Търсене в текстове за 'Рождество'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 91 резултата от 41 текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : 'Рождество'.

1. ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Коледният антифнар (църковна книга с песни) говори за рождеството на Исус така, като че ли то става на всеки Коледен празник: Днес се роди Христос, днес се яви Спасителят, днес пеят ангелите на Земята."
Мистите се стремели да осъществяват Божественото в себе си; те искали да го изживеят. Исус е бил обоготворен; ние трябва да се държим за него; тогава, бидейки в основаната от него общност, ние самите ставаме участници в неговата Божественост: ето християнското верую. Това, което беше обоготворено в Исус, беше обоготворено за цялата общност. "Ето, Аз съм с вас до свършека на света." (Матей, 28, 20). Този, който се роди във Витлеем, носи характера на вечността. Коледният антифнар (църковна книга с песни) говори за рождеството на Исус така, като че ли то става на всеки Коледен празник: Днес се роди Христос, днес се яви Спасителят, днес пеят ангелите на Земята." В това, което Христос е изпитал, трябва да виждаме една напълно определена степен на посвещението. Когато мистът от предхристиянското време минавал през тази Христова опитност, чрез своето посвещение, той постигал едно състояние, което го правело способен да възприема в духовния свят неща, на които не отговаря никакъв факт от физическия свят. Той е изпитвал това, което Мистерията на Голгота обгръща във висшия свят. Когато мистът християнин минава през тази опитност чрез посвещение, той същевременно вижда историческото събитие на Голгота и знае, че в това събитие, което е станало на физическия свят, се намира същото съдържание, каквото по-рано е имало само в свръхсетивните факти на Мистериите. Следователно, чрез „Тайната на Голгота" върху християнската общност се разлива нещо, което по-рано се е разливало върху миста в светлината на Мистериите.
към текста >>

2. 40. 6. Небесна история. Митологическа история. Земна история. Тайната на Голгота GA_26 Мистерията на Михаил

Гьотеанум, Рождество Христово 1924 година.
По времето на Коледа силата на божествено-духовните Същества, с които човекът е свързан първоначално, се обръща против студа-омраза на Ариман. И към пролетта природната божествена Любов смекчава непрестанно природния мраз на Ариман. Явяването на тази настъпваща ежегодно божествена Любов е времето на възпоменанието, когато свободният божествен Елемент навлезе с Христа в изчислимия земен Елемент. Христос действува в пълна свобода в изчислимото; така той обезвредява това, което желае само изчисляемото, ариманическото. Събитието на Голгота е свободното космическо дело на любовта сред земната История; то е разбираемо също само за любовта, която човек донася за това разбиране. Гьотеанум, Рождество Христово 1924 година.
към текста >>

3. V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика) GA_28 Моят жизнен път

Сказанията за рая, за Рождество Христово, за явяването на тримата влъхви живееха по един народен начин в тези мистерии.
През четиридесетте години на деветнадесети век той отива в Германия, за да води занятията по немски език и литература в университетите на Лайпциг, Хале и Берлин. След връщането си първо работи като учител по немска литература и ръководител на семинар в лицея на своя баща. Тогава се запознава с народните Коледни мистерии, които се играят ежегодно от немските колонисти в околността на Пресбург. Там немският народностен характер се открива пред душата му по един толкова привлекателен начин. Заселилите се от по-западните краища преди столетия в Унгария немци донасят тези мистерии от старата си родина и продължават да ги играят така, както са ги изпълнявали в древни времена по Коледните празници в области, разположени в близост до Рейн. Сказанията за рая, за Рождество Христово, за явяването на тримата влъхви живееха по един народен начин в тези мистерии. След като ги е слушал или след преглед на древните ръкописи, които му показват селяните, Шрьоер ги публикува под заглавието „Немски Коледни мистерии от Унгария“. Изпълненото с любов вживяване в немския народностен дух завладява все повече душата на Шрьоер. Той пътешества, за да изучава немските диалекти в различните области на Австрия. Навсякъде, където немският народностен характер се е примесил в славянските, маджарските и италианските части на Дунавската монархия, той иска да се запознае с неговите особености. Така се появяват неговите речници и граматики на спишския диалект, приет в Южните Карпати, на кочевския диалект, който беше жив сред малка немска част от населението в Крайна, на езика на хеанците, на който се говори в Западна Унгария.
към текста >>

4. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Да предположим, човекът е живял в 1 век от Рождество Христово.
Преди всичко, в Девакана, този така наречен свят на ума, е важно това, ние да привикнем да го наричаме "Акашова летопис". Тази летопис се създава не в Девакана, а в още по-висши области, но може, издигналия се до Девакана, да започне да съзерцава това, което се нарича с това име. Какво е това "Акашова летопис"? Най-добре ще можем да разберем това, ако си изясним, че всичко ставащо на нашата Земя и въобще в света се отпечатва като фини есенции, и тези неизличими отпечатъци стават достъпни за хората, минали през посвещение. Това не е обикновена хроника, тя може да бъде наречена жива летопис. Да предположим, човекът е живял в 1 век от Рождество Христово. Това, което той тогава е мислил, чувствал, желал, това, което е преминало в делата му, не е умряло, а е съхранено в тази фина есенция. Ясновиждащият може да "види" това. Не е така, ако това би било записано в историческа книга, както това се е случило. В тези духовни картини може да се види това, което човек е извършил, как той, например, е пътувал. Може да се видят също и волевите импулси, чувства, мисли.
към текста >>

5. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят. GA_99 Теософия на розенкройцерите

800 години преди Рождество Христово за първи път е навлязло в съзвездието Овен, още по-рано в съседното съзвездие Телец.
Другият: свързан ли е пола на човека във всяко отделно негово въплъщение с последователността на тези въплъщения? Окултните изследвания показват, че средно човек се появява на Земята в интервал на 1000-1300 години. Смисълът на това е, че човекът при своето завръщане да открие изменен облик на Земята и благодарение на това може да преживее всичко по нов начин. Всичко, което се променя на нашата Земя, се намира в тясна връзка с определени констелации това е много важен факт. В началото на пролетта слънцето изгрява в един определен знак на Зодиака. 800 години преди Рождество Христово за първи път е навлязло в съзвездието Овен, още по-рано в съседното съзвездие Телец. Например 2160 години са необходими на Слънцето, за да премине през едно съзвездие. Времето, за което Слънцето преминава през всичките дванадесет знака на Зодиака, в окултизма се нарича мирова година. Древните народи винаги дълбоко са чувствували това, което е свързано с това преминаване на Зодиака. Техните души с благоговение са усещали ето това: Слънцето се издига през пролетта по-високо заспалата през зимата природа се обновява, божествен пролетен лъч я пробужда от дълбокия сън. Тази млада пролетна сила се съединява със съзвездието, от което свети Слънцето.
към текста >>

До 800 години преди Рождество Христово слънцето изгрявало в съзвездието Телец, и в тази епоха ние се сблъскваме с култа към бика Апис в Египет и бика Мирта в Персия.
Понятието за божественост съединяват с този символ. Самият Спасител, Христос Исус в първите столетия се символизира от кръст, а под кръста се изобразява агънце. Едва в 6 век Спасителят започва да се изобразява висящ на кръста. Известният мит за Язон и плаването му за златното руно, т.е. златната овнешка кожа, също има своето начало тук. До 800 години преди Рождество Христово слънцето изгрявало в съзвездието Телец, и в тази епоха ние се сблъскваме с култа към бика Апис в Египет и бика Мирта в Персия. Още по-рано Слънцето е преминавало през съзвездието на Близнаци. И действително, в индийските и германски митове ние откриваме указания за два близнака. Последни реликви за това се явява козлите-близнаци във впряга на бог Донар. Накрая се връщаме към епохата на Рака, последвала след времето на древния атлантски потоп. Загива старата култура, ражда се нова.
към текста >>

6. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия) GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Затова съвпадането на Христовото Рождество с най-късите дни и най-дългите нощи не е произволно, а е резултат от принципа на посвещението.
А посветеният съумя да види слънчевия дух, когото в светите мистерии на древността търсеше на слънцето в полунощния час на Коледа, в ново време в самия Христос, като централния дух на земята. Християнското съзнание се съдържа в придобиването на чувството за живо свързване с Христовия Дух. Не само в съзнанието на обикновените християни, а в съзнанието на християнските посветени. Това е процесът, който се разиграва всяка година, когато дните намалеят и естествената земя навлезе в съня. Тогава процесът е такъв, че ние можем да встъпим в непосредствена връзка с духа на земята. Затова съвпадането на Христовото Рождество с най-късите дни и най-дългите нощи не е произволно, а е резултат от принципа на посвещението. Така ние виждаме, че с намаляването на дните и с увеличаването на нощите е свързано нещо безкрайно духовно, и чувстваме, че в това събитие има душа, и то най-висшата душа, която можем да почувстваме в земното развитие. Първите християни не възприеха учение или сбор от мисли, когато изговаряха името Христово. За тях би им се сторило напълно невъзможно някой да се нарече християнин само заради изреченията, които Христос Исус изговори. Никому не би хрумнало да отрича, че тези изречения могат да се открият и в други религиозни вярвания, и никому не би хрумнало да разглежда това като нещо особено. Едва днес в кръговете на учените се влага огромна стойност в това, че учението на Христос Исус съвпада с други религиозни вероизповедания.
към текста >>

7. Съдържание GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Синтез на празника Рождество и Пасха.
"Парцефал" на Рихард Вагнер. Съзнанието на днешния и атлантския човек. Смисъла на древните митове и саги. Връзката на етерното и физическото тяло и следствията от това за съвременния човек. Христос като праобраз за ново придобиване на древните спомени за правремената и всички пророчества за бъдещето. Синтез на празника Рождество и Пасха. Нервността като следствие на неосъзнаване на духовния свят. Християнската идея за бъдещето. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Берлин, 20. 4. 1908 г. Духовните йерархии стоящи над човека.
към текста >>

8. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

И ние си спомняме това разглеждане, когато се опитахме да вникнем в смисъла на Рождество, изхождайки от дълбините на същността на материята.
Днес това трябва да се постави пред вашата душа, за да се доближим до края на нашето предишно разглеждане като нещо, което може да възбуди основното усещане за това, което ще стане християнството за човечеството. Опирайки се на това, ние искаме днес, изхождайки от дълбините на развитието на човечеството, да направим преглед на отношенията между религията и християнството. Тъй като и в момента времето, в което поставяме тази тема, не е неблагоприятно, за да се предположи такова разглеждане пред нашите души. Ние се намираме в непосредствена близост до този велик символичен празник, който може да се изрази като празник, който показва победата на духа над смъртта. Ние се намираме в преддверието на Пасха. И ние си спомняме това разглеждане, когато се опитахме да вникнем в смисъла на Рождество, изхождайки от дълбините на същността на материята. Когато си представим от по-висша гледна точка от една страна празника Рождество, а от друга Пасха с нейния блясък на Троицата, то когато правилно наблюдаваме, пред нашите духовни очи по чуден начин ни се представя отношението между религията и християнството. Ще сме принудени и по-нататък да привличаме основи за това наблюдение, но и от това ние ще видим, че ,всъщност, такива празници се явяват запазени, и какво могат да пробудят в нашата душа. И по-нататък ще се връщаме в развитието на човечеството, макар и не толкова далече, както в последната лекция, поради недостиг на време. Но наблюдението, което предприехме ще ни бъде от помощ, когато разглеждаме хода на развитието на небесните същества. Днес ние ще се задълбочим в миналото приблизително до средата на Атлантския период.
към текста >>

Когато си представим от по-висша гледна точка от една страна празника Рождество, а от друга Пасха с нейния блясък на Троицата, то когато правилно наблюдаваме, пред нашите духовни очи по чуден начин ни се представя отношението между религията и християнството.
Опирайки се на това, ние искаме днес, изхождайки от дълбините на развитието на човечеството, да направим преглед на отношенията между религията и християнството. Тъй като и в момента времето, в което поставяме тази тема, не е неблагоприятно, за да се предположи такова разглеждане пред нашите души. Ние се намираме в непосредствена близост до този велик символичен празник, който може да се изрази като празник, който показва победата на духа над смъртта. Ние се намираме в преддверието на Пасха. И ние си спомняме това разглеждане, когато се опитахме да вникнем в смисъла на Рождество, изхождайки от дълбините на същността на материята. Когато си представим от по-висша гледна точка от една страна празника Рождество, а от друга Пасха с нейния блясък на Троицата, то когато правилно наблюдаваме, пред нашите духовни очи по чуден начин ни се представя отношението между религията и християнството. Ще сме принудени и по-нататък да привличаме основи за това наблюдение, но и от това ние ще видим, че ,всъщност, такива празници се явяват запазени, и какво могат да пробудят в нашата душа. И по-нататък ще се връщаме в развитието на човечеството, макар и не толкова далече, както в последната лекция, поради недостиг на време. Но наблюдението, което предприехме ще ни бъде от помощ, когато разглеждаме хода на развитието на небесните същества. Днес ние ще се задълбочим в миналото приблизително до средата на Атлантския период. Това е този период от време, когато предците на днешното човечество живеели на запад от Европа, между Европа и Америка, на този континент, който днес образува дъното на Атлантическия океан.
към текста >>

Също така е било и в миговете, за които ме се отдаде да ви разкажа при мистериите на Рождество, където тези неща, които всъщност образуват характерното за по-късното съзнание, били скрити от погледа на посветения.
По времето когато свещеникът на мистериите частично извличал етерното от физическото тяло е въвеждал в това извлечено етерно тяло впечатленията на астралното тяло,посвещаваният е изживявал духовните светове толкова силно, че спомените за тях той е можел да внесе във физическия свят. Той ставал свидетел на онова, което ставало в духовните светове. Можел е да остави в себе си свидетелствата за това. И сега, той се издигал над всичко, което било направено за народите и нациите, защото бил посветен в това, че всичко, че всички народи са съединени един с друг: в прамъдростта, в праистината. Така е било в древните мистерии. Също така е било и в миговете, за които ме се отдаде да ви разкажа при мистериите на Рождество, където тези неща, които всъщност образуват характерното за по-късното съзнание, били скрити от погледа на посветения. Помислете за това, че всъщност в следатлантското съзнание, човекът не можел повече да прониква вътре в нещата, появила се граница между него и вътрешността на нещата, и виждал само повърхността на предметите от физическия свят. Онова, което станало непроницаемо и невидимо за съзнанието на човека от следатлантското време, било за посветения проницаемо и видимо. Когато за него настъпил великият момент, наричащ се нощта на посвещение, тогава е можел да вижда през твърдта на земята и той можел “да вижда слънцето в полунощ”, духовното слънце вижда “в полунощ”. Всъщност, това дохристиянско посвещение било един вид извикване на това, което за хората на древните времена е било нещо естествено и са го изживявали като естествено състояние на съзнанието. Но хората все повече израствали над това спомняне за древните времена.
към текста >>

Великият синтез на мистерията Рождество, като повторение на древните мистерии и мистерията Пасха като мистерия на бъдещето, мистерията на възкръсналия Христос – това е искал да даде Христос на човечеството.
Такъв човек гледа на изоставеното физическо, като на гроб, и това, което вижда в гроба е труп, но трупът като физическо представлява за него истинска действителност. Това е едната възможност. Другата възможност е такава, че гледа назад в изживяното във физичния свят като на гроб, но така, че вярва, като че ли физическото се явява истинско, действителност; той казва, чувствайки дълбоко при това истината на думите: “Този, Когото вие търсите, Него там вече го няма! ” Гробът е празен, и Този, за Когото става дума, Той възкресе! Празният гроб и възкръсналия Христос – това е мистерията на пророчеството; и по този начин в мистерията на Пасха имаме мистерията на пророчеството. Великият синтез на мистерията Рождество, като повторение на древните мистерии и мистерията Пасха като мистерия на бъдещето, мистерията на възкръсналия Христос – това е искал да даде Христос на човечеството. Това е мистерията на празника Пасха. Това ще бъде бъдещето християнство, че християнската идея не е просто вест за висшите светове, не е обикновена религия, а християнската идея се явява убеждението и импулса на живота: убеждение, защото човек вижда във възкръсналия Христос онова, което предстои на него самия да преживее в бъдеще, дава живот, защото Христос се явява за човека не просто нещо в което се взира, което му дава просто утешение, но се явява за него велик пример, по който да живее и с който той превъзмогва смъртта. Да сме деятелни в духа на християнството, да се живее, виждайки в Христос не просто утешителя, а да се вижда Христос като този който ни предшества, и който в най-дълбок смисъл е родствен с нашата най-дълбока същност, според това как ние живеем – това е идеята на Христос за бъдещето, която се стреми да проникне цялото познание, изкуството,целия живот. Ако си спомним, какво съдържа в себе си идеята Пасха, ще открием символа на християнството с истинското действие и истинския живот? Когато човечеството няма да има нужда от религиозните съобщения, които му носят вест за боговете на древните времена, защото отново ще живее сред боговете, тогава Христос ще бъде за тях онзи, който ще им дава сила, за да намерят правилното взаимоотношение сред боговете.
към текста >>

9. Съдържание GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Първият празник Рождество Христово в четвъртото столетие.
Вливането на течението на Заратустра в християнството. Мисията на Авраамовия народ. Съдбата на древноеврейския народ и повторението ѝ на по-висока степен при въплъщението на Заратустра в Исус от Витлеем. Берлин, 21 декември 1909 година. Рождественската елха като символ. Първият празник Рождество Христово в четвъртото столетие. Легендата за рая. Първото съобщение за рождественска елха от Елзас. За мистиците Майстер Екхарт и Йохан Таулер. Рождественското стихотворение на Гьоте „Дървета ярки, дървета блестящи“. Рождественската елха като сетивен образ на духовния свят.
към текста >>

10. Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

В този ден, който отбелязваме като празника Рождество, може би следва да променим малко нашата традиция, малко да се абстрахираме от търсенето на знания и истини и вместо това да се задълбочим в света на усещанията и чувствата, който трябва да бъде оживен със светлината, която излиза от духовната наука.
КОЛЕДНАТА ЕЛХА КАТО СИМВОЛ Берлин, 21 декември 1909 г. В този ден, който отбелязваме като празника Рождество, може би следва да променим малко нашата традиция, малко да се абстрахираме от търсенето на знания и истини и вместо това да се задълбочим в света на усещанията и чувствата, който трябва да бъде оживен със светлината, която излиза от духовната наука. Празникът, който отново наближава и който за толкова много хора е празник на възторга в най-прекрасния смисъл на думата, не е толкова древен празник в смисъла, както това трябва да се осъзнава от антропософския ни мироглед. Това, което се нарича християнско Рождество, не възникна веднага след навлизането на християнството в света. Първите християни още не са имали Коледа. Те не са празнували деня на раждането на Христос Исус. И изминали почти три столетия, преди празникът на раждането на Христос Исус да бъде отбелязан в християнския свят.
към текста >>

Това, което се нарича християнско Рождество, не възникна веднага след навлизането на християнството в света.
КОЛЕДНАТА ЕЛХА КАТО СИМВОЛ Берлин, 21 декември 1909 г. В този ден, който отбелязваме като празника Рождество, може би следва да променим малко нашата традиция, малко да се абстрахираме от търсенето на знания и истини и вместо това да се задълбочим в света на усещанията и чувствата, който трябва да бъде оживен със светлината, която излиза от духовната наука. Празникът, който отново наближава и който за толкова много хора е празник на възторга в най-прекрасния смисъл на думата, не е толкова древен празник в смисъла, както това трябва да се осъзнава от антропософския ни мироглед. Това, което се нарича християнско Рождество, не възникна веднага след навлизането на християнството в света. Първите християни още не са имали Коледа. Те не са празнували деня на раждането на Христос Исус. И изминали почти три столетия, преди празникът на раждането на Христос Исус да бъде отбелязан в християнския свят. В течение на първите векове, когато християнството се разпространявало в света, в душите на хората, които усещали Христовия Импулс, живеели усещания и чувства, по силата на които тези хора наистина доста се отдалечавали от царящия в онези времена външен живот, такъв какъвто е бил от древни времена и какъвто е станал по време на проявлението на Христовия импулс. Защото, като смътно предчувствие, в душите на първите християни вече се надигало това, че те трябва да позволят да се появи импулсът за преустройство на земните реалности, такова преобразуване, което, противно на всичко предишно ще бъде пронизано с нови усещания, нови чувства, и преди всичко – нова надежда и нова вяра в развитието на човечеството.
към текста >>

Тогава не е съществувал празникът Рождество Христово.
Често вече сме се пренасяли в духа в римските катакомби, където в пълен отказ от живота от онова време първохристияните са преживявали празника със своите сърца и души. Били сме духовно в тези молитвени места. Отначало тук не се е празнувал празника на раждането; имало е ежеседмични неделни празници за поменаване на великото събитие на Голгота. И, освен това, в течение на първите столетия са се извършвали и тържествени помени на тези умрели, които с особено въодушевление, с дълбоко чувство са говорили за събитието на Голгота, и които в толкова значителна степен са се намесвали в хода на развитие на човечеството, че са били подлагани на преследване от страна на стария свят. Дните за помен на починалите мъченици, тъй като тези мъченици влезли в духовния живот, първохристияните празнували в течение на първите столетия като дни на раждането на човечеството. Тогава не е съществувал празникът Рождество Христово. Но именно възникването на този празник може да ни покаже, че и днес имаме пълното право да кажем: християнството не се е появило изведнъж от една или друга догма, от една или друга институция, за да се предават от поколение на поколение догмата или институцията, а имаме право да се позоваваме на думите на Христа, че Той е с нас, че във всичките дни ще ни изпълва с Духа Си. Усещайки се изпълнени с този Дух, можем да се смятаме призвани за постоянно, никога непрекъсващо развитие на християнския Дух. Призвани сме именно чрез антропософското духовно развитие да продължаваме не мъртвото, застинало християнство, а да развиваме християнството за бъдещето, постоянно обновяващо се и пораждащо от самото себе си нова мъдрост и познание. Ние никога не говорим за съществувалия Христос, а винаги за вечно живия Христос. Можем да си спомняме за вечно живия, вечно дейния Христос, за работещия в нас Христос особено тогава, когато говорим за празника Рождество на Христос Исус.
към текста >>

Можем да си спомняме за вечно живия, вечно дейния Христос, за работещия в нас Христос особено тогава, когато говорим за празника Рождество на Христос Исус.
Тогава не е съществувал празникът Рождество Христово. Но именно възникването на този празник може да ни покаже, че и днес имаме пълното право да кажем: християнството не се е появило изведнъж от една или друга догма, от една или друга институция, за да се предават от поколение на поколение догмата или институцията, а имаме право да се позоваваме на думите на Христа, че Той е с нас, че във всичките дни ще ни изпълва с Духа Си. Усещайки се изпълнени с този Дух, можем да се смятаме призвани за постоянно, никога непрекъсващо развитие на християнския Дух. Призвани сме именно чрез антропософското духовно развитие да продължаваме не мъртвото, застинало християнство, а да развиваме християнството за бъдещето, постоянно обновяващо се и пораждащо от самото себе си нова мъдрост и познание. Ние никога не говорим за съществувалия Христос, а винаги за вечно живия Христос. Можем да си спомняме за вечно живия, вечно дейния Христос, за работещия в нас Христос особено тогава, когато говорим за празника Рождество на Христос Исус. Още в течение на първите векове християните усещали, че могат да внесат нещо ново в организма на християнското развитие, че могат да го допълнят с това, което наистина приижда към тях от Христовия Дух. По такъв начин, празникът Рождество бил установен чак в четвъртото християнско столетие. Можем да кажем, че в 354 година в Рим било отпразнувано първото християнско Рождество. И в частност, откриваме, че в по-малко критични времена от нашето, поддръжниците на християнството са били наистина проникнати от предусещащото познание за това, че те трябва да събират все нови плодове от великото дърво на християнския живот. Ето защо можем да си спомним за външния символ на Рождество, символа на рождественската елха, който стои тук пред нас, с който в близките дни ще се срещнат много хора и който в особеното му значение духовната наука е призвана да отпечатва в сърцата и душите на хората все по-дълбоко и по-дълбоко.
към текста >>

По такъв начин, празникът Рождество бил установен чак в четвъртото християнско столетие.
Усещайки се изпълнени с този Дух, можем да се смятаме призвани за постоянно, никога непрекъсващо развитие на християнския Дух. Призвани сме именно чрез антропософското духовно развитие да продължаваме не мъртвото, застинало християнство, а да развиваме християнството за бъдещето, постоянно обновяващо се и пораждащо от самото себе си нова мъдрост и познание. Ние никога не говорим за съществувалия Христос, а винаги за вечно живия Христос. Можем да си спомняме за вечно живия, вечно дейния Христос, за работещия в нас Христос особено тогава, когато говорим за празника Рождество на Христос Исус. Още в течение на първите векове християните усещали, че могат да внесат нещо ново в организма на християнското развитие, че могат да го допълнят с това, което наистина приижда към тях от Христовия Дух. По такъв начин, празникът Рождество бил установен чак в четвъртото християнско столетие. Можем да кажем, че в 354 година в Рим било отпразнувано първото християнско Рождество. И в частност, откриваме, че в по-малко критични времена от нашето, поддръжниците на християнството са били наистина проникнати от предусещащото познание за това, че те трябва да събират все нови плодове от великото дърво на християнския живот. Ето защо можем да си спомним за външния символ на Рождество, символа на рождественската елха, който стои тук пред нас, с който в близките дни ще се срещнат много хора и който в особеното му значение духовната наука е призвана да отпечатва в сърцата и душите на хората все по-дълбоко и по-дълбоко. Бихме могли да стигнем до противоречие с протичащото във времето развитие, държейки се именно за този външен символ. Би било грешка да смятаме, че този символ е древен.
към текста >>

Можем да кажем, че в 354 година в Рим било отпразнувано първото християнско Рождество.
Призвани сме именно чрез антропософското духовно развитие да продължаваме не мъртвото, застинало християнство, а да развиваме християнството за бъдещето, постоянно обновяващо се и пораждащо от самото себе си нова мъдрост и познание. Ние никога не говорим за съществувалия Христос, а винаги за вечно живия Христос. Можем да си спомняме за вечно живия, вечно дейния Христос, за работещия в нас Христос особено тогава, когато говорим за празника Рождество на Христос Исус. Още в течение на първите векове християните усещали, че могат да внесат нещо ново в организма на християнското развитие, че могат да го допълнят с това, което наистина приижда към тях от Христовия Дух. По такъв начин, празникът Рождество бил установен чак в четвъртото християнско столетие. Можем да кажем, че в 354 година в Рим било отпразнувано първото християнско Рождество. И в частност, откриваме, че в по-малко критични времена от нашето, поддръжниците на християнството са били наистина проникнати от предусещащото познание за това, че те трябва да събират все нови плодове от великото дърво на християнския живот. Ето защо можем да си спомним за външния символ на Рождество, символа на рождественската елха, който стои тук пред нас, с който в близките дни ще се срещнат много хора и който в особеното му значение духовната наука е призвана да отпечатва в сърцата и душите на хората все по-дълбоко и по-дълбоко. Бихме могли да стигнем до противоречие с протичащото във времето развитие, държейки се именно за този външен символ. Би било грешка да смятаме, че този символ е древен. В душата на съвременния човек лесно би могло да възникне убеждение, че поетичната елха на Рождество е древна институция.
към текста >>

Ето защо можем да си спомним за външния символ на Рождество, символа на рождественската елха, който стои тук пред нас, с който в близките дни ще се срещнат много хора и който в особеното му значение духовната наука е призвана да отпечатва в сърцата и душите на хората все по-дълбоко и по-дълбоко.
Можем да си спомняме за вечно живия, вечно дейния Христос, за работещия в нас Христос особено тогава, когато говорим за празника Рождество на Христос Исус. Още в течение на първите векове християните усещали, че могат да внесат нещо ново в организма на християнското развитие, че могат да го допълнят с това, което наистина приижда към тях от Христовия Дух. По такъв начин, празникът Рождество бил установен чак в четвъртото християнско столетие. Можем да кажем, че в 354 година в Рим било отпразнувано първото християнско Рождество. И в частност, откриваме, че в по-малко критични времена от нашето, поддръжниците на християнството са били наистина проникнати от предусещащото познание за това, че те трябва да събират все нови плодове от великото дърво на християнския живот. Ето защо можем да си спомним за външния символ на Рождество, символа на рождественската елха, който стои тук пред нас, с който в близките дни ще се срещнат много хора и който в особеното му значение духовната наука е призвана да отпечатва в сърцата и душите на хората все по-дълбоко и по-дълбоко. Бихме могли да стигнем до противоречие с протичащото във времето развитие, държейки се именно за този външен символ. Би било грешка да смятаме, че този символ е древен. В душата на съвременния човек лесно би могло да възникне убеждение, че поетичната елха на Рождество е древна институция. Съществува картина, представяща коледна елха в семейната стая на Лутер. Тази картина е нарисувана, естествено, едва в XIX век, изобразявайки нещо съвсем лъжливо, тъй като по обширните простори на немските земи, както и в другите области на Европа, по времето на Лутер такива коледни елхи още не са съществували.
към текста >>

В душата на съвременния човек лесно би могло да възникне убеждение, че поетичната елха на Рождество е древна институция.
Можем да кажем, че в 354 година в Рим било отпразнувано първото християнско Рождество. И в частност, откриваме, че в по-малко критични времена от нашето, поддръжниците на християнството са били наистина проникнати от предусещащото познание за това, че те трябва да събират все нови плодове от великото дърво на християнския живот. Ето защо можем да си спомним за външния символ на Рождество, символа на рождественската елха, който стои тук пред нас, с който в близките дни ще се срещнат много хора и който в особеното му значение духовната наука е призвана да отпечатва в сърцата и душите на хората все по-дълбоко и по-дълбоко. Бихме могли да стигнем до противоречие с протичащото във времето развитие, държейки се именно за този външен символ. Би било грешка да смятаме, че този символ е древен. В душата на съвременния човек лесно би могло да възникне убеждение, че поетичната елха на Рождество е древна институция. Съществува картина, представяща коледна елха в семейната стая на Лутер. Тази картина е нарисувана, естествено, едва в XIX век, изобразявайки нещо съвсем лъжливо, тъй като по обширните простори на немските земи, както и в другите области на Европа, по времето на Лутер такива коледни елхи още не са съществували. Тя е по-късен символ. Но, вероятно, именно тази коледна елха ни сочи нещо доста забележително. Не можем ли също да кажем, че коледната елха днес е нещо, което би могло да се възприема като предвестник на бъдещето, в смисъл, че, може би, постепенно, но все повече и повече в тази коледна елха ще започнат да виждат образ на нещо необичайно значително и велико?
към текста >>

В различни страни на Европа е имало стар обичай – в седмиците преди Рождество, хората са търсели издънки от разни дървета, разни храсти, като са предпочитали основно широколистни растения, които са можели да покарат или поне малко да пуснат кълн в Рождественската нощ.
Дори и външно това да убягва от погледа, този, който знае, че всички външни събития са отпечатъци на духовни процеси, трябва да усеща, че на външен физически план, вероятно е съществувала особено дълбока причина за появата на коледната елха, че коледната елха се е появила сякаш под влиянието на дълбок духовен импулс, невидимо водещ хората, и който, може би, неосезаемо е инспирирал отделни, особено чувствителни души, за да изрази външно в удивително красивата коледна елха вътрешната светлина, която трябва да сияе в света. И когато такова знание се пробужда за мъдростта, тогава това дърво може да стане по наша воля външен символ на най-висшето. Ако антропософията трябва да бъде мъдрост, тя може да бъде дейна мъдрост и да пронизва с мъдрост, тоест, да покрива с позлата външните впечатления и външните обичаи. Постепенно простирайки се над сърцата и душите на хората от настоящето и бъдещето, сгрявайки и просветлявайки ги, е възможно антропософията да успее да позлати и станалия толкова материалистичен външен обичай за коледната елха, да успее да го прониже със своята мъдрост и да го направи велик символ, след като той е навлязъл в последните времена в земния живот сякаш от тъмните подоснови на душата. И ако, прониквайки малко по-дълбоко, предположим, че духовното водачество е внасяло в човешките сърца своите импулси, ще се окаже, че няма да е съвсем лишено от основание това, че край трепкащите пламъчета на дървото, хората преживяват в дълбоки чувства мислите, подсказани им от това духовно водачество. В различни страни на Европа е имало стар обичай – в седмиците преди Рождество, хората са търсели издънки от разни дървета, разни храсти, като са предпочитали основно широколистни растения, които са можели да покарат или поне малко да пуснат кълн в Рождественската нощ. И когато на Рождество в стаята са стояли грижливо събраните издънки или клонки на дървета, и в нощта на дълбокото слънцестоене след предприетите изкуствени мерки те покарвали, в много души се появявало нещо като предчувствие за непобедимия живот, животът, който трябва да победи всяка смърт. Но самата коледна елха е по-млада. Къде преди всичко трябва да търсим обичая за коледната елха? Знаем за проникновените речи на нашите велики немски мистици, особено на Йоханес Таулер[1], действал в Елзас. Който изпита въздействието на проповедите на Йоханес Таулер с тяхната дълбока искреност, с безкрайната им задушевност, ще си каже, че по времето, когато Таулер се е стремил към задълбочаване и одухотворяване на християнството, и вкарването му в дълбините на сърцето, в Елзас е живял съвсем особен дух, търсещ навсякъде душа, която е изпълнена с Мистерията на Голгота.
към текста >>

И когато на Рождество в стаята са стояли грижливо събраните издънки или клонки на дървета, и в нощта на дълбокото слънцестоене след предприетите изкуствени мерки те покарвали, в много души се появявало нещо като предчувствие за непобедимия живот, животът, който трябва да победи всяка смърт.
И когато такова знание се пробужда за мъдростта, тогава това дърво може да стане по наша воля външен символ на най-висшето. Ако антропософията трябва да бъде мъдрост, тя може да бъде дейна мъдрост и да пронизва с мъдрост, тоест, да покрива с позлата външните впечатления и външните обичаи. Постепенно простирайки се над сърцата и душите на хората от настоящето и бъдещето, сгрявайки и просветлявайки ги, е възможно антропософията да успее да позлати и станалия толкова материалистичен външен обичай за коледната елха, да успее да го прониже със своята мъдрост и да го направи велик символ, след като той е навлязъл в последните времена в земния живот сякаш от тъмните подоснови на душата. И ако, прониквайки малко по-дълбоко, предположим, че духовното водачество е внасяло в човешките сърца своите импулси, ще се окаже, че няма да е съвсем лишено от основание това, че край трепкащите пламъчета на дървото, хората преживяват в дълбоки чувства мислите, подсказани им от това духовно водачество. В различни страни на Европа е имало стар обичай – в седмиците преди Рождество, хората са търсели издънки от разни дървета, разни храсти, като са предпочитали основно широколистни растения, които са можели да покарат или поне малко да пуснат кълн в Рождественската нощ. И когато на Рождество в стаята са стояли грижливо събраните издънки или клонки на дървета, и в нощта на дълбокото слънцестоене след предприетите изкуствени мерки те покарвали, в много души се появявало нещо като предчувствие за непобедимия живот, животът, който трябва да победи всяка смърт. Но самата коледна елха е по-млада. Къде преди всичко трябва да търсим обичая за коледната елха? Знаем за проникновените речи на нашите велики немски мистици, особено на Йоханес Таулер[1], действал в Елзас. Който изпита въздействието на проповедите на Йоханес Таулер с тяхната дълбока искреност, с безкрайната им задушевност, ще си каже, че по времето, когато Таулер се е стремил към задълбочаване и одухотворяване на християнството, и вкарването му в дълбините на сърцето, в Елзас е живял съвсем особен дух, търсещ навсякъде душа, която е изпълнена с Мистерията на Голгота. Когато Таулер е произнасял в Страсбург своите проповеди, проникновенията му и пламенните му думи се потапяли дълбоко в душите на хората, и в тях разцъфвали много от оставените от него впечатления.
към текста >>

Йоханес Таулер изричал най-дълбоката мъдрост в многобройни прекрасни, тържествени речи в околностите на Страсбург и особено по Рождество.
Знаем за проникновените речи на нашите велики немски мистици, особено на Йоханес Таулер[1], действал в Елзас. Който изпита въздействието на проповедите на Йоханес Таулер с тяхната дълбока искреност, с безкрайната им задушевност, ще си каже, че по времето, когато Таулер се е стремил към задълбочаване и одухотворяване на християнството, и вкарването му в дълбините на сърцето, в Елзас е живял съвсем особен дух, търсещ навсякъде душа, която е изпълнена с Мистерията на Голгота. Когато Таулер е произнасял в Страсбург своите проповеди, проникновенията му и пламенните му думи се потапяли дълбоко в душите на хората, и в тях разцъфвали много от оставените от него впечатления. Немалко впечатления възниквали и от това, което Йоханес Таулер произнасял в своите чудесни рождественски проповеди. „Три пъти, – казвал той, – се ражда Бог за хората: преди всичко, когато Той произлиза от Отец, от великата Вселена; след това, когато Той слязъл при хората и се облякъл в човешки обвивки, и трети път Христос се ражда във всяка човешка душа, която в самата себе си намира възможност да се съедини с това, което представлява Премъдростта Божия и да роди в себе си висшия човек“. Йоханес Таулер изричал най-дълбоката мъдрост в многобройни прекрасни, тържествени речи в околностите на Страсбург и особено по Рождество. Именно такава дълбока мъдрост е можела да се потапя в душите, да пребивава в тях и да оказва своето последействие. Чувствата също имат свои традиции. От век на век е можело да продължава да действа това, което тогава е било потопено в душите; като всички истински, пронизани от духа чувства, те са стигали до очите и ръцете и са внушавали потребност на окото да вижда също и във външния символ възкресението, да вижда раждането на човешката духовна светлина. Възможно е, за материалистическото мислене това да е само прекрасна случайност, но за този, който знае, как във всичко физическо действа духовното ръководство, това е повече от просто чуване, че първите сведения за коледната елха, стояща в немската къща, идват от Елзас и именно от Страсбург. В 1642 година се появило най-ранното съобщение[2] за това, че такава коледна елха стояла в една къща за радост на тези, които са искали да виждат в образа на сетивното явление светлината, която трябва да се пробуди в нас самите благодарение на възприетата духовна мъдрост.
към текста >>

век коледната елха става все по-честа духовна украса за Рождество, нов символ на това, което е живяло в течение на столетия.
Той решил, че това е детинска игра; по-добре хората да отидат там, където ще чуят истинското учение. Поначало коледната елха намерила доста бавно разпространение. Виждаме я в Средна Германия, където тя се появява около средата на 18. век, но и там само в отделни местности. И едва в 19. век коледната елха става все по-честа духовна украса за Рождество, нов символ на това, което е живяло в течение на столетия. В този, който е можел да усеща тези неща не в блясъка на словесното християнство, а в блясъка на истинското духовно християнство, коледната елха винаги е предизвиквала прекрасни човешки чувства. И в това, че коледната елха е толкова млада, лесно можете да се убедите от факта, че най-великите немски поети не са написали нито едно стихотворение за нея. Ако я е имало и по-рано, то поне Клопщок[4] поетично би дал да се знае за такъв символ. Затова нека и за нас коледната елха бъде залог за това, че символите на най-висшето и най-великото могат отново да възкръснат. Тези символи могат да изплуват пред душите ни, особено когато чувстваме духовната истина на пробуждането на аза в душата на човека, на този аз, който чувства духовните връзки между душите, и особено ги чувства тогава, когато благородните хора действат съвместно.
към текста >>

Гьоте решил, че най-добре ще се отпразнува този малък импулс на духовен прогрес, като призове известен брой хора в навечерието на Рождество и отбележи този духовен прогрес със стихове, които те могат да напишат съобразно възможностите си.
За него това също е било и потребност да позволи на този християнски дух да проникне от сърцата към очите. В 1821 г. той имал за това особен повод. Хората от княжеството, на което Гьоте посветил толкова от своите сили, обединили усилия за да направят висше училище за градското население. Това било като подарък за княза на Ваймар. Гьоте решил, че най-добре ще се отпразнува този малък импулс на духовен прогрес, като призове известен брой хора в навечерието на Рождество и отбележи този духовен прогрес със стихове, които те могат да напишат съобразно възможностите си. След това събрал излезлите от народа стихотворения, сам написал поетично предисловие към тях, а бъдещият велик херцог Карл Александър, който по това време бил тригодишно момченце, трябвало да предаде под коледната елха книжката на княз Карл Август. Коледната елха била вече установил се символ в 1821 г.. С това малко дело Гьоте показал, че в усещанията и чувствата за него коледната елха е символ на духовния прогрес в малкото и голямото. А в поетичното предисловие, с което представил тази малка книжка, която и днес я има в библиотеката във Ваймар, Гьоте възпял коледната елха като символ със следните думи: Дървета ярки, дървета блестящи,
към текста >>

Това стихотворение на Гьоте може да бъде причислено към първите стихотворения за празника Рождество.
Vor dir glänzten allzusammen Alles, was du ausgerichtet, Alle, die sich dir verpflichtet: Mit erhöhten Geistesblicken Fühltest herrliches Entzücken. Това стихотворение на Гьоте може да бъде причислено към първите стихотворения за празника Рождество. Когато в областта на духовната наука говорим за символи, можем да говорим също и за това, че образите, някак несъзнателно или подсъзнателно изправящи се в душите на хората и навлизащи в потока на времето, могат да бъдат „покрити с позлата“, тоест, облечени в мъдрост. И така, виждаме, че християнското Рождество е възникнало едва в 4. век; виждаме, че тогава то е било за първи път отпразнувано в Рим. И отново се налага да приемаме почти като повеля на съдбата това, че в областите на Средна и Северна Европа празникът Рождество се съвместява – не по външно-материалистичен начин, а благодарение на тайнствено стечение на обстоятелствата – с древния празник, който се е празнувал в момента на най-дълбокото слънцестоене, с празника на зимното Слънце. Не трябва да се мисли, че в Средна и Северна Европа празникът Рождество е бил отнесен към времето на този празник, и са искали да превърнат древния празник в празника Рождество, за да се умиротворят, така да се каже, народите.
към текста >>

И така, виждаме, че християнското Рождество е възникнало едва в 4.
Alle, die sich dir verpflichtet: Mit erhöhten Geistesblicken Fühltest herrliches Entzücken. Това стихотворение на Гьоте може да бъде причислено към първите стихотворения за празника Рождество. Когато в областта на духовната наука говорим за символи, можем да говорим също и за това, че образите, някак несъзнателно или подсъзнателно изправящи се в душите на хората и навлизащи в потока на времето, могат да бъдат „покрити с позлата“, тоест, облечени в мъдрост. И така, виждаме, че християнското Рождество е възникнало едва в 4. век; виждаме, че тогава то е било за първи път отпразнувано в Рим. И отново се налага да приемаме почти като повеля на съдбата това, че в областите на Средна и Северна Европа празникът Рождество се съвместява – не по външно-материалистичен начин, а благодарение на тайнствено стечение на обстоятелствата – с древния празник, който се е празнувал в момента на най-дълбокото слънцестоене, с празника на зимното Слънце. Не трябва да се мисли, че в Средна и Северна Европа празникът Рождество е бил отнесен към времето на този празник, и са искали да превърнат древния празник в празника Рождество, за да се умиротворят, така да се каже, народите. Празникът Рождество е излязъл от християнството и именно благодарение на приемането му в северните области, се открило дълбокото вътрешно родство на тези народи и символите им с християнството. По времето, когато, например, в Армения празникът Рождество съвсем не се е празнувал, и в самата Палестина християните още дълго време се отнасяли отрицателно към него, в Европа той бързо пуснал корени.
към текста >>

И отново се налага да приемаме почти като повеля на съдбата това, че в областите на Средна и Северна Европа празникът Рождество се съвместява – не по външно-материалистичен начин, а благодарение на тайнствено стечение на обстоятелствата – с древния празник, който се е празнувал в момента на най-дълбокото слънцестоене, с празника на зимното Слънце.
Fühltest herrliches Entzücken. Това стихотворение на Гьоте може да бъде причислено към първите стихотворения за празника Рождество. Когато в областта на духовната наука говорим за символи, можем да говорим също и за това, че образите, някак несъзнателно или подсъзнателно изправящи се в душите на хората и навлизащи в потока на времето, могат да бъдат „покрити с позлата“, тоест, облечени в мъдрост. И така, виждаме, че християнското Рождество е възникнало едва в 4. век; виждаме, че тогава то е било за първи път отпразнувано в Рим. И отново се налага да приемаме почти като повеля на съдбата това, че в областите на Средна и Северна Европа празникът Рождество се съвместява – не по външно-материалистичен начин, а благодарение на тайнствено стечение на обстоятелствата – с древния празник, който се е празнувал в момента на най-дълбокото слънцестоене, с празника на зимното Слънце. Не трябва да се мисли, че в Средна и Северна Европа празникът Рождество е бил отнесен към времето на този празник, и са искали да превърнат древния празник в празника Рождество, за да се умиротворят, така да се каже, народите. Празникът Рождество е излязъл от християнството и именно благодарение на приемането му в северните области, се открило дълбокото вътрешно родство на тези народи и символите им с християнството. По времето, когато, например, в Армения празникът Рождество съвсем не се е празнувал, и в самата Палестина християните още дълго време се отнасяли отрицателно към него, в Европа той бързо пуснал корени. Да се опитаме чрез антропософското разглеждане да разберем правилно самия празник Рождество, за да разберем рождественското дърво като символ. Срещайки се тук в продължение на годината, откриваме на душата си думите от духовните източници, които трябва да бъдат не просто думи, а трябва да станат сила, която все повече да действа в душата ни, за да може да стане тя гражданин на Вечността.
към текста >>

Не трябва да се мисли, че в Средна и Северна Европа празникът Рождество е бил отнесен към времето на този празник, и са искали да превърнат древния празник в празника Рождество, за да се умиротворят, така да се каже, народите.
Това стихотворение на Гьоте може да бъде причислено към първите стихотворения за празника Рождество. Когато в областта на духовната наука говорим за символи, можем да говорим също и за това, че образите, някак несъзнателно или подсъзнателно изправящи се в душите на хората и навлизащи в потока на времето, могат да бъдат „покрити с позлата“, тоест, облечени в мъдрост. И така, виждаме, че християнското Рождество е възникнало едва в 4. век; виждаме, че тогава то е било за първи път отпразнувано в Рим. И отново се налага да приемаме почти като повеля на съдбата това, че в областите на Средна и Северна Европа празникът Рождество се съвместява – не по външно-материалистичен начин, а благодарение на тайнствено стечение на обстоятелствата – с древния празник, който се е празнувал в момента на най-дълбокото слънцестоене, с празника на зимното Слънце. Не трябва да се мисли, че в Средна и Северна Европа празникът Рождество е бил отнесен към времето на този празник, и са искали да превърнат древния празник в празника Рождество, за да се умиротворят, така да се каже, народите. Празникът Рождество е излязъл от християнството и именно благодарение на приемането му в северните области, се открило дълбокото вътрешно родство на тези народи и символите им с християнството. По времето, когато, например, в Армения празникът Рождество съвсем не се е празнувал, и в самата Палестина християните още дълго време се отнасяли отрицателно към него, в Европа той бързо пуснал корени. Да се опитаме чрез антропософското разглеждане да разберем правилно самия празник Рождество, за да разберем рождественското дърво като символ. Срещайки се тук в продължение на годината, откриваме на душата си думите от духовните източници, които трябва да бъдат не просто думи, а трябва да станат сила, която все повече да действа в душата ни, за да може да стане тя гражданин на Вечността. Събирахме се тук цяла година, за да позволим на тези думи, на този Логос да се проявяват тук по най-различен начин: че Христос е винаги с нас, и, когато сме заедно, Духът на Христос действа сред нас и нашите думи се проникват с Христовия Дух.
към текста >>

Празникът Рождество е излязъл от християнството и именно благодарение на приемането му в северните области, се открило дълбокото вътрешно родство на тези народи и символите им с християнството.
Когато в областта на духовната наука говорим за символи, можем да говорим също и за това, че образите, някак несъзнателно или подсъзнателно изправящи се в душите на хората и навлизащи в потока на времето, могат да бъдат „покрити с позлата“, тоест, облечени в мъдрост. И така, виждаме, че християнското Рождество е възникнало едва в 4. век; виждаме, че тогава то е било за първи път отпразнувано в Рим. И отново се налага да приемаме почти като повеля на съдбата това, че в областите на Средна и Северна Европа празникът Рождество се съвместява – не по външно-материалистичен начин, а благодарение на тайнствено стечение на обстоятелствата – с древния празник, който се е празнувал в момента на най-дълбокото слънцестоене, с празника на зимното Слънце. Не трябва да се мисли, че в Средна и Северна Европа празникът Рождество е бил отнесен към времето на този празник, и са искали да превърнат древния празник в празника Рождество, за да се умиротворят, така да се каже, народите. Празникът Рождество е излязъл от християнството и именно благодарение на приемането му в северните области, се открило дълбокото вътрешно родство на тези народи и символите им с християнството. По времето, когато, например, в Армения празникът Рождество съвсем не се е празнувал, и в самата Палестина християните още дълго време се отнасяли отрицателно към него, в Европа той бързо пуснал корени. Да се опитаме чрез антропософското разглеждане да разберем правилно самия празник Рождество, за да разберем рождественското дърво като символ. Срещайки се тук в продължение на годината, откриваме на душата си думите от духовните източници, които трябва да бъдат не просто думи, а трябва да станат сила, която все повече да действа в душата ни, за да може да стане тя гражданин на Вечността. Събирахме се тук цяла година, за да позволим на тези думи, на този Логос да се проявяват тук по най-различен начин: че Христос е винаги с нас, и, когато сме заедно, Духът на Христос действа сред нас и нашите думи се проникват с Христовия Дух. Само тогава, когато се изказваме за тези неща осъзнавайки, че думите са крилатия носител на откровенията на Духа за човечеството, само тогава откриваме на нашите души това, което представлява словото на Духа.
към текста >>

По времето, когато, например, в Армения празникът Рождество съвсем не се е празнувал, и в самата Палестина християните още дълго време се отнасяли отрицателно към него, в Европа той бързо пуснал корени.
И така, виждаме, че християнското Рождество е възникнало едва в 4. век; виждаме, че тогава то е било за първи път отпразнувано в Рим. И отново се налага да приемаме почти като повеля на съдбата това, че в областите на Средна и Северна Европа празникът Рождество се съвместява – не по външно-материалистичен начин, а благодарение на тайнствено стечение на обстоятелствата – с древния празник, който се е празнувал в момента на най-дълбокото слънцестоене, с празника на зимното Слънце. Не трябва да се мисли, че в Средна и Северна Европа празникът Рождество е бил отнесен към времето на този празник, и са искали да превърнат древния празник в празника Рождество, за да се умиротворят, така да се каже, народите. Празникът Рождество е излязъл от християнството и именно благодарение на приемането му в северните области, се открило дълбокото вътрешно родство на тези народи и символите им с християнството. По времето, когато, например, в Армения празникът Рождество съвсем не се е празнувал, и в самата Палестина християните още дълго време се отнасяли отрицателно към него, в Европа той бързо пуснал корени. Да се опитаме чрез антропософското разглеждане да разберем правилно самия празник Рождество, за да разберем рождественското дърво като символ. Срещайки се тук в продължение на годината, откриваме на душата си думите от духовните източници, които трябва да бъдат не просто думи, а трябва да станат сила, която все повече да действа в душата ни, за да може да стане тя гражданин на Вечността. Събирахме се тук цяла година, за да позволим на тези думи, на този Логос да се проявяват тук по най-различен начин: че Христос е винаги с нас, и, когато сме заедно, Духът на Христос действа сред нас и нашите думи се проникват с Христовия Дух. Само тогава, когато се изказваме за тези неща осъзнавайки, че думите са крилатия носител на откровенията на Духа за човечеството, само тогава откриваме на нашите души това, което представлява словото на Духа. Но ние знаем, че Словото на Духа не се обхваща напълно от нас, не може да стане за нас всичко, което трябва да бъде, ако го възприемаме просто във външната абстрактна форма като познание.
към текста >>

Да се опитаме чрез антропософското разглеждане да разберем правилно самия празник Рождество, за да разберем рождественското дърво като символ.
век; виждаме, че тогава то е било за първи път отпразнувано в Рим. И отново се налага да приемаме почти като повеля на съдбата това, че в областите на Средна и Северна Европа празникът Рождество се съвместява – не по външно-материалистичен начин, а благодарение на тайнствено стечение на обстоятелствата – с древния празник, който се е празнувал в момента на най-дълбокото слънцестоене, с празника на зимното Слънце. Не трябва да се мисли, че в Средна и Северна Европа празникът Рождество е бил отнесен към времето на този празник, и са искали да превърнат древния празник в празника Рождество, за да се умиротворят, така да се каже, народите. Празникът Рождество е излязъл от християнството и именно благодарение на приемането му в северните области, се открило дълбокото вътрешно родство на тези народи и символите им с християнството. По времето, когато, например, в Армения празникът Рождество съвсем не се е празнувал, и в самата Палестина християните още дълго време се отнасяли отрицателно към него, в Европа той бързо пуснал корени. Да се опитаме чрез антропософското разглеждане да разберем правилно самия празник Рождество, за да разберем рождественското дърво като символ. Срещайки се тук в продължение на годината, откриваме на душата си думите от духовните източници, които трябва да бъдат не просто думи, а трябва да станат сила, която все повече да действа в душата ни, за да може да стане тя гражданин на Вечността. Събирахме се тук цяла година, за да позволим на тези думи, на този Логос да се проявяват тук по най-различен начин: че Христос е винаги с нас, и, когато сме заедно, Духът на Христос действа сред нас и нашите думи се проникват с Христовия Дух. Само тогава, когато се изказваме за тези неща осъзнавайки, че думите са крилатия носител на откровенията на Духа за човечеството, само тогава откриваме на нашите души това, което представлява словото на Духа. Но ние знаем, че Словото на Духа не се обхваща напълно от нас, не може да стане за нас всичко, което трябва да бъде, ако го възприемаме просто във външната абстрактна форма като познание. Ние знаем, че то може да бъде това, което трябва да бъде, само тогава, когато създава вътрешната топлина, благодарение на която душата се разширява, чувства се разширена благодарение на вътрешната топлина и, накрая, излята във всички явления от мировото битие, се учи да се чувства единна със същия Дух, който е разлят над всички явления.
към текста >>

Тогава ще открием, как с всяко Рождество ставаме все по-силни и здрави благодарение на този Импулс, който е проникнал в човечеството чрез Мистерията на Голгота.
Ако през лятото сме се обръщали към сияещия въздушен кръг, към израстващите плодове на Земята, сега се обръщаме към мъртвия камък, като знаем, че в тази мъртва скала се съдържа това, което трябва да се появи отново като външно битие. Духовно следваме собствената си душа след прорастващата, пускаща нови кълнове сила, която изчезва от погледа и се скрива в камъка в продължение на зимния период. И когато зимата достигне своя апогей, когато цари най-голямата тъмнина, именно тогава благодарение на това, че външният свят не препятства усещането на връзката ни с Духа, усещаме, че в дълбините, в които сме се оттеглили, пробива светлина, тази духовна светлина, за която най-мощен импулс за човечеството е дал Христос Исус. Тогава усещаме това, което са преживявали хората в древните времена, когато са казвали, че трябва да се спуснат там, където през зимата почива семето за да познае Духа в неговите съкровени сили. Тук усещаме, че трябва да търсим Христос в съкровеното, в това съкровено, което ще бъде тъмно и мрачно, ако самите ние първо не се просветлим в душата, но това съкровено ще просветлее и ще засияе, ако приемем в душата си светлината на Христос. Тогава ще открием, как с всяко Рождество ставаме все по-силни и здрави благодарение на този Импулс, който е проникнал в човечеството чрез Мистерията на Голгота. Така всяка година наистина усещаме като потвърждение на нашия стремеж Импулса на Христос и получаваме от него гаранция и залог, че от година на година в нас ще укрепва животът, който ни въвежда в духовния свят, в който няма смърт, съществуваща във физическия свят. Тогава ще успеем да одушевим и одухотворим това, което за съвременния материалистичен човек е не символ, а само обект на външна материалистична сетивна радост. И тогава ще почувстваме в символа действителността, ще почувстваме това, което има предвид, например, Йоханес Таулер, когато казва, че Христос се ражда три пъти: един път – от предвечния Бог-Отец, който пронизва и тъче света, след това – като човек по времето на основаването на християнството, и накрая отново и отново – в душите на тези, които пробуждат в себе си духовното Слово. Без това последно раждане християнството не би било съвършено, а антропософията не би била способна да постигне християнския дух ако не разбираше, че словото, което звучи за нас от година на година, не трябва да остава теория и учение, а трябва да се превръща в топлина, светлина и живот, за да се въвеждаме с помощта на тази сила в живота на духовната Вселена, да бъдем приети от нея и заедно с нея самата да бъдем приобщени към Вечността. Трябва да усещаме това, когато стоим пред символа на Рождество, усещайки се сякаш потопени в дълбокия, студен, външно мъртъв свят под Земята, не само предчувствайки, но и разбирайки, че Духът пробужда от смъртта новия живот.
към текста >>

Трябва да усещаме това, когато стоим пред символа на Рождество, усещайки се сякаш потопени в дълбокия, студен, външно мъртъв свят под Земята, не само предчувствайки, но и разбирайки, че Духът пробужда от смъртта новия живот.
Тогава ще открием, как с всяко Рождество ставаме все по-силни и здрави благодарение на този Импулс, който е проникнал в човечеството чрез Мистерията на Голгота. Така всяка година наистина усещаме като потвърждение на нашия стремеж Импулса на Христос и получаваме от него гаранция и залог, че от година на година в нас ще укрепва животът, който ни въвежда в духовния свят, в който няма смърт, съществуваща във физическия свят. Тогава ще успеем да одушевим и одухотворим това, което за съвременния материалистичен човек е не символ, а само обект на външна материалистична сетивна радост. И тогава ще почувстваме в символа действителността, ще почувстваме това, което има предвид, например, Йоханес Таулер, когато казва, че Христос се ражда три пъти: един път – от предвечния Бог-Отец, който пронизва и тъче света, след това – като човек по времето на основаването на християнството, и накрая отново и отново – в душите на тези, които пробуждат в себе си духовното Слово. Без това последно раждане християнството не би било съвършено, а антропософията не би била способна да постигне християнския дух ако не разбираше, че словото, което звучи за нас от година на година, не трябва да остава теория и учение, а трябва да се превръща в топлина, светлина и живот, за да се въвеждаме с помощта на тази сила в живота на духовната Вселена, да бъдем приети от нея и заедно с нея самата да бъдем приобщени към Вечността. Трябва да усещаме това, когато стоим пред символа на Рождество, усещайки се сякаш потопени в дълбокия, студен, външно мъртъв свят под Земята, не само предчувствайки, но и разбирайки, че Духът пробужда от смъртта новия живот. Каквато и да е степента ни на развитие, можем да съпреживяваме това, което са усещали посветените във всички времена, когато в полунощния час на Рождество действително са се спускали надолу, за да видят там духовното Слънце, когато в Рождественската полунощ духовното Слънце извиква от мъртвите външно камъни покарващия, пускащ кълнове живот, за да може да се появи през новата пролет. Усещаме се единни с тези мирови сили, които управляват тук, даже ако външно, физически, са се оттеглили в студа и мрака. Да усетим това, което усещат тези, които по времето на Рождество винаги помнят за духовното слънце, за Слънцето-Христос, което стои зад физическото Слънце. Ние ще съпреживяваме с тях, за да изгрее постепенно, да преживеем, а след това и да съзерцаваме всичко това, което може да съзерцава човек, развивайки все нови сили, които го съединяват с Духа. И това, за което вече говорихме преди няколко години, празнувайки Рождество, нека включи в себе си като особено важно и това разглеждане, което можем да приемем и влеем в нашите души[6] :
към текста >>

Каквато и да е степента ни на развитие, можем да съпреживяваме това, което са усещали посветените във всички времена, когато в полунощния час на Рождество действително са се спускали надолу, за да видят там духовното Слънце, когато в Рождественската полунощ духовното Слънце извиква от мъртвите външно камъни покарващия, пускащ кълнове живот, за да може да се появи през новата пролет.
Така всяка година наистина усещаме като потвърждение на нашия стремеж Импулса на Христос и получаваме от него гаранция и залог, че от година на година в нас ще укрепва животът, който ни въвежда в духовния свят, в който няма смърт, съществуваща във физическия свят. Тогава ще успеем да одушевим и одухотворим това, което за съвременния материалистичен човек е не символ, а само обект на външна материалистична сетивна радост. И тогава ще почувстваме в символа действителността, ще почувстваме това, което има предвид, например, Йоханес Таулер, когато казва, че Христос се ражда три пъти: един път – от предвечния Бог-Отец, който пронизва и тъче света, след това – като човек по времето на основаването на християнството, и накрая отново и отново – в душите на тези, които пробуждат в себе си духовното Слово. Без това последно раждане християнството не би било съвършено, а антропософията не би била способна да постигне християнския дух ако не разбираше, че словото, което звучи за нас от година на година, не трябва да остава теория и учение, а трябва да се превръща в топлина, светлина и живот, за да се въвеждаме с помощта на тази сила в живота на духовната Вселена, да бъдем приети от нея и заедно с нея самата да бъдем приобщени към Вечността. Трябва да усещаме това, когато стоим пред символа на Рождество, усещайки се сякаш потопени в дълбокия, студен, външно мъртъв свят под Земята, не само предчувствайки, но и разбирайки, че Духът пробужда от смъртта новия живот. Каквато и да е степента ни на развитие, можем да съпреживяваме това, което са усещали посветените във всички времена, когато в полунощния час на Рождество действително са се спускали надолу, за да видят там духовното Слънце, когато в Рождественската полунощ духовното Слънце извиква от мъртвите външно камъни покарващия, пускащ кълнове живот, за да може да се появи през новата пролет. Усещаме се единни с тези мирови сили, които управляват тук, даже ако външно, физически, са се оттеглили в студа и мрака. Да усетим това, което усещат тези, които по времето на Рождество винаги помнят за духовното слънце, за Слънцето-Христос, което стои зад физическото Слънце. Ние ще съпреживяваме с тях, за да изгрее постепенно, да преживеем, а след това и да съзерцаваме всичко това, което може да съзерцава човек, развивайки все нови сили, които го съединяват с Духа. И това, за което вече говорихме преди няколко години, празнувайки Рождество, нека включи в себе си като особено важно и това разглеждане, което можем да приемем и влеем в нашите души[6] : Съзерцавай Слънцето
към текста >>

Да усетим това, което усещат тези, които по времето на Рождество винаги помнят за духовното слънце, за Слънцето-Христос, което стои зад физическото Слънце.
И тогава ще почувстваме в символа действителността, ще почувстваме това, което има предвид, например, Йоханес Таулер, когато казва, че Христос се ражда три пъти: един път – от предвечния Бог-Отец, който пронизва и тъче света, след това – като човек по времето на основаването на християнството, и накрая отново и отново – в душите на тези, които пробуждат в себе си духовното Слово. Без това последно раждане християнството не би било съвършено, а антропософията не би била способна да постигне християнския дух ако не разбираше, че словото, което звучи за нас от година на година, не трябва да остава теория и учение, а трябва да се превръща в топлина, светлина и живот, за да се въвеждаме с помощта на тази сила в живота на духовната Вселена, да бъдем приети от нея и заедно с нея самата да бъдем приобщени към Вечността. Трябва да усещаме това, когато стоим пред символа на Рождество, усещайки се сякаш потопени в дълбокия, студен, външно мъртъв свят под Земята, не само предчувствайки, но и разбирайки, че Духът пробужда от смъртта новия живот. Каквато и да е степента ни на развитие, можем да съпреживяваме това, което са усещали посветените във всички времена, когато в полунощния час на Рождество действително са се спускали надолу, за да видят там духовното Слънце, когато в Рождественската полунощ духовното Слънце извиква от мъртвите външно камъни покарващия, пускащ кълнове живот, за да може да се появи през новата пролет. Усещаме се единни с тези мирови сили, които управляват тук, даже ако външно, физически, са се оттеглили в студа и мрака. Да усетим това, което усещат тези, които по времето на Рождество винаги помнят за духовното слънце, за Слънцето-Христос, което стои зад физическото Слънце. Ние ще съпреживяваме с тях, за да изгрее постепенно, да преживеем, а след това и да съзерцаваме всичко това, което може да съзерцава човек, развивайки все нови сили, които го съединяват с Духа. И това, за което вече говорихме преди няколко години, празнувайки Рождество, нека включи в себе си като особено важно и това разглеждане, което можем да приемем и влеем в нашите души[6] : Съзерцавай Слънцето В полунощния час. С камъни строй
към текста >>

И това, за което вече говорихме преди няколко години, празнувайки Рождество, нека включи в себе си като особено важно и това разглеждане, което можем да приемем и влеем в нашите души[6] :
Трябва да усещаме това, когато стоим пред символа на Рождество, усещайки се сякаш потопени в дълбокия, студен, външно мъртъв свят под Земята, не само предчувствайки, но и разбирайки, че Духът пробужда от смъртта новия живот. Каквато и да е степента ни на развитие, можем да съпреживяваме това, което са усещали посветените във всички времена, когато в полунощния час на Рождество действително са се спускали надолу, за да видят там духовното Слънце, когато в Рождественската полунощ духовното Слънце извиква от мъртвите външно камъни покарващия, пускащ кълнове живот, за да може да се появи през новата пролет. Усещаме се единни с тези мирови сили, които управляват тук, даже ако външно, физически, са се оттеглили в студа и мрака. Да усетим това, което усещат тези, които по времето на Рождество винаги помнят за духовното слънце, за Слънцето-Христос, което стои зад физическото Слънце. Ние ще съпреживяваме с тях, за да изгрее постепенно, да преживеем, а след това и да съзерцаваме всичко това, което може да съзерцава човек, развивайки все нови сили, които го съединяват с Духа. И това, за което вече говорихме преди няколко години, празнувайки Рождество, нека включи в себе си като особено важно и това разглеждане, което можем да приемем и влеем в нашите души[6] : Съзерцавай Слънцето В полунощния час. С камъни строй В безжизнената земя. И ще намериш в спускането
към текста >>

11. Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

В дните преди Рождество се опитахме да се издигнем до това настроение, което и в антропософски смисъл може да бъде наречено истинско рождественско настроение.
РОЖДЕСТВЕНСКО НАСТРОЕНИЕ Берлин, 26 декември 1909 г. В дните преди Рождество се опитахме да се издигнем до това настроение, което и в антропософски смисъл може да бъде наречено истинско рождественско настроение. Тогава се опитахме да извикаме пред нашите души това, което е едно обяснение на Рождество, което позволява по определен начин да се приложи рождественското настроение към всичко важно, което става в преживяванията на човека през годината. За търсещия познание, особено в нашата съвременност, това трябва да принадлежи към най-важните настроения – да празнува самото духовно познание в неговото, така да се каже – отношение към Рождество. Празнуването на духовното познание във връзка с Рождество би могло да означава не нещо друго, а действително вътрешно усърдно да призоваваме в душата си (както се опитвахме да правим това в течение на годината) към изпълнение на духовния ни дълг по отношение на съвременното развитие на човечеството посредством това, че разбираме задачите му в наше време, правим нашите души все по-богати със съдържанието, което черпим от преживяванията в духовния свят, за да принадлежим към хората, които ще трябва да изпълняват необходимата духовна работа в следващата епоха на човечеството. Така в продължение на цялата година се стремим да потапяме в душите си духовнонаучното съдържание, опитваме се да проникваме в антропософската мъдрост. И когато годината клони към свършека, който външно се символизира като важен даже с това, че навън около нас поради отслабването на силите на слънчевите лъчи господства излишък на мрак, тогава в това празнично време се опитваме да разберем, как можем да празнуваме Рождество във връзка с антропософската година.
към текста >>

Тогава се опитахме да извикаме пред нашите души това, което е едно обяснение на Рождество, което позволява по определен начин да се приложи рождественското настроение към всичко важно, което става в преживяванията на човека през годината.
РОЖДЕСТВЕНСКО НАСТРОЕНИЕ Берлин, 26 декември 1909 г. В дните преди Рождество се опитахме да се издигнем до това настроение, което и в антропософски смисъл може да бъде наречено истинско рождественско настроение. Тогава се опитахме да извикаме пред нашите души това, което е едно обяснение на Рождество, което позволява по определен начин да се приложи рождественското настроение към всичко важно, което става в преживяванията на човека през годината. За търсещия познание, особено в нашата съвременност, това трябва да принадлежи към най-важните настроения – да празнува самото духовно познание в неговото, така да се каже – отношение към Рождество. Празнуването на духовното познание във връзка с Рождество би могло да означава не нещо друго, а действително вътрешно усърдно да призоваваме в душата си (както се опитвахме да правим това в течение на годината) към изпълнение на духовния ни дълг по отношение на съвременното развитие на човечеството посредством това, че разбираме задачите му в наше време, правим нашите души все по-богати със съдържанието, което черпим от преживяванията в духовния свят, за да принадлежим към хората, които ще трябва да изпълняват необходимата духовна работа в следващата епоха на човечеството. Така в продължение на цялата година се стремим да потапяме в душите си духовнонаучното съдържание, опитваме се да проникваме в антропософската мъдрост. И когато годината клони към свършека, който външно се символизира като важен даже с това, че навън около нас поради отслабването на силите на слънчевите лъчи господства излишък на мрак, тогава в това празнично време се опитваме да разберем, как можем да празнуваме Рождество във връзка с антропософската година. Да се опитаме все пак да си изясним, че цялата антропософска истина трябва да бъде проникната и просветлена от могъщия импулс, който наричаме Христов Импулс!
към текста >>

За търсещия познание, особено в нашата съвременност, това трябва да принадлежи към най-важните настроения – да празнува самото духовно познание в неговото, така да се каже – отношение към Рождество.
РОЖДЕСТВЕНСКО НАСТРОЕНИЕ Берлин, 26 декември 1909 г. В дните преди Рождество се опитахме да се издигнем до това настроение, което и в антропософски смисъл може да бъде наречено истинско рождественско настроение. Тогава се опитахме да извикаме пред нашите души това, което е едно обяснение на Рождество, което позволява по определен начин да се приложи рождественското настроение към всичко важно, което става в преживяванията на човека през годината. За търсещия познание, особено в нашата съвременност, това трябва да принадлежи към най-важните настроения – да празнува самото духовно познание в неговото, така да се каже – отношение към Рождество. Празнуването на духовното познание във връзка с Рождество би могло да означава не нещо друго, а действително вътрешно усърдно да призоваваме в душата си (както се опитвахме да правим това в течение на годината) към изпълнение на духовния ни дълг по отношение на съвременното развитие на човечеството посредством това, че разбираме задачите му в наше време, правим нашите души все по-богати със съдържанието, което черпим от преживяванията в духовния свят, за да принадлежим към хората, които ще трябва да изпълняват необходимата духовна работа в следващата епоха на човечеството. Така в продължение на цялата година се стремим да потапяме в душите си духовнонаучното съдържание, опитваме се да проникваме в антропософската мъдрост. И когато годината клони към свършека, който външно се символизира като важен даже с това, че навън около нас поради отслабването на силите на слънчевите лъчи господства излишък на мрак, тогава в това празнично време се опитваме да разберем, как можем да празнуваме Рождество във връзка с антропософската година. Да се опитаме все пак да си изясним, че цялата антропософска истина трябва да бъде проникната и просветлена от могъщия импулс, който наричаме Христов Импулс! Ако се опитаме да впишем антропософските истини в своето сърце, в своята душа като послание на Самия Христос, можем да кажем, че по времето на Рождество антропософите трябва да развиваме рождественско настроение посредством това, че просветляваме с по-дълбоки чувства приетото от нас в продължение на цялата година, в самата си душа го просветляваме с по-дълбоки чувства, така че това напълно се превръща в сила и можем да усетим, че не само знаем нещо от антропософската мъдрост, но тя прониква в нашата душа, в нашето сърце като пронизана със светлина топлинна сила, която ни прави способни във всички области на живота, където и да стоим – да изпълняваме в настъпващата година нашата работа и дълга си.
към текста >>

Празнуването на духовното познание във връзка с Рождество би могло да означава не нещо друго, а действително вътрешно усърдно да призоваваме в душата си (както се опитвахме да правим това в течение на годината) към изпълнение на духовния ни дълг по отношение на съвременното развитие на човечеството посредством това, че разбираме задачите му в наше време, правим нашите души все по-богати със съдържанието, което черпим от преживяванията в духовния свят, за да принадлежим към хората, които ще трябва да изпълняват необходимата духовна работа в следващата епоха на човечеството.
РОЖДЕСТВЕНСКО НАСТРОЕНИЕ Берлин, 26 декември 1909 г. В дните преди Рождество се опитахме да се издигнем до това настроение, което и в антропософски смисъл може да бъде наречено истинско рождественско настроение. Тогава се опитахме да извикаме пред нашите души това, което е едно обяснение на Рождество, което позволява по определен начин да се приложи рождественското настроение към всичко важно, което става в преживяванията на човека през годината. За търсещия познание, особено в нашата съвременност, това трябва да принадлежи към най-важните настроения – да празнува самото духовно познание в неговото, така да се каже – отношение към Рождество. Празнуването на духовното познание във връзка с Рождество би могло да означава не нещо друго, а действително вътрешно усърдно да призоваваме в душата си (както се опитвахме да правим това в течение на годината) към изпълнение на духовния ни дълг по отношение на съвременното развитие на човечеството посредством това, че разбираме задачите му в наше време, правим нашите души все по-богати със съдържанието, което черпим от преживяванията в духовния свят, за да принадлежим към хората, които ще трябва да изпълняват необходимата духовна работа в следващата епоха на човечеството. Така в продължение на цялата година се стремим да потапяме в душите си духовнонаучното съдържание, опитваме се да проникваме в антропософската мъдрост. И когато годината клони към свършека, който външно се символизира като важен даже с това, че навън около нас поради отслабването на силите на слънчевите лъчи господства излишък на мрак, тогава в това празнично време се опитваме да разберем, как можем да празнуваме Рождество във връзка с антропософската година. Да се опитаме все пак да си изясним, че цялата антропософска истина трябва да бъде проникната и просветлена от могъщия импулс, който наричаме Христов Импулс! Ако се опитаме да впишем антропософските истини в своето сърце, в своята душа като послание на Самия Христос, можем да кажем, че по времето на Рождество антропософите трябва да развиваме рождественско настроение посредством това, че просветляваме с по-дълбоки чувства приетото от нас в продължение на цялата година, в самата си душа го просветляваме с по-дълбоки чувства, така че това напълно се превръща в сила и можем да усетим, че не само знаем нещо от антропософската мъдрост, но тя прониква в нашата душа, в нашето сърце като пронизана със светлина топлинна сила, която ни прави способни във всички области на живота, където и да стоим – да изпълняваме в настъпващата година нашата работа и дълга си. Така че ако се опитаме да превърнем светите истини на духа в свети чувства, в свята сила в нашата душа, в нас ще се роди на по-висока степен това, което първо приемаме в себе си от силите на този земен свят.
към текста >>

И когато годината клони към свършека, който външно се символизира като важен даже с това, че навън около нас поради отслабването на силите на слънчевите лъчи господства излишък на мрак, тогава в това празнично време се опитваме да разберем, как можем да празнуваме Рождество във връзка с антропософската година.
В дните преди Рождество се опитахме да се издигнем до това настроение, което и в антропософски смисъл може да бъде наречено истинско рождественско настроение. Тогава се опитахме да извикаме пред нашите души това, което е едно обяснение на Рождество, което позволява по определен начин да се приложи рождественското настроение към всичко важно, което става в преживяванията на човека през годината. За търсещия познание, особено в нашата съвременност, това трябва да принадлежи към най-важните настроения – да празнува самото духовно познание в неговото, така да се каже – отношение към Рождество. Празнуването на духовното познание във връзка с Рождество би могло да означава не нещо друго, а действително вътрешно усърдно да призоваваме в душата си (както се опитвахме да правим това в течение на годината) към изпълнение на духовния ни дълг по отношение на съвременното развитие на човечеството посредством това, че разбираме задачите му в наше време, правим нашите души все по-богати със съдържанието, което черпим от преживяванията в духовния свят, за да принадлежим към хората, които ще трябва да изпълняват необходимата духовна работа в следващата епоха на човечеството. Така в продължение на цялата година се стремим да потапяме в душите си духовнонаучното съдържание, опитваме се да проникваме в антропософската мъдрост. И когато годината клони към свършека, който външно се символизира като важен даже с това, че навън около нас поради отслабването на силите на слънчевите лъчи господства излишък на мрак, тогава в това празнично време се опитваме да разберем, как можем да празнуваме Рождество във връзка с антропософската година. Да се опитаме все пак да си изясним, че цялата антропософска истина трябва да бъде проникната и просветлена от могъщия импулс, който наричаме Христов Импулс! Ако се опитаме да впишем антропософските истини в своето сърце, в своята душа като послание на Самия Христос, можем да кажем, че по времето на Рождество антропософите трябва да развиваме рождественско настроение посредством това, че просветляваме с по-дълбоки чувства приетото от нас в продължение на цялата година, в самата си душа го просветляваме с по-дълбоки чувства, така че това напълно се превръща в сила и можем да усетим, че не само знаем нещо от антропософската мъдрост, но тя прониква в нашата душа, в нашето сърце като пронизана със светлина топлинна сила, която ни прави способни във всички области на живота, където и да стоим – да изпълняваме в настъпващата година нашата работа и дълга си. Така че ако се опитаме да превърнем светите истини на духа в свети чувства, в свята сила в нашата душа, в нас ще се роди на по-висока степен това, което първо приемаме в себе си от силите на този земен свят. Затова в рождественското време можем все повече да си припомняме възможностите, благодарение на които едни или други представители на цялото човечество са се опитвали да се възнесат в сферите на духовността, където трябва да се търси самият Христос. В областта на тези чувства би ни отвел нашият наистина християнски немски поет Новалис.
към текста >>

Ако се опитаме да впишем антропософските истини в своето сърце, в своята душа като послание на Самия Христос, можем да кажем, че по времето на Рождество антропософите трябва да развиваме рождественско настроение посредством това, че просветляваме с по-дълбоки чувства приетото от нас в продължение на цялата година, в самата си душа го просветляваме с по-дълбоки чувства, така че това напълно се превръща в сила и можем да усетим, че не само знаем нещо от антропософската мъдрост, но тя прониква в нашата душа, в нашето сърце като пронизана със светлина топлинна сила, която ни прави способни във всички области на живота, където и да стоим – да изпълняваме в настъпващата година нашата работа и дълга си.
За търсещия познание, особено в нашата съвременност, това трябва да принадлежи към най-важните настроения – да празнува самото духовно познание в неговото, така да се каже – отношение към Рождество. Празнуването на духовното познание във връзка с Рождество би могло да означава не нещо друго, а действително вътрешно усърдно да призоваваме в душата си (както се опитвахме да правим това в течение на годината) към изпълнение на духовния ни дълг по отношение на съвременното развитие на човечеството посредством това, че разбираме задачите му в наше време, правим нашите души все по-богати със съдържанието, което черпим от преживяванията в духовния свят, за да принадлежим към хората, които ще трябва да изпълняват необходимата духовна работа в следващата епоха на човечеството. Така в продължение на цялата година се стремим да потапяме в душите си духовнонаучното съдържание, опитваме се да проникваме в антропософската мъдрост. И когато годината клони към свършека, който външно се символизира като важен даже с това, че навън около нас поради отслабването на силите на слънчевите лъчи господства излишък на мрак, тогава в това празнично време се опитваме да разберем, как можем да празнуваме Рождество във връзка с антропософската година. Да се опитаме все пак да си изясним, че цялата антропософска истина трябва да бъде проникната и просветлена от могъщия импулс, който наричаме Христов Импулс! Ако се опитаме да впишем антропософските истини в своето сърце, в своята душа като послание на Самия Христос, можем да кажем, че по времето на Рождество антропософите трябва да развиваме рождественско настроение посредством това, че просветляваме с по-дълбоки чувства приетото от нас в продължение на цялата година, в самата си душа го просветляваме с по-дълбоки чувства, така че това напълно се превръща в сила и можем да усетим, че не само знаем нещо от антропософската мъдрост, но тя прониква в нашата душа, в нашето сърце като пронизана със светлина топлинна сила, която ни прави способни във всички области на живота, където и да стоим – да изпълняваме в настъпващата година нашата работа и дълга си. Така че ако се опитаме да превърнем светите истини на духа в свети чувства, в свята сила в нашата душа, в нас ще се роди на по-висока степен това, което първо приемаме в себе си от силите на този земен свят. Затова в рождественското време можем все повече да си припомняме възможностите, благодарение на които едни или други представители на цялото човечество са се опитвали да се възнесат в сферите на духовността, където трябва да се търси самият Христос. В областта на тези чувства би ни отвел нашият наистина християнски немски поет Новалис. И днес рождественското настроение, сгряването ни в топлите му лъчи, може да произлиза от този наистина теософски поет[1]. Когато се обръщаме към Новалис – там, където в чудесна поетична форма разкрива пред нас съкровищата на своята мъдрост, може би с най-голяма топлота ще усетим, как от духовното познание следва да добиваме възможност да изпълним живота си с нов блясък и светлина.
към текста >>

Нека днес в това кратко разглеждане, което ще съпътства празника ни Рождество, също бъде направен акцент на важни следствия, произтичащи от нашите разглеждания на Евангелията: връзка със събитието, което така живо трябва да стои пред очите ни, особено в рождественските дни – връзка с Христовото събитие.
Като действаме така в нужното време, ние изпълняваме дълга си по отношение на съвременното човечество. С този символ, взет от действително преживяване на бащата на Новалис, исках да ви доближа до настроението, към което сега ще се извисим с настоятелната сила, заложена в песните на Новалис. (Мария фон Сиверс (Мария Щайнер) изпълнява девет „Духовни песни“ от Новалис). Именно в това празнично време е най-лесно наистина да чувстваме и усещаме, а не само да разбираме и знаем това, което разглеждахме в течение на много лекции, свързани с Евангелията. Голяма част от времето, отредено за такива разглеждания през изминалата година, беше посветена за разглеждане на Евангелията. Нека днес в това кратко разглеждане, което ще съпътства празника ни Рождество, също бъде направен акцент на важни следствия, произтичащи от нашите разглеждания на Евангелията: връзка със събитието, което така живо трябва да стои пред очите ни, особено в рождественските дни – връзка с Христовото събитие. Преживявайки Христовото събитие, можем да оценим значението и силата на антропософския мироглед за съвременността и за бъдещото човечество. Когато позволяваме да действа в душата ни толкова дълбоко чувство по отношение на Христовото събитие, каквото е имал Новалис, в нас отново възниква потребност да се запитаме: как можем все повече и повече да усещаме истинността на това, което като могъщ импулс е навлязло в човечеството, когато в Палестина се е родил Христос Исус? В цялата ни съвременност, можем да приведем в тясна вътрешна взаимовръзка с Христовото събитие именно антропософията. Можахме да посочим как в събитието в Палестина се сливат различни течения от човешкия духовен живот от дохристиянското време. Посочихме, че днес мнозинството от хората си представят съвсем смътно събитието в Палестина, и че само постепенно, според това как хората ще се развиват в духовно отношение, то ще бъде разбрано в далечното бъдеще в цялата си сила и значение.
към текста >>

И ако в пета култура празнуваме истинското Рождество, благодарение на това в шеста култура ще празнуваме истинската Пасха.
И така, възниква въпросът: гледайки от новата си инкарнация в шеста културна епоха към съвременната, дали искаме да я видим като неиндивидуална, като несамостоятелна, като съдържаща се в групова душа, или искаме да си спомним себе си в аз, който е овладял източника на духовност в земното ни развитие, който е овладял великите думи: преди да я е имало която и да е личност, преди да го е имало каквото и да е друго на Земята, и „преди да се е родил Авраам, Аз съм“[11]. Това, което живее в нас, непосредствено се слива с Дух-Отец. Това, което може да оживява в нас по пътя на разбирането на Христовия Импулс, съзнателно се слива в нас с източника на света, когато разбираме Христовия Импулс. По такъв начин, когато слиза в душата ни, Христовият Импулс означава за нас възможност да се възраждаме в шеста културна епоха като такава аз-същност, която е станала самостоятелна. Ако позволим на правилно разбрания Христос да се роди вътре в нас, ще можем да оживим спомена за правилно разбрания Христос в шеста следатлантска култура. И ако в пета култура празнуваме истинското Рождество, благодарение на това в шеста култура ще празнуваме истинската Пасха. Както звучи за нас прекрасната рождественска песен в нощта преди Рождество: „Днес се роди нашият Спасител! “, така и ние, спомняйки си родения в душата ни Христос, ще възприемем в нас посланието на тази истинска висша Аз-същност. Ще си спомним това и този спомен ще се възроди в нас като Пасха; и тогава ще чуем в себе си величествения, прекрасен звук на пасхалния орган: Христос Воскресе в нас, запалвайки и просветлявайки собствената ни Божествена индивидуалност! Така Рождество и Пасха се обединяват в пета и шеста култури на нашето следатлантско време. Така трябва да се учим да разбираме това, което научаваме от Евангелията.
към текста >>

Както звучи за нас прекрасната рождественска песен в нощта преди Рождество: „Днес се роди нашият Спасител!
Това, което живее в нас, непосредствено се слива с Дух-Отец. Това, което може да оживява в нас по пътя на разбирането на Христовия Импулс, съзнателно се слива в нас с източника на света, когато разбираме Христовия Импулс. По такъв начин, когато слиза в душата ни, Христовият Импулс означава за нас възможност да се възраждаме в шеста културна епоха като такава аз-същност, която е станала самостоятелна. Ако позволим на правилно разбрания Христос да се роди вътре в нас, ще можем да оживим спомена за правилно разбрания Христос в шеста следатлантска култура. И ако в пета култура празнуваме истинското Рождество, благодарение на това в шеста култура ще празнуваме истинската Пасха. Както звучи за нас прекрасната рождественска песен в нощта преди Рождество: „Днес се роди нашият Спасител! “, така и ние, спомняйки си родения в душата ни Христос, ще възприемем в нас посланието на тази истинска висша Аз-същност. Ще си спомним това и този спомен ще се възроди в нас като Пасха; и тогава ще чуем в себе си величествения, прекрасен звук на пасхалния орган: Христос Воскресе в нас, запалвайки и просветлявайки собствената ни Божествена индивидуалност! Така Рождество и Пасха се обединяват в пета и шеста култури на нашето следатлантско време. Така трябва да се учим да разбираме това, което научаваме от Евангелията. Частично вече научихме и ще продължим да се учим, как в християнството са се слели течението на Буда, течението на Заратустра и древноеврейското течение и как те, в смисъла, който е изобразен и в Евангелията – са влезли в личността на Христос Исус.
към текста >>

Така Рождество и Пасха се обединяват в пета и шеста култури на нашето следатлантско време.
Ако позволим на правилно разбрания Христос да се роди вътре в нас, ще можем да оживим спомена за правилно разбрания Христос в шеста следатлантска култура. И ако в пета култура празнуваме истинското Рождество, благодарение на това в шеста култура ще празнуваме истинската Пасха. Както звучи за нас прекрасната рождественска песен в нощта преди Рождество: „Днес се роди нашият Спасител! “, така и ние, спомняйки си родения в душата ни Христос, ще възприемем в нас посланието на тази истинска висша Аз-същност. Ще си спомним това и този спомен ще се възроди в нас като Пасха; и тогава ще чуем в себе си величествения, прекрасен звук на пасхалния орган: Христос Воскресе в нас, запалвайки и просветлявайки собствената ни Божествена индивидуалност! Така Рождество и Пасха се обединяват в пета и шеста култури на нашето следатлантско време. Така трябва да се учим да разбираме това, което научаваме от Евангелията. Частично вече научихме и ще продължим да се учим, как в християнството са се слели течението на Буда, течението на Заратустра и древноеврейското течение и как те, в смисъла, който е изобразен и в Евангелията – са влезли в личността на Христос Исус. В собствения ни аз животът трябва да добие това, което е тъкало и живяло в света в дохристиянското време; то трябва да се роди изново, пронизано от Христовия Импулс. Ние празнуваме антропософското Рождество в нашата собствена душа: раждането в нас на Христос. И ако пренесем този разбран от нас Христос през камалока и девакана в новия земен живот, и оттам – отново и отново към ново земно съществуване чак до шестия културен период, ще си спомним за това, което сме преживели в нашата пета култура, и тогава ще отпразнуваме в нас самите християнската Пасха.
към текста >>

Ние празнуваме антропософското Рождество в нашата собствена душа: раждането в нас на Христос.
Ще си спомним това и този спомен ще се възроди в нас като Пасха; и тогава ще чуем в себе си величествения, прекрасен звук на пасхалния орган: Христос Воскресе в нас, запалвайки и просветлявайки собствената ни Божествена индивидуалност! Така Рождество и Пасха се обединяват в пета и шеста култури на нашето следатлантско време. Така трябва да се учим да разбираме това, което научаваме от Евангелията. Частично вече научихме и ще продължим да се учим, как в християнството са се слели течението на Буда, течението на Заратустра и древноеврейското течение и как те, в смисъла, който е изобразен и в Евангелията – са влезли в личността на Христос Исус. В собствения ни аз животът трябва да добие това, което е тъкало и живяло в света в дохристиянското време; то трябва да се роди изново, пронизано от Христовия Импулс. Ние празнуваме антропософското Рождество в нашата собствена душа: раждането в нас на Христос. И ако пренесем този разбран от нас Христос през камалока и девакана в новия земен живот, и оттам – отново и отново към ново земно съществуване чак до шестия културен период, ще си спомним за това, което сме преживели в нашата пета култура, и тогава ще отпразнуваме в нас самите християнската Пасха. Така в нас символично, в рождественския символ живее това, което в последно време вписахме от Евангелията в душите си като мистерията на Христа. Позволяваме на светлините, които горят тук пред нас, да проявяват в нас в цялата му пълнота импулса, който идва при нас от духовния свят: да се разбират Евангелията буквално! И ние разбираме тези външно блестящи светлинки като сетивни образи на огънчетата, които трябва да се запалват в душите ни и които, ако бъдат разпалени от антропософското познание за Христа, отново ще се разгорят в шеста културна епоха на следатлантското време. Почувствайте именно на това Рождество, че във вашите души е решението да станете достойни инструменти за развитието на човечеството в бъдеще!
към текста >>

Почувствайте именно на това Рождество, че във вашите души е решението да станете достойни инструменти за развитието на човечеството в бъдеще!
Ние празнуваме антропософското Рождество в нашата собствена душа: раждането в нас на Христос. И ако пренесем този разбран от нас Христос през камалока и девакана в новия земен живот, и оттам – отново и отново към ново земно съществуване чак до шестия културен период, ще си спомним за това, което сме преживели в нашата пета култура, и тогава ще отпразнуваме в нас самите християнската Пасха. Така в нас символично, в рождественския символ живее това, което в последно време вписахме от Евангелията в душите си като мистерията на Христа. Позволяваме на светлините, които горят тук пред нас, да проявяват в нас в цялата му пълнота импулса, който идва при нас от духовния свят: да се разбират Евангелията буквално! И ние разбираме тези външно блестящи светлинки като сетивни образи на огънчетата, които трябва да се запалват в душите ни и които, ако бъдат разпалени от антропософското познание за Христа, отново ще се разгорят в шеста културна епоха на следатлантското време. Почувствайте именно на това Рождество, че във вашите души е решението да станете достойни инструменти за развитието на човечеството в бъдеще! Почувствайте цялата значимост и цялата тежест на антропософското решение: не всеки трябва да бъде антропософ; но като отчитаме какво именно беше казано, ние трябва да бъдем антропософи поради дълга си пред човечеството, поради дълга си пред цялата задача на човечеството и неговата мисия. Нека от рождественската елха символично да ни пронизва светлината, която ще ни възпламени за тази духовна мисия на човечеството. Тогава ще сме разбрали нещо от това, което отново ще ни даде сили през Новата година да продължим да напредваме в антропософския живот и антропософските истини. [1] теософски поет – „теософски“ в смисъл на изявленията на Рудолф Щайнер от 23.10.1909 г., лекция 1 от GA 115 „Антропософия, психософия, пневматософия“. Новалис пише на 26.12.1797 г.
към текста >>

12. Лекция първа GA_126 Окултна история

Днес, в лекцията по случай Рождество1, аз даже обърнах внимание на това, че в Европа сравнително до много късно са съществували остатъци от древното ясновидство.Угасването на ясновидството и появяването на съзнанието, ограничено само от физическия план, се извършва при различните народи по различно време.
Ако вие си спомните за многото неща, които са се говорили през тези години, то във вашата душа може да възникне представа, че в древни времена и даже още във времената на следатлантското културно развитие - ако се върнем няколко хилядолетия назад във времената, предшестващи нашето, наричано обикновено историческо време, хората са имали повече или по-малко анормални ясновидски състояния; че между това, което ние днес наричаме трезво, ограничено само във физическия свят бодърстване, и безсъзнателното състояние на сън с неговото съмнително царство на сънищата, се е намирала област на съзнанието, чрез която човек се е потапял в духовната, спиритуална реалност. И това, което учените господа, които измислят толкова митове и легенди в науката, изобразяват като народна поетическа фантазия, в действителност, ние знаем, се свежда до древното ясновидство, до ясновидските състояния на човешката душа, която в онези времена е виждала ставащото зад физическото битие и е изразявала видяното в образите от митовете, а също от приказките и легендите. Така че, когато имаме пред себе си древни, при това наистина древни митове, приказки и предания, ние можем да намерим в тях повече знания, мъдрост и истина, отколкото в нашата сегашна абстрактна ученост и наука. По такъв начин, когато ние обръщаме нашия поглед към много древни времена, ние го обръщаме, така да се каже, към ясновиждащия човек. И ние знаем, как това ясновидство намалява все повече и повече в различните народи през различните времена. Днес, в лекцията по случай Рождество1, аз даже обърнах внимание на това, че в Европа сравнително до много късно са съществували остатъци от древното ясновидство.Угасването на ясновидството и появяването на съзнанието, ограничено само от физическия план, се извършва при различните народи по различно време. Вие можете сега да си представите, че в културните епохи, последвали след великата атлантска катастрофа - в древно-индийската, древно-персийската, египетско-халдейската, гръко-римската и в нашата културна епоха, хората по най-различен начин са били принудени да действат на арената на световната история, защото те по различен начин са били свързани с духовния свят. Когато ние се връщаме към персийската, и даже към египетско-халдейската епоха, тогава това, което човек е чувствал, преживявал в своята душа, е достигало, така да се каже, духовните светове и духовните сили са работили в неговата душа. Това, което е било тогава живата връзка на човешката душа с духовните светове, се прекратява по същество чак в четвъртата, гръко-римска епоха, и съвсем пропада само в нашето време. За външната история в нашето време то съществува само там, където чрез средствата днес, достъпни за човека, съзнателно пак се търси връзка между това, което живее в човешката душа, и духовните, спиритуални светове. И така, в древни времена, когато човек се е взирал в своята душа, тази душа е таила в себе си не само това, на което се е научила от физическия свят, което е премислила по повод на нещата от физическия свят, но в нея непосредствено е живяло това, което ние сме описвали например, като издигащите се в духовните светове над човека духовни йерархии.
към текста >>

1. В в същия ден в Щутгарт е била изнесена лекцията "Празникът на зимното слънцестоене, символите на Рождество Христово и съзвучието на антропософския начин на мислене с общоприетия начин".
Такава е съдбата на великия философ Хипатия. С това, може да се каже, символично е показано нещо, дълбоко свързано с основаването на Александрия от Александър Велики, макар че е станало много време след това. В събитието са отразени важни тайни на четвъртия следатлантски период, който съдържал в себе си толкова велики, толкова значителни неща и който е трябвало да се яви като опразване от старото, като измитане от лицето на земята на старото, представил се пред света с такъв парадоксално величествен образ, в такъв значителен символ кaто пренасянето в жертва, по друг начин не може да се каже, на най-забележителната жена на границата между четвърти и пети век, Хипатия. Щутгарт, 27 декември 1910 г. БЕЛЕЖКИ 1. В в същия ден в Щутгарт е била изнесена лекцията "Празникът на зимното слънцестоене, символите на Рождество Христово и съзвучието на антропософския начин на мислене с общоприетия начин". 2. Платон (427-347 пр.Р.Х.). 3. Сократ (470-399 пр.Р.Х.). 4. Талес (ок. 624-546 пр.Р.Х.). 5. Перикъл (ок.
към текста >>

13. Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Първото велико дело, което той извърши, което както посочих в Базел, Буда трябваше да извърши като чисто духовно Същество, беше това, че изпрати в астралното тяло на онова момче Исус, което Евангелието на Лука ни описва, силите, които са изразени в смисъла на думите, чути от пастирите в нощта на Рождество Исусово: „Изявяват се духовните Същества на висините и мир да бъде между хората на Земята, които имат добра воля”.
Какво означава този ранг Буда? Какво означава това особено при онзи Бодисатва, който като Гаутама Буда стига до ранг Буда? Той означава, че Буда – и такъв е случаят при всеки Буда – няма вече нужда да се въплъщава на Земята в едно тяло от плът. И така, като всеки Буда, Гаутама Буда впоследствие беше определен да действува от духовния свят. Той не трябваше вече никога да ходи физически по земята; обаче онова, което беше постигнал от едно въплъщение в друго, го правеше способен непрекъснато да действува в нашата земна култура. Първото велико дело, което той извърши, което както посочих в Базел, Буда трябваше да извърши като чисто духовно Същество, беше това, че изпрати в астралното тяло на онова момче Исус, което Евангелието на Лука ни описва, силите, които са изразени в смисъла на думите, чути от пастирите в нощта на Рождество Исусово: „Изявяват се духовните Същества на висините и мир да бъде между хората на Земята, които имат добра воля”. Когато нашите души са докоснати от онези думи, в които ангелски Същества витаят в ореола на ангелското дете, ние трябва да знаем, че в онази аура на Исус действуват силите на Нирманакайя на Буда. Оттогава духовните сили на Буда бяха присъединени към най-висшите индивидуалности в извършващите се дела, за които говори Мистерията на Голгота. Така че неговите сили продължават да действуват също в мирогледното течение на западните философи. От духовния свят той самият е подтика на живота, който проникна до разума, но след това се заблуди. Когато днес четем Лайбниц, Шелинг и Соловьов, и се запитваме: Как са били инспирирани те?
към текста >>

14. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Вестта е двучленна, двусъставна: „Откровение на божественото откъм висините" „Мир сред душите по земята, проявяващи добра воля." Без тази втора част Колелата, празникът Рождество Христово, губи смисъл!
Всичко това мога да Ви го представя само схематично. Ако можехме да беседваме дълго над него, тъкмо това, което имам да Ви кажа днес, щеше да се окаже дълбоко обосновано. Понеже човекът е слязъл от духовни висини, то и откровението на божественото е дошло откъм небесните висини. Така е трябвало да се говори на людете, които според старата мъдрост знаели, че човешката съдба е свързана с онова, кое то живее в звездите на небесата. Онова обаче, което следва да живее на Земята чрез въплъщението на Христос в един земен човек, ще трябва тепърва полека-лека да бъде разбрано. Вестта е двучленна, двусъставна: „Откровение на божественото откъм висините" „Мир сред душите по земята, проявяващи добра воля." Без тази втора част Колелата, празникът Рождество Христово, губи смисъл! Христос не само бе роден за човеците те го и разпнаха! В това също е заложена една необходимост, без тя, разбира се, да намалява истинността на факта, че човеците са разпнали Христос. Възможно е също да се знае, че разпятието, извършено върху дървения кръст на Голгота, не е било единственото. Ще дойде време, когато ще може да бъде разбирана втората част от коледната мъдрост: „Мир на човеците по земята, проявяващи добра воля." Защото и отрицателното подлежи на долавяне и усещане хората са далеч от способността да проумеят истинския смисъл на Христос и на коледното тайнство. Нали и на нас ни се свива сърцето, че живеем във време, когато човешкият копнеж за мир бива обругаван*175.
към текста >>

15. 3. Лекция, 14.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Често съм ви обръщал внимание, че старите легенди, саги и митове, сочат към 13-те нощи между Рождество и празника на Кръщението, че тези нощи в най-дълбокия зимен мрак са времето, когато силите на Земята са особено благоприятни за ясновиждане.
Хората още не са можели да Го разберат, Той навлизал в област, където не е било нужно разбиране, където насън са възприемали това, което после е преминавало в сферата на волята. И още един път в историята на Европа е имало непосредствено встъпване /нахлуване/ на импулса на Христа – в 15 столетие, когато чрез обикновената селска девойка, "Орлеанската дева", Европа получила съвсем нов облик /бележка 32/. Ако тогава Англия беше победила Франция – на което е попречила Орлеанската дева – цялото по-нататъшно историческо развитие на Европа би тръгнало по различен път. Пастирката от Орлеан истински е притежавала не човешката мъдрост, а в нея, чрез своя михаелически предвестник, е действал импулсът на Христос – външно на страната на Франция, но в действителност на страната на Англия; тъй като иначе Англия не би могла да премине това развитие, което е преминала. За този, който иска да вижда в духовния свят, във всичко, което тогава е станало, с потресаваща яснота е действал импулсът на Христос. Често съм ви обръщал внимание, че старите легенди, саги и митове, сочат към 13-те нощи между Рождество и празника на Кръщението, че тези нощи в най-дълбокия зимен мрак са времето, когато силите на Земята са особено благоприятни за ясновиждане. Тогава физическите сили, така да се каже, най-много отстъпват в бездействие и духовните сили действат съвсем особено. През тези 13 нощи от Рождество до 6 януари – така разказва старата норвежка легенда – е спал Олаф Естезон /бележка 33/. И в този сън, в имагинации, той преживял всичко, което ние знаем чрез духовната наука като камалока, света на душите и света на духа. Това е било в действителност и мнозина, които стоят на прага на посвещението, могат в тези дни да завършат своя път в инициацията, ако съумеят да доведат своето вътрешно преживяване до съвсем особена сила на концентрация, именно в това време, в което затова с пълно право е отнесено раждането на Христа, на духовната слънчева светлина. Може да се каже: ако някой трябва да преживее безсъзнателна инициация, кога най-добре може да я преживее?
към текста >>

През тези 13 нощи от Рождество до 6 януари – така разказва старата норвежка легенда – е спал Олаф Естезон /бележка 33/.
Ако тогава Англия беше победила Франция – на което е попречила Орлеанската дева – цялото по-нататъшно историческо развитие на Европа би тръгнало по различен път. Пастирката от Орлеан истински е притежавала не човешката мъдрост, а в нея, чрез своя михаелически предвестник, е действал импулсът на Христос – външно на страната на Франция, но в действителност на страната на Англия; тъй като иначе Англия не би могла да премине това развитие, което е преминала. За този, който иска да вижда в духовния свят, във всичко, което тогава е станало, с потресаваща яснота е действал импулсът на Христос. Често съм ви обръщал внимание, че старите легенди, саги и митове, сочат към 13-те нощи между Рождество и празника на Кръщението, че тези нощи в най-дълбокия зимен мрак са времето, когато силите на Земята са особено благоприятни за ясновиждане. Тогава физическите сили, така да се каже, най-много отстъпват в бездействие и духовните сили действат съвсем особено. През тези 13 нощи от Рождество до 6 януари – така разказва старата норвежка легенда – е спал Олаф Естезон /бележка 33/. И в този сън, в имагинации, той преживял всичко, което ние знаем чрез духовната наука като камалока, света на душите и света на духа. Това е било в действителност и мнозина, които стоят на прага на посвещението, могат в тези дни да завършат своя път в инициацията, ако съумеят да доведат своето вътрешно преживяване до съвсем особена сила на концентрация, именно в това време, в което затова с пълно право е отнесено раждането на Христа, на духовната слънчева светлина. Може да се каже: ако някой трябва да преживее безсъзнателна инициация, кога най-добре може да я преживее? Ако бъде подготвен, той ще я преживее най-добре именно в тези нощи до 6 януари, когато е в състояние на сън, състояние на отстраненост от света на ежедневието. Не можем ли да предположим, че и съвсем необразованата и необучена духовно, но вътрешно одухотворена пастирка, Орлеанската дева, най-добре е могла да бъде подготвена /инициирана/, ако е преминала тези нощи някак в особено състояние на сън, състояние, когато тя е възприемала външния свят не с външните сетива и разсъдък?
към текста >>

16. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Ние знаем, че Коледният празник сам по себе си е един от онези, възприети в хода на еволюцията на Християнстото, че хората започнали да празнуват Рождество Христово в тези декемврийски дни не преди III-IV век.
При държавното устройство на Милано негов непосредствен работодател беше абатът на манастира, за който се рисуваше картината. Когато по-късно дойде нов абат, рязък и непоколебим човек, не толкова търпелив като своя предшественик, той отиде при Леонардо и му каза строго, че картината трябва да бъде завършена незабавно. Леонардо отговорил, че сега може да завърши картината, защото откакто е дошъл новият абат, вече имал образец за Юда. В кратко време той нарисува лицето на Юда, както ние го виждаме на картината. Точно както в началото на новата епоха лицето на Юда се появи за Леонардо да Винчи въз основа на творческата вяра, така днес ние многократно имаме случаи да запишем в своите сърца и души факта, че Онзи, Чието раждане честваме в този свят момент, е предаван най-много от онези които заявяват, че е според тяхната религия да подготвят този празник. Ние знаем, че Коледният празник сам по себе си е един от онези, възприети в хода на еволюцията на Християнстото, че хората започнали да празнуват Рождество Христово в тези декемврийски дни не преди III-IV век. Събитието на Голгота вече се е било случило преди няколко столетия когато онези, чиито мисли бяха насочени към това Събитие, предприеха нещо толкова ново за онова време като установиха празника Коледа. Много, много по-късно все още бе възможно да бъдат внедрявани нови неща в Християнството. Много от онези, които се нарекоха истински християни, с времето се бореха срещу тези нововъведения. Днес работят наистина много хора, които няма да напреднат по начина, по който собствената им религия напредна, когато прие в III-IV век установяването на Коледа; хора които се придържат строго към онова, за което казват "то е написано", хора които бягат от всяко живо откровение. Ужасен като състоянието на сън у хората на днешния ден на хората, които със своите неморални мисли твърде често омърсяват неща, искащи да влязат в духовния живот най-ужасен от всички е случаят на онези, които предават истинския дух на Християнската еволюция от самата вяра.
към текста >>

17. Съдържание GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Космическото Рождество Христово.
Силата на спомнянето възниква при събуждането чрез „сгъстяване" на това, което живее във времето. 8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922 Преобразяване на летните Мистерии в зимно-коледната Мистерия чрез Тайната на Голгота. 9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922 Космическата Коледа. Космическото Рождество Христово. В годишния кръг се откриват най-важните тайни на човешката природа. 10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922 Свобода и необходимост. Денонощен и годишен цикъл, будност и сън. Космическият култ възниква от човешкото участие в развитието на света.
към текста >>

18. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Но в известен смисъл, висшите Същества си остават „поети", и затова човек не може да стигне до истинската им същност, ако ги описва с разсъдъчни и студени думи; ето защо той често трябва да търси думи, подобни на тези, които употребих току-що: По време на Рождество Христово, по време на Коледната седмица, Земята отваря своите прозорци, и сега Ангелои надничат през тези прозорци, за да видят как се подготвят хората за цялата следваща година.
Ето защо от антропософска гледна точка можем да сме сигурни: В разгара на лятото, по времето на Еньовден, човек може да се скрие от духовните Същества, така че да изгради в себе си безбожни и осъдителни чувства, гъстата мрежа от имагинации над него не им позволява да нахлуят в Космоса. Те остават тук. С настъпването на зимата обаче и особено по време на Коледната седмица, Боговете жадно отправят своя взор към Земята; човешката душа се отваря и това, което живее в Азът и астралното тяло се изнася навън в Космоса. Пред нашето въображение израства следната картина: Сякаш с настъпва нето на зимата, Земната планета отваря своите прозорци, за да погледнат Ангелои и Архангелои към земните хора. Разбира се, в съвременната епоха всички ние, скъпи мои приятели, постепенно свикваме да се отнасяме към човешкото познание филистерски, трезво и непоетично. Но в известен смисъл, висшите Същества си остават „поети", и затова човек не може да стигне до истинската им същност, ако ги описва с разсъдъчни и студени думи; ето защо той често трябва да търси думи, подобни на тези, които употребих току-що: По време на Рождество Христово, по време на Коледната седмица, Земята отваря своите прозорци, и сега Ангелои надничат през тези прозорци, за да видят как се подготвят хората за цялата следваща година. Дори и когато мислят, Съществата от висшите Йерархии, остават поети и художници. Логиката според начина по който сме свикнали да я развиваме е само една далечна последица от Земната тежест; естествено това не означава, че тук на Земята логиката е излишна напротив, тя е необходима в най-висша степен. И най-същественото, най-важното за Съществата от висшите Йерархии е това, което се ражда и живее в човешката душа; Ангелите, които надничат през Коледните прозорци изобщо не се интересуват от професорските хипотези и открития, с тях Ангелите нямат нищо общо. Да, на този етап те изобщо не се тревожат за мислите. Важна е човешката душа, човешките чувства, а те са непосредствено свързани с годишния кръг на Слънцето.
към текста >>

19. 8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Коледната Мистерия на Рождество Христово доколкото тя се схваща именно като Мистерия се разиграва пред нас като една зимна Мистерия.
ОСМА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 23 Декември, 1922 Скъпи мои приятели! В основата на Коледните празници лежи една велика Мистерия, която може да даде повод за сравнение с онези Мистерии от древната история на човечеството, които са възникнали при съвсем други условия. Коледната Мистерия на Рождество Христово доколкото тя се схваща именно като Мистерия се разиграва пред нас като една зимна Мистерия. Тя води началото си от онези възгледи за духовния свят, които определят и характерните отношения между човека и цялата Земя, тъкмо в началото на зимния сезон. Нека да насочим нашия поглед към древните източни култури преди основаването на християнството. Ако сравним техните Мистерии, както и Мистериите, които бяха разпространени в Средна, Западна и Северна Европа преди основаването на християнството, да, ако ги сравним, с Коледната Мистерия, ние преди всичко ще забележим, че те бяха не зимни, а летни Мистерии; те изразяваха сливането на човешко то същество с онези Земни сили, които се проявяват по време на лятото. А една добра представа за тези неща ще си изградим само тогава, когато насочим поглед към онази част от човешката история, която предшествува Мистерията на Голгота. Нека за миг да се пренесем в една от тези древни епохи.
към текста >>

20. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Вчера аз се опитах да ви покажа при разглеждането на четвъртото столетие след Рождество Христово, как много важен момент от всемирно-историческото развитие, с чието значението вече от някое време се запознахме, може да бъде разбран напълно само тогава, когато обърнем внимание не само на това, което се разиграва на сцената на световната история, но и на това, което се намира зад кулисите и.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 17 март 1923 година Вчера аз се опитах да ви покажа при разглеждането на четвъртото столетие след Рождество Христово, как много важен момент от всемирно-историческото развитие, с чието значението вече от някое време се запознахме, може да бъде разбран напълно само тогава, когато обърнем внимание не само на това, което се разиграва на сцената на световната история, но и на това, което се намира зад кулисите и. И аз ви говорих вчера, че можем да отбележим четвъртото столетие, приблизително четвъртото столетие, защото това продължава в течение на няколко столетия, като средна точка на този процес, когато е ставало предаването на космическия свят на мислите от Духовете на Формата, към така наречените Начала, Архаите. И с това е свързано, че при човека, доколкото той в своите мисли става зависим от съвсем други духовни Същества, дотолкова и отношението му към собствените му мисли става зависимо от съвсем други Духовни Същества, дотолкова и отношението му към собствените му мисли става съвсем различно от преди. Вие трябва сега да си изясните, как се разиграват в това столетие събитията от световната история, както външните исторически събития, така и духовната история на човечеството, и как в тези исторически процеси се намесват импулсите, произтичащи от упоменатия свръхсетивен факт. Защото преди мировите мисли се управляваха от Духовете на Формата, т.е. от тези Духове, които се именуват в Библията Елохими, така, че човек е трябвало безсъзнателно да се обръща към тези Духове на Формата, ако е искал да обхване, да постигне мисли за нещата; сега животът на мислите премина към Началата, които стоят значително по-близо до човека.
към текста >>

21. Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята. Първа лекция, Дорнах, Страстна Събота, 31. Март 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Те започнаха да разбират смисъла на Земните процеси през онова време от годината, което днес ние наричаме Рождество Христово.
Обаче те допълваха: Сега в Земната история трябва да се случи нещо, което да предизвика този преход от Лунните действия към Слънчевите действия – И така те стигаха до космическото значение на Исусовото раждане. В раждането на Исус те виждаха нещо като един импулс, идващ от Земята, който занапред щеше да превърне в универсален Регент на небесните явления именно Слънцето, а не Луната. Обаче събитието, което предстоеше, сигурно щеше да бъде от особен вид – тъй си казваха посветените. И тази особеност им се откриваше в следното. Те започнаха да разбират вътрешния смисъл на това, което става със Земята през последната третина на Декември. Те започнаха да разбират смисъла на Земните процеси през онова време от годината, което днес ние наричаме Рождество Христово. Те си казваха: Сега вече всичко зависи от Слънцето. Обаче по отношение на Земята, когато тя е издишала своите сили, Слънцето може да упражнява само своето превъзходство. В края на Декември, Земята вдишва своите собствени сили и ги задържа в себе си. И ако Исус трябваше да бъде роден, това следваше да се случи в тази част от годината, когато, тъй да се каже, Земята разговаря не с Небето, а със самата себе си. Исус трябваше да бъде роден в тази част от годината, когато Земята самотно кръжи всред космическото пространство, сдържайки своето дихание дълбоко в себе си, тъй че това дихание да бъде протъкано от Слънчевата сила, от Слънчевата светлина.
към текста >>

22. Четвърта лекция, 7. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

прев.), и зимния празник, който по-късно се превърна в нашата Коледа, в нашето Рождество Христово, са свързани с древните мистерийни учения.
И от тази съноподобност произлязоха както познанията, така и чувствата на човешката душа, които по-късно приеха митична форма, за да се превърнат накрая в съдържание на самата митология. Благодарение на това съноподобно, инстинктивно-ясновиждащо съзнание хората отправяха поглед навътре в това, което представляваше духовното обкръжение на тогавашния човек. И тъкмо защото по този начин хората интензивно участваха не само във физическите природни събития, какъвто е случаят днес, а участваха също и в духовните събития, и тъкмо благодарение на това те бяха в много по-голяма степен отдадени на годишните процеси, и изживяваха много по-интимно различията, примерно, между природните явления през пролетта и през есента. В последната лекция аз говорех тъкмо за това. Днес аз бих искал да изложа пред Вас още нещо: а именно, как празникът, падащ се във връхната точка на лятото, който по-късно се превърна в нашия Йоанов празник (= българският Еньовден, Бел. прев.), и зимния празник, който по-късно се превърна в нашата Коледа, в нашето Рождество Христово, са свързани с древните мистерийни учения. Тук впрочем трябва да сме наясно: Онова човечество от по-древните епохи не притежаваше в пълна степен Азовото съзнание на днешния човек и след като им липсваше пълно Азово съзнание, тогавашните хора не възприемаха това, с което днешното човечество толкова много се гордее. Те например не можеха да възприемат онова, което живееше в мъртвата природа, в минералния свят. Нека да се спрем върху този факт. Тогавашното съзнание не се занимаваше с абстрактни мисли, а живееше в образи, в неясни съноподобни образи. Така древните се вживяваха много повече от съвременните хора, примерно в пролетното покълване и избуяване на растителния свят.
към текста >>

23. Втора лекция, 28. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Ако днес тези празници са изгубили своето някогашно значение, ако Рождеството, както и Възкресението не се приемат с пълна сериозност, това трябва да ни подсети именно за необходимостта от едно задълбочено разбиране както на раждането за Христос Исус, така и за Мистерията на Голгота.
Нима Коледният празник, нима Великденският празник възникват като резултат от решението на няколко души, които, примерно, си казват: Ние стигнахме до идеята, че в определено време от годината ще чествуваме един празник и сега трябва да направим необходимите приготовления? – Естествено нещата не стоят така. За да се утвърди Коледният празник в историята на човечеството, първо беше необходимо да се роди Христос Исус, тъй че в мировата еволюция на Земята да е станало някакво изключително събитие. А Великденският празник? Той не би имал никакъв смисъл, ако не се беше превърнал във възпоменание на онова, което се случи чрез Мистерията на Голгота, ако това събитие не се беше намесило по толкова решителен начин в Земната история. Ако днес тези празници са изгубили своето някогашно значение, ако Рождеството, както и Възкресението не се приемат с пълна сериозност, това трябва да ни подсети именно за необходимостта от едно задълбочено разбиране както на раждането за Христос Исус, така и за Мистерията на Голгота. Само по този начин Коледа и Великден ще могат отново да бъдат върнати на човечеството. Но в никакъв случай не бива да се стига дотам, че с обичайната си повърхност хората чисто и просто да прибавят към тези два празника още един, а именно Михаиловият празник, отбелязващ началото на есента. Все пак налице трябва да е нещо, което – макар и в по-малка степен – да е от решаващо значение за еволюцията на човечеството, какъвто е случаят с онези важни събития, които впоследствие биват отбелязвани със съответните празници. Рано или късно трябва да стигнем дотам, че да отбелязваме Михаиловия празник с пълна сериозност, и разбирането за същността на Михаилов празник може да възникне именно от антропософско Движение. Но докато в основата на празниците Рождество и Великден лежаха външни събития, обективни събития, за Михаиловия празник е необходимо да се промени нещо във вътрешния свят на човека, на цялото човечество, тъй че това човечество да вземе решението да промени себе си и да стане съвсем различно от това, което е било по-рано.
към текста >>

Но докато в основата на празниците Рождество и Великден лежаха външни събития, обективни събития, за Михаиловия празник е необходимо да се промени нещо във вътрешния свят на човека, на цялото човечество, тъй че това човечество да вземе решението да промени себе си и да стане съвсем различно от това, което е било по-рано.
Ако днес тези празници са изгубили своето някогашно значение, ако Рождеството, както и Възкресението не се приемат с пълна сериозност, това трябва да ни подсети именно за необходимостта от едно задълбочено разбиране както на раждането за Христос Исус, така и за Мистерията на Голгота. Само по този начин Коледа и Великден ще могат отново да бъдат върнати на човечеството. Но в никакъв случай не бива да се стига дотам, че с обичайната си повърхност хората чисто и просто да прибавят към тези два празника още един, а именно Михаиловият празник, отбелязващ началото на есента. Все пак налице трябва да е нещо, което – макар и в по-малка степен – да е от решаващо значение за еволюцията на човечеството, какъвто е случаят с онези важни събития, които впоследствие биват отбелязвани със съответните празници. Рано или късно трябва да стигнем дотам, че да отбелязваме Михаиловия празник с пълна сериозност, и разбирането за същността на Михаилов празник може да възникне именно от антропософско Движение. Но докато в основата на празниците Рождество и Великден лежаха външни събития, обективни събития, за Михаиловия празник е необходимо да се промени нещо във вътрешния свят на човека, на цялото човечество, тъй че това човечество да вземе решението да промени себе си и да стане съвсем различно от това, което е било по-рано. Антропософията трябва да се превърне в едно основно изживяване, в едно такова изживяване, което ще позволи на човека действително да говори по такъв начин, като че ли в него се надига цялата сила, която е скрита в раждането на Христос Исус и в Мистерията на Голгота. Както казах, в случая с Михаиловия празник всичко това може да е застъпено и в по-малка степен, но то може да произлезе именно от душевно-преобразяващата сила на антропософското Движение. И наистина, антропософията би трябвало да носи в себе си силата да преобразява човешката душа. Но тя ще бъде в състояние да го постигне само ако онова, което е в основата на нейното учение действително се превърне в непосредствено изживяване. И тъкмо днес ние бихме искали да разгледаме някои от онези изживявания, които чрез антропософията могат да възникнат във вътрешния душевен свят на човека.
към текста >>

24. Четвърта лекция, 1 Октомври 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И всичко това трябва да бъде чуто от човешкото сърце, ако се замислим, че към трите празника: зимното Рождество, пролетното Възкресение и летния Еньовден ще трябва да прибавим и есенния Михаилов празник.
Обаче единственото, до което хората стигат, вървейки по този път, са химерите. Защото да се намесва в социалната област може само едно чисто и всестранно развито човешко сърце. Обаче това е невъзможно, преди човекът да е изградил своето отношение към Космоса и най-вече към духовното съдържание на Космоса. Актуалните социални проблеми ще намерят своето разрешение в онзи миг, в който човешките сърца се отворят пред съзнанието за Духа, онова съзнание за Духа, което е разновидност на природното съзнание в посока от пролетно-лятно съзнание към есенно-зимно съзнание, към себесъзнание. В един по-дълбок смисъл, от решаващо значение е не разбирането на социалния проблем, а фактът, че достатъчно голям брой хора могат да приемат в душите си именно такива духовни импулси. И всичко това трябва да бъде чуто от човешкото сърце, ако се замислим, че към трите празника: зимното Рождество, пролетното Възкресение и летния Еньовден ще трябва да прибавим и есенния Михаилов празник. Прекрасно, наистина прекрасно би било, ако в края на Септември бихме могли да отбелязваме този Михаилов празник с цялата сила на човешкото сърце. Обаче той не бива да бъде празнуван под знака на едни или други абстрактни програми. Напротив, в Михаиловия празник ще се включват такива хора, в чиито вътрешен свят пулсира съзнанието за Духа. Защото какво представлява Великденът всред другите големи празници на годината? Той е празник на Възкресението.
към текста >>

25. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Скъпи приятели, нека да използваме оставащото ни време за лекции до настъпващите Рождественски празници в Гьотеанума така, че тези, които останат в Дорнах в очакване на Рождество Христово, да могат да внесат в себе си колкото може повече от това, което може да бъде внесено в човешките сърца от антропософското движение.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ 23 ноември 1923 г. Скъпи приятели, нека да използваме оставащото ни време за лекции до настъпващите Рождественски празници в Гьотеанума така, че тези, които останат в Дорнах в очакване на Рождество Христово, да могат да внесат в себе си колкото може повече от това, което може да бъде внесено в човешките сърца от антропософското движение. По такъв начин именно тези, които ще бъдат тук с нас до Рождество Христово[1], действително в мислите си ще имат да кажат нещо за това, което може още да се случи, бих казал, в последния час[2]. Това не значи, че сега ще говоря за Всеобщото Антропософско Общество - тези въпроси ще се решават след няколко занятия на събранието на самото Общество. Ще се опитам да изложа тези разглеждания така, че да имате какво да добавите към настроението, което би трябвало да имате тогава. И така, скъпи мои приятели, това. което обсъждах тук през последните седмици[3], ще се опитам да го достигна, тръгвайки от друга гледна точка.
към текста >>

По такъв начин именно тези, които ще бъдат тук с нас до Рождество Христово[1], действително в мислите си ще имат да кажат нещо за това, което може още да се случи, бих казал, в последния час[2].
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ 23 ноември 1923 г. Скъпи приятели, нека да използваме оставащото ни време за лекции до настъпващите Рождественски празници в Гьотеанума така, че тези, които останат в Дорнах в очакване на Рождество Христово, да могат да внесат в себе си колкото може повече от това, което може да бъде внесено в човешките сърца от антропософското движение. По такъв начин именно тези, които ще бъдат тук с нас до Рождество Христово[1], действително в мислите си ще имат да кажат нещо за това, което може още да се случи, бих казал, в последния час[2]. Това не значи, че сега ще говоря за Всеобщото Антропософско Общество - тези въпроси ще се решават след няколко занятия на събранието на самото Общество. Ще се опитам да изложа тези разглеждания така, че да имате какво да добавите към настроението, което би трябвало да имате тогава. И така, скъпи мои приятели, това. което обсъждах тук през последните седмици[3], ще се опитам да го достигна, тръгвайки от друга гледна точка. Ще започна с това, че от самия душевен живот на човека ще се опитам да стигна до разкриване на мирови тайни.
към текста >>

[1] до Рождество Христово: Във времето от 24 декември 1923 до 1 януари 1924 г.
Мисловно изживяване: трета Йерархия. Изживяване на спомените: втора Йерархия. Изживяване на жеста: първа Йерархия. Всичко, което ви описах днес, ви го описах, за да ви покажа по какъв начин е възможно човек, посредством просто следване на душевното, от мисленето до съсредоточения, пронизан с душа жест, да си изработи усещане - отначало това се явява само усещане от духовните подоснови на света чак до сферата на Серафимите. Исках да ви представя това само като увод към наблюденията, които в бъдеще ще ни отведат от душевния живот в далечините на духовния Космос. [1] до Рождество Христово: Във времето от 24 декември 1923 до 1 януари 1924 г. в Дорнах се провежда събранието за изграждането на Всеобщото Антропософско Общество. («Коледната конференция за изграждането на Всеобщото Антропософско Общество 1923/24», Събр. съч. 260). Р. Щайнер изнася цикъл от 9 лекции «Световната история в антропософска светлина», Събр. съч. 233.
към текста >>

26. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

В лекциите, които трябва да образуват окултната основа на историческото развитие на човечеството и които ще бъдат прочетени на съответното място на Рождество пред делегатите, аз ще говоря за значението на походите на Александър във връзка с аристотелизма.
Третият образ, женският образ, носещ дете на гърдите, детето Якхос, също е трябвало да бъде разбран. Обаче това, което е трябвало да донесе разбирането на този трети образ, все още е трябвало да дойде в развитието на човечеството -така е говорил често именно Аристотел на своя ученик Александър Велики, като не записвал това по причини, за които току-що ви говорих. Тук виждате, че в недрата на времето лежи изискването да се разбере в действителната му същност това, което по-късно така прекрасно се изобразявало от християнските художници: Майката с Младенеца на гърди, което обаче не е било разбрано напълно нито в рафаеловата Мадона, нито в източната икона, но което все още очаква своето разбиране. Някои неща, необходими за това разбиране, ще бъдат обсъдени по-късно в нашите лекции. Утре ще ви опиша пътя, донесъл някои дълбоки окултни тайни през Арабия в Европа, за да поставим по този начин пред нашите души определено историческо явление. В лекциите, които трябва да образуват окултната основа на историческото развитие на човечеството и които ще бъдат прочетени на съответното място на Рождество пред делегатите, аз ще говоря за значението на походите на Александър във връзка с аристотелизма.
към текста >>

27. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924 GA_233a Великденският празник

Само ако от една страна както това беше казано в съответната ми лекция антропософската смелост се влее в Михаиловата мисъл на нашата епоха и заговори като мощен камбанен звън в човешкото сърце, само ако антропософската смелост открие дълбоките тайни на Рождество Христово и укрепи мисълта за Рождество Христово, само тогава Възкресението ще стане един истински и тържествен празник за човека.
Идеята за смърт та, мисълта за смъртта само тя продължаваше да живее в човека. Мисълта за Възкресението се отдалечаваше все по-безнадеждно от човека. И ако днес потърсим Възкресението като едно съдържание на вярата, ние ще установим, че за модерното човечество Възкресението не съществува. Човечеството трябва отново да си върне Възкресението, и то може да стори това само с Антропософията. Само антропософският възглед може да пробуди заспалия инстинкт на човека за истинското Възкресение. Само ако от една страна както това беше казано в съответната ми лекция антропософската смелост се влее в Михаиловата мисъл на нашата епоха и заговори като мощен камбанен звън в човешкото сърце, само ако антропософската смелост открие дълбоките тайни на Рождество Христово и укрепи мисълта за Рождество Христово, само тогава Възкресението ще стане един истински и тържествен празник за човека. Защото Антропософията е длъжна, към мисълта за смъртта да прибави и мисълта за Възкресението. Сама та тя трябва да се превърне за човешката душа в един вътрешен празник на Възкресението. Тя трябва да одухотвори човешкото мислене с настроението на Великдена. И тя ще го направи, особено след като хора та разберат, как древната идея на Мистериите може да оживее във вярно осмислената идея на Възкресението. Защото един правилен светоглед възниква от тялото, душата и духа на човека, както и от съдбата на човешкото тяло, душа и дух във физическия, душевен и духовен свят.
към текста >>

28. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924 GA_233a Великденският празник

От тази гледна точка, другият велик празник, Коледа, или Рождество Христово, по необходимост трябва да се смята за такъв празник, който възроди Мистериите и ги направи достояние на всички хора по света.
, как се бори за своето освобождаване: Портата на смъртта! и как свободно се движи в духовния свят: Превръщайки се в Христофорус. Самите Мистерии обаче залязоха в онзи час, когато мястото им трябваше да се заеме от свободното развитие на човека. Но сега идва времето, когато Мистериите трябва да бъдат отново намерени. И всеки трябва да е наясно, че за откриването на Мистериите, днес са необходими общи и организирани усилия, необходими са така да се каже институти! От тази гледна точка, другият велик празник, Коледа, или Рождество Христово, по необходимост трябва да се смята за такъв празник, който възроди Мистериите и ги направи достояние на всички хора по света. И тук веднага искам да изтъкна, че в своето по-нататъшно развитие, Антропософското Общество[2] е длъжно да бъде не друго, а самият път към обновените общочовешки Мистерии. И занапред Вашата истинска задача, скъпи мои приятели, може да бъде само тази: С едно вярно разбиране за нещата, да проявявате активна помощ в укрепването на тези самообновяващи се Мистерии. За тази цел обаче, човешкият живот трябва да бъде разгледан според неговите три етапа: Според онзи етап, когато човек поглежда в себе си; според онзи етап, когато човек влиза в себе си; и според онзи етап, когато човек стига до съзнанието, каквото иначе получава едва с настъпването на смъртта. И накрая, като спомен от днешната среща, аз бих желал да отнесете в сърцата си следните думи: Застани пред Портата на човешкия живот отново;
към текста >>

29. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Преди тринадесет години, почти на този ден, в курса лекции, който изнесох в Щутгарт между Рождество и Нова година,* аз говорих за тези събития, които ще разгледаме в настоящия цикъл лекции.
ЛЕКЦИЯ ТРЕТА Дорнах, 26 декември 1923 г. Преди тринадесет години, почти на този ден, в курса лекции, който изнесох в Щутгарт между Рождество и Нова година,* аз говорих за тези събития, които ще разгледаме в настоящия цикъл лекции. Само малко трябва да изменим гледната точка. /*"Окултна история. Събития и личности от световната история в светлината на духовната наука" (GA 126) В първите две уводни лекции ние се постарахме да придобием разбиране за това радикално изменение в устройството на човешката душа и характер, което е станало в хода на човешкото развитие - както доисторическото, така и историческото. За днешната лекция – във всеки случай за началото и – няма да ни се наложи да се връщаме няколко хилядолетия назад.
към текста >>

30. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

От Рождество на 1923 г.
В бъдеще, очевидно, с медицината в Дорнах ще стане същото, както и с ред други клонове на антропософската дейност, пребиваващи все още в лоното на антропософията: ние с госпожа доктор Вегман*, моя помощница, сега разработваме медицинска система на основата на антропософията, - система, от която човечеството се нуждае и която скоро ще се появи. Също имам намерение в най-близко бъдеще да установя най-тесни контакти на Гьотеанума с клинико-терапевтичния институт в Арлесхайм, чиято дейност се оказа толкова благотворна и процъфтяваща, а по-нататък ще получи действителна антропософска ориентация. Това също е цел и на г-жа доктор Вегман. /*Ита Вегман (1876-1943) - доктор по медицина и практикуващ лекар в Цюрих до основаването от нея в 1921 г. на Клинико-терапевтичния институт (сега клиника Ита Вегман) в Арлесхайм. От Рождество на 1923 г. до 1935 г. – секретар на Ръководството на Всеобщото антропософско общество и ръководител на медицинската секция на Свободната висша школа. През 1924/25 г. лекуващ лекар на Рудолф Щайнер и съавтор на "За разширение на лечебното изкуство според духовно-научните познания" (GA, том 27)./ Но доктор Целманс показа само в една област това, което трябва да се развие също и във всички области на антропософската дейност; именно такава задача трябва да постави пред себе си управата на Дорнах.
към текста >>

Но аз мисля, че не следва да се изпада в песимизъм заради това, което е станало тук на Рождество.
Ние трябва да намерим в себе си мъжество и да признаем за лъжлив такъв начин на действие. Само ако почувстваме отвращение към този начин на действие, антропософията ще си прокара път в света. Именно стремежът към истината трябва да отстояваме в бъдеще в Дорнах, - да го отстояваме без фанатизъм, а на основата на честна, непосредствена любов към истината. Може би, като преминем през това, ще започнем да служим на доброто там, където в последните години са вършени само тежки грехове. Завършваме нашите събрания, който доведоха до създаването на Всеобщото антропософско общество, с тези сериозни размишления. Но аз мисля, че не следва да се изпада в песимизъм заради това, което е станало тук на Рождество. Макар и ежедневно да минаваме край печалните руини на Гьотеанума, в душата, мисля на всеки, който се изкачи на хълма, където стават събранията, става същото това, за което ставаше дума, това, което беше прието с приятелски сърца и поражда такава мисъл: подобно на езиците на духовния пламък, от възродения Гьотеанум ще се създаде истинския духовен живот - като благословение за бъдещото човечество; той ще възникне благодарение на нашето усърдие, на нашата самоотверженост. И колкото по-мъжествено се заемем с антропософската дейност след като си заминем оттук, толкова по-добре, значи сме вникнали в това, което в тези дни се носеше над нашите събрания като пълен с надежда духовен стремеж. Защото същата сцена, която ви изобразих и която може така често да се види, - човек от епохата на упадъка, спящ пред Пазача на прага, - няма никакво отношение към кръга на напредналите антропософи. Този кръг се нуждае само от такъв призив: за възприемане на гласове от страната на духовете ти трябва да развиеш в себе си силно мъжество, за да се представиш пред тези гласове, - нали си започнал да се пробуждаш. Мъжеството ще те държи буден; загубата на мъжество ще те потопи в сън.
към текста >>

Празникът Рождество трябва да стане за нас не просто начало на годината, а начало на всемирен поврат на времената; хайде да го посветим на нашата
Тази отговорност е по отношение на съвременния човек: той стои пред Пазача на прага и на него му е забранено да навлезе в духовния свят . Нищо освен дълбока тъга и болка във връзка с това, което стана преди година, не бихме могли да изпитваме. Но да си спомним и за това, че всичко значително в света се е родило от страданието. Затова, скъпи мои приятели, нека нашето страдание се преобрази и от него възникне - чрез вашата работа - мощно, носещо светлина Антропософско общество. За тази цел дайте да се задълбочим в думите, с които започнах и с които искам да завърша тези рождественски събрания. Празникът Рождество трябва да стане за нас не просто начало на годината, а начало на всемирен поврат на времената; хайде да го посветим на нашата Душа човешка! Ти живееш в крайниците, Които те носят през пространството В същността на Духовния океан. Упражнявай духовна памет
към текста >>

31. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

И Вие бихте останали крайно учудени, ако аз Ви посоча количеството свинско месо, което прелатите са изяли през светите дни около Рождество Христово.
Обаче всичко това идва от миналото, а не от бъдещето. Милосърдието идва от мисленето на Средновековието. И сега пред мен застават два образа. Първо виждам средновековната готическа катедрала и прелатите с техните пищни одежди, тези прелати, които вършат нещо изумително. Виждате ли, преди няколко месеца един швейцарски вестник публикува тяхното коледно меню. И Вие бихте останали крайно учудени, ако аз Ви посоча количеството свинско месо, което прелатите са изяли през светите дни около Рождество Христово. На второ място виждам тълпите от бедни хора, на които трябваше да се дадат някакви подаяния. Всичко беше в стила на Средновековието; по друг начин и не бихме могли да си го представим. За онази епоха това беше нещо самопонятно. Дали то е добро или лошо за нашето съвремие – това в случая няма никакво значение. Обаче не е ли същото, когато днес от една страна виждаме мизерията в Русия – представете си бедняците около катедралите – и от друга страна, помощите, които събираме?
към текста >>

32. Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

в GA 180 „Мистерийните истини и импулси от Рождество Христово“
4, 2. Aufl. Dornach 1991 und 1996). В своето съчинение „Универсалните сили в механиката“ Адамс разширил своите представи, от една страна, в областта на теоретичната физика, а от друга страна, в областта на висшата геометрия. Gschwind в „Mathematisch-Astronomische Blatter“ № 6 свързва това с основните указания на Рудолф Щайнер. [2] често съм споменавал за това в други лекции – например в лекцията от 30.12.1917 г. в GA 180 „Мистерийните истини и импулси от Рождество Христово“
към текста >>

33. 3. СКАЗКА ПЪРВА GA_326 Раждането на естествените науки

Не е ли това като един далечен отзвук на Коледните мисли, на рождеството на това Същество, което оплодотвори със своя духовен зародиш развитието на човечеството върху Земята?
Нека тези, които се намират в Гьотеанума, било за една продължителна работа, било само временно, се съединят от все сърце с гостите, които идват отвън; наистина, само обединението в работата, в мислите и в чувствата ще позволи да се утвръди в нашите души познанието на духовното. Колкото по-дълбоко ще бъде единението на тези, които се интересуват от Антропософията и колкото повече тяхната дейност ще бъде хармонична в нейните резултати, толкова повече в нашият идеал ще се осъществи. В тази надежда Ви поздравявам всички, както тези, които са близки на нашата Школа, така и онези, които идват от вън. Подтиците, които бих искал да проникнат във Вас, на пръв поглед не ще изглеждат, че са свързани с мислите и чувствата, които събужда в нас Коледния празник; обаче аз съм уверен, че те имат една дълбока и тайнствена връзка с този празник. На основата на всички усилия, които ежедневно се полагат тук, няма ли наистина желанието за един вид възражение, за едно духовно познание, за един нов начин да чувствуваме и проявяваме воля според духа? Не е ли това като един далечен отзвук на Коледните мисли, на рождеството на това Същество, което оплодотвори със своя духовен зародиш развитието на човечеството върху Земята? Следователно с право аз поставям следващото изложение под знака на Коледата. Да се говори за раждането на научното разбиране в историята, това не значи да се опълчим срещу намерението, което аз току що изразих; наистина, ако си припомните това, което писах преди доста години в моята книга "Мистиката в зората на модерните времена и нейните отношения със съвременното мислене" /"Мистиката в зората на модерния духовен живот", Р. Щайнер/, ще разберете, какво голямо значение приписвах аз още тогава на това, което можах да нарека зародиш на една нова духовност сред натуралистичните схващания. Моето мнение се основава на факта, че така наречените експериментални методи, когато те са добре разбрани, не съставляват една грешка, а са зародиш на едно ново духовно познание и на един нов духовен подтик. Именно от тази гледна точка бих искал да изходя за днес.
към текста >>

34. СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Имало е един велик гръцки философ, който е живял няколко столетия преди Рождество Христово, когото са наричали Платон[3].
Така и гънките на моя главен мозъка се образуват под влияние отвън, произхождайки от произвежданото от душата мислене. Така стои работата и с тези участъци суша, които преминават над Земята; те се удържат от звездните констелации. Следователно трябва да виждаме духа не само в земния човек или на Земята въобще, но и в целия Космос. Само си представете, господа, че древните хора отлично са знаели тези неща, макар и да са ги знаели по съвсем различен начин, отколкото днес ние. Искам да ви приведа едно доказателство. Имало е един велик гръцки философ, който е живял няколко столетия преди Рождество Христово, когото са наричали Платон[3]. Той много е знаел. Според неговите разкази един от най-мъдрите му съплеменници Солон, законодател в Древна Гърция, е бил някога в Египет. Египтяните тогава са били по-древен народ, обаче гърците се държали доста по-ум-но, отколкото се държим ние. Защото гърците се отнасяли към египтяните с уважение, нали така - сега ние виждаме това, - но въпреки това те не изучавали египетски език, не изучавали древната реч на египтяните. Древните гърци не изучавали египетския език!
към текста >>

Имало е например един римски император Юлиан[4] в VI век след Рождество Христово.
Защото в древността хората не са били свободни (има се предвид не социалното положение, а психическото състояние - бел. пр.), те не са били свободни, затова пък са знаели доста повече. Както ви казах, Лесинг смятал, че тези древни хора са знаели значително повече, отколкото по-късните. Така ние стигаме до това, да кажем: имало е древно време, когато хората благодарение на собствената им природа са знаели, че духовността е разпространена навсякъде. За това хората са знаели доста много. Имало е например един римски император Юлиан[4] в VI век след Рождество Христово. Този Юлиан учил при тези хора, които още са владеели отчасти азиатското знание. Той е казвал: съществува не едно, а три Слънца. Първото Слънце -това е физическото Слънце, второто Слънце - това е душевното Слънце, и третото Слънце - това е духовното Слънце. Първото от тях е видимо за нас, докато другите две са невидими. Ето какво е казвал този Юлиан.
към текста >>

Ако пиша книга по геометрия, аз, разбира се, трябва да спомена теоремата на Питагор; тя е била открита от Питагор 600 години преди Рождество Христово.
По този повод той се брани. На базата на това, което е успял някъде да прочете - аз не чета, а той чете! - на базата на това, което е успял да изчете - цялата древна мъдрост днес остава, макар и в изкривен вид, - той прави извод: този Щайнер не казва нищо, което не е било вече казано от други. Ето каква атестация получаваш от тези хора. Щом само нещо кажеш и те казват: той не казва нищо ново. Ако пиша книга по геометрия, аз, разбира се, трябва да спомена теоремата на Питагор; тя е била открита от Питагор 600 години преди Рождество Христово. Макар и да ви казвам много нови неща, за теоремата на Питагор също трябва да спомена; днес ще почна да я доказвам по друг начин, но тя е включена в съдържанието. Никой не може да бъде упрекван за това, че нещо вече известно по-рано, но забравено, се открива отново! Много от това, което днес твърди духовната наука, се открива, макар и в различна форма - защото в същата форма него го няма, - при древните гностици, които са писали в древността. По времето на Христос и по-късно е имало такива гностици. Те са записвали сведения от древната мъдрост, но са го правели, изхождайки не от науката, а от древното знание, не така, както се прави това в антропософията.
към текста >>

35. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Те имат празници по необходимост: Рождество, Великден, но са изпуснали есенния празник, празникът на Михаил, тъй като той е свързан със свободата, с вътрешната сила на човека.
А това, което в човек е произволно, това, което е свобода, произтича от явления, подобни на кометите, и укрепва силите му, действащи в мускулатурата. В днешно време въобще забравиха да обръщат внимание на това, че в човек има свобода. Хората изгубиха смисъла и чувството за свобода. Ето защо съвременните хора здраво заседнаха в това, което се явява необходимост. Хората в своите празници изразяват своята умствена настройка. Те имат празници по необходимост: Рождество, Великден, но са изпуснали есенния празник, празникът на Михаил, тъй като той е свързан със свободата, с вътрешната сила на човека. И в самите комети хората изучават само материалното. За другото казват: не можем да знаем за това. Така, от една страна, днес виждаме, че хората се плашат от свободата; от друга страна, виждате, че не им стига ум и разум, за да изучават нерегулярните явления във Вселената. Ако ги нямаше тези явления, нямаше да я има и свободата. Така че можем да кажем: атиняните са възприемали това, което се е намирало вътре в човека.
към текста >>

36. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Но ние винаги го получавахме като подарък от нашите съседи, особено за Рождество, пък и през другото време на годината ни го подаряваха, така че имахме мед целогодишно.
Всичко това, което става тук, не може да се отрича; не може да се отрича, че такава промяна, като смъртта на пчеларя, оказва влияние. Това действително е така, това е известно от опита. Който действително има работа не с отделен пчелин, а вижда много пчелини, той има такъв опит. Мога да ви кажа, че когато бях малък, ми се случваше да имам работа с пчеларството по различни поводи, интересувах се много от него, въпреки че финансовите и икономически въпроси, стопанските въпроси, свързани с пчеларството, ме интересуваха доста по-малко, отколкото сега. Другата причина беше тази, че медът още тогава беше много скъп и поради бедност моето семейство въобще не можеше да го купува. Но ние винаги го получавахме като подарък от нашите съседи, особено за Рождество, пък и през другото време на годината ни го подаряваха, така че имахме мед целогодишно. Тогава мен съвсем не ме интересуваха икономическите въпроси, тъй като през времето на моето детство ядях страшно много от този подарен мед. Ядях толкова, колкото побера. Защо това беше така? Днес, при равни други условия, не е лесно да получиш като подарък толкова мед. Но тогава повечето земевладелци, живеещи в съседство с къщата на родителите ми, бяха пчелари, за тях пчеларството беше неразделна част от стопанството им.
към текста >>

37. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

На Рождество са използвали един вид храст.
Тогава хората си спомнят за това, че намиращото се във външната природа може да се внесе в човешкия живот така, че то да действа по социален начин. Тази елха, превърната в Рождественско дърво, в дърво на Христа, трябва да се превърне в образ на любовта. Обикновено се смята, че Рождественското дърво води началото си от дълбока древност. Но елхите са започнали да ги използват като Рождественско дърво едва преди сто и петдесет или двеста години. По-рано такъв обичай не е съществувал. На Рождество са използвали един вид храст. Така например по време на Рождественските игри[3] в селата, които са се провеждали през петнадесето-шестнадесето столетия, някой е тичал наоколо като вестител и в ръцете му също е имало своеобразно Рождественско дърво. Това в Централна Германия се е наричало жеравово дърво, хвойна, притежаваща прекрасни плодове. Тогава за Рождественско дърво, за дърво на Христа хората са смятали хвойната. Но защо? Защото в тази хвойна, на която толкова охотно са се събирали птиците, вие бихте могли да откриете много слабото въздействие на отровата, която се образува тук и би трябвало да пронизва всичко земно, за да може в земното да възникне духовното.
към текста >>

И накрая бих искал да ви пожелая весело, радостно и вътрешно възвисяващо душата Рождество.
Хвойната е била за хората своего рода Коледно дърво, дърво на Христа, което те донасяли в своите домове. Така обикновената хвойна се превърнала в Коледно дърво, в дърво на Христа. Време е да завършваме. И на мен не ми се иска в хода на днешното занятие - въпреки цялата ви натовареност по това време - да оставим без внимание тази изключително важна тема; и ето че се запознахме с този храст, който действително може да се разглежда като дърво на Христа, като Коледно дърво. Ние се запознахме с храста на хвойната, който дава на птиците същото, което растенията дават на пчелите, а на мравките и пчелите-дървогнезди и въобще насекомите - дървесината. И накрая бих искал да ви пожелая весело, радостно и вътрешно възвисяващо душата Рождество. За следващата лекция ще бъдете уведомени, а тя ще е скоро. [1] Жан-Анри Фабр – френски ентомолог (1823–1915). Основен труд: «Подаръците на ентомологията. За инстинктите на насекомите», 10 тома, 1879–1907 г. [2] «…вид пчели, които обикновено се нарича дървогнездящи, Xylocopa violacea» – вж.
към текста >>

38. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството? GA_353 История на човечеството и културните народи

И напротив, те много почитали времето от годината, през което се пада нашето Рождество.
От значение било и това, че религиозното начало излизало от Рим и се въвеждало по съответен начин, приобщавайки тези хора. В древните времена хората зависели от своята религия значително повече, отколкото по-късно. Затова ставало например следното. Виждате ли, тези хора навсякъде в природата възприемали светлината и въздуха като нещо духовно. Те преживявали тежко падането на снега през октомври-ноември, когато снегът покривал Земята и всичко духовно трябвало да изчезне. И напротив, те много почитали времето от годината, през което се пада нашето Рождество. Тогава те усещали: сега Слънцето отново се завръща. Това бил празникът на зимното слънцестоене. Слънцето отново се обръщало към хората. Така че тези народности се отнасяли по особен начин към одухотворената природа. Римляните, вече издигнали християнството като принцип на властта, на господството, позволявали на германците да отбелязват празника на слънцестоенето.
към текста >>

Но те казвали: ние празнуваме не слънцестоенето, а Рождество Христово.
Тогава те усещали: сега Слънцето отново се завръща. Това бил празникът на зимното слънцестоене. Слънцето отново се обръщало към хората. Така че тези народности се отнасяли по особен начин към одухотворената природа. Римляните, вече издигнали християнството като принцип на властта, на господството, позволявали на германците да отбелязват празника на слънцестоенето. Но те казвали: ние празнуваме не слънцестоенето, а Рождество Христово. Така че германците са могли да празнуват своя празник в привичното за тях време, макар те да го празнували по-нататък вече с различно значение. Германците, може да се каже, са виждали навсякъде, под всяко дърво някакъв дух. Римляните превръщали такъв дух в свой светец! Благодарение на това хората по-малко забелязвали тези неща и в такава форма християнството се разпространявало сред германските народи. Празници, подобни на празника на връщането на Слънцето и т.
към текста >>

39. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време GA_353 История на човечеството и културните народи

Едва когато престанали да разбират, че отначало Исус е бил човек, макар и изключително значителен човек, и че чак в тридесетата година от живота Му върху Него слязъл Духът, Когото наричали Христос, слязъл Слънчевият Дух - по времето, когато престанали да разбират това, тогава веднага, от една страна, се появил стремеж на кръста да се изобразява мъртвият Христос, умрелият Христос, а от друга страна, духовното влизане на Христос било пренесено на Рождество.
Първите християни никога не са изобразявали разпятието. Зад този факт стои нещо важно. Виждате ли, първите християни изцяло и напълно се придържали към възгледа, че Христос е влязъл в Исус от Слънцето, че Христос е извънземно същество. Всичко това като цяло по-късно се разбирало невярно. Всичко това като цяло е било по-късно превърнато в догма за така нареченото непорочно зачатие, която гласи, че Исус, когато той вече се раждал, не е бил нито заченат, нито роден, така, както обикновено става с хората. Едва когато престанали да разбират, че отначало Исус е бил човек, макар и изключително значителен човек, и че чак в тридесетата година от живота Му върху Него слязъл Духът, Когото наричали Христос, слязъл Слънчевият Дух - по времето, когато престанали да разбират това, тогава веднага, от една страна, се появил стремеж на кръста да се изобразява мъртвият Христос, умрелият Христос, а от друга страна, духовното влизане на Христос било пренесено на Рождество. Това възникнало след VI в. след Р. Хр. тълкуване било невярно. Обаче то позволява да надникнем много дълбоко в проблемите. Защото между времето, когато християните още изобразявали Исус Христос като Добрия Пастир, и времето, когато започнали да го изобразяват като Разпънатия, станало едно напълно определено събитие.
към текста >>

40. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник GA_353 История на човечеството и културните народи

А ако искаме да стигнем до духа, не трябва по безсмислен начин да празнуваме Рождество и Пасха, а трябва ясно да си представяме какъв е техният смисъл.
Празникът на Адонис винаги се е падал между края на септември и края на октомври - най-доброто време за спомняне на възкресението на човека. Тук на човек не му е нужно възкресението в природата. Но най-малкото в началото на празнуването на Пасха още е било известно, че Пасха се явява празник на смъртта (помена) и празник на възкресението. Това също се оказало забравено. Така че може да се каже: вече е време по повод на такива празници отново да си спомним какви са били те някога, защото ние трябва отново да стигнем до духа. А ако искаме да стигнем до духа, не трябва по безсмислен начин да празнуваме Рождество и Пасха, а трябва ясно да си представяме какъв е техният смисъл. Обаче ние не трябва да предизвикваме суматоха в света. У хората няма да предизвика въодушевление, ако вземем празника Пасха и го преместим през есента. Но ние трябва да придадем на този празник определен смисъл, за да може човек да си спомни следното: човек оставя своето физическо тяло, преминавайки през смъртта и гледа назад към своя земен живот. После той оставя своето етерно тяло и тогава става чисто духовно-душевен в духовния свят, възкръсва в духовния свят. По такъв начин се задълбочава разбирането на Мистерията на Голгота.
към текста >>

41. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите GA_354 Сътворението на света и човека

виждаме точката на пролетното равноденствие, съвпадаща с определена точка от небосвода, преди 25 915 години Слънцето е изгрявало в същата тази точка от небосвода и това е ставало през 23 991 година преди Рождество Христово!
Това, господа, свидетелства, че и самото Слънце се придвижва във Вселената. Слънцето се премества. Тук би следвало да кажем: премества се по видим начин, тъй като по същество се мести Земята, но сега работата не е в това. Да вземем период от време, равен на 25 915 години, за който точката на пролетното равноденствие на Слънцето извършва пълен оборот. Ако през 1924 г. виждаме точката на пролетното равноденствие, съвпадаща с определена точка от небосвода, преди 25 915 години Слънцето е изгрявало в същата тази точка от небосвода и това е ставало през 23 991 година преди Рождество Христово! За това време точката е описала пълен кръг. Виждате забележително явление. Слънцето по видим начин върви по кръга в течение на един ден; Слънцето описва кръг в течение на една година и Слънцето описва кръг в течение на 25 915 години. Имаме Слънчев ден, Слънчева година и Велика Мирова Година на Слънцето, която продължава 25 915 години. Това е много интересно.
към текста >>

НАГОРЕ

0.86919403076172