Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
68
резултата от
40
текста с корен от думите : '
Розов
'.
1.
07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Ако днес получа
розов
а пъпка, образът, който се предлага на моето възприятие, само на първо време е окончателен.
Пълно своеволие е сборът от това, което узнаваме за едно нещо чрез простото възприятие, да се смята за съвкупност, за едно цяло, а резултатът от мисловното съзерцание да се схваща като нещо присъединило се, което нямало нищо общо със самия предмет.
Ако днес получа розова пъпка, образът, който се предлага на моето възприятие, само на първо време е окончателен.
Сложа ли пъпката във вода, утре ще получа съвършено друг образ на моя обект. Ако не отмествам поглед от розовата пъпка, ще видя как днешното й състояние през безброй междинни степени непрекъснато ще преминава във утрешното. Образът, който ми се представя в определен момент, е само случаен отрязък от обекта, намиращ се в непрестанен развой. Ако не сложа пъпката във вода, тя няма да развие цяла редица състояния, потенциално заложени в нея. Може също така утре да бъда възпрепятстван да продължа наблюдението на цвета и по такъв начин ще имам непълен образ.
към текста >>
Ако не отмествам поглед от
розов
ата пъпка, ще видя как днешното й състояние през безброй междинни степени непрекъснато ще преминава във утрешното.
Пълно своеволие е сборът от това, което узнаваме за едно нещо чрез простото възприятие, да се смята за съвкупност, за едно цяло, а резултатът от мисловното съзерцание да се схваща като нещо присъединило се, което нямало нищо общо със самия предмет. Ако днес получа розова пъпка, образът, който се предлага на моето възприятие, само на първо време е окончателен. Сложа ли пъпката във вода, утре ще получа съвършено друг образ на моя обект.
Ако не отмествам поглед от розовата пъпка, ще видя как днешното й състояние през безброй междинни степени непрекъснато ще преминава във утрешното.
Образът, който ми се представя в определен момент, е само случаен отрязък от обекта, намиращ се в непрестанен развой. Ако не сложа пъпката във вода, тя няма да развие цяла редица състояния, потенциално заложени в нея. Може също така утре да бъда възпрепятстван да продължа наблюдението на цвета и по такъв начин ще имам непълен образ.
към текста >>
2.
12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ
GA_4 Философия на свободата
Всеки от нас е призван да стане свободен Дух, както всяко
розов
о семе е призвано да стане роза.
Човекът няма за задача да налага в света волята на някакво намиращо се извън него същество, а трябва да прокарва своята собствена воля; той не осъществява решенията и намеренията на друго същество, а своите собствени. Зад действащите хора монизмът не вижда целите на някакво чуждо за него всемирно насочване, определящо хората по своя воля, а напротив: Доколкото хората осъществяват интуитивни идеи, те преследват само своите собствени, човешки цели. Действително всеки индивид преследва своите специфични цели. Защото светът на идеите се изявява не в една общност от хора, а само в човешки индивиди. Онова, което се установява като обща цел на една човешка съвкупност, е само последица от отделните волеви действия на индивидите, и то най-вече на неколцина отбрани, които останалите следват заради авторитета им.
Всеки от нас е призван да стане свободен Дух, както всяко розово семе е призвано да стане роза.
към текста >>
3.
6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА
GA_9 Теософия
Великолепен
розов
оттенък приемат мислите, бликащи от една пожертвователна любов.
А в красиви светложълти нюанси са мислите, с чиято помощ човек се издига към висшето познание.
Великолепен розов оттенък приемат мислите, бликащи от една пожертвователна любов.
Според съдържанието си, дадена мисъл определя съответно по-малката или по-голяма яснота на своята свръхсетивна форма. Точната и прецизна мисъл се явява в строго определени очертания; неточната представа в смътни, облаковидни форми. По този начин, душевната и духовната същност на човека застават пред ясновидеца като една свръхсетивна част от цялостното човешко същество.
към текста >>
Един живот в Духа, съчетан с благородна всеотдайност и готовност за саможертва, има аура, оцветена в
розов
о или светловиолетови нюанси.
Изобретателните натури, влагащи всичките си сили в задоволяване на своите животински влечения изграждат оцветени в тъмни синьо-червени оттенъци; напротив, хората, които безкористно насочват своите мисли към осъществяването на една висока цел, са обвити в светли червено- сини цветове.
Един живот в Духа, съчетан с благородна всеотдайност и готовност за саможертва, има аура, оцветена в розово или светловиолетови нюанси.
към текста >>
Тези лишени от егоизъм животински инстинкти намират израз в първата аура като светлочервени и
розов
и оттенъци.
Някои модерни "познавачи на живота", несъмнено пораждат тъкмо този вид аура. Личното усещане за собствения Аз, което изцяло се корени в низшите влечения и, следователно, представлява най-низшата степен на егоизъм, се проявява в неясни жълтеникави и зелени оттенъци. Ясно е, че инстинктивният животински живот може да приеме също и един радващ окото характер. Има една чисто естествена жертвоготовност, която наблюдаваме дори и в животинското царство. В естествената майчина любов, животинските инстинкти постигат своето истинско съвършенство.
Тези лишени от егоизъм животински инстинкти намират израз в първата аура като светлочервени и розови оттенъци.
към текста >>
Розов
ият нюанс загатва, че съответният човек е доброжелателен и любвеобилен; синият цвят говори за благочестие и набожност.
Прекомерно развитото самочувствие, гордостта и честолюбието се проявяват под формата на кафяви и оранжеви образования. Любопитството се проявява под формата на жълто-червени петна. Светложълтия цвят подсказва ясно мислене и добра интелигентност; зеленият цвят е израз на точния усет за живота и света. Схватливите деца имат подчертано зелени нюанси в тази част на тяхната аура. Добрата памет е представена във втората аура чрез "жълто-зелените" оттенъци.
Розовият нюанс загатва, че съответният човек е доброжелателен и любвеобилен; синият цвят говори за благочестие и набожност.
към текста >>
4.
06. Б. ПРОСВЕТЛЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Цветът, идващ от растението, е "зелен", преливащ постепенно в светли, етерно-
розов
и нюанси.
Тайната Наука определя това, което за ясновиждащите органи се излъчва от кристала, като "синьо" или "синьо-червено". А това, което те възприемат от животното като "червено" или "червено-жълто". В действителност, цветовете които се виждат по този начин, са цветове от "духовно естество".
Цветът, идващ от растението, е "зелен", преливащ постепенно в светли, етерно-розови нюанси.
Растението е тъкмо онова природно създание, чиито качества и във висшите светове остават донякъде близки с неговите физически измерения. Не такъв обаче е случая с минералите и животните. Трябва да сме наясно, че споменатите нюанси дават представа само за основните цветове в минералното, растителното и животинското царство. В действителност са налице всички междинни тонове. Всеки минерал, всяко растение, всяко животно има свой строго определен нюанс.
към текста >>
5.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Тази предпазливост се проявява под формата на синкаво-червени и
розов
о-червени нюанси в листата на лотосовия цвят, докато в противен случай преобладават тъмно-червените и оранжеви нюанси*.
Съвсем друго би било, ако аз бях сдържан в моята първа оценка, ако бях "замълчал" както в моите мисли, така и в моите думи, докато си изградя разумно и сигурно становище. Постепенно предпазливостта в изграждането и формулирането на дадено съждение, се превръща в отличителен белег на окултния ученик. От друга страна рязко нараства неговата възприемчивост към онези впечатления и опитности, които той мълчаливо е оставил да минат "покрай него", докато натрупа достатъчно вътрешни основания за своето съждение.
Тази предпазливост се проявява под формата на синкаво-червени и розово-червени нюанси в листата на лотосовия цвят, докато в противен случай преобладават тъмно-червените и оранжеви нюанси*.
(* Посветеният винаги ще открие аналогията между гореописаните условия на развитието на "16-листния лотосов цвят" и наставленията за "пътят", който Буда дава на своите ученици. Тук не става дума за изучаване на "будизма", а за описание на новите еволюционни моменти според източниците на Антропософията. Обстоятелството, че те съвпадат с учението на Буда не е пречка да ги приемем за истини сами по себе си.)
към текста >>
6.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Сега например аз отправям духовен поглед към розата и си казвам: В червения
розов
лист аз виждам зеления растителен сок, само че преобразен в червено; и червената роза, също като зеления лист, следва чистите и безстрастни закони на растежа.
После си представи как червената кръв тече през артериите на човека, като израз на инстинктите, страстите и желанията. Всичко това аз оставям да изникне в душата ми като една жива мисъл. И тогава си представям по-нататък, как човекът е способен да се развива; как той може да пречиства своите инстинкти и страсти чрез своите по-висши духовни способности. Замислям се как по този начин се унищожава някаква низша сила в тези инстинкти и страсти, така че те се издигат на една по-висша степен. И тогава нека да си представим кръвта като израз на пречистените инстинкти и страсти.
Сега например аз отправям духовен поглед към розата и си казвам: В червения розов лист аз виждам зеления растителен сок, само че преобразен в червено; и червената роза, също като зеления лист, следва чистите и безстрастни закони на растежа.
Сега червеният цвят на розата би могъл да се превърне за мен в символ на такава кръв, която е израз на пречистените инстинкти и страсти; те са отхвърлили от себе си низшите качества, и в своята чистота приличат на силите, които действуват в червената роза. Аз се опитвам не само да преработват тези мисли в моя ум, но и да им вдъхна живот в моите усещания. Сега, когато си представям чистотата и спокойното безстрастие на поникващото растение, аз мога да изпитам едно блажено усещане; аз мога да породя в себе си чувството, как по-висшите качества трябва да бъдат изкупени чрез добиването на инстинкти и страсти. Това може да преобрази блаженството в едно сериозно чувство. И когато се отдавам на мисълта за червената кръв, която може да стане носител на вътрешно чисти изживявания, както червения сок на розата, в мен се пробужда чувството на озаряващо щастие.
към текста >>
7.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Стая в
розов
очервен основен цвят.
Стая в розовочервен основен цвят.
Вдясно, гледано откъм зрителите, врата към залата за събрания. Постепенно от залата излизат различни хора и остават в стаята за известно време. По време на този престой те говорят за нещата, които са ги развълнували при слушането на една реч в залата за събрания. Изнесената реч е свършила преди малко и следващите изказвания представляват продължение на разговорите, които хората вече са водили в залата.
към текста >>
8.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Стая в
розов
очервен основен цвят, приветливо настроение.
Стая в розовочервен основен цвят, приветливо настроение.
Йохан пред един статив. Мария влиза по-късно; после духовните образи като душевни сили.
към текста >>
9.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Стая в
розов
очервен основен цвят.
Стая в розовочервен основен цвят.
Тя принадлежи на дома на Щрадер и Теодора, която е съпруга на Щрадер. От обстановката се вижда, че Теодора и Щрадер извършват тук различни дейности. Върху неговата маса има модели на механизми, върху нейната – различни мистични принадлежности. Двамата говорят за преживяното по време на седемгодишния им брак.
към текста >>
10.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
ДУШАТА НА ЙОХАН (ангелоподобен образ,
розов
очервен, без крака, със синьочервени криле)
ДУШАТА НА ЙОХАН (ангелоподобен образ, розовочервен, без крака, със синьочервени криле)
към текста >>
11.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Всяко слънце, всяка планета носи в себе си едно по-висше намерение, една по-висша задача, по силата на което техните развития трябва да протекат също така равномерно и по същите закони както развитията на един
розов
храст преминаващ през листа, стъбло и цвят.
Ето защо тези последните се стремят да увлекат в техния кръг всичко, което се приближава до тях и да го превърнат нещо, което им принадлежи, т.е. в едно тяло, в едно растение, в едно животно, или още по-нагоре, в една звезда. Те продължават това дотогава, докато малкият или големият свят, намерението на който се намира духовно в тях, се изяви и телесно навън. Само последните монади бих могъл аз да нарека души. От това следва, че съществуват мирови монади, мирови души, монади на мравките, души на мравките, и че в техния произход и двете, макар и да не са еднакви, все пак са сродни в първичното същество.
Всяко слънце, всяка планета носи в себе си едно по-висше намерение, една по-висша задача, по силата на което техните развития трябва да протекат също така равномерно и по същите закони както развитията на един розов храст преминаващ през листа, стъбло и цвят.
Можете да наречете това една идея или една монада, както искате, аз нямам нищо против това; достатъчно е, че това намерение съществува невидимо и от по-рано, отколкото видимото развитие, което ще се яви от него в природата. . . "
към текста >>
12.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Обаче никой човек не би знаел, ако не би го познавал от други неща: това движение, което аз наблюдавам, отговаря в душата на изживяването: аз виждам червенокоси не би могъл да извлече това, а само би могъл да открие закони на движението и да си каже: така и така протича движението, това и това става в пространството, но не би могъл да намери връзката между тези мислени по образеца на астрономията движения и същинското изживяване: виждам червено, чувам оргелов тон, помирисвам
розов
о ухание.
В тази реч Дю Боа-Реймонд възхвали във всички нюанси този идеал на астрономическото познание и каза, че истинска естествена наука има само там, където сме в състояние да сведем отделните природни явления към една астрономия на атомите и молекулите, а всичко останало не важи като обяснение на природата. Следователно според това изказване някой би обяснил природонаучно човешкия душевен живот, ако би успял да покаже, как трябва да се групират в човека атомите и молекулите по образеца на астрономическите движения, за да направят да се яви един човешки мозък. Обаче същевременно Дю Боа-Реймонд обърна вниманието на това, че всъщност за обяснението на душата и на нейните факти не е направено още нищо чрез едно такова астрономическо обяснение, защото казваше той: Да предположим, че бихме постигнали идеала, че бихме могли действително да кажем: така и така стават движенията на атомите в човешкия мозък според образеца на астрономическите движения: при възприятието на тона до диез бихме видели този комплекс от движения, при възприятието на червения цвят един друг комплекс тогава от гледището на естествената наука ние бихме задоволили нашата причинна нужда. Обаче никой човек, подчерта Дю Боа-Реймонд, не би могъл да разбере, защо определен вид движения се превръща в нашия душевен живот именно в изживяването: виждам червено, чувам оргелов тон, изпитвам миризма на рози или тем подобни. Защото Дю Боа-Реймонд обърна вниманието върху нещо, което всъщност още Лайбниц беше подчертал и срещу което не може да се възрази нищо: Да си представим ако въпросът би се касаел само за движение да си представим човешкия мозък уголемен до огромни размери, така щото тогава бихме го имали пред нас така, че бихме могли да ходим из него като из една фабрика, където можем да наблюдаваме всички движения на колелетата и на ремъците и бихме могли да покажем: тук има определено движение него бихме могли тогава да нарисуваме и да го изчислим, както можем да изчислим движенията на планетите около Слънцето.
Обаче никой човек не би знаел, ако не би го познавал от други неща: това движение, което аз наблюдавам, отговаря в душата на изживяването: аз виждам червенокоси не би могъл да извлече това, а само би могъл да открие закони на движението и да си каже: така и така протича движението, това и това става в пространството, но не би могъл да намери връзката между тези мислени по образеца на астрономията движения и същинското изживяване: виждам червено, чувам оргелов тон, помирисвам розово ухание.
Ако не би знаел от някъде другаде, откъде идват тези изживявания той никога не би могъл до заключи за тях от движението на атомите. Даже Дю Боа-Реймонд каза твърде рязко: "Каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атоми в моя мозък от една страна, и първичния, неопределим по-нататък, неоспорим факт, от друга страна: чувствувам болка, изпитвам радост, вкусвам сладко, мириша розово ухание, чувам оргелов тон, виждам червено, и също така между непосредствено произтичащата от това сигурност: следователно аз съм? Напълно и завинаги остава неразбираемо, защо на определен брой атоми на въглерода, на водорода, на кислорода и т.н. не ще да е безразлично, как те стоят и се движат, как са стояли и са се движили, как ще стоят и ще се движат? "
към текста >>
Даже Дю Боа-Реймонд каза твърде рязко: "Каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атоми в моя мозък от една страна, и първичния, неопределим по-нататък, неоспорим факт, от друга страна: чувствувам болка, изпитвам радост, вкусвам сладко, мириша
розов
о ухание, чувам оргелов тон, виждам червено, и също така между непосредствено произтичащата от това сигурност: следователно аз съм?
Обаче същевременно Дю Боа-Реймонд обърна вниманието на това, че всъщност за обяснението на душата и на нейните факти не е направено още нищо чрез едно такова астрономическо обяснение, защото казваше той: Да предположим, че бихме постигнали идеала, че бихме могли действително да кажем: така и така стават движенията на атомите в човешкия мозък според образеца на астрономическите движения: при възприятието на тона до диез бихме видели този комплекс от движения, при възприятието на червения цвят един друг комплекс тогава от гледището на естествената наука ние бихме задоволили нашата причинна нужда. Обаче никой човек, подчерта Дю Боа-Реймонд, не би могъл да разбере, защо определен вид движения се превръща в нашия душевен живот именно в изживяването: виждам червено, чувам оргелов тон, изпитвам миризма на рози или тем подобни. Защото Дю Боа-Реймонд обърна вниманието върху нещо, което всъщност още Лайбниц беше подчертал и срещу което не може да се възрази нищо: Да си представим ако въпросът би се касаел само за движение да си представим човешкия мозък уголемен до огромни размери, така щото тогава бихме го имали пред нас така, че бихме могли да ходим из него като из една фабрика, където можем да наблюдаваме всички движения на колелетата и на ремъците и бихме могли да покажем: тук има определено движение него бихме могли тогава да нарисуваме и да го изчислим, както можем да изчислим движенията на планетите около Слънцето. Обаче никой човек не би знаел, ако не би го познавал от други неща: това движение, което аз наблюдавам, отговаря в душата на изживяването: аз виждам червенокоси не би могъл да извлече това, а само би могъл да открие закони на движението и да си каже: така и така протича движението, това и това става в пространството, но не би могъл да намери връзката между тези мислени по образеца на астрономията движения и същинското изживяване: виждам червено, чувам оргелов тон, помирисвам розово ухание. Ако не би знаел от някъде другаде, откъде идват тези изживявания той никога не би могъл до заключи за тях от движението на атомите.
Даже Дю Боа-Реймонд каза твърде рязко: "Каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атоми в моя мозък от една страна, и първичния, неопределим по-нататък, неоспорим факт, от друга страна: чувствувам болка, изпитвам радост, вкусвам сладко, мириша розово ухание, чувам оргелов тон, виждам червено, и също така между непосредствено произтичащата от това сигурност: следователно аз съм?
Напълно и завинаги остава неразбираемо, защо на определен брой атоми на въглерода, на водорода, на кислорода и т.н. не ще да е безразлично, как те стоят и се движат, как са стояли и са се движили, как ще стоят и ще се движат? "
към текста >>
Накратко казано: ние започваме да внасяме в астрономическия образ на света това, което трябва да внесем, а именно и в астрономическия образ на малкия мозък онова, което трябва да внесем, когато искаме да преминем от простото движение на мозъчните атоми до познанието: аз виждам червено, чувам оргелов тон, мириша
розов
о ухание и т.н.
Но това не би било никакво възражение. Следователно ние получаваме за движенията на небесните тела духовни причини. Сега вече ние не се намираме при това, на което преди повече от едно столетие астрономията ни обърна вниманието чрез използуването само на законите на физиката и каза: По-рано Земята е била съединена със Слънцето в едно голямо газообразно кълбо, това кълбо е започнало да се върти и чрез това планетите, а също и Земята, са се отделили, като още по-късно Луната се е отделила от Земята. Сега вече ние не стигаме до там да твърдим, че подобно нещо става само въз основа на законите на механиката и на физиката, а трябва да съществуват вътрешни, духовни причини, които са произвели отделянето на Земята от Слънцето. Така Земята бе отделена от Слънцето, за да бъде издигнат човекът до съзнателното изживяване, и така Луната бе отделена от Земята, за да може човекът да се издигне до едно по-висше съзнание.
Накратко казано: ние започваме да внасяме в астрономическия образ на света това, което трябва да внесем, а именно и в астрономическия образ на малкия мозък онова, което трябва да внесем, когато искаме да преминем от простото движение на мозъчните атоми до познанието: аз виждам червено, чувам оргелов тон, мириша розово ухание и т.н.
към текста >>
13.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Ето прост пример: представете си, че вземаме добре познатия
Розов
Кръст в неговата най-чиста форма, черният кръст обкичен със седем червени рози.
Духовната Наука – ако нашето търсене е искрено – дава много подобни идеи, и аз ще спомена една като пример. Искам да ви покажа как душата може малко по малко да бъде отведена в по-висшите светове чрез определени изпитани представи. Подобни представи могат да се разглеждат, сякаш са букви от азбуката. Но в Духовната Наука няма само 22 или 27 букви, а стотици, с които душата се учи да чете в духовния свят.
Ето прост пример: представете си, че вземаме добре познатия Розов Кръст в неговата най-чиста форма, черният кръст обкичен със седем червени рози.
Много определени въздействия се пораждат, ако за четвърт час всеки ден душата се отдава изцяло на представата за този Розов Кръст, отхвърляйки всичко пораждащо се от външно влияние. За да можем да разберем какво се влива в душата като резултат от това, нека разгледаме интелектуално смисъла на Розовия Кръст.
към текста >>
Много определени въздействия се пораждат, ако за четвърт час всеки ден душата се отдава изцяло на представата за този
Розов
Кръст, отхвърляйки всичко пораждащо се от външно влияние.
Духовната Наука – ако нашето търсене е искрено – дава много подобни идеи, и аз ще спомена една като пример. Искам да ви покажа как душата може малко по малко да бъде отведена в по-висшите светове чрез определени изпитани представи. Подобни представи могат да се разглеждат, сякаш са букви от азбуката. Но в Духовната Наука няма само 22 или 27 букви, а стотици, с които душата се учи да чете в духовния свят. Ето прост пример: представете си, че вземаме добре познатия Розов Кръст в неговата най-чиста форма, черният кръст обкичен със седем червени рози.
Много определени въздействия се пораждат, ако за четвърт час всеки ден душата се отдава изцяло на представата за този Розов Кръст, отхвърляйки всичко пораждащо се от външно влияние.
За да можем да разберем какво се влива в душата като резултат от това, нека разгледаме интелектуално смисъла на Розовия Кръст.
към текста >>
За да можем да разберем какво се влива в душата като резултат от това, нека разгледаме интелектуално смисъла на
Розов
ия Кръст.
Искам да ви покажа как душата може малко по малко да бъде отведена в по-висшите светове чрез определени изпитани представи. Подобни представи могат да се разглеждат, сякаш са букви от азбуката. Но в Духовната Наука няма само 22 или 27 букви, а стотици, с които душата се учи да чете в духовния свят. Ето прост пример: представете си, че вземаме добре познатия Розов Кръст в неговата най-чиста форма, черният кръст обкичен със седем червени рози. Много определени въздействия се пораждат, ако за четвърт час всеки ден душата се отдава изцяло на представата за този Розов Кръст, отхвърляйки всичко пораждащо се от външно влияние.
За да можем да разберем какво се влива в душата като резултат от това, нека разгледаме интелектуално смисъла на Розовия Кръст.
към текста >>
В
Розов
ия Кръст ти имаш най-прекрасния преразказ на Гьотевите думи: - “Човекът без това умиращо и ставащо е тъжен странник на тази мрачна земя!
Той ще се развива, ще побеждава, ще пречиства своите желания и страсти и ще достигне по-висше себесъзнание. По този начин, духовно, можеш да видиш човек, който още веднъж е постигнал девствеността на растителната природа. Но това е защото той е достигнал по-високо ниво, на което неговото себесъзнание живее в това състояние на непорочност. Неговата кръв е толково пречистена и неопетнена, колкото са растителните сокове. Вземи червените рози като пример за това, което кръвта ще бъде някога далеч в бъдещето, и по този начин ти имаш пред себе си образа на по-висшия човек.
В Розовия Кръст ти имаш най-прекрасния преразказ на Гьотевите думи: - “Човекът без това умиращо и ставащо е тъжен странник на тази мрачна земя!
" Умиращо и ставащо – какво означава това? Означава, че в човека съществува възможността за израстване над самия него. Онова, което умира и е превъзмогнато, е представено чрез черния кръст, който е израз на човешките сетивни желания. Цветовете в тяхната чистота са символ на кръвта. Червените рози и черният кръст заедно означават вътрешния зов да надраснеш себе си."
към текста >>
И ако е казано, че един
Розов
Кръст не съответства на нищо реално, нашият отговор трябва да бъде, че целият смисъл лежи не в преживяването на нещо свързано с външния свят посредством
Розов
ият Кръст, и че ефектът на този
Розов
Кръст върху душата и нейните дремещи способности е напълно реален.
Както казах, това интелектуално обяснение не е най-важното и е дадено само с цел да ни помогне по-добре да разберем тези неща. В медитация от този тип същественото е, че потапяме себе си в символа, че той застава като картина пред нас.
И ако е казано, че един Розов Кръст не съответства на нищо реално, нашият отговор трябва да бъде, че целият смисъл лежи не в преживяването на нещо свързано с външния свят посредством Розовият Кръст, и че ефектът на този Розов Кръст върху душата и нейните дремещи способности е напълно реален.
Няма образ, принадлежащ на външния свят, със същото въздействие като този образ във всичките му различни аспекти и в неговата нереалност. Ако душата позволи на този образ да работи върху нея, тя прави все по-голям и по-голям напредък, и накрая е способна да живее в свят на представи, който е отначало на практика въображаем; но когато тя е живяла достатъчно дълго в този идеен свят с търпение и енергия, тя има значимо действително изживяване. Духовни реалности, духовни същества, които иначе са невидими, се появяват от свръх-сетивното обкръжение. И тогава душата е способна съвсем ясно да различи кое е само представа, илюзия, от истинската и действителна реалност.
към текста >>
14.
Х.Астралният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Според обяснението, дадено от Гьоте на определени ученици, всеки от дванадесетте Братя на
Розов
ия Кръст представя едно религиозно изповедание.
Тези шест добродетели са: контрол на мисълта, сила за начинание, балансиране на способностите, оптимизъм, позволяващ на човека винаги да вижда положителната страна на нещата, свобода от предразсъдък, и накрая, хармония на душевния живот. Когато са били придобити тези шест добродетели, дванадесетте листа започват да се движат. Те изразяват свещения характер на числото дванадесет, което имаме в дванадесетте Апостоли, дванадесетте рицари на крал Артур, и също във всяко творение, във всяко действие. Всичко в света се развива според дванадесет различни аспекта. Ние имаме друг пример в Гьотевата поема "Die Geheimnisse", която изразява идеала на розенкройцерите.
Според обяснението, дадено от Гьоте на определени ученици, всеки от дванадесетте Братя на Розовия Кръст представя едно религиозно изповедание.
към текста >>
Дванадесет-листният цвят е изразен в символа на
Розов
ия Кръст и дванадесетте Братя.
Ние отново откриваме тези добродетели, изразени в знаци и символи, понеже символите не са случайни открития – те са реалности. Символът на Кръста, например, също като този на Свастиката, представя четири-листната чакра в човека.
Дванадесет-листният цвят е изразен в символа на Розовия Кръст и дванадесетте Братя.
Тринадесетият сред тях, невидимият, който ги обединява всички, представлява истината, която обединява всички религии.
към текста >>
15.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите.
GA_93 Легендата за храма
Това малко братство наричало себе си "Fraternitas rosae crucis ", Братството на
розов
ия кръст.
В началото на ХV столетие/*1/ в Европа се появява една личност, която е била посветена в някои тайни на Изтока. Това бе Християн Розенкройц/*2/. Още преди да завърши това въплъщение на Християн Розенкройц, той бе посветил около десет други хора в онези неща, които той самият бе научил чрез посвещение – дотолкова, доколкото това е било възможно сред европейците по онова време.
Това малко братство наричало себе си "Fraternitas rosae crucis ", Братството на розовия кръст.
Тази малка група хора, чрез едно по-многочислено, по-екзотерично братство, разнася легендата по света.
към текста >>
От мистерията на Братството на
розов
ия кръст ще изникне християнството на 6-та културна епоха, което ще осъзнае значението на Бронзовото море и Златния триъгълник.
Първоначално християнството е свързано с чисто материалната култура на 4-та и 5-та епоха, а истинското християнство на бъдещето, което притежава тайната на Бронзовото море и Златният триъгълник съществува само тайно./*8/ Това християнство има друг символ – не вече разпънатия Син Божи, а кръстът, заобиколен от рози. Това ще стане символът на новото християнство на 6-та следатлантска епоха.
От мистерията на Братството на розовия кръст ще изникне християнството на 6-та културна епоха, което ще осъзнае значението на Бронзовото море и Златния триъгълник.
към текста >>
16.
Гьоте и неговата връзка с Розенкройцерството.
GA_93 Легендата за храма
Средствата за проникване в гьотевото розенкройцерство по езотеричен или окултен начин са дадени в посвещението на истинската 20-та степен, която – за да се скрие тайната – също така се пише като 6-та степен, и се чете като 6х3 18-та степен /
Розов
ия кръст/.
Средствата за проникване в гьотевото розенкройцерство по езотеричен или окултен начин са дадени в посвещението на истинската 20-та степен, която – за да се скрие тайната – също така се пише като 6-та степен, и се чете като 6х3 18-та степен /Розовия кръст/.
В това по окултен начин е показано, че Гьоте е бил посветен между неговите две визити в Лайпциг и Страсбург, което посвещение е довело до постепенно съзряване в живота му, което му е дало възможност да изпълни една много специална розенкройцерска мисия. Нищо повече за това не може да се пише; би могло още мъничко да се каже само устно, а още малко повече само в една истинска розенкройцерска ложа на 6х3 18-та степен.
към текста >>
17.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Под двата принципа се има предвид двете дървета, отнасящи се до червената и
розов
ата кръв, които са представени чрез двата стълба на храма.
В своята лекция в Касел, "Златната легенда" бе характеризирана да е дала тема за окултно обучение от най-древни времена, а що се отнася до Сет, тя тълкува неговата мисия като на един, който е можел да вижда "в края на времената, когато ще бъде установена хармонията между двата принципа на човечеството ".
Под двата принципа се има предвид двете дървета, отнасящи се до червената и розовата кръв, които са представени чрез двата стълба на храма.
към текста >>
18.
Х. Астралният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Според обяснението, дадено от Гьоте на определени ученици, всеки от дванадесетте Братя на
Розов
ия кръст представя едно религиозно изповедание.
Тези шест добродетели са: Контрол на мисълта, сила за начинание, балансиране на способностите, оптимизъм, позволяващ на човека винаги да вижда положителната страна на нещата, свобода от предразсъдък, и накрая, хармония на душевния живот. Когато са били придобити тези шест добродетели, дванадесетте листа започват да се движат. Те изразяват свещения характер на числото дванадесет, което имаме в дванадесетте Апостоли, дванадесетте рицари на крал Артур, и също във всяко творение, във всяко действие. Всичко в света се развива според дванадесет различни аспекта. Ние имаме друг пример в Гьотевата поема “Die Geheimnisse”, която изразява идеала на розенкройцерите.
Според обяснението, дадено от Гьоте на определени ученици, всеки от дванадесетте Братя на Розовия кръст представя едно религиозно изповедание.
към текста >>
Дванадесет-листният цвят е изразен в символа на
Розов
ия Кръст и дванадесетте Братя.
Ние отново откриваме тези добродетели, изразени в знаци и символи, понеже символите не са случайни открития – те са реалности. Символът на Кръста, например, също като този на Свастиката, представя четирилистната чакра в човека.
Дванадесет-листният цвят е изразен в символа на Розовия Кръст и дванадесетте Братя.
Тринадесетият сред тях, невидимият, който ги обединява всички, представлява истината, която обединява всички религии.
към текста >>
19.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Ако бихте имали пред себе си една роза то през първите времена на древна Атлантида вие бихте видели, как там се явява една мъглява форма, в средата с един червен
розов
цвят.
Така е било през древна Атлантида. Хората виждаха физическите предмети неясно, без разграничения и повърхности както днес, всичко беше обвито като в мъгливи цветове. Едвам постепенно се образува това, което е ясно очертана граница на външните предмети.
Ако бихте имали пред себе си една роза то през първите времена на древна Атлантида вие бихте видели, как там се явява една мъглява форма, в средата с един червен розов цвят.
Само постепенно с времето цветовете се явяват положени върху повърхността на предметите. Предметите добиват ясни разграничения едвам по-късно. Следователно вие виждате, че днес окръжаващият ни физически свят е съвършено различен от този на древната Атлантида. Затова и когато вечер човекът се е излъчвал от своето физическо тяло и е заспивал да речем -, положението е било съвършено различно. Всъщност това не е било никакво заспиване в днешния смисъл.
към текста >>
20.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И ако някой не иска да чуе думите на Буда от устата на Йоан Кръстител, той прилича на човек, който минава по край клонките на
розов
храст, а месец по-късно вижда цъфналите рози и не иска да повярва, че храстът и цъфналите рози са едно цяло.
Той говори също и там, където не е инкарниран: В случаите, когато той инспирира други хора чрез своята Нирманакайя. И от устата на Йоан Кръстител ние чуваме това, което Буда имаше да каже шест столетия по-рано, след като вече беше живял в едно физическо тяло. Ето как стоят нещата с „единството на религиите". Като антропософи, ние сме длъжни да търсим всяка една религия на нейното точно място в еволюцията на човечеството, и да търсим в нея не мъртвото, а живото; защото всичко следва своя непрекъснат ход. Ето какво сме длъжни да разберем!
И ако някой не иска да чуе думите на Буда от устата на Йоан Кръстител, той прилича на човек, който минава по край клонките на розов храст, а месец по-късно вижда цъфналите рози и не иска да повярва, че храстът и цъфналите рози са едно цяло.
Това, което в зародиша е невидимо и живо, грейва по-късно в цъфналите рози. По същия начин това, което беше живо в учението на Буда, процъфтя по-късно в думите на Йоан Кръстител при реката Йордан.
към текста >>
21.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Във физическия свят ние стоим например извън един
розов
храст, поради неговия естествен характер; а в Елементарния Свят се разрастваме в нещата там, отъждествяваме се с тях.
Ако можем да поставяме на себе си този въпрос отново и отново, докато се опитваме да изобразим как е била породена нашата сегашна личност, за нас става възможно да направим първата крачка напред към измъкването от себето. В противен случай ние оставаме постоянно затворени вътре в себе си. Но в Макрокосмоса не е така лесно да бъдеш извън нещата, както е във физическия свят.
Във физическия свят ние стоим например извън един розов храст, поради неговия естествен характер; а в Елементарния Свят се разрастваме в нещата там, отъждествяваме се с тях.
Ако сме неспособни да разграничим себе си от нещата, докато всъщност сме в тях, ние никога не можем да разберем условията в този свят. Холеричният ни темперамент, например, се прелива с елемента на огъня. И ние вече не можем да направим разлика между онова, което струи от нас към някое същество на Елементарния Свят, и онова, което тече от него към нас, ако не сме се научили на това. Следователно първо трябва да се научим как да бъдем вътре в едно същество и все пак да различаваме собствената си идентичност от него.
към текста >>
22.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
То се причинява чрез представа за
Розов
ия Кръст.
Онова, което човекът обикновено възприема и познава, е външния физически свят. Ако желае да постигне по-висше познание, той трябва да направи нещо, за да създаде за себе си по-висши органи. Той трябва да причини един свят, по-висш от Света на Разума, да спре вътре в него, и той прави това развивайки нов вид активност, която може да се изправи пред Света на Първообразите и, за начало, да го възпира. Той поражда новата активност учейки се да преминава през вътрешни изживявания, които не се случват в ежедневния живот. Типично изживяване от този род е описано в книгата "Въведение в Тайната Наука" (глава V).
То се причинява чрез представа за Розовия Кръст.
Как трябва да подходим, за да имаме като истинско изживяване вътре в себе си тази мисловна картина на Розовия Кръст?
към текста >>
Как трябва да подходим, за да имаме като истинско изживяване вътре в себе си тази мисловна картина на
Розов
ия Кръст?
Ако желае да постигне по-висше познание, той трябва да направи нещо, за да създаде за себе си по-висши органи. Той трябва да причини един свят, по-висш от Света на Разума, да спре вътре в него, и той прави това развивайки нов вид активност, която може да се изправи пред Света на Първообразите и, за начало, да го възпира. Той поражда новата активност учейки се да преминава през вътрешни изживявания, които не се случват в ежедневния живот. Типично изживяване от този род е описано в книгата "Въведение в Тайната Наука" (глава V). То се причинява чрез представа за Розовия Кръст.
Как трябва да подходим, за да имаме като истинско изживяване вътре в себе си тази мисловна картина на Розовия Кръст?
към текста >>
И ако свържем венеца на розата с мъртвия, черен, дървен кръст, с онова, което растението оставя когато умира, тогава в
Розов
ия Кръст ние имаме символ на победата в човека на висшата, пречистена природа над нисшата.
И ако свържем венеца на розата с мъртвия, черен, дървен кръст, с онова, което растението оставя когато умира, тогава в Розовия Кръст ние имаме символ на победата в човека на висшата, пречистена природа над нисшата.
В човека, за разлика от растението, трябва да бъде преодоляна нисшата природа. Червената роза може да бъде за нас символ на пречистената червена кръв. Но останалото от растението не може да бъде емблема в този смисъл, защото там трябва да изобразим, че сокът и зеленината на растението са умиращи. В черния дървен кръст ние следователно имаме емблема на преодоляването на нисшата природа, а в розите емблема на развитието на висшата природа. Розовият Кръст е емблема на човешкото развитие, каквото то напредва в света.
към текста >>
Розов
ият Кръст е емблема на човешкото развитие, каквото то напредва в света.
И ако свържем венеца на розата с мъртвия, черен, дървен кръст, с онова, което растението оставя когато умира, тогава в Розовия Кръст ние имаме символ на победата в човека на висшата, пречистена природа над нисшата. В човека, за разлика от растението, трябва да бъде преодоляна нисшата природа. Червената роза може да бъде за нас символ на пречистената червена кръв. Но останалото от растението не може да бъде емблема в този смисъл, защото там трябва да изобразим, че сокът и зеленината на растението са умиращи. В черния дървен кръст ние следователно имаме емблема на преодоляването на нисшата природа, а в розите емблема на развитието на висшата природа.
Розовият Кръст е емблема на човешкото развитие, каквото то напредва в света.
Това не е абстрактна представа, а нещо, което може да се почувства и изживее като действително развитие. Душата може да се изпълва с топлина при картината на развитието, представена в символа на Розовия Кръст.
към текста >>
Душата може да се изпълва с топлина при картината на развитието, представена в символа на
Розов
ия Кръст.
Червената роза може да бъде за нас символ на пречистената червена кръв. Но останалото от растението не може да бъде емблема в този смисъл, защото там трябва да изобразим, че сокът и зеленината на растението са умиращи. В черния дървен кръст ние следователно имаме емблема на преодоляването на нисшата природа, а в розите емблема на развитието на висшата природа. Розовият Кръст е емблема на човешкото развитие, каквото то напредва в света. Това не е абстрактна представа, а нещо, което може да се почувства и изживее като действително развитие.
Душата може да се изпълва с топлина при картината на развитието, представена в символа на Розовия Кръст.
към текста >>
Онези, които желаят да имат само нормално съзнание, където мисловните картини винаги представят някаква външна реалност, ще говорят подигравателно за символа на
Розов
ия Кръст и ще настояват, че мисловните картини са грешни, ако не представят външен факт.
Това показва, че човек може да има мисловни картини, които не съответстват на никаква външна реалност.
Онези, които желаят да имат само нормално съзнание, където мисловните картини винаги представят някаква външна реалност, ще говорят подигравателно за символа на Розовия Кръст и ще настояват, че мисловните картини са грешни, ако не представят външен факт.
Такива хора ще попитат: Къде има такова нещо като Розовия Кръст? Растат ли някъде червени рози върху мъртво дърво? Но целият смисъл е, че ние ще овладеем способност на душата, която не присъства в нормалното съзнание; че ще станем способни да пораждаме мисловни образи и представи, които имат определено отношение с външния свят, но не са точно негово копие. Розовият Кръст е свързан в определено отношение с външния свят, но самите ние сме тези, които сме създали естеството на това отношение. Ние сме съзерцавали растението и надмощието, постигнато от човека, и изобразяваме това за себе си в Розовия Кръст.
към текста >>
Такива хора ще попитат: Къде има такова нещо като
Розов
ия Кръст?
Това показва, че човек може да има мисловни картини, които не съответстват на никаква външна реалност. Онези, които желаят да имат само нормално съзнание, където мисловните картини винаги представят някаква външна реалност, ще говорят подигравателно за символа на Розовия Кръст и ще настояват, че мисловните картини са грешни, ако не представят външен факт.
Такива хора ще попитат: Къде има такова нещо като Розовия Кръст?
Растат ли някъде червени рози върху мъртво дърво? Но целият смисъл е, че ние ще овладеем способност на душата, която не присъства в нормалното съзнание; че ще станем способни да пораждаме мисловни образи и представи, които имат определено отношение с външния свят, но не са точно негово копие. Розовият Кръст е свързан в определено отношение с външния свят, но самите ние сме тези, които сме създали естеството на това отношение. Ние сме съзерцавали растението и надмощието, постигнато от човека, и изобразяваме това за себе си в Розовия Кръст. Тогава ние вписваме този символ в нашия свят на мисловни картини и идеи.
към текста >>
Розов
ият Кръст е свързан в определено отношение с външния свят, но самите ние сме тези, които сме създали естеството на това отношение.
Това показва, че човек може да има мисловни картини, които не съответстват на никаква външна реалност. Онези, които желаят да имат само нормално съзнание, където мисловните картини винаги представят някаква външна реалност, ще говорят подигравателно за символа на Розовия Кръст и ще настояват, че мисловните картини са грешни, ако не представят външен факт. Такива хора ще попитат: Къде има такова нещо като Розовия Кръст? Растат ли някъде червени рози върху мъртво дърво? Но целият смисъл е, че ние ще овладеем способност на душата, която не присъства в нормалното съзнание; че ще станем способни да пораждаме мисловни образи и представи, които имат определено отношение с външния свят, но не са точно негово копие.
Розовият Кръст е свързан в определено отношение с външния свят, но самите ние сме тези, които сме създали естеството на това отношение.
Ние сме съзерцавали растението и надмощието, постигнато от човека, и изобразяваме това за себе си в Розовия Кръст. Тогава ние вписваме този символ в нашия свят на мисловни картини и идеи. Същото би могло да се направи и с други символи.
към текста >>
Ние сме съзерцавали растението и надмощието, постигнато от човека, и изобразяваме това за себе си в
Розов
ия Кръст.
Онези, които желаят да имат само нормално съзнание, където мисловните картини винаги представят някаква външна реалност, ще говорят подигравателно за символа на Розовия Кръст и ще настояват, че мисловните картини са грешни, ако не представят външен факт. Такива хора ще попитат: Къде има такова нещо като Розовия Кръст? Растат ли някъде червени рози върху мъртво дърво? Но целият смисъл е, че ние ще овладеем способност на душата, която не присъства в нормалното съзнание; че ще станем способни да пораждаме мисловни образи и представи, които имат определено отношение с външния свят, но не са точно негово копие. Розовият Кръст е свързан в определено отношение с външния свят, но самите ние сме тези, които сме създали естеството на това отношение.
Ние сме съзерцавали растението и надмощието, постигнато от човека, и изобразяваме това за себе си в Розовия Кръст.
Тогава ние вписваме този символ в нашия свят на мисловни картини и идеи. Същото би могло да се направи и с други символи.
към текста >>
В
Розов
ия Кръст ние имаме символ на човешкото развитие от неговата сегашна степен до неговото пречистване; в Жезъла на Меркурий имаме символ на човешкото развитие през изживяванията на деня и нощта и на напредъка, направен от Аза.
В Розовия Кръст ние имаме символ на човешкото развитие от неговата сегашна степен до неговото пречистване; в Жезъла на Меркурий имаме символ на човешкото развитие през изживяванията на деня и нощта и на напредъка, направен от Аза.
По този начин могат да бъдат създавани символ след символ.
към текста >>
Във формирането на картината на
Розов
ия Кръст ние вземаме под внимание растението и човека, и едва след това изграждаме символа.
Първият етап се състои в изработването на голямо количество символични мисловни картини които се дават във всяка школа за истинско духовно обучение и варират съгласно човешката индивидуалност, така че да може да се развият висшите сетивните органи с търпение и издръжливост. На следващия етап, след като човекът е придобил определено умение в представянето на такива символи, той трябва да стигне до там да бъде способен да изключи картините от съзнанието си и да се съсредоточи само върху силата вътре в него, която ги е създала.
Във формирането на картината на Розовия Кръст ние вземаме под внимание растението и човека, и едва след това изграждаме символа.
Сега ние отстраняваме от съзнанието си този символ, също и онзи на Жезъла на Меркурий, съсредоточавайки се върху дейността, която самите ние сме упражнили в изграждането на картините. Това означава, че ние насочваме вниманието си към своята собствена дейност, игнорирайки произведението и. Това е дори по-трудно. След като сме създали някой символ, ние си казваме: Как ти направи това? Повечето хора ще се нуждаят да направят много, много опити за да преминат от самия символ към дейността, която го е създала.
към текста >>
23.
9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Никой никъде не се приближава до реалната истина, ако стои на едно отделно място и гледа, да кажем, някой
розов
храст, а само ако го фотографира първо от една гледна точка, после от друга, и после пак от друга.
Тази сила на излизане от себе си с цел да се опише нещо обективно, така да се каже с очите на различна гледна точка, е качество, което е необходимо да се придобие, защото единствено то води към дълбоки истини.
Никой никъде не се приближава до реалната истина, ако стои на едно отделно място и гледа, да кажем, някой розов храст, а само ако го фотографира първо от една гледна точка, после от друга, и после пак от друга.
По такъв начин ние учим себе си да придобием онова, от което се нуждае веднага щом се издигнем във висшите светове. Объркването във висшите светове е неминуемо, ако навлезем в тях с лични мнения, защото тогава веднага получаваме пред себе си измамни образи на истината.
към текста >>
24.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Можем да си припомним за времето на гнозиса, можем да си спомним за периода, когато се е задълбочило езотеричното християнство – например за тези, които са се събирали под знака на Граала или на
Розов
ия кръст и как те са задълбочили християнския въпрос.
Не можем например да кажем, че в западноевропейската култура възможността да се издигнем в по-висши светове се появява като нещо фундаментално ново, защото който познава западноевропейското развитие, който знае, че е имало мистици, дори такива мистици като Якоб Бьоме или Сведенборг, или като цялата школа на Якоб Бьоме, той знае също и че се е вярвало в едно нещо – макар и многократно оспорвано – и че то винаги е присъствало като възглед, а именно в това, че човекът може да се издигне от обикновения сетивен свят в по-висши светове, така че това не е нещо фундаментално ново. Има и други неща, които не са фундаментално нови. Дори когато говорим за това, което е фундаментално по отношение на еволюцията, когато говорим например по християнския въпрос, по отношение на антропософското движение като такова той не е най-основният, затова пък най-фундаменталното е формата, която възприема християнският въпрос благодарение на факта, че прераждането и кармата се приемат като истина в човешките сърца. Светлината, която придобива християнският въпрос при наличието на предпоставките за прераждане и карма, това е същественото. Защото християнският въпрос е занимавал Запада по един действително дълбок начин в различните епохи.
Можем да си припомним за времето на гнозиса, можем да си спомним за периода, когато се е задълбочило езотеричното християнство – например за тези, които са се събирали под знака на Граала или на Розовия кръст и как те са задълбочили християнския въпрос.
Следователно това не е фундаменталното. Само посредством истините за прераждането и кармата става фундаментален, съществен въпросът за душевния мир на западните хора, за познанието и за религиозните им потребности, така че този, който чрез познанието за прераждането и кармата изживява едно разширяване на своя вътрешен мир, по необходимост се нуждае от нови познания по старите въпроси. Що се отнася до познанието за прераждането и кармата, трябва да кажем точно обратното. Това, което най-много можем да направим, е да обърнем внимание на факта, че прераждането и кармата се явяват съвсем плахо в западноевропейската култура по времето на Лесинг, който намеква за тях в своето „Възпитание на човешкия род“. Намираме и други примери за това, че по-дълбоките духове стигат до този въпрос.
към текста >>
25.
Втора лекция: Пътят на инициацията
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Това е един закон, който съблюдават всички братя на
Розов
ия кръст.
Никога никой не узнава по екзотеричен път, кой е предводител в Розенкройцерската общност, преди да са изминали сто години от неговата смърт. След сто години всичко, което той е дал, вече е преминало сред хората, станало е обективно благо на човечеството. Ето защо всичко лично е било изключвано. Никога няма да бъде възможно да се посочи една личност в земно тяло като носител на християнските тайни. Чак след сто години от смъртта на такава личност това ще бъде възможно.
Това е един закон, който съблюдават всички братя на Розовия кръст.
Никога един Розенкройцеров брат няма да посочи някоя жива личност, като водач от първа степен по отношение на онова, което като християнска инициация трябва да се внесе в човечеството. В старите времена пророчески е можело да бъдат предсказани тези, които ще дойдат, пророците са били предхождани от своите предшественици, от своите пророци, които са посочвали основателите на религиите, които ще се появят по-късно; както например през времето на Исус от Назарет, когато Йоан Кръстител е посочвал този, който беше техен съвременник, обаче след Мистерията на Голгота духовната организация на човечеството по необходимост се промени и вече не може пророчески да бъде посочена една личност, която ще дойде или вече е тук. Но личността, която е била носител на християнските тайни, на онова духовно събитие, което е изпитано от човешките сърца, ще бъде посочена сто години след като тя е преминала през портата на смъртта и напуснала физическия свят.
към текста >>
26.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Розов
олъчната. Едва започна празникът на Еос,
Розоволъчната. Едва започна празникът на Еос,
към текста >>
27.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Нима едно известно лице и тази сутрин не проявяваше склонност да участва в интригите, чиято мрежа се плете между цъфналите
розов
и лехи на под лежащата сега на конфискация вила Пинчо*189 от обитаващия я в момента дебел германски паяк?
Не забравяйте това! Ония могат да отърват наказанието само чрез бягство. Нека ги оставим да се оттеглят! Това е единственото позволено снизхождение спрямо тях.
Нима едно известно лице и тази сутрин не проявяваше склонност да участва в интригите, чиято мрежа се плете между цъфналите розови лехи на под лежащата сега на конфискация вила Пинчо*189 от обитаващия я в момента дебел германски паяк?
Ние естествено не сме вярвали нито за миг, че едно съставено от г-н Бюлов правителство би могло да получи одобрението на краля или пък че кралят би могъл да стане негов съучастник.
към текста >>
28.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И който смята, че митовете са били нещо погрешно, за разлика от днешното мислене, той прилича на един човек, според когото е ненужно розите да бъдат откъснати от
розов
ия храст, ако искаме да си наберем букет от рози: не е ли по-добре розите да растат направо във въздуха?
О,колко щастливи биха били древните гърци, ако можеха да разполагат с нашата модерна наука! Обаче ако гърците биха разполагали с нашата модерна наука, тогава не би могло да възникне нищо от онова, което с право смятаме за проява на тяхното величие: легендите за гръцките Богове, света на Омир, Софокъл, Есхил, Платон, Аристотел: Вагнер би бил един Фауст спрямо Вагнеровците, които днес биха кръжали навсякъде около нас. Човешкото мислене би се оказало празно, пусто и мъртво! Защото самата жизнена сила на нашето мислене се корени именно в гръцките митове, изобщо в митовете на Четвъртата следатлантска епоха.
И който смята, че митовете са били нещо погрешно, за разлика от днешното мислене, той прилича на един човек, според когото е ненужно розите да бъдат откъснати от розовия храст, ако искаме да си наберем букет от рози: не е ли по-добре розите да растат направо във въздуха?
към текста >>
29.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Приемете, че имате отрязана от
розов
ия храст роза.
Бих могъл да обясня това и по следния начин.
Приемете, че имате отрязана от розовия храст роза.
Вие си образувате представа за нея. Можете лесно да образувате тази представа. При нея често ще имате чувството, че тя изразява нещо действително, че розата е действителност. Духовният изследовател никога не може да напредне по своя път, ако при такава представа се задоволи с това, че розата е нещо действително. Откъснатата роза сама по себе си съвсем не е нещо действително.
към текста >>
Такава, каквато е, тя може да съществува само на
розов
ия храст.
Вие си образувате представа за нея. Можете лесно да образувате тази представа. При нея често ще имате чувството, че тя изразява нещо действително, че розата е действителност. Духовният изследовател никога не може да напредне по своя път, ако при такава представа се задоволи с това, че розата е нещо действително. Откъснатата роза сама по себе си съвсем не е нещо действително.
Такава, каквато е, тя може да съществува само на розовия храст.
Розовият храст е нещо действително! За всички отделни неща, за които хората си изграждат представи, вярвайки, че са нещо действително, духовният изследовател трябва да привикне винаги да съзнава в какъв ограничен, относителен смисъл такова нещо е наистина действителност. Когато види откъснатата роза пред себе си, той трябва да почувства, че тя не е действителна. Трябва да почувства, усети и изживее степента на недействителното, което се съдържа в тази роза, която е само цвят с дръжка.
към текста >>
Розов
ият храст е нещо действително!
Можете лесно да образувате тази представа. При нея често ще имате чувството, че тя изразява нещо действително, че розата е действителност. Духовният изследовател никога не може да напредне по своя път, ако при такава представа се задоволи с това, че розата е нещо действително. Откъснатата роза сама по себе си съвсем не е нещо действително. Такава, каквато е, тя може да съществува само на розовия храст.
Розовият храст е нещо действително!
За всички отделни неща, за които хората си изграждат представи, вярвайки, че са нещо действително, духовният изследовател трябва да привикне винаги да съзнава в какъв ограничен, относителен смисъл такова нещо е наистина действителност. Когато види откъснатата роза пред себе си, той трябва да почувства, че тя не е действителна. Трябва да почувства, усети и изживее степента на недействителното, което се съдържа в тази роза, която е само цвят с дръжка.
към текста >>
30.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
За да говорим за реалност в пълния смисъл, трябва да вземем цялата земя предвид — и тогава да говорим за
розов
ите стъбла и
розов
ите цветчета като своеобразна коса, която пониква от тази реалност!
Розата, която е откъсната от стъблото, изгубва формата си за много по-кратко време; тя умира. Тя няма същата степен на реалност, каквато има кристалът. Ако отскубнем от почвата самото стъбло, то също няма да има същата степен на реалност, каквато щеше да има, ако беше останало свързано със земята. Това ни показва, че трябва да разглеждаме обектите по доста различен начин от обичайните повърхностни наблюдения в наши дни. Не можем да говорим за розата или за стъблото на розата като за реални обекти.
За да говорим за реалност в пълния смисъл, трябва да вземем цялата земя предвид — и тогава да говорим за розовите стъбла и розовите цветчета като своеобразна коса, която пониква от тази реалност!
към текста >>
31.
10. Десета лекция, 15 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Всичко, което човек е възприемал приживе в разлистената зелена гора но не и в абстрактни мисли ще се разшири след смъртта като нежна
розов
а обвивка, около цялото му същество.
Те се претопяват в околния свят. Но на ред с това, те се променят и вътрешно. Да вземем например един любител на цветята приживе той е бил особено и многократно впечатляван от една роза, от една червена роза. След смъртта си той ще изживее уголемяването на тази роза, тя ще става все по-голяма, ще излезе извън неговите очертания и ще му се яви в приятен зелен цвят. Да, образите се променят и вътрешно.
Всичко, което човек е възприемал приживе в разлистената зелена гора но не и в абстрактни мисли ще се разшири след смъртта като нежна розова обвивка, около цялото му същество.
Дълбоката вътрешна същност излиза навън. Това, което човек нарича своя дълбока вътрешна същност, след смъртта, то става негово обкръжение.
към текста >>
32.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Дори най-незабележимите усещания и чувства предизвикват определени нюанси в астралното тяло на спящия човек (рис.39,
розов
о, жълто, червено, синьо, виолетово).
В него отвсякъде нахлуват душевните сили на Космоса. Астралното тяло се изпълва с тези душевни сили. Само че то приема тези сили в съответствие със своята морална нагласа. Ако човекът е трайно привързан към доброто, той ще бъде проникнат с най-прекрасните космически сили. Ако е привързан към злото, неговото астрално тяло ще атрофира, ще закърнее.
Дори най-незабележимите усещания и чувства предизвикват определени нюанси в астралното тяло на спящия човек (рис.39, розово, жълто, червено, синьо, виолетово).
към текста >>
33.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И навярно най-красивото усещане на природата ще бъде, когато към
розов
ия храст ще имаме не само външно отношение, но ще си кажем: Особено обичам
розов
ия храст, защото той има следната особеност - при това пространственото няма никакво значение, розата може да се намира и много надалеч, но ние въпреки това намираме пътя към нея по време на сън, -
розов
ият храст има особеното свойство да възприема именно нашите първи детски спомени.
Да, вие можете да се разхождате, да гледате растящите покрай пътя жълти и сини цветя, зелената трева, блестящите многообещаващи класове и да кажете: Когато денем минавам край вас, аз ви виждам отвън; когато заспя, ще потопя моите спомени във вашата собствена духовна вътрешност. Вие възприемате това, което в течение на живота си съм превърнал от мои преживявания в спомени, възприемате тези спомени, когато спя.
И навярно най-красивото усещане на природата ще бъде, когато към розовия храст ще имаме не само външно отношение, но ще си кажем: Особено обичам розовия храст, защото той има следната особеност - при това пространственото няма никакво значение, розата може да се намира и много надалеч, но ние въпреки това намираме пътя към нея по време на сън, - розовият храст има особеното свойство да възприема именно нашите първи детски спомени.
Хората обичат розата, защото - само че не знаят нищо за това - тя възприема най-ранните детски спомени.
към текста >>
И
розов
ият храст възприема спомена, вече забравеното от нас самите, по време на нощния сън в своето собствено същество.
Когато сме били деца, другите хора са се отнасяли към нас с любов; те често са предизвиквали у нас усмивка. Ние сме забравили това. Обаче ние носим това в нашето душевно настроение.
И розовият храст възприема спомена, вече забравеното от нас самите, по време на нощния сън в своето собствено същество.
Човек в по-голяма степен, отколкото си мисли, е свързан с външния природен свят, т. е. с духовете, господстващи във външния природен свят. И по отношение на човешкия сън този спомен за първите детски години има особено значение още и поради факта, че по време на сън в детските години до смяната на зъбите, примерно до седмата година, се възприема само душевното. Ние действително сме такива, че от нас като хора духовното, вътрешното в природата възприема от нашето детство само душевното. Това, разбира се, има значение и за друго: душевното, което сме развили по време на ранното детство, когато например сме били жестоки - то също е в нас, - него обаче го възприема в себе си магарешкият трън.
към текста >>
34.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Тук е теософския
Розов
Кръст.
Тук е теософския Розов Кръст.
Той изпраща лъчи, към онези времена, когато религията и науката ще се помирят.
към текста >>
35.
Съдържание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Розата и
розов
ия храст.
Обяснение на гравитацията. Имагинерните числа като преход към астралното. Слънчевата и земната същности трябва навсякъде да се проследяват в човека. Разлагането на слънчевото действие на различни компоненти. Търсене на единството.
Розата и розовия храст.
Изменчивост на небесното движение по лемнискатата. Застиналост и изменчивост в планетната система. Кометата не е само тяло. Нейната противоположност в отношенията на планетите. Светлината във въздуха е еднородна, а кометата – нехомогенна среща на тежаща и безтегловна материя.
към текста >>
36.
Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Можем само тогава да разглеждаме розата като всеобщност, когато я разглеждаме във връзка с целия
розов
храст.
Ако вземете в ръка кристал готварска сол, можете, разбира се, да го разглеждате също и само относително, но минимално относително такъв, какъвто е, като някаква всеобщност. Той представлява сякаш затворена в себе си същност. Откъснете роза и я поставете пред себе си – във вида, в който сте я поставили тук, тя не е затворена същност. Във вида, в който тя стои тук, не може да има същия смисъл, както и солният кристал. Последният, макар и да се е образувал в някаква среда и така нататък, представлява някаква всеобщност.
Можем само тогава да разглеждаме розата като всеобщност, когато я разглеждаме във връзка с целия розов храст.
Тук тя има съответната всеобщност, която солният кристал има сам по себе си, така че нямаме никакво основание да разглеждаме розата сама по себе си като всеобщност. По същия начин, разглеждайки човека по отношение на цялото му същество, трябва да не се спираме на това, да го разбираме само в пределите на кожата му, а трябва да го разглеждаме във връзка с цялата видима Вселена, защото изхождайки само от тези връзки можем да го разберем. Ако продължим по такъв начин разглеждането, можем да стигнем до това, да свържем някакво дълбоко чувство с явленията, които ни се явяват и които можем да овладеем в познанието.
към текста >>
37.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
пр.) здравият,
розов
цвят на тялото на човека се обяснява с това, че въздействието на светлината върху човека способства за усвояването от него на кислорода.
Ако се разбира, че става разрушаване на кръвта, и в същото време нейното оживяване... (пропуск в текста) - /става дума за въздействието на червеното/, - ако светлината разрушава в мен кръвта, аз активизирам кислорода и така се оживявам, което способства за здравето на човека. Ако постоянно се намирам в тъмнина или ме обкръжават сини тонове, на мен постоянно ми се иска да се оживя. Аз изразходвам твърде много сили за това оживяване, от което ставам блед, тъй като изразходвам твърде много жизнени сили. В първия случай (тоест при добра осветеност, при червено-жълти тонове в жилището - бел.
пр.) здравият, розов цвят на тялото на човека се обяснява с това, че въздействието на светлината върху човека способства за усвояването от него на кислорода.
Бледността на свой ред се обяснява с постоянното усвояване на въглена киселина. Въглената киселина е противоположност на кислорода, тя се стреми да проникне в моята глава. Поради това аз ставам съвсем бледен.
към текста >>
38.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
[3] «Формирането на орехчето може да бъде такова, че то да изглежда не като ябълчица, а като образувание, израстващо като коси, сплитащи се една с друга» – това са израстъци, които произвеждат
розов
ите оси-орехотворки, Rhodites rosae, така наречените
розов
и кралици или сънни ябълки.
[3] «Формирането на орехчето може да бъде такова, че то да изглежда не като ябълчица, а като образувание, израстващо като коси, сплитащи се една с друга» – това са израстъци, които произвеждат розовите оси-орехотворки, Rhodites rosae, така наречените розови кралици или сънни ябълки.
към текста >>
39.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Това е един
розов
цвят, това е друг, ето трети и т. н.
После всичко това се изменило. Предишните растения се превърнали в нашите цветя, затворени в твърдите граници на формите, в цветята, растящи на Земята; те вече не са представлявали огромни облаци. Но в цветята се е запазил стремежът към изживяване на влияние, произлизащо от обкръжаващата среда. Ето роза, израснала от Земята (изобразява го на рисунка).
Това е един розов цвят, това е друг, ето трети и т. н.
Появява се оса. Тази оса отгризва парченце от розовия лист, носи го в своето гнездо и го използва за строителство или го дава като храна на малките си. Осата отгризва късче и го отнася там. Както казах, нашият розов храст вече не представлява облачно образувание: той сега има ясно обозначени граници. Но това, което е живеело вътре, това, което е било свързано с идващото отвсякъде животинско, въпреки всичко се е съхранило в тези листчета и цветове на розата!
към текста >>
Тази оса отгризва парченце от
розов
ия лист, носи го в своето гнездо и го използва за строителство или го дава като храна на малките си.
Предишните растения се превърнали в нашите цветя, затворени в твърдите граници на формите, в цветята, растящи на Земята; те вече не са представлявали огромни облаци. Но в цветята се е запазил стремежът към изживяване на влияние, произлизащо от обкръжаващата среда. Ето роза, израснала от Земята (изобразява го на рисунка). Това е един розов цвят, това е друг, ето трети и т. н. Появява се оса.
Тази оса отгризва парченце от розовия лист, носи го в своето гнездо и го използва за строителство или го дава като храна на малките си.
Осата отгризва късче и го отнася там. Както казах, нашият розов храст вече не представлява облачно образувание: той сега има ясно обозначени граници. Но това, което е живеело вътре, това, което е било свързано с идващото отвсякъде животинско, въпреки всичко се е съхранило в тези листчета и цветове на розата! То се е загнездило вътре. Във всяко листче от розата има нещо, неизбежно стремящо се да бъде оплодено от това, което изхожда от обкръжаващата среда.
към текста >>
Както казах, нашият
розов
храст вече не представлява облачно образувание: той сега има ясно обозначени граници.
Ето роза, израснала от Земята (изобразява го на рисунка). Това е един розов цвят, това е друг, ето трети и т. н. Появява се оса. Тази оса отгризва парченце от розовия лист, носи го в своето гнездо и го използва за строителство или го дава като храна на малките си. Осата отгризва късче и го отнася там.
Както казах, нашият розов храст вече не представлява облачно образувание: той сега има ясно обозначени граници.
Но това, което е живеело вътре, това, което е било свързано с идващото отвсякъде животинско, въпреки всичко се е съхранило в тези листчета и цветове на розата! То се е загнездило вътре. Във всяко листче от розата има нещо, неизбежно стремящо се да бъде оплодено от това, което изхожда от обкръжаващата среда.
към текста >>
40.
Бележки.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
25. «Формирането на орехчето може да бъде такова, че то да изглежда не като ябълчица, а като образувание, израстващо като коси, сплитащи се една с друга» - това са израстъци, които произвеждат
розов
ите оси-орехотворки, Rhodites rosae, така наречените
розов
и кралици или сънни ябълки.
25. «Формирането на орехчето може да бъде такова, че то да изглежда не като ябълчица, а като образувание, израстващо като коси, сплитащи се една с друга» - това са израстъци, които произвеждат розовите оси-орехотворки, Rhodites rosae, така наречените розови кралици или сънни ябълки.
към текста >>
НАГОРЕ