Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
205
резултата от
93
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Роза
'.
1.
10_2. ДОГМАТИЧЕН И ИМАНЕНТЕН МЕТОД
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
След това ежедневния живот познава още съждения, при които биват съединени възприятие с възприятие, например:
Роза
та е червена.
2. ДОГМАТИЧЕН И ИМАНЕНТЕН МЕТОД Едно научно съждение се ражда чрез това, че ние съединяваме или две понятия или едно понятие и едно възприятие помежду им. От първия род е съждението: Никакво следствие без причина; от втория: Лалето е едно растение.
След това ежедневния живот познава още съждения, при които биват съединени възприятие с възприятие, например: Розата е червена.
Когато произнасяме едно съждение, това става поради едно или друго основание. Но върху това основание може да има две различни мнения. Едното приема, че предметите /обективните/ основания, защо едно съждение, което произнасяме, е вярно, се намират отвъд онова, което ние дадено във възприятията и понятията влизащи в съждението. Основанието, защо едно съждение е вярно, според това мнение не съвпада със субективните основания, от които ние произнасяме това съждение. Според това мнение нашите логически основания нямат нищо общо с обективните.
към текста >>
2.
17_д. ПЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Нека прочетем стр.35 от неговата книга "Граници на природознанието" /5то издание/: "каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атома в моя мозък от една страна, а от друга страна първоначалните факти, които за мене не мога да бъдат дефинирани, но не могат и да бъдат отречени: аз чувствам болка, чувствам радост; усещам сладко, мирише уханието на
роза
, чувам звук на орган, виждам червено..... И на стр.34: "движението може да произведе само движение." Ето защо Дю Боа Реймонд е на мнение, че тук трябва да се отбележи една граница на природознанието.
Под влиянието на този начин на мислене днес физиката е станала вече приложна математика и механика и останалите области на естествената наука са на път да станат същото. Невъзможно е да се хвърля един "жив мост" от факта: на това място в пространството царува определен процес на движение на безцветната материя, да другия факт: Човекът вижда на това място червено. От движение може да бъде изведено само пак движение. И от факта, че едно движение действа върху един сетивен орган и чрез това върху мозъка, следва според математическия и механичен метод само, че външният свят причинява в мозъка определени процеси на движение, не обаче, че мозъкът възприема конкретните звуци, цветове, топлинни явления.Това разбра също и Дю Боа Реймонд.
Нека прочетем стр.35 от неговата книга "Граници на природознанието" /5то издание/: "каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атома в моя мозък от една страна, а от друга страна първоначалните факти, които за мене не мога да бъдат дефинирани, но не могат и да бъдат отречени: аз чувствам болка, чувствам радост; усещам сладко, мирише уханието на роза, чувам звук на орган, виждам червено..... И на стр.34: "движението може да произведе само движение." Ето защо Дю Боа Реймонд е на мнение, че тук трябва да се отбележи една граница на природознанието.
Причината, поради което не можем да изведем факта: "Виждам червено" от определен процес на движение, според моето мнение, може лесно да бъде посочена. Качеството "червено" и определен процес на движение са в действителност едно неразделно единство. Разделянето на двата процеса може да се извърши само в понятия, в ума Процесът на движение отговарящ на "червения цвят" няма в себе си никаква действителност; той е една абстракция. Фактът: "виждам червено" е по себе си нещо действително; да искаме да го изведем от един процес на движение е също толкова абсурдно, както извеждането на действителните свойства на едно тяло от сол кристализирано във форма на куб от математическия куб. Ние не можем да изведем от движения никакви сетивни качества не поради това, че съществува някаква граница на познанието, а защото подобно изискване няма никакъв смисъл.
към текста >>
3.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Следователно
роза
та не мирише, когато някой не я мирише..... Ако това не ти е ясно, любезни читателю, и ако твоят ум настръхва пред този факт като един плашлив кон, тогава недей чети нито ред по-нататък; “остави тази книга и всички други книги, които говорят за философски неща, остави ги непрочетени; защото тогава на тебе ти липсва необходимата способност да схванеш безпристрастно един факт и да го задържиш в мисли." Как се явява сетивният свят, когато човек застава непосредствено пред него, това зависи от същината на неговата душа.
Ще трябва човек да остане при мнението на Кант: Човек трябва да счита своите познания като собствени произведения на своята душевна организация, а не като нещо, което му се разкрива като една истинска действителност. Щом действителността се намира устроена в нейната особеност вън от душата, тогава душата не може да произведе това, което отговаря на тази действителност, а само нещо, което изтича от нейната собствена организация. Всичко се превръща в нещо друго, щом познаем, че с това, което създава самотворчески в познанието, организацията на човешката душа не се отдалечава от действителността, но че в живота, който развива преди всяко познание, тя си изобразява един свят, който не е действителният. Човешката душа е така поставена в света, че поради нейната собствена същина тя прави нещата различни от това, което те са в действителност. В известно отношение прав е Хамерлинг, когато мисли: "Определени възбуди създават мириса в нашия обонятелен орган”.
Следователно розата не мирише, когато някой не я мирише..... Ако това не ти е ясно, любезни читателю, и ако твоят ум настръхва пред този факт като един плашлив кон, тогава недей чети нито ред по-нататък; “остави тази книга и всички други книги, които говорят за философски неща, остави ги непрочетени; защото тогава на тебе ти липсва необходимата способност да схванеш безпристрастно един факт и да го задържиш в мисли." Как се явява сетивният свят, когато човек застава непосредствено пред него, това зависи от същината на неговата душа.
Но не следва ли тогава, че той произвежда това явление на света чрез своята душа? Но едно безпристрастно наблюдение показва, как недействителният характер навъншният сетивен свят произхожда от това, че когато застава непосредствено пред нещата, човекът подтиска в себе си това, което действително им принадлежи. Когато след това разгърне своя самотворчески вътрешен живот, когато остави да възлезе от глъбините на неговата душа това, което дреме в тези глъбини, тогава към това, което е видял със сетивата, той прибавя нещо друго, което превръща полудействителното в нещо напълно действително в познанието. Присъщо е на същината на душата, да заличи, да угаси при първото виждане на нещата нещо, което принадлежи на тяхната действителност. Ето защо за сетивата те са такива, каквито не са в действителност, а такива, каквито ги прави душата.
към текста >>
4.
00. ПРЕДГОВОР
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
И по-нататък, настроението, нужно за последното завършване на някои мои мисли от "Философия на свободата", което само споменавам в последната глава на тази книга, аз дължа на оживените беседи с моята високоценена приятелка
Роза
Майредер във Виена, чиито литературни работи, произтичащи от нейната тънка, благо- родна, художествена природа, трябва да се надявам да бъдат скоро издадени.
В заключение на този предговор аз не мога да се въздържа от една лична забележка. До сега аз съм излагал може философски възгледи винаги и с връзка с мирогледа на Гьоте, за пръв път бях въведен в този мироглед от дълбоко почитаемия мой учител Карл Юлиус Шрьос, който за мене стои така високо в областта на изучаването на Гьоте поради това, че неговият възглед винаги се издига зад пределите на частното към идеите. Надявам се с този труд да съм показал, че сградата на моите мисли представлява нещо цяло, обосновано в самото себе си, което не се нуждае да бъде извлечено от мирогледа на Гьоте. Моите мисли, както те са изложени тук и ще бъдат развити във "Философия на свободата" възникваха в продължение на много години. Аз изхождам само от дълбоко чувство на благодарност, когато казвам, че пълното с любов отношение, което срещнах в семейството Шпехт във Виена, когато имах обязаността да възпитавам децата на това семейство, представяше единствената желана среда за изработването на моите идеи.
И по-нататък, настроението, нужно за последното завършване на някои мои мисли от "Философия на свободата", което само споменавам в последната глава на тази книга, аз дължа на оживените беседи с моята високоценена приятелка Роза Майредер във Виена, чиито литературни работи, произтичащи от нейната тънка, благо- родна, художествена природа, трябва да се надявам да бъдат скоро издадени.
Написано във Виена в началото на декември 1891 г. Д-р Рудолф Щайнер.
към текста >>
5.
01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА'
GA_4 Философия на свободата
Дори и прекрасната
роза
винаги да умира пред безмилостния порив на зимата, тя е изпълнила своята мисия, защото е внесла радост в живота на стотици хора; дори утре някому да би хрумнало да отрече цялото звездно небе: нима хилядолетия наред хората не поглеждат с преклонение нагоре.
Увод във “Философията на свободата". Според думите на самия Рудолф Щайнер „праначалото" на тази книга се съдържа в следните изречения от неговата статия „За естеството на нашите идеали": „Все пак аз не мога да повярвам, че не съществува едно извисяване над дълбокия песимизъм на познанието. И когато разглеждам вътрешната човешка същност, когато се приближавам до нашия идеен свят, аз се докосвам до това извисяване. То представлява един съвършен и затворен в себе си свят, който не зависи от преходността на външния физически свят. И нима нашите идеали не са действително живи и самостоятелни същества (Wesenheiten), независещи от благоприятните или враждебни условия на природата?
Дори и прекрасната роза винаги да умира пред безмилостния порив на зимата, тя е изпълнила своята мисия, защото е внесла радост в живота на стотици хора; дори утре някому да би хрумнало да отрече цялото звездно небе: нима хилядолетия наред хората не поглеждат с преклонение нагоре.
Те са съвършени не поради едни или други процеси, разиграващи се във времето, а поради своята вътрешна същност. Какво достойно за съжаление същество би бил онзи човек, който не открива, утеха вътре в своя идеен свят, а се нуждае за тази цел от помощта на природата. Къде остава божествената свобода, ако природата, също както невръстните деца, ни държи в своята проходилка? Не, тя трябва да ни отказва всичко, за да извоюваме щастието, да го породим от нашия свободен Аз. Не на природата, а на себе си ние искаме да дължим всичко!
към текста >>
6.
05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Когато за един наблюдаван предмет кажа, че това е
роза
, аз не казвам абсолютно нищо за самия себе си; но ако за същия предмет кажа, че ми доставя чувството на наслада, тогава аз съм характеризирал не само
роза
та, но и самия себе си с моето отношение към
роза
та.
Не върви обаче да питам защо даден процес поражда у мен определен набор от понятия? Това просто не би имало никакъв смисъл. При размишлението над даден процес съвсем не се касае за някакво въздействие върху мен. Аз не мога да узная нищо за себе си от това, че познавам съответните понятия за наблюдаваната от мен промяна, предизвиквана от хвърлен към стъклото на прозорец камък. Затова пък безспорно узнавам нещо за моята личност, ако познавам чувството, което определен процес събужда у мен.
Когато за един наблюдаван предмет кажа, че това е роза, аз не казвам абсолютно нищо за самия себе си; но ако за същия предмет кажа, че ми доставя чувството на наслада, тогава аз съм характеризирал не само розата, но и самия себе си с моето отношение към розата.
Следователно по отношение на наблюдението не може да се говори за приравняване на мисленето към чувстването. Същото лесно би могло да се установи и за останалите дейности на човешкия Дух. За разлика от мисленето те се нареждат в една редица с други наблюдавани предмети и процеси. Към своеобразната природа на мисленето спада именно, че то е дейност, насочена само към наблюдавания предмет, а не към мислещото лице. Това личи още от самия начин, по който изразяваме мислите си за даден предмет в противовес на нашите чувства или волеви актове.
към текста >>
Който не се стреми към това непредубедено наблюдение, той ще бъде изкушаван да отправи срещу изложеното възражения като следното: Нали когато мисля за една
роза
, с това също така се изразява само едно отношение на моя „Аз" към
роза
та, както когато чувствам красотата на
роза
та.
Съмнения мога да имам най-много в това, дали мисленето се използва правилно, както мога да се съмнявам дали дадено дърво предлага подходящ дървен материал за направата на определено сечиво. Задачата на тази книга ще бъде именно да покаже доколко прилагането на мисленето по отношение на света е правилно или погрешно. Понятно ми е, когато някой таи съмнения, че чрез мисленето може да се установи нещо за света; непонятно ми е обаче как някой може да се съмнява в правилността на мисленето само по себе си. ДОБАВКА КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ (1918 Г.). В предходното изложение важната разлика между мисленето и всички други дейности на душата бе посочена като факт, следващ от едно наистина непредубедено наблюдение.
Който не се стреми към това непредубедено наблюдение, той ще бъде изкушаван да отправи срещу изложеното възражения като следното: Нали когато мисля за една роза, с това също така се изразява само едно отношение на моя „Аз" към розата, както когато чувствам красотата на розата.
При мисленето между „Аза" и обекта съществува точно такова отношение, както например при чувстването или възприемането. Правещият такова възражение не взема под внимание, че „Азът" само при упражняване на мисленето се отъждествява до всички разклонения на дейността като едно същество с деятеля. При никоя друга душевна дейност това не е напълно така. Когато се изпитва например наслада, едно по-тънко наблюдение сигурно може да различи доколко „Азът" се отъждествява с някакъв деятел, и доколко у него е налице пасивност, така че за него насладата просто настъпва. Аналогично е положението и при другите душевни дейности.
към текста >>
7.
12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ
GA_4 Философия на свободата
Всеки от нас е призван да стане свободен Дух, както всяко розово семе е призвано да стане
роза
.
Човекът няма за задача да налага в света волята на някакво намиращо се извън него същество, а трябва да прокарва своята собствена воля; той не осъществява решенията и намеренията на друго същество, а своите собствени. Зад действащите хора монизмът не вижда целите на някакво чуждо за него всемирно насочване, определящо хората по своя воля, а напротив: Доколкото хората осъществяват интуитивни идеи, те преследват само своите собствени, човешки цели. Действително всеки индивид преследва своите специфични цели. Защото светът на идеите се изявява не в една общност от хора, а само в човешки индивиди. Онова, което се установява като обща цел на една човешка съвкупност, е само последица от отделните волеви действия на индивидите, и то най-вече на неколцина отбрани, които останалите следват заради авторитета им.
Всеки от нас е призван да стане свободен Дух, както всяко розово семе е призвано да стане роза.
Следователно в областта на истински нравствените действия монизмът е философия на свободата. Като философия на действителността той в еднаква степен отхвърля метафизическите, нереални ограничения на свободния дух, както признава физическите и исторически (наивно- реални) ограничения на наивния човек. Тъй като той не разглежда човека като завършен продукт, който всеки миг от живота си разгръща цялостната си същност, за него изглежда безпредметен спорът дали човекът като такъв е свободен или не. В човека той вижда едно развиващо се същество и поставя въпроса, дали по този път на развитие може да се постигне и равнището на свободния дух. Монизмът знае, че от ръцете на природата човекът не излиза като напълно готов свободен дух, но тя го довежда до една определена степен, от която той продължава да се развива все още като несвободно същество, докато стигне точката, където сам намира себе си.
към текста >>
8.
ЙОХАН ШЕФЛЕР, НАРЕЧЕН АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
"Човече, когато твоят дух се издигне над място и време, ти можеш всеки момент да бъдеш във вечността." "Аз сам съм вечността, когато времето напусна и себе си обгръщам в Бога, и Бога в себе си." "
Роза
та, която твоите външни очи виждат тук, тя е цъфтяла от вечността в Бога." "Кога застанеш в един център, ти всичко виждаш едно временно: Туй що сега и после става, и тук и в царството небесно." "Приятелю мой, докато в твоята мисъл има място, време: Ти не разбираш, що е Бог и вечността." "Когато човек се изтръгва от многообразието и се обръща към Бога, той стига до единството."
" "аз съм така богат, както Бога; не може да съществува даже една прашинка, която аз /вярвай ми човече/ да не притежавам заедно с него." "Бог ме люби повече от себе си: Ако аз го любя повече от себе си: Тогава аз му давам толкова, колкото и той ми дава от себе си." – "птичката /живее/ във въздуха, камъкът лежи на земята; рибата живее във водата, а моят дух в Бога." "ако си роден от Бог, Бог цъфти в тебе: и неговата божественост е твоят сок и твоя украса." "спри, къде тичаш; небето е в тебе: Ако търсиш Бога някъде другаде, ти никога не ще го намериш." За този, който се чувствува така в Цялото, престава да съществува всяка отделеност между него и едно друго същество; той не се чувства вече като отделен индивид; Напротив, всичко, което е у него, той го чувства като част от света, а своята истинска същност той чувства като тази вселена. "Вселената не те държи; ти самият си вселената, която в тебе и с тебе те държи така здраво като пленник." "Човекът не притежава съвършеното блаженство: Докато единството не е погълнало различността." "Човекът е всички неща: Ако нещо му липсва, той наистина сам не познава своето богатство." Като сетивно същество човекът е една вещ между другите вещи и неговите сетивни органи му донасят като сетивна индивидуалност сетивно знание за нещата в пространството и времето вън от него; но когато духът говори в човека, тогава не съществува никакво вън и никакво вътре; нищо не е тук и нищо не е там от това, което е духовно; нищо не е преди и нищо не е след: пространството и времето са изчезнали в съзерцанието на всемирния дух. Само докато човек гледа нещата като индивид, той е тук, а нещата са там; И само докато гледа нещата като индивид, едно е преди, друго е след.
"Човече, когато твоят дух се издигне над място и време, ти можеш всеки момент да бъдеш във вечността." "Аз сам съм вечността, когато времето напусна и себе си обгръщам в Бога, и Бога в себе си." "Розата, която твоите външни очи виждат тук, тя е цъфтяла от вечността в Бога." "Кога застанеш в един център, ти всичко виждаш едно временно: Туй що сега и после става, и тук и в царството небесно." "Приятелю мой, докато в твоята мисъл има място, време: Ти не разбираш, що е Бог и вечността." "Когато човек се изтръгва от многообразието и се обръща към Бога, той стига до единството."
С това е достигната онази висота, на която човек се издига над своя индивидуален аз и всяка противоположност между него и света престава да съществува. За него започва един по-висш живот. Вътрешното изживяване, което той изпитва, му се явява като смъртта на старец и възкресение в новия живот. "Когато се издигнеш над себе си и оставиш Бог да царува: В твоя дух става възнесението." "Тялото трябва да се издигне в духа, а духът в Бога: Там, гдето в него, о човече, ти вечно блажен ще живееш." "Колкото повече в мене чезне и изнемогва моят Аз: Толкова повече се засилва божият Аз." От такова едно гледище човекът познава своето значение и значението на нещата в царството на вечната необходимост.
към текста >>
"Вие хора, научете се от цветенцата на ливадите: Как можете да се харесвате на бога и въпреки това да бъдете красиви." "
Роза
та е без защо, тя цъфти: Тя не обръща внимание на себе си, не пита, дали я виждат."
Той не стои под никакъв закон; защото самият закон е станал неговото същество. "Законът е за лошите; ако не би съществувала никаква заповед написана: Благочестивите все пак биха любили бога и ближния." Така, достигнал на висшата степен на познанието, на човека отново се възвръща невинността на природата. Той изпълнява задачите, които му са поставени, с чувството на една вечна необходимост. Той си казва: Чрез тази твърда необходимост в твоите ръце е предпоставено да извлечеш от самата тази вечна необходимост онзи дял, който ти е отреден.
"Вие хора, научете се от цветенцата на ливадите: Как можете да се харесвате на бога и въпреки това да бъдете красиви." "Розата е без защо, тя цъфти: Тя не обръща внимание на себе си, не пита, дали я виждат."
Възкръсналият на по-висока степен човек чувствува в себе си вечния, необходим подтик на Всемира, както ливадното цвете; той действа така, както ливадното цъфти. Чувството на неговата морална отговорност нараства при всяко негово деяние до безграничност. Защото това, което той не върши, е отвлечено от Всемира, то е едно умъртвяване на Всемира, доколкото възможността за подобно умъртвяване зависи от него. "Що значи да не грешиш? Не трябва да питаш дълго: иди, немите цветя ще ти го кажат." "Всичко трябва да бъде принесено в жертва.
към текста >>
9.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Защо на някого, който вижда
роза
та, трябва да му се доказва, че
роза
та е червена?
Пред нас не говори един умиращ човек, а самата вечна истина, която се е настанила в една преходна личност. Там, където преходното се разтваря в нищото, там е въздухът, в който може да прозвучи вечността. Ние не чуваме никакви логически доказателства за безсмъртието. Целият разговор е насочен към това, да доведе приятелите дотам, където те сами могат да видят вечността. Тогава те не се нуждаят вече от никакви логически доказателства.
Защо на някого, който вижда розата, трябва да му се доказва, че розата е червена?
Защо трябва да се доказва, че Духът е вечен, на този, чиито очи отваряме, за да вижда той сам този Дух? Това, което Сократ показва, са опитности, изживявания. На първо място е изживяването на самата мъдрост. Какво иска този, който се стреми към мъдрост? Той иска да се освободи от това, което сетивата му предлагат във всекидневното наблюдение.
към текста >>
10.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Който живее само в образите, той сънува; който е стигнал до там да чувствува в образа духовното така, както в сетивния свят чувствуваме
роза
та чрез представата за нея, само той живее в духовните възприятия.
Само че по отношение на сетивния свят, човек стои извън неговите обективни условия; докато митичните образи той може да изживее само тогава, когато стои всред съответните духовни процеси. Но за да стои всред тях, той трябва да е минал през посвещение. Духовните процеси, които той вижда, после се илюстрират чрез митичните образи. Който не може да приеме митичното като такава илюстрация на истинските духовни процеси, той е далеч от истинското разбиране. Защото духовните процеси са свръхсетивни; а образите, които в своето съдържание напомнят за сетивния свят, не са духовни, а са само една илюстрация на духовното.
Който живее само в образите, той сънува; който е стигнал до там да чувствува в образа духовното така, както в сетивния свят чувствуваме розата чрез представата за нея, само той живее в духовните възприятия.
Ето защо митичните образи не могат да бъдат еднозначни. Поради техния илюстративен характер едни и същи митове могат да изразяват различни факти. И няма никакво противоречие, когато тълкувателите на митовете отнасят един и същ мит веднъж към едно, друг път към друго духовно събитие. От тази гледна точка може да се намери една свързваща нишка, която преминава през различните гръцки митове. Дванадесетте задачи, които се възлагат на Херкулес, се явяват в една висша светлина, ако помислим, че преди да извърши последната, най-тежката, той бива посветен в елевзинските Мистерии.
към текста >>
11.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
Окото ми усеща цвета на
роза
та толкова време колкото тя стои насреща му и доколкото то самото е отворено за нея.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА В средината между тялото и Духа живее душата. Впечатленията, които тя получава от тялото, са преходни. Те съществуват дотогава, докато тялото разтваря своите органи за нещата от външния свят.
Окото ми усеща цвета на розата толкова време колкото тя стои насреща му и доколкото то самото е отворено за нея.
Присъствието на нещата от външния свят, както и на телесните органи, е необходимо, за да се осъществи едно впечатление, усещане или възприятие. Обаче онова, което съм познал в Духа като истина за розата, не изчезва заедно с нея. Тази истина изобщо не зависи от мен. Тя би била винаги същата, дори ако аз никога не бих видял тази роза. Онова, което аз познавам чрез Духа като истина се основава на един елемент в душевния живот, чрез който душата е свързана с едно съдържание на света, което и се открива независимо от нейните преходни телесни основи.
към текста >>
Обаче онова, което съм познал в Духа като истина за
роза
та, не изчезва заедно с нея.
В средината между тялото и Духа живее душата. Впечатленията, които тя получава от тялото, са преходни. Те съществуват дотогава, докато тялото разтваря своите органи за нещата от външния свят. Окото ми усеща цвета на розата толкова време колкото тя стои насреща му и доколкото то самото е отворено за нея. Присъствието на нещата от външния свят, както и на телесните органи, е необходимо, за да се осъществи едно впечатление, усещане или възприятие.
Обаче онова, което съм познал в Духа като истина за розата, не изчезва заедно с нея.
Тази истина изобщо не зависи от мен. Тя би била винаги същата, дори ако аз никога не бих видял тази роза. Онова, което аз познавам чрез Духа като истина се основава на един елемент в душевния живот, чрез който душата е свързана с едно съдържание на света, което и се открива независимо от нейните преходни телесни основи. Тук не става дума за това, дали откриващия се предмет е изобщо нещо непреходно и вечно; същественото тук е душата да схване в откровението на предмета, неговата непреходност, независимо от телесните си материални основи. Трайният елемент в душата възниква в този миг от наблюдението, когато осъзнаем, че съществуват преживявания, които не са ограничени от нейната преходна същност.
към текста >>
Тя би била винаги същата, дори ако аз никога не бих видял тази
роза
.
Те съществуват дотогава, докато тялото разтваря своите органи за нещата от външния свят. Окото ми усеща цвета на розата толкова време колкото тя стои насреща му и доколкото то самото е отворено за нея. Присъствието на нещата от външния свят, както и на телесните органи, е необходимо, за да се осъществи едно впечатление, усещане или възприятие. Обаче онова, което съм познал в Духа като истина за розата, не изчезва заедно с нея. Тази истина изобщо не зависи от мен.
Тя би била винаги същата, дори ако аз никога не бих видял тази роза.
Онова, което аз познавам чрез Духа като истина се основава на един елемент в душевния живот, чрез който душата е свързана с едно съдържание на света, което и се открива независимо от нейните преходни телесни основи. Тук не става дума за това, дали откриващия се предмет е изобщо нещо непреходно и вечно; същественото тук е душата да схване в откровението на предмета, неговата непреходност, независимо от телесните си материални основи. Трайният елемент в душата възниква в този миг от наблюдението, когато осъзнаем, че съществуват преживявания, които не са ограничени от нейната преходна същност. Тук става дума не за това дали тези преживявания са осъзнати непосредствено чрез преходните реакции на телесната организация, а за това, че те съдържат нещо което живее действително в душата, но е независимо в своята истина от преходните процеси на възприятието. Душата се намира поставена между преходното настояще и вечността; тя поддържа връзката между тялото и духа.
към текста >>
За да запази съзнанието на червения цвят на
роза
та, моята душа непрекъснато би трябвало да възобновява сетивното възприятие, ако споменът не бил в състояние да го съхрани.
Но тя едновременно и посредничи между настоящето и вечността. Тя запазва настоящето под формата на спомени. По този начин тя го изтръгва от преходността и го приема във вечността на своята духовна същност. Тя внася един елемент на трайност във временно-преходното, като в живота си не се отдава само на мимолетните дразнения, а сама определя нещата извън нея, като въплътява в тях своята същина чрез делата, които извършва. Чрез спомена, душата запазва вчерашното; чрез делата се подготвя за утрешното.
За да запази съзнанието на червения цвят на розата, моята душа непрекъснато би трябвало да възобновява сетивното възприятие, ако споменът не бил в състояние да го съхрани.
Това, което остава в душата след изчезването на впечатлението, може да стане отново една представа, независимо от съответното външно впечатление. Чрез тази своя дарба душата така приспособява външния свят към своя вътрешен свят, че го запазва чрез паметта за спомена и може да води с него по-нататък един собствен живот, независимо от придобитите впечатления. Душевният живот става едно постоянно следствие на преходните въздействие от външния свят. Обаче и действията съдържат елемент на трайност, ако веднъж са отпечатани във външния свят. Ако отрежа клонка от едно дърво, чрез душата ми настъпва нещо, което напълно изменя хода на събитията във външния свят.
към текста >>
12.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
"когато
роза
та краси себе си, тя украсява и цялата градина".
Да живееш според нравствените закони, означава да работиш над своето духовно усъвършенствуване. Друг начин да служиш на Космоса, не съществува. Само усъвършенствуването няма нищо общо с егоизма. Защото несъвършеният човек служи по несъвършен начин на човечеството и Космоса. Колкото по-напреднал си, толкова по-добре служиш на другите.
"когато розата краси себе си, тя украсява и цялата градина".
Основателите на великите учения и религии са именно най-големите Посветени. Това, което идва от тях, се влива в човешките души. Наред с човечеството, напредва и целия свят. Посветените работят напълно съзнателно в името на този еволюционен процес. Смисълът на техните указания може да бъде разбран само ако знаем, че идва от най-големите дълбини на човешката природа.
към текста >>
13.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Сега например аз отправям духовен поглед към
роза
та и си казвам: В червения розов лист аз виждам зеления растителен сок, само че преобразен в червено; и червената
роза
, също като зеления лист, следва чистите и безстрастни закони на растежа.
После си представи как червената кръв тече през артериите на човека, като израз на инстинктите, страстите и желанията. Всичко това аз оставям да изникне в душата ми като една жива мисъл. И тогава си представям по-нататък, как човекът е способен да се развива; как той може да пречиства своите инстинкти и страсти чрез своите по-висши духовни способности. Замислям се как по този начин се унищожава някаква низша сила в тези инстинкти и страсти, така че те се издигат на една по-висша степен. И тогава нека да си представим кръвта като израз на пречистените инстинкти и страсти.
Сега например аз отправям духовен поглед към розата и си казвам: В червения розов лист аз виждам зеления растителен сок, само че преобразен в червено; и червената роза, също като зеления лист, следва чистите и безстрастни закони на растежа.
Сега червеният цвят на розата би могъл да се превърне за мен в символ на такава кръв, която е израз на пречистените инстинкти и страсти; те са отхвърлили от себе си низшите качества, и в своята чистота приличат на силите, които действуват в червената роза. Аз се опитвам не само да преработват тези мисли в моя ум, но и да им вдъхна живот в моите усещания. Сега, когато си представям чистотата и спокойното безстрастие на поникващото растение, аз мога да изпитам едно блажено усещане; аз мога да породя в себе си чувството, как по-висшите качества трябва да бъдат изкупени чрез добиването на инстинкти и страсти. Това може да преобрази блаженството в едно сериозно чувство. И когато се отдавам на мисълта за червената кръв, която може да стане носител на вътрешно чисти изживявания, както червения сок на розата, в мен се пробужда чувството на озаряващо щастие.
към текста >>
Сега червеният цвят на
роза
та би могъл да се превърне за мен в символ на такава кръв, която е израз на пречистените инстинкти и страсти; те са отхвърлили от себе си низшите качества, и в своята чистота приличат на силите, които действуват в червената
роза
.
Всичко това аз оставям да изникне в душата ми като една жива мисъл. И тогава си представям по-нататък, как човекът е способен да се развива; как той може да пречиства своите инстинкти и страсти чрез своите по-висши духовни способности. Замислям се как по този начин се унищожава някаква низша сила в тези инстинкти и страсти, така че те се издигат на една по-висша степен. И тогава нека да си представим кръвта като израз на пречистените инстинкти и страсти. Сега например аз отправям духовен поглед към розата и си казвам: В червения розов лист аз виждам зеления растителен сок, само че преобразен в червено; и червената роза, също като зеления лист, следва чистите и безстрастни закони на растежа.
Сега червеният цвят на розата би могъл да се превърне за мен в символ на такава кръв, която е израз на пречистените инстинкти и страсти; те са отхвърлили от себе си низшите качества, и в своята чистота приличат на силите, които действуват в червената роза.
Аз се опитвам не само да преработват тези мисли в моя ум, но и да им вдъхна живот в моите усещания. Сега, когато си представям чистотата и спокойното безстрастие на поникващото растение, аз мога да изпитам едно блажено усещане; аз мога да породя в себе си чувството, как по-висшите качества трябва да бъдат изкупени чрез добиването на инстинкти и страсти. Това може да преобрази блаженството в едно сериозно чувство. И когато се отдавам на мисълта за червената кръв, която може да стане носител на вътрешно чисти изживявания, както червения сок на розата, в мен се пробужда чувството на озаряващо щастие. В случая важното е да не заставаме безчувствени пред мислите, които служат за изграждането на една символна представа.
към текста >>
И когато се отдавам на мисълта за червената кръв, която може да стане носител на вътрешно чисти изживявания, както червения сок на
роза
та, в мен се пробужда чувството на озаряващо щастие.
Сега например аз отправям духовен поглед към розата и си казвам: В червения розов лист аз виждам зеления растителен сок, само че преобразен в червено; и червената роза, също като зеления лист, следва чистите и безстрастни закони на растежа. Сега червеният цвят на розата би могъл да се превърне за мен в символ на такава кръв, която е израз на пречистените инстинкти и страсти; те са отхвърлили от себе си низшите качества, и в своята чистота приличат на силите, които действуват в червената роза. Аз се опитвам не само да преработват тези мисли в моя ум, но и да им вдъхна живот в моите усещания. Сега, когато си представям чистотата и спокойното безстрастие на поникващото растение, аз мога да изпитам едно блажено усещане; аз мога да породя в себе си чувството, как по-висшите качества трябва да бъдат изкупени чрез добиването на инстинкти и страсти. Това може да преобрази блаженството в едно сериозно чувство.
И когато се отдавам на мисълта за червената кръв, която може да стане носител на вътрешно чисти изживявания, както червения сок на розата, в мен се пробужда чувството на озаряващо щастие.
В случая важното е да не заставаме безчувствени пред мислите, които служат за изграждането на една символна представа. След като сме живели в подобни мисли и чувства, можем да ги превърнем в следната символна представа. Да си представим един черен кръст. Той идва като символ на унищожените низши сили в човешките инстинкти и страсти, а там където гредите на кръста се пресичат, да си представим седем червени, грейнали рози, подредени в кръг. Тези рози да бъдат символ на една кръв, която е израз на пречистените инстинкти и страсти.
към текста >>
Впрочем някой би възразил: Несъмнено, „цялото", като символ, не съществува в природата, обаче всички негови подробности са взети от природата черният цвят,
роза
та и т. н.
" са дадени и други средства за вътрешно вглъбяване. Особено действени са описаните там медитации върху поникването и умирането на едно растение, върху дремещите в едно растително семе растежни сили, върху формите на кристалите и т.н. Тук в тази книга трябваше да покажем само с един пример същността на медитацията.) Такъв символ, какъвто описахме тук, не изобразява никакъв външен предмет или процес, който може да се наблюдава в природата. Но тъкмо поради това той притежава пробуждаща сила за определени чисто душевни способности.
Впрочем някой би възразил: Несъмнено, „цялото", като символ, не съществува в природата, обаче всички негови подробности са взети от природата черният цвят, розата и т. н.
Всичко това възприемаме именно със сетивата. Ако човек бъде смутен от подобно възражение, нека да се замисли, че пробуждането на по-висшите душевни способности идва не от възпроизвеждането на сетивните възприятия, а изключително от начина на свързване, който прилагаме относно отделните подробности. Този синтез не възпроизвежда нещо, което съществува в сетивния свят. Процесът на душевното вглъбяване трябваше да бъде онагледен, като пример, с един символ. В духовното обучение могат да бъдат прилагани най-разнообразни образи от този род, а самите образи могат да бъдат изграждани по всевъзможни начини, могат да бъдат посочени също определени изречения, формули и отделни думи, в които ученикът да се вглъбява.
към текста >>
А сам той изрича: „Да живееш в идеята, означава да третираш невъзможното така, сякаш то е възможно" (Гьоте, Сентенции в п
роза
.) Но подобни изказвания не трябва да служат като възражения срещу нашата теза.
И когато наближи раждането на по-висшия Аз, подобна незадоволеност може да внесе безпорядък в целия душевен живот. В този случай, едно елементарно, но добро упражнение, изисква следното: Месеци наред, в точно определено време, човек сам да си заповяда „Днес в „тази минута" ти ще извършиш „това". Така постепенно стигаме дотам, че да определяме съвсем точно времето и начина на изпълнение. А това означава, че човек се издига над вредния навик да си казва: „искам това, искам онова", при което изобщо не се замисля за начина, по който желанията му могат да бъдат осъществени. Един велик автор накара своята героиня да каже „Обичам онзи, който е устремен към невъзможното" (Гьоте, Фауст,ІІ).
А сам той изрича: „Да живееш в идеята, означава да третираш невъзможното така, сякаш то е възможно" (Гьоте, Сентенции в проза.) Но подобни изказвания не трябва да служат като възражения срещу нашата теза.
Защото изискването, което Гьоте и неговата ясновидка (Манто) поставят, може да бъде изпълнено, само ако към осъществимото, чрез своята силна воля, човек прибави и третирането на „невъзможното" като нещо възможно. Спрямо света на чувствата в хода на духовното обучение душата трябва да постигне определено спокойствие. За целта е необходимо тя да контролира външния израз на удоволствието и страданието, на радостта и болката. Но тъкмо в постигането на това качество могат да се появят известни предубеждения. Някой би могъл да по мисли, че ако изгуби способността „да ликува над радостното и да скърби над тъжното", ще потъне в безучастност и деградация.
към текста >>
Там навън в пространството така разсъждава наблюдателят на сетивния свят цъфти една
роза
; тя ми е близка, защото ми се открива чрез своите цветове и аромати.
Благодарение на това, че човек непрекъснато усвоява данните идващи от Духовната Наука, той възпитава в себе си мислене, което не черпи от сетивните наблюдения. Той узнава как в дълбоките сфери на душата една мисъл се вплита в друга, как една мисъл търси друга, дори и когато връзката между тях не се дължи на сетивните наблюдения. Същественото тук е, че човек сега забелязва, как мисловният свят има свой вътрешен живот, как, ако мисли в истинския смисъл на думата, човек вече попада в един жив свръхсетивен свят. И тогава той си казва: В мен има нещо, което изгражда някакъв мисловен организъм и аз съм едно цяло с това „нещо". Така, отдавайки се на свободно от сетивни впечатления мислене, човек усеща, че в нашия вътрешен живот действително се влива нещо субстанциално, както и свойствата на физическите предмети се вливат в нас в акта на сетивното възприятие.
Там навън в пространството така разсъждава наблюдателят на сетивния свят цъфти една роза; тя ми е близка, защото ми се открива чрез своите цветове и аромати.
По същия начин, ако човек е напълно непредубеден и в него работи свободното от сетивни впечатления мислене, той може да заяви: сега в мен се влива нещо субстанциално, нещо, което свързва в мен една мисъл с друга, нещо което образува един мисловен организъм. Съществува обаче разлика в усещанията на този, който застава като наблюдател в сетивния свят, и усещанията на окултния ученик, практикуващ свободното от сетивни впечатления мислене. Първият чувствува, че стои вън от розата, онзи обаче, който е отдаден на освободеното от сетивни впечатления мислене, чувствува нахлуващия субстанциален свят именно вътре в себе си, той се чувствува едно цяло с него. Ако човек повече или по-малко съзнателно признава за действително само това, което застава срещу него като външен предмет, той, без съмнение, няма да стигне до усещането: Това, което е действително за себе си, може да се прояви също и за мен така, сякаш съм съединен с него в едно цяло. За да вижда човек правилно в това отношение, той трябва да стигне до следното вътрешно изживяване.
към текста >>
Първият чувствува, че стои вън от
роза
та, онзи обаче, който е отдаден на освободеното от сетивни впечатления мислене, чувствува нахлуващия субстанциален свят именно вътре в себе си, той се чувствува едно цяло с него.
И тогава той си казва: В мен има нещо, което изгражда някакъв мисловен организъм и аз съм едно цяло с това „нещо". Така, отдавайки се на свободно от сетивни впечатления мислене, човек усеща, че в нашия вътрешен живот действително се влива нещо субстанциално, както и свойствата на физическите предмети се вливат в нас в акта на сетивното възприятие. Там навън в пространството така разсъждава наблюдателят на сетивния свят цъфти една роза; тя ми е близка, защото ми се открива чрез своите цветове и аромати. По същия начин, ако човек е напълно непредубеден и в него работи свободното от сетивни впечатления мислене, той може да заяви: сега в мен се влива нещо субстанциално, нещо, което свързва в мен една мисъл с друга, нещо което образува един мисловен организъм. Съществува обаче разлика в усещанията на този, който застава като наблюдател в сетивния свят, и усещанията на окултния ученик, практикуващ свободното от сетивни впечатления мислене.
Първият чувствува, че стои вън от розата, онзи обаче, който е отдаден на освободеното от сетивни впечатления мислене, чувствува нахлуващия субстанциален свят именно вътре в себе си, той се чувствува едно цяло с него.
Ако човек повече или по-малко съзнателно признава за действително само това, което застава срещу него като външен предмет, той, без съмнение, няма да стигне до усещането: Това, което е действително за себе си, може да се прояви също и за мен така, сякаш съм съединен с него в едно цяло. За да вижда човек правилно в това отношение, той трябва да стигне до следното вътрешно изживяване. Трябва да се научи да прави разлика между мисловните асоциации, които възникват чрез неговата собствена воля, и онези, които изживява в себе си, след като наложи мълчание на своята воля. В последния случай той може да заяви: Аз оставам напълно спокоен; не ръководя моите мисловни асоциации; отдавам се на това, което „мисли в мен". Сега вече напълно оправдано е той да каже: в мен действува нещо субстанциално, нещо само по себе си действително, както е оправдано, от друга страна, да чуем: Върху мен действува розата, защото виждам определен червен цвят и усещам определен аромат.
към текста >>
Сега вече напълно оправдано е той да каже: в мен действува нещо субстанциално, нещо само по себе си действително, както е оправдано, от друга страна, да чуем: Върху мен действува
роза
та, защото виждам определен червен цвят и усещам определен аромат.
Първият чувствува, че стои вън от розата, онзи обаче, който е отдаден на освободеното от сетивни впечатления мислене, чувствува нахлуващия субстанциален свят именно вътре в себе си, той се чувствува едно цяло с него. Ако човек повече или по-малко съзнателно признава за действително само това, което застава срещу него като външен предмет, той, без съмнение, няма да стигне до усещането: Това, което е действително за себе си, може да се прояви също и за мен така, сякаш съм съединен с него в едно цяло. За да вижда човек правилно в това отношение, той трябва да стигне до следното вътрешно изживяване. Трябва да се научи да прави разлика между мисловните асоциации, които възникват чрез неговата собствена воля, и онези, които изживява в себе си, след като наложи мълчание на своята воля. В последния случай той може да заяви: Аз оставам напълно спокоен; не ръководя моите мисловни асоциации; отдавам се на това, което „мисли в мен".
Сега вече напълно оправдано е той да каже: в мен действува нещо субстанциално, нещо само по себе си действително, както е оправдано, от друга страна, да чуем: Върху мен действува розата, защото виждам определен червен цвят и усещам определен аромат.
При това няма никакво противоречие във факта, че човек черпи своите мисли от данните на духовния изследовател. В този случай мислите са вече налице, преди още човек да се обърне към тях; и той не може да стигне до тях, ако при всеки подобен повод не ги пресъздава отново в своята душа. Същественото тук е, че духовният изследовател пробужда в своите слушатели и читатели такива мисли, каквито те трябва да извлекат от себе си, докато онзи, който описва физически събития и факти, посочва нещо, което слушатели и читатели могат да наблюдават в сетивния свят. (Пътят, който данните на Духовната Наука прокарват към свободното от сетивни впечатления мислене, е напълно сигурен. Но има и друг път, който е още по-сигурен и преди всичко по-точен, за сметка на това обаче, твърде труден за повечето хора.
към текста >>
14.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Той поглежда към разрушителните сили и пред неговата душа за става непосредствено Офионеус, както червеният цвят стои пред душата, когато погледът е насочен към
роза
та.
Първото са "прамайките", които са представени като добри, като съвършени, второто са благодатните процеси в света, третото са разрушителните или само несъвършени процеси на света, които като Офионеус се обвиват в благодатните действия. При Ферекид Офионеус не е само една символична идея за пречещите, разрушителни мирови сили. Със своето мислене Ферекид стои на границата между образ и мисъл. Той не мисли нещо такова: Има разрушителни сили; аз си ги представям под образа на Офионеус. При него един такъв мислителен процес не е също и като една дейност на фантазията.
Той поглежда към разрушителните сили и пред неговата душа за става непосредствено Офионеус, както червеният цвят стои пред душата, когато погледът е насочен към розата.
Който вижда само света, както той се предлага на образното възприятие, той не различава отначало процесите на "добрите прамайки" и тези на Офионеус. На границата към мислителното съзерцаване на света, там се чувства необходимостта от това различаване. Защото едва с този напредък душата се чувства като едно отделно самостоятелно същество. Тя чувствува, че трябва да се запита: Откъде произхождам аз самата? И тя трябва да търси своя произход в дълбините на света, където Хронос, Зевс и Хтон не са имали още до себе си техния противник.
към текста >>
15.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
Тя се яви в душата както се явява червеният цвят, когато човекът застава срещу
роза
та.
Спорът е характерен за душевното настроение на неговите носители. И двете страни чувствуват необходимостта да изследват, каква стойност, какво значение имат мислите, които душата трябва да си образува. Те се отнасят към мислите различно от това както са се отнасяли към тях Платон и Аристотел. И това поради причината, че между завръщането на гръцкото развитие на светогледите и началото на новото развитие е станало нещо, което лежи като под повърхността на историческото развитие, но може да бъде забелязано от начина, но който забелязано от начина, но който различните личности се поставят към своя мислителен живот. За гръцките мислители мисълта се яви като едно възприятие.
Тя се яви в душата както се явява червеният цвят, когато човекът застава срещу розата.
И мислителят я приемаше като едно възприятие. Като такова възприятие мисълта имаше едно съвсем непосредствена убедителна сила. Гръцкият мислител имаше усещането, когато с душата си заставаше възприемчиво срещу духовния свят, че от духовния свят в тази душа не може да проникне една неправилна мисъл, както при правилно използване на сетивата в сетивния свят не може да се получи възприятието на един окрилен кон. За гърка се касаеше да може да черпи мислите от света. Тези мисли сами свидетелстват за тяхната истинност.
към текста >>
16.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
Това, което аз например наричам
роза
, е нещо напълно духовно, а именно една представа изживяна от моя дух.
Когато виждам "червено", аз трябва да дам съществуване на това "червено" в мене; когато чувствам "топло", "топлотата" живее в мене. И така е с всичко, което аз привидно приемам отвън. Вън от това, което създавам в самия мене, аз не зная въобще нищо за външните неща. По този начин няма никакъв смисъл да говоря за неща, които са материални, веществени. Защото аз познавам само това, което се явява като духовно в моя дух.
Това, което аз например наричам роза, е нещо напълно духовно, а именно една представа изживяна от моя дух.
Следователно, счита Бъркли никъде не може да бъде възприемано нещо друго, освен духовното. И когато забелязвам, че отвън е произведено нещо в мене, то може да бъде произведено само от духовни същества. Следователно в света съществуват само духове, които действат едни върху други. Този е възгледът на Бъркли. Той обръща представите на Лок в тяхната противоположност, като счита всичко, което този последният разглежда като впечатления на материалните неща, за духовна действителност и по този начин вярва, че със себепознанието познава непосредствено себе си в един духовен свят.
към текста >>
17.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атоми в моя мозък от една страна, а от друга страна в първичните, неопределими по-нататък за мене и неотрицаеми факти: Аз чувствам болка, чувствам радост, вкусвам сладко, мириша ухание на
роза
, чувам оргелов тон, виждам червено и между също така не посредствено произтичащата от това сигурност: Следователно аз съм?
Ние никога не ще можем да разберем, как едното се ражда от другото". Наистина, при повърхностно разглежда не изглежда, какво чрез познанието на материалните процеси в мозъка на нас ни стават разбираеми определени процеси и заложби от духовно естество. Към тази категория аз причислявам паметта, течението и асоциацията на представите, последствията от упражнението, специфичните таланти и др. подобни. Обаче в най-малкото размишление ни учи, че това е една измама. Ние бихме били поучени само върху определени вътрешни условия на духовния живот, които имат еднакво значение с външните чрез сетивните впечатления, не обаче и върху възникването на духовния живот от тези условия.
Каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атоми в моя мозък от една страна, а от друга страна в първичните, неопределими по-нататък за мене и неотрицаеми факти: Аз чувствам болка, чувствам радост, вкусвам сладко, мириша ухание на роза, чувам оргелов тон, виждам червено и между също така не посредствено произтичащата от това сигурност: Следователно аз съм?
Абсолютно и завинаги е непонятно, защо за определен брой атоми на кислород, водород, азот, въглерод и т.н. не ще да е безразлично, как те стоят и се движат, как са стояли и са се движили, как ще стоят и ще се движат". За познанието не съществува никакъв мост от движението към усещането: Това е вероизповедание на Дю Боа Реймонд. От движението в материалния свят ние не можем да проникнем вътре в душевния свят на усещанията. Знаем, че чрез движещата се материя се ражда усещане; обаче ние не знаем, как това е възможно.
към текста >>
Само едно трябва ясно да се познава: Фактът, че виждам една
роза
червена, че свързвам едно следствие с причината, това аз имам като нещо с всички усещащи и мислещи създания.
Чрез обрата, който Ланге е дал на материализма, се ражда по необходимост въпросът: Защо измислените висши идеи да нямат стойност, тъй като самите сетива измислят? Чрез какво се различава едната форма на измисляне от другата? За този, който така мисли, трябва да съществува едно съвършено друго основание, защо той прави една представа да има значение, отколкото за този, който вярва, че трябва да я остави да важи, защото тя е вярна. И Ланге намира това основание във факта, че една представа има стойност за живота. Важното не е това, че една представа е вярна, а това, че тя е ценна за човека.
Само едно трябва ясно да се познава: Фактът, че виждам една роза червена, че свързвам едно следствие с причината, това аз имам като нещо с всички усещащи и мислещи създания.
Моите сетива и моят ум не могат да си създадат никакви специални стойности. Обаче когато аз се издигна над това, което измислят сетивата и умът, тогава аз не съм свързан вече с организацията на целия човешки вид. Шилер, Хегел, Хинц и Кунц виждат едно цвете по същия начин; това, което Шилер измисля върху цветето, което Хегел мисли върху него, Хинц и Кунц /Иван и Драган/ не го измислят и мислят по същия начин. Обаче като Иван и Драган грешат, когато считат тяхната представа за цветето за нещо действително намиращо се вън от тях, така Шилер и Хегел биха грешили, ако биха считали своите идеи за нещо друго освен измислици, които отговарят на техните духовни нужди. Това, което сетивата и умът измислят, принадлежи на целия човешки род; тук никой не може да се отклони от другия.
към текста >>
18.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
Следователно
роза
та не мирише, не ухае, когато някой я мирише.
Ето защо той би искал да вижда в този Аз нещо, което гарантира неговото съществуване повече отколкото мислителните построения на философите на новото време. Той вижда една главна грешка на новите светогледи в мнението: "Че в новата философия се критикарства така много за Аза", и би искал да обясни това "от страх пред една душа, пред едно душевно битие или даже пред нещо душевно". Хамерлинг посочва пълнозначителното това, за което се касае: "В мисълта за Аза играят вътре моменти на чувството... Това, което духът не е изживял, той не е способен също да го мисли..." За Хамеринг всеки по-висш светоглед зависи от това, да бъде чувствано самото мислене, да бъде то изживявано. Пред възможността за проникване в онези глъбини на душата, в които могат да се добият живите представи, които чрез носещата сила на себе съзнателния Аз водят до познанието на душевната същност, за Хамерлинг се изчерпват произхождащите от по-новото развитие на светогледите понятия, които превръщат образа на света в едно голо море от представи. Така той започва своите разглеждания върху света с думите като тези: "Определени дразнения раждат мириса в нашия обонятелен орган.
Следователно розата не мирише, не ухае, когато някой я мирише.
Определени трептения на въздуха раждат в нашето ухо звука. Следователно звукът не съществува без ухото. Следователно изстрелът на пушката не би гърмял, ако някой не го чуваше". Чрез силата на по-новото развитие на светогледите такива представи са станали една толкова здрава част на мисленето, че Хамерлинг прибавя към цитираното обяснение думите: "Ако това не ти е ясно, мили читателю, и ако твоят ум настръхва пред този факт като един плашлив кон, тогава не чети по-нататък тези редове; остави непрочетени тази и всички други книги, които разглеждат философските въпроси; защото ти липсва необходимата за това способност да схванеш безпристрастно един факт и да го задържиш в мисълта". Хамерлинг създаде за душата като свое последно поетическо творение своя "Хомункулус".
към текста >>
19.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
Следователно
роза
та не мирише, когато никой не а мирише... Щом това не ти е ясно, драги читателю, и щом твоят ум настръхва против този факт както един плашлив кон, тогава не чети нито ред по-нататък: Остави непрочетената тази и всички други книги, които говорят за философски неща; защото на тебе ти липсва необходимата способност да схванеш и да задържиш в мисли по без пристрастен начин един факт".
Ние ще трябва да се задоволим с мнението на Кант, да спрем при него; а това мнение гласи, че човек трябва да счита своите познания като собствени произведения на неговата душевна организация, а не като нещо, което му се разкрива като една истинска действителност. Ако действителността се намира вън от душата устроена по неин собствен начин, тогава душата не може за да произведе това, което отговаря на тази действителност, а само нещо, което изтича от нейната собствена организация. Всичко се изменя, щом познаем, че с това, което организацията на човешката душа създава самотворчески в познанието, тя не се отдалечава от действителността, а в живота, който развива преди всяко познание, тя си представя като по вълшебство един свят, който не е действителният. Човешката душа е така поставена в света, че поради нейната собствена същност тя прави нещата различни от това, което те са в действителност. В известен смисъл оправдано е това, което Хамерлинг мисли: "Определени дразнения създават миризма в нашия обонятелен орган.
Следователно розата не мирише, когато никой не а мирише... Щом това не ти е ясно, драги читателю, и щом твоят ум настръхва против този факт както един плашлив кон, тогава не чети нито ред по-нататък: Остави непрочетената тази и всички други книги, които говорят за философски неща; защото на тебе ти липсва необходимата способност да схванеш и да задържиш в мисли по без пристрастен начин един факт".
/виж стр. 66 и следв. на този том/. Как се явява сетивният свят, когато човекът стои непосредствено пред него, това зависи без съмнение от същността на неговата душа. Но не следва ли от това, че той произвежда това явление на света именно чрез своята душа?
към текста >>
20.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
(Писмо до
Роза
Майредер от 20.
(Писмо до Паулине Шпехт от 18. Октомври 1890, Ваймар, в Събр. Съч. 39) „Припомнете си онова, което Ви казах вечерта на този незабравим за мен ден, прекаран във Вайдховен, когато обсъждахме Приказката. То също се потвърждава от Гьотевия Архив.
(Писмо до Роза Майредер от 20.
Октомври, Ваймар, в Събр. Съч.39) „Аз временно трябва да оставя моите тълкувания на заден план, понеже в хода на проучването се натъкнах на нещо изключително важно, което се налага да проуча много внимателно, преди да продължа нататък. Ето защо по този въпрос сега не мога да кажа нищо повече. Едно е ясно: Целият мироглед на Гьоте се съдържа в тази Приказка, и тя не може да бъде обяснена, преди да бъдат проучени някои неща, които невидимо и тихо са се разиграли в Германия по времето между 1790 и 1820. Тук аз попаднах на една твърде особена следа.
към текста >>
21.
59. 1. Сетивната и мислителна организация на човека в нейното отношение към света
GA_26 Мистерията на Михаил
В крайна сметка окото принадлежи на света, а не на човека, както
роза
та, която човек възприема, не принадлежи нему, а на света.
Без съмнение това е една част от външния свят, която стои по-близа до него отколкото заобикалящият го природен свят, но която все пак е външен свят. Тя се различава от останалия външен свят само по това, че в този последния човекът може да се потопи за да го познае само чрез сетивно възприятие. Но в своята организация на сетивата той се потопява изживявайки. Организацията на сетивата е външен свят, но в този външен свят човекът простира своето духовно-душевно същество, което донася със себе си от духовния свят при навлизането в земното съществуване. С изключение на факта, че човек изпълва своята организация на сетивата със своето духовно-душевно същество, тази организация е външен свят, какъвто е ширещият се около него растителен свят.
В крайна сметка окото принадлежи на света, а не на човека, както розата, която човек възприема, не принадлежи нему, а на света.
В епохата, която в космическото развитие човекът току що е изминал, се явиха хора на познанието, които казваха: цвят, звук, впечатления на топлина всъщност не съществуват в света, а в човека. "червеният цвят", казват те, не се намира вън в окръжаващия човека свят, а е само действие на нещо не познато върху човека. Но истината е точно противоположното на този възглед. На цветът принадлежи заедно с окото на човешкото същество, а окото принадлежи заедно с цвета на света. През време на своя земен живот човекът не оставя заобикалящия земен свят да се влее в него, но между раждането и смъртта той се разраства навън в този външен свят.
към текста >>
22.
3. Явленията на живота
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Той каза, че ние никога не ще раз берем, защо на определен брой атоми въглерод не ще да е безразлично, в какво съчетание се намират, са се намирали и ще се намират, и защо чрез промяната на тяхното състояние и положение в организма предизвикват едно усещане: аз виждам червено; помирисвам уханието на
роза
та.
Обаче тя все пак образува една основа за развитието на живота. В това отношение се различава спящият организъм от мъртвия. В този последния материалната основа не е вече една такава на живота. Докато виждаме тази разлика в различния състав на веществата при мъртвия и живия организъм, ние не ще отидем по-далече с нашето разбиране. Преди близо половин столетие знаменитият физиолог Дю Боа-Реймонд обърна внимание върху това, че никога съзнанието не може да бъде обяснено от действията на веществата.
Той каза, че ние никога не ще раз берем, защо на определен брой атоми въглерод не ще да е безразлично, в какво съчетание се намират, са се намирали и ще се намират, и защо чрез промяната на тяхното състояние и положение в организма предизвикват едно усещане: аз виждам червено; помирисвам уханието на розата.
Понеже това е така, мислеше Дю Боа-Реймонд, естествено научният начин на мислене не може никога да обясни будния, изпълнен с усещания човек, а само спящия. С този свой възглед той се подаде на една илюзия. Той вярваше, че от начина на действие на веществата не се получават наистина явленията на съзнанието, но се получават тези на живота. В действителност обаче също както Дю Боа-Реймонд каза за явленията на съзнанието ние трябва да кажем за тези на живота: защо на определен брой атоми въглерод, кислород, азот, водород ще им хрумне, от начина, по който са били разположени, по кой то са разположени и по който ще бъдат разположени, да произведат явленията на живота? Наблюдението показва все пак, че явленията на живота имат една ориентация съвършено различна от тази, която протича в неживата материя.
към текста >>
23.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Там среща
Роза
Майредер, с която споделя духовните си интереси и особено подготвянето на докторската си дисертация и „Философия на свободата“.
Запознава се със съчиненията на Маркс и Енгелс и изживява болезнено неистината, че материално-икономическите сили са носители на развитието, а духовното е само надстройка. Публикациите на Щайнер върху съчиненията на Гьоте стават повод да бъде поканен в Архива му във Ваймар, за да бъде обработено и издадено наследството на немския поет и естественик. Рудолф Щайнер пътува дотам за няколко седмици и това е първото му голямо пътешествие – Ваймар, Берлин, Мюнхен. Изживява местата на Гьоте, докосва се до творбите му, в Берлин се среща с Едуард фон Хартман, търси навсякъде изкуството, което обогатява душевния му живот. След връщането му във Виена намира още един духовен кръг, този на Мари Ланг.
Там среща Роза Майредер, с която споделя духовните си интереси и особено подготвянето на докторската си дисертация и „Философия на свободата“.
Само в свободното от сетивност мислене душата живее в духовната същност на света и намира духовните първопричини на битието. Преживяващият се в своята вътрешност човешки дух среща духа на света, който действа не зад сетивният свят, а вътре в него. Духовното в човека се изявява, когато в неговите импулси и воля действат моралните интуиции на свободното от сетивност мислене. Тогава това действие е свободно и човекът също е свободно същество. В последната година от престоя си във Виена Рудолф Щайнер развива още по-интензивен социален живот.
към текста >>
24.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
На върха му се издигаше един параклис, в който имаше портрет на Св.
Роза
лия.
Алпите, които в Потшах виждах съвсем отблизо, сега едва се открояваха в далечината. Но все пак стояха като фон, събуждайки спомени, щом човек погледне към ниските планини, до които можеше да се стигне за по-кратко време от новото местожителство на семейството ми. Масивни възвишения с красиво залесяване ограничаваха едната гледка. Другата се простираше към Унгария над равнина, покрита с ниви и гори. От хълмовете особено много обичах един, който можеше да бъде изкачен за три-четвърти час.
На върха му се издигаше един параклис, в който имаше портрет на Св. Розалия.
Този параклис представляваше крайната точка на една разходка, която отначало правех с родителите, брат ми и сестра ми, а по-късно с удоволствие и сам. Тези разходки ми доставяха особена радост и с това, че през съответните сезони от тях човек можеше да се върне богато надарен с природни дарове. Защото в горите се намираха къпини, малини и ягоди. Често можех да изпитам вътрешно удовлетворение от това, час и половина да събирам вкусна добавка към семейната вечеря, която иначе за всеки от нас се състоеше от филия хляб с масло или комат хляб със сирене. И други радости предлагаше скитането из тези гори, които бяха общинска собственост.
към текста >>
25.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Макар и листата на прекрасната
роза
да могат да бъдат завинаги откъснати от безмилостния порив на вятъра, все пак тя е изпълнила своето послание, защото е зарадвала стотици човешки очи.
В гореспоменатото непубликувано съчинение за деле Грацие, „Природата и нашите идеали“, в следните изречения се намират зародишите на тази книга: „Нашите идеали вече не са толкова повърхностни, за да се задоволяват с често толкова плоска, толкова празна действителност. Въпреки това не мога да повярвам, че не съществуват средства, с които да се издигнем над дълбокия песимизъм, идващ от това познание. Това издигане се получава, когато погледна в света на нашата душевност, когато пристъпя по-близо до същността на нашия идеален свят. Той е един затворен в себе си, съвършен в себе си свят, който не може да спечели или пък да загуби нещо от преходността на външните неща. Та не са ли нашите идеали, ако са истински живи индивидуалности, същности сами по себе си, независими от благосклонността или неблагосклонността на природата?
Макар и листата на прекрасната роза да могат да бъдат завинаги откъснати от безмилостния порив на вятъра, все пак тя е изпълнила своето послание, защото е зарадвала стотици човешки очи.
Ако утре на унищожителната природа ѝ се прииска да унищожи цялото звездно небе, все пак хората хилядолетия наред са вдигали към него поглед, изпълнен с благоговение, и това е достатъчно. Не съществуването във времето, не, вътрешната същност на нещата ги прави съвършени. Идеалите на нашия дух представляват свят сам по себе си, който също трябва да се изживее за себе си, и който не може да спечели нищо от съдействието на една блага природа. Какво заслужаващо съжаление същество щеше да бъде човекът, ако не можеше да намери удовлетворение в собствения си идеален свят, а се нуждаеше от съдействието на природата за това? Къде щеше да остане божествената свобода, ако природата ни пазеше и се грижеше за нас, безпомощните деца, водейки ни на повод?
към текста >>
26.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
Чрез Мари Ланг се запознах с г-жа
Роза
Майредер, нейна приятелка.
Архитектите, литераторите и други личности, които срещах в дома на Мари Ланг, със сигурност едва ли щяха да се заинтересуват от теософията, предлагана от Франц Хартман, ако Мари Ланг не внасяше своя дял в нея. Най-малко пък щях да се заинтересувам от нея самият аз. Защото отношението към духовния свят, изразено в съчиненията на Франц Хартман, беше напълно противоположно на моето духовно направление. Не можех да се съглася, че то беше проникнато от действителна вътрешна истина. Съдържанието му ме занимаваше по-малко от начина, по който въздействаше върху хората, които все пак бяха истински търсачи.
Чрез Мари Ланг се запознах с г-жа Роза Майредер, нейна приятелка.
Роза Майредер принадлежи към онези личности, към които съм изпитвал най-дълбоко уважение през живота си и към чието развитие съм проявявал най-голям интерес. Много добре мога да си представя, че всичко, за което ще говоря тук, няма да ѝ хареса много, но точно по този начин чувствам нещата, които дойдоха в живота ми благодарение на нея. От съчиненията на Роза Майредер, които по-късно с пълно право направиха толкова голямо впечатление на много хора, и които несъмнено я поставят на едно от челните места в литературата, тогава още не беше публикувано нищо. Но това, което се разкрива в нейните произведения, живееше в Роза Майредер в духовна форма, към която се отнасях с огромна вътрешна симпатия. Тази жена създаваше у мен впечатлението, че сякаш притежава всеки един от различните човешки душевни таланти в такава степен, че в хармоничното си взаимодействие те дават истинен израз на човешкото същество.
към текста >>
Роза
Майредер принадлежи към онези личности, към които съм изпитвал най-дълбоко уважение през живота си и към чието развитие съм проявявал най-голям интерес.
Най-малко пък щях да се заинтересувам от нея самият аз. Защото отношението към духовния свят, изразено в съчиненията на Франц Хартман, беше напълно противоположно на моето духовно направление. Не можех да се съглася, че то беше проникнато от действителна вътрешна истина. Съдържанието му ме занимаваше по-малко от начина, по който въздействаше върху хората, които все пак бяха истински търсачи. Чрез Мари Ланг се запознах с г-жа Роза Майредер, нейна приятелка.
Роза Майредер принадлежи към онези личности, към които съм изпитвал най-дълбоко уважение през живота си и към чието развитие съм проявявал най-голям интерес.
Много добре мога да си представя, че всичко, за което ще говоря тук, няма да ѝ хареса много, но точно по този начин чувствам нещата, които дойдоха в живота ми благодарение на нея. От съчиненията на Роза Майредер, които по-късно с пълно право направиха толкова голямо впечатление на много хора, и които несъмнено я поставят на едно от челните места в литературата, тогава още не беше публикувано нищо. Но това, което се разкрива в нейните произведения, живееше в Роза Майредер в духовна форма, към която се отнасях с огромна вътрешна симпатия. Тази жена създаваше у мен впечатлението, че сякаш притежава всеки един от различните човешки душевни таланти в такава степен, че в хармоничното си взаимодействие те дават истинен израз на човешкото същество. Тя обединяваше различни артистични дарования с един свободен, проникновен усет за наблюдение.
към текста >>
От съчиненията на
Роза
Майредер, които по-късно с пълно право направиха толкова голямо впечатление на много хора, и които несъмнено я поставят на едно от челните места в литературата, тогава още не беше публикувано нищо.
Не можех да се съглася, че то беше проникнато от действителна вътрешна истина. Съдържанието му ме занимаваше по-малко от начина, по който въздействаше върху хората, които все пак бяха истински търсачи. Чрез Мари Ланг се запознах с г-жа Роза Майредер, нейна приятелка. Роза Майредер принадлежи към онези личности, към които съм изпитвал най-дълбоко уважение през живота си и към чието развитие съм проявявал най-голям интерес. Много добре мога да си представя, че всичко, за което ще говоря тук, няма да ѝ хареса много, но точно по този начин чувствам нещата, които дойдоха в живота ми благодарение на нея.
От съчиненията на Роза Майредер, които по-късно с пълно право направиха толкова голямо впечатление на много хора, и които несъмнено я поставят на едно от челните места в литературата, тогава още не беше публикувано нищо.
Но това, което се разкрива в нейните произведения, живееше в Роза Майредер в духовна форма, към която се отнасях с огромна вътрешна симпатия. Тази жена създаваше у мен впечатлението, че сякаш притежава всеки един от различните човешки душевни таланти в такава степен, че в хармоничното си взаимодействие те дават истинен израз на човешкото същество. Тя обединяваше различни артистични дарования с един свободен, проникновен усет за наблюдение. Нейната живопис се отличаваше с индивидуален подход към живота, както и с дълбоко проникване в обективния свят. Разказите, с които започна писателското ѝ поприще, представляват завършени хармонии, изплетени от лична борба и напълно обективно наблюдение.
към текста >>
Но това, което се разкрива в нейните произведения, живееше в
Роза
Майредер в духовна форма, към която се отнасях с огромна вътрешна симпатия.
Съдържанието му ме занимаваше по-малко от начина, по който въздействаше върху хората, които все пак бяха истински търсачи. Чрез Мари Ланг се запознах с г-жа Роза Майредер, нейна приятелка. Роза Майредер принадлежи към онези личности, към които съм изпитвал най-дълбоко уважение през живота си и към чието развитие съм проявявал най-голям интерес. Много добре мога да си представя, че всичко, за което ще говоря тук, няма да ѝ хареса много, но точно по този начин чувствам нещата, които дойдоха в живота ми благодарение на нея. От съчиненията на Роза Майредер, които по-късно с пълно право направиха толкова голямо впечатление на много хора, и които несъмнено я поставят на едно от челните места в литературата, тогава още не беше публикувано нищо.
Но това, което се разкрива в нейните произведения, живееше в Роза Майредер в духовна форма, към която се отнасях с огромна вътрешна симпатия.
Тази жена създаваше у мен впечатлението, че сякаш притежава всеки един от различните човешки душевни таланти в такава степен, че в хармоничното си взаимодействие те дават истинен израз на човешкото същество. Тя обединяваше различни артистични дарования с един свободен, проникновен усет за наблюдение. Нейната живопис се отличаваше с индивидуален подход към живота, както и с дълбоко проникване в обективния свят. Разказите, с които започна писателското ѝ поприще, представляват завършени хармонии, изплетени от лична борба и напълно обективно наблюдение. Следващите ѝ произведения все повече носят подобен характер.
към текста >>
Разглеждам като красива скъпоценност в живота си, че по времето, което описвам тук, съм прекарал някой и друг час с
Роза
Майредер в годините на нейното търсене и душевна борба.
Тя обединяваше различни артистични дарования с един свободен, проникновен усет за наблюдение. Нейната живопис се отличаваше с индивидуален подход към живота, както и с дълбоко проникване в обективния свят. Разказите, с които започна писателското ѝ поприще, представляват завършени хармонии, изплетени от лична борба и напълно обективно наблюдение. Следващите ѝ произведения все повече носят подобен характер. Най-ясно той се проявява в по-късно публикувания ѝ двутомен труд „Критика на женствеността“.
Разглеждам като красива скъпоценност в живота си, че по времето, което описвам тук, съм прекарал някой и друг час с Роза Майредер в годините на нейното търсене и душевна борба.
Тук отново трябва да се обърна към тези отношения, които възникваха между мен и хората отвъд сферата на мисловното съдържание, в известен смисъл съвсем независимо от нея, и които преживявах много интензивно. Защото моят светоглед и още повече насоката на моите усещания не бяха тези на Роза Майредер. Начинът, по който, изхождайки от понастоящем признатата научност, се издигам до преживяване на духовното, бе невъзможно да ѝ стане симпатичен. Тя се опитва да използва тази научност за обосновката на идеи, целящи пълното развитие на човешката личност, без да позволява познанието за един чисто духовен свят да намери достъп до тази личност. Това, което за мен се явяваше необходимост в това отношение, едва ли ѝ говореше нещо.
към текста >>
Защото моят светоглед и още повече насоката на моите усещания не бяха тези на
Роза
Майредер.
Разказите, с които започна писателското ѝ поприще, представляват завършени хармонии, изплетени от лична борба и напълно обективно наблюдение. Следващите ѝ произведения все повече носят подобен характер. Най-ясно той се проявява в по-късно публикувания ѝ двутомен труд „Критика на женствеността“. Разглеждам като красива скъпоценност в живота си, че по времето, което описвам тук, съм прекарал някой и друг час с Роза Майредер в годините на нейното търсене и душевна борба. Тук отново трябва да се обърна към тези отношения, които възникваха между мен и хората отвъд сферата на мисловното съдържание, в известен смисъл съвсем независимо от нея, и които преживявах много интензивно.
Защото моят светоглед и още повече насоката на моите усещания не бяха тези на Роза Майредер.
Начинът, по който, изхождайки от понастоящем признатата научност, се издигам до преживяване на духовното, бе невъзможно да ѝ стане симпатичен. Тя се опитва да използва тази научност за обосновката на идеи, целящи пълното развитие на човешката личност, без да позволява познанието за един чисто духовен свят да намери достъп до тази личност. Това, което за мен се явяваше необходимост в това отношение, едва ли ѝ говореше нещо. Тя беше напълно отдадена на изискванията на непосредствената човешка индивидуалност и не обръщаше внимание на духовните сили, действащи в тази индивидуалност. Този метод ѝ позволи да достигне значително ниво в изобразяването на същността на женствеността и жизнените потребности на жената.
към текста >>
В дома на
Роза
Майредер многократно имах възможност да участвам в беседите, за които в него се събираха талантливи хора.
Този метод ѝ позволи да достигне значително ниво в изобразяването на същността на женствеността и жизнените потребности на жената. Моето отношение към изкуството, както тя си го представяше, така и никога не я удовлетвори. Тя мислеше, че не дооценявам истински художественото тогава, когато аз се стремях да разбера специфично художественото посредством това, което възникваше в душата ми при преживяване на духовното. Тя смяташе, че не мога да вникна достатъчно в откровенията на сетивния свят и поради това не мога да се приближа до същинското художествено, докато аз се опитвах да проникна тъкмо в пълната истина на сетивните форми. Всичко това не отне нищо от сърдечния приятелски интерес, който развих у себе си към тази личност по времето, когато ѝ бях благодарен за най-ценните часове в моя живот, и който наистина не е намалял и до ден днешен.
В дома на Роза Майредер многократно имах възможност да участвам в беседите, за които в него се събираха талантливи хора.
Там тихо, видимо вглъбен повече в себе си, отколкото слушайки околните, седеше Хуго Волф, близък приятел на Роза Майредер. Човек го чуваше в душата си, въпреки че той говореше толкова малко. Защото това, което ставаше в живота му, се предаваше по един тайнствен начин на тези, които общуваха с него. Бях привързан с най-сърдечна обич към Карл Майредер, съпруг на г-жа Роза, който беше изключително фин мъж и като личност, и като човек на изкуството, а също и към брат му Юлиус Майредер, ентусиаст в отношението си към изкуството. Мари Ланг, нейният кръг и Фридрих Екщайн, който тогава се беше посветил изцяло на теософското духовно течение и концепция за света, често бяха там.
към текста >>
Там тихо, видимо вглъбен повече в себе си, отколкото слушайки околните, седеше Хуго Волф, близък приятел на
Роза
Майредер.
Моето отношение към изкуството, както тя си го представяше, така и никога не я удовлетвори. Тя мислеше, че не дооценявам истински художественото тогава, когато аз се стремях да разбера специфично художественото посредством това, което възникваше в душата ми при преживяване на духовното. Тя смяташе, че не мога да вникна достатъчно в откровенията на сетивния свят и поради това не мога да се приближа до същинското художествено, докато аз се опитвах да проникна тъкмо в пълната истина на сетивните форми. Всичко това не отне нищо от сърдечния приятелски интерес, който развих у себе си към тази личност по времето, когато ѝ бях благодарен за най-ценните часове в моя живот, и който наистина не е намалял и до ден днешен. В дома на Роза Майредер многократно имах възможност да участвам в беседите, за които в него се събираха талантливи хора.
Там тихо, видимо вглъбен повече в себе си, отколкото слушайки околните, седеше Хуго Волф, близък приятел на Роза Майредер.
Човек го чуваше в душата си, въпреки че той говореше толкова малко. Защото това, което ставаше в живота му, се предаваше по един тайнствен начин на тези, които общуваха с него. Бях привързан с най-сърдечна обич към Карл Майредер, съпруг на г-жа Роза, който беше изключително фин мъж и като личност, и като човек на изкуството, а също и към брат му Юлиус Майредер, ентусиаст в отношението си към изкуството. Мари Ланг, нейният кръг и Фридрих Екщайн, който тогава се беше посветил изцяло на теософското духовно течение и концепция за света, често бяха там. Това беше времето, по което „Философия на свободата“ придобиваше все по-определени форми в душата ми.
към текста >>
Бях привързан с най-сърдечна обич към Карл Майредер, съпруг на г-жа
Роза
, който беше изключително фин мъж и като личност, и като човек на изкуството, а също и към брат му Юлиус Майредер, ентусиаст в отношението си към изкуството.
Всичко това не отне нищо от сърдечния приятелски интерес, който развих у себе си към тази личност по времето, когато ѝ бях благодарен за най-ценните часове в моя живот, и който наистина не е намалял и до ден днешен. В дома на Роза Майредер многократно имах възможност да участвам в беседите, за които в него се събираха талантливи хора. Там тихо, видимо вглъбен повече в себе си, отколкото слушайки околните, седеше Хуго Волф, близък приятел на Роза Майредер. Човек го чуваше в душата си, въпреки че той говореше толкова малко. Защото това, което ставаше в живота му, се предаваше по един тайнствен начин на тези, които общуваха с него.
Бях привързан с най-сърдечна обич към Карл Майредер, съпруг на г-жа Роза, който беше изключително фин мъж и като личност, и като човек на изкуството, а също и към брат му Юлиус Майредер, ентусиаст в отношението си към изкуството.
Мари Ланг, нейният кръг и Фридрих Екщайн, който тогава се беше посветил изцяло на теософското духовно течение и концепция за света, често бяха там. Това беше времето, по което „Философия на свободата“ придобиваше все по-определени форми в душата ми. Роза Майредер е личността, с която говорех най-много за тези форми в периода на създаване на моята книга. Тя ме освободи от част от вътрешната самота, в която живеех. Стремеше се към виждане на непосредствената човешка личност, а аз – към откровението на света, към което тази личност може да се стреми чрез посредничеството на разкриващото се пред духовния взор.
към текста >>
Роза
Майредер е личността, с която говорех най-много за тези форми в периода на създаване на моята книга.
Човек го чуваше в душата си, въпреки че той говореше толкова малко. Защото това, което ставаше в живота му, се предаваше по един тайнствен начин на тези, които общуваха с него. Бях привързан с най-сърдечна обич към Карл Майредер, съпруг на г-жа Роза, който беше изключително фин мъж и като личност, и като човек на изкуството, а също и към брат му Юлиус Майредер, ентусиаст в отношението си към изкуството. Мари Ланг, нейният кръг и Фридрих Екщайн, който тогава се беше посветил изцяло на теософското духовно течение и концепция за света, често бяха там. Това беше времето, по което „Философия на свободата“ придобиваше все по-определени форми в душата ми.
Роза Майредер е личността, с която говорех най-много за тези форми в периода на създаване на моята книга.
Тя ме освободи от част от вътрешната самота, в която живеех. Стремеше се към виждане на непосредствената човешка личност, а аз – към откровението на света, към което тази личност може да се стреми чрез посредничеството на разкриващото се пред духовния взор. Между двете съществуваха много мостове. Често в по-нататъшния си живот в благодарната ми памет пред духа ми се появяваше една или друга картина от тези преживявания, както например споменът за нашата разходка през величествените алпийски гори, по време на която Роза Майредер и аз говорехме за истинския смисъл на човешката свобода.
към текста >>
Често в по-нататъшния си живот в благодарната ми памет пред духа ми се появяваше една или друга картина от тези преживявания, както например споменът за нашата разходка през величествените алпийски гори, по време на която
Роза
Майредер и аз говорехме за истинския смисъл на човешката свобода.
Това беше времето, по което „Философия на свободата“ придобиваше все по-определени форми в душата ми. Роза Майредер е личността, с която говорех най-много за тези форми в периода на създаване на моята книга. Тя ме освободи от част от вътрешната самота, в която живеех. Стремеше се към виждане на непосредствената човешка личност, а аз – към откровението на света, към което тази личност може да се стреми чрез посредничеството на разкриващото се пред духовния взор. Между двете съществуваха много мостове.
Често в по-нататъшния си живот в благодарната ми памет пред духа ми се появяваше една или друга картина от тези преживявания, както например споменът за нашата разходка през величествените алпийски гори, по време на която Роза Майредер и аз говорехме за истинския смисъл на човешката свобода.
към текста >>
27.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
Бих искал тук да посоча това, което написах като увод към подготвеното от мен издание на „Афоризми в п
роза
“ от Гьоте, за да го сравня с формулировката на съдържанието на „Гьотевият светоглед“.
Но тъй като появата на цветовете не е угасване и изчезване на битието на растението, а трансформиране на самото това битие, така и светът на идеите в човека, отнасящ се до сетивния свят, представлява трансформация на сетивното битие, а не мистично и тъмно влияние на нещо неопределено в душевния свят на човека. Подобно на това колко ясно проявени са физическите неща и процеси на светлината на слънцето, също толкова духовно ясно трябва да се прояви живеещото като познание в човешката душа. Тогава всичко това беше напълно определено душевно преживяване за мен. Но да се изразят подобни преживявания беше изключително трудно. В последния ваймарски период от моя живот се появиха книгата ми „Гьотевият светоглед“ и уводът към последния том, който написах за изданието в „Немска национална литература“ на Кюршнер.
Бих искал тук да посоча това, което написах като увод към подготвеното от мен издание на „Афоризми в проза“ от Гьоте, за да го сравня с формулировката на съдържанието на „Гьотевият светоглед“.
Ако човек разглежда нещата само на повърхността, той може да намери противоречия между някои неща в тези мои съчинения, появили се почти по едно и също време. Но ако се погледне живеещото под повърхността, което над повърхността може да се изрази с помощта само на такива формулировки като прозрение в житейските, душевните и духовните дълбини, човек няма да открие противоречия, а точно в тогавашните ми работи ще види борба за изразяване. Борба да се внесе в светогледни понятия това, което описах тук като преживяване на познанието, на отношението на човека към света, на възникването и решаването на загадките в рамките на истинската действителност. Когато след около три и половина години написах книгата „Възгледи за света и живота през деветнадесети век“, бях доста напреднал по отношение на много неща и представеното тук преживяване на познанието даде плод за описанието на отделните светогледи, появили се в историята. Който иска да отхвърли тези трудове, по причина че в тях е показана борбата на познаващия душевен живот – а това в светлината на гореизложеното означава, че в тях животът на света продължава да се развива в своята борба на арената на човешката душа, – по мое мнение няма да съумее да се потопи с познаващата си душа в истинската действителност.
към текста >>
Това, което се преживява по този начин в „Аз-а“, се открива непосредствено така, както
роза
та разкрива своя червен цвят в непосредственото възприятие.
Ако с душата си се вживея в представи, образувани в сетивния свят, непосредственият опит ми позволява да говоря за реалността на преживяното само дотогава, докато наблюдавам сетивно някой предмет или процес. Моето сетиво ме уверява в истинността на наблюдаваното, докато наблюдавам. Не беше така, ако се свържех със същества или процеси от духовния свят чрез идеално-духовно познание. Тук във всяко отделно съзерцание настъпва непосредствено преживяване, че възприемаемото съществува, независимо от продължителността на неговото съзерцание. Ако се преживява например „Аз-а“ на човека като негова изконна вътрешна същност, в съзерцаващото преживяване той знае, че този „Аз“ е съществувал преди живота във физическото тяло и ще съществува и след него.
Това, което се преживява по този начин в „Аз-а“, се открива непосредствено така, както розата разкрива своя червен цвят в непосредственото възприятие.
В такава медитация, провеждана от вътрешна духовна жизнена потребност, се развива все повече съзнанието за „вътрешния духовен човек“, който може да живее, да възприема и да се движи в духовното, съвършено свободен от физическия си организъм. Този самостоятелен в себе си духовен човек встъпи в сферата на моите преживявания под влияние на медитацията. Благодарение на това преживяването на духовното претърпя съществено задълбочаване. За факта, че сетивното познание възниква посредством организма може да даде достатъчно свидетелства възможното за това познание самонаблюдение. Но и идеално-духовното познание е все още зависимо от организма.
към текста >>
28.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Така например растението Hemerocallie fulva, червеният крин, цъфти само около пет часа, Nimpaea alba, водната
роза
, само към седем часа.
Направлението на стъблото, чрез което растенията се показват като принадлежащи на земното себесъзнание, е едното; другото направление е това, чрез което растенията изразяват отдадеността на Земята на действието на слънчевите същества. Ако искаме сега да отидем още по-далече, би трябвало, ако досегашните обяснения са правилни, да намерим, че чрез това отдаване на Земята на Слънцето растенията изразяват по някакъв начин, как чрез това, което произвежда, Земята действително живее във великия Макрокосмос. Би трябвало така да се каже да видим нещо в растенията, което би ни показало, че всъщност в растителния свят действува така, което навън се произвежда именно от слънчевите същества. Още Лине бе обърнал вниманието на това, че при определени растения цъфтенето става към пет часа сутринта и в никое друго време. Това значи: Земята е отдадена на Слънцето и това се изразява чрез факта, че при определени растения цъфтежът е възможен само в напълно определени часове на деня.
Така например растението Hemerocallie fulva, червеният крин, цъфти само около пет часа, Nimpaea alba, водната роза, само към седем часа.
Calendula, невенът само към девет часа. В това ние виждаме чудесно изразено отношението на Земята към Слънцето, което още Лине нарече "слънчев часовник". Даже и заспиването, затварянето на цветните листенца е ограничено само в определени часове на деня. В живота на растенията се крие една чудесна закономерност и правилност. Всичко това ни показва, как Земята подобно на човека през време на сън е отдадена на великия свят и живее с този свят.
към текста >>
29.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Аз мога да сравня в известно отношение тази кръв с това, което в червената
роза
е растителният сок, хлорофилът, и мога да кажа: Когато човекът е станал така силен в себе си, че червената кръв не е вече израз на това, което го снижава под самия него, а го издига над самия него, когато тя става израз на едно също така девствено същество както превърналият се в червено растителен сок на
роза
та, или с други думи: Когато червеният цвят на
роза
та изразява чистата вътрешност, пречистеното същество на човека в неговата кръв, тогава аз имам пред себе си идеалът на това, което човекът може да постигне чрез побеждаване на външната природа, която ми се представя под символа на черния кръст, на овъгленото дърво.
Защото когато разглеждам растението, аз трябва да си кажа: В него аз имам пред себе си едно материално същество, което не е проникнато от страсти, инстинкти, нагони, които да го снижат от неговата висота, където то би трябвало иначе да стои. Растението има своите вродени закони, то следва тези закони от листа през цвета и чак до плода нагоре; Така то стои пред мене без нагони, девствено. Наред с него живее човекът, който несъмнено по своето естество е едно по-висше същество, но проникнато от нагони, инстинкти, страсти, чрез които може да се отклони от своята строга закономерност и да сгреши. Той трябва първо да преодолее, да победи нещо в себе си, ако иска да следва своите собствени закони, както растението следва вродените му закони. Сега човекът може да си каже: Изразът за нагоните, инстинктите, страстите в мене е червената кръв.
Аз мога да сравня в известно отношение тази кръв с това, което в червената роза е растителният сок, хлорофилът, и мога да кажа: Когато човекът е станал така силен в себе си, че червената кръв не е вече израз на това, което го снижава под самия него, а го издига над самия него, когато тя става израз на едно също така девствено същество както превърналият се в червено растителен сок на розата, или с други думи: Когато червеният цвят на розата изразява чистата вътрешност, пречистеното същество на човека в неговата кръв, тогава аз имам пред себе си идеалът на това, което човекът може да постигне чрез побеждаване на външната природа, която ми се представя под символа на черния кръст, на овъгленото дърво.
И червеният цвят на розата символизира по-висшия живот, който се пробужда, когато червената кръв се превръща в един девствен израз на издигналата се над себе си инстинктивна природа на човека. Когато човек не оставя току-що описаното да бъде само една отвлечена представа, то се превръща в една живо чувствувана идея на развитието. Тогава в нас оживяват цял един свят от чувства и усещания; ние долавяме в нас едно развитие от едно несъвършено към едно по-съвършено състояние. Под развитие ние долавяме нещо съвършено различно от онова отвлечено нещо, което външната наука ни дава в смисъла на един повърхностен дарвинизъм. Тук развитието се превръща в нещо, което се врязва дълбоко в нашето сърце, което ни пропива с топлина, с душевна топлина, то се превръща в нас в една сила, която ни носи и поддържа.
към текста >>
И червеният цвят на
роза
та символизира по-висшия живот, който се пробужда, когато червената кръв се превръща в един девствен израз на издигналата се над себе си инстинктивна природа на човека.
Растението има своите вродени закони, то следва тези закони от листа през цвета и чак до плода нагоре; Така то стои пред мене без нагони, девствено. Наред с него живее човекът, който несъмнено по своето естество е едно по-висше същество, но проникнато от нагони, инстинкти, страсти, чрез които може да се отклони от своята строга закономерност и да сгреши. Той трябва първо да преодолее, да победи нещо в себе си, ако иска да следва своите собствени закони, както растението следва вродените му закони. Сега човекът може да си каже: Изразът за нагоните, инстинктите, страстите в мене е червената кръв. Аз мога да сравня в известно отношение тази кръв с това, което в червената роза е растителният сок, хлорофилът, и мога да кажа: Когато човекът е станал така силен в себе си, че червената кръв не е вече израз на това, което го снижава под самия него, а го издига над самия него, когато тя става израз на едно също така девствено същество както превърналият се в червено растителен сок на розата, или с други думи: Когато червеният цвят на розата изразява чистата вътрешност, пречистеното същество на човека в неговата кръв, тогава аз имам пред себе си идеалът на това, което човекът може да постигне чрез побеждаване на външната природа, която ми се представя под символа на черния кръст, на овъгленото дърво.
И червеният цвят на розата символизира по-висшия живот, който се пробужда, когато червената кръв се превръща в един девствен израз на издигналата се над себе си инстинктивна природа на човека.
Когато човек не оставя току-що описаното да бъде само една отвлечена представа, то се превръща в една живо чувствувана идея на развитието. Тогава в нас оживяват цял един свят от чувства и усещания; ние долавяме в нас едно развитие от едно несъвършено към едно по-съвършено състояние. Под развитие ние долавяме нещо съвършено различно от онова отвлечено нещо, което външната наука ни дава в смисъла на един повърхностен дарвинизъм. Тук развитието се превръща в нещо, което се врязва дълбоко в нашето сърце, което ни пропива с топлина, с душевна топлина, то се превръща в нас в една сила, която ни носи и поддържа. Само чрез такива вътрешни изживявания душата може да развие мощни сили, така че тя може да се озари със съзнание в своето най-вътрешно същество в онова същество, което иначе е лишено от съзнание.
към текста >>
Но само онези представи имат стойност, които са изображение на една външна представа, а представата за кръста с
роза
та няма никакъв насрещен външен образ!
Тогава в нас оживяват цял един свят от чувства и усещания; ние долавяме в нас едно развитие от едно несъвършено към едно по-съвършено състояние. Под развитие ние долавяме нещо съвършено различно от онова отвлечено нещо, което външната наука ни дава в смисъла на един повърхностен дарвинизъм. Тук развитието се превръща в нещо, което се врязва дълбоко в нашето сърце, което ни пропива с топлина, с душевна топлина, то се превръща в нас в една сила, която ни носи и поддържа. Само чрез такива вътрешни изживявания душата може да развие мощни сили, така че тя може да се озари със съзнание в своето най-вътрешно същество в онова същество, което иначе е лишено от съзнание. Естествено, много лесно може да се каже: Но вие препоръчвате представянето на нещо напълно въобразимо, на нещо напълно измислено.
Но само онези представи имат стойност, които са изображение на една външна представа, а представата за кръста с розата няма никакъв насрещен външен образ!
Но важното не е, представата, чрез която обучаваме нашата душа, да бъде изображение на една външна действителност, а това, тя да събужда сили в нашата душа, да извлича тези сили от душата, които иначе са скрити и дремещи в нея. Когато човешката душа се отдаде на едно такова символично мислене, когато един вид за нея всичко, което важи като действителност, става повод за образи, които не са извлечени произволно от фантазията, а са свързани с действителността, както в нашия пример кръстът с розата, тогава казваме: Човекът се стреми да се издигне до първата степен на познанието на духовния свят. Това е степента наречена имагинативно познание. То ни извежда нагоре над това, което се занимава непосредствено с физическия свят. Така човекът, който иска да се издигне в духовния свят, работи в своята душа с напълно определени представи, като оставя външната действителност да му действува по един съвсем определен начин.
към текста >>
Когато човешката душа се отдаде на едно такова символично мислене, когато един вид за нея всичко, което важи като действителност, става повод за образи, които не са извлечени произволно от фантазията, а са свързани с действителността, както в нашия пример кръстът с
роза
та, тогава казваме: Човекът се стреми да се издигне до първата степен на познанието на духовния свят.
Тук развитието се превръща в нещо, което се врязва дълбоко в нашето сърце, което ни пропива с топлина, с душевна топлина, то се превръща в нас в една сила, която ни носи и поддържа. Само чрез такива вътрешни изживявания душата може да развие мощни сили, така че тя може да се озари със съзнание в своето най-вътрешно същество в онова същество, което иначе е лишено от съзнание. Естествено, много лесно може да се каже: Но вие препоръчвате представянето на нещо напълно въобразимо, на нещо напълно измислено. Но само онези представи имат стойност, които са изображение на една външна представа, а представата за кръста с розата няма никакъв насрещен външен образ! Но важното не е, представата, чрез която обучаваме нашата душа, да бъде изображение на една външна действителност, а това, тя да събужда сили в нашата душа, да извлича тези сили от душата, които иначе са скрити и дремещи в нея.
Когато човешката душа се отдаде на едно такова символично мислене, когато един вид за нея всичко, което важи като действителност, става повод за образи, които не са извлечени произволно от фантазията, а са свързани с действителността, както в нашия пример кръстът с розата, тогава казваме: Човекът се стреми да се издигне до първата степен на познанието на духовния свят.
Това е степента наречена имагинативно познание. То ни извежда нагоре над това, което се занимава непосредствено с физическия свят. Така човекът, който иска да се издигне в духовния свят, работи в своята душа с напълно определени представи, като оставя външната действителност да му действува по един съвсем определен начин. Когато е работил известно време по този начин, работата стои така, че обикновеният учен може да му каже: Това има за тебе само една субективна, една индивидуална стойност. Обаче обикновеният учен не знае, че благодарение на едно такова строго закономерно обучение душата стига до една степен на развитието, при която за нея престава напълно възможността да говори за субективни чувства и усещания, когато тя стига до там, където може да си каже: Сега в мене възникват представи, които застават срещу мене така, както иначе застават дърветата и скалите, реките и планините, растенията и животните на външния свят, но тези представи са така действителни, както иначе са действителни само външните физически неща, и към тях моята субективност не може да прибави нищо, нито да им отнеме нещо.
към текста >>
30.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Християнството на разпънатия Исус Христос и бъдещето християнство на Кръста на
роза
та.
Мистерията на розенкройцерите. Митът за Каин и Авел и за Хирам и Сломон /Легендата за храма/, даден от Християн Розенкройц на Розенкройцерското братство в ХV столетие. Легендата като символично представяне на съдбата на 3-та, 4-та и 5-та култури на петата коренна раса във връзка с развитието на християнството. Християнският принцип за равенството на човека пред погледа на Бога и неговото приложение в светски смисъл по време на Френската революция. Граф Сен Жермен и Френската революция.
Християнството на разпънатия Исус Христос и бъдещето християнство на Кръста на розата.
Тайната на Бронзовото море и Златният триъгълник. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството. Духовното течение манихейство. Животът на неговия основател Мани.
към текста >>
31.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Теософското движение израстна от това течение; то произтича от новорастящия филиз на
роза
та, който трябва напълно да израсне в бъдеще.
И така ние имаме два съвременни потока. Единият въведе старинното в настоящето и иска да спре прогреса с всички сили. Другият заобиколи с рози стария кръст, присади нов израстък – кръстът, заобиколен с рози. Тези две течения вървят паралелно едно до друго, единият орден, имащ кръст без рози, а другият, който почита розите на един нов кръст, новото, което трябва да дойде. Те са розенкройцерите.
Теософското движение израстна от това течение; то произтича от новорастящия филиз на розата, който трябва напълно да израсне в бъдеще.
Ние видяхме, как започна тази борба, до която жените не бяха допуснати. Нашата задача е да спуснем мост над пропастта между свободните масони и розенкройцерите. Работата е трудна, ала тя трябва да бъде извършена. Тя води до познанието за висшия надсексуален човек. Трудно е да се достигне това, ала е възможно и това ще успее, ще стане реалност.
към текста >>
32.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Пентаграмът е знак за петчленния човек, освен това е знак на мълчанието, но също знак, който лежи в основата на груповата душа на
роза
та.
Те са съответни образи на астрални процеси. Символичният език, който се изучава като окултен шрифт, не е нищо друго освен описание на законите на висшите светове. Така пентаграмът е знак, който изразява различни неща. Както буквата А се употребява в различни думи, така също и знаците на окултния шрифт могат да имат различни значения. Пентаграмът, хексаграмът, ъгълът и други фигури се комбинират в окултен шрифт, който е пътеводител във висшите светове.
Пентаграмът е знак за петчленния човек, освен това е знак на мълчанието, но също знак, който лежи в основата на груповата душа на розата.
Ако свържете цветните листа на розата като картина, получавате пентаграм. Както буквата Б изказва нещо различно в думите борба и бинт, така знаците в окултния шрифт имат различни значения. Те се изучават как да се подреждат правилно. Това са пътеводителите на астралния план. Също както човекът на физическия план, който не познава буквите, се отнася към друг, който може да чете, така някой, който вижда знаците само като такива, се отнася към някой, който е изучил окултния шрифт.
към текста >>
Ако свържете цветните листа на
роза
та като картина, получавате пентаграм.
Символичният език, който се изучава като окултен шрифт, не е нищо друго освен описание на законите на висшите светове. Така пентаграмът е знак, който изразява различни неща. Както буквата А се употребява в различни думи, така също и знаците на окултния шрифт могат да имат различни значения. Пентаграмът, хексаграмът, ъгълът и други фигури се комбинират в окултен шрифт, който е пътеводител във висшите светове. Пентаграмът е знак за петчленния човек, освен това е знак на мълчанието, но също знак, който лежи в основата на груповата душа на розата.
Ако свържете цветните листа на розата като картина, получавате пентаграм.
Както буквата Б изказва нещо различно в думите борба и бинт, така знаците в окултния шрифт имат различни значения. Те се изучават как да се подреждат правилно. Това са пътеводителите на астралния план. Също както човекът на физическия план, който не познава буквите, се отнася към друг, който може да чете, така някой, който вижда знаците само като такива, се отнася към някой, който е изучил окултния шрифт. Писмените знаци на физическото поле са много по-произволни, но първоначално те са били копия на астралния символен език.
към текста >>
Зад червения или синия цвят стои една същност, зад всяка
роза
, зад всяко животно стои родовата или груповата душа.
Те са първите проявления от встъпването му във висшите светове. Постепенно той провежда изживяванията си в обикновеното съзнание. В цялото си обкръжение, също и тук, в залата, между столовете или вън в коридора и гората той вижда астралните същества. По време на имагинативното познание човекът постига три степени. На първата степен опознава съществата, стоящи зад физическите сетивни възприятия.
Зад червения или синия цвят стои една същност, зад всяка роза, зад всяко животно стои родовата или груповата душа.
Той става ясновиждащ. Ако почака още известно време и спокойно упражнява своите имагинации, задълбочи се също и в окултния шрифт, става ясночуващ. Третото е, когато опознае всички неща, които среща в астралния свят, които свалят човека надолу и го изкушават да върши злини, които всъщност са определени да го водят нагоре. Той опознава камалока. Чрез това, което представлява четвъртата, петата и шестата част на розенкройцерското обучение – жизненият ритъм, отношението на микрокосмоса към макрокосмоса, контемплацията с макрокосмоса, – човекът постига още три степени.
към текста >>
33.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Също така не би видял червения цвят на
роза
та, а червена аура около
роза
та, червения цвят, свободно носещ се около нея.
Когато е наблюдавал някое природно същество, например растение, той е можел да възприеме съвсем определено чувство в себе си. За него всяко растение е имало определена чувствена оценка. Докато днешният човек минава в известен смисъл безразличен покрай растенията, в атлантеца са се издигали живи усещания и чувства. Да, ако се върнем достатъчно далеч назад, до времето на първите атлантци, бихме открили, че те още са нямали такива живи цветови представи, както днешният човек. Ако такъв атлантец би видял теменужка, нямаше да вижда как тя стои тук, а като че ли тук се издига мъгляво облаче.
Също така не би видял червения цвят на розата, а червена аура около розата, червения цвят, свободно носещ се около нея.
Когато видите някакъв кристал, ако е рубин, го виждате оцветен в червено. Първите атлантци не са виждали цвета в самия кристал. Той би им изглеждал като обграден от цветен лъчев венец, а рубинът би им изглеждал като един вид отрязък в този венец от багри. Приближавайки се до тези времена, идвате до прадревно минало, когато човекът изобщо не е виждал очертанията на друг човек, растение или животно. Когато се е доближавал до друг човек, който е бил приятелски настроен към него, той много повече е възприемал кафеникаво-червен цвят.
към текста >>
34.
Елементарното царство, неговите видове и действия
GA_98 Природни и духовни същества
Това още е възможно във физическо-сетивния свят, тук нещата стоят едно до друго и са хубавичко разграничени едно от друго – книга, тебешир,
роза
, – тук можем да останем при това да означим отделния предмет с понятие.
Тук, пред сетивата, имаме четирите царства, простиращи се на физическото поле – минералното, растителното, животинското и човешкото царство. Всеки знае, че е така. Нека да си изясним какво точно се означава като четирите царства, защото точният смисъл на понятията едва ли е ясен за всеки. Затова и не е така лесно да се стигне до разбирането на първото, второто и третото елементарно царство. Точно когато говорим за такива трудни неща, трябва още отначалото да знаем, че няма да стигнем до истинската цел, ако вярваме, че едно понятие, което веднъж е установено и ограничено, може да си остане в това ограничение.
Това още е възможно във физическо-сетивния свят, тук нещата стоят едно до друго и са хубавичко разграничени едно от друго – книга, тебешир, роза, – тук можем да останем при това да означим отделния предмет с понятие.
Когато вече сме дали име на някой предмет, можем да считаме, че имаме нещо определено, обградено с определени граници. Отидем ли обаче на астралния план, който директно граничи с нашия свят, прониква го като най-близкия свят, не е повече така. Там е светът на вечното движение. Разгледате ли астралното тяло на човека, това, което облъхва човека като аура и е израз на пориви, страсти и т.н., ще видите, че в това астрално човешко тяло непрекъснато нахлуват и се оттеглят багри и форми, които се променят във всеки миг – проблясват нови багри, други изчезват. При човека е така.
към текста >>
35.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Със сигурност около човека можеха да се намират предмети подобни на тази
роза
.
Днес някои хора се подвеждат когато на растението например се приписва любовен живот. От такива неща стават най-добрите сензации, и когато нещата въобще не се наричат "наука" те включват всичко, за което обществото няма добро мнение. Като трето състояние на съзнанието имаме едно картинно съзнание, което присъства под формата на смътни образи по време на съня, и което беше по-застъпено у хората в началото на земното съществуване. Когато човекът встъпи в съществуването си като земен жител, той още нямаше очи, с които да вижда, не можеше да се ползва с уши като днешните за да възприема сетивно външния свят, въпреки че всичко съществуваше в зародиш. Тогавашният човек не възприемаше физически форми и цветове като тези, които ние възприемаме със сетивата си, съзнанието му беше картинно съзнание, което приемаше преди всичко духовни състояния.
Със сигурност около човека можеха да се намират предмети подобни на тази роза.
Когато той се приближаваше до тях, той не възприемаше по този начин червения цвят, формите, зелените листа. Но когато приближаваше едно такова растение в него се надигаше една картина, която най-напред му представяше на мястото, където сега е зелено, един червен образ, а тук, където сега е червеното му се явя ваше един зеленикаво-син образ. Всичко това му се показваше в цветове, които не се срещат така във физическия свят, а само подчертават, че става дума за образ, който е душевно-духовно симпатичен на човека. Ако например човекът се приближеше до едно благо настроено към него същество от животинския свят, то пред него изникваха определени цветове, изразяващи симпатията, която животното изпитва към него. Ако се приближеше до животно, което иска да го изяде, то това се изразяваше в друг цветен образ.
към текста >>
36.
10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако например създавате мисълта за
роза
та, то тя се появява едва в момента, когато вие встъпите в отношение с
роза
та.
Ако желаем да виждаме цялото, трябва да се прибави и нещо трето, което се намира зад тези две. Какво е това трето неща? Представете си, че стоите пред едно проявление на външния свят и разсъждавате върху него. вие сте там, външният свят е там, а във вас са вашите мисли. Преди тези мисли не бяха там.
Ако например създавате мисълта за розата, то тя се появява едва в момента, когато вие встъпите в отношение с розата.
Вие бяхте там, розата беше там. А когато в мислите ви изниква образът на розата, то не се ражда нещо съвършено ново, не съществувало преди. Такъв е случаят и в останалите области на живота. Представете си творящия Микеланджело. Той почти никога не е работил по модел.
към текста >>
Вие бяхте там,
роза
та беше там.
Какво е това трето неща? Представете си, че стоите пред едно проявление на външния свят и разсъждавате върху него. вие сте там, външният свят е там, а във вас са вашите мисли. Преди тези мисли не бяха там. Ако например създавате мисълта за розата, то тя се появява едва в момента, когато вие встъпите в отношение с розата.
Вие бяхте там, розата беше там.
А когато в мислите ви изниква образът на розата, то не се ражда нещо съвършено ново, не съществувало преди. Такъв е случаят и в останалите области на живота. Представете си творящия Микеланджело. Той почти никога не е работил по модел. Нека обаче си представим, че той е подредил една група модели.
към текста >>
А когато в мислите ви изниква образът на
роза
та, то не се ражда нещо съвършено ново, не съществувало преди.
Представете си, че стоите пред едно проявление на външния свят и разсъждавате върху него. вие сте там, външният свят е там, а във вас са вашите мисли. Преди тези мисли не бяха там. Ако например създавате мисълта за розата, то тя се появява едва в момента, когато вие встъпите в отношение с розата. Вие бяхте там, розата беше там.
А когато в мислите ви изниква образът на розата, то не се ражда нещо съвършено ново, не съществувало преди.
Такъв е случаят и в останалите области на живота. Представете си творящия Микеланджело. Той почти никога не е работил по модел. Нека обаче си представим, че той е подредил една група модели. Микеланджело беше там, моделите бяха там.
към текста >>
37.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Това е вложено в
роза
та.
Помислете за образа на кръста. В него вие също имате нещо, което сочи към бъдещето на човека. Къде се намира бъдещето на човека? Той трябва повторно да се сдобие с природата на растението, но свързана с по-високото ниво на съзнанието, което днешният човек вече е извоювал. Червените рози на Розенкройц обозначават това, което беше извоювано посредством червената кръв, но също и растителната природа, която човекът притежаваше, и отново трябва да притежава.
Това е вложено в розата.
Тя е растителна по природа, но притежава и червения цвят на кръвта. В зелените листа действува етерното тяло, в червената корона, където е завършека, действува астралното тяло. Короната на розата дължи червения си цвят на интензивните влияния на астралното тяло на земята. Астралното тяло на човека в бъдеще ще се освободи и ще въздействува съзнателно отвън на физическото тяло, така както сега астралното тяло на земята действува върху розата. Тогава това, което сега като растението роза се намира на едно по-ниско стъпало, ще се яви на едно по-високо стъпало като Роза-човек.
към текста >>
Короната на
роза
та дължи червения си цвят на интензивните влияния на астралното тяло на земята.
Той трябва повторно да се сдобие с природата на растението, но свързана с по-високото ниво на съзнанието, което днешният човек вече е извоювал. Червените рози на Розенкройц обозначават това, което беше извоювано посредством червената кръв, но също и растителната природа, която човекът притежаваше, и отново трябва да притежава. Това е вложено в розата. Тя е растителна по природа, но притежава и червения цвят на кръвта. В зелените листа действува етерното тяло, в червената корона, където е завършека, действува астралното тяло.
Короната на розата дължи червения си цвят на интензивните влияния на астралното тяло на земята.
Астралното тяло на човека в бъдеще ще се освободи и ще въздействува съзнателно отвън на физическото тяло, така както сега астралното тяло на земята действува върху розата. Тогава това, което сега като растението роза се намира на едно по-ниско стъпало, ще се яви на едно по-високо стъпало като Роза-човек. Така във венеца от рози, който обгръща черното дърво на кръста, ние действително имаме един знак за развитието на човека. В черното дърво ние виждаме отмиращото, то е образ на това, което ще отмре и в човека. А в червената роза съглеждаме това, което ще продължи развитието си до онзи потир, който растението подлага като чашка на слънцето, ще се насочи към духовните слънчеви лъчи.
към текста >>
Астралното тяло на човека в бъдеще ще се освободи и ще въздействува съзнателно отвън на физическото тяло, така както сега астралното тяло на земята действува върху
роза
та.
Червените рози на Розенкройц обозначават това, което беше извоювано посредством червената кръв, но също и растителната природа, която човекът притежаваше, и отново трябва да притежава. Това е вложено в розата. Тя е растителна по природа, но притежава и червения цвят на кръвта. В зелените листа действува етерното тяло, в червената корона, където е завършека, действува астралното тяло. Короната на розата дължи червения си цвят на интензивните влияния на астралното тяло на земята.
Астралното тяло на човека в бъдеще ще се освободи и ще въздействува съзнателно отвън на физическото тяло, така както сега астралното тяло на земята действува върху розата.
Тогава това, което сега като растението роза се намира на едно по-ниско стъпало, ще се яви на едно по-високо стъпало като Роза-човек. Така във венеца от рози, който обгръща черното дърво на кръста, ние действително имаме един знак за развитието на човека. В черното дърво ние виждаме отмиращото, то е образ на това, което ще отмре и в човека. А в червената роза съглеждаме това, което ще продължи развитието си до онзи потир, който растението подлага като чашка на слънцето, ще се насочи към духовните слънчеви лъчи. А Розенкройц, където червените рози обгръщат черния кръст, ни представя този процес в образ.
към текста >>
Тогава това, което сега като растението
роза
се намира на едно по-ниско стъпало, ще се яви на едно по-високо стъпало като
Роза
-човек.
Това е вложено в розата. Тя е растителна по природа, но притежава и червения цвят на кръвта. В зелените листа действува етерното тяло, в червената корона, където е завършека, действува астралното тяло. Короната на розата дължи червения си цвят на интензивните влияния на астралното тяло на земята. Астралното тяло на човека в бъдеще ще се освободи и ще въздействува съзнателно отвън на физическото тяло, така както сега астралното тяло на земята действува върху розата.
Тогава това, което сега като растението роза се намира на едно по-ниско стъпало, ще се яви на едно по-високо стъпало като Роза-човек.
Така във венеца от рози, който обгръща черното дърво на кръста, ние действително имаме един знак за развитието на човека. В черното дърво ние виждаме отмиращото, то е образ на това, което ще отмре и в човека. А в червената роза съглеждаме това, което ще продължи развитието си до онзи потир, който растението подлага като чашка на слънцето, ще се насочи към духовните слънчеви лъчи. А Розенкройц, където червените рози обгръщат черния кръст, ни представя този процес в образ. Същественото при символите е това, не просто да мислим за тях, а да ги чувстваме и усещаме.
към текста >>
А в червената
роза
съглеждаме това, което ще продължи развитието си до онзи потир, който растението подлага като чашка на слънцето, ще се насочи към духовните слънчеви лъчи.
Короната на розата дължи червения си цвят на интензивните влияния на астралното тяло на земята. Астралното тяло на човека в бъдеще ще се освободи и ще въздействува съзнателно отвън на физическото тяло, така както сега астралното тяло на земята действува върху розата. Тогава това, което сега като растението роза се намира на едно по-ниско стъпало, ще се яви на едно по-високо стъпало като Роза-човек. Така във венеца от рози, който обгръща черното дърво на кръста, ние действително имаме един знак за развитието на човека. В черното дърво ние виждаме отмиращото, то е образ на това, което ще отмре и в човека.
А в червената роза съглеждаме това, което ще продължи развитието си до онзи потир, който растението подлага като чашка на слънцето, ще се насочи към духовните слънчеви лъчи.
А Розенкройц, където червените рози обгръщат черния кръст, ни представя този процес в образ. Същественото при символите е това, не просто да мислим за тях, а да ги чувстваме и усещаме. Тъй като единствено когато почувстваме, че червената роза се обръща към нас с думите: това ще станете и вие един ден, това е изправено пред вас като цел на развитието на човечеството и когато при това сърцето ни се открие и чувствата ни се пречистят, в нас ще се отприщят силите, които ще ни отведат в един по-висш свят. По този начин символите са ваятели на душата ни. Те изпълват душата ни със сила и въздействие, те са най-великите и ефективни възпитатели на човешкия ни род.
към текста >>
Тъй като единствено когато почувстваме, че червената
роза
се обръща към нас с думите: това ще станете и вие един ден, това е изправено пред вас като цел на развитието на човечеството и когато при това сърцето ни се открие и чувствата ни се пречистят, в нас ще се отприщят силите, които ще ни отведат в един по-висш свят.
Така във венеца от рози, който обгръща черното дърво на кръста, ние действително имаме един знак за развитието на човека. В черното дърво ние виждаме отмиращото, то е образ на това, което ще отмре и в човека. А в червената роза съглеждаме това, което ще продължи развитието си до онзи потир, който растението подлага като чашка на слънцето, ще се насочи към духовните слънчеви лъчи. А Розенкройц, където червените рози обгръщат черния кръст, ни представя този процес в образ. Същественото при символите е това, не просто да мислим за тях, а да ги чувстваме и усещаме.
Тъй като единствено когато почувстваме, че червената роза се обръща към нас с думите: това ще станете и вие един ден, това е изправено пред вас като цел на развитието на човечеството и когато при това сърцето ни се открие и чувствата ни се пречистят, в нас ще се отприщят силите, които ще ни отведат в един по-висш свят.
По този начин символите са ваятели на душата ни. Те изпълват душата ни със сила и въздействие, те са най-великите и ефективни възпитатели на човешкия ни род. Така както тук изправяме пред душите си образи, имагинации, така в по-висшите области пред човека се изправят вътрешните сили на числата. Човекът трябва да се научи да усеща вътрешните съотношения на числата като духовна музика. Съотношенията между физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза могат да се опишат, когато се предприеме опита да се съставят образи на взаимоотношенията им.
към текста >>
38.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Също както на вас не ви е необходима религия, за да вярвате в
роза
та, лилията, скалите и дърветата, така за атланта не е било нужна религия, за да вярва в боговете, защото те били даденост за него.
Той вярвал не само в себе си и в трите царства на природата, но той също така е вярвал във висшето царство на духовните светове, тъй като е бил техен свидетел в това атлантско време. Нямало голяма разлика между неговото нощно и дневно съзнание. Те били още в равновесие, и човек би бил глупак, ако би отрекъл това, което действително било около него възприемаемо, защото той е виждал боговете. Религия, в нашия днешен смисъл тогава още не можела да съществува, защото тогава хората не са се нуждаели от религия. Съдържанието на религията било факт за човека от атлантската епоха.
Също както на вас не ви е необходима религия, за да вярвате в розата, лилията, скалите и дърветата, така за атланта не е било нужна религия, за да вярва в боговете, защото те били даденост за него.
Но тези факти все повече изчезвали. Все повече съдържанието на духовните светове ставало спомен, частично съхранен в традициите, с това, което е разказвало за древните времена; което са виждали предците, частично се е съхранило в саги и митове, и това, което отделни особено предположени ясно виждащи хора виждали сами. Но преди всичко съдържащото се в духовните светове се съхранило в това, което пазели свещениците. Всички свещеници от култа Хермес в Египет, свещениците от култа на Заратустра в Персия, мъдреците на халдеите, индийските последователи на светите Риши, всичко това не било нещо по-различно от изкуството, отново с посвещение да правят човек свидетел на онова, което прачовечеството е виждало по естествен начин в собственото си обкръжение. И според това, от какво е бил направен народа, от какви особени способности и усещания, според климата, в който той живеел, от това зависило, какво именно се съхранявало в мистериите, в религията на народа, преобразувано в образи.
към текста >>
39.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Ако бихте имали пред себе си една
роза
то през първите времена на древна Атлантида вие бихте видели, как там се явява една мъглява форма, в средата с един червен розов цвят.
Тогава той не виждаше около себе си един такъв физически свят като днешния. Всички днешни неща, които вие виждате с ясно очертани граници, тогавашните хора ги виждаха като заобиколени от един ореол, от една аура, с цветни окрайнини, с неясни очертания; те ги виждаха така, както днес вечерно време при силна мъгла ние не виждаме самите светлини, а като цветни окрайнини около уличните лампи. Така е било през древна Атлантида. Хората виждаха физическите предмети неясно, без разграничения и повърхности както днес, всичко беше обвито като в мъгливи цветове. Едвам постепенно се образува това, което е ясно очертана граница на външните предмети.
Ако бихте имали пред себе си една роза то през първите времена на древна Атлантида вие бихте видели, как там се явява една мъглява форма, в средата с един червен розов цвят.
Само постепенно с времето цветовете се явяват положени върху повърхността на предметите. Предметите добиват ясни разграничения едвам по-късно. Следователно вие виждате, че днес окръжаващият ни физически свят е съвършено различен от този на древната Атлантида. Затова и когато вечер човекът се е излъчвал от своето физическо тяло и е заспивал да речем -, положението е било съвършено различно. Всъщност това не е било никакво заспиване в днешния смисъл.
към текста >>
40.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Да вземем едно семе от
роза
, от една дива
роза
, едно добре запазено семе.
Когато отдалеч виждаме един рояк мушици, той ни изглежда като един облак, но в близост до него виждаме отделните животинки. Приблизително така ние бихме виждали тази Земна маса в пра-далечното минало, която тогава не беше „материална” в днешния смисъл на думата, а беше сгъстена само до етерно състояние. Следователно, тази Земна формация се състоеше от отделни етерни точки, обаче с тези етерни точки беше свързано нещо твърде особено. Ако предположим, че човешкото око би могло да различава тези етерни точки, то не би възприемало нещата така, както би ги виждал ясновидецът днес, а фактически той може това, насочвайки своя поглед назад в миналото. Нека да си послужим с едно сравнение.
Да вземем едно семе от роза, от една дива роза, едно добре запазено семе.
Какво вижда този, който го разглежда? Той вижда едно малко тяло, и ако не знае предварително какво следва, никога не би могъл да узнае как от това семе ще израстне една роза. От формата на семето не могат да се правят никакви по-нататъшни предвиждания. Обаче този, който има известни ясновидски дарби, ще може да изживее следното. Постепенно семето ще изчезне от зрителното му поле, обаче пред ясновиждащия му поглед ще се появи един образ, подобен на цвете, който духовно израства от семето.
към текста >>
Той вижда едно малко тяло, и ако не знае предварително какво следва, никога не би могъл да узнае как от това семе ще израстне една
роза
.
Следователно, тази Земна формация се състоеше от отделни етерни точки, обаче с тези етерни точки беше свързано нещо твърде особено. Ако предположим, че човешкото око би могло да различава тези етерни точки, то не би възприемало нещата така, както би ги виждал ясновидецът днес, а фактически той може това, насочвайки своя поглед назад в миналото. Нека да си послужим с едно сравнение. Да вземем едно семе от роза, от една дива роза, едно добре запазено семе. Какво вижда този, който го разглежда?
Той вижда едно малко тяло, и ако не знае предварително какво следва, никога не би могъл да узнае как от това семе ще израстне една роза.
От формата на семето не могат да се правят никакви по-нататъшни предвиждания. Обаче този, който има известни ясновидски дарби, ще може да изживее следното. Постепенно семето ще изчезне от зрителното му поле, обаче пред ясновиждащия му поглед ще се появи един образ, подобен на цвете, който духовно израства от семето. Обаче ние бихме се заблудили, ако повярваме, че този образ е напълно еднакъв с бъдещото растение. Образът съвсем не съвпада с растението.
към текста >>
41.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Онези, които се наричали Йоанови християни и имали като символ кръста с
роза
та, казвали: именно това, което се е новородило за човечеството и съставлява тайната на Висшия Аз на човечеството, то се е запазило.
Целта, която са преследвали Евангелистите, е била да покажат, че именно този Бог е бил в Исус от Назарет. Обаче онези, които имали задачата да продължат до наши дни правечната Мъдрост, искали да покажат, как висшият Аз на човеците, как божественият Дух на човечеството, който се бе родил в Исуса от Назарет чрез събитието от Палестина. Как този дух беше останал същият, и се е запазил у всички онези, които имали правилно разбиране за това събитие. Както у човека, който взехме за сравнение, се е родил висшия Аз в 40-та година, така и Евангелистите са описали Бога в човека до събитието в Палестина: как Бог е минал през процеса на ставането, как той се е родил отново и т.н. Обаче онези, които са предназначени да бъдат продължители на Евангелистите, трябвало да посочат, че това е било времето на новораждането на Висшия Аз, където имаме работа с духовната част, която сега озарява всичко.
Онези, които се наричали Йоанови християни и имали като символ кръста с розата, казвали: именно това, което се е новородило за човечеството и съставлява тайната на Висшия Аз на човечеството, то се е запазило.
То е било запазено от онова малко общество, което води своето начало от Розенкройцерството. Това продължение е означавало символично: светата чаша, от която е пил Христос Исус с учениците си, която се нарича "Свещеният Граал" и в която Йосиф от Ариматея бе събрал кръвта изтичаща от раните на Христа Исуса, е била донесена както се разказва от ангели в Европа. За нея е бил построен един храм и розенкройцерите са станали пазители на това, което е съдържала чашата: т.е. На това, което е съставлявало същността на новородения Бог. Тайната на новородения Бог е царувала в човечеството.
към текста >>
42.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
В замяна на това човекът е виждал много ясно това, което наричаме "духа на
роза
та", "душата на
роза
та".
Тази аура показваше присъствието на духовните същества, които живееха в нещата. Виждането на тези духовни същества е била повече или по-малко смътно, според различните моменти на денонощието; то е било особено ясно в момента, когато човекът е преминал от будното в сънното състояние. За да изясним с един пример, който ще ни накара да почувствуваме по-живо какво е било съзнанието на един атлантиец, ще кажем, че той не е виждал розите с ясните и точни очертания, които ние виждаме. Всичко е било смътно и се е губило в мъглата, заобиколено е било с оцветени ореоли. През деня предметите са били неясни; но те са ставали още понеясни и са изчезвали напълно през време на междинните състояния между будността и съня.
В замяна на това човекът е виждал много ясно това, което наричаме "духа на розата", "душата на розата".
Но развитието продължава и външните предмети стават все по-ясни и по-ясни, докато виждането на духовните същества, съответствуващи на тези предмети, ставаше все повече и повече неясно. В замяна на това човекът развиваше своето лично съзнание; той научаваше да се познава все по-добре. Ние вече видяхме, в кой момент на развитието се появява чувството за Аза. Етерното и физическото тяло съвпадат по форма и размери през последната трети на Атлантската епоха. Явно е, че ръководителите на човечеството са учели хората на съвършено различни неща отколкото днес.
към текста >>
43.
1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Възприемаме червеното на
роза
та; насладата от
роза
та е вътрешно изживяване; възприятието за червения цвят е външно изживяване.
Следователно можем да кажем: Частта от нашето същество състояща се от астрално тяло и Аз която поражда нашите вътрешни изживявания и която нощем е излята в Макрокосмоса, става забележима за нас в нормалния живот само чрез факта, че при събуждане ние слизаме в обвивките, останали лежащи в леглото. Онова, което лежи там, е отново двоично. Една част от него е онова, което изживяваме при събуждането като наш вътрешен живот. В Макрокосмоса по време на сън ние не можем да бъдем съзнателни за играта на нашите чувства, или накратко, за душевните си изживявания. Но когато при събуждане проникваме още веднъж в членовете на своето същество, останали лежащи в леглото, ние можем да преживеем не само своите вътрешни чувства, а също и външния свят на сетивните впечатления.
Възприемаме червеното на розата; насладата от розата е вътрешно изживяване; възприятието за червения цвят е външно изживяване.
Следователно лежащото там в леглото трябва да е двоично: една част трябва да отразява към нас онова, което изживяваме вътрешно, а другата част възприема един външен свят. Ако я имаше само едната, без другата, при събуждането щяхме да изживяваме или само вътрешния свят, или само външния свят. Пред нас щеше да бъде една панорама на външни впечатления и нямаше да чувстваме удоволствие или болка; или обратно, щяхме да чувстваме само удоволствие и болка и нямаше да имаме възприятие за нищо във външния свят. При събуждането ние се спускаме не в единство, а в двойственост. В съня една двоичност на съществото се е разляла в Макрокосмоса, и при събуждането ние се потапяме в Микрокосмоса, в друга двоичност.
към текста >>
44.
2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Например: Докато просто гледам тези цветя пред мен и моите чувства са изместени от чистата белота на
роза
та, аз съм отдаден на моята Сетивна душа.
В будния дневен живот има също и влияния, работещи върху Съзнателната душа. Каква е разликата между Сетивната душа, Интелектуалната или Разсъдъчна душа и Съзнателната душа? Сетивната душа действа, когато само се взираме в нещата от външния свят. Ако отклоним вниманието си за известно време от впечатленията на този външен свят и работим върху тях вътрешно, тогава ние сме отдадени на Разсъдъчната душа. А ако сега вземем онова, което е било изработено в мисълта, обърнем се отново към външния свят и се свържем с него преминавайки към дела, тогава ние сме отдадени на Съзнателната душа.
Например: Докато просто гледам тези цветя пред мен и моите чувства са изместени от чистата белота на розата, аз съм отдаден на моята Сетивна душа.
Ако обаче отклоня погледа си и вече не виждам цветята, а само мисля за тях, тогава съм отдаден на моята Интелектуална или Разсъдъчна душа. Аз работя мислено върху впечатленията, които съм получил. Ако сега си кажа, че понеже цветята са ми доставили удоволствие, аз ще зарадвам някой друг като му ги подаря, и след това ги откъсна за да му ги дам, аз извършвам действие; преминавам от областта на Разсъдъчната душа в тази на Съзнателната душа и се свързвам отново с външния свят. Тук е една трета сила, която действа в човека и му позволява не само да обработва мислено впечатленията на външния свят, а и да свърже себе си отново с този свят. Ще забележите, че отново има съответствие между дейността на Съзнателната душа в будно състояние и в съня.
към текста >>
45.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Той ще постигне това превъзходство, когато неговата висша природа е спечелила победа над нисшата, когато червената му кръв е станала така целомъдрена, както сокът на растението, когато той почервенява в
роза
та.
То няма импулси и желания, които да го принизяват. Ние можем добре да бъдем впечатлени от целомъдрието на растението за разлика от импулсите, желанията и страстите на човека. Със своята червена кръв човекът съществува като същество което, по отношение на своето съзнание, се е развило до по-висок етап от растението, но с цената на определена поквара. Всичко това щеше да бъде изяснено на кандидата за висше познание. Учителят щеше да му каже, че сега той трябва да постигне онова, което, на една по-ниска степен, му разкриваше растението; той трябва да придобие превъзходство над своите желания, импулси и т.н.
Той ще постигне това превъзходство, когато неговата висша природа е спечелила победа над нисшата, когато червената му кръв е станала така целомъдрена, както сокът на растението, когато той почервенява в розата.
И така червената роза може да бъде за нас символ на онова, което кръвта на човека ще стане, когато той подчини своята нисша природа. Ние виждаме розата като емблема, символ на изчистената кръв. И ако свържем венеца на розата с мъртвия, черен, дървен кръст, с онова, което растението оставя когато умира, тогава в Розовия Кръст ние имаме символ на победата в човека на висшата, пречистена природа над нисшата. В човека, за разлика от растението, трябва да бъде преодоляна нисшата природа. Червената роза може да бъде за нас символ на пречистената червена кръв.
към текста >>
И така червената
роза
може да бъде за нас символ на онова, което кръвта на човека ще стане, когато той подчини своята нисша природа.
Ние можем добре да бъдем впечатлени от целомъдрието на растението за разлика от импулсите, желанията и страстите на човека. Със своята червена кръв човекът съществува като същество което, по отношение на своето съзнание, се е развило до по-висок етап от растението, но с цената на определена поквара. Всичко това щеше да бъде изяснено на кандидата за висше познание. Учителят щеше да му каже, че сега той трябва да постигне онова, което, на една по-ниска степен, му разкриваше растението; той трябва да придобие превъзходство над своите желания, импулси и т.н. Той ще постигне това превъзходство, когато неговата висша природа е спечелила победа над нисшата, когато червената му кръв е станала така целомъдрена, както сокът на растението, когато той почервенява в розата.
И така червената роза може да бъде за нас символ на онова, което кръвта на човека ще стане, когато той подчини своята нисша природа.
Ние виждаме розата като емблема, символ на изчистената кръв. И ако свържем венеца на розата с мъртвия, черен, дървен кръст, с онова, което растението оставя когато умира, тогава в Розовия Кръст ние имаме символ на победата в човека на висшата, пречистена природа над нисшата. В човека, за разлика от растението, трябва да бъде преодоляна нисшата природа. Червената роза може да бъде за нас символ на пречистената червена кръв. Но останалото от растението не може да бъде емблема в този смисъл, защото там трябва да изобразим, че сокът и зеленината на растението са умиращи.
към текста >>
Ние виждаме
роза
та като емблема, символ на изчистената кръв.
Със своята червена кръв човекът съществува като същество което, по отношение на своето съзнание, се е развило до по-висок етап от растението, но с цената на определена поквара. Всичко това щеше да бъде изяснено на кандидата за висше познание. Учителят щеше да му каже, че сега той трябва да постигне онова, което, на една по-ниска степен, му разкриваше растението; той трябва да придобие превъзходство над своите желания, импулси и т.н. Той ще постигне това превъзходство, когато неговата висша природа е спечелила победа над нисшата, когато червената му кръв е станала така целомъдрена, както сокът на растението, когато той почервенява в розата. И така червената роза може да бъде за нас символ на онова, което кръвта на човека ще стане, когато той подчини своята нисша природа.
Ние виждаме розата като емблема, символ на изчистената кръв.
И ако свържем венеца на розата с мъртвия, черен, дървен кръст, с онова, което растението оставя когато умира, тогава в Розовия Кръст ние имаме символ на победата в човека на висшата, пречистена природа над нисшата. В човека, за разлика от растението, трябва да бъде преодоляна нисшата природа. Червената роза може да бъде за нас символ на пречистената червена кръв. Но останалото от растението не може да бъде емблема в този смисъл, защото там трябва да изобразим, че сокът и зеленината на растението са умиращи. В черния дървен кръст ние следователно имаме емблема на преодоляването на нисшата природа, а в розите емблема на развитието на висшата природа.
към текста >>
И ако свържем венеца на
роза
та с мъртвия, черен, дървен кръст, с онова, което растението оставя когато умира, тогава в Розовия Кръст ние имаме символ на победата в човека на висшата, пречистена природа над нисшата.
Всичко това щеше да бъде изяснено на кандидата за висше познание. Учителят щеше да му каже, че сега той трябва да постигне онова, което, на една по-ниска степен, му разкриваше растението; той трябва да придобие превъзходство над своите желания, импулси и т.н. Той ще постигне това превъзходство, когато неговата висша природа е спечелила победа над нисшата, когато червената му кръв е станала така целомъдрена, както сокът на растението, когато той почервенява в розата. И така червената роза може да бъде за нас символ на онова, което кръвта на човека ще стане, когато той подчини своята нисша природа. Ние виждаме розата като емблема, символ на изчистената кръв.
И ако свържем венеца на розата с мъртвия, черен, дървен кръст, с онова, което растението оставя когато умира, тогава в Розовия Кръст ние имаме символ на победата в човека на висшата, пречистена природа над нисшата.
В човека, за разлика от растението, трябва да бъде преодоляна нисшата природа. Червената роза може да бъде за нас символ на пречистената червена кръв. Но останалото от растението не може да бъде емблема в този смисъл, защото там трябва да изобразим, че сокът и зеленината на растението са умиращи. В черния дървен кръст ние следователно имаме емблема на преодоляването на нисшата природа, а в розите емблема на развитието на висшата природа. Розовият Кръст е емблема на човешкото развитие, каквото то напредва в света.
към текста >>
Червената
роза
може да бъде за нас символ на пречистената червена кръв.
Той ще постигне това превъзходство, когато неговата висша природа е спечелила победа над нисшата, когато червената му кръв е станала така целомъдрена, както сокът на растението, когато той почервенява в розата. И така червената роза може да бъде за нас символ на онова, което кръвта на човека ще стане, когато той подчини своята нисша природа. Ние виждаме розата като емблема, символ на изчистената кръв. И ако свържем венеца на розата с мъртвия, черен, дървен кръст, с онова, което растението оставя когато умира, тогава в Розовия Кръст ние имаме символ на победата в човека на висшата, пречистена природа над нисшата. В човека, за разлика от растението, трябва да бъде преодоляна нисшата природа.
Червената роза може да бъде за нас символ на пречистената червена кръв.
Но останалото от растението не може да бъде емблема в този смисъл, защото там трябва да изобразим, че сокът и зеленината на растението са умиращи. В черния дървен кръст ние следователно имаме емблема на преодоляването на нисшата природа, а в розите емблема на развитието на висшата природа. Розовият Кръст е емблема на човешкото развитие, каквото то напредва в света. Това не е абстрактна представа, а нещо, което може да се почувства и изживее като действително развитие. Душата може да се изпълва с топлина при картината на развитието, представена в символа на Розовия Кръст.
към текста >>
46.
9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
От момента, в който човек е развил мисленето на сърцето, той изживява нещо, което изглежда като видение; но онова, което той изживява, не е видение, а впечатление на душевно-духовна реалност, също както цветът на
роза
та е нейно външно проявление, изразът на материалната и природа.
Ето къде мисленето на сърцето се различава от субективния мистицизъм. Всеки може да изживее последния за себе си, но той не може да се съобщава на друг, нито засяга някой друг. Правилен и истински мистицизъм извира от способността да имаме имагинации, да получаваме впечатления от висшите светове и след това да съгласуваме тези впечатления посредством мисленето на сърцето, точно както нещата на физическия свят биват съгласувани от интелекта. С това е свързано нещо друго, а именно че истините, предадени от висшите светове, са свързани с нещо като кръвта на сърцето. Колкото и абстрактни да изглеждат, колкото и пълно да са прехвърлени в мисловни форми, те са свързани с кръвта на сърцето, защото са преки опитности на душата.
От момента, в който човек е развил мисленето на сърцето, той изживява нещо, което изглежда като видение; но онова, което той изживява, не е видение, а впечатление на душевно-духовна реалност, също както цветът на розата е нейно външно проявление, изразът на материалната и природа.
Ясновидецът отправя погледа си в имагинативния свят; там той има впечатлението, да кажем, за нещо синьо или лилаво, или чува звук или има усещане на топлина или студ. Чрез мисленето на сърцето той знае, че впечатлението не е било просто видение, измислица на ума, а че преминаващото синьо или лилаво е било израз на душевно-духовна реалност, също както червеното на розата е израз на материална реалност. Така ние проникваме в реалностите, в самите духовни Същества, и ние трябва да станем едно с тях. Ето защо всяко изследване в духовния свят е свързано в далеч по-висш смисъл и до далеч по-голяма степен, отколкото е случая с другите изживявания, с отказа от собствената личност. Ние ставаме все по-силно въвлечени в опитността; ние сме вътре в самите Същества и неща.
към текста >>
Чрез мисленето на сърцето той знае, че впечатлението не е било просто видение, измислица на ума, а че преминаващото синьо или лилаво е било израз на душевно-духовна реалност, също както червеното на
роза
та е израз на материална реалност.
Правилен и истински мистицизъм извира от способността да имаме имагинации, да получаваме впечатления от висшите светове и след това да съгласуваме тези впечатления посредством мисленето на сърцето, точно както нещата на физическия свят биват съгласувани от интелекта. С това е свързано нещо друго, а именно че истините, предадени от висшите светове, са свързани с нещо като кръвта на сърцето. Колкото и абстрактни да изглеждат, колкото и пълно да са прехвърлени в мисловни форми, те са свързани с кръвта на сърцето, защото са преки опитности на душата. От момента, в който човек е развил мисленето на сърцето, той изживява нещо, което изглежда като видение; но онова, което той изживява, не е видение, а впечатление на душевно-духовна реалност, също както цветът на розата е нейно външно проявление, изразът на материалната и природа. Ясновидецът отправя погледа си в имагинативния свят; там той има впечатлението, да кажем, за нещо синьо или лилаво, или чува звук или има усещане на топлина или студ.
Чрез мисленето на сърцето той знае, че впечатлението не е било просто видение, измислица на ума, а че преминаващото синьо или лилаво е било израз на душевно-духовна реалност, също както червеното на розата е израз на материална реалност.
Така ние проникваме в реалностите, в самите духовни Същества, и ние трябва да станем едно с тях. Ето защо всяко изследване в духовния свят е свързано в далеч по-висш смисъл и до далеч по-голяма степен, отколкото е случая с другите изживявания, с отказа от собствената личност. Ние ставаме все по-силно въвлечени в опитността; ние сме вътре в самите Същества и неща. Ние трябва да изживеем техните добри и лоши качества, също и техните красиви и грозни качества, какво е истинно в тях и какво е лъжливо. Ако сме наистина решени да изживяваме истината, ние не трябва само да възприемаме грешката, а да я изживяваме в имагинативния свят с болка.
към текста >>
47.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Там тези групови души на растенията не съществуват в отделни растителни индивиди, а за всеки вид, за вида на
роза
та, за вида на теменужките, за вида на дъба съществува една групова душа.
В определено време на старото Слънце всичко това съществуваше и физически, физически сгъстено до газообразна форма. Днес то въобще не може да съществува физически. Формата на действие, която тогава е съществувала и физически, за днешния човек съществува само тогава, когато ясновидската възприемателна способност се насочва в областта на свръхсетивния свят, там където се намират основните духовни същности на нашите физически растения, това, което ние в течение на годините познавахме като групови души на растенията. Ние знаем, че на основата на тази физическа растителност, която се представя на физическите сетива, стои нещо, което можем да наречем групови души. Днес те могат да бъдат намерени само чрез ясновидското съзнание в духовната област.
Там тези групови души на растенията не съществуват в отделни растителни индивиди, а за всеки вид, за вида на розата, за вида на теменужките, за вида на дъба съществува една групова душа.
Следователно в духовната област ние не трябва да търсим за всяко отделно растение никакво духовно същество, а трябва да търсим груповите души отговарящи на видовете. За днешното мислене, това бедно, отвлечено съвременно мислене, тези видове на растенията са отвлечености, понятия. Такива бяха те и през Средновековието и понеже и тогава хората не знаеха вече нищо за това, което тъче и живее като духовно естество на основата на физическото, възникна знаменитата борба между реализма и номинализма, с която се спореше: това, което съществува като видове, е само име или нещо действително духовно. За ясновидското съзнание целият този спор няма никакъв смисъл, защото когато се насочва върху растителната покривка на нашата Земя, то прониква през външната физическа форма на растенията в една духовна област. И в тази духовна област живеят като действителни същества груповите души на растенията.
към текста >>
Ако бихме го превели п
роза
ично, ако бихме предали п
роза
ично това, което е станало, би трябвало да кажем: След като Светлината проникна в "тоху-ва-боху", Елохимите отделиха това, което и по-рано беше газообразно, от това, което по-рано беше течно, така щото отново можеше да се различи това, което имаше газообразно състояние, от това, което в предишния смисъл беше течно.
А сега през времето охарактеризирано с "тоху-ва-боху" те бяха разбъркани, клокочеха едно в друго, така през онзи първи период на Земното развитие не можеше да се различи между течното или водното, между газообразното и топлинното. Всичко действуваше разбъркано едно в друго. Първото нещо, което настъпи сега, беше, че в тази разбърканост проникна светлината. И тогава от онази душевна, духовна дейност която ви описах като космическо мислене, се разви една такава дейност, която първо отдели газообразното състояние от течното, които действуваха разбъркано едно в друго. Този момент, които последва явяването на светлината, моля ви да запомните много точно.
Ако бихме го превели прозаично, ако бихме предали прозаично това, което е станало, би трябвало да кажем: След като Светлината проникна в "тоху-ва-боху", Елохимите отделиха това, което и по-рано беше газообразно, от това, което по-рано беше течно, така щото отново можеше да се различи това, което имаше газообразно състояние, от това, което в предишния смисъл беше течно.
Следователно в масата, която беше една разбърканост от трите елементарни състояния, сега бе извършено едно разделяне, а именно така, че се явиха две неща: едното с характера на въздуха, с характера стремящ да се разшири по всички посоки, и другото е характер на нещо задържащо се заедно, събиращо се заедно. Това е водното, течното. Но във времето, за което се говори тук, двете състояния не бяха такива, че да можем да ги сравним с това, което днес наричаме газ или въздух и вода или течност. Водата беше нещо значително по-гъсто ние скоро ще видим защо. Напротив въздухообразното беше такова, че, ако искаме да налучкаме точно неговия тогавашен състав, не бихме намерили по-добър пример от този, когато ние насочим поглед нагоре от Земята, виждаме как във въздуха водата се превръща в газообразно състояние, образува парите и има стремеж да се издигне под форма на облаци, за да падне след това отново като дъжд: следователно единият елемент като нещо издигащо се, възлизащо, другият елемент като нещо слизащо.
към текста >>
48.
7. СКАЗКА СЕДМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Да предположим, че неговата последна мисъл, която е имал вечерта преди заспиването, е тази за една
роза
нека вземем този пример за една
роза
, която се е намирала близо до него, когато е заспал.
Но и с тези Елохими стана същото нещо, което става и с нас, когато създаваме нещо от паметта без съмнение такава една дейност ние развиваме само на една много по-ниска степен. Бих искал да говоря с едно сравнение. Представете си един човек, който заспива вечер. Неговият свят от чувства и представи потъва в забрава за неговото субективно съзнание. Той преминава в сънно състояние.
Да предположим, че неговата последна мисъл, която е имал вечерта преди заспиването, е тази за една роза нека вземем този пример за една роза, която се е намирала близо до него, когато е заспал.
Тази мисъл потъва в забравата. На утринта мисълта за розата отново изплува в съзнанието. Ако розата не беше останала, би останала само тази мисъл за нея. Направете сега разлика между тези два факта: единият е използването на представата ви за розата в спомена, която би могла да се яви и тогава, когато розата не би съществувала вечер, следователно мисълта, споменът за розата. Но когато розата би останала, за вашето възприятие би съществувала и веществената роза; това е другият факт.
към текста >>
На утринта мисълта за
роза
та отново изплува в съзнанието.
Представете си един човек, който заспива вечер. Неговият свят от чувства и представи потъва в забрава за неговото субективно съзнание. Той преминава в сънно състояние. Да предположим, че неговата последна мисъл, която е имал вечерта преди заспиването, е тази за една роза нека вземем този пример за една роза, която се е намирала близо до него, когато е заспал. Тази мисъл потъва в забравата.
На утринта мисълта за розата отново изплува в съзнанието.
Ако розата не беше останала, би останала само тази мисъл за нея. Направете сега разлика между тези два факта: единият е използването на представата ви за розата в спомена, която би могла да се яви и тогава, когато розата не би съществувала вечер, следователно мисълта, споменът за розата. Но когато розата би останала, за вашето възприятие би съществувала и веществената роза; това е другият факт. Моля ви сега също и при всичко онова, което нарекохме космическо мислене на Елохимите, да различавате по подобен начин два факта. Следователно, когато ни се разказва, че в третия момент на Земното развитие става едно космическо мислене, че Елохимите отделят течното вещество от твърдото, че отделят твърдото вещество и го наричат земя, трябва да имаме тук предвид също и космическото мислене на Елохимите, от които тази мисъл изниква творчески.
към текста >>
Ако
роза
та не беше останала, би останала само тази мисъл за нея.
Неговият свят от чувства и представи потъва в забрава за неговото субективно съзнание. Той преминава в сънно състояние. Да предположим, че неговата последна мисъл, която е имал вечерта преди заспиването, е тази за една роза нека вземем този пример за една роза, която се е намирала близо до него, когато е заспал. Тази мисъл потъва в забравата. На утринта мисълта за розата отново изплува в съзнанието.
Ако розата не беше останала, би останала само тази мисъл за нея.
Направете сега разлика между тези два факта: единият е използването на представата ви за розата в спомена, която би могла да се яви и тогава, когато розата не би съществувала вечер, следователно мисълта, споменът за розата. Но когато розата би останала, за вашето възприятие би съществувала и веществената роза; това е другият факт. Моля ви сега също и при всичко онова, което нарекохме космическо мислене на Елохимите, да различавате по подобен начин два факта. Следователно, когато ни се разказва, че в третия момент на Земното развитие става едно космическо мислене, че Елохимите отделят течното вещество от твърдото, че отделят твърдото вещество и го наричат земя, трябва да имаме тук предвид също и космическото мислене на Елохимите, от които тази мисъл изниква творчески. Но в това, което се явява пред тяхното мислене, ние трябва да си представим Духовете на Волята, които сега отново произвеждат обективното в тяхната субстанциална същност.
към текста >>
Направете сега разлика между тези два факта: единият е използването на представата ви за
роза
та в спомена, която би могла да се яви и тогава, когато
роза
та не би съществувала вечер, следователно мисълта, споменът за
роза
та.
Той преминава в сънно състояние. Да предположим, че неговата последна мисъл, която е имал вечерта преди заспиването, е тази за една роза нека вземем този пример за една роза, която се е намирала близо до него, когато е заспал. Тази мисъл потъва в забравата. На утринта мисълта за розата отново изплува в съзнанието. Ако розата не беше останала, би останала само тази мисъл за нея.
Направете сега разлика между тези два факта: единият е използването на представата ви за розата в спомена, която би могла да се яви и тогава, когато розата не би съществувала вечер, следователно мисълта, споменът за розата.
Но когато розата би останала, за вашето възприятие би съществувала и веществената роза; това е другият факт. Моля ви сега също и при всичко онова, което нарекохме космическо мислене на Елохимите, да различавате по подобен начин два факта. Следователно, когато ни се разказва, че в третия момент на Земното развитие става едно космическо мислене, че Елохимите отделят течното вещество от твърдото, че отделят твърдото вещество и го наричат земя, трябва да имаме тук предвид също и космическото мислене на Елохимите, от които тази мисъл изниква творчески. Но в това, което се явява пред тяхното мислене, ние трябва да си представим Духовете на Волята, които сега отново произвеждат обективното в тяхната субстанциална същност. Така действуват и действуваха те отначало във всичко земно, което имаме около нас, тези Духове на Волята.
към текста >>
Но когато
роза
та би останала, за вашето възприятие би съществувала и веществената
роза
; това е другият факт.
Да предположим, че неговата последна мисъл, която е имал вечерта преди заспиването, е тази за една роза нека вземем този пример за една роза, която се е намирала близо до него, когато е заспал. Тази мисъл потъва в забравата. На утринта мисълта за розата отново изплува в съзнанието. Ако розата не беше останала, би останала само тази мисъл за нея. Направете сега разлика между тези два факта: единият е използването на представата ви за розата в спомена, която би могла да се яви и тогава, когато розата не би съществувала вечер, следователно мисълта, споменът за розата.
Но когато розата би останала, за вашето възприятие би съществувала и веществената роза; това е другият факт.
Моля ви сега също и при всичко онова, което нарекохме космическо мислене на Елохимите, да различавате по подобен начин два факта. Следователно, когато ни се разказва, че в третия момент на Земното развитие става едно космическо мислене, че Елохимите отделят течното вещество от твърдото, че отделят твърдото вещество и го наричат земя, трябва да имаме тук предвид също и космическото мислене на Елохимите, от които тази мисъл изниква творчески. Но в това, което се явява пред тяхното мислене, ние трябва да си представим Духовете на Волята, които сега отново произвеждат обективното в тяхната субстанциална същност. Така действуват и действуваха те отначало във всичко земно, което имаме около нас, тези Духове на Волята. Трябва да се запознаете вече с такива представи, че при известни условия в това, което е наша най-близка окръжаваща среда, което често схващаме като нещо много низше, че в него пред нас стоят много възвишени Същества.
към текста >>
49.
8. СКАЗКА ОСМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Когато имаме пред себе си един предмет, например една
роза
, ние казваме:
роза
та е там в пространството; тя е отделена от нас.
Тази е най-характерната разлика между старото Лунно развитие и нашето съвременно Земно развитие, че съзнанието се е издигнало от едни вид старо ясновидство, от един вид образно съзнание, до днешното предметно съзнание. Всъщност аз подчертавам това вече от много години и още преди много години вие сте могли да се запознаете с това от статиите, които съм публикувал в списанието "Луцифер-Гнозис" върху развитието според Акашовите летописи. Още там бе подчертавано, как старото съновидно образно съзнание, което ние сме притежавали в миналото, се е развило напред и се е превърнало в земното съзнание, в това, което ни дава съзнание за външните неща, т.е. за това, което наричаме външни неща в пространството, противоположно на това, което ние самите сме в нашата вътрешност. Това различаване на външните предмети от нашия собствен вътрешен живот, това е и характерното за нашето съвременно съзнание.
Когато имаме пред себе си един предмет, например една роза, ние казваме: розата е там в пространството; тя е отделена от нас.
Ние се намираме на друго място в сравнение с нейното. Ние възприемаме розата и си образуваме една представа за нея. Представата е вътре в нас: розата е вън. Да различава това вън и вътре, тази е характерната черта на нашето земно съществуване. Съзнанието върху старата Луна не е било такова.
към текста >>
Ние възприемаме
роза
та и си образуваме една представа за нея.
Още там бе подчертавано, как старото съновидно образно съзнание, което ние сме притежавали в миналото, се е развило напред и се е превърнало в земното съзнание, в това, което ни дава съзнание за външните неща, т.е. за това, което наричаме външни неща в пространството, противоположно на това, което ние самите сме в нашата вътрешност. Това различаване на външните предмети от нашия собствен вътрешен живот, това е и характерното за нашето съвременно съзнание. Когато имаме пред себе си един предмет, например една роза, ние казваме: розата е там в пространството; тя е отделена от нас. Ние се намираме на друго място в сравнение с нейното.
Ние възприемаме розата и си образуваме една представа за нея.
Представата е вътре в нас: розата е вън. Да различава това вън и вътре, тази е характерната черта на нашето земно съществуване. Съзнанието върху старата Луна не е било такова. Съществата, които са имали това старо лунно съзнание, не са правили тази разлика между външно и вътрешно. Представете си, че, гледайки тази роза, вие съвсем не бихте имали съзнанието: розата се намира там вън и вие имате вътре във вас представата за нея, а бихте имали следното съзнание: когато тази роза виси там в пространството, нейното собствено същество не принадлежи само на пространството, което е затворено в нея, а това същество се простира навън в пространството и всъщност розата е във вас, нещата могат да отидат още по-далече.
към текста >>
Представата е вътре в нас:
роза
та е вън.
за това, което наричаме външни неща в пространството, противоположно на това, което ние самите сме в нашата вътрешност. Това различаване на външните предмети от нашия собствен вътрешен живот, това е и характерното за нашето съвременно съзнание. Когато имаме пред себе си един предмет, например една роза, ние казваме: розата е там в пространството; тя е отделена от нас. Ние се намираме на друго място в сравнение с нейното. Ние възприемаме розата и си образуваме една представа за нея.
Представата е вътре в нас: розата е вън.
Да различава това вън и вътре, тази е характерната черта на нашето земно съществуване. Съзнанието върху старата Луна не е било такова. Съществата, които са имали това старо лунно съзнание, не са правили тази разлика между външно и вътрешно. Представете си, че, гледайки тази роза, вие съвсем не бихте имали съзнанието: розата се намира там вън и вие имате вътре във вас представата за нея, а бихте имали следното съзнание: когато тази роза виси там в пространството, нейното собствено същество не принадлежи само на пространството, което е затворено в нея, а това същество се простира навън в пространството и всъщност розата е във вас, нещата могат да отидат още по-далече. Представете си, че насочвате поглед към Слънцето и бихте имали несъзнанието: Слънцето е горе, а вие долу: а съзнанието: през време, когато си създавате представата за Слънцето е вътре във вас: Вашето съзнание обхваща Слънцето по един повече или по-малко духовен начин.
към текста >>
Представете си, че, гледайки тази
роза
, вие съвсем не бихте имали съзнанието:
роза
та се намира там вън и вие имате вътре във вас представата за нея, а бихте имали следното съзнание: когато тази
роза
виси там в пространството, нейното собствено същество не принадлежи само на пространството, което е затворено в нея, а това същество се простира навън в пространството и всъщност
роза
та е във вас, нещата могат да отидат още по-далече.
Ние възприемаме розата и си образуваме една представа за нея. Представата е вътре в нас: розата е вън. Да различава това вън и вътре, тази е характерната черта на нашето земно съществуване. Съзнанието върху старата Луна не е било такова. Съществата, които са имали това старо лунно съзнание, не са правили тази разлика между външно и вътрешно.
Представете си, че, гледайки тази роза, вие съвсем не бихте имали съзнанието: розата се намира там вън и вие имате вътре във вас представата за нея, а бихте имали следното съзнание: когато тази роза виси там в пространството, нейното собствено същество не принадлежи само на пространството, което е затворено в нея, а това същество се простира навън в пространството и всъщност розата е във вас, нещата могат да отидат още по-далече.
Представете си, че насочвате поглед към Слънцето и бихте имали несъзнанието: Слънцето е горе, а вие долу: а съзнанието: през време, когато си създавате представата за Слънцето е вътре във вас: Вашето съзнание обхваща Слънцето по един повече или по-малко духовен начин. Тогава тази разлика между вътрешно и външно не бе съществувала. Когато това ви стане ясно, вие ще имате първото определено качество на това съзнание, каквото то е съществувало на старата Луна. Друга една негова характерна черта е, тази, че то е едно образно съзнание, така щото нещата не се явяват направо като предмети, като в символи, както днес сънуването действува понякога в символи. Например, съновидението може да бъде такова, че спящият възприема несъзнателно един огън, който се намира вън от него така, че той му се явява под формата на едно съществено излъчващо светлина, явява му се образно: по един подобен начин старото лунно съзнание е възприемало нещата да речем вътрешно, но също и образно .
към текста >>
50.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Всичко това би приличало на следното: Да ден човек иска да възпита някого като ботаник, но съвсем не го учи да различава отделните растения, например
роза
та от карамфила, а му посочва единствено приликите.
Тайните на Земната еволюция и начинът, по който се развива човекът и Земните субстанции, след като Слънцето се отдели*10 от Земята: Ето какво получи Мойсей. И тъкмо тази е причината когато сега разглеждаме нещата не външно, а вътрешно, поради която в учението на Хермес ние се натъкваме на една крещяща противоположност спрямо Мойсеевата мъдрост. Несъмнено, днес съществуват възгледи, които се определят от следния принцип: През нощта всички котки са сиви! Според тях нещата навсякъде са едни и същи и те просто ликуват, когато ги намират както при Хермес, така и при Мойсей: ето тук имаме троичност и оттатък също троичност, тук имаме четворност, оттатък също четворност. Но по този начин не се стига до никъде.
Всичко това би приличало на следното: Да ден човек иска да възпита някого като ботаник, но съвсем не го учи да различава отделните растения, например розата от карамфила, а му посочва единствено приликите.
Отново повтарям по този начин не се стига до никъде. Ние сме длъжни да различаваме не само съществата, но и мъдростите. И така, ние трябва да знаем, че Мойсеевата мъдрост беше съвършено различна от Хермесовата. Наистина и двете произлизат от Заратустра; но както единицата може да се раздели и да се прояви по различни начини, така също и Заратустра предаде на двамата си ученици различни откровения. Когато отворим сърцата си за Хермесовата мъдрост, ние откриваме всичко, което прави света преизпълнен със светлина, посочвайки ни каква точно е първо причината на света и как светлината действува в него.
към текста >>
51.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
И ние отстояваме това, което може да се каже с чисто окултна съвест на основание първоначалните окултни изследвания и тези методи, които са ни предадени от нашите собствени святи традиции на Кръста и
Роза
та.
Вие знаете, че тук съществува принцип в определено отношение здраво да се отстояват традициите на теософското движение; но също - че тук нищо не се повтаря, без да е проверено, това аз особено го подчертавам, в това е цялата работа. Там, където може да се подчертае съгласието на едно знание с друго, това трябва да се прави решително заради приемствеността в Теософското общество, по справедливост; но непроверено нищо просто да се повтаря не трябва. Това е свързано с мисията, която ние имаме в нашето немско теософско движение, а именно: да внесем собствен принос, индивидуален принос в това теософско движение. Но такива примери могат да ви дадат представа за това колко необосновано е предубеждението, което израства тук и там, че ние винаги искаме, каквото и да става, да имаме в нещата нещо различно. Ние предано работим по-нататък, а не ръчкаме непрестанно, така да се каже, старите догми, ние разглеждаме и това, което се предлага днес и от другата страна.
И ние отстояваме това, което може да се каже с чисто окултна съвест на основание първоначалните окултни изследвания и тези методи, които са ни предадени от нашите собствени святи традиции на Кръста и Розата.
Крайно интересно е да се посочи чрез отделната личност как старото, което е било внесено в човечеството под влияние на висшите сили, приема у хората на гръко-римската епоха, така да се каже, обусловен от физическия план характер. Тук ние можем да приведем като пример, как Енкиду в тази от неговите инкарнации, която лежи в промеждутъка между личността Енкиду и Аристотел7, под влияние на древните учения на мистериите с техните сили, слизащи от свръхсетивните светове, е могъл да възприеме това, на което се гради в някои школи на мистериите по-нататъшното развитие на човешката душа. Ние няма сега да повтаряме това, което е било характерна особеност на различните мистерийни школи, ние ще обърнем нашия духовен поглед към една от техните разновидности, към тази, в която душата чрез възбуждане на напълно определени чувства се развивала, учейки се да прониква в свръхсетивния свят. В такива мистерии се извиквали именно тези усещания в душата, тези импулси, които са били способни да изкоренят от нея до основи всякакъв егоизъм. На душата се откривало, че тя всъщност трябвало да бъде егоистична през цялото време, докато е въплътена във физическо тяло.
към текста >>
52.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Както на червената
роза
казва Соловьов е присъщ червения цвят, така и на човешката душа е присъщ копнежът за усъвършенствуване.
И Соловьов нагледно показва, как официалната наука непрекъснато доказва, че всъщност смъртта се разпростира върху всичко. Следователно, ако се обърнем към външната природа, тя отговаря на всички въпроси, отнасящи се до нашето познание, само по един начин: смъртта е тук, смъртта съществува! Обаче в душите ни живее копнежът за безсмъртие. Защо? Защото в душите ни живее копнежът за усъвършенствуване! И за да се убедим, че това е така, нека да се вслушаме в думите на Соловьов.
Както на червената роза казва Соловьов е присъщ червения цвят, така и на човешката душа е присъщ копнежът за усъвършенствуване.
Обаче един стремеж към усъвършенствуване без копнежа към безсмъртие, е абсолютна лъжа на самото съществувание, смята Соловьов. Такъв стремеж би бил напълно безсмислен, ако душата би завършвала своя жизнен път както това става с всички живи същества в природния свят със смъртта. Обаче навсякъде в природния свят ние чуваме: Смъртта е тук, смъртта съществува! Ето защо, в смисъла на споменатия философ, човешката душа е принудена да се издигне над природното съществувание, за да намери отговор на своя въпрос на друго място. И Соловьов продължава: Вземете например природоизследователите: Какво отговарят те по въпроса за връзките между човешката душа и природния свят?
към текста >>
53.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Нека да си представим още, дълбокото, ощастливяващо чувство, което ни обзема при гледката на една както сме свикнали да казваме, „красива"
роза
.
Ако искаме да опишем състоянието, при което висшето познание просто се излива върху нас независимо дали под формата на някаква среща със свръхсетивни Същества или на друг вид опитности ние трябва да кажем следното: Ето, сега духовният свят дава, подарява, сега той предприема един висш акт на милост спрямо мен. Нека да се замислим върху природата на едно такова свръхсетивно Същество, чиято основна черта се изразява в стремежа да дава, да поражда вътре в себе си и да разпръсква около себе си милост, и нека да си представим, че за да стигне до това състояние, в което поражда и разпръсква около себе си милост, това Същество има нужда да отправи своя взор към Престолите и тяхната саможертва в името на Херувимите! Да си представим още, че към това, което се разиграва сега, т.е. към саможертвата на Престолите, действително се приближава едно друго свръхсетивно Същество, чийто взор е така привлечен от откриващата се гледка, че у самото него също се поражда стремежът да дава, да поражда в себе си и да разпръсква около себе си безкрайни потоци от милост. Нека да си представим тези неща съвсем ясно.
Нека да си представим още, дълбокото, ощастливяващо чувство, което ни обзема при гледката на една както сме свикнали да казваме, „красива" роза.
А сега да предположим, че идва трето свръхсетивно Същество, и отправяйки своя взор към Престолите и тяхната саможертва в името на Херувимите, то усеща в себе си непреодолимия подтик да разпръсне, да разлее в света всичко онова, което притежава: по този начин ние се приближаваме до онези Същества, които в „Тайната наука" са наречени „Духове на Мъдростта"17; в епохата на Старото Слънце тъкмо те са онези Същества, които се присъединяват към свръхсетивните Същества, идващи от Стария Сатурн. Следователно, ако поставим въпроса: Какво представляват Духовете на Мъдростта, които на Старото Слънце се присъединяват към Сатурновите Същества? би трябвало да получим следния отговор: Основната черта на тези Духове се изразяваше в добродетелта да дават от себе си. А ако поискаме да си послужим с още едно определение, би трябвало да кажем: Те са Духовете на Мъдростта, великите Дарители, великите Завещатели на Космоса! Както за Престолите казахме, че те са великите Жертвоприносители на самите себе си, така и за Духовете на Мъдростта трябва да кажем: Те са великите Дарители, чиито космически дарове пронизват Всемира, поставяйки там началото на всяка хармония, на всеки ред.
към текста >>
54.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Това е точно така, както когато
роза
та в градината на определеното място бъде отрязана от безразсъдната ръка.
И ако някоя безсъвестна ръка откъсне цветето, ще изпитате болка. Когато нямате нещо, което обичате, когато то ви липсва, тогава изпитвате болка. Така е с цялото човешко същество. Защо човекът изпитва болка? Когато етерното тяло и астралното тяло на един орган се вместват на едно и също място във физическото тяло и когато този орган бъде разрязан и е наранен, тогава те не могат да се наместят добре.
Това е точно така, както когато розата в градината на определеното място бъде отрязана от безразсъдната ръка.
Когато един орган е наранен, етерното тяло и астралното тяло не откриват това, което търсят. И това се усеща като телесна болка. Така и мислите, които човек има, оказват въздействие върху бъдещето. Той ще ги срещне в бъдещето. Напротив, те ще му липсват и той няма да открие нищо, когато ги потърси на едно определено място, ако не е изпратил към следващата си инкарнация вяра и познавателни сили.
към текста >>
55.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Вие виждате това нещо с цялата необходима интензивност; когато утре ще си спомните за тази
роза
, тогава ще имате възпоменателния образ на тази
роза
.
Напротив ясновидското съзнание и следователно както казахме също съзнанието на един такъв посветен получава също едно впечатление от това, което отговаря на небесното физическо тяло. Ясновидското съзнание не може да възприема Луната, Марс, така както ги вижда един обитател на Земята, защото това би било виждано физически; но въпреки това ясновидското съзнание може да знае за това, което съществува като такива небесни тела. Сега аз бих искал да предизвикам във Вас една представа за това, как ясновидското съзнание знае за едно такова небесно тяло, за неговото устройство. Вие можете без съмнение първо теоретически, защото практическото се получава едвам чрез окултното обучение -, можете да си съставите една представа, когато поставите пред Вашия поглед това, което във Вашата душа е един образ на паметта, един спомен, един представен образ на това, което сте преживяли вчера или завчера. Нали, този представен образ, който се намира във Вашата душа, се различава от представния образ на нещо, което стои пред Вашите очи.
Вие виждате това нещо с цялата необходима интензивност; когато утре ще си спомните за тази роза, тогава ще имате възпоменателния образ на тази роза.
Изяснете си сега, как във Вашата душа чистият възпоменателен образ се различава от това, което се ражда като образ на възприятието чрез непосредственото впечатление, тогава ще имате възможността да разберете, как ясновидското съзнание възприема небесните тела. То се пренася следователно ясновидски в света и когато се пренася например в Марс, в Луната, то не знае непосредствено, какво би се явило сега пред очите, ако би наблюдавало физически небесните тела; но чрез това пренасяне то има в себе си нещо, което не бихме могли да назовем по друг начин освен като един образ на спомена, като един образ на паметта. И така е с всичко, което стои пред нас за обикновеното нормално съзнание в Космоса като физически небесни тела. За ясновидското съзнание всичко това се представя така, че ние знаем непосредствено: Всичко това, което ни се явява тук, е всъщност нещо минало, то е нещо, което е имало пълен живот в миналото; и така както е в настоящето, то не ни се явява всъщност в неговата първична жива форма, а така сравнително както една черупка на охлюв, която е била напусната от живия охлюв. Цялата физическа система от небесни тела е едно свидетелство за чисто минали неща, за чисто минали събития.
към текста >>
56.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Това е така, както когато рисувате върху някоя стъклена стена например
роза
, тогава поглеждате стъклената стена, стъклото не го виждате – гледате през стъклото, но рисунката се проектира отзад върху огромна стена и вие вярвате, че образът е реален.
Нещата са такива, че човек в свръхсетивното е пожелал сам страданията и болките, а в сетивното битие ги чувства като нещо, което би желал да избегне. Така разликата между живота в сетивното битие и живота в свръхсетивното битие между смърт и ново раждане действително е важна. Напълно различни сили действат в живота ни между смърт и ново раждане. Какво прави сега този, който би преоценявал живота в свръхсетивните светове според своите симпатии и антипатии в сетивното битие? Той насажда в свръхсетивния свят това, което има в сетивното битие.
Това е така, както когато рисувате върху някоя стъклена стена например роза, тогава поглеждате стъклената стена, стъклото не го виждате – гледате през стъклото, но рисунката се проектира отзад върху огромна стена и вие вярвате, че образът е реален.
Но той изобщо не е реален, а само пренесен. По този начин човек, когато иска да преценява свръхсетивния свят според симпатии и антипатии, може да проектира в свръхсетивния свят нещо като сянка, която може да има някакво действие в свръхсетивното. Ако човек не я вижда, нещо като мъгла се прожектира върху това, което стои там пред наблюдателя. Това може – отново от една друга страна – да ни насочи – по пътя на усещането – към онова, което можем да наречем житейска тъма. Защо живеем в житейска тъма между раждане и смърт?
към текста >>
57.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Една
роза
, която намираме на пътя ни радва във физическия свят: на духовното поле това не би станало.
Тогава хората стават спокойни в тяхната душа, занимават се с мисълта и оставят тази мисъл да действува в тях и... чакат. И колкото по-спокойни стават те с тази мисъл в тяхната душа, толкова по-мощно настъпват такива духовни събития. Следователно трябва да се изчаква тази милост, този Благодат! Това е предимно важното, че трябва да чакаме това, което трябва да стане с нас в духовния свят. Различно е положението с познанието във всекидневния живот: тук ние трябва да допринесем всичко, трябва да го добием, трябва да работим, за да го доведем при нас.
Една роза, която намираме на пътя ни радва във физическия свят: на духовното поле това не би станало.
Пред нас не би застанало нещо подобно както една такава роза, както на физическото поле, ако не бихме положили усилия да проникнем в определени области, за да доведем при нас нещата. Тъкмо това, което вършим тук при нашата дейност, него трябва да вършим при познанието в духовния свят: и обратно, това което трябва да стане чрез нас, ние трябва да го чакаме в пълно спокойствие и само, така да се каже проникването от духовния свят във физическия. По-висшите дейности на хората, образуват едно копие на това, което става в духовния свят. Ето защо е необходимо, този, който иска да разбере чрез своята душа истините, които трябва да дойдат чрез Духовната наука, да развие все повече и повече двете качества: любовта към духовния живот, която води до дейното довеждане на духовния свят и тази любов е най-сигурното нещо, което може да ни постави в положението да довеждаме при нас нещата и спокойствие, душевното спокойствие, едно спокойствие, което не желае да произведе резултати, да получи успехи по един суетен и честолюбив начин, а което иска да чака благодатта, което може да изчака вдъхновението. В конкретния случай, това изчакване е трудно, обаче една мисъл, която постоянно и постоянно трябва да имаме в душата си, може да ни помогне да преодолеем много неща.
към текста >>
Пред нас не би застанало нещо подобно както една такава
роза
, както на физическото поле, ако не бихме положили усилия да проникнем в определени области, за да доведем при нас нещата.
И колкото по-спокойни стават те с тази мисъл в тяхната душа, толкова по-мощно настъпват такива духовни събития. Следователно трябва да се изчаква тази милост, този Благодат! Това е предимно важното, че трябва да чакаме това, което трябва да стане с нас в духовния свят. Различно е положението с познанието във всекидневния живот: тук ние трябва да допринесем всичко, трябва да го добием, трябва да работим, за да го доведем при нас. Една роза, която намираме на пътя ни радва във физическия свят: на духовното поле това не би станало.
Пред нас не би застанало нещо подобно както една такава роза, както на физическото поле, ако не бихме положили усилия да проникнем в определени области, за да доведем при нас нещата.
Тъкмо това, което вършим тук при нашата дейност, него трябва да вършим при познанието в духовния свят: и обратно, това което трябва да стане чрез нас, ние трябва да го чакаме в пълно спокойствие и само, така да се каже проникването от духовния свят във физическия. По-висшите дейности на хората, образуват едно копие на това, което става в духовния свят. Ето защо е необходимо, този, който иска да разбере чрез своята душа истините, които трябва да дойдат чрез Духовната наука, да развие все повече и повече двете качества: любовта към духовния живот, която води до дейното довеждане на духовния свят и тази любов е най-сигурното нещо, което може да ни постави в положението да довеждаме при нас нещата и спокойствие, душевното спокойствие, едно спокойствие, което не желае да произведе резултати, да получи успехи по един суетен и честолюбив начин, а което иска да чака благодатта, което може да изчака вдъхновението. В конкретния случай, това изчакване е трудно, обаче една мисъл, която постоянно и постоянно трябва да имаме в душата си, може да ни помогне да преодолеем много неща. Тази мисъл трудно може да бъде разбрана, защото тя се сблъсква с нашата суетност.
към текста >>
Вие не виждате
роза
та в тъмнината, но когато запалим светлината, тя пада върху
роза
та и я показва такава каквато е.
Така се вживяваме ние нагоре, така духовния свят прониква към нас. Това вживяване в духовния свят от вън изпъква след това първо, кога то е узряло така да се каже напълно онова, което сме срещу Съществата на духовния свят, които идват като лъчи от всички страни към нас. Пренесете се сега в духовния свят, като че бихте могли да гледате всичко това. Тук човекът се издига нагоре, един вид облак от видения, тук той е такъв, какъвто е всъщност. Тогава при него идват духовните Същества и го осветляват отвън.
Вие не виждате розата в тъмнината, но когато запалим светлината, тя пада върху розата и я показва такава каквато е.
Така е когато човекът се издига в духовния свят: към него идва светлината на Духовните Същества. Обаче съществува един момент, когато човекът е даже съвсем ясно ви дим и когато е осветен от светлината на йерархиите, така че той отразява обратно целия външен свят и тогава целият Космос се явява като отразен обратно на човека. Можете следователно да си представите: Първо вие живеете по-нататък като един облак, който не е достатъчно осветлен, след това отразявате обрат но светлината на Космоса и след това се разкривате /разтваряте/. Съществува един такъв момент, когато човекът отразява космическата светлина. До там може да се издигне той.
към текста >>
58.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Както тук във физическия свят, не възприемаме непосредствено вътрешната същност на
роза
та, а възприемаме тази
роза
външно, така ние не възприемаме един умрял приятел, или брат, или нещо подобно непосредствено, а това което имаме след смъртта, е имагинативния образ, образът на видението.
Така върви не само с отношенията с другите хора, така върви с целия наш душевен живот след смъртта. Защото този душевен живот зависи от някои неща. Първо бихме искали да ви представим малко този живот след смъртта, описвайки го като чрез имагинация /чрез образи/, чрез астрални образи. Когато вземе израза видения, или имагинации така, както това бе обяснено например вчера, тогава не може да възникне никакво недоразумение върху това, което трябва да бъде казано сега. Докато те на Земята човекът възприема нещата в сетивния свят, чрез своите органи, след смъртта той живее в един свят от видения, само че тези видения представляват копия на действителността.
Както тук във физическия свят, не възприемаме непосредствено вътрешната същност на розата, а възприемаме тази роза външно, така ние не възприемаме един умрял приятел, или брат, или нещо подобно непосредствено, а това което имаме след смъртта, е имагинативния образ, образът на видението.
Ние се намираме в областта на нашето видение, но знаем напълно ясно: ние сме заедно с другия, това е едно действително отношение, даже много по-действително, отколкото то може да бъде тук на Земята между човек и човек. Също и след преминаването на Камалока е така, че заобикалящите ни, преживявани от нас видения са такива, че те най-често всъщност насочват нашето внимание тук на Земята в посочения смисъл. Ние знаем, че тук в духовния свят, се намира вън от нас един наш починал приятел, имаме възприятие за него чрез нашите видения. Това чувство, че сме заедно с него, ние го имаме напълно: знаем че си принадлежим заедно с него. Обаче това, което възприемаме главно, то е нещо, което е станало с него тук на Земята: това се облича първоначално в дрехата на едно видение.
към текста >>
59.
Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Така във физическия сетивен свят например листата на
роза
та са зелени.
Това се отразява във всички детайли. Да предположим, че вземем някакво растение. Какво първоначално можем да посочим като външен импулс, който произлиза от него? Да вземем лист от растение. Тук като външен импулс можем да определим, че листата действат върху нас „зелено“.
Така във физическия сетивен свят например листата на розата са зелени.
Да предположим, че от този, който иска да достигне до висшето познание като практически окултист, се изисква да се преобрази според образеца на моралното познание; тогава повечето картини би трябвало да се породят по такъв начин, че той да има предвид това зелено листо и в него относно зеленината на растението да се пробуди вътрешният импулс: Ти не бива да бъдеш зелено. Би трябвало да бъде възможно да погледнем зеленото листо с такава зрителна сила, че външният импулс да не действа, че също както пред моралната оценка изгасва лошата склонност, така и зеленината на листото да изчезне чрез една, да речем ясновидска сила. И наистина, когато човек по правилен начин, както е описано в „Как се постигат познания за висшите светове“, развие своите ясновидски сили, тогава се научава да гледа зеленото листо и както моралната преценка изтрива лошите склонности, така се изтрива валидната само за физическия план зеленина на листото. И където иначе се проявява зеленината, в този случай възприемаме с ясновидските си способности светлорозова багра или багра подобна на цвета на прасковата. Тя се появява тогава, когато с нашата ясновидска сила успеем да премахнем това, което е майа (илюзия), което се намира във физическия план.
към текста >>
Когато обаче се погледнат самите рози, например като тази
роза
тук, които във физическия план имат такъв наситен червен цвят, то при тази
роза
ще се открие един светъл светещ прозрачен зелен цвят, при по-светла
роза
един вид наситен зелен цвят с малко син нюанс.
И където иначе се проявява зеленината, в този случай възприемаме с ясновидските си способности светлорозова багра или багра подобна на цвета на прасковата. Тя се появява тогава, когато с нашата ясновидска сила успеем да премахнем това, което е майа (илюзия), което се намира във физическия план. Така чрез ясновидската сила премахваме това, което е от физическия план и предизвикваме това, което като свръхсетивно лежи в основата на сетивното. Така можем да кажем: Пристъпването в познавателния път действително става също както моралното изживяване на човека. Противопоставянето на свръхсетивния на сетивния свят действа както моралните импулси действат върху неморалните склонности.
Когато обаче се погледнат самите рози, например като тази роза тук, които във физическия план имат такъв наситен червен цвят, то при тази роза ще се открие един светъл светещ прозрачен зелен цвят, при по-светла роза един вид наситен зелен цвят с малко син нюанс.
Така в единичните случаи видяхме, че окултните оценки, които съответстват на ясновидското виждане, са така душевно изградени, както моралните оценки, които изтриват това, което е неморално. От това можем да заключим, че всичко, което казахме в началото, се потвърждава. За да достигнем до висше познание трябва да се учим да премахваме непосредствените впечатления от целия физически външен свят, да накараме майа да изчезне, така че на нейно място да се появи нещо друго. Едно нещо най-добре се научава, когато човек го учи чрез неща, подобни на предмета за изучаване. Никой човек няма да запаметява неща, които нямат нищо общо с въпросния предмет.
към текста >>
60.
Скрити сили на душевния живот
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Окото вижда една
роза
; но това око, което така се проявява, че в нас се изгражда представата за
роза
та, за обикновеното съзнание с цялото си възприятие и представа за
роза
та е напълно безсилна в сравнение с растежа, порастването и увяхването на
роза
та.
Така че, който има предчувствия, така да се каже, знае някои неща за миналото, или за бъдещето, които не могат да се знаят с нормалното съзнание. Но когато пред човешката душа нещо застане като ясно възприятие, не само като една визия, която при известни обстоятелства може и да не е вярна, а като едно ясно възприятие може да е някакъв процес тук в сетивния свят, или в такава област, в която не може да се види с обикновените сетива, или е процес на сетивния свят то едно такова явление в окултизма се означава с една определена дума: тогава се говори за Deuteroskopie или второто лице. С това обаче само ви описах било като постигнато в редовното обучение, било появяващо се като естествено ясновидство какво протича в съзнанието, всъщност в подсъзнанието, точно в самата човешка душа. Всичко, което протича в човешката душа, ако говорим за подсъзнанието като противоположност на обикновеното съзнание, значително се различава от процесите на обикновеното съзнание. Процесите на обикновеното съзнание по отношение на това, към което всъщност се отнасят, са действително такива, че може да се говори аз искам само да загатна и то така бегло, както може да бъде казано в една открита лекция за безсилието на обикновеното съзнание.
Окото вижда една роза; но това око, което така се проявява, че в нас се изгражда представата за розата, за обикновеното съзнание с цялото си възприятие и представа за розата е напълно безсилна в сравнение с растежа, порастването и увяхването на розата.
Розата расте и увяхва чрез своите природни сили, но окото, докато действа обикновеното съзнание, не е в състояние да обхване нищо друго, освен непосредственото настояще; само то е достъпно за неговото възприятие. Обаче при фактите на подсъзнанието не е така. И това е, което трябва да запомним, защото то е извънредно важно. Когато при нормалното виждане чрез нашето око възприемаме нещо, цветни образи или нещо друго, не само не можем да променим обективните факти чрез самото възприятие, но дори и настъпва нещо друго, когато виждането е нормално. Ако обикновеното виждане се извърши чрез окото, самото то остава непроменено чрез виждането.
към текста >>
Роза
та расте и увяхва чрез своите природни сили, но окото, докато действа обикновеното съзнание, не е в състояние да обхване нищо друго, освен непосредственото настояще; само то е достъпно за неговото възприятие.
Но когато пред човешката душа нещо застане като ясно възприятие, не само като една визия, която при известни обстоятелства може и да не е вярна, а като едно ясно възприятие може да е някакъв процес тук в сетивния свят, или в такава област, в която не може да се види с обикновените сетива, или е процес на сетивния свят то едно такова явление в окултизма се означава с една определена дума: тогава се говори за Deuteroskopie или второто лице. С това обаче само ви описах било като постигнато в редовното обучение, било появяващо се като естествено ясновидство какво протича в съзнанието, всъщност в подсъзнанието, точно в самата човешка душа. Всичко, което протича в човешката душа, ако говорим за подсъзнанието като противоположност на обикновеното съзнание, значително се различава от процесите на обикновеното съзнание. Процесите на обикновеното съзнание по отношение на това, към което всъщност се отнасят, са действително такива, че може да се говори аз искам само да загатна и то така бегло, както може да бъде казано в една открита лекция за безсилието на обикновеното съзнание. Окото вижда една роза; но това око, което така се проявява, че в нас се изгражда представата за розата, за обикновеното съзнание с цялото си възприятие и представа за розата е напълно безсилна в сравнение с растежа, порастването и увяхването на розата.
Розата расте и увяхва чрез своите природни сили, но окото, докато действа обикновеното съзнание, не е в състояние да обхване нищо друго, освен непосредственото настояще; само то е достъпно за неговото възприятие.
Обаче при фактите на подсъзнанието не е така. И това е, което трябва да запомним, защото то е извънредно важно. Когато при нормалното виждане чрез нашето око възприемаме нещо, цветни образи или нещо друго, не само не можем да променим обективните факти чрез самото възприятие, но дори и настъпва нещо друго, когато виждането е нормално. Ако обикновеното виждане се извърши чрез окото, самото то остава непроменено чрез виждането. Чак ако надминем границата от нормалната светлина към заслепяваща светлина нараняваме окото.
към текста >>
Но когато нещо лошо в този свят го възприемем чрез имагинативна картина или визия като демонично същество, то не е така, че по отношение на това същество самите ние сме така безсилни, както е безсилно окото спрямо
роза
та.
Да предположим, че изграждаме една имагинация, или че имаме една визия. Да предположим, че тази имагинация или визия съответства на едно добро същество. Това добро същество не се намира в сетивния физически свят, а е в свръхсетивния свят и сега ние искаме да си представим света, в който са тези същества, които възприемаме чрез имагинация или визия, между тези две паралелни линии (виж рис.). В този свят, който си представяме изобразен тук, искаме да потърсим всичко, което може да стане предмет, възприятие, обект на подсъзнанието. Още не искаме нищо да пишем в това пространство.
Но когато нещо лошо в този свят го възприемем чрез имагинативна картина или визия като демонично същество, то не е така, че по отношение на това същество самите ние сме така безсилни, както е безсилно окото спрямо розата.
Когато при имагинация или визия на едно лошо същество развием чувството, че то трябва да се отстрани от нас и ние сме го изпитали при напълно ясно, визионерно, имагинативно представяне, то съществото, което е в този свят, наистина трябва да почувства, като че ли със сила е отблъснато от нас. Същото е, когато имаме съответна имагинация или визия за едно добро същество. Когато ние проявяваме чувство на симпатия, това същество действително чувства в себе си порива да се приближи към нас, да се свърже с нас. Всички същества, които някак си обитават този свят, чувстват нашите притегателни или отблъскващи сили, когато развиваме визии за тях. Така че с нашето подсъзнание ние сме в същото положение, в каквото би било окото, когато не само може да види розата, а чрез простото виждане прояви желанието розата да се доближи до него и успее да привлече тази роза към себе си, или когато окото види нещо отвратително не само може да достигне до съждението: това е отвратително, но и може да отстрани това отвратително нещо с простата антипатия.
към текста >>
Така че с нашето подсъзнание ние сме в същото положение, в каквото би било окото, когато не само може да види
роза
та, а чрез простото виждане прояви желанието
роза
та да се доближи до него и успее да привлече тази
роза
към себе си, или когато окото види нещо отвратително не само може да достигне до съждението: това е отвратително, но и може да отстрани това отвратително нещо с простата антипатия.
Но когато нещо лошо в този свят го възприемем чрез имагинативна картина или визия като демонично същество, то не е така, че по отношение на това същество самите ние сме така безсилни, както е безсилно окото спрямо розата. Когато при имагинация или визия на едно лошо същество развием чувството, че то трябва да се отстрани от нас и ние сме го изпитали при напълно ясно, визионерно, имагинативно представяне, то съществото, което е в този свят, наистина трябва да почувства, като че ли със сила е отблъснато от нас. Същото е, когато имаме съответна имагинация или визия за едно добро същество. Когато ние проявяваме чувство на симпатия, това същество действително чувства в себе си порива да се приближи към нас, да се свърже с нас. Всички същества, които някак си обитават този свят, чувстват нашите притегателни или отблъскващи сили, когато развиваме визии за тях.
Така че с нашето подсъзнание ние сме в същото положение, в каквото би било окото, когато не само може да види розата, а чрез простото виждане прояви желанието розата да се доближи до него и успее да привлече тази роза към себе си, или когато окото види нещо отвратително не само може да достигне до съждението: това е отвратително, но и може да отстрани това отвратително нещо с простата антипатия.
Значи подсъзнанието стои в контакт с един свят, на който могат да действат симпатията и антипатията, които се намират в човешката душа. Наистина е необходимо да си представим тези неща. Но симпатията и антипатията, изобщо импулсите, които са в подсъзнанието, действат не само по споменатия начин в този свят, те действат и върху това, което преди всичко е вътре в самите нас, и което трябва да си представим като една част от човешкото етерно тяло но не само като част от човешкото етерно тяло, а като определени сили на физическото тяло включени в пространството между тези две паралелни линии: Вътре между тези паралелни линии трябва да си представим това, което живее в човека преди всичко като онази сила, която пулсира в човешката кръв, това значи топлинната сила на кръвта и още една сила, която лежи в нашето, обусловено от целия ни организъм, повече или по-малко здраво или болно дишане, значи повече или по-малко здравата ни дихателна сила, с други думи: Състоянието на дихателната сила. Освен това към всичко, върху което подсъзнанието действа в самите нас, принадлежи голяма част от това, което наричаме човешко етерно тяло. В нас самите, значи, действа нашето подсъзнание или действат скритите сили на душевния живот; в самите нас те действат така, че се повлиява нашата кръвна топлина, а от нашата кръвна топлина зависи цялата пулсация, оживеността или леността на нашата кръвна циркулация, и така можете да разберете, че с нашето подсъзнание по известен начин трябва да е свързана цялата ни кръвна циркулация.
към текста >>
Да приемем, че един ясновидец извършва следното: Първо той би могъл, да речем, да види една
роза
.
Ето защо елементарният свят непрекъснато е изпълнен от това, което се пробужда в този елементарен свят чрез това, което хората вземат със себе си от своето подсъзнание, когато прекрачат през портата на смъртта. Винаги става въпрос само за това: да успеем да създадем условия, при които можем да видим, да възприемем нещата от елементарния свят. Не е нужно да се чудим на ясновидеца, когато той правилно определя нещата, които се намират в елементарния свят като действия на мъртвите. Както ще видите, тези действия от преживяванията на мъртвите могат да се проследят но при известни предпоставки и до физическия свят, но те най-напред се проявяват в елементарния свят. Когато ясновидецът сам стигне в елементарния свят до опитностите, които описах, след известно време той може да има твърде особени изживявания.
Да приемем, че един ясновидец извършва следното: Първо той би могъл, да речем, да види една роза.
Той вижда тази роза с физическите си очи. Когато ясновидецът я види така, той получава сетивно впечатление. Да приемем още, че той се е възпитал така, че по отношение на червения цвят изпитва особено чувство. Това е необходимо, иначе нещата няма да продължат. Без да се изживеят точно определени нюанси в чувствата по отношение на цветовете и тоновете, не може да се развие нататък Ясновидството, което е насочено към външни предмети.
към текста >>
Той вижда тази
роза
с физическите си очи.
Винаги става въпрос само за това: да успеем да създадем условия, при които можем да видим, да възприемем нещата от елементарния свят. Не е нужно да се чудим на ясновидеца, когато той правилно определя нещата, които се намират в елементарния свят като действия на мъртвите. Както ще видите, тези действия от преживяванията на мъртвите могат да се проследят но при известни предпоставки и до физическия свят, но те най-напред се проявяват в елементарния свят. Когато ясновидецът сам стигне в елементарния свят до опитностите, които описах, след известно време той може да има твърде особени изживявания. Да приемем, че един ясновидец извършва следното: Първо той би могъл, да речем, да види една роза.
Той вижда тази роза с физическите си очи.
Когато ясновидецът я види така, той получава сетивно впечатление. Да приемем още, че той се е възпитал така, че по отношение на червения цвят изпитва особено чувство. Това е необходимо, иначе нещата няма да продължат. Без да се изживеят точно определени нюанси в чувствата по отношение на цветовете и тоновете, не може да се развие нататък Ясновидството, което е насочено към външни предмети. Да предположим, че той слага розата настрана.
към текста >>
Да предположим, че той слага
роза
та настрана.
Той вижда тази роза с физическите си очи. Когато ясновидецът я види така, той получава сетивно впечатление. Да приемем още, че той се е възпитал така, че по отношение на червения цвят изпитва особено чувство. Това е необходимо, иначе нещата няма да продължат. Без да се изживеят точно определени нюанси в чувствата по отношение на цветовете и тоновете, не може да се развие нататък Ясновидството, което е насочено към външни предмети.
Да предположим, че той слага розата настрана.
Тогава, ако не е ясновидец, чувството потъва в подсъзнанието и когато стигне долу, ще работи за неговото здраве или разболяване. Когато обаче той е ясновидец, ще възприеме, как имагинацията на розата действа в неговото подсъзнание, това значи, че той ще има една имагинация за розата. Същевременно той ще възприеме дали това действа разрушително, или укрепващо върху неговото етерно или физическо тяло. Когато има имагинацията, той ще може да упражни притегателна сила спрямо това същество, което можем да наречем груповата душа на розата. Той ще види груповата душа на розата, доколкото тя живее в елементарния свят.
към текста >>
Когато обаче той е ясновидец, ще възприеме, как имагинацията на
роза
та действа в неговото подсъзнание, това значи, че той ще има една имагинация за
роза
та.
Да приемем още, че той се е възпитал така, че по отношение на червения цвят изпитва особено чувство. Това е необходимо, иначе нещата няма да продължат. Без да се изживеят точно определени нюанси в чувствата по отношение на цветовете и тоновете, не може да се развие нататък Ясновидството, което е насочено към външни предмети. Да предположим, че той слага розата настрана. Тогава, ако не е ясновидец, чувството потъва в подсъзнанието и когато стигне долу, ще работи за неговото здраве или разболяване.
Когато обаче той е ясновидец, ще възприеме, как имагинацията на розата действа в неговото подсъзнание, това значи, че той ще има една имагинация за розата.
Същевременно той ще възприеме дали това действа разрушително, или укрепващо върху неговото етерно или физическо тяло. Когато има имагинацията, той ще може да упражни притегателна сила спрямо това същество, което можем да наречем груповата душа на розата. Той ще види груповата душа на розата, доколкото тя живее в елементарния свят. Когато обаче ясновидецът продължи значи напуснал е съзерцанието на розата, оставил я е настрана и проследява вътрешния процес на преклонение пред розата и нейните въздействия, стигайки дотам, че вижда нещо от розата в елементарния свят тогава вместо розата, ще види един чуден, просветващ образ, който принадлежи на елементарния свят. Тогава обаче, когато вече е проследил процеса до тук, настъпва нещо друго.
към текста >>
Когато има имагинацията, той ще може да упражни притегателна сила спрямо това същество, което можем да наречем груповата душа на
роза
та.
Без да се изживеят точно определени нюанси в чувствата по отношение на цветовете и тоновете, не може да се развие нататък Ясновидството, което е насочено към външни предмети. Да предположим, че той слага розата настрана. Тогава, ако не е ясновидец, чувството потъва в подсъзнанието и когато стигне долу, ще работи за неговото здраве или разболяване. Когато обаче той е ясновидец, ще възприеме, как имагинацията на розата действа в неговото подсъзнание, това значи, че той ще има една имагинация за розата. Същевременно той ще възприеме дали това действа разрушително, или укрепващо върху неговото етерно или физическо тяло.
Когато има имагинацията, той ще може да упражни притегателна сила спрямо това същество, което можем да наречем груповата душа на розата.
Той ще види груповата душа на розата, доколкото тя живее в елементарния свят. Когато обаче ясновидецът продължи значи напуснал е съзерцанието на розата, оставил я е настрана и проследява вътрешния процес на преклонение пред розата и нейните въздействия, стигайки дотам, че вижда нещо от розата в елементарния свят тогава вместо розата, ще види един чуден, просветващ образ, който принадлежи на елементарния свят. Тогава обаче, когато вече е проследил процеса до тук, настъпва нещо друго. Той може да се абстрахира от намиращото се пред него, може сам да си заповяда: Не гледай с твоето вътрешно виждане това, което стои пред теб като едно устремено към света живо етерно същество! Тогава настъпва особеното, а именно, че ясновидецът вижда нещо, което преминава през неговото око и му показва как работят силите, които, излизайки от етерното тяло на човека, изграждат окото.
към текста >>
Той ще види груповата душа на
роза
та, доколкото тя живее в елементарния свят.
Да предположим, че той слага розата настрана. Тогава, ако не е ясновидец, чувството потъва в подсъзнанието и когато стигне долу, ще работи за неговото здраве или разболяване. Когато обаче той е ясновидец, ще възприеме, как имагинацията на розата действа в неговото подсъзнание, това значи, че той ще има една имагинация за розата. Същевременно той ще възприеме дали това действа разрушително, или укрепващо върху неговото етерно или физическо тяло. Когато има имагинацията, той ще може да упражни притегателна сила спрямо това същество, което можем да наречем груповата душа на розата.
Той ще види груповата душа на розата, доколкото тя живее в елементарния свят.
Когато обаче ясновидецът продължи значи напуснал е съзерцанието на розата, оставил я е настрана и проследява вътрешния процес на преклонение пред розата и нейните въздействия, стигайки дотам, че вижда нещо от розата в елементарния свят тогава вместо розата, ще види един чуден, просветващ образ, който принадлежи на елементарния свят. Тогава обаче, когато вече е проследил процеса до тук, настъпва нещо друго. Той може да се абстрахира от намиращото се пред него, може сам да си заповяда: Не гледай с твоето вътрешно виждане това, което стои пред теб като едно устремено към света живо етерно същество! Тогава настъпва особеното, а именно, че ясновидецът вижда нещо, което преминава през неговото око и му показва как работят силите, които, излизайки от етерното тяло на човека, изграждат окото. Той вижда тези сили, които принадлежат към градивните сили на неговото собствено физическо тяло.
към текста >>
Когато обаче ясновидецът продължи значи напуснал е съзерцанието на
роза
та, оставил я е настрана и проследява вътрешния процес на преклонение пред
роза
та и нейните въздействия, стигайки дотам, че вижда нещо от
роза
та в елементарния свят тогава вместо
роза
та, ще види един чуден, просветващ образ, който принадлежи на елементарния свят.
Тогава, ако не е ясновидец, чувството потъва в подсъзнанието и когато стигне долу, ще работи за неговото здраве или разболяване. Когато обаче той е ясновидец, ще възприеме, как имагинацията на розата действа в неговото подсъзнание, това значи, че той ще има една имагинация за розата. Същевременно той ще възприеме дали това действа разрушително, или укрепващо върху неговото етерно или физическо тяло. Когато има имагинацията, той ще може да упражни притегателна сила спрямо това същество, което можем да наречем груповата душа на розата. Той ще види груповата душа на розата, доколкото тя живее в елементарния свят.
Когато обаче ясновидецът продължи значи напуснал е съзерцанието на розата, оставил я е настрана и проследява вътрешния процес на преклонение пред розата и нейните въздействия, стигайки дотам, че вижда нещо от розата в елементарния свят тогава вместо розата, ще види един чуден, просветващ образ, който принадлежи на елементарния свят.
Тогава обаче, когато вече е проследил процеса до тук, настъпва нещо друго. Той може да се абстрахира от намиращото се пред него, може сам да си заповяда: Не гледай с твоето вътрешно виждане това, което стои пред теб като едно устремено към света живо етерно същество! Тогава настъпва особеното, а именно, че ясновидецът вижда нещо, което преминава през неговото око и му показва как работят силите, които, излизайки от етерното тяло на човека, изграждат окото. Той вижда тези сили, които принадлежат към градивните сили на неговото собствено физическо тяло. Той вижда именно своето физическо око, сякаш застава пред един външен предмет.
към текста >>
61.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Когато разглеждаме един външен предмет, например една
роза
или един камък, и си представяме този външен предмет, всеки от нас може да каже с пълно право: - Всъщност ти никога не знаеш, представяйки си камъка или
роза
та, до каква степен вникваш в тези предмети.
Берлин, 20. Януари 1914 г. В тези четири лекции, които ще изнеса пред вас в рамките на нашето общо събрание, аз бих искал да говоря за връзките между човека и Космоса от една точно определена гледна точка. И аз бих искал да опиша тази гледна точка по следния начин. Човекът изживява в себе си това, което можем да наречем „мисли”, и в мислите човек може да почувства един вид непосредствено действие, както и това, че той може да обозре тази своя деятелност.
Когато разглеждаме един външен предмет, например една роза или един камък, и си представяме този външен предмет, всеки от нас може да каже с пълно право: - Всъщност ти никога не знаеш, представяйки си камъка или розата, до каква степен вникваш в тези предмети.
Ти виждаш розата, нейния червен цвят, нейната форма, нейните разлистени листа, ти виждаш камъка с неговия цвят и неговите различни ръбове, обаче всъщност ти винаги трябва да си кажеш: - Тук може да е скрито още нещо, което не се проявява във видимия свят, и ти не си в състояние да го възприемеш. Ти съвсем не знаеш до каква степен представата ти за камъка, за розата е пълна. Но когато някой има една мисъл, тогава самият той е този, който прави тази мисъл. Бихме искали дори да кажем, че той присъства във всяка една нишка на тази своя мисъл. Ето защо той е участник в целия процес на своето мислене.
към текста >>
Ти виждаш
роза
та, нейния червен цвят, нейната форма, нейните разлистени листа, ти виждаш камъка с неговия цвят и неговите различни ръбове, обаче всъщност ти винаги трябва да си кажеш: - Тук може да е скрито още нещо, което не се проявява във видимия свят, и ти не си в състояние да го възприемеш.
Януари 1914 г. В тези четири лекции, които ще изнеса пред вас в рамките на нашето общо събрание, аз бих искал да говоря за връзките между човека и Космоса от една точно определена гледна точка. И аз бих искал да опиша тази гледна точка по следния начин. Човекът изживява в себе си това, което можем да наречем „мисли”, и в мислите човек може да почувства един вид непосредствено действие, както и това, че той може да обозре тази своя деятелност. Когато разглеждаме един външен предмет, например една роза или един камък, и си представяме този външен предмет, всеки от нас може да каже с пълно право: - Всъщност ти никога не знаеш, представяйки си камъка или розата, до каква степен вникваш в тези предмети.
Ти виждаш розата, нейния червен цвят, нейната форма, нейните разлистени листа, ти виждаш камъка с неговия цвят и неговите различни ръбове, обаче всъщност ти винаги трябва да си кажеш: - Тук може да е скрито още нещо, което не се проявява във видимия свят, и ти не си в състояние да го възприемеш.
Ти съвсем не знаеш до каква степен представата ти за камъка, за розата е пълна. Но когато някой има една мисъл, тогава самият той е този, който прави тази мисъл. Бихме искали дори да кажем, че той присъства във всяка една нишка на тази своя мисъл. Ето защо той е участник в целия процес на своето мислене. Той знае: - Това, което е в мисълта, сам аз съм го вложил там по такъв начин, че онова, което не съм вложил в мисълта, не може да има никакво място в нея.
към текста >>
Ти съвсем не знаеш до каква степен представата ти за камъка, за
роза
та е пълна.
В тези четири лекции, които ще изнеса пред вас в рамките на нашето общо събрание, аз бих искал да говоря за връзките между човека и Космоса от една точно определена гледна точка. И аз бих искал да опиша тази гледна точка по следния начин. Човекът изживява в себе си това, което можем да наречем „мисли”, и в мислите човек може да почувства един вид непосредствено действие, както и това, че той може да обозре тази своя деятелност. Когато разглеждаме един външен предмет, например една роза или един камък, и си представяме този външен предмет, всеки от нас може да каже с пълно право: - Всъщност ти никога не знаеш, представяйки си камъка или розата, до каква степен вникваш в тези предмети. Ти виждаш розата, нейния червен цвят, нейната форма, нейните разлистени листа, ти виждаш камъка с неговия цвят и неговите различни ръбове, обаче всъщност ти винаги трябва да си кажеш: - Тук може да е скрито още нещо, което не се проявява във видимия свят, и ти не си в състояние да го възприемеш.
Ти съвсем не знаеш до каква степен представата ти за камъка, за розата е пълна.
Но когато някой има една мисъл, тогава самият той е този, който прави тази мисъл. Бихме искали дори да кажем, че той присъства във всяка една нишка на тази своя мисъл. Ето защо той е участник в целия процес на своето мислене. Той знае: - Това, което е в мисълта, сам аз съм го вложил там по такъв начин, че онова, което не съм вложил в мисълта, не може да има никакво място в нея. Аз имам обзор върху мислите.
към текста >>
Когато си представям една мисъл, никой не може да твърди, че там би искало да има толкова и толкова в повече, отколкото в камъка или в
роза
та, защото самият аз съм породил мисълта, следователно зная какво има в нея.
Но когато някой има една мисъл, тогава самият той е този, който прави тази мисъл. Бихме искали дори да кажем, че той присъства във всяка една нишка на тази своя мисъл. Ето защо той е участник в целия процес на своето мислене. Той знае: - Това, което е в мисълта, сам аз съм го вложил там по такъв начин, че онова, което не съм вложил в мисълта, не може да има никакво място в нея. Аз имам обзор върху мислите.
Когато си представям една мисъл, никой не може да твърди, че там би искало да има толкова и толкова в повече, отколкото в камъка или в розата, защото самият аз съм породил мисълта, следователно зная какво има в нея.
И наистина, мислите са нашето най-дълбоко притежание. Открием ли отношението на мисълта към Космоса, към Вселената, тогава ние откриваме и отношението на нашата най-дълбока същност към Космоса, към Вселената. Следователно, заслужава си да потърсим отношението на човека към Космоса от гледна точка на мисълта. И така, нека да предприемем това обсъждане, защото то ще ни отведе до най-забележителните висоти на антропософския мироглед. Обаче днес ние първо ще положим основите, нещо, което някои от вас може би ще намерят за твърде абстрактно.
към текста >>
62.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
И както чрез нашата малка мисловна работа ние вписваме в нашия мозък така наречените малки гравюри, в резултат на което осъзнаваме понятията „лъв”, „куче”, „маса”, „
роза
”, „книга”, „горе”, „долу”, „ляво”, „дясно” като отражения на това, което предварително сме „препарирали” в мозъка – т.е.
Какво означава това? Ако си припомним примера с Нитче, трябва да кажем: - Поради въздействието на Космоса и поради своята предишна инкарнация Нитче беше подготвил своята Карма по такъв начин, че в един определен момент силите на идеализма и на мистицизма – които действаха съвместно, понеже мистицизмът стоеше в знака на идеализма – модифицираха цялата му телесна конституция така, че преди всичко той успя да се прояви като един изтъкнат мистичен идеалист. После, както вече посочих, констелацията се промени. Ние, като човешки същества, сме обект на космическите мисли. Космосът ни мисли.
И както чрез нашата малка мисловна работа ние вписваме в нашия мозък така наречените малки гравюри, в резултат на което осъзнаваме понятията „лъв”, „куче”, „маса”, „роза”, „книга”, „горе”, „долу”, „ляво”, „дясно” като отражения на това, което предварително сме „препарирали” в мозъка – т.е.
както чрез „обработването” на мозъка накрая стигаме до възприемането на лъва, кучето, масата, розата и т.н. – по същия начин действат и съществата на йерархиите, ръководейки великата мисловна дейност на Космоса и гравирайки в света най-важното, най-същественото. И тогава се проявява не само това, което възниква от малките незначителни гравюри, отразяващи впоследствие нашите отделни мисли, но и всичко онова, което представляваме самите ние в цялата ни същност, и то се проявява като мисли на съществата от висшите йерархии. Както нашите малки мозъчни процеси отразяват нашите малки човешки мисли, така и ние, като човешки същества отразяваме мислите на Космоса. Когато йерархиите на Космоса мислят, те мислят нас, хората.
към текста >>
както чрез „обработването” на мозъка накрая стигаме до възприемането на лъва, кучето, масата,
роза
та и т.н.
Ако си припомним примера с Нитче, трябва да кажем: - Поради въздействието на Космоса и поради своята предишна инкарнация Нитче беше подготвил своята Карма по такъв начин, че в един определен момент силите на идеализма и на мистицизма – които действаха съвместно, понеже мистицизмът стоеше в знака на идеализма – модифицираха цялата му телесна конституция така, че преди всичко той успя да се прояви като един изтъкнат мистичен идеалист. После, както вече посочих, констелацията се промени. Ние, като човешки същества, сме обект на космическите мисли. Космосът ни мисли. И както чрез нашата малка мисловна работа ние вписваме в нашия мозък така наречените малки гравюри, в резултат на което осъзнаваме понятията „лъв”, „куче”, „маса”, „роза”, „книга”, „горе”, „долу”, „ляво”, „дясно” като отражения на това, което предварително сме „препарирали” в мозъка – т.е.
както чрез „обработването” на мозъка накрая стигаме до възприемането на лъва, кучето, масата, розата и т.н.
– по същия начин действат и съществата на йерархиите, ръководейки великата мисловна дейност на Космоса и гравирайки в света най-важното, най-същественото. И тогава се проявява не само това, което възниква от малките незначителни гравюри, отразяващи впоследствие нашите отделни мисли, но и всичко онова, което представляваме самите ние в цялата ни същност, и то се проявява като мисли на съществата от висшите йерархии. Както нашите малки мозъчни процеси отразяват нашите малки човешки мисли, така и ние, като човешки същества отразяваме мислите на Космоса. Когато йерархиите на Космоса мислят, те мислят нас, хората. Както чрез нашите малки мозъчни извивки ние стигаме до нашите малки човешки мисли, така и от това, което йерархиите вършат и към което принадлежим и самите ние, те стигат до техните космически мисли.
към текста >>
63.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
И фактът, че можем да си спомним за тези впечатления, че можем да ги запазим в нас, че знаем: една
роза
е червена, не само тогава, когато стоим непосредствено пред тази
роза
, но можем, така да се каже, да носим със себе си червеното на
роза
та, можем да запазим цветовете като една представа-спомен, всичко това ни показва, че животът на увещанието, животът на възприятието, чрез който идваме в допир с външния свят, принадлежи вече към нашия вътрешен живот.
Обаче когато ще стигнем до това, което съставлява целта на тези сказки, ще видите, че тази цел може да бъде постигната по един сигурен начин само тогава, когато човек се запознае първо с привидно отдалечените езотерични познания, които ще бъдат предложени. Когато разглеждаме първо по един абстрактен начин вътрешния живот на човека, той ни се явява в три форми, на които често пъти сме обръщали вниманието: във формите на мисленето, чувствуването и волята. Но за да може да разгледаме изцяло този вътрешен живот, трябва да прибавим и нещо четвърто. Към вътрешния живот на човека принадлежат не само посочените три области, но към него принадлежи вече и това, което той прави от чисто сетивното усещание. Ние не оставяме цветовете и звуците, топлинните впечатления и други подобни да преминават само бегло пред нашето съзнание, но обхващаме тези впечатления, правим от тях наши възприятия.
И фактът, че можем да си спомним за тези впечатления, че можем да ги запазим в нас, че знаем: една роза е червена, не само тогава, когато стоим непосредствено пред тази роза, но можем, така да се каже, да носим със себе си червеното на розата, можем да запазим цветовете като една представа-спомен, всичко това ни показва, че животът на увещанието, животът на възприятието, чрез който идваме в допир с външния свят, принадлежи вече към нашия вътрешен живот.
Така щото можем да кажем: Към нашия вътрешен живот трябва да числим и възприятието на външния свят, доколкото ние овътрешняваме този външен свят в самото възприятие. По-нататък към нашия вътрешен живот трябва да числим света на мислите, чрез които си създаваме първо познания за най-близките до нас неща, а в науката за намиращите се по-далече от нас неща. Чрез тези мисли ние превръщаме външния свят в наш вътрешен свят до много по-висока степен, в много по-широк смисъл отколкото вършим това чрез възприятието. Ние не само живеем в нашите възприятия, но размишляваме върху тях и имаме съзнанието, че с помощта на размишлението можем да открием нещо от тайните на това, което възприемаме. След това към нашия вътрешен живот трябва да числим нашите чувства и с чувствата ние се намираме вече в онази област на вътрешния живот на човека, която включва, така да се каже, в себе си всичко, което ни поставя като човеци в един отговарящ на човешкото достойнство допир със света.
към текста >>
64.
Съдържание
GA_173 Карма на неистината
Рудолф Шелен,
Роза
Майредер.
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е Предговор от немския издател 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 Главно условие за съставяне на преценката: усет за фактите.
Рудолф Шелен, Роза Майредер.
Оформяне на политическите отношения в Европа от последната третина на XIХ век насам. По повод избухването на войната през 1914 г. брошурата на Якоб Рухти; Георг Брандес. Александер фон Глайхен-Русвурм за човешкото достойнство. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
към текста >>
65.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Написани са от една моя стара приятелка
Роза
Майредер*5, в ноемврийския брой (1916) на "Интернационале рундшау" и ми припомнят до голяма степен онова, за което сме разговаряли с нея преди много години.
Свобода, равенство и братство означават една от формулите, получаващи действената си сила посредством социалната съвест,докато ред, дълг и справедливост за да станат действени предпоставят сугестивната мощ на някой авторитет. И едва тук, а не в господството на определена формула, се проявява липсата, която из основи решава съдбата на съвременното човечество: за господството на освобождаващите стойности мнозинството не притежава силата на социалната съвест, за господството на обвързващите отвън стойности липсва авторитетът. Стойности, които не са залегнали дълбоко в развитието, много бързо могат да се превърнат във фраза и да послужат за злоупотреба..." и т.н. Понякога се случва човек да долови звученето на едно толкова правилно усещане. Аз няма защо да съм особено изненадан от тези думи, които откривам като оазис сред пустинята на съвременния фразьорски живот.
Написани са от една моя стара приятелка Роза Майредер*5, в ноемврийския брой (1916) на "Интернационале рундшау" и ми припомнят до голяма степен онова, за което сме разговаряли с нея преди много години.
Ето защо не е нужно да съм особено изненадан, че се натъквам на тях; но в известен смисъл ми бе радостно да узная как продължава да мисли една такава личност. Макар и да не съумява да се из виси до едно духовнонаучно схващане за света и да остава при непродуктивната критика, тя все пак е принудена да каже: "Всички проблеми на външното изграждане на света се свеждат до един: до проблема за властта." Дори само това да се вземаше под внимание, пак нямаше да живеем сред толкова много фрази, както днес!
към текста >>
66.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
V: "Sprüche на Prosa" (Мъдрости в п
роза
), стр. 360.
Б Е Л Е Ж К И *1. Съдържа се в "Goethes Naturwissenschaftliche Schriften" (Гьотевите природонаучни съчинения), 5 тома, издадени и коментирани от Рудолф Щайнер в "Kurschners Deutsche National-Literatur", Събр. Съч. № 1a-е, фототипно издание, Дорнах, 1975; т.
V: "Sprüche на Prosa" (Мъдрости в проза), стр. 360.
През 1913 г. Изразът е избран за мото към устава на Антропософското Общество. *2. Й. В. Гьоте. Фауст", преведе в стихове Димитър Статков, второ преработено издание, изд. "Народна култура", София, 1962, стр. 111.
към текста >>
За
Роза
Майредер срв.
Една световно-историческа перспектива), Лайпциг, 1915. *4.Стария режим (френ.), тоест монархическото управление във Франция преди 1789 г. *5 Rosa Mayreder (1858-1938), "Kriegsphasen" (фази на войната). В "Интернационале рундшау", Цюрих, 1916, стр. 648 сл.
За Роза Майредер срв.
Rudolf Steiner, "Mein Lebensgang" (Моят жизнен път), Събр. Съч. № 28 (Събрани съчинения, Дорнах, 1962), както и "Briefe 1, 1881-1891" (Писма), Дорнах, 1955. *6. Например в Мюнхен на 18 Март 1916 г. в "Mitteleuropa zvyischen Ost und West" (Централна Европа между Изтока и Запада), Събр. Съч. № 174а (Събрани съчинения, Дорнах, 1971) и в Берлин на 28 Март 1916 т.
към текста >>
67.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Особено важно ще се окаже по сходен начин да бъде разглеждан и животът на растенията да заинтригуваме децата с отношението на
роза
та към теменугата, за отношението на билките към плевелите, които растат около тях, да им разказваме увлекателни истории за подвижните духове над цветята, когато минаваме през една поляна и т.н.
Тези образни описания на животинския свят трябва да стават все по-ярки. Тук следва да намерят място и някои отделни случки. Ето как трябва да се преподава на децата, а не по онзи отблъскващ начин, по който пробутваме зоологията в учебните часове; ние трябва да разказваме на децата за някои отделни постъпки на лъвовете, лисиците, мравките, майските бръмбари и т.н. Дали тези случки са станали или не, това не е важно; важното е те да са достоверни. А това, което днес се налива сякаш с фуния в детските глави като един вид екстракт от естествената наука, то следва да се преподава в по-късните години, когато децата ще са подготвени за него чрез онези образни описания на отделни случки от животинския свят, за които споменах току-що.
Особено важно ще се окаже по сходен начин да бъде разглеждан и животът на растенията да заинтригуваме децата с отношението на розата към теменугата, за отношението на билките към плевелите, които растат около тях, да им разказваме увлекателни истории за подвижните духове над цветята, когато минаваме през една поляна и т.н.
Ето как трябва да звучи ботаниката в ушите на децата. Същото важи и за минералите на децата трябва да се разказва как зелените кристали се отнасят към без цветните кристали, как един кристал, който има формата на куб, се отнася към друг, който има формата на октаедър. Вместо една мъртва кристалография, която пробутваме на децата за тяхна беда, следва се стремим към едно образно описание на кристалите и техния живот в недрата на Земята. Ние ще оплодим нашите възгледи относно онова, което се разиграва във вътрешността на Земята само тогава, когато вникнем в антропософските обяснения на тези процеси. Педантичното изброяване не е достатъчно; важно е друго: нашите описания да изграждат такива представи, че да сме в състояние да говорим примерно за съвместния живот на диаманта и сапфира.
към текста >>
68.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Приемете, че имате отрязана от розовия храст
роза
.
Защото духовната реалност в действителност съвсем не се представя пред мислите, представите и понятията така, че да може да се каже, че някое понятие е отражение, а човек трябва винаги да обикаля нещата, да ги разглежда от различни страни и тогава да си изгради многостранни понятия. Тогава е в състояние да развие по-богат вътрешен, душевно подвижен живот, отколкото е свикнал във външния сетивен свят. Чрез това обаче той е принуден да превърне понятията в нещо много по-живо. Те няма вече да са само отражения, а когато се изживяват, ще са нещо много по-жизнено, отколкото са в обикновения живот с неговите факти. Бих могъл да обясня това и по следния начин.
Приемете, че имате отрязана от розовия храст роза.
Вие си образувате представа за нея. Можете лесно да образувате тази представа. При нея често ще имате чувството, че тя изразява нещо действително, че розата е действителност. Духовният изследовател никога не може да напредне по своя път, ако при такава представа се задоволи с това, че розата е нещо действително. Откъснатата роза сама по себе си съвсем не е нещо действително.
към текста >>
При нея често ще имате чувството, че тя изразява нещо действително, че
роза
та е действителност.
Те няма вече да са само отражения, а когато се изживяват, ще са нещо много по-жизнено, отколкото са в обикновения живот с неговите факти. Бих могъл да обясня това и по следния начин. Приемете, че имате отрязана от розовия храст роза. Вие си образувате представа за нея. Можете лесно да образувате тази представа.
При нея често ще имате чувството, че тя изразява нещо действително, че розата е действителност.
Духовният изследовател никога не може да напредне по своя път, ако при такава представа се задоволи с това, че розата е нещо действително. Откъснатата роза сама по себе си съвсем не е нещо действително. Такава, каквато е, тя може да съществува само на розовия храст. Розовият храст е нещо действително! За всички отделни неща, за които хората си изграждат представи, вярвайки, че са нещо действително, духовният изследовател трябва да привикне винаги да съзнава в какъв ограничен, относителен смисъл такова нещо е наистина действителност.
към текста >>
Духовният изследовател никога не може да напредне по своя път, ако при такава представа се задоволи с това, че
роза
та е нещо действително.
Бих могъл да обясня това и по следния начин. Приемете, че имате отрязана от розовия храст роза. Вие си образувате представа за нея. Можете лесно да образувате тази представа. При нея често ще имате чувството, че тя изразява нещо действително, че розата е действителност.
Духовният изследовател никога не може да напредне по своя път, ако при такава представа се задоволи с това, че розата е нещо действително.
Откъснатата роза сама по себе си съвсем не е нещо действително. Такава, каквато е, тя може да съществува само на розовия храст. Розовият храст е нещо действително! За всички отделни неща, за които хората си изграждат представи, вярвайки, че са нещо действително, духовният изследовател трябва да привикне винаги да съзнава в какъв ограничен, относителен смисъл такова нещо е наистина действителност. Когато види откъснатата роза пред себе си, той трябва да почувства, че тя не е действителна.
към текста >>
Откъснатата
роза
сама по себе си съвсем не е нещо действително.
Приемете, че имате отрязана от розовия храст роза. Вие си образувате представа за нея. Можете лесно да образувате тази представа. При нея често ще имате чувството, че тя изразява нещо действително, че розата е действителност. Духовният изследовател никога не може да напредне по своя път, ако при такава представа се задоволи с това, че розата е нещо действително.
Откъснатата роза сама по себе си съвсем не е нещо действително.
Такава, каквато е, тя може да съществува само на розовия храст. Розовият храст е нещо действително! За всички отделни неща, за които хората си изграждат представи, вярвайки, че са нещо действително, духовният изследовател трябва да привикне винаги да съзнава в какъв ограничен, относителен смисъл такова нещо е наистина действителност. Когато види откъснатата роза пред себе си, той трябва да почувства, че тя не е действителна. Трябва да почувства, усети и изживее степента на недействителното, което се съдържа в тази роза, която е само цвят с дръжка.
към текста >>
Когато види откъснатата
роза
пред себе си, той трябва да почувства, че тя не е действителна.
Духовният изследовател никога не може да напредне по своя път, ако при такава представа се задоволи с това, че розата е нещо действително. Откъснатата роза сама по себе си съвсем не е нещо действително. Такава, каквато е, тя може да съществува само на розовия храст. Розовият храст е нещо действително! За всички отделни неща, за които хората си изграждат представи, вярвайки, че са нещо действително, духовният изследовател трябва да привикне винаги да съзнава в какъв ограничен, относителен смисъл такова нещо е наистина действителност.
Когато види откъснатата роза пред себе си, той трябва да почувства, че тя не е действителна.
Трябва да почувства, усети и изживее степента на недействителното, което се съдържа в тази роза, която е само цвят с дръжка. Но когато това се разпростре върху цялото разглеждане на света, се оживява самият живот на мислите и представите. Чрез това се получават не вече умъртвените, замръзнали представи, с които се задоволява днешният естественонаучен мироглед, а се получават представи, които живеят с нещата. Но когато се тръгне от мисловните навици на съвремието, човек първоначално изживява някои разочарования, защото така изживяваното наистина много се различава от мисловните навици на съвремието. Ако човек се опира на познанията, извлечени от духовния свят, понякога наистина трябва да говори парадоксално за неща, за които изобщо се говори днес.
към текста >>
Трябва да почувства, усети и изживее степента на недействителното, което се съдържа в тази
роза
, която е само цвят с дръжка.
Откъснатата роза сама по себе си съвсем не е нещо действително. Такава, каквато е, тя може да съществува само на розовия храст. Розовият храст е нещо действително! За всички отделни неща, за които хората си изграждат представи, вярвайки, че са нещо действително, духовният изследовател трябва да привикне винаги да съзнава в какъв ограничен, относителен смисъл такова нещо е наистина действителност. Когато види откъснатата роза пред себе си, той трябва да почувства, че тя не е действителна.
Трябва да почувства, усети и изживее степента на недействителното, което се съдържа в тази роза, която е само цвят с дръжка.
Но когато това се разпростре върху цялото разглеждане на света, се оживява самият живот на мислите и представите. Чрез това се получават не вече умъртвените, замръзнали представи, с които се задоволява днешният естественонаучен мироглед, а се получават представи, които живеят с нещата. Но когато се тръгне от мисловните навици на съвремието, човек първоначално изживява някои разочарования, защото така изживяваното наистина много се различава от мисловните навици на съвремието. Ако човек се опира на познанията, извлечени от духовния свят, понякога наистина трябва да говори парадоксално за неща, за които изобщо се говори днес. Днес човек може да е учен, да кажем в областта на физиката, да е извънредно учен човек и с право да предизвиква възхищение чрез своята начетеност, но да работи с понятия, които не са изградени по начина, който описах, когато животът на мислите и представите се оживява.
към текста >>
Достигне ли се същността, могат да се опознаят свойствата на дадено същество, както при
роза
та се опознава баграта.
В моята книга «За загадката на човека»,18 излязла преди две години, различавам действителни от недействителни представи. Накратко, това, за което става въпрос, е, че духовният изследовател трябва да посочи, че познавателните средства, които употребява, първо трябва да се събудят, да се изградят, и душата му трябва първо да се преобрази, за да може да вижда в духовния свят. Тогава резултатите ще се появят в такава форма и ще може да се види, че духовният изследовател не спекулира дали душата е безсмъртна, дали тя преминава през раждане и смърт, а самият изследователски път го довежда до вечното в човешката душа, до това, което преминава през раждания и смърт. Пътят на изследването му показва какво живее в човека като вечност. Следователно той търси обекта, нещото, самата същност.
Достигне ли се същността, могат да се опознаят свойствата на дадено същество, както при розата се опознава баграта.
Оттам често изглежда, като че ли духовният изследовател само твърди, че нещата изглеждат така, защото когато дава доказателства, винаги трябва да посочва по какъв път се достига до тях. В известна степен той трябва да започне там, където другата наука свършва. Тогава обаче е възможно истинско проникване в области, които, бих искал да кажа, имат за своя изходна точка смъртта, както при намиращото се в полето на естествените науки за изходни точки се приемат раждането и младостта. Но човек трябва да е наясно, че тази смърт в никакъв случай не е събитието, водещо до края на външните сетивно възприемаеми форми, както обикновено се приема, а че е нещо, което има участие в битието, както силите, които с раждането са привлечени в живота и участват в съществуването. Ние срещаме смъртта не само когато тя се появява пред нас като еднократно събитие, но носим в себе си силите на смъртта - разграждащите сили, постоянно разграждащите сили, - както носим силите на раждането, или тези, които са ни дадени като изграждащи сили при раждането.
към текста >>
69.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Те взимат една
роза
, откъсната от стъблото, и по същия начин казват: това е реален обект.
Както и да е, ето един съвременен човек, който стига до изграждането на представи, които не са обичайни в наши дни. Знам, че представите за реалността, които днес посочих за важни, са трудни за разбиране от много наши антропософски приятели. Но, скъпи приятели, вие не можете да се справите със съвременния живот, ако нямате волята да имате предвид тези представи. По какъв начин хората днес оформят мислите си в дадена област? Те държат един кристал в ръцете си: това е реален обект.
Те взимат една роза, откъсната от стъблото, и по същия начин казват: това е реален обект.
Те наричат и двата обекта реални в един и същ смисъл. Учените от естествените науки, работещи в техните кабинети, лаборатории и клиники, говорят за реалността по такъв начин, че я приписват само на неща, които имат същата реалност като кристала или откъснатата роза. Но нима няма една очевидна и важна разлика във факта, че в продължение на дълги векове кристалът запазва от само себе си неговата форма на съществуване? Розата, която е откъсната от стъблото, изгубва формата си за много по-кратко време; тя умира. Тя няма същата степен на реалност, каквато има кристалът.
към текста >>
Учените от естествените науки, работещи в техните кабинети, лаборатории и клиники, говорят за реалността по такъв начин, че я приписват само на неща, които имат същата реалност като кристала или откъснатата
роза
.
Но, скъпи приятели, вие не можете да се справите със съвременния живот, ако нямате волята да имате предвид тези представи. По какъв начин хората днес оформят мислите си в дадена област? Те държат един кристал в ръцете си: това е реален обект. Те взимат една роза, откъсната от стъблото, и по същия начин казват: това е реален обект. Те наричат и двата обекта реални в един и същ смисъл.
Учените от естествените науки, работещи в техните кабинети, лаборатории и клиники, говорят за реалността по такъв начин, че я приписват само на неща, които имат същата реалност като кристала или откъснатата роза.
Но нима няма една очевидна и важна разлика във факта, че в продължение на дълги векове кристалът запазва от само себе си неговата форма на съществуване? Розата, която е откъсната от стъблото, изгубва формата си за много по-кратко време; тя умира. Тя няма същата степен на реалност, каквато има кристалът. Ако отскубнем от почвата самото стъбло, то също няма да има същата степен на реалност, каквато щеше да има, ако беше останало свързано със земята. Това ни показва, че трябва да разглеждаме обектите по доста различен начин от обичайните повърхностни наблюдения в наши дни.
към текста >>
Роза
та, която е откъсната от стъблото, изгубва формата си за много по-кратко време; тя умира.
Те държат един кристал в ръцете си: това е реален обект. Те взимат една роза, откъсната от стъблото, и по същия начин казват: това е реален обект. Те наричат и двата обекта реални в един и същ смисъл. Учените от естествените науки, работещи в техните кабинети, лаборатории и клиники, говорят за реалността по такъв начин, че я приписват само на неща, които имат същата реалност като кристала или откъснатата роза. Но нима няма една очевидна и важна разлика във факта, че в продължение на дълги векове кристалът запазва от само себе си неговата форма на съществуване?
Розата, която е откъсната от стъблото, изгубва формата си за много по-кратко време; тя умира.
Тя няма същата степен на реалност, каквато има кристалът. Ако отскубнем от почвата самото стъбло, то също няма да има същата степен на реалност, каквато щеше да има, ако беше останало свързано със земята. Това ни показва, че трябва да разглеждаме обектите по доста различен начин от обичайните повърхностни наблюдения в наши дни. Не можем да говорим за розата или за стъблото на розата като за реални обекти. За да говорим за реалност в пълния смисъл, трябва да вземем цялата земя предвид — и тогава да говорим за розовите стъбла и розовите цветчета като своеобразна коса, която пониква от тази реалност!
към текста >>
Не можем да говорим за
роза
та или за стъблото на
роза
та като за реални обекти.
Но нима няма една очевидна и важна разлика във факта, че в продължение на дълги векове кристалът запазва от само себе си неговата форма на съществуване? Розата, която е откъсната от стъблото, изгубва формата си за много по-кратко време; тя умира. Тя няма същата степен на реалност, каквато има кристалът. Ако отскубнем от почвата самото стъбло, то също няма да има същата степен на реалност, каквато щеше да има, ако беше останало свързано със земята. Това ни показва, че трябва да разглеждаме обектите по доста различен начин от обичайните повърхностни наблюдения в наши дни.
Не можем да говорим за розата или за стъблото на розата като за реални обекти.
За да говорим за реалност в пълния смисъл, трябва да вземем цялата земя предвид — и тогава да говорим за розовите стъбла и розовите цветчета като своеобразна коса, която пониква от тази реалност! По този начин вие разбирате, че сетивната реалност включва обекти, които престават да бъдат реални в пълния смисъл на думата, ако се отделят от тяхната основа. Именно тук, в тази велика илюзия, в проявленията на външната реалност трябва да търсим онова, което е истинска реалност. Грешки от типа, който описах, днес са често срещани в наблюденията на природата. И всеки, който прави такива грешки и е свикнал с тях заради многовековен навик, ще се намери пред изключителната трудност да мисли върху социалните въпроси по начин, който съответства на реалността.
към текста >>
Това е огромната разлика между човешкия живот и природата: всичко в природата, което вече няма пълната реалност — например откъснатата
роза
— то започва да умира.
За да говорим за реалност в пълния смисъл, трябва да вземем цялата земя предвид — и тогава да говорим за розовите стъбла и розовите цветчета като своеобразна коса, която пониква от тази реалност! По този начин вие разбирате, че сетивната реалност включва обекти, които престават да бъдат реални в пълния смисъл на думата, ако се отделят от тяхната основа. Именно тук, в тази велика илюзия, в проявленията на външната реалност трябва да търсим онова, което е истинска реалност. Грешки от типа, който описах, днес са често срещани в наблюденията на природата. И всеки, който прави такива грешки и е свикнал с тях заради многовековен навик, ще се намери пред изключителната трудност да мисли върху социалните въпроси по начин, който съответства на реалността.
Това е огромната разлика между човешкия живот и природата: всичко в природата, което вече няма пълната реалност — например откъснатата роза — то започва да умира.
Да, нещо може да изглежда външно като реалност, но да не е реалност: външният облик е една лъжа. А ние много лесно можем да включим в реалността на социалния живот нещо, което всъщност не е реалност. Само че тогава това нещо не е задължително да увехне веднага. По-напред то ще се превърне в източник на болки и мъчения за човечеството. Затова нищо не може да доведе до изцеление на човечеството, ако по-напред не е изпитано и обмислено в контекста на цялата реалност — и чак след това да е посадено в социалния организъм.
към текста >>
Представете си едно същество, което идва от планета с различна организация от нашата — това същество никога не би могло да направи разлика между една
роза
, растяща от стъбло, и един кристал.
А тази заблуда води също до сътресения и революции в икономическия живот. Обобщено, за днешните хора трябва да стане разбираема мисълта, че не всичко, което на външен вид изглежда като реалност — когато ни се разкрива в определени граници — несъмнено е истинска реалност; то може да е жива лъжа. А тази разлика между живите истини и живите лъжи е нещо, което би трябвало да пусне дълбоки корени в днешните човешки умове. В колкото повече хора трайно се настани този възглед, толкова повече ще се пробужда и чувството: „Ние трябва да търсим тези неща, които не са лъжи, а живи истини… А по този начин възможно най-скоро и социалният организъм ще възвърне здравето си.“ Какво трябва да добавим към всичко това? Необходимо е и нещо друго, за да прозрем истинската или частично видимата реалност на даден външен обект.
Представете си едно същество, което идва от планета с различна организация от нашата — това същество никога не би могло да направи разлика между една роза, растяща от стъбло, и един кристал.
Ако поставим един кристал и една роза пред него, то като нищо може да повярва, че тяхната реалност е от едно и също естество. И то без съмнение ще се изненада, когато забележи, че розата скоро повяхва, докато кристалът остава същият. Тук, на земята, ние знаем къде сме изправени пред лицето на реалност, защото имаме поглед върху живота на нещата за продължителни периоди. Но не винаги е възможно да се отличи истинската реалност по същия начин като с розата. През живота се натъкваме на обекти, които изискват от нас по-напред да създадем една основа за нашата преценка, ако искаме да разберем тяхната истинска реалност.
към текста >>
Ако поставим един кристал и една
роза
пред него, то като нищо може да повярва, че тяхната реалност е от едно и също естество.
Обобщено, за днешните хора трябва да стане разбираема мисълта, че не всичко, което на външен вид изглежда като реалност — когато ни се разкрива в определени граници — несъмнено е истинска реалност; то може да е жива лъжа. А тази разлика между живите истини и живите лъжи е нещо, което би трябвало да пусне дълбоки корени в днешните човешки умове. В колкото повече хора трайно се настани този възглед, толкова повече ще се пробужда и чувството: „Ние трябва да търсим тези неща, които не са лъжи, а живи истини… А по този начин възможно най-скоро и социалният организъм ще възвърне здравето си.“ Какво трябва да добавим към всичко това? Необходимо е и нещо друго, за да прозрем истинската или частично видимата реалност на даден външен обект. Представете си едно същество, което идва от планета с различна организация от нашата — това същество никога не би могло да направи разлика между една роза, растяща от стъбло, и един кристал.
Ако поставим един кристал и една роза пред него, то като нищо може да повярва, че тяхната реалност е от едно и също естество.
И то без съмнение ще се изненада, когато забележи, че розата скоро повяхва, докато кристалът остава същият. Тук, на земята, ние знаем къде сме изправени пред лицето на реалност, защото имаме поглед върху живота на нещата за продължителни периоди. Но не винаги е възможно да се отличи истинската реалност по същия начин като с розата. През живота се натъкваме на обекти, които изискват от нас по-напред да създадем една основа за нашата преценка, ако искаме да разберем тяхната истинска реалност. Що за основа е тази — особено по отношение на социалния живот?
към текста >>
И то без съмнение ще се изненада, когато забележи, че
роза
та скоро повяхва, докато кристалът остава същият.
А тази разлика между живите истини и живите лъжи е нещо, което би трябвало да пусне дълбоки корени в днешните човешки умове. В колкото повече хора трайно се настани този възглед, толкова повече ще се пробужда и чувството: „Ние трябва да търсим тези неща, които не са лъжи, а живи истини… А по този начин възможно най-скоро и социалният организъм ще възвърне здравето си.“ Какво трябва да добавим към всичко това? Необходимо е и нещо друго, за да прозрем истинската или частично видимата реалност на даден външен обект. Представете си едно същество, което идва от планета с различна организация от нашата — това същество никога не би могло да направи разлика между една роза, растяща от стъбло, и един кристал. Ако поставим един кристал и една роза пред него, то като нищо може да повярва, че тяхната реалност е от едно и също естество.
И то без съмнение ще се изненада, когато забележи, че розата скоро повяхва, докато кристалът остава същият.
Тук, на земята, ние знаем къде сме изправени пред лицето на реалност, защото имаме поглед върху живота на нещата за продължителни периоди. Но не винаги е възможно да се отличи истинската реалност по същия начин като с розата. През живота се натъкваме на обекти, които изискват от нас по-напред да създадем една основа за нашата преценка, ако искаме да разберем тяхната истинска реалност. Що за основа е тази — особено по отношение на социалния живот? В предходните две лекции говорих за тази основа, а днес ще добавя нещо повече.
към текста >>
Но не винаги е възможно да се отличи истинската реалност по същия начин като с
роза
та.
Необходимо е и нещо друго, за да прозрем истинската или частично видимата реалност на даден външен обект. Представете си едно същество, което идва от планета с различна организация от нашата — това същество никога не би могло да направи разлика между една роза, растяща от стъбло, и един кристал. Ако поставим един кристал и една роза пред него, то като нищо може да повярва, че тяхната реалност е от едно и също естество. И то без съмнение ще се изненада, когато забележи, че розата скоро повяхва, докато кристалът остава същият. Тук, на земята, ние знаем къде сме изправени пред лицето на реалност, защото имаме поглед върху живота на нещата за продължителни периоди.
Но не винаги е възможно да се отличи истинската реалност по същия начин като с розата.
През живота се натъкваме на обекти, които изискват от нас по-напред да създадем една основа за нашата преценка, ако искаме да разберем тяхната истинска реалност. Що за основа е тази — особено по отношение на социалния живот? В предходните две лекции говорих за тази основа, а днес ще добавя нещо повече. Знаете от моите книги какви описания съм дал за духовния свят — светът, в който човек живее между смъртта и следващото раждане. Известно ви е, че когато говорим за този живот в свръхсетивния, духовния свят, трябва да сме наясно за отношенията, които преобладават между отделните души.
към текста >>
70.
10. Десета лекция, 15 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Да вземем например един любител на цветята приживе той е бил особено и многократно впечатляван от една
роза
, от една червена
роза
.
След смъртта си човек изживява своята граница по съвсем друг начин; тя се превръща в едно всеобхватно чувство и сега сетивните възприятия, впечатления и спомени, така да се каже, изскачат навън, изскачат извън него. Той започва да в ги усеща навън в своето обкръжение (червено). Така че докато през земния си живот човек казва: „Моите душевни изживявания са вътре мен“ то след смъртта той казва: „Моите душевни изживявания са пред мен, или по-добре казано около мен“. Те се претопяват в околния свят. Но на ред с това, те се променят и вътрешно.
Да вземем например един любител на цветята приживе той е бил особено и многократно впечатляван от една роза, от една червена роза.
След смъртта си той ще изживее уголемяването на тази роза, тя ще става все по-голяма, ще излезе извън неговите очертания и ще му се яви в приятен зелен цвят. Да, образите се променят и вътрешно. Всичко, което човек е възприемал приживе в разлистената зелена гора но не и в абстрактни мисли ще се разшири след смъртта като нежна розова обвивка, около цялото му същество. Дълбоката вътрешна същност излиза навън. Това, което човек нарича своя дълбока вътрешна същност, след смъртта, то става негово обкръжение.
към текста >>
След смъртта си той ще изживее уголемяването на тази
роза
, тя ще става все по-голяма, ще излезе извън неговите очертания и ще му се яви в приятен зелен цвят.
Той започва да в ги усеща навън в своето обкръжение (червено). Така че докато през земния си живот човек казва: „Моите душевни изживявания са вътре мен“ то след смъртта той казва: „Моите душевни изживявания са пред мен, или по-добре казано около мен“. Те се претопяват в околния свят. Но на ред с това, те се променят и вътрешно. Да вземем например един любител на цветята приживе той е бил особено и многократно впечатляван от една роза, от една червена роза.
След смъртта си той ще изживее уголемяването на тази роза, тя ще става все по-голяма, ще излезе извън неговите очертания и ще му се яви в приятен зелен цвят.
Да, образите се променят и вътрешно. Всичко, което човек е възприемал приживе в разлистената зелена гора но не и в абстрактни мисли ще се разшири след смъртта като нежна розова обвивка, около цялото му същество. Дълбоката вътрешна същност излиза навън. Това, което човек нарича своя дълбока вътрешна същност, след смъртта, то става негово обкръжение. Тези дълбоки познания принадлежат на човешкото същество, доколкото то е част от самия свят и Антропософията неотклонно ни води към тях.
към текста >>
71.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Ние казваме, че
роза
та е червена; гъркът е възприемал и мисълта (идеята) за
роза
та, той е възприемал нещо чисто духовно.
Ако искаме да отбележим особено характерните черти на този светоглед и ги поставим пред душата си, можем да кажем: в предните епохи на човешкото развитие хората възприемаха навсякъде в своето обкръжение нещо живо, изпълнено със сили на зараждане и формиране; сега те навсякъде търсят само мъртвото и искат някак да разберат самият живот, изхождайки от мъртвото. Но не го разбират. В следствие на това човек навлезе в много своеобразна епоха на своето развитие. Той разглежда днес сетивния свят без подобно на това, както му се дават цветовете и звуците от света на външните сетива, да му се дават и мислите, съдържащи се в този свят. Вие знаете от моята книга «Загадките на философията», че на античният грък мислите са му давани така, както днес се дават цветовете и звуците.
Ние казваме, че розата е червена; гъркът е възприемал и мисълта (идеята) за розата, той е възприемал нещо чисто духовно.
И това възприемане на чисто духовното постепенно умирало с постепенното настъпване на абстрактното, мъртвото мислене, което е само труп на живото мислене, което ние все още имаме до слизането ни в земния живот. А сега пред нас стои въпросът: как да съгласуваме едно с друго тези две неща? Как да съгласуваме това: когато искаме да разберем природата, когато искаме да си съставим представа за света, то се срещаме с това, което е извън света на външните сетива, а е в нас самите – мъртвото мислене? Трябва да си изясним съвсем точно, че когато сега човек стои пред света, то той стои пред него с мъртво мислене. Но мъртъв ли е външният свят?
към текста >>
72.
Четвърта лекция, 1 Октомври 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Например хората лесно приемат, че един планински кристал е “действителен”, че една
роза
също е “действителна”, обаче те не долавят разликата между тези две “действителности”.
Аз исках само да посоча, как целият поглед върху човешката душа може да бъде разширен далеч извън пределите на Земята. Едва по този начин е възможно да разглеждаме външния свят като принадлежащ към самите нас, също както разглеждаме като наша принадлежност всичко онова, което се разиграва в рамките на нашето тяло, например дишането, кръвообращението и т.н. Днешните естествени науки разглеждат също и нашата Земя така, като че ли тя е едно минерално, мъртво небесно тяло. Съвременният човек изобщо не се замисля върху това, че неговите космологически наблюдения нямат никаква реална стойност. Тъкмо днес усетът за реалност е извънредно притъпен.
Например хората лесно приемат, че един планински кристал е “действителен”, че една роза също е “действителна”, обаче те не долавят разликата между тези две “действителности”.
Защото кристалът е една затворена в себе си реалност, която може да съществува независимо от околния свят, а розата не може. Розата живее само докато се намира върху своята клонка. Една роза, имам предвид цъфналата роза, не може да съществува сама за себе си. Ако поддържаме една представа за онази цъфнала роза, която радва очите ни и искаме външно да затвърдим тази представа, тогава ние се изправяме пред една абстракция, дори и когато можем да я докоснем. Също толкова нереална е и онази Земя със своите скали, шисти, варовикови пластове и т.н., за която ни говори официалната наука, защото тази Земя просто не съществува, тя е измислена.
към текста >>
Защото кристалът е една затворена в себе си реалност, която може да съществува независимо от околния свят, а
роза
та не може.
Едва по този начин е възможно да разглеждаме външния свят като принадлежащ към самите нас, също както разглеждаме като наша принадлежност всичко онова, което се разиграва в рамките на нашето тяло, например дишането, кръвообращението и т.н. Днешните естествени науки разглеждат също и нашата Земя така, като че ли тя е едно минерално, мъртво небесно тяло. Съвременният човек изобщо не се замисля върху това, че неговите космологически наблюдения нямат никаква реална стойност. Тъкмо днес усетът за реалност е извънредно притъпен. Например хората лесно приемат, че един планински кристал е “действителен”, че една роза също е “действителна”, обаче те не долавят разликата между тези две “действителности”.
Защото кристалът е една затворена в себе си реалност, която може да съществува независимо от околния свят, а розата не може.
Розата живее само докато се намира върху своята клонка. Една роза, имам предвид цъфналата роза, не може да съществува сама за себе си. Ако поддържаме една представа за онази цъфнала роза, която радва очите ни и искаме външно да затвърдим тази представа, тогава ние се изправяме пред една абстракция, дори и когато можем да я докоснем. Също толкова нереална е и онази Земя със своите скали, шисти, варовикови пластове и т.н., за която ни говори официалната наука, защото тази Земя просто не съществува, тя е измислена. А нима действителната Земя не е съставена също и от растенията, от животните, от хората?
към текста >>
Роза
та живее само докато се намира върху своята клонка.
Днешните естествени науки разглеждат също и нашата Земя така, като че ли тя е едно минерално, мъртво небесно тяло. Съвременният човек изобщо не се замисля върху това, че неговите космологически наблюдения нямат никаква реална стойност. Тъкмо днес усетът за реалност е извънредно притъпен. Например хората лесно приемат, че един планински кристал е “действителен”, че една роза също е “действителна”, обаче те не долавят разликата между тези две “действителности”. Защото кристалът е една затворена в себе си реалност, която може да съществува независимо от околния свят, а розата не може.
Розата живее само докато се намира върху своята клонка.
Една роза, имам предвид цъфналата роза, не може да съществува сама за себе си. Ако поддържаме една представа за онази цъфнала роза, която радва очите ни и искаме външно да затвърдим тази представа, тогава ние се изправяме пред една абстракция, дори и когато можем да я докоснем. Също толкова нереална е и онази Земя със своите скали, шисти, варовикови пластове и т.н., за която ни говори официалната наука, защото тази Земя просто не съществува, тя е измислена. А нима действителната Земя не е съставена също и от растенията, от животните, от хората? Всички те също принадлежат на Земята, както ú принадлежат скалите и планинските кристали, и когато имам пред очите си една Земя, съставена от камъни, аз нямам нищо.
към текста >>
Една
роза
, имам предвид цъфналата
роза
, не може да съществува сама за себе си.
Съвременният човек изобщо не се замисля върху това, че неговите космологически наблюдения нямат никаква реална стойност. Тъкмо днес усетът за реалност е извънредно притъпен. Например хората лесно приемат, че един планински кристал е “действителен”, че една роза също е “действителна”, обаче те не долавят разликата между тези две “действителности”. Защото кристалът е една затворена в себе си реалност, която може да съществува независимо от околния свят, а розата не може. Розата живее само докато се намира върху своята клонка.
Една роза, имам предвид цъфналата роза, не може да съществува сама за себе си.
Ако поддържаме една представа за онази цъфнала роза, която радва очите ни и искаме външно да затвърдим тази представа, тогава ние се изправяме пред една абстракция, дори и когато можем да я докоснем. Също толкова нереална е и онази Земя със своите скали, шисти, варовикови пластове и т.н., за която ни говори официалната наука, защото тази Земя просто не съществува, тя е измислена. А нима действителната Земя не е съставена също и от растенията, от животните, от хората? Всички те също принадлежат на Земята, както ú принадлежат скалите и планинските кристали, и когато имам пред очите си една Земя, съставена от камъни, аз нямам нищо. Официалните естествени науки, включително и геологията, изобщо не стигат до реалността.
към текста >>
Ако поддържаме една представа за онази цъфнала
роза
, която радва очите ни и искаме външно да затвърдим тази представа, тогава ние се изправяме пред една абстракция, дори и когато можем да я докоснем.
Тъкмо днес усетът за реалност е извънредно притъпен. Например хората лесно приемат, че един планински кристал е “действителен”, че една роза също е “действителна”, обаче те не долавят разликата между тези две “действителности”. Защото кристалът е една затворена в себе си реалност, която може да съществува независимо от околния свят, а розата не може. Розата живее само докато се намира върху своята клонка. Една роза, имам предвид цъфналата роза, не може да съществува сама за себе си.
Ако поддържаме една представа за онази цъфнала роза, която радва очите ни и искаме външно да затвърдим тази представа, тогава ние се изправяме пред една абстракция, дори и когато можем да я докоснем.
Също толкова нереална е и онази Земя със своите скали, шисти, варовикови пластове и т.н., за която ни говори официалната наука, защото тази Земя просто не съществува, тя е измислена. А нима действителната Земя не е съставена също и от растенията, от животните, от хората? Всички те също принадлежат на Земята, както ú принадлежат скалите и планинските кристали, и когато имам пред очите си една Земя, съставена от камъни, аз нямам нищо. Официалните естествени науки, включително и геологията, изобщо не стигат до реалността. Фактически нещата се свеждат до това, да напредваме в познанието не само логически, но и с усет за реалността.
към текста >>
73.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И навярно най-красивото усещане на природата ще бъде, когато към розовия храст ще имаме не само външно отношение, но ще си кажем: Особено обичам розовия храст, защото той има следната особеност - при това пространственото няма никакво значение,
роза
та може да се намира и много надалеч, но ние въпреки това намираме пътя към нея по време на сън, - розовият храст има особеното свойство да възприема именно нашите първи детски спомени.
Когато спим, спомените ни се съединяват с духовно-действените сили; те са там по време на сън. Така че действително можем да кажем: по време на сън нашата душа се потапя със своите спомени във вътрешното на природата. И няма да кажете нещо неистинно, нещо недействително, скъпи мои приятели, ако се изразите по следния начин: Когато аз заспивам, предавам спомените си на силите, които духовно господстват в кристалите, в растенията, във всички природни явления. Да, вие можете да се разхождате, да гледате растящите покрай пътя жълти и сини цветя, зелената трева, блестящите многообещаващи класове и да кажете: Когато денем минавам край вас, аз ви виждам отвън; когато заспя, ще потопя моите спомени във вашата собствена духовна вътрешност. Вие възприемате това, което в течение на живота си съм превърнал от мои преживявания в спомени, възприемате тези спомени, когато спя.
И навярно най-красивото усещане на природата ще бъде, когато към розовия храст ще имаме не само външно отношение, но ще си кажем: Особено обичам розовия храст, защото той има следната особеност - при това пространственото няма никакво значение, розата може да се намира и много надалеч, но ние въпреки това намираме пътя към нея по време на сън, - розовият храст има особеното свойство да възприема именно нашите първи детски спомени.
Хората обичат розата, защото - само че не знаят нищо за това - тя възприема най-ранните детски спомени. Когато сме били деца, другите хора са се отнасяли към нас с любов; те често са предизвиквали у нас усмивка. Ние сме забравили това. Обаче ние носим това в нашето душевно настроение. И розовият храст възприема спомена, вече забравеното от нас самите, по време на нощния сън в своето собствено същество.
към текста >>
Хората обичат
роза
та, защото - само че не знаят нищо за това - тя възприема най-ранните детски спомени.
Така че действително можем да кажем: по време на сън нашата душа се потапя със своите спомени във вътрешното на природата. И няма да кажете нещо неистинно, нещо недействително, скъпи мои приятели, ако се изразите по следния начин: Когато аз заспивам, предавам спомените си на силите, които духовно господстват в кристалите, в растенията, във всички природни явления. Да, вие можете да се разхождате, да гледате растящите покрай пътя жълти и сини цветя, зелената трева, блестящите многообещаващи класове и да кажете: Когато денем минавам край вас, аз ви виждам отвън; когато заспя, ще потопя моите спомени във вашата собствена духовна вътрешност. Вие възприемате това, което в течение на живота си съм превърнал от мои преживявания в спомени, възприемате тези спомени, когато спя. И навярно най-красивото усещане на природата ще бъде, когато към розовия храст ще имаме не само външно отношение, но ще си кажем: Особено обичам розовия храст, защото той има следната особеност - при това пространственото няма никакво значение, розата може да се намира и много надалеч, но ние въпреки това намираме пътя към нея по време на сън, - розовият храст има особеното свойство да възприема именно нашите първи детски спомени.
Хората обичат розата, защото - само че не знаят нищо за това - тя възприема най-ранните детски спомени.
Когато сме били деца, другите хора са се отнасяли към нас с любов; те често са предизвиквали у нас усмивка. Ние сме забравили това. Обаче ние носим това в нашето душевно настроение. И розовият храст възприема спомена, вече забравеното от нас самите, по време на нощния сън в своето собствено същество. Човек в по-голяма степен, отколкото си мисли, е свързан с външния природен свят, т. е.
към текста >>
74.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Ако ни се прииска да направим сравнение с нещо съвременно, бихме могли да кажем: ако човек, имайки пред себе си
роза
и вдишвайки аромата й, с вътрешна правдивост и честност би могъл да каже: божественото добро, разстилащо се по цялата земна планета, тече също и в
роза
та и когато
роза
та съобщава на моя обонятелен орган своя елемент, тогава аз вдъхвам живеещото в планетите божествено добро; ако днес човек би могъл с вътрешна честност да каже тези думи, вдъхвайки
роза
та, тогава би преживял нещо, подобно на бледа сянка на това, което в онова време се познавало вътрешно като съвършено жизнения елемент на отделния човек.
Този елемент се явява чисто природно наследство, така би могъл да каже ученикът, защото той навсякъде ми дава нещо. Аз, собствено, съм обкръжен от изключително добро. Добро - доброто съществува навсякъде, но това при-родно добро ме обкръжава. И това природно добро е не просто и само добро; то е творческо добро, защото е онова, което в същото време със своите сили ме създава такъв, какъвто съм, дава ми форма, поддържа ме, докато плувам в този елемент, хвърча, рея се. Такива са били тези, в основни черти, природно-морални впечатления, възникващи тук.
Ако ни се прииска да направим сравнение с нещо съвременно, бихме могли да кажем: ако човек, имайки пред себе си роза и вдишвайки аромата й, с вътрешна правдивост и честност би могъл да каже: божественото добро, разстилащо се по цялата земна планета, тече също и в розата и когато розата съобщава на моя обонятелен орган своя елемент, тогава аз вдъхвам живеещото в планетите божествено добро; ако днес човек би могъл с вътрешна честност да каже тези думи, вдъхвайки розата, тогава би преживял нещо, подобно на бледа сянка на това, което в онова време се познавало вътрешно като съвършено жизнения елемент на отделния човек.
И това, скъпи мои приятели, е било преживяване на живота на Слънцето, предшестващ нашата Земя. Следователно ученикът е можел да преживява живота на Слънцето и живота на Луната, каквито те са били, преди живота на нашата Земя. След това, когато ученика са го довеждали до състояние, да се усеща само във външните си сетива, той преживявал сякаш отхвърляне на целия свой организъм, така че живеел само в своите очи, в своя слухов апарат, в цялото свое осезание, тогава той възприемал това, което описах в моята книга «Въведение в тайната наука» като живот на Сатурн, като битие, когато е плувал и се е реел в топлинния елемент, в диференцирания в себе си топлинен елемент. Там не са се усещали като плът и кръв, като кости и нерви; усещали са се като някакъв организъм от топлина, но топлина в друга топлина, планетарна сатурническа топлина. Топлината са възприемали, когато външната топлина е имала друга степен от вътрешната.
към текста >>
75.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Всичко при-родно тогава се довеждало плътно до човека, така че човек преживявал това природно и към него сега се присъединявало следното обучение: Ако приблизително тук е Македония, тук, направлението на вятъра, би било севе
роза
падно, тук - югозападно, североизточно или югоизточно.
От гледната точка, на която е бил обучен ученикът на Аристотел Александър Велики, от само себе си се разбира, че цялата обстановка, в която са живели те двамата, той я е разбирал на първо място от тази гледна точка. Доколкото Александър е бил проникнат от това, което изхождало от такава способност на възприемане, той усещал там цялото гръцко същество така, както то се откривало в Македония в две качества - качеството влажност и качеството въздушност. Това повлияло на нагласата на ума му в определен период от неговия живот. И това, което на основата на особения вид посвещение, дадено му от Аристотел, усещал като основен характер на своя непосредствен свят, който преживявал, той възприемал като някаква половинчатост. «Това може да бъде само половината на света», - така си казвал той.
Всичко при-родно тогава се довеждало плътно до човека, така че човек преживявал това природно и към него сега се присъединявало следното обучение: Ако приблизително тук е Македония, тук, направлението на вятъра, би било северозападно, тук - югозападно, североизточно или югоизточно.
Александър, ученикът на Аристотел, сам се научил да възприема това, което са носели климатичните влияния - северозападните ветрове - влажно-студеното; в това, което се пренасялото от югозапад - влажно-топлото. Това за него е било половината от възприемането на света. По време на обучението това се попълвало и в него вътрешно се разкривало, че тук още се отнасят сухо-студеното, което се излъчвало от веещото от североизток и сухо-топлото, което струяло от югоизтока. Така от четирите направления на вятъра той изпитвал преживяването на сухо-студеното, сухо-топлото, топло-влажното и студено-влажното. Като истински човек на своето време, той искал да примири противоположностите: тук в Македония се преживявало само студено-влажното и топло-влажното; това е трябвало да бъде съединено със студено-сухото и с огнено-сухото - с това, което вее от азиатския север и с това, което вее от юга на Азия през Азия.
към текста >>
Александър, ученикът на Аристотел, сам се научил да възприема това, което са носели климатичните влияния - севе
роза
падните ветрове - влажно-студеното; в това, което се пренасялото от югозапад - влажно-топлото.
Доколкото Александър е бил проникнат от това, което изхождало от такава способност на възприемане, той усещал там цялото гръцко същество така, както то се откривало в Македония в две качества - качеството влажност и качеството въздушност. Това повлияло на нагласата на ума му в определен период от неговия живот. И това, което на основата на особения вид посвещение, дадено му от Аристотел, усещал като основен характер на своя непосредствен свят, който преживявал, той възприемал като някаква половинчатост. «Това може да бъде само половината на света», - така си казвал той. Всичко при-родно тогава се довеждало плътно до човека, така че човек преживявал това природно и към него сега се присъединявало следното обучение: Ако приблизително тук е Македония, тук, направлението на вятъра, би било северозападно, тук - югозападно, североизточно или югоизточно.
Александър, ученикът на Аристотел, сам се научил да възприема това, което са носели климатичните влияния - северозападните ветрове - влажно-студеното; в това, което се пренасялото от югозапад - влажно-топлото.
Това за него е било половината от възприемането на света. По време на обучението това се попълвало и в него вътрешно се разкривало, че тук още се отнасят сухо-студеното, което се излъчвало от веещото от североизток и сухо-топлото, което струяло от югоизтока. Така от четирите направления на вятъра той изпитвал преживяването на сухо-студеното, сухо-топлото, топло-влажното и студено-влажното. Като истински човек на своето време, той искал да примири противоположностите: тук в Македония се преживявало само студено-влажното и топло-влажното; това е трябвало да бъде съединено със студено-сухото и с огнено-сухото - с това, което вее от азиатския север и с това, което вее от юга на Азия през Азия. Оттам възникнал този непреодолим стремеж към азиатските походи.
към текста >>
Ала те са били насочени към това, към едната страна на
роза
та на ветровете да се добави другата, към това, което е само едната страна на Земята, да се намери другата половина.
Но първо е трябвало да победи това, което е проникнало само в мислов-ната форма, само в логиката; другото е трябвало да чака. Сега обаче настъпило време, когато това друго изпълнило своята задача да чака и когато то отново е трябвало да бъде намерено като сбор от знания за природата. Отначало Александър е трябвало да погребе там, в Азия, тези тайни на природата, защото само техните трупове са били пренесени в Европа. Обаче не тези трупове трябва да бъдат излъскани, а живото в древното трябва да бъде отново намерено днес. Необходимото за това вдъхновение ще бъде до голяма степен получено само тогава, когато се появи някакво топло усещане за случващото се в поврата на времената и когато се развие живо чувство за това, което външно е изглеждало само като завоевателни войни: походите на Александър.
Ала те са били насочени към това, към едната страна на розата на ветровете да се добави другата, към това, което е само едната страна на Земята, да се намери другата половина.
Това е било изцяло също и търсене на лично преживяване. Личното преживяване се състояло в това, че е имало определена вътрешна неудовлетвореност и неуютност в среда само на влажно-студено и влажно-топло и то е трябвало да бъде допълнено с други усещания. Какво, в истинския смисъл на думата, огромно историческо значение е имало това за развитието на целия запад, ще разясня по-късно в лекциите, които ще изнеса пред събранието на делегатите за окултната основа на историческия живот на човека на Земята. I. Тайната на растенията Гледам цветята;
към текста >>
76.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
първа степен от Мистериите се казваше: Сега ти виждаш кварц... И всички усилия бяха насочвани към една цел той трябваше да си спомни онова, което е знаел за кварца преди своето земно въплъщение... или пък което е знаел за лилията, за
роза
та.
Представете си, че след известна раздяла, когато им предстои отново да се видят, дойде някой и поиска от тях да забравят всичко, което ги е свързало до сега! Естествено, аз бих могъл да допусна, че в определени случаи това би било дори приятно... и все пак, съгласете се, че животът не може да съществува при такива условия. Обаче законите на нашата цивилизация изискват от модерния човек точно това! Защото преди още да е слязъл на Земята, човекът вече познава, човекът вече е изучил природните царства откъм духовната им страна. И докато днес на човека се препоръчва да забрави всичко онова, което преди да е слязъл във физическо въплъщение той е знаел за минералите, за растенията, за животните, на древния кандидат за Посвещение в т.н.
първа степен от Мистериите се казваше: Сега ти виждаш кварц... И всички усилия бяха насочвани към една цел той трябваше да си спомни онова, което е знаел за кварца преди своето земно въплъщение... или пък което е знаел за лилията, за розата.
Познанието за природния свят беше всъщност едно припомняне. И щом някой подхождаше към природознанието като към едно припомняне на всичко, което е знаел преди да слезе в земния живот, тогава той беше допускан до втората степен. По време на втората степен човекът изучаваше музика, както и това, което тогава беше архитектура, геометрия, геодезия и т.н. Какво впрочем съдържаше тази втора степен? Тя съдържаше всичко, което човекът възприема не просто като се вглежда с очите си и като се вслушва с ушите си, а това, което той възприема докато действително напредва и се издига в себе си.
към текста >>
77.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
С голяма доза сигурност допускам, скъпи мои приятели, че ако съвременният човек в нашата сегашна ежедневна п
роза
на живота би застанал пред тази статуя, едва ли би бил способен да преживее нещо друго, освен абстрактни идеи за нея.
При натискане на статуята в мястото на натиска се образувала вдлъбнатина, но трябвало само да престане натиска и формата се възстановявала. Цялата статуя-колона била направена по такъв начин, че в най-голяма степен е била обхваната главата; когато човек се приближавал до статуята, той имал следното усещане: силите се устремявали от главата в гигантското тяло. Защото, разбира се, той не е можел да види вътрешното пространство, той е можел да го усети само при натискане. И ученика са го поощрявали да натиска. Той имал чувството, че силите на главата се излъчват по цялото останало тяло, че в тази статуя главата значи всичко.
С голяма доза сигурност допускам, скъпи мои приятели, че ако съвременният човек в нашата сегашна ежедневна проза на живота би застанал пред тази статуя, едва ли би бил способен да преживее нещо друго, освен абстрактни идеи за нея.
Това наистина е така. Но съвсем друга работа е, отначало да преживееш цялата мощ на илюзиите и заблужденията със своето вътрешно същество, душа и дух, пък и с кръвта и нервите, а след това да преживееш сугестивната мощ на подобна гигантска фигура. Статуята е била от мъжки пол. Редом с нея стояла друга статуя, от женски пол. Тя не е била куха.
към текста >>
Той знае, да кажем, че цветът на цикорията е син, че
роза
та е червена, небето-синьо и т.н.
Той се учил да познава отношението на човека към Слънцето. И той узнавал, че причината за това, човек в действителност да не е такъв, какъвто се е усещал под хипнотичното влияние на слънчевата статуя, е била, че други сили, действащи от други места в Космоса, преобразуват тази дейност на Слънцето. По такъв начин ученикът се е учил да изживява себе си в Космоса. А когато ученикът е изпитвал хипнотичното влияние на лунната статуя, когато в него е възниквал сковаващия студ на вцепеняването и вътрешното преживяване на зимния ландшафт (в случая със слънчевата статуя той е преживявал в духа летния ландшафт), тогава той чувствал, какъв би бил, ако биха съществували само лунни влияния. Какво в действителност знае човек за света в наши дни?
Той знае, да кажем, че цветът на цикорията е син, че розата е червена, небето-синьо и т.н.
Но тези факти не оказват силно и проникновено впечатление върху него. Това са само съобщения за нашето близко обкръжение. Ако човек иска да знае тайните на Космоса, тогава той трябва да стане с цялото си същество и в голяма степен сетивен орган. Благодарение на хипнотичното влияние на статуята на Слънцето цялото същество на ученика се съсредоточавало в циркулацията на кръвта. Той се учил да се познава като слънчево същество, когато преживявал вътре в себе си това хипнотично влияние.
към текста >>
И тогава той би могъл да разкаже от тези вътрешни преживявания, които е получил, как Слънцето и Луната действат върху човешкото същество, също както ние сега можем да кажем от опита на нашето зрение, как действа
роза
та върху нас, или от опита на нашия слух да кажем за действието на звука ми-бемол и т.н.
Това са само съобщения за нашето близко обкръжение. Ако човек иска да знае тайните на Космоса, тогава той трябва да стане с цялото си същество и в голяма степен сетивен орган. Благодарение на хипнотичното влияние на статуята на Слънцето цялото същество на ученика се съсредоточавало в циркулацията на кръвта. Той се учил да се познава като слънчево същество, когато преживявал вътре в себе си това хипнотично влияние. Той се учил да познава себе си като лунно същество, преживявайки хипнотичното влияние на лунната статуя.
И тогава той би могъл да разкаже от тези вътрешни преживявания, които е получил, как Слънцето и Луната действат върху човешкото същество, също както ние сега можем да кажем от опита на нашето зрение, как действа розата върху нас, или от опита на нашия слух да кажем за действието на звука ми-бемол и т.н.
Така учениците в тези мистерии преживявали чак до следатлантските времена, как човек е включен в Космоса. Това е било за тях непосредствено преживяване. Това, което ви разказах днес, е само кратко въведение в тези грандиозни преживявания, които се получавали в мистериите на Хиберния, продължили чак до първите векове на християнската ера. Това е било космическо преживяване – преживяване на Слънцето и преживяване на Луната. В мистериите на Ефес и Мала Азия ученикът преминавал през преживявания от съвсем друг вид.
към текста >>
Те не са влизали в гората говорейки п
роза
ично: тук има трева, а там цветя, а ето там дървета; ако са се приближавали до гората, а слънцето е греело между дърветата и сянката им е падала върху цветята, то в тази сянка се появявал от цветята цял един свят от техни обитатели, - обитатели, които реално им се появявали, преди да навлязат в гората.
В сравнение със съвременните исторически данни за деянията на Александър и Аристотел, поемата на Лампрехт, създадена някъде в XII век, представя грандиозна концепция, родствена на древното разбиране за това, какво е дошло чрез Александър Велики. /*Лампрехт - църковник, френски свещенослужител; поемата е написана около 1125 г., всемиров епос, - цветен епизод - виж сборник писма на Александър до майка му и Аристотел (стихове 5004-5205)./ Вземете например, откъса от поемата, където се дава следното удивително описание: "С идването на пролетта вие отивате в гората и попадате на поляна, където цъфтят цветя и слънцето е разположено така, че сянката пада от дърветата върху цветята. И тогава вие можете да видите, как през пролетта в сянката на дърветата духовете – деца на цветята – излизат от цветовете и играят хора на поляната. " В това описание на Лампрехт можем отчетливо да възприемем отблясък на древното и истинно преживяване, все още достъпно за хората от онова време.
Те не са влизали в гората говорейки прозаично: тук има трева, а там цветя, а ето там дървета; ако са се приближавали до гората, а слънцето е греело между дърветата и сянката им е падала върху цветята, то в тази сянка се появявал от цветята цял един свят от техни обитатели, - обитатели, които реално им се появявали, преди да навлязат в гората.
Защото влизайки в гората, те възприемали други стихийни духове. Това хоро на цветните духове се явявало на свещеник Лампрехт и на него особено му харесвало да го описва. Това е наистина многозначително, скъпи мои приятели: Лампрехт даже в XII, в началото на XII век, желаейки да опише походите на Александър, навсякъде ги пронизва с описания на природата, които съдържат откровения за стихийните царства. В основата на неговата "Песента на Александър" е стояло такова съзнание: "За да опишем това, което е ставало някога в Македония, когато Александър е започнал своите походи в Азия, наставляван от Аристотел, ние не можем просто да описваме прозаично Земята като рамка на тези събития; не, описвайки ги достоверно, ние трябва да включим тук, наред с прозаичното описание на Земята, царствата на елементарните същества". Какъв контраст със съвременна книга по история, която, разбира се, е напълно приспособена за нашето време!
към текста >>
В основата на неговата "Песента на Александър" е стояло такова съзнание: "За да опишем това, което е ставало някога в Македония, когато Александър е започнал своите походи в Азия, наставляван от Аристотел, ние не можем просто да описваме п
роза
ично Земята като рамка на тези събития; не, описвайки ги достоверно, ние трябва да включим тук, наред с п
роза
ичното описание на Земята, царствата на елементарните същества".
" В това описание на Лампрехт можем отчетливо да възприемем отблясък на древното и истинно преживяване, все още достъпно за хората от онова време. Те не са влизали в гората говорейки прозаично: тук има трева, а там цветя, а ето там дървета; ако са се приближавали до гората, а слънцето е греело между дърветата и сянката им е падала върху цветята, то в тази сянка се появявал от цветята цял един свят от техни обитатели, - обитатели, които реално им се появявали, преди да навлязат в гората. Защото влизайки в гората, те възприемали други стихийни духове. Това хоро на цветните духове се явявало на свещеник Лампрехт и на него особено му харесвало да го описва. Това е наистина многозначително, скъпи мои приятели: Лампрехт даже в XII, в началото на XII век, желаейки да опише походите на Александър, навсякъде ги пронизва с описания на природата, които съдържат откровения за стихийните царства.
В основата на неговата "Песента на Александър" е стояло такова съзнание: "За да опишем това, което е ставало някога в Македония, когато Александър е започнал своите походи в Азия, наставляван от Аристотел, ние не можем просто да описваме прозаично Земята като рамка на тези събития; не, описвайки ги достоверно, ние трябва да включим тук, наред с прозаичното описание на Земята, царствата на елементарните същества".
Какъв контраст със съвременна книга по история, която, разбира се, е напълно приспособена за нашето време! Там вие ще прочетете, как Александър, въпреки съвета на своя учител Аристотел, замислил да поеме върху себе си мисията за присъединяването на варварите към цивилизованото човечество, привеждайки, така да се каже, към общ културен знаменател цивилизованите гърци - елини, македонци - и варварите. Това, несъмнено, е напълно убедително за съвремието. Но каква детинщина е това в сравнение с истината! От друга страна, ние получаваме грандиозно впечатление, когато гледаме картината на походите на Александър, дадена ни от Лампрехт, който им приписва съвсем друга цел.
към текста >>
78.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Когато вземем един единствен човешки живот - бил той на Гьоте, на Лесинг, на Спиноза, на Шекспир, на Дарвин - и обгърнем с поглед това, което се проявява от този човешки живот, това е като че откъсваме една
роза
от нейния храст и вярваме, че тя може да съществува сама по себе си.
- Той поема обикновения път на човешкото възпитание в 18-то столетие. И затова едва в напреднала възраст успява да разбере онова, което постоянно е било в него, през време на живота му като Лесинг. При него е така, както ако Валентин Андрее също би изпратил инспиратора и не би написал никакви тривиални богословски назидателни писания, а би дочакал до стара възраст и тогава би написал съзнателно «Химическата сватба на Кристиян Розенкройц». Така са свързани отделните земни съществувания. И някога трябва да стигнем дотам, че напълно да осъзнаем, че действително е така.
Когато вземем един единствен човешки живот - бил той на Гьоте, на Лесинг, на Спиноза, на Шекспир, на Дарвин - и обгърнем с поглед това, което се проявява от този човешки живот, това е като че откъсваме една роза от нейния храст и вярваме, че тя може да съществува сама по себе си.
Такъв един единствен земен живот не е обясним сам по себе си, човек трябва да намери обяснението на основата на повтарящите се земни съществувания. Интересен е животът при двете личности, за които говорих вчера накрая, Лорд Байрон от една страна и - извинете, че тук засягам нещо лично, - моят учител по геометрия от друга страна. Те имаха нещо общо само по отношение устройството на крака си, но това устройство на крака заслужава особено да се вземе под внимание. Когато по окултен начин разгледаме това устройство на крака, виждаме, как чрез това наблюдение достигаме до едно особено устройство на главата в един минал земен живот, както обясних това за Едуард фон Хартман. И без съмнение, такива неща, могат да бъдат разказвани само така, както те се представят пред ясновиждането.
към текста >>
79.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И както сега човекът казва: -
Роза
та е червена - и в основата на това стои фактът, че
роза
та му връща дара, който той е получила от физическо-етерната слънчева същност, така той ще може тогава да каже: -
Роза
та ми връща онова, което тя получава от духовно-душевната същност на Слънцето, която на вълни протича и прониква през света. -
Днешното духовно изследване се намира вече в това съзнание. И човекът трябва да дойде в състояние да гледа дървото, скалата, извора, планината, звездите и чрез усилването на неговите собствени душевни сили да стигне дотам, от всеки физически предмет да му се яви намиращият се зад него духовен факт или намиращото се зад него духовно същество. Една точна наука, едно точно познание може да доведе дотам - за което хората днес се подиграват като на някаква лудост, - действително познаващият да гледа дървото, дървото да изчезва пред неговия поглед, оставяйки пространството свободно, въпреки че то представлява материалното и пред него да застане духовната същност на дървото. Както слънчевата светлина свети за нашите очи, идвайки отразена от всички външни физически същества, така човечеството ще стигне дотам - и антропософията изпреварва това положение, - да вижда, че духовната същност на Слънцето, която тъче през света и го изпълва с живот, живее също във всички физически същества. Както физическата светлина се отразява в нашето физическо око, така от всяко земно същество в нашето душевно око може да се отрази като един факт божествено-духовната слънчева същност, която прониква всичко.
И както сега човекът казва: - Розата е червена - и в основата на това стои фактът, че розата му връща дара, който той е получила от физическо-етерната слънчева същност, така той ще може тогава да каже: - Розата ми връща онова, което тя получава от духовно-душевната същност на Слънцето, която на вълни протича и прониква през света. -
Човекът отново ще се вживее в една духовна атмосфера, ще знае, че с неговото собствено същество той се корени в тази духовна атмосфера. Тогава обаче ще му стане ясно, как в това сънуващо съзнание, което отначало може да предава само хаотичното символизиране на външния сетивен живот, се намират откровенията на един духовен свят, през който минаваме между смъртта и едно ново раждане; на него ще му стане ясно, как в живота на дълбокия сън без сънуване в нас тъче и живее като действителна връзка на силите това, което после след събуждането ни кара да отидем при това, с което се изприда нашата съдба, нашата карма. Това, което въпреки нашата свобода ние изпитваме като наша съдба през време на дневния живот, то се изприда и изтъкава през време на нашия сънен живот там, където с нашето душевно-духовно същество, намиращо се вън от физическото и етерното тяло, водим един живот с божествени духове, също и с онези божествени духове, които пренасят резултатите от минали земни съществувания в настоящето земно съществувание. И онзи, който благодарение на съответните душевни сили успява да вникне в лишения от сънища сън, той ще открие там кармическите взаимовръзки. Обаче само чрез това историческият живот на човечеството също придобива смисъл.
към текста >>
80.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Това мислене се научава да вибрира с растението - как то израства, как се разцъфтява, как
роза
та например преминава от зелено в червено.
Когато наблюдавате едно растение, виждате, че то е зелено, че цъфти червено. Това казва вашето око. Върху него размишлява вашият ум. От това живее нашето обикновено съзнание. Едно друго съзнание развиваме, когато откъснем мисленето от дишането и го свържем с външния свят.
Това мислене се научава да вибрира с растението - как то израства, как се разцъфтява, как розата например преминава от зелено в червено.
То вибрира вътре в духовното, което лежи в основата на всички отделни неща във външния свят. Виждате в какво се състои различието между съвременното медитиране и йога-упражненията в една много древна епоха. Естествено, между тях се намират много други методи и упражнения, но аз споменах тук само тези две крайности. И поради това, че човекът постепенно започва да живее в този външен ритъм, тогава се случва следното: Йога се потапял в своя собствен дихателен процес.
към текста >>
81.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
И другата страна на илюзията, надминаването на съществото чрез самото него, ние намираме изразено като Гьотев възглед в "Сентенции в п
роза
": "в цветовете растението се явява в неговото най-висше проявление и
роза
та би била отново върхът на това проявление... Плодът не може никога да бъде красив, защото в него растителният закон се оттегля в себе си /в чистия закон/".
В същия смисъл, че то е само илюзия, защото това, което представя, не се намира никъде в природата в това съвършенство, можем също да кажем: красивото е по-истинно отколкото природата, като ни представя това, което природата иска да бъде. Върху този въпрос на действителността в изкуството Гьоте казва: "Поетът и ние можем да разширим неговите думи много добре върху цялото изкуство "поетът е заставен да изобразява. Най-висшето на това изобразяване се получава, когато то се състезава с действителността, т.е. когато неговите изображения са до такава степен оживени чрез духа, че могат да имат стойност за всякиго като настоящи". Гьоте намира: "в природата нищо не е красиво, ако то не е мотивирано като истинно съобразно законите на природата".
И другата страна на илюзията, надминаването на съществото чрез самото него, ние намираме изразено като Гьотев възглед в "Сентенции в проза": "в цветовете растението се явява в неговото най-висше проявление и розата би била отново върхът на това проявление... Плодът не може никога да бъде красив, защото в него растителният закон се оттегля в себе си /в чистия закон/".
Тук ни е показано много ясно, къде идеята се развива и проявява, красивото се явява там, където възприемаме непосредствено закона във външното проявление. Напротив там, както в плода, външното проявление се явява безформено и тромаво, защото не издава нищо от закона стоящ на основата на образуването на растението, там природният предмет престава да бъде красив. Ето защо в същата сентенция се казва по-нататък: "законът, който се проявява, проявява се в най-голямата свобода, според неговите собствени условия, произвежда обективно-красивото, който без съмнение трябва да намери достойни субекти, които да го разберат". И този възглед на Гьоте се изразява по един решаващ начин в следващото изказване, което намираме в Разговорите с Екерман /ІІІ, 108/: "без съмнение художникът трябва да изобразява вярно и с религиозно чувство природата... обаче в по-висшите области на художествения подход, чрез който една картина, един образ става истински образ, той има една свободна игра и трябва да премине даже към измислици". Гьоте нарича като най-висока задача на изкуството: "чрез илюзията да създаде измамата на една по-висша действителност.
към текста >>
82.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Когато, например, Вие си оформирате мисъл за една
роза
, тази мисъл най-напред възниква, когато направите връзка с
роза
та.
Какъв е този трети аспект? Представете си, че наблюдавате едно явление във външния свят. Вие разсъждавате върху него. Вие сте тук, а външния свят е там и от отвътре възникват Вашите мисли. Тези мисли не са съществували преди това.
Когато, например, Вие си оформирате мисъл за една роза, тази мисъл най-напред възниква, когато направите връзка с розата.
Вие сте тук, розата там, а мисълта възниква във Вас. Когато образът на розата възникне, нещо съвсем ново е станало. Същото е и в другите сфери на живота. Да си представим художника Микеланджело, да нарежда група модели. В действителност, на практика, той е правил това твърде рядко.
към текста >>
Вие сте тук,
роза
та там, а мисълта възниква във Вас.
Представете си, че наблюдавате едно явление във външния свят. Вие разсъждавате върху него. Вие сте тук, а външния свят е там и от отвътре възникват Вашите мисли. Тези мисли не са съществували преди това. Когато, например, Вие си оформирате мисъл за една роза, тази мисъл най-напред възниква, когато направите връзка с розата.
Вие сте тук, розата там, а мисълта възниква във Вас.
Когато образът на розата възникне, нещо съвсем ново е станало. Същото е и в другите сфери на живота. Да си представим художника Микеланджело, да нарежда група модели. В действителност, на практика, той е правил това твърде рядко. Микеланджело е тук, а онова, което подрежда е там.
към текста >>
Когато образът на
роза
та възникне, нещо съвсем ново е станало.
Вие разсъждавате върху него. Вие сте тук, а външния свят е там и от отвътре възникват Вашите мисли. Тези мисли не са съществували преди това. Когато, например, Вие си оформирате мисъл за една роза, тази мисъл най-напред възниква, когато направите връзка с розата. Вие сте тук, розата там, а мисълта възниква във Вас.
Когато образът на розата възникне, нещо съвсем ново е станало.
Същото е и в другите сфери на живота. Да си представим художника Микеланджело, да нарежда група модели. В действителност, на практика, той е правил това твърде рядко. Микеланджело е тук, а онова, което подрежда е там. Нещо ново образът възниква в душата му.
към текста >>
83.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Това е изразено в
Роза
та на Кръста от Е.
Това ще стане есенция на световна сила и на великата космическа есенция. Този световен дух в своята същност е изобразен като гълъб, срещу Светия Граал. Цялото дава усещане за връзката между света и хората по един чудесен начин, като обобщение на значението на другите печати. Световната тайна се намира тук, в кръглия надпис по външния край на печата, който показва как хората в началото се раждат от първичните сили на света. Всеки, който поглежда назад, вижда, че в началото на времената той е преминал през процеса, през който той преминава днес чрез духовното, когато бъде роден отново от силите на съзнанието.
Това е изразено в Розата на Кръста от Е.
Д. Н. Екс Део Насцимур от Бога съм роден. Ние виждаме, че при проявения свят се прибавя едни втори елемент на живота, това е смъртта. Затова, че той отново е намерил живот в тази смърт, човек трябва да намери смъртта на сетивата в първичния източник на всичко, което живее. Това е Центърът на Цялото Космическо Развитие, защото ние е трябвало да измитаме смърт, за да спечелим съзнание.
към текста >>
84.
11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
че ще заприличате на
роза
със зелена чашка и цветно венчелистче.
"Затова растенията, които имат листа и цветове, тъй като обичат въздух и вода, се наричат по-висши растения, както и ти, когато си на 5 или 6 години си по-голям от периода с биберона. Ако сравняваме душевните качества, развитието им в детската възраст, с растенията, ще можем да ги разпределим, по съответен начин. Може да се каже: Радвайте се! Вашите души ще станат толкова богати.
че ще заприличате на роза със зелена чашка и цветно венчелистче.
Това е нещо, което ви предстои, но се радвайте! Хубаво е да можеш да се радваш на това, което ще бъде." Да се радваш на бъдещето. Следователно душевните качества до половата зрелост могат да се сравняват с растителния свят. След това, сравнението не продължава, защото тогава детето развива астралното тяло, което растението няма. Но когато растението се развива до оплождането, може да се сравнява с душевните качества на 16 17 годишните.
към текста >>
85.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това сочи, че органите, с които трябва да е сродна маточината и т.н., ще са разположени повече навън и повече към гръдния кош, докато органите, които трябва да са сродни с онова, което е силно ароматно, като да кажем липата или
роза
та, те трябва да са сродни с онова, което е погребано в долната част на тялото, или което направо лежи в долната част на тялото.
И човек би желал да каже, това не означава, че човек би желал да каже, но човек може да каже: ако познаваме различните начини, според които растенията натрупват в себе си соли, тогава само е необходимо да потърсим съответствуващото в човешкото устройство. В общи линии днес ние го потърсихме, в подробностите му ще го потърсим в следващите лекции. Тук в известна степен, засега принципно, виждате характеризирана цялата наука за лечебните растения. Бих желал да кажа: вие поглеждате в целия реален процес, протичащ във взаимодействието му между вътрешното и външното; но вие виждате и някои съвсем специални неща. Вземе те например тези миризми, които бих желал да кажа дори като миризми се приближават повече към свойството на вкуса, така че в същност едва като дъвчем съответното растение, ние достигаме до действителната миризма и всъщност възприемаме синтеза между мирис и вкус, както е при маточината или при урбаличето, където откриваме, че там вътре съществува взаимодействие между солеобразуването и ароматизирането.
Това сочи, че органите, с които трябва да е сродна маточината и т.н., ще са разположени повече навън и повече към гръдния кош, докато органите, които трябва да са сродни с онова, което е силно ароматно, като да кажем липата или розата, те трябва да са сродни с онова, което е погребано в долната част на тялото, или което направо лежи в долната част на тялото.
А ето тук откривате, че между всичко онова, което е разположено в горния човек, в областта на обонянието или на вкуса, органично разгледано, се включва и един процес, който в един по-дълбок смисъл е важен жизнен процес за човека; това е дихателният процес, който се включва тук (вж. рис.16). На този дихателен процес също така можем да потърсим полярно принадлежащия му процес. Това трябва да бъде онзи процес, който в известна степен се отделя от храносмилателния процес, доколкото храносмилателният процес довежда до отделителния процес и представлява полярно противоположния на органичния процес на представите. Това е всичко онова, което се разиграва в лимфния и в кръвния процес, респективно това, което от храносмилането бива изтласкано навътре, т.е. което е залегнало в органи като лимфните жлези и т.н., във всички органи, вземащи участие в кръвотворението.
към текста >>
86.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Обобщено в морална форма бихме казали: докато
роза
та се зачервява, тя се опитва да се защитава срещу астрализирането.
Древното учение за сигнатурата[7] почива на съществувалото някога инстинктивно вътрешно прозрение, което е изчезнало поради простата причина, че хората днес нямат способността да наблюдават такива неща, тази способност е изчезнала. Важно е обаче да може да се схване вътрешното действие, което всъщност се показва при всяко външно явление в света. Тогава не този, който засяда в мистичното и прибавя всевъзможни мистични измислици към проблема, а този, който напълно запазва здравия си разсъдък при такива неща, ще трябва да си каже: Червеното на цинобъра е нещо, което по определен начин изразява противоположното действие на възникването на гъбите; това, което е повече безцветно, може да се обхване от гъбичките. Когато твърде силното астрализиране на земната повърхност играе роля при възникването на гъбите, то именно при цинобъра имаме обратно въздействие, противоположно въздействие срещу астрализирането, и оттам зачервяването. Навсякъде, където има зачервяване в природния процес, там е налице силно противоположно въздействие срещу астрализирането.
Обобщено в морална форма бихме казали: докато розата се зачервява, тя се опитва да се защитава срещу астрализирането.
Това са области на патологично-терапевтичното разглеждане, които изцяло стоят в известна взаимовръзка и могат да покажат своеобразното отношение на аза и астралното тяло към другите органи, към обхващането на другите органи, към изключването от другите органи, или проявяване на свръхсилни въздействия на астралността в потока от долу нагоре. По този начин постепенно можем да прозрем цялото човешко тяло. Можем да го прозрем, когато от такива разглеждания преминем и към нещо друго. Тогава отново ще трябва да имате предвид допълненията, които искам да прибавя към нещата, които изнесох през миналата година Нещо много особено е как човешкият аз, когато го разглеждаме в човека духовно, физически, органично и действащ минерализиращо, представлява, бих казал, един вид носител на фосфора.
към текста >>
87.
Съдържание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Изказването на Гьоте в „Изречения в п
роза
“.
Яйцеклетка и сперматозоид. Конкретният смисъл на астрономическото познание в духовната наука и в абстрактната наука при Дюбоа-Раймонд. Взаимодействието между ембриология и астрономия е предварително условие за обединение на социалните и природните науки. Втора лекция 2 януари 1921 година Отсъствие на връзка между астрономия и ембриология.
Изказването на Гьоте в „Изречения в проза“.
За методическия похват в този курс. Внушаващата уважение точност на науката в календара при халдейците. Възгледът на Тихо Брахе. Коперник и планетарните орбити. Използване на метода за пресмятане на Тихо Брахе и днес.
към текста >>
Роза
та и розовия храст.
Обяснение на гравитацията. Имагинерните числа като преход към астралното. Слънчевата и земната същности трябва навсякъде да се проследяват в човека. Разлагането на слънчевото действие на различни компоненти. Търсене на единството.
Розата и розовия храст.
Изменчивост на небесното движение по лемнискатата. Застиналост и изменчивост в планетната система. Кометата не е само тяло. Нейната противоположност в отношенията на планетите. Светлината във въздуха е еднородна, а кометата – нехомогенна среща на тежаща и безтегловна материя.
към текста >>
88.
Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Откъснете
роза
и я поставете пред себе си – във вида, в който сте я поставили тук, тя не е затворена същност.
Ако искаме да разберем някакъв факт или нещо, трябва наистина да влезем в тази всеобщност, само изхождайки от която можем да разберем това нещо или този факт. Винаги в това е работата – да се търси в съответстващата всеобщност. На обикновения днешен начин на разглеждане е крайно чуждо именно търсенето на съответната определяща всеобщност, преди нещо да започне да се решава. Ако вземете в ръка кристал готварска сол, можете, разбира се, да го разглеждате също и само относително, но минимално относително такъв, какъвто е, като някаква всеобщност. Той представлява сякаш затворена в себе си същност.
Откъснете роза и я поставете пред себе си – във вида, в който сте я поставили тук, тя не е затворена същност.
Във вида, в който тя стои тук, не може да има същия смисъл, както и солният кристал. Последният, макар и да се е образувал в някаква среда и така нататък, представлява някаква всеобщност. Можем само тогава да разглеждаме розата като всеобщност, когато я разглеждаме във връзка с целия розов храст. Тук тя има съответната всеобщност, която солният кристал има сам по себе си, така че нямаме никакво основание да разглеждаме розата сама по себе си като всеобщност. По същия начин, разглеждайки човека по отношение на цялото му същество, трябва да не се спираме на това, да го разбираме само в пределите на кожата му, а трябва да го разглеждаме във връзка с цялата видима Вселена, защото изхождайки само от тези връзки можем да го разберем.
към текста >>
Можем само тогава да разглеждаме
роза
та като всеобщност, когато я разглеждаме във връзка с целия розов храст.
Ако вземете в ръка кристал готварска сол, можете, разбира се, да го разглеждате също и само относително, но минимално относително такъв, какъвто е, като някаква всеобщност. Той представлява сякаш затворена в себе си същност. Откъснете роза и я поставете пред себе си – във вида, в който сте я поставили тук, тя не е затворена същност. Във вида, в който тя стои тук, не може да има същия смисъл, както и солният кристал. Последният, макар и да се е образувал в някаква среда и така нататък, представлява някаква всеобщност.
Можем само тогава да разглеждаме розата като всеобщност, когато я разглеждаме във връзка с целия розов храст.
Тук тя има съответната всеобщност, която солният кристал има сам по себе си, така че нямаме никакво основание да разглеждаме розата сама по себе си като всеобщност. По същия начин, разглеждайки човека по отношение на цялото му същество, трябва да не се спираме на това, да го разбираме само в пределите на кожата му, а трябва да го разглеждаме във връзка с цялата видима Вселена, защото изхождайки само от тези връзки можем да го разберем. Ако продължим по такъв начин разглеждането, можем да стигнем до това, да свържем някакво дълбоко чувство с явленията, които ни се явяват и които можем да овладеем в познанието. В течение на тези разглеждания казахме: когато сравняваме помежду им въртенето на планетите, се проявяват несъизмерими величини. Защото ако величините бяха съизмерими, планетарните орбити постепенно биха стигнали до такова отношение, че всяка планетна система би застинала.
към текста >>
Тук тя има съответната всеобщност, която солният кристал има сам по себе си, така че нямаме никакво основание да разглеждаме
роза
та сама по себе си като всеобщност.
Той представлява сякаш затворена в себе си същност. Откъснете роза и я поставете пред себе си – във вида, в който сте я поставили тук, тя не е затворена същност. Във вида, в който тя стои тук, не може да има същия смисъл, както и солният кристал. Последният, макар и да се е образувал в някаква среда и така нататък, представлява някаква всеобщност. Можем само тогава да разглеждаме розата като всеобщност, когато я разглеждаме във връзка с целия розов храст.
Тук тя има съответната всеобщност, която солният кристал има сам по себе си, така че нямаме никакво основание да разглеждаме розата сама по себе си като всеобщност.
По същия начин, разглеждайки човека по отношение на цялото му същество, трябва да не се спираме на това, да го разбираме само в пределите на кожата му, а трябва да го разглеждаме във връзка с цялата видима Вселена, защото изхождайки само от тези връзки можем да го разберем. Ако продължим по такъв начин разглеждането, можем да стигнем до това, да свържем някакво дълбоко чувство с явленията, които ни се явяват и които можем да овладеем в познанието. В течение на тези разглеждания казахме: когато сравняваме помежду им въртенето на планетите, се проявяват несъизмерими величини. Защото ако величините бяха съизмерими, планетарните орбити постепенно биха стигнали до такова отношение, че всяка планетна система би застинала. В нашата планетна система съществува тази тенденция към вцепеняване, към смърт.
към текста >>
89.
4. Втора лекция, 10 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Ако растежът на растението се разглежда само в това отношение, ще се види, че в червения цвят на
роза
та се проявява силата на Марс.Слънчогледът е наречен на Слънцето поради своята форма, но по своя жълт цвят би трябвало да се нарича цвете на Юпитер, тъй като силата на Юпитер, която подкрепя космичната сила на Слънцето, поражда в цветовете белия и жълтия цвят.
Това може непосредствено да се види. Погледнете зелените растителни листа /Рис.4/. Зелените листа на растенията носят в своята форма, дебелина и зелен цвят земното. Те обаче не биха били зелени, ако в тях не живееше също космическата сила на Слънцето. В багрите на цветовете на растението живее не само космическата сила на Слънцето, но също и съдействието, което космичната сила на Слънцето получава от далечните планети Марс, Юпитер, Сатурн, които подпомагат силите на Слънцето.
Ако растежът на растението се разглежда само в това отношение, ще се види, че в червения цвят на розата се проявява силата на Марс.Слънчогледът е наречен на Слънцето поради своята форма, но по своя жълт цвят би трябвало да се нарича цвете на Юпитер, тъй като силата на Юпитер, която подкрепя космичната сила на Слънцето, поражда в цветовете белия и жълтия цвят.
Пристъпим ли към синята жлъчка, към цикорията, с нейния синкав цвят, трябва до почувстваме действието на Слънцето. Навсякъде имаме възможността да виждаме в червения цвят Марс, в белия и жълтия цвят Юпитер, в синия цвят Сатурн и в зелените листа самото Слънце. Това, което се проявява като обагряне при цветовете, същото то действа особено силно в корените. Там, вътре в почвата действа това, което като източник на сила живее в далечните планети. Навсякъде нещата стоят така, че трябва да си кажем: ако изскубнем едно растение от земята, отдолу в корена имаме космичното, в цвета имаме най-много земен елемент и само във финото му обагряне се намира космическият елемент.
към текста >>
90.
6. Лекция: Индивидуализиране мероприятията в земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Бих желал да кажа, че ако това нещо се транспонира в морална форма, тя би добила следния смисъл: в това, че се изчервява,
роза
та се опитва да се отбранява срещу астрализирането.»[8] Това е един аспект, който е добре да се вземе под внимание при ботаниката и отглеждането на растенията.
Изцяло в този задържащ растежа смисъл на действащото отвън астрално тяло на растението се описват светлинни въздействия, които стават действени през така наречения фитохром на растението. Това е вещество, което постоянно се образува в младите клетки на растението и отново се разгражда. Когато светлината падне върху клетката, образува се траен фитохром, който възпрепятства разрастването на клетката. Процесът зависи от интензивността и продължителността на осветяването. При много видове растения при силно действие на светлината се оцветява в червено и вегетативната част на растението.[7] Веднъж Щайнер казва на лекарите: «Навсякъде, където в природните процеси се явява почервеняване, там е налице силно противодействие на астрализирането.
Бих желал да кажа, че ако това нещо се транспонира в морална форма, тя би добила следния смисъл: в това, че се изчервява, розата се опитва да се отбранява срещу астрализирането.»[8] Това е един аспект, който е добре да се вземе под внимание при ботаниката и отглеждането на растенията.
При влажна, облачна и мъглива атмосфера действат повече близките планети, при сух въздух и ясно време - силите на далечните планети. Това особено ясно човек може да изпита през пролетта.[9] Всеки, който е поливал растенията в сухите периоди, знае колко бавно се развива младият растителен живот при дълготрайно слънчево и сухо време въпреки достатъчно влажната почва. В ясната слънчева атмосфера, която се състои от 80% азот, астралността действа разграждащо и спиращо растежа в свръх нормална степен. Колко е благоприятен за развитието на изобилна растителност, човек наистина би желал да каже, колко е благодатен един топъл пролетен или проливен бурен дъжд, когато не само почвата, но и въздухът е зареден с влага в обширни пространства и на голяма височина. Когато Слънцето свети, а не само една покривка от облаци доставя непряка светлина, при влажна атмосфера самата пряка слънчева светлина е по-мека и освободена от синия и ултравиолетовия дял.
към текста >>
91.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Ето
роза
, израснала от Земята (изобразява го на рисунка).
Те са били подобни на животните. Тази животинска природа е идвала от космическото пространство, а от Земята се е издигало растителното начало. После всичко това се изменило. Предишните растения се превърнали в нашите цветя, затворени в твърдите граници на формите, в цветята, растящи на Земята; те вече не са представлявали огромни облаци. Но в цветята се е запазил стремежът към изживяване на влияние, произлизащо от обкръжаващата среда.
Ето роза, израснала от Земята (изобразява го на рисунка).
Това е един розов цвят, това е друг, ето трети и т. н. Появява се оса. Тази оса отгризва парченце от розовия лист, носи го в своето гнездо и го използва за строителство или го дава като храна на малките си. Осата отгризва късче и го отнася там. Както казах, нашият розов храст вече не представлява облачно образувание: той сега има ясно обозначени граници.
към текста >>
Но това, което е живеело вътре, това, което е било свързано с идващото отвсякъде животинско, въпреки всичко се е съхранило в тези листчета и цветове на
роза
та!
Това е един розов цвят, това е друг, ето трети и т. н. Появява се оса. Тази оса отгризва парченце от розовия лист, носи го в своето гнездо и го използва за строителство или го дава като храна на малките си. Осата отгризва късче и го отнася там. Както казах, нашият розов храст вече не представлява облачно образувание: той сега има ясно обозначени граници.
Но това, което е живеело вътре, това, което е било свързано с идващото отвсякъде животинско, въпреки всичко се е съхранило в тези листчета и цветове на розата!
То се е загнездило вътре. Във всяко листче от розата има нещо, неизбежно стремящо се да бъде оплодено от това, което изхожда от обкръжаващата среда. И вие виждате, господа, че това, от което се нуждае това цвете, това, което му е съвсем необходимо, представлява едно вещество, което играе голяма роля и в човешкото тяло. Ако вие изследвате човешкото тяло, ще откриете в него най-различни вещества. Всички тези вещества постоянно се изменят.
към текста >>
Във всяко листче от
роза
та има нещо, неизбежно стремящо се да бъде оплодено от това, което изхожда от обкръжаващата среда.
Тази оса отгризва парченце от розовия лист, носи го в своето гнездо и го използва за строителство или го дава като храна на малките си. Осата отгризва късче и го отнася там. Както казах, нашият розов храст вече не представлява облачно образувание: той сега има ясно обозначени граници. Но това, което е живеело вътре, това, което е било свързано с идващото отвсякъде животинско, въпреки всичко се е съхранило в тези листчета и цветове на розата! То се е загнездило вътре.
Във всяко листче от розата има нещо, неизбежно стремящо се да бъде оплодено от това, което изхожда от обкръжаващата среда.
И вие виждате, господа, че това, от което се нуждае това цвете, това, което му е съвсем необходимо, представлява едно вещество, което играе голяма роля и в човешкото тяло. Ако вие изследвате човешкото тяло, ще откриете в него най-различни вещества. Всички тези вещества постоянно се изменят. Но на края навсякъде в човешкото тяло веществата се превръщат в нещо такова, което в известно количество винаги се съдържа в човешкото тяло. Човешкото тяло се нуждае от това вещество.
към текста >>
92.
Съдържание
GA_354 Сътворението на света и човека
За атероскле
роза
та и сенната хрема.
Можем да оживим почвата, ако по правилен, нормален начин я торим. Нормалното торене осигурява нормален растителен белтък. Влошаването на състава на растенията се дължи на замяната на оборския тор с минерални торове. За закаляването на децата. Появата на туберкулозата е свързана с употребата на картофи, която стимулира критичното мислене и отслабва дробовете.
За атеросклерозата и сенната хрема.
Диабетът като свидетелство, че човек е изгубил инстинкта си за хранене. Връзката на кафето и чая с журналистиката и дипломацията. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството Различните възгледи за еволюцията на човека.
към текста >>
Роза
та притежава огромна сила да привлича отвсякъде масло.
Днес Марс се намира в състояние, приличащо на това, което е имала по-рано Земята, а Юпитер представлява състояние, в което Земята ще бъде едва в бъдеще. Миризмата на растенията идва от планетите, а цветът им от влиянията на Слънцето и Луната. За да придаде окраска на растението, Слънцето извършва един оборот в течение на година, но благодарение на кръгооборота, извършван за 25 915 години, то получава възможност да придава цвят на камъка. Планинските билки имат по-голяма лечебна сила от растящите в долините. Горската ягода е особено разпространена там, където има минерални породи, които съдържат малко желязо.
Розата притежава огромна сила да привлича отвсякъде масло.
Знанията за почвата са изключително важни за земеделеца. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него Появата на слънчевите петна и връзката им с метеорологичните явления. Слънчевите петна са се появили сравнително скоро, броят им постоянно ще расте, Слънцето в бъдеще ще свети все по-малко и по-малко и накрая то ще стане съвсем черно, ще деградира и повече няма да излъчва никаква светлина.
към текста >>
93.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите
GA_354 Сътворението на света и човека
Най-добре това можете да видите при
роза
та.
Тя не получава желязо, но привлича всичко останало, защото е предразположена към това. Затова и тя става особено голяма. Но аз съм ви казвал: хората са недалновидни; те наблюдават тези неща не така, както би следвало да се наблюдават и затова не виждат, че голямата ягода не трябва да се сади в течение на много години, а само за известно време. След това плододаването пада и тогава трябва да се окаже поддръжка с помощта на тези растения, тази ягода, която се бере в гората. Когато работата опира до плододаване, не всичко може да се направи изкуствено, а трябва да се знаят неща, които изцяло и напълно са свързани със Земята и природата.
Най-добре това можете да видите при розата.
Ако се намирате в лоното на природата и там, на воля, видите роза, това е дива роза, така наречената шипка. Познавате тази дива роза - тя има пет листенца, достатъчно бледи цветни листенца (изобразява го на дъската). Откъде идва това, че тази шипка има такава форма, че тя разтваря пет листчета, а след това веднага развива плод? Този червен плод - вие го знаете - е плодът на шипката. Това е свързано със съдържанието на известно количество масло в почвата, на която расте шипката; земната почва в своите скални породи въобще съдържа някои видове масла.
към текста >>
Ако се намирате в лоното на природата и там, на воля, видите
роза
, това е дива
роза
, така наречената шипка.
Затова и тя става особено голяма. Но аз съм ви казвал: хората са недалновидни; те наблюдават тези неща не така, както би следвало да се наблюдават и затова не виждат, че голямата ягода не трябва да се сади в течение на много години, а само за известно време. След това плододаването пада и тогава трябва да се окаже поддръжка с помощта на тези растения, тази ягода, която се бере в гората. Когато работата опира до плододаване, не всичко може да се направи изкуствено, а трябва да се знаят неща, които изцяло и напълно са свързани със Земята и природата. Най-добре това можете да видите при розата.
Ако се намирате в лоното на природата и там, на воля, видите роза, това е дива роза, така наречената шипка.
Познавате тази дива роза - тя има пет листенца, достатъчно бледи цветни листенца (изобразява го на дъската). Откъде идва това, че тази шипка има такава форма, че тя разтваря пет листчета, а след това веднага развива плод? Този червен плод - вие го знаете - е плодът на шипката. Това е свързано със съдържанието на известно количество масло в почвата, на която расте шипката; земната почва в своите скални породи въобще съдържа някои видове масла. Ние също получаваме масла от земята или от растенията, които са ги поели от земята.
към текста >>
Познавате тази дива
роза
- тя има пет листенца, достатъчно бледи цветни листенца (изобразява го на дъската).
Но аз съм ви казвал: хората са недалновидни; те наблюдават тези неща не така, както би следвало да се наблюдават и затова не виждат, че голямата ягода не трябва да се сади в течение на много години, а само за известно време. След това плододаването пада и тогава трябва да се окаже поддръжка с помощта на тези растения, тази ягода, която се бере в гората. Когато работата опира до плододаване, не всичко може да се направи изкуствено, а трябва да се знаят неща, които изцяло и напълно са свързани със Земята и природата. Най-добре това можете да видите при розата. Ако се намирате в лоното на природата и там, на воля, видите роза, това е дива роза, така наречената шипка.
Познавате тази дива роза - тя има пет листенца, достатъчно бледи цветни листенца (изобразява го на дъската).
Откъде идва това, че тази шипка има такава форма, че тя разтваря пет листчета, а след това веднага развива плод? Този червен плод - вие го знаете - е плодът на шипката. Това е свързано със съдържанието на известно количество масло в почвата, на която расте шипката; земната почва в своите скални породи въобще съдържа някои видове масла. Ние също получаваме масла от земята или от растенията, които са ги поели от земята. И ето, господа, диворастящата роза, за да има възможност да стане роза, трябва посредством своите корени да действа колкото може по-далеч от себе си, за да получи малко масла от минералите.
към текста >>
И ето, господа, диворастящата
роза
, за да има възможност да стане
роза
, трябва посредством своите корени да действа колкото може по-далеч от себе си, за да получи малко масла от минералите.
Познавате тази дива роза - тя има пет листенца, достатъчно бледи цветни листенца (изобразява го на дъската). Откъде идва това, че тази шипка има такава форма, че тя разтваря пет листчета, а след това веднага развива плод? Този червен плод - вие го знаете - е плодът на шипката. Това е свързано със съдържанието на известно количество масло в почвата, на която расте шипката; земната почва в своите скални породи въобще съдържа някои видове масла. Ние също получаваме масла от земята или от растенията, които са ги поели от земята.
И ето, господа, диворастящата роза, за да има възможност да стане роза, трябва посредством своите корени да действа колкото може по-далеч от себе си, за да получи малко масла от минералите.
От какво произлиза, че розата трябва да поема отдалеч, че трябва така далеч да простира своята сила, притеглящата сила на своите корени? Виждате ли, това се дължи на много малкото съдържание на хумус в почвите, където расте дивата роза. А хумусът е повече наситен с масло от обикновената почва, намираща се навсякъде. Розата притежава огромна сила да привлича отвсякъде масло. Ако го има наблизо, както в случая с хумусната почва, тогава тя го има в излишък, тогава привлича много масло и се развива така, че образува не само пет листчета, а цяла маса, превръща се в кичестата роза от нашите градини.
към текста >>
От какво произлиза, че
роза
та трябва да поема отдалеч, че трябва така далеч да простира своята сила, притеглящата сила на своите корени?
Откъде идва това, че тази шипка има такава форма, че тя разтваря пет листчета, а след това веднага развива плод? Този червен плод - вие го знаете - е плодът на шипката. Това е свързано със съдържанието на известно количество масло в почвата, на която расте шипката; земната почва в своите скални породи въобще съдържа някои видове масла. Ние също получаваме масла от земята или от растенията, които са ги поели от земята. И ето, господа, диворастящата роза, за да има възможност да стане роза, трябва посредством своите корени да действа колкото може по-далеч от себе си, за да получи малко масла от минералите.
От какво произлиза, че розата трябва да поема отдалеч, че трябва така далеч да простира своята сила, притеглящата сила на своите корени?
Виждате ли, това се дължи на много малкото съдържание на хумус в почвите, където расте дивата роза. А хумусът е повече наситен с масло от обикновената почва, намираща се навсякъде. Розата притежава огромна сила да привлича отвсякъде масло. Ако го има наблизо, както в случая с хумусната почва, тогава тя го има в излишък, тогава привлича много масло и се развива така, че образува не само пет листчета, а цяла маса, превръща се в кичестата роза от нашите градини. Но от друга страна, тя не образува свой собствен плод, доколкото за това са необходими нещата, които се намират навън, на воля, в почвата, в минералите.
към текста >>
Виждате ли, това се дължи на много малкото съдържание на хумус в почвите, където расте дивата
роза
.
Този червен плод - вие го знаете - е плодът на шипката. Това е свързано със съдържанието на известно количество масло в почвата, на която расте шипката; земната почва в своите скални породи въобще съдържа някои видове масла. Ние също получаваме масла от земята или от растенията, които са ги поели от земята. И ето, господа, диворастящата роза, за да има възможност да стане роза, трябва посредством своите корени да действа колкото може по-далеч от себе си, за да получи малко масла от минералите. От какво произлиза, че розата трябва да поема отдалеч, че трябва така далеч да простира своята сила, притеглящата сила на своите корени?
Виждате ли, това се дължи на много малкото съдържание на хумус в почвите, където расте дивата роза.
А хумусът е повече наситен с масло от обикновената почва, намираща се навсякъде. Розата притежава огромна сила да привлича отвсякъде масло. Ако го има наблизо, както в случая с хумусната почва, тогава тя го има в излишък, тогава привлича много масло и се развива така, че образува не само пет листчета, а цяла маса, превръща се в кичестата роза от нашите градини. Но от друга страна, тя не образува свой собствен плод, доколкото за това са необходими нещата, които се намират навън, на воля, в почвата, в минералите. Следователно можем да направим тази дива роза, тази шипка декоративно растение, ако я преса-дим на почва, богата на хумус, където тя с лекота ще си набавя маслото, от което прави своите листчета.
към текста >>
Роза
та притежава огромна сила да привлича отвсякъде масло.
Ние също получаваме масла от земята или от растенията, които са ги поели от земята. И ето, господа, диворастящата роза, за да има възможност да стане роза, трябва посредством своите корени да действа колкото може по-далеч от себе си, за да получи малко масла от минералите. От какво произлиза, че розата трябва да поема отдалеч, че трябва така далеч да простира своята сила, притеглящата сила на своите корени? Виждате ли, това се дължи на много малкото съдържание на хумус в почвите, където расте дивата роза. А хумусът е повече наситен с масло от обикновената почва, намираща се навсякъде.
Розата притежава огромна сила да привлича отвсякъде масло.
Ако го има наблизо, както в случая с хумусната почва, тогава тя го има в излишък, тогава привлича много масло и се развива така, че образува не само пет листчета, а цяла маса, превръща се в кичестата роза от нашите градини. Но от друга страна, тя не образува свой собствен плод, доколкото за това са необходими нещата, които се намират навън, на воля, в почвата, в минералите. Следователно можем да направим тази дива роза, тази шипка декоративно растение, ако я преса-дим на почва, богата на хумус, където тя с лекота ще си набавя маслото, от което прави своите листчета. В двата случая, господа, става нещо напълно противоположно. Ягодата, култивирана в градината, трудно намира това, което е имала в дивата природа, на воля.
към текста >>
Ако го има наблизо, както в случая с хумусната почва, тогава тя го има в излишък, тогава привлича много масло и се развива така, че образува не само пет листчета, а цяла маса, превръща се в кичестата
роза
от нашите градини.
И ето, господа, диворастящата роза, за да има възможност да стане роза, трябва посредством своите корени да действа колкото може по-далеч от себе си, за да получи малко масла от минералите. От какво произлиза, че розата трябва да поема отдалеч, че трябва така далеч да простира своята сила, притеглящата сила на своите корени? Виждате ли, това се дължи на много малкото съдържание на хумус в почвите, където расте дивата роза. А хумусът е повече наситен с масло от обикновената почва, намираща се навсякъде. Розата притежава огромна сила да привлича отвсякъде масло.
Ако го има наблизо, както в случая с хумусната почва, тогава тя го има в излишък, тогава привлича много масло и се развива така, че образува не само пет листчета, а цяла маса, превръща се в кичестата роза от нашите градини.
Но от друга страна, тя не образува свой собствен плод, доколкото за това са необходими нещата, които се намират навън, на воля, в почвата, в минералите. Следователно можем да направим тази дива роза, тази шипка декоративно растение, ако я преса-дим на почва, богата на хумус, където тя с лекота ще си набавя маслото, от което прави своите листчета. В двата случая, господа, става нещо напълно противоположно. Ягодата, култивирана в градината, трудно намира това, което е имала в дивата природа, на воля. А розата, култивирана в градина, много добре намира това, което не й е достигало в дивата природа.
към текста >>
Следователно можем да направим тази дива
роза
, тази шипка декоративно растение, ако я преса-дим на почва, богата на хумус, където тя с лекота ще си набавя маслото, от което прави своите листчета.
Виждате ли, това се дължи на много малкото съдържание на хумус в почвите, където расте дивата роза. А хумусът е повече наситен с масло от обикновената почва, намираща се навсякъде. Розата притежава огромна сила да привлича отвсякъде масло. Ако го има наблизо, както в случая с хумусната почва, тогава тя го има в излишък, тогава привлича много масло и се развива така, че образува не само пет листчета, а цяла маса, превръща се в кичестата роза от нашите градини. Но от друга страна, тя не образува свой собствен плод, доколкото за това са необходими нещата, които се намират навън, на воля, в почвата, в минералите.
Следователно можем да направим тази дива роза, тази шипка декоративно растение, ако я преса-дим на почва, богата на хумус, където тя с лекота ще си набавя маслото, от което прави своите листчета.
В двата случая, господа, става нещо напълно противоположно. Ягодата, култивирана в градината, трудно намира това, което е имала в дивата природа, на воля. А розата, култивирана в градина, много добре намира това, което не й е достигало в дивата природа. Затова цветовете й стават пищни, но в плододаването изостава. Виждате ли, ако се знае какво представлява земната почва, по нея може да се види и какво може да расте на нея.
към текста >>
А
роза
та, култивирана в градина, много добре намира това, което не й е достигало в дивата природа.
Ако го има наблизо, както в случая с хумусната почва, тогава тя го има в излишък, тогава привлича много масло и се развива така, че образува не само пет листчета, а цяла маса, превръща се в кичестата роза от нашите градини. Но от друга страна, тя не образува свой собствен плод, доколкото за това са необходими нещата, които се намират навън, на воля, в почвата, в минералите. Следователно можем да направим тази дива роза, тази шипка декоративно растение, ако я преса-дим на почва, богата на хумус, където тя с лекота ще си набавя маслото, от което прави своите листчета. В двата случая, господа, става нещо напълно противоположно. Ягодата, култивирана в градината, трудно намира това, което е имала в дивата природа, на воля.
А розата, култивирана в градина, много добре намира това, което не й е достигало в дивата природа.
Затова цветовете й стават пищни, но в плододаването изостава. Виждате ли, ако се знае какво представлява земната почва, по нея може да се види и какво може да расте на нея. Това е изключително важно за растениевъдството, при разсажда-нето например на селскостопански растения, тъй като е необходимо с помощта на торове и добавки, внасяни в торовете, така да се подготви почвата, за да расте това, което трябва да расте. Знанията за почвата са изключително важни за земеделеца. Напълно се забравя колко важно е това.
към текста >>
Ако растежът на растението се разглежда само в това отношение, ще се види, че в червения цвят на
роза
та се проявява силата на Марс.
Вече направихме в това направление едно-друго и реализирахме някои неща. Засега само положихме основите, но за тези неща ще трябва да се борим. Така постепенно антропософията ще прониква в практическия живот. Трябва да успеем да направим още нещо; нашето занятие ще се състои в близкия петък[3], господа. [1] Слънцето получава от далечните планети Марс, Юпитер, Сатурн, които подпомагат силите на Слънцето.
Ако растежът на растението се разглежда само в това отношение, ще се види, че в червения цвят на розата се проявява силата на Марс.
Слънчогледът е наречен на Слънцето поради своята форма, но по своя жълт цвят би трябвало да се нарича цвете на Юпитер, тъй като силата на Юпитер, която подкрепя космическата сила на Слънцето, поражда в цветовете белия и жълтия цвят. Пристъпим ли към синята жлъчка, към цикорията, с нейния синкав цвят, трябва до почувстваме действието на Слънцето. Навсякъде имаме възможността да виждаме в червения цвят Марс, в белия и жълтия цвят Юпитер, в синия цвят Сатурн, и в зелените листа самото Слънце». Този специален курс е бил изнесен за по-подготвена аудитория. - Бел. пр.
към текста >>
НАГОРЕ