Търсене в текстове за 'Риба'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 158 резултата от 55 текста с корен от думите : 'Риба'.

1. ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Както рибата не съдържа в себе си това, което на една по-късна степен на развитието се явява като млекопитаещо, така и човекът на ума няма още в себе си това, което ще се роди от него като по-висш човек.
Говоренето за Бога, който гледа себе си във вътрешността на човека, приема един друг характер у този, който е познал подобно нещо. Той отдава малко значение на това, че едно вече добито познание го е довело до дълбините на Мировото същество; но в замяна на това неговото духовно устройство добива един нов отпечатък. То се развива в направлението, което се определя от Мировото същество, по-нататък. Такъв човек не само гледа света различно от онзи, който го схваща с ума; той живее различно живота. Той не говори за смисъла, който животът има вече чрез силите и законите на света; но той дава първо на този живот един нов смисъл. Както рибата не съдържа в себе си това, което на една по-късна степен на развитието се явява като млекопитаещо, така и човекът на ума няма още в себе си това, което ще се роди от него като по-висш човек. Ако рибата би могла да познае себе си и нещата около нея: Тя би считала битието-риба като смисъл на живота. Тя би казала: Всемирното същество е подобно на рибата; мировото същество вижда себе си в рибата. Така може да говори рибата до тогава, докато тя се придържа само към своето познание добито чрез ума. Но в действителност тя не се придържа към това. В своето действие тя надхвърля своето познание.
към текста >>

Ако рибата би могла да познае себе си и нещата около нея: Тя би считала битието-риба като смисъл на живота.
Той отдава малко значение на това, че едно вече добито познание го е довело до дълбините на Мировото същество; но в замяна на това неговото духовно устройство добива един нов отпечатък. То се развива в направлението, което се определя от Мировото същество, по-нататък. Такъв човек не само гледа света различно от онзи, който го схваща с ума; той живее различно живота. Той не говори за смисъла, който животът има вече чрез силите и законите на света; но той дава първо на този живот един нов смисъл. Както рибата не съдържа в себе си това, което на една по-късна степен на развитието се явява като млекопитаещо, така и човекът на ума няма още в себе си това, което ще се роди от него като по-висш човек. Ако рибата би могла да познае себе си и нещата около нея: Тя би считала битието-риба като смисъл на живота. Тя би казала: Всемирното същество е подобно на рибата; мировото същество вижда себе си в рибата. Така може да говори рибата до тогава, докато тя се придържа само към своето познание добито чрез ума. Но в действителност тя не се придържа към това. В своето действие тя надхвърля своето познание. Тя става влечуго и по-късно млекопитаещо.
към текста >>

Тя би казала: Всемирното същество е подобно на рибата; мировото същество вижда себе си в рибата.
То се развива в направлението, което се определя от Мировото същество, по-нататък. Такъв човек не само гледа света различно от онзи, който го схваща с ума; той живее различно живота. Той не говори за смисъла, който животът има вече чрез силите и законите на света; но той дава първо на този живот един нов смисъл. Както рибата не съдържа в себе си това, което на една по-късна степен на развитието се явява като млекопитаещо, така и човекът на ума няма още в себе си това, което ще се роди от него като по-висш човек. Ако рибата би могла да познае себе си и нещата около нея: Тя би считала битието-риба като смисъл на живота. Тя би казала: Всемирното същество е подобно на рибата; мировото същество вижда себе си в рибата. Така може да говори рибата до тогава, докато тя се придържа само към своето познание добито чрез ума. Но в действителност тя не се придържа към това. В своето действие тя надхвърля своето познание. Тя става влечуго и по-късно млекопитаещо. Смисълът, който тя придава в действителност, надвишава смисъла, който и дава само нейното съзерцание.
към текста >>

Така може да говори рибата до тогава, докато тя се придържа само към своето познание добито чрез ума.
Такъв човек не само гледа света различно от онзи, който го схваща с ума; той живее различно живота. Той не говори за смисъла, който животът има вече чрез силите и законите на света; но той дава първо на този живот един нов смисъл. Както рибата не съдържа в себе си това, което на една по-късна степен на развитието се явява като млекопитаещо, така и човекът на ума няма още в себе си това, което ще се роди от него като по-висш човек. Ако рибата би могла да познае себе си и нещата около нея: Тя би считала битието-риба като смисъл на живота. Тя би казала: Всемирното същество е подобно на рибата; мировото същество вижда себе си в рибата. Така може да говори рибата до тогава, докато тя се придържа само към своето познание добито чрез ума. Но в действителност тя не се придържа към това. В своето действие тя надхвърля своето познание. Тя става влечуго и по-късно млекопитаещо. Смисълът, който тя придава в действителност, надвишава смисъла, който и дава само нейното съзерцание. Познанието се издига над самото себе си, когато то добре разбере себе си.
към текста >>

Човекът, който е разбрал това, не иска да разглежда Бога като нещо намиращо се вън от него; той иска да се отнася с Бога като с едно същество, което върви заедно с него към една цел, която отначало е толкова неизвестна, колкото на рибата е неизвестна природата на млекопитаещето.
В своето действие тя надхвърля своето познание. Тя става влечуго и по-късно млекопитаещо. Смисълът, който тя придава в действителност, надвишава смисъла, който и дава само нейното съзерцание. Познанието се издига над самото себе си, когато то добре разбере себе си. Познанието не може да извлече света от един завършен Бог; то може само да се развива от един зародиш в посоката към един Бог. Човекът, който е разбрал това, не иска да разглежда Бога като нещо намиращо се вън от него; той иска да се отнася с Бога като с едно същество, което върви заедно с него към една цел, която отначало е толкова неизвестна, колкото на рибата е неизвестна природата на млекопитаещето. Той иска да бъде не познавателна скрития или изявяващия се, битейния Бог, а приятел на божественото вършене и действие издигащо се над битието и не-битието. Един "приятел на Бога" в този смисъл беше мирянинът, който дойде при Учителя. И чрез него от един съзерцател на Същността на Бога. Учителят стана един "човек живеещ в духа", който не само съзерцаваше, а живееше в по-висш смисъл. Сега той вече не извличаше понятия и идеи на ума от своята вътрешност, а тези понятия и идеи извираха от него като жив, съществен Дух.
към текста >>

2. ЙОХАН ШЕФЛЕР, НАРЕЧЕН АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

" "аз съм така богат, както Бога; не може да съществува даже една прашинка, която аз /вярвай ми човече/ да не притежавам заедно с него." "Бог ме люби повече от себе си: Ако аз го любя повече от себе си: Тогава аз му давам толкова, колкото и той ми дава от себе си." – "птичката /живее/ във въздуха, камъкът лежи на земята; рибата живее във водата, а моят дух в Бога." "ако си роден от Бог, Бог цъфти в тебе: и неговата божественост е твоят сок и твоя украса." "спри, къде тичаш; небето е в тебе: Ако търсиш Бога някъде другаде, ти никога не ще го намериш."
Богати на дух смислови и заключителни рими." И всичко, което Ангелус Силезиус изказва, се явява като такова непосредствено, самопонятно откровение на неговата личност, като че този човек е бил избран от едно особено провидение, за да въплъти мъдростта в лична форма. Естественият начин, по който той живее мъдростта, се изразява чрез това, че той я описва в сентенции, които заслужават удивление и по отношение на тяхната художествена форма. Той плува като едно духовно същество над всяко земно съществуване; и това, което говори, е като дихание от един друг свят, предварително освободено от всяко грубо и нечисто, от което иначе човешката мъдрост трудно се освобождава. В смисъла на Ангелус Силезиус като истински познаващ се отнася само онзи, който е направил да прогледне в себе си окото на Всемира /Бога/; Само онзи вижда в истинската светлина своите деяния, който чувства, че тези деяния са извършени в него чрез ръката на всемира /Бога/. "Бог е в мене огънят, а аз в него блясъкът: Не сме ли ние най-тясно свързани един с друг? " "аз съм така богат, както Бога; не може да съществува даже една прашинка, която аз /вярвай ми човече/ да не притежавам заедно с него." "Бог ме люби повече от себе си: Ако аз го любя повече от себе си: Тогава аз му давам толкова, колкото и той ми дава от себе си." – "птичката /живее/ във въздуха, камъкът лежи на земята; рибата живее във водата, а моят дух в Бога." "ако си роден от Бог, Бог цъфти в тебе: и неговата божественост е твоят сок и твоя украса." "спри, къде тичаш; небето е в тебе: Ако търсиш Бога някъде другаде, ти никога не ще го намериш."
към текста >>

3. ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ GA_8 Християнството като мистичен факт

„Човекът обаче" се казва в книгата „който с разума си се стреми към природните познания, а със сърцето си (без сам да подозира колко силно) е привлечен към църковните традиции, наподобява някакво същество, отдавна изживяло еволюционната си степен на риба, което обаче все още би искало да плува във водата."
Рудолф Щайнер проявява еднаква критичност както към тогавашната наука, така и към църквата. И то не защото те винаги са играли трагична роля в миналото на човечеството, а защото тази роля породи в последствие страх или ограниченост спрямо сферата на духовното, каквито могат да се срещнат и в науката. В своя предговор към първото издание на тази книга той изтъква бедната едностранчивост на науката която може почти всичко да разбере, но не е в състояние да го изживее със сърцето. „Човекът обаче" се казва в книгата „който с разума си се стреми към природните познания, а със сърцето си (без сам да подозира колко силно) е привлечен към църковните традиции, наподобява някакво същество, отдавна изживяло еволюционната си степен на риба, което обаче все още би искало да плува във водата."
към текста >>

4. ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Колкото малко предпоставките на една риба са еднакви с тези на една маймуна, толкова малко и предварителните духовни условия на Гьотевия дух са еднакви с тези на дивака.
Ние разбираме съвършеното, когато можем да го обясним като развитие от несъвършеното. Строежът на маймуната не е вече никакво чудо, когато приемаме за неин предшественик първичните риби, които постепенно са се преобразили. Нека да приемем, че това, което изглежда вярно за природата, то е вярно и за Духа. Трябва ли съвършеният Дух да има същите предпоставки както и несъвършеният? Трябва ли Гьоте да има същите условия, каквито има кой да е хотентот? Колкото малко предпоставките на една риба са еднакви с тези на една маймуна, толкова малко и предварителните духовни условия на Гьотевия дух са еднакви с тези на дивака. Духовната генеалогия на Гьотевия дух е различна от тази на дивака. И Духът е минал през развитие, както тялото. Духът в Гьоте има повече предшественици отколкото този в дивака.
към текста >>

5. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Както в областта на физическия свят никога не може да се докаже логически дали съществува или не рибата „кит", а това става чрез простия визуален акт, така и свръхсетивните факти могат да бъдат опознати само чрез духовно възприемане.
За „логичното" и тук трябва да говорим така, както правим това в обикновения живот на физическия свят. Както тук изискваме логика при едно описание, въпреки че отделен автор лесно може да изпадне в логическа грешка, така стоят нещата и при свръхсетивното изследване. Възможно е дори следното: един изследовател на свръхсетивните области да допусне логически грешки в своето описание и после да бъде коригиран от друг човек, който изобщо няма свръхсетивни възприятия, но притежава способността за здраво мислене. Обаче по принцип, срещу правилната логика, приложена в свръхсетивното изследване, не може да има никакви възражения. Едва ли е необходимо да се подчертава, че срещу самите факти не може да се излезе с логически обяснения. Както в областта на физическия свят никога не може да се докаже логически дали съществува или не рибата „кит", а това става чрез простия визуален акт, така и свръхсетивните факти могат да бъдат опознати само чрез духовно възприемане. Тук следва да имаме предвид още нещо: изследователят на свръхсетивните области, преди да се приближи до духовните светове, трябва да си изгради цялостен възглед за тези светове тъкмо с помощта на логиката; и не на последно място като се убеждава, че приемайки данните на Тайната Наука за достоверни, целият сетивно-възприемаем свят става за него напълно разбираем. Ако се пренебрегне споменатата подготовка, всяко изживяване в свръхсетивния свят се превръща в едно несигурно или дори опасно напипване. Ето защо, в тази книга първо се описват свръхсетивните факти от развитието на Земята, а едва после се говори за пътя, към свръхсетивното познание.
към текста >>

6. КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА GA_18_1 Загадки на философията

Когато действащото в света първично същество "се подхлъзва и от почвата върху която се разхожда, пада във водата, то се превръща в една риба, в нещо органическо, живо.
Това мислене, което не се позовава на нищо външно, на никакъв предмет, се явява на Грилнарцер като един унищожител на мисленето, което ни дава изменения върху разпрострените във време и пространство разнообразни неща на сетивната и духовната действителност. Но както живописецът не разрушава природата, когато предава нейните линии и багри върху платното, така и мислителят не разрушава идеите на природата, когато ги изразява в тяхната духовна чистота. Знаменателно е, че някои хора искат да виждат именно в мисленето един враждебен на действителността елемент, защото то абстрахира от пълнотата на сетивното съдържание. Но не абстрахира ли живописецът, когато той предава само багри, тон и линии, от всички останали признаци на един предмет? Хегел е посрещал всички подобни възражения със своето прекрасно шегуване. Когато действащото в света първично същество "се подхлъзва и от почвата върху която се разхожда, пада във водата, то се превръща в една риба, в нещо органическо, живо. Когато сега то също така се подхлъзва и пада в чистото мислене защото също и чистото мислене не трябва да бъде негова почва -, то трябва, цопвайки в това мислене, да стане нещо лошо, ограничено, за което всъщност трябва да се срамуваме да говорим, ако това не би станало полуслужебно и понеже не трябва да отричаме, че съществува една логика. Водата е един такъв студен, лош елемент и въпреки това животът се чувства така добре в нея. Нима мисленето трябва да бъде един много по-лош елемент? Нима Абсолютното ще се чувства зле в него и ще се представи лошо? "
към текста >>

7. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

"Рибата в езерото може да плува във водата, а не на сушата; но все пак тя може да се сблъска с главата с дъното и стените".
Ние сме така устроени, че е невъзможно да излезем вън от нас. Даже ние можем да си представим също и това, което се намира вън от нашата област, само чрез нашата представа. Ние долавяме една граница на нашата област; казваме си, че вън от тази граница трябва да съществува нещо, което произвежда в нас усещания. Но ние стигаме само до границата. Също така ние сами си поставяме тази граница, защото не можем да отидем по-нататък. "Рибата в езерото може да плува във водата, а не на сушата; но все пак тя може да се сблъска с главата с дъното и стените". Така ние можем да живеем вътре в нашите представи и усещания, обаче не и във външните неща; обаче ние се сблъскваме с една граница, отвъд която не можем да отидем по-нататък; където не можем вече да си кажем, освен: - Отвъд се намира неизвестното. Всички представи, които си образуваме върху това неизвестно, са неоправдани; защото не бихме искали да направим нищо друго, освен да пренесем добитите в нас представи върху неизвестното. Ако искаме да направим това, ние бихме били също така умни, както рибата, която си казва: - Оттук аз вече не мога да отида по-нататък, следователно от там нататък има една друга вода, в която искам да опитам да плувам по друг начин. Тя може да плува само във вода и никъде другаде.
към текста >>

Ако искаме да направим това, ние бихме били също така умни, както рибата, която си казва: - Оттук аз вече не мога да отида по-нататък, следователно от там нататък има една друга вода, в която искам да опитам да плувам по друг начин.
Но ние стигаме само до границата. Също така ние сами си поставяме тази граница, защото не можем да отидем по-нататък. "Рибата в езерото може да плува във водата, а не на сушата; но все пак тя може да се сблъска с главата с дъното и стените". Така ние можем да живеем вътре в нашите представи и усещания, обаче не и във външните неща; обаче ние се сблъскваме с една граница, отвъд която не можем да отидем по-нататък; където не можем вече да си кажем, освен: - Отвъд се намира неизвестното. Всички представи, които си образуваме върху това неизвестно, са неоправдани; защото не бихме искали да направим нищо друго, освен да пренесем добитите в нас представи върху неизвестното. Ако искаме да направим това, ние бихме били също така умни, както рибата, която си казва: - Оттук аз вече не мога да отида по-нататък, следователно от там нататък има една друга вода, в която искам да опитам да плувам по друг начин. Тя може да плува само във вода и никъде другаде.
към текста >>

8. 02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37 GA_26 Мистерията на Михаил

Рибата плува до границите на водата; тя трябва да се върне обратно, защото и липсват физическите органи, за да може да живее извън водата.
3. Има хора, които вярват, че с границата на сетивния възглед са дадени също и границите на всякакво разбиране. Ако биха обърнали внимание на това, как добиват съзнание за тези граници, те биха открили също в това съзнание и способностите, които им позволяват да преминат отвъд тях. Рибата плува до границите на водата; тя трябва да се върне обратно, защото и липсват физическите органи, за да може да живее извън водата. Човекът стига до границите на сетивния възглед; той може да познае, че по пътя към тази граница в него са се развили душевни способности, които му позволяват да живее душевно в елемента, който не може да бъде обгърнат от сетивния възглед.
към текста >>

9. ІV. Инволюция и Еволюция GA_92 Езотерична космология

Човекът се движеше през полу-течния, полу-газообразен елемент като риба, ориентирайки се с този орган.
Естествениците я обясняват като продукт на дегенерацията, като паразитен израстък в мозъка. Това не е вярно. В дълготрайните творения на Природата нищо не е безполезно. Епифизната жлеза е оцелелия остатък на орган от огромно значение в първичния човек, орган на възприятие, който служеше едновременно като антена, око и ухо. Този орган съществуваше в човека през неговия начален период на развитие, в дните когато полу-течната, полу-парна Земя беше още обединена с Луната. Човекът се движеше през полу-течния, полу-газообразен елемент като риба, ориентирайки се с този орган. Неговите възприятия бяха от зрително, алегорично естество. Потоците от топлина извикваха в него впечатлението за ослепително червено и за мощен звук. Потоците от студ предизвикваха впечатление със зелени и сини нюанси и с ясни, звънливи звуци.
към текста >>

10. VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение) GA_92 Езотерична космология

В отдалечени епохи на земната еволюция човекът живееше във водата и дишаше с хриле като риба.
Тази първа степен на обучение има силата да развие етерното тяло и особено горната му част, която съответства на главата. Вече развил горната част на етерното тяло, ученикът трябва да започне да контролира дихтателната и кръвоносната система, белите дробове и сърцето. В отдалечени епохи на земната еволюция човекът живееше във водата и дишаше с хриле като риба. Свещената литература посочва времето, когато той започна да диша въздуха на небето. Книга Битие казва "Бог вдъхна в ноздрите му дъха на живота."
към текста >>

11. Бележки. GA_93 Легендата за храма

В разказа за неговия живот от Франсоа Рибадю Дюма: /"Калиостро, Ален и Ънуин, 1967 г./ се прави усилие да се изяснят сведенията.
/*2/ – Граф Александър Калиостро, – предполага се, че е идентичен със сицилианеца Йосиф Балсамо – факт, който самият той обаче винаги подчертано отричал, – е умрял във Ватиканския затвор в 1795 г. Заедно с граф Сен Жармен той се смята за един от най-противоречивите фигури на 18-то столетие. В разказа за неговия живот от Франсоа Рибадю Дюма: /"Калиостро, Ален и Ънуин, 1967 г./ се прави усилие да се изяснят сведенията. Например от протокола на съдопроизводството на Инквизицията бе цитирано, че "не е било възможно да се намери нито един свидетел сред обвинителите на Калиостро, който да бе познавал Балсамо". По-нататък, цитира се пасаж от книгата "Ученият историк" на Калиостро в "Учителят, непознатият Калиостро" д-р Марк Хавен: "Никой не е доказал, че Балсамо и Калиостро са едно и също лице; нито Морант, нито Гьоте, нито Комисарят Фонтен, нито пък съдопроизводството на Светата Инквизиция е намерила документ, който да изключва всяко съмнение".
към текста >>

Рибадю Дюма /в горе цитирания труд/ твърди, че Калиостро е оставил много трудове за себе си, сред които един е, озаглавен: "Изкуството за продължение на живота".
/*3/ – В бележките на Мария Щайнер фон Сиверс се казва, че е 5530 години. Според Хекатрон /кн. 8, гл. 20/ 5557 години /виж бел. 13/. Рибадю Дюма /в горе цитирания труд/ твърди, че Калиостро е оставил много трудове за себе си, сред които един е, озаглавен: "Изкуството за продължение на живота". Всичките, с изключение на "Египетски ритуали", са изчезнали. Както казва Рибадю Дюма: "Ако не са били изгорени, те навярно се намират в архивите на Ватикана. Нека да се надяваме, че в светлината на новите идеи за екуменическо движение и помирение с "отделените братя", Ватиканската библиотека някой ден ще покаже тези любопитни документи, които Калиостро толкова често споменаваше и чрез които той може да бъде реабилитиран".
към текста >>

Както казва Рибадю Дюма: "Ако не са били изгорени, те навярно се намират в архивите на Ватикана.
Според Хекатрон /кн. 8, гл. 20/ 5557 години /виж бел. 13/. Рибадю Дюма /в горе цитирания труд/ твърди, че Калиостро е оставил много трудове за себе си, сред които един е, озаглавен: "Изкуството за продължение на живота". Всичките, с изключение на "Египетски ритуали", са изчезнали. Както казва Рибадю Дюма: "Ако не са били изгорени, те навярно се намират в архивите на Ватикана. Нека да се надяваме, че в светлината на новите идеи за екуменическо движение и помирение с "отделените братя", Ватиканската библиотека някой ден ще покаже тези любопитни документи, които Калиостро толкова често споменаваше и чрез които той може да бъде реабилитиран".
към текста >>

12. ІV. Инволюция и Еволюция. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Човекът се движеше през полу-течния, полу-газообразен елемент като риба, ориентирайки се с този орган.
Естествениците я обясняват като продукт на дегенерацията, като паразитен израстък в мозъка. Това не е вярно. В дълготрайните творения на Природата нищо не е безполезно. Епифизната жлеза е оцелелия остатък на орган от огромно значение в първичния човек, орган на възприятие, който служеше едновременно като антена, око и ухо. Този орган съществуваше в човека през неговия начален период на развитие, в дните когато полу-течната, полу-парна Земя беше още обединена с Луната. Човекът се движеше през полу-течния, полу-газообразен елемент като риба, ориентирайки се с този орган. Неговите възприятия бяха от зрително, алегорично естество. Потоците от топлина извикваха в него впечатлението за ослепително червено и за мощен звук. Потоците от студ предизвикваха впечатление със зелени и сини нюанси и с ясни, звънливи звуци.
към текста >>

13. VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

В отдалечени епохи на земната еволюция човекът живееше във водата и дишаше с хриле като риба.
Тази първа степен на обучение има силата да развие етерното тяло и особено горната му част, която съответства на главата. Вече развил горната част на етерното тяло, ученикът трябва да започне да контролира дихтателната и кръвоносната система, белите дробове и сърцето. В отдалечени епохи на земната еволюция човекът живееше във водата и дишаше с хриле като риба. Свещената литература посочва времето, когато той започна да диша въздуха на небето. Книга Битие казва “Бог вдъхна в ноздрите му дъха на живота.”
към текста >>

14. Съдържание GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Символите на змията като земно същество, на рибата като водно същество, на пеперудата като въздушно същество и на пчелата като топлинно същество
Готиката като творение на посветените, нейното противопоставяне на формения свят, заобикалящ модерните хора. Преобразуването на атлантците в след атлантски хора и мерките на Архе Ноа. Символите на змията като земно същество, на рибата като водно същество, на пеперудата като въздушно същество и на пчелата като топлинно същество
към текста >>

15. 2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Така те носят тяло, което прилича на растение и от което израства една човешка глава, или тяло на риба отново с човешка глава.
Съществува и трети вид същества. Те са така многобройни, че е невъзможно да се опишат така добре с примери от животинския или човешкия свят, а по-скоро техните тела могат да се оприличат на форми от царството на растенията или на по-нисшите животински форми, а главите им на човешките глави. Така те носят тяло, което прилича на растение и от което израства една човешка глава, или тяло на риба отново с човешка глава. Всичко това ни дава една приблизителна представа за съществата, които живеят в астрала.
към текста >>

16. 9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

В романските катакомби често ще се натъкнем на символа риба.
В първата глава на Библията, в Сътворението, намираме един друг символ: този на змията. В романските катакомби често ще се натъкнем на символа риба. До нас е достигнало, че тази риба, която се завръща от ново и отново като отражение на християнството или на самия Христос. Ако някой би помислил върху тези символи, то той сигурно би стигнал до много по-духовити изводи, но това ще е само спекулация. Ние ще се занимаваме единствено с действителността. Тези изображения също произхождат от духовните светове. Ако ме последвате за няколко минути в историята на развитието на човечеството, ще видите какви истини се съдържат в символите на змията и на рибата.
към текста >>

До нас е достигнало, че тази риба, която се завръща от ново и отново като отражение на християнството или на самия Христос.
В първата глава на Библията, в Сътворението, намираме един друг символ: този на змията. В романските катакомби често ще се натъкнем на символа риба. До нас е достигнало, че тази риба, която се завръща от ново и отново като отражение на християнството или на самия Христос. Ако някой би помислил върху тези символи, то той сигурно би стигнал до много по-духовити изводи, но това ще е само спекулация. Ние ще се занимаваме единствено с действителността. Тези изображения също произхождат от духовните светове. Ако ме последвате за няколко минути в историята на развитието на човечеството, ще видите какви истини се съдържат в символите на змията и на рибата.
към текста >>

Ако ме последвате за няколко минути в историята на развитието на човечеството, ще видите какви истини се съдържат в символите на змията и на рибата.
В романските катакомби често ще се натъкнем на символа риба. До нас е достигнало, че тази риба, която се завръща от ново и отново като отражение на християнството или на самия Христос. Ако някой би помислил върху тези символи, то той сигурно би стигнал до много по-духовити изводи, но това ще е само спекулация. Ние ще се занимаваме единствено с действителността. Тези изображения също произхождат от духовните светове. Ако ме последвате за няколко минути в историята на развитието на човечеството, ще видите какви истини се съдържат в символите на змията и на рибата.
към текста >>

Слънчевите същества пък ако бяха останали сами щяха да достигнат най-много до формата на рибата.
Нека сега се запитаме, какво би се случило, ако Слънцето и Луната не се бяха съединили, ако се бяхме развивали отделно. Тогава човекът никога не би получил днешната си форма. Ако Луната беше поела сама по пътя си, тя нямаше да може да почерпи нови сили от повторното съединение със Слънцето, тогава най-висшето същество, което тя щеше да е в състояние да роди, щеше да е нещо като днешните змии. Слънчевите същества пък ако бяха останали сами щяха да достигнат най-много до формата на рибата. Тялото на рибата е външният израз на същества, които се намират много по-високо от човека. Груповата душа на рибите в действителност и днес е много висша. Външната форма обаче е нещо съвсем различно от душата. Така че, откъде щяха да почерпят сили съществата на Старата Луна за да се издигнат над змията? Тази сила им е дошла от съществата на Слънцето.
към текста >>

Тялото на рибата е външният израз на същества, които се намират много по-високо от човека.
Нека сега се запитаме, какво би се случило, ако Слънцето и Луната не се бяха съединили, ако се бяхме развивали отделно. Тогава човекът никога не би получил днешната си форма. Ако Луната беше поела сама по пътя си, тя нямаше да може да почерпи нови сили от повторното съединение със Слънцето, тогава най-висшето същество, което тя щеше да е в състояние да роди, щеше да е нещо като днешните змии. Слънчевите същества пък ако бяха останали сами щяха да достигнат най-много до формата на рибата. Тялото на рибата е външният израз на същества, които се намират много по-високо от човека. Груповата душа на рибите в действителност и днес е много висша. Външната форма обаче е нещо съвсем различно от душата. Така че, откъде щяха да почерпят сили съществата на Старата Луна за да се издигнат над змията? Тази сила им е дошла от съществата на Слънцето. А чистотата на онези висши същества на Слънцето се изразява материално в образа на рибата, тъй като той е най-висшия материален образ, който може да бъде достигнат от съществата на Старото Слънце.
към текста >>

А чистотата на онези висши същества на Слънцето се изразява материално в образа на рибата, тъй като той е най-висшия материален образ, който може да бъде достигнат от съществата на Старото Слънце.
Тялото на рибата е външният израз на същества, които се намират много по-високо от човека. Груповата душа на рибите в действителност и днес е много висша. Външната форма обаче е нещо съвсем различно от душата. Така че, откъде щяха да почерпят сили съществата на Старата Луна за да се издигнат над змията? Тази сила им е дошла от съществата на Слънцето. А чистотата на онези висши същества на Слънцето се изразява материално в образа на рибата, тъй като той е най-висшия материален образ, който може да бъде достигнат от съществата на Старото Слънце.
към текста >>

Христос, слънчевия герой, който пренесе на Земята цялата сила на Слънцето, се символизира от знака на рибата.
Христос, слънчевия герой, който пренесе на Земята цялата сила на Слънцето, се символизира от знака на рибата. Сега ще разберем с каква дълбока интуиция езотеричното християнство е схващало образа на рибата. За него тя е външният символ на слънчевата сила, на Христовата сила. Въпреки, че външно рибата е едно несъвършено същество, то още не се е спуснало толкова дълбоко в материята, само малко е засегнатото от азовата встрастеност.
към текста >>

Сега ще разберем с каква дълбока интуиция езотеричното християнство е схващало образа на рибата.
Христос, слънчевия герой, който пренесе на Земята цялата сила на Слънцето, се символизира от знака на рибата. Сега ще разберем с каква дълбока интуиция езотеричното християнство е схващало образа на рибата. За него тя е външният символ на слънчевата сила, на Христовата сила. Въпреки, че външно рибата е едно несъвършено същество, то още не се е спуснало толкова дълбоко в материята, само малко е засегнатото от азовата встрастеност.
към текста >>

Въпреки, че външно рибата е едно несъвършено същество, то още не се е спуснало толкова дълбоко в материята, само малко е засегнатото от азовата встрастеност.
Христос, слънчевия герой, който пренесе на Земята цялата сила на Слънцето, се символизира от знака на рибата. Сега ще разберем с каква дълбока интуиция езотеричното християнство е схващало образа на рибата. За него тя е външният символ на слънчевата сила, на Христовата сила. Въпреки, че външно рибата е едно несъвършено същество, то още не се е спуснало толкова дълбоко в материята, само малко е засегнатото от азовата встрастеност.
към текста >>

За окултиста змията е символ на земята, както тя се е развила от Старата Луна, а рибата е символ на духовните същества от Старото Слънце.
За окултиста змията е символ на земята, както тя се е развила от Старата Луна, а рибата е символ на духовните същества от Старото Слънце. Нашата земя с твърдите си субстанции е символизирала в змията най-дълбоката си същност, същността на земята. Това, което се е отделило като водна субстанция, се представя символизирано от рибата. На окултиста рибата се струва като нещо родено от водата. А кое е родено от въздуха, кое е родено от огъня? Това са области, в които нещата трудно се проследяват.
към текста >>

Това, което се е отделило като водна субстанция, се представя символизирано от рибата.
За окултиста змията е символ на земята, както тя се е развила от Старата Луна, а рибата е символ на духовните същества от Старото Слънце. Нашата земя с твърдите си субстанции е символизирала в змията най-дълбоката си същност, същността на земята. Това, което се е отделило като водна субстанция, се представя символизирано от рибата. На окултиста рибата се струва като нещо родено от водата. А кое е родено от въздуха, кое е родено от огъня? Това са области, в които нещата трудно се проследяват. Поне някои загатвания трябва да бъдат дадени тук.
към текста >>

На окултиста рибата се струва като нещо родено от водата.
За окултиста змията е символ на земята, както тя се е развила от Старата Луна, а рибата е символ на духовните същества от Старото Слънце. Нашата земя с твърдите си субстанции е символизирала в змията най-дълбоката си същност, същността на земята. Това, което се е отделило като водна субстанция, се представя символизирано от рибата. На окултиста рибата се струва като нещо родено от водата. А кое е родено от въздуха, кое е родено от огъня? Това са области, в които нещата трудно се проследяват. Поне някои загатвания трябва да бъдат дадени тук.
към текста >>

Затова тя се обозначава в окултизма като въздушно същество, така както змията се обозначава като земно същество, а рибата като водно.
Формите се сменяха, и когато душата на човека се върнеше към първата форма, след като беше преминала през други три, тя се чувстваше наново въплътена. Вие ще видите този процес съхранен у пеперудите, които сменят четири форми: яйце, гъсеница, пашкул, пеперуда. Пеперудата е йероглифът, знакът на въздушното състояние на човека на Старото Слънце. Днешната пеперуда, която живее при коренно различни условия, разбира се е една декадентна форма на тези състояния. Пеперудата е символи за въздушното състояние, което човекът прекрачи. Затова тя се обозначава в окултизма като въздушно същество, така както змията се обозначава като земно същество, а рибата като водно. Защо птиците не се наричат въздушни същества ще бъде обяснено по-късно.
към текста >>

Затова окултизмът обозначава пчелата като родена от топлината, като топлинно същество, така, както определя пеперудата като родена от въздуха, като въздушно същество, рибата като водно същество и змията като земно същество.
Топлината! Топлината на кръвта. Това, което тогава беше разпределено в целия Сатурн топлината се отдели и днес представлява топлата кръв на хората и животните. Ако изследвате температурата в пчелния кошер, вие ще откриете приблизително същата температура, която има и човешката кръв. Това означава, че целият пчелен кошер развива температура, която отговаря на тази на кръвта на човека, и която се съотнася към същото стъпало на развитие като човешката кръв. Затова окултизмът обозначава пчелата като родена от топлината, като топлинно същество, така, както определя пеперудата като родена от въздуха, като въздушно същество, рибата като водно същество и змията като земно същество.
към текста >>

17. Предговор от Мария Щайнер GA_106 Египетски митове и мистерии

Какво ни разкрива Рудолф Щайнер в цикъла „Египетски митове и мистерии” относно символа на рибата в катакомбите:
„Прелестната божествена духовност” е тази, която трябва да изпълва нашите представи при съзерцаването на този образ, а не някаква алегорична анатомия. Нима не е ставало така, че в безкрайно много случаи ние потъваме в анатомическите подробности на редица физиологически процеси, без ни най-малко да сме се приближили до царството на чистата духовност и чистата естетика? Нека да се предпазваме от произволните алегории. Какво ни разкрива Рудолф Щайнер в цикъла „Египетски митове и мистерии” относно символа на рибата в катакомбите:
към текста >>

18. Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди. GA_106 Египетски митове и мистерии

Тогавашният човек представляваше един вид риба - амфибия.
Такава беше Земята тогава, когато отдели от себе си Луната; но преди всичко - тогава на Земята нямаше въздух, той чисто и просто не се намираше в пределите на Земята. Тогавашните същества не се нуждаеха от въздух; те имаха съвършено друга дихателна система. Тогавашният човек представляваше един вид риба - амфибия. Той беше съставен от съвсем мека, течна материя. Това, което той всмукваше в себе си, беше не въздух, а нещо, което се съдържаше във водата. Приблизително така изглеждаше Земята в онова време. Ние трябва да чувствуваме как през тогавашната епоха Земята стоеше един вид по-ниско от нашата днешна Земя. Така и трябваше да бъде.
към текста >>

19. Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон. GA_106 Египетски митове и мистерии

Нека да си представим приблизително следното: една златна риба с фантастични растителни форми, изключително подвижна, но много тъжна, понеже светлината беше отнета от водата.
Следователно, настъпи онзи момент, когато Слънцето се отдели от Земята и човекът-растение постепенно трябваше да се потопи във физическата водна Земя. Това е степента, която човекът беше постигнал в своето тяло, степента, чиято дегенерирала форма днес наблюдаваме в рибите. Когато днес виждаме стрелкащите се във водата риби, трябва да знаем, че тези риби са останките - разбира се в изродена форма - от тогавашните човеци. Нека да си представим приблизително следното: една златна риба с фантастични растителни форми, изключително подвижна, но много тъжна, понеже светлината беше отнета от водата. У този предшественик на човека възникна един дълбок, много дълбок копнеж. Светлината вече не беше там; и желанието за светлина породи копнежа. В планетарното развитие на Земята имаше един момент, когато Слънцето все още не беше напълно отделено от Земята; тогава онази горна част от човешката форма, огрята и стоплена от светлината, оставаше на Слънчевата степен, а долната част запазваше формата на риба. Обаче поради факта, че с половината от своето същество човекът живееше в тъмнина, тази негова долна част беше от по-низша природа, защото в частта, която беше потопена във водната маса, той носеше също и Лунните сили. Макар и субстанциите на Луната да не бяха втвърдени до състояние на лава, каквито са те на днешната Луна, това бяха черни, тъмни сили.
към текста >>

В планетарното развитие на Земята имаше един момент, когато Слънцето все още не беше напълно отделено от Земята; тогава онази горна част от човешката форма, огрята и стоплена от светлината, оставаше на Слънчевата степен, а долната част запазваше формата на риба.
Това е степента, която човекът беше постигнал в своето тяло, степента, чиято дегенерирала форма днес наблюдаваме в рибите. Когато днес виждаме стрелкащите се във водата риби, трябва да знаем, че тези риби са останките - разбира се в изродена форма - от тогавашните човеци. Нека да си представим приблизително следното: една златна риба с фантастични растителни форми, изключително подвижна, но много тъжна, понеже светлината беше отнета от водата. У този предшественик на човека възникна един дълбок, много дълбок копнеж. Светлината вече не беше там; и желанието за светлина породи копнежа. В планетарното развитие на Земята имаше един момент, когато Слънцето все още не беше напълно отделено от Земята; тогава онази горна част от човешката форма, огрята и стоплена от светлината, оставаше на Слънчевата степен, а долната част запазваше формата на риба. Обаче поради факта, че с половината от своето същество човекът живееше в тъмнина, тази негова долна част беше от по-низша природа, защото в частта, която беше потопена във водната маса, той носеше също и Лунните сили. Макар и субстанциите на Луната да не бяха втвърдени до състояние на лава, каквито са те на днешната Луна, това бяха черни, тъмни сили. Там можеха да се утаят само най-лошите части на астралния свят. Обаче над тях се разполагаше споменатата форма от изпарения, от пари, така да се каже главовата част, в която се вливаше външната светлина, придавайки й определени очертания, така че човекът се състоеше от една по-низша и от една по-висша част. Той се придвижваше плувайки, носейки се в тази атмосфера от изпарения.
към текста >>

20. Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма. GA_106 Египетски митове и мистерии

Тези животни се развиха до известна степен, минавайки през най-различни форми; и в момента когато Слънцето напусна Земята, най-висшата животинска форма беше рибата, обаче не в нейния днешен вид.
Следователно, възникнаха първите зародишни наченки на животните и за нас е важно преди всичко, че тези животни, които възникнаха тогава, представляваха най-гъстите газообразни маси, един вид газообразни повлекла. Тези животни се развиха до известна степен, минавайки през най-различни форми; и в момента когато Слънцето напусна Земята, най-висшата животинска форма беше рибата, обаче не в нейния днешен вид. Формата на тогавашните животни беше съвсем различна от тази на днешните риби, но тя се намираше на степента, съответстваща на рибите. Днешните риби запазиха в себе си това, което можа да се получи, докато Слънцето все още беше съединено със Земята. Междувременно Земята се сгъсти до водна Земя и най-плътните форми, животните, плуваха в тази водна Земя. И сега се случи нещо твърде особено. Някои от тези пра-форми на рибите останаха животни и, така да се каже, не искаха да знаят за по-нататъшната еволюция.
към текста >>

И понеже тук към човешкото тяло беше присъединена една животинска форма, намираща се на степента „риба”, казваше се, че Слънцето, което огряваше човешкото тяло, се намира в знака „Риби”.
В момента, когато Слънцето се отдели от Земята, Земята също започна да се върти около своята ос, така че веднъж от едната си страна тя биваше огрявана от Слънцето, а веднъж тази част оставаше неогрята, или с други думи: родиха се денят и нощта. Обаче тогавашните дни и нощи бяха значително по-дълги от днешните. По времето, когато Луната още не беше отделена, винаги щом една такава човешка форма, която тогава беше значително сгъстена, се намираше откъм Слънчевата страна, към тази газообразна маса се присъединяваше част от такава животинска форма, каквато имаше долу във водната Земя. Така човешка форма се свързваше с животинска форма; и то по такъв начин, че горе имаме човешката форма, а долу - животинската форма; следователно, така, че горната част се издигаше навън към Слънцето, а в посока надолу тя ставаше все по-слаба и накрая към нея се присъединяваше животинското тяло. Следователно, имаме едно издигане на горната част над водната Земя, и поради факта, че Слънчевото действие проникваше през „човека-цвете”, то продължаваше и във вътрешните Земни и Лунни сили. И понеже тук към човешкото тяло беше присъединена една животинска форма, намираща се на степента „риба”, казваше се, че Слънцето, което огряваше човешкото тяло, се намира в знака „Риби”. И действително, първите следи на това образувание съвпаднаха с това, че на небесния свод Слънцето се намираше в знака „Риби”, въпреки че то още често минаваше през това съзвездие, докато се образува другото. Обаче изходната точка на това образуване беше моментът, в който на небето Слънцето също стоеше в знака „Риби”. И поради обстоятелството, че тогава съществата, намиращи се на степента на рибите, се присъединиха към човека, съзвездието получи своето име.
към текста >>

21. Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака. GA_106 Египетски митове и мистерии

Формата на рибата все още се намираше във връзка със Слънцето и от тук идват днешните усещания на здравия човек спрямо рибите.
После ние видяхме, как от Луната се намеси това, чието действие в Лунната светлина египтяните нарекоха Озирис; как чрез различните фази на Луната Озирис продължи да упражнява своите действия върху човека; и как от Луната беше включено в човешкия организъм това, което е най-важно за горната му част, нервите. Нервите, които тръгват от гръбначния мозък, оформиха горната част на човешкото тяло. Тук чрез онези тонове, които Озирис-Аполон извличаше от човешката лира, беше създадена средната част на човека, областта на хълбоците. А всичко онова, което трябваше да остане на тази точка, над която човекът продължи своето развитие, застина в еволюционната степен на земноводните животни. Докато Луната все още беше съединена със Земята, тя малко или много спъваше развитието на човека. Формата на рибата все още се намираше във връзка със Слънцето и от тук идват днешните усещания на здравия човек спрямо рибите. Нека да се замислим каква радост може да достави на човека една красива, лъскава риба или други проблясващи във водата животни, и какво чувство на антипатия може да изпита, виждайки други животни, които наистина стоят по-високо от рибата, които пълзят и се увиват, като например земноводните, жабата, краставата жаба, змията и т.н. Вярно е, че днешните земноводни животни са напълно изродени форми от далечното минало, но тогавашният човек съдържаше тези форми в долната част на своето тяло. Докато имаше само своята долна половина, приблизително до към хълбоците, човекът беше един вид дракон. И едва по-късно, действувайки от горната половина, след като тя беше вече ясно очертана, той успя да оформи долната половина на човешкото тяло. Следователно, формата на рибата възпроизвежда онази форма, на чиято висота се намираше човекът чрез силите, които той получаваше, докато Слънцето беше съединено със Земята; до момента, в който Слънцето се отдели от Земята, човекът се намираше на степента на рибата.
към текста >>

Нека да се замислим каква радост може да достави на човека една красива, лъскава риба или други проблясващи във водата животни, и какво чувство на антипатия може да изпита, виждайки други животни, които наистина стоят по-високо от рибата, които пълзят и се увиват, като например земноводните, жабата, краставата жаба, змията и т.н.
Нервите, които тръгват от гръбначния мозък, оформиха горната част на човешкото тяло. Тук чрез онези тонове, които Озирис-Аполон извличаше от човешката лира, беше създадена средната част на човека, областта на хълбоците. А всичко онова, което трябваше да остане на тази точка, над която човекът продължи своето развитие, застина в еволюционната степен на земноводните животни. Докато Луната все още беше съединена със Земята, тя малко или много спъваше развитието на човека. Формата на рибата все още се намираше във връзка със Слънцето и от тук идват днешните усещания на здравия човек спрямо рибите. Нека да се замислим каква радост може да достави на човека една красива, лъскава риба или други проблясващи във водата животни, и какво чувство на антипатия може да изпита, виждайки други животни, които наистина стоят по-високо от рибата, които пълзят и се увиват, като например земноводните, жабата, краставата жаба, змията и т.н. Вярно е, че днешните земноводни животни са напълно изродени форми от далечното минало, но тогавашният човек съдържаше тези форми в долната част на своето тяло. Докато имаше само своята долна половина, приблизително до към хълбоците, човекът беше един вид дракон. И едва по-късно, действувайки от горната половина, след като тя беше вече ясно очертана, той успя да оформи долната половина на човешкото тяло. Следователно, формата на рибата възпроизвежда онази форма, на чиято висота се намираше човекът чрез силите, които той получаваше, докато Слънцето беше съединено със Земята; до момента, в който Слънцето се отдели от Земята, човекът се намираше на степента на рибата.
към текста >>

Следователно, формата на рибата възпроизвежда онази форма, на чиято висота се намираше човекът чрез силите, които той получаваше, докато Слънцето беше съединено със Земята; до момента, в който Слънцето се отдели от Земята, човекът се намираше на степента на рибата.
Формата на рибата все още се намираше във връзка със Слънцето и от тук идват днешните усещания на здравия човек спрямо рибите. Нека да се замислим каква радост може да достави на човека една красива, лъскава риба или други проблясващи във водата животни, и какво чувство на антипатия може да изпита, виждайки други животни, които наистина стоят по-високо от рибата, които пълзят и се увиват, като например земноводните, жабата, краставата жаба, змията и т.н. Вярно е, че днешните земноводни животни са напълно изродени форми от далечното минало, но тогавашният човек съдържаше тези форми в долната част на своето тяло. Докато имаше само своята долна половина, приблизително до към хълбоците, човекът беше един вид дракон. И едва по-късно, действувайки от горната половина, след като тя беше вече ясно очертана, той успя да оформи долната половина на човешкото тяло. Следователно, формата на рибата възпроизвежда онази форма, на чиято висота се намираше човекът чрез силите, които той получаваше, докато Слънцето беше съединено със Земята; до момента, в който Слънцето се отдели от Земята, човекът се намираше на степента на рибата.
към текста >>

Хората винаги са усещали: с формата на рибата те са можели да посочат времето, когато Слънцето се отдели от Земята, а после и оформянето на света чрез самият Христос.
А сега, великите Същества, отговарящи за еволюцията, изградиха своето Слънце и също напуснаха Земята, за да се съединят с нея по-късно. И един от Духовете, който излезе заедно с тях, най-висшият предводител на Слънчевите Духове, е Христос. Тук ние сме изправени пред едно събитие, което ни изпълва с най-дълбоко удивление, след като научаваме, че дотогава човекът е бил свързан с това Същество, с този най-благороден Дух, който някога - заедно със Слънцето - напусна Земята. Хората винаги са усещали: с формата на рибата те са можели да посочат времето, когато Слънцето се отдели от Земята, а после и оформянето на света чрез самият Христос. По-рано, като жител на Земята, човекът беше съединен със Слънцето, и когато Слънцето напусна Земята, той виждаше формата, която дължеше на Слънчевите Духове, запазена именно във формата на рибата. Когато той напредна по-нататък, Слънчевите Духове вече не го съпровождаха. Христос напусна Земята тогава, когато човекът имаше формата на риба. Впрочем тази форма беше запазена от посветените през първия период от развитието на християнството. Още в римските катакомби този символ на рибата беше и символ на самото християнство и той трябваше да напомня на християните за онова грандиозно космическо събитие, когато Христос беше свързан с тях на Земята.
към текста >>

По-рано, като жител на Земята, човекът беше съединен със Слънцето, и когато Слънцето напусна Земята, той виждаше формата, която дължеше на Слънчевите Духове, запазена именно във формата на рибата.
А сега, великите Същества, отговарящи за еволюцията, изградиха своето Слънце и също напуснаха Земята, за да се съединят с нея по-късно. И един от Духовете, който излезе заедно с тях, най-висшият предводител на Слънчевите Духове, е Христос. Тук ние сме изправени пред едно събитие, което ни изпълва с най-дълбоко удивление, след като научаваме, че дотогава човекът е бил свързан с това Същество, с този най-благороден Дух, който някога - заедно със Слънцето - напусна Земята. Хората винаги са усещали: с формата на рибата те са можели да посочат времето, когато Слънцето се отдели от Земята, а после и оформянето на света чрез самият Христос. По-рано, като жител на Земята, човекът беше съединен със Слънцето, и когато Слънцето напусна Земята, той виждаше формата, която дължеше на Слънчевите Духове, запазена именно във формата на рибата. Когато той напредна по-нататък, Слънчевите Духове вече не го съпровождаха. Христос напусна Земята тогава, когато човекът имаше формата на риба. Впрочем тази форма беше запазена от посветените през първия период от развитието на християнството. Още в римските катакомби този символ на рибата беше и символ на самото християнство и той трябваше да напомня на християните за онова грандиозно космическо събитие, когато Христос беше свързан с тях на Земята. Да, човекът беше напреднал до формата на рибата, когато Слънцето се отдели от Земята; и първите християни извънредно дълбоко усещаха връзката между символа на рибата и онези, които приемаха импулса на Христос.
към текста >>

Христос напусна Земята тогава, когато човекът имаше формата на риба.
И един от Духовете, който излезе заедно с тях, най-висшият предводител на Слънчевите Духове, е Христос. Тук ние сме изправени пред едно събитие, което ни изпълва с най-дълбоко удивление, след като научаваме, че дотогава човекът е бил свързан с това Същество, с този най-благороден Дух, който някога - заедно със Слънцето - напусна Земята. Хората винаги са усещали: с формата на рибата те са можели да посочат времето, когато Слънцето се отдели от Земята, а после и оформянето на света чрез самият Христос. По-рано, като жител на Земята, човекът беше съединен със Слънцето, и когато Слънцето напусна Земята, той виждаше формата, която дължеше на Слънчевите Духове, запазена именно във формата на рибата. Когато той напредна по-нататък, Слънчевите Духове вече не го съпровождаха. Христос напусна Земята тогава, когато човекът имаше формата на риба. Впрочем тази форма беше запазена от посветените през първия период от развитието на християнството. Още в римските катакомби този символ на рибата беше и символ на самото християнство и той трябваше да напомня на християните за онова грандиозно космическо събитие, когато Христос беше свързан с тях на Земята. Да, човекът беше напреднал до формата на рибата, когато Слънцето се отдели от Земята; и първите християни извънредно дълбоко усещаха връзката между символа на рибата и онези, които приемаха импулса на Христос. Колко далеч е един толкова важен знак, разглеждан от нас като символ на една цяла епоха от космическата еволюция, колко далеч е той от онези повърхностни тълкувания, които често чуваме тук или там. Истинските символи бяха такива, че те непосредствено се отнасяха до духовните факти.
към текста >>

Още в римските катакомби този символ на рибата беше и символ на самото християнство и той трябваше да напомня на християните за онова грандиозно космическо събитие, когато Христос беше свързан с тях на Земята.
Хората винаги са усещали: с формата на рибата те са можели да посочат времето, когато Слънцето се отдели от Земята, а после и оформянето на света чрез самият Христос. По-рано, като жител на Земята, човекът беше съединен със Слънцето, и когато Слънцето напусна Земята, той виждаше формата, която дължеше на Слънчевите Духове, запазена именно във формата на рибата. Когато той напредна по-нататък, Слънчевите Духове вече не го съпровождаха. Христос напусна Земята тогава, когато човекът имаше формата на риба. Впрочем тази форма беше запазена от посветените през първия период от развитието на християнството. Още в римските катакомби този символ на рибата беше и символ на самото християнство и той трябваше да напомня на християните за онова грандиозно космическо събитие, когато Христос беше свързан с тях на Земята. Да, човекът беше напреднал до формата на рибата, когато Слънцето се отдели от Земята; и първите християни извънредно дълбоко усещаха връзката между символа на рибата и онези, които приемаха импулса на Христос. Колко далеч е един толкова важен знак, разглеждан от нас като символ на една цяла епоха от космическата еволюция, колко далеч е той от онези повърхностни тълкувания, които често чуваме тук или там. Истинските символи бяха такива, че те непосредствено се отнасяха до духовните факти. За първите християни те не само „означаваха” нещо. Един такъв символ е „един образ” на нещо, което действително може да бъде видяно в духовния свят и нито един символ не може да бъде правилно тълкуван, ако не се види и посочи ясно неговото съответствие в духовния свят.
към текста >>

Да, човекът беше напреднал до формата на рибата, когато Слънцето се отдели от Земята; и първите християни извънредно дълбоко усещаха връзката между символа на рибата и онези, които приемаха импулса на Христос.
По-рано, като жител на Земята, човекът беше съединен със Слънцето, и когато Слънцето напусна Земята, той виждаше формата, която дължеше на Слънчевите Духове, запазена именно във формата на рибата. Когато той напредна по-нататък, Слънчевите Духове вече не го съпровождаха. Христос напусна Земята тогава, когато човекът имаше формата на риба. Впрочем тази форма беше запазена от посветените през първия период от развитието на християнството. Още в римските катакомби този символ на рибата беше и символ на самото християнство и той трябваше да напомня на християните за онова грандиозно космическо събитие, когато Христос беше свързан с тях на Земята. Да, човекът беше напреднал до формата на рибата, когато Слънцето се отдели от Земята; и първите християни извънредно дълбоко усещаха връзката между символа на рибата и онези, които приемаха импулса на Христос. Колко далеч е един толкова важен знак, разглеждан от нас като символ на една цяла епоха от космическата еволюция, колко далеч е той от онези повърхностни тълкувания, които често чуваме тук или там. Истинските символи бяха такива, че те непосредствено се отнасяха до духовните факти. За първите християни те не само „означаваха” нещо. Един такъв символ е „един образ” на нещо, което действително може да бъде видяно в духовния свят и нито един символ не може да бъде правилно тълкуван, ако не се види и посочи ясно неговото съответствие в духовния свят. Всяка спекулация има най-много някаква подготвителна цел; изразът „означава” не е сполучлив; ние действително вникваме в символа едва тогава, когато установим, че в него е вложен точно определен духовен смисъл.
към текста >>

22. Коледният Празник в променящия се ход на времето GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето

еленско месо и риба на масата ще сложа.
еленско месо и риба на масата ще сложа.
към текста >>

23. Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

После те са се видоизменяли според тези безусловни закони в червея, рибата, змията, в торбестите животни и накрая в маймуната.
В тези думи се усеща настроението на победителя. И всички, които усещат нещата като Щраус, би трябвало да открият в една такава „нова вяра“ следната перспектива: Някога безжизнените частички чрез живеещите в тях сили така са се сгъстили, че са произвели жива материя. Тя се е развила чрез безусловни закони до най-прости и несъвършени живи същества. После те са се видоизменяли според тези безусловни закони в червея, рибата, змията, в торбестите животни и накрая в маймуната. И тогава Хъксли, големият английски естествоизпитател, доказва, че човешкото устройство е много по-близко до това на най-развитите маймуни, отколкото до това на по-нисшите маймуни. Какво още може да накърни вярата в това, че човекът се е развил според същите тези природни закони от по-висшите маймуни? А срещаме ли това, което представлява по-висша човешка духовна дейност, което наричаме морал, в едно по-несъвършено състояние и при животните? Трябва ли да се съмняваме, че животните, когато устройството им стане по-съвършено, когато се развие до човешка фигура, просто въз основа на физическите закони, а също така и на загатванията за разумна способност и морал, които вече се откриват при тях, ще се оформят до човешката висота?
към текста >>

24. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Ако това същество беше риба или птица, тези органи щяха да са устроени по друг начин.Ч Но те са точно така устроени именно в съответствие с ходещия по Земята човек.
Замислете се само върху форма та на човешките нозе. Ако те бяха така устроени, че да не завършват с ходило, човекът нямаше да може да ходи. Ако те бяха така устроени, че да завършват с един огромен шип, човекът постоянно щеше да пада. Така, че следвайки човешката фигура, ние отново идваме до органи, които са приспособени към външните условия. Обаче не само ходилата, но и целите нозе са така устроени, че да са нозе именно на едно човешко същество. Ако това същество беше риба или птица, тези органи щяха да са устроени по друг начин.Ч Но те са точно така устроени именно в съответствие с ходещия по Земята човек. Ето защо от хълбоците надолу, всичко е устроено с оглед на човека, който се труди, стои и ходи по Земята. В хълбоците ние имаме седмата съществена особеност: Един вид равновесното положение. Това, което е насочено нагоре, се подчинява на едни градивни принципи; това, което е насочено надолу на други; така че в хълбоците имаме един вид равновесно положение. Това, което се намира под тях е приспособено към Земните условия.
към текста >>

25. Втора лекция, 16 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Те бяха оставени да живеят в простодушието на рибарите; обаче по времето когато еврейският елемент достигна своята кулминационна точка, те бяха проникнати от съзнанието: сега този елемент действително представлява най-висшата сила, но само в случай, че тя се индивидуализира във всеки един от хората, които търсят Христос.
Те бяха дълбоко потопени в груповата душевност на своите народи. И когато Христос отново ги намери, те разполагаха със своите, бих казал, прости, голи души. Естествено, периодите между отделните им инкарнации бяха съвсем различни. И все пак Христос успя да ги подбере по най-правилния начин, защото дванадесетте ученици бяха не други, а преродените души на седемте Макавееви синове и петте синове на Мататия, Юда и неговите братя. Да, именно те образуваха групата на апостолите. Те бяха оставени да живеят в простодушието на рибарите; обаче по времето когато еврейският елемент достигна своята кулминационна точка, те бяха проникнати от съзнанието: сега този елемент действително представлява най-висшата сила, но само в случай, че тя се индивидуализира във всеки един от хората, които търсят Христос.
към текста >>

26. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

В първоначалната легенда на Граала владетеля на замъка е един цар на рибарите, един цар на рибарски народ.
В поетичната творба "Легендата на Свещения Граал" е посочено почти с пръст, за кого е в същност свещеният Граал. Когато се задълбочим в мистерийното изложение на легендата на Граала, тогава това ни се показва особено ясно. В първоначалната легенда на Граала владетеля на замъка е един цар на рибарите, един цар на рибарски народ. Друг един също беше заедно с един народ на рибари само че той не е искал да бъде цар на тези рибари, а нещо съвършено различно между тези рибари, който е пренебрегнал да царува като цар над тях, който им е донесъл нещо различно от това, което би и им донесъл един цар Христос Исус. Следователно посочва ни се, че заблуждението при царя на рибарите защото това е всъщност Амфортас в първоначалната легенда -, че това заблуждение при царя на рибарите е онова, което отива към едната страна. Той не е, така да се каже, напълно достоен да получи действително изцелението на Граала. Той не е достоен затова, защото иска да владее с насилствени средства над своя народ от рибари, не оставя да царува между този народ само духът. Парцивал не е още достатъчно вътрешно отворен, за да запита по един самосъзнателен начин: за какво служи Граалът?
към текста >>

Друг един също беше заедно с един народ на рибари само че той не е искал да бъде цар на тези рибари, а нещо съвършено различно между тези рибари, който е пренебрегнал да царува като цар над тях, който им е донесъл нещо различно от това, което би и им донесъл един цар Христос Исус.
В поетичната творба "Легендата на Свещения Граал" е посочено почти с пръст, за кого е в същност свещеният Граал. Когато се задълбочим в мистерийното изложение на легендата на Граала, тогава това ни се показва особено ясно. В първоначалната легенда на Граала владетеля на замъка е един цар на рибарите, един цар на рибарски народ. Друг един също беше заедно с един народ на рибари само че той не е искал да бъде цар на тези рибари, а нещо съвършено различно между тези рибари, който е пренебрегнал да царува като цар над тях, който им е донесъл нещо различно от това, което би и им донесъл един цар Христос Исус. Следователно посочва ни се, че заблуждението при царя на рибарите защото това е всъщност Амфортас в първоначалната легенда -, че това заблуждение при царя на рибарите е онова, което отива към едната страна. Той не е, така да се каже, напълно достоен да получи действително изцелението на Граала. Той не е достоен затова, защото иска да владее с насилствени средства над своя народ от рибари, не оставя да царува между този народ само духът. Парцивал не е още достатъчно вътрешно отворен, за да запита по един самосъзнателен начин: за какво служи Граалът? Какво е нужно сега?
към текста >>

Следователно посочва ни се, че заблуждението при царя на рибарите защото това е всъщност Амфортас в първоначалната легенда -, че това заблуждение при царя на рибарите е онова, което отива към едната страна.
В поетичната творба "Легендата на Свещения Граал" е посочено почти с пръст, за кого е в същност свещеният Граал. Когато се задълбочим в мистерийното изложение на легендата на Граала, тогава това ни се показва особено ясно. В първоначалната легенда на Граала владетеля на замъка е един цар на рибарите, един цар на рибарски народ. Друг един също беше заедно с един народ на рибари само че той не е искал да бъде цар на тези рибари, а нещо съвършено различно между тези рибари, който е пренебрегнал да царува като цар над тях, който им е донесъл нещо различно от това, което би и им донесъл един цар Христос Исус. Следователно посочва ни се, че заблуждението при царя на рибарите защото това е всъщност Амфортас в първоначалната легенда -, че това заблуждение при царя на рибарите е онова, което отива към едната страна. Той не е, така да се каже, напълно достоен да получи действително изцелението на Граала. Той не е достоен затова, защото иска да владее с насилствени средства над своя народ от рибари, не оставя да царува между този народ само духът. Парцивал не е още достатъчно вътрешно отворен, за да запита по един самосъзнателен начин: за какво служи Граалът? Какво е нужно сега? При царя на рибарите беше нужно той да убие своите лични интереси и да разшири своя интерес така широко, както интереса на всеобщото човечество при Христа Исуса.
към текста >>

Той не е достоен затова, защото иска да владее с насилствени средства над своя народ от рибари, не оставя да царува между този народ само духът.
Когато се задълбочим в мистерийното изложение на легендата на Граала, тогава това ни се показва особено ясно. В първоначалната легенда на Граала владетеля на замъка е един цар на рибарите, един цар на рибарски народ. Друг един също беше заедно с един народ на рибари само че той не е искал да бъде цар на тези рибари, а нещо съвършено различно между тези рибари, който е пренебрегнал да царува като цар над тях, който им е донесъл нещо различно от това, което би и им донесъл един цар Христос Исус. Следователно посочва ни се, че заблуждението при царя на рибарите защото това е всъщност Амфортас в първоначалната легенда -, че това заблуждение при царя на рибарите е онова, което отива към едната страна. Той не е, така да се каже, напълно достоен да получи действително изцелението на Граала. Той не е достоен затова, защото иска да владее с насилствени средства над своя народ от рибари, не оставя да царува между този народ само духът. Парцивал не е още достатъчно вътрешно отворен, за да запита по един самосъзнателен начин: за какво служи Граалът? Какво е нужно сега? При царя на рибарите беше нужно той да убие своите лични интереси и да разшири своя интерес така широко, както интереса на всеобщото човечество при Христа Исуса.
към текста >>

При царя на рибарите беше нужно той да убие своите лични интереси и да разшири своя интерес така широко, както интереса на всеобщото човечество при Христа Исуса.
Следователно посочва ни се, че заблуждението при царя на рибарите защото това е всъщност Амфортас в първоначалната легенда -, че това заблуждение при царя на рибарите е онова, което отива към едната страна. Той не е, така да се каже, напълно достоен да получи действително изцелението на Граала. Той не е достоен затова, защото иска да владее с насилствени средства над своя народ от рибари, не оставя да царува между този народ само духът. Парцивал не е още достатъчно вътрешно отворен, за да запита по един самосъзнателен начин: за какво служи Граалът? Какво е нужно сега? При царя на рибарите беше нужно той да убие своите лични интереси и да разшири своя интерес така широко, както интереса на всеобщото човечество при Христа Исуса.
към текста >>

Така между Парцивал и Амфортас или първоначалния цар на рибарите витае по един чудесен начин по средата идеалът на Тайната на Голгота.
При Парцивал е нужно той да издигне своя интерес над чисто невинното гледане към вътрешното разбира не на това, което е едно също нещо във всеки човек което се полага на цялото човечество, дарът на свещения Граал. Така между Парцивал и Амфортас или първоначалния цар на рибарите витае по един чудесен начин по средата идеалът на Тайната на Голгота. И по един нежен начин ни се показва именно на решава щото място в легендата, че от една страна царят на рибарите беше внесъл много личен елемент чак до сферата на астралното тяло, а от друга страна стои Парцивал, който може да занесе горе още много малко общ миров интерес, който има още много наивно, много малко чувство към общия интерес на свата. Това е имен но също извънредно голяма педагогическа сила на легендата за Граала, че тя можеше да действува по този начин в душите на учениците на свещения Граал. Чрез това те имаха пред себе си като една везна: от едната страна това, което беше Амфортас, а от другата страна това, което беше при Парцивал.
към текста >>

И по един нежен начин ни се показва именно на решава щото място в легендата, че от една страна царят на рибарите беше внесъл много личен елемент чак до сферата на астралното тяло, а от друга страна стои Парцивал, който може да занесе горе още много малко общ миров интерес, който има още много наивно, много малко чувство към общия интерес на свата.
При Парцивал е нужно той да издигне своя интерес над чисто невинното гледане към вътрешното разбира не на това, което е едно също нещо във всеки човек което се полага на цялото човечество, дарът на свещения Граал. Така между Парцивал и Амфортас или първоначалния цар на рибарите витае по един чудесен начин по средата идеалът на Тайната на Голгота. И по един нежен начин ни се показва именно на решава щото място в легендата, че от една страна царят на рибарите беше внесъл много личен елемент чак до сферата на астралното тяло, а от друга страна стои Парцивал, който може да занесе горе още много малко общ миров интерес, който има още много наивно, много малко чувство към общия интерес на свата. Това е имен но също извънредно голяма педагогическа сила на легендата за Граала, че тя можеше да действува по този начин в душите на учениците на свещения Граал. Чрез това те имаха пред себе си като една везна: от едната страна това, което беше Амфортас, а от другата страна това, което беше при Парцивал.
към текста >>

27. 9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Ние научаваме, че веднъж при своето странствуване, Парсифал стигнал до една гориста област, където на морския бряг двама мъже ловели риба.
Всичко, което той изживява там, е най-добре описано т.е. „най-добре" с оглед на духовно-научното познание от Крестиен дьо Тройя*43, който е източник на сведения и за самия Волфрам фон Ешенбах*44. Ние научаваме, че веднъж при своето странствуване, Парсифал стигнал до една гориста област, където на морския бряг двама мъже ловели риба. И в отговор на въпроса, който им задал, те го насочили към замъка на царя на рибарите. След като стигнал до замъка и влязъл вътре, погледът му бил привлечен от един мъж, болен и слаб, който лежал на легло. После този болен мъж му подал един меч, меча на своята, племенница. След това Парсифал забелязал, че влиза оръженосец с едно копие, от което се стичала кръв, стигаща чак до ръцете му. После в замъка влязла една девица със златна чаша, от която се разливала такава светлина, че другите светлини в залата просто не се забелязвали.
към текста >>

И в отговор на въпроса, който им задал, те го насочили към замъка на царя на рибарите.
Всичко, което той изживява там, е най-добре описано т.е. „най-добре" с оглед на духовно-научното познание от Крестиен дьо Тройя*43, който е източник на сведения и за самия Волфрам фон Ешенбах*44. Ние научаваме, че веднъж при своето странствуване, Парсифал стигнал до една гориста област, където на морския бряг двама мъже ловели риба. И в отговор на въпроса, който им задал, те го насочили към замъка на царя на рибарите. След като стигнал до замъка и влязъл вътре, погледът му бил привлечен от един мъж, болен и слаб, който лежал на легло. После този болен мъж му подал един меч, меча на своята, племенница. След това Парсифал забелязал, че влиза оръженосец с едно копие, от което се стичала кръв, стигаща чак до ръцете му. После в замъка влязла една девица със златна чаша, от която се разливала такава светлина, че другите светлини в залата просто не се забелязвали. Накрая поднесли храна.
към текста >>

И лежащият там баща на царя на рибарите, усещал прилив на сили, които идвали от златната чаша.
После този болен мъж му подал един меч, меча на своята, племенница. След това Парсифал забелязал, че влиза оръженосец с едно копие, от което се стичала кръв, стигаща чак до ръцете му. После в замъка влязла една девица със златна чаша, от която се разливала такава светлина, че другите светлини в залата просто не се забелязвали. Накрая поднесли храна. При всяко влизане в залата занасяли чашата в съседната стая. И лежащият там баща на царя на рибарите, усещал прилив на сили, които идвали от златната чаша.
към текста >>

28. 5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

При друг случай аз споменах, че намираме още най-добра та литературна форма относно идването на Парсифал при замъка на Граала при Крестиен дьо Троай или Християн дьо Троай; как там ни се описва, че след дълги скитания Парсифал достига в една уединена област, където намира първо двама човека: единият кара една лодка, а другият лови риба от лодката; как при неговото запитване тези хора го насочват към царя на рибарите и как намира царя на рибарите в замъка на Грала.
Знаем, че след това тя искала да го предпази от упражнението на рицарството и от рицарската добродетел, че оставила да управляват нейните владения и се е оттеглила в самотност, че искала да възпита детето така, щото то да остане далече от това, което несъмнено живеело в него. Защото детето не трябвало да бъде изложено на опасностите, на които бил изложен бащата. Но ние знаем също, че детето започнало от рано да насочва поглед към всичко величествено в природата и че всъщност не е изпитало нищо от възпитанието на майката, не е научило нищо от възпитанието на майка си, освен че царува един Бог, че детето получило стремеж да служи на този Бог: и когато веднъж детето срещнало рицари, то счело тези рицари за Бога и паднало на колене пред тях. Когато след това детето издало на майка си, че е видяло рицари и че иска самото то да стане рицар, майката го облякла в дрехи на шут и го оставила да замине. Знаем, че момчето заминало и имало някои приключения и знаем, че по-късно майката което бихме могли да наречем сантиментално, което обаче има дълбоко значение умира със съкрушено сърце поради изчезването на нейния син, който даже не се сбогувал с нея обръщайки се назад, и заминал, за да преживее рицарски приключения... Знаем, че след много скитания, при които е научил нещо върху рицарството и рицарската добродетел и се е отличил в тази добродетел, Парсифал стигнал до замъка на Граала. При друг случай аз споменах, че намираме още най-добра та литературна форма относно идването на Парсифал при замъка на Граала при Крестиен дьо Троай или Християн дьо Троай; как там ни се описва, че след дълги скитания Парсифал достига в една уединена област, където намира първо двама човека: единият кара една лодка, а другият лови риба от лодката; как при неговото запитване тези хора го насочват към царя на рибарите и как намира царя на рибарите в замъка на Грала. След това по-нататък, как царят на рибарите, един вече в напреднала възраст мъж, който е отслабнал и трябвало да лежи на легло, му подава в разговор меча, който той получил от своята племенница.
към текста >>

След това по-нататък, как царят на рибарите, един вече в напреднала възраст мъж, който е отслабнал и трябвало да лежи на легло, му подава в разговор меча, който той получил от своята племенница.
Защото детето не трябвало да бъде изложено на опасностите, на които бил изложен бащата. Но ние знаем също, че детето започнало от рано да насочва поглед към всичко величествено в природата и че всъщност не е изпитало нищо от възпитанието на майката, не е научило нищо от възпитанието на майка си, освен че царува един Бог, че детето получило стремеж да служи на този Бог: и когато веднъж детето срещнало рицари, то счело тези рицари за Бога и паднало на колене пред тях. Когато след това детето издало на майка си, че е видяло рицари и че иска самото то да стане рицар, майката го облякла в дрехи на шут и го оставила да замине. Знаем, че момчето заминало и имало някои приключения и знаем, че по-късно майката което бихме могли да наречем сантиментално, което обаче има дълбоко значение умира със съкрушено сърце поради изчезването на нейния син, който даже не се сбогувал с нея обръщайки се назад, и заминал, за да преживее рицарски приключения... Знаем, че след много скитания, при които е научил нещо върху рицарството и рицарската добродетел и се е отличил в тази добродетел, Парсифал стигнал до замъка на Граала. При друг случай аз споменах, че намираме още най-добра та литературна форма относно идването на Парсифал при замъка на Граала при Крестиен дьо Троай или Християн дьо Троай; как там ни се описва, че след дълги скитания Парсифал достига в една уединена област, където намира първо двама човека: единият кара една лодка, а другият лови риба от лодката; как при неговото запитване тези хора го насочват към царя на рибарите и как намира царя на рибарите в замъка на Грала. След това по-нататък, как царят на рибарите, един вече в напреднала възраст мъж, който е отслабнал и трябвало да лежи на легло, му подава в разговор меча, който той получил от своята племенница.
към текста >>

След това научаваме, как в този свещен Граал се намира това, от което се храни намиращия се в една отделна стая стар баща на царя на рибарите, който не се нуждае от нищо от това, което така обилно се поднася на трапезата, в която участвуват царят на рибарите, а също и Парсифал.
Как след това в залата се явява първо един оръженосец, който носи един меч, който кърви кръвта изтича чак до ръката на оръженосеца след това се явява една девица със свещения Граал, който е като един вид блюдо. От това, което се намира в Граала, се излъчва такъв блясък, че затъмнява всички светлини в залата, такава светлина се излъчва от Граала, както Слънцето и Луната затъмняват звездите. След това научаваме, как в този свещен Граал се намира това, от което се храни намиращия се в една отделна стая стар баща на царя на рибарите, който не се нуждае от нищо от това, което така обилно се поднася на трапезата, в която участвуват царят на рибарите, а също и Парсифал. Тези последните се хранят със земни хранителни продукти. Обаче всеки път, когато се поднася едно ново ядене, покрай тях отново минава свещеният Граал и бива засенен в стаята на бащата на царя на рибарите, който е стар и който получава храна само от това, което се намира в Граала. Парсифал, комуто по пътя е било препоръчано от Гурнеманц да не пита много, не запитва, защо мечът кърви, не запитва, какво означава блюдото на Граала естествено той не знаеше името. След това, както е писано при Християн дьо Троай в същото помещение, в което беше станало всичко това, бе на правена вечерната молитва. Парсифал беше сложил намерение да пита на следващото утро; но тогава той намери целия замък празен; нямаше никой там.
към текста >>

Обаче всеки път, когато се поднася едно ново ядене, покрай тях отново минава свещеният Граал и бива засенен в стаята на бащата на царя на рибарите, който е стар и който получава храна само от това, което се намира в Граала.
Как след това в залата се явява първо един оръженосец, който носи един меч, който кърви кръвта изтича чак до ръката на оръженосеца след това се явява една девица със свещения Граал, който е като един вид блюдо. От това, което се намира в Граала, се излъчва такъв блясък, че затъмнява всички светлини в залата, такава светлина се излъчва от Граала, както Слънцето и Луната затъмняват звездите. След това научаваме, как в този свещен Граал се намира това, от което се храни намиращия се в една отделна стая стар баща на царя на рибарите, който не се нуждае от нищо от това, което така обилно се поднася на трапезата, в която участвуват царят на рибарите, а също и Парсифал. Тези последните се хранят със земни хранителни продукти. Обаче всеки път, когато се поднася едно ново ядене, покрай тях отново минава свещеният Граал и бива засенен в стаята на бащата на царя на рибарите, който е стар и който получава храна само от това, което се намира в Граала. Парсифал, комуто по пътя е било препоръчано от Гурнеманц да не пита много, не запитва, защо мечът кърви, не запитва, какво означава блюдото на Граала естествено той не знаеше името. След това, както е писано при Християн дьо Троай в същото помещение, в което беше станало всичко това, бе на правена вечерната молитва. Парсифал беше сложил намерение да пита на следващото утро; но тогава той намери целия замък празен; нямаше никой там. Той повика за някого. Никой не се обади.
към текста >>

Знаем, че Парсифал още минал през някои скитания; знаем според Християн дьо Троай, че точно на разпети петък стига при един отшелник, който се нарича Треверицент; знаем, че този отшелник обръща вниманието върху това, как е бил отбягнат, понеже е пренебрегнал да стори това, което би подействувало като едно спасение за царя на рибарите: да запита за чудото на замъка.
Помисли, че обществото е отишло на лов и искаше да потегли след него, за да пита за чудото на Граала. Но когато беше изминал подвижния мост, този мост се издигна отново така бързо, че конят трябваше да скочи, за да не падне в рова на замъка. И Парсивал не намери никого от цялото общество, което предния ден беше намерил в замъка. След това Християн дьо Троай разказва, как Парсифал пътува по-нататък на своя кон и в едно самотно място на гората намира образа на жената държаща в полата си своя мъж, когото оплаква. Тя е тази, която първа обръща вниманието на Парсифал, че трябвало да пита, че е бил доведен там, за да преживее действието на своето питане относно великите тайни, които е видял в замъка. Знаем, че Парсифал още минал през някои скитания; знаем според Християн дьо Троай, че точно на разпети петък стига при един отшелник, който се нарича Треверицент; знаем, че този отшелник обръща вниманието върху това, как е бил отбягнат, понеже е пренебрегнал да стори това, което би подействувало като едно спасение за царя на рибарите: да запита за чудото на замъка. След това му предава някои учения. Когато се опитах да придружа мислено Парсифал при неговия отшелник, на мене ми се разкриха думи, които така, както трябва да ги изкажа според духовнонаучните изследвания, никъде не са предадени, които обаче вярвам, че мога да ги потвърдя в пълна истина; върху мене направиха дълбоко впечатление думите, които отшелникът беше казал на Парсифал, след като с думи, които можеше да употреби, обърна вниманието му върху Тайната на Голгота, за която Парсифал знаеше малко, въпреки че беше пристигнал там в един разпяти петък. Тогава старият отшелник каза тези думи. Той каза /аз говоря сега с думи, които ни са привични, които предават напълно истината само по смисъл/: Спомни си, какво е станало по случай Тайната на Голгота! Насочи погледа към висящия на кръста Христос, който каза на Йоана думите: "От сега нататък това е твоята майка", и Йоан не я напусна вече.
към текста >>

Той намира Граала малко или непосредствено преди смъртта на стария Амфортас, царя на рибарите.
Ти обаче каза старецът на Парсифал, ти напусна твоята майка Херцелаида. Тя умря заради тебе! Парсифал не разбра цялата връзка; но това бяха думи, които бяха казани на него бих могъл да кажа с духовната цел, да действуват отново в душата като образ, за да намери кармическото изправяне за напускане на майката, казани му бяха именно в образа на Йоана, който не напусна майката. Това трябваше да действува в неговата душа. По-нататък слушаме, как Парсифал остава малко време при отшелника и как след това отново търси пътя за свещения Граал. Той намира Граала малко или непосредствено преди смъртта на стария Амфортас, царя на рибарите. Тогава рицарството на свещения Граал, свещеното рицарство го посреща с думите: Твоето име блести в Граала! Ти си бъдещият владетел, царят на Граала, защото твоето име се яви блестящо от свещената чаша! Парсифал става цар на Граала. Следователно неговото име стои върху свещената, златноблестяща чаша, в която се намира нафората. Върху тази чаша стои то.
към текста >>

"При царя на рибарите бях нявга аз;
"При царя на рибарите бях нявга аз;
към текста >>

29. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Когато се твърдят подобни неща, аз обикновено отговарям: Добре, обаче в областта на външния сетивен свят реалността също не може да бъде доказана; защото ако например някой никога през живота си не е виждал кит, с логически доводи никога не бихме могли да докажем пред него, че съществува такава риба, нали?
Много лесно е да се убедим, че тук сме изправени не пред една здрава логика, а пред една сънуваща логика. Когато се твърдят подобни неща, аз обикновено отговарям: Добре, обаче в областта на външния сетивен свят реалността също не може да бъде доказана; защото ако например някой никога през живота си не е виждал кит, с логически доводи никога не бихме могли да докажем пред него, че съществува такава риба, нали? Посочването на реалните факти е нещо съвсем различно от тяхното доказване. И това би могло да важи само в сферата на сънуващата логика. Бих могъл да се изразя още по-ясно. Представете си, че аз съм нарисувал портрет на един жив човек. Сега идва някой и заявява: Този портрет извънредно много при лича на действителния човек.
към текста >>

30. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Това е възможно, само ако нещата се разглеждат духовно-научно, в противовес на което човечеството се стреми с възможно по-безсмислени понятия, с неизчистени понятия да лови риба в мътна вода.
Насочвам вниманието Ви върху такива неща само защото е необходимо тъкмо Вие, скъпи мои приятели, да прозрете колко много днес трябва да се държи за постигането на чисти понятия. Това е възможно, само ако нещата се разглеждат духовно-научно, в противовес на което човечеството се стреми с възможно по-безсмислени понятия, с неизчистени понятия да лови риба в мътна вода. Следователно главната цел е да се стигне до изчистени понятия, нещата действително да се погледнат през призмата на изчистени понятия и да се разбере, че в наше време, но предимно чрез хора, вече са действали някои окултни, някои духовни импулси. Това съответства на Петия следатлантски период.
към текста >>

31. 8. Лекция, 15.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Именно в такива ордени през последните столетия често "ловяха риба в мътна вода" и ако веднъж подходим към всевъзможните хитри сплетни, нездрави, нелепи, но отговарящи на нечии лични и политически интереси, с трезво и здраво съждение, ако вникнем във въздействието и стремежите на западноевропейското масонство, много от неяснотите и "лова на риба в мътна вода" изплуват, например, във връзка с влизането на Италия във войната.
Ще приведа конкретен пример. На Запад, сред французи, британци и италианци има много ордени на свободните зидари, при това от високите степени, с 33 степени, но има и такива, в които има 30 степени. Именно в такива ордени през последните столетия често "ловяха риба в мътна вода" и ако веднъж подходим към всевъзможните хитри сплетни, нездрави, нелепи, но отговарящи на нечии лични и политически интереси, с трезво и здраво съждение, ако вникнем във въздействието и стремежите на западноевропейското масонство, много от неяснотите и "лова на риба в мътна вода" изплуват, например, във връзка с влизането на Италия във войната. Това, което се разигра във връзка с войната в тези масонски ордени, някога ще оглави листата на рибарските истории. За германските масони може да се каже само едно: или те са настрани, или играят ролята, така да се каже, на глупака. Живеейки в братство с другите масони, те успяха нищо да не забележат. И това е най-доброто, да, най-доброто, което може да се каже за тях. Не трябва да се мисли, че това, което действа тук, остава без въздействие върху нашата, така наречена, култура.
към текста >>

Това, което се разигра във връзка с войната в тези масонски ордени, някога ще оглави листата на рибарските истории.
Ще приведа конкретен пример. На Запад, сред французи, британци и италианци има много ордени на свободните зидари, при това от високите степени, с 33 степени, но има и такива, в които има 30 степени. Именно в такива ордени през последните столетия често "ловяха риба в мътна вода" и ако веднъж подходим към всевъзможните хитри сплетни, нездрави, нелепи, но отговарящи на нечии лични и политически интереси, с трезво и здраво съждение, ако вникнем във въздействието и стремежите на западноевропейското масонство, много от неяснотите и "лова на риба в мътна вода" изплуват, например, във връзка с влизането на Италия във войната. Това, което се разигра във връзка с войната в тези масонски ордени, някога ще оглави листата на рибарските истории. За германските масони може да се каже само едно: или те са настрани, или играят ролята, така да се каже, на глупака. Живеейки в братство с другите масони, те успяха нищо да не забележат. И това е най-доброто, да, най-доброто, което може да се каже за тях. Не трябва да се мисли, че това, което действа тук, остава без въздействие върху нашата, така наречена, култура. Но тези лоши влияния могат да действат и живеят само дотогава, докато има хора, които не искат да насочат поглед към духовните светове и да внесат яснота и сила в своите съждения.
към текста >>

32. ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Питам ви: Спира ли нещо рибата в морето да изхвърля толкова много хайвер, който може да бъде унищожен?
Там най-често се остава в областта на абстракциите. Правят се хубави програми, които не са реални и не могат да навлязат в действителността. Иска ли се да се подкрепят стремежите на духовния живот през петата следатлантска културна епоха, те трябва да се разглеждат като нещо живо. Но погледнете живото! Духовно живото има своето отражение в природно живото. Питам ви: Спира ли нещо рибата в морето да изхвърля толкова много хайвер, който може да бъде унищожен? Запитайте се колко от изхвърления хайвер става храна за другите риби? Колко от него се унищожава! Такъв е животът и също така е в духовния живот. Дълги години наред можете постоянно да говорите на широките човешки маси. Трябва да бъдете доволни, ако сред тези човешки маси се намерят само няколко, чийто интерес да се запали, защото това лежи в характера на живото.
към текста >>

33. 3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Щом Ариман се вмъкне в даден комитет, подготвящ един или друг регламент, тогава той е като риба във вода: 1, 2, 3 първо трябва да се направи това, после трябва да се направи онова, на трето място: този участник има тези права, на четвърто място: Другият участник има тези задължения и т.н.
Те биха желали да механизират всичко, или с други думи да го свалят долу в минералното царство. По този начин те биха искали така да преформират Земята, че да не и позволят да премине в Бъдещия Юпитер. Те впрочем искат не да парализират човешкия порив към действие, а да шаблонизират, да програмират този порив. Ариман е най-големият застъпник и ентусиаст за програмните действия. Той е вдъхновител на всевъзможните правилници, устави и регламенти. Щом Ариман се вмъкне в даден комитет, подготвящ един или друг регламент, тогава той е като риба във вода: 1, 2, 3 първо трябва да се направи това, после трябва да се направи онова, на трето място: този участник има тези права, на четвърто място: Другият участник има тези задължения и т.н. Разбира се, след време никой не си спомня тези права и задължения, но в момента те са най-важното. И когато регламентът е готов, хората започват да служат на Ариман. Тогава те започват да се обръщат към този или онзи параграф.
към текста >>

34. 4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

През древните исторически епохи всеки кораб е наподобявал формата на риба.
Констелациите се променят. Ако обаче мислено се поставим на мястото на един грък, който размишлява върху тези неща, те биха ни изглеждали по следния начин: Ето, звездите, които са в близост до Овена, действуват отвън, както впрочем и тези, които са в близост до Телеца, Близнаците и Рака. Благодарение на тези съзвездия: Овен, Телец, Близнаци и Рак, човек има своето „вглеждане назад“ към Космоса, своя та вътрешна подвижност, своето себе-докосване, своето себе-заграждане. А с помощта на противоположните съзвездия, които са покрити от Земята, човекът израства като ловец чрез Стрелеца, израства като скотовъдец чрез Козирога, напредва в своето земеделие представете си например примитивното земеделие, при което човек засажда семената и ги полива с вода чрез Водолея. И накрая той става търговец чрез онази част от звездното небе, която му помага да плува по моретата. През древните исторически епохи всеки кораб е наподобявал формата на риба. А като символ на търговията били изобразявани два кораба, плуващи един до друг по морските вълни. Така че ако назовем корабите „риби“, на 12-о място ние ще получим: съзвездието Риби.
към текста >>

За Рибите вече загатнах: по дълбок и тайнствен начин те са свързани с „Човека-търговец“; древните кораби са приличали на риби, а носовете им изпяло са наподобявали глава на риба или делфин, макар и всъщност делфинът да не е риба, въпреки че древните са го смятали за риба.
За Рибите вече загатнах: по дълбок и тайнствен начин те са свързани с „Човека-търговец“; древните кораби са приличали на риби, а носовете им изпяло са наподобявали глава на риба или делфин, макар и всъщност делфинът да не е риба, въпреки че древните са го смятали за риба. Така или иначе, Рибите са един от символите на търговията.
към текста >>

35. ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Значи, продължаваме да се преместваме и, в определени епохи, излизаме, както риба, която изкача за миг извън водата.
Него наблюдаваме после. Да си спомняме, това означава да наблюдаваме, да наблюдаваме по-късно един духовен процес, протекъл паралелно на физическото възприятие. Виждате ли, ето, в действителност, по какъв начин живеем в света ние, хората: нашето съществувание има продължителен, непрекъснат ход; ние сме в недрата на океана на духовния свят. И после, между смъртта и едно ново раждане, ние продължаваме нашето съществувание в този духовен свят. Има, обаче, епохи, в които изкарваме глава от духовния свят. Значи, продължаваме да се преместваме и, в определени епохи, излизаме, както риба, която изкача за миг извън водата. Това е земният живот. После се потапяме отново. После идва отново един земен живот. Всъщност, ние не изплуваме от този океан на духовния живот чрез нашето същество, а само чрез главата. Там, долу, продължаваме да стоим в недрата на духовния свят.
към текста >>

Но когато преминем в смъртта, нещата стават сериозни за това, което се отнася до духовния свят, до който се издигаме в нашето физическо съществувание като риба, която идва да глътне въздух.
Там можем да кажем това: да, ние продължаваме да живеем като човешки същества в духовния свят, като изкарваме навън главата си, за да гледаме физическия свят. Но ние не изплуваме нацяло, изкарваме навън само главата си. Ние оставаме в духовния свят, така че, даже ходът на нашите спомени се развива в него. Светът на нашите спомени остава долу, в океана на духовния свят. Виждате, докато се намираме между раждането и смъртта и не сме достатъчно силни в нашия Аз, за да видим всичко, което се случва там долу даже с нашите спомени, не забелязваме нищо от това, което става за нас, за човечеството в модерната епоха. Но когато преминем в смъртта, нещата стават сериозни за това, което се отнася до духовния свят, до който се издигаме в нашето физическо съществувание като риба, която идва да глътне въздух. И там, когато гледаме назад, ние не вярваме, че виждаме нетрайни образи, отдавайки се на грешката да вярваме, че временната перспектива също би убила действителността. Човешкото същество, по отношение на спомена, който е във времето, няма същото поведение като този, който на основание на пространствената перспектива, не гледа на това, което вижда от дистанция като на действителност, а като на обикновени образи; който, следователно, би казал: всъщност, когато се отдалечавам много, кулата там долу е наистина толкова малка, ужасно малка, която не може при това да бъде действителна, защото хората не могат, все пак, да живеят в една толкова малка кула, а също и тя не може да бъде действителна. Това е, приблизително, неговото основание. Когато човешкото същество отправя ретроспективен поглед във времето, то не гледа на образите от спомените като на действителни, защото не зачита временната перспектива. Но това спира, когато спре всяка перспектива, когато се намираме вън от пространството и времето.
към текста >>

36. 6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Рибата живее предимно във водния елемент.
Ако пеперудата с право изглежда като едно същество на светлината, птицата като едно топло въздухообразно същество, по-нисшите животни, земноводните, влечугите и рибите не могат това. Нека разгледаме първо рибите, каквито те са днес, както те се раждат навън, изоставени така да се каже на външното образуване, където върху тях действуват силите от вън навътре, тези сили, които в човека действуват отвътре навън. Рибата живее предимно във водния елемент. Но водата не е само това, което за химика е едно съединение на водород и кислород, а водата е проникната от всички възможни космически сили. Звездните сили също проникват във водата и във водата не би могла да живее нито една риба, ако тя би била само едно съединение на водород и кислород, но както пеперудата се чувствува като едно същество на светлината, както птицата се чувствува като едно топло въздухообразно същество, така рибата се чувствува всъщност като едно земно-водно същество. Същинската вода, която тя всмуква в себе си, тя не я чувствува като свое същество.
към текста >>

Звездните сили също проникват във водата и във водата не би могла да живее нито една риба, ако тя би била само едно съединение на водород и кислород, но както пеперудата се чувствува като едно същество на светлината, както птицата се чувствува като едно топло въздухообразно същество, така рибата се чувствува всъщност като едно земно-водно същество.
Ако пеперудата с право изглежда като едно същество на светлината, птицата като едно топло въздухообразно същество, по-нисшите животни, земноводните, влечугите и рибите не могат това. Нека разгледаме първо рибите, каквито те са днес, както те се раждат навън, изоставени така да се каже на външното образуване, където върху тях действуват силите от вън навътре, тези сили, които в човека действуват отвътре навън. Рибата живее предимно във водния елемент. Но водата не е само това, което за химика е едно съединение на водород и кислород, а водата е проникната от всички възможни космически сили. Звездните сили също проникват във водата и във водата не би могла да живее нито една риба, ако тя би била само едно съединение на водород и кислород, но както пеперудата се чувствува като едно същество на светлината, както птицата се чувствува като едно топло въздухообразно същество, така рибата се чувствува всъщност като едно земно-водно същество. Същинската вода, която тя всмуква в себе си, тя не я чувствува като свое същество.
към текста >>

Рибата има водата в себе си, но тя не се чувствува като вода; рибата се чувствува като това, което водата включва, чувствува се като околния свят на водата.
Рибата има водата в себе си, но тя не се чувствува като вода; рибата се чувствува като това, което водата включва, чувствува се като околния свят на водата. Тя се чувствува като тази блещукаща обвивка или черупка на водата. А водата тя чувствува като един чужд на нея елемент, която влиза и излиза от нея, и като влиза и излиза от нея, донася и същевременно също въздуха, от който се нуждае. Но тя чувствува въздуха и водата като нещо чуждо на нея. Като физическа риба тя чувствува това като нещо, което и е чуждо. Но риба та има също своето етерно и своето астрално тяло.
към текста >>

Като физическа риба тя чувствува това като нещо, което и е чуждо.
Рибата има водата в себе си, но тя не се чувствува като вода; рибата се чувствува като това, което водата включва, чувствува се като околния свят на водата. Тя се чувствува като тази блещукаща обвивка или черупка на водата. А водата тя чувствува като един чужд на нея елемент, която влиза и излиза от нея, и като влиза и излиза от нея, донася и същевременно също въздуха, от който се нуждае. Но тя чувствува въздуха и водата като нещо чуждо на нея. Като физическа риба тя чувствува това като нещо, което и е чуждо. Но риба та има също своето етерно и своето астрално тяло. И тази е именно особеността на рибата: чрез това, че се чувствува като обвивката и водата остава за нея свързана с другите водни елементи, тя чувствува етера като онова, в което тя живее всъщност. След това тя не чувствува астралното като принадлежащо и. Но рибата е онова особено животно, което е истинско етерно животно. За себе си тя е черупката за водата.
към текста >>

Но риба та има също своето етерно и своето астрално тяло.
Рибата има водата в себе си, но тя не се чувствува като вода; рибата се чувствува като това, което водата включва, чувствува се като околния свят на водата. Тя се чувствува като тази блещукаща обвивка или черупка на водата. А водата тя чувствува като един чужд на нея елемент, която влиза и излиза от нея, и като влиза и излиза от нея, донася и същевременно също въздуха, от който се нуждае. Но тя чувствува въздуха и водата като нещо чуждо на нея. Като физическа риба тя чувствува това като нещо, което и е чуждо. Но риба та има също своето етерно и своето астрално тяло. И тази е именно особеността на рибата: чрез това, че се чувствува като обвивката и водата остава за нея свързана с другите водни елементи, тя чувствува етера като онова, в което тя живее всъщност. След това тя не чувствува астралното като принадлежащо и. Но рибата е онова особено животно, което е истинско етерно животно. За себе си тя е черупката за водата. Водата, която се намира в нея, тя я чувствува като съпринадлежаща с всички води на света.
към текста >>

И тази е именно особеността на рибата: чрез това, че се чувствува като обвивката и водата остава за нея свързана с другите водни елементи, тя чувствува етера като онова, в което тя живее всъщност.
Тя се чувствува като тази блещукаща обвивка или черупка на водата. А водата тя чувствува като един чужд на нея елемент, която влиза и излиза от нея, и като влиза и излиза от нея, донася и същевременно също въздуха, от който се нуждае. Но тя чувствува въздуха и водата като нещо чуждо на нея. Като физическа риба тя чувствува това като нещо, което и е чуждо. Но риба та има също своето етерно и своето астрално тяло. И тази е именно особеността на рибата: чрез това, че се чувствува като обвивката и водата остава за нея свързана с другите водни елементи, тя чувствува етера като онова, в което тя живее всъщност. След това тя не чувствува астралното като принадлежащо и. Но рибата е онова особено животно, което е истинско етерно животно. За себе си тя е черупката за водата. Водата, която се намира в нея, тя я чувствува като съпринадлежаща с всички води на света. Така да се каже влажността се продължава навсякъде.
към текста >>

Но рибата е онова особено животно, което е истинско етерно животно.
Но тя чувствува въздуха и водата като нещо чуждо на нея. Като физическа риба тя чувствува това като нещо, което и е чуждо. Но риба та има също своето етерно и своето астрално тяло. И тази е именно особеността на рибата: чрез това, че се чувствува като обвивката и водата остава за нея свързана с другите водни елементи, тя чувствува етера като онова, в което тя живее всъщност. След това тя не чувствува астралното като принадлежащо и. Но рибата е онова особено животно, което е истинско етерно животно. За себе си тя е черупката за водата. Водата, която се намира в нея, тя я чувствува като съпринадлежаща с всички води на света. Така да се каже влажността се продължава навсякъде. Влажност има навсякъде и в тази влажност тя възприема същевременно етера. Рибите са без съмнение тъпи за земния живот, но ако биха могли да говорят и биха Ви разказали, как се чувствуват, тогава рибите биха Ви казали: Аз съм черупка, но черупката носи един навсякъде разпростиращ се воден елемент, който е носител на етерния елемент.
към текста >>

Рибата би казала: Водата е само майя /илюзия/, действителността е етерът, в него аз плувам всъщност.
Водата, която се намира в нея, тя я чувствува като съпринадлежаща с всички води на света. Така да се каже влажността се продължава навсякъде. Влажност има навсякъде и в тази влажност тя възприема същевременно етера. Рибите са без съмнение тъпи за земния живот, но ако биха могли да говорят и биха Ви разказали, как се чувствуват, тогава рибите биха Ви казали: Аз съм черупка, но черупката носи един навсякъде разпростиращ се воден елемент, който е носител на етерния елемент. Аз плувам всъщност в етера. Рибата би казала: Водата е само майя /илюзия/, действителността е етерът, в него аз плувам всъщност. Следователно рибата чувствува нейния живот като живота на Земята. Това е особеното при нея: тя чувствува своя живот като живота на Земята и затова взема вътрешно участие във всичко, което Земята изпитва в течение на годината: това излъчване на етерните сили през лятото, това прибиране на етерните сили през зимата. Така че рибата чувствува нещо, което диша в цялата Земя. Рибата чувствува етера като дишащия елемент на Земята.
към текста >>

Следователно рибата чувствува нейния живот като живота на Земята.
Така да се каже влажността се продължава навсякъде. Влажност има навсякъде и в тази влажност тя възприема същевременно етера. Рибите са без съмнение тъпи за земния живот, но ако биха могли да говорят и биха Ви разказали, как се чувствуват, тогава рибите биха Ви казали: Аз съм черупка, но черупката носи един навсякъде разпростиращ се воден елемент, който е носител на етерния елемент. Аз плувам всъщност в етера. Рибата би казала: Водата е само майя /илюзия/, действителността е етерът, в него аз плувам всъщност. Следователно рибата чувствува нейния живот като живота на Земята. Това е особеното при нея: тя чувствува своя живот като живота на Земята и затова взема вътрешно участие във всичко, което Земята изпитва в течение на годината: това излъчване на етерните сили през лятото, това прибиране на етерните сили през зимата. Така че рибата чувствува нещо, което диша в цялата Земя. Рибата чувствува етера като дишащия елемент на Земята.
към текста >>

Така че рибата чувствува нещо, което диша в цялата Земя.
Рибите са без съмнение тъпи за земния живот, но ако биха могли да говорят и биха Ви разказали, как се чувствуват, тогава рибите биха Ви казали: Аз съм черупка, но черупката носи един навсякъде разпростиращ се воден елемент, който е носител на етерния елемент. Аз плувам всъщност в етера. Рибата би казала: Водата е само майя /илюзия/, действителността е етерът, в него аз плувам всъщност. Следователно рибата чувствува нейния живот като живота на Земята. Това е особеното при нея: тя чувствува своя живот като живота на Земята и затова взема вътрешно участие във всичко, което Земята изпитва в течение на годината: това излъчване на етерните сили през лятото, това прибиране на етерните сили през зимата. Така че рибата чувствува нещо, което диша в цялата Земя. Рибата чувствува етера като дишащия елемент на Земята.
към текста >>

Рибата чувствува етера като дишащия елемент на Земята.
Аз плувам всъщност в етера. Рибата би казала: Водата е само майя /илюзия/, действителността е етерът, в него аз плувам всъщност. Следователно рибата чувствува нейния живот като живота на Земята. Това е особеното при нея: тя чувствува своя живот като живота на Земята и затова взема вътрешно участие във всичко, което Земята изпитва в течение на годината: това излъчване на етерните сили през лятото, това прибиране на етерните сили през зимата. Така че рибата чувствува нещо, което диша в цялата Земя. Рибата чувствува етера като дишащия елемент на Земята.
към текста >>

Рибата би Ви го изнесла тук от собствен опит, ако би учила да упражнява изкуството на изнасяне сказки.
Д-р Вахсмут говори веднъж тук за дишането на Земята. Това беше едно много хубаво обяснение. Рибата би Ви го изнесла тук от собствен опит, ако би учила да упражнява изкуството на изнасяне сказки. Защото тя чувствува всичко това, което д-р Вахсмут Ви изнесе в своята сказка, от проследяването на принадлежащи те към този процес явления. Рибата е онова животно, което съизпитва по един извънредно жив начин дихателния живот на Земята в течение на годината, защото това, което е важно за нея, е именно етерният жизнен елемент, който излиза и влиза вълнообразно и който увлича само другото, което диша.
към текста >>

Рибата е онова животно, което съизпитва по един извънредно жив начин дихателния живот на Земята в течение на годината, защото това, което е важно за нея, е именно етерният жизнен елемент, който излиза и влиза вълнообразно и който увлича само другото, което диша.
Д-р Вахсмут говори веднъж тук за дишането на Земята. Това беше едно много хубаво обяснение. Рибата би Ви го изнесла тук от собствен опит, ако би учила да упражнява изкуството на изнасяне сказки. Защото тя чувствува всичко това, което д-р Вахсмут Ви изнесе в своята сказка, от проследяването на принадлежащи те към този процес явления. Рибата е онова животно, което съизпитва по един извънредно жив начин дихателния живот на Земята в течение на годината, защото това, което е важно за нея, е именно етерният жизнен елемент, който излиза и влиза вълнообразно и който увлича само другото, което диша.
към текста >>

Ако запитаме рибата: как стои всъщност работата с тебе?
Различно е положението при влечугите и при земноводните животни, при жабите например, които са извънредно характерни в това отношение. Те са свързани по-малко с етерния елемент на Космоса, а са свързани повече с астралния елемент на Космоса. Ако запитаме рибата: как стои всъщност работата с тебе? Тя ще каже: Ето тук на Земята аз съм едно същество станало земно, образувано от земно-влажния елемент; обаче същинският мой живот е животът на цялата Земя с нейното космическо дишане. При жабата не е така, при жабата положението е съществено различно. Жабата взема участие във всеобщо разпространената астралност.
към текста >>

С тази астралност, така да се каже с астралното тяло на Земята, е свързана жабата, както рибата е свързана с етерното тяло на Земята.
При растенията аз Ви говорих за това и ще говоря за това и по-нататък, как астралността на света докосва растението отгоре, докосва го в неговия цвят, без обаче да проникне вътре в него. С тази астралност, така да се каже с астралното тяло на Земята, е свързана жабата, както рибата е свързана с етерното тяло на Земята. Рибата има повече нейната астралност за себе си. Жабата има всъщност нейното етерно тяло много силно за себе си, много по-силно отколкото рибата. Обаче жабата живее във всеобщия астрален елемент, така че съизпитва именно онези астрални процеси, които стават в течение на годината, когато Земята прави астралността да действува в изпарението на водата, в нейното отново слизане на Земята като дъжд, или сняг. Тук естествено материалистично мислещият човек казва: водата се изпарява чрез тези или онези ако щете аеродинамични или аеро-механични сили; получаваме нейното издигане нагоре. Образуват се капки; когато тези капки са достатъчно тежки, те падат долу.
към текста >>

Рибата има повече нейната астралност за себе си.
При растенията аз Ви говорих за това и ще говоря за това и по-нататък, как астралността на света докосва растението отгоре, докосва го в неговия цвят, без обаче да проникне вътре в него. С тази астралност, така да се каже с астралното тяло на Земята, е свързана жабата, както рибата е свързана с етерното тяло на Земята. Рибата има повече нейната астралност за себе си. Жабата има всъщност нейното етерно тяло много силно за себе си, много по-силно отколкото рибата. Обаче жабата живее във всеобщия астрален елемент, така че съизпитва именно онези астрални процеси, които стават в течение на годината, когато Земята прави астралността да действува в изпарението на водата, в нейното отново слизане на Земята като дъжд, или сняг. Тук естествено материалистично мислещият човек казва: водата се изпарява чрез тези или онези ако щете аеродинамични или аеро-механични сили; получаваме нейното издигане нагоре. Образуват се капки; когато тези капки са достатъчно тежки, те падат долу. Обаче това прилича приблизително на положението, като че бихме установили една подобна теория за движението на кръвта на човека, без да вземаме под внимание, че всичко в кръвта живее в нейното движение в организма.
към текста >>

Жабата има всъщност нейното етерно тяло много силно за себе си, много по-силно отколкото рибата.
При растенията аз Ви говорих за това и ще говоря за това и по-нататък, как астралността на света докосва растението отгоре, докосва го в неговия цвят, без обаче да проникне вътре в него. С тази астралност, така да се каже с астралното тяло на Земята, е свързана жабата, както рибата е свързана с етерното тяло на Земята. Рибата има повече нейната астралност за себе си. Жабата има всъщност нейното етерно тяло много силно за себе си, много по-силно отколкото рибата. Обаче жабата живее във всеобщия астрален елемент, така че съизпитва именно онези астрални процеси, които стават в течение на годината, когато Земята прави астралността да действува в изпарението на водата, в нейното отново слизане на Земята като дъжд, или сняг. Тук естествено материалистично мислещият човек казва: водата се изпарява чрез тези или онези ако щете аеродинамични или аеро-механични сили; получаваме нейното издигане нагоре. Образуват се капки; когато тези капки са достатъчно тежки, те падат долу. Обаче това прилича приблизително на положението, като че бихме установили една подобна теория за движението на кръвта на човека, без да вземаме под внимание, че всичко в кръвта живее в нейното движение в организма. Така в кръгообращението на издигащата се във въздуха и слизащата на Земята вода живее астралната атмосфера на Земята, астралността на Земята.
към текста >>

И така ние можем да кажем: Това, което живее в земно-влажния елемент, е фактически така, че съизживява също повече земното, следователно земните жизнени отношения при рибата, земните сетивни отношения при жабата и въобще при влечугите и при земноводните животни.
И така ние можем да кажем: Това, което живее в земно-влажния елемент, е фактически така, че съизживява също повече земното, следователно земните жизнени отношения при рибата, земните сетивни отношения при жабата и въобще при влечугите и при земноводните животни. И отново, ако искаме да проучим, що е човешкият храносмилателен организъм, тогава трябва да кажем: този храносмилателен организъм се образува без съмнение отново по тази схема отвътре навън. Обаче който иска действително да проучи, как функционират нещата, той трябва да се обърне към рода на влечугите и земноводните животни, защото той получава летящо отвън това, което човекът протласква като сили чрез своите храносмилателни органи. Със същите сили, с които човекът смила своята храна, външният Космос, външната природа образува змиите , жабите, гущерите. И простете, обаче в природата няма нищо грозно, а всичко трябва да бъде разглеждано по обективен начин, който иска да проучи вътрешната природа, да речем, на дебелото черво с неговите си ли на отделянето, той трябва да проучи външно краставите жаби, защото краставата жаба получава хвърчащо от вън това, което в човешкото дебело черво действува отвътре по тази схема. Това несъмнено не е така красиво в неговото описание както онова, което аз трябваше да опиша за пеперудите; обаче в природата всичко трябва да бъде прието по един обективен начин.
към текста >>

37. 7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Те живеят в етерния елемент на водата, проплуват го и го претъкават и са много чувствителни към всичко, което е риба, защото ги застрашава опасността да приемат формата на риба, която също понякога приемат, обаче веднага я напускат отново, за да преминат в една друга метаморфоза.
По тяхната природа тези Ундини се различават от Гномите. Те не могат да се обърнат навън към Вселената като един сетивен орган, като един духовен сетивен орган. Те могат да се отдадат всъщност само в тъкането и царуването на целия Космос във въздухообразния влажен елемент и поради това те не са такива светли духове както Гномите. Всъщност те непрестанно сънуват, тези Ундини, но техният сън е същевременно тяхната собствена форма. Те не мразят така силно Земята, както Гномите, но са чувствителни към земното. Те живеят в етерния елемент на водата, проплуват го и го претъкават и са много чувствителни към всичко, което е риба, защото ги застрашава опасността да приемат формата на риба, която също понякога приемат, обаче веднага я напускат отново, за да преминат в една друга метаморфоза. Те сънуват своето собствено съществувание. И в сънуването на тяхното собствено съществувание те свързват и разтварят, свързват и разделят веществата на въздуха, които внасят по един пълен с тайнственост начин в листата на растенията и ги занасят при онова, което Гномите са изтласкали нагоре. Гномите изтласкват растението нагоре. Растението би изсъхнало тук, ако ундините не би ха дошли така да се каже от всички страни и сега в това сънищноподобно съзнание, в което заобикалят свистейки растението, не биха се оказали, не можем да ги наречем другояче, като мирови химици. Ундините сънуват съединяването и разтварянето на веществата.
към текста >>

Както Гномът мрази света на земноводните животни, както Ундината е чувствителна и не смее така да се каже да се доближи до рибата, иска да побегне от рибата, изпитва в определен смисъл страх, така Силфата иска да отиде при птицата и се чувствува добре, когато птицата предизвиква със своите крила витаещия-звучащ въздух.
Ето защо можем да констатираме най-дълбоката симпатия на Силфата към света на птиците. Както Гномът мрази света на земноводните животни, както Ундината е чувствителна и не смее така да се каже да се доближи до рибата, иска да побегне от рибата, изпитва в определен смисъл страх, така Силфата иска да отиде при птицата и се чувствува добре, когато птицата предизвиква със своите крила витаещия-звучащ въздух. И ако бихте запитали птицата, от кого научава тя да пее, тогава бихте чули от нея, че тя има своя вдъхновител в Силфата. Силфата изпитва удоволствие гледайки формата на птицата. Обаче космическият ред е определил тя да не се превърне в птица, защото има една друга задача. Тя има задачата да донесе любовта, светлината при растението. И както Ундината е химикът, така чрез това Силфата е за растението носи тел на светлината.
към текста >>

38. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Защото тук отвсякъде усещам как този елемент се влива в мен, в който елемент - ако мога да употребя този израз - плувам като риба във вода, сам; но състоейки се от съвсем летливи, леки елементи, в целия планетарен елемент аз усещам как от всички страни към мен приижда това приятно втичащо се.
Такова вътрешно родство на човека с макрокосмоса се установява само тогава, когато са налични условията, необходими за това. Вие можете, разбира се, да бъдете слепи и все пак по пътя на опипването да установите формата на някакъв предмет. По такъв начин, когато един орган от вашия организъм става възприемчив за друг чрез внимание към светлината, вие можете да описвате вътрешните органи, така че ще бъдете в състояние да възприемате най-малко техните сенчести образи във вашето съзнание. Но именно на ученика в Хибернийските Мистерии в голяма степен се насаждало убеждението, че при изливането в сините етерни простори, при вливането на астралната светлина той чувствал сега на първо място не себе си, а чувствал в своето съзнание могъщ свят, свят, за който си казвал: Аз живея изцяло в същия елемент, в който живеят и другите същества. Този елемент в основата на своето съвършенство е наследство от природата. Защото тук отвсякъде усещам как този елемент се влива в мен, в който елемент - ако мога да употребя този израз - плувам като риба във вода, сам; но състоейки се от съвсем летливи, леки елементи, в целия планетарен елемент аз усещам как от всички страни към мен приижда това приятно втичащо се. Ученикът усещал в себе си навсякъде вливането на формиращата и образуваща го астрална светлина. Този елемент се явява чисто природно наследство, така би могъл да каже ученикът, защото той навсякъде ми дава нещо. Аз, собствено, съм обкръжен от изключително добро. Добро - доброто съществува навсякъде, но това при-родно добро ме обкръжава. И това природно добро е не просто и само добро; то е творческо добро, защото е онова, което в същото време със своите сили ме създава такъв, какъвто съм, дава ми форма, поддържа ме, докато плувам в този елемент, хвърча, рея се.
към текста >>

39. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Днес хората отвреме навреме откриват това познание, че човекът, доколкото той е от твърдо вещество, е всъщност една риба.
Във всеки случай тялото изгубва толкова от своето тегло, колкото тежи изместената от него вода или друга течност. А мозъкът е изцяло потопен в мозъчната вода. Той плува в мозъчната вода. Днес хората отвреме навреме откриват това познание, че човекът, доколкото той е от твърдо вещество, е всъщност една риба. В действителност човекът наистина е риба, защото неговото тяло се състои от 90% от вода, а твърдата част на това тяло плува вътре както рибата във водата.
към текста >>

В действителност човекът наистина е риба, защото неговото тяло се състои от 90% от вода, а твърдата част на това тяло плува вътре както рибата във водата.
Във всеки случай тялото изгубва толкова от своето тегло, колкото тежи изместената от него вода или друга течност. А мозъкът е изцяло потопен в мозъчната вода. Той плува в мозъчната вода. Днес хората отвреме навреме откриват това познание, че човекът, доколкото той е от твърдо вещество, е всъщност една риба. В действителност човекът наистина е риба, защото неговото тяло се състои от 90% от вода, а твърдата част на това тяло плува вътре както рибата във водата.
към текста >>

40. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Да, мои мили приятели, ако рибата би мислила по същия начин, тя би била много нещастна във водата, защото когато плува във водата, тя стига до границата на водата.
Да, мои мили приятели, ако рибата би мислила по същия начин, тя би била много нещастна във водата, защото когато плува във водата, тя стига до границата на водата. Тя вече не може да живее извън тази вода. Ето защо тя се отказва да живее вън от водата. Тя изобщо не излиза вън от водата. Рибата остава във водата, плува във водата и оставя другото, което се намира вън от водата да си бъде въздух или каквото и да е друго. И поради факта, че рибата прави това, мога да ви уверя, че тя изобщо не се чувства нещастна, че не може да диша с бели дробове.
към текста >>

Рибата остава във водата, плува във водата и оставя другото, което се намира вън от водата да си бъде въздух или каквото и да е друго.
Да, мои мили приятели, ако рибата би мислила по същия начин, тя би била много нещастна във водата, защото когато плува във водата, тя стига до границата на водата. Тя вече не може да живее извън тази вода. Ето защо тя се отказва да живее вън от водата. Тя изобщо не излиза вън от водата. Рибата остава във водата, плува във водата и оставя другото, което се намира вън от водата да си бъде въздух или каквото и да е друго. И поради факта, че рибата прави това, мога да ви уверя, че тя изобщо не се чувства нещастна, че не може да диша с бели дробове. На нея никак не й идва на ум, да бъде нещастна. Но ако на рибата би й хрумнало да бъде нещастна поради това, че диша само с хриле, а не с бели дробове, тя би трябвало да има бели дробове в резерв и би трябвало да сравнява, как е да се живее под водата и как е да се живее във въздуха. Тогава рибата би се чувствала вътрешно по съвършено различен начин. Всичко би било различно.
към текста >>

И поради факта, че рибата прави това, мога да ви уверя, че тя изобщо не се чувства нещастна, че не може да диша с бели дробове.
Да, мои мили приятели, ако рибата би мислила по същия начин, тя би била много нещастна във водата, защото когато плува във водата, тя стига до границата на водата. Тя вече не може да живее извън тази вода. Ето защо тя се отказва да живее вън от водата. Тя изобщо не излиза вън от водата. Рибата остава във водата, плува във водата и оставя другото, което се намира вън от водата да си бъде въздух или каквото и да е друго. И поради факта, че рибата прави това, мога да ви уверя, че тя изобщо не се чувства нещастна, че не може да диша с бели дробове. На нея никак не й идва на ум, да бъде нещастна. Но ако на рибата би й хрумнало да бъде нещастна поради това, че диша само с хриле, а не с бели дробове, тя би трябвало да има бели дробове в резерв и би трябвало да сравнява, как е да се живее под водата и как е да се живее във въздуха. Тогава рибата би се чувствала вътрешно по съвършено различен начин. Всичко би било различно.
към текста >>

Но ако на рибата би й хрумнало да бъде нещастна поради това, че диша само с хриле, а не с бели дробове, тя би трябвало да има бели дробове в резерв и би трябвало да сравнява, как е да се живее под водата и как е да се живее във въздуха.
Ето защо тя се отказва да живее вън от водата. Тя изобщо не излиза вън от водата. Рибата остава във водата, плува във водата и оставя другото, което се намира вън от водата да си бъде въздух или каквото и да е друго. И поради факта, че рибата прави това, мога да ви уверя, че тя изобщо не се чувства нещастна, че не може да диша с бели дробове. На нея никак не й идва на ум, да бъде нещастна. Но ако на рибата би й хрумнало да бъде нещастна поради това, че диша само с хриле, а не с бели дробове, тя би трябвало да има бели дробове в резерв и би трябвало да сравнява, как е да се живее под водата и как е да се живее във въздуха. Тогава рибата би се чувствала вътрешно по съвършено различен начин. Всичко би било различно.
към текста >>

Тогава рибата би се чувствала вътрешно по съвършено различен начин.
Тя изобщо не излиза вън от водата. Рибата остава във водата, плува във водата и оставя другото, което се намира вън от водата да си бъде въздух или каквото и да е друго. И поради факта, че рибата прави това, мога да ви уверя, че тя изобщо не се чувства нещастна, че не може да диша с бели дробове. На нея никак не й идва на ум, да бъде нещастна. Но ако на рибата би й хрумнало да бъде нещастна поради това, че диша само с хриле, а не с бели дробове, тя би трябвало да има бели дробове в резерв и би трябвало да сравнява, как е да се живее под водата и как е да се живее във въздуха. Тогава рибата би се чувствала вътрешно по съвършено различен начин. Всичко би било различно.
към текста >>

С това обикновено съзнание той живее в кръга на свободата, както рибата живее във водата и съвсем не стига с това съзнание в областта на кармическата необходимост, не прониква в тази област.
Ако приложим това сравнение върху човешкия живот по отношение на свободата и на кармическата необходимост, тогава е така, че в настоящия земен живот човекът отначало има обикновеното съзнание. С това обикновено съзнание той живее в кръга на свободата, както рибата живее във водата и съвсем не стига с това съзнание в областта на кармическата необходимост, не прониква в тази област. Едва когато човек действително започва да възприема духовния свят, - което би било, както ако рибата би имала бели дробове в резерва, - едва когато човекът действително се вживее в духовния свят, тогава той добива ясно виждане за импулсите, които живеят в него като кармическа необходимост. И тогава обратно в миналото той вижда своите предишни земни съществувания и виждайки от миналия земен живот причините за настоящите изживявания той не чувства и не казва: - Сега аз се намирам под желязната принуда на необходимостта и моята свобода е ограничена, възпрепятствана, - а поглежда в миналото и вижда, как сам си е създал това, което го сполетява в живота, както някой, който си е построил къща. Той поглежда назад и вижда решението, което е довело до построяването на тази къща. И тогава човек намира за по-умно да запита: - Дали взетото тогава решение, да построя къщата е било разумно или неразумно? - Естествено когато по-късно нещата се осъществят, човек може да си изгради всякакви възгледи, това е несъмнено; но когато открие, че е било огромна глупост да си построи къщата, той може най-много да каже, че е бил глупав.
към текста >>

Едва когато човек действително започва да възприема духовния свят, - което би било, както ако рибата би имала бели дробове в резерва, - едва когато човекът действително се вживее в духовния свят, тогава той добива ясно виждане за импулсите, които живеят в него като кармическа необходимост.
Ако приложим това сравнение върху човешкия живот по отношение на свободата и на кармическата необходимост, тогава е така, че в настоящия земен живот човекът отначало има обикновеното съзнание. С това обикновено съзнание той живее в кръга на свободата, както рибата живее във водата и съвсем не стига с това съзнание в областта на кармическата необходимост, не прониква в тази област. Едва когато човек действително започва да възприема духовния свят, - което би било, както ако рибата би имала бели дробове в резерва, - едва когато човекът действително се вживее в духовния свят, тогава той добива ясно виждане за импулсите, които живеят в него като кармическа необходимост. И тогава обратно в миналото той вижда своите предишни земни съществувания и виждайки от миналия земен живот причините за настоящите изживявания той не чувства и не казва: - Сега аз се намирам под желязната принуда на необходимостта и моята свобода е ограничена, възпрепятствана, - а поглежда в миналото и вижда, как сам си е създал това, което го сполетява в живота, както някой, който си е построил къща. Той поглежда назад и вижда решението, което е довело до построяването на тази къща. И тогава човек намира за по-умно да запита: - Дали взетото тогава решение, да построя къщата е било разумно или неразумно? - Естествено когато по-късно нещата се осъществят, човек може да си изгради всякакви възгледи, това е несъмнено; но когато открие, че е било огромна глупост да си построи къщата, той може най-много да каже, че е бил глупав.
към текста >>

С това съзнание той съвсем не прониква в областта, където действа тази необходимост, като рибата не стига до външния въздух.
Даже в някои случаи ние ще стигнем дотам да си кажем: - Предполагам, че някой, който е минал през посвещението, може да вижда миналите земни съществувания. Когато той гледа назад в минали земни съществувания, чрез това той много добре знае, че му се е случило това или онова, което е дошло заедно с него в този земен живот. Ако той не би се издигнал до науката на посвещението, тогава една обективна необходимост би го тласкала да върши някои неща. Той неминуемо би ги извършил. Но с това той не би чувствал своята свобода ограничена, защото неговата свобода лежи в обикновеното съзнание. С това съзнание той съвсем не прониква в областта, където действа тази необходимост, като рибата не стига до външния въздух. Обаче когато притежава науката на посвещението, тогава той вижда в миналото, вижда какво се е случило в един предишен земен живот и счита онова, което се намира там като една задача, която съзнателно му е била възложена за настоящия земен живот. И така е. - Виждате ли, онзи, който не притежава науката на посвещението, той винаги знае чрез един вътрешен стремеж, чрез един подтик,- сега казвам нещо, което ще ви изглежда парадоксално, което обаче все пак е така, - какво трябва да прави. О, хората винаги вършат, винаги знаят, какво трябва да правят, те винаги се чувстват тласкани към това или онова. При този, който започва с науката на посвещението, при него все пак в света ще бъде различно.
към текста >>

41. Бележки от езотеричния час в Берлин на 14 Ноември. Събуждане на човека за самосъзнанието GA_245 Указания за езотеричното обучение

Но той бил един вид риба-птица и се движел плувайки или носейки се в атмосферата.
Което сега са твърди скали, някога е течало като вода. Въздух в днешния смисъл е нямало; Земята била обгърната в горещи пари. Много метали, които днес са твърди, там са били във форма на пара или са текли като вода. Парната атмосфера била проникната от етерни течения, както днес от въздушни течения. На тази Земя вече живеел човекът. Но той бил един вид риба-птица и се движел плувайки или носейки се в атмосферата. Тогава настъпва едно важно събитие в човешкото развитие - човекът си изгражда кожа и така се отделя от околния свят като едно самостоятелно същество. Дотогава човекът не е бил отделен от околната среда и теченията на целия свят са го прониквали; тогава обаче той се отделя чрез кожата. Това отделяне бива предизвикано от едно съвсем определено етерно течение.
към текста >>

42. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Етерното тяло се състои от две части, една от които човек е донесъл със себе си, и от друга, която азът е разработил, когато човек е бил още на ниво животно и на ниво риба.
Всичко това е свързано с човешкото развитие. Да вземем трите основни части на човека и аза. Първоначално човек работи несъзнателно в своето астрално, етерно и физическо тяло отвътре и присъединява към тях нещо от Манас, Будхи и Атма. Сега обаче е налице и нещо съзнателно. Етерното тяло се състои от две части, една от които човек е донесъл със себе си, и от друга, която азът е разработил, когато човек е бил още на ниво животно и на ниво риба. Сърцето е оформено чрез преобразуване на етерното тяло. Всичко в този свят е като огледален отпечатък на духовното. Така е също и при всяко културно явление. Човек не може да възприеме това, което е духовно около него, но един творец преживява нещо от този огледален отпечатък на астралния свят. Искам да посоча пример как една духовна истина може да бъде изобразена върху ленено платно като по чудо.
към текста >>

43. Съдържание GA_284 Окултни знаци и символи

Символизмът на някои животински форми и тяхното отношение към елементите: змия, риба, пеперуда, пчела.
Символичното значение на Ноевия Ковчег и готическите черкви. Символизмът на някои животински форми и тяхното отношение към елементите: змия, риба, пеперуда, пчела.
към текста >>

44. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Символичното значение на Ноевия ковчег и готическите черкви символизъм на някои животински форми и тяхното отношение към елементите: змия, риба, пеперуда, пчела.
Символичното значение на Ноевия ковчег и готическите черкви символизъм на някои животински форми и тяхното отношение към елементите: змия, риба, пеперуда, пчела.
към текста >>

Слънчевите същества от друга страна които били толкова духовни, че нямали Физическо тяло, но притежавали етерно тяло, като свой най-нисш носител, биха получили физическо тяло, чиято най-висша форма, би била тази на рибата.
Висшите Същества, които са населявали Слънцето са онези, които са изхвърлили Луната и в резултата Луната станала твърда маса с всички свои различни импулси. Всички лоши Същества, които били изпъдени с Луната е трябвало отново да бъдат спасявани и така: Новото съединяване на Луната със Слънцето станало. Какво би станало, ако това ново присъединяване, не би станало, ако всяка планета е продължила по собствен път? Тогава не би било възможно, човекът да се яви в настоящата си форма, нито пък Слънчевите Същества биха напреднали до там, където са днес. Ако старата Луна е продължала по своя собствен път сама и не и се бе дало възможност от ново присъединяване към Слънцето, за да почерпи нови сили, то тогава най-висшето същество, което би могло да бъде създадено на Луната, би приличало на змия. Слънчевите същества от друга страна които били толкова духовни, че нямали Физическо тяло, но притежавали етерно тяло, като свой най-нисш носител, биха получили физическо тяло, чиято най-висша форма, би била тази на рибата. Естествено, рибната форма, би била само един външен израз на души, които биха достигнали една по-висша степен на развитие, така както настоящата рибна групова душа е нещо възвишено.
към текста >>

Наистина, външно рибата е едно несъвършено същество, но тя е слязла толкова дълбоко в материя и съвсем малко е проникната от егоизъм.
Христос е Слънчевият Герой, който е присадил цялата сила на Слънцето, на Земята. Сега ще можете да разберете с каква дълбока интуиция езотеричното Християнство е схванало рибената форма, защото тя означава външният символ на силата на Слънцето, на силата на Христос. Наистина, външно рибата е едно несъвършено същество, но тя е слязла толкова дълбоко в материя и съвсем малко е проникната от егоизъм. Окултистът казва, че змията е символ на Земята, когато тя е еволюирала от Луната. Рибата е символ на духовно същество, когато то еволюира от Слънцето. Нашата Земя, така, както стои пред нас със своите твърди субстанции, има за свое най-нисше същество змията. Онова, което се е отделило като водна субстанция, като чиста вода, може да се прояви като риба. За окултистът рибата е нещо, което се е родило от водата.
към текста >>

Рибата е символ на духовно същество, когато то еволюира от Слънцето.
Христос е Слънчевият Герой, който е присадил цялата сила на Слънцето, на Земята. Сега ще можете да разберете с каква дълбока интуиция езотеричното Християнство е схванало рибената форма, защото тя означава външният символ на силата на Слънцето, на силата на Христос. Наистина, външно рибата е едно несъвършено същество, но тя е слязла толкова дълбоко в материя и съвсем малко е проникната от егоизъм. Окултистът казва, че змията е символ на Земята, когато тя е еволюирала от Луната. Рибата е символ на духовно същество, когато то еволюира от Слънцето. Нашата Земя, така, както стои пред нас със своите твърди субстанции, има за свое най-нисше същество змията. Онова, което се е отделило като водна субстанция, като чиста вода, може да се прояви като риба. За окултистът рибата е нещо, което се е родило от водата.
към текста >>

Онова, което се е отделило като водна субстанция, като чиста вода, може да се прояви като риба.
Сега ще можете да разберете с каква дълбока интуиция езотеричното Християнство е схванало рибената форма, защото тя означава външният символ на силата на Слънцето, на силата на Христос. Наистина, външно рибата е едно несъвършено същество, но тя е слязла толкова дълбоко в материя и съвсем малко е проникната от егоизъм. Окултистът казва, че змията е символ на Земята, когато тя е еволюирала от Луната. Рибата е символ на духовно същество, когато то еволюира от Слънцето. Нашата Земя, така, както стои пред нас със своите твърди субстанции, има за свое най-нисше същество змията. Онова, което се е отделило като водна субстанция, като чиста вода, може да се прояви като риба. За окултистът рибата е нещо, което се е родило от водата.
към текста >>

За окултистът рибата е нещо, което се е родило от водата.
Наистина, външно рибата е едно несъвършено същество, но тя е слязла толкова дълбоко в материя и съвсем малко е проникната от егоизъм. Окултистът казва, че змията е символ на Земята, когато тя е еволюирала от Луната. Рибата е символ на духовно същество, когато то еволюира от Слънцето. Нашата Земя, така, както стои пред нас със своите твърди субстанции, има за свое най-нисше същество змията. Онова, което се е отделило като водна субстанция, като чиста вода, може да се прояви като риба. За окултистът рибата е нещо, което се е родило от водата.
към текста >>

Той я означава като въздушно същество, както змията е земно същество, а рибата – водно.
Когато настанало отново първото състояние на тялото, след като били преминали /първите/ предишни три, човешкото същество се е почувствало възродено. Тази трансформация се е запазила за наше наблюдение в пеперудата, която преминава през четири форми: яйце, лавра, какавида и пеперуда. Това е йероглифът, знакът на въздушното състояние на човешкото същество на Слънцето. При пеперудата днес, при нашите напълно променени условия, това състояние, разбира се е декаданс. Човешкото същество се е развило, отвъд това състояние, но за окултиста, пеперудата е негов символ. Той я означава като въздушно същество, както змията е земно същество, а рибата – водно. Защо птиците не са взети като символ за въздушни същества, ще се разкрива друг път.
към текста >>

45. 1.ПЪРВИ СЕМИНАР. Щутгарт, 21.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Пита се за картинките, по които се учат звуковете и буквите, например риба за буквата Р, за които е говорено в първата лекция на методико-дидактичния курс.
Пита се за картинките, по които се учат звуковете и буквите, например риба за буквата Р, за които е говорено в първата лекция на методико-дидактичния курс.
към текста >>

46. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Бих желал да онагледя това чрез един пример, представете си, че караме детето да каже думата “риба” (Fisch) и като го караме да казва тази дума, ние се опитваме, със съвсем прости линии да изобразим пред погледа му формата на рибата, приблизително така (рисува се), че по един прост начин да нарисуваме на детето нещо, което имитира формата на рибата и след това се опитаме да накараме детето да прерисува нарисуванoто.
Бих желал да онагледя това чрез един пример, представете си, че караме детето да каже думата “риба” (Fisch) и като го караме да казва тази дума, ние се опитваме, със съвсем прости линии да изобразим пред погледа му формата на рибата, приблизително така (рисува се), че по един прост начин да нарисуваме на детето нещо, което имитира формата на рибата и след това се опитаме да накараме детето да прерисува нарисуванoто. Така ние му даваме възможност да усети думата. Така по един художествен начин чрез това, което, изхождайки от съзерцанието, навлиза във волята, ние създаваме условия да възникне формата на буквата.
към текста >>

По този начин ние не пораждаме едно чуждо “ф” (f) - това е един демон за детето, това е нещо, което бидейки съвсем чуждо, бива втъкнато в неговото тяло; това, което детето вижда на пазара за риба, това ние трябва да извадим навън от детето.
По този начин ние не пораждаме едно чуждо “ф” (f) - това е един демон за детето, това е нещо, което бидейки съвсем чуждо, бива втъкнато в неговото тяло; това, което детето вижда на пазара за риба, това ние трябва да извадим навън от детето. Именно него ние постепенно превръщаме във “ф” (f).
към текста >>

47. Осма лекция, 8 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Той казал: във Вселената, тоест в обозримата от нас Вселена, комитетите са толкова много, колкото рибата в морето[9], но ние виждаме само малко от тях.
Ние обсъдихме трите закона на Кеплер, които, по същество, представляват нещо наистина гениално, ако ги разглеждаме във връзка с представите на онова време за планетната система. Разбира се, тези закони предполагат, че Кеплер дълбоко е усещал вътрешната хармония в планетната система, а не просто нещо, позволяващо му само сухо да пресмята. Той е имал чувство за вътрешната хармония. Самият той е разглеждал трите главни свои закона за планетната система като, бих казал, последен израз на тази вътрешна хармония, като последен количествен израз за нещо качествено. Ръководейки се от това усещане, той направил едно изказване за кометите, което е извънредно важно и което може да се преживее, ако се задълбочим в тези неща. Той казал: във Вселената, тоест в обозримата от нас Вселена, комитетите са толкова много, колкото рибата в морето[9], но ние виждаме само малко от тях. Тези, които виждаме, са само малка част от тях. Други, по силата на различни обстоятелства остават невидими. – По същество и външното изследване потвърждава това изказване на Кеплер, доколкото от времето на изобретяването на телескопа са открити доста повече комети, отколкото преди, когато също са ги регистрирали, така че може да се сравни. Освен това, други средства са показали, че наблюдението на небосвода при променени условия на осветяване, тоест при голяма тъмнина, също позволява да се регистрират повече комети от обикновено. Така че даже емпиричното изследване по определен начин се приближава към това, което е открил Кеплер, изхождайки от своето дълбоко усещане на природата.
към текста >>

[9] толкова много, колкото рибата в морето – Johannes Kepler, „Ausfuhrlicher Bericht von dem neulich erschienenen Haarstern [Подробно съобщение за появилата се в последно време комета с опашка]“ [Jahres 1607], Hall in Sachsen 1608.
[9] толкова много, колкото рибата в морето – Johannes Kepler, „Ausfuhrlicher Bericht von dem neulich erschienenen Haarstern [Подробно съобщение за появилата се в последно време комета с опашка]“ [Jahres 1607], Hall in Sachsen 1608. Статията започва с думите: „Относно кометите простодушното ми мнение е такова. Както е естествено, че на всякаква земя израства трева, даже и без семена, и във всяка вода, особено в широкото море, растат и странстват риби, тоест даже самият океан не остава, разбира се, празен, а от особеното благоволение на Бог-творец го посещават огромни китове, морски създания и странстват навсякъде; в много отношения така стоят нещата и с небесните простори, изпълнени навсякъде с празен въздух: а именно, самите те притежават същия способ да пораждат от себе си кометите, та колкото и да са обширни, кометите да ги обхождат навсякъде, тоест, разбира се, да не остават празни. ... Смятам, че небето е населено с комети, както морето с риби“. Днес в слънчевата система се наброяват 10¹º комети. (Brockhaus abc der Astronomie, Artikel „Sonnensystem“, Leipzig 1977, S. 372)
към текста >>

48. 14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Представете си, че изтегляте от морето една риба и я убивате.
Да, тук влизат в действие много комплицирани съображения, чието разбиране зависи пак от това дали ги разглеждаме в по-големите, по-мащабните връзки. Представете си, че изтегляте от морето една риба и я убивате. Вие сте убили едно същество, извършили сте действие на определено ниво. Да приемем сега, че с една или друга цел вземате в един съд морска вода, пълна с много яйца на риби, с това сте унищожили цяла армия от живот. Сега извършвате нещо съвсем различно от убиването на рибата, това е случка на съвсем друго ниво. Когато един организъм в природата е достигнал завършения вид на риба, той е изминал определен път на развитие. Ако анулирате този път и се върнете назад, Вие докарвате нещо неподредено, намиращо се в безпорядък.
към текста >>

Сега извършвате нещо съвсем различно от убиването на рибата, това е случка на съвсем друго ниво.
Да, тук влизат в действие много комплицирани съображения, чието разбиране зависи пак от това дали ги разглеждаме в по-големите, по-мащабните връзки. Представете си, че изтегляте от морето една риба и я убивате. Вие сте убили едно същество, извършили сте действие на определено ниво. Да приемем сега, че с една или друга цел вземате в един съд морска вода, пълна с много яйца на риби, с това сте унищожили цяла армия от живот. Сега извършвате нещо съвсем различно от убиването на рибата, това е случка на съвсем друго ниво. Когато един организъм в природата е достигнал завършения вид на риба, той е изминал определен път на развитие. Ако анулирате този път и се върнете назад, Вие докарвате нещо неподредено, намиращо се в безпорядък. Ако прекъсна процеса преждевременно, преди да се е достигнало до завършен организъм, тогава не извършвам същото като това, когато убивам един формиран организъм. Така аз свеждам поставения от Вас въпрос до следното: какво несправедливо върша като приготвям пепелта? Защото това, което унищожавам не влиза в сметката, то се намира в една друга зона.
към текста >>

Когато един организъм в природата е достигнал завършения вид на риба, той е изминал определен път на развитие.
Да, тук влизат в действие много комплицирани съображения, чието разбиране зависи пак от това дали ги разглеждаме в по-големите, по-мащабните връзки. Представете си, че изтегляте от морето една риба и я убивате. Вие сте убили едно същество, извършили сте действие на определено ниво. Да приемем сега, че с една или друга цел вземате в един съд морска вода, пълна с много яйца на риби, с това сте унищожили цяла армия от живот. Сега извършвате нещо съвсем различно от убиването на рибата, това е случка на съвсем друго ниво. Когато един организъм в природата е достигнал завършения вид на риба, той е изминал определен път на развитие. Ако анулирате този път и се върнете назад, Вие докарвате нещо неподредено, намиращо се в безпорядък. Ако прекъсна процеса преждевременно, преди да се е достигнало до завършен организъм, тогава не извършвам същото като това, когато убивам един формиран организъм. Така аз свеждам поставения от Вас въпрос до следното: какво несправедливо върша като приготвям пепелта? Защото това, което унищожавам не влиза в сметката, то се намира в една друга зона. Касае се само за това, от което се нуждая, за да приготвя пепелта.
към текста >>

49. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Един рибар хвърлил въдицата и известно време се ядосвал, че изобщо не кълве, докато изведнъж почувствал силно дръпване.
Днес, господа, ми се иска за начало да ви разкажа една много интересна история, която се е разиграла пред свидетели, така че можете да не се съмнявате в научната й достоверност. Един рибар хвърлил въдицата и известно време се ядосвал, че изобщо не кълве, докато изведнъж почувствал силно дръпване. Клъвнало нещо доста едро. Той дръпнал въдицата, радвайки се, че най-накрая е хванал едра риба. Но какво изкарал? Доста едра костенурка.
към текста >>

Той дръпнал въдицата, радвайки се, че най-накрая е хванал едра риба.
Днес, господа, ми се иска за начало да ви разкажа една много интересна история, която се е разиграла пред свидетели, така че можете да не се съмнявате в научната й достоверност. Един рибар хвърлил въдицата и известно време се ядосвал, че изобщо не кълве, докато изведнъж почувствал силно дръпване. Клъвнало нещо доста едро. Той дръпнал въдицата, радвайки се, че най-накрая е хванал едра риба. Но какво изкарал? Доста едра костенурка.
към текста >>

Тя била вътре в стомаха и рибарят не можел да я изкара оттам.
Обаче тази костенурка не можел да я откачи, тъй като тя била глътнала кукичката. Тя била вътре в стомаха и рибарят не можел да я изкара оттам. Освен това костенурката си скрила главата. Отначало той се опитал да уговори костенурката с добро, но тя не се поддавала и не пускала куката. Тогава не му останало нищо друго; той я закачил на един клон и й отрязал главата с остър нож, така че тя паднала долу.
към текста >>

50. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

- Това е риба.
Например на детето му казват: виж, какво е това? (вж. рис.) Ако на детето му се поднесе такава рисунка и го попитате: какво е това, какво ще отговори то? - Това е риба. Детето няма да каже: Не знам какво е това. А ето тук (в написаната дума «баща») то не може да каже: аз разбирам, че това е «баща». Но «рибата» ето тук то признава (има се предвид нарисуваната риба). Аз му казвам: кажи ми парченце от «риба» (Fisch), махни «и» (i) и всичко останало, остави само «Р» (F), защото риба започва с Р (F). Виж сега, просто рисувам Р (F).
към текста >>

Но «рибата» ето тук то признава (има се предвид нарисуваната риба).
Например на детето му казват: виж, какво е това? (вж. рис.) Ако на детето му се поднесе такава рисунка и го попитате: какво е това, какво ще отговори то? - Това е риба. Детето няма да каже: Не знам какво е това. А ето тук (в написаната дума «баща») то не може да каже: аз разбирам, че това е «баща». Но «рибата» ето тук то признава (има се предвид нарисуваната риба). Аз му казвам: кажи ми парченце от «риба» (Fisch), махни «и» (i) и всичко останало, остави само «Р» (F), защото риба започва с Р (F). Виж сега, просто рисувам Р (F). И така, от риба извеждам буквата Р (F). Отначало детето рисува риба, а след това получава оттук буквата «Р» (F). Само трябва да се прави това умно, за да не е абстрактно това, което се появява от картинката: тогава детето, разбира се, се учи охотно.
към текста >>

Аз му казвам: кажи ми парченце от «риба» (Fisch), махни «и» (i) и всичко останало, остави само «Р» (F), защото риба започва с Р (F).
(вж. рис.) Ако на детето му се поднесе такава рисунка и го попитате: какво е това, какво ще отговори то? - Това е риба. Детето няма да каже: Не знам какво е това. А ето тук (в написаната дума «баща») то не може да каже: аз разбирам, че това е «баща». Но «рибата» ето тук то признава (има се предвид нарисуваната риба). Аз му казвам: кажи ми парченце от «риба» (Fisch), махни «и» (i) и всичко останало, остави само «Р» (F), защото риба започва с Р (F). Виж сега, просто рисувам Р (F). И така, от риба извеждам буквата Р (F). Отначало детето рисува риба, а след това получава оттук буквата «Р» (F). Само трябва да се прави това умно, за да не е абстрактно това, което се появява от картинката: тогава детето, разбира се, се учи охотно. Това може да се направи с всяка буква.
към текста >>

И така, от риба извеждам буквата Р (F).
Детето няма да каже: Не знам какво е това. А ето тук (в написаната дума «баща») то не може да каже: аз разбирам, че това е «баща». Но «рибата» ето тук то признава (има се предвид нарисуваната риба). Аз му казвам: кажи ми парченце от «риба» (Fisch), махни «и» (i) и всичко останало, остави само «Р» (F), защото риба започва с Р (F). Виж сега, просто рисувам Р (F). И така, от риба извеждам буквата Р (F). Отначало детето рисува риба, а след това получава оттук буквата «Р» (F). Само трябва да се прави това умно, за да не е абстрактно това, което се появява от картинката: тогава детето, разбира се, се учи охотно. Това може да се направи с всяка буква. Само че това трябва да се усвоява постепенно.
към текста >>

Отначало детето рисува риба, а след това получава оттук буквата «Р» (F).
А ето тук (в написаната дума «баща») то не може да каже: аз разбирам, че това е «баща». Но «рибата» ето тук то признава (има се предвид нарисуваната риба). Аз му казвам: кажи ми парченце от «риба» (Fisch), махни «и» (i) и всичко останало, остави само «Р» (F), защото риба започва с Р (F). Виж сега, просто рисувам Р (F). И така, от риба извеждам буквата Р (F). Отначало детето рисува риба, а след това получава оттук буквата «Р» (F). Само трябва да се прави това умно, за да не е абстрактно това, което се появява от картинката: тогава детето, разбира се, се учи охотно. Това може да се направи с всяка буква. Само че това трябва да се усвоява постепенно.
към текста >>

51. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Но има една риба - нейната по-голяма разновидност се нарича палтус, а по-малката - камбала (калкан, писия), - тази риба е много хранителна, повечето хранителни вещества се съдържат в тази риба.
Представете си, че тук се намира повърхността на морето (вж. рис.), под нея се намира солена морска вода, съдържаща в себе си и всевъзможни други вещества. Има някои риби, устроени по доста забележителен начин. Тези риби са така устроени, че са много силно подложени на земните сили, докато другите риби жадно улавят всичко, което като светлина и въздух прониква във водата. Те нямат бели дробове и не могат да дишат въздух; те загиват, умират на въздух, но въпреки това жадно улавят с хрилете всичко, което като светлина и въздух прониква във водата. Но има една риба - нейната по-голяма разновидност се нарича палтус, а по-малката - камбала (калкан, писия), - тази риба е много хранителна, повечето хранителни вещества се съдържат в тази риба. Само това показва, че тази риба е привързана към Земята, тъй като хранителните вещества идват от Земята. И така, камбалата се придържа към Земята. Какво бихме могли да очакваме от тази риба?
към текста >>

Само това показва, че тази риба е привързана към Земята, тъй като хранителните вещества идват от Земята.
рис.), под нея се намира солена морска вода, съдържаща в себе си и всевъзможни други вещества. Има някои риби, устроени по доста забележителен начин. Тези риби са така устроени, че са много силно подложени на земните сили, докато другите риби жадно улавят всичко, което като светлина и въздух прониква във водата. Те нямат бели дробове и не могат да дишат въздух; те загиват, умират на въздух, но въпреки това жадно улавят с хрилете всичко, което като светлина и въздух прониква във водата. Но има една риба - нейната по-голяма разновидност се нарича палтус, а по-малката - камбала (калкан, писия), - тази риба е много хранителна, повечето хранителни вещества се съдържат в тази риба. Само това показва, че тази риба е привързана към Земята, тъй като хранителните вещества идват от Земята. И така, камбалата се придържа към Земята. Какво бихме могли да очакваме от тази риба?
към текста >>

Какво бихме могли да очакваме от тази риба?
Тези риби са така устроени, че са много силно подложени на земните сили, докато другите риби жадно улавят всичко, което като светлина и въздух прониква във водата. Те нямат бели дробове и не могат да дишат въздух; те загиват, умират на въздух, но въпреки това жадно улавят с хрилете всичко, което като светлина и въздух прониква във водата. Но има една риба - нейната по-голяма разновидност се нарича палтус, а по-малката - камбала (калкан, писия), - тази риба е много хранителна, повечето хранителни вещества се съдържат в тази риба. Само това показва, че тази риба е привързана към Земята, тъй като хранителните вещества идват от Земята. И така, камбалата се придържа към Земята. Какво бихме могли да очакваме от тази риба?
към текста >>

Така че такава риба отдолу изглежда ето така.
Бихме могли да очакваме от нея, че и със своя начин на живот тя ще изразява своята привързаност към Земята. Именно това и става. Тя лежи на едната си страна: тази страна е плоска и бяла. Тя лежи на едната си страна, при това така здраво, че главата й е обърната и двете й очи са разположени на другата страна. Така че такава риба отдолу изглежда ето така.
към текста >>

Следователно това е едра риба.
Лявата страна е хранителната страна, тя е бледна и бяла. Другата страна получава оцветяването си от небето, тя ту е сива, ту кафеникава, очите са отвърнати от хранителната страна, главата е усукана. Камбалата е съвсем едностранна, при нея и очите, и органите са разположени от едната страна; другата страна е плоска и избеляла. Камбалата действително изработва в себе си много хранителни вещества, тъй като тя е привързана към Земята. Някои екземпляри тежат повече от триста килограма. Следователно това е едра риба. Тя улавя с храната си много неща. Камбалата явно показва следното; тялото й, прилепващо към земята, винаги лежи на едната си страна. Тя прилепва към земята така здраво с тази страна, че можем да я сравним с човек, който всяка нощ би лежал на лявата си страна, обърнал глава, гледащ само на една страна. Вярно, при човека (лежането на една страна) не довежда до такива радикални последствия. Човек е еманципиран от Земята, запазва своята независимост от Земята.
към текста >>

Тази риба достига последното по различен начин от сьомгата.
Окото, насочено към небето и отвърнато от Земята, става малко по-силно. Виждате колко необичайни са тези връзки. Казвал съм ви: по един или друг начин самата природа ни показва с какви сили тя работи. Гледайки камбалата - малката камбала може да се види на всеки рибен пазар, а по-голямата се среща в морето, в солена вода, - се разсъждава така: да се формира в такъв вид може само такова животно, което направо е натоварено, напълнено с разтворени хранителни вещества. Ако това животно иска малко небе (иска да се подложи на космическо влияние), тогава то със своята друга страна трябва да бъде винаги обърнато към небето, това благоприятства очите, а също така го прави способно за размножаване. Тази риба достига последното по различен начин от сьомгата. Сьомгата мигрира, тя идва от Северно море в Рейн, а от Рейн - в неговите притоци; това тя предприема, за да може да се размножи. Камбалата просто лежи на едната си страна, за да може върху другата да действа небето; това тя предприема, за да има сетивни органи и способност за размножаване.
към текста >>

Камбалата, рибата, трябва да се обръща към светлината със своето собствено тяло.
С примерите за сьомгата и камбалата се забелязва също и следното: те отиват там, където има (космическо влияние), ръководейки се от своеобразен инстинкт, те постъпват в съответствие със свойствата на Земята. Сьомгата търси сладки води. Камбалата, в съответствие с устройството на тялото си, е обърната към светлината. Тя не може да се добере до изворите. Но и самите извори в нещо приличат на камбалата: за Земята като цяло те са това, с което тя е обърната към светлината. Камбалата, рибата, трябва да се обръща към светлината със своето собствено тяло.
към текста >>

С цялото си плоско тяло тя се зарива в земята, използвайки устата си, за да се покрие с пясък; после леко движи пясъка, защото наблизо може да мине риба.
Камбалата поглъща други, по-дребни риби. Обаче, виждате ли, другите риби се разбягват настрани при появата на камбалата, която за тях е като призрак; защото за другите риби е напълно естествено да имат очи от двете страни на тялото, при тях очите се образуват от двете страни едновременно. Другите риби се отнасят към камбалата като към приближаващ се към тях човек; рибите бързо изчезват, разпръскват се, и камбалата не би имала нищо за ядене, ако не беше по-съобразителна и ловка от останалите. Обаче другите риби, очите на които са разположени от двете страни на тялото, не са толкова разумни, тъй като не са свързани толкова силно с небето. Камбалата си търси такива места, където дъното на морето се издига към брега, плитчини в морето, където тя заляга. С цялото си плоско тяло тя се зарива в земята, използвайки устата си, за да се покрие с пясък; после леко движи пясъка, защото наблизо може да мине риба. Рибите и раците са привлечени насам, без да забелязват камбалата, и изведнъж тя изскача и хваща преминаващата риба! Камбалата прави това изключително разум-но и хитро! На това е способно само такова животно, което по най-фин начин е свързано с небесните, с космическите сили.
към текста >>

Рибите и раците са привлечени насам, без да забелязват камбалата, и изведнъж тя изскача и хваща преминаващата риба!
Обаче, виждате ли, другите риби се разбягват настрани при появата на камбалата, която за тях е като призрак; защото за другите риби е напълно естествено да имат очи от двете страни на тялото, при тях очите се образуват от двете страни едновременно. Другите риби се отнасят към камбалата като към приближаващ се към тях човек; рибите бързо изчезват, разпръскват се, и камбалата не би имала нищо за ядене, ако не беше по-съобразителна и ловка от останалите. Обаче другите риби, очите на които са разположени от двете страни на тялото, не са толкова разумни, тъй като не са свързани толкова силно с небето. Камбалата си търси такива места, където дъното на морето се издига към брега, плитчини в морето, където тя заляга. С цялото си плоско тяло тя се зарива в земята, използвайки устата си, за да се покрие с пясък; после леко движи пясъка, защото наблизо може да мине риба. Рибите и раците са привлечени насам, без да забелязват камбалата, и изведнъж тя изскача и хваща преминаващата риба! Камбалата прави това изключително разум-но и хитро! На това е способно само такова животно, което по най-фин начин е свързано с небесните, с космическите сили.
към текста >>

Всъщност човек също е своего рода риба, защото твърдият човек, съставляващ всичко на всичко десет процента, сякаш плува във вода.
Виждате ли, при човека работата стои така, че той по същество е подобен на малко земно кълбо. Както отново и отново съм ви казвал, човек на деветдесет процента се състои от вода. Всъщност човек също е своего рода риба, защото твърдият човек, съставляващ всичко на всичко десет процента, сякаш плува във вода. Всички ние всъщност сме риби, плуващи в своите собствени води. Даже външната наука е съгласна с това, че ние представляваме нещо като малко море. Подобно на морето и излъчващите се от него реки, нашето «море», течната съставка на нашето тяло, нашето течно тяло разпраща сокове, несъдържащи соли. В нас също има сладководни потоци. Те протичат извън нашите мускули и кости.
към текста >>

Може да се каже така: камбалата би загинала, независимо от това, че тя яде риба и раци - защото рибите и раците са й необходими само за нейния бял, плосък корем, и така, камбалата би загинала, ако тя, вследствие от своята едностранност, на своята едностранна форма, не поглъщаше по определен начин това, което идва от Космоса.
Точно както Земята, главата се формира с помощта на Космоса. Само че отдолу действа силата на гравитацията. Тук човешкото тяло се формира, ориентирайки се към Земята; физическите ръце се притеглят надолу от силата на тежестта. Върху главата гравитацията не оказва голямо внимание, тя си остава кръгла. Ето защо трябва от видимото да преминем към невидимото. Може да се каже така: камбалата би загинала, независимо от това, че тя яде риба и раци - защото рибите и раците са й необходими само за нейния бял, плосък корем, и така, камбалата би загинала, ако тя, вследствие от своята едностранност, на своята едностранна форма, не поглъщаше по определен начин това, което идва от Космоса. Такива са, господа, тези фини, прекрасни връзки, които ни позволяват да надникнем в законите и тайните на Космоса.
към текста >>

52. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Тук трябва да отбележим, че рибата би трябвало да е устроена различно от животните, живеещи на сушата.
Имаше още един въпрос, с който трябва да се заемем. Господин Мюлер говори за това, че в близост до Дармщат, ако правилно съм го разбрал има езеро и че в това езеро се изливат топли индустриални води? От това, което вече казах, можете да видите за какво иде реч тук. На последното занятие аз се опитах да ви обясня следното: ако аз казвам, че Слънцето не въздейства непосредствено на рибите в морето, не следва да се смята, че те въобще остават без слънчево въздействие. Както въглищата, намирайки се в земята, след толкова хиляди години още носят в себе си слънчевото въздействие, така и водата още притежава слънчевото въздействие. Тук трябва да отбележим, че рибата би трябвало да е устроена различно от животните, живеещи на сушата. Вие виждате, че рибите са устроени различно. Ако рибата имаше същите дробове, както останалите животни и човека, тя, разбира се, не би могла да живее във водата. Известно ви е, че висшите животни и човекът не могат да живеят дълго във вода, те ще се удавят. Те не могат да живеят там. Но рибите могат да живеят във вода, тъй като те нямат бели дробове, но имат хриле; благодарение на тях те поемат в себе си намиращия се във водата въздух, който винаги съдържа в себе си слънчевите сили.
към текста >>

Ако рибата имаше същите дробове, както останалите животни и човека, тя, разбира се, не би могла да живее във водата.
От това, което вече казах, можете да видите за какво иде реч тук. На последното занятие аз се опитах да ви обясня следното: ако аз казвам, че Слънцето не въздейства непосредствено на рибите в морето, не следва да се смята, че те въобще остават без слънчево въздействие. Както въглищата, намирайки се в земята, след толкова хиляди години още носят в себе си слънчевото въздействие, така и водата още притежава слънчевото въздействие. Тук трябва да отбележим, че рибата би трябвало да е устроена различно от животните, живеещи на сушата. Вие виждате, че рибите са устроени различно. Ако рибата имаше същите дробове, както останалите животни и човека, тя, разбира се, не би могла да живее във водата. Известно ви е, че висшите животни и човекът не могат да живеят дълго във вода, те ще се удавят. Те не могат да живеят там. Но рибите могат да живеят във вода, тъй като те нямат бели дробове, но имат хриле; благодарение на тях те поемат в себе си намиращия се във водата въздух, който винаги съдържа в себе си слънчевите сили.
към текста >>

Тук рибата трябва да използва древните слънчеви сили, които вече много дълго са се намирали във водата; тук (където имат достъп преките слънчеви лъчи - бел.
Малките на старата златна рибка ще получат после своята природна окраска, ако почнете да ги развъждате без слънце; ако държите златните рибки във вода, където не прониква слънце, ще забележите, че след три или четири месеца те съвсем ще избледнеят. Нормалната си естествена окраска златните рибки получават само в случай, че във водата те се намират под непосредственото въздействие на Слънцето. Такава е разликата. Ако тук имам езеро или някакъв басейн (вж. рис.), а оттук грее Слънцето, тук условията за рибите са съвсем различни, отколкото на друго място. Тук рибата трябва да използва древните слънчеви сили, които вече много дълго са се намирали във водата; тук (където имат достъп преките слънчеви лъчи - бел. пр.) рибата получава нови слънчеви сили, които само кратко време се намират във водата.
към текста >>

пр.) рибата получава нови слънчеви сили, които само кратко време се намират във водата.
Нормалната си естествена окраска златните рибки получават само в случай, че във водата те се намират под непосредственото въздействие на Слънцето. Такава е разликата. Ако тук имам езеро или някакъв басейн (вж. рис.), а оттук грее Слънцето, тук условията за рибите са съвсем различни, отколкото на друго място. Тук рибата трябва да използва древните слънчеви сили, които вече много дълго са се намирали във водата; тук (където имат достъп преките слънчеви лъчи - бел. пр.) рибата получава нови слънчеви сили, които само кратко време се намират във водата.
към текста >>

53. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г. GA_354 Сътворението на света и човека

И сега вече вас няма да ви удиви следното: всичко, което в течение на древното лунно време е плувало навсякъде във водата, е изглеждало подобно на риба.
И сега вече вас няма да ви удиви следното: всичко, което в течение на древното лунно време е плувало навсякъде във водата, е изглеждало подобно на риба. Даже птиците, въпреки че им се е налагало да летят във въздуха, са изглеждали по-рано подобни на риби, само че са били доста по-леки. В течение на древното лунно време всички са изглеждали подобни на рибите. Интересно е, господа, ако ние днес разглеждаме зародиша на човека, например през двадесет и първия, двадесет и втория ден след оплождането, как изглежда той. Тогава той плува във водния елемент, който се намира в тялото на майката и изглежда ето така (изобразява го на дъската): действително като малка рибка! Този облик, който човек действително е имал в течение на лунното време, още го има през третата седмица на вътреутробното състояние.
към текста >>

54. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите GA_354 Сътворението на света и човека

Например намирате горе забележителен скелет на риба, а долу намирате, да кажем, скелет на млекопитаещо, който се явява по-късен.
Ако сега гледате самите слоеве, ситуацията е такава, че долен е слоят, който обозначих със зелено, а този, който обозначих с жълто, е горният слой. До това място вие просто няма как да се доберете: тук не можете да правите разкопки, тук няма нито железопътна линия, нито тунел, нищо, което би могло да помогне да се доберете тук. Тогава вие отбелязвате: жълтият - това е горният слой, зеленият - това е долният слой. Но вие не би трябвало да заключавате това веднага, а първо трябва да откриете вкаменелости. Много често ги намирате в слоя, който лежи отгоре; вкаменелости, които трябва да бъдат по-древни. Например намирате горе забележителен скелет на риба, а долу намирате, да кажем, скелет на млекопитаещо, който се явява по-късен. И сега вкаменелостите встъпват в противоречие със заеманото от тях положение; горе се намират по-древните, а долу - по-късните, по-младите. Сега трябва да си съставим представа как е станало това. Това се е получило поради факта, че вследствие на някакво земетресение или вътрешно разместване намиращото се тук, долу, се е оказало изхвърлено над горния слой. Следователно е станало нещо такова, както ако аз бих сложил тук стол върху масата така, че в своето първоначално положение тук би се намирала облегалката на стола, а тук - повърхността на масата; вследствие на земен трус повърхността на масата би се оказала отгоре на облегалката на стола.
към текста >>

55. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида GA_354 Сътворението на света и човека

Тогава е трябвало да имаме своеобразен плавателен мехур и специални хриле; следователно човек, живеещ там, по своя външен облик би бил наполовина човек и наполовина риба.
В днешно време хората имат твърдо изградени кости само защото и навън се намира твърда Земя, твърди минерали. Към нашите варовити кости навън имат отношение варовиковите планини; с тях ние постоянно обменяме варовик, пием го заедно с водата и т. н. Дотогава още не е имало никакъв костен скелет. Ние, хората, ако живеехме тогава, бихме могли да имаме само такива меки хрущяли, каквито днес имат акулите. И с помощта на дробове ние също не бихме могли да дишаме, както днес. Тогава е трябвало да имаме своеобразен плавателен мехур и специални хриле; следователно човек, живеещ там, по своя външен облик би бил наполовина човек и наполовина риба. Основавайки се на външните неща, не трябва да стигаме до извода, че човек е изглеждал съвсем различно и е бил наполовина човек, наполовина риба. Особено ако се върнем към времето, което е било още по-рано. Тогава тялото на човека е било много, много по-меко. Ако отидем още по-назад, тогава той е бил воднист, съвсем воднист. И от това, разбира се, не са се запазили никакви вкаменелости, защото човекът се е сливал с околната течна стихия на Земята.
към текста >>

Основавайки се на външните неща, не трябва да стигаме до извода, че човек е изглеждал съвсем различно и е бил наполовина човек, наполовина риба.
Към нашите варовити кости навън имат отношение варовиковите планини; с тях ние постоянно обменяме варовик, пием го заедно с водата и т. н. Дотогава още не е имало никакъв костен скелет. Ние, хората, ако живеехме тогава, бихме могли да имаме само такива меки хрущяли, каквито днес имат акулите. И с помощта на дробове ние също не бихме могли да дишаме, както днес. Тогава е трябвало да имаме своеобразен плавателен мехур и специални хриле; следователно човек, живеещ там, по своя външен облик би бил наполовина човек и наполовина риба. Основавайки се на външните неща, не трябва да стигаме до извода, че човек е изглеждал съвсем различно и е бил наполовина човек, наполовина риба. Особено ако се върнем към времето, което е било още по-рано. Тогава тялото на човека е било много, много по-меко. Ако отидем още по-назад, тогава той е бил воднист, съвсем воднист. И от това, разбира се, не са се запазили никакви вкаменелости, защото човекът се е сливал с околната течна стихия на Земята. Следователно можем да видим, че такива, каквито сме днес, ние тепърва е трябвало да станем.
към текста >>

Той би бил много приличащ на риба, но все пак би изглеждал човекообразен.
Но сега, господа, ние се върнахме вече много далеч и намираме там хора, които са се състояли от въздух, от плътен въздух. Ако си представите човек, състоящ се от по-уплътнен въздух, това се възприема подобно на някакъв облак, който не мени формата си безразборно като него. Той е бил в значителна степен подобен на лице, подобен на глава, на телесните членове - но всички това е било много условно, било е почти като призрак! Ако вие, господа, бихте срещнали днес нещо подобно, бихте го приели за призрак, при това доста куриозен призрак! Той би бил много приличащ на риба, но все пак би изглеждал човекообразен. Ние също сме били такива някога! И тук вече се приближаваме към това състояние, когато човек е бил всъщност съвсем духовен. Виждате, че колкото по-далеч поглеждаме, толкова повече намираме, че човек, бидейки духовен, е завладявал веществото. Но тогава ние сме можели да започнем само с най-меките, податливи части от нашето вещество, тъй както, вземайки в устата си късче хляб, трябва отначало малко да го овлажним и сдъвчем, а след това цялата храна - според постъпването й в нашето тяло - трябва да я направим течна. Помислете само: сдъвквате хляба, той се придвижва по хранопровода, влиза в стомаха, разпределя се в кръвта.
към текста >>

НАГОРЕ

0.81763887405396