Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
88
резултата от
49
текста с точна фраза : '
Роза
'.
1.
17_д. ПЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Нека прочетем стр.35 от неговата книга "Граници на природознанието" /5то издание/: "каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атома в моя мозък от една страна, а от друга страна първоначалните факти, които за мене не мога да бъдат дефинирани, но не могат и да бъдат отречени: аз чувствам болка, чувствам радост; усещам сладко, мирише уханието на
роза
, чувам звук на орган, виждам червено..... И на стр.34: "движението може да произведе само движение." Ето защо Дю Боа Реймонд е на мнение, че тук трябва да се отбележи една граница на природознанието.
Невъзможно е да се хвърля един "жив мост" от факта: на това място в пространството царува определен процес на движение на безцветната материя, да другия факт: Човекът вижда на това място червено. От движение може да бъде изведено само пак движение. И от факта, че едно движение действа върху един сетивен орган и чрез това върху мозъка, следва според математическия и механичен метод само, че външният свят причинява в мозъка определени процеси на движение, не обаче, че мозъкът възприема конкретните звуци, цветове, топлинни явления.Това разбра също и Дю Боа Реймонд.
Нека прочетем стр.35 от неговата книга "Граници на природознанието" /5то издание/: "каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атома в моя мозък от една страна, а от друга страна първоначалните факти, които за мене не мога да бъдат дефинирани, но не могат и да бъдат отречени: аз чувствам болка, чувствам радост; усещам сладко, мирише уханието на роза, чувам звук на орган, виждам червено..... И на стр.34: "движението може да произведе само движение." Ето защо Дю Боа Реймонд е на мнение, че тук трябва да се отбележи една граница на природознанието.
към текста >>
2.
00. ПРЕДГОВОР
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
И по-нататък, настроението, нужно за последното завършване на някои мои мисли от "Философия на свободата", което само споменавам в последната глава на тази книга, аз дължа на оживените беседи с моята високоценена приятелка
Роза
Майредер във Виена, чиито литературни работи, произтичащи от нейната тънка, благо- родна, художествена природа, трябва да се надявам да бъдат скоро издадени.
Надявам се с този труд да съм показал, че сградата на моите мисли представлява нещо цяло, обосновано в самото себе си, което не се нуждае да бъде извлечено от мирогледа на Гьоте. Моите мисли, както те са изложени тук и ще бъдат развити във "Философия на свободата" възникваха в продължение на много години. Аз изхождам само от дълбоко чувство на благодарност, когато казвам, че пълното с любов отношение, което срещнах в семейството Шпехт във Виена, когато имах обязаността да възпитавам децата на това семейство, представяше единствената желана среда за изработването на моите идеи.
И по-нататък, настроението, нужно за последното завършване на някои мои мисли от "Философия на свободата", което само споменавам в последната глава на тази книга, аз дължа на оживените беседи с моята високоценена приятелка Роза Майредер във Виена, чиито литературни работи, произтичащи от нейната тънка, благо- родна, художествена природа, трябва да се надявам да бъдат скоро издадени.
към текста >>
3.
01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА'
GA_4 Философия на свободата
Дори и прекрасната
роза
винаги да умира пред безмилостния порив на зимата, тя е изпълнила своята мисия, защото е внесла радост в живота на стотици хора; дори утре някому да би хрумнало да отрече цялото звездно небе: нима хилядолетия наред хората не поглеждат с преклонение нагоре.
Дори и прекрасната роза винаги да умира пред безмилостния порив на зимата, тя е изпълнила своята мисия, защото е внесла радост в живота на стотици хора; дори утре някому да би хрумнало да отрече цялото звездно небе: нима хилядолетия наред хората не поглеждат с преклонение нагоре.
Те са съвършени не поради едни или други процеси, разиграващи се във времето, а поради своята вътрешна същност.
към текста >>
4.
05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Когато за един наблюдаван предмет кажа, че това е
роза
, аз не казвам абсолютно нищо за самия себе си; но ако за същия предмет кажа, че ми доставя чувството на наслада, тогава аз съм характеризирал не само розата, но и самия себе си с моето отношение към розата.
Не върви обаче да питам защо даден процес поражда у мен определен набор от понятия? Това просто не би имало никакъв смисъл. При размишлението над даден процес съвсем не се касае за някакво въздействие върху мен. Аз не мога да узная нищо за себе си от това, че познавам съответните понятия за наблюдаваната от мен промяна, предизвиквана от хвърлен към стъклото на прозорец камък. Затова пък безспорно узнавам нещо за моята личност, ако познавам чувството, което определен процес събужда у мен.
Когато за един наблюдаван предмет кажа, че това е роза, аз не казвам абсолютно нищо за самия себе си; но ако за същия предмет кажа, че ми доставя чувството на наслада, тогава аз съм характеризирал не само розата, но и самия себе си с моето отношение към розата.
към текста >>
Който не се стреми към това непредубедено наблюдение, той ще бъде изкушаван да отправи срещу изложеното възражения като следното: Нали когато мисля за една
роза
, с това също така се изразява само едно отношение на моя „Аз" към розата, както когато чувствам красотата на розата.
В предходното изложение важната разлика между мисленето и всички други дейности на душата бе посочена като факт, следващ от едно наистина непредубедено наблюдение.
Който не се стреми към това непредубедено наблюдение, той ще бъде изкушаван да отправи срещу изложеното възражения като следното: Нали когато мисля за една роза, с това също така се изразява само едно отношение на моя „Аз" към розата, както когато чувствам красотата на розата.
При мисленето между „Аза" и обекта съществува точно такова отношение, както например при чувстването или възприемането. Правещият такова възражение не взема под внимание, че „Азът" само при упражняване на мисленето се отъждествява до всички разклонения на дейността като едно същество с деятеля. При никоя друга душевна дейност това не е напълно така. Когато се изпитва например наслада, едно по-тънко наблюдение сигурно може да различи доколко „Азът" се отъждествява с някакъв деятел, и доколко у него е налице пасивност, така че за него насладата просто настъпва. Аналогично е положението и при другите душевни дейности.
към текста >>
5.
12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ
GA_4 Философия на свободата
Всеки от нас е призван да стане свободен Дух, както всяко розово семе е призвано да стане
роза
.
Човекът няма за задача да налага в света волята на някакво намиращо се извън него същество, а трябва да прокарва своята собствена воля; той не осъществява решенията и намеренията на друго същество, а своите собствени. Зад действащите хора монизмът не вижда целите на някакво чуждо за него всемирно насочване, определящо хората по своя воля, а напротив: Доколкото хората осъществяват интуитивни идеи, те преследват само своите собствени, човешки цели. Действително всеки индивид преследва своите специфични цели. Защото светът на идеите се изявява не в една общност от хора, а само в човешки индивиди. Онова, което се установява като обща цел на една човешка съвкупност, е само последица от отделните волеви действия на индивидите, и то най-вече на неколцина отбрани, които останалите следват заради авторитета им.
Всеки от нас е призван да стане свободен Дух, както всяко розово семе е призвано да стане роза.
към текста >>
6.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
Тя би била винаги същата, дори ако аз никога не бих видял тази
роза
.
Обаче онова, което съм познал в Духа като истина за розата, не изчезва заедно с нея. Тази истина изобщо не зависи от мен.
Тя би била винаги същата, дори ако аз никога не бих видял тази роза.
Онова, което аз познавам чрез Духа като истина се основава на един елемент в душевния живот, чрез който душата е свързана с едно съдържание на света, което и се открива независимо от нейните преходни телесни основи. Тук не става дума за това, дали откриващия се предмет е изобщо нещо непреходно и вечно; същественото тук е душата да схване в откровението на предмета, неговата непреходност, независимо от телесните си материални основи. Трайният елемент в душата възниква в този миг от наблюдението, когато осъзнаем, че съществуват преживявания, които не са ограничени от нейната преходна същност.
към текста >>
7.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Сега например аз отправям духовен поглед към розата и си казвам: В червения розов лист аз виждам зеления растителен сок, само че преобразен в червено; и червената
роза
, също като зеления лист, следва чистите и безстрастни закони на растежа.
После си представи как червената кръв тече през артериите на човека, като израз на инстинктите, страстите и желанията. Всичко това аз оставям да изникне в душата ми като една жива мисъл. И тогава си представям по-нататък, как човекът е способен да се развива; как той може да пречиства своите инстинкти и страсти чрез своите по-висши духовни способности. Замислям се как по този начин се унищожава някаква низша сила в тези инстинкти и страсти, така че те се издигат на една по-висша степен. И тогава нека да си представим кръвта като израз на пречистените инстинкти и страсти.
Сега например аз отправям духовен поглед към розата и си казвам: В червения розов лист аз виждам зеления растителен сок, само че преобразен в червено; и червената роза, също като зеления лист, следва чистите и безстрастни закони на растежа.
Сега червеният цвят на розата би могъл да се превърне за мен в символ на такава кръв, която е израз на пречистените инстинкти и страсти; те са отхвърлили от себе си низшите качества, и в своята чистота приличат на силите, които действуват в червената роза. Аз се опитвам не само да преработват тези мисли в моя ум, но и да им вдъхна живот в моите усещания. Сега, когато си представям чистотата и спокойното безстрастие на поникващото растение, аз мога да изпитам едно блажено усещане; аз мога да породя в себе си чувството, как по-висшите качества трябва да бъдат изкупени чрез добиването на инстинкти и страсти. Това може да преобрази блаженството в едно сериозно чувство. И когато се отдавам на мисълта за червената кръв, която може да стане носител на вътрешно чисти изживявания, както червения сок на розата, в мен се пробужда чувството на озаряващо щастие.
към текста >>
Сега червеният цвят на розата би могъл да се превърне за мен в символ на такава кръв, която е израз на пречистените инстинкти и страсти; те са отхвърлили от себе си низшите качества, и в своята чистота приличат на силите, които действуват в червената
роза
.
Всичко това аз оставям да изникне в душата ми като една жива мисъл. И тогава си представям по-нататък, как човекът е способен да се развива; как той може да пречиства своите инстинкти и страсти чрез своите по-висши духовни способности. Замислям се как по този начин се унищожава някаква низша сила в тези инстинкти и страсти, така че те се издигат на една по-висша степен. И тогава нека да си представим кръвта като израз на пречистените инстинкти и страсти. Сега например аз отправям духовен поглед към розата и си казвам: В червения розов лист аз виждам зеления растителен сок, само че преобразен в червено; и червената роза, също като зеления лист, следва чистите и безстрастни закони на растежа.
Сега червеният цвят на розата би могъл да се превърне за мен в символ на такава кръв, която е израз на пречистените инстинкти и страсти; те са отхвърлили от себе си низшите качества, и в своята чистота приличат на силите, които действуват в червената роза.
Аз се опитвам не само да преработват тези мисли в моя ум, но и да им вдъхна живот в моите усещания. Сега, когато си представям чистотата и спокойното безстрастие на поникващото растение, аз мога да изпитам едно блажено усещане; аз мога да породя в себе си чувството, как по-висшите качества трябва да бъдат изкупени чрез добиването на инстинкти и страсти. Това може да преобрази блаженството в едно сериозно чувство. И когато се отдавам на мисълта за червената кръв, която може да стане носител на вътрешно чисти изживявания, както червения сок на розата, в мен се пробужда чувството на озаряващо щастие. В случая важното е да не заставаме безчувствени пред мислите, които служат за изграждането на една символна представа.
към текста >>
Там навън в пространството така разсъждава наблюдателят на сетивния свят цъфти една
роза
; тя ми е близка, защото ми се открива чрез своите цветове и аромати.
Благодарение на това, че човек непрекъснато усвоява данните идващи от Духовната Наука, той възпитава в себе си мислене, което не черпи от сетивните наблюдения. Той узнава как в дълбоките сфери на душата една мисъл се вплита в друга, как една мисъл търси друга, дори и когато връзката между тях не се дължи на сетивните наблюдения. Същественото тук е, че човек сега забелязва, как мисловният свят има свой вътрешен живот, как, ако мисли в истинския смисъл на думата, човек вече попада в един жив свръхсетивен свят. И тогава той си казва: В мен има нещо, което изгражда някакъв мисловен организъм и аз съм едно цяло с това „нещо". Така, отдавайки се на свободно от сетивни впечатления мислене, човек усеща, че в нашия вътрешен живот действително се влива нещо субстанциално, както и свойствата на физическите предмети се вливат в нас в акта на сетивното възприятие.
Там навън в пространството така разсъждава наблюдателят на сетивния свят цъфти една роза; тя ми е близка, защото ми се открива чрез своите цветове и аромати.
По същия начин, ако човек е напълно непредубеден и в него работи свободното от сетивни впечатления мислене, той може да заяви: сега в мен се влива нещо субстанциално, нещо, което свързва в мен една мисъл с друга, нещо което образува един мисловен организъм. Съществува обаче разлика в усещанията на този, който застава като наблюдател в сетивния свят, и усещанията на окултния ученик, практикуващ свободното от сетивни впечатления мислене. Първият чувствува, че стои вън от розата, онзи обаче, който е отдаден на освободеното от сетивни впечатления мислене, чувствува нахлуващия субстанциален свят именно вътре в себе си, той се чувствува едно цяло с него. Ако човек повече или по-малко съзнателно признава за действително само това, което застава срещу него като външен предмет, той, без съмнение, няма да стигне до усещането: Това, което е действително за себе си, може да се прояви също и за мен така, сякаш съм съединен с него в едно цяло. За да вижда човек правилно в това отношение, той трябва да стигне до следното вътрешно изживяване.
към текста >>
8.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
Това, което аз например наричам
роза
, е нещо напълно духовно, а именно една представа изживяна от моя дух.
Когато виждам "червено", аз трябва да дам съществуване на това "червено" в мене; когато чувствам "топло", "топлотата" живее в мене. И така е с всичко, което аз привидно приемам отвън. Вън от това, което създавам в самия мене, аз не зная въобще нищо за външните неща. По този начин няма никакъв смисъл да говоря за неща, които са материални, веществени. Защото аз познавам само това, което се явява като духовно в моя дух.
Това, което аз например наричам роза, е нещо напълно духовно, а именно една представа изживяна от моя дух.
Следователно, счита Бъркли никъде не може да бъде възприемано нещо друго, освен духовното. И когато забелязвам, че отвън е произведено нещо в мене, то може да бъде произведено само от духовни същества. Следователно в света съществуват само духове, които действат едни върху други. Този е възгледът на Бъркли. Той обръща представите на Лок в тяхната противоположност, като счита всичко, което този последният разглежда като впечатления на материалните неща, за духовна действителност и по този начин вярва, че със себепознанието познава непосредствено себе си в един духовен свят.
към текста >>
9.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атоми в моя мозък от една страна, а от друга страна в първичните, неопределими по-нататък за мене и неотрицаеми факти: Аз чувствам болка, чувствам радост, вкусвам сладко, мириша ухание на
роза
, чувам оргелов тон, виждам червено и между също така не посредствено произтичащата от това сигурност: Следователно аз съм?
Ние никога не ще можем да разберем, как едното се ражда от другото". Наистина, при повърхностно разглежда не изглежда, какво чрез познанието на материалните процеси в мозъка на нас ни стават разбираеми определени процеси и заложби от духовно естество. Към тази категория аз причислявам паметта, течението и асоциацията на представите, последствията от упражнението, специфичните таланти и др. подобни. Обаче в най-малкото размишление ни учи, че това е една измама. Ние бихме били поучени само върху определени вътрешни условия на духовния живот, които имат еднакво значение с външните чрез сетивните впечатления, не обаче и върху възникването на духовния живот от тези условия.
Каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атоми в моя мозък от една страна, а от друга страна в първичните, неопределими по-нататък за мене и неотрицаеми факти: Аз чувствам болка, чувствам радост, вкусвам сладко, мириша ухание на роза, чувам оргелов тон, виждам червено и между също така не посредствено произтичащата от това сигурност: Следователно аз съм?
Абсолютно и завинаги е непонятно, защо за определен брой атоми на кислород, водород, азот, въглерод и т.н. не ще да е безразлично, как те стоят и се движат, как са стояли и са се движили, как ще стоят и ще се движат". За познанието не съществува никакъв мост от движението към усещането: Това е вероизповедание на Дю Боа Реймонд. От движението в материалния свят ние не можем да проникнем вътре в душевния свят на усещанията. Знаем, че чрез движещата се материя се ражда усещане; обаче ние не знаем, как това е възможно.
към текста >>
Само едно трябва ясно да се познава: Фактът, че виждам една
роза
червена, че свързвам едно следствие с причината, това аз имам като нещо с всички усещащи и мислещи създания.
Чрез обрата, който Ланге е дал на материализма, се ражда по необходимост въпросът: Защо измислените висши идеи да нямат стойност, тъй като самите сетива измислят? Чрез какво се различава едната форма на измисляне от другата? За този, който така мисли, трябва да съществува едно съвършено друго основание, защо той прави една представа да има значение, отколкото за този, който вярва, че трябва да я остави да важи, защото тя е вярна. И Ланге намира това основание във факта, че една представа има стойност за живота. Важното не е това, че една представа е вярна, а това, че тя е ценна за човека.
Само едно трябва ясно да се познава: Фактът, че виждам една роза червена, че свързвам едно следствие с причината, това аз имам като нещо с всички усещащи и мислещи създания.
Моите сетива и моят ум не могат да си създадат никакви специални стойности. Обаче когато аз се издигна над това, което измислят сетивата и умът, тогава аз не съм свързан вече с организацията на целия човешки вид. Шилер, Хегел, Хинц и Кунц виждат едно цвете по същия начин; това, което Шилер измисля върху цветето, което Хегел мисли върху него, Хинц и Кунц /Иван и Драган/ не го измислят и мислят по същия начин. Обаче като Иван и Драган грешат, когато считат тяхната представа за цветето за нещо действително намиращо се вън от тях, така Шилер и Хегел биха грешили, ако биха считали своите идеи за нещо друго освен измислици, които отговарят на техните духовни нужди. Това, което сетивата и умът измислят, принадлежи на целия човешки род; тук никой не може да се отклони от другия.
към текста >>
10.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
(Писмо до
Роза
Майредер от 20.
(Писмо до Роза Майредер от 20.
Октомври, Ваймар, в Събр. Съч.39)
към текста >>
11.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Там среща
Роза
Майредер, с която споделя духовните си интереси и особено подготвянето на докторската си дисертация и „Философия на свободата“.
Публикациите на Щайнер върху съчиненията на Гьоте стават повод да бъде поканен в Архива му във Ваймар, за да бъде обработено и издадено наследството на немския поет и естественик. Рудолф Щайнер пътува дотам за няколко седмици и това е първото му голямо пътешествие – Ваймар, Берлин, Мюнхен. Изживява местата на Гьоте, докосва се до творбите му, в Берлин се среща с Едуард фон Хартман, търси навсякъде изкуството, което обогатява душевния му живот. След връщането му във Виена намира още един духовен кръг, този на Мари Ланг.
Там среща Роза Майредер, с която споделя духовните си интереси и особено подготвянето на докторската си дисертация и „Философия на свободата“.
Само в свободното от сетивност мислене душата живее в духовната същност на света и намира духовните първопричини на битието. Преживяващият се в своята вътрешност човешки дух среща духа на света, който действа не зад сетивният свят, а вътре в него.
към текста >>
12.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Макар и листата на прекрасната
роза
да могат да бъдат завинаги откъснати от безмилостния порив на вятъра, все пак тя е изпълнила своето послание, защото е зарадвала стотици човешки очи.
В гореспоменатото непубликувано съчинение за деле Грацие, „Природата и нашите идеали“, в следните изречения се намират зародишите на тази книга: „Нашите идеали вече не са толкова повърхностни, за да се задоволяват с често толкова плоска, толкова празна действителност. Въпреки това не мога да повярвам, че не съществуват средства, с които да се издигнем над дълбокия песимизъм, идващ от това познание. Това издигане се получава, когато погледна в света на нашата душевност, когато пристъпя по-близо до същността на нашия идеален свят. Той е един затворен в себе си, съвършен в себе си свят, който не може да спечели или пък да загуби нещо от преходността на външните неща. Та не са ли нашите идеали, ако са истински живи индивидуалности, същности сами по себе си, независими от благосклонността или неблагосклонността на природата?
Макар и листата на прекрасната роза да могат да бъдат завинаги откъснати от безмилостния порив на вятъра, все пак тя е изпълнила своето послание, защото е зарадвала стотици човешки очи.
Ако утре на унищожителната природа ѝ се прииска да унищожи цялото звездно небе, все пак хората хилядолетия наред са вдигали към него поглед, изпълнен с благоговение, и това е достатъчно. Не съществуването във времето, не, вътрешната същност на нещата ги прави съвършени.
към текста >>
13.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
Чрез Мари Ланг се запознах с г-жа
Роза
Майредер, нейна приятелка.
Чрез Мари Ланг се запознах с г-жа Роза Майредер, нейна приятелка.
Роза Майредер принадлежи към онези личности, към които съм изпитвал най-дълбоко уважение през живота си и към чието развитие съм проявявал най-голям интерес. Много добре мога да си представя, че всичко, за което ще говоря тук, няма да ѝ хареса много, но точно по този начин чувствам нещата, които дойдоха в живота ми благодарение на нея. От съчиненията на Роза Майредер, които по-късно с пълно право направиха толкова голямо впечатление на много хора, и които несъмнено я поставят на едно от челните места в литературата, тогава още не беше публикувано нищо. Но това, което се разкрива в нейните произведения, живееше в Роза Майредер в духовна форма, към която се отнасях с огромна вътрешна симпатия. Тази жена създаваше у мен впечатлението, че сякаш притежава всеки един от различните човешки душевни таланти в такава степен, че в хармоничното си взаимодействие те дават истинен израз на човешкото същество.
към текста >>
Роза
Майредер принадлежи към онези личности, към които съм изпитвал най-дълбоко уважение през живота си и към чието развитие съм проявявал най-голям интерес.
Чрез Мари Ланг се запознах с г-жа Роза Майредер, нейна приятелка.
Роза Майредер принадлежи към онези личности, към които съм изпитвал най-дълбоко уважение през живота си и към чието развитие съм проявявал най-голям интерес.
Много добре мога да си представя, че всичко, за което ще говоря тук, няма да ѝ хареса много, но точно по този начин чувствам нещата, които дойдоха в живота ми благодарение на нея. От съчиненията на Роза Майредер, които по-късно с пълно право направиха толкова голямо впечатление на много хора, и които несъмнено я поставят на едно от челните места в литературата, тогава още не беше публикувано нищо. Но това, което се разкрива в нейните произведения, живееше в Роза Майредер в духовна форма, към която се отнасях с огромна вътрешна симпатия. Тази жена създаваше у мен впечатлението, че сякаш притежава всеки един от различните човешки душевни таланти в такава степен, че в хармоничното си взаимодействие те дават истинен израз на човешкото същество. Тя обединяваше различни артистични дарования с един свободен, проникновен усет за наблюдение.
към текста >>
От съчиненията на
Роза
Майредер, които по-късно с пълно право направиха толкова голямо впечатление на много хора, и които несъмнено я поставят на едно от челните места в литературата, тогава още не беше публикувано нищо.
Чрез Мари Ланг се запознах с г-жа Роза Майредер, нейна приятелка. Роза Майредер принадлежи към онези личности, към които съм изпитвал най-дълбоко уважение през живота си и към чието развитие съм проявявал най-голям интерес. Много добре мога да си представя, че всичко, за което ще говоря тук, няма да ѝ хареса много, но точно по този начин чувствам нещата, които дойдоха в живота ми благодарение на нея.
От съчиненията на Роза Майредер, които по-късно с пълно право направиха толкова голямо впечатление на много хора, и които несъмнено я поставят на едно от челните места в литературата, тогава още не беше публикувано нищо.
Но това, което се разкрива в нейните произведения, живееше в Роза Майредер в духовна форма, към която се отнасях с огромна вътрешна симпатия. Тази жена създаваше у мен впечатлението, че сякаш притежава всеки един от различните човешки душевни таланти в такава степен, че в хармоничното си взаимодействие те дават истинен израз на човешкото същество. Тя обединяваше различни артистични дарования с един свободен, проникновен усет за наблюдение. Нейната живопис се отличаваше с индивидуален подход към живота, както и с дълбоко проникване в обективния свят. Разказите, с които започна писателското ѝ поприще, представляват завършени хармонии, изплетени от лична борба и напълно обективно наблюдение.
към текста >>
Но това, което се разкрива в нейните произведения, живееше в
Роза
Майредер в духовна форма, към която се отнасях с огромна вътрешна симпатия.
Чрез Мари Ланг се запознах с г-жа Роза Майредер, нейна приятелка. Роза Майредер принадлежи към онези личности, към които съм изпитвал най-дълбоко уважение през живота си и към чието развитие съм проявявал най-голям интерес. Много добре мога да си представя, че всичко, за което ще говоря тук, няма да ѝ хареса много, но точно по този начин чувствам нещата, които дойдоха в живота ми благодарение на нея. От съчиненията на Роза Майредер, които по-късно с пълно право направиха толкова голямо впечатление на много хора, и които несъмнено я поставят на едно от челните места в литературата, тогава още не беше публикувано нищо.
Но това, което се разкрива в нейните произведения, живееше в Роза Майредер в духовна форма, към която се отнасях с огромна вътрешна симпатия.
Тази жена създаваше у мен впечатлението, че сякаш притежава всеки един от различните човешки душевни таланти в такава степен, че в хармоничното си взаимодействие те дават истинен израз на човешкото същество. Тя обединяваше различни артистични дарования с един свободен, проникновен усет за наблюдение. Нейната живопис се отличаваше с индивидуален подход към живота, както и с дълбоко проникване в обективния свят. Разказите, с които започна писателското ѝ поприще, представляват завършени хармонии, изплетени от лична борба и напълно обективно наблюдение.
към текста >>
Разглеждам като красива скъпоценност в живота си, че по времето, което описвам тук, съм прекарал някой и друг час с
Роза
Майредер в годините на нейното търсене и душевна борба.
Следващите ѝ произведения все повече носят подобен характер. Най-ясно той се проявява в по-късно публикувания ѝ двутомен труд „Критика на женствеността“.
Разглеждам като красива скъпоценност в живота си, че по времето, което описвам тук, съм прекарал някой и друг час с Роза Майредер в годините на нейното търсене и душевна борба.
към текста >>
Защото моят светоглед и още повече насоката на моите усещания не бяха тези на
Роза
Майредер.
Тук отново трябва да се обърна към тези отношения, които възникваха между мен и хората отвъд сферата на мисловното съдържание, в известен смисъл съвсем независимо от нея, и които преживявах много интензивно.
Защото моят светоглед и още повече насоката на моите усещания не бяха тези на Роза Майредер.
Начинът, по който, изхождайки от понастоящем признатата научност, се издигам до преживяване на духовното, бе невъзможно да ѝ стане симпатичен. Тя се опитва да използва тази научност за обосновката на идеи, целящи пълното развитие на човешката личност, без да позволява познанието за един чисто духовен свят да намери достъп до тази личност. Това, което за мен се явяваше необходимост в това отношение, едва ли ѝ говореше нещо. Тя беше напълно отдадена на изискванията на непосредствената човешка индивидуалност и не обръщаше внимание на духовните сили, действащи в тази индивидуалност. Този метод ѝ позволи да достигне значително ниво в изобразяването на същността на женствеността и жизнените потребности на жената.
към текста >>
В дома на
Роза
Майредер многократно имах възможност да участвам в беседите, за които в него се събираха талантливи хора.
В дома на Роза Майредер многократно имах възможност да участвам в беседите, за които в него се събираха талантливи хора.
Там тихо, видимо вглъбен повече в себе си, отколкото слушайки околните, седеше Хуго Волф, близък приятел на Роза Майредер. Човек го чуваше в душата си, въпреки че той говореше толкова малко. Защото това, което ставаше в живота му, се предаваше по един тайнствен начин на тези, които общуваха с него. Бях привързан с най-сърдечна обич към Карл Майредер, съпруг на г-жа Роза, който беше изключително фин мъж и като личност, и като човек на изкуството, а също и към брат му Юлиус Майредер, ентусиаст в отношението си към изкуството. Мари Ланг, нейният кръг и Фридрих Екщайн, който тогава се беше посветил изцяло на теософското духовно течение и концепция за света, често бяха там.
към текста >>
Там тихо, видимо вглъбен повече в себе си, отколкото слушайки околните, седеше Хуго Волф, близък приятел на
Роза
Майредер.
В дома на Роза Майредер многократно имах възможност да участвам в беседите, за които в него се събираха талантливи хора.
Там тихо, видимо вглъбен повече в себе си, отколкото слушайки околните, седеше Хуго Волф, близък приятел на Роза Майредер.
Човек го чуваше в душата си, въпреки че той говореше толкова малко. Защото това, което ставаше в живота му, се предаваше по един тайнствен начин на тези, които общуваха с него. Бях привързан с най-сърдечна обич към Карл Майредер, съпруг на г-жа Роза, който беше изключително фин мъж и като личност, и като човек на изкуството, а също и към брат му Юлиус Майредер, ентусиаст в отношението си към изкуството. Мари Ланг, нейният кръг и Фридрих Екщайн, който тогава се беше посветил изцяло на теософското духовно течение и концепция за света, често бяха там.
към текста >>
Бях привързан с най-сърдечна обич към Карл Майредер, съпруг на г-жа
Роза
, който беше изключително фин мъж и като личност, и като човек на изкуството, а също и към брат му Юлиус Майредер, ентусиаст в отношението си към изкуството.
В дома на Роза Майредер многократно имах възможност да участвам в беседите, за които в него се събираха талантливи хора. Там тихо, видимо вглъбен повече в себе си, отколкото слушайки околните, седеше Хуго Волф, близък приятел на Роза Майредер. Човек го чуваше в душата си, въпреки че той говореше толкова малко. Защото това, което ставаше в живота му, се предаваше по един тайнствен начин на тези, които общуваха с него.
Бях привързан с най-сърдечна обич към Карл Майредер, съпруг на г-жа Роза, който беше изключително фин мъж и като личност, и като човек на изкуството, а също и към брат му Юлиус Майредер, ентусиаст в отношението си към изкуството.
Мари Ланг, нейният кръг и Фридрих Екщайн, който тогава се беше посветил изцяло на теософското духовно течение и концепция за света, често бяха там.
към текста >>
Роза
Майредер е личността, с която говорех най-много за тези форми в периода на създаване на моята книга.
Това беше времето, по което „Философия на свободата“ придобиваше все по-определени форми в душата ми.
Роза Майредер е личността, с която говорех най-много за тези форми в периода на създаване на моята книга.
Тя ме освободи от част от вътрешната самота, в която живеех. Стремеше се към виждане на непосредствената човешка личност, а аз – към откровението на света, към което тази личност може да се стреми чрез посредничеството на разкриващото се пред духовния взор. Между двете съществуваха много мостове. Често в по-нататъшния си живот в благодарната ми памет пред духа ми се появяваше една или друга картина от тези преживявания, както например споменът за нашата разходка през величествените алпийски гори, по време на която Роза Майредер и аз говорехме за истинския смисъл на човешката свобода.
към текста >>
Често в по-нататъшния си живот в благодарната ми памет пред духа ми се появяваше една или друга картина от тези преживявания, както например споменът за нашата разходка през величествените алпийски гори, по време на която
Роза
Майредер и аз говорехме за истинския смисъл на човешката свобода.
Това беше времето, по което „Философия на свободата“ придобиваше все по-определени форми в душата ми. Роза Майредер е личността, с която говорех най-много за тези форми в периода на създаване на моята книга. Тя ме освободи от част от вътрешната самота, в която живеех. Стремеше се към виждане на непосредствената човешка личност, а аз – към откровението на света, към което тази личност може да се стреми чрез посредничеството на разкриващото се пред духовния взор. Между двете съществуваха много мостове.
Често в по-нататъшния си живот в благодарната ми памет пред духа ми се появяваше една или друга картина от тези преживявания, както например споменът за нашата разходка през величествените алпийски гори, по време на която Роза Майредер и аз говорехме за истинския смисъл на човешката свобода.
към текста >>
14.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Така например растението Hemerocallie fulva, червеният крин, цъфти само около пет часа, Nimpaea alba, водната
роза
, само към седем часа.
Ако искаме сега да отидем още по-далече, би трябвало, ако досегашните обяснения са правилни, да намерим, че чрез това отдаване на Земята на Слънцето растенията изразяват по някакъв начин, как чрез това, което произвежда, Земята действително живее във великия Макрокосмос. Би трябвало така да се каже да видим нещо в растенията, което би ни показало, че всъщност в растителния свят действува така, което навън се произвежда именно от слънчевите същества. Още Лине бе обърнал вниманието на това, че при определени растения цъфтенето става към пет часа сутринта и в никое друго време. Това значи: Земята е отдадена на Слънцето и това се изразява чрез факта, че при определени растения цъфтежът е възможен само в напълно определени часове на деня.
Така например растението Hemerocallie fulva, червеният крин, цъфти само около пет часа, Nimpaea alba, водната роза, само към седем часа.
Calendula, невенът само към девет часа. В това ние виждаме чудесно изразено отношението на Земята към Слънцето, което още Лине нарече "слънчев часовник". Даже и заспиването, затварянето на цветните листенца е ограничено само в определени часове на деня. В живота на растенията се крие една чудесна закономерност и правилност.
към текста >>
15.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Аз мога да сравня в известно отношение тази кръв с това, което в червената
роза
е растителният сок, хлорофилът, и мога да кажа: Когато човекът е станал така силен в себе си, че червената кръв не е вече израз на това, което го снижава под самия него, а го издига над самия него, когато тя става израз на едно също така девствено същество както превърналият се в червено растителен сок на розата, или с други думи: Когато червеният цвят на розата изразява чистата вътрешност, пречистеното същество на човека в неговата кръв, тогава аз имам пред себе си идеалът на това, което човекът може да постигне чрез побеждаване на външната природа, която ми се представя под символа на черния кръст, на овъгленото дърво.
Защото когато разглеждам растението, аз трябва да си кажа: В него аз имам пред себе си едно материално същество, което не е проникнато от страсти, инстинкти, нагони, които да го снижат от неговата висота, където то би трябвало иначе да стои. Растението има своите вродени закони, то следва тези закони от листа през цвета и чак до плода нагоре; Така то стои пред мене без нагони, девствено. Наред с него живее човекът, който несъмнено по своето естество е едно по-висше същество, но проникнато от нагони, инстинкти, страсти, чрез които може да се отклони от своята строга закономерност и да сгреши. Той трябва първо да преодолее, да победи нещо в себе си, ако иска да следва своите собствени закони, както растението следва вродените му закони. Сега човекът може да си каже: Изразът за нагоните, инстинктите, страстите в мене е червената кръв.
Аз мога да сравня в известно отношение тази кръв с това, което в червената роза е растителният сок, хлорофилът, и мога да кажа: Когато човекът е станал така силен в себе си, че червената кръв не е вече израз на това, което го снижава под самия него, а го издига над самия него, когато тя става израз на едно също така девствено същество както превърналият се в червено растителен сок на розата, или с други думи: Когато червеният цвят на розата изразява чистата вътрешност, пречистеното същество на човека в неговата кръв, тогава аз имам пред себе си идеалът на това, което човекът може да постигне чрез побеждаване на външната природа, която ми се представя под символа на черния кръст, на овъгленото дърво.
И червеният цвят на розата символизира по-висшия живот, който се пробужда, когато червената кръв се превръща в един девствен израз на издигналата се над себе си инстинктивна природа на човека.
към текста >>
16.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Зад червения или синия цвят стои една същност, зад всяка
роза
, зад всяко животно стои родовата или груповата душа.
По време на имагинативното познание човекът постига три степени. На първата степен опознава съществата, стоящи зад физическите сетивни възприятия.
Зад червения или синия цвят стои една същност, зад всяка роза, зад всяко животно стои родовата или груповата душа.
Той става ясновиждащ. Ако почака още известно време и спокойно упражнява своите имагинации, задълбочи се също и в окултния шрифт, става ясночуващ. Третото е, когато опознае всички неща, които среща в астралния свят, които свалят човека надолу и го изкушават да върши злини, които всъщност са определени да го водят нагоре. Той опознава камалока.
към текста >>
17.
Елементарното царство, неговите видове и действия
GA_98 Природни и духовни същества
Това още е възможно във физическо-сетивния свят, тук нещата стоят едно до друго и са хубавичко разграничени едно от друго – книга, тебешир,
роза
, – тук можем да останем при това да означим отделния предмет с понятие.
Нека да си изясним какво точно се означава като четирите царства, защото точният смисъл на понятията едва ли е ясен за всеки. Затова и не е така лесно да се стигне до разбирането на първото, второто и третото елементарно царство. Точно когато говорим за такива трудни неща, трябва още отначалото да знаем, че няма да стигнем до истинската цел, ако вярваме, че едно понятие, което веднъж е установено и ограничено, може да си остане в това ограничение.
Това още е възможно във физическо-сетивния свят, тук нещата стоят едно до друго и са хубавичко разграничени едно от друго – книга, тебешир, роза, – тук можем да останем при това да означим отделния предмет с понятие.
Когато вече сме дали име на някой предмет, можем да считаме, че имаме нещо определено, обградено с определени граници. Отидем ли обаче на астралния план, който директно граничи с нашия свят, прониква го като най-близкия свят, не е повече така. Там е светът на вечното движение. Разгледате ли астралното тяло на човека, това, което облъхва човека като аура и е израз на пориви, страсти и т.н., ще видите, че в това астрално човешко тяло непрекъснато нахлуват и се оттеглят багри и форми, които се променят във всеки миг – проблясват нови багри, други изчезват. При човека е така.
към текста >>
18.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Със сигурност около човека можеха да се намират предмети подобни на тази
роза
.
Като трето състояние на съзнанието имаме едно картинно съзнание, което присъства под формата на смътни образи по време на съня, и което беше по-застъпено у хората в началото на земното съществуване. Когато човекът встъпи в съществуването си като земен жител, той още нямаше очи, с които да вижда, не можеше да се ползва с уши като днешните за да възприема сетивно външния свят, въпреки че всичко съществуваше в зародиш. Тогавашният човек не възприемаше физически форми и цветове като тези, които ние възприемаме със сетивата си, съзнанието му беше картинно съзнание, което приемаше преди всичко духовни състояния.
Със сигурност около човека можеха да се намират предмети подобни на тази роза.
Когато той се приближаваше до тях, той не възприемаше по този начин червения цвят, формите, зелените листа. Но когато приближаваше едно такова растение в него се надигаше една картина, която най-напред му представяше на мястото, където сега е зелено, един червен образ, а тук, където сега е червеното му се явя ваше един зеленикаво-син образ. Всичко това му се показваше в цветове, които не се срещат така във физическия свят, а само подчертават, че става дума за образ, който е душевно-духовно симпатичен на човека. Ако например човекът се приближеше до едно благо настроено към него същество от животинския свят, то пред него изникваха определени цветове, изразяващи симпатията, която животното изпитва към него. Ако се приближеше до животно, което иска да го изяде, то това се изразяваше в друг цветен образ.
към текста >>
19.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Тогава това, което сега като растението
роза
се намира на едно по-ниско стъпало, ще се яви на едно по-високо стъпало като
Роза
-човек.
Астралното тяло на човека в бъдеще ще се освободи и ще въздействува съзнателно отвън на физическото тяло, така както сега астралното тяло на земята действува върху розата.
Тогава това, което сега като растението роза се намира на едно по-ниско стъпало, ще се яви на едно по-високо стъпало като Роза-човек.
Така във венеца от рози, който обгръща черното дърво на кръста, ние действително имаме един знак за развитието на човека. В черното дърво ние виждаме отмиращото, то е образ на това, което ще отмре и в човека. А в червената роза съглеждаме това, което ще продължи развитието си до онзи потир, който растението подлага като чашка на слънцето, ще се насочи към духовните слънчеви лъчи. А Розенкройц, където червените рози обгръщат черния кръст, ни представя този процес в образ.
към текста >>
А в червената
роза
съглеждаме това, което ще продължи развитието си до онзи потир, който растението подлага като чашка на слънцето, ще се насочи към духовните слънчеви лъчи.
Астралното тяло на човека в бъдеще ще се освободи и ще въздействува съзнателно отвън на физическото тяло, така както сега астралното тяло на земята действува върху розата. Тогава това, което сега като растението роза се намира на едно по-ниско стъпало, ще се яви на едно по-високо стъпало като Роза-човек. Така във венеца от рози, който обгръща черното дърво на кръста, ние действително имаме един знак за развитието на човека. В черното дърво ние виждаме отмиращото, то е образ на това, което ще отмре и в човека.
А в червената роза съглеждаме това, което ще продължи развитието си до онзи потир, който растението подлага като чашка на слънцето, ще се насочи към духовните слънчеви лъчи.
А Розенкройц, където червените рози обгръщат черния кръст, ни представя този процес в образ.
към текста >>
Тъй като единствено когато почувстваме, че червената
роза
се обръща към нас с думите: това ще станете и вие един ден, това е изправено пред вас като цел на развитието на човечеството и когато при това сърцето ни се открие и чувствата ни се пречистят, в нас ще се отприщят силите, които ще ни отведат в един по-висш свят.
Същественото при символите е това, не просто да мислим за тях, а да ги чувстваме и усещаме.
Тъй като единствено когато почувстваме, че червената роза се обръща към нас с думите: това ще станете и вие един ден, това е изправено пред вас като цел на развитието на човечеството и когато при това сърцето ни се открие и чувствата ни се пречистят, в нас ще се отприщят силите, които ще ни отведат в един по-висш свят.
По този начин символите са ваятели на душата ни. Те изпълват душата ни със сила и въздействие, те са най-великите и ефективни възпитатели на човешкия ни род.
към текста >>
20.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Ако бихте имали пред себе си една
роза
то през първите времена на древна Атлантида вие бихте видели, как там се явява една мъглява форма, в средата с един червен розов цвят.
Така е било през древна Атлантида. Хората виждаха физическите предмети неясно, без разграничения и повърхности както днес, всичко беше обвито като в мъгливи цветове. Едвам постепенно се образува това, което е ясно очертана граница на външните предмети.
Ако бихте имали пред себе си една роза то през първите времена на древна Атлантида вие бихте видели, как там се явява една мъглява форма, в средата с един червен розов цвят.
Само постепенно с времето цветовете се явяват положени върху повърхността на предметите. Предметите добиват ясни разграничения едвам по-късно. Следователно вие виждате, че днес окръжаващият ни физически свят е съвършено различен от този на древната Атлантида. Затова и когато вечер човекът се е излъчвал от своето физическо тяло и е заспивал да речем -, положението е било съвършено различно. Всъщност това не е било никакво заспиване в днешния смисъл.
към текста >>
21.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Да вземем едно семе от
роза
, от една дива
роза
, едно добре запазено семе.
Нека да си послужим с едно сравнение.
Да вземем едно семе от роза, от една дива роза, едно добре запазено семе.
Какво вижда този, който го разглежда? Той вижда едно малко тяло, и ако не знае предварително какво следва, никога не би могъл да узнае как от това семе ще израстне една роза. От формата на семето не могат да се правят никакви по-нататъшни предвиждания. Обаче този, който има известни ясновидски дарби, ще може да изживее следното. Постепенно семето ще изчезне от зрителното му поле, обаче пред ясновиждащия му поглед ще се появи един образ, подобен на цвете, който духовно израства от семето.
към текста >>
Той вижда едно малко тяло, и ако не знае предварително какво следва, никога не би могъл да узнае как от това семе ще израстне една
роза
.
Нека да си послужим с едно сравнение. Да вземем едно семе от роза, от една дива роза, едно добре запазено семе. Какво вижда този, който го разглежда?
Той вижда едно малко тяло, и ако не знае предварително какво следва, никога не би могъл да узнае как от това семе ще израстне една роза.
От формата на семето не могат да се правят никакви по-нататъшни предвиждания. Обаче този, който има известни ясновидски дарби, ще може да изживее следното. Постепенно семето ще изчезне от зрителното му поле, обаче пред ясновиждащия му поглед ще се появи един образ, подобен на цвете, който духовно израства от семето. Обаче ние бихме се заблудили, ако повярваме, че този образ е напълно еднакъв с бъдещото растение. Образът съвсем не съвпада с растението.
към текста >>
22.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
И така червената
роза
може да бъде за нас символ на онова, което кръвта на човека ще стане, когато той подчини своята нисша природа.
Всичко това щеше да бъде изяснено на кандидата за висше познание. Учителят щеше да му каже, че сега той трябва да постигне онова, което, на една по-ниска степен, му разкриваше растението; той трябва да придобие превъзходство над своите желания, импулси и т.н. Той ще постигне това превъзходство, когато неговата висша природа е спечелила победа над нисшата, когато червената му кръв е станала така целомъдрена, както сокът на растението, когато той почервенява в розата.
И така червената роза може да бъде за нас символ на онова, което кръвта на човека ще стане, когато той подчини своята нисша природа.
Ние виждаме розата като емблема, символ на изчистената кръв.
към текста >>
Червената
роза
може да бъде за нас символ на пречистената червена кръв.
И ако свържем венеца на розата с мъртвия, черен, дървен кръст, с онова, което растението оставя когато умира, тогава в Розовия Кръст ние имаме символ на победата в човека на висшата, пречистена природа над нисшата. В човека, за разлика от растението, трябва да бъде преодоляна нисшата природа.
Червената роза може да бъде за нас символ на пречистената червена кръв.
Но останалото от растението не може да бъде емблема в този смисъл, защото там трябва да изобразим, че сокът и зеленината на растението са умиращи. В черния дървен кръст ние следователно имаме емблема на преодоляването на нисшата природа, а в розите емблема на развитието на висшата природа. Розовият Кръст е емблема на човешкото развитие, каквото то напредва в света. Това не е абстрактна представа, а нещо, което може да се почувства и изживее като действително развитие. Душата може да се изпълва с топлина при картината на развитието, представена в символа на Розовия Кръст.
към текста >>
23.
7. СКАЗКА СЕДМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Да предположим, че неговата последна мисъл, която е имал вечерта преди заспиването, е тази за една
роза
нека вземем този пример за една
роза
, която се е намирала близо до него, когато е заспал.
Но и с тези Елохими стана същото нещо, което става и с нас, когато създаваме нещо от паметта без съмнение такава една дейност ние развиваме само на една много по-ниска степен. Бих искал да говоря с едно сравнение. Представете си един човек, който заспива вечер. Неговият свят от чувства и представи потъва в забрава за неговото субективно съзнание. Той преминава в сънно състояние.
Да предположим, че неговата последна мисъл, която е имал вечерта преди заспиването, е тази за една роза нека вземем този пример за една роза, която се е намирала близо до него, когато е заспал.
Тази мисъл потъва в забравата. На утринта мисълта за розата отново изплува в съзнанието. Ако розата не беше останала, би останала само тази мисъл за нея. Направете сега разлика между тези два факта: единият е използването на представата ви за розата в спомена, която би могла да се яви и тогава, когато розата не би съществувала вечер, следователно мисълта, споменът за розата. Но когато розата би останала, за вашето възприятие би съществувала и веществената роза; това е другият факт.
към текста >>
Но когато розата би останала, за вашето възприятие би съществувала и веществената
роза
; това е другият факт.
Да предположим, че неговата последна мисъл, която е имал вечерта преди заспиването, е тази за една роза нека вземем този пример за една роза, която се е намирала близо до него, когато е заспал. Тази мисъл потъва в забравата. На утринта мисълта за розата отново изплува в съзнанието. Ако розата не беше останала, би останала само тази мисъл за нея. Направете сега разлика между тези два факта: единият е използването на представата ви за розата в спомена, която би могла да се яви и тогава, когато розата не би съществувала вечер, следователно мисълта, споменът за розата.
Но когато розата би останала, за вашето възприятие би съществувала и веществената роза; това е другият факт.
Моля ви сега също и при всичко онова, което нарекохме космическо мислене на Елохимите, да различавате по подобен начин два факта. Следователно, когато ни се разказва, че в третия момент на Земното развитие става едно космическо мислене, че Елохимите отделят течното вещество от твърдото, че отделят твърдото вещество и го наричат земя, трябва да имаме тук предвид също и космическото мислене на Елохимите, от които тази мисъл изниква творчески. Но в това, което се явява пред тяхното мислене, ние трябва да си представим Духовете на Волята, които сега отново произвеждат обективното в тяхната субстанциална същност. Така действуват и действуваха те отначало във всичко земно, което имаме около нас, тези Духове на Волята.
към текста >>
24.
8. СКАЗКА ОСМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Когато имаме пред себе си един предмет, например една
роза
, ние казваме: розата е там в пространството; тя е отделена от нас.
Тази е най-характерната разлика между старото Лунно развитие и нашето съвременно Земно развитие, че съзнанието се е издигнало от едни вид старо ясновидство, от един вид образно съзнание, до днешното предметно съзнание. Всъщност аз подчертавам това вече от много години и още преди много години вие сте могли да се запознаете с това от статиите, които съм публикувал в списанието "Луцифер-Гнозис" върху развитието според Акашовите летописи. Още там бе подчертавано, как старото съновидно образно съзнание, което ние сме притежавали в миналото, се е развило напред и се е превърнало в земното съзнание, в това, което ни дава съзнание за външните неща, т.е. за това, което наричаме външни неща в пространството, противоположно на това, което ние самите сме в нашата вътрешност. Това различаване на външните предмети от нашия собствен вътрешен живот, това е и характерното за нашето съвременно съзнание.
Когато имаме пред себе си един предмет, например една роза, ние казваме: розата е там в пространството; тя е отделена от нас.
Ние се намираме на друго място в сравнение с нейното. Ние възприемаме розата и си образуваме една представа за нея. Представата е вътре в нас: розата е вън. Да различава това вън и вътре, тази е характерната черта на нашето земно съществуване. Съзнанието върху старата Луна не е било такова.
към текста >>
Представете си, че, гледайки тази
роза
, вие съвсем не бихте имали съзнанието: розата се намира там вън и вие имате вътре във вас представата за нея, а бихте имали следното съзнание: когато тази
роза
виси там в пространството, нейното собствено същество не принадлежи само на пространството, което е затворено в нея, а това същество се простира навън в пространството и всъщност розата е във вас, нещата могат да отидат още по-далече.
Ние възприемаме розата и си образуваме една представа за нея. Представата е вътре в нас: розата е вън. Да различава това вън и вътре, тази е характерната черта на нашето земно съществуване. Съзнанието върху старата Луна не е било такова. Съществата, които са имали това старо лунно съзнание, не са правили тази разлика между външно и вътрешно.
Представете си, че, гледайки тази роза, вие съвсем не бихте имали съзнанието: розата се намира там вън и вие имате вътре във вас представата за нея, а бихте имали следното съзнание: когато тази роза виси там в пространството, нейното собствено същество не принадлежи само на пространството, което е затворено в нея, а това същество се простира навън в пространството и всъщност розата е във вас, нещата могат да отидат още по-далече.
Представете си, че насочвате поглед към Слънцето и бихте имали несъзнанието: Слънцето е горе, а вие долу: а съзнанието: през време, когато си създавате представата за Слънцето е вътре във вас: Вашето съзнание обхваща Слънцето по един повече или по-малко духовен начин. Тогава тази разлика между вътрешно и външно не бе съществувала. Когато това ви стане ясно, вие ще имате първото определено качество на това съзнание, каквото то е съществувало на старата Луна. Друга една негова характерна черта е, тази, че то е едно образно съзнание, така щото нещата не се явяват направо като предмети, като в символи, както днес сънуването действува понякога в символи. Например, съновидението може да бъде такова, че спящият възприема несъзнателно един огън, който се намира вън от него така, че той му се явява под формата на едно съществено излъчващо светлина, явява му се образно: по един подобен начин старото лунно съзнание е възприемало нещата да речем вътрешно, но също и образно .
към текста >>
25.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Както на червената
роза
казва Соловьов е присъщ червения цвят, така и на човешката душа е присъщ копнежът за усъвършенствуване.
И за да се убедим, че това е така, нека да се вслушаме в думите на Соловьов.
Както на червената роза казва Соловьов е присъщ червения цвят, така и на човешката душа е присъщ копнежът за усъвършенствуване.
Обаче един стремеж към усъвършенствуване без копнежа към безсмъртие, е абсолютна лъжа на самото съществувание, смята Соловьов. Такъв стремеж би бил напълно безсмислен, ако душата би завършвала своя жизнен път както това става с всички живи същества в природния свят със смъртта. Обаче навсякъде в природния свят ние чуваме: Смъртта е тук, смъртта съществува! Ето защо, в смисъла на споменатия философ, човешката душа е принудена да се издигне над природното съществувание, за да намери отговор на своя въпрос на друго място. И Соловьов продължава: Вземете например природоизследователите: Какво отговарят те по въпроса за връзките между човешката душа и природния свят?
към текста >>
26.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Нека да си представим още, дълбокото, ощастливяващо чувство, което ни обзема при гледката на една както сме свикнали да казваме, „красива"
роза
.
Нека да си представим още, дълбокото, ощастливяващо чувство, което ни обзема при гледката на една както сме свикнали да казваме, „красива" роза.
А сега да предположим, че идва трето свръхсетивно Същество, и отправяйки своя взор към Престолите и тяхната саможертва в името на Херувимите, то усеща в себе си непреодолимия подтик да разпръсне, да разлее в света всичко онова, което притежава: по този начин ние се приближаваме до онези Същества, които в „Тайната наука" са наречени „Духове на Мъдростта"17; в епохата на Старото Слънце тъкмо те са онези Същества, които се присъединяват към свръхсетивните Същества, идващи от Стария Сатурн. Следователно, ако поставим въпроса: Какво представляват Духовете на Мъдростта, които на Старото Слънце се присъединяват към Сатурновите Същества? би трябвало да получим следния отговор: Основната черта на тези Духове се изразяваше в добродетелта да дават от себе си. А ако поискаме да си послужим с още едно определение, би трябвало да кажем: Те са Духовете на Мъдростта, великите Дарители, великите Завещатели на Космоса! Както за Престолите казахме, че те са великите Жертвоприносители на самите себе си, така и за Духовете на Мъдростта трябва да кажем: Те са великите Дарители, чиито космически дарове пронизват Всемира, поставяйки там началото на всяка хармония, на всеки ред.
към текста >>
27.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Вие виждате това нещо с цялата необходима интензивност; когато утре ще си спомните за тази
роза
, тогава ще имате възпоменателния образ на тази
роза
.
Вие можете без съмнение първо теоретически, защото практическото се получава едвам чрез окултното обучение -, можете да си съставите една представа, когато поставите пред Вашия поглед това, което във Вашата душа е един образ на паметта, един спомен, един представен образ на това, което сте преживяли вчера или завчера. Нали, този представен образ, който се намира във Вашата душа, се различава от представния образ на нещо, което стои пред Вашите очи.
Вие виждате това нещо с цялата необходима интензивност; когато утре ще си спомните за тази роза, тогава ще имате възпоменателния образ на тази роза.
Изяснете си сега, как във Вашата душа чистият възпоменателен образ се различава от това, което се ражда като образ на възприятието чрез непосредственото впечатление, тогава ще имате възможността да разберете, как ясновидското съзнание възприема небесните тела. То се пренася следователно ясновидски в света и когато се пренася например в Марс, в Луната, то не знае непосредствено, какво би се явило сега пред очите, ако би наблюдавало физически небесните тела; но чрез това пренасяне то има в себе си нещо, което не бихме могли да назовем по друг начин освен като един образ на спомена, като един образ на паметта. И така е с всичко, което стои пред нас за обикновеното нормално съзнание в Космоса като физически небесни тела. За ясновидското съзнание всичко това се представя така, че ние знаем непосредствено: Всичко това, което ни се явява тук, е всъщност нещо минало, то е нещо, което е имало пълен живот в миналото; и така както е в настоящето, то не ни се явява всъщност в неговата първична жива форма, а така сравнително както една черупка на охлюв, която е била напусната от живия охлюв. Цялата физическа система от небесни тела е едно свидетелство за чисто минали неща, за чисто минали събития.
към текста >>
28.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Това е така, както когато рисувате върху някоя стъклена стена например
роза
, тогава поглеждате стъклената стена, стъклото не го виждате – гледате през стъклото, но рисунката се проектира отзад върху огромна стена и вие вярвате, че образът е реален.
Нещата са такива, че човек в свръхсетивното е пожелал сам страданията и болките, а в сетивното битие ги чувства като нещо, което би желал да избегне. Така разликата между живота в сетивното битие и живота в свръхсетивното битие между смърт и ново раждане действително е важна. Напълно различни сили действат в живота ни между смърт и ново раждане. Какво прави сега този, който би преоценявал живота в свръхсетивните светове според своите симпатии и антипатии в сетивното битие? Той насажда в свръхсетивния свят това, което има в сетивното битие.
Това е така, както когато рисувате върху някоя стъклена стена например роза, тогава поглеждате стъклената стена, стъклото не го виждате – гледате през стъклото, но рисунката се проектира отзад върху огромна стена и вие вярвате, че образът е реален.
Но той изобщо не е реален, а само пренесен. По този начин човек, когато иска да преценява свръхсетивния свят според симпатии и антипатии, може да проектира в свръхсетивния свят нещо като сянка, която може да има някакво действие в свръхсетивното. Ако човек не я вижда, нещо като мъгла се прожектира върху това, което стои там пред наблюдателя.
към текста >>
29.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Една
роза
, която намираме на пътя ни радва във физическия свят: на духовното поле това не би станало.
Различно е положението с познанието във всекидневния живот: тук ние трябва да допринесем всичко, трябва да го добием, трябва да работим, за да го доведем при нас.
Една роза, която намираме на пътя ни радва във физическия свят: на духовното поле това не би станало.
Пред нас не би застанало нещо подобно както една такава роза, както на физическото поле, ако не бихме положили усилия да проникнем в определени области, за да доведем при нас нещата. Тъкмо това, което вършим тук при нашата дейност, него трябва да вършим при познанието в духовния свят: и обратно, това което трябва да стане чрез нас, ние трябва да го чакаме в пълно спокойствие и само, така да се каже проникването от духовния свят във физическия. По-висшите дейности на хората, образуват едно копие на това, което става в духовния свят. Ето защо е необходимо, този, който иска да разбере чрез своята душа истините, които трябва да дойдат чрез Духовната наука, да развие все повече и повече двете качества: любовта към духовния живот, която води до дейното довеждане на духовния свят и тази любов е най-сигурното нещо, което може да ни постави в положението да довеждаме при нас нещата и спокойствие, душевното спокойствие, едно спокойствие, което не желае да произведе резултати, да получи успехи по един суетен и честолюбив начин, а което иска да чака благодатта, което може да изчака вдъхновението. В конкретния случай, това изчакване е трудно, обаче една мисъл, която постоянно и постоянно трябва да имаме в душата си, може да ни помогне да преодолеем много неща.
към текста >>
Пред нас не би застанало нещо подобно както една такава
роза
, както на физическото поле, ако не бихме положили усилия да проникнем в определени области, за да доведем при нас нещата.
Различно е положението с познанието във всекидневния живот: тук ние трябва да допринесем всичко, трябва да го добием, трябва да работим, за да го доведем при нас. Една роза, която намираме на пътя ни радва във физическия свят: на духовното поле това не би станало.
Пред нас не би застанало нещо подобно както една такава роза, както на физическото поле, ако не бихме положили усилия да проникнем в определени области, за да доведем при нас нещата.
Тъкмо това, което вършим тук при нашата дейност, него трябва да вършим при познанието в духовния свят: и обратно, това което трябва да стане чрез нас, ние трябва да го чакаме в пълно спокойствие и само, така да се каже проникването от духовния свят във физическия. По-висшите дейности на хората, образуват едно копие на това, което става в духовния свят. Ето защо е необходимо, този, който иска да разбере чрез своята душа истините, които трябва да дойдат чрез Духовната наука, да развие все повече и повече двете качества: любовта към духовния живот, която води до дейното довеждане на духовния свят и тази любов е най-сигурното нещо, което може да ни постави в положението да довеждаме при нас нещата и спокойствие, душевното спокойствие, едно спокойствие, което не желае да произведе резултати, да получи успехи по един суетен и честолюбив начин, а което иска да чака благодатта, което може да изчака вдъхновението. В конкретния случай, това изчакване е трудно, обаче една мисъл, която постоянно и постоянно трябва да имаме в душата си, може да ни помогне да преодолеем много неща.
към текста >>
30.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Както тук във физическия свят, не възприемаме непосредствено вътрешната същност на розата, а възприемаме тази
роза
външно, така ние не възприемаме един умрял приятел, или брат, или нещо подобно непосредствено, а това което имаме след смъртта, е имагинативния образ, образът на видението.
Първо бихме искали да ви представим малко този живот след смъртта, описвайки го като чрез имагинация /чрез образи/, чрез астрални образи. Когато вземе израза видения, или имагинации така, както това бе обяснено например вчера, тогава не може да възникне никакво недоразумение върху това, което трябва да бъде казано сега. Докато те на Земята човекът възприема нещата в сетивния свят, чрез своите органи, след смъртта той живее в един свят от видения, само че тези видения представляват копия на действителността.
Както тук във физическия свят, не възприемаме непосредствено вътрешната същност на розата, а възприемаме тази роза външно, така ние не възприемаме един умрял приятел, или брат, или нещо подобно непосредствено, а това което имаме след смъртта, е имагинативния образ, образът на видението.
Ние се намираме в областта на нашето видение, но знаем напълно ясно: ние сме заедно с другия, това е едно действително отношение, даже много по-действително, отколкото то може да бъде тук на Земята между човек и човек. Също и след преминаването на Камалока е така, че заобикалящите ни, преживявани от нас видения са такива, че те най-често всъщност насочват нашето внимание тук на Земята в посочения смисъл. Ние знаем, че тук в духовния свят, се намира вън от нас един наш починал приятел, имаме възприятие за него чрез нашите видения. Това чувство, че сме заедно с него, ние го имаме напълно: знаем че си принадлежим заедно с него. Обаче това, което възприемаме главно, то е нещо, което е станало с него тук на Земята: това се облича първоначално в дрехата на едно видение.
към текста >>
31.
Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Когато обаче се погледнат самите рози, например като тази
роза
тук, които във физическия план имат такъв наситен червен цвят, то при тази
роза
ще се открие един светъл светещ прозрачен зелен цвят, при по-светла
роза
един вид наситен зелен цвят с малко син нюанс.
И където иначе се проявява зеленината, в този случай възприемаме с ясновидските си способности светлорозова багра или багра подобна на цвета на прасковата. Тя се появява тогава, когато с нашата ясновидска сила успеем да премахнем това, което е майа (илюзия), което се намира във физическия план. Така чрез ясновидската сила премахваме това, което е от физическия план и предизвикваме това, което като свръхсетивно лежи в основата на сетивното. Така можем да кажем: Пристъпването в познавателния път действително става също както моралното изживяване на човека. Противопоставянето на свръхсетивния на сетивния свят действа както моралните импулси действат върху неморалните склонности.
Когато обаче се погледнат самите рози, например като тази роза тук, които във физическия план имат такъв наситен червен цвят, то при тази роза ще се открие един светъл светещ прозрачен зелен цвят, при по-светла роза един вид наситен зелен цвят с малко син нюанс.
към текста >>
32.
Скрити сили на душевния живот
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Окото вижда една
роза
; но това око, което така се проявява, че в нас се изгражда представата за розата, за обикновеното съзнание с цялото си възприятие и представа за розата е напълно безсилна в сравнение с растежа, порастването и увяхването на розата.
Всичко, което протича в човешката душа, ако говорим за подсъзнанието като противоположност на обикновеното съзнание, значително се различава от процесите на обикновеното съзнание. Процесите на обикновеното съзнание по отношение на това, към което всъщност се отнасят, са действително такива, че може да се говори аз искам само да загатна и то така бегло, както може да бъде казано в една открита лекция за безсилието на обикновеното съзнание.
Окото вижда една роза; но това око, което така се проявява, че в нас се изгражда представата за розата, за обикновеното съзнание с цялото си възприятие и представа за розата е напълно безсилна в сравнение с растежа, порастването и увяхването на розата.
Розата расте и увяхва чрез своите природни сили, но окото, докато действа обикновеното съзнание, не е в състояние да обхване нищо друго, освен непосредственото настояще; само то е достъпно за неговото възприятие. Обаче при фактите на подсъзнанието не е така. И това е, което трябва да запомним, защото то е извънредно важно. Когато при нормалното виждане чрез нашето око възприемаме нещо, цветни образи или нещо друго, не само не можем да променим обективните факти чрез самото възприятие, но дори и настъпва нещо друго, когато виждането е нормално. Ако обикновеното виждане се извърши чрез окото, самото то остава непроменено чрез виждането.
към текста >>
Така че с нашето подсъзнание ние сме в същото положение, в каквото би било окото, когато не само може да види розата, а чрез простото виждане прояви желанието розата да се доближи до него и успее да привлече тази
роза
към себе си, или когато окото види нещо отвратително не само може да достигне до съждението: това е отвратително, но и може да отстрани това отвратително нещо с простата антипатия.
Но когато нещо лошо в този свят го възприемем чрез имагинативна картина или визия като демонично същество, то не е така, че по отношение на това същество самите ние сме така безсилни, както е безсилно окото спрямо розата. Когато при имагинация или визия на едно лошо същество развием чувството, че то трябва да се отстрани от нас и ние сме го изпитали при напълно ясно, визионерно, имагинативно представяне, то съществото, което е в този свят, наистина трябва да почувства, като че ли със сила е отблъснато от нас. Същото е, когато имаме съответна имагинация или визия за едно добро същество. Когато ние проявяваме чувство на симпатия, това същество действително чувства в себе си порива да се приближи към нас, да се свърже с нас. Всички същества, които някак си обитават този свят, чувстват нашите притегателни или отблъскващи сили, когато развиваме визии за тях.
Така че с нашето подсъзнание ние сме в същото положение, в каквото би било окото, когато не само може да види розата, а чрез простото виждане прояви желанието розата да се доближи до него и успее да привлече тази роза към себе си, или когато окото види нещо отвратително не само може да достигне до съждението: това е отвратително, но и може да отстрани това отвратително нещо с простата антипатия.
Значи подсъзнанието стои в контакт с един свят, на който могат да действат симпатията и антипатията, които се намират в човешката душа. Наистина е необходимо да си представим тези неща.
към текста >>
Да приемем, че един ясновидец извършва следното: Първо той би могъл, да речем, да види една
роза
.
Да приемем, че един ясновидец извършва следното: Първо той би могъл, да речем, да види една роза.
Той вижда тази роза с физическите си очи. Когато ясновидецът я види така, той получава сетивно впечатление. Да приемем още, че той се е възпитал така, че по отношение на червения цвят изпитва особено чувство. Това е необходимо, иначе нещата няма да продължат. Без да се изживеят точно определени нюанси в чувствата по отношение на цветовете и тоновете, не може да се развие нататък Ясновидството, което е насочено към външни предмети.
към текста >>
Той вижда тази
роза
с физическите си очи.
Да приемем, че един ясновидец извършва следното: Първо той би могъл, да речем, да види една роза.
Той вижда тази роза с физическите си очи.
Когато ясновидецът я види така, той получава сетивно впечатление. Да приемем още, че той се е възпитал така, че по отношение на червения цвят изпитва особено чувство. Това е необходимо, иначе нещата няма да продължат. Без да се изживеят точно определени нюанси в чувствата по отношение на цветовете и тоновете, не може да се развие нататък Ясновидството, което е насочено към външни предмети. Да предположим, че той слага розата настрана.
към текста >>
33.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Когато разглеждаме един външен предмет, например една
роза
или един камък, и си представяме този външен предмет, всеки от нас може да каже с пълно право: - Всъщност ти никога не знаеш, представяйки си камъка или розата, до каква степен вникваш в тези предмети.
Човекът изживява в себе си това, което можем да наречем „мисли”, и в мислите човек може да почувства един вид непосредствено действие, както и това, че той може да обозре тази своя деятелност.
Когато разглеждаме един външен предмет, например една роза или един камък, и си представяме този външен предмет, всеки от нас може да каже с пълно право: - Всъщност ти никога не знаеш, представяйки си камъка или розата, до каква степен вникваш в тези предмети.
Ти виждаш розата, нейния червен цвят, нейната форма, нейните разлистени листа, ти виждаш камъка с неговия цвят и неговите различни ръбове, обаче всъщност ти винаги трябва да си кажеш: - Тук може да е скрито още нещо, което не се проявява във видимия свят, и ти не си в състояние да го възприемеш. Ти съвсем не знаеш до каква степен представата ти за камъка, за розата е пълна.
към текста >>
34.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
И както чрез нашата малка мисловна работа ние вписваме в нашия мозък така наречените малки гравюри, в резултат на което осъзнаваме понятията „лъв”, „куче”, „маса”, „
роза
”, „книга”, „горе”, „долу”, „ляво”, „дясно” като отражения на това, което предварително сме „препарирали” в мозъка – т.е.
Ние, като човешки същества, сме обект на космическите мисли. Космосът ни мисли.
И както чрез нашата малка мисловна работа ние вписваме в нашия мозък така наречените малки гравюри, в резултат на което осъзнаваме понятията „лъв”, „куче”, „маса”, „роза”, „книга”, „горе”, „долу”, „ляво”, „дясно” като отражения на това, което предварително сме „препарирали” в мозъка – т.е.
както чрез „обработването” на мозъка накрая стигаме до възприемането на лъва, кучето, масата, розата и т.н. – по същия начин действат и съществата на йерархиите, ръководейки великата мисловна дейност на Космоса и гравирайки в света най-важното, най-същественото. И тогава се проявява не само това, което възниква от малките незначителни гравюри, отразяващи впоследствие нашите отделни мисли, но и всичко онова, което представляваме самите ние в цялата ни същност, и то се проявява като мисли на съществата от висшите йерархии. Както нашите малки мозъчни процеси отразяват нашите малки човешки мисли, така и ние, като човешки същества отразяваме мислите на Космоса. Когато йерархиите на Космоса мислят, те мислят нас, хората.
към текста >>
35.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
И фактът, че можем да си спомним за тези впечатления, че можем да ги запазим в нас, че знаем: една
роза
е червена, не само тогава, когато стоим непосредствено пред тази
роза
, но можем, така да се каже, да носим със себе си червеното на розата, можем да запазим цветовете като една представа-спомен, всичко това ни показва, че животът на увещанието, животът на възприятието, чрез който идваме в допир с външния свят, принадлежи вече към нашия вътрешен живот.
Когато разглеждаме първо по един абстрактен начин вътрешния живот на човека, той ни се явява в три форми, на които често пъти сме обръщали вниманието: във формите на мисленето, чувствуването и волята. Но за да може да разгледаме изцяло този вътрешен живот, трябва да прибавим и нещо четвърто. Към вътрешния живот на човека принадлежат не само посочените три области, но към него принадлежи вече и това, което той прави от чисто сетивното усещание. Ние не оставяме цветовете и звуците, топлинните впечатления и други подобни да преминават само бегло пред нашето съзнание, но обхващаме тези впечатления, правим от тях наши възприятия.
И фактът, че можем да си спомним за тези впечатления, че можем да ги запазим в нас, че знаем: една роза е червена, не само тогава, когато стоим непосредствено пред тази роза, но можем, така да се каже, да носим със себе си червеното на розата, можем да запазим цветовете като една представа-спомен, всичко това ни показва, че животът на увещанието, животът на възприятието, чрез който идваме в допир с външния свят, принадлежи вече към нашия вътрешен живот.
Така щото можем да кажем: Към нашия вътрешен живот трябва да числим и възприятието на външния свят, доколкото ние овътрешняваме този външен свят в самото възприятие. По-нататък към нашия вътрешен живот трябва да числим света на мислите, чрез които си създаваме първо познания за най-близките до нас неща, а в науката за намиращите се по-далече от нас неща. Чрез тези мисли ние превръщаме външния свят в наш вътрешен свят до много по-висока степен, в много по-широк смисъл отколкото вършим това чрез възприятието. Ние не само живеем в нашите възприятия, но размишляваме върху тях и имаме съзнанието, че с помощта на размишлението можем да открием нещо от тайните на това, което възприемаме. След това към нашия вътрешен живот трябва да числим нашите чувства и с чувствата ние се намираме вече в онази област на вътрешния живот на човека, която включва, така да се каже, в себе си всичко, което ни поставя като човеци в един отговарящ на човешкото достойнство допир със света.
към текста >>
36.
Съдържание
GA_173 Карма на неистината
Рудолф Шелен,
Роза
Майредер.
Главно условие за съставяне на преценката: усет за фактите.
Рудолф Шелен, Роза Майредер.
Оформяне на политическите отношения в Европа от последната третина на XIХ век насам. По повод избухването на войната през 1914 г. брошурата на Якоб Рухти; Георг Брандес. Александер фон Глайхен-Русвурм за човешкото достойнство.
към текста >>
37.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Написани са от една моя стара приятелка
Роза
Майредер*5, в ноемврийския брой (1916) на "Интернационале рундшау" и ми припомнят до голяма степен онова, за което сме разговаряли с нея преди много години.
Понякога се случва човек да долови звученето на едно толкова правилно усещане. Аз няма защо да съм особено изненадан от тези думи, които откривам като оазис сред пустинята на съвременния фразьорски живот.
Написани са от една моя стара приятелка Роза Майредер*5, в ноемврийския брой (1916) на "Интернационале рундшау" и ми припомнят до голяма степен онова, за което сме разговаряли с нея преди много години.
Ето защо не е нужно да съм особено изненадан, че се натъквам на тях; но в известен смисъл ми бе радостно да узная как продължава да мисли една такава личност. Макар и да не съумява да се из виси до едно духовнонаучно схващане за света и да остава при непродуктивната критика, тя все пак е принудена да каже:
към текста >>
38.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
За
Роза
Майредер срв.
*5 Rosa Mayreder (1858-1938), "Kriegsphasen" (фази на войната). В "Интернационале рундшау", Цюрих, 1916, стр. 648 сл.
За Роза Майредер срв.
Rudolf Steiner, "Mein Lebensgang" (Моят жизнен път), Събр. Съч. № 28 (Събрани съчинения, Дорнах, 1962), както и "Briefe 1, 1881-1891" (Писма), Дорнах, 1955.
към текста >>
39.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Приемете, че имате отрязана от розовия храст
роза
.
Бих могъл да обясня това и по следния начин.
Приемете, че имате отрязана от розовия храст роза.
Вие си образувате представа за нея. Можете лесно да образувате тази представа. При нея често ще имате чувството, че тя изразява нещо действително, че розата е действителност. Духовният изследовател никога не може да напредне по своя път, ако при такава представа се задоволи с това, че розата е нещо действително. Откъснатата роза сама по себе си съвсем не е нещо действително.
към текста >>
Откъснатата
роза
сама по себе си съвсем не е нещо действително.
Приемете, че имате отрязана от розовия храст роза. Вие си образувате представа за нея. Можете лесно да образувате тази представа. При нея често ще имате чувството, че тя изразява нещо действително, че розата е действителност. Духовният изследовател никога не може да напредне по своя път, ако при такава представа се задоволи с това, че розата е нещо действително.
Откъснатата роза сама по себе си съвсем не е нещо действително.
Такава, каквато е, тя може да съществува само на розовия храст. Розовият храст е нещо действително! За всички отделни неща, за които хората си изграждат представи, вярвайки, че са нещо действително, духовният изследовател трябва да привикне винаги да съзнава в какъв ограничен, относителен смисъл такова нещо е наистина действителност. Когато види откъснатата роза пред себе си, той трябва да почувства, че тя не е действителна. Трябва да почувства, усети и изживее степента на недействителното, което се съдържа в тази роза, която е само цвят с дръжка.
към текста >>
Когато види откъснатата
роза
пред себе си, той трябва да почувства, че тя не е действителна.
Духовният изследовател никога не може да напредне по своя път, ако при такава представа се задоволи с това, че розата е нещо действително. Откъснатата роза сама по себе си съвсем не е нещо действително. Такава, каквато е, тя може да съществува само на розовия храст. Розовият храст е нещо действително! За всички отделни неща, за които хората си изграждат представи, вярвайки, че са нещо действително, духовният изследовател трябва да привикне винаги да съзнава в какъв ограничен, относителен смисъл такова нещо е наистина действителност.
Когато види откъснатата роза пред себе си, той трябва да почувства, че тя не е действителна.
Трябва да почувства, усети и изживее степента на недействителното, което се съдържа в тази роза, която е само цвят с дръжка.
към текста >>
Трябва да почувства, усети и изживее степента на недействителното, което се съдържа в тази
роза
, която е само цвят с дръжка.
Откъснатата роза сама по себе си съвсем не е нещо действително. Такава, каквато е, тя може да съществува само на розовия храст. Розовият храст е нещо действително! За всички отделни неща, за които хората си изграждат представи, вярвайки, че са нещо действително, духовният изследовател трябва да привикне винаги да съзнава в какъв ограничен, относителен смисъл такова нещо е наистина действителност. Когато види откъснатата роза пред себе си, той трябва да почувства, че тя не е действителна.
Трябва да почувства, усети и изживее степента на недействителното, което се съдържа в тази роза, която е само цвят с дръжка.
към текста >>
40.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Те взимат една
роза
, откъсната от стъблото, и по същия начин казват: това е реален обект.
Както и да е, ето един съвременен човек, който стига до изграждането на представи, които не са обичайни в наши дни. Знам, че представите за реалността, които днес посочих за важни, са трудни за разбиране от много наши антропософски приятели. Но, скъпи приятели, вие не можете да се справите със съвременния живот, ако нямате волята да имате предвид тези представи. По какъв начин хората днес оформят мислите си в дадена област? Те държат един кристал в ръцете си: това е реален обект.
Те взимат една роза, откъсната от стъблото, и по същия начин казват: това е реален обект.
Те наричат и двата обекта реални в един и същ смисъл.
към текста >>
Учените от естествените науки, работещи в техните кабинети, лаборатории и клиники, говорят за реалността по такъв начин, че я приписват само на неща, които имат същата реалност като кристала или откъснатата
роза
.
Учените от естествените науки, работещи в техните кабинети, лаборатории и клиники, говорят за реалността по такъв начин, че я приписват само на неща, които имат същата реалност като кристала или откъснатата роза.
Но нима няма една очевидна и важна разлика във факта, че в продължение на дълги векове кристалът запазва от само себе си неговата форма на съществуване? Розата, която е откъсната от стъблото, изгубва формата си за много по-кратко време; тя умира. Тя няма същата степен на реалност, каквато има кристалът. Ако отскубнем от почвата самото стъбло, то също няма да има същата степен на реалност, каквато щеше да има, ако беше останало свързано със земята. Това ни показва, че трябва да разглеждаме обектите по доста различен начин от обичайните повърхностни наблюдения в наши дни.
към текста >>
Това е огромната разлика между човешкия живот и природата: всичко в природата, което вече няма пълната реалност — например откъснатата
роза
— то започва да умира.
Грешки от типа, който описах, днес са често срещани в наблюденията на природата. И всеки, който прави такива грешки и е свикнал с тях заради многовековен навик, ще се намери пред изключителната трудност да мисли върху социалните въпроси по начин, който съответства на реалността.
Това е огромната разлика между човешкия живот и природата: всичко в природата, което вече няма пълната реалност — например откъснатата роза — то започва да умира.
Да, нещо може да изглежда външно като реалност, но да не е реалност: външният облик е една лъжа. А ние много лесно можем да включим в реалността на социалния живот нещо, което всъщност не е реалност. Само че тогава това нещо не е задължително да увехне веднага. По-напред то ще се превърне в източник на болки и мъчения за човечеството.
към текста >>
Представете си едно същество, което идва от планета с различна организация от нашата — това същество никога не би могло да направи разлика между една
роза
, растяща от стъбло, и един кристал.
Необходимо е и нещо друго, за да прозрем истинската или частично видимата реалност на даден външен обект.
Представете си едно същество, което идва от планета с различна организация от нашата — това същество никога не би могло да направи разлика между една роза, растяща от стъбло, и един кристал.
Ако поставим един кристал и една роза пред него, то като нищо може да повярва, че тяхната реалност е от едно и също естество. И то без съмнение ще се изненада, когато забележи, че розата скоро повяхва, докато кристалът остава същият. Тук, на земята, ние знаем къде сме изправени пред лицето на реалност, защото имаме поглед върху живота на нещата за продължителни периоди.
към текста >>
Ако поставим един кристал и една
роза
пред него, то като нищо може да повярва, че тяхната реалност е от едно и също естество.
Необходимо е и нещо друго, за да прозрем истинската или частично видимата реалност на даден външен обект. Представете си едно същество, което идва от планета с различна организация от нашата — това същество никога не би могло да направи разлика между една роза, растяща от стъбло, и един кристал.
Ако поставим един кристал и една роза пред него, то като нищо може да повярва, че тяхната реалност е от едно и също естество.
И то без съмнение ще се изненада, когато забележи, че розата скоро повяхва, докато кристалът остава същият. Тук, на земята, ние знаем къде сме изправени пред лицето на реалност, защото имаме поглед върху живота на нещата за продължителни периоди.
към текста >>
41.
10. Десета лекция, 15 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Да вземем например един любител на цветята приживе той е бил особено и многократно впечатляван от една
роза
, от една червена
роза
.
Той започва да в ги усеща навън в своето обкръжение (червено). Така че докато през земния си живот човек казва: „Моите душевни изживявания са вътре мен“ то след смъртта той казва: „Моите душевни изживявания са пред мен, или по-добре казано около мен“. Те се претопяват в околния свят. Но на ред с това, те се променят и вътрешно.
Да вземем например един любител на цветята приживе той е бил особено и многократно впечатляван от една роза, от една червена роза.
След смъртта си той ще изживее уголемяването на тази роза, тя ще става все по-голяма, ще излезе извън неговите очертания и ще му се яви в приятен зелен цвят. Да, образите се променят и вътрешно. Всичко, което човек е възприемал приживе в разлистената зелена гора но не и в абстрактни мисли ще се разшири след смъртта като нежна розова обвивка, около цялото му същество. Дълбоката вътрешна същност излиза навън. Това, което човек нарича своя дълбока вътрешна същност, след смъртта, то става негово обкръжение.
към текста >>
След смъртта си той ще изживее уголемяването на тази
роза
, тя ще става все по-голяма, ще излезе извън неговите очертания и ще му се яви в приятен зелен цвят.
Той започва да в ги усеща навън в своето обкръжение (червено). Така че докато през земния си живот човек казва: „Моите душевни изживявания са вътре мен“ то след смъртта той казва: „Моите душевни изживявания са пред мен, или по-добре казано около мен“. Те се претопяват в околния свят. Но на ред с това, те се променят и вътрешно. Да вземем например един любител на цветята приживе той е бил особено и многократно впечатляван от една роза, от една червена роза.
След смъртта си той ще изживее уголемяването на тази роза, тя ще става все по-голяма, ще излезе извън неговите очертания и ще му се яви в приятен зелен цвят.
Да, образите се променят и вътрешно. Всичко, което човек е възприемал приживе в разлистената зелена гора но не и в абстрактни мисли ще се разшири след смъртта като нежна розова обвивка, около цялото му същество. Дълбоката вътрешна същност излиза навън. Това, което човек нарича своя дълбока вътрешна същност, след смъртта, то става негово обкръжение.
към текста >>
42.
Четвърта лекция, 1 Октомври 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Например хората лесно приемат, че един планински кристал е “действителен”, че една
роза
също е “действителна”, обаче те не долавят разликата между тези две “действителности”.
Днешните естествени науки разглеждат също и нашата Земя така, като че ли тя е едно минерално, мъртво небесно тяло. Съвременният човек изобщо не се замисля върху това, че неговите космологически наблюдения нямат никаква реална стойност. Тъкмо днес усетът за реалност е извънредно притъпен.
Например хората лесно приемат, че един планински кристал е “действителен”, че една роза също е “действителна”, обаче те не долавят разликата между тези две “действителности”.
Защото кристалът е една затворена в себе си реалност, която може да съществува независимо от околния свят, а розата не може. Розата живее само докато се намира върху своята клонка. Една роза, имам предвид цъфналата роза, не може да съществува сама за себе си. Ако поддържаме една представа за онази цъфнала роза, която радва очите ни и искаме външно да затвърдим тази представа, тогава ние се изправяме пред една абстракция, дори и когато можем да я докоснем. Също толкова нереална е и онази Земя със своите скали, шисти, варовикови пластове и т.н., за която ни говори официалната наука, защото тази Земя просто не съществува, тя е измислена.
към текста >>
Една
роза
, имам предвид цъфналата
роза
, не може да съществува сама за себе си.
Съвременният човек изобщо не се замисля върху това, че неговите космологически наблюдения нямат никаква реална стойност. Тъкмо днес усетът за реалност е извънредно притъпен. Например хората лесно приемат, че един планински кристал е “действителен”, че една роза също е “действителна”, обаче те не долавят разликата между тези две “действителности”. Защото кристалът е една затворена в себе си реалност, която може да съществува независимо от околния свят, а розата не може. Розата живее само докато се намира върху своята клонка.
Една роза, имам предвид цъфналата роза, не може да съществува сама за себе си.
Ако поддържаме една представа за онази цъфнала роза, която радва очите ни и искаме външно да затвърдим тази представа, тогава ние се изправяме пред една абстракция, дори и когато можем да я докоснем. Също толкова нереална е и онази Земя със своите скали, шисти, варовикови пластове и т.н., за която ни говори официалната наука, защото тази Земя просто не съществува, тя е измислена. А нима действителната Земя не е съставена също и от растенията, от животните, от хората? Всички те също принадлежат на Земята, както ú принадлежат скалите и планинските кристали, и когато имам пред очите си една Земя, съставена от камъни, аз нямам нищо. Официалните естествени науки, включително и геологията, изобщо не стигат до реалността.
към текста >>
Ако поддържаме една представа за онази цъфнала
роза
, която радва очите ни и искаме външно да затвърдим тази представа, тогава ние се изправяме пред една абстракция, дори и когато можем да я докоснем.
Тъкмо днес усетът за реалност е извънредно притъпен. Например хората лесно приемат, че един планински кристал е “действителен”, че една роза също е “действителна”, обаче те не долавят разликата между тези две “действителности”. Защото кристалът е една затворена в себе си реалност, която може да съществува независимо от околния свят, а розата не може. Розата живее само докато се намира върху своята клонка. Една роза, имам предвид цъфналата роза, не може да съществува сама за себе си.
Ако поддържаме една представа за онази цъфнала роза, която радва очите ни и искаме външно да затвърдим тази представа, тогава ние се изправяме пред една абстракция, дори и когато можем да я докоснем.
Също толкова нереална е и онази Земя със своите скали, шисти, варовикови пластове и т.н., за която ни говори официалната наука, защото тази Земя просто не съществува, тя е измислена. А нима действителната Земя не е съставена също и от растенията, от животните, от хората? Всички те също принадлежат на Земята, както ú принадлежат скалите и планинските кристали, и когато имам пред очите си една Земя, съставена от камъни, аз нямам нищо. Официалните естествени науки, включително и геологията, изобщо не стигат до реалността.
към текста >>
43.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Ако ни се прииска да направим сравнение с нещо съвременно, бихме могли да кажем: ако човек, имайки пред себе си
роза
и вдишвайки аромата й, с вътрешна правдивост и честност би могъл да каже: божественото добро, разстилащо се по цялата земна планета, тече също и в розата и когато розата съобщава на моя обонятелен орган своя елемент, тогава аз вдъхвам живеещото в планетите божествено добро; ако днес човек би могъл с вътрешна честност да каже тези думи, вдъхвайки розата, тогава би преживял нещо, подобно на бледа сянка на това, което в онова време се познавало вътрешно като съвършено жизнения елемент на отделния човек.
Ако ни се прииска да направим сравнение с нещо съвременно, бихме могли да кажем: ако човек, имайки пред себе си роза и вдишвайки аромата й, с вътрешна правдивост и честност би могъл да каже: божественото добро, разстилащо се по цялата земна планета, тече също и в розата и когато розата съобщава на моя обонятелен орган своя елемент, тогава аз вдъхвам живеещото в планетите божествено добро; ако днес човек би могъл с вътрешна честност да каже тези думи, вдъхвайки розата, тогава би преживял нещо, подобно на бледа сянка на това, което в онова време се познавало вътрешно като съвършено жизнения елемент на отделния човек.
И това, скъпи мои приятели, е било преживяване на живота на Слънцето, предшестващ нашата Земя. Следователно ученикът е можел да преживява живота на Слънцето и живота на Луната, каквито те са били, преди живота на нашата Земя.
към текста >>
44.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Когато вземем един единствен човешки живот - бил той на Гьоте, на Лесинг, на Спиноза, на Шекспир, на Дарвин - и обгърнем с поглед това, което се проявява от този човешки живот, това е като че откъсваме една
роза
от нейния храст и вярваме, че тя може да съществува сама по себе си.
Така са свързани отделните земни съществувания. И някога трябва да стигнем дотам, че напълно да осъзнаем, че действително е така.
Когато вземем един единствен човешки живот - бил той на Гьоте, на Лесинг, на Спиноза, на Шекспир, на Дарвин - и обгърнем с поглед това, което се проявява от този човешки живот, това е като че откъсваме една роза от нейния храст и вярваме, че тя може да съществува сама по себе си.
Такъв един единствен земен живот не е обясним сам по себе си, човек трябва да намери обяснението на основата на повтарящите се земни съществувания.
към текста >>
45.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Когато, например, Вие си оформирате мисъл за една
роза
, тази мисъл най-напред възниква, когато направите връзка с розата.
Какъв е този трети аспект? Представете си, че наблюдавате едно явление във външния свят. Вие разсъждавате върху него. Вие сте тук, а външния свят е там и от отвътре възникват Вашите мисли. Тези мисли не са съществували преди това.
Когато, например, Вие си оформирате мисъл за една роза, тази мисъл най-напред възниква, когато направите връзка с розата.
Вие сте тук, розата там, а мисълта възниква във Вас. Когато образът на розата възникне, нещо съвсем ново е станало. Същото е и в другите сфери на живота. Да си представим художника Микеланджело, да нарежда група модели. В действителност, на практика, той е правил това твърде рядко.
към текста >>
46.
11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
че ще заприличате на
роза
със зелена чашка и цветно венчелистче.
Радвайте се! Вашите души ще станат толкова богати.
че ще заприличате на роза със зелена чашка и цветно венчелистче.
Това е нещо, което ви предстои, но се радвайте! Хубаво е да можеш да се радваш на това, което ще бъде." Да се радваш на бъдещето.
към текста >>
47.
Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Откъснете
роза
и я поставете пред себе си – във вида, в който сте я поставили тук, тя не е затворена същност.
Ако искаме да разберем някакъв факт или нещо, трябва наистина да влезем в тази всеобщност, само изхождайки от която можем да разберем това нещо или този факт. Винаги в това е работата – да се търси в съответстващата всеобщност. На обикновения днешен начин на разглеждане е крайно чуждо именно търсенето на съответната определяща всеобщност, преди нещо да започне да се решава. Ако вземете в ръка кристал готварска сол, можете, разбира се, да го разглеждате също и само относително, но минимално относително такъв, какъвто е, като някаква всеобщност. Той представлява сякаш затворена в себе си същност.
Откъснете роза и я поставете пред себе си – във вида, в който сте я поставили тук, тя не е затворена същност.
Във вида, в който тя стои тук, не може да има същия смисъл, както и солният кристал. Последният, макар и да се е образувал в някаква среда и така нататък, представлява някаква всеобщност. Можем само тогава да разглеждаме розата като всеобщност, когато я разглеждаме във връзка с целия розов храст. Тук тя има съответната всеобщност, която солният кристал има сам по себе си, така че нямаме никакво основание да разглеждаме розата сама по себе си като всеобщност. По същия начин, разглеждайки човека по отношение на цялото му същество, трябва да не се спираме на това, да го разбираме само в пределите на кожата му, а трябва да го разглеждаме във връзка с цялата видима Вселена, защото изхождайки само от тези връзки можем да го разберем.
към текста >>
48.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Ето
роза
, израснала от Земята (изобразява го на рисунка).
После всичко това се изменило. Предишните растения се превърнали в нашите цветя, затворени в твърдите граници на формите, в цветята, растящи на Земята; те вече не са представлявали огромни облаци. Но в цветята се е запазил стремежът към изживяване на влияние, произлизащо от обкръжаващата среда.
Ето роза, израснала от Земята (изобразява го на рисунка).
Това е един розов цвят, това е друг, ето трети и т. н. Появява се оса. Тази оса отгризва парченце от розовия лист, носи го в своето гнездо и го използва за строителство или го дава като храна на малките си. Осата отгризва късче и го отнася там. Както казах, нашият розов храст вече не представлява облачно образувание: той сега има ясно обозначени граници.
към текста >>
49.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите
GA_354 Сътворението на света и човека
Ако се намирате в лоното на природата и там, на воля, видите
роза
, това е дива
роза
, така наречената шипка.
Най-добре това можете да видите при розата.
Ако се намирате в лоното на природата и там, на воля, видите роза, това е дива роза, така наречената шипка.
Познавате тази дива роза - тя има пет листенца, достатъчно бледи цветни листенца (изобразява го на дъската). Откъде идва това, че тази шипка има такава форма, че тя разтваря пет листчета, а след това веднага развива плод? Този червен плод - вие го знаете - е плодът на шипката. Това е свързано със съдържанието на известно количество масло в почвата, на която расте шипката; земната почва в своите скални породи въобще съдържа някои видове масла. Ние също получаваме масла от земята или от растенията, които са ги поели от земята.
към текста >>
Познавате тази дива
роза
- тя има пет листенца, достатъчно бледи цветни листенца (изобразява го на дъската).
Най-добре това можете да видите при розата. Ако се намирате в лоното на природата и там, на воля, видите роза, това е дива роза, така наречената шипка.
Познавате тази дива роза - тя има пет листенца, достатъчно бледи цветни листенца (изобразява го на дъската).
Откъде идва това, че тази шипка има такава форма, че тя разтваря пет листчета, а след това веднага развива плод? Този червен плод - вие го знаете - е плодът на шипката. Това е свързано със съдържанието на известно количество масло в почвата, на която расте шипката; земната почва в своите скални породи въобще съдържа някои видове масла. Ние също получаваме масла от земята или от растенията, които са ги поели от земята. И ето, господа, диворастящата роза, за да има възможност да стане роза, трябва посредством своите корени да действа колкото може по-далеч от себе си, за да получи малко масла от минералите.
към текста >>
И ето, господа, диворастящата
роза
, за да има възможност да стане
роза
, трябва посредством своите корени да действа колкото може по-далеч от себе си, за да получи малко масла от минералите.
Познавате тази дива роза - тя има пет листенца, достатъчно бледи цветни листенца (изобразява го на дъската). Откъде идва това, че тази шипка има такава форма, че тя разтваря пет листчета, а след това веднага развива плод? Този червен плод - вие го знаете - е плодът на шипката. Това е свързано със съдържанието на известно количество масло в почвата, на която расте шипката; земната почва в своите скални породи въобще съдържа някои видове масла. Ние също получаваме масла от земята или от растенията, които са ги поели от земята.
И ето, господа, диворастящата роза, за да има възможност да стане роза, трябва посредством своите корени да действа колкото може по-далеч от себе си, за да получи малко масла от минералите.
От какво произлиза, че розата трябва да поема отдалеч, че трябва така далеч да простира своята сила, притеглящата сила на своите корени? Виждате ли, това се дължи на много малкото съдържание на хумус в почвите, където расте дивата роза. А хумусът е повече наситен с масло от обикновената почва, намираща се навсякъде.
към текста >>
Виждате ли, това се дължи на много малкото съдържание на хумус в почвите, където расте дивата
роза
.
Този червен плод - вие го знаете - е плодът на шипката. Това е свързано със съдържанието на известно количество масло в почвата, на която расте шипката; земната почва в своите скални породи въобще съдържа някои видове масла. Ние също получаваме масла от земята или от растенията, които са ги поели от земята. И ето, господа, диворастящата роза, за да има възможност да стане роза, трябва посредством своите корени да действа колкото може по-далеч от себе си, за да получи малко масла от минералите. От какво произлиза, че розата трябва да поема отдалеч, че трябва така далеч да простира своята сила, притеглящата сила на своите корени?
Виждате ли, това се дължи на много малкото съдържание на хумус в почвите, където расте дивата роза.
А хумусът е повече наситен с масло от обикновената почва, намираща се навсякъде.
към текста >>
Ако го има наблизо, както в случая с хумусната почва, тогава тя го има в излишък, тогава привлича много масло и се развива така, че образува не само пет листчета, а цяла маса, превръща се в кичестата
роза
от нашите градини.
Розата притежава огромна сила да привлича отвсякъде масло.
Ако го има наблизо, както в случая с хумусната почва, тогава тя го има в излишък, тогава привлича много масло и се развива така, че образува не само пет листчета, а цяла маса, превръща се в кичестата роза от нашите градини.
Но от друга страна, тя не образува свой собствен плод, доколкото за това са необходими нещата, които се намират навън, на воля, в почвата, в минералите. Следователно можем да направим тази дива роза, тази шипка декоративно растение, ако я преса-дим на почва, богата на хумус, където тя с лекота ще си набавя маслото, от което прави своите листчета. В двата случая, господа, става нещо напълно противоположно. Ягодата, култивирана в градината, трудно намира това, което е имала в дивата природа, на воля. А розата, култивирана в градина, много добре намира това, което не й е достигало в дивата природа.
към текста >>
Следователно можем да направим тази дива
роза
, тази шипка декоративно растение, ако я преса-дим на почва, богата на хумус, където тя с лекота ще си набавя маслото, от което прави своите листчета.
Розата притежава огромна сила да привлича отвсякъде масло. Ако го има наблизо, както в случая с хумусната почва, тогава тя го има в излишък, тогава привлича много масло и се развива така, че образува не само пет листчета, а цяла маса, превръща се в кичестата роза от нашите градини. Но от друга страна, тя не образува свой собствен плод, доколкото за това са необходими нещата, които се намират навън, на воля, в почвата, в минералите.
Следователно можем да направим тази дива роза, тази шипка декоративно растение, ако я преса-дим на почва, богата на хумус, където тя с лекота ще си набавя маслото, от което прави своите листчета.
В двата случая, господа, става нещо напълно противоположно. Ягодата, култивирана в градината, трудно намира това, което е имала в дивата природа, на воля. А розата, култивирана в градина, много добре намира това, което не й е достигало в дивата природа. Затова цветовете й стават пищни, но в плододаването изостава.
към текста >>
НАГОРЕ