Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
Намерени са
2100
резултата от
930
текста в
3
страници в изречения в които се съдържат търсените думи : '
Резултат
'.
На страница
1
:
1000
резултата в
410
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Обаче
резултат
ите, които двамата извлякоха от това, са съвършено различни.
Тук Гьоте видя всички външни признаци на растението, всичко, което принадлежеше навъншния изглед, непостоянно, променливо. От това той извади заключението, че следователно същността на растението не се намира в тези свойства, а трябва да се търси по-дълбоко. От подобни наблюдения, както Гьоте тук, изходи и Дарвин, когато той изказа своето съмнение върху постоянството навъншните форми на рода и на вида.
Обаче резултатите, които двамата извлякоха от това, са съвършено различни.
Докато Дарвин считаше същността на организма вече за изчерпана в посочените свойства и от изменчивостта вади заключението; следователно в живота на растенията не съществува нищо постоянно, Гьоте отива по-дълбоко и извежда заключението: Щом тези свойства не са постоянни, тогава постоянното трябва да се търси в нещо друго, което лежи на основата на въпросните изменчиви външни признаци. Да развие това последното става цел на Гьоте, докато стремежите на Дарвин са насочени към това, да изследва и опише причините на посочената изменчивост.
към текста >>
2.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Така през ноември 1784 година той пише на Кнебел, когато му изпраща студията върху своето откритие: “Аз се въздържах да отбележа още сега
резултат
а, на което и Хердер сочи в своите идеи, че именно разликата между човека и животното не може да се намери в отделните подробности”.
Сега у Гьоте все повече оживяваше мисълта, да разработи едно по-голямо съчинение върху природата.
Така през ноември 1784 година той пише на Кнебел, когато му изпраща студията върху своето откритие: “Аз се въздържах да отбележа още сега резултата, на което и Хердер сочи в своите идеи, че именно разликата между човека и животното не може да се намери в отделните подробности”.
към текста >>
3.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Гьоте изразява това с думите: "Понятието е сбор, идеята
резултат
на опитността; за извличането на понятието се изисква ум, за схващането на идеята се изисква разум"* (*Сентенции и проза, Ест.
Тя е даже по-действителна от всеки отделен действителен организъм, защото се изявява във всеки организъм. Тя изразява също същността на един организъм по-пълно, по-чисто отколкото всеки отделен, особен организъм. Тя е добита по съществено различен начин отколкото понятието на един неорганичен процес. Това последното е отвлечено, абстрахирано от действително свята, не е действуващо в тази последната; обаче идеята на организма е действаща като ентелехия в организма; във формата, в която я схваща нашият разум, тя е само същността на самата ентелехия. Тя не обхваща опитността; тя произвежда това, което можем да имаме като опитност.
Гьоте изразява това с думите: "Понятието е сбор, идеята резултат на опитността; за извличането на понятието се изисква ум, за схващането на идеята се изисква разум"* (*Сентенции и проза, Ест.
Науки IV/2, стр.579). С това ние обяснихме онзи вид действителност, която е присъща на Гьотевия първичен организъм (първично растение или първично животно). Този Гьотев метод е явно единствено възможният, за да проникнем в същността на света на организмите.
към текста >>
Тя е
резултат
на даденото /на опитността/, конкретно явление.
Обясняващото формалното на познанието, понятието и обясненото материалното, възприятието са тъждествени. Идеята, чрез която схващаме органическото, е следователно съществено различна от понятието, чрез което обясняваме неорганичното; тя не само обхваща едно дадено разнообразие като един сбор а изнася от себе си своето собствено съдържание.
Тя е резултат на даденото /на опитността/, конкретно явление.
Тук се крие причината, защо в неорганическата естествена наука говорим за закони (природни закони) и обясняваме фактите чрез тях, а в органичната природа напротив вършим това чрез типове. Законът не е едно и също нещо с разнообразието на възприятието, което той владее, той стои над него; обаче в типа идейното и реалното са станали единство, разнообразието може да бъде обяснено само като изхождащо от една точка на тъждественото с него цяло.
към текста >>
Учените не могат да си представят понятието в неговата собствена, интуитивна форма; те искат то да бъде
резултат
на един външен процес.
Учените не могат да си представят понятието в неговата собствена, интуитивна форма; те искат то да бъде резултат на един външен процес.
Те могат да си представят разширението и свиването само като нещо произведено, а не като нещо произвеждащо. Гьоте не вижда разширението и свиването така, като че те биха следвали от естеството на неорганичните процеси ставащи у растението, а ги разглежда като начин, как онзи вътрешен ентелехиен принцип си дава форма. Следователно той не можеше да ги счита като сбор, като събрани сетивни процеси и да ги изведе от тях, а трябваше да ги изведе като едно последствие на самия вътрешен единен принцип.
към текста >>
Природата преминава от семето до плода през редица степени, така че следващото се явява като
резултат
на предшестващото го.
Природата преминава от семето до плода през редица степени, така че следващото се явява като резултат на предшестващото го.
И това напредване Гьоте нарича едно напредване по една духовна стълба. Само това се съдържа в неговите посочени от нас думи, "че един по-горен възел, раждайки се от предидущия и приемайки чрез него непосредствено соковете, получава тези сокове по-фини и по-филтрирани, вкусени също и от развилите се между тях листа, следователно трябва да се образува самият той по-тънко и да достави на своите листа и очи по-тънки сокове." Всички тези неща стават разбираеми, когато им се предаде смисъла, който самият Гьоте е разбирал.
към текста >>
4.
06. ГЬОТЕВИЯТ СПОСОБ НА ПОЗНАНИЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Вместо да се придържа към това, как стигаме ние до нашите възгледи, тя предварително определя въпроса "що" относно тези възгледи единственото задоволително хващане на действителността е емпирическият метод с идеалистически
резултат
на изследването.
Днешната наука на опита следва съвсем правилния метод: Придържа се към даденото; но тя прибавя недопустимото твърдение, че този метод може да достави само факти достъпни за сетивата.
Вместо да се придържа към това, как стигаме ние до нашите възгледи, тя предварително определя въпроса "що" относно тези възгледи единственото задоволително хващане на действителността е емпирическият метод с идеалистически резултат на изследването.
Това е идеализъм, обаче съвсем не такъв, който следва една мъглива, мечтателно единство на нещата, а едно такова единство, което търси конкретно идейно съдържание на действителността също така съобразно опита, както днешното свръхточно изследване търси съдържанието на фактите.
към текста >>
5.
07. ОТНОСНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ЕСТЕСТВЕНИТЕ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
При него важното съвсем не е предаденият
резултат
, а начинът, по който той стига до този
резултат
.
Изпуска се изпредвид главният факт, когато на Гьоте не се приписва нищо друго, освен че той е направил някои наблюдения, които по-късното изследване отново е открило и днес съставляват една важна съставна част на нашия светоглед.
При него важното съвсем не е предаденият резултат, а начинът, по който той стига до този резултат.
Той самият казва сполучливо: "С мненията, които човек се осмилява да изкаже, е както с заровете, които се движат напред по дъската; те могат да бъдат начукани, но са поставили в ход една игра, която е спечелена."
към текста >>
Допустимо е, че добитите по този начин отделни
резултат
и, са или преобразени от напредващата наука; обаче научният процес, който е бил въведен с това, е една трайна придобивка на науката.
Той е стигнал до един напълно природосъобразен метод. Той се опита да внесе този метод в науката със спомагателни средства, които имаше на разположение.
Допустимо е, че добитите по този начин отделни резултати, са или преобразени от напредващата наука; обаче научният процес, който е бил въведен с това, е една трайна придобивка на науката.
към текста >>
6.
09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Идеята не е съдържание на субективното мислене, а
резултат
на изследването.
Познанието има смисъл само тогава, когато считаме дадената на сетивната форма като незавършена, когато то е за нас нещо половинчато, което крие в себе си нещо още по-висше, което обаче не е вече сетивно възприемаемо. Ето защо и мисленето не трябва да бъде схващано така, като че то прибавя нещо към съдържанието на действителността. То е ни повече ни по-малко орган на възприемането, както окото и ухото. Както окото възприема цветове, а ухото звуци, така и мисленето възприема идеи. Ето защо идеализмът може много добре да се съедини с принципа на емпиричното изследване.
Идеята не е съдържание на субективното мислене, а резултат на изследването.
Когато заставаме с отворени сетива пред действителността, тя се явява срещу нас. Тя ни се явява в онази форма, която не можем да считаме за нейна истинска форма, едва тогава, когато поставяме в движение нашето мислене. Да познаваме значи: Да прибавим към половината действителност на сетивната опитност възприятието на мисленето, за да стане нейният образ пълен.
към текста >>
Резюмирайки с помощта на теоретико познавателните разсъждения получените
резултат
и, имаме следното: ние трябва да изходим от напълно лишената от определение, непосредствена форма на действителността, от това, което е дадено на сетивата, преди да поставим в действие мисленето, от самовижданото, чуваното и т.н.
Резюмирайки с помощта на теоретико познавателните разсъждения получените резултати, имаме следното: ние трябва да изходим от напълно лишената от определение, непосредствена форма на действителността, от това, което е дадено на сетивата, преди да поставим в действие мисленето, от самовижданото, чуваното и т.н.
Важното е да имаме съзнание, какво ни доставят сетивата и какво мисленето. Сетивата не ни казват, че нещата се намират в някакво отношение едни спрямо други, като например, че това е причина, онова следствие. За сетивата всички неща са еднакво съществени за стоежа на света. Когато разглеждаме нещата без да мислим, ние не знаем, че семето се намира на една по-висока степен на съвършенство в сравнение с прашинката от пътя. За сетивата и двете имат еднакво значение, когато външно изглеждат подобни.
към текста >>
С този характерен
резултат
нашата теория на познанието, изработва в смисъла на Гьотевия начин на мислене, се отклонява от всички други теории на познанието на нашето съвремие.
Тя ни даде осветление върху целта и задачата на всяка наука. Тя ни показа, какво значение има съдържанието на отделните науки. Нашата теория на познанието е науката за определението на всички други науки. Тя ни даде осветление върху това, че добитото в отделните науки е обективна основа на мировото съществуване. Науките стигат до редица понятия; върху същинската задача на тези понятия ни поучава теорията на познанието.
С този характерен резултат нашата теория на познанието, изработва в смисъла на Гьотевия начин на мислене, се отклонява от всички други теории на познанието на нашето съвремие.
Тя не иска само да установи една формална връзка между мислене и битие; тя иска да реши теоретико-познавателната проблема не само логически, а иска да стигне до един положителен резултат. Тя показва, що е съдържанието на нашето мислене; и намира, че това "що" е съвременно обективното съдържание на света. Така за нас теорията на познанието става една наука пълна със значение за хората. Тя осветлява човека върху самия него, показва му неговото положение в света; с това тя е един извор на задоволство за него. Едва тя му казва, за какво е призван той.
към текста >>
Тя не иска само да установи една формална връзка между мислене и битие; тя иска да реши теоретико-познавателната проблема не само логически, а иска да стигне до един положителен
резултат
.
Тя ни показа, какво значение има съдържанието на отделните науки. Нашата теория на познанието е науката за определението на всички други науки. Тя ни даде осветление върху това, че добитото в отделните науки е обективна основа на мировото съществуване. Науките стигат до редица понятия; върху същинската задача на тези понятия ни поучава теорията на познанието. С този характерен резултат нашата теория на познанието, изработва в смисъла на Гьотевия начин на мислене, се отклонява от всички други теории на познанието на нашето съвремие.
Тя не иска само да установи една формална връзка между мислене и битие; тя иска да реши теоретико-познавателната проблема не само логически, а иска да стигне до един положителен резултат.
Тя показва, що е съдържанието на нашето мислене; и намира, че това "що" е съвременно обективното съдържание на света. Така за нас теорията на познанието става една наука пълна със значение за хората. Тя осветлява човека върху самия него, показва му неговото положение в света; с това тя е един извор на задоволство за него. Едва тя му казва, за какво е призван той. В притежание на нейните истини човекът се чувства повдигнат; неговото научно изследване добива едно ново осветление.
към текста >>
7.
10_1. ЗНАНИЕ И ДЕЙСТВИЕ В СВЕТЛИНАТА НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ - МЕТОДОЛОГИЯ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Следователно само крайният
резултат
, до който стигаме, може да бъде същият; напротив пътищата могат да бъдат различни.
Към това различие на нашите научни становища се прибавя едно ново чрез това, че всеки отделен човек има различно поле на опитност. Срещу всеки един застава някак си един откъс от цялата действителност. Този откъс обработва неговият ум и той е за него посредникът по пътя към идеята. Следователно, даже когато всички ние възприемаме същата идея, това става винаги върху различни области.
Следователно само крайният резултат, до който стигаме, може да бъде същият; напротив пътищата могат да бъдат различни.
Въобще съвсем не се касае за това, дали отделните съждения и понятия, от които се състои нашето знание, си съвпадат, а само за това, дали накрая те ни довеждат до там, да плуваме в плавателната вода на идеята. И в тази плавателна вода трябва накрая да се срещнат всички хора, когато едно енергично мислене ги извежда над тяхното особено становище. Може да бъде възможно, щото една ограничена опитност или един непроизводителен дух да доведе до едно едностранчиво мнение, даже съвсем едностранчиво; обаче даже и най-малкият сбор от онова, което изпитваме, трябва да ни доведе накрая до идеята; защото до последната ние не се издигаме чрез една по-голяма или по-малка опитност, а единствено чрез нашата способност като човешка личност. Една ограничена опитност може да има като последствие само това, че ние изразяваме идеята по едностранчив начин, че разполагаме само върху малко средства, за да изразим светлината, която свети в нас; обаче тя въобще не може да ни попречи да направим да изгрее в нас тази светлина. Дали нашият научен или въобще нашият възглед за света е също пълен, това е съвсем друг въпрос.
към текста >>
8.
10_2. ДОГМАТИЧЕН И ИМАНЕНТЕН МЕТОД
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Позитивистичният принцип на опита трябва да остави напълно открит въпроса, какво е дадено, и следователно много добре се съединява с един идеалистичен
резултат
на изследването.
Изискването, че трябва да се придържаме само към даденото, означава само: Трябва да устоим това, което застава срещу нас. Но що е това дадено, становището на емпириците не може да реши и най-малкото нещо върху него; защото това що трябва да му дойде именно от самото дадено нещо. За нас е напълно неразбираемо, как заедно с изискването да се придържаме само към опитността се поставя и това да не излизаме вън от сетивния свят, тъй като и самата идея изпълнява изискването за даденост.
Позитивистичният принцип на опита трябва да остави напълно открит въпроса, какво е дадено, и следователно много добре се съединява с един идеалистичен резултат на изследването.
Обаче тогава това изискване съвпада също така с нашето. И ние съединяваме в нашия възглед всички становища, доколкото те са оправдани. Нашето становище е идеализъм, защото вижда основата на света в идеята; то е реализъм, защото счита идеята за нещо реално; и то е позитивизъм или емпиризъм, защото иска да стигне до съдържанието на идеята не чрез априрористични построения, а като към нещо дадено. Ние имаме един емпиричен метод, който прониква в реалното и накрая се задоволява с идеалистичния резултат на изследването. Ние не познаваме нещо подобно: От нещо дадено като познато да се направи заключение за нещо недадено, което да стои на основата на даденото, което да обуславя това дадено.
към текста >>
Ние имаме един емпиричен метод, който прониква в реалното и накрая се задоволява с идеалистичния
резултат
на изследването.
За нас е напълно неразбираемо, как заедно с изискването да се придържаме само към опитността се поставя и това да не излизаме вън от сетивния свят, тъй като и самата идея изпълнява изискването за даденост. Позитивистичният принцип на опита трябва да остави напълно открит въпроса, какво е дадено, и следователно много добре се съединява с един идеалистичен резултат на изследването. Обаче тогава това изискване съвпада също така с нашето. И ние съединяваме в нашия възглед всички становища, доколкото те са оправдани. Нашето становище е идеализъм, защото вижда основата на света в идеята; то е реализъм, защото счита идеята за нещо реално; и то е позитивизъм или емпиризъм, защото иска да стигне до съдържанието на идеята не чрез априрористични построения, а като към нещо дадено.
Ние имаме един емпиричен метод, който прониква в реалното и накрая се задоволява с идеалистичния резултат на изследването.
Ние не познаваме нещо подобно: От нещо дадено като познато да се направи заключение за нещо недадено, което да стои на основата на даденото, което да обуславя това дадено. Ние отхвърлихме едно такова заключение, при което един член на заключението не е даден. Да се направи заключение, това значи да се премине от дадени елементи към други също така дадени елементи. В заключението ние свързваме А с В чрез С; обаче всичко това трябва да бъде дадено. Когато Фолкелт казва: Мисленето ни заставя към даденото да направим едно предположение и да го надминем, ние казваме: В нашето мислене ни напира вече това, което ние искаме да прибавим към непосредствено даденото.
към текста >>
9.
10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Как се поставя това, което трябва да схващаме като
резултат
на човешката дейност, по отношение на другите действия в мировия процес?
Първата задача, която трябва да си поставим сега, ще бъде изследването характера на човешката дейност.
Как се поставя това, което трябва да схващаме като резултат на човешката дейност, по отношение на другите действия в мировия процес?
Нека разгледаме две неща: Едно произведение на природата и едно творение на човешката дейност, формата на кристала и да кажем на колелото на една каруца. И в двата случая стоящия пред нас обект ни се явява като резултат на закони, които могат да бъдат изразени в понятия. Разликата се състои само в това, че трябва да считаме кристала като непосредствен продукт на определящите го природни закони, докато при колелото на каруцата човекът застава по средата между понятие и предмет. Това, което в природното произведение си представяме като лежащо на основата на действителното, него внасяме ние нашата дейност в действителността. В познанието ние научаваме, кои са идейните условия на сетивната опитност; ние изнасяме на бял свят идейния свят, който вече се намира в самата действителност; следователно ние завършваме мировия процес, като изкарваме на бял свят произвеждащия фактор, който вечно създава произведенията, обаче който без нашето мислене би останал вечно скрит в тях.
към текста >>
И в двата случая стоящия пред нас обект ни се явява като
резултат
на закони, които могат да бъдат изразени в понятия.
Първата задача, която трябва да си поставим сега, ще бъде изследването характера на човешката дейност. Как се поставя това, което трябва да схващаме като резултат на човешката дейност, по отношение на другите действия в мировия процес? Нека разгледаме две неща: Едно произведение на природата и едно творение на човешката дейност, формата на кристала и да кажем на колелото на една каруца.
И в двата случая стоящия пред нас обект ни се явява като резултат на закони, които могат да бъдат изразени в понятия.
Разликата се състои само в това, че трябва да считаме кристала като непосредствен продукт на определящите го природни закони, докато при колелото на каруцата човекът застава по средата между понятие и предмет. Това, което в природното произведение си представяме като лежащо на основата на действителното, него внасяме ние нашата дейност в действителността. В познанието ние научаваме, кои са идейните условия на сетивната опитност; ние изнасяме на бял свят идейния свят, който вече се намира в самата действителност; следователно ние завършваме мировия процес, като изкарваме на бял свят произвеждащия фактор, който вечно създава произведенията, обаче който без нашето мислене би останал вечно скрит в тях. Обаче в нашата действителност ние завършваме този процес чрез това, като превръщаме в действителност идейния свят, който още не е такава действителност. Сега ние познахме идеята като нещо, което лежи на основата на всичко действително, обуславящия принцип, намерението на природата.
към текста >>
Защото една съвършена човешка деятелност е
резултат
на нашите намерения и само това.
Но все пак, каква разлика по отношение на другата /природна/ дейност! Произведението на природата съвсем не съдържа в себе си идейната закономерност, под чиято власт изглежда да се намира. При него е нужно да застане насреща му нещо по-висше, човешкото мислене; тогава на това мислене се явява онова, което властва над природните произведения. Не е така при човешката дейност. Тук на действащия обект е непосредствено присъща идеята; и ако пред него би застанало едно друго по-висше същество, то не би могло да намери в неговата дейност нищо друго, освен това, което самият действащ обект е заложил в своята дейност.
Защото една съвършена човешка деятелност е резултат на нашите намерения и само това.
Когато гледаме едно произведение на природата, което действува върху едно друго такова, нещата се представят така: Ние виждаме едно действие; това действие е обусловено от закони, които могат да бъдат обхванати в понятия. Но ако искаме да разберем действието, тогава не е достатъчно да го свържем с някакви закони, трябва да имаме една втора възприемаема но следваща да бъде отново претопена в понятия вещ. Когато виждаме една следа в почвата, ние търсим предмета, който е направил тази следа. Това ни води до едно такова следствие, където причината на едно такова следствие ни се явява отново във формата на едно външно възприятие, а това е понятието за сила. Силата може да застане срещу нас само там, където идеята ни се явява първо на един възприемаем обект и едва под тази форма действа върху един друг обект.
към текста >>
В предговора към първи том на своята книга "Картини на германското минало" Густав Фрайтаг казва: "Всички велики творения на силата на народа, наследената религия, нрави, право, образуване на държава са за нас не вече
резултат
и на отделни мъже, те са органически творения на един висш живот, който във всяка епоха се и заявява чрез индивида и във всяка епоха обгръща в едно мощно цяло духовното съдържание на индивидите... Така, без да кажем нещо мистично, ние можем да говорим за една душа на народа..... Обаче животът на един народ не работи вече съзнателно, както волевата сила на един мъж.
В предговора към първи том на своята книга "Картини на германското минало" Густав Фрайтаг казва: "Всички велики творения на силата на народа, наследената религия, нрави, право, образуване на държава са за нас не вече резултати на отделни мъже, те са органически творения на един висш живот, който във всяка епоха се и заявява чрез индивида и във всяка епоха обгръща в едно мощно цяло духовното съдържание на индивидите... Така, без да кажем нещо мистично, ние можем да говорим за една душа на народа..... Обаче животът на един народ не работи вече съзнателно, както волевата сила на един мъж.
Свободното, разбираемото в историята е застъпено от мъжа, силата на народа действа непрестанно с тъмната принуда на една първична сила. Ако Фрайтаг би изследвал този живот на народа, той би открил, че той се разтваря в сбор от отделни индивиди, които побеждават онази тъмна принуда, повдигат несъзнателното в тяхното съзнание и би видял, как това, което той счита като душа на народа, като тъмна принуда, произтича от свободното действие на човека.
към текста >>
10.
15. ГЬОТЕ И ЕСТЕСТВЕНОНАУЧНИЯТ ИЛЮЗИОНИЗЪМ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Да се считат тези последните като субективни, това е
резултат
само на едно неясно мислене.
Следователно за издателя беше ясно: Движение на етера, положение на атомите принадлежат на същото поле както и сетивните усещания.
Да се считат тези последните като субективни, това е резултат само на едно неясно мислене.
Щом сетивното качество се обяснява като субективно, същото нещо трябва да сторим и с движението на етера. Ние не възприемаме тези последните не поради някаква принципна причина, а само поради това, че нашите сетивни органи не са достатъчно тънко организирани. Обаче това е едно съвършено случайно обстоятелство. Би искало да се случи, че благодарение на нарастващото изтънчаване на сетивните органи някога човечеството да стигне дотам, да възприема непосредствено и движенията на етера. Ако тогава някой човек от онова далечно бъдеще би приел нашата субективистична теория на сетивните възприятия, той би трябвало да счита и тези движения на етера като субективни, както ние считаме днес цвета, звука и т.н.
към текста >>
Физиологията доказва, че усещането се явява едва като един последен
резултат
на един механически процес, който се предава първо от намиращата се вън от веществото на нашето тяло част на света на телата от тук се предава чак до най-горния център, за да се яви едва тогава като усещане.
Физиологията доказва, че усещането се явява едва като един последен резултат на един механически процес, който се предава първо от намиращата се вън от веществото на нашето тяло част на света на телата от тук се предава чак до най-горния център, за да се яви едва тогава като усещане.
Противоречията на тази физиологическа теория са изложени и се намират в главата "Гьоте против атомизма". Тук като субективна може да се назове само формата на движение на мозъчното вещество. Колкото и далече да отидем с изследването на процесите в субекта, по този път ние винаги трябва да останем в областта на механическото. И никъде в центъра не ще открием усещането.
към текста >>
11.
16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
С това обаче е доказано с убедителна сила едно нещо: Не е непознаването на
резултат
ите на природоизследването, не е дилетантизмът основанието, които правят, щото някои духове стремящи се към по-дълбоко разбиране да се виждат в невъзможност да се присъединят към насоката, която днес иска да се наложи като господстваща.
Тази книга предизвика голяма сензация. Привържениците на съвременното направление бяха до най-висока степен доволни от нея. Те публично признаха, че авторът е едни от техните и обявиха неговите изложения като техни. Но какво разочарование трябваше да изпитат те! Когато авторът действително назова себе си, това беше Едуард Фон Хартман.
С това обаче е доказано с убедителна сила едно нещо: Не е непознаването на резултатите на природоизследването, не е дилетантизмът основанието, които правят, щото някои духове стремящи се към по-дълбоко разбиране да се виждат в невъзможност да се присъединят към насоката, която днес иска да се наложи като господстваща.
А това е познанието, че пътищата на тази насока не са правилни. За философията не е трудно, да застане за опит на становището на съвременния възглед за природата. Това показва неопровержимо Едуард фон Хартман чрез своето поведение за всеки един, който иска да вижда. Това изнесох в по-горенаправеното от мене твърдение, че и за мене не е трудно да си направя сам възраженията, които могат да се повдигнат против моите изложения.
към текста >>
Следователно
резултат
ите на науката могат да дойдат само от духа; следователно те могат да бъдат само идеи.
Обаче същинският въпрос не е този за едно второ наблюдение, а за идейната основа на наблюденията. Какво идейно обяснение допуска това наблюдение, как трябва аз да го мисля, за да ми се яви то възможно? Тези са въпросите, които възникват за нас по отношение на сетивния свят. Аз трябва да търся от глъбините на самия моя дух това, което ми липсва по отношение на сетивния свят. Щом аз не мога да си създам по-висшата природа, към която се стреми моят дух спрямо сетивната природа, то никоя сила навъншния свят не може да я създаде.
Следователно резултатите на науката могат да дойдат само от духа; следователно те могат да бъдат само идеи.
към текста >>
В нейните
резултат
и се крие под формата на идейна необходимост това, което за сетивата се явява само като редуване на фактите.
Духът се стреми навсякъде да се издигне над редуването на фактите, каквито му ги доставя простото наблюдение, и да проникне до идеите на нещата. Науката започва именно там, където започва мисленето.
В нейните резултати се крие под формата на идейна необходимост това, което за сетивата се явява само като редуване на фактите.
Тези резултати са само привидно последният продукт на гореописания процес: Всъщност те са онова, което ние трябва да считаме като основа в цялата вселена. Къде се явяват те след това за наблюдението, това е безразлично; защото, както видяхме, тяхното значение не зависи от това. Те простират мрежата на тяхната идейна необходимост върху цялата вселена.
към текста >>
Тези
резултат
и са само привидно последният продукт на гореописания процес: Всъщност те са онова, което ние трябва да считаме като основа в цялата вселена.
Духът се стреми навсякъде да се издигне над редуването на фактите, каквито му ги доставя простото наблюдение, и да проникне до идеите на нещата. Науката започва именно там, където започва мисленето. В нейните резултати се крие под формата на идейна необходимост това, което за сетивата се явява само като редуване на фактите.
Тези резултати са само привидно последният продукт на гореописания процес: Всъщност те са онова, което ние трябва да считаме като основа в цялата вселена.
Къде се явяват те след това за наблюдението, това е безразлично; защото, както видяхме, тяхното значение не зависи от това. Те простират мрежата на тяхната идейна необходимост върху цялата вселена.
към текста >>
Същия
резултат
би трябвало да получа ако бих искал да изследвам по-нататъшното посредничество от сетивния орган до централното място в мозъка.
Понятието за едно инертно тяло се ражда чрез едно чисто построение за понятия. Когато наричам това, което е разпростряно в пространството "тела", аз мога да си представя такива тела, чиито изменения притежаващи червения цвят? Тогава ще констатирам, че в отговор на моя въпрос ми се явяват механически, химически или други процеси. Сега аз мога да отида по-нататък и да изследвам процесите, които са станали от въпросната вещ по пътя до моя сетивен орган, за да опосредстват за мене усещането на червения цвят. Тук като такава посредници не могат да ми се представят освен процеси на движение или електрически токове или химически изменения.
Същия резултат би трябвало да получа ако бих искал да изследвам по-нататъшното посредничество от сетивния орган до централното място в мозъка.
Това, което е опосредствувано по целия този път, е въпросното възприятие на червено. Как това възприятие се представя в определена вещ, която стои на пътя от възбуждането до възприятието, това зависи единствено от естеството на тази вещ. Усещането съществува на всяко място, от възбудителя до мозъка, обаче не като такова, не разяснено, а така както това отговаря на естеството на предмета, който се намира на онова място.
към текста >>
Заради удобство ние трябваше да си служим с един начин на изразяване, който не може да бъде доведен в съгласие с настоящия
резултат
.
Заради удобство ние трябваше да си служим с един начин на изразяване, който не може да бъде доведен в съгласие с настоящия резултат.
Казахме, че всяко нещо вмъкнато в междинното пространство между възбудител и възприемателен орган дава едно усещане, изразява едно усещане по начин, който е съобразен с неговата природа. Строго взето това нещо не е нищо друго освен сборът от онези процеси, под които то се представя.
към текста >>
Ето защо за него Нютоновото предположение: "светлината е съставена от цветни светлини" трябваше да се яви като
резултат
на една неправилна спекулация.
Защото той познаваше въпросното право, въпросната власт на разсъдливото мислене. За него светлината беше дадена като усещане. Когато искаше да обясни връзката между светлина и цвят, това не можеше да стане чрез една спекулация, а само чрез едно първично явление, в което той търсеше необходимото условие, което трябва да се прибави към светлината, за да направи да се роди цветът. Нютон също виждаше цветът да се явява във връзка със светлината, обаче той размишляваше само спекулативно: Как се ражда цветът от светлината? Това беше присъщо на неговия спекулативен начин на мислене; това не беше присъщо на Гьотевия обективен и правилно разбиращ себе си начин на мислене.
Ето защо за него Нютоновото предположение: "светлината е съставена от цветни светлини" трябваше да се яви като резултат на една неправилна спекулация.
Той считаше, че има право да се изкаже само върху връзката между светлина и цвят при прибавянето на определено условие, но не и да се произнесе върху самата светлина прибягвайки до едно спекулативно понятие. Ето защо неговото изречение: "Светлината е най-простата, най-неразложената, най-хомогенната същност, която познаваме. Тя не е съставена от по-прости елементи", изразява неговия възглед в това отношение. Всички изказвания върху композицията на светлината са само изказвания на ума върху едно явление. Обаче властта на ума се простира само над изказвания върху връзката на явленията.
към текста >>
12.
16_5. ГЬОТЕ, НЮТОН И ФИЗИЦИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Когато провежда своите опити със слънчевата светлина, за да изгради своята теория, причината за това е само тази, че слънчевата светлина, въпреки че е
резултат
на толкова сложни процеси, каквито стават именно в тялото на Слънцето, все пак се представя за нас като единство, което съдържа в себе си своите части като отменени.
Така за него всеки един цвят беше светлина изменена чрез тъмнината. Съвършено неправилно е, когато се вярва, че със светлината Гьоте е разбирал конкретната слънчева светлина, която обикновено е наречена "бяла светлина". Само обстоятелството, че хората не могат да се освободят от тези представи и считат по такъв сложен съставената слънчева светлина като представител на светлината в себе си, им пречи да разберат Гьотевата теория на цветовете. Светлината, така както Гьоте я схваща и както той я противопоставя на тъмнината като нейна противоположност, е една чисто духовна същност, просто общото на всички усещания на цветове. Макар и Гьоте да не е изказал никъде ясно това, цялата негова теория на цветовете е така поставена, че само това трябва да се разбира под думата светлина, така както той я схващаше.
Когато провежда своите опити със слънчевата светлина, за да изгради своята теория, причината за това е само тази, че слънчевата светлина, въпреки че е резултат на толкова сложни процеси, каквито стават именно в тялото на Слънцето, все пак се представя за нас като единство, което съдържа в себе си своите части като отменени.
Това, което добиваме с помощта на слънчевата светлина за теорията на цветовете, е обаче само една приблизителност към действителността. Гьотевата теория не трябва да се схваща така, като че според нея във всеки цвят светлината и тъмнината се съдържат реално. Не, а действителното, което застава срещу нашите очи, е само определена цветна отсенка. Само духът може да разложи този сетивен факт на две духовни същности: светлина и не-светлина.
към текста >>
13.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Когато виждам един цвят, когато чувам един звук, аз изживявам цвета, звука не като
резултат
на тялото, а като себесъзнателен Аз, аз съм свързан с цвета, със звука намиращи се вън от тялото.
И като една първа опитност на този добит нов духовен живот се представя истинското познание на обикновения душевен живот. В действителност и този душевен живот не е произведен чрез тялото, а той протича вън от тялото.
Когато виждам един цвят, когато чувам един звук, аз изживявам цвета, звука не като резултат на тялото, а като себесъзнателен Аз, аз съм свързан с цвета, със звука намиращи се вън от тялото.
тялото има задачата да действува така, че то може да бъде сравнено с едно огледало. Когато обикновеното съзнание съм свързан само психически с един цвят, поради устройството на това съзнание аз не мога да възприемам нищо от цвета. Както не мога да вида моето лице, когато гледам пред себе си. Но щом пред мене стои едно огледало, аз виждам това лице като тяло. Когато не стоя пред огледалото, Аз Съм тялото, аз изживявам себе си като такова тяло.
към текста >>
Както това, което сега нося в моето съзнание, съдържа в себе си
резултат
ите на моето минало физическо изживяване, така и на душата минала през горепосочените упражнения се разкрива цялото физическо изживяване, с особено оформяне на тялото, като образувано от духовно-душевното същество, което е предходило образуването на тялото.
Към това се прибавя още, че вживяването на душата в независимия от тялото духовен свят позволява истински духовно-душевното да се яви в нейното съзнание по един подобен начин, както в спомена изплува миналото. Но това духовно-душевно естество се оказва надхвърлящо отделния живот.
Както това, което сега нося в моето съзнание, съдържа в себе си резултатите на моето минало физическо изживяване, така и на душата минала през горепосочените упражнения се разкрива цялото физическо изживяване, с особено оформяне на тялото, като образувано от духовно-душевното същество, което е предходило образуването на тялото.
И този предхождащ образуването на тялото живот се явява като живот прекаран в един чисто духовен свят, в който душата е живяло, преди тя да може да развие в един нов физически живот зародишните заложби на един минал физически живот. Човек трябва да се затвори пред толкова явната възможност, че силите на човешката душа са способни да се развият, когато той се възпротивява да признае, че истина говори една душа, която мимоходом изказва своята опитност, че чрез нейната работа тя действително е стигнала дотам, да знае за един духовен свят в едно съзнание отклоняващо се от обикновеното. И това знание води до духовното обгръщане на един свят от който става нагледно, че истинската същност на душата се намира зад обикновеното изживяване; че тази истинска същност се запазва духовно след смъртта, както зародишът на растението се запазва физически след смъртта на това растение. То води до познанието, че човешката душа живее в повтарящи се земни съществувания има едно чисто духовно съществуване.
към текста >>
Душата се явява във физическия живот с определено вътрешно устройство, чието развитие се долавя, когато човек не е така пристрастен, да иска да вижда в това развитие само
резултат
а на физическото наследство.
От такава гледна точка приемането на един духовен свят добива действителност. Самите човешки души са тези, които пренасят постигнатото от една културна епоха в по-късната.
Душата се явява във физическия живот с определено вътрешно устройство, чието развитие се долавя, когато човек не е така пристрастен, да иска да вижда в това развитие само резултата на физическото наследство.
Това, което се явява като духовен свят в културния живот, за който говорят Дилтей и Ойкен, има такава форма, че следващото е постоянно непосредствено свързано с прехождащото. Обаче в това напредване се поставят човешките души, които донасят със себе си резултата на техните минали съществувания във формата на вътрешно душевно настроение, които обаче трябва да усвоят чрез външно учение това, което се е развило във физическия културен свят през времето, когато те са се намирали в чисто духовно съществуване.
към текста >>
Обаче в това напредване се поставят човешките души, които донасят със себе си
резултат
а на техните минали съществувания във формата на вътрешно душевно настроение, които обаче трябва да усвоят чрез външно учение това, което се е развило във физическия културен свят през времето, когато те са се намирали в чисто духовно съществуване.
От такава гледна точка приемането на един духовен свят добива действителност. Самите човешки души са тези, които пренасят постигнатото от една културна епоха в по-късната. Душата се явява във физическия живот с определено вътрешно устройство, чието развитие се долавя, когато човек не е така пристрастен, да иска да вижда в това развитие само резултата на физическото наследство. Това, което се явява като духовен свят в културния живот, за който говорят Дилтей и Ойкен, има такава форма, че следващото е постоянно непосредствено свързано с прехождащото.
Обаче в това напредване се поставят човешките души, които донасят със себе си резултата на техните минали съществувания във формата на вътрешно душевно настроение, които обаче трябва да усвоят чрез външно учение това, което се е развило във физическия културен свят през времето, когато те са се намирали в чисто духовно съществуване.
към текста >>
Ако от определена гледна точка тази последна глава не принадлежи вече на същинската история на философията, от друга гледна точка обаче тя ще се яви като оправдана, а именно от една такава, за която
резултат
ите на тази книга са ясни.
В описанията на представителните мислещи личности се показва в разнообразните форми, как философите са се опитвали да изследват себесъзнателния Аз от всички страни, със средствата на обикновеното съзнание. Едно теоретическо обяснение, защо тези средства трябва да дойдат до незадоволителни точки, не влиза в рамките на едно историческо изложение. Въпреки това историческите факти сами изразяват ясно, как обикновеното съзнание, проучено от всички страни, не може да стигне дотам, да реши въпроси, което то все пак трябва да постави. И защо на обикновеното, а също и на привичното научно съзнание трябва да липсват средствата за разработката на тези въпроси, това трябваше да покаже от една страна тази заключителна глава. От друга страна тя трябваше да изложи, накъде се стремят несъзнателно охарактеризираните светогледи.
Ако от определена гледна точка тази последна глава не принадлежи вече на същинската история на философията, от друга гледна точка обаче тя ще се яви като оправдана, а именно от една такава, за която резултатите на тази книга са ясни.
Защото тези резултати се състояха в това, че духовнонаучният светоглед се явява като желан, като изискан от по-новото философско течение, като един отговор на възникналите от него въпроси. Трябва да разгледаме това философско течение в отделни характерни точки, за да забележим това. В своята "Психология" Франц Брентано говори за това, как това течение е било отклонено от пътя, да третира по-дълбоките загадки на душевния живот. В неговата книга можем да прочетем: "Все пак, колкото и привидна да е от тази страна необходимостта от ограничението на изследваната област, тя все пак е може би не е повече от привидна. Дейвид Юм се е обявил на своето време с пълната решителност против метафизиците, които твърдят, че са намерили едно вещество /материя/ като носител на психическите състояния в себе си." Аз от моя страна, казва той, когато вникна достатъчно дълбоко в това, което наричам себе си, се сблъсквам винаги с едното или другото възприятие на горещо или студено, светлина или сянка, любов или омраза, страдание или удоволствие.
към текста >>
Защото тези
резултат
и се състояха в това, че духовнонаучният светоглед се явява като желан, като изискан от по-новото философско течение, като един отговор на възникналите от него въпроси.
Едно теоретическо обяснение, защо тези средства трябва да дойдат до незадоволителни точки, не влиза в рамките на едно историческо изложение. Въпреки това историческите факти сами изразяват ясно, как обикновеното съзнание, проучено от всички страни, не може да стигне дотам, да реши въпроси, което то все пак трябва да постави. И защо на обикновеното, а също и на привичното научно съзнание трябва да липсват средствата за разработката на тези въпроси, това трябваше да покаже от една страна тази заключителна глава. От друга страна тя трябваше да изложи, накъде се стремят несъзнателно охарактеризираните светогледи. Ако от определена гледна точка тази последна глава не принадлежи вече на същинската история на философията, от друга гледна точка обаче тя ще се яви като оправдана, а именно от една такава, за която резултатите на тази книга са ясни.
Защото тези резултати се състояха в това, че духовнонаучният светоглед се явява като желан, като изискан от по-новото философско течение, като един отговор на възникналите от него въпроси.
Трябва да разгледаме това философско течение в отделни характерни точки, за да забележим това. В своята "Психология" Франц Брентано говори за това, как това течение е било отклонено от пътя, да третира по-дълбоките загадки на душевния живот. В неговата книга можем да прочетем: "Все пак, колкото и привидна да е от тази страна необходимостта от ограничението на изследваната област, тя все пак е може би не е повече от привидна. Дейвид Юм се е обявил на своето време с пълната решителност против метафизиците, които твърдят, че са намерили едно вещество /материя/ като носител на психическите състояния в себе си." Аз от моя страна, казва той, когато вникна достатъчно дълбоко в това, което наричам себе си, се сблъсквам винаги с едното или другото възприятие на горещо или студено, светлина или сянка, любов или омраза, страдание или удоволствие. Никога, колкото и често да се опитвам, аз не мога да доловя, да хвана моето себе без една представа, и никога да открия нещо извън представата.
към текста >>
И той познава като един
резултат
на това съзнание, че душата продължава по охарактеризирания начин в духовния свят.
От значение ще бъде, да държим настрана от тази Духовна наука вярването, че уж нейните познания са заети от някаква по-стара религиозна форма. Човек лесно може да бъде съблазнен да вярва това, понеже например възгледът на повтарящите се земни съществувания на човека са съставна част на определени вяроизповедания. За модерния духовен изследовател не може да съществува едно такова заемане от подобни вероизповедания. Той намира, че постигането на едно съзнание проникващо в духовния свят може да бъде един факт за една душа, която се отдава на определени описаните упражнения.
И той познава като един резултат на това съзнание, че душата продължава по охарактеризирания начин в духовния свят.
Разглеждайки историята на философията от времето, когато в Гърция проблясва мисълта, за него се разкрива пътят да стигне и философски до убеждението, че ние намираме истинската същина на душата тогава, когато разглеждаме обикновените душевни изживявания като повърхност, под която трябва да слезем. Мисълта се оказа възпитател на душата. Тя доведе душата до там, да бъде напълно самотна в себесъзнателния Аз. Но довеждайки я до тази самотност, тя кали нейните сили, благодарение на което душата стана способна така да се вглъбява в себе си, че заставайки на своите първични основи, да стои едновременно в най-дълбоката действителност на света. Защото от гледна точка на охарактеризирания тук духовнонаучен светоглед не се предприема опит да се стигне зад сетивния свят със средствата на обикновеното съзнание чрез просто размишление /хипотетизиране/.
към текста >>
Тук можахме да говорим само върху по-важни
резултат
и на тази наука, но не можаха да бъдат показани подробно пътищата, които водят дотам, човек да бъде убеден от нея.
И за такива загадки на философията, като тази, трябва да насочим читателите, които желаят по-големи подробности, към вече цитираните трудове на автора върху духовната наука.
Тук можахме да говорим само върху по-важни резултати на тази наука, но не можаха да бъдат показани подробно пътищата, които водят дотам, човек да бъде убеден от нея.
към текста >>
С това той изпада в една грешка, подобна на онази, която би възникнала, ако би изследвал житното зърно само химически по отношение на неговата хранителна стойност и би искал в
резултат
а на това изследване да намери същината на житното зърно.
Тогава ние схващаме това душевно изживяване във вложената в него двигателна сила. Ние го познаваме като един по-висш човек в човека, който в единия живот подготвя другия. Ние ще стигнем до разбирането, че този е основният импулс на душевното изживяване. Ще познаем също, че познанието се отнася към този основен импулс като използването на житното зърно като храна към напредващия път на това житно зърно, който прави от него зародиш за едно ново растение. Когато човек не взема под внимание това, той живее в измама че в същността на душевното изживяване може да търси същността на познанието.
С това той изпада в една грешка, подобна на онази, която би възникнала, ако би изследвал житното зърно само химически по отношение на неговата хранителна стойност и би искал в резултата на това изследване да намери същината на житното зърно.
Охарактеризираната тук духовна наука се стреми да избегне тази измама като иска да разкрие собствената вътрешна същина на душевното изживяване, което в своя път може да влезе също и в служба на познанието, без да има в това съзерцателно познание своята същинска първична природа.
към текста >>
Защото по-важни от философските
резултат
и за силите на душата, които могат да бъдат развити във философската работа.
Чрез такава вътрешна работа човешката душа може да постигне това, към което философията се стреми. Наистина значението на тази последната не е малко затова, защото по пътя, по който нейните обработватели вървят, тя не може да стигне до това, което иска да постигне.
Защото по-важни от философските резултати за силите на душата, които могат да бъдат развити във философската работа.
И накрая тези сили трябва да доведат дотам, където на философията ще бъде възможно да признае "свободния от тялото душевен живот". Там тя ще познае, че мировите загадки не искат да бъдат само мислени, а изживени от човешката душа, след като тази последната се е домогнала до състоянието, при което такова изживяване е възможно. Близко стои въпроса: трябва ли обикновеното, също и напълно научното познание да отрече себе си и да счита валидно за един светоглед само това, което му се подава от една област, която се намира вън от неговата? Но въпросът стои така, че изживяванията на охарактеризираното съзнание, различаващо се от обикновеното, са веднага ясни и за обикновеното съзнание, доколкото това последното само не си поставя пречки, като иска да се затвори само в собствената си област. Свръхсетивните истини могат да бъдат намерени само от онази душа, която се поставя в свръхсетивното.
към текста >>
14.
01. ПРЕДГОВОР КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Едуард фон Хартман, чиято философия аз много ценях, без да мога да призная нейните основи и
резултат
и, стоеше по отношение на въпросите на теорията на познанието изцяло на становището, което след това Фолкелт изложи подробно.
Едуард фон Хартман, чиято философия аз много ценях, без да мога да призная нейните основи и резултати, стоеше по отношение на въпросите на теорията на познанието изцяло на становището, което след това Фолкелт изложи подробно.
Навсякъде се признаваше, че със своето познание човекът се сблъсква с определени граници, вън от които той не може да излезе и да проникне в областта на истинската действителност. По отношение на всичко това аз бях убеден чрез вътрешно изживяване, че със своето мислене, когато го задълбочи достатъчно, човекът живее в действителността на света като нещо духовно. Аз считах, че владея това познание като нещо, което може да стои в съзнанието със същата вътрешна яснота, както това, което се изявява математическото познание. По отношение на това познание не може да съществува мнението, че има такива граници на познанието, каквито горепосоченото мисловно направление вярваше, че трябва да се установи.
към текста >>
15.
03_a. ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСИ - А. ИЗХОДНА ТОЧКА
GA_2 Светогледа Гьоте
Нашите модерни философи си поставят задачи, които съвсем не са един естествен
резултат
на степента на образованието, на която се намираме, и поради което никой не се грижи и не пита за намиране отговор към тях.
Задачата на науката не е да повдига въпроси, а грижливото наблюдение на въпросите, когато те са поставени от човешката природа и от дадената степен на културата и намиране на съответните отговори.
Нашите модерни философи си поставят задачи, които съвсем не са един естествен резултат на степента на образованието, на която се намираме, и поради което никой не се грижи и не пита за намиране отговор към тях.
В замяна на това те минават без да обърнат внимание покрай онези въпроси, които трябва да постави нашето образование по силата на онова положение, до което го бяха издигнали нашите класици. Така ние имаме една наука, която никой не търси, и една научна нужда, която никой не търси да задоволи.
към текста >>
Йесен, пише за теорията на Дарвин: "Удивлението, което намира у някой изследовател по специалността и у мнозина непосветени тази теория, изнасяна и от по-рано, но опровергана от едно задълбочено изследване, показва, как винаги народите много малко са познавали и разбирали
резултат
ите на природоизследването." Същият изследовател казва за Гьоте, че той "се е издигнал до обширни изследвания в областта на неживата както и на живата природа", като е намерил в "едно разсъдливо и дълбоко проникващо наблюдение на природата основния закон на образуването на растенията".
Не стоят по-различно нещата и с по-новите научни направления. Хекел, който е изградил дарвинизма с желязна последователност и по гениален начин, когото трябва да считаме като един от най-значителните последователи на английския изследовател, вижда своя възглед предварително оформен у Гьоте. Един друг изследовател на нашето съвремие, К. Ф. В.
Йесен, пише за теорията на Дарвин: "Удивлението, което намира у някой изследовател по специалността и у мнозина непосветени тази теория, изнасяна и от по-рано, но опровергана от едно задълбочено изследване, показва, как винаги народите много малко са познавали и разбирали резултатите на природоизследването." Същият изследовател казва за Гьоте, че той "се е издигнал до обширни изследвания в областта на неживата както и на живата природа", като е намерил в "едно разсъдливо и дълбоко проникващо наблюдение на природата основния закон на образуването на растенията".
Всеки един от изброените изследователи знае да изнесе безброй доказателства за съвпадението на неговото научно направление с разумните наблюдения на Гьоте. И щом всяко едно от тези становища с право би могло да се позове на Гьотевата мисъл, това би трябвало да хвърля твърде съмнителна светлина върху единността на тази мисъл. Но причината на това явление се крие именно във факта, че в действителност нито един от тези възгледи не е израснал от светогледа на Гьоте, а всеки един от тях има своите корени вън от този светоглед. Тя се крие в това, че споменатите изследователи търсят едно външно съвпадение, еднавъншна съгласуваност с подробности, които откъснати от цялостното мислене на Гьоте изгубват своя смисъл, но не искат да признаят вътрешната самородност на това цяло, неговата способност да създаде едно научно направление. Никога възгледите на Гьоте не са били изходна точка на научни изследвания, а само обект на сравнение.
към текста >>
16.
04_б. УКАЗАНИЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ОПИТНОСТТА
GA_2 Светогледа Гьоте
Сега съвсем не трябва да се мисли, че би се стигнало един друг
резултат
, ако освен тази всекидневна опитност бихме описали една такава, която имаме при един научен опит или при едно особено природно явление.
Тази характеристика ни описва просто образите, които минават пред нашето съзнание в ограничен откъс от време без да имат някаква връзка помежду си. Фолкет казва: "- Например сега моето съзнание има представата, че съм работил днес усърдно, като свое съдържание; непосредствено след това идва съдържанието на представите, че мога с добра съвест да отида да се разходя; но внезапно се явява образът на възприятието на отварящата се врата на влизащия разносвач на писма; образът на пощенския разносвач се явява ту протягащ ръка, ту отварящ уста, ту вършещ противоположното; същевременно със съдържанието на възприятието на отварящата се уста се свързват всякакви слухови впечатления, между другите и едно такова впечатление, че вън започва да вали. Образът на пощенския разносвач изчезва от моето съзнание и представите, които влизат сега в него, имат по ред като съдържание: хващане на ножицата, отваряне на писмото, упрек за нечетливото писане, зрителни образи на най-разнообразни писмени знаци, свързващи се с това различни образи на фантазията и мисли; едва тази поредица е изчерпана, когато отново настъпва представата, че съм работил усърдно и придруженото с неприятност възприятие на продължаващия валеж; но и двете изчезват от моето съзнание и изниква една представа със съдържанието, че една трудност през време на днешната работа, която смятах за решена, не е решена; с това едновременно са налице представите: Свобода на волята, емпирична необходимост, отговорност, стойност на добродетелта, абсолютна случайност, неразбираемост и т.н. и се свързват едни с други по най-различни и най-сложни начини; и по един подобен начин продължава по-нататък”. Тук ние имаме описано за определен, ограничен откъс от време това, което действително изпитваме, онези форми на действителността, в която мисленето няма никакво участие.
Сега съвсем не трябва да се мисли, че би се стигнало един друг резултат, ако освен тази всекидневна опитност бихме описали една такава, която имаме при един научен опит или при едно особено природно явление.
Тук както и там това са отделни образи без връзка, които минават пред нашето съзнание. Едва мисленето установява връзката.
към текста >>
17.
04_в. ИЗПРАВЯНЕТО НА ЕДНО ПОГРЕШНО СХВАЩАНЕ НА ОБЩАТА ОПИТНОСТ
GA_2 Светогледа Гьоте
Остава обаче сигурно, че едно такова познание е само
резултат
на много разсъждения и изследвания.
Въпреки това този възглед не е никаква основна истина и е най-малко призван да стои на челно място в науката на познанието. Нека не бъдем крайно разбрани. Ние не искаме да вдигнем срещу съвременните постижения на физиологията, някакъв несъмнено безсилен протест. Обаче това, което физиологично е напълно оправдано, то съвсем не е още призвано да бъде поставено на вратата на теорията на познанието. Може да важи една неопровержима физиологична истина, че комплексът от усещания и виждания се ражда едва чрез съдействието на нашия организъм.
Остава обаче сигурно, че едно такова познание е само резултат на много разсъждения и изследвания.
Тази характеристика, че нашият свят на явленията е във физиологичен смисъл от субективно естество, е вече едно мислително определение на същия; следователно тя няма нищо общо с неговата първа поява. Тя предполага вече прилагането на мисленето към опитността. Ето защо тя трябва да бъде предхождана от изследването на връзката на тези два фактора.
към текста >>
18.
05_б.МИСЛЕНЕ И СЪЗНАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
С това е опроверган възгледът на Кант и Шопенхауер, а също и този на Фихте, според който законите, които приемаме относно обяснението на света, са само един
резултат
на нашата собствено духовна организация, и ние ги влагаме в света по силата на нашата духовна индивидуалност.
Ние произвеждаме мисълта "А" и мисълта "Б" и даваме на същите повод да се свържат по един закономерен начин, като ги поставяме във взаимодействие една с друга. Нашата субективна организация е тази, която определя по някакъв начин тази връзка на А и Б, а единствено определящо е съдържанието на А и Б. Че А се отнася именно по определен начин към Б, а не по друг начин, върху това ние нямаме ни най-малко влияние. Нашият дух извършва свързването на мислите само съобразно тяхното съдържание. Следователно в мисленето ние изпълняваме принципа на опитността в неговата най-рязка форма.
С това е опроверган възгледът на Кант и Шопенхауер, а също и този на Фихте, според който законите, които приемаме относно обяснението на света, са само един резултат на нашата собствено духовна организация, и ние ги влагаме в света по силата на нашата духовна индивидуалност.
към текста >>
19.
06_в. ПОЗНАНИЕТО
GA_2 Светогледа Гьоте
Нашата теория на познанието води до положителния
резултат
, че мисленето е същността на света и че индивидуалното човешко мислене е отделната форма на изява на тази същност.
Тази цел се състои в това, да дадем на незавършената опитност на непълната опитност един завършек, една пълнота чрез откриването на нейната ядка. Тя е мисъл, идея. Най-после, трето, тя трябва да покаже, как става това откриване. Разделът "Мислене и Възприятие" в настоящата книга ни изяснява това.
Нашата теория на познанието води до положителния резултат, че мисленето е същността на света и че индивидуалното човешко мислене е отделната форма на изява на тази същност.
Една чисто формална наука на познанието не може да стори това, тя остава безплодна. Тя няма никакъв възглед върху това, какво отношение има това, което науката добива, към мировата същност и към мировите процеси. И все пак това отношение трябва да се разкрие именно в теорията на познанието. Следователно тази наука трябва да ни покаже, докъде ще стигнем с нашето познание, накъде ни води всяка друга наука. По никой друг път, а само по пътя на теорията на познанието ние стигаме до възгледа, че мисленето е ядката на света.
към текста >>
20.
07_а. ПОЗНАНИЕ НА ПРИРОДАТА - А. НЕОРГАНИЧНА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Като най-прост вид действие на природата за нас се явява онова, при което един процес е изцяло
резултат
на фактори, които стоят външно едни срещу други.
Като най-прост вид действие на природата за нас се явява онова, при което един процес е изцяло резултат на фактори, които стоят външно едни срещу други.
Тук едно събитие или едно отношение между два обекта не е обусловено от едно същество, което се проявява като външни форми на явлението, от една индивидуалност, която изявява своите способности в своя характер в едно действие навън. Те са предизвикани само чрез това, че в своя процес една вещ упражнява определено влияние върху друга, пренася своите собствени състояния върху други. Като последствие състоянията на едната вещ се явяват като такива на другите вещи. Системата от действия, които се получават по такъв начин, че винаги един факт е последствие на един друг подобен нему, се нарича неорганична природа. Тук протичането на един процес има характерната черта на едно отношение зависи отвъншните условия; фактите нося на себе си такива признаци, които са резултат на споменатите условия.
към текста >>
Тук протичането на един процес има характерната черта на едно отношение зависи отвъншните условия; фактите нося на себе си такива признаци, които са
резултат
на споменатите условия.
Като най-прост вид действие на природата за нас се явява онова, при което един процес е изцяло резултат на фактори, които стоят външно едни срещу други. Тук едно събитие или едно отношение между два обекта не е обусловено от едно същество, което се проявява като външни форми на явлението, от една индивидуалност, която изявява своите способности в своя характер в едно действие навън. Те са предизвикани само чрез това, че в своя процес една вещ упражнява определено влияние върху друга, пренася своите собствени състояния върху други. Като последствие състоянията на едната вещ се явяват като такива на другите вещи. Системата от действия, които се получават по такъв начин, че винаги един факт е последствие на един друг подобен нему, се нарича неорганична природа.
Тук протичането на един процес има характерната черта на едно отношение зависи отвъншните условия; фактите нося на себе си такива признаци, които са резултат на споменатите условия.
Когато се измени формата, в която се срещат външните фактори, изменя се естествено и последствието на тяхното съвместно съществуване; изменя се, произведеното явление.
към текста >>
Непрозрачността и неяснотата на едно явление или на едно отношение на сетивния свят може да бъде преодоляна само тогава, когато видим съвсем точно, че то е
резултат
на определена констелация от факти.
Понеже се намираме не вън, а вътре в онзи процес, който от отделните мисловни елементи създава мисловни връзки. Чрез това ни е даден не само завършеният процес, произведеното, но и произвеждащото, действащото. А това е именно важното, да видим първо в някой процес на външния свят, който застава срещу нас, движещите сили, които го довеждат до центъра на мировото цяло на периферията.
Непрозрачността и неяснотата на едно явление или на едно отношение на сетивния свят може да бъде преодоляна само тогава, когато видим съвсем точно, че то е резултат на определена констелация от факти.
Ние трябва да знаем, процесът, който сега виждаме, се ражда чрез задружното действие на този и онзи елемент на сетивния свят. Тогава именно начинът на това задружно действие трябва да бъде съвършено прозрачен за нашия ум. Отношението, в което са доведени фактите, трябва да бъде идейно, съобразно с нашия дух. Естествено, в отношенията, в които нещата са доведени чрез ума, те ще се отнасят съобразно тяхната природа. Ние веднага виждаме, какво се добива с това.
към текста >>
21.
07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Обаче специфичната природа на а, в, и с не може да се получи за нас никога като
резултат
навъншните условия.
Поради това неговите свойства са приели собствена форма а, в, с. Когато държим сметка за тези влияния, ние ще разберем, че а се е развило във формата на а, в на в, с на с.
Обаче специфичната природа на а, в, и с не може да се получи за нас никога като резултат навъншните условия.
Преди всичко трябва да насочим нашето внимание върху това: От къде вземаме съдържанието на онова всеобщото, като специален случай на което считаме отделното органическо същество? Ние знаем напълно добре, че специализирането се получава чрез въздействие отвън. Обаче самата специализирана форма трябва да я извлечем от един вътрешен принцип. Че се е развила именно тази специализирана форма, върху това ние се осветляваме, когато проучим околната среда на едно същество. Но все пак тази специализирана форма е нещо по себе си и за себе си; ние я виждаме надарена с определени качества.
към текста >>
В неорганичната природа ние възприемаме със сетивата един факт и за да го обясним търсим един друг факт, един трети и т.н.; и
резултат
ът е, че първият факт ни се явява необходимо последствие от последните.
Обаче самата специализирана форма трябва да я извлечем от един вътрешен принцип. Че се е развила именно тази специализирана форма, върху това ние се осветляваме, когато проучим околната среда на едно същество. Но все пак тази специализирана форма е нещо по себе си и за себе си; ние я виждаме надарена с определени качества. Виждаме е за какво се касае, от какво зависят нещата. Срещу външното явление застава едно оформено в себе си съдържание, което ни дава в ръцете това, от което се нуждаем, за да извлечем споменатите качества.
В неорганичната природа ние възприемаме със сетивата един факт и за да го обясним търсим един друг факт, един трети и т.н.; и резултатът е, че първият факт ни се явява необходимо последствие от последните.
Но в органическия свят не е така. Тук освен от фактите ние се нуждаем от още един фактор. На основата на въздействието навъншните обстоятелства трябва да поставим нещо, което не се оставя да бъде определено от тези последните по един пасивен начин, а се определя активно от себе си под тяхното влияние.
към текста >>
Тук не се установява, че външните условия действат по този начин едни върху други и затова имат определен
резултат
, а това, че при определени външни условия от типа се е образувала една особена форма.
Типът не определя именно, че при определени условия трябва да настъпи едно определено явление; той не установява нищо върху едно отношение на членовете, които стоят един срещу друг външно и са чужди един на друг. Той определя само закономерността на своите собствени части. Той не сочи като природен закон над себе си. Следователно особените органически форми могат да бъдат развити само от общата типова форма и явяващите се в опитността органически същества трябва да съвпадат с някоя от тези изведени от типа форми. Тук на мястото на доказателствения метод трябва да поставим развойния метод.
Тук не се установява, че външните условия действат по този начин едни върху други и затова имат определен резултат, а това, че при определени външни условия от типа се е образувала една особена форма.
Тази е решаващата разлика между неорганичната и органичната наука. Тази разлика не лежи по такъв последователен начин на основата на никой подход в изследването както при това на Гьоте. Никой както Гьоте не е познал, че една наука на организмите трябва да бъде възможна без всякакъв мъглив мистицизъм, без теология, без приемането на някакви творящи мисли. Обаче също така никой както не го не е отхвърлял така категорично подхода, който иска да проучи органическия свят с методите на неорганичната естествена наука. Както видяхме, типът е едно по-пълна научна форма отколкото първичното явление.
към текста >>
22.
08_а. ДУХОВНИТЕ НАУКИ - А. УВОД. ДУХ И ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Когато неговите действия са
резултат
и на закони, тези закони трябва да бъдат такива, които той сам си дава, това, което той е по себе си, това, което той е между своите себеподобни в държавата и в историята, той не трябва да го бъде чрез външно определение.
Първо тази мисия се явява отново като една човешка нужда. Както необходимост да се намери към природната действителност идеята за природата се явява първо като една нужда на нашия дух, така и задачата на духовната наука съществува също първо като стремеж на човека. Тук отново имаме един обективен факт, който се проявява като субективна нужда. Човекът не трябва да действува както съществото на неорганичната природа върху едно друго същество по външни норми, според една господстваща над него закономерност, той също не трябва да бъде просто отделната форма на един общ тип, а трябва сам да си поставя целта на своето съществуване, на своята дейност.
Когато неговите действия са резултати на закони, тези закони трябва да бъдат такива, които той сам си дава, това, което той е по себе си, това, което той е между своите себеподобни в държавата и в историята, той не трябва да го бъде чрез външно определение.
Как той се включва в структурата на света, зависи от него. Той трябва да намери точката, за да вземе участие в движението на света. Тук духовните науки получават своята задача. Човекът трябва да познава духовния свят, за да определя своето участие в него според това познание. Тук изниква мисията, която психологията, етнографията, историческата наука трябва да изпълняват.
към текста >>
23.
00. ПРЕДГОВОР
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Даже Шопенхауер, който твърди, че
резултат
ите от Кантовата критика на разума са истини навеки неоспорими, но може да тръгне към познанието на последните причини на света освен по един път, който се отклонява от пътя на неговия учител.
Вместо това той най-подробно доказваше, че вследствие устройството на нашата познавателна способност, ние не можем да стигнем до последните начала, намиращи се отвъд границата на нашия опит. Но разумът ни най-малко не ни заставя да пренесем тези начала в такъв отвъден свят. Кант действително опроверга догматичната философия, но не постави нищо на нейното място. Ето защо последвалата го немска философия се разви навсякъде в противоречие с Кант. Фихте, Шелинг, Хегел не искаха повече да знаят за установените от техния предшественик граници на нашето познание и търсеха основните начала на нещата вътре в кръга на това, което за човешкия разум се явява в отсамния свят.
Даже Шопенхауер, който твърди, че резултатите от Кантовата критика на разума са истини навеки неоспорими, но може да тръгне към познанието на последните причини на света освен по един път, който се отклонява от пътя на неговия учител.
Тези мислители имаха нещастната съдба да търсят познанието на най-важните истини, без да положат основите на такова начинание, като изследват природата на самото познание. Ето защо гордите умопостроения на Фихте, Шелинг и Хегел стоят пред нас лишени от основа. Но отсъствието на такава основа, действуваше вредно и в хода на мислите на философите. Без познаване значението на чистия свят на идеите и тяхното отношение към областта на сетивните възприятия, те създадоха заблуждение над заблуждение, едностранчивост над едностранчивост. Нищо чудно, че твърде смелите системи не можеха да издържат на трудностите на епохата, враждебна на философията и много от хубавите неща, съдържащо се в тях, беше безжалостно запаметено заедно с лошото.
към текста >>
Резултат
ът от тези изследвания е, че истината не представлява, както обикновено се разбира, едно идеално отражение на нещо реално, а е свободно създание на човешкия дух, създание, което въобще не би съществувало никъде, ако ние сами не го бихме произвели.
Резултатът от тези изследвания е, че истината не представлява, както обикновено се разбира, едно идеално отражение на нещо реално, а е свободно създание на човешкия дух, създание, което въобще не би съществувало никъде, ако ние сами не го бихме произвели.
Задачата на познанието не се състои в едно повторение във форма на понятия на нещо вече съществуващо на друго место, но в създаването на една съвършено нова област, която единствена заедно с дадения ни по сетивен начин свят ни дава пълната действителност. Висшата дейност на човека, неговото духовно творчество, се включва с това органически в общия миров процес. Без тази дейност мировият процес би бил напълно немислим като завършено в себе си цяло. По отношение на мировия процес човекът не е празен зрител, повтарящ образно в пределите на своя дух това, което става в космоса без неговото действие, той е деен сътворец на мировия процес; а познанието е най-висшият член в организъма на вселената.
към текста >>
Това, което придава на науката, истинската дейност, е само философското изложение /оценка/ на това, какво е значението на нейните
резултат
и за човека.
Това, което придава на науката, истинската дейност, е само философското изложение /оценка/ на това, какво е значението на нейните резултати за човека.
На такава оценка исках аз да съдействувам. Но, може би науката на нашето време не се нуждае от своето философско оправдание? Тогава две неща са очевидни: първо, или аз съм дал един ненужен труд, второ или съвременната ученост бълнува на посоки и сама не знае що иска.
към текста >>
24.
03. ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО СЛЕД КАНТ.
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Кантовият възглед, че всички дадени предмети са наши представи, е
резултат
на неговия априоризъм.
Погрешната постановка на въпроса, у Канта оказва по-голямо или по-малко влияние върху всички следващи гносеолози.
Кантовият възглед, че всички дадени предмети са наши представи, е резултат на неговия априоризъм.
От сега нататък този възглед, става основно положение и изходна точка на почти всички теоретико-познавателни истини. Всичко, което за нас е преди всичко и непосредствено достоверно, е единствено положението, че ние имаме знание за нашите представи; това е станало общопризнато убеждение на философите. Още в 1792 г. Г.Е.Шулце в своя... ................. твърди, че всички наши познания са просто представи и че ние никога не можем да отидем зад границите на нашите представи. Шопенхауер със свойствения си философски патос изказва възгледа, че здравата придобивка на кантовската философия е възгледът, че светът е моя представа.
към текста >>
При логическото разглеждане на двата първи довода ние забелязваме, че можем да бъдем, всъщност, до посочения
резултат
само тогава, когато изхождаме от съществуването и връзката на външните неща, така както ги приема наивното съзнание и след това проучим, как този външен свят може при нашата организация да проникне в нашето съзнание.
Хартман прибавя към физическите и физиологически доводи против така наречения "наивен реализъм" още и такива, които той нарича философски в собствения смисъл на тази дума.
При логическото разглеждане на двата първи довода ние забелязваме, че можем да бъдем, всъщност, до посочения резултат само тогава, когато изхождаме от съществуването и връзката на външните неща, така както ги приема наивното съзнание и след това проучим, как този външен свят може при нашата организация да проникне в нашето съзнание.
Видяхме, че всяка следа от такъв външен свят се изгубва за нас по пътя на сетивното впечатление до влизането му в нашето съзнание и в това последното не остава нищо, освен нашите представи. Ето защо трябва да приемем, че образът на външния свят, който ние в действителност имаме, се изгражда чрез душата от материалите на усещанията. Отначало от усещанията на зрителното и осезателното, сетивата си изграждат пространственият образ на света, в който след това се включват усещанията на останалите сетива. Ако се видим принудени да /търсим/ мислим известен комплекс от усещания, като нещо свързано, ние идваме до понятието на субстанция, която разглеждаме като техен носител. Ако забележим, че в някоя субстанция едни качества на усещането изчезват, а други се изявяват отново, ние приписваме това на управляваната от закона причинност за промяната на явленията.
към текста >>
Тогава би се оказало възможно да бъде доказана неверността на твърдението и въпреки това
резултат
ът, до който то води, да бъде верен.
Схемата на изминатия път на мислите е следната: ако съществува външен свят, той е възприеман не като такъв, но се изменя, поради нашата организация, в свят на представите. Тук имаме работа с предпоставка, която последователно развита се самоунищожава. Но способен ли е този ход на мислите да обоснове някакво убеждение? Имаме ли ние право да считаме дадения ни образ на света като субективно съдържание от представи, само заради това, че до този възглед, ако го премислим строго довежда, това което наивното съзнание допуска? Нали нашата цел се заключава в това, да докажем недействителността именно на това, което наивното съзнание допуска.
Тогава би се оказало възможно да бъде доказана неверността на твърдението и въпреки това резултатът, до който то води, да бъде верен.
Това ще рече, би могло да се случи; обаче тогава вече резултатът в никой случай не може да се счита за доказан, ако изхождаме от това твърдение.
към текста >>
Това ще рече, би могло да се случи; обаче тогава вече
резултат
ът в никой случай не може да се счита за доказан, ако изхождаме от това твърдение.
Тук имаме работа с предпоставка, която последователно развита се самоунищожава. Но способен ли е този ход на мислите да обоснове някакво убеждение? Имаме ли ние право да считаме дадения ни образ на света като субективно съдържание от представи, само заради това, че до този възглед, ако го премислим строго довежда, това което наивното съзнание допуска? Нали нашата цел се заключава в това, да докажем недействителността именно на това, което наивното съзнание допуска. Тогава би се оказало възможно да бъде доказана неверността на твърдението и въпреки това резултатът, до който то води, да бъде верен.
Това ще рече, би могло да се случи; обаче тогава вече резултатът в никой случай не може да се счита за доказан, ако изхождаме от това твърдение.
към текста >>
По този начин ние можем да изразим
резултат
а на предидущите разсъждения със следните думи: Трансцеденталният идеализъм доказва своята правдивост като за целта оперира със средствата на новия реализъм, към опровергаването, на който той се стреми.
Обикновено мирогледът, който признава действителността на дадения образ на света като нещо, което не подлежи на съмнение, се нарича пасивен реализъм. Напротив противоположния мироглед, който счита този образ на света само като съдържание на нашето съзнание, се нарича трансцедентален идеализъм.
По този начин ние можем да изразим резултата на предидущите разсъждения със следните думи: Трансцеденталният идеализъм доказва своята правдивост като за целта оперира със средствата на новия реализъм, към опровергаването, на който той се стреми.
Той е прав, ако наивният реализъм е лъжлив; но този лъжливият се доказва с помощта на самия неверен възглед. За този, за който това става очевидно, не остава нищо друго, освен да напусне пътя, начертан тук за постигането на някакъв мироглед и да хване друг път. Не трябва ли ние да търсим този път чрез налучкване, чрез опитване, докато случайно намерим верния? Едуард Ф. Хартман несъмнено се придържа към този възглед, когато мисли, че е доказал значимостта на своята теоретико-познавателна гледна точка с това, че тя обяснява явленията на света, докато другите гледища не правят това.
към текста >>
25.
04. ИЗХОДНИ ТОЧКИ НА ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
С това обозначение е предвиден и случаят, че цялото съдържание на света е само признак на нашето собствено "Аз"; така щото тук би запазил своите права и изключителният субективизъм, тъй като за дадеността на този факт не може и да става дума; той може да бъде само
резултат
на познавателни съображения, т.е.
Ето защо да се въздържим от каквото и да е било определение на непосредственото даденото до тогава, докато не знаем, какво отношение има такова определение към определеното. Даже със самото понятие "непосредствено дадено" ние не изказваме нищо за това, което се намира преди познанието. Това понятно има единствената цел да укаже на това непосредствено дадено, да насочи нашия поглед към него. Формата на понятие тук, в началото на теорията на познанието, е само първото отношение, в което се поставя познанието към съдържанието на света.
С това обозначение е предвиден и случаят, че цялото съдържание на света е само признак на нашето собствено "Аз"; така щото тук би запазил своите права и изключителният субективизъм, тъй като за дадеността на този факт не може и да става дума; той може да бъде само резултат на познавателни съображения, т.е.
да се окаже правилен само благодарение на теорията на познанието, но не може да и служи за предпоставка.
към текста >>
Но за нас както съзнанието, така и представата за "Аза" са преди всичко части на непосредствено даденото, и какво отношение имат първите към последните това да бъде вече
резултат
на познанието.
Ако теорията на познанието изхожда от допускането, че всичко току-що приведено е съдържание на нашето съзнание, то естествено веднага възниква въпросът: по какъв начин минаваме ние от съзнанието към познанието? Къде се намира преходът, който ни превежда от субективното в транссубективното?
Но за нас както съзнанието, така и представата за "Аза" са преди всичко части на непосредствено даденото, и какво отношение имат първите към последните това да бъде вече резултат на познанието.
Ние искаме да определим познанието не от съзнанието, а напротив: от познанието да определим съзнанието и отношението на субективното и обективното. Тъй като ние оставяме даденото временно без всякакво сказуемо, трябва да запитаме: по какъв начин преминаваме ние въобще към определението на това дадено? Как да започнем някъде акта за познанието? Как можем, например, да обозначим една част на света като възприятие, другата като понятие, едната като битие, другата като видимост, това като причина, другото като действие? Как можем да отделим самите нас от обективното и да гледаме на себе си като на "Аз" в противоположност на "не-Аза"?
към текста >>
26.
05. ПОЗНАНИЕ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Само този
резултат
е именно познанието за съответствуващите части на съдържанието на света.
По този начин мисленето пристъпва към даденото съдържание на света като формиращ принцип. При това процесът е следващият: Отначало мислено се отделят известни отделности от съвкупността на мировото цяло, понеже, собствено казано, в даденото никъде няма отделни неща, а всичко се намира в непреривна свръзка. Тези отделени отделности мисленето ги съотнася едно към друго съобразно произведените от него форми и накрая, определя това, което произтича от това отношение. Чрез това, че мисленето създава отношение между двете обособени части на съдържанието на света, то още нищо не определя от себе си за тези части. То изчаква това, което се получава от само себе си вследствие установяването на това отношение.
Само този резултат е именно познанието за съответствуващите части на съдържанието на света.
Ако природата на това последното би била да не изразява въобще нищо за самото себе си чрез това отношение, тогава естествено, опитът на мисленето е несполучлив и на негово място трябва да се яви ново отношение. Всяко познание почива на това, че човекът привежда в правилна връзка помежду им два или няколко елемента на действителността и постига това, което се получава от тук.
към текста >>
27.
06. СВОБОДНАТА ОТ ПРЕДПОСТАВКИ ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО И НАУКОУЧЕНИЕТО НА ФИХТЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Фихте стига до своя
резултат
само благодарение на това, че той несъзнателно се решава да представи "Аза" като нещо съществуващо.
По този начин, за полагането, за абсолютната дейност на "Аза", трябва да съществува нещо, което се реализира чрез тази дейност. Без обръщане към нещо дадено, което той полага, "Азът" въобще не може нищо, следователно не може А нищо да полага. Това показва и Фихтовското положение: "Азът" полага своето битие. Това битие е категория. Ние отново стигаме до нашето положение: дейността на "Аза" се основава на това, че "Азът" по свободно решение полага понятията и идеите на даденото.
Фихте стига до своя резултат само благодарение на това, че той несъзнателно се решава да представи "Аза" като нещо съществуващо.
Ако той беше развил понятието на познанието той би стигнал до истинската изходна точка на теорията на познанието: "Азът" полага познанието. Понеже Фихте не си е изяснил, от какво се определя деятелността на "Аза", той просто е обозначил полагането на битието като характер на тази деятелност. Но с това той е ограничил и абсолютната деятелност на "Аза", защото, ако само полагането на битието от нашия "Аз" е безусловно, то всичко останало, което изхожда от "Аза", е условно. Но също така е отрязан всякакъв друг път от безусловното към обусловеното. Ако "Азът" е безусловен само в указаното направление, тогава веднага за него се прекратява възможността на полагането чрез първоначалния акт на каквото и да е друго, освен на своето собствено битие.
към текста >>
28.
00. СЪДЪРЖАНИЕ
GA_4 Философия на свободата
/
РЕЗУЛТАТ
И ОТ НАБЛЮДЕНИЯ НА ДУШАТА ПО ПРИРОДОНАУЧЕН МЕТОД/
/РЕЗУЛТАТИ ОТ НАБЛЮДЕНИЯ НА ДУШАТА ПО ПРИРОДОНАУЧЕН МЕТОД/
към текста >>
29.
01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА'
GA_4 Философия на свободата
Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целия сетивен живот на човека, нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивния живот на Духа... Крайният
резултат
на антропологията е Антропософията."
Ето защо, през 1856, в своята „Антропология", Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: „Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето съзнание, човекът принадлежи към един надсетивен свят.
Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целия сетивен живот на човека, нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивния живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е Антропософията."
към текста >>
„Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като
резултат
от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата; като форма на живот, тя присъства в самия човек".
„Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата; като форма на живот, тя присъства в самия човек".
към текста >>
Когато Рудолф Щайнер започва да обосновава научно
резултат
ите от своите „душевни наблюдения", той установява, че особено в областта на философията, въпросът непрекъснато опира до границите на човешкото познание.
Когато Рудолф Щайнер започва да обосновава научно резултатите от своите „душевни наблюдения", той установява, че особено в областта на философията, въпросът непрекъснато опира до границите на човешкото познание.
За него става все по-ясно: Неспособността за нравствени действия се дължи тъкмо на обстоятелството, че науката капитулира пред границите на несетивния свят и предоставя този свят на мистиците. Единственият начин да се прехвърли мост между сетивните възприятия и духовния „световен ред", а с това да се стигне и до едно по-дълбоко разбиране на света, се състои в преодоляването на съществуващите познавателни граници.
към текста >>
В него виждаме, как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните
резултат
и от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените" сетивнофизически факти към несетивно-духовните явления.
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „учение за сетивата".
В него виждаме, как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените" сетивнофизически факти към несетивно-духовните явления.
За него вярната и очна представа за човешките сетива като необходими „органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот. Към „досегашните пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота", „движението", „равновесието", „топлината", „словото", „мисълта" и „Азът".
към текста >>
Бях убеден: до тези дисциплини аз изобщо не бих могъл да стигна, ако не съм в състояние да интерпретирам техните
резултат
и от философска гледна точка." (Събр. Съч.
Скоро Рудолф Щайнер попада всред онова силово поле, където се кръстосват естествените науки и философията: „Аз усещах в себе си задължението да търся истината по пътя на философията. Ето защо трябваше да се занимавам сериозно с математика и естествени науки.
Бях убеден: до тези дисциплини аз изобщо не бих могъл да стигна, ако не съм в състояние да интерпретирам техните резултати от философска гледна точка." (Събр. Съч.
№28, 59 стр.)
към текста >>
Дори най-величествените идеи, до които стигаме, са само
резултат
от сляпо бушуващата в нас природа.
Обаче тази свобода е само един блян! Доколкото свободно си въобразяваме едно или друго, ние сме под желязната необходимост на природата.
Дори най-величествените идеи, до които стигаме, са само резултат от сляпо бушуващата в нас природа.
А най-после трябва да проумеем, че едно същество, което познава себе си, не може да бъде несвободно!... Ние виждаме как законите ръководят нещата и това причинява необходимостта. Но в нашето познание ние притежаваме онази мощ, с която можем да освободим природните неща от силата на закона. Трябва ли тогава да останем безволеви роби на тези закони? "
към текста >>
30.
02. Предговор към новото издание (1918 г.)
GA_4 Философия на свободата
Този въпрос не идва в
резултат
на изкуствени мисловни конструкции, а съвсем естествено застава пред душата при определено нейно състояние.
Два са основните въпроси за душевния живот на човека, определящи всичко, което подлежи на анализ в тази книга. Единият е дали има възможност човешката същност да бъде подложена на такова съзерцание, че то да послужи като опора за всичко останало, с което човекът се сблъсква чрез лично преживяване или някаква наука, но за което има усещането, че поради съмнение и критична оценка би могло да бъде отнесено към сферата на несигурното. Другият въпрос гласи: Допустимо ли е човекът като волево същество да си приписва свобода, или тази свобода е чиста илюзия, възникваща у него, понеже той не прозира нишките на необходимостта, от които неговата воля е зависима точно както при всеки природен процес?
Този въпрос не идва в резултат на изкуствени мисловни конструкции, а съвсем естествено застава пред душата при определено нейно състояние.
И може да се почувства, че на нея сякаш й липсва нещо от онова, което тя трябва да бъде, ако никога не се види изправена с максимална сериозност пред двете възможности: Свобода или необходимост на волята. В този труд ще бъде показано, че душевните изживявания, до които човекът трябва да достигне чрез втория въпрос, зависят от това, каква гледна точка той съумява да заеме спрямо първия. Направен е опит да бъде доказано, че има възглед за човешкото същество, на който може да се опре останалото познание; направен е също така опит да се посочи, че с този възглед напълно се обосновава идеята за свободата на волята, след като по-напред бъде намерена душевната област, в която може да се разгърне свободната воля. Възгледът, за който тук става дума във връзка с двата въпроса, се представя като такъв, който - веднъж застъпен - може да се превърне в съставка на самия душевен живот. Не че се дава теоретичен отговор, който - вече усвоен - човек притежава единствено като запаметено убеждение.
към текста >>
Ако някой остане учуден, че в настоящата книга все още липсва насочване към сферата на света на духовния опит, изложена в мои по-късни съчинения, то нека той има предвид, че по онова време аз просто нямах намерение да предложа описание на
резултат
ите от духовни изследвания, а исках първо да положа основата върху която могат да почиват такива
резултат
и.
Така разсъждавах за съдържанието на тази книга, когато я пишех преди двадесет и пет години. Такива изречения съм длъжен да напиша и днес, ако река да очертая замисъла на своя труд. При тогавашния ръкопис си поставих ограничението да не отивам по-далеч от онова, което е свързано в най-тесен смисъл с изтъкнатите два основни въпроса.
Ако някой остане учуден, че в настоящата книга все още липсва насочване към сферата на света на духовния опит, изложена в мои по-късни съчинения, то нека той има предвид, че по онова време аз просто нямах намерение да предложа описание на резултатите от духовни изследвания, а исках първо да положа основата върху която могат да почиват такива резултати.
В тази „Философия на свободата“ конкретни резултати от този род не се съдържат, както не се съдържат и конкретни природонаучни резултати; но по мое мнение съдържащото се в нея може да бъде особено необходимо за онзи, който се стреми към сигурността на такива познания. Казаното в книгата може да е приемливо и за някого, който поради лични основания се дистанцира от моите духовно-научни изследователски резултати. За онзи обаче, който може да разглежда тези духовно-научни резултати като нещо, към което има влечение, за него направеният тук опит ще има особена важност. А този опит цели да удостовери как едно непредубедено разсъждение, простиращо се само върху посочените два основни за всяко познание въпроса, води до възгледа, че човекът живее в един реален свят на Духа. В тази книга стремежът е да се оправдае опознаването на областта на Духа преди навлизането в духовния опит.
към текста >>
В тази „Философия на свободата“ конкретни
резултат
и от този род не се съдържат, както не се съдържат и конкретни природонаучни
резултат
и; но по мое мнение съдържащото се в нея може да бъде особено необходимо за онзи, който се стреми към сигурността на такива познания.
Така разсъждавах за съдържанието на тази книга, когато я пишех преди двадесет и пет години. Такива изречения съм длъжен да напиша и днес, ако река да очертая замисъла на своя труд. При тогавашния ръкопис си поставих ограничението да не отивам по-далеч от онова, което е свързано в най-тесен смисъл с изтъкнатите два основни въпроса. Ако някой остане учуден, че в настоящата книга все още липсва насочване към сферата на света на духовния опит, изложена в мои по-късни съчинения, то нека той има предвид, че по онова време аз просто нямах намерение да предложа описание на резултатите от духовни изследвания, а исках първо да положа основата върху която могат да почиват такива резултати.
В тази „Философия на свободата“ конкретни резултати от този род не се съдържат, както не се съдържат и конкретни природонаучни резултати; но по мое мнение съдържащото се в нея може да бъде особено необходимо за онзи, който се стреми към сигурността на такива познания.
Казаното в книгата може да е приемливо и за някого, който поради лични основания се дистанцира от моите духовно-научни изследователски резултати. За онзи обаче, който може да разглежда тези духовно-научни резултати като нещо, към което има влечение, за него направеният тук опит ще има особена важност. А този опит цели да удостовери как едно непредубедено разсъждение, простиращо се само върху посочените два основни за всяко познание въпроса, води до възгледа, че човекът живее в един реален свят на Духа. В тази книга стремежът е да се оправдае опознаването на областта на Духа преди навлизането в духовния опит. А това оправдаване се извършва по такъв начин, че в настоящото изложение навярно никъде не се налага да се хвърля поглед към изтъквания по-късно от мен опит, за да бъде установена приемливостта на казаното тук, в случай че някой може или иска да прояви интерес към характера на самото настоящо изложение.
към текста >>
Казаното в книгата може да е приемливо и за някого, който поради лични основания се дистанцира от моите духовно-научни изследователски
резултат
и.
Така разсъждавах за съдържанието на тази книга, когато я пишех преди двадесет и пет години. Такива изречения съм длъжен да напиша и днес, ако река да очертая замисъла на своя труд. При тогавашния ръкопис си поставих ограничението да не отивам по-далеч от онова, което е свързано в най-тесен смисъл с изтъкнатите два основни въпроса. Ако някой остане учуден, че в настоящата книга все още липсва насочване към сферата на света на духовния опит, изложена в мои по-късни съчинения, то нека той има предвид, че по онова време аз просто нямах намерение да предложа описание на резултатите от духовни изследвания, а исках първо да положа основата върху която могат да почиват такива резултати. В тази „Философия на свободата“ конкретни резултати от този род не се съдържат, както не се съдържат и конкретни природонаучни резултати; но по мое мнение съдържащото се в нея може да бъде особено необходимо за онзи, който се стреми към сигурността на такива познания.
Казаното в книгата може да е приемливо и за някого, който поради лични основания се дистанцира от моите духовно-научни изследователски резултати.
За онзи обаче, който може да разглежда тези духовно-научни резултати като нещо, към което има влечение, за него направеният тук опит ще има особена важност. А този опит цели да удостовери как едно непредубедено разсъждение, простиращо се само върху посочените два основни за всяко познание въпроса, води до възгледа, че човекът живее в един реален свят на Духа. В тази книга стремежът е да се оправдае опознаването на областта на Духа преди навлизането в духовния опит. А това оправдаване се извършва по такъв начин, че в настоящото изложение навярно никъде не се налага да се хвърля поглед към изтъквания по-късно от мен опит, за да бъде установена приемливостта на казаното тук, в случай че някой може или иска да прояви интерес към характера на самото настоящо изложение.
към текста >>
За онзи обаче, който може да разглежда тези духовно-научни
резултат
и като нещо, към което има влечение, за него направеният тук опит ще има особена важност.
Такива изречения съм длъжен да напиша и днес, ако река да очертая замисъла на своя труд. При тогавашния ръкопис си поставих ограничението да не отивам по-далеч от онова, което е свързано в най-тесен смисъл с изтъкнатите два основни въпроса. Ако някой остане учуден, че в настоящата книга все още липсва насочване към сферата на света на духовния опит, изложена в мои по-късни съчинения, то нека той има предвид, че по онова време аз просто нямах намерение да предложа описание на резултатите от духовни изследвания, а исках първо да положа основата върху която могат да почиват такива резултати. В тази „Философия на свободата“ конкретни резултати от този род не се съдържат, както не се съдържат и конкретни природонаучни резултати; но по мое мнение съдържащото се в нея може да бъде особено необходимо за онзи, който се стреми към сигурността на такива познания. Казаното в книгата може да е приемливо и за някого, който поради лични основания се дистанцира от моите духовно-научни изследователски резултати.
За онзи обаче, който може да разглежда тези духовно-научни резултати като нещо, към което има влечение, за него направеният тук опит ще има особена важност.
А този опит цели да удостовери как едно непредубедено разсъждение, простиращо се само върху посочените два основни за всяко познание въпроса, води до възгледа, че човекът живее в един реален свят на Духа. В тази книга стремежът е да се оправдае опознаването на областта на Духа преди навлизането в духовния опит. А това оправдаване се извършва по такъв начин, че в настоящото изложение навярно никъде не се налага да се хвърля поглед към изтъквания по-късно от мен опит, за да бъде установена приемливостта на казаното тук, в случай че някой може или иска да прояви интерес към характера на самото настоящо изложение.
към текста >>
31.
03. НАУКА ЗА СВОБОДАТА СЪЗНАТЕЛНАТА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ
GA_4 Философия на свободата
А към печалните признаци за повърхностност в съвременната мисъл спада това, че една книга, която от
резултат
ите на по-новото естествознание иска да изкове една „нова вяра" (Давид Фридрих Щраус, Старата и новата вяра), не съдържа по този въпрос нищо повече от думите: „С въпроса за свободата на човешката воля тук не е необходимо да се занимаваме.
Противостоят им други, които смятат за връх на ненаучността, ако някой вярва, че в сферата на човешката дейност и мислене закономерността на природата се прекъсва. Тук едно и също нещо еднакво често се обявява за най- драгоценно благо на човечеството, както и за най-коварна илюзия. Прибягвало се е до безконечно остроумничене, за да се обясни как човешката свобода се съчетава с активността в природата, към която обаче принадлежи и човекът. Не по-малки са усилията, с които, от друга страна, се е търсело обяснение как е могла да възникне такава безумна идея. Всеки, чиято най-изявена черта на характера не е обратното на задълбочеността, чувства, че в случая става дума за един от най-важните въпроси на живота, религията, практиката и науката.
А към печалните признаци за повърхностност в съвременната мисъл спада това, че една книга, която от резултатите на по-новото естествознание иска да изкове една „нова вяра" (Давид Фридрих Щраус, Старата и новата вяра), не съдържа по този въпрос нищо повече от думите: „С въпроса за свободата на човешката воля тук не е необходимо да се занимаваме.
Всяка философия, заслужила името си на такава, винаги е разкривала мнимо индиферентната свобода на избора като празна измама; но нравственото остойностяване на човешките действия и убеждения остава незасегнато от този въпрос." Привеждам този пасаж, не защото смятам, че книгата, в която се съдържа, е от особено значение, а защото ми се струва, че той изразява мнението, до което във въпросната сфера смогва да се добере мнозинството от нашите мислещи съвременници. Днес като че ли всеки, който претендира да е надрасъл детската възраст на науката, е наясно, че свободата не може да се състои в това, от две възможни действия съвсем самоволно да се избере едното или другото. Твърди се, че винаги била налице съвсем определена причина, поради която от няколко възможни действия се осъществявало тъкмо едно определено.
към текста >>
32.
04. ОСНОВНИЯТ ПОДТИК КЪМ НАУКАТА
GA_4 Философия на свободата
Нему мога само да отговоря, че дотук не исках да се занимавам с никакви научни
резултат
и, а просто с описанието на онова, което всеки изживява в собственото си съзнание.
Очаквам, че някой, който е чел дотук, ще прецени изложеното от мен като несъответствуващо на „съвременното равнище на науката".
Нему мога само да отговоря, че дотук не исках да се занимавам с никакви научни резултати, а просто с описанието на онова, което всеки изживява в собственото си съзнание.
Ако при това са се промъкнали отделни изречения относно опити за примиряване на съзнанието със света, единствената им цел е била да осветлят същинските факти. Затуй и не отдавах значение на това, отделни изрази като „Аз", „Дух", „свят", „природа" и така нататък да се употребяват прецизно, както е обичайно в психологията и философията. Обикновеното съзнание не познава строгото различаване в науката, а дотук се целеше единствено да се установи обикновеното положение на нещата. Интересуваме не как науката досега е интерпретирала съзнанието, а както ежечасно се изживява.
към текста >>
33.
05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
В действителност ние сме наблюдавали само
резултат
ите от една несъзнателна дейност, лежаща в основата на мисленето.
Едно лице, което авторът на тази книга високо цени като мислител, отправи упрека, че за мисленето не можело да се говори така, както се постъпва тук, понеже онова, което ни се струвало, че наблюдаваме като дейно мислене, било чиста привидност.
В действителност ние сме наблюдавали само резултатите от една несъзнателна дейност, лежаща в основата на мисленето.
И тъкмо защото тази несъзнателна дейност не била наблюдавана, възниквала илюзията, че наблюдаваното мислене съществувало чрез себе си, точно както при бързо последователно запалване на електрически крушки ни се струва, че виждаме движение. Този упрек също се дължи единствено на неточен поглед върху положението на нещата. Който го отправя, не взема предвид, че самият
към текста >>
34.
07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Но ако наивният реализъм - последователно проследен - води до
резултат
и, представляващи тъкмо обратното на неговите предпоставки, тогава сме длъжни да окачествим тези предпоставки като неподходящи за обосноваването на един светоглед и да ги изоставим.
От предходните разсъждения проличава невъзможността чрез изследване съдържанието на нашите наблюдения да се приведе доказателство, че нашите възприятия са представи. Такова доказателство именно се цели да се приведе, като се покаже, че ако процесът на възприемането протича така, както се схваща съгласно наивно- реалистичните предположения за психологическото и физиологичното устройство на нашия индивид, тогава имаме работа не с неща сами за себе си, а само с наши представи за нещата.
Но ако наивният реализъм - последователно проследен - води до резултати, представляващи тъкмо обратното на неговите предпоставки, тогава сме длъжни да окачествим тези предпоставки като неподходящи за обосноваването на един светоглед и да ги изоставим.
Неуместно е, във всеки случай да се отхвърлят предпоставките, а да се запазва валидността на изводите, както постъпва критическият идеалист, който в основата на твърдението си, че светът е моя представа, полага горния доказателствен подход. (В съчинението си „Основни проблеми на теорията на познанието" Едуард фон Хартман представя подробно този доказателствен подход.)
към текста >>
Ако кажа, че светът е моя представа, аз съм изговорил
резултат
а от един мисловен процес, а ако моето мислене е неприложимо към света, тогава този
резултат
е една заблуда.
На наивния човек не може да му се придиря за липсата на посоченото тук прозрение. Той се отдава на живота и смята нещата за действителни във вида, в който опитът му ги предлага. Но първата стъпка, която се прави за преодоляване на това становище, може да се състои единствено във въпроса: как се отнася мисленето към възприятието? Независимо дали в дадената за мен форма възприятието продължава, или не продължава да съществува преди и след възникване на моята представа, ако аз искам да заявя нещо за него, това може да стане само с помощта на мисленето.
Ако кажа, че светът е моя представа, аз съм изговорил резултата от един мисловен процес, а ако моето мислене е неприложимо към света, тогава този резултат е една заблуда.
Между възприятието и всеки вид изявление за него се вмъква мисленето.
към текста >>
Пълно своеволие е сборът от това, което узнаваме за едно нещо чрез простото възприятие, да се смята за съвкупност, за едно цяло, а
резултат
ът от мисловното съзерцание да се схваща като нещо присъединило се, което нямало нищо общо със самия предмет.
Пълно своеволие е сборът от това, което узнаваме за едно нещо чрез простото възприятие, да се смята за съвкупност, за едно цяло, а резултатът от мисловното съзерцание да се схваща като нещо присъединило се, което нямало нищо общо със самия предмет.
Ако днес получа розова пъпка, образът, който се предлага на моето възприятие, само на първо време е окончателен. Сложа ли пъпката във вода, утре ще получа съвършено друг образ на моя обект. Ако не отмествам поглед от розовата пъпка, ще видя как днешното й състояние през безброй междинни степени непрекъснато ще преминава във утрешното. Образът, който ми се представя в определен момент, е само случаен отрязък от обекта, намиращ се в непрестанен развой. Ако не сложа пъпката във вода, тя няма да развие цяла редица състояния, потенциално заложени в нея.
към текста >>
Същия
резултат
получавам, когато изучавам по-нататъшното предаване от сетивния орган към мозъка.
Тази взаимовръзка означавам като обект на сетивния свят. Сега мога да се запитам: какво още - освен посоченото - се намира в онзи пространствен отрязък, в който ми се явяват горните възприятия. В тази част на пространството установявам механични, химически и други процеси. Продължавам нататък и изследвам процесите, установени от мен по пътя от предмета до моя сетивен орган. Мога да открия двигателни процеси в еластична среда, които по своята същност да нямат ни най-малко общо с първоначалните възприятия.
Същия резултат получавам, когато изучавам по-нататъшното предаване от сетивния орган към мозъка.
Във всяка от тези области аз добивам нови възприятия; но онова, което като спойка пронизва раздалечените в пространството и времето възприятия, е мисленето. На мен трептенията на въздуха, които предават звука, са ми дадени като възприятия точно както и самият звук. Но мисленето подрежда едно до друго всички тези възприятия и ги показва в техните взаимоотношения. Ние не можем да твърдим, че извън пряко възприеманото има друго освен онова, което бива опознавано посредством идейните (разкриваеми чрез мисленето) взаимовръзки на възприятията. Следователно излизащата извън чисто възприеманото връзка на обектите на възприемането със субекта на възприемането, е чисто идейна, тоест изразима само чрез понятия.
към текста >>
35.
08. ЧОВЕШКАТА ИНДИВИДУАЛНОСТ
GA_4 Философия на свободата
Тази особена определеност е
резултат
от нашето местоположение в света, от възприятийната сфера, която заобикаля нашето място в живота.
Представянето придава вече индивидуален облик на нашия понятиен живот. Нали всеки човек има собствено местоположение, от което съзерцава света. Към възприятията му се присъединяват неговите понятия. Той по свой особен начин ще мисли общите понятия.
Тази особена определеност е резултат от нашето местоположение в света, от възприятийната сфера, която заобикаля нашето място в живота.
към текста >>
36.
09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО?
GA_4 Философия на свободата
Резултат
ът от това противодействие било възприятието.
възприятие, което субектът има за обекта; 3. субект; 4. понятие, което отнася възприятието към обекта сам за себе си. Отношението между обект и субект било реално; обектът въздействал истински (динамично) върху субекта. Този реален процес не достигал до нашето съзнание, но предизвиквал в субекта противодействие на изхождащото от обекта действие.
Резултатът от това противодействие било възприятието.
Едва то достигало до съзнанието. Обектът представлявал обективна (независима от субекта) реалност, а възприятието - субективна реалност. Тази субективна реалност субектът отнасял към обекта. Това отношение било идеално. По такъв начин дуализмът разделя процеса на познанието на две части.
към текста >>
На нас ще ни се наложи да модифицираме неговите
резултат
и, ако при някое друго наблюдение се получи нещо неочаквано, тъй като характерът на
резултат
а несъмнено се определя само от индивидуалната форма на извършените наблюдения.
Следователно това заключение е извадено от известен брой следствия и се отнася до характера на лежащите в основата им причини. Ние вярваме, че от един достатъчно голям брой случаи, схващаме фактическото положение на нещата дотолкова, че знаем какво поведение ще имат разкритите причини в други случаи. Едно такова заключение наричаме индуктивно.
На нас ще ни се наложи да модифицираме неговите резултати, ако при някое друго наблюдение се получи нещо неочаквано, тъй като характерът на резултата несъмнено се определя само от индивидуалната форма на извършените наблюдения.
Но метафизическият реалист твърди, че това условно познаване на причините било напълно достатъчно за практическия живот,
към текста >>
Този методически принцип е характерен за метафизиката на Едуард фон Хартман, който на заглавната страница на своето първо главно съчинение е отбелязал: „Умозрителни (спекулативни)
резултат
и, получени индуктивно по природонаучен метод."
Имайки понятията с прозрачна яснота пред себе си, се е вярвало, че от тях с абсолютна сигурност може да се изведе и метафизическото. Възприятията не съществуват с еднакво прозрачна яснота. Всяко следващо се представя малко по-иначе в сравнение с предхождащите го еднородни възприятия. Ето защо, общо взето, установеното при предходните възприятия отчасти се модифицира чрез всяко следващо. Затова и полученият по този начин облик на метафизическото трябва да се означи като само относително верен - той подлежи на коригиране чрез бъдещи случаи.
Този методически принцип е характерен за метафизиката на Едуард фон Хартман, който на заглавната страница на своето първо главно съчинение е отбелязал: „Умозрителни (спекулативни) резултати, получени индуктивно по природонаучен метод."
към текста >>
37.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Следователно волята е
резултат
не само от понятието или представата, но и от индивидуалната предразположеност на човека.
Мотив за волята може да бъде едно чисто понятие или едно понятие с определено отношение към възприемането, сиреч една представа. Общи и индивидуални понятия (представи) стават мотиви на волята поради това, че те въздействат върху човешкия индивид и го подбуждат към действия в някаква насока. Но едно и също понятие, респ. една и съща представа въздейства различно на различните индивиди. Те подбуждат различните хора към различни действия.
Следователно волята е резултат не само от понятието или представата, но и от индивидуалната предразположеност на човека.
Тази индивидуална предразположеност ще наречем - в това отношение Едуард фон Хартман може да бъде следван – характерологично начало. Начинът, по който понятието и представата въздействат на характерологичното начало на човека, придава на живота му определен морален или етичен облик.
към текста >>
Това възражение е
резултат
от смесването на нравствен мотив и възприемаемото съдържание на действието.
При повърхностна оценка на изложеното може би ще се възрази: - Как е възможно по отношение на частния случай и частната ситуация действието да носи индивидуален отпечатък и в същото време да се определя чисто идейно въз основа на интуицията?
Това възражение е резултат от смесването на нравствен мотив и възприемаемото съдържание на действието.
Съдържанието може да бъде и е мотив например при културния напредък, при действията от егоизъм и т.н., но при действията въз основа на чисто нравствената интуиция, то не е мотив. Моят Аз естествено насочва поглед към това възприятийно съдържание, но не може да се определя от него. Това съдържание се използва само за да си съставя едно познавателно понятие, но съответното морално понятие Азът не извежда от обекта. Познавателното понятие от определена ситуация, пред която съм изправен, е същевременно морално понятие само тогава, когато застъпвам определен морален принцип. Ако река да се придържам единствено към всеобщия морал на културното развитие, аз щях да се движа по света според точно предписан маршрут.
към текста >>
Който действа само защото признава определени нравствени норми, действието му е
резултат
от принципите, заложени в неговия морален кодекс.
Най-напред вниманието ни трябва да се насочи към действия, при които това отношение е определящо. Ако по-късно аз, или някой друг размисля над едно такова действие, може да проличи кои нравствени максими играят роля при него. Докато действувам, нравствената максима ме движи, доколкото тя интуитивно може да живее у мен; тя е свързана с обичта към обекта, който искам да осъществя чрез моето действие. Аз не поставям на никой човек, нито пък на някое правило въпроса дали да извърша това действие, а го извършвам, щом ме е осенила идеята за него. Само по този начин то е мое действие.
Който действа само защото признава определени нравствени норми, действието му е резултат от принципите, заложени в неговия морален кодекс.
Той просто е изпълнител. Той е един по-висш автомат. Подхвърлите ли на съзнанието му повод за действие, механизмът на моралните му принципи незабавно се включва и се движи закономерно, докато той извърши някое християнско, хуманно, според него самоотвержено действие, или пък действие за културноисторическия напредък. Само ако следвам обичта си към обекта, аз съм този, който действува лично. При тази степен на нравствеността аз не действувам поради признаването на някакъв господар над мен, нито на външен авторитет, или на някакъв така наречен вътрешен глас.
към текста >>
38.
12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ
GA_4 Философия на свободата
Както материалистическият дуалист превръща човека в автомат, чиято дейност е само
резултат
от чисто механична законосъобразност, така спиритуалистическият дуалист (сиреч онзи, който вижда абсолютното, съществото само за себе си, в нещо духовно, в което човекът не участва със своето съзнателно изживяване) го превръща в роб на волята на абсолютното.
Човекът трябва да върши желаното от това Същество. Едуард фон Хартман, който представя Съществото само за себе си като Божество, чието собствено съществуване е страдание, вярва, че това божествено Същество било създало света, за да може чрез него да бъде избавено от неимоверното си страдание. Оттук този философ разглежда нравственото развитие на човечеството като процес, чиято цел е да избави Божеството. „Всемирният процес може да бъде доведен до своята цел само чрез изграждането на един нравствен ред в света от страна на разумни, самоуверени индивиди... Реалното битие е инкарнация на Божеството; всемирният процес е история на страданията на въплътения Бог и същевременно път към избавлението на разпънатия в плът; а нравствеността е съдействие за съкращаването на този път на страданието и избавлението" (Хартман, феноменология на нравственото съзнание, стр. 871). Тук човекът действа не защото желае, ами трябва да действа, защото Бог желае да бъде избавен.
Както материалистическият дуалист превръща човека в автомат, чиято дейност е само резултат от чисто механична законосъобразност, така спиритуалистическият дуалист (сиреч онзи, който вижда абсолютното, съществото само за себе си, в нещо духовно, в което човекът не участва със своето съзнателно изживяване) го превръща в роб на волята на абсолютното.
За свободата няма място в рамките на материализма, както и на едностранчивия спиритуализъм, и изобщо в рамките на метафизическия реализъм, който вади заключение за извънчовешкото като за истинска реалност, без да я изживява.
към текста >>
Това, че не го прави, е в
резултат
само на онази непоследователност, която толкова често е последица от недоведеното докрай мислене.
На стр.156 се говори за материализъм. На мен ми е добре известно, че има мислители като например цитирания там Т. Цийен, които ни най-малко не смятат себе си за материалисти, но от гледната точка, застъпвана в тази книга, трябва да бъдат характеризирани с това понятие. Въпросът не опира до това, дали някой казва, че за него светът не се ограничава само в материалното битие, поради което той не бил материалист, а дали изгражда понятия, които са приложими само към едно материално битие. Който твърди, че „нашите действия, както и нашето мислене, са породени от необходимост", той е формулирал едно понятие, приложимо само към материални процеси, но не и към действията, нито към битието; и ако в мисълта си доведе своето понятие докрай, той би трябвало да мисли именно материалистически.
Това, че не го прави, е в резултат само на онази непоследователност, която толкова често е последица от недоведеното докрай мислене.
Сега често се чува, че материализмът на XIX век бил научно оборен. В действителност той съвсем не е оборен. В днешни дни обаче често не се забелязва, че липсват други идеи освен тия, с които може да се намери достъп само до материалното. По такъв начин сега материализмът се прикрива, докато през втората половина на XIX век открито се е излагал на показ. Спрямо един възглед за духовно вникване в света прикритият материализъм на съвременността проявява не по-малка нетърпимост, отколкото афишираният от миналото столетие.
към текста >>
39.
13. ВСЕМИРНА ЦЕЛ И ЦЕЛ НА ЖИВОТА (ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ЧОВЕКА)
GA_4 Философия на свободата
А когато едно целесъобразно предназначение на човешкия род, приемано по образец на човешката целесъобразност, бе окачествено като погрешна мисъл, имаше се предвид, че отделният човек си поставя цели и те оформят
резултат
а от цялостната дейност на човечеството.
Добавка към новото издание (1918 г.). При едно свободно от предразсъдъци премисляне на казаното тук не може да се стигне до извода, че със своето отрицание на представата за целесъобразност по отношение на извънчовешки факти авторът на това изложение е заел позицията на онези мислители, които чрез отхвърляне на това понятие си създават възможността да схващат всичко извън човешките действия - а впоследствие и тях самите - като изцяло природен процес. От такъв извод би трябвало да предпазва самото обстоятелство, че в тази книга мисловният процес е представен като чисто духовен. Ако тук мисълта за цел се отхвърля и по отношение на духовния, намиращ се извън човешките действия свят, причината за това е, че в този свят се проявява нещо по-висше в сравнение с целта, намираща откровение в човечеството.
А когато едно целесъобразно предназначение на човешкия род, приемано по образец на човешката целесъобразност, бе окачествено като погрешна мисъл, имаше се предвид, че отделният човек си поставя цели и те оформят резултата от цялостната дейност на човечеството.
Този резултат пък е нещо по-висше от своите съставки - човешките цели.
към текста >>
Този
резултат
пък е нещо по-висше от своите съставки - човешките цели.
Добавка към новото издание (1918 г.). При едно свободно от предразсъдъци премисляне на казаното тук не може да се стигне до извода, че със своето отрицание на представата за целесъобразност по отношение на извънчовешки факти авторът на това изложение е заел позицията на онези мислители, които чрез отхвърляне на това понятие си създават възможността да схващат всичко извън човешките действия - а впоследствие и тях самите - като изцяло природен процес. От такъв извод би трябвало да предпазва самото обстоятелство, че в тази книга мисловният процес е представен като чисто духовен. Ако тук мисълта за цел се отхвърля и по отношение на духовния, намиращ се извън човешките действия свят, причината за това е, че в този свят се проявява нещо по-висше в сравнение с целта, намираща откровение в човечеството. А когато едно целесъобразно предназначение на човешкия род, приемано по образец на човешката целесъобразност, бе окачествено като погрешна мисъл, имаше се предвид, че отделният човек си поставя цели и те оформят резултата от цялостната дейност на човечеството.
Този резултат пък е нещо по-висше от своите съставки - човешките цели.
към текста >>
40.
14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ)
GA_4 Философия на свободата
Резултат
ът от действието на всичко това във и при човека се превръща в нравствено, едва когато чрез човешкото изживяване стане индивидуална собственост.
За еволюционната теория появата на съвсем нови нравствени идеи от нравственото въображение е толкова естествена, колкото и възникването на нов животински вид от някой друг. Като монистичен светоглед тази теория е длъжна единствено да отхвърля всяко чисто хипотетично, неподлежащо на идейно изживяване отвъдно (метафизическо) въздействие както в природния, така и в нравствения живот. При това тя следва същия движещ я принцип, с чиято помощ издирва причините за нови органични форми, без да се позовава на намесата на някакво извънземно същество, което с оглед на някоя нова съзидателна мисъл чрез свръхестествено въздействие предизвиква появата на всеки нов вид. Точно както за обясняване на живото същество монизмът не може да изхожда от някаква свръхестествена съзидателна мисъл, така и на него му е невъзможно да изведе нравствения ред в света от причини, които не се намират в рамките на изживяемия свят. Той не може да приеме за изчерпана същността на една воля като нравствена, възвеждайки я към някакво непрекъснато свръхестествено въздействие върху нравствения живот (божествено управление на света отвън) или към едно специално Откровение (възвестяване на десетте заповеди), или пък към явяването на Бога на земята (Христос).
Резултатът от действието на всичко това във и при човека се превръща в нравствено, едва когато чрез човешкото изживяване стане индивидуална собственост.
За монизма нравствените процеси представляват продукти на света като всичко съществуващо в него и техните причини трябва да се търсят в света и по-точно в човека, защото човекът е носител на нравствеността.
към текста >>
Резултат
ите от такова наблюдение не могат да изпаднат в противоречие с една правилно представена еволюционна история.
Съгласно своето основно схващане еволюционистът може да твърди само, че съвременните нравствени действия произхождат от други видове световни процеси; характеристиката на действията, сиреч тяхното определяне като свободни, той трябва да предостави на тяхното непосредствено наблюдение. Нали и за хората той твърди само, че са се развили от предци, които още не са били хора. А как са устроени хората - това трябва да се установи чрез наблюдение над самите тях.
Резултатите от такова наблюдение не могат да изпаднат в противоречие с една правилно представена еволюционна история.
Само твърдението за наличие на резултати, които изключват един естествен ред в света, би могло да не се съгласува с по-новото направление в естествознанието.* /* Означаването на мислите (етичните идеи) като обекти па наблюдението е правомерно. Защото, макар по време на мисловната дейност творенията на мисленето да не се включват в полето на наблюдението, по-късно те могат да станат негов обект. А по този начин ние се добрахме до нашата характеристика за действията. - Б. а./
към текста >>
Само твърдението за наличие на
резултат
и, които изключват един естествен ред в света, би могло да не се съгласува с по-новото направление в естествознанието.* /* Означаването на мислите (етичните идеи) като обекти па наблюдението е правомерно.
Съгласно своето основно схващане еволюционистът може да твърди само, че съвременните нравствени действия произхождат от други видове световни процеси; характеристиката на действията, сиреч тяхното определяне като свободни, той трябва да предостави на тяхното непосредствено наблюдение. Нали и за хората той твърди само, че са се развили от предци, които още не са били хора. А как са устроени хората - това трябва да се установи чрез наблюдение над самите тях. Резултатите от такова наблюдение не могат да изпаднат в противоречие с една правилно представена еволюционна история.
Само твърдението за наличие на резултати, които изключват един естествен ред в света, би могло да не се съгласува с по-новото направление в естествознанието.* /* Означаването на мислите (етичните идеи) като обекти па наблюдението е правомерно.
Защото, макар по време на мисловната дейност творенията на мисленето да не се включват в полето на наблюдението, по-късно те могат да станат негов обект. А по този начин ние се добрахме до нашата характеристика за действията. - Б. а./
към текста >>
Защото те не идват в
резултат
на някаква действаща им отвън необходимост, а са нещо опиращо се на самото себе си.
От едно естествознание с ясна представа за себе си етичният индивидуализъм няма защо да се бои: като отличителен белег на съвършената форма на човешките действия наблюдението установява свободата. Тази свобода трябва да бъде призната на човешката воля, доколкото тя осъществява чисто идейни интуиции.
Защото те не идват в резултат на някаква действаща им отвън необходимост, а са нещо опиращо се на самото себе си.
Когато човекът открие, че дадено действие е отражение на една такава идейна интуиция, той го чувства като свободно. В този отличителен белег на едно действие се крие свободата.
към текста >>
Това може да бъде и е само
резултат
от наблюдение, но в смисъла, в които човешката воля се наблюдава в един развой, чиято цел се състои в постигането на такава възможност за волята, опираща се на чисто идейната интуиция.
Добавка към новото издание (1918 г.). В тези разсъждения относно човешката воля е изложено какво може да изживее човекът при своите действия, та чрез това изживяване да стигне до съзнанието: Моята воля е свободна. От особено значение е, че правото за означаване на едно желаене като свободно се постига посредством изживяването: във волята се осъществява една идейна интуиция.
Това може да бъде и е само резултат от наблюдение, но в смисъла, в които човешката воля се наблюдава в един развой, чиято цел се състои в постигането на такава възможност за волята, опираща се на чисто идейната интуиция.
Тя може да бъде постигната, понеже в идейната интуиция не действа нищо друго освен собствената й същност, основана на себе си. Щом една такава интуиция присъства в човешкото съзнание, тя не се е развила от процесите в организма (срв. стр.130 и сл.), а напротив - органичната дейност се е оттеглила, за да отстъпи място на идейната. Когато наблюдавам един волев акт, който е отражение на интуицията, тогава органично необходимата дейност е оттеглена и от него. Волята е свободна.
към текста >>
41.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Чувството влиза в сметката - за реалната оценка на живота се взема под внимание реалното преживяване, а не
резултат
ът от някакво мнимо пресмятане.
От една страна, той пише (философия на несъзнателното, седмо издание, т. II, стр. 290): „Болка и удоволствие има само доколкото биват усещани." От това следва, че за удоволствието няма друго мерило освен субективната мярка на чувството. Аз трябва да усетя дали сборът от моите чувства на неудоволствие, съпоставен с моите чувства на удоволствие, дава у мен превес на радостта или на болката. Независимо от това Хартман твърди: „Ако стойността на живота на всяко същество може да се пресметне само по неговата собствена субективна мярка..., то това съвсем не означава, че всяко същество извежда верния аритметичен сбор от всички афекции през своя живот или, с други думи, че неговата цялостна преценка за собствения му живот е вярна по отношение на субективните му преживявания." По такъв начин в оценител отново бива превръщана разумната преценка на чувството.*/* Който иска да изчисли дали по-голям е общият сбор на удоволствието или този на неудоволствието, той взема предвид именно, че пресмята нещо, което никъде не се преживява.
Чувството влиза в сметката - за реалната оценка на живота се взема под внимание реалното преживяване, а не резултатът от някакво мнимо пресмятане.
- Б. а./
към текста >>
Но докато няма никакво съмнение, че илюзията, причинена от намесата на нагона за честолюбие, води до погрешен
резултат
при съставяне на равносметката на удоволствието, казаното относно установяването на илюзорния характер на обектите на удоволствието трябва да бъде оспорено.
Но докато няма никакво съмнение, че илюзията, причинена от намесата на нагона за честолюбие, води до погрешен резултат при съставяне на равносметката на удоволствието, казаното относно установяването на илюзорния характер на обектите на удоволствието трябва да бъде оспорено.
Елиминирането на всички чувства на удоволствие, пораждани от действителни или мними илюзии, от равносметката на удоволствието в живота направо би изопачило тази равносметка. Защото честолюбивият действително се е радвал на признанието от страна на множеството, независимо дали по-късно той самият или някой друг съзнава това признание като илюзия. С това изпитаното радостно усещане ни най-малко не се понижава. Елиминирането на всички подобни „илюзорни" чувства от равносметката на живота съвсем не поставя правилно нашата оценка за чувствата, а заличава от живота действително налични чувства.
към текста >>
Удоволствието и неудоволствието могат да дадат общ
резултат
само косвено чрез величината на желанието.
Въпросът не е дали по-голямо е подлежащото на постигане удоволствие, или неудоволствието, а дали по-голям е стремежът към преследваната цел или съпротивата на възникващото неудоволствие. Ако съпротивата превишава желанието, тогава то се примирява с неизбежното, сковава се и престава да действува. Поради това, че се цели задоволяване по определен начин, свързаното с него удоволствие придобива значение, което дава възможност след настъпилото задоволяване необходимото количество неудоволствие да се включи в сметката само дотолкова, доколкото то е намалило размера на нашето желание. Ако съм страстен любител на панорамните гледки, аз никога не пресмятам колко удоволствие ми доставя гледката от планинския връх, сравнено пряко с неудоволствието от мъчителното изкачване и слизане. Но аз премислям дали след преодоляване на трудностите моето желание за панорамни гледки все още ще бъде достатъчно силно.
Удоволствието и неудоволствието могат да дадат общ резултат само косвено чрез величината на желанието.
Така че въпросът не е дали съществува превес на удоволствието, или на неудоволствието, а дали желанието за постигане на удоволствие е достатъчно силно, за да превъзмогне неудоволствието.
към текста >>
Може да се твърди, че песимистичните
резултат
и са погрешни, но не бива да се поставя под съмнение възможността за научна преценка на количествата удоволствие и неудоволствие, а оттук и съставянето на равносметка на удоволствието.
А всяко неудоволствие и всяко удоволствие имат определена големина (сила и продължителност). Усещанията за удоволствие от различен вид също можем да сравняваме поне приблизително според големината им. Ние знаем дали една хубава пура, или един хубав виц ни доставят по-голямо удоволствие. Следователно срещу сравнимостта на различни видове удоволствие и неудоволствие според големината им не може да се възрази нищо. И изследователят, който си поставя за задача да определи превеса на удоволствието или на неудоволствието в света, изхожда от напълно оправдани предпоставки.
Може да се твърди, че песимистичните резултати са погрешни, но не бива да се поставя под съмнение възможността за научна преценка на количествата удоволствие и неудоволствие, а оттук и съставянето на равносметка на удоволствието.
Неправдоподобно е обаче да се твърди, че от резултата на това пресмятане произтича нещо за човешката воля. Случаите, когато ние действително поставяме стойността на нашата дейност в зависимост от това дали превес показва удоволствието, или неудоволствието, са онези, в които обектите, към които се насочват нашите действия, са ни безразлични. Ако след работа ми се прииска да си доставя удоволствие с някоя игра или леко забавление и ми е напълно безразлично какво ще предприема с тази цел, аз си поставям въпроса кое ще ми донесе максимален превес на удоволствие. И аз безусловно ще се откажа от някоя дейност, щом везните се накланят на страната на неудоволствието. По отношение на едно дете, на което искаме да купим играчка, при избора обмисляме какво ще му достави най-голяма радост.
към текста >>
Неправдоподобно е обаче да се твърди, че от
резултат
а на това пресмятане произтича нещо за човешката воля.
Усещанията за удоволствие от различен вид също можем да сравняваме поне приблизително според големината им. Ние знаем дали една хубава пура, или един хубав виц ни доставят по-голямо удоволствие. Следователно срещу сравнимостта на различни видове удоволствие и неудоволствие според големината им не може да се възрази нищо. И изследователят, който си поставя за задача да определи превеса на удоволствието или на неудоволствието в света, изхожда от напълно оправдани предпоставки. Може да се твърди, че песимистичните резултати са погрешни, но не бива да се поставя под съмнение възможността за научна преценка на количествата удоволствие и неудоволствие, а оттук и съставянето на равносметка на удоволствието.
Неправдоподобно е обаче да се твърди, че от резултата на това пресмятане произтича нещо за човешката воля.
Случаите, когато ние действително поставяме стойността на нашата дейност в зависимост от това дали превес показва удоволствието, или неудоволствието, са онези, в които обектите, към които се насочват нашите действия, са ни безразлични. Ако след работа ми се прииска да си доставя удоволствие с някоя игра или леко забавление и ми е напълно безразлично какво ще предприема с тази цел, аз си поставям въпроса кое ще ми донесе максимален превес на удоволствие. И аз безусловно ще се откажа от някоя дейност, щом везните се накланят на страната на неудоволствието. По отношение на едно дете, на което искаме да купим играчка, при избора обмисляме какво ще му достави най-голяма радост. Във всички останали случаи ние не се ръководим изключително от равносметката на удоволствието.
към текста >>
42.
16. ИНДИВИДУАЛНОСТ И РОД
GA_4 Философия на свободата
До този
резултат
стига монизмът.
В това отношение той живее по начин, заимстван от другите или заповядан му от другите. Етична стойност в истинския смисъл има само делът от неговата дейност, който произтича от неговите интуиции. А наборът от морални инстинкти, притежавани от човека чрез онаследяване на социални инстинкти, се превръща в нещо етично вследствие на това, че той ги приема в своите интуиции. От индивидуалните етични интуиции и тяхното възприемане в човешките общности произтича цялата нравствена дейност на човечеството. Може да се каже също, че нравственият живот на човечеството представлява съвкупност от продуктите на нравственото въображение на свободните човешки индивиди.
До този резултат стига монизмът.
към текста >>
43.
19. ВТОРО ПРИЛОЖЕНИЕ
GA_4 Философия на свободата
Науките придобиват истинска стойност едва като изтъкнат значението на своите
резултат
и за човека.
Всяка наука щеше да бъде само задоволяване на излишно любопитство, ако не се стремеше към повишаване стойността на съществуването на човешката личност.
Науките придобиват истинска стойност едва като изтъкнат значението на своите резултати за човека.
Крайна цел на индивида не може да бъде облагородяването на една отделна душевна способност, а развиването на всички дремещи у нас способности.
към текста >>
44.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Резултат
ите от това остроумие са във всеки случай често доста оскъдни и тривиални.
Силата на развитие на тази философия е парализирана от влиянието, оказано върху нея от Кантовото мислене. Чрез това влияние тя е загубила цялата си самобитност и кураж. От школската философия на своето време Кант е възприел понятието за истина, което произлиза от „чистия разум“. Той се е опитал да покаже, че чрез такава истина ние не можем да знаем нищо за нещата, намиращи се извън нашето преживяване, за „нещата в себе си“. От едно столетие се прилага изключително остроумие, за да се преосмислят мислите на Кант от всички страни.
Резултатите от това остроумие са във всеки случай често доста оскъдни и тривиални.
Ако преведем баналностите на съвременните философски книги от школската им форма на здрав език, ще изведем твърде бедно съдържание в сравнение с това на афоризмите на Ницше, който във връзка със съвременната философия с пълно право можеше да изрече гордите думи: „Моето честолюбие е да кажа в десет изречения това, което други казват в цяла книга, това, което някой друг не казва в книга...“24
към текста >>
Той смята човешките възгледи за
резултат
на природни сили, както естествоизпитателят обяснява устройството на окото от взаимодействието на природни сили.
С разбирането на идеалистите, приписващи на истината самостоятелна стойност, искащи да и придадат един „чист, по-висш произход“ от този на инстинктите, Ницшевият стремеж няма нищо общо.
Той смята човешките възгледи за резултат на природни сили, както естествоизпитателят обяснява устройството на окото от взаимодействието на природни сили.
Обяснение на духовното развитие на човечеството от особени нравствени цели, идеали, от нравствен световен ред той възприема също така малко, както малко съвременният естествоизпитател приема обяснението, че природата е изградила окото по определен начин поради факта, че е имала намерение да създаде зрителен орган за организма. Във всеки идеал Ницше вижда само израз на инстинкт, който търси по определен начин своето удовлетворение така, както естествоизпитателят вижда в целесъобразното устройство на един орган резултата на органични закони на развитието. Ако все още има естествоизпитатели и философи, които отричат всяко творение на природата според цели, но се придържат към нравствения идеализъм и виждат в историята осъществяването на божествена воля, на идеален ред на нещата, това представлява инстинктивна половинчатост. На такива личности им липсва верният поглед за правилната преценка на духовни събития, докато те показват такъв при наблюдението на природни събития. Когато човек вярва, че преследва идеал, който не произлиза от действителността, той вярва в това само защото не познава инстинкта, от който произлиза този идеал.
към текста >>
Във всеки идеал Ницше вижда само израз на инстинкт, който търси по определен начин своето удовлетворение така, както естествоизпитателят вижда в целесъобразното устройство на един орган
резултат
а на органични закони на развитието.
С разбирането на идеалистите, приписващи на истината самостоятелна стойност, искащи да и придадат един „чист, по-висш произход“ от този на инстинктите, Ницшевият стремеж няма нищо общо. Той смята човешките възгледи за резултат на природни сили, както естествоизпитателят обяснява устройството на окото от взаимодействието на природни сили. Обяснение на духовното развитие на човечеството от особени нравствени цели, идеали, от нравствен световен ред той възприема също така малко, както малко съвременният естествоизпитател приема обяснението, че природата е изградила окото по определен начин поради факта, че е имала намерение да създаде зрителен орган за организма.
Във всеки идеал Ницше вижда само израз на инстинкт, който търси по определен начин своето удовлетворение така, както естествоизпитателят вижда в целесъобразното устройство на един орган резултата на органични закони на развитието.
Ако все още има естествоизпитатели и философи, които отричат всяко творение на природата според цели, но се придържат към нравствения идеализъм и виждат в историята осъществяването на божествена воля, на идеален ред на нещата, това представлява инстинктивна половинчатост. На такива личности им липсва верният поглед за правилната преценка на духовни събития, докато те показват такъв при наблюдението на природни събития. Когато човек вярва, че преследва идеал, който не произлиза от действителността, той вярва в това само защото не познава инстинкта, от който произлиза този идеал.
към текста >>
45.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Когато някой изпълнен с въображение естествоизпитател, като Ернст Хекел47, от
резултат
ите на отделни наблюдения нахвърля обща картина на развитието на органичния живот на земята, тогава върху него се нахвърлят тези фанатици на фактическото и го обвиняват в прегрешение към истината.
Когато някой изпълнен с въображение естествоизпитател, като Ернст Хекел47, от резултатите на отделни наблюдения нахвърля обща картина на развитието на органичния живот на земята, тогава върху него се нахвърлят тези фанатици на фактическото и го обвиняват в прегрешение към истината.
Те не могат да видят картините, които той скицира за живота в природата, с очи или да ги хванат с ръка. Предпочитат безличната преценка пред нещо, оцветено чрез духа на личността. При своите наблюдения те биха желали напълно да изключат личността.
към текста >>
Той не вярва, че някаква „вечна световна воля“ води всички волеви решения към велика хармония, а е на мнение, че цялото човешко развитие е
резултат
от волевите импулси на отделните личности и че възниква вечна борба между отделните прояви на волята, в която по-силната воля надделява над по-слабата.
Съответстващото на това „да“ слабият го определя като добро, а което му се противопоставя, като зло. Силният не може да признае „доброто и злото“, защото той не признава силата, определяща доброто и злото за слабия. Каквото силният желае, е добро за него. Той го прави срещу всички противопоставящи му се сили. И се стреми да преодолява всичко, възпрепятстващо тази дейност.
Той не вярва, че някаква „вечна световна воля“ води всички волеви решения към велика хармония, а е на мнение, че цялото човешко развитие е резултат от волевите импулси на отделните личности и че възниква вечна борба между отделните прояви на волята, в която по-силната воля надделява над по-слабата.
За слабите и лишените от смелост силната личност, искаща да си създава закони и цели, става лоша и греховна. Тя предизвиква страх, защото руши установения ред. За нея е без стойност това, с което слабите са свикнали, за нея има стойност да открива нещо ново и непознато досега. „Всяка индивидуална дейност, всеки индивидуален начин на мислене предизвикват ужас. Не е пресметнато какво точно по-особените, избраните, по-самобитните духове в целия ход на историята е трябвало да изстрадат поради факта, че винаги са били считани за лоши и опасни, че те самите са се усещали такива.
към текста >>
Но всяко общоприето е
резултат
от естествени инстинкти и импулси на отделни хора, раси, народи и т.н.
„Всяка индивидуална дейност, всеки индивидуален начин на мислене предизвикват ужас. Не е пресметнато какво точно по-особените, избраните, по-самобитните духове в целия ход на историята е трябвало да изстрадат поради факта, че винаги са били считани за лоши и опасни, че те самите са се усещали такива. Под господството на нравствеността на обичая оригиналността от всеки вид е получавала нечиста съвест; така до този миг небето на най-добрите е било още по-помрачено, отколкото е трябвало да бъде.“58 Един истински свободомислещ взима своите решения непосредствено. Несвободният решава според общоприетото. „Нравствеността не е нищо друго (следователно нищо повече) от подчинение на обичаите, но обичаите са общоприетият начин на действие и преценка.“59 Това общоприето се означава от моралистите като „вечна воля“, „категоричен императив“.
Но всяко общоприето е резултат от естествени инстинкти и импулси на отделни хора, раси, народи и т.н.
То е също така продукт на природни причини, на климатичните условия на отделни области. Свободомислещият не е свързан с общоприетото. Той има индивидуални подбуди и те не са по-малко основателни от другите. Той привежда своите импулси в действия така, както един облак изпраща върху земната повърхност дъжд, когато са налице съответните условия. Свободомислещият стои отвъд това, което се възприема като добро и зло.
към текста >>
Той може да се измъчва, когато действието му е несполучливо, когато
резултат
ите не са сполучливи.
И не се задоволяват да оценяват едно действие според неговите естествени последствия, а наблягат на факта, че погрешното действие води до морални последствия и наказания. Те се наричат грешни, ако преценят, че действията им не са в съответствие с нравствения световен ред и с ужас се отвръщат от извора на злото в себе си, като наричат това чувство нечиста съвест. Това не важи за силна-та личност, която се интересуват само от естествените последствия на своята дейност. Силният пита: доколко начинът ми на действие има стойност за живота? Отговаря ли той на това, което съм искал?
Той може да се измъчва, когато действието му е несполучливо, когато резултатите не са сполучливи.
Но не се обвинява, тъй като не преценява резултата на своите действия според неестествени критерии. Знае, че действа по начин, който отговаря на естествените му подбуди, и може най-много да съжалява, че те не са по-добри. По същия начин преценява резултата от чуждите действия. Морална преценка на действията не познава. Той е аморален.
към текста >>
Но не се обвинява, тъй като не преценява
резултат
а на своите действия според неестествени критерии.
Те се наричат грешни, ако преценят, че действията им не са в съответствие с нравствения световен ред и с ужас се отвръщат от извора на злото в себе си, като наричат това чувство нечиста съвест. Това не важи за силна-та личност, която се интересуват само от естествените последствия на своята дейност. Силният пита: доколко начинът ми на действие има стойност за живота? Отговаря ли той на това, което съм искал? Той може да се измъчва, когато действието му е несполучливо, когато резултатите не са сполучливи.
Но не се обвинява, тъй като не преценява резултата на своите действия според неестествени критерии.
Знае, че действа по начин, който отговаря на естествените му подбуди, и може най-много да съжалява, че те не са по-добри. По същия начин преценява резултата от чуждите действия. Морална преценка на действията не познава. Той е аморален. Общоприетото зло аморалният разглежда също така като следствие на човешки инстинкти.
към текста >>
По същия начин преценява
резултат
а от чуждите действия.
Силният пита: доколко начинът ми на действие има стойност за живота? Отговаря ли той на това, което съм искал? Той може да се измъчва, когато действието му е несполучливо, когато резултатите не са сполучливи. Но не се обвинява, тъй като не преценява резултата на своите действия според неестествени критерии. Знае, че действа по начин, който отговаря на естествените му подбуди, и може най-много да съжалява, че те не са по-добри.
По същия начин преценява резултата от чуждите действия.
Морална преценка на действията не познава. Той е аморален. Общоприетото зло аморалният разглежда също така като следствие на човешки инстинкти. Наказанието за него не е морално обосновано, а представлява само средство за изкореняване на инстинкти, които са вредни за други. Обществото наказва, според възгледа на аморалиста, не защото има „морално право“ да изкупва вината, а само защото се оказва по-силно от отделния човек, който има противопоставящи се на общността инстинкти.
към текста >>
Тъй като Ницше вижда в човешкия начин на действие само
резултат
от инстинктите, а те самите при различните хора са различни, на него му се струва необходимо техният начин на действие да е различен.
Тъй като Ницше вижда в човешкия начин на действие само резултат от инстинктите, а те самите при различните хора са различни, на него му се струва необходимо техният начин на действие да е различен.
Затова Ницше е категоричен противник на основните демократични принципи: еднакви права и задължения за всички. Хората не са еднакви, затова правата и задълженията им не трябва да са еднакви. Естественият ход на световната история ще показва винаги силни и слаби, създаващи и безплодни хора. И силните винаги ще бъдат призвани да определят целите за слабите. Също така силните ще си служат със слабите като средство към целта, което значи, че ще си служат с тях като с роби.
към текста >>
Като
резултат
на това отмъщение Ницше вижда модерното движение на социалдемократите.
Също така е естествено победеният да се бунтува срещу победителя. Когато този бунт не може да се прояви чрез действие, той може да се изрази най-малкото чрез чувството. Израз на това чувство е отмъщението, което живее постоянно в сърцата на тези, които по някакъв начин са били победени от по-способните.
Като резултат на това отмъщение Ницше вижда модерното движение на социалдемократите.
Победата на това движение за него представлява издигане на провалилите се, злощастните във вреда на по-добрите. Ницше желае противоположното: култивирането на силната, самовластна личност. Той мрази страстта, искаща да уеднакви всичко и да удави суверенната индивидуалност в морето на всеобщата посредственост.
към текста >>
Само доколкото трудът представлява естествен
резултат
от човешките наклонности, той е достоен за човека.
Това, което човек цени, зависи от стойността на неговите инстинкти. Човек говори за стойността на работата. Трудът трябва да облагородява човека. Но работата сама по себе си няма стойност. Само доколкото служи на човека, тя има стойност.
Само доколкото трудът представлява естествен резултат от човешките наклонности, той е достоен за човека.
Който прави от себе си служител на работата, той се принизява. Само човекът, който не може да определи за себе си своята стойност, иска да измери тази стойност в обема на дейността си. Характерно за демократичното градско съсловие на по-новото време е, че то измерва стойността на човека според труда му. Дори Гьоте не е свободен от това убеждение. Той оставя своя Фауст да открие пълно удовлетворение в съзнанието за извършената работа65.
към текста >>
46.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Тя трябва да бъде
резултат
на надлогичното в личността.
От тази антипатия възниква мнението на Ницше, че сократовият дух е разрушител на гръцката култура. Логическото за Ницше представлява само форма, чрез която се изразява личността. Когато към тази форма не се прибавя още някаква изразна форма, тогава личността изглежда като инвалид, като организъм, чиито важни органи са осакатени. Понеже Ницше е могъл да открие в творбите на Кант само размишляващия разум, той нарича Кант „изкривен понятиен инвалид“73. Само когато логиката служи за изразяване на по-дълбоките основни инстинкти на личността, само тогава тя има стойност за Ницше.
Тя трябва да бъде резултат на надлогичното в личността.
Ницше винаги е отхвърлял сократовия дух. В „Залезът на кумирите“ четем: „Със Сократ гръцкият вкус се обръща към диалектиката: какво се случва всъщност? Преди всичко е победен аристократичният вкус; сганта взима надмощие с диалектиката. Преди Сократ в доброто общество диалектичните маниери са били отричани, смятали са се за лоши маниери.“ („Проблемът на Сократ“, § 5) Там, където за нещо не говорят здрави основни инстинкти, навлиза доказващият разум, който се аргументира чрез адвокатски способи.
към текста >>
47.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Познавам атеизма не като
резултат
, още по-малко като събитие.
194) За кратко време от вярващ той се превръща в атеист, без вътрешна борба. В спомените си, които издава през 1888 г. под заглавието „Ecce homo“, той говори за вътрешните си борби. „Религиозни трудности -казва - не познавам от опита ми...“ „Бог, безсмъртие на душата, изкупление, отвъдност, само понятия, на които не съм отделил внимание и време, дори като дете. Може би не съм бил никога достатъчно дете за това?
Познавам атеизма не като резултат, още по-малко като събитие.
При мен той се разбира инстинктивно.“ (M. Г Конрад, „Еретична кръв“, стр. 182) Характерно за Ницшевата духовна конституция е, че той предполага, че като дете не е отделял внимание на приведените религиозни представи. От биографията, представена от неговата сестра, ние знаем, че заради религиозните си прояви съучениците му са го наричали „малкия пастор“. От това става ясно, че той е преодолял с голяма лекота религиозните убеждения на своята младост.
към текста >>
Резултат
ът при него обаче не е обръщане към обективната научност.
„Какво голямо впечатление прави на Ницше неговият (на Рее) начин на разглеждане на философските проблеми, разбрах от няколко разговора.“ Тя споделя едно място от такъв разговор: „Огромната заблуда -казва Ницше - на всички религии е да търсят някаква трансцедентална отделност зад явленията. Това също е заблудата на философията и Шопенхауеровата мисъл за отделността на волята за живот. Философията е също така една огромна заблуда като религията. Единственото стойностно и полезно нещо е науката, която постепенно гради камък върху камък, докато се получи сигурна постройка.“ Това е казано доста ясно. Ницше, на когото липсва чувство за обективна истина, идеализира този начин на мислене, когато го срещне при другиго.
Резултатът при него обаче не е обръщане към обективната научност.
Начинът на собствените му действия остава такъв, какъвто е бил по-рано. И сега истината не му въздейства чрез своята логична природа, а тя му прави естетическо, доставящо наслада впечатление. В двата тома „Човешко, твърде човешко“ (1878) той пее хвалебствена песен за обективната научност. Ала не променя методите на тази научност. Да, той крачи напред по своя път по начина, чрез който през 1881 г.
към текста >>
Забележително е, че по-голямата част от това, което е написал Ницше, се явява като
резултат
от този инстинкт за разрушение.
В Ницшевия мисловен свят се разкрива един инстинкт за разрушение, който го кара в преценката на известни възгледи и убеждения да излезе далече над това, което се явява психологически понятно като критика.
Забележително е, че по-голямата част от това, което е написал Ницше, се явява като резултат от този инстинкт за разрушение.
В „Раждането на трагедията“ цялото западноевропейско културно развитие от Сократ и Еври-пид до Шопенхауер и Вагнер се представя като път на заблуда. „Несвоевременни размишления“, над които започва да работи през 1873 г., започват с решителното намерение „да се изпее цялата музикална гама“ на неговата „неприязън“. От двадесетте замислени са завършени четири размишления. Две от тях са войнствени творби, които по ужасяващ начин разкриват слабостите на изтощения противник или несимпатичен на Ницше възглед, без да се грижат ни най-малко за относителната правота на оборвания. Другите две са химни за прослава на две личности.
към текста >>
Каквото е дадено за други като
резултат
от известни предпоставки, стои изолирано в мисловната му система и се усилва в тази изолираност до един интензитет, който придава на любимите му възгледи характера на натрапчиви представи.
Само така може да мисли Ницше, защото в неговата изолация му липсва всякаква представа доколко възгледите му са само нюанси на това, което иначе също властва и в духовния живот на деветнадесети век. Липсва му също и онова познание за взаимовръзките на идеите му с научните постижения на неговата епоха.
Каквото е дадено за други като резултат от известни предпоставки, стои изолирано в мисловната му система и се усилва в тази изолираност до един интензитет, който придава на любимите му възгледи характера на натрапчиви представи.
Цялото му биологическо схващане на моралните понятия носи този характер. Етичните понятия не са нищо друго освен прояви на физиологични процеси. „Какво е моралност? Един човек, един народ, претърпял физиологична промяна, усеща това във всеобщото чувство и я обяснява чрез езика на своите афекти, според степента на своето познание, без да забелязва, че седалището на промяната е във физиката. Все едно някой да изпитва глад и да го утолява с понятия и обичаи, с възхвала и порицание.“ (Съчинения, Том XII, стр.
към текста >>
48.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Ницше разглежда смяната в начина си на мислене като
резултат
от промяната в своето физическо състояние.
Ницше разглежда смяната в начина си на мислене като резултат от промяната в своето физическо състояние.
„Един философ, който е преминал и преминава през много здравословни състояния, също така преминава през много философии. Той не може нищо друго освен всеки път да преобразува състоянието си в духовна форма и дълбочина. Това изкуство на преобразуването представлява философия.“ (Съчинения, Том V, стр. ???? В записаните през 1888 г. спомени „Ecce homo“ Ницше говори за това как от болестта си е получавал импулс да изгражда един оптимистичен светоглед.
към текста >>
49.
3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Ницше се потапя във великия свят на гръцката духовна култура толкова, че учителят му Ричъл84 го препоръчва със следните думи в университета в Базел, който го ангажира, преди да е приключил своята докторантура: Фридрих Ницше може всичко, което иска.85 Той постига отлични
резултат
и в смисъла на изискванията, поставени пред филолога.
Образованието му го прави филолог.
Ницше се потапя във великия свят на гръцката духовна култура толкова, че учителят му Ричъл84 го препоръчва със следните думи в университета в Базел, който го ангажира, преди да е приключил своята докторантура: Фридрих Ницше може всичко, което иска.85 Той постига отлични резултати в смисъла на изискванията, поставени пред филолога.
Но отношението му към гръцката култура не е просто отношение на филолог. Той не живее просто в духа на древна Елада. Той се потапя със сърцето си напълно в гръцкото мислене и чувстване. Гръцките културтрегери не остават обекти на неговите изследвания. Те му стават лични приятели.
към текста >>
50.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
То не е нищо друго, освен
резултат
на вътрешни опитности.
Това изложение не съдържа нищо, което да се нуждае от едно логическо доказателство или да бъде способно за такова доказателство.
То не е нищо друго, освен резултат на вътрешни опитности.
Който отрича неговото съдържание, с това само показва, че му липсва тази вътрешна опитност. С него не може да се спори; също както не може да се спори и със слепия върху цветовете. Обаче не трябва да се твърди, че тази вътрешна опитност е възможна само за надареността на малцина избрани. Тя е едно общочовешко свойство. Всеки може да стигне до нея по пътя, ако сам не затваря пред себе си този път.
към текста >>
Който говори както Дю Боа-Реймонд, той има чувството, че природознанието ни доставя
резултат
и, които сочат на нещо друго, което то не може да ни даде.
Един особено красноречив пример за грешката, която се крие тук, имаме в знаменателната реч върху "игнорабимус" /не ще знаем"/ на естественика Дю Боа-Реймонд, произнесена през 1876 година. Според тази реч, ние навсякъде можем да стигнем само до там, да виждаме в природните процеси изяви на "материята". Що е самата "материя", това ние никога не ще можем да знаем. Дю Боа-Реймонд твърди, че никога не ще можем да проникнем дотам, където материята се явява в пространството. Причината, поради която не можем да проникнем дотам, се крие обаче в това, че там въобще не може да се търси нищо.
Който говори както Дю Боа-Реймонд, той има чувството, че природознанието ни доставя резултати, които сочат на нещо друго, което то не може да ни даде.
Но той иска да тръгне по пътя, който води до това друго, а именно по пътя на вътрешната опитност. Ето защо той стои безпомощен пред въпроса за "материята", като пред една тъмна загадка. Който върви в пътя на вътрешната опитност, в него нещата постигат едно новораждане; и онова от тези неща, което остава непознато за външната опитност, то просиява.
към текста >>
Той чувства всяка дисхармония между себе си и един друг като
резултат
на едно непробудено още напълно Себе.
Със свободното действие човекът разрешава едно противоречие между себе си и света Неговите собствени дела на всеобщото битие. Той се чувства в пълна хармония с това всеобщо битие.
Той чувства всяка дисхармония между себе си и един друг като резултат на едно непробудено още напълно Себе.
Но тази е съдбата на Себе-то, че само в неговото отделяне от всемира той може да намери съединяването с този все мир. Човекът не би бил човек, ако той не би бил един Аз отделен от всичко друго; но той не би бил също човек в най-висшия смисъл, ако като такъв отделен Аз не би се разширил отново от себе си до мировия Аз. Напълно е присъщо на човешкото съществото да победи едно противоречие първоначално вложено в него.
към текста >>
51.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Този вътрешен живот е само
резултат
на чисто сетивни процеси, той ми принадлежи като напълно индивидуална личност, която не е нищо друго освен
резултат
на нейната физическа организация.
Този възглед представлява едно изопачаване на това, което развитото вътрешно сетиво действително предлага. Духовното съдържание на един външен предмет, което се появява в моята вътрешност, не е нещо мислено прибавено към външното възприятие. То не е подобно нещо, както не е подобно нещо и духът на един друг човек. Чрез вътрешното сетиво аз възприемам това духовно съдържание също така, както чрез външните сетива възприемам физическото съдържание. И това, което наричам мой вътрешен живот в горния смисъл, съвсем не е, в по-висш смисъл, моят дух.
Този вътрешен живот е само резултат на чисто сетивни процеси, той ми принадлежи като напълно индивидуална личност, която не е нищо друго освен резултат на нейната физическа организация.
Когато пренасям тази вътрешност върху външните неща, аз фактически бълнувам и фантазирам. Моят личен душевен живот, моите мисли, спомени и чувства, са в мене, защото аз съм едно организирано така и така природно същество, с напълно определен сетивен апарат, с напълно определена нервна система. Тази моя човешка душа аз не трябва да пренасям върху нещата. Аз бих искал да сторя това само тогава, ако бих намерил някъде една подобно организирана нервна система. Обаче моята индивидуална душа не е най-висшата духовна същност в мене.
към текста >>
52.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Той самият е
резултат
на този свят.
В лицето на Йоханес Таулер /1300-1361 г./, Хайнрих Сузо /1295-1366 г./ и Йоханес Руисбрьок /1293-1381 г./ ние се запознаваме с личности, в живота и делата на които се показват по най-убедителен начин онези вълнения на душата, които предизвиква един духовен път като този на Майстер Екхарт с дълбоко надарени натури. Ако Екхарт се явява като човек, който в блаженото изживяване на духовното новораждане говори за естеството и същността на познанието като за една картина, която е постигнал да нарисува: Другите ни се представят като странстващи хора, като поклонници, на които това ново раждане е показало един нов път, по който те искат да вървят, чиято цел обаче им изглежда безкрайно отдалечна. Екхарт рисува повече великолепията на своята картина, а те трудностите на новия път. Трябва да си изясним напълно, какво е положението на човека спрямо неговите висши познания, ако искаме да изпъкне пред нашата душа разликата между такива личности като Екхарт и Таулер. Човекът е вплетен в сетивния свят и в природната закономерност, която царува в сетивния свят.
Той самият е резултат на този свят.
Той живее благодарение на това, че силите и веществата на този свят действат в него; той възприема този сетивен свят и го обсъжда според законите, според които сетивния свят и самият той са устроени. Когато насочва погледа си върху един предмет, този предмет му се представя не само като сбор от действуващи една в друга сили, над които царува природните закони, но и самото око и едно тяло изградено според същите закони и същите сили; и виждането става според такива закони и такива сили. Ако бихме достигнали докрай в естествената наука, ни е бихме искали да проследим тази игра на природните сили в смисъла на природните закони до най-висшите области на образуването на мислите. Но още вършейки това, ние се издигаме над тази игра. Не стоим ли ние над всяка природна закономерност в нейния външен вид, когато обгръщаме с поглед, как ние сами сме включени в природата?
към текста >>
53.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Когато сравним Николай Кузански с духове като Екхарт или Таулер, получаваме един забележителен
резултат
.
Той стои на върха на знанието от неговата епоха. В областта на математиката неговият принос е забележителен. В естествената наука може да бъде считан като предшественик на Коперник, защото той беше на становището, че Земята е едно подвижно небесно тяло подобно на другите. Той беше скъсал вече с един възглед, на който се опираше още сто години по-късно великият астроном Тихо де Брахе, който бе противопоставил на учението на Коперник изречението: "Земята е една твърде груба, тежка и неспособна да се движи; как Коперник може да направи от нея една звезда и да я разхожда из пространството? " Никола от Куза, който не само обгръщаше знанието на неговата епоха, но водеше още по-далеч, притежаваше също до висока степен способността да събужда това знание в един вътрешен живот, така щото то хвърляше светлина не само върху външния свят, но доставяше също на човека онзи духовен живот, към който той трябва да се стреми из най-дълбоките основи на своята душа.
Когато сравним Николай Кузански с духове като Екхарт или Таулер, получаваме един забележителен резултат.
Николай е научният мислител, който от изследването върху нещата на света иска да се издигне на степента на един по-висш възглед; Екхарт и Таулер бяха религиозни последователи, които търсят по-висшия живот изхождайки от съдържанието на вярата. Накрая Николай стига до същия вътрешен живот както Майстер Екхарт; но вътрешният живот на първия има като съдържание едно богато знание. Пълното значение на разликата ни става ясно, когато помислим, че за онзи, който се занимава с различните науки, съществува близката опасност да не оцени правилно значението на онзи начин на познание, който изяснява отделните области на науката. Такъв човек лесно може да бъде съблазнен да вярва, че съществува само един единствен род познание. Тогава той или ще подцени или ще надцени това познание, което води до целта във въпроси на отделните науки.
към текста >>
Схоластиката е до най-висока степен
резултат
на човешкото остроумие.
Схоластиката е до най-висока степен резултат на човешкото остроумие.
Логическата способност имаше в нея своите най-високи успехи. Който се стреми да изработи понятия в най-остри и най-чисти контури, би трябвало да отиде и да се учи при схоластиците. Те предлагат висшето училище за техниката на мисленето. Те притежават една несравнима сръчност да се движат в полето на чистата мисъл. Днес лесно се подценява това, което те са били в състояние да произведат в това поле.
към текста >>
54.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Но духът изглежда като един
резултат
на този отделен организъм.
За него човекът е светът в малък размер. Това, което позволява на човека да вижда така своето отношение към света, е неговият дух. Този дух се явява свързан с едно отделно същество, с един отделен организъм. По своята цяла същност този организъм принадлежи на великия поток на вселената. Той е член на този поток, и този член, тази част е във взаимоотношения със всички други части.
Но духът изглежда като един резултат на този отделен организъм.
Той вижда себе си отначало свързан само с този организъм. Той откъсва този организъм от почвата-майка, от която е израснал. Така за Парацелзий в природната основа на битието се крие една дълбока връзка между човека и цялата вселена, която се скрива чрез съществуването на духа. Духът, който ни води до висшето познание, като ни доставя знанието, и прави това знание да се новороди на по-висока степен, има първо за нас хората като последствие, че ни скрива нашата собствена връзка с Цялото. Така за Парацелзий човешката природа се разделя първо но три члена: нашата сетивно-телесна природа, нашият организъм, който ни се явява като едно природно същество между други природни същества и е точно такъв, както и другите природни същества; нашата скрита природа, която е едно звено във веригата на целия свят, която следователно не е затворена вътре в нашия организъм, а изпраща и приема силови действия от цялата вселена; и най-висшата природа на човека; нашият дух, който се проявява само по духовен начин.
към текста >>
Този "Дух" не е никаква фактическа основа на природния процес, а един фактически
резултат
на този процес.
Когато говори, че "Божественото Слово" е създало от първичната материя множеството същества, това също трябва да се разбира само в смисъла, в който в модерната естествена наука се разбира отношението на силата към материята. На тази степен още не съществува един "Дух" във физическия смисъл.
Този "Дух" не е никаква фактическа основа на природния процес, а един фактически резултат на този процес.
Този Дух не създава природата, а се развива от нея. Някои думи на Парацелзий могат да бъдат изтълкувани в обратен смисъл. Така когато казва: "Няма нищо телесно, което да не съдържа в себе си един дух, който се крие и живее в него. Също така живот има не само в това, което се движи, каквито са хората, животните, червеите на земята, птиците на небето и рибите във водата, но и всяка телесна и веществена вещ." Но с такива изказвания Парацелзий иска само да предварди от повърхностното разглеждане на природата, което само с няколко "бедни" понятия/ Гьоте сполучливо казва "с няколко забити като колове понятия"/ иска да изчерпи същността на нещата. Той не иска да вложи в нещата една измислена същност, а да постави в движение всички способности на човека, за да извлече това, което фактически се намира в нещата.
към текста >>
55.
ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Следователно Вайгел стига по свой собствен път до
резултат
а, който вече срещнахме при Николай от Куес.
Вайгел си казва: Въпреки че познанието изтича от човека, самата същност на отражението /на предмета/ е тази, която се изявява по околен път чрез човека. Както аз научавам за съдържанието на книгата чрез четенето, а не моето собствено съдържание, така аз узнавам и за цвета на предмета чрез окото; но това не е цвят, който съществува в моето око или в мене.
Следователно Вайгел стига по свой собствен път до резултата, който вече срещнахме при Николай от Куес.
Така Вайгел си е изяснил същността на сетивното познание. Той стигнал до убеждението, че всичко, което имат да ни кажат външните неща, може да се разлее от нашата собствена вътрешност навън. Човекът не може да стои само пасивно, когато иска да познае сетивните неща; но той трябва да прояви активност и да извлече познанието от себе си. Предметът /отражението/ само събужда в духа познанието. Човек се издига до висшето познание, когато духът става негов собствен обект /отражение/.
към текста >>
56.
ДЖОРДАНО БРУНО И АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Карнери/ в своята книга "Усещане и Съзнание", стр.15/ казва: "изречението: Никакъв дух без материя, но също и никаква материя без дух, би ни оправдало да разпрострем въпроса и върху растението, даже и върху близката скала, при която едва ли нещо би искало да говори в полза на тази връзка на понятията." Духовните процеси като факти са
резултат
и от различните действия на един организъм; духът на света не съществува по материален начин, а само по духовен начин в света.
В действителност хората си представят и този нематериален дух не безтелесен, а невидим, газообразен. Така стигаме до парадоксалната представа за Бога като едно газообразно гръбначно животно". /Хекел, Мировите загадки, стр. 333/. В действителност едно сетивно-фактическо съществуване на нещо духовно може да бъде прието само там, където непосредствено сетивният опит показва духовното; и трябва да се предполага само такава степен на духовното, каквато може да бъде възприемана по този начин. Отличният мислител Б.
Карнери/ в своята книга "Усещане и Съзнание", стр.15/ казва: "изречението: Никакъв дух без материя, но също и никаква материя без дух, би ни оправдало да разпрострем въпроса и върху растението, даже и върху близката скала, при която едва ли нещо би искало да говори в полза на тази връзка на понятията." Духовните процеси като факти са резултати от различните действия на един организъм; духът на света не съществува по материален начин, а само по духовен начин в света.
Душата на човека е сбор от процеси, в които духът се явява като факт непосредствено. Обаче духът съществува само в човека под формата на такава душа. И да търсим духа в душевната форма другаде, освен в човека, да си представяме и други същества одушевени така, както човекът, то би значило да извършим най-големия грях против духа, това значи да сме разбрали криво духа. Който върши това, той показва само, че не е изживял духа и в самия себе си; той е изживял само царуващата в него външна форма на проява на духа, душата. Обаче това е все едно, както когато някой начертае с молив един кръг и счита този кръг за действителния, идеален математически кръг.
към текста >>
57.
ЕПИЛОГ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Те биха допуснали, че духът в сетивно тяло е
резултат
на развитието, и че подобен дух не може и не трябва да се търси на по-ниските степени на развитието.
Те не можаха да сторят това; защото никаква геология, никаква "естествена история на сътворението" не им разказва за процесите в природата. Само Библията им разказваше по свой начин за такива процеси. Ето защо, доколкото им е било възможно, те са търсили Духа там, където той единствено може да бъде намерен: Във вътрешността на човека. Днес те биха разполагали със съвършено други средства отколкото през тяхната епоха, за да покажат, че един съществуващ в достъпна за сетивната форма дух може да бъде намерен само в човека. Днес те без колебание се съгласили с онези, които търсят духа като факт не в корена на природата, а в нейния плод.
Те биха допуснали, че духът в сетивно тяло е резултат на развитието, и че подобен дух не може и не трябва да се търси на по-ниските степени на развитието.
Те биха разбрали, че при раждането на духа в организма не е царувала една "мисъл на сътворението", както такава една мисъл не е направила маймуната да произлезе от двуутробните животни.
към текста >>
58.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Както моето днешно битие е
резултат
на вчерашното, а утрешното ще бъде
резултат
на днешното, така и моят сегашен живот е последствие на един друг живот и ще бъде основа за един следващ живот.
Защото над моя Демон вече са работили други личности. И какво става от това, което пораждам в Демона, ако не трябва да приема, че неговите задачи се изчерпват в моята личност? Аз работя предварително за една по-късна личност. Между мен и световното единство се промъква нещо, което ме надвишава, но то не е още едно и също нещо с Божеството. Между мен като личност и световното единство се промъква моят Демон.
Както моето днешно битие е резултат на вчерашното, а утрешното ще бъде резултат на днешното, така и моят сегашен живот е последствие на един друг живот и ще бъде основа за един следващ живот.
Както земният човек поглежда назад към множество „вчера" и напред към множество „утре", така и душата на мъдреца поглежда към множество съществувания в миналото и в бъдещето. Това, което съм придобил вчера като мисли, сръчности, аз го използувам и го прилагам днес. Не е ли така и с живота? Не влизат ли хората в хоризонта на съществуванието с най-различни способности? От къде идват различията?
към текста >>
59.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Но те престават да ни мамят, когато им противопоставим светлината на мисълта и осветляваме техните
резултат
и с тази светлина.
Защото, когато се старае да разглежда нещо с помощта на тялото, тя явно е излъгана от него." Всичко, което възприемаме със сетивата на тялото, се ражда и умира. Имен но това раждане и умиране води до там, че ние оставаме излъгани. Но когато чрез разумното познание погледнем по-дълбоко в нещата, тогава вечното в тях става наше достояние. Следователно, сетивата не ни дават Вечността в нейните истински форми. В същия миг, когато им се доверим, те ни излъгват.
Но те престават да ни мамят, когато им противопоставим светлината на мисълта и осветляваме техните резултати с тази светлина.
Но как би могла светлината на мисълта да бъде съдия над това, което сетивата казват, ако в нея не живее нещо, което надвишава възприятията на сетивата? Следователно, това, което е истинно или погрешно в нещата, върху него се произнася нещо, което се противопоставя на „сетивното тяло" и което, следователно, не е подчинено на неговите закони. Преди всичко, това „нещо" не трябва да бъде подчинено на законите на раждането и умирането. Защото това „нещо" съдържа истината в себе си. Но истината не може да има вчера и днес, тя не може да бъде веднъж едно, друг път друго, какъвто е случаят при сетивните неща.
към текста >>
60.
ПРЕДГОВОР КЪМ ДЕВЕТОТО ИЗДАНИЕ
GA_9 Теософия
Не намерих за нужно да променям всичко онова, което се отнася до духовнонаучните
резултат
и от предишните издания.
Както преди появата на по-ранните издания на тази книга и този път отново проучих нейното изложение. И това проучване доведе до множество разширения и допълнения в съдържанието на това ново издание. Главата "Превъплъщението на духа и съдбата" е почти изцяло преработена.
Не намерих за нужно да променям всичко онова, което се отнася до духовнонаучните резултати от предишните издания.
Поради това не е пропуснато нищо съществено, което по-рано се е съдържало в книгата.
към текста >>
61.
ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ
GA_9 Теософия
Известно време някои могат да поддържат мнението, че разрешението на загадките на съществуванието е дадено в "
резултат
ите на строго научни факти" и в изводите на някои съвременни мислители.
Известно време някои могат да поддържат мнението, че разрешението на загадките на съществуванието е дадено в "резултатите на строго научни факти" и в изводите на някои съвременни мислители.
Но ако душата проникне до дълбината, към която я увлича едно истинско познаване на нейната същина, това, което първоначално изглежда като разрешение, става подбуда за истинския въпрос. Отговорът на този въпрос не трябва да задоволява едно човешко любопитство, но от него трябва да зависи вътрешния мир и спокойствие на душевния живот.
към текста >>
62.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
Който иска да насочи погледа си само към материалната страна на въпроса, той наистина може да твърди, че индивидуалните различия в човешката личност, идват като
резултат
от различията в състава на материалните зародиши.
Тук заставаме пред един важен факт, който разширява познанието ни за същността на човека.
Който иска да насочи погледа си само към материалната страна на въпроса, той наистина може да твърди, че индивидуалните различия в човешката личност, идват като резултат от различията в състава на материалните зародиши.
Ако се вземат под внимание законите на наследствеността, открити от Грегор Мендел, може да се предаде на тази хипотеза дори вид на научно издържано съждение.
към текста >>
Който размишлява върху себе си след 40 преживяни години и не остава при една празна и абстрактна представа за Азът задавайки си въпроса за същността на душата може да каже за себе си: Аз не съм нищо друго освен това, което съм станал в
резултат
на "сполетелите" ме събития.
Обаче размишлявайки, ние си даваме сметка, че самите ние сме плод на такива "случайности".
Който размишлява върху себе си след 40 преживяни години и не остава при една празна и абстрактна представа за Азът задавайки си въпроса за същността на душата може да каже за себе си: Аз не съм нищо друго освен това, което съм станал в резултат на "сполетелите" ме събития.
Не бих ли бил друг, ако например на 20 години ми се бяха случили други неща вместо тези, които ме сполетяха? Тогава той ще търси своя "Аз" не само в подтиците, които идват отвътре, а и в обстоятелствата, които се намесват "отвън" в неговия живот. В това, което му се случва, той ще познае своя Аз. За непробуденото познание е необходима само една крачка по-нататък в интимното разглеждане на живота, за да види онова, което се влива в него от определени събития на съдбата: Азът обхваща тези "външни" събития по такъв начин, както ги обхващат и спомените само че "отвътре" за да осветлят една или друга случка от миналото. Ето как в събитията, които ни носи съдбата, ние ставаме способни да различим пътя, който едно минало действие на душата следва, за да стигне до "Азът", така както в спомена можем да различим пътя, по който едно минало събитие отново става наша представа, след като е налице външен повод за това.
към текста >>
63.
4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Резултат
ите от това ученичество после се превръщат в живи способности на Духа в "царството на духовете".
През време на своето въплъщение човекът се научава да познава качествата и силите на физическия свят. Докато твори, той събира опитности, опознава условията, които физическият свят налага на всеки, който иска да работи в него. Той сякаш открива качествата на "веществото", в което иска да въплъти своите мисли, своите идеи. Той не би могъл да извлече тези последните от "веществото". Следователно, физическият свят е едновременно арена за творчество и за ученичество.
Резултатите от това ученичество после се превръщат в живи способности на Духа в "царството на духовете".
към текста >>
Искаме ли да преценим, доколко един човешки живот, произтичащ между раждането и смъртта, представлява
резултат
от предходно въплъщение, следва да знаем, че една гледна точка, разположена единствено в този живот, не ни предоставя никакви оценъчни възможности.
Той обгръща с поглед целия живот на тези светове. Във физическия живот, душевните изживявания, чрез които човек стига до своите духовни опитности, обикновено остават вън от съзнанието. Те работя в несъзнаваните дълбини на телесните органи, които изграждат съзнанието за физическия свят. Ето защо тези душевни изживявания се оказват невъзприемаеми за физическия свят. Окото също не вижда себе си, понеже в него действуват сили, чрез които става видимо нещо съвсем друго.
Искаме ли да преценим, доколко един човешки живот, произтичащ между раждането и смъртта, представлява резултат от предходно въплъщение, следва да знаем, че една гледна точка, разположена единствено в този живот, не ни предоставя никакви оценъчни възможности.
За такава гледна точка, например, земния живот би могъл да изглежда несъвършен, изпълнен със страдание и т.н. , обаче от друга гледна точка, лежаща извън земния живот сегашното въплъщение протича по този начин тъкмо поради някои особености от миналото прераждане. С встъпването си по Пътя на познанието така, както е описан в следващата глава, душата се откъсва от условията на телесния живот.
към текста >>
64.
5. ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ЦАРСТВОТО НА ДУШИТЕ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
Едва при човека, духът възприема себе си като дух, въпреки че в
резултат
а на физическите условия това става единствено под формата на смътно отражение на Духа каквото представляват човешките мисли.
Само доколкото той е сетивно същество с определен облик, в него работят елементарни Същества, близки до тези, които срещаме всред растителния и животински свят. Обаче мисловния организъм при човека изцяло се определя от вътрешната страна на неговото физическо тяло. В духовния организъм на човека, в неговия мозък, или изградената до съвършенство нервна система, имаме пред себе си видимият израз на онези невидими свръхсетивни Същества, които работят в растителния и в животинския свят. Ето защо, ако животното има себеусещане, човекът разполага със себесъзнание. В животинското Духът усеща себе си като душа; той все още не възприема себе си като дух.
Едва при човека, духът възприема себе си като дух, въпреки че в резултата на физическите условия това става единствено под формата на смътно отражение на Духа каквото представляват човешките мисли.
към текста >>
Физическото тяло идва като
резултат
от факта, че духовния първообраз на човека е сгъстен до степента на едно сетивно явление.
Физическото тяло идва като резултат от факта, че духовния първообраз на човека е сгъстен до степента на едно сетивно явление.
Ето защо това физическо тяло може да се обозначи като едно Същество, или Същества, от първото елементарно царство, сгъстени до физическа форма.
към текста >>
65.
ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_9 Теософия
От тази гледна точка "ударът" ще изглежда или като случайност, или като
резултат
от определени външни причини.
които ръководят нашата съдба. Ето защо ние сме длъжни да потърсим други представи, които само привидно противоречат на общоприетите представи. Ако не ги потърсим, това означава принципен отказ от възможността да обхванем душевните явления с помощта на мисленето, нещо което постигаме в условията на физическия свят. Подобен възглед не отдава никакво значение на факт, че един "удар на съдбата", засягащ Аза, е твърде близък до всичко онова, което се разиграва в областта на усещанията, когато чрез спомена извикваме в съзнанието едно аналогично събитие от миналото. Ако обаче се опитаме да вникнем в начина, по който даден човек изживява удара на съдбата, ние ще успеем да разграничим това изживяване от мнението, което се поражда в случай, че извеждаме нашите заключения само от видимия външен свят, изключвайки каквато и да е жива връзка между травмиращото събитие и Азът.
От тази гледна точка "ударът" ще изглежда или като случайност, или като резултат от определени външни причини.
И понеже може да се случи така, че "ударът на съдбата да бъде не следствие, а причина, чиито следствия ще се проявят едва по-късно, хората са склонни да обобщават тези случаи и да изключват всякакви други възможности. Те им обръщат внимание едва когато житейският опит тласне техните разсъждения в определена посока, добре доловена от Гьотевия приятел Кнебел.
към текста >>
66.
01. УСЛОВИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Обаче в тези мигове той съвсем не трябва да се отдава на своя личен Аз, защото така ще постигне обратни
резултат
и от тези, към които се стреми.
Окултният ученик се научава да създава такива мигове в своя живот, през които той потъва в себе си.
Обаче в тези мигове той съвсем не трябва да се отдава на своя личен Аз, защото така ще постигне обратни резултати от тези, към които се стреми.
В подобни състояния той трябва да се потопи в дълбоката вътрешна тишина и да осмисли ехото от вси чко, което му е открил външния свят. Всяко цвете, всяко животно и всяко явление ще му открият в тези минути неподозирани тайни. Това ще го подготви да гледа на външния свят със съвсем други очи. Постоянното и удоволствено прехвърляне от едно впечатление на друго, притъпява познавателната способност. Тя нараства само ако човек съумява да извлича от тази своеобразна наслада едно или друго откровение на сетивния свят.
към текста >>
67.
03. ВЪТРЕШНОТО СПОКОЙСТВИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Но колкото по-голяма е тази сила, толкова по-значителни са постигнатите
резултат
и.
Аз трябва да развия в себе си такава способност, с чиято помощ външните сетивни впечатления да ми оказват единствено определеното от мен въздействие; едва тогава аз мога да стана окултен ученик. Окултният ученик постига своята цел толкова по-сигурно, колкото по-упорито търси тази сила. Нещата се свеждат до упоритото търсене, а не до постиженията за определен период от време. Мнозина работят години наред, без да забелязват някакъв видим напредък; а други, които не се отчайват и остават непоколебими, внезапно се добират до "вътрешната победа". Разбира се, в много от случаите е необходима голяма сила, за да се постигнат периодите на вътрешно спокойствие.
Но колкото по-голяма е тази сила, толкова по-значителни са постигнатите резултати.
към текста >>
68.
06. Б. ПРОСВЕТЛЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
За да се постигнат действителни
резултат
и, необходимо е търпение.
Тук ще изнесем само такива подробности, които могат да бъдат разбрани от обикновеното човешко мислене. Необходимо е да бъде споделена, макар и само част от истината, за да се избегне вредното въздействие на заблужденията. Но ако човек не прекалява с темпото и интензивността на посочените упражнения той изобщо не може да пострада. Строго трябва да бъде спазено правилото: Никой не бива да изразходва за посочените упражнения повече време и сили, отколкото му позволяват неговите задължения и неговото място в живота. Встъпването в "пътя" далеч не трябва да се съпровожда с каквато и да е външна промяна.
За да се постигнат действителни резултати, необходимо е търпение.
След броени минути човек трябва да прекратява упражненията и спокойно да се занимава със своята ежедневна работа, без да я смущава с мисли от упражненията. Който не е усвоил изкуството да чака в най-добрия и висш смисъл на думата, той не е подходящ за окултно обучение и никога няма да постигне значителни резултати в своя път.
към текста >>
Който не е усвоил изкуството да чака в най-добрия и висш смисъл на думата, той не е подходящ за окултно обучение и никога няма да постигне значителни
резултат
и в своя път.
Но ако човек не прекалява с темпото и интензивността на посочените упражнения той изобщо не може да пострада. Строго трябва да бъде спазено правилото: Никой не бива да изразходва за посочените упражнения повече време и сили, отколкото му позволяват неговите задължения и неговото място в живота. Встъпването в "пътя" далеч не трябва да се съпровожда с каквато и да е външна промяна. За да се постигнат действителни резултати, необходимо е търпение. След броени минути човек трябва да прекратява упражненията и спокойно да се занимава със своята ежедневна работа, без да я смущава с мисли от упражненията.
Който не е усвоил изкуството да чака в най-добрия и висш смисъл на думата, той не е подходящ за окултно обучение и никога няма да постигне значителни резултати в своя път.
към текста >>
69.
07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
И той губи смелост, защото смята тези първи опитности за твърде незначителни, за да го доведат след време до някакъв сериозен
резултат
.
Мнозина напускат пътя на окултното обучение скоро след като са поели по него, само защото не забелязват веднага своите постижения. Дори когато настъпят първите висши опитности, ученикът често ги разглежда като илюзии, понеже вече си е съставил коренно различна представа за тях.
И той губи смелост, защото смята тези първи опитности за твърде незначителни, за да го доведат след време до някакъв сериозен резултат.
към текста >>
Става дума за едно много просто средство, но то води до забележителни
резултат
и, ако човек съумее да го прилага с необходимото вътрешно настроение.
Става дума за едно много просто средство, но то води до забележителни резултати, ако човек съумее да го прилага с необходимото вътрешно настроение.
към текста >>
Като
резултат
от опита му да облече в думи своите изживявания, той вмъква всевъзможни фантастни образи в истинските си духовни възприятия.
Най-добре е първоначално той да не ги споделя с никого, освен със своя учител, ако изобщо има такъв. Защото ако се опита несръчно да формулира с думи подобно явление, в повечето случаи става жертва на горчиво разочарование. За целта той си служи с обикновени думи, които обаче са твърде груби и неподходящи.
Като резултат от опита му да облече в думи своите изживявания, той вмъква всевъзможни фантастни образи в истинските си духовни възприятия.
към текста >>
70.
08. ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
н.; ако дори и само за миг се отклони от законите, които е признал за верни, тогава
резултат
ът би бил съвсем друг.
Процесът трябва да се повтаря дотогава, докато кандидатът придобие пълна увереност. При описаното изпитание също става дума за придобиване на известни нови качества и благодарение на своите опитности във висшите светове, човек изгражда тези качества за кратко време до такава степен, каквато в обикновения ход на еволюцията би постигнал само след много прераждания. Същественото тук е следното. За да породи описаните изменения в областта на висшите светове, кандидатът трябва да следва единствено импулсите, които бликват от неговите висши възприятия и от дешифрирането на скритата писменост. Ако в действията му се намеси дори само една част от неговите лични желания, мнения и т.
н.; ако дори и само за миг се отклони от законите, които е признал за верни, тогава резултатът би бил съвсем друг.
В този случай кандидатът незабавно би загубил своята крайна цел и би бил въвлечен в продължително объркване.
към текста >>
71.
09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Напълно естествено е, ученикът да очаква с нетърпение
резултат
ите от своето окултно обучение.
Обучението трябва да напредва в дух на търпение. Всеки полъх на нетърпение сковава, дори умъртвява спящите в човека висши познавателни способности. Не трябва да изискваме незабавен достъп до необхватните простори на висшите светове. Защото в този случай, те по правило остават недостъпни. Да се задоволи с незначително постижение, да запази спокойствие и умереност, ето към какво е длъжна да се стреми душата.
Напълно естествено е, ученикът да очаква с нетърпение резултатите от своето окултно обучение.
И все пак, той няма да постигне нищо, преди да е овладял това търпение. Съвсем не е достатъчно да се борим с нетърпението само в обикновения смисъл на тази дума, защото тогава то неизбежно ще се усилия. Човек ще живее с илюзията, че нетърпението е вече овладяно, докато в дълбините на душата то укрепва все по-силно. Ние ще постигнем напредък, само ако непрекъснато се отдаваме на една точно определена мисъл и ако напълно се проникнем от нея. Тази мисъл е следната: "наистина, аз съм длъжен да правя всичко възможно за моето душевно и духовно издигане; обаче ще изчаквам напълно спокоен, докато висшите сили ме сметнат достоен за просветлението".
към текста >>
Трети очаква с търпение и живее дълги години без някакъв видим
резултат
.
В определени случаи например, някой може да е напреднал изключително много в окултния път. Той може, така да се каже, да се намира само миг преди отварянето на неговите душевни очи, на неговите духовни уши; и тогава той има щастието да се носи над спокойните или може би разярени водни маси, така че завесата пред душевните очи пада и той внезапно става виждащ. В други случаи човек също е стигнал толкова напред, че тази завеса просто сама очаква да бъде свалена, например от тежък удар на съдбата. Ако за обикновения човек подобен удар би довел до пълно изчерпване на неговата сила и до заглушаване на неговата енергия, за окултният ученик всичко това е начало на Просветлението.
Трети очаква с търпение и живее дълги години без някакъв видим резултат.
Внезапно спокойното съзерцание в тихата му стая се нарушава и около него се разлива духовна светлина; стените изчезват и стават душевно прозрачни; един нов свят се открива пред неговите вече виждащи очи, или прозвучава за неговите вече отворени духовни уши.
към текста >>
72.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
В
резултат
на упражненията той става все по-съвършен и по-съвършен.
Всички тези неща бяха вече обсъдени в предишните глави, но тук ще ги споменем само с оглед 16-листния лотосов цвят и неговото развитие.
В резултат на упражненията той става все по-съвършен и по-съвършен.
Всъщност от тези упражнения зависи и появата на ясновиждането. Тази дарба се развива толкова по-бързо колкото по-добре са съгласувани човешките мисли и изисквания с процесите на външния свят. Всеки, който мисли или казва нещо, без то да е в съгласие с истината, умъртвява самия зародиш на 16-листния лотосов цвят. В този смисъл, честността и усета към истината, са градивни сили; а лъжата, лицемерието и липсата на почтеност са разрушителни сили. И окултният ученик трябва да знае, че тук нещата опират не до "добрите намерения", а до реални и конкретни действия.
към текста >>
Той има пълно доверие в
резултат
ността на своите действия и от характера си е прогонил всяка боязливост и съмнение.
В този с мисъл често говорим и за "вяра", за "доверие". Окултният ученик се отнася към всеки човек и към всяко живо същество тъкмо с това доверие и се ръководи от него и своите действия. Когато чува нещо, той никога не си казва: "Аз не мога да повярвам, защото то противоречи на моите досегашни убеждения". Напротив, той е готов винаги да съпостави своите убеждения с тези на другите хора, и ако трябва да ги коригира. Той е непрекъснато отворен за всичко, което среща по своя пъти.
Той има пълно доверие в резултатността на своите действия и от характера си е прогонил всяка боязливост и съмнение.
Ако е стигнал до някакво убеждение, той има и доверие в силата на това убеждение. Дори и хиляди неуспехи не могат да го разколебаят. Това е "вярата, която премества планини".
към текста >>
Полученото впечатление остава незабелязано, обаче като
резултат
, то дава "предчувствието".
Някой научава от вестника за смъртта на свой близък и започва настойчиво да твърди, че още "вчера" е предсказал тази смърт, макар и да не е видял и чул нищо, което да го наведе на подобна мисъл. И наистина, вчера тази мисъл е изплувала като от "само себе си". Но той пропуска една подробност. Няколко часа, преди да му хрумне тази мисъл, той е бил на гости у свои познати. На масата бил поставен вестник; макар и без да го чете, погледът му несъзнателно пада върху краткото съобщение за тежкото заболяване на въпросната личност.
Полученото впечатление остава незабелязано, обаче като резултат, то дава "предчувствието".
Ако размислим върху тези неща, лесно ще се убедим какъв източник на илюзии и фантазии могат да представляват те. Този източник трябва да пресъхне за всеки, който иска да развие своя 10- листен лотосов цвят. Защото благодарение на този лотосов цвят могат да бъдат възприети и най-скритите качества на душата. Обаче тези възприятия са истинни само тогава, когато възможността за споменатите илюзии е напълно отстранена. За целта окултният ученик трябва да стане господар на всичко, което струи към него от външния свят.
към текста >>
А такава способност може да се постигне единствено в
резултат
от интензивен вътрешен живот.
А такава способност може да се постигне единствено в резултат от интензивен вътрешен живот.
Върху нас трябва да действуват само онези неща, към които насочваме нашето внимание; произволни сетивни впечатления не бива да допускаме. Ще виждаме само това, което искаме да видим; нещата извън нашето внимание, в действителност няма да ни ангажират с нищо. Колкото по-енергична е вътрешната работа на душата, толкова по-сигурно ще бъде постигната въпросната степен.
към текста >>
73.
11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Наистина, условията са строги, но не и тежки, така че тяхното изпълнение трябва да бъде
резултат
на свободната воля.
Окултният учител никога няма да предложи нещо, ако то е в противоречие със свободната воля на ученика. Обаче налага се да подчертаем, че един твърде общ стремеж към висшето познание не е достатъчен. Естествено, този стремеж е присъщ на мнозина, но ако човек се задоволява само с него и не зачита специалните условия за окултно обучение, той няма да постигне нищо. Върху този факт следва да се замислят онези, които се оплакват от трудностите на окултното обучение.
Наистина, условията са строги, но не и тежки, така че тяхното изпълнение трябва да бъде резултат на свободната воля.
За човек, който не се замисля върху това обстоятелство, изискванията на окултното обучение лесно могат да изглеждат като принуда над душата и съвестта. Но обучението се основава върху изграждането на вътрешния живот и, следователно, окултният ученик е длъжен да предлага съвети, които се отнасят именно към вътрешния живот. Не може да се схваща като принуда нещо, което идва като последица от едно свободно взето решение.
към текста >>
Който разглежда себе си единствено като продукт на външния свят, като
резултат
от чисто физическите закономерности, не може да напредва в окултното обучение.
Ето че всъщност стигаме и до Четвъртото Условие: убеждението, че истинската същност на човека е вложена в неговия вътрешен свят.
Който разглежда себе си единствено като продукт на външния свят, като резултат от чисто физическите закономерности, не може да напредва в окултното обучение.
За тази цел е необходимо усещането за нашата душевно-духовна същност. Всеки, който развива у себе си усещане, след време започва ясно да различава своя вътрешен дълг от изискванията на външната среда. Той проумява, че едното не може да се измерва непосредствено с другото. Окултният ученик е длъжен да намери златната среда между онова, което налагат външните условия и това, което той сам намира за правилно в своето поведение. Той не трябва да натоварва обкръжението си с неща, които не са по неговите сили; но от друга страна той трябва да е напълно свободен от задължението да изпълнява само изискванията на другите.
към текста >>
Всяко решение е една сила, и дори когато тя не дава непосредствен
резултат
в областта, където е насочена, все пак тя продължава да действува.
Ето че стигаме и до Петото Условие: постоянството в преследване на веднъж взетото решение. Нищо не трябва да отклонява окултният ученик от неговото решение освен сигурното убеждение, че е на грешен път.
Всяко решение е една сила, и дори когато тя не дава непосредствен резултат в областта, където е насочена, все пак тя продължава да действува.
Резултатът е решаващ само когато мотивът за действие се корени в желанието. Обаче всички действия, извършени под влияния на желанията нямат стойност за висшите светове. Тук единствено решаваща е любовта към действието. В тази любов трябва да бъде изживяно всичко, което тласка окултния ученик към едно или друго действие. И тогава нищо не може да го спре, когато той реши да превръща своите решения в действия, колкото и чести да са външните неуспехи.
към текста >>
Резултат
ът е решаващ само когато мотивът за действие се корени в желанието.
Ето че стигаме и до Петото Условие: постоянството в преследване на веднъж взетото решение. Нищо не трябва да отклонява окултният ученик от неговото решение освен сигурното убеждение, че е на грешен път. Всяко решение е една сила, и дори когато тя не дава непосредствен резултат в областта, където е насочена, все пак тя продължава да действува.
Резултатът е решаващ само когато мотивът за действие се корени в желанието.
Обаче всички действия, извършени под влияния на желанията нямат стойност за висшите светове. Тук единствено решаваща е любовта към действието. В тази любов трябва да бъде изживяно всичко, което тласка окултния ученик към едно или друго действие. И тогава нищо не може да го спре, когато той реши да превръща своите решения в действия, колкото и чести да са външните неуспехи. Така той стига до там, че независимо от външните резултати, намира удовлетворение в самите действия.
към текста >>
Така той стига до там, че независимо от външните
резултат
и, намира удовлетворение в самите действия.
Резултатът е решаващ само когато мотивът за действие се корени в желанието. Обаче всички действия, извършени под влияния на желанията нямат стойност за висшите светове. Тук единствено решаваща е любовта към действието. В тази любов трябва да бъде изживяно всичко, което тласка окултния ученик към едно или друго действие. И тогава нищо не може да го спре, когато той реши да превръща своите решения в действия, колкото и чести да са външните неуспехи.
Така той стига до там, че независимо от външните резултати, намира удовлетворение в самите действия.
Той ще се научи да принася в жертва на света своите действия и цялата своя същност; независимо от това как светът гледа на тези жертви. За тази жертвена служба трябва да е готов всеки, който поема пътя на окултното обучение.
към текста >>
74.
15. ЖИВОТ И СМЪРТ. ГОЛЕМИЯТ ПАЗАЧ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Безсмъртни са не инстинктите, нагоните страстите и т.н., както и съответствуващите им органи, а само
резултат
ът от тяхната дейност.
Ето как стигаме и до отговора на въпроса, защо човекът само бавно и постепенно може да извърви пътя от заблужденията и несъвършенството до истината и доброто. Първоначално неговите действия, чувства и мисли са напълно подчинени на преходния, умиращ свят, от който се формират и неговите сетивно-физически органи. Поради тази причина посочените органи, както и всичко, което действува върху тях, е обречено на смърт.
Безсмъртни са не инстинктите, нагоните страстите и т.н., както и съответствуващите им органи, а само резултатът от тяхната дейност.
Едва след като човекът извлече от преходния свят всичко, което може да послужи за неговия напредък, той ще бъде в състояние да премахне основите на сетивно-физическия свят, от който е израснал самия той.
към текста >>
75.
16. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Колкото и ужасяващ да е образът на Пазача, той е
резултат
от целия предишен живот, от характера на окултния ученик; това окултно събитие е породено от самия него.
И така, Пазачът е длъжен да го предупреди, за да не продължава по-нататък, ако му липсва необходимата сила, с която да посрещне всички посочени опасности.
Колкото и ужасяващ да е образът на Пазача, той е резултат от целия предишен живот, от характера на окултния ученик; това окултно събитие е породено от самия него.
И това раждане е предизвикано от разцепването на трите основни сили на душата воля, мислене и чувства. Изправени сме пред едно разтърсващо изживяване: За първи път човек усеща, че сам дава живот на едно духовно същество.
към текста >>
76.
КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Към средата на 19-то столетие някои от най-смелите духове виждаха в научния материализъм единственото вероизповедание, което може да има някой, който е запознат с новите
резултат
и на научното изследване.
За онзи, който проследява хода на научното развитие в последните десетилетия, не може да има никакво съмнение, че в това развитие се подготвя един мощен поврат. Днес звучи съвършено различно от преди, когато един природоизследовател се изказва върху така наречените загадки на съществуването.
Към средата на 19-то столетие някои от най-смелите духове виждаха в научния материализъм единственото вероизповедание, което може да има някой, който е запознат с новите резултати на научното изследване.
Знаменито беше станало грубото изказване, което бе направено по онова време, че “мислите стоят приблизително в същото съотношение с мозъка, в както жлъчката с черния дроб”. Това изказване направи Карл Фогт, който в своята книга “Наивна вяра и наука” както и в други произведения обяви за превъзмогнато всичко, което не довежда духовната дейност, душевния живот до механизма на нервната система и на мозъка така, както физикът обяснява, че движението на стрелките произлиза от механизма на часовника. Това беше времето, когато книгата на Лудвиг Бюхнер “Сила и материя” беше станала един вид евангелие за широк кръг от образовани хора. Можем да кажем, че отлични, задълбочени и независимо мислещи глави стигнаха до подобни убеждения чрез силното впечатление, което бяха направили успехите на естествената наука в по- ново време. Неотдавна микроскопът беше научил хората, че живите същества се състоят от техните най-малки частици, клетките.
към текста >>
Резултат
ите на материалистичното схващане при неговия опит да припише духовните процеси на движенията на атомите, илюстрират твърде нагледно неговата продуктивна способност; откакто съществува материалистичният възглед, той не е могъл да обясни дори и най-простото усещане чрез движението на атомите.
Вярно е, че все още се намират закъснели последователи на учени, които изповядват тези възгледи, които също както Ладенбург възвестяваха материалистичното евангелие на Конгреса на природоизследователите през 1903 г.; обаче срещу тях застанаха други, които чрез позряло размишление върху научните въпроси започнаха да говорят на един съвършено друг език. Току що е излязла една книга, която носи заглавието “Естествена наука и светоглед”. Неин автор е Макс Ферворн, един физиолог, който е излязъл от школата на Хекел. В тази книга може да се прочете следното: “Даже и да бихме притежавали най-съвършеното познание за физиологичните процеси в клетката и нишките на мозъчната кора, с които са свързани физическите процеси, даже и да бихме могли да вникнем с поглед в механизма на мозъчното действие също като в действието на колелцата на един часовник, ние никога не бихме могли фактически да намерим нищо друго, освен движещи се атоми. Никой човек не би могъл да види, или да възприеме по някакъв сетивен начин, как при тези движещи се атоми възникват усещания и представи.
Резултатите на материалистичното схващане при неговия опит да припише духовните процеси на движенията на атомите, илюстрират твърде нагледно неговата продуктивна способност; откакто съществува материалистичният възглед, той не е могъл да обясни дори и най-простото усещане чрез движението на атомите.
Така е било и така ще бъде в бъдеще. Как би могло да се мисли, че някога неща, които не са сетивно възприемаеми, каквито са психическите процеси, биха могли да намерят своето обяснение чрез едно просто разлагане на по-големите тела в техните най-малки частици! Атомът винаги си остава едно тяло и никакво движение на атоми не ще бъде някога в състояние да премине пропастта между света на телата и душата. Материалистичното схващане, колкото и плодотворно да е било то като естественонаучна хипотеза за работа, колкото и плодотворно да остане то в този смисъл и в бъдеще посочвам само успехите на структурната химия, толкова неизползуваемо е то като основа за един светоглед. Тук то се оказва твърде тясно.
към текста >>
(В по-ново време Раул Франсе, един природоизследовател, показа по обширен начин негодността на естественонаучните
резултат
и за един по-висш светоглед.
С това материалистическото обяснение на света навлезе в стадия, в който трябваше да стане по-скромно относно обяснението на живота на душата. То констатира своето “незнание” (агностицизъм). От една страна заяви, че иска да остане “научно” и не иска да прибегне до други източници на знанието; но същевременно не искаше с неговите средства да се издигне до един по-висш светоглед.
(В по-ново време Раул Франсе, един природоизследовател, показа по обширен начин негодността на естественонаучните резултати за един по-висш светоглед.
Това е едно начинание, върху което ще се върнем и друг път).
към текста >>
77.
НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Това, което се получава тук, също така е
резултат
на едно съзнание, както действията на човека във физическия свят (техника, изкуство, държава и т.н.) са
резултат
на неговото съзнание.
Такива примери ни се предлагат например при пчелното семейство или при онази величествена държавна същност, при онова величествено държавно устройство в един мравуняк. Съвместното действие на отделните видове насекоми (женски, мъжки, работници) става по съвършено закономерен начин. И разпределението на работите между отделните категории може да бъде назовано само като израз на пълноценна мъдрост.
Това, което се получава тук, също така е резултат на едно съзнание, както действията на човека във физическия свят (техника, изкуство, държава и т.н.) са резултат на неговото съзнание.
Само че съзнанието, което стои в основата на пчелното семейство или мравешкото общество не може да бъде намерено в същия физически свят, в който съществува обикновеното човешко съзнание. За да покажем положението на нещата, можем да се изразим по следния начин. Ние намираме човека във физическия свят. И неговите физически органи, целият негов строеж са устроени така, че ние търсим неговото съзнание първо в този физически свят. Не е така при пчелното семейство или при мравуняка.
към текста >>
78.
ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК
GA_11 Из Хрониката Акаша
И крайният
резултат
в това направление ще бъде, че чрез своите, достигнали до тяхната висота на съвършенство органи на говора, човекът ще възпроизвежда самия себе си – своите себеподобни.
Понастоящем чрез тях човекът е в състояние да превръща своите мисли във въздушни вълни. Това, което изживява вътрешно, той го отпечатва чрез това във външния свят. Той превръща своите вътрешни изживявания във въздушни вълни. Вълнообразното движение на въздуха е възпроизвеждане на това, което става в неговата вътрешност. В бъдеще по този начин той все повече и повече ще се формира от своята вътрешна същност.
И крайният резултат в това направление ще бъде, че чрез своите, достигнали до тяхната висота на съвършенство органи на говора, човекът ще възпроизвежда самия себе си – своите себеподобни.
Следователно днес органите на говора съдържат в себе в зародишното състояние на бъдещите органи на размножението. И фактът, че през време на половото узряване при мъжкия индивид настъпва промяната на гласа (мутирането), е последствие на тайнствената връзка между органите на говора и същността на размножението.
към текста >>
Тук в тази област сега става особено нагледно, че такива
резултат
и като гореизложените, не бива да бъдат изграждани просто върху аналогични заключения, върху мисловни спекулации, а те трябва да произлизат само от истинското духовно-научно изследване.
Тук в тази област сега става особено нагледно, че такива резултати като гореизложените, не бива да бъдат изграждани просто върху аналогични заключения, върху мисловни спекулации, а те трябва да произлизат само от истинското духовно-научно изследване.
Необходимо е да се подчертае това, защото твърде лесно се случва, ревностни последователи на духовната наука, достигнали до някои и други познания, да започнат спекулативно да развиват идеите по-нататък. Тогава няма нищо чудно, че при това се получават само измислици на мозъка, каквито буйно израстват особено в тази област.
към текста >>
79.
ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_11 Из Хрониката Акаша
Редом с излагането на
резултат
ите от духовното изследване, списанието публикуваше много статии, в които д-р Щайнер влиза в дискусия със съвременното естественонаучно мислене.
Списанието “Луцифер Гносис” не можеше да продължи да се издава поради прекомерната заетост и изнасяне на лекции, както и други занимания.
Редом с излагането на резултатите от духовното изследване, списанието публикуваше много статии, в които д-р Щайнер влиза в дискусия със съвременното естественонаучно мислене.
Понеже не може да се изключи, че такива произведения, като “Хрониката Акаша” за повечето неподготвени читатели днес може да изглеждат като отвеяна фантастика, налага се от споменатото списание да се вземат и се поместят в началото и в края на книгата, по две статии, които засягат проблемите на съвременното познание. Със своята ясна логика, те трябва да приведат доказателството, че изследователят на свръхсетивните светове може спокойно и по същество да разглежда също и проблеми от настоящето.
към текста >>
80.
ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ 1910
GA_13 Въведение в Тайната наука
Като
резултат
от тях обаче, може да прозвучи и следният извод: „Всеки, който е прочел няколко страници от тази книга, в зависимост от своя темперамент, ще я сложи настрана с усмивка или възмущение, и ще си каже: Странно е до какви крайности може да стигне изопаченото мислене в наши дни.
И той би могъл да стигне до следното заключение: „Учудващо е как в наше време изобщо са възможни подобни твърдения. Тук има една игра с най-прости естественонаучни понятия по начин, показващ смайващо непознаване на елементарни научни факти. Авторът употребява понятия, като напр. „топлина", по начин, какъвто може да си позволи само човек, който не е чул нито дума за съвременната физика. Всеки, който познава макар и най-бегло тази наука, би могъл да му покаже, че изнесеното от него не заслужава да се нарече дори дилетантство, защото може да се окачестви направо като абсолютно невежество..." Биха могли да се приведат още много подобни оценки.
Като резултат от тях обаче, може да прозвучи и следният извод: „Всеки, който е прочел няколко страници от тази книга, в зависимост от своя темперамент, ще я сложи настрана с усмивка или възмущение, и ще си каже: Странно е до какви крайности може да стигне изопаченото мислене в наши дни.
Най-добре е тези измислици да бъдат поставени наред с други куриози, които можем да срещнем днес"
към текста >>
81.
ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТНАДЕСЕТОТО ИЗДАНИЕ 1925
GA_13 Въведение в Тайната наука
И това се отнася не само за духовното виждане, но и за самото разбиране, което невиждащото обикновено съзнание проявява към
резултат
ите от свръхсетивното изследване.
При духовното познание всичко е потопено в интимната сфера на душевното изживяване.
И това се отнася не само за духовното виждане, но и за самото разбиране, което невиждащото обикновено съзнание проявява към резултатите от свръхсетивното изследване.
към текста >>
Имам ясното съзнание, че моите познания за духовния свят са
резултат
от моето собствено „виждане".
Имам ясното съзнание, че моите познания за духовния свят са резултат от моето собствено „виждане".
Вина ги, както в подробностите, така и при цялостния поглед върху нещата, се проверявах най-строго, дали при всяка следваща крачка в моето ясновидство запазвам пълната будност и острота на съзнанието. Както математикът напредва от една мисъл към друга без да се поддава на несъзнателни импулси и самовнушение, така и духовното виждане казвах си аз трябва да пристъпва от една обективна имагинация към друга, без в душата да се промъква нещо друго, освен духовното съдържание на едно ясно и будно съзнание.
към текста >>
Резултат
ите от моето ясновидство стояха пред мен.
Резултатите от моето ясновидство стояха пред мен.
Първоначално те бяха подобни на „образи", които живееха без никакво име.
към текста >>
От времето, когато Имагинациите, които книгата пресъздава, се свързаха в един цялостен образ, аз непрекъснато напредвах в изследователското си ясновидство, насочено към човека, към историческото развитие на човечеството, Космоса и т.н.; а спрямо отделните подробности, се добирах до нови и нови
резултат
и.
От времето, когато Имагинациите, които книгата пресъздава, се свързаха в един цялостен образ, аз непрекъснато напредвах в изследователското си ясновидство, насочено към човека, към историческото развитие на човечеството, Космоса и т.н.; а спрямо отделните подробности, се добирах до нови и нови резултати.
Това, което описах в „Тайната Наука" преди 15 години, не съдържа за мен нищо разтърсващо. Ако всичко, което можех да кажа оттогава насам, се отнесе към подходящото място на тази книга, то ще изглежда като едно ново и допълващо пояснение на „Тайната Наука".
към текста >>
82.
ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Хората си представят, че подобен начин на мислене може да възникне единствено в
резултат
на лениво мечтателство и празни фантазии, и че зад такава „мнима наука" е скрит стремежът към възвръщане на всевъзможни суеверия.
Съдържанието на предлаганата книга може да бъде разбрано с помощта на един древен израз: „Тайната Наука". (Geheimwissenschaft) Този израз обаче веднага може да предизвика най-противоречиви чувства всред различните хора на нашето съвремие. За мнозина той крие в себе си нещо отблъскващо; събужда подигравки, състрадателни усмивки, а вероятно и презрение.
Хората си представят, че подобен начин на мислене може да възникне единствено в резултат на лениво мечтателство и празни фантазии, и че зад такава „мнима наука" е скрит стремежът към възвръщане на всевъзможни суеверия.
А подобни неща, естествено, се отбягват с пълно право от всеки, който е запознат със „сериозната наука"; от всеки който е под въздействието на „истинските познавателни стремежи". Други смятат, че вложеният в този израз смисъл, би ги обогатил с нещо, което е непостижимо за тях по никакви други пътища; нещо, спрямо което те са привлечени в зависимост от техните предразположби, тласкани от дълбок вътрешен копнеж към познанието, или пък от изтънчено ду шевно любопитство. Между тези рязко разграничени мнения съществуват всевъзможни степени, включващи условното отхвърляне или приемане на всичко онова, което хората си представят, когато чуят израза „Тайна Наука".
към текста >>
83.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Този прогрес идва като
резултат
от изключителното усъвършенствуване на средствата за сетивно наблюдение.
Днес при някои естественици в известно отношение наблюдаваме връщане назад. Някои от тях допускат, че понятия като „жизнена сила" и други подобни не са напълно лишени от смисъл. Но дори и такъв учен, който до пуска това, не би искал да има нищо общо с нашето описание на „жизненото тяло". По правило, ако се впуснем в спор с официалните възгледи, няма да доведе до никъде. Напротив, свръхсетивното познание непрекъснато трябва да признава, че материалистическото мислене е необходимо макар и странично явление, което съпровожда естественонаучния прогрес на нашето време.
Този прогрес идва като резултат от изключителното усъвършенствуване на средствата за сетивно наблюдение.
И в природата на човека е, че в хода на своето развитие усъвършенствува отделни способности за сметка на други. Прецизното сетивно наблюдение, което се разви до такава забележителна степен чрез естествените науки, остави на заден план онези човешки способности, които могат да ни доведат до „скритите светове". Обаче отново идва време, когато грижата за тези пренебрегнати способности трябва да стане нещо сериозно и необходимо. Невидимият свят няма да бъде признат чрез това, че се оборват съжденията, които с логическа последователност отхвърлят неговото съществуване, а като се изнесе този невидим свят в неговата истинска светлина. Тогава ще го признаят и тези, за които „времето е дошло".
към текста >>
84.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Всяко вникване в
резултат
ите от свръхсетивното наблюдение прави понятни и всички физически процеси и такова потвърждение е винаги нещо желателно.
И задача на свръхсетивното познание е тъкмо да изучи тази друга форма на съществувание. За сетивното наблюдение астралното тяло изчезва веднага след заспиване. Свръхсетивното наблюдение обаче може да го проследи даже и в периода преди то отново да е завладяло физическото и етерното тяло по време на събуждането. Както във всички случаи, където става дума за познание на скрити процеси и явления, така и тук за свръхсетивното познание е необходимо точното установяване на всички факти, свързани със съня; веднъж установени и формулирани обаче, те стават напълно разбираеми за всяко непредубедено мислене. Защото процесите на скрития свят винаги проявяват своите действия във видимия свят.
Всяко вникване в резултатите от свръхсетивното наблюдение прави понятни и всички физически процеси и такова потвърждение е винаги нещо желателно.
към текста >>
Така астралното тяло, заедно с намиращия се в неговото лоно Аз, след като известно време са работили във физическото и етерното тяло и в зависимост от
резултат
ите на тази своя активност вече напълно освободени от всякакви телесни връзки разгръщат една друга дейност в душевно-духовния свят.
Дори и по време на сън астралното тяло да не изживява никакви представи, удоволствия, болки и т.н., то не остава бездейно. Точно тогава астралното тяло на спящия човек е ангажирано с една бърза и подвижна дейност. В нея то встъпва по един ритмичен начин винаги, след като известно време е работило заедно с физическото и етерното тяло. Нека си представим часовниковото махало: След като е стигнало крайната лява точка, то се връща в средното положение, за да изразходва натрупаната сила в противоположна посока, отправяйки се към крайната дясна точка.
Така астралното тяло, заедно с намиращия се в неговото лоно Аз, след като известно време са работили във физическото и етерното тяло и в зависимост от резултатите на тази своя активност вече напълно освободени от всякакви телесни връзки разгръщат една друга дейност в душевно-духовния свят.
Според общоприетия начин на мислене, по време на това безплътно състояние, в което се намират астралното тяло и Азът, настъпва безсъзнание и то представлява една противоположност спрямо съжителството между физическото и етерното тяло, осъществявано в състояние на будност: както ударът на махалото вляво е противоположен на удара вдясно. Душевно-духовната организация на човека възприема тази необходимост от навлизането в безсъзнание като умора. Обаче тази умора е израз на това, че докато човек спи, астралното тяло и Азът се подготвят за следващото пробуждане, за да преизграждат отново всичко онова във физическото и етерното тяло, което е възникнало там чрез органическата и несъзнавана дейност, освободена от всякаква душевно-духовна намеса. Тази несъзнавана градивна дейност и това, което става в човешкото същество по време на съзнателното състояние, са противоположности и те се редуват в ритмична последователност.
към текста >>
Проявената и видимата дейност става ясна за ума едва тогава, когато в хода на човешкия физически живот тя може да се приеме като
резултат
от това, което свръхсетивното познание установява за нефизическия живот.
Едно повърхностно наблюдение, което отчита само външната страна на нещата, ще възрази: Но всички тези твърдения са ясни само за надарения със свръхсетивни способности; за обикновения човек не съществува никаква възможност да проникне до тяхната истинност. Нещата обаче не стоят така. Всичко, което свръхсетивното познание наблюдава в тази толкова далечна за обикновените възприятия област след като е вече веднъж открито може да бъде разбрано и от обикновения ум. Необходимо е само чрез нормална разсъдъчна способност правилно да се разгледат и съпоставят външните факти на живота. Мисли, чувства и воля са в такива съотношения помежду си, както и с проявите на човека във външния свят, че те остават неразбираеми, ако видимата форма на тяхната дейност не се вземе само като израз на една невидима дейност.
Проявената и видимата дейност става ясна за ума едва тогава, когато в хода на човешкия физически живот тя може да се приеме като резултат от това, което свръхсетивното познание установява за нефизическия живот.
Без свръхсетивното познание ние се намираме по отношение на тази дейност като в една тъмна стая без никаква светлина. Както различаваме заобикалящите ни физически предмети само при наличието на светлина, така и това, което се разиграва чрез душевния живот на човека, става ясно само чрез свръхсетивното познание.
към текста >>
Макар че свръхсетивното наблюдение не се нуждае от подобни неща за потвърждение на своите
резултат
и.
От многото примери, които бихме могли да посочим тук, ще изберем само един, защото той засяга човек, чийто начин на мислене би окачествил всякакви подобни истории за празна фантастика. За всеки, който прави определени крачки в свръхсетивното наблюдение, е винаги твърде полезно да се запознае с показанията на тези, които смятат Тайната Наука за нещо фантастично. Защото такива показания не могат да бъдат обвинени в пристрастност. (Изследователите на духовния свят могат да научат твърде много от хората, които смятат техните стремежи за чисто безумие. Те не бива да се заблуждават от това, че подобни хора се от насят нелюбезно с тях.
Макар че свръхсетивното наблюдение не се нуждае от подобни неща за потвърждение на своите резултати.
С подобни примери то иска да обясни, а не да доказва нещата.) Отличният антрополог-криминалист Мориц Бенедикт, известен изследовател в много области на естествознанието, разказва в своите спомени за случай, изживян от самия него: Веднъж, когато се къпел и без малко да се удави, той видял в една единствена картина целия си дотогавашен живот.
към текста >>
Ако някой намери охлювна черупка, в която няма и следа от живия охлюв, все пак ще признае, че черупката е възникнала в
резултат
от действията на един жив организъм, а не че тя е изградена само от физически сили.
живота между раждането и смъртта. Сетивното наблюдение може да се произнесе само върху тази част от скрития свят, чиито действия се проявяват във видимия физически свят. Но пред сетивното наблюдение трябва да възникне въпросът, дали след като навлиза чрез раждането в земния си живот, човек не донася със себе си и нещо от това, което свръхсетивното познание описва като процеси между смъртта и новото раждане.
Ако някой намери охлювна черупка, в която няма и следа от живия охлюв, все пак ще признае, че черупката е възникнала в резултат от действията на един жив организъм, а не че тя е изградена само от физически сили.
По същия начин, ако някой наблюдава човека в живота и открие нещо, което е невъзможно да води своето начало от този живот, би било разумно да допусне, че то води началото си от това, което описва Тайната Наука, стига нейните описания да хвърлят известна светлина върху иначе неразбираемите факти и събития от живота. В този случай сетивно-ориентираното наблюдение също би могло да вникне в невидимите причини, лежащи в основата на видимите действия. С всяко ново наблюдение, непредубеденото и обективното разглеждане на живота се убеждава във верността на свръхсетивното познание. Необходимо е само човек да намери правилната гледна точка и от нея да отправи поглед към процесите, лежащи в основата на физическия свят. Къде например са скрити процесите, описани като периоди на пречистване?
към текста >>
Вярно е, че навсякъде по света има преходи, но все пак
резултат
ите от една дресура в никакъв случай не могат да бъдат сравнявани с
резултат
ите от обучението при човека.
Разбира се, подобни факти не подлежат на „точни" доказателства, каквито например везните могат да представят за определени физически процеси. Ето защо, тези неща спадат към най-интимните области на живота. За човек с усет към всичко това, тези дискретни доводи имат по-голяма доказателствена сила дори от очевидния материален свят. Обстоятелството, че и животните могат да бъдат дресирани, т.е. чрез възпитание да заучават известни качества и способности, не представлява сериозно възражение за този, който е успял да вникне в същественото.
Вярно е, че навсякъде по света има преходи, но все пак резултатите от една дресура в никакъв случай не могат да бъдат сравнявани с резултатите от обучението при човека.
Твърди се още, че онези способности, които домашните животни придобиват при съвместния им живот с човека, се унаследяват, т.е., че веднага започват да се проявяват като нещо присъщо на вида, а не на индивида. Дарвин описва как някои кучета донасят хвърления предмет, без да са обучавани на това. Кой би могъл да твърди същото за човешкото възпитание?
към текста >>
Ето защо напълно основателно е те да бъдат считани като
резултат
на зачатието, още повече, ако решим да приемем зачатието за един действителен душевен процес.
„Родителите не са създатели в истинския смисъл на думата. Те предлагат органическите вещества, но не само тях, а в същото време и нещо средно, сетивно-душевно, което се проявява в темперамента, в особения душевен колорит, в известна нюансировка на инстинктите и т.н., все неща, чийто общ източник се оказва фантазията в онзи по-широк и посочен от мен смисъл. Във всички тези елементи на личността смесването и своеобразното съчетаване на родителските душевни качества е несъмнено.
Ето защо напълно основателно е те да бъдат считани като резултат на зачатието, още повече, ако решим да приемем зачатието за един действителен душевен процес.
Обаче същинският и обединяващ център на личността тук липсва; защото при едно по-внимателно наблюдение се установява, че дори и тези душевни качества са само една обвивка, един инструмент за обхващането на истинските духовни, идеални заложби на човека, който е в състояние както да ги насърчава, така и да ги спъва в тяхното развитие, но не и да ги поражда от себе си." И по-нататък: „Според своя духовен първообраз, всеки човек съществува и преди своето раждане; от духовна гледна точка нито един индивид не прилича на друг, така както и нито един животински вид не прилича на друг." (стр.532).
към текста >>
85.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Следователно тези сетивни органи са
резултат
от дейността на „Духовете на Огъня"; обаче в тяхното възникване участвуват не само те.
Следователно тези сетивни органи са резултат от дейността на „Духовете на Огъня"; обаче в тяхното възникване участвуват не само те.
Заедно с тях на Сатурн се появяват и други Същества. Те са толкова напреднали в своето развитие, че могат да си служат със споменатите зародиши на сетивата и да наблюдават процесите, които стават в живота на Сатурн. Те носят името „Духове на Любовта" (В езотеричното християнство „Серафими".) Без тях Духовете на Огъня не биха имали горепосоченото съзнание. Те наблюдават процесите на Сатурн с такова съзнание, което им позволява да ги пренасят като образи в Духовете на Огъня. Самите те се отказват от всякакви предимства, които биха могли да имат чрез наблюдаването на Сатурновите процеси, отказват се от всяка наслада, от всяка радост; те отдават всичко в името на Огнените Духове.
към текста >>
В
резултат
на това самите човеци-фантоми постигнаха най-простата и смътна форма на съзнание.
Нека насочим вниманието си към човеците-фантоми. По време на описания Сатурнов период те са с твърде променлива форма. Изглеждат ту по един, ту по друг начин. В хода на по-нататъшното развитие формите стават по-определени и донякъде трайни. Това се дължи на обстоятелството, че сега те са проникнати от действията на Духовете, за които ставаше дума още, когато разглеждахме началото на Сатурновото развитие, а именно „Духовете на Волята" („Престолите").
В резултат на това самите човеци-фантоми постигнаха най-простата и смътна форма на съзнание.
Трябва да си представим тази форма на съзнание още по-смътна от тази при спането без сънища. При днешните условия такова съзнание имат минералите. То довежда вътрешната им природа в съзвучие с външния физически свят. На Сатурн регулатори на това съзвучие са „Духовете на Волята". По този начин човекът се явява като един отпечатък от самия Сатурнов живот.
към текста >>
В
резултат
на Сатурновото развитие се оформя зародишът на човека.
В резултат на Сатурновото развитие се оформя зародишът на човека.
Той стига до едно низше, смътно съзнание, за което вече говорихме. Не трябва да си представяме, че неговото развитие започва едва в последния Сатурнов стадий. „Духовете на Волята" действуват през всички описани състояния. Обаче за свръхсетивното възприемане резултатът от техните действия е най-очебиен през последния период. Изобщо рязка граница между дейностите на отделните групи Същества не може да се прокара.
към текста >>
Обаче за свръхсетивното възприемане
резултат
ът от техните действия е най-очебиен през последния период.
В резултат на Сатурновото развитие се оформя зародишът на човека. Той стига до едно низше, смътно съзнание, за което вече говорихме. Не трябва да си представяме, че неговото развитие започва едва в последния Сатурнов стадий. „Духовете на Волята" действуват през всички описани състояния.
Обаче за свръхсетивното възприемане резултатът от техните действия е най-очебиен през последния период.
Изобщо рязка граница между дейностите на отделните групи Същества не може да се прокара. Когато казваме: най-напред действуват „Духовете на Волята", после „Духовете на Мъдростта" и т.н., с това нямаме предвид, че тези Същества упражняват своите действия само в определен период от време. Те действуват през цялото Сатурново развитие, но в посочените периоди техните действия могат да се наблюдават най-добре. Тогава отделните групи Същества са, така да се каже, водачите.
към текста >>
В
резултат
на това, напредналите „Духове на Личността" не могат да насочват своята дейност върху нито едно самостоятелно етерно тяло.
Тази част образува едно второ царство, наред с човешкото царство. На Слънцето то изгражда едно напълно самостоятелно, чисто физическо тяло, едно топлинно тяло.
В резултат на това, напредналите „Духове на Личността" не могат да насочват своята дейност върху нито едно самостоятелно етерно тяло.
Обаче някои от „Духовете на Личността" също изостават на Сатурновата степен. Те не се издигат до човешката степен. Между тях и добилото самостоятелност второ Слънчево царство възниква силно привличане. Сега на Слънцето те трябва да се отнасят към това изостанало царство така, както техните напреднали побратими се отнасяха към човешките същества на Сатурн. Там те за пръв път поставиха заложбите на физическото тяло.
към текста >>
В
резултат
на това раздвоение, след като „Духовете на Формата" вече са подновили дейността си в Лунното развитие, идва нещо изключително важно.
Но има още нещо: Чисто топлинните и чисто въздушните сили също пронизват човешките същества. Стига се дотам, че на Луната последните носят в себе си и Сатурнова, и Слънчева природа. По този начин в човешката природа настъпва едно раздвоение.
В резултат на това раздвоение, след като „Духовете на Формата" вече са подновили дейността си в Лунното развитие, идва нещо изключително важно.
В небесното тяло на Луната започва да се подготвя един катаклизъм, едно разцепване. Една част от Лунните субстанции и Същества се отделя от другите. Единното небесно тяло се разделя на две. Едното става обиталище на определени висши Същества, които и по-рано бяха плътно свързани в единното небесно тяло. Другото се заема от човешкото същество, от споменатите две по-низши царства и от някои висши Същества, които не преминават на първото небесно тяло.
към текста >>
В
резултат
на последователните преобразувания, човешките същества стават все по-фини и по-благородни.
Под влияние на тези факти човешкото същество узрява дотам, че постепенно може да изгради в себе си зародиша на „Духа Себе" по същия начин, както през втората половина от Сатурновото развитие беше изградило зародиша на „Човека-Дух", а на Слънцето този на „Духа- Живот". Така всички отношения на Луната се променят.
В резултат на последователните преобразувания, човешките същества стават все по-фини и по-благородни.
Нараства и тяхната сила. Образното съзнание се запазва предимно за Слънчевите периоди. Така то добива също и влияние при изграждането на физическото и етерното тяло, нещо, което по-рано ставаше изцяло под действието на Слънчевите Същества. Това, което ставаше на Луната благодарение на човешките същества и свързаните с тях Духове, наподобяваше все повече процесите, разиграващи се на Слънцето под влиянието на неговите по-висши Същества. Последствието от това беше, че сега Слънчевите Същества можеха все повече да прилагат своите сили с оглед на собственото си развитие.
към текста >>
В
резултат
на всичко това Луната узря до там, че след известно време можеше отново да се съедини със Слънцето.
Нараства и тяхната сила. Образното съзнание се запазва предимно за Слънчевите периоди. Така то добива също и влияние при изграждането на физическото и етерното тяло, нещо, което по-рано ставаше изцяло под действието на Слънчевите Същества. Това, което ставаше на Луната благодарение на човешките същества и свързаните с тях Духове, наподобяваше все повече процесите, разиграващи се на Слънцето под влиянието на неговите по-висши Същества. Последствието от това беше, че сега Слънчевите Същества можеха все повече да прилагат своите сили с оглед на собственото си развитие.
В резултат на всичко това Луната узря до там, че след известно време можеше отново да се съедини със Слънцето.
към текста >>
Резултат
ът от него е, че след известно време всред душевната формация се появява една огнена форма, наподобяваща Сатурн в неговото най-гъсто състояние.
Сега в тази небесна формация става нещо, което може да се нарече сгъстяване.
Резултатът от него е, че след известно време всред душевната формация се появява една огнена форма, наподобяваща Сатурн в неговото най-гъсто състояние.
Тази огнена форма е пронизана от действията на различни Същества, които участвуват в развитието. Взаимодействието между тези Същества и небесното тяло може да бъде сравнено с потапяне на Съществата в Земната огнена сфера. Ето защо Земната огнена сфера не представлява някаква еднородна субстанция, а един душевен и одухотворен организъм. Онези Същества, чието предназначение е да станат земни човеци в съвременния смисъл на думата, почти не вземат участие в потопяването на силите и Съществата в огненото тяло. Те все още са в лоното на по-висшите духовни светове.
към текста >>
В
резултат
на това, по-нежен и фин ставаше и потомъкът.
Сега от тези форми произлизат нови човешки форми, техните потомци. Тези потомци също започват да се променят. В едната потомствена група действува предимно зародишната сила на духовно-душевния свят, в другата група предимно оживотворяващата зародишна сила. Това се получи поради факта, че с излизането на Луната от Земята, силата на земния елемент рязко отслабна. Сега взаимодействието между двете сили стана много по-нежно, отколкото когато ставаше само в едно тяло.
В резултат на това, по-нежен и фин ставаше и потомъкът.
Той идваше на Земята в едно фино състояние и постепенно привличаше към себе си по-твърдите части. С това завръщащата се на Земята човешка душа отново намираше възможност да се съедини с тялото. Сега вече тя не го оживотворяваше отвън, защото оживотворяването ставаше на самата Земя. Но все пак душата се съединяваше с тялото и предизвикваше неговия растеж. Впрочем пред този растеж бяха поставени известни граници.
към текста >>
И в
резултат
на взаимодействието между астралния свят на Слънцето и етерния свят на Земята, от водния елемент се по явиха онези физически форми, които са предшествениците на съвременните растения.
От водния елемент произлязоха форми, които в своето развитие не бяха по-далеч, отколкото се намираше човек на Старата Луна. Те можеха да приемат само такива влияния от астралния свят, които действуваха отвън. Това можа да стане едва след отделянето на Слънцето от Земята. Винаги когато на Земята настъпваше слънчевият период, астралната част на Слънцето стимулираше тези форми по такъв начин, че от етерния свят на Земята те започваха да си изграждат свое етерно тяло. А когато Слънцето се отвръщаше от Земята, това етерно тяло отново се разтваряше в общата маса на Земята.
И в резултат на взаимодействието между астралния свят на Слънцето и етерния свят на Земята, от водния елемент се по явиха онези физически форми, които са предшествениците на съвременните растения.
към текста >>
В
резултат
на тези събития човек встъпи в нови отношения спрямо Слънчевите Същества, различни от тези, които му бяха предопределили Земно-Лунните Духове.
Така че занапред човекът щеше да бъде непрекъснато изложен под влиянието на един по-низш елемент от своята природа. В своя живот той можеше да потъне под висотата, на която беше поставен в хода на мировото развитие от Земно-Лунните Същества. Влиянието на споменатите правилно развити Лунни Същества продължи да играе решителна роля в неговото развитие и през следващите епохи. За разлика от другите Същества, които действуваха от земната Луна и, лишени от свободна воля, превръщаха съзнанието в огледало на света, можем да наречем тези Лунни Същества „Луциферически Духове". Те донесоха на човека възможността да разгръща собствена активност в своето съзнание, но наред с това и възможността да греши, възможността да върши зло.
В резултат на тези събития човек встъпи в нови отношения спрямо Слънчевите Същества, различни от тези, които му бяха предопределили Земно-Лунните Духове.
Последните искаха да изградят огледалото на неговото съзнание така, че Слънчевите Духове да доминират в целия душевен живот на човека. Тези процеси се кръстосаха и в човешкото същество възникна противоположността между влиянието на Слънчевия Дух и влиянието на Духовете с неправилно лунно развитие. Чрез тази противоположност човекът изпадна в невъзможност да разпознава физическите действия на Слънцето като такива; за него те оставаха скрити зад земните впечатления на външния свят. Наситената с тези впечатления астрална част на човека беше привлечена към областта на „Аза". Този „Аз", който иначе би долавял само дарената му от „Духовете на Формата" огнена искра във всичко, което се отнасяше до външния огън, и би се подчинил пред повелите на тези Духове, сега вече действуваше върху външните топлинни явления чрез вложения в самия него елемент.
към текста >>
Фактът, че можаха да настъпят такива физически действия в
резултат
на описаните духовни влияния, се обяснява с особеното естество на тези духовни влияния, за което вече стана дума.
Фактът, че можаха да настъпят такива физически действия в резултат на описаните духовни влияния, се обяснява с особеното естество на тези духовни влияния, за което вече стана дума.
Те не могат да се сравняват нито с природните явления, нито с душевните взаимодействия, разиграващи се между един и друг човек. В последния случай въздействията не проникват толкова дълбоко в тялото, както правят това разглежданите тук духовни сили.
към текста >>
В
резултат
на тези влияния възникнаха много нови чувства и усещания.
Поради луциферическите влияния се промени и вътрешният душевен живот на човека.
В резултат на тези влияния възникнаха много нови чувства и усещания.
Ще споменем само някои от тях. До този момент в своите действия човешката душа се ръководеше от намеренията на висшите духовни Същества. Планът за всичко, което трябваше да се направи, беше предварително определен. И доколкото развитието на човешкото съзнание позволяваше, то можеше да предвиди как трябва да протекат събитията според предначертания план. Това съзнание, способно да се пренася в бъдещето, угасна след като булото на земните възприятия се издигна пред откровенията на висшите духовни Същества; в тези възприятия се изгубиха и истинските сили на Слънчевите Същества.
към текста >>
Свободата е
резултат
от това влияние.
Свободата е резултат от това влияние.
А страхът и други подобни чувства са само странични явления по пътя на човека към свободата.
към текста >>
Защото всички те са възникнали в
резултат
на еволюционни процеси, засягащи обитаващите ги Същества.
Дори и през онези епохи, те можеха да приемат в себе си човешки души, но такива, които в началото на Земното развитие не бяха достатъчно узрели, за да понесат съприкосновението с огъня. Тези души се намираха по средата между царството на човешките, и това на животинските души. Но имаше и Същества, които под ръководството на най-издигнатия между тях се отделиха от всеобщата мирова субстанция и си избраха за обиталище планетата Марс. Под тяхно влияние се обособи трета категория „марсови" човеци; те също възникнаха чрез един вид смесване. (Тези познания хвърлят известна светлина върху истинските причини за възникването на планетите в нашата Слънчева система.
Защото всички те са възникнали в резултат на еволюционни процеси, засягащи обитаващите ги Същества.
Разбира се, тук не можем да засегнем всички подробности на космогонията.) Онези човеци, които в своето етерно тяло възприемаха присъствието на самото Слънчево Същество, ще наречем „слънчеви човеци". Съществото, което живееше в тях като „висш Аз" естествено само в поколенията, а не в индивида -, беше назовавано по-късно от човеците, когато те стигнаха до съзнателно отношение към него, с най-различни имена; за съвременния човек то може да се сравни с отношението на Христос към Космоса. По-нататък можем да различим и „сатурновите човеци". При тях като „висш Аз" се проявява едно Същество, което заедно със своите спътници трябваше да напусне общата мирова субстанция още преди отделянето на Слънцето. При тази категория човеци, от луциферическото влияние беше предпазена не само част от етерното, но и част от физическото тяло.
към текста >>
В
резултат
на продължителните преселения от запад на изток, започнали от началото на атлантската катастрофа, в областите на предна Азия се установи един народ, чиито потомци историята познава под името персийци и сродните с тях племена.
В резултат на продължителните преселения от запад на изток, започнали от началото на атлантската катастрофа, в областите на предна Азия се установи един народ, чиито потомци историята познава под името персийци и сродните с тях племена.
Обаче свръхсетивното познание трябва да се върне назад към много по-далечни епохи. Тук става дума за много по-ранни предшественици на по-късните персийци. Те изградиха втората културна епоха на следатлантското развитие. Народите от тази втора културна епоха имаха различни задачи от тези на индийците. Техните влечения и копнежи не бяха обърнати само към свръхсетивния свят; те бяха предразположени и към физическия сетивен свят.
към текста >>
Задачата на следатлантското човечество се състоеше в това, да бъдат разгърнати онези душевни способности, които идват не в
резултат
на преки въздействия от духовния свят, а с пробуждането на собствени мисловни и чувствени сили, с проникването на човека в сетивния свят.
Третата културна епоха на следатлантския период възникна всред народите, които се установиха в Предна Азия и Северна Африка. Там откриваме халдеи, вавилонци и асирийци от една страна, и египтяни от друга. У тези народи усетът към физическия сетивен свят беше изграден по-различно, отколкото при древните перси. Те приеха в себе си много повече от онази духовна заложба, която през последните времена на Атлантида позволи появата на мисловната и разсъдъчна способност при човека.
Задачата на следатлантското човечество се състоеше в това, да бъдат разгърнати онези душевни способности, които идват не в резултат на преки въздействия от духовния свят, а с пробуждането на собствени мисловни и чувствени сили, с проникването на човека в сетивния свят.
Завладяването на сетивния физически свят чрез тези човешки способности трябва да се разглежда като мисия на следатлантското човечество. Това завладяване напредва крачка по крачка. Разбира се, още в древна Индия човекът беше влязъл в определени отношения с външния свят. Обаче той го смяташе за илюзия и духът му беше обърнат към свръхсетивния свят. В противоположност на това, у древноперсийския народ се породи стремежът към завладяване на физическия сетивен свят; обаче за тази цел до голяма степен се използваха онези душевни сили, останали като наследство от времето, когато човек общуваше непосредствено със свръхсетивния свят.
към текста >>
н.) е
резултат
от проникването на християнството в човешките усещания и чувства.
Зародишите на това душевно разцепление бяха вече налице, когато Христовото учение се вля в земите на Европа. Хората приеха в сърцата си това послание от Духа; то проникна в техните усещания и чувства. Обаче те не можаха да открият връзката му с опиращия се на сетивата разум и неговите постижения в областта на физически-сетивния свят. Това, което виждаме днес като противоположност между официална наука и духовно познание, е само следствие от този факт. Християнската мистика (на Екхард, Таулер и т.
н.) е резултат от проникването на християнството в човешките усещания и чувства.
А науката, опираща се на сетивния свят, и нейните постижения, са резултат от другата страна на душевния живот. Постиженията в областта на външната материална култура дължим точно на тази душевна диференциация. Само благодарение на това, че тези човешки способности, имащи за инструмент мозъка, бяха едностранно приложени в областта на физическия свят, те можаха да се развият до такава степен, която направи възможна днешната наука, техника и т.н. Материалната култура можеше да се роди само всред европейските народи. Защото те са далечните наследници на онези атлантски прародители, които превърнаха влечението към сетивния свят в продуктивна способност, едва когато то бе стигнало до определена зрелост.
към текста >>
А науката, опираща се на сетивния свят, и нейните постижения, са
резултат
от другата страна на душевния живот.
Хората приеха в сърцата си това послание от Духа; то проникна в техните усещания и чувства. Обаче те не можаха да открият връзката му с опиращия се на сетивата разум и неговите постижения в областта на физически-сетивния свят. Това, което виждаме днес като противоположност между официална наука и духовно познание, е само следствие от този факт. Християнската мистика (на Екхард, Таулер и т. н.) е резултат от проникването на християнството в човешките усещания и чувства.
А науката, опираща се на сетивния свят, и нейните постижения, са резултат от другата страна на душевния живот.
Постиженията в областта на външната материална култура дължим точно на тази душевна диференциация. Само благодарение на това, че тези човешки способности, имащи за инструмент мозъка, бяха едностранно приложени в областта на физическия свят, те можаха да се развият до такава степен, която направи възможна днешната наука, техника и т.н. Материалната култура можеше да се роди само всред европейските народи. Защото те са далечните наследници на онези атлантски прародители, които превърнаха влечението към сетивния свят в продуктивна способност, едва когато то бе стигнало до определена зрелост. Докато по-рано това влечение само дремеше в тях, а те живееха от наследените остатъци на атлантското ясновидство и от съобщенията на Посветените.
към текста >>
86.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Подобни медитации се оказват особено
резултат
ни.
Процесът на душевното вглъбяване трябваше да бъде онагледен, като пример, с един символ. В духовното обучение могат да бъдат прилагани най-разнообразни образи от този род, а самите образи могат да бъдат изграждани по всевъзможни начини, могат да бъдат посочени също определени изречения, формули и отделни думи, в които ученикът да се вглъбява. Във всеки случай тези средства за медитиране имат за цел да откъснат душата от сетивните възприятия и да я подтикнат към такава дейност, при която впечатленията от физическите сетива остават без значение. Истинската задача е да бъде даден тласък в развитието на дремещите душевни способности. Медитациите могат да се съсредоточат и само върху определени чувства, усещания и т.н.
Подобни медитации се оказват особено резултатни.
към текста >>
Понеже хората са различно устроени, за отделния човек
резултат
ни могат да бъдат най-различни от средствата за обучение.
Понеже хората са различно устроени, за отделния човек резултатни могат да бъдат най-различни от средствата за обучение.
Що се отнася до продължителността на медитацията, нека напомним, че въздействието е толкова по-силно, колкото по-спокойна и обмислена е самата медитация. Всяко прекаляваме в тази посока трябва да се избягва. В хода на упражненията се постига един вътрешен усет, който подсказва на ученика как да постъпва в това отношение.
към текста >>
Едно близко до ума възражение срещу използването на посочените символни представи е, че тяхното образуване произлиза от едно мечтателно мислене и от произволно въображение, чиито
резултат
и биха могли да бъдат твърде съмнителни.
Едно близко до ума възражение срещу използването на посочените символни представи е, че тяхното образуване произлиза от едно мечтателно мислене и от произволно въображение, чиито резултати биха могли да бъдат твърде съмнителни.
Обаче спрямо онези символи, които стоят в основата на истинското духовно обучение, подобно съмнение е неоправдано. Защото символите са така подбрани, че можем напълно да се абстрахираме от тяхното отношение към външната сетивна действителност и да търсим тяхната стойност само в онази сила, с която те действуват върху душата, и то тогава, когато тя отклонява цялото си внимание от външния свят, когато подтиска всички сетивни впечатления и изключва всички мисли, зависещи от външни подбуди. Процесът на медитация та става най-нагледен, когато го сравним със съня. От една страна този процес е близък до съня, но от друга е напълно различен. Медитацията е като един сън, който спрямо дневното съзнание представлява по-висша будност.
към текста >>
За духовното обучение е характерно, че поради проведеното самовъзпитание, в този момент от своето развитие душата има ясното съзнание: Преди всичко аз възприемам самата себе си в света на образите (имагинации), които се появяват в
резултат
на описаните упражнения.
Най-напред възприемаме това, което сами сме създали по този начин. В известен смисъл първото изживява не се свежда до едно себевъзприятие.
За духовното обучение е характерно, че поради проведеното самовъзпитание, в този момент от своето развитие душата има ясното съзнание: Преди всичко аз възприемам самата себе си в света на образите (имагинации), които се появяват в резултат на описаните упражнения.
Наистина, тези образи изникват като живи в един нов свят; но душата трябва да разбере, че все пак първоначално те не са нищо друго, освен отражението на нейната собствена същност, подсилена от упражненията. И тя трябва не само ясно да осмисли този факт, но и да развие волята си до такава степен, че да е в състояние по всяко време да отстрани образите от съзнанието и да ги заличи. Намирайки се всред тези образи, душата трябва да остане съвършено свободна. Тази подробност е част от истинското духовно обучение. Ако душата не успее да постигне това, в областта на духовните опитности тя би попаднала в същото положение, при което една душа в рамките на физическия свят, отправя поглед към даден предмет и е така прикована към него, че не може да погледне встрани.
към текста >>
Трябва да се знае, че за целите на духовното обучение е важно не това, което човек изглежда, че притежава като качества и способности, а това, от което се нуждае и постига в
резултат
на редовни упражнения.
Само с помощта на подобни упражнения, ученикът постига онова душевно спокойствие, което е необходимо, за да не се случи така, че при раждането, и особено при първите действия на висшия Аз, душата да започне успоредно с него един втори, нездрав живот; да не се появи един вид двойник. Някому може да се струва, че вече е постигнал определено спокойствие в обикновения живот и следователно не се нуждае от това упражнение. Но точно на такъв човек то е необходимо по две причини. Човек може да бъде много добре и хармонично поставен всред обикновения живот, но с навлизането в един по-висш свят да се появи неувереност, която досега е била подтискана.
Трябва да се знае, че за целите на духовното обучение е важно не това, което човек изглежда, че притежава като качества и способности, а това, от което се нуждае и постига в резултат на редовни упражнения.
Колкото и противоречиво да изглежда това изречение, то отговаря на истината. Животът може да е възпитал в нас едни или други качества; за духовното обучение са решаващи способностите, които човек сам е възпитал в себе си. Ако животът изправи даден човек пред напрежения и конфликти, той трябва да се освободи от тях; ако обаче животът е отредил някому спокойствие, той трябва така да се самовъзпита и така да разтърси душата си, че да се проникне от необходимите нови впечатления. Който не може да се смее над нищо, е господар на живота си толкова малко, колкото и онзи, който е склонен към непрекъснат и немотивиран смях.
към текста >>
Описаните упражнения са извлечени от методите на духовното обучение; в хода на правилното изпълнение те предизвикват в окултния ученик не само посочените вече непосредствени
резултат
и, но и много други косвени последици, необходими по пътя към духовните светове.
Описаните упражнения са извлечени от методите на духовното обучение; в хода на правилното изпълнение те предизвикват в окултния ученик не само посочените вече непосредствени резултати, но и много други косвени последици, необходими по пътя към духовните светове.
Ако човек практикува тези упражнения в достатъчен размер, той ще се натъкне в същото време на някои грешки и недостатъци в своя душевен живот; и все пак тъкмо в упражненията той ще открие необходимите средства за укрепването на своя интелектуален, чувствен и волев живот. Разбира се, той ще има нужда и от други упражнения, според своите способности, според своя темперамент и характер; те обаче идват само след като достатъчно се е занимавал с посочените основни упражнения. И така, ще забележим, че тези упражнения по косвен път постепенно предизвикват дори това, което първоначално изглежда, че липсва в тях. Ако например на даден човек липсва самоувереност, след известно време ще установим, че с помощта на упражненията това качество е налице.
към текста >>
Аз не го изисквам с нетърпение, а винаги съм готов да го приема." Срещу подобно настроение не може да се отправи възражението: „Да, но това означава, че на окултния ученик се налага безкрайно дълго време да върви, напипвайки в мрака, защото дали медитациите му са на прав път, се разбира едва когато
резултат
ът е налице".
И така, ако човек сам не се затваря пред тази възможност, той се „сблъсква" с по-висшия живот в своето собствено астрално тяло. Ако някой непрекъснато повтаря: „Аз не възприемам нищо", тогава нещата стоят така, че той си е внушил да получи дадено възприятие по някакъв начин, и след като това не се получи, той казва: „Аз не виждам нищо". Но който постигне истинско разбиране за упражненията и медитирането, там той открива нещо, което обиква заради самите тях. И тогава той знае, че чрез самото медитиране е поставен в един духовно-душевен свят, за да очаква с търпение и смирение какво ще се случи по-нататък. Това усещане на окултния ученик може да бъде осъзнато най-добре, ако си послужим със следните думи: „Аз искам да правя всички упражнения, които са подходящи за мен, и зная, че в определеното време ще получа това, което е важно за мен.
Аз не го изисквам с нетърпение, а винаги съм готов да го приема." Срещу подобно настроение не може да се отправи възражението: „Да, но това означава, че на окултния ученик се налага безкрайно дълго време да върви, напипвайки в мрака, защото дали медитациите му са на прав път, се разбира едва когато резултатът е налице".
Обаче нещата не стоят така и не резултатът е меродавен за правилния ход на упражненията. Когато окултният ученик изгради верен подход към упражненията, тогава задоволството от самото медитиране, а не постигнатият резултат му показва, че е на прав път. Правилно провежданите упражнения в областта на духовното обучение са свързани именно със задоволство, което е не просто задоволство, а познание. И това е познанието: Аз върша нещо, за което виждам, че то ме води напред в правилната посока. Всеки окултен ученик може да стигне до това познание във всеки момент, стига да е внимателен и прецизен към своите изживявания.
към текста >>
Обаче нещата не стоят така и не
резултат
ът е меродавен за правилния ход на упражненията.
Ако някой непрекъснато повтаря: „Аз не възприемам нищо", тогава нещата стоят така, че той си е внушил да получи дадено възприятие по някакъв начин, и след като това не се получи, той казва: „Аз не виждам нищо". Но който постигне истинско разбиране за упражненията и медитирането, там той открива нещо, което обиква заради самите тях. И тогава той знае, че чрез самото медитиране е поставен в един духовно-душевен свят, за да очаква с търпение и смирение какво ще се случи по-нататък. Това усещане на окултния ученик може да бъде осъзнато най-добре, ако си послужим със следните думи: „Аз искам да правя всички упражнения, които са подходящи за мен, и зная, че в определеното време ще получа това, което е важно за мен. Аз не го изисквам с нетърпение, а винаги съм готов да го приема." Срещу подобно настроение не може да се отправи възражението: „Да, но това означава, че на окултния ученик се налага безкрайно дълго време да върви, напипвайки в мрака, защото дали медитациите му са на прав път, се разбира едва когато резултатът е налице".
Обаче нещата не стоят така и не резултатът е меродавен за правилния ход на упражненията.
Когато окултният ученик изгради верен подход към упражненията, тогава задоволството от самото медитиране, а не постигнатият резултат му показва, че е на прав път. Правилно провежданите упражнения в областта на духовното обучение са свързани именно със задоволство, което е не просто задоволство, а познание. И това е познанието: Аз върша нещо, за което виждам, че то ме води напред в правилната посока. Всеки окултен ученик може да стигне до това познание във всеки момент, стига да е внимателен и прецизен към своите изживявания. Ако не прилага това внимателно наблюдение, той минава покрай изживяванията както потъналият в мисли пешеходец не вижда дърветата от двете страни на пътя, макар че би ги видял, в случай, че обърне поглед към тях.
към текста >>
Когато окултният ученик изгради верен подход към упражненията, тогава задоволството от самото медитиране, а не постигнатият
резултат
му показва, че е на прав път.
Но който постигне истинско разбиране за упражненията и медитирането, там той открива нещо, което обиква заради самите тях. И тогава той знае, че чрез самото медитиране е поставен в един духовно-душевен свят, за да очаква с търпение и смирение какво ще се случи по-нататък. Това усещане на окултния ученик може да бъде осъзнато най-добре, ако си послужим със следните думи: „Аз искам да правя всички упражнения, които са подходящи за мен, и зная, че в определеното време ще получа това, което е важно за мен. Аз не го изисквам с нетърпение, а винаги съм готов да го приема." Срещу подобно настроение не може да се отправи възражението: „Да, но това означава, че на окултния ученик се налага безкрайно дълго време да върви, напипвайки в мрака, защото дали медитациите му са на прав път, се разбира едва когато резултатът е налице". Обаче нещата не стоят така и не резултатът е меродавен за правилния ход на упражненията.
Когато окултният ученик изгради верен подход към упражненията, тогава задоволството от самото медитиране, а не постигнатият резултат му показва, че е на прав път.
Правилно провежданите упражнения в областта на духовното обучение са свързани именно със задоволство, което е не просто задоволство, а познание. И това е познанието: Аз върша нещо, за което виждам, че то ме води напред в правилната посока. Всеки окултен ученик може да стигне до това познание във всеки момент, стига да е внимателен и прецизен към своите изживявания. Ако не прилага това внимателно наблюдение, той минава покрай изживяванията както потъналият в мисли пешеходец не вижда дърветата от двете страни на пътя, макар че би ги видял, в случай, че обърне поглед към тях.
към текста >>
Впрочем съвсем не е желателно ускореното настъпване на друг
резултат
, различен от този, който винаги се проявява в хода на правилното медитиране.
Впрочем съвсем не е желателно ускореното настъпване на друг резултат, различен от този, който винаги се проявява в хода на правилното медитиране.
Защото този резултат би могъл да бъде само незначителна част от това, което би трябвало да настъпи в действителност. В духовното развитие често пъти един частичен резултат става причина за голямо закъснение на пълния успех. Пребиваването всред такива разновидности на духовен живот, които отговарят на частичния резултат, лишава ученика от влиянието на силите, гарантиращи му много по-високи степени от развитието. И печалбата, която постигаме с такова „надзърване" в духовния свят е привидна, защото то може да ни отведе не до истината, а само до неясни и измамни образи.
към текста >>
Защото този
резултат
би могъл да бъде само незначителна част от това, което би трябвало да настъпи в действителност.
Впрочем съвсем не е желателно ускореното настъпване на друг резултат, различен от този, който винаги се проявява в хода на правилното медитиране.
Защото този резултат би могъл да бъде само незначителна част от това, което би трябвало да настъпи в действителност.
В духовното развитие често пъти един частичен резултат става причина за голямо закъснение на пълния успех. Пребиваването всред такива разновидности на духовен живот, които отговарят на частичния резултат, лишава ученика от влиянието на силите, гарантиращи му много по-високи степени от развитието. И печалбата, която постигаме с такова „надзърване" в духовния свят е привидна, защото то може да ни отведе не до истината, а само до неясни и измамни образи.
към текста >>
В духовното развитие често пъти един частичен
резултат
става причина за голямо закъснение на пълния успех.
Впрочем съвсем не е желателно ускореното настъпване на друг резултат, различен от този, който винаги се проявява в хода на правилното медитиране. Защото този резултат би могъл да бъде само незначителна част от това, което би трябвало да настъпи в действителност.
В духовното развитие често пъти един частичен резултат става причина за голямо закъснение на пълния успех.
Пребиваването всред такива разновидности на духовен живот, които отговарят на частичния резултат, лишава ученика от влиянието на силите, гарантиращи му много по-високи степени от развитието. И печалбата, която постигаме с такова „надзърване" в духовния свят е привидна, защото то може да ни отведе не до истината, а само до неясни и измамни образи.
към текста >>
Пребиваването всред такива разновидности на духовен живот, които отговарят на частичния
резултат
, лишава ученика от влиянието на силите, гарантиращи му много по-високи степени от развитието.
Впрочем съвсем не е желателно ускореното настъпване на друг резултат, различен от този, който винаги се проявява в хода на правилното медитиране. Защото този резултат би могъл да бъде само незначителна част от това, което би трябвало да настъпи в действителност. В духовното развитие често пъти един частичен резултат става причина за голямо закъснение на пълния успех.
Пребиваването всред такива разновидности на духовен живот, които отговарят на частичния резултат, лишава ученика от влиянието на силите, гарантиращи му много по-високи степени от развитието.
И печалбата, която постигаме с такова „надзърване" в духовния свят е привидна, защото то може да ни отведе не до истината, а само до неясни и измамни образи.
към текста >>
Ако изпълни тези предварителни мерки, той получава двоен
резултат
.
В началото за ученика никак не е лесно да разбере докрай как трябва да постъпва при този род упражнения. Причината е там, че всеки човек, чийто вътрешен живот по навик се определя от външните впечатления, веднага изпада в колебание и пълна несигурност, когато трябва да разгърне в себе си и душевен живот, при който е отхвърлена всякаква връзка с външния свят. Относно упражненията, водещи към Инспирация, ученикът трябва да е наясно, и то в много по-голяма степен отколкото при постигането на Имагинациите: той е длъжен да ги предприема, само когато наред с тях вземе и всички предварителни мерки за укрепването на разсъдъчната способност, чувствата и характера.
Ако изпълни тези предварителни мерки, той получава двоен резултат.
Първо, чрез упражненията, той няма да изгуби равновесието на своята личност в акта на свръхсетивното виждане; второ, наред с това той ще постигне способността действително да изпълнява изискванията на тези упражнения. Те ще ни се струват трудни само дотогава, докато постигнем точно определено състояние на душата, точно определени чувства и емоции. Разбиране и способност за упражненията, и то в скоро време, ще постигне този, който с търпение и постоянство развива в душата си подходящи качества за покълване на свръхсетивни познания. Несъмнен напредък очаква този, който изгради здравия навик по-често да надниква в душата си и не толкова да се занимава със себе си, колкото в тишина и мир да се заеме с подреждането и преработването на получените в живота опитности. Той ще забележи, че когато свързва една житейска опитност с друга, обогатява своите представи и чувства.
към текста >>
Те възникват като
резултат
от зрелостта на съзнанието, когато в Интуицията то се добира до опитности, дори и когато от него са отстранени всички познати от по-рано външни и вътрешни изживявания.
Когато се практикуват упражненията за Интуиция, те действуват не само върху етерното тяло, но и върху свръхсетивните сили на физическото тяло. Впрочем не трябва да си представяме, че в случая става дума за действия във физическото тяло, които са достъпни за обикновеното сетивно наблюдение. Те могат да бъдат преценени само от свръхсетивното познание. С външното познание те нямат нищо общо.
Те възникват като резултат от зрелостта на съзнанието, когато в Интуицията то се добира до опитности, дори и когато от него са отстранени всички познати от по-рано външни и вътрешни изживявания.
към текста >>
Ето защото представлява трудно преодолимо препятствие за упражненията, стремящи се към
резултат
и в Интуицията.
Интуитивните опитности са нежни, интимни и фини; в сегашната степен от развитието си, човешкото физическо тяло е твърде грубо за тях.
Ето защото представлява трудно преодолимо препятствие за упражненията, стремящи се към резултати в Интуицията.
Но ако се практикуват с енергия, постоянство и с необходимото вътрешно спокойствие, накрая те сломяват силните препятствия на физическото тяло. Ученикът забеляза това от факта, че постепенно добива власт над определени прояви на физическото тяло, които до тогава са се изплъзвали от неговото съзнание. Той забелязва това и от обстоятелството, че за кратко време усеща стремежа да приведе на пример дишането (или други подобни функции) в един вид съзвучие или хармония с това, което душата постига по време на медитациите. Идеалът на развитието е чрез физическото тяло да не се правят никакви дори и дихателни упражнения, а всичко, което става с него, да идва само като една последица от чистите интуитивни упражнения.
към текста >>
87.
НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
GA_13 Въведение в Тайната наука
А след като
резултат
ите от това изследване бъдат оповестени, те вече могат да бъдат разбрани и без намесата на свръхсетивното съзнание.
Но когато говорим за подобни неща, трябва да изтъкнем един факт, чието съблюдаване е абсолютно необходимо. Когато искаме да узнаем подобни неща, трябва напълно да се освободим от предположението, че философската мисъл, която е привлечена само от сетивната действителност, може да стигне до някакви разкрития в тази област. Подобни неща никога не могат и не трябва да бъдат изследвани от философията. Ако някой би повярвал, че след като е узнал" от Духовната Наука как е изглеждала Старата Луна, ще може чрез философски размисъл да надникне и в Бъдещия Юпитер, като съпоставя земните и лунни отношения, той ще изпадне в огромна грешка. Тези отношения могат да бъдат изследвани само с помощта на свръхсетивното наблюдение.
А след като резултатите от това изследване бъдат оповестени, те вече могат да бъдат разбрани и без намесата на свръхсетивното съзнание.
към текста >>
Душите, които тогава се въплъщаваха по такъв начин, че напредваха с огромен скок в изграждането на умствените и чувствени способности, после внасяха
резултат
ите от този напредък в следващите си прераждания през Петата епоха.
Дори и за истинската същност на Христовото събитие, по-късните поколения можеха да научат нещо само от такива предания, освен в случаите, когато отделни личности сами проникваха в свръхсетивните светове. Впрочем имаше и такива Посветени, които все още притежаваха естествените възприемателни способности за свръхсетивния свят и които в своето развитие се издигаха до него, без да пробягват до новите умствени и чувствени способности. Чрез тях беше създаден един преход от старата форма на Посвещение към новата. Подобни личности имаше и през следващите епохи. И тъкмо това е същественото за Четвъртата следатлантска епоха, че поради затварянето на душата за непосредствено общуване с душевно-духовния свят, човек укрепна в своите умствени и чувствени способности.
Душите, които тогава се въплъщаваха по такъв начин, че напредваха с огромен скок в изграждането на умствените и чувствени способности, после внасяха резултатите от този напредък в следващите си прераждания през Петата епоха.
Като един вид обезщетение за тази душевна изолираност, в света продължиха да действуват забележителните предания на прадревната мъдрост, включително и преданието за Христовото събитие, чиято сила, бликаща направо от тяхното съдържание, топлеше душите с едно макар и косвено и крепящо се най -вече на вярата знание за духовните светове. Но винаги съществуваха и хора, които наред с умствените и чувствени способности, се грижеха и за своите по-висши познавателни сили. Те имаха задачата да изследват по свръхсетивен начин явленията в духовния свят и преди всичко тайната на Христовото събитие. От тях в душите на другите хора се изливаше всичко, което те можеха да разберат за Христос.
към текста >>
Защото това развитие се явява накрая като
резултат
от хармонията, която ще се установи през Петата и Шестата следатлантска епоха между умствените и чувствени способности от една страна, и познанията за свръхсетивните светове от друга.
Нека повторим, че в „познанието за Граала" е вложен възможно най-висшия идеал за развитие, който човек може да си представи: Одухотворяване, което човек постига чрез своите собствени усилия.
Защото това развитие се явява накрая като резултат от хармонията, която ще се установи през Петата и Шестата следатлантска епоха между умствените и чувствени способности от една страна, и познанията за свръхсетивните светове от друга.
Това, което човек изработва във вътрешността на своята душа, накрая ще се превърне в един обективен, външен свят. Човешкият Дух се издига до могъщите впечатления от околния свят и първо предусеща, а после и разпознава духовните Същества зад тези впечатления; човешкото сърце се изпълва с трепет пред величието на необхватния духовен свят. Постепенно човек разбира, че неговите интелектуал ни, чувствени и волеви изживявания са просто зародишите на идващия духовен свят.
към текста >>
Тази мъдрост е стаена там като
резултат
от едно продължително развитие.
Днешното планетарно въплъщение наречено „Земя", съдържа всичко онова, което се е развило в хода на предишните планетарни състояния Сатурн, Слънце и Луна. Не случайно земният човек открива „мъдрост" в процесите, които се разиграват около него.
Тази мъдрост е стаена там като резултат от едно продължително развитие.
Вече знаем, че Земята е потомък на „Старата Луна". А тя осъществи своето развитие, заедно с това, което и принадлежеше, постигайки „Космоса на Мъдростта". Сега Земята е само началото на едно развитие, чрез което в тази Мъдрост ще бъде вложена една нова сила. Тя ще доведе човека до там, да се чувствува като самостоятелен участник в духовния свят. Това се обяснява с обстоятелството, че в хода на Земния период неговият „Аз" е така формиран от „Духовете на Формата", както на Сатурн физическото му тяло беше формирано от „Духовете на Волята", на Слънцето етерното му тяло от „Духовете на Мъдростта" и на Луната астралното му тяло от „Духовете на Движението".
към текста >>
Мъдростта е предусловието на Любовта; Любовта идва като
резултат
от новородената в „Аза" Мъдрост.
Духовното познание, чрез своята собствена същност, се превръща в Любов. Целият процес, който беше описан, започвайки от гръко-римската до днешната Пета следатлантска епоха ясно показва как трябва да се извърши това велико превръщане и къде е поставено началото на бъдещата еволюция. Това, което беше подготвено като Мъдрост чрез Сатурн, Слънце и Луна, действува във физическото, етерното и астралното тяло на човека; то се явява като „Мъдростта на света"; в Аза обаче то се превръща във вътрешна същност. Започвайки от Земната епоха, „Мъдростта на външния свят" става вътрешна мъдрост в човека. И когато това е вече факт, вътрешната мъдрост се превръща в зародиш на Любовта.
Мъдростта е предусловието на Любовта; Любовта идва като резултат от новородената в „Аза" Мъдрост.
към текста >>
88.
СЪНУВАНЕТО
GA_13 Въведение в Тайната наука
В Духовната Наука те нямат никакво непосредствено приложение; произхождащите от тях данни не могат да бъдат смятани за
резултат
на Духовната Наука.
Защото след раждането на Аза, той действува и в процесите на астралното тяло, които се разиграват след заспиване именно в сънуването. Така в сънуването имаме едно образно съзнание, изменено чрез присъствието на Аза. Но понеже по време на сънуването Азът не упражнява съзнателни действия върху астралното тяло, нищо от това, което принадлежи към сънищния живот, не трябва да се прибавя към истините, които в смисъла на Духовната Наука могат да издигнат човека до познанието за свръхсетивните светове. Същото се отнася и за това, което наричаме визионерство, „второ виждане" (деутероскопия) и т.н. Тези състояния възникват поради това, че Азът е изключен като остатъци от древното образно съзнание.
В Духовната Наука те нямат никакво непосредствено приложение; произхождащите от тях данни не могат да бъдат смятани за резултат на Духовната Наука.
към текста >>
89.
ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА. Сценични картини от живота като епилог на „Портата на посвещението“
GA_14 Четири мистерийни драми
Картините от ретроспективното виждане в 14-ти век са
резултат
и на имагинативното познание и като такива представляват по отношение на историята идеализирано описание на житейски отношения, които във физическия свят могат да бъдат познати само от техните следствия.
Събитията от Шеста, Седма, Осма и Девета картина са съдържание на духовното ретроспективно виждане на Капезий в предишния му живот. Същото (както показва изложението) изживяват същевременно Мария и Йохан, но не и Щрадер, чието предишно въплъщение се съзира само от Капезий, Мария и Йохан.
Картините от ретроспективното виждане в 14-ти век са резултати на имагинативното познание и като такива представляват по отношение на историята идеализирано описание на житейски отношения, които във физическия свят могат да бъдат познати само от техните следствия.
Начинът на повтаряне на живота (на събития от 14-ти век в настоящето) не трябва да се разбира като нещо всеобщо валидно, а като такова, което може да се случи само в повратна точка на времето. Оттам и конфликтите, представени тук като последствия от минал живот, са възможни само за такъв период от време.
към текста >>
90.
ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА. Душевни процеси в сценични картини
GA_14 Четири мистерийни драми
Да го поставя първоначално в основата на замисъла никога не би хрумнало на автора, но е допустимо да се приведе тук като
резултат
.
Който приема тези същества за алегории или символи, разбира погрешно цялостния начин на представяне на събитията в „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“. Това, че духовните същества нямат човешки облик, какъвто трябва да имат на сцената, се разбира от само себе си. Ако авторът на тези душевни събития в сценични картини желаеше да покаже съществата като алегории, той не би го сторил по този начин. Разделението на лицата в групи (3 х 4) не е самоцел и не лежи в основата на изложението. То се получава – ретроспективно на мисленето – от събитията, които са замислени изцяло само за себе си и които от само себе си определят такова разделение.
Да го поставя първоначално в основата на замисъла никога не би хрумнало на автора, но е допустимо да се приведе тук като резултат.
към текста >>
91.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
какво могло би
резултат
да носи,
какво могло би резултат да носи,
към текста >>
значителни научни
резултат
и.
значителни научни резултати.
към текста >>
92.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
което на Земята
резултат
е
което на Земята резултат е
към текста >>
да се явяват лоши
резултат
и,
да се явяват лоши резултати,
към текста >>
така и
резултат
ът от труда ти
така и резултатът от труда ти
към текста >>
по-други
резултат
и ще постигне.
по-други резултати ще постигне.
към текста >>
93.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
тя
резултат
е от дела предишни.
тя резултат е от дела предишни.
към текста >>
94.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Но в своето мислене човек трябва да даде израз и на своята собствена същност, разбирана като
резултат
от миналите земни превъплъщения.
И следва третото нещо, по-малко известно; човек го научава чрез самия себе си, благодарение на това, което носи дълбоко в своя вътрешен свят от едно прераждане в друго. Става дума за характерния живот вътре в самия свят на мислите. С формирането на мозъка се осъществява и неговото предназначение да служи като инструмент на мисленето. Ето защо този орган още при своето възникване е така пластичен, че човек да може сам да го формира като инструмент на своето мислене, с оглед на неговата превъплъщаваща се същност. Непосредствено след раждането на човека, мозъкът е такъв, какъвто трябва да бъде според силите, унаследени от родители, прародители и т.н.
Но в своето мислене човек трябва да даде израз и на своята собствена същност, разбирана като резултат от миналите земни превъплъщения.
Ето защо той трябва да преобрази особеностите на своя мозък през онзи период, когато след раждането е станал физически независим от своите родители, прародители и т.н.
към текста >>
От Духовната Наука знаем, че човешкото тяло, такова каквото е то в съвременния стадий на развитие, трябва да се разглежда като
резултат
от други състояния, като нещо, което непрекъснато е усъвършенствувало своята сегашна форма.
Отговорът на първата половина от въпроса може да бъде много лесен: Ако тези по-висши сили биха действували и по-нататък по същия начин, човекът щеше да си остане завинаги дете; той не би могъл да стигне до Азовото съзнание. Това, което по-рано е действувало отвън, трябва да се пренесе в неговата собствена душевна същност. Но има и по-съществена причина, която може да хвърли още по-голяма светлина върху тайните на човешкия живот, в сравнение с току-що казаното и тя е следната.
От Духовната Наука знаем, че човешкото тяло, такова каквото е то в съвременния стадий на развитие, трябва да се разглежда като резултат от други състояния, като нещо, което непрекъснато е усъвършенствувало своята сегашна форма.
Който е запознат с Духовната Наука знае, че еволюцията на човека се извършва поради въздействията на различни сили върху цялото човешко същество: Едни сили действуват върху физическото тяло, други върху етерното тяло, трети върху астралното тяло. Човешкото същество поличава сегашната си форма благо дарение на това, че върху него са действували силите, които ние наричаме луциферични и ариманични. Чрез тези сили човешкото същество е станало в известно отношение по-лошо, отколкото би трябвало да бъде, ако върху него биха действували само силите, идващи от космическите духовни предводители, които се стремят единствено към правилното развитие на човека. Причините за нашите страдания, болести, както и за смъртта трябва да се търсят извън Съществата, които се опитват да ръководят развитието ни в правилната посока, а именно в луциферическите и ариманически Същества, намесващи се често в това праволинейно развитие. През първите детски години луциферическите и ариманически сили имат съвсем слабо влияние върху човешкото същество.
към текста >>
95.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Ето защо в съвременното човечество излизат на яве много неща, които са
резултат
от възраждането на древните египетски сили, с тази разлика, че много от тях тогата са действували по духовен начин, а днес се явяват отново, но под материалистична форма.
Съществата, които трябва да разглеждаме като невидимите ръководители на процесите във физическия свят, се разделят на две категории. Към първата спадат онези духовни индивидуалности, които до нашата съвременна епоха са постигнали едно нормално развитие. Ето защо те можаха да се намесят в ръководството на нашата култура, когато ръководителите на предишната гръко-римска епоха постепенно превръщаха своята мисия относно културното развитие през първото християнско хилядолетие. Към втората категория Същества, чиято дейност се слива с тази на първата, принадлежат онези духовни индивидуалности, които през египетско-халдейската епоха не успяха да завършат своето развитие. През следващата гръко-латинска епоха те трябваше да останат пасивни, но сега те могат отново да се включват в действие, защото нашата съвременна епоха има голямо сходство с гръко-латинската.
Ето защо в съвременното човечество излизат на яве много неща, които са резултат от възраждането на древните египетски сили, с тази разлика, че много от тях тогата са действували по духовен начин, а днес се явяват отново, но под материалистична форма.
За да покажем как древните египетски познания отново оживяват днес, нека да вземем например Кеплер. Той беше изцяло проникнат от хармонията, царяща в устройството на Всемира, и това намери израз в неговите знаменити математически закони за небесната механика, известни като Кеплерови закони. На пръв поглед тези закони са сухи и абстрактни; при Кеплер обаче те възникват от дълбокото му вътрешно усещане за хармонията на Вселената. В съчиненията му четем, че за да открие явленията, които е усетил вътрешно, е трябвало да се обърне към свещените египетски мистерии, да вземе свещените съдове от техните светилища и по този начин да направи откритията, които едва по-късно ще бъдат истински оценени. Когато Кеплер изрича тези думи, те не са просто фрази; в тях се провява смътното съзнание за едно повторно изживява не на това, което е научил в древен Египет при своето тогавашно прераждане.
към текста >>
Значението на 1250 година за духовното развитие на човечеството изпъкна особено силно, ако се вземат предвид
резултат
ите от ясновидските изследвания, които се изразяват в следното.Дори такива индивидуалности които още в предишните си инкарнации бяха постигнали висока степен на духовно развитие и кои то бяха отново инкарнирани около 1250 година,за известно време трябваше да изживеят пълно помрачение на способността за непосредствено виждане на духовния свят.
Значението на 1250 година за духовното развитие на човечеството изпъкна особено силно, ако се вземат предвид резултатите от ясновидските изследвания, които се изразяват в следното.Дори такива индивидуалности които още в предишните си инкарнации бяха постигнали висока степен на духовно развитие и кои то бяха отново инкарнирани около 1250 година,за известно време трябваше да изживеят пълно помрачение на способността за непосредствено виждане на духовния свят.
Дори индивиди,напълно озарени от духовното познание,оставаха като откъснати от духовния свят и можеха да си спомнят за него само от опитностите, които идваха от техните предишни инкарнации. И така, виждаме как узрява необходимостта от навлизането на един нов елемент в духовното ръководство на човечеството. Това беше елементът на истинския модерен езотеризъм. Само чрез този езотеризъм може да бъде разбран в истинския смисъл фактът, че в духовното ръководство на цялото човечество, а и на отделния човек, прониква това, което наричаме "Христовия импулс".
към текста >>
96.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Ако наблюдаваме един човек с погледа на ясновидеца ще установим, че неговият организъм е
резултат
от взаимодействието на космическите сили.
Ако наблюдаваме един човек с погледа на ясновидеца ще установим, че неговият организъм е резултат от взаимодействието на космическите сили.
Този факт може да бъде онагледен донякъде хипотетично, но в напълно съответствуваща за ясновидските възприятия форма. Ако вземем физическия мозък на един човек и се вгледаме в неговата конструкция с погледа на ясновидеца в неговите анатомични дялове и структури, ще открием, че мозъкът на всеки човек е различен. Няма двама души с еднакъв мозък. Нека сега да си представим, че бихме могли да фотографираме този мозък с всички негови структури, така че да станат видими всички подробности тогава за всеки човек бихме получили различна фотография. И ако фотографираме мозъка на един човек в мига на раждането му, а после фотографираме и небесното пространство, намиращо се точно над месторождението на същия човек, образът на небесното пространство би съвпаднал напълно с този на човешкия мозък.
към текста >>
97.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
От друга страна, подобно изложение може да е от полза на онези, които все още са далеч от
резултат
ите на Духовната Наука.
Тя на свой ред постепенно тласка душата към едно пътешествие, което накрая я отвежда до непосредственото виждане в духовния свят. Описанията на този свят са предадени под формата на осем медитации, които са по силите на всеки човек. Ако бъдат проведени, те могат да пренесат в душата с помощта на собствената вътрешна съсредоточеност това, за което се говори в тях. От една страна, аз исках да предложа нещо на онези читатели, които вече са запознати с литературата, посветена на свръхсетивните области. Може би изследователят на свръхсетивния свят ще открие тук чрез самото изложение и чрез непосредствено свързаните с душевната опитност подробни описания нещо важно.
От друга страна, подобно изложение може да е от полза на онези, които все още са далеч от резултатите на Духовната Наука.
към текста >>
98.
ПЪРВА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Подобна представа би изглеждала непоносима, както всяка друга, която не идва по естествен път като
резултат
от вглъбяването в откровенията на външния свят.
Всяка друга представа за отношенията на външния сетивен свят към тялото поради самото си съдържание не издържа пред действителността. Обаче представата, че реалното участие на външния свят в изграждането на тялото се проявява едва след смъртта, не се конфронтира с нищо, което бива действително изживяно в условията на външния и вътрешен свят. Душата далеч не усеща непоносима мисълта, че нейните субстанции и сили се включват в процесите на външния свят, които нямат нищо общо с нейния собствен живот. При съвършено непредубеденото си отдаване на живота, дори и в своите дълбини, тя не открива никакво надигащо се от тялото желание, което да превръща мисълта за разлагането на тялото след смъртта в нещо неприятно. Непоносимото идва после когато човек си представи, че субстанциите и силите, нахлуващи обратно във външния свят увличат душата със себе си.
Подобна представа би изглеждала непоносима, както всяка друга, която не идва по естествен път като резултат от вглъбяването в откровенията на външния свят.
към текста >>
99.
ВТОРА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Техните изводи се покриват с
резултат
а от първата медитация.
Техните изводи се покриват с резултата от първата медитация.
А той се свежда до признанието на душата: Ти си свързана с твоето тяло. То е подложено на природните закони, които се отнасят към теб, както всички други природни закони. Чрез тях ти си част от външния свят, а той участвува в теб по начина, който най-ясно ти се разкрива, когато размишляваш върху това, което той прави с твоето тяло след смъртта. За целите на живота той си осигурява сетива и разум, чрез които за теб е невъзможно да видиш как изглеждат нещата с твоите душевни опитности след смъртта.
към текста >>
В
резултат
на такива усилия, душевните изживявания стават много по-силни и динамични, отколкото са в условията на обикновения живот.
Този факт поражда два извода. Или всяко по-нататъшно изследване върху загадките на душата трябва да бъде подтиснато, обричайки човека на незнание в тази област; или пък той трябва да положи усилия и чрез вътрешни душевни опитности да постигне това, което външният свят му отказва.
В резултат на такива усилия, душевните изживявания стават много по-силни и динамични, отколкото са в условията на обикновения живот.
към текста >>
Ако искаме чрез такива вътрешни изживявания да стигнем до действително важни
резултат
и, трябва да ги практикуваме според определени изпитани закони, които са описани в Духовната Наука.
Ако искаме чрез такива вътрешни изживявания да стигнем до действително важни резултати, трябва да ги практикуваме според определени изпитани закони, които са описани в Духовната Наука.
Голяма част от тях са обобщени в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове? "
към текста >>
Впрочем в повечето случаи е нужно огромно търпение, докато настъпят съществените
резултат
и.
Благодарение на такива медитативни упражнения човек постига укрепване на силите на вътрешното изживяване. То, така да се каже, се сгъстява. А последиците човек може да забележи, наблюдавайки самия себе си; стига да е практикувал упражненията достатъчно дълго време.
Впрочем в повечето случаи е нужно огромно търпение, докато настъпят съществените резултати.
Ако човек не е склонен да упражнява това търпение години наред, едва ли ще постигне нещо особено.
към текста >>
Тук е уместно да посочим един пример за такива
резултат
и, които са от най-разнообразно естество.
Тук е уместно да посочим един пример за такива резултати, които са от най-разнообразно естество.
А посоченият пример има в себе си нещо, с което можем да продължим загатнатия тук медитативен път.
към текста >>
100.
ТРЕТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
В
резултат
на тази концентрация той поддържа своето ясновиждане.
То се превръща в едно трудно препятствие за душевния живот; човек го усеща дори като "чуждо тяло" в себе си. Но после забелязва, че то все повече се приспособява към изживяванията на душата; а накрая човек престава да усеща своето тяло, но за сметка на това има пред себе си свръхсетивния свят, също както не усеща окото, чрез което обхваща света на цветовете. Преди душата да усвои виждането на свръхсетивния свят, тялото трябва да стане невъзприемаемо. След като човек стига до там, че съзнателно прави душата си ясновиждаща, той по правило ще може да възпроизвежда онова състояние. когато се концентрира върху определена мисъл, за да изживее във възможно най-интензивна степен.
В резултат на тази концентрация той поддържа своето ясновиждане.
към текста >>
101.
ЧЕТВЪРТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Единствената помощ идва в
резултат
на продължителното, енергично и търпеливо укрепване на душевния живот.
За човека е много трудно да се справи с тези изисквания.
Единствената помощ идва в резултат на продължителното, енергично и търпеливо укрепване на душевния живот.
Който е стигнал до лични опитности пред прага на свръхсетивния свят, той усеща, че за обикновения душевен живот е истинска благодат, ако му бъде спестено приближаването до този праг.
към текста >>
102.
ШЕСТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Категоричният отговор, получен в
резултат
на точни изследвания в тази област, чиято преценка се опира на непосредствен опит, гласи "Да".
Връзките между Аза и свръхсетивните Същества в тяхната вътрешна същност не се засягат нито от раждането, нито от смъртта. В сетивния телесен живот тези връзки се проявяват по твърде особен начин. Всички външни проявления в сетивния свят са израз на различни зависимости от свръхсетивно естество. Понеже човекът, като такъв, е свръхсетивно Същество и това се потвърждава от свръхсетивното наблюдение то в свръхсетивния свят връзките между една човешка душа и друга, не се засягат от смъртта. Пред душата и нейното обикновено съзнание възниква плахият въпрос в приблизително следната примитивна форма: а ще мога ли след смъртта отново да видя онези, с които съм бил свързан през живота си в сетивния свят?
Категоричният отговор, получен в резултат на точни изследвания в тази област, чиято преценка се опира на непосредствен опит, гласи "Да".
към текста >>
103.
СЕДМА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Като
резултат
възниква мисълта, че ще е по-добре да не се намесва изкуствено в развитието на душата, а спокойно да се довери на едно неосъзнато от него ръководство и да изчака докъде ще го отведе то в хода на времето.
Изживяванията, които са необходими за проникването на душата в свръхсетивните светове, могат да се сторят някому отблъскващи. Такъв човек може да възрази, че съвсем не е сигурен какво ще се случи с него, ако се осмели да се докосне до подобни процеси и дали изобщо би могъл да ги понесе.
Като резултат възниква мисълта, че ще е по-добре да не се намесва изкуствено в развитието на душата, а спокойно да се довери на едно неосъзнато от него ръководство и да изчака докъде ще го отведе то в хода на времето.
Подобна мисъл винаги трябва да бъде отхвърляна от всеки, който може да породи в себе си една по-друга мисъл: че в самата природа на човешкото същество е да върви напред, а това би означавало ако човек пренебрегне задълженията си спрямо своята истинска природа пълен крах на самите еволюционни импулси.
към текста >>
Силите за свръхсетивното познание израстват правилно само от това, което човек постига чрез медитиране, чиито съдържание и форма са
резултат
от собствената душевна сила.
Чрез медитиране, което трябва да се превърне в един житейски навик, дори в условие за живот, както дишането е едно условие за живота на тялото, душевните сили се концентрират и укрепват. Необходимо е само, по време на медитирането да изключим всякаква намеса на сетивни впечатления в душевния живот, както и всеки спомен за тях. Необходимо е да замлъкнат и спомените за всичко, което носи на душата радост или болка, за да се отдаде единствено на онова, което самата тя иска да присъствува в нея.
Силите за свръхсетивното познание израстват правилно само от това, което човек постига чрез медитиране, чиито съдържание и форма са резултат от собствената душевна сила.
към текста >>
104.
ОСМА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Но това няма нищо общо с доказателствените методи, с тяхната сила и
резултат
ност.
В науката за Духа не съществува нищо, което да не може да се подкрепи от съответните доказателства. Но трябва да напомним, че духовнонаучните доказателства се признават много по-трудно от естественонаучните. Това е напълно разбираемо. Но то не се дължи на факта, че духовнонаучните доказателства са по-малко точни и строги, а на обстоятелството, че когато човек се изправи пред тях, той веднага губи опората на сетивните факти, която го улеснява да приеме доказателствата на естествената наука.
Но това няма нищо общо с доказателствените методи, с тяхната сила и резултатност.
Ако някой е в състояние обективно да сравни естественонаучните доказателства с изградените по същия начин духовнонаучни доказателства, той лесно ще се убеди в еднаквата им доказателствена стойност. Така описанието на повтарящите се въплъщения, което ясновидецът дава, ще се подкрепи и от тези доказателства. Едното може да помогне на другото и така човек ще затвърди с помощта на разума убеждението си в смисъла от повтарящите се въплъщения с оглед на цялостната човешка еволюция.
към текста >>
105.
ПОСЛЕСЛОВ КЪМ ИЗДАНИЕТО ОТ 1918 г.
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Всяко визионерство, всякакви медиумистични феномени, възникващи в
резултат
на такива състояния, тук са напълно изключени.
Още от съдържанието на втората медитация, както и от следващите, става ясно, че душевният път, за кой то се говори в тази книга, решително отхвърля всяко така наречено "ясновидство", произтичащо от болестни или абнормни телесни състояния.
Всяко визионерство, всякакви медиумистични феномени, възникващи в резултат на такива състояния, тук са напълно изключени.
Такива опитности произтичат от една душевна организация, спрямо която сетивните възприятия и опиращото се на тях мислене, представляват една по-висша област. С тези възприятия и с това мислене човек живее повече в свръхсетивната област и с тях той е много по-независим от тялото, отколкото в случая, когато една или друга абнормна телесна организация залъгва душата с опитности, произтичащи от процеси, които всъщност би трябвало да служат на тялото и които по болестен начин са отклонени от своето естествено предназначение, така че водят до представи, лишени от вътрешни основания както в областта на външните възприятия, така и в областта на волевата активност.
към текста >>
Сега важното е човек да разбере съвсем ясно, че първоначалните усилия, довели до
резултат
а, не са достатъчни за повторното му възпроизвеждане; необходими са много по-големи усилия, често пъти от съвсем друго естество.
При първите стъпки по пътя на свръхсетивното познание, този факт се превръща за човека в източник на тежки разочарования. Наистина, при съответните упражнения, укрепващи душата в посочения тук смисъл, човек сравнително лесно стига до първите свръхсетивни опитности. Радостта от постигнатия напредък е голяма. Обаче той скоро забелязва, че тези опитности не могат да се повторят. И тогава той започва да се усеща като празен спрямо свръхсетивния факт.
Сега важното е човек да разбере съвсем ясно, че първоначалните усилия, довели до резултата, не са достатъчни за повторното му възпроизвеждане; необходими са много по-големи усилия, често пъти от съвсем друго естество.
към текста >>
106.
ЗА МЕДИТИРАНЕТО
GA_17 Прагът на духовния свят
Без действително доверие в мисленето, те биха се измъчвали от тези съмнения и загадки; а последните са практически само
резултат
и от мисленето.
Човек е спокоен, дори и да не е в състояние да изясни нещо чрез мисленето; но той не може да понесе обстоятелството, че самото мислене може да го лиши от яснота след като прониква в неговата област така, както е необходимо за постигането на пълна светлина за една или друга ситуация в живота. Тази душевна нагласа спрямо мисленето е в основата на общочовешкия стремеж към познание. При определени състояния на душата, тя може да бъде подтисната, но все пак е налице дори и в най-мрачните периоди на душата. Онези мислители, които се съмняват в силата и валидността на самото мислене, се заблуждават относно своята лична душевна нагласа. Защото много често тъкмо проницателното им мислене поражда у тях съмнение и загадки чрез своето свръх напрежение.
Без действително доверие в мисленето, те биха се измъчвали от тези съмнения и загадки; а последните са практически само резултати от мисленето.
Всеки, който развива в себе си описано то тук чувство спрямо мисленето, усеща в него не само нещо, което е източник на сила на човешката душа, но и нещо, което носи в себе си една мирова същност, напълно независима от човека и неговата душа. Една мирова същност, до която трябва да се добере в процеса на вътрешната си работа, ако иска да живее в нещо, което принадлежи нему, както и на целия независим от него свят.
към текста >>
107.
ЗА ПОЗНАНИЕТО НА ДУХОВНИЯ СВЯТ
GA_17 Прагът на духовния свят
Вникването в
резултат
ите на Духовната Наука се улеснява, когато в обикновения душевен живот открием онова, което ни дава понятия, способни за такова разширяване и преобразяване, което им дава възможността постепенно да се доближат до процесите и Съществата на духовния свят.
Вникването в резултатите на Духовната Наука се улеснява, когато в обикновения душевен живот открием онова, което ни дава понятия, способни за такова разширяване и преобразяване, което им дава възможността постепенно да се доближат до процесите и Съществата на духовния свят.
Ако не изберем този път с достатъчно търпение, лесно ще сме склонни да си представяме духовния свят като твърде сходен с физическия или сетивен свят. Без този път едва ли ще сме в състояние да си изградим точна представа за духовния свят и за неговото отношение към човека. Духовните събития и Същества се доближават до човека, когато в душата си той е подготвен да ги възприеме. Начинът, по който те проникват в нас, е твърде различен от проявленията на физическите процеси и същества. Ще си изградим представа за този коренно различен на чин на проявление, ако се съсредоточим върху процеса на спомнянето.
към текста >>
Тук не твърдим друго, освен че истинни са само тези свръхсетивни познания, които в акта на познанието могат да различат това, което произхожда от свръхсетивните светове, от това, което е
резултат
на собствените представи.
Общо взето, срещу подобно възражение не може да се каже нищо друго, освен че в много случаи то отговаря на истината. Свръхсетивното познание не може да се постигне по лесен и безупречен начин. Но както е вярно, че един "мним" духовен изследовател може да се заблуди и да свърже подсъзнателното изживяване с въображаемата духовна опитност от живота преди раждането, вярно е също че духовнонаучното обучение води до такова себепознание, което обхваща и подсъзнателните душевни пластове, така че би могло да се освободи от всякакви илюзии.
Тук не твърдим друго, освен че истинни са само тези свръхсетивни познания, които в акта на познанието могат да различат това, което произхожда от свръхсетивните светове, от това, което е резултат на собствените представи.
При издигането към свръхсетивните светове тази разграничаваща способност се усвоява така добре, че и в посочената област, човек може да разграничи истинското възприятие от въображението така сигурно, както в сетивния свят различава нагорещеното желязо, което изгаря ръката, от представата за едно нагорещено желязо.
към текста >>
108.
ЗА ЕТЕРНОТО ТЯЛО НА ЧОВЕКА И ЗА ЕЛЕМЕНТАРНИЯ СВЯТ
GA_17 Прагът на духовния свят
То се получава като
резултат
от сложни преобразования на един древен свят (този на Старата Луна) и в същото време е подготвителна степен за един бъдещ свят (този на Бъдещия Юпитер).
В основата на физическия човек стои една фина етерна човешка същност. Тя живее във физическия свят. Елементарния външен свят образува свръхсетивното жизнено (етерно) тяло на Земята.
То се получава като резултат от сложни преобразования на един древен свят (този на Старата Луна) и в същото време е подготвителна степен за един бъдещ свят (този на Бъдещия Юпитер).
С оглед на изложеното тук можем да разглеждаме човека по следния начин:
към текста >>
109.
ОРИЕНТИРАНЕ В РЪКОВОДНИТЕ ЛИНИИ НА ИЗЛОЖЕНИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
Можем да се надяваме, че от това разглеждане могат да се получат
резултат
и върху характера на развитието на човешката душа.
От тази гледна точка разглеждането на философските произведения върху мировите загадки може да възбуди определени очаквания.
Можем да се надяваме, че от това разглеждане могат да се получат резултати върху характера на развитието на човешката душа.
И пишещият тази книга вярва, че при пребродването на философските възгледи на запад са му се предложили такива резултати. На него му се представят четири различаващи се епохи и развитието на философския стремеж на човечеството. Той трябваше да намери различията на тези епохи така характерно изразени, както намираме различията на видовете на едно природно царство. Това го доведе дотам, да признае, че историята на философското развитие на човечеството носи доказателството за съществуването на обективни напълно независими от човека духовни импулси, които се развиват по-нататък в течение на времето. И това, което хората вършат като философи, то се явява като изява на развитието на тези импулси, които властват под повърхността на външната история.
към текста >>
И пишещият тази книга вярва, че при пребродването на философските възгледи на запад са му се предложили такива
резултат
и.
От тази гледна точка разглеждането на философските произведения върху мировите загадки може да възбуди определени очаквания. Можем да се надяваме, че от това разглеждане могат да се получат резултати върху характера на развитието на човешката душа.
И пишещият тази книга вярва, че при пребродването на философските възгледи на запад са му се предложили такива резултати.
На него му се представят четири различаващи се епохи и развитието на философския стремеж на човечеството. Той трябваше да намери различията на тези епохи така характерно изразени, както намираме различията на видовете на едно природно царство. Това го доведе дотам, да признае, че историята на философското развитие на човечеството носи доказателството за съществуването на обективни напълно независими от човека духовни импулси, които се развиват по-нататък в течение на времето. И това, което хората вършат като философи, то се явява като изява на развитието на тези импулси, които властват под повърхността на външната история. Налага се убеждението, че един такъв резултат следва от безпристрастното разглеждане на историческите факти.
към текста >>
Налага се убеждението, че един такъв
резултат
следва от безпристрастното разглеждане на историческите факти.
И пишещият тази книга вярва, че при пребродването на философските възгледи на запад са му се предложили такива резултати. На него му се представят четири различаващи се епохи и развитието на философския стремеж на човечеството. Той трябваше да намери различията на тези епохи така характерно изразени, както намираме различията на видовете на едно природно царство. Това го доведе дотам, да признае, че историята на философското развитие на човечеството носи доказателството за съществуването на обективни напълно независими от човека духовни импулси, които се развиват по-нататък в течение на времето. И това, което хората вършат като философи, то се явява като изява на развитието на тези импулси, които властват под повърхността на външната история.
Налага се убеждението, че един такъв резултат следва от безпристрастното разглеждане на историческите факти.
Писателят на тази книга вярва, че никакъв вид предубеждение не го е съблазнило да направи една произволна конструкция на историческото развитие, а самите факти ни принуждават да признаем резултата от горепосочения род. Оказа се, че ходът на развитието на философския стремеж на човечеството ни кара да различим епохи, всяка една от които трае 7 до 8 столетия. Във всяка една от тези епохи под повърхността на външната история царува един друг духовен импулс, който, така да се каже, прониква със своите лъчи в човешката личност и който със своето собствено по-нататъшно развитие произвежда това на човешкото философстване.
към текста >>
Писателят на тази книга вярва, че никакъв вид предубеждение не го е съблазнило да направи една произволна конструкция на историческото развитие, а самите факти ни принуждават да признаем
резултат
а от горепосочения род.
На него му се представят четири различаващи се епохи и развитието на философския стремеж на човечеството. Той трябваше да намери различията на тези епохи така характерно изразени, както намираме различията на видовете на едно природно царство. Това го доведе дотам, да признае, че историята на философското развитие на човечеството носи доказателството за съществуването на обективни напълно независими от човека духовни импулси, които се развиват по-нататък в течение на времето. И това, което хората вършат като философи, то се явява като изява на развитието на тези импулси, които властват под повърхността на външната история. Налага се убеждението, че един такъв резултат следва от безпристрастното разглеждане на историческите факти.
Писателят на тази книга вярва, че никакъв вид предубеждение не го е съблазнило да направи една произволна конструкция на историческото развитие, а самите факти ни принуждават да признаем резултата от горепосочения род.
Оказа се, че ходът на развитието на философския стремеж на човечеството ни кара да различим епохи, всяка една от които трае 7 до 8 столетия. Във всяка една от тези епохи под повърхността на външната история царува един друг духовен импулс, който, така да се каже, прониква със своите лъчи в човешката личност и който със своето собствено по-нататъшно развитие произвежда това на човешкото философстване.
към текста >>
Тук ще поставим предварително само някои ръководни линии, от които не е изходил но при разглеждането, което доведе до тази книга, но които се получиха като
резултат
от това разглеждане.
Как говорят фактите за това различаване на тези епохи, това ще се види от предстоящата книга. Нейният автор би искал, доколкото му е възможно, да остави да говорят самите тези факти.
Тук ще поставим предварително само някои ръководни линии, от които не е изходил но при разглеждането, което доведе до тази книга, но които се получиха като резултат от това разглеждане.
Някой може да бъде на мнение, че тези насочващи линии биха били по на място в края на книгата, тъй като тяхната истинност произтича едва от съдържанието на изложението. Обаче те трябва да произхождат като едно предварително съобщение, защото оправдават вътрешното разпределение на изложението. Защото, въпреки че за автора те се получиха като резултат на неговите разглеждания, те по естествен начин стояха пред неговия дух преди изложението и бяха меродавни за това изложение. Но за читателите може да бъде от значение, да узнае не едва накрая на една книга, защо авторът излага нещата по определен начин, а още през време на четенето да може да си състави едно съждение върху този начин от гледището на излагащия нещата. Все пак тук трябва да бъде съобщено само онова, което има значение за вътрешното разпределение на изложението.
към текста >>
Защото, въпреки че за автора те се получиха като
резултат
на неговите разглеждания, те по естествен начин стояха пред неговия дух преди изложението и бяха меродавни за това изложение.
Как говорят фактите за това различаване на тези епохи, това ще се види от предстоящата книга. Нейният автор би искал, доколкото му е възможно, да остави да говорят самите тези факти. Тук ще поставим предварително само някои ръководни линии, от които не е изходил но при разглеждането, което доведе до тази книга, но които се получиха като резултат от това разглеждане. Някой може да бъде на мнение, че тези насочващи линии биха били по на място в края на книгата, тъй като тяхната истинност произтича едва от съдържанието на изложението. Обаче те трябва да произхождат като едно предварително съобщение, защото оправдават вътрешното разпределение на изложението.
Защото, въпреки че за автора те се получиха като резултат на неговите разглеждания, те по естествен начин стояха пред неговия дух преди изложението и бяха меродавни за това изложение.
Но за читателите може да бъде от значение, да узнае не едва накрая на една книга, защо авторът излага нещата по определен начин, а още през време на четенето да може да си състави едно съждение върху този начин от гледището на излагащия нещата. Все пак тук трябва да бъде съобщено само онова, което има значение за вътрешното разпределение на изложението.
към текста >>
110.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Душата иска да счита за валидно само това, което тя може да схване като близкостоящ
резултат
на мисълта; природата е напълно обездушена; мисълта като душевно изживяване избледнява и се превръща във вътрешен сянкообразен образ на обездушената природа.
При Демокрит хомойомерите на Анаксагор са станали с една значителна степен по-материални. При Анаксагор можем да сравним първичните части същества още с живи зародиши; при Демокрит те се превръщат в мъртви, невидими частици, които чрез различни комбинации образуват нещата на външния свят. Те се движат отдалечавайки се един от други, едни към други, едни през други: Така се раждат природните процеси. Мировият Ум, Нус, на Анаксагор, който като едно духовно /безтелесно/ съзнание прави да възникват по целесъобразен начин мировите процеси от задружното действие на хомойомерите, при Демокрит се превръща в безсъзнателна природна закономерност /Ананке/.
Душата иска да счита за валидно само това, което тя може да схване като близкостоящ резултат на мисълта; природата е напълно обездушена; мисълта като душевно изживяване избледнява и се превръща във вътрешен сянкообразен образ на обездушената природа.
По този начин чрез Демокрит се явява мислителният първообраз на всички повече или по-малко материалистично оцветени светогледи на следващите времена.
към текста >>
У Платон се развива един светоглед, който е изцяло
резултат
на възприятието на мисълта.
Това учение на Платон за душата се явява като един важен факт сред епохата на възприятията на мисълта. Пробудената мисъл насочи човека към душата.
У Платон се развива един светоглед, който е изцяло резултат на възприятието на мисълта.
В Платон мисълта се осмели да насочи вниманието не само върху душата, но и да изрази това, което е душата, така да се каже, да я опише. И това, което мисълта има да каже върху душата, дава на тази последната силата да знае себе си във вечното. Мисълта осветлява в душата даже природата на временното, като разширява своята собствена същност над това временно. Душата възприема мисълта. Така както тя се изявява в земния живот, в нея не може да се развие чистата форма на мисълта.
към текста >>
111.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
моралното поведение, е в най-висшия смисъл
резултат
на истинското знание за обитаването на човека в единната субстанция.
В смисъла на Спиноза това съзнание разлива върху цялата човешка личност стремежа към правилното, т.е. към действие изпълнено с Бога. Това се получава като нещо разбиращо се от само себе си за онзи, в когото правилният светоглед е пълна истина. Ето защо Спиноза нарича съчинението, в което той излага своя светоглед, етика. За него етиката, т.е.
моралното поведение, е в най-висшия смисъл резултат на истинското знание за обитаването на човека в единната субстанция.
Бихме искали да кажем, че частният живот на Спиноза, на човека, който първо бе преследван от фанатици, после, след доброволно подаряване на своето имущество, живя в беднотия като работник, беше по най-рядък начин външен израз на неговата душа на философ, която знаеше своя Аз в божественото Цяло и чувстваше всяко душевно изживяване, даже всяко изживяване въобще озарено от това съзнание.
към текста >>
е
резултат
на нейната собствена дейност.
Защото частите в нея би трябвало и биха искали да знаят едни за други; обаче душата знае само като една за себе си като една. Така душата е едно просто, затворено в себе си, мислещо същество, една монада. Но сега в тази монада не може да проникне нищо, което е вън от нея. Защото в нея не може да бъде действащо нищо друго освен самата тя. Цялото нейно изживяване, мислене, чувстване и т.н.
е резултат на нейната собствена дейност.
Тя би искала да възприема в себе си една друга дейност само защищавайки се против тази чужда дейност, т.е. в своята защита тя би възприемала само самата себе си. Следователно и тази монада не може да дойде нищо външно. Лайбниц изразява това така, като капка: Монадата няма никакви прозорци. В смисъла на Лайбниц всички действителни същества са монади.
към текста >>
Така за Лок човешкото събесъзнание е
резултат
на изживяването, а не един Аз е първоизточник на изживяването.
Ако Лайбницовият образ на света е такъв, че той е изграден изцяло от вътрешната енергия на себесъзнателната душа, то този на неговия съвременник Джон Лок /1632-1704 г. / е построен напълно от чувството, че не трябва да има едно такова изработване на светогледа от душата. Лок признава като оправдани членове на един светоглед само това, което може да бъде наблюдавано /изпитано/ и което във основа на наблюдението може да бъде мислено върху наблюдаваното. За него душата не е една същност, която развива из себе си действителни изживявания, а една ненаписана дъска, върху която външният свят нанася своите вписвания.
Така за Лок човешкото събесъзнание е резултат на изживяването, а не един Аз е първоизточник на изживяването.
Когато една вещ навъншния свят прави впечатление върху човека, върху това може да се каже следното: Вещта има като действителност само разпростряност /измерение/, форма и движение; чрез допира със сетивата се раждат звуци, цветове, мириси, топлина и т.н. това, което се ражда по този начин при сетивата, съществува там само до тогава, докато сетивата са в допир с нещата. Лок се чувства принуден да приеме, че извън формата и движението онова, което сетивата възприемат, няма нищо общо със самите неща. С това той поставя началото на едно светогледно течение, което иска да счита впечатленията на външния свят, които човек изживява познавайки, като непринадлежащи на света в себе си.
към текста >>
Подбуден от Лок Георг Бъркли /1684-1753 г./ стигна до съвършено други
резултат
и в сравнение с тези на първия.
Подбуден от Лок Георг Бъркли /1684-1753 г./ стигна до съвършено други резултати в сравнение с тези на първия.
Бъркли намира, че впечатленията, които нещата и процесите на света изглежда да произвеждат върху човешката душа, са всъщност само в тази душа. Когато виждам "червено", аз трябва да дам съществуване на това "червено" в мене; когато чувствам "топло", "топлотата" живее в мене. И така е с всичко, което аз привидно приемам отвън. Вън от това, което създавам в самия мене, аз не зная въобще нищо за външните неща. По този начин няма никакъв смисъл да говоря за неща, които са материални, веществени.
към текста >>
Други мислители са довели мислите на Лок до други
резултат
и.
Други мислители са довели мислите на Лок до други резултати.
Един пример за това е Кондияк /1715-1780 г./. И той, също както Лок, счита, че всяко познание на света трябва, даже може само да почива само на наблюдението на сетивата и на мисленето. Но той отива по-нататък до най-крайното последствие: мисленето няма за себе си никакви самостоятелна действителност; според него то не е нищо друго, освен едно изтънчено, преобразено външно сетивно възприятие. Следователно в един образ на света, който трябва да отговаря на истината, трябва да бъдат приети само сетивните усещания. Неговото обяснение в това направление е многозначително: да вземем душевно още съвсем непробуденото човешко тяло и да си представим, как сетивата се пробуждат едно след друго.
към текста >>
По този начин неговата представа за Първопричината на света е по-богата, по-наситена отколкото тази на Спиноза; обаче тя поставя човешкият Аз в отношение с Първопричината на света, което отношение при Спиноза е само
резултат
на мисленето.
Само че Хердер изразява това изживяване по начин различен от Спиноза. Този последният изгражда едно чисто мислително настроение; Хердер се стреми да добие светоглед не само чрез мислене, а чрез цялата пълнота на човешкия душевен живот. За него не съществува рязко противоречие между вяра и знание тогава, когато на душата става ясно, как тя изживява самата себе си. Ние говорим в неговия смисъл, когато изразяваме душевното изживяване така: Когато вярата размисли върху своите основи в душата, тя стига до представи, които не са по-несигурни от онези, които се добиват само чрез мисленето. Хердер приема всичко, което душата може да намери в себе си, като сили в пречистена форма, които могат да доставят един образ на света.
По този начин неговата представа за Първопричината на света е по-богата, по-наситена отколкото тази на Спиноза; обаче тя поставя човешкият Аз в отношение с Първопричината на света, което отношение при Спиноза е само резултат на мисленето.
към текста >>
112.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Пътят, по който Кант стигна до своите
резултат
и, беше минал през света, на мислите на Юм.
Пътят, по който Кант стигна до своите резултати, беше минал през света, на мислите на Юм.
При този последния той намери възгледа, че нещата и процесите на света не разкриват на човешката душа никакви мислителни връзки, че човешкият ум само по навик си представя такива връзки, когато той възприема нещата и процесите на света в пространството и времето едни до други и едни след други. Че човешкият ум не получава от света това, което му се струва познание: Това мнение на Юм направи впечатление на Кант. За него се откри като една възможност мисълта: Познанията на човешкия ум не идват от действителността на света.
към текста >>
Гьоте оставя всичко да произхожда от един корен, от вечните движещи сили на природата: Неорганичните, органичните същеста, човека с всички
резултат
и на неговия дух: С неговото познание, с неговата моралност, с неговото изкуство.
Царството на необходимостта в смисъл на Спиноза е за Кант едно царство на вътрешна човешка закономерност; за Гьоте то е самата вселена и човекът, с цялото негово мислене чувстване и воление и действие е едно звено в тази верига от необходимости. Вътре в това царство съществуваха само една закономерност, а природната и моралната закономерност са двете страни на същността на тази закономерност. "Слънцето грее над злото и доброто; и на престъпника и на най-добрия светят луната и звездите".
Гьоте оставя всичко да произхожда от един корен, от вечните движещи сили на природата: Неорганичните, органичните същеста, човека с всички резултати на неговия дух: С неговото познание, с неговата моралност, с неговото изкуство.
към текста >>
Още никой не го е разбрал, и не ще го разбере и никой, който не ще стигне по свои собствени пътища до
резултат
ите на Кант, и тогава едва светът ще се учуди".
Обаче колкото и голямо да беше действието, което изхождаше от Кант, на съвременниците не можеше да остане скрито, че той не може да задоволи една по-дълбока нужда от познание. Такава една нужда от обяснение се стреми към един единен възглед за света, какъвто беше случаят при Гьоте. При Кант отделните области на съществуването стоят една до друга без посредничество, без връзка. Поради тази причина за Фихте, въпреки неговата безусловна почит към Кант, не можеше да остане скрито, че "Кант само е загатнал за истината, но нито я е представил, нито е доказал". "Този единствен чудесен човек или има една пророческа способност за истината, без сам да има съзнание за нейните основания, или не е оценил достатъчно своята епоха, за да и съобщи тази истина, или пък се е страхувал да навлече върху себе си свръхчовешкото почитание, което би трябвало да му се полага кога да е.
Още никой не го е разбрал, и не ще го разбере и никой, който не ще стигне по свои собствени пътища до резултатите на Кант, и тогава едва светът ще се учуди".
"Обаче аз вярвам също така сигурно да зная, че Кант си е представил една такава система; че всичко, което той действително изнася, са откъслеци и резултати на тази система и че неговите твърдения имат смисъл и връзка само при тази предпоставка". Защото ако не беше такъв случаят, тогава Фихте би искал "да счита Критиката на чистия разум по-скоро за едно произведение на странната случайност, отколкото на един ум".
към текста >>
"Обаче аз вярвам също така сигурно да зная, че Кант си е представил една такава система; че всичко, което той действително изнася, са откъслеци и
резултат
и на тази система и че неговите твърдения имат смисъл и връзка само при тази предпоставка".
Такава една нужда от обяснение се стреми към един единен възглед за света, какъвто беше случаят при Гьоте. При Кант отделните области на съществуването стоят една до друга без посредничество, без връзка. Поради тази причина за Фихте, въпреки неговата безусловна почит към Кант, не можеше да остане скрито, че "Кант само е загатнал за истината, но нито я е представил, нито е доказал". "Този единствен чудесен човек или има една пророческа способност за истината, без сам да има съзнание за нейните основания, или не е оценил достатъчно своята епоха, за да и съобщи тази истина, или пък се е страхувал да навлече върху себе си свръхчовешкото почитание, което би трябвало да му се полага кога да е. Още никой не го е разбрал, и не ще го разбере и никой, който не ще стигне по свои собствени пътища до резултатите на Кант, и тогава едва светът ще се учуди".
"Обаче аз вярвам също така сигурно да зная, че Кант си е представил една такава система; че всичко, което той действително изнася, са откъслеци и резултати на тази система и че неговите твърдения имат смисъл и връзка само при тази предпоставка".
Защото ако не беше такъв случаят, тогава Фихте би искал "да счита Критиката на чистия разум по-скоро за едно произведение на странната случайност, отколкото на един ум".
към текста >>
Този съюз даде като свой
резултат
вярата, че в светогледа има един личен, индивидуален елемент.
Вътрешният съюз, който бе сключен от Гьоте, Шилер и техните съвременници между поезията и светогледа, отне на последния в началото на нашето столетие безжизнения отпечатък, в който той трябва да дойде, ако се движи само в областта на абстрахиращия ум.
Този съюз даде като свой резултат вярата, че в светогледа има един личен, индивидуален елемент.
Човекът има възможност да създаде своето отношение към света съобразно своята особеност и въпреки това да се потопи в действителността, а на един чисто фантастичен схематичен свят. Неговият идеал не е нужно да бъде кантианският, един веднъж завинаги затворен теоретически възглед по образа на математиката. Само от духовната атмосфера на едно такова възвишаващо човешката индивидуалност убеждение може да се роди една представа като тази на Жан Паул /1763-1825 г./: "Сърцето на гения, на когото служат всички бляскави и спомагателни сили, има и дава един истински признак, а именно един нов възглед за света и за живота". Как характерната черта на най-високо развития човек, на гения, би могла да създаде един нов възглед за света и живота, ако би съществувал само един истински, общовалиден светоглед, ако светът на представите би имал само една форма? Жан Паул е своего рода един защитник на Гьотевия възглед, че човекът изживява вътре в себе си най-висшата форма на съществуването.
към текста >>
113.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Шелинг вижда и мислите, които неговата фантазия поставя пред душата му,
резултат
ите на това по-висше сетиво, което той нарича интелектуално виждане.
/Посмъртни съчинения. Том 1/. Там той изисква за онзи, който иска да стигне до един светоглед, "един съвършено нов вътрешен сетивен орган, чрез който се дава един нов свят, съвсем несъществуващ за обикновения човек". Обаче Фихте не стига по-далече от това изискване за едно ново сетиво. Той не развива това, което един такъв сетивен орган трябва да възприема.
Шелинг вижда и мислите, които неговата фантазия поставя пред душата му, резултатите на това по-висше сетиво, което той нарича интелектуално виждане.
Него, който следователно виждаше в това, което духът му казва върху природата, едно произведение, което дъхът създава, трябваше да го интересува преди всичко въпросът: Как това, което произхожда от духа, може все пак да бъде действителната, царуващата в природата закономерност? Той се обръща с остри изрази срещу онези, които вярват, че ние "само пренасяме нашите идеи върху природата", защото "те нямат никакво предчувствие за това, какво е и трябва да бъде за нас природата,... защото ние не искаме природата да съвпадне случайно със законите на нашия дух /нещо като посредством един трети/, а тя самата не само да изрази, а да осъществи по необходимост и първично законите на нашия дух и да бъде не само дотолкова природа и да се нарича природа, доколкото тя върши това:... Природата трябва да бъде видимият дух, духът на невидимата природа. Следователно тук, в абсолютна тъждественост на духа в нас и на природата вън от нас, трябва да бъде решен проблемът, как е възможна една природа вън от нас". Следователно природа и дух не са въобще две различни същности, а една и съща същност в две различни форми. Същинското мнение на Шелинг върху това единство на природа и дух е било рядко правилно разбрано.
към текста >>
При една задача за изчисление ние можем да определим
резултат
а предварително чрез чистото мислене; при действащия човек обаче не.
Шелинг не можеше да разглежда вече един такъв бог, както Спиноза е разглеждал своя бог. Един Бог, кой то определи всичко от себе си според закона на разумността, може да бъде прозрян също с разума. Един личен бог, какъвто Шелинг си представя в своя по-късен период, е неизчислим. Защото той не действа само спрямо разума.
При една задача за изчисление ние можем да определим резултата предварително чрез чистото мислене; при действащия човек обаче не.
При него ние трябва да изчакаме, какво действие ще реши той да извърши в даден момент. Към знанието на разума трябва да се прибави опитът. Ето защо чистата наука на разума не беше достатъчна на Шелинг за съзерцаването на света и на Бога. Поради това той нарича всичко добито чрез разума в по-късната форма на неговия светоглед отрицателно знание, което трябва да бъде допълнено с едно положително знание. Който иска да познае живия Бог, не трябва да се изоставя само на необходимите заключения на разума; той трябва с цялата си личност да се потопи в живота на Бога.
към текста >>
Хегел търси в
резултат
ите на природоизследователя ред и хармоничен обзор.
Чрез своя научен подход първият търси да приведе разнообразието на природните явления до едно единство; той обяснява едно явление от другото; той се стреми към ред, към органически обзор на цялото, което се предлага на неговите сетива като едно неподредено множество.
Хегел търси в резултатите на природоизследователя ред и хармоничен обзор.
към текста >>
Обединението като такова е истинското съдържание и цел и определението на индивидите, да водят един общ живот; тяхното по-нататъшно задоволяване, дейност и начин на поведение имат за изходна точка и
резултат
това субстанционално и общовалидно положение".
Едно произведение на природата няма в своята сила, в своята власт да направи мисълта да се яви в нейната най-висша форма; човекът има тази власт. Ето защо той ще постигне своето определение тогава, когато стане носител на мисълта. Тъй като държавата е осъществената мисъл, а отделният човек само един член в нея, следва, че човекът трябва да служи на държавата, а не държавата на човека. "Когато държавата се смесва с буржоазното общество и нейното определение е заложено в осигуряването и опазването на собствеността и на личната свобода, тогава интересът на отделните хора като такъв е последната цел, за която те са обединени, и от това следва също, че да бъдеш член на държавата е нещо произволно. Обаче тя има съвършено друго отношение към индивида; тъй като държавата е обективен дух, то и самият индивид има обективност, истинност и моралност, доколкото той е член на държавата.
Обединението като такова е истинското съдържание и цел и определението на индивидите, да водят един общ живот; тяхното по-нататъшно задоволяване, дейност и начин на поведение имат за изходна точка и резултат това субстанционално и общовалидно положение".
към текста >>
Ето защо Хегел разглежда и свободата не като един божествен дар, който е бил сложен веднъж за вина и в люлката на човека, а като един
резултат
, до който той стига постепенно в течение на своето развитие.
Това, което човекът е в неговото най-вътрешно съществуване, той не е чрез нищо друго, а чрез самия себе си.
Ето защо Хегел разглежда и свободата не като един божествен дар, който е бил сложен веднъж за вина и в люлката на човека, а като един резултат, до който той стига постепенно в течение на своето развитие.
От живота във външния свят, от задоволяването на чисто сетивното съществуване той се издига до разбирането на своето духовно същество, на своя собствен вътрешен свят. Чрез това той става също независим отвъншния свят; той следва своята вътрешна същност. Духът на народа съдържа природна необходимост и по отношение на своите нрави се чувства напълно зависими от това, което вън от отделния човек е нрави и обичаи, морален възглед. Обаче постепенно личността се освобождава чрез борба от този заложен във външния свят морален възглед и прониква в своята вътрешност, като познава, че може да развие за себе си морални възгледи и да си даде морални предписания от своята вътрешност, от своя собствен дух. Човек се издига до съзерцаването на царуващото в него първично същество, което е също и извор на неговата моралност.
към текста >>
114.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Когато едно просто същество влиза в отношения към друго, чрез това не се изменят; обаче аз възприемам
резултат
а на тяхното отношение.
Едно същество, което се развива, е в даден момент нещо различно от това, което то е в друг момент, т.е. в даден момент то противоречи на свойството, което има в един друг момент. Следователно едно множество от прости, никога неизменящи се същества е истинският свят. И това, което ние възприемаме, не са тези прости същества, а само техните отношения едни към други. Тези отношения нямат нищо общо с истинската същност.
Когато едно просто същество влиза в отношения към друго, чрез това не се изменят; обаче аз възприемам резултата на тяхното отношение.
Нашата непосредствена действителност е един сбор от отношения между действителните същества. Когато едно същество излиза от отношението към друго такова, и в замяна на това влиза в отношение с едно трето същество, тогава е станало нещо, без това събитие да е посегнало битието на самите същества. Това събитие възприемаме ние. То е нашата илюзорна, пълна с противоречия действителност. Интересно е, как Хербарт си представя живота на душата въз основа на този негов възглед.
към текста >>
Той изчислява, как представите се обуславят взаимно, как те действат едни върху други, какви
резултат
и доставят те чрез тяхното съжителство.
Едно число не се изменя, когато то става член на една математическа операция. Три си остава три, независимо от това, дали се прибавя към четири или се изважда от седем. Както числата стоят в една аритметическа операция, така стоят и простите същества в отношенията, които се образуват между тях. Ето защо за Хербарт и психологията става един пример на изчисление. Той се старае да приложи математиката към психологията.
Той изчислява, как представите се обуславят взаимно, как те действат едни върху други, какви резултати доставят те чрез тяхното съжителство.
За него "Азът" не е духовната същност, която долавяме в нашето себесъзнание, а резултат на едно съвместно действие на всички представи, следователно той не е нищо друго освен един сбор, най-висш израз от отношения. Ние не знаем нищо за простото същество, което стои на основата на нашия душевен живот, но за нас се явяват постоянните отношения на този душевен живот, на това просто същество на основата на душевния живот с други същества. Следователно в тази игра от отношения е заплетено едно същество. Това се изразява във факта, че всички те се стремят към един център и този център е мисълта за Аза.
към текста >>
За него "Азът" не е духовната същност, която долавяме в нашето себесъзнание, а
резултат
на едно съвместно действие на всички представи, следователно той не е нищо друго освен един сбор, най-висш израз от отношения.
Три си остава три, независимо от това, дали се прибавя към четири или се изважда от седем. Както числата стоят в една аритметическа операция, така стоят и простите същества в отношенията, които се образуват между тях. Ето защо за Хербарт и психологията става един пример на изчисление. Той се старае да приложи математиката към психологията. Той изчислява, как представите се обуславят взаимно, как те действат едни върху други, какви резултати доставят те чрез тяхното съжителство.
За него "Азът" не е духовната същност, която долавяме в нашето себесъзнание, а резултат на едно съвместно действие на всички представи, следователно той не е нищо друго освен един сбор, най-висш израз от отношения.
Ние не знаем нищо за простото същество, което стои на основата на нашия душевен живот, но за нас се явяват постоянните отношения на този душевен живот, на това просто същество на основата на душевния живот с други същества. Следователно в тази игра от отношения е заплетено едно същество. Това се изразява във факта, че всички те се стремят към един център и този център е мисълта за Аза.
към текста >>
Гьоте беше направил обширни и грижливи изследвания върху възприятията на окото, върху светлината и цветовете и техния
резултат
той обработи в своето съчинение "Към учението за цветовете".
Гьоте също упражни едно дълбоко влияние върху Шопенхауер. От есента на 1813 година до май 1814 година Шопенхауер можа да се радва на своето общение с поета. Гьоте лично въведе философа в учението на цветовете. Формата на възгледа на първия отговаряше напълно на представите, които Шопенхауер си беше образувал относно начина, по който постъпват нашите сетивни органи и нашият дух, когато те възприемат неща и процеси.
Гьоте беше направил обширни и грижливи изследвания върху възприятията на окото, върху светлината и цветовете и техния резултат той обработи в своето съчинение "Към учението за цветовете".
Той стигна до възгледи, които се отклоняват от тези на Нютон, основателят на модерното учение на цветовете. Ние не можем да съдим от една правилна гледна точка за противоположността, която съществува между Нютон и Гьоте в тази област, ако не изходим от основаната разлика в светогледите на двете личности. Гьоте счита сетивните органи на човека като най-добрите, най-висшите физикални апарати. Ето защо за света на цветовете най-висша инстанция за установяване на закономерните връзки за него трябва да бъде окото. Нютон и физиците изследват въпросните явления по начин, който Гьоте нарича "най-голямото нещастие за по-новата физика" и която, нещастие, както вече изнесохме в една друга връзка /стр.
към текста >>
Ето защо той е задоволен от това, да си представи този свят като неразумен в неговата същност, като
резултат
на една сляна воля.
Докато Хегел прави от себесъзнателния разум, от духа основата на света и виж да в човешкия разум. Но едно индивидуално съществуване на мировия разум, за Шопенхауер разумът е само един продукт на мозъка, един мехур от пяна, който се ражда накрая, когато лишеният от разум стремеж, волята, е създал всичко останало. При Хегел всички неща и процеси са разумни, защото то е произведено от неразумната воля. Ние виждаме най-ясно отколкото където и да е другаде осъществени при Шопенхауер думите на Фихте: Какъв светоглед си избира човек, това зависи от обстоятелството, какъв човек е той. Шопенхауер е имал лоши опитности, той опознал света от неговата най-лоша страна, преди да се реши да размишлява върху него.
Ето защо той е задоволен от това, да си представи този свят като неразумен в неговата същност, като резултат на една сляна воля.
Според неговия начин на мислене разумът няма никаква власт над неразумността. Защото той самият се ражда като резултат на неразума, той е пяна и сън, произведен от волята. Светогледът на Шопенхауер е превърнато в мисли мрачно основно настроение на неговата душа. Неговото око не беше настроено към това, да следи с радост разумните устройства на съществуването; той виждаше само изразяващата се в страдания и болки неразумност на сляпата воля. Ето защо неговото морално учение можеше да се основава само на възприемането на страданието.
към текста >>
Защото той самият се ражда като
резултат
на неразума, той е пяна и сън, произведен от волята.
При Хегел всички неща и процеси са разумни, защото то е произведено от неразумната воля. Ние виждаме най-ясно отколкото където и да е другаде осъществени при Шопенхауер думите на Фихте: Какъв светоглед си избира човек, това зависи от обстоятелството, какъв човек е той. Шопенхауер е имал лоши опитности, той опознал света от неговата най-лоша страна, преди да се реши да размишлява върху него. Ето защо той е задоволен от това, да си представи този свят като неразумен в неговата същност, като резултат на една сляна воля. Според неговия начин на мислене разумът няма никаква власт над неразумността.
Защото той самият се ражда като резултат на неразума, той е пяна и сън, произведен от волята.
Светогледът на Шопенхауер е превърнато в мисли мрачно основно настроение на неговата душа. Неговото око не беше настроено към това, да следи с радост разумните устройства на съществуването; той виждаше само изразяващата се в страдания и болки неразумност на сляпата воля. Ето защо неговото морално учение можеше да се основава само на възприемането на страданието. За него едно деяние е морално само тогава, когато то почива на това възприятие. Състраданието трябва да бъде извор на човешките дела.
към текста >>
Този възглед на Шопенхауер върху музиката е отново
резултат
на неговата чисто лична особеност.
Тъй като всички природни неща и процеси са само представи, изкуствата, които вземат тези неща и процеси като образец, могат да стигнат до нас също като въплъщения на представи. Човекът създава тоновете без природен образец, от себе си. Понеже има в себе си волята като своя същност, то само волята може да бъде тази, която разлива напълно непосредствено от себе си света на музиката. Ето защо музиката така силно говори на човешката душа, защото тя е въплъщение на онова, което изразява най-вътрешната същност на човека, неговото истинско битие, волята. И за човека е истинско тържество, че той има едно изкуство, в което се наслаждава свободен от волята, без користно на това, което е източник на желанието, източник на всяка неразумност.
Този възглед на Шопенхауер върху музиката е отново резултат на неговата чисто лична особеност.
Още като търговски ученик в Хамбург той пише на майка си: "Как небесното семе намери пространството на нашата твърда почва, на която необходимостта и липсата водят борба на всяко едно местенце? Ние сме заточени от първичния Дух и не можем да проникнем отново горе при него. И въпреки това един състрадателен ангел е измолил за нас небесното цвете и то звучи високо с пълно величие вкоренено на тази почва на плача. Пулсовете на божестевното по-ново изкуство не са престанали да туптят през столетията на варварството и в него ни е останал един непосредствен отзвук на вечното, разбираемо за всяко чувство и възвишено даже над порока и доброделта".
към текста >>
Ето защо той искаше да изтъкне тази идея с необикновен разход на остроумие като
резултат
на едно естествено, безпристрастно мислене.
Според убеждението на Й. Х. Фихте само онзи е стигнал до най-висшето познание, който е разбрал, че "най-висшата, действително решаваща мировата проблема мисъл е идеята за знаещия себе си в своята идеална, както и реална безкрайност и проникващ със своя поглед тази безкрайност Първичен субект, или за абсолютната личност". "Създаването и подържането на света, което именно съставлява действителността, се състои единствено в непрекъснато, проникнатото от съзнанието засвидетелстване на Волята Божия, така че той е само съзнание и воля, но и двете и най-висше единство, следователно той самият е лице, или е такова в превъзходния смисъл". Кр. Херман Вайсе вярваше, че трябва да се издигне от Хегеловия светоглед до един съвършено богословски начин за разглеждане нещата. Той виждаше целта на своето мислене в християнската идея за трите лица в единното божество.
Ето защо той искаше да изтъкне тази идея с необикновен разход на остроумие като резултат на едно естествено, безпристрастно мислене.
Вайсе вярваше, че притежава в своето триединно лично Божество нови безкрайно по-богати отколкото Хегел с неговата сива идея, защото на неговото Божество е присъща живата воля. Тази жива воля "не даде, с една дума, на вътрешната божествена природа изрично формата и никоя друга, която се предполага в свещеното писание на Стария и Новия Завет навсякъде, когато това писание си представя сътворение и след него в светлия елемент на неговото величие и слава, като заобиколен от неговите необозрими войнства служещи духове с едно флуидно, нематериално тяло, което му дава възможност навсякъде изрично да се съобщава със създадения свят".
към текста >>
115.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
И на него му е противно всяко отделяне на духовното от телесното, защото то не може да бъде разбрано по друг начин, освен като
резултат
на развитието на тялото".
Тайната на непосредственото знание е сетивността". Изповедта на Фойербах се увенчава с думите: "Да направя философията въпрос на човечеството, това беше моят първи стремеж. Обаче който веднъж тръгва по този път, по необходимост стига накрая дотам, да направи от човека въпрос на философията". "Новата философия прави от човека заедно с природата, като основа на човека, единствения, универсален предмет на философията тя прави от антропологията заедно с физиологията една универсална наука". Фойербах изисква, защото разумът да не бъде поставен като изходна точка на челото на светогледа, както Хегел върши това, а той да бъде разглеждан като продукт на развитието, като ново образуване в човешкия организъм, в който той фактически се явява.
И на него му е противно всяко отделяне на духовното от телесното, защото то не може да бъде разбрано по друг начин, освен като резултат на развитието на тялото".
Когато психологът казва: "Аз се различавам от моето тяло", с това е казано също толкова много, колкото когато философът казва в логиката или в метафизиката на нравите: Аз абстрахирам от човешката природа! Възможно ли е ти да абстрахираш от твоето същество? Не абстрахираш ли ти като човек? Мислиш ли ти без глава? Мислите са излъчени души.
към текста >>
Но именно тези думи са същевременно примесени със съставни части, които показват, колко малко успява да проследява една идея до нейните последни
резултат
и един мислител, който няма способността да развие хармонично тези идеи.
"Моето право е моят признат от закона нагон за щастие; моят дълг е принуждаващият да признае желанието за щастие на другите подтик". На мене ми стана ясно, какво трябва да правя, но от някакъв изглед за един отвъден свят, а от разглеждането на отсамния свят. Колкото сили употребявам, за да изпълня някои задачи, които се отнасят за отвъдния свят, толкова много сила отнемам аз от моите способности за тукашния свят, за който единствено съм определен". Ето защо това, което Фойербах иска, е "концентриране върху тукашния свят". В писанията на Лихтенберг можем да четем подобни думи.
Но именно тези думи са същевременно примесени със съставни части, които показват, колко малко успява да проследява една идея до нейните последни резултати един мислител, който няма способността да развие хармонично тези идеи.
Лихтенберг вече изисква концентриране върху тукашния свят, но той прониква това изказване все още с представи, които са насочени към един отвъден свят. "Аз вярвам, че много хора забравят чрез своето възпитание за небето това за земята. Би трябвало да мисля, че човекът би действал най-мъдро, ако би оставил първото да бъде поставено напълно на неговото място. Защото щом сме били поставени на това място от едно мъдро същество, за което няма никакво съмнение, тогава оставете ни да направим най-доброто на това място, и не ни заслепявайте с откровения. Това, което човек има нужда да знае за своето щастие, той го знае без всяко друго откровение, различно от това, което той притежава съобразно своето същество".
към текста >>
Опирайки се на грижливо изследвания на историческите основи на евангелията, Щраус се опитва да докаже, че представите на християнството са
резултат
на религиозната фантазия.
Следователно човешкият род в неговата цялост е Бог станал плът, богочовекът. Това, според мнението на Щраус, е понятието на мислителя за Исуса. От тази гледна точка Щраус пристъпва към критиката на християнското понятие за богочовека. Това, което според мисълта е разпределено върху целия човешки род, християнството пренася върху една личност, която трябва действително да е съществувала веднъж в течение на историята. "Мисълта, че съществуват в едни индивид, в един богочовек, прави свойствата и функциите, които учението на църквата приписва на Христос да си противоречат: Те си подхождат в идеята за човешкия род".
Опирайки се на грижливо изследвания на историческите основи на евангелията, Щраус се опитва да докаже, че представите на християнството са резултат на религиозната фантазия.
Наистина тази религиозна фантазия смътно е предчувствала, че човешкият род е богочовекът, но не е схванала това в ясни представи, а го е изразила в поетическа форма, в един мит. Така за Щраус историята на Сина Божи стана един мит, в който идеята на човечеството прие поетическата форма, преди мислителите да я познаят във формата на чистата мисъл. От тази гледна точка всичко необикновено в християнската история добива едно обяснение, без да сме принудени да прибягваме към често приеманото по-рано тривиално схващане, да виждаме в чудесата нарочни измами ли мошеничества, към които е прибягвал самият основател на религията, за да направи колкото е възможно по-голямо впечатление със своето учение, или което апостолите са измислили за тази цел. Отстранено бе също и една друго мнение, което искаше да вижда в чудесата всякакви природни процеси. Чудесата се представяха като поетическа дреха на действителни истини.
към текста >>
В мита на древните народи трябва да виждаме
резултат
а на образното мислене на древността, от който се е развило изживяването на мисълта.
В мита на древните народи трябва да виждаме резултата на образното мислене на древността, от който се е развило изживяването на мисълта.
Едно чувство на този факт живее през 19-то столетие на една личност като импулс. Той иска да се ориентира върху хода и значението на мислителния живот, като се задълбоча ва във връзката на светогледа с истинското мислене в историческото време. Той иска да знае, как онази форма на мислене, която образува митове, още действа в по-новия светоглед. И същевременно той иска да закотви човешкото събесъзнание в една същност, която се намира вън от отделната личност, като си представя цялото човечество като едно въплъщение на божественото същество. Чрез това той добива за отделната човешка душа една опора в общата душа на човечеството, която намира своето разгръщане в течение на историческото развитие.
към текста >>
Но той няма заложба, както Хегел, да остави мисленето да се прояви в един
резултат
, в едно построение от мисли.
Той описва, как човешкият Аз е стигнал дотам, да си създаде едно копие и изрази, от които се вижда, че те не са произлезли от потребността на едно любвеобилно разбиране на религиозното съзнание, както при Щраус, а от радостта към разрешението. Той казва, че "поглъщащият всичко Аз е изпитвал страх пред самия себе си; той не е посмял да схваща себе си като всичко и като една всеобща сила, т.е. останал е още религиозен дух и е завършил неговото отчуждаване, като е противопоставил на себе си всеобщата сила като една чужда сила и спрямо тази сила е работил в страх и треперене за своето запазване и за своето щастие". Бруно Бауер е една личност, която се залавя да изпита своето пълно с темпераментност мислене върху всичко съществуващо. Че мисленето е призвано да проникне до същността на нещата, той е приел като свое убеждение от светогледа на Хегел.
Но той няма заложба, както Хегел, да остави мисленето да се прояви в един резултат, в едно построение от мисли.
Неговото мислене не е никак производително, а е едно критическо мислене. Той би се почувствал ограничен чрез една определена мисъл, чрез една положителна идея. Той иска да установи критическата сила на мисленето не изхождайки от една мисъл като от определена гледна точка, както Хегел е сторил това. "Критиката е от една страна последното дело на определена философия, която трябва да се освободи в тази критика от една положителна определеност, която ограничава нейната истинска всеобщност и затова е от друга страна предпоставка, без която тя не може да се издигне до последната всеобщност на себесъзнанието". Това е вероизповеданието на "Критика на светогледа", която Бруно Бауер изповядваше.
към текста >>
Многобройните естественонаучни
резултат
и, които донесе също в първата половина на столетието, се превърнаха за развитието на светогледите нови мирови загадки, а именно след като Чарлз Дарвин беше открил за познанието на живия свят в 1859 година нови изгледи за същото схващане на природата.
Първата половина на 19-то столетие роди своите светогледи за идеализма. Когато се хвърли един мост към естествената наука, както при Шелинг, Лоренц Окер /1779-1851 г./, Хенрих Щефен /1773-1845 г./, това става от гледна точка на идеалистическия светоглед и в интерес на същия. Времето е така малко узряло, за да бъдат оплодени естественонаучните мисли за светогледа, че гениалният възглед на Жан Ламарк за развитието на най-съвършените организми от простите, което се яви на бял ден през 1809 година остава съвсем невзето под внимание, и че, когато Жьофреай дьо Ст. Илер застъпи мисълта за сродството на всички организмени форми в борба с Нювме, необходим беше гения на Гьоте, за да прозре значението на тези идеи.
Многобройните естественонаучни резултати, които донесе също в първата половина на столетието, се превърнаха за развитието на светогледите нови мирови загадки, а именно след като Чарлз Дарвин беше открил за познанието на живия свят в 1859 година нови изгледи за същото схващане на природата.
към текста >>
116.
ВСТЪПИТЕЛНИ ЗАБЕЛЕЖКИ КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
GA_18_2 Загадки на философията
В това време възникна възгледът, че
резултат
ите на естествонаучното изследване са тези, които хвърлят светлина върху същността на човека, върху неговото отношение към света и върху други загадки на съществуването, които по-рано мислителите се стремяха да разрешат чрез философската духовна работа.
Описанието на философския духовен живот от средата на 19-то столетие до днешно време, което се постарахме да направим в този втори том "Загадки на философията", не може да носи същия отпечатък както обзорът върху предидущите работи на мислителите, който се намира в първия том. Този обзор се придържаше в тесния кръг на философските въпроси. Последните 60-сет години са епохата, в която естественонаучният начин на мислене изяви намерението да разклати от различни гледни точки почвата, на която философията стоеше по-рано.
В това време възникна възгледът, че резултатите на естествонаучното изследване са тези, които хвърлят светлина върху същността на човека, върху неговото отношение към света и върху други загадки на съществуването, които по-рано мислителите се стремяха да разрешат чрез философската духовна работа.
Много мислители, които сега искаха да служат на философията, се стараеха до копират от естествената наука формата на тяхното изследване; други изграждаха основните принципи по техния светоглед не според стария философски начин на мислене, а ги вземаха от възгледите на природоизследването, на биологията, физиологията. А онези, които искаха да запазят на философията нейната самостоятелност, считаха, че вършат нещо правилно, като подлагаха резултатите на естествената наука на едно основно разглеждане, за да попречат на нейното проникване във философията. Ето защо за описанието на философския живот и тази епоха е необходимо да насочим погледите върху възгледите, които си проникнали от естествената наука в светогледите. Значението на тези възгледи за философията изпъква само тогава, когато разглеждаме научните основи, от които те произтичат, и когато се пренесем в атмосферата на естественонаучния начин, в който те се развиват. Тези отношения са изразени в изложенията на настоящата книга чрез това, че някои неща в нея са оформени така, като че се е възнамерявало едно описание на общи естественонаучни идеи, а не едно такова на философските работи.
към текста >>
А онези, които искаха да запазят на философията нейната самостоятелност, считаха, че вършат нещо правилно, като подлагаха
резултат
ите на естествената наука на едно основно разглеждане, за да попречат на нейното проникване във философията.
Описанието на философския духовен живот от средата на 19-то столетие до днешно време, което се постарахме да направим в този втори том "Загадки на философията", не може да носи същия отпечатък както обзорът върху предидущите работи на мислителите, който се намира в първия том. Този обзор се придържаше в тесния кръг на философските въпроси. Последните 60-сет години са епохата, в която естественонаучният начин на мислене изяви намерението да разклати от различни гледни точки почвата, на която философията стоеше по-рано. В това време възникна възгледът, че резултатите на естествонаучното изследване са тези, които хвърлят светлина върху същността на човека, върху неговото отношение към света и върху други загадки на съществуването, които по-рано мислителите се стремяха да разрешат чрез философската духовна работа. Много мислители, които сега искаха да служат на философията, се стараеха до копират от естествената наука формата на тяхното изследване; други изграждаха основните принципи по техния светоглед не според стария философски начин на мислене, а ги вземаха от възгледите на природоизследването, на биологията, физиологията.
А онези, които искаха да запазят на философията нейната самостоятелност, считаха, че вършат нещо правилно, като подлагаха резултатите на естествената наука на едно основно разглеждане, за да попречат на нейното проникване във философията.
Ето защо за описанието на философския живот и тази епоха е необходимо да насочим погледите върху възгледите, които си проникнали от естествената наука в светогледите. Значението на тези възгледи за философията изпъква само тогава, когато разглеждаме научните основи, от които те произтичат, и когато се пренесем в атмосферата на естественонаучния начин, в който те се развиват. Тези отношения са изразени в изложенията на настоящата книга чрез това, че някои неща в нея са оформени така, като че се е възнамерявало едно описание на общи естественонаучни идеи, а не едно такова на философските работи. Може да изглежда оправдано мнението, че чрез един подобен начин на описание е изразено ясно, колко богата на влияние е станала естествената наука за философския живот на съвремието.
към текста >>
Този възглед счита за неоправдано да нарисува този образ на света така, че в него да се намерят също и тези вътрешни изживявания на човешката душа както
резултат
ите от изследването на естествената наука.
Който съобразно с неговия начин на мислене, развитието на философският живот да бъде представен по този начин, както показва това ориентиращия увод върху "ръководните линии на описанието" в първия том на настоящата книга и както се опитват да го обосноват по-нататъшните изложения в нея, той ще може да вижда в охарактеризираното отношение между философията и природопознанието в съвременната епоха един необходим член на това развитие. През столетията от възникването на гръцката философия на сам това развитие се стремеше да доведе човешката душа до изживяването на вътрешните сили на нейното същество. С това нейно вътрешно изживяване душата стана чужда и все по-чужда на света, който познанието на вътрешната природа си изграждаше. Роди се един възглед за природата, който е така изключително насочен към наблюдението на външния свят, че не чувствува никакъв подтик да приеме в своя образ на света това, което душата изживява в нейния вътрешен свят.
Този възглед счита за неоправдано да нарисува този образ на света така, че в него да се намерят също и тези вътрешни изживявания на човешката душа както резултатите от изследването на естествената наука.
С това е охарактеризирано положението, в което се е намирала философията във втората половина на 19-то столетие и в което и днес се намират много мислителни направления в днешно време. Не е нужно охарактеризираното тук да бъде изкуствено внесено в разглеждането на философията на тази епоха. То може да бъде прочетено от фактите, които предстоят на това разглеждане. Това се опитахме да направим във втория том на настоящата книга. Предприемането на един такъв опит доведе до там, да бъде прибавена във второто издание заключителната глава, която съдържа едно "Скицирано изложение на перспективата за една антропософия".
към текста >>
С това философията запазва своето значение за всеки човек, който трябва да изисква една сигурна духовна основа за
резултат
ите на това душевно изживяване.
Авторът на настоящата книга не си представя, че онзи, който може да признае казаното в заключителната глава, трябва да бъде на мнение, че е необходим един светоглед, който да замени философията с нещо, което тази последната не може вече да счита като философия. Възгледът, който искам да изразя в книгата, е напротив този, че когато философията стигне до там, да разбира действително себе си, трябва да спре със своето духовно превозно средство при едно душевно изживяване, което е наистина плод на нейната работа, но което израства над тази работа.
С това философията запазва своето значение за всеки човек, който трябва да изисква една сигурна духовна основа за резултатите на това душевно изживяване.
Който си е създал убеждение за тези резултати чрез естественото чувство за истината, той има право да се чувства върху една сигурна почва даже и когато не посвещава никакво внимание на философското обоснование на тези резултати. Който търси научното оправдание на светогледа, за който се говори в края на настоящата книга, той трябва да поеме пътя чрез философското обоснование.
към текста >>
Който си е създал убеждение за тези
резултат
и чрез естественото чувство за истината, той има право да се чувства върху една сигурна почва даже и когато не посвещава никакво внимание на философското обоснование на тези
резултат
и.
Авторът на настоящата книга не си представя, че онзи, който може да признае казаното в заключителната глава, трябва да бъде на мнение, че е необходим един светоглед, който да замени философията с нещо, което тази последната не може вече да счита като философия. Възгледът, който искам да изразя в книгата, е напротив този, че когато философията стигне до там, да разбира действително себе си, трябва да спре със своето духовно превозно средство при едно душевно изживяване, което е наистина плод на нейната работа, но което израства над тази работа. С това философията запазва своето значение за всеки човек, който трябва да изисква една сигурна духовна основа за резултатите на това душевно изживяване.
Който си е създал убеждение за тези резултати чрез естественото чувство за истината, той има право да се чувства върху една сигурна почва даже и когато не посвещава никакво внимание на философското обоснование на тези резултати.
Който търси научното оправдание на светогледа, за който се говори в края на настоящата книга, той трябва да поеме пътя чрез философското обоснование.
към текста >>
117.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Под властта на това чувство той писа накрая на своята "Енциклопедия на философските науки" думите: "Понятието на философията е мислещата се идея, знаещата истина... По този начин науката се е върнала обратно до своето начало и логическото е нейният
резултат
, като духовна същност, която се е оказала като съществуваща по себе си и за себе си истина".
Хегел се чувстваше достигнал със своето построение от мисли до целта, към която се беше стремило развитието на светогледите, откакто то полагаше усилия да овладее сред изживяването на мислите загадъчните въпроси на съществуването.
Под властта на това чувство той писа накрая на своята "Енциклопедия на философските науки" думите: "Понятието на философията е мислещата се идея, знаещата истина... По този начин науката се е върнала обратно до своето начало и логическото е нейният резултат, като духовна същност, която се е оказала като съществуваща по себе си и за себе си истина".
към текста >>
Истинското творение, това на всеобщото, остана неизгубено за философията, в са мото нейно познание... А сега ние твърдим: Най-девственото мислително развитие на спекулацията ще съвпадне най-пълно с
резултат
ите на опита и великото чувство за природата ще ни накара да видим по-най-нескрит начин в този опит нищо друго освен въплътените идеи".
Карл Лудвиг Мишеле, издателят на Хегеловата "Натурфилософия", писа в своя предговор към нея в 1841 година: "Ще държи ли още дълго време за една граница на философията, считайки, че тя може да създава само мисли, а не може да създаде даже един стрък трева? Т.е. само общото, трайното, единствено ценното, а не отделното, сетивното, преходното? Но ако ограничението на философията не трябва да се състои само в това, че тя не може да направи нищо индивидуално, но и в това, че тя даже не знае, как може да бъде направено това; тогава трябва да отговорим, че това как стои не над знанието, че следователно знанието не може да има никакви предели в това отношение. При въпроса "как? " на това превръщане на идеята в действителността знанието се изгубва, именно защото природата е лишена от съзнание идея и стръкът трева расте без никакво знание.
Истинското творение, това на всеобщото, остана неизгубено за философията, в са мото нейно познание... А сега ние твърдим: Най-девственото мислително развитие на спекулацията ще съвпадне най-пълно с резултатите на опита и великото чувство за природата ще ни накара да видим по-най-нескрит начин в този опит нищо друго освен въплътените идеи".
към текста >>
Меродавно стана вярата, че от средствата и
резултат
ите на естествените науки може да се добие един светоглед, който не съдържа в себе си незадоволяващия елемент на Хегеловия светоглед.
Х. Планк. От него излезе през 1850 година едно забележително съчинение: "ерата" в предговора на което той казва: "- Едновременно да доведе до съзнанието чисто природната закономерност и обусловеност на всяко битие и отново да установи пълната себе съзнателна свобода на духа, самостоятелния вътрешен закон на неговата същност, тази двойна тенденция, която е отличителната основна черта на по-новата история, съставлява в нейната най-изразена и най-чиста форма също задачата на предстоящото съчинение. Първата тенденция лежи от възкръсването на науките насам в пробуденото самостоятелно и обширно изследване на природата и в нейното освобождение от господството на чисто религиозното, в произведеното от него /от изследването на природата/ преобразуване на целия физически светоглед и на все по-трезвото разглеждане на нещата въобще; тя се крие също и в най-висша форма във философския стремеж, природните закони да бъдат разбрани според тяхната вътрешна необходимост на всички страни; но тази тенденция се показва практически и във все по-пълното развитие на този непосредствено съвременен живот според неговите естествени /природни/ условия". В такива изречения се изразява растящото влияние на естествените науки. Доверието в тези науки стана все по-голямо.
Меродавно стана вярата, че от средствата и резултатите на естествените науки може да се добие един светоглед, който не съдържа в себе си незадоволяващия елемент на Хегеловия светоглед.
към текста >>
Общите
резултат
и, които вдъхват интерес на всеки образован ум, са се умножили по един чудесен начин от края на 18-то столетие насам.
Една представа за поврата, който стана в това направление, ни дава една книга, която може да се счита като представителна за това време в най-пълния смисъл: Книгата на Александер фон Хумболдт "Космос, скица на едно физическо описание на света". Този човек, който стоеше на висотата на естествонаучното образование на своето време, говори за своето доверие в едно естественонаучно разглеждане на света: "Моята увереност се основава на блестящото състояние на самите естествени науки: Богатството на които не е вече пълнотата, а верижното свързване на наблюдаваното.
Общите резултати, които вдъхват интерес на всеки образован ум, са се умножили по един чудесен начин от края на 18-то столетие насам.
Фактите са вече налице по-малко изолирано; пропастите между съществата се запълват. Това, което в един по-тесен кръг, в нашата близост, оставаше дълго време необяснимо за изследователския дух, се запълва с наблюдения, които са били направени в изследването на най-отдалечените области. Растителни и животински форми, които дълго време се явяваха изолирани, се подреждат едни до други чрез новооткрити средни звена или чрез преходни форми. Едно общо верижно свързване: Не в проста линейна посока, а в преплетена като мрежа тъкан, след по-висше развитие или атрофиране на определени органи, след многостранна колебание в надмощието на частите, се представя постепенно на изследващото разбиране на природата... Изучаването на общото природознание събужда някакси органи в нас, които дълго време са дрямали. Ние влизаме в едно вътрешно общение с външния свят".
към текста >>
Резултат
ите на естествените науки от първата половина на 19-тото столетие като фактически познания бяха без съмнение пригодни да доставят на материалистите от 50-те години основите за техния светоглед.
Резултатите на естествените науки от първата половина на 19-тото столетие като фактически познания бяха без съмнение пригодни да доставят на материалистите от 50-те години основите за техния светоглед.
Защото естествениците бяха проникнали все по-дълбоко във връзките на материалните процеси, доколкото тези връзки се разкриват за сетивното наблюдение и за онова мислене, което иска да се опира само на тези наблюдения. Обаче ако и при едно такова проникване човек да отрече пред себе си и пред другите, че в материята действа дух, въпреки това той несъзнателно открива този дух. В известен смисъл съвсем вярно е това, което Ф. Т. Вишер казва в том 3 на своята книга "Старо и Ново", на стр. 97: "Че така наречената материя може да произведе нещо, чиято функция е дух, това именно е пълно доказателство против материализма".
към текста >>
Един пример, как
резултат
ите на естествените науки приеха такива форми, които можаха да имат дълбоко влияние върху светогледа, ни дава откритието на Вьолер от 1828 година.
Един пример, как резултатите на естествените науки приеха такива форми, които можаха да имат дълбоко влияние върху светогледа, ни дава откритието на Вьолер от 1828 година.
Вьолер успя да създаде едно вещество, което се образува в организма, по изкуствен начин вън от този организъм. С това изглеждаше, че дадено доказателство, че е неправилно съществуващото до тогава вярване, което приемаше, че определени съединения на веществата могат да се образуват само под влиянието на една особена жизнена сила, която съществува в организма. Щом такива съединения на веществата могат да бъдат изготвени вън от живото тяло и без жизнена сила, можа да бъде направен извода, че организмът също работи със сили, с които има работа и химията. За материалистите беше много близко до ума, да кажат, че щом живият организъм не се нуждае от никаква особена жизнена сила, за да произведе това, което по-рано се приписваше на една такава жизнена сила: Защо тогава би се нуждаел той от особени духовни сили, за да се родят в него процесите, с които са свързани духовно-душевните изживявания? Отсега нататък материята с нейните свойства стана за материалистите това, което създава от своето майчино лоно всички неща и процеси.
към текста >>
От факта, че въглеродът, водородът, кислородът и азотът се свързват в едно органическо съединение, не беше далече до твърдението на Бюхнер: "Думите душа, дух, мисъл, чувство, воля, живот не означават никакви същности, никакви действителни неща, а само свойства, способности, действия на живата материя или
резултат
и от същности, които са основани в материалните форми на съществуване".
Вьолер успя да създаде едно вещество, което се образува в организма, по изкуствен начин вън от този организъм. С това изглеждаше, че дадено доказателство, че е неправилно съществуващото до тогава вярване, което приемаше, че определени съединения на веществата могат да се образуват само под влиянието на една особена жизнена сила, която съществува в организма. Щом такива съединения на веществата могат да бъдат изготвени вън от живото тяло и без жизнена сила, можа да бъде направен извода, че организмът също работи със сили, с които има работа и химията. За материалистите беше много близко до ума, да кажат, че щом живият организъм не се нуждае от никаква особена жизнена сила, за да произведе това, което по-рано се приписваше на една такава жизнена сила: Защо тогава би се нуждаел той от особени духовни сили, за да се родят в него процесите, с които са свързани духовно-душевните изживявания? Отсега нататък материята с нейните свойства стана за материалистите това, което създава от своето майчино лоно всички неща и процеси.
От факта, че въглеродът, водородът, кислородът и азотът се свързват в едно органическо съединение, не беше далече до твърдението на Бюхнер: "Думите душа, дух, мисъл, чувство, воля, живот не означават никакви същности, никакви действителни неща, а само свойства, способности, действия на живата материя или резултати от същности, които са основани в материалните форми на съществуване".
Отсега нататък Бюхнер нарече безсмъртно не едно божествено същество, не човешката душа, а материята с нейната сила. И Молешот облича същото убеждение в думите: "Силата не е никакъв творящ бог, никаква отделна от материалната основа същност на нещата, тя е неделимо свойство на материята, нейното присъщо от вечността свойство. Въглената киселина, водородът и кислородът са сили, които разлагат и най-твърдата скала и я превръщат в течност, чието течение създава живота. Смяна на материя и форма в отделните части, докато основната форма остава същата, тази е тайната на животинския живот".
към текста >>
В памет на Давид Фридрих Щраус"/1874 г./, че
резултат
ите на естествените науки включват даже в себе си един философски момент.
Изследователската работа на естествените науки от първата половина на 19-тото столетие даде на Лудвиг Бюхнер възможността да изкаже възгледи като тези: "По същия начин, както парната машина произвежда движение, заплетена органическа сложност на надарената със сила материя произвежда в животинското тяло един общ сбор от определени ефекти, които свързани в единство са наречени от нас дух, душа, мисъл". А Карл Густав Ройшле обяснява в своята книга "Философия и естествена наука.
В памет на Давид Фридрих Щраус"/1874 г./, че резултатите на естествените науки включват даже в себе си един философски момент.
Сродството, което бе открито между природните сили, беше считано като ръководител в тайните на съществуването.
към текста >>
Молешот можа вече да каже: "Жизнената сила, както и животът, не е нещо друго освен
резултат
на сложно действащите задружно и една в друга намесващи се физически и химически сили".
По този начин навсякъде хората се отдалечаваха от това, да търсят идеите, които стоят на основата на природните неща. В замяна на това бяха наблюдавани фактите, които показват, как по-висшите, по-сложните природни процеси и природни същества се изграждат от прости и нисши. Все по-редки ставаха хората, които се стремяха към едно идеалистично тълкуване на мировите явления. Това беше духът на идеалистичния светоглед, който в 1837 година вдъхна на антрополога Бурдах възгледа, че животът има своята основа не в материята, а напротив той дава форма на материята от една по-висша сила, за да може да я използва.
Молешот можа вече да каже: "Жизнената сила, както и животът, не е нещо друго освен резултат на сложно действащите задружно и една в друга намесващи се физически и химически сили".
към текста >>
Той искаше да докаже две неща: Първо, че
резултат
ите на по-новата естествена наука не противоречи на библейската вяра и произхода на човешкия род от една двойка; второ, че тези
резултат
и не решават нищо върху душата.
Делени души! Щом в акта на зачатието душата може да се дели, както смята господин Р. Вагнер, вероятно тя би искала да се дели и при смъртта и едната част, натоварена с греховете, да отиде в чистилището, а другата да отиде на право в рая. Господин Вагнер обещава накрая в своите физиологически писма също отклонения в областта на физиологията на делените души". Борбата стана остра, когато в 1854 година Вагнер държа на събранието на природоизследователите една сказка върху "Сътворението на човека и на субстанцията на душата" против материализма.
Той искаше да докаже две неща: Първо, че резултатите на по-новата естествена наука не противоречи на библейската вяра и произхода на човешкия род от една двойка; второ, че тези резултати не решават нищо върху душата.
Фогт написа в 1855 година едно полемично писание против Вагнер "Наивна вяра и наука", което от една страна го показва на пълната висота естественонаучното разбиране на неговото време, но от друга страна го разкрива също като един остър мислител, който разкрива безцеремонно заключенията на противника като измамни образи. Неговото противоречие срещу първото твърдение на Вагнер завършва с изреченията: "Всички исторически както и естественонаучни изследвания доставят положителното доказателство за многообразния произход на човешките раси. Ученията на писанието относно Адама и Ной и двукратния произход на хората от една двойка са научно изцяло неудържими приказки". А против Вагнеровото учение за душата Фогт възрази: Ние виждаме психическите дейности на човека да се развиват постепенно с развитието на телесните органи. Ние виждаме, как духовните действия стават все по-съвършени от детската възраст до зрелостта на живота; виждаме, че с всяка атрофия на сетивата и на мозъка "духът" също се атрофира.
към текста >>
На това Фогт отговаря: "Съществуването на една безсмъртна душа за господин Вагнер не е
резултат
на изследването или на размишлението... Той се нуждае от една безсмъртна душа, за да може след смъртта на човека да я измъчва и наказва".
А против Вагнеровото учение за душата Фогт възрази: Ние виждаме психическите дейности на човека да се развиват постепенно с развитието на телесните органи. Ние виждаме, как духовните действия стават все по-съвършени от детската възраст до зрелостта на живота; виждаме, че с всяка атрофия на сетивата и на мозъка "духът" също се атрофира. "Едно такова развитие е несъединимо с приемането на една безсмъртна душевна субстанция". Че при техните противници материалистите трябваше да се борят не само с основания на ума, но и чувства, това ни показва със съвършена яснота борбата между Фогт и Вагнер. Нали този последния апелира в своята гьотенгенска лекция към моралната потребност, която не понася, когато "механически, ходещи на два крака и на две ръце апарати" накрая се разливат в безразлични вещества, без човек да може да има надежда, че доброто, което те вършат, ще бъде възнаградено, а злото наказано.
На това Фогт отговаря: "Съществуването на една безсмъртна душа за господин Вагнер не е резултат на изследването или на размишлението... Той се нуждае от една безсмъртна душа, за да може след смъртта на човека да я измъчва и наказва".
към текста >>
Мислещите съобразно
резултат
ите на естествените науки хора живееха в едни начин на мисленето съвършено различен от този на хегелианците.
Мислещите съобразно резултатите на естествените науки хора живееха в едни начин на мисленето съвършено различен от този на хегелианците.
Тези последните можеха да останат в техния идеен свят. Те можеха да развият тяхната идея за човека от идеята на маймуната, без да се грижат за това, как природата извършва това, да направи защото в действителния свят човекът да се роди наред с маймуната. Още Мишеле беше казал /виж по-горе/, че не е работа на идеята тя да се изкаже върху въпроса "как" на процесите в действителния свят. Изграждащият един идеалистичен светоглед се намира в това отношение в положението на математиката, който е достатъчно само да каже, чрез каква операция на мисълта един кръг се превръща в една елипса или тази последната в една парабола или хипербола. Обаче който се стреми към едно обяснение изхождайки от фактите, би трябвало да покаже действителните процеси, чрез които би искало да стане едно такова превръщане.
към текста >>
Благодарение на това, че хората си го представяха като
резултат
на материалните процеси, те биха постигнали това разбираем за епохата начин.
Когато Гьоте се стремеше да добие от "прарастението" една такава представа, че можеше да живее вътрешно с тази представа и да направи да произлязат от нея мислено такива специални растителни форми, които са жизнено възможни, той показа, че се стреми към едно оживяване на мислите в душата. Той стоеше пред навлизането на мисълта в едно живо развитие на тази мисъл, докато Хегел спря при мисълта. В душевното съжителство с оживялата мисъл, към което се стремеше Гьоте, хората биха имали едно духовно изживяване, което би искало да познае духа и в материята; те нямаха едно такова изживяване в "чистата мисъл". Така развитието на света беше поставено пред едно сурово изпитание. Според по-дълбоките исторически импулси новото време се стремеше към това, не само да изживява мисли, а да намери за себесъзнателния Аз една такава представа, чрез която човек може да си каже: Този Аз стои здраво в сградата на света.
Благодарение на това, че хората си го представяха като резултат на материалните процеси, те биха постигнали това разбираем за епохата начин.
Също и в отричането на духовната същност на себесъзнателния Аз от материализма на 19-тото столетие още се крие им пулса на търсенето на същността на Аза. Ето защо тласъкът на естествените науки, който бе упражнен върху светогледа, принадлежащ в напълно друг смисъл към историята отколкото влиянието на естествено научния начин на мислене върху предидущите материалистични течения. Тези последните не бяха още принудени от една Хегелова философия на мисълта да търсят сигурност от страна на естествените науки. Това принуждаване става обаче така, че то се осъзнава с пълна яснота от ръководещите личности; обаче то действа като импулс на епохата в подсъзнателните основи на душите.
към текста >>
118.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Въз основа на точни анатомически изследвания английският природоизследовател Хъксли можа да изкаже в 1863 година в своята книга "Свидетелства за положението на човека в природата" изречението сред редицата маймуни води до този един и същ
резултат
, че анатомическите различия, които отделят човека от горилата и шимпанзето, не са така големи колкото различията, които отделят тези човекоподобни маймуни от по-нисшите видове маймуни".
Естествената наука учеше ясно, че човекът не може да прави никакво изключение.
Въз основа на точни анатомически изследвания английският природоизследовател Хъксли можа да изкаже в 1863 година в своята книга "Свидетелства за положението на човека в природата" изречението сред редицата маймуни води до този един и същ резултат, че анатомическите различия, които отделят човека от горилата и шимпанзето, не са така големи колкото различията, които отделят тези човекоподобни маймуни от по-нисшите видове маймуни".
По отношение на такива факти можеше ли човек да се съмнява, че природосъобразното развитие, което направило да се родят чрез растеж и размножение, чрез наследственост, изменчивост на формите и чрез борбата за съществуване редицата органични същества чак до маймуните нагоре, накрая са създали и човека по съвършено същия път?
към текста >>
Той съвсем не работи според
резултат
ите, които поради някакви мотиви са поставени като цели на светогледа или на философското мислене; обаче неговият подход е философски.
Хекел постоянно се стреми да покаже, как всички същества работят към това, да постигнат накрая върха на тяхното развитие в човешкия дух; Хекел непрестанно се стреми да докаже, как най-сложните човешки действия сочат назад към най-простите произходи на съществуването. Хекел обяснява природата от духа; Хекел извежда духа от природата. Ето защо можем да говорим за едно обръщане на посоката на мисленето в течение на 19-тото столетие. Щраус, Фойербах и други бяха тези, които въведоха това обръщане в германския духовен живот; новото направление намери в материализма един предварителен израз, един краен израз, а в Хекеловия свят на мислите то намери един методически научен израз. Защото това е забележителното при Хекел, че цялата негова изследователска дейност е проникната от един философски дух.
Той съвсем не работи според резултатите, които поради някакви мотиви са поставени като цели на светогледа или на философското мислене; обаче неговият подход е философски.
При него науката се явява непосредствено с характера на светогледа. Целият начин на неговия възглед за нещата го определи като привърженик на най-решителния монизъм. Той гледа с еднаква любов духа и природата. Ето защо той можа да намери духа и в най-простите живи същества.
към текста >>
Когато светогледът на Хегел би казал: Себе съзнателният Аз намира себе си, когато той има в себе си чистото изживяване на мисълта, възгледът за природата на Хекел би искал да възрази: Това изживяване на мисълта е
резултат
на природните процеси, то е тяхно най-висше произведение.
Ако например освен механическите сили и закони бихме измислили още особени духовни сили, които движат напред стрелките на часовника съобразно с движението на слънцето. Като такива прибавени с мисълта към природните процеси сили се явява за Хекел всичко, което е подобно на една особена жизнена сила, или една сила, която работи в съществата с една "целесъобразност". Той не иска да мисли върху природните процеси нищо друго, освен това, което те самите показват за наблюдението. Неговото построение от мисли трябва да бъде едно такова, което е прослушано от природата. За разглеждане развитието на светогледите това построение от мисли се представя като един насрещен дар от страна на естествената наука, направен на Хекеловия светоглед, който в неговата картина от мисли иска всичко да бъде почерпено от душата и нещо от природата.
Когато светогледът на Хегел би казал: Себе съзнателният Аз намира себе си, когато той има в себе си чистото изживяване на мисълта, възгледът за природата на Хекел би искал да възрази: Това изживяване на мисълта е резултат на природните процеси, то е тяхно най-висше произведение.
И ако Хегеловият светоглед би се чувствал незадоволен от такова възражение, тогава Хекеловият възглед за природата би изисквал: Покажи ми такива вътрешни изживявания на мисълта, които да не се явяват като един огледален образ на това, което става вън от мислите. На това една философия би трябвало да покаже, как мисълта може да оживее в душата и да роди действително един свят, който да не е само едно отражение на външния свят. Мисълта, която е само мислена, не може да противопостави нищо на Хекеловия възглед за природата. За сравнение този възглед може да твърди: И в часовника не може да се намери също нищо, което да ни накара да направим заключението, че съществува часовникарят. Хекеловият възглед за природата е на път да покаже, как докато човек само стои срещу природата, той не може да изкаже нищо върху нея, освен това, което тя сама изказва.
към текста >>
119.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Един много важен опит, светогледът да се изгради върху представата, че всичко, което възприемаме, е само
резултат
на нашата собствена организация, направи Фридрих Алберт Ланге /1823-1875 г./ в своята "История на материализма" /1864 г. /.
Един много важен опит, светогледът да се изгради върху представата, че всичко, което възприемаме, е само резултат на нашата собствена организация, направи Фридрих Алберт Ланге /1823-1875 г./ в своята "История на материализма" /1864 г. /.
той имаше смелостта и пред нищо спиращата се логичност и последователност, да мисли докрай тази основна представа. Силата на Ланге се криеше в един рязък и възможно всестранно изявяващ се характер. Той беше един от личностите, които могат да се заловят за много неща и със своята способност да се справят с това, с което са се заловили.
към текста >>
Но че сетивата и умът заедно не ни доставят нищо, освен един
резултат
на нашия собствен организъм, това му е ясно от неговите разглеждания върху произхода на познанието.
Че всеки научен стремеж трябва да остане безплоден, ако той не се придържа към това, което сетивата казват и към логическия ум, който свързва данните на сетивата: Това е убеждението на Ланге.
Но че сетивата и умът заедно не ни доставят нищо, освен един резултат на нашия собствен организъм, това му е ясно от неговите разглеждания върху произхода на познанието.
Следователно всъщност за него светът е едно творение на сетивата и на ума. Това мнение го довежда до там, да не повдига никакъв въпрос за истинността на идеите. Ланге не познава една истина, която да ни изясни същността на света. Но именно чрез това той вярва, че не е нужно да признава никаква истинност на познанията на сетивата и на ума и следователно има открит път за идеите и идеалите, които човешкият дух си образува извън и над това, което сетивата и умът дават. Той несъмнено счита всичко, което се издига над сетивното наблюдение и над умственото познание, на измислица.
към текста >>
От аналогията с
резултат
ите на отбора, от промените, на които са подложени ембрионите на много видове, от трудността да се различава видът от варистета и от принципа на една обща редица от степени той заключава, че видовете са се изменили.
Това, което Ланге върши по един внушителен начин, отговаря на една дълбоко кореняща се в развитието на светогледите на новото време склонност на мислите. Това се вижда съвършено ясно и в една друга област на идейния свят на 19-тото столетие. Минавайки през различните фази този идеен свят се развива до гледища, от които Херберт Спенсер основава по същото време както Ланге в Германия един дуализъм, който от една страна се стреми към пълно естественонаучно познание на света, а от друга страна изповядва агностицизъм по отношение същността на съществуването. Когато Дарвин публикува своя труд за "Произхода на видовете" и с това даде на монизма най-здравата опора, той можа да признае хвалейки го естественонаучния начин на мислене на Спенсер. "В едно от неговите есета /1852 г./ Херберт Спенсер поставя една срещу друга теорията на сътворението и тази на органическото развитие на един чудно сръчен и действен начин.
От аналогията с резултатите на отбора, от промените, на които са подложени ембрионите на много видове, от трудността да се различава видът от варистета и от принципа на една обща редица от степени той заключава, че видовете са се изменили.
Той прави тези изменения зависими от изменените условия. Авторът е третирал също /1855 г./ и психологията според принципа на необходимото степенувано добиване на всяка духовна сила и способност". Както модерният основател на новия възглед за процесите на живота така и други мислители на естествената наука се чувствуват привлечени към Спенсер, който се стреми да обясни действителността от неорганичните факти чак до психологията в посоката, която е изразена в горецитираното изказване на Дарвин. Обаче Спенсер стои също и на страната на агностиците, така че Ф. А. Ланге трябва да каже: "- Херберт Спенсер уважава, сродно на нашата собствена гледна точка, един материализъм на явлението, чието относително оправдание в естествената наука намира своите граници при мисълта за едно непознаваемо абсолютно".
към текста >>
И един от най-бележитите философи от втората половина 19-тото столетие, Едуард Хартман, резюмира характера на своя светоглед в мотото, което той поставя начело на своята книга "Философия на несъзнателното": Спекулативни
резултат
и на индуктивно-естествено научни методи".
Спенсер и Мил са упражнили голямо влияние върху развитието на светогледа през последната полови на 19-тото столетие. Строгото подчертаване на наблюдението и едностранното разработване на методите на естественонаучните представи върху целия обхват на човешкото знание чрез Спенсер: Те трябваше да съответствуват на чувствата на една епоха, която виждаше в идеалистичните светогледи на Фихте, Шелинг, Хегел само израждания на човешкото мислене и която ценеше единствено успехите на естественонаучното изследване, докато липсата на единство при идеалистичните мислители и, според мнението на мнозина, пълното безплодие на задълбочаващото се в себе си мислене създадоха едно дълбоко недоверие по отношение на идеализма. Можем да твърдим, че един широко разпространен през последните четири десетилетия възглед изразява това, което Рудолф Вирхов /1893 г./ казва в своята реч: "Основаването на Берлинския Университет и преминаването от епохата на философията в тази на естествената наука": "От както вярата във вълшебни формули бе изтласкана в най-външните кръгове на народа, формулите на натурфилософите намираха също малък отзвук".
И един от най-бележитите философи от втората половина 19-тото столетие, Едуард Хартман, резюмира характера на своя светоглед в мотото, което той поставя начело на своята книга "Философия на несъзнателното": Спекулативни резултати на индуктивно-естествено научни методи".
Даже той е на мнение, че трябва да се признае "величието на произведения от Мил напредък", чрез който бе преодолян и победен завинаги всеки опит за дедуктивно философстване". /виж Е.Ф. Хартман: История на метафизиката. Част 2-ра, стр. 479/.
към текста >>
120.
ОТЗВУЦИ НА КАНТОВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ
GA_18_2 Загадки на философията
Ние не можем да се считаме успокоени само от
резултат
ите на естествената наука.
Той обяснява по остроумен начин, че в мисленето на човека е дадено не нещо чуждо на действителността, а нещо пълно с живот, първично действително, в което е достатъчно само човек да се потопи, за да стигне до същността на нещата. Той представи по един много ясен начин хода, който развитието на светогледите е поело, за да стигне от Кант, който считаше "вещата в себе си" като нещо чуждо и недостъпно за човека, до Хегел, който беше на мнение, че мисълта обхваща не само себе си като идейна същност, но също и "вещта в себе си". Обаче такива гласове едва ли бяха чути. Това бе изразено най-рязко в призива, който откакто бе произнесена речта на Едуард Целер в Хайделбергския университет "Върху значението и задачата на теорията на познанието" стана нещо любимо в определено философско течение. Отчасти несъзнателните, отчасти съзнателните представи, които доведоха до този призив, са приблизително тези: - Естествената наука разклати доверието в самостоятелното мислене, което иска да проникне от себе си до най-висшите въпроси на съществуванието.
Ние не можем да се считаме успокоени само от резултатите на естествената наука.
Защото те не водят по-далече отвъншната страна на нещата. Зад тази външна страна трябва да съществуват още скрити основи на съществуването. Нали самата естествена наука показа, че светът на цветовете, на звуците и т.н., който ни заобикаля, не е една действителност вън в обективния свят, а той е произведен от устройството на нашите сетива и на нашия мозък. /виж по-горе, стр. 34 и следв./.
към текста >>
Следователно трябва да зададем въпросите: Доколко
резултат
ите на естествената наука сочат над самите тях към по-висши задачи?
Защото те не водят по-далече отвъншната страна на нещата. Зад тази външна страна трябва да съществуват още скрити основи на съществуването. Нали самата естествена наука показа, че светът на цветовете, на звуците и т.н., който ни заобикаля, не е една действителност вън в обективния свят, а той е произведен от устройството на нашите сетива и на нашия мозък. /виж по-горе, стр. 34 и следв./.
Следователно трябва да зададем въпросите: Доколко резултатите на естествената наука сочат над самите тях към по-висши задачи?
Коя е същността на нашето познание? може ли това познание да доведе до решението на тези по-висши задачи? Кант беше поставил по един внушителен начин такива въпроси. Философите искаха да видят, как той е постъпил, за да вземе становище по отношение на тях. Те искаха да премислят с цялата острота хода на мислите на Кант, и, продължавайки неговите идеи, избягвайки неговите грешки да намерят един изход от безпомощността.
към текста >>
Йоханес Фолкелт, който, доколкото той развива дейност като теоретик на познанието, живее изцяло в това течение, сам е дал един основен труд върху "Кантовата теория на познанието" /1879 г./ и като е написал от това течение една книга върху "Опитност и мислене" /1885 г./, в който проникновено са обяснени всички въпроси определящи този начин на мислене, е произнесъл в 1884 година, при заемане на своята учебна катедра в Базел една реч, в която се изказва, че всяко мислене, което излиза вън от
резултат
ите на отделните науки на фактите, трябва да носи на себе си "неспокойния характер на търсенето и проследяването, на опитването, съпротивлението и признанието; "това е едно напредване, което обаче отново частично отстъпва; едно отстъпление, което въпреки това хваща до определена степен".
Редица мислители положиха усилия, изхождайки от изходните точки на Кант да стигнат да някаква цел. Най-забележителните между тях са Харман Коен /роден в 1842 г./, Ото Либман /роден в 1840 т./, Вилхелм Винделбенд /роден в 1848 г./, Йоханес Фолкелт /роден в 1848 г./, Бенно Ердман /роден в 1851 г./. В писанията на тези мислители можем да намерим много остроумие. Извършена е била огромна работа, за да бъде изследвана природата и значението на човешката познавателна способност.
Йоханес Фолкелт, който, доколкото той развива дейност като теоретик на познанието, живее изцяло в това течение, сам е дал един основен труд върху "Кантовата теория на познанието" /1879 г./ и като е написал от това течение една книга върху "Опитност и мислене" /1885 г./, в който проникновено са обяснени всички въпроси определящи този начин на мислене, е произнесъл в 1884 година, при заемане на своята учебна катедра в Базел една реч, в която се изказва, че всяко мислене, което излиза вън от резултатите на отделните науки на фактите, трябва да носи на себе си "неспокойния характер на търсенето и проследяването, на опитването, съпротивлението и признанието; "това е едно напредване, което обаче отново частично отстъпва; едно отстъпление, което въпреки това хваща до определена степен".
/Фолкелт, Относно възможността на метафизиката. Хамбург и Лайпциг, 1884 г./. Рязко нюансирано се явява новото позоваване на Кант при Ото Лимбан. Неговите съчинения "За анализа на действителността" /1876 г./, "Мисли и факти" /1882 г./, "Климакс на теориите" /1884 г./ са истински образцови примери на философската критика. Един остър ум разкрива в тях по гениален начин противоречия в мислите, показва половинчатости в съжденията считани за извънредно сигурни и пресмята предварително и основно за отделните науки, какво съдържат те като незадоволително, когато техните резултати са изправени пред най-висшия трибунал на мисленето.
към текста >>
Един остър ум разкрива в тях по гениален начин противоречия в мислите, показва половинчатости в съжденията считани за извънредно сигурни и пресмята предварително и основно за отделните науки, какво съдържат те като незадоволително, когато техните
резултат
и са изправени пред най-висшия трибунал на мисленето.
Йоханес Фолкелт, който, доколкото той развива дейност като теоретик на познанието, живее изцяло в това течение, сам е дал един основен труд върху "Кантовата теория на познанието" /1879 г./ и като е написал от това течение една книга върху "Опитност и мислене" /1885 г./, в който проникновено са обяснени всички въпроси определящи този начин на мислене, е произнесъл в 1884 година, при заемане на своята учебна катедра в Базел една реч, в която се изказва, че всяко мислене, което излиза вън от резултатите на отделните науки на фактите, трябва да носи на себе си "неспокойния характер на търсенето и проследяването, на опитването, съпротивлението и признанието; "това е едно напредване, което обаче отново частично отстъпва; едно отстъпление, което въпреки това хваща до определена степен". /Фолкелт, Относно възможността на метафизиката. Хамбург и Лайпциг, 1884 г./. Рязко нюансирано се явява новото позоваване на Кант при Ото Лимбан. Неговите съчинения "За анализа на действителността" /1876 г./, "Мисли и факти" /1882 г./, "Климакс на теориите" /1884 г./ са истински образцови примери на философската критика.
Един остър ум разкрива в тях по гениален начин противоречия в мислите, показва половинчатости в съжденията считани за извънредно сигурни и пресмята предварително и основно за отделните науки, какво съдържат те като незадоволително, когато техните резултати са изправени пред най-висшия трибунал на мисленето.
Либман изтъква пред дарвинизма неговите противоречия; той показва неговите не напълно обосновани предположения и празнотите в неговите мисли. Той казва, че трябва да съществува нещо, което води над противоречията, което изпълва празнотите, което обосновава предположенията. Веднъж той извършва разглеждането, което посвещава на природата на живите същества, с думите: "Обстоятелството, че растителни семена въпреки тяхното оставане и продължение на дълги епохи в сухо състояние не изгубват тяхната кълняемост, че на пример в египетските ковчези на мумиите са намерени пшенични семена, които хиляди години са били херметически заровени, днес посети във влажни почви виреят отлично, че по-нататък радиоларии и други инфузории, които са били съвършено сухи от улуците на покрива, при навлажняване с дъждовна вода отново оживяват и започват да се движат; че даже жаби и риби, които в замръзнала вода са се превърнали в твърди късове лед, при грижливо разтопяване отново добиват изгубения живот; това обстоятелство ни кара да направим съвършено други тълкувания... Накратко: Всяко отричане в този случай би било груб догматизъм. Ето защо ние спираме тук". Това "Ето защо ние спираме тук" е всъщност, ако не по думите, все пак по смисъла, заключителната мисъл на всяко разглеждане от рода на това на Лимбан.
към текста >>
Даже то е заключителният
резултат
на много привърженици и преработватели на кантианизма.
Либман изтъква пред дарвинизма неговите противоречия; той показва неговите не напълно обосновани предположения и празнотите в неговите мисли. Той казва, че трябва да съществува нещо, което води над противоречията, което изпълва празнотите, което обосновава предположенията. Веднъж той извършва разглеждането, което посвещава на природата на живите същества, с думите: "Обстоятелството, че растителни семена въпреки тяхното оставане и продължение на дълги епохи в сухо състояние не изгубват тяхната кълняемост, че на пример в египетските ковчези на мумиите са намерени пшенични семена, които хиляди години са били херметически заровени, днес посети във влажни почви виреят отлично, че по-нататък радиоларии и други инфузории, които са били съвършено сухи от улуците на покрива, при навлажняване с дъждовна вода отново оживяват и започват да се движат; че даже жаби и риби, които в замръзнала вода са се превърнали в твърди късове лед, при грижливо разтопяване отново добиват изгубения живот; това обстоятелство ни кара да направим съвършено други тълкувания... Накратко: Всяко отричане в този случай би било груб догматизъм. Ето защо ние спираме тук". Това "Ето защо ние спираме тук" е всъщност, ако не по думите, все пак по смисъла, заключителната мисъл на всяко разглеждане от рода на това на Лимбан.
Даже то е заключителният резултат на много привърженици и преработватели на кантианизма.
Последователите на това направление не отиват по-далеч, освен да твърдят, че всичко, което те виждат, чуват и т.н. не е вън в света, а вътре в самите тях, че приемат нещата в тяхното съзнание и че следователно не могат да произнесат нищо по отношение на това, което е вън. Пред мене стои една маса, си казва неокантианецът. Обаче не, това само изглежда така. Само който е наивен по отношение на въпросите на светогледа, може да каже: Вън от мене се намира една маса.
към текста >>
121.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Това предприятие, което показва в книгата на Конт "Курс по положителна философия" /6 тома, 1830-1842 г./ един обширен образ на света, стои в рязка противоположност с идеалистичните възгледи на Фихте, Шелинг, Хегел от първата половина на столетието, както и в една по-слаба, обаче ясна противоположност с всички мислителни построения, които вземат своите
резултат
и от еволюционните идеи на Ламарк и Дарвин.
Един опит да се добие един общ поглед върху света и живота изхождайки само от основата на строгата наука, бе направен в течение на 19-тото столетие във Франция от Огюст Конт /1798-1857 г./.
Това предприятие, което показва в книгата на Конт "Курс по положителна философия" /6 тома, 1830-1842 г./ един обширен образ на света, стои в рязка противоположност с идеалистичните възгледи на Фихте, Шелинг, Хегел от първата половина на столетието, както и в една по-слаба, обаче ясна противоположност с всички мислителни построения, които вземат своите резултати от еволюционните идеи на Ламарк и Дарвин.
Това, което при Хегел стои в центъра на целия светоглед, разглеждането и схващането на собствения дух на човека: Това Конт отхвърля напълно. Той си казва: - Ако човешкият дух би искал да разглежда себе си, той трябва несъмнено да се раздели на две части; той би трябвало да излезе от себе си и да застане срещу самия себе си. Огюст Конт не счита за валидна даже и психологията, която не се изчерпва във физиологичното разглеждане на психическите явления, а иска да разглежда духовните процеси за себе си. Всичко, което иска да стане обект на познанието, трябва да се отнася към обективни връзки на фактите, трябва да се представя обективно, както законите на математическите науки. И от това се получава също противоположността на Конт спрямо това, което Спенсер и естественонаучните мислители градящи върху Ламарк и Дарвин са търсили в техните образи на света.
към текста >>
Резултат
ите на естествената наука, които трябваше да имат едно дълбоко проникващо влияние върху развитието на светогледите, бяха още млади.
Ако искаме да съдим правилно за положението на Кирхман в духовния живот, трябва да вземем под внимание големите трудности, които по времето на неговата поява изпитваше някой, който имаше в себе си стремежа да построи една самостоятелна светогледна сграда.
Резултатите на естествената наука, които трябваше да имат едно дълбоко проникващо влияние върху развитието на светогледите, бяха още млади.
Тяхното състояние достигаше само за това, да бъде разклатена вярата в класическия, идеалистичен светоглед, който трябваше да построи своята горда сграда без помощта на новата естествена наука. Обаче не беше лесно да се стигне спрямо изобилието от отделни резултати до основни мисли, които трябваше да бъдат ориентирани в нова форма. В широки кръгове се изгубваше нишката, която от научното познание на фактите водеше до един задоволителен общ възглед. Мнозина бяха завладени от известна безпомощност във въпросите за светогледа. Едва ли можеше да се намери разбиране за един полет на мисълта, какъвто се беше проявил в светогледа на Хегел.
към текста >>
Обаче не беше лесно да се стигне спрямо изобилието от отделни
резултат
и до основни мисли, които трябваше да бъдат ориентирани в нова форма.
Ако искаме да съдим правилно за положението на Кирхман в духовния живот, трябва да вземем под внимание големите трудности, които по времето на неговата поява изпитваше някой, който имаше в себе си стремежа да построи една самостоятелна светогледна сграда. Резултатите на естествената наука, които трябваше да имат едно дълбоко проникващо влияние върху развитието на светогледите, бяха още млади. Тяхното състояние достигаше само за това, да бъде разклатена вярата в класическия, идеалистичен светоглед, който трябваше да построи своята горда сграда без помощта на новата естествена наука.
Обаче не беше лесно да се стигне спрямо изобилието от отделни резултати до основни мисли, които трябваше да бъдат ориентирани в нова форма.
В широки кръгове се изгубваше нишката, която от научното познание на фактите водеше до един задоволителен общ възглед. Мнозина бяха завладени от известна безпомощност във въпросите за светогледа. Едва ли можеше да се намери разбиране за един полет на мисълта, какъвто се беше проявил в светогледа на Хегел.
към текста >>
122.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
Това, което при Лотце е една душевна заложба, при Фехнер то се явява като
резултат
на една богато развита фантазия, която действува така, че от едно логическо схващане на нещата тя непрестанно води до едно пълно с поезия тълкуване на същите.
Обаче Лотце и Фехнер чувстваха категоричната нужда да си изградят един идеалистичен мисловен свят издигайки се над естественонаучния начин на разглеждане на нещата. Лотце бе подтикнат към това от устройството на неговата душа, което изискваше от него не само едно мислително проследяване на природната закономерност в света, а го накара да търси във всички неща и процеси живот и вътрешност от рода на тези, които самият човек чувствува в своите гърди. Той иска "постоянно да се бори против представите, които искат да познаят от света само една и по-малката половина, само развитието на факти в нови факти, на форми в нови форми, но не постоянното преовътрешняване на всички тези външни неща и превръщането им в това, което единствено има стойност и истинност в света, в щастие и отчаяние, в удивление и отвращение, в любов и омраза, в радостна сигурност и съмняващ се копнеж, във всички мъки и тревоги, в които животът протича, което единствено заслужава името живот". Както и мнозина други Лотце има чувството, че образът, който човек представи, които са взети от човешката душа. /виж по-горе стр. 20/.
Това, което при Лотце е една душевна заложба, при Фехнер то се явява като резултат на една богато развита фантазия, която действува така, че от едно логическо схващане на нещата тя непрестанно води до едно пълно с поезия тълкуване на същите.
Като естественонаучен мислител той не може само да търси условията за възникването на човек и законите, които правят той да умре след определено време. За него раждането и смъртта се превръщат в събития, които насочват неговата фантазия към един живот преди раждането и към един такъв след смъртта. "Човекът" казва Фехнер в неговата "Книжка за живота след смъртта" не живее на Земята веднъж, а три пъти. Първата степен на неговия живот е един непрекъснат сън, втората една смяна между сън и будност. Третата е една вечна будност.
към текста >>
Вебер, изолираните, често пъти повече случайно отколкото планово намерени опитни приоми и
резултат
и на други психолози те съставляваха скромния материал, с който той изгради една нова наука".
Пътят, по който вървеше Фехнер доведе до изграждането на психофизиката като една нова наука на отношението на възбудата към усещанията, следователно на тялото към душевното. Вилхелм Вундт, който в тази област работи по-нататък в духа на Фехнер, характеризира по отличен начин основателя на "психофизиката": "Може би в никоя от неговите други научни работи не изпъква така блестящо рядкото съчетание на дарби, с които разполагаше Фехнер, както в неговите работи върху психофизиката. За едни труд като този за Елементите на Психофизиката беше необходимо познаването на принципите на точните физико-математически методи и същевременно склонността към задълбочаване в най-дълбоките проблеми на битието, каквито той притежаваше в това съчинение. И за целта той се нуждаеше от онова самобитно мислене, което знаеше да преобрази разполагаемите помощни средства според собствените нужди и не проявяваше никакъв страх да тръгне по нови и необикновени пътища. Гениалните в тяхната простота полузаслужаващи удивление, но въпреки това ограничени наблюдения на К. Х.
Вебер, изолираните, често пъти повече случайно отколкото планово намерени опитни приоми и резултати на други психолози те съставляваха скромния материал, с който той изгради една нова наука".
В тази област се получиха важни осветления относно експериментален метод. Вундт характеризира новата наука в своите "Лекции върху човешката душа и душата на животните" /1863 г./: "В следващите изследвания аз ще покажа, че експериментът в психологията е главното средство, което ни води от фактите на съзнанието до онези процеси, които подготвят съзнателния живот в тъмния заден план на душата. Наблюдението на душата ни доставя, както и наблюдението въобще, само съставното явление. Едва в експеримента ние събличаме явлението от всички случайни обстоятелства, с които то е свързано в природата. Чрез експеримента ние създаваме изкуствено явлението от условията, които имаме под ръка.
към текста >>
Така винаги и навсякъде експериментът ни насочва към природните закони, защото само в експеримента можем да обгърнем с поглед едновременно причините и
резултат
ите".
Вундт характеризира новата наука в своите "Лекции върху човешката душа и душата на животните" /1863 г./: "В следващите изследвания аз ще покажа, че експериментът в психологията е главното средство, което ни води от фактите на съзнанието до онези процеси, които подготвят съзнателния живот в тъмния заден план на душата. Наблюдението на душата ни доставя, както и наблюдението въобще, само съставното явление. Едва в експеримента ние събличаме явлението от всички случайни обстоятелства, с които то е свързано в природата. Чрез експеримента ние създаваме изкуствено явлението от условията, които имаме под ръка. Ние променяме тези условия и чрез това променяме по измервателен начин също и явлението.
Така винаги и навсякъде експериментът ни насочва към природните закони, защото само в експеримента можем да обгърнем с поглед едновременно причините и резултатите".
Без съмнение съществува само една гранична област, в която експериментът е плодотворен, а именно областта, в която съзнателните процеси ни привеждат отвъд във вече несъзнателните, в задните основи на душевния живот, които водят в материалното. Истинските психически явления могат да се добият само чрез едно чисто духовно наблюдение. Въпреки това напълно оправдано е изречението на Е. Крепелин, един психофизик, че "новата наука... ще бъде в състояние да утвърди трайно своето самостоятелно място наред с останалите отрасли на естествената наука и особено на физиологията". /Психически трудове, издадени от Е.
към текста >>
Който не се подава на никаква илюзия, а разглежда обективно злото в света, не може да стигне до друг
резултат
освен до този, че неудоволствието съществува в далече по-голям размер отколкото удоволствието.
Макар и в неговото идейно съдържание светът да показва една напълно логическа структура, той все пак дължи своето действително съществуване на нелогичната, неразумната вола. Неговото съдържание е разумно; но че това съдържание е една действителност, това то дължи на неразумността. Царуването на неразумното се изразява в съществуването на страданията, които измъчват всички същества. В света страданието надделява над удоволствието. Този факт, който трябва да се обясни от нелогичния волев елемент на съществуването, него се стреми Едуардт фон Хартман да потвърди чрез грижливо разглеждане на отношението между удоволствието и неудоволствието в света.
Който не се подава на никаква илюзия, а разглежда обективно злото в света, не може да стигне до друг резултат освен до този, че неудоволствието съществува в далече по-голям размер отколкото удоволствието.
От това обаче следва, че небитието трябва да се предпочита пред съществуването. Обаче небитието може да се постигне само тогава, когато логически-разумната идея унищожава волята, съществуването. Ето защо Хартман разглежда мировия процес като постепенно унищожаване на неразумната воля чрез разумния идеен свят. Най-висшата морална задача на човека трябва да бъде тази, да съдейства за побеждаване на волята. Всеки културен напредък трябва да доведе накрая до това, да бъде произведено това побеждаване.
към текста >>
Един мислител, който черпеше също така основно от философското мислене на миналото, както и се вживяваше в метода на естественонаучното изследване, Франц Брентано, постави за философията изискването: Тя трябва да стигне до нейните
резултат
и по същия начин, както естествената наука.
Но то не може да я намери в това, което може да роди от себе си като мисли за един светоглед. Произведенията на мислителния живот остават зад това, което душата изисква. Представите на естествената наука получават тяхната сигурност от наблюдението на външния свят. Вътре в душата хората не чувстват една сила, която да гарантира същата сигурност. Хората биха искали истини върху духовния свят, върху съдбата на душата и нейната връзка със света, които да са добити както представите на естествената наука.
Един мислител, който черпеше също така основно от философското мислене на миналото, както и се вживяваше в метода на естественонаучното изследване, Франц Брентано, постави за философията изискването: Тя трябва да стигне до нейните резултати по същия начин, както естествената наука.
Той се надяваше, че например науката за душата /психологията/ не е необходимо поради това подражаване на методите на естествената наука да се откаже от правото, да добива обяснения върху пълно ценните въпроси на душевния живот". За надеждите на един Платон и Аристотел да добият сигурност относно безсмъртието на нашата най-добра част, законите на асоцията на представите, на развитието на убеждения и мнения и на възникването в развитието на удоволствие и любов биха могли да бъдат напротив всичко друго, но не едно истинско обезщетение... И ако действително "новият естественонаучен начин на мислене" би говорил за изключване на въпроса за безсмъртието, тогава това изключване би могло да се нарече нещо извънредно забележително за психологията". Това казва Брентано в своята "Психология от емпирическа гледна точка" в 1874 година /стр. 20/. Голямо значение за малката плодотворност на психическото изследване, което иска да подражава напълно естествената наука, има това, че един такъв сериозен търсител на истината като Франц Брентано и досега не е направил първият том на неговата Психология, който се занимаваше с въпроси, които "които могат да бъдат всичко друго, но не едно обезщетение" за най-висшите въпроси на душата, да бъде последван от един втори том, който да разгледа действително най-висшите въпроси. На мислителите им липсва еластичността, която действително би могла да отговори на изискванията на новото време.
към текста >>
За целта е необходимо да се намери в самата душа една опорна точка на сигурността, която да носи така сигурно, както
резултат
ите на естественонаучното изследване.
Голямо значение за малката плодотворност на психическото изследване, което иска да подражава напълно естествената наука, има това, че един такъв сериозен търсител на истината като Франц Брентано и досега не е направил първият том на неговата Психология, който се занимаваше с въпроси, които "които могат да бъдат всичко друго, но не едно обезщетение" за най-висшите въпроси на душата, да бъде последван от един втори том, който да разгледа действително най-висшите въпроси. На мислителите им липсва еластичността, която действително би могла да отговори на изискванията на новото време. Гръцката мисъл овладяваща образа на природата и образа на душевния живот, като и двата образа се съединяваха в една обща картина. В следващото време животът на мислите се разви самостоятелно в дълбочините на душевния живот, отделяйки се от природата; новата естествена наука достави един образ на природата. Спрямо този образ на природата се роди необходимостта да бъде намерен един образ на душевния живот в себесъзнателния Аз който да се окаже достатъчно сигурен, за да може заедно с образа на природата да съществува в един общ образ на света.
За целта е необходимо да се намери в самата душа една опорна точка на сигурността, която да носи така сигурно, както резултатите на естественонаучното изследване.
Спиноза вярваше, че е намерил тази опорна точка чрез това, че изгради своя образ на света подражавайки на математическия подход; Кант пожертва познанията на един съществуващ по себе си свят и се старае да добие идеи, които наистина не могат да дадат чрез тяхната сила на привличане някакво знание, не могат да дадат една сигурна вяра. Ние виждаме при философите из следователи стремежа към едно закотвяне на душевния живот в общата сграда на света. Обаче не може да се намери онази еластичност, която така да изгради представите върху душевния живот, че от това да се получат изгледи за едно решение на въпросите на душата. Ражда се несигурност върху истинското значение на това, което човек изживява като такъв в душата. Естествената наука в смисъла на Хекел проследява възприемаемите чрез сетивата природни процеси и вожда в душевния живот една по-висша степен на такива природни процеси.
към текста >>
123.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Жаждата, стремежът за непрестанно подобрение на жизненото положение е характерния стремеж на животното и човека"; при Ницше този
резултат
на разглеждане се превръща във вътрешно изживяване, във величествен химн на познанието.
Идеалите, които оживяват Ницше в неговия първи период, сега изстиват в него; те се оказват като леки образования от пяна на познанието; душата иска да се проникне със сила, да укрепне в нейното чувстване чрез "реалното" съдържание на това, което може да даде естественонаучният начин на мислене. Въпреки това душата на Ницше е пълна с живот; силата на този вътрешен живот се стреми навън от това, което може да получи от разглеждането на природата. Разглеждането на природата показва, как животното става човек, и как в чувстването на вътрешната жизнена сила се ражда представата: Животното е носило в себе си човека; не трябва ли човекът да носи в себе си нещо по-висше, свръхчовека? И сега Ницше изживява в душата си изтръгването на свръхчовека от човека; тази душа се опиянява в това, да издигне новата еволюционна идея, която се опира на сетивния свят, в областта, която сетивата не виждат, която се чувства, когато душата изживява в себе си смисъла на развитието. Това, което Ролф си беше извоювал чрез своето разглеждане: "Само добиването на необходимото за живота и на храната не е достатъчно, трябва да се добие също и удобство, ако не даже богатство, сила и влияние.
Жаждата, стремежът за непрестанно подобрение на жизненото положение е характерния стремеж на животното и човека"; при Ницше този резултат на разглеждане се превръща във вътрешно изживяване, във величествен химн на познанието.
Познанието, което външният свят дава, познанието, което предава, възпроизвежда външния свят, не е достатъчно; това познание трябва да се завиши в себе си по един плодотворен начин; самонаблюдението е вътрешната беднота; създаването на една нова вътрешност, която да озари всичко, което човекът е вече в себе си, се ражда в душата на Ницше: В човека се ражда несъществуващото още, свръхчовекът, като смисъл на съществуването. Познанието израства над това, което то е било; то се превръща в творческа сила и създавайки, творейки човекът застава в смисъла на живота. Това, което душата на Ницше чувства, което тя изживява в блаженството на сътворението на "свръхчовека" от човека, то облича при Ницше един лиричен размах в неговия "Заратустра" /1884 г./. Такова едно познание, което чувства себе си да твори, изпитва в Аза на човека повече отколкото това, което може да се изживее в един отделен живот; това, което съществува в този отделен живот, не може да се изчерпи в него. То постоянно ще се връща към нов живот.
към текста >>
Как човекът мисли, познава, действа, чувства: Всичко това се схваща като
резултат
на социалните сили, под влиянието на които стои отделният човек.
При Хегел идеята се намира във вечно развитие и последствията на това продължаващо развитие са фактически събития на живота. Това, което Огюст Конт изгражда от естественонаучни представи, Карл Маркс иска да стигне до него чрез непосредствено наблюдение на стопанското развитие. Марксизмът е най-смелото развитие на едно духовно течение, което взема своята изходна точка в наблюдението на външното, на достъпните за непосредственото възприятие исторически явления, за да разбере духовния живот, цялото културно развитие на човека. Това е модерната "социология". Тя не взема в никое направление човека като отделно същество, а като член на социалното развитие.
Как човекът мисли, познава, действа, чувства: Всичко това се схваща като резултат на социалните сили, под влиянието на които стои отделният човек.
Хиполит Тен /1828-1893 г. /нарича съвкупността от сили, които определят всяко културно събитие, "средата". Всяко произведение на изкуството, всяко устройство, всяко действие трябва да се обяснява от предидущи и едновременни обстоятелства. Щом познаваме расата, средата и момента, от които и в които се ражда едно човешко произведение, ние сме го обяснили. Фердинанд Ласал /1825-1864 г./ показа в своята "Система на добитите права", как всички правни положения: Собственост, договор, семейство, наследствено право и т.н., се раждат и развиват от кръга на представите на един народ.
към текста >>
Фактът че аз си образувам определени представи върху нещата, не зависи от моя разум, а той е
резултат
на развитието, от което аз съм се родил.
При всички тези кръгове от мисли не се задава въпросът: Какво се ражда от отделния човешки индивид, какво извършва този индивид от неговата първична природа? , а този: Какви причини се намират в социалната организация за жизненото съдържание на отделния човек? В това течение можем да видим едно противоположно пред почитане спрямо това, което е царувало в началото на 19-тото столетие по отношение въпросите за отношението на човека към света. Тогава се питаше: Какви права се полагат на човека чрез неговото собствено същество /естествени права/, или как познава човекът съобразно с неговия индивидуален разум? Напротив социологическото течение задава въпроса: Какви правни представи, какви понятия на познанието влагат социалните организации в отделния човек?
Фактът че аз си образувам определени представи върху нещата, не зависи от моя разум, а той е резултат на развитието, от което аз съм се родил.
В Марксизма себесъзнателният Аз е изцяло съблечен от неговата собствена същност; той се движи в морето на фактите, които стават според законите на естествената наука и на социалните отношения. В това схващане за света безсилието на новото философстване по отношение на човешката душа стига до една крайност. "Азът" себесъзнателната човешка душа иска да намери в себе си същността, чрез които да си създаде стойност в мировото съществуване; но той не иска да се задълбочи в себе си; той се страхува, че не ще намери в собствените глъбини това, което му дава съществуване и същност. Той иска да се остави неговата собствена същност да му бъде дадена от една друга същност, намираща се вън от него. При това, според навиците на мислене, които новото време е създало под влиянието на естествената наука, той се обръща или към света на материалните процеси или към тази на социалното развитие.
към текста >>
Резултат
ът на това мнение е: Естествената наука не казва нищо върху най-висшите надежди на познанието на човека; но тя дава чувството, че поставя изследването върху една сигурна почва; следователно всичко друго, което не се намира в нейната област, да го оставим да почива на себе си или да бъде обект на вярата.
И като причина на този натиск ние познаваме плодовитостта, носещата сила на този начин на мислене. За да видим, че това се потвърждава, нека хвърлим поглед върху един мислител на естествената наука като Т. Х. Хъксли /1825-1895 г./. Този мислител не е съгласен с възгледа, че в познанието на естетическата наука може да се вижда нещо, което дава отговор на последните въпроси върху човешката душа. Обаче той вярва, че човешкото изследване трябва да остане в рамките на естественонаучния начин на разглеждане нещата и да си признае, че човекът не разполага с никакво средство, чрез което да добие едно знание върху това, което се намира зад природата.
Резултатът на това мнение е: Естествената наука не казва нищо върху най-висшите надежди на познанието на човека; но тя дава чувството, че поставя изследването върху една сигурна почва; следователно всичко друго, което не се намира в нейната област, да го оставим да почива на себе си или да бъде обект на вярата.
към текста >>
Бергсон е изследвал по един подробен начин онези
резултат
и на естествената наука, които са против неговия възглед.
Бергсон счита, че е възможно едно преобразуване на обикновеното мислене, така щото чрез това преобразуване душата да изживява себе си в една дейност в едно интуитивно възприемане -, което е едно с едно съществуване зад онова, което е възприемано чрез обикновеното познание. В такова интуитивно възприемане душата изживява себе си като една същност, която не е обусловена чрез процесите на тялото. Чрез тези процеси е предизвикано усещането и за произведените движения на човека. Когато човекът възприема чрез сетивата, когато движи своите крайници, в него действа една телесна същност; обаче още когато си спомня за една представа, тогава се извършва един чисто душевно-духовен процес, който не е обусловен чрез съответни телесни процеси. И така целият вътрешен живот на душата е един собствен живот от душевно-духовно естество, който протича в тялото и на тялото, но не чрез него.
Бергсон е изследвал по един подробен начин онези резултати на естествената наука, които са против неговия възглед.
Действително мисълта, че душевните прояви се коренят само в телесни процеси, изглежда толкова правдива, когато си представим, как например заболяването на една част на мозъка обуславя отпадането на говорната дейност. Могат да бъдат приведени неограничен брой факти от този род. Бергсон се обяснява с тях в своето съчинение "Материя и памет"/немско издание 1908 г. /. И той намира, че не доказват нищо против възгледа за духовно-душевния собствен живот.
към текста >>
Бергсон иска да оживи
резултат
ите на естествената наука от своето интуитивно познание така, че да може да каже: "Всичко става така, като че едно неопределено и волящо същество, няма значение дали ще го наречем човек или свръхчовек, се е стремило към усложнение и е постигнало това усложнение благодарение на това, че в пътя към тази цел е загубило една част от неговата същност.
Това, което действува в развитието на живите същества, което поставя тези същества в една поредица от несъвършеното до съвършеното, не е достъпно на познанието чрез мислителното разглеждане на живите същества, така както те застават пред човека в тяхната форма. Не, когато човекът изживява себе си като душевно същество в самото себе си, той стои в елемента на живота, който живее в съществата и който в него съзерцава самия себе си познавайки. Този елемент на живота е трябвало първо да се излее в безбройните форми, за да се подготви чрез това изливане на онова, което той е станал в човека. Устремът на живота, който в човека се издига до мислещото същество, е вече налице, когато се изявява в най-простото живо същество; тогава той така се е изразходвал в създаването на живите същества, че при изявата в човека му е останала само една част от неговата цяла същност, без съмнение онази, която се изявява като плод на цялото предидущо творчество на живота. Така същността на човека съществува преди всички други живи същества; обаче тя може да се прояви като човек едва тогава, когато е отхвърлила от себе си другите форми на живота, които след това човекът може да наблюдава само отвън, той самият като една форма между тези форми.
Бергсон иска да оживи резултатите на естествената наука от своето интуитивно познание така, че да може да каже: "Всичко става така, като че едно неопределено и волящо същество, няма значение дали ще го наречем човек или свръхчовек, се е стремило към усложнение и е постигнало това усложнение благодарение на това, че в пътя към тази цел е загубило една част от неговата същност.
Тези загуби са това, което представлява останалото животинско царство, а също и растителния свят; това дотолкова, доколкото те означават нещо положително, нещо освободено от случайностите на развитието". /Бергсон, Творческо развитие, германско издание 1912 г., стр. 270/.
към текста >>
В своите изложения той често говори за
резултат
ите на природоизследователите.
И душата стои духовно в едно общо разгръщане на духовното, което е при също на земното съществуване. В културните системи, в духовното изживяване и творчество на народите и епохите се развива и разгръща един велик духовен организъм. Това, което развива своите сили в този духовен организъм, прониква отделните човешки души. Това, което те изживяват, извършват, създават, получава своите импулси не само от движещите сили на природата, а от обширния духовен живот. В своя подход Дилтей има пълно разбиране за естественонаучния начин на мислене.
В своите изложения той често говори за резултатите на природоизследователите.
Обаче при признаването на природното развитие той срещупоставя самостоятелното съществуване на един духовен свят. За него съдържанието на една наука на духовното е доставено от съзерцаването на това, което съдържат културите на народите и на епохите.
към текста >>
Онова, което човешката душа може да познае в нейния собствен живот, не води да
резултат
и, които биха могли да служат като отговор на тези въпроси.
Защото чрез това то става част на историческото развитие. Дилтей и Ойкен говорят за едни самостоятелен духовен свят, в който е потопена отделната човешка душа. Обаче тяхната наука за този духовен свят остава открити въпросите: Що е този духовен свят и как човешката душа принадлежи на него? Изчезва ли отделната душа с разлагането на тялото, след като е взела участие, намирайки се в това тяло, в развитието на духовния живот, който се проявява в културните творения на народите и епохите? Без съмнение от гледището на Дилтей и Ойкен на този въпрос може да се отговори.
Онова, което човешката душа може да познае в нейния собствен живот, не води да резултати, които биха могли да служат като отговор на тези въпроси.
Обаче за характеристиката на такива светогледи можем да кажем именно това, че техният начин на разглеждане нещата не ги довежда до средствата на познанието, които да изведат душата или себесъзнателния Аз над това, което е изживяно във връзка с тялото. Колкото и силно да подчертава Ойкен самостоятелността и действителността на духовния свят: това, което според неговия възглед за света душата изживява с тялото. Често цитираните в тази книга надежди на Платон и Аристотел относно същността на душата и нейното свободно от тялото отношение към духовния свят не се засяга чрез един такъв светоглед. В него не се показва нещо повече, освен, че, докато се намира в тялото, душата участвува в един с право наречен духовен сват. Що е тя в духовния свят като самостоятелно духовно същество, за това в тези философи не може да се говори в истинския смисъл.
към текста >>
Чрез своите наблюдения, експерименти, методи науките се стремят да стигнат до такива
резултат
и върху света, които биват обхванати в чистото мислене.
50 на настоящия том/, Паул Наторн, Август Щадлер, Ернст Касирер, Валтер Кинкел и техните съмишленици. Насочвайки своя поглед направо върху мисленето, тези мислители вярват, че долавят в най-висшата мислителна дейност на себесъзнателния Аз едно притежание на душата, която позволява на душата да се потопи в действителното съществуване. Те насочват тяхното внимание върху онова, което им се явява като най-висш плод на мисленето: Върху мисленето, което не е вече свързано с възприятието, а е чисто мислене, работещо само с мисли /понятия/. Един прост пример за това би било мисленето на един кръг, при което се абстрахираме напълно от представата за този начин, дотолкова се простира в душата силата на онова, което може да се потопи в действителността. Защото това, което човек може да мисли по този начин, то изразява своята собствена същност чрез мисленето в човешкото съзнание.
Чрез своите наблюдения, експерименти, методи науките се стремят да стигнат до такива резултати върху света, които биват обхванати в чистото мислене.
Обаче те ще трябва да оставят постигането на тази цел на едно далечно бъдеще; въпреки това може да се каже: Доколкото се стремят да имат чисти мисли те водят борба за това, да доведат в притежанието на себесъзнателния Аз истинската същност неща които човек наблюдава нещо н сетивния външен свят или също в течение на историческия живот, той няма в смисъла на този начин на мислене никаква действителност пред себе си. Това, което наблюдението на сетивата предлага, е само една подкана, да се търси една действителност, а не самата действителност. Едва когато чрез дейността на душата някакси на мястото, на което се явява наблюдението, виждаме една мисъл, ние познаваме действителността на това, което се намира на това място. Напредващото познание поставя на мястото на това, което е наблюдавано в света, мислите. Това, което показваше първо наблюдението, то съществуваше само защото със своите сетива, със своите всекидневни представи човекът си представя нещата и съществата по своя ограничен начин.
към текста >>
Нали, изхождайки от своите
резултат
и, естествената наука трябва да допусне, "че ние въобще не възприемаме обективните процеси на природата, а само техните въздействия върху нас, че ние не възприемаме трептенията на етера, а светлината, не трептенията на въздуха, а звуци.
Като един противоположен полюс на това философско мнение стои сред новото развитие на светогледите онова на Карл дю Прел. Той принадлежи към онези духове, които дълбоко са почувствали недостатъчността на възгледа, който намира единствения начин на обяснение на света в естественонаучния начин на мислене, станал нещо привично за много хора. Той обръща вниманието на това, как при своите обяснения този начин на мислене греши против своите собствени твърдения.
Нали, изхождайки от своите резултати, естествената наука трябва да допусне, "че ние въобще не възприемаме обективните процеси на природата, а само техните въздействия върху нас, че ние не възприемаме трептенията на етера, а светлината, не трептенията на въздуха, а звуци.
Следователно ние имаме, така да се каже, един субективно изопачен образ на света; само че това не нанася никаква вреда на нашето практическо ориентиране, защото това изопачаване не е индивидуално и то протича по един постоянен закономерен начин". "Материализмът като естествена наука сам е доказал, че светът се простира вън от границите на това, което нашите сетива могат да доловят; той е подкопал своята собствена основа; той е отрязал клона, върху който сам е стоял. Но като философия той твърди, че още седи горе. Следователно материализмът няма никакво право да нарича себе си един светоглед... Той има само оправданието на един клон на знанието и още към всичко това светът, обектът на неговото изучаване, е само един свят на илюзията. Да иска някой да изгради своя светоглед върху тази основа, това е едно явно противоречие.
към текста >>
124.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
Когато виждам един цвят, когато чувам един тон, аз изживявам цвета, тона не като
резултат
на тялото, а като себесъзнателен Аз съм свързан с цвета, с тонавън от тялото.
И като първа опитност на този постигнат нов духовен живот се представя истинското познание на обикновения душевен живот. В действителност и този обикновен душевен живот не е произведен чрез тялото, а протича вън от тялото.
Когато виждам един цвят, когато чувам един тон, аз изживявам цвета, тона не като резултат на тялото, а като себесъзнателен Аз съм свързан с цвета, с тонавън от тялото.
Тялото има задачата да действа така, че можем да го сравним с едно огледало. Когато съм свързан само душевно с един цвят в обикновеното съзнание, тогава поради устройството на това съзнание аз не възприемам нищо от цвета. Това е също както не виждам моето лице, когато гледам пред себе си. Обаче когато пред мене стои едно огледало, аз виждам това лице като тяло. Когато не стоя пред огледалото, аз съм тялото, изживявам себе си като такова.
към текста >>
Както това, което сега нося в моето съзнание, съдържа в себе си
резултат
ите на моето минало физическо изживяване, така на душата минала през посочените упражнения се разкрива цялото физическо изживяване, с особеното изграждане на тялото, като образувано от духовно-душевната същност, която е предшествала образуването на тялото.
Към това се прибавя още, че вживяването на душата в независими от тялото духовен живот донася до нейното съзнание духовно-душевното по един подобен начин, както в спомена изниква миналото. Обаче това духовно-душевно естество се показва като нещо, което надхвърля един отделен живот.
Както това, което сега нося в моето съзнание, съдържа в себе си резултатите на моето минало физическо изживяване, така на душата минала през посочените упражнения се разкрива цялото физическо изживяване, с особеното изграждане на тялото, като образувано от духовно-душевната същност, която е предшествала образуването на тялото.
И този предхождащ изграждането на тялото живот се показва като един живот прекаран в един чисто духовен свят, в който душата е живяла, преди тя да може да развие зародишните заложби на един минал физически живот в един нов физически живот. Човек трябва да си затвори очите пред една толкова очевидна възможност, че силите на човешката душа са способни да се развиват, ако не искат да признае, че истина говори една душа, която съобщава за своята опитност състояща се в това: Чрез вътрешната работа тя действително е стигнала да знае за един духовен свят благодарение на едно съзнание, което се отклонява от обикновеното. И това знание води до духовното схващане на един свят, от който става нагледно, че истинската същност на душата се намира зад обикновеното изживяване, че тази същност се запазва при смъртта, както растителният зародиш се запазва физически след умирането на растението. То води до познанието, че човешката душа живее в повтарящи се земни съществувания и че между тези земни съществувания тя води едно чисто духовно съществуване.
към текста >>
Душата се явява във физическия живот с определено вътрешно устройство, развитието на което може да се долови, ако човек не е така предвзет, да иска да вижда в това развитие само един
резултат
на физическото наследство.
От такава една гледна точка се влива действителност в допускането на едни духовен свят. Самите човешки души са тези, които пренасят добитото в една културна епоха в една следваща.
Душата се явява във физическия живот с определено вътрешно устройство, развитието на което може да се долови, ако човек не е така предвзет, да иска да вижда в това развитие само един резултат на физическото наследство.
Това, което се представя като духовен свят в схващането на Ойкен и Дилтей /те считат за духовен свят културния живот/, е така изградено, че следващото е винаги непосредствено свързано с предидущото. Обаче в този процес застават човешките души, които донасят със себе си резултата от техните минали съществувания във формата на настроение на душата, които обаче трябва да усвоят чрез външното учение това, което се е развило във физическия културен живот през време, когато те са се намирали в едно чисто духовно съществуване.
към текста >>
Обаче в този процес застават човешките души, които донасят със себе си
резултат
а от техните минали съществувания във формата на настроение на душата, които обаче трябва да усвоят чрез външното учение това, което се е развило във физическия културен живот през време, когато те са се намирали в едно чисто духовно съществуване.
От такава една гледна точка се влива действителност в допускането на едни духовен свят. Самите човешки души са тези, които пренасят добитото в една културна епоха в една следваща. Душата се явява във физическия живот с определено вътрешно устройство, развитието на което може да се долови, ако човек не е така предвзет, да иска да вижда в това развитие само един резултат на физическото наследство. Това, което се представя като духовен свят в схващането на Ойкен и Дилтей /те считат за духовен свят културния живот/, е така изградено, че следващото е винаги непосредствено свързано с предидущото.
Обаче в този процес застават човешките души, които донасят със себе си резултата от техните минали съществувания във формата на настроение на душата, които обаче трябва да усвоят чрез външното учение това, което се е развило във физическия културен живот през време, когато те са се намирали в едно чисто духовно съществуване.
към текста >>
Ако от известна гледна точка тази последна глава не принадлежи към историята на философията, от друга страна ще се види, че тя заема оправдано място в тази книга, когато
резултат
ите от разгледаното тук развитие на философските светогледи станат ясни.
В изложението на представителните личности-мислители се вижда в разнообразни форми, как е направен опит да бъде изследван себесъзнателният Аз от всички страни, със средствата на обикновеното съзнание. Тук в това историческо изложение не е мястото да дадем едно теоретическо обяснение, защо тези средства трябваше да доведем до незадоволителни точки. Обаче самите исторически факти ясно говорят, как обикновеното съзнание, проучено във всички направления, не може да стигне до там, да реши въпроси, които все пак трябва да постигне то самото. И защо на обикновеното, също и на привично научното съзнание липсват средствата на разработването на тези въпроси, това трябваше да покаже от една страна тази заключителна глава. От друга страна тя трябваше да обясни, към какво се стремят несъзнателно описаните в тази книга светогледи.
Ако от известна гледна точка тази последна глава не принадлежи към историята на философията, от друга страна ще се види, че тя заема оправдано място в тази книга, когато резултатите от разгледаното тук развитие на философските светогледи станат ясни.
Защото тези резултати се състояха в това, че духовно-научният светоглед се явява като нещо, което самото по-ново течение на философията изисква, той е като един отговор на въпросите възникнали в това течение. За да съзрем това, достатъчно е да разгледаме това философско течение в отделните негови характерни точки. В своята "Психология" Франц Брентано говори за това, как това течение е било отклонено от разглеждането на по-дълбоките загадки на душата. /виж стр. 65 на този том/.
към текста >>
Защото тези
резултат
и се състояха в това, че духовно-научният светоглед се явява като нещо, което самото по-ново течение на философията изисква, той е като един отговор на въпросите възникнали в това течение.
Тук в това историческо изложение не е мястото да дадем едно теоретическо обяснение, защо тези средства трябваше да доведем до незадоволителни точки. Обаче самите исторически факти ясно говорят, как обикновеното съзнание, проучено във всички направления, не може да стигне до там, да реши въпроси, които все пак трябва да постигне то самото. И защо на обикновеното, също и на привично научното съзнание липсват средствата на разработването на тези въпроси, това трябваше да покаже от една страна тази заключителна глава. От друга страна тя трябваше да обясни, към какво се стремят несъзнателно описаните в тази книга светогледи. Ако от известна гледна точка тази последна глава не принадлежи към историята на философията, от друга страна ще се види, че тя заема оправдано място в тази книга, когато резултатите от разгледаното тук развитие на философските светогледи станат ясни.
Защото тези резултати се състояха в това, че духовно-научният светоглед се явява като нещо, което самото по-ново течение на философията изисква, той е като един отговор на въпросите възникнали в това течение.
За да съзрем това, достатъчно е да разгледаме това философско течение в отделните негови характерни точки. В своята "Психология" Франц Брентано говори за това, как това течение е било отклонено от разглеждането на по-дълбоките загадки на душата. /виж стр. 65 на този том/. В тази книга можем да прочетем: "Все пак колкото и привидна да е необходимостта за ограничаване на областта на изследването в тази посока, тази необходимост е само нещо привидно.
към текста >>
И като
резултат
на това съзнание той установява, че душата пребивава по охарактеризирания начин в духовния свят.
Ще бъде от значение да не се мисли за тази духовна наука, че тя взема нейните познания от някакви по-стари религиозни форми. Хората лесно ще бъдат склонни да помислят това, понеже например възгледът за повтарящите се земни съществувания е съставна част на някои вероизповедания. За модерния духовен изследовател не може да става дума за едно такова заемане от религиозните вероизповедания. Той намира, че добиването на едно съзнание проникващо в духовния свят може да стане факт за една душа, която извършва определена вътрешна работа тази, която описахме по-горе.
И като резултат на това съзнание той установява, че душата пребивава по охарактеризирания начин в духовния свят.
Наблюдавайки историята на философията от проблясването на мисълта в древната гръцка епоха насам, за него се разкрива пътят, по който може да се стигне философски до убеждението, че истинската същност на душата може да бъде намерена тогава, когато считаме обикновените душевни изживявания като повърхност, под която трябва да слезем. Мисълта се е оказала като възпитателка на душата. Тя е довела душата до там, да се чувства на пълно самотна в себесъзнателния Аз. Но довеждайки я до тази самотност, тя е калила нейните сили, благодарение на което тя може да стане способна така да се вглъби в себе си, че, намирайки се в своите дълбоки основи, същевременно да се намира в по-дълбоката действителност на света. Защото от гледна точка на охарактеризирания тук духовнонаучен светоглед не става въпрос да се предприеме един опит да се проникне зад сетивния свят със средствата но обикновеното съзнание чрез просто размишление /хипотетизаране/.
към текста >>
Тук можахме да разгледаме само по-важните
резултат
и на тази наука, обаче не можахме да покажем в подробности пътищата, които могат да доведат до едно убеждение по отношение на тях.
И за такива загадки на философията, като тази, бихме искали да насочим вниманието на читателите, за по-големи подробност, към съчиненията на автора върху духовната наука, които вече цитирахме.
Тук можахме да разгледаме само по-важните резултати на тази наука, обаче не можахме да покажем в подробности пътищата, които могат да доведат до едно убеждение по отношение на тях.
към текста >>
Защото по-важни от самите философски
резултат
и са силите на душата, които могат да се развиват във философската работа.
Чрез такава вътрешна работа човешката душа може да постигне това, към което се стреми философията. Значението на тази философия действително не намалява поради това, че в пътя, по който често вървят нейните представители, тя не може да стигне до това, което иска да постигне.
Защото по-важни от самите философски резултати са силите на душата, които могат да се развиват във философската работа.
И накрая тези сили трябва да доведат до там, където философията ще бъде възможно да признае "свободното от тялото изживяване на душата". Там тя ще познае, че мировите загадки не искат само да бъдат научно мислени, а изживяни от човешката душа, след като тази душа се е развила до състоянието, при което такова изживяване е възможно.
към текста >>
125.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
По-младият мъж се вгледа в рисунката и отвърна: „Да, обаче това, което Вие нарисувахте, не е
резултат
на някакво наблюдение, на някакъв опит, а чисто и просто една идея" и после добави, че такива идеи могат да бъдат породени само от човешкия Дух, и че една такава идея няма никакво значение за всичко онова, което живее в така наречената жива природа.
Но по-възрастният мъж изтъкна следното: все пак може би има и друг подход за разглеждане на природата, който не се отнася така към нещата и който, въпреки че представлява една разновидност на познанието, на драго сърце стига до единството, до онова, което за външното сетивно наблюдение съществува само като отделни фрагменти, които нямат никаква връзка помежду си. И тогава този мъж извади от джоба си един молив и лист хартия, и веднага нарисува една странна форма, която наподобяваше растение, но не приличаше на нито едно от съществуващите растения, които възприемаме с нашите физически сетива/*3/, една форма, която не е напълно осъществена в нито един конкретен случай и не живее в нито едно от познатите ни растения, но въпреки това е олицетворение на самата растителна същност, на прарастението, на принципа, който обединява всички растения по лицето на Земята.
По-младият мъж се вгледа в рисунката и отвърна: „Да, обаче това, което Вие нарисувахте, не е резултат на някакво наблюдение, на някакъв опит, а чисто и просто една идея" и после добави, че такива идеи могат да бъдат породени само от човешкия Дух, и че една такава идея няма никакво значение за всичко онова, което живее в така наречената жива природа.
По-възрастният от двамата мъже не можа да разбере както трябва това възражение и отговори: „Ако това е една идея, тогава аз виждам моите идеи с очите си! " Той беше на мнение, че както отделното растение е видимо за зрителното сетиво и представлява една опитност, така и неговото пра- растение, макар и да остава скрито за външните сетива, е нещо обективно, нещо реално съществуващо във външния свят, а именно това, което живее във всички растения, първообразът или пра- растението, от който произлизат всички растителни видове.
към текста >>
Днес много повече, отколкото през епохата на Гьоте, за единствено правилен и строго научен метод се счита този, който се опира на външното сетивно наблюдение, както и на
резултат
ите от ясното и логическо мислене.
През епохата на Гьоте естествено-научното изследване имаше съвсем друг облик.
Днес много повече, отколкото през епохата на Гьоте, за единствено правилен и строго научен метод се счита този, който се опира на външното сетивно наблюдение, както и на резултатите от ясното и логическо мислене.
Но дори и един Хекел се стреми, както сам той подчертава във всяка от своите книги, да застане върху здравата опора на Гьотевия светоглед, така че ние виждаме, как дори един по-скоро материалистично оцветен светоглед намира за важно това, да се позове на Гьоте. А също и днес, всички Вие бихте могли да намерите такива автори, които се позовават на Гьоте; техните съчинения също са стъпили върху онази здрава опора, при която Духът е една абсолютна реалност в най-висшия смисъл на тази дума. Враждебно настроените спиритуалистични и материалистични изследователи могат и да се карат помежду си, но и двете страни смятат, че имат еднаквото право да се възхищават от Гьоте. Ето как Гьоте представлява нещо, което свързва противоположностите.
към текста >>
126.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Ако размислим още по-нататък, ще установим и нещо друго, а именно колко трудно приложимо е изискването, според което обективните научни
резултат
и могат да се постигат единствено чрез онази разсъдъчна способност, която се опира върху сетивното наблюдение.
Ако размислим още по-нататък, ще установим и нещо друго, а именно колко трудно приложимо е изискването, според което обективните научни резултати могат да се постигат единствено чрез онази разсъдъчна способност, която се опира върху сетивното наблюдение.
Когато и самата наука подсказва, че горното изискване е неизпълнимо, и че волята се намесва при всеки възможен случай, тогава как ще сте сигурни, че имате работа с едно чисто обективно наблюдение? След като Вашата воля Ви погажда гореспоменатата шега и след като Вашите мисловни навици отдават предпочитание главно на това, което е материално и не признават духовната страна на нещата, тогава тя просто не намира място във Вашите теории. Когато искаме да разберем света, важни са не абстрактните теории, към които се придържаме, а силите, които пробуждаме в нашите души.
към текста >>
Той насърчава абстрактното, критично мислене, в
резултат
на което хората научават всичко, обаче не могат да развиват идеите си по- нататък, понеже им липсва продуктивната сила.
В образа на Блуждаещите Светлини, в цялото разнообразие от отношения, в които Гьоте им позволява да се проявят, той ни показва как една такава душевна способност се сблъсква с други душевни способности, как те си взаимодействуват, как си помагат или пречат. Разбира се, ако някой не разполага точно с тази душевна способност и въпреки това желае да се издигне до по-висши степени на познанието, тогава няма да получи нищо от това, което храмът би могъл да му открие. Гьоте посочва както предимствата, така и недостатъците на въпросната душевна способност. Това, което имаме в лицето на Блуждаещите Светлини, представлява именно един душевен елемент. В мига, в който поиска да води самостоятелен живот, този душевен елемент се превръща в нещо вредно.
Той насърчава абстрактното, критично мислене, в резултат на което хората научават всичко, обаче не могат да развиват идеите си по- нататък, понеже им липсва продуктивната сила.
И Гьоте посочва съвсем ясно до каква степен може да бъде ползотворно това, което е изобразено в Блуждаещите Светлини. Защото това, което те имат в себе си, действително може да бъде ползотворно: попадайки в тялото на Змията, златото на Блуждаещите Светлини става причина за това, че всички неща, намиращи се в обкръжението на Змията, започват да светят.
към текста >>
127.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целият сетивен живот на човека, нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивният живот на Духа... Крайният
резултат
на антропологията е антропософията."
Ето защо, през 1856, в своята „Антропология", Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: „Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето съзнание, човекът принадлежи към един надсетивен свят.
Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целият сетивен живот на човека, нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивният живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е антропософията."
към текста >>
„Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като
резултат
от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата, като форма на живот, тя присъствува в самия човек".
Основният стремеж на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен „образ на света и човека". Антропософията не е догматично учение, което предопределя характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение.
„Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата, като форма на живот, тя присъствува в самия човек".
към текста >>
Когато Рудолф Щайнер започва да обосновава научно
резултат
ите от своите „душевни наблюдения", той установява, че особено в областта на философията, въпросът непрекъснато опира до границите на човешкото познание.
Когато Рудолф Щайнер започва да обосновава научно резултатите от своите „душевни наблюдения", той установява, че особено в областта на философията, въпросът непрекъснато опира до границите на човешкото познание.
За него става все по-ясно: неспособността за нравствени действия се дължи тъкмо на обстоятелството, че науката капитулира пред границите на несетивния свят и предоставя този свят на мистиците. Единственият начин да се прехвърли мост между сетивните възприятия и духовния „световен ред", а с това да се стигне и до едно по-дълбоко разбиране на света, се състои в преодоляването на съществуващите познавателни граници.
към текста >>
В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните
резултат
и от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от
„учение за сетивата".
В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от
към текста >>
В
резултат
на хипнотични (сугестивни) въздействия от страна на хипнотизатора, в областта на главата на хипнотизирания човек настъпва известно „освобождаване" на астралното тяло и етерното тяло, поради което се прекъсва тяхната връзка със сетивата.
*22.В общ и тясно медицински смисъл хипнозата може да бъде обяснена в рамките на поляритета, който съществува между троичното устройство на човека (нервно-сетивна система, ритмична система и система „веществообмен-крайници", респективно „човекът-глава", „човекът-гърди" и „човекът крайници") и неговите четири съставни части (физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз).
В резултат на хипнотични (сугестивни) въздействия от страна на хипнотизатора, в областта на главата на хипнотизирания човек настъпва известно „освобождаване" на астралното тяло и етерното тяло, поради което се прекъсва тяхната връзка със сетивата.
Настъпва помрачаване или загуба на съзнание Хипнотизираният изпада в непосредствен етерно- астрален контакт с хипнотизатора, който сега функционира като „заместител" на неговия Аз. При личности, които често биват подлагани на хипноза, настъпва трайна дислокация на етерното тяло, която ги прави все по-лабилни и по-достъпни за хипнотизиране; последиците от това се изразяват в тежки психически и телесни разстройства Колкото по-силен е Азът, толкова повече той може и трябва да се съпротивлява срещу всякакъв род хипнотични въздействия. При подобна „трайна дислокация" на етерното тяло, антропософската медицина която от юли 1992 е призната от Европейския парламент в Страсбург за официална терапевтична доктрина препоръчва лечебна евритмия и хомеопатични разредки на „вегетабилизирано" сребро, понеже този метал има подчертаното свойство да свързва етерното тяло и физическото тяло.
към текста >>
Щайнер е избран за генерален секретар на Немската секция на Теософското Общество, като още в самото начало той заявява, че ще се ръководи единствено от
резултат
ите на собствените си духовно-научни изследвания.
През 1902 Р.
Щайнер е избран за генерален секретар на Немската секция на Теософското Общество, като още в самото начало той заявява, че ще се ръководи единствено от резултатите на собствените си духовно-научни изследвания.
към текста >>
128.
08. УКАЗАНИЯ ОТНОСНО ПУБЛИКУВАНЕТО НА ЕЗОТЕРИЧНИТЕ ЛЕКЦИИ ОТ РУДОЛФ ЩАЙНЕР
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, което да не представлява чист
резултат
от изграждащата се антропософия... Читателят може напълно да ги приеме за това, което антропософията има да каже.
Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се антропософия... Читателят може напълно да ги приеме за това, което антропософията има да каже.
Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество. Нека обаче се има предвид, че в тези непрегледани от мен ръкописи, има и непълни неща.
към текста >>
129.
01. 1. Предговор от преводача
GA_23 Същност на социалния въпрос
Напротив, истинска благословия е същото важи и за Валдорфските училища че този импулс идва не от държавата, а може да се породи само в
резултат
на определена духовна активност от страна на отделната личност.
„А как? " този тежък, мъчителен въпрос не трябва да ни плаши. Инструкции и точни указания тук няма.
Напротив, истинска благословия е същото важи и за Валдорфските училища че този импулс идва не от държавата, а може да се породи само в резултат на определена духовна активност от страна на отделната личност.
Пречки и трудности ще се появяват непрекъснато, това е напълно естествено.
към текста >>
130.
03. 3. Въведение
GA_23 Същност на социалния въпрос
Всеки индивидуален импулс от стопански характер се проявява в
резултат
на съвместния ни живот с тези, с които сме икономически асоциирани.
Както в свободния духовен живот действени са само силите, които са заложени в самия него, така и в асоциативно изградената стопанска система, ефективни са само чисто стопанските фактори.
Всеки индивидуален импулс от стопански характер се проявява в резултат на съвместния ни живот с тези, с които сме икономически асоциирани.
По този начин ще имаме такова участие в общия стопански живот, каквото отговаря на нашите възможности. Ще стане дума и за това, как ще бъдат интегрирани в стопанската система хората с ограничена работоспособност. Защитната функция на силните спрямо слабите е възможна само в рамките на една стопанска система, която се опира на своите собствени сили.
към текста >>
131.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
Подобни личности все пак трябваше да разберат, че социалните инстинкти се появиха в своя неприкрит вид тъкмо в
резултат
на тяхното погрешно мислене.
Определени личности, чиято жизнена позиция позволяваше да оказват стимулиращо или възпиращо влияние върху движещите сили в европейския живот силите, довели до военна катастрофа през 1914 г. бяха потопени в пълни илюзии относно характера и природата на социалните инстинкти. Тези хора вярваха, че една военна победа в техните собствени страни ще укроти социалните вълнения.
Подобни личности все пак трябваше да разберат, че социалните инстинкти се появиха в своя неприкрит вид тъкмо в резултат на тяхното погрешно мислене.
Сегашната световна катастрофа дойде като едно историческо събитие, което позволи на социалните инстинкти да блеснат в цялата си първична мощ. През последните съдбоносни и тежки години ръководните личности и класи трябваше непрекъснато да съобразяват своите мнения със социалистически настроените кръгове в Европа и света. Много често те с удоволствие биха действували по друг начин, ако можеха да пренебрегнат нагласата на тези социални кръгове. Ясно е, че въздействията от такава нагласа поддържат облика на днешните събития.
към текста >>
Той не знае нито какво става с пролетарския живот през последните десетилетия, нито какви невидими нишки оплитат света в
резултат
на това, че духовният живот се превръща в идеология; нито пък вниква в претенциите и действията на радикалните социалисти, смятани от него за наивни и „незнаещи", както и в поведението на тези, които „правят революция", движени от неясни и смътни подбуди.
Обаче този духовен живот всъщност е само идеология, нещо, което човекът носи като бледо отражение от външните природни процеси, а не от духовния свят. В прехода от древния духовен живот към новото време, се роди нещо, което пролетарското светоусещане възприемаше само като идеология. Ако човек иска да проникне в основното настроение на пролетарската душевност, което с такъв грохот кънти в претенциите на съвременния свят, той трябва да отговори на въпроса: какви са последиците от това, че духовният живот можа да се превърне в идеология. Тук може да се възрази: но каква представа има за всичко това обикновеният пролетарии, нима то не размътва главите само на неколцина от малко или много образованите им водачи? Които говори така, просто подминава живота не само с думите си, но и със своите действия.
Той не знае нито какво става с пролетарския живот през последните десетилетия, нито какви невидими нишки оплитат света в резултат на това, че духовният живот се превръща в идеология; нито пък вниква в претенциите и действията на радикалните социалисти, смятани от него за наивни и „незнаещи", както и в поведението на тези, които „правят революция", движени от неясни и смътни подбуди.
към текста >>
Само че сега в сърцевината на неговите стремежи се появява нещо, което никога не би могло да се породи в
резултат
на стопанския живот.
Тук изпъква и цялата гама от противоречия, които са залегнали в съвременното пролетарско движение. Днешният работник вярва, че от самия стопански живот би трябвало да възникне всичко, което в крайна сметка ще гарантира човешкото му достойнство. Точно за тези човешки права се бори той.
Само че сега в сърцевината на неговите стремежи се появява нещо, което никога не би могло да се породи в резултат на стопанския живот.
Този е най-забележителният и красноречив факт а именно, че в центъра на социалния въпрос са заложени необходимите сили, които според пролетариата водят своето начало от икономическата реалност, макар че е невъзможно те да възникват единствено от нея; по-скоро тук може да се търси пряка връзка с древното робовладелско и крепостничеството на феодалния свят. В съвременния живот се формира новия облик на капитала, собствеността, стокооборота, паричната циркулация и т.н.; но вътре в този съвременен живот покълна и нещо, което не може да бъде ясно назовано и съзнателно доловено в пролетарските среди; то обаче е практически истинският двигател на социалната воля. С други думи: в своята област капиталистическата стопанска система общо взето признава само елемента „стоки". Но ето че в тази капиталистическа стопанска система, в стока се превърна и нещо, за което днешният работник ясно усеща: Това вече не може да се разгледа като стока.
към текста >>
132.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
Стопанска стойност има само стоката, възникнала в
резултат
на човешкия труд.
Продуктът от общото действие се влива най-напред в кръговрата на стопанския живот. За възникването на продукта са необходими и правни отношения между работника и предприемача. В капиталистическата стопанска система обаче, те могат да метаморфозират в такива правни отношения, които обуславят икономическо надмощие на работодателя над работника. В здравия социален организъм работата не трябва да бъде заплащана. Защото, за разлива от стоката, тя не съдържа в себе си никаква стопанска стойност.
Стопанска стойност има само стоката, възникнала в резултат на човешкия труд.
Начинът, както и размерът според който даден индивид работи за социалния организъм, трябва да бъдат определяни и регулирани от неговите личностови способности и от условията на едно съществуване, отговарящо на човешкото му достойнство. А това може да стане само тогава, когато този процес се осъществява от политическата държава, която действува в пълна независимост от стопанските структури.
към текста >>
133.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Фактите, които изникват в
резултат
на социалното движение разкриват дефекти в самите основи на социалния организъм, а не само нарушения в неговия видим повърхностен пласт.
Без усилието да вникнем в същинските сили на социалния организъм, изобщо не можем да разберем самите факти в социалната област и техните последици. В замисъла на тази книга е вложен тъкмо опитът да се вникне в реалните движещи сили на социалния организъм. С обяснения, които са извлечени от ограничени и непълни наблюдения днес не може да се постигне нещо плодотворно.
Фактите, които изникват в резултат на социалното движение разкриват дефекти в самите основи на социалния организъм, а не само нарушения в неговия видим повърхностен пласт.
към текста >>
В наши дни човешкият живот показва нарастващи отклонения в онези свои основни състояния, които идват като
резултат
от мисловните първообрази на хората.
В наши дни човешкият живот показва нарастващи отклонения в онези свои основни състояния, които идват като резултат от мисловните първообрази на хората.
Развитието на тези импулси стимулирани от мислите в човешките души израства като една красноречива критика относно това, което се формира в социалния организъм през последните столетия. И въпрос на добра воля е настойчиво и енергично да се обърнем към мисловните първообрази, без да забравяме колко вредно е днес да ги прогонваме от живота като нещо неясно и „непрактично". В живота и изискванията на пролетарските среди диша фактологическата критика срещу това, което съвременната епоха успя да направи от социалния организъм. Задачата на нашето време е да обори едностранчивата критика и да стигне до убеждението, че от мисловните първообрази са изведими такива линии на поведение, при които фактите могат и трябва да бъдат насочвани напълно съзнателно. Отдавна е изтекло времето, когато за човечеството беше достатъчно да бъда обект на едно инстинктивно ръководство.
към текста >>
Политизираните държавни структури непрекъснато се стремят да насочат в една или друга посока индивидуалните човешки способности, в
резултат
на което настъпва техния упадък; сега подобни процеси не могат да настъпят.
Днешните социалисти се стремят да наложат контрол върху средствата за производство чрез обществото. Техният стремеж обаче би бил оправдан само ако въпросният контрол се осъществява от страна на един свободно процъфтяващ духовен живот. По този начин икономическата принуда която иначе се корени в капиталиста и се изживява като накърняваща човешкото достойнство става невъзможна, защото сега капиталистът разгръща деятелност в сферата на икономическия живот.
Политизираните държавни структури непрекъснато се стремят да насочат в една или друга посока индивидуалните човешки способности, в резултат на което настъпва техния упадък; сега подобни процеси не могат да настъпят.
към текста >>
В наши дни сме свидетели на една тенденция, която явно държи сметка за загатваните тук препоръки към обществения живот, макар и да виждаме крайните и
резултат
и само в т.н.
Вече посочихме, че свободното разпореждане с капиталните средства трябва да се корени в индивидуалните способности; а произтичащото от тук право на собственост следва да се променя веднага, щом то се обърне в средство за неоправдано насилие и деспотизъм.
В наши дни сме свидетели на една тенденция, която явно държи сметка за загатваните тук препоръки към обществения живот, макар и да виждаме крайните и резултати само в т.н.
интелектуална собственост. Известно време след смъртта на автора, тя става собственост на цялото общество. В основата на всичко това лежи определен начин на мислене, които съответствува на самата същност на съвместния човешки живот. Възникването на един чисто духовен „продукт" е свързано с индивидуалните дарби на отделния човек, но наред с това то е също и последица от съвместния социален живот и в подходящия момент трябва да стане достояние на цялото общество. По същия начин стоят нещата и с другите видове собственост.
към текста >>
Нарастването на капитала след приспадането на съответната лихва идва като
резултат
от активността на целия социален организъм.
Но до този момент следва да се изплаща установената от правовата държава лихва за сумите, които са вложени за създаване на средства за производство. Изобщо, ако обществото е изградено върху изложените тук принципи, може да се направи пълно разграничение между приходите, възникващи от работа със средствата за производство и приходите от личния (физически или интелектуален) труд. Това разграничение съответствува на правното съзнание и на интересите на социалната общност. Всички спестявания, които се влагат за разширяване на производството, служат на общите интереси. А самото управление на производството е възможно само благодарение на индивидуалните човешки способности.
Нарастването на капитала след приспадането на съответната лихва идва като резултат от активността на целия социален организъм.
Следователно, тази част от капитала трябва да се върне обратно в социалния организъм. Правовата държава ще посочи само пътя, по които следва да се осъществи прехвърлянето на въпросните капитални средства, но тя съвсем не е задължена да вземе решения относно това, как един оборотен или спестен капитал може да се включи в дадено материално или интелектуално производство. Това би довело до една тирания от страна на държавата спрямо материалното и интелектуално производство. А най-добрият за обществото начин да бъде ръководено производството, се опира на индивидуалните човешки способности. А този, който не желае да направи сам своя избор, кому да прехвърли създадения от самия него капитал, е свободен да го предостави на сдружение или асоциация с нестопанска дейност.
към текста >>
Повърхностният поглед счита, че директивите и разпоредбите би трябвало да бъдат най-
резултат
ния подход в социалния живот.
Забележително е, че в съвсем повърхностния пласт на живота всички ясно виждат предимствата от разделянето на труда. И никой не вярва, че шивачът може да отглежда кравата си, за да пие мляко.
Повърхностният поглед счита, че директивите и разпоредбите би трябвало да бъдат най-резултатния подход в социалния живот.
към текста >>
Той ще бъде принуден да стигне до съвсем друг извод: Че благата, произведени в
резултат
на личната инициатива и индивидуалните качества на човека, трябва да бъдат предоставени по естествен и справедлив път на цялото общество.
В платформата на съвременния социализъм основателно е залегнало изискването новите производствени отрасли да гарантират определена потребителска част за всички индивиди и практически да изместят старите производствени отрасли, които гарантираха печалба на един или друг индивид. Но ако човек напълно вникне в това изискване, той далеч няма да стигне до основния извод на този по-нов социализъм, че следователно средствата за производство трябва да се превърнат от частна собственост в колективна.
Той ще бъде принуден да стигне до съвсем друг извод: Че благата, произведени в резултат на личната инициатива и индивидуалните качества на човека, трябва да бъдат предоставени по естествен и справедлив път на цялото общество.
Икономическата концепция на съвременната епоха се базира на това, че формира приходи чрез количеството на създадените блага; занапред хората ще трябва да се стремят чрез прилагане на кооперативния принцип следвайки необходимите размери на потреблението да намерят най-добрия начин на производство, както и верния път от производителя до потребителя. А правната уредба ще се грижи за това, едно производствено предприятие да е свързано с дадена личност или група хора само дотогава, докато тази свързаност намира своето оправдание в личните качества на съответните индивиди. Вместо обществена собственост върху средствата за производство, на преден план в социалния организъм ще излезе кръвообращението на тези средства, което винаги и отново ще ги насочва към онези личности, чиито индивидуални качества ги правят способни да реализират въпросните средства по възможно най-добрия за обществото начин. Точно така ще се осъществи необходимото отношение между личност и средства за производство, което досега се проявяваше чрез частната собственост. Защото ръководителят на едно стопанско начинание и неговият заместник формират своите приходи съответствуващи на техните изисквания с помощта на средствата за производство, и те са задължени към тези средства.
към текста >>
Надбавката ще идва в
резултат
на определени инициативи след споразумението между трите социални организации.
Правните институции могат да проявят необходимото разбиране за справедливо разпределяне на благата, единствено в светлината на разглежданата тук концепция за здрав социален организъм. Стопански организъм, който ангажира човешкият труд без да се съобразява с тесните потребности на отделните производствени отрасли, а остава в предвидените от закона рамки, определя стойността на благата според приноса на хората към самия него. Той няма да допусне онова, което определя реализираната стойност на благата, без да се зачита човешкото достойнство и благополучие. Такъв организъм е в състояние да различи права, който произтичат от чисто човешките отношения. Децата имат правото да получат възпитание и образование, главата на семейството ще получава по-голямо възнаграждение от този, който не е такъв.
Надбавката ще идва в резултат на определени инициативи след споразумението между трите социални организации.
Подобни инициативи са в съответствие с правото на възпитание поради това, че с оглед на общите икономически условия ръководството на стопанската организация определя възможния размер на съответните такси, а след преценка на духовната организация, правовата държава установява конкретните права на отделното лице. Отново стигаме до възможностите на едно мислене, което е в съответствие с реалния свят, защото в случая чрез един пример само загатваме за посоката, в която следва да се разгърнат едни или други инициативи. Възможно е за определен човек те да са коренно различни. Но „правилни" те ще са само в рамките на едно планирано взаимодействие, включващо и трите самостоятелни звена на социалния организъм. Тук, в хода на това изложение, в противовес на много неща, който днес минават за практични, но не са, мисленето се опира на действително практичното, а именно на такова троично разделяне на социалния организъм, което подтиква хората към търсене на социалната целесъобразност.
към текста >>
Подобни ценови отношения не могат да възникнат по официален път; те трябва да се породят като
резултат
от живите взаимодействия в социалния организъм.
Тогава паричната стойност на една стока ще бъде израз на това, че тя е изработена за потребностите на група купувачи с участието на целия стопански организъм. Ако бъдат изпълнени условията, за които става дума тук, доминиращият импулс в стопанския организъм няма да се определя от стремежа за натрупване на богатство чрез количествата от една или друга стока, а възникващите и свързани по най-разнообразен начин стопански дружества, кооперативи и асоциации просто ще гарантират такова стокопроизводство, което отговаря на търсенето. Само така в социалния организъм що се отнася до търсенето и потребностите на хората ще се установят точните съотношения между паричната стойност и стопанската инициатива*. /*Нормални ценови отношения, засягащи произведените стоки, могат да се породят само ако социалният организъм се развива по указания тук път, изразяващ се в свободно взаимодействие на трите му съставни части/. Нещата трябва да са изградени така, че за даден вид производство всеки работник да получава онзи паричен еквивалент, който му е необходим за задоволяване на всички негови потребности (включително и тези на принадлежащите към него лица), отговарящ на положения от него труд.
Подобни ценови отношения не могат да възникнат по официален път; те трябва да се породят като резултат от живите взаимодействия в социалния организъм.
Но те ще се появят едва след нормалното и здраво взаимодействие между трите съставни части на социалния организъм. Със същата сигурност следва да се изнамери и конструкцията на един здрав мост, ако той се строи според точните закони на математиката и механиката.
към текста >>
Впрочем, ако не се съобразим с правилата на действителния свят, ние няма да прибавим нищо смислено и
резултат
но към това движение.
Днес ние живеем точно в такъв период от време. Възможно е много хора да не вникват в изискването, че правните отношения трябва да се изграждат според напълно неегоистичното разделение на труда. Подобни хора могат да правят само своите лични избоди. А те са: В случая не може да се постигне абсолютно нищо! Социалното движение не води до никъде!
Впрочем, ако не се съобразим с правилата на действителния свят, ние няма да прибавим нищо смислено и резултатно към това движение.
Логичната последователност на тези разсъждения се стреми просто да насочи човека като участник в социалния организъм към това, което закономерно следва от променящите се жизнени условия на този организъм.
към текста >>
Защото последните са
резултат
от управлението на стопанския организъм.
Защото той вярва, че подобно отделяне по необходимост ще доведе до обезценяване на парите и до регрес в една твърде примитивна стопанска ситуация. (В своята книга „След потопа" д-р Ратенау изразява сходно мнение, което от негова гледна точка е напълно оправдано). Обаче тази опасност се предотвратява от троичното разделяне на социалния организъм. Един самостоятелен и изграден върху своите собствени принципи стопански организъм, и то в съюз с правния организъм, напълно отделя паричните отношения от онези трудови отношения, които се базират само върху правото. Правните отношения не трябва да оказват непосредствено влияние върху паричните отношения.
Защото последните са резултат от управлението на стопанския организъм.
Правните отношения между ръководителя и работника просто не могат да се проявят в една или друга парична стойност, защото тя след уреждането на трудовото възнаграждение, което представлява разменно средство между стока и работна сила е всъщност мярката за взаимно приетата стойност на стоките (или постиженията).
към текста >>
Но има и жизненоважни области извън сферата на националността, при който от този подход могат да се очакват сигурни и надеждни
резултат
и.
Но има и жизненоважни области извън сферата на националността, при който от този подход могат да се очакват сигурни и надеждни резултати.
към текста >>
134.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Тези личности ориентираха английската политика според
резултат
ите на своето мислене.
Причината за нещастието на германския народ е, че той не поиска да повярва в неизбежността на катастрофата. Никой не пожела да разбере, че на държавните върхове, където трябваше да се вземе решението, хората нямаха никакъв усет за историческата необходимост на събитията. Ако някой предполагаше нещо за тази необходимост, щеше да знае също, че по това време всред английскоговорещите народи имаше личности, които добре схванаха какви сили се пробуждаха в народите на Средна и Източна Европа. Те бяха убедени, че в Средна и Източна Европа се подготвя нещо, което трябва да се разрази в могъщи социални сътресения. Те смятаха още, че в английскоговорещите страни няма нито историческа необходимост, нито възможност за подобни социални сътресения.
Тези личности ориентираха английската политика според резултатите на своето мислене.
В Средна и Източна Европа никой не се досещаше за това; там политиката беше замислена така, че тя просто трябваше да се срути „като картонена кула". Само политика, която би се опирала на възгледа, че сред англоезичните народи има среди, които са готови по един величествен начин макар и съвсем естествено, от английска гледна точка да се съобразят с историческата необходимост, би била достатъчно здрава и надеждна. Но стремежът към такава политика, особено що се отнася до „дипломатите", беше смятан за нещо съвършено излишно.
към текста >>
Днес, в
резултат
на всички събития и факти от военната катастрофа, се създава нова ситуация.
Ситуацията в Средна Европа породи неверие към всякакви възгледи, които се опираха на реалните исторически сили, както и отвращение към всякакви импулси, произтичащи от едно истинско вникване в духовните причини на външните факти.
Днес, в резултат на всички събития и факти от военната катастрофа, се създава нова ситуация.
Нейна характерна особеност са социалните импулси, които се пробуждат в човечеството, и то по начинът, описан в настоящата книга. Тези социални импулси говорят на такъв език, спрямо който целия цивилизован свят трябва да осмисли своята истинска задача. Но нима по отношение на социалните въпроси разсъжденията върху това, което трябваше да стане, също е необходимо да стигнат до онази мъртва точка, в която се оказа източноевропейската политика през 1914? Ако тогава огромни територии можеха да останат извън обсъжданите проблеми, днес що се отнася до социалното движение това е невъзможно. По този въпрос не могат да съществуват никакви политически противници, никакви неутрални мнения; задава се ново, задружно функциониращо човечество, умеещо да долавя знаците на времето и да организира според тях своите общи действия.
към текста >>
135.
09. V. Обръщение към немския народ и към културния свят
GA_23 Същност на социалния въпрос
Прехвърлянето на частния труд в общественото производство се налага по отношение на една определена класа в точно определени области като нещо необходимо и то беше реализирано там, където според практическите възгледи на тази класа можеше да дава добри
резултат
и.
Вярно е, че „практиците" отдавна виждаха нарастващите социални проблеми, но те искаха да ги разрешат в рамките на традиционните мисловни стереотипи. Съвременният икономически живот постави специфични изисквания, чието задоволяване по пътя на частната инициатива изглеждаше невъзможно.
Прехвърлянето на частния труд в общественото производство се налага по отношение на една определена класа в точно определени области като нещо необходимо и то беше реализирано там, където според практическите възгледи на тази класа можеше да дава добри резултати.
Радикалното прехвърляне на целия частен труд в общественото производство е цел на друга класа, която в условията на новия икономически живот няма никакъв интерес от запазването на традиционните частни цели.
към текста >>
136.
Статия 01: Необходимост на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
И в
резултат
сред пролетариата възникна едно пагубно суеверие: че целият правен и духовен живот възниква заедно с нуждата от природен закон от формите на икономическата система.
Пролетариатът се труди, като робува на ужасна заблуда. Те виждат как постепенно през последните векове човешките интереси напълно се поглъщат от икономиката. За тях е ясно, че правните институции на обществото се определят от различните форми, чрез които се проявяват икономическата власт и икономическите изисквания. Виждат как целият духовен живот, в частност образователната система, започнаха да зависят изцяло от икономическата основа на държава, зависима от индустрията.
И в резултат сред пролетариата възникна едно пагубно суеверие: че целият правен и духовен живот възниква заедно с нуждата от природен закон от формите на икономическата система.
В наши дни широки кръгове извън работническите класи са плячка на същото суеверие. Една типична характеристика на последните няколко столетия — зависимостта на духовните и юридическите области от икономическия живот — започна да се разглежда като някакъв природен закон.
към текста >>
137.
Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
В
резултат
на това, държавните власти определят международни отношения в области, с които ще е по-естествено да се занимават групи, пряко свързани с тях.
Ако разгледаме настоящото положение, ни прави силно впечатление, че през последните години реалните икономически събития се развиват в посоки, които вече не са съобразени с националните граници. Историческите обстоятелства, които определяха тези национални граници, нямат почти нищо общо с интересите на стопанския живот, воден от хората в тези държави.
В резултат на това, държавните власти определят международни отношения в области, с които ще е по-естествено да се занимават групи, пряко свързани с тях.
Индустриално предприятие, което се нуждае от суровините на чужда държава, би трябвало да може да се сдобие с тях, след като преговаря направо със собствениците. И всичко, отнасящо се до това споразумение, би трябвало да остане изцяло в рамките на икономическия процес. Лесно е да се види, че сегашният икономически живот е придобил форми, близки до този тип самостоятелно съществуване, а в контекста на тези самоопределящи се функции на икономическия живот (имащ тенденция да се превърне в общосветовно единство) намесата на националните интереси представлява тревожен елемент. Какво общо имат историческите обстоятелства, които дадоха на Англия господство над Индия, с икономическите обстоятелства, заради които производител от Германия отива в Индия за суровини?
към текста >>
Резултат
ът е, че икономиката става пленник на национални територии,въпреки че в последната фаза на своето собствено развитие тя се стреми да се разпространи извън държавните граници към обединен икономически живот.
Те играят роля и за конфликтите в източните държави. Икономическите интереси изискваха прокарването на железница, започваща от австро-унгарските територии в посока югоизток. Националните интереси на Австрия и тези на балканските страни поставиха условия, като възникна въпросът — дали това, което се изисква от икономиката, не противоречи на националните интереси. Вследствие на това капиталът, който би трябвало да служи на икономиката, се намеси в националните интереси. Държавите искат капиталистите да им служат, а капиталистите искат концентрираната власт на държавата да служи на икономическите им интереси.
Резултатът е, че икономиката става пленник на национални територии,въпреки че в последната фаза на своето собствено развитие тя се стреми да се разпространи извън държавните граници към обединен икономически живот.
към текста >>
Точно обратното — единственият
резултат
ще е, че при троичния социален ред печалбата от търговията с чужди страни повишава стандарта на живот за цялото население, докато при капиталистическото общество от печалбата се ползват само шепа хора.
Само някой, който не може да разбере защо самоуправлението е необходимо следствие от присъщото развитие на икономическия живот към глобално единство, би могъл да повдига съмнения относно възможността за такава търговия. В действителност световната икономика, която е била натикана в малкия джоб на разни политически сили, се стреми всячески да се освободи. Всяка икономическа област, която действа според стремежа си към развитие, не би могла да е в неизгодна позиция, за разлика от онази, която се противопоставя на универсалната тенденция в икономическата еволюция.
Точно обратното — единственият резултат ще е, че при троичния социален ред печалбата от търговията с чужди страни повишава стандарта на живот за цялото население, докато при капиталистическото общество от печалбата се ползват само шепа хора.
Това, че при троичния социален организъм благата се разпределят различно сред населението, няма да повлияе на баланса в самата търговия.
към текста >>
138.
Статия 04: Троичният социален организъм и свободата в образованието
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Нито държавата, нито икономическия сектор могат да казват: „Нуждаем се от еди-какви си за даден пост, следователно ще пробираме измежду хората, от които се нуждаем, като се уверим, че знаят и могат да работят това, което искаме.“ По-скоро духовно-културният орган на социалния организъм би трябвало, следвайки предписанията на своята независима администрация, да довеждат талантливите хора до определено ниво на развитие, докато държавният и икономическият живот би трябвало да се организират в съответствие с
резултат
ите от работата на духовно-културната сфера.
Това, което даден човек е длъжен да знае и да е способен да работи във всеки отделен етап от живота, трябва да се решава от самата човешка природа. Както държавният, така и икономическият живот ще трябва да се приспособят към природата на човека.
Нито държавата, нито икономическия сектор могат да казват: „Нуждаем се от еди-какви си за даден пост, следователно ще пробираме измежду хората, от които се нуждаем, като се уверим, че знаят и могат да работят това, което искаме.“ По-скоро духовно-културният орган на социалния организъм би трябвало, следвайки предписанията на своята независима администрация, да довеждат талантливите хора до определено ниво на развитие, докато държавният и икономическият живот би трябвало да се организират в съответствие с резултатите от работата на духовно-културната сфера.
към текста >>
Понеже политическият и икономическият живот не са нещо отделно от човешката природа, а всъщност са
резултат
от самата човешка природа, никога не трябва да възникват опасения, че един истински свободен културен живот, заемащ своя независима сфера, ще произвежда хора, които са наивници.
Понеже политическият и икономическият живот не са нещо отделно от човешката природа, а всъщност са резултат от самата човешка природа, никога не трябва да възникват опасения, че един истински свободен културен живот, заемащ своя независима сфера, ще произвежда хора, които са наивници.
Точно обратното — получаваме наивници, когато позволяваме на сегашните държавни и икономически институции да се намесват в образователните дела чрез диктатите си. Това е така, защото в държавния и в икономическия живот начинът на мислене непременно трябва да е приспособен в съответствие със съществуващия строй.
към текста >>
139.
Статия 06: Уменията за работа, волята за работа и Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
При действително приложение на една такава държава, основана върху демократични права,
резултат
ът ще е, че всяко човешко същество ще заема своето място с желание и пълно съзнание за съвместното поле за работа.
Хората правят грешка, когато постоянно казват: „За да се осъществи троичният ред, хората трябва да са по-различни, отколкото са сега.“ Не! Именно чрез троичния ред хората ще се образоват по такъв начин, че постепенно ще израснат различни спрямо това, което са били преди в икономическата държава. И точно както свободният духовен живот ще създаде импулсите за разгръщане на личните заложби, демократично устроеният живот на правната сфера ще осигури импулсите за волята да се работи. Ще се укрепят истинските отношения между хора, които са обединени в социален организъм, при който всеки зрял човек има глас в управлението и е равен на всеки друг възрастен — този тип отношения са способни да разпалят волята да се работи „за общността“. Трябва да се разбере, че истинското чувство за общност може да расте само от такива взаимоотношения, както и че от това чувство може да се зарежда волята за работа.
При действително приложение на една такава държава, основана върху демократични права, резултатът ще е, че всяко човешко същество ще заема своето място с желание и пълно съзнание за съвместното поле за работа.
Всеки ще знае за какво работи. И всеки ще иска да работи в рамките на работна общност, на която той или тя е осъзнат член и по своя воля.
към текста >>
140.
Статия 08: Социалистите и техните препъникамъни
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Независимо дали икономическият живот има политическа администрация, определена му по закон, или пък „система от индустриални съвети и комисии“, в която се изготвят планове от хора, способни да мислят и да организират само по политически начин,
резултат
ът е един и същ.
Независимо дали икономическият живот има политическа администрация, определена му по закон, или пък „система от индустриални съвети и комисии“, в която се изготвят планове от хора, способни да мислят и да организират само по политически начин, резултатът е един и същ.
Сред тези хора може и да има някои, които на теория настояват за определена независимост на икономическия живот; на практика обаче техните искания могат да доведат единствено до икономика, която е задушена от политическата система, понеже техните проекти са резултат от политическо мислене.
към текста >>
Сред тези хора може и да има някои, които на теория настояват за определена независимост на икономическия живот; на практика обаче техните искания могат да доведат единствено до икономика, която е задушена от политическата система, понеже техните проекти са
резултат
от политическо мислене.
Независимо дали икономическият живот има политическа администрация, определена му по закон, или пък „система от индустриални съвети и комисии“, в която се изготвят планове от хора, способни да мислят и да организират само по политически начин, резултатът е един и същ.
Сред тези хора може и да има някои, които на теория настояват за определена независимост на икономическия живот; на практика обаче техните искания могат да доведат единствено до икономика, която е задушена от политическата система, понеже техните проекти са резултат от политическо мислене.
към текста >>
[1] Това изказване на д-р Рудолф Щайнер е почти аналогично с едно от Айнщайн, според когото идиот е човек, който прави едно и също отново и отново, а очаква различни
резултат
и — бел. пр.
[1] Това изказване на д-р Рудолф Щайнер е почти аналогично с едно от Айнщайн, според когото идиот е човек, който прави едно и също отново и отново, а очаква различни резултати — бел. пр.
към текста >>
141.
Статия 12: Право и икономика
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Тя се насочва от практическите опити на онези, които са се мъчили да изградят правни структури за съвременните икономически форми; но точно
резултат
ите от тези опити правят излишно поредното повторение на действия, с които мнозина вече са се провалили.
Тези наблюдения са основани на действителните реалности в живота. Такива неща се имат предвид в идеята за троичния социален ред.
Тя се насочва от практическите опити на онези, които са се мъчили да изградят правни структури за съвременните икономически форми; но точно резултатите от тези опити правят излишно поредното повторение на действия, с които мнозина вече са се провалили.
Целта не е да се пишат социални закони в една област на живота, където те не могат да се приложат, а да се създадат условия за самия живот, от който могат да възникнат такива закони. В наши дни този живот е погълнат от икономиката; първата стъпка в правилната посока е да се възстанови неговата независимост.
към текста >>
142.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
От този период нататък детската душа свободно приема в съзнанието си това, което образователят и учителят дават, което влияе на детето в
резултат
на естествения авторитет на учителя.
Децата са поверени на основното училище в период от живота им, когато душата преминава през много важни трансформации. От раждането до приблизително 6-тата или 7-мата година, човешкото същество по естествен начин се оставя на всичко непосредствено обграждащо го в средата му, и така, чрез имитативния инстинкт, дава форма на своите собствени зараждащи се сили.
От този период нататък детската душа свободно приема в съзнанието си това, което образователят и учителят дават, което влияе на детето в резултат на естествения авторитет на учителя.
Този авторитет не се подлага на съмнение заради смътното чувство на детето, че в учителя съществува нещо, което съществува също така и в него. Човек не може да преподава и да е образовател, ако не приеме чрез пълно вникване в нещата позиция към детето, която отчита в най-пълен смисъл тази метаморфоза от порива да се имитира до способността да се усвоява на основата на естествена връзка на базата на авторитет.
към текста >>
Може наистина да бъде заявено — отново, в граници — че големите класове, водени от учители, пропити с живота, който идва от истинно знание за човешкото същество, ще постигат по-големи
резултат
и, отколкото малки класове, водени от учители, които се водят от стандартни образователни теории и които нямат шанс да практикуват живот на истинско знание в работата си.
Но отвъд тази ограниченост, тази критика единствено показва, че е присъща на мислене, което произхожда от абстрактни образователни норми, защото истинско живото изкуство на образованието, основано на истинно знание за човешкото същество, носи със себе си силата, която пробужда интереса на всеки ученик — така че няма нужда за директна „индивидуална“ работа, за да се запази вниманието му към предмета. Един учител може да изложи основата на преподаването си по такъв начин, че всеки ученик да я усвоява по свой собствен индивидуален начин. Това изисква просто, каквото и да прави учителят, то да бъде достатъчно „жизнено“. Ако някой има истинско усещане за човешката природа, развиващото се човешко същество се превръща за него в интензивна, жива загадка, която при самия опит тя да бъде разгадана предизвиква в ученика жив интерес по емпатичен път. Такава емпатия е по-ценна от индивидуалната работа, която може прекалено лесно да осакати собствената инициативност на детето.
Може наистина да бъде заявено — отново, в граници — че големите класове, водени от учители, пропити с живота, който идва от истинно знание за човешкото същество, ще постигат по-големи резултати, отколкото малки класове, водени от учители, които се водят от стандартни образователни теории и които нямат шанс да практикуват живот на истинско знание в работата си.
към текста >>
Въпреки това, да учиш или обучаваш по такъв начин и да постигаш ценни
резултат
и, може да бъде постигнато само от учители, които имат достатъчно силна проницателност за човешкото същество, за да разбират ясно връзката между методи, които те използват и свързаните с растежа сили, които проявяват себе си в периодите на живота.
Изкуството на музиката, рисуването и моделирането ще получи достойно място в програмата на обучение. Този артистичен елемент и физическите упражнения ще бъдат въведени в удачна комбинация. Ще бъдат развити дейни игри и гимнастика като израз на чувства, извикани от самата природа на музиката и рецитирането. Евритмичното движение — движение с мисъл — ще замени тези движения, основани само на анатомията и физиологията на физическото тяло. Хората ще открият колко голяма сила се спотайва в артистичния начин на обучение за развитието на волята и чувствата.
Въпреки това, да учиш или обучаваш по такъв начин и да постигаш ценни резултати, може да бъде постигнато само от учители, които имат достатъчно силна проницателност за човешкото същество, за да разбират ясно връзката между методи, които те използват и свързаните с растежа сили, които проявяват себе си в периодите на живота.
Истинският учител, истинският образовател не е някой, който е учил образователната теория като наука за управляване на децата, но е човек, в който педагогът в него е бил събуден от осъзнаването за човешката природа.
към текста >>
Баналността може да е предвидена като реакция за възбуждане на собствената активност на детето, но
резултат
ите от това губят силата си с края на детството.
Тук без съмнение всеки страх от това, ученикът да не приеме активен интерес в уроците, които разчитат само на запаметяване, ще трябва да бъде противодействан с оживен начин на преподаване от учителя. Ако учителят занимае цялото си същество с преподаването, тогава той може безопасно да внесе спрямо детето неща, за които пълното разбиране ще дойде чрез радостно спомняне в по-късен етап на живота. Има нещо, което постоянно освежава и засилва вътрешната субстанция на живота при такова спомняне. Ако учителят помага за това засилване, той ще даде на детето безценно съкровище по пътя на живота. По този начин също учителят ще избегне израждането на визуалната помощ в баналност — която възниква, когато един урок е прекалено адаптиран за разбирането на детето.
Баналността може да е предвидена като реакция за възбуждане на собствената активност на детето, но резултатите от това губят силата си с края на детството.
Запаленият огън вътре в детето от живия огън на учителя по въпроси, които по някакъв начин са отвъд разбирането на детето, остава активна и пробуждаща сила през живота на детето.
към текста >>
143.
Статия 16: Корените на социалния живот
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Той може да се научи на това, като изучава условията, които, поради собствената си природа, предизвикват безпристрастна преценка, а в
резултат
мисленето се превръща в собствения си коректив.
Партийните мнения в наши дни размътват човешкия разсъдък, пречат му да види законите на живота в социалния организъм и го запращат в потока на сектантските страсти. Спешно необходимо е тези партийни позиции да претърпят корекция от среди, в които човек може да се научи да бъде непредубеден.
Той може да се научи на това, като изучава условията, които, поради собствената си природа, предизвикват безпристрастна преценка, а в резултат мисленето се превръща в собствения си коректив.
Човешкият организъм позволява такива условия.
към текста >>
144.
Статия 17: Основата за троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
В хода на икономическата еволюция (и в
резултат
на тази еволюция) един човек става работник, друг — индустриалец, а трети се занимава с някаква културна дейност.
Класовото разделение, което е основата на съвременния обществен живот, възниква заради икономически обстоятелства.
В хода на икономическата еволюция (и в резултат на тази еволюция) един човек става работник, друг — индустриалец, а трети се занимава с някаква културна дейност.
Социалистическите идеолози неуморно изтъкват този факт в началото на своите програми, като мислят, че той им носи аура на важност. Те обаче не осъзнават, че важният въпрос е друг — да се прозре защо икономиката е успяла да наложи своето огромно влияние за разслоението на обществото. Те не виждат, че това разделение се появи, защото индустриалната система нямаше опозиция от страна на правната (политическата) система, която можеше да противодейства на нейното влияние. Всеки човек беше пометен от силите на икономиката до място, на което се озова сам и му беше възможно да живее само в рамките на условията, позволени му от икономическия живот.
към текста >>
145.
Статия 20: Търси се прозорливост!
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Всичко, което може да разпространи такива ясни възгледи, подготвя почвата, върху която троичната идея може да даде практически
резултат
.
Трябва да се работи за по-ясни представи, каквито има твърде малко в наши дни, относно особеностите на обществения живот. Колкото повече хората знаят как силите на социалния живот са работили досега и как това е довело до сегашната катастрофа, толкова по-малко ще са препятствията за троичния социален ред.
Всичко, което може да разпространи такива ясни възгледи, подготвя почвата, върху която троичната идея може да даде практически резултат.
към текста >>
146.
01 ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Когато четем
резултат
ите, които постига тогава това засилване на съзнанието, например когато става дума за опитностите, които имаме през време на сън или след смъртта, ние сме принудени да признаем, че изчезва всякакъв изглед на отвлеченост.
Когато четем резултатите, които постига тогава това засилване на съзнанието, например когато става дума за опитностите, които имаме през време на сън или след смъртта, ние сме принудени да признаем, че изчезва всякакъв изглед на отвлеченост.
Имагинация, Инспирация, Интуиция продължават състоянията на съзнанието, които съвременното човечество притежава като нормални. Р. Щайнер посочва, как могат да бъдат засилени тези настоящи състояния. Той описва по този начин цяла една прогресия, която позволява да се премине чрез последователни преходи от света на телата в света на духа, започвайки от организма, който служи като сетивен инструмент на душевните способности и стигайки до способностите които се преобразяват, засилват се, започват да се освобождават от тялото и даже да не функционират напълно освен тогава, когато са вън от този организъм на тялото. Тогава те предават опитности, самото описание на които доказва, че те се намират далече над обикновените състояния на съзнанието. Тази свръхсетивна природа скрита в настоящия състав на човешкото същество, модерният човек не знае нито да я възприема, нито да я назове с име, защото тя е недостъпна за неговите сетива, както и душата беше недостъпна за хирургическото нож че на д-р Трусо.
към текста >>
147.
02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Но ние не можем да сторим това, освен ако спазваме същата строгост, с която бяха постигнати такива отлични
резултат
и в областта на сетивната действителност.
Споменавайки тези практики, аз не правя това освен просто за да предпазя от едно възможно смесване на работата, която се върши тук, в Гьотеанума, с това което се вдъхновява от една напълно добра воля, но което въпреки това си остава нещо любителско и непосветено. Методът, който ние практикуваме с оглед на свръхсетивното познание трябва да бъде също така строг, прецизен, научен, както методите, които днес се прилагат за изследването на природата. За да стигнем до свръхсетивната област ние трябва чисто и просто да продължим тяхното поле на действие.
Но ние не можем да сторим това, освен ако спазваме същата строгост, с която бяха постигнати такива отлични резултати в областта на сетивната действителност.
Моето намерение засега е да дам някои указания върху намеренията и целите, които преследва нашата духовна наука. През следващите дни ние ще имаме случай да ги проучим по-отблизо.
към текста >>
Така, както тя се представя днес със забележителни
резултат
и, които се основават на познаването на природата, медицинската наука заслужава нашето пълно уважение; но ние вярваме, че с помощта на едно методично ясновиждане ще бъде възможно да се отиде по-далеч.
Възможно е да се добият познания, които не се ограничават в строго локализирани точки, и да се обгърне една област, в която могат да се стекат всички науки, всички форми на живота на нашата епоха. Не става дума да прибавим към сградата на научните познания една надстройка, която да бъде етажът на духа, а да направим така, щото тези научни познания да се влеят такива, каквито са, в полето на духа, за да намерят един вид своето увенчание в откровенията на духовното изследване. За да илюстрирам това, ще взема като пример медицината.
Така, както тя се представя днес със забележителни резултати, които се основават на познаването на природата, медицинската наука заслужава нашето пълно уважение; но ние вярваме, че с помощта на едно методично ясновиждане ще бъде възможно да се отиде по-далеч.
Чрез това превишаване на постигнатото до сега ще се разкрива в какво именно медицинската наука е наистина плодотворна. По същия начин по пътищата на духовното изследване може да се изгради един мост между художествената дейност и духа. Да се създадат формите на изкуството, в които се изразява целостта на човешкото същество, ето какво търсим ние тук. Религиозните връзки, човешките отношения, ние искаме да ги развием тук на почвата на същото това познание на духа. То трябва да обхване човешката природа в нейната цялост и да не се ограничава в една или друга от нейните способности.
към текста >>
Резултат
ите получени от естествените науки са довели до една космология.
В далечни, минали епохи хората наистина можеха, в тяхното вътрешно виждане, да познаят отново във Вселената, в Космоса това, което съставляваше също и живота на тяхната душа, без това да се приписва както днес поради неразбиране на някакъв антропоморфизъм. Животът на душата в самия него, неговият собствен вътрешен живот, беше за човека съставна част на духовния живот на Космоса също като животът на физическия организъм се счита за свързан с областта на природата, на сетивния свят. Но в днешната модерна епоха се допуска само познанието на природата основано на наблюдението и опита и на мисълта, която се храни от техните данни. Събирайки тези изолирани данни, поставена бе основата на енциклопедическото знание.
Резултатите получени от естествените науки са довели до една космология.
Обаче тази космология отразява само фактите на сетивната действителност, свързани помежду им чрез мисълта. Така бе съставен един образ на вселената, обаче частите на този образ на са друго освен законите, които царуват над физическите, сетивни действителности, закони определени чрез мисълта. Тя не включва в себе си, както правеше това космологията на древните, духовния живот, живота на душата, а само това, което може да бъде възприемано от сетивата, сетивния свят. Човекът може да намери в нея своето физическо същество, но не своя вътрешен живот, живота на своята душа.
към текста >>
148.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
Тогава човек е постигнал истинското имагинативно мислене и сега ние ще видим, какви са
резултат
ите от това.
Цялата дейност разгъната за постигане на имагинативното познание силите, които прилагаме в тази дейност, трябва да упражнят своето въздействие изключително върху отношенията на човека с външния свят и не трябва в никой случай да засягат организма. Този последният трябва да остане незасегнат, така че когато е добил съответната способност, когато чрез мисленето се къпи в етерния свят, медитиращият трябва да може да обърне своя вътрешен поглед към своето неизменно физическо тяло, винаги същото, и върху което етерното мислене няма никакво въздействие. Човек чувства, че това етерно мислене е напълно освободено от тялото, обаче това освобождаване от тялото трябва да може да бъде следвано по воля от едно състояние на съвършено присъствие вътре в тялото. Когато имагинативното познание е плод на подходящи медитации, медитиращият, който се е задържал в него и е изпитал неговата действителност, трябва да може веднага след това да намери отново своето физическо тяло, да си служи със своите очи и със своите уши, за да вижда и чува както обикновено и да възприема нормално чрез осезанието. Тези сменящи се преминавания от присъствието във физическото тяло към излъчване в етерното трябва да се провеждат постоянно с пълна лекота.
Тогава човек е постигнал истинското имагинативно мислене и сега ние ще видим, какви са резултатите от това.
към текста >>
Резултат
ите, които аз скицирах в техния принцип, ще го доведат във всеки случай до там, да има за имагинативното мислене една достатъчно задълбочена опитност, за да може да бъде в състояние да контролира твърденията на духовния изследовател; контрол, който иначе е винаги възможен с помощта на нормалния ум, ако този ум е освободен от превзети идеи.
Който иска да стане духовен изследовател, трябва дълго време да изпълнява методично най-разнообразни упражнения.
Резултатите, които аз скицирах в техния принцип, ще го доведат във всеки случай до там, да има за имагинативното мислене една достатъчно задълбочена опитност, за да може да бъде в състояние да контролира твърденията на духовния изследовател; контрол, който иначе е винаги възможен с помощта на нормалния ум, ако този ум е освободен от превзети идеи.
към текста >>
За да се получи добър
резултат
, медитацията трябва да бъде подсилена чрез други упражнения.
За да се получи добър резултат, медитацията трябва да бъде подсилена чрез други упражнения.
Преди всичко ученикът трябва да развива определени вътрешни качества, като сила на характера, откровеност спрямо себе си, вътрешно спокойствие и преди всичко едно съвършено хладнокръвие, едно самообладание, което да позволи да се изпълняват както самите медитации, така и ясновидските изследвания, които са тяхно последствие, при едно разположение, което може да се сравни с това на математика. Когато, както при изковаване на навици, човек е добил тази сила на характера, тази вътрешна откровеност, това спокойствие и хладнокръвие, постоянно повтарящата се медитация (за някои ще бъдат достатъчни няколко седмици, за други ще бъдат необходими години) ще произведе своите плодове в целия физически и етерен организъм. Тогава вече в имагинативното познание медитиращият ще притежава същата дейност, която развива в своето физическо тяло, за да мисли и за да възприема света. Стигнал до тази точка той на първо място е в състояние да възприема като едно цяло, като една картина на времето, течението на неговия живот от детството насам. Той вижда да се простира пред него, във вътрешни подвижни форми, течението на своето собствено съществуване.
към текста >>
А за да се получи този
резултат
трябва да се постави в действие една по-голяма вътрешна сила, за да бъдат заличени вътрешно представите, които паметта или сетивното възприятие ни доставят.
За да бъде сетивното познание пълно, трябва да се правят нови упражнения за медитация, които да могат до доведат до Инспирацията. Ученикът трябва да се упражнява не само да фиксира вниманието на своята душа върху една съвкупност от образи, както описахме досега, но също ние вече изказахме принципа на това да може да отстрани от съзнанието образите, което е внесъл в него.
А за да се получи този резултат трябва да се постави в действие една по-голяма вътрешна сила, за да бъдат заличени вътрешно представите, които паметта или сетивното възприятие ни доставят.
Необходима е по-голяма енергия, за да се отстранят образите на медитацията отколкото за да се заличат тези на обикновената представа. Обаче именно тази засилена енергия е необходима на душата, за да напредва. Тя се добива, като правим все поголеми усилия, за да освободим съзнанието от образите и да не оставим да проникне в него нищо друго. Тогава човек се намира в едно състояние на чиста вътрешна бдителност, на която липсва всякакво съдържание.
към текста >>
Обаче хората имат напълно погрешни представи върху това, което е неговата причина и считат анимизма като
резултат
на едно прожектиране навън на това, което човешкото същество чувства в самото себе си.
Външният свят беше вътре в самия него, почти на същата степен както това, което ставаше вътре в него. А неговият собствен живот беше като река, която течеше пред неговите очи. Играта на морските вълни протичаше в него, той се потопваше вътрешно в нея, както беше потопен в движението на собствената кръв. Цялата вселена му се явяваше като един вътрешен свят което тя е фактически. Такова едно поведение днес наричат с името "анимизъм".
Обаче хората имат напълно погрешни представи върху това, което е неговата причина и считат анимизма като резултат на едно прожектиране навън на това, което човешкото същество чувства в самото себе си.
към текста >>
149.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Отстранявайки от съзнанието образите, които сме внесли в него през време на медитацията или в
резултат
на нея, ние успяваме също, в опразненото от всякакво съдържание съзнание, да влезем в допир с етерния Космос и проявленията на духовните същества, чието дело той е.
Аз ви говорих за упражненията, които водят до инспиративното познание. В перспективата на едно свръх сетивно познание те не са всъщност нещо друго освен подготвителни усилия. Те позволяват най-малко да стигнем до възприятието на течението на живота, на нашия минал живот, както изложих това и да възприемаме в етерната област действителностите, които се крият зад мисленето, чувстването и волята.
Отстранявайки от съзнанието образите, които сме внесли в него през време на медитацията или в резултат на нея, ние успяваме също, в опразненото от всякакво съдържание съзнание, да влезем в допир с етерния Космос и проявленията на духовните същества, чието дело той е.
Когато сме добили по този начин познанието на живота на душата, следователно на астралното естество първото нещо, което изпъква, е това което наследствеността е донесла на физическия организъм, това, което човешкото същество е получило от своите прадеди чрез връзката на наследствените факти. Ние откриваме, какво донася Космосът в етерния организъм, принос, който следователно избягва на наследственото течение и който е свързан с индивидуалността. Ние виждаме това, което в етерното тяло и в астралното тяло освобождава човека от наследствеността на прадедите му, на които той дължи своето физическо тяло.
към текста >>
Необходимо е духовният живот на нашата епоха да признае Имагинацията, Инспирацията и Интуицията и освен това да приложи
резултат
ите, получени чрез тях, във философската работа.
Това пряко виждане, което е осъществяване на философията: Възприемането на вечната същност, не може да се добие освен по пътя на имагинацията, инспирацията и интуицията. Всичко, което философията може да изложи върху вечната душа, може да произхожда само от източниците на древното познание, добито в състояние на съновидение, даже когато самите философи нямат съзнание за това и вярват, че го извличат от тяхната собствена основа. Умението може да бъде установено чрез средствата, с които разполага диалектиката и логиката. Обаче за да може философската мисъл да бъде оживотворена и възобновена.
Необходимо е духовният живот на нашата епоха да признае Имагинацията, Инспирацията и Интуицията и освен това да приложи резултатите, получени чрез тях, във философската работа.
Сега ще се опитам да обясня, как нещата се представят за космологията и за религиозния живот.
към текста >>
С други думи: Още повече отколкото за философията съвременният духовен живот е принуден да признае като валиден метода основан на Имагинацията, Инспирацията и Интуицията упражнявани при пълно съзнание и след това да използува техните
резултат
и за да изгради една конкретна космология.
Тя може също така да отвори за погледа границите на смъртта. Изводите, които прави от тази засилена дейност на мислите, чувствата, волевите подтици, й позволяват поне да обогати и да разнообрази своите отвлечености. За да може космология та да се одухотвори, трябва да и бъде дадено едно съдържание, което да има своя източник в едно виждане на духа. Тук човек не може да се придържа към изводи. За да се получи едно действително съдържание, трябва то или да бъде заето от традиционните схващания, или да бъде отново намерено чрез метода, който вече изложих.
С други думи: Още повече отколкото за философията съвременният духовен живот е принуден да признае като валиден метода основан на Имагинацията, Инспирацията и Интуицията упражнявани при пълно съзнание и след това да използува техните резултати за да изгради една конкретна космология.
Сега да видим това, което в тази перспектива засяга религиозното чувство.
към текста >>
За да може религиозният живот да отговаря на духовните нужди на днешните времена, за да може отново да бъде запален неговият живот, трябва духовният живот на имагинативното, инспиративно и интуитивно познание и не само да допусне теоретически това познание, а особено що се касае за религиозния живот, да приложи неговите
резултат
и, такива каквито духовната наука ги предлага.
За да може религиозният живот да отговаря на духовните нужди на днешните времена, за да може отново да бъде запален неговият живот, трябва духовният живот на имагинативното, инспиративно и интуитивно познание и не само да допусне теоретически това познание, а особено що се касае за религиозния живот, да приложи неговите резултати, такива каквито духовната наука ги предлага.
към текста >>
150.
06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Въпреки, че тази опитност не е съзнателна, душата изпитва нейните следствия през будното състояние и нейното здраве, крепкостта и свежестта на тялото не на душата, както при първия стадий на съня са
резултат
от всичко, което тя е изживяла през нощта, сред звездните същества.
Така, когато през време на съня, душата е излъчена от физическо-етерното тяло, когато възприема това тяло като нещо външно за нея, като един предмет подобен на тези, които вижда около себе си в сетивния свят, тя е едно духовно същество между другите същества в Космоса.
Въпреки, че тази опитност не е съзнателна, душата изпитва нейните следствия през будното състояние и нейното здраве, крепкостта и свежестта на тялото не на душата, както при първия стадий на съня са резултат от всичко, което тя е изживяла през нощта, сред звездните същества.
към текста >>
151.
07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ
GA_25 Философия, космология, религия
А от друга страна ще можем да кажем: Това завръщане е
резултат
на силите на Луната.
За да разберем добре антропософската духовна наука, трябва да бъдем наясно върху една точка: Взетите поотделно факти могат да бъдат представени в най-различни перспективи. Така от една страна аз казах: - Ако сутрин човекът иска да се върне отново в своето физическо и етерно тела, това е защото неговата душа изпитва желание за това.
А от друга страна ще можем да кажем: Това завръщане е резултат на силите на Луната.
И двете твърдения са точни. За да уточним нещата, трябва да кажем, че желанието на човека да се намери отново свързан с един физически организъм се ражда под влиянието на силите на Луната през време на възприемането на Космоса, тези сили, в които астралният организъм и Азът се къпят от заспиването до събуждането. Обаче същите тези сили на Луната, на духовната Луна не могат да действат върху човека през време на неговото предземно съществуване, т.е. преди да е напуснал духовния свят, за да облече едно физическо тяло.
към текста >>
152.
09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ
GA_25 Философия, космология, религия
Те постоянстват, получават
резултат
и, имат възприятия.
Ще му бъде невъзможно да го намери отново в неговата памет. За да постигне това, той ще трябва отново да приложи вътрешно всички усилия, които го бяха довели до това имагинативно възприятие. Споменът за един физически предмет не е по необходимост присъстващ за паметта, ние трябва да го търсим. По същия начин тази опитност на етерното тяло, тази имагинативна опитност не присъства веднага в спомена, защото тя също е една действителности трябва да отидем да я търсим. Това е един факт, който разочарова мнозина от тези, които практикуват вътрешните упражнения.
Те постоянстват, получават резултати, имат възприятия.
Те считат тези възприятия за придобити, достъпни да бъдат винаги отново намерени в паметта. Но не ги намират и се разочароват. Трябва постоянно да бъдат възобновени усилията, които позволяват да се стигне до тези възприятия.
към текста >>
Да вземем например един сказчик, който говори основавайки се на
резултат
ите от този нов метод на медитация.
Да вземем например един сказчик, който говори основавайки се на резултатите от този нов метод на медитация.
Той говори за тях не в отвлечени формули, а апелирайки към живи виждания. На него му е невъзможно да се подготви, изучавайки наизуст своите бележки. Защото наизуст може да се научи това, което се отнася за физическия свят, но не това, което се отнася за имагинативното съзнание, чието съдържание трябва да бъде постоянно пресъздавано. Разбира се, човек може да се подготви за това, но тази подготовка е равносилна на едно вътрешно упражнение. Тази дейност на душата е равносилна на добиването на една вътрешна способност.
към текста >>
Но това, което се явява ясно, това което е напълно съзнателно е
резултат
ът: Ръката е вдигната.
Вземете един много прост волев акт: Вие вдигате ръката си. Какво знаете във вашето съзнание за този жест? Това съзнание познава една мисъл: аз вдигам ръката си. След това става нещо в глъбините на организма. Без съмнение вие изпитвате всякакъв вид смътни впечатления, може би следи от ефективни движения.
Но това, което се явява ясно, това което е напълно съзнателно е резултатът: Ръката е вдигната.
Вие можете да я видите вдигната. Това, което е станало действително, което ефективно е било искано между двете констатации, остава също така малко доловимо за обикновеното съзнание, както това, което става през време на съня. В нашия мислителен живот ние сме будни. В нашата воля, даже будни ние спим. Следователно ние сме изоставени на волята на този частичен сън също и през време на будното състояние.
към текста >>
153.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА
GA_25 Философия, космология, религия
Защото ако мислим, ако имаме съзнание за една вътрешна дейност, това не е
резултат
на една витализация, на едно органическо изграждане, а то е поради това, че нашата нервна система е постоянно застрашена да бъде разрушена, защото в нея ние носим смъртта.
Ако съвременната наука би имала познание за това състояние на нещата за нея би било невъзможно да се отдаде на материализма. Материалистичното тълкуване на човека ни учи наистина, че жизнените процеси, органическите процеси се разгръщат в главата също така както в черния дроб или в стомаха и че произвеждат там в мозъка мислите и живота на душата. Обаче това е безсмислено.
Защото ако мислим, ако имаме съзнание за една вътрешна дейност, това не е резултат на една витализация, на едно органическо изграждане, а то е поради това, че нашата нервна система е постоянно застрашена да бъде разрушена, защото в нея ние носим смъртта.
Да имаме вътре в нас един съзнателен живот, това не значи да развиваме в нас един органически живот, а напротив това значи да умъртвяваме този органически живот. За да стигнем до обикновеното съзнание, трябва тези органически процеси да навлязат в умъртвяване и да сторят място на душата. Ако бихме имали един правилен възглед за всичко това, ние бихме казали: Животът на душата не е произведение на органическия живот, защото този органически живот трябва да умре, трябва да напусне главата, за да може душата да развие своята дейност. Тези са действителните отношения между дейността на душата и тази на тялото. В момента, когато се ражда, човешкото същество носи в себе си стремежа към смъртта.
към текста >>
Резултат
ът от това е, че от това свързване на астралния организъм с жизнените ритми не може да се роди никаква мисъл.
Другата част на астралното тяло прониква и пропива живота на органическите ритми; тя пронизва дишането, кръвообращението, но се свързва много слабо с тях, уврежда ги много по-малко.
Резултатът от това е, че от това свързване на астралния организъм с жизнените ритми не може да се роди никаква мисъл.
Там където душата се изразява, това се дължи на факта, че нейната дейност е отразена от организма на главата, който постоянно се стреми към смъртта, явление от което се получава съзнателното мислене. Подвижното свързване на астралното тяло и на органическите ритми не завършва с това отразяване във физическия организъм, източник на ясното съзнание. То създава само едно по-малко ясно оживление, одушевление, което е животът на нашите чувства, животът на сърцето. Този живот на сърцето се ражда, когато през време на будността астралния организъм прониква със своите пулсации дишането и кръвта, но без да ги разрушава, без да навлезе по-дълбоко в тях; той само събужда в тях живота на нашите чувства. Следователно в ритмичната система живее нещо от това, което човекът е познал през време на предметното съществуване, но няма ясно съзнание за него.
към текста >>
Защото в глъбините на подсъзнанието постоянно се развива нещо в
резултат
на тази връзка на астралния организъм с органическите ритми, нещо от което ясното съзнание долавя само един отзвук.
Подвижното свързване на астралното тяло и на органическите ритми не завършва с това отразяване във физическия организъм, източник на ясното съзнание. То създава само едно по-малко ясно оживление, одушевление, което е животът на нашите чувства, животът на сърцето. Този живот на сърцето се ражда, когато през време на будността астралния организъм прониква със своите пулсации дишането и кръвта, но без да ги разрушава, без да навлезе по-дълбоко в тях; той само събужда в тях живота на нашите чувства. Следователно в ритмичната система живее нещо от това, което човекът е познал през време на предметното съществуване, но няма ясно съзнание за него. Този факт има едно твърде определено последствие.
Защото в глъбините на подсъзнанието постоянно се развива нещо в резултат на тази връзка на астралния организъм с органическите ритми, нещо от което ясното съзнание долавя само един отзвук.
Това ще проучим сега по-отблизо. Действията, които човек извършва в своето физическо тяло, не са за него прости природни явления; един подтик идващ от несъзнателните глъбини го кара да им приписва известна стойност, да ги съди като морални или неморални, като полезни или не, като мъдри или нелепи. Към живота на мислите винаги идва да се примесва една морална оценка, която по себе си е аморална, но не неморална. Коя е следователно силата, която прожектира по този начин своята светлина към висините и ни кара да кажем: - Това действие е добро, онова е лошо; този начин на действие е мъдър, другият не е такъв? Това е една дейност на душата, която е останала още от предземното съществуване, която прониква органическите ритми, дишането и кръвообращението, но не може да стигне с пълната си вълна до мисълта.
към текста >>
Астралното тяло още съдържа
резултат
ите от всичко онова, което е било изживяно в него, когато беше свързано с физическото тяло.
Все по-ясно светлината на съзнанието свети в душата в лоното на космическия етер. Сравнено с тази безкрайност етерното тяло е твърде ограничено и в това ограничено същество живее всемирният етер. Ето защо личните опитности на човешкото същество през време на живота, записани в етерното тяло и подържани чрез връзката, която физическото тяло постоянно образуваше, нямат вече за човека никаква стойност в този всемирен океан на съзнанието, в който те се разпръскват. А това значи, че скоро след смъртта етерното тяло се разлага. С космическото съзнание, което беше добил, човекът не запазва вече освен своето астрално тяло и своя Аз.
Астралното тяло още съдържа резултатите от всичко онова, което е било изживяно в него, когато беше свързано с физическото тяло.
Аз описах, как една част от астралното тяло запазва своя космически характер, защото връзката, която го свързва с дишането и кръвообращението, остава слаба. Това е онази част, която чрез тази система на ритмите дава на човека способността да съди себе си от морално гледна точка и това продължава още и след като съответните органи са изчезнали. Тази способност продължава да съществува, следователно, подържана от космическото съзнание. Това, което през време на земния живот дишането и кръвообращението отразяваха, се приспособява след смъртта към един космически ритъм. По този начин се установява един нов ритъм, чрез който човешкото същество възприема морална стойност на делата, които е извършило на Земята.
към текста >>
Също така една истинска философия не може да получи живо съдържание освен приемайки
резултат
ите на имагинативното познание.
Всяка космология би останала непълна, ако тя не би показала, как настоящата вселена, на която природата е неутрален, аморален образ, ще бъде един ден преобразена от живота на хората по такъв начин, че това, което е природно, ще бъде морално, това, което е морално, ще бъде природно. Една истинска Космология може да се роди чрез обогатяването, което Инспирацията ще донесе към обикновените познания.
Също така една истинска философия не може да получи живо съдържание освен приемайки резултатите на имагинативното познание.
А християнството има нужда от тази Космология.
към текста >>
Но вие не можете да проникнете в царството на духовете със силите, които в този момент се разгръщат във вашата душа, защото
резултат
ите от това морално съждение, което вашето астрално тяло носи, биха затъмнили, биха задушили вашето Азово съзнание, вашето себесъзнание, което трябва да добиете в страната на душите.
В епохите, които предхождаха Тайната на Голгота, посветените работиха чрез методи различни от тези на модерното посвещение. Те знаеха това, което става в духовния свят, в който човек прониква след смъртта, и можеха вече да кажат на своите последователи: След смъртта вие влизате в един свят на душите, където ще намерите отзвука на вашите морални качества и на тези, които са сродни с тях.
Но вие не можете да проникнете в царството на духовете със силите, които в този момент се разгръщат във вашата душа, защото резултатите от това морално съждение, което вашето астрално тяло носи, биха затъмнили, биха задушили вашето Азово съзнание, вашето себесъзнание, което трябва да добиете в страната на душите.
към текста >>
В следващите лекции ще разгледаме, като
резултат
от изложението върху света на мисълта и този на чувствата в човека, как минава през смъртта това, което в обикновеното съзнание е проява на волята как между смъртта и едно ново раждане тези сили се превръща в зародиш на сили, които ще се изразяват в следващото съществуване как, от живот на живот, се развива кармата.
В следващите лекции ще разгледаме, като резултат от изложението върху света на мисълта и този на чувствата в човека, как минава през смъртта това, което в обикновеното съзнание е проява на волята как между смъртта и едно ново раждане тези сили се превръща в зародиш на сили, които ще се изразяват в следващото съществуване как, от живот на живот, се развива кармата.
Ние ще видим отново, че в това, което се отнася за волята, човешкото същество трябва да развие важната връзка, която го съединява с Христа и с Тайната на Голгота, с цялото Христово развитие. Днес ние видяхме, какво място се пада на Христа в истинското космологическо познание; утре ние ще видим, какво място трябва да му стори едно възобновено религиозно познание.
към текста >>
154.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
И когато този земен живот завършва, ние внасяме в духовния свят
резултат
образуван несъзнателно за нашите морални качества.
Моето изложение ще ви е дало възможност да видите, че в организма постоянно работят сили, които разрушават и други, които съграждат; които умножават и които внасят живот; които затъмняват и които пробуждат. В мислещата част на душата ние имаме парализиращи сили, във волящата част пробуждащи сили. Тази борба между смъртта и живота се разгръща в нас през целия наш земен живот.
И когато този земен живот завършва, ние внасяме в духовния свят резултат образуван несъзнателно за нашите морални качества.
В момента, когато преминава прага на смъртта, неговото съзнание, дотогава приспособено към земния живот, се разширява и се превръща в космическо съзнание. На Земята човешкото същество трябва да се приспособи към един физически организъм; то чувства пределите, които този организъм му налага; по същия начин то се приспособява към огромното космическо пространство, когато премине прага на смъртта. Това, което обикновено е около него, става негова субстанция. Тогава изниква въпросът: какво става с това морално съждение, когато човешкото същество включва след смъртта в себе си космическото съзнание и прави усилия да създаде един нов физически и етерен организъм?
към текста >>
Такъв е
резултат
ът получен чрез аскетизма.
Защото унищожавайки, парализирайки това физическо тяло, човек придава на независимата воля една толкова по-голяма сила; ако не във волята се изразява преди всичко едно желание да се съедини с физическия организъм. Аскетичните упражнения ограничават физическия организъм до такава степен, че за волята става много трудно да проникне в него. Тя е един вид отблъсната от него и колкото е по-трудно за нея да се потопи в него, толкова по-добре тя прониква в духовния свят и може да роди там интуиции.
Такъв е резултатът получен чрез аскетизма.
Но в нашата епоха не се препоръчва той да бъде практикуван. След Тайната на Голгота физическото тяло е приело една форма, в която то не може да понася аскетизма, нито да бере неговите плодове. Да се продължава с такива упражнения, това би значило да се парализира физическото тяло по такъв начин, че съзнанието за Аза да не може вече да се развива в него. В такъв случай човек никога не би искал да се издигне до съзнанието за свободата. Също така той никога не би искал вече да се съедини свободно с Импулса даден от Христа.
към текста >>
155.
02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37
GA_26 Мистерията на Михаил
Състояния на немощ, на безсилие могат да се констатират като
резултат
от едно такова повишение.
8. Можем да разгледаме човешкото същество доколкото то е съставено от физическо тяло и етерно тяло. Тогава ще открием, че всички явления у човека, които изхождат от тази страна, не водят до съзнание, а напротив остават в несъзнателната област. Съзнанието не се прояснява, а напротив се затъмнява, когато се повишава дейността на физическото и на етерното тяло.
Състояния на немощ, на безсилие могат да се констатират като резултат от едно такова повишение.
Като вървим по една такава ориентация на разсъждението, стигаме до там, да признаем, че в организацията на човека а също и на животното влиза в действие не що, което не е от еднакво естество с физическото и етерното. То не действува, когато физическото и етерното действува от своите сили, а напротив, започва да действува по свой начин, когато последните престават да действуват. Така стигаме до понятието астрално тяло.
към текста >>
10. Съзнанието се ражда не чрез едно продължение на онази дейност, която се получава като
резултат
от физическото и етерното тяло, а напротив, тези две тела трябва да стигнат със своята дейност до нулева точка, даже и под нея, за да се "създаде място" за царуването на съзнанието.
10. Съзнанието се ражда не чрез едно продължение на онази дейност, която се получава като резултат от физическото и етерното тяло, а напротив, тези две тела трябва да стигнат със своята дейност до нулева точка, даже и под нея, за да се "създаде място" за царуването на съзнанието.
Те не са производители на съзнанието, а дават само почва, върху която трябва да стои духът, за да произведе в земния живот съзнание. Както върху Земята човек се нуждае от една почва, върху която да може да стои, така и духовното се нуждае от една материална основа в земното, върху която да може да се разгърне. И както в мировото пространство планетата не се нуждае от почва, за да утвърди своето място, така и духът, чието виждане не е насочено чрез сетивата върху материалното, а е насочено чрез собствената сила върху духовното, не се нуждае от тази материална основа, за да възбудят в себе си своята съзнателна дейност.
към текста >>
Защото свободното действие от вътрешността на човешкото същество е един съвсем елементарен
резултат
на човешкото самонаблюдение.
20. Присъщо на истинското разгръщане на душевния живот на човека е, той да добие пълно съзнание в своето същество за действието от духа. Мнозина последователи на новия естественонаучен светоглед са в това отношение така силно в плен на един предразсъдък, че казват, каква всеобхващаща причинност единствено царува във всички явления на света. Когато човек вярва, че може да бъде причина за нещо от собственото си същество, това може да създаде само една илюзия. Новото природознание иска да следва във всичко вярно наблюдението и опита. Чрез този предразсъдък за скритата причинност на собствените човешки подтици то съгрешава против този свой принцип.
Защото свободното действие от вътрешността на човешкото същество е един съвсем елементарен резултат на човешкото самонаблюдение.
Ние не трябва да го отричаме, а да го доведем в хармония с вникването във всеобщата причинност в природния ред.
към текста >>
156.
04. 5. Принципи 38-61
GA_26 Мистерията на Михаил
Там доброто и злото могат да се проявят в съответните им
резултат
и като духовни действителности.
вратата на смъртта човекът е проникнал в сферата на Духа, духовната същност на волята може да се прояви в нейната пълна действителност.
Там доброто и злото могат да се проявят в съответните им резултати като духовни действителности.
към текста >>
56. Периодът на съществуване между смъртта и едно ново раждане, през време на който се образува Карма та на човека, може да бъде описан само въз основа на
резултат
ите от духовното изследване.
56. Периодът на съществуване между смъртта и едно ново раждане, през време на който се образува Карма та на човека, може да бъде описан само въз основа на резултатите от духовното изследване.
Но трябва да държим винаги в съзнанието си, че това описание е разбираемо за разума. Достатъчно е този разум да наблюдава безпристрастно само същността на сетивната действителност, и той ще съзре, че тази сетивна действителност сочи към нещо духовно, както формата на мъртвия труп сочи към един обитаващ в него живот.
към текста >>
57.
Резултат
ите на Духовната Наука показват, че между смъртта и едно ново раждане човекът принадлежи на духовните царства също така, както между раждането и смъртта принадлежи на трите царства на природата, минералното, растителното и животинското.
57. Резултатите на Духовната Наука показват, че между смъртта и едно ново раждане човекът принадлежи на духовните царства също така, както между раждането и смъртта принадлежи на трите царства на природата, минералното, растителното и животинското.
към текста >>
157.
15. ІІІ. Пътят на човека преди настъпването на епохата на Михаел и пътят на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Обаче все пак той още чувствуваше във външното раздвижване последния
резултат
на действуващия духовен свят, който беше от също то естество както и човекът.
Човекът, който чувствуваше възбуждането, раздвижването на природата като раздвижване в самия него, можеше да развие копнежа да освободи своето раздвижване, своето оживление, което чувствуваше като чуждо.
Обаче все пак той още чувствуваше във външното раздвижване последния резултат на действуващия духовен свят, който беше от също то естество както и човекът.
към текста >>
158.
17. Принципи 88-105
GA_26 Мистерията на Михаил
90. В съня без сънища човек изживява, без да има съзнание за това, своето собствено същество, както е проникнато, изпълнено от
резултат
ите на миналите земни съществувания.
90. В съня без сънища човек изживява, без да има съзнание за това, своето собствено същество, както е проникнато, изпълнено от резултатите на миналите земни съществувания.
Инспиративното и Интуитивно съзнание прониква до виждането на тези резултати и познава, как действуват миналите съществувания в протичането на съдбата /Кармата/ на настоящия живот.
към текста >>
Инспиративното и Интуитивно съзнание прониква до виждането на тези
резултат
и и познава, как действуват миналите съществувания в протичането на съдбата /Кармата/ на настоящия живот.
90. В съня без сънища човек изживява, без да има съзнание за това, своето собствено същество, както е проникнато, изпълнено от резултатите на миналите земни съществувания.
Инспиративното и Интуитивно съзнание прониква до виждането на тези резултати и познава, как действуват миналите съществувания в протичането на съдбата /Кармата/ на настоящия живот.
към текста >>
96. Когато в Имагинацията проникне Инспирацията и Интуицията, тогава в действие на волята биват въз приемани, освен импулсите на настоящето,
резултат
ите от миналите съществувания.
96. Когато в Имагинацията проникне Инспирацията и Интуицията, тогава в действие на волята биват въз приемани, освен импулсите на настоящето, резултатите от миналите съществувания.
Тогава се оказва, че миналото съществуване действува в настоящето.
към текста >>
98. Чувствуването и воленето на мисловния живот съдържат кармическия
резултат
на миналите съществувания.
98. Чувствуването и воленето на мисловния живот съдържат кармическия резултат на миналите съществувания.
Мисленето и воленето на живота на чувствата определят по кармически начин характера. Мисленето и чувствуването на волевия живот изтръгват настоящия земен живот от кармическата връзка.
към текста >>
159.
22. VІ. Бъдещето на човечеството и дейността на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Във всичко това, как божественият Дух действуваше в Космоса, как човекът в неговия живот беше един
резултат
на дейността на Божествено-духовното в Космоса, там Михаел се намираше без съпротивление в своя елемент.
Във всичко това, как божественият Дух действуваше в Космоса, как човекът в неговия живот беше един резултат на дейността на Божествено-духовното в Космоса, там Михаел се намираше без съпротивление в своя елемент.
Той опосредствуваше отношението на Божественото към човека.
към текста >>
Обаче в
резултат
на действието на Михаел върху него като човек той е запазил връзката със същността на Божествено-духовното.
В този слънчево-божествен, но не живо-божествен свят живее човекът.
Обаче в резултат на действието на Михаел върху него като човек той е запазил връзката със същността на Божествено-духовното.
Той живее като едно проникнато от Бога същество в един непроникнат от Бога свят. В този опразнен от Бога свят човекът да внесе това, което е в самия него, това, което самото негово същество е станало в тази епоха.
към текста >>
160.
42. 7. Какво се открива, когато насочим поглед назад в миналото върху повтарящите се земни съществувания?
GA_26 Мистерията на Михаил
За да може човекът да развие в себе си това извънземно космическо естество, това е
резултат
от действието на планетите и на другите звезди.
За да може човекът да развие в себе си това извънземно космическо естество, това е резултат от действието на планетите и на другите звезди.
Това, което той развива по този начин, носи го на Земята Слънцето със своите сили. Човешко-космическото е пренесено в областта на Земята от Слънцето. Благодарение на него човекът живее на Земята като не-
към текста >>
161.
50. 11. Сън и будност в светлината на разглежданото в предидущите съзерцания
GA_26 Мистерията на Михаил
Мъртвия образ: обаче този мъртъв образ е
резултат
на дейността на най-великия художник, самият космос.
Мъртвия образ: обаче този мъртъв образ е резултат на дейността на най-великия художник, самият космос.
Вярно е, че образът е напуснат от живота. Ако не би го напуснал животът, Азът не би могъл да се разгърне. Обаче в него е цялото съдържание на Вселената в нейното величие.
към текста >>
162.
54. 13. Свободата на човека и епохата на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Че това може да бъде така, е един
резултат
на Тайната на Голгота.
Така това, което Михаел предпазва от втвърдяване във вътрешността на човека, бива прието от духовния свят. Това, което човекът изживява от силата на съзнателното имагиниране, то става същевременно съдържание на света.
Че това може да бъде така, е един резултат на Тайната на Голгота.
Силата на Христа отпечатва имагинацията на човека в Космоса. Тази Сила на Христа, която е свързана със Земята. Докато не беше свързана със Земята, а действуваше върху Земята от вън като слънчева Сила, всички импулси на растеж и живот отиваха във вътрешността на човека. Чрез тях човекът беше изграден и подържан от Космоса. Откакто Христовия Импулс живее със човекът в неговата себесъзнателна същност е отново възвърнат на Космоса.
към текста >>
163.
56. 14. Къде е човекът като мислещо и спомнящо си същество?
GA_26 Мистерията на Михаил
При спомена в настоящия Аз се вливат не само
резултат
ите от миналите земни съществувания, както това става при мисленето /представянето, образуването на представи/, но в човека се вливат силите на духовния свят, които човек изживява между смъртта и едно ново раждане, те се вливат в неговото вътрешно същество.
С изживяването на спомена ние идваме в областта на човешкото астрално тяло.
При спомена в настоящия Аз се вливат не само резултатите от миналите земни съществувания, както това става при мисленето /представянето, образуването на представи/, но в човека се вливат силите на духовния свят, които човек изживява между смъртта и едно ново раждане, те се вливат в неговото вътрешно същество.
Това вливане става в астралното тяло.
към текста >>
164.
57. Принципи 165-167
GA_26 Мистерията на Михаил
Като духовно същество той живее така, че възприема физическото; но силите на мисленето той приема от "духовната земя" по същия път, по който изживява съдбата като
резултат
от миналите съществувания на земята.
165. Като мислещо същество човекът живее наистина в областта на физическата Земя; но той няма ни какво общение с нея.
Като духовно същество той живее така, че възприема физическото; но силите на мисленето той приема от "духовната земя" по същия път, по който изживява съдбата като резултат от миналите съществувания на земята.
към текста >>
165.
58. Човекът в неговата макрокосмическа същност
GA_26 Мистерията на Михаил
Следователно в животинското царство имаме
резултат
а от импулси, които в предишния стадий на Земята /Лунния стадий/ са се изявявали външно по природен начин, докато в настоящата космическа епоха те са се оттеглили в духовния свят, който пронизва действено Земята със своите течения.
Следователно в животинското царство имаме резултата от импулси, които в предишния стадий на Земята /Лунния стадий/ са се изявявали външно по природен начин, докато в настоящата космическа епоха те са се оттеглили в духовния свят, който пронизва действено Земята със своите течения.
към текста >>
От това описание се вижда същевременно, как животинското царство съществува като един
резултат
на предишни развойни сили на съществото Земя, както използува запазените астрални сили, но както трябва да изчезне, когато тези сили са изразходвани Напротив при човека от Слънцето се добиват нови астрални сили.
От това описание се вижда същевременно, как животинското царство съществува като един резултат на предишни развойни сили на съществото Земя, както използува запазените астрални сили, но както трябва да изчезне, когато тези сили са изразходвани Напротив при човека от Слънцето се добиват нови астрални сили.
Тези сили му дават възможност да пренесе своето развитие в бъдещето.
към текста >>
Хората стоят срещу
резултат
ите на духовното познание.
В тома заглушаване ариманическите същества можаха да разгърнат тяхната същност. Луцифер беше държан повече в шах от Слънчевите сили отколкото Ариман, който беше в състояние да събуди у хората на науката опасното чувство, че идеите са приложими само към сетивните впечатления. Поради това Антропософията може да намери малко разбиране в тези кръгове.
Хората стоят срещу резултатите на духовното познание.
Опитват се да ги разберат с идеите. Но тези идеи не обхващат духовното, защото тяхното изживяване е заглушено от ариманическото сетивно познание. И така хората изпадат в страх, да не би да се подадат на една вяра основана само на авторитет, ако приемат резултатите, които изнася виждащият духовно.
към текста >>
И така хората изпадат в страх, да не би да се подадат на една вяра основана само на авторитет, ако приемат
резултат
ите, които изнася виждащият духовно.
Луцифер беше държан повече в шах от Слънчевите сили отколкото Ариман, който беше в състояние да събуди у хората на науката опасното чувство, че идеите са приложими само към сетивните впечатления. Поради това Антропософията може да намери малко разбиране в тези кръгове. Хората стоят срещу резултатите на духовното познание. Опитват се да ги разберат с идеите. Но тези идеи не обхващат духовното, защото тяхното изживяване е заглушено от ариманическото сетивно познание.
И така хората изпадат в страх, да не би да се подадат на една вяра основана само на авторитет, ако приемат резултатите, които изнася виждащият духовно.
към текста >>
166.
59. 1. Сетивната и мислителна организация на човека в нейното отношение към света
GA_26 Мистерията на Михаил
Това изглежда като едно последствие от досегашните съзерцания, които показаха себесъзнанието като един
резултат
от връзката на човека със земната същност.
Би могло да се помисли, че с това за него изчезва себесъзнанието.
Това изглежда като едно последствие от досегашните съзерцания, които показаха себесъзнанието като един резултат от връзката на човека със земната същност.
Но не е така. Това, което човекът е добил чрез земното, то му остава, даже и когато след придобиването земното е съблечено в изживяващото познание.
към текста >>
167.
61. 2. Памет и Съвест
GA_26 Мистерията на Михаил
Той носи срещу Космоса това, което при слизането си от духовно-душевния свят в земния има като
резултат
от минали земни съществувания.
В спящото състояние човекът е отдаден на Космоса.
Той носи срещу Космоса това, което при слизането си от духовно-душевния свят в земния има като резултат от минали земни съществувания.
Той отнема от Космоса това съдържание на своето човешко същество през време на будното състояние.
към текста >>
168.
66. Принципи 180-182
GA_26 Мистерията на Михаил
182. У народите, които в
резултат
на така нареченото "велико преселение на народите " нахлуват от североизток към Римската Империя, живее едно чувствено схващане на Разсъдъчната или Чувствуваща душа.
182. У народите, които в резултат на така нареченото "велико преселение на народите " нахлуват от североизток към Римската Империя, живее едно чувствено схващане на Разсъдъчната или Чувствуваща душа.
Напротив в техните души се оформя настанената в това чувствено схващане Съзнателна душа. Вътрешният живот на тези народи изчаква времето, когато отново ще бъде възможно съединяването на душата с духовния свят.
към текста >>
169.
1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
За да добие човек едно разбиране за тези методи, нека помисли върху следното: всички
резултат
и на признатата днес естествена наука са добити всъщност от впечатленията на човешките сетива.
Преди да се изкаже върху духовното, Антропософията развива методите, които я оправдават да прави такива изказвания.
За да добие човек едно разбиране за тези методи, нека помисли върху следното: всички резултати на признатата днес естествена наука са добити всъщност от впечатленията на човешките сетива.
Защото макар в експеримента или в наблюдението човекът да разширява с инструментите това, което сетивата могат да дадат, чрез това не се прибавя нещо съществено ново към опи та върху света, в който човекът живее чрез своите сетива. Но също и чрез мисленето, доколкото то действува при изследването на физическия свят, не се прибавя нищо ново към даденото чрез сетивата. Мисленето комбинира, анализира и т.н. впечатленията на сетивата, за да стигне до закони (природни закони); обаче изследователят на сетивния свят трябва да си каже: това мислене, което извира от мене, не прибавя нещо действително към действителността на сетивния свят. Обаче положението се изменя веднага, когато не спираме при мисленето, докато човекът стига първо чрез живота и възпитанието.
към текста >>
170.
4. За същността на усещащия организъм
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Формата на растението и неговият организъм са изключително
резултат
на двете области на силите: на тези излъчващи се от земята и на тези, които се влъчват в земята; човешката и животинската форма и техният организъм не са изключителен
резултат
на тези две области на силите.
Формата на растението и неговият организъм са изключително резултат на двете области на силите: на тези излъчващи се от земята и на тези, които се влъчват в земята; човешката и животинската форма и техният организъм не са изключителен резултат на тези две области на силите.
Един растителен лист стои под изключителното влияние на тези две области на силите; белият дроб на животното също стои под тяхното влияние, обаче не изключително. За растителния лист всички формиращи сили се намират в тези области; за белия дроб съществуват такива сили намиращи се вън от тези две области. Това важи също и за онези формиращи сили, които да ват външната форма, както и за онези, които регулират вътрешното движение на веществата, дават им определено направление, съединяват ги или ги разделят. Можем да кажем, че на веществата, които растението приема, не им остава безразлично, дали живеят или не живеят чрез това, че достигат в областта на влъчващите се в Земята сили. Те са безжизнени в растението, когато върху тях не действуват силите от окръжността на Земята; навлизат в живота, когато достигат под влиянието на тези сили.
към текста >>
171.
5. Растение, животно и човек
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
И усещащото животинско вещество е
резултат
на това формиращо астрално тяло.
В астралното тяло животинското формиране възниква и се проявява навън като цяла форма, а вътре като образуване на органи.
И усещащото животинско вещество е резултат на това формиращо астрално тяло.
Ако това формиране е доведено до своя край, образува се животинското. Но при човека това формира не, това изграждане не е доведено до неговия край. То бива задържано, спряно в определени точки на неговия път.
към текста >>
В него формата на растението се явява като
резултат
на влъчващите се в Земята сили.
В растението съществува веществото (материята), което е преобразено чрез влъчващите се в Земята сили. Това е живото вещество. То стои във взаимодействия с неживата материя. Трябва да си представим, че в растителното същество постоянно се отделя от неживата материя това живо вещество.
В него формата на растението се явява като резултат на влъчващите се в Земята сили.
Това дава един веществен поток. Неживото се превръща в нещо живо; живото се превръща в нещо неживо. В този поток се раждат растителните органи.
към текста >>
И до най-малките части на неговото вещество човекът в неговата форма е
резултат
на този азов организъм.
Можем да наречем този последния азов организъм. Усещащото вещество се преобразява още веднъж. Ражда се един троичен поток на вещества. В този поток възниква вътрешната и външна форма на човека. Чрез това тази форма става носител на себесъзнателния духовен живот.
И до най-малките части на неговото вещество човекът в неговата форма е резултат на този азов организъм.
към текста >>
172.
6. Кръв и нерви
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
В костната пепел, която остава с нейната собствена форма, с формата, която й е присъща, когато изгаряме костите, съществуват
резултат
ите на най-горната област на човешкия организъм.
В костната пепел, която остава с нейната собствена форма, с формата, която й е присъща, когато изгаряме костите, съществуват резултатите на най-горната област на човешкия организъм.
В хрущялното вещество, което остава, когато подлагаме костите на действието на разредена солна киселина, имаме резултатите на импулсите на средната област.
към текста >>
В хрущялното вещество, което остава, когато подлагаме костите на действието на разредена солна киселина, имаме
резултат
ите на импулсите на средната област.
В костната пепел, която остава с нейната собствена форма, с формата, която й е присъща, когато изгаряме костите, съществуват резултатите на най-горната област на човешкия организъм.
В хрущялното вещество, което остава, когато подлагаме костите на действието на разредена солна киселина, имаме резултатите на импулсите на средната област.
към текста >>
173.
9. Ролята на белтъка в човешкия организъм и албуминурията
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Той се намира там само под въздействието на човешкото физическо тяло, което в неговата форма е един
резултат
на човешкия азов организъм, носи в себе си неорганично действуващи си ли.
Ето защо в течение на храносмилателния процес в човека имаме работа с два вида белтъчни вещества. В началото на този процес белтъкът е нещо чуждо на човешкия организъм. Накрая той е нещо собствено на организма. Помежду имаме едно състояние, в което приетият като храна белтък не се е освободил още на пълно от предишните етерни действия, не е приел още напълно новите. В това състояние той е станал почти напълно неорганичен.
Той се намира там само под въздействието на човешкото физическо тяло, което в неговата форма е един резултат на човешкия азов организъм, носи в себе си неорганично действуващи си ли.
Чрез това то действува умъртвяващо върху живото. Всичко, което достига в областта на азовия организъм, умира. Ето защо във физическото тяло азовият организъм си присъединява само не органични вещества. Тези неорганични вещества не действуват в човешкия физически организъм както в неживата природа вън от човека; но все пак те действуват неорганично, т.е. умъртвяващо. Това умъртвяващо действие се упражнява върху белтъка там, където в храносмилателната област действува трипсинът, една съставна част на панкреасния сок.
към текста >>
174.
11. Изграждането на човешкото тяло и подаграта
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Всяка подобна дейност има като свой
резултат
образуване на формата, растеж, нови образувания от веществено съдържание.
Приемането на белтъка е един процес, който е свързан с едната страна на вътрешната дейност на човешкия организъм. Това е онази страна, която се ражда въз основа на приемането на веществата.
Всяка подобна дейност има като свой резултат образуване на формата, растеж, нови образувания от веществено съдържание.
Към тази област принадлежи всичко, което е свързано с несъзнателните дейности на организма. Срещу тези процеси стоят онези, които се състоят в отделяния. Може да има отделяния, които отиват навън; може да има и такива, при които отделените вещества биват преработени по-нататък вътре в организма във формирането или снабдяването на организма с вещества. Тези процеси образуват материалната основа на съзнателните изживявания. Чрез процесите от първи род силата на съзнанието бива понижено, когато те превишават мярката на това, което може да бъде подържано от втори род процеси в равновесие.
към текста >>
Тъй като целият човешки организъм е един
резултат
на азовия организъм, чрез посочената неправилност трябва да настъпи едно деформиране на органите.
Работата ще бъде обаче по-добре разбрана, ако се търси истинската причина в това, че чрез приемането на храната в човешкия организъм достигат вещества, които не могат да изгубят тяхното чуждо естество сред организма чрез неговата дейност. Поради слабия азов организъм те не могат да бъдат пренесени от този организъм в областта на етерното тяло и остават поради това в областта, където действува астралното тяло. Един ставен хрущял или една част на съединителната тъкан могат да бъдат претоварени с неорганично вещество (пикочна киселина) и чрез това претоварване с неорганично вещество дейността на Аза остава зад действието на астралното тяло.
Тъй като целият човешки организъм е един резултат на азовия организъм, чрез посочената неправилност трябва да настъпи едно деформиране на органите.
В такъв случай човешкият организъм се стреми да напусне своята форма.
към текста >>
175.
12. Строеж на човешкото тяло и процесът на отделянето
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Така в изверженията се явява
резултат
ът на астрално ориентираната дейност.
Така в изверженията се явява резултатът на астрално ориентираната дейност.
И ако в изверженията има вещества, които са доведени до неорганическото състояние, тогава в тях също живее азовият организъм. И този живот на азовия организъм има даже едно особено голямо значение. Защото силата, която е употребена в такива извержения, произвежда така да се каже едно обратно налягане навътре. И това налягане на вътре е необходимо за здравото съществуване на организма. Пикочната киселина, която е отделена чрез урината, произвежда като такова обратно налягане навътре правилната склонност на организма за съня.
към текста >>
176.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Резултат
ът на такива процеси е образуването на гной.
Страхът, уплахата, която всяват тези образи на сънищата в тяхното природосъобразно чувствено подчертаване. Едно последствие на слабо функциониращото астралното тяло в системата на обмяна на веществата е склонността към запичане. Чрез самостоятелността на етерното тяло, което е много малко повлияно от астралното тяло, приетият с храната белтък не може да бъде напълно превърнат от растителен и животински белтък в човешки белтък. Ето защо в урината се отделя белтък, така че белтъчната реакция е положителна. Когато астралното тяло функционира незадоволително, във физическото тяло настъпват процеси, които са процеси чужди на човешкия организъм.
Резултатът на такива процеси е образуването на гной.
Това образуване на гной представлява един извън човешки процес на човека. Ето защо в отлагането на урината се констатира чиста гной. Това образува не на гной има един успореден душевен процес. Астралното тяло преработва опитностите на живота също така малко, както малко преработва и физическите вещества. Образуват се извън човешки форми на веществото като гной, а също така психически съдържания с извън човешки характер като интереси за анормални жизнени връзки, предчувствия, предупредителни сигнали и пр.
към текста >>
177.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Но математиката и естествознанието са му необходими, за да постави научните
резултат
и на философска основа.
В следващите 11 години в тази среда ще учи и твори Р. Щайнер. Тук среща Карл Юлиус Шрьоер, негов преподавател по немска литература, най-добрия изследовател на Гьоте и Шилер. Р. Щайнер е очарован от лекциите му, благоговее пред него и скоро стават близки приятели. Преподаватели по философия са му Франц Брентано и Роберт Цимерман, личности, които също повлияват младия Щайнер. Тогава той смята чрез философията да търси истината.
Но математиката и естествознанието са му необходими, за да постави научните резултати на философска основа.
Духовната индивидуалност на всеки човек му се разкрива и той може да проследява мъртвите по пътя им към духовния свят. Но тези опитности не споделя с никого. Тогава среща във влака билкаря. От други лекции на Щайнер ще разберем кой стои зад тази личност. Двамата се сприятеляват и споделят духовните си тайни. Р.
към текста >>
178.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
В годишника, който излизаше в края на всяка учебна година, училищният директор беше публикувал статия, озаглавена „Привличането, разгледано като
резултат
от движението“.
В този мой училищен живот обаче се случи едно събитие, което ми оказа дълбоко душевно въздействие.
В годишника, който излизаше в края на всяка учебна година, училищният директор беше публикувал статия, озаглавена „Привличането, разгледано като резултат от движението“.
Като единадесетгодишно момче отначало не можах да разбера почти нищо от нейното съдържание. Защото от самото начало започваше с висша математика. Но от отделни изречения все пак долавях някакъв смисъл. В мен започна да се изгражда мисловен мост между теориите за мировото устройство, които научих от свещеника, и съдържанието на тази статия. В нея имаше и препратка към една книга, която директорът беше написал, а именно „Общото движение на материята като основна причина за всички природни явления“.
към текста >>
„Привличането“ не е някаква специална сила, а единствено „
резултат
от движението“.
Твърдеше, че между две тела се движат множество по-малки тела. Движейки се напред-назад, те се удрят о по-големите тела. По подобен начин тези по-големи тела се удрят едно друго навсякъде по своите страни, с които не са обърнати едно към друго. Ударите, които се получават по обърнатите навън страни, са по-многобройни от тези в пространството между двете тела. Поради тази причина те се приближават едно към друго.
„Привличането“ не е някаква специална сила, а единствено „резултат от движението“.
На първата страница на книгата намерих изложени две тези: „1. Съществува пространство и в него движение, продължаващо за дълъг период от време. 2. Пространството и времето са постоянни хомогенни величини; материята обаче се състои от отделени частици (атоми).“ Авторът искаше да обясни всички физически и химически природни процеси, изхождайки от движенията, възникващи по описания начин между малките и големите частици на материята.
към текста >>
С
резултат
ите от прочетеното от Ротек в душата слушах пламенните тълкувания на историята на този учител.
За нас той представляваше многостранно развита личност. Беше партиен човек, изцяло въодушевен от напредничавите идеи на тогавашното австрийско либерално течение. Но в училище не забелязваха това. В училище той не внасяше нищо от партийните си възгледи. Но благодарение на реалното му участие в живота, занятията му по история сами притежаваха пълнокръвен живот.
С резултатите от прочетеното от Ротек в душата слушах пламенните тълкувания на историята на този учител.
Между тях съществуваше красива хармония. Смятам, че за мен беше от голямо значение, че имах шанса да получа знания по съвременна история тъкмо по този начин.
към текста >>
179.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Бях убеден в това, че няма да мога да намеря подход към тях, ако не съумея да поставя на философска основа техните научни
резултат
и.
Тогава се смятах за длъжен чрез философията да търся истината. Трябваше да уча математика и естествознание.
Бях убеден в това, че няма да мога да намеря подход към тях, ако не съумея да поставя на философска основа техните научни резултати.
Но все пак гледах на духовния свят като на реалност. Духовната индивидуалност на всеки човек се разкриваше пред мен най-нагледно. Във физическата телесност и в действията във физическия свят тя имаше единствено своето проявление и се обединяваше с произхождащото от родителите като физически зародиш. Аз следвах мъртвите хора по пътя им към духовния свят. На един от предишните ми учители, с когото останахме в близки приятелски отношения и след завършване на реалното училище, веднъж след смъртта на един съученик написах за тази страна от душевния ми живот.
към текста >>
То беше
резултат
от един душевен живот, носещ в себе си елементарна творческа мъдрост.
Сприятелихме се. С него можеше да се говори за духовния свят като с човек, който има опит в него. Той беше вътрешно религиозна личност. Нямаше училищно образование. Беше прочел много мистически книги, наистина, но това, което говореше, беше съвсем неповлияно от тях.
То беше резултат от един душевен живот, носещ в себе си елементарна творческа мъдрост.
Човек можеше веднага да усети, че той чете книгите само защото иска да намери и у други това, което сам знае. Но това не го удовлетворяваше. Изразяваше се така, сякаш той като личност е само говорният орган за едно духовно съдържание, което иска да извади наяве от скритите светове. Когато бях с него, можех да направя дълбоки прозрения в тайните на природата. На гърба си той носеше своя вързоп с целебни билки, а в сърцето си – резултатите, които беше събрал от духовността на природата.
към текста >>
На гърба си той носеше своя вързоп с целебни билки, а в сърцето си –
резултат
ите, които беше събрал от духовността на природата.
То беше резултат от един душевен живот, носещ в себе си елементарна творческа мъдрост. Човек можеше веднага да усети, че той чете книгите само защото иска да намери и у други това, което сам знае. Но това не го удовлетворяваше. Изразяваше се така, сякаш той като личност е само говорният орган за едно духовно съдържание, което иска да извади наяве от скритите светове. Когато бях с него, можех да направя дълбоки прозрения в тайните на природата.
На гърба си той носеше своя вързоп с целебни билки, а в сърцето си – резултатите, които беше събрал от духовността на природата.
Виждах някои хора, които понякога се присъединяваха към нашия разговор, да се смеят, когато с този „посветен“ вървяхме по улиците на Виена. В това нямаше нищо чудно. Защото начинът му на изразяване не беше разбираем от само себе си. В известен смисъл човек първо трябваше да научи неговия „духовен диалект“. Отначало той не беше разбираем и за мен.
към текста >>
180.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
И ми беше ясно, че този, който смята „Аз-а“ за форма на проявление, за
резултат
от други процеси, просто не го познава.
За мен този „Аз“ беше вътрешно наблюдаемо преживяване на една действителност, налична в него самия. Тази действителност ми се струваше не по-малко несъмнена от тази, призната от материализма. Но в нея няма нищо материално. Това дълбоко възприятие на действителността и духовността на „Аз-а“ през следващите години ми помогна да преодолея всички изкушения на материализма. Винаги съм знаел, че „Аз-ът“ е непоклатим.
И ми беше ясно, че този, който смята „Аз-а“ за форма на проявление, за резултат от други процеси, просто не го познава.
Фактът, че имах това вътрешно духовно възприятие, беше нещото, което исках да накарам приятеля си да разбере. Ние водихме още много сражения на това бойно поле. Но в общите ни разбирания за живота имахме толкова много сходни усещания, така че разгорещеността на теоретичните ни спорове никога ни най-малко не водеше до неразбирателство в личните ни отношения.
към текста >>
Всичко, което по-късно постепенно доведе до разпад на империята и случилото се в
резултат
от него след световната война, тогава можеше да се преживее в зародиш.
По време на неговите събрания и на по-малки срещи обстойно се обсъждаха актуалните политически и културни събития. Дискусиите даваха възможност да се проявят всички възможни и невъзможни гледни точки, които биха могли да имат младите хора. Особено когато трябваше да се избират членове на ръководството, имаше бурно стълкновение между мненията. Голям интерес представляваха споровете сред младежите във връзка със събитията в обществения живот на Австрия. Беше времето, в което националните партии започваха да се самоопределят все по-отчетливо.
Всичко, което по-късно постепенно доведе до разпад на империята и случилото се в резултат от него след световната война, тогава можеше да се преживее в зародиш.
към текста >>
За мен обаче това даде и един страничен
резултат
.
Отначало бях избран за библиотекар на „читалнята“. В качеството си на такъв издирвах всевъзможни автори, които бяха написали книги, за които смятах, че могат да са от полза за студентската библиотека. На тези автори пишех „просителски“ писма. За една седмица често изготвях стотици такива писма. Благодарение на тази моя „работа“ библиотеката скоро се разрасна.
За мен обаче това даде и един страничен резултат.
Чрез тази си дейност имах възможността да се запозная до голяма степен с научната, художествената, културно-историческата и политическата литература от това време. Бях ревностен читател на подарените книги.
към текста >>
181.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
Загатнех ли тук или там по нещо за тях, хората ги смятаха за
резултат
от някаква философска идея, докато аз пък бях убеден, че те са ми се разкрили благодарение на непредубедено опитно познание на анатомията и физиологията.
Тогава не намирах никого, на когото да мога да говоря за тези си виждания.
Загатнех ли тук или там по нещо за тях, хората ги смятаха за резултат от някаква философска идея, докато аз пък бях убеден, че те са ми се разкрили благодарение на непредубедено опитно познание на анатомията и физиологията.
към текста >>
182.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
Песимизмът на Едуард фон Хартман тогава ми се струваше
резултат
от напълно погрешната му постановка на въпроса за човешкия живот.
Песимизмът на Едуард фон Хартман тогава ми се струваше резултат от напълно погрешната му постановка на въпроса за човешкия живот.
Аз възприемах човека като същество, чиято цел е да почерпи от извора в себе си това, което да изпълни неговия живот с удовлетворение. Ако на човека, така си казвах, от самото начало световният ред бе предопределил „по-добър живот“, как би могъл той да превърне този извор в буен поток? Външният световен ред е достигнал до такъв стадий на развитие, в който не се интересува от доброто и злото в нещата и фактите. Едва тогава човешкото същество се пробужда към самосъзнание и продължава своето водещо към свобода развитие, изхождайки не от нещата и фактите, а единствено от извора на човешкото битие. Струваше ми се, че самото поставяне на въпроса за песимизма или оптимизма действа срещу свободното човешко същество.
към текста >>
183.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Не само лицето му, а и цялата му фигура издаваха
резултат
а от едно душевно-аскетично духовно развитие.
До деле Грацие винаги се намираха Лауренц Мюлнер, католически свещеник, учител на поетесата, а по-късно неин грижовен и благороден приятел. Тогава той беше професор по християнска философия в теологическия факултет на университета.
Не само лицето му, а и цялата му фигура издаваха резултата от едно душевно-аскетично духовно развитие.
Скептик по философските въпроси, той беше всестранно образован по отношение на всички аспекти на философията и концепциите в изкуството и литературата. Той списваше за католически-клерикалното списание „Отечество“ стимулиращи мисълта статии за изкуство и литература. Песимистичните възгледи на поетесата за света и живота звучаха непрекъснато и от неговата уста.
към текста >>
Не, тя трябва да ни откаже всичко, за да може, когато сме щастливи, това да е изцяло
резултат
от дейността на свободното ни същество.
Идеалите на нашия дух представляват свят сам по себе си, който също трябва да се изживее за себе си, и който не може да спечели нищо от съдействието на една блага природа. Какво заслужаващо съжаление същество щеше да бъде човекът, ако не можеше да намери удовлетворение в собствения си идеален свят, а се нуждаеше от съдействието на природата за това? Къде щеше да остане божествената свобода, ако природата ни пазеше и се грижеше за нас, безпомощните деца, водейки ни на повод?
Не, тя трябва да ни откаже всичко, за да може, когато сме щастливи, това да е изцяло резултат от дейността на свободното ни същество.
Нека природата всеки ден да разрушава това, което съграждаме, за да можем ежедневно да се радваме на ново съзидание! Не желаем за нищо да благодарим на природата, за всичко искаме да благодарим на себе си!
към текста >>
Най-възвишените мисли, които измисляме, всъщност са само
резултат
от сляпо властващата в нас природа.
Тази свобода, бихме могли да кажем, е само мечта! Докато си въобразяваме, че сме свободни, се подчиняваме на непоколебимата принуда на природата.
Най-възвишените мисли, които измисляме, всъщност са само резултат от сляпо властващата в нас природа.
О, най-накрая трябва да признаем, че едно същество, което познава себе си, не може да бъде несвободно!... Виждаме мрежата на законите, които действат в нещата, и това създава необходимостта. В познанието си ние притежаваме силата да освобождаваме закономерността на нещата от тях самите, така че трябва ли въпреки това да сме безволеви роби на тези закони? “
към текста >>
184.
XII. Съдбовни въпроси
GA_28 Моят жизнен път
„
Резултат
и от наблюдения на душата по природонаучен метод“.
„Резултати от наблюдения на душата по природонаучен метод“.
Защото, когато се придържаме точно към естественонаучния метод в духовната област, той ни отвежда до познание и в тази област.
към текста >>
Виждах, че това произведение на Гьоте е
резултат
от духовното му общуване с Шилер.
Виждах, че това произведение на Гьоте е резултат от духовното му общуване с Шилер.
Когато Шилер пише „Писма за естетическото възпитание на човека“, духът му преминава през философската фаза на неговото развитие. „Съгласуването на човешкото съзнание със самото себе си“ е една от найсилно занимаващите го душевни задачи. Той вижда човешката душа, от една страна, изцяло отдадена на разсъдливостта. Чувства, че душата, действаща в сферата на чистия разум, не е зависима от телесно-сетивното. Но подобен род свръхсетивна дейност все пак не го удовлетворява.
към текста >>
185.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
Той показва
резултат
ите от едно развитие, стигащо до него, намиращо в него своя най-пълен облик, което обаче не може да бъде продължено, без да се отиде към много по-изначални извори на духовното преживяване от тези, съдържащи се в това развитие.
Но той не е бил задържан. Епохата на естествените науки с нейните последствия в живота на хората и народите означава упадък. За по-нататъшен напредък имаме нужда от съвършено нов импулс откъм духовната страна. Не може да се напредва по положени преди това духовни пътища, без да се наложи първо да се върнем обратно по тях. Гьоте представлява връх, но не неговото начало, а неговия край.
Той показва резултатите от едно развитие, стигащо до него, намиращо в него своя най-пълен облик, което обаче не може да бъде продължено, без да се отиде към много по-изначални извори на духовното преживяване от тези, съдържащи се в това развитие.
В такова настроение написах последната част от работата си, посветена на Гьоте.
към текста >>
186.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
Ако човек е последователен при един такъв начин на мислене – така си казвах тогава, – духовно-моралното изобщо не може да бъде представено другояче, освен като
резултат
от развитието на природата.
Хората са стигнали до една концепция за природата, която иска да представи еволюцията на света без морално-духовно съдържание. Мисли се хипотетично за един чисто материалистичен произход на света. Търсят се закони, съгласно които от това първично състояние постепенно са могли да се развият до сегашната им форма живите, одушевените и одухотворените същества.
Ако човек е последователен при един такъв начин на мислене – така си казвах тогава, – духовно-моралното изобщо не може да бъде представено другояче, освен като резултат от развитието на природата.
Тогава за духовноморалното ще имаме безразлични природни факти, създали в своето развитие моралното като вторичен продукт и които в края на краищата отново го погребват в моралното си безразличие.
към текста >>
187.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
Дюринг, крайният позитивист, който отхвърля всичко, което не е
резултат
от система на разсъждения, насочвана със студена и математическа точност, намира мисълта за „вечното възвръщане на същото“ за абсурдна, развива я единствено за да покаже нейната невъзможност, а Ницше я приема като разрешение на своята световна загадка, като интуиция, идваща от дълбините на собствената му душа.
Бях дълбоко разтърсен, дори потресен от впечатлението, което получих от проследяването на четивата на Ницше по този начин. Защото виждах какъв е контрастът между характера на Ницшевия дух и този на неговите съвременници.
Дюринг, крайният позитивист, който отхвърля всичко, което не е резултат от система на разсъждения, насочвана със студена и математическа точност, намира мисълта за „вечното възвръщане на същото“ за абсурдна, развива я единствено за да покаже нейната невъзможност, а Ницше я приема като разрешение на своята световна загадка, като интуиция, идваща от дълбините на собствената му душа.
към текста >>
Що се отнася до мен, преживяването ми с него можа само да затвърди виждането ми, че цялото търсене в
резултат
ите от естествознанието няма да открие същностното в тях, а ще трябва да го открие чрез тях в духа.
От обстойните ми занимания с Ницше ми остана представата за неговата личност, чиято съдба беше да съпреживее трагично естественонаучната епоха от последната половина на деветнадесети век и да се разруши от съприкосновението с нея. Той търси в тази епоха, но не може да открие нищо в нея.
Що се отнася до мен, преживяването ми с него можа само да затвърди виждането ми, че цялото търсене в резултатите от естествознанието няма да открие същностното в тях, а ще трябва да го открие чрез тях в духа.
към текста >>
188.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
С това си съчинение фон дер Хелен постигна
резултат
и, които всеки един от колегите му специалисти веднага намираше за „цялостни“.
Прекрасен и радушен прием намерих в семейството на Едуард фон дер Хелен, архивар в Архива на Гьоте и Шилер. Тази личност имаше специално положение сред другите сътрудници в Архива. В кръга на професионалните филолози той се радваше на изключително голяма почит благодарение на първия си, изключително удачен труд за „Участието на Гьоте във физиогномическите фрагменти на Лафатер“.
С това си съчинение фон дер Хелен постигна резултати, които всеки един от колегите му специалисти веднага намираше за „цялостни“.
Единствено самият автор не мислеше така. Той разглеждаше труда си като методическо постижение, чиито принципи „биха могли да бъдат изучени“ от всекиго, докато собственият му стремеж беше към всестранно изпълване с вътрешно душевно съдържание.
към текста >>
Смяташе за свой дълг да се бори срещу
резултат
а от започващото по това време в Германия обединение между крупната промишленост и селското стопанство, което по-късно, по негово мнение, би довело до опустошаващи последствия.
Но аз често с удоволствие си спомням за него. Защото този човек заслужаваше големи симпатии, обладаваше енергична политическа воля и мислеше, че с помощта на добрите намерения и разумните възгледи хората ще могат да се вдъхновят за правилен прогресивен път в обществения живот. Животът му представляваше верига от разочарования. Жалко, че се наложи и аз самият да му причиня такова. Когато се запознахме, той работеше върху една брошура, която желаеше да разпространи масово.
Смяташе за свой дълг да се бори срещу резултата от започващото по това време в Германия обединение между крупната промишленост и селското стопанство, което по-късно, по негово мнение, би довело до опустошаващи последствия.
Брошурата му носеше заглавието „Кайзере, бъди суров“. Той мислеше, че ще може да убеди кръговете около кайзера в това, че по негово мнение, едно такова обединение е вредоносно. Той обаче не успя ни най-малко да постигне целта си. Видя, че от партията, към която принадлежи и за която работи, няма да могат да бъдат почерпени силите, които да могат да станат основа на замисленото от него дело.
към текста >>
Всеки от тях би отклонил какъвто и да е подобен мироглед, който тогава биха могли да срещнат, защото „естественонаучното мислене“ им се е струвало
резултат
от фактите, съгласно характера на мисловните привички на епохата.
Двамата „непознати познати“ бяха изучили основно идеите на материалистическата епоха. Те бяха преработили в себе си мисловно естественонаучния начин на мислене. Вторият, който ми донесе Ваймар, познаваше добре дори Билрот и други подобни мислители естественици. Затова пък по време на земния им живот и двамата бяха останали далеч от всякакъв духовен светоглед.
Всеки от тях би отклонил какъвто и да е подобен мироглед, който тогава биха могли да срещнат, защото „естественонаучното мислене“ им се е струвало резултат от фактите, съгласно характера на мисловните привички на епохата.
към текста >>
Това, към което съм се стремил в нея, на първо място, е
резултат
от философските ми мисловни пътища през осемдесетте години.
Обаче от общуването ми с двете души – ваймарската се наричаше Ойнике – в мен се вливаха нови сили за „Философия на свободата“.
Това, към което съм се стремил в нея, на първо място, е резултат от философските ми мисловни пътища през осемдесетте години.
На второ място, също и резултат от моето конкретно общо виждане в духовния свят. На трето място, прилив на сили дойде благодарение на съпреживяването на духовните опитности на онези две души. У тях пред себе си виждах възхода, за който човекът трябва да благодари на естественонаучния светоглед. В тяхно лице обаче видях също така страха на благородни души от вживяването във волевия елемент на този светоглед. Тези души отстъпваха с боязън пред етичните последствия от един такъв светоглед.
към текста >>
На второ място, също и
резултат
от моето конкретно общо виждане в духовния свят.
Обаче от общуването ми с двете души – ваймарската се наричаше Ойнике – в мен се вливаха нови сили за „Философия на свободата“. Това, към което съм се стремил в нея, на първо място, е резултат от философските ми мисловни пътища през осемдесетте години.
На второ място, също и резултат от моето конкретно общо виждане в духовния свят.
На трето място, прилив на сили дойде благодарение на съпреживяването на духовните опитности на онези две души. У тях пред себе си виждах възхода, за който човекът трябва да благодари на естественонаучния светоглед. В тяхно лице обаче видях също така страха на благородни души от вживяването във волевия елемент на този светоглед. Тези души отстъпваха с боязън пред етичните последствия от един такъв светоглед.
към текста >>
189.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
Защото тесните рамки, в които бях принуден да живея във Виена, сега се разшириха и имах духовни и човешки преживявания,
резултат
ите от които се проявиха по-късно.
Така за мен Ваймар стана мястото, за което често си спомнях в по-нататъшния си живот.
Защото тесните рамки, в които бях принуден да живея във Виена, сега се разшириха и имах духовни и човешки преживявания, резултатите от които се проявиха по-късно.
към текста >>
Оттук като
резултат
трябваше да следва как с всеобхватните си и проникващи духовно в нещата изследвания и мисъл Гьоте стига до открития в отделни области на природата.
Във всичко, което бях работил във връзка с Гьоте, за мен най-важно беше да представя пред света съдържанието и направлението на неговия „светоглед“.
Оттук като резултат трябваше да следва как с всеобхватните си и проникващи духовно в нещата изследвания и мисъл Гьоте стига до открития в отделни области на природата.
Но за мен не бяха важни отделните открития като такива, а това, че те се бяха превърнали в цветовете на растението на духовния възглед за природата.
към текста >>
190.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
За себе си бях в състояние да опровергая действено мнението, че при такава медитация човек се подлага на своего рода самовнушение,
резултат
ът от който се явява духовното познание.
Осъзнаване на всичко това се разви у мен под влиянието на описания медитативен живот.
За себе си бях в състояние да опровергая действено мнението, че при такава медитация човек се подлага на своего рода самовнушение, резултатът от който се явява духовното познание.
Защото в истинността на духовното преживяване можа да ме убеди още най-началното идеално-духовно познание, а именно най-първото, получило своя живот не просто благодарение на медитирането, а това, което започна да живее. Както когато е в здравомислещо съзнание човек съвсем точно може да установи истината, така бях постъпил и по отношение на този въпрос, преди изобщо да може да стане и дума за самовнушение. Реалността на това, което се постига чрез медитацията (тук се има предвид само преживяването на някакво явление), бях напълно в състояние да проверя още преди самото преживяване.
към текста >>
Ако, от една страна, медитирането води към познание на духовното, от друга страна, такива
резултат
и от самонаблюдение се явяват вътрешно усилване на духовния, независим от организма човек и укрепване на неговото същество в духовния свят, така като физическият човек укрепва в сетивния свят.
Ако, от една страна, медитирането води към познание на духовното, от друга страна, такива резултати от самонаблюдение се явяват вътрешно усилване на духовния, независим от организма човек и укрепване на неговото същество в духовния свят, така като физическият човек укрепва в сетивния свят.
Сега човек започва да съзнава, че затвърждаването на духовния човек в духовния свят може да се усилва до безкрайност, ако физическият организъм не ограничава това затвърждаване, докато укрепването на физическия организъм във физическия свят – със смъртта – отстъпва пред разлагането, ако духовният човек повече не поддържа това укрепване навън от самия себе си.
към текста >>
191.
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
GA_28 Моят жизнен път
Силите, определящи външната ми съдба, занапред вече не можеха да бъдат едно с вътрешните ръководни линии, които представляваха
резултат
от преживяването ми на духовния свят.
Въпросът „не следва ли да замълча? “ за мен се превърна в преживяване. С тази организация на душевния ми живот бях изправен пред необходимостта да внеса съвършено нова нота във външната си дейност.
Силите, определящи външната ми съдба, занапред вече не можеха да бъдат едно с вътрешните ръководни линии, които представляваха резултат от преживяването ми на духовния свят.
към текста >>
И тогава цялата им личност изглеждаше безкрайно побогата и можеха да бъдат разбрани техните несъвършенства като
резултат
от предишни земни животи, които в настоящото духовно обкръжение не са могли да стигнат до пълно разгръщане.
В лицето на Франк Ведекинд и Паул Шеербарт пред себе си имах личности, които с цялата си същност в най-висша степен даваха възможност за значителни преживявания на този, за когото беше открит фактът на повтарящите се земни животи. Те наистина бяха загадка в настоящия си земен живот. Нужно беше да се види какво бяха донесли със себе си в този земен живот.
И тогава цялата им личност изглеждаше безкрайно побогата и можеха да бъдат разбрани техните несъвършенства като резултат от предишни земни животи, които в настоящото духовно обкръжение не са могли да стигнат до пълно разгръщане.
Виждаше се и че това, което може да възникне от тези несъвършенства, се нуждае от бъдещи земни животи.
към текста >>
192.
XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи
GA_28 Моят жизнен път
Тези хора познаваха материалния труд и
резултат
ите от него.
Формите на тези понятия и съждения идваха от две страни. На първо място от живота.
Тези хора познаваха материалния труд и резултатите от него.
Духовните сили, водещи човечеството напред в историята, не се появяваха пред душевния им взор. Затова и марксизмът с „материалистическата си концепция за историята“ стигаше до тях толкова лесно. Той твърдеше, че движещите сили в историческото развитие са само икономическо-материални, създавани от материалния труд. „Духовните фактори“ са просто един вид вторичен продукт, възникващ от материално-икономическото. Те се явяват просто идеология.
към текста >>
193.
XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“)
GA_28 Моят жизнен път
Това, което имам като познание за духа, е изцяло
резултат
от собственото ми изследване.
Освен това не бях длъжен на никого да пазя всичко в тайна. Тъй като не съм приел нищо от „древната мъдрост“.
Това, което имам като познание за духа, е изцяло резултат от собственото ми изследване.
Ако ми се открива някакво знание, аз привличам нещо вече известно от „древното знание“ единствено за да покажа съответствието и същевременно напредъка, който е възможен за съвременното изследване.
към текста >>
194.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
Никой не остана в неведение относно факта, че в Теософското общество ще изнасям единствено
резултат
ите от собственото си изследователско съзерцание.
Никой не остана в неведение относно факта, че в Теософското общество ще изнасям единствено резултатите от собственото си изследователско съзерцание.
Защото говорех за това при всеки удобен случай. И когато в Берлин в присъствието на Ани Безант беше основана „Немска секция на Теософското общество“ и аз бях избран за неин генерален секретар, трябваше да си тръгна от учредителното събрание, за да изнеса лекция пред една нетеософска публика, в която разглеждах духовното развитие на човечеството. Тази лекция аз недвусмислено озаглавих „Антропософия“. Ани Безант също знаеше, че каквото имах да кажа за духовния свят в този период, изнасях в лекции с това заглавие.
към текста >>
Защото в нея бях изнесъл единствено
резултат
ите от духовното си съзерцание и те бяха приети в Теософското общество.
Когато после отидох в Лондон на един теософски конгрес, една от ръководните личности ми каза, че в книгата ми „Мистиката...“ се намира истинската теософия. Това ми донесе удовлетворение.
Защото в нея бях изнесъл единствено резултатите от духовното си съзерцание и те бяха приети в Теософското общество.
Сега вече за мен нямаше никакво основание да не излагам по своя начин това познание за духа пред теософската аудитория, която по това време беше единствената, посветила се напълно на духовното познание. Не се отдавах на никаква сектантска догматика. Останах човек, който говори за това, което смята, че може да изрази с думи, изцяло съгласно изживяваното от самия него като духовен свят.
към текста >>
В лицето на Хекел по това време виждах личността, която смело застъпва гледната точка на мислителите в естествознанието, докато останалият изследователски свят изключваше мисленето и признаваше единствено
резултат
ите от сетивните наблюдения.
В лицето на Хекел по това време виждах личността, която смело застъпва гледната точка на мислителите в естествознанието, докато останалият изследователски свят изключваше мисленето и признаваше единствено резултатите от сетивните наблюдения.
Това, че Хекел придава ценност на творческото мислене при изследването на реалността, отново и отново ме привличаше към него. Така че му посветих своята книга, въпреки че нейното съдържание – и при тогавашното ѝ оформление – ни най-малко не беше написана в неговия дух. Но Хекел изобщо не беше философска натура. Към философията той се отнасяше като лаик. Затова нападките на философите, които по това време се изсипваха върху Хекел, ми се струваха абсолютно неуместни.
към текста >>
195.
XXXII. Теософия и антропософия
GA_28 Моят жизнен път
Според тях химическите процеси бяха
резултат
ите от процеси в молекулната структура и за духовните процеси се търсеше някаква аналогия.
Под научност те разбираха атомистичната основа на естественонаучното теоретизиране и изграждането на хипотези. Явленията в природата бяха „обяснявани“ с помощта на това, че „първичните частици“ на мировата субстанция се групират в атоми, които от своя страна се групират в молекули. Така възниква материя, представляваща определена структура от атоми в молекули. Този начин на мислене се смяташе за образец. Създаваха се сложни молекули, които трябваше да представляват също и основата за духовна работа.
Според тях химическите процеси бяха резултатите от процеси в молекулната структура и за духовните процеси се търсеше някаква аналогия.
към текста >>
Атомите или атомните структури могат да са само
резултат
от духовна, органична дейност.
За мен нямаше значение дали атомите възникват от чисто механична или някаква друга дейност в рамките на материалните процеси. Важното за мен беше в това, че мисловното наблюдение изхожда от атома – най-малкото мирово образувание – и търси преход към органичното, към духовното. Виждах необходимост да се изхожда от цялото.
Атомите или атомните структури могат да са само резултат от духовна, органична дейност.
В духа на Гьотевото наблюдение на природата за изходна точка исках да взема съзерцаемите първични феномени, а не някаква мисловна конструкция. За мен винаги е било дълбоко убедително лежащото в думите на Гьоте, че фактите вече се явяват теория и че зад тях няма какво повече да се търси. А това предполага за изследването на природата да се вземе предлаганото от сетивата, а мисленето в тази област да се използва единствено с цел от сложните производни феномени (явления), които не могат да се обозрат, да се стигне до простите, до прафеномените. Тогава забелязваме, че в природата си имаме работа със свойствата на цвета и с други сетивни свойства, вътре в които действа духът. Но не се стига до атомистичен свят зад сетивния.
към текста >>
Докато съвместно с Мари фон Сиверс работехме над организацията на външната ни дейност, аз доразвивах
резултат
ите от духовното си съзерцание.
Докато съвместно с Мари фон Сиверс работехме над организацията на външната ни дейност, аз доразвивах резултатите от духовното си съзерцание.
От една страна, разбира се, напълно усъвършенствах пребиваването си в духовния свят, но към 1902 г. и през следващите години имах много нови имагинации, инспирации и интуиции. Те постепенно се оформиха в това, на което по-късно дадох публичност в моите съчинения.
към текста >>
196.
XXXV. За книги, лекции и публичното им въздействие
GA_28 Моят жизнен път
Резултат
ът от антропософската ми дейност е представен първо в моите книги, публикувани за цялата общественост и, второ, в голяма поредица от лекционни курсове, които първоначално бяха замислени за частно издаване и продажба само на членове на Теософското (по-късно Антропософско) общество.
Резултатът от антропософската ми дейност е представен първо в моите книги, публикувани за цялата общественост и, второ, в голяма поредица от лекционни курсове, които първоначално бяха замислени за частно издаване и продажба само на членове на Теософското (по-късно Антропософско) общество.
Това бяха записки, направени повече или по-малко добре по време на лекциите, и които – поради липса на време не можаха да бъдат коригирани от мен. Аз бих предпочел устното ми слово да си остане устно слово. Но членовете на обществото пожелаха да имат курсовете в отпечатан вид. Така и стана. Ако бях имал времето да коригирам нещата, още от самото начало нямаше да има нужда да съществува ограничението „само за членове“.
към текста >>
Публичните съчинения се явяват
резултат
от това, което се бореше и работеше в самия мен.
Така в тази двойственост на откритите и закритите публикации в действителност съществува нещо, произлизащо от две различни основи.
Публичните съчинения се явяват резултат от това, което се бореше и работеше в самия мен.
Що се касае до изданията, предназначени за частно ползване, в тях заедно с мен се бори и работи цялото Антропософско общество. Аз се вслушвам във вибрациите в душевния живот на членовете на Обществото и в моето вживяване в това, което чувам, възниква начинът на водене на лекциите.
към текста >>
В тях никога не е казвано нещо, което да не е най-чист
резултат
от развиващата се антропософия.
В тях никога не е казвано нещо, което да не е най-чист резултат от развиващата се антропософия.
И дума не може да става за някаква отстъпка в полза на предубеждения или предчувствия на членовете на Обществото. Който чете тези частни издания, може в най-пълен смисъл да ги приеме за това, което има да каже антропософията. Оттам стана възможно, когато упреците в тази насока станаха твърде настойчиви, без колебание да се откажем от указанията да разпространяваме тези издания само сред кръга на членовете. Трябва само да се има предвид, че в непрегледаните от мен записки е възможно да има грешки.
към текста >>
197.
XXXVIII. Мюнхенският теософски конгрес през 1907 г
GA_28 Моят жизнен път
В
резултат
на това в Берлин от самото начало се сформира еднороден клон на Обществото.
В резултат на това в Берлин от самото начало се сформира еднороден клон на Обществото.
Интересите на тези, които търсеха антропософията, бяха сходни. В Мюнхен художествените възприятия в отделни кръгове доведоха до индивидуални потребности и аз изнасях лекции в тези кръгове. Постепенно съсредоточието на този кръг станаха личностите, които се групираха около графиня Паулине фон Калкройт и г-ца Софи Щинде, последната от които почина по време на войната. Този кръг уреждаше също така и публичните ми лекции в Мюнхен. Благодарение на все по-задълбочаващото се разбиране, тук се научиха прекрасно да възприемат това, което имах да кажа.
към текста >>
198.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Виждаме, как човек до голяма степен носи физиономията на прадедите си; ние можем, така да се каже, да сглобим човека като
резултат
от поколенията негови прадеди.
И така, в човека, когото срещаме в света, наблюдаваме вливането на два потока. В него виждаме от една страна това, което той получава от семейството си, а от друга страна разгърналото се от най-дълбоката същност на човека, редицата заложби, качества, вътрешни способности и външна съдба. Трябва да цари равновесие. Тези два потока се вливат един в друг: от тези два потока е съставен всеки човек. Така откриваме, че човек от една страна трябва да се приспособи към най-дълбоката си същност, от друга към това, което му се пада по наследствена линия.
Виждаме, как човек до голяма степен носи физиономията на прадедите си; ние можем, така да се каже, да сглобим човека като резултат от поколенията негови прадеди.
Тъй като човешката същностна сърцевина преди всичко няма нищо общо с това, което се унаследява, а трябва само да се приспособи към най-подходящото за нея, ще видим също, че за онова, което вероятно от векове е живяло в съвсем друг свят и за пореден път бива пренесено в друг свят, е необходимо да съществува някакво посредничество, същностната сърцевина на човека да има нещо сродно в материалния свят, да съществува едно междинно звено, една връзка между същинския индивидуален човек и общото, в което той се вселява чрез семейството, народа и расата.
към текста >>
Ако човек не можеше да оформи по този начин дълбоката си същност, всеки потомък щеше да бъде просто
резултат
от прадедите си.
Поради това, че трябва да се съединят, те се приспособяват при встъпването на човека във физическия свят. И всички тези четири звена на човешката природа: Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло, си взаимодействат по най-разнообразни начини. Едното звено влияе винаги на другото. Чрез това взаимодействие на астралното тяло и Аза, на физическото и етерното тяло, чрез това взаимно проникване на двата потока се проявяват темпераментите в човешката природа. Следователно те трябва да са зависими от индивидуалността на човека, от това, което се присъединява към общата наследствена линия.
Ако човек не можеше да оформи по този начин дълбоката си същност, всеки потомък щеше да бъде просто резултат от прадедите си.
А това, което бива оформяно, което съставлява индивидуалното, е силата на темперамента; тук се крие тайната на темпераментите.
към текста >>
Когато Азът на човека, като
резултат
от съдбите му, е станал толкова силен, че неговите сили преобладават и господстват в четиристранната човешка природа и той владее над другите звена, възниква холеричният темперамент.
Когато Азът на човека, като резултат от съдбите му, е станал толкова силен, че неговите сили преобладават и господстват в четиристранната човешка природа и той владее над другите звена, възниква холеричният темперамент.
Когато той е изложен особено на влиянието на силите на астралното тяло, отсъждаме на човека сангвиничен темперамент. Ако етерното или жизненото тяло въздейства прекомерно върху останалите звена и беляза с природата си по особен начин човека, възниква флегматичният темперамент. А когато физическото тяло със своите закони преобладава в човешката природа поради това, че същностната сърцевина не е била в състояние да преодолее известни втвърдявания във физическото тяло, се касае за меланхоличен темперамент. Също както вечното и преходното се смесват едно с друго се осъществява и отношението на звената едно към друго.
към текста >>
199.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Това обаче не е пътят на правилното изследване, от което изхожда Духовната Наука, и от чиито
резултат
и последната прави своите разкрития.
По този начин съвременната наука се приближава в известен смисъл до Духовната Наука по отношение на формулировката за етерното тяло. Въпреки това, между двете има значителна разлика. Съвременната наука изхожда от фактите на сетивното възприятие чрез интелектуално обмисляне за приемането на такъв вид жизнена сила.
Това обаче не е пътят на правилното изследване, от което изхожда Духовната Наука, и от чиито резултати последната прави своите разкрития.
към текста >>
Това, което наричаме съвест, не е нищо друго освен
резултат
от работата на Азът върху жизненото тяло чрез цяла поредица от въплъщения.
Това, което наричаме съвест, не е нищо друго освен резултат от работата на Азът върху жизненото тяло чрез цяла поредица от въплъщения.
Ако човек прозре, че не бива да върши това или онова и това прозрение му направи толкова силно впечатление, че проникне до етерното му тяло, се ражда съвестта.
към текста >>
Краен
резултат
от тази работа са собствените зъби на детето, които се появяват на мястото на унаследените.
Преди настъпване на смяната на зъбите, свободното етерно тяло не действува върху човека. Така, както физическото тяло в майчиния организъм, черпи сили, които не са негови собствени и постепенно развива своите собствени сили в защитната обвивка, така е и със силите на растежа до периода на смяната на зъбите. Етерното тяло развива първо собствените си сили в съчетание с унаследените чужди. По време на освобождаването на етерното тяло, физическото вече е самостоятелно. Освобождаващото се етерно тяло развива това, което трябва да предаде на физическото тяло.
Краен резултат от тази работа са собствените зъби на детето, които се появяват на мястото на унаследените.
Те са най-плътното образувание на физическото тяло и затова се появяват най-късно.
към текста >>
Това се дължи на днешното светоусещане, което още дълго ще възприема фактите на духовния свят като
резултат
от абнормна фантастика, докато съвсем общи, напълно недействителни фрази ще се възприемат като следствие на реалистично мислене.
Не може да се твърди също, че подобни формули са неправилни, но просто те могат да се използуват толкова малко, колкото и твърдението, че всички части на една машина би трябвало да бъдат сглобени съразмерно, за да е ефективна работата й. Само този, който не използува общи фрази, а пристъпи към човешкото същество с истински знания, може да я използува. Това се отнася и до възпитателното изкуство - необходима е ясна представа за съставните части на човешкото същество и за главните подробности от тяхното развитие. Трябва да се знае върху коя част от човешкото същество може да се въздействува в определена възраст, и как това въздействие протича съобразно основната задача. Няма съмнение, че едно наистина реалистично възпитателно изкуство, за каквото тук се говори, може да си пробие път само бавно и постепенно.
Това се дължи на днешното светоусещане, което още дълго ще възприема фактите на духовния свят като резултат от абнормна фантастика, докато съвсем общи, напълно недействителни фрази ще се възприемат като следствие на реалистично мислене.
Затова тук открито трябва да се очертаят насоките на това, което днес се възприема като фантастично от мнозина, и което един ден ще се счита за нещо самопонятно.
към текста >>
Ако обаче постигне положителни и полезни
резултат
и, антропософското движение ще извоюва пълно и трайно признание.
Второто необходимо условие е свързано с правилното развитие на самата Антропософия. Едва когато антропософските среди се проникнат от убеждението, че духовнонаучните истини са плодотворни, ако ги прилагаме във всички области на живота и не се задоволяваме само да теоретизираме върху тях, едва тогава животът ще открие цялото си многообразие пред Духовната Наука. В противен случай и занапред Антропософията ще продължава да се счита за един вид религиозно сектантство на отделни особняци и мечтатели.
Ако обаче постигне положителни и полезни резултати, антропософското движение ще извоюва пълно и трайно признание.
към текста >>
200.
Лекция върху педагогиката по време на 'Френския курс' в Гьотеанума, 16. 09. 1922
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Тази промяна не е само външен
резултат
от посочената възраст.
Нека отново да се обърнем към детето. Около седмата му година поникват неговите втори зъби.
Тази промяна не е само външен резултат от посочената възраст.
Тук сме изправени пред един процес, който започва с ембрионалното развитие и завършва с поникването на вторите зъби. До този момент в детския организъм все още има сили, които до известна степен насочват израстването на вторите зъби. През следващите възрастови периоди тези сили не се проявяват по такъв начин. Трето поникване на зъби не съществува. Но тези сили не се губят; те продължават да действуват, обаче в преобразен вид.
към текста >>
201.
Съдържание
GA_39 Писма до членовете
17. До всички членове * XVI 6 юли 1924 Нещо повече за
резултат
ите от Коледното събрание
17. До всички членове * XVI 6 юли 1924 Нещо повече за резултатите от Коледното събрание
към текста >>
202.
1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
3. На своето учредително събрание основателите на Обществото, в съгласие с ръководството на Гьотеанума, приеха, че: "Развиването на антропософията в Гьотеанума води до
резултат
и, които могат да послужат като стимули за духовния живот на човека, независимо от неговата национална принадлежност, социално положение или религия.
3. На своето учредително събрание основателите на Обществото, в съгласие с ръководството на Гьотеанума, приеха, че: "Развиването на антропософията в Гьотеанума води до резултати, които могат да послужат като стимули за духовния живот на човека, независимо от неговата национална принадлежност, социално положение или религия.
Тези резултати в истинския смисъл могат да доведат до възникване на социален живот, основан върху братска любов. Превръщането на тези резултати в свои собствени и основаването на живота върху тях, не зависи от никаква научна степен или образование, а само от непредубедената човешка природа. Обаче изследванията, които водят до тях и до способност за преценката им, се постигат чрез системно и целенасочено духовно-научно обучение. Тези постижения по свой начин са толкова точни, колкото и постиженията на естествените науки. Ако получат всеобщо признание, както естественонаучните постижения, те ще предизвикат подобен напредък във всички области на живота не само в духовната, но и в чисто практическата област.
към текста >>
Тези
резултат
и в истинския смисъл могат да доведат до възникване на социален живот, основан върху братска любов.
3. На своето учредително събрание основателите на Обществото, в съгласие с ръководството на Гьотеанума, приеха, че: "Развиването на антропософията в Гьотеанума води до резултати, които могат да послужат като стимули за духовния живот на човека, независимо от неговата национална принадлежност, социално положение или религия.
Тези резултати в истинския смисъл могат да доведат до възникване на социален живот, основан върху братска любов.
Превръщането на тези резултати в свои собствени и основаването на живота върху тях, не зависи от никаква научна степен или образование, а само от непредубедената човешка природа. Обаче изследванията, които водят до тях и до способност за преценката им, се постигат чрез системно и целенасочено духовно-научно обучение. Тези постижения по свой начин са толкова точни, колкото и постиженията на естествените науки. Ако получат всеобщо признание, както естественонаучните постижения, те ще предизвикат подобен напредък във всички области на живота не само в духовната, но и в чисто практическата област.
към текста >>
Превръщането на тези
резултат
и в свои собствени и основаването на живота върху тях, не зависи от никаква научна степен или образование, а само от непредубедената човешка природа.
3. На своето учредително събрание основателите на Обществото, в съгласие с ръководството на Гьотеанума, приеха, че: "Развиването на антропософията в Гьотеанума води до резултати, които могат да послужат като стимули за духовния живот на човека, независимо от неговата национална принадлежност, социално положение или религия. Тези резултати в истинския смисъл могат да доведат до възникване на социален живот, основан върху братска любов.
Превръщането на тези резултати в свои собствени и основаването на живота върху тях, не зависи от никаква научна степен или образование, а само от непредубедената човешка природа.
Обаче изследванията, които водят до тях и до способност за преценката им, се постигат чрез системно и целенасочено духовно-научно обучение. Тези постижения по свой начин са толкова точни, колкото и постиженията на естествените науки. Ако получат всеобщо признание, както естественонаучните постижения, те ще предизвикат подобен напредък във всички области на живота не само в духовната, но и в чисто практическата област.
към текста >>
203.
4. До всички членове * III 3 Февруари 1924 Относно антропософските събирания
GA_39 Писма до членовете
Твърде често те са единствено
резултат
от желанието да се образуват клики, чието въздействие е да има не повече, а по-малко живот в Антропософското общество.
Животът съдържа навсякъде много повече езотерика, от колкото тези, които се оставят да мечтаят си мислят и повтарят: "Не може да се прави езотерика тук или на там; човек трябва да я прави на това или онова особено място". Несъмнено такива места често са необходими. Но те не понасят същества, които си "играят" с тях. Това трябва да са места, от които животът на истина да може да се оплодотвори. Езотерични кръгове, които поради липса на сериозна цел се появяват само за да изчезнат след кратко време, могат да привнесат само разрушителни сили вътре в Обществото.
Твърде често те са единствено резултат от желанието да се образуват клики, чието въздействие е да има не повече, а по-малко живот в Антропософското общество.
Ако успеем да противодействаме на вътрешната неистина, която намираме в много приказки за "езотериката" досега, тогава истинският езотеризъм ще може да намери своя дом в Антропософското общество.
към текста >>
204.
5. До всички членове * IV 10 Февруари 1924 Относно позицията на членовете към Обществото
GA_39 Писма до членовете
Това разбира се не бива да се смесва със задълженията на хората, които са
резултат
от Антропософията.
Ако се говори за задължения на членовете към Обществото, то това може да се отнася само за тези членове, които желаят да бъдат дейни в него.
Това разбира се не бива да се смесва със задълженията на хората, които са резултат от Антропософията.
Те винаги ще носят напълно общочовешки характер и само ще разширяват кръга от възприятия по начин, който е резултат от вглеждането в духовния свят. Когато Антропософията говори за такива задължения, тя никога не може да има предвид, че с това се казва нещо само във връзка с Антропософското общество, а че това е резултат от правилно разбраната човешка природа.
към текста >>
Те винаги ще носят напълно общочовешки характер и само ще разширяват кръга от възприятия по начин, който е
резултат
от вглеждането в духовния свят.
Ако се говори за задължения на членовете към Обществото, то това може да се отнася само за тези членове, които желаят да бъдат дейни в него. Това разбира се не бива да се смесва със задълженията на хората, които са резултат от Антропософията.
Те винаги ще носят напълно общочовешки характер и само ще разширяват кръга от възприятия по начин, който е резултат от вглеждането в духовния свят.
Когато Антропософията говори за такива задължения, тя никога не може да има предвид, че с това се казва нещо само във връзка с Антропософското общество, а че това е резултат от правилно разбраната човешка природа.
към текста >>
Когато Антропософията говори за такива задължения, тя никога не може да има предвид, че с това се казва нещо само във връзка с Антропософското общество, а че това е
резултат
от правилно разбраната човешка природа.
Ако се говори за задължения на членовете към Обществото, то това може да се отнася само за тези членове, които желаят да бъдат дейни в него. Това разбира се не бива да се смесва със задълженията на хората, които са резултат от Антропософията. Те винаги ще носят напълно общочовешки характер и само ще разширяват кръга от възприятия по начин, който е резултат от вглеждането в духовния свят.
Когато Антропософията говори за такива задължения, тя никога не може да има предвид, че с това се казва нещо само във връзка с Антропософското общество, а че това е резултат от правилно разбраната човешка природа.
към текста >>
205.
6. До всички членове * V 17 Февруари 1924 Относно ръководните антропософски принципи
GA_39 Писма до членовете
" Е, много неща бяха последвани, които завършиха с печален провал и единственият им
резултат
бе, че ни върнаха назад в развитието ни.
Не ни е помогнало това, че в последните няколко години отделни членове внесоха в Обществото собствените си лични желания, просто защото си помислиха, че с израстването си то би се превърнало в подходяща сфера за техните действия. Можем да се запитаме защо това не бе посрещнато и осуетено с необходимата твърдост? Ако това бе сторено, сега щяхме да чуваме от всички страни "О, ако само инициативата, която възникна в тази или онази среда, бе последвана навремето, колко по далеч щяхме да сме достигнали днес!
" Е, много неща бяха последвани, които завършиха с печален провал и единственият им резултат бе, че ни върнаха назад в развитието ни.
към текста >>
206.
9. До всички членове * VIII 9 март 1924 Относно дейността в Обществото
GA_39 Писма до членовете
Чрез тази процедура няма да по стигнем желания
резултат
, а само ще успеем да установим пропаст много болезнена за антропософските членове между обичайния вид съвременно учение и това, което трябва да бъде истинското послание на Антропософията.
Дейните членове в различните групи трябва да имат предвид това в бъдеще. То не означава, че наред с антропософските лекции трябва да се уреждат и други, в които да бъдат разглеждани различните клонове на съвременната наука, както се прави извън Антропософското движение.
Чрез тази процедура няма да по стигнем желания резултат, а само ще успеем да установим пропаст много болезнена за антропософските членове между обичайния вид съвременно учение и това, което трябва да бъде истинското послание на Антропософията.
към текста >>
Характерно за последната е, че тя произвежда неограничено разнообразие от плодоносни и обещаващи
резултат
и, но все пак й липсва истинската почва, в която да ги посее.
Въпреки всичко чувствата на много членове по тези въпроси имат солидно основание. Нашето първо задължение като антропософи е чрез средствата на Антропософията да изострим душевния си поглед така, че в нейната истинска светлина да видим това, което цивилизацията на нашата епоха поднася.
Характерно за последната е, че тя произвежда неограничено разнообразие от плодоносни и обещаващи резултати, но все пак й липсва истинската почва, в която да ги посее.
Без съмнение точно тогава трябва да се преценява най-критично, но когато човек се настрои положително, а не отрицателно към проявленията на нашето време.
към текста >>
207.
17. До всички членове * XVI 6 юли 1924 Нещо повече за резултатите от Коледното събрание
GA_39 Писма до членовете
НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА
РЕЗУЛТАТ
ИТЕ ОТ КОЛЕДНОТО СЪБРАНИЕ
НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ КОЛЕДНОТО СЪБРАНИЕ
към текста >>
Един от
резултат
ите от Коледното събрание трябва да бъде този, че чрез членовете, които желаят да работят в Обществото, трябва все по-ясно да се показва пред очите на света истинското естество на антропософията това, което тя е, и което не е.
Един от резултатите от Коледното събрание трябва да бъде този, че чрез членовете, които желаят да работят в Обществото, трябва все по-ясно да се показва пред очите на света истинското естество на антропософията това, което тя е, и което не е.
Докато подлежи на обсъждане мнението: "Не трябва ли тази или онази антропософска истина да бъде представяна тук или там, без хората да се плашат, когато се казва, че това е Антропософия? " в Антропософското общество много неща и занапред няма да бъдат в ред.
към текста >>
В
резултат
от Коледното Учредително събрание Антропософията и Антропософското общество трябва все повече да се срастват.
Задача на Ръководството на Гьотеанума е с това разбиране неотстъпно да продължава делото на Антропософията Освен това в специфичното си естество тази задача трябва да бъде напълно разбрана от тези, които приемат да работят дейно в Обществото.
В резултат от Коледното Учредително събрание Антропософията и Антропософското общество трябва все повече да се срастват.
Това обаче няма да се случи, докато продължава да се развива семето, разпространявано чрез непрекъснатото разискване в антропософските кръгове на това кое е "ортодоксално" и кое е "еретично".
към текста >>
Нещо подобно може да възникне естествено в
резултат
от антропософското действие, но никога не трябва да се излага като антропософска "програма".
Преди всичко трябва да се знае какво може да направи Антропософията като духовна позиция в тази на сока. Тя не е сума от мнения, които антропософите трябва да имат. От антропософите никога не трябва да се чува: "Ние знаем това", "Ние отхвърляме онова".
Нещо подобно може да възникне естествено в резултат от антропософското действие, но никога не трябва да се излага като антропософска "програма".
Може само да каже: "Антропософията е там. Тя е придобита с постоянно усилие. Аз съм тук, за да може постигнатото да стане достояние на света". Все още в антропософските кръгове твърде малко се усеща, че разликата между двете преценки е като разликата между деня и нощта. Иначе непрекъснато ще се чува гротескната забележка: "Антропософското общество счита това или онова".
към текста >>
208.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Казва се, че методът на естествената наука е такъв, щото
резултат
ите от неговите изследвания, познанията, които той доставя, могат да бъдат проверени от всеки човек и във всяко време.
Казва се, че методът на естествената наука е такъв, щото резултатите от неговите изследвания, познанията, които той доставя, могат да бъдат проверени от всеки човек и във всяко време.
По-нататък се казва, че при добиването на тези познания, на тези резултати на изследването не трябва да се примесва нищо от това, което царува в субективния човек като чувство, симпатия или антипатия, копнеж или желание. Че не трябва да се примесва нищо от предположението: бихме искали да получим този резултат така или така; че от изследването трябва да се изключи човешкият елемент и да се остави да говори чистата обективност на нещата, когато се касае за резултати на естествено-научното изследване.
към текста >>
По-нататък се казва, че при добиването на тези познания, на тези
резултат
и на изследването не трябва да се примесва нищо от това, което царува в субективния човек като чувство, симпатия или антипатия, копнеж или желание.
Казва се, че методът на естествената наука е такъв, щото резултатите от неговите изследвания, познанията, които той доставя, могат да бъдат проверени от всеки човек и във всяко време.
По-нататък се казва, че при добиването на тези познания, на тези резултати на изследването не трябва да се примесва нищо от това, което царува в субективния човек като чувство, симпатия или антипатия, копнеж или желание.
Че не трябва да се примесва нищо от предположението: бихме искали да получим този резултат така или така; че от изследването трябва да се изключи човешкият елемент и да се остави да говори чистата обективност на нещата, когато се касае за резултати на естествено-научното изследване.
към текста >>
Че не трябва да се примесва нищо от предположението: бихме искали да получим този
резултат
така или така; че от изследването трябва да се изключи човешкият елемент и да се остави да говори чистата обективност на нещата, когато се касае за
резултат
и на естествено-научното изследване.
Казва се, че методът на естествената наука е такъв, щото резултатите от неговите изследвания, познанията, които той доставя, могат да бъдат проверени от всеки човек и във всяко време. По-нататък се казва, че при добиването на тези познания, на тези резултати на изследването не трябва да се примесва нищо от това, което царува в субективния човек като чувство, симпатия или антипатия, копнеж или желание.
Че не трябва да се примесва нищо от предположението: бихме искали да получим този резултат така или така; че от изследването трябва да се изключи човешкият елемент и да се остави да говори чистата обективност на нещата, когато се касае за резултати на естествено-научното изследване.
към текста >>
Така както естествената наука добива своите
резултат
и, начинът, по който тя постъпва, истинската Духовна наука съвсем не може да постъпи по този начин.
Така както естествената наука добива своите резултати, начинът, по който тя постъпва, истинската Духовна наука съвсем не може да постъпи по този начин.
Тя не може първо да каже: Необходимо е, щото нейните резултати да могат да бъдат проверени от всеки човек и във всяко време. Защото тя трябва да предположи, че тези резултати на изследването се добиват благодарение на това, че човек не разглежда своята вътрешност като нещо твърдо, като нещо затворено, че не счита своето субективно същество като нещо завършено, а си казва: Моето субективно същество, целият сбор на моето душевно съществуване, така както аз мога да го поставя срещу света, не е нещо затворено, завършено, а то може да бъде развито, душевният живот може да бъде задълбочен. Душевният живот може да протече така, че онова, което човек намира, когато насочи своите сетива върху външния свят и приложи своя ум върху това, което сетивата казват, е така да се каже само една основа за по-нататъшни психически опитности. По-нататъшни психически опитности се получават тогава, когато душата се вглъбява в себе си, когато работи над себе си, когато разглежда непосредствения опит в живота само като изходна точка. След това, от тази изходна точка, чрез силите, които първо дремят в нея, но които могат да бъдат пробудени, тя се издига по стъпалата на съществуването до неща, които не могат да бъдат разглеждани така, че да могат да бъдат проверени чрез едно външно око.
към текста >>
Тя не може първо да каже: Необходимо е, щото нейните
резултат
и да могат да бъдат проверени от всеки човек и във всяко време.
Така както естествената наука добива своите резултати, начинът, по който тя постъпва, истинската Духовна наука съвсем не може да постъпи по този начин.
Тя не може първо да каже: Необходимо е, щото нейните резултати да могат да бъдат проверени от всеки човек и във всяко време.
Защото тя трябва да предположи, че тези резултати на изследването се добиват благодарение на това, че човек не разглежда своята вътрешност като нещо твърдо, като нещо затворено, че не счита своето субективно същество като нещо завършено, а си казва: Моето субективно същество, целият сбор на моето душевно съществуване, така както аз мога да го поставя срещу света, не е нещо затворено, завършено, а то може да бъде развито, душевният живот може да бъде задълбочен. Душевният живот може да протече така, че онова, което човек намира, когато насочи своите сетива върху външния свят и приложи своя ум върху това, което сетивата казват, е така да се каже само една основа за по-нататъшни психически опитности. По-нататъшни психически опитности се получават тогава, когато душата се вглъбява в себе си, когато работи над себе си, когато разглежда непосредствения опит в живота само като изходна точка. След това, от тази изходна точка, чрез силите, които първо дремят в нея, но които могат да бъдат пробудени, тя се издига по стъпалата на съществуването до неща, които не могат да бъдат разглеждани така, че да могат да бъдат проверени чрез едно външно око.
към текста >>
Защото тя трябва да предположи, че тези
резултат
и на изследването се добиват благодарение на това, че човек не разглежда своята вътрешност като нещо твърдо, като нещо затворено, че не счита своето субективно същество като нещо завършено, а си казва: Моето субективно същество, целият сбор на моето душевно съществуване, така както аз мога да го поставя срещу света, не е нещо затворено, завършено, а то може да бъде развито, душевният живот може да бъде задълбочен.
Така както естествената наука добива своите резултати, начинът, по който тя постъпва, истинската Духовна наука съвсем не може да постъпи по този начин. Тя не може първо да каже: Необходимо е, щото нейните резултати да могат да бъдат проверени от всеки човек и във всяко време.
Защото тя трябва да предположи, че тези резултати на изследването се добиват благодарение на това, че човек не разглежда своята вътрешност като нещо твърдо, като нещо затворено, че не счита своето субективно същество като нещо завършено, а си казва: Моето субективно същество, целият сбор на моето душевно съществуване, така както аз мога да го поставя срещу света, не е нещо затворено, завършено, а то може да бъде развито, душевният живот може да бъде задълбочен.
Душевният живот може да протече така, че онова, което човек намира, когато насочи своите сетива върху външния свят и приложи своя ум върху това, което сетивата казват, е така да се каже само една основа за по-нататъшни психически опитности. По-нататъшни психически опитности се получават тогава, когато душата се вглъбява в себе си, когато работи над себе си, когато разглежда непосредствения опит в живота само като изходна точка. След това, от тази изходна точка, чрез силите, които първо дремят в нея, но които могат да бъдат пробудени, тя се издига по стъпалата на съществуването до неща, които не могат да бъдат разглеждани така, че да могат да бъдат проверени чрез едно външно око.
към текста >>
Следователно, когато от науката се изисква, щото човек да не прибавя нищо към
резултат
ите, които му се представят външно, в такъв случай никак не може да се говори за Духовна наука.
Следователно това, през което духовният изследовател трябва да мине като подготовка за своите проучвания, е една вътрешна борба на душата, която е напълно независима от това, което самият човек има в себе си.
Следователно, когато от науката се изисква, щото човек да не прибавя нищо към резултатите, които му се представят външно, в такъв случай никак не може да се говори за Духовна наука.
Но който размисли малко и се запита: Коя е най-важната част от изискванията, които важат за Духовната наука, той може да си каже: нейните резултати са валидни за всеки човек, те не са подчинени на личния произвол на тази или онази човешка индивидуалност и нямат значение само за вътрешния живот на този или онзи човек, а имат значение за всички хора.
към текста >>
Но който размисли малко и се запита: Коя е най-важната част от изискванията, които важат за Духовната наука, той може да си каже: нейните
резултат
и са валидни за всеки човек, те не са подчинени на личния произвол на тази или онази човешка индивидуалност и нямат значение само за вътрешния живот на този или онзи човек, а имат значение за всички хора.
Следователно това, през което духовният изследовател трябва да мине като подготовка за своите проучвания, е една вътрешна борба на душата, която е напълно независима от това, което самият човек има в себе си. Следователно, когато от науката се изисква, щото човек да не прибавя нищо към резултатите, които му се представят външно, в такъв случай никак не може да се говори за Духовна наука.
Но който размисли малко и се запита: Коя е най-важната част от изискванията, които важат за Духовната наука, той може да си каже: нейните резултати са валидни за всеки човек, те не са подчинени на личния произвол на тази или онази човешка индивидуалност и нямат значение само за вътрешния живот на този или онзи човек, а имат значение за всички хора.
към текста >>
Когато после Духовната наука бива сравнена с Естествената наука, някой може би ще каже: Но тогава на Духовната наука липсва важният отличителен белег, че тя може да направи едно убедително впечатление на всички хора, който при Естествената наука съществува благодарение на това, че навсякъде, където се явяват
резултат
и на естествената наука, човек има съзнанието: Ако и да не си изследвал и да не си видял сам това, все пак ако отидеш в астрономическата обсерватория или в лабораторията и си послужиш с телескопа и с микроскопа, ти ще можеш да го познаеш по същия начин, както този, който ти е съобщил това.
И така ние трябва да кажем, че по своята същност Духовната наука се основава на това, което може да бъде изследвано чрез човешката душа, когато в своята вътрешна борба и изживяване тази последната е стигнала до една точка, където вече личното не се примесва в разглеждането на свръхсетивния свят, а се оставя самият духовен свят да му каже своите особености.
Когато после Духовната наука бива сравнена с Естествената наука, някой може би ще каже: Но тогава на Духовната наука липсва важният отличителен белег, че тя може да направи едно убедително впечатление на всички хора, който при Естествената наука съществува благодарение на това, че навсякъде, където се явяват резултати на естествената наука, човек има съзнанието: Ако и да не си изследвал и да не си видял сам това, все пак ако отидеш в астрономическата обсерватория или в лабораторията и си послужиш с телескопа и с микроскопа, ти ще можеш да го познаеш по същия начин, както този, който ти е съобщил това.
И по-нататък би могло да се каже: Ако по пътя на Духовната наука доказателството е нещо чисто вътрешно и душата се бори със себе си, докато си каже: Сега ти не примесваш нищо от твоята личност в това, което нещата ти казват, все пак това остава една отделна борба. И на този, който стига по този път до определени резултати, или на когото изследователят на духовната наука съобщава тези резултати, би трябвало да се каже: За мене тези резултати остават една неизвестна страна, докато аз сам не се издигна до същата точка!
към текста >>
И на този, който стига по този път до определени
резултат
и, или на когото изследователят на духовната наука съобщава тези
резултат
и, би трябвало да се каже: За мене тези
резултат
и остават една неизвестна страна, докато аз сам не се издигна до същата точка!
И така ние трябва да кажем, че по своята същност Духовната наука се основава на това, което може да бъде изследвано чрез човешката душа, когато в своята вътрешна борба и изживяване тази последната е стигнала до една точка, където вече личното не се примесва в разглеждането на свръхсетивния свят, а се оставя самият духовен свят да му каже своите особености. Когато после Духовната наука бива сравнена с Естествената наука, някой може би ще каже: Но тогава на Духовната наука липсва важният отличителен белег, че тя може да направи едно убедително впечатление на всички хора, който при Естествената наука съществува благодарение на това, че навсякъде, където се явяват резултати на естествената наука, човек има съзнанието: Ако и да не си изследвал и да не си видял сам това, все пак ако отидеш в астрономическата обсерватория или в лабораторията и си послужиш с телескопа и с микроскопа, ти ще можеш да го познаеш по същия начин, както този, който ти е съобщил това. И по-нататък би могло да се каже: Ако по пътя на Духовната наука доказателството е нещо чисто вътрешно и душата се бори със себе си, докато си каже: Сега ти не примесваш нищо от твоята личност в това, което нещата ти казват, все пак това остава една отделна борба.
И на този, който стига по този път до определени резултати, или на когото изследователят на духовната наука съобщава тези резултати, би трябвало да се каже: За мене тези резултати остават една неизвестна страна, докато аз сам не се издигна до същата точка!
към текста >>
Но духовният свят е такъв: Когато
резултат
ите на Духовната наука са съобщени, тези
резултат
и не остават нещо без въздействие.
Както ще видим, това също за нас е едно неправилно възражение. Без съмнение, тази отделна борба на човешката душа, това пробуждане на спящите с човешката душа сили са необходими, за да се издигнем в духовния свят до там, където той ни говори обективно.
Но духовният свят е такъв: Когато резултатите на Духовната наука са съобщени, тези резултати не остават нещо без въздействие.
Това, което една човешка душа, изпитана чрез духовно-научното изследване, съобщава като резултат на друга душа, то може да бъде отново проверено от всяка една душа, обаче в определен смисъл, а не така, както човек може да види в лабораторията това, което другият е намерил, а така, че той може да го разбере. Защото във всяка душа живее едно безпристрастно чувство за истината, една здрава логика, една здрава разумност. И когато резултатите на духовното изследване са облечени в здрава логика, в това, което говори на нашето здраво чувство за истината, тогава във всяка душа прозвучава или най-малко във всяка безпристрастна човешка душа може да съзвучи една струна с душата, която предава намерените истини. Можем да кажем: Всяка душа има в себе си заложби, макар и да не се е отдала на гореспоменатата единична вътрешна душевна борба, да приеме в себе си, благодарение на една безпристрастна логика и на едно здраво чувство за истината, това, което Духовната наука съобщава. Ако и несъмнено трябва да се приеме, че в широката област, в която днес Духовната наука работи, не навсякъде при приемането на съобщенията на духовното изследване се проявява това чувство за истината или тази здрава логика, все пак трябва да кажем, че това е един недостатък на всяко духовно движение.
към текста >>
Това, което една човешка душа, изпитана чрез духовно-научното изследване, съобщава като
резултат
на друга душа, то може да бъде отново проверено от всяка една душа, обаче в определен смисъл, а не така, както човек може да види в лабораторията това, което другият е намерил, а така, че той може да го разбере.
Както ще видим, това също за нас е едно неправилно възражение. Без съмнение, тази отделна борба на човешката душа, това пробуждане на спящите с човешката душа сили са необходими, за да се издигнем в духовния свят до там, където той ни говори обективно. Но духовният свят е такъв: Когато резултатите на Духовната наука са съобщени, тези резултати не остават нещо без въздействие.
Това, което една човешка душа, изпитана чрез духовно-научното изследване, съобщава като резултат на друга душа, то може да бъде отново проверено от всяка една душа, обаче в определен смисъл, а не така, както човек може да види в лабораторията това, което другият е намерил, а така, че той може да го разбере.
Защото във всяка душа живее едно безпристрастно чувство за истината, една здрава логика, една здрава разумност. И когато резултатите на духовното изследване са облечени в здрава логика, в това, което говори на нашето здраво чувство за истината, тогава във всяка душа прозвучава или най-малко във всяка безпристрастна човешка душа може да съзвучи една струна с душата, която предава намерените истини. Можем да кажем: Всяка душа има в себе си заложби, макар и да не се е отдала на гореспоменатата единична вътрешна душевна борба, да приеме в себе си, благодарение на една безпристрастна логика и на едно здраво чувство за истината, това, което Духовната наука съобщава. Ако и несъмнено трябва да се приеме, че в широката област, в която днес Духовната наука работи, не навсякъде при приемането на съобщенията на духовното изследване се проявява това чувство за истината или тази здрава логика, все пак трябва да кажем, че това е един недостатък на всяко духовно движение. По принцип обаче казаното е съвсем вярно.
към текста >>
И когато
резултат
ите на духовното изследване са облечени в здрава логика, в това, което говори на нашето здраво чувство за истината, тогава във всяка душа прозвучава или най-малко във всяка безпристрастна човешка душа може да съзвучи една струна с душата, която предава намерените истини.
Както ще видим, това също за нас е едно неправилно възражение. Без съмнение, тази отделна борба на човешката душа, това пробуждане на спящите с човешката душа сили са необходими, за да се издигнем в духовния свят до там, където той ни говори обективно. Но духовният свят е такъв: Когато резултатите на Духовната наука са съобщени, тези резултати не остават нещо без въздействие. Това, което една човешка душа, изпитана чрез духовно-научното изследване, съобщава като резултат на друга душа, то може да бъде отново проверено от всяка една душа, обаче в определен смисъл, а не така, както човек може да види в лабораторията това, което другият е намерил, а така, че той може да го разбере. Защото във всяка душа живее едно безпристрастно чувство за истината, една здрава логика, една здрава разумност.
И когато резултатите на духовното изследване са облечени в здрава логика, в това, което говори на нашето здраво чувство за истината, тогава във всяка душа прозвучава или най-малко във всяка безпристрастна човешка душа може да съзвучи една струна с душата, която предава намерените истини.
Можем да кажем: Всяка душа има в себе си заложби, макар и да не се е отдала на гореспоменатата единична вътрешна душевна борба, да приеме в себе си, благодарение на една безпристрастна логика и на едно здраво чувство за истината, това, което Духовната наука съобщава. Ако и несъмнено трябва да се приеме, че в широката област, в която днес Духовната наука работи, не навсякъде при приемането на съобщенията на духовното изследване се проявява това чувство за истината или тази здрава логика, все пак трябва да кажем, че това е един недостатък на всяко духовно движение. По принцип обаче казаното е съвсем вярно. Да, по принцип даже трябва да се има предвид, че би се стигнало до все по-големи и по-големи грешки, ако това, което днес се предлага на човечеството като Духовна наука, би се приело без много да се мисли и на сляпа вяра. Който действително стои на почвата на Духовната наука, се чувствува строго задължен да предаде логично и съобразно с разума това, което има да каже, така щото то действително да може да бъде проверено от едно здраво чувство за истината и от всяка логика.
към текста >>
Така от една страна ние охарактеризирахме Духовната наука, като показахме, как трябва да бъдат намерени нейните
резултат
и.
Можем да кажем: Всяка душа има в себе си заложби, макар и да не се е отдала на гореспоменатата единична вътрешна душевна борба, да приеме в себе си, благодарение на една безпристрастна логика и на едно здраво чувство за истината, това, което Духовната наука съобщава. Ако и несъмнено трябва да се приеме, че в широката област, в която днес Духовната наука работи, не навсякъде при приемането на съобщенията на духовното изследване се проявява това чувство за истината или тази здрава логика, все пак трябва да кажем, че това е един недостатък на всяко духовно движение. По принцип обаче казаното е съвсем вярно. Да, по принцип даже трябва да се има предвид, че би се стигнало до все по-големи и по-големи грешки, ако това, което днес се предлага на човечеството като Духовна наука, би се приело без много да се мисли и на сляпа вяра. Който действително стои на почвата на Духовната наука, се чувствува строго задължен да предаде логично и съобразно с разума това, което има да каже, така щото то действително да може да бъде проверено от едно здраво чувство за истината и от всяка логика.
Така от една страна ние охарактеризирахме Духовната наука, като показахме, как трябва да бъдат намерени нейните резултати.
Че съществува сега един такъв обективен факт на духа, това може да докаже само тази наука. Но още сега трябва да обърнем вниманието върху това, че тази наука води именно до това, което ние наричаме действително съдържание на духовния свят, едно съдържание, което е живо изпълнено от една такава действителност, както например самото човешко същество е изпълнено с действителност. От тази гледна точка Духовната наука е на ясно по въпроса, че на основата на всяко външно, физическо-сетивно съществуване, на основата на всяко съществуване, на което ни говорят сетивата и опитът на разума, стои в крайна сметка един духовен свят, че човекът както и всички други неща са родени от този духовен свят, развили са се от него. Така щото зад сетивния свят, зад това, което обикновено наричаме физическо външно съществуване, се простира областта на духовния свят. И когато Духовната наука пристъпва постепенно към това, да покаже от своите наблюдения, как изглеждат нещата в този духовен свят, как на основата на нашия сетивен свят стои духовният свят, тогава в много кръгове на нашето съвремие започва да се проявява отвръщане, антипатия, нещо, което в началото на днешната сказка охарактеризирахме с думите: В широки кръгове на нашето съвремие Духовната наука е нещо необичано.
към текста >>
Но че то не се прави изхождайки от
резултат
ите на естествената наука, а по внушение, което се създава у мнозина от определени теории на естествената наука, това трябва да считаме днес като нещо от само себе си разбиращо се.
Действително извънредно лесно е да се направи това възражение.
Но че то не се прави изхождайки от резултатите на естествената наука, а по внушение, което се създава у мнозина от определени теории на естествената наука, това трябва да считаме днес като нещо от само себе си разбиращо се.
Всичко това е свързано с обстоятелството, че нашата епоха стои под властта на внушителната сила на убеждението, че истината, познанието може да се добие само тогава, когато насочим нашите сетива навън и запалим нашия ум от това, което сетивата възприемат. Но по отношение на Духовната наука трябва да кажем: Ако и тези резултати да събуждат опровержения на резултатите на Духовната наука от всички точки по този начин, все пак можем да кажем, че днес съществува от друга страна една дълбока нужда, един дълбок копнеж хората да чуят нещо за онези области, за които Духовната наука говори. Същевременно се е родил един дълбок копнеж и той съществува по един съзнателен начин в една група от хора, копнеж за духовните истини. У по-голяма част от хората този копнеж дреме под повърхността на съзнанието, така да се каже, но той ще се прояви все повече и повече. Нуждата от резултатите на Духовната наука ще нарасне все повече и повече.
към текста >>
Но по отношение на Духовната наука трябва да кажем: Ако и тези
резултат
и да събуждат опровержения на
резултат
ите на Духовната наука от всички точки по този начин, все пак можем да кажем, че днес съществува от друга страна една дълбока нужда, един дълбок копнеж хората да чуят нещо за онези области, за които Духовната наука говори.
Действително извънредно лесно е да се направи това възражение. Но че то не се прави изхождайки от резултатите на естествената наука, а по внушение, което се създава у мнозина от определени теории на естествената наука, това трябва да считаме днес като нещо от само себе си разбиращо се. Всичко това е свързано с обстоятелството, че нашата епоха стои под властта на внушителната сила на убеждението, че истината, познанието може да се добие само тогава, когато насочим нашите сетива навън и запалим нашия ум от това, което сетивата възприемат.
Но по отношение на Духовната наука трябва да кажем: Ако и тези резултати да събуждат опровержения на резултатите на Духовната наука от всички точки по този начин, все пак можем да кажем, че днес съществува от друга страна една дълбока нужда, един дълбок копнеж хората да чуят нещо за онези области, за които Духовната наука говори.
Същевременно се е родил един дълбок копнеж и той съществува по един съзнателен начин в една група от хора, копнеж за духовните истини. У по-голяма част от хората този копнеж дреме под повърхността на съзнанието, така да се каже, но той ще се прояви все повече и повече. Нуждата от резултатите на Духовната наука ще нарасне все повече и повече. Можем да кажем, че този копнеж, тази нужда за резултатите на Духовната наука се явява като едно странично явление наред с удивлението, с предаността към постиженията на естествената наука. Именно поради това, че постиженията на естествената наука трябва да обърнат по необходимост погледа на човека навън, събужда се като един противоположен полюс копнежът към резултатите на Духовната наука.
към текста >>
Нуждата от
резултат
ите на Духовната наука ще нарасне все повече и повече.
Но че то не се прави изхождайки от резултатите на естествената наука, а по внушение, което се създава у мнозина от определени теории на естествената наука, това трябва да считаме днес като нещо от само себе си разбиращо се. Всичко това е свързано с обстоятелството, че нашата епоха стои под властта на внушителната сила на убеждението, че истината, познанието може да се добие само тогава, когато насочим нашите сетива навън и запалим нашия ум от това, което сетивата възприемат. Но по отношение на Духовната наука трябва да кажем: Ако и тези резултати да събуждат опровержения на резултатите на Духовната наука от всички точки по този начин, все пак можем да кажем, че днес съществува от друга страна една дълбока нужда, един дълбок копнеж хората да чуят нещо за онези области, за които Духовната наука говори. Същевременно се е родил един дълбок копнеж и той съществува по един съзнателен начин в една група от хора, копнеж за духовните истини. У по-голяма част от хората този копнеж дреме под повърхността на съзнанието, така да се каже, но той ще се прояви все повече и повече.
Нуждата от резултатите на Духовната наука ще нарасне все повече и повече.
Можем да кажем, че този копнеж, тази нужда за резултатите на Духовната наука се явява като едно странично явление наред с удивлението, с предаността към постиженията на естествената наука. Именно поради това, че постиженията на естествената наука трябва да обърнат по необходимост погледа на човека навън, събужда се като един противоположен полюс копнежът към резултатите на Духовната наука. По отношение на това ние се намираме сред развитието, както то се е получило в 19-то и нашето столетие, но сме стигнали до съвършено различни гледища в сравнение с тези, които човечеството още е имало преди едно столетие. Когато искаме да говорим за стойността на духовно-научните изследвания за нашето съвремие, от голямо значение е да си припомним, че даже по-велики духове преди едно столетие още не бяха почувствували нуждата да се говори за духовно-научните резултати така, как това трябва да стане днес в смисъла на тези поредица от сказки. И понеже великите индивидуалности дават тона за човечеството, понеже в определен смисъл те само изразяват това, което живее като нужда на цялата епоха, следователно и на малките индивидуалности, тогава този въпрос може да ни се представи нагледно, когато насочим нашия поглед към по-великите индивидуалности.
към текста >>
Можем да кажем, че този копнеж, тази нужда за
резултат
ите на Духовната наука се явява като едно странично явление наред с удивлението, с предаността към постиженията на естествената наука.
Всичко това е свързано с обстоятелството, че нашата епоха стои под властта на внушителната сила на убеждението, че истината, познанието може да се добие само тогава, когато насочим нашите сетива навън и запалим нашия ум от това, което сетивата възприемат. Но по отношение на Духовната наука трябва да кажем: Ако и тези резултати да събуждат опровержения на резултатите на Духовната наука от всички точки по този начин, все пак можем да кажем, че днес съществува от друга страна една дълбока нужда, един дълбок копнеж хората да чуят нещо за онези области, за които Духовната наука говори. Същевременно се е родил един дълбок копнеж и той съществува по един съзнателен начин в една група от хора, копнеж за духовните истини. У по-голяма част от хората този копнеж дреме под повърхността на съзнанието, така да се каже, но той ще се прояви все повече и повече. Нуждата от резултатите на Духовната наука ще нарасне все повече и повече.
Можем да кажем, че този копнеж, тази нужда за резултатите на Духовната наука се явява като едно странично явление наред с удивлението, с предаността към постиженията на естествената наука.
Именно поради това, че постиженията на естествената наука трябва да обърнат по необходимост погледа на човека навън, събужда се като един противоположен полюс копнежът към резултатите на Духовната наука. По отношение на това ние се намираме сред развитието, както то се е получило в 19-то и нашето столетие, но сме стигнали до съвършено различни гледища в сравнение с тези, които човечеството още е имало преди едно столетие. Когато искаме да говорим за стойността на духовно-научните изследвания за нашето съвремие, от голямо значение е да си припомним, че даже по-велики духове преди едно столетие още не бяха почувствували нуждата да се говори за духовно-научните резултати така, как това трябва да стане днес в смисъла на тези поредица от сказки. И понеже великите индивидуалности дават тона за човечеството, понеже в определен смисъл те само изразяват това, което живее като нужда на цялата епоха, следователно и на малките индивидуалности, тогава този въпрос може да ни се представи нагледно, когато насочим нашия поглед към по-великите индивидуалности. Тук с право можем да кажем: Един такъв човек като ГЬОТЕ съвсем не е почувствувал преди едно столетие нуждата да се изкаже върху резултати на Духовната наука така, както това става днес на почвата на Духовната наука.
към текста >>
Именно поради това, че постиженията на естествената наука трябва да обърнат по необходимост погледа на човека навън, събужда се като един противоположен полюс копнежът към
резултат
ите на Духовната наука.
Но по отношение на Духовната наука трябва да кажем: Ако и тези резултати да събуждат опровержения на резултатите на Духовната наука от всички точки по този начин, все пак можем да кажем, че днес съществува от друга страна една дълбока нужда, един дълбок копнеж хората да чуят нещо за онези области, за които Духовната наука говори. Същевременно се е родил един дълбок копнеж и той съществува по един съзнателен начин в една група от хора, копнеж за духовните истини. У по-голяма част от хората този копнеж дреме под повърхността на съзнанието, така да се каже, но той ще се прояви все повече и повече. Нуждата от резултатите на Духовната наука ще нарасне все повече и повече. Можем да кажем, че този копнеж, тази нужда за резултатите на Духовната наука се явява като едно странично явление наред с удивлението, с предаността към постиженията на естествената наука.
Именно поради това, че постиженията на естествената наука трябва да обърнат по необходимост погледа на човека навън, събужда се като един противоположен полюс копнежът към резултатите на Духовната наука.
По отношение на това ние се намираме сред развитието, както то се е получило в 19-то и нашето столетие, но сме стигнали до съвършено различни гледища в сравнение с тези, които човечеството още е имало преди едно столетие. Когато искаме да говорим за стойността на духовно-научните изследвания за нашето съвремие, от голямо значение е да си припомним, че даже по-велики духове преди едно столетие още не бяха почувствували нуждата да се говори за духовно-научните резултати така, как това трябва да стане днес в смисъла на тези поредица от сказки. И понеже великите индивидуалности дават тона за човечеството, понеже в определен смисъл те само изразяват това, което живее като нужда на цялата епоха, следователно и на малките индивидуалности, тогава този въпрос може да ни се представи нагледно, когато насочим нашия поглед към по-великите индивидуалности. Тук с право можем да кажем: Един такъв човек като ГЬОТЕ съвсем не е почувствувал преди едно столетие нуждата да се изкаже върху резултати на Духовната наука така, както това става днес на почвата на Духовната наука. Там където ставаше дума да говори върху нещо, което се намира отвъд външно сетивното, Гьоте, както и много други хора, се е позовавал на това, че то е въпрос на вярата, но не на една строга наука.
към текста >>
Когато искаме да говорим за стойността на духовно-научните изследвания за нашето съвремие, от голямо значение е да си припомним, че даже по-велики духове преди едно столетие още не бяха почувствували нуждата да се говори за духовно-научните
резултат
и така, как това трябва да стане днес в смисъла на тези поредица от сказки.
У по-голяма част от хората този копнеж дреме под повърхността на съзнанието, така да се каже, но той ще се прояви все повече и повече. Нуждата от резултатите на Духовната наука ще нарасне все повече и повече. Можем да кажем, че този копнеж, тази нужда за резултатите на Духовната наука се явява като едно странично явление наред с удивлението, с предаността към постиженията на естествената наука. Именно поради това, че постиженията на естествената наука трябва да обърнат по необходимост погледа на човека навън, събужда се като един противоположен полюс копнежът към резултатите на Духовната наука. По отношение на това ние се намираме сред развитието, както то се е получило в 19-то и нашето столетие, но сме стигнали до съвършено различни гледища в сравнение с тези, които човечеството още е имало преди едно столетие.
Когато искаме да говорим за стойността на духовно-научните изследвания за нашето съвремие, от голямо значение е да си припомним, че даже по-велики духове преди едно столетие още не бяха почувствували нуждата да се говори за духовно-научните резултати така, как това трябва да стане днес в смисъла на тези поредица от сказки.
И понеже великите индивидуалности дават тона за човечеството, понеже в определен смисъл те само изразяват това, което живее като нужда на цялата епоха, следователно и на малките индивидуалности, тогава този въпрос може да ни се представи нагледно, когато насочим нашия поглед към по-великите индивидуалности. Тук с право можем да кажем: Един такъв човек като ГЬОТЕ съвсем не е почувствувал преди едно столетие нуждата да се изкаже върху резултати на Духовната наука така, както това става днес на почвата на Духовната наука. Там където ставаше дума да говори върху нещо, което се намира отвъд външно сетивното, Гьоте, както и много други хора, се е позовавал на това, че то е въпрос на вярата, но не на една строга наука. Гьоте също се е изказал, че всъщност на тази почва съобщаването на общо валидни резултати едва ли би могло да бъде много плодотворно, ако то би било направено от един човек към друг. В течение на едно столетие по отношение на общото развитие на човечеството ние сме напреднали не само така, че Гьоте е живял в една епоха, когато не е имало никакъв телеграф, никакъв телефон, железопътни линии и никакви такива изгледи, каквито се предлагат на пътуването със самолет; и по отношение на духовното развитие ние се намираме пред резултати, които са различни от тези, които са съществували по времето на Гьоте.
към текста >>
Тук с право можем да кажем: Един такъв човек като ГЬОТЕ съвсем не е почувствувал преди едно столетие нуждата да се изкаже върху
резултат
и на Духовната наука така, както това става днес на почвата на Духовната наука.
Можем да кажем, че този копнеж, тази нужда за резултатите на Духовната наука се явява като едно странично явление наред с удивлението, с предаността към постиженията на естествената наука. Именно поради това, че постиженията на естествената наука трябва да обърнат по необходимост погледа на човека навън, събужда се като един противоположен полюс копнежът към резултатите на Духовната наука. По отношение на това ние се намираме сред развитието, както то се е получило в 19-то и нашето столетие, но сме стигнали до съвършено различни гледища в сравнение с тези, които човечеството още е имало преди едно столетие. Когато искаме да говорим за стойността на духовно-научните изследвания за нашето съвремие, от голямо значение е да си припомним, че даже по-велики духове преди едно столетие още не бяха почувствували нуждата да се говори за духовно-научните резултати така, как това трябва да стане днес в смисъла на тези поредица от сказки. И понеже великите индивидуалности дават тона за човечеството, понеже в определен смисъл те само изразяват това, което живее като нужда на цялата епоха, следователно и на малките индивидуалности, тогава този въпрос може да ни се представи нагледно, когато насочим нашия поглед към по-великите индивидуалности.
Тук с право можем да кажем: Един такъв човек като ГЬОТЕ съвсем не е почувствувал преди едно столетие нуждата да се изкаже върху резултати на Духовната наука така, както това става днес на почвата на Духовната наука.
Там където ставаше дума да говори върху нещо, което се намира отвъд външно сетивното, Гьоте, както и много други хора, се е позовавал на това, че то е въпрос на вярата, но не на една строга наука. Гьоте също се е изказал, че всъщност на тази почва съобщаването на общо валидни резултати едва ли би могло да бъде много плодотворно, ако то би било направено от един човек към друг. В течение на едно столетие по отношение на общото развитие на човечеството ние сме напреднали не само така, че Гьоте е живял в една епоха, когато не е имало никакъв телеграф, никакъв телефон, железопътни линии и никакви такива изгледи, каквито се предлагат на пътуването със самолет; и по отношение на духовното развитие ние се намираме пред резултати, които са различни от тези, които са съществували по времето на Гьоте. Това можете да видите при един конкретен случай. Съществува един красив разговор, който Гьоте е водил с някой си Фалк по случай смъртта на Виланд.
към текста >>
Гьоте също се е изказал, че всъщност на тази почва съобщаването на общо валидни
резултат
и едва ли би могло да бъде много плодотворно, ако то би било направено от един човек към друг.
По отношение на това ние се намираме сред развитието, както то се е получило в 19-то и нашето столетие, но сме стигнали до съвършено различни гледища в сравнение с тези, които човечеството още е имало преди едно столетие. Когато искаме да говорим за стойността на духовно-научните изследвания за нашето съвремие, от голямо значение е да си припомним, че даже по-велики духове преди едно столетие още не бяха почувствували нуждата да се говори за духовно-научните резултати така, как това трябва да стане днес в смисъла на тези поредица от сказки. И понеже великите индивидуалности дават тона за човечеството, понеже в определен смисъл те само изразяват това, което живее като нужда на цялата епоха, следователно и на малките индивидуалности, тогава този въпрос може да ни се представи нагледно, когато насочим нашия поглед към по-великите индивидуалности. Тук с право можем да кажем: Един такъв човек като ГЬОТЕ съвсем не е почувствувал преди едно столетие нуждата да се изкаже върху резултати на Духовната наука така, както това става днес на почвата на Духовната наука. Там където ставаше дума да говори върху нещо, което се намира отвъд външно сетивното, Гьоте, както и много други хора, се е позовавал на това, че то е въпрос на вярата, но не на една строга наука.
Гьоте също се е изказал, че всъщност на тази почва съобщаването на общо валидни резултати едва ли би могло да бъде много плодотворно, ако то би било направено от един човек към друг.
В течение на едно столетие по отношение на общото развитие на човечеството ние сме напреднали не само така, че Гьоте е живял в една епоха, когато не е имало никакъв телеграф, никакъв телефон, железопътни линии и никакви такива изгледи, каквито се предлагат на пътуването със самолет; и по отношение на духовното развитие ние се намираме пред резултати, които са различни от тези, които са съществували по времето на Гьоте. Това можете да видите при един конкретен случай. Съществува един красив разговор, който Гьоте е водил с някой си Фалк по случай смъртта на Виланд. Тогава той се изказал върху областите, от които може да се почерпи определено познание върху онова от човека, което надживява раждането и смъртта, което не загива заедно със сетивната обвивка, което е безсмъртно в сравнение със смъртната част на човека. Непосредственият повод на смъртта на така обичания от Гьоте Виланд го е накарал да се изкаже по един популярен начин спрямо един човек като Фалк, който проявяваше разбиране за това.
към текста >>
В течение на едно столетие по отношение на общото развитие на човечеството ние сме напреднали не само така, че Гьоте е живял в една епоха, когато не е имало никакъв телеграф, никакъв телефон, железопътни линии и никакви такива изгледи, каквито се предлагат на пътуването със самолет; и по отношение на духовното развитие ние се намираме пред
резултат
и, които са различни от тези, които са съществували по времето на Гьоте.
Когато искаме да говорим за стойността на духовно-научните изследвания за нашето съвремие, от голямо значение е да си припомним, че даже по-велики духове преди едно столетие още не бяха почувствували нуждата да се говори за духовно-научните резултати така, как това трябва да стане днес в смисъла на тези поредица от сказки. И понеже великите индивидуалности дават тона за човечеството, понеже в определен смисъл те само изразяват това, което живее като нужда на цялата епоха, следователно и на малките индивидуалности, тогава този въпрос може да ни се представи нагледно, когато насочим нашия поглед към по-великите индивидуалности. Тук с право можем да кажем: Един такъв човек като ГЬОТЕ съвсем не е почувствувал преди едно столетие нуждата да се изкаже върху резултати на Духовната наука така, както това става днес на почвата на Духовната наука. Там където ставаше дума да говори върху нещо, което се намира отвъд външно сетивното, Гьоте, както и много други хора, се е позовавал на това, че то е въпрос на вярата, но не на една строга наука. Гьоте също се е изказал, че всъщност на тази почва съобщаването на общо валидни резултати едва ли би могло да бъде много плодотворно, ако то би било направено от един човек към друг.
В течение на едно столетие по отношение на общото развитие на човечеството ние сме напреднали не само така, че Гьоте е живял в една епоха, когато не е имало никакъв телеграф, никакъв телефон, железопътни линии и никакви такива изгледи, каквито се предлагат на пътуването със самолет; и по отношение на духовното развитие ние се намираме пред резултати, които са различни от тези, които са съществували по времето на Гьоте.
Това можете да видите при един конкретен случай. Съществува един красив разговор, който Гьоте е водил с някой си Фалк по случай смъртта на Виланд. Тогава той се изказал върху областите, от които може да се почерпи определено познание върху онова от човека, което надживява раждането и смъртта, което не загива заедно със сетивната обвивка, което е безсмъртно в сравнение със смъртната част на човека. Непосредственият повод на смъртта на така обичания от Гьоте Виланд го е накарал да се изкаже по един популярен начин спрямо един човек като Фалк, който проявяваше разбиране за това. И това, което той каза тогава, е извънредно забележително, когато разглеждаме въпроса за значението на Духовната наука за нашето съвремие.
към текста >>
Хората, които в наше време постъпват по същия начин, вярват, че
резултат
ите на естествената наука ни заставят да спрем пред това, което тези
резултат
и трябва да бъдат, и че всичко, което е област на духа, един вид извира от сетивната основа.
Бих могъл да посоча стотици и стотици такива неща, които са подействували революционно не върху света на фактите, а върху представите на хората, така щото трябваше да се роди убеждението, че спрямо, това, което методът на естествената наука предлага, нямаме никакво право да говорим по друг начин освен както следва: Изчакайте това, което изследването на естествената наука има да ви каже върху основите на живота, върху възникването на духовния живот от дейността на мозъка, и не говорете по фантастичен начин за един духовен свят, който уж стои на основата на всичко това! Всичко това може твърде лесно да се разбере. Така за човешката убедителна сила изгледът на естествената наука се е изменил. В това отношение Гьоте е действително един предтеча на Дарвин. Въпреки това съобразно с духа на своето време той се издигна от своите естествено-научни изследвания, от развитието на живите същества от несъвършеното до съвършеното, до духовния светоглед, който зад всичко сетивно търси свръхсетивното, духовното.
Хората, които в наше време постъпват по същия начин, вярват, че резултатите на естествената наука ни заставят да спрем пред това, което тези резултати трябва да бъдат, и че всичко, което е област на духа, един вид извира от сетивната основа.
Днес човек не би могъл да каже както преди едно столетие че това, което знае чрез своето лично убеждение на вярата или което вярва да знае или пък е добил върху свръхсетивния свят, не е в противоречие с резултатите на естествената наука. Напротив, то му изглежда да се намира в голямо противоречие с тези резултати. И така изглеждат нещата не само за този или онзи сериозен, достоен изследовател на истината и стремящ се човек.
към текста >>
Днес човек не би могъл да каже както преди едно столетие че това, което знае чрез своето лично убеждение на вярата или което вярва да знае или пък е добил върху свръхсетивния свят, не е в противоречие с
резултат
ите на естествената наука.
Всичко това може твърде лесно да се разбере. Така за човешката убедителна сила изгледът на естествената наука се е изменил. В това отношение Гьоте е действително един предтеча на Дарвин. Въпреки това съобразно с духа на своето време той се издигна от своите естествено-научни изследвания, от развитието на живите същества от несъвършеното до съвършеното, до духовния светоглед, който зад всичко сетивно търси свръхсетивното, духовното. Хората, които в наше време постъпват по същия начин, вярват, че резултатите на естествената наука ни заставят да спрем пред това, което тези резултати трябва да бъдат, и че всичко, което е област на духа, един вид извира от сетивната основа.
Днес човек не би могъл да каже както преди едно столетие че това, което знае чрез своето лично убеждение на вярата или което вярва да знае или пък е добил върху свръхсетивния свят, не е в противоречие с резултатите на естествената наука.
Напротив, то му изглежда да се намира в голямо противоречие с тези резултати. И така изглеждат нещата не само за този или онзи сериозен, достоен изследовател на истината и стремящ се човек.
към текста >>
Напротив, то му изглежда да се намира в голямо противоречие с тези
резултат
и.
Така за човешката убедителна сила изгледът на естествената наука се е изменил. В това отношение Гьоте е действително един предтеча на Дарвин. Въпреки това съобразно с духа на своето време той се издигна от своите естествено-научни изследвания, от развитието на живите същества от несъвършеното до съвършеното, до духовния светоглед, който зад всичко сетивно търси свръхсетивното, духовното. Хората, които в наше време постъпват по същия начин, вярват, че резултатите на естествената наука ни заставят да спрем пред това, което тези резултати трябва да бъдат, и че всичко, което е област на духа, един вид извира от сетивната основа. Днес човек не би могъл да каже както преди едно столетие че това, което знае чрез своето лично убеждение на вярата или което вярва да знае или пък е добил върху свръхсетивния свят, не е в противоречие с резултатите на естествената наука.
Напротив, то му изглежда да се намира в голямо противоречие с тези резултати.
И така изглеждат нещата не само за този или онзи сериозен, достоен изследовател на истината и стремящ се човек.
към текста >>
Щом нещата стоят така, ние трябва да кажем: Убедителната сила, убедителните основания, които можеха да се изнесат още преди едно столетие или даже и по-късно, без да се намират в противоречие с външните научни
резултат
и, не са вече меродавни за нашето съвремие.
Щом нещата стоят така, ние трябва да кажем: Убедителната сила, убедителните основания, които можеха да се изнесат още преди едно столетие или даже и по-късно, без да се намират в противоречие с външните научни резултати, не са вече меродавни за нашето съвремие.
Днес са необходими по-важни импулси, за да може това, което се казва върху свръхсетивния свят, да се подържа срещу научните резултати на науката. Това, което смятаме, че имаме право да вярваме върху духовния свят ,ние трябва да бъдем в състояние да го облечем по същия начин, да го добием по същия обективен начин, както резултатите на естествената наука само че на друга почва. Само за една Духовна наука, която работи със същата логика, със същото здраво чувство за истината както естествената наука, ние ще можем да чувствуваме, че тя може да застане наред със силно напредналата естествена наука. Когато помислим върху това, ние ще разберем, в какъв смисъл днес Духовната наука е станала една необходимост за нашето съвремие. Ние ще разберем също, че единствено тази Духовна наука може да задоволи копнежите, за които говорихме.
към текста >>
Днес са необходими по-важни импулси, за да може това, което се казва върху свръхсетивния свят, да се подържа срещу научните
резултат
и на науката.
Щом нещата стоят така, ние трябва да кажем: Убедителната сила, убедителните основания, които можеха да се изнесат още преди едно столетие или даже и по-късно, без да се намират в противоречие с външните научни резултати, не са вече меродавни за нашето съвремие.
Днес са необходими по-важни импулси, за да може това, което се казва върху свръхсетивния свят, да се подържа срещу научните резултати на науката.
Това, което смятаме, че имаме право да вярваме върху духовния свят ,ние трябва да бъдем в състояние да го облечем по същия начин, да го добием по същия обективен начин, както резултатите на естествената наука само че на друга почва. Само за една Духовна наука, която работи със същата логика, със същото здраво чувство за истината както естествената наука, ние ще можем да чувствуваме, че тя може да застане наред със силно напредналата естествена наука. Когато помислим върху това, ние ще разберем, в какъв смисъл днес Духовната наука е станала една необходимост за нашето съвремие. Ние ще разберем също, че единствено тази Духовна наука може да задоволи копнежите, за които говорихме. И тези копнежи съществуват, затова, защото несъзнателно за много човешки души действува това, което току що бе охарактеризирано именно при най-добрите търсители на истината и в една област, където хората не очакват когато изтъкват, че стремежът на човека към познание се старае да излезе от това, което по-рано винаги можеше да се каже в областта на науката.
към текста >>
Това, което смятаме, че имаме право да вярваме върху духовния свят ,ние трябва да бъдем в състояние да го облечем по същия начин, да го добием по същия обективен начин, както
резултат
ите на естествената наука само че на друга почва.
Щом нещата стоят така, ние трябва да кажем: Убедителната сила, убедителните основания, които можеха да се изнесат още преди едно столетие или даже и по-късно, без да се намират в противоречие с външните научни резултати, не са вече меродавни за нашето съвремие. Днес са необходими по-важни импулси, за да може това, което се казва върху свръхсетивния свят, да се подържа срещу научните резултати на науката.
Това, което смятаме, че имаме право да вярваме върху духовния свят ,ние трябва да бъдем в състояние да го облечем по същия начин, да го добием по същия обективен начин, както резултатите на естествената наука само че на друга почва.
Само за една Духовна наука, която работи със същата логика, със същото здраво чувство за истината както естествената наука, ние ще можем да чувствуваме, че тя може да застане наред със силно напредналата естествена наука. Когато помислим върху това, ние ще разберем, в какъв смисъл днес Духовната наука е станала една необходимост за нашето съвремие. Ние ще разберем също, че единствено тази Духовна наука може да задоволи копнежите, за които говорихме. И тези копнежи съществуват, затова, защото несъзнателно за много човешки души действува това, което току що бе охарактеризирано именно при най-добрите търсители на истината и в една област, където хората не очакват когато изтъкват, че стремежът на човека към познание се старае да излезе от това, което по-рано винаги можеше да се каже в областта на науката. Несъмнено областта на математиката, областта на геометрията изглежда да бъде такава, в която това, което човек добива, се явява като сигурно в неговото приложение в сетивния свят.
към текста >>
Но може вече да се твърди, че съвремието има една дълбока нужда за такива
резултат
и, които са свързани с това, чрез което човек може да се ориентира по отношение на своето определение, на своето положение към външния свят.
Още един пример само ще приведа върху факта, че нашата епоха се нуждае от нещо, което може да се добие от Духовната наука. Ние ще видим, че фактически по отношение на това, което е неговата истинска душевно-духовна същност, човекът постоянно се явява в нови съществувания на Земята. Че това, което се нарича прераждане, в духовно-душевната област е един факт подобен на този на еволюционната теория на една второстепенна степен за животинското царство. Че следователно човешката душа се е развила минавайки през въплъщения, които е изживяла през далечните минали времена, които още има да изживее в далечните бъдещи времена. Няма съмнение, че именно срещу такива неща ще се обърне особено силно изкуството на отричането в нашето съвремие.
Но може вече да се твърди, че съвремието има една дълбока нужда за такива резултати, които са свързани с това, чрез което човек може да се ориентира по отношение на своето определение, на своето положение към външния свят.
Човекът е започнал едва неотдавна да се поставя правилно като историческо същество в развитието на света. Това е станало благодарение на външните образователни средства. Помислете само, колко ограничен е бил кръгозорът на човечеството през 14-ия, 15-ия векове, преди печатното изкуство да разпространи средствата на образованието. Чрез това пред човешкото сърце още не възникваха въпроси като този: Как може нашата душа да застане задоволена пред това, което познаваме като исторически напредък? Тук се крие източникът на един въпрос, който днес за много хора е станал вече един въпрос на сърцето.
към текста >>
Нима хората на миналото са били осъдени да прекарат своя живот в едно тъпо съществуване и да не участвуват в
резултат
ите на развитието от възникналия по-късно напредък?
Помислете само, колко ограничен е бил кръгозорът на човечеството през 14-ия, 15-ия векове, преди печатното изкуство да разпространи средствата на образованието. Чрез това пред човешкото сърце още не възникваха въпроси като този: Как може нашата душа да застане задоволена пред това, което познаваме като исторически напредък? Тук се крие източникът на един въпрос, който днес за много хора е станал вече един въпрос на сърцето. Историческият напредък ни показва, че в потока на напредващото човечество се явяват все нови постижения, все нови и нови факти, които имат значение и за самото вътрешно развитие на душата. Тук човек трябва да се запита: Как стои въпросът с човека по отношение на неговата най-вътрешна същност?
Нима хората на миналото са били осъдени да прекарат своя живот в едно тъпо съществуване и да не участвуват в резултатите на развитието от възникналия по-късно напредък?
Какво е следователно участието на човешкото същество в редуващите се развития на човешкия род? Макар и това да е един въпрос, срещу който биха могли да се повдигнат известни възражения, тук ще става дума само за това, че фактически от едно дълбоко чувство на човешката душа възниква въпросът, загадката: Възможно ли е днес да живее една човешка душа, която поради това, че нейният живот е затворен между раждането и смъртта, не може да се ползува от постиженията, които едва в бъдеще ще се влеят в потока на развитието на човечеството? За последователите на Християнството този въпрос приема едно основно значение. Който стои на почвата на едно пречистено Християнство, различава в развитието на човечеството предихристиянската епоха от следхристиянската и говори, че от Христовото Събитие е бликнал един поток на нов духовен живот, който по-рано не е съществувал за земното човечеството. За един такъв човек особено голямо значение ще добие въпросът: Как стои работата с душите, които са живели преди Христовото Събитие, преди проповядването на това, което се е родило от Христовото Събитие?
към текста >>
Когато преценим всичко това а бихме могли да говорим още с часове и да изнесем много неща, които говорят за това, че Духовната наука има значение за нашето съвремие именно поради това, защото нашето съвремие проявява много силно желание за нейните
резултат
и , когато, казвам, преценим всичко това, тогава ще добием една представа за значението на Духовната наука за нашето съвремие.
Когато преценим всичко това а бихме могли да говорим още с часове и да изнесем много неща, които говорят за това, че Духовната наука има значение за нашето съвремие именно поради това, защото нашето съвремие проявява много силно желание за нейните резултати , когато, казвам, преценим всичко това, тогава ще добием една представа за значението на Духовната наука за нашето съвремие.
И всички сказки, които се изнасят в течение на зимата тук, ще сложат само за това, да изнесат и съпоставят от най-различни страни материал, за да покажат резултатите на Духовната наука и тяхното значение за човешкия живот, както и за задоволяването на най-висшите нужди на човека въобще.
към текста >>
И всички сказки, които се изнасят в течение на зимата тук, ще сложат само за това, да изнесат и съпоставят от най-различни страни материал, за да покажат
резултат
ите на Духовната наука и тяхното значение за човешкия живот, както и за задоволяването на най-висшите нужди на човека въобще.
Когато преценим всичко това а бихме могли да говорим още с часове и да изнесем много неща, които говорят за това, че Духовната наука има значение за нашето съвремие именно поради това, защото нашето съвремие проявява много силно желание за нейните резултати , когато, казвам, преценим всичко това, тогава ще добием една представа за значението на Духовната наука за нашето съвремие.
И всички сказки, които се изнасят в течение на зимата тук, ще сложат само за това, да изнесат и съпоставят от най-различни страни материал, за да покажат резултатите на Духовната наука и тяхното значение за човешкия живот, както и за задоволяването на най-висшите нужди на човека въобще.
към текста >>
209.
2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Резултат
ът се изразява в това, че през време на индивидуалния живот индивидуалната жизнена ядка се преобразява, но в замяна на това трябва да отдели от себе си нещо така да се каже вдървяващо се, което тя си е образувала от своето раждане насам.
Поради това, че човек влиза в отношение с външния свят, се явява един вътрешен процес на изхабяване. Старото, което съществуваше като заложба, влиза във взаимоотношение с нещо ново.
Резултатът се изразява в това, че през време на индивидуалния живот индивидуалната жизнена ядка се преобразява, но в замяна на това трябва да отдели от себе си нещо така да се каже вдървяващо се, което тя си е образувала от своето раждане насам.
Причината за смъртта се крие в определението към един нов живот в душевното същество на човека, както при животинския организъм заложбата за умора може да се крие само в това, че той влиза във взаимоотношение с нещо ново, чуждо нему. Ето защо бихме могли да кажем: процесът на смъртта, на постепенното умиране може да бъде разбран по-добре, когато се вземе под внимание антагонизмът, в който душевното се намира с органическото и който се изразява в умората. Ето защо през целия индивидуален живот ние имаме всъщност във вътрешната ядка на нашето същество зародиша на смъртта. Но ние не бихме могли да се развиваме по-нататък, не бихме могли да развием по-нататък това, което сме при нашето раждане, нито с крачка, ако не бихме присъединили от вътре тази смърт към живота. Както извършването на външна работа е свързано с умората, така и обогатяването и по-висшето развитие на индивидуалната жизнена ядка е свързано с изхвърлянето, с убиването на външната обвивка.
към текста >>
От наблюдението на детската душа човек ще може да добие
резултат
а, че споменът се простира в миналото точно до там, където стига до онзи момент, когато в съответното човешко същество се е родило понятие за аза, представата за собствения аз.
В днешния нормален живот човек си спомня за своето детство само до определена точка, след това споменът изчезва. Въпреки да му е ясно, че е съществувал и преди тази точка, все пак не си спомня за това време. Той знае, че същият негов духовно-душевен аз е този, който е изградил живота му, но няма възможност да разпростре своята памет над тази степен. Който наблюдава живота на много деца, ще може да направи от това едно заключение. Естествено това наблюдение ще се осъществи само по същество във външния живот, но въпреки това то е правилно.
От наблюдението на детската душа човек ще може да добие резултата, че споменът се простира в миналото точно до там, където стига до онзи момент, когато в съответното човешко същество се е родило понятие за аза, представата за собствения аз.
Това е един извънредно важен факт. В момента, когато детето не казва вече от себе си: Карл иска това или: Марийка иска това, а казва: Аз искам това, от момента, когато се явява съзнателната представа за Аза, започва и споменът на миналото. На какво се дължи този забележителен факт? Той се дължи на това, че за да има човек спомен, не е достатъчно само той да е дошъл веднъж или въобще в контакт с един предмет, а е необходимо и нещо друго. Ние можем да дойдем в допир с един предмет колкото щете пъти, но все пак да не бъде произведен един спомен.
към текста >>
210.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Както е лесно да бъдат опровергани някои неща които бяха казани и показани в първата сказка от тази серия -, ако човек се придържа само към обикновените понятия, също така ще бъде много лесно да бъде отречено и това, което съставлява основните
резултат
и на духовното изследване: че на почвата на Духовната наука в човешкото същество трябва да различаваме не само едно едночленно, а едно многочленно същество.
Както е лесно да бъдат опровергани някои неща които бяха казани и показани в първата сказка от тази серия -, ако човек се придържа само към обикновените понятия, също така ще бъде много лесно да бъде отречено и това, което съставлява основните резултати на духовното изследване: че на почвата на Духовната наука в човешкото същество трябва да различаваме не само едно едночленно, а едно многочленно същество.
Несъмнено днес съществуват широки и широки кръгове, които започват така да се каже да се подиграват адски язвително, когато от страна на Духовната наука се казва следното: Трябва да си представяме човека съставен не само от едно физическо тяло, което възприемаме във външния свят чрез сетивата, което познаваме и изследваме във външната наука, а на човека трябва да припишем и едно по-висше тяло, така нареченото етерно /или жизнено тяло, при което не трябва да мислим за хипотетичния етер на физиката. Ние можем много добре да разберем едно такова отношение, можем да се пренесем в съзнанието на такива хора, можем да чувствуваме и усещаме заедно с тях, какво всъщност те искат. От тяхна гледна точка те имат пълно право. Също така, когато говорим от гледището на Духовната наука, трябва да признаем и един трети член на човешкото същество, астралното тяло, и един четвърти член на човека, неговият Аз. Когато признаем тези четири члена като нещо действително, то от гледна точка на съвременното изследване е извънредно лесно да отречем това, което Духовната наука казва.
към текста >>
Това е едно изяснение по такъв начин, че неговите
резултат
и не са наследяеми, те не принадлежат към свойствата, които са заложени в наследствената линия, не могат да бъдат приети в тази наследствена линия.
Това е едно изяснение на човека с духа във това, което той може да изживее.
Това е едно изяснение по такъв начин, че неговите резултати не са наследяеми, те не принадлежат към свойствата, които са заложени в наследствената линия, не могат да бъдат приети в тази наследствена линия.
Човекът развива нещо, което не може да се влее в родовите качества, което е освободено от родовостта. Доколкото човекът е едно родово същество, той има всички качества, всички способности, които получава като родово същество, дадени му по наследство, както ги наследява и животното. Само че той не получава в наследство толкова сръчност, толкова дух, колкото животното получава в наследство. На него му се остава още нещо, което трябва да си усвои като индивидуалност. И животът на духа по отношение на наследяемите качества представлява човешкото душевно изживяване надхвърлящо възможностите на животното.
към текста >>
211.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Но тези съждения ще се получат като
резултат
съвършено различно от това, както те обикновено се изказват.
По този начин цялата френология, когато тя се практикува така, е едно материалистично безчинство. В истинския смисъл на думата хората не трябва въобще да правят от нея една наука, защото тя не може да бъде такава. Това, което ни се явява в образуването на човешкия череп, е нещо индивидуално, което е различно от човек на човек. Тогава начинът, по който искаме да съдим за човека според тези признаци, трябва също да бъде индивидуален, каквото е отношението на човека към едно произведение на изкуството. Както там не съществуват никакви общи, установени правила, а човек трябва да добие отношение към всяко произведение на изкуството, ако то е истински такова, така когато пристъпваме с общи правила към това, което се крие в човека като художествено чувство, ние можем вече да стигнем до някои съждения.
Но тези съждения ще се получат като резултат съвършено различно от това, както те обикновено се изказват.
А като резултат ще получим именно това: Когато разглеждаме един човешки череп, ние ще видим, как духът работи в непосредствено отношение във формата, как силите на духовното на аза формено изтикват отвътре навън черепната кутия срещу това, което работи отвън навътре. Само когато човек има едно чувство за тази работа отвън навътре и отвътре навън, той може да се залови с това, което ни се явява във формата на човешкия череп, който обвива мозъка.
към текста >>
А като
резултат
ще получим именно това: Когато разглеждаме един човешки череп, ние ще видим, как духът работи в непосредствено отношение във формата, как силите на духовното на аза формено изтикват отвътре навън черепната кутия срещу това, което работи отвън навътре.
В истинския смисъл на думата хората не трябва въобще да правят от нея една наука, защото тя не може да бъде такава. Това, което ни се явява в образуването на човешкия череп, е нещо индивидуално, което е различно от човек на човек. Тогава начинът, по който искаме да съдим за човека според тези признаци, трябва също да бъде индивидуален, каквото е отношението на човека към едно произведение на изкуството. Както там не съществуват никакви общи, установени правила, а човек трябва да добие отношение към всяко произведение на изкуството, ако то е истински такова, така когато пристъпваме с общи правила към това, което се крие в човека като художествено чувство, ние можем вече да стигнем до някои съждения. Но тези съждения ще се получат като резултат съвършено различно от това, както те обикновено се изказват.
А като резултат ще получим именно това: Когато разглеждаме един човешки череп, ние ще видим, как духът работи в непосредствено отношение във формата, как силите на духовното на аза формено изтикват отвътре навън черепната кутия срещу това, което работи отвън навътре.
Само когато човек има едно чувство за тази работа отвън навътре и отвътре навън, той може да се залови с това, което ни се явява във формата на човешкия череп, който обвива мозъка.
към текста >>
212.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това последно явление може да се наблюдава в неговата истинска светлина, когато човек или се освобождава от много внушително действуващите днес представи на онзи светоглед, които считат, че стоят на здравата почва на естествената наука, или пък се вглъби в предстоящите
резултат
и на съвременното природоизследване.
Сега всъщност разликата между един духовен изследовател, който възприема подобни неща, и един обикновен човек се състои само в това, че духовният изследовател именно възприема това, докато обикновеният човек не може да обърне внимание на него и не го възприема. Защото същата дейност, която извършва духовният изследовател, се извършва от всеки човек, само че обикновеният човек не улавя момента, в който от дейността през време на съня органите биват отново съградени. Нека вземем сега една такава опитност и я сравним сега с това, което казахме по-рано, със затъпяването, с намаляването яснотата на дневния живот на представите /мисленето/ при заспиването.
Това последно явление може да се наблюдава в неговата истинска светлина, когато човек или се освобождава от много внушително действуващите днес представи на онзи светоглед, които считат, че стоят на здравата почва на естествената наука, или пък се вглъби в предстоящите резултати на съвременното природоизследване.
Тук например при изучаването на мозъка точно мислещите хора не ще могат да сторят друго нещо, освен да се съгласят според резултатите на природоизследването, че душевното е независимо от телесното. И много интересно е, че неотдавна излезе от печат една популярна книга, в която всъщност всичко онова, което се отнася за духовния живот и за източниците на духовния живот, е изложено изопачено, с пълно неразбиране. Обаче в тази книга "Мозъкът и човекът", чийто автор е Уйлям Ханна Томсон, някои неща са казани твърде остроумни. Преди всичко разглежда се съвременното изследване на мозъка и някои други неща, които се предлагат в друга връзка, например явленията на умората върху които аз често пъти обръщах вниманието -, които са твърде поучителни. Обаче аз вече обясних, че мускулите или нервите не се уморяват по друг начин, освен чрез съзнателна дейност.
към текста >>
Тук например при изучаването на мозъка точно мислещите хора не ще могат да сторят друго нещо, освен да се съгласят според
резултат
ите на природоизследването, че душевното е независимо от телесното.
Сега всъщност разликата между един духовен изследовател, който възприема подобни неща, и един обикновен човек се състои само в това, че духовният изследовател именно възприема това, докато обикновеният човек не може да обърне внимание на него и не го възприема. Защото същата дейност, която извършва духовният изследовател, се извършва от всеки човек, само че обикновеният човек не улавя момента, в който от дейността през време на съня органите биват отново съградени. Нека вземем сега една такава опитност и я сравним сега с това, което казахме по-рано, със затъпяването, с намаляването яснотата на дневния живот на представите /мисленето/ при заспиването. Това последно явление може да се наблюдава в неговата истинска светлина, когато човек или се освобождава от много внушително действуващите днес представи на онзи светоглед, които считат, че стоят на здравата почва на естествената наука, или пък се вглъби в предстоящите резултати на съвременното природоизследване.
Тук например при изучаването на мозъка точно мислещите хора не ще могат да сторят друго нещо, освен да се съгласят според резултатите на природоизследването, че душевното е независимо от телесното.
И много интересно е, че неотдавна излезе от печат една популярна книга, в която всъщност всичко онова, което се отнася за духовния живот и за източниците на духовния живот, е изложено изопачено, с пълно неразбиране. Обаче в тази книга "Мозъкът и човекът", чийто автор е Уйлям Ханна Томсон, някои неща са казани твърде остроумни. Преди всичко разглежда се съвременното изследване на мозъка и някои други неща, които се предлагат в друга връзка, например явленията на умората върху които аз често пъти обръщах вниманието -, които са твърде поучителни. Обаче аз вече обясних, че мускулите или нервите не се уморяват по друг начин, освен чрез съзнателна дейност. Докато нашите мускули служат само на органическата дейност, те не могат да се уморят, защото лошо би било, ако сърдечният мускул или други органически мускули би трябвало да си отпочиват.
към текста >>
213.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
По-голяма част от онези, които се чувствуват омагьосани от
резултат
ите на естествената наука, се оставят да ги завладее материалистичното разбиране и не се решават да направят даже крачка да се издигнат над това, което показва микроскопът.
Тогава този, който пристъпва по този начин със здраво чувство за истината към природонаучните понятия, констатира, че тези понятия действуват върху него внушително, с нечувана сила, че те не го отпускат, а постоянно и постоянно му нашепват в ушите: Ти вървиш една глупост, когато напускаш сигурния път, по който се проследява, как една клетка се свързва е друга, как една клетка е хранена от друга клетка и т.н. Накрая идва после необходимостта, която заставя човека да се откъсне от материалистичните понятия в тази област. Не може и другояче, именно при естественонаучните предпоставки, колкото и да иска човек да се придържа към внушителната сила на външните материалистични представи, от които произтича материалистичният светоглед. От определена точка нататък работата вече не върви. Днес още не са много хората, които стигат до това последно положение.
По-голяма част от онези, които се чувствуват омагьосани от резултатите на естествената наука, се оставят да ги завладее материалистичното разбиране и не се решават да направят даже крачка да се издигнат над това, което показва микроскопът.
Малцина правят друга крачка. Обаче за този, който си запазва едно здраво чувство за истината именно на почвата на естествената наука, а това чувство за истината е необходимо, когато човек иска да пристъпи към разглеждането на духа в растителното царство -, за такъв човек е ясно, че първо трябва да се занимае с определена представа. Иначе той винаги ще се обърка, винаги ще навлезе в един лабиринт, в който навлезе и Фехнер, въпреки че той положи големи усилия да проучи с тънък усет символизма, физиономията на отделните растителни форми и прояви. Това, което е важно тук, бих искал първо да ви го представя отново чрез едно сравнение. Предположете, че някой намери по един или друг път някаква част от едно вещество.
към текста >>
Тук за сериозния търсител на истината колкото и обайващи да са чисто материалните
резултат
и на изследването престава възможността даже и да помисли, че Слънцето е едно газово кълбо движещо се в пространството, престава възможността, Земята да бъде разглеждана така, както днес я разглеждат астрономията и геологията.
Всичко това ни показва, как Земята подобно на човека през време на сън е отдадена на великия свят и живее с този свят. Как тя прави растенията да цъфтят и увяхват, ни показва цялата духовна същност и тъкане, което става между Земята и Слънцето. Когато разглеждаме нещата по този начин, ние трябва във всеки случай да кажем: тук ние проглеждаме в дълбоки, дълбоки тайни на окръжаващия ни свят.
Тук за сериозния търсител на истината колкото и обайващи да са чисто материалните резултати на изследването престава възможността даже и да помисли, че Слънцето е едно газово кълбо движещо се в пространството, престава възможността, Земята да бъде разглеждана така, както днес я разглеждат астрономията и геологията.
Тук съществуват наложителни причини, наложителни основания, на които трябва да се подчини и съвестният природомислител и да си каже: В това, което естествената наука разкрива, ти не трябва да виждаш вече нещо друго, освен един израз на духовния живот, който стои на основата на всичко! Но тогава ние разглеждаме растението като един физиономичен израз на земята, като израз на лицето на нашата земя. Така това, което наричаме наше естетическо чувство по отношение на растителния свят, се задълбочава именно чрез Духовната наука. Ние отиваме пред гигантските дървета на девствените гори, пред тихата теменужка или пред кокичето и ги разглеждаме наистина като отделни индивиди, но така, че казваме: тук ни говори духът, тук се изразява духът, който оживява пространството, Дух на Слънцето, Дух на Земята! Това, което виждаме у човека от израза на неговия дух, когато чуваме неговия глас и от това вадим заключение за кротостта или некротостта на неговата душа, така от това, което ни гледа от растенията, ние вадим заключение за това, което живее като Дух на Земята, като Дух на Слънцето, как те стоят в борба един с друг или във взаимна хармония.
към текста >>
214.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Но за разбирането на това, което духовният изследовател изнася като
резултат
на своите изследвания, не е необходимо такова обучение; за целта е достатъчно човек да има здраво чувство за истината и безпристрастна логика.
Обаче духовното изследване не пристъпва към света само със съобщения. То и не върши това, когато само разбира себе си; но това, което черпи от висшите светове, то го облича в логически форми, които са точно същите. Логически форми, с които са проникнати и другите науки. Тогава всеки един може да провери чрез своето здраво чувство за истината и чрез една безпристрастна логика, дали това, което духовният изследовател е казал, отговаря на истината. Винаги съм казвал: За да търси сама духовните факти, душата трябва да мине през едно обучение, да мине през това, което току-що бе описано.
Но за разбирането на това, което духовният изследовател изнася като резултат на своите изследвания, не е необходимо такова обучение; за целта е достатъчно човек да има здраво чувство за истината и безпристрастна логика.
към текста >>
215.
1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Върху един такъв светоглед, който има за своя основа Духовната наука, би трябвало да тежи като един кошмар, ако действително и сериозно този светоглед би трябвало да стигне в противоречие с истинските
резултат
и на естествено-научното изследване онова изследване което в течение на последните столетия и особено в течение на 19-то столетие създаде такива велики и благотворни за човечеството неща не само в областта на познанието, но и в тази на общия прогрес на човечеството.
Върху един такъв светоглед, който има за своя основа Духовната наука, би трябвало да тежи като един кошмар, ако действително и сериозно този светоглед би трябвало да стигне в противоречие с истинските резултати на естествено-научното изследване онова изследване което в течение на последните столетия и особено в течение на 19-то столетие създаде такива велики и благотворни за човечеството неща не само в областта на познанието, но и в тази на общия прогрес на човечеството.
Но особено подтискващо би трябвало да действува, ако тази Духовна наука би трябвало да се постави в противоречие с един клон на естествено-научното изследване, който е относително един от най-младите, но който чрез своята особеност, чрез своите особени задачи е способен не само да възбуди в най-дълбокия смисъл на думата човешкия интерес, но отваря и перспективи в това, което ние наричаме развитие на нашата планета, както и в развитието и превръщането на онези създания, които населяват тази планета. Този млад клон на природонаучното изследване е Геологията, онази наука, която особено от втората третина на 19-то столетие, но също и по-рано, показа такъв мощен възход и въпреки великите въпроси, за които ще имаме да говорим, които и днес са останали непридвижени, е произвела такива важни неща. За нас днес ще бъде главно важно да разгледаме отношението, в което Духовната наука трябва да стои към Геологията и да отговорим на въпроса: Колко много може да каже Геологията в смисъла на Духовната наука на онзи клон на знанието, който е поставен на основата на всички тези наши съзерцания колко много може да каже Геологията върху въпроса за възникването, постепенното развитие на Земята и на нейните същества?
към текста >>
В
резултат
на това той добива други възгледи, различни от този, които дълги десетилетия са били застъпвани.
Едуард Зюс беше този, който веднъж каза: Нека се абстрахираме от всички предразсъдъци на нептунистите, на плутонистите и от всичко онова, което се е натрупало от геолозите като теории през 19-то столетие. Нека не построяваме, а да погледнем това, което ни се предлага като физиономии, като образ на земната повърхност. Едуард Зюс изхожда от чистия и неразмътен от никаква теория и хипотези възглед.
В резултат на това той добива други възгледи, различни от този, които дълги десетилетия са били застъпвани.
Той е стигнал до резултата, че планините, които привидно ни се явяват като мощни масиви, изглеждат все пак като бръчки по кожата на ябълка и не могат да се обяснят по никой друг начин, освен приемайки, че в планетата Земя царуват определени силови действия от чисто физико-химическо естество, чрез които са възникнали нашите неравности, нашите долини и планини, различните пластове и т.н. Така щото всъщност разпределението на водата и на сушата, образуването на континентите и т.н. може да се обясни чрез това, че се образуват нагъвания, че определени сили разместват едни към други земните масиви, чрез което определени земни маси се струпват като планини. В действие са други сили, които правят, щото струпаното да се срути след това; така се получава после образуването на моретата. Следователно той обяснява например планинския масив на Алпите чрез потъвания, чрез нагъвания нагоре и набръчквания.
към текста >>
Той е стигнал до
резултат
а, че планините, които привидно ни се явяват като мощни масиви, изглеждат все пак като бръчки по кожата на ябълка и не могат да се обяснят по никой друг начин, освен приемайки, че в планетата Земя царуват определени силови действия от чисто физико-химическо естество, чрез които са възникнали нашите неравности, нашите долини и планини, различните пластове и т.н.
Едуард Зюс беше този, който веднъж каза: Нека се абстрахираме от всички предразсъдъци на нептунистите, на плутонистите и от всичко онова, което се е натрупало от геолозите като теории през 19-то столетие. Нека не построяваме, а да погледнем това, което ни се предлага като физиономии, като образ на земната повърхност. Едуард Зюс изхожда от чистия и неразмътен от никаква теория и хипотези възглед. В резултат на това той добива други възгледи, различни от този, които дълги десетилетия са били застъпвани.
Той е стигнал до резултата, че планините, които привидно ни се явяват като мощни масиви, изглеждат все пак като бръчки по кожата на ябълка и не могат да се обяснят по никой друг начин, освен приемайки, че в планетата Земя царуват определени силови действия от чисто физико-химическо естество, чрез които са възникнали нашите неравности, нашите долини и планини, различните пластове и т.н.
Така щото всъщност разпределението на водата и на сушата, образуването на континентите и т.н. може да се обясни чрез това, че се образуват нагъвания, че определени сили разместват едни към други земните масиви, чрез което определени земни маси се струпват като планини. В действие са други сили, които правят, щото струпаното да се срути след това; така се получава после образуването на моретата. Следователно той обяснява например планинския масив на Алпите чрез потъвания, чрез нагъвания нагоре и набръчквания. По този начин по един остроумен начин е показано, че цялото лице на Земята е възникнало чрез такива нагъвания на земните пластове едни върху други, чрез потъвания, чрез набръчквания.
към текста >>
И стараейки се да си състави една обща картина за това, което става върху земята, върху която вървим, той стига до един своебразен
резултат
: че всъщност това, което се разиграва, по лицето на нашата Земя, е един процес на разрушение и че всъщност почвата, върху която прокарваме днес плуга на нивата, от която идват нашите плодове, е възникнала само благодарение на това, че от някъде другаде са действували нагъвания, потъвания накратко: разрушителни процеси.
В действие са други сили, които правят, щото струпаното да се срути след това; така се получава после образуването на моретата. Следователно той обяснява например планинския масив на Алпите чрез потъвания, чрез нагъвания нагоре и набръчквания. По този начин по един остроумен начин е показано, че цялото лице на Земята е възникнало чрез такива нагъвания на земните пластове едни върху други, чрез потъвания, чрез набръчквания. Образуването на моретата и на континентите е обяснено например чрез това, че стават определени потъвания, че водите се стичат към една посока и там, където по-рано е било вода, сушата се освобождава от нея и т.н. Следователно имаме работа с една повърхност на Земята, където стават процеси, които почиват върху едно разтръсване една върху друга на земните маси, причинено от механически сили, и върху потъване.
И стараейки се да си състави една обща картина за това, което става върху земята, върху която вървим, той стига до един своебразен резултат: че всъщност това, което се разиграва, по лицето на нашата Земя, е един процес на разрушение и че всъщност почвата, върху която прокарваме днес плуга на нивата, от която идват нашите плодове, е възникнала само благодарение на това, че от някъде другаде са действували нагъвания, потъвания накратко: разрушителни процеси.
Нужно е да цитираме само малко думи от този забележителен труд на съвременната геология и от това ще можете да видите, до къде чисто сетивният геологически начин на разглеждане е довел съвестния природоизпитател Едуард Зюс.
към текста >>
Тук имате
резултат
а на най-грижливото изучаване на земната почва, върху която стъпваме.
Тук имате резултата на най-грижливото изучаване на земната почва, върху която стъпваме.
Помислете сега върху това, което Духовната наука казва относно началото на този процес на разрушение, поставен първоначално в действие от един духовно-душевен процес на разрушение, чието продължение означава от една страна физическо-механическия процес на разрушение, който става върху лицето на Земята и който геологията е принудена да потвърди от самата себе си чрез едно грижливо проучване. Така е върху всички области. Когато вземете действителните изследвания, фактите, навсякъде ще видите: Тук с това, което има да каже от духовното изследване, Духовната наука е в пълно съгласие с Естествената наука, когато тя не е повлияна от монистични, материалистични или други предразсъдъци, когато стои на чистата и здрава почва на фактите. Навсякъде ще видите, че Духовната наука се влива в Естествената наука така, че чрез това, което може да достави от чистата почва на фактите, Естествената наука дава едно изобилно доказателство за това, което Духовната наука има да каже от своите собствени изследвания. Никога не съществува някакво противоречие между Духовната наука и истинската Естествена наука.
към текста >>
Резултат
ите на Естествената наука са навсякъде последици на духовнонаучното изследване.
Когато вземете не онези писания, които казват: "това или онова е научно установено", а отидете при изворите, тогава можете да намерите особено в областта на геологията, как навсякъде геолозите проникват до определена точка и след това поставят въпросителни знаци. Когато сме стигнали до тези въпросителни знаци, ние можем да изходим от тях, като сега разгледаме изследването на Духовната наука. Тази наука ни казва тогава: Ако това, което ясновидството казва, е вярно, тогава фактическият външен материал трябва да има тази или онази форма. В случая на геологията е установено: Ако е вярно това, което Духовната наука има да изложи, тогава като продължение на днешния процес на разрушение нашето земно кълбо трябва да се намира в едно разпадане. Геологията, която изучава фактите, показва от самите закони, че това е така!
Резултатите на Естествената наука са навсякъде последици на духовнонаучното изследване.
Когато разгледаме целия дух и смисъл на това обяснение, ние съвсем не ще изпаднем в униние, че ходим върху една почва, която е един разлагащ се труп. Защото ние разбираме, че върху тази почва се е развило това, което отново съдържа в себе си зародиши на бъдещето.
към текста >>
216.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
След като сме били дейни в душата, можем да се обърнем пасивно към
резултат
а на нашето мислене, към нашите мисли и представи.
Силите, които първоначално стоят на основата на развитието на човечеството, според възгледа на древните египтяни трябва да се схващат в една двойственост, в една такава двойственост, че единият елемент на тази двойнственост се нарича Озирис, а другият носи името Изис: Озирис-Изис. Когато поглеждаме в самите нас и при това си служим с усещанията, с чувството на древния египтянин, ние можем да кажем: Първо ние имаме в себе си активното мислене. Нужно е само да си спомним, как трябва да мислим, когото накрая се ражда една мисъл, когато например имаме в нас мисълта на един триъгълник. Първо трябва да е било налице активното, дейното мислене, за да образуваме мисълта за един триъгълник.
След като сме били дейни в душата, можем да се обърнем пасивно към резултата на нашето мислене, към нашите мисли и представи.
Ние виждаме накрая образа на нашето активно мислене. Както мисленето се отнася към мислите, както дейността за образуването на представите се отнася към самите представи, както дейното се отнася към това, което се получава от дейното и накрая стои преди нас, така се отнася Озирис към Изис. Бихме могли също да кажеш: Дейното ни се явява като един бащин, като един мъжки принцип: принципът на Озирис, принципът на борбата, воюващият принцип, който след това изпълва нашата душа, изпълва я с мисли и чувства. И както човекът стои тук, си казваше древният египтянин, както веществата, които живеят в неговата кръв или образуват неговите кости, не са били винаги в неговата кръв и в неговите кости, а са били разпръснати вън в мировото пространство, както цялото това физическо тяло е едно съчетание на вещества, които могат да бъдат проследени физически, които преминават в човешката форма, докато по-рано са били разпръснати вън във вселената, така е и с мисловната сила, с мисловната способност: тя е в нас сила, способност, която образува представи. Както веществата от нашата кръв веднъж са вътре в човешката форма и друг път са разпръснати вън, така и силата на Озирис като мисловна способност е дейна в нас и разпръсната в духовната вселена като Озирис, като сила на Озирис оживяваща и протъкаваща цялата вселена, която влиза в човека също както веществата, които след това съставляват кръвта и костите в тялото на човека.
към текста >>
217.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Докато видяхме, че този свят на фактите се съгласува чудесно с Духовната наука, ние виждаме от друга страна, как скоро мисленето, което се беше развило в 19-то столетие, не беше на висотата на фактите, които се вливат като
резултат
и на научното изследване в човека.
Добре от тебе мисленото, преминало във чужда кръв, Със теб самия да враждува не ще се то забави този Шопенхауер, който беше направил за свой девиз изкованите от него самия думи: "Животът е съмнително нещо; и аз се заех да принеса своя дял с това, като размишлявам върху него", този Шопенхауер търсеше това, което може да му поясни източниците на живота, източниците на съществуването. Тогава по естествен начин той стигна до Будизма и втъка своите собствени идеи с тези на Будизма. Ние можем да кажем: В течение на развитието на 19-то столетие отделните културни клонове на човечеството са дали на това човечество толкова велики и мощни неща, че в действителност човешкият дух не се считаше за способен да намеря своето изравнение, своето хармонизиране по отношение на това, което се вливаше в него от вън от великите постижения на външното изследване. Той се чувствуваше все по-безпомощен по отношение на света на фактите на личното изследване.
Докато видяхме, че този свят на фактите се съгласува чудесно с Духовната наука, ние виждаме от друга страна, как скоро мисленето, което се беше развило в 19-то столетие, не беше на висотата на фактите, които се вливат като резултати на научното изследване в човека.
Така щото човекът на 19-то, 20-тото столетие чувствува именно тогава най-много: Ти не можеш да овладееш всичко това с твоите познавателни способности. Всичко това се простира навън, обаче ти трябва да се справиш със самия себе си по един друг начин. Ти не можеш да обгърнеш този свят с това, което живее в тебе. Тогава човекът търси един светоглед, който не приема цялата борба с фактите, които днес от външния свят говорят в нашата душа. Обаче за Духовната наука ние ще видим напротив: тя изхожда от най-дълбоките основи и опитности на духовното познание, но е в състояние да обгърне всички факти, които външната наука предлага, да обработи тези факти и да покаже във всичко, че във външната действителност живее Духът.
към текста >>
218.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
В това може да се убеди всеки един, който вземе в ръка издадените книги върху
резултат
ите от изследването на Библията.
Постоянно и постоянно трябва да подчертаваме, че даже когато вземем предвид естествените науки едва някой клон на човешката ученост, на човешката сериозна научна воля може да събуди у нас едно такова дълбоко уважение, едно такова свещено уважение както изследването на Библията през 19-тия век. За онзи, който познава изследването на Библията, нищо не може да се сравни с онова усърдие, с онова остроумие, което е било употребено за да бъдат познати например отделните части на Библията по отношение на нейния стил, на това, което учените считаха, че могат да знаят върху нейния произход, нищо не може да се сравни с онази себеотрицателна научна преданост, която е била упражнена. Въпреки всичко, в това изследване на Библията на 19-тия век можем да видим нещо трагично. Защото колкото по-далече е стигнало то, толкова повече ако можем да кажем така то е отнело всъщност от ръката ни Библията. Защото това изследване е разкъсало така да се каже Библията и преди всичко Стария Завет, за да иска да ни покаже, как една част е следвала едно друго течение на преданието в сравнение с друга част, как всичко е било така да се каже събрано в течение на времето в едно цяло, което учените би трябвало отново да разкъсат, за да го разберат.
В това може да се убеди всеки един, който вземе в ръка издадените книги върху резултатите от изследването на Библията.
към текста >>
И в известен смисъл ние можем да наречем трагичен
резултат
ът от това изследване затова, защото всъщност той е изцяло отрицателен, защото не е допринесъл нищо за оживяването на това, което Библията може да направи да оживее, което тя е направила да оживее в сърцата и в душите на хората в течение на хилядолетия.
И в известен смисъл ние можем да наречем трагичен резултатът от това изследване затова, защото всъщност той е изцяло отрицателен, защото не е допринесъл нищо за оживяването на това, което Библията може да направи да оживее, което тя е направила да оживее в сърцата и в душите на хората в течение на хилядолетия.
към текста >>
Приятелите на Йов не могат да разберат, че той не е поел върху себе си никакъв грях, тъй като
резултат
ите би трябвало да се проявят над праведната личност.
Нещата отиват толкова далече, че жената на Йов не може да разбере, защо нейният мъж още се придържа към своя Бог и затова му казва забележителните думи, които имат едно незабравимо значение: "Отречи се от твоя Бог и умри! " Какво значат следователно в смисъла на тази пълна със значение алегорична трагедия тези думи: "Отречи се от твоя Бог и умри! "? Нищо друго освен: Щом Бог, който трябва да бъде изворът на твоя живот, се отнася така с тебе, тогава отречи се от него. Но тогава е сигурно, че участта на това отричане от Бога е смъртта, че този, който се отрича от Бога, той се откъсва от живото развитие.
Приятелите на Йов не могат да разберат, че той не е поел върху себе си никакъв грях, тъй като резултатите би трябвало да се проявят над праведната личност.
Самият разказвач не може да ни накара да разберем по друг начин, че все пак съществува мировата правда, освен чрез това, че смазаният, хвърлен в мизерия Йов все пак получава във физическия свят едно възмездие за всичко, което беше изгубил.
към текста >>
219.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Който би получил това впечатление, би могъл от друга страна да се утеши с това, че през последните години, накрая на 19-тия век тази Астрономия е донесла такива чудесни
резултат
и, че имаме достатъчно основание да се радваме до най-висока степен на тези
резултат
и също и интелектуално, .../има добавен текст но не се разчита/... даже когато чрез по-дълбоки познания на по-ново време в тази област именно това задълбочаване на астрономическата наука през последните десетилетия ни доставя малко надежда и радост, когато чрез нея, както тя застава пред нас като наука във външния свят, искаме да добием светлина върху великите въпроси за възникването и развитието на вселената.
Днес искаме да се спрем, да разгледаме от гледището на Духовната наука въпроса: Какво има да ни каже тази Астрономия върху възникването на света? Може би това, което накрая ще се получи от тези разглеждания, ще изглежда за някои така, като че едно цвете на надеждата е било ошмулено.
Който би получил това впечатление, би могъл от друга страна да се утеши с това, че през последните години, накрая на 19-тия век тази Астрономия е донесла такива чудесни резултати, че имаме достатъчно основание да се радваме до най-висока степен на тези резултати също и интелектуално, .../има добавен текст но не се разчита/... даже когато чрез по-дълбоки познания на по-ново време в тази област именно това задълбочаване на астрономическата наука през последните десетилетия ни доставя малко надежда и радост, когато чрез нея, както тя застава пред нас като наука във външния свят, искаме да добием светлина върху великите въпроси за възникването и развитието на вселената.
Тук трябва да обърнем първо вниманието на това, че към всичко онова, което съществуваше от времето, когато чрез Коперник, Кеплер, Галилей, чрез наблюденията на Хершел или чрез смелите спекулации на Кант и Лаплас получи такова силно задълбочаване, че към всичко това в течение на 19-то столетие се прибави нещо, което ни въведе по един неподозиран по-рано начин и в материалния характер на небесния свят. Докато по-рано хората трябваше да се ограничават да твърдят така да се каже от смелостта на човешката мисъл, че когато насочваме погледа към звездните светове, там застават срещу нас светове, които трябва да считаме подобни на нашия собствен свят, докато те трябваше да се ограничават в тази смелост на човешката интелектуалност, спектралната анализа на гениалните изследователи Кирххоф и Бунсен през 19-тия век ни даде възможност да проникнем чрез физикалните инструменти направо в материалната природа на звездите, така щото от онова време насам можем да се осмелим да твърдим на основата на непосредственото наблюдение, че в различните слънца, които светят за нас от пространството, в петната на мъглявините и в други формации, които срещаме в небесното пространство, имаме по същество същите вещества със същите материални свойства, които намираме и на нашата Земя. Ето защо можем да кажем, че от средата на 19-тия век насам нашата наука можа да добие познанието: Ние стоим тук като хора на Земята сред един материален свят с неговите закони, с неговите сили. От действието, което тези материални закони показват в така наречения спектроскоп които познаваме едва от средата на 19-тия век -, и от това, че от най-далечните небесни пространства в спектроскопа се получават същите действия, можем да заключим, че в цялото мирово пространство, доколкото става дума за материалния свят, имаме разлети същите вещества и същите закони на тази материя. Докато в известно отношение по-рано изследването на движението на звездите беше само един вид геометрическо изчисление, прекрасното и гениално свързване на спектралната анализа с така наречения Доплеров принцип ни даде възможност да наблюдаваме не само онези движения, които стават пред нас, но и да ги познаваме като един вид нарисувани върху една повърхност движения на звездите; но от онова време насам ние можем да включим в нашето разсъждение и онези движения на звездите, които се отдалечават от нас или се приближават до нас, защото чрез Доплеровия принцип малкото разместване на линиите в спектроскопа стана от голямо значение за движението на звездите, доколкото те се отдалечават от нас или се приближават към нас.
към текста >>
И така всички процеси в света протичат по такъв начин,докато все още дълго време ще стават природни процеси, които можем да наречем "природна работа" -, че топлината ще се увеличава все повече и повече, тази топлина, която ще се получи като остатък, и накрая ще трябва да имаме
резултат
а, че всички процеси на движение ще бъдат превърнати в топлина.
Това е неопровержимо доказано чрез такива изследвания като например тези на физика Клаузиус, който обобщи този принцип, така щото той трябва да важи за всички процеси във вселената. Ето защо при всички процеси на превръщане, където навсякъде топлината играе, нейната роля, ние имаме работа с превръщането на топлината в работа, което превръщане става именно при фактите на нашата природа. Но понеже при превръщането винаги остава един остатък от топлина, не е трудно да се разбере, че най-после крайното състояние на това развитие, в което се намираме като в едно материално развитие, ще бъде превръщането на цялата двигателна енергия, на цялата друга работа в природата в топлина. Това е последното, което трябва да се получи: Всички други природни процеси трябва да се превърнат накрая в топлина, защото винаги остава един остатък от топлина.
И така всички процеси в света протичат по такъв начин,докато все още дълго време ще стават природни процеси, които можем да наречем "природна работа" -, че топлината ще се увеличава все повече и повече, тази топлина, която ще се получи като остатък, и накрая ще трябва да имаме резултата, че всички процеси на движение ще бъдат превърнати в топлина.
Следователно тогава бихме имали работа с един голям световен хаос, който би се състоял само от топлина, но която топлина не ще може вече да бъде превърната в други енергии. Следователно всичко, което нашето Слънце произвежда като жизнени процеси върху Земята, оставя остатъци от топлина, всичко, което се излъчва от Слънцето към нас, клони накрая да премине в една топлинна смърт, в една всеобща топлина смърт. Това е знаменитата "топлинна смърт на Клаузиус", в която трябва да се влее цялото материално развитие на вселената. И тук за този, който въобще разбира нещо от познание, физиката е доставила едно такова познание, което е неопровержимо, против което не може да се възрази нищо от гледна точка на физиката. Нашата материална вселена се стреми към топлинната смърт, в която всичко, което съществува като природни процеси, ще бъде някога погребано.
към текста >>
Представете си, колко фатално трябва да бъде за едно материалистично познание, да остави човек да му въздействува този неопровержим
резултат
!
Тук ние имаме в астрономическия образ на света внесено нещо, което означава така да се каже развитие.
Представете си, колко фатално трябва да бъде за едно материалистично познание, да остави човек да му въздействува този неопровержим резултат!
Следователно, който счита че духовното и душевното са само съпровождащи явления на материалните движения, той трябва непосредствено да приеме, че всичко духовно и душевно ще бъде погребано в хаоса от топлина, към който отива нашият материален свят. Така щото, всяка култура, към която се стремят хората, всяка красота и деятелност на Земята ще намерят някога смъртта си заедно с топлинната смърт.
към текста >>
Когато това се вземе под внимание, тогава ще се установи, че великите и действително забележителните
резултат
и на модерната астрономия могат да бъдат съединени по един чудесен начин с образа на света, който Духовната наука ни дава.
Когато това се вземе под внимание, тогава ще се установи, че великите и действително забележителните резултати на модерната астрономия могат да бъдат съединени по един чудесен начин с образа на света, който Духовната наука ни дава.
Вземете в ръцете си книгата "Тайната наука". Там е показано, как нашата Земя се е развила постепенно, как тя точно както отделният човек минава през редуващи се земни съществувания минава през степени на развитието, как и една планета сама минава през степени на развитието. Там е показано, че нашата Земя е минала през едно предишно планетарно състояние, това последното също е минало през едно още по-предишно планетарно състояние, като миналото на нашата Земя може да бъде проследено до едно състояние, което там е наречено "Старият Сатурн" но как е наречено това състояние, не е важното. С това име не се разбира днешният Сатурн, а един планетарен предтеча на нашата Земя. Същото духовно познание ни показва, независимо от всяка физика и независимо от всяка спекулация -, нещо, което може да се види в самота гореспомената книга, че един съответен предшественик на нашата Земя, именно този стар Сатурн, се е намирал в едно топлинно състояние, състоял се е само от топлина и че в това топлинно състояние са действували духовни Сили, духовни Същества, които са завладели хаоса от топлина.
към текста >>
Няма нищо по-изненадващо от съгласуваността на един от най-чудните закони на 19-то столетие в неговото приложение към астрономията както приложението на втория главен принцип на механическата теория на топлината с положителните, фактически
резултат
и на света на астрономическите наблюдения.
Сега ние имаме една друга възможност! Ние можем да говорим за мировата мъглявина но тук вече не правим никакви спекулации по образеца на физиците материалисти, които въпреки всичко не искат да спрат пред топлинната смърт и можем да кажем: Без съмнение, ние имаме тук форми на съществуване, в които предстои превръщането на всички други процеси в топлина. Но както в началото на съществуването на нашата Земя духовни Същества завладяха топлинното състояние и го обработиха, така и от мировите мъглявини, в които ще са се превърнали слънчевите системи чрез топлинната смърт, духовни Същества ще превърнат и преведат мировите мъглявини от топлинната смърт в нови слънчеви системи.
Няма нищо по-изненадващо от съгласуваността на един от най-чудните закони на 19-то столетие в неговото приложение към астрономията както приложението на втория главен принцип на механическата теория на топлината с положителните, фактически резултати на света на астрономическите наблюдения.
Ако вземете не това, което може да се измисли чрез спекулация върху всякакъв вид лъчево налягане, но когато изходите от това, което може да се получи действително в спектроскопа или чрез фотографирането на небесните формации, вие ще видите, че всичко до последната част се съгласува, съвпада с това, което може да се добие от Духовната наука като развитие и ставане на света, показвайки, как това, което виждаме като астрономически образ на пространството, е резултат духовен резултат от действието на духовни Същества. Ние можем да кажем, за разлика от съвременните астрономически физици: Човекът няма никакво основание, никаква причина да се бори срещу топлинната смърт или да се страхува от нея, защото той знае, че от това ще се разцъфти един нов живот, както от стария топлинен хаос се е разцъфтял животът, който сега имаме пред нас. Той няма такава причина поради това, защото само така е възможно едно действително повторение и повишение на живота а не само от това, което Арениус мисли, като казва, че животът ще се развие отново като в един отново навит часовник в новосъздадената мирова мъглявина но той ще се развие само когато един духовен елемент преработи едно топлинно състояние в друго. Само тогава е възможно едно развитие. И когато материята на нашите светове ще бъде погребана в гробницата на топлината, духът ще е напреднал с една степен по-нагоре и ще произведе от топлинния хаос една нова формация, един по-висш живот.
към текста >>
Ако вземете не това, което може да се измисли чрез спекулация върху всякакъв вид лъчево налягане, но когато изходите от това, което може да се получи действително в спектроскопа или чрез фотографирането на небесните формации, вие ще видите, че всичко до последната част се съгласува, съвпада с това, което може да се добие от Духовната наука като развитие и ставане на света, показвайки, как това, което виждаме като астрономически образ на пространството, е
резултат
духовен
резултат
от действието на духовни Същества.
Сега ние имаме една друга възможност! Ние можем да говорим за мировата мъглявина но тук вече не правим никакви спекулации по образеца на физиците материалисти, които въпреки всичко не искат да спрат пред топлинната смърт и можем да кажем: Без съмнение, ние имаме тук форми на съществуване, в които предстои превръщането на всички други процеси в топлина. Но както в началото на съществуването на нашата Земя духовни Същества завладяха топлинното състояние и го обработиха, така и от мировите мъглявини, в които ще са се превърнали слънчевите системи чрез топлинната смърт, духовни Същества ще превърнат и преведат мировите мъглявини от топлинната смърт в нови слънчеви системи. Няма нищо по-изненадващо от съгласуваността на един от най-чудните закони на 19-то столетие в неговото приложение към астрономията както приложението на втория главен принцип на механическата теория на топлината с положителните, фактически резултати на света на астрономическите наблюдения.
Ако вземете не това, което може да се измисли чрез спекулация върху всякакъв вид лъчево налягане, но когато изходите от това, което може да се получи действително в спектроскопа или чрез фотографирането на небесните формации, вие ще видите, че всичко до последната част се съгласува, съвпада с това, което може да се добие от Духовната наука като развитие и ставане на света, показвайки, как това, което виждаме като астрономически образ на пространството, е резултат духовен резултат от действието на духовни Същества.
Ние можем да кажем, за разлика от съвременните астрономически физици: Човекът няма никакво основание, никаква причина да се бори срещу топлинната смърт или да се страхува от нея, защото той знае, че от това ще се разцъфти един нов живот, както от стария топлинен хаос се е разцъфтял животът, който сега имаме пред нас. Той няма такава причина поради това, защото само така е възможно едно действително повторение и повишение на живота а не само от това, което Арениус мисли, като казва, че животът ще се развие отново като в един отново навит часовник в новосъздадената мирова мъглявина но той ще се развие само когато един духовен елемент преработи едно топлинно състояние в друго. Само тогава е възможно едно развитие. И когато материята на нашите светове ще бъде погребана в гробницата на топлината, духът ще е напреднал с една степен по-нагоре и ще произведе от топлинния хаос една нова формация, един по-висш живот. Ето защо в книгата "Тайната наука" крайното състояние на земните въплъщения състоянието Вулкан е онова, което ни показва това, което ни гледа като нов живот от гроба на топлинната смърт.
към текста >>
Когато вземем под внимание астрономическия възглед, можем да видим именно от
резултат
ите на съвременната астрономия, колко дълбоко външната наука съвпада с това, което Духовната наука може да ни даде.
Той няма такава причина поради това, защото само така е възможно едно действително повторение и повишение на живота а не само от това, което Арениус мисли, като казва, че животът ще се развие отново като в един отново навит часовник в новосъздадената мирова мъглявина но той ще се развие само когато един духовен елемент преработи едно топлинно състояние в друго. Само тогава е възможно едно развитие. И когато материята на нашите светове ще бъде погребана в гробницата на топлината, духът ще е напреднал с една степен по-нагоре и ще произведе от топлинния хаос една нова формация, един по-висш живот. Ето защо в книгата "Тайната наука" крайното състояние на земните въплъщения състоянието Вулкан е онова, което ни показва това, което ни гледа като нов живот от гроба на топлинната смърт. Ето защо е употребено името "Вулкан".
Когато вземем под внимание астрономическия възглед, можем да видим именно от резултатите на съвременната астрономия, колко дълбоко външната наука съвпада с това, което Духовната наука може да ни даде.
към текста >>
Без съмнение хората винаги ще казват: Вие хората на Духовната наука сте фантазьори, защото истинските
резултат
и на точната наука противоречат на това, което смятате, че можете да получите чрез Духовната наука.
Без съмнение хората винаги ще казват: Вие хората на Духовната наука сте фантазьори, защото истинските резултати на точната наука противоречат на това, което смятате, че можете да получите чрез Духовната наука.
И по-нататък някой би могъл да каже: Ти неотдавна говори даже сериозно за Мойсей, но ние знаем все пак, че всичко това е вече остаряло. Защото тържествуващата естествена наука отдавна ни е научила, колко много сме се издигнали ние вече над онова развитие на света, за което говори Мойсей. Това ни показва естествената наука. Така говорят онези, които присъствуват само отвън при нещата. Но нека попитаме други, които са участвували в тези неща не отвън, а отвътре.
към текста >>
220.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Наистина може да се каже, че като
резултат
от разпространението на Библията, човешката душа хиляди години поддържа връзка с най-вътрешната същност на човека, - връзка, която обхваща животa на чувствата, а също и животa на волята.
Не може да има съмнение, че влиянието на Библията върху Западната Култура е било много по-голямо от това на който и да е друг документ.
Наистина може да се каже, че като резултат от разпространението на Библията, човешката душа хиляди години поддържа връзка с най-вътрешната същност на човека, - връзка, която обхваща животa на чувствата, а също и животa на волята.
Въздействието в тези две сфери на човешкото същество е било по-силно отколкото в неговото мислене и неговия свят на идеите, но въпреки това може да се каже, че целият духовен живот, бил в областта на религията или на точната наука, носи следи от влиянието на Библията. И е очевидно за тези, които разглеждат по-дълбоко нещата, че самите аргументи на хората, които в наши дни се чувстват принудени да атакуват Библията – заемайки в някои случаи крайното становище на пълно отричане, те самите показват следи от нейното въздействие. Никога не е имало пълно познаване, и днес практически няма, на степента на влияние на този документ, но то въпреки всичко действително съществува за тези, които имат непредубеден възглед. Отношението, възприето спрямо Библията от съвременните мисъл, чувство и възприемане, за известно време се е променило наистина много от онова, което е било в миналото. Стойността на Библията, отношението към нея на хората, които днес я разглеждат, сериозно се е променило, особено през 19-тото столетие.
към текста >>
Впоследствие, и като
резултат
от това, се появиха тип научни изследвания, които сполучливо могат да бъдат наречени осакатяване на Библията.
Впоследствие, и като резултат от това, се появиха тип научни изследвания, които сполучливо могат да бъдат наречени осакатяване на Библията.
В наши дни има Библии, в които различните значения на детайлите са обяснени с различните предания. В т.н. Библия на Дъгата например е посочено, как тази или онази част, появила се и вмъкната в общото изложение, има своя произход в съвършено различно легендарно предание – т.е. е казано, че Библията трябва да е била сглобена от късчета от предания. Стана все повече и повече обичайно за изследователите да държат тази позиция по отношение на Стария Завет, и тогава същото нещо се случи и с Новия Завет.
към текста >>
От друга страна, нека се обърнем към онези, които се чувстват принудени да заемат категорична позиция, поради фактите на естествените науки, - те казват, съвсем искрено и честно като
резултат
от своите знания: “Това, което сме научили от геологията, биологията и различните отрасли на естествознанието, категорично опровергава това, което Бибилията разказва.
От друга страна, нека се обърнем към онези, които се чувстват принудени да заемат категорична позиция, поради фактите на естествените науки, - те казват, съвсем искрено и честно като резултат от своите знания: “Това, което сме научили от геологията, биологията и различните отрасли на естествознанието, категорично опровергава това, което Бибилията разказва.
Библейската история за създаването на Земята и живите същества през шестте дни на Сътворението е от типа на легенда или мит на примитивните народи, чрез който те са се опитвали по детински начин да направят произхода на Земята разбираем за самите себе си." И такива хора се отчуждават от Новия Завет в същата степен, както и от Стария Завет. Хора, които се чувстват задължени да се придържат към фактите на естествените науки, няма да разберат нищо от всички удивителни действия, извършени от Христос, от начина по който тази уникална Индивидуалност възкръсна в критичен момент на нашата история, и те напълно се противопоставят на самия принцип, на който е основана Библията. И така, ние видяхме от една страна Библията разбита на парчета от историческо-теологичното изследване, и от друга страна отхвърлена и дискредитирана от научните открития.
към текста >>
Това, което е познато като схръх-сетивен свят, чрез пряко възприемане и с човешките сили на познание трябва да бъде предадено в световното съзнание на човечеството като
резултат
от Антропософското схващане за света.
Изисква се високо развита душа, чиито духовни очи са отворени преди да се отзове на повика за проучване на духовния свят и преди да бъдат добити знания за събитията и съществата там. Но ако фактите за висшите светове се правят всеобщо достояние, тогава всичко необходимо за разбиране на казаното от духовния изследовател е здрав усет, освободен от всички предрасъдъци, свойствени на интелекта или на човешката логика. Няма оправдание за критикуване ползата от духовния изследовател, защото ние не можем да проверим сами за себе си. Колко хора са способни да формират ясна концепция от проучванията на Ернст Хекел и да я следват? Абсолютно същото е по отношение на изследванията в сферата на сетивния живот, където каквото е осветлено от разума се влива в съзнанието, както по отношение на това, което духовният изследовател има да каже относно информацията, която е придобил в схръх-сетивния свят.
Това, което е познато като схръх-сетивен свят, чрез пряко възприемане и с човешките сили на познание трябва да бъде предадено в световното съзнание на човечеството като резултат от Антропософското схващане за света.
към текста >>
Трябва преди всичко да подчертаем, че когато като
резултат
от методите, заложени в Духовната Наука, човек пробуди способностите на своята душа, той проглежда в духовния свят и развива онова, което в сравнение с предметното познание е Имагинативно Познание.
Сега възниква въпросът: “Какво има да каже Духовната Наука, което може да ни помогне да разберем библейските истини? " Тук ние трябва да навлезем в детайли.
Трябва преди всичко да подчертаем, че когато като резултат от методите, заложени в Духовната Наука, човек пробуди способностите на своята душа, той проглежда в духовния свят и развива онова, което в сравнение с предметното познание е Имагинативно Познание.
Какво е това Имагинативно Познание? То няма нищо общо с онези съмнителни фантазии, свързвани веднага с думата “Имагинация", нито пък със сомнамбулизъм и неща от този род, а същественото за нея е строгата дисциплина, чрез която човек трябва да събуди своите способности. Нека изходим от външното познание, за да направим по-разбираемо онова, което в действителност се има предвид под “Имагинативно познание." Какво е характерно за външното предметно познание? Например, възприятието за “маса"; когато масата вече не е пред нас, ни остава идея, понятие за нея, нещо като ехо. Първо го има предметът, и после образът .
към текста >>
За да можем да разберем какво се влива в душата като
резултат
от това, нека разгледаме интелектуално смисъла на Розовия Кръст.
Искам да ви покажа как душата може малко по малко да бъде отведена в по-висшите светове чрез определени изпитани представи. Подобни представи могат да се разглеждат, сякаш са букви от азбуката. Но в Духовната Наука няма само 22 или 27 букви, а стотици, с които душата се учи да чете в духовния свят. Ето прост пример: представете си, че вземаме добре познатия Розов Кръст в неговата най-чиста форма, черният кръст обкичен със седем червени рози. Много определени въздействия се пораждат, ако за четвърт час всеки ден душата се отдава изцяло на представата за този Розов Кръст, отхвърляйки всичко пораждащо се от външно влияние.
За да можем да разберем какво се влива в душата като резултат от това, нека разгледаме интелектуално смисъла на Розовия Кръст.
към текста >>
Антропософският възглед е точно изразен в следното изречение: Можем да забележим стих по стих от Стария и Новия Завет как човек, щом се извиси до духовния свят чрез своите собствени заложби, преоткрива в Библията
резултат
ите от своето изследване.
Това изречение е подвеждащо, защото не дава онова, което в действителност може да бъде намерено на това място. Текстът би трябвало всъщност да звучи по следния начин: “Това, което следва сега и ще бъде описано, са потомците на Небето и на Земята, каквито те бяха сътворени от Божествената сила." И с думите “Небето и Земята" се има предвид божествени духовни същества, небесни свръх-сетивни същества, чиито потомък е човекът. Библията описва точно това, което духовният изследовател преоткрива самостоятелно. Много от онези, днес водещи борба срещу Библията, отправят своите атаки срещу нещо, за което нямат реално познание. Те се хващат за сламки.
Антропософският възглед е точно изразен в следното изречение: Можем да забележим стих по стих от Стария и Новия Завет как човек, щом се извиси до духовния свят чрез своите собствени заложби, преоткрива в Библията резултатите от своето изследване.
Би ни отвело твърде далеч, ако се опитаме да опишем Новия Завет по подобен начин. В моята книга “Християнството като мистичен факт" чудото с Лазар измежду всички е предадено в неговата истинска форма. Начинът на разглеждане на такива теми в наши дни прави невъзможно за нас да го схванем в истинския му смисъл, защото съвременните тълкуватели на Библията естествено са способни да намерят само онова, което отговаря на личните им знания. Техните знания не се издигат над сетивното познание; оттук и многото противоречиви интерпретации и обяснения на различните “авторитети" за Библията. Единственият достоверен тълкувател на Библията е човек, който независимо от нея, е способен да достигне същите истини, които се съдържат там.
към текста >>
Просто и единствено като последствие от събитието в Дамаск, което е не
резултат
от физически, а от свръх-сетивни истини.
Но нещо друго е съвсем сигурно, а именно, че от гледна точка на Християнството Библията не трябва да бъде разглеждана по същия начин, както другите исторически документи. Ако обърнем внимание на личността на Павел, можем да научим много, което да ни насочи към подобно становище. Когато изучаваме най-ранната форма, под която Християнството е разпространявано, от която всички негови по-късни разклонения водят началото си, ние откриваме, че никой от Евангелските разкази не е даден от Павел, и че той говори за нещо доста различно. Какво даде импулс на Павел? Как този неповторим Апостол придоби своето разбиране за Христос?
Просто и единствено като последствие от събитието в Дамаск, което е не резултат от физически, а от свръх-сетивни истини.
А сега, какво е основа на учението на Павел? Това е знанието, че Христос – въпреки че беше разпнат – живее; събитието от Дамаск разкрива Христос като Живо Същество, което може да се яви на хората, които се извисят до Него; - разкрива още повече, че наистина има духовен свят. И Павел прави паралел между Христовото явявяне пред него и Неговото явяване пред другите. Той казва: “Първо Той се яви на Кифа, после на Дванадесетте, след това на петстотин Братя едновременно, на Яков и по-късно на всички Апостоли, и най-накрая също и на мен, родения преди своето време." ( I послание на св. апостол Павел към Коринтяни 15:5-8 – бел.
към текста >>
Павел показва, че базира своето Християнство на тази свръх-сетивна истина и че това е убеждение, придобито като
резултат
от непосредствено възприятие.
Но самият израз е доказателство за опитните Посветени, че Павел говори с пълно познаване на Духовната Наука. Той казва, че е “роденият преди своето време" и от това ние разбираме, че неговото просвещение трябва да бъде възприето като несъмнен факт. Само ще загатна за смисъла му. Павел иска да обясни с тези думи, че понеже е бил роден преди своето време, той е по-малко вплетен в материалното съществуване. Той намери своето озарение от знанието си: Христос живее и е тук.
Павел показва, че базира своето Християнство на тази свръх-сетивна истина и че това е убеждение, придобито като резултат от непосредствено възприятие.
към текста >>
221.
Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Гледайки на нещата в общ план вие ще видите, че когато интелигентността, силата на Манас е приложена към неорганичното, към минералния свят,
резултат
ите от всички тези сили на откриване и изобретяване, колкото и изумителни да се те, са изключително в служба на човешкия егоизъм, на човешките лични интереси.
Опитайте се да получите идея за онова, което имаме предвид когато говорим за това инженерство, тази технология, на петата коренна раса. Каква е нейната цел?
Гледайки на нещата в общ план вие ще видите, че когато интелигентността, силата на Манас е приложена към неорганичното, към минералния свят, резултатите от всички тези сили на откриване и изобретяване, колкото и изумителни да се те, са изключително в служба на човешкия егоизъм, на човешките лични интереси.
Започвайки от по-ранните открития и стигайки до телефона, едно от нашите последни изобретения, вие ще видите какви могъщи сили са влезли в употреба. Но какви цели обслужват те, какво е онова, което превозваме по влака или парахода от чужди страни? Хранителни продукти. Ние поръчваме по телефона храна. В действителност човешката карма е онова, което започва с тези открития и изобретения в петата коренна раса.
към текста >>
222.
Троянската война. 28 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Той не е бил Посветен преди това, той става такъв едва в
резултат
на опитностите, през които преминава.
Състоянието жрец-цар. Троя е състояние, в което царят е под влиянието на древното свещеническо управление. Управлението бива заменено от чисто светския принцип. Тук имате перфектна илюстрация на факта, че онова, което побеждава, е не друго, а светската интелигентност. Посветеният на четвъртата подраса е Одисей, хитроумният, който получава посвещение в хода на своите странствания.
Той не е бил Посветен преди това, той става такъв едва в резултат на опитностите, през които преминава.
В удушаването на жреца на Аполон от змията вие виждате символизирано същото нещо. Змията е чисто земната интелигентност, тя задушава Лаокоон, жреца, представителят на старото троянско свещеничество.
към текста >>
223.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_92 Езотерична космология
В
резултат
на разделянето на половете се роди един нов, всеобхватен елемент: елементът на любовта.
Жизненоважен момент, точката на пресичане и на промяна на възходящия живот на човека, лежи във времето на разделяне на половете. Имаше епоха, когато двата пола бяха обединени в съществото на човека. Дори Дарвин разпознава това като вероятност.
В резултат на разделянето на половете се роди един нов, всеобхватен елемент: елементът на любовта.
Привличането на любовта е толкова силно, толкова тайнствено, че тропични пеперуди от различни полове, пренесени в Европа и след това освободени, ще прелетят обратно и ще се срещнат по средата на пътя.
към текста >>
224.
V. Йога в Изтока и Запада
GA_92 Езотерична космология
В
резултат
на науката определен брой истини, свързани с Природата и света на сетивата - които в древни времена бяха известни само на Посветените - станаха публично достояние.
Хиляди години висшата мъдрост бе пазена в дълбока тайна от Окултни Братства. Човек трябваше да принадлежи към някое от тези Братства, преди да може да научи дори основите на окултната наука. За да влезе в Братството, той трябваше да премине определени изпитания и да се закълне, че няма да злоупотреби с истините, които му бяха разкривани. Но условията на цивилизацията, и особено на човешкия интелект, след XVI век и преди всичко в последното столетие се промениха изцяло под влиянието на научните открития.
В резултат на науката определен брой истини, свързани с Природата и света на сетивата - които в древни времена бяха известни само на Посветените - станаха публично достояние.
Познанието, притежавано днес от науката, някога беше под опеката на Мистериите. Посветените винаги са знаели онова, което всички хора бяха предопределени да узнаят. Ето защо Посветените са били наричани пророци.
към текста >>
225.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение)
GA_92 Езотерична космология
Те трябва да бъдат
резултат
на вътрешна инициатива.
2. Контрол на действията. Отношението ни към всички действия, били те банални или значими, трябва да бъде да доминираме, управляваме и да ги държим под контрола на волята.
Те трябва да бъдат резултат на вътрешна инициатива.
към текста >>
6. Вътрешно равновесие, което е
резултат
на тези подготвителни мерки.
6. Вътрешно равновесие, което е резултат на тези подготвителни мерки.
Тогава човекът е достатъчно зрял за вътрешно обучение на душата. Той е готов да стъпи по пътя.
към текста >>
226.
ІХ. Астралният свят
GA_92 Езотерична космология
Друг
резултат
от това обърнато разкриване на нещата в астралния свят е, че това учи човека да познава себе си.
Друг резултат от това обърнато разкриване на нещата в астралния свят е, че това учи човека да познава себе си.
Чувствата и страстите са изразени в растителни и животински форми. Когато човек започва да вижда своите страсти в астралния свят, той ги вижда в животински форми. Тези форми произлизат от самия него, но той ги вижда сякаш те го нападат. Това е така, защото собственото му същество бива обективизирано – в противен случай той не би могъл да види себе си. Така само в астралния свят човек може да се научи на истинско себепознание, съзерцавайки образите на своите страсти в животинските форми, които се нахвърлят върху него.
към текста >>
Резултат
ът е объркване и хаос от идеи, завършващи в заблуждение, лудост и смърт.
По време на самия живот може да се случи един вид духовна смърт, причинена от преждевременно отделяне на Духа от тялото. Астралният свят бива объркван с физическия свят. Ницше е пример за това. В своята книга "Отвъд Доброто и Злото", Ницше напълно несъзнателно е пренесъл астралното във физическия свят.
Резултатът е объркване и хаос от идеи, завършващи в заблуждение, лудост и смърт.
към текста >>
227.
Х.Астралният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
За в бъдеще те всички ще бъдат видими, защото първите осем са
резултат
на действията на несъзнателното посвещение, другите осем – на съзнателното посвещение, постигнато благодарение на личните усилия.
В най-древни времена този лотосов цвят се въртеше отдясно наляво – т.е. по посока, обратна на часовниковата стрелка. В днешния човек този лотосов цвят е спрял да се върти. В ясновидеца той започва да се движи в обратна посока – отляво надясно. В миналите времена осем от шестнайсетте листа бяха видими, останалите неразвити.
За в бъдеще те всички ще бъдат видими, защото първите осем са резултат на действията на несъзнателното посвещение, другите осем – на съзнателното посвещение, постигнато благодарение на личните усилия.
Осемте нови листа съответстват на Блаженствата на Христос.
към текста >>
228.
ХІV. Логосът и Човека
GA_92 Езотерична космология
Материалистът няма представа за душата на Земята и, като естествен
резултат
, той не е съзнателен за съществуването на собствената си душа.
Представете си, че малка буболечка, пълзяща по тялото на някой човек, има възможност да види само пръстите му. Тя не би могла да има никаква представа за организма като цяло, нито пък за душата. Ние самите сме точно в същото положение спрямо Земята и другите същества, които я обитават.
Материалистът няма представа за душата на Земята и, като естествен резултат, той не е съзнателен за съществуването на собствената си душа.
Нещо подобно е, когато малко насекомо не знае за душата на човека, това е защото то няма душа, с която да възприема.
към текста >>
229.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята
GA_92 Езотерична космология
Това мислене е в
резултат
на факта, че нашият организъм е неспособен истински да вижда живота.
Но тази фаза на еволюцията - Старата Луна - не трябва да се бърка със спътника, който сега виждаме на небето, нито с някоя друга планета, която астрономията може някога да открие. Небесните тела, видими днес, са тела, които са били минерализирани. Човешкото око може да вижда само предмети, които съдържат минерални елементи и отразяват светлината, с други думи предмети, които имат физическо тяло. Когато окултистът говори за минералното царство, той има предвид не просто камъните, а средата, в самия център на която се разгръща съзнанието на човека. Много учени разглеждат живите същества просто като машини и отхвърлят идеята на жизнената сила.
Това мислене е в резултат на факта, че нашият организъм е неспособен истински да вижда живота.
Окултистът от друга страна казва, че в нашата епоха човекът живее в минералния свят.
към текста >>
230.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля
GA_92 Езотерична космология
Настоящото разделение на половете е
резултат
ът на разделянето на лунните сили и земните сили.
В една от предишните лекции ние се върнахме в човешката еволюция до момента, когато се състоя разделянето на половете. Този момент сам по себе си е връхната точка на дълга космическа подготовка. След нощта, която отдели фазата на Старата Луна от Земната фаза, в самото начало Земята се появи заедно със силите на настоящите Слънце и Луна. Те образуваха едно единствено тяло което, малко по-малко, се дифиренцира и така създаде трите тела, както ги познаваме днес.
Настоящото разделение на половете е резултатът на разделянето на лунните сили и земните сили.
Женските сили за възпроизвеждане останаха под влиянието на Луната. Луната все още управлява силите на размножаване и в човека, и в животното. По такъв начин окултното познание ни разкрива силите, действащи в планетарната система.
към текста >>
В действителност, това бе
резултат
на този преход; всички субстанции, съдържащи желязо, такива като нашата кръв, бяха подложени на влиянието на Марс.
Ние всъщност можем да разделим настоящия ни Земен етап на две части. По време на първия се случи това, че нашата кръв стана червена. Какво ни е дало червената кръв? По време на разделението на Земята и Слънцето, това кълбо, съставено от течна субстанция, бе пронизано от други флуидни сили, излъчвани от планетата Марс. Преди този преход на Марс на Земята не съществуваше и най-малката следа от желязо.
В действителност, това бе резултат на този преход; всички субстанции, съдържащи желязо, такива като нашата кръв, бяха подложени на влиянието на Марс.
Марс оцвети субстанцията на Земята. И появата на червената кръв е резултатът на неговото влияние. Ето защо първата половина на Земната еволюция се обозначава като периода на Марс.
към текста >>
И появата на червената кръв е
резултат
ът на неговото влияние.
Какво ни е дало червената кръв? По време на разделението на Земята и Слънцето, това кълбо, съставено от течна субстанция, бе пронизано от други флуидни сили, излъчвани от планетата Марс. Преди този преход на Марс на Земята не съществуваше и най-малката следа от желязо. В действителност, това бе резултат на този преход; всички субстанции, съдържащи желязо, такива като нашата кръв, бяха подложени на влиянието на Марс. Марс оцвети субстанцията на Земята.
И появата на червената кръв е резултатът на неговото влияние.
Ето защо първата половина на Земната еволюция се обозначава като периода на Марс.
към текста >>
В хода на еволюцията този шести слой се смъкваше все повече и повече към центъра и като
резултат
вулканичните изригвания станаха по-редки.
Тези различни слоеве са свързани с лъчи, които съединяват центъра на Земята с нейната повърхност. Под твърдата земя има голям брой подземни пространства, свързани с шестия слой, този на огъня. Този елемент на земята-огън е интимно свързан с човешката воля. Този елемент е, който причини огромните изригвания, които сложиха край на Лемурийската епоха. По онова време силите, които подхранваха човешката воля, преминаха през изпитание, което отприщи огнената катастрофа, разрушила Лемурийския континент.
В хода на еволюцията този шести слой се смъкваше все повече и повече към центъра и като резултат вулканичните изригвания станаха по-редки.
И те все още се причиняват в резултат на човешката воля, която, когато е злонамерена и хаотична, действа магнетично на този слой и го разстройва. Въпреки това, когато човешката воля е лишена от егоизъм, тя е способна да укроти този огън. Материалистичните периоди най-често са съпътствани от природни катаклизми, земетресения и т.н. Нарастващите сили на еволюцията са единствената алхимия, способна да преобрази, малко по-малко, организма и душата на Земята.
към текста >>
И те все още се причиняват в
резултат
на човешката воля, която, когато е злонамерена и хаотична, действа магнетично на този слой и го разстройва.
Под твърдата земя има голям брой подземни пространства, свързани с шестия слой, този на огъня. Този елемент на земята-огън е интимно свързан с човешката воля. Този елемент е, който причини огромните изригвания, които сложиха край на Лемурийската епоха. По онова време силите, които подхранваха човешката воля, преминаха през изпитание, което отприщи огнената катастрофа, разрушила Лемурийския континент. В хода на еволюцията този шести слой се смъкваше все повече и повече към центъра и като резултат вулканичните изригвания станаха по-редки.
И те все още се причиняват в резултат на човешката воля, която, когато е злонамерена и хаотична, действа магнетично на този слой и го разстройва.
Въпреки това, когато човешката воля е лишена от егоизъм, тя е способна да укроти този огън. Материалистичните периоди най-често са съпътствани от природни катаклизми, земетресения и т.н. Нарастващите сили на еволюцията са единствената алхимия, способна да преобрази, малко по-малко, организма и душата на Земята.
към текста >>
Следното е пример за връзките, които съществуват между човешката воля и земните катаклизми: в човешките същества, които загиват в
резултат
на земетресения или вулканични изригвания, се забелязват през следващата им инкарнация съвсем различни вътрешни качества.
Следното е пример за връзките, които съществуват между човешката воля и земните катаклизми: в човешките същества, които загиват в резултат на земетресения или вулканични изригвания, се забелязват през следващата им инкарнация съвсем различни вътрешни качества.
Те носят по рождение голяма склонност към духовното, защото при своята смърт са се докоснали до сили, показали им истинското естество на реалността и илюзията на материалния живот.
към текста >>
231.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение
GA_92 Езотерична космология
То възникна като
резултат
на кондензирането и кристализирането на онова, което на Старата Луна бе полу-минерално, полу-растително.
Говорейки за планетарното тяло, предшестващо нашата Земя - фазата на Старата Луна в еволюцията - ние различаваме три природни царства, много различни от тези, които познаваме днес. Нашето минерално царство тогава не съществуваше.
То възникна като резултат на кондензирането и кристализирането на онова, което на Старата Луна бе полу-минерално, полу-растително.
Нашият растителен свят произлезе от лунното растение-животно. По сходен начин животниският свят възникна от лунния човек-животно. Така ние виждаме, че на Земята всяко от тези лунни царства направи слизане в материалността. Същото се случи и със Съществата, които на Старата Луна бяха по-висши от човека-животно: Духовете на Огъня. В онзи период човекът дишаше огън, точно както днес ние дишаме въздух.
към текста >>
232.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Преди да започна, бих искал да ви разкажа за
резултат
а от моето последно посещение в Лондон, който е, че по всяка вероятност госпожа Безант/*2/ ще ни посети тук през есента.
Преди да започна, бих искал да ви разкажа за резултата от моето последно посещение в Лондон, който е, че по всяка вероятност госпожа Безант/*2/ ще ни посети тук през есента.
Ние ще имаме възможността отново да чуем една от личностите, принадлежащи към най-силните духовни влияния на нашето време. Следващите две публични лекции/*3/ ще бъдат изнесени след една седмица в Клуба на архитектите на тема спиритизма, – а през следващата седмица и върху сомнамбулизма и хипнотизма. След това обикновените понеделнични събрания отново ще започнат да се провеждат редовно. През идващите четвъртъци ще говоря за теософската космология,/*4/ за теософските идеи относно сътворението на Вселената. Онези от вас, които се интересуват от такива неща, ще могат да чуят много неща, които все още не са известни от обикновената теософска литература.
към текста >>
Това по-късно въплъщение – под формата, която то възприе като
резултат
от страха към Девите, който аз охарактеризирах – в Библията е наречено "Грехопадението на човека".
Това по-късно въплъщение – под формата, която то възприе като резултат от страха към Девите, който аз охарактеризирах – в Библията е наречено "Грехопадението на човека".
Девите[2] чакаха и слязоха на Земята, за да приемат физически тела, едва когато човечеството бе достигнало една по-нататъшна степен в своето развитие. Поради това те бяха в състояние да развият една по-зряла форма на съзнание, отколкото това би станало, ако биха се въплътили по-рано.
към текста >>
233.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда.
GA_93 Легендата за храма
Ако вие сте в състояние да си формирате обхватен поглед за нея, ще видите, че колкото голям и впечатляващ да е
резултат
ът, когато силите на интелекта, на манас се приложат към неорганичния минерален свят, все пак преди всичко зад приложението на всички тези сили за открития и изобретения, мотивът е само личен интерес и егоизъм.
Само си представете какво означава, когато човек говори за технологията на петата коренна раса. За какво е тя?
Ако вие сте в състояние да си формирате обхватен поглед за нея, ще видите, че колкото голям и впечатляващ да е резултатът, когато силите на интелекта, на манас се приложат към неорганичния минерален свят, все пак преди всичко зад приложението на всички тези сили за открития и изобретения, мотивът е само личен интерес и егоизъм.
към текста >>
234.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите.
GA_93 Легендата за храма
В
резултат
Каин извършил братоубийство.
Жертвоприношенията, които Авел принасял на Яхве, му били приятни, ала жертвоприношенията на Каин, не му били приятни, тъй като раждането на Каин не е било наредено от него.
В резултат Каин извършил братоубийство.
Той убил Авел и затова бил изключен от общение с Яхве (Йехова). Той отишъл в далечни земи и там станал основател на своя собствен род.
към текста >>
В
резултат
на това, между Хирам и мъдрия Соломон се появило чувство на ревност и на последния се приискало да отстрани Хирам, ала той е трябвало да го задържи, за да може храмът да бъде довършен.
В резултат на това, между Хирам и мъдрия Соломон се появило чувство на ревност и на последния се приискало да отстрани Хирам, ала той е трябвало да го задържи, за да може храмът да бъде довършен.
към текста >>
235.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
GA_93 Легендата за храма
Сред онези, при които в
резултат
от кармата се е насъбрал излишък от зло, то ще стане особено очевидно на духовното поле.
Сега, нека да погледнем онова, което ще се създаде през 6-та коренна раса. Доброто и злото тогава ще контрастират много по-различно, отколкото това е днес. Каквото ще настъпи за цялото човечество през петия кръг,/*24/ – това е, че външната физиономия, която всеки човек ще си изработва, пряко ще отразява онова, което карма е направила от него – това ще бъде като предвестие за състоянието, което ще настъпи в духовността през 6-та коренна раса.
Сред онези, при които в резултат от кармата се е насъбрал излишък от зло, то ще стане особено очевидно на духовното поле.
От една страна, ще има човешки същества, които ще притежават огромни вътрешни енергии за добро, които ще бъдат надарени с велика любов и доброта; ала от друга страна, ще бъде виждано и противоположното. Злото ще присъства като наклонност без никакво замаскирване в твърде много хора и вече не завоалирано, не скривано от погледа. Злите ще величаят злото като нещо особено ценно. Един проблясък на това удоволствие от злото и демоничното, принадлежащо на 6-та коренна раса, вече се вижда в някои гениални хора. Нитчевото "русо чудовище"/*25/ е например предзнаменование за това.
към текста >>
236.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Резултат
ът от това е, че Каин убива Авел.
Цялото схващане, лежащо в основата на историята за сътворението според Легендата за храма, се базира на факта, че Йехова изпитва един вид враждебност към всичко, което произтича от другия Елохим и неговите потомци, "Синовете на огъня" – така са наречени потомците на Каин в Храмовата легенда. Йехова създава враждебност между Каин с неговите потомци и Авел с неговия род.
Резултатът от това е, че Каин убива Авел.
Това е прототипната враждебност, която съществува между онези, които получават своето съществуване като дар от божествените светове и онези, които сами си изработват всичко. Фактът, че Авел жертва животно на Йехова, докато Каин носи плодове на Земята, е една илюстрация, която Библията дава на този контраст между рода на Каин и рода на Авел. Каин трябва да изтръгва с упорит труд плодовете на Земята, това, което е необходимо за човека; Авел взима онова, което вече е живо, което вече е подготвено за живота. Родът на Каин твори, така да се каже, живото от неживото. Авел взима онова, което вече е живо, на което вече е вдъхнат живот.
към текста >>
В
резултат
на това духът интуитивно бива повлиян.
Тези неща се използват като средство за предизвикване известен вид ритъм в усещанията на астралното тяло.
В резултат на това духът интуитивно бива повлиян.
Това повлияване на духа е било главната цел на масонското посвещение в древни времена – Свободното масонство е действително много древно.
към текста >>
237.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
Въпросното лице се въвежда в окултните закони на природата, чрез които в човечеството се постигат точно определени
резултат
и в циклични движения.
Има четири вида инструкции, давани в Мизраимския ритуал/*20/. 96-те степени могат следователно да бъдат постигнати чрез четири различни вида инструкции или дисциплини. Тези четири дисциплини, чрез които може да се напредне, са следните: Първо, т. нар. символична инструкция или дисциплина. Посредством нея някои символи могат да бъдат разбрани като факти.
Въпросното лице се въвежда в окултните закони на природата, чрез които в човечеството се постигат точно определени резултати в циклични движения.
към текста >>
238.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества.
GA_93 Легендата за храма
Самият атом е претърпял промяна в
резултат
на това, че е бил в някоя машина.
Действителната машина, разбира се, се разваля и става на прах; тя неминуемо някога ще бъде разрушена. И следа няма да остане от нея. Ала онова, което тя е направила, не изчезва без следа, а преминава в самите атоми. Всеки атом носи следа от вашия дух и ще носи тази следа със себе си. Не е без значение дали един атом е бил в една машина.
Самият атом е претърпял промяна в резултат на това, че е бил в някоя машина.
И тази промяна, която вие сте извършили в атома, никога вече няма да бъде загубена за него. Освен това, след като сте променили атома чрез това, че сте съединили вашия дух с минералния свят, един постоянен печат е бил ударен върху общото съзнание. Точно толкова ще бъде въведено от нас в другия свят.
към текста >>
За тях е било важно в света да останат да съществуват
резултат
ите от техните действия, а тяхната личност да остане напълно непозната.
С това исках само да ви покажа какво са искали тези тайни общества.
За тях е било важно в света да останат да съществуват резултатите от техните действия, а тяхната личност да остане напълно непозната.
И това ни довежда до сърцевината на тайните. Много помаловажно е било нещо да се пази в тайна; същественото е било да се запази в тайна собственото участие в работата. Всеки, който държи в тайна собственото си участие, чрез това си осигурява безсмъртие. Следователно правилото е ясно и недвусмислено: Толкова, колкото сам вложиш в света, толкова съзнание ще ти върне светът. Това е свързано с най-великите всемирни закони.
към текста >>
Това е великата мисъл, лежаща в основата на тайните общества, че всеки напредък е
резултат
на инволюцията и еволюцията.
Това е великата мисъл, лежаща в основата на тайните общества, че всеки напредък е резултат на инволюцията и еволюцията.
Инволюцията е всмукване навътре, еволюцията е даване навън. Всички състояния на Вселената се редуват между тези два процеса. Когато виждате, чувате, помирисвате или вкусвате природата, вие фактически я вдишвате. Онова, което вие виждате, не минава покрай вас без да остави следа. Окото загива, предметът се унищожава, ала това, което сте видели, остава.
към текста >>
239.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Всичко това е
резултат
от незнанието, че съществуват велики закони, които управляват света и които произтичат от духовния живот.
Обаче тази глупост се извършва не само от много хора, но за нея се пишат безброй книги. Всеки в нашето съвремие предполага, че е призван, че знае и че може да реши, как най-добре може да се преобразува социалния живот и държавата. Едва нещо научили, някои хора пишат подробни книги, как да се изгради най-добрата обществена форма и се чувстват призвани да основат реформаторски движения. Така има реформаторски движения във всички сфери на живота. Но всичко направено по този начин, е също като ако някой се старае да пробие тунел с чук и лопата.
Всичко това е резултат от незнанието, че съществуват велики закони, които управляват света и които произтичат от духовния живот.
Истинският проблем на нашето време се състои в това незнание, че за изграждането на държавата и на социалния организъм също така има велики закони, както и за изграждането на един тунел и че човек трябва да знае тези закони, за да може да извърши най-необходимите и ежедневни задачи в социалния организъм. Така както при изграждането на един тунел трябва да се познава взаимното действие на всички природни сили, така всеки, искащ да започне реформиране на обществото, трябва да знае законите на социалните взаимодействия. Той трябва да проучва въздействието на една душа върху друга и да се приближи към духа. Ето защо теософията трябва да лежи в основата на всяка практична дейност в живота. Теософията е истинският практичен принцип на живота и само онзи, който изхожда от теософските принципи и ги влага в практическия живот, може да се чувства призван да действа в социалния живот.
към текста >>
Адонай причини раздор между каиновата фамилия и Авеловата фамилия;
резултат
ът от това бе, че Каин уби Авел.
Всеки, който поеме в себе си Легендата за храма, получава нещо, което по специален начин оформя неговото мислене. А всичко зависи от закономерното мислене. Тази Легенда за храма е както следва: Някога един от Елохимите се свърза с Ева и от това се роди Каин. Друг Елохим, Адонай или Яхве-Йехова тогава създаде Адам. Последният от своя страна се свърза с Ева и от тази връзка се роди Авел.
Адонай причини раздор между каиновата фамилия и Авеловата фамилия; резултатът от това бе, че Каин уби Авел.
Но от възобновеното съединяване на Адам и Ева бе основан родът на Сет.
към текста >>
Ако реформирате закона, религията или каквото и да било друго – дотогава, докато имате предвид само отделното нещо, без да разбирате цялото, всичко това дава за
резултат
само разрушение.
Не е правилно да мислим, че само онези, които могат да градят, трябва да правят това. Не, това зависи от нагласата дори ако човек знае твърде много. Ако човекът има правилно направление на мислене и след това се ангажира в социална, техническа и юридическа реформа, този човек тогава започва да гради храма, който отново трябва да бъде съграден. Ако човек започне реформи – колкото и с добри намерения – без тази нагласа, тогава той внася още повече хаос. Тъй като отделният камък е безполезен, ако той не е част от цялостния план на сградата.
Ако реформирате закона, религията или каквото и да било друго – дотогава, докато имате предвид само отделното нещо, без да разбирате цялото, всичко това дава за резултат само разрушение.
към текста >>
240.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Като
резултат
от отделянето на Луната се появява разделянето на половете в средата на лемурийската раса.
Докато преди не е можело да става въпрос за смърт, защото е имало непрекъснат живот, сега навлиза смъртта, както я познаваме при едно растително тяло, съставено от клетки. Докато растението се състои от една единствена клетка, не настава разпадане, когато следната клетка се ражда. Друго е, когато се изгради цял организъм от много клетки. Този организъм се разпада на своите части и отделната част вече не е целият жив процес. Този вид смърт настава, когато Слънцето се отдели от Земята.
Като резултат от отделянето на Луната се появява разделянето на половете в средата на лемурийската раса.
Отделянето на Луната внася разделяне на едновременно мъжко-женското същество в същества, които са или само мъжки или само женски. Чрез това хората приеха формата, която имат и сега в света.
към текста >>
241.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
GA_93 Легендата за храма
Ще ви дам едно описание – не само хипотези – на
резултат
ите от едно много древно окултно изследване; така, както са били съобщени и както се е работило с тях специално в окултните школи на Германия, особено от 14-то столетие насам.
Човек често чете за това, как Логосът слиза отгоре надолу, и се запитва как може да се схване това, как човек може да си изясни понятието за Логоса, едно понятие, което е нещо повече от една дума, от едно слово. Сега ще разгледаме връзката между Логоса и най-малките частички.
Ще ви дам едно описание – не само хипотези – на резултатите от едно много древно окултно изследване; така, както са били съобщени и както се е работило с тях специално в окултните школи на Германия, особено от 14-то столетие насам.
към текста >>
Всичко, което се случва в човечеството, се сбива в един
резултат
, това е атомът на 5-я кръг.
И когато Земята отново премине във физическо състояние, тогава тя се състои от безброй мънички сферички, всяка от които е отпечатък на онова, което Земята е била преди това. Всички тези сферички обаче са различно подредени, макар че имат един общ произход. Така новата физическа Земя в 5-я кръг/*5/ ще се състои от безбройно мънички частици, всяка от които съдържа целта на минералния свят, която Учителите имат като план в тяхната ложа. Всеки атом от 5-я кръг на земната еволюция ще съдържа целия план на Учителите. Днес Учителите работят върху атома на 5-я кръг.
Всичко, което се случва в човечеството, се сбива в един резултат, това е атомът на 5-я кръг.
към текста >>
242.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
Резултат
ът от това е, че индийската раса може лесно да прехвърли нещо от астралното към етерното тяло, може лесно да работи върху етерното тяло.
Древните индийци от 1-та подраса са живели в условия, различни от нашите и в основата си са били различно организирани. Дори съвременните потомци, днешните индийци са съществено различно организирани от нашите европейски раси. Който като окултист изследва разликата, открива, че в древния индийски народ етерното тяло е било много по-малко привързано към физическото тяло. То не потъва така дълбоко в него и много по-лесно е можело да му се въздейства от астралното тяло.
Резултатът от това е, че индийската раса може лесно да прехвърли нещо от астралното към етерното тяло, може лесно да работи върху етерното тяло.
Това означава, че индиецът по-лесно може да достигне до някои по-висши възприятия чрез окултно обучение.
към текста >>
243.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Това човешко същество от еднополовата епоха е
резултат
на намиращата се в жената субстанция и оплодяването чрез Божествения дух.
Поради това Зевс, който е бил обожаван като баща на човешката раса, в най-древната гръцка митология е бил изобразяван с женски гърди/*2/. Зевс, като свръхчовешко същество е бил по-близо до женския пол. Женският пол е бил първият, по-раншният и по онова време е имал в себе си силата да възпроизвежда целия човешки индивид. Тази размножителна сила се намираше вътре в едно човешко същество от неразделен пол, което се приближава в своята външност повече към женската форма. В това еднополово човешко същество оплодяващият принцип беше мъдростта, самият дух; и оплодяването на женския дух чрез инспирирана мъдрост е едно по-късно повторение на това.
Това човешко същество от еднополовата епоха е резултат на намиращата се в жената субстанция и оплодяването чрез Божествения дух.
към текста >>
В
резултат
на това отделяне, физически се появява гръбначният мозък и мозъкът с нервните разклонения, изобразени в Дървото на живота и в Дървото на познанието.
Физически най-напред имаме жената, която се оплодява отгоре. Божественият дух в жената е бил оплодяващият принцип. Когато става разделението на половете, диференцирането започнало с трансформиране на женските духовни органи за оплодяване в органи на мъдростта. Мъжката сила, която жената е имала в себе си, обърнала творческата сила в органи на мъдростта. Така само половината от творческата сила останала в жената; творческата физическа сила останала в мъжа.
В резултат на това отделяне, физически се появява гръбначният мозък и мозъкът с нервните разклонения, изобразени в Дървото на живота и в Дървото на познанието.
Органът на мъдростта се формира в пръстените (прешлените ?) на гръбначния стълб с гръбначния мозък и неговото разширение в мозъка. От онова време нататък има една двойственост в човека; именно двете дървета от библейското писание, Дървото на познанието и Дървото на живота.
към текста >>
И какво се случва като
резултат
от това, че жената се отделя от мъжа?
И какво се случва като резултат от това, че жената се отделя от мъжа?
В кой от половете все още се е запазила сянката на продуктивната сила на мъдростта, в мъжът или в жената? Ние видяхме, че мъдростта на жената фактически има мъжки характер; това е творческото, продуктивното, интуицията, онова, което е първоначално, което създава. Същата божествена сила, която оплодяващо е действала някога в жената, за да произведе физическо човешко същество, работи като оплодяващ принцип върху познанието на божествената сърцевина в същността на човека. Религиите работят чрез думи и образи за да развият по-нататък този процес.
към текста >>
Друг Елохим, Йахве, противодейства, като създаде Адам, който се съедини с Ева, в
резултат
на което бе роден Авел.
В началото единият Елохим създаде Каин, като самият той се съедини с Ева.
Друг Елохим, Йахве, противодейства, като създаде Адам, който се съедини с Ева, в резултат на което бе роден Авел.
Каин уби Авел и Йехова подчини расата на Каин на расата на Авел.
към текста >>
Тя поискала да види майстора строител, тъй като не можела да схване, как такъв чудесен строеж би могъл да бъде
резултат
на човешка мъдрост.
И легендата продължава да разказва, че Балкис, Савската царица беше сгодена за цар Соломон. Тя го посетила и била учудена от сградата на храма, а той от нейната мъдрост.
Тя поискала да види майстора строител, тъй като не можела да схване, как такъв чудесен строеж би могъл да бъде резултат на човешка мъдрост.
Хирам дошъл и още със своя поглед й направил силно впечатление. Тя поискала да види онези, които работели върху храма. Когато Соломон казал, че това е невъзможно, Хирам направил мистичния знак Тау във въздуха и всички работници веднага започнали да се стичат към него. В мистичния знак Тау се крият силите, които синовете на Каин използват, за да работят на физическото поле.
към текста >>
244.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Тя от своя страна обгръща една друга мисловна форма, която е изпълнена с представата на собствения аз, която е породена може би в
резултат
на някаква амбиция.
Ако от друга страна, вие срещате някого с чувство на завист, тогава във вас съществува друга мисъл-форма и вие му я поднасяте. Тогава излъчвате червената мисъл-форма на егоизма, на себелюбието.
Тя от своя страна обгръща една друга мисловна форма, която е изпълнена с представата на собствения аз, която е породена може би в резултат на някаква амбиция.
Тя не се отпечатва в празно пространство или в някаква куха структура, ала във форма, която е изцяло изпълнена, в която нищо друго не може да влезе. Тя е заобиколена от чувството на студенина и има точно противоположната мисъл-форма, именно един външен пръстен в синьо около вътрешната сърцевина от червено. Студенината на синия цвят отблъсква всичко, което иска да влезе вътре, а суетната червена мисъл-форма стои такава, каквато е. Тя не възприема нищо. Така стои в отношението си към другите един завистлив човек, който не може да благоговее пред нищо.
към текста >>
245.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
В
резултат
църквата решила, че свободните масони и техните нощни срещи били толкова опасни, че намерила за необходимо да основе едно световно общество срещу Свободните масони.
В средатана 80-те години на миналия век/*4/ се появи една френска книга, която беше представила тайните на свободните масони по най-страхотен начин, като те са били описани по-скоро страшни отколкото тайни. Тази книга специално разкривала, как свободните масони извършвали черна литургия. Тази книга бе извадена на сцената от един френски журналист, на име Лео Таксил. Той вдигнал много шум, като посочил и една свидетелка, наречена мис Вауган.
В резултат църквата решила, че свободните масони и техните нощни срещи били толкова опасни, че намерила за необходимо да основе едно световно общество срещу Свободните масони.
Направили съвещание в Триент. И макар че това не е било истинско съвещание, то било наречено "Втори събор в Триент". Посетили го множество епископи и стотици свещеници, председателствал един кардинал. /Този конгрес станал най-голямата победа на Таксил/. Но след това бе публикувано опровержение, като господин Таксил разкрил, че цялото съдържание на неговата книга, включително и споменатите хора, са били измислица.
към текста >>
Сътворението на природата е получило нова форма в
резултат
на човешката мисъл.
Представете си онзи момент, онази точка във времето на развитието на нашата Земя, когато никой човек не е протягал ръка, за да оформи неорганичната природа; когато цялата планета е била предадена на човека такава, каквато е дошла от природата! И какво е станало тогава? Погледнете назад към издигането на египетските пирамиди, където е поставян камък върху камък чрез работата на човека.
Сътворението на природата е получило нова форма в резултат на човешката мисъл.
Така човешката мъдрост е трансформирала Земята. Това се е възприемало като същинската мисия на свободния, на съграждащия човек на Земята. Чрез най-разнообразните инструменти човешките сили управлявани от човешката мъдрост постепенно са преобразували минералния свят от прастари времена до настоящето, когато без механични средства те могат да влияят до най-далечните пространства.
към текста >>
Чрез изкуството човешкият дух също така се излива в безжизнената материя и отново
резултат
ът е одушевяване, побеждаване/*16/ на неодушевеното, което се намира в природата.
Малко по-късно ние виждаме да се поставя втората колона, колоната на красотата, на изкуството.
Чрез изкуството човешкият дух също така се излива в безжизнената материя и отново резултатът е одушевяване, побеждаване/*16/ на неодушевеното, което се намира в природата.
Опитайте се за момент да си представите как постепенно преминавайки в изкуство, мъдростта майстори в безжизнената природа и вие ще видите, как онова, което съществува без човешко участие, къс по къс бива преоформено от самия човек Представете си, ако искате и по фантастичен начин, момента, когато цялата Земя ще бъде преобразена от човешка ръка, като цялата Земя стане едно изпълнено с мъдрост и излъчващо красота творение на изкуството, изградено от човешка ръка и замислено от човешка мъдрост! Това може да изглежда фантастично, ала то е повече от това. Тъй като целта на човешката мисия на Земята е художествено да преобрази планетата. Това откривате изразено във втората колона – колоната на красотата.
към текста >>
Онова, което е
резултат
от тези сили не може напълно да бъде разбрано от човека.
Човекът не бива да се докосва до тези тайнствени сили на природата. Там той не може да се намесва.
Онова, което е резултат от тези сили не може напълно да бъде разбрано от човека.
Един художник наистина може да създаде един чудно красив Зевс, ала той не може напълно да разбере този Зевс. В бъдеще човек ще достигне до едно ниво, когато ще може да разбира и това. Както е истина, че човекът е спечелил господство над неодушевената природа, овладял е земното притегляне чрез терзия и отвес, и направляващите сили на природата с помощта на геометрията и механиката; по същия начин в бъдеще чрез самия себе си човекът ще овладее онова, което получава днес само като дар от природата или от божествените сили – именно живото.
към текста >>
За онези, които наистина придобиват достъп до такива тайни, като практически
резултат
се появява по-ясна перспектива и за световните събития в бъдеще.
За онези, които наистина придобиват достъп до такива тайни, като практически резултат се появява по-ясна перспектива и за световните събития в бъдеще.
към текста >>
Той не може да донесе никакъв положителен
резултат
.
Само като един неуспял опит, като една последната отчаяна борба на една привършваща своето съществуване вълна на човешкото развитие е онова, което днес се нарича социализъм.
Той не може да донесе никакъв положителен резултат.
Което би трябвало да се постигне чрез него, може да бъде постигнато само посредством жива деятелност. Не е достатъчна само колоната на силата. Социализмът не може повече да бъде създаван с неодушевени сили. Идеите на Френската революция – свобода, равенство и братство, са последните идеи, изтичащи от неодушевеното. Всичко, което все още върви по тази линия, е безплодно, и е обречено да умре.
към текста >>
Всяка хармония винаги е
резултат
от дисхармонията на едно предишно време.
Всяка хармония винаги е резултат от дисхармонията на едно предишно време.
Както камъните са сформирани в гръцкия храм, както те изобилстват в други форми, в объркващо разнообразие от форми, от които те стават една организирана структура, както изобилието от боите върху палитрата смислено е поставено в една картина, така цялата материя хаотично е била в други съотношения преди творческият дух да я формира в този Космос. Същото нещо се повтаря на ново равнище. И само онзи, който вижда цялото, може правилно и ясно да работи върху подробностите. Всичко, което е имало истинско значение за човешкия напредък в света, е създадено с грижа и преценка и чрез посвещение във великите закони на световния план. Онова, което денят създава е ефимерно.
към текста >>
246.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Огньовете, разбира се, били символи на властта и силата на Слънцето, докато вечно зелените растения, използвани в този случай символизирали
резултат
ите от възобновеното действие на Слънцето върху растителността.
Празникът на 25 декември е бил празнуван с огромни огньове, запалвани по върховете на могилите, за да се провъзгласи рождения ден на бога Сол – Слънце. Това е бил моментът, когато след зимното слънцестоене, той започва да се увеличава и постепенно да се възкачва. Този празник наистина бил спазван не само от друидите, а в целия древен свят, от Индия до Ултима-Туле.
Огньовете, разбира се, били символи на властта и силата на Слънцето, докато вечно зелените растения, използвани в този случай символизирали резултатите от възобновеното действие на Слънцето върху растителността.
Празникът на лятното слънцестоене бил на 24. юни. И двата тези дни все още се спазват като празници и в християнската църква, първият като Коледа, а вторият като Ден на Св. Йоан.
към текста >>
Те определяли
резултат
а при всички недоразумения чрез окончателно и непроменяемо решение и имали властта да наказват със смърт.
Техният авторитет в много случаи превишавал този на монарха. Те били, разбира се, единствените тълкуватели на религията и естествено надзиравали всички жертвоприношения; на никое частно лице не се позволявало да принася жертва без тяхното разрешение. Те притежавали властта за отлъчване, което било най-ужасяващото наказание, което можело да бъде наложено освен смъртното и от което дори и най-висшият чиновник не можел да се предпази. Великият съвет на областта или царството не е бил компетентен да обявява война или да сключва мир без тяхно разрешение.
Те определяли резултата при всички недоразумения чрез окончателно и непроменяемо решение и имали властта да наказват със смърт.
И наистина, по техните олтари е текла кръвта на човешки жертви. Пълно изгаряне на мъже, жени и деца, затворени в огромни кули, изплетени от ракита, са били понякога огнени жертвоприношения на техните суеверия, същевременно с цел да се увеличи уважението към свещениците, които били амбициозни и се радвали на кръвта. Друидите предпочитали такива, които били виновни за кражба, убийства и други престъпления, като казвали, че те били най-приемани от техните богове; но когато нямало много престъпници, те нямали скрупули да ги заместят и с невинни хора. Тези ужасяващи жертвоприношения били извършвани от друидите вечер, преди започване на опасна война или по време на някаква национална катастрофа и също за специални лица от висок ранг, когато те били нападнати от някаква опасна болест.
към текста >>
/*5/ – Духовната идентичност на Кристиян Розенкройц и граф Сен Жармен е
резултат
на изследванията на Рудолф Щайнер.
/*5/ – Духовната идентичност на Кристиян Розенкройц и граф Сен Жармен е резултат на изследванията на Рудолф Щайнер.
Виж също лекцията от 27. септември 1911 г., преведена в "Антропофски тримесечник", т. 5, № 4, 1960 г.
към текста >>
– Ала тъй като той нямаше средство за наказание – поради това, че не съществуваше зло в Божия дом – той изпрати една сила, една душевна сила, срещу материята, така че материята бе проникната напълно и смъртта я погълна със силата на това разделение, със силата на това вътрешно деление и объркване, което е
резултат
от смесването по този начин.
- Когато Хиле атакува, Бог свика съвет, за да определи наказанието, – казва Александър от Ликополис.
– Ала тъй като той нямаше средство за наказание – поради това, че не съществуваше зло в Божия дом – той изпрати една сила, една душевна сила, срещу материята, така че материята бе проникната напълно и смъртта я погълна със силата на това разделение, със силата на това вътрешно деление и объркване, което е резултат от смесването по този начин.
Това ни напомня на казаното от Христос: "Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява" /Лука, 11: 17/. Последното тълкуване съдържа по-дълбокото езотерично значение на горната битка. Не сила срещу сила, не зло срещу зло, може да бъде отплатата на нежната светлина на небето, на която моралът бе обявен от Христос. Тази победа трябва да бъде постигната по съвсем друг начин: Под формата на спокойно разпадане, в която силите на светлината действат като нежен фермент, за да заквасят тестото на материята; по този начин Евангелието описва битката на светлината, по такъв чудно значим начин. Картините, които Мани дава, описват точно същата случка, която описва Евангелието, ала с повече подробности и с дълбочина, която съответства на по-зрелите исторически обстоятелства.
към текста >>
Щайнер казва в "Елементални духове на раждане и смърт" "Хората разбираха твърде малко от това.. Самият Дявол е вдъхновявал хората с желанието, като последователи на Нитче самите те да стават "руси животни".. Ала макар че хората никога не ставаха "руси животни" в нитчевия смисъл – нещо ставаше през това столетие в
резултат
на този социално-тревожен импулс на ХІХ столетие".
/*25/ – "Русото животно в неговата книга "Генеалогия на морала", която е била много хвалена. Обаче в своята лекция от 6. октомври 1917 г. Р.
Щайнер казва в "Елементални духове на раждане и смърт" "Хората разбираха твърде малко от това.. Самият Дявол е вдъхновявал хората с желанието, като последователи на Нитче самите те да стават "руси животни".. Ала макар че хората никога не ставаха "руси животни" в нитчевия смисъл – нещо ставаше през това столетие в резултат на този социално-тревожен импулс на ХІХ столетие".
към текста >>
Нейното съдържание е
резултат
от едно съчетано усилие, предприето от "Е" – задаващият въпроси, "Т" – наетия медиум, който да предава чрез съобщенията и на "Ф", – духа водач.
/*15/ – Въпросната статия се е появила в декемврийския брой на "Теософско ревю" от 1904 г., подписана само с "Е".
Нейното съдържание е резултат от едно съчетано усилие, предприето от "Е" – задаващият въпроси, "Т" – наетия медиум, който да предава чрез съобщенията и на "Ф", – духа водач.
Това, което следва е извлечение само от оригиналната статия.
към текста >>
/*8/ – Тук текстовете се различават: Според Зайлер е "егоистични" азове; според Вегелан и Рибщайн "духовни" азове, което може би да е
резултат
на неправилно слухово възприятие или грешка в писането, а би могло да бъде "собствени " азове.
/*8/ – Тук текстовете се различават: Според Зайлер е "егоистични" азове; според Вегелан и Рибщайн "духовни" азове, което може би да е резултат на неправилно слухово възприятие или грешка в писането, а би могло да бъде "собствени " азове.
/немски текст не се разчита/.
към текста >>
Това е
резултат
на това, което първоначално се е съдържало в астралното и в етерното тяло.
/*4/ – Според бележки на една лекция от Рудолф Щайнер, държана в Колон на 28 декември 1907 г. той казва: "Откъде се е появила цялата днешна дължина, ширина и височина на физическото тяло?
Това е резултат на това, което първоначално се е съдържало в астралното и в етерното тяло.
Там първоначално пребивавали мислите, картините, чувствата и др. Вие по-добре бихте могли да разберете какво искам да ви кажа, ако си припомните един процес, който става непосредствено след физическата смърт. Там става така, че физическото тяло най-напред бива напуснато от етерното и астралното тяло. Сънят пък се състои във факта, че астралното тяло и азът се отделят, оставайки физическото и етерното тяло да лежат в леглото. Смъртта се различава от съня, само че в първото състояние физическото тяло остава в леглото, а етерното тяло се оттегля заедно с другите два члена на човешкото същество.
към текста >>
Тук вие имате символ, от който са взети размерите на вашето съвременно тяло и които са
резултат
на мисъл-формата, която Ной преживява в ковчега.
Защо са дадени точните размери на Ноевия ковчег в Библията? За да може човекът, който трябваше да представлява прехода от атлантски времена към следатлантски времена, да има около себе си една структура – 300 аршина дължина, 50 аршина ширина, 30 аршина височина, – от чиито дължина, широчина и дължина да изгради подходяща мислоформа, която да стане причината по правилен начин да се изгради следатлантското тяло.
Тук вие имате символ, от който са взети размерите на вашето съвременно тяло и които са резултат на мисъл-формата, която Ной преживява в ковчега.
Не без причина Ной е бил поставен в ковчега и ковчегът е бил описан по този начин. Ковчегът е бил изграден така, че човешкото тяло да може правилно да бъде оформено през следатлантските времена. Цялото човечество е било възпитавано в употребата на действени символи. Понастоящем човекът носи мерките на Ноевия ковчег в себе си. Когато човек протегне ръцете си нагоре, мерките на Ковчега се изразяват в мерките на съвременното човешко тяло.
към текста >>
Щайнер, /Винсенц Кнауер/, прави коментар върху този пасаж, както следва: "И тъй в аргументите на Платон самата душа е, която, в
резултат
а на тайнствен процес, разпростря себе си като пространствен образ на еклиптиката и екватора.
Според мнението на древните имало е два кръга с най-голямо значение във Вселената: небесният екватор и еклиптиката. Преводачът на книгата, която е притежавал Р.
Щайнер, /Винсенц Кнауер/, прави коментар върху този пасаж, както следва: "И тъй в аргументите на Платон самата душа е, която, в резултата на тайнствен процес, разпростря себе си като пространствен образ на еклиптиката и екватора.
Ако положението на тези два най-големи кръга един към друг се представи под формата на гръцката буква Х /Chi – представена да лежи хоризонтално/, това би било едно много подходящо сравнение. Тези два кръга се пресичат в ъгъл от 23? градуса. Движението на екватора е от Изток към Запад /когато наблюдателят е обърнат с лице към Север/, а движението на еклиптиката е от Запад към Изток".
към текста >>
32 той казва: "Атомите или атомните структури могат да бъдат само
резултат
от духовно действие или органично действие".
и "Атомната теория и нейното опровержение", 1890 г. които имат за цел да покажат, че не е възможно да се счита атомът за "основен принцип на цялото съществуване". Така както телеграфната жица и електричеството са само преносители на онова, което е съществено, така атомите също са само агенти или носители на въздействието, произведено от духа. Този основен възглед преминава през целия труд на Р. Щайнер. Даже в един от неговите трудове, в своята автобиография /"Моят жизнен път", гл.
32 той казва: "Атомите или атомните структури могат да бъдат само резултат от духовно действие или органично действие".
към текста >>
Поводът, по който той казва това, не е свързан с окултизма, а с външната наука и бе
резултат
от прозирането на въздействията на последните открития на физиката, които биха оказали влияния върху човечеството в края на 19-и и в началото на 20-и век.
Поводът, по който той казва това, не е свързан с окултизма, а с външната наука и бе резултат от прозирането на въздействията на последните открития на физиката, които биха оказали влияния върху човечеството в края на 19-и и в началото на 20-и век.
Прозирането на факта, че съвременната наука и технология бързо напредват до степен, при която те биха могли да допринасят за добруването на човечеството, само ако човешките души се обогатят и задълбочат чрез един теософски възглед за живота, подтикна Р. Щайнер да подкрепи публикуването на духовни истини. Това че физиката от този период бе започнала да изследва връзката между атома, електричеството и етерните сили се считаше от Р. Щайнер за изключително важна точка в развитието на човешката мисъл, защото като окултист той знаеше, че "нова точка на подход ще бъде достигната от атома към минерално-физическия свят". /Виж също лекция 9.
към текста >>
Щайнер отхвърли този начин на представяне като "материалистичен спиритуализъм", така както той отхвърли атомизма на естествената наука като основа на философията в живота, тъй като в тази теософска литература атомите също се възприемаха като основен принцип на всичко съществуващо, вместо да бъдат признати като
резултат
и агенти на определени духовни въздействия.
За неговите слушатели по онова време тези мисли не са били съвсем нови. Тъй като в литературата на Теософското общество, особено тази от Ледбитър и Ани Безант, има твърде много относно силата на растежа и свиването като способност, която специално ще бъде развита в случаите на етерното ясновидство; това обикновено бе във връзка с описанието на ясновидски изследвания на атома. Точно в 1905 г. Ани Безант бе говорила и писала по този въпрос в различни случаи. Имаше и едно проучване, извършено в сътрудничество на Ледбитър и Безант през 1895 г., което се появи отново по това време под заглавие "Окултна химия", Р.
Щайнер отхвърли този начин на представяне като "материалистичен спиритуализъм", така както той отхвърли атомизма на естествената наука като основа на философията в живота, тъй като в тази теософска литература атомите също се възприемаха като основен принцип на всичко съществуващо, вместо да бъдат признати като резултат и агенти на определени духовни въздействия.
към текста >>
Резултат
ите на моята антропософска работа са първо, книги предназначени за общата публика; второ, голямо число лекторски курсове, първоначално считани като частни публикации и продавани само на членове на Теософското /по-късно Антропософското/ общество.
Резултатите на моята антропософска работа са първо, книги предназначени за общата публика; второ, голямо число лекторски курсове, първоначално считани като частни публикации и продавани само на членове на Теософското /по-късно Антропософското/ общество.
Курсовете представляват повече или по-малко точни бележки, държани по моите лекции, които по липса на време аз не съм в състояние да коригирам. Аз бих предпочел изговорената дума да остане изговорена дума. Ала членовете желаеха да се отпечатат курсовете за лична употреба. По този начин те възникнаха. Ако аз бих бил в състояние да ги коригирам, ограничението само за членове не би било необходимо още от самото начало.
към текста >>
Публикуваните книги са пряк
резултат
от моите вътрешни усилия и вътрешен труд, докато частно отпечатаният материал, включва вътрешните нужди на членовете и моят жив опит от това определяше формата на лекциите.
Така публичните и частни публикации са всъщност две твърде различни неща, изградени върху различни основи.
Публикуваните книги са пряк резултат от моите вътрешни усилия и вътрешен труд, докато частно отпечатаният материал, включва вътрешните нужди на членовете и моят жив опит от това определяше формата на лекциите.
към текста >>
Обаче нищо никога не бе казано, което да не е единствено
резултат
на моя пряк опит, в изграждането на антропософията.
Обаче нищо никога не бе казано, което да не е единствено резултат на моя пряк опит, в изграждането на антропософията.
Не може и да става дума за съгласуване с предубежденията и предпочитанията на членовете. Всеки, който чете тези частно отпечатани лекции, може да ги възприема като представляващи антропософията в пълен смисъл. Така бе възможно без никакво колебание – когато оплакванията в това направление станаха настоятелни – да се отклоним от обичая си да раздаваме този материал само на членове. Но трябва да се има предвид, че понякога се появяват погрешни пасажи в тези лекторски доклади, непрегледани от мен.
към текста >>
247.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
В
резултат
на разделянето на половете се роди един нов, всеобхватен елемент: Елементът на любовта.
Жизненоважен момент, точката на пресичане и на промяна на възходящия живот на човека, лежи във времето на разделяне на половете. Имаше епоха, когато двата пола бяха обединени в съществото на човека. Дори Дарвин разпознава това като вероятност.
В резултат на разделянето на половете се роди един нов, всеобхватен елемент: Елементът на любовта.
Привличането на любовта е толкова силно, толкова тайнствено, че тропични пеперуди от различни полове, пренесени в Европа и след това освободени, ще прелетят обратно и ще се срещнат по средата на пътя.
към текста >>
248.
V. Йога в Изтока и Запада.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
В
резултат
на науката определен брой истини, свързани с Природата и света на сетивата които в древни времена бяха известни само на Посветените станаха публично достояние.
Хиляди години висшата мъдрост бе пазена в дълбока тайна от Окултни братства. Човек трябваше да принадлежи към някое от тези братства, преди да може да научи дори основите на окултната наука. За да влезе в Братството, той трябваше да премине определени изпитания и да се закълне, че няма да злоупотреби с истините, които му бяха разкривани. Но условията на цивилизацията, и особено на човешкия интелект, след XVI век и преди всичко в последното столетие се промениха изцяло под влиянието на научните открития.
В резултат на науката определен брой истини, свързани с Природата и света на сетивата които в древни времена бяха известни само на Посветените станаха публично достояние.
Познанието, притежавано днес от науката, някога беше под опеката на Мистериите. Посветените винаги са знаели онова, което всички хора бяха предопределени да узнаят. Ето защо Посветените са били наричани пророци.
към текста >>
249.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Те трябва да бъдат
резултат
на вътрешна инициатива.
2. Контрол на действията. Отношението ни към всички действия, били те банални или значими, трябва да бъде да доминираме, управляваме и да ги държим под контрола на волята.
Те трябва да бъдат резултат на вътрешна инициатива.
към текста >>
6. Вътрешно равновесие, което е
резултат
на тези подготвителни мерки.
6. Вътрешно равновесие, което е резултат на тези подготвителни мерки.
Тогава човекът е достатъчно зрял за вътрешно обучение на душата. Той е готов да стъпи по пътя.
към текста >>
250.
ІХ. Астралният свят.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Друг
резултат
от това обърнато разкриване на нещата в астралния свят е, че това учи човека да познава себе си.
Друг резултат от това обърнато разкриване на нещата в астралния свят е, че това учи човека да познава себе си.
Чувствата и страстите са изразени в растителни и животински форми. Когато човек започва да вижда своите страсти в астралния свят, той ги вижда в животински форми. Тези форми произлизат от самия него, но той ги вижда сякаш те го нападат. Това е така, защото собственото му същество бива обективизирано – в противен случай той не би могъл да види себе си. Така само в астралния свят човек може да се научи на истинско себепознание, съзерцавайки образите на своите страсти в животинските форми, които се нахвърлят върху него.
към текста >>
Резултат
ът е объркване и хаос от идеи, завършващи в заблуждение, лудост и смърт.
По време на самия живот може да се случи един вид духовна смърт, причинена от преждевременно отделяне на Духа от тялото. Астралният свят бива объркван с физическия свят. Ницше е пример за това. В своята книга “Отвъд Доброто и Злото”, Ницше напълно несъзнателно е пренесъл астралното във физическия свят.
Резултатът е объркване и хаос от идеи, завършващи в заблуждение, лудост и смърт.
към текста >>
251.
Х. Астралният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
За в бъдеще те всички ще бъдат видими, защото първите осем са
резултат
на действията на несъзнателното посвещение, другите осем – на съзнателното посвещение, постигнато благодарение на личните усилия.
В най-древни времена този лотосов цвят се въртеше отдясно наляво – т.е. по посока, обратна на часовниковата стрелка. В днешния човек този лотосов цвят е спрял да се върти. В ясновидеца той започва да се движи в обратна посока – отляво надясно. В миналите времена осем от шестнайсетте листа бяха видими, останалите неразвити.
За в бъдеще те всички ще бъдат видими, защото първите осем са резултат на действията на несъзнателното посвещение, другите осем – на съзнателното посвещение, постигнато благодарение на личните усилия.
Осемте нови листа съответстват на Блаженствата на Христос.
към текста >>
252.
ХІV. Логосът и Човека.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Материалистът няма представа за душата на Земята и, като естествен
резултат
, той не е съзнателен за съществуването на собствената си душа.
Представете си, че малка буболечка, пълзяща по тялото на някой човек, има възможност да види само пръстите му. Тя не би могла да има никаква представа за организма като цяло, нито пък за душата. Ние самите сме точно в същото положение спрямо Земята и другите същества, които я обитават.
Материалистът няма представа за душата на Земята и, като естествен резултат, той не е съзнателен за съществуването на собствената си душа.
Нещо подобно е, когато малко насекомо не знае за душата на човека, това е защото то няма душа, с която да възприема.
към текста >>
253.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Това мислене е в
резултат
на факта, че нашият организъм е неспособен истински да вижда живота.
Но тази фаза на еволюцията Старата Луна не трябва да се бърка със спътника, който сега виждаме на небето, нито с някоя друга планета, която астрономията може някога да открие. Небесните тела, видими днес, са тела, които са били минерализирани. Човешкото око може да вижда само предмети, които съдържат минерални елементи и отразяват светлината, с други думи предмети, които имат физическо тяло. Когато окултистът говори за минералното царство, той има предвид не просто камъните, а средата, в самия център на която се разгръща съзнанието на човека. Много учени разглеждат живите същества просто като машини и отхвърлят идеята на жизнената сила.
Това мислене е в резултат на факта, че нашият организъм е неспособен истински да вижда живота.
Окултистът от друга страна казва, че в нашата епоха човекът живее в минералния свят.
към текста >>
254.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Настоящото разделение на половете е
резултат
ът на разделянето на лунните сили и земните сили.
В една от предишните лекции ние се върнахме в човешката еволюция до момента, когато се състоя разделянето на половете. Този момент сам по себе си е връхната точка на дълга космическа подготовка. След нощта, която отдели фазата на Старата Луна от Земната фаза, в самото начало Земята се появи заедно със силите на настоящите Слънце и Луна. Те образуваха едно единствено тяло което, малко по-малко, се дифиренцира и така създаде трите тела, както ги познаваме днес.
Настоящото разделение на половете е резултатът на разделянето на лунните сили и земните сили.
Женските сили за възпроизвеждане останаха под влиянието на Луната. Луната все още управлява силите на размножаване и в човека, и в животното. По такъв начин окултното познание ни разкрива силите, действащи в планетарната система.
към текста >>
В действителност, това бе
резултат
на този преход; всички субстанции, съдържащи желязо, такива като нашата кръв, бяха подложени на влиянието на Марс.
Ние всъщност можем да разделим настоящия ни Земен етап на две части. По време на първия се случи това, че нашата кръв стана червена. Какво ни е дало червената кръв? По време на разделението на Земята и Слънцето, това кълбо, съставено от течна субстанция, бе пронизано от други флуидни сили, излъчвани от планетата Марс. Преди този преход на Марс на Земята не съществуваше и най-малката следа от желязо.
В действителност, това бе резултат на този преход; всички субстанции, съдържащи желязо, такива като нашата кръв, бяха подложени на влиянието на Марс.
Марс оцвети субстанцията на Земята. И появата на червената кръв е резултатът на неговото влияние. Ето защо първата половина на Земната еволюция се обозначава като периода на Марс.
към текста >>
И появата на червената кръв е
резултат
ът на неговото влияние.
Какво ни е дало червената кръв? По време на разделението на Земята и Слънцето, това кълбо, съставено от течна субстанция, бе пронизано от други флуидни сили, излъчвани от планетата Марс. Преди този преход на Марс на Земята не съществуваше и най-малката следа от желязо. В действителност, това бе резултат на този преход; всички субстанции, съдържащи желязо, такива като нашата кръв, бяха подложени на влиянието на Марс. Марс оцвети субстанцията на Земята.
И появата на червената кръв е резултатът на неговото влияние.
Ето защо първата половина на Земната еволюция се обозначава като периода на Марс.
към текста >>
В хода на еволюцията този шести слой се смъкваше все повече и повече към центъра и като
резултат
вулканичните изригвания станаха по-редки.
Тези различни слоеве са свързани с лъчи, които съединяват центъра на Земята с нейната повърхност. Под твърдата земя има голям брой подземни пространства, свързани с шестия слой, този на огъня. Този елемент на земята-огън е интимно свързан с човешката воля. Този елемент е, който причини огромните изригвания, които сложиха край на Лемурийската епоха. По онова време силите, които подхранваха човешката воля, преминаха през изпитание, което отприщи огнената катастрофа, разрушила Лемурийския континент.
В хода на еволюцията този шести слой се смъкваше все повече и повече към центъра и като резултат вулканичните изригвания станаха по-редки.
И те все още се причиняват в резултат на човешката воля, която, когато е злонамерена и хаотична, действа магнетично на този слой и го разстройва. Въпреки това, когато човешката воля е лишена от егоизъм, тя е способна да укроти този огън. Материалистичните периоди най-често са съпътствани от природни катаклизми, земетресения и т.н. Нарастващите сили на еволюцията са единствената алхимия, способна да преобрази, малко по-малко, организма и душата на Земята.
към текста >>
И те все още се причиняват в
резултат
на човешката воля, която, когато е злонамерена и хаотична, действа магнетично на този слой и го разстройва.
Под твърдата земя има голям брой подземни пространства, свързани с шестия слой, този на огъня. Този елемент на земята-огън е интимно свързан с човешката воля. Този елемент е, който причини огромните изригвания, които сложиха край на Лемурийската епоха. По онова време силите, които подхранваха човешката воля, преминаха през изпитание, което отприщи огнената катастрофа, разрушила Лемурийския континент. В хода на еволюцията този шести слой се смъкваше все повече и повече към центъра и като резултат вулканичните изригвания станаха по-редки.
И те все още се причиняват в резултат на човешката воля, която, когато е злонамерена и хаотична, действа магнетично на този слой и го разстройва.
Въпреки това, когато човешката воля е лишена от егоизъм, тя е способна да укроти този огън. Материалистичните периоди най-често са съпътствани от природни катаклизми, земетресения и т.н. Нарастващите сили на еволюцията са единствената алхимия, способна да преобрази, малко по-малко, организма и душата на Земята.
към текста >>
Следното е пример за връзките, които съществуват между човешката воля и земните катаклизми: в човешките същества, които загиват в
резултат
на земетресения или вулканични изригвания, се забелязват през следващата им инкарнация съвсем различни вътрешни качества.
Следното е пример за връзките, които съществуват между човешката воля и земните катаклизми: в човешките същества, които загиват в резултат на земетресения или вулканични изригвания, се забелязват през следващата им инкарнация съвсем различни вътрешни качества.
Те носят по рождение голяма склонност към духовното, защото при своята смърт са се докоснали до сили, показали им истинското естество на реалността и илюзията на материалния живот.
към текста >>
255.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
То възникна като
резултат
на кондензирането и кристализирането на онова, което на Старата Луна бе полу-минерално, полу-растително.
Говорейки за планетарното тяло, предшестващо нашата Земя фазата на Старата Луна в еволюцията ние различаваме три природни царства, много различни от тези, които познаваме днес. Нашето минерално царство тогава не съществуваше.
То възникна като резултат на кондензирането и кристализирането на онова, което на Старата Луна бе полу-минерално, полу-растително.
Нашият растителен свят произлезе от лунното растение-животно. По сходен начин животниският свят възникна от лунния човек-животно. Така ние виждаме, че на Земята всяко от тези лунни царства направи слизане в материалността. Същото се случи и със Съществата, които на Старата Луна бяха по-висши от човека-животно: Духовете на Огъня. В онзи период човекът дишаше огън, точно както днес ние дишаме въздух.
към текста >>
256.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Рудолф Щайнер е искал да избегне смесването с Теософското общество, от което Антропософското общество се отделя в
резултат
на конфликт, засягащ преди всичко разбирането на Христос и Христовия импулс.
1. Съгласно указанията на Рудолф Щайнер, думата «теософия» е била заменена, където е било възможно в ранните издания, с думата «духовна наука», «наука за духа» или «антропософия».
Рудолф Щайнер е искал да избегне смесването с Теософското общество, от което Антропософското общество се отделя в резултат на конфликт, засягащ преди всичко разбирането на Христос и Христовия импулс.
В настоящото издание това изменение е направено само отчасти. Под думата «антропософия» трябва да се разбира основаната от Рудолф Щайнер от самото начало самостоятелна наука за духа, основаваща се на собствените му духовни изследвания.
към текста >>
257.
Карма и детайли на кармическата закономерност
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В основата на това, което казах, лежат определени изследователски
резултат
и.
Днес само споменаваме отделни явления, но можете да си представите колко обширна е областта, за която говорим. Истинският окултист никога няма да се занимава със спекулации. Изнесеното от мен не са теории, а неща, които са били проверени при различни случаи.
В основата на това, което казах, лежат определени изследователски резултати.
към текста >>
Казаното, че здрав физически организъм, който се подчинява на душата, се дължи на добра памет в предишен живот, почива на много изследвани случаи и съответните
резултат
и са установени факти от изследването.
Казаното, че здрав физически организъм, който се подчинява на душата, се дължи на добра памет в предишен живот, почива на много изследвани случаи и съответните резултати са установени факти от изследването.
Току-що ви разказах точно такива факти.
към текста >>
Всъщност чрез болест, тя е
резултат
на болест.
Тук става въпрос за нещо, което първоначално изглежда невероятно, но е вярно. Красотата на физическото тяло се дължи не винаги, но много често на изтърпени страдания в предишен живот. Страдания в предишен живот – физически и душевни – в следващ живот се превръщат в красота, красота на външното физическо тяло. В тези случаи наистина е така, че трябва да употребим едно сравнение, което често съм споменавал. Чрез какво се появява перлата в перлената мида?
Всъщност чрез болест, тя е резултат на болест.
Приблизително така има един процес в кармическите взаимовръзки, който изразява връзката между болест, страдание и красотата. Тази красота е откупена с много страдания и болести.
към текста >>
258.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Днес следва да обсъдим европейския розенкройцерски път, и то различните предписания, които препоръчва този път на човека, а също и
резултат
а, който може да се постигне, ако той се следва.
Хора, които днес са вътрешно още правдиви и честни християни, които още са проникнати от определени основни принципи на християнството, биха могли да изберат християнско-гностическия път, който не е много по-различен от кабалистическия път. Но за европейците, общо взето, единствено правилният път е розенкройцерският.
Днес следва да обсъдим европейския розенкройцерски път, и то различните предписания, които препоръчва този път на човека, а също и резултата, който може да се постигне, ако той се следва.
Нека никой да не вярва, че този път е подходящ само за научно образования човек или дори само за учения. Най-обикновеният човек може да го следва. Но когато се тръгне по този път, много скоро човек ще е в състояние да пресрещне всяко възражение на европейската наука срещу окултизма. Една от основните задачи на розенкройцерските учители е била да въоръжат тези, които вървят по пътя на познанието, така, че да защитават окултното познание и да могат да провеждат този път също и в света. Обикновеният човек, който притежава само някои популярни представи от съвременната наука или дори изобщо няма такива, но в себе си има честен стремеж към истината, може да измине розенкройцерския път също както образования и учения.
към текста >>
259.
Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В тази интуиция на Гьоте е залегнал
резултат
ът на окултно познание.
В тази интуиция на Гьоте е залегнал резултатът на окултно познание.
С това е във връзка и отношението между оникса и слуховия орган. Окултно отношение има между органа на вкуса и топаза, на обонянието и ясписа, на осезанието като топлоусещане към карнеола, продуктивната сила на мисловните представи и благородния гранат (карбункел). Той се употребява като символ за продуктивната мисловно-представна способност, която възниква в човека по същото време, както гранатът в природата.
към текста >>
260.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Но човекът не стига в тази област до удовлетворителен
резултат
, докато не може да си създаде тези представи без патериците на външното наблюдение.
Единственият начин да се мисли несетивно в европейските страни, е математиката. Детето учи, че две по две е четири, най-напред опирайки се на външното наблюдение, с пръстите или с други предмети и на ужасните сметачни машини.
Но човекът не стига в тази област до удовлетворителен резултат, докато не може да си създаде тези представи без патериците на външното наблюдение.
Един кръг никога не може да се види във външната действителност, кръгове, които се начертават на дъската, са наредени една до друга купчинки тебешир. Едва мисловният кръг е точен. Кръгът трябва да се конструира в духа, човек трябва да може да мисли за кръга.
към текста >>
Резултат
ите от ясновиждането могат да бъдат разбрани с обикновената логика и само за изследването на тези неща е необходимо ясновидството.
Резултатите от ясновиждането могат да бъдат разбрани с обикновената логика и само за изследването на тези неща е необходимо ясновидството.
Това, което се намира в антропософията, е единствено логичното за теоретическия и практическия живот. Това, което хората обясняват по материалистически начин за свръхсетивните неща, е нелогично. Каквото духовната наука представя, е истински конкретно плодоносното в живота.
към текста >>
261.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
От самите хора зависи колко ценна ще е Земята в бъдеще и колко
резултат
ни ще могат да бъдат такива идеали за човечеството.
Чрез свързването на душите и стремежът им към общата мъдрост винаги трябва да се извършва това, което създава жива връзка със силите и съществата на висшите светове и с нещо, което сега има още толкова малко значение за човечеството като празника Петдесятница. Той отново ще стане важен за човека чрез науката за духа. Когато хората знаят какво ще означава за човечеството в бъдеще слизането на Светия дух, тогава празникът Петдесятница отново ще оживее. Тогава той няма да е само спомен за Събитието в Йерусалим, а за хората ще настъпи вечно траещият празник на душевния общ стремеж – Петдесятница. Той ще е символът за бъдещата голяма общност, когато хората ще се обединяват в името на общата истина, за да дадат на висшите същества възможност да се въплъщават.
От самите хора зависи колко ценна ще е Земята в бъдеще и колко резултатни ще могат да бъдат такива идеали за човечеството.
Когато човечеството се стреми към мъдростта по този правилен начин, тогава висшите духове ще се обединят с хората.
към текста >>
262.
Развитие на Земята и човека
GA_98 Природни и духовни същества
Сега то е
резултат
от предишните състояния – сложна човешка заложба от фина етерна субстанция.
Физиците казват, че Земята се е развила от едно огнено състояние. Но огненото състояние не е било газообразно, както си представяте, а съвсем различно от газ. Там вътре отново се формира първата заложба на физическото тяло. Това, което се поражда там, е различно от Стария Сатурн. Защото то вече е узрявало в предишните състояния – сатурновото, слънчевото и лунното.
Сега то е резултат от предишните състояния – сложна човешка заложба от фина етерна субстанция.
Земята е представлявала конгломерат от такива човешки заложби. Тя е изглеждала като къпина във фината топлинна материя. Не е била нищо друго освен съвкупност от човешки заложби в топлинната материя.
към текста >>
263.
Връзката между световете и съществата
GA_98 Природни и духовни същества
Това, което днес се учи в училище относно начина, по който Земята се движи около Слънцето, е само
резултат
от пресмятане.
При въртенето, в така наречената обиколка на Земята около Слънцето, лежи дълбока мъдрост и човекът ще разбере някога, че в нея се разиграва изключително смислено нещо. Не се учудвайте, че казвам «така наречена».
Това, което днес се учи в училище относно начина, по който Земята се движи около Слънцето, е само резултат от пресмятане.
То изобщо не е абсолютно вярно. Това обяснение ще има някога съвсем друга форма. Хората могат дори исторически да разберат, че не е така. Много особено нещо е системата на Коперник.52 Той основава своите възгледи върху три принципа,53 от които днешната наука възприема само два, третият го пренебрегва.
към текста >>
От начина, по който днес се движат звездите, можете да видите
резултат
ите на това, което висши същества са направили някога, а в днешното човечество вече можете да познаете бъдещите епохи.
Виждате каква дълбока мъдрост се намира в Космоса. Тази мъдрост е израз на водещите духове. В лицето на ангели и архангели имаме регулаторите на нашата еволюция. Силите, които действат от инкарнация на инкарнация и подтикват човека напред, за да не бъде мумифициран, са регулаторите на бъдещите епохи на Юпитер. Такива духове, които стоят над човека и регулират живота му, се наричат от край време «духове на епохите», защото делата им ще се проявят по-късно в орбиталните периоди на небесните тела.
От начина, по който днес се движат звездите, можете да видите резултатите на това, което висши същества са направили някога, а в днешното човечество вече можете да познаете бъдещите епохи.
Когато се научим така да разглеждаме, в небесното пространство се съзира невероятен духовен живот.
към текста >>
264.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
Цитираните думи «архитектурните стилове не са измислени» буквално гласят: «Най-голямото заблуждение на нашия век се състои в убеждението, че художественият израз на един народ, който наистина може да е само
резултат
на всички външни обстоятелства и влияния, може да се преобразува и установява чрез личната воля, чрез енергичните усилия на отделни лица или дори с предписанията на компетентните ведомства.
62. Хайнрих фон Ферстел, 1828-1883, професор по архитектура във Виена.
Цитираните думи «архитектурните стилове не са измислени» буквално гласят: «Най-голямото заблуждение на нашия век се състои в убеждението, че художественият израз на един народ, който наистина може да е само резултат на всички външни обстоятелства и влияния, може да се преобразува и установява чрез личната воля, чрез енергичните усилия на отделни лица или дори с предписанията на компетентните ведомства.
Под смазващата тежест на заблужденията, под които архитектурата е изпаднала по този начин, най-после си пробива път убеждението, че архитектурните стилове изобщо не могат да бъдат измислени... следователно също и изкуството може да дължи своето пораждане и развитие само на естествени процеси. Архитектите са само жреци на онази небесна дъщеря, която с безсмъртна ръка въплъщава своите идеи в камъка.» (виж речта, държана при тържественото встъпване в длъжност за учебната 1880/81 г. на избрания ректор на Техническия университет във Виена, Хайнрих, барон от Ферстел, професор по архитектура, на 9 октомври 1890 г., Виена). Реч на новоизбрания ректор Хайнрих, барон от Ферстел, стр. 39 и сл.
към текста >>
265.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
В
резултат
на това може да се получи да не влезе в него напълно, и да не се установи връзка между различните тела в пълна сила.
Тук настъпва един много важен момент, толкова важен, както и момента след смъртта, когато човекът вижда картината на целия свой изминал живот. Когато човекът се потапя в своето етерно тяло, а физическото тяло още го няма това продължава един миг, но той е много важен,пред човека се явява целия бъдещ живот. Тя вижда тук не във всички детайли, това е само един обзор на всичко, което предстои в новия живот. В този момент човек може да си каже щастлив живот ли го очаква или нещастен при въплъщението той ще забрави за това. И ако миналия живот на човека му е било много тежко, той може да изпадне в шок и да не пожелае да влезе във физическото тяло.
В резултат на това може да се получи да не влезе в него напълно, и да не се установи връзка между различните тела в пълна сила.
Така в дадената инкарнация се появяват идиоти. Това не е единствената причина за идиотизма, но е често срещаща се. Душата като че ли се съпротивлява да се въплъти физически. Такъв човек не може по подобаващ начин да се възползва от своя мозък, защото е неправилно съединен с него. Само в случай, че човек правилно се роди, вмества се в своя физически инструмент, той може правилно да се ползва от него в последствие.
към текста >>
266.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Разбирането за това се явява
резултат
на окултни изследвания.
В последното столетие сред населението на Европа благодарение на техническия прогрес се е развил заводския пролетариат, а с него се е образувала и огромната маса на класовата и съсловна ненавист. Тази ненавист се намира в астралното тяло на човека и действа физически под формата на туберкулоза на белите дробове.
Разбирането за това се явява резултат на окултни изследвания.
Често ние не можем да помогнем на отделния човек, върху когото влияе тази обща карма. С тежест на сърцето често сме принудени да гледаме как даден човек страда, ние не можем да го излекуваме или да го развеселим, защото е свързан с обществената карма. Само подобрявайки самата тази карма, може да се помогне на отделните хора. Ние трябва да се стремим да не издигаме отделния егоистичен "Аз", а да действаме така, че да помагаме на цялото човечество.
към текста >>
267.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Някой преразказва този факт вярно, и тогава от разказвача се излъчва нагоре, към висините астрален образ, който се съединява с този, който е произлязъл от самия факт, и в
резултат
заедно те се усилват един друг.
В тази област могат да се направят най-различни наблюдения. В астралния свят съществува огромна разлика между изказването на вярна и лъжлива мисъл. Мисълта отнасяща се към някоя вещ се явява истина, доколкото тя се съгласува с нея. Да допуснем, че някакъв факт предизвиква следствие във висшите светове.
Някой преразказва този факт вярно, и тогава от разказвача се излъчва нагоре, към висините астрален образ, който се съединява с този, който е произлязъл от самия факт, и в резултат заедно те се усилват един друг.
Тези подсилени форми служат на нашия духовен свят да става все по-подреден и съдържателен, което ни е и необходимо, ако ние искаме човечеството да се предвижва напред. Ако факта се изопачи, така че разказа за него да не съответства на случилото се, когато е измислен, тогава мислената форма, излизаща от разказвача, се сблъсква с формата, изхождаща от факта, и става взаимно разрушение. Такива експлозивни разрушения, предизвикани от лъжата, действат подобно, рана върху тялото, разяждаща организма. Така лъжата убива астралните образи, които са възникнали и трябва да възникват и се задържат или убиват по този начин една част от прогресивното развитие. Действително, всеки говорещ истина съдейства за развитието на човечеството, а всеки лъжец го възпрепятства.
към текста >>
В крайна сметка, така е и с живота на човека: кармично красотата е свързана с болестите и се явява като техен
резултат
.
Ако ние продължим да разглеждаме по-нататък, то ще открием, че и за болестите не трябва да се оплакваме. Ако погледнем на болестта отгоре, от гледна точка на вечността, трябва да се отнасяме към нея по съвършено различен начин. Понесените болести често се възвръщат в следващия живот под формата на особена телесна красота, така че красотата, която срещаме у хората, е придобита от тях с цената на болест от предишен живот. Такава е връзката между увреждането на тялото в следствие на болест, особено в следствие на външни причини,и красотата. В особена връзка с това можем да посочим думите на френския писател Фобр д`Оливе: ако се погледне на човешкия живот, той често прилича на образоването на бисера в черупката на мидата само поради болест в мидата се получава бисер.
В крайна сметка, така е и с живота на човека: кармично красотата е свързана с болестите и се явява като техен резултат.
Но когато аз казвам: който развива в себе си лоши наклонности, той създава за себе си предразположеност към болест,трябва твърдо да се знае, че става дума именно за вътрешна предразположеност. Става така, че човекът заболява от това, че работи в заразена атмосфера, а това е нещо друго това също може да бъде причини за болестта, но не е свързано с предразположеността на физическото тяло.
към текста >>
268.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Резултат
ът е призив за дуел.
Друг пример. Студент сънува, че стои пред вратите на аудиторията. В този момент някой започва да го дразни, както казват на жаргон.
Резултатът е призив за дуел.
И студентът изживява по-нататък във всички подробности до момента, когато той съпроводен от секунданта и лекаря е на дуела и се раздава първия изстрел. В тази секунда той се пробужда и вижда, че е паднал столът, който се е намирал близо до леглото. Наяве той просто би чул звука от падането, а в сънят това прозаично събитие се съдържа в символиката на дуела. Виждате също така, че временните отношения са напълно различни, понеже цялата тази драма се случила в главата на студента за миг. Дрезгавината е изтласкала времето на заден план, те не се подчиняват на съотношенията в света, тя самата образува времето.
към текста >>
269.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Живеещите в атмосферата хора хвърляли върху нея своите същности, и от образите които възниквали в
резултат
на това, се формирали зародишите на органите на сетивата, понеже това били образи действащи творчески.
Сатурновата маса притежавала такова свойство, че отразявала с всичките си свои части това, което било отвън под формата на светлина, звуци, мирис, вкус. Всичко това се отхвърляло назад, и в космическото пространство, така да се каже, се възприемало като отражение в огледалото Сатурн. Може да се сравни само с това, както гледаш в очите на друг човек, а от там те гледа твоя собствен малък образ. Така се възприемали всички човешки души, не само под формата на цветно изображение те усещали себе си и на вкус, и имали обоняние за себе си, и възприемали себе си като някаква топлина. По този начин Сатурн е бил отразяваща планета.
Живеещите в атмосферата хора хвърляли върху нея своите същности, и от образите които възниквали в резултат на това, се формирали зародишите на органите на сетивата, понеже това били образи действащи творчески.
Ако си представите, че стоите пред огледало, от което ви гледа вашето собствено изображение, но което не е мъртво като обикновеното отражение, а започне да твори, то вие ще разберете, каква е творческата дейност на Сатурн, и по какъв начин хората са живели на Сатурн и са извършвали своята работа.
към текста >>
270.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
в
резултат
именно на това, лунният човек достигнал това трето състояние на съзнание, което ние описахме,образното съзнание, чийто последен рудимент се явяват сънищата на днешния човек.
Сега аз ще ви опиша самата Луна. Тук аз съм длъжен, преди всичко да ви кажа, че самият човек отново продължи развитието си малко по-надалече, от това което е бил на Сатурн и на Слънцето. Сега той вече се е състоял не само от физическо и етерно тяло към тях било добавено астралното тяло. И така, човекът сега се състоял от физическо, етерно и астрално тяло, но в него все още е нямало "Аз".
в резултат именно на това, лунният човек достигнал това трето състояние на съзнание, което ние описахме,образното съзнание, чийто последен рудимент се явяват сънищата на днешния човек.
От това, че астралното тяло се съединило с другите тела, в едно от тях във физическото тяло настъпили изменения. Ние видяхме, че на Слънцето най-висше във физическото тяло били жлезите, че определени места на тялото се пронизвали от лъчи, които по-късно се втвърдили и станали днешния слънчев сплит. Благодарение работата на астралното тяло над физическото, на Луната възникнали първите зародиши на нервната система. В тялото били включени тези нерви, които и сега по подобен начин съществуват под формата на нерви на гръбначен мозък.
към текста >>
271.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
В
резултат
, в съществата, които населявали Земята, се образували два вида сили.
Паралелно с процеса на формиране на костите вървял друг процес. Човекът се развивал по-нататък благодарение на това, че лунната маса се отделила от Земята и останало само, което е способно да се развива.
В резултат, в съществата, които населявали Земята, се образували два вида сили.
Сега Слънцето и Луната били отвън, а слънчевите и лунните сили започнали да действат отвън. От това смесване на силите на Слънцето и Луната, които по-рано били на Земята, а сега я осветявали нея отвън, възникнало това, което ние наричаме придвижване към половете съществуване. Тъй като всички сили, които намират своя израз в половата форма на живот, се намират под влиянието на слънчевите и лунни сили.
към текста >>
272.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
То станало в
резултат
на един вид уплътняване.
Външния процес, който аз ви описах като възникване на два пола, се развил по такъв начин, че в този лунен човек животно били заедно двата пола и по същия начин било и при повторението на лунния стадий на Земята. След това станало истинско разцепление на човешкото тяло.
То станало в резултат на един вид уплътняване.
Само благодарение на отделянето от минералното царство във вида, в който съществува сега, можело да възникне човешкото тяло, притежаващо един вид пол. Земята и човешкото тяло трябвало отначало да придобият твърдостта на сегашната минерална природа. В меките човешки тела на Луната и ранната Земя хората били двуполови, мъж и жена, едновременно.
към текста >>
Това е в
резултат
на възникване на два пола.
Как възникнало това положение, че хората престанали толкова да си приличат един на друг?
Това е в резултат на възникване на два пола.
От предишната двуполовост в женските същества се съхранила тенденцията да се произвеждат приличащи един на друг потомци. В мъжките същества друго влияние: те притежават тенденцията да предизвикват различие, индивидуалност; мъжката сила, вливайки се, благодарение на мъжкото влияние, възниква възможността за появата на индивидуалността.
към текста >>
Троя представлява разбира се,
резултат
от древните жречески общества, които създавали държави по закона на звездите.
Прехода от жреческата мъдрост към собствено човешката мъдрост ние го откриваме чудесно изразен в ранната римска история, в историята на седемте римски царе. Какви са тези седем царе? Ние помним, че предисторията на Рим води към древна Троя.
Троя представлява разбира се, резултат от древните жречески общества, които създавали държави по закона на звездите.
След това следва преход към четвъртата културна степен. Древната жреческа мъдрост е победена от човешкия ум, който е олицетворен от хитрия Одисей. Още по-нагледно виждаме това в един образ, който може да се разбере вярно само така и който представлява победата на човешката способност на мислене над мъдростта на духовенството. Символ на човешката мъдрост винаги е била Земята. Група Лаокоон показва, как жреческата мъдрост на древна Троя побеждава човешкия ум и човешката мъдрост, изразена в образа на Змея.
към текста >>
273.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
В
резултат
възниква това, което се нарича окултно писмо.
Трета степан четене на окултното писмо. Това означава да се виждат не просто отделните образи, за да подложиш себе си на въздействието на тези разнообразни образи.
В резултат възниква това, което се нарича окултно писмо.
Човек се учи с помощта на имагинация да подрежда силовите линии които творчески проникват света създавайки от тях определени фигури и цветни форми. Човекът се учи да усеща тази вътрешна връзка, която е изразена в тези фигури. Това въздейства като звук, като хармония на сферите, понеже тези фигури са създадени по образа на действителни отношения, съществуващи в света. Нашето писмо е последната упадъчна реликва на това древно окултно писмо и е създадено по негово подобие.
към текста >>
274.
Съдържание
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Най-висшите морални понятия са непосредствен
резултат
на познанието, как е поставен човекът в космическите взаимовръзки.
Ранното развитие на земята; разпределението на желязото в земята. Възникване на топлината на кръвта от топлинната атмосфера на земята. Вливане на духовни сили от слънчевите същества в човека. Нервни течения и движението на кръвта; мислещи, чувствуващи и волеви сили. Човешкото тяло като храм.
Най-висшите морални понятия са непосредствен резултат на познанието, как е поставен човекът в космическите взаимовръзки.
към текста >>
За оживителното и просветителното влияние, което печатите могат да упражнят върху човечеството, и за унищожителния
резултат
на профанирането на духовното.
Описание на печатите в празничната зала на Мюнхенския конгрес (май 1907). Седемте печата на апокалипсиса като образ на човешкото развитие. Символа на Розенкройц.
За оживителното и просветителното влияние, което печатите могат да упражнят върху човечеството, и за унищожителния резултат на профанирането на духовното.
към текста >>
275.
1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Вие никога не бихте могли да достигнете до истинското значение на един окултен знак чрез философски спекулации, и голяма част от това, кое то се пише и говори за знаците и значението им, е написано напразно, защото е написано в
резултат
спекулация, на духовити разсъждения.
Материалистично настроените казват, че всичко това е поезия. Те се приемат за изведени от народната фантазия и се разглеждат само като празно фантазиране. Благонастроените пък спекулират по всевъзможни начини например върху това, какво представляват пентаграмът и други символи. На конгреса ни в Мюнхен дори използвахме различни знаци и символи за украса на залата и с това вече намекнахме, че приписваме на окултните знаци някакво определено значение. Но истинският окултист не спекулира с тези неща, а търси действителните факти.
Вие никога не бихте могли да достигнете до истинското значение на един окултен знак чрез философски спекулации, и голяма част от това, кое то се пише и говори за знаците и значението им, е написано напразно, защото е написано в резултат спекулация, на духовити разсъждения.
Но окултните знаци са важни за нас, тъй като представляват инструменти, с които можем да навлезем в по-висшите светове.
към текста >>
Наред със превръщането си в Аз, човекът трябваше да разбере, какво се преобразува и какъв е
резултат
ът от преобразуването.
А сега нека продължим нататък. Знаем, че тогава, в онзи момент, когато етерната глава се съедини с физическата, възникна Азът като един ясен, самоосъзнат Аз. Преди това човекът не можеше да нарече себе си "Аз". Той се чувстваше като Азово същество, но в него още не беше изплувало Азовото съзнание.
Наред със превръщането си в Аз, човекът трябваше да разбере, какво се преобразува и какъв е резултатът от преобразуването.
Той стана Аз в един висш смисъл.
към текста >>
276.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
А те въздействуват и върху този, който не е запознат, тъй като той подсъзнателно чувства
резултат
от какви дълбоки истини са те.
Тъй като наистина, когато достигнем висшите нива на астралния свят, бушуващото море от светлина, в което просветват различни цветове, се преобразява така, че изглежда протъкано от злато. Това е представено много добре в стенописа на Рафаел "Диспут", vis-a-vis с една друга картина, която се нарича "Атинската школа", име, което е най-добре да се задраска. В "Диспут" виждаме най-отдолу дискутиращите хора както се смята църковни отци, папи, църковни учители, след това започва пояса на апостолите и пророците, и след него е нивото, което виждаме у Рафаел представено посредством главите на ангелите и гениите, това е нивото, което можем да наречем долния астрален план. По-горе на същата картина виждаме нивото на висшия астрал предаден правилно просветващ в златни отблясъци. Творбите на старите майстори въздействуват така убедително, защото този, който знае тези неща, намира в тях изобразена истината на вътрешното наблюдение.
А те въздействуват и върху този, който не е запознат, тъй като той подсъзнателно чувства резултат от какви дълбоки истини са те.
Споменавам тези неща за да ви обърна внимание върху това, как в миналите епохи хората съзнавали тази висша действителност и как са я предавали в образи.
към текста >>
Резултат
от това е, че светът изобщо може да напредва.
При тях се наблюдава много интересна йерархия. Ако ден по ден се наблюдава начина на работа при тях, ще се види, че шестте големи групи, Амашпандите работят непрестанно, неуморно, равномерно. Те не познават умората. Но подчинените 28 Изарди имат много по-съкратено работно време. Те се сменят, така че един ден на разположение за помощ е една категория Изарди, на другия ден втората категория, на третия ден третата и т.н.
Резултат от това е, че светът изобщо може да напредва.
Когато през пролетта пониква някой растителен вид, това е работа на Амсхаспандите. Въпреки че те работят непрестанно и неуморно, все пак винаги през определено време един от тях има водеща функция, когато работи най-много. Останалите също работят, но не са водачи. След определено време друг поема водачеството. Когато през пролетта пониква един или друг растителен вид, то това се случва, защото Амсхаспандите изпълняват задачите на великите сили, а по-нисшите сили Изардите, работят затова, всичко да се случи и съвпадне в определения ден.
към текста >>
Това е една окултна анатомия, която ни отвежда от
резултат
ите в сетивния свят към причините в духовния.
Шест категории духове трябва да са налице, за да може да бъде построена разбиращата му глава. И 28 до 31 по-нисши духа трябва да са налице за да станат възможни трупът му и всички негови функции. Това е една прекрасна връзка между човека и духовния свят. Така ще разберете, че не е достатъчно прозрението за отношението на човека към безкрайното, че не е достатъчно само да бърборим, как човекът е роден от духовния свят, а че е необходимо да изследваме търпеливо как точно е станало това. За всеки орган, който се намира в човешкото тяло окултистът може да посочи съществата, които са го построили от вън.
Това е една окултна анатомия, която ни отвежда от резултатите в сетивния свят към причините в духовния.
Резултатите вижда този, който наблюдава света непосредствено със сетивата си, причините могат да се видят само чрез окултизма. Така виждате, че се стараем, да не привеждаме абстрактни доказателства в всевъзможни логически заключения относно битието на духовния свят. Защото всичко, което може да бъде доказано, би могло да бъде и опровергано. Срещу всичко може да се приведе нещо противно. Но не става дума за това.
към текста >>
Резултат
ите вижда този, който наблюдава света непосредствено със сетивата си, причините могат да се видят само чрез окултизма.
И 28 до 31 по-нисши духа трябва да са налице за да станат възможни трупът му и всички негови функции. Това е една прекрасна връзка между човека и духовния свят. Така ще разберете, че не е достатъчно прозрението за отношението на човека към безкрайното, че не е достатъчно само да бърборим, как човекът е роден от духовния свят, а че е необходимо да изследваме търпеливо как точно е станало това. За всеки орган, който се намира в човешкото тяло окултистът може да посочи съществата, които са го построили от вън. Това е една окултна анатомия, която ни отвежда от резултатите в сетивния свят към причините в духовния.
Резултатите вижда този, който наблюдава света непосредствено със сетивата си, причините могат да се видят само чрез окултизма.
Така виждате, че се стараем, да не привеждаме абстрактни доказателства в всевъзможни логически заключения относно битието на духовния свят. Защото всичко, което може да бъде доказано, би могло да бъде и опровергано. Срещу всичко може да се приведе нещо противно. Но не става дума за това. Ако обаче отделните познания се съберат така че да съвпадат с резултатите, които са налице в сетивния свят, тогава може да се стигне дотам да се признае за правилно прозряното от окултиста относно възникването на човека от духовния свят.
към текста >>
Ако обаче отделните познания се съберат така че да съвпадат с
резултат
ите, които са налице в сетивния свят, тогава може да се стигне дотам да се признае за правилно прозряното от окултиста относно възникването на човека от духовния свят.
Резултатите вижда този, който наблюдава света непосредствено със сетивата си, причините могат да се видят само чрез окултизма. Така виждате, че се стараем, да не привеждаме абстрактни доказателства в всевъзможни логически заключения относно битието на духовния свят. Защото всичко, което може да бъде доказано, би могло да бъде и опровергано. Срещу всичко може да се приведе нещо противно. Но не става дума за това.
Ако обаче отделните познания се съберат така че да съвпадат с резултатите, които са налице в сетивния свят, тогава може да се стигне дотам да се признае за правилно прозряното от окултиста относно възникването на човека от духовния свят.
На персийците не им хрумна да броят 28-те нервни снопове по гръбначния стълб, те видяха 28-те Изарди на дело. Вие можете да откриете целия човек в митологиите и легендите. Оттам идва голямата привлекателност на истинското окултно изследване на света на легендите.
към текста >>
Ние се изкачваме от видимите за сетивата
резултат
и към свръхсетивните, невидими причини.
Много често образоваността е по-страшно суеверие отколкото това, което самата тя определя като суеверие. В митовете и легендите често може да се открие много, много по-дълбока мъдрост, тъй като те се отнасят до произхода на нещата, който се намира зад сетивното в сферата на невидимото. Когато предприеме такова наблюдение, човекът сякаш престава да бъде затворен в собствената си кожа и сякаш битието му се продължава отвътре навън. Той опознава съществата, които се намират в духовния свят, те са го сформирали и той може отново да влезе във връзка с тези същества. Защото става дума за едно действително влизане във връзка с тези същества, което извоюваме посредством нишката на познанието, която води към висшите светове.
Ние се изкачваме от видимите за сетивата резултати към свръхсетивните, невидими причини.
Посредством нишката на познанието човек става едно с вселената.
към текста >>
И когато древният поет се оглеждаше наоколо и чувстваше, как сред съществата на физическия план е изправен човекът като краен
резултат
, като творбата на безкрайно много същества, то той можеше да изрече красивите, велики слова, които изразяват на езика на чувствата една такава дълбока истина:
Виждате, колко дълбока е връзката между народните вярвания и окултните истини. Така можем да хвърлим един поглед надълбоко в онази прекрасна сграда, която е изграден с усилията на толкова много същества в човека. Колко детинска и дребна ни изглежда материалистическата наука, която се опитва да разбере тази прекрасна постройка по такъв тривиален начин. В древните епохи тези неща са се чувствали по съвсем различен начин. Посредством чувствата се е изразявало това, което днешната наука знае по пътя на познанието.
И когато древният поет се оглеждаше наоколо и чувстваше, как сред съществата на физическия план е изправен човекът като краен резултат, като творбата на безкрайно много същества, то той можеше да изрече красивите, велики слова, които изразяват на езика на чувствата една такава дълбока истина:
към текста >>
277.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Това астрално тяло се съставлява днес от два члена, единият от които е налице и у животните и един, който съществува единствено в човека и
резултат
на това, че човекът е работил с Аза си върху астралното тяло по време на много въплъщения.
Тогава Азът се спуска отгоре в астралното тяло и започва да работи в човека, и така ние имаме една част от астралното тяло, от която е образуван самия Аз.
Това астрално тяло се съставлява днес от два члена, единият от които е налице и у животните и един, който съществува единствено в човека и резултат на това, че човекът е работил с Аза си върху астралното тяло по време на много въплъщения.
В човека действува и нещо, което не съществува при животните. При животните отсъствува това втъкаване на Аза в астралното тяло. То само е оформило астралното си тяло по един определен начин, така както го е получило от външните сили. Обаче всичко, което идва от по-висшите светове действува в човешкия организъм, оформя го по определен начин и извиква към нов живот старите органи, преобразува ги.
към текста >>
Остане ли един орган на по-ранно стъпало, ще бъде предизвикано неправомерно омекотяване или втвърдяване,
резултат
от което е нещастен живот.
А сега помислете, как всичко казано, е свързано с човешкото щастие или страдание, как равновесието на целия човешки живот зависи от това, органите му да са приели подходящия вид в определения етап на развитие.
Остане ли един орган на по-ранно стъпало, ще бъде предизвикано неправомерно омекотяване или втвърдяване, резултат от което е нещастен живот.
Всеки орган трябва да достигне определената форма на едно определено стъпало на живота. Скритите, не изцяло видимите органи също биха могли да изостават или избързват в развитието си. Туберкулозата е нещо, което в бъдеще няма да представлява заплаха за хората, тя е само едно прекалено ранно проявление на едно състояние, което след време ще е правомерно. Днес това състояние е болестно, след време ще бъде здравословно. Тези болести на културата се различа ват от обичайните болести, които се срещат и при животните.
към текста >>
278.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
От какво можеше да бъде предизвикано това състояние, което астралният ясновидец да вижда по такъв велик, внушителен начин, ако се върнеше в онова времето, състоянието описано в персийския мит, който е само един преразказ на
резултат
ите от астралното наблюдение?
Нека сега продължим нататък.
От какво можеше да бъде предизвикано това състояние, което астралният ясновидец да вижда по такъв велик, внушителен начин, ако се върнеше в онова времето, състоянието описано в персийския мит, който е само един преразказ на резултатите от астралното наблюдение?
Това състояние беше предизвикано от факта, че със слънцето са свързани духовни същества. За материалиста от слънцето се излъчват единствено физическите слънчеви лъчи. За този, който вижда нещата окултно това е така, че със слънчевата светлина на земята идват и духовните обитатели на слънцето. Точно както земята е населена от хора, така и слънцето е населено с мощни същества, които се различават от земните по това, че са много, много по-развити от хората. Генезисът, Старият завет, нарича тези обитатели на слънцето Елохими, светлинни същества.
към текста >>
279.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Това обаче е само едно средство за изместване на бедността от една страна на друга, тъй като по този на чин не се произвежда нищо, няма никакъв
резултат
.
Но е едно много опасно средство, да се даде занимание на хората на всяка цена, докато не се прави разлика между продуктивно и непродуктивно занимание. Докато не се прави тази разлика, то е дори едно ужасно средство по отношение на влиянието му върху обществото. Представете си крайната ситуация: поради това, че в някаква област откриването на определена машина известен брой хора са останали без хляб, някой има желание да им осигури бързо работа и хляб. Той изнамира начин да употреби безстойностни отпадъчни материали в производството на тоалетни принадлежности. С това хората могат да припечелят нещо и да си купят хляб.
Това обаче е само едно средство за изместване на бедността от една страна на друга, тъй като по този на чин не се произвежда нищо, няма никакъв резултат.
С помощта на следния пример всеки може да си пред стави: Някой сяда навън в провинцията в един ресторант и казва: Келнер, донесете ми десет картички с изгледи! и ги изпраща, без да помисли колко пощенски раздавачи трябва да изкачат четири или пет етажа, без да помисли, че с това в света не се задвижва никаква реална сила. Никой не се съобразява, че с това не се цели нищо провокиращо духа и тялото. Ако кажете това на засегнатия, то той разбира се ще има извинение. Той например би могъл да каже, че може да назначи нови пощенски раздавачи, и така да осигури работа на хората.
към текста >>
Всичко, което може да се съобщи като
резултат
от духовно проучване, може да се разбере, ако човек пожелае да го осмисли основно.
Един човек може да е ясновидец на едно ниво, да вижда някои проявления, но да не вижда други. Сега вие трябва да извикате пред душите си нещо, което често е казва но тук: за откривателството и собственото изследване на окултни истини е нужно ясновидството. Но за да вижда тези истини ясновидството не се нуждае от нищо. За това е достатъчен обикновения човешки разум, когато се прилага правилно в достатъчно обхватен план. Който казва, че това което се съобщава в окултните доклади може да се разбере само, от ясновидец, той просто не използва достатъчно разума си.
Всичко, което може да се съобщи като резултат от духовно проучване, може да се разбере, ако човек пожелае да го осмисли основно.
Човек единствено не може да открие окултни истини с разума си, за това е нужно ясновидство. Така че това което се оповестява чрез теософията биха могли да разберат и тези, които мислят задълбочено върху тях.
към текста >>
Това са средствата, които ни позволяват да използуваме духовните сили, за да въздействуваме върху сетивния свят, за да получаваме
резултат
и и успехи тук.
Стигнахме до действителните методи, до машинациите, които е необходимо да се извършат, за да се стигне до овладяването на силите на черната магия. Това е нещо, което задължително трябва да се описва в детайл. Видяхте първото средство, първия път за овладяването на тези сили. Той е да ни се съобщи средството от призваните сили и същества. Какво всъщност представляват тези магически средства?
Това са средствата, които ни позволяват да използуваме духовните сили, за да въздействуваме върху сетивния свят, за да получаваме резултати и успехи тук.
Такива средства са това. Но принципно няма други въздействия в сетивния свят освен изхождащите от духовния. Всички действия, успехи, актове в сетивния свят изхождат от духовните светове. Затова този, който желае да достигне тези неща не по правомерния път на бавното следване с помощта на посветени или ясновидци, или дори адепти и магьосници може да избере само един единствен път, който се състои в това, той да се обърне вместо към хората, които самите са въплъщения на по-висши духовни същества, към самата природа и да се опита да разбере от нея начините, по които духовните сили се вливат в нея. Защото всичко, което присъствува в природата, произтича от духовните светове и ние бихме могли чрез определени машинации и действия да възприемем тези сили.
към текста >>
Ако много хора биха били черни магьосници, то
резултат
ът щеше да бъде това, че Земята ще заприличва все повече на Луната, а посредством силите на бялата магия тя, ще става все по-подобна на Слънцето, на силите, които са в слънчевите лъчи.
Единият знак се казва Нахиел, другият Сорат.тези два знака се наричат също знаци за демона на Земята. Всички онези сили, които черният магьосник придобива чрез толкова отвратителни методи, по окултен на чин водят до размножаване на Земята на силите, които принадлежат към демоничната природа и водят до втвърдяване на Земята.
Ако много хора биха били черни магьосници, то резултатът щеше да бъде това, че Земята ще заприличва все повече на Луната, а посредством силите на бялата магия тя, ще става все по-подобна на Слънцето, на силите, които са в слънчевите лъчи.
към текста >>
280.
9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Изцяло неправи са онези, които казват, че готическата катедрала е
резултат
от външните потребности, от един копнеж да се построи Божи дом, който да изразява едно или друго, или да означава нещо.
Винаги, когато хора разбиращи малко от окултизъм създаваха някакъв предмет във външния свят, то това имаше една определена цел, едно строго определено значение за човешките души. Спомнете си за готическите църкви и катедрали, спомнете си съвсем специалните особености на тези сгради, възникнали в началото на Средновековието и разпространили се от запад към Централна Европа. Тези църкви са белязани от едни строго определен архитектурен стил, който се изразява в това, че своеобразните арки, съставени от две събиращи се горе дъги, се изливат върху цялото общото като настроение, че цялото се стреми нагоре, че кулите имат определена форма и т.н.
Изцяло неправи са онези, които казват, че готическата катедрала е резултат от външните потребности, от един копнеж да се построи Божи дом, който да изразява едно или друго, или да означава нещо.
О, не! В основата на готиката е залегнало нещо много по-дълбоко. Тези, които родиха първите идеи за построяването на готическите сгради в света, бяха познавачи на окултизма, в определена степен те бяха посветени. Строго определени намерения свързваха великите водачи на човечеството с възникването на такива постройки, на такива архитектурни стилове. Готиката, готическите катедрали и църкви извикват определени душевни впечатления в тези, които престъпват праговете им.
към текста >>
281.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Но дори и този, който не е ясновиждащ може да различи тук на физическия план
резултат
ите, действията на това, което тези групови Азове правят.
Ако сега бихме желали да разберем как да възприемаме сами в заобикалящата ни природа откровенията на тези животински групови Азове, ние трябва да си спомним, че всичко, което е наоколо представлява откровенията на духовните събития и духовните същества. Този, който не е оборудван с ясновидски способности разбира се не би могъл да провежда "разходки" из астралния план, по време на които да се срещне с животинските групови Азове, както тук на земното кълбо се среща с физическите човешки Азове.
Но дори и този, който не е ясновиждащ може да различи тук на физическия план резултатите, действията на това, което тези групови Азове правят.
Той може да възприеме как всяка година, когато наближи есента, птиците отлитат в посока от североизток на югозапад към по-топлите земи, и как се завръщат отново по строго определени пътища, когато наближи лятото. Ако човек би сравнил тези отделни пътища според височината и посоката си за отделните птичи семейства, то той би започнал да предчувства, че във всички тях се съдържа мъдрост, дълбока мъдрост. Кой ръководи всичко това? Ръководят го животинските групови Азове. Всичко, което отделните животински родове осъществяват на земята е резултат, е дело на животинските групови Азове.
към текста >>
Всичко, което отделните животински родове осъществяват на земята е
резултат
, е дело на животинските групови Азове.
Но дори и този, който не е ясновиждащ може да различи тук на физическия план резултатите, действията на това, което тези групови Азове правят. Той може да възприеме как всяка година, когато наближи есента, птиците отлитат в посока от североизток на югозапад към по-топлите земи, и как се завръщат отново по строго определени пътища, когато наближи лятото. Ако човек би сравнил тези отделни пътища според височината и посоката си за отделните птичи семейства, то той би започнал да предчувства, че във всички тях се съдържа мъдрост, дълбока мъдрост. Кой ръководи всичко това? Ръководят го животинските групови Азове.
Всичко, което отделните животински родове осъществяват на земята е резултат, е дело на животинските групови Азове.
И ако проследите тези дела на груповите Азове, то като цяло вие ще откриете, че тези групови Азове обгръщаха земята като сили. Земята е заобиколена от сили от най-разнообразен вид, които обикалят около й в най-различни линии прави, изкривени или змиеподобни. Човекът може да види само резултатите от тези сили, техните откровения. Ако обхване тези откровения, той само може да предчувства това, до което би го отвело едно ясновидство до груповите Азове на животните. Така ние можем да се научим да се вмъкваме в изпълненото с мъдрост, което се случва в царството на животните.
към текста >>
Човекът може да види само
резултат
ите от тези сили, техните откровения.
Кой ръководи всичко това? Ръководят го животинските групови Азове. Всичко, което отделните животински родове осъществяват на земята е резултат, е дело на животинските групови Азове. И ако проследите тези дела на груповите Азове, то като цяло вие ще откриете, че тези групови Азове обгръщаха земята като сили. Земята е заобиколена от сили от най-разнообразен вид, които обикалят около й в най-различни линии прави, изкривени или змиеподобни.
Човекът може да види само резултатите от тези сили, техните откровения.
Ако обхване тези откровения, той само може да предчувства това, до което би го отвело едно ясновидство до груповите Азове на животните. Така ние можем да се научим да се вмъкваме в изпълненото с мъдрост, което се случва в царството на животните. Това, което правят родовете, видовете, ни издава по нещо от делата на груповите Азове на животните.
към текста >>
282.
14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Тези мерки са
резултат
от онези мисловни форми, които изживя Ной, и които той така вмести н ковчега, че от наблюдението на последния възникваше същия мисловен свят, според който трябваше да бъде построен организма на следатлантските хора.
В различните легенди за потопа, и преди всичко в библейската, се съдържат следи от данни именно за това. Ако си представите човекът обгърнат от формите, които трябва да има етерното му тяло, за да бъде образувана правилно формата на физическото, то вие ще получите размера на Ноевия ковчег. Защо размерът му е посочен в Библията с 50 лакътя ширина, 30 лакътя височина и 300 лакътя дължина? Защото това е мерното съотношение, което човекът трябва да има около себе си по време на прехода от атлантската в следатлантската епоха, за да образува правилната мисловна форма, която да стане причината тялото на следатлантския човек да се образува правилно по отношение на дължината, височината и ширината. В Ноевия ковчег виждате един символ на мерните съотношения на днешното ви тяло.
Тези мерки са резултат от онези мисловни форми, които изживя Ной, и които той така вмести н ковчега, че от наблюдението на последния възникваше същия мисловен свят, според който трябваше да бъде построен организма на следатлантските хора.
Човечеството биваше възпитавано с ефикасни символи. В мерките на физическото си тяло вие днес носите мащабите на Ноевия ковчег. Когато човек простре ръцете си нагоре, в мерките на Ноевия ковчег получавате мерките на днешното човешко тяло.
към текста >>
Резултат
ът от тези звукови трептения е запазен в първоначалното звучене на един музикален инструмент лирата.
Тези числа ви дават действително съществуващите в духовния свят хармонии. Виждате, че точно както ясновидецът възприема в астралния свят образи и цветове, така и ясночуващият чува в духовния свят или в Девакана духовните хармонии на нещата. За този, чието духовно ухо е обучено в това, за всичко, което е откровение тук на физическия план са възприемаеми тоновете, като скрити духовни причини. Така за окултиста четирите елемента земя, вода, въздух и огън се явяват в различни тонови съотношения, които са съвършено скрити за възприятията на обикновения човек. Посветените са изобразили във физическия свят тоновите съотношения, които можеха да чуят от скритите причини на земята, водата, въздуха и огъня.
Резултатът от тези звукови трептения е запазен в първоначалното звучене на един музикален инструмент лирата.
При лирата съотношението на трептенията на струните и е подражание на звуците, които посветените са познавали за четирите елемента. Те съответствуваха така
към текста >>
283.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Когато схванете съотношенията между тези числа като звуково съотношение, като си представите, че един тон извършва в определено време три трептения, а друг за същото време извършва седем трептения, а трети дванадесет трептения, то в тези числа вие ще сте изразили онова съотношение, което е
резултат
от взаимоотношенията на Аза, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло като духовна музика.
Всичко, от което това зависи е съотношението 1 : 3 : 7 : 12.
Когато схванете съотношенията между тези числа като звуково съотношение, като си представите, че един тон извършва в определено време три трептения, а друг за същото време извършва седем трептения, а трети дванадесет трептения, то в тези числа вие ще сте изразили онова съотношение, което е резултат от взаимоотношенията на Аза, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло като духовна музика.
към текста >>
284.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Затова съвпадането на Христовото Рождество с най-късите дни и най-дългите нощи не е произволно, а е
резултат
от принципа на посвещението.
Това е процесът, който се разиграва всяка година, когато дните намалеят и естествената земя навлезе в съня. Тогава процесът е такъв, че ние можем да встъпим в непосредствена връзка с духа на земята.
Затова съвпадането на Христовото Рождество с най-късите дни и най-дългите нощи не е произволно, а е резултат от принципа на посвещението.
Така ние виждаме, че с намаляването на дните и с увеличаването на нощите е свързано нещо безкрайно духовно, и чувстваме, че в това събитие има душа, и то най-висшата душа, която можем да почувстваме в земното развитие.
към текста >>
Духовната любов, която ще обиколи човечеството като огромна лента на братство е
резултат
ът от християнството.
Виждаме как се обичат онези, в чиито жили тече обща кръв, и по-рано това беше също така, че любовта почиваше върху природната основа на общата кръв. Духовната любов, която е независима от кръвта и плътта, се всели на земята едва с идването на Христос. А в бъдеще нещата ще зависят от това дали ще се изпълнят думите: "Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, сестрите си, а още и собствения си живот не може да бъде Мой ученик" (Мат. 10:37). ("Който люби баща и майка повече от Мене, не е достоен за Мене, и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене." Лук. 14:26) Който желае да направи любовта зависеща от природната основа, от кръвта, в този смисъл не е християнин.
Духовната любов, която ще обиколи човечеството като огромна лента на братство е резултатът от християнството.
към текста >>
285.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Вие виждате, как по вътрешни причини в
резултат
на духовно действуващите деятелности от първоначалната мъглявина се отделят различни мирови тела.
Вие виждате, как по вътрешни причини в резултат на духовно действуващите деятелности от първоначалната мъглявина се отделят различни мирови тела.
Виждате, че ако се придържаме само към физическото, то всичко е така, както ни разказва съвременната наука; но става въпрос именно за това, да се познаят духовните причини, поради които всичко това се е случило. Самите същества създали за себе си в първичната мъглявина обители, в които можели да живеят. И тези разнородни същества, които пребивавали, така да се каже, в съгласувано единство до своето отделяне, не са изгубили и в последствие докрай своите връзки. До известна степен те действат съвместно, едно в друго. Особен интерес представляват действията на съществата от Меркурий и Венера на Земята.
към текста >>
286.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Опитайте се мислено да отстраните цялата минерална маса и си представете Земята и нейните същества без тази минерална маса; а след това си представете, как в
резултат
на процеса изгаряне към всички се присъединява минералната пепел, пепелта от различни минерални субстанции.
Говорейки на популярен език, аз бих могъл да кажа: това било, главно, леплива маса, и минералното, като такова в нея напълно е отсъствало чак до периода, който ви описах. И вие трябва да си представите, колко различни били тези същества. В днешно време няма нещо във вашето физично тяло, което да не е проникнато от минерална субстанция. По този начин, човешкото тяло, каквото се явява сега, възникнало сравнително по-късно. Съвременното човешко тяло не се състои само от кости, но и от мускули и кръв, и всичко това е пронизано от минерална маса.
Опитайте се мислено да отстраните цялата минерална маса и си представете Земята и нейните същества без тази минерална маса; а след това си представете, как в резултат на процеса изгаряне към всички се присъединява минералната пепел, пепелта от различни минерални субстанции.
По този начин, в човешките същества, които по това време са достигнали само до лепкаво вещество, се е включила във всички направления частици пепел. И сега съществата приемат в себе си пепелта, както преди са приели, в себе си белтъка, и я разпределят, въвеждат тази минерална субстанция в себе си започвайки от твърдите кости до течната кръв. Вие лесно може да си представите какво е влязло в човека тогава: всичко това, което остава от него като пепел, когато тялото се изгаря. И това, което остава като пепел, било наистина последно образувано. Всичко, което не остава във вид на пепел е възникнало преди, и само след това вече е включило в себе си тази пепел.
към текста >>
287.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Всичко, което виждаме във физическото тяло в нашата съвременна фаза на развитие, е
резултат
, именно специфичния
резултат
на духовната еволюция.
Целият организъм трябва да се промени. Защо човекът не може да ходи на четири крака. Защо е преобразувал предните си крайници в оръдие за работа? Защото той е работил над астралното си тяло, и това е предизвикало преобразуване на неговите предните крайници в органи на труда; и развитието на формата на главния мозък на човешкото тяло е следствие на тази вътрешна работа. Външното е винаги действително откровение на вътрешното.
Всичко, което виждаме във физическото тяло в нашата съвременна фаза на развитие, е резултат, именно специфичния резултат на духовната еволюция.
към текста >>
И също така разбирате, че всичко материално чак до неговата форма е
резултат
на това действуващо, което стои зад формата.
И също така разбирате, че всичко материално чак до неговата форма е резултат на това действуващо, което стои зад формата.
Така, има например същества, подобни на тези, които ви описах по-горе и които нямат възможност да изменят своето астрално тяло, защото те нямат духовност. Над тяхното астрално тяло не работи Аз. Това астрално тяло, явяващо се като сбор от душевни преживявания, които може да има именно астралното тяло и които трябва да намерят изразяване във някакъв материален образ. Този материален образ, който има такъв род същество, не е пронизан с огъня на Аза, не може да бъде видим в нашата фаза на развитие на физично ниво. Той не може да бъде виждащ се, защото лежи на една степен по-дълбоко, от нашата видима материя.
към текста >>
Тогава те, с преобразуването на Земята в Юпитер – доколкото по-късното е
резултат
от предидущото – няма да намерят за себе си подходящи тела.
Земята с нейните души не го чака; тя върви напред. Но тук материалното все повече действа на душевното, и, накрая, такъв човек идва до момент, където той вече фактически не намира възможност да се въплъти в каквото и да е човешко тяло, тъй като прекалено се е сраснал с телесността.тези души губят възможността да се въплътят и не намират никаква друга възможност. Само си представете, какво губят тогава тези души, макар и това да е възможно като краен случай, че това състояние напълно ще излезе в бъдещето земно развитие. Само за съвършено особени хора възниква възможността дотолкова да се окажат склонни към злото, че няма повече да откриват възможност да се въплъщават, доколкото за тях няма да има повече достатъчно лоши тела.Но тогава у тях няма да го има и другото, в което се изразява нормалното развитие. Да допуснем, че тези същества останат на Земята.
Тогава те, с преобразуването на Земята в Юпитер – доколкото по-късното е резултат от предидущото – няма да намерят за себе си подходящи тела.
За телата от нисшия природен ред те ще се окажат, така да се каже, твърде добри, а за човешките тела твърде лоши. По този начин те трябва да изберат за себе си безтелесното съществуване. Те наистина трябва да отрежат себе си от правия път на развитието на човечеството. Те са заслужили това, с факта, че не са използвали живота. Светът ги обкръжава.
към текста >>
288.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
В драмата на Шекспир, счита Рихард Вагнер, всичко се проявява само в своя
резултат
, когато то приема пространствен образ, когато то става външна постъпка.
Целият човек в цялост, с всички духовни светове, които изливат своята светлина и озаряват човека във физическата окръжност на Земята, това иска да представи Рихард Вагнер в изкуството. Две фигури са стояли пред него в не много далечното минало: Шекспир и Бетховен. Шекспир му се явява в своите художествено-гениални видения такъв, че той казал: събирайки всичко, което Шекспир е дал на човечеството, аз виждам, че при него, на сцената вървят фигури, които извършват действия. Действия – в дадения случай, смисълът на думата е същия, действия,извършващи се след като душата е изживяла в чувство това, което не може да бъде представено във външното пространство, това, което тя вече има за себе си. Душата преживяла цялата скала от чувства от страдания и болка, до радост и блаженство, и почувствала, как от този или от онзи нюанс произтича едно или друго действие.
В драмата на Шекспир, счита Рихард Вагнер, всичко се проявява само в своя резултат, когато то приема пространствен образ, когато то става външна постъпка.
Това е драматичното, което може да се покаже само чрез изведеното навън вътрешно изживяване; и човек може, най-много, да предчувства какво живее в душата, когато пред очите се извършва това действие.
към текста >>
289.
14. БЕЛЕЖКИ
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Рудолф Щайнер искал да избегне смесването с Теософското общество, от което Антропософското общество се отделило в
резултат
на тежък конфликт.Това изменение е запазено в даденото издание.
Съгласно указанията на Рудолф Щайнер, думата “Теософия” в ранните издания, където това било възможно, било заменена с думата “Духовна Наука”, “Наука за Духа” или “Антропософия”.
Рудолф Щайнер искал да избегне смесването с Теософското общество, от което Антропософското общество се отделило в резултат на тежък конфликт.Това изменение е запазено в даденото издание.
Там където останала думата “Теософия”, под това трябва да се разбира основата от Рудолф Щайнер и от самото начало самостоятелно представляващата духовна наука, както тя им е представена в неговия труд “Теософия”.
към текста >>
290.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_103 Евангелието на Йоан
Никъде и в ни най-малка степен не е спо- менато нещо, което да не представлява чист
резултат
от изграждащата се антропосо- фия...Читателят може напълно да ги приеме за това, което антропософията има да каже.
Никъде и в ни най-малка степен не е спо- менато нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се антропосо- фия...Читателят може напълно да ги приеме за това, което антропософията има да каже.
Ето защо...първоначално тръгнахме от услови- ето, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество. Нека обаче се има предвид, че в тези непрегле- дани от мен ръкописи, има и погрешни неща.
към текста >>
291.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Един ден означава всичко онова, което се извършва в
резултат
на ротацията на Земята около Слънцето.
на нито един от авторитетните теолози, защото те добре разбираха какво съдържат Евангелията. Те все още знаеха да намират скрития смисъл в думите на Библията. Има ли изобщо смисъл да се говори за 24-часови дни, когато разглеждаме “сътворението”? Какво означава един ден?
Един ден означава всичко онова, което се извършва в резултат на ротацията на Земята около Слънцето.
За “дни” в съвременен смисъл можем да говорим само ако съотношенията между Слънце и Земя, както и техните движения, отговарят на днешното състояние на нещата. Обаче за такива съотношения между Слънце и Земя в “Битието” се говори едва след четвъртата епоха, едва след четвъртия “ден” на Сътворението. “Дните” започват едва след четвъртия “ден” на Сътворението. Преди този момент би било пълно безсмислие да си представяме дните такива, каквито са днес. Защото едва през четвъртия “ден” настъпват онези отношения, конто въобще позволяват появата на деня и нощта, а преди това не би могло да става и дума за “дни” в съвременния смисъл на думата!
към текста >>
292.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Следователно, при всеки човек астралното тяло съдържа Манас или Духът-Себе; той е дело на Аза,
резултат
от работата на Аза.
Следователно, при всеки човек астралното тяло съдържа Манас или Духът-Себе; той е дело на Аза, резултат от работата на Аза.
Човекът продължава да работи върху себе си. Земята ще мине през други планетарни състояния, през други нейни “въплъщения”. И човек все повече ще се доближава до способността, която днес вече е налице при Посветените: да работи и върху своето етерно тяло. Да, средно развитият, нормален човек започва да работи върху етерното си тяло; и доколкото неговото етерно тяло е превърнато в произведение на Аза, ние го означаваме с името Буди или Дух-Живот (Lebеnsgeist). А най-после човек стига до там, да преобразява чрез Аза и своето физическо тяло; и доколкото той преобразява физическото тяло чрез Аза, ние означаваме това като Атман или Човекът-Дух (Geistesmensch).
към текста >>
293.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Обаче основното европейско население, в голямата си част, възникна в
резултат
на преселението, при което много хора останаха в древна Европа.
През последните периоди на Атлантската епоха, западните брегове на Атлантида постепенно потънаха в океана. Европа все повече и повече заемаше своите днешни очертания. Азия изглеждаше така, че обширните сибирски пространства все още бяха покрити с водни маси, но южните области на Азия бяха сравнително добре очертани, макар и далеч от сегашния им вид. По-слабо напредналите народи отчасти се присъединиха към основния човешки поток, преминаващ от запад на изток; едни от тях го следваха по-далеч, други изостанаха.
Обаче основното европейско население, в голямата си част, възникна в резултат на преселението, при което много хора останаха в древна Европа.
В това преселение взеха участие и народи, които бяха изтласкани към Азия от други области на Атлантида, включително и от древна Лемурия. Така че в Европа и Азия се настаниха народи с най-различни качества и дарования, народи с най-различни духовни способности. Малката група хора, водена от онази велика духовна личност, се спря в Азия, за да развие там възможно най-висшия духовен живот. От този културен център поеха културни течения към най-различни области на Земята и към най-различни народи.
към текста >>
294.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Той идва в
резултат
на онази древна традиция, при която човек се усещаше като подслонен в лоното на божествено-духовния свят.
За атлантците това беше нещо естествено, понеже всяка нощ те “премахваха” личността и подновяваха живота си в духовния свят. За индийците - също, защото чрез Йога тяхното посвещение ги приближаваше до едно безлично състояние. Крайната цел беше съвършеният покой във Всемира. Този покой откриваме в съзнанието на тогавашното човечество, а именно в съзнанието, че индивидът е само едно звено във веригата на поколенията, и че чрез своята кръв е свързан с поколенията, включително до най-далечните си предшественици. Този е основният момент, за който става дума.
Той идва в резултат на онази древна традиция, при която човек се усещаше като подслонен в лоното на божествено-духовния свят.
Стана така, че хората, преминали през едно нормално развитие, сега, през третата културна епоха, започнаха да се чувствуват като отделни човеци, но в същото време не забравяха, че са подслонени в лоното на божествено-духовния свят, и че по силата на кръвното родство са включени в цялата верига на поколенията. За тях Богът живееше в течащата през поколенията кръв.
към текста >>
295.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Отново ще напомним: Същественото тук са не самите симптоми, а това, че те идват в
резултат
на съответните упражнения.
И когато истински се потопява в това чувство, той усеща нещо като мъчително пробождане в главата, а като астрален образ изживявал „трънения венец”, окичващ главата на Христос по пътя към Голгота.
Отново ще напомним: Същественото тук са не самите симптоми, а това, че те идват в резултат на съответните упражнения.
Разбира се, тук всяка възможност за внушение и самовнушение, е изключена.
към текста >>
Това, което в много други случаи се приближава до болестното състояние, тук е
резултат
от медитацията, защото всяка болестна причина е напълно изключена.
Четвъртата степен довежда ученика дотам, да усеща своето тяло толкова чуждо, колкото е и един физически предмет, да кажем например, парче дърво, така че да не може да се обърне към него с името „Аз”. Тази степен трябва да го доведе и до усещането: „Аз нося тялото си с мен, както нося и моята дреха! ” И тогава настъпва нещо, което се нарича „изпитанието на кръвта”.
Това, което в много други случаи се приближава до болестното състояние, тук е резултат от медитацията, защото всяка болестна причина е напълно изключена.
По нозете, ръцете и дясната страна на гърдите се появяват т.нар. кръвни белези; а като вътрешен симптом ученикът вижда астралния образ на „разпятието”.
към текста >>
296.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ние видяхме, че в
резултат
на всичко това, астралното тяло се променя по такъв начин, че развива в себе си необходимите органи, за да вижда във висшите светове.
Вчера стигнахме до обсъждането на онези промени, които настъпват в астралното тяло на човека чрез медитацията, концентрацията и другите упражнения, застъпвани в различните методи на посвещение.
Ние видяхме, че в резултат на всичко това, астралното тяло се променя по такъв начин, че развива в себе си необходимите органи, за да вижда във висшите светове.
Подчертахме още, че досега - макар и упражненията да са изцяло съобразени с различните културни епохи - принципът на посвещението навсякъде е един и същ. Голямата принципна разлика започва едва тогава, когато трябва да пристъпим към следващата степен. За да може човек наистина да вижда и да се ориентира във висшите светове, необходимо е промените в астралното тяло - под формата на изградените там нови възприемателни органи - да бъдат пренесени в етерното тяло.
към текста >>
И как иначе той би стигнал до този
резултат
, ако всъщност искаше само да каже: Ето, аз ви показвам цялото родословие, но Йосиф няма нищо общо с него.
Но това, съвсем не е така; тук са намесени много по-дълбоки тайни, които обаче са напълно съвместими с твърденията на другите евангелисти: че Йосиф е бащата на Исус. Ако биха подлагали този факт на съмнение, стремежът им да го изтъкнат би бил съвършено безсмислен. Те недвусмислено посочват: в Исус от Назарет живее древният Бог на евреите. Лука особено подчертава тази подробност и проследява родословието нагоре до Адам и до самия Бог.
И как иначе той би стигнал до този резултат, ако всъщност искаше само да каже: Ето, аз ви показвам цялото родословие, но Йосиф няма нищо общо с него.
Би изглеждало твърде странно, ако евангелистите се стремят да представят Йосиф като една толкова важна личност, а после да го отстранят от целия процес.
към текста >>
Защото, според своя замисъл, те са насочени не само към разума, към интелектуалните разсъдъчни способности; напротив, това, което прониква в нас по обиколен начин чрез разсъдъчните способности, трябва да се превърне в усещания и чувства; усещанията и чувствата трябва да възникнат като
резултат
от описанията, дадени в лекциите.
Ако тези кратки лекции пробудиха у Вас усещането, че Евангелието на Йоан съдържа не само това, което беше казано тук, но и че косвено, чрез думите, притежава силата да тласка душите напред, тогава лекциите са постигнали своята цел.
Защото, според своя замисъл, те са насочени не само към разума, към интелектуалните разсъдъчни способности; напротив, това, което прониква в нас по обиколен начин чрез разсъдъчните способности, трябва да се превърне в усещания и чувства; усещанията и чувствата трябва да възникнат като резултат от описанията, дадени в лекциите.
И когато всичко това бъде правилно разбрано, става ясно и нещо друго: че Антропософското
към текста >>
297.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
И така стана, че докато авторът на Откровението описва в своето съчинение
резултат
ите на неговото посвещение, на неговото християнско посвещение, другите са ги разбирали само външно и бяха на мнение: Това, което великият пророк е видял и за което посветените знаят, че ще се развие през хилядолетията, то трябва да стане в най-скоро време във външния сетивен и видим свят.
То е било криво разбрано през най-различните времена, винаги в смисъла и в стила, в който тези различни времена са мислили и схващали нещата. Било е криво разбирано от онези времена, които бихме могли да кажем са мислели духовно-материалистично; от онези времена, които са сковали великите религиозни течения в едностранчива фанатична партийност; било е криво разбра но и през новите времена от онези, които са вярвали, че могат да разрешат загадките на света чрез грубия, сетивен материализъм. Великите духовни истини, които са били възвестени в началото на Християнството, до които са били доведени онези, които можеха да ги разберат, тези истини се съдържат, доколкото това може да стане в едно съчинение, в Откровението на Йоана, в така нареченото каноническо Откровение. Но още през първите времена на Християнството непосветените са били малко способни да разберат дълбоко духовното, което се съдържа в езотеричното Християнство. По този начин още през първите времена на Християнството в кръговете на посветените се появи възгледа, че нещата, които първоначално се разиграват за мировото развитие в духовния свят, които могат да бъдат познати и виждани от този, който може да прогледне в духовните светове, че такива чисто духовни процеси трябва да се разиграят външно в материалния културен живот.
И така стана, че докато авторът на Откровението описва в своето съчинение резултатите на неговото посвещение, на неговото християнско посвещение, другите са ги разбирали само външно и бяха на мнение: Това, което великият пророк е видял и за което посветените знаят, че ще се развие през хилядолетията, то трябва да стане в най-скоро време във външния сетивен и видим свят.
Така се роди възгледът, че авторът на Откровението е мислил нещо за най-близкото сетивно време, за едно слизане, за едно ново идване на Христа Исуса върху сетивните физически облаци. И когато това не стана, хората продължиха срока и казаха: "Но виждате ли, с явяването на Христа Исуса за земята започва една нова епоха в сравнение с това, което съществуваше като стара религиозност. Но то ще трае и тук нещата отново се схващаха по сетивен начин то ще трае хиляди години и тогава на физическия свят ще се изпълнят събитията, които са описани в откровението". Така стана, че фактически, когато настъпи 1000-та година, хората очакваха идването на една враждебна на Християнството сила, очакваха Анти-Христа, който трябваше да се яви на физическия свят. И когато отново това не се случи, бе поставено така да се каже едно удължение на срока, но същевременно цялото предсказание на Откровението бе пренесено в определен символизъм, докато грубите екзотерици /тези, които познават нещата само външно/ си представяха това предсказание като нещо осезаемо.
към текста >>
298.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Това е
резултат
на такова астрално виждане.
И много от това, което е описано в митологиите на народите, е било видяно по този начин. Когато в приказките се казва: Водан, Вили или Вее намериха на брега едно дърво и образуваха от него човека, това показва, че първо е било виждано именно в един такъв образ. И във всички митологии можете да намерите този първичен род виждане, това виждане на растителните форми. Описание на едно такова виждане е и Раят с двете дървета дървото на познанието и дървото на живота.
Това е резултат на такова астрално виждане.
И не напразно в самото Битие се казва, че Раят и това, което въобще се описва в началото на Библията, е било виждано. Но трябва първо да се научим да четем добре Библията и тогава ще разберем, колко знаменателно и дълбоко рисува тя това пълно с тайнственост състояние на своите описания. Така както днес хората учат за Рая за началото на Библията, така не са учили хората в миналото. Тогава се е обръщало внимание, например, на следното: "Адам изпадна в сън" и това е било онзи сън така са казвали на първите християни -, в който Адам погледна назад в миналото и видя явленията, които са описани в началото на Библията. Само днес хората мислят, че такива думи, като "Адам изпадна в сън ", стоят там случайно.
към текста >>
299.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
В тази книга ще се намерят нанесени
резултат
ите от културните епохи.
За Стария Завет при думата "Книга" ние имаме работа с един документ, в който са записани родовете, които са унаследяват чрез кръвта. Тя се употребява само в този смисъл, че в нея са записани родовете, и в никакъв друг смисъл. Следователно, в една "Книга" е записано това, което следва едно след друго във времето. Никога с думата книга не се разбира нещо друго освен записването на това, което се редува във времето, сиреч приблизително в смисъла на записи, хроника, история. Книгата на живота, която е заложена сега в човечеството, където във всяка културна епоха в човешкия Аз се записва това, което всяка епоха дава, тази книга, която е записана в душите на хората и която се разпечатва след великата война на всички против всички, за такава книга се говори тук в Откровението.
В тази книга ще се намерят нанесени резултатите от културните епохи.
Така както в родовата книга са нанесени редуващите се поколения, така както са водени старите книги, така е и тук, само че сега е записано, което човекът придобива духовно. И понеже той добива чрез интелигентността, чрез ума това, което трябва да се добие в нашата епоха, то напредването на това развитие трябва да бъде представено образно чрез символи, който отговаря на интелигентността. Понеже човекът е живял през Индийската епоха в едно такова настроение, което го е карало да се отвръща от физическия свят и да насочи погледа си към духовното, чрез това през първата епоха след войната на всички против всички той ще бъде победител над физическия сетивен свят. Човекът ще бъде победител чрез това, че е усвоил всичко, което през първата следатлантска културна епоха е било записано в неговата душа. И по-нататък: Това, което стана през втората следатлантска културна епоха, побеждаването на материята чрез древните персийци, това превъзмогване ни се явява във втората подепоха на всички против всички: мечът, който означава оръжието, инструментът за побеждаването на външния свят.
към текста >>
300.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
То ще счита като
резултат
на мисията на Земята именно приемането на благовестието на Любовта.
Чрез това външното тяло ще стане израз на Доброто, когато човекът ще приеме най-възвишеното благовестие, най-възвишеното учение, което съществува на тази Земя; а това най-възвишено учение е благовестието за Христа Исуса на Земята. Най-възвишеното, което може да ни бъде дадено, е благовестието за Христа Исуса. И ние ще трябва да го приемем! Ние ще трябва да го приемем не само с ума си, но ще трябва да го приемем с най-вътрешната част на нашето същество, както приемаме храната във физическото тяло. И развивайки се през тези културни степени човечеството ще приеме все повече и повече радостната вест в своето вътрешно същество.
То ще счита като резултат на мисията на Земята именно приемането на благовестието на Любовта.
В Евангелията се съдържа силата на Любовта, всяка сила на Любовта. А ясновиждащият не може да каже нищо друго освен: "аз виждам духом пред себе си една епоха, когато това, което се намира в Евангелията, не ще бъде вече вън в една книга, а когато то ще бъде погълнато от самия човек." Нашето Земно развитие почива върху две неща: Нашата Земя бе предхождана от това, което наричаме Космос на Мъдростта (старата Луна). А този последният бе предхождан от това, което нарича ме Космос на Крепкостта, Космос на Силата (разбира се тази дума не казва много нещо, но ние трябва да я употребим, защото тя е нещо общоприето). Мъдрост и Сила е това, което Земята е приела в себе си като наследство от предишните степени на развитие, от старата Луна и от старото Слънце.
към текста >>
Тази Любов трябва да се изяви величествено като
резултат
на Земното развитие.
А в онова, което владее втората половина на Земното развитие, имаме представителя на старото Лунно развитие, а именно Меркурий, който въплътява в Земята наследството от старата Луна, Мъдростта. И така Земното развитие е съставеното Марсовото развитие и от Меркуриевото развитие. Земята е получила в наследство две мощни Сили. Това, което тя наследява от Космоса на Крепкостта, се изразява в Марс; а това, което наследява от Космоса на Мъдростта, се изразява в Меркурий. А чрез това своята мисия самата Земя трябва да прибави към тези сили Любовта.
Тази Любов трябва да се изяви величествено като резултат на Земното развитие.
Тази дълбока мисъл, която е свързана с цялото останало развитие на Земята.
към текста >>
301.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Това, което се получи тогава на Земята като
резултат
от преобразуването на астралното тяло, ние наричаме сетивна душа (или Усещаща душа).
Това, което наричаме Духовно Себе, преобразеното астрално тяло, в което човекът действува и работи при пълно съзнание, ще бъде развито от по-голяма част на човечеството едвам в края на Земното развитие. В замяна на това през време на нашето Земно развитие човекът трябваше да мине през един вид предварителна подготовка, която му даде възможност още в течение на Земното развитие да работи над своите по-нисши членове така да се каже полусъзнателно и полунесъзнателно. Тази полусъзнателна и полунесъзнателна работа започна през Лемурийската епоха, за която вече споменахме. Тогава човекът започна да работи при едно смътно съзнание първо върху астралното тяло. Следователно, когато проследите Земното развитие от Лемурийската епоха насам и преминете в Атлантската епоха, ще намерите, че Азът е работил полусъзнателно първо върху астралното тяло на човека.
Това, което се получи тогава на Земята като резултат от преобразуването на астралното тяло, ние наричаме сетивна душа (или Усещаща душа).
След това през време на Атлантската епоха, когато въздухът беше пропит от водни мъгли, Азът работи при едно смътно съзнание върху етерното тяло и изработи това, което наричаме Разсъдъчна или Чувствуваща Душа. А от момента, когато от областта намираща се в съседство с днешната Ирландия дойде великия импулс, който тласна народите от запад на изток и ги пренесе през Атлантския потоп в нашата нова култура, от началото на последната третина на Атлантската епоха Азът работи несъзнателно върху физическото тяло. Резултатът от тази работа е това, което наричаме съзнателна душа, която дава на човека заложбата да си изработи от груповата душевност един повече или по-малко съзнателен Аз, който едвам с идването на Христа Исуса получи великия Импулс на пълната индивидуалност.
към текста >>
Резултат
ът от тази работа е това, което наричаме съзнателна душа, която дава на човека заложбата да си изработи от груповата душевност един повече или по-малко съзнателен Аз, който едвам с идването на Христа Исуса получи великия Импулс на пълната индивидуалност.
Тогава човекът започна да работи при едно смътно съзнание първо върху астралното тяло. Следователно, когато проследите Земното развитие от Лемурийската епоха насам и преминете в Атлантската епоха, ще намерите, че Азът е работил полусъзнателно първо върху астралното тяло на човека. Това, което се получи тогава на Земята като резултат от преобразуването на астралното тяло, ние наричаме сетивна душа (или Усещаща душа). След това през време на Атлантската епоха, когато въздухът беше пропит от водни мъгли, Азът работи при едно смътно съзнание върху етерното тяло и изработи това, което наричаме Разсъдъчна или Чувствуваща Душа. А от момента, когато от областта намираща се в съседство с днешната Ирландия дойде великия импулс, който тласна народите от запад на изток и ги пренесе през Атлантския потоп в нашата нова култура, от началото на последната третина на Атлантската епоха Азът работи несъзнателно върху физическото тяло.
Резултатът от тази работа е това, което наричаме съзнателна душа, която дава на човека заложбата да си изработи от груповата душевност един повече или по-малко съзнателен Аз, който едвам с идването на Христа Исуса получи великия Импулс на пълната индивидуалност.
към текста >>
302.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
И тук числото 7 не е нищо друго, освен
резултат
на окултна опитност.
Първо нека се ориентираме върху основните линии на развитието на света. Това развитие протича изцяло съобразно с определени числени отношения. Когато непосветеният в такива неща чуе, че числото 7 и други числа играят такава роля в нашето разглеждане на света, той лесно ще си каже: "Тези антропософи от ново изкарват на сцената онова старо суеверие, което е свързано с числата 7, 12 и т.н." И щом нашите любезни съвременници чуят за нещо подобно, което протича по правилен начин според числото 7, те говорят тогава за суеверие; въпреки че тези наши съвременници живеят в същото суеверие по отношение на това, което все пак разбират; защото нашите съвременници говорят, например, че докато има 7 цвята, музикалната гама 7 тона, понеже 8-ят тон е само едно повторение на първия. Те говорят също за числото 7 и в други области и то с пълно право. Но в същия смисъл, в който физикът говори, когато става дума за 7-те цвята, или в който музикантът говори за 7-те тона на гамата, в такъв смисъл говорим и ние, когато разглеждаме великите отношения на света, относно числото 7.
И тук числото 7 не е нищо друго, освен резултат на окултна опитност.
Както човек застава и брои 7-те цвята, така и окултистът брои 7-те редуващи се едно след друго състояния на мировото развитие. И понеже мъдростта на света винаги е знаела и говорила за тези неща, те са преминали в общото съзнание и особено дълбоко значение се е предавало на числото 7. Именно защото числото 7, например, има своето основание в мировите отношения, то е преминало във вярванията на обикновените хора и с времето се е превърнало в суеверие, защото хората са изгубили неговия смисъл. Ако си припомним, какво казахме относно тайната на 7-те тръби, на 7-те печата, на 7-те послания, какво казахме относно 7-те редуващи се една след друга епохи на Атлантида, ние ще видим вече, че всъщност в развитието на света имаме редуващи се периоди, които се повтарят съобразно числото 7. Сега ние ще извикаме пред нашия поглед основните черти на мировото развитие и ще видим, че числото 7 царува във всички части на това мирово развитие.
към текста >>
303.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Онези, които ще достигнат целта на Земното развитие, ще имат тогава едно астрално тяло напълно проникнато от духовното съдържание дадено и преработено от Аза, те ще притежават това съзна ние като
резултат
, като плод на Земното развитие и ще го пренесат в развитието на Юпитер.
Да осъзнае тези действия днес може само посветеният; но човекът постепенно се развива към това съзнание.
Онези, които ще достигнат целта на Земното развитие, ще имат тогава едно астрално тяло напълно проникнато от духовното съдържание дадено и преработено от Аза, те ще притежават това съзна ние като резултат, като плод на Земното развитие и ще го пренесат в развитието на Юпитер.
Бихте могли да кажем, че когато ще завърши Земното развитие, човекът ще е добил способности, които символично са представени чрез изграждането на новия Йерусалим; тогава човекът ще може вече да вижда в образния астрален свят на Юпитер; духовното себе ще бъде вече изработено в него. Тази е целта на Земното развитие. Следователно, какво трябва да добие човекът в течение на Земното развитие? Кое е първата цел на това развитие?
към текста >>
304.
Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена.
GA_106 Египетски митове и мистерии
После тези земи на древна Атлантида намериха своята гибел в
резултат
на стихийни водни катастрофи.
После тези земи на древна Атлантида намериха своята гибел в резултат на стихийни водни катастрофи.
Тогава телата на хората имаха други форми, а по-късно тези форми се промениха още повече. Обаче душите, които днес обитават в нас, живееха именно в тези тела на древните атлантци. Това бяха нашите души. Тогава водната катастрофа предизвика едно вътрешно раздвижване на атлантските народи: едно голямо преселение от Запад на Изток. Тези народи бяхме самите ние.
към текста >>
Душите развиха симпатия към мумифицираните тела и
резултат
ът от това взиране надолу се проявява днес, в Петата следатлантска културна епоха като една подчертана склонност на душите да придават изключително голяма стойност на външния физически живот.
Благодарение на обстоятелството, че в древен Египет телата са оставали запазени дълго време след смъртта, душите, намиращи се в периода между смъртта и новото раждане имаха точно определени изживявания. Когато поглеждаха надолу към Земята, те знаеха: Това е моето тяло; те продължаваха да са свързани с него; имаха пред себе си формата на тяхното тяло; за душите това тяло ставаше нещо важно, защото след смъртта душата продължаваше да има своите изживявания. Впечатлението, което мумифициарното тяло правеше, се отпечатваше дълбоко и душата се оформяше именно според това впечатление. Прераждайки се постоянно, тази душа премина в гръцко-латинската култура и днес тя живее в нас. Фактът, че след смъртта тези души са се взирали в техните мумифицирани тела не е останал без последици, понеже те непрекъснато отправяха взор към тези тела.
Душите развиха симпатия към мумифицираните тела и резултатът от това взиране надолу се проявява днес, в Петата следатлантска културна епоха като една подчертана склонност на душите да придават изключително голяма стойност на външния физически живот.
Всичко онова, което днес наричаме „привързаност към материалния свят” идва от там, че по време на Египетската епоха душите можеха да се взират от духовния свят в техните собствени инкарнации. Поради тази причина човекът се научи да обича физическия свят; ето защо днес хората са убедени, че в периода между раждането и смъртта значение има само физическото тяло. Подобни възгледи не се раждат от нищото. С такива размишления ние не отправяме някаква критика към културата от времето на мумиите, а само обръщаме внимание върху някои закономерности, свързани с повтарящите се въплъщения на душите. В своето развитие хората не биха направили по-нататъшните си крачки, ако не се взираха в мумиите на телата си.
към текста >>
305.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
После насочихме вниманието си върху тайнствените връзки, определящи културите на следатлантското време, което настъпи след загиването на Атлантида в
резултат
на стихийни водни катастрофи.
Вчера ние се опитахме да разгледаме определени връзки и отношения, засягащи както живота, така и духовните процеси в така наречените следатлантски епохи. Ние видяхме, как Първата културна епоха от това време ще се повтори в последната, Седмата следатлантска епоха, как персийската култура ще се повтори в Шестата културна епоха, и как културната епоха, която ще разгледаме през следващите дни, египетската, се повтаря в нашия живот и нашите съдби сега, в Петата културна епоха. За четвъртата култура, гръцко-латинската, ние вече казахме, че тя си е запазила едно изключително положение и че тя няма да претърпи никакво повторение.
После насочихме вниманието си върху тайнствените връзки, определящи културите на следатлантското време, което настъпи след загиването на Атлантида в резултат на стихийни водни катастрофи.
Епохата след Атлантида също ще загине. В края на нашата Пета следатлантска епоха също ще се разразят катастрофи, чиито последици ще са сходни с тези от края на Атлантида. Седмата следатлантска култура ще намери своя край чрез войната на всички против всички. Това са извънредно важни зависимости и връзки; ние ги описахме от различни гледни точки, и ако ги проследим още по-внимателно, те ще хвърлят ясна светлина в нашия душевен живот.
към текста >>
Когато в
резултат
на планетарната катастрофа Луната се отдели от Земята, тогава постепенно се подготви и това, което бихме могли да обозначим като едно разграничаване на въздушната обвивка от водния елемент.
Приблизително така изглеждаше Земята в онова време. Ние трябва да чувствуваме как през тогавашната епоха Земята стоеше един вид по-ниско от нашата днешна Земя. Така и трябваше да бъде. В противен случай, ако Слънцето и Луната не бяха се отделили от Земята, човекът никога не би намерил вярното темпо и правилните средства за своето развитие. Ако Слънцето би останало съединено със Земята, всичко би се развивало прекалено бързо; ако пък Луната би останала съединена със Земята, всичко би се развивало прекалено бавно.
Когато в резултат на планетарната катастрофа Луната се отдели от Земята, тогава постепенно се подготви и това, което бихме могли да обозначим като едно разграничаване на въздушната обвивка от водния елемент.
Тогава въздухът съвсем не беше като днешния въздух; той съдържаше в себе си и всички възможни пари. Обаче съществото, което се подготвяше тогава, беше само един далечен предшественик, и то само под формата на определени заложби, на днешния човек. Ние ще опишем всичко това още по-подробно.
към текста >>
И след като Лемурийската епоха приключи в
резултат
на стихийни огнени катастрофи, настъпиха онези условия, които позволиха възникването на древната Атлантида.
Времето, когато Луната се отдели от Земята и човекът получи нови възможности за развитие, това време наричаме Лемурийска епоха.
И след като Лемурийската епоха приключи в резултат на стихийни огнени катастрофи, настъпиха онези условия, които позволиха възникването на древната Атлантида.
към текста >>
306.
Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Днес мисълта вече може да действува върху етерното тяло и в
резултат
на това през следващата инкарнация етерното тяло ще може да пренася тези действия върху физическото тяло, променяйки неговите външни очертания.
Много рядко пъти например медитацията би могла да окаже някакво влияние върху физическото тяло. Ако чрез подобно усилие някой би могъл, примерно, да промени формата на челото си, следователно да упражни някакво действие върху костите, това би представлявало днес едно изключително постижение. Днес това може да се случи много, много рядко. Днес трябва да бъде изразходвана изключително голяма енергия, ако искаме мисълта да окаже някакво въздействие върху физическото тяло. Относително по-лесно е да се въздействува върху кръвообращението или дишането, но и това е доста трудно.
Днес мисълта вече може да действува върху етерното тяло и в резултат на това през следващата инкарнация етерното тяло ще може да пренася тези действия върху физическото тяло, променяйки неговите външни очертания.
Днес човекът трябва да постъпва така, че да знае: аз работя не само за една инкарнация, а за много бъдещи инкарнации. Защото душата е нещо вечно; тя непрекъснато се връща на Земята във все нови и нови прераждания.
към текста >>
307.
Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Това учение е не само
резултат
от древното ясновидство; то е валидно като истина също и за днешните окултисти.
Налага се - доколкото е възможно в едно кратко загатване - да опишем с най-голяма точност това, което египетският ученик научаваше за развитието на човека в по-широкия смисъл на тази дума. Вероятно мнозина, които са болезнено привързани към модерната анатомия, ще окачествят тези описания като чиста безсмислица. Но те следва да са наясно: египетският кандидат за посвещение не само изучаваше това учение, той виждаше по ясновидски начин и неговото съдържание. Сега аз се обръщам към онези, които имат нагласата да ме последват.
Това учение е не само резултат от древното ясновидство; то е валидно като истина също и за днешните окултисти.
към текста >>
308.
Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Обаче от тази гледна точка ние разбираме и нещо друго: а именно, че от единството на половете до тяхното разделяне трябва да е имало едно преходно време между онова девствено размножение, при което оплождането е настъпвало в
резултат
на живеещите в Земята сили, които същевременно са били и оплождащите субстанции, и другия вид размножение, двуполовото размножение.
Обаче от тази гледна точка ние разбираме и нещо друго: а именно, че от единството на половете до тяхното разделяне трябва да е имало едно преходно време между онова девствено размножение, при което оплождането е настъпвало в резултат на живеещите в Земята сили, които същевременно са били и оплождащите субстанции, и другия вид размножение, двуполовото размножение.
Това двуполово размножение взе превес едва към средата на Атлантската епоха. Преди това е съществувала една междинна степен. В рамките на тази междинна степен е станала и една промяна на съзнанието.
към текста >>
309.
Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Понякога може да се случи така, че хора, които са спрели развитието си на определена степен - примерно в изостанали селски райони - почиват в лятната жега, неусетно заспиват и ги сполетява нещо, което бихме могли да наречем „латентен слънчев удар”, предизвикващ частично отделяне на астралното тяло и етерното тяло от тяхното физическо тяло, в
резултат
на което те се пренасят в астралния свят, където те действително виждат тези последни декадентски потомци на Сфинкса.
Обаче на онези, които навлизат по изключение в астралния свят с помощта на примитивни ясновидски способности, на тях им се явяват такива декадентски форми. Обаче Едип е зърнал истинския Сфинкс, който не е между мъртвите дори и днес. И до днес той не е между мъртвите, само че се явява на човека под друг, особен облик.
Понякога може да се случи така, че хора, които са спрели развитието си на определена степен - примерно в изостанали селски райони - почиват в лятната жега, неусетно заспиват и ги сполетява нещо, което бихме могли да наречем „латентен слънчев удар”, предизвикващ частично отделяне на астралното тяло и етерното тяло от тяхното физическо тяло, в резултат на което те се пренасят в астралния свят, където те действително виждат тези последни декадентски потомци на Сфинкса.
Това явление се назовава с различни имена. В някои области го наричат „пладнешка вещица”. Не малко хора от селата разказват, че са срещнали пладнешката вещица. Тя присъствува навсякъде, само че носи различни имена. Тя е потомка на древния Сфинкс.
към текста >>
310.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
И ние се питаме: След като в
резултат
на неимоверни духовни усилия сме установили една такава връзка между всичките части на Земното кълбо, не се ли използва тя единствено за задоволяване на материалния живот, на нашите телесни потребности?
След като днешният човек е изразходвал толкова колосални духовни сили за създаването на парахода, железницата и телефона, за какво всъщност му служат те? Каква огромна духовна енергия е отклонена от духовните светове! Обаче последователят на Духовната наука е напълно съгласен с всичко това, той не иска да бъде критик на нашето съвремие, защото знае, че физическият свят трябваше да бъде проучен и завладян, обаче в същото време е вярно и друго: Духът също навлезе във физическия свят. Нима за Духа е нещо забележително, ако вместо сами да смелим житото с мелничните камъни, днес ние телефонираме в Хамбург, за да поръчаме това, от което се нуждаем и то да ни бъде доставено с парахода от Америка? Каква колосална духовна сила е била изразходвана, за да съществува днес корабната връзка с Америка и с другите далечни страни!
И ние се питаме: След като в резултат на неимоверни духовни усилия сме установили една такава връзка между всичките части на Земното кълбо, не се ли използва тя единствено за задоволяване на материалния живот, на нашите телесни потребности?
И понеже всичко в света се разпределя по един или друг начин, на човека не му е останал някакъв излишък от духовна сила - освен тази, която той прилага в материалния свят - за да се издига в духовния свят. Духът стана роб на материята. Ако в своите художествени произведения древните гърци виждаха въплътения в материята Дух, днес Духът е слязъл още по-надолу, и свидетелство за това ние имаме в многобройните технически отрасли на нашата индустрия, които са предназначени единствено за материални нужди. И сега ние с право се питаме, дали човекът не навлезе прекалено навътре в материята?
към текста >>
311.
Съдържание
GA_110 Духовните йерархии
Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, кoeто да не представлява чист
резултат
от изграждащата се антропософия..... Читателят може напълно да ги приеме за това, което Антропософията има да каже.
Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, кoeто да не представлява чист резултат от изграждащата се антропософия..... Читателят може напълно да ги приеме за това, което Антропософията има да каже.
Ето защо..... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество. Нека обаче се има предвид, че в тези непрегледани от мен ръкописи, има и непълни неща.
към текста >>
312.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
Защото всичко онова, което човекът натрупва като опит и познание, като понятия и идеи, като имагинации, инспирации и интуиции*2 в
резултат
на своето ясновидство*3, вече е "минало" през изживяванията и през съдържанието на висшите Същества.
Това познание и изследванията в тази област, както всички Вие добре знаете, не са нещо, което се появява за пръв път в нашата епоха; винаги е съществувала ако можем така да я наречем една първична мирова Мъдрост.
Защото всичко онова, което човекът натрупва като опит и познание, като понятия и идеи, като имагинации, инспирации и интуиции*2 в резултат на своето ясновидство*3, вече е "минало" през изживяванията и през съдържанието на висшите Същества.
към текста >>
313.
5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Но как изобщо се стигна до това разделяне, до това разцепване на едно планетарно тяло, в
резултат
на кое то се получиха две тела?
Но как изобщо се стигна до това разделяне, до това разцепване на едно планетарно тяло, в резултат на кое то се получиха две тела?
Това стана възможно поради намесата на Силите, Динамис. Тези от вас, с които и друг път сме разисквали подобни теми, добре знаят, че в Макрокосмоса протичат такива процеси, които са твърде сходни с процесите на обикновения човешки живот. Едни същества напредват в своята еволюция, други изостават. Всеки от Вас е срещал баща, който се оплаква, че неговият син повтаря класа, докато другите минават успешно в по-горния клас. Следователно, ние сме изправени пред едно различно темпо на еволюцията.
към текста >>
В
резултат
на това се обособиха две категории Сили, или Динамис.
И това се отнася за целия Макрокосмос. Поради ред причини, с които ще се занимаем по-късно, намесата на Силите, Динамис, довежда до това, което езотеризмът и старите Мистерии винаги са наричали Битката на Небето. Учението за Битката на Небето е важна съставна част във всички Мистерии; наред с всичко друго, то съдържа в себе си и първичната тайна на възникването на Злото.*22 В определен момент от Лунното развитие Силите, или Динамис, се оказаха в твърде различна степен на зрелост. Едни от тях се стремяха към възможно най-големи духовни висоти, други се развиваха с нормално темпо, а трети изоставаха. Следователно, на Старата Луна имаше такива Сили, които бяха значително по-напред от родствените им духовни Същества.
В резултат на това се обособиха две категории Сили, или Динамис.
Напредналите Същества се "заселиха" на Слънцето, а изостаналите Същества образуваха кръжащата около него Луна. Ето откъде, грубо казано, започна Битката на Небето: с разделянето на Старата Луна, която попадна под властта на изостаналите Сили, и Старото Слънце, което попадна под властта на напредналите Сили.
към текста >>
И когато днешните астрономи насочват своите телескопи към небесните простори и откриват там летящите астероиди, те трябва да знаят: пред очите им са именно отломките от космическата битка между напредналите Динамис и изостаналите Динамис, в
резултат
на която Луната се отдели от своето Слънце.
И бойното поле на това космическо противопоставяне се оказа именно пространството между двете планетарни сфери. Огледайте се за последиците от тази Битка на Небето. Опустошенията от тази Битка на Небето бяха открити и то с физически очи едва през 19 век. В пространството между Юпитер и Марс нахлу огромно количество малки астероиди. Те не са нищо друго, освен отломките от Битката на Небето, която се разрази в един период от време, през което нашата Слънчева система беше "свита" до орбитата на Юпитер, а по-късно и до орбитата на Марс.
И когато днешните астрономи насочват своите телескопи към небесните простори и откриват там летящите астероиди, те трябва да знаят: пред очите им са именно отломките от космическата битка между напредналите Динамис и изостаналите Динамис, в резултат на която Луната се отдели от своето Слънце.
към текста >>
314.
6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Коперниковата мирова система не е нищо друго, освен
резултат
на мисълта.
Виждате ли, днешното образование втълпява на хората следното: в мрачното Средновековие, преди идването на Коперник, меродавна е била така наречената Птоломеева система. Тогава хората вярвали, че Земята стои в центъра на Слънчевата система, а планетите както изглежда на пръв поглед се въртят около Земята. Едва след Коперник, така смятат повечето хора, човечеството разбра нещо, което нашите предшественици не са знаели, а именно, че в центъра стои Слънцето, и че планетите се движат в елипси не около Земята, а около Слънцето. Прекрасно! Обаче към подобно описание на нашата Слънчева система, ако трябва да сме искрени и честни, би следвало да добавим още нещо. До Коперник хората са познавали само определени траектории на небесните тела и според тях те са изградили представата си за нашата Слънчева система; а това, което Коперник прави, съвсем не означава, че той взема един стол и сяда в центъра на мировото пространство, за да наблюдава как планетите кръжат около Слънцето в своите кръгове или елипси; Коперник прави друго: той прави поредица от изчисления и те дават по-добро обяснение на това, което виждаме, отколкото предишните изчисления.
Коперниковата мирова система не е нищо друго, освен резултат на мисълта.
към текста >>
315.
7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Не случайно в Библията четем: "И Бог направи от огнените пламъци свои служители и от ветровете свои пратеници"*33 Вие виждате, че религиозните текстове са извлечени от духовните факти и са в пълно съответствие с
резултат
ите от ясно виждащото познание.
Сега идва ред на още по-висшите Същества, които се намират в сферата на Слънцето. Но днес ние няма да се занимаваме подробно с тези Власти, или Ексузиаи. Само ще изтъкнем, че Съществата на Меркурий или Венера чиито физически тела се намират в огъня и във въздуха са техни изпълнителни органи. Или с други думи: Онези Същества, които живеят на Слънцето, превръщат в свои служители Духовете на Венера, живеещи в огъня и Духовете на Меркурий, живеещи във въздуха.
Не случайно в Библията четем: "И Бог направи от огнените пламъци свои служители и от ветровете свои пратеници"*33 Вие виждате, че религиозните текстове са извлечени от духовните факти и са в пълно съответствие с резултатите от ясно виждащото познание.
към текста >>
316.
8. Осма лекция, 17. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
И сега, в
резултат
на взаимодействието между външната и вътрешната топлина, всяко Сатурновото яйце получава едно въртеливо движение.
Отвън се намира външната топлина и тя не успява да проникне вътре, защото неутралният огън я отблъсква. Така Вие виждате как "топлинното яйце" бива обхванато от две течения: От едно външно, душевно топлинно течение, и от едно вътрешно топлинно течение, което може да бъде възпримано от физическите сетива. Следователно, физически възприемаема топлина е само онази, която се намира вътре.
И сега, в резултат на взаимодействието между външната и вътрешната топлина, всяко Сатурновото яйце получава едно въртеливо движение.
Всяко Сатурново яйце започва да обикаля около Сатурн, поставяйки се под въздействията на всеки един от Престолите, Серафимите и Херувимите.
към текста >>
317.
9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
На първо място, нека да отбележим, че всичко идва в
резултат
на едно струпване по протежението на съответния екватор или пояс.
А когато онова първоначално кълбо, което съответствува на Сатурновото състояние, също започва да се върти, тогава става следното. Постепенно възниква един вид пояс, който не обгръща цялото яйце, а по-скоро прилича на една широка лента. И вътре в този пояс се струпват, така да се каже, отделните форми, които са се образували наоколо. Изграждането на този пояс става по силата на един общовалиден космически закон.
На първо място, нека да отбележим, че всичко идва в резултат на едно струпване по протежението на съответния екватор или пояс.
Млечният път също е подчинен на този закон. Когато Вие имате пред себе си Млечния път, прострян като един гигантски пояс из небесното пространство, осеян тук или там с оскъдно количество звезди, това се дължи на същия закон, според който при започване на ротацията небесните тела се подреждат по протежение на това, което означаваме като пояс. Ето защо и нашата космическа система всъщност има формата на леща; тя не е сферична, както мнозина смятат, а наподобява една леща, чийто пояс е образуван от дължината на екватора. Вие не бива да забравяте, че такъв пояс се образува и при възникването на отделните планети. Следователно, ако се върнем към по-предишните рисунки, и вземем, грубо казано, едно яйце и поискаме да изобразим отделните състояния, би трябвало да очертаем, примерно с червен цвят, един такъв пояс.
към текста >>
Когато например говорим за свиване или сгъстяване на огромните планетарни маси, не бива да забравяме, че това сгъстяване не става от само себе си, а също идва като
резултат
от дейността на висшите Йерархии.
И така, ние виждаме, че както конфигурацията, така и разпределението на звездите в космическото пространство около нас е дело на духовните Същества от висшите Йерархии.
Когато например говорим за свиване или сгъстяване на огромните планетарни маси, не бива да забравяме, че това сгъстяване не става от само себе си, а също идва като резултат от дейността на висшите Йерархии.
През периода, когато се образуваше Старият Сатурн, следователно, когато от първичните огнени маси, от които впоследствие възникна цялата наша Слънчева система, се обособи Старият Сатурн, тогава Духовете на Личността минаваха през своята "човешка степен"; през периода на Старото Слънце Архангелите, или Духовете на Огъня, бяха тези, които минаваха през своята "човешка степен"; а през периода на Старата Луна Ангелите бяха тези, които постигнаха своята "човешка степен"; и накрая, т.е. сега, през Земната епоха, именно човекът е призван да постигне своята "човешка степен". Но човекът е свързан с всичко, което е ставало през миналите планетарни състояния. Ние знаем, че зародишните кълнове на това, което днес наричаме физическо тяло, са възникнали още през епохата на Стария Сатурн. Там физическото тяло още не беше проникнато нито от етерното тяло, нито от астралното тяло, обаче още тогава то носеше в себе си потенциалната готовност да стане носител на онзи духовен заряд, който е присъщ на Земния човек.
към текста >>
318.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Да, Луната се превърна в Земя и основните планетарни процеси се повториха, в
резултат
на което изостанаха точно онези Същества, които изцяло се бяха потопили в живота на Луната; те се включиха в ретроградното развитие.
" напуснаха планетарната маса на Старата Луна и се присъединиха към онези Същества, чиято арена на действие стана Слънцето. Отсега нататък те престанаха да имат отношение към всички онези препятствия, за които казахме, че възникнаха на Луната. А другите Същества, които избраха проблематичния път на развитие, трябваше да приемат в своята телесна организация всичко онова, което произтичаше от препятствията; те трябваше, бих казал, да се втвърдят в много по-голяма степен от предвиденото. Техните телесни обвивки наистина станаха много по-твърди отколкото беше предвидено; в своите тела те просто поеха логичните последици от действията на Силите. Обаче ние не бива да забравяме, че все пак в божествения план на сътворението действията на Силите имаха своето точно определено място.
Да, Луната се превърна в Земя и основните планетарни процеси се повториха, в резултат на което изостанаха точно онези Същества, които изцяло се бяха потопили в живота на Луната; те се включиха в ретроградното развитие.
към текста >>
319.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целият сетивен живот на човека, нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивният живот на Духа... Крайният
резултат
на антропологията е антропософията. "
Ето защо, през 1856, в своята "Антропология", Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: "Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето съзнание, човекът принадлежи към един надсетивен свят.
Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целият сетивен живот на човека, нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивният живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е антропософията. "
към текста >>
"Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, ти обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като
резултат
от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата, като форма на живот, тя присъства в самия човек".
Основният стремеж на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен "образ на света и човека" Антропософията не е догматично учение, което предопредели характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение.
"Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, ти обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата, като форма на живот, тя присъства в самия човек".
към текста >>
Когато Рудолф Щайнер започва да обосновава научно
резултат
ите от своите "душевни наблюдения", той установява, че особено в областта на философията, въпросът непрекъснато опира до границите на човешкото познание.
Когато Рудолф Щайнер започва да обосновава научно резултатите от своите "душевни наблюдения", той установява, че особено в областта на философията, въпросът непрекъснато опира до границите на човешкото познание.
За него става все по-ясно: Неспособността за нравствени действия се дължи тъкмо на обстоятелството, че науката капитулира пред границите на несетивния свят и предоставя този свят на мистиците. Единственият начин да се прехвърли мост между сетивните възприятия и духовния "световен ред", а с това да се стигне и до едно по-дълбоко разбиране на света, се състои в преодоляването на съществуващите познавателни граници.
към текста >>
В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните
резултат
и от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от "обикновените" сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления.
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 "учение за сетивата".
В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от "обикновените" сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления.
За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими "органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата "Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот. Към "досегашните" пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на "живота", "движението", "равновесието", "топлината", "словото", "мисълта" и "Азът". През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и христологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на педагогиката, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.
към текста >>
320.
2. ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАБЕЛЕЖКА
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
И така този двоен
резултат
на моята антропософска дейност, публикуваните книги и частните печатни издания, произхождат от две различни основи.
И така този двоен резултат на моята антропософска дейност, публикуваните книги и частните печатни издания, произхождат от две различни основи.
Публикуваните книги са резултат на това, което се бореше и работеше в мене; в частните издания самото общество на антропософите се бори и работи заедно с мене. Аз се вслушвам в трептенията на душевния живот на членовете и вживявайки се интензивно в това, което долавям, ражда се и формата на моите сказки.
към текста >>
Публикуваните книги са
резултат
на това, което се бореше и работеше в мене; в частните издания самото общество на антропософите се бори и работи заедно с мене.
И така този двоен резултат на моята антропософска дейност, публикуваните книги и частните печатни издания, произхождат от две различни основи.
Публикуваните книги са резултат на това, което се бореше и работеше в мене; в частните издания самото общество на антропософите се бори и работи заедно с мене.
Аз се вслушвам в трептенията на душевния живот на членовете и вживявайки се интензивно в това, което долавям, ражда се и формата на моите сказки.
към текста >>
321.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Това са
резултат
и на духовното изследване, получени независимо от всяко Евангелие.
Тук ние не взимаме някой документ или съчинение, създадено в течение на развитието на човечеството, и слагайки го за основа, да се позовем на авторитета на това съчинение и чрез това да осветлим даден сбор от факти. Духовната наука не постъпва по този начин. Тя изследва това, което е станало в течение на развитието на човечеството, съвършено независимо от каквито и да е документи. Само след като е извършил това, след като е изследвал съответните неща със средства независими от всеки съществуващ документ и знае да охарактеризира независимо тези неща, тогава духовният изследовател пристъпва към съответния документ и проверява, дали в този документ се намира това, което е било получено независимо от всяко предание. Следователно всичко, което се казва в тези лекции, не е почерпено от Библията или от четирите Евангелия.
Това са резултати на духовното изследване, получени независимо от всяко Евангелие.
Обаче при всички случаи трябва да покажем, че всичко, което духовният изследовател може да узнае или да наблюдава, всичко това се намира в Евангелията, а именно в нашия случай в Евангелието на Йоана.
към текста >>
Той от само себе си ще му донесе нещо, което е подобно на едни
резултат
на повишаване на познанието, което беше достигнал в своя минал живот.
Целта на този, който предприема едно окултно развитие, е да направи да се роди в него висшият Аз; но може би той ще достигне само една от подготвителните степени. Да предположим, че достигайки само една такава подготвителна степен, той умира и след това отново се преражда. Две неща могат да се случат тогава. Или той ще изпита един стремеж, един подтик да търси отново един учител, който да му покаже най-краткия метод, за да мине отново през това, което е изпитал вече в миналото и да достигне по-високи степени или пък поради някаква причина той не търси този път. Но в този случай неговият живот ще протече сред изключителни събития.
Той от само себе си ще му донесе нещо, което е подобно на едни резултат на повишаване на познанието, което беше достигнал в своя минал живот.
Той ще мине през особени опитности, които ще му направят едно впечатление различно от това върху другите хора. Чрез това той отново ще постигне степента, до която се беше издигнал в миналото чрез своите собствени усилия. През настоящия живот, който е един вид повторение, резултатът, който той желаеше да достигне в миналото, ще му бъде даден наведнъж. Възможно е той да мине през своите минали опитности под една съвършено различна форма. Например, възможно е той да мине през тези опитности през време на своето детство.
към текста >>
През настоящия живот, който е един вид повторение,
резултат
ът, който той желаеше да достигне в миналото, ще му бъде даден наведнъж.
Или той ще изпита един стремеж, един подтик да търси отново един учител, който да му покаже най-краткия метод, за да мине отново през това, което е изпитал вече в миналото и да достигне по-високи степени или пък поради някаква причина той не търси този път. Но в този случай неговият живот ще протече сред изключителни събития. Той от само себе си ще му донесе нещо, което е подобно на едни резултат на повишаване на познанието, което беше достигнал в своя минал живот. Той ще мине през особени опитности, които ще му направят едно впечатление различно от това върху другите хора. Чрез това той отново ще постигне степента, до която се беше издигнал в миналото чрез своите собствени усилия.
През настоящия живот, който е един вид повторение, резултатът, който той желаеше да достигне в миналото, ще му бъде даден наведнъж.
Възможно е той да мине през своите минали опитности под една съвършено различна форма. Например, възможно е той да мине през тези опитности през време на своето детство. Да предположим, че този човек е достигнал определена степен на окултно развитие в едно минало прераждане. Той ще се прероди нормално; но към 7-та или 8-та година той ще мине през едно тежко изпитание и последствието от това ще бъде, че всичката мъдрост добита в миналото ще възникне постепенно, така щото той ще се намери на степента, която беше достигнал в своя минал живот и ще може да напредва към следващата степен.
към текста >>
322.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Така всичко, което образува твърдата земя, е
резултат
от такива отпадъчни процеси, получени от по-висши царства.
Когато първо се отдели Слънцето, зародишите на всички съществуващи на Луната царства отново се появиха; сиреч животинското царство и растителното царство; а докато Луната още беше съединена със Земята се образува минералното царство. Именно образуването на минералното царство предизвика явленията на втвърдяване и изсъхване, които застрашаваха да вкаменят Земята. Защото в действителност минералното царство не е нищо друго освен това, което по-висшите царства бяха изхвърлили. За да можете да си представите, по какъв начин минералното царство се е образувало така бавно чрез отделяне от другите царства, помислете за това, което днешната наука описва: каменните въглища са едно минерално вещество, което днес копаем от Земята; но какво е било то по-рано? Тези блокове от каменни въглища са били дървета, растения, които са загинали, натрупали са се и са се минерализирали.
Така всичко, което образува твърдата земя, е резултат от такива отпадъчни процеси, получени от по-висши царства.
Съществуват някои минерали, които произхождат направо от животинския живот: например черупките от охлювите, на мидите и т. н. Така на Земята са се появили минералите. Те са се образували, защото на Земята са продължили да действуват Съществата, които работеха още на стария Сатурн, Духовете на Личността. Но ако развитието би продължило по този начин, цялата Земя постепенно би изсъхнала и се вкаменила.
към текста >>
Всичко, което оживяваше на нея, съдържаше вече
резултат
ите от събитията на миналото, не само по отношение на физическата материя, но и по отношение на всички същества, които бяха работили върху това развитие.
Земята не възниква така, както някога се бе появил Сатурн.
Всичко, което оживяваше на нея, съдържаше вече резултатите от събитията на миналото, не само по отношение на физическата материя, но и по отношение на всички същества, които бяха работили върху това развитие.
Защото съединявайки се с тялото на Сатурн, Престолите бяха останали свързани с цялото следващо развитие. Те се явиха отново, когато из космическите глъбини възникна Земята. А заедно с тях дойдоха отново и Духовете на Личността, Духовете на Движението, и т.н., така както заедно със Земята се появиха отново и зародишите на човеците, на животни те и растенията, защото всичко това се намираше в нея. Нашата физическа наука създава хипотези, които са чиста фантазия. Тя учи, че една огромна мъглявина е съществувала отначало и се е простирала до пределите на съвременния Сатурн; тази мъглявина, състояща се само от пари, никога не е съществувала.
към текста >>
323.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Силата на разделянето, която е
резултат
от действията на Луцифер все още съществува и Христовият Принцип действува не от дълго време.
Ето как можем да охарактеризираме от друга гледна точка Христовото събитие. Христос представлява онази духовна сила на Любовта, която слиза на нашата Земя, сила, която днес е още само в началото на своето действие. В светлината на Евангелието на Йоана и на Лука трябва да следваме тази мисъл, че Христовият импулс е духовната Любов. Любовта чрез която различни до тогава човешки "Азове" ще се сближат отново все повече и повече, но чрез вътрешния подтик на душата. До сега хората само са предчувствували това, което Христос е станал за света; защото този идеал е осъществен още твърде малко.
Силата на разделянето, която е резултат от действията на Луцифер все още съществува и Христовият Принцип действува не от дълго време.
Въпреки че днес хората се стремят да осъществят хармония и съгласие на душите в някои външни области на живота, те още не подозират какво би могла да бъде тази хармония за най-интимните и най-важни неща на живота, ако те предчувствуват това, то е по-скоро като една отвлечена идея, която в тази област има твърде малка стойност. В действителност Християнството се намира още в началото на своето истинско действие; то все повече и повече ще проникне в душите на хората и ще облагороди техния Аз. Младите още народи долавят това. Те виждат, че за да вървят напред, трябва да се съединят със силата на Христа, да се проникнат от тази сила. Един съвременен мислител, изпълнител на завета на великия руски философ Соловьов, казва: "Християнството трябва да направи от нас един обединен народ; ако не, тогава ние ще изгубим нашия Аз и заедно с него възможността да станем някога един народ!
към текста >>
324.
9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Човекът биваше потопяван във водата; това имаше за
резултат
да отдели етерното тяло от физическото, да го доведе до виждането картината на собствения живот и до съзнанието, че този индивидуален живот е свързан с божествения свят на духовете.
След като получавал кръщението на Йоана човек се намирал в едно ненормално състояние по отношение на обикновеното състояние на съзнанието през време на будността. Ние видяхме например, че старото посвещение се основавало на едно частично отделяне на етерното тяло от физическото, които иначе са тясно свързани едно с друго, което позволявало, животът на астралното тяло да се отпечати в етерното тяло. Кръщението на Йоана също предизвикваше едно ненормално състояние.
Човекът биваше потопяван във водата; това имаше за резултат да отдели етерното тяло от физическото, да го доведе до виждането картината на собствения живот и до съзнанието, че този индивидуален живот е свързан с божествения свят на духовете.
Онзи, който излизаше от водата и успешно минаваше през този опит, знаеше от сега нататък, че в него живее един духовен елемент и че той се намираше тясно свързан с духа стоящ зад всички физически неща. Той знаеше освен това, че духът, който се изявяваше така в него, е същият както този, който Мойсей беше видял в горящата къпина и в огъня на Синай, Яхве, "Аз съм Аз Съм", "Ейех ашер Ейех; Каква беше разликата между това съзнание и онова на един посветен от миналото? Когато този последният се намираше в ненормалното състояние, което описахме, той възприемаше, виждаше божествените същества, свързани със Земята, преди с нея да се съедини този, който Заратустра беше нарекъл Аура Маздао, а Мойсей наричаше Яхве. Духовният свят, от който беше ро ден човекът, в който той още се намираше през Атлантската епоха, обект на желанието и носталгията на древните индийци, този свят беше възприеман в миналото чрез древната мъдрост. Но Богът, който дълго време беше стоял отдалечен от Земята и действуваше отвън върху човека, за да може да действува сега още по-мощно, който постепенно се беше приближил до Земята, така че Мойсей можа да го познае, този Бог не беше познаван така от древните посветени.
към текста >>
Вярно е, че малко индивиди получаваха този
резултат
; Болшенството приемаха това кръщение, като вяра като символ, като средство да се поставят под влиянието на това, което Йоан Кръстител учеше, и да добият чрез вярата в неговото слово убеждението, че Бог Яхве действително съществуваше.
Той би могъл тогава да си каже: всичко, което знаех по-рано, се отнасяше, за Боговете, които се бяха съединили със Земята преди божеството Яхве-Христос да се съедини на свой ред с нея. Но сега аз зная, че главният Дух, господарят на Духовете е този, който постепенно слиза на Земята. Чрез това този посветен познаваше, че духовният свят, който той беше познал, беше един и същ с този, в който царуваше Христос. Този, който Йоан Кръстител потопяваше във водите на реката Йордан, нямаше нужда да бъде посветен. Той добиваше съзнание за връзката, която свързва неговата индивидуалност с великия Дух, с Отца на вселената.
Вярно е, че малко индивиди получаваха този резултат; Болшенството приемаха това кръщение, като вяра като символ, като средство да се поставят под влиянието на това, което Йоан Кръстител учеше, и да добият чрез вярата в неговото слово убеждението, че Бог Яхве действително съществуваше.
Но между тези, които се оставяха да бъдат така кръщавани, имаше такива, които се бяха вече подготвили през своите минали прераждания да могат да добият познания чрез собствено наблюдение. Във всеки случай, състоянието, в което Йоан потопяваше кръщаващия се, беше ненормално. Йоан кръщаваше с вода и етерното тяло се отделяше за кратко време от физическото. Но той наричаше себе си Предтеча на "този, който кръщава с огън и дух". Кръщението с огън и дух беше слязло на Земята благо дарение на Христа.
към текста >>
Същото е и действието за сълзите, които са
резултат
на едно състояние на душата.
И тук също едно външно явление е произведено от едно движение на душата Спомнете си, че кръвта е израз на Аза. Какъв е подтикът на един човек, който вижда, че към него се приближава една опасност? Той ще събере своите сили, ще ги концентрира. А Азът, който иска да се съсредоточи в себе си, привлича също и кръвта към центъра на съществото. Ето следователно примери, които ни показват физически действия, предизвикани от движения на духа и на душата.
Същото е и действието за сълзите, които са резултат на едно състояние на душата.
Тук няма някакви тайнствени физически влияния, които изкарват сълзите от очите и които после правят човека тъжен, защото той вижда да му текат сълзите По този начин материалистичното схващане обръща с главата надолу всички неща, даже и най-простите. Човешките злини и тяхната връзка с това, което става в душата, се схващат в нашата епоха под една форма, която е напълно обърната с главата надолу чрез материалистичното разбиране. Но това, което е важно за сега, е разберем, че едно физическо явление е наистина резултат от това, което става в душата, даже и когато изглежда не е така; когато ни се струва, че едно физическо явление се обяснява чрез самото себе си, трябва постепенно да си дадем сметка, че още не сме стигнали до там да познаем истинската причина, духовната причина. Днес хората никак не са склонни да познаят веднага духа там, където той се намира. Ученият изучава как човекът се развива от зародиша до състоянието на възрастен.
към текста >>
Но това, което е важно за сега, е разберем, че едно физическо явление е наистина
резултат
от това, което става в душата, даже и когато изглежда не е така; когато ни се струва, че едно физическо явление се обяснява чрез самото себе си, трябва постепенно да си дадем сметка, че още не сме стигнали до там да познаем истинската причина, духовната причина.
А Азът, който иска да се съсредоточи в себе си, привлича също и кръвта към центъра на съществото. Ето следователно примери, които ни показват физически действия, предизвикани от движения на духа и на душата. Същото е и действието за сълзите, които са резултат на едно състояние на душата. Тук няма някакви тайнствени физически влияния, които изкарват сълзите от очите и които после правят човека тъжен, защото той вижда да му текат сълзите По този начин материалистичното схващане обръща с главата надолу всички неща, даже и най-простите. Човешките злини и тяхната връзка с това, което става в душата, се схващат в нашата епоха под една форма, която е напълно обърната с главата надолу чрез материалистичното разбиране.
Но това, което е важно за сега, е разберем, че едно физическо явление е наистина резултат от това, което става в душата, даже и когато изглежда не е така; когато ни се струва, че едно физическо явление се обяснява чрез самото себе си, трябва постепенно да си дадем сметка, че още не сме стигнали до там да познаем истинската причина, духовната причина.
Днес хората никак не са склонни да познаят веднага духа там, където той се намира. Ученият изучава как човекът се развива от зародиша до състоянието на възрастен. И понеже тези наблюдения се базират на средствата, които науката му предлага, той вярва, че човешкото същество започва едва със зародиша на физическата форма. Той не вярва, че зад този физически зародиш има една духовна причина и че тази духовна причина съединявайки се с физическото изработва всичко, което идва от едно минало въплъщение. Без съмнение, може много добре да се възрази, че всичко това е интересна теория, но тя не почива на нищо действително, защото човек не може да наблюдава духовното зад физическото.
към текста >>
Но хората горчиво се лъжат мислейки, че
резултат
ите на това познание нямат значение за практическия живот.
Ученият изучава как човекът се развива от зародиша до състоянието на възрастен. И понеже тези наблюдения се базират на средствата, които науката му предлага, той вярва, че човешкото същество започва едва със зародиша на физическата форма. Той не вярва, че зад този физически зародиш има една духовна причина и че тази духовна причина съединявайки се с физическото изработва всичко, което идва от едно минало въплъщение. Без съмнение, може много добре да се възрази, че всичко това е интересна теория, но тя не почива на нищо действително, защото човек не може да наблюдава духовното зад физическото. Или пък може още да се помисли, че не е интересно човек да добие познание за духовното; защото какво може да измени в хода на света това, дали човек го допуска или не?
Но хората горчиво се лъжат мислейки, че резултатите на това познание нямат значение за практическия живот.
към текста >>
Този, който може да се вглъби така дълбоко в събитията, развили се някога в Палестина чрез тайната на Голгота, да се слее с тях, да ги вижда живо пред себе си като че би могъл да ги напипа, да ги изживява така силно, че те да се предадат на самото кръвообръщение, той ще може да получи
резултат
а, който в мина лото можел да се получи само чрез отделянето на етерното тяло.
Когато човек се е подготвил достатъчно, за да приеме в себе си Христо-вия импулс с такава сила, че този импулс да действува чак върху кръвообръщението /макар и за много кратко време/, той е вече способен да приеме посвещението в такова състояние на съзнанието, каквото е будното съзнание, свързано с физическото тяло.
Този, който може да се вглъби така дълбоко в събитията, развили се някога в Палестина чрез тайната на Голгота, да се слее с тях, да ги вижда живо пред себе си като че би могъл да ги напипа, да ги изживява така силно, че те да се предадат на самото кръвообръщение, той ще може да получи резултата, който в мина лото можел да се получи само чрез отделянето на етерното тяло.
към текста >>
325.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
В миналото хората, които бяха чувствителни към тези влияния, бяха мнозина; следователно не трябва да бъдем изненадани, че тогава болестите са били лекувани чрез духовни средства и че даже някои
резултат
и, които днес се получават чрез механически средства, тогава са били получавани чрез това действие на душата.
Животът на човечеството имаше в миналото една съвършено различна форма. Тогава никой не би се учудил виждайки как някой упражнява влияние върху душата на другия. Все пак трябва да отбележим, че това влияние не можеше да се упражни освен след като минаваше през две или повече човешки същества. Даже и в наше време човек може да си представи, че един човек надарен със силата на Христа се явява между хората, но онези, които биха повярвали в него, биха били твърде малцина, те биха били единици, така щото той не би могъл да осъществи това, което трябва да мине от една душа към друга. Не е достатъчно само човек да иска да действува; необходимо е също да има същества, които да приемат това влияние.
В миналото хората, които бяха чувствителни към тези влияния, бяха мнозина; следователно не трябва да бъдем изненадани, че тогава болестите са били лекувани чрез духовни средства и че даже някои резултати, които днес се получават чрез механически средства, тогава са били получавани чрез това действие на душата.
Явяването на Христа е станало на една съвършено определено епоха. През тази епоха още имаше известни остатъци, наследени от Атлантската епоха, още съществуваха известни духовни течения. Човечеството трябваше да навлезе все повече и повече в материята и чрез това изгуби способността да действува чрез духа. Именно в този момент трябваше да дойде Христовият импулс и да действува дълбоко върху онези, които още бяха чувствителни на влиянието на духа.
към текста >>
Но какво е съществувало в майката на Исуса от Назарет, което в този момент е могло да предаде достатъчно сила на нейната вяра, за да произведе един такъв
резултат
?
В Евангелието няма нито една излишна дума. Необходима беше прясно почерпена вода, за да послужи на Христос, чието същество се приближаваше до Земята и се съединяваше със силите действуващи в нея. От момент, когато живите сили на водата действуват в съединение с това, "което преминава от мене към тебе", чудото описано от Евангелието може да стане. Повикан е председателят на трапезата; той има впечатлението, че нещо особено е станало, но не знае какво е то; изрично е казано, че той не беше видял какво беше станало, а само слугите бяха видели. И под впечатлението на това, което беше станалото водата има вкуса на виното това ясно се казва; така щото една сила идваща от душата е произвела действие чак до физическия елемент на човешкото тяло.
Но какво е съществувало в майката на Исуса от Назарет, което в този момент е могло да предаде достатъчно сила на нейната вяра, за да произведе един такъв резултат?
В нея живееше това убеждение, че този, когото другите наричаха неин син, беше станал дух на Земята. Тогава голямата сила, която живееше в нейната душа, съединена със силата, която живееше в Исуса действуваща от него към нея можа да има резултата, който знаем.
към текста >>
Тогава голямата сила, която живееше в нейната душа, съединена със силата, която живееше в Исуса действуваща от него към нея можа да има
резултат
а, който знаем.
От момент, когато живите сили на водата действуват в съединение с това, "което преминава от мене към тебе", чудото описано от Евангелието може да стане. Повикан е председателят на трапезата; той има впечатлението, че нещо особено е станало, но не знае какво е то; изрично е казано, че той не беше видял какво беше станало, а само слугите бяха видели. И под впечатлението на това, което беше станалото водата има вкуса на виното това ясно се казва; така щото една сила идваща от душата е произвела действие чак до физическия елемент на човешкото тяло. Но какво е съществувало в майката на Исуса от Назарет, което в този момент е могло да предаде достатъчно сила на нейната вяра, за да произведе един такъв резултат? В нея живееше това убеждение, че този, когото другите наричаха неин син, беше станал дух на Земята.
Тогава голямата сила, която живееше в нейната душа, съединена със силата, която живееше в Исуса действуваща от него към нея можа да има резултата, който знаем.
към текста >>
Ако е вярно, че всяка сила расте като се упражнява, това още повече важи за една духовна сила, когато при нейната първа употреба тя е дала добър
резултат
.
Тя още имаше нужда да бъде подкрепена от силите на майчината душа и от силите на природата, които се намират в прясно черпената вода. Тук Христовата сила се намира още в своята най-слаба проява. Но важното е, че тази сила преминава в една друга душа, подготвена да я приеме, и от там произвежда своето действие Същественото е, че Христовата сила има мощ да подготви също и другите души, за да се прояви действието; гостите също стигат до убеждението, че водата има вкуса на виното. Но една истинска сила нараства действувайки. Вторият път, когато Христос трябва да упражни своята мощ, тази последната е вече нараснала.
Ако е вярно, че всяка сила расте като се упражнява, това още повече важи за една духовна сила, когато при нейната първа употреба тя е дала добър резултат.
към текста >>
Това, което бе извършено по-рано, може да се изрази чрез физически
резултат
и.
Това, което Исус иска да каже с тези думи е, че болестта, която този човек има от 38 години, е свързана с неговия грях. Дали този грях е бил извършен в този или в един минал живот, това за сега не е важно. Това, което ни интересувал момента е, че Христос е влял в тази душа е силата да извърши едно действие засяга що чак неговата морална природа. Тук ние виждаме, че Христовата сила е нараснала още повече.
Това, което бе извършено по-рано, може да се изрази чрез физически резултати.
Но ето една болест, която, според казаното от самия Христос, е свързана с греха на болния. Следователно в този момент Христос може да се на меси и действува върху самата душа. В извършеното преди това чудо на него все още му беше необходима помощта на бащата. Сега неговата сила прониква в душата на болния и това, което му дава още повече сила е, че действието се извършва в съботен ден. Съвременният човек е изгубил смисъла, на тези неща; обаче този, който живееше в духа на Стария
към текста >>
326.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Това, което текущо казах, е
резултат
на ясновидското наблюдение.
Това, което текущо казах, е резултат на ясновидското наблюдение.
Еван-гелистите го казват с други думи като описват кръщението. Това кръщение от Йоан Кръстителя, което доставяше на другите хора различни опитности, бе за Исуса от Назарет моментът, когато в неговите тела проникна Христос, същият този Дух, за който Старият Завет казва: "и Духът Божи се носеше над водите, и така, този Божествен Дух на нашата слънчева система се въплъти по един начин, който сега трябва да обясним”. Трябва да си дадете сметка, че е твърде трудно да се схване това, което е станало в този момент, което без съмнение е най-великото събитие в цялото земно развитие. Ще трябва да обясня още някои неща, които може би ще шокират онзи, който не е още готов да ги приеме; но такъв човек трябва да си каже тогава, че човешката душа се намира на Земята, за да се усъвършенствува все повече и повече, даже и по отношение на познанието, и че много често това, което отначало може да шокира, става съвършено ясно впоследствие. Ако това не беше така, тогава би трябвало да се отчаяме по отношение развитието на човешката душа.
към текста >>
Резултат
ът от това въздействие бе, че в момента на кръщението от Йоана Кръстителя майката Исусова придоби отново своята девственост; това означава, че нейният организъм стана отново организъм на жена преди пубертета.
В момента, когато Христовият Дух слезе в тялото на Исуса от Назарет и произведе там преобразуването, за което говорихме, въздействието на това събитие се разпростря чак до майката на Исуса от Назарет.
Резултатът от това въздействие бе, че в момента на кръщението от Йоана Кръстителя майката Исусова придоби отново своята девственост; това означава, че нейният организъм стана отново организъм на жена преди пубертета.
При раждането на Христа майката на Исуса от Назарет стана отново девица!
към текста >>
Идва момента, когато този
резултат
е постигнат и когато етерното тяло добива чрез това по-голяма власт над физическото тяло, когато може да произведе по-мощни действия в него, да властвува над него в пълна сила.
Ако това действие беше проникнало само до етерното тяло, както в момента на превръщането на водата във вино, то не би било достатъчно. То трябваше да проникне в астралното тяло, защото астралното тяло е това, което върши прегрешенията. За да проникне по-дълбоко в човешката личност, Христос трябваше да продължи да обработва троичната телесна обвивка на Исуса от Назарет. Не той са мият се изменя, но той усъвършенствува тези тела. И той върши това по такъв начин, че етерното тяло да бъде повече свободно от физическото тяло.
Идва момента, когато този резултат е постигнат и когато етерното тяло добива чрез това по-голяма власт над физическото тяло, когато може да произведе по-мощни действия в него, да властвува над него в пълна сила.
Това, което беше започнало при кръщението извършено от Йоан Кръстител, трябваше да бъде про-дължено под едно пряко духовно влияние. Самото астрално тяло трябваше да действува по такъв начин, че да позволи на етерното тяло да упражнява това действие над физическото. Кога астралното тяло добива тази сила? То я добива, когато храни в себе си чувствата, които го поставят в хармония с външния свят и това което става в този свят, и когато побеждава особено човешкия егоизъм. А как си служи Христос с тялото на Исуса от Назарет?
към текста >>
327.
13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
След това отиде в Теба, отговори на въпросите, зададени му от сфинкса, в
резултат
на което това чудовище, което беше опустошило с страната, трябваше да унищожи себе си.
Един овчар намери детето и се смили над него, взе го и го занесе в Коринт; царят на тази страна осинови Оедип и го отгледа в своя дворец. Пораснал Оедип узна за оракула, който беше предсказал, че той ще убие баща си и ще се ожени за майка си. Но той не можа да избегне своята съдба. Той напусна страната, където живееше и където беше считан за царския син. Пътувайки той срещна своя истински баща и, без да го познае, го убива.
След това отиде в Теба, отговори на въпросите, зададени му от сфинкса, в резултат на което това чудовище, което беше опустошило с страната, трябваше да унищожи себе си.
Чрез това Оедип става благодетел на своята страна. Бива избран за цар и съпруг на царицата, която беше неговата майка. Следователно, без да знае той беше убил баща си и се оженил за майка си. Обаче това голямо престъпление привлече върху страната страшни нещастия и накрая, в драмата на Софокъл, Оедип се явява сляп, той сам се беше лишил от светлината на деня!
към текста >>
328.
14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Но през Атлантската епоха етерното тяло е излизало от всички страни вън от физическото тяло; цялото атлантско развитие има за
резултат
, че постепенно етерното тяло се прибира във физическото и почти се покрива с него, особено в областта на главата; прониквайки по този начин физическото тяло, етерното тяло го преобразява.
Видяхме, че през атлантската епоха връзката между физическото тяло и етерното тяло е била различна от днешната. От четирите елемента съставляващи човешката природа днес физическото тяло и етерното тяло са свързани по такъв начин, че те почти се покриват, особено в областта на главата.
Но през Атлантската епоха етерното тяло е излизало от всички страни вън от физическото тяло; цялото атлантско развитие има за резултат, че постепенно етерното тяло се прибира във физическото и почти се покрива с него, особено в областта на главата; прониквайки по този начин физическото тяло, етерното тяло го преобразява.
От гледището на развитието е съществено, щото етерното тяло да достигне да съвпада с физическото тяло, особено в главата. Докато се е простирало извън границите на физическото тяло, то е било свързано от всички страни с духовни течения, които минаваха през него и правеха възможно човек да има естествено ясновидство. С идването на епохата, когато етерното тяло се оттегля във физическото тяло, тези връзки отчасти се прекъсват и то вече няма възможност да възприема теченията, които му предаваха мъдростта на света. Но когато в течение на посвещението се произвежда обратния процес и етерното тяло отново се излъчва, онази част от него, която отговаря на главата отново е поставена във връзка с тези течения и ясновидството отново се появява.
към текста >>
Древната мъдрост на Египет, на Халдея, или тази на Персия, Индия беше изпълнена с истинска духовност,
резултат
на първичното ясновидство.
Около шест или седем столетия преди Христа древната мъдрост, първичната сила на познанието отиваше вече към своя упадък. Тя все още проявяваше известна младост по отношение на някои явления на живо та, но не и по отношение на познанието. Начиная от VІІІ-то, VІІ-то, VІ-то столетие преди Христа от тази мъдрост имаше вече само оскъдни остатъци.
Древната мъдрост на Египет, на Халдея, или тази на Персия, Индия беше изпълнена с истинска духовност, резултат на първичното ясновидство.
Онези, които не притежаваха това ясновидство, получаваха наставленията на посветените; през тези епохи не съществуваше "наука", която да не почива на ясновидството. Даже и в началото на Гръцката епоха ясновидството още е основа на всяко познание. Но идва една епоха, когато това ясновидство угасва и ние виждаме да се явява една човешка наука, едно човешко знание, от което ясновидството е изгонено.
към текста >>
У Парменид, Хераклит, Платон и даже у Аристотеля, в някои писания върху природата и у старите лека ри можем да намерим, че тяхното познания първоначално са били проникнати, пропити от
резултат
ите на ясновидството.
Следователно това, което се нарича човешко знание, е започнало от към шестия и седмия векове преди Христа.
У Парменид, Хераклит, Платон и даже у Аристотеля, в някои писания върху природата и у старите лека ри можем да намерим, че тяхното познания първоначално са били проникнати, пропити от резултатите на ясновидството.
Но това духовно знание достига във все по-голям упадък. То продължава да живее още само в душата, в чувството, във волята. То не прониква човешката мисъл. Така при идването на Христа влиянието на етерното тяло е вече започнало да се изгубва, що се отнася за познанието. Всичко това става постепенно.
към текста >>
329.
15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Смъртта беше
резултат
на влиянията на Луцифер и Ариман върху човечеството.
Смъртта беше резултат на влиянията на Луцифер и Ариман върху човечеството.
Какво трябваше да направи този, който искаше да прогони от света този погрешен образ на смъртта?
към текста >>
Какъв е
резултат
ът за тази част от етерното тяло, където прониква Христовата светлина, особено след смъртта?
От тогава насам етерните тела винаги съдържат в себе си една част от Христовата светлина.
Какъв е резултатът за тази част от етерното тяло, където прониква Христовата светлина, особено след смъртта?
към текста >>
330.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Резултат
ът би бил тогава фиксирането на небето върху Земята.
Те не искат нищо друго освен да подържат всичко, което живее на Земя-та, най-гъстата форма не физическата материя. Когато, например, едно растение покарва, развива лист след лист до цъфтежа, стремежът на Луцифер-Ариман би бил да продължат до безкрайност този растеж, т.е. да запазят това растение във физическата форма, която то е достигнало, а чрез това да го откъсват от духовния свят.
Резултатът би бил тогава фиксирането на небето върху Земята.
Същият стремеж съществува и по отношение на животните които Луцифер и Ариман искат да отъждествят с телата, в които те живеят, за да ги накарат да забравят в лоното на материята своя духовен произход. Същото е и по отношение на човека.
към текста >>
Ние описахме вече това, което божественото същество Христос направи, когато се намираше в тялото на Исуса от Назарет; ние видяхме
резултат
а от това действие за цялото човечество.
Развивайки се човекът не престава да се учи. Но не само човекът се учи в течение на своето развитие; всички същества също се учат, от последното до най-възвишеното от божествените същества.
Ние описахме вече това, което божественото същество Христос направи, когато се намираше в тялото на Исуса от Назарет; ние видяхме резултата от това действие за цялото човечество.
Но нека си зададем въпроса: не е ли стигнал Христос чрез това да се издигне с една степен по-високо? Да, това на истина е станало. Божествените същества също могат да имат опитности, които ги правят да напредват и това издигане към един по-висш свят, намира своя израз в това, което е описано като "възнесение" и което се разиграва пред духовните погледи на Христовите ученици. Един човек, който не е нито посветен, нито ясновидец, може, ако не да види, поне да разбере с помощта на физическия мозък първите шест степени на християнското посвещение. Седмата степан е достъпна само за онзи, който не е вече обвързан за физическия мозък и който знае, какво значи човек да мисли и да вижда без помощта на мозъка.
към текста >>
От това нашата душа има най-малко нужда, въпреки че този спомен е необходим, защо то без него ние не бихме могли да запазим това, което трябва да бъде
резултат
от нашето разглеждане: това, което е изпълнило нашия дух, трябва да слезе в нашето сърце и да се превърне там в чувства, в импулси.
Но когато сме слушали всичко, което бе казано тук, не трябва само да извлечем от него спомена за някакви изолирани истини.
От това нашата душа има най-малко нужда, въпреки че този спомен е необходим, защо то без него ние не бихме могли да запазим това, което трябва да бъде резултат от нашето разглеждане: това, което е изпълнило нашия дух, трябва да слезе в нашето сърце и да се превърне там в чувства, в импулси.
към текста >>
331.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Можем ли да чакаме
резултат
а, тогава ще бъдем по-малко принудени само да чакаме, когато се касае да разбираме правилното, истинското, мъдрото като истинно, мъдро и правилно.
Търпение и смелост, които се разцъфтяват за нас от действително разбрания Христов Импулс, това са същинските истински плодове на една част от Духовната наука, както тя се разбира тук. Смелост, постоянство, вяра, само те не са достатъчни; към тях трябва да се прибави още едно нещо, което е необходимо все повече и повече, колкото повече напредваме в бъдещето. А това е: когато сме познали, че една идея е права, трябва да намерим възможността да не се оставяме да ни заблуди нищо, което да ни отклони от правотата на тази идея. Можем да си казваме хиляди пъти, че сега тази идея е неосъществима, но трябва да чакаме с търпение и постоянство, докато нейното осъществяване стане възможно. Когато вярваме, че в напредващия път на човешкия живот се намира Христовата Сила, която прави всичко да узрее от лоното на времето в подходящия момент, тогава независимо от временния неуспех ние трябва да имаме увереност в правотата, в несъмнената правота на нашето духовно съдържание.
Можем ли да чакаме резултата, тогава ще бъдем по-малко принудени само да чакаме, когато се касае да разбираме правилното, истинското, мъдрото като истинно, мъдро и правилно.
Само кръстът е този, който дава на правилното разбиране смелост и вяра в живота; обаче звездата, когато някога беше притежание на Луцифер, носителя на светлината, но която бе изгубена от него и премина при Христовия Принцип, тя е, която всеки момент може да ни озари, когато и се отдадем, да ни озари върху правотата, върху несъмнимото на нашето духовно съдържание. Тази е другата силова точка, на която трябва твърдо да стоим. Ние трябва да добием едно познание, което прониква в глъбините на живота, което прониква зад материалните явления, което озарява там, където има светлина, и тогава, когато за човешкото око, за човешкия ум, за външното възприятие тя е тъмнина. За човешкото развитие беше необходимо да настъпи Христовото Събитие в течение на прогреса на човечеството и в следващите дни ние ще покажем, колко необходимо беше това събитие. Необходимо беше, както с такова дълбоко прозрение ни показва Евангелието на Йоана, необходимо беше за известно време тъмнината да дойде над човечеството.
към текста >>
332.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Ако и днес тази безпристрастна разсъдливост е една рядка способност, все пак тя съществува; и онзи, който иска да я упражнява, може да разбере всичко, което се разказва относно
резултат
ите от изследването на така наречената ясновидска наука.
Както не би било разумно днес в нашите училища да преподаваме например една математика или една география, които да вземаме от някои стари съчинения, създадени в миналото, така не би било разумно и по отношение на великите мъдрости на свръхсетивните светове да разглеждаме само предаденото ни от историята, от древни времена. Ето защо нашата задача ще бъде, в този цикъл от сказки да пристъпим към нещата на висшите светове, към съществата на самите свръхсетивни царства, да направим да застанат пред нашата душа познати, по-малко познати и съвсем непознати неща от онова, което може да се открие във висшите светове; и след това да се запитаме: какво са могли да кажат върху тези неща хората от по-стари времена, хората на древността? С други думи: ние искаме да представим на нашата душа западната мъдрост и след това да зададем въпроса: как това, което можем да наречем западна мъдрост, се съгласува с онова, което можем да познаем като източна мъдрост? Въпросът се касае за това, че мъдростите почерпени от свръхсетивните светове, когато те бъдат разказани, могат да бъдат разбрани чрез ума от всеки човек. Аз често съм подчертавал това: за разбирането, за схващането на фактите на висшите светове е необходима само безпристрастна разсъдливост.
Ако и днес тази безпристрастна разсъдливост е една рядка способност, все пак тя съществува; и онзи, който иска да я упражнява, може да разбере всичко, което се разказва относно резултатите от изследването на така наречената ясновидска наука.
Тези факти на висшите светове могат да се получат само чрез така нареченото ясновидско изследване, само чрез издигането в тези висши светове на онези хора, които са подготвени за това. Понеже в тези висши светове обитават Същества, които по отношение на нас хората можем да наречем духовни, в известно направление изследването на висшите светове е едно общуване на ясновиждащия или на посветения с тези духовни Същества. Следователно това, което се намира във висшите светове, може да бъде изследвано само тогава, когато ясновиждащият човек изкачи степените, които го довеждат до общение с един духовен свят.*/*Както се вижда, с думата "ясновиждане" тук не разбираме обикновеното така наречено съновидно-патологическо състояние, а едно познание, което може да бъде постигнато при пълна ясна разсъдливост, при което душата се намира в едно състояние, което отговоря напълно на математическото мислене. То е точно противоположно на съновидно-патологическото. /
към текста >>
върху своето астрално тяло и върху своя Аз, когато следователно той има определени моменти заделени от обикновения дневен живот, през които върши нещо съвсем различно от това, което обикновено върши; когато в определен момент той не се отдава на това, което външният свят му казва за неговите сетива и за неговия ум, а се отдава на онова, което е съобщение и
резултат
от духовните светове.
Да вземем следователно двата случая: обикновеният човек, както той стои в нормалния живот, който от сутрин до вечер се отдава на впечатленията на външния свят, отдава се на това, което действува върху неговите сетива и върху неговия ум. Вечерта той заспива, неговото астрално тяло излиза от физическото тяло. Тогава това астрално тяло е изцяло отдадено на това, което е било изживяно през време на деня; то следва еластичността на физическото тяло, а не своята собствена еластичност. Съвсем различно стои работата, когато чрез медитация, съсредоточение и чрез други упражнения, които се правят с оглед постигането на висшето познание, човек изживява през деня силни въздействия върху своята душа, т. е.
върху своето астрално тяло и върху своя Аз, когато следователно той има определени моменти заделени от обикновения дневен живот, през които върши нещо съвсем различно от това, което обикновено върши; когато в определен момент той не се отдава на това, което външният свят му казва за неговите сетива и за неговия ум, а се отдава на онова, което е съобщение и резултат от духовните светове.
Когато следователно той прекарва макар и кратка част от дневния си живот в медитация, съсредоточение и други упражнения, тогава това действува върху неговата душа така, че през нощта, когато излиза от физическото тяло, астралното тяло изпитва действията на тази медитация, съсредоточение и т.н. и благодарение на това следва вече не еластичността на физическото тяло, а други еластичности. Ето защо методите за постигане на ясновидското изследване се състоят в това, че учителите на това изследване прилагат цялото знание, което е било изпитано в течение на хилядолетия на човешкия живот като упражнения, медитации и съсредоточения, които трябва да се предприемат през време на дневния живот, за да могат да окажат своето въздействие в живота през нощта така, че астралното тяло да се преорганизира.
към текста >>
Такива не са измислени случайно, те са
резултат
на точна духовна работа.
Тази голяма отговорност, която поема този, който въобще предлага такива упражнения на своите себеподобни.
Такива не са измислени случайно, те са резултат на точна духовна работа.
Това, което тези упражнения предписват, за него се знае, че то така действува на душата, щото когато тази душа при нощното заспиване излиза от физическото тяло, правилно изгражда своите духовни очи, своите духовни уши, своето духовно мислене. Когато се прави нещо погрешно, когато се правят погрешни упражнения, това естествено също указва своето действие; тогава действията не остават без резултат, но тогава астралното тяло се изграждат нелепи форми ако искаме да употребим един израз от сетивния свят изграждат се противоприродни форми. Що значи това: в астралното тяло се изграждат противоприродни форми? Изграждат се такива форми, които противоречат на великото всемирно цяло. Тогава в тези области би се получило също нещо, както ако в нашето физическо тяло бяха се изгради ли органи, които не бяха чували правилно, не биха чували вярно външните звуци, не биха виждали вярно външната светлина, които не биха отговаряли на външния свят.
към текста >>
Когато се прави нещо погрешно, когато се правят погрешни упражнения, това естествено също указва своето действие; тогава действията не остават без
резултат
, но тогава астралното тяло се изграждат нелепи форми ако искаме да употребим един израз от сетивния свят изграждат се противоприродни форми.
Тази голяма отговорност, която поема този, който въобще предлага такива упражнения на своите себеподобни. Такива не са измислени случайно, те са резултат на точна духовна работа. Това, което тези упражнения предписват, за него се знае, че то така действува на душата, щото когато тази душа при нощното заспиване излиза от физическото тяло, правилно изгражда своите духовни очи, своите духовни уши, своето духовно мислене.
Когато се прави нещо погрешно, когато се правят погрешни упражнения, това естествено също указва своето действие; тогава действията не остават без резултат, но тогава астралното тяло се изграждат нелепи форми ако искаме да употребим един израз от сетивния свят изграждат се противоприродни форми.
Що значи това: в астралното тяло се изграждат противоприродни форми? Изграждат се такива форми, които противоречат на великото всемирно цяло. Тогава в тези области би се получило също нещо, както ако в нашето физическо тяло бяха се изгради ли органи, които не бяха чували правилно, не биха чували вярно външните звуци, не биха виждали вярно външната светлина, които не биха отговаряли на външния свят. Следователно чрез неправилна медитация и съсредоточение човекът би бил поставен в противоречие със света по отношение на неговото астрално тяло и на неговия Аз. И вместо да получи органи, чрез които да може постепенно да осветява този духовен свят, тогава той би бил разбит от влиянията на духовния свят, би изпитал тези влияния на духовния свят не като нещо, което го подпомага, което го обогатява, а като нещо спъващо неговото мислене.
към текста >>
Но още днес ние иска ме да обрисуваме пред нашия поглед в известно отношение
резултат
ът, който трябва да се получи тогава.
За такова едно задружно действие, каквото нормално може да настъпи само в момента на смъртта, за такова едно задружно действие трябва да се даде възможност на Аза, астралното тяло и етерното тяло, за да се проведе пълно ясновидство. Следователно етерното тяло трябва да може да бъде освободено от онова състояние, в което то е вградено през време на нормалния живот: то също трябва да бъде в състояние да използува своята еластичност, да стане независимо от еластичността на физическото тяло, както става с астралното тяло през нощта. За целта са необходими в известно отношение по-интензивни, по-усилени упражнения. За всичко това ще можем да говорим през следващите дни в съответната връзка; но днес искам да ни стане ясно, че това е необходимо. За целта не е достатъчно човек да прави онези упражнения, които въздействуват на неговото астрално тяло, за да образуват духовните очи и духовните уши, а са необходими и такива упражнения, които да дадат на етерното тяло свобода и независимост от физическото тяло.
Но още днес ние иска ме да обрисуваме пред нашия поглед в известно отношение резултатът, който трябва да се получи тогава.
Вие можете да го разберете вече от това, което бе казано.
към текста >>
Първата опитност, която настъпва чрез организирането на астралното тяло, която следователно настъпва като
резултат
от медитацията, съсредоточението и т.н., може да бъде изразена като едно изживяване на чувството, като едно изживяване на усещането, като едно изживяване, което, ако искаме да го опишем, бихме могли най-добре да го наречем едно протичащо в нас пълносъзнателно разцепление на цялата наша личност *.
Това, което току що Ви описах, е свързано с определени опитности, през които човек минава и които са типични, които са едни и същи у всеки човек и всеки, който изминава пътя, които всеки изпитва, когато е узрял за това и когато обръща необходимото внимание на някои неща и процеси, намиращи се извън сетивната област.
Първата опитност, която настъпва чрез организирането на астралното тяло, която следователно настъпва като резултат от медитацията, съсредоточението и т.н., може да бъде изразена като едно изживяване на чувството, като едно изживяване на усещането, като едно изживяване, което, ако искаме да го опишем, бихме могли най-добре да го наречем едно протичащо в нас пълносъзнателно разцепление на цялата наша личност *.
/*Това, което тук наричаме "разцепление на личността" трябва строго да се различава от това, което някои мислители имат предвид като нещо патологично или съновидно и го назовават със същото име или също с името "Аз-двойник". Посоченото тук разцепление се извършва при пълна разсъдливост само в душата, съзнанието го обхваща така пълно, че това никак не пречи на ясносъзнателното пребиваване в обикновения Аз. При това този "Аз" не изгубва нищо от своята вътрешна крепкост и сплотеност./. В този момент, когато изживяваме това, ние си казваме: сега ти си станал нещо като две личности; ти приличаш някакси на един меч, който се намира в своята ножница. По-рано ти би могъл да се сравниш с един меч, който не е сложен в неговата ножница, а който е изработен в едно със своята ножница, образува заедно с ножницата една част; по-рано ти се чувствуваше като едно цяло с твоето физическо тяло; но сега работата стои така, като че ти си сложен, пъхнат в твоето физическо тяло, както мечът в ножницата, и въпреки това си едно същество, което се чувствува вън от ножницата на физическото тяло, в което е вложено.
към текста >>
Този е
резултат
ът, който е свързан с озарението; това е изживяването, което се нарича среща с Пазача на прага.
Този е резултатът, който е свързан с озарението; това е изживяването, което се нарича среща с Пазача на прага.
Това, което е действително, с това то не става повече или по-малко действително от факта, че го виждаме или не го виждаме. Формата, която виждаме в този момент, която току що описахме, съществува и без това, тя и без това се намира вътре в нас; но понеже още не сме застанали срещу самите нас, а се намираме вътре във физическото тяло, ние не я виждаме. В обикновения живот онова, което виждаме, когато излизаме ясновиждащи от самите нас, е Пазачът на прага. Той ни предпазва от онова изживяване, което тепърва трябва да се научим да понасяме. Ние трябва първо да има ме в себе си онази крепка сила, която ни прави способни да казваме: пред нас стои един свят на бъдещето и ние гледаме без страх и ужас онова, което сме станали; защото ние съвсем положително знаем, че можем да изправим отново всичко това, да го превърнем в добро.
към текста >>
Но благодарение на това, че човек постоянно се стреми да разбере с ума това, което изследователят ясновидец казва, той все повече стига до там да си каже: когато разглеждам всичко онова, което носи животът, трябва да кажа, че
резултат
ите от свръхсетивните изследвания са напълно разумни.
И така ние виждаме, че има определени условия, за да може човек да погледне в духовните светове, които поставят в известно отношение като перспектива пред него най-висшето, което можем да си представим за живота на настоящето развитие на човечеството, и които същевременно правят необходимо, щото човек да постигне едно пълно преобразуване на своето същество за тържествените моменти. За онзи, който преди да пристъпи към това изживяване, се дава възможност да се запознае чрез описание с това, което са видели хората удостоени с изживяването на висшите светове, се прави найголямото благодеяние. За такъв човек се върши най-голямото благодеяние, когато му се дава възможност да разбере такова описание, без сам да има още способността да вижда в тези светове. Тези светове могат да бъдат изследвани само, когато човек добие способността да вижда в тях.
Но благодарение на това, че човек постоянно се стреми да разбере с ума това, което изследователят ясновидец казва, той все повече стига до там да си каже: когато разглеждам всичко онова, което носи животът, трябва да кажа, че резултатите от свръхсетивните изследвания са напълно разумни.
Когато човек се стреми по този начин да си създаде един обзор, когато той иска първо да стане разбиращ и след това ясновидец, тогава сме извършили правилното по отношение на днешната степен на човечеството. Първо човек трябва да се запознае основно с духовната наука. Сторили това, тогава великите, обширните, укрепващите и поощряващите смелостта и освежаващите идеи и мисли на тази наука дават на душата не само една теория, а и придават качества на чувството, на волята, на мисълта и така тя се калява. Когато душата е изпитала нещо подобно, тогава моментът на срещата с пазачът на прага се превръща в нещо различно от това, което тя би била иначе. Страхът и състоянията на загриженост са победени по съвършено друг начин, когато първо човек е преминал през схващането на разказите на висшите светове, отколкото ако това не би било сторено.
към текста >>
333.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Всичко, което казах, е
резултат
, който не е нужно да извличаме от това или онова исторически предадено ни учение.
Всичко, което казах, е резултат, който не е нужно да извличаме от това или онова исторически предадено ни учение.
Представете си, че чрез някакво събитие би било изгубено всичко онова, което са създали да речем посветените на древна, достойна за уважение Индия, че биха били изгубени всички познания на персийските маги, познанията на халдейците, на египетските посветени, познанията на мистериите на Гърция, представете си, че всичко, което е било създадено като външни документи до наши дни би било изгубено, че не бихме притежавали нито един откъс от създадените съчинения, който да ни осведоми, какво е било учено някога върху духовните основи на нашето Земно развитие! Въпреки това, за нас не би била изгубена възможността да намерим отново всичко, което се е случило в Земното развитие. Ние бихме могли да го намерим и днес, ако сме запазили възможността да развием свръхсетивното съзнание. И така, всичко, което бе разказано сега, може да бъде намерено без някакъв исторически документ, то може да бъде на мерено чрез свръхсетивното изследване. Следователно с това ние имаме пред нас нещо, за което можем да говорим и да го предаваме като учени е и в днешния етап на развитието, като черпим направо от първо източника, както математиката може да бъде изучена направо от нейното оригинално естество.
към текста >>
От вече казаното вие вече ще сте почувствували, че
резултат
ите на съвременното свръхсетивно изследване ние намираме в друга форма в древните времена, когато ги потърсим.
Това, което сега ви казах отвлечено, бих искал да ви го потвърдя с един пример.
От вече казаното вие вече ще сте почувствували, че резултатите на съвременното свръхсетивно изследване ние намираме в друга форма в древните времена, когато ги потърсим.
Можем да хвърлим светлина върху миналите времена само, когато вземаме тази светлина именно от съвремието. Тук ще си послужим като пример пак с една личност, с една духовна индивидуалност. По-късно от тази област ще имаме да разглеждаме различни подробности; днес ще изтъкнем само едно нещо. Когато отидете назад в епохата, където е било написано това, което е съществувало в известно отношение като отзвук от висшата, свещена мъдрост на Ришите, между наименованията на божествата ще намерите името Индра. Ако от гледището на съвременното свръх сетивно изследване трябва да ви отговоря на въпроса: "що за същество е това, което във времето на ведите /свещените индийски книги/ е било наричано Индра??
към текста >>
334.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Ние сме
резултат
на това, което силите на света са образували от нас.
Сега трябва да Ви стане ясно, че общението, което човекът има с външния свят, било това външния духовен свят, било сетивния външен свят, има въздействие за самия него, че изживяванията не са нещо, което е, така да се каже, едно мирово огледало, служащо само, за да може човекът да изпита нещо. Но това, което става по този начин, съществува, за да може човекът да напредва в своето развитие по един напълно определен начин. Що е следователно всъщност човекът на определена епоха? Той е онова, което са направили от него силите на света, които живеят в неговата околност.
Ние сме резултат на това, което силите на света са образували от нас.
Според това, как тези сили на света проникват в нас, ние сме формирани. Онзи, който диша здрав въздух, образува не само своите органи по съответния начин, но и онзи, който приема този или онзи вид духовен живот, образува своя духовен организъм и, понеже телесният организъм е само произведение на духовния организъм, такъв човек образува по съответен начин и своя телесен организъм. Човекът постоянно се развива. Ето защо ще Ви бъде понятно, че у всички народности на това северно течение, понеже в тях се вливаха предимно силите на външния свят, получиха развитие и техните външни телесни качества, всичко онова, което можа да формира човека отвън. Чрез външните сили бе развито това, което може да бъде виждано в действено възприемано у човека и външно.
към текста >>
335.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Когато после идваме по-насам в развитието на човечеството и на света, тогава виждаме един друг
резултат
.
Можем ли да кажем същото? Не, това ние не можем да кажем. Тази е именно опитността на духовното развитие, че за този свят ние не можем да кажем същото нещо. И тук стигаме до нещо, което е свързано с ядката и същността на развитието на човечеството и на света. Ако бихме отишли назад в миналото в много, много далеч ни времена на развитието на човечеството и на света, тогава бихме намерили, че душата поглежда навън и вижда вън божествено-духовния свят; че тя поглежда вътре в себе си и намира там божествено-духовния свят; че душата намира Аполоновския свят вън, света на Дионисий вътре, както са се изразявали гърците.
Когато после идваме по-насам в развитието на човечеството и на света, тогава виждаме един друг резултат.
За най-древните времена, когато преобладаващата част от хората беше ясновиждаща, нещата стояха така, както току що показах. Вън хората виждаха горните богове, вътре долните богове; и те имаха тези два пътя за духовния свят. Когато разгледаме по-късните време на, тогава пред себе си имаме едно човечество, което е отслабнало по отношение на ясновидските качества, на ясновидските способности. Хората все повече и повече бяха изгубили първичното, тъпо, сумрачно ясновидство. Но да вземем една епоха, когато има малко хора, които още притежават едно естествено ясновидство.
към текста >>
И какъв е
резултат
ът от това напредване?
Хората смътно чувствуваха нещо, което може да бъде изследвано в дълбоките тайни на мистериите. Но то беше именно нещо, за което се говореше със загатвания, за което през времето на очакването на Христа много малко хора имаха една ясна представа. Те имаха много по-ясни представи за външните богове. Имаше много хора, които още имаха едно живо изживяване на тези външни богове. Но човечеството напредва в своето развитие.
И какъв е резултатът от това напредване?
Ще има една история за външното човечество и в бъдещето ще има също една история за мистериите. Външното човечество ще преобрази своята духовна култура, Христос все повече и повече ще се вживее във външното човечество. Но Христос, когото днес хората започнаха да разбират, ще бъде познат в неговата природа и същност и в мистериите. Следователно Богът, който по времето на Заратустра можеше да бъде виждан, когато погледът биваше насочван към слънцето и ставаше ясновиждащ, и който слезе на Земята, този Бог ще бъде все интимно и по-интимно обхванат от човешката душа. Богът, който беше регент на външния свят, ще стане все по-вътрешен.
към текста >>
336.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Така гърците са имали едно дълбоко съзнание за това, че всичко, което идва от оракулите, възбужда наистина любопитството на хората, че хората на драго сърце биха искали да знаят нещо за пълните с тайнственост отношения на света, но че вече е изгубено правилното обхождане с подобни
резултат
и на ясновиждането; че сега човечеството стои по друг начин в света и не може да извърши нещо правилно, когато се придържа към
резултат
ите на старото ясновиждане.
Гръцките мистерии не са вече най-блестящите. Мистериите също бяха подложени на упадък. Въпреки това хората знаеха, че това, което идва от изток, където още работи ясновиждащото съзнание, е свързано с духовната субстанция, която прониква със своите течения и със своя живот света; и те знаеха, че там, където царува ясновиждащо съзнание, все още може да се узнае нещо върху мировите отношения, за които иначе човек не може да знае нищо. И даже през периода на упадък оракулните центрове бяха такива места, в които се култивираше ясновидското съзнание и на хората се съобщаваше това, което не може да се узнае с обикновеното възприятие на сетивата и с ума, свързан с такова възприятие. Но там се знаеше също, че човекът се развива, че това, което е могло да бъде постигнато чрез старото ясновиждане, е било годно и приложимо само за древните времена, но не и за новите.
Така гърците са имали едно дълбоко съзнание за това, че всичко, което идва от оракулите, възбужда наистина любопитството на хората, че хората на драго сърце биха искали да знаят нещо за пълните с тайнственост отношения на света, но че вече е изгубено правилното обхождане с подобни резултати на ясновиждането; че сега човечеството стои по друг начин в света и не може да извърши нещо правилно, когато се придържа към резултатите на старото ясновиждане.
За хората от древността то е било подходящо, но не е подходящо за новите хора. Това са искали те да кажат и са го казвали по един величествен начин. Например, един образ за това схващане на нещата имаме в легендата за Оедип. Чрез един оракул, т.е. от един център, където са откривали чрез ясновидство тайнствени отношения, недостъпни за човешкия обикновен поглед, е било казано на бащата, че когато добие син, този син ще донесе нещастие, че той ще убие баща си и ще се ожени за майка си.
към текста >>
337.
Съдържание
GA_114 Евангелието на Лука
Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, което да не представлява чист
резултат
от изграждащата се Антропософия... Читателят може напълно да ги приеме за това, което Антропософията има да каже.
Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се Антропософия... Читателят може напълно да ги приеме за това, което Антропософията има да каже.
Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество. Нека обаче се има предвид, че в тези непрегледани от мен ръкописи, има и непълни неща.
към текста >>
338.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Замислете се още как формирате Вашите мнения, но попитайте се дали те са възникнали в
резултат
на симпатии или в
резултат
на една обективна преценка!
Отбележете само, каква фина разлика изяснява Буда на своите ученици: Разликата между обективното мислене, което има предвид само „обекта", и онова мислене, което се намира под влиянието на силите, произхождащи от „Линга шарира".
Замислете се още как формирате Вашите мнения, но попитайте се дали те са възникнали в резултат на симпатии или в резултат на една обективна преценка!
Всичко, което човек взема за истина, не защото мисли обективно, а защото е донесъл стари спомени от своите минали инкарнации, всичко това за Буда образува един „вътрешен орган на мисленето". Този орган на мисленето е съвкупността от онова, което човек мисли,понеже в своите минали инкарнации е имал това или онова изживяване, което е оставило своите следи в неговата Линга шарира. Следователно, Буда виждаше в човека един вид вътрешен орган на мисленето, който беше образуван от съвкупността на Самскара. И сега той си каза: „Едва тази мисловна субстанция поражда у съвременния човек неговата индивидуалност, наричана от будизма „име и форма" или Намарупа. Тя е идентична с онова, което друго философско направление определя като Ахамкара."
към текста >>
339.
4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
В
резултат
на грандиозната атлантска катастрофа, която се разигра във водния елемент на Земята, обликът, на Земята се промени напълно.
Антропософията е в състояние да ни предостави съвършено други факти за еволюцията на човечеството, отколкото официалната наука, която се опира само на материалните процеси. Антропософската Наука за Духа, проследявайки хода на историята подробно описва Гръцко-латинската културна епоха, предхождана от Египетско-халдейската, Древно-персийската и Древноиндийската културна епоха. Така ние стигаме до онази грандиозна катастрофа, която изцяло промени облика на нашата Земя. Преди тази катастрофа, в географските области, покрити днес от Атлантическия океан, съществуваше един обширен континент и това беше старата Атлантида. В голямата си част областите, обитавани днес от европейското, азиатско и африканско човечество, бяха дъното на огромен морски басейн.
В резултат на грандиозната атлантска катастрофа, която се разигра във водния елемент на Земята, обликът, на Земята се промени напълно.
Преди този момент, човечеството населяваше древната Атлантида. Атлантските човеци, както често съм споменавал, бяха устроени по съвсем друг начин. Когато наближи времето на атлантската катастрофа, великите ясновиждащи предводители и свещеници на човечеството предвидиха това събитие и насочиха човешкия поток на изток, а отчасти и на запад. Онези, които се отправиха на запад, създадоха предшествениците на бъдещото американско население. И така, ние трябва да търсим предшествениците на съвременното човечество там, всред древните атлантци.
към текста >>
В
резултат
на луциферическите въздействия върху астралното тяло на тази главна двойка, стана невъзможно в кръвта на потомците да се вливат онези сили, които пулсират в Адам и Ева.
Ако искаме да се приближим до индивидуалността, която в началото на нашето летоброене се въплъти в детето Исус, трябва да се върнем много далеч в миналото, т.е. до времето преди луциферическите въздействия върху астралното тяло на човека. Обект на тези луциферически въздействия беше първоначалната или главна човешка двойка. От една страна тя беше достатъчно силна, за да преодолее, така да се каже, втвърдената човешка субстанция и да се въплъщава, обаче от друга страна тя не можеше да се бори срещу въздействията на Луцифер.
В резултат на луциферическите въздействия върху астралното тяло на тази главна двойка, стана невъзможно в кръвта на потомците да се вливат онези сили, които пулсират в Адам и Ева.
физическото тяло трябваше да се наследява през поколенията, обаче част от етерното тяло беше задържана и остана под ръководството на Съществата от свръхсетивния свят. Точно това означават думите, че човеците вкусиха от дървото на познанието и вече може ха да различават доброто и злото, с други думи, човеците попаднаха в примката на Луцифер; обаче казано е и още нещо: Сега ние трябва да им отнемем и другата възможност тази да вкусят и от дървото на живота! А това означава, че известна част от силите на етерното тяло трябва да бъде задържана. Сега тези сили няма да се предават на потомците. Следователно, в „Адам" имаше определени сили, които след грехопадението му бяха отнети.
към текста >>
340.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Намеренията на Ормузд и Ариман са насочени към това, което ще произлезе от човешката душа в
резултат
на тяхното непрекъснато противоборство.
Още когато Заратустра говореше на древноперсийския народ за духовните причини на сетивния свят, той посочваше на хората двете големи сили, Ормузд и Ариман или Анграмайнци, чийто стълкновения изпълват целия Космос. Но има нещо, което Вие не бихте открили в това учение: проникващата в душата морална топлина. Според древноперсийския светоглед, човекът е просто вплетен в целия космически процес.
Намеренията на Ормузд и Ариман са насочени към това, което ще произлезе от човешката душа в резултат на тяхното непрекъснато противоборство.
И понеже те са в непрекъсната борба, човешките души са арена на ужасяващи страсти. Интимната и дълбока страна на човешкия душевен живот, тук е нещо напълно непознато. Тук е в сила само могъщото учение за Космоса. Под „добро" и „зло" тук се разбират най-вече полезните и вредни действия, разиграващи се в Космоса, които вторично засягат и човека. Отправеното към външния свят Заратустрово учение не съдържаше в себе си това, което наричаме „морални принципи".
към текста >>
341.
7. Седма лекция, 21 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Обаче в
резултат
на грандиозните космически процеси, това висше Същество все повече и повече се доближаваше до сферата на Земята.
Обаче в резултат на грандиозните космически процеси, това висше Същество все повече и повече се доближаваше до сферата на Земята.
Ясновидецът все по-ясно долавяше приближаването на Христос до Земята. И когато великият предтеча на Христос Исус, Мойсей, получи своите откровения всред огнената стихия на планината Синай, тук ние също см.е изправени пред Него, пред приближаващия Христос.
към текста >>
Обаче ние разполагаме с нашата Антропософия, с нашите мъдрост и познание, с
резултат
ите от духовното изследване, именно за да вникнем в същността и природата на Вишва Карман, на Аура Маздао, на Христос.
И с този пример ние още веднъж виждаме колко дословно следва да се приемат Евангелията. Всичко онова, което поради луциферическия принцип трябваше да бъде отнето и опазено от човечеството в продължение на толкова дълго време, сега стана плът в една отделна личност, сега то слезе и заживя на Земята. Ето защо това Същество е най-великият образец за тези, които постепенно ще разберат неговата природа. Ето защо нашата земна мъдрост трябва да вземе за пример Бодисатвите. Те винаги имат задачата да възвестяват това, което представлява тринадесетият между тях.
Обаче ние разполагаме с нашата Антропософия, с нашите мъдрост и познание, с резултатите от духовното изследване, именно за да вникнем в същността и природата на Вишва Карман, на Аура Маздао, на Христос.
към текста >>
342.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Етерното тяло приема силите на душата, понеже то все още не е така плътно свързано с физическото тяло; за сметка на това обаче, то има власт над физическото тяло, в
резултат
на което въздействията, упражнявани през тази епоха върху душата имат неимоверно голямо отражение в самото физическо тяло.
Но днес ние се приближаваме до онази граница, когато етерното тяло отново започва да се освобождава от физическото тяло и да става все по-самостоятелно; и напредвайки към бъдещето, човешкото етерно тяло все повече и повече ще се освобождава от физическото тяло. Днес човечеството вече е преодоляло онзи повратен миг, който бележи най-дълбоката свързаност между етерното и физическото тяло; днес етерното тяло, макар и в малка степен, е вече извън физическото тяло. Сравнявайки тялото на древния индиец с тялото на съвременния човек, ще установим: В първия случай етерното тяло е сравнително свободно и душата разгръща всички онези сили, чрез които определя състоянието на физическото тяло.
Етерното тяло приема силите на душата, понеже то все още не е така плътно свързано с физическото тяло; за сметка на това обаче, то има власт над физическото тяло, в резултат на което въздействията, упражнявани през тази епоха върху душата имат неимоверно голямо отражение в самото физическо тяло.
към текста >>
За тази цел беше необходима тъкмо онази епоха, когато все още имаше хора, чиито етерни тела се простираха далеч над физическите тела, в
резултат
на което ставаха непосредствена арена на онези могъщи въздействия и то единствено чрез словото, чрез простото докосване за които днес нашите съвременници едва ли имат някакво, макар и далечно предчувствие.
Но какво означава появата на Христос в света? Това, че когато човек правилно разбира Христос, той започва в пълна степен да си служи със своето себесъзнание, започва да насища с Христос цялото си Азово съзнание, превръща своя Аз в господар на всичко, което притежава: Ето какво означава появата на Христос в света. И тъкмо този Аз, този съзнаващ себе си Аз, отново ще извоюва всичко онова, което човечеството е изгубило в хода на времето. Но както осемстепенният път трябваше първо да бъде показан от Буда, така и преди свършека на старата епоха, трябваше да стане видимо за целия свят господството на този Азов принцип над човешкото физическо тяло. В нашата епоха победата на Христовия Принцип би била немислима, защото днес той не би могъл да упражни върху околния свят своите могъщи въздействия.
За тази цел беше необходима тъкмо онази епоха, когато все още имаше хора, чиито етерни тела се простираха далеч над физическите тела, в резултат на което ставаха непосредствена арена на онези могъщи въздействия и то единствено чрез словото, чрез простото докосване за които днес нашите съвременници едва ли имат някакво, макар и далечно предчувствие.
към текста >>
343.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
У всеки човек се намира нещо, което не е
резултат
от взаимодействието между зародишните клетки, а е един вид, бих казал,
резултат
от „непорочното зачатие", чиито корени лежат в съвсем други сфери.
У всеки човек се намира нещо, което не е резултат от взаимодействието между зародишните клетки, а е един вид, бих казал, резултат от „непорочното зачатие", чиито корени лежат в съвсем други сфери.
Със зародишните човешки сили се свързва нещо, което изобщо не произлиза от бащата и майката, макар и все пак да принадлежи на човека, нещо, което се влива в неговия Аз и рано или късно може да бъде облагородено чрез приемането на Христовия Принцип. Непорочно зачената и непорочно родена е онази част от човека, която в хода на неговото развитие се свързва с Христос. И всичко това е свързано естествената наука ще стигне до него със своите собствени средства с онзи забележителен прелом, който настъпи по времето на Христос Исус. Преди този момент, в човешката душа не би могло да се открие абсолютно нищо, което да е проникнало там извън пътищата на зародишните сили. Но сега, в хода на Азовото развитие, действително настъпва нещо ново.
към текста >>
Само това, което бушува в сферата на подсъзнанието, носи в себе си, така да се каже, последните остатъци от епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, когато луциферическите сили още не съществуваха; днес тъкмо то представлява непорочната, неопетнената част на човека; обаче тя не може да се слее с целия човек, ако той не приеме в себе си Христовия Принцип, Така както стои днес пред нас, човекът е преди всичко
резултат
на наследствеността, съчетание на това, което идва от зародишите.
Човекът е двойнствено същество. И всичко, което той е постигнал като съзнание, е изцяло проникнато от миналото, от луциферическите сили.
Само това, което бушува в сферата на подсъзнанието, носи в себе си, така да се каже, последните остатъци от епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, когато луциферическите сили още не съществуваха; днес тъкмо то представлява непорочната, неопетнената част на човека; обаче тя не може да се слее с целия човек, ако той не приеме в себе си Христовия Принцип, Така както стои днес пред нас, човекът е преди всичко резултат на наследствеността, съчетание на това, което идва от зародишите.
Израствайки, той се превръща в едно двойнствено същество. Само че тази двойственост е вече проникна та от луциферическите сили. И доколкото човекът е лишен от ясно себесъзнание, доколкото той сам не може да различава доброто и злото, зад сегашния му облик непрекъснато прозира неговата по-ранна, неговата първична при рода. Единствено детинските черти на днешния човек носят в себе си последните останки от онази негова същност, която все още беше незасегната от луциферическите Същества.
към текста >>
344.
Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
„
Резултат
ът от антропософската ми дейност е представен първо в моите книги, публикувани за цялата общественост и, второ, в голяма поредица от лекционни курсове, които първоначално бяха замислени за частно издаване и продажба само на членове на Теософското (по-късно Антропософско) общество.
„Резултатът от антропософската ми дейност е представен първо в моите книги, публикувани за цялата общественост и, второ, в голяма поредица от лекционни курсове, които първоначално бяха замислени за частно издаване и продажба само на членове на Теософското (по-късно Антропософско) общество.
Това бяха записки, направени повече или по-малко добре по време на лекциите, и които – поради липса на време – не можаха да бъдат коригирани от мен. Аз бих предпочел устното ми слово да си остане устно слово. Но членовете на обществото пожелаха да имат курсовете в отпечатан вид. Така и стана. Ако бях имал времето да коригирам нещата, още от самото начало нямаше да има нужда да съществува ограничението „само за членове“.
към текста >>
В тях никога не е казвано нещо, което да не е най-чист
резултат
от развиващата се антропософия.
В тях никога не е казвано нещо, което да не е най-чист резултат от развиващата се антропософия.
И дума не може да става за някаква отстъпка в полза предубеждения или предчувствия на членовете на Обществото. Който чете тези частни издания, може в най-пълен смисъл да ги приеме за това, което има да каже антропософията. Оттам стана възможно, когато упреците в тази насока станаха твърде настойчиви, без колебание да се откажем от указанията да разпространяваме тези издания само сред кръга на членовете. Трябва само да се има предвид, че в непрегледаните от мен записки е възможно да има грешки.
към текста >>
345.
Съдържание
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Нуждата от съобщаване на
резултат
ите от духовната наука преди развиването на по-високи способности за духовно виждане и проверка на тези
резултат
и от мисленето.
За правилното отношение към антропософията. Завършването на първия седемгодишен цикъл в живота на Немската секция на Теософското общество.
Нуждата от съобщаване на резултатите от духовната наука преди развиването на по-високи способности за духовно виждане и проверка на тези резултати от мисленето.
Визионерско ясновиждане и способност за проницателно мислене. Защо не се помнят предните инкарнации. Защо боговете са позволили да се появят хората. Как мислещият и немислещ ясновидец-визионер виждат духовния свят. Мислите отдават субстанцията, която е завладяна в духовния свят.
към текста >>
346.
Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
След това тя извършила втора кражба и майката отново не могла да я накаже; в
резултат
момичето се превръща в ползваща се с лоша слава отровителка.
Засягайки такива важни неща, не е желателно да вземаме примери от съвременността, затова ще приведем по-отдалечен пример. В първата половина на 19. столетие живяла майка, която дълбоко и искрено обичала своето дете. Трябва категорично да отбележим, че нищо не може да омаловажи тази любов, при всички обстоятелства любовта принадлежи към най-висшите човешки качества. И така, тази майка обичала своето дете и сърцето не ѝ позволявало да накаже своята дъщеря за малката кражба, която тя извършила в семейството.
След това тя извършила втора кражба и майката отново не могла да я накаже; в резултат момичето се превръща в ползваща се с лоша слава отровителка.
Тя се превърнала в такава поради ненасочваната от мъдрост майчина любов. Любовта прави велики дела, ако те произтичат от мъдростта. Значението именно на тази любов, която се е изляла в света от Голгота, се е заключавало в това, че тя, всъщност, е съединена със светлината на света, с мъдростта. Затова вземайки предвид Христос Исус, разглеждайки тези две качества и осъзнавайки, че любовта е най-височайшата в света, в същото време научаваме, че любовта и мъдростта в най-дълбок смисъл са едно цяло.
към текста >>
347.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Ако, следвайки Евангелието от Матей, проследим времето на съдиите и царете и съдбините на древноеврейския народ, виждаме, че и обстоятелствата, които принуждават този народ често да се отклонява, са били необходими, за да го доведат до това, което в
резултат
се осъществило.
Ако, следвайки Евангелието от Матей, проследим времето на съдиите и царете и съдбините на древноеврейския народ, виждаме, че и обстоятелствата, които принуждават този народ често да се отклонява, са били необходими, за да го доведат до това, което в резултат се осъществило.
И по-конкретно, необходимо е било и това, народът да претърпи нещастие като вавилонското робство. Виждаме, как се е формирала характерна народностна черта и колко необходимо е било тук стълкновението с другата страна на древната традиция, която битувала във Вавилон, когато народът узрял отново да се съедини с това, което е напуснал. Това е едната страна на нещата. Другата страна е, че именно по времето, когато древноеврейският народ влязъл в контакт с вавилонците, там работил велик, мощен учител от Изтока и няколко най-добри представители на еврейския народ могли да се озарят от светлината на този велик учител. Това било времето, когато в местата, където били отведени евреите, преподавал Заратустра, когото наричали още Назаратос, или Заратос.
към текста >>
348.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Като един от
резултат
ите, произтичащи от разглежданията на Евангелието от Матей, миналия път трябваше да съобщим някои неща за мисията на древноеврейския народ и за произхода от този народ на Христос Исус.
Като един от резултатите, произтичащи от разглежданията на Евангелието от Матей, миналия път трябваше да съобщим някои неща за мисията на древноеврейския народ и за произхода от този народ на Христос Исус.
Защото нашето разглеждане на основата на Евангелията постепенно трябва да внесе яснота в това, как са се слели различните духовни течения, за да се грижат след това в съвместно усилие за великото християнско духовно течение, за по-нататъшното развитие на Земята. В толкова кратко разглеждане може само с много едри щрихи да се покаже, каква част от общото развитие на човечеството се е паднала на древноеврейския народ. Но не можем да разберем Евангелието от Матей, ако не разгледаме някои други особености на този народ. За да се ориентираме съвсем ясно в това, трябва още един път напълно отчетливо да поставим пред душата си въпроса, в какво, собствено, се състои мисията на този народ. Видяхте, че тя се различава от мисиите на другите дохристиянски народи.
към текста >>
349.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Защо се съобщават сведения за висшите светове, сведения, които са
резултат
и от духовното изследване, от ясновидското съзнание?
Ще ни стане още по-ясно, ако поставим въпроса малко по-иначе: защо днес изобщо антропософията се изучава по такъв начин?
Защо се съобщават сведения за висшите светове, сведения, които са резултати от духовното изследване, от ясновидското съзнание?
Възможно ли е, това да може да става по съвсем друг начин; да кажем, като се започне с това, на всеки да се дадат определени указания, как той може да развива своите собствени, вътрешни, дремещи в душата способности и благодарение на тези указания, да получи възможност постепенно да прониква в духовните светове преди, както това става днес, да чуе нещо от фактите за висшите светове? Трябва да се каже, че по-рано това е било определена традиция, съществувала преди духовнонаучното ни движение в съвременния смисъл на думата. В продължение на дълго време са казвали: малка полза има от това, някой да дойде и да съобщи резултати от духовно изследване. Към такива съобщения са се отнасяли колкото се може по-сдържано. Ограничавали се с това, да дават на хората определени правила, как трябва да развиват дремещите в душата им способности, и, по същество, да не им позволяват да знаят повече, отколкото самите те, благодарение на собственото си виждане, успеят тихичко да добият във висшите светове.
към текста >>
В продължение на дълго време са казвали: малка полза има от това, някой да дойде и да съобщи
резултат
и от духовно изследване.
Ще ни стане още по-ясно, ако поставим въпроса малко по-иначе: защо днес изобщо антропософията се изучава по такъв начин? Защо се съобщават сведения за висшите светове, сведения, които са резултати от духовното изследване, от ясновидското съзнание? Възможно ли е, това да може да става по съвсем друг начин; да кажем, като се започне с това, на всеки да се дадат определени указания, как той може да развива своите собствени, вътрешни, дремещи в душата способности и благодарение на тези указания, да получи възможност постепенно да прониква в духовните светове преди, както това става днес, да чуе нещо от фактите за висшите светове? Трябва да се каже, че по-рано това е било определена традиция, съществувала преди духовнонаучното ни движение в съвременния смисъл на думата.
В продължение на дълго време са казвали: малка полза има от това, някой да дойде и да съобщи резултати от духовно изследване.
Към такива съобщения са се отнасяли колкото се може по-сдържано. Ограничавали се с това, да дават на хората определени правила, как трябва да развиват дремещите в душата им способности, и, по същество, да не им позволяват да знаят повече, отколкото самите те, благодарение на собственото си виждане, успеят тихичко да добият във висшите светове. Сега може да се появи въпросът: защо днес не се върви само по този път, и защо днес антропософията съобщава резултатите от духовното изследване?
към текста >>
Сега може да се появи въпросът: защо днес не се върви само по този път, и защо днес антропософията съобщава
резултат
ите от духовното изследване?
Възможно ли е, това да може да става по съвсем друг начин; да кажем, като се започне с това, на всеки да се дадат определени указания, как той може да развива своите собствени, вътрешни, дремещи в душата способности и благодарение на тези указания, да получи възможност постепенно да прониква в духовните светове преди, както това става днес, да чуе нещо от фактите за висшите светове? Трябва да се каже, че по-рано това е било определена традиция, съществувала преди духовнонаучното ни движение в съвременния смисъл на думата. В продължение на дълго време са казвали: малка полза има от това, някой да дойде и да съобщи резултати от духовно изследване. Към такива съобщения са се отнасяли колкото се може по-сдържано. Ограничавали се с това, да дават на хората определени правила, как трябва да развиват дремещите в душата им способности, и, по същество, да не им позволяват да знаят повече, отколкото самите те, благодарение на собственото си виждане, успеят тихичко да добият във висшите светове.
Сега може да се появи въпросът: защо днес не се върви само по този път, и защо днес антропософията съобщава резултатите от духовното изследване?
към текста >>
Сега към двамата, които противопоставихме един на друг, ще добавим и трети, който въобще не е ясновидец, на когото само се съобщават
резултат
ите от духовните изследвания, добити по пътя на ясното мислене обединено с визионерско виждане.
Оттук виждате, че приближавайки се към духовния свят, бидейки въоръжени с инструмента на мисленето, вече имате гаранция за вярна оценка на това, което ви се открива. Но сега се намесва и следното: може да се спори по повод ценността на съобщенията от духовния свят, ако сами не сме видели съответните явления.
Сега към двамата, които противопоставихме един на друг, ще добавим и трети, който въобще не е ясновидец, на когото само се съобщават резултатите от духовните изследвания, добити по пътя на ясното мислене обединено с визионерско виждане.
Той ги приема и ги разбира като разумни. Да, това са факти от духовния свят. Мислещият ясновиждащ визионер ги притежава, притежава ги и всеки, който ги е разбрал с разума, даже и ако не осъзнава това. От вас не се изисква да бъдете ясновиждащ в течение на дълго време, но, въпреки това, вие имате в себе си пълното значение на това, което приемате като съобщения.
към текста >>
Трябва да си изясним, че задача на истинската духовна наука днес е, да съобщава
резултат
ите от духовното изследване, които са пронизани от мисловно съдържание и
резултат
ите от ясновидското изследване винаги да са оформени така, че неясновидецът винаги да може да ги разбере със своето мислене.
Това е, което трябва да вземем предвид. Трябва да впишем в душата си тези детайли.
Трябва да си изясним, че задача на истинската духовна наука днес е, да съобщава резултатите от духовното изследване, които са пронизани от мисловно съдържание и резултатите от ясновидското изследване винаги да са оформени така, че неясновидецът винаги да може да ги разбере със своето мислене.
Само за това те трябва да бъдат свързани с мисълта. Оттук и проблемите свързани с древните книги, в които става дума за явления от висшите светове. Ако вземете такива древни книги, ако изхождате от традициите на днешната духовна наука, в тях навсякъде ще усетите някаква липса. Доста забележителни са съобщенията, които намирате в тези древни книги, но ако сам не е ясновидец, днешният човек не може много да разбере предмета им и да предприеме нещо съществено с тях, докато с това, което днес предлага духовната наука, всеки, който се постарае, може да предприеме нещо, тъй като може да го свърже с това, което може да получи на физически план в мисловните елементи. Защото това, което съществува в духовния свят и това, което съществува във физическия свят, се постига със същите понятия.
към текста >>
350.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Това, което в
резултат
дава духовното изследване, се сравнява с това, което стои в Евангелията.
Това не е нейна задача. Нищо от това, което е казано от мен, не е произведено на основата на Евангелията. Единственият документ за духовния изследовател е това, което се нарича Акаша хроника, това, което може да се наблюдава с ясновиждане. Ако всички Евангелия изчезнат вследствие на някаква катастрофа, въпреки това, може да бъде казано всичко, което се казва за Христос в духовната наука. Всичко това се обляга на духовното изследване.
Това, което в резултат дава духовното изследване, се сравнява с това, което стои в Евангелията.
Именно оттук възниква обективното благоговение пред Евангелията, когато виждаме това, което отново се изправя от тях срещу нас. Не можете да пренебрегнете тази гледна точка. Изобщо нищо не е взето от Евангелията; това, което сега ви разказвам, също не е взето от Евангелията. Но впоследствие можем да го сравним с това, което стои в Евангелията и ще намерим тук пълно съответствие, пълно съзвучие.
към текста >>
Това е трябвало да стане наследявано качество на човешкото физическо тяло, което като
резултат
от работата на мисленето давало това, което е разпростряно наоколо в космическото пространство като порядък.
Какво е трябвало да се прихване? По пътя на човешкото комбиниране е трябвало да се прихване намирането на този порядък, който бил изначално внесен в човечеството от Авраам. Ако се вгледаме в звездния ред, по пътя на комбинирането може да се намери този порядък. Мъдреците на халдейската астрология размишлявали върху мислите на боговете. Сега ставало дума да се намери този особен преход към комбинирането, към логическото обхващане на явленията във външния свят.
Това е трябвало да стане наследявано качество на човешкото физическо тяло, което като резултат от работата на мисленето давало това, което е разпростряно наоколо в космическото пространство като порядък.
Това прекрасно е изразено в това, което този, който възлага мисията на Авраам, казва: твоите потомци трябва да бъдат подредени съгласно реда, съгласно числото на звездите – което в Библията е преведено като безсмисленото: „И ще направя потомството ти като земния пясък[5]“. Буквално това означава, че в потомството на Авраам трябва да има определено разпределение, че потомството трябва да бъде разпределено така, че в него да има отражение на звездния ред на небето. Това е изразено и в дванадесетте синове на Яков. Те съответстват на дванадесетте зодиакални съзвездия. Тук се използват мерките, предначертани на небето.
към текста >>
351.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Това, което изнамирали в
резултат
на комбинирането, е трябвало да бъде възпроизведено в закона.
Чудесно е видно от Библията, как водещите духовни сили възлагат на Авраам тази мисия. Какво е трябвало да даде на човечеството мисията на Авраам? Трябвало е отново да бъде добито това, което по-рано са познавали благодарение на озарението; сега това е трябвало отново да бъде достигнато на друга степен по пътя на простото комбиниране.
Това, което изнамирали в резултат на комбинирането, е трябвало да бъде възпроизведено в закона.
Затова Яхве казал: тази мисия трябва да бъде образ на най-висшата от известните ни закономерности. Той казал: твоето потомство трябва така да бъде подредено, както е множеството на звездите на небето. Пълна заблуда е, когато това място от Библията се превежда, сякаш Яхве е казал, че потомците на Авраам трябва да бъдат толкова многобройни, като звездите в небето; всъщност те трябва да продължат своя род според закона, и тази закономерност се изразява като закономерността на небосвода.
към текста >>
352.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
И ако се замислите, колко хора има в наше време, които изобщо имат представа какво е азът, тоест какво представляват самите те, ще стигнете до наистина печален
резултат
.
Ако искаме да характеризираме антропософското движение от тази гледна точка, трябва да кажем следното: характерът му е такъв, че то води човека в правилен смисъл да обхване това, което наричаме най-дълбокия член на човешкото същество. Вече неведнъж съм обръщал внимание на това, което правилно е казал Фихте[1], че хората по-скоро биха се хванали за парче лава от Луната, отколкото за аза.
И ако се замислите, колко хора има в наше време, които изобщо имат представа какво е азът, тоест какво представляват самите те, ще стигнете до наистина печален резултат.
към текста >>
353.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Но при определени хора, в
резултат
на упадъка, това се изразявало по такъв начин, че връзката им с духовния външен свят се осъществявала в по-нисша форма.
Трябва да ни е ясно, че в древността и даже до неотдавана, в определени човешки класи са се запазвали древни способности, особено свързани с познанието. Ясновидските способности са били вкоренени в душата им. Човек е бил тясно свързан с духовни същности, които му се откривали вътре в неговото същество.
Но при определени хора, в резултат на упадъка, това се изразявало по такъв начин, че връзката им с духовния външен свят се осъществявала в по-нисша форма.
Докато ясновидците са били свързани с целия духовен универсум повече с интуиция и инспирация, са съществували по-нисши човешки типове, хора, които са развивали тази древна връзка с обкръжаващия свят, бидейки в упадък. Те са били несамостоятелни и нежелаещи да развиват своя аз, но са нямали вече и древните ясновидски способности на нужната висота. Такива хора винаги е имало и при тях се е проявявало родство на определени физически органи с древните органи за ясновиждане. Сега ще се докоснем до истина, която ще звучи малко странно. Това, което би могло да бъде наречено древно ясновиждане, това проблясване на мировите тайни вътре в душата на човека, е трябвало по някакъв начин да влиза в душата.
към текста >>
Косата е
резултат
от древните прониквания.
От това се появила косата[1].
Косата е резултат от древните прониквания.
Това, което днес представлява косата в човешкото тяло, преди са били духовните прониквания в човека, отвън навътре. Нашата днешна коса представлява изсъхналите астрално-етерни потоци. Такива неща са се запазили собствено само там, където е останало само чисто повърхностното, буквално предаване на древните истини. Затова в древноеврейския език думата „коса“ и думата „светлина“ се пишат с едни и същи букви, тъй като пишещите още са имали съзнание за сходството и родството на астрално струящата светлина и косата; както изобщо документално в древноеврейските текстове, така и чисто словесно се съдържат велики истини.
към текста >>
354.
1. ВЪВЕДЕНИЕ НА АМЕРИКАНСКИЯ ИЗДАТЕЛ
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Макар, че това което Рудолф Щайнер излага с толкова разнообразие и силни образи в тези лекции да е
резултат
на действително духовно виждане, Новият Завет също съдържа известно добре известни пророчески пасажи, отнасящи се до второто идване на Христос и до неговото духовно съзнание, което ще се зазори във бъдеще.
Макар, че това което Рудолф Щайнер излага с толкова разнообразие и силни образи в тези лекции да е резултат на действително духовно виждане, Новият Завет също съдържа известно добре известни пророчески пасажи, отнасящи се до второто идване на Христос и до неговото духовно съзнание, което ще се зазори във бъдеще.
В началото на Деяния на Апостолите, написани от Лука, ученик на апостол Павел, се описва събитието на Възнесение. Разказва се как Христос изчезнал в облаците и така както Той изчезнал от погледа на Апостолите в тази въздушна, изпълнена с вода дреха на земята, от която всички неща получават своя живот, така от облаците Той отново ще се появи. /Деяния:1/.
към текста >>
355.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
В
резултат
на това ние не ще бъдем в състояние през следващия период да използуваме нашите енергии и способности по правилен начин.
Ако например нашата земя не би се променяла, ако човек непрекъснато се връща към една земя, която по същината си остава винаги същата, то тогава твърде малко ще може да се научи чрез последователните въплъщения или прераждания. Напротив истинското значение за нас е във факта, че всяко от тези прераждания на земята ни дава нови полета за учене и опитност. Това не е толкова очебиещо за къси периоди, но ако прегледаме големи отсечки от време както сме в състояние да правим това чрез Духовната Наука, веднага става ясно, че епохите на нашата земя възприемат доста по-различни форми и че ние непрекъснато сме поставени пред нови опитности. Тук обаче трябва да осъзнаем и нещо друго. Трябва да имаме на ум тези промени в живота и на самата земя, защото ако занемарим нещо, което би трябвало да научим, нещо, което би трябвало да бъде преживяно през известна епоха на нашата земна еволюция, то тогава, макар че ще се върнем отново в едно ново прераждане, нещо ще сме напълно загубили; не ще сме успели да разрешим да потече вътре в нас нещо, което е трябвало да позволим да стане през предшествуващата епоха.
В резултат на това ние не ще бъдем в състояние през следващия период да използуваме нашите енергии и способности по правилен начин.
към текста >>
Такива промени ще станат в човешките душевни способности, които в
резултат
ще дадат онова, което може да бъде описано като етерно виждане.
Такива промени ще станат в човешките душевни способности, които в резултат ще дадат онова, което може да бъде описано като етерно виждане.
И кой е свързан с този факт? Онова същество, което ние наричаме Христос, който се появи на Земята в плът в началото на нашата епоха. Той никога не ще дойде отново във физическо тяло, това събитие беше единствено по рода си. Обаче Христос ще се върне в една етерна форма през периода, за който ние говорим. Тогава човешките същества ще се научат да виждат Христос, тъй като чрез това етерно виждане те ще израснат към Него, Който повече не слиза във физическо тяло, а само в етерно тяло.
към текста >>
Дори човешките, същества между смърт и ново раждане ще имат нови опитности в другия свят в
резултат
на новото Христово Събитие в етерния свят.
Човечеството съзрява за едно време, когато влиянията на духовния свят ще се усещат много по-широко. Огромните събития на идващия период ще бъдат различими във всички светове.
Дори човешките, същества между смърт и ново раждане ще имат нови опитности в другия свят в резултат на новото Христово Събитие в етерния свят.
Обаче ако те не са подготвили себе си на земята за това, те също така не ще са в състояние да разберат тези събития повече, отколкото човешките същества сега въплътени на земята; те трябва да са подготвели себе си правилно, за да възприемат правилно събитията на този важен момент. Съществено е за всички души сега въплътени /независимо от това дали те ще бъдат или не все още въплътени тогава/, щото те да са подготвили себе си за тези многозначителни идващи събития, като възприемат антропософските истини. Ако те не ще са направили това, ще трябва да чакат. Ако те не са получили в своето земно съзнание онова, което Антропософията или Духовната наука има да даде, те ще трябва да чакат, докато отново се въплътят, за да имат възможността да получат съответно учение тук на земята. Има неща, които могат да бъдат научени или преживяни само тук на земята.
към текста >>
356.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Въпреки това то все още съществувало до известна степен в съвсем мъгляво състояние и човешкото същество е могло, в
резултат
на собственото си убеждение, да свързва себе си повече или по-малко с духовния свят.
Този Сребърен Век беше следван от един период, през който все още съществуваше ясно знание, един вид истинско знание за духовния свят; обаче по това време човешкото същество вече бе слязло достатъчно дълбоко във физическия сетивен свят, за да е в състояние да избира между двата свята и да има свои собствени убеждения за тях. Древното ясновидство е ставало все по-тъмно и по-тъмно и през този трети период. Железния Век или Двапара Юга.
Въпреки това то все още съществувало до известна степен в съвсем мъгляво състояние и човешкото същество е могло, в резултат на собственото си убеждение, да свързва себе си повече или по-малко с духовния свят.
Някога той е преживявал този духовен свят и това човек все още знаел през Железния Век.
към текста >>
Тук се крие величието на събитието, което стана по онова време: че чрез естествената еволюция на човешките способности старото отношение с духовните светове бе загубено и бе достигнато Аз-съзнание, но че и също така бе възможно в
резултат
на това да се придобие съзнание за тези духовни светове вътре във физическия свят.
По тази причина Христос трябваше да слезе и да се яви в човешко тяло, защото душевното разположение на човека бе нагласено за разбиране на физическия свят. Бог трябваше да дойде при човешките същества на физическия план, защото чрез култивиране на Аза и чрез затваряне на портата, водеща към духовния свят, хората вече не бяха в състояние да се приближават до Боговете по стария начин.
Тук се крие величието на събитието, което стана по онова време: че чрез естествената еволюция на човешките способности старото отношение с духовните светове бе загубено и бе достигнато Аз-съзнание, но че и също така бе възможно в резултат на това да се придобие съзнание за тези духовни светове вътре във физическия свят.
Така Христос стана посредник на духовните светове за онези човешки същества, които бяха достигнали такава степен на развитие че да могат в Аза, който живее на физическото поле да придобият връзка с духовния свят. "Променете разположението на душите си; не вярвайте вече, че човешкото същество може нормално да се изкачи до духовния свят чрез екстаз; а вярвайте, че чрез развитие на способности, вродени в Аза и с помощта на Христос, вие може да откриете пътя, водещ в духовните светове. Само по този начин вече човечеството ще бъде способно да намери духа."
към текста >>
Животът след смъртта също ще бъде променен в
резултат
на тази опитност.
ще са на разположение на човечеството да постигне етерно виждане като естествено всемирно човешко качество, докато човешките същества отново биха напреднали до друго качество през друго преходно време. През въпросните 2500 г. все повече и повече човешки същества ще са в състояния да развият тези способности в себе си. Няма да има никакво значение дали тогава те живеят между раждане и смърт или дали живеят в духовния свят след смърт. Периодът на човешкия живот между смърт и ново раждане ще протича по-различно, ако човешките души са преживели новото появяване на Христос.
Животът след смъртта също ще бъде променен в резултат на тази опитност.
Поради това е толкова важно за душите сега въплътени да бъдат добре подготвени за Христовото събитие, което ще стане през това столетие. Това е толкова важно за онези, които са въплътени тук на земята във физическо тяло, колкото и за онези, които вече ще са преминали портите на смъртта и ще живеят живота между смърт и ново раждане. От най-голяма важност е за всички живи души днес да се подготвят за това събитие и така да бъдат добре въоръжени срещу опасностите.
към текста >>
357.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Колон, 27. 2. 1910 г. Будизъм и Павловото Християнство.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Тогава моралното устройство на човека въздействува върху
резултат
ите.
Човек постепенно ще започне да вижда етерната област, защото тя е, която е характерна за растителното царство. Когато човек ще бъде в състояние да получи енергиите на растежа на растителното царство, той ще бъде освободен от енергиите, които сега му пречат да вижда Христос. Духовната Наука би трябвало да бъде едно помагало за това, но това не ще бъде възможно дотогава, докато човек вярва, че изкачването на физическото в етерното няма нищо общо с неговото вътрешно същество. Не е от значение сега в лабораторията дали човек има силен или слаб морален характер. Това не е случаят обаче, когато човек е свързан с етерните енергии.
Тогава моралното устройство на човека въздействува върху резултатите.
Поради тази причина не е възможно за съвременния човек да развие тази способност, ако остане такъв, какъвто е. Лабораторната маса трябва първо да стане един олтар, каквато е била за Гьоте, който като дете е запалил своя мъничък олтар на природата с лъчите на изгряващото слънце.
към текста >>
358.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Фактът, че Лунната еволюция има тайнствена връзка по отношението на половете, връзка която се изплъзва от екзотеричните начини на мислене, който факт вие може да видите в нещо, което може да изглежда напълно случайно именно, че
резултат
ът от връзката между мъж и жена, детето, се нуждае от десет лунни месеца за своето развитие от зачатие до раждане.
Не трябва да мислим, че този контраст изразява себе си само в онова, което съставлява мъж и жена в човечеството, защото трябва да ни бъде ясно, че мъжки характерности съществуват във всяка жена и женски във всеки мъж. Също така знаем, че етерното тяло на мъжа е женско, а това на жената мъжко и това прави въпросът крайно сложен. Трябва да осъзнаем, че контрастът мъжко женско по този начин е обърнат за етерните тела на мъжа и жената, а така са също и влиянията на комета и луна. Тези въздействия съществуват и по отношение на астралното тяло и на Аза. Ето защо контрастът между комета и луна е от дълбоко и остро значение, за еволюцията на човечеството на земята.
Фактът, че Лунната еволюция има тайнствена връзка по отношението на половете, връзка която се изплъзва от екзотеричните начини на мислене, който факт вие може да видите в нещо, което може да изглежда напълно случайно именно, че резултатът от връзката между мъж и жена, детето, се нуждае от десет лунни месеца за своето развитие от зачатие до раждане.
Дори съвременната наука пресмята не слънчеви, а лунни месеци, защото в това отношението между луната, представляваща мъжкото във вселената и земята, и кометната природа, представляваща женското във вселената, е решителна, като се отразява и в продукта на половете.
към текста >>
359.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Когато се връщаме назад отвъд времето на Авраам, и отвъд Кали Юга откриваме че, чрез прякото си виждане в духовните светове в
резултат
на остатъци на древното ясновидство човешките същества виждали духовното.
Трябва ясно да схванем до каква степен това беше един напредък.
Когато се връщаме назад отвъд времето на Авраам, и отвъд Кали Юга откриваме че, чрез прякото си виждане в духовните светове в резултат на остатъци на древното ясновидство човешките същества виждали духовното.
Те виждат това духовно през всички древни времена. Трябва да се върнем доста много назад, ако искаме да открием нещо друго. Човешките същества виждат духовното през Двапара Юга, Трета Юга, Крита Юга. Те виждали духовното по такъв начин, че то се проявявало пред тях като множество от същества. Вие знаете, разбира се, че когато се издигнем до духовните светове, там ние намираме йерархиите на духовните същества.
към текста >>
360.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Палермо, 18. 4. 1910 г. Връщането на Христос.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
В
резултат
виждаме, че в ранните епохи великите водачи на човечеството могат така да бъдат възприети, че човек може да достигне до едно разбиране за тяхната връзка с духовния свят само чрез картини.
Чрез въплъщението на Христос възникна тази възможност. Всички други велики водачи се въплътяваха по такъв начин, че тяхното духовно същество се свързваше с едно астрално тяло. Когато се стараем да разберем същината на Бодисатвите, откриваме, че тяхната духовна част, която работи на земята, издига себе си в по-висши светове и бива свързвана само към астралното тяло. Само при Христос ние виждаме едно божествено-духовно същество в пряк контакт с едно физическо тяло. Това означава, че Азът на Христос бе напуснал неговите физическа, етерна и астрална обвивки и че Христос Самият се въплътил като Азът вътре в тези обвивки, така че Азът на всяко човешко същество да може да има връзка с Христос.
В резултат виждаме, че в ранните епохи великите водачи на човечеството могат така да бъдат възприети, че човек може да достигне до едно разбиране за тяхната връзка с духовния свят само чрез картини.
Сега обаче в контраст, цялата биография на Христос се състои от факти, които могат да се изразят във физическия свят. С други думи, Христовото събитие може да бъде схванато с нашия интелект, с нашия физически ум. Бог трябваше да слезе до физическия свят, защото човешката способност за възприятие не можеше вече да издига себе си над света на физическите сетива. По тази причина идва великото пророчество на Йоан Кръстителя, че разположението на човешката душа трябва да се промени, така че да се приближи царството небесно.
към текста >>
361.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Съобразете само колко малко от това, което вършите от сутрин до вечер, е наистина
резултат
на вашето собствено мислене и образуване на умствени картини.
Тези факти могат да бъдат разглеждани и в друга светлина. При по-задълбочено разследване разбираме, че в обикновено будното състояние на физическия живот човекът по принцип има много малка власт и контрол над своята воля. Волята твърде много се отдръпва от ежедневния живот.
Съобразете само колко малко от това, което вършите от сутрин до вечер, е наистина резултат на вашето собствено мислене и образуване на умствени картини.
Когато някой почука на вратата и вие казвате "влез", това не може да се нарече решение на вашето собствено мислене и воля. Ако сте гладни и сядате на масата, това не може да се нарече решение на волята ви, защото това е предизвикано от вашето състояние, от нуждите на организма. Опитайте се да си представите вашия ежедневен живот и ще откриете колко малко волята ви е повлиявана пряко от центъра на вашето същество. Защо е така? Езотеричните учения ни доказват, че по отношение на своята воля човек действително спи през деня, т.е.
към текста >>
И всъщност човек се нуждае от живот, прекаран в сън, та моралните импулси, които той приема чрез живота на мисълта, да могат да се превръщат в
резултат
на дейност.
Ако свържем това, с което беше предварително казано относно двата полюса на душевния живот, ще усетим, че полюсът на интелекта е този, който доминира будния живот животът, в който човек е интелектуално буден. Денем той е буден по отношение на своя интелект по време на сън той е буден по отношение на своята воля. Това е така, защото нощем той спи по отношение на интелекта и затова не съзнава онова, което предприема с неговата воля. Онова, което наричаме морални принципи и импулси работят косвено във волята.
И всъщност човек се нуждае от живот, прекаран в сън, та моралните импулси, които той приема чрез живота на мисълта, да могат да се превръщат в резултатна дейност.
В своя обикновен живот днес човек е способен да извърши, което е правилно само на плоскостта на интелекта. Той е по-малко в състояние да извърши нещо на морална плоскост, защото там той е зависим от помощта, която идва от Макрокосмоса.
към текста >>
Това съответствуващо явление може да бъде описано днес като
резултат
на най-съвестни внимателни езотерични изследвания, предприети напоследък от индивиди измежду истинските Розенкройцери.
Да се схване значението на начина, по който тези две течения се срещат, е възможно само като първо се съобрази с вече казаното от по-външен аспект за живота на душата и как този живот разкрива трипосочна поляризация на интелектуален, естетичен и морален принцип, които текат отгоре надолу, от мозъка към сърцето; и ако, от друга страна, схванем пълното значение на това, което беше казано относно насочване нашето внимание към съответствуващото явление в макрокосмоса.
Това съответствуващо явление може да бъде описано днес като резултат на най-съвестни внимателни езотерични изследвания, предприети напоследък от индивиди измежду истинските Розенкройцери.
Тези изследвания показаха, че в макрокосмоса става нещо подобно на това, което беше описано във връзка с микрокосмоса. Това с течение на времето ще го разберете още по-добре.
към текста >>
И в наближаващите години вие ще разберете още по-ясно колко много в нашия цивилизован живот е
резултат
на разрушение.
При изследване на ранните Следатлантски времена откриваме, че тогава хората са строели своите жилища по съвсем различен начин от тези, които се употребяват в съвременния живот. В онези дни те са употребявали всякакви видове растящи неща. Даже при построяването на палати те са призовавали природата на помощ чрез използуване на растения, преплетени с клони на дървета и др., докато днес хората трябва да строят с натрошени късове. Цялата култура на външния свят ние изграждаме с помощта на продукти на разпадане.
И в наближаващите години вие ще разберете още по-ясно колко много в нашия цивилизован живот е резултат на разрушение.
към текста >>
362.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Подготовки обаче могат да бъдат направени за приемането на това Христово събитие по един или друг начин, за да даде то
резултат
а.
Христос ще съществува в земната сфера като етерно същество. От човешкото същество зависи как човек ще установи отношение с Него. За появяването на Самия Христос следователно никой, никакъв посветен, макар и много силен, няма влияние. То ще стане. Аз ви моля здраво се дръжте за това.
Подготовки обаче могат да бъдат направени за приемането на това Христово събитие по един или друг начин, за да даде то резултата.
към текста >>
363.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Естествено оказва се, че при тези условия
резултат
ите били различни от различните работници.
Тейлър започнал да експериментира с работниците. Чрез това било приложено машинния стандарт към човешкия социален живот. Тези експерименти започнаха да се правят с човешки същества. Тейлър опитал, за да види наистина ли, както практичните притежатели на фабриката казали, един човек би могъл да натовари най-много 18 т. дневно. Той наредил периодите на почивка, които пресметнал според физиологията; в тези интервали хората можели да възстановят толкова сила, колкото бяха изразходвали.
Естествено оказва се, че при тези условия резултатите били различни от различните работници.
След това Тейлър си послужил с аритметиката. Знаете, че не е важно, ако се използуват аритметични средства в механиката, ала при човешките същества не може да се използуват аритметични средства, защото всеки човек има право на съществуване. Тейлър обаче използувал аритметични средства: той подбрал онези работници, които се възстановявали напълно през тези определени паузи и им давал такива паузи. А другите, които не са били в състояние да възобновят своите сили през тези почивни периоди, били просто изхвърлени. Чрез експериментиране по този начин с хора бе открито, че подбраните, тези подбрани, които се възобновявали напълно през почивките, всеки един могъл да натовари 47,5 т.
към текста >>
364.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Няма нужда да се говори за всичките тези неща; достатъчно е някой да въведе например някакъв нов деликатес тогава човек търси пазар за този нов деликатес, който съдържа подходящото вещество и по този начин получава
резултат
а, който му е необходим, когато тези неща се разбират само материалистично.
Идеята също така ще се разпространи от същите тези школи, че човек става добър не като се научи на различни етични принципи, чрез които човек може да стане добър, а като поема бакър при известно съзвездие на звездите или арсеник при друго. Вие може да си представите как тези неща биха могли, да бъдат експлоатирани от егоистично настроени групи за власт. Достатъчно е само да не се казва това знание на други, които не са в състояние да участвуват, и човек вече има един много добър метод да управлява голяма маса хора.
Няма нужда да се говори за всичките тези неща; достатъчно е някой да въведе например някакъв нов деликатес тогава човек търси пазар за този нов деликатес, който съдържа подходящото вещество и по този начин получава резултата, който му е необходим, когато тези неща се разбират само материалистично.
Трябва на човека да му е ясно, че във всяка материя са скрити духовни въздействия. Само онзи, който действително знае, че няма нищо само материално, а само духовно, той ще проникне отвъд тайните на живота.
към текста >>
365.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Вие обикновено не размишлявате с обикновено съзнание за това, че което вие правите в живота е
резултат
от участието на духовни импулси.
Съвсем друга област по този начин непрекъснато се намесва в нашия живот, областта на съдбата, област, на която все още съвременния човек не обръща внимание, защото той хвърля поглед само на онова, което става и не се интересува от онова, което непрекъснато бива предотвратявано да стане в неговия живот. Никой от вас, които стоите тук тази вечер, не може да знае какво преди три часа вие може да сте предприели, което тогава е било предотвратено да стане, нещо, което не би ви позволило да стоите тук тази вечер, дори нещо, което не би ви позволило да сте живи тази вечер. Вие виждате само онова нещо за което духовни импулси са .... начини, чрез които нещото наистина става.
Вие обикновено не размишлявате с обикновено съзнание за това, че което вие правите в живота е резултат от участието на духовни импулси.
Когато веднъж започнете да схващате този факт, когато осъзнаете, че има една област на съдба, така както има област на природа, вие ще откриете, че тази област на съдбата не е по-бедна по съдържание от областта на природата. В тази област на съдбата обаче, която разкрива себе си с особена яснота, когато се случи някакъв инцидент като този, който току-що ви разказах който става очевиден за човешкия интелект в тази област на съдба работи онова, което аз описах по-рано тази вечер. В чувствата и във волевите импулси, чрез които съдбата се движи работят импулсите на мъртвите. Въпреки факта, че човек, който казва такива неща днес, все още бива взиман от цялата "интелигенция" за суеверен глупак, въпреки това вярно е, че, със същата точност, с която човек изразява един природен закон днес, може също така да изкаже следното твърдение: когато някои чува такъв един глас, това е този или онзи мъртъв, който е проговорил по нареждане на една или друга йерархия; освен това от сутрин до вечер и особено от вечер до сутрин, докато спим, импулсите на мъртвите непрекъснато работят в нас заедно с импулсите на духовните йерархии които работят в нашата съдба.
към текста >>
Тя е само онова, което може да изскочи от материалистичното съзнание на времето, онова, което произтича като
резултат
и бих искал да кажа като политически връх на цялата същина на света.
Социализмът е крайност в едно направление. На другия полюс е крайността, която всички т.нар. идеалисти днес мечтаят да създадат, без да се взима предвид никаква духовност, чисто програмиране на организации по целия свят, както домашни, така и международни, за да се подтикват програми, чрез които се предполага, че ще се анулира всякаква война. Не е възможно да се убедят хора, които лелеят такава една илюзия, че чрез това те не разрушават това, което искат да разрушат, а по-скоро обременяват повече себе си с чудовището, което те желаят да убият. Има твърде много добра воля в тези неща.
Тя е само онова, което може да изскочи от материалистичното съзнание на времето, онова, което произтича като резултати бих искал да кажа като политически връх на цялата същина на света.
към текста >>
366.
1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Целта на тези лекции е да даде един преглед на
резултат
ите от духовно-научното изследване, които ни позволяват да се захванем с най-значимите загадки на човешкия живот доколкото това е възможно в границите, на които разбирането на висшите светове е подчинено в наше време.
Целта на тези лекции е да даде един преглед на резултатите от духовно-научното изследване, които ни позволяват да се захванем с най-значимите загадки на човешкия живот доколкото това е възможно в границите, на които разбирането на висшите светове е подчинено в наше време.
Днес ще започнем от по-познати явления и след това ще се постараем да достигнем все по-висши сфери на съществуване, да проникнем в дълбоко скритите загадки на човешкия живот. Няма да започнем от понятия или идеи, установени така твърдо, че приличат на догми, а ще се насочим, отначало съвсем просто към теми, които всеки ще почувства свързани с всекидневния живот.
към текста >>
367.
2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Тези неща са много по-сложни отколкото обикновено се предполага, и днес, като
резултат
на духовно изследване, ще има да кажем нещо по-подробно за разликата между човешкия буден живот и състоянието на сън.
Отношението между будното и спящото състояние на човека е било широко описвано, и бе казано, че той извлича от второто състояние силите, от които се нуждае през будния живот за да поддържа своя душевен живот.
Тези неща са много по-сложни отколкото обикновено се предполага, и днес, като резултат на духовно изследване, ще има да кажем нещо по-подробно за разликата между човешкия буден живот и състоянието на сън.
Нека между другото спомена, че няма нужда да говорим за всички хипотези, някои по-интересни от другите, които се застъпват в днешната физиология с цел да обяснят разликата между двете състояния. Би било лесно да говорим за тези теории, но това само ще ни отклони от истинското духовно-научно изучаване на двете състояния. Всичко, което е нужно да се каже е, че съвременната наука се занимава само с онази част от човека, която през съня остава във физическия свят. Фактът, че Азът и астралното тяло излизат от физическото и етерното тяло когато човек ляга да спи, може да бъде реалност само за духовното изследване, за очите на ясновидеца. Целият процес е напълно чужд на съвременната физична наука която обаче не е нужно да бъде критикувана строго за това; в определено отношение тя е оправдана в отстояването на едностранчива гледна точка.
към текста >>
Но ако това беше единственото упражнявано влияние,
резултат
ът щеше да бъде абсолютно спокоен, непрекъсван сън.
Казвайки това, ние вече посочихме първото влияние, упражнявано върху човека като встъпление към съня; това е влиянието, което го изважда от физическото и етерното му тяло. Всеки, който практикува самонаблюдение, ще забележи как някаква сила сякаш надделява над него, защото в нормалния живот той не си заповядва да легне да спи, да спре говора, вкуса, слуха и т.н. В него се налага някаква сила. Това е първото от влиянията, упражнявани от духовния свят, в който преминава човек през нощта; това е влиянието, което го изкарва от физическото и етерното му тяло.
Но ако това беше единственото упражнявано влияние, резултатът щеше да бъде абсолютно спокоен, непрекъсван сън.
Това, разбира се, е познато в нормалния живот; това е състоянието, причинявано от първото въздействие, свързано със съня. Но има и други видове сън.
към текста >>
Действаше ли само първото влияние, влиянието изтеглящо човека в един духовен свят,
резултат
ът щеше да бъде сън, непрекъсван от никакви сънища.
Ние всички познаваме състоянието на сънуване, когато в съня се натрапват хаотични или ясни картини.
Действаше ли само първото влияние, влиянието изтеглящо човека в един духовен свят, резултатът щеше да бъде сън, непрекъсван от никакви сънища.
Могат да бъдат различени две влияния; едното заличава съзнанието, тъй като ни изкарва вън от телесните ни обвивки, а второто призовава пред душата света на сънищата, вмъква в съня ни този свят на сънища.
към текста >>
Сетивното тяло е онова, което позволява сетивните впечатления да бъдат възприемани; то е причината човек да вижда жълто, например; но онова, което изживяваме и чувстваме вътрешно като
резултат
на впечатленията, които ни правят червеният, виолетовият или жълтият цвят това се причинява от Сетивната душа.
Върху сетивата му се правят впечатления отвън, но той не може да погледне зад тези впечатления. Когато стане от сън, пред него лежи разгърнат целият гоблен на сетивния свят. Но не само, че възприема този външен свят със своите сетива; заедно с всяко възприятие той чувства нещо. Колкото и слабо да е приятното усещане при възприемане, например, на някой цвят, въпреки всичко винаги е налице определен вътрешен процес. Всички външни сетивни възприятия работят по такъв начин, че пораждат определени вътрешни състояния; всеки ще осъзнае, че въздействието на виолетовото е различно от това на зеленото.
Сетивното тяло е онова, което позволява сетивните впечатления да бъдат възприемани; то е причината човек да вижда жълто, например; но онова, което изживяваме и чувстваме вътрешно като резултат на впечатленията, които ни правят червеният, виолетовият или жълтият цвят това се причинява от Сетивната душа.
Трябва да се прави тънка разлика между тези функции на сетивното тяло и на Сетивната душа.
към текста >>
Като
резултат
на такива мисли в древната наука в употреба влязоха същите имена за силите на Вселената като онези за силите, работещи в живота ни.
Перспективата, разкриваща се тук, е на могъщи сили, лежащи в основата на реда на нашата планетарна система, направляващи великия космически часовник, както собственият ни живот се направлява в хода на 24 часа. Тогава няма да изглежда абсурдна мисълта, че в Макрокосмоса действат могъщи сили сили аналогични на онези, водещи живота ни през деня и нощта.
Като резултат на такива мисли в древната наука в употреба влязоха същите имена за силите на Вселената като онези за силите, работещи в живота ни.
Силата, която в Макрокосмоса движи Марс около Слънцето, е подобна на онази, която ни праща да спим. Силата в Макрокосмоса, движеща Венера около Слънцето, е подобна на онази, която направлява Сетивната душа през деня. Отдалеченият Сатурн, със своето слабо влияние, изглежда да наподобява онези слаби сили, които работят, само в особени случаи, върху Съзнателната душа в хората, които са сомнамбули. А въртенето на Луната около Земята се дължи на сила подобна на онази, която направлява съзнателните ни дела в будния живот. Пространствените разстояния означават нещо, което се изразява в определено отношение в нашия собствен регулиран от времето живот.
към текста >>
368.
3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Като
резултат
на развитието на неговия умствен живот през последните столетия, днешният човек е станал неспособен да изпита силните, непреодолими изживявания, които най-добрите представители на първоначалните обитатели на Средна, Северна и Западна Европа бяха способни да понесат.
Такива чувства трудно могат да бъдат изпитани с такава сила от днешния човек.
Като резултат на развитието на неговия умствен живот през последните столетия, днешният човек е станал неспособен да изпита силните, непреодолими изживявания, които най-добрите представители на първоначалните обитатели на Средна, Северна и Западна Европа бяха способни да понесат.
към текста >>
369.
4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Човек намира тези области когато, като
резултат
на вътрешно развитие, преминава Малкия или Големия Пазач на Прага.
Лекцията вчера завърши със загатване за двете граници, в които е затворено нормалното човешко съзнание, и днес ще започнем говорейки за областите, лежащи отвъд тези граници.
Човек намира тези области когато, като резултат на вътрешно развитие, преминава Малкия или Големия Пазач на Прага.
към текста >>
Вечер чувстваме умора, защото тези сили за изчерпани, и през съня те се попълват отново; много сили се вливат в нас през нощта, различни от онези, които ние сме придобили в
резултат
на своята дневна активност.
Но ние извличаме от съня много повече, отколкото самите ние внасяме в него със своите съзнателни изживявания. През деня ние изразходваме сили, участвайки в случващото се около нас.
Вечер чувстваме умора, защото тези сили за изчерпани, и през съня те се попълват отново; много сили се вливат в нас през нощта, различни от онези, които ние сме придобили в резултат на своята дневна активност.
Следователно живота ни през съня е източникът на безкраен брой сили, от които се нуждаем за будния живот.
към текста >>
Истинското познание за тези тела, в които слизаме при събуждане, е възможно само като
резултат
на търпеливо и продължително доближаване от всеки ъгъл към великите истини на Битието.
Какво е онова, което виждаме ако преминем портата, водеща в собственото ни вътрешно същество? Като истински мистици ние се учим да познаваме нещо, за което дотогава сме нямали и понятие. Описанията, давани в повечето теософски учебници за астралното, етерното и физическото тяло са много повече, ако се погледне от вътрешна гледна точка, от само приблизителните насочвания, макар че те могат да служат за указания.
Истинското познание за тези тела, в които слизаме при събуждане, е възможно само като резултат на търпеливо и продължително доближаване от всеки ъгъл към великите истини на Битието.
Днес ще се постараем да проникнем в тези тайни от една отделна страна.
към текста >>
Ако по-нататъшната еволюция на човечеството беше оставена на онези, които се придържат единствено към материалния свят,
резултат
ът щеше да бъде всемирно опустошение.
Това познание е източникът, от който Духовната Наука извлича своя импулс и ако не бяха тези факти, Духовната Наука щеше да остави човешката еволюция да се погрижи за себе си. Но Духовната Наука предсказва, че ако в идващите столетия няма достатъчно човешки същества, които да се стремят да достигнат висшите светове, това ще завърши с човешката раса, получаваща все по-малко сили отгоре. Човешкият живот би увехнал и пресъхнал, точно както едно дърво линее, когато през него вече не тече жизнен сок. Досега в човешкия род са били внедрявани сили отвън. Онези хора, които живеят лекомислено, разпознавайки само външния свят на сетивата, не знаят нищо за промените, които се случват зад материалния свят, една от които е, че понеже духовните сили се изчерпват, е нужно такива сили да бъдат произведени от самите хора.
Ако по-нататъшната еволюция на човечеството беше оставена на онези, които се придържат единствено към материалния свят, резултатът щеше да бъде всемирно опустошение.
Духовната Наука трябва да бъде провъзгласена сега, за да станат хората способни да се решат дали желаят или не да съдействат в необходимата дейност.
към текста >>
Този обет придава на живота ново съдържание, в съгласие с истинското и
резултат
но себе-познание; човек вече не размишлява, а работи активно върху самия себе си.
Вече говорили за необходимостта от чувството на благодарност и от чувството на задължение, сега можем да говорим по-нататък за онова, наречено мистичен обет. Преди картината на собствената си незадоволителност, всеки трябва да изрази обещанието, че за в бъдеще ще работи върху своята душа с всички сили, за да навакса миналото нехайство.
Този обет придава на живота ново съдържание, в съгласие с истинското и резултатно себе-познание; човек вече не размишлява, а работи активно върху самия себе си.
Това изживяване може да има две форми. Докато го усещаме само като умствен процес, нещо все още липсва в нас, нещо все още ни спъва, и все още има причина космическата еволюция да ни подмине. В такъв случай изживяването е било само в астралното тяло. Но ако чувствата на благодарност и дълг се изживяват отново и отново, те ще се преобразуват в определено виждане, което се превръща във вътрешна опитност, и след това в сила, мощ. Тази сила възниква от това, че астралното изживяване бива отразено в етерното тяло и върнато към нас от него.
към текста >>
Всичко, което преминава покрай нас като
резултат
на греховете ни на пропуски в мисленето, ни се явява в образа на разкривен орел.
Нашата собствена същност бива изобразено, така да се каже, на този заден план. Всичко което ни приковава към Земята, всичко което ни свързва с тленното, ни се явява в астралното виждане като определен образ, образът на разкривен бик, който ни поваля. Всички сили, които иначе пораждат хармония, разкриват в образа на разкривен лъв дисхармонията вследствие на греховете на пропуски в чувствата.
Всичко, което преминава покрай нас като резултат на греховете ни на пропуски в мисленето, ни се явява в образа на разкривен орел.
Тези три образа са проникнати от изкривения образ на собственото ни себе, показвайки какво трябва да коригираме и оправим за в бъдеще, за да допринесем за световната еволюция онова, което изисква тя от нас. Три изопачения на животински форми и една на самите нас как тези три отделни образа или картини се отнасят един към друг разкрива размера на работата, която лежи пред нас.
към текста >>
Да се осъзнае това е
резултат
а на себе-познанието.
Следователно преди да започне ясновидството е важно да е била овладяна способността за схващане на истинската стойност на нещата чрез разума. Ясновидството не би трябвало да се предизвиква в никой, който е изложен на риска да взема за реалност онова, което е само отражение, или да обърква духовни реалности с реалностите на външното, физическо пространство. Оттук е от огромна важност никой да не се впуска в истинско духовно обучение без да притежава способността за интелигентно мислене, което да му позволява винаги да формира правилна оценка за онова, което вижда. Не самото виждане е важното, а също и способността да преценим какво се вижда. Ще се срещнем със Същества, които в действителност съществуват вън от нас, но най-напред ние изживяваме само собствения си астрален свят; картините, описани днес, са само огледални образи на собственото ни вътрешно същество, което ни се разкрива като външен свят.
Да се осъзнае това е резултата на себе-познанието.
Щом като слиза в своето собствено същество, човек е принуден да вижда образи; но би било халюцинация ако онова, което просто е отражение на нечие собствено вътрешно същество, се вземе за нещо различно.
към текста >>
370.
5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
За нормалното съзнание може да се случи най-случайно човек да има такива моменти на съзнателно събуждане в
резултат
на състояния, принадлежащи на предишните му инкарнации.
Ние чухме вчера как човек би могъл да се ориентира във вътрешната организация на своето астрално тяло, ако можеше при събуждане да се спусне съзнателно в това астрално тяло; и ние можахме да формираме идея какво означава да се премине Малкия Пазач на Прага. Всъщност казаното вчера бе доста хипотетично, тъй като в нормалния живот моментът никога не идва, когато човек просто може при събуждане да проникне съзнателно в своето вътрешно същество. В най-добрия случай той може да се подготви с мистично задълбочаване за съзнателно навлизане в своите външни телесни обвивки. Какво означава това, и подготовката с която е свързано, ще стане ясно едва в хода на тези лекции.
За нормалното съзнание може да се случи най-случайно човек да има такива моменти на съзнателно събуждане в резултат на състояния, принадлежащи на предишните му инкарнации.
Това може и се случва на определени индивиди. Те се събуждат с определено чувство на потиснатост. Това чувство на потиснатост се дължи на факта, че вътрешният човек, който по време на сън се чувства разпрострян и свободен в Макрокосмоса, се завръща отново в затвора на своето тяло. Може също да има и друго чувство. При тези необичайни условия човек усеща едно по-добро същество в момента на събуждане отколкото в течение на деня; чувства, че вътре в него има нещо, което може да нарече свое по-добро себе.
към текста >>
Всички тези сведения са
резултат
на духовно изследване и са базирани на най-дълбоките основи, които можем да си представим.
Когато тези неща се съобщават постепенно, дори в публични лекции по Духовна Наука, вие ще осъзнаете колко основателни са те. Сега вие сте на точката, където можете да видите причината за изказването, направено дори в екзотерични лекции, че от етерното тяло остава екстракт или есенция.
Всички тези сведения са резултат на духовно изследване и са базирани на най-дълбоките основи, които можем да си представим.
към текста >>
371.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Резултат
ът от решението в неговата душа да преодолява всички несъвършенства е, че този несъвършен "двойник" стои пред него, но гледката няма тревожния или разтърсващия ефект, който би имала върху него в противен случай.
Ние ще разберем тази опитност ако отново си припомним, че холеричният темперамент е близък с елемента на огъня, сангвиничният с елемента на въздуха, флегматичният с елемента на водата и меланхоличният с елемента на земята. Когато човек преминава в Елементарния Свят, съществата на този свят се изправят пред него във формата, която съответства на собствения му темперамент. Така холеричните качества се изправят пред него като пламнали в елемента на огъня и т.н. Поради неговата подготовка тогава ще стане ясно, че силата на душата, която вече е развил, триумфира над всички пречки и също е сродна на една сила в Света на Духа. Тази сила е свързана с фигурата която, събрана от всичките четири елемента, се изправя пред него в Света на Духа по такъв начин, че той гледа себе си тихо и спокойно като обективно същество.
Резултатът от решението в неговата душа да преодолява всички несъвършенства е, че този несъвършен "двойник" стои пред него, но гледката няма тревожния или разтърсващия ефект, който би имала върху него в противен случай.
В ежедневния живот сме защитени от това, тъй като всяка нощ при заспиване ние бихме се изправяли пред това несъвършено същество и бихме били съкрушени от гледката, ако съзнанието не изчезваше. Но пред нас също би била онази велика фигура, която ни показва в какво можем да се превърнем и какви би трябвало да бъдем. По тази причина съзнанието бива угасено когато заспиваме. Но ако придобием зрелостта да си кажем: Ти ще преодолееш всички препятствия тогава воалът, който пада върху душата при заспиване, се вдига. Воалът става все по-тънък и по-тънък и накрая пред нас застава по такъв начин, че сега можем да я понесем формата, която е образ на самите нас такива каквито сме, и отстрани до нея съзираме фигурата, която ни показва какво можем да станем, работейки върху своето развитие.
към текста >>
372.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Нещо бива възпирано с
резултат
а, че се влива само част от Елементарния Свят.
Нека сега разгледаме по-точно как Азът се вмъква в тялото, и да се запитаме: Как става така, че при събуждане ние внезапно сме обкръжени от сетивни възприятия, такива като впечатленията на цвета и светлината? Да предположим например, че първото сетивно впечатление, което имаме при събуждане, е синя повърхност, цвета синьо. Какво е обяснението на това впечатление? Тук обикновеното съзнание е в пълно неведение. Причината е, че когато Азът преминава от Макрокосмоса в Микрокосмоса, се създава един вид преграда срещу вливащите се духовни сили, срещу всичко, което наричаме Елементарен Свят.
Нещо бива възпирано с резултата, че се влива само част от Елементарния Свят.
Ако видим синя повърхност пред себе си, тогава, чрез тази синя повърхност се вливат всички тези сили, с изключение на една част от Елементарния Свят. Частта от Елементарния Свят, която бива възпирана, стига до нашето съзнание като огледален образ, отражение, и това отражение е синия цвят. Елементите на огъня, въздуха, водата и земята (духовно разбирани като принадлежащи на Елементарния Свят) текат през окото с изключение на онова, което всъщност виждаме. Сетивното възприятие възниква поради факта, че окото ни възпира част от светлината от Елементарния Свят, ухото ни възпира част от звука, другите ни органи възпират част от огъня или топлината; онова, което не бива възпирано, се влива в нас.
към текста >>
373.
9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ако през развитието я нямаше помощта на съня, човек щеше да се нуждае от много дълго време, преди да бъде способен да забележи фините изживявания, които възникват в
резултат
на посочените методи.
Досега ние не сме говорили за въздействието на укрепващите сили на съня върху онзи, който се подлага на този процес на духовно развитие.
Ако през развитието я нямаше помощта на съня, човек щеше да се нуждае от много дълго време, преди да бъде способен да забележи фините изживявания, които възникват в резултат на посочените методи.
Но понеже неговият живот постоянно преминава от будност в сън, силите на съня му идват на помощ докато развива органите на висше възприятие, споменати вчера като лотосови цветове. Въпреки, че отначало не е възможно да се възприеме нищо посредством лотосовите цветове, въпреки това по време на сън на човека се предават сили от висшите светове, от Макрокосмоса. На тези сили се дължи, че рано или късно, след като се е обръщал отново и отново към символите и е укрепнал така себе си вътрешно, че душевният му живот да е много обогатен, тези органи правят възможни истински опитности за духовния свят, с някаква степен на виждане. Когато действително е постигнато имагинативно познание, то вече позволява на човека да има определено проникновение във висшия свят.
към текста >>
Само осъзнавайки това можем да разберем мисията на Духовната Наука за човечеството мисия, която трябва да стане все по-
резултат
на с напредване на времето.
Ако това не е възможно, то не е готово да бъде съобщено. Критерият е дали опитността може да се преведе в ясни думи и ясно определени мисли. Така дори когато чуваме най-дълбоките истини на сърцето, изложени в думи, ние трябва да свикнем да възприемаме зад тях мисловните форми и тяхното съдържание. Ученикът на Духовната Наука трябва да придобие това качество, ако желае да помогне за разпространяването сред човечеството на всичко онова, което може да бъде разкрито от Духа. Би било чист егоизъм, ако някой желае да го има единствено за себе си; мистичните опитности, като интелектуални опитности, трябва да станат общо наследство на човечеството.
Само осъзнавайки това можем да разберем мисията на Духовната Наука за човечеството мисия, която трябва да стане все по-резултатна с напредване на времето.
към текста >>
374.
10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Представете си, че такива преобразувания могат да се случат само в
резултат
на това, че всички условия в човешкото царство бъдат променени.
Представете си, че такива преобразувания могат да се случат само в резултат на това, че всички условия в човешкото царство бъдат променени.
По време на състоянието на Старата Луна силите на Света на Духа бяха онези, които се вливаха в човека; през същинското Земно състояние силите струят от Света на Разума; на състоянието Юпитер ще се вливат силите на Света на Първообразите. Въздействията от духовните светове върху тези три състояния във всеки случай са съвсем различни.
към текста >>
375.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ние трябва да мислим за тази топлина, проникваща човека и неговия организъм, като за
резултат
на духовна активност, във връзка с първото планетарно въплъщение на нашата Земя, когато дух и топлина са работили заедно от Макрокосмоса.
Но по време на епохата на Стария Сатурн не е съществувало нищо твърдо; нямало е нищо освен недиференцирана топлина, пронизваща пространството. Възможно е тя да се опише само преминавайки от понятието за външна топлина към такова за вътрешна топлина, душевна топлина. Когато има висш идеал, душата ни грее с топлина; но това действа чак във физическото и ние ставаме също и физически топли. Кръвта се затопля и се движи различно. За чувствителния наблюдател е съвсем явно, че топлината, изживяна в душевния живот, работи чак във физическото устройство.
Ние трябва да мислим за тази топлина, проникваща човека и неговия организъм, като за резултат на духовна активност, във връзка с първото планетарно въплъщение на нашата Земя, когато дух и топлина са работили заедно от Макрокосмоса.
към текста >>
Най-прекрасният
резултат
ще бъде, ако в отделните сърца и души е била породена толкова топлина, че тя да остане до следващата ни среща.
Ако си тръгваме от лекционен курс като този не само с обогатен запас от познание, а също и с увеличена душевна топлина, която ще остане до края на живота ни, курсът е постигнал своята цел. Дано поне малко от този идеал да е бил постигнат! Колкото и дълги да са били лекциите, в природата на нещата стои това, че можеше да бъде дадено само малко.
Най-прекрасният резултат ще бъде, ако в отделните сърца и души е била породена толкова топлина, че тя да остане до следващата ни среща.
Дано нейният пламък продължи до времето, в очакване на което ви казвам от дълбините на сърцето си: Auf Wiedersehen!
към текста >>
376.
Откровенията на Кармата
GA_120 Откровенията на Кармата
Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, което да не представлява чист
резултат
от изграждащата се Антропософия... Читателят може напълно да ги приеме за това, което Антропософията има да каже.
Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се Антропософия... Читателят може напълно да ги приеме за това, което Антропософията има да каже.
Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество. Нека обаче се има предвид, че в тези непрегледани от мен ръкописи, има и непълни неща.
към текста >>
377.
Съдържание
GA_120 Откровенията на Кармата
Кармически болестни причини: предразположбата към холера като
резултат
от недостатъчно самочувствие през последната инкарнация; предразположбата към дифтерия като
резултат
от прекалено високо самочувствие.
Общи размишления върху лечимостта и нелечимостта на болестите. Обрат във възгледите за лечебните средства през последните столетия. Виенската „нихилистична школа" и понятието „самолечение".
Кармически болестни причини: предразположбата към холера като резултат от недостатъчно самочувствие през последната инкарнация; предразположбата към дифтерия като резултат от прекалено високо самочувствие.
Преобразяване на луциферическите влияния (прегрешения срещу морала) в болестотворни причини, намиращи се в астралното тяло и на ариманическите влияния (прегрешения срещу здравото мислене) в болестотворни причини, намиращи се в етерното тяло. Белодробно възпаление и белодробна туберкулоза. Различните терапевтични практики като резултат от разграничаването на луциферическите и ариманически болести. Кармически условия за лечимост и нелечимост на болестите. Зачитане на човешката свобода при всяка възможна терапевтична намеса.
към текста >>
Различните терапевтични практики като
резултат
от разграничаването на луциферическите и ариманически болести.
Обрат във възгледите за лечебните средства през последните столетия. Виенската „нихилистична школа" и понятието „самолечение". Кармически болестни причини: предразположбата към холера като резултат от недостатъчно самочувствие през последната инкарнация; предразположбата към дифтерия като резултат от прекалено високо самочувствие. Преобразяване на луциферическите влияния (прегрешения срещу морала) в болестотворни причини, намиращи се в астралното тяло и на ариманическите влияния (прегрешения срещу здравото мислене) в болестотворни причини, намиращи се в етерното тяло. Белодробно възпаление и белодробна туберкулоза.
Различните терапевтични практики като резултат от разграничаването на луциферическите и ариманически болести.
Кармически условия за лечимост и нелечимост на болестите. Зачитане на човешката свобода при всяка възможна терапевтична намеса.
към текста >>
Душевното опустошение в
резултат
на физическите удобства.
Как съвременните хигиенни средства премахват определени кармически възможности за изправяне на грешките от миналите инкарнации.
Душевното опустошение в резултат на физическите удобства.
Търсене на нови ценности; спиритуалните възгледи като „мода". Кармически последици от различните душевни изживявания при жената и мъжа; мъжкият организъм като следствие от прекомерно емоционални изживявания през миналата инкарнация в женско тяло; женският организъм като следствие от прекомерно интелектуални и материалистично оцветени изживявания през миналата инкарнация в мъжко тяло. Различната степен на свързване с физическия организъм, която показват мъжа и жената, както и последиците от този факт за проникването в духовните светове. Повърхностният характер на съвременната наука и невъзможността да свързваме отделните факти. Последиците от луциферическото влияние върху човека през Лемурийската епоха; засилената връзка с материалния свят и загубата на спомен за духовния свят.
към текста >>
378.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ако съвременните естествени науки стигат до едни или други
резултат
и, това зависи също и от съответните сили, които се разгръщат в човешките души.
Ако съвременните естествени науки стигат до едни или други резултати, това зависи също и от съответните сили, които се разгръщат в човешките души.
Обаче душите на днешните хора бяха инкарнирани и по времето на Египетско-халдейската епоха, така че там те имаха вече определени опитности,без които не биха предприели това, което те предприемат днес. Ако окултните кандидати не бяха приели египетската астрология и изобщо законите на небесните тела, които се пазеха в древните Мистерии, те не биха могли да проникнат векове по-късно в тайните на света, а в определени души от нашата епоха изобщо не биха могли да възникнат силите, чрез които днешното човечество търси пътя към космическите пространства.
към текста >>
Замислим ли се върху нашата Слънчева система, виждаме, че тя е съставена от небесни тела, извършващи закономерни кръгови движения, в
резултат
на които планетите заемат предишните си места в пространството.
Замислим ли се върху нашата Слънчева система, виждаме, че тя е съставена от небесни тела, извършващи закономерни кръгови движения, в резултат на които планетите заемат предишните си места в пространството.
Обаче има и други небесни тела, които също се движат в определен ритъм, но малко или много нарушават обичайните закони на Слънчевата система: това са кометите. Но субстанциите на кометите съвсем не се подчиняват на законите, според които съществува нашата Слънчева система, а на закони близки до тези от епохата на Старата Луна. Практически в кометите царят закономерности от времето на Старата Луна. Аз често съм споменавал, че антропософската Наука за Духа установи тези закономерности, още преди те да бъдат потвърдени от естествените науки. През 1906 година в Париж, аз обърнах внимание върху факта, че по времето на Старата Луна известни химични съединения от въглерод и азот са играели роля, подобна на тази, която днес на Земята имат съединенията на кислорода и въглерода, например въглеродният двуокис.
към текста >>
379.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
В същото време, ако мога така да се изразя, то подчертава важния факт, че едно същество, изградено от физическо тяло и от етерно тяло, по принцип е винаги здраво и се разболява само в
резултат
на външни увреждания.
И така, растението според начина, по който то застава пред нас във външния свят е същество, изградено от физическо тяло и от етерно тяло.
В същото време, ако мога така да се изразя, то подчертава важния факт, че едно същество, изградено от физическо тяло и от етерно тяло, по принцип е винаги здраво и се разболява само в резултат на външни увреждания.
Да, този факт напълно съвпада с антропософското разбиране на нещата. Докато с методите на окултното изследване, що се отнася до болестите в животинското и човешкото царство, винаги ще открием промени във вътрешните свръхсетивни части на болния индивид, при болното растение никога не можем да говорим за първични промени в етерното му тяло, а единствено за всевъзможни външни смущения и вредни въздействия, засягащи физическото тяло, а от там и етерното тяло на растението. Антропософията напълно потвърждава общото заключение: В съставните части на растението а именно във физическото му и етерно тяло е заложено един вид първично здраве. Нещо съвсем друго е, когато растението успее да се защити от външните заплахи и когато в борбата си срещу тях мобилизира всичките си сили под формата на усилен растеж, така че накрая да излекува самото себе си. Наблюдавайте само, как всяко растение ако сте отрязали част от него се опитва да замести засегнатото място и как търси нови пътища и форми, за да компенсира външната пречка.
към текста >>
380.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Бихме могли да посочим най-различни примери, които ще ни убедят, как в
резултат
на своите опитности през времето на Камалока, човек активно търси онези обстоятелства, които ще го срещнат с една или друга болест, за да може чрез нейното преодоляване и чрез разгръщане на спонтанните лечебни сили в себе си да получи мощен тласък в цялостното си развитие.
Тук Вие сте изправени не само пред болестта като кармично следствие, но и пред основния принцип: човек се насочва към едни или други обстоятелства за да се развие в хода на своята Карма от един много по-висш разум, а не от този, който може да бъде обхванат с помощта на обикновеното съзнание. Ако внимателно се за мислите върху тези думи, лесно ще вникнете в епидемичния характер на някои болести.
Бихме могли да посочим най-различни примери, които ще ни убедят, как в резултат на своите опитности през времето на Камалока, човек активно търси онези обстоятелства, които ще го срещнат с една или друга болест, за да може чрез нейното преодоляване и чрез разгръщане на спонтанните лечебни сили в себе си да получи мощен тласък в цялостното си развитие.
към текста >>
Обаче за целта на днешната лекция е важно да изтъкнем само следното: Чрез луциферическите влияния човекът получи, ако мога така да се изразя, един „изкусител", и то вътре в себе си, примамващ го да бъде по-малко добър, отколкото би бил в отсъствието на луциферическите влияния; в
резултат
на луциферическите влияния, човекът подчини своите действия и мисли на всевъзможни афекти, страсти и изгарящи желания.
Ние знаем, че в определен момент от Земното развитие, определени сили, които наричаме луциферически, проникнаха в човешката еволюция; те принадлежаха на такива свръхсетивни Същества, които по времето на Старата Луна, така да се каже, изостанаха и не успяха да намерят нормалния начин, за да се свържат със Земната планета. Ето как, още преди човешкият Аз да е започнал своята мисия, в астралното тяло на човека беше вложено нещо, което е близко до природата на луциферическите Същества. Влиянието на тези луциферически Същества се разпростира предимно върху нашето астрално тяло, така че през следващите периоди човекът носеше определени луциферически черти в своето астрално тяло. Тези луциферически влияния са твърде разнородни.
Обаче за целта на днешната лекция е важно да изтъкнем само следното: Чрез луциферическите влияния човекът получи, ако мога така да се изразя, един „изкусител", и то вътре в себе си, примамващ го да бъде по-малко добър, отколкото би бил в отсъствието на луциферическите влияния; в резултат на луциферическите влияния, човекът подчини своите действия и мисли на всевъзможни афекти, страсти и изгарящи желания.
Поради това влияние, истинската човешка индивидуалност претърпя едно неочаквано развитие, насочвайки се прекалено силно към това, което наричаме „светът на изгарящите желания". Стигна се до там, че човекът се вплете и потъна много по-дълбоко във физическия земен свят, отколкото ако би бил оставен да се развива без луциферическите сили. С тяхна помощ той започна все повече и повече да се отъждествява със своето тяло.
към текста >>
Обаче в
резултат
на тези опитности, у него се натрупват също и такива сили, с чиято помощ той ще надвие пневмонията.
Да вземем например белодробният възпалителен процес, пневмонията. Тя е кармична последица, възникваща през периода на Камалока, когато човек се вижда изправен пред панорамата от образи на своя минал живот, протекъл в подчертана склонност към сетивни наслади, към една, бих казал, потребност от сетивен, от чувствен живот. Нека обаче да не смесваме това, което се разиграва в човешкото съзнание през периода на Камалока, с човешкото съзнание през следващата инкарнация. Тези две неща нямат нищо общо. В сегашната си инкарнация, човек няма спомен за своите опитности в света на Камалока.
Обаче в резултат на тези опитности, у него се натрупват също и такива сили, с чиято помощ той ще надвие пневмонията.
Защото тъкмо чрез преодоляването на пневмонията, чрез спонтанните лечебни сили, които бликват от самия човек, и особено чрез преодоляването на треската, човешката индивидуалност започва своята борба срещу луциферическите сили. Ето защо победата над пневмонията ни предоставя една възможност да се освободим от определени характерови недостатъци, как вито сме имали в предишната инкарнация. В клиничната картина на пневмонията може съвсем ясно да се види борбата на човека срещу луциферическите сили.
към текста >>
Вярно е, че този човек би постигнал нещо в
резултат
на излекуваната болест; обаче то далеч няма да е достатъчно, за да се превърне в благо и за другите хора, просто защото миналата Карма на въпросния човек не позволява това.
Но да се спрем и на една друга възможност: Да предположим, как даден човек се стреми да превъзмогне болестта и да пробуди вътрешните си лечебни сили; ето, той влиза в своята поредна инкарнация, която поставя пред него определени изисквания, свързани със степента на вече постигнатото съвършенство: нека в случая да приемем, че то е твърде незадоволително. Какво става сега?
Вярно е, че този човек би постигнал нещо в резултат на излекуваната болест; обаче то далеч няма да е достатъчно, за да се превърне в благо и за другите хора, просто защото миналата Карма на въпросния човек не позволява това.
И сега в неговото подсъзнание чуваме някой да казва: „Тук ти вече нямаш никаква възможност да получиш силите, от които всъщност се нуждаеш. Ти трябваше да влезеш в сегашната си инкарнация, за да извоюваш онова съвършенство, което може да бъде постигнато само тогава, когато твоето физическо тяло успее да превъзмогне болестта. Да, ти трябваше да постигнеш тази степен на съвършенство; но за нещо повече ти нямаш сили! Сега ти трябва да преминеш в един друг свят, където няма да бъдеш смущаван от твоето физическо тяло и изобщо от земните условия; там ти свободно ще преработиш всичко, което си придобил чрез болестта! " С други думи: тази индивидуалност трябва да потърси смъртта, за да преработи между смъртта и новото раждане онова, което тук, в живота между раждането и смъртта не подлежи на по-нататъшно развитие.
към текста >>
Тогава ще сме длъжни да прокараме разграничителната линия между двете основни болестни форми; между болестите, идващи от вътрешната човешка природа, които несъмнено изглеждат като проявления на Кармата, и онези заболявания, които ни застигат привидно случайно, в
резултат
на външни травми и злополуки.
Тогава ще сме длъжни да прокараме разграничителната линия между двете основни болестни форми; между болестите, идващи от вътрешната човешка природа, които несъмнено изглеждат като проявления на Кармата, и онези заболявания, които ни застигат привидно случайно, в резултат на външни травми и злополуки.
Накратко: как можем да стигнем до кармическо разбиране на онези случаи, при които, например, попадаме под колелата на влака? А това означава: Как да свържем така наречените „случайни" заболявания със законите на Кармата?
към текста >>
381.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Съпровождайки нашите действия с ясни и точни представи, ние наистина издигаме защитна преграда срещу това,
резултат
ите от тези действия да потънат в нашия собствен организъм.
Ние се опитахме да покажем, че в протичането на болестта се намесват определени кармически закономерност които произтичат от еволюцията на цялото човечество. Ние посочихме, как всичко, което човек предприема в обикновения си живот като добри и лоши постъпки, като обмислени и безразсъдни действия, всичко, което изживява като едни или други душевни вълнения, как всичко това не прониква в дълбините на човешкото същество. Стана дума и за причините, поради които всичко, което в обикновения живот подлежи на морални, интелектуални и душевни преценки, остава в най-повърхностните пластове на живота и не навлиза в областта на по-дълбоко разположените сили, определящи човешката организация. Съществува един вид препятствие срещу нахлуването на нашата неморалност в по-дълбоките области на човешкия организъм. И тази защитна преграда срещу нахлуването на нашите мисли и постъпки в по-дълбоките области на организма, се постига благодарение на обстоятелството, че между раждането и смъртта ние съпровождаме нашите действия и душевни вълнения с ясни и точни съзнателни представи.
Съпровождайки нашите действия с ясни и точни представи, ние наистина издигаме защитна преграда срещу това, резултатите от тези действия да потънат в нашия собствен организъм.
към текста >>
Да, сега в градивните сили, човек има всъщност
резултат
а от всичко онова, което по-рано беше съдържание на неговия душевен живот, а в определени случаи и съдържание на неговия съзнателен представен живот.
И друг път съм споменавал, че това „потъване" е най-силно, когато човек минава през Портата на смъртта и продължава своя път между смъртта и поредното си ново раждане. Сега се променя самият характер на предишните му душевни изживявания и те метаморфозират в градивни, в организиращи сили. Сега, в живота между смъртта и новото раждане, душевните опитности наистина метаморфозират в пластични сили, в градивни сили, и те вземат активно участие в строежа на тялото, където ще се осъществи следващата инкарнация.
Да, сега в градивните сили, човек има всъщност резултата от всичко онова, което по-рано беше съдържание на неговия душевен живот, а в определени случаи и съдържание на неговия съзнателен представен живот.
към текста >>
И така, в преодоляването на тези препятствия е вложено нещо, което през следващата инкарнация а при определени условия и евентуално оздравяване още в този живот ще го издигне до по-силно себесъзнание, или до натрупването на сили, които в хода на продължително и упорито себевъзпитание, ще го доведат до същия краен
резултат
.
Тук аз прибягнах и до помощта на твърде очебийни примери, защото те дават по-ясна и конкретна представа за нещата. Спомняте си за примера с онзи човешки индивид, който в предишния си живот, да предположим, е черпил сили за своите действия от едно крайно недостатъчно доверие в себе си, от една себенеувереност, така че неговият Аз е бил не съсредоточен в себе си, а разпилян в несъществени и ненужни подробности. След смъртта, такъв човек развива една строго определена тенденция, която в следващата инкарнация ще му позволи да направи своя Аз по-силен и по-съвършен. С други думи: той ще търси такива обстоятелства, при които ще трябва да се бори срещу огромни препятствия, а това неизбежно ще засили и укрепи Азовите му сили. От окултна гледна точка е несъмнено: рано или късно тази тенденция ще отведе човека до заразяването с холера, понеже тъкмо тя ще му предостави и възможността да преодолее наистина огромни препятствия.
И така, в преодоляването на тези препятствия е вложено нещо, което през следващата инкарнация а при определени условия и евентуално оздравяване още в този живот ще го издигне до по-силно себесъзнание, или до натрупването на сили, които в хода на продължително и упорито себевъзпитание, ще го доведат до същия краен резултат.
Обратно, една болест като маларията, предоставя на човека съвсем друга възможност: Кармически да уравновеси прекаленото доверие в себе си, прекалената себичност, каквато е имал в предишния си живот.
към текста >>
382.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Когато обаче болестотворните причини действуват в известен смисъл „външно" (с каква готовност официалната медицина търси причината за повечето болести в света на микробите, вирусите и т.н.), и когато главното внимание се насочва към външната опасност от една или друга болест, тогава кармическите закономерности изобщо всичко, което човек донася като
резултат
от своите изживявания и действия в миналата инкарнация както и начинът, по който те „привличат" външните болестотворни причини, всичко това изглежда за мнозина и то с пълно право доста неясно.
Обстоятелството, че кармическите закономерности могат да действуват под формата на болестотворни причини, пораждащи се във вътрешния душевен свят на човека според посочения от нас смисъл, е лесно за разбиране.
Когато обаче болестотворните причини действуват в известен смисъл „външно" (с каква готовност официалната медицина търси причината за повечето болести в света на микробите, вирусите и т.н.), и когато главното внимание се насочва към външната опасност от една или друга болест, тогава кармическите закономерности изобщо всичко, което човек донася като резултат от своите изживявания и действия в миналата инкарнация както и начинът, по който те „привличат" външните болестотворни причини, всичко това изглежда за мнозина и то с пълно право доста неясно.
към текста >>
слух. И чак сега разбираме, че след като в едно семейство строежът на ухото се наследява по същия сигурен на чин, както и външната форма на носа, към това семейство ще се устремят всички онези индивидуалности, които просто копнеят в
резултат
на предишните си инкарнации да получат едно добре формирано музикално ухо.
слух. И чак сега разбираме, че след като в едно семейство строежът на ухото се наследява по същия сигурен на чин, както и външната форма на носа, към това семейство ще се устремят всички онези индивидуалности, които просто копнеят в резултат на предишните си инкарнации да получат едно добре формирано музикално ухо.
С други думи, виждаме, че в съответната инкарнация даден човек съвсем не „случайно" наследява, примерно, музикално ухо, а сам търси едни или други „наследствени" признаци.
към текста >>
И какво се получава, когато астралното тяло навлезе по-дълбоко в етерното и физическото тяло като
резултат
на изживяванията от предишната инкарнация отколкото е редно?
Виждаме, с други думи, как тъкмо „последействията" от нашите предишни мисли, усещания и чувства тласкат астралното тяло към нещо, което по-късно причинява смущения и разстройства в човешкия организъм. Но какво точно настъпва при тези смущения? Когато астралното тяло навлиза в етерното и физическото тяло по-дълбоко, отколкото е необходимо за нормалния човек, то прави нещо съвършено подобно на това, което сутрин при пробуждането правим и ние, когато нашият Аз навлиза в обвивките на етерното и физическото тяло. Пробуждането се състои в това, че Азът и астралното тяло се „вмъкват" в етерното и физическото тяло.
И какво се получава, когато астралното тяло навлезе по-дълбоко в етерното и физическото тяло като резултат на изживяванията от предишната инкарнация отколкото е редно?
към текста >>
Да предположим, че даден човек извършва определени действия в миналата си инкарнация, които през периода между смъртта и новото раждане предизвикват едно активиране на етерното тяло, едно абнормно пробужда не на етерното тяло, чиито
резултат
по-късно ще се изрази в едно по-дълбоко проникване във физическото тяло.
Да предположим, че даден човек извършва определени действия в миналата си инкарнация, които през периода между смъртта и новото раждане предизвикват едно активиране на етерното тяло, едно абнормно пробужда не на етерното тяло, чиито резултат по-късно ще се изрази в едно по-дълбоко проникване във физическото тяло.
В този случай у човека се пробужда едно по-дълбоко съзнание, обаче то не може да бъде възприето от човешката душа така, както тя възприема обикновените изживявания. Обаче дали то остава пасивно, поради факта, че не го възприемаме? Как да си обясним своеобразните тенденции на един вид съзнание, когато то се стреми да проникне една степен по-дълбоко от нормалното?
към текста >>
Какво се получава в
резултат
на външното дразнене?
Нека да предположим, че настъпва нещо, което не е свързано с болково усещане, но все пак предизвиква у нас едно външно дразнене. Ако някакъв предмет застраши окото Ви, или ако някаква частица попадне в него, тя причинява едно външно дразнене; окото трепва и се затваря. Болка тук няма.
Какво се получава в резултат на външното дразнене?
Едно движение! Същото се получава и когато нещо докосне Вашето ходило: Болка няма, но въпреки това кракът трепва. Следователно, при човека са налице и такива сетивни усещания, които не са съпроводени от болка, но имат тази особеност, че предизвикват определени движения. Човекът не знае, как точно дразненето предизвиква движенията, защото той не може да слезе до тази по-дълбока степен на съзнание. Когато изпитвате болка, тя Ви препраща, ако мога така да се изразя, към нейните причини.
към текста >>
383.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
И като
резултат
от нашите действия, извършени под влиянието на Луцифер, през периода между смъртта и новото раждане, ние се изпълваме с един основен стремеж: Да се инкарнираме по такъв начин, че активно да привлечем към себе си определен болестен процес, за да можем преодолявайки го отново да се освободим от пипалата на Луцифер.
Към всичко това го тласка възможността, че може да попадне както под изкушението на луциферическите сили, така и под изкушението на ариманическите сили. Вече добре знаем, какво означава „да попаднеш под властта на Луцифер". С Луцифер е свързано всичко, което ни разяжда като страсти, себелюбие, егоизъм, суета и високомерие, всичко, което един вид възгордява нашия Аз. Или с други думи: Ако се поддадем на силите, които действуват в нашето астрално тяло, изразяващи се най-общо в егоистични желания и страсти, това означава, че в съответната инкарнация ние сме попаднали под властта на Луцифер.
И като резултат от нашите действия, извършени под влиянието на Луцифер, през периода между смъртта и новото раждане, ние се изпълваме с един основен стремеж: Да се инкарнираме по такъв начин, че активно да привлечем към себе си определен болестен процес, за да можем преодолявайки го отново да се освободим от пипалата на Луцифер.
Ако луциферическите изкушения изобщо не бяха тук, ние нямаше да попаднем в тях, но нямаше и да се обогатим с тези нови и могъщи сили.
към текста >>
Ако например, в хода на Земното развитие бихме били предоставени на самите себе си, както и на луциферическите сили, тогава в една от инкарнациите ние неизбежно щяхме да попаднем в примката на Луцифер, а после, след смъртта, щяхме да се досетим за последиците и да подготвим кармическото уравновесяване на съответния болестен процес в следващата инкарнация; обаче ако не биха влезли в сила и други фактори, този болестен процес би протекъл по такъв начин, че да ни лиши от каквито и да е положителни
резултат
и, от какъвто и да е напредък.
В случай, че животът не предлагаше нищо друго, освен това, което Луцифер предизвиква в нас, т.е. всевъзможните егоистични страсти и инстинкти, тогава ние практически никога не бихме могли да се освободим от луциферическите изкушения. Ние не бихме могли да се освободим от тях, дори и в хода на поредните реинкарнации, защото винаги и отново щяхме да попадаме в тяхната примка.
Ако например, в хода на Земното развитие бихме били предоставени на самите себе си, както и на луциферическите сили, тогава в една от инкарнациите ние неизбежно щяхме да попаднем в примката на Луцифер, а после, след смъртта, щяхме да се досетим за последиците и да подготвим кармическото уравновесяване на съответния болестен процес в следващата инкарнация; обаче ако не биха влезли в сила и други фактори, този болестен процес би протекъл по такъв начин, че да ни лиши от каквито и да е положителни резултати, от какъвто и да е напредък.
Болестният процес ни позволява да направим крачка напред само благодарение на онези сили, чиито враг е Луцифер; само така можем да извлечем нещо позитивно от болестта.
към текста >>
384.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества.
GA_120 Откровенията на Кармата
Грешката от миналата инкарнация е от луциферическо естество; но
резултат
ите от описаната метаморфоза са такива, че равносметката за тях ще ни бъде дадена от Ариман през следващата инкарнация.
Там ние виждаме отклоненията, които сме допуснали поради луциферическите влияния в една от предишните инкарнации. А в периода между смъртта и новото раждане настъпва една цялостна метаморфоза, при която вътрешните душевни изживявания се превръщат в обективни външни фактори, и тогава Ариман ни пресреща от нашето собствено етерно тяло. Всичко това ни показва как Луцифер е този, който привлича Ариман към нашето собствено етерно тяло.
Грешката от миналата инкарнация е от луциферическо естество; но резултатите от описаната метаморфоза са такива, че равносметката за тях ще ни бъде дадена от Ариман през следващата инкарнация.
Сега нещата се свеждат до това, човекът да отстрани от себе си дефектите на своето етерно тяло. А това може да се осъществи, само ако в неговия организъм проникнат много по-дълбоки въздействия отколкото са обикновените коригиращи средства на разума, с които разполагаме в една инкарнация.
към текста >>
Ако в своя земен живот даден човек прояви симптомите на „манията за преследване" и след време мине през Портата на смъртта, пред него застават в пълната си абсурдност всички негови постъпки и действия от последната инкарнация и сега той вижда, че всичко е било в
резултат
на ариманически засегнатото му етерно тяло.
Ако в своя земен живот даден човек прояви симптомите на „манията за преследване" и след време мине през Портата на смъртта, пред него застават в пълната си абсурдност всички негови постъпки и действия от последната инкарнация и сега той вижда, че всичко е било в резултат на ариманически засегнатото му етерно тяло.
И тъкмо от този факт ще бликнат силите, които през следващата инкарнация ще го излекуват напълно. Защото той може да бъде излекуван само при едно условие: Ако в рамките на външния свят неговите „психотични" симптоми застанат пред него като нещо абсурдно.
към текста >>
Обаче хората често забравят една елементарна подробност: В хода на всяка инкарнация има събития, които се случват за пръв път, така че те не са
резултат
от миналото, а техните кармически последици ще се проявят едва в следващия живот.
Как би ни изглеждал например един човек, който се обръща към жертвата на някаква злополука с думите: „Такава е твоята Карма! В сила са кармическите последици от твоите грешки през миналия ти живот! " Но ако същото лице е сполетяно от неочаквано щастие, той заявява: „Всичко се обяснява с някакво добро дело, което си извършил в миналото! " Но за да имат тези думи някаква стойност, би трябвало онзи, който ги произнася, първо да е видял какво се е случило в предишния живот, което да се яви сега като причина за едно или друго събитие. Да, ако би могъл да се пренася в предишния живот, би трябвало да може това и по отношение на следващия живот.
Обаче хората често забравят една елементарна подробност: В хода на всяка инкарнация има събития, които се случват за пръв път, така че те не са резултат от миналото, а техните кармически последици ще се проявят едва в следващия живот.
Когато окултният изследовател се пренася в следващия живот на един или друг човек, той може да установи същинските причини за наблюдаваните събития. Ако обаче е свидетел на злополука или нещастие в сегашната инкарнация и не открива дори и с всички възможни средства някаква причина в миналия живот, той трябва да си каже: Кармическият отговор на това събитие ще бъде намерен в следващия живот. Кармата не е фатална неизбежност! От всеки един живот може да бъде пренесено нещо в слепващия живот.
към текста >>
Пред погледа на окултният изследовател стои целия ход на Кармата и той трябва да знае: С помощта на определени кармически сили, ние винаги можем да се намесим в нашата „вътрешна организация", така че чрез нея да подготвим съвършено друг кармически
резултат
в следващата инкарнация.
И тези усложнения са от такова естество, че е изключено да попаднем на два еднакви случая. Когато изследваме човешкия живот, и по специално взаимодействията между Луцифер и Ариман в конкретен случай, ние винаги откриваме свързващата нишка между тях. Обаче тук ние сме длъжни да правим ясното разграничаване между т.нар. „вътрешен" и „външен" човек. Дори и днес ние трябваше да разграничим това, което се разиграва в Разсъдъчната Душа (или Разбиращата Душа), от нейните действия в етерното тяло.
Пред погледа на окултният изследовател стои целия ход на Кармата и той трябва да знае: С помощта на определени кармически сили, ние винаги можем да се намесим в нашата „вътрешна организация", така че чрез нея да подготвим съвършено друг кармически резултат в следващата инкарнация.
към текста >>
Отстранявайки телесния корелат на безлюбието, ние лишаваме този човек от възможността да го изживее, в
резултат
на което, той ще го съхрани в своята вътрешна организация за следващата инкарнация.
Сега вече ние можем да предприемем нещо, и то на две равнища: на съзнателно равнище, но също така и на несъзнателно равнище; просто защото съвременната ни култура не е достатъчно напреднала, за да се справя съзнателно с подобни факти. В абстрактната си загриженост за този човек, ние ще поискаме да отстраним онези качества в неговата „организация", които идват от безлюбието. Ние ще му предложим контрасредства срещу онези белези в неговата „външна организация", които са само външен израз на безлюбието; но с това далеч няма да отстраним цялото безлюбие от душата му; ние атакуваме само външния орган на безлюбието. Ако не направим нищо друго, ние или сме свършили работата на половина, или пък изобщо не сме постигнали нищо. Може би сме помогнали на човека външно, физически; в душевен смисъл обаче, ние изобщо не сме му помогнали.
Отстранявайки телесния корелат на безлюбието, ние лишаваме този човек от възможността да го изживее, в резултат на което, той ще го съхрани в своята вътрешна организация за следващата инкарнация.
Да предположим, как поради безлюбие към човека, голям брой хора упорито търсят възможността да се заразят от някаква инфекция или да попаднат в огнище на епидемия. Да допуснем още, че бихме могли да предприемем известни мерки срещу епидемията. В този случай ние бихме попречили на човешкото тяло да даде израз на безлюбието; но не бихме направили нищо, за да отстраним вътрешните извори на безлюбието. Нещата трябва да са подредени така, че след като отстраняваме физическия израз или органа на безлюбието, ние следва да поемем и задължението да подхванем човешката душа по такъв начин, че тя да пресуши тези извори на безлюбието. Лесно е да предвидим, че физическият израз, или органът на безлюбието ще бъде напълно умъртвена това, което, примерно хората предприемат като ваксинация срещу шарката.
към текста >>
385.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Тези процеси могат да бъдат проучвани, само ако хората отново насочат поне малко вниманието си към източниците и
резултат
ите на духовното изследване.
Да, всичко трябва да бъде старателно премислено, за да разберем, че за окултното изследване, раждането и смъртта при човека са нещо коренно различно, отколкото са те при бозайниците или при птиците.
Тези процеси могат да бъдат проучвани, само ако хората отново насочат поне малко вниманието си към източниците и резултатите на духовното изследване.
В противен случай, когато официалната наука остава само при външните факти от сетивния свят, се получава така, че всичко, което хората мислят и предполагат за физическите процеси, няма нищо общо с истината. Цялата днешна теоретична наука е една фантастна измислица, възникваща от механичното комбиниране на външните факти според техния видим образ. В много области от живота тъкмо външните факти изискват една вярна трактовка, едно правилно интерпретиране; но официалната наука не е в състояние да го направи.
към текста >>
386.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
В
резултат
на всичко това, се породи един нов културен тласък, който по ред косвени и обиколни пътища, можа да поеме в себе си християнския импулс и да го пренесе още по на Запад.
Най-напред древните индийци трябваше да бъдат отблъснати в посока на Южна Азия, за да може импулсът на Заратустра да проникне в народа на Персия. Колко велик беше този импулс, и колко бързо залезе той всред народа, който трябваше да го осъществи! При Египет и Халдея имаме приблизително същия процес. Там ние сме свидетели, как източната мъдрост се пренася в Гърция, но виждаме и как гърците яростно отблъскват видимите физически проявления на Изтока. Виждаме после, как Древна Гърция приема в лоното си постиженията на целия Изток, и как ги вплита в качествата, които вече бяха налице в други европейски области.
В резултат на всичко това, се породи един нов културен тласък, който по ред косвени и обиколни пътища, можа да поеме в себе си християнския импулс и да го пренесе още по на Запад.
А дори и много по-късно, ние ясно бихме могли да различим един непрекъсващ културен поток, съставен от отделни, нека да ги наречем „културни вълни", всяка от които е продължение на предходната, но същевременно и внася нещо съвършено ново в напредъка на човечеството. Обаче откъде изниква това, което впоследствие се пренася от една епоха в друга?
към текста >>
Размишлявайки върху универсалния „план" на човешкото развитие, ние сме длъжни да се съобразяваме и с още нещо: че накрая, когато Земята ще е изпълнила своята мисия,
резултат
ите от последователните културни епохи ще се окажат плодотворни за всички човешки индивиди, независимо от техните лични съдби.
Ето как пред нашия поглед се разиграват едновременно два процеса: първият включва събития, които са преходни; вторият процес, така да се каже, извлича от тези преходни събития еволюционния екстракт и го дава на човечеството. Ние можем да обхванем развитието на човечеството, едва след като сме разбрали, че откакто съществува индивидуалната човешка Карма, всред човечеството непрекъснато действуват силите на Луцифер и Ариман.
Размишлявайки върху универсалния „план" на човешкото развитие, ние сме длъжни да се съобразяваме и с още нещо: че накрая, когато Земята ще е изпълнила своята мисия, резултатите от последователните културни епохи ще се окажат плодотворни за всички човешки индивиди, независимо от техните лични съдби.
Но тази далечна мисия на Земята се очертава пред нас, само ако разглеждаме мировото развитие в светлината на Антропософията.
към текста >>
Докато досега Кармата беше за хората наистина една тъмна сила, един глух и сляп порив, и можеше да дава
резултат
и едва през следващата инкарнация, след като в живота между смъртта и новото раждане тя биваше трансформирана в едно или друго решение, отсега нататък хората постепенно ще развият способността да възприемат и то в ясно съзнание както делата на Луцифер, така и техните последици.
Така човечеството е застанало пред една епоха, когато то ще започне да разбира Кармата не само според описанията на Духовната Наука, а ще започне, бавно и постепенно, да вижда Кармата.
Докато досега Кармата беше за хората наистина една тъмна сила, един глух и сляп порив, и можеше да дава резултати едва през следващата инкарнация, след като в живота между смъртта и новото раждане тя биваше трансформирана в едно или друго решение, отсега нататък хората постепенно ще развият способността да възприемат и то в ясно съзнание както делата на Луцифер, така и техните последици.
Впрочем етерното ясновидство ще бъде достояние само на онези, които показват твърд стремеж към познанието и себепознанието. Да, все повече и повече хора ще имат пред себе си и то в на пълно нормални, а не в екстатични състояния кармическите образи на своите действия. А това ще тласне хората неимоверно много в тяхното развитие, понеже сега те безпогрешно ще знаят своите кармически задължения към света. Книгата с кармическите равносметки може да бъде отворена за всеки.
към текста >>
387.
Съдържание
GA_121 Отделните души на народите
Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, което да не представлява чист
резултат
от изграждащата се Антропософия... Читателят може напълно да ги приеме за това, което Антропософията има да каже.
Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се Антропософия... Читателят може напълно да ги приеме за това, което Антропософията има да каже.
Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество. Нека обаче се има предвид, че в тези непрегледани от мен ръкописи, има и непълни неща.
към текста >>
388.
1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Както днешният живот идва в
резултат
на предишни състояния, така и нашият поглед може да проследи миналите въплъщения на самата Земя.
Онези и вероятно те са по-голямата част от Вас , които вече са се занимавали с това, което наричаме из следване на Хрониката Акаша*3, с развитието на човека от прадревното минало и с перспективите на далечното бъдеще, добре знаят, че хората, както можах да опиша пред Вас, макар и в сбит вид, са претърпели едно продължително развитие, и насочвайки поглед към миналото, ние установяваме, че те наистина са имали нужда от продължителни периоди, за да изградят първите наченки на своето физическо тяло, после първите наченки на своето етерно тяло и накрая тези на астралното тяло, а и да продължат по-нататъшното развитие на тези три свои съставни части. Вие може би знаете, че човекът е изградил предишните си еволюционни степени, например своето астрално тяло, не на сегашната Земя, а на едно от нейните предишни планетарни състояния, което ние наричаме Старата Луна*4.
Както днешният живот идва в резултат на предишни състояния, така и нашият поглед може да проследи миналите въплъщения на самата Земя.
Това, което наричаме Сетивна душа и Разсъдъчна душа е изградено в рамките на днешната Земна планета. На Старата Луна, т.е. през времето, на Лунното съществувание в човека беше внесено астралното тяло, а през едно още по-ранно планетарно въплъщение, Старото Слънце, беше внесено етерното тяло, а на Стария Сатурн човекът получи първите наченки на физическото тяло. Така че на всяка от трите предишни планетарни инкарнации, съответствува определена съставна част от човешкото същество.
към текста >>
Нека да си представим това по следния начин: когато умираме и приключваме с нашето сегашно развитие, нашата личност пренася
резултат
а от този земен живот в следващия земен живот и т.н.
След изтичането на определен брой епохи, съответният Дух на Времето започва друг вид развитие.
Нека да си представим това по следния начин: когато умираме и приключваме с нашето сегашно развитие, нашата личност пренася резултата от този земен живот в следващия земен живот и т.н.
Същото става и с Духовете на Епохите. Всяка епоха се ръководи от един такъв Дух на Епохата и когато тя привърши, той връчва ръководството на своя приемник; после новият приемник връчва ръководството на следващия и т.н. Междувременно оттеглените Духове на Времето напредват в своето собствено развитие и в определен момент ръководещ Дух на Времето отново става онзи, който най-дълго е отсъствувал от сцената, за да предложи на напредналото човечество под формата на интуиции плодовете на своето собствено развитие, и най-вече, да загатне пред него своята по-висша мисия. Да, ние можем да отправим поглед нагоре към тези Духове на Личността, обозначавани с нищо незначещия израз „Дух на Времето“ и да потвърдим: Да, ние хората се реинкарнираме*10 и минаваме от една инкарнация в друга инкарнация; обаче ние знаем точно: Прераждайки се от една епоха в друга и насочвайки поглед в бъдещето, за нас е напълно ясно, че предстоящите събития на Земята ще бъдат ръководени от други Духове на Времето. Обаче нашият сегашен Дух на Времето отново ще се появи и ние отново ще се срещнем с него.
към текста >>
389.
2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика.
GA_121 Отделните души на народите
Естествено, в
резултат
на тяхната дейност напредва и самият човек; работата на Архангелите винаги рефлектира обратно върху хората.
Те схващат намесата си в темпераментите само като част от своята голяма мисия. Обаче наред с намесата си в темпераментите, те имат да се справят и със задачи, произтичащи от техния собствен Аз. А тези задачи се състоят главно в следното: те трябва да напредват в собственото си развитие, да се придвижват над Земята и да се въплъщават в една или друга земна област. Това са техни лични задачи. Останалото, което те вършат между другото в сферата на човешките темпераменти, представлява, ако мога така да се изразя, тяхна професия.
Естествено, в резултат на тяхната дейност напредва и самият човек; работата на Архангелите винаги рефлектира обратно върху хората.
А какво е значението на отделните хора за Духа на Народа, това ще разгледаме през следващите дни. Този въпрос е изключително важен. Но много по-съществено е това, че ние внимателно можем да проследим един такъв Дух на Народа: Как той се въплъщава тук или там по света, как после живее известно време в духовния свят, за да се въплъти отново на едно или друго място и т.н. Когато разглеждаме тези процеси, ние винаги се изправяме пред личните задачи, произлизащи от Аза на тези Същества. А сега си представете и то съвсем живо, съвсем конкретно как човешкото етерно тяло е изцяло потопено в етерното тяло на народа; представете си още съвместното действие на тези две етерни тела, индивидуалното и общото, и помислете после как етерното тяло на народа се отразява в народностните темпераменти, в индивидуалните темпераменти; едва сега Вие се доближавате до онзи тайнствен момент, когато Духът на Народа се изявява по един специфичен начин в представителите на съответния народ.
към текста >>
Следователно,
резултат
ът от съвместното действие на тези две категории свръхсетивни Същества се проявява в говора, в езика на съответния народ, както и в преобладаващия темперамент.
И така, ние виждаме, че в етерното тяло на човека и в етерното тяло на съответния Дух на Народа действуват две категории свръхсетивни Същества: нормално развитите Архангели и онези Духове на Формата, които са изостанали на архангелската степен и се отказват от своя собствен напредък, само и само, за да вложат в човека не друго, а езика на неговия народ. Да, тези Същества трябваше да разполагат с необходимата сила, за да моделират ларинкса и целия говорен апарат по такъв начин, че те да послужат за физическото проявление на това, което наричаме говор.
Следователно, резултатът от съвместното действие на тези две категории свръхсетивни Същества се проявява в говора, в езика на съответния народ, както и в преобладаващия темперамент.
И това, което човекът може да изговаря, да издава и да разпръсква като звуци в околната въздушна среда, чрез което той става един от представителите на своя народ, е не друго, а съвместното действие, упражнявано от свързаните с Духовете на Народите Духове на Формата, което е възможно само поради обстоятелството, че техните могъщи сили са останали на една предишна еволюционно степен тази на Архангелите. Следователно, посоченото взаимодействие се разиграва в областта, където се намират Духовете на Народите. Обаче подобно взаимодействие откриваме и в една съвсем друга област.
към текста >>
Размислете само върху това, че когато хората бяха достатъчно напреднали и разполагаха с шлифовани стъкла, случайно играещи деца в една шлифовъчна работилница ги съчетаха по такъв начин, че се получи оптическата характеристика на далекогледа, или с други думи: откривателят на далекогледа трябваше просто да превърне
резултат
а от детинската игра в един технически инструмент.
За да си представите всичко това, необходимо е само да размислите, че за да възникнат едни или други събития в Духа на Времето, действително са необходими физически предпоставки. Биха ли могли, примерно, Кеплер, Коперник или Перикъл да живеят в други епохи, различни от тези, в които са се родили? Личностите винаги израстват в строго определени периоди от време, които биват конфигурирани и организирани чрез физическата деятелност на по-висшите Същества. Тук става дума за физически отношения и ние не трябва да си ги представяме като някакви груби материал ни изделия, а като определени конфигурации във физическата цялост на нашата Земя. Понякога дадена конфигурация изпъква съвсем отчетливо; друг път, когато Духът на Времето засили своята активност, възниква друга физическа констелация.
Размислете само върху това, че когато хората бяха достатъчно напреднали и разполагаха с шлифовани стъкла, случайно играещи деца в една шлифовъчна работилница ги съчетаха по такъв начин, че се получи оптическата характеристика на далекогледа, или с други думи: откривателят на далекогледа трябваше просто да превърне резултата от детинската игра в един технически инструмент.
към текста >>
Но индийският език продължи да оказва своите чудни въздействия и по-нататък, защото той възникваше не в
резултат
на една борба, която иначе би трябвало да съществува навсякъде и по всяко време, а в
резултат
на съдружните действия между Архангела на нормалното развитие и Архангела на абнормното развитие, така че бихме могли да кажем: самият език беше излят направо от най-чистия темперамент и съществуваше като продукт на темперамента.
Могъщото звучене на санскритския език идва тъкмо от договора, за който става дума. А върху него се крепи и своеобразната индийска философия, която като философия, като съзидателно мислене, бликащо от вътрешната природа на човека никога не е била постигана от нито един друг народ по света; върху него се крепи и вътрешната цялост, вътрешната завършеност на мисленето, която е характерна,за индийската култура. В останалите части на света ние наблюдаваме съвършено други отношения. Единствено в древна Индия се появи навремето това, за което говоря днес. Ето защо безкрайно привлекателно е да следваме посока та на индийското мислене, чиято особена конфигурация идва не от преобладаването на нормалния Архангел над абнормния, а е постигната в пълна хармония с онази вътрешна цялост, за която споменах току-що, защото фактически всяка отделна мисъл е била просто всмукана от народностния темперамент и всички мисловни нишки са били изтъкани с нежност и любов; да, така стояха нещата в миналото, когато индийският народ създаваше Първата следатлантска култура.
Но индийският език продължи да оказва своите чудни въздействия и по-нататък, защото той възникваше не в резултат на една борба, която иначе би трябвало да съществува навсякъде и по всяко време, а в резултат на съдружните действия между Архангела на нормалното развитие и Архангела на абнормното развитие, така че бихме могли да кажем: самият език беше излят направо от най-чистия темперамент и съществуваше като продукт на темперамента.
Ето тайната на този народ, основател на Първата следатлантска култура.
към текста >>
390.
4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите.
GA_121 Отделните души на народите
Ако проследите с поглед всички онези Същества, чиито съвместни действия често сме описвали, всички онези Духове на Волята, или Престоли, Духове на Мъдростта, Духове на Движението, Духове на Формата, Духове на Личността, Архангели, Ангели, както и Йерархиите, разположени над Духовете на Волята, или Престолите, а именно Херувимите и Серафимите, Вие ще се съгласите, че днешната телесна и душевно-духовна организация на човека е постигната именно в
резултат
на тези продължителни и сложни действия от страна на Йерархиите.
Ако искаме да вникнем в съотношенията между човешките раси, които са действителната основа, от която произлизат отделните народностни общности, трябва да имаме предвид, че човекът, такъв какъвто стои пред нас, фактически е едно твърде сложно устроено същество и е могъл да вникне в сегашния си вид само чрез съвместните усилия на много, много Същества, чиято арена на действие се простира из целия Космос. От описанията, дадени в „Хрониката Акаша“, както и в много от нашите лекции върху еволюцията на човека, ние знаем, че нашата Земя преди да навлезе в сегашното си планетарно състояние е преминала през три други планетарни състояния. В хода на тези три планетарни състояния бяха заложени и постепенно развити до сегашната си степен трите съставни части на човека: Физическо тяло, етерното, или жизненото тяло, и астралното тяло. Едва през сегашното планетарно въплъщение човекът можа да приеме в себе си четвъртата съставна част, Аза. Тези четири съставни части на неговото същество ни показват всичко онова, което е станало в хода на трите или четири досегашни планетарни въплъщения на нашата Земя, а именно Сатурн, Слънце, Луна и самата Земя.
Ако проследите с поглед всички онези Същества, чиито съвместни действия често сме описвали, всички онези Духове на Волята, или Престоли, Духове на Мъдростта, Духове на Движението, Духове на Формата, Духове на Личността, Архангели, Ангели, както и Йерархиите, разположени над Духовете на Волята, или Престолите, а именно Херувимите и Серафимите, Вие ще се съгласите, че днешната телесна и душевно-духовна организация на човека е постигната именно в резултат на тези продължителни и сложни действия от страна на Йерархиите.
Ние видяхме, че за възникването на човека бяха необходими не само действията на много Същества и различни природни сили, беше необходимо и нещо друго, а именно, че в съответните епохи дадени Същества се отказаха от нормалния ход на своята еволюция, изостанаха в своето развитие, само и само за да се намесят макар и по друг начин в изграждането на човешката организация.
към текста >>
Да, той заплаща това с факта, че след изтичането на средната третина общо взето тя се определя само от нормалните Духове на Формата започва низходящият път, упадъкът, в
резултат
на което настъпва разпад в етерната и астралната организация, така че жизненият път на човека се дели на три периода: На един възходящ, среден и низходящ период.
Фактически чрез тези абнормни Духове на Формата човешкото развитие се изтегля навън във физическия свят и това става още през периода между раждането и 20-та година; този период обхваща приблизително първата третина от нашия земен живот. Нека да обобщим: Първата третина на нашия земен живот се ръководи не от легитимните духовни Същества, а от други, абнормни духовни Същества, и тъкмо поради тяхната намеса, ние хората нямаме онази форма, която бихме имали, ако нашето раждане ставаше в 20-годишната ни възраст. И човекът заплаща това с факта, че той прекарва една третина от своя живот времето от раждането до 20-та година под могъщото влияние на тези абнормни духовни Същества, фактически цялото израстване на човека протича под влиянието на абнормните Същества.
Да, той заплаща това с факта, че след изтичането на средната третина общо взето тя се определя само от нормалните Духове на Формата започва низходящият път, упадъкът, в резултат на което настъпва разпад в етерната и астралната организация, така че жизненият път на човека се дели на три периода: На един възходящ, среден и низходящ период.
През време на земния си живот човекът става човек едва в средния период, а в последната третина той трябва да върне обратно това, което е получил в първата, възходящата третина. Ако човекът би останал единствено под влиянието на нормалните Духове на Формата, тогава всичко онова, което днес става до 20-та година, би имало съвсем друг облик, съвсем друга форма. Всичко би протичало по съвсем друг начин, така че всички фрагменти от днешното развитие на човека, свързани с първата от трите жизнени епохи, представляват общо взето един процес, в който прозират много неща от по-късните жизнени епохи. По този начин през втората епоха от живота си, човекът се превръща в едно много по-материално същество, отколкото би бил иначе. Защото в последния случай човекът поне до този момент от своя живот би напредвал само през поредица от духовни състояния и би слязъл до сегашното материално състояние в онзи момент от развитието, през който той минава едва в 20-та или 21-та година, когато той сам би установил своята свързаност със Земята.
към текста >>
Обаче в
резултат
на това човекът стана много по-зависим от Земята, която той обитава, много по-зависим от мястото, където живее и т.н.
Ако всичко това би протичало така, както всъщност то не протече, ако човекът би прекарвал първата и третата третина от своя живот високо горе в обкръжението на Земята и би се докосвал до Земята само през средната третина, ако, следователно, би се развил като едно съвсем различно същество, тогава той би бил свързан със Земята до онази степен, която му е присъща при днешните условия. Но ако това би станало, тогава всички хора по Земята биха имали еднакъв облик и еднакво съдържание; същото би се отнасяло и за онези хора, които напускат Земята. В този случай би се получило едно еднородно човечество. Това, което ни превръща в същества, чиито особени качества идват от расите, не се съдържа в средната третина на живота. Чрез всичко онова, което е ставало в предходните епохи и което сега се разиграва в първата третина на живота, ние се оказваме свързани със Земята до много по-голяма степен, отколкото са предвиждали за нас нормалните Духове на Формата.
Обаче в резултат на това човекът стана много по-зависим от Земята, която той обитава, много по-зависим от мястото, където живее и т.н.
Поради обстоятелството, че човекът така да се каже въпреки намеренията на Духовете на Формата слезе на Земята по-рано от предвиденото, той стана подчертано зависим от мястото: най-вече защото започна да се свързва със Земята по начин, който се различаваше от първоначалния замисъл. Човекът би бил независим от мястото си на раждане, от това, дали крачи по Земята на Север или Юг, на Изток или Запад, само ако би го правил в средната третина от живота си. Но понеже стана зависим от Земята, понеже младостта му протичаше според описания от нас начин, той се свърза много силно с мястото, с областта, където е роден. Така той стана зависим и от всички планетарни отношения на Земята, типични за съответната област, от ъгъла, по който падат Слънчевите лъчи, от обстоятелството дали областта се намира в тропическите земи близо до Екватора или в зони с умерен континентален климат, дали става дума за равнинна или планинска област и така нататък. Всички знаем, че дишането в равнината е съвсем различно от дишането в планината.
към текста >>
Ако си представим процесите така, сякаш всичко се върти около един неподвижен център, в
резултат
на което се обособяват толкова и толкова раси, тогава ние изобщо не стигаме до идеята, че всичко на този свят се развива, развиват се и расите.
Да се говори за раси в истинското значение на тази дума няма никакъв смисъл, ако нашето проучва не засяга периода преди Лемурийската епоха, защото тогава човекът все още не беше инкарниран на Земята. Преди Лемурийската епоха той се намираше в обкръжението на Земята; после слезе на Земята и от тогава расовите признаци започнаха да се унаследяват, като това продължава и през нашата Пета следатлантическа епоха. Ние ще видим, как в наши дни народностните черти се определят главно според расови критерии, как расите всъщност разделят народите. На всичко това ние ще се спрем по-късно. Сега трябва само да се предпазим от един такъв мироглед, според който еволюцията представлява нещо като колело, което механично се върти, без начало и край; защото представата за подобно въртящо се колело, която е широко разпространена в определени мистични учения, внася ужасно объркване в основните понятия, с чиято помощ ние се опитваме да разберем истинската еволюция на човечеството.
Ако си представим процесите така, сякаш всичко се върти около един неподвижен център, в резултат на което се обособяват толкова и толкова раси, тогава ние изобщо не стигаме до идеята, че всичко на този свят се развива, развиват се и расите.
Расите са възникнали, но един ден те ще отпаднат, един ден те няма да са вече тук. Те далеч не се повтарят по някакъв установен веднъж завинаги начин, както погрешно си представя нещата Синет в своята книга „Езотеричен будизъм“. Ние трябва да търсим възникването на расовите признаци, на расовите различия там, в древната Лемурийска епоха; после трябва да видим тяхното унаследяване включително и в нашето съвремие, обаче не бива да забравяме: Когато един ден нашата Пета следатлантска култура бъде заместена от Шестата следатлантска култура, тогава ще е немислимо да се говори за такива човешки качества, които днес определяме като раси. Ако обаче си представяме еволюцията само като едно равномерно въртящо се колело, тогава ние сами завъртаме един воденичен камък в главите си и оставаме далеч от разбирането на онези процеси, които действително протичат в света.
към текста >>
В
резултат
на тази криза все повече и повече започва да се проявява един непродуктивен елемент.
Всичко това е свързано с духовния ход на развитието. Тук Вие се докосвате по един особен начин до мистериите на духовното развитие. Обаче наред с придвижването на Запад настъпва и една криза.
В резултат на тази криза все повече и повече започва да се проявява един непродуктивен елемент.
Да, в областта на западните полуострови продуктивността непрекъснато намалява. И тази непродуктивност, както вече казахме, се проявява в това, че самата култура, колкото повече отива на Запад, поема в себе си един втвърден, старчески елемент. Този факт винаги е бил добре познат в окултните школи. И Вие разбирате, че това, което съобщавам сега, би могло да има опасни последици, понеже хората могат да изгубят всякакъв кураж. Да, още дълго време не бива да се разгласява всичко онова, което правеше човека независим от висшите области на неговата истинска природа, само и само за да бъде улеснен в разбирането на факта, че това, което се надига от Земята и формира отделните раси и което по-късно определя характера на културите, след време, когато човекът отново ще се прибере в духовния свят, ще изгуби всякакво значение.
към текста >>
Тази мистерия ни показва още, как в
резултат
на това взаимодействие настъпва един вид диференциране на човечеството, как после се намесват и други Същества, за които вече стана дума, когато се опитвахме да охарактеризираме отделните народи.
След това виждаме как расите стават предпоставка за развитието на народите, което на свой ред дава тласък за развитието на отделния човек. Една голяма тайна прозвучава, когато казваме: И кой беше Платон по отношение на неговата външна природа, по отношение на неговия народ? Той беше един човек, израснал в рода на солонидите и принадлежащ към племето на йонийците, към народа на гърците, към цялата кавказка раса. Да проумеем, че Платон е бил един солонид, един йониец, грък, следователно кавказец, означава ако сме обхванали този факт в неговата дълбока закономерност че се докосваме до една голяма мистерия. Тази мистерия ни показва, как в различните области на Земната планета си взаимодействуват нормалните и абнормните Духове на формата, чийто най-голям интерес се свежда до превръщането на индивида в Земен човек.
Тази мистерия ни показва още, как в резултат на това взаимодействие настъпва един вид диференциране на човечеството, как после се намесват и други Същества, за които вече стана дума, когато се опитвахме да охарактеризираме отделните народи.
По един или друг начин всеки човек участвува в процесите, чрез които висшите Същества формират мировата еволюция.
към текста >>
391.
6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Ако сега се опитаме да охарактеризираме още по-точно точката, която преди няколко дни локализирахме в Африка, следва да добавим, че в
резултат
на взаимодействието между нормалните Духове на Формата и онези абнормни Духове на Формата, които са съсредоточени в Меркурий, възниква негърската раса, така че в окултен смисъл е напълно правилно, когато обозначаваме черната раса като раса на Меркурий.
Ако сега се опитаме да охарактеризираме още по-точно точката, която преди няколко дни локализирахме в Африка, следва да добавим, че в резултат на взаимодействието между нормалните Духове на Формата и онези абнормни Духове на Формата, които са съсредоточени в Меркурий, възниква негърската раса, така че в окултен смисъл е напълно правилно, когато обозначаваме черната раса като раса на Меркурий.
към текста >>
То е в сила за онзи период от Атлантската епоха, когато започнаха големите преселения на народите, в
резултат
на което те можаха да изградят съответните расови при знаци.
И така, ако си изграждате все по-ясни и по-конкретни представи за нещата, Вие стигате до едно вътрешно познание за тези своеобразни и пръснати по цялата Земя расови характери, до едно познание за сложното взаимодействие между нормалните и абнормните Духове на Формата. Същевременно ние очертахме общата картина, такава каквато я установяваме в една определена точка. Обаче това, което споменах за различните точки на Земята, е в сила само за определен момент от развитието.
То е в сила за онзи период от Атлантската епоха, когато започнаха големите преселения на народите, в резултат на което те можаха да изградят съответните расови при знаци.
Ето защо в моята „Тайна наука“ Вие ще срещнете твърдението, че в старата Атлантида съществуваха опре делени мистерийни центрове, наречени атлантски оракули, които имаха грижата да ръководят въпросните преселения и своеобразното разпределение на човешките раси по Земята. Истините, за които сега става дума, винаги са били обект на старателно изследване в тези мистерийни оракули, и първоначално хората изцяло са се съобразявали с техните указания. Всичко, което ставаше на Земята, се ръководеше от Мистериите.
към текста >>
Но тези географски територии са едно отражение на събитията, които стават на небето; те на свой ред възникват след като Йерархиите изливат своите сили върху Земята, а тя ги отразява обратно и в
резултат
на всичко това става формирането на човешкото същество.
По същия начин се осъществява и изграждането на другите раси. Постепенно се очертават и обширните географски територии, населявани от съответните раси, народи, племена и т.н.
Но тези географски територии са едно отражение на събитията, които стават на небето; те на свой ред възникват след като Йерархиите изливат своите сили върху Земята, а тя ги отразява обратно и в резултат на всичко това става формирането на човешкото същество.
към текста >>
Ако искаме да схванем особения характер на това влияние, трябва да кажем следното: Както в монголската раса имаме противодействията между шестте Слънчеви Елохими, Лунния Яхве и Духовете на Марс, така и в един друг случай редно е да допуснем, че от посоката на Луната силите на Яхве отново се срещат и си взаимодействуват с Духовете на Марс, в
резултат
на което настъпва една специална модификация.
И в кръвта те работят по такъв начин, че фактически се противопоставят на шестте Елохими, които са съсредоточени в Слънцето. Следователно, в лицето на монголската раса имаме един вид противопоставяне на шестте Елохими. При това Духовете на Марс провеждат една твърде особена атака към другата страна, към Яхве, или Йехова, който междувременно отдели своето поле на действие от това на другите шест Елохими. Обаче освен въпросното взаимодействие между Духовете на Марс, шестте Елохими и Яхве, което поражда монголската раса, има и още нещо.
Ако искаме да схванем особения характер на това влияние, трябва да кажем следното: Както в монголската раса имаме противодействията между шестте Слънчеви Елохими, Лунния Яхве и Духовете на Марс, така и в един друг случай редно е да допуснем, че от посоката на Луната силите на Яхве отново се срещат и си взаимодействуват с Духовете на Марс, в резултат на което настъпва една специална модификация.
Тук с помощта на окултното познание Вие се доближавате до обяснението за тази специална модификация, за тази специална разновидност на човечеството, а именно еврейството. В лицето на еврейството Вие имате една разновидност на общото човечество, чиято главна особеност е тази, че Яхве, или Йехова се отделя от другите Елохими и взаимодействувайки си с Духовете на Марс подготвя особения характер на еврейския народ. Сега Вие ще разберете особения характер на еврейския народ, както и неговата мисия. В един точно определен и дълбоко окултен смисъл, авторът на Библията можа да каже, че Яхве, или Йехова, направи евреите свой народ и ако към това прибавите, че тук се осъществява едно взаимодействие с Духовете на Марс, и че на свой ред Духовете на Марс провеждат атаките си главно в областта на кръвта, Вие ще разберете също, защо продължаващото действие на кръвта от едно поколение в друго поколение, от една генерация в друга генерация е от такава изключителна важност за семитскоеврейския народ и защо в семитския народ Богът Яхве нарича себе си Бог, който тече с кръвта надолу през Аврам, Исаак, Яков и т.н. Ето пътят, който показва, как кръвта тече през всички тези поколения.
към текста >>
И така, Вие виждате, че в
резултат
на упражняваните върху кръвта действия се стига до възникването на две раси.
И така, Вие виждате, че в резултат на упражняваните върху кръвта действия се стига до възникването на две раси.
От едната страна имаме всичко онова, което наричаме монголска раса, а от другата страна е онова, което принадлежи към еврейството. Тук е налице една огромна вътрешна противоположност, която засяга цялото човечество и ако искаме да проникнем в дълбините на Душите на Народите, ние трябва да отворим очите си за изключително важните подробности, свързани с тази противоположност.
към текста >>
И тук ние виждаме както това, което е свързано със Сатурн и неговите действия, така и това, което възниква на Земята като
резултат
от съвместните действия на другите Духове в един такъв момент, когато се срещат две различни направления.
Този е Духът, който говори за нас истината. Да, великият Дух говори истината! А вашите Духове, които имате тук на хартията и които са израз на онова, което е велико за вас, те не говорят истината.“ Ето гледната точка на индианския вожд. Кафявият човек принадлежи на великия Дух, белият човек принадлежи на Духовете, които под облика на малки черни джуджета той имаше предвид буквите подскачат върху хартията; те не говорят истината. Да, това е един световно-исторически диалог, състоял се между победителите и последния от великите вождове на кафявите хора.
И тук ние виждаме както това, което е свързано със Сатурн и неговите действия, така и това, което възниква на Земята като резултат от съвместните действия на другите Духове в един такъв момент, когато се срещат две различни направления.
към текста >>
392.
7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство.
GA_121 Отделните души на народите
А после при тези народи, които възникнаха в
резултат
на смесване, дойдоха други Архангели, които проявиха своята власт едва след въпросното смесване на различни народностни елементи.
Ние вече посочихме каква мисия имаше да изпълнява водещият Дух на келтите. Същото бихме могли да кажем и за Архангелите на другите народи.
А после при тези народи, които възникнаха в резултат на смесване, дойдоха други Архангели, които проявиха своята власт едва след въпросното смесване на различни народностни елементи.
И така, за доста продължителен период чак до Средновековието в Средна и Северна Европа ръководната роля се намираше главно в ръцете на Архангелите, които постепенно попаднаха под влиянието, идващо от общия Дух на Времето, който проправяше пътя на Христовия Импулс. В Европа отделните Духове на Народите, станаха до голяма степен служители на Христовия Дух на Времето. Докато Архангелите на Европа се поставяха в служба пред този общ Христов Дух на Времето, отделните народи не бяха в състояние да позволят на някой от Архангелите да се издигне до степента Дух на Времето. Едва през шестнадесети и седемнадесети век започвайки приблизително от дванадесети век бяха създадени предварителните условия за въздигането на водещия Дух на Времето, под чието влияние се намираме днес и който отговаря за Петата следатлантска културна епоха. Той също принадлежи към великите Духове на Времето, каквито бяха и онези Духове на Времето, които отговаряха за Египетско-халдейско-вавилонската, Древноперсийската и Древно-индийската епоха.
към текста >>
393.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
Тази работа вече беше довела до известни
резултат
и в индийската душа, в нейното астрално и етерно тяло още преди тя да се беше пробудила.
Техният душевен живот беше извънредно богат и се издигна над онези състояния, в които народите на Европа продължиха да живеят още дълго време. Индийците вече бяха приключили с този етап от развитието. Те се пробудиха в пълно себесъзнание, след като бяха развили у себе си такива духовни сили и способности, благодарение на които можеха до голяма степен да проникват в духовния свят. Ето защо най-напредналите представители на индийския народ след като те бяха приключили със старото, сумрачно ясновидство изпитваха вече пълно безразличие към цялата деятелност на различните ангелски и архангелски Същества върху човешките души. Те вече не се занимаваха с това, непосредствено да наблюдават работата на Архангелите, на Ангелите, както и на онези духовни Същества, които проявяваха специален интерес към Духа на Народа.
Тази работа вече беше довела до известни резултати в индийската душа, в нейното астрално и етерно тяло още преди тя да се беше пробудила.
Индийците се пробудиха след като душата им вече беше постигнала извънредно голяма степен на зрелост; и те се пробудиха по такъв начин, че най-напредналите от тях можеха без особени усилия да прочетат в Хрониката Акаша всичко, което човечеството беше постигнало до този момент; те просто насочваха поглед към заобикалящия ги свят и с помощта на Хрониката Акаша можеха да прочетат това, което ставаше в духовния свят, това през което бяха минали в своето развитие още докато са се намирали в притъпено, сумрачно състояние на съзнанието. Без да го съзнават, тези хора бяха въведени в по-висши области, още преди пробуждането на тяхното Азово съзнание, те бяха постигнали такива духовни способности, които бяха много по-богати от душевните качества на западните народи. За древните индийци духовният свят беше въпрос на непосредствено наблюдение. Най-напредналите от тях бяха стигнали толкова далеч, че след пробуждането на техния Аз, фактически не им се налагаше да наблюдават бурното човешко развитие, направлявано от Духовете на Формата, или Властите, а бяха по-близко до онези духовни Същества, които наричаме Духове на Движението или Сили, както и до стоящите над тях Духове на Мъдростта. Действията на тези Същества ги интересуваха особено силно.
към текста >>
Той вижда как въздухът нахлува в човешкото тяло, в
резултат
на което Азът започва да пулсира.
Ето защо. Азът навсякъде беше усещан като роден син на онова Същество, което даде на хората говора. Тор е специално ангажиран в утвърждаването на индивидуалния Аз, а макрокосмическото съответствие на процесите в Макрокосмоса ние имаме в пулсирането на кръвта. Следователно, това, което навън в Макрокосмоса съответствува на пулсирането на човешката кръв, е същото, което прорязва ветровете и облаците под формата на светкавици и гръмотевици. Обаче това също застава пред ясновиждащия северно-германски човек като едно цяло и за него поривите на вятъра и проблясването на светкавиците са интимно, неразделно свързани с фините движения на вдишания от него въздух.
Той вижда как въздухът нахлува в човешкото тяло, в резултат на което Азът започва да пулсира.
Днес хората разглеждат всичко това като един материален процес, обаче за северно-германския човек същите тези процеси все още бяха израз на астралното тяло. Той ясно виждаше вътрешното сходство между огъня, светкавицата и това, което пулсира в кръвта. Той усещаше ударите на пулса в своята кръв и знаеше: Това са ударите на Аза! Това, което бушува там, аз усещам отново и отново! Обаче на външния, на материалния процес той не обръщаше особено внимание.
към текста >>
394.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
Какво по-близко до ума, хората да си кажат: Да, този човек падна от покрива, получи тежки наранявания, в
резултат
на които умря.
Но въпреки че външно погледнато нещата са сходни, смъртта при животните няма нищо общо със смъртта при човека. Би ни отнело твърде много време, ако поискаме да докажем тези неща, спирайки се върху една теория на познанието. Всъщност тук аз само напомням, че това, което днешната наука нарича причинност, често пъти е нещо безкрайно съмнително. И грешки поради тази причина ние откриваме на всяка крачка. Представете си например следното: Един човек се качва на покрива, подхлъзва се и пада долу, където го намират мъртъв.
Какво по-близко до ума, хората да си кажат: Да, този човек падна от покрива, получи тежки наранявания, в резултат на които умря.
Обаче в действителност случаят може да е съвсем друг. На покрива човекът би могъл да получи мозъчен удар и да е умрял още преди падането; нараняванията са налице, обаче причината за смъртта е съвсем друга. Описаният случай е прекалено драстичен, обаче грешки от този род науката прави много често. Външните факти могат да изглеждат напълно еднакви и все пак вътрешните причини да са съвършено различни. Ето какво, следователно, можем да изтъкнем като резултат от духовно-научното изследване: В астралното тяло Луцифер поражда егоизма, в етерното тяло лъжата и неистинността, във физическото тяло болестта и смъртта.
към текста >>
Ето какво, следователно, можем да изтъкнем като
резултат
от духовно-научното изследване: В астралното тяло Луцифер поражда егоизма, в етерното тяло лъжата и неистинността, във физическото тяло болестта и смъртта.
Какво по-близко до ума, хората да си кажат: Да, този човек падна от покрива, получи тежки наранявания, в резултат на които умря. Обаче в действителност случаят може да е съвсем друг. На покрива човекът би могъл да получи мозъчен удар и да е умрял още преди падането; нараняванията са налице, обаче причината за смъртта е съвсем друга. Описаният случай е прекалено драстичен, обаче грешки от този род науката прави много често. Външните факти могат да изглеждат напълно еднакви и все пак вътрешните причини да са съвършено различни.
Ето какво, следователно, можем да изтъкнем като резултат от духовно-научното изследване: В астралното тяло Луцифер поражда егоизма, в етерното тяло лъжата и неистинността, във физическото тяло болестта и смъртта.
И какво би трябвало да ни каже сега северно-германската митология, когато тя приписва на Луцифер, на Локи, това троично действие? Тя разказва, че Локи има трима потомци. Първият е този, който поражда егоизма. Това е змията Мидгард, която олицетворява луциферическото влияние върху астралното тяло. Вторият образ се свежда до това, което се промъква в човешкото познание като неправилни, неверни представи.
към текста >>
395.
10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов.
GA_121 Отделните души на народите
Защото нещата ще опрат до това, изхождайки от получените
резултат
и, да опишем още по-точно същността на северно-германската Душа на Народа.
Преди да развием темата, която ще се окаже тясно свързана със Залезът на Боговете, ще бъде добре, ако изградим необходимата за тази цел основа.
Защото нещата ще опрат до това, изхождайки от получените резултати, да опишем още по-точно същността на северно-германската Душа на Народа.
Ние трябва да вникнем в общия духовен живот на европейските народи и да видим как различните Духове на Народите, респективно техните действия, пораждат един напредък на цялото човечество, започващ от древността, минаващ през нашето съвремие и отправен към бъдещето. Всеки отделен народ, дори всяко отделно, незначително разклонение на този или онзи народ има своята специална задача в изграждането на споменатия величествен напредък и от казаното досега, Вие се досещате, че в известен смисъл, именно на преди следхристиянската европейска култура се падна задачата, мисията да формира и възпита Аза, издигайки го през различните степени на човешкото развитие. В известен смисъл този Аз беше взет от духовния свят и показан на човека още в дълбоката древност, както установихме това по отношение на северно-германския народ. Ние посочихме как този Аз беше предоставен на хората от едно ангелско Същество, намиращо се между човека и Душата на Народа: От Донар или Тор. Ние видяхме още как отделният човек се проявяваше като лишен от всякакъв Аз, като безличен.
към текста >>
И въпреки това те не са нищо друго, освен
резултат
от най-сублимираното старо ясновидство, от съвместната работа с божествено-духовните сили, протичаща в човешката душа.
Философските системи на Средна Европа, застъпвани от Фихте, Шелинг и Хегел, още през 19 век, привидно са твърде далеч от митологическата област.
И въпреки това те не са нищо друго, освен резултат от най-сублимираното старо ясновидство, от съвместната работа с божествено-духовните сили, протичаща в човешката душа.
Ина че би било невъзможно един Хегел да вижда в своите идеи определени реалности, невъзможно би било Хегел да направи едно толкова характерно за него изказване, а именно когато на въпроса: „Какво е абстрактното? “ той отговаря: „Абстрактното е например един отделен човек, който изпълнява всекидневните си задължения, да речем: един дърводелец.“ Следователно онова, което за абстрактния човек представлява нещо конкретно, за Хегел е нещо абстрактно. Това, което за абстрактния човек е само мисли, за Хегел представляваше великия майстор-създател на света. Хегеловият идеен свят е последният и сублимиран до краен предел израз на Съзнателната душа и съдържа в себе си като чисти понятия това, което северният човек доскоро виждаше като сетивно-свръхсетивни, божествено-духовни сили, намиращи се в непрекъсната връзка с Аза. И когато Фихте говори за Аза, това не е нищо друго, освен бих казал утайката от всичко онова, което Богът Тор предостави на човешката душа, само че Фихте го видя от гледната точка на Съзнателната душа и го формира с привидно бедна, ла конична мисъл: „Аз съм“, от която тръгва и цялата му философска система.
към текста >>
396.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
И
резултат
ът от всичко това би бил пак материализъм, само че в друга разновидност.
Едната от тях, която има вероятност да се получи главно поради традициите на Запада, се състои в това, че всичко, което възвестяват през 20 век първите пионери на новото Христово откровение, ще бъде обявено за пълна глупост или за необуздана фантастика. Както знаем, днес материализмът е обхванал всички области на живота. Той е като у дома си не само на Запад, но и на Изток, само че там се проявява по друг начин. Лесно би могло да се получи следното: източният материализъм да обърка хората и те да не разпознаят по-висшата степен на Христовото откровение и тогава да настъпи това, за което често сме говорили, а и занапред непрекъснато ще напомняме, а именно, че материалистичното мислене ще се опита да превърне етерното виждане на Христос в един чисто материалистичен феномен. Лесно би могло да се получи следното: под влияние на духовно-научните истини хората действително ще говорят за новото идване на Христос, обаче в същото време ще вярват, че Христос отново ще се яви в едно материално тяло.
И резултатът от всичко това би бил пак материализъм, само че в друга разновидност.
Тогава бихме имали продължение на всичко онова, което е тук от столетия насам.
към текста >>
Както знаете, още преди постигане на ясновидството, съществува възможност за пълна проверка на
резултат
ите от свръхсетивното наблюдение.
За мен беше твърде вълнуващо да се убедя за пореден път, колко добре могат да се разбират хората по тези въпроси. През последните дни пристигналите тук гости от по-южните части на Германия и Средна Европа често споделяха с мен колко свободно общуват с представителите на скандинавския Север. Ето още едно доказателство, за това че макар и за мнозина от нас то да е несъзнателно ние можем да разбираме именно в областта на духовното познание, както аз вече изтъкнах на последния Теософски Конгрес*29 в Будапеща и което после от ново повторих на нашето Общо Събрание в Берлин, където имахме голямата радост да видим всред нас също и приятели от Севера. Би било твърде зле за Духовната наука, ако онзи, който все още не може да вижда в духовния свят, би трябвало сляпо да се доверява на това, което чува. Както в Берлин, така и сега, аз Ви моля да не се доверявате само на това, което вече съм казал или евентуално ще изложа в следващите си лекции.
Както знаете, още преди постигане на ясновидството, съществува възможност за пълна проверка на резултатите от свръхсетивното наблюдение.
И аз настойчиво Ви моля: Не се доверявайте сляпо и не приемайте по силата на авторитета нито едно от моите изказвания върху Заратустра и Исус от Назарет, върху Хермес и Мойсей, върху Один, Тор, или върху самия Христос Исус. Аз настойчиво Ви моля: Отвикнете да разчитате на авторитета; защото принципът на авторитета може да предизвика за нас само злини и неприятности.
към текста >>
397.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
„Всеки трябва да е наясно, че в Теософското Общество аз отстоявам единствено
резултат
ите от моите собствени проучвания в духовния свят“.
Щайнер е генерален секретар на Немската Секция към тогавашното Теософско Общество. Вътрешните неуредици в Теософското Общество водят до изключване на Немската Секция и до възникването на „Антропософското Общество“, в чиито рамки Р. Щайнер продължава своята дейност. Впрочем поначало Р. Щайнер се опира на своите самостоятелни духовни проучвания, които той нарече „антропософия“.
„Всеки трябва да е наясно, че в Теософското Общество аз отстоявам единствено резултатите от моите собствени проучвания в духовния свят“.
(„Моят жизнен път“, Събр. Съч. №28).
към текста >>
Щайнер е избран за генерален секретар на Немската секция на Теософското Общество, като още в самото начало той заявява, че ще се ръководи единствено от
резултат
ите на собствените си духовно-научни изследвания.
През 1902 Р.
Щайнер е избран за генерален секретар на Немската секция на Теософското Общество, като още в самото начало той заявява, че ще се ръководи единствено от резултатите на собствените си духовно-научни изследвания.
към текста >>
398.
2. СКАЗКА ВТОРА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Ние знаем, че източниците на това антропософско учение са
резултат
ите на ясновиждането, те са това, което ясновидецът добива в своето виждане, когато в цялото си схващане той се освобождава от условията на сетивното възприятие и ума, свързан с физическото тяло, когато вижда в духовния свят с помощта на духовите органи.
Какво всъщност ни се описва в това, което наричаме антропософско учение?
Ние знаем, че източниците на това антропософско учение са резултатите на ясновиждането, те са това, което ясновидецът добива в своето виждане, когато в цялото си схващане той се освобождава от условията на сетивното възприятие и ума, свързан с физическото тяло, когато вижда в духовния свят с помощта на духовите органи.
Когато иска да преведе на езиците на физическия свят това, което вижда в духовния свят, той може да го изрази в образи; обаче в такива образи, че, в зависимост от способността на ясновидеца да описва нещата, те да могат да събудят една представа за това, което самият ясновидец е видял в духовните светове. Тогава се получава нещо, което не бива да се смесва с никое описание на неща или събития от физическия-сетивен свят; получава се нещо, при което човек постоянно трябва да има съзнанието, че има работа с един съвършено друг свят, с един свят, който наистина стои на основата на сетивния свят, но който в същинския смисъл ни най-малко не се покрива с представите, впечатленията и възприятията на обикновения сетивен свят.
към текста >>
399.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Да чувствуваме тези цел, в търпение и смирение, но също и в сила, този трябва да бъде един от
резултат
ите на космическото съзерцание, което можем да свържем с величествените думи от началото на Библията.
Човешката форма на земята е една цел на Боговете. Почувствувайте цялата тежест на тези думи: човешката форма на земята е една цел на Боговете! Защото когато почувствувате цялата тежест на тези думи, тогава вие ще си кажете: човешката форма е нещо, спрямо което отделната душа има извънредно голяма отговорност, има задължението да я направи колкото е възможно по-съвършена. Възможността за усъвършенствуването беше дадено в момента, когато Елохимите взеха общото решение да влеят в една цел всичко, което можеха. Това, което е наследство от Боговете, е предадено на човека, за да го развие той все по-високо и по-високо в бъдещите времена.
Да чувствуваме тези цел, в търпение и смирение, но също и в сила, този трябва да бъде един от резултатите на космическото съзерцание, което можем да свържем с величествените думи от началото на Библията.
Тези думи ни разкриват нашия произход и същевременно ни сочат нашата цел, нашия най-висш идеал. Ние чувствуваме, че имаме божествен произход; но чувствуваме също и това, което се опитах да покаже в розенкройцерската драма, там, където посветеният е минал вече определена степен, където се чувствува в думите: "о човече, изживей себе си". Наистина той чувствува тук своята човешка слабост, но същевременно и своята божествена цел. Той вече не умира, не изсъхва вътрешно, а се чувствува повдигнат, чувствува, че изживява себе си вътрешно, когато изживява себе си, когато може да изживее себе си в другото Себе, което му е влято от нещо сродно на неговата души, понеже е неговата собствена божествена цел.
към текста >>
400.
5. СКАЗКА ПЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Там са описани само онези
резултат
и, които могат да бъдат намерени независимо от всеки външен документ.
Тук имате живо описано вливането на жизнения етер, който предизвиква всичко това, което е казано за третия ден. Така в Генезиса /Битието/ имате всичко, което окултизма може да разкрие чрез ясновидските сили и което трябва да очакваме, ако действително Генезисът произхожда от едно такова истинско окултно познание. Ние виждаме това потвърдено, когато проявим волята правилно да го разберем. Чудно е, как това, което изследваме независимо от всеки религиозен документ, ние намираме потвърдено чрез Генезиса. Мога да ви уверя, че начинът, по който в моята "Тайна наука" Земното развитие бе описано като едно повторение на стария Сатурн, на старото Слънце, на старата Луна, че това описание съвсем нарочно и съвестно бе държано настрана всичко онова, което би могло да бъде взето някакси от Генезисът.
Там са описани само онези резултати, които могат да бъдат намерени независимо от всеки външен документ.
Но когато после сравните това намерено независимо от документите с Генезисът, тогава ще откриете, че този Генезис, това Битие, стои пред нас като един документ, който ни казва същото нещо, което и ние открили чрез нашето изследване. Това е онази чудесна хармония, на която загатнах вчера, където това, което ние самите можем да кажем, е било открито от ясновидски органи, които са ни говорили преди хилядолетия. Следователно, когато разглеждаме повече по-тънките елементи на нашето Земно развитие, тогава в това, което е наречено трите първи дни на сътворението, ние виждаме едно последователно действие на топлина, светлина, звуков етер и жизнен етер, а в това, което е възбудено в себе си, което е оживено в себе си, виждаме едновременно да се развиват състоянията на сгъстяване от топлината въздухът, после водата /течното състояние/ и земното или твърдо състояние, по начини, който вече ви описах. Така тъкат едни в други състоянията на сгъстяване и на разредяване и по този начин ние добиваме един единен миров образ на нашето Земно развитие. И когато говорим така за по-гъстите състояния, за топлина, въздух, вода, земя, или за по-разредените състояния, за светлинен, звуков, жизнен етер, ние имаме работа с форми на изява, с външни одежди на духовно-душевни Същества.
към текста >>
401.
6. СКАЗКА ШЕСТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Това е една престара окултна истина, една истина, до която стига днес и официалната физиология, когато право тълкува своите
резултат
и.
Но не само светлината, а необходимо е още и нещо друго. И за да се запознаем с това друго, трябва да обгърнем с поглед смяната на състоянията будност и сън по отношение на нашето физическо и етерно тяло. Какво значи, разбрано в неговия по-дълбок смисъл, да бодърствува човек? Какво правим ние като човеци, когато бодърствуваме? Всъщност цялата наша психическа дейност, всичко това, което развиваме в нашия живот на представите /мисленето/, в нашия живот на усещанията и чувствата, във вълнуващите се нагоре и надолу страсти, накратко всичко, което става в това вълнуване и силови действия на нашето астрално тяло и на нашия аз, всъщност всичко това е едно постоянно изхабяване на нашето физическо тяло през време на дневния живот.
Това е една престара окултна истина, една истина, до която стига днес и официалната физиология, когато право тълкува своите резултати.
Това, което душата развива като наш вътрешен живот, то изразходва през време на будното състояние постоянно силите на нашето външно физическо тяло, което е получило своите първоначални заложби за развитие през време на старото Сатурново състояние. Съвършено друг е животът на това физическо тяло през време на състоянието на сън, когато астралното тяло с неговия вълнуващ се нагоре и надолу вътрешен живот е излязло вън. Също както бодърствуващият живот е едно постоянно изхабяване, бихме могли да кажем едно разрушение на силите на физическото тяло, така и животът през време на съня е едно постоянно превъзстановяване, едно регенериране, едно изграждане. Така щото ние трябва да различаваме в нашето физическо тяло и в нашето етерно тяло разрушителни процеси и съграждащи процеси, разрушителни процеси, които стават през време на будния дневен живот, и съграждащи процеси, които стават през време, когато спим. Но всичко това, което става някъде в пространството, не е изолирано в света, а е свързано с общото съществуване.
към текста >>
402.
7. СКАЗКА СЕДМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Действително
резултат
ът от неимоверен труд, от всеотдайни усилия, поради отделянето от окултните източници, стои по един трагичен начин на същата почва, на който би стоял някой, който отрича съществуването на Гьоте, покаже не може да си представи, че две толкова различни неща, като стилът от първата част на "Фауст" и от неговата втора част могат да произхождат от един и същ човек.
Чудно е само, как главното изречение и допълнителното изречение са така чудесно съчетани, че трябва да се предположи, какво само някой съчетател е трябвало да дойде, за да съчетае така добре тези две предания. В това тълкуване на Библията през нашето столетие е бил изразходван огромен труд и можем да кажем, когато познаваме нещата, че върху никое естествено-научно или историческо изследване не е бил изразходван толкова труд, както върху това богословско тълкуване на Библията през 19-я век, което ни изпълва с дълбока печал и с чувството на дълбока трагичност. Онова, което трябваше да разказва на човечеството за най-духовното, е изгубило своята връзка с духовните извори. Това е, като че някой би искал да каже: Но вижте, във втората част на трагедията "Фауст", например, ние виждаме един съвършено друг стил, когато сравним мястото, където говори Ариел, с четиристъпните стихове от първата част на "Фауст". Невъзможно е един и същ човек да е написал това и затова Гьоте трябва да е една митична фигура.
Действително резултатът от неимоверен труд, от всеотдайни усилия, поради отделянето от окултните източници, стои по един трагичен начин на същата почва, на който би стоял някой, който отрича съществуването на Гьоте, покаже не може да си представи, че две толкова различни неща, като стилът от първата част на "Фауст" и от неговата втора част могат да произхождат от един и същ човек.
Тук ние се вглеждаме в един дълбок трагизъм на човешкия живот; виждаме, как това отново събужда необходимостта, духовете да бъдат насочени към изворите на духовния живот. Духовното познание е възможно само тогава, когато хората отново ще потърсят живия дух. Те отново ще го потърсят; защото това е свързано с един непреодолим стремеж на човешката душа. И в доверието, че този стремеж съществува в човешката душа, че сърцето тласка човека да търси отново връзката с духовните извори и ще го тласка за разбирането на истинската основа на религиозните документи, на това почива общо взето цялата сила, която може да ни въодушеви на нашата антропософска почва. Да се проникнем от това доверие и ние ще получим истинските плодове на тази почва, която да ни въведе в духовния живот.
към текста >>
403.
8. СКАЗКА ОСМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Ние виждаме
резултат
ът от това действие на светлината във външната растителност.
Но такива физични апарати не могат да възприемат. През време на старата Лунна епоха тези органи са били овътрешнени. Следователно, когато разглеждаме окото, трябва да кажем: На стария Сатурн то е било така изградено, че е било най-много един физичен апарат; за Лунната степен чрез падащата отвън светлина то е било преобразувано в един възприемателен орган, в един орган на съзнанието. Същественото в онази дейност, която е била извършена през време на старото Лунно състояние, е, че органите така да се каже са изтеглени навън от съществата. През време на Земната работа същественото е, че например светлината действува върху растенията, подържа развитието на растенията.
Ние виждаме резултатът от това действие на светлината във външната растителност.
Светлината не е действувала по този начин на Старата Луна; тя е изтеглила органите навън. И това, което човекът е възприемал тогава, е било тази работа над неговите органи. Следователно това е било едно възприемане на образи, които обаче изглеждали като че изпълват мировото пространство. В действителност те не са били нищо друго освен изрази за работата на елементарното съществуване над органите на човека. Как се е образувал той самият, как от самото му същество така да се каже са се развили възприемащите очи, тази работа над самия него, неговото собствено развитие, това е възприемал човекът през време на старата Лунна епоха.
към текста >>
404.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Днес аз искам да свържа
резултат
ите на духовно-научното изследване с Генезиса.
Както водата се втвърдява и превръща в лед, така приблизително трябва да си представим в шестия ден на сътворението душевно-духовния човек втвърдяващ се, един вид сгъстяващ се и превръщаш се в земния човек чрез действието на Елохимите. Следователно преминаването към шестия ден на сътворението е един вид втвърдяване на духовно-душевния човек и превръщането му в твърдия земен човек. Много естествено, ние не ще намерим човека в предидущите така наречени дни на сътворението в областта на онова, което първо се изразява свръхсетивно като физически отпадъци или като закони на физическите отпадъци, но ние трябва да търсим по-рано човека в едно духовно-душевно състояние. Следователно, когато в смисъла на Генезиса говорим за това, че в първия ден съществуваше вътрешно раздвижваното и външно изявяващото /небето и земята в обикновения превод/, ние не трябва да търсим за този първи ден на сътворението човека в земното, а в окръжността на Земята като духовно-душевно същество. Трябва да кажем: Неговото земно съществуване се подготвя като духовно-душевно същество.
Днес аз искам да свържа резултатите на духовно-научното изследване с Генезиса.
към текста >>
Макар и в известно отношение да беше изчезнало съзнанието, че в разказа на Библията имаме работа с едно предаване на
резултат
ите от ясновидското изследване, тогава съществуваше все пак нещо съвършено различно от това, което се появи от 16-ия, 17-ия век като грубо-сетивно тълкуване.
Хората не знаят особено много за представите на миналите столетия. Схоластиците от 12-я век биха показали твърде странна физиономия, ако отново биха дошли днес и биха могли да чуят това, което сами са казали върху Библията. Никому от схоластиците не би минало през ума да си състави такива представи върху библейския разказ, каквито хората днес имат. Хората биха могли да знаят днес това, ако само биха искали истински да се учат. Достатъчно би било да се проучат съчиненията на схоластиците, и тогава хората биха видели, как там ясно е изразено, за какво става дума.
Макар и в известно отношение да беше изчезнало съзнанието, че в разказа на Библията имаме работа с едно предаване на резултатите от ясновидското изследване, тогава съществуваше все пак нещо съвършено различно от това, което се появи от 16-ия, 17-ия век като грубо-сетивно тълкуване.
Никому през първото столетия на Средновековието не би минало през ума да твърди подобни неща. Днес е лесно да се критикува Библията. Но хората не знаят, че представите, които те днес оборват, са възникнали едва от няколко столетия. И онези, които днес най-много критикуват Библията, водят борба срещу едно фантастично произведение на човешките представи, а не срещу Библията, това е една борба против нещо, което съвсем не съществува, което първо е било създадено от човешката фантазия. Срещу това Духовната наука има задачата, чрез изнасяне резултатите от духовно-научното изследване да насочи вниманието отново върху истинския смисъл на Библията и да даде чрез това възможност да се получат онези велики впечатления, които могат да обхванат нашата душа, когато се научим да разбираме това, което ни е предадено по един такъв величествен начин от древните времена.
към текста >>
Срещу това Духовната наука има задачата, чрез изнасяне
резултат
ите от духовно-научното изследване да насочи вниманието отново върху истинския смисъл на Библията и да даде чрез това възможност да се получат онези велики впечатления, които могат да обхванат нашата душа, когато се научим да разбираме това, което ни е предадено по един такъв величествен начин от древните времена.
Макар и в известно отношение да беше изчезнало съзнанието, че в разказа на Библията имаме работа с едно предаване на резултатите от ясновидското изследване, тогава съществуваше все пак нещо съвършено различно от това, което се появи от 16-ия, 17-ия век като грубо-сетивно тълкуване. Никому през първото столетия на Средновековието не би минало през ума да твърди подобни неща. Днес е лесно да се критикува Библията. Но хората не знаят, че представите, които те днес оборват, са възникнали едва от няколко столетия. И онези, които днес най-много критикуват Библията, водят борба срещу едно фантастично произведение на човешките представи, а не срещу Библията, това е една борба против нещо, което съвсем не съществува, което първо е било създадено от човешката фантазия.
Срещу това Духовната наука има задачата, чрез изнасяне резултатите от духовно-научното изследване да насочи вниманието отново върху истинския смисъл на Библията и да даде чрез това възможност да се получат онези велики впечатления, които могат да обхванат нашата душа, когато се научим да разбираме това, което ни е предадено по един такъв величествен начин от древните времена.
към текста >>
405.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
На много места в тази сказки трябваше да обърнем вниманието, как в разказа на Генезиса, когато правилно го разбираме, се явяват
резултат
ите на ясновидското изследване.
На много места в тази сказки трябваше да обърнем вниманието, как в разказа на Генезиса, когато правилно го разбираме, се явяват резултатите на ясновидското изследване.
Сега нашата задача ще бъде да покажем в няколко точки това съвпадение. Първо ще се касае да покажем по-точно, за кое време говори Генезисът, когато вземем под внимание това, което духовно-научното изследване ни казва за нашето Земна развитие. В известно отношение аз вече обърнах вниманието върху това, което поставих началото на Генезиса в онзи период, когато Слънцето и Земята се готвят да се отделят едно от друго; но ние трябва да разгледаме още по-точно това отношение. Онези, от вас, които са слушали различни сказки през изтеклите години, а също и тези, които са се занимавали що годе с описанието на Земното развитие в моята книга "Тайната наука", ще си спомнят, какво значение имат там два важни момента в това Земно развитие. Първият момент е отделянето на Слънцето от Земята.
към текста >>
Резултат
ът от това беше, че в по-нататъшния ход на Земното развитие човешките същества можеха все по-малко и по-малко да виреят оставайки свързани със Земята всичко това ви е по-точно описано в моята книга "Тайната наука".
Така следователно след отделянето на Слънцето ние имаме едно развитие на Земята, което съдържа още в себе си, в своето тяло и Лунното развитие. Следователно човекът беше изложен на условия, които бяха много по-груби от същинските земни условия; защото Луната има така да се каже една груба вещественост. Последствието от това беше, че след отделянето на Слънцето от Земята силите на Земята приеха все повече един лунен характер, станаха все по-сгъстени, по-втвърдени. Едно по-нататъшно последствие беше това, че сега човекът беше изложен на една друга опасност, опасността да се втвърди в себе, да се мумифицира, разбира се да се втвърди астрално, да се мумифицира астрално. Ако когато Слънцето още беше съединено със Земята условията, силите бяха твърде тънки, сега те станаха твърде груби.
Резултатът от това беше, че в по-нататъшния ход на Земното развитие човешките същества можеха все по-малко и по-малко да виреят оставайки свързани със Земята всичко това ви е по-точно описано в моята книга "Тайната наука".
От вчерашната сказка знаем, че тогава човеците бяха наистина духовно-душевни същества, но че в това духовно-душевно състояние те не можеха да се свържат с това, което се излъчваше в окръжността на Земята като земна материя, защото то беше твърде грубо за тях, докато Душата още беше свързана със Земята. И така става, че по-голяма част от човешките души трябваше да се освободят от своите връзки със Земята. С това ние загатваме за едно важно събитие, което стана в отношението на човека и Земята през периода, който се намира между отделянето на Слънцето и отделянето на Луната. С изключение на много малък брой човешките души-духове се сбогуваха през този междинен период земните условия и се насочиха към по-висши области. И според степента на тяхното развитие сега тези човешки души-духове продължиха своето по-нататъшно развитие върху другите планети, които принадлежат към нашата слънчева система.
към текста >>
Ние сме заставени, принудени от
резултат
ите на душевното изследване, да приемем нещо, което отначало човек не може да повярва -,че тогава съществуваше една главна човешка двойка, както ни показва Библията в лицето на Адам и Ева, и че към потомците на тази двойка се присъединиха, прибавиха се онези видове човеци, които се родиха благодарение на това, че техните души-духове слязоха от всемирното пространство върху Земята.
бе дадено нещо първоначално, което по-късно доведе до диференцирането на човешките раси. Тук трябва да търсим различията в човешкия род и днес още, когато човек има поглед за това, при един човек може да се познае, дали неговата душа произхожда от тази или онези от съседните на Земята планети. Но ние често сме подчертавали вече в моята книга "Тайната наука", че не всички души бяха напуснали Земята. Ако искаме да говорим тривиално, трябва да кажем: Най-способните човешки души можаха да използуват по-нататък земния материал и да останат свързани с него. Аз даже обърнах вниманието върху това, че по един изненадващ начин съществуваше една главна двойка човеци, която преодоля онова загрубяване на земните състояния.
Ние сме заставени, принудени от резултатите на душевното изследване, да приемем нещо, което отначало човек не може да повярва -,че тогава съществуваше една главна човешка двойка, както ни показва Библията в лицето на Адам и Ева, и че към потомците на тази двойка се присъединиха, прибавиха се онези видове човеци, които се родиха благодарение на това, че техните души-духове слязоха от всемирното пространство върху Земята.
към текста >>
Бих искал да ви припомня някои
резултат
и на Духовната наука аз често съм споменавал това и съм го обяснил по-точно и в моята книга "Тайната наука".
Когато обгърнем с поглед всичко това, ние ще се приближим до едно обяснение, което може да ни каже, кое е онова време, на нашия духовно-научен език, за което ми говори Библията. Припомням ви, че след като в Библията ни са описани шестте или седемте дни на сътворението следва онова описание, което дилетантизмът на днешното изследване на Библията счита за един втори разказ за сътворението, но което в действителност е напълно съобразно с фактите.
Бих искал да ви припомня някои резултати на Духовната наука аз често съм споменавал това и съм го обяснил по-точно и в моята книга "Тайната наука".
Аз показах, как Земното развитие върви напред и преминава от Лемурийската към Атлантската епоха, как така да се каже през време на това преминаване напред става един вид охлаждане на физическата Земя. Всъщност през време на Лемурийскта епоха трябва да си представим Земята като една огнена същност, която още показва навсякъде изригващи в себе си огнен елемент и едва с преминаването в Атлантската епоха е настъпило това охладяване. Аз обърнах вниманието върху това, което се намираше над земната почва, че през време на Атлантската епоха то е било съвършено различно от по-късно; че далече, далече в атлантските времена Земята не е била заобиколена от една свободна от вода атмосфера. Земята е била покрита с една въздушна атмосфера изцяло изпълнена с водно-мъгливи маси. Това, което днес познаваме като отделяне на дъжда и на свободния от дъжд въздух, не е съществувало през тези древни времена.
към текста >>
406.
Съдържание
GA_123 Евангелието на Матей
Никъде и в ни най-малка степен те е споменато нещо, което да не представлява чист
резултат
от изграждащата се Антропософия...Читателят може напълно да ги приеме за това, което Антропософията има да каже.
Никъде и в ни най-малка степен те е споменато нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се Антропософия...Читателят може напълно да ги приеме за това, което Антропософията има да каже.
Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество. Нека обаче се има предвид, че в тези непрегледани от мен ръкописи, има и непълни неща.
към текста >>
407.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И в
резултат
на сблъсъка между една такава непроменена, пренесена от миналото форма и тази, която е напреднала в своето развитие, възниква борбата между Доброто и Злото.
И в резултат на сблъсъка между една такава непроменена, пренесена от миналото форма и тази, която е напреднала в своето развитие, възниква борбата между Доброто и Злото.
Да, според древно-персийския човек, борбата между Доброто и Злото не е нищо друго, освен борба между това, което влиза в настоящето със своята правилна форма и това, което пренася в настоящето своята стара, непроменена форма. Следователно, Злото не е някакво „абсолютно зло", а само едно ненавременно добро, нещо, което е било добро в предишен период от време. Така Злото, което се разиграва в света, всъщност представлява едно събитие, един процес, който пренася от миналите епохи едно „по-ранно" време. Там, където „по-ранното" и „по-късното" време все още не са в борба помежду си, тече първичното и неразединено време.
към текста >>
Представете си определени действия, които Слънцето насочва към Земята, и други действия, отразявани от Земята към космическото пространство; в този случай никак не е все едно къде ще се срещнат двата вида действия в пространството; и според това дали срещата става в по-близка, или по-далечна точка,
резултат
ът ще бъде коренно различен.
Представете си определени действия, които Слънцето насочва към Земята, и други действия, отразявани от Земята към космическото пространство; в този случай никак не е все едно къде ще се срещнат двата вида действия в пространството; и според това дали срещата става в по-близка, или по-далечна точка, резултатът ще бъде коренно различен.
В Мистериите сблъсъкът между Хермесовата мъдрост и Мойсеевата мъдрост е бил представян по такъв начин, че да е възможно сравняването му с нещо, което общо взето е било вече налице в Космоса. Това се потвърждава и от нашата духовно-научна космология. Ние знаем, че първо начално е настъпило отделянето на Слънцето от Земята, след което Земята остава, още известно време, свързана с Луната и чак после една част от това небесно тяло се откъсва в пространството, под формата на нашата днешна Луна. Следователно, Земята сама изпраща обратно в пространството една част от себе си под формата на Луната и я отправя към Слънцето. Всичко това представлява едно „излъчване" на Земята в посока към Слънцето; същото стана и когато в Египет Земната мъдрост на Мойсей се срещна със Слънчевата мъдрост на Хермес.
към текста >>
408.
3. Трета лекция, 3. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Тази диференциация е
резултат
от определени сили, които се проявяваха на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна.
Следва да сме наясно, че всичко, което наричаме „живот", е възникнало бавно и постепенно на нашата планета. Духовната Наука точно описва отделните състояния, които позволиха възникването на живота. Многократно сме говорили за Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и за сегашната Земя*14. Следователно, това което наричаме „отделяне на Слънцето", а също и предишното състояние, когато Слънцето и Земята представляваха едно тяло, са предшествувани от други еволюционни процеси, които са от съвсем друго естество, а именно Сатурновото развитие, Слънчевото развитие и Лунното развитие. Когато Земята се появи в днешната си форма, тя продължаваше да е свързана със субстанциите на всички планети, които спадат към нашата Слънчева система и които ще се отделят и обособят едва по-късно.
Тази диференциация е резултат от определени сили, които се проявяваха на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна.
към текста >>
409.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
В
резултат
на срещата си с Мелхиседек, Авраам долови: всичко онова, което той назовава с името Яхве или Йехова като нещо най-висше, всичко онова, което той може да обхване с мисълта си, идва от същия източник, от който води началото си съзнанието на посветения: От всесилния и всепроникващ Бог.
Следователно, по околен път чрез Мелхиседек, трябваше да се осъществи едно въздействие от страна на това, което по-късно щеше да слезе на Земята. И това въздействие трябваше да бъде отправено към великия подготвител на идващите събития, към Авраам.
В резултат на срещата си с Мелхиседек, Авраам долови: всичко онова, което той назовава с името Яхве или Йехова като нещо най-висше, всичко онова, което той може да обхване с мисълта си, идва от същия източник, от който води началото си съзнанието на посветения: От всесилния и всепроникващ Бог.
Ето с какво съзнание трябваше да живее отсега нататък Авраам. Обаче в не го се пробуди и един друг вид съзнание, а именно, че сега фактически с кръвта на поколенията течаща в неговия народ, трябва да бъде дадено нещо, което всъщност ако ясновиждащият поглед се отправи навън към тайните на света и разбира езика на Космоса може да се сравни единствено със съдържанието на Мистериите.
към текста >>
За
резултат
ите от окултното изследване ние ще говорим в следващите дни.
И така, ние се убеждаваме, че през 71 година вече съществува един християнски първоизточник, от който са взети цитираните думи, залегнали днес в основата на Евангелието от Матей. Следователно, ние разполагаме с едно обективно доказателство, че арамейският оригинал на Матеевото Евангелие е съществувал още тогава, макар и в частичен вид.
За резултатите от окултното изследване ние ще говорим в следващите дни.
Сега се наложи да прибегнем до този пример, за да сме наясно: дори когато си служим с помощта на официалната наука, ние не бива да допускаме онова, което нашите съвременници толкова често правят, а именно да се затрупват с всевъзможна литература, без да вземат под внимание онези текстове, които са близки до Талмуда, и които могат да бъдат от извънредно голямо значение за екзотеричното познание на тези неща.
към текста >>
410.
6. Шеста лекция, 6. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Онзи, който трябваше да се роди, да се инкарнира в тази кръв, се спуска отгоре; той вече разполага с качествата, които есеите придобиват в
резултат
на тежките и продължителни изпитания, минавайки през съответните четиридесет и две степени.
След продължително душевно обучение в хода на 42 степени, есеецът се издигаше, така да се каже, до там, че можеше да вижда тайните на физическото и етерното тяло.
Онзи, който трябваше да се роди, да се инкарнира в тази кръв, се спуска отгоре; той вече разполага с качествата, които есеите придобиват в резултат на тежките и продължителни изпитания, минавайки през съответните четиридесет и две степени.
За този, който слизаше, бихме могли да заявим: Той предварително носи у себе си предпоставките, нужни за изграждане на необходимите качества. Те се раждаха с него, казваха есеите. Обаче това, което се практикуваше в есейските общности, беше всъщност продължението на един вид окултно обучение, което открай време съществуваше всред еврейството.
към текста >>
НАГОРЕ