Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
23
резултата от
14
текста с точна фраза : '
Свети Дух
'.
1.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Той трябва да развие Ангела вътре в себе си, да го роди, който тогава ще стане лечебен
дух
– един
Свети
Дух
.
Тук се крие истински християнското, а също и по-дълбоката мистерия, съдържаща се в празника Света Троица. Човекът живее преди всичко в своя низш организъм, в своето съзнание, обхванато от желания. И правилно е да е така, защото само това съзнание е, което може да му даде осъзнаването на неговата истинска цел, достигане на свободата. Той обаче не трябва да остава там, а трябва да издигне своя аз до природата на един Ангел.
Той трябва да развие Ангела вътре в себе си, да го роди, който тогава ще стане лечебен дух – един Свети Дух.
За тази цел обаче той трябва съзнателно да пожертва своето земно тяло, той трябва да преживее онова, "умири и бъди", така че да не остане "мрачен гост на тази тъмна Земя".[3]
към текста >>
Нека една искрица на разбиране на този
Свети
Дух
отново да потече в криворазбрания празник Света Троица, тогава той ще бъде наново оживен и ще придобие отново значение.
Нека една искрица на разбиране на този Свети Дух отново да потече в криворазбрания празник Света Троица, тогава той ще бъде наново оживен и ще придобие отново значение.
Ние искаме да живеем в един смислен свят. Всеки, който празнува празници, без да ги осмисля, е последовател на Епиметей. Човекът трябва да види онова, което го свързва с неговата заобикаляща среда, но също и с онова, което е невидимо в природата. Ние трябва да знаем, къде стоим. Защото ние човеците не сме предназначени за едно тъпо, сънливо полусъществуване, ние сме предназначени да развием едно свободно, напълно съзнателно разгъване на цялото наше същество.
към текста >>
2.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
GA_93 Легендата за храма
Той не е искал да каже, че е бил самият
Свети
дух
.
Той е въпросният Мани, който извлякъл своята мъдрост от тези трудове, но освен това той е бил посветен и в мистериите на Митра/*9/. Той става основоположник на това движение манихейство. Мани е наречен "Синът на вдовицата", а неговите последователи се наричат "Синове на вдовицата". Обаче Мани говорил за себе си като за "Параклит" /"Утешителя"//*10/, Светия Дух, обещан на човечеството от Христос. Ние би трябвало да разбираме, че той виждал себе си като едно въплъщение на Светия дух.
Той не е искал да каже, че е бил самият Свети дух.
Той си представял, че Светият дух се появява в прераждания и че той е едно такова прераждане на духа.
към текста >>
3.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Когато астралното тяло се преобрази в Манас, то се нарича "
Свети
Дух
", а физическото тяло, което е станало Атма, "Отец".
Ако вие бихте могли да наблюдавате един човек на степента, на която той е бил при започване на лемурийската раса, това означава, когато той е бил двуполово същество, бихте открили, че неговото тяло е било изграждано отвън, ала в средата на лемурийските времена човекът започва сам да работи върху своето астрално тяло. Всичко, което човек втъкава в себе си от своя аз, което той извършва от дълг или по заповед, за да надделее недобрите си желания и страсти, допринася за облагородяване на астралното тяло. Когато то напълно бъде проникнато от работата на собствения човешки аз, ние не бихме го наричали повече астрално тяло, то вече става Манас. Когато цялото астрално тяло се преобрази в Манас, човекът ще може да започне да работи върху своето етерно тяло, да го трансформира в Будхи. Онова, което той втъкава там, не е нищо друго освен индивидуализираното Слово, което християнската езотерика нарича "Син" или "Логос".
Когато астралното тяло се преобрази в Манас, то се нарича "Свети Дух", а физическото тяло, което е станало Атма, "Отец".
към текста >>
Това бяха трите дни на погребението и на възкресението в едно етерно тяло, което бе напълно проникнато от онова, което се нарича
Свети
Дух
.
Един такъв човек заставаше пред посветителя-жрец, той нямаше никакво влияние върху своето физическо тяло нито върху своето етерно тяло; ала неговото астрално тяло бе негово собствено създание. И тогава му се показваше, как той би могъл да въздейства върху своето етерно тяло и върху своето физическо тяло. Физическото тяло бе довеждано до летаргично състояние – и то трябваше да остане в това състояние за три дни и нощи, – а през това време етерното тяло беше извадено от него. И тъй като посветеният бе силен по отношение на астралното си тяло, той можеше вече да придобие сила да действа и върху етерното си тяло. Той можеше да се научи да накара онова, което имаше в астралното да въздейства върху етерното му тяло.
Това бяха трите дни на погребението и на възкресението в едно етерно тяло, което бе напълно проникнато от онова, което се нарича Свети Дух.
Такъв един посветен се наричаше човек, надарен с Логоса, със "Словото". Това "Слово" не е нищо друго освен мъдростта, Манас, която е била вработена в астралното тяло. Тази мъдрост никога не би могла да влезе в етерното тяло, ако първо астралното тяло не е било проникнато от нея.
към текста >>
4.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Чрез това, че се схване какво се е изляло като
Свети
дух
.
Всички гледали нагоре към посветените и получавали импулсите от тях. Но принципът на авторитета все повече отслабва. Има привидно противоречие. Разделянето на хората на индивиди и пълното разчупване на древния принцип на авторитета – същевременно следва да се изгради и цялостният братски съюз. Чрез какво следва да се изгради той?
Чрез това, че се схване какво се е изляло като Свети дух.
В какво се състои то. За стария инициатор е било достатъчно да притежава мъдростта, истината и да я остави да протече в цялото човечество. Сега ще бъде достатъчно само това, че истината се притежава от отделната индивидуалност, издигнала се до най-висшето. Всеки човек трябва да стане притежател на истината и мъдростта. Истината е протичала в отделния човек, който е трябвало да я достигне, от най-висшия връх.
към текста >>
5.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Което първоначално протича, се нарича
Свети
дух
от християнската езотерика.
Евреите осъзнавали, че той е бил един между многото, между многото богове. Понеже много такива души на народите – които моля да се приемат за реалности – слезли долу, затова народите били разделени на племена. И колкото отивате по-назад в земното развитие, толкова повече хората са били разделени на фамилии, родове, племена, които по-късно се обединяват в по-големи народи. По-голямо обединение в огромен единен братски съюз не е възможно по този начин. Такова обединяване на цялото човечество на Земята става възможно и постепенно ще се осъществява само чрез това, че освен изливането на духа като много народностни души и одушевяването на хората с него, протича и нещо друго, което е живяло в топлината на Земята, но не във въздуха, и тази всеобща същност протича в хората.
Което първоначално протича, се нарича Свети дух от християнската езотерика.
Всъщност, когато се говори за слезлите древни духове, би трябвало да се говори за много свещени духове, за много Яхве-та. Но когато се говори за духа, който се съдържа в общата топлина, тогава може да се говори само за един-единствен. В християнската езотерика той се нарича Логос, самият Христос, единният дух на човешкия род на Земята.
към текста >>
6.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Свети
Дух
Свети Дух
към текста >>
Те се състояли от астралното тяло, "Аз",
Дух
-Себе,
Дух
-Живот, Човек-
Дух
, осми принцип, който се нарича в християнската езотерика
Свети
-
Дух
, и накрая, девети принцип Син, или "Словото" в смисъла на Евангелието на Йоан.
Трябва специално да се спрем на тези същества, които през това време са били на степен на развитие на днешните хора. На Сатурн имаме духове на Егоизма, които се намират на тази степен, и внушавали на хората духа на свободата и на самостоятелността. На Слънцето са се намирали и други същества, чиито нисш принцип бил не "Аза", а астралното тяло.
Те се състояли от астралното тяло, "Аз", Дух-Себе, Дух-Живот, Човек-Дух, осми принцип, който се нарича в християнската езотерика Свети-Дух, и накрая, девети принцип Син, или "Словото" в смисъла на Евангелието на Йоан.
Все още в тях не се е съдържал десети принцип, затова най-долу при тях било астралното тяло. Такива били духовете, които работили на Слънцето те водиха цялата астрална работа. Те се различавали от днешния човек с това, че човекът диша въздух, доколкото Земята е обкръжена от въздух, а те дишали топлина, или огън.
към текста >>
7.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Това са съществата, които днес стоят непосредствено над човека, тъй като те са се развили до степен
Свети
Дух
.
На Луната имало същества, които притежавали като свое външно тяло етерното тяло. Те се състояли от етерно тяло, астрално тяло, "Аз", Дух-Себе, Дух-Живот, Човек-Дух и осми принцип, който все още не се притежава от днешния човек,това е Светия Дух. Ние бихме могли да ги видим само в етерен облик, като призрачни същества. Те тогава се намирали на такъв стадий на развитието си, на който се намира човека днес. Християнската езотерика ги нарича Ангели.
Това са съществата, които днес стоят непосредствено над човека, тъй като те са се развили до степен Свети Дух.
Те също се наричат Духове на Мрака или лунни питри.
към текста >>
На Луната при Духовете на Мрака било това, което се явява в християнството
Свети
Дух
.
При духовете на Аза на Сатурн предвождащото същество се наричало Бог-Отец. При Духовете на Огъня на Слънцето предвождащ бил Христос, или Логоса в смисъла на Евангелието на Йоан.
На Луната при Духовете на Мрака било това, което се явява в християнството Свети Дух.
Съществата, които преминали човешки стадий на развитие на Луната, нямали нужда да се въплъщават тук на Земята, слизайки във физически тела.
към текста >>
8.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Техният най-виден вожд ние нарекохме
Свети
Дух
, управителя на огнените духове Христос, а на сатурновите
Дух
-Отец.
Какви сили влияели отвън на ставащото до лемурийската епоха? преди всичко, по времето на Сатурн това били съществата, които ние наричаме духове на Егоизма, т.е. Самостоятелността. В слънчевата епоха това са Архангелите, Духовете на Огъня, а в лунната съществата, които били, така да се каже, добрите духове на лунното време. Тяхното християнско име е Ангели, теософията ги нарича също "Духове на Мрака".
Техният най-виден вожд ние нарекохме Свети Дух, управителя на огнените духове Христос, а на сатурновите Дух-Отец.
И така, последният, който творил тук със своето войнство, бил духът, който християните наричат Свети Дух, управителя на лунния стадий на развитие, духът, който присъствал още през времето на повторение на лунното време на Земята. Това бил същия този дух, който ръководил тогава строителството отвън, и сега изпратил, така да се каже, лъч от своето същество в човека. В началото на лемурийската епоха ние трябва да различаваме два вида духове: тези, които подготвяли нисшата телесност, внушавали на хората съзнание за техния собствен "Аз", формирали обвивката на хората, и този дух, който сам влязъл в човека в момента, в който той започвал да се учи да диша.
към текста >>
И така, последният, който творил тук със своето войнство, бил духът, който християните наричат
Свети
Дух
, управителя на лунния стадий на развитие, духът, който присъствал още през времето на повторение на лунното време на Земята.
Какви сили влияели отвън на ставащото до лемурийската епоха? преди всичко, по времето на Сатурн това били съществата, които ние наричаме духове на Егоизма, т.е. Самостоятелността. В слънчевата епоха това са Архангелите, Духовете на Огъня, а в лунната съществата, които били, така да се каже, добрите духове на лунното време. Тяхното християнско име е Ангели, теософията ги нарича също "Духове на Мрака". Техният най-виден вожд ние нарекохме Свети Дух, управителя на огнените духове Христос, а на сатурновите Дух-Отец.
И така, последният, който творил тук със своето войнство, бил духът, който християните наричат Свети Дух, управителя на лунния стадий на развитие, духът, който присъствал още през времето на повторение на лунното време на Земята.
Това бил същия този дух, който ръководил тогава строителството отвън, и сега изпратил, така да се каже, лъч от своето същество в човека. В началото на лемурийската епоха ние трябва да различаваме два вида духове: тези, които подготвяли нисшата телесност, внушавали на хората съзнание за техния собствен "Аз", формирали обвивката на хората, и този дух, който сам влязъл в човека в момента, в който той започвал да се учи да диша.
към текста >>
9.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Този процес е загатнат в Евангелието на Йоан, както и в другите Евангелия в образа на слизащия гълъб, на слизащия “
Свети
Дух
” върху Исус от Назарет.
Този процес е загатнат в Евангелието на Йоан, както и в другите Евангелия в образа на слизащия гълъб, на слизащия “Свети Дух” върху Исус от Назарет.
В езотеричното християнство е описано как в този момент Азът на Исус от Назарет напуска неговите тела и оттогава Христовият Дух е този, който говори от него, за да поучава и действува.
към текста >>
И тогава съединеният със Земята “
Свети
Дух
” ще ви възнагради с озарението или фотизмос!
И “ученикът я взе при себе си”, с други думи, той написа Евангелието на Йоан. В Евангелието на Йоан неговият автор е вложил силата за разгръщането на “Дева София”. При кръста той получи мисията да я приеме като своя майка, да бъде истинският тълкувател на Месията. Или с други думи: Вживейте се до край в смисъла на Йоановото Евангелие, познайте го откъм неговата духовна страна; защото то притежава силата да ви издигне до християнския катарзис; то има силата да ви даде “Дева София”.
И тогава съединеният със Земята “Свети Дух” ще ви възнагради с озарението или фотизмос!
към текста >>
10.
5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Следователно, отвъд Серафимите ние откриваме най-висшите Божествени Същества, за които имат известна представа почти всички народи, като в един случай това са Брама, Шива и Вишну, а в друг случай Отец, Син и
Свети
Дух
.
Следователно, отвъд Серафимите ние откриваме най-висшите Божествени Същества, за които имат известна представа почти всички народи, като в един случай това са Брама, Шива и Вишну, а в друг случай Отец, Син и Свети Дух.
Именно от най-висшата Божествена Троица идват плановете за всяка една нова мирова система.
към текста >>
11.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Дали това, което се обозначава като
Свети
Дух
, изхожда само от Отца, както твърди Изтокът, или също и от Сина, както казва Западът?
Извършващото се във външния живот е всъщност различно от това, което – сякаш кармически натрапващо се в този външен живот – е било обхванало душите на народите в нашия европейски Изток и Югоизток преди много столетия. Би могло да се каже: недоловимо за външния свят се случват кармични явления, които са във взаимовръзка с това, което се изразява само симптоматично на физическия план, всъщност се изразява на физическия план само с четири срички. Това, което сега получава кармично изражение, се е подготвяло, когато в европейските народностни души е проникнало прочутото и пораждащо много спорове „филиокве“1, разделило и разцепило ги на Изток и Запад. Всъщност какво касае съвременната ни душа с нейното разбиране това, заради което някога са се разцепили Западът и Изтокът?
Дали това, което се обозначава като Свети Дух, изхожда само от Отца, както твърди Изтокът, или също и от Сина, както казва Западът?
Има своето основание фактът, че по онова време Западът е прибавил „филиокве“ към изхождането на Светия Дух от Отца, защото всички сили, развили се в европейския Запад и дали импулсите за културата на Европа, са свързани с това. Тук не ни касаят всички богословски спорове на различните вероизповедания, възникнали около този символ. Но за нас е важно, че душевните събития някога са се изразили в това, че единното вероизповедание се е разцепило на такова, което казва, че Духът изхожда от Отца и от Сина, докато другото вярва, че Духът изхожда само от Отца. В този факт се изразява това, което оказва въздействие чак до наше време, което се вълнува и удря в глъбините и което може да бъде разбрано само ако вникнем поне малко в тайнственото господство на окултните основи в душите на народите. Когато мечът на каролингите утвърждава от Запад на Изток – защото не Папската църква е тази, която го прави, а мечът на каролингите – вероизповеданието, че Духът изхожда от Отца и Сина, в европейската култура се залага основата на това, което днес отново виждаме да пулсира възходящо в мощни и разтърсващи бурни вълнения.
към текста >>
12.
4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
В онези времена, известяването на Светия
Дух
и появата на самия
Свети
Дух
по време на Кръщението се осъществяваше в името на Отца.
В онези времена, известяването на Светия Дух и появата на самия Свети Дух по време на Кръщението се осъществяваше в името на Отца.
И когато Христос изпрати на своите Светия Дух, това известяване стана в името на Христос, на Сина. Това, че Отец е този, който не е породен, а поражда, че Синът е този, който е породен от Отца, че Светият Дух е този, който е известен на човечеството от Отца и от Сина, също е една древна догма. Това не е само един вид догма, наложена символично и деспотично, това, напротив, е една мъдрост на посвещението от първите християнски векове и тя е била едва по-късно погребана в забрава, както и, най-общо, триразделността и троицата бяха погребани в забрава.
към текста >>
13.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Това обаче, което ни дава импулса да разберем, че ние не живеем само в тялото, а - когато е привършило развитието на тялото, - отново се събуждаме, биваме събудени като
дух
, то живее в нас като импулса на така наречения
Свети
дух
.
Когато проследим първичното християнство, ние виждаме дълбоко осмисляне на Божественото триединство. Когато разгледаме духовното в целия природен живот, онази духовност, която първо ни поставя като физически хора в света, онази духовност, която е духовността на природните закони, духовността на Отец, ние можем да се запитаме: - Какво бихме станали, ако в нас действаше само същността на Отца? - Ние бихме преминали през целия живот от раждането до смъртта със същата закономерна необходимост, каквато действа в света, който ни заобикаля. Но в определена възраст ние ставаме свободни хора и с това не изгубваме нашата човешка същност, а се издигаме до едно по-висше формиране на човека. Това, което действа в нас, при което ние ставаме свободни хора, при което ние се откъсваме от природата, това е слънчевата същност, Христос, втората форма на Триединството.
Това обаче, което ни дава импулса да разберем, че ние не живеем само в тялото, а - когато е привършило развитието на тялото, - отново се събуждаме, биваме събудени като дух, то живее в нас като импулса на така наречения Свети дух.
Ние можем да опознаем цялата човешка същност само в нейната връзка с това Триединство; там се разглежда това конкретно. Срещу тази конкретност се изправя мохамеданството, абстракцията: «Няма никакво друго божествено същество, освен самият Бог-Отец, единственият бог». Отец е всичко, не се признава никакво троично разчленяване на Бога. - Този непосредствен бащин протест е самият Мохамед, такива бяха и неговите приемници.
към текста >>
14.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
В настоящото време не се чувства, че изначално християнството е изповядвало не трима Богове, а само три божествени облика, три божествени Лица: Отец, Син и
Свети
Дух
.
Трябва само правилно да разберем какво всъщност означавало в световната история отстояваното от Мохамед в качеството на основен закон: има само един Бог. Защо Мохамед акцентирал така силно това? Мохамед вече бил запознат с християнството; в християнството не е имало трима Богове, там е ставало дума само за три Божествени Лица, Ипостаси. Днес това повече не се усеща.
В настоящото време не се чувства, че изначално християнството е изповядвало не трима Богове, а само три божествени облика, три божествени Лица: Отец, Син и Свети Дух.
Какво значи това? Виждате ли, думата «персона» в латинския език първоначално означавала не нещо друго, а «облик», «маска», това, което се проявява навън. И в първоначалното християнство говорили не за трима Богове, а за три облика, три Лица, в които се явява един Бог. Тогава още усещали как стои работата с тези три Лица, три облика (ипостаса).
към текста >>
Това бил третият образ на Божествеността:
Свети
Дух
, на когото в мистериите навсякъде се уподобявали на петата степен на посвещение, наричаща се по принадлежност към един или друг народ.[2]
Следователно старата крава е станала по-малко ценна, отколкото по времето, когато тя е била млада. Това, разбира се, е съвсем правилно. Но работата тук е в това, че очевидно кравата е станала по-малко ценна не от въздействието на своя вътрешен свят, на своята воля, не, тя е станала по-малко ценна в резултат на естествения природен процес. А човек, постъпващ лошо, лошо насочващ своята воля, става по-малко ценен, отколкото той се явява от природата! Затова на човек му е необходимо наличие на трето божество, което да го направлява, за да направи отново волята му добра, да изцели неговата нездрава воля.
Това бил третият образ на Божествеността: Свети Дух, на когото в мистериите навсякъде се уподобявали на петата степен на посвещение, наричаща се по принадлежност към един или друг народ.[2]
към текста >>
Но след това древните добавяли още нещо, казвайки: има Бог на природата, Отец; има Бог на волята, Син; и има Бог, който отново изцелява всичко, което заради проявленията на волята може да стане в човека болно,
Свети
Дух
.
Древните казвали така: има три вида, под които се явява Божеството. Виждате ли, те са можели да кажат и така: има Бог на природата, Бог на волята и Бог на духа, в когото волята отново се изцелява, се одухотворява. Те са можели да кажат така, защото древните думи означавали именно това. «Отец» означавало нещо, свързано с първоизточника, начало на физическото, означавало нещо природно. Едва в новите езици значението на тези думи било загубено.
Но след това древните добавяли още нещо, казвайки: има Бог на природата, Отец; има Бог на волята, Син; и има Бог, който отново изцелява всичко, което заради проявленията на волята може да стане в човека болно, Свети Дух.
Но при това древните добавяли, че тези трима са всъщност едно. И така, като своя най-важна позиция, като свое най-важно убеждение те изказвали следното: има три образа на Божеството, но те са едно.
към текста >>
И така, те казвали: този
Свети
Дух
трябва да действа така, че той произлиза едновременно от Отца и Сина.
Такова е било изначалното убеждение на християнството. Връщайки се към първите времена на християнството, намираме, че тогава хората изказвали още едно убеждение. Те казвали: вярно е, че този Дух-Изцелител, този оздравяващ Дух трябва да действа по двояк начин. Първо, доколкото природата може да стане болна, той трябва да въздейства върху физическото, върху това, което произхожда от Бога-Отец. А доколкото волята също трябва да бъде здрава, той трябва да въздейства на това, което произхожда от Сина.
И така, те казвали: този Свети Дух трябва да действа така, че той произлиза едновременно от Отца и Сина.
Това било първоначалното убеждение на християнството.[3]
към текста >>
НАГОРЕ