Търсене в текстове за 'Реалното'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 116 резултата от 83 текста с която и да е от думите за : 'Реалното'.

1. 04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Законът не е едно и също нещо с разнообразието на възприятието, което той владее, той стои над него; обаче в типа идейното и реалното са станали единство, разнообразието може да бъде обяснено само като изхождащо от една точка на тъждественото с него цяло.
Обясняващото формалното на познанието, понятието и обясненото материалното, възприятието са тъждествени. Идеята, чрез която схващаме органическото, е следователно съществено различна от понятието, чрез което обясняваме неорганичното; тя не само обхваща едно дадено разнообразие като един сбор а изнася от себе си своето собствено съдържание. Тя е резултат на даденото /на опитността/, конкретно явление. Тук се крие причината, защо в неорганическата естествена наука говорим за закони (природни закони) и обясняваме фактите чрез тях, а в органичната природа напротив вършим това чрез типове. Законът не е едно и също нещо с разнообразието на възприятието, което той владее, той стои над него; обаче в типа идейното и реалното са станали единство, разнообразието може да бъде обяснено само като изхождащо от една точка на тъждественото с него цяло.
към текста >>

2. 10_2. ДОГМАТИЧЕН И ИМАНЕНТЕН МЕТОД GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Ние имаме един емпиричен метод, който прониква в реалното и накрая се задоволява с идеалистичния резултат на изследването.
За нас е напълно неразбираемо, как заедно с изискването да се придържаме само към опитността се поставя и това да не излизаме вън от сетивния свят, тъй като и самата идея изпълнява изискването за даденост. Позитивистичният принцип на опита трябва да остави напълно открит въпроса, какво е дадено, и следователно много добре се съединява с един идеалистичен резултат на изследването. Обаче тогава това изискване съвпада също така с нашето. И ние съединяваме в нашия възглед всички становища, доколкото те са оправдани. Нашето становище е идеализъм, защото вижда основата на света в идеята; то е реализъм, защото счита идеята за нещо реално; и то е позитивизъм или емпиризъм, защото иска да стигне до съдържанието на идеята не чрез априрористични построения, а като към нещо дадено. Ние имаме един емпиричен метод, който прониква в реалното и накрая се задоволява с идеалистичния резултат на изследването. Ние не познаваме нещо подобно: От нещо дадено като познато да се направи заключение за нещо недадено, което да стои на основата на даденото, което да обуславя това дадено. Ние отхвърлихме едно такова заключение, при което един член на заключението не е даден. Да се направи заключение, това значи да се премине от дадени елементи към други също така дадени елементи. В заключението ние свързваме А с В чрез С; обаче всичко това трябва да бъде дадено. Когато Фолкелт казва: Мисленето ни заставя към даденото да направим едно предположение и да го надминем, ние казваме: В нашето мислене ни напира вече това, което ние искаме да прибавим към непосредствено даденото.
към текста >>

3. 16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Едно нещо е материята като истински реалното, което стои на основата на явленията, друго нещо е материята като явление, като феномен.
Естествено с гореизложеното е засегнато само онова понятие за материята, което физиката поставя на основата на своите съзерцания и което тя отъждествява със старото, също така неоправдано понятие за веществото на метафизиката. Едно нещо е материята като истински реалното, което стои на основата на явленията, друго нещо е материята като явление, като феномен. Нашето разглеждане засяга само първото понятие. Последното не се засяга от него. Защото, когато наричам "материя" това, което изпълва пространството, това е просто една дума за едно явление, на което не може да се препише никаква по-висша реалност, освен тази, която се приписва и на другите явления. Нужно е само при това да държа постоянно в съзнанието си този характер на материята.
към текста >>

4. 03. ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО СЛЕД КАНТ. GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'

Финер познанието се състои в знанието за фактическото, за реалното/4/ и оставя тази догма съвсем непроверена, както и Гьоринг, който също твърди нещо подобно: "Да познаваме значи винаги: да познаваме нещо съществуващо; това е факт, който не може да отрече нито скептицизмът, нито Кантовият критицизъм"/5/.
Фолкелт изказва съждението, че първата най-непосредствена истина е тази, че всяко наше знание се простира преди всичко върху нашите представи и нарича, това позитивистически принципи на познанието. Той счита за "критическа до насока степен" само такава теория на познанието, която поставя на челно място този принцип, "в качеството на това, което е единствено твърдо установено в началото на всяко философствуване и вече след това последователно го обмисля/1/. У други философи намираме поставени на свой ред начело на теорията на познанието други твърдения, като например, че истинския проблем на теорията на познанието се заключава във въпроса за отношението между мисъл и битие и във възможността за посредничество между двете /Дорнер-2/; или във въпроса по какъв начин съществуващите неща стават съзнателни /Ремке/ и т.н. Кирхман изхожда от двете гносеологически аксиоми: "възприеманото съществува" и "противоречието не съществува."/3/. Според Л. Е. Финер познанието се състои в знанието за фактическото, за реалното/4/ и оставя тази догма съвсем непроверена, както и Гьоринг, който също твърди нещо подобно: "Да познаваме значи винаги: да познаваме нещо съществуващо; това е факт, който не може да отрече нито скептицизмът, нито Кантовият критицизъм"/5/. Последните двама просто обявяват: ето, що е познание, без да се питат, с какво право вършат това.
към текста >>

5. 07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА GA_4 Философия на свободата

Гледището на Хартман се нарича реализъм, понеже излиза извън рамките на субективното, идеалното и се насочва към трансцендентното, реалното.
Първият светоглед може да се означи с името абсолютен илюзионизъм, а вторият бива наричан от своя най-последователен застъпник Едуард фон Хартман, трансцендентален реализъм*/* Трансцендентално в смисъла на този светоглед се нарича едно познание, което е убедено, че за нещата сами за себе си пряко не може да се каже нищо, но което от познатото субективно прави косвени заключения за непознатото, за намиращото се отвъд субективното, т.е. (за трансцендентното). Според този възглед нещото само за себе си е отвъд областта на пряко познаваемия за нас свят, т.е. то е трансцендентно. Но нашият свят може Трансцендентално да бъде отнесен към трансцендентното. Гледището на Хартман се нарича реализъм, понеже излиза извън рамките на субективното, идеалното и се насочва към трансцендентното, реалното. - Б.а./
към текста >>

6. 09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО? GA_4 Философия на свободата

За един такъв дуалист обективно- реалният процес в субекта, чрез който възниква възприятието, и най-вече обективните отношения на „нещата сами за себе си" остават пряко непознаваеми; по негово мнение човекът може да се сдобие само с понятийни представители на обективно реалното.
Тази субективна реалност субектът отнасял към обекта. Това отношение било идеално. По такъв начин дуализмът разделя процеса на познанието на две части. Според него едната от тях - произвеждането на обекта на възприемането от „нещото само за себе си" - протичала извън съзнанието, а другата - свързването на възприятието с понятието и отнасянето на понятието към обекта - се извършвала в съзнанието. При това положение става ясно, че в своите понятия дуалистът вижда само субективни представители на онова, което се намира пред неговото съзнание. За един такъв дуалист обективно- реалният процес в субекта, чрез който възниква възприятието, и най-вече обективните отношения на „нещата сами за себе си" остават пряко непознаваеми; по негово мнение човекът може да се сдобие само с понятийни представители на обективно реалното. Единната връзка на нещата, която ги свързва помежду им и обективно с нашия индивидуален дух (като „неща сами за себе си"), се намира отвъд съзнанието в едно същество само за себе си, за което в съзнанието си бихме могли да имаме също така само понятиен представител.
към текста >>

Накратко казано, наивният човек държи да прибави към идеалното свидетелство на своето мислене и реалното свидетелство на сетивата.
Почиващата върху себе си същност на онова, което може да се изживее само мисловно, идеално, не се приема от наивното съзнание като реално в същия смисъл, както поддаващото се на сетивно преживяване. Оформеният „само като идея" обект, остава чиста фантазия дотогава, докато чрез сетивно възприятие не се стигне до убеждението за неговата реалност. Накратко казано, наивният човек държи да прибави към идеалното свидетелство на своето мислене и реалното свидетелство на сетивата. В тази нужда на наивния човек се крие причината за възникване на примитивните форми на вярата в откровението. За наивното съзнание даденият чрез мисленето Бог винаги остава само един „измислен" Бог. Наивното съзнание държи той да му се разкрие чрез средства, които са достъпни за сетивното възприятие. Бог трябва да се яви въплътен; на мисловното свидетелство човек е склонен да обръща по-малко внимание, отколкото примерно на това, че божествеността се удостоверява чрез сетивно установимо превръщане на водата във вино.
към текста >>

Така този светоглед изпада в положението да вижда как реалностите му се появяват и изчезват, докато считаното от него за нереално фактически се утвърждава спрямо реалното.
Наивният реализъм с неговия принцип за реалност на всичко възприемано се опровергава от опита, който учи, че съдържанието на възприятията има преходен характер. Вижданото от мен лале днес е действително, но след година то ще е изчезнало в небитието. Утвърдилото се у мен е родът лале. Но за наивния реализъм този род е „само" идея, а не действителност. Така този светоглед изпада в положението да вижда как реалностите му се появяват и изчезват, докато считаното от него за нереално фактически се утвърждава спрямо реалното. Следователно наред с възприятията наивният реализъм трябва да признае валидността и на нещо идеално. Той трябва да допусне наличието на същности, които не могат да се възприемат сетивно. Противоречието със себе си той избягва, представяйки си тяхната форма на битие като аналогична на тази на сетивните обекти. Такива хипотетично приемани реалности са невидимите сили, чрез които сетивно възприеманите неща си въздействат взаимно. Едно такова нещо е наследствеността, която проявява действието си извън рамките на индивида и на чиято основа от индивида се развива нов, подобен нему индивид, чрез което родът се запазва.
към текста >>

7. 10. РЕАЛНОСТТА НА СВОБОДАТА - ФАКТОРИТЕ НА ЖИВОТА GA_4 Философия на свободата

Последните прекалено лесно ще стигнат до преценката, че те стоят в реалното, а пък интуитивно мислещият, безчувствено и отчуждено от действителността оформя в „абстрактни мисли" някакъв смътен, хладен образ на света.
Това обаче е само силно проявяващата се сянка на неговата лъчезарна реалност, която топло се потапя във всемирните явления. Това потапяне става с една протичаща в самата мисловна дейност сила, която е сила на любовта в духовно отношение. Не бива да се възразява, че щом по този начин някой вижда любов в дейното мислене, той внася в него едно чувство - любовта. Защото това възражение всъщност е потвърждение на изтъкваното тук, а именно: който се обръща към действителното мислене, той открива в него както чувство, така и воля, и то дори в дълбините на тяхната реалност; който се отвръща от мисленето и се насочва само към „чистото" чувствуване и воля, той губи заради тях истинската реалност. Който иска чрез мисленето да изживява интуитивно, той оценява справедливо също емоционалното и волевото изживяване, докато мистиката на чувството и философията на волята не могат да бъдат справедливи спрямо интуитивно-мисловното проникване на битието. Последните прекалено лесно ще стигнат до преценката, че те стоят в реалното, а пък интуитивно мислещият, безчувствено и отчуждено от действителността оформя в „абстрактни мисли" някакъв смътен, хладен образ на света.
към текста >>

8. 11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА GA_4 Философия на свободата

Защото последният не влияе с нищо върху реалното в мисленето, а се оттегля, когато настъпва мисловната дейност; той прекратява собствената си дейност и освобождава място, което се заема от мисленето.
Едва след като сме се добрали до постигнатото чрез непредубедено наблюдение признаване на тази истина за интуитивната същност на мисленето, става възможно да се открие пътят за разглеждане на телесно- душевната организация на човека: Установява се, че тази организация с нищо не влияе върху същността на мисленето. Първоначално на това като че ли противоречи съвсем явната фактология. От гледище на обикновения опит човешкото мислене се проявява само във и чрез тази организация. Това проявление се налага толкова силно, че в истинското му значение то може да бъде прозряно само от онзи, който е съзнал, че в реалността на мисленето не се включва нищо от този организъм. В такъв случай обаче той не може да не забележи колко своеобразно е отношението на човешкия организъм към мисленето. Защото последният не влияе с нищо върху реалното в мисленето, а се оттегля, когато настъпва мисловната дейност; той прекратява собствената си дейност и освобождава място, което се заема от мисленето. Реалното, което действа при мисленето, изпълнява двойна задача: първо, то изтласква собствената дейност на човешкия организъм, и второ, застава на нейно място. Защото и първата задача - изтласкването на телесния организъм - е последица от мисловната дейност, а именно от онази нейна част, която подготвя появата на мисленето. От това се разбира в какъв смисъл мисленето намира своето съответствие в телесния организъм. А щом това се разбере, вече не може да се преиначава значението на това съответствие за самото мислене. Когато се стъпва в размекната почва, в нея се отпечатват следи.
към текста >>

Реалното, което действа при мисленето, изпълнява двойна задача: първо, то изтласква собствената дейност на човешкия организъм, и второ, застава на нейно място.
Първоначално на това като че ли противоречи съвсем явната фактология. От гледище на обикновения опит човешкото мислене се проявява само във и чрез тази организация. Това проявление се налага толкова силно, че в истинското му значение то може да бъде прозряно само от онзи, който е съзнал, че в реалността на мисленето не се включва нищо от този организъм. В такъв случай обаче той не може да не забележи колко своеобразно е отношението на човешкия организъм към мисленето. Защото последният не влияе с нищо върху реалното в мисленето, а се оттегля, когато настъпва мисловната дейност; той прекратява собствената си дейност и освобождава място, което се заема от мисленето. Реалното, което действа при мисленето, изпълнява двойна задача: първо, то изтласква собствената дейност на човешкия организъм, и второ, застава на нейно място. Защото и първата задача - изтласкването на телесния организъм - е последица от мисловната дейност, а именно от онази нейна част, която подготвя появата на мисленето. От това се разбира в какъв смисъл мисленето намира своето съответствие в телесния организъм. А щом това се разбере, вече не може да се преиначава значението на това съответствие за самото мислене. Когато се стъпва в размекната почва, в нея се отпечатват следи. Едва ли някой би се изкушил да каже, че следите се оформят от почвени сили, действащи отдолу нагоре.
към текста >>

Сборът на действащите у нас идеи и реалното съдържание на нашите интуиции отразяват онова, което независимо от общия свят на идеите е индивидуално оформено у всеки човек.
Хората се различават по своята интуитивна способност. Към едни идеите струят, други трудно се добират до тях. Не по-малко различни са ситуациите, в които хората живеят и на чийто фон се разгръща тяхната дейност. Следователно действията на един човек зависят от начина, по който интуитивната му способност реагира при определена ситуация. Сборът на действащите у нас идеи и реалното съдържание на нашите интуиции отразяват онова, което независимо от общия свят на идеите е индивидуално оформено у всеки човек. Доколкото това интуитивно съдържание е насочено към действията, то представлява нравственото съдържание на индивида. Възможността за изживяване на това съдържание е висша морална движеща сила и в същото време висш мотив за онзи, който съзнава, че в крайна сметка всички други морални принципи се сливат в това съдържание. Тази гледна точка можем да наречем етичен индивидуализъм.
към текста >>

9. 12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ GA_4 Философия на свободата

Произхода на нравствеността той (метафизическият реализъм) също трябва да търси в сферата на реалното извън човека.
По този начин обаче ние вече сме изоставили степента на наивното съзнание и навлизаме в сфера, където нравствените закони се обособяват като норми. Те вече нямат носител и се превръщат в метафизически същности, които съществуват чрез самите себе си. Те са аналогични на невидимовидимите сили на метафизическия реализъм, който не търси действителността посредством дела, с които човешкото същество чрез мисленето участва в тази действителност, а по хипотетичен начин мисловно я добавя към изживяното. Извънчовешките нравствени норми също така винаги имат характер на съпътстващо явление на този метафизически реализъм. Произхода на нравствеността той (метафизическият реализъм) също трябва да търси в сферата на реалното извън човека. Налице са различни възможности. Ако предпоставяната същност се приеме като безмисловна, действаща по чисто механични закони, каквато я постулира материализмът, тогава тя по чисто механична необходимост ще произведе от себе си и човешкия индивид ведно с всичко налично у него. В такъв случай съзнанието за свободата може да бъде само илюзия. Защото, докато аз се смятам за творец на моето действие, у мен действат съставящата ме материя и нейните движещи процеси. Мисля си, че съм свободен, но всички мои действия фактически са плод на материалните процеси, лежащи в основата на телесния и духовния ми организъм.
към текста >>

„Всемирният процес може да бъде доведен до своята цел само чрез изграждането на един нравствен ред в света от страна на разумни, самоуверени индивиди... Реалното битие е инкарнация на Божеството; всемирният процес е история на страданията на въплътения Бог и същевременно път към избавлението на разпънатия в плът; а нравствеността е съдействие за съкращаването на този път на страданието и избавлението" (Хартман, феноменология на нравственото съзнание, стр. 871).
Земната нравственост е проява на всемирния ред извън човека. В този нравствен ред от значение е не човекът, а Съществото само за себе си, извънчовешкото Същество. Човекът трябва да върши желаното от това Същество. Едуард фон Хартман, който представя Съществото само за себе си като Божество, чието собствено съществуване е страдание, вярва, че това божествено Същество било създало света, за да може чрез него да бъде избавено от неимоверното си страдание. Оттук този философ разглежда нравственото развитие на човечеството като процес, чиято цел е да избави Божеството. „Всемирният процес може да бъде доведен до своята цел само чрез изграждането на един нравствен ред в света от страна на разумни, самоуверени индивиди... Реалното битие е инкарнация на Божеството; всемирният процес е история на страданията на въплътения Бог и същевременно път към избавлението на разпънатия в плът; а нравствеността е съдействие за съкращаването на този път на страданието и избавлението" (Хартман, феноменология на нравственото съзнание, стр. 871). Тук човекът действа не защото желае, ами трябва да действа, защото Бог желае да бъде избавен. Както материалистическият дуалист превръща човека в автомат, чиято дейност е само резултат от чисто механична законосъобразност, така спиритуалистическият дуалист (сиреч онзи, който вижда абсолютното, съществото само за себе си, в нещо духовно, в което човекът не участва със своето съзнателно изживяване) го превръща в роб на волята на абсолютното. За свободата няма място в рамките на материализма, както и на едностранчивия спиритуализъм, и изобщо в рамките на метафизическия реализъм, който вади заключение за извънчовешкото като за истинска реалност, без да я изживява.
към текста >>

10. 14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ) GA_4 Философия на свободата

Под еволюция се разбира реалното възникване на по-късното от по-ранното по пътя на природни закони.
Застъпваният тук възглед като че ли изпада в противоречие с онова фундаментално учение на съвременното естествознание, означавано като еволюционна теория. Но това е само привидно. Под еволюция се разбира реалното възникване на по-късното от по-ранното по пътя на природни закони. В органичния свят под еволюция се разбира обстоятелството, че по-късните (по-съвършените) органични форми са реални потомци на по-ранните (несъвършените) и са произлезли от тях съобразно природните закони. Привържениците на теорията за еволюцията на организмите всъщност би трябвало да си представят, че някога на земята е имало епоха, когато едно същество със собствените си очи би могло да проследи появата на влечугите от праамниотите, ако по онова време е могло да присъства като наблюдател и да разполага със съответната продължителност на живота. По същия начин еволюционистите би трябвало да си представят, че едно същество би могло да наблюдава възникването на Слънчевата система от Кант-Лапласовата мъглявина, ако по време на безкрайно дългия период е могло да пребивава свободно на съответното място в световния ефир. Тук не се взема под внимание, че при такава представа същността както на праамниотите, така и на Кант- Лапласовата мъглявина би трябвало да се мисли по-иначе в сравнение с това, което мислят материалистическите мислители. На никой еволюционист обаче не би трябвало да хрумва твърдението, че от своето понятие за праамниота той може да изведе понятието за влечугото с всички негови качества, без някога да е виждал влечуго.
към текста >>

11. 15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ) GA_4 Философия на свободата

Чувството влиза в сметката - за реалната оценка на живота се взема под внимание реалното преживяване, а не резултатът от някакво мнимо пресмятане.
От една страна, той пише (философия на несъзнателното, седмо издание, т. II, стр. 290): „Болка и удоволствие има само доколкото биват усещани." От това следва, че за удоволствието няма друго мерило освен субективната мярка на чувството. Аз трябва да усетя дали сборът от моите чувства на неудоволствие, съпоставен с моите чувства на удоволствие, дава у мен превес на радостта или на болката. Независимо от това Хартман твърди: „Ако стойността на живота на всяко същество може да се пресметне само по неговата собствена субективна мярка..., то това съвсем не означава, че всяко същество извежда верния аритметичен сбор от всички афекции през своя живот или, с други думи, че неговата цялостна преценка за собствения му живот е вярна по отношение на субективните му преживявания." По такъв начин в оценител отново бива превръщана разумната преценка на чувството.*/* Който иска да изчисли дали по-голям е общият сбор на удоволствието или този на неудоволствието, той взема предвид именно, че пресмята нещо, което никъде не се преживява. Чувството влиза в сметката - за реалната оценка на живота се взема под внимание реалното преживяване, а не резултатът от някакво мнимо пресмятане. - Б. а./
към текста >>

За човека реалното е достижимо не в самото понятие, а в мисловно опосредственото взаимно проникване на понятие и възприятие (чувството също е възприятие), (срв.
По такъв начин ние се докоснахме до точката, където разумът не е в състояние просто от само себе си да определи превеса на удоволствието или на неудоволствието в живота, а трябва да покаже този превес като възприятие. За човека реалното е достижимо не в самото понятие, а в мисловно опосредственото взаимно проникване на понятие и възприятие (чувството също е възприятие), (срв. стр.83 сл.) И търговецът ще се откаже от фирмата си едва тогава, когато изчислената от неговия счетоводител загуба на стоки бъде потвърдена от фактите. Ако това не е така, той накарва счетоводителя да направи повторно сметката. Съвсем по същия начин ще постъпи човекът от ежедневието. Ако философът рече да му докаже, че неудоволствието е далеч по-много от удоволствието, само че не го усеща, той ще му отвърне: заблудил си се, премисли нещата още веднъж. Но ако в някоя фирма в даден момент действително са налице такива загуби, че никакъв кредит вече не е достатъчен, за да удовлетвори заемодавците, то банкрутът настъпва дори тогава, когато търговецът не държи да има яснота за положението си чрез сметководството.
към текста >>

12. 17. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ОБОБЩЕНИЕ НА МОНИЗМА GA_4 Философия на свободата

Предвид илюзията на възприемането, познанието на реалното открай време е представлявало цел на човешкото мислене.
Своето цялостно съществуване във вселената човекът може да установи само чрез интуитивно-мисловно изживяване. Мисленето разрушава илюзията на възприемането и вгражда нашето индивидуално съществуване в живота на Вселената. Единството на понятийния свят, който съдържа обективните възприятия, включва също съдържанието на нашата субективна личност. За действителността мисленето ни дава верен образ като за едно завършено в себе си единство, докато многообразието на възприятията е само илюзия, обусловена от нашето органично устройство (срв. стр.155 сл.). Предвид илюзията на възприемането, познанието на реалното открай време е представлявало цел на човешкото мислене. Чрез разкриване на закономерните взаимовръзки между възприятията науката се е мъчела да опознае последните като действителност. А там, където се е смятало, че установената от човешкото мислене взаимовръзка има само субективно значение, истинската причина за единството се е търсела в някой обект, извън света на нашия опит (изведеният чрез умозаключение Бог, воля, абсолютен Дух и т.н.). - Изхождайки от това мнение, се е целяло освен знанието за взаимовръзките, познаваеми в рамките на опита, да се придобие и едно друго знание, което излиза извън опита н разкрива неговата взаимовръзка с недостъпните за опита същности (метафизика, получена чрез умозаключения, а не чрез изживяване). От тази гледна точка причината, поради която ние разбираме всемирната взаимовръзка чрез правилно регулирано мислене, се е виждала в това, че някакво Прасъщество е изградило света по законите на логиката, а причината за нашите действия се е виждала във волята на Прасъществото. Не се е схващало обаче, че мисленето едновременно обхваща субективни и обективни неща и че цялостната действителност се проявява чрез съединяване на възприятието с понятието.
към текста >>

Ние не можем чрез абстрактни, понятийни хипотези (чрез чисто понятийно размишляване) да измислим същността на реалното, но намирайки идеите за съответните възприятия, ние живеем в реалното.
Дори най-ортодоксалният субективен идеалист няма да отрече, че ние живеем (с нашето реално съществуване сме вкоренени) в действителността. Но ще оспори, че с нашето познание ние идейно достигаме и до онова, което реално преживяваме. В противовес на това монизмът показва, че мисленето не е нито субективен, нито обективен принцип, а такъв, който обхваща двете страни на действителността. Когато наблюдаваме мисловно, ние извършваме процес, който също спада към потока на реалната събитийност. Чрез мисленето ние преодоляваме в рамките на самия опит едностранчивостта на чистото възприемане. Ние не можем чрез абстрактни, понятийни хипотези (чрез чисто понятийно размишляване) да измислим същността на реалното, но намирайки идеите за съответните възприятия, ние живеем в реалното. Монизмът не се стреми да добави към опита нещо неузнаваемо (отвъдно), а вижда в понятието и възприятието реалното. Той не съчинява някаква метафизика от голи, абстрактни понятия, защото в понятието само по себе си вижда само едната страна на действителността, която остава скрита за възприемането, и има някакъв смисъл едва във взаимовръзка с възприятието. У човека обаче поражда убеждението, че той живее в света на действителността, и няма защо да търси някаква неподлежаща на изживяване по-висша действителност извън своя свят. Монизмът не позволява абсолютно-реалното да се търси другаде освен в опита, понеже го съзира в съдържанието на самия опит. И той се задоволява с тази действителност, защото знае, че мисленето притежава силата на нейното гарантиране.
към текста >>

Монизмът не се стреми да добави към опита нещо неузнаваемо (отвъдно), а вижда в понятието и възприятието реалното.
Но ще оспори, че с нашето познание ние идейно достигаме и до онова, което реално преживяваме. В противовес на това монизмът показва, че мисленето не е нито субективен, нито обективен принцип, а такъв, който обхваща двете страни на действителността. Когато наблюдаваме мисловно, ние извършваме процес, който също спада към потока на реалната събитийност. Чрез мисленето ние преодоляваме в рамките на самия опит едностранчивостта на чистото възприемане. Ние не можем чрез абстрактни, понятийни хипотези (чрез чисто понятийно размишляване) да измислим същността на реалното, но намирайки идеите за съответните възприятия, ние живеем в реалното. Монизмът не се стреми да добави към опита нещо неузнаваемо (отвъдно), а вижда в понятието и възприятието реалното. Той не съчинява някаква метафизика от голи, абстрактни понятия, защото в понятието само по себе си вижда само едната страна на действителността, която остава скрита за възприемането, и има някакъв смисъл едва във взаимовръзка с възприятието. У човека обаче поражда убеждението, че той живее в света на действителността, и няма защо да търси някаква неподлежаща на изживяване по-висша действителност извън своя свят. Монизмът не позволява абсолютно-реалното да се търси другаде освен в опита, понеже го съзира в съдържанието на самия опит. И той се задоволява с тази действителност, защото знае, че мисленето притежава силата на нейното гарантиране. В самия свят на наблюдението той открива онова, което дуализмът търси едва зад него.
към текста >>

Монизмът не позволява абсолютно-реалното да се търси другаде освен в опита, понеже го съзира в съдържанието на самия опит.
Чрез мисленето ние преодоляваме в рамките на самия опит едностранчивостта на чистото възприемане. Ние не можем чрез абстрактни, понятийни хипотези (чрез чисто понятийно размишляване) да измислим същността на реалното, но намирайки идеите за съответните възприятия, ние живеем в реалното. Монизмът не се стреми да добави към опита нещо неузнаваемо (отвъдно), а вижда в понятието и възприятието реалното. Той не съчинява някаква метафизика от голи, абстрактни понятия, защото в понятието само по себе си вижда само едната страна на действителността, която остава скрита за възприемането, и има някакъв смисъл едва във взаимовръзка с възприятието. У човека обаче поражда убеждението, че той живее в света на действителността, и няма защо да търси някаква неподлежаща на изживяване по-висша действителност извън своя свят. Монизмът не позволява абсолютно-реалното да се търси другаде освен в опита, понеже го съзира в съдържанието на самия опит. И той се задоволява с тази действителност, защото знае, че мисленето притежава силата на нейното гарантиране. В самия свят на наблюдението той открива онова, което дуализмът търси едва зад него. Монизмът показва, че с нашето познание ние обхващаме действителността в истинския й вид, а не в някакъв субективен образ, който се вмъквал между хората и нея. Според монизма понятийното съдържание на света е еднакво за всички човешки индивиди (срв. стр.83 и сл.).
към текста >>

Докато човекът добива представа за себе си само чрез самовъзприемане, той се вижда като отделен човек; щом погледне проблясващия у него свят на идеите, който обгръща всичко отделно, той вижда в себе си оживяването на абсолютно реалното.
единния понятиен свят няма примерно толкова понятия за лъв, колкото са индивидите, които мислят за лъва, а само едно. И понятието, което А прибавя към възприятието лъв, е същото като Б, само че схващано от друг субект на възприемането (срв. стр.84 и сл.). Мисленето довежда всички субекти на възприемането до общото идейно единство на цялото многообразие. В тях единният свят на идеите се изявява като в едно множество от индивиди. Докато човекът добива представа за себе си само чрез самовъзприемане, той се вижда като отделен човек; щом погледне проблясващия у него свят на идеите, който обгръща всичко отделно, той вижда в себе си оживяването на абсолютно реалното. Дуализмът отъждествява божественото Прасъщество с онова нещо, което прониква всички хора и живее във всички тях. Монизмът открива този общ за всички божествен живот в самата действителност. Идейното съдържание на всеки друг човек е и мое, и аз го смятам за друго само дотолкова, доколкото възприемам, но не и тогава, когато мисля. Всеки човек обгръща с мисленето си само една част от цялостния свят на идеите и в този смисъл индивидите се различават също по фактическото съдържание на своето мислене. Но тези съдържания се намират в едно затворено цяло, обхващащо мисловните съдържания на всички хора.
към текста >>

13. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

В тялото ти живее той, твоето тяло е той.“33 Който открива смисъл в реалното, той търси духа, душата в реалността, търси разумното в реалността; който смята реалността за бездуховна, за „просто природна“, за „груба“, само той придава на духа и на душата някакво особено битие.
„Зад твоите мисли и чувства, братко, стои могъщ повелител, един непознат мъдрец, който се зове себе-същност. В тялото ти живее той, твоето тяло е той.“33 Който открива смисъл в реалното, той търси духа, душата в реалността, търси разумното в реалността; който смята реалността за бездуховна, за „просто природна“, за „груба“, само той придава на духа и на душата някакво особено битие. Той прави от реалността просто обиталище на духа. На такъв човек обаче му липсва смисълът за възприятие на самия дух. Само защото не вижда духа в реалността, той го търси другаде.
към текста >>

14. III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Първото иска да идеализира реалното, второто - да реализира идеалното.
„Предхристиянското и християнското време преследват противоположни цели. Първото иска да идеализира реалното, второто - да реализира идеалното. Едното търси „светия дух“, другото - „одухотвореното тяло“. Така първото приключва с безчувственост към реалното, с „презрение към света“. А другото - с отхвърляне на идеалите, с „презрение към духа“69.
към текста >>

Така първото приключва с безчувственост към реалното, с „презрение към света“.
„Предхристиянското и християнското време преследват противоположни цели. Първото иска да идеализира реалното, второто - да реализира идеалното. Едното търси „светия дух“, другото - „одухотвореното тяло“. Така първото приключва с безчувственост към реалното, с „презрение към света“. А другото - с отхвърляне на идеалите, с „презрение към духа“69.
към текста >>

15. ПЪРВА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Обаче представата, че реалното участие на външния свят в изграждането на тялото се проявява едва след смъртта, не се конфронтира с нищо, което бива действително изживяно в условията на външния и вътрешен свят.
Тези представи са съобразени с това, че наближава време, когато няма да разполагаме с нищо от това, в което протичат нашите сегашни изживявания. Всяка друга представа за отношенията на външния сетивен свят към тялото поради самото си съдържание не издържа пред действителността. Обаче представата, че реалното участие на външния свят в изграждането на тялото се проявява едва след смъртта, не се конфронтира с нищо, което бива действително изживяно в условията на външния и вътрешен свят. Душата далеч не усеща непоносима мисълта, че нейните субстанции и сили се включват в процесите на външния свят, които нямат нищо общо с нейния собствен живот. При съвършено непредубеденото си отдаване на живота, дори и в своите дълбини, тя не открива никакво надигащо се от тялото желание, което да превръща мисълта за разлагането на тялото след смъртта в нещо неприятно. Непоносимото идва после когато човек си представи, че субстанциите и силите, нахлуващи обратно във външния свят увличат душата със себе си. Подобна представа би изглеждала непоносима, както всяка друга, която не идва по естествен път като резултат от вглъбяването в откровенията на външния свят.
към текста >>

16. БОРБАТА ЗА ДУХА GA_18_2 Загадки на философията

Нищо чудно, че в такива факти хората видяха един нечуван напредък в сравнение с обясненията върху материята, каквито даде Хегел: "Преходът от идейното съдържание към реалното съдържание, от абстракцията към конкретното съществуване, тук от пространството и време към реалността, която се явява като материя, е неразбираем за ума и става за него винаги нещо външно и нещо дадено".
Чрез налягане, удар, триене и т.н., т.е. от работа се ражда топлина. В парната машина топлината отново се превръща в производство на работа. Количеството топлина, което се ражда от работата, може да се изчисли от количеството на тази работа. Когато превръщаме в работа количеството топлина, което е необходимо да затоплим един килограм вода с един градус, с тази работа можем да повдигнем 424 килограма на един метър височина. Нищо чудно, че в такива факти хората видяха един нечуван напредък в сравнение с обясненията върху материята, каквито даде Хегел: "Преходът от идейното съдържание към реалното съдържание, от абстракцията към конкретното съществуване, тук от пространството и време към реалността, която се явява като материя, е неразбираем за ума и става за него винаги нещо външно и нещо дадено". Значението на една такава забележка се познава тогава, когато човек може да вижда в мисълта като такава нещо пълноценно. Но това беше съвсем далече от посочените тук мислители.
към текста >>

Но сега странното, което се явява при Планк е, че той обявява действителното, пространственото като онова, което трябва да търси обяснението на света, към наблюдението на фактите, за да стегне до реалното, до пространственото /триизмерното/.
Той укорява германския идеализъм на Фихте, Шелинг и Хегел, че този идеализъм търсеше същността на нещата едностранно в идеята. "Да обясняваме нещата действително независимо изхождайки от самите тях, това значи да ги познаем в тяхната първична обусловеност и крайност"/виж Планк, Ерата, стр. 103/ "Това е само една и истински чиста природа, така щото чистата природа в по-тесен смисъл и духът са в по-висш и широк сми съл само противоположности в единната природа". /на др. м. стр. 101/. Но сега странното, което се явява при Планк е, че той обявява действителното, пространственото като онова, което трябва да търси обяснението на света, към наблюдението на фактите, за да стегне до реалното, до пространственото /триизмерното/. Защото той вярва, че човешкият разум може да проникне чрез самия себе си до реалното. Според него Хегел е направил грешката, че направи разумът да разглежда, да съзерцава самия себе си; а той иска да не оставя разума да постоянства в самия себе си, а да го изведе навън при пространственото, което е истински действителното. Планк укорява Хегел, че той прави разума да изпрежда от себе си своята собствена прежда; той самият е достатъчно решителен да направи разума да изпреде обективното съществуване. Хегел казваше, че духът може да разбере същността на нещата, защото разумът е същността на нещата и разумът се ражда в човешкия дух; Планк обявява: Същността на нещата не е разумът; въпреки това той използува само разума, за да опише тази същност. Едно смело построение на света, остроумно измислено, обаче измислено далече от действителното наблюдение, далече от действителните неща и въпреки това начертано с вярата, че е напълно пропито от истинска действителност, това е идейното построение на Планк.
към текста >>

Защото той вярва, че човешкият разум може да проникне чрез самия себе си до реалното.
"Да обясняваме нещата действително независимо изхождайки от самите тях, това значи да ги познаем в тяхната първична обусловеност и крайност"/виж Планк, Ерата, стр. 103/ "Това е само една и истински чиста природа, така щото чистата природа в по-тесен смисъл и духът са в по-висш и широк сми съл само противоположности в единната природа". /на др. м. стр. 101/. Но сега странното, което се явява при Планк е, че той обявява действителното, пространственото като онова, което трябва да търси обяснението на света, към наблюдението на фактите, за да стегне до реалното, до пространственото /триизмерното/. Защото той вярва, че човешкият разум може да проникне чрез самия себе си до реалното. Според него Хегел е направил грешката, че направи разумът да разглежда, да съзерцава самия себе си; а той иска да не оставя разума да постоянства в самия себе си, а да го изведе навън при пространственото, което е истински действителното. Планк укорява Хегел, че той прави разума да изпрежда от себе си своята собствена прежда; той самият е достатъчно решителен да направи разума да изпреде обективното съществуване. Хегел казваше, че духът може да разбере същността на нещата, защото разумът е същността на нещата и разумът се ражда в човешкия дух; Планк обявява: Същността на нещата не е разумът; въпреки това той използува само разума, за да опише тази същност. Едно смело построение на света, остроумно измислено, обаче измислено далече от действителното наблюдение, далече от действителните неща и въпреки това начертано с вярата, че е напълно пропито от истинска действителност, това е идейното построение на Планк. Той схваща мировите процеси като една постоянна смяна, като една жива смяна на разширение и свиване.
към текста >>

17. ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

С това той разбираше нещо, което не се изчерпва във формата на действителното, на фактическото; той разбираше нещо, което разумът намира допълнително към фактически даденото съществуване; нещо, което прониква със своята светлина, което озарява с една по-висша светлина реалното съществуване на човека.
Един идеалист търси идейни сили, под влиянието на които развиващият се зародиш става гаструла. Монизмът на Хекел извежда всичко, от което той се нуждае за обяснение на действителния свят, също от този действителен свят. Той се оглежда в царството на действителното, за да познае, как нещата и процесите се осветляват едни други. За него неговите теории не съществуват както тези на идеалиста затова, да търсят към фактическото нещо по-висше, едно идейно съдържание, което обяснява действителното, а затова, да му направят разбираема връзката на самите факти. Фихте, идеалистът, е питал за определението на човек. С това той разбираше нещо, което не се изчерпва във формата на действителното, на фактическото; той разбираше нещо, което разумът намира допълнително към фактически даденото съществуване; нещо, което прониква със своята светлина, което озарява с една по-висша светлина реалното съществуване на човека. Хекел, монистичният наблюдател на света, пита за произхода на човека и с това той разбира действителният произход, по-нисшите същества, от които човекът се е развил чрез фактически процеси.
към текста >>

18. МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Идеалите, които оживяват Ницше в неговия първи период, сега изстиват в него; те се оказват като леки образования от пяна на познанието; душата иска да се проникне със сила, да укрепне в нейното чувстване чрез "реалното" съдържание на това, което може да даде естественонаучният начин на мислене.
В един втори период на своя живот съдбата на Ницше беше да изпита, какво може да бъде за човешката душа един светоглед, който се опира само на естественонаучните начини на мислене. Този период от живота на Ницше се изразява в съчиненията "Човешкото, прекомерно човешкото" /1878 г./, "Зора", "Преуспяваща наука" /1881 г./. Идеалите, които оживяват Ницше в неговия първи период, сега изстиват в него; те се оказват като леки образования от пяна на познанието; душата иска да се проникне със сила, да укрепне в нейното чувстване чрез "реалното" съдържание на това, което може да даде естественонаучният начин на мислене. Въпреки това душата на Ницше е пълна с живот; силата на този вътрешен живот се стреми навън от това, което може да получи от разглеждането на природата. Разглеждането на природата показва, как животното става човек, и как в чувстването на вътрешната жизнена сила се ражда представата: Животното е носило в себе си човека; не трябва ли човекът да носи в себе си нещо по-висше, свръхчовека? И сега Ницше изживява в душата си изтръгването на свръхчовека от човека; тази душа се опиянява в това, да издигне новата еволюционна идея, която се опира на сетивния свят, в областта, която сетивата не виждат, която се чувства, когато душата изживява в себе си смисъла на развитието. Това, което Ролф си беше извоювал чрез своето разглеждане: "Само добиването на необходимото за живота и на храната не е достатъчно, трябва да се добие също и удобство, ако не даже богатство, сила и влияние. Жаждата, стремежът за непрестанно подобрение на жизненото положение е характерния стремеж на животното и човека"; при Ницше този резултат на разглеждане се превръща във вътрешно изживяване, във величествен химн на познанието.
към текста >>

19. Статия 09: Какво изисква Новият дух GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Ето защо едно от фундаменталните условия за завръщане към социално здраве е разпускането на тези стари партийни групи и завишеното разбиране на идеите, възникващи от реалното практическо прозрение, което е независимо от каквито и да било връзки със стари партии и организации.
Случаят изобщо не е такъв. Единствената пречка пред практическото осъществяване на определени идеи в настоящето са онези, които поддържат едно такова вярване и имат властта да го използват като препятствие. А с такава власт разполагат и онези, които са събрали около себе си човешките маси от предишни партийни групи. Масите раболепно ги следват — тях, техните „лидери“. Ето защо едно от фундаменталните условия за завръщане към социално здраве е разпускането на тези стари партийни групи и завишеното разбиране на идеите, възникващи от реалното практическо прозрение, което е независимо от каквито и да било връзки със стари партии и организации.
към текста >>

20. Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов GA_28 Моят жизнен път

баща му го изпраща в реалното училище във Винер Нойщат, искайки да го подготви за бъдещата му кариера – на ж.п. инженер.
На 11 г. баща му го изпраща в реалното училище във Винер Нойщат, искайки да го подготви за бъдещата му кариера – на ж.п. инженер. Ежедневно се придвижва между двете селища – едното на унгарска територия, другото – на австрийска. Както и всеки ден да се движи между двата свята. Копнее да срещне учители – личности, на които да подражава, – но първите две години не намира такива.
към текста >>

21. I. Преживявания през детството GA_28 Моят жизнен път

Под такива влияния израснах до възрастта, в която баща ми трябваше да реши въпроса дали да ме изпрати в гимназията или в реалното училище във Винер Нойщат.
Под такива влияния израснах до възрастта, в която баща ми трябваше да реши въпроса дали да ме изпрати в гимназията или в реалното училище във Винер Нойщат. Оттогава между политиката чувах и много разговори относно бъдещата ми житейска съдба. На баща ми му даваха един или друг съвет, но още тогава знаех: той обича да слуша какво му казват другите, но действа съобразно собствената си твърда воля.
към текста >>

22. II. Ученически години GA_28 Моят жизнен път

За баща ми от решаващо значение при решението дали да ме изпрати в гимназията или в реалното училище беше намерението му да ми осигури истински добра подготовка за „назначаване на служба“ в железниците.
За баща ми от решаващо значение при решението дали да ме изпрати в гимназията или в реалното училище беше намерението му да ми осигури истински добра подготовка за „назначаване на служба“ в железниците. Представите му в крайна сметка се обединиха в идеята, че трябва да стана железопътен инженер. Това доведе до избора на реалното училище.
към текста >>

Това доведе до избора на реалното училище.
За баща ми от решаващо значение при решението дали да ме изпрати в гимназията или в реалното училище беше намерението му да ми осигури истински добра подготовка за „назначаване на служба“ в железниците. Представите му в крайна сметка се обединиха в идеята, че трябва да стана железопътен инженер. Това доведе до избора на реалното училище.
към текста >>

На тази възраст ми беше безразлично като какъв ще бъда назначен на работа, не ме вълнуваше и въпросът дали ще уча в градското или в реалното училище или пък в гимназията.
Що се отнася до мен, плановете, правени за собственото ми житейско бъдеще, не представляваха голям интерес. На тази възраст ми беше безразлично като какъв ще бъда назначен на работа, не ме вълнуваше и въпросът дали ще уча в градското или в реалното училище или пък в гимназията. Чрез това, което наблюдавах около себе си и откривах в себе си, имах в душата си много неопределени, но изгарящи въпроси за живота и света и исках да науча нещо, за да мога да си отговоря на тях. И малко ме интересуваше в кое училище трябва да стане това.
към текста >>

От всичко това на баща ми му хрумна мисълта, че тъй като съм толкова напреднал, изобщо няма нужда да прекарвам цяла година в градското училище, а трябва да тръгна направо в реалното училище.
От всичко това на баща ми му хрумна мисълта, че тъй като съм толкова напреднал, изобщо няма нужда да прекарвам цяла година в градското училище, а трябва да тръгна направо в реалното училище. Така че няколко дни след това бях на приемния изпит за него. Там не се получи толкова добре, колкото преди, но все пак бях приет. Беше октомври 1872 г.
към текста >>

С тези чувства преминах през живота по време на трети и четвърти клас на реалното училище.
Казвах си, че човек може да има правилно отношение към преживяването на духовния свят с душата си само ако начинът му на мислене се оформи в себе си така, че да може да проникне до същността на природните явления. С тези чувства преминах през живота по време на трети и четвърти клас на реалното училище. Подчинявах всичко, което научавах, на това да се приближа към посочената цел.
към текста >>

От него се научих да подвързвам книги и през ваканцията между четвърти и пети клас на реалното училище сам си подвързах учебниците.
Всичко това не ме отвличаше от нещата, свързани с вършенето на практически дейности и развитието на човешки умения. Оказа се, че един от служителите, които сменяха баща ми, разбираше от книговезство. От него се научих да подвързвам книги и през ваканцията между четвърти и пети клас на реалното училище сам си подвързах учебниците. Също така по време на тази ваканция научих стенографията без учител. Въпреки това после участвах в курса по стенография, който се предлагаше от пети клас нагоре.
към текста >>

По такъв начин прекарах времето си през трите горни от седемте класа на реалното училище.
Топлотата, с която Ротек улавяше и описваше историческите събития, ме въодушевяваше. Все още не забелязвах едностранчивия смисъл на възгледите му. Чрез него открих и други двама историци, които чрез стила и историческите си разбирания за живота ми направиха найдълбоко впечатление: Йохан фон Мюлер и Тацит. Намирайки се под такива впечатления, ми беше истински трудно да се примиря с часовете по история и литература в училище. Но се опитвах да оживя тези часове с всичко, което бях научил извън тях. По такъв начин прекарах времето си през трите горни от седемте класа на реалното училище.
към текста >>

Едва сега от време на време започвах да изпитвам болезнено съжаление поради факта, че баща ми ме е изпратил не в гимназията, а в реалното училище.
Часовете му ми създаваха много работа. Защото в пети клас те включваха гръцка и латинска поезия в превод на немски. Едва сега от време на време започвах да изпитвам болезнено съжаление поради факта, че баща ми ме е изпратил не в гимназията, а в реалното училище. Защото усещах колко малко ме докосва своеобразността на гръцкото и латинското изкуство. Така че си купувах учебници по гръцки и латински и в пълно мълчание, паралелно със занятията в реалното училище, си провеждах нещо като гимназиално самообразование. То изискваше много време, но даде основание за това, по-късно, макар и извънредно, но затова пък съвсем редовно, да завърша и гимназия. А именно че когато бях във висшето училище във Виена, трябваше да давам страшно много частни уроци. Скоро получих за ученик един гимназист.
към текста >>

Така че си купувах учебници по гръцки и латински и в пълно мълчание, паралелно със занятията в реалното училище, си провеждах нещо като гимназиално самообразование.
Часовете му ми създаваха много работа. Защото в пети клас те включваха гръцка и латинска поезия в превод на немски. Едва сега от време на време започвах да изпитвам болезнено съжаление поради факта, че баща ми ме е изпратил не в гимназията, а в реалното училище. Защото усещах колко малко ме докосва своеобразността на гръцкото и латинското изкуство. Така че си купувах учебници по гръцки и латински и в пълно мълчание, паралелно със занятията в реалното училище, си провеждах нещо като гимназиално самообразование. То изискваше много време, но даде основание за това, по-късно, макар и извънредно, но затова пък съвсем редовно, да завърша и гимназия. А именно че когато бях във висшето училище във Виена, трябваше да давам страшно много частни уроци. Скоро получих за ученик един гимназист. Обстоятелствата, към които пак ще се върна по-късно, направиха така, че трябваше да ръководя този ученик с помощта на частни уроци по време на почти цялото му гимназиално образование. Преподавах му и по латински и гръцки, така че обучавайки го, трябваше да съпреживея всички детайли на образованието в гимназията.
към текста >>

Едва през последната година на реалното училище имах един учител, който ме заплени с часовете си по история.
Едва през последната година на реалното училище имах един учител, който ме заплени с часовете си по история. Той преподаваше по история и география. В неговите часове по завладяващ начин бе продължена географията на Алпите, започната от другия учител. По време на занятията по история новият учител ни оказваше силно въздействие. За нас той представляваше многостранно развита личност. Беше партиен човек, изцяло въодушевен от напредничавите идеи на тогавашното австрийско либерално течение.
към текста >>

Но благодарение на реалното му участие в живота, занятията му по история сами притежаваха пълнокръвен живот.
По време на занятията по история новият учител ни оказваше силно въздействие. За нас той представляваше многостранно развита личност. Беше партиен човек, изцяло въодушевен от напредничавите идеи на тогавашното австрийско либерално течение. Но в училище не забелязваха това. В училище той не внасяше нищо от партийните си възгледи. Но благодарение на реалното му участие в живота, занятията му по история сами притежаваха пълнокръвен живот. С резултатите от прочетеното от Ротек в душата слушах пламенните тълкувания на историята на този учител. Между тях съществуваше красива хармония. Смятам, че за мен беше от голямо значение, че имах шанса да получа знания по съвременна история тъкмо по този начин.
към текста >>

23. III. Студентски години GA_28 Моят жизнен път

От дирекцията на дружеството на Южните железници обещаха на баща ми, че ако след завършване на реалното училище трябва да се запиша във Висшето техническо училище, ще го назначат на малка гара в близост до Виена.
От дирекцията на дружеството на Южните железници обещаха на баща ми, че ако след завършване на реалното училище трябва да се запиша във Висшето техническо училище, ще го назначат на малка гара в близост до Виена. По този начин трябваше да ми бъде предоставена възможността всеки ден да пътувам до Виена и обратно. Така семейството ми се премести в Инцерсдорф ам Винерберге. Ж.п. гарата се намираше на голямо разстояние от селото в уединена непривлекателна местност.
към текста >>

от края на реалното училище до постъпването ми във Висшето техническо училище прекарах времето си в четене на такива философски студии.
През летните месеци на 1879 г. от края на реалното училище до постъпването ми във Висшето техническо училище прекарах времето си в четене на такива философски студии. През есента трябваше да избера какво да следвам с оглед на бъдещата си кариера. Реших да се подготвя за учител в реално училище. Да уча математика и дескриптивна геометрия отговаряше на влеченията ми. От последната трябваше да се откажа, тъй като изучаването ѝ беше свързано с много упражнения по геометрично чертане през деня. А за да припечеля малко пари, трябваше да имам време да давам частни уроци.
към текста >>

На един от предишните ми учители, с когото останахме в близки приятелски отношения и след завършване на реалното училище, веднъж след смъртта на един съученик написах за тази страна от душевния ми живот.
Бях убеден в това, че няма да мога да намеря подход към тях, ако не съумея да поставя на философска основа техните научни резултати. Но все пак гледах на духовния свят като на реалност. Духовната индивидуалност на всеки човек се разкриваше пред мен най-нагледно. Във физическата телесност и в действията във физическия свят тя имаше единствено своето проявление и се обединяваше с произхождащото от родителите като физически зародиш. Аз следвах мъртвите хора по пътя им към духовния свят. На един от предишните ми учители, с когото останахме в близки приятелски отношения и след завършване на реалното училище, веднъж след смъртта на един съученик написах за тази страна от душевния ми живот. Той ми отговори необичайно мило, но не удостои с нито дума написаното от мен за моя починал съученик.
към текста >>

24. IV. Младежки приятелства GA_28 Моят жизнен път

Той беше от по-долния клас в реалното училище и с него се сближихме едва когато година по-късно дойде като мен във Висшето техническо училище във Виена.
С един друг съученик от Винер Нойщат ми се случи нещо подобно. Той беше от по-долния клас в реалното училище и с него се сближихме едва когато година по-късно дойде като мен във Висшето техническо училище във Виена. Там обаче прекарвахме дълго време заедно. Той също можеше да навлезе твърде малко в това, което ме вълнуваше вътрешно в областта на познанието. Следваше химия. Естественонаучните възгледи, в които беше въвлечен по това време, му пречеха при общуването му с мен да се покаже в друга светлина, освен като скептик по отношение на духовните възгледи, които ме изпълваха. По-късно в живота си открих колко близко до моята душевна настройка още тогава е бил този ми приятел във вътрешната си същност.
към текста >>

25. XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер GA_28 Моят жизнен път

Зад себе си официално имах реалното училище, а не гимназия, въпреки че бях получил гимназиално образование благодарение на частните уроци, които давах по програмата на гимназията, и на самостоятелната си подготовка.
За неопределен период от време отново бях изправен пред задача, която не ми беше дадена по повод на някакво външно събитие, а беше следствие от вътрешния процес на развитие на възгледите ми за света и живота. На същия се дължеше и че държах докторския си изпит в Росток, представяйки своя труд „Съгласуване на човешкото съзнание със самото себе си“. Външни обстоятелства направиха така, че да не мога да положа изпита във Виена. Зад себе си официално имах реалното училище, а не гимназия, въпреки че бях получил гимназиално образование благодарение на частните уроци, които давах по програмата на гимназията, и на самостоятелната си подготовка. Това изключваше възможността да получа докторска степен в Австрия. Бях се самообучавал задълбочено в областта на философията, но имах зад себе си официален курс на обучение, който ме изключваше от всичко, което дава достъп до следването на философия.
към текста >>

26. XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието GA_28 Моят жизнен път

Ако ставаше дума за отделни фактологически грешки тук или там, щях да препратя моите критици по този пункт към нещо още по-лошо: към съчиненията, писани от мен като ученик в горните класове на реалното училище.
И ми я възложиха с пълно знание за това обстоятелство. Никога няма да започна да отричам, че някои особености на моята преработка на Ваймарското издание могат да бъдат сметнати за грешка от „специалистите“. Те са в правото си да изкажат своите съображения. Но не трябва да представят нещата така, сякаш оформлението на изданието произтича не от моите принципи, а от моето умение или неумение. Това не трябва да бъде правено особено от онези, които признават, че не притежават орган за възприемане на представеното от мен по отношение на Гьоте. Ако ставаше дума за отделни фактологически грешки тук или там, щях да препратя моите критици по този пункт към нещо още по-лошо: към съчиненията, писани от мен като ученик в горните класове на реалното училище. Описвайки тук своя живот, показах много ясно, че още като дете живеех в духовния свят като в нещо естествено за мен, но че трябваше да овладявам с усилие всичко, свързано с познанието на външния свят. Поради тази причина бях човек, развил се късно за подобно познание във всички области. И последствията от това се проявяват отчасти в моите издания на Гьоте.)
към текста >>

27. XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности GA_28 Моят жизнен път

Всичко, свързано с прелома в душата ми, се появи във връзка с реалното самонаблюдение, което, както беше описано, започна да има за мен значение, изпълнено с най-важно съдържание.
Всичко, свързано с прелома в душата ми, се появи във връзка с реалното самонаблюдение, което, както беше описано, започна да има за мен значение, изпълнено с най-важно съдържание.
към текста >>

28. XXX. Езотерика и публичност GA_28 Моят жизнен път

Преживяването на понятията, на идеите ме отвеждаше от сферата на идеите в тази на духовно-реалното.
Към това се прибавя и фактът, че никога не съм прониквал в духовната сфера по мистично-емоционален начин, а винаги съм се стремял да вървя по пътя на кристално ясните понятия. Преживяването на понятията, на идеите ме отвеждаше от сферата на идеите в тази на духовно-реалното.
към текста >>

29. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

Така Вие виждате, колко значим принос към решаването на тази загадка може да даде Духовната Наука, но само, когато човек вземе под внимание цялата действителност, към която принадлежи и духовното, когато човек не се задоволи просто със сетивно-реалното, и тогава от познанието може да последва житейска практика.
Всичко това може да бъде само скицирано тук; но човешкият живот става за нас много по-разбираем, когато работим по този начин, когато видим, как Духът въздейства на формите, как външността на човека може да стане израз на душевния му мир. Така Вие виждате, колко значим принос към решаването на тази загадка може да даде Духовната Наука, но само, когато човек вземе под внимание цялата действителност, към която принадлежи и духовното, когато човек не се задоволи просто със сетивно-реалното, и тогава от познанието може да последва житейска практика. Такова познание може да избликне единствено от Духовната Наука, така че да допринесе за благото на цялото човечество и на отделния индивид.
към текста >>

30. Минало и бъдещо духовно познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Може някой да притежава извънредно остър разум или прозорлив ум, дори да притежава смътни ясновидски сили, но до реалното, истинското познание не се прониква без това, което се нарича силно обожание.
Тази забележителна жена, с особени психично-духовни заложби, още от младостта си е била призвана да донесе на света послание, нещо, което никой учен не е бил в състояние да направи. От ранна възраст тя е виждала света различно от това, което предписва образованието на 19-ти век. Във всичко, което ни обкръжава, тя е можела да вижда духовни същества, които за нея са били също така действителни, както нещо, което може да се докосне. От ранна възраст ѝ е било присъщо голямото обожание на един възвишен дух. Без това голямо обожание никое човешко същество не може някога да стигне до познание. Може някой да притежава извънредно остър разум или прозорлив ум, дори да притежава смътни ясновидски сили, но до реалното, истинското познание не се прониква без това, което се нарича силно обожание. Защото истинското познание могат да ни дадат само онези същества, които далеч са изпреварили човечеството в своето развитие. Всеки признава, че отделни човеци са достигнали различна степен в развитието си. В нашето материалистическо време може би човек не го признава така лесно, но известни разлики не могат да се отрекат. Повечето хора са на мнение, че тяхното познание вече е най-висшето. Че има още по-умни същества, надвишаващи Гьоте и Франц фон Асизи, не се признава така лесно.
към текста >>

31. Розенкройцерството GA_98 Природни и духовни същества

Но е така, че именно вътре в тях е дадено действителното, реалното, конкретното.
Когато разглеждаме принципа за възпитанието от гледната точка на антропософския мироглед и от гледната точка на материалистическата нагласа, можем да направим едно сравнение. В първия случай се казват неща за развиващия се човек, които външно не могат да се видят. Но е така, че именно вътре в тях е дадено действителното, реалното, конкретното. Днешният мироглед не разбира развиващото се дете. Едва когато се вземе под внимание цялото същество на човека, не само да се наблюдава външно, се научаваме да поставяме в света пълнотата на човешкото същество.
към текста >>

32. За груповите азове на животните, растенията и минералите. Франкфурт на Майн, 2 февруари 1908 г., предиобед. GA_98 Природни и духовни същества

Теософските представи са зародиши, волеви импулси за реалното изживяване.
Виждаме как антропософията води до духовните основи на битието. Тя е нещо, което преобразува нашето отношение към живота и нашите импулси, така че чрез това да станем други хора. Теософските представи са зародиши, волеви импулси за реалното изживяване.
към текста >>

33. За груповите азове на животните, растенията и минералите. Хайделберг, 2 февруари 1908 г., вечерта. GA_98 Природни и духовни същества

Едва това е реалното растение.
Разгледаме ли тези същества във висшите светове, не е така, че растението има само физическо и етерно тяло, а то се представя като много сложно същество. Когато първоначално разглеждаме растението, го виждаме първо вкоренено в Земята, протягащо стъбло нагоре, от което израстват листо след листо. Ако с очите на ясновидеца разгледаме астралния свят, свързан с растението, виждаме над него трептяща астрална светлина, обвиваща цвета на растението. Ако можем да проверим и в света на девахана, виждаме нещо особено. Там растението е обвито като в ножница, тя се простира до центъра на Земята и там има своя връх. Едва това е реалното растение.
към текста >>

34. Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма. GA_106 Египетски митове и мистерии

И това, че ние извличаме всеки един символ от реалното изживяване на ясновидеца - ето кое е същественото!
Един такъв образ не бива да се тълкува схематично, защото в този случай ние бихме внесли произвол и фантазия; по правило ние усещаме, че фактически образите са много по-дълбоки от това, което разумът вижда в тях. Когато гръцкият ясновидец говореше за Аполон, той имаше пред себе си тайната на Озирис - Аполон, инструмента на човечеството. Когато египетският ученик трябваше да бъде посветен в тайните на Земното съществувание, пред погледа му заставаше Озирис. И ние следва да сме наясно: тези символи, тези образи, които са извлечени от прадалечното минало и които са запазени за нас, всички те са израз на първичните мирови тайни и означават много повече от това, което разумът може да види в тях. Тази лира беше виждана, виждани бяха и ръцете на Аполон. И това, че ние извличаме всеки един символ от реалното изживяване на ясновидеца - ето кое е същественото! Защото не съществува нито един символ, нито една легенда, които да не са били реално видяни от древните посветени.
към текста >>

35. 11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

А сега следващият разказ за Пасхата не е нищо друго, освен реалното и живо вливане на всичко онова, което първоначално трябваше да бъде поето от учениците под формата на едно учение, за да може после по един магичен начин да проникне в цялото човечество чрез силите, бликащи от Мистерията на Голгота.
А сега следващият разказ за Пасхата не е нищо друго, освен реалното и живо вливане на всичко онова, което първоначално трябваше да бъде поето от учениците под формата на едно учение, за да може после по един магичен начин да проникне в цялото човечество чрез силите, бликащи от Мистерията на Голгота. Ето как трябва да разбираме това място от Евангелието на Матей и неговите по-нататъшни описания. И сега ние започваме да разбираме също, как евангелистът Матей винаги е бил наясно, че трябва да изтъква контраста между живото учение, идващо от космическите висини и завладяващо душите на учениците, и всичко онова, което трогва външните хора, които остават невъзприемчиви за силите на самия Христос Исус. Ето защо ние ставаме свидетели на онези разговори с книжниците и фарисеите, на които ще се спрем утре.
към текста >>

36. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 24 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Трябва само да си спомним следното: който например никога досега не е чувал нищо за реалното присъствие на въздуха в дадено шише, той ще бъде доста учуден, когато поставим върху масата празна бутилка, сложим в нея фуния и чрез енергично изсипване на вода във фунията задържим водата във фунията, така че водата да не може да се излее в шишето, тъй като в него има въздух.
Вярвам, че няма да ви е трудно да си представите, че през пространството преминават сили, които засега са сетивно неуловими. Трябва само да си спомним следното: който например никога досега не е чувал нищо за реалното присъствие на въздуха в дадено шише, той ще бъде доста учуден, когато поставим върху масата празна бутилка, сложим в нея фуния и чрез енергично изсипване на вода във фунията задържим водата във фунията, така че водата да не може да се излее в шишето, тъй като в него има въздух. Тогава човек наистина ще осъзнае, че в бутилката има нещо невидимо за самия него, което задържа водата. Опитайте се да разширите това понятие и няма да е трудно да си представите пространството изпълнено от силови системи, носещи именно свръхсетивен характер, с такава свръхсетивна природа, че не само не можем да ги разрежем с нож, но също така не могат и да бъдат докоснати, когато например дадена материя, да кажем бъбреците, положени в подобна силова система, заболяват. И така трябва да си представим, че подобна свръхсетивна силова система се намира в такова отношение спрямо сетивния орган, че сетивната материя, материята на физическия свят се вмества, бива привлечена от силовите точки и се разполага по хода на силовите линии. Едва чрез вместването на физическата материя в свръхсетивната силова система органът се превръща във физически, така че можем да кажем: причината, поради която на мястото на слезката виждаме един физически-сетивен орган е тази, че там силовите системи изпълват пространството по строго определен начин и така привличат материята, че същата се разполага по начин, както виждаме това във външния орган слезката, когато я разглеждаме анатомически.
към текста >>

37. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

И тогава хората ще разполагат с реалното доказателство, че християнство е нещо много повече от своята външна форма!
И както ранните християни можеха да търсят своя път към Христос именно чрез причастието, така и напредналите християни ще се доближават до образа на Христос чрез напредващата антропософия, ще се издигат в духовния свят до това, което занапред също ще се превърне в един екзотеричен път към Христос. И тогава в човешките сърца ще се влеят такива сили, които ще укрепят Христовия Импулс още повече; ще се променят и всички ритуали, така че това, което по-рано се извършваше чрез символите на хляба и виното, занапред ще се извършва като едно непосредствено духовно причастие. Обаче мисълта за причастието тя ще продължи да съществува. Трябва обаче да е налице и една друга възможност, а именно: определени мисли, които се вливат в сърцата ни чрез истините на антропософията, определени вътрешни мисли, вътрешни чувства да ни обхванат и одухотворят с онзи свещен трепет, с който доскоро причастието грабваше човешките души. И когато това стане възможно а то действително ще стане възможно -, тогава ние ще сме напреднали с още една степен в нашата еволюция. И тогава хората ще разполагат с реалното доказателство, че християнство е нещо много повече от своята външна форма! Колко ограничени са онези умове, които смятат, че с премахването на външните ритуали, на външните форми, присъщи за християнството, ще изчезне и самото християнство. Истински разбира християнството само този, който е проникнат от убеждението, че всички църкви, които поддържат идеала за Христос, всички външни ритуали и форми са само временни и, следователно, преходни, докато занапред мисълта за Христос ще оживява под съвършено нови форми направо в сърцата и душите на хората, колкото и съмнително да звучи това в ушите на днешното човечество. Ето как Антропософията ни показва огромното значение на причастието като един екзотеричен път към Христос в миналите времена.
към текста >>

38. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Само след продължителен размисъл върху онези понятия, на които ще се спрем след малко, Вие ще стигнете до реалното съдържание, което лежи в тяхната основа.
И следователно, какво се получава, когато част от Херувимите проявява такава невъзприемчивост, такава резигнация спрямо жертвата? Сега ние навлизаме в една извънредно трудна област на човешкото познание и там Вие ще съумеете да осъществите някакъв напредък само в хода на редовни и продължителни медитации. Само след продължителен размисъл върху онези понятия, на които ще се спрем след малко, Вие ще стигнете до реалното съдържание, което лежи в тяхната основа.
към текста >>

39. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Искаме да обърнем вниманието си към конкретното съществуване, към реалното съществуване на отделните хора в духовния свят.
Такива неща се разказват, за да можем отново и отново да насочваме вниманието си към това, че трябва да намерим връзката на душевния си живот с духовните светове по един конкретен начин, а не само чрез абстрактни теории, и че антропософската духовна наука не трябва да бъде за нас просто теоретичен светоглед, а една вътрешна сила в нашия живот; че ние трябва не просто да знаем, че има духовен свят и че човекът му принадлежи; че докато вървим през живота не просто разглеждаме нещата, които въздействат върху сетивното ни мислене, а че забелязваме взаимозависимостите, които те ни показват: Ти си в духовния свят, намираш се в него по този и по този начин. Искаме да обърнем вниманието си към конкретното съществуване, към реалното съществуване на отделните хора в духовния свят. Теоретично хората търсят навън обосновката на факта, че в света може да има нещо духовно и че човекът не трябва да се разглежда от материална гледна точка, а че може да носи нещо духовно в себе си. Нашият светоглед се различава по това, че твърди за всеки един поотделно: Ти се намираш във връзка с духовните светове по този начин! Все повече и повече ще обръщаме внимание на такива неща, които биха могли да ни покажат как трябва да разглеждаме света, за да прозрем нашата принадлежност към духа на големия свят, към макрокосмоса.
към текста >>

40. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

А реалното познание наистина не е нито забавление, нито някаква детинска игра.
Но сега, при навлизането във втората степен на посвещението, се оказва, че Луцифер може да разгърне и съвсем други сили. Ако не бихме могли да разгърнем в себе си силите на отделяне, силите, които се съдържат в нашите жлези, в нашите съдове, ние не бихме могли да станем някакви човеци, изключено би било да станем човеци. Движението, осъществяващо кръвта и движението, осъществяващо дишането не са в състояние да ни поддържат като живи същества. Тук трябва да се включи и движението, осъществяващо жлезите, което се управлява от Луцифер, от Духа на Венера. Виждате ли, точно тук е разликата между все възможните екзотерични концепции и нашето учение: При тях също се говори за Луцифер и Духовете на отделните планети, само че в случая тези неща не ни обогатяват с никакво реално познание. А реалното познание наистина не е нито забавление, нито някаква детинска игра. То ни показва Луцифер от една страна като изпълнен с ненавист, като една персонализирана ненавист по отношение на човешката фигура, а от друга страна като необходимия Дух, който ни изгражда като неповторими личности по единствено възможния за този свят начин.
към текста >>

41. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Виждате ли, думата "слово" пак идва като един слаб заместител на величествените мирови процеси, така че това бяха по-скоро думи, изразяващи реалното съществуване на епохи и събития, които днес са изместени в праминалото.
Ако днес човек би се пренесъл на Слънцето, оглеждайки се на всички страни, той би съгледал 12-те звездни формации на животинския кръг, на Зодиака. По времето на Старото Слънце обаче този Зодиак като такъв не съществуваше. За това пък тогава съществуваха 12 Същества, които от дълбините на мрака защото външното пространство не беше заляно още от светлина разпращаха тътнещия съзидателен грохот на своето Слово. Що за слово беше това? Виждате ли, думата "слово" пак идва като един слаб заместител на величествените мирови процеси, така че това бяха по-скоро думи, изразяващи реалното съществуване на епохи и събития, които днес са изместени в праминалото. Това бяха 12 мирови Инициатори, 12 мирови Посветители. Днес вместо тези 12 мирови Посветители над човека бдят 12-те съзвездия на Зодиака и от тях към човешката душа, в неизказана милост, се излива неизреченото мирово Слово, събрало в себе си своите 12 божествени мелодии.
към текста >>

42. Съдържание GA_138 За инициацията

Чрез напредването от сетивното битие в духовното битие инициацията стига до директно изживяване в елементарното тяло, до света на реалното.
В сетивното битие разбирането следва възприятието, а в свръхсетивните светове разбирането предшества възприятието. При всички стъпки на инициацията човекът трябва да се освобождава от връзката със света, каквато се установява чрез физическото тяло. Докато имат влияние симпатия, антипатия или предразсъдъци, няма проникване в по-висши светове. Преди Христос народите са се обръщали към посветения от тяхната раса, който не е принадлежал на никой народ. Йохан Томасий от „Пазачът на прага“ показва пречистващото мислене, което води от мига към вечността. Чрез напредването от сетивното битие в духовното битие инициацията стига до директно изживяване в елементарното тяло, до света на реалното. Пътят на индивидуалността на Буда от земното битие към духовното битие. В 20-ти век връщащият се Христос ще може да се изживее в свръхсетивното тяло на човека. Докато преобладават хора, които искат да стигнат до познание за свръхсетивния свят, мировата духовна светлина няма да се затъмни. Нашето време се нуждае от едно духовно движение.
към текста >>

43. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Но той не трябва да намира такива парадокси за нередни, защото това би означавало, че не желае да възприеме реалното описание на по-висшите светове, при чието пристъпване трябва да остави не само всичко излишно, но и обикновените описания от сетивния свят, ако иска да опише тези по-висши светове в тяхната действителност.
Да, ако използва понятията от сетивното битие, човек има пълно право да намира такива неща за парадоксални. Но той не трябва да намира такива парадокси за нередни, защото това би означавало, че не желае да възприеме реалното описание на по-висшите светове, при чието пристъпване трябва да остави не само всичко излишно, но и обикновените описания от сетивния свят, ако иска да опише тези по-висши светове в тяхната действителност.
към текста >>

44. Седма лекция, 21 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Той съзерцава подвижния живот на добрите Богове и намесата на враждебните сили, вижда как от Хронос, от реалното време, възникват елементите.
И с всичко това, което произлиза от тези три сили, се сблъсква едно змиевидно същество: Офионеус. Ние виждаме пред себе си всичко, което той описва, дори и без помощта на ясновидството, стига да разполагаме с малко фантазия: Тук е Хронос, не само като абстрактно протичащо време, а представен съвсем нагледно като същество, като реално същество; също и Зевс, безкрайният етер, като едно всемирно оживотворяващо същество; после Ктон, онова, чрез което небесното се превръща в земно и чрез което изтъканите в пространството нишки се сгъстяват тук долу на планетата Земя, за да постигнат своето земно битие; но ето че после се намесва един враждебен елемент, едно змиевидно същество. Обаче за да проследим забележителното описание на Ферекидес от Сирос, за да го разберем, ние имаме нужда именно от едно духовно-научно изследване; понеже той е един от последните представители на старото ясновидство. Зад сетивния свят той вижда света на причините и описва тези причини с помощта на своите ясновидски способности. Естествено, това не допада на всички онези, които боравят само с понятия. Той съзерцава подвижния живот на добрите Богове и намесата на враждебните сили, вижда как от Хронос, от реалното време, възникват елементите.
към текста >>

45. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

И отново съм длъжен да кажа: тази част от Шопенхауеровата философия, в която се твърди, че светът е само представа и че човек не би могъл да различи представата от реалното възприятие, може да бъде опровергана единствено от живота.
Ако човек се заеме с тази литература, която се отнася точно за душевния живот, за здравия и болния, той добива впечатлението, че Фердинанд Райнеке е реална, срещаща се навсякъде, изключително значима фигура от настоящето. Фердинанд Райнеке не е измислица. Ако се разгледат страница по страница всички книги, които се появяват в такова голямо количество днес, прелиствайки страниците, се добива впечатлението, че навсякъде изскача странната физиономия на Фердинанд Райнеке. Той се среща навсякъде в днешната наука. Но по отношение на това отново и отново следва да се подчертава, и по отношение на това няма да пропусна винаги да повтарям, че доказателството, че нещо не е фантазия, а действителност, реалност, трябва да бъде дадено от живота. И отново съм длъжен да кажа: тази част от Шопенхауеровата философия, в която се твърди, че светът е само представа и че човек не би могъл да различи представата от реалното възприятие, може да бъде опровергана единствено от живота. Точно както и твърдението на Кант, насочено към така нареченото доказателство за Божието битие, че сто възможни талера съдържат също толкова пфениги, колкото сто действителни талера, ще бъде опровергано от всеки, който иска да плати дълга си с мислени талери, а не с реални. Точно така, както и това, което се нарича подготовка, вживяване на душата в ясновидството трябва да бъде взето в неговата реалност. Тук не само се теоретизира, тук се усвоява един живот, с помощта на който в духовната област се различава също толкова ясно едно реално впечатление от предишен земен живот от впечатление, което не се явява такова, както се отличава горещото желязо, което се допира до кожата, от само въображаемо желязо. Ако се вземе предвид това, ще ни стане също така ясно, че възраженията на Фердинанд Райнеке в тази област всъщност не означават изобщо нищо, защото произхождат от хора, които не са встъпвали в духовната област – нищо не искам да кажа с това – по ясновиждащ начин и които дори не са стигнали до разбиране за нея.
към текста >>

46. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

За такива хора ние би трябвало да кажем: - Да, те признават Духа като най-реалното нещо; обаче те са едностранчиви, те отричат значението на материята и нейните закони.
Има и друг вид хора, които по ред вътрешни причини предварително са така устроени, така предразположени, че във всички материални неща виждат не друго, а проявления на духовния свят. Естествено, те знаят не по-зле от материалистите, че външният материален свят си е на мястото тук, на Земята; обаче те казват: - Материалното е само едно откровение на духовното! Такива хора може би изобщо не се интересуват за материалния свят и неговите закони. Раздвижвайки в себе си всичко, което би искало да обогати представите им за духовния свят, вероятно те живеят със съзнанието: И все пак само Духът е истинното и висшето, това което е действително реално; а материята е само една измама, само една фантасмагория. Разбира се, това би бил един краен възглед, но той може да съществува, и логично ще води до едно пълно отричане на материалния живот. За такива хора ние би трябвало да кажем: - Да, те признават Духа като най-реалното нещо; обаче те са едностранчиви, те отричат значението на материята и нейните закони.
към текста >>

Той търсеше реалното.
Обаче има и една друга възможност: Тази, когато някой без да тръгва по пътя, по който ние се опитваме да вървим, откривайки въздействията на определени духовни същества, все пак приема съществуването на една основна духовна същност в света. Един такъв човек беше например Лайбниц, известният немски философ. Лайбниц беше далеч от предразсъдъка, че на света би искало да съществува нещо чисто материално. Той търсеше реалното. Аз представих неговата система в моята книга „Философия на свободата”. Той смяташе, че на света има една същност, която може да изгражда екзистенцията в себе си; такъв е случаят с човешката душа. Обаче към всичко това той не прибавяше други понятия. Той само си казваше, че една такава същност действително съществува и, че тя може да изгражда екзистенция в себе си.
към текста >>

47. Животът между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Няма никаква връзка между реалното съществуване или живота и картината.
Портретът е добър тогава, когато е налице прилика с човека. Но с битието на човека той няма нищо общо. Фактът, че картината отговаря на дадената личност, няма нищо общо с вътрешната истина на картината. Представете си, че рисувате портрет на някой човек, който умира скоро след това. В началото картината отговаря на това, което съществува, а после – на това, което вече не съществува. Няма никаква връзка между реалното съществуване или живота и картината. Такава връзка е напълно въображаема за този, който разглежда нещата наистина логично. Същностното е, че нещата се изживяват вътрешно. И това вътрешно изживяване човечеството трябва отново да усвои.
към текста >>

48. Как се преодолява душевната нищета на съвремието? GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Единственото, което всъщност не се харесва на автора, е издигането към духовното познание, към конкретното, реалното духовно познание.
Единственото, което всъщност не се харесва на автора, е издигането към духовното познание, към конкретното, реалното духовно познание. Което значи, че той би искал да има това, което може да произлиза от теософията – също и според възгледите му – като импулси за морално усъвършенстване на човека. Но той не разпознава още, че в петата следатлантска епоха това може да дойде само от действителното, конкретно духовно познание. Не разпознава корените. Той иска да има плодовете без корените. Не разпознава взаимовръзката.
към текста >>

49. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Дават се значи оценки за народите и липсва разбиране за онзи, който, вместо да дава подобни оценки, просто разсъждава над реалното; защото такива оценки за народите никога не съвпадат с реалността.
Така днес се обсъждат например противоположностите на народите, дават се оценки за народите. Сред нас това естествено не би трябвало да става; понякога обаче се налага да си изясним заобикалящата ни обстановка, за да се сдобием с правилен критерий за оценяване. Дават се значи оценки за народите и липсва разбиране за онзи, който, вместо да дава подобни оценки, просто разсъждава над реалното; защото такива оценки за народите никога не съвпадат с реалността. Но ако някой разсъждава над реалностите и при това трябва да каже едно или друго за това или онова правителство, за тогова или оногова, за нещо, което се е разиграло при тази или онази политика, било то в някоя по-ежедневна взаимовръзка или пък поставяйки го на по-високо оценъчно равнище, тогава за него разсъждават така, като че ли е имал нещо съвсем друго предвид, а не каквото наистина е възнамерявал. Колко му е човек да даде примерно оценка за някой днешен държавник, който е замесен в съвременните дела. Стигне ли тази оценка до ушите на някой сънародник на въпросния държавник, той се чувства засегнат; защото насоченото към реалността той отнася не към тази реалност, а към нещо, което изобщо не може де се дефинира, ако не бъде разгледано в светлината на духовно-научната реалност отнася го към своя народ,както той твърди, или към никой друг народ.
към текста >>

Ако беше осведомено за реалното политическо положение, общественото мнение във Великобритания щеше да е разбрало, че изходът от спора не би могъл да предвещава нищо добро за свободата или благото на човечеството.
Ако беше осведомено за реалното политическо положение, общественото мнение във Великобритания щеше да е разбрало, че изходът от спора не би могъл да предвещава нищо добро за свободата или благото на човечеството. Победяха ли съюзниците, това само щеше да увеличи неимоверно домогването на Русия до победата на една система на управление, която бе противоположна на тази във Великобритания. За руския народ, който спечели сърцето на Европа, тази победа не би донесла никакъв напредък.
към текста >>

50. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Понякога нещо може да възникне като теория и да витае в нечии глави; с него обаче не се схожда реалното; което пронизва отделните славянски души и е различно за отделните славянски народности.
Познаващият обстоятелствата е в състояние да нарече "панславизъм" онази духовна общност, която пронизва, ако мога така да се изразя, славянските души по току-що изложения начин. Да се говори за "пангерманизъм", независимо дали това става в Германия или извън нея, е безсмислица, а не само нелепост, защото не всички неща могат да се пъхнат в един калъп. Което не съществува, за него не може и да се говори. Понякога нещо може да възникне като теория и да витае в нечии глави; с него обаче не се схожда реалното; което пронизва отделните славянски души и е различно за отделните славянски народности. Фактът,че в източната част на Европа установяваме наличието на един диференциран народностен елемент, е известен на всички, които от XIX век насам сериозно са се занимавали с определени окултни познания. Окултистът знае и винаги е знаел, че в славянската душевност живее бъдещия народностен елемент. И ако сред окултистите на Теософското Общество се е твърдяло нещо друго, примерно, че този бъден елемент за шестата подраса се крие в американците, то това доказва само, че тези окултисти не са били или не са никакви окултисти или пък че искат да постигнат нещо друго в сравнение с онова, което е предвидено във фактите. Следователно ние трябва да държим сметка, че на изток от нас съществува един носещ в себе си определено бъдеще, произтичащ като че ли от кръвта елемент, който днес все още до голяма степен е наивен, не се е опознал, но пророчески-инстинктивно съдържа онова, което един ден трябва да се развие от него. Под формата на мечти то често е налице.
към текста >>

51. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

След като се опитах формално да насоча вниманието Ви върху естеството на реалното противоречие, утре ще се постараем да навлезем още по-дълбоко в материята, която сега засегнахме само отчасти.
След като се опитах формално да насоча вниманието Ви върху естеството на реалното противоречие, утре ще се постараем да навлезем още по-дълбоко в материята, която сега засегнахме само отчасти.
към текста >>

52. 10. Лекция, 13.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Но ако има стремеж към действителното, мисълта трябва да се развие, да се потопи тя в реалното, в действителността – едва тогава започва познанието.
Но работата е да се проникне в действителността. Тук, едва взел в ръце книгата на Келен, и тутакси попадаш в задънена улица, в много показателна задънена улица. Организмът се състои от клетки, те се опират една в друга, всяка граничи с другите: организмът се явява организъм именно защото те граничат помежду си и от това възниква взаимодействие. По-нататък това сравнение не може да отиде. Накратко: ако се иска да се остане в пределите на абстрактната логика, възможно е всяка богата на съдържание мисъл да се развие в достатъчно дебела книга и да си въобразим, че тя е полезна. Но ако има стремеж към действителното, мисълта трябва да се развие, да се потопи тя в реалното, в действителността – едва тогава започва познанието. Съветвам ви да прочетете тази книга, това е характерна, типична за нашето време книга. Купете я, прочетете я и изпитайте мъките, за които ви казах. При някой може да се появи мисълта: кое може да се сравни с организма, ако се приложи тази мисъл към социалния живот на човечеството? Само живота на цялото човечество, на цялата Земя. А отделните държави могат да се сравнят с клетки.
към текста >>

Ако направиш навик реалното мислене, много неща шокират.
Конкретно – извинете, че в заключителната част на лекцията говоря за конкретности – когато осъзнаеш необходимостта да се мисли реално, става просто ужасно. Да се мисли реално, значи, да се мисли духовно, тъй като ако в мисленето не участва духовното, мисленето не е реално, то става безпочвена абстракция. Ако направиш навик реалното мислене, много неща шокират. Простете, ако скорошният пример, който ще дам, може да ви се стори банален.
към текста >>

53. 8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Ние търсим реалното и конкретно знание върху световните процеси и събития.
Скъпи мои приятели, Движението, което се оглавява от мисиз Безант, държи особено много на тези неща. Мнозина от Вас още си спомнят за моите протести срещу това благородно умиление, което се разрасна тъкмо в средите на "Теософското Общество". С една съмнителна интернационално-либерална патетичност започнаха да се прокламират благородни и възвишени идеали. Всеобщо братство, всеобща любов така се говореше навсякъде. Обаче ние не можем да се присъединим към този тон. Ние търсим реалното и конкретно знание върху световните процеси и събития. И за да окачествя атмосферата на "всеобщото теософско братство", аз отново ще си послужа с едно сравнение, до чиято помощ съм прибягвал и друг път: Представете си един човек, застанал сам всред студената стая. Представете си, как той коленичи пред празната печка и повтаря: мила печко, твой велик дълг е да стоплиш стаята, и така, моля те, стопли моята стая. Ето, точно това правят и благородните дами в средите на "Теософското Общество". А работата е съвсем проста: Печката трябва да се напълни с дърва и въглища, и да се запали. Така че щом сме влезли в едно духовно Движение, ние трябва да внасяме в него конкретни и реални понятия, иначе години наред ще си пълним главите с приказки за всеобща човешка любов.
към текста >>

54. Тайната на двойника. Географска медицина GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Човечеството днес се осведомява от пресата, но по такъв начин, че най-същественото, истинското, реалното, това, за което наистина става въпрос, се прикрива.
Много от това, което исторически е било изгубено, ще може да се разкрие чрез духовната наука. Иначе човечеството ще трябва да реши да остане невежо относно много близки неща. И по отношение на настоящето, макар че съвременният човек днес е осведомен за всичко - но как е осведомен? - човечеството ще може да си изгради преценка само от гледната точка на духовната наука. Човечеството днес се осведомява от пресата, но по такъв начин, че най-същественото, истинското, реалното, това, за което наистина става въпрос, се прикрива.
към текста >>

55. Човек и свят GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Помислете си какво представлява образното, реалното мислене на човек, който, без да изрисува образа пред душата си, стои пред гора от въпросителни!
Трябваше да си представя гора от въпросителни! Помислете си какво представлява образното, реалното мислене на човек, който, без да изрисува образа пред душата си, стои пред гора от въпросителни! Това е нещо, което се подценява. Това, към което би трябвало да се стремим, е животворно отношение към действителността.
към текста >>

56. Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Шелинг, използвайки обичайните средства на петия следатлантски период, преди всичко абстрактно-философските, с колосална енергия се опитвал да прехвърли мост между идеалното и реалното, идеалното и материалното – описание на съществените точки на този мироглед ще намерите в моята книга „За загадките на човека“, – действайки с колосална енергия, той се опитвал да примири тези противоречия.
Казах, че в началото на петия следатлантски период Августин така разглежда потока на идеалното, че той трябва да му създаде здрава основа, на която той може да стои. И след това встъпваме в петия следатлантски период: в началото му виждаме такива духовни личности като Сен-Симон и Огюст Конт, които търсели в друг, чисто природния, материален ред, здравата основа на позитивистката наука. Тук виждаме две направления: Августин на една страна и Огюст Конт на друга страна. Шелинг, използвайки обичайните средства на петия следатлантски период, преди всичко абстрактно-философските, с колосална енергия се опитвал да прехвърли мост между идеалното и реалното, идеалното и материалното – описание на съществените точки на този мироглед ще намерите в моята книга „За загадките на човека“, – действайки с колосална енергия, той се опитвал да примири тези противоречия. При строежа на този мост той стигнал в началото само до различни абстрактни мисли. В началото той градил на същата основа, на която е градил и Йохан Готлиб Фихте[ix], но след това се придвижил малко по-нататък и се опитал да постигне нещо в света като битие, което едновременно е и идеално, и реално. След това в живота на Шелинг настъпило време, когато му се сторило невъзможно да построи такъв мост, ползвайки средствата на абстракцията, към които в течение на времето стигнал този пети следатлантски период. На него му се струвало, че това е невъзможно. Веднъж той казал: хората, собствено, само на почвата на съвременната ученост са добили такива понятия, посредством които може да се разбира външният природен ред.
към текста >>

Но за това, което стои зад този природен ред, за сферата, в която може да се построи мост между идеалното и реалното, за това ние нямаме никакви понятия.
При строежа на този мост той стигнал в началото само до различни абстрактни мисли. В началото той градил на същата основа, на която е градил и Йохан Готлиб Фихте[ix], но след това се придвижил малко по-нататък и се опитал да постигне нещо в света като битие, което едновременно е и идеално, и реално. След това в живота на Шелинг настъпило време, когато му се сторило невъзможно да построи такъв мост, ползвайки средствата на абстракцията, към които в течение на времето стигнал този пети следатлантски период. На него му се струвало, че това е невъзможно. Веднъж той казал: хората, собствено, само на почвата на съвременната ученост са добили такива понятия, посредством които може да се разбира външният природен ред. Но за това, което стои зад този природен ред, за сферата, в която може да се построи мост между идеалното и реалното, за това ние нямаме никакви понятия. – И е доста интересно, че веднъж Шелинг направил признание: на него му се струва, че учените хора от последното столетие са сключили тайно споразумение, да изключат от мирогледа всичко дълбоко, което би могло да доведе до действителния, истинен живот. Затова трябва да се обърнем към неучените хора. Това е бил периодът, когато Шелинг интензивно се е занимавал с Якоб Бьоме[x], от когото почерпил това спиритуално задълбочаване, което довело до последния, теософски период в неговия живот, когато той е написал своето прекрасно съчинение[xi] за свободата на човека, съчинението за самотракийските божества, за кабирите; след това и своите „Философия на митологията“ и „Философия на откровението“.
към текста >>

57. Втора лекция, 7 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Нужно е отново да се проникне в духовния свят, и трябва да бъде прехвърлен мост между реалното и идеалното.
Хората днес наистина се движат срещу това, което иска антропософията. Мирогледът, който намери своя особен привърженик в Огюст Конт, е ограничен само до разглеждането на външния природен ред. Нужно е отново да се проникне в духовния свят, и трябва да бъде прехвърлен мост между реалното и идеалното. Именно това е, на което особено искам да ви акцентирам в тези лекции. Това не може да стане, ако просто се говори за тези неща, а е нужно да се разберат конкретните импулси, действащи в света. Но тук е необходимо съвсем непредубедено да погледнем някои факти. С нещата, които тук разглеждаме, са свързани доста любопитни факти. Спомнете си, че вчера ви говорих за Сен-Симон и Огюст Конт.
към текста >>

58. Трета лекция, 8 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

– а мисли за реалното, което се развива, и то в по-голямата си част не се съгласува с голото човешко мислене.
Може да се каже: но защо това трябва да бъде противопоставяно – определението на Бентам за благото, като щастие за болшинството от хората, и определението за злото, като щастие за малцинство от хора? Такова абстрактно противопоставяне е недостъпно за разсъдъка, но спиритуалистът мисли не абстрактно, а конкретно. Той не мисли: какво е противоположното на това? – а мисли за реалното, което се развива, и то в по-голямата си част не се съгласува с голото човешко мислене.
към текста >>

Тя напълно ще се потопи в нереалното относно духовното, ако не ѝ се създаде противовес посредством връщане към реалното, към действителното, което може да се разгледа, само ако се издигнем до това, което в настоящия времеви цикъл е скрито от хората в обичайния им живот.
Основно изискване на времето е, да познаваме това и да виждаме, че дори и да имаме най-прекрасните понятия, които могат да завладеят човешкия разсъдък, прекрасни понятия, които могат да бъдат достатъчни за изследване на обкръжаващата ни природа, можем нищо да не разберем от историята. Защото историята не се разиграва така, както природните явления; историята се разиграва като дейност на духовните същества. Това е, което трябва да се свърже с другите мирогледи. Човек е излязъл от теокрацията, както ви описах това вчера, когато е бил вписан в теократичния ред; след това е дошла метафизичната епоха, която, всъщност, е формирала чиновническото управление на целия свят; след това настанало чисто материалистичното време, индустриалната епоха. Тя напълно ще се потопи в нереалното относно духовното, ако не ѝ се създаде противовес посредством връщане към реалното, към действителното, което може да се разгледа, само ако се издигнем до това, което в настоящия времеви цикъл е скрито от хората в обичайния им живот. Трябва отново да се научим да говорим за свръхсетивните неща, ако искаме да говорим за история. В XIX век много се е говорило за исторически идеи, – сега всеки знае, че с идея дърва не можеш да нацепиш; но в това, че историческият живот на човечеството се насочва от идеи, в това са вярвали, например, последователите на Ранке[vii] и подобни на него историци. Трябва да се види, че тази епоха, чисто метафизичната епоха, също трябва да бъде преодоляна, иначе ще се разрасне мирогледът, който е ограничен до разглеждане на сетивното. Човечеството трябва да работи и в посока на спиритуалното. Но то ще може да направи това само в случай, ако първо, най-малкото в областта на историята, премине от разглеждането на привидната история във времевата последователност, към реалните явления, които стоят зад сетивната действителност и са особено постижими, бих казал, именно в областта на историята.
към текста >>

59. Четвърта лекция, 13 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

И всичко това, което искат да догматизират – без значение дали това са го правили доблестните философи, изявили се на Събора в Константинопол, или доблестните философи от днешните университети, – всички тези понятийни призраци, по принцип не са нищо друго, освен понятийни халюцинации, които се надигат в човека, и които са прекалено фини, бих казал, за да добият реалното съдържание, на стоящата зад тях действителност.
Съвсем нямам намерение да доказвам, че това, което се изучава днес, е пряко следствие и действие на решенията на Събора; но това, което тогава е било изведено в догма на Осмия събор в Константинопол, е било мисловно следствие от дълбоки явления, които бяха скрити зад повърхността на нещата, и които днес още продължават да действат. И всичко това, което искат да догматизират – без значение дали това са го правили доблестните философи, изявили се на Събора в Константинопол, или доблестните философи от днешните университети, – всички тези понятийни призраци, по принцип не са нищо друго, освен понятийни халюцинации, които се надигат в човека, и които са прекалено фини, бих казал, за да добият реалното съдържание, на стоящата зад тях действителност. Доколкото днешният човек по силата на своята душевна конституция по известен начин се люшка между халюцинациите на своя понятиен свят и илюзиите на своя природен възглед, дотолкова за него съществува опасност от дуализъм. И винаги ще го грози опасност, всичко, което измисля като идеи, като идеали, да успее да го внесе само в халюцинаторната сфера от понятия, която достига реалността; но това, което той измисля относно природата, може да го внесе само в илюзорната сфера на природните възгледи, която също не контактува с истинската реалност. Човек никога не достига дотам, че това, което той нарича истина – една дума, – да го намери непосредствено, имам предвид, по удобен начин. От това, което в живота му носи раздвоение, съмнение, скептицизъм, той трябва да пробие към истината. В днешния цикъл на развитие човек е принуден, изхождайки от колебанията между халюцинациите на философията и илюзиите на естествознанието, да се издигне до истинската реалност, до това, което е действително.
към текста >>

Реалното отношение към това, което получаваме посредством смътното предчувствие на бъдещето, посредством пророческото виждане и апокалиптичното виждане, ни извежда от халюцинаторното съзерцание на духовния живот.
Трите степени са: смътно предчувствие, преживяване на духа, което, естествено, има известен халюцинаторен характер, доколкото духът възприема в настоящето и не съзнава, че той е зародиш на бъдещето; това е мечтателно-предчувстващото преживяване на духа. Втората степен – това е пророческото видение, когато, например, в смисъла на древните юдейски пророци действително се види бъдещето, тоест когато се изпита нещо от това, което в духа носи зародиш за бъдещето. И третата степен, която е още по-малко разбираема, но която носи в себе си нещо по-дълбоко, това е апокалиптичното виждане на света. Но всички те представляват предварителни степени за духовнонаучното виждане, което, от друга страна, трябва да е свързано – доколкото иначе, образно казано, то би хвърчало във въздуха – с образното виждане на природата. Образното виждане на природата ни издига над илюзиите на естествознанието. Реалното отношение към това, което получаваме посредством смътното предчувствие на бъдещето, посредством пророческото виждане и апокалиптичното виждане, ни извежда от халюцинаторното съзерцание на духовния живот.
към текста >>

60. Пета лекция, 14 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Това, което казах по отношение на тези неща, е основано на реалното жизнено наблюдение, което е необходимо да се прави, за да се включи в духовнонаучните наблюдения, не да се занимаваме с детинските работи, които често наричат самопознание, а да се занимаваме с истинското самопознание, тоест с познанието за човека.
Би било добре, ако се съобразяваме с такива истини, защото посредством такива истини може да се научим също и да разбираме живота, докато другите истини, които обикновено се установяват по отношение на човека, са такива, каквито искат да ги видят. Но при това не се забелязва, че присъстват несъзнателните желания. И това, което се разиграва в нас в годините от половата зрелост до 21-та година от живота, за него се получава някаква представа, когато достигнем възраст от 42 до 49 години, а за това, което се разиграва между 20 и 28 години от живота, можем да получим някаква представа, достигайки възрастта от 35 до 42 години. Това, което казах по отношение на тези неща, е основано на реалното жизнено наблюдение, което е необходимо да се прави, за да се включи в духовнонаучните наблюдения, не да се занимаваме с детинските работи, които често наричат самопознание, а да се занимаваме с истинското самопознание, тоест с познанието за човека. И именно във възрастта от 28 до 35 години може да се изпита нещо, което може едновременно да бъде изпитано и разбрано; тук се достига някакво равновесие между разбиране и мислене. В първата половина от живота можем да обмисляме, да си представяме различни неща; но за да изпитаме с пълно разбиране това, което ни се е представило през първата половина от живота, трябва да почакаме втората половина.
към текста >>

И така отново се докосваме до това, което пречи на съвременния човек да прехвърли мост между идеалното и реалното, до това, с което сега се занимаваме.
Човек се намира под властта на подсъзнателни и безсъзнателни желания, когато с леко сърце и удобно разположил се измисля нещо, за което той, собствено, трябва да си каже, че това е недостъпно да бъде измислено от него, както например, теорията на Кант-Лаплас или нещо подобно. И така отново се докосваме до това, което пречи на съвременния човек да прехвърли мост между идеалното и реалното, до това, с което сега се занимаваме.
към текста >>

61. Седма лекция, 20 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Това е представа за долното; тук също се отнася представата за реалното горно, за областта на вечното, за която говорих предната неделя, където човек не се развива, но това, което принадлежи на царството на вечното, той го запазва през целия си живот от раждането до смъртта.
Виждаме себе си долу във водата, когато наблюдаваме преходното развитие, както ви го представих тази седмица, когато човек се развива така, че това, което той може да си представи като дете, го разбира чак в дълбока старост. Това, което си представя по време на половата зрялост, той го разбира малко по-рано, но също на старини, и т. н., както представих хода на човешкия живот, когато едва на старини разбира това, което се е случило с него в детството и младостта. Така протича на повърхността не привидният, а действителният живот. Казах, че за днешния живот на повърхността, може би, такова разглеждане да не е нужно, но за смъртта се нуждаем от него. Това е представа за долното; тук също се отнася представата за реалното горно, за областта на вечното, за която говорих предната неделя, където човек не се развива, но това, което принадлежи на царството на вечното, той го запазва през целия си живот от раждането до смъртта. Но днес ние не можем да разгледаме как се преплитат долното и горното, ако не разглеждаме долното така, че го заплашват вцепеняване и втвърдяване; и ако не разглеждаме горното така, че го заплашва разпрашаване и одухотворяване; ако не развием усещането за противоположност между божествено и луциферично-ариманично. Древният човек е носил нещо живо в своята душа, когато е говорил за своето преживяване на пространството, за своето преживяване на времето; човекът на бъдещето трябва да развие вътрешни понятия, вътрешни импулси за представите: божествено – луциферично – ариманично.
към текста >>

62. Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Можете ли да допуснете поне за миг, че в хаоса на днешния социален живот може да се намери правилната връзка между един човек и друг човек, която е ключова за реалното разрешаване на социалния въпрос?
Можете ли да допуснете поне за миг, че в хаоса на днешния социален живот може да се намери правилната връзка между един човек и друг човек, която е ключова за реалното разрешаване на социалния въпрос? Възможно ли е да възникне такава правилна връзка, ако не идва от оценката на човечеството от космическа гледна точка, която може да се намери само в духовното познание и в духовните опитности?
към текста >>

63. Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

И ще можем да изградим концепция за реалното в политическата държава и в духовно-културния живот само тогава, когато вземем предвид както свръхсетивния живот, така и сетивния живот.
Ние трябва да знаем, че духовният живот е нещо, което има вътрешна връзка с живота ни преди раждането — има известна родствена връзка с него. Като имаме това предвид, трябва да опитваме да организираме духовно-културния живот като свободен [самостоятелен] живот — той трябва да е извън областта на политиката, която в този смисъл не е отражение, а пълна противоположност на свръхсетивния живот. И ще можем да изградим концепция за реалното в политическата държава и в духовно-културния живот само тогава, когато вземем предвид както свръхсетивния живот, така и сетивния живот. Двете заедно образуват истинската реалност, докато само сетивният живот не е нищо повече от илюзия.
към текста >>

64. 3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Той изрази също в този труд това, което беше за един посветен от миналото една доктрина, която той разбираше: че хлябът и виното могат действително да се превърнат в реалното тяло и реалната кръв на Христос.
Но около доктрината на Скотус Ериген, която е почти същата като тази на пантеистите от нашата епоха, стана осъждането чрез католическата правоверност и едва по-късно, това се знае, се откри написаното от Скотус Ериген. Всичко, което припомняше неговото съществуване, беше изгорено; той е този, който мина за истинския еретик. И когато представи публично своето виждане за нещата, което беше изложил на Шарл дьо Шов, се обяви, от страна на партизаните на Готшалк, чиито теории бяха сега отново признати за валидни, че Скотус Ериген, всъщност, беше само един бъбривец, който се представяше от всички видове пера на външната наука и който, в действителност, не знаеше нищо от дълбоките мистерии на свръхсетивното. Един друг теолог писа по повод тялото и кръвта на Христос "De Corpore et Sanguine Domini". Той изрази също в този труд това, което беше за един посветен от миналото една доктрина, която той разбираше: че хлябът и виното могат действително да се превърнат в реалното тяло и реалната кръв на Христос.
към текста >>

65. ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

В известен смисъл отразените във физическия живот духовни изживявания са тези, които ни изпълват с последствията на този страх, които изобщо ни подтикват да искаме да опознаем какво е реалното в света, и ни изпълват с последствията от копнежа, който изпитваме в съня и които се проявяват като религиозни чувства по време на дневното будуване.
Ако човекът напълно съзнателно изживее първите моменти или часове след заспиването, първоначално той ще изпита този страх и този копнеж към божественото. Че по време на будното си ежедневие ние се чувстваме религиозно настроени, е свързано с това чувство на страх и копнежа към божественото, които всяка нощ преживяваме и които навлизат и в настроението на деня. В известен смисъл отразените във физическия живот духовни изживявания са тези, които ни изпълват с последствията на този страх, които изобщо ни подтикват да искаме да опознаем какво е реалното в света, и ни изпълват с последствията от копнежа, който изпитваме в съня и които се проявяват като религиозни чувства по време на дневното будуване.
към текста >>

66. ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Затова споменът е подобен на сянка и е абстрактен (отделен от реалното изживяване).
Това съзнание той го има чрез своето физическо тяло. То е в пространството. Пространството се представя в настоящето с неговите три измерения. Оттам човекът винаги има съзнание за настоящето. А когато някой има спомен, той има спомен в настоящето, той не се вживява в това, което е изживял преди десет години, а само в образа на изживяното тогава. Затова споменът е подобен на сянка и е абстрактен (отделен от реалното изживяване). Ако човек сериозно прави упражненията, описани в книгата «Как се постигат познания за висшите светове» относно постигането на имагинативното съзнание, се стига дотам не само да се живее в настоящето, а постепенно да се преодолее сянката на спомена и човек да живее в своите предишни изживявания, така че през 1922 година да изживее случилото се през 1911 година така, както го е изживял тогава. И който направи особено усилие да живее в мислите - това не е живот в абстракции, а напълно в конкретното, чрез което се стига дотам да се схване как животът в мисли донася съдбоносни обрати и всичко възможно, дълбока симпатия и антипатия, както иначе само грубият материален земен живот, той стига и дотам, да изживее своето времево тяло, както с обикновеното съзнание изживява своето пространствено тяло. Ако например си порежа палеца, боли, и в главата си аз нямам само спомена за тази болка, понеже главата стои далеч от палеца, а имам непосредствено изживяваното усещане на болката. Разбира се, главата е пространствено свързана с палеца, но времето не се изживява така. Ако като тридесетгодишен човек аз си спомня това, което съм изживял като седемнадесетгодишен, откогато съм се отдалечил във времето, това е избледняло.
към текста >>

67. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Ето защо: да зачеркнем реалното съществуване на Христос, Христос е само един мит!
Предните ударни вълни на тези две войнства на луциферическото войнство, разположено в топлинния и въздушен елемент на Земята и ариманическото войнство, разположено в земния и воден елемент се сблъскват в нашия културен живот. Луциферическото войнство вдъхновява преди всичко днешната остаряла теология. Един далечен отблясък на тази луциферическа мощ в нашия културен живот, ние откриваме в онези твърдения, които искат да превърнат Христос в някакъв мит. Обаче чрез Мистерията на Голгота, Христос слезе на Земята като една реална човешка личност. Естествено, това се оказва съвсем неприемливо за онези Същества, които искат да превърнат хората в морални автомати, лишени от индивидуалната свобода. Ето защо: да зачеркнем реалното съществуване на Христос, Христос е само един мит! Обърне те се към литературата на 19 век; вземете остроумните хипотези на такива теолози като Давид Фридрих Щраус, Калтхоф и т.н., вземете техните подражатели и епигони като например Артур Друс и ще се убедите, че всички те застъпват възгледа: Христос е една митологична фигура, Христос е само един символ, създаден и утвърден от фантазията на хората. Да това войнство знае какво прави! Обаче това е само едната и то първата ударна вълна.
към текста >>

68. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Тази памет я е предшествало еволюционно още нещо: нея я е предшествало реалното преживяване на тези ранни времена.
Затова можем да кажем, че тук имаме работа с този период, когато в Ефес човек е можел да преживява тайните на Вселената. Човешката душа е притежавала памет за отдавна отминалите космически епохи. Тази памет я е предшествало еволюционно още нещо: нея я е предшествало реалното преживяване на тези ранни времена. От това останало само прозрението в ранните епохи. Но в онова време, за което разказва епосът за Гилгамеш, не можем да говорим за памет за минали космически епохи, а трябва да говорим за истинско преживяване на миналото. След епохата на космическата памет дошло това, което нарекох промеждутъчната епоха от Александър до Юлиан Отстъпник. Да прескочим за малко този период. После следва епохата, която е породила западната цивилизация на средните векове и съвременността.
към текста >>

69. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

И ако в моята «Автобиография» бих имал повод да говоря върху подобни неща, бих казал: - Всичко, всичко в моята младост беше насочено натам - да не мина по онзи път на образование, по който минах през реалното училище във Виенер Нойщадт, а през гимназията.
Всъщност това остана свързано с този орден. И вече мога да кажа: - защо в такива връзки, които трябва да бъдат разкрити тук сега, да не могат да се направят също и малки лични забележки, които не можеха да се включат в моята «Автобиография», - аз бих искал да кажа: - Онова, което трябваше да ме научи да познавам някои взаимовръзки в това направление - други взаимовръзки се получиха всъщност от съвършено други направления - беше, че в моя живот, до моята ваймарска епоха пред очите ми непрекъснато се появяваше цистерциенският орден и все пак по определен начин постоянно бях държан далеч от този орден. Аз израснах, така да се каже, в сянката на цистерциенския орден, който има важни клонове около Виенер Нойщадт. Свещениците от този орден бяха онези, които възпитаваха по-голямата част от младежите в областта, в която израснах. Постоянно виждах одеждата на цистерциенския орден - бялото расо, бялата служебна дреха с черния пояс, ние го наричаме «стола». И ако в моята «Автобиография» бих имал повод да говоря върху подобни неща, бих казал: - Всичко, всичко в моята младост беше насочено натам - да не мина по онзи път на образование, по който минах през реалното училище във Виенер Нойщадт, а през гимназията. По онова време това беше една цистерциенска гимназия. И силите, които едновременно ме привличаха и отблъскваха, бяха забележителни.
към текста >>

70. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Когато завърших вече основното училище, аз едва ли не станах ученик на една гимназия на цистерциенския орден само благодарение на това, че, както описах в моята автобиография, моите родители ме изпратиха в реалното училище.
Но цистерциенският орден, както и другите ордени сред католическото развитие са преминали в упадък, но в това преминаване в упадък се крият повече външни неща. Индивидуалностите, когато те продължават ценни направления, даже извънредно ценни също и за антропософията, понякога биват поставени в определени отношения, към които те всъщност не принадлежат; но въпреки това животът, кармата ги довежда в тях. Така аз трябваше винаги да намирам за странно, че - от моята младост до определено време - винаги се натъквах на нещо от цистерциенския орден. Когато завърших вече основното училище, аз едва ли не станах ученик на една гимназия на цистерциенския орден само благодарение на това, че, както описах в моята автобиография, моите родители ме изпратиха в реалното училище. Беше нещо твърде самопонятно, че бих могъл да стана ученик на тази гимназия. Но не станах, естествено също поради добри кармически причини.
към текста >>

Обаче реалното училище, в което учех, се намираше само на пет крачки от гимназията на цистерциенския орден.
Обаче реалното училище, в което учех, се намираше само на пет крачки от гимназията на цистерциенския орден. Поради това всъщност познавахме всички тези все още отлично работещи цистерциенски учители. Не е нужно да се говори за ордена, а за отделните индивидуалности. И днес още с дълбоко задоволство мисля за един такъв свещеник[4] от цистерциенския орден, който преподаваше в горепосочената гимназия немска литература с голямо въодушевление и аз виждам пред себе си ордена с всички негови индивидуалности в онази улица, която във Винер-Нойщадт се нарича алея, където професорите винаги отиваха да се разхождат, преди да започнат занятията - тези свещеници на цистерциен
към текста >>

71. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Това е цялата реалност, това е реалното действие на нашите добри постъпки в слънчевия регион.
Не може да се даде дефиниция, как това или онова действа добре в слънчевата сфера, човек трябва така да говори, че слушателят да може да е наясно: - Имал ли си една добра мисъл като човек на Земята, в живота на слънчевата сфера от смъртта до раждането общуваш с Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. На теб ти е позволено да общуваш с тези същества. Направил ли си обаче зло, което си оставил заедно с част от твоето същество в лунната сфера, то ти си един самотник, напуснат от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Така доброто става реалност в слънчевия свят чрез нашия взаимен живот с тези същества. Ние не разбираме езика на тези същества, ако не сме мислили нещо добро; ние не можем да пристъпим пред тях, ако не сме извършили нищо добро. Това е цялата реалност, това е реалното действие на нашите добри постъпки в слънчевия регион.
към текста >>

72. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Защото в града, в който прекарах моята младост, имаше само няколко крачки от гимназията до реалното училище и висеше само на косъм аз да отида не в реалното училище, а в гимназията.
Касае се за това, че тези неща биват представени от езотеричното. Чрез външните събития моята съдба ме накара да насоча поглед по един твърде странен начин върху това, което могат да ни научат такива духовни връзки, каквито аз изложих сега. Може би някои от Вас познават статиите "Пътят на моя живот", които са публикувани в списанието "Гьотеанум". Там аз трябваше да разкажа, как в моята младост минах не през една гимназия, а следвах реално училище и усвоих едва по-късно гимназиалното образование. Аз самият трябва да считам това като едно странно съчетание на съдбата. Защото в града, в който прекарах моята младост, имаше само няколко крачки от гимназията до реалното училище и висеше само на косъм аз да отида не в реалното училище, а в гимназията. Обаче ако тогава в този град бих отишъл в гимназията, аз бих станал свещеник на Цистерцинския орден. В това няма никакво съмнение. Защото това беше една гимназия, в която преподаваха само цистерцинци. Защото аз имах голямо влечение към тези отци, които в голяма част бяха също извън редно учени хора. Аз прочетох много от това, което тези отци бяха написали, то ме засягаше извънредно дълбоко; обичах тези отци.
към текста >>

73. 2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Характерно е за мощния епос на германския народ, че първо той стигна до това познание, отбелязвайки, че от едно столетие насам всички германски философи водят борба да намерят най-достойната научна форма за особения начин, по който в произведението на изкуството духовното и природното, идеалното и реалното се сливат едни с други.
С това на изкуството беше признато високото значение за културния напредък на човечеството. Характерно е за мощния епос на германския народ, че първо той стигна до това познание, отбелязвайки, че от едно столетие насам всички германски философи водят борба да намерят най-достойната научна форма за особения начин, по който в произведението на изкуството духовното и природното, идеалното и реалното се сливат едни с други. И задачата на естетиката не е никоя друга, освен да разбере това проникване в неговата същност и да го преработи в отделните форми, в които то се проявява в различните области на изкуството. Да бъде възбуден проблемът по посочения от нас начин и да постави в течение всички главни естетически въпроси, това е заслуга на излязлата в 1790 година книга на Кант "Критика на разсъдъчната способност", обясненията на която бяха приети със симпатия от страна на Гьоте. Обаче при цялата сериозност и при всичкия труд, които са били употребени върху този въпрос, трябва да признаем днес, че ние нямаме днес всестранно задоволяващо решение на естетическите задачи.
към текста >>

74. 3.Трета лекция, 2 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Омир започва своята Илиада с думите: „Пей ми, о музо, за гнева на Ахила Пелеев.“ И това не е някаква фраза, а точно отговаря на реалното изживяване, което е имал Омир: Той трябва да се издигне до онова свръхсетивно божествено-духовно Същество, което ще си послужи с неговото тяло, за да се появи на бял свят съответната епическа творба.
Сега бих искал да повторя нещо, което често съм обсъждал пред Вас. Омир започва своята Илиада с думите: „Пей ми, о музо, за гнева на Ахила Пелеев.“ И това не е някаква фраза, а точно отговаря на реалното изживяване, което е имал Омир: Той трябва да се издигне до онова свръхсетивно божествено-духовно Същество, което ще си послужи с неговото тяло, за да се появи на бял свят съответната епическа творба. „Епическа“, като цяло, означава онази област, която е свързана с горните Богове, а те бяха усещани в женски род, понеже като женски същества, като музи можеха да бъдат оплодявани от духовния свят. Омир търси горните Богове, за да им предостави своята човешка същност; така горните Богове ще разполагат с Омир, за да може мисловният свят на Космоса да намери видим израз в сценичните действия на епоса. Да, ето какво представлява епосът: предоставяйки на горните Богове своята човешка същност, човекът им позволява да говорят! Другаде Омир започва с думите: „Пей ми, о музо, за мъжа многостранстващ.“ Той има предвид Одисей. И на Омир изобщо не би хрумнало да предложи на хората нещо, което той сам е измислил или видял.
към текста >>

75. 4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

И ако искаме да изразим това с думи, в които се оглеждат неговите собствени идеи, трябва да посочим, че неговият поглед беше отправен преди всичко към външното, към сетивно-реалното.Обаче той беше прекалено дълбок, за да не почувствува: Този сетивно-физически свят изобщо не отговаря на онези области, всред които човекът търси своето душевно отечество.
Да, Гьоте е представител на класическото направление в изкуството. И ако искаме да изразим това с думи, в които се оглеждат неговите собствени идеи, трябва да посочим, че неговият поглед беше отправен преди всичко към външното, към сетивно-реалното.Обаче той беше прекалено дълбок, за да не почувствува: Този сетивно-физически свят изобщо не отговаря на онези области, всред които човекът търси своето душевно отечество. Този сетивно-физически свят трябва да бъде пречистен и издигнат на една по-висока степен.
към текста >>

76. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 5.9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

На децата трябва да се дава реалното.
Р.Щ.: В тази форма никой днес не може да натрупа капитал. Тя има реална стойност само тогава, когато Т е равно или по-малко от една година. Защото реално има два случая: или лихвата се изтегля всяка година и тогава винаги остава същия начален капитал, или лихвата остава при капитала и тогава е необходимо изчисляване на сложна лихва. Ако изключим Т, това означава, че се изчислява за една година, тогава е реално. На децата трябва да се дава реалното.
към текста >>

77. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919 GA_296 Възпитанието

Тъй като хората останаха в по-ново време до понятия, които не съдържат в себе си духа, но съдържат възможностите да се достигне до духа, както казах, то в хората е налице поривът да излязат от абстрактното познание и да навлязат в реалното познание на духа.
Пред човешката душа се изправя големият въпрос: Има ли все пак смисъл обстоятелството, че това е така, че познанията ни са призрачни, волята ни е в голямата си част безсмислена, има ли това все пак смисъл за целостта на развитието на човечеството? Да, то има смисъл. То има смисъла, че ние като човечество можем да бъдем задържани така, да достигнем от призрачните познания до познанието за действителността, до онова познание за действителността, което не се спира пред наблюдението на природата, а навлиза в духовното, което е зад природата. Ако хората имаха духа в понятията си, то те можеха да се оставят на течението, нямаше да има нужда да се напрягат да завладеят духа сами. Тъй като хората останаха в по-ново време до понятия, които не съдържат в себе си духа, но съдържат възможностите да се достигне до духа, както казах, то в хората е налице поривът да излязат от абстрактното познание и да навлязат в реалното познание на духа. И откакто имаме индустриализма с неговата безсмисленост, ние трябва да търсим друг смисъл за човешката воля. А ние можем да го търсим само ако се издигнем до един светоглед, който да придаде на това, което е бизсмислено нека го наречем индустриализъм някакъв смисъл, като извлечем смисъла от духовното, като си кажем: ние си търсим задачи, които да произлизат от духа. По рано те не бяха нужни, тъй като волята можеше да вземе импулсите от духовното посредством инстинкта, по рано не беше нужно особено да се възвисяваме за да искаме да излезем от духа. Днес е наложително да се напрегнем особено ако желаем да достигнем духовното. И на безсмисления индустриализъм ние трябва да противопоставим едно изпълнено със смисъл желание да излезем от духа.
към текста >>

78. Пета лекция, 5 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

От една страна, в познавателния процес ние достигаме до някаква граница, когато със способа на разглеждане, който сме избрали в началото, не продължаваме вече напред; от друга страна, при наблюдение на ембрионалното развитие, само тогава получаваме някаква възможност по обичайния начин да разбираме предмета, когато създадем предпоставки, които отначало сме оставили без внимание, тоест когато си казваме: в областта на реалното има нещо, което в началото се намира в неопределеността, но в определен момент започваме да разглеждаме обекта на наблюдение в по-малка степен във форми и отношения, които приличат на математически и механични.
Тези неща имат, бих казал, повече теоретико-познавателен характер. От една страна, в познавателния процес ние достигаме до някаква граница, когато със способа на разглеждане, който сме избрали в началото, не продължаваме вече напред; от друга страна, при наблюдение на ембрионалното развитие, само тогава получаваме някаква възможност по обичайния начин да разбираме предмета, когато създадем предпоставки, които отначало сме оставили без внимание, тоест когато си казваме: в областта на реалното има нещо, което в началото се намира в неопределеността, но в определен момент започваме да разглеждаме обекта на наблюдение в по-малка степен във форми и отношения, които приличат на математически и механични.
към текста >>

79. Шеста лекция, 6 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Реалистите – разбира се, тогава този израз се е употребявал по-различно от днес, – напротив, уверявали, че е необходимо да се търси нещо реално в общите понятия, да се получава вътрешно реалното, в което те живеят, а не да се вижда в тях само обобщени мирови факти или абстрактни схеми.
Спомнете си какво по същество означаваше това за цялото развитие на човешкото познание. Тогава нещо е тревожило човешкото същество в най-вътрешната му дълбочина. Това се проявява само в пълнотата на съзнанието чрез развиваните тогава дедукции. Хората по това време до известна степен са се съмнявали, дали представите и понятията, които формират, представляват нещо реално, обличайки ги в думи, или те са само формални обединения на външните сетивни факти. Номиналистите са виждали в общите понятия, формирани от човека, формално обединяване, нямащо никакво значение за външната реалност, а само даващо възможност на човека да се ориентира, да намира ориентация в объркания външен свят. Реалистите – разбира се, тогава този израз се е употребявал по-различно от днес, – напротив, уверявали, че е необходимо да се търси нещо реално в общите понятия, да се получава вътрешно реалното, в което те живеят, а не да се вижда в тях само обобщени мирови факти или абстрактни схеми.
към текста >>

80. Седма лекция, 7 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

От времето на последния ледников период сме преживели реалното разделяне на човешкия органичен живот.
И така, до последния ледников период още не е станала диференциацията между човешкия сетивен живот и общия човешки живот, общия органичен живот. Тогава още е съществувал по-синтетичният, единен органичен живот на човека. От времето на последния ледников период сме преживели реалното разделяне на човешкия органичен живот. Това също е индикация, че отношението на Земята към Слънцето до последния ледников период трябва да си го представяме по-различно, отколкото след него. Трябва да изхождаме от такива предпоставки, за да стигнем постепенно до образни представи относно Вселената в нейните връзки със Земята и човека.
към текста >>

81. Четиринадесета лекция, 14 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Ако мислено продължим развитието на растителния свят в реалното царство на природата, ще стигнем до минерализацията на растителното царство.
Също така внимателно трябва да постъпваме, ако искаме да овладеем този проблем от друга страна, на която също вече съм ви обръщал внимание, а именно от страна на самия човешки организъм в сравнение със съществата на другите природни царства. Казах ви, че можем да си представим разклоняването, изхождайки от една идеална точка. На единия клон трябва да разположим света на растенията, на другия клон – света на животните. Ако мислено продължим развитието на растителния свят в реалното царство на природата, ще стигнем до минерализацията на растителното царство. Можем напълно да си представим това като реален процес, ако го разгледаме с един очевиден пример. Днес добиваме минерални каменни въглища и намираме в тях минерализирана растителност. Какво ни спира да погледнем към аналогичните процеси, които са се разигравали за друг вид растения и, да кажем, от процеса на минерализация на растенията да изведем силициевите и прочие съставни части на минералната земна субстанция?
към текста >>

82. Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Доколкото реалното r винаги се приема за положително, точките на кривата с φ=45°-α и φ=135°+φ са симетрични относно оста y.
Беше казано, че въпросът може да се изясни само в полярните координати. Ако при измерване на всички дължини се приеме за единица най-дългият радиус-вектор на лемнискатата, уравнението ѝ в полярни координати се изписва така: r = (cos2φ)½. Тук r става мнимо, т.е. излиза от пространството, когато cos2φ става отрицателно. Смяната на знака става в бисектрисите на четирите квадранта; r има действително значение в двете полета на ъгъла, който се дели наполовина от оста x, и мнимо значение в полетата, които пресича оста y. Доколкото реалното r винаги се приема за положително, точките на кривата с φ=45°-α и φ=135°+φ са симетрични относно оста y. Между 45° и 135° няма никакви точки, а също между -45° и -135°. При непрекъснато нарастване на φ лемнискатата преминава с надлъжно огъване съответно на рис. 1b. Примерно така би трябвало да звучи направената бележка към лекцията. – Ротационната лемниската става съвсем проста, ако равнината на лемнискатата се върти около най-дългия диаметър на лемнискатата с такава скорост, с каквато радиус-векторът се върти в равнината. Ъгълът на въртене тогава също е равен на φ.
към текста >>

83. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите. GA_353 История на човечеството и културните народи

Днес обучението в гимназията или реалното училище пълни главата на човек с повърхностни знания; по-късно той прекарва години в университет, но от това не става друг човек.
Виждате ли, мистериите били, ако използваме съвременната терминология, такива учреждения, в които изучавали всичко, което въобще човек може да изучава. Но в същото време те са били и религиозни учреждения, култови учреждения. Целият духовен живот произлизал от мистериите. Обучението в древните времена е било не такова, каквото е сега. Какво е обучението в настоящето? Днес обучението в гимназията или реалното училище пълни главата на човек с повърхностни знания; по-късно той прекарва години в университет, но от това не става друг човек. Докато в мистериите човек ставал друг. Тук той е трябвало да достигне до друго отношение към целия свят. В мистериите той е трябвало да стане мъдър. Днес, благодарение на съществуващите в света учреждения и учебни заведения, нито един човек не става по-мъдър. Затова пък става много учен.
към текста >>

НАГОРЕ

0.45933485031128