Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
222
резултата от
93
текста с части от думите : '
Речта
'.
1.
01. ВЪВЕДЕНИЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Тук естествено не се взимат под внимание многочислените съчинения появили се по случай юбилея на Фихте в 1862 г., обаче трябва да споменем
речта
на Тренделенбург /1/ съдържаща важни теоретически гледища.
Тук естествено не се взимат под внимание многочислените съчинения появили се по случай юбилея на Фихте в 1862 г., обаче трябва да споменем речта на Тренделенбург /1/ съдържаща важни теоретически гледища.
към текста >>
2.
ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЧЕТВЪРТАТА В ПЕТАТА КОРЕННА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Мощна бе
речта
, която той отново и отново отправяше към своята група.
Той ги учеше, че невидими същества ръководят и направляват това, което е видимо за тях; и че самите те са служители на тези невидими същества, че с техните мисли трябва да изпълняват законите на тези невидими същества. Хората слушаха за нещо свръхземно-божествено. И че невидимият дух е творецът и той се грижи за видимо телесното. Досега те бяха насочвали поглед нагоре към техните видими пратеници на боговете, към техните свръхчовешки посветени, един от които беше този, който им говореше така, и те им съобщаваха, какво трябва да правят и какво да не правят. Сега обаче те бяха удостоени с достойнството, пратеникът на боговете да им говори за самите богове.
Мощна бе речта, която той отново и отново отправяше към своята група.
“Досега вие виждахте онези, които ви ръководеха; обаче има по-висши ръководители, които вие не виждате. И вие сте подчинени на тези ръководители. Вие трябва да изпълнявате заповедите на Бога, когото не виждате; и трябва да слушате един, за когото не можете да си съставите никакъв образ.” Така от устата на великия ръководител звучеше новата висша заповед, която предписваше почитането на един Бог на когото не можеше да бъде подобен никакъв сетивен образ, поради което за него не биваше и да се създава някакъв образ. Отзвук от тази първична заповед на петата човешка подраса са познатите ни от Библията думи: “Не си създавай никакъв кумир или някакво подобие на нещо, което е горе на небето, долу на Земята, във водата или под Земята...” (2. Мойсей, 10. глава).
към текста >>
3.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Явява се Луцифер, а по време на
речта
му и Бенедикт.)
(Капезий излиза.
Явява се Луцифер, а по време на речта му и Бенедикт.)
към текста >>
4.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
пред взора като образ на
речта
.
пред взора като образ на речта.
към текста >>
5.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
ни дума от
речта
ви не разбирам.
ни дума от речта ви не разбирам.
към текста >>
6.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Когато четем горецитираните изказвания от
речта
"За отношението на изобразителните изкуства към природата", която той държа в 1807 година в Кралската Академия на Науките в Мюнхен, това ни при помня за възгледа на Яков Бьоме: "Когато гледаш дълбочината и звездите и Земята, ти виждаш твоя Бог, и ти също живееш и си в твоя Бог, и същият Бог царува и над тебе... ти си създаден от този Бог и живееш в Него; също и цялата твоя наука стои в този Бог и когато умреш, ти ще бъдеш погребан в този Бог".
Такъв един начин на мислене е близък с германската мистика, която имаше един представител в лицето на Яков Бьоме /1575-1624/. В Мюнхен, където пребиваше с малки прекъсвания от 1806-1841 година, Шелинг се радваше на поощрителното общуване с Франц Бенедик Баодер, чиито философски идеи се движеха напълно в посоката на онова старо учение. Този беше поводът той самият да се вживее в този свят на мислите, който стоеше напълно на становището, до което той самият беше стигнал със своето мислене.
Когато четем горецитираните изказвания от речта "За отношението на изобразителните изкуства към природата", която той държа в 1807 година в Кралската Академия на Науките в Мюнхен, това ни при помня за възгледа на Яков Бьоме: "Когато гледаш дълбочината и звездите и Земята, ти виждаш твоя Бог, и ти също живееш и си в твоя Бог, и същият Бог царува и над тебе... ти си създаден от този Бог и живееш в Него; също и цялата твоя наука стои в този Бог и когато умреш, ти ще бъдеш погребан в този Бог".
към текста >>
7.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Така се изказа той в
речта
си, която произнесе на 26 август 1898 година на четвъртия международен Конгрес на зоолозите в Кембридж "Върху нашето настоящо познание за произхода на човека".
Според убеждението на Хекел, светлината, която изхожда от монистичния светоглед, е онова, което "разпръсва тежките облаци на незнанието и на суеверието, които досега са простирали непроницаема тъмнина върху най-важното на всички проблеми на познанието, върху въпроса за произхода на човека, за неговата истинска същност и за неговото положение в природата".
Така се изказа той в речта си, която произнесе на 26 август 1898 година на четвъртия международен Конгрес на зоолозите в Кембридж "Върху нашето настоящо познание за произхода на човека".
Доколко неговият светоглед създава една връзка между религия и наука, това Хекел изложи по един внушителен начин в своята излязла през 1892 година книга "Монизмът като връзка между религия и наука. Вероизповедание на един природоизследовател".
към текста >>
8.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
"Тържествуването на спиритуалистите по отношение "
речта
на границите на природопознанието" на Дю Боа Реймонд беше толкова по-ясно и оправдано, колкото дотогава Е.
Едната, монистичното течение, изглежда, че е на път да проникне от областта на природопознанието до най-важните въпроси на светогледа; другата обявява, че не е в състояние да отиде с естественонаучните средства по-далече от познанието: На това или на онова субективно състояние отговаря този или онзи процес на движение. И рязко стоят едни срещу други представителите на двете течения. Дю Боа Реймонд обяви Хекеловата "История на сътворението" за роман /виж словото на Дю Боа Реймонд "Дарвин срещу Галиани"./. Родословните дървета, които Хекел нарисува въз основа на сравнителната анатомия, на онтогенезата и на палеонтологията, имат за него "толкова стойност, колкото в очите на историческия критик имат стойност родословните дървета на Омировите герои. Хекел обаче вижда във възгледа на Дю Боа Реймонд един ненаучен дуализъм, който по естествен начин трябва да даде една опора на назадничавите възгледи за света.
"Тържествуването на спиритуалистите по отношение "речта на границите на природопознанието" на Дю Боа Реймонд беше толкова по-ясно и оправдано, колкото дотогава Е.
Дю Боа Реймонд се считаше като важен принципен представител на научния материализъм".
към текста >>
9.
ОТЗВУЦИ НА КАНТОВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ
GA_18_2 Загадки на философията
Това бе изразено най-рязко в призива, който откакто бе произнесена
речта
на Едуард Целер в Хайделбергския университет "Върху значението и задачата на теорията на познанието" стана нещо любимо в определено философско течение.
Един от най-добрите е преждевременно починалият Паул Асмус, който публикува в 1873 година една съчинение: "Азът и вещта в себе си". Той показва, как в начина, по който Хегел разглеждаше мисленето и света на мислите, може да се добие едно отношение на човека към същността на нещата. Той обяснява по остроумен начин, че в мисленето на човека е дадено не нещо чуждо на действителността, а нещо пълно с живот, първично действително, в което е достатъчно само човек да се потопи, за да стигне до същността на нещата. Той представи по един много ясен начин хода, който развитието на светогледите е поело, за да стигне от Кант, който считаше "вещата в себе си" като нещо чуждо и недостъпно за човека, до Хегел, който беше на мнение, че мисълта обхваща не само себе си като идейна същност, но също и "вещта в себе си". Обаче такива гласове едва ли бяха чути.
Това бе изразено най-рязко в призива, който откакто бе произнесена речта на Едуард Целер в Хайделбергския университет "Върху значението и задачата на теорията на познанието" стана нещо любимо в определено философско течение.
Отчасти несъзнателните, отчасти съзнателните представи, които доведоха до този призив, са приблизително тези: - Естествената наука разклати доверието в самостоятелното мислене, което иска да проникне от себе си до най-висшите въпроси на съществуванието. Ние не можем да се считаме успокоени само от резултатите на естествената наука. Защото те не водят по-далече отвъншната страна на нещата. Зад тази външна страна трябва да съществуват още скрити основи на съществуването. Нали самата естествена наука показа, че светът на цветовете, на звуците и т.н., който ни заобикаля, не е една действителност вън в обективния свят, а той е произведен от устройството на нашите сетива и на нашия мозък.
към текста >>
10.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
Тогава той стигна до кулминацията на
речта
си с изречението: „Скъпи християни, внимавайте кой е враг на тази истина, например масонът и евреинът.“ С това за хората от селото притежателят на фабриката и търговецът на дрехи бяха авторитетно заклеймени.
И така, една неделя свещеникът държа енергична проповед, в която ставаше дума за значението на истинската моралност в човешкия живот и след това говорѝ образно за враговете на истината, така че да се подразбере ложата.
Тогава той стигна до кулминацията на речта си с изречението: „Скъпи християни, внимавайте кой е враг на тази истина, например масонът и евреинът.“ С това за хората от селото притежателят на фабриката и търговецът на дрехи бяха авторитетно заклеймени.
Особено много ми допадна енергията, с която беше произнесено това.
към текста >>
11.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Още тогава в
речта
ѝ звучеше песимистично основно настроение.
Написах един фейлетон за поетесата. Това ми донесе голямата радост да мога да я посетя. При това си посещение имах възможността да проведа един разговор с поетесата, който през живота ми често изникваше в душата ми. По това време тя вече се беше посветила на една задача от най-висш стил, на нейната епическа поема „Робеспиер“. Тя говорѝ с мен за основните идеи в нея.
Още тогава в речта ѝ звучеше песимистично основно настроение.
Струваше ми се, че сякаш в една личност като Робеспиер тя искаше да представи трагизма на всеки идеализъм. Идеалите възникват в човешката гръд, но те нямат никаква власт над безидейната, жестока, разрушителна дейност на природата, която изкрещява срещу всеки идеал своя безмилостен призив: „Ти си само илюзия, мое призрачно създание, което яз отново и отново захвърлям в небитието! “
към текста >>
Величието на
речта
ѝ не ме напускаше.
Това беше нейното убеждение. След това поетесата ми говори за друг свой поетически замисъл, за „Сатанаида“. Тя искаше да представи антипода на Бог като прасъщество, което представлява силата, разкриваща се на човека в жестоката, безидейна, смазваща природа. Тя говореше с истинска гениалност за тази сила, действаща от бездната на битието и господстваща над всичко съществуващо. Тръгнах си от поетесата дълбоко разтърсен.
Величието на речта ѝ не ме напускаше.
Съдържанието на идеите ѝ беше противоположност на всичко, което носех в душата си като възглед за света. Но нико га не бях склонен към това да не се интересувам или да не се възхищавам от всичко, което ми се струваше велико, дори когато истински ме отблъскваше като съдържание. Да, аз си казвах, че такива противоречия в света все някъде трябва да бъдат приведени в хармония. Това ми позволяваше да се отнасям към отблъскващото ме така, сякаш то принадлежи към направлението на дейност на собствената ми душа.
към текста >>
12.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
Той говореше с преливащи едно в друго изречения, почти без мелодия на
речта
, но през безцветната му реч изпъкваше ясно отчетливостта на мисълта.
Заговорих го за режисурата на пиесата, за актьорската игра. Той изобщо не слушаше какво му казвам. Но възрази: „Да, тези актьори често използват думи и изрази, които изобщо не подхождат за Гьоте.“ Още повече разполагаше към себе си Льопер със своята „разсеяност“. Когато в антракта започнах да говоря за нещо, свързано с изчисляване на времето, Льопер каза: „И така, 1 час съдържа 100 минути, а минутата – 100 секунди...“ Вторачих се в него и казах: „60, Ваше превъзходителство.“ Той погледна часовника си, провери, засмя се от сърце, преброи и каза: „Да, да, 60 минути, 60 секунди.“ Често наблюдавах у него подобни доказателства за „разсеяност“. Но дори на тези прояви на особеностите на душевната природа у Льопер не можех да се надсмивам, тъй като те бяха необходимото странично явление на свободната му от всякаква поза, несантиментална, бих казал, прелестна сериозност на тази личност, която същевременно оказваше очарователно въздействие.
Той говореше с преливащи едно в друго изречения, почти без мелодия на речта, но през безцветната му реч изпъкваше ясно отчетливостта на мисълта.
към текста >>
13.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
Това стана по времето, по което Хекел формулира своята монистическа концепция за света с
речта
си „Монизмът като свързващо звено между религията и науката“.
Това стана по времето, по което Хекел формулира своята монистическа концепция за света с речта си „Монизмът като свързващо звено между религията и науката“.
Хекел, който знаеше за пребиваването ми във Ваймар, ми изпрати отпечатаната си реч. Отвърнах на оказаното ми внимание, като му изпратих броя на списанието, в който беше отпечатана лекцията ми във Виена. Който я прочете, ще види колко отрицателно се бях отнесъл тогава към изложения от Хекел монизъм, когато ми се предостави възможност да изразя това, което има да каже за този монизъм човек, за когото духовният свят е нещо, в което вижда.
към текста >>
Беше така, сякаш естествено желаната от него мекота заглушава скритите демонични сили в
речта
му.
По такъв противоречив начин у Хекел живееха две същества – един човек с благо, изпълнено с любов отношение към природата, а зад него нещо като сенчесто същество с не напълно премислени, тясно ограничени идеи, издишващи фанатизъм. Когато Хекел говореше, благостта му трудно позволяваше на фанатизма да се излее в слово.
Беше така, сякаш естествено желаната от него мекота заглушава скритите демонични сили в речта му.
Това беше загадъчна личност, която човек не можеше да не обикне, когато я види, но от която често можеше да изпадне в гняв, слушайки мненията, които изразява. Такъв виждах пред себе си Хекел, когато през деветдесетте години на миналия век подготвяше това, което после доведе до ожесточени духовни борби, разбушували се в края на стария и началото на новия век по повод на неговото идейно направление.
към текста >>
14.
XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания
GA_28 Моят жизнен път
Беше ѝ присъщо именно такова изкуство на изразяване, в рамките на душевното, когато
речта
неизменно запазва своята равномерност и спокойствие на звучене.
Връщам се назад в мислите си и се виждам как стоим с нея на ъгъла на някоя улица, обсъждайки повече от час в най-жежкия зной въпросите, които я вълнуват. Габриеле Ройтер беше в състояние по най-достоен начин, без и за миг да загуби спокойствие, да говори за неща, относно които други веднага биха изпаднали във видимо вълнение. „Страстно ликуващ, до смърт наскърбен“*, това живееше в нейните чувства. Но то си оставаше в душата ѝ и никога не преминаваше в нейните слова. Габриеле Ройтер подчертаваше отчетливо това, което имаше да каже, но никога не го правеше с гласа си, а използвайки само душевни сили.
Беше ѝ присъщо именно такова изкуство на изразяване, в рамките на душевното, когато речта неизменно запазва своята равномерност и спокойствие на звучене.
И ми се струва, че в писането си тя бе изградила своя толкова очарователен стил от тази си характерна особеност.
към текста >>
15.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Речта
на пастора беше построена върху тълкуванието на имената на булката и младоженеца.
Този млад художник веднъж присъстваше на едно сватбено тържество, на което аз също бях поканен. Както е прието, произнасяха се обичайните тържествени речи.
Речта на пастора беше построена върху тълкуванието на имената на булката и младоженеца.
Понеже често посещавах приятелския дом, от който произхождаше младоженката, аз също трябваше да държа реч. Опитах се да изпълня своя дълг, разказвайки за чудесните преживявания, които имаха гостите на този дом. Говорих, защото хората очакваха да говоря. От мен се очакваше „подобаваща“ сватбена реч. Така че изпитвах малко радост от „своята роля“.
към текста >>
16.
XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот
GA_28 Моят жизнен път
Задачата за тези кратки сценични речи ми носеше удовлетворение поради причината, че ми предоставяше възможност да внеса в
речта
си настроение, излъчващо се за мен от самия дух.
На мен се падаше и задачата да представя спектакъла с кратка встъпителна реч. По това време за някои драми и в Германия бяха възприели този практикуван във Франция метод. Разбира се, не в обикновените театри, а в тези, които се придържаха към направлението на „Драматично общество“. Това ставаше не преди всяко представление на това общество, а рядко, когато се сметнеше за необходимо публиката да бъде въведена в непривични за нея художествени цели.
Задачата за тези кратки сценични речи ми носеше удовлетворение поради причината, че ми предоставяше възможност да внеса в речта си настроение, излъчващо се за мен от самия дух.
И фактът, че това ставаше пред хора, които иначе бяха глухи за духовното, правеше тази задача още по-приятна.
към текста >>
17.
XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“)
GA_28 Моят жизнен път
„Повече, отколкото в която и да е друга област, в тази учещият е предоставен изцяло на самия себе си и на случайността... При формата, която прие нашият обществен живот, понастоящем почти всеки може да изпадне в положение да трябва все по-често да се изказва публично... Издигането на обикновената реч в произведение на изкуството се явява рядкост... Почти изцяло ни липсва усетът към красотата на словото, а още повече към характерната реч... Никому няма да бъде дадено право да пише за някой певец, ако не притежава знания за правилния начин на пеене... По отношение на сценичното изкуство се поставят далеч по-малко изисквания... Хората, които разбират дали даден стих е произнесен правилно или не, стават все по-голяма рядкост... Художествената реч днес често бива считана за несполучлив идеализъм... До това никога нямаше да може да се стигне, ако осъзнавахме по-добре присъщата на
речта
способност за художествено усъвършенстване...“
„Повече, отколкото в която и да е друга област, в тази учещият е предоставен изцяло на самия себе си и на случайността... При формата, която прие нашият обществен живот, понастоящем почти всеки може да изпадне в положение да трябва все по-често да се изказва публично... Издигането на обикновената реч в произведение на изкуството се явява рядкост... Почти изцяло ни липсва усетът към красотата на словото, а още повече към характерната реч... Никому няма да бъде дадено право да пише за някой певец, ако не притежава знания за правилния начин на пеене... По отношение на сценичното изкуство се поставят далеч по-малко изисквания... Хората, които разбират дали даден стих е произнесен правилно или не, стават все по-голяма рядкост... Художествената реч днес често бива считана за несполучлив идеализъм... До това никога нямаше да може да се стигне, ако осъзнавахме по-добре присъщата на речта способност за художествено усъвършенстване...“
към текста >>
Мари фон Сиверс (Мари Щайнер), която се отнасяше с въодушевление към изкуството на
речта
, отначало сама се посвети на истински художествената реч и с нейна помощ после стана възможно в курсове по художествено формиране на словото и сценично изпълнение да се работи за извисяването на тази област до същинско изкуство.
Това, което се въртеше в ума ми тогава, можа да се осъществи до известна степен едва много по-късно в Антропософското общество.
Мари фон Сиверс (Мари Щайнер), която се отнасяше с въодушевление към изкуството на речта, отначало сама се посвети на истински художествената реч и с нейна помощ после стана възможно в курсове по художествено формиране на словото и сценично изпълнение да се работи за извисяването на тази област до същинско изкуство.
към текста >>
18.
Песен на инициацията (сатира)
GA_40 Стихове и медитации
„
Речта
порочна задуши – мистикът казва, –
„Речта порочна задуши – мистикът казва, –
към текста >>
19.
ХІІІ. Логосът и Словото
GA_92 Езотерична космология
Ако отидем още по-назад в историята на Атлантида, ние стигаме до много отдалечен период, когато за пръв път стана възможна
речта
, т.е.
Ако отидем още по-назад в историята на Атлантида, ние стигаме до много отдалечен период, когато за пръв път стана възможна речта, т.е.
изразяването в членоразделни звуци. Това бе епохата, когато човекът започна да ходи изправен, тъй като речта и изразяването в членоразделни звуци може да бъде способност само на същества, стоящи изправени.
към текста >>
Това бе епохата, когато човекът започна да ходи изправен, тъй като
речта
и изразяването в членоразделни звуци може да бъде способност само на същества, стоящи изправени.
Ако отидем още по-назад в историята на Атлантида, ние стигаме до много отдалечен период, когато за пръв път стана възможна речта, т.е. изразяването в членоразделни звуци.
Това бе епохата, когато човекът започна да ходи изправен, тъй като речта и изразяването в членоразделни звуци може да бъде способност само на същества, стоящи изправени.
към текста >>
Освен това, той започна да изрича членоразделни звуци – думите на
речта
.
В хода на човешката еволюция органите постоянно са се преобразували и по характер, и на външен вид. Така примитивният човек ходеше на четири крака; той не можеше да издава членоразделни звуци; той нямаше уши с които да чува. Движението в полу-течния, полу-газов елемент който го обкръжаваше, бе възможно благодарение на един орган, който му позволяваше да не потъва и да плува. Когато елементите се диференцираха и човекът се оказа на твърда земя, този орган се промени в белите дробове, хрилете в уши и предната част на неговата структура в ръце и инструменти за действие.
Освен това, той започна да изрича членоразделни звуци – думите на речта.
към текста >>
20.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Речта
на английския министър-председател лорд Балфор за значението на електричеството: Една повратна точка в човешкото мислене.
Висшите степени. Манифестът на Великия Ориент на Мемфиското и Мизраимското масонство в Германия. Значението на Легендата за храма, на действащото масонство; интуитивно знание, което трябваше да изчезне. Нашето време /петата културна епоха/ като истинската епоха на човешкия разум. Проникването на минералния свят с човешката духовност смисъл на Бронзовото море.
Речта на английския министър-председател лорд Балфор за значението на електричеството: Една повратна точка в човешкото мислене.
Древният произход на свободно-масонските институции.
към текста >>
21.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Интересна в това отношение, макар и само с външните загатвания, е
речта
на английския министър-председател Балфур/Balfоur/ относно нашия съвременен мироглед.
За да завърши напълно развитието в тази сфера, целият начин на мислене, свойствен за човека от 16-то столетие насам, ще трябва да се приложи чак до самия атом. Само когато рационалното мислене успее да схване атома, само тогава Свободното масонство ще може отново да бъде възобновено. В началото ще бъде схваната само външната форма. Следната стъпка ще бъде, когато човекът се научи мисловно да обхване минералния атом и разбере как да използува онова, което живее в атома, и как да го постави в служба на цялото. Вярно е, че едва сега – може би едва през последните пет години – човешкото мислене започна да проследява природните сили чак до атома и онзи, който иска да разбере това съвсем точно трябва да проследи последната фаза от различните стадии на електричеството.
Интересна в това отношение, макар и само с външните загатвания, е речта на английския министър-председател Балфур/Balfоur/ относно нашия съвременен мироглед.
Онова, което той казва/за новата електрическа теория/ е нещо от огромна важност. Той загатва за критическата повратна точка в развитието на човешкото мислене. До известна степен той осъзнава това и го споменава на едно място от своята реч. Ние виждаме как нещо проблясва в съзнанието на естествената наука, което ще се отрази в бъдещето. Това е било известно на окултистите от 1879 г. насам.
към текста >>
22.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
Аз считам
речта
на Балфор за изключително важна/*22/.
По същия начин атомът на физиката не е нищо друго, а замразено електричество. Ако можете да схванете това напълно, ако игнорирате изказванията за атома, съдържащи се във всички научни списания до преди една или две години и сметнете, че тези изказвания са въздух, ще имате почти правилна представа. Едва напоследък науката е в състояние да си оформи представа за това, какво е атомът. Той стои /в същото съотношение към електричеството / както ледът към водата, от която е замръзнал. Физическият атом е кондензирано електричество.
Аз считам речта на Балфор за изключително важна/*22/.
към текста >>
23.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
– Това е моментът, когато човек започва да разбира, че в природата има по-висши сили от мисълта, че има нещо извън него, което не може да бъде изразено в мислите на съвремието, но което довежда до това, че при двама души, двамата които говорят за едно и също нещо,
речта
на единия от тях може да бъде ясна но суха, а при другия да е пронизана с топлата светлина, която ще създава бъдещето.
Важен момент е, когато той осъзнае какво означава: – Аз не съм ти.
– Това е моментът, когато човек започва да разбира, че в природата има по-висши сили от мисълта, че има нещо извън него, което не може да бъде изразено в мислите на съвремието, но което довежда до това, че при двама души, двамата които говорят за едно и също нещо, речта на единия от тях може да бъде ясна но суха, а при другия да е пронизана с топлата светлина, която ще създава бъдещето.
към текста >>
24.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
/*22/ – Следното извлечение от
речта
на Балфур е частта, отнасяща се към това.
/*22/ – Следното извлечение от речта на Балфур е частта, отнасяща се към това.
Под заглавието: "Размишления, внушени от новата теория за материята".
към текста >>
По тази причина той считаше, че
речта
на тогавашния министър-председател Балфур, която сочеше това направление, има огромна важност.
По тази причина той считаше, че речта на тогавашния министър-председател Балфур, която сочеше това направление, има огромна важност.
към текста >>
25.
ХІІІ. Логосът и Словото.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Ако отидем още по-назад в историята на Атлантида, ние стигаме до много отдалечен период, когато за пръв път стана възможна
речта
, т.е.
Ако отидем още по-назад в историята на Атлантида, ние стигаме до много отдалечен период, когато за пръв път стана възможна речта, т.е.
изразяването в членоразделни звуци. Това бе епохата, когато човекът започна да ходи изправен, тъй като речта и изразяването в членоразделни звуци може да бъде способност само на същества, стоящи изправени.
към текста >>
Това бе епохата, когато човекът започна да ходи изправен, тъй като
речта
и изразяването в членоразделни звуци може да бъде способност само на същества, стоящи изправени.
Ако отидем още по-назад в историята на Атлантида, ние стигаме до много отдалечен период, когато за пръв път стана възможна речта, т.е. изразяването в членоразделни звуци.
Това бе епохата, когато човекът започна да ходи изправен, тъй като речта и изразяването в членоразделни звуци може да бъде способност само на същества, стоящи изправени.
към текста >>
Освен това, той започна да изрича членоразделни звуци – думите на
речта
.
В хода на човешката еволюция органите постоянно са се преобразували и по характер, и на външен вид. Така примитивният човек ходеше на четири крака; той не можеше да издава членоразделни звуци; той нямаше уши с които да чува. Движението в полу-течния, полу-газов елемент който го обкръжаваше, бе възможно благодарение на един орган, който му позволяваше да не потъва и да плува. Когато елементите се диференцираха и човекът се оказа на твърда земя, този орган се промени в белите дробове, хрилете в уши и предната част на неговата структура в ръце и инструменти за действие.
Освен това, той започна да изрича членоразделни звуци – думите на речта.
към текста >>
26.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
Архитектите са само жреци на онази небесна дъщеря, която с безсмъртна ръка въплъщава своите идеи в камъка.» (виж
речта
, държана при тържественото встъпване в длъжност за учебната 1880/81 г.
62. Хайнрих фон Ферстел, 1828-1883, професор по архитектура във Виена. Цитираните думи «архитектурните стилове не са измислени» буквално гласят: «Най-голямото заблуждение на нашия век се състои в убеждението, че художественият израз на един народ, който наистина може да е само резултат на всички външни обстоятелства и влияния, може да се преобразува и установява чрез личната воля, чрез енергичните усилия на отделни лица или дори с предписанията на компетентните ведомства. Под смазващата тежест на заблужденията, под които архитектурата е изпаднала по този начин, най-после си пробива път убеждението, че архитектурните стилове изобщо не могат да бъдат измислени... следователно също и изкуството може да дължи своето пораждане и развитие само на естествени процеси.
Архитектите са само жреци на онази небесна дъщеря, която с безсмъртна ръка въплъщава своите идеи в камъка.» (виж речта, държана при тържественото встъпване в длъжност за учебната 1880/81 г.
на избрания ректор на Техническия университет във Виена, Хайнрих, барон от Ферстел, професор по архитектура, на 9 октомври 1890 г., Виена). Реч на новоизбрания ректор Хайнрих, барон от Ферстел, стр. 39 и сл.
към текста >>
27.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Когато човекът навлиза в атлантската епоха, той не можел да говори, ясно да артикулира със звука,
речта
възниква едва в тази епоха.
Когато човекът навлиза в атлантската епоха, той не можел да говори, ясно да артикулира със звука,речта възниква едва в тази епоха.
вождът не можеше да повелява със слова. Тези хора притежаваха способността да разбират езика на природата. Сегашния човек няма никаква представа за това, той трябва да се учи на това отново. Представете си, например, ручей, в който се отразява вашия образ. В душата на окултиста, виждащ това, възниква особено чувство.
към текста >>
28.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Затова хората от началото на своето земно развитие имат свои индивидуални желания и лични чувства, но те не са можели да имат свои лични мисли, а също лично изразяване на мислите, или
речта
.
Тогава луциферическите сили са пропълзявали в астралното тяло на човека. Вследствие на това човечеството е станало това, което е станало. Така че по това време водещите сили е трябвало да предпазят част от етерното тяло на човека да не се инфектира от всичко това, което е можело да му даде астралното тяло, намиращо се под луциферическо влияние. Част от етерното тяло се лишавала от влиянието на астралното тяло посредством това, че човек запазвал влияние върху своето етерно тяло, но само като същество, което проявява воля и чувства, но не и по отношение на мисленето. Всичко, което засяга мисленето, се поддържало и насочвало свише, от духовно-божествения свят.
Затова хората от началото на своето земно развитие имат свои индивидуални желания и лични чувства, но те не са можели да имат свои лични мисли, а също лично изразяване на мислите, или речта.
Мисленето било нещо такова, което при всички постоянно се направлявало от тоталната духовност. Вследствие от това мисленето при всички било едно и също. Но и езикът е бил ръководен от народните богове, така че не всеки човек имал свой собствен език. Това, което се изразява в духа на езика, предпазвало от произвол отделната личност по отношение на етерното тяло, оказвало сдържащо влияние. За това, което в лемурийското време било удържано, митът за Рая разказва следното: човек вкусил от Дървото на познанието, но не и от Дървото на живота; той бил лишен от собствен произвол в областта на волята; но това, което не било дадено тогава на хората, сега с тайнствени процеси се пренесло към това дете Исус, към детето Исус от Назарет, на което принадлежало това етерно тяло.
към текста >>
29.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Причината, поради която не може по този начин да се говори на човечеството днес, е, че физическият инструмент за такава форма на
речта
все още не съществува.
Тогава става нещо сродно на размяна на личността. Майтрея Буда ще открива на човечеството своята идентичност в 33-тата година на своя живот. Както Исус Христос започна своята мисия в Своята 30-та година, така и Бодисатвите, които ще продължават да прокламират Христовия импулс, откриват себе си на 33-тата година от своя живот. И Самият Майтрея Буда, като преобразен Бодисатва, говорейки с могъщи слова, за които днес не можем да си създадем задоволителна представа, ще обяви великите тайни на съществуванието. Той ще говори на език, който тепърва трябва да се създаде, защото никое човешко същество днес не може да изговори такива думи като тези, с които Майтрея Буда ще се обръща към човечеството.
Причината, поради която не може по този начин да се говори на човечеството днес, е, че физическият инструмент за такава форма на речта все още не съществува.
Учението на Просветления ще се влива в хората не само като учение и познание, но ще влива морални импулси в техните души. Думите, които ще се говорят, все още не могат да бъдат изречени чрез физическия ларинкс. В наше време те могат да присъствуват само в духовните светове.
към текста >>
30.
2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Най-напред той се чувства неспособен да насочва движенията на крайниците си според волята; после бива загубен контролът на
речта
.
Чрез разглеждане на определени близки изживявания и факти сега ще изследваме различните влияния, упражнявани върху спящото човешко същество. Човек трябва само да бъде внимателен за онова, което му се случва когато си ляга да спи, и ще забележи как вътрешната активност, чрез която през деня движи своите крайници и привежда тялото си в движение с помощта на своята душа, започва да отслабва. Всеки, който упражни малко самонаблюдение когато се готви да заспи ще забележи, че не може повече да упражнява същия контрол върху своето тяло. Започва да го надвива един вид летаргия.
Най-напред той се чувства неспособен да насочва движенията на крайниците си според волята; после бива загубен контролът на речта.
След това той чувства, че възможността за влизане във връзка с външния свят се изплъзва от него, и всички впечатления на деня постепенно изчезват. Онова, което изчезва първо, е способността да се използват крайниците и особено говорния апарат, после способностите за усещане на вкус и ухание, и накрая слухът. В това постепенно прекратяване на вътрешната активност на душата човек изживява излизането от своите телесни обвивки.
към текста >>
31.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Онова, което ларингсът може да прави, във всяка инкарнация се изразява в различна форма на
речта
; човек не пренася това със себе си от едно прераждане в друго.
Човекът е индивидуалност, концентрирана в Аза, и тази индивидуалност е това, което преминава от една инкарнация в друга. Ние можем да погледнем назад в живот, предшестващ настоящия живот на Земята, след това по-далеч и по-далеч назад в миналото, и можем също да погледнем напред в бъдещето. Човек преминава в своите следващи инкарнации с всичко онова, което е направил свое собствено в Аза си. Ако някой от вас можеше да се върне в своите предишни въплъщения, вие бихте намерили себе си инкарнирани, примерно, в Гръко-Латинската епоха, в Египетско-Халдейската епоха, в Древно-Персийската епоха, в Древно-Индийската епоха и т.н. Но работата, извършена от човешкия ларингс, не е в същия смисъл свързана с Аза.
Онова, което ларингсът може да прави, във всяка инкарнация се изразява в различна форма на речта; човек не пренася това със себе си от едно прераждане в друго.
Говорът е нещо, което днес е индивидуализирано. В хода на инкарнациите човек може да принадлежи на различни народи и да използва различни езици, различни езикови средства. Следователно е ясно, че речта не е така обвързана с Аза, както е мисленето. Говорът не е свързан с нашата истинска индивидуалност, с онова, което съставлява истинската ни човешка стойност. Говорът е нещо, което имаме съвместно с други човешки същества; то идва до нас от външни условия.
към текста >>
Следователно е ясно, че
речта
не е така обвързана с Аза, както е мисленето.
Ако някой от вас можеше да се върне в своите предишни въплъщения, вие бихте намерили себе си инкарнирани, примерно, в Гръко-Латинската епоха, в Египетско-Халдейската епоха, в Древно-Персийската епоха, в Древно-Индийската епоха и т.н. Но работата, извършена от човешкия ларингс, не е в същия смисъл свързана с Аза. Онова, което ларингсът може да прави, във всяка инкарнация се изразява в различна форма на речта; човек не пренася това със себе си от едно прераждане в друго. Говорът е нещо, което днес е индивидуализирано. В хода на инкарнациите човек може да принадлежи на различни народи и да използва различни езици, различни езикови средства.
Следователно е ясно, че речта не е така обвързана с Аза, както е мисленето.
Говорът не е свързан с нашата истинска индивидуалност, с онова, което съставлява истинската ни човешка стойност. Говорът е нещо, което имаме съвместно с други човешки същества; то идва до нас от външни условия. Въпреки това не може да се отрече, че словото е нещо, в което нашето най-вътрешното себе, духът, изразява себе си. Отсенките на чувствата и очертанията на мислите са пренесени в звуковете на думите; така че ние притежаваме в своя ларингс орган, чрез който, с нашата индивидуалност, ние сме дял и част от нещо, изработено от духа, а не от нещо, което самите ние сме изработили. Ако словото не беше изработено от духа, духът на човека не би могъл да се изразява с това средство.
към текста >>
32.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
Днес има хора които вярват, че могат да научат изкуството на
речта
и рецитацията от този или онзи учител.
Можем да кажем без преувеличение, че разбиране за вътрешното естество на артистичния елемент в тези пиеси може да бъде постигнато само чрез действително посещение на тези селски хора и бидейки свидетели как те пораждат простата артистичност на Коледните пиеси от едно наистина най-свято настроение.
Днес има хора които вярват, че могат да научат изкуството на речта и рецитацията от този или онзи учител.
Те ходят на всякакви видове места с цел да научат определени дихателни упражнения, за които се счита, че са правилните за тази цел. И в наши дни съществуват дузини от “правилни" дихателни практики за пеене и за декламиране. Тези хора вярват, че за тях е крайно необходимо да направят истинска автоматизация на своето тяло или на своя ларинкс. Така те развиват изкуство по един материалистичен начин. Аз мога само да се надявам, че този странен възглед никога няма истински да пусне корени в нашите кръгове; защото тези хора нямат представа как едно просто, но въпреки това истинско изкуство беше пораждано от едно силно благоговение, от едно молитвено Коледно настроение.
към текста >>
33.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Кой не знае днес, че мисленето и
речта
- това са две съвършено различни неща, че
речта
в известно отношение се състои от условни способи за изразяване на това, което човек мисли?
При хората от по-късните епохи на световната история се открива навсякъде например някаква дистанция между това, което се мисли, и това, което се говори.
Кой не знае днес, че мисленето и речта - това са две съвършено различни неща, че речта в известно отношение се състои от условни способи за изразяване на това, което човек мисли?
Това е ясно още от факта, че имаме много различни езици и всъщност изразяваме множество общи за всички ни представи на тези различни езици на Земята, така че съществува известнa разлика между мислене и реч. Не така е било у този древен народ; неговият език се намирал всъщност в съвършено друго отношение към душата, в сравнение с всички по-късни езици. Именно, ако ние се върнем към най-древните времена, то действително ще намерим там нещо, макар и несъхранено в цялата си чистота, прилично на първичния език на човечеството. Наистина ние ще намерим езиците на отделните племена и раси на цялото пространство на Европа, Азия и Африка вече в известно отношение диференцирани, но своего рода общ елемент на речта, който би могъл да бъде разбираем за целия тогава известен земен кръг, разбира се, за по дълбокия духовен човек, е съществувал при шумерите. Защо това е било така?
към текста >>
Наистина ние ще намерим езиците на отделните племена и раси на цялото пространство на Европа, Азия и Африка вече в известно отношение диференцирани, но своего рода общ елемент на
речта
, който би могъл да бъде разбираем за целия тогава известен земен кръг, разбира се, за по дълбокия духовен човек, е съществувал при шумерите.
При хората от по-късните епохи на световната история се открива навсякъде например някаква дистанция между това, което се мисли, и това, което се говори. Кой не знае днес, че мисленето и речта - това са две съвършено различни неща, че речта в известно отношение се състои от условни способи за изразяване на това, което човек мисли? Това е ясно още от факта, че имаме много различни езици и всъщност изразяваме множество общи за всички ни представи на тези различни езици на Земята, така че съществува известнa разлика между мислене и реч. Не така е било у този древен народ; неговият език се намирал всъщност в съвършено друго отношение към душата, в сравнение с всички по-късни езици. Именно, ако ние се върнем към най-древните времена, то действително ще намерим там нещо, макар и несъхранено в цялата си чистота, прилично на първичния език на човечеството.
Наистина ние ще намерим езиците на отделните племена и раси на цялото пространство на Европа, Азия и Африка вече в известно отношение диференцирани, но своего рода общ елемент на речта, който би могъл да бъде разбираем за целия тогава известен земен кръг, разбира се, за по дълбокия духовен човек, е съществувал при шумерите.
Защо това е било така? Защото душата на тези хора при тона, при звука е чувствала нещо напълно определено и е трябвало да изразява еднозначно това, което е можело да се почувства при някаква мисъл и в същото време при звук. Всичко това аз бих искал да изразя преди всичко така: даже още в тези имена, които изредих, излагайки епоса за Гилгамеш, даже още там съществуват необичайни звуци: Ищар, Ишулан и други подобни. Когато произнасят тези звуци и знаят значението на звука в окултно отношение, то знаят, че всъщност тези имена не могат да съдържат други звуци, ако трябва да обозначават дадени същества, защото У, И, А могат еднозначно да се отнесат само към нещо напълно определено. В това се състояло и по-нататъшното движение на езика, че хората загубили чувство за това, че тези неща, звуците - съгласни, гласни - могат да се отнасят към нещо еднозначно, тогава, когато в тези древни времена, нещото не е можело да се обозначи по друг начин, освен с напълно определена съвкупност от звуци.
към текста >>
34.
Как действа кармата . Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Посочва се какво е казал за това естествоизпитателят Дю Боа-Реймон в
речта
си „Границите на природонаучното познание“: „Един поради някаква причина несъзнателен, например спящ без съновидения мозък, научно погледнато (Дю Боа-Реймон казва „астрономически“) не съдържа вече никаква тайна и научното познание може напълно да го дешифрира, наред с цялата човешка машина на останалото тяло с нейното дишане, сърдечна дейност, обмяна на вещества, топлина и т.
Всяка сутрин човешкото тяло сякаш отново се одушевява. Естествената наука допуска, че в случая става нещо, което тя не може да разбере, ако си служи със законите, които е открила във физическия свят.
Посочва се какво е казал за това естествоизпитателят Дю Боа-Реймон в речта си „Границите на природонаучното познание“: „Един поради някаква причина несъзнателен, например спящ без съновидения мозък, научно погледнато (Дю Боа-Реймон казва „астрономически“) не съдържа вече никаква тайна и научното познание може напълно да го дешифрира, наред с цялата човешка машина на останалото тяло с нейното дишане, сърдечна дейност, обмяна на вещества, топлина и т.
н., чак до същността на материята и силата. Спящият без съновидения е напълно разбираем, като света, преди да е съществувало съзнание. Както обаче още с първия проблясък на съзнание светът е станал двойно по-неразбираем, така и спящият отново се изпълва с тайни при първия му все още неясен сънищен образ.“ Това не може и да бъде другояче. Защото това, което естествоизпитателят описва тук като спящ без съновидения, е онази част от човека, която се подчинява само на физическите закони. Ала в мига, в който отново се проявява душевното, влизат в сила законите на душевния живот.
към текста >>
35.
Рудолф Щайнер – Събрани съчинения
GA_135 Прераждане и Карма
Лекции за изкуството: Общо за изкуството – Евритмия – Художествено формиране на
речта
и драматично изкуство – Музика – Изобразително изкуство – История на изкуството.
Лекции за изкуството: Общо за изкуството – Евритмия – Художествено формиране на речта и драматично изкуство – Музика – Изобразително изкуство – История на изкуството.
(Събр. съч. 271-292)
към текста >>
36.
Събрани съчинения на Рудолф Щайнер
GA_138 За инициацията
Лекции за изкуството: Общо за изкуството – Евритмия – Художествено формиране на
речта
и драматично изкуство – Музика – Изобразително изкуство – История на изкуството (GA 271 – 292)
Лекции за изкуството: Общо за изкуството – Евритмия – Художествено формиране на речта и драматично изкуство – Музика – Изобразително изкуство – История на изкуството (GA 271 – 292)
към текста >>
37.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
ни дума от
речта
ви не разбирам.
ни дума от речта ви не разбирам.
към текста >>
38.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Речта
има значение в общността.
В писмото имаме нещо атомическо. После Бенедикт показва на Капезий това, което той разбира добре вследствие на освежената си от разказа на г-жа Фелиция душа: между двете, между уединената мисъл и писмото имаме словото; словото, в което човек не може да е сам, както със своите мисли. Чрез словото живеем в общност. Да се мисли може в отделеност, сам. Това има значение, когато човек мисли сам; но ако иска да върви сам, той не се нуждае от слово.
Речта има значение в общността.
По този начин словото бива извадено от уединеността на човешката личност; то се разгръща в общността. Словото е въплътената мисъл, но същевременно за физическия план то се явява нещо съвършено различно от мисълта. Няма нужда да се вниква в ясновидските резултати – в различните лекции обърнах внимание на това, – но е възможно само външно исторически, и тъй като е историк, Капезий разбира това много добре, възможно е само от външната история да се види, че словото или речта първоначално е трябвало да има към човечеството съвършено различно отношение от това, което е придобило в днешно време. А именно, ако се върнем все по-назад и по-назад в историята на езиците, ще забележим, че действително все някога – както го показва окултното наблюдение – ще стигнем до човешкия праезик, който е обхващал цялото земно кълбо и който само се е диференцирал. Още щом се върнем към староеврейския – в това отношение староеврейският език е особено интересен, – забелязваме в думите му нещо по-различно, отколкото в думите на Западна Европа.
към текста >>
Няма нужда да се вниква в ясновидските резултати – в различните лекции обърнах внимание на това, – но е възможно само външно исторически, и тъй като е историк, Капезий разбира това много добре, възможно е само от външната история да се види, че словото или
речта
първоначално е трябвало да има към човечеството съвършено различно отношение от това, което е придобило в днешно време.
Да се мисли може в отделеност, сам. Това има значение, когато човек мисли сам; но ако иска да върви сам, той не се нуждае от слово. Речта има значение в общността. По този начин словото бива извадено от уединеността на човешката личност; то се разгръща в общността. Словото е въплътената мисъл, но същевременно за физическия план то се явява нещо съвършено различно от мисълта.
Няма нужда да се вниква в ясновидските резултати – в различните лекции обърнах внимание на това, – но е възможно само външно исторически, и тъй като е историк, Капезий разбира това много добре, възможно е само от външната история да се види, че словото или речта първоначално е трябвало да има към човечеството съвършено различно отношение от това, което е придобило в днешно време.
А именно, ако се върнем все по-назад и по-назад в историята на езиците, ще забележим, че действително все някога – както го показва окултното наблюдение – ще стигнем до човешкия праезик, който е обхващал цялото земно кълбо и който само се е диференцирал. Още щом се върнем към староеврейския – в това отношение староеврейският език е особено интересен, – забелязваме в думите му нещо по-различно, отколкото в думите на Западна Европа. Думите на еврейството са много по-малко условни, те имат, така да се каже, душа, в тях се усеща смисъл. Те изразяват своя необходим смисъл в по-голяма степен, отколкото западноевропейските езици. И колкото по-назад се връщаме в развитието, толкова повече откриваме такива езици, които са подобни на общия праезик.
към текста >>
39.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Това е човек59, който говори за духовната наука напълно доброжелателно и
речта
му също така е отпечатана, човек, който има смелостта да разглежда пред една много добре образована публика живеещото в нашето духовно движение вече не като обикновена глупост.
В Цюрих обърнах внимание на един човек, който е добър пример за казаното.
Това е човек59, който говори за духовната наука напълно доброжелателно и речта му също така е отпечатана, човек, който има смелостта да разглежда пред една много добре образована публика живеещото в нашето духовно движение вече не като обикновена глупост.
Този човек обаче не може да се въздържи да не признае най-важното, реалността на духовния свят. Какво казва той? „Ние трябва да го разбираме60 (това духовно движение), най-малкото в образувания около Щайнер кръг, като много повече от религиозно движение сред нашите съвременници, макар и не с оригинален произход, но от синкретичен вид, което е насочено към основите на живота. Ние би трябвало да го разглеждаме като движение за освобождаване на свръхсетивните интереси на хората и по този начин като надрастване на държащия се за сетивното реализъм. Преди всичко трябва да разпознаем в него движение, което води хората до осъзнаване на нравствените проблеми и подтиква към работа за вътрешно прераждане чрез усърдно себевъзпитание.
към текста >>
40.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
"А още по-странно завършва
речта
на министъра на външните работи, който казва: "Но ако се наложи да бъде постигната някаква договореност, която да направи необходимо оттеглянето или изменянето на изявлението на министър-председателя, то тя по мое мнение би трябвало да се представи на парламента и аз приемам като даденост, че това непременно ще стане." Цял свят знае, че това не стана.
"А още по-странно завършва речта на министъра на външните работи, който казва: "Но ако се наложи да бъде постигната някаква договореност, която да направи необходимо оттеглянето или изменянето на изявлението на министър-председателя, то тя по мое мнение би трябвало да се представи на парламента и аз приемам като даденост, че това непременно ще стане." Цял свят знае, че това не стана.
към текста >>
41.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Любопитно е, че на различни хора си позволих да прочета една реч, държана през 1888 г.*119, в която единствено на мястото на 1888 бях поставил 1914, и всеки смяташе, че
речта
се отнася за 1914 г.!
Започналото през 1914 г. широко подстрекателство в печата,вдъхновявано от Петербург и обхванало Германия, бе точно както през 1888 г. Както и тогава, през 1914 г. трябвало да се предизвика конфликт между Германия и Австрия. Накратко, всички тези подробности съвпадаха.
Любопитно е, че на различни хора си позволих да прочета една реч, държана през 1888 г.*119, в която единствено на мястото на 1888 бях поставил 1914, и всеки смяташе, че речта се отнася за 1914 г.!
към текста >>
42.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Речта
, която Д'Анунцио при същата констелация държал като повторение на някогашната реч на Кола ди Риенци, има приблизително следното съдържание*186:
Синьор Д'Анунцио държал при тази констелация реч, за която Вие можете сами да съдите, защото бих искал според силите си да Ви я прочета. Добавям само като пояснение, че в онзи момент в Италия имаше две партии така наречените неутралисти и интервенционистите, и синьор Д'Анунцио си поставяше задачата да превърне всички неутралисти в интервенционисти. Неутралистите застъпваха по-нататъшното запазване на неутралитета и един мъж Джолити*185, който е доста тясно свързан с предходния политически живот в Италия, беше за неутралитета. Това също така го отбелязвам само като коментар.
Речта, която Д'Анунцио при същата констелация държал като повторение на някогашната реч на Кола ди Риенци, има приблизително следното съдържание*186:
към текста >>
43.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
*119.
Речта
на Бисмарк в Райхстага от 6 февруари 1888. Срв.
*119. Речта на Бисмарк в Райхстага от 6 февруари 1888. Срв.
Rudolf Steiner, "Das Volk Schillers und Fichtes" (Народът на Шилер и Фихте), в "Aus schicksaltragender Хей" (виж бележка 28).
към текста >>
*186.
Речта
е от 12 май и е отпечатана в "Зюддойче монатсхефте", ХП, 1915, кн.
*186. Речта е от 12 май и е отпечатана в "Зюддойче монатсхефте", ХП, 1915, кн.
9, в статията на Robert Da vidsohn, "Vom Mittelalter zu unseren Tagen" (От средновековието към нашите дни).
към текста >>
*190. "Облажаванията" съставляват края на
речта
в Генуа от 5 Май 1915 г.
*190. "Облажаванията" съставляват края на речта в Генуа от 5 Май 1915 г.
"Зюддойче монатехефте" (вж. бел. 186), стр. 498.
към текста >>
44.
4. Лекция, 22.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Речта
ни е изработена за ежедневния живот, за физически-сетивния свят, и с думите, предназначени за физическия свят, не може така просто да се говори за духовния свят, ако искаш да дадеш правилна представа за него.
Той трябва да изрази това малко по-иначе, отколкото го получава в духовното изследване. Най-важните факти от духовния свят могат да се предадат само в образи. Трябва да се търсят сравнения, когато искаш да говориш за фактите от духовния свят.
Речта ни е изработена за ежедневния живот, за физически-сетивния свят, и с думите, предназначени за физическия свят, не може така просто да се говори за духовния свят, ако искаш да дадеш правилна представа за него.
Ние по околен път чрез сравнения трябва да пробудим в нашите души такива представи, които да ни приближат до реалностите на духовния свят. И духовният изследовател може да намери тук във физическия свят нещо, което да помогне да се пробудят представи, отговарящи на поставения от нас въпрос. Ние намираме тук, във физическия свят това, което, без да нарушава външно природния процес на физическия свят, би могло и да го няма, но без което не могат да минат тези хора, които се стремят да възприемат живота в цялата му пълнота. Какво е това, което намираме във физически-сетивния свят, което не е природен процес, но от което не искаме да бъдем лишени? Когато изобразяваме на картина това, което е около нас, и което има отношение към природните процеси, дали това е картина на художник, или, както сега е прието, оставащата във външното художествена фотография, тогава това, което се изправя срещу нас в образите на физически-сетивния свят е нещо, което се приближава до процесите на този свят; но това, което те изобразяват, би могло да съществува и без тях.
към текста >>
45.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Когато тук, във физическия свят, говорим с човека, ние знаем: ако нещо говорим на другия човек, това изхожда от нашия орган на
речта
, това звучи от нас и се насочва към другия човек.
Когато тук, във физическия свят, говорим с човека, ние знаем: ако нещо говорим на другия човек, това изхожда от нашия орган на речта, това звучи от нас и се насочва към другия човек.
И когато ни отговаря или нещо сам ни съобщава, това звучи от неговия орган на речта и е насочено към нас. Всичко е съвсем различно, когато съзерцаващото съзнание е обърнато към конкретен починал. Трябва да привикнем към точно обратното. Когато съобщаваме нещо на починалия, когато нещо го питаме, когато му говорим, тогава трябва – колкото и странно да звучи – да се научим да чуваме това, звучащо от него към нас, изхождащо от него и насочено към нас. За да можем да съобщим нещо на починалия, ние трябва да бъдем способни така да се отключим и така да живеем в него, че той да каже нашия въпрос, че когато питаме, той да пита, че от него да прозвучи това, което му съобщаваме.
към текста >>
И когато ни отговаря или нещо сам ни съобщава, това звучи от неговия орган на
речта
и е насочено към нас.
Когато тук, във физическия свят, говорим с човека, ние знаем: ако нещо говорим на другия човек, това изхожда от нашия орган на речта, това звучи от нас и се насочва към другия човек.
И когато ни отговаря или нещо сам ни съобщава, това звучи от неговия орган на речта и е насочено към нас.
Всичко е съвсем различно, когато съзерцаващото съзнание е обърнато към конкретен починал. Трябва да привикнем към точно обратното. Когато съобщаваме нещо на починалия, когато нещо го питаме, когато му говорим, тогава трябва – колкото и странно да звучи – да се научим да чуваме това, звучащо от него към нас, изхождащо от него и насочено към нас. За да можем да съобщим нещо на починалия, ние трябва да бъдем способни така да се отключим и така да живеем в него, че той да каже нашия въпрос, че когато питаме, той да пита, че от него да прозвучи това, което му съобщаваме. И когато той ни отговаря, когато той иска да ни съобщи нещо, тогава това звучи от нашата душа, изправя се в нашата душа, така че имаме чувството: това изхожда от нас.
към текста >>
46.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Отново се говори за същия този Хардинг /от 1921 до 1923 година 29-ти президент на САЩ/ и аз виждам в
речта
на Хардинг, неудачната му реч, колкото е възможно да бъде неудачна една поява, също отсъствие на каквато и да е връзка с действителността и повторение на стари, изтъркани фрази – и това сега, когато стоим пред стопански проблеми, както тогава стояхме пред политически; в тази реч не виждам дори и малка мисъл за това, което действително е необходимо.
И пак се говори със същата тази откъснатост от живота, със същата тази абстрактност, с която говори Удроу Уилсън, и която беше подкрепена с това, с което той излезе на Версайската мирна конференция през 1919 година.
Отново се говори за същия този Хардинг /от 1921 до 1923 година 29-ти президент на САЩ/ и аз виждам в речта на Хардинг, неудачната му реч, колкото е възможно да бъде неудачна една поява, също отсъствие на каквато и да е връзка с действителността и повторение на стари, изтъркани фрази – и това сега, когато стоим пред стопански проблеми, както тогава стояхме пред политически; в тази реч не виждам дори и малка мисъл за това, което действително е необходимо.
Почти е невъзможно хората да постигнат правилно съждение. Работата не е в това дали имаме Уилсън, който във Версай демонстрира своята обърканост, или по-късните разговори в същата област. Работата е на човек да му бъдат отворени очите и да вижда действителността.
към текста >>
47.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
В
речта
от 24.VI.1918 в райхстага Кюлман употребил фразата за невъзможността да се спечели войната само с военни средства.
Кюлман, обаче, не проявявал никаква самостоятелност, подчинявайки се по всички основни въпроси на изискванията на върховното командване. Доколкото нещата касаели Русия, Кюлман в общи линии споделял програмата за анексиране на Лудендорф и открито се солидаризирал с нея в първите си изяви като държавен секретар. Оглавявайки германската делегация в Брест-Литовск, Кюлман по същество и там провеждал линията на Лудендорф, разминавайки се с нея в първата фаза на преговорите само по въпроса за тактиката, към която следвало да се придържат за достигането на тази цел. В последната фаза на преговорите и тези разлики се изгладили и Кюлман, по такъв начин, носи пълната отговорност за условията на Брест-Литовския договор. В мирните преговори с Румъния, завършили с подписването на Букурещкия договор от 1918 година, Кюлман също се проявил като послушен изпълнител на волята на германското върховно командване.
В речта от 24.VI.1918 в райхстага Кюлман употребил фразата за невъзможността да се спечели войната само с военни средства.
Това предизвикало гнева на Лудендорф и на 7. VII.1918 г. се наложило да подаде оставка.
към текста >>
48.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Днес
речта
няма още много думи за тези неща, понеже думите са подходящи само за външното сетивно възприемане.
Ако вместо с обикновеното мислене, с измисляне и с настойчивост, човек застане с цялата си душа на такава гранична точка, тогава той ще може да продължи по-нататък. Но няма да продължи нататък само по логичен път, а ще продължи по живия път на познанието. Бих искал да изразя с едно сравнение какво ще се изживее там, понеже пътищата на духовното изследване представляват истински познавателни изживявания, истински факти на познанието.
Днес речта няма още много думи за тези неща, понеже думите са подходящи само за външното сетивно възприемане.
Затова човек може да се изрази често само чрез сравнения за нещата, които ясно стоят пред духовните очи. Когато се вживее в такива противоречия, човек се чувства като на границата, където се допира до духовния свят, който не може да се намери в сетивната действителност. Допира се до него, но в известна степен само отвън. Подобно е, както - дали представата е добре обоснована природонаучно, или не, за това сега не става въпрос, тя може да се даде за сравнение - когато низше живо същество, още не притежаващо сетиво на осезанието и само вътрешно изживяващо нещо като постоянно вълнуващо се движение, възприеме по този начин границата на физическия свят, повърхността на отделните неща. Същество, което още не е изградило сетиво на осезанието и още не е напълно затворено в себе си, в известна степен още не може да почувства, да докосне намиращите се вън сетивни впечатления, а изживява повърхността на сетивните неща по този начин.
към текста >>
49.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Оттам например при помена за деца трябва да се предпочете церемонията при погребението пред
речта
за починалия.
Точно в такъв случай можем правилно да видим, че знанието за духовния свят има голямо значение. Защото в известен смисъл според това може да се устрои службата за мъртвите. Относно починалото дете няма да е напълно подходящо съвсем индивидуалното в службата за мъртвите, а понеже детето и без това продължава да живее в нас и остава в нас, добре е, ако поменът се оживи по такъв начин, че да бъде повече общ, да се даде нещо всеобщо на живеещото заедно с нас дете.
Оттам например при помена за деца трябва да се предпочете церемонията при погребението пред речта за починалия.
Бих желал да кажа, че двете вероизповедания, католическото и протестантското, си разделят най-доброто. Католицизмът няма същинската реч за починалия, а погребална служба, един ритуал. Това е нещо общо, еднакво за всички. Което е общо за всички, е особено добро за децата, ако изобщо можем да уредим помена така, че да бъде еднакъв за всички.
към текста >>
50.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Тогава в нас е господствал космическият разум, този космически разум, за който също трябва да говорим, когато обсъждаме развитието на
речта
.
Но ако прочетете моята книга „Духовното ръководство на човека и човечеството[ii]“, ще видите, че животът, който детето развива през първите седем години, може да се оценява по-различно, отколкото се прави обикновено. През тези първи седем години действително господства немалка мъдрост в човешкия организъм. Когато детето, – употребявайки буржоазния израз – „за първи път види бял свят“, мозъкът му е още слабо диференциран. Той се диференцира едва с течение на времето, и това, което се проявява като структура на мозъка, действително съответства, ако се проучи това, на влиянието на дълбоката мъдрост, както и всичко, което правим в живота по-нататък – дали конструираме машини или се занимаваме с научни изследвания, – ние го правим, опирайки се на мъдростта. Естествено, не можем по-късно по съзнателен начин да правим това, което сме правили безсъзнателно, когато, така да се каже, едва сме видели белия свят.
Тогава в нас е господствал космическият разум, този космически разум, за който също трябва да говорим, когато обсъждаме развитието на речта.
Наистина, висшият космически разум господства в човека през първите седем години от живота му.
към текста >>
51.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Те никога не стигат до там, че да се замислят: „Ако зачеркнем думата „Христос“ от
речта
на пастора и я заменим с „Йехова“, само това и нищо друго няма да докара истинският смисъл!
Това е истина, за която днешните хора нямат почти никакъв усет. Думата „Христос“ се използва от безброй проповедници по света и хората им вярват само защото чуват думата „Христос“ — вярват, че проповедникът наистина говори за Христос.
Те никога не стигат до там, че да се замислят: „Ако зачеркнем думата „Христос“ от речта на пастора и я заменим с „Йехова“, само това и нищо друго няма да докара истинският смисъл!
“ Виждате как в корените на най-дълбоките болки на нашето време намираме точно определена неистина.
към текста >>
Ако тръгнем по тях, вече няма да говорим по такъв начин, че
речта
ни да е изпълнена с лъжи.
Това са два пътя, чрез които можем да намерим Христос.
Ако тръгнем по тях, вече няма да говорим по такъв начин, че речта ни да е изпълнена с лъжи.
Тогава ще говорим за Христос като за дейната Божествената Сила в нашето новораждане — докато Йехова е Божествената Сила в нашето [земно] раждане.
към текста >>
52.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
„Нима не чувам и не виждам ясно,“ — казва той, като има предвид по-ранните изказвания в
речта
си — „че тези много силни копнежи търсят как да намерят проявление в нашия живот — но в същото време с тях идва и убеждението, че нашият живот, какъвто сме заставени да го водим днес, не е нищо друго, а творение на зъл дух!
„Нима не чувам и не виждам ясно,“ — казва той, като има предвид по-ранните изказвания в речта си — „че тези много силни копнежи търсят как да намерят проявление в нашия живот — но в същото време с тях идва и убеждението, че нашият живот, какъвто сме заставени да го водим днес, не е нищо друго, а творение на зъл дух!
Представете си един велик мислител, който не знае нищо за нашето време, а живее например преди две хиляди години. Той може да фантазира как би изглеждал светът след две хиляди години — но и с най-богатото въображение той не би могъл да си представи светът, в който ние сме осъдени да живеем. Истината е, че сегашните условия са една велика илюзия в света, докато същината на нашите желания и копнежите на нашия дух са най-дълбоката и окончателна истина — и всичко извън тях е ужасно. Ние просто сме разменили съня с будността. Нашата задача е да се отърсим от прастарата илюзия за реалността в нашето сегашно социално положение.
към текста >>
Да, общият смисъл на
речта
от Айзнер показва, че той използва нещо повече от голи фрази, когато казва, че съвременната реалност може да не е нищо друго, освен нещо причинено на човечеството от някакъв зъл дух.
Само помислете — в своите опити да разбере днешното време този човек е принуден да използва концепцията за илюзията и да си зададе въпроса: Нима реалността, която днес ни заобикаля, не е по-точно да се нарече лош сън, отколкото истинска реалност? Имаме забележителен случай — замислете се и колко е типичен — на изцяло съвременен човек, който се смяташе за вестител на новата епоха и който разглежда външната сетивна реалност като един сън, като една обикновена Майя (илюзия) – твърде подобно на философията на индусите. И този човек е принуден от отделни събития в наше време да повдигне въпроса — няма значение в какъв смисъл, все пак го повдига — дали тази реалност не е всъщност един сън!
Да, общият смисъл на речта от Айзнер показва, че той използва нещо повече от голи фрази, когато казва, че съвременната реалност може да не е нищо друго, освен нещо причинено на човечеството от някакъв зъл дух.
към текста >>
53.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Загатване за
речта
на немския физиолог Емил дьо Боа-Реймон, който през 1872 потвърждава съществуването на ограничения на познанието.
Затова е съвсем в реда на нещата, че Йохан Грегор Мендел бе признат много късно като велик учен: впрочем, той е такъв, но обагрен в католически смисъл. За него, това имаше смисъл само да гледа кръстосването на малките грахови зърна, защото това е един католически принцип, защото, всичко що е свръхестествено, съвсем точно се съдържа в традицията и в книгите; за учените, това няма значение, няма ни най-малко значение, или още повече, ако се стигне до ignorabinus* /* т.е.: "Не зачитаме".
Загатване за речта на немския физиолог Емил дьо Боа-Реймон, който през 1872 потвърждава съществуването на ограничения на познанието.
Виж именно: Р.Щайнер, "Енигмите на философията" EAR 1991 г. том ІІ, стр.1165/ /т.е. "Ние няма да зачетем"/ и ако се допусне агностицизма.
към текста >>
54.
Съдържание
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Значение на
речта
за душевното развитие на човека.
Двете биографии на човека: на физическото и етерното тяло, от една страна, и на астралното тяло и аза, от друга.
Значение на речта за душевното развитие на човека.
Отзвук в съня на изговореното през деня. Необходимостта от комуникация с Ангелите и Архангелите. Материализмът предизвиква дисхармония в общуването с духовните същества. 1859 година – юбилей на Шилер и година на смъртта на идеализма. Усещане за липса на идеали сред по-възрастното поколение и подем на младежкото движение.
към текста >>
55.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Този момент се определя от това особено положение, което в живота на човека заема
речта
, не този или онзи език, а
речта
изобщо, способността за говор.
Днес ние ще разгледаме особено внимателно един от моментите в развитието на Аза и астралното тяло.
Този момент се определя от това особено положение, което в живота на човека заема речта, не този или онзи език, а речта изобщо, способността за говор.
към текста >>
Може да предизвика учудване това, че етерното тяло взема по-голямо участие в процеса на
речта
от физическото тяло.
Може да предизвика учудване това, че етерното тяло взема по-голямо участие в процеса на речта от физическото тяло.
Но трябва да се каже, че човек не е способен да наблюдава с помощта на своите обичайни сетивни органи това, което става в етерното тяло, и традиционната наука също нищо не му казва за това; затова човек в този случай обикновено обръща внимание само на това, което външно се случва във физическото тяло при процеса на речта, тогава когато цялата тази много по-разнообразна и формираща дейност на етерното тяло при речта, която се разпростира после и върху астралното тяло, не се улавя от обичайното сетивно възприятие. Но ако искаме да разберем мястото, което речта заема в живота, преди всичко важно е да се разбере това, което става в процеса на речта в етерното тяло и в астралното тяло.
към текста >>
Но трябва да се каже, че човек не е способен да наблюдава с помощта на своите обичайни сетивни органи това, което става в етерното тяло, и традиционната наука също нищо не му казва за това; затова човек в този случай обикновено обръща внимание само на това, което външно се случва във физическото тяло при процеса на
речта
, тогава когато цялата тази много по-разнообразна и формираща дейност на етерното тяло при
речта
, която се разпростира после и върху астралното тяло, не се улавя от обичайното сетивно възприятие.
Може да предизвика учудване това, че етерното тяло взема по-голямо участие в процеса на речта от физическото тяло.
Но трябва да се каже, че човек не е способен да наблюдава с помощта на своите обичайни сетивни органи това, което става в етерното тяло, и традиционната наука също нищо не му казва за това; затова човек в този случай обикновено обръща внимание само на това, което външно се случва във физическото тяло при процеса на речта, тогава когато цялата тази много по-разнообразна и формираща дейност на етерното тяло при речта, която се разпростира после и върху астралното тяло, не се улавя от обичайното сетивно възприятие.
Но ако искаме да разберем мястото, което речта заема в живота, преди всичко важно е да се разбере това, което става в процеса на речта в етерното тяло и в астралното тяло.
към текста >>
Но ако искаме да разберем мястото, което
речта
заема в живота, преди всичко важно е да се разбере това, което става в процеса на
речта
в етерното тяло и в астралното тяло.
Може да предизвика учудване това, че етерното тяло взема по-голямо участие в процеса на речта от физическото тяло. Но трябва да се каже, че човек не е способен да наблюдава с помощта на своите обичайни сетивни органи това, което става в етерното тяло, и традиционната наука също нищо не му казва за това; затова човек в този случай обикновено обръща внимание само на това, което външно се случва във физическото тяло при процеса на речта, тогава когато цялата тази много по-разнообразна и формираща дейност на етерното тяло при речта, която се разпростира после и върху астралното тяло, не се улавя от обичайното сетивно възприятие.
Но ако искаме да разберем мястото, което речта заема в живота, преди всичко важно е да се разбере това, което става в процеса на речта в етерното тяло и в астралното тяло.
към текста >>
Но сега помислете за следното: благодарение на това, че в процеса на
речта
главно участие вземат етерното и астралното тяло, процеса на
речта
има две страни: преди всичко това, чрез което етерното тяло, намирайки се във връзка с физическото тяло, осъществява говоримата, външно възприемаема реч.
Но сега помислете за следното: благодарение на това, че в процеса на речта главно участие вземат етерното и астралното тяло, процеса на речта има две страни: преди всичко това, чрез което етерното тяло, намирайки се във връзка с физическото тяло, осъществява говоримата, външно възприемаема реч.
Но когато ние говорим, то нещо винаги оказва обратно въздействие и върху нашата душа. Ние сами усещаме казаното от нас, ние преживяваме казаното. Тогава когато на всеки друг човек, за да се запознае с нашия душевен живот, е необходимо да възприеме физическите звуци на нашата реч, ние при произнасяне на думи сами вътрешно живеем в нашето астрално тяло заедно с това, което ние влагаме в думите. А чрез това, че по време на сън ние отделяме нашето астрално тяло от физическото и етерно тяло, пренасяме със себе си в състоянието на сън нещо от нашите думи, нещо много важно.
към текста >>
Но всичко това звучи в съня не като нещо неопределено, а то звучи така , че фактически всичко, което душата е преживяла, чак даже до преживяване на последователността на отделните звуци на
речта
, всичко това отново звучи в това безсъзнателно състояние на човека, което преживява при степента на съзнание, свойствена му между заспиването и пробуждането.
Но всичко това звучи в съня не като нещо неопределено, а то звучи така , че фактически всичко, което душата е преживяла, чак даже до преживяване на последователността на отделните звуци на речта, всичко това отново звучи в това безсъзнателно състояние на човека, което преживява при степента на съзнание, свойствена му между заспиването и пробуждането.
към текста >>
И много по-дълбоко се свързват тогава тези чувства, които детето преживява при слушане на
речта
на родителите, много по-дълбоко тези чувства, тези волеви импулси и мисли се свързват със звуците.
При това трябва да обърнем внимание на следното: това, което звучи в душата на спящото дете на възраст до 7 години, за времето между неговото заспиване и пробуждане, се намира в голяма зависимост от заобикалящите го хора. Това, което се съдържа в думите на майката и бащата и другите заобикалящи го хора, в живота на техните чувства, воля и мисли, в тези думи, които детето чува, това продължава да звучи в душата на детето по време на съня му, от заспиването до пробуждането, и душата на детето се отдава напълно на това, което се влага от заобикалящите го като съдържание в техните думи от техните сърца, от техните души.
И много по-дълбоко се свързват тогава тези чувства, които детето преживява при слушане на речта на родителите, много по-дълбоко тези чувства, тези волеви импулси и мисли се свързват със звуците.
Детето се отдава тогава на всичко това, което то преживява в своето обкръжение.
към текста >>
Но с настъпване на половата зрелост, от 14-та година, започва нещо ново: тогава този отзвук на
речта
, който продължава да живее в спящата душа, става такъв, че той, изхождайки от своето собствено същество, започва да иска да встъпи във взаимоотношения с духовния свят.
В малко по-малка степен това има място в течение на следващия период от живота на човека: от 7 до 14 години. Но все пак и тук това има място в достатъчно силна степен.
Но с настъпване на половата зрелост, от 14-та година, започва нещо ново: тогава този отзвук на речта, който продължава да живее в спящата душа, става такъв, че той, изхождайки от своето собствено същество, започва да иска да встъпи във взаимоотношения с духовния свят.
към текста >>
След достигане на 14 години, след достигане на полова зрелост, за спящата душа на човека възниква необходимостта посредством това, което в съня продължава да живее като отзвуци на
речта
, да встъпи в обяснение със съществата от духовния свят.
Това е нещо , във висша степен заслужаващо внимание. Можем да кажем: до 7 годишна възраст детето иска и в съня да остава във вътрешна връзка с това, което то слуша от окръжаващите го хора; до известна степен това се отнася и за възрастта от 7 до 14 години, с тази разлика само, че тук то вниква повече в самия душевен живот на своето обкръжение, докато до 7 годишна възраст то се свързва повече с външната страна на живота.
След достигане на 14 години, след достигане на полова зрелост, за спящата душа на човека възниква необходимостта посредством това, което в съня продължава да живее като отзвуци на речта, да встъпи в обяснение със съществата от духовния свят.
Това е много знаменателно. В своето обичайно съзнание човек не осъзнава това, но в съня у него възниква необходимостта душевния живот да направи земната реч да прозвучи така, че света на Архангелите да може да намери за себе си нещо, даващо му удовлетворение, в тези отзвуци на живата реч.
към текста >>
И спящите души биха се почувствали нещастни, ако тези отзвуци не биха станали подобни по звучене на
речта
на Архангелите, която им звучи насреща от другата страна.
Можем вече да кажем: за човека настъпва необходимост да напасне разбирателството със света на Архангелите чрез отзвуците на земната реч, които остават в неговата душа по време на съня. Думите произнесени през деня продължават да звучат по наистина забележителен начин: всички гласни звуци се проявяват тогава вътрешно задълбочени, а всички съгласни – преминаващи в подвижните форми на света на предметите. Така се преживява това.
И спящите души биха се почувствали нещастни, ако тези отзвуци не биха станали подобни по звучене на речта на Архангелите, която им звучи насреща от другата страна.
Така може да възникне хармония между това, което се явява в съня отзвук на земната реч, и това, което от всички страни на Вселената, от астралния свят, звучи като говор на света на Архангелите. Човек се развива в своя Аз и в своето астрално тяло така, че той, приблизително започвайки от 14 годишна възраст, встъпва по време на сън, ако можем така да се изразим, в общение с Ангелите и Архангелите. Това е дълбока тайна от живота на човека. И ето, характерно за нашата съвременна епоха е, че все повече и повече хора губят способността за взаимно разбирателство със света на Архангелите по време на сън; те донасят със себе си в своя сън от дневната реч нещо такова, което образува тяхната душа така, че те вече не разбират речта на Архангелите, и че Архангелите вече не намират удовлетворение от тази човешка реч, чиито отзвуци проникват в живота по време на сън. Настъпи такава епоха в живота (тук се налага употребата на земни изрази, с помощта на които, разбира се, е трудно да се изрази истинското положение на нещата), настъпи такава епоха, в която съществата от духовния свят не могат вече да влязат в необходимото разбирателство с душите на хората по време на техния сън, и постоянно има взаимно неразбиране на това, което си говорят едни на други съществата от духовните йерархии и душите на хората по време на сън.
към текста >>
И ето, характерно за нашата съвременна епоха е, че все повече и повече хора губят способността за взаимно разбирателство със света на Архангелите по време на сън; те донасят със себе си в своя сън от дневната реч нещо такова, което образува тяхната душа така, че те вече не разбират
речта
на Архангелите, и че Архангелите вече не намират удовлетворение от тази човешка реч, чиито отзвуци проникват в живота по време на сън.
Така се преживява това. И спящите души биха се почувствали нещастни, ако тези отзвуци не биха станали подобни по звучене на речта на Архангелите, която им звучи насреща от другата страна. Така може да възникне хармония между това, което се явява в съня отзвук на земната реч, и това, което от всички страни на Вселената, от астралния свят, звучи като говор на света на Архангелите. Човек се развива в своя Аз и в своето астрално тяло така, че той, приблизително започвайки от 14 годишна възраст, встъпва по време на сън, ако можем така да се изразим, в общение с Ангелите и Архангелите. Това е дълбока тайна от живота на човека.
И ето, характерно за нашата съвременна епоха е, че все повече и повече хора губят способността за взаимно разбирателство със света на Архангелите по време на сън; те донасят със себе си в своя сън от дневната реч нещо такова, което образува тяхната душа така, че те вече не разбират речта на Архангелите, и че Архангелите вече не намират удовлетворение от тази човешка реч, чиито отзвуци проникват в живота по време на сън.
Настъпи такава епоха в живота (тук се налага употребата на земни изрази, с помощта на които, разбира се, е трудно да се изрази истинското положение на нещата), настъпи такава епоха, в която съществата от духовния свят не могат вече да влязат в необходимото разбирателство с душите на хората по време на техния сън, и постоянно има взаимно неразбиране на това, което си говорят едни на други съществата от духовните йерархии и душите на хората по време на сън. Настъпва раздор, дисхармония. Виждате ли, това е аспект, характеризиращ нашата епоха, представящ ни се при поглед върху нея от друг ъгъл. Настъпи мъчително състояние на неразбиране, пълно отсъствие на взаимно разбирателство по време на сън между душите на хората и духовните същества. И пред тези, които осъзнават този факт на съвременния духовен живот, стои тежкия въпрос: от какво е предизвикано това състояние?
към текста >>
А да помислим за това, как е било по-рано: тогава човек усвояваше
речта
, езика така, че той имаше много думи, които вече със самото свое съдържание го издигаха в духовните светове на идеите.
Настъпи мъчително състояние на неразбиране, пълно отсъствие на взаимно разбирателство по време на сън между душите на хората и духовните същества. И пред тези, които осъзнават този факт на съвременния духовен живот, стои тежкия въпрос: от какво е предизвикано това състояние? Нашите думи, които избираме от цялото богатство на езика, с който свикваме, когато го изучаваме от детството си, ние можем да образуваме така, че тези думи да бъдат насочени само към физическия свят. И това става все повече и повече в нашия материалистически век. Хората имат думи, но тези думи изразяват само нещо физическо.
А да помислим за това, как е било по-рано: тогава човек усвояваше речта, езика така, че той имаше много думи, които вече със самото свое съдържание го издигаха в духовните светове на идеите.
Налага се вече да кажа, че реалният идеализъм в наше време стана слаб. И особено слаб той стана при тези, които възприеха в себе си нашата съвременна интелектуална образованост.
към текста >>
В първият период от своя живот, до 7 годишна възраст, човек все още се намира в състояние, даващо му възможност да има някакви преживявания на духовното по време на сън чрез отзвуците на
речта
, когато преживява своето човешко обкръжение.
Да, това е много различно, въплъщава ли човек в своята реч, която усвоява, също и идеали или не. Днес ни се налага да преживеем това, че хора, на които им предстои да станат студенти, имат все още някакво чувство по отношение на тези думи, които се отнасят за външното, така да се каже грубо-конкретното, но които веднага престават да мислят, при които се къса нишката на мисълта в момента, когато трябва да се издигнат до чистото мислене, до мислите отразяващи нещо духовно. По-често при хората със съвременно образование се случва така, че при тях се прекъсва нишката на мисълта, когато им се налага да възприемат значими идеи на чистото мислене. Тук думите стават за тях само нещо външно. Да, в наше време децата усвояват такъв език, чиито думи вече нямат крила, способни да издигат над земния живот.
В първият период от своя живот, до 7 годишна възраст, човек все още се намира в състояние, даващо му възможност да има някакви преживявания на духовното по време на сън чрез отзвуците на речта, когато преживява своето човешко обкръжение.
Ако това обкръжение, изхождайки от материализма, отрича духовното, тогава то отрича и само себе си. Та нали то самото е душа - дух. Така че в този период човек има по време на своя сън все още нещо духовно. Той го има и във втория период на своя живот, от 7 до 14 години. Но ако в думите, които човек възприема, не се съдържа вече съвсем никакво идеалистически-спиритуално значение, както и е в този материалистически век, в който така също и религиозните представи загубиха своето силно спиритуално влияние върху душите на хората, тогава човек при достигане на 14 години, при достигане на полова зрелост, навлиза в такъв душевен живот, който го приковава и по време на сън към физическия свят, душата не може повече да се освободи от физическото и във времето между заспиването и пробуждането.
към текста >>
Това дисхармонично пронизва през времето между заспиването и пробуждането отзвуците на
речта
, и тогава не е в състояние да изработи това, което Геният на езика иначе би могъл да вложи в човешката реч, и което би могло да доведе до взаимно разбиране между душата на човека и съществата от Висшите Йерархии.
Така че в този период човек има по време на своя сън все още нещо духовно. Той го има и във втория период на своя живот, от 7 до 14 години. Но ако в думите, които човек възприема, не се съдържа вече съвсем никакво идеалистически-спиритуално значение, както и е в този материалистически век, в който така също и религиозните представи загубиха своето силно спиритуално влияние върху душите на хората, тогава човек при достигане на 14 години, при достигане на полова зрелост, навлиза в такъв душевен живот, който го приковава и по време на сън към физическия свят, душата не може повече да се освободи от физическото и във времето между заспиването и пробуждането. Думите, отзвуците на думите, стават такива, които го принуждават, които го приковават към физическото. И в това, което човек преживява между заспиването и пробуждането, проникват от всички страни вибрациите от бученето на минералния свят, а също шумоленето на вибрациите на растителния свят в тяхната физическа значимост.
Това дисхармонично пронизва през времето между заспиването и пробуждането отзвуците на речта, и тогава не е в състояние да изработи това, което Геният на езика иначе би могъл да вложи в човешката реч, и което би могло да доведе до взаимно разбиране между душата на човека и съществата от Висшите Йерархии.
И тогава настъпва това своеобразно състояние, при което душата, преживявайки нещо, няма да може да го изрази, защото тя преживява това в безсъзнателно състояние, но преживяването е такова, че може да се охарактеризира по следния начин: човек, достигнал полова зрелост, преминава в състояние на сън и в духовния свят пред него се открива светът на Архангелите. Той усеща този свят на Архангелите. Но при това не се осъществяват никакви свързващи мислителни нишки от света на Архангелите към неговата душа, и от неговата душа към света на Архангелите. И той, при пробуждането, се връща в своето физическо тяло под впечатлението на това ужасно лишение. И това състояние действително настъпи за голямата част от човечеството, започвайки от времето на последната третина на 19-то столетие.
към текста >>
В зависимост от това, как материализмът ще се формира във всички области на живота: в областта на познанието, в областта на изкуството, в областта на религията, дотолкова младите и старите все по-трудно ще могат да се разбират едни с други, защото младежта усеща: на нея и се налага да има по отношение на старите чувството, че старите са я лишили от идеализма на
речта
, от това значение на думите, което сочи към духовния живот.
В зависимост от това, как материализмът ще се формира във всички области на живота: в областта на познанието, в областта на изкуството, в областта на религията, дотолкова младите и старите все по-трудно ще могат да се разбират едни с други, защото младежта усеща: на нея и се налага да има по отношение на старите чувството, че старите са я лишили от идеализма на речта, от това значение на думите, което сочи към духовния живот.
Материализмът на съвременната цивилизация разделя младото и старото поколение. И основният източник, предизвикващ неразбиране между младостта и старостта е заложен в това, че в следствие от поглъщането на човешката реч от материализма, възниква нездраво състояние на душевния живот на спящия млад човек.
към текста >>
Това, което е нужно на душата, може да се даде само, ако чрез действително духовно познание отново се върне на
речта
нейния размах, нейния полет така, че тя отново да доведе до Гения на езика.
И е невъзможно по какъв да е външен начин пак да дадем на душата това, което и е нужно, и не с помощта на мъгляви, тъй наречени идеализми, които по същество само приличат на идеализми, които възникват от време на време от средите на материализма на нашето време, вярно, с добри намерения, но които, по същество, по отношение на мислите, са фалшиви.
Това, което е нужно на душата, може да се даде само, ако чрез действително духовно познание отново се върне на речта нейния размах, нейния полет така, че тя отново да доведе до Гения на езика.
Речта, такава каквато е днес, е пригодна само повече или по-малко като средство за изясняване на физически план. Даже по отношение на декламирането и речитатива ние го докарахме до там, че и в тях започнахме да подчертаваме прозаическото съдържание. Това, което води до образността на речта, което води до ритъма, до такта, до мелодически-драматическото, т.е. всичко това, което ни води до душевното, а в душевното чрез музикално-имагинативното ни възнася в духовния свят - да, ние го докарахме до там, че всичко това е отхвърлено, и, по-такъв начин, може да се каже, ние предоставихме далечна перспектива за материализацията на речта.
към текста >>
Речта
, такава каквато е днес, е пригодна само повече или по-малко като средство за изясняване на физически план.
И е невъзможно по какъв да е външен начин пак да дадем на душата това, което и е нужно, и не с помощта на мъгляви, тъй наречени идеализми, които по същество само приличат на идеализми, които възникват от време на време от средите на материализма на нашето време, вярно, с добри намерения, но които, по същество, по отношение на мислите, са фалшиви. Това, което е нужно на душата, може да се даде само, ако чрез действително духовно познание отново се върне на речта нейния размах, нейния полет така, че тя отново да доведе до Гения на езика.
Речта, такава каквато е днес, е пригодна само повече или по-малко като средство за изясняване на физически план.
Даже по отношение на декламирането и речитатива ние го докарахме до там, че и в тях започнахме да подчертаваме прозаическото съдържание. Това, което води до образността на речта, което води до ритъма, до такта, до мелодически-драматическото, т.е. всичко това, което ни води до душевното, а в душевното чрез музикално-имагинативното ни възнася в духовния свят - да, ние го докарахме до там, че всичко това е отхвърлено, и, по-такъв начин, може да се каже, ние предоставихме далечна перспектива за материализацията на речта.
към текста >>
Това, което води до образността на
речта
, което води до ритъма, до такта, до мелодически-драматическото, т.е.
И е невъзможно по какъв да е външен начин пак да дадем на душата това, което и е нужно, и не с помощта на мъгляви, тъй наречени идеализми, които по същество само приличат на идеализми, които възникват от време на време от средите на материализма на нашето време, вярно, с добри намерения, но които, по същество, по отношение на мислите, са фалшиви. Това, което е нужно на душата, може да се даде само, ако чрез действително духовно познание отново се върне на речта нейния размах, нейния полет така, че тя отново да доведе до Гения на езика. Речта, такава каквато е днес, е пригодна само повече или по-малко като средство за изясняване на физически план. Даже по отношение на декламирането и речитатива ние го докарахме до там, че и в тях започнахме да подчертаваме прозаическото съдържание.
Това, което води до образността на речта, което води до ритъма, до такта, до мелодически-драматическото, т.е.
всичко това, което ни води до душевното, а в душевното чрез музикално-имагинативното ни възнася в духовния свят - да, ние го докарахме до там, че всичко това е отхвърлено, и, по-такъв начин, може да се каже, ние предоставихме далечна перспектива за материализацията на речта.
към текста >>
всичко това, което ни води до душевното, а в душевното чрез музикално-имагинативното ни възнася в духовния свят - да, ние го докарахме до там, че всичко това е отхвърлено, и, по-такъв начин, може да се каже, ние предоставихме далечна перспектива за материализацията на
речта
.
И е невъзможно по какъв да е външен начин пак да дадем на душата това, което и е нужно, и не с помощта на мъгляви, тъй наречени идеализми, които по същество само приличат на идеализми, които възникват от време на време от средите на материализма на нашето време, вярно, с добри намерения, но които, по същество, по отношение на мислите, са фалшиви. Това, което е нужно на душата, може да се даде само, ако чрез действително духовно познание отново се върне на речта нейния размах, нейния полет така, че тя отново да доведе до Гения на езика. Речта, такава каквато е днес, е пригодна само повече или по-малко като средство за изясняване на физически план. Даже по отношение на декламирането и речитатива ние го докарахме до там, че и в тях започнахме да подчертаваме прозаическото съдържание. Това, което води до образността на речта, което води до ритъма, до такта, до мелодически-драматическото, т.е.
всичко това, което ни води до душевното, а в душевното чрез музикално-имагинативното ни възнася в духовния свят - да, ние го докарахме до там, че всичко това е отхвърлено, и, по-такъв начин, може да се каже, ние предоставихме далечна перспектива за материализацията на речта.
към текста >>
Речта
, такава, каквато е създадена днес при всички цивилизовани народи, приковава душата за времето от заспиването до пробуждането само към физическия грохот на материалния свят и към шепота само на физическото съдържание на растителния свят и не открива на душата по време на сън светлите речи на Ангелите и гърмящите тръбни звуци на езика на Архангелския свят с тяхното дълбоко космическо значение.
Речта, такава, каквато е създадена днес при всички цивилизовани народи, приковава душата за времето от заспиването до пробуждането само към физическия грохот на материалния свят и към шепота само на физическото съдържание на растителния свят и не открива на душата по време на сън светлите речи на Ангелите и гърмящите тръбни звуци на езика на Архангелския свят с тяхното дълбоко космическо значение.
Човек, след достигане на полова зрелост, би бил длъжен да черпи за себе си от речта нещо такова, което за времето на бодърстването му така би препарирало неговия мозък, че своя нормален физически живот би могъл с помощта на думите да достига до съдържащите се в нещата идеи. А тъй като речта на Архангелите може да говори на неговата душа през времето от заспиването до пробуждането, то той би бил длъжен, потапяйки се в съня, да донася със себе си нещо такова, което би дало възможността на кръвообращението му да предчувства спиритуалните дълбочини на мировия замисъл. Но сега, ако той не може да възприеме духовното познание, ако нашето училищно преподаване не бъде достатъчно духовно задълбочено, той донася със себе си вместо това скърцащите и свистящи звуци на физическо-минералния свят, тяхното стържене и грохот; той донася в своята кръв звуците на триенето и наподобяващи капането на водни капки, пораждани от физическия компонент на растителния свят.
към текста >>
Човек, след достигане на полова зрелост, би бил длъжен да черпи за себе си от
речта
нещо такова, което за времето на бодърстването му така би препарирало неговия мозък, че своя нормален физически живот би могъл с помощта на думите да достига до съдържащите се в нещата идеи.
Речта, такава, каквато е създадена днес при всички цивилизовани народи, приковава душата за времето от заспиването до пробуждането само към физическия грохот на материалния свят и към шепота само на физическото съдържание на растителния свят и не открива на душата по време на сън светлите речи на Ангелите и гърмящите тръбни звуци на езика на Архангелския свят с тяхното дълбоко космическо значение.
Човек, след достигане на полова зрелост, би бил длъжен да черпи за себе си от речта нещо такова, което за времето на бодърстването му така би препарирало неговия мозък, че своя нормален физически живот би могъл с помощта на думите да достига до съдържащите се в нещата идеи.
А тъй като речта на Архангелите може да говори на неговата душа през времето от заспиването до пробуждането, то той би бил длъжен, потапяйки се в съня, да донася със себе си нещо такова, което би дало възможността на кръвообращението му да предчувства спиритуалните дълбочини на мировия замисъл. Но сега, ако той не може да възприеме духовното познание, ако нашето училищно преподаване не бъде достатъчно духовно задълбочено, той донася със себе си вместо това скърцащите и свистящи звуци на физическо-минералния свят, тяхното стържене и грохот; той донася в своята кръв звуците на триенето и наподобяващи капането на водни капки, пораждани от физическия компонент на растителния свят.
към текста >>
А тъй като
речта
на Архангелите може да говори на неговата душа през времето от заспиването до пробуждането, то той би бил длъжен, потапяйки се в съня, да донася със себе си нещо такова, което би дало възможността на кръвообращението му да предчувства спиритуалните дълбочини на мировия замисъл.
Речта, такава, каквато е създадена днес при всички цивилизовани народи, приковава душата за времето от заспиването до пробуждането само към физическия грохот на материалния свят и към шепота само на физическото съдържание на растителния свят и не открива на душата по време на сън светлите речи на Ангелите и гърмящите тръбни звуци на езика на Архангелския свят с тяхното дълбоко космическо значение. Човек, след достигане на полова зрелост, би бил длъжен да черпи за себе си от речта нещо такова, което за времето на бодърстването му така би препарирало неговия мозък, че своя нормален физически живот би могъл с помощта на думите да достига до съдържащите се в нещата идеи.
А тъй като речта на Архангелите може да говори на неговата душа през времето от заспиването до пробуждането, то той би бил длъжен, потапяйки се в съня, да донася със себе си нещо такова, което би дало възможността на кръвообращението му да предчувства спиритуалните дълбочини на мировия замисъл.
Но сега, ако той не може да възприеме духовното познание, ако нашето училищно преподаване не бъде достатъчно духовно задълбочено, той донася със себе си вместо това скърцащите и свистящи звуци на физическо-минералния свят, тяхното стържене и грохот; той донася в своята кръв звуците на триенето и наподобяващи капането на водни капки, пораждани от физическия компонент на растителния свят.
към текста >>
И тогава, когато
речта
, произлизаща от духовен мироглед, би могла да стане някакво душевно море, в което би могло да се потопи вътрешното същество на човека, и това би издигало душата на човека все по-високо и по-високо, сега тя става такава, че приковава човека към Земята, че го привързва само към ограничени, земни интереси.
По този начин той се потапя в това, което неговия мозък, станал дисхармоничен, вследствие бичуването му по време на сън само с минералното, а кръвоносната му система е пронизана с току що описаната какафония , става пригоден само за условен език и чрез този език, способен да живее само в пределите на земната сфера; тогава, когато езикът би могъл да го издигне от само земното изживяване до висшите изживявания. Как биха могли хора, преминали през съвременното материалистическо образование, да кажат от дълбините на своята душа такива думи: „Мисълта – това е моето безпределно царство, а словото - мое крилато оръдие! ” За хората със съвременно образование мисълта вече не е безпределно царство, а съвсем малка област, обхващаща само физически - сетивните неща, които са непосредствено видими в най-близкото обкръжение на хората, възприемаемо от тях с външните сетива. И словото не е вече крилато оръдие, а някакво оръдие, с помощта на което ние мрънкаме нещо неопределено с нашите уста за душевния живот, но така, че в това мрънкане не се съдържа много от спиритуално-свръхсетивното.
И тогава, когато речта, произлизаща от духовен мироглед, би могла да стане някакво душевно море, в което би могло да се потопи вътрешното същество на човека, и това би издигало душата на човека все по-високо и по-високо, сега тя става такава, че приковава човека към Земята, че го привързва само към ограничени, земни интереси.
към текста >>
По-нататъшното развитие на
речта
до съвременното и състояние доведе до това, че човек, когато му се налага да общува с духовния свят, става духовно ням и духовно глух по отношение на духовния свят и може да възприема само това, което го смъква до това, което живее във физическото на минералното и растителното царства.
По-древните езици на човечеството бяха такива, чиято друга, вътрешна страна, можеше да бъде взета от хората в духовния свят, и там можеше да доведе до взаимно разбиране с духовните Същества, с които човек трябва да има работа, когато се намира извън тялото.
По-нататъшното развитие на речта до съвременното и състояние доведе до това, че човек, когато му се налага да общува с духовния свят, става духовно ням и духовно глух по отношение на духовния свят и може да възприема само това, което го смъква до това, което живее във физическото на минералното и растителното царства.
към текста >>
56.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И при това настъпва не само това, за което ви говорих вчера по отношение на
речта
, но настъпва още нещо съвсем друго.
Работата стои определено така, че това, което човек получаваше натурално от духовния свят и това, което му оказваше помощ в елементарния свят по време на сън, след достигане на полова зрелост той днес вече също така не получава. Това е свързано с необходимостта му да стане свободно същество. Ако той в своето детство не е получил при възпитанието и обучението си познания за духовния свят, то по време на сън се чувства хилав.
И при това настъпва не само това, за което ви говорих вчера по отношение на речта, но настъпва още нещо съвсем друго.
Настъпва това, че човек, макар и да преживява в наделементарния свят Архангелите, той е лишен от възможността да се обяснява с тях. Но, това което той повече не може да преживява, или е способен съвсем оскъдно да преживява, това е света на Началата. И започвайки от 15-то столетие това стана особеност на човека, особеност на човешкото развитие, че Азът и астралното тяло по време на съня на човека жадно се стремят към установяване на връзки с Началата (Архаите), но не могат да ги достигнат, чувстват се по отношение на тях безсилни, като че в омагьосано състояние, но Началата - Архаите са нужни за това, за да може човек при пробуждането си достатъчно интензивно да се потопи в своето етерно тяло. Разберете ме правилно: вчера аз ви разясних, че ако човек не възприеме никакви духовни познания, то по време на сън той не може да види Архаите, тогава когато има животрептуща потребност да достигне в състояние на сън по отношение на Архаите такава жива връзка с тях, каквато той има тук на Земята, във физическо състояние, по отношение на Слънцето. Това е извънредно важно.
към текста >>
57.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Другата форма на този език - може да звучи гротескно, но все пак е вярно - е тази форма, при която
речта
на металите се разгръща като космическа поезия, когато тя преминава в поезия.
Другата форма на този език - може да звучи гротескно, но все пак е вярно - е тази форма, при която речта на металите се разгръща като космическа поезия, когато тя преминава в поезия.
Тогава в езика на металите се проявява космическата фантазия. Тогава от тази космическа поезия прозвучава това, което съставлява най-близките връзки между металите и човека. Такива интимни връзки между металите и човека наистина съществуват. Грубите взаимоотношения, които физиологията познава, се отнасят само до няколко метала. Известно е, че желязото играе голяма роля в човешката кръв, но желязото е единственият метал от този вид, който е такъв.
към текста >>
58.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Тогава в съзерцание пред нас отново и отново излиза фактът как учителят е насочвал вниманието на ученика преди всичко върху човешката реч, как отново и отново са го поучавали: усети в органите си на
речта
какво всъщност става в тях, когато говориш.
Тогава в съзерцание пред нас отново и отново излиза фактът как учителят е насочвал вниманието на ученика преди всичко върху човешката реч, как отново и отново са го поучавали: усети в органите си на речта какво всъщност става в тях, когато говориш.
Речевите процеси не се възприемат чрез груби усещания, защото те са фини и интимни. Обаче отначало да помислим над това какво представлява външната реч. И с тази външна реч е започвало преподаването в ефеските Мистерии.
към текста >>
Отново и отново вниманието на ученика се обръщало върху това да прекарва през ларинкса си различни нива на
речта
и същевременно да следи какво се въздига и спуска в словото, излизащо от гърлото.
Отново и отново вниманието на ученика се обръщало върху това да прекарва през ларинкса си различни нива на речта и същевременно да следи какво се въздига и спуска в словото, излизащо от гърлото.
Аз съм, аз не съм: той е трябвало по колкото се може по-отчетлив начин да прекара през гърлото си някакво позитивно и някакво негативно твърдение и да наблюдава как чувства при «аз съм» повече подем нагоре, а при «аз не съм» - спад надолу.
към текста >>
И по такъв начин човек използва - обяснявало се на ученика в ефеските Мистерии - как човек използва въздуха, за да позволи на словото да звучи; но в
речта
въздухът се превръща в най-близкия елемент, в огън, в топлина, и довежда мисълта от висотата на главата долу, вчленява я в тялото.
После ученикът се насочвал към все по-интимните вътрешни усещания и изживявания на словото - към това, по какъв начин би могъл да възприема. Нещо, приличащо на топлина, се издига от словото нагоре към главата и тази топлина, този огън обхваща мислите. Надолу тече нещо подобно на водния елемент; излива се надолу, както се изливат в човек секретите на жлезите.
И по такъв начин човек използва - обяснявало се на ученика в ефеските Мистерии - как човек използва въздуха, за да позволи на словото да звучи; но в речта въздухът се превръща в най-близкия елемент, в огън, в топлина, и довежда мисълта от висотата на главата долу, вчленява я в тялото.
И отново, при настъпване на промени в състоянието - изпращане нагоре на огън и изпращане надолу на това, което стои в словото, - въздухът се просмуква надолу под формата на вода, течност, подобна на секрецията на жлезите. Благодарение на това, словото за човека става вътрешно осезаемо. Словото се стича на капки надолу под формата на течен елемент.
към текста >>
А след това ученикът се въвеждал в истинската тайна на
речта
.
А след това ученикът се въвеждал в истинската тайна на речта.
Обаче тази тайна е свързана с тайната на човека. За хората на науката тази тайна е барикадирана, защото в основата на всяко размишление днес науката поставя най-невероятна-та карикатура на истината, а именно така наречения закон за съхранение на енергията и веществото. Веществото в човека постоянно се преобразува. То не остава в едно състояние. То, както въздухът, излиза от ларинкса, преобразува се в най-близкия, по-висок елемент, в топлинния или огнен елемент и отново във воден елемент: огън, вода - огън, вода.
към текста >>
И по такъв начин в
речта
се вплитат мисълта и чувството, в същото време, когато в живото вълново движение на
речта
въздухът изтънява в огън, после се уплътнява до вода и така нататък.
И така, вниманието на ученика в Ефес се обръщало върху това, че в същото време, докато говори, от устата му излиза вълново движение - огън, вода - огън, вода. Обаче това не е нещо друго, а възнасяне на словото към мислите и стичането му на капки надолу към чувството.
И по такъв начин в речта се вплитат мисълта и чувството, в същото време, когато в живото вълново движение на речта въздухът изтънява в огън, после се уплътнява до вода и така нататък.
към текста >>
И ученикът постепенно се прониквал от чувството, сякаш със собственото си тяло, като с покров, е обгръщал мировата тайна, звучаща от гърдите му и живееща в
речта
.
И ученикът постепенно се прониквал от чувството, сякаш със собственото си тяло, като с покров, е обгръщал мировата тайна, звучаща от гърдите му и живееща в речта.
към текста >>
Той е можел да побере това, защото е бил подготвен, облагородявайки и повдигайки своята човечност - с това, че е можел да се чувства като покров на малкия отблясък на мировата тайна, която е стояла в неговото собствено звучене на
речта
.
Виждате ли, именно ученикът в ефеските Мистерии е можел по правилен начин - тъй като това се е изисквало в тази древност - да приеме в своята душа, в своето сърце това, което е могло да внесе яснота за праначалото, когато Словото, Логосът е тъкал в качеството на същност на нещата.
Той е можел да побере това, защото е бил подготвен, облагородявайки и повдигайки своята човечност - с това, че е можел да се чувства като покров на малкия отблясък на мировата тайна, която е стояла в неговото собствено звучене на речта.
към текста >>
Преминава се, в някакъв смисъл, една степен нагоре и към звучащия Логос се присъединява мировата Мисъл, подобно на това, както днес със звучащото в говора слово - в същото време когато става вълновото движение на
речта
: огън, вода, огън, вода - в огъня се обхваща мисълта.
И ако би било възможно тогава, както казах, да се надникне в космическото минало, бихме видели зараждането на животинските същности и раззеленяващото се и увяхващо прарастение. Но всичко това се е възприемало вътрешно. Възприемало се е като собствена същност на човека. Наред с това, което сте чували, като нещо, живеещо в самото себе си, звученето на животинското формиране, наред с него са могли вътрешно в някакъв смисъл да следват това, което са чували, сякаш в собствената човешка глава, в човешките гърди заедно със словото се издигали благодарение на топлината нагоре, за да постигнат мислите; по такъв начин може да се преминава от това, което се чува, от животинското формиране, към това, което се преживява при растителното формиране. Тук е и своеобразното: тъкането и същността на животинското образуване се преживяват в изпарението и в стичането надолу на варовика; и ако после продължим търсенето на това, което е било в кремъчното като раззеленяващо се и повяхващо растително същество, тогава мировото Слово ставало мирова Мисъл и растението в кремъчния елемент присъединявало мисълта към звучащото слово.
Преминава се, в някакъв смисъл, една степен нагоре и към звучащия Логос се присъединява мировата Мисъл, подобно на това, както днес със звучащото в говора слово - в същото време когато става вълновото движение на речта: огън, вода, огън, вода - в огъня се обхваща мисълта.
към текста >>
59.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И тогава, сякаш действайки от музикално-хармоничното - музикално-хармонично започвала церемонията, - започвала да звучи
речта
на инициатора.
Когато учениците са били вече придвижени така, както ви показах, тогава отново всеки поотделно се водел до статуите. Обаче сега жрецът-посветител, инициаторът, оставал в Храма. Сега ученикът, след като отново в безмълвна тишина е можел да внимава в това, което е могла да му каже собствената му душа, след цялата тази подготовка и изпитания, продължаващи дълго време - сега ученикът виждал своя жрец-посвети-тел, сякаш издигащ се над главата на едната фигура. И тогава му се струвало, че Слънцето било далеч назад, а в пространството между Слънцето и статуята се появявал жрецът, като че заслонявайки със себе си Слънцето. Статуите са били много големи, така че жрецът, който имал много по-малки размери, излизал над статуите само със своята глава, донякъде закривайки слънцето; в останалата си част той бил закрит от статуята.
И тогава, сякаш действайки от музикално-хармоничното - музикално-хармонично започвала церемонията, - започвала да звучи речта на инициатора.
На ученика на този стадий на развитие му се струвало, че словата, звучащи сега от устата на инициатора, се казвали от статуите. А именно насреща му звучали следните слова:
към текста >>
60.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
С
речта
, която говорили там, и с писмената, които пишели, наистина се обхващал не само разумът на човека, но и целият човек.
Затова и ученикът, приближавайки вратите, казвал в сърцето си: Аз пристъпвам в това, което ми закриваше могъщия Дух, което ми закриваше великите Богове, тези велики Богове, които разкриват тайните на Вселената чрез жертвените действия на хората на Земята.
С речта, която говорили там, и с писмената, които пишели, наистина се обхващал не само разумът на човека, но и целият човек.
В Мистериите от Самотраки още е имало нещо от това знание, което сега е съвсем изтляло. Сега човек е твърде могъщ, за да изкаже истината за това какъв е на пипане кристалът на кварца, парче желязо, късче антимоний, какви са на пипане косата, човешката кожа, животинската козина, коприната, кадифето; това човек днес може да обхване със своите сетива. В Мистериите от Са-мотраки все още е имало нещо, благодарение на което човек в съгласие с истината е можел да каже, какви са на пипане Боговете. Защото чувството, осезанието все още е било надарено с това, което е притежавало до съвършенство в древността: усещането, духовното осезание на Боговете. И удивително е следното: трябва да признаем, връщайки се в древните времена, че хората наистина са можели да кажат: Чрез краищата на моите пръсти аз знам какви са Боговете на пипане.
към текста >>
Чрез
речта
, която е излизала от сърцето, самотракийският мъдрец е осезавал слизащите към него чрез жертвения дим Кабири, както бяха наричани великите Богове.
То се заключавало в следното: Когато магът-жрец произнасял словата в жертвения дим, правейки така, че думите да звучат по време на говора, докато издиша, той е имал в изходящото дихание чувство, което човек усеща, когато протяга опипваща ръка. Както когато с краищата на пръстите се опипват различни материи и при докосване знаем, че това е кадифе, а онова - коприна, козина на котка или човешка кожа, така самотракийският магически свещеник усещал по отношение на издишвания въздух; и той усещал издиханието, което изпускал в жертвения дим, като продължение на нещо, което произлизало от него самия: той усещал издиханието като някакъв орган на осезание, който отивал към дима. Той усещал дима. И в този дим той усещал вървящите срещу него насреща велики Богове, Кабирите; той чувствал в това как димът се формирал и как формите, които се образували тук, се приближавали отвън към издиханието, така че това издихание усещало: тук има изпъкналост, тук -ъгловатост, а тук - нещо ме хваща. Цялата божествена фигура на Кабира се осезавала в словото, облечено в издихание.
Чрез речта, която е излизала от сърцето, самотракийският мъдрец е осезавал слизащите към него чрез жертвения дим Кабири, както бяха наричани великите Богове.
И това е било някакво живо взаимодействие между Логоса в човека и Логоса навън, в мировото пространство.
към текста >>
В същото време, докато посвещаващият отец водил ученика към жертвения олтар и той постепенно научавал как може да се усеща чрез
речта
, колкото повече се придвижвал напред и привиквал към това усещане чрез думите, накрая стигал до стадий на вътрешното преживяване, в което той преди всичко имал ясно съзнание за това, как е образуван Меркурий-Хермес, как е образуван Аполон, как е образуван Арес-Марс.
В същото време, докато посвещаващият отец водил ученика към жертвения олтар и той постепенно научавал как може да се усеща чрез речта, колкото повече се придвижвал напред и привиквал към това усещане чрез думите, накрая стигал до стадий на вътрешното преживяване, в което той преди всичко имал ясно съзнание за това, как е образуван Меркурий-Хермес, как е образуван Аполон, как е образуван Арес-Марс.
Ставало така, сякаш цялото съзнание на човека било изнесено от неговото тяло, сякаш това, което по-рано е било съдържание на главата, се намирало над главата, сякаш сърцето е било разположено на ново място, прониквайки от гърдите в главата. Тогава в този действително излязъл от себе си човек възниквало нещо, което вътрешно се оформило в думите: «Такъв те искат Кабирите, великите Богове». От този момент ученикът знаел как Меркурий живее в неговите крайници, Слънцето - в сърцето му, а Марс - в речта му.
към текста >>
От този момент ученикът знаел как Меркурий живее в неговите крайници, Слънцето - в сърцето му, а Марс - в
речта
му.
В същото време, докато посвещаващият отец водил ученика към жертвения олтар и той постепенно научавал как може да се усеща чрез речта, колкото повече се придвижвал напред и привиквал към това усещане чрез думите, накрая стигал до стадий на вътрешното преживяване, в което той преди всичко имал ясно съзнание за това, как е образуван Меркурий-Хермес, как е образуван Аполон, как е образуван Арес-Марс. Ставало така, сякаш цялото съзнание на човека било изнесено от неговото тяло, сякаш това, което по-рано е било съдържание на главата, се намирало над главата, сякаш сърцето е било разположено на ново място, прониквайки от гърдите в главата. Тогава в този действително излязъл от себе си човек възниквало нещо, което вътрешно се оформило в думите: «Такъв те искат Кабирите, великите Богове».
От този момент ученикът знаел как Меркурий живее в неговите крайници, Слънцето - в сърцето му, а Марс - в речта му.
към текста >>
И от познание за небето постепенно, може да се каже, се образувало познание за въртенето на планетите, познание за атмосферата, в което вече не се разказвало, когато наблюдавали земното, за това какво са били звездите в своята същност, а при наблюдение на съществото на земята се казвало: там вътре живее, първо, това, което виждаме в твърдото на Земята; после там вътре живее това, което виждаме в склонната към формата на капката течност; вътре още живее това, което се стреми към разпространение във всички страни, което е въздухообразно, което в човешкия организъм например живее в дишането и
речта
.
И от познание за небето постепенно, може да се каже, се образувало познание за въртенето на планетите, познание за атмосферата, в което вече не се разказвало, когато наблюдавали земното, за това какво са били звездите в своята същност, а при наблюдение на съществото на земята се казвало: там вътре живее, първо, това, което виждаме в твърдото на Земята; после там вътре живее това, което виждаме в склонната към формата на капката течност; вътре още живее това, което се стреми към разпространение във всички страни, което е въздухообразно, което в човешкия организъм например живее в дишането и речта.
И накрая, там вътре живее огненото, което се е разтворило в отделните същества по такъв начин, че от разкъсаните, разпръснати части може да възникне новото. Елементите живеят във всяко земно образувание.
към текста >>
61.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Но заедно с
речта
става и вълнообразно издигане и кипене на цялото течно тяло в човешкото същество.
Представете си, че тук имаме издишан въздух, в който са запечатани някакви думи, произнесени от човек (виж рис. на стр. 44, дясната част, светло-синя с червена линия). В същото време когато това дихание, оформено в думи, се устремява от гърдите навън, ритмическата вибрация се спуска надолу и преминава по целия течен елемент, проникващ човешкия организъм (жълто, вода). Така, че в момента на говора човек има на нивото на гръкляна, неговия речеви орган, въздушни ритми.
Но заедно с речта става и вълнообразно издигане и кипене на цялото течно тяло в човешкото същество.
Течността, намираща се в човека под речевата зона, започва да се движи и вибрира в резонанс. Ето какво означава всъщност това, че когато говорим, речта ни е съпроводена от чувство. Ако водният елемент в човешкото същество не вибрира в резонанс по подобен начин, речта ще излиза от него неутрално, индеферентно, човек няма да пронизва речта си с чувство. А нагоре, по направление на главата, се издига топлинен елемент (червено), и думите, които отпечатваме във въздуха, съпровождат устремяващите се нагоре вълни топлина, които пронизват главата и дават на нашите думи възможност да се съпровождат от мисъл. И така, когато говорим, имаме три неща: въздух, топлина и вода или течност.
към текста >>
Ето какво означава всъщност това, че когато говорим,
речта
ни е съпроводена от чувство.
44, дясната част, светло-синя с червена линия). В същото време когато това дихание, оформено в думи, се устремява от гърдите навън, ритмическата вибрация се спуска надолу и преминава по целия течен елемент, проникващ човешкия организъм (жълто, вода). Така, че в момента на говора човек има на нивото на гръкляна, неговия речеви орган, въздушни ритми. Но заедно с речта става и вълнообразно издигане и кипене на цялото течно тяло в човешкото същество. Течността, намираща се в човека под речевата зона, започва да се движи и вибрира в резонанс.
Ето какво означава всъщност това, че когато говорим, речта ни е съпроводена от чувство.
Ако водният елемент в човешкото същество не вибрира в резонанс по подобен начин, речта ще излиза от него неутрално, индеферентно, човек няма да пронизва речта си с чувство. А нагоре, по направление на главата, се издига топлинен елемент (червено), и думите, които отпечатваме във въздуха, съпровождат устремяващите се нагоре вълни топлина, които пронизват главата и дават на нашите думи възможност да се съпровождат от мисъл. И така, когато говорим, имаме три неща: въздух, топлина и вода или течност.
към текста >>
Ако водният елемент в човешкото същество не вибрира в резонанс по подобен начин,
речта
ще излиза от него неутрално, индеферентно, човек няма да пронизва
речта
си с чувство.
В същото време когато това дихание, оформено в думи, се устремява от гърдите навън, ритмическата вибрация се спуска надолу и преминава по целия течен елемент, проникващ човешкия организъм (жълто, вода). Така, че в момента на говора човек има на нивото на гръкляна, неговия речеви орган, въздушни ритми. Но заедно с речта става и вълнообразно издигане и кипене на цялото течно тяло в човешкото същество. Течността, намираща се в човека под речевата зона, започва да се движи и вибрира в резонанс. Ето какво означава всъщност това, че когато говорим, речта ни е съпроводена от чувство.
Ако водният елемент в човешкото същество не вибрира в резонанс по подобен начин, речта ще излиза от него неутрално, индеферентно, човек няма да пронизва речта си с чувство.
А нагоре, по направление на главата, се издига топлинен елемент (червено), и думите, които отпечатваме във въздуха, съпровождат устремяващите се нагоре вълни топлина, които пронизват главата и дават на нашите думи възможност да се съпровождат от мисъл. И така, когато говорим, имаме три неща: въздух, топлина и вода или течност.
към текста >>
И когато ученикът в Ефес говорел, той чувствал идващото при него чрез преживяване на
речта
проникновение в дейността на космическото Слово.
Величествено и мощно е било впечатлението, което човешкото същество е получавало в Ефес, когато му показвали, как в собствената му реч живее микрокосмически отзвук на това, което някога е било макрокосмическо.
И когато ученикът в Ефес говорел, той чувствал идващото при него чрез преживяване на речта проникновение в дейността на космическото Слово.
Той можел да възприема, как космическото Слово привежда в движение летливо-течния елемент, придавайки му движение, пълно със смисъл и важност; той виждал също, как Словото възлиза нагоре - към творческата космическа мисъл, и надолу - към зараждащите се земни сили.
към текста >>
Ти, като човек, си човешки Логос (защото чрез това, което се устремява надолу в течния елемент, ние, като хора, се формираме от
речта
; докато чрез това, което се устремява нагоре, ние притежаваме човешко мислене по време на земния си живот.
Така ученикът си прокарвал път в космическото, учейки се на правилно разбиране на това, което е било в собствената му реч. "Вътре в теб се намира човешкият Логос. Човешкият Логос действа чрез теб по време на твоя живот на Земята.
Ти, като човек, си човешки Логос (защото чрез това, което се устремява надолу в течния елемент, ние, като хора, се формираме от речта; докато чрез това, което се устремява нагоре, ние притежаваме човешко мислене по време на земния си живот.
И ако в теб човешката същност е микрокосмически Логос, то някога в началото на началата е бил Логоса, и Той е бил с Бог, и Сам е бил Бог".
към текста >>
Въздушният елемент се проявява във всичко, което се отнася до дишането и динамиката на дишането -
речта
, а огненият елемент живее в мислите на човека.
Но всичко това, което ви описах, е било не повече от отправна точка за учението, което Аристотел предал на Александър. Това учение изцяло се отнасяло до вътрешното преживяване. Бих могъл накратко да го опиша примерно така: Александър се учел от Аристотел да разбира това, как земният, водният, въздушният и огнен елемент, живеещи извън човека в заобикалящия свят, живеят също вътре в самото човешко същество, във връзка с което, то се явява микрокосмос. Той изучавал, как в костите на човешкото същество живее земният елемент и как в циркулацията на кръвта и във всичките му течности и сокове живее водният елемент.
Въздушният елемент се проявява във всичко, което се отнася до дишането и динамиката на дишането - речта, а огненият елемент живее в мислите на човека.
Александър притежавал още и съзнателно виждане на живота в елементите. И ръка за ръка с това преживяване на живота в елементите вървяло също и преживяването на близко и интимно отношение към Земята. В наши дни, пътешествайки на изток, запад, север и юг, ние не забелязваме какво при това се устремява в нашето същество (защото забелязваме само това, което възприемат нашите сетивни органи). Така, ние виждаме само това, което възприемат наличните в нас твърди (земни) субстанции, а не това, което възприемат другите стихии, присъстващи в нашия организъм. Но Аристотел е учил Александър примерно така: когато се придвижваш по Земята на изток, ти постепенно проникваш в елемент, който те изсушава.
към текста >>
62.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Не можем да кажем, че
речта
живее също така интензивно в цялото човешко същество, както движенията на гимнастика, но тя живее в по-голямата част от него.
Гимнастикът е учител. В Рим ораторът излиза на мястото на гимнастика. Нещо вече е отнето от човешкото същество в неговата цялост; въпреки това ние имаме все пак връзка с дейности, правени от човешкото същество в някои части на неговия организъм. Какви движения има в цялото ни същество, когато говорим? Ние говорим с нашето сърце и дробове, ние говорим, използвайки областта на нашата диафрагма и по-надолу.
Не можем да кажем, че речта живее също така интензивно в цялото човешко същество, както движенията на гимнастика, но тя живее в по-голямата част от него.
Що се отнася до мислите, те, разбира се, са не повече от екстракт от това, което живее в речта. Ораторът заема мястото на гимнастика. Гимнастикът има работа с цялото човешко същество, ораторът изключва крайниците и има работа само с част от човешкото същество и с това, което се изпраща от тази част в главата и там се превръща в разбиране. Третата степен се появява едва в новите времена, и това е степента на доктора, който само налива в главите на своите ученици и се грижи само за мислите. Професори по красноречие се назначават в някои университети даже в XIX век, но те вече не са необходими на тези университети, защото е изчезнал обичая високо да се цени изкуството на речта, запазило се е само едното мислене.
към текста >>
Що се отнася до мислите, те, разбира се, са не повече от екстракт от това, което живее в
речта
.
В Рим ораторът излиза на мястото на гимнастика. Нещо вече е отнето от човешкото същество в неговата цялост; въпреки това ние имаме все пак връзка с дейности, правени от човешкото същество в някои части на неговия организъм. Какви движения има в цялото ни същество, когато говорим? Ние говорим с нашето сърце и дробове, ние говорим, използвайки областта на нашата диафрагма и по-надолу. Не можем да кажем, че речта живее също така интензивно в цялото човешко същество, както движенията на гимнастика, но тя живее в по-голямата част от него.
Що се отнася до мислите, те, разбира се, са не повече от екстракт от това, което живее в речта.
Ораторът заема мястото на гимнастика. Гимнастикът има работа с цялото човешко същество, ораторът изключва крайниците и има работа само с част от човешкото същество и с това, което се изпраща от тази част в главата и там се превръща в разбиране. Третата степен се появява едва в новите времена, и това е степента на доктора, който само налива в главите на своите ученици и се грижи само за мислите. Професори по красноречие се назначават в някои университети даже в XIX век, но те вече не са необходими на тези университети, защото е изчезнал обичая високо да се цени изкуството на речта, запазило се е само едното мислене. Ораторите измрели.
към текста >>
Професори по красноречие се назначават в някои университети даже в XIX век, но те вече не са необходими на тези университети, защото е изчезнал обичая високо да се цени изкуството на
речта
, запазило се е само едното мислене.
Не можем да кажем, че речта живее също така интензивно в цялото човешко същество, както движенията на гимнастика, но тя живее в по-голямата част от него. Що се отнася до мислите, те, разбира се, са не повече от екстракт от това, което живее в речта. Ораторът заема мястото на гимнастика. Гимнастикът има работа с цялото човешко същество, ораторът изключва крайниците и има работа само с част от човешкото същество и с това, което се изпраща от тази част в главата и там се превръща в разбиране. Третата степен се появява едва в новите времена, и това е степента на доктора, който само налива в главите на своите ученици и се грижи само за мислите.
Професори по красноречие се назначават в някои университети даже в XIX век, но те вече не са необходими на тези университети, защото е изчезнал обичая високо да се цени изкуството на речта, запазило се е само едното мислене.
Ораторите измрели. Докторите и професорите, наблюдаващи най-малката част от човешкото същество, а именно главата, станали водещи във възпитанието.
към текста >>
63.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Гледайки в кротките очи на учителя, от които се е изливала
речта
на боговете, такъв ученик е получавал в пълно смирение примерно такива указания:
Наблюдавайки в духа ставащото между такъв розенкройцерски учител и ученика, можем да чуем множество беседи, които още един път показват, - макар и във форми, характерни за своето време, - как мъдростта на боговете живее и се разпространява по земята. Защото указанията на тези учители са били в основата си обективни и конкретни. Кой да е розенкройцерски учител е бивал намерен в своето уединение от ученика, който не се е щадил, за да го намери.
Гледайки в кротките очи на учителя, от които се е изливала речта на боговете, такъв ученик е получавал в пълно смирение примерно такива указания:
към текста >>
Такъв език, скъпи мои приятели, тази форма на
речта
, която трябва да се намери, за да могат духовните същества да говорят на съвременния човек, ни беше дадена в очертанията на Гьотеанума, който беше разрушен от огън преди година.
Външна, чужда на духа цивилизация се разпространила по страните, където някога е можело да се види цивилизация като описаната. По отношение на сцени, подобни на току що описаната, днес имаме само възпоминание, което може да бъде придобито само в духа, в астралното. И когато гледаме към миналите времена, които толкова често ни се показват като времена на мрак, а след това обърнем взор към нашето собствено време, дълбоко, страстно желание се ражда в нашите сърца. От духовните откровения, достъпни за човека от последната третина на XIX век, се ражда страстно желание отново да се говори с хората по духовен начин. Но за това е недостатъчно да се говори с абстрактни думи: да се говори духовно, значи да се ползват многобройни знаци и символи; нашият език би трябвало всестранно да се разшири.
Такъв език, скъпи мои приятели, тази форма на речта, която трябва да се намери, за да могат духовните същества да говорят на съвременния човек, ни беше дадена в очертанията на Гьотеанума, който беше разрушен от огън преди година.
Наистина, формите се строиха и моделираха за тази цел, - за да продължава в тях това, което се е говорило от катедрата в понятия. Затова в определен смисъл можем да кажем, че в Гьотеанума ние имахме нещо такова, което можеше да пробуди в съвсем нова форма възпоменание за миналото.
към текста >>
64.
За дните на седмицата
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Да се опитва при слушане
речта
на другите да остава съвсем тих и безмълвен в душата си, да се въздържа в мислите и в чувствата си от всяко одобрение и особено от всяка неблагоприятна преценка (критика, отхвърляне).
Да се опитва при слушане речта на другите да остава съвсем тих и безмълвен в душата си, да се въздържа в мислите и в чувствата си от всяко одобрение и особено от всяка неблагоприятна преценка (критика, отхвърляне).
към текста >>
65.
Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Опитайте се да направите във вас жив онзи Дух, който може да се довери на
речта
на Световното Слово, която се носи насреща ни от световните далнини и от обширните простори, и която започва да звучи вътре в нашите души.
Във всички земни епохи и във всички човешки души действа от силната човешка воля, която се изпълва със смисъла на съществуването и смисъла на Земята, едно укрепване чрез космичната сила, която човечеството си измолва днес, неопределено насочващо погледа си към един Дух, в който се надява, но не иска да го познае, понеже Ариман пося в човешката душа един неосъзнат от нея ужас навсякъде там, където днес се говори за Духа. Нека почувстваме това в този миг, мили мои сестри и братя. Почувствайте това, така ще може да се въоръжите за вашата духовна работа и като носители на откровението на духовната светлина «със силата на мисълта ще свидетелствате и тогава, когато мрачният Ариман, който задушава мъдростта, иска да разпростре тъмнината на хаоса върху напълно будното виждане на Духа»[2]. Изпълнете, мили мои сестри и братя, вашите души с копнежа по действителното духовно познание, по истинската човешка любов, по силната воля.
Опитайте се да направите във вас жив онзи Дух, който може да се довери на речта на Световното Слово, която се носи насреща ни от световните далнини и от обширните простори, и която започва да звучи вътре в нашите души.
Това е, което трябва да чувства тази вечер този, който е схванал смисъла на съществуването: човешките души са на края на своя стремеж. В смирение, не с високомерие, със себеотдаване и пожертвователност, не в самомнителност на вашето Себе чувствайте това, което трябва да стане със символа, на който днес поставихме основния камък. Чувствайте значението на познанието, с което трябва да се сдобием, за да знаем: в нашето време, в далечните пространства трябва да бъде пробита преградата, зад която се намират духовните същества, за да ги чуваме, когато те ни говорят за смисъла на съществуването. Навсякъде около нас човешките души трябва да възприемат смисъла на съществуването. Чуйте как на различните духовни места, където се говори за Духовна наука, за религия и изкуство и се действа в техен смисъл; чуйте как все по-опустошени стават силите на стремежа на душите, почувствайте, че вие трябва да се научите да оплодявате тези души, тези стремежи на душите, като черпите от имагинациите, инспирациите и интуициите на Духа.
към текста >>
66.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Ако обаче се върнем назад от това, което например в Древна Гърция вече е било закономерност, задължителна за спазване закономерност на
речта
, което вече се е превърнало в хекзаметър, пентаметър, ако се върнем назад, тогава ще намерим едно старо изживяване на дихателния процес.
Ако обаче се върнем назад от това, което например в Древна Гърция вече е било закономерност, задължителна за спазване закономерност на речта, което вече се е превърнало в хекзаметър, пентаметър, ако се върнем назад, тогава ще намерим едно старо изживяване на дихателния процес.
Това изживяване обаче било определено да изнесе човека от света, в който той е живял между раждането и смъртта, в един духовно-душевен свят.
към текста >>
67.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Би трябвало дори да отидем още по-далеч и да се опитаме да избягваме разговорни думи и общоприети модни фрази, защото щом използваме такива думи, идващи не от мисъл, а от навици на
речта
, ние не използваме мисленето дори и само за много кратко време.
Все повече и повече за хората ще става техен дълг да внимават в такива моменти. Защото Ариман се възползва напълно от миговете, когато в изцяло буден живот някой изпада в състояние на замайване или виене на свят, в един вид сумрачно съзнание, когато се чувства не достатъчно здраво закотвен във физическия свят и започва да се предава на вихъра на Вселената, когато не стои здраво и стабилно на краката си като индивидуалност. Тези са моментите, когато е негов дълг да стои на пост, защото тогава Ариман лесно взема надмощие. Най-добрият начин, по който можем да се предпазим, е да развием ясно, точно мислене, а не просто прехвърляне на нещата в мисълта, каквато е обичайната практика днес.
Би трябвало дори да отидем още по-далеч и да се опитаме да избягваме разговорни думи и общоприети модни фрази, защото щом използваме такива думи, идващи не от мисъл, а от навици на речта, ние не използваме мисленето дори и само за много кратко време.
Това са особено опасни моменти, защото не им се обръща внимание. Би трябвало наистина да се стараем да избягваме употребата на думи, зад които няма достатъчно размисъл. Такава самотренировка, особено в тези задълбочени детайли, трябва да бъде предприета от онези, които сериозно се заемат със задачите на епохата. След всичко казано в тези лекции няма да ви бъде трудно да схванете какво е необходимо.
към текста >>
68.
ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
По подобен начин стоят нещата с
речта
.
Защото в предшестващото земното битие ориентацията не означава това, което тя представлява тук, на земята, при ходене и стоене, а означава връзката, която човек има със съществата ангели, архангели, изобщо със съществата от по-висшите йерархии, според това дали се чувства повече или по-малко привлечен от едно или друго същество. Това е равновесното положение в духовните светове. Слизайки на земята, човек го губи. В майчиното си тяло той не е нито в равновесните връзки на своя духовен живот, нито в равновесните връзки на земното си битие. Първите той е оставил, а във вторите още не е встъпил.
По подобен начин стоят нещата с речта.
Речта тук, на земята, е напълно пригодена към земните взаимоотношения. Защото тази реч е израз на нашите земни мисли. Те съдържат земни знания. Към тях е пригодена речта по време на земното битие. В предшестващото земното битие, както вече обясних, човек използва реч, която не излиза отвътре навън, която не следва предимно издишването, а следва духовното вдишване, инспирирането, онова, което в битието, предшестващо земното, можем да опишем като вдишване.
към текста >>
Речта
тук, на земята, е напълно пригодена към земните взаимоотношения.
Това е равновесното положение в духовните светове. Слизайки на земята, човек го губи. В майчиното си тяло той не е нито в равновесните връзки на своя духовен живот, нито в равновесните връзки на земното си битие. Първите той е оставил, а във вторите още не е встъпил. По подобен начин стоят нещата с речта.
Речта тук, на земята, е напълно пригодена към земните взаимоотношения.
Защото тази реч е израз на нашите земни мисли. Те съдържат земни знания. Към тях е пригодена речта по време на земното битие. В предшестващото земното битие, както вече обясних, човек използва реч, която не излиза отвътре навън, която не следва предимно издишването, а следва духовното вдишване, инспирирането, онова, което в битието, предшестващо земното, можем да опишем като вдишване. Там има живот в мировия логос.
към текста >>
Към тях е пригодена
речта
по време на земното битие.
Първите той е оставил, а във вторите още не е встъпил. По подобен начин стоят нещата с речта. Речта тук, на земята, е напълно пригодена към земните взаимоотношения. Защото тази реч е израз на нашите земни мисли. Те съдържат земни знания.
Към тях е пригодена речта по време на земното битие.
В предшестващото земното битие, както вече обясних, човек използва реч, която не излиза отвътре навън, която не следва предимно издишването, а следва духовното вдишване, инспирирането, онова, което в битието, предшестващо земното, можем да опишем като вдишване. Там има живот в мировия логос. Там има живот в мировото слово, в мировата реч, от която са направени нещата.
към текста >>
В хода на историческото развитие на човечеството
речта
произлиза всъщност от една първоначална форма на пеене.
Да изходим от езика.
В хода на историческото развитие на човечеството речта произлиза всъщност от една първоначална форма на пеене.
Колкото по назад в предисторическите времена се връщаме, толкова речта е по-подобна на речитатива и накрая на пеенето. А в съвсем древни времена земното човешко развитие не е правело разлика между песен и говор, а двете са били едно. И това, което откриваме за човешката прареч, е, че тя е една прапесен. Когато разглеждаме речта в нейното днешно състояние, когато тя вече много силно се е отдалечила от чисто песенното и се е потопила в проза-елемента и в интелектуалистичния елемент, тогава в речта имаме основно два елемента: съгласния и гласния елемент. Всичко, което изказваме чрез речта, се състои от съгласен и гласен елемент.
към текста >>
Колкото по назад в предисторическите времена се връщаме, толкова
речта
е по-подобна на речитатива и накрая на пеенето.
Да изходим от езика. В хода на историческото развитие на човечеството речта произлиза всъщност от една първоначална форма на пеене.
Колкото по назад в предисторическите времена се връщаме, толкова речта е по-подобна на речитатива и накрая на пеенето.
А в съвсем древни времена земното човешко развитие не е правело разлика между песен и говор, а двете са били едно. И това, което откриваме за човешката прареч, е, че тя е една прапесен. Когато разглеждаме речта в нейното днешно състояние, когато тя вече много силно се е отдалечила от чисто песенното и се е потопила в проза-елемента и в интелектуалистичния елемент, тогава в речта имаме основно два елемента: съгласния и гласния елемент. Всичко, което изказваме чрез речта, се състои от съгласен и гласен елемент. Съгласният елемент се дължи изцяло на по-фината ни телесна пластика.
към текста >>
Когато разглеждаме
речта
в нейното днешно състояние, когато тя вече много силно се е отдалечила от чисто песенното и се е потопила в проза-елемента и в интелектуалистичния елемент, тогава в
речта
имаме основно два елемента: съгласния и гласния елемент.
Да изходим от езика. В хода на историческото развитие на човечеството речта произлиза всъщност от една първоначална форма на пеене. Колкото по назад в предисторическите времена се връщаме, толкова речта е по-подобна на речитатива и накрая на пеенето. А в съвсем древни времена земното човешко развитие не е правело разлика между песен и говор, а двете са били едно. И това, което откриваме за човешката прареч, е, че тя е една прапесен.
Когато разглеждаме речта в нейното днешно състояние, когато тя вече много силно се е отдалечила от чисто песенното и се е потопила в проза-елемента и в интелектуалистичния елемент, тогава в речта имаме основно два елемента: съгласния и гласния елемент.
Всичко, което изказваме чрез речта, се състои от съгласен и гласен елемент. Съгласният елемент се дължи изцяло на по-фината ни телесна пластика. Когато изговаряме Б или П, Л или М, това се дължи на факта, че нещо в нашето тяло има определена форма. Когато човек говори за тези форми, той има да говори не само за говорен или певчески апарат. Те са само кулминацията.
към текста >>
Всичко, което изказваме чрез
речта
, се състои от съгласен и гласен елемент.
В хода на историческото развитие на човечеството речта произлиза всъщност от една първоначална форма на пеене. Колкото по назад в предисторическите времена се връщаме, толкова речта е по-подобна на речитатива и накрая на пеенето. А в съвсем древни времена земното човешко развитие не е правело разлика между песен и говор, а двете са били едно. И това, което откриваме за човешката прареч, е, че тя е една прапесен. Когато разглеждаме речта в нейното днешно състояние, когато тя вече много силно се е отдалечила от чисто песенното и се е потопила в проза-елемента и в интелектуалистичния елемент, тогава в речта имаме основно два елемента: съгласния и гласния елемент.
Всичко, което изказваме чрез речта, се състои от съгласен и гласен елемент.
Съгласният елемент се дължи изцяло на по-фината ни телесна пластика. Когато изговаряме Б или П, Л или М, това се дължи на факта, че нещо в нашето тяло има определена форма. Когато човек говори за тези форми, той има да говори не само за говорен или певчески апарат. Те са само кулминацията. Защото когато човек възпроизвежда една съгласна, в това участва целият организъм и това, което става в певческите или говорните органи, е само последната кулминация на разиграващото се в целия човек.
към текста >>
Тогава човек не е живял толкова много в своята нервна система, а в дихателната система - затова пра
речта
е била повече като пеене.
Така че въздушният поток, който посредством канала на гръбначния мозък непрекъснато нахлува към главата, се среща с онова, което извършват нервите. Но нямаме изолирана нервна дейност и изолирана дихателна дейност, а имаме съвместно протичане на дихателна и нервна дейност в главата. Днешният, станал прозаичен в обикновения живот човек, който придава по-голяма стойност на червените сили (виж рис.), си служи повече с нервната система, докато говори. Той „инервира“, както бихме могли да кажем, инструмента, който оформя съгласно гласните потоци. Това не е било така в по-ранни времена.
Тогава човек не е живял толкова много в своята нервна система, а в дихателната система - затова праречта е била повече като пеене.
към текста >>
Поетът все още се старае да съблюдава ритъма на дишане в начина, по който си служи с
речта
в стиховете си.
Поетът все още се старае да съблюдава ритъма на дишане в начина, по който си служи с речта в стиховете си.
Онзи, който композира песни, отново връща всичко обратно към дишането, също и към дишането в главата. Така че можем да кажем: Това, което човек трябва да извърши тук, на земята, докато пригажда своята реч към земните отношения, именно то се привежда в известна степен в обратно движение, когато преминаваме от говор към пеене. Песента в действителност е един реален спомен със земни средства за онова, което е било преживяно в предшестващото земното битие. Защото с ритмичната си система стоим много по-близо до духовния свят, отколкото с мисловната система. А мисловната система оказва влияние върху станалата прозаична реч.
към текста >>
Ще откриете, че в езици, които се намират в по-голяма близост до пра
речта
, нещата от свръхсетивния свят се наричат с думи, съставени от гласни.
Ще откриете, че в езици, които се намират в по-голяма близост до праречта, нещата от свръхсетивния свят се наричат с думи, съставени от гласни.
Думата Йехова например не е имала нашето Й, Х и В, а се е състояла само от гласни и е била скандиращо полупята. Стигаме до едно вокализиране, което, разбира се, е било пято.
към текста >>
В
речта
тук, на земята, съгласните и гласните живеят едни до други.
Но тези духовни съответствия на съгласните вече живеят не между гласните, а в гласните.
В речта тук, на земята, съгласните и гласните живеят едни до други.
Когато се изкачвате в духовния свят, губите съгласните. Заживявате в един вокализиращо пеещ свят. Всъщност вие преставате да пеете; пее се. Самият свят става мирова песен. Но онова, което е вокализиращо, се обагря духовно-душевно, така че в гласните живее нещо, което представлява духовните съответствия на съгласните.
към текста >>
И наистина можем да кажем: Когато човек тук, на земята, връща назад в пеенето
речта
, която е създадена за земното пребиваване, както ходенето е създадено по подобие на космическо-духовното ориентиране, това е преминаване към онова, от което е роден, подобно на това, когато той се ражда за земното битие от предшестващото земното съществуване.
И наистина можем да кажем: Когато човек тук, на земята, връща назад в пеенето речта, която е създадена за земното пребиваване, както ходенето е създадено по подобие на космическо-духовното ориентиране, това е преминаване към онова, от което е роден, подобно на това, когато той се ражда за земното битие от предшестващото земното съществуване.
И изобщо изкуството се представя на човек така, че той, изразявайки се художествено, би могъл да каже: Човешка съдба е, а и е редно това да е негова съдба, а именно че - пристъпвайки към земното битие - той навлиза в земните отношения и трябва да се пригоди към тях. Обаче в изкуството той прави една крачка назад, оставя земното да се оттегли и чрез стъпката, която прави назад, се приближава към духовно-душевното, от което е дошъл.
към текста >>
69.
Списък на цитатите за музиката.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
10 април 282 Оформяне на
речта
и драматично изкуство.
10 април 282 Оформяне на речта и драматично изкуство.
Отговор на въпроси за театралното изкуство.
към текста >>
6 септември 282 Оформление на
речта
и драматично изкуство.
6 септември 282 Оформление на речта и драматично изкуство.
2-ра лекция
към текста >>
70.
Съдържание
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Повърхностният духовен живот като симтомокомплекс води до заблуждение: примерът с
речта
на криминалния психолог Вулфен.
Повърхностният духовен живот като симтомокомплекс води до заблуждение: примерът с речта на криминалния психолог Вулфен.
Синтетическата дейност на мисленето се проявява в повърхностния душевен живот. В основата на волевите действия лежат аналитическите процеси. Мировият етер като носител на живите мисли. Възникване на нелепите мисли. Отношението на възпитателя към живите мисли.
към текста >>
71.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
рожден ден Ернст Хекел произнасяше
речта
си в Йена, в Зоологическия институт, бихме могли да имаме впечатлението, че пред нас е застанал старият Хилдебранд.
И когато на своя 60.
рожден ден Ернст Хекел произнасяше речта си в Йена, в Зоологическия институт, бихме могли да имаме впечатлението, че пред нас е застанал старият Хилдебранд.
Той имаше същия начин на изразяване, говореше също като него: с тих, приглушен глас, претегляйки думите си като някой, който въпреки че е говорил публично много време, все още не е овладял речта си докрай. И куриозното е: Абатът Хилдебранд, носещ изражението на един строг папа – той просто олицетворяваше църковната институция – имаше тази особеност, че с удоволствие разказваше такива неща, които караха другите, ако не да се смеят, то поне да се усмихват. Беше много забавно да се наблюдава, как по време на официални обеди Хекел започваше да разказва анекдоти от своя живот в паузата между отделните ястия, така че езиците на всички се развързваха и всичко приключваше леко и весело. Със своето детинско поведение 60-годишният Хекел често объркваше другите и аз още си спомням колко смешен се оказа Оскар Хертвиг, който не успя да изнесе надутата си реч, докато в същото време Хекел разказваше своите анекдоти.
към текста >>
Той имаше същия начин на изразяване, говореше също като него: с тих, приглушен глас, претегляйки думите си като някой, който въпреки че е говорил публично много време, все още не е овладял
речта
си докрай.
И когато на своя 60. рожден ден Ернст Хекел произнасяше речта си в Йена, в Зоологическия институт, бихме могли да имаме впечатлението, че пред нас е застанал старият Хилдебранд.
Той имаше същия начин на изразяване, говореше също като него: с тих, приглушен глас, претегляйки думите си като някой, който въпреки че е говорил публично много време, все още не е овладял речта си докрай.
И куриозното е: Абатът Хилдебранд, носещ изражението на един строг папа – той просто олицетворяваше църковната институция – имаше тази особеност, че с удоволствие разказваше такива неща, които караха другите, ако не да се смеят, то поне да се усмихват. Беше много забавно да се наблюдава, как по време на официални обеди Хекел започваше да разказва анекдоти от своя живот в паузата между отделните ястия, така че езиците на всички се развързваха и всичко приключваше леко и весело. Със своето детинско поведение 60-годишният Хекел често объркваше другите и аз още си спомням колко смешен се оказа Оскар Хертвиг, който не успя да изнесе надутата си реч, докато в същото време Хекел разказваше своите анекдоти.
към текста >>
И сега я сравнете с
речта
на проф.
И така, струва ми се, че изхождайки от езотеричната подготовка, през която минахте, Вие бихте могли да постигнете нещо особено важно поради факта, че бихте били в състояние да държите речи, подобни на тази, която той произнесе в Зоологическия институт по повод на своя 60. рожден ден. Тя не беше дълга, но беше конкретна и съдържаше нещо изключително обективно.
И сега я сравнете с речта на проф.
Гертнер, който не беше склонен да приема Хекел за човек, допринесъл нещо значително за световната история. Той изрично подчертава, че не бива да обръщаме внимание на тези неща, а той с удоволствие избягва да приема Хекел като автор на „Естествената история на сътворението”, изтъквайки колко много лекции е прочел колегата Хекел, повече отколкото всички останали взети заедно, и че направеното от Хекел надхвърля постиженията на цялата Академия в Йена! – Той беше един филистерски ум. Извънредно комично беше да се чуе неговата реч. Ако вземете речта на Хекел, Вие ще доловите в нея нещо свежо и живо, но после внасят ешафода, влиза колегата Гертнер и отсича главата.
към текста >>
Ако вземете
речта
на Хекел, Вие ще доловите в нея нещо свежо и живо, но после внасят ешафода, влиза колегата Гертнер и отсича главата.
И сега я сравнете с речта на проф. Гертнер, който не беше склонен да приема Хекел за човек, допринесъл нещо значително за световната история. Той изрично подчертава, че не бива да обръщаме внимание на тези неща, а той с удоволствие избягва да приема Хекел като автор на „Естествената история на сътворението”, изтъквайки колко много лекции е прочел колегата Хекел, повече отколкото всички останали взети заедно, и че направеното от Хекел надхвърля постиженията на цялата Академия в Йена! – Той беше един филистерски ум. Извънредно комично беше да се чуе неговата реч.
Ако вземете речта на Хекел, Вие ще доловите в нея нещо свежо и живо, но после внасят ешафода, влиза колегата Гертнер и отсича главата.
И физиологът, този бивш католически деец, тъжно се оглежда, понеже – заедно с другите – и той трябва да участвува в дискусията. Но погледнете Хекел и вижте какво подмладяващо въздействие оказва той! Духовният му подем увличаше всички студенти. У тях също се пробуждаше някаква имагинативна способност. Потърсете онази книжка, където са събрани всички песни, които са звучали през този ден, например чудноватата песен за археоптерикса, който точи клюна си на върха на църковната кула – и представете си младенческата свежест на живота, който кипеше около Хекел.
към текста >>
72.
2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Между другото, от госпожа Щайнер беше изнесен курс изкуството за формиране на
речта
.
Между другото, от госпожа Щайнер беше изнесен курс изкуството за формиране на речта.
Проведени бяха две събрания за младежки групи от Бреслау и два часа на езотеричната висша школа. А последната неделя се прибави още нещо. Появи се господин Кугелман със своята театрална трупа, която беше основала ново сценично изкуство по подтик от курса за формиране на речта, състоял се в Гьотеанума преди две години. Тази трупа ни представи „Ифигения“, което беше във връзка с всичко, което следваше от курса по формиране на речта и представляваше една многообещаваща работа.
към текста >>
Появи се господин Кугелман със своята театрална трупа, която беше основала ново сценично изкуство по подтик от курса за формиране на
речта
, състоял се в Гьотеанума преди две години.
Между другото, от госпожа Щайнер беше изнесен курс изкуството за формиране на речта. Проведени бяха две събрания за младежки групи от Бреслау и два часа на езотеричната висша школа. А последната неделя се прибави още нещо.
Появи се господин Кугелман със своята театрална трупа, която беше основала ново сценично изкуство по подтик от курса за формиране на речта, състоял се в Гьотеанума преди две години.
Тази трупа ни представи „Ифигения“, което беше във връзка с всичко, което следваше от курса по формиране на речта и представляваше една многообещаваща работа.
към текста >>
Тази трупа ни представи „Ифигения“, което беше във връзка с всичко, което следваше от курса по формиране на
речта
и представляваше една многообещаваща работа.
Между другото, от госпожа Щайнер беше изнесен курс изкуството за формиране на речта. Проведени бяха две събрания за младежки групи от Бреслау и два часа на езотеричната висша школа. А последната неделя се прибави още нещо. Появи се господин Кугелман със своята театрална трупа, която беше основала ново сценично изкуство по подтик от курса за формиране на речта, състоял се в Гьотеанума преди две години.
Тази трупа ни представи „Ифигения“, което беше във връзка с всичко, което следваше от курса по формиране на речта и представляваше една многообещаваща работа.
към текста >>
73.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Организацията на челюстите получава възможност за произнасяне на комплицирани и многостранни звуци, тоест органически предпоставки за
речта
.
Този път на телесно освобождаване на гръбначните животни човекът довежда до неговия очевиден край с изправянето си, чрез изправената стойка. На ретроспективния поглед той се явява като цел на развитието. Човекът застава изправен срещу света. Главата се освобождава от функцията да улавя и се носи в състояние на покой при всякакви движения.
Организацията на челюстите получава възможност за произнасяне на комплицирани и многостранни звуци, тоест органически предпоставки за речта.
Предните крайници, ръцете, поемат дейността за хващане и получават възможността да променят околния свят. Това е съзнателно поведение в сравнение с поведението при хоризонтално движение - инстинктивното, импулсивното поведение. Свободата при човека се реализира чрез познание за света, себепознание и насочване на волята с разбиране. За разлика от животните всеки отделен човек сам трябва да се учи да стои, да ходи, да говори и да мисли. Развитието на тялото дава само заложба за това.
към текста >>
74.
Съдържание
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Вървежът,
речта
и мисленето във връзка с дейността на етерното тяло, астралното тяло и «аза».
Сравнение на онто- и филогенезата на животното с онто- и филогенезата на човека.
Вървежът, речта и мисленето във връзка с дейността на етерното тяло, астралното тяло и «аза».
Съвременният човек твърде малко се грижи за речта. В болшинството случаи съвременните хора въобще не мислят: те не са в състояние да приемат мисли за свръхсетивното. Отричащата познанието реч на Дюбоа Раймонд. Смъртта е излизане на етерното тяло от физическото тяло. След смъртта етерното тяло бързо се разпространява по целия свят.
към текста >>
Съвременният човек твърде малко се грижи за
речта
.
Сравнение на онто- и филогенезата на животното с онто- и филогенезата на човека. Вървежът, речта и мисленето във връзка с дейността на етерното тяло, астралното тяло и «аза».
Съвременният човек твърде малко се грижи за речта.
В болшинството случаи съвременните хора въобще не мислят: те не са в състояние да приемат мисли за свръхсетивното. Отричащата познанието реч на Дюбоа Раймонд. Смъртта е излизане на етерното тяло от физическото тяло. След смъртта етерното тяло бързо се разпространява по целия свят. Възприятия на етерното тяло и астралното тяло.
към текста >>
75.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Защото
речта
е само преобразувано, трансформирано дишане.
Ето защо в представителите на Азия има прекрасни поетически произведения за мирозданието, за Космоса като цяло. При негрите това го няма. Негърът поема всичко в своята система за обмяна на веществата, по същество той само «храносмила» Космоса. Представителят на Азия вдишва Космоса в себе си, той го има в своето кръвообращение. Ето защо той може в думи да възпроизведе от себе си този Космос.
Защото речта е само преобразувано, трансформирано дишане.
(В Азия) има прекрасни, удивително красиви поеми. Хората там имат по-вътрешен характер. Жителят на Азия презира европейците, за които казва така: това са външни, повърхностни хора. Веднага можем да видим защо. Това е, което представлява жълтата раса; с цвета тя е свързана така, както ви казах.
към текста >>
76.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Но такова взаиморазбиране се установява без помощта на
речта
.
Второ, както всички знаете, човек се учи на това, което е недостъпно за животното, или поне не е достъпно в тази форма: защото само фантазьори могат да кажат, че за животното това е достъпно в тази форма; имам предвид човешката реч. Не искам да кажа, че животните не могат да се разбират помежду си. Привеждал съм ви достатъчно примери, показващи, че животните могат да се разбират едно с друго.
Но такова взаиморазбиране се установява без помощта на речта.
Те общуват помежду си, извършват нещо подобно на общуване, но не установяват разбирането помежду си с помощта на речта. И така, второто, на което човек трябва да се учи, е речта.
към текста >>
Те общуват помежду си, извършват нещо подобно на общуване, но не установяват разбирането помежду си с помощта на
речта
.
Второ, както всички знаете, човек се учи на това, което е недостъпно за животното, или поне не е достъпно в тази форма: защото само фантазьори могат да кажат, че за животното това е достъпно в тази форма; имам предвид човешката реч. Не искам да кажа, че животните не могат да се разбират помежду си. Привеждал съм ви достатъчно примери, показващи, че животните могат да се разбират едно с друго. Но такова взаиморазбиране се установява без помощта на речта.
Те общуват помежду си, извършват нещо подобно на общуване, но не установяват разбирането помежду си с помощта на речта.
И така, второто, на което човек трябва да се учи, е речта.
към текста >>
И така, второто, на което човек трябва да се учи, е
речта
.
Второ, както всички знаете, човек се учи на това, което е недостъпно за животното, или поне не е достъпно в тази форма: защото само фантазьори могат да кажат, че за животното това е достъпно в тази форма; имам предвид човешката реч. Не искам да кажа, че животните не могат да се разбират помежду си. Привеждал съм ви достатъчно примери, показващи, че животните могат да се разбират едно с друго. Но такова взаиморазбиране се установява без помощта на речта. Те общуват помежду си, извършват нещо подобно на общуване, но не установяват разбирането помежду си с помощта на речта.
И така, второто, на което човек трябва да се учи, е речта.
към текста >>
Само посредством
речта
човек се научава да мисли.
Нормално развиващото се дете на първо място се учи да ходи, след това да говори и едва след това да мисли. Неправилно би било да се предполага, че човек отначало мисли и след това говори; не, отначало той посредством подражание се обучава на говор. Той подражава на думите, които чува и изключително с помощта на думите се учи на мислене.
Само посредством речта човек се научава да мисли.
По тази причина човечеството като цяло се е научило да мисли толкова късно. Древните народи са можели да говорят, но да мислят хората са се научили значително по-късно. Посредством речта те са се научили да мислят.
към текста >>
Посредством
речта
те са се научили да мислят.
Неправилно би било да се предполага, че човек отначало мисли и след това говори; не, отначало той посредством подражание се обучава на говор. Той подражава на думите, които чува и изключително с помощта на думите се учи на мислене. Само посредством речта човек се научава да мисли. По тази причина човечеството като цяло се е научило да мисли толкова късно. Древните народи са можели да говорят, но да мислят хората са се научили значително по-късно.
Посредством речта те са се научили да мислят.
към текста >>
За говоренето - вече съм ви описвал по какъв начин се осъществява
речта
- на човек са му необходими неговият гръклян, езикът му и така нататък.
Ще разберете и това, че за тези три (вида дейности), ходене, говорене и мислене, на човек му е необходимо неговото тяло. В случая с ходенето това и така е ясно. Целият строеж на тялото ви показва, че за ходене на човек му е необходимо неговото тяло. Не можете да си представите как той би ходил без тяло. И така, за ходенето на човек му е нужно тялото.
За говоренето - вече съм ви описвал по какъв начин се осъществява речта - на човек са му необходими неговият гръклян, езикът му и така нататък.
Следователно за речта също му е необходимо тялото. За мисленето на човек също му е нужно неговото тяло. За мисленето му са необходими неговият главен мозък и нервната му система. Можете лесно да се убедите в това; ако човек не може по нормален начин да мисли, при изследване на неговия главен мозък се открива, че той се е превърнал в каша. Човек не може да мисли, тъй като главният му мозък се е размекнал, станал е кашкав.
към текста >>
Следователно за
речта
също му е необходимо тялото.
В случая с ходенето това и така е ясно. Целият строеж на тялото ви показва, че за ходене на човек му е необходимо неговото тяло. Не можете да си представите как той би ходил без тяло. И така, за ходенето на човек му е нужно тялото. За говоренето - вече съм ви описвал по какъв начин се осъществява речта - на човек са му необходими неговият гръклян, езикът му и така нататък.
Следователно за речта също му е необходимо тялото.
За мисленето на човек също му е нужно неговото тяло. За мисленето му са необходими неговият главен мозък и нервната му система. Можете лесно да се убедите в това; ако човек не може по нормален начин да мисли, при изследване на неговия главен мозък се открива, че той се е превърнал в каша. Човек не може да мисли, тъй като главният му мозък се е размекнал, станал е кашкав. И така, за това, което учи на Земята, на човек му е необходимо неговото тяло.
към текста >>
Но сега преминаваме към второто, на което на човек му се налага да се учи - към
речта
.
Но сега преминаваме към второто, на което на човек му се налага да се учи - към речта.
Да се учиш да говориш е нещо съвсем различно от това да се учиш да ходиш. При ходене се движим във външния свят. Ако работим, ние също се движим във външния свят. Във външния свят идваме в съприкосновение с това, което ни оказва съпротива, което възприемаме. Говорът, който произнасяме - даже и в плътния въздух - не ни прави впечатление на нещо тежко, на подложено на тежест.
към текста >>
Поддържането на
речта
се осъществява по желание.
Има голяма разлика между това, което вътрешно извършва човек, когато говори, и в случая, когато просто живее. Поддържането на живота се състои в осъществяване (на непрекъснат) процес на горене.
Поддържането на речта се осъществява по желание.
Но при речта ние също разрушаваме нещо в нас. По правомерен начин разрушаваме нещо в себе си. Виждате ли, при дишането ние постоянно поемаме кислород, кислородът се съединява с кръвта и се отделя въглероден двуокис. Ние не можем да използваме по подобен начин азота. Но когато говорим, винаги поемаме твърде много азот.
към текста >>
Но при
речта
ние също разрушаваме нещо в нас.
Има голяма разлика между това, което вътрешно извършва човек, когато говори, и в случая, когато просто живее. Поддържането на живота се състои в осъществяване (на непрекъснат) процес на горене. Поддържането на речта се осъществява по желание.
Но при речта ние също разрушаваме нещо в нас.
По правомерен начин разрушаваме нещо в себе си. Виждате ли, при дишането ние постоянно поемаме кислород, кислородът се съединява с кръвта и се отделя въглероден двуокис. Ние не можем да използваме по подобен начин азота. Но когато говорим, винаги поемаме твърде много азот. Отличителната особеност на речта се състои в това, че поемаме излишък от азот.
към текста >>
Отличителната особеност на
речта
се състои в това, че поемаме излишък от азот.
Но при речта ние също разрушаваме нещо в нас. По правомерен начин разрушаваме нещо в себе си. Виждате ли, при дишането ние постоянно поемаме кислород, кислородът се съединява с кръвта и се отделя въглероден двуокис. Ние не можем да използваме по подобен начин азота. Но когато говорим, винаги поемаме твърде много азот.
Отличителната особеност на речта се състои в това, че поемаме излишък от азот.
В някакво отношение така ние сами отравяме себе си. Да поемеш излишък от азот означава да станеш подобен на цианида. Защото цианидът е съединение на въглерода с азота, подобно на това, както въглеродният двуокис е съединение на въглерода с кислорода. Човек постоянно се цианизира, когато говори. И той на свой ред трябва да компенсира тази цианизация.
към текста >>
Привеждайки в движение своите органи на
речта
, в някакъв смисъл човек умъртвява себе си, както се умъртвява с изгарянето, съпътстващо движението, което пак трябва да бъде компенсирано.
В някакво отношение така ние сами отравяме себе си. Да поемеш излишък от азот означава да станеш подобен на цианида. Защото цианидът е съединение на въглерода с азота, подобно на това, както въглеродният двуокис е съединение на въглерода с кислорода. Човек постоянно се цианизира, когато говори. И той на свой ред трябва да компенсира тази цианизация.
Привеждайки в движение своите органи на речта, в някакъв смисъл човек умъртвява себе си, както се умъртвява с изгарянето, съпътстващо движението, което пак трябва да бъде компенсирано.
Тази компенсация прави астралното тяло. Не трябва да ви смущава думата «астрално» (звездно). Бих могъл да употребя и друг термин. Това няма значение. И така, тази компенсация прави астралното тяло.
към текста >>
Това астрално тяло също така съществува в човека, то живее в дишането и в
речта
.
Тази компенсация прави астралното тяло. Не трябва да ви смущава думата «астрално» (звездно). Бих могъл да употребя и друг термин. Това няма значение. И така, тази компенсация прави астралното тяло.
Това астрално тяло също така съществува в човека, то живее в дишането и в речта.
към текста >>
Речта
е свързана с астралното тяло.
Сега можете да забележите разликата между астрално тяло и етерно тяло. Ако през нощта, по време на сън не компенсирахме, не поправяхме постоянно това, което е било изгорено от нас по време на деня, ние нямаше да спим, а щяхме да умираме. И така, в течение на целия земен живот трябва да удържаме етерното тяло при физическото тяло. Но ние не можем (в нормално състояние - бел. пр.) да говорим през нощта, когато спим; за това трябва първо да се събудим.
Речта е свързана с астралното тяло.
През нощта просто извличаме своето астрално тяло от нашето физическо тяло и етерно тяло. Затова през нощта дишаме малко по-различно. Ние издишаме по-малко въглероден двуокис, отколкото през деня. Накратко, в нас има трето тяло, астрално тяло (вж. рис.). Това астрално тяло живее в нашата реч.
към текста >>
Но те имат органи на
речта
.
При животното виждаме, че то също ходи, извършва движения; само че на него не му се налага да се учи на това, то го прави инстинктивно. Наблюдавайки животните, ние виждаме, че те не могат да говорят.
Но те имат органи на речта.
Би могло да се чудим, защо кучето не говори, а само лае. То не може да използва своето астрално тяло за говор. То не може да се научи да говори. Ние, като хора, можем да се научим на движение, да се научим да ходим, да се научим да говорим. Животното не може да се учи поради своето етерно тяло, не може да се учи поради своето астрално тяло.
към текста >>
Това, че за овладяването на
речта
трябва активно да се учи, днес повече никого не занимава.
Те са жестикулирали. Тогава е имало своего рода език на жестовете. След това хората се научили да говорят. Но за това човечеството отдавна е забравило. В настоящо време историята разглежда тези хора от древността, които вече са умеели да говорят.
Това, че за овладяването на речта трябва активно да се учи, днес повече никого не занимава.
Затова народите водят борба помежду си. Ако тези народи биха се убедили в това, че някога им се е налагало да се учат да говорят, че на говор хората е трябвало да се учат, те не биха били толкова високомерни и отделните народностни групи не биха се стремели към сепаратизъм. Хората съвсем са забравили за това, че е трябвало да се обучават на речта, като процес насочен отвътре навън.
към текста >>
Хората съвсем са забравили за това, че е трябвало да се обучават на
речта
, като процес насочен отвътре навън.
Но за това човечеството отдавна е забравило. В настоящо време историята разглежда тези хора от древността, които вече са умеели да говорят. Това, че за овладяването на речта трябва активно да се учи, днес повече никого не занимава. Затова народите водят борба помежду си. Ако тези народи биха се убедили в това, че някога им се е налагало да се учат да говорят, че на говор хората е трябвало да се учат, те не биха били толкова високомерни и отделните народностни групи не биха се стремели към сепаратизъм.
Хората съвсем са забравили за това, че е трябвало да се обучават на речта, като процес насочен отвътре навън.
към текста >>
Съвременните учени не се грижат вече за
речта
.
Наблюдавайте го: тя излиза като от машина. Работата изглежда иначе, ако това, което ви съобщават, се отнася до духовната наука, до антропософията. Тук постоянно се налага да се търсят думите, отново да се премислят и да се преживяват вътрешно. Когато словото е формирано, още повече изпитваш страх, че то може да се окаже неадекватно. В антропософията отношението към това, което чуваш, е съвсем различно от това на съвременните учени.
Съвременните учени не се грижат вече за речта.
Но в антропософията ние трябва постоянно да се интересуваме от нея.
към текста >>
И така, виждате, че съвременните хора не ги е грижа за
речта
.
Виждате ли, това става особено актуално, когато пиша моите книги: аз постоянно изпитвам състояние на вътрешно безпокойство, формулировките да се окажат по-правилни, за да могат хората също да разберат това, което е написано. При това се налага да се въвеждат лингвистични иновации. Съвременните образовани хора ще кажат просто, че аз пиша на лош стил, че не пиша на литературен, истински немски език; защото те са привикнали към определени словосъчетания, подобно на ходещи механизми те използват словесни щампи. Те не говорят от душата. Ето защо на тях им е непривично, ако човек гради своите изречения по друг начин от този, по който го правят те.
И така, виждате, че съвременните хора не ги е грижа за речта.
към текста >>
-
Речта
получила широка известност под названието «реч за незнанието» (Ignorabimus-Rede).
Това е било в Лайпциг. Тази реч получила широка известност. Той казал приблизително следното: това, което възприемаме с помощта на сетивните органи, ние, като хора, можем да разбираме. Свръхсетивното ние не можем да разбираме. Това ние не умеем.
- Речта получила широка известност под названието «реч за незнанието» (Ignorabimus-Rede).
Ignorabimus означава: ние никога нищо няма да разберем. Нейният завършек е бил: Ignorabimus!
към текста >>
Ако се обърне внимание на това, как отвътре се формира
речта
, обърне се внимание на това, как отвътре се компенсира горенето, обърне се внимание на това, как отвътре се образува мисленето, тогава ще се стигне до вечното, безсмъртно начало в човека.
Днес не се обръща внимание на това, че човек се учи да ходи, да се движи, как човек се учи да говори, как човек се учи да мисли. А това е необходимо.
Ако се обърне внимание на това, как отвътре се формира речта, обърне се внимание на това, как отвътре се компенсира горенето, обърне се внимание на това, как отвътре се образува мисленето, тогава ще се стигне до вечното, безсмъртно начало в човека.
Ако въобще не се обръща внимание на тези неща, то напълно понятно е, че до никакво вечно, безсмъртно начало не може да се стигне. Именно недомислието и невнимателността по отношение на речта и ходенето водят дотам, че човек пренебрегва това, което носи в себе си, това, благодарение на което той се отличава от трупа, който след смъртта полагат в гроба. Човек трябва ежесекундно да се бори с този труп (в себе си), иначе би умрял на мига. Той трябва да преодолява този труп посредством своето етерно тяло, посредством своето астрално тяло и посредством своя «аз». Човек в самия себе си трябва постоянно да се бори със смъртта.
към текста >>
Именно недомислието и невнимателността по отношение на
речта
и ходенето водят дотам, че човек пренебрегва това, което носи в себе си, това, благодарение на което той се отличава от трупа, който след смъртта полагат в гроба.
Днес не се обръща внимание на това, че човек се учи да ходи, да се движи, как човек се учи да говори, как човек се учи да мисли. А това е необходимо. Ако се обърне внимание на това, как отвътре се формира речта, обърне се внимание на това, как отвътре се компенсира горенето, обърне се внимание на това, как отвътре се образува мисленето, тогава ще се стигне до вечното, безсмъртно начало в човека. Ако въобще не се обръща внимание на тези неща, то напълно понятно е, че до никакво вечно, безсмъртно начало не може да се стигне.
Именно недомислието и невнимателността по отношение на речта и ходенето водят дотам, че човек пренебрегва това, което носи в себе си, това, благодарение на което той се отличава от трупа, който след смъртта полагат в гроба.
Човек трябва ежесекундно да се бори с този труп (в себе си), иначе би умрял на мига. Той трябва да преодолява този труп посредством своето етерно тяло, посредством своето астрално тяло и посредством своя «аз». Човек в самия себе си трябва постоянно да се бори със смъртта. Смъртта постоянно присъства в него. Ние можем да умрем във всеки момент.
към текста >>
77.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Детето се получава от яйцеклетка и още в яйцеклетката то би трябвало да владее
речта
.
Но ако почакаме още малко, въздържим се от разсъждения, когато детето е на осем или четиринадесет дни или един месец, ще дочакаме, когато стане на три или четири години. Тогава детето започва да говори. Някой в този случай би могъл да каже: Е! Бащата на детето е германец, детето е почнало да говори на немски, значи, това е от бащата; това при него е наследствено по бащина линия, това е наследило от бащата, защото баща му е германец. Това е направо чудно!
Детето се получава от яйцеклетка и още в яйцеклетката то би трябвало да владее речта.
Удивително е само едно, защо произхождайки от яйцеклетката, от тялото на майката, то още не може да говори! Но детето не придобива речта по наследство, детето я усвоява в резултат на подражание, при него говорът е подобен на говора на майката и бащата, нали така? На никого няма да му дойде на ум да каже, че детето наследява речта.
към текста >>
Но детето не придобива
речта
по наследство, детето я усвоява в резултат на подражание, при него говорът е подобен на говора на майката и бащата, нали така?
Някой в този случай би могъл да каже: Е! Бащата на детето е германец, детето е почнало да говори на немски, значи, това е от бащата; това при него е наследствено по бащина линия, това е наследило от бащата, защото баща му е германец. Това е направо чудно! Детето се получава от яйцеклетка и още в яйцеклетката то би трябвало да владее речта. Удивително е само едно, защо произхождайки от яйцеклетката, от тялото на майката, то още не може да говори!
Но детето не придобива речта по наследство, детето я усвоява в резултат на подражание, при него говорът е подобен на говора на майката и бащата, нали така?
На никого няма да му дойде на ум да каже, че детето наследява речта.
към текста >>
На никого няма да му дойде на ум да каже, че детето наследява
речта
.
Бащата на детето е германец, детето е почнало да говори на немски, значи, това е от бащата; това при него е наследствено по бащина линия, това е наследило от бащата, защото баща му е германец. Това е направо чудно! Детето се получава от яйцеклетка и още в яйцеклетката то би трябвало да владее речта. Удивително е само едно, защо произхождайки от яйцеклетката, от тялото на майката, то още не може да говори! Но детето не придобива речта по наследство, детето я усвоява в резултат на подражание, при него говорът е подобен на говора на майката и бащата, нали така?
На никого няма да му дойде на ум да каже, че детето наследява речта.
към текста >>
В
речта
детето се изработва, реализира се в звука, в словото, при което то се уподобява на родителите или възпитателите си.
Точно по същия начин се оказва приличащо и лицето. Но защо лицето притежава такова сходство? Душата, когато тя си дава възможност да се роди през майката или да бъде зачената през бащата, например през господин Мюлер, тя - душата прави своето лице приличащо на бащата или майката подобно на това, както детето по-късно прави своя говор приличащ на говора на бащата и майката. Трябва само да обмислите това.
В речта детето се изработва, реализира се в звука, в словото, при което то се уподобява на родителите или възпитателите си.
Но на по-ранен стадий душата, подобно на скулптор, безсъзнателно работи над лицето, над походката и така нататък. Благодарение на това, че детето се ражда в семейство и се уподобява (на него), когато то още няма съзнание, се появява приликата, по същия начин както възниква сходството в речта.
към текста >>
Благодарение на това, че детето се ражда в семейство и се уподобява (на него), когато то още няма съзнание, се появява приликата, по същия начин както възниква сходството в
речта
.
Но защо лицето притежава такова сходство? Душата, когато тя си дава възможност да се роди през майката или да бъде зачената през бащата, например през господин Мюлер, тя - душата прави своето лице приличащо на бащата или майката подобно на това, както детето по-късно прави своя говор приличащ на говора на бащата и майката. Трябва само да обмислите това. В речта детето се изработва, реализира се в звука, в словото, при което то се уподобява на родителите или възпитателите си. Но на по-ранен стадий душата, подобно на скулптор, безсъзнателно работи над лицето, над походката и така нататък.
Благодарение на това, че детето се ражда в семейство и се уподобява (на него), когато то още няма съзнание, се появява приликата, по същия начин както възниква сходството в речта.
към текста >>
И така: пазенето на равновесие е свързано с крайниците,
речта
- с гърдите, а мисленето - с главата, с нервите.
След това детето се учи да говори. С какво имаме работа тук? Произнасянето на думи е свързано с гръдните органи, с дишането. Детето диша още тогава, когато е съвсем малко. Но думите са свързани с изтласкване на дъх, детето се учи на това с помощта на гръдните органи.
И така: пазенето на равновесие е свързано с крайниците, речта - с гърдите, а мисленето - с главата, с нервите.
към текста >>
Защото какво става в случая с
речта
?
Обучението на мислене непосредствено работи над построяването на нашето тяло. Това мислене ни прави, така да се каже, ваятели, скулптори. То работи в нас така, че към седмата си година да станем пълноценни хора. В течение на това време ние също се учим да говорим. Но виждате ли, за нас е невъзможно да се учим на говор така, както се учим на мислене.
Защото какво става в случая с речта?
Виждате ли, господа, ако повдигате тежка гира или силно сте се ударили по ръката, ще почувствате болка в тази ръка. Да се изпитва болка - това значи да имаш чувство. Ние чувстваме това, ако сме пренапрегнали някой телесен член и по такъв начин сме го повредили. При болка винаги става дума за повреждане, макар и да е незначително. Човек при това изпитва някакво чувство.
към текста >>
Това, което действа в
речта
, поради което човек може да говори, това не е само етерното тяло, това е също и астралното тяло на човека.
В течение на тези първи седем години детето изпитва само чувства. На реч то се обучава посредством подражание. Но в това подражание е заложено чувство, заложено е усещане. Ние трябва да кажем: светлината не може да предизвика осезателно усещане, тя не може да се усети с пипане. Ако ние се учим на говор, основавайки се на усещания, в тези случаи в нас действа нещо друго.
Това, което действа в речта, поради което човек може да говори, това не е само етерното тяло, това е също и астралното тяло на човека.
Можем да кажем: второ, при обучението в говор на нас ни служи астралното тяло - това не е нищо повече от термин, аз бих могъл да го нарека и по друг начин, - на нас ни служи астралното тяло, което действа главно в гърдите, в дишането, което след това се преобразува в реч.
към текста >>
78.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Във вървежа,
речта
и мисленето се вливат подбрани морални импулси от предшестващия живот.
Детето трябва да дойде тук спящо, трябва да се учи да ходи, да се учи да говори, да се учи да мисли.
Във вървежа, речта и мисленето се вливат подбрани морални импулси от предшестващия живот.
Това е нашата съдба.
към текста >>
79.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
С помощта на
речта
много можете да научите.
Ако някой вътре е имал прекалено много синя кръв, те казвали за него така: този, у когото вътре има твърде много синя кръв, е преди всичко такъв човек, у когото е отслабено душевното начало, у когото душата е изкарана навън. Затова изразът «синя кръв» се е употребявал като обида. Когато в народа са казвали за дворяните: «синя кръв», с това са искали да кажат, че те нямат душа. Забележително е как народната мъдрост по удивителен начин е чувствала тези неща. Това е много интересно.
С помощта на речта много можете да научите.
към текста >>
80.
Бележки.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
В първи том предмет на разглеждане са първите три години живот, в течение на които се развива
речта
, представляваща врата на душата».
24. Жан Пол... е казал: в «Левана или учение за възпитанието». Предговор към първото издание от 2 май 1806 г. «Първи том на този труд е посветен на подробно разглеждане на ранното детство, докато вторият и третият -на периода на съзряването.
В първи том предмет на разглеждане са първите три години живот, в течение на които се развива речта, представляваща врата на душата».
По-нататък в шести раздел, четвърта глава, параграф 122: «Няма да ви се удаде веднага «след сеитбата» да пожънете плодовете на правилното възпитание в течение на първите три години от живота (подобно на първите три курса във висшето училище)... но след няколко години посятото богатство стократно ще ви възнагради.»
към текста >>
81.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Днес не искам да разглеждам другите различия; те са се различавали едни от други още по това, че съвсем различно са се отнасяли към
речта
.
В Гърция основни са били две народностно-племенни образувания, които са имали особено значение, но които много са се отличавали едно от друго; първото, което съставлявали жителите на Спарта, и второто, което съставлявали жителите на Атина. Спарта и Атина са били най-значителните градове в Гърция. Няколко други също са имали значение, но те не са били толкова значителни, както Спарта и Атина. Жителите на тези два града много силно са се отличавали едни от други.
Днес не искам да разглеждам другите различия; те са се различавали едни от други още по това, че съвсем различно са се отнасяли към речта.
Спартанците винаги са седели спокойно един до друг и са говорили малко. Но ако са казвали нещо, те са искали казаното от тях да бъде значително: то е трябвало властно да влияе на човека. И тъй като човек като дрънка и дърдори, едва ли може да каже нещо значимо, те са мълчали, ако не е трябвало да изкажат нещо значимо. Те са говорили винаги с кратки фрази. Тези кратки фрази са се славили в древността.
към текста >>
Те изучавали изкуството на
речта
и говорели прекрасно.
При атиняните работата е била друга. Атиняните обичали красивата реч; на тях им харесвало да говорят красиво. Спартанците са били в речите си кратки, умерени и спокойни. Атиняните искали да говорят наистина красиво.
Те изучавали изкуството на речта и говорели прекрасно.
Затова и дрънкали повече; не както ние днес, но все пак дрънкали значително повече от спартанците. На какво се е основавала разликата между многословните атиняни и малко, но значително и мощ-но говорещите спартанци? Тя е била във възпитанието. Изкуството на възпитанието днес се изучава недостатъчно. Но това, за което говорих, се е основавало на възпитанието.
към текста >>
А с изкуството на
речта
, което всъщност е гимнастика за езика, с него спартанците почти не се занимавали.
Тя е била във възпитанието. Изкуството на възпитанието днес се изучава недостатъчно. Но това, за което говорих, се е основавало на възпитанието. Спартанските момчета са ги възпитавали съвсем различно от атинските. Спартанските момчета е трябвало доста повече да се занимават с гимнастика: танци, игри на арената, всевъзможни гимнастически упражнения.
А с изкуството на речта, което всъщност е гимнастика за езика, с него спартанците почти не се занимавали.
Речта при тях е била оставена сама на себе си.
към текста >>
Речта
при тях е била оставена сама на себе си.
Изкуството на възпитанието днес се изучава недостатъчно. Но това, за което говорих, се е основавало на възпитанието. Спартанските момчета са ги възпитавали съвсем различно от атинските. Спартанските момчета е трябвало доста повече да се занимават с гимнастика: танци, игри на арената, всевъзможни гимнастически упражнения. А с изкуството на речта, което всъщност е гимнастика за езика, с него спартанците почти не се занимавали.
Речта при тях е била оставена сама на себе си.
към текста >>
Всичко, което се съдържа в
речта
, се образува посредством останалите движения на човешкото тяло.
Всичко, което се съдържа в речта, се образува посредством останалите движения на човешкото тяло.
Това може да се наблюдава: ако в човека движенията са забавени, отмерени, гимнастически подредени, говорът му е подреден. А именно ако човек има подредена походка, и с речта при него всичко е наред. Това идва от детската възраст. Ако човек получи подагра на стари години, нищо не може да направи: той я е имал още докато се е учил да говори. Това идва от времето, когато се учи говорът.
към текста >>
А именно ако човек има подредена походка, и с
речта
при него всичко е наред.
Всичко, което се съдържа в речта, се образува посредством останалите движения на човешкото тяло. Това може да се наблюдава: ако в човека движенията са забавени, отмерени, гимнастически подредени, говорът му е подреден.
А именно ако човек има подредена походка, и с речта при него всичко е наред.
Това идва от детската възраст. Ако човек получи подагра на стари години, нищо не може да направи: той я е имал още докато се е учил да говори. Това идва от времето, когато се учи говорът. Но спартанците смятали за най-ценно да се правят колкото се може повече гимнастически упражнения, те поддържали тази гимнастика още и благодарение на това, че натърквали тялото на децата с масло и го покривали с пясък; така децата правели гимнастика. Атиняните също използвали гимнастиката - в цяла Гърция гимнастиката се е използвала, но значително по-малко, - те използвали по отношение на по-големите момчета гимнастиката за езика, изкуството на речта, риториката.
към текста >>
Атиняните също използвали гимнастиката - в цяла Гърция гимнастиката се е използвала, но значително по-малко, - те използвали по отношение на по-големите момчета гимнастиката за езика, изкуството на
речта
, риториката.
А именно ако човек има подредена походка, и с речта при него всичко е наред. Това идва от детската възраст. Ако човек получи подагра на стари години, нищо не може да направи: той я е имал още докато се е учил да говори. Това идва от времето, когато се учи говорът. Но спартанците смятали за най-ценно да се правят колкото се може повече гимнастически упражнения, те поддържали тази гимнастика още и благодарение на това, че натърквали тялото на децата с масло и го покривали с пясък; така децата правели гимнастика.
Атиняните също използвали гимнастиката - в цяла Гърция гимнастиката се е използвала, но значително по-малко, - те използвали по отношение на по-големите момчета гимнастиката за езика, изкуството на речта, риториката.
Спартанците не правели това.
към текста >>
И ако днес в школските учебници става дума за разликите между атиняни и спартанци, появява се впечатлението, че по някакво чудно стечение на обстоятелствата при спартанците
речта
е била спокойна, равномерна и освен това, те са били много закалени хора, докато атиняните са развили изкуството на красноречието, което след това е намерило продължение при римляните.
Атинянинът казвал друго, той казвал: ние живеем благодарение на Слънцето и когато това Слънце ни подтиква към движение, тогава искаме да се движим; ако няма Слънце и ние не искаме да се движим. Така казвали атиняните и затова те обръщали внимание на външната слънчева топлина. Спартанците обръщали внимание на вътрешната слънчева топлина, на слънчевата топлина, която човек вече е преработил; атиняните обръщали внимание на външното Слънце, което така прекрасно е осветявало кожата - кожата те не натърквали с пясък или поне не толкова много като спартанците, а кожата им е трябвало да бъде обработена от Слънцето. Ето в какво е била разликата.
И ако днес в школските учебници става дума за разликите между атиняни и спартанци, появява се впечатлението, че по някакво чудно стечение на обстоятелствата при спартанците речта е била спокойна, равномерна и освен това, те са били много закалени хора, докато атиняните са развили изкуството на красноречието, което след това е намерило продължение при римляните.
В настоящо време хората не могат едновременно да се занимават с история и естествена наука. Историята казва своето, а естествознанието - своето. Ако ви кажа: спартанците натривали децата си с масло и пясък и те във всякакво време се упражнявали в своето спартанско изкуство, а атиняните не натривали така усилено децата си с пясък и масло, а развивали на основата на вътрешната пластика изкуството на речта - тогава ще знаете как на основата на природните явления се е обуславяла тази разлика между съседстващите спартанци и атиняни.
към текста >>
Ако ви кажа: спартанците натривали децата си с масло и пясък и те във всякакво време се упражнявали в своето спартанско изкуство, а атиняните не натривали така усилено децата си с пясък и масло, а развивали на основата на вътрешната пластика изкуството на
речта
- тогава ще знаете как на основата на природните явления се е обуславяла тази разлика между съседстващите спартанци и атиняни.
Спартанците обръщали внимание на вътрешната слънчева топлина, на слънчевата топлина, която човек вече е преработил; атиняните обръщали внимание на външното Слънце, което така прекрасно е осветявало кожата - кожата те не натърквали с пясък или поне не толкова много като спартанците, а кожата им е трябвало да бъде обработена от Слънцето. Ето в какво е била разликата. И ако днес в школските учебници става дума за разликите между атиняни и спартанци, появява се впечатлението, че по някакво чудно стечение на обстоятелствата при спартанците речта е била спокойна, равномерна и освен това, те са били много закалени хора, докато атиняните са развили изкуството на красноречието, което след това е намерило продължение при римляните. В настоящо време хората не могат едновременно да се занимават с история и естествена наука. Историята казва своето, а естествознанието - своето.
Ако ви кажа: спартанците натривали децата си с масло и пясък и те във всякакво време се упражнявали в своето спартанско изкуство, а атиняните не натривали така усилено децата си с пясък и масло, а развивали на основата на вътрешната пластика изкуството на речта - тогава ще знаете как на основата на природните явления се е обуславяла тази разлика между съседстващите спартанци и атиняни.
към текста >>
Следователно бихме могли да кажем: ако човек обръща внимание на това, да развие вътре в себе си много топлина,
речта
му става кратка и отмерена. Защо?
Следователно бихме могли да кажем: ако човек обръща внимание на това, да развие вътре в себе си много топлина, речта му става кратка и отмерена. Защо?
Защото той с всичките си мисли, с целия си ум повече е обърнат към Вселената. Но ако човек позволява на Слънцето да го огрява, както атиняните, той мислено, с целия си ум по-малко е обърнат към Вселената, тогава умът му повече е обърнат навътре, а топлината е обърната навън; при спартанеца топлината е насочена навътре, а умът - навън. Посредством разсъдъка спартанецът се учи на езика на Вселената; този език е мъдър, той се изработва в него. Атинянинът не се е учил на речта на Вселената, а само на движението във Вселената, тъй като той се е занимавал с гимнастика в слънчевата топлина.
към текста >>
Атинянинът не се е учил на
речта
на Вселената, а само на движението във Вселената, тъй като той се е занимавал с гимнастика в слънчевата топлина.
Следователно бихме могли да кажем: ако човек обръща внимание на това, да развие вътре в себе си много топлина, речта му става кратка и отмерена. Защо? Защото той с всичките си мисли, с целия си ум повече е обърнат към Вселената. Но ако човек позволява на Слънцето да го огрява, както атиняните, той мислено, с целия си ум по-малко е обърнат към Вселената, тогава умът му повече е обърнат навътре, а топлината е обърната навън; при спартанеца топлината е насочена навътре, а умът - навън. Посредством разсъдъка спартанецът се учи на езика на Вселената; този език е мъдър, той се изработва в него.
Атинянинът не се е учил на речта на Вселената, а само на движението във Вселената, тъй като той се е занимавал с гимнастика в слънчевата топлина.
към текста >>
Това, което са притежавали в
речта
си спартанците, е било в по-голямата си степен изгубено от човечеството, то е изчезнало в Гърция заедно със спартанците.
Ако днес разгледаме това, което още е останало от спартанците, ще кажем: О, тези спартанци в своите кратки изречения са възпроизвеждали мъдростта на света. Атиняните в по-голяма степен са започнали в прекрасните словосъчетания да изкарват навън от себе си това, което човек притежава вътрешно, посредством разсъдъка, посредством ума.
Това, което са притежавали в речта си спартанците, е било в по-голямата си степен изгубено от човечеството, то е изчезнало в Гърция заедно със спартанците.
С езика на Вселената човек днес вече не може да живее. Но това, с което са започнали да се занимават атиняните - красивите словесни фигури, - след това е получило широко разпространение в Рим като риторика. Римляните най-малкото все още прекрасно са говорели. В средните векове също са се учили красиво да говорят. Но днес хората произнасят ужасни фрази.
към текста >>
82.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Защото при тези, които имат много малко желязо, това се разкрива преди всичко чрез това волеизявление, чрез тази свободна воля, която се проявява в
речта
.
Да, господа, ако се вгледате в малкото дете - то през цялото време се гъне, а също и мечтае. Детето няма още нито самопроизволно мислене, нито свободна воля. Степента на проявление при детето на свободната воля е показател за това колко желязо е приело вече в себе си то. Оттук виждате, че желязото е необходимо за свободната воля. Ако например човек е пресипнал, ако му се е появила пресипналост, а гласът му е отслабнал и трябва да се изясни какво стои в основата, на първо място трябва да се изследва стига ли му желязото.
Защото при тези, които имат много малко желязо, това се разкрива преди всичко чрез това волеизявление, чрез тази свободна воля, която се проявява в речта.
Така че ако виждате човек, който може да зареве като бик, не трябва да ви е грижа, стига ли му желязото; но ако пред вас е човек, който едва-едва произнася думите, тогава трябва да се замислите над това, достатъчно ли му е желязото. Следователно може да се каже: тук по външен начин се показва, че човек се нуждае от желязо именно за своята свободна воля. Изяснява ни се също как реещото се във Вселената желязо и желязото, намиращо се в Земята, са свързани с това, което е волеизявата на човека, което е човешката свободна воля.
към текста >>
83.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Частта от главния мозък, която например е свързана с
речта
в нервната система, се намира отляво, в лявата половина на главния мозък.
Виждате ли, ние, хората, винаги представляваме всъщност двоен човек. По същество в нас няма само един човек, а са повече; казвал съм ви ги: физически човек, етерен човек и т. н. Но даже във физическия човек ние сме двойни: десен и ляв човек. Разликите между дясната и лявата половина на човека са колосални. Предполагам, че малцина от вас могат да пишат с лявата ръка; ние пишем с дясната ръка.
Частта от главния мозък, която например е свързана с речта в нервната система, се намира отляво, в лявата половина на главния мозък.
Там се намира мощна извивка; но отдясно на същото място я няма. При леворъките, при леваците нещата са наобратно. Тези, които са леворъки, имат речевата си организация отдясно - но не отвън, а вътре, където речта се възбужда. Виждате ли, господа, в дадения случай може да се каже: различията между дясната и лявата страна на човека са огромни. Това се среща и в други случаи.
към текста >>
Тези, които са леворъки, имат речевата си организация отдясно - но не отвън, а вътре, където
речта
се възбужда.
Разликите между дясната и лявата половина на човека са колосални. Предполагам, че малцина от вас могат да пишат с лявата ръка; ние пишем с дясната ръка. Частта от главния мозък, която например е свързана с речта в нервната система, се намира отляво, в лявата половина на главния мозък. Там се намира мощна извивка; но отдясно на същото място я няма. При леворъките, при леваците нещата са наобратно.
Тези, които са леворъки, имат речевата си организация отдясно - но не отвън, а вътре, където речта се възбужда.
Виждате ли, господа, в дадения случай може да се каже: различията между дясната и лявата страна на човека са огромни. Това се среща и в други случаи. Сърцето, като правило, е преместено наляво, стомахът се намира отляво, докато черният дроб е отдясно. Но и органите, които са симетрични, в действителност не са съвсем тъждествени. Нашият бял дроб отляво има два дяла, отдясно - три.
към текста >>
Така става и с
речта
.
Обикновено ние не се учим да пишем с лявата ръка; учим се да пишем с дясната. Този факт в голяма степен е свързан с етерното тяло. Физическото тяло е по-тежко и в по-голяма степен е образувано отляво, докато етерното тяло в по-голяма степен е образувано отдясно. Левият човек образува два дяла (на дроба); десният, по-дейният, внася в дробовете повече живот, той създава в дроба три дяла. При човека работата стои така, че отляво той в по-голяма степен е физически човек, а отдясно - повече етерен.
Така става и с речта.
При десноръките е необходимо повече хранене на главния мозък отляво, отколкото отдясно. В човек всичко, което може, е устроено така, че отляво той съдържа в по-голяма степен земни сили, а отдясно - в по-голяма степен етерни, небесни сили.
към текста >>
84.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Ще се съгласите с мен, че убедителността на
речта
сама по себе си не винаги играе единствена роля, а много зависи и от влиянията, излъчвани от самия оратор.
Покрай това обаче ще трябва да разгледаме и други неща. Това, към което някои хора се стремят съзнателно, това, което като осъзната цел е поставено в посочената брошура, егоистично се реализира от отделни хора и те постигат успех, макар и не толкова голям. Вероятно ви се е случвало да присъствате някъде на събрания, където с речи се изявяват оратори.
Ще се съгласите с мен, че убедителността на речта сама по себе си не винаги играе единствена роля, а много зависи и от влиянията, излъчвани от самия оратор.
Работата е там, че най-обичани народни трибуни понякога стават хора, които използват неправомерни методи. Това е доста разпространено в наше време.
към текста >>
Хората не се стремят да оказват въздействие със съдържанието на
речта
си, а използват думи, които да смажат другите хора.
Един от критиците, от тези, които особено много ни ругаят, заяви, че аз нося не «поезия и истина» като Гьоте, а «истината в цялата й трезвост». Да, именно към това се стремя! Съвсем не се стремя да постигна това, което изискват критиците. Днес подобни критици практикуват това, което по отношение на «трезвия стил» се явява «пияният стил». Този «пиян» стил се е разпространил днес навсякъде.
Хората не се стремят да оказват въздействие със съдържанието на речта си, а използват думи, които да смажат другите хора.
Започват да се практикуват неправомерни влияния. Ако пиша така, както се стремя да пиша, въздействието е върху «Аза», което запазва свободната воля. Ако пишещият използва «пияния» стил, тогава въздействието се оказва върху астралното тяло, което няма свобода, то е несвободно. Ако човек говори, знаейки, че това ще се хареса на хората, така той може да въздейства върху тяхното астрално тяло.
към текста >>
85.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ето например
речта
.
Възниква обаче въпросът: може ли да се открие как по неземен начин духовното начало влиза в човека? Виждате ли, днес не е много лесно да се говори за това, тъй като всичко се разглежда от гледна точка на материализма.
Ето например речта.
Вие знаете, че в различните области, в различните страни по Земята се говори на различни езици. И все пак в езиците има тайно сходство. Това сходство не е толкова очевидно, както, да кажем, в немския и английския, в немския и холандския. И все пак работата стои така, че в езиците, без значение от различията им, има някакво сходство. Може да се открие, че например езикът, на който говорят в Индия, ако не се възприема повърхностно, ако се вникне в него, съдържа отделни фигури на речта, подобни на германските.
към текста >>
Може да се открие, че например езикът, на който говорят в Индия, ако не се възприема повърхностно, ако се вникне в него, съдържа отделни фигури на
речта
, подобни на германските.
Ето например речта. Вие знаете, че в различните области, в различните страни по Земята се говори на различни езици. И все пак в езиците има тайно сходство. Това сходство не е толкова очевидно, както, да кажем, в немския и английския, в немския и холандския. И все пак работата стои така, че в езиците, без значение от различията им, има някакво сходство.
Може да се открие, че например езикът, на който говорят в Индия, ако не се възприема повърхностно, ако се вникне в него, съдържа отделни фигури на речта, подобни на германските.
към текста >>
86.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Господа, вие само тогава ще разберете какво е дошло в света заедно с Христос Исус и защо ми се наложи да ви говоря за това, как влияе върху Земята обкръжаващият я свят, даже относно
речта
- вие само тогава ще разберете това, ако ми се удаде сега да ви покажа как се е формирало християнството в качеството си на учение, възглед, мироглед, жизнена позиция и какво отношението към формирането на християнството е имал самият Христос Исус.
Господа, вие само тогава ще разберете какво е дошло в света заедно с Христос Исус и защо ми се наложи да ви говоря за това, как влияе върху Земята обкръжаващият я свят, даже относно речта - вие само тогава ще разберете това, ако ми се удаде сега да ви покажа как се е формирало християнството в качеството си на учение, възглед, мироглед, жизнена позиция и какво отношението към формирането на християнството е имал самият Христос Исус.
При това трябва да отбележим нещо особено: в Йерусалим било основано християнството. Столетие по късно един от най-образованите римляни знае за него не повече от това, което току-що ви съобщих! Та нали хората постоянно пътуват насам-натам, от Азия през Африка в Италия. И ето, под повърхността на това, което гледано от Рим, разглеждали като човечество, се разпространява тази християнска секта. Когато Тацит писал това, за което ви казах, в Рим вече е имало последователи на Христос, християни, както ги наричали.
към текста >>
Виждате, че «сфинксовете» говорили на такъв език, в който
речта
в по-голяма степен се е водела от духовното начало.
«Сфинксовете» навсякъде използвали имена на животни, за да характеризират по-ясно живеещото в човека.
Виждате, че «сфинксовете» говорили на такъв език, в който речта в по-голяма степен се е водела от духовното начало.
към текста >>
87.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
Отличително качество на тези народи била способността да възпроизвеждат в
речта
си това, което възприемали в природата.
Отличително качество на тези народи била способността да възпроизвеждат в речта си това, което възприемали в природата.
Те почитали Вотан във веещия вятър. Усетете това, което произнасям: Вотан вее във вятъра (Wotan weht im Winde - Рис.8 ) - три звука «В»! Хората изпадали в ужас, когато бушувала буря, те подражавали на тази буря, казвайки: Вотан вее във вятъра! Така ние можем да кажем и днес, обаче в древната реч това звучало много по-естествено.
към текста >>
Те му подражавали в
речта
.
Когато настъпвало лятото и хората виждали мълния и чували гръм при буря, в това те също виждали духовното начало.
Те му подражавали в речта.
Духът, който се разгръщал в гърма, наричали Донар: Донар гърми в гърма (Donar drohnt im Donner - Рис. 8). - Фактът, че тези звукови съчетания са заложени в речта, сочи към връзката на тези хора с външния свят. Гърците още не били така добре свързани с външния свят. Гърците повече търсели в ритъма, а не в строежа на речта. А при тези северни народи това се залагало в самата реч.
към текста >>
- Фактът, че тези звукови съчетания са заложени в
речта
, сочи към връзката на тези хора с външния свят.
Когато настъпвало лятото и хората виждали мълния и чували гръм при буря, в това те също виждали духовното начало. Те му подражавали в речта. Духът, който се разгръщал в гърма, наричали Донар: Донар гърми в гърма (Donar drohnt im Donner - Рис. 8).
- Фактът, че тези звукови съчетания са заложени в речта, сочи към връзката на тези хора с външния свят.
Гърците още не били така добре свързани с външния свят. Гърците повече търсели в ритъма, а не в строежа на речта. А при тези северни народи това се залагало в самата реч.
към текста >>
Гърците повече търсели в ритъма, а не в строежа на
речта
.
Когато настъпвало лятото и хората виждали мълния и чували гръм при буря, в това те също виждали духовното начало. Те му подражавали в речта. Духът, който се разгръщал в гърма, наричали Донар: Донар гърми в гърма (Donar drohnt im Donner - Рис. 8). - Фактът, че тези звукови съчетания са заложени в речта, сочи към връзката на тези хора с външния свят. Гърците още не били така добре свързани с външния свят.
Гърците повече търсели в ритъма, а не в строежа на речта.
А при тези северни народи това се залагало в самата реч.
към текста >>
88.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите
GA_353 История на човечеството и културните народи
Виждате ли, съвременните хора вече нямат никаква представа за силата на
речта
!
Тук се включва и нещо друго. Откъде получавали египтяните тези вещества, превръщащи се след относително кратко време - в течение на което самите египтяни без вреда за себе си са могли да работят с тях - в отрова?
Виждате ли, съвременните хора вече нямат никаква представа за силата на речта!
В древността, в древноегипетската епоха силата на речта е била огромна. Представете си силно пушещ огън. Ако духнете към огъня, формата на дима ще се измени. Духайки леко, вие бихте могли по някакъв начин да приведете дима във вихрообразно състояние. И така, вие можете да изменяте формата на дима.
към текста >>
В древността, в древноегипетската епоха силата на
речта
е била огромна.
Тук се включва и нещо друго. Откъде получавали египтяните тези вещества, превръщащи се след относително кратко време - в течение на което самите египтяни без вреда за себе си са могли да работят с тях - в отрова? Виждате ли, съвременните хора вече нямат никаква представа за силата на речта!
В древността, в древноегипетската епоха силата на речта е била огромна.
Представете си силно пушещ огън. Ако духнете към огъня, формата на дима ще се измени. Духайки леко, вие бихте могли по някакъв начин да приведете дима във вихрообразно състояние. И така, вие можете да изменяте формата на дима. Духането влияе не много силно.
към текста >>
Защото силите, живеещи в говора на лудия, са много по-мощни от силите, живеещи в
речта
на разумния, нормален човек.
Радиосъобщението преминава през пространството и оживява на друго място. Да, господа, представете си, че вие тук предавате по радиото: «Който чува какво говоря, той ще умре! » А сега си представете, че това го чува много нервен човек, такъв, който много се поддава на внушения. Той възприема: «Който чува какво говоря, той ще умре». Разбира се, той трябва да бъде изключително нервен и в този случай действително може да умре от уплах, особено ако този, който произнася тези думи, който води радиопредаването, самият е безумен.
Защото силите, живеещи в говора на лудия, са много по-мощни от силите, живеещи в речта на разумния, нормален човек.
Така че ако това би било предавано тук от някой безумен, луд, а изреченията на лудия ги чува някой друг, последният би могъл да умре.
към текста >>
89.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
В
речта
още съществува еврейската стилистика, ако тя, разбира се, не е имитация, защото съвременните хора имитират много неща.
Ако след това вие видите евреите в различните области, ще ви се наложи внимателно да се вглеждате, за да разпознаете еврейското начало сред тези евреи, които са били асимилирани, сътрудничейки си с другите. Вие знаете, че един от най-значителните държавни дейци на XIX в. е бил евреин[4]. И така, асимилираните евреи вече не се отличават от другите. Впрочем този, който е познавач, по една фраза ще определи, че говори евреин.
В речта още съществува еврейската стилистика, ако тя, разбира се, не е имитация, защото съвременните хора имитират много неща.
Но евреите ги имитират малко. Може да се забележи как евреинът навсякъде изхожда от това, което може да бъде мислено зафиксирано. В това се състои отличителното им качество. То е свързано с този сбор от народностни духове, които заедно си сътрудничели. Така че даже и днес евреинът предполага, че ако той говори нещо, то, без съмнение, трябва да бъде правилно.
към текста >>
90.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
Това, което Кант казва за свободата, изцяло ми напомня
речта
на този професор.
Но ако не би имало наказание, не би имало и наказателно право, наука за наказанието. Обаче аз съм представител на това наказателно право - следователно и мен също нямаше да ме има. Но аз съществувам, следователно съществува и наказателното право, науката за наказанията. Следователно съществува и наказанието, а значи, съществува и свободата. И така, аз ви доказах, че свобода има!
Това, което Кант казва за свободата, изцяло ми напомня речта на този професор.
Точно така говори Кант и за Бог. Той казва: не може да се знае за каквато и да е «власт в себе си». Но например аз не мога да създам слон. Следователно вярвам, че него може да го създаде някой друг, който може да направи повече, отколкото аз. Следователно аз вярвам в Бог.
към текста >>
91.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
В
речта
, в езика е заложено нещо такова, което позволява да се изучи човекът напълно, в което се намира целият човек.
В речта, в езика е заложено нещо такова, което позволява да се изучи човекът напълно, в което се намира целият човек.
По такъв начин хората изразяват значението, което вече е заложено в написаните букви, в знаците. «А» винаги е било удивление. Ако древният евреин е изобразявал X (алеф), той си казвал: кой се удивлява в земния свят? Животните не се удивляват, удивлява се само човекът. Затова той е обозначавал човека като удивление.
към текста >>
92.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Речта
е свързана с битие в ориентирано по вертикала състояние.
Втората разлика между човека и животното е способността за говорене. Способността да се говори е свързана с изправеното ходене. Ето защо вие намирате, че там, където все пак животното получава нещо подобно на способност за говор, (кучето, макар и да е относително умно животно, не получава такава способност, но я има например папагалът, който е ориентиран вертикално) то е ориентирано вертикално.
Речта е свързана с битие в ориентирано по вертикала състояние.
към текста >>
Разбира се, днес в
речта
ние вече не притежаваме възможност да намираме имена, доколкото хората са изгубили способността да усещат звуците:
речта
е могла да се формира само докато хората все още са могли да преживяват звуците.
Следователно тук имаме природните царства, посредством които човек е съпричастен към природата, а тук имаме йерархиите. Виждате ли, както човек е съпричастен към трите природни царства, точно така той е съпричастен и към три духовни царства. Със своето мислене той е съпричастен към йерархията - виждате ли, в настоящето за нея няма още никакво название, доколкото материализмът не обръща никакво внимание на такива неща: така че ще се наложи да наричаме тази йерархия с нейното древно название Angeloi, ангели. Това название веднага може да бъде охулено като суеверие.
Разбира се, днес в речта ние вече не притежаваме възможност да намираме имена, доколкото хората са изгубили способността да усещат звуците: речта е могла да се формира само докато хората все още са могли да преживяват звуците.
Днес всеки употребява думите Ball (топка), Fall (случай), Kraft (сила); там навсякъде присъства звукът «А», във всяка от тези думи има «А». Но какво представлява «А»-то? «А» е изразяване на чувство! Представете си, че вие внезапно сте видели тук как някой е разтворил прозореца навън и е надникнал да види какво става. Доколкото това сега не би трябвало да стане, вие бихте били учудени, вероятно голяма част от вас би изразила своето учудване с «Ах!
към текста >>
93.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури
GA_354 Сътворението на света и човека
Той е градил
речта
си не на основата на имената, които се давали на отделните неща, а обединявал заедно различните звуци, обозначаващи различните неща.
И така, да кажем, един и същи звук може да означава: дърво, ручей, също така, да кажем, камъче и т. н. След това те имали друг звук, който би могъл да означава, да кажем, звезда, дъска и например пейка. Не смятам, че китайската реч действително е такава, но тя се изгражда на този принцип. Китаецът е знаел: има два звука, да кажем, например ЛАО и БАО, и двата означават съвсем различни неща, само ручеят попада и в едното, и в другото; тогава той обединява двата звука: баолао. Така той е изграждал своята реч!
Той е градил речта си не на основата на имената, които се давали на отделните неща, а обединявал заедно различните звуци, обозначаващи различните неща.
Звукът би могъл да означава дърво, но също така и ручей. Ако след това той е имал някакъв звук, който сред многото други неща е означавал също така и ручей, той го е съединявал с другия звук; тогава другият човек е знаел, че той има предвид ручей; ако той е изговарял само един звук, тогава никой не е знаел, какво има предвид. Така сложно е стояла работата и с писмеността. Следователно китайците са имали изключително сложна реч и изключително сложна писменост.
към текста >>
Ние действително можем да кажем: четенето и писането са детска работа и не сме особено щастливи, когато нашите деца не се учат да четат и пишат; това би трябвало да бъде по детски лесна работа, но при китайците това не е било така; там до старини човек е оставал вечен студент дотогава, докато се е учил да пише и е овладявал
речта
.
Но оттук, господа, следват много неща. Оттук следва, че човек не е можел така лесно, като нас, да се научи да чете и пише и даже да говори.
Ние действително можем да кажем: четенето и писането са детска работа и не сме особено щастливи, когато нашите деца не се учат да четат и пишат; това би трябвало да бъде по детски лесна работа, но при китайците това не е било така; там до старини човек е оставал вечен студент дотогава, докато се е учил да пише и е овладявал речта.
Трябва също да се има предвид, че народът всъщност не е умеел да прави всичко това и само този, който се е учил до дълбока старост, е можел да овладее всичко. Ето защо в Китай благородното съсловие се е състояло от най-образованите. Следователно в Китай това духовно благородно съсловие се е образувало благодарение на речта и писмеността. Това обаче не е ставало така, както на Запад, където дворянството се е присвоявало и после се е предавало по наследство; в Китай е можело да се получи висок ранг и положение само благодарение на образованието, благодарение на учеността.
към текста >>
Следователно в Китай това духовно благородно съсловие се е образувало благодарение на
речта
и писмеността.
Но оттук, господа, следват много неща. Оттук следва, че човек не е можел така лесно, като нас, да се научи да чете и пише и даже да говори. Ние действително можем да кажем: четенето и писането са детска работа и не сме особено щастливи, когато нашите деца не се учат да четат и пишат; това би трябвало да бъде по детски лесна работа, но при китайците това не е било така; там до старини човек е оставал вечен студент дотогава, докато се е учил да пише и е овладявал речта. Трябва също да се има предвид, че народът всъщност не е умеел да прави всичко това и само този, който се е учил до дълбока старост, е можел да овладее всичко. Ето защо в Китай благородното съсловие се е състояло от най-образованите.
Следователно в Китай това духовно благородно съсловие се е образувало благодарение на речта и писмеността.
Това обаче не е ставало така, както на Запад, където дворянството се е присвоявало и после се е предавало по наследство; в Китай е можело да се получи висок ранг и положение само благодарение на образованието, благодарение на учеността.
към текста >>
Затова някои фигури на
речта
подчертавали участието му във външния свят.
Виждате ли, ако поставим на масата оцет, сол и пипер и поискаме да узнаем, какви са тези вещества на вкус, ще трябва първо да опитаме с език пипера, солта или оцета; тогава ще знаем какви са те на вкус. При древния китаец това не е било така. Той е усещал вкуса на нещо докато е още навън. Той е можел действително да се вживее в него. Китаецът се отнасял с доверие към външното.
Затова някои фигури на речта подчертавали участието му във външния свят.
Ние вече нямаме такива изрази - или в най-добрия случай те носят само образен характер. При китайците те означавали нещо напълно реално. Ако аз се запозная с човек и кажа: този човек е кисел, - за вас това ще бъде само образен израз. Вие не можете да си представите, че той е действително кисел, като оцет. Но за китаеца това е означавало, че този човек предизвиква в него вкусово усещане, усещане за кисело.
към текста >>
НАГОРЕ