвало да се действа с пълно съзнание за това, че завистта на боговете просмуква духовната атмосфера над повърхността на Земята.
към текста >>
И в македонската епоха е трябвало да се действа с пълно съзнание за това, че завистта на боговете просмуква
дух
овната атмосфера над повърхността на Земята.
С изгарянето на Ефес станало ясно, че по-нататъшното духовно развитие е възможно само, ако човек осъзнае, че боговете съществуват, - тоест свръхсетивни същества, - които завиждат на по-нататъшното развитие на човека. – Това е, което придава особен колорит на цялата история, последвала изгарянето на Ефес, - или, бих могъл да кажа, след раждането на Александър. И това е съществено за правилното разбиране на Мистерията на Голгота. Пред нашия взор се открива свят, пълен със завист от определен вид богове. От времето, започнало скоро след персийската война, душевната атмосфера на гръцкия свят била изпълнена с прояви на завист от боговете.
И в македонската епоха е трябвало да се действа с пълно съзнание за това, че завистта на боговете просмуква духовната атмосфера над повърхността на Земята.
Но хората действали смело и дръзко - въпреки взаимното неразбиране между богове и хора. В тази атмосфера, напоена със завистта на боговете, се е потопило след това деянието на този Бог, който носеше най-великата сила на любовта, която може да съществува в света. Само тогава ще видим Мистерията на Голгота в истинската и светлина, когато прибавим към всичко, което сме разбрали за нея, и тази картина: мрачна грамада, надвиснала в древните времена над Гърция, Македония, Мала Азия, Северна Африка и Южна Европа, - черни облаци, чиято същност изразява завистта на боговете. А след това в тази запълнена с облаци атмосфера ние съзерцаваме струящите надолу топли и кротки лъчи на любовта, изливащи се от Мистерията на Голгота. Но когато се приближаваме до нашето собствено време, тогава това, което в миналите векове е било, ако можем така да се изразим, работа на боговете и хората, в тази епоха на човешка свобода трябва да се разиграва долу, във физическия живот на хората.
към текста >>
Знанието за нея са получили благодарение на
дух
овни, а не на физически средства за общуване между Палестина и Хиберния.
Можем да опишем, по какъв начин това се разиграва. Когато хората са размишлявали за мистериите в древните времена, то това би могло да се изрази със следните думи: в мистериите, казвали те, има пристанище на човешко знание, човешка мъдрост. А когато за мистериите се изказвали боговете, тогава се казвало: когато слизаме в мистериите, ние намираме жертвоприношения от човешките същества и човешките същества достигат до нас чрез жертвоприношенията. Изгарянето на Ефес ознаменува началото на епохата на постепенно изчезване на мистериите в тяхната древна форма. Казах ви, че мистериите тук-таме се съхранили: например, в Хибернийските мистерии Мистерията на Голгота е била грандиозно отпразнувана в култа в същото това време, когато тя физически се е извършвала в Палестина.
Знанието за нея са получили благодарение на духовни, а не на физически средства за общуване между Палестина и Хиберния.
Но все пак, истинската същност на мистериите отстъпвала все повече. Външните центрове, които са били места за срещи между богове и хора, все повече и повече губели своето значение. Към времето на XIII и XIV век те почти напълно изчезнали. Всеки търсещ пътя, да кажем, към светия Граал, трябвало да знае, как да крачи по духовния път. В древните времена - до изгарянето на Ефес - човек изминавал физически пътища.
към текста >>
Всеки търсещ пътя, да кажем, към
светия
Граал, трябвало да знае, как да крачи по
дух
овния път.
Казах ви, че мистериите тук-таме се съхранили: например, в Хибернийските мистерии Мистерията на Голгота е била грандиозно отпразнувана в култа в същото това време, когато тя физически се е извършвала в Палестина. Знанието за нея са получили благодарение на духовни, а не на физически средства за общуване между Палестина и Хиберния. Но все пак, истинската същност на мистериите отстъпвала все повече. Външните центрове, които са били места за срещи между богове и хора, все повече и повече губели своето значение. Към времето на XIII и XIV век те почти напълно изчезнали.
Всеки търсещ пътя, да кажем, към светия Граал, трябвало да знае, как да крачи по духовния път.
В древните времена - до изгарянето на Ефес - човек изминавал физически пътища. В средните векове е трябвало да се изминават духовни пътища. Опора за желаещият да има истинско розенкройцерско ръководство от XIII, XIV и особено от XV век са били на първо място духовните пътища. Защото храмовете на розенкройцерите са били старателно скрити за външното физическо наблюдение. Много истински розенкройцери често са посещавали тези храмове, - това е така, - но физическото око на човека не би могло да ги открие.
към текста >>
В средните векове е трябвало да се изминават
дух
овни пътища.
Но все пак, истинската същност на мистериите отстъпвала все повече. Външните центрове, които са били места за срещи между богове и хора, все повече и повече губели своето значение. Към времето на XIII и XIV век те почти напълно изчезнали. Всеки търсещ пътя, да кажем, към светия Граал, трябвало да знае, как да крачи по духовния път. В древните времена - до изгарянето на Ефес - човек изминавал физически пътища.
В средните векове е трябвало да се изминават духовни пътища.
Опора за желаещият да има истинско розенкройцерско ръководство от XIII, XIV и особено от XV век са били на първо място духовните пътища. Защото храмовете на розенкройцерите са били старателно скрити за външното физическо наблюдение. Много истински розенкройцери често са посещавали тези храмове, - това е така, - но физическото око на човека не би могло да ги открие. Въпреки това там е имало ученици, идващи при тези стари розенкройцери; защото в отделни места истински розенкройцери действително е можело да бъдат намерени. Те са наподобявали отшелниците на мъдростта и святостта.
към текста >>
Опора за желаещият да има истинско розенкройцерско ръководство от XIII, XIV и особено от XV век са били на първо място
дух
овните пътища.
Външните центрове, които са били места за срещи между богове и хора, все повече и повече губели своето значение. Към времето на XIII и XIV век те почти напълно изчезнали. Всеки търсещ пътя, да кажем, към светия Граал, трябвало да знае, как да крачи по духовния път. В древните времена - до изгарянето на Ефес - човек изминавал физически пътища. В средните векове е трябвало да се изминават духовни пътища.
Опора за желаещият да има истинско розенкройцерско ръководство от XIII, XIV и особено от XV век са били на първо място духовните пътища.
Защото храмовете на розенкройцерите са били старателно скрити за външното физическо наблюдение. Много истински розенкройцери често са посещавали тези храмове, - това е така, - но физическото око на човека не би могло да ги открие. Въпреки това там е имало ученици, идващи при тези стари розенкройцери; защото в отделни места истински розенкройцери действително е можело да бъдат намерени. Те са наподобявали отшелниците на мъдростта и святостта. Тях е можел да намери само този, който е бил способен да възприеме езика на боговете в кроткото сияние на очите им.
към текста >>
Тогава се е появявала възможност да се намерят тук или там в Средна Европа в XIV и XV век тези забележителни хора, живеещи във висша степен просто и непретенциозно, - хора боговдъхновени, свързани в своя вътрешен живот с
дух
овни храмове, които все пак са съществували, но достъпът до тях е бил не по-лесен, отколкото до легендарния свети Граал.
Въпреки това там е имало ученици, идващи при тези стари розенкройцери; защото в отделни места истински розенкройцери действително е можело да бъдат намерени. Те са наподобявали отшелниците на мъдростта и святостта. Тях е можел да намери само този, който е бил способен да възприеме езика на боговете в кроткото сияние на очите им. Аз не говоря просто иносказателно. Аз посочвам една реалност, - реалност от решаващо значение за това време: за да намери розенкройцерския учител, ученикът е трябвало първо да развие способност да възприема езика на небесата в кроткото сияние на физическото око.
Тогава се е появявала възможност да се намерят тук или там в Средна Европа в XIV и XV век тези забележителни хора, живеещи във висша степен просто и непретенциозно, - хора боговдъхновени, свързани в своя вътрешен живот с духовни храмове, които все пак са съществували, но достъпът до тях е бил не по-лесен, отколкото до легендарния свети Граал.
Наблюдавайки в духа ставащото между такъв розенкройцерски учител и ученика, можем да чуем множество беседи, които още един път показват, - макар и във форми, характерни за своето време, - как мъдростта на боговете живее и се разпространява по земята. Защото указанията на тези учители са били в основата си обективни и конкретни. Кой да е розенкройцерски учител е бивал намерен в своето уединение от ученика, който не се е щадил, за да го намери. Гледайки в кротките очи на учителя, от които се е изливала речта на боговете, такъв ученик е получавал в пълно смирение примерно такива указания: "Погледни, сине мой, собственото си същество.
към текста >>
Наблюдавайки в
дух
а ставащото между такъв розенкройцерски учител и ученика, можем да чуем множество беседи, които още един път показват, - макар и във форми, характерни за своето време, - как мъдростта на боговете живее и се разпространява по земята.
Те са наподобявали отшелниците на мъдростта и святостта. Тях е можел да намери само този, който е бил способен да възприеме езика на боговете в кроткото сияние на очите им. Аз не говоря просто иносказателно. Аз посочвам една реалност, - реалност от решаващо значение за това време: за да намери розенкройцерския учител, ученикът е трябвало първо да развие способност да възприема езика на небесата в кроткото сияние на физическото око. Тогава се е появявала възможност да се намерят тук или там в Средна Европа в XIV и XV век тези забележителни хора, живеещи във висша степен просто и непретенциозно, - хора боговдъхновени, свързани в своя вътрешен живот с духовни храмове, които все пак са съществували, но достъпът до тях е бил не по-лесен, отколкото до легендарния свети Граал.
Наблюдавайки в духа ставащото между такъв розенкройцерски учител и ученика, можем да чуем множество беседи, които още един път показват, - макар и във форми, характерни за своето време, - как мъдростта на боговете живее и се разпространява по земята.
Защото указанията на тези учители са били в основата си обективни и конкретни. Кой да е розенкройцерски учител е бивал намерен в своето уединение от ученика, който не се е щадил, за да го намери. Гледайки в кротките очи на учителя, от които се е изливала речта на боговете, такъв ученик е получавал в пълно смирение примерно такива указания: "Погледни, сине мой, собственото си същество. Ти имаш тяло, което е видимо за физическите очи.
към текста >>
Твоето физическо тяло не е от Земята, то е от
дух
овността отгоре.
Земята му помага да си запазва формата, която принадлежи на собственото му същество. Твоето физическо тяло не може това. Когато душата го напусне, то се разрушава, превръща се в прах. Земята няма власт над твоето физическо тяло. Земята може да формира, а също да запазва прозрачните кристални образувания с тяхната поразителна конфигурация; но Земята не може да съхрани формата на твоето физическо тяло, тя трябва да го разгради на прах.
Твоето физическо тяло не е от Земята, то е от духовността отгоре.
На Серафимите, Херувимите и Престолите принадлежи формата и облика на твоето физическо тяло. Не на земята, а на височайшите духовни сили принадлежи това твое физическо тяло. Земята може да го разруши, но да го построи - никога. И по-нататък, вътре в това физическо тяло е затворено етерно тяло. Ще дойде ден, когато твоето физическо тяло ще бъде предоставено на Земята за разрушение.
към текста >>
Не на земята, а на височайшите
дух
овни сили принадлежи това твое физическо тяло.
Когато душата го напусне, то се разрушава, превръща се в прах. Земята няма власт над твоето физическо тяло. Земята може да формира, а също да запазва прозрачните кристални образувания с тяхната поразителна конфигурация; но Земята не може да съхрани формата на твоето физическо тяло, тя трябва да го разгради на прах. Твоето физическо тяло не е от Земята, то е от духовността отгоре. На Серафимите, Херувимите и Престолите принадлежи формата и облика на твоето физическо тяло.
Не на земята, а на височайшите духовни сили принадлежи това твое физическо тяло.
Земята може да го разруши, но да го построи - никога. И по-нататък, вътре в това физическо тяло е затворено етерно тяло. Ще дойде ден, когато твоето физическо тяло ще бъде предоставено на Земята за разрушение. Тогава твоето етерно тяло ще се разтвори в широките простори на Космоса. Далечните космически пространства могат да разтворят, но не и отново да построят твоето етерно тяло.
към текста >>
Само божествените
дух
овни същества могат да го построят - съществата от йерархиите Сили, Власти, Господства.
Земята може да го разруши, но да го построи - никога. И по-нататък, вътре в това физическо тяло е затворено етерно тяло. Ще дойде ден, когато твоето физическо тяло ще бъде предоставено на Земята за разрушение. Тогава твоето етерно тяло ще се разтвори в широките простори на Космоса. Далечните космически пространства могат да разтворят, но не и отново да построят твоето етерно тяло.
Само божествените духовни същества могат да го построят - съществата от йерархиите Сили, Власти, Господства.
На тях си задължен за етерното си тяло. Със своето физическо тяло ти си съединен с физическите субстанции на Земята. Но това, което вътре в теб, преобразува тези субстанции в нещо съвсем различно от всичко, което физически присъства в обкръжението на физическото тяло. Твоето етерно тяло привежда в движение всичко, което е течно вътре в теб. Соковете в тяхната циркулация се намират под влиянието на твоето етерно тяло.
към текста >>
И на него му ставало ясно, че астралното тяло съдържа импулс към дишане, към всичко, което пулсира като въз
дух
вътре в това наше тяло.
Виж своята кръв! Властите, Силите и Господствата заставят течната кръв да циркулира в твоите жили. Ти си човек само във физическото тяло; в етерното тяло ти си още животно, макар и животно, инспирирано от втората йерархия. " Това, което изложих тук в тези кратки слова, е било съдържание на разгърнати указания, давани от такива учители, в кротката светлина на очите на които ученикът е възприемал езика на небесата. И тогава вниманието му се насочвало към третия член на човешкото същество, който ние наричаме астрално тяло.
И на него му ставало ясно, че астралното тяло съдържа импулс към дишане, към всичко, което пулсира като въздух вътре в това наше тяло.
Така че е истина, че дълго време след като човек премине през вратата на смъртта, земната природа продължава сякаш да произвежда възмущения във въздушния елемент, - толкова силни, че ясновидският поглед може в течение на много години да наблюдава в атмосферните явления на Земята шумоленето на астралните тела на починалите. Въпреки това, Земята с нейната обкръжаваща сфера, по отношение на импулсите на астралното тяло, също не може да направи нищо друго, от това да ги разтвори. Защото те могат да бъдат отново създадени само от съществата на третата йерархия - Начала, Архангели и Ангели. И тогава учителят казвал, - и неговите думи дълбоко прониквали в душата на ученика му: "Със своето физическо тяло, доколкото ти възприемаш в себе си минералното царство и го преработваш, ти принадлежиш на Серафимите, Херувимите и Престолите. Доколкото ти имаш етерно тяло, си подобен на животното.
към текста >>
Тук принадлежиш на
дух
овете, които обозначаваме като втора йерархия - Господства, Сили, Власти.
Така че е истина, че дълго време след като човек премине през вратата на смъртта, земната природа продължава сякаш да произвежда възмущения във въздушния елемент, - толкова силни, че ясновидският поглед може в течение на много години да наблюдава в атмосферните явления на Земята шумоленето на астралните тела на починалите. Въпреки това, Земята с нейната обкръжаваща сфера, по отношение на импулсите на астралното тяло, също не може да направи нищо друго, от това да ги разтвори. Защото те могат да бъдат отново създадени само от съществата на третата йерархия - Начала, Архангели и Ангели. И тогава учителят казвал, - и неговите думи дълбоко прониквали в душата на ученика му: "Със своето физическо тяло, доколкото ти възприемаш в себе си минералното царство и го преработваш, ти принадлежиш на Серафимите, Херувимите и Престолите. Доколкото ти имаш етерно тяло, си подобен на животното.
Тук принадлежиш на духовете, които обозначаваме като втора йерархия - Господства, Сили, Власти.
Доколкото ти живееш и се движиш в течния елемент, принадлежиш не на земята, а на тази йерархия. И доколкото ти живееш и се движиш във въздушния елемент, принадлежиш не на земята, а на йерархиите Начала, Архангели и Ангели". Когато в необходимата степен ученикът е усвоявал всички тези неща, той повече не чувствал, че принадлежи на земята. Той чувствал сили, излизащи от неговите физическо, етерно и астрално тела, които го съединяват с йерархиите. Защото той е усещал, как чрез минералния свят той е съединен с първата йерархия, чрез водното на Земята - с втората йерархия, а чрез атмосферата - с третата.
към текста >>
И той все повече се научавал да усеща, как тясно са свързани топлината на душата и топлината на
дух
а с физическата топлина.
Когато в необходимата степен ученикът е усвоявал всички тези неща, той повече не чувствал, че принадлежи на земята. Той чувствал сили, излизащи от неговите физическо, етерно и астрално тела, които го съединяват с йерархиите. Защото той е усещал, как чрез минералния свят той е съединен с първата йерархия, чрез водното на Земята - с втората йерархия, а чрез атмосферата - с третата. И на него му се откривало, че той е обитател на Земята изключително по причина на елемента топлина, който той носи в себе си. По такъв начин розенкройцерският ученик идвал до достигане на това, че топлината, физическата топлина вътре в него е същото това, което го прави човек на земята.
И той все повече се научавал да усеща, как тясно са свързани топлината на душата и топлината на духа с физическата топлина.
Човекът от последващите времена постепенно изгубил всякакво знание за това, как неговото физическо, етерно и астрално съдържание е свързано - чрез твърдите, течни и въздушни форми - с божественото. Но розенкройцерският ученик добре е знаел това; той е знаел, че това, което го е направило земен, съвсем не са били тези стихии, а елементът топлина. От момента в който ученикът на розенкройцерското учение възприемел тази тайна за връзката на топлината с целия му живот на Земята в качеството му на земен човек, той е знаел, как да съедини в себе си човешкото с духовното. По-нататък, учениците, които идвали в тези скромни обители, където живеели такива розенкройцерски учители, отрано се подготвяли по такъв начин, който им се струвал често съвсем неуместен и в очите им изглеждал много чудноват. На тях им намеквали по един или друг начин – често уж случайно: вие трябва да търсите, къде вашата собствена духовна природа се свързва с духовния Космос.
към текста >>
От момента в който ученикът на розенкройцерското учение възприемел тази тайна за връзката на топлината с целия му живот на Земята в качеството му на земен човек, той е знаел, как да съедини в себе си човешкото с
дух
овното.
И на него му се откривало, че той е обитател на Земята изключително по причина на елемента топлина, който той носи в себе си. По такъв начин розенкройцерският ученик идвал до достигане на това, че топлината, физическата топлина вътре в него е същото това, което го прави човек на земята. И той все повече се научавал да усеща, как тясно са свързани топлината на душата и топлината на духа с физическата топлина. Човекът от последващите времена постепенно изгубил всякакво знание за това, как неговото физическо, етерно и астрално съдържание е свързано - чрез твърдите, течни и въздушни форми - с божественото. Но розенкройцерският ученик добре е знаел това; той е знаел, че това, което го е направило земен, съвсем не са били тези стихии, а елементът топлина.
От момента в който ученикът на розенкройцерското учение възприемел тази тайна за връзката на топлината с целия му живот на Земята в качеството му на земен човек, той е знаел, как да съедини в себе си човешкото с духовното.
По-нататък, учениците, които идвали в тези скромни обители, където живеели такива розенкройцерски учители, отрано се подготвяли по такъв начин, който им се струвал често съвсем неуместен и в очите им изглеждал много чудноват. На тях им намеквали по един или друг начин – често уж случайно: вие трябва да търсите, къде вашата собствена духовна природа се свързва с духовния Космос. И ако ученикът е можел да побере указанията, за които ви говорих, той казвал на учителя: "Аз отнасям със себе си най-голямата утеха на Земята. Защото във вашата демонстрация на това, че земният човек има в топлината своята собствена стихия, вие ми показахте възможността да обединя моята физическа природа с душата и духа. Твърдите кости, течащата кръв, въздушното дихание - нито в едно от тях аз не внасям своята душевна природа, а само в елемента топлина".
към текста >>
На тях им намеквали по един или друг начин – често уж случайно: вие трябва да търсите, къде вашата собствена
дух
овна природа се свързва с
дух
овния Космос.
И той все повече се научавал да усеща, как тясно са свързани топлината на душата и топлината на духа с физическата топлина. Човекът от последващите времена постепенно изгубил всякакво знание за това, как неговото физическо, етерно и астрално съдържание е свързано - чрез твърдите, течни и въздушни форми - с божественото. Но розенкройцерският ученик добре е знаел това; той е знаел, че това, което го е направило земен, съвсем не са били тези стихии, а елементът топлина. От момента в който ученикът на розенкройцерското учение възприемел тази тайна за връзката на топлината с целия му живот на Земята в качеството му на земен човек, той е знаел, как да съедини в себе си човешкото с духовното. По-нататък, учениците, които идвали в тези скромни обители, където живеели такива розенкройцерски учители, отрано се подготвяли по такъв начин, който им се струвал често съвсем неуместен и в очите им изглеждал много чудноват.
На тях им намеквали по един или друг начин – често уж случайно: вие трябва да търсите, къде вашата собствена духовна природа се свързва с духовния Космос.
И ако ученикът е можел да побере указанията, за които ви говорих, той казвал на учителя: "Аз отнасям със себе си най-голямата утеха на Земята. Защото във вашата демонстрация на това, че земният човек има в топлината своята собствена стихия, вие ми показахте възможността да обединя моята физическа природа с душата и духа. Твърдите кости, течащата кръв, въздушното дихание - нито в едно от тях аз не внасям своята душевна природа, а само в елемента топлина". В тези дни ученикът напускал своя учител, отнасяйки със себе си безкраен свят и спокойствие. Неговото лице изразявало получената велика утеха и този мирен облик постепенно раждал този мек и кротък поглед, в който е можел да звучи езикът на небесата.
към текста >>
Защото във вашата демонстрация на това, че земният човек има в топлината своята собствена стихия, вие ми показахте възможността да обединя моята физическа природа с душата и
дух
а.
Но розенкройцерският ученик добре е знаел това; той е знаел, че това, което го е направило земен, съвсем не са били тези стихии, а елементът топлина. От момента в който ученикът на розенкройцерското учение възприемел тази тайна за връзката на топлината с целия му живот на Земята в качеството му на земен човек, той е знаел, как да съедини в себе си човешкото с духовното. По-нататък, учениците, които идвали в тези скромни обители, където живеели такива розенкройцерски учители, отрано се подготвяли по такъв начин, който им се струвал често съвсем неуместен и в очите им изглеждал много чудноват. На тях им намеквали по един или друг начин – често уж случайно: вие трябва да търсите, къде вашата собствена духовна природа се свързва с духовния Космос. И ако ученикът е можел да побере указанията, за които ви говорих, той казвал на учителя: "Аз отнасям със себе си най-голямата утеха на Земята.
Защото във вашата демонстрация на това, че земният човек има в топлината своята собствена стихия, вие ми показахте възможността да обединя моята физическа природа с душата и духа.
Твърдите кости, течащата кръв, въздушното дихание - нито в едно от тях аз не внасям своята душевна природа, а само в елемента топлина". В тези дни ученикът напускал своя учител, отнасяйки със себе си безкраен свят и спокойствие. Неговото лице изразявало получената велика утеха и този мирен облик постепенно раждал този мек и кротък поглед, в който е можел да звучи езикът на небесата. И така, ние намираме в тези минали времена, включително първата третина на XV столетие, дълбоки наставления по отношение на душата; но те са съвсем неизвестни в сравнение със събитията, за които разказва външната история. И все пак те са съществували и това са били наставления, които дълбоко са обхващали цялото човешко същество и са позволявали на човешката душа да съедини своята собствена природа със сферата на духовно-космическото.
към текста >>
И все пак те са съществували и това са били наставления, които дълбоко са обхващали цялото човешко същество и са позволявали на човешката душа да съедини своята собствена природа със сферата на
дух
овно-космическото.
Защото във вашата демонстрация на това, че земният човек има в топлината своята собствена стихия, вие ми показахте възможността да обединя моята физическа природа с душата и духа. Твърдите кости, течащата кръв, въздушното дихание - нито в едно от тях аз не внасям своята душевна природа, а само в елемента топлина". В тези дни ученикът напускал своя учител, отнасяйки със себе си безкраен свят и спокойствие. Неговото лице изразявало получената велика утеха и този мирен облик постепенно раждал този мек и кротък поглед, в който е можел да звучи езикът на небесата. И така, ние намираме в тези минали времена, включително първата третина на XV столетие, дълбоки наставления по отношение на душата; но те са съвсем неизвестни в сравнение със събитията, за които разказва външната история.
И все пак те са съществували и това са били наставления, които дълбоко са обхващали цялото човешко същество и са позволявали на човешката душа да съедини своята собствена природа със сферата на духовно-космическото.
Цялата тази духовна атмосфера изчезнала в хода на следващите столетия. В нашата цивилизация нея вече я няма. Външна, чужда на духа цивилизация се разпространила по страните, където някога е можело да се види цивилизация като описаната. По отношение на сцени, подобни на току що описаната, днес имаме само възпоминание, което може да бъде придобито само в духа, в астралното. И когато гледаме към миналите времена, които толкова често ни се показват като времена на мрак, а след това обърнем взор към нашето собствено време, дълбоко, страстно желание се ражда в нашите сърца.
към текста >>
Цялата тази
дух
овна атмосфера изчезнала в хода на следващите столетия.
Твърдите кости, течащата кръв, въздушното дихание - нито в едно от тях аз не внасям своята душевна природа, а само в елемента топлина". В тези дни ученикът напускал своя учител, отнасяйки със себе си безкраен свят и спокойствие. Неговото лице изразявало получената велика утеха и този мирен облик постепенно раждал този мек и кротък поглед, в който е можел да звучи езикът на небесата. И така, ние намираме в тези минали времена, включително първата третина на XV столетие, дълбоки наставления по отношение на душата; но те са съвсем неизвестни в сравнение със събитията, за които разказва външната история. И все пак те са съществували и това са били наставления, които дълбоко са обхващали цялото човешко същество и са позволявали на човешката душа да съедини своята собствена природа със сферата на духовно-космическото.
Цялата тази духовна атмосфера изчезнала в хода на следващите столетия.
В нашата цивилизация нея вече я няма. Външна, чужда на духа цивилизация се разпространила по страните, където някога е можело да се види цивилизация като описаната. По отношение на сцени, подобни на току що описаната, днес имаме само възпоминание, което може да бъде придобито само в духа, в астралното. И когато гледаме към миналите времена, които толкова често ни се показват като времена на мрак, а след това обърнем взор към нашето собствено време, дълбоко, страстно желание се ражда в нашите сърца. От духовните откровения, достъпни за човека от последната третина на XIX век, се ражда страстно желание отново да се говори с хората по духовен начин.
към текста >>
Външна, чужда на
дух
а цивилизация се разпространила по страните, където някога е можело да се види цивилизация като описаната.
Неговото лице изразявало получената велика утеха и този мирен облик постепенно раждал този мек и кротък поглед, в който е можел да звучи езикът на небесата. И така, ние намираме в тези минали времена, включително първата третина на XV столетие, дълбоки наставления по отношение на душата; но те са съвсем неизвестни в сравнение със събитията, за които разказва външната история. И все пак те са съществували и това са били наставления, които дълбоко са обхващали цялото човешко същество и са позволявали на човешката душа да съедини своята собствена природа със сферата на духовно-космическото. Цялата тази духовна атмосфера изчезнала в хода на следващите столетия. В нашата цивилизация нея вече я няма.
Външна, чужда на духа цивилизация се разпространила по страните, където някога е можело да се види цивилизация като описаната.
По отношение на сцени, подобни на току що описаната, днес имаме само възпоминание, което може да бъде придобито само в духа, в астралното. И когато гледаме към миналите времена, които толкова често ни се показват като времена на мрак, а след това обърнем взор към нашето собствено време, дълбоко, страстно желание се ражда в нашите сърца. От духовните откровения, достъпни за човека от последната третина на XIX век, се ражда страстно желание отново да се говори с хората по духовен начин. Но за това е недостатъчно да се говори с абстрактни думи: да се говори духовно, значи да се ползват многобройни знаци и символи; нашият език би трябвало всестранно да се разшири. Такъв език, скъпи мои приятели, тази форма на речта, която трябва да се намери, за да могат духовните същества да говорят на съвременния човек, ни беше дадена в очертанията на Гьотеанума, който беше разрушен от огън преди година.
към текста >>
По отношение на сцени, подобни на току що описаната, днес имаме само възпоминание, което може да бъде придобито само в
дух
а, в астралното.
И така, ние намираме в тези минали времена, включително първата третина на XV столетие, дълбоки наставления по отношение на душата; но те са съвсем неизвестни в сравнение със събитията, за които разказва външната история. И все пак те са съществували и това са били наставления, които дълбоко са обхващали цялото човешко същество и са позволявали на човешката душа да съедини своята собствена природа със сферата на духовно-космическото. Цялата тази духовна атмосфера изчезнала в хода на следващите столетия. В нашата цивилизация нея вече я няма. Външна, чужда на духа цивилизация се разпространила по страните, където някога е можело да се види цивилизация като описаната.
По отношение на сцени, подобни на току що описаната, днес имаме само възпоминание, което може да бъде придобито само в духа, в астралното.
И когато гледаме към миналите времена, които толкова често ни се показват като времена на мрак, а след това обърнем взор към нашето собствено време, дълбоко, страстно желание се ражда в нашите сърца. От духовните откровения, достъпни за човека от последната третина на XIX век, се ражда страстно желание отново да се говори с хората по духовен начин. Но за това е недостатъчно да се говори с абстрактни думи: да се говори духовно, значи да се ползват многобройни знаци и символи; нашият език би трябвало всестранно да се разшири. Такъв език, скъпи мои приятели, тази форма на речта, която трябва да се намери, за да могат духовните същества да говорят на съвременния човек, ни беше дадена в очертанията на Гьотеанума, който беше разрушен от огън преди година. Наистина, формите се строиха и моделираха за тази цел, - за да продължава в тях това, което се е говорило от катедрата в понятия.
към текста >>
От
дух
овните откровения, достъпни за човека от последната третина на XIX век, се ражда страстно желание отново да се говори с хората по
дух
овен начин.
Цялата тази духовна атмосфера изчезнала в хода на следващите столетия. В нашата цивилизация нея вече я няма. Външна, чужда на духа цивилизация се разпространила по страните, където някога е можело да се види цивилизация като описаната. По отношение на сцени, подобни на току що описаната, днес имаме само възпоминание, което може да бъде придобито само в духа, в астралното. И когато гледаме към миналите времена, които толкова често ни се показват като времена на мрак, а след това обърнем взор към нашето собствено време, дълбоко, страстно желание се ражда в нашите сърца.
От духовните откровения, достъпни за човека от последната третина на XIX век, се ражда страстно желание отново да се говори с хората по духовен начин.
Но за това е недостатъчно да се говори с абстрактни думи: да се говори духовно, значи да се ползват многобройни знаци и символи; нашият език би трябвало всестранно да се разшири. Такъв език, скъпи мои приятели, тази форма на речта, която трябва да се намери, за да могат духовните същества да говорят на съвременния човек, ни беше дадена в очертанията на Гьотеанума, който беше разрушен от огън преди година. Наистина, формите се строиха и моделираха за тази цел, - за да продължава в тях това, което се е говорило от катедрата в понятия. Затова в определен смисъл можем да кажем, че в Гьотеанума ние имахме нещо такова, което можеше да пробуди в съвсем нова форма възпоменание за миналото. Когато ученикът преди посвещение е влизал в храма на Ефес, неговото внимание се насочвало към статуи, за които ви говорих в тези лекции и статуите му говорили на езика на сърцето такива думи: съедини се с космическия етер и ти ще видиш земното от етерните висини.
към текста >>
Но за това е недостатъчно да се говори с абстрактни думи: да се говори
дух
овно, значи да се ползват многобройни знаци и символи; нашият език би трябвало всестранно да се разшири.
В нашата цивилизация нея вече я няма. Външна, чужда на духа цивилизация се разпространила по страните, където някога е можело да се види цивилизация като описаната. По отношение на сцени, подобни на току що описаната, днес имаме само възпоминание, което може да бъде придобито само в духа, в астралното. И когато гледаме към миналите времена, които толкова често ни се показват като времена на мрак, а след това обърнем взор към нашето собствено време, дълбоко, страстно желание се ражда в нашите сърца. От духовните откровения, достъпни за човека от последната третина на XIX век, се ражда страстно желание отново да се говори с хората по духовен начин.
Но за това е недостатъчно да се говори с абстрактни думи: да се говори духовно, значи да се ползват многобройни знаци и символи; нашият език би трябвало всестранно да се разшири.
Такъв език, скъпи мои приятели, тази форма на речта, която трябва да се намери, за да могат духовните същества да говорят на съвременния човек, ни беше дадена в очертанията на Гьотеанума, който беше разрушен от огън преди година. Наистина, формите се строиха и моделираха за тази цел, - за да продължава в тях това, което се е говорило от катедрата в понятия. Затова в определен смисъл можем да кажем, че в Гьотеанума ние имахме нещо такова, което можеше да пробуди в съвсем нова форма възпоменание за миналото. Когато ученикът преди посвещение е влизал в храма на Ефес, неговото внимание се насочвало към статуи, за които ви говорих в тези лекции и статуите му говорили на езика на сърцето такива думи: съедини се с космическия етер и ти ще видиш земното от етерните висини. Много ученици в Ефес съзерцавали по такъв начин земното от етерните висини.
към текста >>
Такъв език, скъпи мои приятели, тази форма на речта, която трябва да се намери, за да могат
дух
овните същества да говорят на съвременния човек, ни беше дадена в очертанията на Гьотеанума, който беше разрушен от огън преди година.
Външна, чужда на духа цивилизация се разпространила по страните, където някога е можело да се види цивилизация като описаната. По отношение на сцени, подобни на току що описаната, днес имаме само възпоминание, което може да бъде придобито само в духа, в астралното. И когато гледаме към миналите времена, които толкова често ни се показват като времена на мрак, а след това обърнем взор към нашето собствено време, дълбоко, страстно желание се ражда в нашите сърца. От духовните откровения, достъпни за човека от последната третина на XIX век, се ражда страстно желание отново да се говори с хората по духовен начин. Но за това е недостатъчно да се говори с абстрактни думи: да се говори духовно, значи да се ползват многобройни знаци и символи; нашият език би трябвало всестранно да се разшири.
Такъв език, скъпи мои приятели, тази форма на речта, която трябва да се намери, за да могат духовните същества да говорят на съвременния човек, ни беше дадена в очертанията на Гьотеанума, който беше разрушен от огън преди година.
Наистина, формите се строиха и моделираха за тази цел, - за да продължава в тях това, което се е говорило от катедрата в понятия. Затова в определен смисъл можем да кажем, че в Гьотеанума ние имахме нещо такова, което можеше да пробуди в съвсем нова форма възпоменание за миналото. Когато ученикът преди посвещение е влизал в храма на Ефес, неговото внимание се насочвало към статуи, за които ви говорих в тези лекции и статуите му говорили на езика на сърцето такива думи: съедини се с космическия етер и ти ще видиш земното от етерните висини. Много ученици в Ефес съзерцавали по такъв начин земното от етерните висини. Но определен вид богове били завистливи.
към текста >>
А когато вие гледахте формите на колоните и архитравите, тези форми говореха на езика, който беше продължение на езика, звучащ от катедрата в слова, изразяващи
дух
овното в понятия.
Но определен вид богове били завистливи. Столетие преди Мистерията на Голгота храбреци вече намирали начин да срещнат тази завист на боговете. Те намирали способ да възприемат това, което идвало към тях от древните святи времена на човешката история и то мощно е действало в човешкото развитие до момента на изгарянето на Ефес. Наистина, към това време то станало смътно и слабо, но продължавало още да действа даже в тази отслабена форма. Ако нашият Гьотеанум беше построен до края, то при неговия вход от запад вашият поглед би падал върху изваяние, призоваващо човека да познае себе си в своята космическа природа, да познае себе си като същество, поставено между силите на Луцифер и Ариман, утвърждаващо Бога по средата, във вътрешното равновесие на своето същество.
А когато вие гледахте формите на колоните и архитравите, тези форми говореха на езика, който беше продължение на езика, звучащ от катедрата в слова, изразяващи духовното в понятия.
Звученето на думите се преливаше в пластично изваяните форми. А куполът на зданието беше изписан със сцени, които можеха да извикат пред душевния взор миналото от еволюцията на човечеството. Всеки, гледащ към този Гьотеанум с чувство и разбиране, можеше да намери в него възпоменание за Ефеския храм. Но споменът става твърде болезнен. Защото по начин, не съвсем различен от този, който се паднал на Ефес в миналото, именно в този момент на развитието, когато Гьотеанума беше готов да стане носител на обновения духовен живот, в този момент беше хвърлен в него горящият факел.
към текста >>
Защото по начин, не съвсем различен от този, който се паднал на Ефес в миналото, именно в този момент на развитието, когато Гьотеанума беше готов да стане носител на обновения
дух
овен живот, в този момент беше хвърлен в него горящият факел.
А когато вие гледахте формите на колоните и архитравите, тези форми говореха на езика, който беше продължение на езика, звучащ от катедрата в слова, изразяващи духовното в понятия. Звученето на думите се преливаше в пластично изваяните форми. А куполът на зданието беше изписан със сцени, които можеха да извикат пред душевния взор миналото от еволюцията на човечеството. Всеки, гледащ към този Гьотеанум с чувство и разбиране, можеше да намери в него възпоменание за Ефеския храм. Но споменът става твърде болезнен.
Защото по начин, не съвсем различен от този, който се паднал на Ефес в миналото, именно в този момент на развитието, когато Гьотеанума беше готов да стане носител на обновения духовен живот, в този момент беше хвърлен в него горящият факел.
Скъпи мои приятели, нашата болка е дълбока и неизразима. Но ние решихме да вървим напред, без да се сломим от сполетялата ни трагедия, за да продължим нашата дейност за духовния свят. Защото в дълбините на сърцата си можем да си кажем: когато се вглеждаме в пламъците, които се издигат над Ефес, ние виждаме вписани в пламъците думите: завист на боговете. Това е било време, когато човек е бил още несвободен и е трябвало да следва волята на добрите и лоши богове. В наши дни хората са създадени за свобода.
към текста >>
Но ние решихме да вървим напред, без да се сломим от сполетялата ни трагедия, за да продължим нашата дейност за
дух
овния свят.
А куполът на зданието беше изписан със сцени, които можеха да извикат пред душевния взор миналото от еволюцията на човечеството. Всеки, гледащ към този Гьотеанум с чувство и разбиране, можеше да намери в него възпоменание за Ефеския храм. Но споменът става твърде болезнен. Защото по начин, не съвсем различен от този, който се паднал на Ефес в миналото, именно в този момент на развитието, когато Гьотеанума беше готов да стане носител на обновения духовен живот, в този момент беше хвърлен в него горящият факел. Скъпи мои приятели, нашата болка е дълбока и неизразима.
Но ние решихме да вървим напред, без да се сломим от сполетялата ни трагедия, за да продължим нашата дейност за духовния свят.
Защото в дълбините на сърцата си можем да си кажем: когато се вглеждаме в пламъците, които се издигат над Ефес, ние виждаме вписани в пламъците думите: завист на боговете. Това е било време, когато човек е бил още несвободен и е трябвало да следва волята на добрите и лоши богове. В наши дни хората са създадени за свобода. А година назад преди Нова година ние видяхме поглъщащият пламък. Огненото зарево се издигна към небето.
към текста >>
И чрез нишките на
дух
овното развитие нашата собствена беда е свързана с тези думи.
Те излизаха от металните инструменти в Гьотеанума; гигантското огнено море се озаряваше от многообразната игра на цветовете. И които се вгледаше в това море от пламъци с неговите цветови контури и цветни езици, той неволно прочиташе думите, - думи, които предизвикват болка в душата: завист на хората. Това са думите, които звучат от епоха в епоха, тясно преплетени с най-дълбоки беди и нещастия. Във времето, когато човекът още е вдигал взор към боговете без да е свободен, но е имал за задача да стане свободен, това са били думи, означаващи за него най-дълбоко нещастие и тъга. Той е виждал записаното в пламъците: завист на боговете.
И чрез нишките на духовното развитие нашата собствена беда е свързана с тези думи.
Ние живеем в това време, когато човек трябва да намери в себе си сила за свобода и сега ние виждаме записани в пламъците други слова: завист на хората. В Ефес има статуи на богове; тук в Гьотеанума - изваяние на Човека, изваяние на Представителя на човечеството, Христос Исус. Чрез Него, отъждествявайки се с Него в пълно смирение, ние мислехме да постигнем познание подобно на това, както някога, по път, вече съвсем непонятен за съвременното човечество, учениците в Ефес са достигали познания чрез Диана Ефеска. Болката не намалява, когато се вглеждаме в светлината на историята в това, което новогодишната вечер ни донесе преди година. За последен път ми беше дадено да стоя на катедрата, построена в хармония с целия Гьотеанум, с намерението и целта да насоча погледа, духовния поглед на тогавашните слушатели към издигането от земните области в звездните светове, където са изразени волята и мъдростта, светлината на духовния Космос.
към текста >>
За последен път ми беше дадено да стоя на катедрата, построена в хармония с целия Гьотеанум, с намерението и целта да насоча погледа,
дух
овния поглед на тогавашните слушатели към издигането от земните области в звездните светове, където са изразени волята и мъдростта, светлината на
дух
овния Космос.
И чрез нишките на духовното развитие нашата собствена беда е свързана с тези думи. Ние живеем в това време, когато човек трябва да намери в себе си сила за свобода и сега ние виждаме записани в пламъците други слова: завист на хората. В Ефес има статуи на богове; тук в Гьотеанума - изваяние на Човека, изваяние на Представителя на човечеството, Христос Исус. Чрез Него, отъждествявайки се с Него в пълно смирение, ние мислехме да постигнем познание подобно на това, както някога, по път, вече съвсем непонятен за съвременното човечество, учениците в Ефес са достигали познания чрез Диана Ефеска. Болката не намалява, когато се вглеждаме в светлината на историята в това, което новогодишната вечер ни донесе преди година.
За последен път ми беше дадено да стоя на катедрата, построена в хармония с целия Гьотеанум, с намерението и целта да насоча погледа, духовния поглед на тогавашните слушатели към издигането от земните области в звездните светове, където са изразени волята и мъдростта, светлината на духовния Космос.
Аз добре знаех: кръстниците присъстваха там в това време, - духовете на тези, които в средните векове са учили своите ученици по описания начин. И час след като беше произнесена последната дума, аз бях повикан със съобщението за пожара в Гьотеанума. При пожара ние прекарахме цялата тази новогодишна нощ. Струва си да се произнесат тези думи и неизразими чувства се надигат в нашите сърца и души. Но когато в еволюцията на човечеството се случи така, че нещо свято за тази еволюция бива изтръгнато, то винаги само малцина са способни да се стегнат – след изчезването на материалното – и да продължат работа в същия дух, на който материалното е било посветено.
към текста >>
Аз добре знаех: кръстниците присъстваха там в това време, -
дух
овете на тези, които в средните векове са учили своите ученици по описания начин.
Ние живеем в това време, когато човек трябва да намери в себе си сила за свобода и сега ние виждаме записани в пламъците други слова: завист на хората. В Ефес има статуи на богове; тук в Гьотеанума - изваяние на Човека, изваяние на Представителя на човечеството, Христос Исус. Чрез Него, отъждествявайки се с Него в пълно смирение, ние мислехме да постигнем познание подобно на това, както някога, по път, вече съвсем непонятен за съвременното човечество, учениците в Ефес са достигали познания чрез Диана Ефеска. Болката не намалява, когато се вглеждаме в светлината на историята в това, което новогодишната вечер ни донесе преди година. За последен път ми беше дадено да стоя на катедрата, построена в хармония с целия Гьотеанум, с намерението и целта да насоча погледа, духовния поглед на тогавашните слушатели към издигането от земните области в звездните светове, където са изразени волята и мъдростта, светлината на духовния Космос.
Аз добре знаех: кръстниците присъстваха там в това време, - духовете на тези, които в средните векове са учили своите ученици по описания начин.
И час след като беше произнесена последната дума, аз бях повикан със съобщението за пожара в Гьотеанума. При пожара ние прекарахме цялата тази новогодишна нощ. Струва си да се произнесат тези думи и неизразими чувства се надигат в нашите сърца и души. Но когато в еволюцията на човечеството се случи така, че нещо свято за тази еволюция бива изтръгнато, то винаги само малцина са способни да се стегнат – след изчезването на материалното – и да продължат работа в същия дух, на който материалното е било посветено. И добре ще направим, както сме се събрали за годишнината от трагичната загуба на нашия Гьотеанум, ако си спомним, че трябва душевно да заемем правилна позиция по отношение на това събрание и да решим – всички и всеки – да носим напред към духа в авангарда на човешкото развитие това, което беше изразено в материална форма в Гьотеанума, който беше отстранен от физическия поглед с действие, сходно с действието на Херострат.
към текста >>
Но когато в еволюцията на човечеството се случи така, че нещо свято за тази еволюция бива изтръгнато, то винаги само малцина са способни да се стегнат – след изчезването на материалното – и да продължат работа в същия
дух
, на който материалното е било посветено.
За последен път ми беше дадено да стоя на катедрата, построена в хармония с целия Гьотеанум, с намерението и целта да насоча погледа, духовния поглед на тогавашните слушатели към издигането от земните области в звездните светове, където са изразени волята и мъдростта, светлината на духовния Космос. Аз добре знаех: кръстниците присъстваха там в това време, - духовете на тези, които в средните векове са учили своите ученици по описания начин. И час след като беше произнесена последната дума, аз бях повикан със съобщението за пожара в Гьотеанума. При пожара ние прекарахме цялата тази новогодишна нощ. Струва си да се произнесат тези думи и неизразими чувства се надигат в нашите сърца и души.
Но когато в еволюцията на човечеството се случи така, че нещо свято за тази еволюция бива изтръгнато, то винаги само малцина са способни да се стегнат – след изчезването на материалното – и да продължат работа в същия дух, на който материалното е било посветено.
И добре ще направим, както сме се събрали за годишнината от трагичната загуба на нашия Гьотеанум, ако си спомним, че трябва душевно да заемем правилна позиция по отношение на това събрание и да решим – всички и всеки – да носим напред към духа в авангарда на човешкото развитие това, което беше изразено в материална форма в Гьотеанума, който беше отстранен от физическия поглед с действие, сходно с действието на Херострат. Нашата болка и тъга се вкопчват в стария Гьотеанум. Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум. Гьотеанумът може и да ни е отнет, но духът на Гьотеанума, ако с цялата си искреност се придържаме към него, никога не може да ни бъде отнет. Той толкова по-малко ще може да ни бъде отнет, ако в този тържествен час, който само малко отстои от момента преди година, когато пламъците похитиха любимия ни Гьотеанум, - ако в този тържествен час ние не само усетим възобновяването на болката ни, но от болката да обещаем да останем верни на духа, който посветихме на нашия Гьотеанум, отдавайки на строителството му десетилетие труд.
към текста >>
И добре ще направим, както сме се събрали за годишнината от трагичната загуба на нашия Гьотеанум, ако си спомним, че трябва душевно да заемем правилна позиция по отношение на това събрание и да решим – всички и всеки – да носим напред към
дух
а в авангарда на човешкото развитие това, което беше изразено в материална форма в Гьотеанума, който беше отстранен от физическия поглед с действие, сходно с действието на Херострат.
Аз добре знаех: кръстниците присъстваха там в това време, - духовете на тези, които в средните векове са учили своите ученици по описания начин. И час след като беше произнесена последната дума, аз бях повикан със съобщението за пожара в Гьотеанума. При пожара ние прекарахме цялата тази новогодишна нощ. Струва си да се произнесат тези думи и неизразими чувства се надигат в нашите сърца и души. Но когато в еволюцията на човечеството се случи така, че нещо свято за тази еволюция бива изтръгнато, то винаги само малцина са способни да се стегнат – след изчезването на материалното – и да продължат работа в същия дух, на който материалното е било посветено.
И добре ще направим, както сме се събрали за годишнината от трагичната загуба на нашия Гьотеанум, ако си спомним, че трябва душевно да заемем правилна позиция по отношение на това събрание и да решим – всички и всеки – да носим напред към духа в авангарда на човешкото развитие това, което беше изразено в материална форма в Гьотеанума, който беше отстранен от физическия поглед с действие, сходно с действието на Херострат.
Нашата болка и тъга се вкопчват в стария Гьотеанум. Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум. Гьотеанумът може и да ни е отнет, но духът на Гьотеанума, ако с цялата си искреност се придържаме към него, никога не може да ни бъде отнет. Той толкова по-малко ще може да ни бъде отнет, ако в този тържествен час, който само малко отстои от момента преди година, когато пламъците похитиха любимия ни Гьотеанум, - ако в този тържествен час ние не само усетим възобновяването на болката ни, но от болката да обещаем да останем верни на духа, който посветихме на нашия Гьотеанум, отдавайки на строителството му десетилетие труд. Ако това обещание се направи днес в пълна сериозност от дълбините на нашите сърца, ако съумеем да преобразим болката и мъката в стимул за действие, тогава ще съумеем да преобразим горестното събитие в благодеяние.
към текста >>
Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си
дух
овните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум.
При пожара ние прекарахме цялата тази новогодишна нощ. Струва си да се произнесат тези думи и неизразими чувства се надигат в нашите сърца и души. Но когато в еволюцията на човечеството се случи така, че нещо свято за тази еволюция бива изтръгнато, то винаги само малцина са способни да се стегнат – след изчезването на материалното – и да продължат работа в същия дух, на който материалното е било посветено. И добре ще направим, както сме се събрали за годишнината от трагичната загуба на нашия Гьотеанум, ако си спомним, че трябва душевно да заемем правилна позиция по отношение на това събрание и да решим – всички и всеки – да носим напред към духа в авангарда на човешкото развитие това, което беше изразено в материална форма в Гьотеанума, който беше отстранен от физическия поглед с действие, сходно с действието на Херострат. Нашата болка и тъга се вкопчват в стария Гьотеанум.
Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум.
Гьотеанумът може и да ни е отнет, но духът на Гьотеанума, ако с цялата си искреност се придържаме към него, никога не може да ни бъде отнет. Той толкова по-малко ще може да ни бъде отнет, ако в този тържествен час, който само малко отстои от момента преди година, когато пламъците похитиха любимия ни Гьотеанум, - ако в този тържествен час ние не само усетим възобновяването на болката ни, но от болката да обещаем да останем верни на духа, който посветихме на нашия Гьотеанум, отдавайки на строителството му десетилетие труд. Ако това обещание се направи днес в пълна сериозност от дълбините на нашите сърца, ако съумеем да преобразим болката и мъката в стимул за действие, тогава ще съумеем да преобразим горестното събитие в благодеяние. Болката от това няма да премине, но тя ще ни помогне да намерим стимул към действие, действие в духа. И така, поглеждайки към страшните езици на огъня, които ни изпълват с такава невъобразима скръб, ще почувстваме в същото време, че се посветихме с тържествена клетва на висшите Божествени сили, които присъстват в нас, ще почувстваме, как духовният пламък се разгаря в нашите сърца.
към текста >>
Гьотеанумът може и да ни е отнет, но
дух
ът на Гьотеанума, ако с цялата си искреност се придържаме към него, никога не може да ни бъде отнет.
Струва си да се произнесат тези думи и неизразими чувства се надигат в нашите сърца и души. Но когато в еволюцията на човечеството се случи така, че нещо свято за тази еволюция бива изтръгнато, то винаги само малцина са способни да се стегнат – след изчезването на материалното – и да продължат работа в същия дух, на който материалното е било посветено. И добре ще направим, както сме се събрали за годишнината от трагичната загуба на нашия Гьотеанум, ако си спомним, че трябва душевно да заемем правилна позиция по отношение на това събрание и да решим – всички и всеки – да носим напред към духа в авангарда на човешкото развитие това, което беше изразено в материална форма в Гьотеанума, който беше отстранен от физическия поглед с действие, сходно с действието на Херострат. Нашата болка и тъга се вкопчват в стария Гьотеанум. Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум.
Гьотеанумът може и да ни е отнет, но духът на Гьотеанума, ако с цялата си искреност се придържаме към него, никога не може да ни бъде отнет.
Той толкова по-малко ще може да ни бъде отнет, ако в този тържествен час, който само малко отстои от момента преди година, когато пламъците похитиха любимия ни Гьотеанум, - ако в този тържествен час ние не само усетим възобновяването на болката ни, но от болката да обещаем да останем верни на духа, който посветихме на нашия Гьотеанум, отдавайки на строителството му десетилетие труд. Ако това обещание се направи днес в пълна сериозност от дълбините на нашите сърца, ако съумеем да преобразим болката и мъката в стимул за действие, тогава ще съумеем да преобразим горестното събитие в благодеяние. Болката от това няма да премине, но тя ще ни помогне да намерим стимул към действие, действие в духа. И така, поглеждайки към страшните езици на огъня, които ни изпълват с такава невъобразима скръб, ще почувстваме в същото време, че се посветихме с тържествена клетва на висшите Божествени сили, които присъстват в нас, ще почувстваме, как духовният пламък се разгаря в нашите сърца. И пламъкът в нашите сърца ще хвърли нова светлина и топлина върху всичко, което беше замислено и вложено в Гьотеанума, върху всичко, което сега решаваме да пренесем по-нататък в авангарда на човешкото развитие.
към текста >>
Той толкова по-малко ще може да ни бъде отнет, ако в този тържествен час, който само малко отстои от момента преди година, когато пламъците похитиха любимия ни Гьотеанум, - ако в този тържествен час ние не само усетим възобновяването на болката ни, но от болката да обещаем да останем верни на
дух
а, който посветихме на нашия Гьотеанум, отдавайки на строителството му десетилетие труд.
Но когато в еволюцията на човечеството се случи така, че нещо свято за тази еволюция бива изтръгнато, то винаги само малцина са способни да се стегнат – след изчезването на материалното – и да продължат работа в същия дух, на който материалното е било посветено. И добре ще направим, както сме се събрали за годишнината от трагичната загуба на нашия Гьотеанум, ако си спомним, че трябва душевно да заемем правилна позиция по отношение на това събрание и да решим – всички и всеки – да носим напред към духа в авангарда на човешкото развитие това, което беше изразено в материална форма в Гьотеанума, който беше отстранен от физическия поглед с действие, сходно с действието на Херострат. Нашата болка и тъга се вкопчват в стария Гьотеанум. Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум. Гьотеанумът може и да ни е отнет, но духът на Гьотеанума, ако с цялата си искреност се придържаме към него, никога не може да ни бъде отнет.
Той толкова по-малко ще може да ни бъде отнет, ако в този тържествен час, който само малко отстои от момента преди година, когато пламъците похитиха любимия ни Гьотеанум, - ако в този тържествен час ние не само усетим възобновяването на болката ни, но от болката да обещаем да останем верни на духа, който посветихме на нашия Гьотеанум, отдавайки на строителството му десетилетие труд.
Ако това обещание се направи днес в пълна сериозност от дълбините на нашите сърца, ако съумеем да преобразим болката и мъката в стимул за действие, тогава ще съумеем да преобразим горестното събитие в благодеяние. Болката от това няма да премине, но тя ще ни помогне да намерим стимул към действие, действие в духа. И така, поглеждайки към страшните езици на огъня, които ни изпълват с такава невъобразима скръб, ще почувстваме в същото време, че се посветихме с тържествена клетва на висшите Божествени сили, които присъстват в нас, ще почувстваме, как духовният пламък се разгаря в нашите сърца. И пламъкът в нашите сърца ще хвърли нова светлина и топлина върху всичко, което беше замислено и вложено в Гьотеанума, върху всичко, което сега решаваме да пренесем по-нататък в авангарда на човешкото развитие. Сега отново ще повторим и задълбочим думите, които тогава успях да ви кажа в Гьотеанума, почти в същия този момент преди година.
към текста >>
Болката от това няма да премине, но тя ще ни помогне да намерим стимул към действие, действие в
дух
а.
Нашата болка и тъга се вкопчват в стария Гьотеанум. Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум. Гьотеанумът може и да ни е отнет, но духът на Гьотеанума, ако с цялата си искреност се придържаме към него, никога не може да ни бъде отнет. Той толкова по-малко ще може да ни бъде отнет, ако в този тържествен час, който само малко отстои от момента преди година, когато пламъците похитиха любимия ни Гьотеанум, - ако в този тържествен час ние не само усетим възобновяването на болката ни, но от болката да обещаем да останем верни на духа, който посветихме на нашия Гьотеанум, отдавайки на строителството му десетилетие труд. Ако това обещание се направи днес в пълна сериозност от дълбините на нашите сърца, ако съумеем да преобразим болката и мъката в стимул за действие, тогава ще съумеем да преобразим горестното събитие в благодеяние.
Болката от това няма да премине, но тя ще ни помогне да намерим стимул към действие, действие в духа.
И така, поглеждайки към страшните езици на огъня, които ни изпълват с такава невъобразима скръб, ще почувстваме в същото време, че се посветихме с тържествена клетва на висшите Божествени сили, които присъстват в нас, ще почувстваме, как духовният пламък се разгаря в нашите сърца. И пламъкът в нашите сърца ще хвърли нова светлина и топлина върху всичко, което беше замислено и вложено в Гьотеанума, върху всичко, което сега решаваме да пренесем по-нататък в авангарда на човешкото развитие. Сега отново ще повторим и задълбочим думите, които тогава успях да ви кажа в Гьотеанума, почти в същия този момент преди година. В тази нощ аз казах приблизително следното: "Ние сме на прага на новата година, ние трябва да отидем по-нататък и да посрещнем настъпването на космическата нова година". Ако Гьотеанума още го имаше, бихме могли да повторим сега този призив.
към текста >>
И така, поглеждайки към страшните езици на огъня, които ни изпълват с такава невъобразима скръб, ще почувстваме в същото време, че се посветихме с тържествена клетва на висшите Божествени сили, които присъстват в нас, ще почувстваме, как
дух
овният пламък се разгаря в нашите сърца.
Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум. Гьотеанумът може и да ни е отнет, но духът на Гьотеанума, ако с цялата си искреност се придържаме към него, никога не може да ни бъде отнет. Той толкова по-малко ще може да ни бъде отнет, ако в този тържествен час, който само малко отстои от момента преди година, когато пламъците похитиха любимия ни Гьотеанум, - ако в този тържествен час ние не само усетим възобновяването на болката ни, но от болката да обещаем да останем верни на духа, който посветихме на нашия Гьотеанум, отдавайки на строителството му десетилетие труд. Ако това обещание се направи днес в пълна сериозност от дълбините на нашите сърца, ако съумеем да преобразим болката и мъката в стимул за действие, тогава ще съумеем да преобразим горестното събитие в благодеяние. Болката от това няма да премине, но тя ще ни помогне да намерим стимул към действие, действие в духа.
И така, поглеждайки към страшните езици на огъня, които ни изпълват с такава невъобразима скръб, ще почувстваме в същото време, че се посветихме с тържествена клетва на висшите Божествени сили, които присъстват в нас, ще почувстваме, как духовният пламък се разгаря в нашите сърца.
И пламъкът в нашите сърца ще хвърли нова светлина и топлина върху всичко, което беше замислено и вложено в Гьотеанума, върху всичко, което сега решаваме да пренесем по-нататък в авангарда на човешкото развитие. Сега отново ще повторим и задълбочим думите, които тогава успях да ви кажа в Гьотеанума, почти в същия този момент преди година. В тази нощ аз казах приблизително следното: "Ние сме на прага на новата година, ние трябва да отидем по-нататък и да посрещнем настъпването на космическата нова година". Ако Гьотеанума още го имаше, бихме могли да повторим сега този призив. Но него вече го няма.
към текста >>
И нека нашите сърца да бъдат здраво привързани към
дух
а и душата на този Гьотеанум.
Ако Гьотеанума още го имаше, бихме могли да повторим сега този призив. Но него вече го няма. Обаче същият този призив може да бъде произнесен отново и тази година, може би да бъде произнесен, вярвам, с удвоена сила, именно защото Гьотеанумът тук вече го няма. Да пренесем душата на Гьотеанума в новата космическа година, да се опитаме да въздигнем в новия Гьотеанум достоен паметник на предишния! Нека нашите сърца бъдат привързани към стария Гьотеанум, който бяхме принудени да отстъпим на стихиите.
И нека нашите сърца да бъдат здраво привързани към духа и душата на този Гьотеанум.
И с това тържествено обещание пред лицето на най-висшето и доброто в нас ние да водим нашия живот не само в новата година, но и в космическата нова година; ние ще встъпим в нея, готови за действие, поддържани и водени в душата и духа. Скъпи мои приятели, вие ме слушахте, възстановявайки в паметта си стария Гьотеанум. Вие живеете в спомена за този стар Гьотеанум. Хайде сега да станем в знак на това, което ще си обещаем, че ще продължим да работим в духа на Гьотеанума, като се обърнем към най-добрите и висши сили вътре в нас. Да бъде!
към текста >>
И с това тържествено обещание пред лицето на най-висшето и доброто в нас ние да водим нашия живот не само в новата година, но и в космическата нова година; ние ще встъпим в нея, готови за действие, поддържани и водени в душата и
дух
а.
Но него вече го няма. Обаче същият този призив може да бъде произнесен отново и тази година, може би да бъде произнесен, вярвам, с удвоена сила, именно защото Гьотеанумът тук вече го няма. Да пренесем душата на Гьотеанума в новата космическа година, да се опитаме да въздигнем в новия Гьотеанум достоен паметник на предишния! Нека нашите сърца бъдат привързани към стария Гьотеанум, който бяхме принудени да отстъпим на стихиите. И нека нашите сърца да бъдат здраво привързани към духа и душата на този Гьотеанум.
И с това тържествено обещание пред лицето на най-висшето и доброто в нас ние да водим нашия живот не само в новата година, но и в космическата нова година; ние ще встъпим в нея, готови за действие, поддържани и водени в душата и духа.
Скъпи мои приятели, вие ме слушахте, възстановявайки в паметта си стария Гьотеанум. Вие живеете в спомена за този стар Гьотеанум. Хайде сега да станем в знак на това, което ще си обещаем, че ще продължим да работим в духа на Гьотеанума, като се обърнем към най-добрите и висши сили вътре в нас. Да бъде! Амин!
към текста >>
Хайде сега да станем в знак на това, което ще си обещаем, че ще продължим да работим в
дух
а на Гьотеанума, като се обърнем към най-добрите и висши сили вътре в нас.
Нека нашите сърца бъдат привързани към стария Гьотеанум, който бяхме принудени да отстъпим на стихиите. И нека нашите сърца да бъдат здраво привързани към духа и душата на този Гьотеанум. И с това тържествено обещание пред лицето на най-висшето и доброто в нас ние да водим нашия живот не само в новата година, но и в космическата нова година; ние ще встъпим в нея, готови за действие, поддържани и водени в душата и духа. Скъпи мои приятели, вие ме слушахте, възстановявайки в паметта си стария Гьотеанум. Вие живеете в спомена за този стар Гьотеанум.
Хайде сега да станем в знак на това, което ще си обещаем, че ще продължим да работим в духа на Гьотеанума, като се обърнем към най-добрите и висши сили вътре в нас.
Да бъде! Амин! И ще отстояваме това наше тържествено обещание, ще му бъдем верни, докато ни стигнат силите, ще насочим към него волята си, - защото нашата воля е това, което обединява нашите човешки души с душите на боговете. Ще останем верни на духа, в когото в определен момент от живота си за първи път сме се обърнали към духовната наука на Гьотеанума. Това означава да спазим обещанието, което дадохме.
към текста >>
Ще останем верни на
дух
а, в когото в определен момент от живота си за първи път сме се обърнали към
дух
овната наука на Гьотеанума.
Вие живеете в спомена за този стар Гьотеанум. Хайде сега да станем в знак на това, което ще си обещаем, че ще продължим да работим в духа на Гьотеанума, като се обърнем към най-добрите и висши сили вътре в нас. Да бъде! Амин! И ще отстояваме това наше тържествено обещание, ще му бъдем верни, докато ни стигнат силите, ще насочим към него волята си, - защото нашата воля е това, което обединява нашите човешки души с душите на боговете.
Ще останем верни на духа, в когото в определен момент от живота си за първи път сме се обърнали към духовната наука на Гьотеанума.
Това означава да спазим обещанието, което дадохме.
към текста >>
74.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Но ми се иска да кажа следното: когато гледаме към хората, които във външния живот осъществяват
дух
овното ръководство в различните и области, забелязваме, че тези хора масово са потопени в дълбок сън.
ЛЕКЦИЯ ДЕВЕТА Дорнах, 1 януари 1924 г. Събрахме се днес за последен път на нашите събрания, които трябва да дадат мощен, значителен импулс на антропософското движение. Затова, позволете ми така да построя последната лекция, че тя, от една страна, вътрешно да съответства на общата перспектива, дадена от лекционният курс, а от друга, така да се каже, с емоционалната си страна да бъде ориентирана към бъдещето на антропософията. Когато днес гледаме света, то пред нашия поглед застават множество разрушителни сили, които действат вече в продължение на редица години; те действат така, че можем да се досещаме, към каква пропаст се пързаля западната цивилизация.
Но ми се иска да кажа следното: когато гледаме към хората, които във външния живот осъществяват духовното ръководство в различните и области, забелязваме, че тези хора масово са потопени в дълбок сън.
Възможно е , до неотдавна мнозинството от тях да мислило така: чак до XIX век човечеството в своите възгледи и представи е било по детски примитивно. След това в най-различни сфери на живота дойде най-новата наука и тя се култивира там в качеството си на вечна истина. Хората от този вид са чудовищно високомерни, обаче не го знаят. Но в съвременното човечество в противовес на това понякога се ражда подозрение, че работата съвсем не стои така, както я представя мнозинството. Преди някое време изнесох лекции в Германия (тези лекции бяха организирани от бюрото на Волф), привлекли такова множество слушатели, че някои вече отбелязаха, че антропософията се оказва търсена.
към текста >>
И това призовава хората към някаква различна
дух
овност, от предишната.
Но в съвременното човечество в противовес на това понякога се ражда подозрение, че работата съвсем не стои така, както я представя мнозинството. Преди някое време изнесох лекции в Германия (тези лекции бяха организирани от бюрото на Волф), привлекли такова множество слушатели, че някои вече отбелязаха, че антропософията се оказва търсена. Сред многото нелепо звучащи враждебни гласове се оказа един, който, макар и изказвайки се не по-умно от другите, въпреки това издаваше някакво характерно предчувствие. То беше отбелязано във вестникарска бележка, посветена на лекциите, която прочетох в Берлин. Ето какво произнесе вестникарският глас: в лекциите се обръща внимание върху това, че нещо става не само на земята, но и в целия Космос (цитирам бележката приблизително).
И това призовава хората към някаква различна духовност, от предишната.
Сега така наречените космически сили (а не просто земните импулси) нещо искат от човека. И това е нещо като космическа революция, резултат на която ще стане именно стремежът към нова духовност. Този глас е действително забележителен, защото истината е в следното. В течение на тези дни аз обосновавах от различни гледни точки, че импулсът, съобщаван от излизащата от Дорнах духовност, се поражда не от земята, а от духовния свят. Тук ние трябва да развием способност да следваме импулсите от духовния свят.
към текста >>
И това е нещо като космическа революция, резултат на която ще стане именно стремежът към нова
дух
овност.
Сред многото нелепо звучащи враждебни гласове се оказа един, който, макар и изказвайки се не по-умно от другите, въпреки това издаваше някакво характерно предчувствие. То беше отбелязано във вестникарска бележка, посветена на лекциите, която прочетох в Берлин. Ето какво произнесе вестникарският глас: в лекциите се обръща внимание върху това, че нещо става не само на земята, но и в целия Космос (цитирам бележката приблизително). И това призовава хората към някаква различна духовност, от предишната. Сега така наречените космически сили (а не просто земните импулси) нещо искат от човека.
И това е нещо като космическа революция, резултат на която ще стане именно стремежът към нова духовност.
Този глас е действително забележителен, защото истината е в следното. В течение на тези дни аз обосновавах от различни гледни точки, че импулсът, съобщаван от излизащата от Дорнах духовност, се поражда не от земята, а от духовния свят. Тук ние трябва да развием способност да следваме импулсите от духовния свят. Затова говорих по време на това Рождественско събрание за разнообразни импулси, присъстващи в развитието, - говорих за тях, за да могат сърцата да възприемат тези духовни импулси, които се вливат в земния свят, но които е невъзможно да бъдат възприети от самия земен свят. Защото всичко правилно, което по-рано донасяше земният свят, израстваше от духовния свят.
към текста >>
В течение на тези дни аз обосновавах от различни гледни точки, че импулсът, съобщаван от излизащата от Дорнах
дух
овност, се поражда не от земята, а от
дух
овния свят.
Ето какво произнесе вестникарският глас: в лекциите се обръща внимание върху това, че нещо става не само на земята, но и в целия Космос (цитирам бележката приблизително). И това призовава хората към някаква различна духовност, от предишната. Сега така наречените космически сили (а не просто земните импулси) нещо искат от човека. И това е нещо като космическа революция, резултат на която ще стане именно стремежът към нова духовност. Този глас е действително забележителен, защото истината е в следното.
В течение на тези дни аз обосновавах от различни гледни точки, че импулсът, съобщаван от излизащата от Дорнах духовност, се поражда не от земята, а от духовния свят.
Тук ние трябва да развием способност да следваме импулсите от духовния свят. Затова говорих по време на това Рождественско събрание за разнообразни импулси, присъстващи в развитието, - говорих за тях, за да могат сърцата да възприемат тези духовни импулси, които се вливат в земния свят, но които е невъзможно да бъдат възприети от самия земен свят. Защото всичко правилно, което по-рано донасяше земният свят, израстваше от духовния свят. И ако искаме да направим нещо полезно, плодотворно за земния свят, трябва да вземем импулса за това от духовния свят. Скъпи мои приятели, това ни предизвиква да кажем: вдъхновението, което получихме на тези събрания за внасянето му в по-нататъшната ни дейност, следва да съединим с голяма отговорност.
към текста >>
Тук ние трябва да развием способност да следваме импулсите от
дух
овния свят.
И това призовава хората към някаква различна духовност, от предишната. Сега така наречените космически сили (а не просто земните импулси) нещо искат от човека. И това е нещо като космическа революция, резултат на която ще стане именно стремежът към нова духовност. Този глас е действително забележителен, защото истината е в следното. В течение на тези дни аз обосновавах от различни гледни точки, че импулсът, съобщаван от излизащата от Дорнах духовност, се поражда не от земята, а от духовния свят.
Тук ние трябва да развием способност да следваме импулсите от духовния свят.
Затова говорих по време на това Рождественско събрание за разнообразни импулси, присъстващи в развитието, - говорих за тях, за да могат сърцата да възприемат тези духовни импулси, които се вливат в земния свят, но които е невъзможно да бъдат възприети от самия земен свят. Защото всичко правилно, което по-рано донасяше земният свят, израстваше от духовния свят. И ако искаме да направим нещо полезно, плодотворно за земния свят, трябва да вземем импулса за това от духовния свят. Скъпи мои приятели, това ни предизвиква да кажем: вдъхновението, което получихме на тези събрания за внасянето му в по-нататъшната ни дейност, следва да съединим с голяма отговорност. Дайте да посветим няколко минути на тази велика отговорност, която ни се пада от участието в тези събрания.
към текста >>
Затова говорих по време на това Рождественско събрание за разнообразни импулси, присъстващи в развитието, - говорих за тях, за да могат сърцата да възприемат тези
дух
овни импулси, които се вливат в земния свят, но които е невъзможно да бъдат възприети от самия земен свят.
Сега така наречените космически сили (а не просто земните импулси) нещо искат от човека. И това е нещо като космическа революция, резултат на която ще стане именно стремежът към нова духовност. Този глас е действително забележителен, защото истината е в следното. В течение на тези дни аз обосновавах от различни гледни точки, че импулсът, съобщаван от излизащата от Дорнах духовност, се поражда не от земята, а от духовния свят. Тук ние трябва да развием способност да следваме импулсите от духовния свят.
Затова говорих по време на това Рождественско събрание за разнообразни импулси, присъстващи в развитието, - говорих за тях, за да могат сърцата да възприемат тези духовни импулси, които се вливат в земния свят, но които е невъзможно да бъдат възприети от самия земен свят.
Защото всичко правилно, което по-рано донасяше земният свят, израстваше от духовния свят. И ако искаме да направим нещо полезно, плодотворно за земния свят, трябва да вземем импулса за това от духовния свят. Скъпи мои приятели, това ни предизвиква да кажем: вдъхновението, което получихме на тези събрания за внасянето му в по-нататъшната ни дейност, следва да съединим с голяма отговорност. Дайте да посветим няколко минути на тази велика отговорност, която ни се пада от участието в тези събрания. В последните десетилетия духовните наблюдения над някои личности предизвикаха горчиво предчувствие относно близката съдба на земното човечество.
към текста >>
Защото всичко правилно, което по-рано донасяше земният свят, израстваше от
дух
овния свят.
И това е нещо като космическа революция, резултат на която ще стане именно стремежът към нова духовност. Този глас е действително забележителен, защото истината е в следното. В течение на тези дни аз обосновавах от различни гледни точки, че импулсът, съобщаван от излизащата от Дорнах духовност, се поражда не от земята, а от духовния свят. Тук ние трябва да развием способност да следваме импулсите от духовния свят. Затова говорих по време на това Рождественско събрание за разнообразни импулси, присъстващи в развитието, - говорих за тях, за да могат сърцата да възприемат тези духовни импулси, които се вливат в земния свят, но които е невъзможно да бъдат възприети от самия земен свят.
Защото всичко правилно, което по-рано донасяше земният свят, израстваше от духовния свят.
И ако искаме да направим нещо полезно, плодотворно за земния свят, трябва да вземем импулса за това от духовния свят. Скъпи мои приятели, това ни предизвиква да кажем: вдъхновението, което получихме на тези събрания за внасянето му в по-нататъшната ни дейност, следва да съединим с голяма отговорност. Дайте да посветим няколко минути на тази велика отговорност, която ни се пада от участието в тези събрания. В последните десетилетия духовните наблюдения над някои личности предизвикаха горчиво предчувствие относно близката съдба на земното човечество. Беше възможно в духа сякаш да се минава край тези хора, наблюдавайки, как те в съня оставят своето физическо и етерно тяло и пребивават със своя аз и астрално тяло в духовния свят.
към текста >>
И ако искаме да направим нещо полезно, плодотворно за земния свят, трябва да вземем импулса за това от
дух
овния свят.
Този глас е действително забележителен, защото истината е в следното. В течение на тези дни аз обосновавах от различни гледни точки, че импулсът, съобщаван от излизащата от Дорнах духовност, се поражда не от земята, а от духовния свят. Тук ние трябва да развием способност да следваме импулсите от духовния свят. Затова говорих по време на това Рождественско събрание за разнообразни импулси, присъстващи в развитието, - говорих за тях, за да могат сърцата да възприемат тези духовни импулси, които се вливат в земния свят, но които е невъзможно да бъдат възприети от самия земен свят. Защото всичко правилно, което по-рано донасяше земният свят, израстваше от духовния свят.
И ако искаме да направим нещо полезно, плодотворно за земния свят, трябва да вземем импулса за това от духовния свят.
Скъпи мои приятели, това ни предизвиква да кажем: вдъхновението, което получихме на тези събрания за внасянето му в по-нататъшната ни дейност, следва да съединим с голяма отговорност. Дайте да посветим няколко минути на тази велика отговорност, която ни се пада от участието в тези събрания. В последните десетилетия духовните наблюдения над някои личности предизвикаха горчиво предчувствие относно близката съдба на земното човечество. Беше възможно в духа сякаш да се минава край тези хора, наблюдавайки, как те в съня оставят своето физическо и етерно тяло и пребивават със своя аз и астрално тяло в духовния свят. В последните десетилетия по време на сън азът и астралното тяло на човека странстваха; новият опит свидетелства за тежката отговорност на този, който знае за тези неща.
към текста >>
В последните десетилетия
дух
овните наблюдения над някои личности предизвикаха горчиво предчувствие относно близката съдба на земното човечество.
Затова говорих по време на това Рождественско събрание за разнообразни импулси, присъстващи в развитието, - говорих за тях, за да могат сърцата да възприемат тези духовни импулси, които се вливат в земния свят, но които е невъзможно да бъдат възприети от самия земен свят. Защото всичко правилно, което по-рано донасяше земният свят, израстваше от духовния свят. И ако искаме да направим нещо полезно, плодотворно за земния свят, трябва да вземем импулса за това от духовния свят. Скъпи мои приятели, това ни предизвиква да кажем: вдъхновението, което получихме на тези събрания за внасянето му в по-нататъшната ни дейност, следва да съединим с голяма отговорност. Дайте да посветим няколко минути на тази велика отговорност, която ни се пада от участието в тези събрания.
В последните десетилетия духовните наблюдения над някои личности предизвикаха горчиво предчувствие относно близката съдба на земното човечество.
Беше възможно в духа сякаш да се минава край тези хора, наблюдавайки, как те в съня оставят своето физическо и етерно тяло и пребивават със своя аз и астрално тяло в духовния свят. В последните десетилетия по време на сън азът и астралното тяло на човека странстваха; новият опит свидетелства за тежката отговорност на този, който знае за тези неща. Душите, които са напускали своето физическо и етерно тяло по време на сън, от заспиването до пробуждането, - тези души, както беше видно, впоследствие по-често се оказваха пред Пазача на прага. Този Пазач на прага – прагът на духовния свят – е заставал пред човешкото съзнание по време на развитието на човечеството по най-разнообразни начини. Най-важните неща в древността са се съобщавали под формата на митове и легенди, а не като историческо предание; така, многочислените митове и легенди са изобразявали именно това, как в древните времена една или друга личност се е срещала с Пазача на прага и е получавала от него наставления по повод на това, по какъв начин тя трябва да навлезе в духовния свят и как да се върне оттам във физическия свят.
към текста >>
Беше възможно в
дух
а сякаш да се минава край тези хора, наблюдавайки, как те в съня оставят своето физическо и етерно тяло и пребивават със своя аз и астрално тяло в
дух
овния свят.
Защото всичко правилно, което по-рано донасяше земният свят, израстваше от духовния свят. И ако искаме да направим нещо полезно, плодотворно за земния свят, трябва да вземем импулса за това от духовния свят. Скъпи мои приятели, това ни предизвиква да кажем: вдъхновението, което получихме на тези събрания за внасянето му в по-нататъшната ни дейност, следва да съединим с голяма отговорност. Дайте да посветим няколко минути на тази велика отговорност, която ни се пада от участието в тези събрания. В последните десетилетия духовните наблюдения над някои личности предизвикаха горчиво предчувствие относно близката съдба на земното човечество.
Беше възможно в духа сякаш да се минава край тези хора, наблюдавайки, как те в съня оставят своето физическо и етерно тяло и пребивават със своя аз и астрално тяло в духовния свят.
В последните десетилетия по време на сън азът и астралното тяло на човека странстваха; новият опит свидетелства за тежката отговорност на този, който знае за тези неща. Душите, които са напускали своето физическо и етерно тяло по време на сън, от заспиването до пробуждането, - тези души, както беше видно, впоследствие по-често се оказваха пред Пазача на прага. Този Пазач на прага – прагът на духовния свят – е заставал пред човешкото съзнание по време на развитието на човечеството по най-разнообразни начини. Най-важните неща в древността са се съобщавали под формата на митове и легенди, а не като историческо предание; така, многочислените митове и легенди са изобразявали именно това, как в древните времена една или друга личност се е срещала с Пазача на прага и е получавала от него наставления по повод на това, по какъв начин тя трябва да навлезе в духовния свят и как да се върне оттам във физическия свят. Защото правилното навлизане в духовния свят винаги трябва да е съпътствано с възможност за връщане във всеки един момент във физическия свят и след това да се стъпва в него здраво на краката, както е свойствено на практичния и разсъдлив човек, а не на замечтания мистик.
към текста >>
Този Пазач на прага – прагът на
дух
овния свят – е заставал пред човешкото съзнание по време на развитието на човечеството по най-разнообразни начини.
Дайте да посветим няколко минути на тази велика отговорност, която ни се пада от участието в тези събрания. В последните десетилетия духовните наблюдения над някои личности предизвикаха горчиво предчувствие относно близката съдба на земното човечество. Беше възможно в духа сякаш да се минава край тези хора, наблюдавайки, как те в съня оставят своето физическо и етерно тяло и пребивават със своя аз и астрално тяло в духовния свят. В последните десетилетия по време на сън азът и астралното тяло на човека странстваха; новият опит свидетелства за тежката отговорност на този, който знае за тези неща. Душите, които са напускали своето физическо и етерно тяло по време на сън, от заспиването до пробуждането, - тези души, както беше видно, впоследствие по-често се оказваха пред Пазача на прага.
Този Пазач на прага – прагът на духовния свят – е заставал пред човешкото съзнание по време на развитието на човечеството по най-разнообразни начини.
Най-важните неща в древността са се съобщавали под формата на митове и легенди, а не като историческо предание; така, многочислените митове и легенди са изобразявали именно това, как в древните времена една или друга личност се е срещала с Пазача на прага и е получавала от него наставления по повод на това, по какъв начин тя трябва да навлезе в духовния свят и как да се върне оттам във физическия свят. Защото правилното навлизане в духовния свят винаги трябва да е съпътствано с възможност за връщане във всеки един момент във физическия свят и след това да се стъпва в него здраво на краката, както е свойствено на практичния и разсъдлив човек, а не на замечтания мистик. Подобни наставления са очаквали от Пазача на прага в продължение на всичките хилядолетни стремежи на човека към духовния свят. Но започвайки от последната третина на XIX век крайно рядко е можело да бъде видян човек, който е достигал Пазача на прага в будно състояние. В наше време, когато на цялото човечество исторически е наложено задължението в каквато и да е форма да отиде до Пазача на прага, толкова повече могат да се намерят при пътешествията из духовния свят, как при Пазача на прага идват именно спящи души – под формата на аз и астрално тяло.
към текста >>
Най-важните неща в древността са се съобщавали под формата на митове и легенди, а не като историческо предание; така, многочислените митове и легенди са изобразявали именно това, как в древните времена една или друга личност се е срещала с Пазача на прага и е получавала от него наставления по повод на това, по какъв начин тя трябва да навлезе в
дух
овния свят и как да се върне оттам във физическия свят.
В последните десетилетия духовните наблюдения над някои личности предизвикаха горчиво предчувствие относно близката съдба на земното човечество. Беше възможно в духа сякаш да се минава край тези хора, наблюдавайки, как те в съня оставят своето физическо и етерно тяло и пребивават със своя аз и астрално тяло в духовния свят. В последните десетилетия по време на сън азът и астралното тяло на човека странстваха; новият опит свидетелства за тежката отговорност на този, който знае за тези неща. Душите, които са напускали своето физическо и етерно тяло по време на сън, от заспиването до пробуждането, - тези души, както беше видно, впоследствие по-често се оказваха пред Пазача на прага. Този Пазач на прага – прагът на духовния свят – е заставал пред човешкото съзнание по време на развитието на човечеството по най-разнообразни начини.
Най-важните неща в древността са се съобщавали под формата на митове и легенди, а не като историческо предание; така, многочислените митове и легенди са изобразявали именно това, как в древните времена една или друга личност се е срещала с Пазача на прага и е получавала от него наставления по повод на това, по какъв начин тя трябва да навлезе в духовния свят и как да се върне оттам във физическия свят.
Защото правилното навлизане в духовния свят винаги трябва да е съпътствано с възможност за връщане във всеки един момент във физическия свят и след това да се стъпва в него здраво на краката, както е свойствено на практичния и разсъдлив човек, а не на замечтания мистик. Подобни наставления са очаквали от Пазача на прага в продължение на всичките хилядолетни стремежи на човека към духовния свят. Но започвайки от последната третина на XIX век крайно рядко е можело да бъде видян човек, който е достигал Пазача на прага в будно състояние. В наше време, когато на цялото човечество исторически е наложено задължението в каквато и да е форма да отиде до Пазача на прага, толкова повече могат да се намерят при пътешествията из духовния свят, как при Пазача на прага идват именно спящи души – под формата на аз и астрално тяло. Ето изпълнената със смисъл картина, която може да се наблюдава днес: сериозният Пазач на прага, около който са се събрали групи спящи човешки души, които нямат сили да дойдат при него в будно състояние и затова идват при него по време на сън.
към текста >>
Защото правилното навлизане в
дух
овния свят винаги трябва да е съпътствано с възможност за връщане във всеки един момент във физическия свят и след това да се стъпва в него здраво на краката, както е свойствено на практичния и разсъдлив човек, а не на замечтания мистик.
Беше възможно в духа сякаш да се минава край тези хора, наблюдавайки, как те в съня оставят своето физическо и етерно тяло и пребивават със своя аз и астрално тяло в духовния свят. В последните десетилетия по време на сън азът и астралното тяло на човека странстваха; новият опит свидетелства за тежката отговорност на този, който знае за тези неща. Душите, които са напускали своето физическо и етерно тяло по време на сън, от заспиването до пробуждането, - тези души, както беше видно, впоследствие по-често се оказваха пред Пазача на прага. Този Пазач на прага – прагът на духовния свят – е заставал пред човешкото съзнание по време на развитието на човечеството по най-разнообразни начини. Най-важните неща в древността са се съобщавали под формата на митове и легенди, а не като историческо предание; така, многочислените митове и легенди са изобразявали именно това, как в древните времена една или друга личност се е срещала с Пазача на прага и е получавала от него наставления по повод на това, по какъв начин тя трябва да навлезе в духовния свят и как да се върне оттам във физическия свят.
Защото правилното навлизане в духовния свят винаги трябва да е съпътствано с възможност за връщане във всеки един момент във физическия свят и след това да се стъпва в него здраво на краката, както е свойствено на практичния и разсъдлив човек, а не на замечтания мистик.
Подобни наставления са очаквали от Пазача на прага в продължение на всичките хилядолетни стремежи на човека към духовния свят. Но започвайки от последната третина на XIX век крайно рядко е можело да бъде видян човек, който е достигал Пазача на прага в будно състояние. В наше време, когато на цялото човечество исторически е наложено задължението в каквато и да е форма да отиде до Пазача на прага, толкова повече могат да се намерят при пътешествията из духовния свят, как при Пазача на прага идват именно спящи души – под формата на аз и астрално тяло. Ето изпълнената със смисъл картина, която може да се наблюдава днес: сериозният Пазач на прага, около който са се събрали групи спящи човешки души, които нямат сили да дойдат при него в будно състояние и затова идват при него по време на сън. След съзерцанието на разиграващата се там сцена стигаш до мисълта, която е свързана именно със зараждането на великата отговорност.
към текста >>
Подобни наставления са очаквали от Пазача на прага в продължение на всичките хилядолетни стремежи на човека към
дух
овния свят.
В последните десетилетия по време на сън азът и астралното тяло на човека странстваха; новият опит свидетелства за тежката отговорност на този, който знае за тези неща. Душите, които са напускали своето физическо и етерно тяло по време на сън, от заспиването до пробуждането, - тези души, както беше видно, впоследствие по-често се оказваха пред Пазача на прага. Този Пазач на прага – прагът на духовния свят – е заставал пред човешкото съзнание по време на развитието на човечеството по най-разнообразни начини. Най-важните неща в древността са се съобщавали под формата на митове и легенди, а не като историческо предание; така, многочислените митове и легенди са изобразявали именно това, как в древните времена една или друга личност се е срещала с Пазача на прага и е получавала от него наставления по повод на това, по какъв начин тя трябва да навлезе в духовния свят и как да се върне оттам във физическия свят. Защото правилното навлизане в духовния свят винаги трябва да е съпътствано с възможност за връщане във всеки един момент във физическия свят и след това да се стъпва в него здраво на краката, както е свойствено на практичния и разсъдлив човек, а не на замечтания мистик.
Подобни наставления са очаквали от Пазача на прага в продължение на всичките хилядолетни стремежи на човека към духовния свят.
Но започвайки от последната третина на XIX век крайно рядко е можело да бъде видян човек, който е достигал Пазача на прага в будно състояние. В наше време, когато на цялото човечество исторически е наложено задължението в каквато и да е форма да отиде до Пазача на прага, толкова повече могат да се намерят при пътешествията из духовния свят, как при Пазача на прага идват именно спящи души – под формата на аз и астрално тяло. Ето изпълнената със смисъл картина, която може да се наблюдава днес: сериозният Пазач на прага, около който са се събрали групи спящи човешки души, които нямат сили да дойдат при него в будно състояние и затова идват при него по време на сън. След съзерцанието на разиграващата се там сцена стигаш до мисълта, която е свързана именно със зараждането на великата отговорност. Тези души, който достигат по такъв начин, в спящо състояние Пазача на прага, изискват достъп до духовния свят, преход през прага, в състояние на сън.
към текста >>
В наше време, когато на цялото човечество исторически е наложено задължението в каквато и да е форма да отиде до Пазача на прага, толкова повече могат да се намерят при пътешествията из
дух
овния свят, как при Пазача на прага идват именно спящи души – под формата на аз и астрално тяло.
Този Пазач на прага – прагът на духовния свят – е заставал пред човешкото съзнание по време на развитието на човечеството по най-разнообразни начини. Най-важните неща в древността са се съобщавали под формата на митове и легенди, а не като историческо предание; така, многочислените митове и легенди са изобразявали именно това, как в древните времена една или друга личност се е срещала с Пазача на прага и е получавала от него наставления по повод на това, по какъв начин тя трябва да навлезе в духовния свят и как да се върне оттам във физическия свят. Защото правилното навлизане в духовния свят винаги трябва да е съпътствано с възможност за връщане във всеки един момент във физическия свят и след това да се стъпва в него здраво на краката, както е свойствено на практичния и разсъдлив човек, а не на замечтания мистик. Подобни наставления са очаквали от Пазача на прага в продължение на всичките хилядолетни стремежи на човека към духовния свят. Но започвайки от последната третина на XIX век крайно рядко е можело да бъде видян човек, който е достигал Пазача на прага в будно състояние.
В наше време, когато на цялото човечество исторически е наложено задължението в каквато и да е форма да отиде до Пазача на прага, толкова повече могат да се намерят при пътешествията из духовния свят, как при Пазача на прага идват именно спящи души – под формата на аз и астрално тяло.
Ето изпълнената със смисъл картина, която може да се наблюдава днес: сериозният Пазач на прага, около който са се събрали групи спящи човешки души, които нямат сили да дойдат при него в будно състояние и затова идват при него по време на сън. След съзерцанието на разиграващата се там сцена стигаш до мисълта, която е свързана именно със зараждането на великата отговорност. Тези души, който достигат по такъв начин, в спящо състояние Пазача на прага, изискват достъп до духовния свят, преход през прага, в състояние на сън. В будно състояние това става неосъзнато или подсъзнателно. И в многобройни случаи се чува гласът на този сериозен Пазач на прага: "Ти не можеш да получиш достъп до духовния свят.
към текста >>
Тези души, който достигат по такъв начин, в спящо състояние Пазача на прага, изискват достъп до
дух
овния свят, преход през прага, в състояние на сън.
Подобни наставления са очаквали от Пазача на прага в продължение на всичките хилядолетни стремежи на човека към духовния свят. Но започвайки от последната третина на XIX век крайно рядко е можело да бъде видян човек, който е достигал Пазача на прага в будно състояние. В наше време, когато на цялото човечество исторически е наложено задължението в каквато и да е форма да отиде до Пазача на прага, толкова повече могат да се намерят при пътешествията из духовния свят, как при Пазача на прага идват именно спящи души – под формата на аз и астрално тяло. Ето изпълнената със смисъл картина, която може да се наблюдава днес: сериозният Пазач на прага, около който са се събрали групи спящи човешки души, които нямат сили да дойдат при него в будно състояние и затова идват при него по време на сън. След съзерцанието на разиграващата се там сцена стигаш до мисълта, която е свързана именно със зараждането на великата отговорност.
Тези души, който достигат по такъв начин, в спящо състояние Пазача на прага, изискват достъп до духовния свят, преход през прага, в състояние на сън.
В будно състояние това става неосъзнато или подсъзнателно. И в многобройни случаи се чува гласът на този сериозен Пазач на прага: "Ти не можеш да получиш достъп до духовния свят. Ти трябва да се върнеш назад. " Защото ако Пазачът на прага предостави безпрепятствен достъп в духовния свят на такива души, те биха преминали прага и биха встъпили в духовния свят с понятията, с които ги е снабдила съвременната цивилизация, съвременното училище, съвременното възпитание, - с тези понятия и идеи, с който човек сега е принуден да живее, като започне от шестгодишна възраст и, всъщност, чак до края на дните си. Тези понятия и идеи притежават тази особеност: ако човек встъпи с тях в духовния свят (подобно на това, как той е извършвал с тях своето развитие, израстването си в съвременната цивилизация и училище), той ще се окаже парализиран по отношение на душата си.
към текста >>
И в многобройни случаи се чува гласът на този сериозен Пазач на прага: "Ти не можеш да получиш достъп до
дух
овния свят.
В наше време, когато на цялото човечество исторически е наложено задължението в каквато и да е форма да отиде до Пазача на прага, толкова повече могат да се намерят при пътешествията из духовния свят, как при Пазача на прага идват именно спящи души – под формата на аз и астрално тяло. Ето изпълнената със смисъл картина, която може да се наблюдава днес: сериозният Пазач на прага, около който са се събрали групи спящи човешки души, които нямат сили да дойдат при него в будно състояние и затова идват при него по време на сън. След съзерцанието на разиграващата се там сцена стигаш до мисълта, която е свързана именно със зараждането на великата отговорност. Тези души, който достигат по такъв начин, в спящо състояние Пазача на прага, изискват достъп до духовния свят, преход през прага, в състояние на сън. В будно състояние това става неосъзнато или подсъзнателно.
И в многобройни случаи се чува гласът на този сериозен Пазач на прага: "Ти не можеш да получиш достъп до духовния свят.
Ти трябва да се върнеш назад. " Защото ако Пазачът на прага предостави безпрепятствен достъп в духовния свят на такива души, те биха преминали прага и биха встъпили в духовния свят с понятията, с които ги е снабдила съвременната цивилизация, съвременното училище, съвременното възпитание, - с тези понятия и идеи, с който човек сега е принуден да живее, като започне от шестгодишна възраст и, всъщност, чак до края на дните си. Тези понятия и идеи притежават тази особеност: ако човек встъпи с тях в духовния свят (подобно на това, как той е извършвал с тях своето развитие, израстването си в съвременната цивилизация и училище), той ще се окаже парализиран по отношение на душата си. И връщането му във физическия свят ще стане тогава в мисловна и идейна пустота. Ако Пазачът на прага не отблъскваше по най-строг начин душите на твърде много съвременни хора и допуснеше тези души в духовния свят, то тогава те, при връщането си обратно в будно състояние, биха изпитали такова чувство: аз не съм в състояние да мисля, моите мисли нямат съприкосновение с мозъка, аз съм принуден да живея без мисли.
към текста >>
" Защото ако Пазачът на прага предостави безпрепятствен достъп в
дух
овния свят на такива души, те биха преминали прага и биха встъпили в
дух
овния свят с понятията, с които ги е снабдила съвременната цивилизация, съвременното училище, съвременното възпитание, - с тези понятия и идеи, с който човек сега е принуден да живее, като започне от шестгодишна възраст и, всъщност, чак до края на дните си.
След съзерцанието на разиграващата се там сцена стигаш до мисълта, която е свързана именно със зараждането на великата отговорност. Тези души, който достигат по такъв начин, в спящо състояние Пазача на прага, изискват достъп до духовния свят, преход през прага, в състояние на сън. В будно състояние това става неосъзнато или подсъзнателно. И в многобройни случаи се чува гласът на този сериозен Пазач на прага: "Ти не можеш да получиш достъп до духовния свят. Ти трябва да се върнеш назад.
" Защото ако Пазачът на прага предостави безпрепятствен достъп в духовния свят на такива души, те биха преминали прага и биха встъпили в духовния свят с понятията, с които ги е снабдила съвременната цивилизация, съвременното училище, съвременното възпитание, - с тези понятия и идеи, с който човек сега е принуден да живее, като започне от шестгодишна възраст и, всъщност, чак до края на дните си.
Тези понятия и идеи притежават тази особеност: ако човек встъпи с тях в духовния свят (подобно на това, как той е извършвал с тях своето развитие, израстването си в съвременната цивилизация и училище), той ще се окаже парализиран по отношение на душата си. И връщането му във физическия свят ще стане тогава в мисловна и идейна пустота. Ако Пазачът на прага не отблъскваше по най-строг начин душите на твърде много съвременни хора и допуснеше тези души в духовния свят, то тогава те, при връщането си обратно в будно състояние, биха изпитали такова чувство: аз не съм в състояние да мисля, моите мисли нямат съприкосновение с мозъка, аз съм принуден да живея без мисли. Със света на абстрактните идеи, който човек привързва към всичко в действителния живот може да се влезе в духовния свят, но да се излезе оттам е невъзможно. И когато видиш тази сцена, която много души днес действително преживяват на сън, тогава си казваш: о, само ако можех да оградя тези души от изпитанията при умирането на всичко това, което те преживяват на сън!
към текста >>
Тези понятия и идеи притежават тази особеност: ако човек встъпи с тях в
дух
овния свят (подобно на това, как той е извършвал с тях своето развитие, израстването си в съвременната цивилизация и училище), той ще се окаже парализиран по отношение на душата си.
Тези души, който достигат по такъв начин, в спящо състояние Пазача на прага, изискват достъп до духовния свят, преход през прага, в състояние на сън. В будно състояние това става неосъзнато или подсъзнателно. И в многобройни случаи се чува гласът на този сериозен Пазач на прага: "Ти не можеш да получиш достъп до духовния свят. Ти трябва да се върнеш назад. " Защото ако Пазачът на прага предостави безпрепятствен достъп в духовния свят на такива души, те биха преминали прага и биха встъпили в духовния свят с понятията, с които ги е снабдила съвременната цивилизация, съвременното училище, съвременното възпитание, - с тези понятия и идеи, с който човек сега е принуден да живее, като започне от шестгодишна възраст и, всъщност, чак до края на дните си.
Тези понятия и идеи притежават тази особеност: ако човек встъпи с тях в духовния свят (подобно на това, как той е извършвал с тях своето развитие, израстването си в съвременната цивилизация и училище), той ще се окаже парализиран по отношение на душата си.
И връщането му във физическия свят ще стане тогава в мисловна и идейна пустота. Ако Пазачът на прага не отблъскваше по най-строг начин душите на твърде много съвременни хора и допуснеше тези души в духовния свят, то тогава те, при връщането си обратно в будно състояние, биха изпитали такова чувство: аз не съм в състояние да мисля, моите мисли нямат съприкосновение с мозъка, аз съм принуден да живея без мисли. Със света на абстрактните идеи, който човек привързва към всичко в действителния живот може да се влезе в духовния свят, но да се излезе оттам е невъзможно. И когато видиш тази сцена, която много души днес действително преживяват на сън, тогава си казваш: о, само ако можех да оградя тези души от изпитанията при умирането на всичко това, което те преживяват на сън! Защото ако това състояние пред лицето на Пазача на прага би продължило достатъчно дълго, - тоест ако човешката цивилизация дълго би пребивавала в това, което днес се изучава в училищата и го пренасят в качеството му на предания през цивилизацията, то тогава животът би възникнал от сънното състояние.
към текста >>
Ако Пазачът на прага не отблъскваше по най-строг начин душите на твърде много съвременни хора и допуснеше тези души в
дух
овния свят, то тогава те, при връщането си обратно в будно състояние, биха изпитали такова чувство: аз не съм в състояние да мисля, моите мисли нямат съприкосновение с мозъка, аз съм принуден да живея без мисли.
И в многобройни случаи се чува гласът на този сериозен Пазач на прага: "Ти не можеш да получиш достъп до духовния свят. Ти трябва да се върнеш назад. " Защото ако Пазачът на прага предостави безпрепятствен достъп в духовния свят на такива души, те биха преминали прага и биха встъпили в духовния свят с понятията, с които ги е снабдила съвременната цивилизация, съвременното училище, съвременното възпитание, - с тези понятия и идеи, с който човек сега е принуден да живее, като започне от шестгодишна възраст и, всъщност, чак до края на дните си. Тези понятия и идеи притежават тази особеност: ако човек встъпи с тях в духовния свят (подобно на това, как той е извършвал с тях своето развитие, израстването си в съвременната цивилизация и училище), той ще се окаже парализиран по отношение на душата си. И връщането му във физическия свят ще стане тогава в мисловна и идейна пустота.
Ако Пазачът на прага не отблъскваше по най-строг начин душите на твърде много съвременни хора и допуснеше тези души в духовния свят, то тогава те, при връщането си обратно в будно състояние, биха изпитали такова чувство: аз не съм в състояние да мисля, моите мисли нямат съприкосновение с мозъка, аз съм принуден да живея без мисли.
Със света на абстрактните идеи, който човек привързва към всичко в действителния живот може да се влезе в духовния свят, но да се излезе оттам е невъзможно. И когато видиш тази сцена, която много души днес действително преживяват на сън, тогава си казваш: о, само ако можех да оградя тези души от изпитанията при умирането на всичко това, което те преживяват на сън! Защото ако това състояние пред лицето на Пазача на прага би продължило достатъчно дълго, - тоест ако човешката цивилизация дълго би пребивавала в това, което днес се изучава в училищата и го пренасят в качеството му на предания през цивилизацията, то тогава животът би възникнал от сънното състояние. Човешките души биха влизали през вратата на смъртта в духовния свят, но вече не биха могли да пренесат в следващия земен живот силата на идеите. Защото с днешните мисли може да се влезе в духовния свят, но с тях не може отново да се излезе.
към текста >>
Със света на абстрактните идеи, който човек привързва към всичко в действителния живот може да се влезе в
дух
овния свят, но да се излезе оттам е невъзможно.
Ти трябва да се върнеш назад. " Защото ако Пазачът на прага предостави безпрепятствен достъп в духовния свят на такива души, те биха преминали прага и биха встъпили в духовния свят с понятията, с които ги е снабдила съвременната цивилизация, съвременното училище, съвременното възпитание, - с тези понятия и идеи, с който човек сега е принуден да живее, като започне от шестгодишна възраст и, всъщност, чак до края на дните си. Тези понятия и идеи притежават тази особеност: ако човек встъпи с тях в духовния свят (подобно на това, как той е извършвал с тях своето развитие, израстването си в съвременната цивилизация и училище), той ще се окаже парализиран по отношение на душата си. И връщането му във физическия свят ще стане тогава в мисловна и идейна пустота. Ако Пазачът на прага не отблъскваше по най-строг начин душите на твърде много съвременни хора и допуснеше тези души в духовния свят, то тогава те, при връщането си обратно в будно състояние, биха изпитали такова чувство: аз не съм в състояние да мисля, моите мисли нямат съприкосновение с мозъка, аз съм принуден да живея без мисли.
Със света на абстрактните идеи, който човек привързва към всичко в действителния живот може да се влезе в духовния свят, но да се излезе оттам е невъзможно.
И когато видиш тази сцена, която много души днес действително преживяват на сън, тогава си казваш: о, само ако можех да оградя тези души от изпитанията при умирането на всичко това, което те преживяват на сън! Защото ако това състояние пред лицето на Пазача на прага би продължило достатъчно дълго, - тоест ако човешката цивилизация дълго би пребивавала в това, което днес се изучава в училищата и го пренасят в качеството му на предания през цивилизацията, то тогава животът би възникнал от сънното състояние. Човешките души биха влизали през вратата на смъртта в духовния свят, но вече не биха могли да пренесат в следващия земен живот силата на идеите. Защото с днешните мисли може да се влезе в духовния свят, но с тях не може отново да се излезе. Отново да се излезе може само изпитвайки парализа на душата.
към текста >>
Човешките души биха влизали през вратата на смъртта в
дух
овния свят, но вече не биха могли да пренесат в следващия земен живот силата на идеите.
И връщането му във физическия свят ще стане тогава в мисловна и идейна пустота. Ако Пазачът на прага не отблъскваше по най-строг начин душите на твърде много съвременни хора и допуснеше тези души в духовния свят, то тогава те, при връщането си обратно в будно състояние, биха изпитали такова чувство: аз не съм в състояние да мисля, моите мисли нямат съприкосновение с мозъка, аз съм принуден да живея без мисли. Със света на абстрактните идеи, който човек привързва към всичко в действителния живот може да се влезе в духовния свят, но да се излезе оттам е невъзможно. И когато видиш тази сцена, която много души днес действително преживяват на сън, тогава си казваш: о, само ако можех да оградя тези души от изпитанията при умирането на всичко това, което те преживяват на сън! Защото ако това състояние пред лицето на Пазача на прага би продължило достатъчно дълго, - тоест ако човешката цивилизация дълго би пребивавала в това, което днес се изучава в училищата и го пренасят в качеството му на предания през цивилизацията, то тогава животът би възникнал от сънното състояние.
Човешките души биха влизали през вратата на смъртта в духовния свят, но вече не биха могли да пренесат в следващия земен живот силата на идеите.
Защото с днешните мисли може да се влезе в духовния свят, но с тях не може отново да се излезе. Отново да се излезе може само изпитвайки парализа на душата. Обърнете внимание върху това, че съвременната цивилизация може да бъде обоснована с помощта на тази форма на духовен живот, която се култивира вече толкова дълго, но животът няма да приеме подобна обосновка. Тази цивилизация може да просъществува още някое време. Душите нищо няма да знаят за Пазача на прага по време на будност, а по време на сън те ще бъдат отхвърлени от този Пазач, за да не се парализират; и в края на краищата в бъдеще ще се появи на света такъв вид хора, който няма да могат да приложат в земния си живот никакви идеи, така че мисленето, животът в идеите, ще изчезнат от лицето на Земята.
към текста >>
Защото с днешните мисли може да се влезе в
дух
овния свят, но с тях не може отново да се излезе.
Ако Пазачът на прага не отблъскваше по най-строг начин душите на твърде много съвременни хора и допуснеше тези души в духовния свят, то тогава те, при връщането си обратно в будно състояние, биха изпитали такова чувство: аз не съм в състояние да мисля, моите мисли нямат съприкосновение с мозъка, аз съм принуден да живея без мисли. Със света на абстрактните идеи, който човек привързва към всичко в действителния живот може да се влезе в духовния свят, но да се излезе оттам е невъзможно. И когато видиш тази сцена, която много души днес действително преживяват на сън, тогава си казваш: о, само ако можех да оградя тези души от изпитанията при умирането на всичко това, което те преживяват на сън! Защото ако това състояние пред лицето на Пазача на прага би продължило достатъчно дълго, - тоест ако човешката цивилизация дълго би пребивавала в това, което днес се изучава в училищата и го пренасят в качеството му на предания през цивилизацията, то тогава животът би възникнал от сънното състояние. Човешките души биха влизали през вратата на смъртта в духовния свят, но вече не биха могли да пренесат в следващия земен живот силата на идеите.
Защото с днешните мисли може да се влезе в духовния свят, но с тях не може отново да се излезе.
Отново да се излезе може само изпитвайки парализа на душата. Обърнете внимание върху това, че съвременната цивилизация може да бъде обоснована с помощта на тази форма на духовен живот, която се култивира вече толкова дълго, но животът няма да приеме подобна обосновка. Тази цивилизация може да просъществува още някое време. Душите нищо няма да знаят за Пазача на прага по време на будност, а по време на сън те ще бъдат отхвърлени от този Пазач, за да не се парализират; и в края на краищата в бъдеще ще се появи на света такъв вид хора, който няма да могат да приложат в земния си живот никакви идеи, така че мисленето, животът в идеите, ще изчезнат от лицето на Земята. Земята ще се окаже заселена от болен вид хора, притежаващи само инстинкти.
към текста >>
Обърнете внимание върху това, че съвременната цивилизация може да бъде обоснована с помощта на тази форма на
дух
овен живот, която се култивира вече толкова дълго, но животът няма да приеме подобна обосновка.
И когато видиш тази сцена, която много души днес действително преживяват на сън, тогава си казваш: о, само ако можех да оградя тези души от изпитанията при умирането на всичко това, което те преживяват на сън! Защото ако това състояние пред лицето на Пазача на прага би продължило достатъчно дълго, - тоест ако човешката цивилизация дълго би пребивавала в това, което днес се изучава в училищата и го пренасят в качеството му на предания през цивилизацията, то тогава животът би възникнал от сънното състояние. Човешките души биха влизали през вратата на смъртта в духовния свят, но вече не биха могли да пренесат в следващия земен живот силата на идеите. Защото с днешните мисли може да се влезе в духовния свят, но с тях не може отново да се излезе. Отново да се излезе може само изпитвайки парализа на душата.
Обърнете внимание върху това, че съвременната цивилизация може да бъде обоснована с помощта на тази форма на духовен живот, която се култивира вече толкова дълго, но животът няма да приеме подобна обосновка.
Тази цивилизация може да просъществува още някое време. Душите нищо няма да знаят за Пазача на прага по време на будност, а по време на сън те ще бъдат отхвърлени от този Пазач, за да не се парализират; и в края на краищата в бъдеще ще се появи на света такъв вид хора, който няма да могат да приложат в земния си живот никакви идеи, така че мисленето, животът в идеите, ще изчезнат от лицето на Земята. Земята ще се окаже заселена от болен вид хора, притежаващи само инстинкти. Развитието на човечеството ще се окаже във властта на лоши чувства и емоции, лишени от водещата сила на идеите. Да, печалната картина, заставаща пред духовния поглед на наблюдателя не е само образ на души, стоящи пред Пазача на прага, на които е забранен входа в духовния свят - тази картина има и друг аспект.
към текста >>
Да, печалната картина, заставаща пред
дух
овния поглед на наблюдателя не е само образ на души, стоящи пред Пазача на прага, на които е забранен входа в
дух
овния свят - тази картина има и друг аспект.
Обърнете внимание върху това, че съвременната цивилизация може да бъде обоснована с помощта на тази форма на духовен живот, която се култивира вече толкова дълго, но животът няма да приеме подобна обосновка. Тази цивилизация може да просъществува още някое време. Душите нищо няма да знаят за Пазача на прага по време на будност, а по време на сън те ще бъдат отхвърлени от този Пазач, за да не се парализират; и в края на краищата в бъдеще ще се появи на света такъв вид хора, който няма да могат да приложат в земния си живот никакви идеи, така че мисленето, животът в идеите, ще изчезнат от лицето на Земята. Земята ще се окаже заселена от болен вид хора, притежаващи само инстинкти. Развитието на човечеството ще се окаже във властта на лоши чувства и емоции, лишени от водещата сила на идеите.
Да, печалната картина, заставаща пред духовния поглед на наблюдателя не е само образ на души, стоящи пред Пазача на прага, на които е забранен входа в духовния свят - тази картина има и друг аспект.
Ако вземем човешко същество, което има своите корени не в западната, а в източната цивилизация, и въвлечем това същество в охарактеризираното по-горе пътуване, при което ние наблюдаваме пред Пазача на прага души на спящи хора, - ако постъпим така, тогава в духа ще чуем словата на това същество, хвърлени като страшен упрек към западната цивилизация: вижте, ако така ще продължава занапред, то ще настъпи време, когато сега живеещите хора ще се появят на Земята в нови инкарнации - но Земята вече ще е стигнала до варварско състояние. Хората ще живеят без идеи, чисто инстинктивен живот. Ето какво ви чака, защото вие отпаднахте от древната духовност на Изтока. Именно такава представа за духовния свят, каквато ви описах, свидетелства за великата отговорност за това, което се явява задача на човека. Дорнах трябва да стане мястото, където на всички желаещи се съобщава за всички значителни и непосредствени преживявания в духовния свят.
към текста >>
Ако вземем човешко същество, което има своите корени не в западната, а в източната цивилизация, и въвлечем това същество в охарактеризираното по-горе пътуване, при което ние наблюдаваме пред Пазача на прага души на спящи хора, - ако постъпим така, тогава в
дух
а ще чуем словата на това същество, хвърлени като страшен упрек към западната цивилизация: вижте, ако така ще продължава занапред, то ще настъпи време, когато сега живеещите хора ще се появят на Земята в нови инкарнации - но Земята вече ще е стигнала до варварско състояние.
Тази цивилизация може да просъществува още някое време. Душите нищо няма да знаят за Пазача на прага по време на будност, а по време на сън те ще бъдат отхвърлени от този Пазач, за да не се парализират; и в края на краищата в бъдеще ще се появи на света такъв вид хора, който няма да могат да приложат в земния си живот никакви идеи, така че мисленето, животът в идеите, ще изчезнат от лицето на Земята. Земята ще се окаже заселена от болен вид хора, притежаващи само инстинкти. Развитието на човечеството ще се окаже във властта на лоши чувства и емоции, лишени от водещата сила на идеите. Да, печалната картина, заставаща пред духовния поглед на наблюдателя не е само образ на души, стоящи пред Пазача на прага, на които е забранен входа в духовния свят - тази картина има и друг аспект.
Ако вземем човешко същество, което има своите корени не в западната, а в източната цивилизация, и въвлечем това същество в охарактеризираното по-горе пътуване, при което ние наблюдаваме пред Пазача на прага души на спящи хора, - ако постъпим така, тогава в духа ще чуем словата на това същество, хвърлени като страшен упрек към западната цивилизация: вижте, ако така ще продължава занапред, то ще настъпи време, когато сега живеещите хора ще се появят на Земята в нови инкарнации - но Земята вече ще е стигнала до варварско състояние.
Хората ще живеят без идеи, чисто инстинктивен живот. Ето какво ви чака, защото вие отпаднахте от древната духовност на Изтока. Именно такава представа за духовния свят, каквато ви описах, свидетелства за великата отговорност за това, което се явява задача на човека. Дорнах трябва да стане мястото, където на всички желаещи се съобщава за всички значителни и непосредствени преживявания в духовния свят. Тук трябва да възникне толкова мощен духовен център, в който да се разсъждава не просто за някакви слабички духовни искрици (използвайки при това изкуствения език на диалектиката или съвременната емпирична наука), а открито да се говори за това, какво става в духовния свят в светлината на историческото развитие и какви духовни импулси се намесват в природното битие и подчиняват природата.
към текста >>
Ето какво ви чака, защото вие отпаднахте от древната
дух
овност на Изтока.
Земята ще се окаже заселена от болен вид хора, притежаващи само инстинкти. Развитието на човечеството ще се окаже във властта на лоши чувства и емоции, лишени от водещата сила на идеите. Да, печалната картина, заставаща пред духовния поглед на наблюдателя не е само образ на души, стоящи пред Пазача на прага, на които е забранен входа в духовния свят - тази картина има и друг аспект. Ако вземем човешко същество, което има своите корени не в западната, а в източната цивилизация, и въвлечем това същество в охарактеризираното по-горе пътуване, при което ние наблюдаваме пред Пазача на прага души на спящи хора, - ако постъпим така, тогава в духа ще чуем словата на това същество, хвърлени като страшен упрек към западната цивилизация: вижте, ако така ще продължава занапред, то ще настъпи време, когато сега живеещите хора ще се появят на Земята в нови инкарнации - но Земята вече ще е стигнала до варварско състояние. Хората ще живеят без идеи, чисто инстинктивен живот.
Ето какво ви чака, защото вие отпаднахте от древната духовност на Изтока.
Именно такава представа за духовния свят, каквато ви описах, свидетелства за великата отговорност за това, което се явява задача на човека. Дорнах трябва да стане мястото, където на всички желаещи се съобщава за всички значителни и непосредствени преживявания в духовния свят. Тук трябва да възникне толкова мощен духовен център, в който да се разсъждава не просто за някакви слабички духовни искрици (използвайки при това изкуствения език на диалектиката или съвременната емпирична наука), а открито да се говори за това, какво става в духовния свят в светлината на историческото развитие и какви духовни импулси се намесват в природното битие и подчиняват природата. Ако Дорнах изпълни задачата си, то там ще може да се чуе за действителни преживявания, за реални сили, за същества от духовния свят. Тук трябва да работи висшата школа на духовната наука.
към текста >>
Именно такава представа за
дух
овния свят, каквато ви описах, свидетелства за великата отговорност за това, което се явява задача на човека.
Развитието на човечеството ще се окаже във властта на лоши чувства и емоции, лишени от водещата сила на идеите. Да, печалната картина, заставаща пред духовния поглед на наблюдателя не е само образ на души, стоящи пред Пазача на прага, на които е забранен входа в духовния свят - тази картина има и друг аспект. Ако вземем човешко същество, което има своите корени не в западната, а в източната цивилизация, и въвлечем това същество в охарактеризираното по-горе пътуване, при което ние наблюдаваме пред Пазача на прага души на спящи хора, - ако постъпим така, тогава в духа ще чуем словата на това същество, хвърлени като страшен упрек към западната цивилизация: вижте, ако така ще продължава занапред, то ще настъпи време, когато сега живеещите хора ще се появят на Земята в нови инкарнации - но Земята вече ще е стигнала до варварско състояние. Хората ще живеят без идеи, чисто инстинктивен живот. Ето какво ви чака, защото вие отпаднахте от древната духовност на Изтока.
Именно такава представа за духовния свят, каквато ви описах, свидетелства за великата отговорност за това, което се явява задача на човека.
Дорнах трябва да стане мястото, където на всички желаещи се съобщава за всички значителни и непосредствени преживявания в духовния свят. Тук трябва да възникне толкова мощен духовен център, в който да се разсъждава не просто за някакви слабички духовни искрици (използвайки при това изкуствения език на диалектиката или съвременната емпирична наука), а открито да се говори за това, какво става в духовния свят в светлината на историческото развитие и какви духовни импулси се намесват в природното битие и подчиняват природата. Ако Дорнах изпълни задачата си, то там ще може да се чуе за действителни преживявания, за реални сили, за същества от духовния свят. Тук трябва да работи висшата школа на духовната наука. И отсега ние нямаме право да отстъпваме пред претенциите на днешната "научност", която води хората до Пазача на прага в състояние на сън, както ви показах това.
към текста >>
Дорнах трябва да стане мястото, където на всички желаещи се съобщава за всички значителни и непосредствени преживявания в
дух
овния свят.
Да, печалната картина, заставаща пред духовния поглед на наблюдателя не е само образ на души, стоящи пред Пазача на прага, на които е забранен входа в духовния свят - тази картина има и друг аспект. Ако вземем човешко същество, което има своите корени не в западната, а в източната цивилизация, и въвлечем това същество в охарактеризираното по-горе пътуване, при което ние наблюдаваме пред Пазача на прага души на спящи хора, - ако постъпим така, тогава в духа ще чуем словата на това същество, хвърлени като страшен упрек към западната цивилизация: вижте, ако така ще продължава занапред, то ще настъпи време, когато сега живеещите хора ще се появят на Земята в нови инкарнации - но Земята вече ще е стигнала до варварско състояние. Хората ще живеят без идеи, чисто инстинктивен живот. Ето какво ви чака, защото вие отпаднахте от древната духовност на Изтока. Именно такава представа за духовния свят, каквато ви описах, свидетелства за великата отговорност за това, което се явява задача на човека.
Дорнах трябва да стане мястото, където на всички желаещи се съобщава за всички значителни и непосредствени преживявания в духовния свят.
Тук трябва да възникне толкова мощен духовен център, в който да се разсъждава не просто за някакви слабички духовни искрици (използвайки при това изкуствения език на диалектиката или съвременната емпирична наука), а открито да се говори за това, какво става в духовния свят в светлината на историческото развитие и какви духовни импулси се намесват в природното битие и подчиняват природата. Ако Дорнах изпълни задачата си, то там ще може да се чуе за действителни преживявания, за реални сили, за същества от духовния свят. Тук трябва да работи висшата школа на духовната наука. И отсега ние нямаме право да отстъпваме пред претенциите на днешната "научност", която води хората до Пазача на прага в състояние на сън, както ви показах това. Трябва в Дорнах човек да получи такава духовна сила, че да може лице в лице да се среща с духовния свят и да придобива опит там.
към текста >>
Тук трябва да възникне толкова мощен
дух
овен център, в който да се разсъждава не просто за някакви слабички
дух
овни искрици (използвайки при това изкуствения език на диалектиката или съвременната емпирична наука), а открито да се говори за това, какво става в
дух
овния свят в светлината на историческото развитие и какви
дух
овни импулси се намесват в природното битие и подчиняват природата.
Ако вземем човешко същество, което има своите корени не в западната, а в източната цивилизация, и въвлечем това същество в охарактеризираното по-горе пътуване, при което ние наблюдаваме пред Пазача на прага души на спящи хора, - ако постъпим така, тогава в духа ще чуем словата на това същество, хвърлени като страшен упрек към западната цивилизация: вижте, ако така ще продължава занапред, то ще настъпи време, когато сега живеещите хора ще се появят на Земята в нови инкарнации - но Земята вече ще е стигнала до варварско състояние. Хората ще живеят без идеи, чисто инстинктивен живот. Ето какво ви чака, защото вие отпаднахте от древната духовност на Изтока. Именно такава представа за духовния свят, каквато ви описах, свидетелства за великата отговорност за това, което се явява задача на човека. Дорнах трябва да стане мястото, където на всички желаещи се съобщава за всички значителни и непосредствени преживявания в духовния свят.
Тук трябва да възникне толкова мощен духовен център, в който да се разсъждава не просто за някакви слабички духовни искрици (използвайки при това изкуствения език на диалектиката или съвременната емпирична наука), а открито да се говори за това, какво става в духовния свят в светлината на историческото развитие и какви духовни импулси се намесват в природното битие и подчиняват природата.
Ако Дорнах изпълни задачата си, то там ще може да се чуе за действителни преживявания, за реални сили, за същества от духовния свят. Тук трябва да работи висшата школа на духовната наука. И отсега ние нямаме право да отстъпваме пред претенциите на днешната "научност", която води хората до Пазача на прага в състояние на сън, както ви показах това. Трябва в Дорнах човек да получи такава духовна сила, че да може лице в лице да се среща с духовния свят и да придобива опит там. Тук не трябва да произнасяме диалектически тиради за непълноценността на теориите на съвременната наука: ние се съсредоточихме върху това, в какво положение пред Пазача на прага се оказва човек благодарение на тези теории и използването им в обикновеното училище.
към текста >>
Ако Дорнах изпълни задачата си, то там ще може да се чуе за действителни преживявания, за реални сили, за същества от
дух
овния свят.
Хората ще живеят без идеи, чисто инстинктивен живот. Ето какво ви чака, защото вие отпаднахте от древната духовност на Изтока. Именно такава представа за духовния свят, каквато ви описах, свидетелства за великата отговорност за това, което се явява задача на човека. Дорнах трябва да стане мястото, където на всички желаещи се съобщава за всички значителни и непосредствени преживявания в духовния свят. Тук трябва да възникне толкова мощен духовен център, в който да се разсъждава не просто за някакви слабички духовни искрици (използвайки при това изкуствения език на диалектиката или съвременната емпирична наука), а открито да се говори за това, какво става в духовния свят в светлината на историческото развитие и какви духовни импулси се намесват в природното битие и подчиняват природата.
Ако Дорнах изпълни задачата си, то там ще може да се чуе за действителни преживявания, за реални сили, за същества от духовния свят.
Тук трябва да работи висшата школа на духовната наука. И отсега ние нямаме право да отстъпваме пред претенциите на днешната "научност", която води хората до Пазача на прага в състояние на сън, както ви показах това. Трябва в Дорнах човек да получи такава духовна сила, че да може лице в лице да се среща с духовния свят и да придобива опит там. Тук не трябва да произнасяме диалектически тиради за непълноценността на теориите на съвременната наука: ние се съсредоточихме върху това, в какво положение пред Пазача на прага се оказва човек благодарение на тези теории и използването им в обикновеното училище. Ако по време на тези събрания приемем всичко казано сериозно (имайки в предвид собствената си душа), то тогава тази рождественска среща ще стане за нашите души този мощен импулс, който е необходим за това, за да могат хората в следващото си въплъщение действително да се срещнат с Пазача на прага.
към текста >>
Тук трябва да работи висшата школа на
дух
овната наука.
Ето какво ви чака, защото вие отпаднахте от древната духовност на Изтока. Именно такава представа за духовния свят, каквато ви описах, свидетелства за великата отговорност за това, което се явява задача на човека. Дорнах трябва да стане мястото, където на всички желаещи се съобщава за всички значителни и непосредствени преживявания в духовния свят. Тук трябва да възникне толкова мощен духовен център, в който да се разсъждава не просто за някакви слабички духовни искрици (използвайки при това изкуствения език на диалектиката или съвременната емпирична наука), а открито да се говори за това, какво става в духовния свят в светлината на историческото развитие и какви духовни импулси се намесват в природното битие и подчиняват природата. Ако Дорнах изпълни задачата си, то там ще може да се чуе за действителни преживявания, за реални сили, за същества от духовния свят.
Тук трябва да работи висшата школа на духовната наука.
И отсега ние нямаме право да отстъпваме пред претенциите на днешната "научност", която води хората до Пазача на прага в състояние на сън, както ви показах това. Трябва в Дорнах човек да получи такава духовна сила, че да може лице в лице да се среща с духовния свят и да придобива опит там. Тук не трябва да произнасяме диалектически тиради за непълноценността на теориите на съвременната наука: ние се съсредоточихме върху това, в какво положение пред Пазача на прага се оказва човек благодарение на тези теории и използването им в обикновеното училище. Ако по време на тези събрания приемем всичко казано сериозно (имайки в предвид собствената си душа), то тогава тази рождественска среща ще стане за нашите души този мощен импулс, който е необходим за това, за да могат хората в следващото си въплъщение действително да се срещнат с Пазача на прага. Това означава, че и цивилизацията като такава ще съумее да се представи тогава пред Пазача на прага.
към текста >>
Трябва в Дорнах човек да получи такава
дух
овна сила, че да може лице в лице да се среща с
дух
овния свят и да придобива опит там.
Дорнах трябва да стане мястото, където на всички желаещи се съобщава за всички значителни и непосредствени преживявания в духовния свят. Тук трябва да възникне толкова мощен духовен център, в който да се разсъждава не просто за някакви слабички духовни искрици (използвайки при това изкуствения език на диалектиката или съвременната емпирична наука), а открито да се говори за това, какво става в духовния свят в светлината на историческото развитие и какви духовни импулси се намесват в природното битие и подчиняват природата. Ако Дорнах изпълни задачата си, то там ще може да се чуе за действителни преживявания, за реални сили, за същества от духовния свят. Тук трябва да работи висшата школа на духовната наука. И отсега ние нямаме право да отстъпваме пред претенциите на днешната "научност", която води хората до Пазача на прага в състояние на сън, както ви показах това.
Трябва в Дорнах човек да получи такава духовна сила, че да може лице в лице да се среща с духовния свят и да придобива опит там.
Тук не трябва да произнасяме диалектически тиради за непълноценността на теориите на съвременната наука: ние се съсредоточихме върху това, в какво положение пред Пазача на прага се оказва човек благодарение на тези теории и използването им в обикновеното училище. Ако по време на тези събрания приемем всичко казано сериозно (имайки в предвид собствената си душа), то тогава тази рождественска среща ще стане за нашите души този мощен импулс, който е необходим за това, за да могат хората в следващото си въплъщение действително да се срещнат с Пазача на прага. Това означава, че и цивилизацията като такава ще съумее да се представи тогава пред Пазача на прага. Сравнете съвременната цивилизация с цивилизациите от миналото. Във всички предшестващи цивилизации е имало идеи и понятия, който поначало са се издигали в свръхсетивния свят, към боговете, - в този свят, където се е извършвало творчество и са произлизали еманациите.
към текста >>
" – Сега човек развива такива понятия и идеи, който той, следвайки
дух
а на времето, може да приложи само във физически-сетивния свят.
Сравнете съвременната цивилизация с цивилизациите от миналото. Във всички предшестващи цивилизации е имало идеи и понятия, който поначало са се издигали в свръхсетивния свят, към боговете, - в този свят, където се е извършвало творчество и са произлизали еманациите. А след това, с помощта на тези понятия, който били адресирани до боговете, е можело да се съзерцава земният свят, - за да се разбира също и той посредством понятията и идеите от божествено качество. Ако човек, снабден с идеи, който са били образувани в съответствие със света на боговете, се окажел пред Пазача на прага, то Пазачът му казвал: "Можеш да минеш, защото ти пренасяш в свръхсетивния свят това, което е било вече ориентирано към него по време на твоя земен живот във физическо тяло. При връщане във физически-сетивния свят на теб ще ти останат достатъчно сили, за да не се окажеш парализиран от зрелищата в свръхсетивния свят.
" – Сега човек развива такива понятия и идеи, който той, следвайки духа на времето, може да приложи само във физически-сетивния свят.
Тези понятия и идеи работят в цялата област на мерките и теглилките и т. н., но са безсилни в света на боговете. Те не притежават божествено достойнство, божествена ценност. Затова за душите, който вече изцяло са подчинени на идеите на материализма, лишени от божествена ценност и божествено достойнство, когато тези души в спящо състояние преминават пред Пазача на прага, гръмко звучат думите: "Не пристъпвай прага! Ти злоупотреби със своите идеи заради сетивния свят.
към текста >>
Защото най-важно от всичко това, което ще отнесем оттук, това е настроението по отношение на
дух
овния свят, което води след себе си увереността в това, че Дорнах ще стане средоточие на
дух
овното познание.
Затова за душите, който вече изцяло са подчинени на идеите на материализма, лишени от божествена ценност и божествено достойнство, когато тези души в спящо състояние преминават пред Пазача на прага, гръмко звучат думите: "Не пристъпвай прага! Ти злоупотреби със своите идеи заради сетивния свят. Затова ти трябва да останеш с тях в сетивния свят. Ако не искаш да се окажеш душевно парализиран, ти не трябва да влизаш с тях в света на боговете. " Виждате ли, подобни неща трябва да се говорят не за да се съобщават празни сведения: те трябва да се казват за да пронизват, да пропиват душата, като и предават това правилно настроение, което вие трябва да отнесете от това толкова важно Рождественско събрание на Антропософското общество.
Защото най-важно от всичко това, което ще отнесем оттук, това е настроението по отношение на духовния свят, което води след себе си увереността в това, че Дорнах ще стане средоточие на духовното познание.
Затова особено радостно беше да слушаме днес сутринта това, което говори за медицината, която следва да култивираме тук, в Дорнах, доктор Целманс*: повече не трябва да строим мостове между областта на обикновената наука и тази дисциплина, която следва да основем тук, в Дорнах. На наша антропософска почва може да израсте някакво медицинско знание; но ако ние честолюбиво заявим във връзка с това знание, че, тъй да се каже, нашите разработки отговарят на съвременните клинични изисквания, то ние никога няма да стигнем определената цел, защото тогава хората ще кажат: "Е, да, ето ново лекарствено средство. " Ще излезе, че и ние създаваме нови лекарствени средства. /*Ф. В. Целманс ван Емихофен (1893-1961) - доктор по медицина, холандски лекар и писател; написал "Рудолф Щайнер.
към текста >>
Защото той се изказа именно в този
дух
, като каза следното: този, който е станал днес лекар, заявява: "Аз станах именно лекар", но се стреми към импулсите от някаква нова област на света.
/*Ф. В. Целманс ван Емихофен (1893-1961) - доктор по медицина, холандски лекар и писател; написал "Рудолф Щайнер. Биография", Щутгарт, 1961 г./ Фактически думата е, че в антропософския живот се включва такава област от жизнената практика, като медицината. Струва ми се , че аз днес правилно разбрах мисълта на доктор Целманс.
Защото той се изказа именно в този дух, като каза следното: този, който е станал днес лекар, заявява: "Аз станах именно лекар", но се стреми към импулсите от някаква нова област на света.
В бъдеще, очевидно, с медицината в Дорнах ще стане същото, както и с ред други клонове на антропософската дейност, пребиваващи все още в лоното на антропософията: ние с госпожа доктор Вегман*, моя помощница, сега разработваме медицинска система на основата на антропософията, - система, от която човечеството се нуждае и която скоро ще се появи. Също имам намерение в най-близко бъдеще да установя най-тесни контакти на Гьотеанума с клинико-терапевтичния институт в Арлесхайм, чиято дейност се оказа толкова благотворна и процъфтяваща, а по-нататък ще получи действителна антропософска ориентация. Това също е цел и на г-жа доктор Вегман. /*Ита Вегман (1876-1943) - доктор по медицина и практикуващ лекар в Цюрих до основаването от нея в 1921 г. на Клинико-терапевтичния институт (сега клиника Ита Вегман) в Арлесхайм.
към текста >>
лекуващ лекар на Рудолф Щайнер и съавтор на "За разширение на лечебното изкуство според
дух
овно-научните познания" (GA, том 27)./
на Клинико-терапевтичния институт (сега клиника Ита Вегман) в Арлесхайм. От Рождество на 1923 г. до 1935 г. – секретар на Ръководството на Всеобщото антропософско общество и ръководител на медицинската секция на Свободната висша школа. През 1924/25 г.
лекуващ лекар на Рудолф Щайнер и съавтор на "За разширение на лечебното изкуство според духовно-научните познания" (GA, том 27)./
Но доктор Целманс показа само в една област това, което трябва да се развие също и във всички области на антропософската дейност; именно такава задача трябва да постави пред себе си управата на Дорнах. В бъдеще ще има яснота по отношение на това, как в действителност стоят нещата. Тогава няма да казват: "Ще дадем на хората евритмията; ако те нищо не знаят за антропософията, ще видят първо евритмията и тя ще им хареса. А впоследствие, като узнаят, че зад евритмията стои антропософията, те ще приемат също и нея." Друг случай: понякога казват, че първо трябва да се демонстрира на практика действието на лекарствените средства, че трябва да се покаже на хората, че тези средства всъщност са истински лекарства и тогава хората ще ги купят. А после, по-късно, хората узнават, че зад тези лекарства стои антропософията и те ще дойдат също и при антропософията.
към текста >>
Макар и ежедневно да минаваме край печалните руини на Гьотеанума, в душата, мисля на всеки, който се изкачи на хълма, където стават събранията, става същото това, за което ставаше дума, това, което беше прието с приятелски сърца и поражда такава мисъл: подобно на езиците на
дух
овния пламък, от възродения Гьотеанум ще се създаде истинския
дух
овен живот - като благословение за бъдещото човечество; той ще възникне благодарение на нашето усърдие, на нашата самоотверженост.
Само ако почувстваме отвращение към този начин на действие, антропософията ще си прокара път в света. Именно стремежът към истината трябва да отстояваме в бъдеще в Дорнах, - да го отстояваме без фанатизъм, а на основата на честна, непосредствена любов към истината. Може би, като преминем през това, ще започнем да служим на доброто там, където в последните години са вършени само тежки грехове. Завършваме нашите събрания, който доведоха до създаването на Всеобщото антропософско общество, с тези сериозни размишления. Но аз мисля, че не следва да се изпада в песимизъм заради това, което е станало тук на Рождество.
Макар и ежедневно да минаваме край печалните руини на Гьотеанума, в душата, мисля на всеки, който се изкачи на хълма, където стават събранията, става същото това, за което ставаше дума, това, което беше прието с приятелски сърца и поражда такава мисъл: подобно на езиците на духовния пламък, от възродения Гьотеанум ще се създаде истинския духовен живот - като благословение за бъдещото човечество; той ще възникне благодарение на нашето усърдие, на нашата самоотверженост.
И колкото по-мъжествено се заемем с антропософската дейност след като си заминем оттук, толкова по-добре, значи сме вникнали в това, което в тези дни се носеше над нашите събрания като пълен с надежда духовен стремеж. Защото същата сцена, която ви изобразих и която може така често да се види, - човек от епохата на упадъка, спящ пред Пазача на прага, - няма никакво отношение към кръга на напредналите антропософи. Този кръг се нуждае само от такъв призив: за възприемане на гласове от страната на духовете ти трябва да развиеш в себе си силно мъжество, за да се представиш пред тези гласове, - нали си започнал да се пробуждаш. Мъжеството ще те държи буден; загубата на мъжество ще те потопи в сън. Призив за мъжество и след това за бодърстване – ето какво е необходимо на антропософите в условията на съвременната цивилизация.
към текста >>
И колкото по-мъжествено се заемем с антропософската дейност след като си заминем оттук, толкова по-добре, значи сме вникнали в това, което в тези дни се носеше над нашите събрания като пълен с надежда
дух
овен стремеж.
Именно стремежът към истината трябва да отстояваме в бъдеще в Дорнах, - да го отстояваме без фанатизъм, а на основата на честна, непосредствена любов към истината. Може би, като преминем през това, ще започнем да служим на доброто там, където в последните години са вършени само тежки грехове. Завършваме нашите събрания, който доведоха до създаването на Всеобщото антропософско общество, с тези сериозни размишления. Но аз мисля, че не следва да се изпада в песимизъм заради това, което е станало тук на Рождество. Макар и ежедневно да минаваме край печалните руини на Гьотеанума, в душата, мисля на всеки, който се изкачи на хълма, където стават събранията, става същото това, за което ставаше дума, това, което беше прието с приятелски сърца и поражда такава мисъл: подобно на езиците на духовния пламък, от възродения Гьотеанум ще се създаде истинския духовен живот - като благословение за бъдещото човечество; той ще възникне благодарение на нашето усърдие, на нашата самоотверженост.
И колкото по-мъжествено се заемем с антропософската дейност след като си заминем оттук, толкова по-добре, значи сме вникнали в това, което в тези дни се носеше над нашите събрания като пълен с надежда духовен стремеж.
Защото същата сцена, която ви изобразих и която може така често да се види, - човек от епохата на упадъка, спящ пред Пазача на прага, - няма никакво отношение към кръга на напредналите антропософи. Този кръг се нуждае само от такъв призив: за възприемане на гласове от страната на духовете ти трябва да развиеш в себе си силно мъжество, за да се представиш пред тези гласове, - нали си започнал да се пробуждаш. Мъжеството ще те държи буден; загубата на мъжество ще те потопи в сън. Призив за мъжество и след това за бодърстване – ето какво е необходимо на антропософите в условията на съвременната цивилизация. Неантропософите чуват следното: "Оставайки извън пределите на страната на духовете, ти пренебрегна идеите заради земното, ти не събра идеи, притежаващи божествена ценност и божествено достойнство Затова при връщането във физически-сетивния свят ти ще бъдеш парализиран.
към текста >>
Този кръг се нуждае само от такъв призив: за възприемане на гласове от страната на
дух
овете ти трябва да развиеш в себе си силно мъжество, за да се представиш пред тези гласове, - нали си започнал да се пробуждаш.
Завършваме нашите събрания, който доведоха до създаването на Всеобщото антропософско общество, с тези сериозни размишления. Но аз мисля, че не следва да се изпада в песимизъм заради това, което е станало тук на Рождество. Макар и ежедневно да минаваме край печалните руини на Гьотеанума, в душата, мисля на всеки, който се изкачи на хълма, където стават събранията, става същото това, за което ставаше дума, това, което беше прието с приятелски сърца и поражда такава мисъл: подобно на езиците на духовния пламък, от възродения Гьотеанум ще се създаде истинския духовен живот - като благословение за бъдещото човечество; той ще възникне благодарение на нашето усърдие, на нашата самоотверженост. И колкото по-мъжествено се заемем с антропософската дейност след като си заминем оттук, толкова по-добре, значи сме вникнали в това, което в тези дни се носеше над нашите събрания като пълен с надежда духовен стремеж. Защото същата сцена, която ви изобразих и която може така често да се види, - човек от епохата на упадъка, спящ пред Пазача на прага, - няма никакво отношение към кръга на напредналите антропософи.
Този кръг се нуждае само от такъв призив: за възприемане на гласове от страната на духовете ти трябва да развиеш в себе си силно мъжество, за да се представиш пред тези гласове, - нали си започнал да се пробуждаш.
Мъжеството ще те държи буден; загубата на мъжество ще те потопи в сън. Призив за мъжество и след това за бодърстване – ето какво е необходимо на антропософите в условията на съвременната цивилизация. Неантропософите чуват следното: "Оставайки извън пределите на страната на духовете, ти пренебрегна идеите заради земното, ти не събра идеи, притежаващи божествена ценност и божествено достойнство Затова при връщането във физически-сетивния свят ти ще бъдеш парализиран. " – А на антропософските души ще бъде казано: "Нужно е само да се изпита вашето мъжество в признанието на това същество, чиито глас можете да възприемете благодарение на определена душевна и сърдечна склонност". Скъпи мои приятели, вчера беше годишнината от деня, в който ние се взирахме в огнените езици поглъщащи стария Гьотеанум.
към текста >>
Неантропософите чуват следното: "Оставайки извън пределите на страната на
дух
овете, ти пренебрегна идеите заради земното, ти не събра идеи, притежаващи божествена ценност и божествено достойнство Затова при връщането във физически-сетивния свят ти ще бъдеш парализиран.
И колкото по-мъжествено се заемем с антропософската дейност след като си заминем оттук, толкова по-добре, значи сме вникнали в това, което в тези дни се носеше над нашите събрания като пълен с надежда духовен стремеж. Защото същата сцена, която ви изобразих и която може така често да се види, - човек от епохата на упадъка, спящ пред Пазача на прага, - няма никакво отношение към кръга на напредналите антропософи. Този кръг се нуждае само от такъв призив: за възприемане на гласове от страната на духовете ти трябва да развиеш в себе си силно мъжество, за да се представиш пред тези гласове, - нали си започнал да се пробуждаш. Мъжеството ще те държи буден; загубата на мъжество ще те потопи в сън. Призив за мъжество и след това за бодърстване – ето какво е необходимо на антропософите в условията на съвременната цивилизация.
Неантропософите чуват следното: "Оставайки извън пределите на страната на духовете, ти пренебрегна идеите заради земното, ти не събра идеи, притежаващи божествена ценност и божествено достойнство Затова при връщането във физически-сетивния свят ти ще бъдеш парализиран.
" – А на антропософските души ще бъде казано: "Нужно е само да се изпита вашето мъжество в признанието на това същество, чиито глас можете да възприемете благодарение на определена душевна и сърдечна склонност". Скъпи мои приятели, вчера беше годишнината от деня, в който ние се взирахме в огнените езици поглъщащи стария Гьотеанум. Но тези пламъци не можаха да попречат на работата ни през изминалата година. Затова още днес ние се надяваме, че физическият Гьотеанум ще стане външен символ на нашия духовен Гьотеанум, - на тази идея, която ние сега ще понесем в света . Ние положихме тук основен камък, крайъгълен камък.
към текста >>
Затова още днес ние се надяваме, че физическият Гьотеанум ще стане външен символ на нашия
дух
овен Гьотеанум, - на тази идея, която ние сега ще понесем в света .
Призив за мъжество и след това за бодърстване – ето какво е необходимо на антропософите в условията на съвременната цивилизация. Неантропософите чуват следното: "Оставайки извън пределите на страната на духовете, ти пренебрегна идеите заради земното, ти не събра идеи, притежаващи божествена ценност и божествено достойнство Затова при връщането във физически-сетивния свят ти ще бъдеш парализиран. " – А на антропософските души ще бъде казано: "Нужно е само да се изпита вашето мъжество в признанието на това същество, чиито глас можете да възприемете благодарение на определена душевна и сърдечна склонност". Скъпи мои приятели, вчера беше годишнината от деня, в който ние се взирахме в огнените езици поглъщащи стария Гьотеанум. Но тези пламъци не можаха да попречат на работата ни през изминалата година.
Затова още днес ние се надяваме, че физическият Гьотеанум ще стане външен символ на нашия духовен Гьотеанум, - на тази идея, която ние сега ще понесем в света .
Ние положихме тук основен камък, крайъгълен камък. Върху този камък ще бъде издигнато здание, камъните за което ще бъдат резултатите от работата на членовете на нашите групи, пръснати по света. Ако в духа ние погледнем сега към тези резултати, то ще разберем отговорността, за която говорих днес. Тази отговорност е по отношение на съвременния човек: той стои пред Пазача на прага и на него му е забранено да навлезе в духовния свят . Нищо освен дълбока тъга и болка във връзка с това, което стана преди година, не бихме могли да изпитваме.
към текста >>
Ако в
дух
а ние погледнем сега към тези резултати, то ще разберем отговорността, за която говорих днес.
Скъпи мои приятели, вчера беше годишнината от деня, в който ние се взирахме в огнените езици поглъщащи стария Гьотеанум. Но тези пламъци не можаха да попречат на работата ни през изминалата година. Затова още днес ние се надяваме, че физическият Гьотеанум ще стане външен символ на нашия духовен Гьотеанум, - на тази идея, която ние сега ще понесем в света . Ние положихме тук основен камък, крайъгълен камък. Върху този камък ще бъде издигнато здание, камъните за което ще бъдат резултатите от работата на членовете на нашите групи, пръснати по света.
Ако в духа ние погледнем сега към тези резултати, то ще разберем отговорността, за която говорих днес.
Тази отговорност е по отношение на съвременния човек: той стои пред Пазача на прага и на него му е забранено да навлезе в духовния свят . Нищо освен дълбока тъга и болка във връзка с това, което стана преди година, не бихме могли да изпитваме. Но да си спомним и за това, че всичко значително в света се е родило от страданието. Затова, скъпи мои приятели, нека нашето страдание се преобрази и от него възникне - чрез вашата работа - мощно, носещо светлина Антропософско общество. За тази цел дайте да се задълбочим в думите, с които започнах и с които искам да завърша тези рождественски събрания.
към текста >>
Тази отговорност е по отношение на съвременния човек: той стои пред Пазача на прага и на него му е забранено да навлезе в
дух
овния свят .
Но тези пламъци не можаха да попречат на работата ни през изминалата година. Затова още днес ние се надяваме, че физическият Гьотеанум ще стане външен символ на нашия духовен Гьотеанум, - на тази идея, която ние сега ще понесем в света . Ние положихме тук основен камък, крайъгълен камък. Върху този камък ще бъде издигнато здание, камъните за което ще бъдат резултатите от работата на членовете на нашите групи, пръснати по света. Ако в духа ние погледнем сега към тези резултати, то ще разберем отговорността, за която говорих днес.
Тази отговорност е по отношение на съвременния човек: той стои пред Пазача на прага и на него му е забранено да навлезе в духовния свят .
Нищо освен дълбока тъга и болка във връзка с това, което стана преди година, не бихме могли да изпитваме. Но да си спомним и за това, че всичко значително в света се е родило от страданието. Затова, скъпи мои приятели, нека нашето страдание се преобрази и от него възникне - чрез вашата работа - мощно, носещо светлина Антропософско общество. За тази цел дайте да се задълбочим в думите, с които започнах и с които искам да завърша тези рождественски събрания. Празникът Рождество трябва да стане за нас не просто начало на годината, а начало на всемирен поврат на времената; хайде да го посветим на нашата
към текста >>
В същността на
Дух
овния океан.
За тази цел дайте да се задълбочим в думите, с които започнах и с които искам да завърша тези рождественски събрания. Празникът Рождество трябва да стане за нас не просто начало на годината, а начало на всемирен поврат на времената; хайде да го посветим на нашата Душа човешка! Ти живееш в крайниците, Които те носят през пространството
В същността на Духовния океан.
Упражнявай духовна памет В душевните глъбини, Където в управляващата Воля На Създателя на световете Твоят собствен Аз
към текста >>
Упражнявай
дух
овна памет
Празникът Рождество трябва да стане за нас не просто начало на годината, а начало на всемирен поврат на времената; хайде да го посветим на нашата Душа човешка! Ти живееш в крайниците, Които те носят през пространството В същността на Духовния океан.
Упражнявай духовна памет
В душевните глъбини, Където в управляващата Воля На Създателя на световете Твоят собствен Аз Пребивава
към текста >>
Защото
Дух
ът Отец владее висините
Твоят собствен Аз Пребивава В Божествения Аз, И ти наистина ще живееш В мировото Същество на Човека
Защото Духът Отец владее висините
Раждайки Битие в дълбините на света. * Серафими,Херувими,Престоли, Нека от висините прозвъни това, Което отеква в дълбините
към текста >>
Елементалните
Дух
ове чуват това
Серафими,Херувими,Престоли, Нека от висините прозвъни това, Което отеква в дълбините А то е: EX DEO NASCIMUR (ОТ БОГА СЕ РАЖДАМЕ).
Елементалните Духове чуват това
На Изток, на Запад, на Север, на Юг; Хората нека го чуят. * Душа човешка! Ти живееш в биенето на сърцето и белите дробове,
към текста >>
Упражнявай
дух
овна будност
* Душа човешка! Ти живееш в биенето на сърцето и белите дробове, Което чрез ритъма на Времето Те води към усет за собствената ти душевна същност:
Упражнявай духовна будност
В равновесие на душата, Където вълнуващите се деяния На мировото ставане Твоят собствен Аз Със световния Аз
към текста >>
Елементалните
Дух
ове чуват това
Господства, Сили, Власти, Нека се запали от Изток това, Което на Запад е добило форма; А то е: IN CHRISTO MORIMUR (В ХРИСТОС УМИРАМЕ).
Елементалните Духове чуват това
На Изток, на Запад, на Север, на Юг; Хората нека го чуят. * Душа човешка! Ти живееш в главата спокойна,
към текста >>
Упражнявай
дух
овно виждане
* Душа човешка! Ти живееш в главата спокойна, Която за теб от основите на вечността Световните мисли открива:
Упражнявай духовно виждане
В покоя на мислите, Където вечните цели на боговете Пращат Светлината на мировото битие На твоя собствен Аз
към текста >>
В
дух
овните основи на човека.
Пращат Светлината на мировото битие На твоя собствен Аз За свободната ти воля. И ти наистина ще мислиш
В духовните основи на човека.
Защото Мировите Мисли владеят Духа, В Битието на Света молейки за Светлина. * Архаи, Архангели, Ангели, Нека от дълбините да измолите,
към текста >>
Защото Мировите Мисли владеят
Дух
а,
Светлината на мировото битие На твоя собствен Аз За свободната ти воля. И ти наистина ще мислиш В духовните основи на човека.
Защото Мировите Мисли владеят Духа,
В Битието на Света молейки за Светлина. * Архаи, Архангели, Ангели, Нека от дълбините да измолите, Което във висините да бъде чуто.
към текста >>
PER SPIRITUM SANCTUM REVIVISCIMUS (В
СВЕТИЯ
ДУХ
ВЪЗКРЪСВАМЕ).
* Архаи, Архангели, Ангели, Нека от дълбините да измолите, Което във висините да бъде чуто. А то е:
PER SPIRITUM SANCTUM REVIVISCIMUS (В СВЕТИЯ ДУХ ВЪЗКРЪСВАМЕ).
Елементалните Духове чуват това На Изток, на Запад, на Север, на Юг; Хората нека го чуят. * В поврата на Времената
към текста >>
Елементалните
Дух
ове чуват това
Архаи, Архангели, Ангели, Нека от дълбините да измолите, Което във висините да бъде чуто. А то е: PER SPIRITUM SANCTUM REVIVISCIMUS (В СВЕТИЯ ДУХ ВЪЗКРЪСВАМЕ).
Елементалните Духове чуват това
На Изток, на Запад, на Север, на Юг; Хората нека го чуят. * В поврата на Времената Навлезе Мировият Дух на Светлината
към текста >>
Навлезе Мировият
Дух
на Светлината
Елементалните Духове чуват това На Изток, на Запад, на Север, на Юг; Хората нека го чуят. * В поврата на Времената
Навлезе Мировият Дух на Светлината
В потока на земното битие, Мрака на нощта Беше преодолян, Ясната светлина на деня Засия в човешките души.
към текста >>
75.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Това, което днес хората виждат, като лека мъгла над ливадата, но което в този случай идва от изпарената вода, това са виждали тогавашните хора в
дух
овно-астралното.
Това състояние напълно престана да съществува при цивилизованото човечество в началото на 14-то столетие. Благодарение на него всички души, за които аз наскоро ви говорих, изживяваха света различно от днешните хора. Нека си представим, как хората в онова време, - следователно всички вие, мои мили приятели, - изживяваха света. Поради това, че потопяването в етерното и физическото тяло ставаше по един по особен начин, по време на своята будност такъв човек виждаше природата не само като един прозаичен сетивен свят, както днешният човек прави това, допълвайки го само чрез своята фантазия. Той виждаше в природата, например в света на растенията, една цъфнала ливада като лека, синкаво-червеникава облачна светлина - именно, когато през деня Слънцето светеше по-меко, когато не беше още в зенита си - сякаш една синкаво-червеникава, многообразно вълниста и ефирна светлина, една замъглена светлина се разпростираше над цветната ливада.
Това, което днес хората виждат, като лека мъгла над ливадата, но което в този случай идва от изпарената вода, това са виждали тогавашните хора в духовно-астралното.
Така те всъщност виждаха всяка корона на дърветата обвита в един такъв облак, виждаха полетата с посеви, сякаш от Космоса слизат и се потапят в почвата на Земята, разгръщайки се като мъгла, червеникаво-синкави лъчи. А когато наблюдаваха животните, тези хора имаха впечатлението, че те имат не само физическа форма, а че тази физическа форма се намира в една астрална аура. Те възприемаха спокойно и интимно тази аура само тогава, когато светлинните нюанси на слънчевите лъчи действаха по определен по-мек начин. Тогава те я възприемаха. Навсякъде във външната природа те виждаха да царува и да тъче нещо духовно.
към текста >>
Навсякъде във външната природа те виждаха да царува и да тъче нещо
дух
овно.
Това, което днес хората виждат, като лека мъгла над ливадата, но което в този случай идва от изпарената вода, това са виждали тогавашните хора в духовно-астралното. Така те всъщност виждаха всяка корона на дърветата обвита в един такъв облак, виждаха полетата с посеви, сякаш от Космоса слизат и се потапят в почвата на Земята, разгръщайки се като мъгла, червеникаво-синкави лъчи. А когато наблюдаваха животните, тези хора имаха впечатлението, че те имат не само физическа форма, а че тази физическа форма се намира в една астрална аура. Те възприемаха спокойно и интимно тази аура само тогава, когато светлинните нюанси на слънчевите лъчи действаха по определен по-мек начин. Тогава те я възприемаха.
Навсякъде във външната природа те виждаха да царува и да тъче нещо духовно.
И когато в онези времена някой умираше, тогава това, което имаше пред себе си като ретроспективно виждане на своя земен живот през първите дни след преминаването през вратата на смъртта, за него беше нещо познато; защото тогавашните хора имаха едно съвсем определено чувство по отношение на това ретроспективно виждане на земния живот след смъртта. Те имаха онова чувство, което ги караше да си кажат: - Сега освобождавам от моя организъм онова аурично естество, което отива при ауричното естество, което съм виждал в природата. Моето етерно тяло отива в неговото собствено отечество - така те чувстваха нещата. Естествено в още по-стари времена всички тези чувства бяха много по-силни. Но те съществуваха, макар и в по-лека форма и през времето, за което говоря тук.
към текста >>
И от
дух
овните светове то звучеше в спящия човешки аз - макар и не така ясно, както в прадревни времена, а в една по-лека, по-интимна форма.
Но те съществуваха, макар и в по-лека форма и през времето, за което говоря тук. И когато хората виждаха това, след като бяха минали през вратата на смъртта, те имаха следното чувство: - В цялото тъкане и в целия живот, който аз виждах в природата и в природните процеси, говори словото на Бог-Отец и моето етерно тяло отива при Бог-Отец. Когато при събуждането си човек виждаше външната природа по описания различен начин, той виждаше също и своята собствена външност по начин, който е различен от днешния. При заспиване астралното тяло не беше засмуквано веднага от аза. То «звучеше».
И от духовните светове то звучеше в спящия човешки аз - макар и не така ясно, както в прадревни времена, а в една по-лека, по-интимна форма.
И при това звучене човек чуваше най-различни неща, които не можеше да чува в будно състояние. При събуждането си той имаше ясното чувство: - От заспиването до събуждането аз участвах в един духовен разговор в светлите космически пространства. И когато няколко дена след като беше преминал през вратата на смъртта, човек беше изоставил своето етерно тяло и живееше вече само в астралното си тяло, той имаше следното чувство: - В това астрално тяло, в което съм живял всяка нощ по време на сън, аз изживявам по обратен път всичко, което съм мислил и съм вършил на Земята. - И докато при събуждането човек донасяше нещо неопределено със себе си, сега, когато във времето между смъртта и едно ново раждане той по обратен път изживяваше своя земен живот в астралното си тяло, той чувстваше: - В моето астрално тяло живее Христос. Не съм забелязал това, но всяка нощ моето астрално тяло живееше в същността на Христос.
към текста >>
При събуждането си той имаше ясното чувство: - От заспиването до събуждането аз участвах в един
дух
овен разговор в светлите космически пространства.
Когато при събуждането си човек виждаше външната природа по описания различен начин, той виждаше също и своята собствена външност по начин, който е различен от днешния. При заспиване астралното тяло не беше засмуквано веднага от аза. То «звучеше». И от духовните светове то звучеше в спящия човешки аз - макар и не така ясно, както в прадревни времена, а в една по-лека, по-интимна форма. И при това звучене човек чуваше най-различни неща, които не можеше да чува в будно състояние.
При събуждането си той имаше ясното чувство: - От заспиването до събуждането аз участвах в един духовен разговор в светлите космически пространства.
И когато няколко дена след като беше преминал през вратата на смъртта, човек беше изоставил своето етерно тяло и живееше вече само в астралното си тяло, той имаше следното чувство: - В това астрално тяло, в което съм живял всяка нощ по време на сън, аз изживявам по обратен път всичко, което съм мислил и съм вършил на Земята. - И докато при събуждането човек донасяше нещо неопределено със себе си, сега, когато във времето между смъртта и едно ново раждане той по обратен път изживяваше своя земен живот в астралното си тяло, той чувстваше: - В моето астрално тяло живее Христос. Не съм забелязал това, но всяка нощ моето астрално тяло живееше в същността на Христос. - Сега човекът знаеше, че докато изживява този протичащ в обратен ред земен живот, Христос не го напуска, защото се намира в неговото астрално тяло. Виждате ли, под каквато и форма човек да е бил свързан с Христос в тези първи християнски столетия, дали така, както първата група хора, за която говорих, или както втората група, дали с повече езическа сила или уморен от езичеството, той несъмнено изживяваше след смъртта - макар и не на Земята - великото събитие на Тайната на Голгота, че ръководещото по-рано същество на Слънцето - Христос, се съедини с тези, които живеят като хора на Земята.
към текста >>
Защото цялото
дух
овно естество, човек което забелязваше да тъче и да живее в природата, за него беше израз, откровение на Бог-Отец.
Виждате ли, под каквато и форма човек да е бил свързан с Христос в тези първи християнски столетия, дали така, както първата група хора, за която говорих, или както втората група, дали с повече езическа сила или уморен от езичеството, той несъмнено изживяваше след смъртта - макар и не на Земята - великото събитие на Тайната на Голгота, че ръководещото по-рано същество на Слънцето - Христос, се съедини с тези, които живеят като хора на Земята. Това са изпитвали всички онези, които са се сближили с християнството в първите столетия на християнското развитие. За другите е останало повече или по-малко неразбираемо и неразбрано онова, което изживяваха след смъртта. Това бяха обаче основните различия в изживяването на душите в първите християнски столетия и по-късно. Но всичко това предизвикваше и нещо друго - човек да гледа природата в будно състояние и да чувства, че тази природа е областта на Бог-Отец.
Защото цялото духовно естество, човек което забелязваше да тъче и да живее в природата, за него беше израз, откровение на Бог-Отец.
Той чувстваше пред себе си един свят, който по времето, когато Христос се яви на Земята, се нуждаеше от нещо: Нуждаеше се именно от приемането на Христос в земната субстанция заради човечеството. Човекът възприемаше още нещо като жив Христов принцип насреща на природните процеси и природните сили. Защото с възприемането на природата по такъв начин, беше свързано съзерцанието на човека, възприемащ в нея едно духовно творчество и дейност. Това, което хората чувстваха като духовно творчество и дейност, и което витаеше над всички растения и животни като преобразяващи се в себе си духовни форми, можеше накратко да бъде предадено от безпристрастно чувстващият го човек с думите: - Това е невинността на природното битие. - Да, мои мили приятели, това, което духовно можеше да се вижда, хората го наричаха именно невинност, девственост в царуването на природата и говореха за девствената духовност в творчеството на природата.
към текста >>
Защото с възприемането на природата по такъв начин, беше свързано съзерцанието на човека, възприемащ в нея едно
дух
овно творчество и дейност.
Това бяха обаче основните различия в изживяването на душите в първите християнски столетия и по-късно. Но всичко това предизвикваше и нещо друго - човек да гледа природата в будно състояние и да чувства, че тази природа е областта на Бог-Отец. Защото цялото духовно естество, човек което забелязваше да тъче и да живее в природата, за него беше израз, откровение на Бог-Отец. Той чувстваше пред себе си един свят, който по времето, когато Христос се яви на Земята, се нуждаеше от нещо: Нуждаеше се именно от приемането на Христос в земната субстанция заради човечеството. Човекът възприемаше още нещо като жив Христов принцип насреща на природните процеси и природните сили.
Защото с възприемането на природата по такъв начин, беше свързано съзерцанието на човека, възприемащ в нея едно духовно творчество и дейност.
Това, което хората чувстваха като духовно творчество и дейност, и което витаеше над всички растения и животни като преобразяващи се в себе си духовни форми, можеше накратко да бъде предадено от безпристрастно чувстващият го човек с думите: - Това е невинността на природното битие. - Да, мои мили приятели, това, което духовно можеше да се вижда, хората го наричаха именно невинност, девственост в царуването на природата и говореха за девствената духовност в творчеството на природата. Но това, което чувстваха вътрешно, когато се събуждаха, беше, че от заспиването до събуждането те са били в един свят на ясно звучаща духовност. Те чувстваха, че в него може да царува доброто и злото, че от дълбините на духовното говорят добри и зли духове, че добрите духове искат само да повдигнат невинността на природата по-високо, да я запазят, а злите духове предават на невинността виновност и грях. Навсякъде, където живееха такива християни, те чувстваха царуването на доброто и злото именно поради обстоятелството, че в спящото състояние астралното тяло не беше всмукано от аза на човека.
към текста >>
Това, което хората чувстваха като
дух
овно творчество и дейност, и което витаеше над всички растения и животни като преобразяващи се в себе си
дух
овни форми, можеше накратко да бъде предадено от безпристрастно чувстващият го човек с думите: - Това е невинността на природното битие.
Но всичко това предизвикваше и нещо друго - човек да гледа природата в будно състояние и да чувства, че тази природа е областта на Бог-Отец. Защото цялото духовно естество, човек което забелязваше да тъче и да живее в природата, за него беше израз, откровение на Бог-Отец. Той чувстваше пред себе си един свят, който по времето, когато Христос се яви на Земята, се нуждаеше от нещо: Нуждаеше се именно от приемането на Христос в земната субстанция заради човечеството. Човекът възприемаше още нещо като жив Христов принцип насреща на природните процеси и природните сили. Защото с възприемането на природата по такъв начин, беше свързано съзерцанието на човека, възприемащ в нея едно духовно творчество и дейност.
Това, което хората чувстваха като духовно творчество и дейност, и което витаеше над всички растения и животни като преобразяващи се в себе си духовни форми, можеше накратко да бъде предадено от безпристрастно чувстващият го човек с думите: - Това е невинността на природното битие.
- Да, мои мили приятели, това, което духовно можеше да се вижда, хората го наричаха именно невинност, девственост в царуването на природата и говореха за девствената духовност в творчеството на природата. Но това, което чувстваха вътрешно, когато се събуждаха, беше, че от заспиването до събуждането те са били в един свят на ясно звучаща духовност. Те чувстваха, че в него може да царува доброто и злото, че от дълбините на духовното говорят добри и зли духове, че добрите духове искат само да повдигнат невинността на природата по-високо, да я запазят, а злите духове предават на невинността виновност и грях. Навсякъде, където живееха такива християни, те чувстваха царуването на доброто и злото именно поради обстоятелството, че в спящото състояние астралното тяло не беше всмукано от аза на човека. Не всички, които в онези времена се наричаха християни или стояха по някакъв начин близо до християнството, имаха тази душевна нагласа.
към текста >>
- Да, мои мили приятели, това, което
дух
овно можеше да се вижда, хората го наричаха именно невинност, девственост в царуването на природата и говореха за девствената
дух
овност в творчеството на природата.
Защото цялото духовно естество, човек което забелязваше да тъче и да живее в природата, за него беше израз, откровение на Бог-Отец. Той чувстваше пред себе си един свят, който по времето, когато Христос се яви на Земята, се нуждаеше от нещо: Нуждаеше се именно от приемането на Христос в земната субстанция заради човечеството. Човекът възприемаше още нещо като жив Христов принцип насреща на природните процеси и природните сили. Защото с възприемането на природата по такъв начин, беше свързано съзерцанието на човека, възприемащ в нея едно духовно творчество и дейност. Това, което хората чувстваха като духовно творчество и дейност, и което витаеше над всички растения и животни като преобразяващи се в себе си духовни форми, можеше накратко да бъде предадено от безпристрастно чувстващият го човек с думите: - Това е невинността на природното битие.
- Да, мои мили приятели, това, което духовно можеше да се вижда, хората го наричаха именно невинност, девственост в царуването на природата и говореха за девствената духовност в творчеството на природата.
Но това, което чувстваха вътрешно, когато се събуждаха, беше, че от заспиването до събуждането те са били в един свят на ясно звучаща духовност. Те чувстваха, че в него може да царува доброто и злото, че от дълбините на духовното говорят добри и зли духове, че добрите духове искат само да повдигнат невинността на природата по-високо, да я запазят, а злите духове предават на невинността виновност и грях. Навсякъде, където живееха такива християни, те чувстваха царуването на доброто и злото именно поради обстоятелството, че в спящото състояние астралното тяло не беше всмукано от аза на човека. Не всички, които в онези времена се наричаха християни или стояха по някакъв начин близо до християнството, имаха тази душевна нагласа. Но имаше голям брой хора, които живееха в южните и средни области на Европа, които казваха: - Да, моето вътрешно същество, което се проявява самостоятелно между заспиването и събуждането, принадлежи на областта на един добър и на областта на един лош свят.
към текста >>
Но това, което чувстваха вътрешно, когато се събуждаха, беше, че от заспиването до събуждането те са били в един свят на ясно звучаща
дух
овност.
Той чувстваше пред себе си един свят, който по времето, когато Христос се яви на Земята, се нуждаеше от нещо: Нуждаеше се именно от приемането на Христос в земната субстанция заради човечеството. Човекът възприемаше още нещо като жив Христов принцип насреща на природните процеси и природните сили. Защото с възприемането на природата по такъв начин, беше свързано съзерцанието на човека, възприемащ в нея едно духовно творчество и дейност. Това, което хората чувстваха като духовно творчество и дейност, и което витаеше над всички растения и животни като преобразяващи се в себе си духовни форми, можеше накратко да бъде предадено от безпристрастно чувстващият го човек с думите: - Това е невинността на природното битие. - Да, мои мили приятели, това, което духовно можеше да се вижда, хората го наричаха именно невинност, девственост в царуването на природата и говореха за девствената духовност в творчеството на природата.
Но това, което чувстваха вътрешно, когато се събуждаха, беше, че от заспиването до събуждането те са били в един свят на ясно звучаща духовност.
Те чувстваха, че в него може да царува доброто и злото, че от дълбините на духовното говорят добри и зли духове, че добрите духове искат само да повдигнат невинността на природата по-високо, да я запазят, а злите духове предават на невинността виновност и грях. Навсякъде, където живееха такива християни, те чувстваха царуването на доброто и злото именно поради обстоятелството, че в спящото състояние астралното тяло не беше всмукано от аза на човека. Не всички, които в онези времена се наричаха християни или стояха по някакъв начин близо до християнството, имаха тази душевна нагласа. Но имаше голям брой хора, които живееха в южните и средни области на Европа, които казваха: - Да, моето вътрешно същество, което се проявява самостоятелно между заспиването и събуждането, принадлежи на областта на един добър и на областта на един лош свят. И те много, много размишляваха върху дълбочината на силите, които предизвикват доброто и злото в човешката душа.
към текста >>
Те чувстваха, че в него може да царува доброто и злото, че от дълбините на
дух
овното говорят добри и зли
дух
ове, че добрите
дух
ове искат само да повдигнат невинността на природата по-високо, да я запазят, а злите
дух
ове предават на невинността виновност и грях.
Човекът възприемаше още нещо като жив Христов принцип насреща на природните процеси и природните сили. Защото с възприемането на природата по такъв начин, беше свързано съзерцанието на човека, възприемащ в нея едно духовно творчество и дейност. Това, което хората чувстваха като духовно творчество и дейност, и което витаеше над всички растения и животни като преобразяващи се в себе си духовни форми, можеше накратко да бъде предадено от безпристрастно чувстващият го човек с думите: - Това е невинността на природното битие. - Да, мои мили приятели, това, което духовно можеше да се вижда, хората го наричаха именно невинност, девственост в царуването на природата и говореха за девствената духовност в творчеството на природата. Но това, което чувстваха вътрешно, когато се събуждаха, беше, че от заспиването до събуждането те са били в един свят на ясно звучаща духовност.
Те чувстваха, че в него може да царува доброто и злото, че от дълбините на духовното говорят добри и зли духове, че добрите духове искат само да повдигнат невинността на природата по-високо, да я запазят, а злите духове предават на невинността виновност и грях.
Навсякъде, където живееха такива християни, те чувстваха царуването на доброто и злото именно поради обстоятелството, че в спящото състояние астралното тяло не беше всмукано от аза на човека. Не всички, които в онези времена се наричаха християни или стояха по някакъв начин близо до християнството, имаха тази душевна нагласа. Но имаше голям брой хора, които живееха в южните и средни области на Европа, които казваха: - Да, моето вътрешно същество, което се проявява самостоятелно между заспиването и събуждането, принадлежи на областта на един добър и на областта на един лош свят. И те много, много размишляваха върху дълбочината на силите, които предизвикват доброто и злото в човешката душа. Пребиваването на човешката душа в един свят, в който помежду си се борят добрите и злите същества, добрите и злите сили, се чувстваше като нещо тежко за човека.
към текста >>
За западния и среден европеец в по-късните християнски столетия от първата половина на средновековието българи бяха онези хора, които бяха особено силно докоснати от противоположността на добрите и злите космически
дух
овни сили.
И те много, много размишляваха върху дълбочината на силите, които предизвикват доброто и злото в човешката душа. Пребиваването на човешката душа в един свят, в който помежду си се борят добрите и злите същества, добрите и злите сили, се чувстваше като нещо тежко за човека. Тези чувства не съществуваха още в южните и в средните области на Европа през първите столетия, но през 5-то, 6-то столетие те станаха все по-чести; и именно между онези хора, които получаваха вести от Изток - тези вести от Изток достигаха до тях по най-разнообразен начин, - се разви това настроение на душата. И понеже това душевно настроение се разви особено силно в онези области, в които после изкристализира името «България» - това име остана, запази се по един странен начин и по-късно, когато съвсем други народи се заселиха в тези области. В по-късните столетия, в продължение на много дълго време онези хора в Европа, които бяха развили особено силно това душевно настроение, бяха наричани «българи».
За западния и среден европеец в по-късните християнски столетия от първата половина на средновековието българи бяха онези хора, които бяха особено силно докоснати от противоположността на добрите и злите космически духовни сили.
За хората, които току-що охарактеризирах в цяла Европа се среща името «българи». Такова душевно устройство имаха повече или по-малко хората, за които говоря тук, душите, които в по-нататъшното развитие стигнаха дотам, да виждат онези мощни картини в свръхсетивния култ, който се изпълняваше в първата половина на 19-то столетие и да вземат участие в него. Всичко, което тези души можаха да преживеят в тяхното включване в борбата между доброто и злото, бе пренесено през живота между смъртта и едно ново раждане. И това нюансира, оцвети душите, които след това стояха пред мощните образи на свръхсетивния култ. Но към това се прибави още нещо.
към текста >>
Така, както гледаме оттук към небесно-
дух
овния свят, така между смъртта и едно ново раждане душите гледат от небесно-
дух
овния свят към Земята.
В онова време хората не бяха стигнали дотам, да осъждат еретиците със същата строгост както по-късно, но въпреки това те бяха считани за еретици. Другите си бяха създали едно страшно и злокобно впечатление за тях, а именно, че тези еретици виждаха повече отколкото другите хора, и чрез тяхното особено възприятие по време на сън те стояха спрямо божественото по начин, различен от другите хора. Другите хора, между които те живееха, отдавна бяха загубили това и се бяха приближили повече до онази душевна нагласа, която през 14-то столетие стана нещо всеобщо за Европа. Но когато тези хора, за които говоря, тези хора с отделното възприемане на астралното и етерното тяло, минаваха през вратата на смъртта, те също се различаваха от онези, които на Земята бяха различни от тях. И не трябва да се вярва, че между смъртта и едно ново раждане човек не участва в това, което е ставало в човешките отношения на Земята.
Така, както гледаме оттук към небесно-духовния свят, така между смъртта и едно ново раждане душите гледат от небесно-духовния свят към Земята.
Както оттук вземаме участие в духовната същност, така обитателите на духовния свят вземат участие в това, което земните същества изживяват на Земята. Времето, което описвам, бе последвано от период, когато християнството в Европа се приспособи към факта, че човек не знае повече нищо за своето астрално и етерно тяло. Християнството говореше за духовния свят, без да има тези основни изисквания към човека. Защото помислете, мои мили приятели: Когато през първите столетия старите християнски учители говореха, все още имаше голям брой такива християни, които можеха да приемат думите като истина само на основата на външния авторитет; по-наивното основно настроение на онова време, караше хората да възприемат тези думи, когато те извираха от едно топло и ентусиазирано сърце. И колко горещо и ентусиазирано проповядваха сърцата в първите столетия на християнството!
към текста >>
Както оттук вземаме участие в
дух
овната същност, така обитателите на
дух
овния свят вземат участие в това, което земните същества изживяват на Земята.
Другите си бяха създали едно страшно и злокобно впечатление за тях, а именно, че тези еретици виждаха повече отколкото другите хора, и чрез тяхното особено възприятие по време на сън те стояха спрямо божественото по начин, различен от другите хора. Другите хора, между които те живееха, отдавна бяха загубили това и се бяха приближили повече до онази душевна нагласа, която през 14-то столетие стана нещо всеобщо за Европа. Но когато тези хора, за които говоря, тези хора с отделното възприемане на астралното и етерното тяло, минаваха през вратата на смъртта, те също се различаваха от онези, които на Земята бяха различни от тях. И не трябва да се вярва, че между смъртта и едно ново раждане човек не участва в това, което е ставало в човешките отношения на Земята. Така, както гледаме оттук към небесно-духовния свят, така между смъртта и едно ново раждане душите гледат от небесно-духовния свят към Земята.
Както оттук вземаме участие в духовната същност, така обитателите на духовния свят вземат участие в това, което земните същества изживяват на Земята.
Времето, което описвам, бе последвано от период, когато християнството в Европа се приспособи към факта, че човек не знае повече нищо за своето астрално и етерно тяло. Християнството говореше за духовния свят, без да има тези основни изисквания към човека. Защото помислете, мои мили приятели: Когато през първите столетия старите християнски учители говореха, все още имаше голям брой такива християни, които можеха да приемат думите като истина само на основата на външния авторитет; по-наивното основно настроение на онова време, караше хората да възприемат тези думи, когато те извираха от едно топло и ентусиазирано сърце. И колко горещо и ентусиазирано проповядваха сърцата в първите столетия на християнството! Днес, когато толкова много неща са преминали единствено само в една словесна проповед, хората не могат да си съставят никаква представа.
към текста >>
Християнството говореше за
дух
овния свят, без да има тези основни изисквания към човека.
Но когато тези хора, за които говоря, тези хора с отделното възприемане на астралното и етерното тяло, минаваха през вратата на смъртта, те също се различаваха от онези, които на Земята бяха различни от тях. И не трябва да се вярва, че между смъртта и едно ново раждане човек не участва в това, което е ставало в човешките отношения на Земята. Така, както гледаме оттук към небесно-духовния свят, така между смъртта и едно ново раждане душите гледат от небесно-духовния свят към Земята. Както оттук вземаме участие в духовната същност, така обитателите на духовния свят вземат участие в това, което земните същества изживяват на Земята. Времето, което описвам, бе последвано от период, когато християнството в Европа се приспособи към факта, че човек не знае повече нищо за своето астрално и етерно тяло.
Християнството говореше за духовния свят, без да има тези основни изисквания към човека.
Защото помислете, мои мили приятели: Когато през първите столетия старите християнски учители говореха, все още имаше голям брой такива християни, които можеха да приемат думите като истина само на основата на външния авторитет; по-наивното основно настроение на онова време, караше хората да възприемат тези думи, когато те извираха от едно топло и ентусиазирано сърце. И колко горещо и ентусиазирано проповядваха сърцата в първите столетия на християнството! Днес, когато толкова много неща са преминали единствено само в една словесна проповед, хората не могат да си съставят никаква представа. Но онези, които говореха на такива души, каквито аз описах тук, какви думи можеха да кажат? Да, мои мили приятели, те можеха да кажат: - Насочете поглед към онова, което се показва в растенията като блестящо преливащото се сияние в цветове на дъгата, към това, което се показва в природа на животните като горещи страсти, насочете поглед върху това: То е отблясъкът, то е откровението на духовния свят, за който ние говорим, духовният свят откъдето произхожда Христос.
към текста >>
Да, мои мили приятели, те можеха да кажат: - Насочете поглед към онова, което се показва в растенията като блестящо преливащото се сияние в цветове на дъгата, към това, което се показва в природа на животните като горещи страсти, насочете поглед върху това: То е отблясъкът, то е откровението на
дух
овния свят, за който ние говорим,
дух
овният свят откъдето произхожда Христос.
Християнството говореше за духовния свят, без да има тези основни изисквания към човека. Защото помислете, мои мили приятели: Когато през първите столетия старите християнски учители говореха, все още имаше голям брой такива християни, които можеха да приемат думите като истина само на основата на външния авторитет; по-наивното основно настроение на онова време, караше хората да възприемат тези думи, когато те извираха от едно топло и ентусиазирано сърце. И колко горещо и ентусиазирано проповядваха сърцата в първите столетия на християнството! Днес, когато толкова много неща са преминали единствено само в една словесна проповед, хората не могат да си съставят никаква представа. Но онези, които говореха на такива души, каквито аз описах тук, какви думи можеха да кажат?
Да, мои мили приятели, те можеха да кажат: - Насочете поглед към онова, което се показва в растенията като блестящо преливащото се сияние в цветове на дъгата, към това, което се показва в природа на животните като горещи страсти, насочете поглед върху това: То е отблясъкът, то е откровението на духовния свят, за който ние говорим, духовният свят откъдето произхожда Христос.
Когато на такива хора се говореше за духовните мъдрости, не се говореше като за нещо непознато; на тях им се припомняше това, което при определени обстоятелства, при меката слънчева светлина те можеха да видят като дух в природата. Когато им се казваше, че съществува Евангелието, което носеше блага вест за духовния свят, за духовните тайни, когато им се говореше за тайните на Стария Завет, тогава отново не им се говореше за нещо непознато, а беше възможно да им се каже: - Тук е словото на Стария Завет; това слово и Евангелията са написани от онези човешки същества, които наистина по-ясно от вас са чували шепота на духовността, в която се намират душите ви между заспиването и събуждането. Вие знаете за този шепот, защото си спомняте за него, събуждайки се сутрин. На тези хора можеше да им се говори по този начин. До известна степен в разговорите, които свещениците и проповедниците водеха с тях по онова време, имаше нещо от това, което ставаше в самите им души.
към текста >>
Когато на такива хора се говореше за
дух
овните мъдрости, не се говореше като за нещо непознато; на тях им се припомняше това, което при определени обстоятелства, при меката слънчева светлина те можеха да видят като
дух
в природата.
Защото помислете, мои мили приятели: Когато през първите столетия старите християнски учители говореха, все още имаше голям брой такива християни, които можеха да приемат думите като истина само на основата на външния авторитет; по-наивното основно настроение на онова време, караше хората да възприемат тези думи, когато те извираха от едно топло и ентусиазирано сърце. И колко горещо и ентусиазирано проповядваха сърцата в първите столетия на християнството! Днес, когато толкова много неща са преминали единствено само в една словесна проповед, хората не могат да си съставят никаква представа. Но онези, които говореха на такива души, каквито аз описах тук, какви думи можеха да кажат? Да, мои мили приятели, те можеха да кажат: - Насочете поглед към онова, което се показва в растенията като блестящо преливащото се сияние в цветове на дъгата, към това, което се показва в природа на животните като горещи страсти, насочете поглед върху това: То е отблясъкът, то е откровението на духовния свят, за който ние говорим, духовният свят откъдето произхожда Христос.
Когато на такива хора се говореше за духовните мъдрости, не се говореше като за нещо непознато; на тях им се припомняше това, което при определени обстоятелства, при меката слънчева светлина те можеха да видят като дух в природата.
Когато им се казваше, че съществува Евангелието, което носеше блага вест за духовния свят, за духовните тайни, когато им се говореше за тайните на Стария Завет, тогава отново не им се говореше за нещо непознато, а беше възможно да им се каже: - Тук е словото на Стария Завет; това слово и Евангелията са написани от онези човешки същества, които наистина по-ясно от вас са чували шепота на духовността, в която се намират душите ви между заспиването и събуждането. Вие знаете за този шепот, защото си спомняте за него, събуждайки се сутрин. На тези хора можеше да им се говори по този начин. До известна степен в разговорите, които свещениците и проповедниците водеха с тях по онова време, имаше нещо от това, което ставаше в самите им души. В тези времена словото беше още живо и можеше да бъде култивирано като нещо живо.
към текста >>
Когато им се казваше, че съществува Евангелието, което носеше блага вест за
дух
овния свят, за
дух
овните тайни, когато им се говореше за тайните на Стария Завет, тогава отново не им се говореше за нещо непознато, а беше възможно да им се каже: - Тук е словото на Стария Завет; това слово и Евангелията са написани от онези човешки същества, които наистина по-ясно от вас са чували шепота на
дух
овността, в която се намират душите ви между заспиването и събуждането.
И колко горещо и ентусиазирано проповядваха сърцата в първите столетия на християнството! Днес, когато толкова много неща са преминали единствено само в една словесна проповед, хората не могат да си съставят никаква представа. Но онези, които говореха на такива души, каквито аз описах тук, какви думи можеха да кажат? Да, мои мили приятели, те можеха да кажат: - Насочете поглед към онова, което се показва в растенията като блестящо преливащото се сияние в цветове на дъгата, към това, което се показва в природа на животните като горещи страсти, насочете поглед върху това: То е отблясъкът, то е откровението на духовния свят, за който ние говорим, духовният свят откъдето произхожда Христос. Когато на такива хора се говореше за духовните мъдрости, не се говореше като за нещо непознато; на тях им се припомняше това, което при определени обстоятелства, при меката слънчева светлина те можеха да видят като дух в природата.
Когато им се казваше, че съществува Евангелието, което носеше блага вест за духовния свят, за духовните тайни, когато им се говореше за тайните на Стария Завет, тогава отново не им се говореше за нещо непознато, а беше възможно да им се каже: - Тук е словото на Стария Завет; това слово и Евангелията са написани от онези човешки същества, които наистина по-ясно от вас са чували шепота на духовността, в която се намират душите ви между заспиването и събуждането.
Вие знаете за този шепот, защото си спомняте за него, събуждайки се сутрин. На тези хора можеше да им се говори по този начин. До известна степен в разговорите, които свещениците и проповедниците водеха с тях по онова време, имаше нещо от това, което ставаше в самите им души. В тези времена словото беше още живо и можеше да бъде култивирано като нещо живо. И когато тези души, към които се отправяше живото слово, след като преминеха през вратата на смъртта поглеждаха надолу към Земята, те виждаха неговия залез и имаха чувството: - Логосът залязва.
към текста >>
Това отново създаде едно основно настроение, основното настроение на душите, които живееха в
дух
овния свят между 7-то, 8-то и 19-то, 20-то столетие, макар и да имаха по някое прекъсване в някой земен живот.
В тези времена словото беше още живо и можеше да бъде култивирано като нещо живо. И когато тези души, към които се отправяше живото слово, след като преминеха през вратата на смъртта поглеждаха надолу към Земята, те виждаха неговия залез и имаха чувството: - Логосът залязва. Това беше основното чувство на тези души, които минаха през вратата на смъртта след 7-то, 8-то, 9-то столетие или даже още по-рано. Насочвайки поглед надолу към Земята те чувстваха: - Там долу на Земята залязва живият Логос. И в тези души наистина живееха думите: - И словото стана плът и живя между нас, - те чувстваха: - Хората все по-малко имат дом за словото, което трябва да живее в плът, което трябва да продължи своя живот на Земята.
Това отново създаде едно основно настроение, основното настроение на душите, които живееха в духовния свят между 7-то, 8-то и 19-то, 20-то столетие, макар и да имаха по някое прекъсване в някой земен живот.
Основното настроение беше: Христос наистина живее на Земята, защото той понесе смъртта за Земята, но Земята не може да го приеме; на Земята трябва да се развие силата, която да даде възможност на душите да приемат Христос! Това живееше заедно с всичко друго, което описах, именно в тези души, които в техния земен живот бяха считани за еретици. В тези души през времето между смъртта и едно ново раждане живееше потребността от едно ново откровение на Христос, от едно ново възвестяване на Христос. При такова устройство на душата тези обезплътени хора изживяха онова, което ставаше на Земята и което за тях всъщност трябваше да бъде напълно непознато по време на земния им живот. Те се научиха да разбират, какво става там долу на Земята.
към текста >>
Те виждаха, как душите на Земята все по-малко и по-малко бяха обхващани от
дух
а, как дори вече нямаше хора, на които може да се каже: - Ние ви носим благата вест за
дух
а, който вие все още може да виждате, носещ се над растителния свят, проблясващ в животните.
Основното настроение беше: Христос наистина живее на Земята, защото той понесе смъртта за Земята, но Земята не може да го приеме; на Земята трябва да се развие силата, която да даде възможност на душите да приемат Христос! Това живееше заедно с всичко друго, което описах, именно в тези души, които в техния земен живот бяха считани за еретици. В тези души през времето между смъртта и едно ново раждане живееше потребността от едно ново откровение на Христос, от едно ново възвестяване на Христос. При такова устройство на душата тези обезплътени хора изживяха онова, което ставаше на Земята и което за тях всъщност трябваше да бъде напълно непознато по време на земния им живот. Те се научиха да разбират, какво става там долу на Земята.
Те виждаха, как душите на Земята все по-малко и по-малко бяха обхващани от духа, как дори вече нямаше хора, на които може да се каже: - Ние ви носим благата вест за духа, който вие все още може да виждате, носещ се над растителния свят, проблясващ в животните.
Ние ви учим на Завета, написан от онези звуци и тонове, които още чувате да шепти ехото на нощните изживявания. - Всичко това вече не съществуваше. Те виждаха отгоре, където нещата се представят съвършено различно, как в християнското развитие се създаде заместител на старото слово. Защото в крайна сметка, макар и да беше нужно проповедниците да говорят именно по този начин на по-голяма част от хората, тъй като в земния живот тези хора нямаха никакво съзнание за духовното, цялата традиция, цялото използване на словото идваше още от времена, когато беше естествено да се предположи, че когато се говори за Духа, хората все още чувстваха нещо от него. Всичко това всъщност напълно изчезна около 9-то, 10-то, 11-то столетие.
към текста >>
Защото в крайна сметка, макар и да беше нужно проповедниците да говорят именно по този начин на по-голяма част от хората, тъй като в земния живот тези хора нямаха никакво съзнание за
дух
овното, цялата традиция, цялото използване на словото идваше още от времена, когато беше естествено да се предположи, че когато се говори за
Дух
а, хората все още чувстваха нещо от него.
Те се научиха да разбират, какво става там долу на Земята. Те виждаха, как душите на Земята все по-малко и по-малко бяха обхващани от духа, как дори вече нямаше хора, на които може да се каже: - Ние ви носим благата вест за духа, който вие все още може да виждате, носещ се над растителния свят, проблясващ в животните. Ние ви учим на Завета, написан от онези звуци и тонове, които още чувате да шепти ехото на нощните изживявания. - Всичко това вече не съществуваше. Те виждаха отгоре, където нещата се представят съвършено различно, как в християнското развитие се създаде заместител на старото слово.
Защото в крайна сметка, макар и да беше нужно проповедниците да говорят именно по този начин на по-голяма част от хората, тъй като в земния живот тези хора нямаха никакво съзнание за духовното, цялата традиция, цялото използване на словото идваше още от времена, когато беше естествено да се предположи, че когато се говори за Духа, хората все още чувстваха нещо от него.
Всичко това всъщност напълно изчезна около 9-то, 10-то, 11-то столетие. Тогава даже и в слушането се роди една съвършено друга нагласа. Когато по-рано хората слушаха да говори човек, който говореше от духа и беше ентусиазиран и изпълнен с Бога, те имаха чувството, че при слушането излизат сякаш извън себе си, че навлизат малко в своето етерно тяло, че напускат до известна степен своето физическо тяло. А от друга страна имаха чувството, че се приближават до своето астрално тяло. Те действително все още имаха лекото чувство, че когато слушат, излизат извън себе си, изпадат в известна унесеност.
към текста >>
Когато по-рано хората слушаха да говори човек, който говореше от
дух
а и беше ентусиазиран и изпълнен с Бога, те имаха чувството, че при слушането излизат сякаш извън себе си, че навлизат малко в своето етерно тяло, че напускат до известна степен своето физическо тяло.
- Всичко това вече не съществуваше. Те виждаха отгоре, където нещата се представят съвършено различно, как в християнското развитие се създаде заместител на старото слово. Защото в крайна сметка, макар и да беше нужно проповедниците да говорят именно по този начин на по-голяма част от хората, тъй като в земния живот тези хора нямаха никакво съзнание за духовното, цялата традиция, цялото използване на словото идваше още от времена, когато беше естествено да се предположи, че когато се говори за Духа, хората все още чувстваха нещо от него. Всичко това всъщност напълно изчезна около 9-то, 10-то, 11-то столетие. Тогава даже и в слушането се роди една съвършено друга нагласа.
Когато по-рано хората слушаха да говори човек, който говореше от духа и беше ентусиазиран и изпълнен с Бога, те имаха чувството, че при слушането излизат сякаш извън себе си, че навлизат малко в своето етерно тяло, че напускат до известна степен своето физическо тяло.
А от друга страна имаха чувството, че се приближават до своето астрално тяло. Те действително все още имаха лекото чувство, че когато слушат, излизат извън себе си, изпадат в известна унесеност. Те не обръщаха още толкова внимание на това, което слушаха, а по-скоро на онова, което вътрешно изживяваха при едно леко екскарниране, едно леко трансово състояние. Те живееха със Словото, което беше изричано от хората, одухотворени от Бога. Това изчезна в 9-то, 10-то, 11-то столетие и напълно се изгуби към 14-то столетие.
към текста >>
Те живееха със Словото, което беше изричано от хората, о
дух
отворени от Бога.
Тогава даже и в слушането се роди една съвършено друга нагласа. Когато по-рано хората слушаха да говори човек, който говореше от духа и беше ентусиазиран и изпълнен с Бога, те имаха чувството, че при слушането излизат сякаш извън себе си, че навлизат малко в своето етерно тяло, че напускат до известна степен своето физическо тяло. А от друга страна имаха чувството, че се приближават до своето астрално тяло. Те действително все още имаха лекото чувство, че когато слушат, излизат извън себе си, изпадат в известна унесеност. Те не обръщаха още толкова внимание на това, което слушаха, а по-скоро на онова, което вътрешно изживяваха при едно леко екскарниране, едно леко трансово състояние.
Те живееха със Словото, което беше изричано от хората, одухотворени от Бога.
Това изчезна в 9-то, 10-то, 11-то столетие и напълно се изгуби към 14-то столетие. Хората все повече само слушаха, без да имат горните изживявания. Тогава се роди потребността, когато се говори за духовното да се апелира към нещо друго. Тогава се роди потребността - този, който трябваше да слуша, да извлича онова, което е нужно, за да си изработи възгледи за духовния свят. Роди се потребността човека така да бъде повлиян, че дори в това втвърдено тяло да почувства подтик да каже нещо за духовния свят.
към текста >>
Тогава се роди потребността, когато се говори за
дух
овното да се апелира към нещо друго.
Те действително все още имаха лекото чувство, че когато слушат, излизат извън себе си, изпадат в известна унесеност. Те не обръщаха още толкова внимание на това, което слушаха, а по-скоро на онова, което вътрешно изживяваха при едно леко екскарниране, едно леко трансово състояние. Те живееха със Словото, което беше изричано от хората, одухотворени от Бога. Това изчезна в 9-то, 10-то, 11-то столетие и напълно се изгуби към 14-то столетие. Хората все повече само слушаха, без да имат горните изживявания.
Тогава се роди потребността, когато се говори за духовното да се апелира към нещо друго.
Тогава се роди потребността - този, който трябваше да слуша, да извлича онова, което е нужно, за да си изработи възгледи за духовния свят. Роди се потребността човека така да бъде повлиян, че дори в това втвърдено тяло да почувства подтик да каже нещо за духовния свят. И от това се създаде потребността учението за духовния свят да бъде дадено под формата на диалог с въпроси и отговори. Когато се задаваше въпросът - въпросите винаги имат нещо сугестивно в себе си: - Какво е кръщението? - съответният човек биваше подготвен да даде определен отговор, или: - Какво е конфирмацията?
към текста >>
Тогава се роди потребността - този, който трябваше да слуша, да извлича онова, което е нужно, за да си изработи възгледи за
дух
овния свят.
Те не обръщаха още толкова внимание на това, което слушаха, а по-скоро на онова, което вътрешно изживяваха при едно леко екскарниране, едно леко трансово състояние. Те живееха със Словото, което беше изричано от хората, одухотворени от Бога. Това изчезна в 9-то, 10-то, 11-то столетие и напълно се изгуби към 14-то столетие. Хората все повече само слушаха, без да имат горните изживявания. Тогава се роди потребността, когато се говори за духовното да се апелира към нещо друго.
Тогава се роди потребността - този, който трябваше да слуша, да извлича онова, което е нужно, за да си изработи възгледи за духовния свят.
Роди се потребността човека така да бъде повлиян, че дори в това втвърдено тяло да почувства подтик да каже нещо за духовния свят. И от това се създаде потребността учението за духовния свят да бъде дадено под формата на диалог с въпроси и отговори. Когато се задаваше въпросът - въпросите винаги имат нещо сугестивно в себе си: - Какво е кръщението? - съответният човек биваше подготвен да даде определен отговор, или: - Какво е конфирмацията? Какво е Светият-Дух?
към текста >>
Роди се потребността човека така да бъде повлиян, че дори в това втвърдено тяло да почувства подтик да каже нещо за
дух
овния свят.
Те живееха със Словото, което беше изричано от хората, одухотворени от Бога. Това изчезна в 9-то, 10-то, 11-то столетие и напълно се изгуби към 14-то столетие. Хората все повече само слушаха, без да имат горните изживявания. Тогава се роди потребността, когато се говори за духовното да се апелира към нещо друго. Тогава се роди потребността - този, който трябваше да слуша, да извлича онова, което е нужно, за да си изработи възгледи за духовния свят.
Роди се потребността човека така да бъде повлиян, че дори в това втвърдено тяло да почувства подтик да каже нещо за духовния свят.
И от това се създаде потребността учението за духовния свят да бъде дадено под формата на диалог с въпроси и отговори. Когато се задаваше въпросът - въпросите винаги имат нещо сугестивно в себе си: - Какво е кръщението? - съответният човек биваше подготвен да даде определен отговор, или: - Какво е конфирмацията? Какво е Светият-Дух? Какво представлява смъртта?
към текста >>
И от това се създаде потребността учението за
дух
овния свят да бъде дадено под формата на диалог с въпроси и отговори.
Това изчезна в 9-то, 10-то, 11-то столетие и напълно се изгуби към 14-то столетие. Хората все повече само слушаха, без да имат горните изживявания. Тогава се роди потребността, когато се говори за духовното да се апелира към нещо друго. Тогава се роди потребността - този, който трябваше да слуша, да извлича онова, което е нужно, за да си изработи възгледи за духовния свят. Роди се потребността човека така да бъде повлиян, че дори в това втвърдено тяло да почувства подтик да каже нещо за духовния свят.
И от това се създаде потребността учението за духовния свят да бъде дадено под формата на диалог с въпроси и отговори.
Когато се задаваше въпросът - въпросите винаги имат нещо сугестивно в себе си: - Какво е кръщението? - съответният човек биваше подготвен да даде определен отговор, или: - Какво е конфирмацията? Какво е Светият-Дух? Какво представлява смъртта? Кои са седемте главни гряха?
към текста >>
Какво е
Светия
т-
Дух
?
Тогава се роди потребността - този, който трябваше да слуша, да извлича онова, което е нужно, за да си изработи възгледи за духовния свят. Роди се потребността човека така да бъде повлиян, че дори в това втвърдено тяло да почувства подтик да каже нещо за духовния свят. И от това се създаде потребността учението за духовния свят да бъде дадено под формата на диалог с въпроси и отговори. Когато се задаваше въпросът - въпросите винаги имат нещо сугестивно в себе си: - Какво е кръщението? - съответният човек биваше подготвен да даде определен отговор, или: - Какво е конфирмацията?
Какво е Светият-Дух?
Какво представлява смъртта? Кои са седемте главни гряха? – Със създаването на тази игра на въпроси и отговори, се замества самопонятното елементарно слушане. И в това време, първо за онези хора, които постъпваха в такива училища, в които това можеше да се извърши, се роди катехизисът - изучаването чрез въпроси и отговори на онова, което може да се каже за духовния свят. Виждате ли, ние трябва да насочваме поглед към такива събития.
към текста >>
И в това време, първо за онези хора, които постъпваха в такива училища, в които това можеше да се извърши, се роди катехизисът - изучаването чрез въпроси и отговори на онова, което може да се каже за
дух
овния свят.
- съответният човек биваше подготвен да даде определен отговор, или: - Какво е конфирмацията? Какво е Светият-Дух? Какво представлява смъртта? Кои са седемте главни гряха? – Със създаването на тази игра на въпроси и отговори, се замества самопонятното елементарно слушане.
И в това време, първо за онези хора, които постъпваха в такива училища, в които това можеше да се извърши, се роди катехизисът - изучаването чрез въпроси и отговори на онова, което може да се каже за духовния свят.
Виждате ли, ние трябва да насочваме поглед към такива събития. Когато гледаха надолу към Земята, душите, които се намираха горе в духовния свят виждаха това особено ясно: - При хората трябва да дойде нещо, което не сме познавали и не ни е интересувало! Това, че долу на Земята се роди катехизисът, създаде в тези души мощно впечатление. Когато историците външно разглеждат пораждането на катехизиса, те не показват нищо особено; особеното идва, когато се разглежда пораждането му от гледна точка на свръхсетивния свят: Там долу хората трябва да изпитат нещо съвършено ново в най-голямата дълбочина на своята душа. Под формата на катехизма те трябва да изучават това, в което трябва да вярват.
към текста >>
Когато гледаха надолу към Земята, душите, които се намираха горе в
дух
овния свят виждаха това особено ясно: - При хората трябва да дойде нещо, което не сме познавали и не ни е интересувало!
Какво представлява смъртта? Кои са седемте главни гряха? – Със създаването на тази игра на въпроси и отговори, се замества самопонятното елементарно слушане. И в това време, първо за онези хора, които постъпваха в такива училища, в които това можеше да се извърши, се роди катехизисът - изучаването чрез въпроси и отговори на онова, което може да се каже за духовния свят. Виждате ли, ние трябва да насочваме поглед към такива събития.
Когато гледаха надолу към Земята, душите, които се намираха горе в духовния свят виждаха това особено ясно: - При хората трябва да дойде нещо, което не сме познавали и не ни е интересувало!
Това, че долу на Земята се роди катехизисът, създаде в тези души мощно впечатление. Когато историците външно разглеждат пораждането на катехизиса, те не показват нищо особено; особеното идва, когато се разглежда пораждането му от гледна точка на свръхсетивния свят: Там долу хората трябва да изпитат нещо съвършено ново в най-голямата дълбочина на своята душа. Под формата на катехизма те трябва да изучават това, в което трябва да вярват. С това ви описвам едно усещане, едно чувство. Едно друго чувство ще трябва да ви опиша по следния начин.
към текста >>
Хората, за които ви говорих, че в своите души минаха през състоянията, които ви описах, гледаха от
дух
овния свят надолу към Земята и виждаха особено, онова невъзможно за тях събитие на катехизисното преподаване.
Ако се върнем назад в първите столетия на християнството, тогава не съществуваше още тази възможност човекът като християнин да отиде в една църква, да седне или да коленичи и да слуша литургията от началото, от интроитуса до молитвите, които следват причастието. Тогава не беше възможно за всички да слушат цялата литургия, а онези, които станаха християни, бяха разделени на две групи: катекумените /изучаващите катехизиса/, на които беше позволено да присъстват на литургията /богослужението/ докато евангелието се прочиташе до края; след евангелието се подготвяше оферториумът /главната част на литургията/, тогава те трябваше да излязат. Вътре в църквата можеха да останат само онези, които дълго време бяха подготвяни за свещеното вътрешно душевно настроение, с което можеше да бъде възприета тайната на транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тялото и кръвта на Христа/; това бяха така т.нар. транссубстанти, те можеха да слушат литургията до края. Това беше едно съвършено различно участие в литургията.
Хората, за които ви говорих, че в своите души минаха през състоянията, които ви описах, гледаха от духовния свят надолу към Земята и виждаха особено, онова невъзможно за тях събитие на катехизисното преподаване.
Тези хора бяха запазили повече или по-малко в техния култ стария християнски обичай: да позволят на човека да слуша цялата литургия, да участва в нея едва след една дълга подготовка. Тези хора, за които ви говорих, напълно познаваха една екзотерична /външна/ и една езотерична /вътрешна/ част на литургията. Те считаха за езотерична част тази, която следва след транссубстанцията. Отгоре те гледаха това, което ставаше във външния култ на християнството. Те виждаха, че цялата литургия е станала екзотерична,
към текста >>
76.
Други мантри - медитации
GA_245 Указания за езотеричното обучение
В
Дух
а бе заложен зародишът на моето тяло.
Auf daß durch mich wirken die Geister Und ich werde das selbstbewußte Werkzeug Ihrer Taten. In meinem Leibe liegt des Geistes Keim. *
В Духа бе заложен зародишът на моето тяло.
И Духът отпечата в моето тяло Сетивните очи, За да виждам с тях Светлината на телата. И Духът отпечата в моето тяло
към текста >>
И
Дух
ът отпечата в моето тяло
Und ich werde das selbstbewußte Werkzeug Ihrer Taten. In meinem Leibe liegt des Geistes Keim. * В Духа бе заложен зародишът на моето тяло.
И Духът отпечата в моето тяло
Сетивните очи, За да виждам с тях Светлината на телата. И Духът отпечата в моето тяло Ум и сетивност,
към текста >>
И
Дух
ът отпечата в моето тяло
В Духа бе заложен зародишът на моето тяло. И Духът отпечата в моето тяло Сетивните очи, За да виждам с тях Светлината на телата.
И Духът отпечата в моето тяло
Ум и сетивност, И чувство и воля, За да възприемам с тях телата И да действам върху тях. В Духа бе заложен зародишът на моето тяло.
към текста >>
В
Дух
а бе заложен зародишът на моето тяло.
И Духът отпечата в моето тяло Ум и сетивност, И чувство и воля, За да възприемам с тях телата И да действам върху тях.
В Духа бе заложен зародишът на моето тяло.
В моето тяло е вложен зародишът на Духа. И аз искам да гравирам в моя Дух Свръхсетивните очи, За да виждам с тях на Духовете светлината. И да отпечатам искам в моя Дух
към текста >>
В моето тяло е вложен зародишът на
Дух
а.
Ум и сетивност, И чувство и воля, За да възприемам с тях телата И да действам върху тях. В Духа бе заложен зародишът на моето тяло.
В моето тяло е вложен зародишът на Духа.
И аз искам да гравирам в моя Дух Свръхсетивните очи, За да виждам с тях на Духовете светлината. И да отпечатам искам в моя Дух Мъдрост, сила и любов,
към текста >>
И аз искам да гравирам в моя
Дух
И чувство и воля, За да възприемам с тях телата И да действам върху тях. В Духа бе заложен зародишът на моето тяло. В моето тяло е вложен зародишът на Духа.
И аз искам да гравирам в моя Дух
Свръхсетивните очи, За да виждам с тях на Духовете светлината. И да отпечатам искам в моя Дух Мъдрост, сила и любов, Та чрез мен да действат Духовете
към текста >>
За да виждам с тях на
Дух
овете светлината.
И да действам върху тях. В Духа бе заложен зародишът на моето тяло. В моето тяло е вложен зародишът на Духа. И аз искам да гравирам в моя Дух Свръхсетивните очи,
За да виждам с тях на Духовете светлината.
И да отпечатам искам в моя Дух Мъдрост, сила и любов, Та чрез мен да действат Духовете И да стана аз себесъзнателния инструмент На техните дела.
към текста >>
И да отпечатам искам в моя
Дух
В Духа бе заложен зародишът на моето тяло. В моето тяло е вложен зародишът на Духа. И аз искам да гравирам в моя Дух Свръхсетивните очи, За да виждам с тях на Духовете светлината.
И да отпечатам искам в моя Дух
Мъдрост, сила и любов, Та чрез мен да действат Духовете И да стана аз себесъзнателния инструмент На техните дела. В моето тяло е вложен зародишът на Духа.
към текста >>
Та чрез мен да действат
Дух
овете
И аз искам да гравирам в моя Дух Свръхсетивните очи, За да виждам с тях на Духовете светлината. И да отпечатам искам в моя Дух Мъдрост, сила и любов,
Та чрез мен да действат Духовете
И да стана аз себесъзнателния инструмент На техните дела. В моето тяло е вложен зародишът на Духа. * 2
към текста >>
В моето тяло е вложен зародишът на
Дух
а.
И да отпечатам искам в моя Дух Мъдрост, сила и любов, Та чрез мен да действат Духовете И да стана аз себесъзнателния инструмент На техните дела.
В моето тяло е вложен зародишът на Духа.
* 2 Ich schaue in die Finsternis:[2] In ihr ersteht Licht, Lebendes Licht.
към текста >>
С добра воля за
Дух
а
Таз действителност на Аза Не навлиза в земното ми битие. Аз съм само неин образ. Но отново нея ще намеря, Когато аз
С добра воля за Духа
Премина през вратата на смъртта. * 3 O Gottesgeist erfülle mich[3] Erfülle mich in meiner Seele;
към текста >>
О, Божествен
Дух
проникни ме
Starkmut, der in meine Glieder strömt Strömt wie edles Gottgeschenk Gottgeschenk von dir, o Gottesgeist O Gottesgeist erfülle mich. *
О, Божествен Дух проникни ме
Проникни в душата ми; На душата ми дай мощна сила, Мощна сила и на моето сърце, Моето сърце, що Тебе търси, Тебе търси със дълбок копнеж,
към текста >>
Божи дар от Тебе, о Божествен
дух
Тебе търси със дълбок копнеж, Със дълбок копнеж за здраве, За здраве и смелост, За смелост, която в мойте органи тече Тече като благодатен Божи дар,
Божи дар от Тебе, о Божествен дух
О, Божествен дух проникни ме. * 4 Es offenbart die Weltenseele sich[4] Am Kreuze des Weltenleibes.
към текста >>
О, Божествен
дух
проникни ме.
Със дълбок копнеж за здраве, За здраве и смелост, За смелост, която в мойте органи тече Тече като благодатен Божи дар, Божи дар от Тебе, о Божествен дух
О, Божествен дух проникни ме.
* 4 Es offenbart die Weltenseele sich[4] Am Kreuze des Weltenleibes. Sie lebet fünfstrahlig leuchtend
към текста >>
В себе си
Дух
а на света.
Върху кръста на тялото на света. Тя петолъчно светейки живее: Чрез мъдрост и любов, чрез волевата сила, Чрез сетивото всеобхватно, чрез азовото сетиво, Така намира
В себе си Духа на света.
* 5 Es leuchtet die Sonne[5] Dem Dunkel des Stoffes; So leuchtet des Geistes
към текста >>
Така осветява на
Дух
а
Durchglänzt sie mich Mit ihrer Geistesmittagskraft. * Осветява Слънцето На материята мрака;
Така осветява на Духа
Вселекуващата същност Душевния мрак Във моето човешко битие. Винаги когато осъзнавам Неговата мощна сила,
към текста >>
На своята
дух
овна пълнодневна сила.
Във моето човешко битие. Винаги когато осъзнавам Неговата мощна сила, С истинска сърдечна топлота Тя с блясъка си ме прониква
На своята духовна пълнодневна сила.
* 6 Ich trage Ruhe in mir, Ich trage in mir selbst Die Kräfte, die mich stärken.
към текста >>
Победоносен
Дух
Daß Selbstlosigkeit, Der Lebensstrom der Menschheit, Wallt als Quelle Der geistigen Wiedergeburt. *
Победоносен Дух
Възпламени мощта На плахите души. Изгори себелюбието, Запали състраданието, Та саможертвата,
към текста >>
На
дух
овното възраждане.
Изгори себелюбието, Запали състраданието, Та саможертвата, Поток жизнен всечовешки, Да бликне кат извор
На духовното възраждане.
[1] Тази медитация е била предназначена от самото начало за всички ученици и вероятно е дадена за пръв път през октомври 1906. Във всеки случай тя се споменава за първи път в бележките на Мария Щайнер за езотеричния урок на 2 октомври 1908. От текста на тази медитация е налице ръкопис на Рудолф Щайнер. Но тя разкрива съвсем незначителни различия от текста тук и в първото издание. В първото издание Мария Щайнер е използвала текст, предоставен й от човек, принадлежал към Езотеричното училище.
към текста >>
Според налично съобщение на човек, принадлежал към Езотерич-ното училище, в езотеричните часове преди тази мантра Рудолф Щайнер винаги е казвал розенкройцерската сентенция... От Бога се раждаме - в Христос умираме - чрез
Светия
Дух
се възраждаме (отново оживяваме) - и е завършвал: «И Учителят на Мъдростта и на съзвучието на чувството дава обяснението: В
Дух
а бе заложен зародишът на моето тяло... »
Във всеки случай тя се споменава за първи път в бележките на Мария Щайнер за езотеричния урок на 2 октомври 1908. От текста на тази медитация е налице ръкопис на Рудолф Щайнер. Но тя разкрива съвсем незначителни различия от текста тук и в първото издание. В първото издание Мария Щайнер е използвала текст, предоставен й от човек, принадлежал към Езотеричното училище. Вероятно по-късно Рудолф Щайнер е променил още нещо в тази медитация.
Според налично съобщение на човек, принадлежал към Езотерич-ното училище, в езотеричните часове преди тази мантра Рудолф Щайнер винаги е казвал розенкройцерската сентенция... От Бога се раждаме - в Христос умираме - чрез Светия Дух се възраждаме (отново оживяваме) - и е завършвал: «И Учителят на Мъдростта и на съзвучието на чувството дава обяснението: В Духа бе заложен зародишът на моето тяло... »
[2] Тази медитация Рудолф Щайнер е дал и обяснил в лекцията си в Лондон на 2. Септември 1923, отпечатана в «Инициационна наука и познание за звездите», Събр.Съч. № 228. Макар че медитацията не е била дадена във връзка с Езотеричното училище, тя все пак беше оставена и в това ново издание, понеже беше публикувана от Мария Щайнер във втората тетрадка на «Из съдържанията на Езотеричното училище», навярно и поради това, че Рудолф Щай-нер я обозначава «като вид медитация за придобиване на Аза», и нейните слова «могат да бъдат записани в душата на всеки съвременен човек». За следващите пет медитации, които са били дадени на отделни ученици, не може да се удостовери дали това е станало вътре в Езотеричното училище или извън него.
към текста >>
[6] Наименованието «Мантра-медитация, която обхваща волята» за медитацията «Победоносен
Дух
... » е дадено от Мария Щайнер при публикуването в «Из съдържанията на Езотеричното училище».
Първата от тях е позната под наименованието «Молитва за болни». [4] Медитацията е предоставена на Мария Щайнер за първо печатане във второто издание на първата тетрадка «От съдържанията на Езотеричното училище» от получателя на медитацията. В издателството не се намира оригиналният ръкопис. [5] Следващите три медитации са публикувани от Мария Щайнер в «От съдържанията на Езотеричното училище» според предоставени й текстове. В архива няма оригинални ръкописи.
[6] Наименованието «Мантра-медитация, която обхваща волята» за медитацията «Победоносен Дух... » е дадено от Мария Щайнер при публикуването в «Из съдържанията на Езотеричното училище».
В един наличен текст тя се нарича също «Молба за силна воля». Според два налични еднакви текста последният ред на тази мантра е «...да бликне кат извор». А не «блика кат извор», както е в първото издание.
към текста >>
77.
Бележки
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Според налично съобщение на човек, принадлежал към Езотеричното училище, в езотеричните часове преди тази мантра Рудолф Щайнер винаги е казвал розенкройцерската сентенция... От Бога се раждаме - в Христос умираме - чрез
Светия
Дух
се възраждаме (отново оживяваме) - и е завършвал: «И Учителят на Мъдростта и на съзвучието на чувството дава обяснението: В
Дух
а бе заложен зародишът на моето тяло... »
Във всеки случай тя се споменава за първи път в бележките на Мария Щайнер за езотеричния урок на 2 октомври 1908. От текста на тази медитация е налице ръкопис на Рудолф Щайнер. Но тя разкрива съвсем незначителни различия от текста тук и в първото издание. В първото издание Мария Щайнер е използвала текст, предоставен й от човек, принадлежал към Езотеричното училище. Вероятно по-късно Рудолф Щайнер е променил още нещо в тази медитация.
Според налично съобщение на човек, принадлежал към Езотеричното училище, в езотеричните часове преди тази мантра Рудолф Щайнер винаги е казвал розенкройцерската сентенция... От Бога се раждаме - в Христос умираме - чрез Светия Дух се възраждаме (отново оживяваме) - и е завършвал: «И Учителят на Мъдростта и на съзвучието на чувството дава обяснението: В Духа бе заложен зародишът на моето тяло... »
25. Тази медитация Рудолф Щайнер е дал и обяснил в лекцията си в Лондон на 2. Септември 1923, отпечатана в «Инициационна наука и познание за звездите», Събр.Съч. № 228. Макар че медитацията не е била дадена във връзка с Езотеричното училище, тя все пак беше оставена и в това ново издание, понеже беше публикувана от Мария Щайнер във втората тетрадка на «Из съдържанията на Езотеричното училище», навярно и поради това, че Рудолф Щай-нер я обозначава «като вид медитация за придобиване на Аза», и нейните слова «могат да бъдат записани в душата на всеки съвременен човек». За следващите пет медитации, които са били дадени на отделни ученици, не може да се удостовери дали това е станало вътре в Езотеричното училище или извън него:
към текста >>
29. Наименованието «Мантра-медитация, която обхваща волята» за медитацията «Победоносен
Дух
... » е дадено от Мария Щайнер при публикуването в «Из съдържанията на Езотеричното училище».
Първата от тях е позната под наименованието «Молитва за болни». 27. Медитацията е предоставена на Мария Щайнер за първо печатане във второто издание на първата тетрадка «От съдържанията на Езотеричното училище» от получателя на медитацията. В издателството не се намира оригиналният ръкопис. 28. Следващите три медитации са публикувани от Мария Щайнер в «От съдържанията на Езотеричното училище» според предоставени й текстове. В архива няма оригинални ръкописи.
29. Наименованието «Мантра-медитация, която обхваща волята» за медитацията «Победоносен Дух... » е дадено от Мария Щайнер при публикуването в «Из съдържанията на Езотеричното училище».
В един наличен текст тя се нарича също «Молба за силна воля». Според два налични еднакви текста последният ред на тази мантра е «...да бликне кат извор». А не «блика кат извор», както е в първото издание. 30. Из едно писмо на Рудолф Щайнер до член на Езотеричното училище от 31 Декември 1905. Виж също «Нашите покойници». Събр.Съч.
към текста >>
В абзаца: «В 1250 започва
дух
овно течение, което достига своята връхна точка в 1459... » годината 1250 е била посочена първо като «1050», което явно почива на грешка на записващия; сравни по този въпрос данните на Рудолф Щайнер в «
Дух
овното ръководство на човека и на човечеството» 1911, Събр.Съч.
34. Текст според налични ръкописни бележки на слушател. 35. Текст според налични ръкописни бележки на слушател. Първо отпечатване в това издание. 36. Текст според налични ръкописни бележки на слушател. Поправки спрямо първото отпечатване в първа тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище», които още от Мария Щайнер са били предвидени за ново издание.
В абзаца: «В 1250 започва духовно течение, което достига своята връхна точка в 1459... » годината 1250 е била посочена първо като «1050», което явно почива на грешка на записващия; сравни по този въпрос данните на Рудолф Щайнер в «Духовното ръководство на човека и на човечеството» 1911, Събр.Съч.
№ 15; както и «Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството» 1911/12, Събр.Съч. № 130. В същия абзац по-нататък е коригирано сведението за началото на епохата на Гавраил от първоначално «1050» на «1510» в съответствие с последвалите бележки на Рудолф Щайнер към лекционния курс «Инициационното съзнание», Торквай, Август 1924, Събр.Съч. № 243. 1879–1510 Гавраил /Луна/ 850–500 Захариел /Юпитер/
към текста >>
№ 15; както и «Езотеричното християнство и
дух
овното ръководство на човечеството» 1911/12, Събр.Съч.
35. Текст според налични ръкописни бележки на слушател. Първо отпечатване в това издание. 36. Текст според налични ръкописни бележки на слушател. Поправки спрямо първото отпечатване в първа тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище», които още от Мария Щайнер са били предвидени за ново издание. В абзаца: «В 1250 започва духовно течение, което достига своята връхна точка в 1459... » годината 1250 е била посочена първо като «1050», което явно почива на грешка на записващия; сравни по този въпрос данните на Рудолф Щайнер в «Духовното ръководство на човека и на човечеството» 1911, Събр.Съч.
№ 15; както и «Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството» 1911/12, Събр.Съч.
№ 130. В същия абзац по-нататък е коригирано сведението за началото на епохата на Гавраил от първоначално «1050» на «1510» в съответствие с последвалите бележки на Рудолф Щайнер към лекционния курс «Инициационното съзнание», Торквай, Август 1924, Събр.Съч. № 243. 1879–1510 Гавраил /Луна/ 850–500 Захариел /Юпитер/ 1510–1190 Самаил /Марс/ 500–150 Анаел /Венера/
към текста >>
Подробно представяне на значението на годината 1879 се намира например в книгата «
Дух
овните причини на външния свят.
1879–1510 Гавраил /Луна/ 850–500 Захариел /Юпитер/ 1510–1190 Самаил /Марс/ 500–150 Анаел /Венера/ 1190–850 Рафаил /Меркурий/ 150–200 пр. Хр. Орифиел /Сатурн/ Трябва да се допълни, че епохата на Михаил се смята от 1879 до 1300.
Подробно представяне на значението на годината 1879 се намира например в книгата «Духовните причини на външния свят.
Пропадане на Духовете на мрака» Дорнах 1917, Събр.Съч. № 177. 37. Текст според налични ръкописни бележки на слушател. Първо отпечатване в това издание. Към обясненията сравни лекция в Дорнах на 3 януари 1915 «Относно бъдещето Юпитерово съществуване и неговите същности» в «Изкуството в светлината на мистерийната мъдрост» Дорнах 1914/15, Събр.Съч.
към текста >>
Пропадане на
Дух
овете на мрака» Дорнах 1917, Събр.Съч.
1510–1190 Самаил /Марс/ 500–150 Анаел /Венера/ 1190–850 Рафаил /Меркурий/ 150–200 пр. Хр. Орифиел /Сатурн/ Трябва да се допълни, че епохата на Михаил се смята от 1879 до 1300. Подробно представяне на значението на годината 1879 се намира например в книгата «Духовните причини на външния свят.
Пропадане на Духовете на мрака» Дорнах 1917, Събр.Съч.
№ 177. 37. Текст според налични ръкописни бележки на слушател. Първо отпечатване в това издание. Към обясненията сравни лекция в Дорнах на 3 януари 1915 «Относно бъдещето Юпитерово съществуване и неговите същности» в «Изкуството в светлината на мистерийната мъдрост» Дорнах 1914/15, Събр.Съч. № 275.
към текста >>
«...ако не се чуе онзи вик на копнеж по
Дух
а»: в бележките е: «не последвал».
№ 275. 38. Това слово, произнесено в края на тържеството по полагане Основния камък и то напълно в стила на един езотеричен урок, беше включено от Мария Щайнер в публикацията на «Из съдържанията на Езотеричното училище». Макар и непълен текстът на това слово се е запазил само поради това, че слушател, владеещ стенография, се опитал да го запише, пишейки върху гърба на стоящия до него участник при извънредно неблагоприятните условия - лошо време, на светлината на факли, тъй като тържеството се е състояло в края на Септември от около 18.30 до към 20.30 часа. Неговият ръкописен пренос на тези бележки се намира днес в архива. Някои корекции и допълнения в сравнение с първото отпечатване се дължат на сравняване с този ръкопис, а следващите смислови поправки са от Мария Щайнер.
«...ако не се чуе онзи вик на копнеж по Духа»: в бележките е: «не последвал».
Ариманичното нападение на маврите: тук в записките допълнително следва: «когато от другата страна е бил привлечен добрият Ариман», което поради своята неразбираемост, съответно непълнота, е било изпуснато от Мария Щайнер още в първото отпечатване 39. По-обширни обяснения виж «Из изследването на Акаша - Петото Евангелие» (Отделни лекции през 1913/14) Събр.Съч. № 148. (не е намерена в текста) 40. Заключение на четвъртата мистерийна драма «Пробуждане на душите».
към текста >>
78.
Списък на цитатите за музиката.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Затова пък са посочени местата, на които става въпрос за музиката в
дух
овен смисъл (хармонии на сферите).
СПИСЪК НА ЦИТАТИТЕ ЗА МУЗИКАТА (статут до 1989 г.) Списъкът съдържа всички места - доколкото можаха да бъдат намерени в огромните трудове на Рудолф Щайнер, - на които се разглеждат въпроси за музиката или за живота на музикантите. Не са споменати само онези изказвания, които засягат съдбата (кармата) на отделния музикант.
Затова пък са посочени местата, на които става въпрос за музиката в духовен смисъл (хармонии на сферите).
Там, където става дума за съвсем кратки споменавания на музиката, които се появявате подобно съдържание многократно в много лекции, е упомената само една от тези лекции. Списъкът се разделя на две части. В първата част са представени писмените трудове. Втората част съдържа лекции и отговори на въпроси с данни в кой том от Събраните съчинения (GA) са излезли (статут до 1989 г.). Лекции, неизлезли досега в Събраните съчинения са специално обозначени, а също така и лекции, от които няма записки.
към текста >>
излезе отпечатката на една лекция от Валтер Блуме (антропософски музикант, 1883-1933) със заглавие "Музикални разсъждения в
дух
овно-научен смисъл".
Изказвания от конференции с учителите от Свободното Валдорфско училище от годините 1919-1924 * * * Първите три от посочените тома се разглеждат като цяло, тъй като почти във всички от съдържащите се в тях лекции, кратки статии и приветствия се засягат също и музикални въпроси. Към учителските конференции, в които се намират разпръснати на много места забележки за музиката и музикалната педагогика, в Том III е даден регистър с ключови думи. Накрая трябва да бъде споменато още едно кратко писмено изявление на Рудолф Щайнер: във философско-антропософско издателство, Берлин, през 1917 г.
излезе отпечатката на една лекция от Валтер Блуме (антропософски музикант, 1883-1933) със заглавие "Музикални разсъждения в духовно-научен смисъл".
Това съчинение се опира на изложения, които е направил Рудолф Щайнер в Дорнахската лекция от 29 декември 1914 г. ("Изкуството в светлината на мистерийната 123 мъдрост", 2-ра лекция) за мястото на музиката сред изкуствата и за връзката на гамите с човешките съставни части. Валтер Блуме се опитва да покаже как твърденията на Рудолф Щайнер могат да бъдат разяснени в отделните феномени на музикалното изживяване и на музикалните закономерности. Рудолф Щайнер добавя към това съчинение следните забележки (стр. 26): "Това приложение на духовно-научните познания за музиката е безукорно; трябва само да се избягва да разглеждаме някое друго изкуство точно по същия начин.
към текста >>
26): "Това приложение на
дух
овно-научните познания за музиката е безукорно; трябва само да се избягва да разглеждаме някое друго изкуство точно по същия начин.
излезе отпечатката на една лекция от Валтер Блуме (антропософски музикант, 1883-1933) със заглавие "Музикални разсъждения в духовно-научен смисъл". Това съчинение се опира на изложения, които е направил Рудолф Щайнер в Дорнахската лекция от 29 декември 1914 г. ("Изкуството в светлината на мистерийната 123 мъдрост", 2-ра лекция) за мястото на музиката сред изкуствата и за връзката на гамите с човешките съставни части. Валтер Блуме се опитва да покаже как твърденията на Рудолф Щайнер могат да бъдат разяснени в отделните феномени на музикалното изживяване и на музикалните закономерности. Рудолф Щайнер добавя към това съчинение следните забележки (стр.
26): "Това приложение на духовно-научните познания за музиката е безукорно; трябва само да се избягва да разглеждаме някое друго изкуство точно по същия начин.
При музиката той е възможен тъкмо поради това, че вътрешните съотношиния на Аза се отразяват без остатък в Астралното като несъзнателни съотношения. При живописта например при отразяването нещо отпада от частите на Астралното тяло и се спуска във физическото тяло. При скулптурата две части на Етерното тяло отпадат от физическото и навлизат във външната действителност. Още по-сложно е при архитектурата, при която трите съставни части падат в подсетивната действителност. Така че стигаме до това, че едно непосредствено прилагане на устройството на Аза е възможно само за музиката.
към текста >>
Дух
овното прераждане и съдбата, стр.
GA Библ. № 1е Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени с коментар от Рудолф Щайнер в "Немска национална литература" на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Дорнах, 1975 г.. Том IV, Раздел 2, Мъдрости в проза, Раздел Изкуство, стр. 501 и 503. 5 Фридрих Ницше, борец против своето време (1895 г.), Глава II: Свръх- човекът, Част 16, стр. 50 9 Теософия (1904 г.)
Духовното прераждане и съдбата, стр.
79 Трите свята, III Страната на ду- ховете, стр. 123-124 10 Как се постигат познания за висшите светове (1904 г.) Подготов- ката, стр. 49 11 От хрониките на Акаша (1904 г.) Лемурийската раса, стр. 68 Степе- ните на висшето познание (1905 r.) 12 Степените на висшето познание, стр.
към текста >>
физическите и
дух
овните зависимости на човешката същност, стр. 152
13 Въведение в Тайната наука (1920 r.) Световното развитие и човекът, стр. 116,183,205-207,223-225, 228, 237 124 18 Загадката на философията (1924 г.) Том I: Реакционерският миро- глед, стр. 257-277 Том II: Съвременният човек и неговият мироглед, стр. 542 21 За душевните загадки (1917 г.) Кратко разширение на съдържанието на това съчинение, 6.
физическите и духовните зависимости на човешката същност, стр. 152
28 Моят живот (1923-25 г.) Глава I, стр. 23 / Гл. IV, стр. 73-76 / Гл. V, стр.
към текста >>
Основни понятия на
дух
овната наука 8-ма лекция 1905 г.
- = без съществуващи записки Дата на GA № Заглавие на тома от Събраните съчинения. лекцията Ако още не е публикувана в Събраните съчинения, в скоби ( заглавие на предишни публикации или заглавие на лекцията 1904 г. 28 октомври х (Езотерика и световна история в гръцката и германската митология, 4-та лекция) единично издание 1955 г. 1 декември 53 Произход и цел на човека.
Основни понятия на духовната наука 8-ма лекция 1905 г.
28 март (Рихард Вагнер I) "Новинарски вестник", 1936 г., год. 13, № 44-45 х 5 май (Рихард Вагнер II) "Новинарски вестник", 1936 г., год. 13, № 45 х 12 май (Рихард Вагнер ІІІ) "Новинарски вестник", 1936 г., год. 13, № 46-47
към текста >>
21 януари (
Дух
овното значение на музиката и санскритският език)
19 май (Рихард Вагнер IV) "Новинарски вестник", 1936 г., год. 13, № 47-50 28 и 30 93а, септември Основни елементи на езотериката 3-та и 5-та лекция 1906 г. 18 януари (Теософия и звучащо изкуство)
21 януари (Духовното значение на музиката и санскритският език)
10 февруари – (Рихард Вагнер и мистиката) 1 март 54 Световната загадка и антропософията 14-та лекция: Децата на Луцифер 14 март 97 Християнската мистерия Законът за кармата като влияние на житейските дела 29 юли 97 Християнската мистерия Тайната на Граала в творчеството на Рихард Вагнер 23 август 95 Пред портата на теософията 2-ра лекция
към текста >>
24 октомври 56 Познанието за душата и
дух
а 3-та лекция 2 декември х (Рихард Вагнер и мистиката) "Тройката" 1928/29 г., год.
19 май Изображения на окултни печати и стълбове Посвещението на Розенкройцерите 31 май 99 Теософия на Розенкройцерите 7-ма лекция 126 20 юни 100 Развитие на човечеството и познанието за Христос 13 септември 101 Митове и саги - окултни знаци и символи 23 и 24 септември х (Основи на теософията) 3-та и 4-та лекция 4 октомври х (Основи на теософията) 14-та лекция
24 октомври 56 Познанието за душата и духа 3-та лекция 2 декември х (Рихард Вагнер и мистиката) "Тройката" 1928/29 г., год.
8,10-ти свитък "Човешко училище" 1965 г., год. 39, 6-ти свитък 25 декември 98 Същност на природата и на духа - тяхното въздействие в нашия видим свят "Тайните", Коледно и Великденско стихотворение от Гьоте 28 и 29 декември 101 Митове и саги - окултни знаци и символи 1908 г.
към текста >>
25 декември 98 Същност на природата и на
дух
а - тяхното въздействие в нашия видим свят "Тайните", Коледно и Великденско стихотворение от Гьоте
23 и 24 септември х (Основи на теософията) 3-та и 4-та лекция 4 октомври х (Основи на теософията) 14-та лекция 24 октомври 56 Познанието за душата и духа 3-та лекция 2 декември х (Рихард Вагнер и мистиката) "Тройката" 1928/29 г., год. 8,10-ти свитък "Човешко училище" 1965 г., год. 39, 6-ти свитък
25 декември 98 Същност на природата и на духа - тяхното въздействие в нашия видим свят "Тайните", Коледно и Великденско стихотворение от Гьоте
28 и 29 декември 101 Митове и саги - окултни знаци и символи 1908 г. 12 януари х (Окултни знаци и символи от астралния и духовния свят) 25 февруари х (Рихард Вагнер и духовния свят) 16 март 102 Въздействието на духовни същества в човека 5-та лекция
към текста >>
12 януари х (Окултни знаци и символи от астралния и
дух
овния свят)
8,10-ти свитък "Човешко училище" 1965 г., год. 39, 6-ти свитък 25 декември 98 Същност на природата и на духа - тяхното въздействие в нашия видим свят "Тайните", Коледно и Великденско стихотворение от Гьоте 28 и 29 декември 101 Митове и саги - окултни знаци и символи 1908 г.
12 януари х (Окултни знаци и символи от астралния и духовния свят)
25 февруари х (Рихард Вагнер и духовния свят) 16 март 102 Въздействието на духовни същества в човека 5-та лекция 17 март 98 Същност на природата и на духа - тяхното въздействие в нашия видим свят. Развитие на земята и на човека 16 април 56 Познанието за душата и духа.
към текста >>
25 февруари х (Рихард Вагнер и
дух
овния свят)
39, 6-ти свитък 25 декември 98 Същност на природата и на духа - тяхното въздействие в нашия видим свят "Тайните", Коледно и Великденско стихотворение от Гьоте 28 и 29 декември 101 Митове и саги - окултни знаци и символи 1908 г. 12 януари х (Окултни знаци и символи от астралния и духовния свят)
25 февруари х (Рихард Вагнер и духовния свят)
16 март 102 Въздействието на духовни същества в човека 5-та лекция 17 март 98 Същност на природата и на духа - тяхното въздействие в нашия видим свят. Развитие на земята и на човека 16 април 56 Познанието за душата и духа. 3-та лекция
към текста >>
16 март 102 Въздействието на
дух
овни същества в човека 5-та лекция
25 декември 98 Същност на природата и на духа - тяхното въздействие в нашия видим свят "Тайните", Коледно и Великденско стихотворение от Гьоте 28 и 29 декември 101 Митове и саги - окултни знаци и символи 1908 г. 12 януари х (Окултни знаци и символи от астралния и духовния свят) 25 февруари х (Рихард Вагнер и духовния свят)
16 март 102 Въздействието на духовни същества в човека 5-та лекция
17 март 98 Същност на природата и на духа - тяхното въздействие в нашия видим свят. Развитие на земята и на човека 16 април 56 Познанието за душата и духа. 3-та лекция 11 юни 102 Въздействието на духовни същества в човека 13-та лекция
към текста >>
17 март 98 Същност на природата и на
дух
а - тяхното въздействие в нашия видим свят.
28 и 29 декември 101 Митове и саги - окултни знаци и символи 1908 г. 12 януари х (Окултни знаци и символи от астралния и духовния свят) 25 февруари х (Рихард Вагнер и духовния свят) 16 март 102 Въздействието на духовни същества в човека 5-та лекция
17 март 98 Същност на природата и на духа - тяхното въздействие в нашия видим свят.
Развитие на земята и на човека 16 април 56 Познанието за душата и духа. 3-та лекция 11 юни 102 Въздействието на духовни същества в човека 13-та лекция 14 юни 98 Същност на природата и на духа - тяхното въздействие в нашия видим свят.
към текста >>
16 април 56 Познанието за душата и
дух
а.
12 януари х (Окултни знаци и символи от астралния и духовния свят) 25 февруари х (Рихард Вагнер и духовния свят) 16 март 102 Въздействието на духовни същества в човека 5-та лекция 17 март 98 Същност на природата и на духа - тяхното въздействие в нашия видим свят. Развитие на земята и на човека
16 април 56 Познанието за душата и духа.
3-та лекция 11 юни 102 Въздействието на духовни същества в човека 13-та лекция 14 юни 98 Същност на природата и на духа - тяхното въздействие в нашия видим свят. Елементарни същества и други по-висши духовни същества. 18 юни 104 Апокалипсисът на Йоан 2-ра лекция
към текста >>
11 юни 102 Въздействието на
дух
овни същества в човека 13-та лекция
16 март 102 Въздействието на духовни същества в човека 5-та лекция 17 март 98 Същност на природата и на духа - тяхното въздействие в нашия видим свят. Развитие на земята и на човека 16 април 56 Познанието за душата и духа. 3-та лекция
11 юни 102 Въздействието на духовни същества в човека 13-та лекция
14 юни 98 Същност на природата и на духа - тяхното въздействие в нашия видим свят. Елементарни същества и други по-висши духовни същества. 18 юни 104 Апокалипсисът на Йоан 2-ра лекция 12 август 105 Свят, земя и човек 8-ма лекция 7 и 9 септември 106 Египетски митове и мистерии 5-та и 7-ма лекция
към текста >>
14 юни 98 Същност на природата и на
дух
а - тяхното въздействие в нашия видим свят.
17 март 98 Същност на природата и на духа - тяхното въздействие в нашия видим свят. Развитие на земята и на човека 16 април 56 Познанието за душата и духа. 3-та лекция 11 юни 102 Въздействието на духовни същества в човека 13-та лекция
14 юни 98 Същност на природата и на духа - тяхното въздействие в нашия видим свят.
Елементарни същества и други по-висши духовни същества. 18 юни 104 Апокалипсисът на Йоан 2-ра лекция 12 август 105 Свят, земя и човек 8-ма лекция 7 и 9 септември 106 Египетски митове и мистерии 5-та и 7-ма лекция 26 октомври х (Отговор на въпроси) само в първото издание от 1970 г.
към текста >>
Елементарни същества и други по-висши
дух
овни същества.
Развитие на земята и на човека 16 април 56 Познанието за душата и духа. 3-та лекция 11 юни 102 Въздействието на духовни същества в човека 13-та лекция 14 юни 98 Същност на природата и на духа - тяхното въздействие в нашия видим свят.
Елементарни същества и други по-висши духовни същества.
18 юни 104 Апокалипсисът на Йоан 2-ра лекция 12 август 105 Свят, земя и човек 8-ма лекция 7 и 9 септември 106 Египетски митове и мистерии 5-та и 7-ма лекция 26 октомври х (Отговор на въпроси) само в първото издание от 1970 г. на тома Отговор на въпроси за света и живота чрез антропософията
към текста >>
20 март 57 Къде се намира
дух
ът.
12 август 105 Свят, земя и човек 8-ма лекция 7 и 9 септември 106 Египетски митове и мистерии 5-та и 7-ма лекция 26 октомври х (Отговор на въпроси) само в първото издание от 1970 г. на тома Отговор на въпроси за света и живота чрез антропософията 1909 г.
20 март 57 Къде се намира духът.
15-та лекция127 22 април 110 Духовни йерархии и тяхното отражение във физическия свят Отговор на въпроси 25 октомври 116 Христовият импулс и развитието на Азовото съзнание. 1 -ва лекция 26 октомври 115 Антропософия, психософия, пневматософия
към текста >>
22 април 110
Дух
овни йерархии и тяхното отражение във физическия свят Отговор на въпроси
26 октомври х (Отговор на въпроси) само в първото издание от 1970 г. на тома Отговор на въпроси за света и живота чрез антропософията 1909 г. 20 март 57 Къде се намира духът. 15-та лекция127
22 април 110 Духовни йерархии и тяхното отражение във физическия свят Отговор на въпроси
25 октомври 116 Христовият импулс и развитието на Азовото съзнание. 1 -ва лекция 26 октомври 115 Антропософия, психософия, пневматософия 3-та лекция 28 октомври 271 Изкуство и познание за изкуството.
към текста >>
З март 127 Мисията на новото
дух
овно откровение.
18 и 20 август 122 Тайните на библейската история за сътворението. 3-та и 5-та лекция 29 декември 126 Окултна история. 3-та лекция 1911 г.
З март 127 Мисията на новото духовно откровение.
Осиан и пещерата на Фингал 7 март 124 Добавки в областта на Евангелието на Матей. 8-ма лекция 1 октомври 130 Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството. Етеризирането на кръвта.
към текста >>
1 октомври 130 Езотеричното християнство и
дух
овното ръководство на човечеството.
1911 г. З март 127 Мисията на новото духовно откровение. Осиан и пещерата на Фингал 7 март 124 Добавки в областта на Евангелието на Матей. 8-ма лекция
1 октомври 130 Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството.
Етеризирането на кръвта. Отговор на въпроси 15 октомври 284 Изображения на окултни печати и стълбове. вечерта Окултни гледни точки на строежа в Щутгарт 16 декември 115 Антропософия, психософия, пневматософия.
към текста >>
1 януари 134 Светът на сетивата и светът на
дух
а 6-та лекция
15 октомври 284 Изображения на окултни печати и стълбове. вечерта Окултни гледни точки на строежа в Щутгарт 16 декември 115 Антропософия, психософия, пневматософия. 12-та лекция 1912 г.
1 януари 134 Светът на сетивата и светът на духа 6-та лекция
23 януари 135 Прераждане и карта и тяхното значение за128 културата на съвремеността 1-ва лекция 3 април 136 Духовните същества в небесните тела и в природните царства 1-ва лекция 3 ноември 140 Окултни изследвания за живота между смъртта и ново раждане. Най-новите резултати от окултното изследване за живота между смърт и ново раждане 1913 г.
към текста >>
3 април 136
Дух
овните същества в небесните тела и в природните царства 1-ва лекция
16 декември 115 Антропософия, психософия, пневматософия. 12-та лекция 1912 г. 1 януари 134 Светът на сетивата и светът на духа 6-та лекция 23 януари 135 Прераждане и карта и тяхното значение за128 културата на съвремеността 1-ва лекция
3 април 136 Духовните същества в небесните тела и в природните царства 1-ва лекция
3 ноември 140 Окултни изследвания за живота между смъртта и ново раждане. Най-новите резултати от окултното изследване за живота между смърт и ново раждане 1913 г. 13 февруари х (Отговор на въпроси) 22 март 145 Какво значение има окултното развитие на човека за неговите обвивки и неговото себе.
към текста >>
13 април 150 Светът на
дух
а и неговото проявление във предиобед физическото битие.
Най-новите резултати от окултното изследване за живота между смърт и ново раждане 1913 г. 13 февруари х (Отговор на въпроси) 22 март 145 Какво значение има окултното развитие на човека за неговите обвивки и неговото себе. 3-та лекция
13 април 150 Светът на духа и неговото проявление във предиобед физическото битие.
Сетивно изживяване и изживяване света на умрелите. 29 август 147 Тайните на Прага. 6-та лекция 30 декември 149 Христос и духовният свят - за търсенето на светия Граал. 3-та лекция
към текста >>
30 декември 149 Христос и
дух
овният свят - за търсенето на
светия
Граал.
3-та лекция 13 април 150 Светът на духа и неговото проявление във предиобед физическото битие. Сетивно изживяване и изживяване света на умрелите. 29 август 147 Тайните на Прага. 6-та лекция
30 декември 149 Христос и духовният свят - за търсенето на светия Граал.
3-та лекция 1914 г. 16 юли 155 Христос и човешката душа. 4-та лекция 28-31 275 Изкуството в светлината на мистерийната декември мъдрост. 1-ва до 4-та лекция
към текста >>
9 януари 161 Пътища на
дух
овното познание и на обновяване на художествения мироглед.
4-та лекция 28-31 275 Изкуството в светлината на мистерийната декември мъдрост. 1-ва до 4-та лекция 1915 г. 1 и 2 януари 275 Изкуството в светлината на мистерийната мъдрост. 5-та и 6-та лекция
9 януари 161 Пътища на духовното познание и на обновяване на художествения мироглед.
1-ва лекция 31 юли 162 Въпроси за изкуството и живота в светлината на духовната наука. 10-та лекция 28 ноември 64 Из съдбоносното време. 11-та лекция
към текста >>
31 юли 162 Въпроси за изкуството и живота в светлината на
дух
овната наука.
1915 г. 1 и 2 януари 275 Изкуството в светлината на мистерийната мъдрост. 5-та и 6-та лекция 9 януари 161 Пътища на духовното познание и на обновяване на художествения мироглед. 1-ва лекция
31 юли 162 Въпроси за изкуството и живота в светлината на духовната наука.
10-та лекция 28 ноември 64 Из съдбоносното време. 11-та лекция 1916 г. 2 януари 165 Духовното обединяване на човечеството чрез Христовия импулс.
към текста >>
2 януари 165
Дух
овното обединяване на човечеството чрез Христовия импулс.
31 юли 162 Въпроси за изкуството и живота в светлината на духовната наука. 10-та лекция 28 ноември 64 Из съдбоносното време. 11-та лекция 1916 г.
2 януари 165 Духовното обединяване на човечеството чрез Христовия импулс.
10-та лекция 23 март 65 Из средноевропейския духовен живот. 12-та лекция 9 и16 май 167 Настояще и минало в човешкия дух. 9-та и 10-та лекция
към текста >>
23 март 65 Из средноевропейския
дух
овен живот.
28 ноември 64 Из съдбоносното време. 11-та лекция 1916 г. 2 януари 165 Духовното обединяване на човечеството чрез Христовия импулс. 10-та лекция
23 март 65 Из средноевропейския духовен живот.
12-та лекция 9 и16 май 167 Настояще и минало в човешкия дух. 9-та и 10-та лекция 18 юли 169 Мирова същност и азовост. 7-ма лекция
към текста >>
9 и16 май 167 Настояще и минало в човешкия
дух
.
1916 г. 2 януари 165 Духовното обединяване на човечеството чрез Христовия импулс. 10-та лекция 23 март 65 Из средноевропейския духовен живот. 12-та лекция
9 и16 май 167 Настояще и минало в човешкия дух.
9-та и 10-та лекция 18 юли 169 Мирова същност и азовост. 7-ма лекция 12 и13 август 170 Загадката на човека - скритите духовни причини129 в човешката история. 7-ма и 8-ма лекция
към текста >>
12 и13 август 170 Загадката на човека - скритите
дух
овни причини129 в човешката история.
12-та лекция 9 и16 май 167 Настояще и минало в човешкия дух. 9-та и 10-та лекция 18 юли 169 Мирова същност и азовост. 7-ма лекция
12 и13 август 170 Загадката на човека - скритите духовни причини129 в човешката история.
7-ма и 8-ма лекция 1917 г. 14 май х (Човешките душа и тяло в природното и духовното познание) 21 май х (Духовни загадки и мирови загадки. Изследване и съзерцание в немския духовен живот)
към текста >>
14 май х (Човешките душа и тяло в природното и
дух
овното познание)
18 юли 169 Мирова същност и азовост. 7-ма лекция 12 и13 август 170 Загадката на човека - скритите духовни причини129 в човешката история. 7-ма и 8-ма лекция 1917 г.
14 май х (Човешките душа и тяло в природното и духовното познание)
21 май х (Духовни загадки и мирови загадки. Изследване и съзерцание в немския духовен живот) 12 ноември 73 Допълване на днешната наука чрез антропософи- ята. 3-та лекция 23 ноември 72 (Духовно-научни резултати за човешката същност) (Работно заглавие)
към текста >>
21 май х (
Дух
овни загадки и мирови загадки.
7-ма лекция 12 и13 август 170 Загадката на човека - скритите духовни причини129 в човешката история. 7-ма и 8-ма лекция 1917 г. 14 май х (Човешките душа и тяло в природното и духовното познание)
21 май х (Духовни загадки и мирови загадки.
Изследване и съзерцание в немския духовен живот) 12 ноември 73 Допълване на днешната наука чрез антропософи- ята. 3-та лекция 23 ноември 72 (Духовно-научни резултати за човешката същност) (Работно заглавие) 1918 г.
към текста >>
Изследване и съзерцание в немския
дух
овен живот)
12 и13 август 170 Загадката на човека - скритите духовни причини129 в човешката история. 7-ма и 8-ма лекция 1917 г. 14 май х (Човешките душа и тяло в природното и духовното познание) 21 май х (Духовни загадки и мирови загадки.
Изследване и съзерцание в немския духовен живот)
12 ноември 73 Допълване на днешната наука чрез антропософи- ята. 3-та лекция 23 ноември 72 (Духовно-научни резултати за човешката същност) (Работно заглавие) 1918 г. 7 март 67 Вечното в човешката душа.
към текста >>
23 ноември 72 (
Дух
овно-научни резултати за човешката същност) (Работно заглавие)
14 май х (Човешките душа и тяло в природното и духовното познание) 21 май х (Духовни загадки и мирови загадки. Изследване и съзерцание в немския духовен живот) 12 ноември 73 Допълване на днешната наука чрез антропософи- ята. 3-та лекция
23 ноември 72 (Духовно-научни резултати за човешката същност) (Работно заглавие)
1918 г. 7 март 67 Вечното в човешката душа. Безсмъртие и свобода. 5-та лекция 28 март х (Животът в изкуството и изкуството в живота)
към текста >>
Дух
овно познание и творчество в изкуството.
28 март х (Животът в изкуството и изкуството в живота) 5 и 6 май 271 Изкуство и познание за изкуството. Изворите на фантазията в изкуството и изворите на свръхсетивното познание. 14 май 181 Земна смърт и вселенски живот. 14-та лекция 1 юни 271 Изкуство и познание за изкуството. Сетивносврьхсетивното.
Духовно познание и творчество в изкуството.
27 октомври 185 Историческа симптоматология. 6-та лекция 1919 г. 23 април 192 Духовно-научно разглеждане на социални и педагогически въпроси. 2-ра лекция 21, 23 и 294 Методично-дидактични основи на възпитателното
към текста >>
23 април 192
Дух
овно-научно разглеждане на социални и педагогически въпроси.
14-та лекция 1 юни 271 Изкуство и познание за изкуството. Сетивносврьхсетивното. Духовно познание и творчество в изкуството. 27 октомври 185 Историческа симптоматология. 6-та лекция 1919 г.
23 април 192 Духовно-научно разглеждане на социални и педагогически въпроси.
2-ра лекция 21, 23 и 294 Методично-дидактични основи на възпитателното 24 август изкуство. 1-ва, 3-та и 4-та лекция 1 ноември 293 Общото човекознание като основа на педагогиката. 10-та лекция
към текста >>
2-ра и 3-та лекция по учебния план 30 и 31 320
Дух
овно-научни импулси за развитието на декември физиката.
1-ва, 3-та и 4-та лекция 1 ноември 293 Общото човекознание като основа на педагогиката. 10-та лекция 6 ноември 295 Възпитателно изкуство. Семинарни разговори и лекции по учебния план.
2-ра и 3-та лекция по учебния план 30 и 31 320 Духовно-научни импулси за развитието на декември физиката.
Първи естественонаучен курс. 7-ма и 8-ма лекция 1920 г. 7 и 14 март 321 Духовно-научни импулси за развитието на физиката. Втори естественонаучен курс 7-ма и 14-та лекция
към текста >>
7 и 14 март 321
Дух
овно-научни импулси за развитието на физиката.
Семинарни разговори и лекции по учебния план. 2-ра и 3-та лекция по учебния план 30 и 31 320 Духовно-научни импулси за развитието на декември физиката. Първи естественонаучен курс. 7-ма и 8-ма лекция 1920 г.
7 и 14 март 321 Духовно-научни импулси за развитието на физиката.
Втори естественонаучен курс 7-ма и 14-та лекция 23 април 201 Съответствия между микрокосмос и макрокосмос. 7-ма лекция 28 април, 301 Обновяване на педагогическо-дидактичното 5 и 6 май изкуство чрез духовната наука 12 септември 271 Изкуство и познание за изкуството.
към текста >>
28 април, 301 Обновяване на педагогическо-дидактичното 5 и 6 май изкуство чрез
дух
овната наука
1920 г. 7 и 14 март 321 Духовно-научни импулси за развитието на физиката. Втори естественонаучен курс 7-ма и 14-та лекция 23 април 201 Съответствия между микрокосмос и макрокосмос. 7-ма лекция
28 април, 301 Обновяване на педагогическо-дидактичното 5 и 6 май изкуство чрез духовната наука
12 септември 271 Изкуство и познание за изкуството. Свръхсетивният произход на изкуството 16 и 21 септември 302а Възпитание и преподаване с оглед познанието за човека. 2-ра и 3-та лекция 16 октомври х (Строителната идея от Дорнах) Единично издание от 1942 г.
към текста >>
17 декември 202 Мостът между мировата
дух
овност и физическо то в човека - търсене на новата Изис, на божествената София.
12 септември 271 Изкуство и познание за изкуството. Свръхсетивният произход на изкуството 16 и 21 септември 302а Възпитание и преподаване с оглед познанието за човека. 2-ра и 3-та лекция 16 октомври х (Строителната идея от Дорнах) Единично издание от 1942 г.
17 декември 202 Мостът между мировата духовност и физическо то в човека - търсене на новата Изис, на божествената София.
10-та лекция 1921 г. 12 януари х (Доказателства за връзките на духовната наука с отделните специални науки) "Съвремие", 1952/53 г., год. 14, № 3 9 април 271 Изкуство и познание за изкуството.
към текста >>
12 януари х (Доказателства за връзките на
дух
овната наука с отделните специални науки) "Съвремие", 1952/53 г., год.
2-ра и 3-та лекция 16 октомври х (Строителната идея от Дорнах) Единично издание от 1942 г. 17 декември 202 Мостът между мировата духовност и физическо то в човека - търсене на новата Изис, на божествената София. 10-та лекция 1921 г.
12 януари х (Доказателства за връзките на духовната наука с отделните специални науки) "Съвремие", 1952/53 г., год.
14, № 3 9 април 271 Изкуство и познание за изкуството. Психология на изкуството 10 април 282 Оформяне на речта и драматично изкуство. Отговор на въпроси за театралното изкуство.
към текста >>
18 декември 209 Северни и средноевропейски
дух
овни импулси.
14 и15 юни 302 Познание за човека и организация на учебните занятия. 3-та и 4-та лекция 23 август х (Антропософия и изкуство) "Съвремие", 1952/53 г., год. 14, №11 23 ноември 304 Възпитателни и преподавателски методи от гледна точка на антропософията
18 декември 209 Северни и средноевропейски духовни импулси.
31 декември 303 Здравословното развитие на човешкото същество. Въведение в антропософската педагогика и дидактика. 9-та лекция с дискусионния форум 1922 г. 5 януари 303 Здравословното развитие на човешкото същество.
към текста >>
14 май х (Антропософия и
дух
овно познание)
5 януари 303 Здравословното развитие на човешкото същество. Въведение в антропософската педагогика и дидактика. 14-та лекция 1 април 211 Слънчевата система и мистерията на смърт и възкресение. Разпознаване и формулиране на мировото Слово във вдишването и издишването
14 май х (Антропософия и духовно познание)
19 август 305 Основните духовно-душевни сили на възпитателно то изкуство. 4-та лекция 4 и 9 декември 218 Духовни зависимости в оформянето на човешкия организъм. 14-та и 16-та лекция 17 и 22 декември 219 Връзката на звездния свят с човека и на човека със звездния свят - духовното причастие на човечеството.
към текста >>
19 август 305 Основните
дух
овно-душевни сили на възпитателно то изкуство.
Въведение в антропософската педагогика и дидактика. 14-та лекция 1 април 211 Слънчевата система и мистерията на смърт и възкресение. Разпознаване и формулиране на мировото Слово във вдишването и издишването 14 май х (Антропософия и духовно познание)
19 август 305 Основните духовно-душевни сили на възпитателно то изкуство.
4-та лекция 4 и 9 декември 218 Духовни зависимости в оформянето на човешкия организъм. 14-та и 16-та лекция 17 и 22 декември 219 Връзката на звездния свят с човека и на човека със звездния свят - духовното причастие на човечеството. 6-та и 7-ма лекция
към текста >>
4 и 9 декември 218
Дух
овни зависимости в оформянето на човешкия организъм.
1 април 211 Слънчевата система и мистерията на смърт и възкресение. Разпознаване и формулиране на мировото Слово във вдишването и издишването 14 май х (Антропософия и духовно познание) 19 август 305 Основните духовно-душевни сили на възпитателно то изкуство. 4-та лекция
4 и 9 декември 218 Духовни зависимости в оформянето на човешкия организъм.
14-та и 16-та лекция 17 и 22 декември 219 Връзката на звездния свят с човека и на човека със звездния свят - духовното причастие на човечеството. 6-та и 7-ма лекция 1923 г. 1 януари 326 Моментът на възникване на естествената наука.
към текста >>
17 и 22 декември 219 Връзката на звездния свят с човека и на човека със звездния свят -
дух
овното причастие на човечеството.
14 май х (Антропософия и духовно познание) 19 август 305 Основните духовно-душевни сили на възпитателно то изкуство. 4-та лекция 4 и 9 декември 218 Духовни зависимости в оформянето на човешкия организъм. 14-та и 16-та лекция
17 и 22 декември 219 Връзката на звездния свят с човека и на човека със звездния свят - духовното причастие на човечеството.
6-та и 7-ма лекция 1923 г. 1 януари 326 Моментът на възникване на естествената наука. 6-та лекция 7 април 223 Годишният кръгов ход като дихателен процес на земята и четирите големи годишни празника.
към текста >>
17 и 22 април 306 Педагогическата практика от гледна точка на
дух
овно-научното познание за човека.
1923 г. 1 януари 326 Моментът на възникване на естествената наука. 6-та лекция 7 април 223 Годишният кръгов ход като дихателен процес на земята и четирите големи годишни празника. 4-та лекция
17 и 22 април 306 Педагогическата практика от гледна точка на духовно-научното познание за човека.
Възпитание на детето и на младия човек. 3-та и 8-ма лекция и Отговори на въпроси 2 май 224 Човешката душа в нейната връзка с божествено- духовните индивидуалности. Вглъбяване в годишните празници. Индивидуализираният логос и изкуството, творчество от Словото на духа.
към текста >>
2 май 224 Човешката душа в нейната връзка с божествено-
дух
овните индивидуалности.
7 април 223 Годишният кръгов ход като дихателен процес на земята и четирите големи годишни празника. 4-та лекция 17 и 22 април 306 Педагогическата практика от гледна точка на духовно-научното познание за човека. Възпитание на детето и на младия човек. 3-та и 8-ма лекция и Отговори на въпроси
2 май 224 Човешката душа в нейната връзка с божествено- духовните индивидуалности.
Вглъбяване в годишните празници. Индивидуализираният логос и изкуството, творчество от Словото на духа. 18 и 20 май 276 Мисията на изкуството в света. 7-ма и 8-ма лекция 23 май 224 Човешката душа в нейната връзка с божествено- духовните индивидуалности.
към текста >>
Индивидуализираният логос и изкуството, творчество от Словото на
дух
а.
17 и 22 април 306 Педагогическата практика от гледна точка на духовно-научното познание за човека. Възпитание на детето и на младия човек. 3-та и 8-ма лекция и Отговори на въпроси 2 май 224 Човешката душа в нейната връзка с божествено- духовните индивидуалности. Вглъбяване в годишните празници.
Индивидуализираният логос и изкуството, творчество от Словото на духа.
18 и 20 май 276 Мисията на изкуството в света. 7-ма и 8-ма лекция 23 май 224 Човешката душа в нейната връзка с божествено- духовните индивидуалности. Вглъбяване в годишните празници. Устройване на празника Михаели от духа.
към текста >>
23 май 224 Човешката душа в нейната връзка с божествено-
дух
овните индивидуалности.
2 май 224 Човешката душа в нейната връзка с божествено- духовните индивидуалности. Вглъбяване в годишните празници. Индивидуализираният логос и изкуството, творчество от Словото на духа. 18 и 20 май 276 Мисията на изкуството в света. 7-ма и 8-ма лекция
23 май 224 Човешката душа в нейната връзка с божествено- духовните индивидуалности.
Вглъбяване в годишните празници. Устройване на празника Михаели от духа. Загадката на вътрешния човек. 2 юни 276 Мисията на изкуството в света. 3-та лекция май
към текста >>
Устройване на празника Михаели от
дух
а.
Индивидуализираният логос и изкуството, творчество от Словото на духа. 18 и 20 май 276 Мисията на изкуството в света. 7-ма и 8-ма лекция 23 май 224 Човешката душа в нейната връзка с божествено- духовните индивидуалности. Вглъбяване в годишните празници.
Устройване на празника Михаели от духа.
Загадката на вътрешния човек. 2 юни 276 Мисията на изкуството в света. 3-та лекция май 6, 11 и 16 август 307 Съвременен духовен живот и възпитание. 2-ра, 7-ма и 12-та лекция
към текста >>
6, 11 и 16 август 307 Съвременен
дух
овен живот и възпитание.
Вглъбяване в годишните празници. Устройване на празника Михаели от духа. Загадката на вътрешния човек. 2 юни 276 Мисията на изкуството в света. 3-та лекция май
6, 11 и 16 август 307 Съвременен духовен живот и възпитание.
2-ра, 7-ма и 12-та лекция 29 август 227 Познание за инициацията. 11 -та лекция 23 септември 225 Три перспективи на антропософията - културните феномени Якоб Бьоме, Парацелз, Сведенборг. 12 октомври 229 Съпреживяване на годишния ход в четири космични имагинации.
към текста >>
Правилни и погрешни пътища на
дух
овното проучване.
21 юли 319 Антропософско познание за човека и медицина. 8-ма лекция 17 август 311 Изкуството на възпитанието с оглед разбирането на човешкото същество. 6-та лекция 22 август 243 Съзнанието на посветения.
Правилни и погрешни пътища на духовното проучване.
11-та лекция 6 септември 282 Оформление на речта и драматично изкуство. 2-ра лекция * * * Приноси към Събраните съчинения на Рудолф Щайнер Свитък № 26, лятото на 1969 г.
към текста >>
Рихард Вагнер в светлината на
дух
овната наука.
* * * Приноси към Събраните съчинения на Рудолф Щайнер Свитък № 26, лятото на 1969 г. Съдържание: Хелмут фон Вартбург: За излизането на тома "Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека" / Цитати от Рудолф Щайнер за музиката: I. Същност и значение на музикалното от окултна гледна точка. Хармонии на сферите /II.
Рихард Вагнер в светлината на духовната наука.
/ III. История на развитие на човечеството и на музиката. / IV. За физиологията и психологията на слуховия процес и на музикалното изживяване. / V.
към текста >>
79.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Понастоящем ларинкса е в началото на своето развитие, но в бъдеще той ще бъде трансформиран в един о
дух
отворен орган на възпроизвеждането.
Би прозвучало гротескно, наистина, ако бихте чули описание на хората от онова време. Само постепенно се е развила главата, а и ще продължава да се развива. Хората също така днес имат органи, които са дошли до края на своето развитие и в бъдеще те не ще бъдат повече част от човешкото тяло. Има други пък, които ще се трансформират. Един такъв пример е ларинкса, който положително има огромно бъдеще във връзка със сърцето.
Понастоящем ларинкса е в началото на своето развитие, но в бъдеще той ще бъде трансформиран в един одухотворен орган на възпроизвеждането.
Бихте могли да имате някаква представа за тези тайни, ако си изясните онова, което човек постига днес чрез своя ларинкс. Докато Ви говоря, Вие чувате думите ми. Чрез факта, че този звук изпълва въздуха и че се създават трептения, думите ми се пренасят в ушите Ви и в душите Ви. Когато изговоря една дума, например "свят", въздухът трепти и дава едно въплъщение на тази дума. Онова, което произвеждаме по този начин днес, се нарича "творение на минералното царство".
към текста >>
Чрез факта, че този звук изпълва въз
дух
а и че се създават трептения, думите ми се пренасят в ушите Ви и в душите Ви.
Има други пък, които ще се трансформират. Един такъв пример е ларинкса, който положително има огромно бъдеще във връзка със сърцето. Понастоящем ларинкса е в началото на своето развитие, но в бъдеще той ще бъде трансформиран в един одухотворен орган на възпроизвеждането. Бихте могли да имате някаква представа за тези тайни, ако си изясните онова, което човек постига днес чрез своя ларинкс. Докато Ви говоря, Вие чувате думите ми.
Чрез факта, че този звук изпълва въздуха и че се създават трептения, думите ми се пренасят в ушите Ви и в душите Ви.
Когато изговоря една дума, например "свят", въздухът трепти и дава едно въплъщение на тази дума. Онова, което произвеждаме по този начин днес, се нарича "творение на минералното царство". Движенията на въздуха са минерални движения, така да се каже и така, чрез ларинкса ние въздействуваме минерално върху заобикалящата ни обстановка. По-късно ще възникнат не само минерални, но и растителни трептения, защото хората ще прогресират и ще започнат да въздействуват и върху растителното царство. Те ще изговарят "растения".
към текста >>
Когато изговоря една дума, например "свят", въз
дух
ът трепти и дава едно въплъщение на тази дума.
Един такъв пример е ларинкса, който положително има огромно бъдеще във връзка със сърцето. Понастоящем ларинкса е в началото на своето развитие, но в бъдеще той ще бъде трансформиран в един одухотворен орган на възпроизвеждането. Бихте могли да имате някаква представа за тези тайни, ако си изясните онова, което човек постига днес чрез своя ларинкс. Докато Ви говоря, Вие чувате думите ми. Чрез факта, че този звук изпълва въздуха и че се създават трептения, думите ми се пренасят в ушите Ви и в душите Ви.
Когато изговоря една дума, например "свят", въздухът трепти и дава едно въплъщение на тази дума.
Онова, което произвеждаме по този начин днес, се нарича "творение на минералното царство". Движенията на въздуха са минерални движения, така да се каже и така, чрез ларинкса ние въздействуваме минерално върху заобикалящата ни обстановка. По-късно ще възникнат не само минерални, но и растителни трептения, защото хората ще прогресират и ще започнат да въздействуват и върху растителното царство. Те ще изговарят "растения". Следващата стъпка е, че хората ще могат да изговарят "чувствуващи същества".
към текста >>
Движенията на въз
дух
а са минерални движения, така да се каже и така, чрез ларинкса ние въздействуваме минерално върху заобикалящата ни обстановка.
Бихте могли да имате някаква представа за тези тайни, ако си изясните онова, което човек постига днес чрез своя ларинкс. Докато Ви говоря, Вие чувате думите ми. Чрез факта, че този звук изпълва въздуха и че се създават трептения, думите ми се пренасят в ушите Ви и в душите Ви. Когато изговоря една дума, например "свят", въздухът трепти и дава едно въплъщение на тази дума. Онова, което произвеждаме по този начин днес, се нарича "творение на минералното царство".
Движенията на въздуха са минерални движения, така да се каже и така, чрез ларинкса ние въздействуваме минерално върху заобикалящата ни обстановка.
По-късно ще възникнат не само минерални, но и растителни трептения, защото хората ще прогресират и ще започнат да въздействуват и върху растителното царство. Те ще изговарят "растения". Следващата стъпка е, че хората ще могат да изговарят "чувствуващи същества". При най-високото /развитие/ стъпало на развитието си, хората ще възпроизвеждат подобните си чрез ларинкса. Сега човек може да изрази само съдържанието на душата си чрез ларинкса, но по-късно ще изрази, ще възсъздаде себе си.
към текста >>
Още по-назад във времето, идваме до един период, когато душата е била в
дух
овното поле, в Девакан.
Така във втората картина, в апокалиптичните животни лъв, орел, крава и човек ни е показано, един еволюционен етап на човечеството. Има и винаги ще има, докато съществува Земята, една групова душа за по-висшата проява на хора, която е символизирана от агнето в центъра на печата, мистичното Агне, знакът на Спасителя. Това групиране на петте групови души, четирите на човека, около великата групова душа, която все още принадлежи общо на всички хора, е представена във втория печат. Ако бихме се върнали малко назад, милиони години в човешката еволюция, друга картина ще ни се представи. Понастоящем хората са физически на Земята, но имало е време, когато онова, което се е скитало тук на Земята, не е било още в състояние да приюти напълно една човешка душа, защото тя е била в астралното поле.
Още по-назад във времето, идваме до един период, когато душата е била в духовното поле, в Девакан.
В бъдеще, когато душата ще се е прочистила на Земята, тя отново ще се възкачи до това високо поле. Нейният път се движи от духовното, през астрала, физическото поле и отново нагоре към духа. Това изглежда твърде дълго развитие на човешкото същество, но все пак е кратко сравнено с периода на еволюция, през която човечеството е минало на Сатурн и другите планети. През всичките тези времена човек е преминал не само през физически трансформация, но също така и през духовни и астрални трансформации. За да ги проследим, необходимо е да се /изкачим/ издигнем до духовните светове.
към текста >>
Нейният път се движи от
дух
овното, през астрала, физическото поле и отново нагоре към
дух
а.
Това групиране на петте групови души, четирите на човека, около великата групова душа, която все още принадлежи общо на всички хора, е представена във втория печат. Ако бихме се върнали малко назад, милиони години в човешката еволюция, друга картина ще ни се представи. Понастоящем хората са физически на Земята, но имало е време, когато онова, което се е скитало тук на Земята, не е било още в състояние да приюти напълно една човешка душа, защото тя е била в астралното поле. Още по-назад във времето, идваме до един период, когато душата е била в духовното поле, в Девакан. В бъдеще, когато душата ще се е прочистила на Земята, тя отново ще се възкачи до това високо поле.
Нейният път се движи от духовното, през астрала, физическото поле и отново нагоре към духа.
Това изглежда твърде дълго развитие на човешкото същество, но все пак е кратко сравнено с периода на еволюция, през която човечеството е минало на Сатурн и другите планети. През всичките тези времена човек е преминал не само през физически трансформация, но също така и през духовни и астрални трансформации. За да ги проследим, необходимо е да се /изкачим/ издигнем до духовните светове. Там може да се чуе музиката на сферите, тонове, които се разрастват и изпълват пространството на този духовен свят. Когато хората отново ще живеят в този духовен свят, хармонията на сферите, наричана от окултистите "тръбните звуци на Ангелите" ще бъдат чуваше от тях.
към текста >>
През всичките тези времена човек е преминал не само през физически трансформация, но също така и през
дух
овни и астрални трансформации.
Понастоящем хората са физически на Земята, но имало е време, когато онова, което се е скитало тук на Земята, не е било още в състояние да приюти напълно една човешка душа, защото тя е била в астралното поле. Още по-назад във времето, идваме до един период, когато душата е била в духовното поле, в Девакан. В бъдеще, когато душата ще се е прочистила на Земята, тя отново ще се възкачи до това високо поле. Нейният път се движи от духовното, през астрала, физическото поле и отново нагоре към духа. Това изглежда твърде дълго развитие на човешкото същество, но все пак е кратко сравнено с периода на еволюция, през която човечеството е минало на Сатурн и другите планети.
През всичките тези времена човек е преминал не само през физически трансформация, но също така и през духовни и астрални трансформации.
За да ги проследим, необходимо е да се /изкачим/ издигнем до духовните светове. Там може да се чуе музиката на сферите, тонове, които се разрастват и изпълват пространството на този духовен свят. Когато хората отново ще живеят в този духовен свят, хармонията на сферите, наричана от окултистите "тръбните звуци на Ангелите" ще бъдат чуваше от тях. И поради това, виждаме тръбите в третия печат. От духовния свят идват откровенията, които се разкриват на хората само, когато те продължават да напредват: тогава ще се отвори за тях Книгата със Седемте Печати.
към текста >>
За да ги проследим, необходимо е да се /изкачим/ издигнем до
дух
овните светове.
Още по-назад във времето, идваме до един период, когато душата е била в духовното поле, в Девакан. В бъдеще, когато душата ще се е прочистила на Земята, тя отново ще се възкачи до това високо поле. Нейният път се движи от духовното, през астрала, физическото поле и отново нагоре към духа. Това изглежда твърде дълго развитие на човешкото същество, но все пак е кратко сравнено с периода на еволюция, през която човечеството е минало на Сатурн и другите планети. През всичките тези времена човек е преминал не само през физически трансформация, но също така и през духовни и астрални трансформации.
За да ги проследим, необходимо е да се /изкачим/ издигнем до духовните светове.
Там може да се чуе музиката на сферите, тонове, които се разрастват и изпълват пространството на този духовен свят. Когато хората отново ще живеят в този духовен свят, хармонията на сферите, наричана от окултистите "тръбните звуци на Ангелите" ще бъдат чуваше от тях. И поради това, виждаме тръбите в третия печат. От духовния свят идват откровенията, които се разкриват на хората само, когато те продължават да напредват: тогава ще се отвори за тях Книгата със Седемте Печати. Тези печати са точно онова, което сега тук разглеждаме и те ще бъдат разкрити.
към текста >>
Там може да се чуе музиката на сферите, тонове, които се разрастват и изпълват пространството на този
дух
овен свят.
В бъдеще, когато душата ще се е прочистила на Земята, тя отново ще се възкачи до това високо поле. Нейният път се движи от духовното, през астрала, физическото поле и отново нагоре към духа. Това изглежда твърде дълго развитие на човешкото същество, но все пак е кратко сравнено с периода на еволюция, през която човечеството е минало на Сатурн и другите планети. През всичките тези времена човек е преминал не само през физически трансформация, но също така и през духовни и астрални трансформации. За да ги проследим, необходимо е да се /изкачим/ издигнем до духовните светове.
Там може да се чуе музиката на сферите, тонове, които се разрастват и изпълват пространството на този духовен свят.
Когато хората отново ще живеят в този духовен свят, хармонията на сферите, наричана от окултистите "тръбните звуци на Ангелите" ще бъдат чуваше от тях. И поради това, виждаме тръбите в третия печат. От духовния свят идват откровенията, които се разкриват на хората само, когато те продължават да напредват: тогава ще се отвори за тях Книгата със Седемте Печати. Тези печати са точно онова, което сега тук разглеждаме и те ще бъдат разкрити. Ето защо, Вие виждате книгата в средата на печата и под нея четирите степени на човечеството, представени от четирите коня, които означават степените на развитието на човечеството във времето.
към текста >>
Когато хората отново ще живеят в този
дух
овен свят, хармонията на сферите, наричана от окултистите "тръбните звуци на Ангелите" ще бъдат чуваше от тях.
Нейният път се движи от духовното, през астрала, физическото поле и отново нагоре към духа. Това изглежда твърде дълго развитие на човешкото същество, но все пак е кратко сравнено с периода на еволюция, през която човечеството е минало на Сатурн и другите планети. През всичките тези времена човек е преминал не само през физически трансформация, но също така и през духовни и астрални трансформации. За да ги проследим, необходимо е да се /изкачим/ издигнем до духовните светове. Там може да се чуе музиката на сферите, тонове, които се разрастват и изпълват пространството на този духовен свят.
Когато хората отново ще живеят в този духовен свят, хармонията на сферите, наричана от окултистите "тръбните звуци на Ангелите" ще бъдат чуваше от тях.
И поради това, виждаме тръбите в третия печат. От духовния свят идват откровенията, които се разкриват на хората само, когато те продължават да напредват: тогава ще се отвори за тях Книгата със Седемте Печати. Тези печати са точно онова, което сега тук разглеждаме и те ще бъдат разкрити. Ето защо, Вие виждате книгата в средата на печата и под нея четирите степени на човечеството, представени от четирите коня, които означават степените на развитието на човечеството във времето. Но има и по-високо посвещение.
към текста >>
От
дух
овния свят идват откровенията, които се разкриват на хората само, когато те продължават да напредват: тогава ще се отвори за тях Книгата със Седемте Печати.
През всичките тези времена човек е преминал не само през физически трансформация, но също така и през духовни и астрални трансформации. За да ги проследим, необходимо е да се /изкачим/ издигнем до духовните светове. Там може да се чуе музиката на сферите, тонове, които се разрастват и изпълват пространството на този духовен свят. Когато хората отново ще живеят в този духовен свят, хармонията на сферите, наричана от окултистите "тръбните звуци на Ангелите" ще бъдат чуваше от тях. И поради това, виждаме тръбите в третия печат.
От духовния свят идват откровенията, които се разкриват на хората само, когато те продължават да напредват: тогава ще се отвори за тях Книгата със Седемте Печати.
Тези печати са точно онова, което сега тук разглеждаме и те ще бъдат разкрити. Ето защо, Вие виждате книгата в средата на печата и под нея четирите степени на човечеството, представени от четирите коня, които означават степените на развитието на човечеството във времето. Но има и по-високо посвещение. Хората произхождат от още по-висши светове и те се изкачат отново до тях. Тогава хората и светът ще са престанали да съществуват в настоящите си форми.
към текста >>
В действителност, всяка материя е израз на
дух
овност, вест от дейността на Бога.
Тогава хората и светът ще са престанали да съществуват в настоящите си форми. Онова, което сега е вън в света отделните букви, от които човек е съставен той отново ще поеме в себе си и неговата форма ще стане идентична с формата на света. В едно доста повърхностно теософско учение се казва, че човек търси Бога вътре в себе си. Но онези, които наистина ще намерят Бога, трябва да го търсят в неговите дела, които са разпространи по целия свят. Нищо в света не е само материя, това само така изглежда.
В действителност, всяка материя е израз на духовност, вест от дейността на Бога.
Хората ще разширят своите същности с течение на времето, като ще се индентифицирват повече и повече със Света и по този начин ще става възможно, те да бъдат предоставяни под формата на Космоса, вместо под тази на човека. Това можете да видите при четвъртия печат с неговата скала, море и колони. Онова, което сега минава през света като облаци ще предложи своята материя, така че тялото на човек ще може да се сформира от нея и силите, които днес са в Слънчевите Духове, в бъдеще ще снабдят хората с онова, което ще развие техните духовни /способности/ сили по много по-висш начин. Към тази Слънчева сила се стремят хората. В противовес на растението, което изпраща своите главоподобни корени към центъра на Земята, човек обръща своята глава към Слънцето.
към текста >>
Онова, което сега минава през света като облаци ще предложи своята материя, така че тялото на човек ще може да се сформира от нея и силите, които днес са в Слънчевите
Дух
ове, в бъдеще ще снабдят хората с онова, което ще развие техните
дух
овни /способности/ сили по много по-висш начин.
Но онези, които наистина ще намерят Бога, трябва да го търсят в неговите дела, които са разпространи по целия свят. Нищо в света не е само материя, това само така изглежда. В действителност, всяка материя е израз на духовност, вест от дейността на Бога. Хората ще разширят своите същности с течение на времето, като ще се индентифицирват повече и повече със Света и по този начин ще става възможно, те да бъдат предоставяни под формата на Космоса, вместо под тази на човека. Това можете да видите при четвъртия печат с неговата скала, море и колони.
Онова, което сега минава през света като облаци ще предложи своята материя, така че тялото на човек ще може да се сформира от нея и силите, които днес са в Слънчевите Духове, в бъдеще ще снабдят хората с онова, което ще развие техните духовни /способности/ сили по много по-висш начин.
Към тази Слънчева сила се стремят хората. В противовес на растението, което изпраща своите главоподобни корени към центъра на Земята, човек обръща своята глава към Слънцето. В края на краищата, той ще съедини главата си със Слънцето и ще получи по-висши сили. Това се вижда в четвъртия печат, в лицето на Слънцето, което е върху тялото на облаците, на скалата и колоните. В онова бъдеще време, човешкото същество ще стане себесъздаващо се.
към текста >>
Следната картина ни показва, че човешкото същество, когато постигне най-висша
дух
овност, възприема формата на Архангел Михаел, който сковава във вериги злото в света, символизирано чрез Дракона.
Хората, толкова много ще са напреднали морално и етично, че всички разрушителни сили в тяхната нисша природа ще бъдат победени. Това е изобразено, чрез животното със седемте глави и десетте рога. В краката на Слънчевата Жена е Луната, която съдържа всички тези нисши субстанции, които Земята не може да използува, но не е и изхвърлила. Всички магически сили, които Луната, все още упражнява върху Земята ще бъдат победени тогава. Когато човекът се съедини със Слънцето, той ще е победил Луната.
Следната картина ни показва, че човешкото същество, когато постигне най-висша духовност, възприема формата на Архангел Михаел, който сковава във вериги злото в света, символизирано чрез Дракона.
В известен смисъл сме видели, че както в началото, така и в края на човешкото еволюция, има същите условия и трансформации. Видели сме ги в изобразени в човека с крака от разтопен огън и с излизаща от устата му сабя. Чрез един символизъм с голяма дълбочина, цялото същество на Света, се разкрива сега пред нас в символа на Светия Граал. Нека с няколко думи да поставя пред очите Ви този печат. Окултистът, който се е запознал с нашия свят знае, че пространството във физическия свят не е просто празнота, но нещо съвсем друго.
към текста >>
Чрез един символизъм с голяма дълбочина, цялото същество на Света, се разкрива сега пред нас в символа на
Светия
Граал.
Всички магически сили, които Луната, все още упражнява върху Земята ще бъдат победени тогава. Когато човекът се съедини със Слънцето, той ще е победил Луната. Следната картина ни показва, че човешкото същество, когато постигне най-висша духовност, възприема формата на Архангел Михаел, който сковава във вериги злото в света, символизирано чрез Дракона. В известен смисъл сме видели, че както в началото, така и в края на човешкото еволюция, има същите условия и трансформации. Видели сме ги в изобразени в човека с крака от разтопен огън и с излизаща от устата му сабя.
Чрез един символизъм с голяма дълбочина, цялото същество на Света, се разкрива сега пред нас в символа на Светия Граал.
Нека с няколко думи да поставя пред очите Ви този печат. Окултистът, който се е запознал с нашия свят знае, че пространството във физическия свят не е просто празнота, но нещо съвсем друго. Пространството е източникът, от който, така да се каже, всички същества са изкристализирали. Представете си един прозрачен стъклен съд във формата на куб, пълен с вода. Сега си представете, че известни охлаждащи потоци се вкарват през водата, така че тя се сгъстява в най-разнообразен и множество форми лед.
към текста >>
Дух
овното най-висшето, е противоположното контра-измерение.
Сега си представете контра-измеренията на тези три външни измерения на физическия свят. Това може да си го представите, като си въобразите, че някой се движи в едно направление и се сблъсква с друг, идващ от друго направление. Подобно на това, има едно контра-измерение на всяко измерение на пространството, така че има всичко шест контра-лъчи. Тези контра-лъчи, представляват първичните начала на най-висшите човешки съставни елемента. Физическото тяло, кристализирано от пространството, е най-нисшето начало.
Духовното най-висшето, е противоположното контра-измерение.
В своето развитие, тези контра-измерения най-напред се образуват в едно същество, като най-добре могат да се опишат, като ги оставим да протекат заедно в Света на страстите, чувствените апетити и инстинктите. Така е в началото. По-късно става нещо друго. Те се прочистват много видяхме до каква висота но са излезли от нисшите импулси, които се символюзират от змията. Процесът на прочистването се символизира от контра-измеренията, съсредоточен в двете змии, стоящи една срещу друга.
към текста >>
Трансформираният ларинкс ще стане потира, известен като
Светия
Граал.
Същото важи и за Луната, която се движи около Земята. Тези движения са далеч по-сложни, отколкото това се приема от елементарната астрономия. Тук виждаме как спиралата има значение за небесните тела, а те описват една форма, с която един ден хората, ще се идентифицират. По това време, възпроизвеждащите творчески сили на човека ще бъдат прочистени и неговият ларинкс ще стане негов възпроизводителен орган. Онова, което човешкото същество ще е развило като прочистено змийско тяло, вече не ще работи нагоре, но от горе нанадолу.
Трансформираният ларинкс ще стане потира, известен като Светия Граал.
Както едното /ларинкса/ се прочиства, така ще се прочиства и другото, което е свързано с този възпроизводителен орган. Това ще стане есенция на световна сила и на великата космическа есенция. Този световен дух в своята същност е изобразен като гълъб, срещу Светия Граал. Цялото дава усещане за връзката между света и хората по един чудесен начин, като обобщение на значението на другите печати. Световната тайна се намира тук, в кръглия надпис по външния край на печата, който показва как хората в началото се раждат от първичните сили на света.
към текста >>
Този световен
дух
в своята същност е изобразен като гълъб, срещу
Светия
Граал.
По това време, възпроизвеждащите творчески сили на човека ще бъдат прочистени и неговият ларинкс ще стане негов възпроизводителен орган. Онова, което човешкото същество ще е развило като прочистено змийско тяло, вече не ще работи нагоре, но от горе нанадолу. Трансформираният ларинкс ще стане потира, известен като Светия Граал. Както едното /ларинкса/ се прочиства, така ще се прочиства и другото, което е свързано с този възпроизводителен орган. Това ще стане есенция на световна сила и на великата космическа есенция.
Този световен дух в своята същност е изобразен като гълъб, срещу Светия Граал.
Цялото дава усещане за връзката между света и хората по един чудесен начин, като обобщение на значението на другите печати. Световната тайна се намира тук, в кръглия надпис по външния край на печата, който показва как хората в началото се раждат от първичните сили на света. Всеки, който поглежда назад, вижда, че в началото на времената той е преминал през процеса, през който той преминава днес чрез духовното, когато бъде роден отново от силите на съзнанието. Това е изразено в Розата на Кръста от Е. Д. Н.
към текста >>
Всеки, който поглежда назад, вижда, че в началото на времената той е преминал през процеса, през който той преминава днес чрез
дух
овното, когато бъде роден отново от силите на съзнанието.
Както едното /ларинкса/ се прочиства, така ще се прочиства и другото, което е свързано с този възпроизводителен орган. Това ще стане есенция на световна сила и на великата космическа есенция. Този световен дух в своята същност е изобразен като гълъб, срещу Светия Граал. Цялото дава усещане за връзката между света и хората по един чудесен начин, като обобщение на значението на другите печати. Световната тайна се намира тук, в кръглия надпис по външния край на печата, който показва как хората в началото се раждат от първичните сили на света.
Всеки, който поглежда назад, вижда, че в началото на времената той е преминал през процеса, през който той преминава днес чрез духовното, когато бъде роден отново от силите на съзнанието.
Това е изразено в Розата на Кръста от Е. Д. Н. Екс Део Насцимур от Бога съм роден. Ние виждаме, че при проявения свят се прибавя едни втори елемент на живота, това е смъртта. Затова, че той отново е намерил живот в тази смърт, човек трябва да намери смъртта на сетивата в първичния източник на всичко, което живее.
към текста >>
Поради това, че се открива двойнственост навсякъде, където нещо се разкрива проява, с което трябва да се съедини трети член, човекът, който е победил смъртта ще се идентифицира с
дух
а, който изпълва и прониква света, символизиран от гълъба.
Това е Центърът на Цялото Космическо Развитие, защото ние е трябвало да измитаме смърт, за да спечелим съзнание. Ние можем да победим смъртта, когато открием нейното значение в мистерията на спасителя. Така, както НИЕ СМЕ РОДЕНИ ОТ БОГА, така, в смисъла на езотеричната мъдрост, НИЕ УМИРАМЕ В ХРИСТОС И. С. М. Ин Кристо Моримур.
Поради това, че се открива двойнственост навсякъде, където нещо се разкрива проява, с което трябва да се съедини трети член, човекът, който е победил смъртта ще се идентифицира с духа, който изпълва и прониква света, символизиран от гълъба.
Той ще възкръсне от смъртта и отново ще живее в духа П. С. С. Р. Пер Спиритум Санктум Ревивисцимус. Тук е теософския Розов Кръст. Той изпраща лъчи, към онези времена, когато религията и науката ще се помирят.
към текста >>
Той ще възкръсне от смъртта и отново ще живее в
дух
а П.
Ние можем да победим смъртта, когато открием нейното значение в мистерията на спасителя. Така, както НИЕ СМЕ РОДЕНИ ОТ БОГА, така, в смисъла на езотеричната мъдрост, НИЕ УМИРАМЕ В ХРИСТОС И. С. М. Ин Кристо Моримур. Поради това, че се открива двойнственост навсякъде, където нещо се разкрива проява, с което трябва да се съедини трети член, човекът, който е победил смъртта ще се идентифицира с духа, който изпълва и прониква света, символизиран от гълъба.
Той ще възкръсне от смъртта и отново ще живее в духа П.
С. С. Р. Пер Спиритум Санктум Ревивисцимус. Тук е теософския Розов Кръст. Той изпраща лъчи, към онези времена, когато религията и науката ще се помирят. Вие виждате как целият свят е представен в такива печати и защо Магите и Посветените са вместили целия Космос в тях, те притежават огромна сила.
към текста >>
Колкото и странно да изглежда, когато печатите се окачат в стая, където никога нищо
дух
овно не се казва, в която се говорят само повърхностни неща, въздействието им е такова, че те причиняват физически болести.
Вие виждате как целият свят е представен в такива печати и защо Магите и Посветените са вместили целия Космос в тях, те притежават огромна сила. Вие можете непрекъснато да се връщате към тези печати и ще видите, че като медитирате върху тях, те ще ви разкрият безкрайна мъдрост. Те могат да имат огромно влияние върху душата, защото са създадени от космичните тайни. Окачете ги в една стая, където се разискват такива неща, както това сме вършили тук, разисквания, чрез които човек се издига до световните тайни на света и те ще се окажат с голямо просветяващо и оживяващо влияние, въпреки че хората, твърде често, не ще осъзнават тяхното /влияние/ въздействие. И точно, защото те имат това значение, не трябва да се профанират, нито да се злоупотребява с тях.
Колкото и странно да изглежда, когато печатите се окачат в стая, където никога нищо духовно не се казва, в която се говорят само повърхностни неща, въздействието им е такова, че те причиняват физически болести.
Колкото и тривиално да звучи, те увреждат храносмилането. Което е родено от духовното, принадлежи на духовното и не трябва да се профанира. Това е показано чрез самото въздействие. Духовни символи и знаци принадлежат на онова място, където се извършват духовни неща и така само имат въздействие * * *
към текста >>
Което е родено от
дух
овното, принадлежи на
дух
овното и не трябва да се профанира.
Те могат да имат огромно влияние върху душата, защото са създадени от космичните тайни. Окачете ги в една стая, където се разискват такива неща, както това сме вършили тук, разисквания, чрез които човек се издига до световните тайни на света и те ще се окажат с голямо просветяващо и оживяващо влияние, въпреки че хората, твърде често, не ще осъзнават тяхното /влияние/ въздействие. И точно, защото те имат това значение, не трябва да се профанират, нито да се злоупотребява с тях. Колкото и странно да изглежда, когато печатите се окачат в стая, където никога нищо духовно не се казва, в която се говорят само повърхностни неща, въздействието им е такова, че те причиняват физически болести. Колкото и тривиално да звучи, те увреждат храносмилането.
Което е родено от духовното, принадлежи на духовното и не трябва да се профанира.
Това е показано чрез самото въздействие. Духовни символи и знаци принадлежат на онова място, където се извършват духовни неща и така само имат въздействие * * * ПЪРВИЯ ПЕЧАТ *
към текста >>
Дух
овни символи и знаци принадлежат на онова място, където се извършват
дух
овни неща и така само имат въздействие
И точно, защото те имат това значение, не трябва да се профанират, нито да се злоупотребява с тях. Колкото и странно да изглежда, когато печатите се окачат в стая, където никога нищо духовно не се казва, в която се говорят само повърхностни неща, въздействието им е такова, че те причиняват физически болести. Колкото и тривиално да звучи, те увреждат храносмилането. Което е родено от духовното, принадлежи на духовното и не трябва да се профанира. Това е показано чрез самото въздействие.
Духовни символи и знаци принадлежат на онова място, където се извършват духовни неща и така само имат въздействие
* * * ПЪРВИЯ ПЕЧАТ * ВТОРИЯ ПЕЧАТ *
към текста >>
80.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Пасторската медицина, тъй както е замислена тя тук, може в основата си да бъде разглеждана само като нещо, което от своя страна е изведено от
дух
овното познание, от
дух
овното изследване и което добива смисъл, само ако в човечеството залегне съзнанието, че
дух
овният елемент съдържа в себе си положително действуващи сили.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 18 септември 1924 г. Скъпи мои приятели!
Пасторската медицина, тъй както е замислена тя тук, може в основата си да бъде разглеждана само като нещо, което от своя страна е изведено от духовното познание, от духовното изследване и което добива смисъл, само ако в човечеството залегне съзнанието, че духовният елемент съдържа в себе си положително действуващи сили.
Защото във времето, което разви и оформи материализма, в това време не е мислимо, човек да постави себе си така спрямо духовния елемент, че да види в него нещо, което да си струва макар само и едно разглеждане. Ала да бъде погледнато към Духа, и тъкмо в Духа да бъдат потърсени онези възможности, които да ни отведат до лечението, това е, което в най-висш смисъл се е съдържало в древното мистерийно познание, и това, което ще трябва да бъде обсъдено, за да добият нашите разглеждания един завършек, това ние днес ще свържем по определен начин с медицинското течение, което трябва да произлезе от тук, от Гьотеанума, и ще го свържем с древната мистерийна същност. В действителност, в историческата връзка, нещата ще бъдат най-правилно разгледани, ако това, към което се стремим, да бъде мислено свързано с един наистина съвсем различни методи на изследване, но с методи на изследване и с художествените лечебни методи на древната мистерийна същност. Разбира се, скъпи мои приятели, това, което този курс върху пасторската медицина предложи, Вие ще трябва да разглеждате само като някакъв стимул в самото му начало, като едно начеващо изграждане на една пасторска медицина, която ще напредва все повече и повече чрез работата, която г-жа д-р Вегман и аз трябва да свършим. Сега, скъпи мои приятели, бих желал да насоча вниманието Ви към това, как посветените в древните мистерии са описвали пътя на своето посвещение, по който път се е вървяло особено там, където мистериите са се влели в лечебните мистерии.
към текста >>
Защото във времето, което разви и оформи материализма, в това време не е мислимо, човек да постави себе си така спрямо
дух
овния елемент, че да види в него нещо, което да си струва макар само и едно разглеждане.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 18 септември 1924 г. Скъпи мои приятели! Пасторската медицина, тъй както е замислена тя тук, може в основата си да бъде разглеждана само като нещо, което от своя страна е изведено от духовното познание, от духовното изследване и което добива смисъл, само ако в човечеството залегне съзнанието, че духовният елемент съдържа в себе си положително действуващи сили.
Защото във времето, което разви и оформи материализма, в това време не е мислимо, човек да постави себе си така спрямо духовния елемент, че да види в него нещо, което да си струва макар само и едно разглеждане.
Ала да бъде погледнато към Духа, и тъкмо в Духа да бъдат потърсени онези възможности, които да ни отведат до лечението, това е, което в най-висш смисъл се е съдържало в древното мистерийно познание, и това, което ще трябва да бъде обсъдено, за да добият нашите разглеждания един завършек, това ние днес ще свържем по определен начин с медицинското течение, което трябва да произлезе от тук, от Гьотеанума, и ще го свържем с древната мистерийна същност. В действителност, в историческата връзка, нещата ще бъдат най-правилно разгледани, ако това, към което се стремим, да бъде мислено свързано с един наистина съвсем различни методи на изследване, но с методи на изследване и с художествените лечебни методи на древната мистерийна същност. Разбира се, скъпи мои приятели, това, което този курс върху пасторската медицина предложи, Вие ще трябва да разглеждате само като някакъв стимул в самото му начало, като едно начеващо изграждане на една пасторска медицина, която ще напредва все повече и повече чрез работата, която г-жа д-р Вегман и аз трябва да свършим. Сега, скъпи мои приятели, бих желал да насоча вниманието Ви към това, как посветените в древните мистерии са описвали пътя на своето посвещение, по който път се е вървяло особено там, където мистериите са се влели в лечебните мистерии. В основата си всички мистерии са били свързани с лечебните мистерии, но един повече, други, по-малко.
към текста >>
Ала да бъде погледнато към
Дух
а, и тъкмо в
Дух
а да бъдат потърсени онези възможности, които да ни отведат до лечението, това е, което в най-висш смисъл се е съдържало в древното мистерийно познание, и това, което ще трябва да бъде обсъдено, за да добият нашите разглеждания един завършек, това ние днес ще свържем по определен начин с медицинското течение, което трябва да произлезе от тук, от Гьотеанума, и ще го свържем с древната мистерийна същност.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 18 септември 1924 г. Скъпи мои приятели! Пасторската медицина, тъй както е замислена тя тук, може в основата си да бъде разглеждана само като нещо, което от своя страна е изведено от духовното познание, от духовното изследване и което добива смисъл, само ако в човечеството залегне съзнанието, че духовният елемент съдържа в себе си положително действуващи сили. Защото във времето, което разви и оформи материализма, в това време не е мислимо, човек да постави себе си така спрямо духовния елемент, че да види в него нещо, което да си струва макар само и едно разглеждане.
Ала да бъде погледнато към Духа, и тъкмо в Духа да бъдат потърсени онези възможности, които да ни отведат до лечението, това е, което в най-висш смисъл се е съдържало в древното мистерийно познание, и това, което ще трябва да бъде обсъдено, за да добият нашите разглеждания един завършек, това ние днес ще свържем по определен начин с медицинското течение, което трябва да произлезе от тук, от Гьотеанума, и ще го свържем с древната мистерийна същност.
В действителност, в историческата връзка, нещата ще бъдат най-правилно разгледани, ако това, към което се стремим, да бъде мислено свързано с един наистина съвсем различни методи на изследване, но с методи на изследване и с художествените лечебни методи на древната мистерийна същност. Разбира се, скъпи мои приятели, това, което този курс върху пасторската медицина предложи, Вие ще трябва да разглеждате само като някакъв стимул в самото му начало, като едно начеващо изграждане на една пасторска медицина, която ще напредва все повече и повече чрез работата, която г-жа д-р Вегман и аз трябва да свършим. Сега, скъпи мои приятели, бих желал да насоча вниманието Ви към това, как посветените в древните мистерии са описвали пътя на своето посвещение, по който път се е вървяло особено там, където мистериите са се влели в лечебните мистерии. В основата си всички мистерии са били свързани с лечебните мистерии, но един повече, други, по-малко. Всички са били свързани с това, тъй като лечението е било разглеждано като свързано с цялостното развитие на човешката цивилизация.
към текста >>
Човекът от древните времена си е казвал: когато човешката индивидуалност слиза от
дух
овните светове и чрез зачатие и раждане навлезе във физическия земен свят, тогава душевно-
дух
овният елемент преминава през онова преобразование, чрез което става способен да изгради физически едно човешко тяло.
Разбира се, скъпи мои приятели, това, което този курс върху пасторската медицина предложи, Вие ще трябва да разглеждате само като някакъв стимул в самото му начало, като едно начеващо изграждане на една пасторска медицина, която ще напредва все повече и повече чрез работата, която г-жа д-р Вегман и аз трябва да свършим. Сега, скъпи мои приятели, бих желал да насоча вниманието Ви към това, как посветените в древните мистерии са описвали пътя на своето посвещение, по който път се е вървяло особено там, където мистериите са се влели в лечебните мистерии. В основата си всички мистерии са били свързани с лечебните мистерии, но един повече, други, по-малко. Всички са били свързани с това, тъй като лечението е било разглеждано като свързано с цялостното развитие на човешката цивилизация. Това има своите дълбоки причини.
Човекът от древните времена си е казвал: когато човешката индивидуалност слиза от духовните светове и чрез зачатие и раждане навлезе във физическия земен свят, тогава душевно-духовният елемент преминава през онова преобразование, чрез което става способен да изгради физически едно човешко тяло.
Ние описахме, как за първи път чрез индивидуалността се извършва това изграждане през първите 7 години от живота, докато съвсем в началото човек получава своето тяло чрез наследствеността, онова човешко тяло, което за 7-8 години бива изцяло отхвърлено. Ето така, по един доста строг начин, древните мистерии са си представяли навлизането на човека от духовните светове във физически-сетивното. Но навсякъде хората са имали съзнанието, че човекът не се свързва така със своето физическо тяло, предварително още той не се свързва така със своето физическо тяло, както всъщност, съвсем първоначално, ако мога да си послужа с този израз, е било предвидено от духовните сили, управляващи тази част от света, на която принадлежи човечеството. За тази част от силите на човека, които навлизат чрез наследствеността, за тях винаги е било предвиждано, че поради една аномалия в общото развитие, те в известен смисъл ще добият надмощие над онези сили, които човекът донася със себе си чрез своята индивидуалност от минали земни съществувания. Хората не са виждали в това една истинска хармония, но хората са казвали: ако е налице едно пълно съзвучие между духовно-душевното и физически-телесното в земния човек, тогава първо смъртта не би имала този образ, който има, и второ и болестта не би настъпила в този смисъл, в който става това.
към текста >>
Ето така, по един доста строг начин, древните мистерии са си представяли навлизането на човека от
дух
овните светове във физически-сетивното.
В основата си всички мистерии са били свързани с лечебните мистерии, но един повече, други, по-малко. Всички са били свързани с това, тъй като лечението е било разглеждано като свързано с цялостното развитие на човешката цивилизация. Това има своите дълбоки причини. Човекът от древните времена си е казвал: когато човешката индивидуалност слиза от духовните светове и чрез зачатие и раждане навлезе във физическия земен свят, тогава душевно-духовният елемент преминава през онова преобразование, чрез което става способен да изгради физически едно човешко тяло. Ние описахме, как за първи път чрез индивидуалността се извършва това изграждане през първите 7 години от живота, докато съвсем в началото човек получава своето тяло чрез наследствеността, онова човешко тяло, което за 7-8 години бива изцяло отхвърлено.
Ето така, по един доста строг начин, древните мистерии са си представяли навлизането на човека от духовните светове във физически-сетивното.
Но навсякъде хората са имали съзнанието, че човекът не се свързва така със своето физическо тяло, предварително още той не се свързва така със своето физическо тяло, както всъщност, съвсем първоначално, ако мога да си послужа с този израз, е било предвидено от духовните сили, управляващи тази част от света, на която принадлежи човечеството. За тази част от силите на човека, които навлизат чрез наследствеността, за тях винаги е било предвиждано, че поради една аномалия в общото развитие, те в известен смисъл ще добият надмощие над онези сили, които човекът донася със себе си чрез своята индивидуалност от минали земни съществувания. Хората не са виждали в това една истинска хармония, но хората са казвали: ако е налице едно пълно съзвучие между духовно-душевното и физически-телесното в земния човек, тогава първо смъртта не би имала този образ, който има, и второ и болестта не би настъпила в този смисъл, в който става това. Болестта и смъртта са били разглеждани като симптоми, че човекът се е свързвал повече с физическия земен свят, отколкото първоначално е било предвидено за него. Макар че днес тя вече не може да бъде напълно разбрана, това все пак е една изключително дълбока идея, в която е скрита много, много истина.
към текста >>
Но навсякъде хората са имали съзнанието, че човекът не се свързва така със своето физическо тяло, предварително още той не се свързва така със своето физическо тяло, както всъщност, съвсем първоначално, ако мога да си послужа с този израз, е било предвидено от
дух
овните сили, управляващи тази част от света, на която принадлежи човечеството.
Всички са били свързани с това, тъй като лечението е било разглеждано като свързано с цялостното развитие на човешката цивилизация. Това има своите дълбоки причини. Човекът от древните времена си е казвал: когато човешката индивидуалност слиза от духовните светове и чрез зачатие и раждане навлезе във физическия земен свят, тогава душевно-духовният елемент преминава през онова преобразование, чрез което става способен да изгради физически едно човешко тяло. Ние описахме, как за първи път чрез индивидуалността се извършва това изграждане през първите 7 години от живота, докато съвсем в началото човек получава своето тяло чрез наследствеността, онова човешко тяло, което за 7-8 години бива изцяло отхвърлено. Ето така, по един доста строг начин, древните мистерии са си представяли навлизането на човека от духовните светове във физически-сетивното.
Но навсякъде хората са имали съзнанието, че човекът не се свързва така със своето физическо тяло, предварително още той не се свързва така със своето физическо тяло, както всъщност, съвсем първоначално, ако мога да си послужа с този израз, е било предвидено от духовните сили, управляващи тази част от света, на която принадлежи човечеството.
За тази част от силите на човека, които навлизат чрез наследствеността, за тях винаги е било предвиждано, че поради една аномалия в общото развитие, те в известен смисъл ще добият надмощие над онези сили, които човекът донася със себе си чрез своята индивидуалност от минали земни съществувания. Хората не са виждали в това една истинска хармония, но хората са казвали: ако е налице едно пълно съзвучие между духовно-душевното и физически-телесното в земния човек, тогава първо смъртта не би имала този образ, който има, и второ и болестта не би настъпила в този смисъл, в който става това. Болестта и смъртта са били разглеждани като симптоми, че човекът се е свързвал повече с физическия земен свят, отколкото първоначално е било предвидено за него. Макар че днес тя вече не може да бъде напълно разбрана, това все пак е една изключително дълбока идея, в която е скрита много, много истина. Защото действително е така, в момента, в който човекът съвсем малко се приближи към една по-висша степен на съзнание, той веднага забелязва: смъртта например добива съвсем друг образ.
към текста >>
Хората не са виждали в това една истинска хармония, но хората са казвали: ако е налице едно пълно съзвучие между
дух
овно-душевното и физически-телесното в земния човек, тогава първо смъртта не би имала този образ, който има, и второ и болестта не би настъпила в този смисъл, в който става това.
Човекът от древните времена си е казвал: когато човешката индивидуалност слиза от духовните светове и чрез зачатие и раждане навлезе във физическия земен свят, тогава душевно-духовният елемент преминава през онова преобразование, чрез което става способен да изгради физически едно човешко тяло. Ние описахме, как за първи път чрез индивидуалността се извършва това изграждане през първите 7 години от живота, докато съвсем в началото човек получава своето тяло чрез наследствеността, онова човешко тяло, което за 7-8 години бива изцяло отхвърлено. Ето така, по един доста строг начин, древните мистерии са си представяли навлизането на човека от духовните светове във физически-сетивното. Но навсякъде хората са имали съзнанието, че човекът не се свързва така със своето физическо тяло, предварително още той не се свързва така със своето физическо тяло, както всъщност, съвсем първоначално, ако мога да си послужа с този израз, е било предвидено от духовните сили, управляващи тази част от света, на която принадлежи човечеството. За тази част от силите на човека, които навлизат чрез наследствеността, за тях винаги е било предвиждано, че поради една аномалия в общото развитие, те в известен смисъл ще добият надмощие над онези сили, които човекът донася със себе си чрез своята индивидуалност от минали земни съществувания.
Хората не са виждали в това една истинска хармония, но хората са казвали: ако е налице едно пълно съзвучие между духовно-душевното и физически-телесното в земния човек, тогава първо смъртта не би имала този образ, който има, и второ и болестта не би настъпила в този смисъл, в който става това.
Болестта и смъртта са били разглеждани като симптоми, че човекът се е свързвал повече с физическия земен свят, отколкото първоначално е било предвидено за него. Макар че днес тя вече не може да бъде напълно разбрана, това все пак е една изключително дълбока идея, в която е скрита много, много истина. Защото действително е така, в момента, в който човекът съвсем малко се приближи към една по-висша степен на съзнание, той веднага забелязва: смъртта например добива съвсем друг образ. Тя му се представя много повече като една метаморфоза, отколкото като край на една жизнена фаза и т.н. ала с това за цялото древно съзнание възпитанието на човека се приближава до неговото лекуване, и в много древните времена от човешкото развитие целият възпитателен процес предварително е бил замислен в известен смисъл медицински, като една метаморфоза и с това е било свързано съзнанието, установяващо в древните мистерии връзка с лечителската и с жреческата професия, които и двете е трябвало да бъдат отдадени на лекуването на човека тук на Земята.
към текста >>
И така, скъпи мои приятели, когато един древен посветен е описвал своето посвещение, той е казвал: след като преминал прага той бил запознат с действието на елементите, а с елементи в древни времена било обозначено това, което ние днес бихме нарекли агрегатни състояния: твърдото състояние, което било определено като земя, всичко течно, което било определяно като вода, всичко въз
дух
ообразно, което било определяно като въз
дух
, и което включвало и всичко газообразно, и всичко топлообразно, което било приписвано на топлинния етер, всичко това хората описвали като елементи.
предимно в живота между смъртта и едно ново раждане. Човекът бива насочен по пътя на Слънцето, от онези души, които тук на Земята са били лекари и жреци. Първото упътване за да бъде намерен пътя към Слънцето след смъртта, който път всеки човек трябва да открие, защото там /на Слънцето/ трябва да бъде приключена една част, онази част, която трябва да бъде приключена между смъртта и едно ново раждане, първите крачки, така са си представяли това хората в древни времена, в тези първи крачки човекът, преминал през Портата на смъртта, е трябвало да бъде насочен от лекаря или от жреца. Ала всичко това е било потопено в най-дълбока мистерийна мъдрост. Мистерийната мъдрост, на която ние днес трябва да погледнем по друг начин, защото древните методи вече не са пригодни за нас, но които методи в днешно време напълно могат да бъдат обновени, обновени така, както се опитваме да сторим това тук.
И така, скъпи мои приятели, когато един древен посветен е описвал своето посвещение, той е казвал: след като преминал прага той бил запознат с действието на елементите, а с елементи в древни времена било обозначено това, което ние днес бихме нарекли агрегатни състояния: твърдото състояние, което било определено като земя, всичко течно, което било определяно като вода, всичко въздухообразно, което било определяно като въздух, и което включвало и всичко газообразно, и всичко топлообразно, което било приписвано на топлинния етер, всичко това хората описвали като елементи.
Това е нещо, за което модерният физик казва: такова нещо изобщо не съществува. За него тези четири елемента не съществуват. За него съществуват само една поредица от 70-80 елемента, имащи своите свойства. При определени условия в света едното е течно, другото е твърдо или газообразно. Топлинното състояние е характерно за всички.
към текста >>
Но ако искаме да разберем това, тогава ние се нуждаем от това разделяне според четирите елемента, защото тогава при дадена субстанция най-важното се състои в това, при каква температура тя се превръща в Земя, това означава, при каква температура тя се втвърдява или втечнява, или става Вода или Въз
дух
.
Виждате ли, за един древен лекар е имало малко значение, дали нещо е една или друга субстанция, с това или онова външно наименование. Това разбира се притежава известна важност, но тя става явна едва кога то прозрем друга една важност, отнасяща се до живото движение на материалното. И така, можем да вземем някаква субстанция отвън, някакво място, където тя е подложена на ерозия. Тук всъщност древният лекар е обръщал внимание на това, субстанцията, която той взема, от цялостния земен процес, да бъде изложена на тази ерозия, или е обръщал особено внимание на това, дадена субстанция да не бъде взета просто от минералното царство, ако може да бъде взета от растителното царство. Или навсякъде той гледа мястото, което субстанциалният елемент в своята жива дейност заема в световния процес.
Но ако искаме да разберем това, тогава ние се нуждаем от това разделяне според четирите елемента, защото тогава при дадена субстанция най-важното се състои в това, при каква температура тя се превръща в Земя, това означава, при каква температура тя се втвърдява или втечнява, или става Вода или Въздух.
Това е било важното в древни време на, да бъде съзряно това, което трябва да се извърши в световния процес, за да може дадена определена субстанция да получи дадена определена форма. Едва според това е била преценявана субстанцията. Днес хората изхождат от субстанцията, тогава хората са изхождали от процеса. А нали всяка субстанция е само един задържан процес, един, задържан на определено стъпало процес. Хората са били проникнати преди всичко от истината за живото движение в материята.
към текста >>
Аз Ви казах, че когато
дух
овно-душевният елемент нахлуе толкова дълбоко във физическото тяло и в етерното тяло, тогава физическото тяло и етерното тяло вземат надмощие над
дух
овно-душевния елемент, и тогава възниква патологическото, възниква патологическото поради това, че
дух
овно-душевното се е изгубило, заблудило в сферата на физически-телесното.
И така посветеният е описвал, че най-напред е бил въвеждан в сферата на онова движение, чрез което е можал да прозре живото движение на субстанциалния елемент, което движение му се е представяло като едно платно, изтъкано от четирите елемента. Това било първото нещо. Но второто, което разказвал всеки посветен, и което за него представлявало второто стъпало, него той описвал, като казвал: той бил отведен там, където можел да опознае "горните и долните Богове”. Какво означава това, да бъдеш отведен някъде, където човек може да опознае горните и долните богове? Да, виждате ли, скъпи мои приятели, това ние всъщност вече описахме, ала го описахме в една модерна форма.
Аз Ви казах, че когато духовно-душевният елемент нахлуе толкова дълбоко във физическото тяло и в етерното тяло, тогава физическото тяло и етерното тяло вземат надмощие над духовно-душевния елемент, и тогава възниква патологическото, възниква патологическото поради това, че духовно-душевното се е изгубило, заблудило в сферата на физически-телесното.
Тогава възниква патологическото. В мига, в който това става, човекът нахлува в самия себе си по-дълбоко, отколкото това би трябвало да става при обикновеното пробуждане, нахлува по -дълбоко, отколкото при бодърствуването в своето физическо тяло. И при слизането си надолу той среща извънчовешки, подестествени /разположени под Природата/ въздействия. Защото ние живеем в сферата на естественото само когато е налице нормално съотношение между нашето духовно-душевно и нашето физически-телесно устройство. В мига, в който ние нахлуем по-дълбоко, по-интензивно в нашата физическа телесност, ние влизаме във връзка с подестественото /с разположеното под Природата/.
към текста >>
Защото ние живеем в сферата на естественото само когато е налице нормално съотношение между нашето
дух
овно-душевно и нашето физически-телесно устройство.
Да, виждате ли, скъпи мои приятели, това ние всъщност вече описахме, ала го описахме в една модерна форма. Аз Ви казах, че когато духовно-душевният елемент нахлуе толкова дълбоко във физическото тяло и в етерното тяло, тогава физическото тяло и етерното тяло вземат надмощие над духовно-душевния елемент, и тогава възниква патологическото, възниква патологическото поради това, че духовно-душевното се е изгубило, заблудило в сферата на физически-телесното. Тогава възниква патологическото. В мига, в който това става, човекът нахлува в самия себе си по-дълбоко, отколкото това би трябвало да става при обикновеното пробуждане, нахлува по -дълбоко, отколкото при бодърствуването в своето физическо тяло. И при слизането си надолу той среща извънчовешки, подестествени /разположени под Природата/ въздействия.
Защото ние живеем в сферата на естественото само когато е налице нормално съотношение между нашето духовно-душевно и нашето физически-телесно устройство.
В мига, в който ние нахлуем по-дълбоко, по-интензивно в нашата физическа телесност, ние влизаме във връзка с подестественото /с разположеното под Природата/. Тук ние влизаме във връзка с това, чрез което елементарните същества, съществата от по-висшите йерархии на различни стъпала от своето развитие, въздействуват върху човека. И това е просто факт: тук ние влизаме във връзка с Боговете, разгръщащи своята дейност под сферата на природните въздействия. И така, какво друго би могъл да каже един древен посветен, ако би желала да използува един по-неутрален израз, който да представи нещата забулено, тъй като някой друг не го е разбрал освен отново посветените; какво друго би могъл да каже, освен: че е бил отведен надолу при долните Богове? Той би могъл да каже: аз опознах природата на човешките болести, защото тя ни отвежда при долните Богове.
към текста >>
Да вземем другото, което в смисъла на това, което показах на границата на патологичното с нормалното, може да ни отведе областта на едни свят живот, където
дух
овно-душевният елемент излиза навън, излиза в по-силна степен навън, отколкото това би трябвало да става, и така да се каже внася живот в състояние на сън.
В мига, в който ние нахлуем по-дълбоко, по-интензивно в нашата физическа телесност, ние влизаме във връзка с подестественото /с разположеното под Природата/. Тук ние влизаме във връзка с това, чрез което елементарните същества, съществата от по-висшите йерархии на различни стъпала от своето развитие, въздействуват върху човека. И това е просто факт: тук ние влизаме във връзка с Боговете, разгръщащи своята дейност под сферата на природните въздействия. И така, какво друго би могъл да каже един древен посветен, ако би желала да използува един по-неутрален израз, който да представи нещата забулено, тъй като някой друг не го е разбрал освен отново посветените; какво друго би могъл да каже, освен: че е бил отведен надолу при долните Богове? Той би могъл да каже: аз опознах природата на човешките болести, защото тя ни отвежда при долните Богове.
Да вземем другото, което в смисъла на това, което показах на границата на патологичното с нормалното, може да ни отведе областта на едни свят живот, където духовно-душевният елемент излиза навън, излиза в по-силна степен навън, отколкото това би трябвало да става, и така да се каже внася живот в състояние на сън.
Опознаването на това състояние древният посветен определя като събитие, съвместно битие с горните богове. И така, схематично представено, имаме следното, което е правилно: природа, подприрода, свръхприрода, естество, подестество, свръхестество /виж схемата/. Но когато по този начин говорим за горните и за долните богове, тогава, скъпи мои приятели, човек лесно получава една погрешна представа за йерархичното подреждане. Виждате ли, нещата Вие трябва да си представите по следния начин. Когато просто казвам: природа, подприрода, свръхприрода, болест, ясновидски живот, тогава аз съм изложен на изкушението, долните богове и да ги разглеждам като подчинени, като йерархически по-ниско поставени.
към текста >>
Ето защо в древни времена всичко, което е представлявало болест и ясновидство, е било разглеждано така, че ако човек е успял да вникне в него, той е успял да вникне в
дух
овния свят.
№12/, и това, което откриваме тук горе, се обединява по посока на другата страна с долното. Ако нарисуваме кръга по-голям, получаваме това, ако го нарисуваме още по-голям, тогава получаваме това, още по-голям, получаваме това, и ако го правим все по-голям, то накрая ще получим една права. Тук имаме един участък от кръга, който продължава, но след като е навлязъл в областта на безкрайното, той се завръща от другата страна. Това доказва, че това определение, горни и долни богове, не може да бъде възприемано в смисъла на едно йерархическо подреждане, но само като един различен начин, по който боговете се приближават до човека; и че замисълът е те да действуват от един и същ ранг и устремени заедно към една безкрайно отдалечена точка.
Ето защо в древни времена всичко, което е представлявало болест и ясновидство, е било разглеждано така, че ако човек е успял да вникне в него, той е успял да вникне в духовния свят.
Един начин да се вникне в духовния свят е този: човек истински да опознае болестта и ясновидството. Разбрали това, ние същевременно добиваме възможността, това, което в древни времена е съществувало в съзнанието на хората, да го внесем в нашето по-ново време. Защото нека да се запитаме в рамките на модерното съзнание: какво в нашето модерно съзнание може да бъде отъждествено с областта на долните Богове? Виждате ли, това, което ние, представяйки си Божествената Троица, наричаме Отец, това е, което в най-висш смисъл принадлежи на Подприродата. Отецът, Той принадлежи на Подприродата и как, в смисъла на едно действително духовно възприемане на познанието, трябва да поставим себе си спрямо този Бог-Отец?
към текста >>
Един начин да се вникне в
дух
овния свят е този: човек истински да опознае болестта и ясновидството.
Ако нарисуваме кръга по-голям, получаваме това, ако го нарисуваме още по-голям, тогава получаваме това, още по-голям, получаваме това, и ако го правим все по-голям, то накрая ще получим една права. Тук имаме един участък от кръга, който продължава, но след като е навлязъл в областта на безкрайното, той се завръща от другата страна. Това доказва, че това определение, горни и долни богове, не може да бъде възприемано в смисъла на едно йерархическо подреждане, но само като един различен начин, по който боговете се приближават до човека; и че замисълът е те да действуват от един и същ ранг и устремени заедно към една безкрайно отдалечена точка. Ето защо в древни времена всичко, което е представлявало болест и ясновидство, е било разглеждано така, че ако човек е успял да вникне в него, той е успял да вникне в духовния свят.
Един начин да се вникне в духовния свят е този: човек истински да опознае болестта и ясновидството.
Разбрали това, ние същевременно добиваме възможността, това, което в древни времена е съществувало в съзнанието на хората, да го внесем в нашето по-ново време. Защото нека да се запитаме в рамките на модерното съзнание: какво в нашето модерно съзнание може да бъде отъждествено с областта на долните Богове? Виждате ли, това, което ние, представяйки си Божествената Троица, наричаме Отец, това е, което в най-висш смисъл принадлежи на Подприродата. Отецът, Той принадлежи на Подприродата и как, в смисъла на едно действително духовно възприемане на познанието, трябва да поставим себе си спрямо този Бог-Отец? И така, скъпи мои приятели, ние разглеждаме човека, разглеждаме човек в неговото дневно-будно състояние, разглеждаме го в неговото нощно-сънно състояние, и ние сравняваме двете състояния.
към текста >>
Отецът, Той принадлежи на Подприродата и как, в смисъла на едно действително
дух
овно възприемане на познанието, трябва да поставим себе си спрямо този Бог-Отец?
Ето защо в древни времена всичко, което е представлявало болест и ясновидство, е било разглеждано така, че ако човек е успял да вникне в него, той е успял да вникне в духовния свят. Един начин да се вникне в духовния свят е този: човек истински да опознае болестта и ясновидството. Разбрали това, ние същевременно добиваме възможността, това, което в древни времена е съществувало в съзнанието на хората, да го внесем в нашето по-ново време. Защото нека да се запитаме в рамките на модерното съзнание: какво в нашето модерно съзнание може да бъде отъждествено с областта на долните Богове? Виждате ли, това, което ние, представяйки си Божествената Троица, наричаме Отец, това е, което в най-висш смисъл принадлежи на Подприродата.
Отецът, Той принадлежи на Подприродата и как, в смисъла на едно действително духовно възприемане на познанието, трябва да поставим себе си спрямо този Бог-Отец?
И така, скъпи мои приятели, ние разглеждаме човека, разглеждаме човек в неговото дневно-будно състояние, разглеждаме го в неговото нощно-сънно състояние, и ние сравняваме двете състояния. Разгледаме ли човека в състоянието на неговата пълна будност, тогава ние знаем, човекът е такъв, какъвто е бидейки включен във физическия свят, в порядъка на този физически свят. Защото така, както Земята някога се е откъснала от предходните си стадии, и както сега е на пътя към една по-нататъшна еволюция, така и човекът трябва да бъде опознат изхождайки от Сатурн, Слънце, Луна. В това отношение в будно състояние човекът принадлежи на Земята, природосъобразно той е поставен в Земята. В будно състояние човекът е на нивото на Природата.
към текста >>
И тогава със своето астрално тяло и със своя Аз човекът се потапя в областта на
Дух
а.
Това е заложено във всички същества благодарение на обстоятелството, че съществува човешкият род. В състояние на сън човекът наистина потъва в Под природата, и от това потъване, аз вече Ви показах това през изтеклите дни на този курс, от това потъва не от своя страна изплуват болестите. Това е областта на Бог-Отец. Когато спим ние потъваме в областта на Бог-Отец, ние потъваме в Подприродата, в областта на Отеца. Ако вземе ясновидството на човека, то всъщност представлява едно просветляване на онези части на човешкото същество, които в състояние на сън се намират вън от физическото и от етерното тяло, просветляване на Аза и на астралното тяло Ако човек прогледне в това състояние, тогава това е противоположното състояние на болестта, това е противоположният полюс на болестта.
И тогава със своето астрално тяло и със своя Аз човекът се потапя в областта на Духа.
Така виждаме, че чрез своето земно устройство човекът може да се изтръгне от Природата в две посоки, по посока на Подприродата към Отца, по посока на Свръхприродата към Духа, и от Мистерията на Голгота насам Христос е посредника между двата свята, той е одухотворителят на природното съществувание, одухотворителят на нормалното човешко съществувание, който непрекъснато трябва да установява хармония между Подприродата и Свръхприродата. Нали в хода на нормалното протичане на съня и на бодърствуването Подприродата бива непрекъснато уравновесена. Свръхприродата бива уравновесена при онези ясновидци, които винаги имат възможността да се завръщат обратно в обикновения човешки живот според своята воля. Ако пробуждайки се човекът не е в състояние да уравновеси това, което е изживял в Подприродата, тогава идва болестта, изживявайки себе си във физическото и в етерното тяло. Ако човекът не е в състояние това, което ясновидски може да изживее в областта на Духа, да го пренесе в състоянието на пълна будност, в природосъобразния ход на земния живот, тогава възникват душевните заболявания или болестите на духа и с това възниква противоположният полюс.
към текста >>
Така виждаме, че чрез своето земно устройство човекът може да се изтръгне от Природата в две посоки, по посока на Подприродата към Отца, по посока на Свръхприродата към
Дух
а, и от Мистерията на Голгота насам Христос е посредника между двата свята, той е о
дух
отворителят на природното съществувание, о
дух
отворителят на нормалното човешко съществувание, който непрекъснато трябва да установява хармония между Подприродата и Свръхприродата.
В състояние на сън човекът наистина потъва в Под природата, и от това потъване, аз вече Ви показах това през изтеклите дни на този курс, от това потъва не от своя страна изплуват болестите. Това е областта на Бог-Отец. Когато спим ние потъваме в областта на Бог-Отец, ние потъваме в Подприродата, в областта на Отеца. Ако вземе ясновидството на човека, то всъщност представлява едно просветляване на онези части на човешкото същество, които в състояние на сън се намират вън от физическото и от етерното тяло, просветляване на Аза и на астралното тяло Ако човек прогледне в това състояние, тогава това е противоположното състояние на болестта, това е противоположният полюс на болестта. И тогава със своето астрално тяло и със своя Аз човекът се потапя в областта на Духа.
Така виждаме, че чрез своето земно устройство човекът може да се изтръгне от Природата в две посоки, по посока на Подприродата към Отца, по посока на Свръхприродата към Духа, и от Мистерията на Голгота насам Христос е посредника между двата свята, той е одухотворителят на природното съществувание, одухотворителят на нормалното човешко съществувание, който непрекъснато трябва да установява хармония между Подприродата и Свръхприродата.
Нали в хода на нормалното протичане на съня и на бодърствуването Подприродата бива непрекъснато уравновесена. Свръхприродата бива уравновесена при онези ясновидци, които винаги имат възможността да се завръщат обратно в обикновения човешки живот според своята воля. Ако пробуждайки се човекът не е в състояние да уравновеси това, което е изживял в Подприродата, тогава идва болестта, изживявайки себе си във физическото и в етерното тяло. Ако човекът не е в състояние това, което ясновидски може да изживее в областта на Духа, да го пренесе в състоянието на пълна будност, в природосъобразния ход на земния живот, тогава възникват душевните заболявания или болестите на духа и с това възниква противоположният полюс. Да вземем сега физическата болест.
към текста >>
Ако човекът не е в състояние това, което ясновидски може да изживее в областта на
Дух
а, да го пренесе в състоянието на пълна будност, в природосъобразния ход на земния живот, тогава възникват душевните заболявания или болестите на
дух
а и с това възниква противоположният полюс.
И тогава със своето астрално тяло и със своя Аз човекът се потапя в областта на Духа. Така виждаме, че чрез своето земно устройство човекът може да се изтръгне от Природата в две посоки, по посока на Подприродата към Отца, по посока на Свръхприродата към Духа, и от Мистерията на Голгота насам Христос е посредника между двата свята, той е одухотворителят на природното съществувание, одухотворителят на нормалното човешко съществувание, който непрекъснато трябва да установява хармония между Подприродата и Свръхприродата. Нали в хода на нормалното протичане на съня и на бодърствуването Подприродата бива непрекъснато уравновесена. Свръхприродата бива уравновесена при онези ясновидци, които винаги имат възможността да се завръщат обратно в обикновения човешки живот според своята воля. Ако пробуждайки се човекът не е в състояние да уравновеси това, което е изживял в Подприродата, тогава идва болестта, изживявайки себе си във физическото и в етерното тяло.
Ако човекът не е в състояние това, което ясновидски може да изживее в областта на Духа, да го пренесе в състоянието на пълна будност, в природосъобразния ход на земния живот, тогава възникват душевните заболявания или болестите на духа и с това възниква противоположният полюс.
Да вземем сега физическата болест. Какво става, когато настъпи оздравителният процес? От изживяването на Подприродата човекът бива отведен към изживяване на Природата, от Отца, към Христа, защото Христос е духовният живот в Природната. От Отца, към Христа, и в съществената част това бива извършено от лекаря. В съществената част, това е задача на лекаря, да разбере как нападнатият от Подприродата човек може да бъде върнат обратно към Христа, след като Отецът, изразявайки се образно, е предал властта на Христос, на Сина.
към текста >>
От изживяването на Подприродата човекът бива отведен към изживяване на Природата, от Отца, към Христа, защото Христос е
дух
овният живот в Природната.
Свръхприродата бива уравновесена при онези ясновидци, които винаги имат възможността да се завръщат обратно в обикновения човешки живот според своята воля. Ако пробуждайки се човекът не е в състояние да уравновеси това, което е изживял в Подприродата, тогава идва болестта, изживявайки себе си във физическото и в етерното тяло. Ако човекът не е в състояние това, което ясновидски може да изживее в областта на Духа, да го пренесе в състоянието на пълна будност, в природосъобразния ход на земния живот, тогава възникват душевните заболявания или болестите на духа и с това възниква противоположният полюс. Да вземем сега физическата болест. Какво става, когато настъпи оздравителният процес?
От изживяването на Подприродата човекът бива отведен към изживяване на Природата, от Отца, към Христа, защото Христос е духовният живот в Природната.
От Отца, към Христа, и в съществената част това бива извършено от лекаря. В съществената част, това е задача на лекаря, да разбере как нападнатият от Подприродата човек може да бъде върнат обратно към Христа, след като Отецът, изразявайки се образно, е предал властта на Христос, на Сина. Това е, което мистерийната мъдрост би изразила на едни по-модерен език. Тя би казала: след като тук на Земята е придобил едно правилно Христово Съзнание, посветеният от една страна бива отведен към Отца, от друга страна бива отведен към Духа. И започвайки от Отца, след като е осъзнал, какъв е пътят, по който човекът трябва да бъде отведен от Отца към Христа, на този път са разположени всички оздравителни процеси.
към текста >>
Тя би казала: след като тук на Земята е придобил едно правилно Христово Съзнание, посветеният от една страна бива отведен към Отца, от друга страна бива отведен към
Дух
а.
Какво става, когато настъпи оздравителният процес? От изживяването на Подприродата човекът бива отведен към изживяване на Природата, от Отца, към Христа, защото Христос е духовният живот в Природната. От Отца, към Христа, и в съществената част това бива извършено от лекаря. В съществената част, това е задача на лекаря, да разбере как нападнатият от Подприродата човек може да бъде върнат обратно към Христа, след като Отецът, изразявайки се образно, е предал властта на Христос, на Сина. Това е, което мистерийната мъдрост би изразила на едни по-модерен език.
Тя би казала: след като тук на Земята е придобил едно правилно Христово Съзнание, посветеният от една страна бива отведен към Отца, от друга страна бива отведен към Духа.
И започвайки от Отца, след като е осъзнал, какъв е пътят, по който човекът трябва да бъде отведен от Отца към Христа, на този път са разположени всички оздравителни процеси. И тук, скъпи мои приятели, започва модерната мистерия, мистерията, която е голямото световно изпитание за истинската лечебна наука. И на края на курса върху пасторска медицина аз искам да подчертая точно това, за да може от него да произлезе нещо, което по един оздравителен начин да нахлуе в лекаря. Да приемем, че постепенно, тъй както набелязах в този курс, лекарят изучи отделните лечебни процеси, опознавайки за целта дефектните органи, запознавайки се с това, което, съответно на органите и съдържайки в себе си Духа, действува навън в царството на Природата; така че да бъде в състояние да въведе Духа в човешкото тяло в ролята на лечител. Лекарят се научава, как става това в единия случай, как, в другия случай.
към текста >>
Да приемем, че постепенно, тъй както набелязах в този курс, лекарят изучи отделните лечебни процеси, опознавайки за целта дефектните органи, запознавайки се с това, което, съответно на органите и съдържайки в себе си
Дух
а, действува навън в царството на Природата; така че да бъде в състояние да въведе
Дух
а в човешкото тяло в ролята на лечител.
Това е, което мистерийната мъдрост би изразила на едни по-модерен език. Тя би казала: след като тук на Земята е придобил едно правилно Христово Съзнание, посветеният от една страна бива отведен към Отца, от друга страна бива отведен към Духа. И започвайки от Отца, след като е осъзнал, какъв е пътят, по който човекът трябва да бъде отведен от Отца към Христа, на този път са разположени всички оздравителни процеси. И тук, скъпи мои приятели, започва модерната мистерия, мистерията, която е голямото световно изпитание за истинската лечебна наука. И на края на курса върху пасторска медицина аз искам да подчертая точно това, за да може от него да произлезе нещо, което по един оздравителен начин да нахлуе в лекаря.
Да приемем, че постепенно, тъй както набелязах в този курс, лекарят изучи отделните лечебни процеси, опознавайки за целта дефектните органи, запознавайки се с това, което, съответно на органите и съдържайки в себе си Духа, действува навън в царството на Природата; така че да бъде в състояние да въведе Духа в човешкото тяло в ролята на лечител.
Лекарят се научава, как става това в единия случай, как, в другия случай. Всичко това в него се обединява до едно общо познание. Но да напредне в действителното познание, за лекаря това е нещо различно от това да напредне в днешното познание. Когато днес вземете в ръце някаква патологическа анатомия или някакво учение за лечебните средства и основно ги изучавате, накрая Вие сте напреднали в сравнение с началото само доколкото сте приели цялата тази работа в себе си, ако наистина сте я приели, но с всяка една глава Вие не напредвате във Вашето общо човешко поведение. А това е същността на цялостното познание, човек да напредне в своето цялостно човешко поведение.
към текста >>
Пасторът трябва да проследи всичко онова, което човекът изживява, когато напусне тялото си и навлезе в другия свят, който е свят на
Дух
а.
Това е пътят на лекаря от Отца към Сина, до момента когато Той умира на Голгота. Всички отделни лечителски познания тласкат човека крачка напред, за да може накрая да разбере това. Пасторската медицина не е само това, което пасторът и лекарят трябва да извършат заедно, не е само това, но пасторската медицина е това, което трябва да бъде събрано на едно място, за да може чрез лекаря наистина да бъде разбрана едната част от Мистерията на Голгота. Това е върхът, кулминационната точка на медицината, да бъде разбрано боледуването на хората, за да бъде вникнато в Мистерията на Голгота до смъртта, като е един велик лечебен процес. Патология на развиващото се човечество, терапия: смъртта на кръста, тази взаимовръзка ще бъде видяна, когато израсне една истинска медицина.
Пасторът трябва да проследи всичко онова, което човекът изживява, когато напусне тялото си и навлезе в другия свят, който е свят на Духа.
Така пасторът все повече и повече се запознава с това, което е родство на човека с Духа, родството му с......, с напълно Светия Дух. И неговия път е този, да поеме посредничеството между Духа и Сина, и Христа, там да изгражда теологията, да намери пътя от Христа към Духа, от Духа към Христа. И отново чрез този път човек може да придобие една сума от познания, от жизнени събития, пътя, по който хората трябва да бъдат отведени от Духа към Христа, от Христа към Духа. И този път трябва да кулминира в това, отделните етапи на теологията да направят разбираем за човека пътя на Христос за човечеството след преминаването му през Смъртта на Голгота, която смърт е великият лечебен процес. Така че сега възниква въпросът: що за способност възниква в човек чрез този лечебен процес, за да може човекът да навлезе в духовния свят?
към текста >>
Така пасторът все повече и повече се запознава с това, което е родство на човека с
Дух
а, родството му с......, с напълно
Светия
Дух
.
Всички отделни лечителски познания тласкат човека крачка напред, за да може накрая да разбере това. Пасторската медицина не е само това, което пасторът и лекарят трябва да извършат заедно, не е само това, но пасторската медицина е това, което трябва да бъде събрано на едно място, за да може чрез лекаря наистина да бъде разбрана едната част от Мистерията на Голгота. Това е върхът, кулминационната точка на медицината, да бъде разбрано боледуването на хората, за да бъде вникнато в Мистерията на Голгота до смъртта, като е един велик лечебен процес. Патология на развиващото се човечество, терапия: смъртта на кръста, тази взаимовръзка ще бъде видяна, когато израсне една истинска медицина. Пасторът трябва да проследи всичко онова, което човекът изживява, когато напусне тялото си и навлезе в другия свят, който е свят на Духа.
Така пасторът все повече и повече се запознава с това, което е родство на човека с Духа, родството му с......, с напълно Светия Дух.
И неговия път е този, да поеме посредничеството между Духа и Сина, и Христа, там да изгражда теологията, да намери пътя от Христа към Духа, от Духа към Христа. И отново чрез този път човек може да придобие една сума от познания, от жизнени събития, пътя, по който хората трябва да бъдат отведени от Духа към Христа, от Христа към Духа. И този път трябва да кулминира в това, отделните етапи на теологията да направят разбираем за човека пътя на Христос за човечеството след преминаването му през Смъртта на Голгота, която смърт е великият лечебен процес. Така че сега възниква въпросът: що за способност възниква в човек чрез този лечебен процес, за да може човекът да навлезе в духовния свят? Така всичко онова, което трябва да представлява теологията, се влива в прозрението на това, което се е случило с индивидуалността на Христос след преминаването и през Смъртта на Голгота.
към текста >>
И неговия път е този, да поеме посредничеството между
Дух
а и Сина, и Христа, там да изгражда теологията, да намери пътя от Христа към
Дух
а, от
Дух
а към Христа.
Пасторската медицина не е само това, което пасторът и лекарят трябва да извършат заедно, не е само това, но пасторската медицина е това, което трябва да бъде събрано на едно място, за да може чрез лекаря наистина да бъде разбрана едната част от Мистерията на Голгота. Това е върхът, кулминационната точка на медицината, да бъде разбрано боледуването на хората, за да бъде вникнато в Мистерията на Голгота до смъртта, като е един велик лечебен процес. Патология на развиващото се човечество, терапия: смъртта на кръста, тази взаимовръзка ще бъде видяна, когато израсне една истинска медицина. Пасторът трябва да проследи всичко онова, което човекът изживява, когато напусне тялото си и навлезе в другия свят, който е свят на Духа. Така пасторът все повече и повече се запознава с това, което е родство на човека с Духа, родството му с......, с напълно Светия Дух.
И неговия път е този, да поеме посредничеството между Духа и Сина, и Христа, там да изгражда теологията, да намери пътя от Христа към Духа, от Духа към Христа.
И отново чрез този път човек може да придобие една сума от познания, от жизнени събития, пътя, по който хората трябва да бъдат отведени от Духа към Христа, от Христа към Духа. И този път трябва да кулминира в това, отделните етапи на теологията да направят разбираем за човека пътя на Христос за човечеството след преминаването му през Смъртта на Голгота, която смърт е великият лечебен процес. Така че сега възниква въпросът: що за способност възниква в човек чрез този лечебен процес, за да може човекът да навлезе в духовния свят? Така всичко онова, което трябва да представлява теологията, се влива в прозрението на това, което се е случило с индивидуалността на Христос след преминаването и през Смъртта на Голгота. Пътят на Христос към Голгота: най-висшата кулминация на лекарския път.
към текста >>
И отново чрез този път човек може да придобие една сума от познания, от жизнени събития, пътя, по който хората трябва да бъдат отведени от
Дух
а към Христа, от Христа към
Дух
а.
Това е върхът, кулминационната точка на медицината, да бъде разбрано боледуването на хората, за да бъде вникнато в Мистерията на Голгота до смъртта, като е един велик лечебен процес. Патология на развиващото се човечество, терапия: смъртта на кръста, тази взаимовръзка ще бъде видяна, когато израсне една истинска медицина. Пасторът трябва да проследи всичко онова, което човекът изживява, когато напусне тялото си и навлезе в другия свят, който е свят на Духа. Така пасторът все повече и повече се запознава с това, което е родство на човека с Духа, родството му с......, с напълно Светия Дух. И неговия път е този, да поеме посредничеството между Духа и Сина, и Христа, там да изгражда теологията, да намери пътя от Христа към Духа, от Духа към Христа.
И отново чрез този път човек може да придобие една сума от познания, от жизнени събития, пътя, по който хората трябва да бъдат отведени от Духа към Христа, от Христа към Духа.
И този път трябва да кулминира в това, отделните етапи на теологията да направят разбираем за човека пътя на Христос за човечеството след преминаването му през Смъртта на Голгота, която смърт е великият лечебен процес. Така че сега възниква въпросът: що за способност възниква в човек чрез този лечебен процес, за да може човекът да навлезе в духовния свят? Така всичко онова, което трябва да представлява теологията, се влива в прозрението на това, което се е случило с индивидуалността на Христос след преминаването и през Смъртта на Голгота. Пътят на Христос към Голгота: най-висшата кулминация на лекарския път. Пътя на Христос от Голгота нататък: най-висшата кулминация на пасторския път.
към текста >>
Така че сега възниква въпросът: що за способност възниква в човек чрез този лечебен процес, за да може човекът да навлезе в
дух
овния свят?
Пасторът трябва да проследи всичко онова, което човекът изживява, когато напусне тялото си и навлезе в другия свят, който е свят на Духа. Така пасторът все повече и повече се запознава с това, което е родство на човека с Духа, родството му с......, с напълно Светия Дух. И неговия път е този, да поеме посредничеството между Духа и Сина, и Христа, там да изгражда теологията, да намери пътя от Христа към Духа, от Духа към Христа. И отново чрез този път човек може да придобие една сума от познания, от жизнени събития, пътя, по който хората трябва да бъдат отведени от Духа към Христа, от Христа към Духа. И този път трябва да кулминира в това, отделните етапи на теологията да направят разбираем за човека пътя на Христос за човечеството след преминаването му през Смъртта на Голгота, която смърт е великият лечебен процес.
Така че сега възниква въпросът: що за способност възниква в човек чрез този лечебен процес, за да може човекът да навлезе в духовния свят?
Така всичко онова, което трябва да представлява теологията, се влива в прозрението на това, което се е случило с индивидуалността на Христос след преминаването и през Смъртта на Голгота. Пътят на Христос към Голгота: най-висшата кулминация на лекарския път. Пътя на Христос от Голгота нататък: най-висшата кулминация на пасторския път. Отново, и то на мнозина теолози от по-ново време им се струва, че тези две неща не си принадлежат едно на друго. Та нали днес съществуват теолози, които не желаят да знаят нищо относно възкръсналия Дух и пребъдващия Христос.
към текста >>
Та нали днес съществуват теолози, които не желаят да знаят нищо относно възкръсналия
Дух
и пребъдващия Христос.
Така че сега възниква въпросът: що за способност възниква в човек чрез този лечебен процес, за да може човекът да навлезе в духовния свят? Така всичко онова, което трябва да представлява теологията, се влива в прозрението на това, което се е случило с индивидуалността на Христос след преминаването и през Смъртта на Голгота. Пътят на Христос към Голгота: най-висшата кулминация на лекарския път. Пътя на Христос от Голгота нататък: най-висшата кулминация на пасторския път. Отново, и то на мнозина теолози от по-ново време им се струва, че тези две неща не си принадлежат едно на друго.
Та нали днес съществуват теолози, които не желаят да знаят нищо относно възкръсналия Дух и пребъдващия Христос.
Но когато говорим в смисъла на едно обновление на мистериите, тогава към тях се включва и Събитието на Голгота, Мистерията на Голгота, и тогава ние можем да изречем старата формула, която посветения имал за своя път на посвещение, и която гласяла: ръководен, аз преминавам през елементите, и след това към долните и към горните Богове, за модерния посветен тази формула трябва да гласи: ръководен съм от това, което разтваря елементите в техните процеси, днес елементите са химическите елементи, 80-те, те се разтварят в процеси, и ме отвеждат по-нататък, и аз вървя надолу към Отца, нагоре към Духа и в двата пътя аз възприемам действието на Христа. И ако за целта на Вашето езотерично вглъбяване, скъпи мои приятели, Вие желаете да отнесете от пасторската медицина със себе се едно обобщение на този курс, тогава вземете със себе си тези слова, които гласят: Ще тръгна по пътя, Превръщащ елементите в движение, Отвеждащ ме надолу към Отца ни,
към текста >>
Но когато говорим в смисъла на едно обновление на мистериите, тогава към тях се включва и Събитието на Голгота, Мистерията на Голгота, и тогава ние можем да изречем старата формула, която посветения имал за своя път на посвещение, и която гласяла: ръководен, аз преминавам през елементите, и след това към долните и към горните Богове, за модерния посветен тази формула трябва да гласи: ръководен съм от това, което разтваря елементите в техните процеси, днес елементите са химическите елементи, 80-те, те се разтварят в процеси, и ме отвеждат по-нататък, и аз вървя надолу към Отца, нагоре към
Дух
а и в двата пътя аз възприемам действието на Христа.
Така всичко онова, което трябва да представлява теологията, се влива в прозрението на това, което се е случило с индивидуалността на Христос след преминаването и през Смъртта на Голгота. Пътят на Христос към Голгота: най-висшата кулминация на лекарския път. Пътя на Христос от Голгота нататък: най-висшата кулминация на пасторския път. Отново, и то на мнозина теолози от по-ново време им се струва, че тези две неща не си принадлежат едно на друго. Та нали днес съществуват теолози, които не желаят да знаят нищо относно възкръсналия Дух и пребъдващия Христос.
Но когато говорим в смисъла на едно обновление на мистериите, тогава към тях се включва и Събитието на Голгота, Мистерията на Голгота, и тогава ние можем да изречем старата формула, която посветения имал за своя път на посвещение, и която гласяла: ръководен, аз преминавам през елементите, и след това към долните и към горните Богове, за модерния посветен тази формула трябва да гласи: ръководен съм от това, което разтваря елементите в техните процеси, днес елементите са химическите елементи, 80-те, те се разтварят в процеси, и ме отвеждат по-нататък, и аз вървя надолу към Отца, нагоре към Духа и в двата пътя аз възприемам действието на Христа.
И ако за целта на Вашето езотерично вглъбяване, скъпи мои приятели, Вие желаете да отнесете от пасторската медицина със себе се едно обобщение на този курс, тогава вземете със себе си тези слова, които гласят: Ще тръгна по пътя, Превръщащ елементите в движение, Отвеждащ ме надолу към Отца ни, , изпратил болестта, която да внесе в Кармата
към текста >>
Отвеждащ ме нагоре към
Дух
а,
Ще тръгна по пътя, Превръщащ елементите в движение, Отвеждащ ме надолу към Отца ни, , изпратил болестта, която да внесе в Кармата ни равновесие;
Отвеждащ ме нагоре към Духа,
- по пътя на заблудите повел душата към придобиване на свобода; Христос повежда ни надолу и нагоре, - изграждащ хармонично Човека-Дух в земните човеци. Ако Вие изцяло бъдете проникнати от това, което е заложено в тази скица на медитация, тогава Вие, по един жив път, ще сте поели в духа си това, което исках да дам в настоящия курс върху пасторската медицина.
към текста >>
- изграждащ хармонично Човека-
Дух
в земните човеци.
ни равновесие; Отвеждащ ме нагоре към Духа, - по пътя на заблудите повел душата към придобиване на свобода; Христос повежда ни надолу и нагоре,
- изграждащ хармонично Човека-Дух в земните човеци.
Ако Вие изцяло бъдете проникнати от това, което е заложено в тази скица на медитация, тогава Вие, по един жив път, ще сте поели в духа си това, което исках да дам в настоящия курс върху пасторската медицина.
към текста >>
Ако Вие изцяло бъдете проникнати от това, което е заложено в тази скица на медитация, тогава Вие, по един жив път, ще сте поели в
дух
а си това, което исках да дам в настоящия курс върху пасторската медицина.
Отвеждащ ме нагоре към Духа, - по пътя на заблудите повел душата към придобиване на свобода; Христос повежда ни надолу и нагоре, - изграждащ хармонично Човека-Дух в земните човеци.
Ако Вие изцяло бъдете проникнати от това, което е заложено в тази скица на медитация, тогава Вие, по един жив път, ще сте поели в духа си това, което исках да дам в настоящия курс върху пасторската медицина.
към текста >>
81.
3. СКАЗКА ПЪРВА
GA_326 Раждането на естествените науки
Вие сте дошли тук от различни страни, по случай Коледата, за да работите в Гьотеанума и да продължите делото на
Дух
овната Наука.
СКАЗКА ПЪРВА
Вие сте дошли тук от различни страни, по случай Коледата, за да работите в Гьотеанума и да продължите делото на Духовната Наука.
Преди да започнем нашата работа, държа да поднеса сърдечен поздрав, един Коледен поздрав, на всички приятели, които присъствуват тук или се намират далече, на всички онези, които се интересуват от нашето дело. Погълнат от много работа, не бих могъл в този момент освен да Ви дам един подтик, който ще трябва да следвате чрез Вашите собствени сили. Но на основата на сказките, които ще чуете тук, ще се установи една общност на мисли и чувства между всички онези, които са събрани в Гьотеанума. Нека тези, които се намират в Гьотеанума, било за една продължителна работа, било само временно, се съединят от все сърце с гостите, които идват отвън; наистина, само обединението в работата, в мислите и в чувствата ще позволи да се утвръди в нашите души познанието на духовното. Колкото по-дълбоко ще бъде единението на тези, които се интересуват от Антропософията и колкото повече тяхната дейност ще бъде хармонична в нейните резултати, толкова повече в нашият идеал ще се осъществи.
към текста >>
Нека тези, които се намират в Гьотеанума, било за една продължителна работа, било само временно, се съединят от все сърце с гостите, които идват отвън; наистина, само обединението в работата, в мислите и в чувствата ще позволи да се утвръди в нашите души познанието на
дух
овното.
СКАЗКА ПЪРВА Вие сте дошли тук от различни страни, по случай Коледата, за да работите в Гьотеанума и да продължите делото на Духовната Наука. Преди да започнем нашата работа, държа да поднеса сърдечен поздрав, един Коледен поздрав, на всички приятели, които присъствуват тук или се намират далече, на всички онези, които се интересуват от нашето дело. Погълнат от много работа, не бих могъл в този момент освен да Ви дам един подтик, който ще трябва да следвате чрез Вашите собствени сили. Но на основата на сказките, които ще чуете тук, ще се установи една общност на мисли и чувства между всички онези, които са събрани в Гьотеанума.
Нека тези, които се намират в Гьотеанума, било за една продължителна работа, било само временно, се съединят от все сърце с гостите, които идват отвън; наистина, само обединението в работата, в мислите и в чувствата ще позволи да се утвръди в нашите души познанието на духовното.
Колкото по-дълбоко ще бъде единението на тези, които се интересуват от Антропософията и колкото повече тяхната дейност ще бъде хармонична в нейните резултати, толкова повече в нашият идеал ще се осъществи. В тази надежда Ви поздравявам всички, както тези, които са близки на нашата Школа, така и онези, които идват от вън. Подтиците, които бих искал да проникнат във Вас, на пръв поглед не ще изглеждат, че са свързани с мислите и чувствата, които събужда в нас Коледния празник; обаче аз съм уверен, че те имат една дълбока и тайнствена връзка с този празник. На основата на всички усилия, които ежедневно се полагат тук, няма ли наистина желанието за един вид възражение, за едно духовно познание, за един нов начин да чувствуваме и проявяваме воля според духа? Не е ли това като един далечен отзвук на Коледните мисли, на рождеството на това Същество, което оплодотвори със своя духовен зародиш развитието на човечеството върху Земята?
към текста >>
На основата на всички усилия, които ежедневно се полагат тук, няма ли наистина желанието за един вид възражение, за едно
дух
овно познание, за един нов начин да чувствуваме и проявяваме воля според
дух
а?
Но на основата на сказките, които ще чуете тук, ще се установи една общност на мисли и чувства между всички онези, които са събрани в Гьотеанума. Нека тези, които се намират в Гьотеанума, било за една продължителна работа, било само временно, се съединят от все сърце с гостите, които идват отвън; наистина, само обединението в работата, в мислите и в чувствата ще позволи да се утвръди в нашите души познанието на духовното. Колкото по-дълбоко ще бъде единението на тези, които се интересуват от Антропософията и колкото повече тяхната дейност ще бъде хармонична в нейните резултати, толкова повече в нашият идеал ще се осъществи. В тази надежда Ви поздравявам всички, както тези, които са близки на нашата Школа, така и онези, които идват от вън. Подтиците, които бих искал да проникнат във Вас, на пръв поглед не ще изглеждат, че са свързани с мислите и чувствата, които събужда в нас Коледния празник; обаче аз съм уверен, че те имат една дълбока и тайнствена връзка с този празник.
На основата на всички усилия, които ежедневно се полагат тук, няма ли наистина желанието за един вид възражение, за едно духовно познание, за един нов начин да чувствуваме и проявяваме воля според духа?
Не е ли това като един далечен отзвук на Коледните мисли, на рождеството на това Същество, което оплодотвори със своя духовен зародиш развитието на човечеството върху Земята? Следователно с право аз поставям следващото изложение под знака на Коледата. Да се говори за раждането на научното разбиране в историята, това не значи да се опълчим срещу намерението, което аз току що изразих; наистина, ако си припомните това, което писах преди доста години в моята книга "Мистиката в зората на модерните времена и нейните отношения със съвременното мислене" /"Мистиката в зората на модерния духовен живот", Р. Щайнер/, ще разберете, какво голямо значение приписвах аз още тогава на това, което можах да нарека зародиш на една нова духовност сред натуралистичните схващания. Моето мнение се основава на факта, че така наречените експериментални методи, когато те са добре разбрани, не съставляват една грешка, а са зародиш на едно ново духовно познание и на един нов духовен подтик.
към текста >>
Не е ли това като един далечен отзвук на Коледните мисли, на рождеството на това Същество, което оплодотвори със своя
дух
овен зародиш развитието на човечеството върху Земята?
Нека тези, които се намират в Гьотеанума, било за една продължителна работа, било само временно, се съединят от все сърце с гостите, които идват отвън; наистина, само обединението в работата, в мислите и в чувствата ще позволи да се утвръди в нашите души познанието на духовното. Колкото по-дълбоко ще бъде единението на тези, които се интересуват от Антропософията и колкото повече тяхната дейност ще бъде хармонична в нейните резултати, толкова повече в нашият идеал ще се осъществи. В тази надежда Ви поздравявам всички, както тези, които са близки на нашата Школа, така и онези, които идват от вън. Подтиците, които бих искал да проникнат във Вас, на пръв поглед не ще изглеждат, че са свързани с мислите и чувствата, които събужда в нас Коледния празник; обаче аз съм уверен, че те имат една дълбока и тайнствена връзка с този празник. На основата на всички усилия, които ежедневно се полагат тук, няма ли наистина желанието за един вид възражение, за едно духовно познание, за един нов начин да чувствуваме и проявяваме воля според духа?
Не е ли това като един далечен отзвук на Коледните мисли, на рождеството на това Същество, което оплодотвори със своя духовен зародиш развитието на човечеството върху Земята?
Следователно с право аз поставям следващото изложение под знака на Коледата. Да се говори за раждането на научното разбиране в историята, това не значи да се опълчим срещу намерението, което аз току що изразих; наистина, ако си припомните това, което писах преди доста години в моята книга "Мистиката в зората на модерните времена и нейните отношения със съвременното мислене" /"Мистиката в зората на модерния духовен живот", Р. Щайнер/, ще разберете, какво голямо значение приписвах аз още тогава на това, което можах да нарека зародиш на една нова духовност сред натуралистичните схващания. Моето мнение се основава на факта, че така наречените експериментални методи, когато те са добре разбрани, не съставляват една грешка, а са зародиш на едно ново духовно познание и на един нов духовен подтик. Именно от тази гледна точка бих искал да изходя за днес.
към текста >>
Да се говори за раждането на научното разбиране в историята, това не значи да се опълчим срещу намерението, което аз току що изразих; наистина, ако си припомните това, което писах преди доста години в моята книга "Мистиката в зората на модерните времена и нейните отношения със съвременното мислене" /"Мистиката в зората на модерния
дух
овен живот", Р.
В тази надежда Ви поздравявам всички, както тези, които са близки на нашата Школа, така и онези, които идват от вън. Подтиците, които бих искал да проникнат във Вас, на пръв поглед не ще изглеждат, че са свързани с мислите и чувствата, които събужда в нас Коледния празник; обаче аз съм уверен, че те имат една дълбока и тайнствена връзка с този празник. На основата на всички усилия, които ежедневно се полагат тук, няма ли наистина желанието за един вид възражение, за едно духовно познание, за един нов начин да чувствуваме и проявяваме воля според духа? Не е ли това като един далечен отзвук на Коледните мисли, на рождеството на това Същество, което оплодотвори със своя духовен зародиш развитието на човечеството върху Земята? Следователно с право аз поставям следващото изложение под знака на Коледата.
Да се говори за раждането на научното разбиране в историята, това не значи да се опълчим срещу намерението, което аз току що изразих; наистина, ако си припомните това, което писах преди доста години в моята книга "Мистиката в зората на модерните времена и нейните отношения със съвременното мислене" /"Мистиката в зората на модерния духовен живот", Р.
Щайнер/, ще разберете, какво голямо значение приписвах аз още тогава на това, което можах да нарека зародиш на една нова духовност сред натуралистичните схващания. Моето мнение се основава на факта, че така наречените експериментални методи, когато те са добре разбрани, не съставляват една грешка, а са зародиш на едно ново духовно познание и на един нов духовен подтик. Именно от тази гледна точка бих искал да изходя за днес. Не трябва да заемаме отрицателно отношение спрямо експерименталните методи, а напротив да ги използуваме като изходна точка на един път, който завършва в един нов духовен живот, толкова много необходим на нашата епоха. Сказките, които аз вече изнесох върху някои области на научната мисъл, показаха подробно пътя, който трябва да бъде следван и върху който тук ще хвърля само един общ поглед.
към текста >>
Щайнер/, ще разберете, какво голямо значение приписвах аз още тогава на това, което можах да нарека зародиш на една нова
дух
овност сред натуралистичните схващания.
Подтиците, които бих искал да проникнат във Вас, на пръв поглед не ще изглеждат, че са свързани с мислите и чувствата, които събужда в нас Коледния празник; обаче аз съм уверен, че те имат една дълбока и тайнствена връзка с този празник. На основата на всички усилия, които ежедневно се полагат тук, няма ли наистина желанието за един вид възражение, за едно духовно познание, за един нов начин да чувствуваме и проявяваме воля според духа? Не е ли това като един далечен отзвук на Коледните мисли, на рождеството на това Същество, което оплодотвори със своя духовен зародиш развитието на човечеството върху Земята? Следователно с право аз поставям следващото изложение под знака на Коледата. Да се говори за раждането на научното разбиране в историята, това не значи да се опълчим срещу намерението, което аз току що изразих; наистина, ако си припомните това, което писах преди доста години в моята книга "Мистиката в зората на модерните времена и нейните отношения със съвременното мислене" /"Мистиката в зората на модерния духовен живот", Р.
Щайнер/, ще разберете, какво голямо значение приписвах аз още тогава на това, което можах да нарека зародиш на една нова духовност сред натуралистичните схващания.
Моето мнение се основава на факта, че така наречените експериментални методи, когато те са добре разбрани, не съставляват една грешка, а са зародиш на едно ново духовно познание и на един нов духовен подтик. Именно от тази гледна точка бих искал да изходя за днес. Не трябва да заемаме отрицателно отношение спрямо експерименталните методи, а напротив да ги използуваме като изходна точка на един път, който завършва в един нов духовен живот, толкова много необходим на нашата епоха. Сказките, които аз вече изнесох върху някои области на научната мисъл, показаха подробно пътя, който трябва да бъде следван и върху който тук ще хвърля само един общ поглед. За да разберем добре, какво значение имат експерименталните методи на нашата епоха, трябва да се върнем с няколко столетия назад.
към текста >>
Моето мнение се основава на факта, че така наречените експериментални методи, когато те са добре разбрани, не съставляват една грешка, а са зародиш на едно ново
дух
овно познание и на един нов
дух
овен подтик.
На основата на всички усилия, които ежедневно се полагат тук, няма ли наистина желанието за един вид възражение, за едно духовно познание, за един нов начин да чувствуваме и проявяваме воля според духа? Не е ли това като един далечен отзвук на Коледните мисли, на рождеството на това Същество, което оплодотвори със своя духовен зародиш развитието на човечеството върху Земята? Следователно с право аз поставям следващото изложение под знака на Коледата. Да се говори за раждането на научното разбиране в историята, това не значи да се опълчим срещу намерението, което аз току що изразих; наистина, ако си припомните това, което писах преди доста години в моята книга "Мистиката в зората на модерните времена и нейните отношения със съвременното мислене" /"Мистиката в зората на модерния духовен живот", Р. Щайнер/, ще разберете, какво голямо значение приписвах аз още тогава на това, което можах да нарека зародиш на една нова духовност сред натуралистичните схващания.
Моето мнение се основава на факта, че така наречените експериментални методи, когато те са добре разбрани, не съставляват една грешка, а са зародиш на едно ново духовно познание и на един нов духовен подтик.
Именно от тази гледна точка бих искал да изходя за днес. Не трябва да заемаме отрицателно отношение спрямо експерименталните методи, а напротив да ги използуваме като изходна точка на един път, който завършва в един нов духовен живот, толкова много необходим на нашата епоха. Сказките, които аз вече изнесох върху някои области на научната мисъл, показаха подробно пътя, който трябва да бъде следван и върху който тук ще хвърля само един общ поглед. За да разберем добре, какво значение имат експерименталните методи на нашата епоха, трябва да се върнем с няколко столетия назад. Ако бихме искали да проучим тези методи само в тяхното настоящо приложение, ние бихме наистина рискували да се откажем от познаването на дълбоката същност на научната мисъл.
към текста >>
Не трябва да заемаме отрицателно отношение спрямо експерименталните методи, а напротив да ги използуваме като изходна точка на един път, който завършва в един нов
дух
овен живот, толкова много необходим на нашата епоха.
Следователно с право аз поставям следващото изложение под знака на Коледата. Да се говори за раждането на научното разбиране в историята, това не значи да се опълчим срещу намерението, което аз току що изразих; наистина, ако си припомните това, което писах преди доста години в моята книга "Мистиката в зората на модерните времена и нейните отношения със съвременното мислене" /"Мистиката в зората на модерния духовен живот", Р. Щайнер/, ще разберете, какво голямо значение приписвах аз още тогава на това, което можах да нарека зародиш на една нова духовност сред натуралистичните схващания. Моето мнение се основава на факта, че така наречените експериментални методи, когато те са добре разбрани, не съставляват една грешка, а са зародиш на едно ново духовно познание и на един нов духовен подтик. Именно от тази гледна точка бих искал да изходя за днес.
Не трябва да заемаме отрицателно отношение спрямо експерименталните методи, а напротив да ги използуваме като изходна точка на един път, който завършва в един нов духовен живот, толкова много необходим на нашата епоха.
Сказките, които аз вече изнесох върху някои области на научната мисъл, показаха подробно пътя, който трябва да бъде следван и върху който тук ще хвърля само един общ поглед. За да разберем добре, какво значение имат експерименталните методи на нашата епоха, трябва да се върнем с няколко столетия назад. Ако бихме искали да проучим тези методи само в тяхното настоящо приложение, ние бихме наистина рискували да се откажем от познаването на дълбоката същност на научната мисъл. За да обхванем тази мисъл в нейната действителност, трябва да я проследим в течение на няколко столетия; по този начин ние стигаме до една точка, която често съм посочвал като един главен момент в цялото модерно развитие; това е именно завоят станал през 14-то и 15-то столетие, когато изчезнаха начините на мислене практикувани в средновековието и на тяхно място възникна духовното състояние, в което живеем днес. В тази зора на модерните време на ние срещаме една личност, в която се съсредоточават характерните черти на нейната епоха и в която, въпреки това, още живеят много от спомените на миналото: това е Николай от Куза или Николай Кузански, висш църковен сановник, един от най-великите мислители на всички времена.
към текста >>
За да обхванем тази мисъл в нейната действителност, трябва да я проследим в течение на няколко столетия; по този начин ние стигаме до една точка, която често съм посочвал като един главен момент в цялото модерно развитие; това е именно завоят станал през 14-то и 15-то столетие, когато изчезнаха начините на мислене практикувани в средновековието и на тяхно място възникна
дух
овното състояние, в което живеем днес.
Именно от тази гледна точка бих искал да изходя за днес. Не трябва да заемаме отрицателно отношение спрямо експерименталните методи, а напротив да ги използуваме като изходна точка на един път, който завършва в един нов духовен живот, толкова много необходим на нашата епоха. Сказките, които аз вече изнесох върху някои области на научната мисъл, показаха подробно пътя, който трябва да бъде следван и върху който тук ще хвърля само един общ поглед. За да разберем добре, какво значение имат експерименталните методи на нашата епоха, трябва да се върнем с няколко столетия назад. Ако бихме искали да проучим тези методи само в тяхното настоящо приложение, ние бихме наистина рискували да се откажем от познаването на дълбоката същност на научната мисъл.
За да обхванем тази мисъл в нейната действителност, трябва да я проследим в течение на няколко столетия; по този начин ние стигаме до една точка, която често съм посочвал като един главен момент в цялото модерно развитие; това е именно завоят станал през 14-то и 15-то столетие, когато изчезнаха начините на мислене практикувани в средновековието и на тяхно място възникна духовното състояние, в което живеем днес.
В тази зора на модерните време на ние срещаме една личност, в която се съсредоточават характерните черти на нейната епоха и в която, въпреки това, още живеят много от спомените на миналото: това е Николай от Куза или Николай Кузански, висш църковен сановник, един от най-великите мислители на всички времена. Кардиналът Николай Кузански беше син на корабар-лозар от Рейнската област. Роден през 1401 година, той починал през 1964 година. На пръв поглед неговата мисъл изглежда лесно достъпна; обаче когато някой модерен учен се залови да проучва тази мисъл, тя предлага от известна гледна точка много големи трудности. Този, който трябваше да стане кардинал на Куза, получи своето първо възпитание от една религиозна група, тази на "Братята на общия живот" /Религиозен орден, основан през 14 век в Холандия/.
към текста >>
Тези "братя на общия живот" групираха около себе си индивиди, които имаха тясна прилика помежду си: всички изпитваха същото недоволство по отношение на тогавашните църковни институции; от там бяха повече или по-малко в опозиция с бялото
дух
овенство и тези, които принадлежаха на различните ордени.
Роден през 1401 година, той починал през 1964 година. На пръв поглед неговата мисъл изглежда лесно достъпна; обаче когато някой модерен учен се залови да проучва тази мисъл, тя предлага от известна гледна точка много големи трудности. Този, който трябваше да стане кардинал на Куза, получи своето първо възпитание от една религиозна група, тази на "Братята на общия живот" /Религиозен орден, основан през 14 век в Холандия/. От тях той получи първите впечатления на своята младост, които при него са от особено естество. Без съмнение, в него вече имаше известна амбиция, но тя беше контрабалансирана от една наистина гениална склонност да изучава действителностите на социалния живот от неговото време.
Тези "братя на общия живот" групираха около себе си индивиди, които имаха тясна прилика помежду си: всички изпитваха същото недоволство по отношение на тогавашните църковни институции; от там бяха повече или по-малко в опозиция с бялото духовенство и тези, които принадлежаха на различните ордени.
В известен смисъл "братята на общия живот" бяха мистични революционери. Те искаха да осъществят своя идеал само събуждайки в хората един миров живот, който да бъде изцяло отдаден на практикуването на братството между хората. Те бяха противници на едно царство основано на силата, каквато Църквата беше установила и поддържаше така против християнските принципи. От друга страна те не искаха да се изолират от света, както отшелниците. Те никак не пренебрегваха физическата личност и държаха всеки един да изпълнява с усърдие задълженията установени в неговата държава.
към текста >>
Те искаха да участвуват в живота на света; но веднъж свършили работата си, искаха да могат да се вглъбят в себе си и, в глъбините на тяхната душа, да направят да се разцъфти една
дух
овна религиозност, способна да се приспособи към външните нужди.
В известен смисъл "братята на общия живот" бяха мистични революционери. Те искаха да осъществят своя идеал само събуждайки в хората един миров живот, който да бъде изцяло отдаден на практикуването на братството между хората. Те бяха противници на едно царство основано на силата, каквато Църквата беше установила и поддържаше така против християнските принципи. От друга страна те не искаха да се изолират от света, както отшелниците. Те никак не пренебрегваха физическата личност и държаха всеки един да изпълнява с усърдие задълженията установени в неговата държава.
Те искаха да участвуват в живота на света; но веднъж свършили работата си, искаха да могат да се вглъбят в себе си и, в глъбините на тяхната душа, да направят да се разцъфти една духовна религиозност, способна да се приспособи към външните нужди.
Това, което те имаха преди всичко предвид, беше да развият в човека способности, благодарение на които би могло да се установи известно вътрешно единение между него и божествената духовност. В лоното на една общност от този род, в Девентер, Холандия, бе възпитан Николай Кузански. Тези "братя на общия живот" бяха особено хора, които изпълняваха своите задължения в тесни кръгове и, след това, в тишината на кабинета, стремейки се да намерят пътя, който води до Бога и до духовния свят. Николай Кузански беше създаден да урежда отношенията на хората помежду им и да прилага своите познания към социалния живот. Една вътрешна нужда го тласкаше и тази нужда щеше да го накара да иска да играе една по-активна роля в света.
към текста >>
Това, което те имаха преди всичко предвид, беше да развият в човека способности, благодарение на които би могло да се установи известно вътрешно единение между него и божествената
дух
овност.
Те искаха да осъществят своя идеал само събуждайки в хората един миров живот, който да бъде изцяло отдаден на практикуването на братството между хората. Те бяха противници на едно царство основано на силата, каквато Църквата беше установила и поддържаше така против християнските принципи. От друга страна те не искаха да се изолират от света, както отшелниците. Те никак не пренебрегваха физическата личност и държаха всеки един да изпълнява с усърдие задълженията установени в неговата държава. Те искаха да участвуват в живота на света; но веднъж свършили работата си, искаха да могат да се вглъбят в себе си и, в глъбините на тяхната душа, да направят да се разцъфти една духовна религиозност, способна да се приспособи към външните нужди.
Това, което те имаха преди всичко предвид, беше да развият в човека способности, благодарение на които би могло да се установи известно вътрешно единение между него и божествената духовност.
В лоното на една общност от този род, в Девентер, Холандия, бе възпитан Николай Кузански. Тези "братя на общия живот" бяха особено хора, които изпълняваха своите задължения в тесни кръгове и, след това, в тишината на кабинета, стремейки се да намерят пътя, който води до Бога и до духовния свят. Николай Кузански беше създаден да урежда отношенията на хората помежду им и да прилага своите познания към социалния живот. Една вътрешна нужда го тласкаше и тази нужда щеше да го накара да иска да играе една по-активна роля в света. Следователно за известно време Николай Кузански беше юрист.
към текста >>
Тези "братя на общия живот" бяха особено хора, които изпълняваха своите задължения в тесни кръгове и, след това, в тишината на кабинета, стремейки се да намерят пътя, който води до Бога и до
дух
овния свят.
От друга страна те не искаха да се изолират от света, както отшелниците. Те никак не пренебрегваха физическата личност и държаха всеки един да изпълнява с усърдие задълженията установени в неговата държава. Те искаха да участвуват в живота на света; но веднъж свършили работата си, искаха да могат да се вглъбят в себе си и, в глъбините на тяхната душа, да направят да се разцъфти една духовна религиозност, способна да се приспособи към външните нужди. Това, което те имаха преди всичко предвид, беше да развият в човека способности, благодарение на които би могло да се установи известно вътрешно единение между него и божествената духовност. В лоното на една общност от този род, в Девентер, Холандия, бе възпитан Николай Кузански.
Тези "братя на общия живот" бяха особено хора, които изпълняваха своите задължения в тесни кръгове и, след това, в тишината на кабинета, стремейки се да намерят пътя, който води до Бога и до духовния свят.
Николай Кузански беше създаден да урежда отношенията на хората помежду им и да прилага своите познания към социалния живот. Една вътрешна нужда го тласкаше и тази нужда щеше да го накара да иска да играе една по-активна роля в света. Следователно за известно време Николай Кузански беше юрист. Но в епохата, в която живееше, хаосът царуваше във всички клонове на социалния живот. Скоро отвратен от правото, той стана католически свещеник.
към текста >>
Тогава той беше начело на нова малцинство, което искаше да установи отново абсолютната сила на
Светия
Престол.
Една вътрешна нужда го тласкаше и тази нужда щеше да го накара да иска да играе една по-активна роля в света. Следователно за известно време Николай Кузански беше юрист. Но в епохата, в която живееше, хаосът царуваше във всички клонове на социалния живот. Скоро отвратен от правото, той стана католически свещеник. Той се отдаде всецяло на своята задача и изпълняваше съвършено задълженията на своето свещеничество, работейки колкото можеше добре в различните религиозни мисии, които му бяха поверени, особено на Събора в Базел.
Тогава той беше начело на нова малцинство, което искаше да установи отново абсолютната сила на Светия Престол.
Напротив болшинството, съставено от епископи и кардинали на западните страни, искаше да установи сред Църквата една по-демократична конструкция. Според тях папата трябваше да бъде подчинен на Съборите. Това разногласие на възгледите доведе до едно разцепление; привържениците на Николай Кузански се пренесоха на юг /във Ферара/; другите останаха в Базел и назначиха един антипапа. Обаче Николай Кузански не престана да защищава абсолютното папство. С малко прозорливост лесно можем да си представим подбудите, които караха Николай Кузански да действува така, както той вършеше това.
към текста >>
За да стигнем да го разберем, трябва да проникнем неговото време с един разбиращ поглед и да изучим неговата личност в светлината на
дух
овното развитие на историята.
И това беше през една епоха, когато вече беше без съмне ние кардинал, поне в тайно. От друга страна ние сме изненадани прочитайки книгата, която той написва в същото време, вероятно сред същата фанатична борба, която поддържаше против турците. От една страна той подбуждаше към кръстоносен поход против турския нашественик, призовавайки Европа да предпази своята цивилизация; от друга страна, седнал на своето бюро, той написва едно съчинение, за да докаже, че всъщност, ако бъде разбран както трябва, християни, евреи, мохамедани и езичници могат да бъдат възпитани и доведени до там, да познаят и да се кланят на един единствен бог, че в сърцето на всички има едно общо чувство, което е достатъчно да бъде намерено, за да се установи мир между хората. В тишината на кабинета той изпитва към всички религии и вероизповедания най-миролюбивите настроения; обаче в пламъка на своята официална роля проповядва борбата с най-фанатични думи. Именно тези контрасти правят Николай Кузански трудно разбираем.
За да стигнем да го разберем, трябва да проникнем неговото време с един разбиращ поглед и да изучим неговата личност в светлината на духовното развитие на историята.
Нашето намерение съвсем не е да критикуваме; искаме само да проучим, как става, че един човек клокочещ от външна дейност, е толкова миролюбив в неговия вътрешен живот, и да съпоставим след това тези два толкова различни аспекта. За да разберем, какво е ставало в неговата душа, трябва да наблюдаваме един определен момент, когато той се завръща от Константинопол, където го беше изпратил папата, за да работи за помиряването на западната и източната Църкви. По пътя на завръщането, отдавайки се в кораба на съзерцанието на звездното небе, той изпитва основните впечатления, които са на основата на книгата, която публикува в 1440 година под заглавието "De Docta Ignorantia", "За ученото невежество". Следователно, кое е душевното състояние, което се изразява в това съчинение на "Ученото невежество"? Николай Кузански вече отдавна беше усвоил всички духовни познания на Средновековието.
към текста >>
Николай Кузански вече отдавна беше усвоил всички
дух
овни познания на Средновековието.
За да стигнем да го разберем, трябва да проникнем неговото време с един разбиращ поглед и да изучим неговата личност в светлината на духовното развитие на историята. Нашето намерение съвсем не е да критикуваме; искаме само да проучим, как става, че един човек клокочещ от външна дейност, е толкова миролюбив в неговия вътрешен живот, и да съпоставим след това тези два толкова различни аспекта. За да разберем, какво е ставало в неговата душа, трябва да наблюдаваме един определен момент, когато той се завръща от Константинопол, където го беше изпратил папата, за да работи за помиряването на западната и източната Църкви. По пътя на завръщането, отдавайки се в кораба на съзерцанието на звездното небе, той изпитва основните впечатления, които са на основата на книгата, която публикува в 1440 година под заглавието "De Docta Ignorantia", "За ученото невежество". Следователно, кое е душевното състояние, което се изразява в това съчинение на "Ученото невежество"?
Николай Кузански вече отдавна беше усвоил всички духовни познания на Средновековието.
Той беше особено добре запознат с ученията на платонизма и аристотелизма, които бяха отново открити през тази епоха. Познаваше основно всичко, което един Тома Аквински беше казал относно духовните светове, като че беше нещо най-естествено човек да се издигне от сетивната опитност до духовната опитност. С богословската наука той съединяваше едно задълбочено познание на математическите схващания на неговата епоха. Беше отличен математик. Животът му почиваше от една страна върху усилието направено за да стигне по пътя на богословските понятия до духовния свят, а от друга страна върху строгата и сигурна дисциплина, която доставя самото изучаване на математиката.
към текста >>
Познаваше основно всичко, което един Тома Аквински беше казал относно
дух
овните светове, като че беше нещо най-естествено човек да се издигне от сетивната опитност до
дух
овната опитност.
За да разберем, какво е ставало в неговата душа, трябва да наблюдаваме един определен момент, когато той се завръща от Константинопол, където го беше изпратил папата, за да работи за помиряването на западната и източната Църкви. По пътя на завръщането, отдавайки се в кораба на съзерцанието на звездното небе, той изпитва основните впечатления, които са на основата на книгата, която публикува в 1440 година под заглавието "De Docta Ignorantia", "За ученото невежество". Следователно, кое е душевното състояние, което се изразява в това съчинение на "Ученото невежество"? Николай Кузански вече отдавна беше усвоил всички духовни познания на Средновековието. Той беше особено добре запознат с ученията на платонизма и аристотелизма, които бяха отново открити през тази епоха.
Познаваше основно всичко, което един Тома Аквински беше казал относно духовните светове, като че беше нещо най-естествено човек да се издигне от сетивната опитност до духовната опитност.
С богословската наука той съединяваше едно задълбочено познание на математическите схващания на неговата епоха. Беше отличен математик. Животът му почиваше от една страна върху усилието направено за да стигне по пътя на богословските понятия до духовния свят, а от друга страна върху строгата и сигурна дисциплина, която доставя самото изучаване на математиката. Николай Кузански беше изключителен, пристрастен, обаче въпреки това неговата мисъл беше много сигурна. Когато при неговото пътуване на завръщане от Константинопол в Западна Европа съзерцава звездното небе, този вътрешен дуализъм намира в него своето решение.
към текста >>
Животът му почиваше от една страна върху усилието направено за да стигне по пътя на богословските понятия до
дух
овния свят, а от друга страна върху строгата и сигурна дисциплина, която доставя самото изучаване на математиката.
Николай Кузански вече отдавна беше усвоил всички духовни познания на Средновековието. Той беше особено добре запознат с ученията на платонизма и аристотелизма, които бяха отново открити през тази епоха. Познаваше основно всичко, което един Тома Аквински беше казал относно духовните светове, като че беше нещо най-естествено човек да се издигне от сетивната опитност до духовната опитност. С богословската наука той съединяваше едно задълбочено познание на математическите схващания на неговата епоха. Беше отличен математик.
Животът му почиваше от една страна върху усилието направено за да стигне по пътя на богословските понятия до духовния свят, а от друга страна върху строгата и сигурна дисциплина, която доставя самото изучаване на математиката.
Николай Кузански беше изключителен, пристрастен, обаче въпреки това неговата мисъл беше много сигурна. Когато при неговото пътуване на завръщане от Константинопол в Западна Европа съзерцава звездното небе, този вътрешен дуализъм намира в него своето решение. Той чувствува, че за да стигне до божественото, трябва да излезе от областта на идеите, на понятията; че тези идеи, ако те ни позволят да разберем земята, да обгърнем с нашето познание различните природни царства, които ни заобикалят, са безплодни за този, който иска да насочи своя поглед към божественото. Под един друг аспект, пропастта, която у схоластиците беше се разтворила между познанието и откровението, се разтваря също и в неговата душа, в неговото сърце. Много пъти беше изминал той вътрешно пътя, по който върви мисълта, когато, простирайки се първо над всички природни царства, тя се стреми след това да се издигне над тях и, изтънчвайки се все повече и повече, се изгубва накрая в нищото, отнасяйки със себе си съзнанието, че отвъд това нищо се намира Бог.
към текста >>
Черпейки от тези сили на сърцето, Николай Кузански искаше да покаже, че тази
дух
овна, тази божествена област, е именно онази, пред която човешката наука остава безпомощна, безсилна: това е ученото невежество.
Когато при неговото пътуване на завръщане от Константинопол в Западна Европа съзерцава звездното небе, този вътрешен дуализъм намира в него своето решение. Той чувствува, че за да стигне до божественото, трябва да излезе от областта на идеите, на понятията; че тези идеи, ако те ни позволят да разберем земята, да обгърнем с нашето познание различните природни царства, които ни заобикалят, са безплодни за този, който иска да насочи своя поглед към божественото. Под един друг аспект, пропастта, която у схоластиците беше се разтворила между познанието и откровението, се разтваря също и в неговата душа, в неговото сърце. Много пъти беше изминал той вътрешно пътя, по който върви мисълта, когато, простирайки се първо над всички природни царства, тя се стреми след това да се издигне над тях и, изтънчвайки се все повече и повече, се изгубва накрая в нищото, отнасяйки със себе си съзнанието, че отвъд това нищо се намира Бог. Само една сила идваща от сърцето, а не от мисълта, може да надмине тази последната с един скок и да достигне тази област, където мисълта няма вече достъп, а само любовта.
Черпейки от тези сили на сърцето, Николай Кузански искаше да покаже, че тази духовна, тази божествена област, е именно онази, пред която човешката наука остава безпомощна, безсилна: това е ученото невежество.
Когато знанието се преобразява в най-благородния смисъл на думата, когато то се отрича от себе си в момента, където е на път да достигне духа, тогава то става учено невежество. Именно под впечатленията на тези съзерцания Николай Кузански публикува в 1440 година своето съчинение. Нека за момент го изоставим и да проникнем в килията на един от онези мистици на Средновековието, които са го предходили, в килията на един Майстер Екхардт, например /чиито черти аз вече описах на друго място/. Ние се намираме в присъствието на това, което Църквата нарича един еретик. Можем да четем писанията на Майстер Екхардт от различни гледни точки; ние винаги ще вкусим в тях вътрешната топлина на неговата мистика.
към текста >>
Когато знанието се преобразява в най-благородния смисъл на думата, когато то се отрича от себе си в момента, където е на път да достигне
дух
а, тогава то става учено невежество.
Той чувствува, че за да стигне до божественото, трябва да излезе от областта на идеите, на понятията; че тези идеи, ако те ни позволят да разберем земята, да обгърнем с нашето познание различните природни царства, които ни заобикалят, са безплодни за този, който иска да насочи своя поглед към божественото. Под един друг аспект, пропастта, която у схоластиците беше се разтворила между познанието и откровението, се разтваря също и в неговата душа, в неговото сърце. Много пъти беше изминал той вътрешно пътя, по който върви мисълта, когато, простирайки се първо над всички природни царства, тя се стреми след това да се издигне над тях и, изтънчвайки се все повече и повече, се изгубва накрая в нищото, отнасяйки със себе си съзнанието, че отвъд това нищо се намира Бог. Само една сила идваща от сърцето, а не от мисълта, може да надмине тази последната с един скок и да достигне тази област, където мисълта няма вече достъп, а само любовта. Черпейки от тези сили на сърцето, Николай Кузански искаше да покаже, че тази духовна, тази божествена област, е именно онази, пред която човешката наука остава безпомощна, безсилна: това е ученото невежество.
Когато знанието се преобразява в най-благородния смисъл на думата, когато то се отрича от себе си в момента, където е на път да достигне духа, тогава то става учено невежество.
Именно под впечатленията на тези съзерцания Николай Кузански публикува в 1440 година своето съчинение. Нека за момент го изоставим и да проникнем в килията на един от онези мистици на Средновековието, които са го предходили, в килията на един Майстер Екхардт, например /чиито черти аз вече описах на друго място/. Ние се намираме в присъствието на това, което Църквата нарича един еретик. Можем да четем писанията на Майстер Екхардт от различни гледни точки; ние винаги ще вкусим в тях вътрешната топлина на неговата мистика. Но това, което най-много ни вълнува у него, е основната черта на неговата душа, която бихме могли да охарактеризираме така: преди Николай Кузански, Майстер Екхардт е също така отнесен от порива, който обхващаше богословите на средновекивието към Бога, към духовния свят.
към текста >>
Но това, което най-много ни вълнува у него, е основната черта на неговата душа, която бихме могли да охарактеризираме така: преди Николай Кузански, Майстер Екхардт е също така отнесен от порива, който обхващаше богословите на средновекивието към Бога, към
дух
овния свят.
Когато знанието се преобразява в най-благородния смисъл на думата, когато то се отрича от себе си в момента, където е на път да достигне духа, тогава то става учено невежество. Именно под впечатленията на тези съзерцания Николай Кузански публикува в 1440 година своето съчинение. Нека за момент го изоставим и да проникнем в килията на един от онези мистици на Средновековието, които са го предходили, в килията на един Майстер Екхардт, например /чиито черти аз вече описах на друго място/. Ние се намираме в присъствието на това, което Църквата нарича един еретик. Можем да четем писанията на Майстер Екхардт от различни гледни точки; ние винаги ще вкусим в тях вътрешната топлина на неговата мистика.
Но това, което най-много ни вълнува у него, е основната черта на неговата душа, която бихме могли да охарактеризираме така: преди Николай Кузански, Майстер Екхардт е също така отнесен от порива, който обхващаше богословите на средновекивието към Бога, към духовния свят.
У него ние намираме многотомистични изрази: но когато се изоставя на този порив вън от богословската мисъл, той стига винаги до там, да си казва, че тази мисъл не му позволява да се доближи до божествената искра, която свети в него. Тя я осветява от тук, от там, с една блага светлина, но с нищо не участвува в божествената светлина, в тази духовна светлина, която свети в неговата душа. Той се чувствува отблъснат далече от този живот, който събужда в него ми. слите, но също чувствата и спомените, и от които би могъл да черпи едно цялостно познание. Когато, казва той, аз търся най-интимната същност на моето същество, намирам се потопен в едно нищо.
към текста >>
Тя я осветява от тук, от там, с една блага светлина, но с нищо не участвува в божествената светлина, в тази
дух
овна светлина, която свети в неговата душа.
Нека за момент го изоставим и да проникнем в килията на един от онези мистици на Средновековието, които са го предходили, в килията на един Майстер Екхардт, например /чиито черти аз вече описах на друго място/. Ние се намираме в присъствието на това, което Църквата нарича един еретик. Можем да четем писанията на Майстер Екхардт от различни гледни точки; ние винаги ще вкусим в тях вътрешната топлина на неговата мистика. Но това, което най-много ни вълнува у него, е основната черта на неговата душа, която бихме могли да охарактеризираме така: преди Николай Кузански, Майстер Екхардт е също така отнесен от порива, който обхващаше богословите на средновекивието към Бога, към духовния свят. У него ние намираме многотомистични изрази: но когато се изоставя на този порив вън от богословската мисъл, той стига винаги до там, да си казва, че тази мисъл не му позволява да се доближи до божествената искра, която свети в него.
Тя я осветява от тук, от там, с една блага светлина, но с нищо не участвува в божествената светлина, в тази духовна светлина, която свети в неговата душа.
Той се чувствува отблъснат далече от този живот, който събужда в него ми. слите, но също чувствата и спомените, и от които би могъл да черпи едно цялостно познание. Когато, казва той, аз търся най-интимната същност на моето същество, намирам се потопен в едно нищо. Аз търсих и търсих; изминах всички пътища, които ми разкриваха моите идеи, моите впечатления; намерих там много неща, но никога моето собствено Аз. И в това търсене на Аза, към което ме подбуждаше цялата природа, аз потънах в нищото, преди да са съм намерил нещо.
към текста >>
В миналото, когато душата се стремеше да познае себе си, тя винаги получаваше помощта на
дух
а, чиято светлина я осветяваше вътре в нея.
Аз. И в това търсене на Аза, към което ме подбуждаше цялата природа, аз потънах в нищото, преди да са съм намерил нещо. Такова е чувството, което изпълни Майстер Екхардт, когато, искайки да намери своя Аз, той пада в нищото. Той преведе това чувство с една дълбоко вълнуваща дума: Аз се потопявам в нищото на божественото и в това нищо, чрез това нищо Аз съм едно вечно Аз. Аз трябва да извличам вечно моето Аз от дъното на нищото. В тишината на неговото сърце този мистик ни кара да чуем едно мощно слово.
В миналото, когато душата се стремеше да познае себе си, тя винаги получаваше помощта на духа, чиято светлина я осветяваше вътре в нея.
Това беше един много стар закон, за който отново ще говорим по-нататък. Когато един Тома Аквински изучава своята собствена душа, той намира в нея да действува един жив духовен елемент. По-точно казано, не в самата душа, но в духа, който живееше и действуваше в нея, Тома Аквински и неговите предшественици са търсили своето Аз. Те стигнаха до духа по пътя на душата и там те намират Аза, този Аз, който им беше дар от Бога. Те си казваха или най-малкото биха могли да си кажат: аз прониквам в моята душа, съзерцавам там духа и в този дух се намира моето Аз.
към текста >>
Когато един Тома Аквински изучава своята собствена душа, той намира в нея да действува един жив
дух
овен елемент.
Той преведе това чувство с една дълбоко вълнуваща дума: Аз се потопявам в нищото на божественото и в това нищо, чрез това нищо Аз съм едно вечно Аз. Аз трябва да извличам вечно моето Аз от дъното на нищото. В тишината на неговото сърце този мистик ни кара да чуем едно мощно слово. В миналото, когато душата се стремеше да познае себе си, тя винаги получаваше помощта на духа, чиято светлина я осветяваше вътре в нея. Това беше един много стар закон, за който отново ще говорим по-нататък.
Когато един Тома Аквински изучава своята собствена душа, той намира в нея да действува един жив духовен елемент.
По-точно казано, не в самата душа, но в духа, който живееше и действуваше в нея, Тома Аквински и неговите предшественици са търсили своето Аз. Те стигнаха до духа по пътя на душата и там те намират Аза, този Аз, който им беше дар от Бога. Те си казваха или най-малкото биха могли да си кажат: аз прониквам в моята душа, съзерцавам там духа и в този дух се намира моето Аз. Обаче развитието на човечеството изисква, щото напредвайки към свободата, то да изгуби възможността да мери духа насочвайки погледа в самото себе си. Един Йоханес Скотус Еригена не би могъл да говори като Майстер Екхардт.
към текста >>
По-точно казано, не в самата душа, но в
дух
а, който живееше и действуваше в нея, Тома Аквински и неговите предшественици са търсили своето Аз.
Аз трябва да извличам вечно моето Аз от дъното на нищото. В тишината на неговото сърце този мистик ни кара да чуем едно мощно слово. В миналото, когато душата се стремеше да познае себе си, тя винаги получаваше помощта на духа, чиято светлина я осветяваше вътре в нея. Това беше един много стар закон, за който отново ще говорим по-нататък. Когато един Тома Аквински изучава своята собствена душа, той намира в нея да действува един жив духовен елемент.
По-точно казано, не в самата душа, но в духа, който живееше и действуваше в нея, Тома Аквински и неговите предшественици са търсили своето Аз.
Те стигнаха до духа по пътя на душата и там те намират Аза, този Аз, който им беше дар от Бога. Те си казваха или най-малкото биха могли да си кажат: аз прониквам в моята душа, съзерцавам там духа и в този дух се намира моето Аз. Обаче развитието на човечеството изисква, щото напредвайки към свободата, то да изгуби възможността да мери духа насочвайки погледа в самото себе си. Един Йоханес Скотус Еригена не би могъл да говори като Майстер Екхардт. Той би казал: аз поглеждам в самия себе си.
към текста >>
Те стигнаха до
дух
а по пътя на душата и там те намират Аза, този Аз, който им беше дар от Бога.
В тишината на неговото сърце този мистик ни кара да чуем едно мощно слово. В миналото, когато душата се стремеше да познае себе си, тя винаги получаваше помощта на духа, чиято светлина я осветяваше вътре в нея. Това беше един много стар закон, за който отново ще говорим по-нататък. Когато един Тома Аквински изучава своята собствена душа, той намира в нея да действува един жив духовен елемент. По-точно казано, не в самата душа, но в духа, който живееше и действуваше в нея, Тома Аквински и неговите предшественици са търсили своето Аз.
Те стигнаха до духа по пътя на душата и там те намират Аза, този Аз, който им беше дар от Бога.
Те си казваха или най-малкото биха могли да си кажат: аз прониквам в моята душа, съзерцавам там духа и в този дух се намира моето Аз. Обаче развитието на човечеството изисква, щото напредвайки към свободата, то да изгуби възможността да мери духа насочвайки погледа в самото себе си. Един Йоханес Скотус Еригена не би могъл да говори като Майстер Екхардт. Той би казал: аз поглеждам в самия себе си. След като съм пребродил външния свят, аз откривам в себе си, в моята душа, Духа, намирам Аза, който подържа и оживява моята душа.
към текста >>
Те си казваха или най-малкото биха могли да си кажат: аз прониквам в моята душа, съзерцавам там
дух
а и в този
дух
се намира моето Аз.
В миналото, когато душата се стремеше да познае себе си, тя винаги получаваше помощта на духа, чиято светлина я осветяваше вътре в нея. Това беше един много стар закон, за който отново ще говорим по-нататък. Когато един Тома Аквински изучава своята собствена душа, той намира в нея да действува един жив духовен елемент. По-точно казано, не в самата душа, но в духа, който живееше и действуваше в нея, Тома Аквински и неговите предшественици са търсили своето Аз. Те стигнаха до духа по пътя на душата и там те намират Аза, този Аз, който им беше дар от Бога.
Те си казваха или най-малкото биха могли да си кажат: аз прониквам в моята душа, съзерцавам там духа и в този дух се намира моето Аз.
Обаче развитието на човечеството изисква, щото напредвайки към свободата, то да изгуби възможността да мери духа насочвайки погледа в самото себе си. Един Йоханес Скотус Еригена не би могъл да говори като Майстер Екхардт. Той би казал: аз поглеждам в самия себе си. След като съм пребродил външния свят, аз откривам в себе си, в моята душа, Духа, намирам Аза, който подържа и оживява моята душа. В Божеството, в Духа намирам аз своето Себе.
към текста >>
Обаче развитието на човечеството изисква, щото напредвайки към свободата, то да изгуби възможността да мери
дух
а насочвайки погледа в самото себе си.
Това беше един много стар закон, за който отново ще говорим по-нататък. Когато един Тома Аквински изучава своята собствена душа, той намира в нея да действува един жив духовен елемент. По-точно казано, не в самата душа, но в духа, който живееше и действуваше в нея, Тома Аквински и неговите предшественици са търсили своето Аз. Те стигнаха до духа по пътя на душата и там те намират Аза, този Аз, който им беше дар от Бога. Те си казваха или най-малкото биха могли да си кажат: аз прониквам в моята душа, съзерцавам там духа и в този дух се намира моето Аз.
Обаче развитието на човечеството изисква, щото напредвайки към свободата, то да изгуби възможността да мери духа насочвайки погледа в самото себе си.
Един Йоханес Скотус Еригена не би могъл да говори като Майстер Екхардт. Той би казал: аз поглеждам в самия себе си. След като съм пребродил външния свят, аз откривам в себе си, в моята душа, Духа, намирам Аза, който подържа и оживява моята душа. В Божеството, в Духа намирам аз своето Себе. Съдбата на човечеството изискваше, пътят, практикуван през време на миналите столетия, да бъде затворен по времето на Майстер Екхардт.
към текста >>
След като съм пребродил външния свят, аз откривам в себе си, в моята душа,
Дух
а, намирам Аза, който подържа и оживява моята душа.
Те стигнаха до духа по пътя на душата и там те намират Аза, този Аз, който им беше дар от Бога. Те си казваха или най-малкото биха могли да си кажат: аз прониквам в моята душа, съзерцавам там духа и в този дух се намира моето Аз. Обаче развитието на човечеството изисква, щото напредвайки към свободата, то да изгуби възможността да мери духа насочвайки погледа в самото себе си. Един Йоханес Скотус Еригена не би могъл да говори като Майстер Екхардт. Той би казал: аз поглеждам в самия себе си.
След като съм пребродил външния свят, аз откривам в себе си, в моята душа, Духа, намирам Аза, който подържа и оживява моята душа.
В Божеството, в Духа намирам аз своето Себе. Съдбата на човечеството изискваше, пътят, практикуван през време на миналите столетия, да бъде затворен по времето на Майстер Екхардт. Опитвайки същия път, както един Скотус Еригена или даже както Тома Аквински, Майстер Екхардт не се потопяваше в Бога, в Духа. Той намираше само нищото на Божеството и трябваше да търси своето Аз в нищото. С една дума, човекът беше изгубил виждането на Духа в своето вътрешно същество и само подбуждан от една дълбока нужда един Екхардт трябва да търси своето Аз в нищото.
към текста >>
В Божеството, в
Дух
а намирам аз своето Себе.
Те си казваха или най-малкото биха могли да си кажат: аз прониквам в моята душа, съзерцавам там духа и в този дух се намира моето Аз. Обаче развитието на човечеството изисква, щото напредвайки към свободата, то да изгуби възможността да мери духа насочвайки погледа в самото себе си. Един Йоханес Скотус Еригена не би могъл да говори като Майстер Екхардт. Той би казал: аз поглеждам в самия себе си. След като съм пребродил външния свят, аз откривам в себе си, в моята душа, Духа, намирам Аза, който подържа и оживява моята душа.
В Божеството, в Духа намирам аз своето Себе.
Съдбата на човечеството изискваше, пътят, практикуван през време на миналите столетия, да бъде затворен по времето на Майстер Екхардт. Опитвайки същия път, както един Скотус Еригена или даже както Тома Аквински, Майстер Екхардт не се потопяваше в Бога, в Духа. Той намираше само нищото на Божеството и трябваше да търси своето Аз в нищото. С една дума, човекът беше изгубил виждането на Духа в своето вътрешно същество и само подбуждан от една дълбока нужда един Екхардт трябва да търси своето Аз в нищото. Николай Кузански, който идва след него, установява със сигурност, че старите методи, основани на мисълта и на идеите, са фалирали и не струват вече нищо, когато се касае да се тъпче почвата на духовното.
към текста >>
Опитвайки същия път, както един Скотус Еригена или даже както Тома Аквински, Майстер Екхардт не се потопяваше в Бога, в
Дух
а.
Един Йоханес Скотус Еригена не би могъл да говори като Майстер Екхардт. Той би казал: аз поглеждам в самия себе си. След като съм пребродил външния свят, аз откривам в себе си, в моята душа, Духа, намирам Аза, който подържа и оживява моята душа. В Божеството, в Духа намирам аз своето Себе. Съдбата на човечеството изискваше, пътят, практикуван през време на миналите столетия, да бъде затворен по времето на Майстер Екхардт.
Опитвайки същия път, както един Скотус Еригена или даже както Тома Аквински, Майстер Екхардт не се потопяваше в Бога, в Духа.
Той намираше само нищото на Божеството и трябваше да търси своето Аз в нищото. С една дума, човекът беше изгубил виждането на Духа в своето вътрешно същество и само подбуждан от една дълбока нужда един Екхардт трябва да търси своето Аз в нищото. Николай Кузански, който идва след него, установява със сигурност, че старите методи, основани на мисълта и на идеите, са фалирали и не струват вече нищо, когато се касае да се тъпче почвата на духовното. Душата е изгубила всяка възможност да намери в самата себе си духовния свят. И Николай от Куза си казваше: всичко, което богословието ми дава, може само да ме потопи в нищо на човешката мисъл; следователно аз трябва да се съединя с духовната опитност.
към текста >>
С една дума, човекът беше изгубил виждането на
Дух
а в своето вътрешно същество и само подбуждан от една дълбока нужда един Екхардт трябва да търси своето Аз в нищото.
След като съм пребродил външния свят, аз откривам в себе си, в моята душа, Духа, намирам Аза, който подържа и оживява моята душа. В Божеството, в Духа намирам аз своето Себе. Съдбата на човечеството изискваше, пътят, практикуван през време на миналите столетия, да бъде затворен по времето на Майстер Екхардт. Опитвайки същия път, както един Скотус Еригена или даже както Тома Аквински, Майстер Екхардт не се потопяваше в Бога, в Духа. Той намираше само нищото на Божеството и трябваше да търси своето Аз в нищото.
С една дума, човекът беше изгубил виждането на Духа в своето вътрешно същество и само подбуждан от една дълбока нужда един Екхардт трябва да търси своето Аз в нищото.
Николай Кузански, който идва след него, установява със сигурност, че старите методи, основани на мисълта и на идеите, са фалирали и не струват вече нищо, когато се касае да се тъпче почвата на духовното. Душата е изгубила всяка възможност да намери в самата себе си духовния свят. И Николай от Куза си казваше: всичко, което богословието ми дава, може само да ме потопи в нищо на човешката мисъл; следователно аз трябва да се съединя с духовната опитност. Но полученото по този начин духовно познание не може да бъде изразено, не може да бъде предадено. Стигнал там, човек може да остане само ням.
към текста >>
Николай Кузански, който идва след него, установява със сигурност, че старите методи, основани на мисълта и на идеите, са фалирали и не струват вече нищо, когато се касае да се тъпче почвата на
дух
овното.
В Божеството, в Духа намирам аз своето Себе. Съдбата на човечеството изискваше, пътят, практикуван през време на миналите столетия, да бъде затворен по времето на Майстер Екхардт. Опитвайки същия път, както един Скотус Еригена или даже както Тома Аквински, Майстер Екхардт не се потопяваше в Бога, в Духа. Той намираше само нищото на Божеството и трябваше да търси своето Аз в нищото. С една дума, човекът беше изгубил виждането на Духа в своето вътрешно същество и само подбуждан от една дълбока нужда един Екхардт трябва да търси своето Аз в нищото.
Николай Кузански, който идва след него, установява със сигурност, че старите методи, основани на мисълта и на идеите, са фалирали и не струват вече нищо, когато се касае да се тъпче почвата на духовното.
Душата е изгубила всяка възможност да намери в самата себе си духовния свят. И Николай от Куза си казваше: всичко, което богословието ми дава, може само да ме потопи в нищо на човешката мисъл; следователно аз трябва да се съединя с духовната опитност. Но полученото по този начин духовно познание не може да бъде изразено, не може да бъде предадено. Стигнал там, човек може да остане само ням. Следователно Николай Кузански е почувствувал безплодието на средновековното богословие, което беше стигнало в упадък, и беше намерил един лек, едно прибежище в мъдрото невежество.
към текста >>
Душата е изгубила всяка възможност да намери в самата себе си
дух
овния свят.
Съдбата на човечеството изискваше, пътят, практикуван през време на миналите столетия, да бъде затворен по времето на Майстер Екхардт. Опитвайки същия път, както един Скотус Еригена или даже както Тома Аквински, Майстер Екхардт не се потопяваше в Бога, в Духа. Той намираше само нищото на Божеството и трябваше да търси своето Аз в нищото. С една дума, човекът беше изгубил виждането на Духа в своето вътрешно същество и само подбуждан от една дълбока нужда един Екхардт трябва да търси своето Аз в нищото. Николай Кузански, който идва след него, установява със сигурност, че старите методи, основани на мисълта и на идеите, са фалирали и не струват вече нищо, когато се касае да се тъпче почвата на духовното.
Душата е изгубила всяка възможност да намери в самата себе си духовния свят.
И Николай от Куза си казваше: всичко, което богословието ми дава, може само да ме потопи в нищо на човешката мисъл; следователно аз трябва да се съединя с духовната опитност. Но полученото по този начин духовно познание не може да бъде изразено, не може да бъде предадено. Стигнал там, човек може да остане само ням. Следователно Николай Кузански е почувствувал безплодието на средновековното богословие, което беше стигнало в упадък, и беше намерил един лек, едно прибежище в мъдрото невежество. А ние видяхме, че той беше много сигурен математик, че притежаваше тази строгост на разсъждението, която се получава от работеното с математиката.
към текста >>
И Николай от Куза си казваше: всичко, което богословието ми дава, може само да ме потопи в нищо на човешката мисъл; следователно аз трябва да се съединя с
дух
овната опитност.
Опитвайки същия път, както един Скотус Еригена или даже както Тома Аквински, Майстер Екхардт не се потопяваше в Бога, в Духа. Той намираше само нищото на Божеството и трябваше да търси своето Аз в нищото. С една дума, човекът беше изгубил виждането на Духа в своето вътрешно същество и само подбуждан от една дълбока нужда един Екхардт трябва да търси своето Аз в нищото. Николай Кузански, който идва след него, установява със сигурност, че старите методи, основани на мисълта и на идеите, са фалирали и не струват вече нищо, когато се касае да се тъпче почвата на духовното. Душата е изгубила всяка възможност да намери в самата себе си духовния свят.
И Николай от Куза си казваше: всичко, което богословието ми дава, може само да ме потопи в нищо на човешката мисъл; следователно аз трябва да се съединя с духовната опитност.
Но полученото по този начин духовно познание не може да бъде изразено, не може да бъде предадено. Стигнал там, човек може да остане само ням. Следователно Николай Кузански е почувствувал безплодието на средновековното богословие, което беше стигнало в упадък, и беше намерил един лек, едно прибежище в мъдрото невежество. А ние видяхме, че той беше много сигурен математик, че притежаваше тази строгост на разсъждението, която се получава от работеното с математиката. Въпреки това той се колебае да приложи тази сигурност на математиката в духовната област, която му беше разкрило ученото невежество.
към текста >>
Но полученото по този начин
дух
овно познание не може да бъде изразено, не може да бъде предадено.
Той намираше само нищото на Божеството и трябваше да търси своето Аз в нищото. С една дума, човекът беше изгубил виждането на Духа в своето вътрешно същество и само подбуждан от една дълбока нужда един Екхардт трябва да търси своето Аз в нищото. Николай Кузански, който идва след него, установява със сигурност, че старите методи, основани на мисълта и на идеите, са фалирали и не струват вече нищо, когато се касае да се тъпче почвата на духовното. Душата е изгубила всяка възможност да намери в самата себе си духовния свят. И Николай от Куза си казваше: всичко, което богословието ми дава, може само да ме потопи в нищо на човешката мисъл; следователно аз трябва да се съединя с духовната опитност.
Но полученото по този начин духовно познание не може да бъде изразено, не може да бъде предадено.
Стигнал там, човек може да остане само ням. Следователно Николай Кузански е почувствувал безплодието на средновековното богословие, което беше стигнало в упадък, и беше намерил един лек, едно прибежище в мъдрото невежество. А ние видяхме, че той беше много сигурен математик, че притежаваше тази строгост на разсъждението, която се получава от работеното с математиката. Въпреки това той се колебае да приложи тази сигурност на математиката в духовната област, която му беше разкрило ученото невежество. Той се опита да се приближи до нея чрез всякакви видове формули съдържащи един свенлив символизъм.
към текста >>
Въпреки това той се колебае да приложи тази сигурност на математиката в
дух
овната област, която му беше разкрило ученото невежество.
И Николай от Куза си казваше: всичко, което богословието ми дава, може само да ме потопи в нищо на човешката мисъл; следователно аз трябва да се съединя с духовната опитност. Но полученото по този начин духовно познание не може да бъде изразено, не може да бъде предадено. Стигнал там, човек може да остане само ням. Следователно Николай Кузански е почувствувал безплодието на средновековното богословие, което беше стигнало в упадък, и беше намерил един лек, едно прибежище в мъдрото невежество. А ние видяхме, че той беше много сигурен математик, че притежаваше тази строгост на разсъждението, която се получава от работеното с математиката.
Въпреки това той се колебае да приложи тази сигурност на математиката в духовната област, която му беше разкрило ученото невежество.
Той се опита да се приближи до нея чрез всякакви видове формули съдържащи един свенлив символизъм. Но Николай Кузански за пазва пълно съзнание за този символичен характер. Математическите познания, които съм добил, си казва той, са за мене като един остатък от старото знание. Аз не мога да поставя под съмнение тяхната сигурност, както се съмнявам в богословието; защото тази сигурност е в мене, щом усвоявам математиката. Но същевременно безсилието, безплодието на богословието тежат толкава силно върху неговата душа, че той няма смелостта да приложи в областта на духовното освен в символи точността на математиката.
към текста >>
Но същевременно безсилието, безплодието на богословието тежат толкава силно върху неговата душа, че той няма смелостта да приложи в областта на
дух
овното освен в символи точността на математиката.
Въпреки това той се колебае да приложи тази сигурност на математиката в духовната област, която му беше разкрило ученото невежество. Той се опита да се приближи до нея чрез всякакви видове формули съдържащи един свенлив символизъм. Но Николай Кузански за пазва пълно съзнание за този символичен характер. Математическите познания, които съм добил, си казва той, са за мене като един остатък от старото знание. Аз не мога да поставя под съмнение тяхната сигурност, както се съмнявам в богословието; защото тази сигурност е в мене, щом усвоявам математиката.
Но същевременно безсилието, безплодието на богословието тежат толкава силно върху неговата душа, че той няма смелостта да приложи в областта на духовното освен в символи точността на математиката.
А това именно отбелязва края на една епоха в историята на човешката мисъл. Чрез формата на неговия дух, Николай Кузански е вече един математик, какъвто ще бъде по-късно Декарт; но той не се осмелява да търси истината, която беше намерил чрез ученото невежество, по пътя на математиката. Той чувствува, как духовният свят се оттегля от човечеството, заличава се пред неговия поглед, става недостъпен за човешката наука; за да може човек отново да се съедини с този духовен свят, той трябва да стане един невежа в основата на своята душа. Такова е чувството, което ни изпълва при четенето на съчинението "За ученото невежество", което Николай Кузански публикува в 1440 година. В течението на своето развитие западното човечество започна да вярва, че духовният свят беше много близо до него; но впоследствие този свят не преставаше да се отдалечава от човека, който започваше да наблюдава, да схваща външния свят, за да изчезне накрая напълно.
към текста >>
Чрез формата на неговия
дух
, Николай Кузански е вече един математик, какъвто ще бъде по-късно Декарт; но той не се осмелява да търси истината, която беше намерил чрез ученото невежество, по пътя на математиката.
Но Николай Кузански за пазва пълно съзнание за този символичен характер. Математическите познания, които съм добил, си казва той, са за мене като един остатък от старото знание. Аз не мога да поставя под съмнение тяхната сигурност, както се съмнявам в богословието; защото тази сигурност е в мене, щом усвоявам математиката. Но същевременно безсилието, безплодието на богословието тежат толкава силно върху неговата душа, че той няма смелостта да приложи в областта на духовното освен в символи точността на математиката. А това именно отбелязва края на една епоха в историята на човешката мисъл.
Чрез формата на неговия дух, Николай Кузански е вече един математик, какъвто ще бъде по-късно Декарт; но той не се осмелява да търси истината, която беше намерил чрез ученото невежество, по пътя на математиката.
Той чувствува, как духовният свят се оттегля от човечеството, заличава се пред неговия поглед, става недостъпен за човешката наука; за да може човек отново да се съедини с този духовен свят, той трябва да стане един невежа в основата на своята душа. Такова е чувството, което ни изпълва при четенето на съчинението "За ученото невежество", което Николай Кузански публикува в 1440 година. В течението на своето развитие западното човечество започна да вярва, че духовният свят беше много близо до него; но впоследствие този свят не преставаше да се отдалечава от човека, който започваше да наблюдава, да схваща външния свят, за да изчезне накрая напълно. "За ученото невежество" е една публична изповед, че науката на епохата не се намира вече в далечните хоризонти на духовния свят. Само математическите дисциплини се осмеляват да се приближат до него с тяхното сигурно разсъждение, но само в символични формули.
към текста >>
Той чувствува, как
дух
овният свят се оттегля от човечеството, заличава се пред неговия поглед, става недостъпен за човешката наука; за да може човек отново да се съедини с този
дух
овен свят, той трябва да стане един невежа в основата на своята душа.
Математическите познания, които съм добил, си казва той, са за мене като един остатък от старото знание. Аз не мога да поставя под съмнение тяхната сигурност, както се съмнявам в богословието; защото тази сигурност е в мене, щом усвоявам математиката. Но същевременно безсилието, безплодието на богословието тежат толкава силно върху неговата душа, че той няма смелостта да приложи в областта на духовното освен в символи точността на математиката. А това именно отбелязва края на една епоха в историята на човешката мисъл. Чрез формата на неговия дух, Николай Кузански е вече един математик, какъвто ще бъде по-късно Декарт; но той не се осмелява да търси истината, която беше намерил чрез ученото невежество, по пътя на математиката.
Той чувствува, как духовният свят се оттегля от човечеството, заличава се пред неговия поглед, става недостъпен за човешката наука; за да може човек отново да се съедини с този духовен свят, той трябва да стане един невежа в основата на своята душа.
Такова е чувството, което ни изпълва при четенето на съчинението "За ученото невежество", което Николай Кузански публикува в 1440 година. В течението на своето развитие западното човечество започна да вярва, че духовният свят беше много близо до него; но впоследствие този свят не преставаше да се отдалечава от човека, който започваше да наблюдава, да схваща външния свят, за да изчезне накрая напълно. "За ученото невежество" е една публична изповед, че науката на епохата не се намира вече в далечните хоризонти на духовния свят. Само математическите дисциплини се осмеляват да се приближат до него с тяхното сигурно разсъждение, но само в символични формули. Духовната област, отдалечавайки се все повече и повече, изчезва от очите на европейците, за да стори място на една друга област, тази на сетивния свят, на която нашата цивилизация отдава цялото си внимание и пред почитание.
към текста >>
В течението на своето развитие западното човечество започна да вярва, че
дух
овният свят беше много близо до него; но впоследствие този свят не преставаше да се отдалечава от човека, който започваше да наблюдава, да схваща външния свят, за да изчезне накрая напълно.
Но същевременно безсилието, безплодието на богословието тежат толкава силно върху неговата душа, че той няма смелостта да приложи в областта на духовното освен в символи точността на математиката. А това именно отбелязва края на една епоха в историята на човешката мисъл. Чрез формата на неговия дух, Николай Кузански е вече един математик, какъвто ще бъде по-късно Декарт; но той не се осмелява да търси истината, която беше намерил чрез ученото невежество, по пътя на математиката. Той чувствува, как духовният свят се оттегля от човечеството, заличава се пред неговия поглед, става недостъпен за човешката наука; за да може човек отново да се съедини с този духовен свят, той трябва да стане един невежа в основата на своята душа. Такова е чувството, което ни изпълва при четенето на съчинението "За ученото невежество", което Николай Кузански публикува в 1440 година.
В течението на своето развитие западното човечество започна да вярва, че духовният свят беше много близо до него; но впоследствие този свят не преставаше да се отдалечава от човека, който започваше да наблюдава, да схваща външния свят, за да изчезне накрая напълно.
"За ученото невежество" е една публична изповед, че науката на епохата не се намира вече в далечните хоризонти на духовния свят. Само математическите дисциплини се осмеляват да се приближат до него с тяхното сигурно разсъждение, но само в символични формули. Духовната област, отдалечавайки се все повече и повече, изчезва от очите на европейците, за да стори място на една друга област, тази на сетивния свят, на която нашата цивилизация отдава цялото си внимание и пред почитание. Това, което Николай Кузански беше направил за духовния свят, който се заличаваше, служейки си с боязливите математически символи, Николай Коперник ще го извърши със смелост и дързост за сетивния свят, към който той ще приложи математическата мисъл. Докато "De Docta Ignorantia" от 1440 година е едно признание за безсилието пред духовния свят, "De Revo lutionibus orbium celestium" на Коперник, излиза през 1543 година, смело изявява своите права за математическата мисъл над цялата вселена.
към текста >>
"За ученото невежество" е една публична изповед, че науката на епохата не се намира вече в далечните хоризонти на
дух
овния свят.
А това именно отбелязва края на една епоха в историята на човешката мисъл. Чрез формата на неговия дух, Николай Кузански е вече един математик, какъвто ще бъде по-късно Декарт; но той не се осмелява да търси истината, която беше намерил чрез ученото невежество, по пътя на математиката. Той чувствува, как духовният свят се оттегля от човечеството, заличава се пред неговия поглед, става недостъпен за човешката наука; за да може човек отново да се съедини с този духовен свят, той трябва да стане един невежа в основата на своята душа. Такова е чувството, което ни изпълва при четенето на съчинението "За ученото невежество", което Николай Кузански публикува в 1440 година. В течението на своето развитие западното човечество започна да вярва, че духовният свят беше много близо до него; но впоследствие този свят не преставаше да се отдалечава от човека, който започваше да наблюдава, да схваща външния свят, за да изчезне накрая напълно.
"За ученото невежество" е една публична изповед, че науката на епохата не се намира вече в далечните хоризонти на духовния свят.
Само математическите дисциплини се осмеляват да се приближат до него с тяхното сигурно разсъждение, но само в символични формули. Духовната област, отдалечавайки се все повече и повече, изчезва от очите на европейците, за да стори място на една друга област, тази на сетивния свят, на която нашата цивилизация отдава цялото си внимание и пред почитание. Това, което Николай Кузански беше направил за духовния свят, който се заличаваше, служейки си с боязливите математически символи, Николай Коперник ще го извърши със смелост и дързост за сетивния свят, към който той ще приложи математическата мисъл. Докато "De Docta Ignorantia" от 1440 година е едно признание за безсилието пред духовния свят, "De Revo lutionibus orbium celestium" на Коперник, излиза през 1543 година, смело изявява своите права за математическата мисъл над цялата вселена. Духовният свят беше толкова отдалечен от човешкото познание, че и самата математика, казваше Николай Кузански, не можеше да се приближи до него освен чрез заекващи символи.
към текста >>
Дух
овната област, отдалечавайки се все повече и повече, изчезва от очите на европейците, за да стори място на една друга област, тази на сетивния свят, на която нашата цивилизация отдава цялото си внимание и пред почитание.
Той чувствува, как духовният свят се оттегля от човечеството, заличава се пред неговия поглед, става недостъпен за човешката наука; за да може човек отново да се съедини с този духовен свят, той трябва да стане един невежа в основата на своята душа. Такова е чувството, което ни изпълва при четенето на съчинението "За ученото невежество", което Николай Кузански публикува в 1440 година. В течението на своето развитие западното човечество започна да вярва, че духовният свят беше много близо до него; но впоследствие този свят не преставаше да се отдалечава от човека, който започваше да наблюдава, да схваща външния свят, за да изчезне накрая напълно. "За ученото невежество" е една публична изповед, че науката на епохата не се намира вече в далечните хоризонти на духовния свят. Само математическите дисциплини се осмеляват да се приближат до него с тяхното сигурно разсъждение, но само в символични формули.
Духовната област, отдалечавайки се все повече и повече, изчезва от очите на европейците, за да стори място на една друга област, тази на сетивния свят, на която нашата цивилизация отдава цялото си внимание и пред почитание.
Това, което Николай Кузански беше направил за духовния свят, който се заличаваше, служейки си с боязливите математически символи, Николай Коперник ще го извърши със смелост и дързост за сетивния свят, към който той ще приложи математическата мисъл. Докато "De Docta Ignorantia" от 1440 година е едно признание за безсилието пред духовния свят, "De Revo lutionibus orbium celestium" на Коперник, излиза през 1543 година, смело изявява своите права за математическата мисъл над цялата вселена. Духовният свят беше толкова отдалечен от човешкото познание, че и самата математика, казваше Николай Кузански, не можеше да се приближи до него освен чрез заекващи символи. Едно столетие по-късно съща та математика се явява толкова сигурна в себе си и толкова силна, казва Коперник, че тя може да затвори, да обхване сетивния свят във формули, предавайки му по този начин един научен израз. В този интервал от 100 години се роди западната наука.
към текста >>
Това, което Николай Кузански беше направил за
дух
овния свят, който се заличаваше, служейки си с боязливите математически символи, Николай Коперник ще го извърши със смелост и дързост за сетивния свят, към който той ще приложи математическата мисъл.
Такова е чувството, което ни изпълва при четенето на съчинението "За ученото невежество", което Николай Кузански публикува в 1440 година. В течението на своето развитие западното човечество започна да вярва, че духовният свят беше много близо до него; но впоследствие този свят не преставаше да се отдалечава от човека, който започваше да наблюдава, да схваща външния свят, за да изчезне накрая напълно. "За ученото невежество" е една публична изповед, че науката на епохата не се намира вече в далечните хоризонти на духовния свят. Само математическите дисциплини се осмеляват да се приближат до него с тяхното сигурно разсъждение, но само в символични формули. Духовната област, отдалечавайки се все повече и повече, изчезва от очите на европейците, за да стори място на една друга област, тази на сетивния свят, на която нашата цивилизация отдава цялото си внимание и пред почитание.
Това, което Николай Кузански беше направил за духовния свят, който се заличаваше, служейки си с боязливите математически символи, Николай Коперник ще го извърши със смелост и дързост за сетивния свят, към който той ще приложи математическата мисъл.
Докато "De Docta Ignorantia" от 1440 година е едно признание за безсилието пред духовния свят, "De Revo lutionibus orbium celestium" на Коперник, излиза през 1543 година, смело изявява своите права за математическата мисъл над цялата вселена. Духовният свят беше толкова отдалечен от човешкото познание, че и самата математика, казваше Николай Кузански, не можеше да се приближи до него освен чрез заекващи символи. Едно столетие по-късно съща та математика се явява толкова сигурна в себе си и толкова силна, казва Коперник, че тя може да затвори, да обхване сетивния свят във формули, предавайки му по този начин един научен израз. В този интервал от 100 години се роди западната наука. По-рано тя съществуваше само в зародишно състояние.
към текста >>
Докато "De Docta Ignorantia" от 1440 година е едно признание за безсилието пред
дух
овния свят, "De Revo lutionibus orbium celestium" на Коперник, излиза през 1543 година, смело изявява своите права за математическата мисъл над цялата вселена.
В течението на своето развитие западното човечество започна да вярва, че духовният свят беше много близо до него; но впоследствие този свят не преставаше да се отдалечава от човека, който започваше да наблюдава, да схваща външния свят, за да изчезне накрая напълно. "За ученото невежество" е една публична изповед, че науката на епохата не се намира вече в далечните хоризонти на духовния свят. Само математическите дисциплини се осмеляват да се приближат до него с тяхното сигурно разсъждение, но само в символични формули. Духовната област, отдалечавайки се все повече и повече, изчезва от очите на европейците, за да стори място на една друга област, тази на сетивния свят, на която нашата цивилизация отдава цялото си внимание и пред почитание. Това, което Николай Кузански беше направил за духовния свят, който се заличаваше, служейки си с боязливите математически символи, Николай Коперник ще го извърши със смелост и дързост за сетивния свят, към който той ще приложи математическата мисъл.
Докато "De Docta Ignorantia" от 1440 година е едно признание за безсилието пред духовния свят, "De Revo lutionibus orbium celestium" на Коперник, излиза през 1543 година, смело изявява своите права за математическата мисъл над цялата вселена.
Духовният свят беше толкова отдалечен от човешкото познание, че и самата математика, казваше Николай Кузански, не можеше да се приближи до него освен чрез заекващи символи. Едно столетие по-късно съща та математика се явява толкова сигурна в себе си и толкова силна, казва Коперник, че тя може да затвори, да обхване сетивния свят във формули, предавайки му по този начин един научен израз. В този интервал от 100 години се роди западната наука. По-рано тя съществуваше само в зародишно състояние. Върху това столетие, което разделя "De Docta Ignorantia" от "De Revolutionibus Orbium Celestium" трябва да насочим нашия поглед, ако искаме да разберем, как се е образувала нашата наука, да разгледаме съкровищата, с които се е обогатила човешката душа, да проучим онези съкровища, от които тя се е отказа ла.
към текста >>
Дух
овният свят беше толкова отдалечен от човешкото познание, че и самата математика, казваше Николай Кузански, не можеше да се приближи до него освен чрез заекващи символи.
"За ученото невежество" е една публична изповед, че науката на епохата не се намира вече в далечните хоризонти на духовния свят. Само математическите дисциплини се осмеляват да се приближат до него с тяхното сигурно разсъждение, но само в символични формули. Духовната област, отдалечавайки се все повече и повече, изчезва от очите на европейците, за да стори място на една друга област, тази на сетивния свят, на която нашата цивилизация отдава цялото си внимание и пред почитание. Това, което Николай Кузански беше направил за духовния свят, който се заличаваше, служейки си с боязливите математически символи, Николай Коперник ще го извърши със смелост и дързост за сетивния свят, към който той ще приложи математическата мисъл. Докато "De Docta Ignorantia" от 1440 година е едно признание за безсилието пред духовния свят, "De Revo lutionibus orbium celestium" на Коперник, излиза през 1543 година, смело изявява своите права за математическата мисъл над цялата вселена.
Духовният свят беше толкова отдалечен от човешкото познание, че и самата математика, казваше Николай Кузански, не можеше да се приближи до него освен чрез заекващи символи.
Едно столетие по-късно съща та математика се явява толкова сигурна в себе си и толкова силна, казва Коперник, че тя може да затвори, да обхване сетивния свят във формули, предавайки му по този начин един научен израз. В този интервал от 100 години се роди западната наука. По-рано тя съществуваше само в зародишно състояние. Върху това столетие, което разделя "De Docta Ignorantia" от "De Revolutionibus Orbium Celestium" трябва да насочим нашия поглед, ако искаме да разберем, как се е образувала нашата наука, да разгледаме съкровищата, с които се е обогатила човешката душа, да проучим онези съкровища, от които тя се е отказа ла. До там трябва да отидем в миналото, даже и малко преди Николай Кузански, ако искаме наистина да схванем, що е научната мисъл, да знаем това, което науката може да донесе на човечеството, и какъв нов духовен живот може да роди тя.
към текста >>
До там трябва да отидем в миналото, даже и малко преди Николай Кузански, ако искаме наистина да схванем, що е научната мисъл, да знаем това, което науката може да донесе на човечеството, и какъв нов
дух
овен живот може да роди тя.
Духовният свят беше толкова отдалечен от човешкото познание, че и самата математика, казваше Николай Кузански, не можеше да се приближи до него освен чрез заекващи символи. Едно столетие по-късно съща та математика се явява толкова сигурна в себе си и толкова силна, казва Коперник, че тя може да затвори, да обхване сетивния свят във формули, предавайки му по този начин един научен израз. В този интервал от 100 години се роди западната наука. По-рано тя съществуваше само в зародишно състояние. Върху това столетие, което разделя "De Docta Ignorantia" от "De Revolutionibus Orbium Celestium" трябва да насочим нашия поглед, ако искаме да разберем, как се е образувала нашата наука, да разгледаме съкровищата, с които се е обогатила човешката душа, да проучим онези съкровища, от които тя се е отказа ла.
До там трябва да отидем в миналото, даже и малко преди Николай Кузански, ако искаме наистина да схванем, що е научната мисъл, да знаем това, което науката може да донесе на човечеството, и какъв нов духовен живот може да роди тя.
към текста >>
82.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Автор на въпроса: Господин докторът беше толкова любезен и ни разказа за това, какво става, ако
дух
ът напусне тялото.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 21 април 1923 г. Добро утро, господа! Измислихте ли въпрос?
Автор на въпроса: Господин докторът беше толкова любезен и ни разказа за това, какво става, ако духът напусне тялото.
Последната лекция беше разбираема за мен и моите колеги. Но в «Теософия» има едно изречение за това, че когато духът си взема довиждане с тялото, душата още запазва своите страсти. Това е костелив орех за нас. Имам още един въпрос от този вид. Доктор Щайнер: Много добре, задайте ми също и втория въпрос!
към текста >>
Но в «Теософия» има едно изречение за това, че когато
дух
ът си взема довиждане с тялото, душата още запазва своите страсти.
Дорнах, 21 април 1923 г. Добро утро, господа! Измислихте ли въпрос? Автор на въпроса: Господин докторът беше толкова любезен и ни разказа за това, какво става, ако духът напусне тялото. Последната лекция беше разбираема за мен и моите колеги.
Но в «Теософия» има едно изречение за това, че когато духът си взема довиждане с тялото, душата още запазва своите страсти.
Това е костелив орех за нас. Имам още един въпрос от този вид. Доктор Щайнер: Много добре, задайте ми също и втория въпрос! Автор на въпроса: Случайно ми попадна брошура на някой си доктор Хауер[1]. Предполагам, че господин докторът е чел тази брошура и вече знае за нея.
към текста >>
Но към това се добавя и нещо друго: след смъртта човек в толкова малка степен може правилно да вижда
дух
овно в този
дух
овен свят, където сега встъпва, колкото малко може веднага да вижда тук, във физическия свят, детето.
Наличието на отвикване ни дава основание да говорим за остатъчни желания. Нима това е непонятно? (Отговор: съвсем ясно е!) И така, след смъртта остават желания към физическото тяло и въобще към живота, но не жажда или глад, тъй като за последните е необходим стомах; човек вече не го притежава, стомахът са го положили в гроба. Но човек след смъртта има силно влечение, страстно желание да види всичко, което той е виждал в течение на живота.
Но към това се добавя и нещо друго: след смъртта човек в толкова малка степен може правилно да вижда духовно в този духовен свят, където сега встъпва, колкото малко може веднага да вижда тук, във физическия свят, детето.
Виждането трябва първо да се овладее. Трябва отначало да се врасне в духовния свят. И така, следователно първото състояние след смъртта - една трета от живота - се състои в това, че човек още е глух и сляп за духовния свят, но има страстно влечение към физическия свят. Това състояние настъпва след два-три дена, в течение на които, както ви казах, умрелият ретроспективно съзерцава. И едва когато се отучи от това (състоянието на желания), той враства в духовния свят и може да възприема по духовен начин.
към текста >>
Трябва отначало да се врасне в
дух
овния свят.
(Отговор: съвсем ясно е!) И така, след смъртта остават желания към физическото тяло и въобще към живота, но не жажда или глад, тъй като за последните е необходим стомах; човек вече не го притежава, стомахът са го положили в гроба. Но човек след смъртта има силно влечение, страстно желание да види всичко, което той е виждал в течение на живота. Но към това се добавя и нещо друго: след смъртта човек в толкова малка степен може правилно да вижда духовно в този духовен свят, където сега встъпва, колкото малко може веднага да вижда тук, във физическия свят, детето. Виждането трябва първо да се овладее.
Трябва отначало да се врасне в духовния свят.
И така, следователно първото състояние след смъртта - една трета от живота - се състои в това, че човек още е глух и сляп за духовния свят, но има страстно влечение към физическия свят. Това състояние настъпва след два-три дена, в течение на които, както ви казах, умрелият ретроспективно съзерцава. И едва когато се отучи от това (състоянието на желания), той враства в духовния свят и може да възприема по духовен начин. Тогава той няма повече страсти към физическия свят. И така, този, който може да съди за душевния живот, може да съди и за това, което остава от физическия живот.
към текста >>
И така, следователно първото състояние след смъртта - една трета от живота - се състои в това, че човек още е глух и сляп за
дух
овния свят, но има страстно влечение към физическия свят.
И така, след смъртта остават желания към физическото тяло и въобще към живота, но не жажда или глад, тъй като за последните е необходим стомах; човек вече не го притежава, стомахът са го положили в гроба. Но човек след смъртта има силно влечение, страстно желание да види всичко, което той е виждал в течение на живота. Но към това се добавя и нещо друго: след смъртта човек в толкова малка степен може правилно да вижда духовно в този духовен свят, където сега встъпва, колкото малко може веднага да вижда тук, във физическия свят, детето. Виждането трябва първо да се овладее. Трябва отначало да се врасне в духовния свят.
И така, следователно първото състояние след смъртта - една трета от живота - се състои в това, че човек още е глух и сляп за духовния свят, но има страстно влечение към физическия свят.
Това състояние настъпва след два-три дена, в течение на които, както ви казах, умрелият ретроспективно съзерцава. И едва когато се отучи от това (състоянието на желания), той враства в духовния свят и може да възприема по духовен начин. Тогава той няма повече страсти към физическия свят. И така, този, който може да съди за душевния живот, може да съди и за това, което остава от физическия живот. А остава, разбира се, не само приятното.
към текста >>
И едва когато се отучи от това (състоянието на желания), той враства в
дух
овния свят и може да възприема по
дух
овен начин.
Но към това се добавя и нещо друго: след смъртта човек в толкова малка степен може правилно да вижда духовно в този духовен свят, където сега встъпва, колкото малко може веднага да вижда тук, във физическия свят, детето. Виждането трябва първо да се овладее. Трябва отначало да се врасне в духовния свят. И така, следователно първото състояние след смъртта - една трета от живота - се състои в това, че човек още е глух и сляп за духовния свят, но има страстно влечение към физическия свят. Това състояние настъпва след два-три дена, в течение на които, както ви казах, умрелият ретроспективно съзерцава.
И едва когато се отучи от това (състоянието на желания), той враства в духовния свят и може да възприема по духовен начин.
Тогава той няма повече страсти към физическия свят. И така, този, който може да съди за душевния живот, може да съди и за това, което остава от физическия живот. А остава, разбира се, не само приятното. Ако някой е имал силно влечение постоянно да бие други хора, това страстно желание да бие остава в него, и тогава той трябва да се отучи от всичко това. Такива са тези неща, ако се надникне в тях.
към текста >>
Следователно трябва да виждаме
дух
а не само в земния човек или на Земята въобще, но и в целия Космос.
Тук, разбира се, се имат предвид не планетите, а неподвижните звезди. Този, който не желае нищо да знае за този свят, постъпва като хората, твърдящи, че мисловните сили изхождат изключително от главния мозък. Ако оставям следи от крака в меката почва, то някакъв приземил се марсианец може да си въобрази, че следите от крака произхождат от самата Земя, че тя издига някъде пясъка нагоре, а някъде го привлича надолу; но всъщност това, разбира се, не е така, просто аз притискам този пясък, намирайки се навън. Така и гънките на моя главен мозъка се образуват под влияние отвън, произхождайки от произвежданото от душата мислене. Така стои работата и с тези участъци суша, които преминават над Земята; те се удържат от звездните констелации.
Следователно трябва да виждаме духа не само в земния човек или на Земята въобще, но и в целия Космос.
Само си представете, господа, че древните хора отлично са знаели тези неща, макар и да са ги знаели по съвсем различен начин, отколкото днес ние. Искам да ви приведа едно доказателство. Имало е един велик гръцки философ, който е живял няколко столетия преди Рождество Христово, когото са наричали Платон[3]. Той много е знаел. Според неговите разкази един от най-мъдрите му съплеменници Солон, законодател в Древна Гърция, е бил някога в Египет.
към текста >>
Така ние стигаме до това, да кажем: имало е древно време, когато хората благодарение на собствената им природа са знаели, че
дух
овността е разпространена навсякъде.
Ние сме усвоявали абстрактното знание. Това ни е било нужно заради нашата свобода. Защото в древността хората не са били свободни (има се предвид не социалното положение, а психическото състояние - бел. пр.), те не са били свободни, затова пък са знаели доста повече. Както ви казах, Лесинг смятал, че тези древни хора са знаели значително повече, отколкото по-късните.
Така ние стигаме до това, да кажем: имало е древно време, когато хората благодарение на собствената им природа са знаели, че духовността е разпространена навсякъде.
За това хората са знаели доста много. Имало е например един римски император Юлиан[4] в VI век след Рождество Христово. Този Юлиан учил при тези хора, които още са владеели отчасти азиатското знание. Той е казвал: съществува не едно, а три Слънца. Първото Слънце -това е физическото Слънце, второто Слънце - това е душевното Слънце, и третото Слънце - това е духовното Слънце.
към текста >>
Първото Слънце -това е физическото Слънце, второто Слънце - това е душевното Слънце, и третото Слънце - това е
дух
овното Слънце.
Така ние стигаме до това, да кажем: имало е древно време, когато хората благодарение на собствената им природа са знаели, че духовността е разпространена навсякъде. За това хората са знаели доста много. Имало е например един римски император Юлиан[4] в VI век след Рождество Христово. Този Юлиан учил при тези хора, които още са владеели отчасти азиатското знание. Той е казвал: съществува не едно, а три Слънца.
Първото Слънце -това е физическото Слънце, второто Слънце - това е душевното Слънце, и третото Слънце - това е духовното Слънце.
Първото от тях е видимо за нас, докато другите две са невидими. Ето какво е казвал този Юлиан. Станало нещо знаменателно. Юлиан в историята е бил подложен на оклеветяване и опозоряване, тъй като не е вярвал в християнството. Обаче той е вярвал в това, което са знаели хората до християнството.
към текста >>
Ето в какво е работата: както вие във вашето тяло имате душа и
дух
, така и Слънцето има Душа и
Дух
.
Но поради това, че за египтяните писмото е било свещено, ние нямаме право да отричаме, че в други отношения са били мъдри и са знаели за тези неща, които едва сега, малко по малко се възраждат в антропософията, макар и в съвсем друга форма. Те са ги притежавали, а ние, сънувайки, знаем за тях; а това е съвсем друга форма. Само помислете за това, че в древността въобще отношението към много неща е било съвсем различно от днес. Египтяните са били много разумни. Виждате ли, Юлиан е бил прав.
Ето в какво е работата: както вие във вашето тяло имате душа и дух, така и Слънцето има Душа и Дух.
Това ви казва този, който е познал душевното. Той не казва, че венерината мухоловка има душа, защото би било глупост да се каже, че всичко, извършващо целенасочени движения, има душа. Но той знае, че ако свети светлина, значи има душа, движещото е душевното; знаещият възприема това. И така, било е известно: Слънцето съдържа в себе си живо Същество. Знаете какво се разказва: в Палестина в определено време се родил Исус от Назарет.
към текста >>
На Него му се открило благодарение на древното знание: целият Космос и Слънцето съдържат Душа и
Дух
.
Но благодарение на това признали, че той бил много надарено момче. Продължавал да расте и когато бил на тридесет години, в Него съвсем внезапно нещо се изменило. Това е факт: съвсем внезапно нещо в Него се изменило. Какво се изменило в Него, когато Исус бил на тридесет години? Когато Исус бил на тридесет години, в Него се открило - макар това да е било подготвено от Неговото предишно велико знание, - в Него се открило това, за което по това време вече не знаели, което са притежавали само някои тайни учители на основата на древната мъдрост, от които по-късно това е могъл да намери Юлиан.
На Него му се открило благодарение на древното знание: целият Космос и Слънцето съдържат Душа и Дух.
Той почнал да се прониква с това, което е живеело в Космоса, защото узнал за него. Да знаеш за нещо, значи да го имаш. Тогава, в миналото хората е трябвало да възприемат тези неща в образи. Това, което днес ви говоря, може да се изрази в такава (понятийна) форма едва от XV век. По-рано такива понятия не са имали.
към текста >>
Изразявали са се по такъв начин: «гълъб се спусна долу и той прие
Светия
Дух
в себе си».
Той почнал да се прониква с това, което е живеело в Космоса, защото узнал за него. Да знаеш за нещо, значи да го имаш. Тогава, в миналото хората е трябвало да възприемат тези неща в образи. Това, което днес ви говоря, може да се изрази в такава (понятийна) форма едва от XV век. По-рано такива понятия не са имали.
Изразявали са се по такъв начин: «гълъб се спусна долу и той прие Светия Дух в себе си».
Това е ставало така, че умеещият да възприема е знаел: с Него нещо става. Той е изразявал това и ето, в Евангелието стои: «И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.» (Матей 3, 17). По-правилен би бил преводът: «Този е Моят възлюбен Син, днес Аз Го родих». Това означава, че станалото на тридесетата година би било по-правилно да се разбира като второ рождение. При раждането на Исус е бил роден именно Исус, който е бил по-надарен от другите, но още не е имал в Себе си посоченото чувство.
към текста >>
От гледна точка на
дух
овната наука изследвах какво стои зад това и открих: било е родено не едно дете, а са били родени две деца Исус[6].
Обаче Гьоте не е можел да съчинява от тригодишен; той е получил тази възможност на девет години. Той би трябвало да каже: прекрасно, от майка си съм наследил пристрастието да съчинявам, то е преминало в мен от майка ми, то е влязло в мен от майка ми. Казвам ви всичко това, за да направя за вас по-понятно как се разреши моето безпокойство по повод противоречията в Евангелията. Отначало взех две Евангелия, от Матей и от Лука. Нито един човек точно не знае, защо тези две родословия си противоречат едно на друго, даже ако не смята пренебрежително, че това е измислица.
От гледна точка на духовната наука изследвах какво стои зад това и открих: било е родено не едно дете, а са били родени две деца Исус[6].
И двете момчета са носили името Исус. Не трябва да се учудваме много на това; ако в Австрия едно момче го нарекат Йосиф, никой няма да се учуди, ако друго момче, родено по същото това време също го нарекат Йосиф. Не е чудно, ако две момчета се наричат Сеп или Франц. Така не следва да се удивяваме и на това, че тогава всяко от двете деца са го нарекли Исус. Двете са живели заедно до дванадесет години.
към текста >>
Оттук виждате, че основният закон, съблюдаван в естествознанието, законът за причината и следствието, законът за причинно-следствената връзка, се съблюдава и в
дух
овната наука.
Докато другият евангелист, Лука, описва другото дете Исус. По такъв начин двамата (евангелисти) се съгласуват един с друг. Не съм си измислил това. То ми беше дадено в резултат на изследванията. Затова аз говоря за две деца Исус, изхождайки от тази наука, (от тези познавателни възможности), които другите не притежават.
Оттук виждате, че основният закон, съблюдаван в естествознанието, законът за причината и следствието, законът за причинно-следствената връзка, се съблюдава и в духовната наука.
Не може да се изхожда от такъв род изказвания: «е, измислили някакви две деца; едното дете Исус е измислил Матей, другото дете Исус го е измислил Лука». По времето, когато са писани Евангелието от Матей и Евангелието от Лука, за такива измислици въобще дума не може да става. Хората (от това време) говорели образно; но те нищо не измисляли, тъй като се отнасяли към тези неща толкова сериозно, че няколко века по-рано в Египет са осъждали на смърт тези, които са записвали нещо неправилно. В древността никой не е смеел да бъде лекомислен и да казва, че хората нещо са измислили. Те са се изразявали, използвайки образи, но никога не би им хрумнало да измислят нещо.
към текста >>
Много от това, което днес твърди
дух
овната наука, се открива, макар и в различна форма - защото в същата форма него го няма, - при древните гностици, които са писали в древността.
Ето каква атестация получаваш от тези хора. Щом само нещо кажеш и те казват: той не казва нищо ново. Ако пиша книга по геометрия, аз, разбира се, трябва да спомена теоремата на Питагор; тя е била открита от Питагор 600 години преди Рождество Христово. Макар и да ви казвам много нови неща, за теоремата на Питагор също трябва да спомена; днес ще почна да я доказвам по друг начин, но тя е включена в съдържанието. Никой не може да бъде упрекван за това, че нещо вече известно по-рано, но забравено, се открива отново!
Много от това, което днес твърди духовната наука, се открива, макар и в различна форма - защото в същата форма него го няма, - при древните гностици, които са писали в древността.
По времето на Христос и по-късно е имало такива гностици. Те са записвали сведения от древната мъдрост, но са го правели, изхождайки не от науката, а от древното знание, не така, както се прави това в антропософията. Хората сравняват това, което казва антропософията, и това, което стои при гностиците. Има малко сходство между съобщенията на антропософията и съобщенията на гностиците, доколкото те са истинни. Тогава (критиците) казват: той не казва нищо различно от това, което са казвали другите!
към текста >>
Виждате ли, след като открих това, открих, основавайки се изключително на
дух
овното изследване, съществуването на двете деца Исус, които до дванадесет години са живели заедно, не ми беше известно нищо друго, потвърждаващо този факт.
Но така правят днешните учени. На едната страница казват: други вече многократно са казвали това. На другата страница казват: той не казва нищо ново, всичко ни е отдавна известно! Да, но ако всичко ви е вече известно, защо се браните по този повод? А на по другата страница, ако се появи нещо, което не знаят, те го обявяват за недостоверно.
Виждате ли, след като открих това, открих, основавайки се изключително на духовното изследване, съществуването на двете деца Исус, които до дванадесет години са живели заедно, не ми беше известно нищо друго, потвърждаващо този факт.
След това веднъж видяхме една картина в Торино[7]. Картината беше много необичайна. На нея (е изобразена) майката на Исус и две деца, но едното от тях не е Йоан, тъй като Йоан е известен по всички картини, където Исус и Йоан са изобразени едновременно. Но тук се намират две деца, които доста си приличат, но все пак не могат да са братя; приликата между тях не е достатъчна. Ясно е, че това са двама малки приятели.
към текста >>
Този, комуто са известни фактите, когато две деца говорят на език, непонятен за възрастните и имат общо
дух
овно начало, към което възрастните са непричастни - който разбира това, разбира и всичко, което казвам за двете деца Исус до тяхната дванадесета година.
Оттук виждате как един може да бъде подложен на влиянието на друг. Защо едното дете Исус, умряло на дванадесет години, да не може да знае това, което въобще е непонятно на нито един човек? Този, който знае тези факти, все още преживява това. По такъв начин тук не се твърди нищо друго освен това, което може да бъде в пълния смисъл научен (факт). Хора, които не желаят да оценяват тези проблеми от научна гледна точка, не могат по правилен начин да съединят фактите.
Този, комуто са известни фактите, когато две деца говорят на език, непонятен за възрастните и имат общо духовно начало, към което възрастните са непричастни - който разбира това, разбира и всичко, което казвам за двете деца Исус до тяхната дванадесета година.
Няма нищо удивително в това, че такова събитие е носило изключителен характер. Това не се случва всеки ден. Във формата, в която е станало, това е станало в земната история само веднъж; освен това от тридесетата година необикновено просветление е обхванало този Човек. Виждате ли, тук историята на Христос се преобразува в наука, става обект на истинското познание. Тук нищо не може да се направи; тя се преобразува именно благодарение на познанието като такова.
към текста >>
Върху този зародиш трябва да действа Мировият
Дух
,
Дух
ът на Космоса.
Можем да кажем: И така, Исус от дванадесетата си година е бил в някакъв смисъл просветлен, благодарение на другия, който умрял. Но от тридесетата година той отново съвсем внезапно станал друг, което евангелистите изразяват, казвайки: долетя гълъб долу и се спусна върху Него. Да, господа, факт е, че Той е станал друг. Какво е станало? Обяснявал съм ви: когато ще се ражда дете, има зародиш.
Върху този зародиш трябва да действа Мировият Дух, Духът на Космоса.
Не е чудно, че върху зародиша действа Духът на Космоса, защото той действа даже на острова Англия, както видяхме. Изхождайки само от земни явления, не може да се обясни това, което е станало с Исус на тридесетата година от живота. Както човек възниква посредством оплождане, когато едно начало е подложено на влиянието на друго, по същия начин тогава върху тридесетгодишния Исус е оказал влияние целият Космос, оплождайки Неговото душевно-духовно начало, така че той благодарение на това станал Исус Христос, или по-добре е да кажем, Христос Исус. Какво означава това? Христос означава този, който е просветлен.
към текста >>
Не е чудно, че върху зародиша действа
Дух
ът на Космоса, защото той действа даже на острова Англия, както видяхме.
Но от тридесетата година той отново съвсем внезапно станал друг, което евангелистите изразяват, казвайки: долетя гълъб долу и се спусна върху Него. Да, господа, факт е, че Той е станал друг. Какво е станало? Обяснявал съм ви: когато ще се ражда дете, има зародиш. Върху този зародиш трябва да действа Мировият Дух, Духът на Космоса.
Не е чудно, че върху зародиша действа Духът на Космоса, защото той действа даже на острова Англия, както видяхме.
Изхождайки само от земни явления, не може да се обясни това, което е станало с Исус на тридесетата година от живота. Както човек възниква посредством оплождане, когато едно начало е подложено на влиянието на друго, по същия начин тогава върху тридесетгодишния Исус е оказал влияние целият Космос, оплождайки Неговото душевно-духовно начало, така че той благодарение на това станал Исус Христос, или по-добре е да кажем, Христос Исус. Какво означава това? Христос означава този, който е просветлен. А Исус е обикновено име, срещащо се в Палестина, както днес в Австрия някой носи името Йосиф, или в Швейцария се нарича еди-как си и подобни имена могат да се намерят във всеки дом.
към текста >>
Както човек възниква посредством оплождане, когато едно начало е подложено на влиянието на друго, по същия начин тогава върху тридесетгодишния Исус е оказал влияние целият Космос, оплождайки Неговото душевно-
дух
овно начало, така че той благодарение на това станал Исус Христос, или по-добре е да кажем, Христос Исус.
Какво е станало? Обяснявал съм ви: когато ще се ражда дете, има зародиш. Върху този зародиш трябва да действа Мировият Дух, Духът на Космоса. Не е чудно, че върху зародиша действа Духът на Космоса, защото той действа даже на острова Англия, както видяхме. Изхождайки само от земни явления, не може да се обясни това, което е станало с Исус на тридесетата година от живота.
Както човек възниква посредством оплождане, когато едно начало е подложено на влиянието на друго, по същия начин тогава върху тридесетгодишния Исус е оказал влияние целият Космос, оплождайки Неговото душевно-духовно начало, така че той благодарение на това станал Исус Христос, или по-добре е да кажем, Христос Исус.
Какво означава това? Христос означава този, който е просветлен. А Исус е обикновено име, срещащо се в Палестина, както днес в Австрия някой носи името Йосиф, или в Швейцария се нарича еди-как си и подобни имена могат да се намерят във всеки дом. Мнозина са носили името Исус, а Христос са Го наричали, тъй като е станало посоченото просветление. Господа, ако четете моята книга «Християнството като мистичен факт», там ще намерите следните указания: това просветление още преди е можело да се предизвика изкуствено в някои хора, макар и само в малък мащаб, в малка степен.
към текста >>
Ще стане и следното: хората, които днес говорят като гореспоменатия доктор Хауер, ще изчезнат, и това, което днес е принудено да действа, макар и не физически, а
дух
овно в ка-такомбите, ще действа явно!
Под религия тогава подразбирали само връзка - religere = свързвам; със своята религия християните се занимавали под земята. Какво се случило след две столетия? Римляните в техния древен вид повече не съществували. Техните забавления, когато заради зрелището в цирковете горели хора, изчезнали, защото на тяхно място дошли християните. Така е устроен светът.
Ще стане и следното: хората, които днес говорят като гореспоменатия доктор Хауер, ще изчезнат, и това, което днес е принудено да действа, макар и не физически, а духовно в ка-такомбите, ще действа явно!
Само трябва да се види, че става дума за истинската наука, да се види как злобеят по повод на идването й тези, който не са учили толкова много! Когато се върна отново, ще можем да продължим това по-нататък. Но най-съществените черти на този път вече ги видяхте. [1] брошура на някой си доктор Хауер: Й. В. Хауер «Възникване и същност на антропософията», Щутгарт 1922 г.
към текста >>
Индивидуалността на Юлиан е играла изключително голяма роля в
дух
овния живот на човечеството.
[4] римски император Юлиан: Флавий Клавдий Юлиан, наричан също Юлиан Апостат (Отстъпник), 332-363 сл. Р. Х. Относно учението за тройното Слънце виж също Лондонските лекции от 24 април 1922 г. в цикъла «Слънчевата Мистерия и Мистериите на смъртта и възкресението», 12 лекции в различни градове, библ. № 211.
Индивидуалността на Юлиан е играла изключително голяма роля в духовния живот на човечеството.
Според съобщенията на Р. Щайнер – виж том 238 – вечната индивидуалност Юлиан – Херцелайде, майката на историческия Парсифал – монахинята Гросвила, покровителката на школата в Шартр – Тихо де Брахе, великият датски астроном – тази вечна индивидуалност е инспирирала философа Шелинг. [5] «От баща си имам тялото»: виж Ксений 6, 32. [6] две деца Исус: Виж Р. Щайнер. «Духовното ръководство на човека и човечеството» 1911, библ. №15.
към текста >>
«
Дух
овното ръководство на човека и човечеството» 1911, библ. №15.
Индивидуалността на Юлиан е играла изключително голяма роля в духовния живот на човечеството. Според съобщенията на Р. Щайнер – виж том 238 – вечната индивидуалност Юлиан – Херцелайде, майката на историческия Парсифал – монахинята Гросвила, покровителката на школата в Шартр – Тихо де Брахе, великият датски астроном – тази вечна индивидуалност е инспирирала философа Шелинг. [5] «От баща си имам тялото»: виж Ксений 6, 32. [6] две деца Исус: Виж Р. Щайнер.
«Духовното ръководство на човека и човечеството» 1911, библ. №15.
[7] След това веднъж видяхме една картина в Торино: виж съобщението на Хели Краузе-Цимер в главата «Групата Спанзоти-Ферари-Джиовинони» и «Картината в Торино» в книгата и «Двете деца Исус в изобразителното изкуство», Щутгарт, 1977 г.
към текста >>
83.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Това качество те донасят със себе си от живота в
дух
а, от
дух
овния живот, предшестващ слизането им на Земята.
Необходимо е така да се разпределят предметите - което ние и правим във Валдорфското училище, - че те да съответстват на нивото на децата, да им подхождат. Но общо взето на децата им се налага да учат извънредно много от това, което съвсем не им подхожда, не им съответства. С това, което не им подхожда, възрастните се справят по-добре от децата. Но днес, господа, хората съвсем не отделят внимание на това, какво се насажда, какво се натъпква в децата от това, че те се обучават на четене и писане. На този, който слуша с разбиране, децата казват изключително умни неща.
Това качество те донасят със себе си от живота в духа, от духовния живот, предшестващ слизането им на Земята.
Така едното дете Исус донесло със себе си изключително много. Вследствие от това, че двете деца Исус били другарчета в игрите, те знаели всъщност същото това. Но ето че едното от тях умряло. И Евангелието сега разказва - доколкото на хората там това им е импонирало повече - именно за едното дете Исус. Но по-късно тези Евангелия стават непонятни, те не се разбират.
към текста >>
Казвал съм ви: наистина в продължение на дълги години, - от
дух
овнонаучна гледна точка - се занимавах с този въпрос и стигнах до следното: става дума за две деца Исус, така че Евангелието от Матей говори за друго дете Исус за разлика от Евангелието от Лука.
И Евангелието сега разказва - доколкото на хората там това им е импонирало повече - именно за едното дете Исус. Но по-късно тези Евангелия стават непонятни, те не се разбират. Прочетете днес Евангелието от Матей и Евангелието от Лука; те си противоречат помежду си. Цялото родословие на Исус в Евангелието от Матей се описва различно от това в Евангелието от Лука. Защо? Да, защото тези родословия се отнасят действително за две различни деца Исус.
Казвал съм ви: наистина в продължение на дълги години, - от духовнонаучна гледна точка - се занимавах с този въпрос и стигнах до следното: става дума за две деца Исус, така че Евангелието от Матей говори за друго дете Исус за разлика от Евангелието от Лука.
Едното от тях умряло на дванадесет години, другото останало. Когато в Евангелието се казва: «Исус напреднал в мъдрост, дух и сили», това се отнася само за едното от тях. Виждате ли, измина немалко време, откакто открих - за което съм ви казвал, - че са съществували две такива деца Исус. Беше неизвестно, има ли някакви исторически свидетелства за съществуването две деца Исус, докато веднъж в Северна Италия ние не срещнахме една картина[3]. Тя изобразяваше сцената с Исус в храма, когато той дава наставления на учителите.
към текста >>
Когато в Евангелието се казва: «Исус напреднал в мъдрост,
дух
и сили», това се отнася само за едното от тях.
Прочетете днес Евангелието от Матей и Евангелието от Лука; те си противоречат помежду си. Цялото родословие на Исус в Евангелието от Матей се описва различно от това в Евангелието от Лука. Защо? Да, защото тези родословия се отнасят действително за две различни деца Исус. Казвал съм ви: наистина в продължение на дълги години, - от духовнонаучна гледна точка - се занимавах с този въпрос и стигнах до следното: става дума за две деца Исус, така че Евангелието от Матей говори за друго дете Исус за разлика от Евангелието от Лука. Едното от тях умряло на дванадесет години, другото останало.
Когато в Евангелието се казва: «Исус напреднал в мъдрост, дух и сили», това се отнася само за едното от тях.
Виждате ли, измина немалко време, откакто открих - за което съм ви казвал, - че са съществували две такива деца Исус. Беше неизвестно, има ли някакви исторически свидетелства за съществуването две деца Исус, докато веднъж в Северна Италия ние не срещнахме една картина[3]. Тя изобразяваше сцената с Исус в храма, когато той дава наставления на учителите. Забележително е това, че тук присъства второто дете Исус. Тук то си отива.
към текста >>
Именно ирационалността на църковната догматика, допълнена с представите на Кант за принципната невъзможност за познаване на
дух
овните явления, обявени за обект изключително на вярата, създали пропаст между наука и религия, създали двойственост между теологичната и научно-философската истина.
Такова явление в древността е било напълно възможно, даже и днес е възможно нещо подобно. И така, трябва да си представите, че Исус от Назарет, Този, останалият, в тридесетата Си година от живота бил просветлен от това, което наричат Христос. Той (Христос) влязъл в него (Исус), както в Кекуле е влязла теорията за бензола. И вследствие от това Той (Исус) станал съвсем друг Човек. (Читателят не трябва да се смущава от известната вулгарност на такова сравнение, ако отчете, че тези лекции не са се изнасяли пред благочестиви вярващи, а в среда от протестанти и атеисти, много от които, или не признавали Божествеността на Христос Исус, смятайки Го за обикновен човек, или въобще не вярвали, отхвърляйки църковните догми вследствие на тяхната ирационалност.
Именно ирационалността на църковната догматика, допълнена с представите на Кант за принципната невъзможност за познаване на духовните явления, обявени за обект изключително на вярата, създали пропаст между наука и религия, създали двойственост между теологичната и научно-философската истина.
Такава двойственост разкъсва съзнанието на съвременния човек. Христологията на Щайнер, както и цялата антропософия се стремят да построят мост през тази пропаст. - Бел. пр.) И тогава тези, които разбирали това, почнали да говорят: римляните имат «бог» на трона. Този «бог» на трона, казвали те, е поставен от обикновената земна власт.
към текста >>
Виждате ли, в днешно време, за да се направи отделният човек умен, в
дух
а на нашето време, съществуват висши учебни заведения.
Християните казвали: нашият Бог не е поставен от хората, той е поставен от самите всемирни Власти. Но те е трябвало да казват и нещо друго. Виждате ли, това, което се е говорело навремето за Исус, не е носило още толкова неопределен характер, като това, което аз сега ви съобщавам. Аз трябва бавно и постепенно да правя тези съобщения, защото този въпрос като цяло носи неясен и неопределен характер, нали така? Въпросът преди е бил по-определен и ето по какъв начин.
Виждате ли, в днешно време, за да се направи отделният човек умен, в духа на нашето време, съществуват висши учебни заведения.
След дълго пребиваване в гимназия или реално училище, където умът се тренира, човек постъпва във висше учебно заведение. Тук неговият ум, неговият разсъдък окончателно се шлифоват. Обаче вие в никакъв случай няма да откриете, че випускниците на университета стават там други хора; не, тяхното обучение носи чисто външен характер. Това във всеки случай е било съвсем различно в древността. В древността не са съществували университети, театри и училища наред с църквата, а всичко е било обединено в едно цяло, което се наричало Мистерии.
към текста >>
Тази сила на Слънцето в мистичен, в
дух
овен смисъл влязла в Исус.
Този, който в дълбока древност е изучавал тайните на Слънцето, се наричал слънчев ученик, ученик на Слънцето, а по-късно, когато обучението му завършвало, той се наричал слънчев майстор. Това, което внезапно познал на тридесетата година от живота Исус от Назарет, е било тази слънчева Премъдрост. Този слънчева Премъдрост слязла върху него. Вероятно сте виждали, че растението, намирайки се върху Земята, отлично се раззеленява, набира сила, но долу, под земята, намирайки се в мазето, то е съвсем бледо и безсилно. Силата на Слънцето не стига до него.
Тази сила на Слънцето в мистичен, в духовен смисъл влязла в Исус.
И тези, които разбирали това, казали; сега в Исус влезе Христос. Виждате ли, в този момент станало забележително събитие. Юдеите, които живеели основно тук, в Палестина, (изобразява го на рисунка - рисунката липсва), отдавна слушали от своите пророци: някога трябва да стане някакво събитие; Земята може да получи наставление непосредствено от мировото пространство, от Космоса. Обаче - можете да бъдете уверени в това - ако в наше време някой беше написал драмата «Вилхелм Тел», както я е написал Фр. Шилер, и драмата беше поставена в театъра, хората биха казали така: що за глупости, това за нищо не става.
към текста >>
Работа би стояла така, както със
светия
хитон от Трир, където хората също казват: неизвестно е, носил ли е този свят хитон от Трир самият Христос, но понеже мнозина вярват в това, и ние вярваме!
Но много хора постепенно повярвали, че там е възкръснал Христос. И щом вече се е установило такова пасхално вярване, ние смятаме, че трябва да се придържаме към него». Виждате ли, веднъж, доста отдавна аз поставих този въпрос в Берлинската асоциация «Джордано Бруно». Председател беше един учен. Той смяташе себе си за доста компетентен по дадения въпрос и заяви: Харнак не може да твърди нищо подобно, защото такова твърдение би било равносилно, че следва да се вярва не в това, което действително е станало, а само в това, в което хората вече са повярвали!
Работа би стояла така, както със светия хитон от Трир, където хората също казват: неизвестно е, носил ли е този свят хитон от Трир самият Христос, но понеже мнозина вярват в това, и ние вярваме!
Така се изказа протестантът за католическата вяра в светия хитон от Трир. Или друг пример във връзка с костите на свети Антоний. При точно изследване се откри, че това са кости на теленце. В този случай вярващите също не бяха обезпокоени от случилото се и казаха: няма значение какво има там в действителност, главното е в какво вярват хората. Но работата съвсем не в това, а именно какво точно всъщност е станало!
към текста >>
Така се изказа протестантът за католическата вяра в
светия
хитон от Трир.
И щом вече се е установило такова пасхално вярване, ние смятаме, че трябва да се придържаме към него». Виждате ли, веднъж, доста отдавна аз поставих този въпрос в Берлинската асоциация «Джордано Бруно». Председател беше един учен. Той смяташе себе си за доста компетентен по дадения въпрос и заяви: Харнак не може да твърди нищо подобно, защото такова твърдение би било равносилно, че следва да се вярва не в това, което действително е станало, а само в това, в което хората вече са повярвали! Работа би стояла така, както със светия хитон от Трир, където хората също казват: неизвестно е, носил ли е този свят хитон от Трир самият Христос, но понеже мнозина вярват в това, и ние вярваме!
Така се изказа протестантът за католическата вяра в светия хитон от Трир.
Или друг пример във връзка с костите на свети Антоний. При точно изследване се откри, че това са кости на теленце. В този случай вярващите също не бяха обезпокоени от случилото се и казаха: няма значение какво има там в действителност, главното е в какво вярват хората. Но работата съвсем не в това, а именно какво точно всъщност е станало! Всъщност Библията по удивителен начин разказва за станалото, само че хората не обръщат внимание как е разказано за това там.
към текста >>
Това създава определено разположение на
дух
а, определено настроение.
То е образувало голяма пукнатина и тялото е било прието от Земята, така че действително него повече го е нямало тук. Учениците са виждали не това физическо тяло, а етерното, свръхсетивното тяло. Жените и учениците са виждали Христос в етерно тяло, не Исус от Назарет, а Христос, виждали са това, което сега е било преобразеният, вътрешен човек. Разбира се, можете да си представите какво величествено впечатление е направило ставащото на учениците. Представете си само, ако някой сред вас, с когото много приятелски сте се сродили, бива откъснат от вас и разпънат на Голгота - както днес наричат това място, - а вие оставате вътрешно свързан с разпънатия.
Това създава определено разположение на духа, определено настроение.
Именно това настроение е позволило на учениците ясновидски да съзерцават ставащото. Те даже по-често, отколкото се съобщава в Евангелията, действително са виждали Христос в първите дни. Но това е бил свръхсетивният Христос. Виждате ли, четейки Посланията на апостол Павел, вие четете за широко известното явяване в Дамаск, което е преживял Павел. Близо до Дамаск той изпитал своего рода сънно състояние, при което му се явил Христос.
към текста >>
Щайнер в лекцията от 9.7.1918г., том 181 пророчески охарактеризирал болшевишкото правителство на Ленин-Троцки: «Нашите съвременници трябва да са в състояние да съдят за такива хора като Ленин и Троцки; нашите съвременници би трябвало да виждат в тях най-големи, най-активни врагове на истинското
дух
овно развитие на човечеството, врагове, каквито не е имало нито в периода на толкова отблъскващия – според описанията – римски цезаризъм, нито по времето на прословутите герои от Ренесанса».
Въпросът беше много удачен, защото днес е ден преди Възнесение и след десет дни ще настъпи Петдесятница. Много се радвам, че можахме да говорим за това. Сега трябва да заминавам за Норвегия. След това ще ви съобщя кога ще бъде следващата лекция. Довиждане! [1] Трябва само както следва да се погледне към това: пет години преди изнасянето на тази лекция Р.
Щайнер в лекцията от 9.7.1918г., том 181 пророчески охарактеризирал болшевишкото правителство на Ленин-Троцки: «Нашите съвременници трябва да са в състояние да съдят за такива хора като Ленин и Троцки; нашите съвременници би трябвало да виждат в тях най-големи, най-активни врагове на истинското духовно развитие на човечеството, врагове, каквито не е имало нито в периода на толкова отблъскващия – според описанията – римски цезаризъм, нито по времето на прословутите герои от Ренесанса».
[2] дванадесетгодишният Исус в храма: Лука, 2, 41,52. [3] докато веднъж в Северна Италия ние не срещнахме една картина: картината на Боргоньони в църквата св. Амвросий в Милано. [4] Кекуле фон Страдониц Фридрих Август: 1829-1896, немски химик. [5] Кекуле разказва: На тържеството по случай шестдесетгодишния си юбилей Август Кекуле разказва за преживявания от своя живот; този разказ е влязъл в съставеното от Густав Шулц «Съобщение за честването на шестдесетгодишния юбилей на Август Кекуле в Германското химическо общество» (Берлин 1890).
към текста >>
Дух
овното ми зрение, обострено благодарение на честите видения от подобен род, различаваше сега картини на разнообразни структури.
Това не е беда за химика, който прекарва часовете през деня в лабораторията. Седях там и си водех записки в дневника, но работата не вървеше и умът ми беше зает с друго. Придърпах стола до камината и се унесох в дрямка. И отново пред очите ми запърхаха атоми. Този път по-малки групи скромно се държаха настрани, на заден план.
Духовното ми зрение, обострено благодарение на честите видения от подобен род, различаваше сега картини на разнообразни структури.
Дългите редове се уплътняват и обединяват; всичко е в движение и змиеобразно се върти. Гледайте, какво е това? Една змия хваща собствената си опашка, а цялата картина насмешливо се върти пред очите ми. Мълниеносно се пробудих; този път също посветих остатъка от вечерта, за да разработя хипотезата» Бензолът е един от най-важните въглеводороди, формулата му е С6 Н6. Това е летлива течност с точка на топене 5,5 С и на кипене 80,1С.
към текста >>
84.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Но тя разсъждава за това в
дух
а на науката и всъщност до никъде не може да стигне.
Тогава може да се забележи, наистина ли той знае или само повтаря след някого. За мнозина печатното слово стана безпрекословен авторитет и ако нещо е публикувано, хората вярват, че има нещо в него. Но в тази статия има още нещо. Тази жена, лекарят, е постигнала със своите курсове по медолечение такива успехи, които наистина са достойни за благословия. Това, което е успяла да осъществи на практика, е отлично.
Но тя разсъждава за това в духа на науката и всъщност до никъде не може да стигне.
Тя казва: «Би било твърде желателно, резултатите от нашите експерименти да станат известни в по-широки кръгове, а главното е подрастващите да получават повече мед... Отначало нашите съобщения представляваха само резултати от нашия практически опит, но ние не се съмняваме, че с по-нататъшното разработване на учението за витамините, а също на фармакологията и физиологията, ще бъде отделено нужното внимание на проблема за въздействието на меда върху организма». Авторът на статията казва същото и в началото: «Имам също намерение да направя в последствие съобщение за това, в какво от медицинска гледна точка се състои действието на медотерапията... Нашите успехи ни насърчават да проследим по-дълбоките връзки. Макар и да знам, че още дълго няма да успеем да проникнем в същността на този въпрос, въпреки това ми се иска още сега, на основата на нашия опит и резултатите от изследванията да осветим направленията, по които, по мое мнение, трябва да се развиват по-нататъшните изследвания».
към текста >>
Втори въпрос: едно старо селско правило гласи: ако на трети май, в деня на Намирането на
Светия
Кръст Господен (католически празник, който се празнува на 3 май по григорианския календар - бел.
Някои въобще не могат да отглеждат цветя. И благоприятното влияние се оказва предимно на тази сила в цветето, която произвежда нектар, на силата, която подслажда цветето. Може да се каже: човек въздейства даже на цветята, а при пчелите неговото непосредствено въздействие е доста по-силно. Не трябва да се учудваме на това, а трябва само да се съпоставят наличните факти; тогава ще стане видно, че това действително е така. С по-голямо внимание ще почне да се гледа на практиката.
Втори въпрос: едно старо селско правило гласи: ако на трети май, в деня на Намирането на Светия Кръст Господен (католически празник, който се празнува на 3 май по григорианския календар - бел.
пр.) вали дъжд, той отмива нектара от цветята и дърветата, така че през тази година мед няма да има. Наблюденията ми за последните четири години позволяват да предположа, че в това правило има нещо вярно. Възможно ли е това въобще? Доктор Щайнер: Да, господа, това е нещо, което ни вкарва в най-дълбоката област на природните въздействия. Виждате ли, няма голямо значение, че това е прикачено към деня на Намирането на Светия Кръст Господен, към 3 май.
към текста >>
Виждате ли, няма голямо значение, че това е прикачено към деня на Намирането на
Светия
Кръст Господен, към 3 май.
Втори въпрос: едно старо селско правило гласи: ако на трети май, в деня на Намирането на Светия Кръст Господен (католически празник, който се празнува на 3 май по григорианския календар - бел. пр.) вали дъжд, той отмива нектара от цветята и дърветата, така че през тази година мед няма да има. Наблюденията ми за последните четири години позволяват да предположа, че в това правило има нещо вярно. Възможно ли е това въобще? Доктор Щайнер: Да, господа, това е нещо, което ни вкарва в най-дълбоката област на природните въздействия.
Виждате ли, няма голямо значение, че това е прикачено към деня на Намирането на Светия Кръст Господен, към 3 май.
Тук от значение е, че за това време от годината в указаните дни е характерна максимална активност. Какво означава, ако в това време на годината, в началото на май времето е дъждовно? Казвал съм ви[4], че сега точката на началото на пролетта е разположена в съзвездието Риби. В съзвездието Риби Слънцето остава примерно до 23 април. След това Слънцето в своето кръгово движение преминава в съзвездието Овен.
към текста >>
85.
Съдържание
GA_353 История на човечеството и културните народи
Индийците разглеждат физическото тяло като
дух
овно.
Гробищата започват да се правят извън градовете. Силно въздействие върху етерното тяло оказва водата. Водата, съдържаща въглена киселина, действа като компенсация на отровената вода от гробищата. Кастовата система в Индия. Светогледът на древните индуси, египтяни, вавилонци и евреи.
Индийците разглеждат физическото тяло като духовно.
Египтяните откриват етерното тяло. Вавилонците като създатели на учението за звездите и откриватели на астралното тяло. Евреите стигат до идеята за Аза чрез Яхве. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот.
към текста >>
Човек произхожда от
дух
овния свят и когато умре, отново се връща в
дух
овния свят.
Първоначалното значение на карнавала преди Велики пости и в какво се е превърнал днес. За физическите взаимоотношения при ферментацията на виното, радиопредаването и близнаците. Животните като предсказатели на природни бедствия. Влияние на един човек върху друг. При гърците очите се отварят за външния свят.
Човек произхожда от духовния свят и когато умре, отново се връща в духовния свят.
Исус и Христос. Връзка между училище и култ в мистериите. «Отци» и «синове». «Синовете Божии» и «синовете човешки».Тайната връзка между езиците по земята. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г.
към текста >>
Бог Отец е навсякъде в природните сили, Бог Син се проявява в човешката воля, а
Светия
т
дух
изцелява нездравата воля.
Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи Източното християнство отделя повече внимание на култа и е по-консервативно. В римския католицизъм се запазва култът, но преобладават проповедта и вероучението. Основополагащ закон на мохамеданската религия е: има само един Бог, за Когото ви възвестява Мохамед. Троицата.
Бог Отец е навсякъде в природните сили, Бог Син се проявява в човешката воля, а Светият дух изцелява нездравата воля.
Фанатизмът на мохамеданството. Карл Велики и Харун ал Рашид. Духовният елемент на мохамеданството дава тласък в развитието на науката. В източното християнство се акцентира на Бог Отец, като върху Христос се пренасят негови качества. Голямата схизма.
към текста >>
Дух
овният елемент на мохамеданството дава тласък в развитието на науката.
В римския католицизъм се запазва култът, но преобладават проповедта и вероучението. Основополагащ закон на мохамеданската религия е: има само един Бог, за Когото ви възвестява Мохамед. Троицата. Бог Отец е навсякъде в природните сили, Бог Син се проявява в човешката воля, а Светият дух изцелява нездравата воля. Фанатизмът на мохамеданството. Карл Велики и Харун ал Рашид.
Духовният елемент на мохамеданството дава тласък в развитието на науката.
В източното християнство се акцентира на Бог Отец, като върху Христос се пренасят негови качества. Голямата схизма. Турците променят мохамеданството. Стремежът за изучаване на Библията поражда евангелското християнство като трети клон. Изначалното християнство е имало едно Божество в три облика, а след това то се разпада на три вероизповедания, като всяко притежава по една правомерна част от християнството.
към текста >>
Светия
т
Дух
действа в появата на протестантството.
Трихотомията като ерес през Средновековието. Агнец Божий. Дарохранителницата. Полумесецът като символ на турците. Евхаристийните противоречия. Тридесетгодишната война.
Светият Дух действа в появата на протестантството.
«Евангелска хармония» на Отфрид и «Хелианд». Духовното християнство преди Христос. Материализмът в религиозните вярвания. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
към текста >>
Дух
овното християнство преди Христос.
Полумесецът като символ на турците. Евхаристийните противоречия. Тридесетгодишната война. Светият Дух действа в появата на протестантството. «Евангелска хармония» на Отфрид и «Хелианд».
Духовното християнство преди Христос.
Материализмът в религиозните вярвания. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник Метаморфозите при растенията като резултат от лунната и слънчевата дейност. Празникът на Адонис, отбелязван през есента, като първообраз на Пасхата.
към текста >>
Работата на чист въз
дух
способства за здраво етерно тяло.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите Зарастване на рани и белези. От силата на етерното тяло зависи дали ще остане траен белег.
Работата на чист въздух способства за здраво етерно тяло.
Абсцесът като следствие от слабо етерно тяло. Преминаването от естествени към синтетични мастила и вредното им действие върху човека. Отровната атмосфера в гробниците на мумиите. Периодът между две прераждания. Нашите собствени сили унищожават условията, при които сме били в предишния живот.
към текста >>
При формиране на еврейския народ вземат участие народностните
дух
ове на околните народи.
Националният егоизъм прави евреите големи музиканти и слаби художници. Езичеството в християнството. Приносът на евреите в развитието на средновековната медицина. Ционисткото движение и стремежът към собствена държава. Съдбата на евреите в изгнание.
При формиране на еврейския народ вземат участие народностните духове на околните народи.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот Десет сили - според представата на древните евреи - действат върху човека отвън. Три сили формират главата: Кетер (корона), Хокма (мъдрост) и Бина (интелигентност). Три сили от обкръжението действат върху средния човек - Хесед (свобода), Гебура (жизнена сила) и Тиферет (красота).
към текста >>
Сефирите като
дух
овни букви за четене в
дух
овния свят.
Три сили формират главата: Кетер (корона), Хокма (мъдрост) и Бина (интелигентност). Три сили от обкръжението действат върху средния човек - Хесед (свобода), Гебура (жизнена сила) и Тиферет (красота). Три други сили действат главно върху долния човек - Нецах (преодоляване), Ход (съчувствие) и Йесод (това, което е в основата на човека). Десетата сила - Малкут (полето на действие). Това са силите на Земята, които действат върху човека.
Сефирите като духовни букви за четене в духовния свят.
Раймонд Лулий за духовното познание. Духовната основа на азбуките. Спиритичните сеанси. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
към текста >>
Раймонд Лулий за
дух
овното познание.
Три сили от обкръжението действат върху средния човек - Хесед (свобода), Гебура (жизнена сила) и Тиферет (красота). Три други сили действат главно върху долния човек - Нецах (преодоляване), Ход (съчувствие) и Йесод (това, което е в основата на човека). Десетата сила - Малкут (полето на действие). Това са силите на Земята, които действат върху човека. Сефирите като духовни букви за четене в духовния свят.
Раймонд Лулий за духовното познание.
Духовната основа на азбуките. Спиритичните сеанси. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман Как Кант разглежда света и неговата «Критика на чистия разум».
към текста >>
Дух
овната основа на азбуките.
Три други сили действат главно върху долния човек - Нецах (преодоляване), Ход (съчувствие) и Йесод (това, което е в основата на човека). Десетата сила - Малкут (полето на действие). Това са силите на Земята, които действат върху човека. Сефирите като духовни букви за четене в духовния свят. Раймонд Лулий за духовното познание.
Духовната основа на азбуките.
Спиритичните сеанси. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман Как Кант разглежда света и неговата «Критика на чистия разум». «Нещото в себе си» на Кант.
към текста >>
Как Европа може да разпространи своята
дух
овна култура в Азия?
Слънцето е кухо. Луната е най-материалното тяло в пространството, а Слънцето - най-лекото. Лунни и слънчеви влияния. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
Как Европа може да разпространи своята духовна култура в Азия?
Англичаните и германците като колонизатори Мойсей и разделянето на морето. Тибетската култура е наследник на атлантската, но в упадъчен вид. Принципи на управление и силата на свещеничеството в Тибет. Далай-лама. Досега европейците не са направили нищо съществено, поне малко да разпространят истинския духовен живот в Азия. Александър Велики пренесъл в Азия много от гръцката култура.
към текста >>
Досега европейците не са направили нищо съществено, поне малко да разпространят истинския
дух
овен живот в Азия.
Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама. Как Европа може да разпространи своята духовна култура в Азия? Англичаните и германците като колонизатори Мойсей и разделянето на морето. Тибетската култура е наследник на атлантската, но в упадъчен вид. Принципи на управление и силата на свещеничеството в Тибет. Далай-лама.
Досега европейците не са направили нищо съществено, поне малко да разпространят истинския духовен живот в Азия.
Александър Велики пренесъл в Азия много от гръцката култура. Англичаните и германците като колонизатори. Основно условие за налагане на духовната култура е уважението към културата на другите. За Ницше и Хекел. Освалд Шпенглер и «Залезът на Запада».
към текста >>
Основно условие за налагане на
дух
овната култура е уважението към културата на другите.
Тибетската култура е наследник на атлантската, но в упадъчен вид. Принципи на управление и силата на свещеничеството в Тибет. Далай-лама. Досега европейците не са направили нищо съществено, поне малко да разпространят истинския духовен живот в Азия. Александър Велики пренесъл в Азия много от гръцката култура. Англичаните и германците като колонизатори.
Основно условие за налагане на духовната култура е уважението към културата на другите.
За Ницше и Хекел. Освалд Шпенглер и «Залезът на Запада». Европа трябва да достигне до тази духовност, която е била изгубена по време на Великото преселение на народите, за да противостои на регресивната тенденция в Азия. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето.
към текста >>
Европа трябва да достигне до тази
дух
овност, която е била изгубена по време на Великото преселение на народите, за да противостои на регресивната тенденция в Азия.
Александър Велики пренесъл в Азия много от гръцката култура. Англичаните и германците като колонизатори. Основно условие за налагане на духовната култура е уважението към културата на другите. За Ницше и Хекел. Освалд Шпенглер и «Залезът на Запада».
Европа трябва да достигне до тази духовност, която е била изгубена по време на Великото преселение на народите, за да противостои на регресивната тенденция в Азия.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан Какво представлява Слънцето и как възникват лъчите му.
към текста >>
86.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Вероучението се стреми да изрази в човешки думи това, което има отношение към
дух
овния свят, или най-малкото това, което от този
дух
овен свят може да бъде достъпно за човешките сетива.
Виждате ли, в настоящото време е трудно да се говори за разпространението на християнството, доколкото сега относно даден въпрос господстват особени обстоятелства. И все пак, ако разгледаме християнството в тези области на Русия за периода чак до Световната война, ще открием следното: това източно християнство в значителна степен запазило първоначалния религиозен характер, присъщ на Азия. Описвал съм ви различните проявления на този характер при египтяните, индусите, асирийците. Много от прилагащото се в качеството му на култови действия, жертвоприношения - което много добре разбирали в Азия, - се вляло в религията, която, бидейки форма на християнството, се вкоренила в тези източни области. При запознаване с религията на тези източни области възниква непосредственото усещане: тук в по-голяма степени доминира култът, а не каквото и да е вероучение.
Вероучението се стреми да изрази в човешки думи това, което има отношение към духовния свят, или най-малкото това, което от този духовен свят може да бъде достъпно за човешките сетива.
Вероучението се явява също така и това, което човек постоянно иска да развива по-нататък с помощта на своя разум. Напротив, култът е нещо дадено веднъж завинаги, което остава по-консервативно. И там, където култът заема господстващо положение, религията приема консервативен характер. Може да се каже така: тук източната религия носи консервативен характер. В сравнение с по-западните религии тя отделя повече внимание на самия култ, отколкото на вътрешните, религиозни импулси, на религиозния живот в човека.
към текста >>
В настоящото време не се чувства, че изначално християнството е изповядвало не трима Богове, а само три божествени облика, три божествени Лица: Отец, Син и Свети
Дух
.
Основополагащ закон на мохамеданската религия, бързо разпространила се през VII, VIII и IX век в южна и западна Европа и в Азия, бил: има само един Бог, за когото ви възвестява Мохамед. Трябва само правилно да разберем какво всъщност означавало в световната история отстояваното от Мохамед в качеството на основен закон: има само един Бог. Защо Мохамед акцентирал така силно това? Мохамед вече бил запознат с християнството; в християнството не е имало трима Богове, там е ставало дума само за три Божествени Лица, Ипостаси. Днес това повече не се усеща.
В настоящото време не се чувства, че изначално християнството е изповядвало не трима Богове, а само три божествени облика, три божествени Лица: Отец, Син и Свети Дух.
Какво значи това? Виждате ли, думата «персона» в латинския език първоначално означавала не нещо друго, а «облик», «маска», това, което се проявява навън. И в първоначалното християнство говорили не за трима Богове, а за три облика, три Лица, в които се явява един Бог. Тогава още усещали как стои работата с тези три Лица, три облика (ипостаса). Да видим как стои работата с трите Лица.
към текста >>
Но зад тези природни сили в древността виждали
дух
овни сили.
Там преди всичко обръщали внимание върху факта, че човек се явява природно същество. Човек е природно същество, когато с помощта на природните сили той се ражда от майчиното тяло като физически човек. При това - както мислели и усещали тогава - в човека действат природни сили. Ако обръщам погледа си към това, как човек възниква във физически смисъл, в качеството му на физически човек, аз гледам към силите, които откривам, гледайки израстването на дърветата в природата, възможно само при наличие на изпаряваща се вода и падане на дъжд. Това са природните сили.
Но зад тези природни сили в древността виждали духовни сили.
Навсякъде в природата проявявали активност тези духовни сили. Ако вътре в планината възниква кристал, следователно ако камъкът расте, действат духовните сили. Когато водата се изпарява и се образуват облаци, пада дъжд, действат духовните сили. Същите тези духовни сили действат и в човека, когато в ембрионално състояние той се развива в тялото на майката. Същите тези духовни сили действат, когато кръвта му струи в кръвоносната система, когато той вдиша и издиша.
към текста >>
Навсякъде в природата проявявали активност тези
дух
овни сили.
Човек е природно същество, когато с помощта на природните сили той се ражда от майчиното тяло като физически човек. При това - както мислели и усещали тогава - в човека действат природни сили. Ако обръщам погледа си към това, как човек възниква във физически смисъл, в качеството му на физически човек, аз гледам към силите, които откривам, гледайки израстването на дърветата в природата, възможно само при наличие на изпаряваща се вода и падане на дъжд. Това са природните сили. Но зад тези природни сили в древността виждали духовни сили.
Навсякъде в природата проявявали активност тези духовни сили.
Ако вътре в планината възниква кристал, следователно ако камъкът расте, действат духовните сили. Когато водата се изпарява и се образуват облаци, пада дъжд, действат духовните сили. Същите тези духовни сили действат и в човека, когато в ембрионално състояние той се развива в тялото на майката. Същите тези духовни сили действат, когато кръвта му струи в кръвоносната система, когато той вдиша и издиша. Във всичко, което тогава виждали в качеството му на дух в природата, видим също така и във физическия човек, виждали принципа на Отец, виждали Отец, доколкото естествознанието било в същото време и религия.
към текста >>
Ако вътре в планината възниква кристал, следователно ако камъкът расте, действат
дух
овните сили.
При това - както мислели и усещали тогава - в човека действат природни сили. Ако обръщам погледа си към това, как човек възниква във физически смисъл, в качеството му на физически човек, аз гледам към силите, които откривам, гледайки израстването на дърветата в природата, възможно само при наличие на изпаряваща се вода и падане на дъжд. Това са природните сили. Но зад тези природни сили в древността виждали духовни сили. Навсякъде в природата проявявали активност тези духовни сили.
Ако вътре в планината възниква кристал, следователно ако камъкът расте, действат духовните сили.
Когато водата се изпарява и се образуват облаци, пада дъжд, действат духовните сили. Същите тези духовни сили действат и в човека, когато в ембрионално състояние той се развива в тялото на майката. Същите тези духовни сили действат, когато кръвта му струи в кръвоносната система, когато той вдиша и издиша. Във всичко, което тогава виждали в качеството му на дух в природата, видим също така и във физическия човек, виждали принципа на Отец, виждали Отец, доколкото естествознанието било в същото време и религия. Казвали си: постигналият в мистериите висше просветление, се явява отражение на този Дух-Отец, който оказва решаващо въздействие върху всичко, което е в природата.Това била седма степен, степен, на която човек е можел да се възкачи в мистериите, достигайки чин Отец.
към текста >>
Когато водата се изпарява и се образуват облаци, пада дъжд, действат
дух
овните сили.
Ако обръщам погледа си към това, как човек възниква във физически смисъл, в качеството му на физически човек, аз гледам към силите, които откривам, гледайки израстването на дърветата в природата, възможно само при наличие на изпаряваща се вода и падане на дъжд. Това са природните сили. Но зад тези природни сили в древността виждали духовни сили. Навсякъде в природата проявявали активност тези духовни сили. Ако вътре в планината възниква кристал, следователно ако камъкът расте, действат духовните сили.
Когато водата се изпарява и се образуват облаци, пада дъжд, действат духовните сили.
Същите тези духовни сили действат и в човека, когато в ембрионално състояние той се развива в тялото на майката. Същите тези духовни сили действат, когато кръвта му струи в кръвоносната система, когато той вдиша и издиша. Във всичко, което тогава виждали в качеството му на дух в природата, видим също така и във физическия човек, виждали принципа на Отец, виждали Отец, доколкото естествознанието било в същото време и религия. Казвали си: постигналият в мистериите висше просветление, се явява отражение на този Дух-Отец, който оказва решаващо въздействие върху всичко, което е в природата.Това била седма степен, степен, на която човек е можел да се възкачи в мистериите, достигайки чин Отец. Най-близкият чин, най-близкият ранг - това вече съм ви казвал - е бил рангът слънчев Дух.
към текста >>
Същите тези
дух
овни сили действат и в човека, когато в ембрионално състояние той се развива в тялото на майката.
Това са природните сили. Но зад тези природни сили в древността виждали духовни сили. Навсякъде в природата проявявали активност тези духовни сили. Ако вътре в планината възниква кристал, следователно ако камъкът расте, действат духовните сили. Когато водата се изпарява и се образуват облаци, пада дъжд, действат духовните сили.
Същите тези духовни сили действат и в човека, когато в ембрионално състояние той се развива в тялото на майката.
Същите тези духовни сили действат, когато кръвта му струи в кръвоносната система, когато той вдиша и издиша. Във всичко, което тогава виждали в качеството му на дух в природата, видим също така и във физическия човек, виждали принципа на Отец, виждали Отец, доколкото естествознанието било в същото време и религия. Казвали си: постигналият в мистериите висше просветление, се явява отражение на този Дух-Отец, който оказва решаващо въздействие върху всичко, което е в природата.Това била седма степен, степен, на която човек е можел да се възкачи в мистериите, достигайки чин Отец. Най-близкият чин, най-близкият ранг - това вече съм ви казвал - е бил рангът слънчев Дух. Какво се разбирало под слънчев дух, наричан по-късно Син?
към текста >>
Същите тези
дух
овни сили действат, когато кръвта му струи в кръвоносната система, когато той вдиша и издиша.
Но зад тези природни сили в древността виждали духовни сили. Навсякъде в природата проявявали активност тези духовни сили. Ако вътре в планината възниква кристал, следователно ако камъкът расте, действат духовните сили. Когато водата се изпарява и се образуват облаци, пада дъжд, действат духовните сили. Същите тези духовни сили действат и в човека, когато в ембрионално състояние той се развива в тялото на майката.
Същите тези духовни сили действат, когато кръвта му струи в кръвоносната система, когато той вдиша и издиша.
Във всичко, което тогава виждали в качеството му на дух в природата, видим също така и във физическия човек, виждали принципа на Отец, виждали Отец, доколкото естествознанието било в същото време и религия. Казвали си: постигналият в мистериите висше просветление, се явява отражение на този Дух-Отец, който оказва решаващо въздействие върху всичко, което е в природата.Това била седма степен, степен, на която човек е можел да се възкачи в мистериите, достигайки чин Отец. Най-близкият чин, най-близкият ранг - това вече съм ви казвал - е бил рангът слънчев Дух. Какво се разбирало под слънчев дух, наричан по-късно Син? Какво разбирали под това?
към текста >>
Във всичко, което тогава виждали в качеството му на
дух
в природата, видим също така и във физическия човек, виждали принципа на Отец, виждали Отец, доколкото естествознанието било в същото време и религия.
Навсякъде в природата проявявали активност тези духовни сили. Ако вътре в планината възниква кристал, следователно ако камъкът расте, действат духовните сили. Когато водата се изпарява и се образуват облаци, пада дъжд, действат духовните сили. Същите тези духовни сили действат и в човека, когато в ембрионално състояние той се развива в тялото на майката. Същите тези духовни сили действат, когато кръвта му струи в кръвоносната система, когато той вдиша и издиша.
Във всичко, което тогава виждали в качеството му на дух в природата, видим също така и във физическия човек, виждали принципа на Отец, виждали Отец, доколкото естествознанието било в същото време и религия.
Казвали си: постигналият в мистериите висше просветление, се явява отражение на този Дух-Отец, който оказва решаващо въздействие върху всичко, което е в природата.Това била седма степен, степен, на която човек е можел да се възкачи в мистериите, достигайки чин Отец. Най-близкият чин, най-близкият ранг - това вече съм ви казвал - е бил рангът слънчев Дух. Какво се разбирало под слънчев дух, наричан по-късно Син? Какво разбирали под това? Аз вече съм ви разказвал, че Христос наричал сам себе си слънчев дух.
към текста >>
Казвали си: постигналият в мистериите висше просветление, се явява отражение на този
Дух
-Отец, който оказва решаващо въздействие върху всичко, което е в природата.Това била седма степен, степен, на която човек е можел да се възкачи в мистериите, достигайки чин Отец.
Ако вътре в планината възниква кристал, следователно ако камъкът расте, действат духовните сили. Когато водата се изпарява и се образуват облаци, пада дъжд, действат духовните сили. Същите тези духовни сили действат и в човека, когато в ембрионално състояние той се развива в тялото на майката. Същите тези духовни сили действат, когато кръвта му струи в кръвоносната система, когато той вдиша и издиша. Във всичко, което тогава виждали в качеството му на дух в природата, видим също така и във физическия човек, виждали принципа на Отец, виждали Отец, доколкото естествознанието било в същото време и религия.
Казвали си: постигналият в мистериите висше просветление, се явява отражение на този Дух-Отец, който оказва решаващо въздействие върху всичко, което е в природата.Това била седма степен, степен, на която човек е можел да се възкачи в мистериите, достигайки чин Отец.
Най-близкият чин, най-близкият ранг - това вече съм ви казвал - е бил рангът слънчев Дух. Какво се разбирало под слънчев дух, наричан по-късно Син? Какво разбирали под това? Аз вече съм ви разказвал, че Христос наричал сам себе си слънчев дух. Казвали си: разбира се, човек се ражда благодарение на силите на природата, на същите тези сили, благодарение на които растат растенията и т. н.
към текста >>
Най-близкият чин, най-близкият ранг - това вече съм ви казвал - е бил рангът слънчев
Дух
.
Когато водата се изпарява и се образуват облаци, пада дъжд, действат духовните сили. Същите тези духовни сили действат и в човека, когато в ембрионално състояние той се развива в тялото на майката. Същите тези духовни сили действат, когато кръвта му струи в кръвоносната система, когато той вдиша и издиша. Във всичко, което тогава виждали в качеството му на дух в природата, видим също така и във физическия човек, виждали принципа на Отец, виждали Отец, доколкото естествознанието било в същото време и религия. Казвали си: постигналият в мистериите висше просветление, се явява отражение на този Дух-Отец, който оказва решаващо въздействие върху всичко, което е в природата.Това била седма степен, степен, на която човек е можел да се възкачи в мистериите, достигайки чин Отец.
Най-близкият чин, най-близкият ранг - това вече съм ви казвал - е бил рангът слънчев Дух.
Какво се разбирало под слънчев дух, наричан по-късно Син? Какво разбирали под това? Аз вече съм ви разказвал, че Христос наричал сам себе си слънчев дух. Казвали си: разбира се, човек се ражда благодарение на силите на природата, на същите тези сили, благодарение на които растат растенията и т. н. Но ако живее на Земята, той развива себе си.
към текста >>
Какво се разбирало под слънчев
дух
, наричан по-късно Син?
Същите тези духовни сили действат и в човека, когато в ембрионално състояние той се развива в тялото на майката. Същите тези духовни сили действат, когато кръвта му струи в кръвоносната система, когато той вдиша и издиша. Във всичко, което тогава виждали в качеството му на дух в природата, видим също така и във физическия човек, виждали принципа на Отец, виждали Отец, доколкото естествознанието било в същото време и религия. Казвали си: постигналият в мистериите висше просветление, се явява отражение на този Дух-Отец, който оказва решаващо въздействие върху всичко, което е в природата.Това била седма степен, степен, на която човек е можел да се възкачи в мистериите, достигайки чин Отец. Най-близкият чин, най-близкият ранг - това вече съм ви казвал - е бил рангът слънчев Дух.
Какво се разбирало под слънчев дух, наричан по-късно Син?
Какво разбирали под това? Аз вече съм ви разказвал, че Христос наричал сам себе си слънчев дух. Казвали си: разбира се, човек се ражда благодарение на силите на природата, на същите тези сили, благодарение на които растат растенията и т. н. Но ако живее на Земята, той развива себе си. За факта на раждането му, осъществен посредством природните сили, би било толкова нелепо да се говори като за добър или зъл, както и в случая на растението.
към текста >>
Аз вече съм ви разказвал, че Христос наричал сам себе си слънчев
дух
.
Във всичко, което тогава виждали в качеството му на дух в природата, видим също така и във физическия човек, виждали принципа на Отец, виждали Отец, доколкото естествознанието било в същото време и религия. Казвали си: постигналият в мистериите висше просветление, се явява отражение на този Дух-Отец, който оказва решаващо въздействие върху всичко, което е в природата.Това била седма степен, степен, на която човек е можел да се възкачи в мистериите, достигайки чин Отец. Най-близкият чин, най-близкият ранг - това вече съм ви казвал - е бил рангът слънчев Дух. Какво се разбирало под слънчев дух, наричан по-късно Син? Какво разбирали под това?
Аз вече съм ви разказвал, че Христос наричал сам себе си слънчев дух.
Казвали си: разбира се, човек се ражда благодарение на силите на природата, на същите тези сили, благодарение на които растат растенията и т. н. Но ако живее на Земята, той развива себе си. За факта на раждането му, осъществен посредством природните сили, би било толкова нелепо да се говори като за добър или зъл, както и в случая на растението. Защото на вас никога няма да ви мине през ума да наречете зла беладоната само заради това, че тя е отровна за човека. Вие можете да възразите: тя няма нищо общо с това.
към текста >>
И в противоположност на силите, които действат в природата, това, което действа в човешката воля и може да стане в човека добро или зло, наричали Бог-Син или слънчев
дух
.
Защото на вас никога няма да ви мине през ума да наречете зла беладоната само заради това, че тя е отровна за човека. Вие можете да възразите: тя няма нищо общо с това. Беладоната не притежава воля, както я притежава човекът. Така че не може да се каже, че родилото се дете, благодарение на природните сили, може да бъде добро или зло. Добро или зло то става тогава, когато постепенно се реализира неговата човешка воля.
И в противоположност на силите, които действат в природата, това, което действа в човешката воля и може да стане в човека добро или зло, наричали Бог-Син или слънчев дух.
Този, който съумеел да се издигне в мистериите до шеста степен, бил само Негов представител. Всички отделни представители на шестата степен били наместници на Бога на Земята. Тогава знаели, че Слънцето се явява не само газово тяло. Слънцето дава не само светлина и топлина, но и слънчевия Дух. Бог-Син се явява едновременно и слънчев дух.
към текста >>
Слънцето дава не само светлина и топлина, но и слънчевия
Дух
.
Добро или зло то става тогава, когато постепенно се реализира неговата човешка воля. И в противоположност на силите, които действат в природата, това, което действа в човешката воля и може да стане в човека добро или зло, наричали Бог-Син или слънчев дух. Този, който съумеел да се издигне в мистериите до шеста степен, бил само Негов представител. Всички отделни представители на шестата степен били наместници на Бога на Земята. Тогава знаели, че Слънцето се явява не само газово тяло.
Слънцето дава не само светлина и топлина, но и слънчевия Дух.
Бог-Син се явява едновременно и слънчев дух. Следователно казвали така: Божествеността на Отца живее навсякъде в природата; Божествеността на Сина живее там, където човек развива свободна воля. Чувствали са обаче нещо съвсем странно, особено. Питали се: става ли човек повече или по-малко ценно същество, когато той развива свободна воля и се подчинява на Бога-Син? Този въпрос си задавали и по времето, когато било основано християнството.
към текста >>
Бог-Син се явява едновременно и слънчев
дух
.
И в противоположност на силите, които действат в природата, това, което действа в човешката воля и може да стане в човека добро или зло, наричали Бог-Син или слънчев дух. Този, който съумеел да се издигне в мистериите до шеста степен, бил само Негов представител. Всички отделни представители на шестата степен били наместници на Бога на Земята. Тогава знаели, че Слънцето се явява не само газово тяло. Слънцето дава не само светлина и топлина, но и слънчевия Дух.
Бог-Син се явява едновременно и слънчев дух.
Следователно казвали така: Божествеността на Отца живее навсякъде в природата; Божествеността на Сина живее там, където човек развива свободна воля. Чувствали са обаче нещо съвсем странно, особено. Питали се: става ли човек повече или по-малко ценно същество, когато той развива свободна воля и се подчинява на Бога-Син? Този въпрос си задавали и по времето, когато било основано християнството. Господа, погледнете кое да е произведение на природата до животното включително.
към текста >>
Това бил третият образ на Божествеността: Свети
Дух
, на когото в мистериите навсякъде се уподобявали на петата степен на посвещение, наричаща се по принадлежност към един или друг народ.[2]
Следователно старата крава е станала по-малко ценна, отколкото по времето, когато тя е била млада. Това, разбира се, е съвсем правилно. Но работата тук е в това, че очевидно кравата е станала по-малко ценна не от въздействието на своя вътрешен свят, на своята воля, не, тя е станала по-малко ценна в резултат на естествения природен процес. А човек, постъпващ лошо, лошо насочващ своята воля, става по-малко ценен, отколкото той се явява от природата! Затова на човек му е необходимо наличие на трето божество, което да го направлява, за да направи отново волята му добра, да изцели неговата нездрава воля.
Това бил третият образ на Божествеността: Свети Дух, на когото в мистериите навсякъде се уподобявали на петата степен на посвещение, наричаща се по принадлежност към един или друг народ.[2]
Древните казвали така: има три вида, под които се явява Божеството. Виждате ли, те са можели да кажат и така: има Бог на природата, Бог на волята и Бог на духа, в когото волята отново се изцелява, се одухотворява. Те са можели да кажат така, защото древните думи означавали именно това. «Отец» означавало нещо, свързано с първоизточника, начало на физическото, означавало нещо природно. Едва в новите езици значението на тези думи било загубено.
към текста >>
Виждате ли, те са можели да кажат и така: има Бог на природата, Бог на волята и Бог на
дух
а, в когото волята отново се изцелява, се о
дух
отворява.
Но работата тук е в това, че очевидно кравата е станала по-малко ценна не от въздействието на своя вътрешен свят, на своята воля, не, тя е станала по-малко ценна в резултат на естествения природен процес. А човек, постъпващ лошо, лошо насочващ своята воля, става по-малко ценен, отколкото той се явява от природата! Затова на човек му е необходимо наличие на трето божество, което да го направлява, за да направи отново волята му добра, да изцели неговата нездрава воля. Това бил третият образ на Божествеността: Свети Дух, на когото в мистериите навсякъде се уподобявали на петата степен на посвещение, наричаща се по принадлежност към един или друг народ.[2] Древните казвали така: има три вида, под които се явява Божеството.
Виждате ли, те са можели да кажат и така: има Бог на природата, Бог на волята и Бог на духа, в когото волята отново се изцелява, се одухотворява.
Те са можели да кажат така, защото древните думи означавали именно това. «Отец» означавало нещо, свързано с първоизточника, начало на физическото, означавало нещо природно. Едва в новите езици значението на тези думи било загубено. Но след това древните добавяли още нещо, казвайки: има Бог на природата, Отец; има Бог на волята, Син; и има Бог, който отново изцелява всичко, което заради проявленията на волята може да стане в човека болно, Свети Дух. Но при това древните добавяли, че тези трима са всъщност едно.
към текста >>
Но след това древните добавяли още нещо, казвайки: има Бог на природата, Отец; има Бог на волята, Син; и има Бог, който отново изцелява всичко, което заради проявленията на волята може да стане в човека болно, Свети
Дух
.
Древните казвали така: има три вида, под които се явява Божеството. Виждате ли, те са можели да кажат и така: има Бог на природата, Бог на волята и Бог на духа, в когото волята отново се изцелява, се одухотворява. Те са можели да кажат така, защото древните думи означавали именно това. «Отец» означавало нещо, свързано с първоизточника, начало на физическото, означавало нещо природно. Едва в новите езици значението на тези думи било загубено.
Но след това древните добавяли още нещо, казвайки: има Бог на природата, Отец; има Бог на волята, Син; и има Бог, който отново изцелява всичко, което заради проявленията на волята може да стане в човека болно, Свети Дух.
Но при това древните добавяли, че тези трима са всъщност едно. И така, като своя най-важна позиция, като свое най-важно убеждение те изказвали следното: има три образа на Божеството, но те са едно. После те казвали още нещо: наблюдавайки човека, ние откриваме в него съществени различия в сравнение с природата. Наблюдаваме камъка: какво действа вътре в него? Бог-Отец. Наблюдаваме растението; какво действа в него?
към текста >>
Бог-Син. Ако човек прогнозира бъдещото човечество, какво трябва да стане то, когато във волята всичко отново бъде здраво - тук действа Бог-
Дух
.
После те казвали още нещо: наблюдавайки човека, ние откриваме в него съществени различия в сравнение с природата. Наблюдаваме камъка: какво действа вътре в него? Бог-Отец. Наблюдаваме растението; какво действа в него? Бог-Отец. Ако наблюдаваме човека именно като физически човек, какво действа в него? Бог-Отец. Но ако наблюдаваме душевните му проявления, ако наблюдаваме душевния човек, ако наблюдаваме човека по отношение на волята му, какво действа в него?
Бог-Син. Ако човек прогнозира бъдещото човечество, какво трябва да стане то, когато във волята всичко отново бъде здраво - тук действа Бог-Дух.
Всичките три Божества действат в човека. Има три Бога или три божествени лица, но същност те са едно и действат в човека като единство. Такова е било изначалното убеждение на християнството. Връщайки се към първите времена на християнството, намираме, че тогава хората изказвали още едно убеждение. Те казвали: вярно е, че този Дух-Изцелител, този оздравяващ Дух трябва да действа по двояк начин.
към текста >>
Те казвали: вярно е, че този
Дух
-Изцелител, този оздравяващ
Дух
трябва да действа по двояк начин.
Бог-Син. Ако човек прогнозира бъдещото човечество, какво трябва да стане то, когато във волята всичко отново бъде здраво - тук действа Бог-Дух. Всичките три Божества действат в човека. Има три Бога или три божествени лица, но същност те са едно и действат в човека като единство. Такова е било изначалното убеждение на християнството. Връщайки се към първите времена на християнството, намираме, че тогава хората изказвали още едно убеждение.
Те казвали: вярно е, че този Дух-Изцелител, този оздравяващ Дух трябва да действа по двояк начин.
Първо, доколкото природата може да стане болна, той трябва да въздейства върху физическото, върху това, което произхожда от Бога-Отец. А доколкото волята също трябва да бъде здрава, той трябва да въздейства на това, което произхожда от Сина. И така, те казвали: този Свети Дух трябва да действа така, че той произлиза едновременно от Отца и Сина. Това било първоначалното убеждение на християнството.[3] Всъщност Мохамед се е ръководел от определени опасения.
към текста >>
И така, те казвали: този Свети
Дух
трябва да действа така, че той произлиза едновременно от Отца и Сина.
Такова е било изначалното убеждение на християнството. Връщайки се към първите времена на християнството, намираме, че тогава хората изказвали още едно убеждение. Те казвали: вярно е, че този Дух-Изцелител, този оздравяващ Дух трябва да действа по двояк начин. Първо, доколкото природата може да стане болна, той трябва да въздейства върху физическото, върху това, което произхожда от Бога-Отец. А доколкото волята също трябва да бъде здрава, той трябва да въздейства на това, което произхожда от Сина.
И така, те казвали: този Свети Дух трябва да действа така, че той произлиза едновременно от Отца и Сина.
Това било първоначалното убеждение на християнството.[3] Всъщност Мохамед се е ръководел от определени опасения. Той виждал как древното езичество, изповядващо божието, се изражда, става все по-лошо и действа разрушително върху човечеството. Той виждал подема на християнството и разсъждавал така: то също е подложено на опасността да изпадне в многобожие, а именно да има трима Богове. Той не ги разглеждал като три божествени облика (три Лица).
към текста >>
Но
дух
овният елемент, който не се проявил в религиозните прения, но продължавал да развива древната наука, този
дух
овен елемент мохамеданството донесло в Европа.
(Има се предвид разпространението на мохамеданството по южното крайбрежие на Средиземно море в Северна Африка и ударът, нанесен по Испания и Франция през VIII-IX в. сл. Р. Хр. - бел. пр.) И все пак, господа, ако това не бе станало, ако в указаните области би се разпространявало изключително само християнство, ние още и днес не бихме имали никаква наука! Религиозният елемент на мохамеданството бил отразен, той бил преодолян по военен начин.
Но духовният елемент, който не се проявил в религиозните прения, но продължавал да развива древната наука, този духовен елемент мохамеданството донесло в Европа.
Той, бидейки изучен от европейците, се влива даже и в съвременната наука. Ето защо в настоящото време нашата душа в Европа е раздвоена: ние имаме религия, подбудена от християнството, имаме и наука, подбудена от мохамеданството, макар и по околни пътища. И християнството може да се развива, но само намирайки се под научното влияние на мохамеданството. Но вследствие на казаното, в европейския Запад възникнало все по-голямо желание, каквото и да става, да се отстоява християнството. Където господства култът, там религията по-малко се нуждае от защита, тъй като култът оказва голямо влияние върху хората.
към текста >>
Всъщност цялото средновековие протичало в тази борба, която поддържало мохамеданството, в борба, носеща в началото военен характер, а след това превърнала се в
дух
овна борба.
Но вследствие на казаното, в европейския Запад възникнало все по-голямо желание, каквото и да става, да се отстоява християнството. Където господства култът, там религията по-малко се нуждае от защита, тъй като култът оказва голямо влияние върху хората. Но тук излизащият от Рим култ господствал по-малко, макар и да се запазвал. В по-голяма степен господствало вероучението. Но него сега постоянно им се налагало да го защитават от нападащото мохамеданство.
Всъщност цялото средновековие протичало в тази борба, която поддържало мохамеданството, в борба, носеща в началото военен характер, а след това превърнала се в духовна борба.
Във втората половина на средните векове постепенно се развило това, което се нарича европейска култура или цивилизация. Какво възниквало постепенно тук? На Изток чак до Гърция християнството не можело да се развива по друг начин от това да се придържа към древните култови традиции. Но какво означава това? Означава, че са се изпълнявали външни свещенодействия, носещи само символичен характер.
към текста >>
От местата на своето първоначално обитание турците не донесли разбиране за природата, затова пък донесли необичайно разбиране на
дух
овния Бог, Бог, който може да бъде постигнат само мислено, когото никъде не можеш да видиш.
Пристигнали монголски и татарски племена. Те водели война срещу арабите. Отличителен признак на това монголско население, чиито потомци станали после турците, бил, че те по същество никога са нямали природен Бог. На тях им е било присъщо това, което обикновено е присъщо на човека в най-древното време: за разлика от гърците те съвсем не насочвали погледа си към природата. Те се опазили от това.
От местата на своето първоначално обитание турците не донесли разбиране за природата, затова пък донесли необичайно разбиране на духовния Бог, Бог, който може да бъде постигнат само мислено, когото никъде не можеш да видиш.
Тази особена форма на разглеждане на Бога преминала в исляма, в мохамеданството. Турците приели от победените мохамеданската религия, но те я изменили съобразно своя начин на мислене. И ако на ранния стадий мохамеданството е било проникнато от изкуство и наука, турците всъщност отхвърлили всичко, което било наука и изкуство, те заели враждебна позиция по отношение на всичко художествено и научно. Те носели ужас на западното население, ужас на всички, приели християнството. Виждате ли, за християните местността, където е възникнало християнството, Палестина и Йерусалим, била особено свещена местност.
към текста >>
Имало е множество много бедни хора, отказващи се от всичко необходимо, само за да извършат това пътешествие в Палестина към
Светия
Гроб Господен, както го наричали.
Турците приели от победените мохамеданската религия, но те я изменили съобразно своя начин на мислене. И ако на ранния стадий мохамеданството е било проникнато от изкуство и наука, турците всъщност отхвърлили всичко, което било наука и изкуство, те заели враждебна позиция по отношение на всичко художествено и научно. Те носели ужас на западното население, ужас на всички, приели християнството. Виждате ли, за християните местността, където е възникнало християнството, Палестина и Йерусалим, била особено свещена местност. От западните области натам се отправяли множество поклонници, принасящи при това значителни жертви.
Имало е множество много бедни хора, отказващи се от всичко необходимо, само за да извършат това пътешествие в Палестина към Светия Гроб Господен, както го наричали.
Но въпреки това, такова пътешествие се предприемало! И едва след идването на турците тези пътешествия станали опасни, защото турците властвали над Палестина и те вредили на християнските поклонници, пилигримите, когато пристигали тук. Европейците искали да освободят Палестина, за да може да се идва тук. Те искали да установят в Палестина своя собствена власт, затова предприели големи военни походи, станали известни като кръстоносни походи, чиято цел така и не била достигната, но които станали израз на борбата между западното християнство, източното християнство и проникнатото с тюркизъм мохамеданство. Християнството е трябвало да бъде спасено от станалото тюркско мохамеданство.
към текста >>
Евангелското християнство взима за основа Бог-
Дух
.
Нещо, добре разбирано в началото, по-късно, макар и да се запазва, вече не се разбира. Във всичките си три форми християнството вече не се разбира правилно. Трябва да ви кажа, че всяка от тези три форми взима за основа едно нещо. Източното християнство взима за основа Бог-Отец, даже ако то го нарича Христос. Римокатолическата западна религия взима за основа Бог-Син, тя само понякога разглежда Бог-Отец като Старец с вълниста брада, Когото макар и да изобразяват, за Него малко говорят.
Евангелското християнство взима за основа Бог-Дух.
В евангелското християнство особено се дискутират въпросите: «Как да се освободи човек от греха? Как човек ще бъде изцелен от греха? Как човек се оправдава пред Бог? » и т. н. Касае се за следното: ако изначално християнството е имало едно Божество в три облика, по-късно то се разпаднало на три вероизповедания.
към текста >>
Говорят за
Светия
Дух
, но Го наричат Христос.
Но с това исках в същото време да ви покажа колко трудно е в настоящото време да се стигне до изначалното християнство. Ако попитате източното християнство какво е истинското християнство, ще ви кажат всичко, отнасящо се до Отец и ще нарекат Отец Христос. Ако попитате за същността на християнството Римокатолическата Църква, ще ви кажат за всичко, отнасящо се до грехопадението на човека, до пропадналата човешка природа, за това, че човек трябва да бъде спасен от своите страдания и т. н. Ще ви кажат всичко, отнасящо се до Сина, до Христос. Ако попитате евангелското християнство в какво се състои същността на християнството, ще ви кажат: всичко е основано на принципа на оздравяването на волята, изцелението, възстановяването на здравата воля, оправданието пред Бог.
Говорят за Светия Дух, но Го наричат Христос.
Ето защо става всичко, което ние имаме днес. Хората съвсем не мислят, че е време да се обединят трите различни страни на християнството. Хората казват: тук вече нищо не може да се разбере! От това възникват съвременното настроение и необходимостта отново да се намери християнството. По този начин бих искал да поговоря с вас в събота[9] за Мистерията на Голгота.
към текста >>
[2] Петата степен означавала отъждествяване с
дух
а на народа и се наричала на името на народа: Грък, Израилтянин и др. под.
От това възникват съвременното настроение и необходимостта отново да се намери християнството. По този начин бих искал да поговоря с вас в събота[9] за Мистерията на Голгота. Тогава ще стане ясно завършен ли е отговорът на този въпрос. [1] Мохамед: пророк, основател на исляма (570-632 сл. Р Хр.).
[2] Петата степен означавала отъждествяване с духа на народа и се наричала на името на народа: Грък, Израилтянин и др. под.
Когато например Исус вижда идващия насреща му Натанаил, казва за него: «Ето истински Израилтянин, в когото няма лукавство». Йоан 1: 47. - Бел. пр. [3] Въпросът за произхода на Светия Дух от Отца или от Отца и Сина е играл изключителна роля в богословието. Първоначалното убеждение на християнството е било формулирано в Евангелието от Йоан: «Когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене» (Йоан 15: 26).
към текста >>
[3] Въпросът за произхода на
Светия
Дух
от Отца или от Отца и Сина е играл изключителна роля в богословието.
Р Хр.). [2] Петата степен означавала отъждествяване с духа на народа и се наричала на името на народа: Грък, Израилтянин и др. под. Когато например Исус вижда идващия насреща му Натанаил, казва за него: «Ето истински Израилтянин, в когото няма лукавство». Йоан 1: 47. - Бел. пр.
[3] Въпросът за произхода на Светия Дух от Отца или от Отца и Сина е играл изключителна роля в богословието.
Първоначалното убеждение на християнството е било формулирано в Евангелието от Йоан: «Когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене» (Йоан 15: 26). В тези думи Христос Исус свидетелства за две неща: за извънвремевия произход на Светия Дух от Отца и за времевото посланичество на Светия Дух чрез Сина. Обаче Никео-Цариградският Символ на вярата, появил се като резултат от Първия и Втори Вселенски Събор през IV век, акцентирал само върху онтологичното отношение на Светия Дух и Отец, не споменавайки за посланичеството на Светия Дух от Сина: «И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, който от Отца изхожда... ». По указаната причина още от VI–VII век в Испания на Поместните събори се предлагала добавката «и от Сина». В началото на IX век император Карл Велики, въпреки мнението на римския папа Лъв III, настоял за внасянето на добавката «филиокве», тоест «и от Сина» в Никео-Цариградския Символ на вярата, което се смятало за канонически недопустимо, но било прието от следващите папи.
към текста >>
Първоначалното убеждение на християнството е било формулирано в Евангелието от Йоан: «Когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца,
Дух
ът на истината, който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене» (Йоан 15: 26).
[2] Петата степен означавала отъждествяване с духа на народа и се наричала на името на народа: Грък, Израилтянин и др. под. Когато например Исус вижда идващия насреща му Натанаил, казва за него: «Ето истински Израилтянин, в когото няма лукавство». Йоан 1: 47. - Бел. пр. [3] Въпросът за произхода на Светия Дух от Отца или от Отца и Сина е играл изключителна роля в богословието.
Първоначалното убеждение на християнството е било формулирано в Евангелието от Йоан: «Когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене» (Йоан 15: 26).
В тези думи Христос Исус свидетелства за две неща: за извънвремевия произход на Светия Дух от Отца и за времевото посланичество на Светия Дух чрез Сина. Обаче Никео-Цариградският Символ на вярата, появил се като резултат от Първия и Втори Вселенски Събор през IV век, акцентирал само върху онтологичното отношение на Светия Дух и Отец, не споменавайки за посланичеството на Светия Дух от Сина: «И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, който от Отца изхожда... ». По указаната причина още от VI–VII век в Испания на Поместните събори се предлагала добавката «и от Сина». В началото на IX век император Карл Велики, въпреки мнението на римския папа Лъв III, настоял за внасянето на добавката «филиокве», тоест «и от Сина» в Никео-Цариградския Символ на вярата, което се смятало за канонически недопустимо, но било прието от следващите папи. Отстоявайки примата на римската власт, на Римския събор през 863 г.
към текста >>
В тези думи Христос Исус свидетелства за две неща: за извънвремевия произход на
Светия
Дух
от Отца и за времевото посланичество на
Светия
Дух
чрез Сина.
Когато например Исус вижда идващия насреща му Натанаил, казва за него: «Ето истински Израилтянин, в когото няма лукавство». Йоан 1: 47. - Бел. пр. [3] Въпросът за произхода на Светия Дух от Отца или от Отца и Сина е играл изключителна роля в богословието. Първоначалното убеждение на християнството е било формулирано в Евангелието от Йоан: «Когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене» (Йоан 15: 26).
В тези думи Христос Исус свидетелства за две неща: за извънвремевия произход на Светия Дух от Отца и за времевото посланичество на Светия Дух чрез Сина.
Обаче Никео-Цариградският Символ на вярата, появил се като резултат от Първия и Втори Вселенски Събор през IV век, акцентирал само върху онтологичното отношение на Светия Дух и Отец, не споменавайки за посланичеството на Светия Дух от Сина: «И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, който от Отца изхожда... ». По указаната причина още от VI–VII век в Испания на Поместните събори се предлагала добавката «и от Сина». В началото на IX век император Карл Велики, въпреки мнението на римския папа Лъв III, настоял за внасянето на добавката «филиокве», тоест «и от Сина» в Никео-Цариградския Символ на вярата, което се смятало за канонически недопустимо, но било прието от следващите папи. Отстоявайки примата на римската власт, на Римския събор през 863 г. папа Николай I (858–867 г.
към текста >>
Обаче Никео-Цариградският Символ на вярата, появил се като резултат от Първия и Втори Вселенски Събор през IV век, акцентирал само върху онтологичното отношение на
Светия
Дух
и Отец, не споменавайки за посланичеството на
Светия
Дух
от Сина: «И в
Дух
а Светаго, Господа, Животворящия, който от Отца изхожда... ».
Йоан 1: 47. - Бел. пр. [3] Въпросът за произхода на Светия Дух от Отца или от Отца и Сина е играл изключителна роля в богословието. Първоначалното убеждение на християнството е било формулирано в Евангелието от Йоан: «Когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене» (Йоан 15: 26). В тези думи Христос Исус свидетелства за две неща: за извънвремевия произход на Светия Дух от Отца и за времевото посланичество на Светия Дух чрез Сина.
Обаче Никео-Цариградският Символ на вярата, появил се като резултат от Първия и Втори Вселенски Събор през IV век, акцентирал само върху онтологичното отношение на Светия Дух и Отец, не споменавайки за посланичеството на Светия Дух от Сина: «И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, който от Отца изхожда... ».
По указаната причина още от VI–VII век в Испания на Поместните събори се предлагала добавката «и от Сина». В началото на IX век император Карл Велики, въпреки мнението на римския папа Лъв III, настоял за внасянето на добавката «филиокве», тоест «и от Сина» в Никео-Цариградския Символ на вярата, което се смятало за канонически недопустимо, но било прието от следващите папи. Отстоявайки примата на римската власт, на Римския събор през 863 г. папа Николай I (858–867 г. ) отлъчил Константинополския патриарх Фотий (858–886).
към текста >>
87.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
После говорихме за борбата, възникнала във връзка с разпространението на християнството в Европа, борба, както казах, дълго време основаваща се на факта, че едната партия подчертавала повече принципа на Бог Отец - източното християнство, - докато другата партия подчертавала повече принципа на Сина - Римокатолическата Църква, - а третата партия - Евангелистката Църква - подчертавала повече принципа на
Дух
а.
Дорнах, 26 март 1924 г. Добро утро, господа. Днес ще добавим още нещо по въпроса, касаещ християнството. За съжаление, не ми се удаде да говоря последната събота, тъй като трябваше да замина за Листал. Ние се опитвахме да говорим за това, което може да се смята за специфична същност на християнството и за това, което е било възприето от християнството в хода на развитие на човечеството.
После говорихме за борбата, възникнала във връзка с разпространението на християнството в Европа, борба, както казах, дълго време основаваща се на факта, че едната партия подчертавала повече принципа на Бог Отец - източното християнство, - докато другата партия подчертавала повече принципа на Сина - Римокатолическата Църква, - а третата партия - Евангелистката Църква - подчертавала повече принципа на Духа.
Днес е трудно да се говори за такива неща, доколкото мнозинството от хората мисли така: а може ли въобще да се започват спорове за тези неща по мирски начин? Защото днес светът е зает с други проблеми, заради които има противопоставяне. Някога са воювали едни с други по най-страшен начин по причина, че едните са се придържали към различни принципи от другите. За съвременния човек това е трудно разбираемо. Но виждате ли, господа, трябва да се постараем да разберем това, защото някога ще дойдат и времена, когато няма да бъде понятно защо хората така са се сражавали заради днешните проблеми!
към текста >>
Едва когато престанали да разбират, че отначало Исус е бил човек, макар и изключително значителен човек, и че чак в тридесетата година от живота Му върху Него слязъл
Дух
ът, Когото наричали Христос, слязъл Слънчевият
Дух
- по времето, когато престанали да разбират това, тогава веднага, от една страна, се появил стремеж на кръста да се изобразява мъртвият Христос, умрелият Христос, а от друга страна,
дух
овното влизане на Христос било пренесено на Рождество.
Първите християни никога не са изобразявали разпятието. Зад този факт стои нещо важно. Виждате ли, първите християни изцяло и напълно се придържали към възгледа, че Христос е влязъл в Исус от Слънцето, че Христос е извънземно същество. Всичко това като цяло по-късно се разбирало невярно. Всичко това като цяло е било по-късно превърнато в догма за така нареченото непорочно зачатие, която гласи, че Исус, когато той вече се раждал, не е бил нито заченат, нито роден, така, както обикновено става с хората.
Едва когато престанали да разбират, че отначало Исус е бил човек, макар и изключително значителен човек, и че чак в тридесетата година от живота Му върху Него слязъл Духът, Когото наричали Христос, слязъл Слънчевият Дух - по времето, когато престанали да разбират това, тогава веднага, от една страна, се появил стремеж на кръста да се изобразява мъртвият Христос, умрелият Христос, а от друга страна, духовното влизане на Христос било пренесено на Рождество.
Това възникнало след VI в. след Р. Хр. тълкуване било невярно. Обаче то позволява да надникнем много дълбоко в проблемите. Защото между времето, когато християните още изобразявали Исус Христос като Добрия Пастир, и времето, когато започнали да го изобразяват като Разпънатия, станало едно напълно определено събитие.
към текста >>
То се състояло в това, че на един от Съборите[1] било решено: човек се състои не от три части - тяло, душа и
дух
, -а само от две части, от тяло и душа, и душата, както казвали, притежавала
дух
овни свойства.
Това възникнало след VI в. след Р. Хр. тълкуване било невярно. Обаче то позволява да надникнем много дълбоко в проблемите. Защото между времето, когато християните още изобразявали Исус Христос като Добрия Пастир, и времето, когато започнали да го изобразяват като Разпънатия, станало едно напълно определено събитие.
То се състояло в това, че на един от Съборите[1] било решено: човек се състои не от три части - тяло, душа и дух, -а само от две части, от тяло и душа, и душата, както казвали, притежавала духовни свойства.
Този факт е много важен, господа! Виждате ли, в продължение на цялото средновековие така наречената трихотомия, тричленност на човека, троичност на човека се е смятала за еретичен възглед. Никой, който се е смятал за правоверен, не е смеел да вярва в тричленността на човека. Никой не е смеел да каже: човек има също и дух, а е трябвало да се казва така: човек има тяло и душа, а душата притежава духовни свойства. Вследствие на факта, че духът е бил в някакъв смисъл изпразнен, целият път на човека към духа е бил преграден и едва в настоящото време станало възможно отново да се въведе в употреба науката за духа, за да се върне на човечеството това, което му е било взето.
към текста >>
Никой не е смеел да каже: човек има също и
дух
, а е трябвало да се казва така: човек има тяло и душа, а душата притежава
дух
овни свойства.
Защото между времето, когато християните още изобразявали Исус Христос като Добрия Пастир, и времето, когато започнали да го изобразяват като Разпънатия, станало едно напълно определено събитие. То се състояло в това, че на един от Съборите[1] било решено: човек се състои не от три части - тяло, душа и дух, -а само от две части, от тяло и душа, и душата, както казвали, притежавала духовни свойства. Този факт е много важен, господа! Виждате ли, в продължение на цялото средновековие така наречената трихотомия, тричленност на човека, троичност на човека се е смятала за еретичен възглед. Никой, който се е смятал за правоверен, не е смеел да вярва в тричленността на човека.
Никой не е смеел да каже: човек има също и дух, а е трябвало да се казва така: човек има тяло и душа, а душата притежава духовни свойства.
Вследствие на факта, че духът е бил в някакъв смисъл изпразнен, целият път на човека към духа е бил преграден и едва в настоящото време станало възможно отново да се въведе в употреба науката за духа, за да се върне на човечеството това, което му е било взето. Първите християни знаели: това, което живее в тях като Христос, въобще не може ни да се ражда, ни да умира. То е нещо различно от човешкото. Човек се ражда и умира. Но Христос, пребиваващ в Исус, при живота на последния не е бил роден, така, както човекът се ражда, и не е можел също да умре на кръста, както Исус, смъртта не е могла да Го засегне: Христос, подобно на човек, сменящ дрехата си, но при това оставащ себе си, е можел да приеме друга форма, а именно духовната форма.
към текста >>
Вследствие на факта, че
дух
ът е бил в някакъв смисъл изпразнен, целият път на човека към
дух
а е бил преграден и едва в настоящото време станало възможно отново да се въведе в употреба науката за
дух
а, за да се върне на човечеството това, което му е било взето.
То се състояло в това, че на един от Съборите[1] било решено: човек се състои не от три части - тяло, душа и дух, -а само от две части, от тяло и душа, и душата, както казвали, притежавала духовни свойства. Този факт е много важен, господа! Виждате ли, в продължение на цялото средновековие така наречената трихотомия, тричленност на човека, троичност на човека се е смятала за еретичен възглед. Никой, който се е смятал за правоверен, не е смеел да вярва в тричленността на човека. Никой не е смеел да каже: човек има също и дух, а е трябвало да се казва така: човек има тяло и душа, а душата притежава духовни свойства.
Вследствие на факта, че духът е бил в някакъв смисъл изпразнен, целият път на човека към духа е бил преграден и едва в настоящото време станало възможно отново да се въведе в употреба науката за духа, за да се върне на човечеството това, което му е било взето.
Първите християни знаели: това, което живее в тях като Христос, въобще не може ни да се ражда, ни да умира. То е нещо различно от човешкото. Човек се ражда и умира. Но Христос, пребиваващ в Исус, при живота на последния не е бил роден, така, както човекът се ражда, и не е можел също да умре на кръста, както Исус, смъртта не е могла да Го засегне: Христос, подобно на човек, сменящ дрехата си, но при това оставащ себе си, е можел да приеме друга форма, а именно духовната форма. Но ако някой иска да изобрази духовното - да се види то с тези очи не може, нали?
към текста >>
Но Христос, пребиваващ в Исус, при живота на последния не е бил роден, така, както човекът се ражда, и не е можел също да умре на кръста, както Исус, смъртта не е могла да Го засегне: Христос, подобно на човек, сменящ дрехата си, но при това оставащ себе си, е можел да приеме друга форма, а именно
дух
овната форма.
Никой не е смеел да каже: човек има също и дух, а е трябвало да се казва така: човек има тяло и душа, а душата притежава духовни свойства. Вследствие на факта, че духът е бил в някакъв смисъл изпразнен, целият път на човека към духа е бил преграден и едва в настоящото време станало възможно отново да се въведе в употреба науката за духа, за да се върне на човечеството това, което му е било взето. Първите християни знаели: това, което живее в тях като Христос, въобще не може ни да се ражда, ни да умира. То е нещо различно от човешкото. Човек се ражда и умира.
Но Христос, пребиваващ в Исус, при живота на последния не е бил роден, така, както човекът се ражда, и не е можел също да умре на кръста, както Исус, смъртта не е могла да Го засегне: Христос, подобно на човек, сменящ дрехата си, но при това оставащ себе си, е можел да приеме друга форма, а именно духовната форма.
Но ако някой иска да изобрази духовното - да се види то с тези очи не може, нали? - той трябва да прибегне към образно, символично изобразяване. Изобразявайки Христос Исус като Добрия Пастир, са искали да изобразят как духът контролира човека, бди над човека, как духът се явява добрият съветник за човека. Нещо подобно има сила и досега, но хората в настоящото време не го разбират вече. Често става така, че от образа, от картината остава само част.
към текста >>
Но ако някой иска да изобрази
дух
овното - да се види то с тези очи не може, нали?
Вследствие на факта, че духът е бил в някакъв смисъл изпразнен, целият път на човека към духа е бил преграден и едва в настоящото време станало възможно отново да се въведе в употреба науката за духа, за да се върне на човечеството това, което му е било взето. Първите християни знаели: това, което живее в тях като Христос, въобще не може ни да се ражда, ни да умира. То е нещо различно от човешкото. Човек се ражда и умира. Но Христос, пребиваващ в Исус, при живота на последния не е бил роден, така, както човекът се ражда, и не е можел също да умре на кръста, както Исус, смъртта не е могла да Го засегне: Христос, подобно на човек, сменящ дрехата си, но при това оставащ себе си, е можел да приеме друга форма, а именно духовната форма.
Но ако някой иска да изобрази духовното - да се види то с тези очи не може, нали?
- той трябва да прибегне към образно, символично изобразяване. Изобразявайки Христос Исус като Добрия Пастир, са искали да изобразят как духът контролира човека, бди над човека, как духът се явява добрият съветник за човека. Нещо подобно има сила и досега, но хората в настоящото време не го разбират вече. Често става така, че от образа, от картината остава само част. Днес нерядко се казва, имайки предвид Христа: «Агнец Божий».
към текста >>
Изобразявайки Христос Исус като Добрия Пастир, са искали да изобразят как
дух
ът контролира човека, бди над човека, как
дух
ът се явява добрият съветник за човека.
То е нещо различно от човешкото. Човек се ражда и умира. Но Христос, пребиваващ в Исус, при живота на последния не е бил роден, така, както човекът се ражда, и не е можел също да умре на кръста, както Исус, смъртта не е могла да Го засегне: Христос, подобно на човек, сменящ дрехата си, но при това оставащ себе си, е можел да приеме друга форма, а именно духовната форма. Но ако някой иска да изобрази духовното - да се види то с тези очи не може, нали? - той трябва да прибегне към образно, символично изобразяване.
Изобразявайки Христос Исус като Добрия Пастир, са искали да изобразят как духът контролира човека, бди над човека, как духът се явява добрият съветник за човека.
Нещо подобно има сила и досега, но хората в настоящото време не го разбират вече. Често става така, че от образа, от картината остава само част. Днес нерядко се казва, имайки предвид Христа: «Агнец Божий». Това е било видно на изображенията, достигнали от първите векове. Част от такава картина, изобразяваща агънце, намиращо се на рамената на Христос, още се е запазила.
към текста >>
всички възгледи за
дух
а били изкривени и като следствие от този факт възникнала вярата, че можем да разглеждаме Христос Исус само в аспекта на човешката съдба.
И от тази шапка някои хора са получавали името си, прякора. Ако са наричали някого «Орел», той е можел да сложи орел в герба си и т. н. Така и името «Агнец Божий» се запазило, доколкото сочело към част от древното изображение. През VI век сл. Р. Хр.
всички възгледи за духа били изкривени и като следствие от този факт възникнала вярата, че можем да разглеждаме Христос Исус само в аспекта на човешката съдба.
Не са разглеждали живия Христос, който е дух, а са разглеждали само умрелия човек Исус и са смятали, че това е Христос. Затова събитието на умирането е станало особено актуално през VI в. Виждате ли, тук е изиграл своята роля материализмът. И изследвайки развитието на християнството, ние виждаме как материализмът се развива все повече. Заради това в по-късно време станали много неща, които в противен случай не биха станали.
към текста >>
Не са разглеждали живия Христос, който е
дух
, а са разглеждали само умрелия човек Исус и са смятали, че това е Христос.
Ако са наричали някого «Орел», той е можел да сложи орел в герба си и т. н. Така и името «Агнец Божий» се запазило, доколкото сочело към част от древното изображение. През VI век сл. Р. Хр. всички възгледи за духа били изкривени и като следствие от този факт възникнала вярата, че можем да разглеждаме Христос Исус само в аспекта на човешката съдба.
Не са разглеждали живия Христос, който е дух, а са разглеждали само умрелия човек Исус и са смятали, че това е Христос.
Затова събитието на умирането е станало особено актуално през VI в. Виждате ли, тук е изиграл своята роля материализмът. И изследвайки развитието на християнството, ние виждаме как материализмът се развива все повече. Заради това в по-късно време станали много неща, които в противен случай не биха станали. Рис. 10
към текста >>
Виждате ли, сега всичко в
дух
овното е доста объркано!
Разбира се, Луната! Именно затова символ на турците се явява полумесецът. Християните трябва да знаят, че техният знак символизира победата на Слънцето над Луната. И първите християни изобразявали победата на Слънцето над Луната като следствие от Мистерията на Голгота. Но какво значи това?
Виждате ли, сега всичко в духовното е доста объркано!
Защото ако разбират смисъла на изображението на Слънцето, си казват: който знае смисъла на този образ на Слънцето, той приема също, че човек в своя живот притежава свободна воля, че в него може да влиза още нещо, имащо значение за живота. А който вярва само в Луната, мисли, че човек получава всичко още при своето раждане, че той нищо не може да направи със самия себе си. Именно това се явява турският фатализъм! И турците все още знаят нещо за това. В това отношение турците се оказват по-разумни от европейците, защото европейците, макар и да са имали някога в качеството на свой символ Слънцето, отдавна са забравили за смисъла, за значението на този символ.
към текста >>
Струва си само да се замислим над факта, че през VI столетие вече нищо не е било известно за
дух
овния Христос, за да стане понятно и защо в средните векове - през X, XI, XII и XIII столетия и даже по-късно - изведнъж започнали да спорят за това, какво всъщност означава Тайната вечеря?
Защото ако разбират смисъла на изображението на Слънцето, си казват: който знае смисъла на този образ на Слънцето, той приема също, че човек в своя живот притежава свободна воля, че в него може да влиза още нещо, имащо значение за живота. А който вярва само в Луната, мисли, че човек получава всичко още при своето раждане, че той нищо не може да направи със самия себе си. Именно това се явява турският фатализъм! И турците все още знаят нещо за това. В това отношение турците се оказват по-разумни от европейците, защото европейците, макар и да са имали някога в качеството на свой символ Слънцето, отдавна са забравили за смисъла, за значението на този символ.
Струва си само да се замислим над факта, че през VI столетие вече нищо не е било известно за духовния Христос, за да стане понятно и защо в средните векове - през X, XI, XII и XIII столетия и даже по-късно - изведнъж започнали да спорят за това, какво всъщност означава Тайната вечеря?
Тя има значение само за този, който притежава духовно виждане. Но това вече не умеят да го правят и възникват спорове. Едните казват: на олтара в църквата хлябът действително се превръща в тяло Христово. Другите не вярват в това, тъй като не могат да си представят, че хлябът, външният вид на който остава предишния, се е превърнал в плът. Те не могат да го разберат.
към текста >>
Тя има значение само за този, който притежава
дух
овно виждане.
А който вярва само в Луната, мисли, че човек получава всичко още при своето раждане, че той нищо не може да направи със самия себе си. Именно това се явява турският фатализъм! И турците все още знаят нещо за това. В това отношение турците се оказват по-разумни от европейците, защото европейците, макар и да са имали някога в качеството на свой символ Слънцето, отдавна са забравили за смисъла, за значението на този символ. Струва си само да се замислим над факта, че през VI столетие вече нищо не е било известно за духовния Христос, за да стане понятно и защо в средните векове - през X, XI, XII и XIII столетия и даже по-късно - изведнъж започнали да спорят за това, какво всъщност означава Тайната вечеря?
Тя има значение само за този, който притежава духовно виждане.
Но това вече не умеят да го правят и възникват спорове. Едните казват: на олтара в църквата хлябът действително се превръща в тяло Христово. Другите не вярват в това, тъй като не могат да си представят, че хлябът, външният вид на който остава предишния, се е превърнал в плът. Те не могат да го разберат. Така възникнали всички тези средновековни спорове, резултатът от които е бил просто ужасен.
към текста >>
Ще кажете: но ако са отменили
Дух
а, как може да се каже, че протестантската, Евангелистката Църква от трите Божествени Ипостаса е приела
Дух
а?
Тридесетгодишната война продължила именно тридесет години. Но тя започнала поради причината, която ви посочих. Виждате ли, до Тридесетгодишната война (1618-1648), до XVII столетие са се водели спорове. Минало не толкова много време от този момент, когато хората започнали да спорят за такива неща. От този спор възникнал и протестантизмът, Евангелистката Църква.
Ще кажете: но ако са отменили Духа, как може да се каже, че протестантската, Евангелистката Църква от трите Божествени Ипостаса е приела Духа?
Да, господа, може да се отговори, че в Евангелистката Църква даже и не са знаели, че те са измолили Духа, защото Духът действително е бил «отменен». Те не са Го имали по съзнателен начин. Но аз често съм ви казвал: това, за което не се знае, все пак може да съществува. Някакво духовно начало, макар и не много значително, е действало все пак в Евангелистката Църква. Но нейните представители не знаели за това.
към текста >>
Да, господа, може да се отговори, че в Евангелистката Църква даже и не са знаели, че те са измолили
Дух
а, защото
Дух
ът действително е бил «отменен».
Но тя започнала поради причината, която ви посочих. Виждате ли, до Тридесетгодишната война (1618-1648), до XVII столетие са се водели спорове. Минало не толкова много време от този момент, когато хората започнали да спорят за такива неща. От този спор възникнал и протестантизмът, Евангелистката Църква. Ще кажете: но ако са отменили Духа, как може да се каже, че протестантската, Евангелистката Църква от трите Божествени Ипостаса е приела Духа?
Да, господа, може да се отговори, че в Евангелистката Църква даже и не са знаели, че те са измолили Духа, защото Духът действително е бил «отменен».
Те не са Го имали по съзнателен начин. Но аз често съм ви казвал: това, за което не се знае, все пак може да съществува. Някакво духовно начало, макар и не много значително, е действало все пак в Евангелистката Църква. Но нейните представители не знаели за това. Виждате ли, ако го нямаше всичко това, за което не знаят, например професорите, какво въобще би останало в този свят?
към текста >>
Някакво
дух
овно начало, макар и не много значително, е действало все пак в Евангелистката Църква.
От този спор възникнал и протестантизмът, Евангелистката Църква. Ще кажете: но ако са отменили Духа, как може да се каже, че протестантската, Евангелистката Църква от трите Божествени Ипостаса е приела Духа? Да, господа, може да се отговори, че в Евангелистката Църква даже и не са знаели, че те са измолили Духа, защото Духът действително е бил «отменен». Те не са Го имали по съзнателен начин. Но аз често съм ви казвал: това, за което не се знае, все пак може да съществува.
Някакво духовно начало, макар и не много значително, е действало все пак в Евангелистката Църква.
Но нейните представители не знаели за това. Виждате ли, ако го нямаше всичко това, за което не знаят, например професорите, какво въобще би останало в този свят? Това е именно така, господа и трябва да бъде ясно. Може да се говори за това, което човек прави, даже ако той сам не знае какво прави! Така и в случая с възникването на протестантизма можем да кажем, че този трети лик, трети Ипостас - Светият Дух - е действал тук.
към текста >>
Така и в случая с възникването на протестантизма можем да кажем, че този трети лик, трети Ипостас -
Светия
т
Дух
- е действал тук.
Някакво духовно начало, макар и не много значително, е действало все пак в Евангелистката Църква. Но нейните представители не знаели за това. Виждате ли, ако го нямаше всичко това, за което не знаят, например професорите, какво въобще би останало в този свят? Това е именно така, господа и трябва да бъде ясно. Може да се говори за това, което човек прави, даже ако той сам не знае какво прави!
Така и в случая с възникването на протестантизма можем да кажем, че този трети лик, трети Ипостас - Светият Дух - е действал тук.
Но тук вие виждате по какъв начин възниква форменият материализъм! На древните християни не им се е налагало да спорят по въпроса, превръща ли се запеченото брашно в истинска плът, защото това съвсем не съответствало на техния начин на мислене. Едва когато за всичко почнали да мислят като за материално, тогава и за дадения предмет почнали да мислят като за нещо материално. Въобще това е много интересно. Материализмът се проявява в две форми: отначало за всичко духовно се мисли като за материално, а по-късно духът въобще се отрича.
към текста >>
Материализмът се проявява в две форми: отначало за всичко
дух
овно се мисли като за материално, а по-късно
дух
ът въобще се отрича.
Така и в случая с възникването на протестантизма можем да кажем, че този трети лик, трети Ипостас - Светият Дух - е действал тук. Но тук вие виждате по какъв начин възниква форменият материализъм! На древните християни не им се е налагало да спорят по въпроса, превръща ли се запеченото брашно в истинска плът, защото това съвсем не съответствало на техния начин на мислене. Едва когато за всичко почнали да мислят като за материално, тогава и за дадения предмет почнали да мислят като за нещо материално. Въобще това е много интересно.
Материализмът се проявява в две форми: отначало за всичко духовно се мисли като за материално, а по-късно духът въобще се отрича.
Такъв, по същество, е пътят, по който върви материализмът. Интересно е да се види как по-късно, даже след VI столетие, в Средна Европа християнските възгледи са носили много по-духовен характер, отколкото по-късно. Материалистическо християнството е станало преди всичко на юг. В Средна Европа има две прекрасни поетически произведения. Едното е възникнало в Елзас през IX в.
към текста >>
Интересно е да се види как по-късно, даже след VI столетие, в Средна Европа християнските възгледи са носили много по-
дух
овен характер, отколкото по-късно.
На древните християни не им се е налагало да спорят по въпроса, превръща ли се запеченото брашно в истинска плът, защото това съвсем не съответствало на техния начин на мислене. Едва когато за всичко почнали да мислят като за материално, тогава и за дадения предмет почнали да мислят като за нещо материално. Въобще това е много интересно. Материализмът се проявява в две форми: отначало за всичко духовно се мисли като за материално, а по-късно духът въобще се отрича. Такъв, по същество, е пътят, по който върви материализмът.
Интересно е да се види как по-късно, даже след VI столетие, в Средна Европа християнските възгледи са носили много по-духовен характер, отколкото по-късно.
Материалистическо християнството е станало преди всичко на юг. В Средна Европа има две прекрасни поетически произведения. Едното е възникнало в Елзас през IX в. сл. Р. Хр. и се наричало «Евангелска хармония» на Отфрид[3].
към текста >>
Той е имал намерение да опише
дух
овния Христос и си е мислел: няма значение дали той странства по света в облика на германски херцог или в облика на палестински юдей.
Така е разказано и за деянията на Исус. Какво означава това, господа? Какво означава, когато за човека, написал «Хелианд», са съвсем безразлични външните факти, които е можело да се видят с очи в Палестина? Той даже няма желание да ги опише вярно! Външната картина го оставя безразличен.
Той е имал намерение да опише духовния Христос и си е мислел: няма значение дали той странства по света в облика на германски херцог или в облика на палестински юдей.
И така, в епохата на възникването на «Хелианд», в Средна Европа действително още са вярвали в духовния Христос, там още не са преобладавали материалистичните настроения. На юг работата била по-различна: романските народи, гръцките народи тогава вече имали материалистична настройка. Но в Средна Европа все още се било запазило някакво разбиране на духовността. Ето защо в «Хелианд» саксонският монах описва Христос като германски херцог. Така можете да видите, че тук, в Средна Европа, още е можело да се намери възможност да се покаже, че Христос преди всичко трябва да се представя духовно, а именно като Слънчевия Дух, за когото вече съм ви говорил.
към текста >>
И така, в епохата на възникването на «Хелианд», в Средна Европа действително още са вярвали в
дух
овния Христос, там още не са преобладавали материалистичните настроения.
Какво означава това, господа? Какво означава, когато за човека, написал «Хелианд», са съвсем безразлични външните факти, които е можело да се видят с очи в Палестина? Той даже няма желание да ги опише вярно! Външната картина го оставя безразличен. Той е имал намерение да опише духовния Христос и си е мислел: няма значение дали той странства по света в облика на германски херцог или в облика на палестински юдей.
И така, в епохата на възникването на «Хелианд», в Средна Европа действително още са вярвали в духовния Христос, там още не са преобладавали материалистичните настроения.
На юг работата била по-различна: романските народи, гръцките народи тогава вече имали материалистична настройка. Но в Средна Европа все още се било запазило някакво разбиране на духовността. Ето защо в «Хелианд» саксонският монах описва Христос като германски херцог. Така можете да видите, че тук, в Средна Европа, още е можело да се намери възможност да се покаже, че Христос преди всичко трябва да се представя духовно, а именно като Слънчевия Дух, за когото вече съм ви говорил. Разбирайки характера, който Христос има в «Хелианд», можем да открием, че Хелианд, както Христос е изобразен в тази саксонска книга, преди всичко се явява «свободен човек», което значи, че той носи в себе си слънчевото начало, не само лунното.
към текста >>
Но в Средна Европа все още се било запазило някакво разбиране на
дух
овността.
Той даже няма желание да ги опише вярно! Външната картина го оставя безразличен. Той е имал намерение да опише духовния Христос и си е мислел: няма значение дали той странства по света в облика на германски херцог или в облика на палестински юдей. И така, в епохата на възникването на «Хелианд», в Средна Европа действително още са вярвали в духовния Христос, там още не са преобладавали материалистичните настроения. На юг работата била по-различна: романските народи, гръцките народи тогава вече имали материалистична настройка.
Но в Средна Европа все още се било запазило някакво разбиране на духовността.
Ето защо в «Хелианд» саксонският монах описва Христос като германски херцог. Така можете да видите, че тук, в Средна Европа, още е можело да се намери възможност да се покаже, че Христос преди всичко трябва да се представя духовно, а именно като Слънчевия Дух, за когото вече съм ви говорил. Разбирайки характера, който Христос има в «Хелианд», можем да открием, че Хелианд, както Христос е изобразен в тази саксонска книга, преди всичко се явява «свободен човек», което значи, че той носи в себе си слънчевото начало, не само лунното. Следователно Той се явява свободен човек. Наистина всички връзки на Христос с извънземния свят са били просто предадени на забвение и днес за тях вече нищо не се знае.
към текста >>
Така можете да видите, че тук, в Средна Европа, още е можело да се намери възможност да се покаже, че Христос преди всичко трябва да се представя
дух
овно, а именно като Слънчевия
Дух
, за когото вече съм ви говорил.
Той е имал намерение да опише духовния Христос и си е мислел: няма значение дали той странства по света в облика на германски херцог или в облика на палестински юдей. И така, в епохата на възникването на «Хелианд», в Средна Европа действително още са вярвали в духовния Христос, там още не са преобладавали материалистичните настроения. На юг работата била по-различна: романските народи, гръцките народи тогава вече имали материалистична настройка. Но в Средна Европа все още се било запазило някакво разбиране на духовността. Ето защо в «Хелианд» саксонският монах описва Христос като германски херцог.
Така можете да видите, че тук, в Средна Европа, още е можело да се намери възможност да се покаже, че Христос преди всичко трябва да се представя духовно, а именно като Слънчевия Дух, за когото вече съм ви говорил.
Разбирайки характера, който Христос има в «Хелианд», можем да открием, че Хелианд, както Христос е изобразен в тази саксонска книга, преди всичко се явява «свободен човек», което значи, че той носи в себе си слънчевото начало, не само лунното. Следователно Той се явява свободен човек. Наистина всички връзки на Христос с извънземния свят са били просто предадени на забвение и днес за тях вече нищо не се знае. Но ми се иска да ви кажа още нещо. Ако се върнем към тези мистерии, за които съм ви разказвал - които в древността са били едновременно и образователен център, и религиозен център, и център на изкуствата, - ако се върнем към тези древни мистерии, ние ще открием, че в тях са се празнували празници, при това тези празници са били свързани с годишния кръговрат.
към текста >>
» Един път в живота към човека идвало познанието, че той е като новороден, тоест отново се е родил от
дух
а.
През пролетта силите на природата се обновяват. Но в човека, ако той работи над себе си, се обновяват душевните сили. И хора, притежаващи знание, хора, имащи - както съм казвал - мъдрост, в древните мистерии са се стремили преимуществено към това, в душата им да възникне преживяване, да възникне своего рода преживяване на пролетта. Виждате ли, преживяване на пролет - това е, когато можем да си кажем: «Ах, всичко, което знаех до сега, няма значение! Аз съм като новороден!
» Един път в живота към човека идвало познанието, че той е като новороден, тоест отново се е родил от духа.
На вас това може да ви се стори странно, но във всички азиатски страни хората са се подразделяли на такива, които са били родени един път, и на такива, които са били родени два пъти. Навсякъде са говорили за два пъти родени хора. Родените един път, благодарение на лунните сили, оставали такива в продължение на целия си живот. Другите, два пъти родените, преминавали обучение в мистериите, научавали нещо и знаели: човек може да се направи свободен, човек може да бъде насочван от своите собствени сили! Но това се е изобразявало в образна форма.
към текста >>
Обаче това християнство не е било християнството на Исус Христос, а някакво
дух
овно християнство, празнуващо се в образна форма.
Ако в Евангелията се разказва, че на Голгота се е намирал кръст, че там е умрял Христос, при това се има предвид историческата страна на нещата. Но в образна форма това е съществувало в продължение на всички древни времена. Ето защо древните християни усещали приемственост на указаните събития, усещали ги като изпълнение на пророчество. Те казвали: тези, които преживявали древните мистерии, пророчески са предвещавали това, което е станало като Мистерията на Голгота. И така, вие виждате: също и в древността в някакъв смисъл е съществувало християнство.
Обаче това християнство не е било християнството на Исус Христос, а някакво духовно християнство, празнуващо се в образна форма.
Виждате ли, един от най-значителните светци в Католическата Църква е свети Августин[5], живял през IV-V в. сл. Р. Хр. Свети Августин бил отначало езичник, по-късно той се обърнал към християнството и станал един от най-уважавани-те свещеници и светци в Католическата Църква. В трудовете на свети Августин вие ще намерите забележителни думи. Той казва: «Християнство е имало и преди Исус Христос; древните мъдреци вече са били християни, само че тях още не са ги наричали християни».
към текста >>
Резултатът бил, че в човека престанали да виждат откъде би трябвало по правилен начин да произтича такава грижа за душата, престанали да виждат, че в душата се ражда
дух
ът, че в душата се ражда слънчевото начало.
Въпреки това се появило като алтернатива лъжливо мнение, оформила се такава заблуда. А именно: по време на разпространението на християнството в първите векове хората казвали: за да не умре душата на човека, той трябва да се грижи за нея. Но по-късно Църквата започнала да проповядва друга гледна точка. Църквата не искала повече да позволи на човека сам да се грижи за своята душа, тя пожелала да поеме цялата грижа за неговата душа! Във все по-голяма степен Църквата е трябвало да осъществява тази грижа за душата на човека, вместо той сам да прави това.
Резултатът бил, че в човека престанали да виждат откъде би трябвало по правилен начин да произтича такава грижа за душата, престанали да виждат, че в душата се ражда духът, че в душата се ражда слънчевото начало.
А за слънчевото начало е невъзможно да се проявява грижа по материалистичен начин. Какво значи: да се грижим за слънчевото начало по материалистичен начин? Значи, че би трябвало да се организира експедиция и да се доставя от Слънцето това, което трябва да се даде на човека! Разбира се, да се направи това е невъзможно. Представите за всичко това като цяло носят лъжовен характер.
към текста >>
Виждате ли, господа, казвам ви всичко това, за да покажа как в хода на времето материализмът завземал около себе си все повече и повече, така че съвсем престанало да се разбира кое в човека е
дух
овното начало.
А за слънчевото начало е невъзможно да се проявява грижа по материалистичен начин. Какво значи: да се грижим за слънчевото начало по материалистичен начин? Значи, че би трябвало да се организира експедиция и да се доставя от Слънцето това, което трябва да се даде на човека! Разбира се, да се направи това е невъзможно. Представите за всичко това като цяло носят лъжовен характер.
Виждате ли, господа, казвам ви всичко това, за да покажа как в хода на времето материализмът завземал около себе си все повече и повече, така че съвсем престанало да се разбира кое в човека е духовното начало.
В настоящето работата стои така, че горепосоченият принцип, непозволяващ на човек сам да се грижи за душата си и възлагащ тази грижа на Църквата, още не е довел до умъртвяване на човешката душа. Но ако този принцип продължи да доминира и по-нататък, няма да мине много време и душата ще започне да умира заедно с тялото. Днес човешките души още живеят. Те все още могат да бъдат пробудени, ако дойде истинската духовна наука. Но след едно или две столетия душите вече няма да могат да живеят, ако не дойде духовната наука, ако всичко продължи както преди.
към текста >>
Те все още могат да бъдат пробудени, ако дойде истинската
дух
овна наука.
Представите за всичко това като цяло носят лъжовен характер. Виждате ли, господа, казвам ви всичко това, за да покажа как в хода на времето материализмът завземал около себе си все повече и повече, така че съвсем престанало да се разбира кое в човека е духовното начало. В настоящето работата стои така, че горепосоченият принцип, непозволяващ на човек сам да се грижи за душата си и възлагащ тази грижа на Църквата, още не е довел до умъртвяване на човешката душа. Но ако този принцип продължи да доминира и по-нататък, няма да мине много време и душата ще започне да умира заедно с тялото. Днес човешките души още живеят.
Те все още могат да бъдат пробудени, ако дойде истинската духовна наука.
Но след едно или две столетия душите вече няма да могат да живеят, ако не дойде духовната наука, ако всичко продължи както преди. Какво ще стане в случай на запазване на материализма? Виждате ли, малко по малко материализмът би трябвало сам да се надсмее над себе си; даже при възпитанието се налага да се действа по духовен начин. Не може да се възпитава и преподава, без да се говори за духа. Ако нещата и по-нататък продължат така, както това вече се проявява в отделни случаи, материализмът би трябвало или да се надсмее над себе си, говорейки за духа, или поне да стане малко по-честен.
към текста >>
Но след едно или две столетия душите вече няма да могат да живеят, ако не дойде
дух
овната наука, ако всичко продължи както преди.
Виждате ли, господа, казвам ви всичко това, за да покажа как в хода на времето материализмът завземал около себе си все повече и повече, така че съвсем престанало да се разбира кое в човека е духовното начало. В настоящето работата стои така, че горепосоченият принцип, непозволяващ на човек сам да се грижи за душата си и възлагащ тази грижа на Църквата, още не е довел до умъртвяване на човешката душа. Но ако този принцип продължи да доминира и по-нататък, няма да мине много време и душата ще започне да умира заедно с тялото. Днес човешките души още живеят. Те все още могат да бъдат пробудени, ако дойде истинската духовна наука.
Но след едно или две столетия душите вече няма да могат да живеят, ако не дойде духовната наука, ако всичко продължи както преди.
Какво ще стане в случай на запазване на материализма? Виждате ли, малко по малко материализмът би трябвало сам да се надсмее над себе си; даже при възпитанието се налага да се действа по духовен начин. Не може да се възпитава и преподава, без да се говори за духа. Ако нещата и по-нататък продължат така, както това вече се проявява в отделни случаи, материализмът би трябвало или да се надсмее над себе си, говорейки за духа, или поне да стане малко по-честен. След като аз и някои други антропософски приятели през 1922 година се изказахме на конгреса във Виена, излезе една статия[6], завършваща със следните думи на своя автор: «Ние трябва да водим борба срещу духа!
към текста >>
Виждате ли, малко по малко материализмът би трябвало сам да се надсмее над себе си; даже при възпитанието се налага да се действа по
дух
овен начин.
Но ако този принцип продължи да доминира и по-нататък, няма да мине много време и душата ще започне да умира заедно с тялото. Днес човешките души още живеят. Те все още могат да бъдат пробудени, ако дойде истинската духовна наука. Но след едно или две столетия душите вече няма да могат да живеят, ако не дойде духовната наука, ако всичко продължи както преди. Какво ще стане в случай на запазване на материализма?
Виждате ли, малко по малко материализмът би трябвало сам да се надсмее над себе си; даже при възпитанието се налага да се действа по духовен начин.
Не може да се възпитава и преподава, без да се говори за духа. Ако нещата и по-нататък продължат така, както това вече се проявява в отделни случаи, материализмът би трябвало или да се надсмее над себе си, говорейки за духа, или поне да стане малко по-честен. След като аз и някои други антропософски приятели през 1922 година се изказахме на конгреса във Виена, излезе една статия[6], завършваща със следните думи на своя автор: «Ние трябва да водим борба срещу духа! » Но къде може да ни отведе такова откровено водене на борба срещу духа? Тогава, желаейки да започне възпитанието на шестгодишното дете, авторът би трябвало честно и почтено да заяви: дявол да го вземе, понеже материята е първична, а духът вторичен, материята е предпоставка за духа!
към текста >>
Не може да се възпитава и преподава, без да се говори за
дух
а.
Днес човешките души още живеят. Те все още могат да бъдат пробудени, ако дойде истинската духовна наука. Но след едно или две столетия душите вече няма да могат да живеят, ако не дойде духовната наука, ако всичко продължи както преди. Какво ще стане в случай на запазване на материализма? Виждате ли, малко по малко материализмът би трябвало сам да се надсмее над себе си; даже при възпитанието се налага да се действа по духовен начин.
Не може да се възпитава и преподава, без да се говори за духа.
Ако нещата и по-нататък продължат така, както това вече се проявява в отделни случаи, материализмът би трябвало или да се надсмее над себе си, говорейки за духа, или поне да стане малко по-честен. След като аз и някои други антропософски приятели през 1922 година се изказахме на конгреса във Виена, излезе една статия[6], завършваща със следните думи на своя автор: «Ние трябва да водим борба срещу духа! » Но къде може да ни отведе такова откровено водене на борба срещу духа? Тогава, желаейки да започне възпитанието на шестгодишното дете, авторът би трябвало честно и почтено да заяви: дявол да го вземе, понеже материята е първична, а духът вторичен, материята е предпоставка за духа! Дайте по-добре да се пробваме да предпишем на това дете прахчета или нещо подобно, за да изменим неговата материя.
към текста >>
Ако нещата и по-нататък продължат така, както това вече се проявява в отделни случаи, материализмът би трябвало или да се надсмее над себе си, говорейки за
дух
а, или поне да стане малко по-честен.
Те все още могат да бъдат пробудени, ако дойде истинската духовна наука. Но след едно или две столетия душите вече няма да могат да живеят, ако не дойде духовната наука, ако всичко продължи както преди. Какво ще стане в случай на запазване на материализма? Виждате ли, малко по малко материализмът би трябвало сам да се надсмее над себе си; даже при възпитанието се налага да се действа по духовен начин. Не може да се възпитава и преподава, без да се говори за духа.
Ако нещата и по-нататък продължат така, както това вече се проявява в отделни случаи, материализмът би трябвало или да се надсмее над себе си, говорейки за духа, или поне да стане малко по-честен.
След като аз и някои други антропософски приятели през 1922 година се изказахме на конгреса във Виена, излезе една статия[6], завършваща със следните думи на своя автор: «Ние трябва да водим борба срещу духа! » Но къде може да ни отведе такова откровено водене на борба срещу духа? Тогава, желаейки да започне възпитанието на шестгодишното дете, авторът би трябвало честно и почтено да заяви: дявол да го вземе, понеже материята е първична, а духът вторичен, материята е предпоставка за духа! Дайте по-добре да се пробваме да предпишем на това дете прахчета или нещо подобно, за да изменим неговата материя. Защото тогава ще поумнее, тогава ще знае нещо!
към текста >>
След като аз и някои други антропософски приятели през 1922 година се изказахме на конгреса във Виена, излезе една статия[6], завършваща със следните думи на своя автор: «Ние трябва да водим борба срещу
дух
а!
Но след едно или две столетия душите вече няма да могат да живеят, ако не дойде духовната наука, ако всичко продължи както преди. Какво ще стане в случай на запазване на материализма? Виждате ли, малко по малко материализмът би трябвало сам да се надсмее над себе си; даже при възпитанието се налага да се действа по духовен начин. Не може да се възпитава и преподава, без да се говори за духа. Ако нещата и по-нататък продължат така, както това вече се проявява в отделни случаи, материализмът би трябвало или да се надсмее над себе си, говорейки за духа, или поне да стане малко по-честен.
След като аз и някои други антропософски приятели през 1922 година се изказахме на конгреса във Виена, излезе една статия[6], завършваща със следните думи на своя автор: «Ние трябва да водим борба срещу духа!
» Но къде може да ни отведе такова откровено водене на борба срещу духа? Тогава, желаейки да започне възпитанието на шестгодишното дете, авторът би трябвало честно и почтено да заяви: дявол да го вземе, понеже материята е първична, а духът вторичен, материята е предпоставка за духа! Дайте по-добре да се пробваме да предпишем на това дете прахчета или нещо подобно, за да изменим неговата материя. Защото тогава ще поумнее, тогава ще знае нещо! Ето какви изводи би трябвало да направи материализмът, ако иска да бъде честен.
към текста >>
» Но къде може да ни отведе такова откровено водене на борба срещу
дух
а?
Какво ще стане в случай на запазване на материализма? Виждате ли, малко по малко материализмът би трябвало сам да се надсмее над себе си; даже при възпитанието се налага да се действа по духовен начин. Не може да се възпитава и преподава, без да се говори за духа. Ако нещата и по-нататък продължат така, както това вече се проявява в отделни случаи, материализмът би трябвало или да се надсмее над себе си, говорейки за духа, или поне да стане малко по-честен. След като аз и някои други антропософски приятели през 1922 година се изказахме на конгреса във Виена, излезе една статия[6], завършваща със следните думи на своя автор: «Ние трябва да водим борба срещу духа!
» Но къде може да ни отведе такова откровено водене на борба срещу духа?
Тогава, желаейки да започне възпитанието на шестгодишното дете, авторът би трябвало честно и почтено да заяви: дявол да го вземе, понеже материята е първична, а духът вторичен, материята е предпоставка за духа! Дайте по-добре да се пробваме да предпишем на това дете прахчета или нещо подобно, за да изменим неговата материя. Защото тогава ще поумнее, тогава ще знае нещо! Ето какви изводи би трябвало да направи материализмът, ако иска да бъде честен. Той би трябвало да ваксинира - подобно на това, както се прави ваксинация срещу едра шарка - идващите на училище деца едно след друго за ум и разум.
към текста >>
Тогава, желаейки да започне възпитанието на шестгодишното дете, авторът би трябвало честно и почтено да заяви: дявол да го вземе, понеже материята е първична, а
дух
ът вторичен, материята е предпоставка за
дух
а!
Виждате ли, малко по малко материализмът би трябвало сам да се надсмее над себе си; даже при възпитанието се налага да се действа по духовен начин. Не може да се възпитава и преподава, без да се говори за духа. Ако нещата и по-нататък продължат така, както това вече се проявява в отделни случаи, материализмът би трябвало или да се надсмее над себе си, говорейки за духа, или поне да стане малко по-честен. След като аз и някои други антропософски приятели през 1922 година се изказахме на конгреса във Виена, излезе една статия[6], завършваща със следните думи на своя автор: «Ние трябва да водим борба срещу духа! » Но къде може да ни отведе такова откровено водене на борба срещу духа?
Тогава, желаейки да започне възпитанието на шестгодишното дете, авторът би трябвало честно и почтено да заяви: дявол да го вземе, понеже материята е първична, а духът вторичен, материята е предпоставка за духа!
Дайте по-добре да се пробваме да предпишем на това дете прахчета или нещо подобно, за да изменим неговата материя. Защото тогава ще поумнее, тогава ще знае нещо! Ето какви изводи би трябвало да направи материализмът, ако иска да бъде честен. Той би трябвало да ваксинира - подобно на това, както се прави ваксинация срещу едра шарка - идващите на училище деца едно след друго за ум и разум. Ако разумът се разбира по материалистичен начин, би следвало да се добива с помощта на инжекция.
към текста >>
Защото ако някой казва, че той мисли не със своята душа и своя
дух
, а с мозъка си - мозъкът е вещество, - той би следвало да прави своя мозък по-умен, използвайки материално-веществен, а не
дух
овен начин.
Защото тогава ще поумнее, тогава ще знае нещо! Ето какви изводи би трябвало да направи материализмът, ако иска да бъде честен. Той би трябвало да ваксинира - подобно на това, както се прави ваксинация срещу едра шарка - идващите на училище деца едно след друго за ум и разум. Ако разумът се разбира по материалистичен начин, би следвало да се добива с помощта на инжекция. Ето тогава материализмът би действал честно.
Защото ако някой казва, че той мисли не със своята душа и своя дух, а с мозъка си - мозъкът е вещество, - той би следвало да прави своя мозък по-умен, използвайки материално-веществен, а не духовен начин.
Ето до какво страшно противоречие би стигнал материализмът. Да се спасиш тук е възможно, ако поне малко изучиш знанието за духа. В наше време вече е необходимо идването на духовната наука, тъй като в противен случай човешката душа ще започне да умира. [1] на един от Съборите: 869 г. сл. Р Хр., на така наречения Осми екуменически мнимо-вселенски Събор в Константинопол.
към текста >>
Да се спасиш тук е възможно, ако поне малко изучиш знанието за
дух
а.
Той би трябвало да ваксинира - подобно на това, както се прави ваксинация срещу едра шарка - идващите на училище деца едно след друго за ум и разум. Ако разумът се разбира по материалистичен начин, би следвало да се добива с помощта на инжекция. Ето тогава материализмът би действал честно. Защото ако някой казва, че той мисли не със своята душа и своя дух, а с мозъка си - мозъкът е вещество, - той би следвало да прави своя мозък по-умен, използвайки материално-веществен, а не духовен начин. Ето до какво страшно противоречие би стигнал материализмът.
Да се спасиш тук е възможно, ако поне малко изучиш знанието за духа.
В наше време вече е необходимо идването на духовната наука, тъй като в противен случай човешката душа ще започне да умира. [1] на един от Съборите: 869 г. сл. Р Хр., на така наречения Осми екуменически мнимо-вселенски Събор в Константинопол. [2] Както съм ви казвал: в лекцията от 12 март 1924 г [3] Отфрид фон Вайзенбург (ок.
към текста >>
В наше време вече е необходимо идването на
дух
овната наука, тъй като в противен случай човешката душа ще започне да умира.
Ако разумът се разбира по материалистичен начин, би следвало да се добива с помощта на инжекция. Ето тогава материализмът би действал честно. Защото ако някой казва, че той мисли не със своята душа и своя дух, а с мозъка си - мозъкът е вещество, - той би следвало да прави своя мозък по-умен, използвайки материално-веществен, а не духовен начин. Ето до какво страшно противоречие би стигнал материализмът. Да се спасиш тук е възможно, ако поне малко изучиш знанието за духа.
В наше време вече е необходимо идването на духовната наука, тъй като в противен случай човешката душа ще започне да умира.
[1] на един от Съборите: 869 г. сл. Р Хр., на така наречения Осми екуменически мнимо-вселенски Събор в Константинопол. [2] Както съм ви казвал: в лекцията от 12 март 1924 г [3] Отфрид фон Вайзенбург (ок. 800-870), елзаски монах.
към текста >>
НАГОРЕ
